Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.43.0-wmf.28 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа 0 2332 12398224 12230274 2024-10-29T08:52:36Z Станислав Николаев 13436 12398224 wikitext text/x-wiki {{Календар|1}} '''21 януари''' е 21-вият [[ден]] в [[година]]та според [[Григориански календар|григорианския календар]]. Остават 344 дни до края на годината (345 през [[високосна година]]). == Събития == * [[1506]] г. – По нареждане на папа [[Юлий II]] е образувана [[армия]]та на [[Ватикан]]а – Швейцарската [[гвардия]]. * [[1542]] г. – Английският [[парламент]] осъжда на смърт за държавна измяна съпругата на крал [[Хенри VIII]] – [[Катрин Хауърд]], която по-късно е екзекутирана. * [[1698]] г. – [[Цар]]ят на [[Русия]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] пристига в [[Лондон]], за да премине тримесечен теоретичен курс по [[корабостроене]]. * [[1763]] г. – Императрица [[Екатерина II]] одобрява план за създаване на Дом за сираци и подхвърлени деца. * [[1793]] г. – [[Френската революция]]: След като е намерен за виновен в [[държавна измяна]] от [[Конвент]]а, френският крал [[Луи XVI]] е гилотиниран пред възторжена тълпа в [[Париж]]. * [[1872]] г. – По заповед на [[Високата порта]] трима български владици – [[Панарет Пловдивски]], [[Иларион Ловчански]] и [[Иларион Макариополски]] са заточени в [[Измит]]. * [[1880]] г. – В Княжество [[България]] се учредява Статистическо отделение към Министерството на правосъдието. * [[1890]] г. – Разкрит е [[заговор на майор Коста Паница]] за убийство на княз [[Фердинанд I]] и премиера [[Стефан Стамболов]], за което Паница е осъден на смърт и разстрелян. * [[1901]] г. – [[Виктория|Кралица Виктория]] умира на 81 години, след 63 години на престола на [[Великобритания]]. Наследена е от [[Едуард VII]], който е първи от династията [[Сакс-Кобург-Гота]] (по-късно преименувала се на [[Уиндзор (династия)|Уиндзорска]]). * [[1911]] г. – Американският лекар [[Франсис Раус]] изолира първия [[онкология|онкогенен]] [[вирус]], който причинява [[саркома]] по [[кокошка|кокошките]]. * [[1926]] г. – В [[Ленинград]] са отворени [[гроб]]овете на руските царе, скъпоценностите им са взети и предадени на държавата. * [[1942]] г. – [[Втората световна война]]: [[Хитлеристка Германия|Германските]] войски започват настъпление в [[Северна Африка]]. * 1942 г. – [[Георги Исерсон]] е осъден от [[Военен трибунал|Военния трибунал]] на Приволжкия военен окръг на 10 и допълнително 5 години в [[трудововъзпитателен лагер]]. * [[1944]] г. – [[Втората световна война]]: [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] подписват пакт за съвместни отбранителни действия. * [[1945]] г. – [[Стефан (екзарх)|Стефан]] е избран за [[екзарх]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] след като [[Българска екзархия|Българската екзархия]] е без екзарх от [[1915]] г. * [[1948]] г. – В [[Народна република България]] е основано „Дружество за ООН“ с председател академик [[Георги Наджаков]]. * [[1954]] г. – В [[САЩ]] е пусната първата [[атомна подводница]] „Наутилус“. * [[1965]] г. – В [[Техеран]] е убит [[министър-председател]]ят на [[Иран]] [[Хасан Али Мансур]]. * [[1966]] г. – [[Джордж Харисън]] от групата [[Бийтълс]] сключва брак с фотомодела [[Пати Бойд]]. * [[1968]] г. – [[Виетнамска война]]: Започва главната атака в [[Битка при Ке Сан|битката при Ке Сан]]. * 1968 г. – Бомбардировач [[Боинг B-52|B-52]] с четири [[ядрено оръжие|водородни бомби]] се разбива близо до [[Военновъздушна база Туле|Военновъздушната база Туле]] в [[Гренландия]] и големи количества [[плутоний]] изтичат върху леда. * [[1976]] г. – Осъществен е първият редовен полет на свръхзвуковия пътнически [[самолет]] [[Конкорд (самолет)|Конкорд]]. * [[1977]] г. – В [[Италия]] официално са разрешени [[аборт]]ите. * [[1985]] г. – [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] се разбива близо до[[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]] и убива 70 души. * [[2001]] г. – [[Пол Маккартни]] става първият музикант, чието състояние надминава един милиард [[долар]]а. * [[2005]] г. – В [[Белмопан]], [[столица]]та на [[Белиз]], [[Вълнения в Белиз през 2005|вълненията поради увеличаването на данъците]] прерастват в [[бунт]]. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Paul Scofield Allan Warren.jpg|мини|100px|[[Пол Скофийлд]]]] * [[1338]] г. – [[Шарл V (Франция)|Шарл V]], крал на Франция († [[1380]] г.) * [[1763]] г. – [[Огюстен Робеспиер]], френски революционен деец († [[1794]] г.) * [[1775]] г. – [[Мануел Гарсия (баща)]], испански оперен певец, композитор и педагог († [[1832]] г.) * [[1823]] г. – [[Имре Мадач]], унгарски писател († [[1864]] г.) * [[1824]] г. – [[Томас Стоунуол Джаксън]], генерал от Армията на Конфедерацията († [[1863]] г.) * [[1841]] г. – [[Едуар Шуре]], френски писател († [[1929]] г.) * [[1850]] г. – [[Иван Мушкетов]], руски изследовател († [[1902]] г.) * [[1874]] г. – [[Иван Групчев]], български революционер († [[1963]] г.) * 1874 г. – [[Рене-Луи Бер]], френски математик († [[1932]] г.) * [[1885]] г. – [[Михаил Фрунзе]], съветски политически лидер († [[1925]] г.) * [[1889]] г. – [[Питирим Сорокин]], американски социолог († [[1968]] г.) * [[1905]] г. – [[Кристиан Диор]], френски дизайнер († [[1957]] г.) * [[1903]] г. – [[Вълко Гочев]], български политик († [[1978]] г.) * [[1909]] г. – [[Тодор Скаловски]], композитор от Република Македония († [[2004]] г.) * [[1912]] г. – [[Конрад Блох]], американски биохимик, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1964]] г. († [[2000]] г.) * [[1915]] г. – [[Андрей Малчев]], български шахматист († [[1994]] г.) * [[1920]] г. – [[Ерол Бароу]], министър-председател на Барбадос († [[1987]] г.) * [[1922]] г. – [[Пол Скофийлд]], британски актьор († [[2008]] г.) * [[1924]] г. – [[Бени Хил]], британски актьор († [[1992]] г.) * 1924 г. – [[Катя Попова]], българска актриса († [[1966]] г.) * [[1929]] г. – [[Васил Попилиев]], български актьор († [[2002]] г.) * [[1941]] г. – [[Георги Костов (композитор)|Георги Костов]], български композитор и политик († [[2024]] г.) * 1941 г. – [[Пласидо Доминго]], испански певец * [[1944]] г. – [[Румен Антонов]], български изобретател * [[1950]] г. – [[Джоузеф Танър]], американски астронавт * [[1953]] г. – [[Пол Алън]], американски предприемач († [[2018]] г.) * [[1954]] г. – [[Камелия Тодорова]], българска певица * 1954 г. – [[Христина Христова]], български политик * [[1956]] г. – [[Джина Дейвис]], американска актриса * [[1962]] г. – [[Елжана Попова]], българска актриса * 1962 г. – [[Мари Трентинян]], френска актриса († [[2003]] г.) * [[1964]] г. – [[Маргарита Моллова]], българска акробатка * [[1967]] г. – [[Арташес Минасян]], арменски шахматист * [[1970]] г. – [[Ален Бокшич]], хърватски футболист * 1970 г. – [[Кен Люнг]], американски артист * [[1971]] г. – [[Алан МакМанъс]], шотландски играч на снукър * [[1972]] г. – [[Катрин Сиачоке]], колумбийска киноактриса * [[1974]] г. – [[Малена Алтерио]], испанска актриса * [[1975]] г. – [[Оливер Дулич]], сръбски политик * [[1977]] г. – [[Фил Невил]], английски футболист * [[1983]] г. – [[Милчо Танев]], български футболист * [[1988]] г. – [[Стоян Илиев]], български борец * [[1989]] г. – [[Даниел Димов]], български футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Ludvig XVI av Frankrike porträtterad av AF Callet.jpg|мини|80px|Луи XVI]] [[Файл:Brodskiy's Lenin.jpg|мини|80px|Владимир Ленин]] * [[1118]] г. – [[Паскалий II]], римски папа (* [[?]]) * [[1330]] г. – [[Жана Бургундска]], кралица на Франция (* ок. [[1291]] г.) * [[1638]] г. – [[Игнацио Донати]], италиански композитор (* [[1570]] г.) * [[1774]] г. – [[Мустафа III]], султан на Османската империя (* [[1717]] г.) * [[1775]] г. – [[Емелян Пугачов]], руски въстаник (* [[1740]] г. или [[1742]]) * [[1789]] г. – [[Пол-Анри Дитрих Холбах]], френски писател (* [[1723]] г.) * [[1793]] г. – [[Луи XVI]], [[крал на Франция]] (екзекутиран) (* [[1754]] г.) * [[1831]] г. – [[Ахим фон Арним]], германски поет (* [[1781]] г.) * [[1851]] г. – [[Алберт Лорцинг]], германски композитор (* [[1801]] г.) * [[1870]] г. – [[Александър Херцен]], руски писател (* [[1812]] г.) * [[1872]] г. – [[Франц Грилпарцер]], австрийски поет и драматург (* [[1791]] г.) * [[1877]] г. – [[Александър Брюлов]], руски архитект и художник (* [[1798]] г.) * [[1879]] г. – [[Любен Каравелов]], български писател (* [[1834]] г.) * [[1914]] г. – [[Димитър Моллов]], български политик (* [[1846]] г.) * [[1923]] г. – [[Иван Хаджиенов]], български предприемач (* [[1843]] г.) * [[1924]] г. – [[Владимир Ленин]], руски революционер (* 1870 г.) * 1924 г. – [[Димитър Караджов (композитор, 1885)|Димитър Караджов]], български композитор (* [[1885]] г.) * [[1926]] г. – [[Камило Голджи]], италиански психиатър, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1906]] г. (* 1843 г.) * [[1927]] г. – [[Митрофан Пятницки]], руски музикант (* [[1864]] г.) * [[1930]] г. – [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], български революционер (* [[1887]] г.) * [[1939]] г. – [[Йонко Вапцаров]], български революционер (* [[1860]] г.) * [[1950]] г. – [[Джордж Оруел]], британски писател (* [[1903]] г.) * [[1957]] г. – [[Кай Нилсен]], датски илюстратор (* [[1886]] г.) * [[1959]] г. – [[Сесил Демил]], американски режисьор (* [[1881]] г.) * [[1961]] г. – [[Блез Сандрар]], швейцарски писател и поет (* 1887 г.) * [[1967]] г. – [[Ан Шеридън]], американска актриса (* [[1915]] г.) * [[1975]] г. – [[Минко Балкански (оператор)|Минко Балкански]], български оператор (* [[1894]] г.) * [[1982]] г. – [[Георги Железаров]], български художник (* [[1897]] г.) * [[1984]] г. – [[Алан Маршал]], австралийски писател (* [[1902]] г.) * [[1993]] г. – [[Феличе Борел]], италиански футболист и треньор (* [[1914]] г.) * [[2004]] г. – [[Йордан Радичков]], български писател (* [[1929]] г.) * [[2006]] г. – [[Ибрахим Ругова]], президент на Косово (* [[1944]] г.) * [[2007]] г. – [[Мария Чионкан]], румънска лекоатлетка (* [[1977]] г.) * [[2012]] г. – [[Ирена Яроцка]], полска певица (* [[1946]] г.) * [[2014]] г. – [[Георги Славков]], български футболист (* [[1958]] г.) * [[2024]] г. – [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], български историк (* [[1924]] г.) == Празници == * '''Международен ден на прегръдката''' (отбелязва се от [[1986]] г.) * [[Православна църква]] - Св. [[Максим Изповедник]] * [[Барбадос]] – ''Ден на [[Ерол Бароу]]'' (барбадоски политик, първи премиер, [[национален герой]]) * [[България]] – ''Ден на родилната помощ'' (Отбелязва се официално от [[1951]] г. на [[Бабинден]]) * [[Полша]] – ''[[Ден на бабата]]'' * [[Съединени американски щати]] – '' Ден на [[Мартин Лутер Кинг]]'' * България – Бабинден (стар стил) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|121]] 9oh37bxox9cumumya06zp7ga9ud9yrs 0 2547 12398121 12371806 2024-10-29T07:20:25Z Станислав Николаев 13436 /* Събития */ 12398121 wikitext text/x-wiki {{Календар|9}} '''26 септември''' е 269-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (270-и през [[високосна година|високосна]]). Остават 96 дни до края на годината. == Събития == * [[1371]] г. – В [[Черноменска битка|Битката при Черномен]] армията на османския султан [[Мурад I]] разгромява обединените сили на сърби и българи. * [[1580]] г. – Сър [[Франсис Дрейк]] и неговата експедиция акостират в [[Плимут]] след 33-месечно околосветско пътешествие. Те стават първите британци, обиколили [[Земята]]. * [[1687]] г. – [[Партенон]]ът в [[Атина]] е частично разрушен след експлозия причинена от бомбардировките на венецианските сили срещу Османската армия, разположена край Атина. * [[1907]] г. – Английската [[колония]] [[Нова Зеландия]] става [[доминион]] – самоуправляваща се [[държава]] в състава на Британската империя, признаваща върховната власт на английския [[крал]] (кралица). * [[1918]] г. – Започва последното голямо сражение през Първата световна война – битката за [[Аргон]]. * [[1934]] г. – Пуска се на [[вода]] най-големият пътнически [[кораб]] на компания „[[Кунард Лайн]]“ ­ „Куин Мери“. * [[1950]] г. – Войски на [[ООН]] завземат отново [[Сеул]] от севернокорейците. * [[1957]] г. – Спектакълът ''[[Уестсайдска история]]'' на [[Ленард Бърнстейн]] започва да се играе на [[Бродуей]]. * [[1960]] г. – В Чикаго е проведен първият телевизионен предизборен дебат между кандидатите за президенти [[Ричард Никсън]] и [[Джон Кенеди]]. * 1960 г. – [[Фидел Кастро]] произнася най-дългата реч в историята на ООН ­- 4 часа и 29 минути, с която обявява подкрепата на [[Куба]] за [[СССР]]. * [[1961]] г. – [[Боб Дилън]] прави дебюта си. * [[1962]] г. – Обявено е създаването на [[Йеменска арабска република]]. * [[1969]] г. – Издаден е предпоследния студиен албум на британската рок група [[Бийтълс]] – ''[[Abbey Road (албум)|Abbey Road]]''. * [[1983]] г. – [[Студената война]]: [[СССР|Съветският]] военнослужещ [[Станислав Петров]] предотвратява потенциална световна ядрена война, след като правилно приема, че предупреждението за ракетно нападение от страна на САЩ е компютърна грешка и не изпълнява предписанията за ответна реакция. * [[1984]] г. – [[Китай]] и [[Англия]] постигат споразумение за преминаването на [[Хонконг]] под китайско управление от [[1997]] г. * [[1988]] г. – Атлетът [[Бен Джонсън (спринтьор)|Бен Джонсън]] връща своя златен медал за бягане на 100 метра на [[XXIV летни олимпийски игри]] в [[Сеул]] заради положителни [[допинг]] проби. * [[1989]] г. – [[Европейската общност]] приема план за подпомагане на [[Полша]] и [[Унгария]] – програма [[ФАР]] (PHARE). * [[1996]] г. – [[Правителство на Жан Виденов|Правителството]] на България подготвя протокол за присъединяването на страната към [[Световната търговска организация]] (СТО). * [[1997]] г. – [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]] се разбива близо до [[Международно летище Полония|международното летище Полония]], [[Медан]], [[Индонезия]] и убива 234 души. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[1181]] г. – [[Франциск от Асизи]], основател на Францисканския орден († [[1226]] г.) * [[1754]] г. – [[Жозеф Пруст]], френски химик († [[1826]] г.) * [[1810]] г. – [[Иван Ганецки]], руски офицер († [[1887]] г.) * [[1834]] г. – [[Димитър Павлович]], български лекар († [[1911]] г.) * [[1859]] г. – [[Луи Мажорел]], френски декоратор († [[1926]] г.) * [[1869]] г. – [[Иван Нелчинов]], български революционер († [[1944]] г.) * [[1873]] г. – [[Алексей Шчусев]], руски архитект († [[1949]] г.) * [[1879]] г. – [[Александър Буйнов]], български революционер († [[1924]] г.) * 1879 г. – [[Петко Тодоров]], български писател († [[1916]] г.) * [[1883]] г. – [[Гоно Манчев]], български революционер († 1926 г.) * [[1886]] г. – [[Ран Босилек]], български писател († [[1958]] г.) * [[1888]] г. – [[Томас Стърнз Елиът]], американски писател, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]], († [[1965]] г.) * [[1889]] г. – [[Мартин Хайдегер]], немски философ († [[1976]] г.) * [[1890]] г. – [[Кирил Петров (режисьор)|Кирил Петров]], български актьор († [[?]] г.) * [[1893]] г. – [[Милош Църнянски]], сръбски поет († [[1977]] г.) * [[1895]] г. – [[Джордж Рафт]], американски актьор († [[1980]] г.) * [[1897]] г. – [[Павел VI]], римски папа († [[1978]] г.) * [[1898]] г. – [[Джордж Гершуин]], американски композитор († [[1937]] г.) * [[1918]] г. – [[Григорий Климов]], руски писател († [[2007]] г.) * [[1919]] г. – [[Матилде Камю]], испанска поетеса († [[2012]] г.) * [[1923]] г. – [[Александър Алов]], съветски режисьор († [[1983]] г.) * [[1931]] г. – [[Пенчо Богданов (инженер)|Пенчо Богданов]], български инженер († [[2000]] г.) * [[1932]] г. – [[Манмохан Сингх]], индийски политик * [[1935]] г. – [[Йордан Василев]], български политик († [[2017]] г.) * [[1938]] г. – [[Андрей Луканов]], [[министър-председател на България]] († [[1996]] г.) * [[1940]] г. – [[Владимир Савон]], украински шахматист († [[2005]] г.) * [[1941]] г. – [[Димитър Илиев (футболист, 1941)|Димитър Илиев]], български футболист * [[1944]] г. – [[Петер Турини]], австрийски писател * [[1946]] г. – [[Коста Радев]], български писател * [[1948]] г. – [[Владимир Ремек]], космонавт на Чехословакия * 1948 г. – [[Оливия Нютън-Джон]], австралийска певица († [[2022]] г.) * [[1956]] г. – [[Линда Хамилтън]], американска актриса * [[1957]] г. – [[Клаус Аугенталер]], немски футболист * [[1961]] г. – [[Аян Садъков]], български футболист († [[2017]] г.) * [[1962]] г. – [[Ал Питрели]], американски китарист ([[Savatage]]) * [[1968]] г. – [[Джеймс Кавийзъл]], американски актьор * [[1976]] г. – [[Сами Ванска]], финландски китарист ([[Nightwish]]) * [[1979]] г. – [[Мария Игнатова]], телевизионна водеща * [[1981]] г. – [[Серина Уилямс]], американска тенисистка == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[1290]] г. – [[Норвежката дева]], шотландска кралица (* [[1283]] г.) * [[1371]] г. – [[Александър Комнин]], душановски владетел (* неизв. г.) * [[1808]] г. – [[Павел Враницки]], моравски композитор (* [[1756]] г.) * [[1826]] г. – [[Александър Гордън Ленг]], шотландски пътешественик (* [[1793]] г.) * [[1860]] г. – [[Милош Обренович]], княз на Сърбия (* [[1780]] г.) * [[1868]] г. – [[Аугуст Мьобиус]], немски математик и астроном (* [[1790]] г.) * [[1897]] г. – [[Алексей Саврасов]], руски художник-пейзажист, передвижник (* [[1830]] г.) * [[1902]] г. – [[Леви Щраус]], американски индустриалец (* [[1829]] г.) * [[1914]] г. – [[Ален Фурние]], френски писател (* [[1886]] г.) * 1914 г. – [[Херман Льонс]], немски писател (* [[1866]] г.) * [[1939]] г. – [[Христо Силянов]], български революционер, писател и историк (* [[1880]] г.) * [[1940]] г. – [[Валтер Бенямин]], германски философ (* [[1892]] г.) * [[1945]] г. – [[Бела Барток]], унгарски композитор и пианист (* [[1881]] г.) * [[1959]] г. – [[Соломон Бандаранайке]], [[министър-председател]] на [[Цейлон]] и [[Шри Ланка]] (* [[1899]] г.) * [[1961]] г. – [[Александър Николов]], български джазов музикант (* [[1917]] г.) * [[1973]] г. – [[Ана Маняни]], италианска актриса (* [[1908]] г.) * [[1976]] г. – [[Пал Туран]], унгарски математик (* [[1910]] г.) * [[1978]] г. – [[Мане Зигбан]], шведски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] (* [[1886]] г.) * [[1988]] г. – [[Бранко Зебец]], хърватски футболист и треньор (* [[1929]] г.) * [[1990]] г. – [[Алберто Моравия]], италиански писател (* [[1907]] г.) * [[1998]] г. – [[Бети Картър]], американска певица (* [[1930]] г.) * [[2004]] г. – [[Димитър Въндев]], български математик (* [[1945]] г.) * [[2008]] г. – [[Пол Нюман]], американски актьор и режисьор (* [[1925]] г.) * [[2010]] г. – [[Глория Стюарт]], американска актриса (* 1910 г.) * [[2019]] г. – [[Жак Ширак]], френски политик (* [[1932]] г.) == Празници == * '''[[Европейски ден на езиците]]''' * '''Световен ден на контрацепцията''' * [[България]] – ''Празник на [[град]] [[Карнобат]]'' – Отбелязва се в деня на празника на храма „Свети [[Йоан Богослов]]“ с решение на [[Общински съвет]] от [[30 юни]] [[1999]] г. * [[Йемен]] – ''Ден на революцията'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|926]] iq2ofpya7name7iuswn9h5c7e46ym97 0 2807 12398225 12389926 2024-10-29T08:53:21Z Станислав Николаев 13436 12398225 wikitext text/x-wiki {{Век|20}} == Събития == * [[1 януари]] – Първият британски клетъчен телефон е направен от Ърни Уайз. * [[21 януари]] – [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] се разбива близо до[[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]] и убива 70 души. * [[27 януари]] – Учредява се [[Организация за международно сътрудничество]]. * [[6 март]] – [[Майк Тайсън]] прави своя професионален дебют в бокса. * [[9 март]] – [[Атентат на гара Буново]], Пирдопско * [[10 март]] – [[Михаил Горбачов]] е избран от ЦК на [[КПСС]] за генерален секретар на партията. * [[31 март]] – Първата [[Кечмания]] започва в Медисън Скуер Гардън. * [[19 април]] – [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] прави ядрени тестове в източен [[Казахстан]]. * [[23 юни]] – Бомба, поставена от терористи в [[Полет 182 на „Еър Индия“]] на Индийските авиолинии, избухва на 9500 м над [[Атлантическия океан]] южно от [[Ирландия]] и убива 329 души. * [[10 юли]] – [[Полет 5143 на „Аерофлот“]] спира и се разбива близо до [[Учкудук]], [[Узбекистан]] (тогава част от [[Съветския съюз]]) и убива всички 200 души на борда в най-тежката катастрофа на авиокомпанията на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. * [[2 август]] – [[Полет 191 на „Делта Еърлайнс“]] катастрофира край Далас, [[Тексас]], умират 137 души. * [[6 август]] – Навършват се 40 години от пускането на атомна бомба в [[Хирошима]]. * [[12 август]] – [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]] катастрофира в [[Япония]] и убива 520 души. Това е най-голямата авиокатастрофа в историята. * [[22 август]] – [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.|Полет 28M на „Бритиш Еъртурс“]] претърпява пожар в двигателя по време на излитане на [[Летище „Манчестър“|летище Манчестър]]. Пилотите прекратяват излитането, но поради неефективни процедури за евакуация 55 души са убити, предимно от вдишване на дим. * [[6 септември]] – По повод 100-годишнината от [[Съединение на България|Съединенето]] на Княжество България с Източна Румелия, [[Тодор Живков]] открива в град [[Пловдив]] паметник на Съединението. * [[19 септември]] – При [[Мексиканско земетресение|Мексиканското земетресение]] загиват около 9000 души, главно в град [[Мексико (град)|Мексико]]. * [[12 декември]] – [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]] се разбива малко след излитане от канадското летище „Гандер“ и убива 256 души на борда. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[Миро Гечев]], български композитор * [[7 януари]] – [[Люис Хамилтън]], британски пилот от Формула 1 * [[16 януари]] – [[Маркош да Силва]], бразилски футболист * [[17 януари]] – [[Симоне Симонс]], холандска певица * [[22 януари]]  ** [[Мохамед Сисоко]], малийски футболист ** [[Христо Златински]], български футболист * [[26 януари]] – [[Тодор Симов (футболист)|Тодор Симов]], български футболист * [[31 януари]]  ** [[Антон Вергилов]], български футболист ** [[Каломира]], поп-певица * [[1 февруари]] – [[Радослав Анев]], български футболист * [[5 февруари]] – [[Кристиано Роналдо]], португалски футболист * [[14 февруари]] – [[Филип Сендерос]], швейцарски футболист * [[20 февруари]] – [[Юлия Волкова]], руска поп певица и политик * [[26 февруари]] – [[Мики Фуджимото]], японска певица * [[3 март]] – [[Момчил Николов (шахматист)|Момчил Николов]], български шахматист * [[11 март]] – [[Соня Радева]], българска фигуристка * [[15 март]] – [[Келан Лутз]], американски актьор и модел * [[22 март]] – [[Иван Стоицов]], български щангист, световен шампион * [[27 март]] – [[Давид Навара]], чешки шахматист * [[28 март]] – [[Станислас Вавринка]], швейцарски тенисист * [[2 април]] – [[Ниджат Мамедов]], азербайджански шахматист * [[4 април]] – [[Станислав Катранков]], български футболист * [[9 април]]  ** [[Леона Люис]], английска певица ** [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]], български плувец ** [[Лора Владова]], българска поп певица * [[12 април]] – [[Шахрияр Мамедяров]], азербайджански шахматист * [[14 април]] – [[Кристоф Лайтгеб]], австрийски футболист * [[30 април]] – [[Иво Иванов (футболист, защитник)|Иво Иванов]], български футболист * [[1 май]] – [[Адриан Олегов]], български футболист * [[2 май]] – [[Лили Алън]], английска певица * [[14 май]] – [[Симона Пейчева]], българска гимнастичка * [[16 май]] – [[Станислав Яневски]], български актьор * [[20 май]] – [[Мирослав Манолов]], български футболист * [[21 май]] – [[Галена]], българска попфолк певица * [[1 юни]] – [[Марио Иполито]], анголски футболист * [[2 юни]] – [[Джулия Микелини]], италианска актриса * [[3 юни]] – [[Явор Янакиев]], български борец * [[4 юни]] – [[Лукас Подолски]], германски футболист * [[15 юни]] – [[Надин Койл]], ирландска поп певица * [[17 юни]] – [[Маркос Багдатис]], кипърски тенисист * [[21 юни]] – [[Лана Дел Рей]], американска певица * [[27 юни]] – [[Нико Росберг]], немски пилот от Формула 1 * [[30 юни]] – [[Майкъл Фелпс]], американски плувец * [[2 юли]] – [[Ашли Тисдейл]], американска певица и актриса * [[3 юли]]  ** [[Йордан Тушев]], български футболист ** [[Джена]], българска попфолк певица * [[7 юли]] – [[Иван Станев]], български волейболист * [[12 юли]] – [[Явор Бахаров]], български актьор * [[19 юли]] – [[Юлиян Манзаров]], български футболист и жертва от трагедията край река Лим († [[2004]] г.) * [[26 юли]] – [[Гаел Клиши]], френски футболист * [[5 август]]  ** [[Костадин Хазуров]], български футболист ** [[Христо Бахтарлиев]], български футболист * [[13 август]] – [[Елчин Сангу]], турска актриса * [[6 септември]] – [[Стефан Мирев]], български политик и юрист * [[9 септември]] – [[Лука Модрич]], хърватски футболист * [[14 септември]] – [[Ая Уето]], японска актриса и певица * [[16 септември]] – [[Рая Назарян]], български политик и адвокат * [[17 септември]] – [[Юмит Коркмаз]], австрийски футболист * [[18 септември]] – [[Радослав Рангелов]], български футболист * [[23 септември]] – [[Маки Гото]], японска певица и актриса * [[4 октомври]]  ** [[Борислав Хазуров]], български футболист ** [[Роксана (певица)|Роксана]], българска попфолк певица * [[5 октомври]] – [[Никола Робъртс]], английска поп певица * [[8 октомври]] – [[Разак Омотойоси]], нигерийско-бенински футболист * [[20 октомври]] – [[Жана Бергендорф]], българска поп певица * [[24 октомври]] – [[Димо Атанасов]], български футболист * [[1 декември]] – [[Шанел Престън]], американска порнографска актриса * [[6 декември]] – [[Дулсе Мария]], мексиканска актриса * [[8 декември]] – [[Алексей Печеров]], украински баскетболист * [[20 декември]] – [[Илиян Мицански]], български футболист * [[23 декември]] – [[Ангел (певец)|Ангел]], български поп-фолк певец († [[2021]] г.) * [[25 декември]] – [[Русев (кечист)|Русев]], български кечист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[4 януари]] – [[Брайън Хорокс]], Великобританиябритански военачалник * [[6 февруари]] – [[Джеймс Хадли Чейс]], английски писател * [[9 февруари]] – [[Атанас Илиев (психолог)|Атанас Илиев]], Психолог и философ * [[28 февруари]] – [[Дейвид Байрън]], британски рокмузикант (р. [[1947]] г.) * [[7 март]] – [[Аркадий Фидлер]], полски писател и пътешественик (р. [[1894]] г.) * 7 март – [[Робърт Уиншип Удръф]], бизнесмен и филантроп * [[10 март]] – [[Константин Черненко]], съветски политик * [[28 март]] – [[Марк Шагал]], беларуски художник (р. [[1887]] г.) * [[11 април]] – [[Енвер Ходжа]], албански политик * [[14 април]] – [[Дико Диков]], български офицер и политик * [[20 април]] – [[Чарлз Франсис Рихтер]], американски сеизмолог (р. [[1900]] г.) * [[2 май]] – [[Атилио Бетега]], италиански рали пилот * [[5 май]] – [[Доналд Бейли]], британски инженер (р. [[1901]] г.) * [[8 май]] – [[Теодор Стърджън]], американски писател (р. [[1918]] г.) * [[7 юни]] – [[Делчо Лулчев]], български инженер * [[8 юни]] – [[Айше Афет Инан]], турски историк и социолог * [[17 юни]] – [[Кирил Москаленко]], съветски маршал (р. [[1902]] г.) * [[29 юни]] – [[Тодор Атанасов (художник)|Тодор Атанасов]], български художник * [[11 юли]] – [[Васка Емануилова]], българска скулпторка * [[16 юли]] – [[Хайнрих Бьол]], немски писател * [[19 юли]] – [[Борис Богданов]], български обществен и политически деятел (р. [[1896]] г.) * [[21 юли]] – [[Алва Беси]], американски писател (р. [[1904]] г.) * 21 юли – [[Зоран Радмилович]], сръбски актьор * [[4 август]] – [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]], български футболист * [[9 август]] – [[Олег Нейкирх]], български шахматист * [[7 септември]] – [[Дьорд Пойа]], унгарски математик * [[19 септември]] – [[Итало Калвино]], италиански писател * [[30 септември]] – [[Симон Синьоре]], френска актриса (р. [[1921]] г.) * 30 септември – [[Роберт Щилмарк]], руски писател * [[2 октомври]] – [[Рок Хъдзън]], американски актьор (р. [[1925]] г.) * [[4 октомври]] – [[Евдокия (княгиня)|Евдокия]], българска княгиня * [[10 октомври]] – [[Юл Бринър]], американски актьор (р. [[1920]] г.) == Нобелови награди == * [[Нобелова награда за физика|Физика]] – [[Клаус фон Клитцинг]] * [[Нобелова награда за химия|Химия]] – [[Хърбърт Хауптман]], [[Джеръм Карл]] * [[Нобелова награда за физиология или медицина|Физиология или медицина]] – [[Майкъл Браун (генетик)|Майкъл Браун]], [[Джоузеф Голдстайн]] * [[Нобелова награда за литература|Литература]] – [[Клод Симон]] * [[Нобелова награда за мир|Мир]] – [[Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война]] * [[Нобелова награда за икономика|Икономика]] – [[Франко Модиляни]] == Вижте също == * [[Обикновена година, започваща във вторник|календара за тази година]] == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/1985-godina-prez-pogleda-na-mincho-doinov-304068news.html „1985 година през погледа на Минчо Дойнов“], БНТ, До Европа и напред, 13 март 2022 г. * [https://bnt.bg/news/1985-godina-prez-pogleda-na-mincho-doinov-ii-chast-304560news.html „1985 година през погледа на Минчо Дойнов - II част“], БНТ, До Европа и напред, 27 март 2022 г. [[Категория:1985 година|*]] dd0aohlusm1dsu27dhfgswsc9si9kgy 0 2819 12398122 12367662 2024-10-29T07:20:59Z Станислав Николаев 13436 12398122 wikitext text/x-wiki {{Век|20}} == Събития == [[Файл:Reebok Stadium from Crooked Edge Hill.jpg|мини|205px|[[Рийбок Стейдиъм]]]] === В България === * [[3 януари]] – [[Конфедерация на труда Подкрепа]] започва масови протести срещу проектното правителство на [[Българската социалистическа партия]]. * [[10 януари]] – [[Политическа криза в България (1996-1997)|Масово протестно шествие в София]]. Тълпи от протестиращи нахлуват в сградата на [[Народно събрание на България|Народното събрание]]. [[Обединените демократични сили]] оглавяват народното недоволство. * [[22 януари]] – [[Петър Стоянов]] встъпва в длъжността [[президент на България]]. * [[4 февруари]] – [[Николай Добрев]] връща мандата за съставяне на правителство. * [[12 февруари]] – Завършва политическата криза. Петър Стоянов назначава служебно правителство оглавено от [[Стефан Софиянски]]. Първото решение на служебния кабинет на Софиянски е за въвеждане на [[валутен борд]] в България. * [[28 февруари]] – Гангстерска война: Пламен Иванов – Фалконети е разстрелян показно с 5 куршума на паркинга на ресторант „Олимп“ на Славчо Христов на ул. „Черковна“ в столицата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=52349 | заглавие = ФАЛКОНЕТИ ПЪРВИЯТ УБИТ ЗАРАДИ ДРОГА | достъп_дата = 13 януари 2014 | автор = Велислав Русев | дата = 1 септември 2005 | издател = mediapool.bg | език = | архив_дата = 2014-01-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140113015431/http://www.monitor.bg/article?id=52349 }}</ref> * [[19 април]] – Провеждат се [[Парламентарни избори в България 1997]] (предсрочни), които са спечелени от [[Обединените демократични сили]]. * [[23 април]] – започва кулинарното предаване „[[Вкусно]]“ * [[21 май]] – [[Иван Костов]] встъпва в длъжността [[министър-председател на България]]. * [[31 юли]] – Народното събрание одобрява новият [[Герб на България]]. === По света === * Отваря врати новопостроеният футболен стадион на [[ФК Болтън Уондърърс]] – [[Рийбок Стейдиъм]]. * [[31 август]] – При [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс|автомобилна катастрофа в Париж]] загиват принцеса [[Даяна (принцеса на Уелс)|Даяна]], нейният придружител [[Доди ал Файед]] и шофьорът на автомобила. * 26 септември – [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]] се разбива близо до [[Международно летище Полония|международното летище Полония]], [[Медан]], [[Индонезия]] и убива 234 души. == Родени == [[Файл:Chloe Moretz 2018 2.jpg|мини|100px|[[Клоуи Грейс Морец]]]] * [[17 януари]] – [[Божидар Андреев]], български щангист * [[10 февруари]] – [[Клоуи Грейс Морец]], американска актриса и фотомодел * [[3 март]] – [[Камила Кабейо]], кубинска певица * [[16 март]] – [[Небие Кабак]], български политик * [[11 април]] – [[Марин Рангелов]], български актьор * [[20 април]] – [[Александър Зверев]], германски тенисист * [[19 май]] – [[Дивна]], българска поп певица * [[17 септември]] – [[Оливия Адамс]], румънска певица и автор на песни * [[16 октомври]] – [[Шарл Льоклер]], пилот от Формула 1 * [[11 декември]] – [[Семен Новиков]], украински и български състезател по борба * [[31 декември]] – [[Радина Боршош]], българска актриса == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Robert Mitchum.jpg|мини|100px|[[Робърт Мичъм]]]] * [[Борис Данков (художник)|Борис Данков]], български художник * [[Иван Гърбучев]], Български аграрен учен * [[Павел Владимиров]], български футболист * [[Стиепан Антоляк]], хърватски историк * [[Христо М. Данов (историк)|Христо М. Данов]], български историк * [[18 февруари]] – [[Пантелей Зарев]], Литературен критик * [[19 февруари]] – [[Дън Сяопин]], бивш лидер на Китайска народна република * [[23 февруари]] – [[Димо Коларов]], български кинооператор * [[3 март]] – [[Христо Минковски]], български футболист * [[6 март]] – [[Славчо Донков]], български писател и поет * [[9 март]] – [[The Notorious B.I.G.]], хип-хоп музикант * [[13 март]] – [[Стоян Стоянов (летец)|Стоян Стоянов]], български ас летец-изтребител * [[14 март]] – [[Юрек Бекер]], немски писател (р. [[1937]] г.) * 14 март – [[Фред Зинеман]], австро-американски кино-режисьор (р. ([[1907]] г.) * [[5 април]] – [[Алън Гинсбърг]], американски поет-битник (р. [[1926]] г.) * [[6 април]] – [[Щефан Хермлин]], немски поет и белетрист * [[14 април]] – [[Видое Подгорец]], македонски писател * [[24 април]] – [[Асен Босев]], български детско-юношески писател (р. [[1913]] г.) * [[26 април]] – [[Петър Бобев]], български писател (р. [[1914]] г.) * [[10 май]] – [[Златка Дъбова]], българска художничка * [[4 юни]] – [[Евгени Матеев]], български икономист * [[9 юни]] – [[Алекси Иванов]], български политик * [[12 юни]] – [[Булат Окуджава]], певец * [[25 юни]] – [[Жак-Ив Кусто]], френски морски изследовател * [[1 юли]] – [[Робърт Мичъм]], американски актьор (р. [[1917]] г.) * [[2 юли]] – [[Джеймс Стюърт]], американски актьор (р. [[1908]] г.) * [[24 юли]] – [[Брайън Глоувър]], британски актьор * [[26 юли]] – [[Кунихико Кодаира]], японски математик * [[1 август]] – [[Святослав Рихтер]], съветски пианист * [[19 август]] – [[Иван Венедиков]], български археолог и траколог * [[21 август]] – [[Юрий Никулин]], руски актьор (р. [[1921]] г.) * [[27 август]] – [[Хулио Мусимеси]], аржентински футболист (р. [[1924]] г.) * [[31 август]] – [[Даяна Спенсър]], принцеса на Уелс (р. [[1961]] г.) * [[3 септември]] – [[Иван Ненов]], български художник * [[4 септември]] – [[Ханс Айзенк]], германски психолог * [[5 септември]] – [[Майка Тереза]], албанска монахиня, лауреат на [[Нобелова награда за мир]] (1979 г.) (р. [[1910]] г.) * [[11 септември]] – [[Илия Кирчев]], български футболист * [[15 септември]] – [[Ангел Балевски]], български учен * [[16 септември]] – [[Петър Шапкарев]], български икономист * [[4 октомври]] – [[Никола Николов (писател)|Никола Николов]], български писател и общественик * [[18 октомври]] – [[Винс Жиронда]], американски културист * [[29 октомври]] – [[Антон Шандор Ла Вей]], американски жрец * [[30 октомври]] – [[Маргарит Минков]], български писател (р. [[1947]] г.) * [[12 ноември]] – [[Емил Карастойчев]], български шахматист * [[22 ноември]] – [[Добри Жотев]], български писател * [[24 ноември]] – [[Николай Грънчаров]], български футболист * [[19 декември]] – [[Масару Ибука]], японски предприемач * [[22 декември]] – [[Александър Геров]], български писател * [[28 декември]] – [[Василий Соломин]], съветски боксьор * [[30 декември]] – [[Симон Дювалие]], * [[ноември]] – [[Александър Герчев]], български лекар (р. [[1930]] г.) * 22 ноември – [[Майкъл Хъчънс]], вокалист на австралийската група [[INXS]] * [[14 декември]] – [[Оуен Барфийлд]], британски философ, писател, поет и критик (р. [[1898]] г.) * [[24 декември]] – [[Тоширо Мифуне]], японски актьор и продуцент (р. [[1920]] г.) * 30 декември – [[Шиничи Хоши]], японски писател (р. [[1926]] г.) == Нобелови награди == * [[Нобелова награда за физика|Физика]] – [[Стивън Чу]], [[Клод Коен-Тануджи]], [[Уилям Филипс]] * [[Нобелова награда за химия|Химия]] – [[Пол Бойер]], [[Джон Уокър]], [[Йенс Скоу]] * [[Нобелова награда за физиология или медицина|Физиология или медицина]] – [[Стенли Прусинър]] * [[Нобелова награда за литература|Литература]] – [[Дарио Фо]] * [[Нобелова награда за мир|Мир]] – [[Международна кампания за забрана на противопехотните мини]], [[Джоди Уилямс]] * [[Нобелова награда за икономика|Икономика]] – [[Робърт Мъртън]], [[Майрън Сколс]] ---- '''Вижте също''': * [[Обикновена година, започваща в сряда|календара за тази година]] == Източници == <references /> [[Категория:1997 година|*]] fbs1mi46qpfzdz7gmpjknf75o6c0yre 0 2919 12398325 12396998 2024-10-29T10:55:10Z 213.149.156.230 12398325 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Ботев||Ботев (пояснение)}} {{Личност | категория = писател | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1867 – 1876 | жанрове = [[лирика]] ([[поема|поеми]], [[елегии|елегия]], [[балада|балади]], [[сатира]]), [[публицистика]] ([[фейлетон]]и, [[памфлет]]и, [[статия|статии]]) | направление = [[романтизъм]], [[Реализъм (изкуство)|реализъм]] | дебют = „[[Майце си]]“, 1867 | повлиян = [[Александър Пушкин]] (''литературно''); <br> [[Александър Херцен]], [[Николай Чернишевски]], [[Николай Добролюбов]], [[Прудон|П. Ж. Прудон]] (''политикономически'') | повлиял = Почти цялата [[българска литература]] след него. }} | баща = [[Ботьо Петков]] (1815 – 1869) | майка = [[Иванка Ботева]] (1823 – 1911) | брак = [[Венета Ботева]] | деца = [[Иванка Христова Ботева|Иванка Ботева]] }} '''тои е гей Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в''',<ref group="б.">Някъде името е изписвано и като Хр. Ботйовъ.</ref> известен като '''Хрѝсто Бо̀тев''', е [[Българи|български]] [[революционер]], [[поет]] и [[публицист]]. Смятан е за национален герой и един от най-видните българи на [[Възраждане|Възрожденския период]]. == Биография == === Детство === Роден е на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в [[Калофер]], в семейството на даскал [[Ботьо Петков]] (1815 – 1869) и [[Иванка Ботева]] (1823 – 1911).<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Избрани творби. Христо Ботев|year=|month=|publisher=Скорпио|location=София|isbn=978-954-792-076-7|pages=87 – 89}}</ref> Съществуват и други [[Хипотеза|хипотези]] за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из [[Карлово]]“, както пише в едно официално писмо на [[Найден Геров]], или че е роден в село [[Осен (Област Враца)|Осен]], както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“.{{hrf|Дафинов|2007|9 – 10}} [[Файл:Botev-brothers-1876.jpg|ляво|мини|275px|Христо Ботев с братята си [[Стефан Ботев (учител)|Стефан]], [[Боян Ботев|Боян]] и [[Кирил Ботев|Кирил]] (от ляво надясно), 1876 г.]] {{стар стил}} Бащата на Ботев [[Ботьо Петков]] е учител, книжовник и обществен деец, който учи в [[Одеса]], съставя и превежда учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство.{{hrf|Дафинов|2007|12 – 14}} Освен Христо Ботев, двамата имат още осем деца: Ана (1850 – 1867), Петко (1852 – 1872), [[Стефан Ботев (учител)|Стефан]] (1854 – 1890), [[Кирил Ботев|Кирил]] (1856 – 1944), Тота (1859 – 1864), Генко (1861 – 1863), Генко (1863 – 1866) и [[Боян Ботев|Боян]] (1866 – 1885).{{hrf|Лазарова|2010}} [[Файл:Botev House.jpg|мини|260п|Националният музей „Христо Ботев“ в Калофер]] Според някои източници Христо Ботев е роден в стая на калоферското училище, в която живеят родителите му. Малко по-късно в Калофер е построено ново училище и семейството наема къща на Генко Филов, в която Ботев прекарва първите няколко години от живота си. Тази къща е унищожена по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], но през 1940-те години е възстановена и превърната в [[Национален музей „Христо Ботев“]].{{hrf|Дафинов|2007|16 – 17}} През 1854 година Ботьо Петков не успява да се споразумее с калоферската община за заплащането си и се премества в Карлово. Там семейството живее в къщата на майка му в Табашката махала, а Христо Ботев тръгва на училище, като негов учител е баща му. През 1858 година Ботьо Петков обвинява управата на карловската община, че се опитва да си присвои пари, завещани за училището, след което се връща в Калофер. Общината се опитва неуспешно да го настани в къща на живеещия в [[Цариград]] търговец [[Христо Тъпчилещов]], след което семейството се настанява в къща на хаджи Нестор. След връщането им в Калофер Христо Ботев постъпва в местното трикласно училище, където учител е баща му.{{hrf|Дафинов|2007|17 – 21}} === В Одеса и връщане в Калофер === Още от 1857 година [[Ботьо Петков]] се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на [[Найден Геров]], негов познат от [[Одеса]], който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в [[Пловдив]]. Това се осъществява едва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и [[Цариград]] за Одеса, където пристига на 14 ноември.{{hrf|Дафинов|2007|20, 25 – 28}} В Одеса Христо Ботев се свързва с [[Одеско българско настоятелство]], до което има препоръчително писмо от [[Найден Геров]], и неговия член [[Никола Тошков]], заможен търговец, роден в Калофер и познат на баща му. Той постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, тъй като не е достатъчно добре подготвен за редовен ученик, и се настанява в нейния пансион, където по това време живеят още десетина български ученици.{{hrf|Дафинов|2007|27 – 29}} Още с постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност – той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, но в същото време често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През 1864 година той напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно в различни квартири. Въпреки настоятелните писма на баща му и опитите на Никола Тошков да му повлияе, той занемарява училището и с ексцентричното си поведение отблъсква българската общност в Одеса, като мнозина нейни представители ограничават контактите си с него.{{hrf|Дафинов|2007|29 – 35}} Макар че не посещава често училището, Ботев прекарва дълго време в различни библиотеки, най-вече в Българската библиотека „Юрий Венелин“, която се помещава в дома на Тошков. Чете главно руски автори, като е особено впечатлен от [[Николай Чернишевски]] и [[Иван Тургенев]]. Запознава се с филолога [[Виктор Григорович]], на когото помага с руски преводи на български народни песни. Според неговия съученик [[Киро Тулешков]], още през лятото на 1864 година Ботев работи върху своето стихотворение „[[Майце си]]“, консултирайки се с Григорович, и дори по това време го изпраща на [[Петко Славейков]] в Цариград. Достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно.{{hrf|Дафинов|2007|30 – 33}} През септември 1865 година става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради „немарливост“, а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града.<ref>[http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/46800-zasto-botev-vidya-balgarskite-rusofili-kato-fekali-ot-draglivoto-magare-rusiya.html Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?]</ref> Със съдействието на Григорович, вече ръководител на катедрата по славянски филологии, Ботев дори се записва като „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на [[Одески национален университет|Императорския новорусийски университет]].{{hrf|Дафинов|2007|36 – 40}} През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в [[Задунаево]], [[Бесарабски българи|българско]] село в руската част на [[Южна Бесарабия]], където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. Пътува с кораб, вероятно от Одеса до [[Бургас]], и оттам през [[Сливен]] стига до [[Калофер]] в началото на април 1867 година.{{hrf|Дафинов|2007|45 – 51}} След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището. По това време, на 15 април, във вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“, издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е публикувано стихотворение на Христо Ботев – „[[Майце си]]“. То е отпечатано без посочен автор и изглежда познатите му не разбират, че стихотворението е негово. При отбелязването на [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|Деня на свети Кирил и Методий]] на 11 май Ботев държи импровизирана реч, в която критикува умереността на националното движение, насочено по това време главно към създаването на [[Борба за българска църковна независимост|самостоятелна църква]]. Речта предизвиква опасения от ответни действия на полицията, но до такива не се стига.{{hrf|Дафинов|2007|51 – 56}} По време на престоя си в Калофер Ботев често се среща с Парашкева Шушулова, учителка в местното девическо училище, която се смята за най-вероятния прототип на любимата от стихотворенията „[[До моето първо либе]]“, „[[На прощаване]]“ и „[[Ней (стихотворение)|Ней]]“. Друга хипотеза е, че това е неговата втора братовчедка Мина Горанова, с която той може би контактува и по-късно в Румъния.{{hrf|Дафинов|2007|58 – 67}} През лятото на 1867 година здравето на Ботьо Петков се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа, и той успява да издейства от Виктор Григорович възстановяването на стипендията на Христо, така че той да довърши образованието. Баща му му дава известна сума и го изпраща отново за Цариград и Одеса, но без да извести семейството си Христо Ботев се отклонява от пътя и през септември пристига в [[Румъния]]. Някои от ранните биографи на Ботев твърдят, че преминавайки през [[Сливен]], той се среща с [[Михаил Чайковски]], но за това няма преки доказателства.{{hrf|Дафинов|2007|68 – 70}} === Емигрант в Румъния === В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град [[Гюргево]], където скоро се свързва с българските [[хъш]]ове – сред тях е [[Хаджи Димитър]] и доста участници в организираните през същата година чети на [[Панайот Хитов]] и [[Филип Тотю]]. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение [[Георги Раковски]], цялата група заминава за [[Букурещ]], където участва в неговото погребение на 12 октомври. Останал без средства, Ботев се обръща към [[Георги Атанасович]] от букурещката българска организация [[Добродетелна дружина]], който му осигурява финансова помощ, за да продължи пътуването си към Одеса.{{hrf|Дафинов|2007|72 – 79}} Ботев заминава за Одеса, но така и не стига дотам, спирайки през декември в [[Браила]]. По-късно той се оплаква, че българи в Браила му обещават стипендия, с която да отиде да следва в Прага, но това така и не се осъществява. В Браила започва работа като словослагател при калофереца [[Димитър Паничков]], собственик на печатница, в която се печата и вестник „[[Дунавска зора]]“ на живеещия по това време в града [[Добри Войников]]. През януари 1868 година в този вестник излиза второто публикувано стихотворение на Ботев – „[[Към брата си]]“. По това време той съобщава във вестника за намерението си да издаде книга със свои стихове и проза, но то не се осъществява и не е изяснено какво би включвал този сборник.{{hrf|Дафинов|2007|79 – 82}} В началото на 1868 година в [[Браила]] се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България в няколко чети – това наистина се осъществява от [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]. Самият Христо Ботев се записва в четата на [[Желю войвода]], на която е определен за писар, като тогава пише стихотворението „[[На прощаване]]“. През пролетта Ботев играе в организираните от Войников театрални постановки, но след като участва в сбиване с група турци в градския парк, през следващите месеци се укрива от полицията в печатницата на Паничков. През юни той изглежда пътува с Желю войвода до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, но след връщането им Желю войвода е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България.{{hrf|Дафинов|2007|82 – 87}} През септември 1868 година Ботев отива в Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников и решава да остане там, за да избегне издирването от полицията в Браила. Намерението му е да си намери работа като учител, но това се оказва невъзможно, поради лошото му познаване на румънския език. Записва се в букурещкото медицинско училище, но през октомври го напуска. Останал без никакви средства, той изпада в отчаяно положение и решава да се върне в България, за да стане учител там, но няма пари за пътуването.{{hrf|Дафинов|2007|90 – 94}} Чрез Найден Геров, Ботев се свързва с букурещкия български търговец [[Христо Георгиев]], който му оказва ограничена помощ, но също смята, че е негоден за друга работа, освен учителската. Според Киро Тулешков през ноември и началото на декември той живее в изоставена вятърна мелница, заедно с [[Васил Левски]].<ref>Според някои историци ([https://bnr.bg/varna/post/100523835/levski-i-botev-ne-sa-se-poznavali проф. Иван Стоянов - СУ]) Левски и Ботев не са живели заедно в тази мелница и дори не са се познавали. Няма запазена кореспонденция на Ботев, в която да споменава Левски. </ref> През януари получава разрешение от румънското министерство на просветата да основе българско училище в Букурещ, но не успява да намери средства за този проект.{{hrf|Дафинов|2007|93 – 96}} [[Файл:Hristo_Botev.jpg|ляво|мини|Христо Ботев с [[Никола Славков]] и [[Иван Драсов]] в Румъния, 1875 г.]] През февруари 1869 година със съдействието на Христо Георгиев Ботев е назначен за учител по български език в [[Александрия (Румъния)|Александрия]], но малко по-късно е уволнен, след като влиза в конфликт със заможни българи от града, които обвинява в липса на патриотизъм. Той остава в Александрия до август, когато получава назначение като учител в град [[Измаил (град)|Измаил]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/11#textstart | заглавие = Захари Стоянов – Христо Ботйов (11) – Опит за биография – Моята библиотека | издател = chitanka.info | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> в румънската част на Южна Бесарабия. По това време в Калофер умира баща му, оставяйки многодетното си семейство с ограничени средства.{{hrf|Дафинов|2007|96 – 98}} В Измаил Ботев е учител по български език в румънското държавно училище. Докато живее в Измаил Ботев сътрудничи на няколко български вестника в Букурещ – сатиричния „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ и издавания от [[Любен Каравелов]] „[[Свобода (вестник)|Свобода]]“, където през лятото на 1870 година публикува редактирани варианти на „Майце си“ и „Към брата си“, както и новите стихотворения „[[Елегия (стихотворение)|Елегия]]“ и посветеното на Каравелов „[[Делба]]“. В Измаил Ботев поддържа контакти с нелегални организации на руски политически емигранти. Той страда и от периодични пристъпи на [[малария]].{{hrf|Дафинов|2007|100 – 101, 105 – 109}} През пролетта на 1871 година общината на Измаил решава да прекрати преподаването на български език в училището и спира заплатата на Христо Ботев. Според Киро Тулешков това става в навечерието на Деня на свети Кирил и Методий, като Ботев за компенсация на неизплатената му половингодишна заплата открадва пари, събрани за отбелязване на празника. Тази теза се поддържа и от З. Стоянов в „Хр. Ботйов – опит за биография“. [[Величко Попов]], обаче счита че Ботев е в [[Галац]] още през март.{{hrf|Дафинов|2007|110 – 112|}}<ref>вж. Захари Стоянов – Хр. Ботйов – опит за биография, Глава II Политическа и литературна деятелност, раздел V.</ref> === Журналист и издател === След кратък престой в Галац, в края на май 1871 година Христо Ботев се премества в Браила. (според З. Стоянов, от Измаил той отива направо в Браила) Тук, със съдействието на Димитър Паничков, той започва да издава вестник „[[Дума на българските емигранти]]“, който трябва да замени закритите малко преди това български емигрантски вестници „Свобода“ и „Дунавска зора“. Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от основните му публицистични работи: „[[Наместо програма]]“, „[[Примери от турското правосъдие]]“, „[[s:Народът - вчера, днес и утре|Народът – вчера, днес и утре]]“, „[[s:Смешен плач|Смешен плач]]“, „Петрошан“, „Решен ли е черковният въпрос?“. В „Дума“ за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения – „[[До моето първо либе]]“, посветеното на Мария Горанова „[[Пристанала]]“ и посветеното на нейния брат Б. Горанов „[[Борба (стихотворение)|Борба]]“.{{hrf|Дафинов|2007|116 – 126}} През лятото на 1871 година Ботев боледува тежко и продължително от [[Коремен тиф|тиф]], а в края на юли двамата с Паничков са принудени да прекратят издаването на „Дума“ поради липса на средства. През септември издава брошура с остри нападки срещу [[Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) и лично срещу неговия деловодител [[Васил Стоянов]]. Те са повторени месец по-късно на годишното събрание на Дружеството, където Ботев и Добри Войников присъстват като делегати на българската община в Галац.{{hrf|Дафинов|2007|128 – 132}} Сведенията за живота на Христо Ботев в края на 1871 и първата половина на 1872 година са оскъдни. По това време той поддържа активни контакти с руски социалисти, като [[Николай Мелетин]] и Соня Рубинщайн, сестра на известния пианист [[Антон Рубинщайн]]. В края на 1871 година Ботев и Мелетин се опитват да изнудват за пари заможен браилски българин, но са разкрити от полицията и заминават за Галац. В Галац двамата, заедно с други съучастници, правят няколко обира на различни търговци и дори се опитват да фалшифицират пари.{{hrf|Дафинов|2007|134 – 138}} По това време, през февруари 1872 година, Ботев публикува в „Свобода“ стихотворението „[[Странник]]“. През пролетта, по донос на руския консул в Галац, е арестуван Мелетин, а през април и Христо Ботев. В жилището му е открита руска анархистка литература, обвинен е в разпространение на радикални политически идеи и е изпратен в затвора във [[Фокшани]]. Той остава там няколко месеца, след което е освободен и през юли или август 1872 година пристига в Букурещ. Според Киро Тулешков освобождаването от затвора става след писмена гаранция от Любен Каравелов и [[Димитър Ценович]], изпратена по настояване на Васил Левски.{{hrf|Дафинов|2007|140 – 144, 148}} В Букурещ Ботев се настанява в стая на тавана на печатницата на Каравелов, в която живее заедно с Киро Тулешков. Той започва работа като коректор на издавания от Каравелов вестник „Свобода“, преименуван малко по-късно на „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“, а през пролетта на 1873 година ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник „[[Будилник (1873)|Будилник]]“. В него излизат някои от известните му фейлетони, като ''„[[O, tempora! O, mores!]]“'' и „[[Това ви чака!]]“, както и стихотворенията „[[Защо не съм...?]]“, „[[Гергьовден (стихотворение)|Гергьовден]]“ и „[[Патриот (стихотворение)|Патриот]]“. През този период той превежда руски учебник по аритметика, но вмъква в него политически коментари и книгата е унищожена, след като е отпечатана в Пловдив.{{hrf|Дафинов|2007|148 – 157}} През втората половина на 1873 година Христо Ботев публикува в „Независимост“ някои от най-известните си стихотворения: „[[Хаджи Димитър (поема)|Хаджи Димитър]]“ (на 11 август, по повод петата годишнина от смъртта на Хаджи Димитър), „[[В механата]]“, „[[Моята молитва (Христо Ботев)|Моята молитва]]“ и „[[Зададе се облак тъмен]]“. След ноември 1873 година Ботев не публикува нова поезия в продължение на близо две години. По това време по поръчка на Каравелов Ботев превежда книгата „Източният въпрос и България“ на офицера от руските тайни служби [[Иван Липранди]]. Към края на годината той изглежда взима при себе си по-малкия си брат Стефан.{{hrf|Дафинов|2007|161 – 169}} През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като учител в българското училище в Букурещ. То се помещава в част от жилището на местния български епископ [[Панарет Рашев]] и Ботев отива да живее там, напускайки печатницата на Каравелов. Там той се запознава с бъдещата си съпруга [[Венета Ботева|Венета Везирева]], племенница на епископа. Въпреки многобройните свидетелства за лични конфликти с Каравелов, и след назначаването си за учител Ботев продължава да сътрудничи активно на вестник „Независимост“, където започват да излизат негови статии и фейлетони.{{hrf|Дафинов|2007|173 – 176}} === Последни години === ==== Участие в БРЦК ==== През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, [[Киряк Цанков]], Г. Панов и [[Тодор Пеев]], а след това става и негов секретар.{{hrf|Дафинов|2007|177 – 180}} През есента на 1874 година Ботев завършва превода на книгата „За славянския произход на дунавските българи“ на руския историк [[Дмитрий Иловайски]]. По-рано през същата година Иловайски се среща с Каравелов и Ботев и ги призовава да спрат с критиките си срещу Русия, тъй като руското правителство планира война срещу Османската империя, която да освободи България. През октомври Любен Каравелов се отказва от издаването на вестник „Независимост“, но оставя на Ботев издаването на нов вестник на БРЦК – така през декември започва да излиза вестник „[[Знаме (вестник)|Знаме]]“.{{hrf|Дафинов|2007|181 – 183}} Заемайки се с издаването на „Знаме“, Ботев напуска работата си като учител, а мястото му е заето от брат му Стефан. По това време с тях вече живее и брат им Кирил. В началото на 1875 година в Букурещ пристига и майка им Иванка с най-малкия си син Боян, след като синът ѝ Петко, парализиран през голяма част от живота си, умира. Иванка Ботева започва работа в дома на [[Евлоги Георгиев]], който е неин родственик.{{hrf|Дафинов|2007|182 – 184}} През поради множество причини март 1875 година Каравелов и Ботев влизат в публичен конфликт, като Каравелов конфискува за дългове последния брой на „Знаме“. Причините са многобройни – Ботев обвинява Каравелов в страхливост; Панайот Хитов обвинява пред Ботев, Каравелов че взима парите от сърбите; властната Наталия Каравелова също изпокарва двамата съмишленици. Двамата си отправят взаимни нападки в печата и в кореспонденцията си, като предизвикват вълнения сред българската емиграция и поставят под съмнение ефективността на БРЦК. През юни 1875 година Ботев успява да купи своя печатница, използвана по-рано за издаването на вестник „[[Отечество]]“, и продължава да издава „Знаме“.{{hrf|Дафинов|2007|192 – 201}} През 1875 година Ботев поръчва на Бенковски да екзекутира разобличеният като сръбски агент Каравелов и да прибере революционните книжа. Бенковски обаче се разколебава и намира соломоновско решение. Той успява да го сплаши и да прибера архива на БРЦК без да се стига до убийство.<ref>https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/15#textstart</ref> За закупуването на печатницата Ботев получава финансова помощ от Венета Везирева, за която през юли същата година се жени, като техен кум става лекарят [[Георги Странски]]. Това става против волята на нейния вуйчо, епископ Панарет Рашев, а бракът им е граждански, тъй като Венета Везирева преди това е женена за заможен търновски търговец. От първия си брак тя има един син, Димитър, десетгодишен по това време, който отива да живее с майка си и с Христо Ботев.{{hrf|Дафинов|2007|207 – 210}} През лятото на 1875 година Любен Каравелов, който заема все по-умерени позиции, е отстранен от БРЦК с активното съдействие на Ботев, [[Стефан Стамболов]] и дошлите от [[Белград]] [[Иван Драсов]] и [[Панайот Хитов]]. На 12 август е проведено общо събрание, което избира нов състав на комитета, като председател става Димитър Ценович, а Ботев е подпредседател. Взето е решение за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя в резултат на [[Херцеговско въстание|Херцеговското въстание]]. Ботев е изпратен от комитета в Русия, за да събере пари и оръжие и да организира набирането на доброволци за въстанието сред местните българи.{{hrf|Дафинов|2007|212 – 214}} Ботев посещава Браила, откъдето заминава на 20 август за [[Кишинев]], Одеса и Николаев. Влиза в контакт с [[Кишиневско българско общество|Кишиневското българско общество]] и организира в Кишинев група, която трябва да се включи в бъдещото въстание, като към нея са привлечени е офицери от български произход. Подобни групи са създадени също в Одеса и Николаев, но изглежда по-видните българи се отнасят скептично към мисията на Ботев, тъй като руското правителство е против въстание в България.{{hrf|Дойнов|2005|263 – 264}} Ботев успява да убеди намиращия се в Одеса [[Филип Тотю]] да замине за [[Румъния]], където трябва да оглави чета от местни доброволци. Христо Ботев напуска Одеса на 3 септември, а пристига в Румъния на 30 септември. Съществуват предположения, че междувременно посещава [[Цариград]], но за това няма сигурни свидетелства.{{hrf|Дафинов|2007|215 – 224}} [[Файл:Botev resignation BRK 1875.jpg|200px|мини|Оставка на Христо Ботев от БРЦК]] След завръщането на Христо Ботев в Букурещ сред българската общност се появяват слухове за присвоени от него обществени средства. На 30 септември той напуска БРЦК и не участва в неговата дейност непосредствено след провала на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]]. Междувременно в Букурещ пристигат неговата майка и най-малкият му брат, а издаването на вестник „Знаме“ е прекратено. По тази причина той отваря в дома си книжарница, а братята му започват да обикалят Румъния и Бесарабия, за да продават преводните му книги, както и единствената му издадена приживе стихосбирка (включваща и четири стихотворения от Стамболов) „[[Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова]]“ (единственото неиздавано стихотворение на Ботев, включено в нея е, „[[Ней (стихотворение)|Ней]]“). През октомври той отпечатва и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „[[Обесването на Васил Левски]]“.{{hrf|Дафинов|2007|224 – 229}} ==== Ботевата чета ==== {{основна|Ботева чета}} И след напускането на БРЦК Христо Ботев продължава да поддържа частни контакти с някои революционни дейци, като Стефан Стамболов и [[Стоян Заимов]]. Междувременно БРЦК не успява да осъществи плановете си за прехвърляне на чети в България и през есента на 1875 година дейността му замира. Към края на годината в Гюргево е създадена нова група, [[Гюргевски революционен комитет]], включваща Стамболов и Заимов, която се заема с подготовката на бъдещото [[Априлско въстание]], като умишлено изолира от дейността си повечето дейци на БРЦК, включително и Ботев.{{hrf|Дафинов|2007|233 – 235}} В началото на 1876 година Ботев получава виза за пътуване до Белград и [[Триест]] и според някои свидетелства през февруари действително посещава Белград, но не е ясно дали се среща с намиращия се там Панайот Хитов. В началото на март получава и руска виза, но не е сигурно, че действително е пътувал до Русия.{{hrf|Дафинов|2007|237 – 239}}{{hrf|Дойнов|2005|268}} Плановете на Гюргевския комитет за въстание предвиждат активна работа във вътрешността на България, която е разделена на четири революционни окръга, и организирането в Румъния на няколко чети, които да преминат границата и да подпомогнат въстаниците. От началото на 1876 година дейци на комитета активно подготвят тези чети, набирайки хора, пари и оръжие. През април става ясно, че Панайот Хитов няма да оглави четата, предвидена за Врачанския окръг. Врачанските апостоли [[Никола Обретенов]] и [[Георги Апостолов (Ботев четник)|Георги Апостолов]] се срещат с Ботев и той им предлага сам да оглави четата. Тази среща става ден, след като на 13 април се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – [[Иванка Христова Ботева|Иванка]].{{hrf|Дафинов|2007|239 – 240, 242}} На 20 април Ботев заминава за Кишинев и Одеса, за да търси доброволци за четата (сред тях е бъдещият подвойвода на Ботевата чета, току-що завършилият военно училище [[Никола Войновски]]), като успява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май – междувременно въстанието в [[Копривщица]] е започнало и апостолите във [[Врачанско]] искат четата да замине по-рано от планираната дата 11 май. Взето е решение това да стане на 5 май. Към четата на Ботев се присъединява и друга значителна и добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за преминаване в България от [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]], ръководено от Киряк Цанков. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя последен вестник „[[Нова България (вестник)|Нова България]]“.{{hrf|Дафинов|2007|243 – 245}} [[Файл:Radetzky 005.jpg|ляво|250px|мини|Корабът „Радецки“]] Решението за преминаване на четата в България на 5 май не се осъществява, поради различни логистични затруднения, най-вече в снабдяването с оръжие. Планът за самото преминаване предвижда отвличането на параход, което да предизвика значителен международен отзвук. Участниците в четата са разпръснати в различни дунавски градове, за да не привличат внимание. Въпреки това действията им са известни както на османските, така и на румънските власти, които обаче не се намесват. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „[[Радецки (кораб)|Радецки]]“.{{hrf|Дафинов|2007|248, 252 – 253}} [[Файл:Письмо Ботева.png|250px|мини|дясно|Прощалното писмо на Христо Ботев към неговото семейство, написано на кораба „Радецки“.]] „Радецки“ пътува нагоре по течението на [[Дунав]], спирайки на няколко румънски пристанища, където на кораба се качват участници в четата – [[Зимнич]], [[Турну Мъгуреле]], [[Корабия]], [[Бекет]]. Според някои сведения, на сутринта на 17 май Ботев получава в [[Оряхово]] писмо от главния апостол на Врачански окръг Стоян Заимов, според което прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в [[Панагюрско]] е безсмислено и тя трябва да продължи към [[Сърбия]], но Ботев отказва да се съобрази с тези указания. По обяд на същия ден той принуждава капитана [[Дагоберт Енглендер]] да спре на десния бряг на реката край село [[Козлодуй]], където четниците слизат от кораба.{{hrf|Дафинов|2007|254 – 257, 263 – 264}} От Козлодуй четата на Ботев се отправя към [[Враца]], центъра на революционния окръг, минавайки през селата [[Бутан (село)|Бутан]] и [[Борован]], но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата влиза в спорадични престрелки с местни [[черкези]], но без съществени последствия. Едва в ранната сутрин на 18 май край село [[Баница (Област Враца)|Баница]], на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината [[Милин камък]].{{hrf|Дафинов|2007|272 – 276}} [[Файл:Okolchitza monument 011.jpg|мини|ляво|250п|Карта на сражението във Врачанския балкан през 1876 г.]] През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг [[башибозук]]. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към [[Врачанска планина|Врачанската планина]]. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на [[Стара планина]].{{hrf|Дафинов|2007|278 – 288}} Към полунощ срещу 20 май четата достига местността [[Вола]], където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.{{hrf|Дафинов|2007|288 – 291}} [[Файл:Okolchitza monument 17.jpg|мини|250п|Лобното място на Христо Ботев]] [[Файл:Hristo Botev's monument.jpg|мини|Статуята на Ботев във [[Враца]]]] ==== Ботевата смърт ==== Вечерта на 20 май (1 юни нов стил<ref name="2 юни" group="б.">След Освобождението ''Денят на Христо Ботев'' се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на [[Григориански календар|Григорианския календар]] през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния – на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианския календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година [[Юлиански календар]], но не и в Григорианския.</ref>) след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място.{{hrf|M3 Communications Group|2014}} Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bolgari.net/tri_xipotezi_za_smyrtta_na_xristo_botev__1_-h-708.html |заглавие=Три хипотези за смъртта на Христо Ботев |достъп_дата=2015-06-03 |архив_дата=2015-12-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151208114922/http://bolgari.net/tri_xipotezi_za_smyrtta_na_xristo_botev__1_-h-708.html }}</ref> но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в [[Стара планина]].{{hrf|Дафинов|2007|293 – 295}}{{hrf|Жечев|2007|277}} Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от османски снайперист, а втората, която рядко се коментира сред историците (но напоследък добива популярност сред общественото мнение) и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит при заговор от свои четници. Известно е, че след стъпването на дунавския бряг Ботев има няколко големи скандала с Апостолов и [[Никола Обретенов]] – най-вече в смисъл, че са го подвели, за готовността на народа да се вдигне на бунт. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието което е използвано по онова време от редовната армия, излиза че първата версия е малко вероятна. След смъртта на Ботев тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.{{hrf|Дафинов|2007|292}} == Убеждения и идеология == Като национален революционер Ботев е продължител на делото на [[Георги Раковски]] и [[Васил Левски]]. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.{{hrf|Ботев|2014}} Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. [[Интернационалист]] по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и [[самоуправление]], обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.{{hrf|Ботев|2003}} Идеите на Ботев са близки до анархизма. Той не признава никакви господари били те чорбаджии, попове, турци или дори представители на руската имперска политика. Според З.Стоянов Ботев не се вписва нито в Одеската гимназия, нито в Букурещкото медицинско училище, защото там имало строги правила и ред. Същевременно той познава лично редица руски, украински и полски революционери (и интелигенти-нихилисти и анархисти) от своето време. Приятел е с известния руски революционер [[Народничество|народник]] [[Русел Судзиловски]],{{hrf|Судзиловски|1911}} когото Ботев кани като лекар в четата.{{hrf|Тачев|3 април 2018}} Също така е близък с Христо Дембецки, Грималди Флореску, Теофан Радионов, [[Сергей Нечаев]], Николай Меделин, Николае Георгеску и пр. Чете [[Хърбърт Спенсър]], [[Чарлз Дарвин]], [[Карл Маркс]], [[Михаил Бакунин]], [[Пиер-Жозеф Прудон]] и др.{{hrf|Волков|2009|}} В писмо до Иван Драсов от 12 април 1875 Ботев пише, че е получил предложение от руските революционери от Цюрих за общите действия и размяна на литература. През 1869 през юли се запознава с руския анархист Серегй Нечаев, бягството на когото от руския царизъм е подпомогнато от Ботев<ref name=":1">Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 г., 50 стр.</ref>. През 1872 същия Нечаев ще напише „Катезхис на революционера“ и букурещката полииця ще арестува Ботев, заради това че го разпространява.<ref name=":1" /> Ботев е енергичен защитник на [[Парижка комуна|Парижката комуна]] през пролетта на 1871 година,{{hrf|Димитрова|2002}} въпреки че дейци на националното движение като Петко Славейков я осъждат.{{hrf|Дафинов|2007|114}} Според Велико Попов по това време той пише манифеста „[[Символ-верую на българската комуна]]“, но този документ е известен само от препис на самия Попов и съвременни изследователи като Илия Тодоров оспорват авторството на Ботев.{{hrf|Дафинов|2007|114}} В новини, поместени в редактирания от Ботев вестник „Знаме“, са изразени и остри позиции срещу [[Руска империя|Руската империя]] в контекста на проблемите на сънародниците ни в руската част на Бесарабия, където те са подложени на етническо прочистване: {{цитат|Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употрѣблява още по-радикални срѣдства, за да истрие отъ лицето на земята бѫлгарските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни съ сичката своя нѣмска строгость и подлость подъ законътъ на „общата повинностъ“ и, когато ние пожелахме да оставимъ пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата бѫлгарска рѫка преобѫрна на рай, и да са върнемъ въ своето старо отечество, испроводи нѣколко черни бѫлгарски души за да ни отвѫрнатъ отъ това намѣрение. Но това, което не можиха да направтъ устата на продадените блюдолизци, направиха казаците съ своите сулици и камшици и съ копитата на своите коне, направи правителството съ своите темници, съ своятъ Сибиръ и съ своите 25 по гѫрбътъ. Вие нѣма да повѣрвате, ако ви кажа, че въ едно село (?) казаците извѫрзаха сичките старци, мѫже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макаръ телятъ не голялъ“, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дѣте неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покѫщнината на селѣните, испоклаха имъ птиците и добитакътъ и сичкото това премина ненаказанно отъ страната на правителството. На мѣста даже и крѫвь са пролѣя! Кажете ми ми послѣ това не ще ли нашиятъ народъ да заеме мѣстото на евреите въ Европа?|в. „Знаме“, г. I, бр. 13 от 4 април 1875 г.{{hrf|Ботев|4 април 1875}}}} Ботев споделя ясно изразени анархистки идеи: {{цитат|Само разумниятъ и братскиятъ сѫюз между народите е въ сѫстояние да унищожи тѣглилата, сиромашията и паразитите на човѣческиятъ родъ и само тоя сѫюзъ е въ сѫстояние да вѫдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. … Чомагите и байонетите показаха, че законътъ е напечатанъ само за робовете и ние имаме пѫлно право да кажемъ заедно съ Прудона, че сѣко едно правителство, е заговоръ, сѫзаклятие противъ свободата на човечеството.|в. „Знаме“, г. I, бр. 14 от 2 май 1875 г.{{hrf|Ботев|2 май 1875}}}} == Произведения == {{Основна|Списък с произведенията на Христо Ботев}} Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във [[Възраждане|възрожденската]], но и изобщо в цялостното развитие на българската литература. [[Файл:STATUE OF HRISTO BOTEV AT KALOFER.jpg|мини|Паметникът в [[Калофер]]]] === Стихотворения === * „Майце си“ (1867, [[s:Майце си|текст]]) * ''„[[Към брата си]]“ (1868,'' [[s:Към брата си|текст]]'')'' * ''„[[На прощаване]]“ (1868, [[s:На прощаване в 1868 г.|текст]])'' * ''„[[Елегия (стихотворение)|Елегия]]“ (1870, [[s:Елегия (Христо Ботев)|текст]])'' * ''„[[Делба]]“ (1870, [[s:Делба|текст]])'' * ''„[[До моето първо либе]]“ (1871, [[s:До моето първо либе|текст]])'' * ''„[[Хайдути (стихотворение)|Хайдути]]“ (Баща и син), (1871, [[s:Хайдути|текст]])'' * ''„[[Пристанала]]“ (1871, [[s:Пристанала|текст]])'' * ''„[[Борба (стихотворение)|Борба]]“ (1871, [[s:Борба (Христо Ботев)|текст]])'' * ''„[[Странник]]“ (1872, [[s:Странник|текст]])'' * ''„[[Гергьовден (стихотворение)|Гергьовден]]“ (1873, [[s:Гергьовден (Христо Ботев)|текст]])'' * ''„[[Патриот]]“ (1873, [[s:Патриот|текст]])'' * ''„[[Хаджи Димитър (балада)|Хаджи Димитър]]“ (1873, [[s:Хаджи Димитър|текст]])'' * ''„[[В механата]]“ (1873, [[s:В механата|текст]])'' * ''„Моята молитва“ (1873, [[s:Моята молитва|текст]])'' * ''„[[Зададе се облак темен]]“ (1873, [[s:Зададе се облак темен|текст]])'' * ''„[[Защо не съм...?]]“ (1873, [[s:Защо не съм...?|текст]])'' * ''„[[Послание]]“ (На св. Търновски), (1873, [[s:Послание|текст]])'' * ''„[[Ней (стихотворение)|Ней]]“ (1875, [[s:Ней|текст]])'' * ''„[[Обесването на Васил Левски]]“ (1876, [[s:Обесването на Васил Левски|текст]])'' === Публицистика === * „[[Символ-верую на българската комуна]]“<ref>Вдъхновен е от провъзгласяването на Парижката комуна във Франция.</ref> (авторството на Ботев е спорно<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://kandimirov.eu/откраднатият-ботев/ |заглавие=Откраднатият Ботев |достъп_дата=10 януари 2018 |фамилно_име=Кандимиров |първо_име=Веселин |дата=16 януари 2017 |труд= |издател= |цитат= |език= |архив_дата=2020-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201230033713/https://kandimirov.eu/откраднатият-ботев/ }}</ref>), (1871, 20 април) * „Смешен плач“<ref>В отговор на разгрома на Парижката комуна. В бр. 2. на в. „Дума на българските емигранти“. Жанр: памфлет.</ref> (1871) * „[[Примери от турското правосъдие]]“ * „Наместо програма“<ref>В бр. 1. на в. „Дума на българските емигранти“.</ref> (1871) * „Народът. Вчера, днес и утре“<ref>В бр. 1. и 2. на в. „Дума на българските емигранти“.</ref> (1871) * „Петрушан“ * „Решен ли е черковният въпрос?“ ([[s:Решен ли е черковният въпрос?|текст]]) * „Задачата на в. „Знаме“ ([[s:Задачата на в. „Знаме“|текст]]) * „Източният въпрос лежи на плещите на българския народ“ [[s:Източният въпрос лежи на плещите на българския народ|(текст]]) [[Файл:Околчица, въздушна фотография.jpg|мини|300п|Паметникът на връх [[Околчица]], увековечаващ подвига на Христо Ботев и неговата чета]] === Други === * [[Художествена проза]], [[фейлетон]]и, кратки [[сатира|сатирични]] форми * Вестник ''„[[Дума на българските емигранти]]“'', 1871 * Други творби * Вестник ''„[[Знаме]]“'' 1874 – 1875 == Памет == Неговото име носят: * [[Ботевград]] * [[Ботев (връх)|Най-високият връх на Стара планина]] * [[Ботев (нос в Антарктика)|Нос Ботев]] и [[Ботев (връх в Антарктика)|връх Ботев]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] * Улици и булеварди в почти всички български селища, сред които булевард „[[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]]“ в София ({{maplink|type=line|id=Q12298229|title=Христо Ботев}}) * Улици и булеварди в много румънски селища * Многобройни училища и читалища * Футболни клубове в [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Пловдив]], [[ПОФК Ботев (Враца)|Враца]], [[ОФК Ботев (Ихтиман)|Ихтиман]], [[ФК Ботев (Гълъбово)|Гълъбово]], [[ФК Ботев (Козлодуй)|Козлодуй]], Болярово, [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Нови пазар]], [[ФК Ботев (Луковит)|Луковит]] и др. * Футболни стадиони * [[Христо Ботев (радиостанция, 1941)|Втората програма]] на Българското национално радио * Астероид [[225238 Христо Ботев]], открит от български астрономи Христо Ботев е изобразен на гърба на [[банкнота]]та от 5000 [[лев]]а, емисия [[1924]] г., която е в обращение от октомври 1924 г. до 1925 г.{{hrf|Нацева|2004|50}} [[Файл:Skravena ossuary.jpg|мини|250px|Паметник костница на Ботевите четници в [[Скравена]]]] На Ботев са посветени много паметници в България – във Враца, Калофер, и др., както и в чужбина. Паметникът на връх Околчица увековечава подвига на [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]]. На километър 65 от магистрала Москва – Киев („Киевское шоссе“ в Русия) стои паметник-мемориал, състоящ от 2 части с цитат на Христо Ботев. === Музеи на Ботев: === * [[Национален музей „Христо Ботев“]] в Калофер * [[Радецки (кораб)|Национален музей „Параход Радецки“]] * [[Костница на Ботевите четници]], с. [[Скравена]] От 1901 г. всяка година на 2 юни се отбелязва [[Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България|Денят на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България]] с вой на [[Сирена (аларма)|сирени]] и едноминутно мълчание.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/videos/news/otkade-idva-tradicijata-sirenite-da-vijat-na-2-juni.html|заглавие=Откъде идва традицията сирените да вият на 2 юни?|фамилно_име=Енчева|първо_име=Теодора|дата=2015-06-02|труд=[[bTV]]}}</ref> == Бележки == <references group="б." /> == Източници == {{колони|4|<references />}} ; Цитирани източници * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 12 януари 1875 | url = https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/kibrita.htm | title = Да драснем кибрита на въстанието | work = в. Знаме | number = 5 | via = litclub.bg | accessdate = 04 януари 2022}} * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 27 юли 1875 | url = https://www.litclub.bg/library/bg/botev/publ/rev_nez.htm | title = Революция народна, незабавна, отчаяна | work = в. Знаме | number = 23 | via = litclub.bg | accessdate = 04 януари 2022}} * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 4 април 1875 | url = http://82.147.128.134/PRD_DOCS/Pe000915/PE000003.JPG | title = Жалостни слухове достигатъ до насъ изъ руска Бессарабия | work = в. Знаме | number = 13 | via = Национална библиотека}} * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 2 май 1875 | url = http://82.147.128.134:8082/PRD_DOCS/PE000916/PE000000.JPG | title = Само разумниятъ и братскиятъ сѫюз между народите е въ сѫстояние да унищожи тѣглилата | work = в. Знаме | number = 14 | via = Национална библиотека}} * {{cite book | last = Волков | first = Евгений | year = 2009 | title = Христо Ботев | publisher = ФАБ | location = София | url = http://lib.a-bg.net/wp-content/uploads/2009/12/Botev.pdf}} * {{cite book | last = Дафинов | first = Здравко | authorlink = | year = 2007 | title = Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-312-2}} * {{cite web | last = Димитрова | first = Елка | year = 2002 | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=27&WorkID=10906&Level=3 | title = Прозата на Хр. Ботев – публицистичното лице на бунтаря | work = slovo.bg | publisher = Словото | accessdate = 6 януари 2014}} * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = [[Академично издателство „Марин Дринов“]] | location = София | isbn = 954-322-019-0}} * {{cite book | last = Жечев | first = Николай | year = 2007 | title = Христо Ботйов – летопис за живота и дейността му 1847/1848 - 1876 | location = София | isbn = 9549544436674}} * {{cite web | last = Лазарова | first = Вероника | year = 2010 | url = http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=501495 | title = Ботев умира без кръвни наследници | work = 168chasa.bg | publisher = 168 Часа | accessdate = 11 януари 2014}} * {{cite book | last = Нацева | first = Розалина | coauthors = Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева | year = 2004 | title = Каталог на българските банкноти | publisher = [[Българска народна банка]] | location = София | isbn = 9549791742}} * {{cite web | publisher = M3 Communications Group | year = 2014 | url = http://www.hristobotev.com/menu_1_4.html | title = Пътят към безсмъртието | work = Христо Ботев – сайт, посветен на легендарния български поет | accessdate = 4 януари 2019}} * {{cite magazine | last = Судзиловски | first = Николай Константинович | date = 1911-08-09 | title = Писмо на д-р Русел-Судзиловски до редактираното от Г. Бакалов партийно списание | magazine = Хляб и свобода | publication-date = 2000 | number = 1 | url = http://www.savanne.ch/svoboda/issue/1/Sudzilovski.html | access-date = 2021-12-04 }} * {{cite web | last = Тачев | first = Стоян | title = Приятелят на Ботев, който стана председател на Сената в Хавай | work = bulgarianhistory.org | date = 3 април 2018 | url = https://bulgarianhistory.org/nikolai-sudzilovski | access-date = 4 декември 2021 }} == Допълнителна литература == {{Refbegin|2}} * Ботев, Христо. ''Събрани съчинения в три тома''. София, 1976, ред. колегия [[Петър Динеков|П. Динеков]] и др., т. 1 – 517 стр., т. 2 – 501 стр., т. 3 – 743 стр. * Ботев, Христо. ''Избрани творби''. „Български писател“, С., 1987. Предговор от Петър Динеков, а подбор, редакция, бележки и приложение от Стефана Таринска. 200 страници. * Бурмов, Александър. ''Христо Ботев и неговата чета''. „Наука и изкуство“, С., 1974, 785 страници. * Волков, Евгений. ''Христо Ботев''. Издание на ФАБ, С., 2009. Връзка [http://lib.a-bg.net/wp-content/uploads/2009/12/Botev.pdf тук]. * Волковъ, Евгени. ''Христо Ботевъ''. Библиотека „Мисъль и дейность“ № 2. Печатница „Бр. Миладинови“, С., 1929. * Димитров, Михаил. ''Христо Ботев – идеи, личност, творчество''. С., 1919. // Второ издание от 1945 г. * Димитров, Михаил. ''Биография на Христо Ботев''. С., 1924. * Кючуков, Никола. ''Записки на Никола И. Кючуков: (Другар на Хр. Ботев). 1875 – 1876.'' „Българско знаме“, 1901, 158 страници. * Судзиловски, Николай Константинович. Писма относно Христо Ботев от 1911 г. // Могат да бъдат прочетени в анархисткото издание „Хляб и свобода“ в Мрежата [http://www.savanne.ch/svoboda/issue/1/Sudzilovski.html тук] или в Уикиизточник [[:s:Автор:Христо Ботев|тук]]. * Страшимиров, Димитър. ''Христо Ботев като поет и журналист. Критичечски опит''. Печатница „Съсловие“, Пловдив, 1897. 334 страници. // Заглавие по стария правопис: ''Христо Ботевъ като поетъ и журналистъ. Критически опитъ''. * Таринска, Ст. Христо Ботев. Литературноисторически изследвания. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-157-2 * Унджиев, Иван, [[Цвета Унджиева]]. ''Христо Ботев – живот и дело''. София, 1975, 823 страници. * Topencharov, Vladimir. ''Khristo Botev''. UNESCO, Paris, 1982. ISBN 92-3-101489-7 (на английски) и ISBN 92-3-201489-0 (на френски). Връзка [https://ia600705.us.archive.org/30/items/ChristoBotevNineteenthCenturyBulgarianPoet/bulgaria_botev-TOP1982.pdf тук]. ; Езикови изследвания * Унджиева, Цвета, Милена Васева, [[Венче Попова]]. ''Език и стил на Христо Ботев''. Библиотека „Родна реч омайна“. „Народна просвета“, С., 1980. {{Refend}} == Външни препратки == {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Христо Ботев}} {{Сродни проекти Уикицитат|Христо Ботев}} {{Сродни проекти Общомедия}} {{Сродни проекти край}} * [https://botev.litclub.bg/ Поезия, сатира, фейлетони, публицистика, писма в Литературен клуб] * [http://www.promacedonia.org/hb3/index.html Хр. Ботев. Пълно събрание на съчиненията под ред. на М. Димитров. Т. III. Статии по политически и обществени въпроси. Кореспонденция. С., 1940] * {{Моята библиотека автор|hristo_botev|Христо Ботев}} * [http://www.hristobotev.com/ Hristobotev.com] – сайт посветен на Христо Ботев * [http://www.slovo.bg/botev/ Творчество на Христо Ботев в Словото] * [http://liternet.bg/publish5/hbotev/index.html Сатиричната проза на Ботев в Литернет] * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/b/hbotev.htm Литературна критика и изследвания върху творчеството на Ботев в Литернет] * [[Симеон Янев]], [http://www.duma.bg/node/45860 „За гения и неговите критици“ (По повод 165 години от рождението на Христо Ботев)], в. „Дума“, бр. 3, 5 януари 2013 г. * [[Михаил Неделчев]], [http://kweekly.bg/publication/591 „Образи, визии, идеи за/на Европа у Ботев“], в. „К“, бр. 4, 26 октомври 2018 г. * [https://www.bnt.bg/bg/a/170-godini-ot-rozhdenieto-na-khristo-botev-08122018 „170 години от рождението на Христо Ботев“], БНТ, История.bg, 8 януари 2018 * [https://vimeo.com/ondemand/naproshtavane/ „На прощаване“ – 27-минутен документален филм за Христо Ботев] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|История на България}} {{СОРТКАТ:Ботев, Христо}} [[Категория:Христо Ботев| ]] ptkzyapwu0bxnedf8ae0hrihp84mkwm 12398359 12398325 2024-10-29T11:34:29Z PowerBUL 202075 Премахната редакция 12398325 на [[Special:Contributions/213.149.156.230|213.149.156.230]] ([[User talk:213.149.156.230|б.]]) 12398359 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Ботев||Ботев (пояснение)}} {{Личност | категория = писател | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1867 – 1876 | жанрове = [[лирика]] ([[поема|поеми]], [[елегии|елегия]], [[балада|балади]], [[сатира]]), [[публицистика]] ([[фейлетон]]и, [[памфлет]]и, [[статия|статии]]) | направление = [[романтизъм]], [[Реализъм (изкуство)|реализъм]] | дебют = „[[Майце си]]“, 1867 | повлиян = [[Александър Пушкин]] (''литературно''); <br> [[Александър Херцен]], [[Николай Чернишевски]], [[Николай Добролюбов]], [[Прудон|П. Ж. Прудон]] (''политикономически'') | повлиял = Почти цялата [[българска литература]] след него. }} | баща = [[Ботьо Петков]] (1815 – 1869) | майка = [[Иванка Ботева]] (1823 – 1911) | брак = [[Венета Ботева]] | деца = [[Иванка Христова Ботева|Иванка Ботева]] }} '''Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в''',<ref group="б.">Някъде името е изписвано и като Хр. Ботйовъ.</ref> известен като '''Хрѝсто Бо̀тев''', е [[Българи|български]] [[революционер]], [[поет]] и [[публицист]]. Смятан е за национален герой и един от най-видните българи на [[Възраждане|Възрожденския период]]. == Биография == === Детство === Роден е на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в [[Калофер]], в семейството на даскал [[Ботьо Петков]] (1815 – 1869) и [[Иванка Ботева]] (1823 – 1911).<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Избрани творби. Христо Ботев|year=|month=|publisher=Скорпио|location=София|isbn=978-954-792-076-7|pages=87 – 89}}</ref> Съществуват и други [[Хипотеза|хипотези]] за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из [[Карлово]]“, както пише в едно официално писмо на [[Найден Геров]], или че е роден в село [[Осен (Област Враца)|Осен]], както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“.{{hrf|Дафинов|2007|9 – 10}} [[Файл:Botev-brothers-1876.jpg|ляво|мини|275px|Христо Ботев с братята си [[Стефан Ботев (учител)|Стефан]], [[Боян Ботев|Боян]] и [[Кирил Ботев|Кирил]] (от ляво надясно), 1876 г.]] {{стар стил}} Бащата на Ботев [[Ботьо Петков]] е учител, книжовник и обществен деец, който учи в [[Одеса]], съставя и превежда учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство.{{hrf|Дафинов|2007|12 – 14}} Освен Христо Ботев, двамата имат още осем деца: Ана (1850 – 1867), Петко (1852 – 1872), [[Стефан Ботев (учител)|Стефан]] (1854 – 1890), [[Кирил Ботев|Кирил]] (1856 – 1944), Тота (1859 – 1864), Генко (1861 – 1863), Генко (1863 – 1866) и [[Боян Ботев|Боян]] (1866 – 1885).{{hrf|Лазарова|2010}} [[Файл:Botev House.jpg|мини|260п|Националният музей „Христо Ботев“ в Калофер]] Според някои източници Христо Ботев е роден в стая на калоферското училище, в която живеят родителите му. Малко по-късно в Калофер е построено ново училище и семейството наема къща на Генко Филов, в която Ботев прекарва първите няколко години от живота си. Тази къща е унищожена по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], но през 1940-те години е възстановена и превърната в [[Национален музей „Христо Ботев“]].{{hrf|Дафинов|2007|16 – 17}} През 1854 година Ботьо Петков не успява да се споразумее с калоферската община за заплащането си и се премества в Карлово. Там семейството живее в къщата на майка му в Табашката махала, а Христо Ботев тръгва на училище, като негов учител е баща му. През 1858 година Ботьо Петков обвинява управата на карловската община, че се опитва да си присвои пари, завещани за училището, след което се връща в Калофер. Общината се опитва неуспешно да го настани в къща на живеещия в [[Цариград]] търговец [[Христо Тъпчилещов]], след което семейството се настанява в къща на хаджи Нестор. След връщането им в Калофер Христо Ботев постъпва в местното трикласно училище, където учител е баща му.{{hrf|Дафинов|2007|17 – 21}} === В Одеса и връщане в Калофер === Още от 1857 година [[Ботьо Петков]] се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на [[Найден Геров]], негов познат от [[Одеса]], който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в [[Пловдив]]. Това се осъществява едва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и [[Цариград]] за Одеса, където пристига на 14 ноември.{{hrf|Дафинов|2007|20, 25 – 28}} В Одеса Христо Ботев се свързва с [[Одеско българско настоятелство]], до което има препоръчително писмо от [[Найден Геров]], и неговия член [[Никола Тошков]], заможен търговец, роден в Калофер и познат на баща му. Той постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, тъй като не е достатъчно добре подготвен за редовен ученик, и се настанява в нейния пансион, където по това време живеят още десетина български ученици.{{hrf|Дафинов|2007|27 – 29}} Още с постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност – той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, но в същото време често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През 1864 година той напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно в различни квартири. Въпреки настоятелните писма на баща му и опитите на Никола Тошков да му повлияе, той занемарява училището и с ексцентричното си поведение отблъсква българската общност в Одеса, като мнозина нейни представители ограничават контактите си с него.{{hrf|Дафинов|2007|29 – 35}} Макар че не посещава често училището, Ботев прекарва дълго време в различни библиотеки, най-вече в Българската библиотека „Юрий Венелин“, която се помещава в дома на Тошков. Чете главно руски автори, като е особено впечатлен от [[Николай Чернишевски]] и [[Иван Тургенев]]. Запознава се с филолога [[Виктор Григорович]], на когото помага с руски преводи на български народни песни. Според неговия съученик [[Киро Тулешков]], още през лятото на 1864 година Ботев работи върху своето стихотворение „[[Майце си]]“, консултирайки се с Григорович, и дори по това време го изпраща на [[Петко Славейков]] в Цариград. Достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно.{{hrf|Дафинов|2007|30 – 33}} През септември 1865 година става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради „немарливост“, а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града.<ref>[http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/46800-zasto-botev-vidya-balgarskite-rusofili-kato-fekali-ot-draglivoto-magare-rusiya.html Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?]</ref> Със съдействието на Григорович, вече ръководител на катедрата по славянски филологии, Ботев дори се записва като „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на [[Одески национален университет|Императорския новорусийски университет]].{{hrf|Дафинов|2007|36 – 40}} През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в [[Задунаево]], [[Бесарабски българи|българско]] село в руската част на [[Южна Бесарабия]], където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. Пътува с кораб, вероятно от Одеса до [[Бургас]], и оттам през [[Сливен]] стига до [[Калофер]] в началото на април 1867 година.{{hrf|Дафинов|2007|45 – 51}} След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището. По това време, на 15 април, във вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“, издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е публикувано стихотворение на Христо Ботев – „[[Майце си]]“. То е отпечатано без посочен автор и изглежда познатите му не разбират, че стихотворението е негово. При отбелязването на [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|Деня на свети Кирил и Методий]] на 11 май Ботев държи импровизирана реч, в която критикува умереността на националното движение, насочено по това време главно към създаването на [[Борба за българска църковна независимост|самостоятелна църква]]. Речта предизвиква опасения от ответни действия на полицията, но до такива не се стига.{{hrf|Дафинов|2007|51 – 56}} По време на престоя си в Калофер Ботев често се среща с Парашкева Шушулова, учителка в местното девическо училище, която се смята за най-вероятния прототип на любимата от стихотворенията „[[До моето първо либе]]“, „[[На прощаване]]“ и „[[Ней (стихотворение)|Ней]]“. Друга хипотеза е, че това е неговата втора братовчедка Мина Горанова, с която той може би контактува и по-късно в Румъния.{{hrf|Дафинов|2007|58 – 67}} През лятото на 1867 година здравето на Ботьо Петков се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа, и той успява да издейства от Виктор Григорович възстановяването на стипендията на Христо, така че той да довърши образованието. Баща му му дава известна сума и го изпраща отново за Цариград и Одеса, но без да извести семейството си Христо Ботев се отклонява от пътя и през септември пристига в [[Румъния]]. Някои от ранните биографи на Ботев твърдят, че преминавайки през [[Сливен]], той се среща с [[Михаил Чайковски]], но за това няма преки доказателства.{{hrf|Дафинов|2007|68 – 70}} === Емигрант в Румъния === В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град [[Гюргево]], където скоро се свързва с българските [[хъш]]ове – сред тях е [[Хаджи Димитър]] и доста участници в организираните през същата година чети на [[Панайот Хитов]] и [[Филип Тотю]]. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение [[Георги Раковски]], цялата група заминава за [[Букурещ]], където участва в неговото погребение на 12 октомври. Останал без средства, Ботев се обръща към [[Георги Атанасович]] от букурещката българска организация [[Добродетелна дружина]], който му осигурява финансова помощ, за да продължи пътуването си към Одеса.{{hrf|Дафинов|2007|72 – 79}} Ботев заминава за Одеса, но така и не стига дотам, спирайки през декември в [[Браила]]. По-късно той се оплаква, че българи в Браила му обещават стипендия, с която да отиде да следва в Прага, но това така и не се осъществява. В Браила започва работа като словослагател при калофереца [[Димитър Паничков]], собственик на печатница, в която се печата и вестник „[[Дунавска зора]]“ на живеещия по това време в града [[Добри Войников]]. През януари 1868 година в този вестник излиза второто публикувано стихотворение на Ботев – „[[Към брата си]]“. По това време той съобщава във вестника за намерението си да издаде книга със свои стихове и проза, но то не се осъществява и не е изяснено какво би включвал този сборник.{{hrf|Дафинов|2007|79 – 82}} В началото на 1868 година в [[Браила]] се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България в няколко чети – това наистина се осъществява от [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]. Самият Христо Ботев се записва в четата на [[Желю войвода]], на която е определен за писар, като тогава пише стихотворението „[[На прощаване]]“. През пролетта Ботев играе в организираните от Войников театрални постановки, но след като участва в сбиване с група турци в градския парк, през следващите месеци се укрива от полицията в печатницата на Паничков. През юни той изглежда пътува с Желю войвода до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, но след връщането им Желю войвода е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България.{{hrf|Дафинов|2007|82 – 87}} През септември 1868 година Ботев отива в Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников и решава да остане там, за да избегне издирването от полицията в Браила. Намерението му е да си намери работа като учител, но това се оказва невъзможно, поради лошото му познаване на румънския език. Записва се в букурещкото медицинско училище, но през октомври го напуска. Останал без никакви средства, той изпада в отчаяно положение и решава да се върне в България, за да стане учител там, но няма пари за пътуването.{{hrf|Дафинов|2007|90 – 94}} Чрез Найден Геров, Ботев се свързва с букурещкия български търговец [[Христо Георгиев]], който му оказва ограничена помощ, но също смята, че е негоден за друга работа, освен учителската. Според Киро Тулешков през ноември и началото на декември той живее в изоставена вятърна мелница, заедно с [[Васил Левски]].<ref>Според някои историци ([https://bnr.bg/varna/post/100523835/levski-i-botev-ne-sa-se-poznavali проф. Иван Стоянов - СУ]) Левски и Ботев не са живели заедно в тази мелница и дори не са се познавали. Няма запазена кореспонденция на Ботев, в която да споменава Левски. </ref> През януари получава разрешение от румънското министерство на просветата да основе българско училище в Букурещ, но не успява да намери средства за този проект.{{hrf|Дафинов|2007|93 – 96}} [[Файл:Hristo_Botev.jpg|ляво|мини|Христо Ботев с [[Никола Славков]] и [[Иван Драсов]] в Румъния, 1875 г.]] През февруари 1869 година със съдействието на Христо Георгиев Ботев е назначен за учител по български език в [[Александрия (Румъния)|Александрия]], но малко по-късно е уволнен, след като влиза в конфликт със заможни българи от града, които обвинява в липса на патриотизъм. Той остава в Александрия до август, когато получава назначение като учител в град [[Измаил (град)|Измаил]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/11#textstart | заглавие = Захари Стоянов – Христо Ботйов (11) – Опит за биография – Моята библиотека | издател = chitanka.info | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> в румънската част на Южна Бесарабия. По това време в Калофер умира баща му, оставяйки многодетното си семейство с ограничени средства.{{hrf|Дафинов|2007|96 – 98}} В Измаил Ботев е учител по български език в румънското държавно училище. Докато живее в Измаил Ботев сътрудничи на няколко български вестника в Букурещ – сатиричния „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ и издавания от [[Любен Каравелов]] „[[Свобода (вестник)|Свобода]]“, където през лятото на 1870 година публикува редактирани варианти на „Майце си“ и „Към брата си“, както и новите стихотворения „[[Елегия (стихотворение)|Елегия]]“ и посветеното на Каравелов „[[Делба]]“. В Измаил Ботев поддържа контакти с нелегални организации на руски политически емигранти. Той страда и от периодични пристъпи на [[малария]].{{hrf|Дафинов|2007|100 – 101, 105 – 109}} През пролетта на 1871 година общината на Измаил решава да прекрати преподаването на български език в училището и спира заплатата на Христо Ботев. Според Киро Тулешков това става в навечерието на Деня на свети Кирил и Методий, като Ботев за компенсация на неизплатената му половингодишна заплата открадва пари, събрани за отбелязване на празника. Тази теза се поддържа и от З. Стоянов в „Хр. Ботйов – опит за биография“. [[Величко Попов]], обаче счита че Ботев е в [[Галац]] още през март.{{hrf|Дафинов|2007|110 – 112|}}<ref>вж. Захари Стоянов – Хр. Ботйов – опит за биография, Глава II Политическа и литературна деятелност, раздел V.</ref> === Журналист и издател === След кратък престой в Галац, в края на май 1871 година Христо Ботев се премества в Браила. (според З. Стоянов, от Измаил той отива направо в Браила) Тук, със съдействието на Димитър Паничков, той започва да издава вестник „[[Дума на българските емигранти]]“, който трябва да замени закритите малко преди това български емигрантски вестници „Свобода“ и „Дунавска зора“. Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от основните му публицистични работи: „[[Наместо програма]]“, „[[Примери от турското правосъдие]]“, „[[s:Народът - вчера, днес и утре|Народът – вчера, днес и утре]]“, „[[s:Смешен плач|Смешен плач]]“, „Петрошан“, „Решен ли е черковният въпрос?“. В „Дума“ за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения – „[[До моето първо либе]]“, посветеното на Мария Горанова „[[Пристанала]]“ и посветеното на нейния брат Б. Горанов „[[Борба (стихотворение)|Борба]]“.{{hrf|Дафинов|2007|116 – 126}} През лятото на 1871 година Ботев боледува тежко и продължително от [[Коремен тиф|тиф]], а в края на юли двамата с Паничков са принудени да прекратят издаването на „Дума“ поради липса на средства. През септември издава брошура с остри нападки срещу [[Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) и лично срещу неговия деловодител [[Васил Стоянов]]. Те са повторени месец по-късно на годишното събрание на Дружеството, където Ботев и Добри Войников присъстват като делегати на българската община в Галац.{{hrf|Дафинов|2007|128 – 132}} Сведенията за живота на Христо Ботев в края на 1871 и първата половина на 1872 година са оскъдни. По това време той поддържа активни контакти с руски социалисти, като [[Николай Мелетин]] и Соня Рубинщайн, сестра на известния пианист [[Антон Рубинщайн]]. В края на 1871 година Ботев и Мелетин се опитват да изнудват за пари заможен браилски българин, но са разкрити от полицията и заминават за Галац. В Галац двамата, заедно с други съучастници, правят няколко обира на различни търговци и дори се опитват да фалшифицират пари.{{hrf|Дафинов|2007|134 – 138}} По това време, през февруари 1872 година, Ботев публикува в „Свобода“ стихотворението „[[Странник]]“. През пролетта, по донос на руския консул в Галац, е арестуван Мелетин, а през април и Христо Ботев. В жилището му е открита руска анархистка литература, обвинен е в разпространение на радикални политически идеи и е изпратен в затвора във [[Фокшани]]. Той остава там няколко месеца, след което е освободен и през юли или август 1872 година пристига в Букурещ. Според Киро Тулешков освобождаването от затвора става след писмена гаранция от Любен Каравелов и [[Димитър Ценович]], изпратена по настояване на Васил Левски.{{hrf|Дафинов|2007|140 – 144, 148}} В Букурещ Ботев се настанява в стая на тавана на печатницата на Каравелов, в която живее заедно с Киро Тулешков. Той започва работа като коректор на издавания от Каравелов вестник „Свобода“, преименуван малко по-късно на „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“, а през пролетта на 1873 година ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник „[[Будилник (1873)|Будилник]]“. В него излизат някои от известните му фейлетони, като ''„[[O, tempora! O, mores!]]“'' и „[[Това ви чака!]]“, както и стихотворенията „[[Защо не съм...?]]“, „[[Гергьовден (стихотворение)|Гергьовден]]“ и „[[Патриот (стихотворение)|Патриот]]“. През този период той превежда руски учебник по аритметика, но вмъква в него политически коментари и книгата е унищожена, след като е отпечатана в Пловдив.{{hrf|Дафинов|2007|148 – 157}} През втората половина на 1873 година Христо Ботев публикува в „Независимост“ някои от най-известните си стихотворения: „[[Хаджи Димитър (поема)|Хаджи Димитър]]“ (на 11 август, по повод петата годишнина от смъртта на Хаджи Димитър), „[[В механата]]“, „[[Моята молитва (Христо Ботев)|Моята молитва]]“ и „[[Зададе се облак тъмен]]“. След ноември 1873 година Ботев не публикува нова поезия в продължение на близо две години. По това време по поръчка на Каравелов Ботев превежда книгата „Източният въпрос и България“ на офицера от руските тайни служби [[Иван Липранди]]. Към края на годината той изглежда взима при себе си по-малкия си брат Стефан.{{hrf|Дафинов|2007|161 – 169}} През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като учител в българското училище в Букурещ. То се помещава в част от жилището на местния български епископ [[Панарет Рашев]] и Ботев отива да живее там, напускайки печатницата на Каравелов. Там той се запознава с бъдещата си съпруга [[Венета Ботева|Венета Везирева]], племенница на епископа. Въпреки многобройните свидетелства за лични конфликти с Каравелов, и след назначаването си за учител Ботев продължава да сътрудничи активно на вестник „Независимост“, където започват да излизат негови статии и фейлетони.{{hrf|Дафинов|2007|173 – 176}} === Последни години === ==== Участие в БРЦК ==== През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, [[Киряк Цанков]], Г. Панов и [[Тодор Пеев]], а след това става и негов секретар.{{hrf|Дафинов|2007|177 – 180}} През есента на 1874 година Ботев завършва превода на книгата „За славянския произход на дунавските българи“ на руския историк [[Дмитрий Иловайски]]. По-рано през същата година Иловайски се среща с Каравелов и Ботев и ги призовава да спрат с критиките си срещу Русия, тъй като руското правителство планира война срещу Османската империя, която да освободи България. През октомври Любен Каравелов се отказва от издаването на вестник „Независимост“, но оставя на Ботев издаването на нов вестник на БРЦК – така през декември започва да излиза вестник „[[Знаме (вестник)|Знаме]]“.{{hrf|Дафинов|2007|181 – 183}} Заемайки се с издаването на „Знаме“, Ботев напуска работата си като учител, а мястото му е заето от брат му Стефан. По това време с тях вече живее и брат им Кирил. В началото на 1875 година в Букурещ пристига и майка им Иванка с най-малкия си син Боян, след като синът ѝ Петко, парализиран през голяма част от живота си, умира. Иванка Ботева започва работа в дома на [[Евлоги Георгиев]], който е неин родственик.{{hrf|Дафинов|2007|182 – 184}} През поради множество причини март 1875 година Каравелов и Ботев влизат в публичен конфликт, като Каравелов конфискува за дългове последния брой на „Знаме“. Причините са многобройни – Ботев обвинява Каравелов в страхливост; Панайот Хитов обвинява пред Ботев, Каравелов че взима парите от сърбите; властната Наталия Каравелова също изпокарва двамата съмишленици. Двамата си отправят взаимни нападки в печата и в кореспонденцията си, като предизвикват вълнения сред българската емиграция и поставят под съмнение ефективността на БРЦК. През юни 1875 година Ботев успява да купи своя печатница, използвана по-рано за издаването на вестник „[[Отечество]]“, и продължава да издава „Знаме“.{{hrf|Дафинов|2007|192 – 201}} През 1875 година Ботев поръчва на Бенковски да екзекутира разобличеният като сръбски агент Каравелов и да прибере революционните книжа. Бенковски обаче се разколебава и намира соломоновско решение. Той успява да го сплаши и да прибера архива на БРЦК без да се стига до убийство.<ref>https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/15#textstart</ref> За закупуването на печатницата Ботев получава финансова помощ от Венета Везирева, за която през юли същата година се жени, като техен кум става лекарят [[Георги Странски]]. Това става против волята на нейния вуйчо, епископ Панарет Рашев, а бракът им е граждански, тъй като Венета Везирева преди това е женена за заможен търновски търговец. От първия си брак тя има един син, Димитър, десетгодишен по това време, който отива да живее с майка си и с Христо Ботев.{{hrf|Дафинов|2007|207 – 210}} През лятото на 1875 година Любен Каравелов, който заема все по-умерени позиции, е отстранен от БРЦК с активното съдействие на Ботев, [[Стефан Стамболов]] и дошлите от [[Белград]] [[Иван Драсов]] и [[Панайот Хитов]]. На 12 август е проведено общо събрание, което избира нов състав на комитета, като председател става Димитър Ценович, а Ботев е подпредседател. Взето е решение за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя в резултат на [[Херцеговско въстание|Херцеговското въстание]]. Ботев е изпратен от комитета в Русия, за да събере пари и оръжие и да организира набирането на доброволци за въстанието сред местните българи.{{hrf|Дафинов|2007|212 – 214}} Ботев посещава Браила, откъдето заминава на 20 август за [[Кишинев]], Одеса и Николаев. Влиза в контакт с [[Кишиневско българско общество|Кишиневското българско общество]] и организира в Кишинев група, която трябва да се включи в бъдещото въстание, като към нея са привлечени е офицери от български произход. Подобни групи са създадени също в Одеса и Николаев, но изглежда по-видните българи се отнасят скептично към мисията на Ботев, тъй като руското правителство е против въстание в България.{{hrf|Дойнов|2005|263 – 264}} Ботев успява да убеди намиращия се в Одеса [[Филип Тотю]] да замине за [[Румъния]], където трябва да оглави чета от местни доброволци. Христо Ботев напуска Одеса на 3 септември, а пристига в Румъния на 30 септември. Съществуват предположения, че междувременно посещава [[Цариград]], но за това няма сигурни свидетелства.{{hrf|Дафинов|2007|215 – 224}} [[Файл:Botev resignation BRK 1875.jpg|200px|мини|Оставка на Христо Ботев от БРЦК]] След завръщането на Христо Ботев в Букурещ сред българската общност се появяват слухове за присвоени от него обществени средства. На 30 септември той напуска БРЦК и не участва в неговата дейност непосредствено след провала на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]]. Междувременно в Букурещ пристигат неговата майка и най-малкият му брат, а издаването на вестник „Знаме“ е прекратено. По тази причина той отваря в дома си книжарница, а братята му започват да обикалят Румъния и Бесарабия, за да продават преводните му книги, както и единствената му издадена приживе стихосбирка (включваща и четири стихотворения от Стамболов) „[[Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова]]“ (единственото неиздавано стихотворение на Ботев, включено в нея е, „[[Ней (стихотворение)|Ней]]“). През октомври той отпечатва и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „[[Обесването на Васил Левски]]“.{{hrf|Дафинов|2007|224 – 229}} ==== Ботевата чета ==== {{основна|Ботева чета}} И след напускането на БРЦК Христо Ботев продължава да поддържа частни контакти с някои революционни дейци, като Стефан Стамболов и [[Стоян Заимов]]. Междувременно БРЦК не успява да осъществи плановете си за прехвърляне на чети в България и през есента на 1875 година дейността му замира. Към края на годината в Гюргево е създадена нова група, [[Гюргевски революционен комитет]], включваща Стамболов и Заимов, която се заема с подготовката на бъдещото [[Априлско въстание]], като умишлено изолира от дейността си повечето дейци на БРЦК, включително и Ботев.{{hrf|Дафинов|2007|233 – 235}} В началото на 1876 година Ботев получава виза за пътуване до Белград и [[Триест]] и според някои свидетелства през февруари действително посещава Белград, но не е ясно дали се среща с намиращия се там Панайот Хитов. В началото на март получава и руска виза, но не е сигурно, че действително е пътувал до Русия.{{hrf|Дафинов|2007|237 – 239}}{{hrf|Дойнов|2005|268}} Плановете на Гюргевския комитет за въстание предвиждат активна работа във вътрешността на България, която е разделена на четири революционни окръга, и организирането в Румъния на няколко чети, които да преминат границата и да подпомогнат въстаниците. От началото на 1876 година дейци на комитета активно подготвят тези чети, набирайки хора, пари и оръжие. През април става ясно, че Панайот Хитов няма да оглави четата, предвидена за Врачанския окръг. Врачанските апостоли [[Никола Обретенов]] и [[Георги Апостолов (Ботев четник)|Георги Апостолов]] се срещат с Ботев и той им предлага сам да оглави четата. Тази среща става ден, след като на 13 април се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – [[Иванка Христова Ботева|Иванка]].{{hrf|Дафинов|2007|239 – 240, 242}} На 20 април Ботев заминава за Кишинев и Одеса, за да търси доброволци за четата (сред тях е бъдещият подвойвода на Ботевата чета, току-що завършилият военно училище [[Никола Войновски]]), като успява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май – междувременно въстанието в [[Копривщица]] е започнало и апостолите във [[Врачанско]] искат четата да замине по-рано от планираната дата 11 май. Взето е решение това да стане на 5 май. Към четата на Ботев се присъединява и друга значителна и добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за преминаване в България от [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]], ръководено от Киряк Цанков. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя последен вестник „[[Нова България (вестник)|Нова България]]“.{{hrf|Дафинов|2007|243 – 245}} [[Файл:Radetzky 005.jpg|ляво|250px|мини|Корабът „Радецки“]] Решението за преминаване на четата в България на 5 май не се осъществява, поради различни логистични затруднения, най-вече в снабдяването с оръжие. Планът за самото преминаване предвижда отвличането на параход, което да предизвика значителен международен отзвук. Участниците в четата са разпръснати в различни дунавски градове, за да не привличат внимание. Въпреки това действията им са известни както на османските, така и на румънските власти, които обаче не се намесват. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „[[Радецки (кораб)|Радецки]]“.{{hrf|Дафинов|2007|248, 252 – 253}} [[Файл:Письмо Ботева.png|250px|мини|дясно|Прощалното писмо на Христо Ботев към неговото семейство, написано на кораба „Радецки“.]] „Радецки“ пътува нагоре по течението на [[Дунав]], спирайки на няколко румънски пристанища, където на кораба се качват участници в четата – [[Зимнич]], [[Турну Мъгуреле]], [[Корабия]], [[Бекет]]. Според някои сведения, на сутринта на 17 май Ботев получава в [[Оряхово]] писмо от главния апостол на Врачански окръг Стоян Заимов, според което прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в [[Панагюрско]] е безсмислено и тя трябва да продължи към [[Сърбия]], но Ботев отказва да се съобрази с тези указания. По обяд на същия ден той принуждава капитана [[Дагоберт Енглендер]] да спре на десния бряг на реката край село [[Козлодуй]], където четниците слизат от кораба.{{hrf|Дафинов|2007|254 – 257, 263 – 264}} От Козлодуй четата на Ботев се отправя към [[Враца]], центъра на революционния окръг, минавайки през селата [[Бутан (село)|Бутан]] и [[Борован]], но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата влиза в спорадични престрелки с местни [[черкези]], но без съществени последствия. Едва в ранната сутрин на 18 май край село [[Баница (Област Враца)|Баница]], на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината [[Милин камък]].{{hrf|Дафинов|2007|272 – 276}} [[Файл:Okolchitza monument 011.jpg|мини|ляво|250п|Карта на сражението във Врачанския балкан през 1876 г.]] През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг [[башибозук]]. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към [[Врачанска планина|Врачанската планина]]. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на [[Стара планина]].{{hrf|Дафинов|2007|278 – 288}} Към полунощ срещу 20 май четата достига местността [[Вола]], където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.{{hrf|Дафинов|2007|288 – 291}} [[Файл:Okolchitza monument 17.jpg|мини|250п|Лобното място на Христо Ботев]] [[Файл:Hristo Botev's monument.jpg|мини|Статуята на Ботев във [[Враца]]]] ==== Ботевата смърт ==== Вечерта на 20 май (1 юни нов стил<ref name="2 юни" group="б.">След Освобождението ''Денят на Христо Ботев'' се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на [[Григориански календар|Григорианския календар]] през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния – на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианския календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година [[Юлиански календар]], но не и в Григорианския.</ref>) след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място.{{hrf|M3 Communications Group|2014}} Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bolgari.net/tri_xipotezi_za_smyrtta_na_xristo_botev__1_-h-708.html |заглавие=Три хипотези за смъртта на Христо Ботев |достъп_дата=2015-06-03 |архив_дата=2015-12-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151208114922/http://bolgari.net/tri_xipotezi_za_smyrtta_na_xristo_botev__1_-h-708.html }}</ref> но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в [[Стара планина]].{{hrf|Дафинов|2007|293 – 295}}{{hrf|Жечев|2007|277}} Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от османски снайперист, а втората, която рядко се коментира сред историците (но напоследък добива популярност сред общественото мнение) и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит при заговор от свои четници. Известно е, че след стъпването на дунавския бряг Ботев има няколко големи скандала с Апостолов и [[Никола Обретенов]] – най-вече в смисъл, че са го подвели, за готовността на народа да се вдигне на бунт. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието което е използвано по онова време от редовната армия, излиза че първата версия е малко вероятна. След смъртта на Ботев тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.{{hrf|Дафинов|2007|292}} == Убеждения и идеология == Като национален революционер Ботев е продължител на делото на [[Георги Раковски]] и [[Васил Левски]]. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.{{hrf|Ботев|2014}} Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. [[Интернационалист]] по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и [[самоуправление]], обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.{{hrf|Ботев|2003}} Идеите на Ботев са близки до анархизма. Той не признава никакви господари били те чорбаджии, попове, турци или дори представители на руската имперска политика. Според З.Стоянов Ботев не се вписва нито в Одеската гимназия, нито в Букурещкото медицинско училище, защото там имало строги правила и ред. Същевременно той познава лично редица руски, украински и полски революционери (и интелигенти-нихилисти и анархисти) от своето време. Приятел е с известния руски революционер [[Народничество|народник]] [[Русел Судзиловски]],{{hrf|Судзиловски|1911}} когото Ботев кани като лекар в четата.{{hrf|Тачев|3 април 2018}} Също така е близък с Христо Дембецки, Грималди Флореску, Теофан Радионов, [[Сергей Нечаев]], Николай Меделин, Николае Георгеску и пр. Чете [[Хърбърт Спенсър]], [[Чарлз Дарвин]], [[Карл Маркс]], [[Михаил Бакунин]], [[Пиер-Жозеф Прудон]] и др.{{hrf|Волков|2009|}} В писмо до Иван Драсов от 12 април 1875 Ботев пише, че е получил предложение от руските революционери от Цюрих за общите действия и размяна на литература. През 1869 през юли се запознава с руския анархист Серегй Нечаев, бягството на когото от руския царизъм е подпомогнато от Ботев<ref name=":1">Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 г., 50 стр.</ref>. През 1872 същия Нечаев ще напише „Катезхис на революционера“ и букурещката полииця ще арестува Ботев, заради това че го разпространява.<ref name=":1" /> Ботев е енергичен защитник на [[Парижка комуна|Парижката комуна]] през пролетта на 1871 година,{{hrf|Димитрова|2002}} въпреки че дейци на националното движение като Петко Славейков я осъждат.{{hrf|Дафинов|2007|114}} Според Велико Попов по това време той пише манифеста „[[Символ-верую на българската комуна]]“, но този документ е известен само от препис на самия Попов и съвременни изследователи като Илия Тодоров оспорват авторството на Ботев.{{hrf|Дафинов|2007|114}} В новини, поместени в редактирания от Ботев вестник „Знаме“, са изразени и остри позиции срещу [[Руска империя|Руската империя]] в контекста на проблемите на сънародниците ни в руската част на Бесарабия, където те са подложени на етническо прочистване: {{цитат|Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употрѣблява още по-радикални срѣдства, за да истрие отъ лицето на земята бѫлгарските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни съ сичката своя нѣмска строгость и подлость подъ законътъ на „общата повинностъ“ и, когато ние пожелахме да оставимъ пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата бѫлгарска рѫка преобѫрна на рай, и да са върнемъ въ своето старо отечество, испроводи нѣколко черни бѫлгарски души за да ни отвѫрнатъ отъ това намѣрение. Но това, което не можиха да направтъ устата на продадените блюдолизци, направиха казаците съ своите сулици и камшици и съ копитата на своите коне, направи правителството съ своите темници, съ своятъ Сибиръ и съ своите 25 по гѫрбътъ. Вие нѣма да повѣрвате, ако ви кажа, че въ едно село (?) казаците извѫрзаха сичките старци, мѫже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макаръ телятъ не голялъ“, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дѣте неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покѫщнината на селѣните, испоклаха имъ птиците и добитакътъ и сичкото това премина ненаказанно отъ страната на правителството. На мѣста даже и крѫвь са пролѣя! Кажете ми ми послѣ това не ще ли нашиятъ народъ да заеме мѣстото на евреите въ Европа?|в. „Знаме“, г. I, бр. 13 от 4 април 1875 г.{{hrf|Ботев|4 април 1875}}}} Ботев споделя ясно изразени анархистки идеи: {{цитат|Само разумниятъ и братскиятъ сѫюз между народите е въ сѫстояние да унищожи тѣглилата, сиромашията и паразитите на човѣческиятъ родъ и само тоя сѫюзъ е въ сѫстояние да вѫдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. … Чомагите и байонетите показаха, че законътъ е напечатанъ само за робовете и ние имаме пѫлно право да кажемъ заедно съ Прудона, че сѣко едно правителство, е заговоръ, сѫзаклятие противъ свободата на човечеството.|в. „Знаме“, г. I, бр. 14 от 2 май 1875 г.{{hrf|Ботев|2 май 1875}}}} == Произведения == {{Основна|Списък с произведенията на Христо Ботев}} Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във [[Възраждане|възрожденската]], но и изобщо в цялостното развитие на българската литература. [[Файл:STATUE OF HRISTO BOTEV AT KALOFER.jpg|мини|Паметникът в [[Калофер]]]] === Стихотворения === * „Майце си“ (1867, [[s:Майце си|текст]]) * ''„[[Към брата си]]“ (1868,'' [[s:Към брата си|текст]]'')'' * ''„[[На прощаване]]“ (1868, [[s:На прощаване в 1868 г.|текст]])'' * ''„[[Елегия (стихотворение)|Елегия]]“ (1870, [[s:Елегия (Христо Ботев)|текст]])'' * ''„[[Делба]]“ (1870, [[s:Делба|текст]])'' * ''„[[До моето първо либе]]“ (1871, [[s:До моето първо либе|текст]])'' * ''„[[Хайдути (стихотворение)|Хайдути]]“ (Баща и син), (1871, [[s:Хайдути|текст]])'' * ''„[[Пристанала]]“ (1871, [[s:Пристанала|текст]])'' * ''„[[Борба (стихотворение)|Борба]]“ (1871, [[s:Борба (Христо Ботев)|текст]])'' * ''„[[Странник]]“ (1872, [[s:Странник|текст]])'' * ''„[[Гергьовден (стихотворение)|Гергьовден]]“ (1873, [[s:Гергьовден (Христо Ботев)|текст]])'' * ''„[[Патриот]]“ (1873, [[s:Патриот|текст]])'' * ''„[[Хаджи Димитър (балада)|Хаджи Димитър]]“ (1873, [[s:Хаджи Димитър|текст]])'' * ''„[[В механата]]“ (1873, [[s:В механата|текст]])'' * ''„Моята молитва“ (1873, [[s:Моята молитва|текст]])'' * ''„[[Зададе се облак темен]]“ (1873, [[s:Зададе се облак темен|текст]])'' * ''„[[Защо не съм...?]]“ (1873, [[s:Защо не съм...?|текст]])'' * ''„[[Послание]]“ (На св. Търновски), (1873, [[s:Послание|текст]])'' * ''„[[Ней (стихотворение)|Ней]]“ (1875, [[s:Ней|текст]])'' * ''„[[Обесването на Васил Левски]]“ (1876, [[s:Обесването на Васил Левски|текст]])'' === Публицистика === * „[[Символ-верую на българската комуна]]“<ref>Вдъхновен е от провъзгласяването на Парижката комуна във Франция.</ref> (авторството на Ботев е спорно<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://kandimirov.eu/откраднатият-ботев/ |заглавие=Откраднатият Ботев |достъп_дата=10 януари 2018 |фамилно_име=Кандимиров |първо_име=Веселин |дата=16 януари 2017 |труд= |издател= |цитат= |език= |архив_дата=2020-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201230033713/https://kandimirov.eu/откраднатият-ботев/ }}</ref>), (1871, 20 април) * „Смешен плач“<ref>В отговор на разгрома на Парижката комуна. В бр. 2. на в. „Дума на българските емигранти“. Жанр: памфлет.</ref> (1871) * „[[Примери от турското правосъдие]]“ * „Наместо програма“<ref>В бр. 1. на в. „Дума на българските емигранти“.</ref> (1871) * „Народът. Вчера, днес и утре“<ref>В бр. 1. и 2. на в. „Дума на българските емигранти“.</ref> (1871) * „Петрушан“ * „Решен ли е черковният въпрос?“ ([[s:Решен ли е черковният въпрос?|текст]]) * „Задачата на в. „Знаме“ ([[s:Задачата на в. „Знаме“|текст]]) * „Източният въпрос лежи на плещите на българския народ“ [[s:Източният въпрос лежи на плещите на българския народ|(текст]]) [[Файл:Околчица, въздушна фотография.jpg|мини|300п|Паметникът на връх [[Околчица]], увековечаващ подвига на Христо Ботев и неговата чета]] === Други === * [[Художествена проза]], [[фейлетон]]и, кратки [[сатира|сатирични]] форми * Вестник ''„[[Дума на българските емигранти]]“'', 1871 * Други творби * Вестник ''„[[Знаме]]“'' 1874 – 1875 == Памет == Неговото име носят: * [[Ботевград]] * [[Ботев (връх)|Най-високият връх на Стара планина]] * [[Ботев (нос в Антарктика)|Нос Ботев]] и [[Ботев (връх в Антарктика)|връх Ботев]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] * Улици и булеварди в почти всички български селища, сред които булевард „[[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]]“ в София ({{maplink|type=line|id=Q12298229|title=Христо Ботев}}) * Улици и булеварди в много румънски селища * Многобройни училища и читалища * Футболни клубове в [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Пловдив]], [[ПОФК Ботев (Враца)|Враца]], [[ОФК Ботев (Ихтиман)|Ихтиман]], [[ФК Ботев (Гълъбово)|Гълъбово]], [[ФК Ботев (Козлодуй)|Козлодуй]], Болярово, [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Нови пазар]], [[ФК Ботев (Луковит)|Луковит]] и др. * Футболни стадиони * [[Христо Ботев (радиостанция, 1941)|Втората програма]] на Българското национално радио * Астероид [[225238 Христо Ботев]], открит от български астрономи Христо Ботев е изобразен на гърба на [[банкнота]]та от 5000 [[лев]]а, емисия [[1924]] г., която е в обращение от октомври 1924 г. до 1925 г.{{hrf|Нацева|2004|50}} [[Файл:Skravena ossuary.jpg|мини|250px|Паметник костница на Ботевите четници в [[Скравена]]]] На Ботев са посветени много паметници в България – във Враца, Калофер, и др., както и в чужбина. Паметникът на връх Околчица увековечава подвига на [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]]. На километър 65 от магистрала Москва – Киев („Киевское шоссе“ в Русия) стои паметник-мемориал, състоящ от 2 части с цитат на Христо Ботев. === Музеи на Ботев: === * [[Национален музей „Христо Ботев“]] в Калофер * [[Радецки (кораб)|Национален музей „Параход Радецки“]] * [[Костница на Ботевите четници]], с. [[Скравена]] От 1901 г. всяка година на 2 юни се отбелязва [[Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България|Денят на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България]] с вой на [[Сирена (аларма)|сирени]] и едноминутно мълчание.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/videos/news/otkade-idva-tradicijata-sirenite-da-vijat-na-2-juni.html|заглавие=Откъде идва традицията сирените да вият на 2 юни?|фамилно_име=Енчева|първо_име=Теодора|дата=2015-06-02|труд=[[bTV]]}}</ref> == Бележки == <references group="б." /> == Източници == {{колони|4|<references />}} ; Цитирани източници * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 12 януари 1875 | url = https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/kibrita.htm | title = Да драснем кибрита на въстанието | work = в. Знаме | number = 5 | via = litclub.bg | accessdate = 04 януари 2022}} * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 27 юли 1875 | url = https://www.litclub.bg/library/bg/botev/publ/rev_nez.htm | title = Революция народна, незабавна, отчаяна | work = в. Знаме | number = 23 | via = litclub.bg | accessdate = 04 януари 2022}} * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 4 април 1875 | url = http://82.147.128.134/PRD_DOCS/Pe000915/PE000003.JPG | title = Жалостни слухове достигатъ до насъ изъ руска Бессарабия | work = в. Знаме | number = 13 | via = Национална библиотека}} * {{cite web | last = Ботев | first = Христо | date = 2 май 1875 | url = http://82.147.128.134:8082/PRD_DOCS/PE000916/PE000000.JPG | title = Само разумниятъ и братскиятъ сѫюз между народите е въ сѫстояние да унищожи тѣглилата | work = в. Знаме | number = 14 | via = Национална библиотека}} * {{cite book | last = Волков | first = Евгений | year = 2009 | title = Христо Ботев | publisher = ФАБ | location = София | url = http://lib.a-bg.net/wp-content/uploads/2009/12/Botev.pdf}} * {{cite book | last = Дафинов | first = Здравко | authorlink = | year = 2007 | title = Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-312-2}} * {{cite web | last = Димитрова | first = Елка | year = 2002 | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=27&WorkID=10906&Level=3 | title = Прозата на Хр. Ботев – публицистичното лице на бунтаря | work = slovo.bg | publisher = Словото | accessdate = 6 януари 2014}} * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = [[Академично издателство „Марин Дринов“]] | location = София | isbn = 954-322-019-0}} * {{cite book | last = Жечев | first = Николай | year = 2007 | title = Христо Ботйов – летопис за живота и дейността му 1847/1848 - 1876 | location = София | isbn = 9549544436674}} * {{cite web | last = Лазарова | first = Вероника | year = 2010 | url = http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=501495 | title = Ботев умира без кръвни наследници | work = 168chasa.bg | publisher = 168 Часа | accessdate = 11 януари 2014}} * {{cite book | last = Нацева | first = Розалина | coauthors = Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева | year = 2004 | title = Каталог на българските банкноти | publisher = [[Българска народна банка]] | location = София | isbn = 9549791742}} * {{cite web | publisher = M3 Communications Group | year = 2014 | url = http://www.hristobotev.com/menu_1_4.html | title = Пътят към безсмъртието | work = Христо Ботев – сайт, посветен на легендарния български поет | accessdate = 4 януари 2019}} * {{cite magazine | last = Судзиловски | first = Николай Константинович | date = 1911-08-09 | title = Писмо на д-р Русел-Судзиловски до редактираното от Г. Бакалов партийно списание | magazine = Хляб и свобода | publication-date = 2000 | number = 1 | url = http://www.savanne.ch/svoboda/issue/1/Sudzilovski.html | access-date = 2021-12-04 }} * {{cite web | last = Тачев | first = Стоян | title = Приятелят на Ботев, който стана председател на Сената в Хавай | work = bulgarianhistory.org | date = 3 април 2018 | url = https://bulgarianhistory.org/nikolai-sudzilovski | access-date = 4 декември 2021 }} == Допълнителна литература == {{Refbegin|2}} * Ботев, Христо. ''Събрани съчинения в три тома''. София, 1976, ред. колегия [[Петър Динеков|П. Динеков]] и др., т. 1 – 517 стр., т. 2 – 501 стр., т. 3 – 743 стр. * Ботев, Христо. ''Избрани творби''. „Български писател“, С., 1987. Предговор от Петър Динеков, а подбор, редакция, бележки и приложение от Стефана Таринска. 200 страници. * Бурмов, Александър. ''Христо Ботев и неговата чета''. „Наука и изкуство“, С., 1974, 785 страници. * Волков, Евгений. ''Христо Ботев''. Издание на ФАБ, С., 2009. Връзка [http://lib.a-bg.net/wp-content/uploads/2009/12/Botev.pdf тук]. * Волковъ, Евгени. ''Христо Ботевъ''. Библиотека „Мисъль и дейность“ № 2. Печатница „Бр. Миладинови“, С., 1929. * Димитров, Михаил. ''Христо Ботев – идеи, личност, творчество''. С., 1919. // Второ издание от 1945 г. * Димитров, Михаил. ''Биография на Христо Ботев''. С., 1924. * Кючуков, Никола. ''Записки на Никола И. Кючуков: (Другар на Хр. Ботев). 1875 – 1876.'' „Българско знаме“, 1901, 158 страници. * Судзиловски, Николай Константинович. Писма относно Христо Ботев от 1911 г. // Могат да бъдат прочетени в анархисткото издание „Хляб и свобода“ в Мрежата [http://www.savanne.ch/svoboda/issue/1/Sudzilovski.html тук] или в Уикиизточник [[:s:Автор:Христо Ботев|тук]]. * Страшимиров, Димитър. ''Христо Ботев като поет и журналист. Критичечски опит''. Печатница „Съсловие“, Пловдив, 1897. 334 страници. // Заглавие по стария правопис: ''Христо Ботевъ като поетъ и журналистъ. Критически опитъ''. * Таринска, Ст. Христо Ботев. Литературноисторически изследвания. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-157-2 * Унджиев, Иван, [[Цвета Унджиева]]. ''Христо Ботев – живот и дело''. София, 1975, 823 страници. * Topencharov, Vladimir. ''Khristo Botev''. UNESCO, Paris, 1982. ISBN 92-3-101489-7 (на английски) и ISBN 92-3-201489-0 (на френски). Връзка [https://ia600705.us.archive.org/30/items/ChristoBotevNineteenthCenturyBulgarianPoet/bulgaria_botev-TOP1982.pdf тук]. ; Езикови изследвания * Унджиева, Цвета, Милена Васева, [[Венче Попова]]. ''Език и стил на Христо Ботев''. Библиотека „Родна реч омайна“. „Народна просвета“, С., 1980. {{Refend}} == Външни препратки == {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Христо Ботев}} {{Сродни проекти Уикицитат|Христо Ботев}} {{Сродни проекти Общомедия}} {{Сродни проекти край}} * [https://botev.litclub.bg/ Поезия, сатира, фейлетони, публицистика, писма в Литературен клуб] * [http://www.promacedonia.org/hb3/index.html Хр. Ботев. Пълно събрание на съчиненията под ред. на М. Димитров. Т. III. Статии по политически и обществени въпроси. Кореспонденция. С., 1940] * {{Моята библиотека автор|hristo_botev|Христо Ботев}} * [http://www.hristobotev.com/ Hristobotev.com] – сайт посветен на Христо Ботев * [http://www.slovo.bg/botev/ Творчество на Христо Ботев в Словото] * [http://liternet.bg/publish5/hbotev/index.html Сатиричната проза на Ботев в Литернет] * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/b/hbotev.htm Литературна критика и изследвания върху творчеството на Ботев в Литернет] * [[Симеон Янев]], [http://www.duma.bg/node/45860 „За гения и неговите критици“ (По повод 165 години от рождението на Христо Ботев)], в. „Дума“, бр. 3, 5 януари 2013 г. * [[Михаил Неделчев]], [http://kweekly.bg/publication/591 „Образи, визии, идеи за/на Европа у Ботев“], в. „К“, бр. 4, 26 октомври 2018 г. * [https://www.bnt.bg/bg/a/170-godini-ot-rozhdenieto-na-khristo-botev-08122018 „170 години от рождението на Христо Ботев“], БНТ, История.bg, 8 януари 2018 * [https://vimeo.com/ondemand/naproshtavane/ „На прощаване“ – 27-минутен документален филм за Христо Ботев] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|История на България}} {{СОРТКАТ:Ботев, Христо}} [[Категория:Христо Ботев| ]] tell9tifeawkogieq19tjdt8olt1t0z 0 2934 12397553 12348679 2024-10-28T14:42:42Z 87.120.15.155 12397553 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | вложки = {{Личност/Низнам ма | категория = революционер | кауза = [[Освобождение на България]] | известен-с = [[Първа българска легия]]<br>[[Таен централен български комитет]] }} }} '''Горги Равски''' (по рождение '''Съби Стойков Попович''', известен и като '''АМОГУС''') е [[Българи|български]] [[революционер]] и [[възрожденец]]. Равски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за [[Освобождение на България|освобождаването на България]], революционен [[демокрация|лайна]], [[писател]], [[поет]], [[публицист]], [[журналист]], [[историк]] и [[етнограф|етнограф/етнолог]]. == Биография == === Семейство и образование === Роден е като '''Съби Стойков Попович''' на 2 април (14 април нов стил) 1821 година в град [[Котел]] в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия [[Стойко Попович]] и [[Руска Мамарчева]]. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е уважаван [[терзийство|терзия]], водач на местните [[еснаф]]и. Той е родом от сливенското село [[Раково (област Сливен)|Раково]], откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на [[Георги Мамарчев]], един от организаторите на [[Велчова завера|Велчовата завера]] през 1835 година в [[Велико Търново|Търново]], капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829) [[Котел]] и [[Сливен]]. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си. Родната къща на Раковски в Котел не е запазена. Поставена е паметна плоча, указваща мястото, където се е намирала – на ул. Иван Сивов, непосредствено зад сградата на община Котел. В отрязъка между 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен [[български език|български]] изучава и [[гръцки език]]. През 1834 година постъпва в училището в [[Карлово]], където учител му е [[Райно Попович]]. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуващата по това време [[чума|чумна епидемия]]. Раковски оказва голямо влияние на Васил Априлов и първите български борци с елинизма. Самият Априлов който до този момент носи гръцко име, сменя името си под влияние на Раковски. В края на 1837 година заедно с баща си заминава за [[Цариград]], където продължава образованието си в известното [[Велика народна школа|гръцко училище в Куручушме]], където се подписва като ''Савас Стефанидис''.<ref>Crampton, R. J. (1997): ''A Concise History of Bulgaria''. Cambridge University Press, ISBN 0-521-56719-X, стр. 77</ref> Там Раковски изучава [[философия]], [[красноречие]], [[богословие]], [[математика]], [[латински език]], [[физика]], [[химия]], [[френски език|френски]], [[персийски език|персийски]], [[арабски език|арабски]], [[санскрит]] и други предмети. Под влияние най-вече на [[Неофит Бозвели]], но също така на [[Иларион Макариополски]] и [[Сава Доброплодни]], Раковски се включва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]].<ref name="Трайков">{{cite book |title= Георги Стойков Раковски |last=Трайков |first=Веселин |year=1974 |publisher=Издателство на БАН |location=София |pages=44 – 68 }}</ref> === Начало на революционната дейност === [[Файл:BASA-2072K-1-408-28-Georgi Rakovski.JPG|мини|ляво|Портрет на Раковски]] През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за [[Браила]], където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името ''Георги Македон''. За участието му в [[Браилски бунтове|Браилския бунт]] от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в [[Марсилия]], където прекарва година и половина<ref name="Трайков" />. Установява връзка с учещите в Атина българи и създава [[Македонско общество]] и [[Спавяно-българско ученолюбиво дружество|Славяно-българско ученолюбиво дружество]]. След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните [[еснаф]]и против [[чорбаджия|чорбаджиите]]. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година. Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851 – 1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на [[Кримската война]] (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов „Тайното общество“, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски, и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение. През юни 1854 година Раковски организира [[чета]] от дванадесет души и броди с нея из Източна [[Стара планина]]. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река [[Дунав]]. През есента руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“. === Раковски в Сръбско === [[Файл:Georgi Rakovski Gorski putnik.jpg|дясно|мини|Корицата на книгата „Горски пътник“, на Георги С. Раковски. Експонат на [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]]]] В края на 1855 година Георги Раковски се установява в [[Букурещ]], където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в [[Нови Сад]] в [[Австрийска империя|Австрийската империя]], където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „[[Българска дневница]]“. Издава и пробния брой на вестник „[[Дунавски лебед]]“. През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в [[Галац]] и [[Яш]], където участва в подготовката за създаване на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]],{{hrf|Дойнов|2005|251}} носеща днес неговото име. На 7 март 1858 година Раковски преминава от [[Молдова]] в [[Руска империя|Руската империя]], тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз [[Никола Богориди]], представител на видния котленски род Богориди. След кратък престой в [[Кишинев]], в края на март той пристига в [[Одеса]], където е приет в дома на видния български търговец [[Никола Тошков]]. Със съдействието на [[Николай Палаузов]] е назначен за надзирател на българските ученици в [[Одеска духовна семинария|Одеската семинария]], но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на [[Стефан Тошкович]] е уволнен.{{hrf|Дойнов|2005|251 – 252}} Със съдействието на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година публикува етнографската книга „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.“, която посвещава на Никола Тошков.{{hrf|Дойнов|2005|252 – 253}} [[Файл:NHMB-Georgi-Sava-Rakovski-Forest-Wanderer-1857.jpg|мини|300px|Книгата „Горски пътник“, 1857. Експонат на [[НИМ]]]] През есента на 1860 година Раковски се премества в столицата на [[Княжество Сърбия|Сръбското Княжество]] – [[Белград]], където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед“, в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др. По това време започва последното значително преселване на [[българи в Руската империя]], инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно [[Видинско]], [[Белоградчишко]] и [[Ломско]].{{hrf|Дойнов|2005|137 – 148}} Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „[[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]“, в която остро критикува руската политика.{{hrf|Дойнов|2005|151 – 153}} Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като [[Пандели Кисимов]] и [[Кръстьо Пишурка]], и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}} В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}} Докато е в Белград, Раковски пише статия в своя вестник и срещу англичаните и издевателствата им спрямо индийския народ. Вестникът излиза на български и на френски език. Публикациите му получават международен отзвук, а индийците го припознават като свой национален герой. През 1998 г. президентът Петър Стоянов открива българско училище в Делхи, което носи името „Георги Раковски“. На цялата територия на Индия, има едно училище, носещо името на нашия изтъкнат революционер.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/factcheck/post/101655331|заглавие=В Индия няма 26 училища, кръстени на Г. С. Раковски {{!}} БНР|издател=bnr.bg|достъп_дата=22 март 2024}}</ref> През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези две [[съчинение|съчинения]] бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „''ръководен център на борбата“'', както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно '''''Привременно българско правителство''''', което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.[[Файл:Dunavskiy-Lebed-Issue-1.jpg|мини|Брой I на „[[Дунавски лебед]]“]]На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „''всеобщото българско въстание“''. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград. През юни 1862 година Легията участва в [[Бомбардировка на Белград (1862)|боевете с турския гарнизон]] на белградската крепост [[Калемегдан]]. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показва слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ. === Последни години === [[Файл:Badushtnost-Issue-10.jpg|мини|Брой Х (последен) на „Бъдущност“]] През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в [[Атина]] и [[Цетине|Цетина]] с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 година започва издаването на вестник „[[Бъдущност]]“. След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „[[Бранител]]“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „[[Българска старина]]“. В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] (ТЦБК).<ref>R. J. Crampton: ''A concise history of Bulgaria'', Cambridge University Press, 2005, стр. 76</ref> Според [[Христо Македонски]] обаче ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски.<ref name="христо македонски">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 |заглавие=Записки на Христо Н. Македонски (1852 – 1877) |достъп_дата=2011-02-18 |архив_дата=2012-04-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120425211250/http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 }}</ref> Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи. През 1866 година Раковски отново посещава [[Руската империя]], прекарва известно време в [[Кишинев]], [[Каприянски манастир|Каприянския манастир]] и [[Одеса]] и преминава през българските колонии в [[Южна Бесарабия]]. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.{{hrf|Дойнов|2005|253}} На 1 януари 1867 година новата организация издава „[[Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято|Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято]]“, в който са записани организационният принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.[[Файл:Đuro Matanović Georgi Rakovski 1861.jpg|ляво|мини|Черногорският войвода [[Джуро Матанович]] и Георги Раковски, около 1861 година, Сърбия]]През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на [[Панайот Хитов]] и на [[Филип Тотю]]. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 година в 2 часа след полунощ. Най-близките приятели и съратници на Георги Раковски организират погребението му.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://utroruse.com/article/778018/|заглавие=От Русе започва тъмната афера с костите на Раковски|автор=Боян Драганов}}</ref> Погребан е на 10 октомври в гробищата [[Щербан водъ|Щербан водъ (Белу)]], Букурещ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://toshev.blogspot.com/2015/05/blog-post_23.html|заглавие=Свищовски възрожденци в Букурещ|автор=Лъчезар Тошев}}</ref> (гробът е отстъпен от [[Никола Балкански]]). Присъстват стотици български емигранти, чужди дипломатически представители, румънски журналисти и общественици. == Пренасяне костите на Раковски и аферата на [[Коста Паница]] == През 1884 – 1885 година русенските патриоти излизат с призив към Министерството на външните работи за съдействие да пренесат тленните останки на Раковски  на българска земя и да останат в Русе.<ref name=":0" /> С писмо от 24 март 1885 г. сестрата на Раковски Неша категорично отказва това предложение, като отбелязва: „Аз никога не ще се съглася братовите ми кости да се пренесат другаде, освен в Котел. Брат ми е роден в Котел и там трябва следователно да се пренесат и погребат костите му“. Създадена е организация за целта, за председател на комисията по пренасяне костите на Раковски е избран [[Коста Паница]] – участник в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]], [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], деец на Македоно-одринското революционно движение. Междувременно са нуждите на ВМОРО Коста Паница събира пари и оръжие. През февруари 1885 г. [[Филип Тотю]] по поръчение на Паница се прехвърля в Румъния и там с помощта на румънския касоразбивач [[Нико Жеоржеско]] убиват и ограбват в [[Крайова]] богатия българин [[Христо Калъпов]]. Пак по идея на Коста Паница плячката от наполеони, брилянти и облигации трябва да бъде прехвърлена в България с тленните останки на Раковски. Прехвърлянето е насрочено за 2 юни 1885 г. Предната нощ доверени лица на Паница поставят в ковчега всичко откраднато. Костите на Раковски са пренесени с българския кораб „Взрив“ до Русе, а още същия ден до Лом и оттам до София. В София е организирана траурна процесия, начело на която върви княз Батенберг. [[Файл:Bulgaria-Kotel-02.jpg|мини|Пантеон на Георги Раковски в Котел]]Първоначално костите са занесени за съхранение в тавана на столичното общинско управление, а после – поставени до олтара на [[Света Неделя (София)|църквата „Св. Неделя“]]. Парите и скъпоценностите са извадени от ковчега, но аферата се разкрива. През 1888 г. [[Андрей Блъсков|ген. Андрей Блъсков]] вижда тленните останки на Раковски заровени в един ъгъл на църквата, а през 1909 г. [[Григор Начович]], дипломатическият ни агент в Букурещ през 1885 г., действал най-енергично за пренасянето им, алармира, че са захвърлени на църковния таван. Общинският столичен съвет взема решение да ги погребе в софийските гробища, но това не се случва и те си остават на тавана. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата през април 1925 г.]] взривната вълна ги сгромолясва на пода в църквата. Истинско чудо е, че остават относително неповредени, благодарение на металната ракла. През 1942 г. по инициатива на котленската общественост са пренесени в родния му град. Така след 57 години тленните останки на Раковски стигат до родното му място. Понастоящем саркофагът е изложен в [[Пантеон на Георги Стойков Раковски|Пантеона на Георги Раковски]] в Котел построен през 1981 година по случай честването на 1300-годишнината от създаването на България. == Значение == [[Файл:Bulgaria-Kotel-03.jpg|мини|Паметник на Георги Раковски в Котел]] [[Файл:Rakovski Levski Belgrade Memorial Stone.jpg|мини|Паметник на Раковски и Левски в Белград]]Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.<ref name="Слово">[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=241 Биография на Раковски] във Виртуалната библиотека „Словото“</ref> Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на [[Васил Левски]] и водачите на [[Априлското въстание]] от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество. Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен „ученик“ на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Той е организатор на Първата и вдъхновител на Втората българска легия. Именно в тези две Легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места.Той надгражда идеите на Раковски. Без да отрича идеята за независима България, добита по революционен и за „привременното правителство“ той доразвива тази идея. Според него това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и да проведат агитация и организационна подготовка по едно всенародно въстание, а да не разчитат на помощ от великите сили. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Георги Раковски. В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че Левски е достигнал до същите изводи, като него „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е физически изтощен, след като е отдал силите си и младостта си за България. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). == Съчинения == [[Файл:Bulgarskite hayduti.png|мини|„Българските хайдути“]] * [[c:File:ГС Раковски - Предвестник Горксаго Пътника 1856.pdf|Предвестник Горскаго Пътника (1856, Нови Сад)]] * [http://books.google.com/books?id=w1EEAAAAYAAJ&dq=inauthor:раковски&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Горски пътник (1857, Нови Сад)] * [http://books.google.com/books?id=pw0_AAAAYAAJ&dq=inauthor:rakovski&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. Чяст първа. Одеса, 1859] * [http://books.google.com/books?id=zQlXAAAAMAAJ&dq=inauthor:раковски&pg=PP5#v=onepage&q&f=false Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860] * Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност европейских народов (1860) * Българский за независимото им священство днес възбуден въпрос и нихната народна църква в Цариград. (1860, Белград) * [[c:File:ГС Раковски - Глас Едного Българина 1860.pdf|Глас Едного Българина (1860)]] * [[c:File:ГС Раковски - Отговор на богословска гръцка брошура 1860.pdf|Отговор на богословска гръцка брошура (1860)]] * [[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]<ref name=gov>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika | заглавие = Една забранявана и малко известна книжка на Георги Раковски за руската антибългарска политика | достъп_дата = 2 септември 2014 | автор = | дата = | издател = Видин-онлайн | архив_дата = 2014-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140903153739/http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika }}</ref>, 1861 [[c:File:ГС Раковски - Преселение в Русия 1861.pdf|(Текст)]]. Преиздадена през 1886 от Захари Стоянов с негов предговор. [[c:File:ГС Раковски - Преселение в Русия с предговор от З Стоянов 1886.pdf|(Текст на изданието от 1886)]]. * [http://books.google.bg/books?id=SYsyAQAAMAAJ&dq=Venelin&hl=bg&pg=PP13#v=onepage&q&f=false в. „Дунавски лебед“, 1860 – 1861] * Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, Букурещ, 1864 * [http://books.google.com/books?id=1pcR7frat70C&dq=inauthor:rakovski&pg=PR2#v=onepage&q&f=false Българска старина, 1865] * [http://books.google.com/books?id=tjQLAAAAIAAJ&dq=inauthor:rakovski&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Българските хайдути, 1867] * Съчинения. Под ред. на М. Арнаудов. София, 1922 * [[c:File:GS Rakovski Avtobiografiya i Memoari.pdf|Автобиография и мемоари (1925, София).]] * Архив на Г. С. Раковски. Т. 1 – 4. София: БАН 1952 – 1969 * Съчинения в 4 тома. Ред. кол. В. Трайков, К. Топалов, Св. Гюрова. София: Български писател, 1983 – 1988 == Източници == :* ''Тази статия се основава на материал от [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=241&LangID=1 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]]. '' Част от архивите му се съхраняват във фонд № 1 на [[Български исторически архив|Българския исторически архив]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2017/12/arh_fond_BIA.pdf | заглавие = Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ | достъп_дата = 14.4.2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nationallibrary.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == {{Уикиизточник|Автор:Георги Раковски}} {{Уикицитат|Георги Раковски}} <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20130914064503/http://www.bulgarianhistory.org/георги-раковски-основоположникът-на/ Георги Раковски – основоположникът на националноосвободителното движение] * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Георги+Раковски&type=AllFields От и за Георги Раковски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{WDL|275}} * [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=241&LangID=1 Произведения на Раковски] във Виртуалната библиотека „Словото“ * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7786&Level=1 Поемата „Горски пътник“] във Виртуалната библиотека „Словото“ * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1887 „Раковски като личност и обществен деец. По случай седемдесет години от смъртта му – 8 октомврий 1867 година“], Тома Карайовов от Скопие, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. X, книга 8, София 1937 година * Вера Бонева. [https://www.academia.edu/49692568/_Най_народнийт_мъж_българин_Георги_Ст_Раковски_във_възрожденското_публично_пространство_1868_1878_Библиотека_2021_кн_3_16_22 „Най-народнийт мъж българин“: Георги Ст. Раковски във възрожденското публично пространство] (1868 – 1878). // Библиотека, 2021, кн. 3, 16 – 22. * [[Надя Данова]], [https://www.kultura.bg/article/759-„neistovii-rakovski“-razgovor-s-prof-nadya-danova „Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова“], сп. „Култура“, кн. 4 (2977), Април 2021 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ: майката ти}} [[Категория: |майката ти ]] Баща му пръднал и умрял rvjd7s0jrc1jxr7oecja4jze37alk41 12397554 12397553 2024-10-28T14:43:34Z 87.120.15.155 12397554 wikitext text/x-wiki {{Личност лдкдкфкдккркркрлфлмдлфлфмдлфлдмфк | категория = революционер | вложки = {{Личност/Низнам ма | категория = революционер | кауза = [[Освобождение на България]] | известен-с = [[Първа българска легия]]<br>[[Таен централен български комитет]] }} }} '''Горги Равски''' (по рождение '''Съби Стойков Попович''', известен и като '''АМОГУС''') е [[Българи|български]] [[революционер]] и [[възрожденец]]. Равски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за [[Освобождение на България|освобождаването на България]], революционен [[демокрация|лайна]], [[писател]], [[поет]], [[публицист]], [[журналист]], [[историк]] и [[етнограф|етнограф/етнолог]]. == Биография == === Семейство и образование === Роден е като '''Съби Стойков Попович''' на 2 април (14 април нов стил) 1821 година в град [[Котел]] в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия [[Стойко Попович]] и [[Руска Мамарчева]]. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е уважаван [[терзийство|терзия]], водач на местните [[еснаф]]и. Той е родом от сливенското село [[Раково (област Сливен)|Раково]], откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на [[Георги Мамарчев]], един от организаторите на [[Велчова завера|Велчовата завера]] през 1835 година в [[Велико Търново|Търново]], капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829) [[Котел]] и [[Сливен]]. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си. Родната къща на Раковски в Котел не е запазена. Поставена е паметна плоча, указваща мястото, където се е намирала – на ул. Иван Сивов, непосредствено зад сградата на община Котел. В отрязъка между 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен [[български език|български]] изучава и [[гръцки език]]. През 1834 година постъпва в училището в [[Карлово]], където учител му е [[Райно Попович]]. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуващата по това време [[чума|чумна епидемия]]. Раковски оказва голямо влияние на Васил Априлов и първите български борци с елинизма. Самият Априлов който до този момент носи гръцко име, сменя името си под влияние на Раковски. В края на 1837 година заедно с баща си заминава за [[Цариград]], където продължава образованието си в известното [[Велика народна школа|гръцко училище в Куручушме]], където се подписва като ''Савас Стефанидис''.<ref>Crampton, R. J. (1997): ''A Concise History of Bulgaria''. Cambridge University Press, ISBN 0-521-56719-X, стр. 77</ref> Там Раковски изучава [[философия]], [[красноречие]], [[богословие]], [[математика]], [[латински език]], [[физика]], [[химия]], [[френски език|френски]], [[персийски език|персийски]], [[арабски език|арабски]], [[санскрит]] и други предмети. Под влияние най-вече на [[Неофит Бозвели]], но също така на [[Иларион Макариополски]] и [[Сава Доброплодни]], Раковски се включва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]].<ref name="Трайков">{{cite book |title= Георги Стойков Раковски |last=Трайков |first=Веселин |year=1974 |publisher=Издателство на БАН |location=София |pages=44 – 68 }}</ref> === Начало на революционната дейност === [[Файл:BASA-2072K-1-408-28-Georgi Rakovski.JPG|мини|ляво|Портрет на Раковски]] През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за [[Браила]], където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името ''Георги Македон''. За участието му в [[Браилски бунтове|Браилския бунт]] от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в [[Марсилия]], където прекарва година и половина<ref name="Трайков" />. Установява връзка с учещите в Атина българи и създава [[Македонско общество]] и [[Спавяно-българско ученолюбиво дружество|Славяно-българско ученолюбиво дружество]]. След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните [[еснаф]]и против [[чорбаджия|чорбаджиите]]. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година. Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851 – 1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на [[Кримската война]] (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов „Тайното общество“, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски, и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение. През юни 1854 година Раковски организира [[чета]] от дванадесет души и броди с нея из Източна [[Стара планина]]. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река [[Дунав]]. През есента руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“. === Раковски в Сръбско === [[Файл:Georgi Rakovski Gorski putnik.jpg|дясно|мини|Корицата на книгата „Горски пътник“, на Георги С. Раковски. Експонат на [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]]]] В края на 1855 година Георги Раковски се установява в [[Букурещ]], където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в [[Нови Сад]] в [[Австрийска империя|Австрийската империя]], където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „[[Българска дневница]]“. Издава и пробния брой на вестник „[[Дунавски лебед]]“. През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в [[Галац]] и [[Яш]], където участва в подготовката за създаване на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]],{{hrf|Дойнов|2005|251}} носеща днес неговото име. На 7 март 1858 година Раковски преминава от [[Молдова]] в [[Руска империя|Руската империя]], тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз [[Никола Богориди]], представител на видния котленски род Богориди. След кратък престой в [[Кишинев]], в края на март той пристига в [[Одеса]], където е приет в дома на видния български търговец [[Никола Тошков]]. Със съдействието на [[Николай Палаузов]] е назначен за надзирател на българските ученици в [[Одеска духовна семинария|Одеската семинария]], но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на [[Стефан Тошкович]] е уволнен.{{hrf|Дойнов|2005|251 – 252}} Със съдействието на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година публикува етнографската книга „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.“, която посвещава на Никола Тошков.{{hrf|Дойнов|2005|252 – 253}} [[Файл:NHMB-Georgi-Sava-Rakovski-Forest-Wanderer-1857.jpg|мини|300px|Книгата „Горски пътник“, 1857. Експонат на [[НИМ]]]] През есента на 1860 година Раковски се премества в столицата на [[Княжество Сърбия|Сръбското Княжество]] – [[Белград]], където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед“, в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др. По това време започва последното значително преселване на [[българи в Руската империя]], инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно [[Видинско]], [[Белоградчишко]] и [[Ломско]].{{hrf|Дойнов|2005|137 – 148}} Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „[[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]“, в която остро критикува руската политика.{{hrf|Дойнов|2005|151 – 153}} Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като [[Пандели Кисимов]] и [[Кръстьо Пишурка]], и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}} В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}} Докато е в Белград, Раковски пише статия в своя вестник и срещу англичаните и издевателствата им спрямо индийския народ. Вестникът излиза на български и на френски език. Публикациите му получават международен отзвук, а индийците го припознават като свой национален герой. През 1998 г. президентът Петър Стоянов открива българско училище в Делхи, което носи името „Георги Раковски“. На цялата територия на Индия, има едно училище, носещо името на нашия изтъкнат революционер.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/factcheck/post/101655331|заглавие=В Индия няма 26 училища, кръстени на Г. С. Раковски {{!}} БНР|издател=bnr.bg|достъп_дата=22 март 2024}}</ref> През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези две [[съчинение|съчинения]] бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „''ръководен център на борбата“'', както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно '''''Привременно българско правителство''''', което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.[[Файл:Dunavskiy-Lebed-Issue-1.jpg|мини|Брой I на „[[Дунавски лебед]]“]]На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „''всеобщото българско въстание“''. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград. През юни 1862 година Легията участва в [[Бомбардировка на Белград (1862)|боевете с турския гарнизон]] на белградската крепост [[Калемегдан]]. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показва слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ. === Последни години === [[Файл:Badushtnost-Issue-10.jpg|мини|Брой Х (последен) на „Бъдущност“]] През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в [[Атина]] и [[Цетине|Цетина]] с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 година започва издаването на вестник „[[Бъдущност]]“. След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „[[Бранител]]“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „[[Българска старина]]“. В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] (ТЦБК).<ref>R. J. Crampton: ''A concise history of Bulgaria'', Cambridge University Press, 2005, стр. 76</ref> Според [[Христо Македонски]] обаче ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски.<ref name="христо македонски">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 |заглавие=Записки на Христо Н. Македонски (1852 – 1877) |достъп_дата=2011-02-18 |архив_дата=2012-04-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120425211250/http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 }}</ref> Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи. През 1866 година Раковски отново посещава [[Руската империя]], прекарва известно време в [[Кишинев]], [[Каприянски манастир|Каприянския манастир]] и [[Одеса]] и преминава през българските колонии в [[Южна Бесарабия]]. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.{{hrf|Дойнов|2005|253}} На 1 януари 1867 година новата организация издава „[[Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято|Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято]]“, в който са записани организационният принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.[[Файл:Đuro Matanović Georgi Rakovski 1861.jpg|ляво|мини|Черногорският войвода [[Джуро Матанович]] и Георги Раковски, около 1861 година, Сърбия]]През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на [[Панайот Хитов]] и на [[Филип Тотю]]. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 година в 2 часа след полунощ. Най-близките приятели и съратници на Георги Раковски организират погребението му.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://utroruse.com/article/778018/|заглавие=От Русе започва тъмната афера с костите на Раковски|автор=Боян Драганов}}</ref> Погребан е на 10 октомври в гробищата [[Щербан водъ|Щербан водъ (Белу)]], Букурещ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://toshev.blogspot.com/2015/05/blog-post_23.html|заглавие=Свищовски възрожденци в Букурещ|автор=Лъчезар Тошев}}</ref> (гробът е отстъпен от [[Никола Балкански]]). Присъстват стотици български емигранти, чужди дипломатически представители, румънски журналисти и общественици. == Пренасяне костите на Раковски и аферата на [[Коста Паница]] == През 1884 – 1885 година русенските патриоти излизат с призив към Министерството на външните работи за съдействие да пренесат тленните останки на Раковски  на българска земя и да останат в Русе.<ref name=":0" /> С писмо от 24 март 1885 г. сестрата на Раковски Неша категорично отказва това предложение, като отбелязва: „Аз никога не ще се съглася братовите ми кости да се пренесат другаде, освен в Котел. Брат ми е роден в Котел и там трябва следователно да се пренесат и погребат костите му“. Създадена е организация за целта, за председател на комисията по пренасяне костите на Раковски е избран [[Коста Паница]] – участник в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]], [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], деец на Македоно-одринското революционно движение. Междувременно са нуждите на ВМОРО Коста Паница събира пари и оръжие. През февруари 1885 г. [[Филип Тотю]] по поръчение на Паница се прехвърля в Румъния и там с помощта на румънския касоразбивач [[Нико Жеоржеско]] убиват и ограбват в [[Крайова]] богатия българин [[Христо Калъпов]]. Пак по идея на Коста Паница плячката от наполеони, брилянти и облигации трябва да бъде прехвърлена в България с тленните останки на Раковски. Прехвърлянето е насрочено за 2 юни 1885 г. Предната нощ доверени лица на Паница поставят в ковчега всичко откраднато. Костите на Раковски са пренесени с българския кораб „Взрив“ до Русе, а още същия ден до Лом и оттам до София. В София е организирана траурна процесия, начело на която върви княз Батенберг. [[Файл:Bulgaria-Kotel-02.jpg|мини|Пантеон на Георги Раковски в Котел]]Първоначално костите са занесени за съхранение в тавана на столичното общинско управление, а после – поставени до олтара на [[Света Неделя (София)|църквата „Св. Неделя“]]. Парите и скъпоценностите са извадени от ковчега, но аферата се разкрива. През 1888 г. [[Андрей Блъсков|ген. Андрей Блъсков]] вижда тленните останки на Раковски заровени в един ъгъл на църквата, а през 1909 г. [[Григор Начович]], дипломатическият ни агент в Букурещ през 1885 г., действал най-енергично за пренасянето им, алармира, че са захвърлени на църковния таван. Общинският столичен съвет взема решение да ги погребе в софийските гробища, но това не се случва и те си остават на тавана. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата през април 1925 г.]] взривната вълна ги сгромолясва на пода в църквата. Истинско чудо е, че остават относително неповредени, благодарение на металната ракла. През 1942 г. по инициатива на котленската общественост са пренесени в родния му град. Така след 57 години тленните останки на Раковски стигат до родното му място. Понастоящем саркофагът е изложен в [[Пантеон на Георги Стойков Раковски|Пантеона на Георги Раковски]] в Котел построен през 1981 година по случай честването на 1300-годишнината от създаването на България. == Значение == [[Файл:Bulgaria-Kotel-03.jpg|мини|Паметник на Георги Раковски в Котел]] [[Файл:Rakovski Levski Belgrade Memorial Stone.jpg|мини|Паметник на Раковски и Левски в Белград]]Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.<ref name="Слово">[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=241 Биография на Раковски] във Виртуалната библиотека „Словото“</ref> Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на [[Васил Левски]] и водачите на [[Априлското въстание]] от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество. Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен „ученик“ на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Той е организатор на Първата и вдъхновител на Втората българска легия. Именно в тези две Легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места.Той надгражда идеите на Раковски. Без да отрича идеята за независима България, добита по революционен и за „привременното правителство“ той доразвива тази идея. Според него това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и да проведат агитация и организационна подготовка по едно всенародно въстание, а да не разчитат на помощ от великите сили. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Георги Раковски. В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че Левски е достигнал до същите изводи, като него „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е физически изтощен, след като е отдал силите си и младостта си за България. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). == Съчинения == [[Файл:Bulgarskite hayduti.png|мини|„Българските хайдути“]] * [[c:File:ГС Раковски - Предвестник Горксаго Пътника 1856.pdf|Предвестник Горскаго Пътника (1856, Нови Сад)]] * [http://books.google.com/books?id=w1EEAAAAYAAJ&dq=inauthor:раковски&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Горски пътник (1857, Нови Сад)] * [http://books.google.com/books?id=pw0_AAAAYAAJ&dq=inauthor:rakovski&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. Чяст първа. Одеса, 1859] * [http://books.google.com/books?id=zQlXAAAAMAAJ&dq=inauthor:раковски&pg=PP5#v=onepage&q&f=false Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860] * Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност европейских народов (1860) * Българский за независимото им священство днес възбуден въпрос и нихната народна църква в Цариград. (1860, Белград) * [[c:File:ГС Раковски - Глас Едного Българина 1860.pdf|Глас Едного Българина (1860)]] * [[c:File:ГС Раковски - Отговор на богословска гръцка брошура 1860.pdf|Отговор на богословска гръцка брошура (1860)]] * [[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]<ref name=gov>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika | заглавие = Една забранявана и малко известна книжка на Георги Раковски за руската антибългарска политика | достъп_дата = 2 септември 2014 | автор = | дата = | издател = Видин-онлайн | архив_дата = 2014-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140903153739/http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika }}</ref>, 1861 [[c:File:ГС Раковски - Преселение в Русия 1861.pdf|(Текст)]]. Преиздадена през 1886 от Захари Стоянов с негов предговор. [[c:File:ГС Раковски - Преселение в Русия с предговор от З Стоянов 1886.pdf|(Текст на изданието от 1886)]]. * [http://books.google.bg/books?id=SYsyAQAAMAAJ&dq=Venelin&hl=bg&pg=PP13#v=onepage&q&f=false в. „Дунавски лебед“, 1860 – 1861] * Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, Букурещ, 1864 * [http://books.google.com/books?id=1pcR7frat70C&dq=inauthor:rakovski&pg=PR2#v=onepage&q&f=false Българска старина, 1865] * [http://books.google.com/books?id=tjQLAAAAIAAJ&dq=inauthor:rakovski&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Българските хайдути, 1867] * Съчинения. Под ред. на М. Арнаудов. София, 1922 * [[c:File:GS Rakovski Avtobiografiya i Memoari.pdf|Автобиография и мемоари (1925, София).]] * Архив на Г. С. Раковски. Т. 1 – 4. София: БАН 1952 – 1969 * Съчинения в 4 тома. Ред. кол. В. Трайков, К. Топалов, Св. Гюрова. София: Български писател, 1983 – 1988 == Източници == :* ''Тази статия се основава на материал от [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=241&LangID=1 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]]. '' Част от архивите му се съхраняват във фонд № 1 на [[Български исторически архив|Българския исторически архив]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2017/12/arh_fond_BIA.pdf | заглавие = Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ | достъп_дата = 14.4.2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nationallibrary.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == {{Уикиизточник|Автор:Георги Раковски}} {{Уикицитат|Георги Раковски}} <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20130914064503/http://www.bulgarianhistory.org/георги-раковски-основоположникът-на/ Георги Раковски – основоположникът на националноосвободителното движение] * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Георги+Раковски&type=AllFields От и за Георги Раковски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{WDL|275}} * [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=241&LangID=1 Произведения на Раковски] във Виртуалната библиотека „Словото“ * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7786&Level=1 Поемата „Горски пътник“] във Виртуалната библиотека „Словото“ * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1887 „Раковски като личност и обществен деец. По случай седемдесет години от смъртта му – 8 октомврий 1867 година“], Тома Карайовов от Скопие, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. X, книга 8, София 1937 година * Вера Бонева. [https://www.academia.edu/49692568/_Най_народнийт_мъж_българин_Георги_Ст_Раковски_във_възрожденското_публично_пространство_1868_1878_Библиотека_2021_кн_3_16_22 „Най-народнийт мъж българин“: Георги Ст. Раковски във възрожденското публично пространство] (1868 – 1878). // Библиотека, 2021, кн. 3, 16 – 22. * [[Надя Данова]], [https://www.kultura.bg/article/759-„neistovii-rakovski“-razgovor-s-prof-nadya-danova „Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова“], сп. „Култура“, кн. 4 (2977), Април 2021 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ: майката ти}} [[Категория: |майката ти ]] Баща му пръднал и умрял 8mdkell4d2wigzmz27sccgkk0wl7xie 12397557 12397554 2024-10-28T14:45:07Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/87.120.15.155]] 12397557 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | вложки = {{Личност/Революционер | категория = революционер | кауза = [[Освобождение на България]] | известен-с = [[Първа българска легия]]<br>[[Таен централен български комитет]] }} }} '''Георги Стойков Раковски''' (по рождение '''Съби Стойков Попович''', известен и като '''Георги Сава Раковски''') е [[Българи|български]] [[революционер]] и [[възрожденец]]. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за [[Освобождение на България|освобождаването на България]], революционен [[демокрация|демократ]], [[писател]], [[поет]], [[публицист]], [[журналист]], [[историк]] и [[етнограф|етнограф/етнолог]]. == Биография == === Семейство и образование === Роден е като '''Съби Стойков Попович''' на 2 април (14 април нов стил) 1821 година в град [[Котел]] в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия [[Стойко Попович]] и [[Руска Мамарчева]]. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е уважаван [[терзийство|терзия]], водач на местните [[еснаф]]и. Той е родом от сливенското село [[Раково (област Сливен)|Раково]], откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на [[Георги Мамарчев]], един от организаторите на [[Велчова завера|Велчовата завера]] през 1835 година в [[Велико Търново|Търново]], капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829) [[Котел]] и [[Сливен]]. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си. Родната къща на Раковски в Котел не е запазена. Поставена е паметна плоча, указваща мястото, където се е намирала – на ул. Иван Сивов, непосредствено зад сградата на община Котел. В отрязъка между 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен [[български език|български]] изучава и [[гръцки език]]. През 1834 година постъпва в училището в [[Карлово]], където учител му е [[Райно Попович]]. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуващата по това време [[чума|чумна епидемия]]. Раковски оказва голямо влияние на Васил Априлов и първите български борци с елинизма. Самият Априлов който до този момент носи гръцко име, сменя името си под влияние на Раковски. В края на 1837 година заедно с баща си заминава за [[Цариград]], където продължава образованието си в известното [[Велика народна школа|гръцко училище в Куручушме]], където се подписва като ''Савас Стефанидис''.<ref>Crampton, R. J. (1997): ''A Concise History of Bulgaria''. Cambridge University Press, ISBN 0-521-56719-X, стр. 77</ref> Там Раковски изучава [[философия]], [[красноречие]], [[богословие]], [[математика]], [[латински език]], [[физика]], [[химия]], [[френски език|френски]], [[персийски език|персийски]], [[арабски език|арабски]], [[санскрит]] и други предмети. Под влияние най-вече на [[Неофит Бозвели]], но също така на [[Иларион Макариополски]] и [[Сава Доброплодни]], Раковски се включва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]].<ref name="Трайков">{{cite book |title= Георги Стойков Раковски |last=Трайков |first=Веселин |year=1974 |publisher=Издателство на БАН |location=София |pages=44 – 68 }}</ref> === Начало на революционната дейност === [[Файл:BASA-2072K-1-408-28-Georgi Rakovski.JPG|мини|ляво|Портрет на Раковски]] През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за [[Браила]], където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името ''Георги Македон''. За участието му в [[Браилски бунтове|Браилския бунт]] от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в [[Марсилия]], където прекарва година и половина<ref name="Трайков" />. Установява връзка с учещите в Атина българи и създава [[Македонско общество]] и [[Спавяно-българско ученолюбиво дружество|Славяно-българско ученолюбиво дружество]]. След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните [[еснаф]]и против [[чорбаджия|чорбаджиите]]. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година. Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851 – 1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на [[Кримската война]] (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов „Тайното общество“, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски, и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение. През юни 1854 година Раковски организира [[чета]] от дванадесет души и броди с нея из Източна [[Стара планина]]. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река [[Дунав]]. През есента руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“. === Раковски в Сръбско === [[Файл:Georgi Rakovski Gorski putnik.jpg|дясно|мини|Корицата на книгата „Горски пътник“, на Георги С. Раковски. Експонат на [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]]]] В края на 1855 година Георги Раковски се установява в [[Букурещ]], където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в [[Нови Сад]] в [[Австрийска империя|Австрийската империя]], където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „[[Българска дневница]]“. Издава и пробния брой на вестник „[[Дунавски лебед]]“. През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в [[Галац]] и [[Яш]], където участва в подготовката за създаване на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]],{{hrf|Дойнов|2005|251}} носеща днес неговото име. На 7 март 1858 година Раковски преминава от [[Молдова]] в [[Руска империя|Руската империя]], тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз [[Никола Богориди]], представител на видния котленски род Богориди. След кратък престой в [[Кишинев]], в края на март той пристига в [[Одеса]], където е приет в дома на видния български търговец [[Никола Тошков]]. Със съдействието на [[Николай Палаузов]] е назначен за надзирател на българските ученици в [[Одеска духовна семинария|Одеската семинария]], но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на [[Стефан Тошкович]] е уволнен.{{hrf|Дойнов|2005|251 – 252}} Със съдействието на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година публикува етнографската книга „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.“, която посвещава на Никола Тошков.{{hrf|Дойнов|2005|252 – 253}} [[Файл:NHMB-Georgi-Sava-Rakovski-Forest-Wanderer-1857.jpg|мини|300px|Книгата „Горски пътник“, 1857. Експонат на [[НИМ]]]] През есента на 1860 година Раковски се премества в столицата на [[Княжество Сърбия|Сръбското Княжество]] – [[Белград]], където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед“, в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др. По това време започва последното значително преселване на [[българи в Руската империя]], инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно [[Видинско]], [[Белоградчишко]] и [[Ломско]].{{hrf|Дойнов|2005|137 – 148}} Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „[[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]“, в която остро критикува руската политика.{{hrf|Дойнов|2005|151 – 153}} Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като [[Пандели Кисимов]] и [[Кръстьо Пишурка]], и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}} В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}} Докато е в Белград, Раковски пише статия в своя вестник и срещу англичаните и издевателствата им спрямо индийския народ. Вестникът излиза на български и на френски език. Публикациите му получават международен отзвук, а индийците го припознават като свой национален герой. През 1998 г. президентът Петър Стоянов открива българско училище в Делхи, което носи името „Георги Раковски“. На цялата територия на Индия, има едно училище, носещо името на нашия изтъкнат революционер.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/factcheck/post/101655331|заглавие=В Индия няма 26 училища, кръстени на Г. С. Раковски {{!}} БНР|издател=bnr.bg|достъп_дата=22 март 2024}}</ref> През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези две [[съчинение|съчинения]] бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „''ръководен център на борбата“'', както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно '''''Привременно българско правителство''''', което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.[[Файл:Dunavskiy-Lebed-Issue-1.jpg|мини|Брой I на „[[Дунавски лебед]]“]]На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „''всеобщото българско въстание“''. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград. През юни 1862 година Легията участва в [[Бомбардировка на Белград (1862)|боевете с турския гарнизон]] на белградската крепост [[Калемегдан]]. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показва слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ. === Последни години === [[Файл:Badushtnost-Issue-10.jpg|мини|Брой Х (последен) на „Бъдущност“]] През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в [[Атина]] и [[Цетине|Цетина]] с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 година започва издаването на вестник „[[Бъдущност]]“. След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „[[Бранител]]“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „[[Българска старина]]“. В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] (ТЦБК).<ref>R. J. Crampton: ''A concise history of Bulgaria'', Cambridge University Press, 2005, стр. 76</ref> Според [[Христо Македонски]] обаче ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски.<ref name="христо македонски">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 |заглавие=Записки на Христо Н. Македонски (1852 – 1877) |достъп_дата=2011-02-18 |архив_дата=2012-04-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120425211250/http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 }}</ref> Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи. През 1866 година Раковски отново посещава [[Руската империя]], прекарва известно време в [[Кишинев]], [[Каприянски манастир|Каприянския манастир]] и [[Одеса]] и преминава през българските колонии в [[Южна Бесарабия]]. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.{{hrf|Дойнов|2005|253}} На 1 януари 1867 година новата организация издава „[[Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято|Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято]]“, в който са записани организационният принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.[[Файл:Đuro Matanović Georgi Rakovski 1861.jpg|ляво|мини|Черногорският войвода [[Джуро Матанович]] и Георги Раковски, около 1861 година, Сърбия]]През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на [[Панайот Хитов]] и на [[Филип Тотю]]. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 година в 2 часа след полунощ. Най-близките приятели и съратници на Георги Раковски организират погребението му.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://utroruse.com/article/778018/|заглавие=От Русе започва тъмната афера с костите на Раковски|автор=Боян Драганов}}</ref> Погребан е на 10 октомври в гробищата [[Щербан водъ|Щербан водъ (Белу)]], Букурещ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://toshev.blogspot.com/2015/05/blog-post_23.html|заглавие=Свищовски възрожденци в Букурещ|автор=Лъчезар Тошев}}</ref> (гробът е отстъпен от [[Никола Балкански]]). Присъстват стотици български емигранти, чужди дипломатически представители, румънски журналисти и общественици. == Пренасяне костите на Раковски и аферата на [[Коста Паница]] == През 1884 – 1885 година русенските патриоти излизат с призив към Министерството на външните работи за съдействие да пренесат тленните останки на Раковски  на българска земя и да останат в Русе.<ref name=":0" /> С писмо от 24 март 1885 г. сестрата на Раковски Неша категорично отказва това предложение, като отбелязва: „Аз никога не ще се съглася братовите ми кости да се пренесат другаде, освен в Котел. Брат ми е роден в Котел и там трябва следователно да се пренесат и погребат костите му“. Създадена е организация за целта, за председател на комисията по пренасяне костите на Раковски е избран [[Коста Паница]] – участник в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]], [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], деец на Македоно-одринското революционно движение. Междувременно са нуждите на ВМОРО Коста Паница събира пари и оръжие. През февруари 1885 г. [[Филип Тотю]] по поръчение на Паница се прехвърля в Румъния и там с помощта на румънския касоразбивач [[Нико Жеоржеско]] убиват и ограбват в [[Крайова]] богатия българин [[Христо Калъпов]]. Пак по идея на Коста Паница плячката от наполеони, брилянти и облигации трябва да бъде прехвърлена в България с тленните останки на Раковски. Прехвърлянето е насрочено за 2 юни 1885 г. Предната нощ доверени лица на Паница поставят в ковчега всичко откраднато. Костите на Раковски са пренесени с българския кораб „Взрив“ до Русе, а още същия ден до Лом и оттам до София. В София е организирана траурна процесия, начело на която върви княз Батенберг. [[Файл:Bulgaria-Kotel-02.jpg|мини|Пантеон на Георги Раковски в Котел]]Първоначално костите са занесени за съхранение в тавана на столичното общинско управление, а после – поставени до олтара на [[Света Неделя (София)|църквата „Св. Неделя“]]. Парите и скъпоценностите са извадени от ковчега, но аферата се разкрива. През 1888 г. [[Андрей Блъсков|ген. Андрей Блъсков]] вижда тленните останки на Раковски заровени в един ъгъл на църквата, а през 1909 г. [[Григор Начович]], дипломатическият ни агент в Букурещ през 1885 г., действал най-енергично за пренасянето им, алармира, че са захвърлени на църковния таван. Общинският столичен съвет взема решение да ги погребе в софийските гробища, но това не се случва и те си остават на тавана. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата през април 1925 г.]] взривната вълна ги сгромолясва на пода в църквата. Истинско чудо е, че остават относително неповредени, благодарение на металната ракла. През 1942 г. по инициатива на котленската общественост са пренесени в родния му град. Така след 57 години тленните останки на Раковски стигат до родното му място. Понастоящем саркофагът е изложен в [[Пантеон на Георги Стойков Раковски|Пантеона на Георги Раковски]] в Котел построен през 1981 година по случай честването на 1300-годишнината от създаването на България. == Значение == [[Файл:Bulgaria-Kotel-03.jpg|мини|Паметник на Георги Раковски в Котел]] [[Файл:Rakovski Levski Belgrade Memorial Stone.jpg|мини|Паметник на Раковски и Левски в Белград]]Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.<ref name="Слово">[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=241 Биография на Раковски] във Виртуалната библиотека „Словото“</ref> Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на [[Васил Левски]] и водачите на [[Априлското въстание]] от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество. Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен „ученик“ на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Той е организатор на Първата и вдъхновител на Втората българска легия. Именно в тези две Легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места.Той надгражда идеите на Раковски. Без да отрича идеята за независима България, добита по революционен и за „привременното правителство“ той доразвива тази идея. Според него това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и да проведат агитация и организационна подготовка по едно всенародно въстание, а да не разчитат на помощ от великите сили. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Георги Раковски. В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че Левски е достигнал до същите изводи, като него „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е физически изтощен, след като е отдал силите си и младостта си за България. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). == Съчинения == [[Файл:Bulgarskite hayduti.png|мини|„Българските хайдути“]] * [[c:File:ГС Раковски - Предвестник Горксаго Пътника 1856.pdf|Предвестник Горскаго Пътника (1856, Нови Сад)]] * [http://books.google.com/books?id=w1EEAAAAYAAJ&dq=inauthor:раковски&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Горски пътник (1857, Нови Сад)] * [http://books.google.com/books?id=pw0_AAAAYAAJ&dq=inauthor:rakovski&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. Чяст първа. Одеса, 1859] * [http://books.google.com/books?id=zQlXAAAAMAAJ&dq=inauthor:раковски&pg=PP5#v=onepage&q&f=false Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860] * Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност европейских народов (1860) * Българский за независимото им священство днес възбуден въпрос и нихната народна църква в Цариград. (1860, Белград) * [[c:File:ГС Раковски - Глас Едного Българина 1860.pdf|Глас Едного Българина (1860)]] * [[c:File:ГС Раковски - Отговор на богословска гръцка брошура 1860.pdf|Отговор на богословска гръцка брошура (1860)]] * [[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]<ref name=gov>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika | заглавие = Една забранявана и малко известна книжка на Георги Раковски за руската антибългарска политика | достъп_дата = 2 септември 2014 | автор = | дата = | издател = Видин-онлайн | архив_дата = 2014-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140903153739/http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika }}</ref>, 1861 [[c:File:ГС Раковски - Преселение в Русия 1861.pdf|(Текст)]]. Преиздадена през 1886 от Захари Стоянов с негов предговор. [[c:File:ГС Раковски - Преселение в Русия с предговор от З Стоянов 1886.pdf|(Текст на изданието от 1886)]]. * [http://books.google.bg/books?id=SYsyAQAAMAAJ&dq=Venelin&hl=bg&pg=PP13#v=onepage&q&f=false в. „Дунавски лебед“, 1860 – 1861] * Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, Букурещ, 1864 * [http://books.google.com/books?id=1pcR7frat70C&dq=inauthor:rakovski&pg=PR2#v=onepage&q&f=false Българска старина, 1865] * [http://books.google.com/books?id=tjQLAAAAIAAJ&dq=inauthor:rakovski&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Българските хайдути, 1867] * Съчинения. Под ред. на М. Арнаудов. София, 1922 * [[c:File:GS Rakovski Avtobiografiya i Memoari.pdf|Автобиография и мемоари (1925, София).]] * Архив на Г. С. Раковски. Т. 1 – 4. София: БАН 1952 – 1969 * Съчинения в 4 тома. Ред. кол. В. Трайков, К. Топалов, Св. Гюрова. София: Български писател, 1983 – 1988 == Източници == :* ''Тази статия се основава на материал от [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=241&LangID=1 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]]. '' Част от архивите му се съхраняват във фонд № 1 на [[Български исторически архив|Българския исторически архив]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2017/12/arh_fond_BIA.pdf | заглавие = Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ | достъп_дата = 14.4.2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nationallibrary.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == {{Уикиизточник|Автор:Георги Раковски}} {{Уикицитат|Георги Раковски}} <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20130914064503/http://www.bulgarianhistory.org/георги-раковски-основоположникът-на/ Георги Раковски – основоположникът на националноосвободителното движение] * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Георги+Раковски&type=AllFields От и за Георги Раковски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{WDL|275}} * [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=241&LangID=1 Произведения на Раковски] във Виртуалната библиотека „Словото“ * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7786&Level=1 Поемата „Горски пътник“] във Виртуалната библиотека „Словото“ * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1887 „Раковски като личност и обществен деец. По случай седемдесет години от смъртта му – 8 октомврий 1867 година“], Тома Карайовов от Скопие, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. X, книга 8, София 1937 година * Вера Бонева. [https://www.academia.edu/49692568/_Най_народнийт_мъж_българин_Георги_Ст_Раковски_във_възрожденското_публично_пространство_1868_1878_Библиотека_2021_кн_3_16_22 „Най-народнийт мъж българин“: Георги Ст. Раковски във възрожденското публично пространство] (1868 – 1878). // Библиотека, 2021, кн. 3, 16 – 22. * [[Надя Данова]], [https://www.kultura.bg/article/759-„neistovii-rakovski“-razgovor-s-prof-nadya-danova „Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова“], сп. „Култура“, кн. 4 (2977), Април 2021 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Раковски, Георги}} [[Категория:Георги Раковски| ]] iit8j4jkdbmak15o16vgy1dpoj5qj7m 0 2940 12398339 12394381 2024-10-29T11:18:05Z 85.11.186.32 ВАЖНИ 12398339 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Паисий}}КРИСТИЯН Е ГОТИН{{Личност | име = Паисий Хилендарски | име-оригинал = | категория = духовник | описание = български духовник и будител | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Самоковска епархия]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Асеновград|Станимака]], [[Османска империя]] | националност = | работил = | псевдоним = | още = | баща = | майка = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = духовник | псевдоним = | период = [[Българско възраждане|Ранно българско възраждане]] | жанрове = | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „[[История славянобългарска]]“ | награди = | повлиян = [[Цезар Бароний]]<br>[[Мавро Орбини]]<br>[[Йосиф Брадати]] | повлиял = [[Софроний Врачански]] }}{{Личност/Светец | категория = духовник | празник = 19 юни<ref name="Патриаршия">[http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=293291 Отбелязваме паметта на св. Паисий Хилендарски]</ref> | почитан в = [[Православната църква]] | дата на канонизацията = 26 юни 1962 | място на канонизацията = [[България]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква|Българската православна църква]] | покровителство = | главно светилище = }} }} '''Паисий Хилендарски''', често наричан още '''Отец Паисий''', e [[Българи|български]] народен [[будител]], духовник и светия, автор на „[[История славянобългарска]]“. Изразените в труда му идеи за национално [[Българско възраждане|възраждане]] и [[Освобождение на България|освобождение]] на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Канонизиран е за [[светец]] с писмен акт на [[Свети синод|Светия синод]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни.<ref name="Патриаршия"/> == Биография == === Произход и образование === [[Родът на Паисий Хилендарски|Информация за живота на Паисий]] имаме от автобиографичните му бележки в „[[История славянобългарска]]“, вписванията в хилендарските [[кондики]] и някои [[писмо|писма]]. Роден е през 1722 година (казва се, че завършва „История славянобългарска“ 40-годишен) в [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]] със светско име '''Пенко''' или '''Петър'''. За родното си място самият той пише в „История славянобългарска“: ''„и пришедъша ва Светые гори Афонскые у епархiи Самоковскые въ лѣто 1745“'' („дошъл в Света гора Атонска от Самоковска епархия в 1745 година“). Има сведения и предания, които насочват и поставят родното място на Паисий в едно или друго населено място – [[Доспей]], [[Рельово]], [[Белово]], [[Кралев дол]], [[Банско]]. Въпреки това, версията, че Паисий е от Банско преобладава. В своя статия от април 1912 година, в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]], бившият митрополит [[Теодосий Скопски]] пръв говори за вероятен произход на Паисий от Банско, по това време все още намиращ се под османска власт.<ref name="везенков">{{cite | фамилия-част = Везенков | име-част = Александър | автор-част-препратка = Александър Везенков (историк) | съавтори-част = Чавдар Маринов | заглавие-част = Концепцията за национално Възраждане в балканските историографии | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6 | страница = 466}}</ref> Хипотезата му придобива широка популярност и утвърждава възгледа сред българската общественост за Македония като „люлка на Българското възраждане“.<ref name="везенков"/> Като водещо се има мнението на [[Йордан Иванов]], че Паисий бил роден в Банско, тъй като вече е известно, че вторият му баща Михаил Хадживълчов бил заможен търговец от Банско, а по-малкият му полу брат [[Хаджи Вълчо|Вълчо Хадживълчов]] продължил бащината дейност и станал също известен ктитор и покровител на църквите в региона и особено на Хилендар и Зограф.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Пламен|title=Българското възраждане|year=2012|month=|publisher=Стандарт|location=София|isbn=978-954-8976-56-5|pages=41 – 42}}</ref> Тезата за произхода му от Банско не получава потвърждение в някои стари изследвания по този въпрос.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA/|title="За родното място на Паисий Хилендарски"|last=Снегаров|first=Иван|date=1962|work=сб. "Паисий Хилендарски и неговата епоха"}}</ref> Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където брат му [[Лаврентий Хилендарски|Лаврентий]] е игумен и където по-късно самият Паисий става [[йеромонах]] и [[проигумен]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Филипов|first=Никола|editor-last=Аретов|editor-first=Николай|title=Библиотека „Български писатели“. Живот – творчество – идеи: Паисий Хилендарски|url=https://liternet.bg/publish10/nfilipov/philendarski.htm|accessdate=19 септември 2021|edition=2|volume=1|year=2003|month=29 октомври|publisher=ЕИ LiterNet|location=Варна|isbn=954-304-032-X}}</ref> По това време Хилендар имал статута на сръбски манастир, но поради местоположението му по-голямата част от монасите в него били българи от Македония. През 1758 г. пътува до [[Сремски Карловци]] като [[таксидиот]], където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. „[[История славянобългарска]]“ е завършена през 1762 г. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], след като Паисий напуска [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] заради раздор с останалите монаси.<ref name=":0" /> При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за [[Света гора]] в манастир в селището [[Амбелино]] (днес „Св. Георги“ – квартал на [[Асеновград]]).<ref name="ВЕ">{{Възрожденска интелигенция|489 – 490}}</ref> Близо до църквата [[Свети Никола (Самоков)|Свети Никола]] в [[Самоков]] е открит гроб, в който е намерен медальон с изписано името Паисий. Тази находка, заедно с бележката от кондиката на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] от 3 юли 1798 г. правят този гроб основен претендент за мястото, където е намерил последен покой [[Паисий Хилендарски]].<ref>[http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Samokov_geleri.htm Фотогалерии и информация за Самоков на сайта „Българската древност“]</ref> === Влияния и значимост === [[Файл:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg|мини|upright|220px|Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „[[История славянобългарска]]“]] „Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като руските преводи на „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на венецианския кардинал [[Цезар Бароний]] и „Книга историография“ („[[Царството на славяните]]“) на дубровнишкия абат [[Мавро Орбини]], привърженик на крайния илиризъм, който Паисий критикува. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]]. Също [[Зографска грамота|Зографската грамота]] на цар [[Иван Александър]], [[Рилска грамота|Рилската грамота]] на цар [[Иван Шишман]] и редица други, които днес са безвъзвратно загубени. Познавал е и съчиненията на патриарх [[Евтимий Търновски]] („Житие на св. Иван Рилски“, „Житие на св. Петка Търновска“ и др.), а също и житията на светците [[Гавриил Лесновски]], [[Иларион Мъгленски]], [[Ангел Битолски]] и др. Ползвал и известните жития и легенди, свързани с дейността на [[св. св. Кирил и Методий]] и техните ученици.<ref name=":0" /> Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Високомерието на сръбските и гръцките монаси и пренебрежението им към българите и всичко българско, което водело след себе си и заплахата от пълна асимилиация и изчезване на българския род също било водещ мотив за написването. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]], политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на „[[История славянобългарска]]“ може да се смята за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].<ref>[http://days.pravoslavie.ru/Life/life1350.htm Преподобный Паисий Хилендарский] – www.days.pravoslavie.ru</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=15 Биографични бележки за Паисий Хилендарски] на сайта на „Словото“</ref> Паисий е първият автор, който очертал етническата територия на българската нация, която според него обхващала земите на [[Мизия]], [[Тракия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие|Поморавието]]. Известни са близо седемдесет преписа на историята.<ref name="hist2004">{{cite book | title = „История славянобългарска, 1762 (Белова)“ | author = Хилендарски, Паисий | coauthors = Петър Динеков, Божидар Димитров, Надежда Драгова, Росен Колев | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | lang = | year = 2004 | location = София }}</ref> Първият препис е на [[Софроний Врачански]] при посещението му в [[Котел]] (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие [[Царственик или история болгарская|„Царственик“]] след съществено редактиране от [[Христаки Павлович]],<ref name="ВЕ"/> което се смята за един от първите учебници по българска история в новооткритите светски български училища. === Наследство === Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на [[Българското възраждане]]. [[Пловдивски университет|Пловдивският университет]], [[Софийска математическа гимназия|Софийската математическа гимназия]] и други учебни заведения в България са наречени на негово име. На името му е наречена улица „Отец Паисий“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948913}}). С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]], която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. През 2008 г. в [[Банско]] е открит мемориален музей, посветен на него. == Вижте също == * [[Родът на Паисий Хилендарски]] == Литература == * Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Подготвили за печат: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев. Коментар: Ал. Николов, Д. Пеев. Научен редактор: Иван Добрев. Второ допълнено и преработено издание. Света Гора Атон. Славяно-българска Зографска Света обител, 2013, 448 с. [Първо издание – 2012, 416 с.]; трето поправено издание, 2015 г., 172+448 с. (в съавторство с Д. Пеев, М. Димитрова, А. Николов). * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=937 Стефан Попиванов – „Остатъци от паметта на о. Паисий“, публикувано във в. „Новини“, брой 62, Цариград, 3 май 1896 година] * Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Литература за живота и делото му. Анотиран библиографски указател. С., НБКМ, 2003, 172 с. * Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. – Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, 723 – 757. * [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914]] * Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938. * Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942 – 1943, № 2, 85 – 124 (Влад Гладичов). * Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1956, № 6, 446 – 458 (Влад Гладичов). * Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307-. * Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961. * Стоянов, М. Преписи на Паисиевата „История славяноболгарская“. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557 – 596. * Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на „История славянобългарска“. – В: Студентски изследвания, кн. II. Велико Търново, 1973, 17 – 28. * Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54 – 63. * Тодоров, Ил. Жеравненският препис на „История славеноболгарская“. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Т. 16 (22), 1981, 19 – 59. * Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – Литературна история, 1988, кн. 17, 58 – 66. * Караджова, Даринка. Два нови преписа на Паисиевата „История славянобългарска“. – Български форум, VI, 1997, № 3, 238 – 243. * Паисий Хилендарски. История славяноболгарская 1771. Самоковски препис. Фотот. изд. С., Сдружение „Демократична мрежа“ и сдружение „България 681“, 2004, 281 л. * Кенанов, Д. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, ИК „Жанет-45“, „ПИК“, 2007, 198 – 207. * Norbert Randow. Paisij Chilendarski, ''Slawobulgarische Geschichte'' (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984. *Вера Бонева. [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=579070 Паисий Хилендарски и Българското възраждане.] / Македонски преглед, 2011, кн. 3, 31-50. == Външни препратки == {{Уикиизточник автор|Паисий Хилендарски}} {{Уикицитат|Паисий Хилендарски}} * [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|Пълен текст на „История славянобългарска“ (Зографски препис), библиография, биографична справка за Паисий и коментар]] подготвени от Проф. [[Йордан Иванов]]. Издава БАН, София, 1914 г. * [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavZogr1762.htm Сканирани страници от ръкопис на „История славянобългарска“ (1762)] * [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavVrac1765.htm Сканирани страници от ръкопис-препис на „История славянобългарска“ (1765)] * {{Цитат периодика| last = Снегаров | first = Иван | authorlink = Иван Снегаров | coauthors = | year = 1962 | month = | title = За родното място на Паисий Хилендарски | journal = сборник „Паисий Хилендарски и неговата епоха“ | publisher = | location = София | volume = | issue =| pages = | doi = | id = | url = https://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116172621213405961.html | format = | accessdate = 13 февруари 2019}} *Вера Бонева. Паисий Хилендарски и неговият исторически текст във възрожденската публичност. // https://liternet.bg/publish8/vboneva/paisij.htm == Вижте още == * [[Паметници на Паисий Хилендарски]] == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Паисий Хилендарски| ]] [[Категория:Родени през 1722 година]] [[Категория:Починали през 1773 година]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български светци]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Родени в Банско]] [[Категория:Християнски светци от XVIII век]] [[Категория:Писатели през Българското възраждане]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Монаси в Зографския манастир]] [[Категория:Монаси в Хилендарския манастир]] [[Категория:Починали в Асеновград]] dn6ifadonq21m9mnqpu0l7tvn1j2y9j 12398340 12398339 2024-10-29T11:18:18Z A09 281934 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/85.11.186.32|85.11.186.32]] ([[User talk:85.11.186.32|б.]]), към версия на Zhoxy: [[Уикипедия:Вандализъм|Вандализъм]] 12385842 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Паисий}} {{Личност | име = Паисий Хилендарски | име-оригинал = | категория = духовник | описание = български духовник и будител | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Самоковска епархия]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Асеновград|Станимака]], [[Османска империя]] | националност = | работил = | псевдоним = | още = | баща = | майка = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = духовник | псевдоним = | период = [[Българско възраждане|Ранно българско възраждане]] | жанрове = | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „[[История славянобългарска]]“ | награди = | повлиян = [[Цезар Бароний]]<br>[[Мавро Орбини]]<br>[[Йосиф Брадати]] | повлиял = [[Софроний Врачански]] }}{{Личност/Светец | категория = духовник | празник = 19 юни<ref name="Патриаршия">[http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=293291 Отбелязваме паметта на св. Паисий Хилендарски]</ref> | почитан в = [[Православната църква]] | дата на канонизацията = 26 юни 1962 | място на канонизацията = [[България]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква|Българската православна църква]] | покровителство = | главно светилище = }} }} '''Паисий Хилендарски''', често наричан още '''Отец Паисий''', e [[Българи|български]] народен [[будител]], духовник и светия, автор на „[[История славянобългарска]]“. Изразените в труда му идеи за национално [[Българско възраждане|възраждане]] и [[Освобождение на България|освобождение]] на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Канонизиран е за [[светец]] с писмен акт на [[Свети синод|Светия синод]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни.<ref name="Патриаршия"/> == Биография == === Произход и образование === [[Родът на Паисий Хилендарски|Информация за живота на Паисий]] имаме от автобиографичните му бележки в „[[История славянобългарска]]“, вписванията в хилендарските [[кондики]] и някои [[писмо|писма]]. Роден е през 1722 година (казва се, че завършва „История славянобългарска“ 40-годишен) в [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]] със светско име '''Пенко''' или '''Петър'''. За родното си място самият той пише в „История славянобългарска“: ''„и пришедъша ва Светые гори Афонскые у епархiи Самоковскые въ лѣто 1745“'' („дошъл в Света гора Атонска от Самоковска епархия в 1745 година“). Има сведения и предания, които насочват и поставят родното място на Паисий в едно или друго населено място – [[Доспей]], [[Рельово]], [[Белово]], [[Кралев дол]], [[Банско]]. Въпреки това, версията, че Паисий е от Банско преобладава. В своя статия от април 1912 година, в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]], бившият митрополит [[Теодосий Скопски]] пръв говори за вероятен произход на Паисий от Банско, по това време все още намиращ се под османска власт.<ref name="везенков">{{cite | фамилия-част = Везенков | име-част = Александър | автор-част-препратка = Александър Везенков (историк) | съавтори-част = Чавдар Маринов | заглавие-част = Концепцията за национално Възраждане в балканските историографии | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6 | страница = 466}}</ref> Хипотезата му придобива широка популярност и утвърждава възгледа сред българската общественост за Македония като „люлка на Българското възраждане“.<ref name="везенков"/> Като водещо се има мнението на [[Йордан Иванов]], че Паисий бил роден в Банско, тъй като вече е известно, че вторият му баща Михаил Хадживълчов бил заможен търговец от Банско, а по-малкият му полу брат [[Хаджи Вълчо|Вълчо Хадживълчов]] продължил бащината дейност и станал също известен ктитор и покровител на църквите в региона и особено на Хилендар и Зограф.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Пламен|title=Българското възраждане|year=2012|month=|publisher=Стандарт|location=София|isbn=978-954-8976-56-5|pages=41 – 42}}</ref> Тезата за произхода му от Банско не получава потвърждение в някои стари изследвания по този въпрос.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA/|title="За родното място на Паисий Хилендарски"|last=Снегаров|first=Иван|date=1962|work=сб. "Паисий Хилендарски и неговата епоха"}}</ref> Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където брат му [[Лаврентий Хилендарски|Лаврентий]] е игумен и където по-късно самият Паисий става [[йеромонах]] и [[проигумен]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Филипов|first=Никола|editor-last=Аретов|editor-first=Николай|title=Библиотека „Български писатели“. Живот – творчество – идеи: Паисий Хилендарски|url=https://liternet.bg/publish10/nfilipov/philendarski.htm|accessdate=19 септември 2021|edition=2|volume=1|year=2003|month=29 октомври|publisher=ЕИ LiterNet|location=Варна|isbn=954-304-032-X}}</ref> По това време Хилендар имал статута на сръбски манастир, но поради местоположението му по-голямата част от монасите в него били българи от Македония. През 1758 г. пътува до [[Сремски Карловци]] като [[таксидиот]], където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. „[[История славянобългарска]]“ е завършена през 1762 г. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], след като Паисий напуска [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] заради раздор с останалите монаси.<ref name=":0" /> При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за [[Света гора]] в манастир в селището [[Амбелино]] (днес „Св. Георги“ – квартал на [[Асеновград]]).<ref name="ВЕ">{{Възрожденска интелигенция|489 – 490}}</ref> Близо до църквата [[Свети Никола (Самоков)|Свети Никола]] в [[Самоков]] е открит гроб, в който е намерен медальон с изписано името Паисий. Тази находка, заедно с бележката от кондиката на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] от 3 юли 1798 г. правят този гроб основен претендент за мястото, където е намерил последен покой [[Паисий Хилендарски]].<ref>[http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Samokov_geleri.htm Фотогалерии и информация за Самоков на сайта „Българската древност“]</ref> === Влияния и значимост === [[Файл:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg|мини|upright|220px|Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „[[История славянобългарска]]“]] „Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като руските преводи на „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на венецианския кардинал [[Цезар Бароний]] и „Книга историография“ („[[Царството на славяните]]“) на дубровнишкия абат [[Мавро Орбини]], привърженик на крайния илиризъм, който Паисий критикува. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]]. Също [[Зографска грамота|Зографската грамота]] на цар [[Иван Александър]], [[Рилска грамота|Рилската грамота]] на цар [[Иван Шишман]] и редица други, които днес са безвъзвратно загубени. Познавал е и съчиненията на патриарх [[Евтимий Търновски]] („Житие на св. Иван Рилски“, „Житие на св. Петка Търновска“ и др.), а също и житията на светците [[Гавриил Лесновски]], [[Иларион Мъгленски]], [[Ангел Битолски]] и др. Ползвал и известните жития и легенди, свързани с дейността на [[св. св. Кирил и Методий]] и техните ученици.<ref name=":0" /> Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Високомерието на сръбските и гръцките монаси и пренебрежението им към българите и всичко българско, което водело след себе си и заплахата от пълна асимилиация и изчезване на българския род също било водещ мотив за написването. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]], политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на „[[История славянобългарска]]“ може да се смята за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].<ref>[http://days.pravoslavie.ru/Life/life1350.htm Преподобный Паисий Хилендарский] – www.days.pravoslavie.ru</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=15 Биографични бележки за Паисий Хилендарски] на сайта на „Словото“</ref> Паисий е първият автор, който очертал етническата територия на българската нация, която според него обхващала земите на [[Мизия]], [[Тракия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие|Поморавието]]. Известни са близо седемдесет преписа на историята.<ref name="hist2004">{{cite book | title = „История славянобългарска, 1762 (Белова)“ | author = Хилендарски, Паисий | coauthors = Петър Динеков, Божидар Димитров, Надежда Драгова, Росен Колев | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | lang = | year = 2004 | location = София }}</ref> Първият препис е на [[Софроний Врачански]] при посещението му в [[Котел]] (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие [[Царственик или история болгарская|„Царственик“]] след съществено редактиране от [[Христаки Павлович]],<ref name="ВЕ"/> което се смята за един от първите учебници по българска история в новооткритите светски български училища. === Наследство === Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на [[Българското възраждане]]. [[Пловдивски университет|Пловдивският университет]], [[Софийска математическа гимназия|Софийската математическа гимназия]] и други учебни заведения в България са наречени на негово име. На името му е наречена улица „Отец Паисий“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948913}}). С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]], която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. През 2008 г. в [[Банско]] е открит мемориален музей, посветен на него. == Вижте също == * [[Родът на Паисий Хилендарски]] == Литература == * Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Подготвили за печат: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев. Коментар: Ал. Николов, Д. Пеев. Научен редактор: Иван Добрев. Второ допълнено и преработено издание. Света Гора Атон. Славяно-българска Зографска Света обител, 2013, 448 с. [Първо издание – 2012, 416 с.]; трето поправено издание, 2015 г., 172+448 с. (в съавторство с Д. Пеев, М. Димитрова, А. Николов). * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=937 Стефан Попиванов – „Остатъци от паметта на о. Паисий“, публикувано във в. „Новини“, брой 62, Цариград, 3 май 1896 година] * Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Литература за живота и делото му. Анотиран библиографски указател. С., НБКМ, 2003, 172 с. * Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. – Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, 723 – 757. * [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914]] * Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938. * Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942 – 1943, № 2, 85 – 124 (Влад Гладичов). * Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1956, № 6, 446 – 458 (Влад Гладичов). * Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307-. * Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961. * Стоянов, М. Преписи на Паисиевата „История славяноболгарская“. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557 – 596. * Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на „История славянобългарска“. – В: Студентски изследвания, кн. II. Велико Търново, 1973, 17 – 28. * Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54 – 63. * Тодоров, Ил. Жеравненският препис на „История славеноболгарская“. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Т. 16 (22), 1981, 19 – 59. * Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – Литературна история, 1988, кн. 17, 58 – 66. * Караджова, Даринка. Два нови преписа на Паисиевата „История славянобългарска“. – Български форум, VI, 1997, № 3, 238 – 243. * Паисий Хилендарски. История славяноболгарская 1771. Самоковски препис. Фотот. изд. С., Сдружение „Демократична мрежа“ и сдружение „България 681“, 2004, 281 л. * Кенанов, Д. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, ИК „Жанет-45“, „ПИК“, 2007, 198 – 207. * Norbert Randow. Paisij Chilendarski, ''Slawobulgarische Geschichte'' (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984. *Вера Бонева. [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=579070 Паисий Хилендарски и Българското възраждане.] / Македонски преглед, 2011, кн. 3, 31-50. == Външни препратки == {{Уикиизточник автор|Паисий Хилендарски}} {{Уикицитат|Паисий Хилендарски}} * [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|Пълен текст на „История славянобългарска“ (Зографски препис), библиография, биографична справка за Паисий и коментар]] подготвени от Проф. [[Йордан Иванов]]. Издава БАН, София, 1914 г. * [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavZogr1762.htm Сканирани страници от ръкопис на „История славянобългарска“ (1762)] * [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavVrac1765.htm Сканирани страници от ръкопис-препис на „История славянобългарска“ (1765)] * {{Цитат периодика| last = Снегаров | first = Иван | authorlink = Иван Снегаров | coauthors = | year = 1962 | month = | title = За родното място на Паисий Хилендарски | journal = сборник „Паисий Хилендарски и неговата епоха“ | publisher = | location = София | volume = | issue =| pages = | doi = | id = | url = https://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116172621213405961.html | format = | accessdate = 13 февруари 2019}} *Вера Бонева. Паисий Хилендарски и неговият исторически текст във възрожденската публичност. // https://liternet.bg/publish8/vboneva/paisij.htm == Вижте още == * [[Паметници на Паисий Хилендарски]] == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Паисий Хилендарски| ]] [[Категория:Родени през 1722 година]] [[Категория:Починали през 1773 година]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български светци]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Родени в Банско]] [[Категория:Християнски светци от XVIII век]] [[Категория:Писатели през Българското възраждане]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Монаси в Зографския манастир]] [[Категория:Монаси в Хилендарския манастир]] [[Категория:Починали в Асеновград]] nn4putttoz36b3h2evwpl66xnce4khw 12398373 12398340 2024-10-29T11:51:44Z 149.62.207.80 12398373 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Паисий}} {{Личност | име = Паисий Хилендарски | име-оригинал = | категория = духовник | описание = български духовник и будител | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Самоковска епархия]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Асеновград|Станимака]], [[Османска империя]] | националност = | работил = | псевдоним = | още = | баща = | майка = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = духовник | псевдоним = | период = [[Българско възраждане|Ранно българско възраждане]] | жанрове = | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „[[История славянобългарска]]“ | награди = | повлиян = [[Цезар Бароний]]<br>[[Мавро Орбини]]<br>[[Йосиф Брадати]] | повлиял = [[Софроний Врачански]] }}{{Личност/Светец | категория = духовник | празник = 19 юни<ref name="Патриаршия">[http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=293291 Отбелязваме паметта на св. Паисий Хилендарски]</ref> | почитан в = [[Православната църква]] | дата на канонизацията = 26 юни 1962 | място на канонизацията = [[България]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква|Българската православна църква]] | покровителство = | главно светилище = }} }} '''Паисий Хилендарски''', често наричан още '''Отец Обичам мъжки топки и сам гей от класа Паисий''', e [[Българи|български]] народен [[будител]], духовник и светия, автор на „[[История славянобългарска]]“. Изразените в труда му идеи за национално [[Българско възраждане|възраждане]] и [[Освобождение на България|освобождение]] на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Канонизиран е за [[светец]] с писмен акт на [[Свети синод|Светия синод]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни.<ref name="Патриаршия"/> == Биография == === Произход и образование === [[Родът на Паисий Хилендарски|Информация за живота на Паисий]] имаме от автобиографичните му бележки в „[[История славянобългарска]]“, вписванията в хилендарските [[кондики]] и някои [[писмо|писма]]. Роден е през 1722 година (казва се, че завършва „История славянобългарска“ 40-годишен) в [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]] със светско име '''Пенко''' или '''Петър'''. За родното си място самият той пише в „История славянобългарска“: ''„и пришедъша ва Светые гори Афонскые у епархiи Самоковскые въ лѣто 1745“'' („дошъл в Света гора Атонска от Самоковска епархия в 1745 година“). Има сведения и предания, които насочват и поставят родното място на Паисий в едно или друго населено място – [[Доспей]], [[Рельово]], [[Белово]], [[Кралев дол]], [[Банско]]. Въпреки това, версията, че Паисий е от Банско преобладава. В своя статия от април 1912 година, в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]], бившият митрополит [[Теодосий Скопски]] пръв говори за вероятен произход на Паисий от Банско, по това време все още намиращ се под османска власт.<ref name="везенков">{{cite | фамилия-част = Везенков | име-част = Александър | автор-част-препратка = Александър Везенков (историк) | съавтори-част = Чавдар Маринов | заглавие-част = Концепцията за национално Възраждане в балканските историографии | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6 | страница = 466}}</ref> Хипотезата му придобива широка популярност и утвърждава възгледа сред българската общественост за Македония като „люлка на Българското възраждане“.<ref name="везенков"/> Като водещо се има мнението на [[Йордан Иванов]], че Паисий бил роден в Банско, тъй като вече е известно, че вторият му баща Михаил Хадживълчов бил заможен търговец от Банско, а по-малкият му полу брат [[Хаджи Вълчо|Вълчо Хадживълчов]] продължил бащината дейност и станал също известен ктитор и покровител на църквите в региона и особено на Хилендар и Зограф.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Пламен|title=Българското възраждане|year=2012|month=|publisher=Стандарт|location=София|isbn=978-954-8976-56-5|pages=41 – 42}}</ref> Тезата за произхода му от Банско не получава потвърждение в някои стари изследвания по този въпрос.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA/|title="За родното място на Паисий Хилендарски"|last=Снегаров|first=Иван|date=1962|work=сб. "Паисий Хилендарски и неговата епоха"}}</ref> Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където брат му [[Лаврентий Хилендарски|Лаврентий]] е игумен и където по-късно самият Паисий става [[йеромонах]] и [[проигумен]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Филипов|first=Никола|editor-last=Аретов|editor-first=Николай|title=Библиотека „Български писатели“. Живот – творчество – идеи: Паисий Хилендарски|url=https://liternet.bg/publish10/nfilipov/philendarski.htm|accessdate=19 септември 2021|edition=2|volume=1|year=2003|month=29 октомври|publisher=ЕИ LiterNet|location=Варна|isbn=954-304-032-X}}</ref> По това време Хилендар имал статута на сръбски манастир, но поради местоположението му по-голямата част от монасите в него били българи от Македония. През 1758 г. пътува до [[Сремски Карловци]] като [[таксидиот]], където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. „[[История славянобългарска]]“ е завършена през 1762 г. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], след като Паисий напуска [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] заради раздор с останалите монаси.<ref name=":0" /> При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за [[Света гора]] в манастир в селището [[Амбелино]] (днес „Св. Георги“ – квартал на [[Асеновград]]).<ref name="ВЕ">{{Възрожденска интелигенция|489 – 490}}</ref> Близо до църквата [[Свети Никола (Самоков)|Свети Никола]] в [[Самоков]] е открит гроб, в който е намерен медальон с изписано името Паисий. Тази находка, заедно с бележката от кондиката на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] от 3 юли 1798 г. правят този гроб основен претендент за мястото, където е намерил последен покой [[Паисий Хилендарски]].<ref>[http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Samokov_geleri.htm Фотогалерии и информация за Самоков на сайта „Българската древност“]</ref> === Влияния и значимост === [[Файл:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg|мини|upright|220px|Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „[[История славянобългарска]]“]] „Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като руските преводи на „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на венецианския кардинал [[Цезар Бароний]] и „Книга историография“ („[[Царството на славяните]]“) на дубровнишкия абат [[Мавро Орбини]], привърженик на крайния илиризъм, който Паисий критикува. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]]. Също [[Зографска грамота|Зографската грамота]] на цар [[Иван Александър]], [[Рилска грамота|Рилската грамота]] на цар [[Иван Шишман]] и редица други, които днес са безвъзвратно загубени. Познавал е и съчиненията на патриарх [[Евтимий Търновски]] („Житие на св. Иван Рилски“, „Житие на св. Петка Търновска“ и др.), а също и житията на светците [[Гавриил Лесновски]], [[Иларион Мъгленски]], [[Ангел Битолски]] и др. Ползвал и известните жития и легенди, свързани с дейността на [[св. св. Кирил и Методий]] и техните ученици.<ref name=":0" /> Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Високомерието на сръбските и гръцките монаси и пренебрежението им към българите и всичко българско, което водело след себе си и заплахата от пълна асимилиация и изчезване на българския род също било водещ мотив за написването. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]], политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на „[[История славянобългарска]]“ може да се смята за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].<ref>[http://days.pravoslavie.ru/Life/life1350.htm Преподобный Паисий Хилендарский] – www.days.pravoslavie.ru</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=15 Биографични бележки за Паисий Хилендарски] на сайта на „Словото“</ref> Паисий е първият автор, който очертал етническата територия на българската нация, която според него обхващала земите на [[Мизия]], [[Тракия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие|Поморавието]]. Известни са близо седемдесет преписа на историята.<ref name="hist2004">{{cite book | title = „История славянобългарска, 1762 (Белова)“ | author = Хилендарски, Паисий | coauthors = Петър Динеков, Божидар Димитров, Надежда Драгова, Росен Колев | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | lang = | year = 2004 | location = София }}</ref> Първият препис е на [[Софроний Врачански]] при посещението му в [[Котел]] (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие [[Царственик или история болгарская|„Царственик“]] след съществено редактиране от [[Христаки Павлович]],<ref name="ВЕ"/> което се смята за един от първите учебници по българска история в новооткритите светски български училища. === Наследство === Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на [[Българското възраждане]]. [[Пловдивски университет|Пловдивският университет]], [[Софийска математическа гимназия|Софийската математическа гимназия]] и други учебни заведения в България са наречени на негово име. На името му е наречена улица „Отец Паисий“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948913}}). С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]], която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. През 2008 г. в [[Банско]] е открит мемориален музей, посветен на него. == Вижте също == * [[Родът на Паисий Хилендарски]] == Литература == * Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Подготвили за печат: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев. Коментар: Ал. Николов, Д. Пеев. Научен редактор: Иван Добрев. Второ допълнено и преработено издание. Света Гора Атон. Славяно-българска Зографска Света обител, 2013, 448 с. [Първо издание – 2012, 416 с.]; трето поправено издание, 2015 г., 172+448 с. (в съавторство с Д. Пеев, М. Димитрова, А. Николов). * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=937 Стефан Попиванов – „Остатъци от паметта на о. Паисий“, публикувано във в. „Новини“, брой 62, Цариград, 3 май 1896 година] * Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Литература за живота и делото му. Анотиран библиографски указател. С., НБКМ, 2003, 172 с. * Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. – Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, 723 – 757. * [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914]] * Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938. * Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942 – 1943, № 2, 85 – 124 (Влад Гладичов). * Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1956, № 6, 446 – 458 (Влад Гладичов). * Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307-. * Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961. * Стоянов, М. Преписи на Паисиевата „История славяноболгарская“. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557 – 596. * Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на „История славянобългарска“. – В: Студентски изследвания, кн. II. Велико Търново, 1973, 17 – 28. * Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54 – 63. * Тодоров, Ил. Жеравненският препис на „История славеноболгарская“. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Т. 16 (22), 1981, 19 – 59. * Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – Литературна история, 1988, кн. 17, 58 – 66. * Караджова, Даринка. Два нови преписа на Паисиевата „История славянобългарска“. – Български форум, VI, 1997, № 3, 238 – 243. * Паисий Хилендарски. История славяноболгарская 1771. Самоковски препис. Фотот. изд. С., Сдружение „Демократична мрежа“ и сдружение „България 681“, 2004, 281 л. * Кенанов, Д. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, ИК „Жанет-45“, „ПИК“, 2007, 198 – 207. * Norbert Randow. Paisij Chilendarski, ''Slawobulgarische Geschichte'' (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984. *Вера Бонева. [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=579070 Паисий Хилендарски и Българското възраждане.] / Македонски преглед, 2011, кн. 3, 31-50. == Външни препратки == {{Уикиизточник автор|Паисий Хилендарски}} {{Уикицитат|Паисий Хилендарски}} * [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|Пълен текст на „История славянобългарска“ (Зографски препис), библиография, биографична справка за Паисий и коментар]] подготвени от Проф. [[Йордан Иванов]]. Издава БАН, София, 1914 г. * [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavZogr1762.htm Сканирани страници от ръкопис на „История славянобългарска“ (1762)] * [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavVrac1765.htm Сканирани страници от ръкопис-препис на „История славянобългарска“ (1765)] * {{Цитат периодика| last = Снегаров | first = Иван | authorlink = Иван Снегаров | coauthors = | year = 1962 | month = | title = За родното място на Паисий Хилендарски | journal = сборник „Паисий Хилендарски и неговата епоха“ | publisher = | location = София | volume = | issue =| pages = | doi = | id = | url = https://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116172621213405961.html | format = | accessdate = 13 февруари 2019}} *Вера Бонева. Паисий Хилендарски и неговият исторически текст във възрожденската публичност. // https://liternet.bg/publish8/vboneva/paisij.htm == Вижте още == * [[Паметници на Паисий Хилендарски]] == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Паисий Хилендарски| ]] [[Категория:Родени през 1722 година]] [[Категория:Починали през 1773 година]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български светци]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Родени в Банско]] [[Категория:Християнски светци от XVIII век]] [[Категория:Писатели през Българското възраждане]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Монаси в Зографския манастир]] [[Категория:Монаси в Хилендарския манастир]] [[Категория:Починали в Асеновград]] gwkib0dws5l6632alb315ui7l26vf55 0 2949 12398322 12397225 2024-10-29T10:47:11Z 213.149.156.230 12398322 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | псевдоним = Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. | период = 1870 – 1921 г. | жанрове = [[Лирика]], [[епос]], [[драма]] | дебют = стихотворението „Борба“ (1870) | известни творби = „[[Епопея на забравените]]“<br>„[[Под игото]]“ „[[Немили-недраги]]" „[[Чичовци]]“ | повлиян = [[Христо Ботев]], [[Виктор Юго]], [[Александър Пушкин]] }} {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[Народна партия]] | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|5в=1|8о=1|9о=1|без заглавие=1}} | постове2 = 18-и министър на народното просвещение | години2 = 7 септември 1897 – 30 януари 1899 г. }} }} '''тои е педал Ва̀зов''' е [[българи|български]] [[поет]], [[писател]] и [[драматург]], наричан често „[[Патриарх]] на [[българска литература|българската литература]]“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – [[Възраждане]]то и [[Трета българска държава|следосвобожденска България]]. Иван Вазов е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] и [[Министерство на образованието, младежта и науката|министър на народното просвещение]] от [[7 септември]] [[1897]] г. до [[30 януари]] [[1899]] г. от [[Народна партия|Народната партия]]. == Биография == === Детство и юношество === Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни [[стар стил]]) 1850 г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|74 – 75}}</ref> Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и [[патриархалност]]та, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към [[Възраждане|възрожденските]] просветителски и [[патриотизъм|патриотични]] настроения. Брат е на военните дейци [[Георги Вазов]] и [[Владимир Минчов Вазов|Владимир Вазов]], на общественика и политик [[Борис Вазов]], а също на доктор [[Кирил Вазов|Кирил (Кирко) Вазов]]. Според [[Борис Вазов]] родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от [[Нестрам (дем)|нестрамското]] село [[Сопот (Костурско)|Сопот]] (сега несъществуващо), който се преселва в днешния Сопот в края на [[18 век|XVIII век]] по време на размириците при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>{{Карчев|274}}</ref><ref>{{Citation |title=Михаил Арнаудов. „Македония като българска земя“. (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.) |url=http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 |accessdate=2007-07-10 |archivedate=2007-07-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 }}</ref> Иван Вазов завършва местното [[взаимно училище|взаимно]] и [[класно училище]], запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя [[Партений Белчев]], руски възпитаник, отрано се приобщава и към [[руска литература|рускоезичната]] поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в [[Калофер]]ското училище при [[Ботьо Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]), като става негов помощник учител. Там намира богата библиотека от [[френска литература|френскоезични]] и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия,]] ръководена от [[Йоаким Груев]], където трябва да овладее [[гръцки език|гръцки]] и [[турски език]]. Освен това Вазов усърдно изучава [[френски език]] и се увлича от поезията на [[Пиер Беранже]], [[Виктор Юго]] и [[Алфонс дьо Ламартин]]. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „[[Майска китка]]“). През 1870 г. в „Периодическо списание“ на [[Браилско книжовно дружество|Браилското книжовно дружество]] излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.<ref>{{cite web | last = Бачева | first = Ирина | coauthors = Людмила Малинова (съст.) | year = 2013 | url = http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life | title = Кратък летопис | work = vazovmuseum.com | publisher = Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот | accessdate = 18 март 2013 | архив_дата = 2018-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180307021726/http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life }}</ref> === Емиграция в Румъния === [[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Вазов е последен на задния ред]] [[Файл:Ivan-Vazov-letter-30dec1878.jpg|мини|Писмо от Иван Вазов относно запазването на ръкописите в българските манастири в Македония, 30 декември 1898 г.]] Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в [[Румъния]] да практикува при своя чичо, търговец в [[Олтеница]].<ref name="ташев"/> Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава [[румънски език]], запознава се с [[румънска литература|румънската поезия]] и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, вестник „[[Отечество]]“, вестник „[[Свобода (1869 - 1872)|Свобода]]“ и др. Една нощ бяга в [[Браила]], живее 2 – 3 месеца сред [[хъш]]овете в кръчмата на [[Никола Странджата|Нено Тодоров – Странджата]]. Животът сред българските емигранти, срещите с [[Христо Ботев|Ботев]] в Браила и [[Галац]] оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. През 1870 г. Вазов се връща в Сопот.<ref name="ташев"/> По-късно учителства (1872 – 1873) в [[Мустафа паша]] (днес [[Свиленград]]), работи като [[преводач]] на строежа на железопътната линия [[Цариград]] – [[Белово]] ([[Баронхиршовата железница]]), усъвършенства френския език, учи [[немски език]], опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения [[Сопотски революционен комитет]]. След началото на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 г. Вазов заминава за [[Румъния]] и става секретар на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „[[Пряпорец и гусла]]“ (с псевдоним Пейчин) и „[[Тъгите на България]]“. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „[[Избавление]]“, Вазов е писар в [[Свищов]] при губернатора [[Найден Геров]], откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в [[Русе]]. === След Освобождението === В [[Берковица]] той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „[[Грамада (поема)|Грамада]]“. От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]], и се включва в политическия живот като част от [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната партия]]. Той е назначен от генерал-губернатора за депутат в [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]], след което на 12 октомври е избран и в [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] и става негов секретар.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 134 – 136}}</ref> През следващата година е избран само за запасен член на Постоянния комитет, но през януари 1882 година заема мястото в него на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов.<ref name="гешов"/> През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период [[Константин Величков]], Вазов участва в редактирането на вестник „[[Народний глас]]“, от чиито страници води борба срещу [[Режим на пълномощията|суспендирането на Конституцията]] от княз [[Александър Батенберг]]. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.<ref name="ташев"/> [[Файл:Ivan Vazov plaque, Plovdiv, Bulgaria 1.jpg|мини|220px|Паметна плоча в Пловдив]] В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на [[Българско книжовно дружество|Пловдивското научно книжовно дружество]] и става главен редактор на издаваното от него списание „[[Наука (списание, 1881)|Наука]]“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след [[Освобождението]] (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „[[Зора (списание)|Зора]]“ – първото чисто литературно списание в [[България]]. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „[[Българска христоматия]]“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „[[Епопея на забравените]]“, стихотворенията „[[При Рилския манастир]]“, „[[Българският език]]“, „[[Към свободата]]“, „[[Не се гаси туй, що не гасне]]“, „[[Новото гробище над Сливница]]“, повестите „[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, разказът „[[Иде ли?]]“ и др. След провала на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] през [[1886]] г. Вазов, който е активен [[Русофилство|русофил]], заминава през [[Цариград]] за [[Одеса]].<ref name="ташев"/> Там той пише романа „[[Под игото]]“, публикуван след завръщането му в България в „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. === Софийски период === [[Файл:Ivan Vazov Alexandar Vladikov.jpg|мини|Късен портрет от [[Александър Владиков]], 25 ноември 1920 г.]] През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в [[София]].<ref name="ташев"/> През 1890 г. основава списание „[[Денница (списание)|Денница]]“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „[[Драски и шарки]]“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в [[Правителство на България (17)|третото правителство]] на [[Константин Стоилов]]. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в [[V велико народно събрание]].<ref name="ташев"/> На [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1918 г. откликва с 3 стихосбирки – поетична [[хроника]] на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Тройния съюз]], но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората [[национална катастрофа]] приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София. Действителен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г. Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят [[Александър Стамболийски]] прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са [[Национализация|национализирани]] без компенсация. Вещите, намиращи се у трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.II | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 22 | isbn = 978-954-90758-8-5}}</ref> == Творчество == {{Основна|Произведения на Иван Вазов}} През [[1870]] г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „[[Борба (Иван Вазов)|Борба]]“. През [[1872]] г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До [[1875]] – [[1876]] г. Вазов пише и любовни стихотворения. През [[1876]] г. отпечатва първата си стихосбирка – „[[Пряпорец и гусла|Пряпорец и Гусла]]“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в [[Букурещ]]. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „[[Тъгите на България]]“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през [[1878]] г. и носи заглавието „[[Избавление]]“. През [[1881]] г. Вазов издава стихосбирката „[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589|заглавие=Форум на клуб за Фантастика, Евристика и Прогностика „Иван Ефремов“, София|автор=Александър Карапанчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Музеи за Вазов == [[Файл:Vazov_Museum_Sopot.jpg|мини|Къща музей на Иван Вазов в [[Сопот]]]] [[Файл:Vazov Sofia Home.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в София]] [[Файл:Berkovica Ivan Vazov House.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в [[Берковица]]]] * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)|Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот]], родният дом на патриарха на българската литература – град [[Сопот]], [[Пловдивска област]], част от [[Стоте национални туристически обекта]]. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. почивен ден понеделник. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 г., е разрушена при опожаряването на града по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]]. През 1920 г. се взема решение за възстановяването ѝ и през 1935 г. музеят е открит. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (София)|Къща музей „Иван Вазов“ в София]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya |заглавие=Виртуална разходка на къщата-музей, посветена на Иван Вазов в София |достъп_дата=2017-03-08 |архив_дата=2017-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170309060609/http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya }}</ref>, домът на Вазов в [[София]], на едноименната улица при пресечката с улица „Георги Раковски“. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)|Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица , България]]. [[Файл:Ivan Vazov's Grave.JPG|мини|Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света София“. Камъкът е Витошки сианит от морените на Златните мостове, където Вазов е обичал да ходи на отдих ({{maplink|type=point|coord=42.69665_N_23.332383_E_|title=Гробът на Иван Вазов}}).]] == Награди == * Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895). * Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895). * Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896). * През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. [[Иван Шишманов]], за [[Нобелова награда за литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=9573 | заглавие = Ivan Vazov | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = Nobelprize.org | език = en }}</ref> * Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/doktor_honoris_kauza | заглавие = Доктор хонорис кауза на СУ | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = uni-sofia.bg | език = }}</ref> * Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София. * Награден със златен часовник с рубини от министър [[Стоян Омарчевски]] (1920). * Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от [[Борис III|Цар Борис III]] (1920). * Почетен гражданин на София (1920). * Почетен член на БАН от 1920. == Други == * Името на Иван Вазов носи морският нос [[Вазов (нос)|Вазов]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134675 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Vazov Point.</ref> * Иван Вазов е изобразен на [[банкнота]]та от 200 [[лев]]а, емисия [[1992]] г., която е в обращение от [[1 ноември]] [[1992]] до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2, с. 107</ref> * Името на Иван Вазов носи [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър]] в София (от 1962) * На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София. * Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“. == Библиография == * Любомир Андрейчин, Мария Стоева, Е. Пернишка, В. Кювлиева, С. Георгиев, Х. Станева, ''Език и стил на Иван Вазов. (Изследване)''. С., Нар. просвета, 1975. 115 с. * Плачков, Ив. „Гусла“. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова. Критика. 1881 == Бележки == <references /> [[Файл:Паметник на Иван Вазов в парк "Борисова градина".jpg|мини|200п|ляво|Паметник на Иван Вазов в Борисовата градина в София]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|ivan_vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Иван Вазов}} {{Сродни проекти Уикицитат}} {{Сродни проекти Общомедия|Ivan Vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти край}} * [https://vasov.litclub.bg/ Иван Вазов – романи, повести, разкази, критика, публицистика], Литературен клуб * [http://www.slovo.bg/vazov/ Иван Вазов – романи, повести, стихотворения и др.], свободна библиотека „Словото“ * [http://liternet.bg/publish/vazov/index.html Иван Вазов – стихосбирки и стихотворения] в ЛитерНет * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/v/ivazov.htm Литературна критика и изследвания върху Вазов] в ЛитерНет * [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=14&cpos=702000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Иван Вазов и критически текстове за него], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ * [https://ia600308.us.archive.org/13/items/blgarskakhristo01veligoog/blgarskakhristo01veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. I. Проза. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia600308.us.archive.org/18/items/blgarskakhristo00veligoog/blgarskakhristo00veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. II. Поезия. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia700407.us.archive.org/9/items/dennitsa01vazogoog/dennitsa01vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. Иван Вазов. Г. I (1890)] * [https://ia700306.us.archive.org/10/items/dennitsa00vazogoog/dennitsa00vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. И. Вазов. Г. II (1891)] * [https://ia700402.us.archive.org/35/items/underyokeromance00vazorich/underyokeromance00vazorich.pdf Vazoff, I. Under the Yoke. A Romance of Bulgarian Liberty. With an Itroduction by E. Goss. A New and Revised Edition. London, 1912 г.] * [https://ia600309.us.archive.org/24/items/ivanvazovkritic00milagoog/ivanvazovkritic00milagoog.pdf Миларов, И. Иван Вазов. Критическа студия. София, 1896 г.] * [https://www.bnt.bg/bg/a/nepoznatiyat-vsepriznat-ivan-vazov-22-06-2015 „Непознатият всепризнат Иван Вазов“], БНТ, История.bg, 22 юни 2015 г. * [https://www.svobodata.com/page.php?pid=17516&rid-29&archive= „Как дочакахме писмо и от Иван Вазов“], Веселина Седларска, 06.01.2016 г. – за мнимо стихотворение от Вазов ;Къщи музеи * [http://vazovmuseum.slovo.bg/ Официална страница на Къща музей Иван Вазов в град София] * [http://vazovmuseum.com/ Официална уеб страница на Къща музей Иван Вазов в град Сопот] * [https://berkovitca.com/2013/03/30/къща-музей-иван-вазов-гр-берковица/#more-839/ Къща музей в град Берковица]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{пост списък|Министър на просветата на България|21}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Вазов, Иван}} [[Категория:Иван Вазов| ]] mxhan94ison6ggeks3wo0k6vwykmeym 12398349 12398322 2024-10-29T11:25:24Z 149.62.206.19 12398349 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | псевдоним = Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. | период = 1870 – 1921 г. | жанрове = [[Лирика]], [[епос]], [[драма]] | дебют = стихотворението „Борба“ (1870) | известни творби = „[[Епопея на забравените]]“<br>„[[Под игото]]“ „[[Немили-недраги]]" „[[Чичовци]]“ | повлиян = [[Христо Ботев]], [[Виктор Юго]], [[Александър Пушкин]] }} {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[Народна партия]] | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|5в=1|8о=1|9о=1|без заглавие=1}} | постове2 = 18-и министър на народното просвещение | години2 = 7 септември 1897 – 30 януари 1899 г. }} }} '''тои е педал мазна мазна''' е [[българи|български]] [[поет]], [[писател]] и [[драматург]], наричан често „[[Патриарх]] на [[българска литература|българската литература]]“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – [[Възраждане]]то и [[Трета българска държава|следосвобожденска България]]. Иван Вазов е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] и [[Министерство на образованието, младежта и науката|министър на народното просвещение]] от [[7 септември]] [[1897]] г. до [[30 януари]] [[1899]] г. от [[Народна партия|Народната партия]]. == Биография == === Детство и юношество === Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни [[стар стил]]) 1850 г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|74 – 75}}</ref> Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и [[патриархалност]]та, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към [[Възраждане|възрожденските]] просветителски и [[патриотизъм|патриотични]] настроения. Брат е на военните дейци [[Георги Вазов]] и [[Владимир Минчов Вазов|Владимир Вазов]], на общественика и политик [[Борис Вазов]], а също на доктор [[Кирил Вазов|Кирил (Кирко) Вазов]]. Според [[Борис Вазов]] родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от [[Нестрам (дем)|нестрамското]] село [[Сопот (Костурско)|Сопот]] (сега несъществуващо), който се преселва в днешния Сопот в края на [[18 век|XVIII век]] по време на размириците при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>{{Карчев|274}}</ref><ref>{{Citation |title=Михаил Арнаудов. „Македония като българска земя“. (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.) |url=http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 |accessdate=2007-07-10 |archivedate=2007-07-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 }}</ref> Иван Вазов завършва местното [[взаимно училище|взаимно]] и [[класно училище]], запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя [[Партений Белчев]], руски възпитаник, отрано се приобщава и към [[руска литература|рускоезичната]] поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в [[Калофер]]ското училище при [[Ботьо Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]), като става негов помощник учител. Там намира богата библиотека от [[френска литература|френскоезични]] и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия,]] ръководена от [[Йоаким Груев]], където трябва да овладее [[гръцки език|гръцки]] и [[турски език]]. Освен това Вазов усърдно изучава [[френски език]] и се увлича от поезията на [[Пиер Беранже]], [[Виктор Юго]] и [[Алфонс дьо Ламартин]]. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „[[Майска китка]]“). През 1870 г. в „Периодическо списание“ на [[Браилско книжовно дружество|Браилското книжовно дружество]] излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.<ref>{{cite web | last = Бачева | first = Ирина | coauthors = Людмила Малинова (съст.) | year = 2013 | url = http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life | title = Кратък летопис | work = vazovmuseum.com | publisher = Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот | accessdate = 18 март 2013 | архив_дата = 2018-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180307021726/http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life }}</ref> === Емиграция в Румъния === [[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Вазов е последен на задния ред]] [[Файл:Ivan-Vazov-letter-30dec1878.jpg|мини|Писмо от Иван Вазов относно запазването на ръкописите в българските манастири в Македония, 30 декември 1898 г.]] Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в [[Румъния]] да практикува при своя чичо, търговец в [[Олтеница]].<ref name="ташев"/> Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава [[румънски език]], запознава се с [[румънска литература|румънската поезия]] и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, вестник „[[Отечество]]“, вестник „[[Свобода (1869 - 1872)|Свобода]]“ и др. Една нощ бяга в [[Браила]], живее 2 – 3 месеца сред [[хъш]]овете в кръчмата на [[Никола Странджата|Нено Тодоров – Странджата]]. Животът сред българските емигранти, срещите с [[Христо Ботев|Ботев]] в Браила и [[Галац]] оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. През 1870 г. Вазов се връща в Сопот.<ref name="ташев"/> По-късно учителства (1872 – 1873) в [[Мустафа паша]] (днес [[Свиленград]]), работи като [[преводач]] на строежа на железопътната линия [[Цариград]] – [[Белово]] ([[Баронхиршовата железница]]), усъвършенства френския език, учи [[немски език]], опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения [[Сопотски революционен комитет]]. След началото на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 г. Вазов заминава за [[Румъния]] и става секретар на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „[[Пряпорец и гусла]]“ (с псевдоним Пейчин) и „[[Тъгите на България]]“. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „[[Избавление]]“, Вазов е писар в [[Свищов]] при губернатора [[Найден Геров]], откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в [[Русе]]. === След Освобождението === В [[Берковица]] той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „[[Грамада (поема)|Грамада]]“. От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]], и се включва в политическия живот като част от [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната партия]]. Той е назначен от генерал-губернатора за депутат в [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]], след което на 12 октомври е избран и в [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] и става негов секретар.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 134 – 136}}</ref> През следващата година е избран само за запасен член на Постоянния комитет, но през януари 1882 година заема мястото в него на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов.<ref name="гешов"/> През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период [[Константин Величков]], Вазов участва в редактирането на вестник „[[Народний глас]]“, от чиито страници води борба срещу [[Режим на пълномощията|суспендирането на Конституцията]] от княз [[Александър Батенберг]]. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.<ref name="ташев"/> [[Файл:Ivan Vazov plaque, Plovdiv, Bulgaria 1.jpg|мини|220px|Паметна плоча в Пловдив]] В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на [[Българско книжовно дружество|Пловдивското научно книжовно дружество]] и става главен редактор на издаваното от него списание „[[Наука (списание, 1881)|Наука]]“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след [[Освобождението]] (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „[[Зора (списание)|Зора]]“ – първото чисто литературно списание в [[България]]. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „[[Българска христоматия]]“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „[[Епопея на забравените]]“, стихотворенията „[[При Рилския манастир]]“, „[[Българският език]]“, „[[Към свободата]]“, „[[Не се гаси туй, що не гасне]]“, „[[Новото гробище над Сливница]]“, повестите „[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, разказът „[[Иде ли?]]“ и др. След провала на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] през [[1886]] г. Вазов, който е активен [[Русофилство|русофил]], заминава през [[Цариград]] за [[Одеса]].<ref name="ташев"/> Там той пише романа „[[Под игото]]“, публикуван след завръщането му в България в „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. === Софийски период === [[Файл:Ivan Vazov Alexandar Vladikov.jpg|мини|Късен портрет от [[Александър Владиков]], 25 ноември 1920 г.]] През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в [[София]].<ref name="ташев"/> През 1890 г. основава списание „[[Денница (списание)|Денница]]“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „[[Драски и шарки]]“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в [[Правителство на България (17)|третото правителство]] на [[Константин Стоилов]]. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в [[V велико народно събрание]].<ref name="ташев"/> На [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1918 г. откликва с 3 стихосбирки – поетична [[хроника]] на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Тройния съюз]], но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората [[национална катастрофа]] приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София. Действителен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г. Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят [[Александър Стамболийски]] прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са [[Национализация|национализирани]] без компенсация. Вещите, намиращи се у трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.II | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 22 | isbn = 978-954-90758-8-5}}</ref> == Творчество == {{Основна|Произведения на Иван Вазов}} През [[1870]] г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „[[Борба (Иван Вазов)|Борба]]“. През [[1872]] г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До [[1875]] – [[1876]] г. Вазов пише и любовни стихотворения. През [[1876]] г. отпечатва първата си стихосбирка – „[[Пряпорец и гусла|Пряпорец и Гусла]]“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в [[Букурещ]]. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „[[Тъгите на България]]“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през [[1878]] г. и носи заглавието „[[Избавление]]“. През [[1881]] г. Вазов издава стихосбирката „[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589|заглавие=Форум на клуб за Фантастика, Евристика и Прогностика „Иван Ефремов“, София|автор=Александър Карапанчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Музеи за Вазов == [[Файл:Vazov_Museum_Sopot.jpg|мини|Къща музей на Иван Вазов в [[Сопот]]]] [[Файл:Vazov Sofia Home.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в София]] [[Файл:Berkovica Ivan Vazov House.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в [[Берковица]]]] * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)|Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот]], родният дом на патриарха на българската литература – град [[Сопот]], [[Пловдивска област]], част от [[Стоте национални туристически обекта]]. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. почивен ден понеделник. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 г., е разрушена при опожаряването на града по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]]. През 1920 г. се взема решение за възстановяването ѝ и през 1935 г. музеят е открит. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (София)|Къща музей „Иван Вазов“ в София]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya |заглавие=Виртуална разходка на къщата-музей, посветена на Иван Вазов в София |достъп_дата=2017-03-08 |архив_дата=2017-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170309060609/http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya }}</ref>, домът на Вазов в [[София]], на едноименната улица при пресечката с улица „Георги Раковски“. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)|Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица , България]]. [[Файл:Ivan Vazov's Grave.JPG|мини|Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света София“. Камъкът е Витошки сианит от морените на Златните мостове, където Вазов е обичал да ходи на отдих ({{maplink|type=point|coord=42.69665_N_23.332383_E_|title=Гробът на Иван Вазов}}).]] == Награди == * Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895). * Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895). * Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896). * През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. [[Иван Шишманов]], за [[Нобелова награда за литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=9573 | заглавие = Ivan Vazov | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = Nobelprize.org | език = en }}</ref> * Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/doktor_honoris_kauza | заглавие = Доктор хонорис кауза на СУ | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = uni-sofia.bg | език = }}</ref> * Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София. * Награден със златен часовник с рубини от министър [[Стоян Омарчевски]] (1920). * Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от [[Борис III|Цар Борис III]] (1920). * Почетен гражданин на София (1920). * Почетен член на БАН от 1920. == Други == * Името на Иван Вазов носи морският нос [[Вазов (нос)|Вазов]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134675 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Vazov Point.</ref> * Иван Вазов е изобразен на [[банкнота]]та от 200 [[лев]]а, емисия [[1992]] г., която е в обращение от [[1 ноември]] [[1992]] до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2, с. 107</ref> * Името на Иван Вазов носи [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър]] в София (от 1962) * На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София. * Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“. == Библиография == * Любомир Андрейчин, Мария Стоева, Е. Пернишка, В. Кювлиева, С. Георгиев, Х. Станева, ''Език и стил на Иван Вазов. (Изследване)''. С., Нар. просвета, 1975. 115 с. * Плачков, Ив. „Гусла“. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова. Критика. 1881 == Бележки == <references /> [[Файл:Паметник на Иван Вазов в парк "Борисова градина".jpg|мини|200п|ляво|Паметник на Иван Вазов в Борисовата градина в София]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|ivan_vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Иван Вазов}} {{Сродни проекти Уикицитат}} {{Сродни проекти Общомедия|Ivan Vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти край}} * [https://vasov.litclub.bg/ Иван Вазов – романи, повести, разкази, критика, публицистика], Литературен клуб * [http://www.slovo.bg/vazov/ Иван Вазов – романи, повести, стихотворения и др.], свободна библиотека „Словото“ * [http://liternet.bg/publish/vazov/index.html Иван Вазов – стихосбирки и стихотворения] в ЛитерНет * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/v/ivazov.htm Литературна критика и изследвания върху Вазов] в ЛитерНет * [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=14&cpos=702000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Иван Вазов и критически текстове за него], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ * [https://ia600308.us.archive.org/13/items/blgarskakhristo01veligoog/blgarskakhristo01veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. I. Проза. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia600308.us.archive.org/18/items/blgarskakhristo00veligoog/blgarskakhristo00veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. II. Поезия. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia700407.us.archive.org/9/items/dennitsa01vazogoog/dennitsa01vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. Иван Вазов. Г. I (1890)] * [https://ia700306.us.archive.org/10/items/dennitsa00vazogoog/dennitsa00vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. И. Вазов. Г. II (1891)] * [https://ia700402.us.archive.org/35/items/underyokeromance00vazorich/underyokeromance00vazorich.pdf Vazoff, I. Under the Yoke. A Romance of Bulgarian Liberty. With an Itroduction by E. Goss. A New and Revised Edition. London, 1912 г.] * [https://ia600309.us.archive.org/24/items/ivanvazovkritic00milagoog/ivanvazovkritic00milagoog.pdf Миларов, И. Иван Вазов. Критическа студия. София, 1896 г.] * [https://www.bnt.bg/bg/a/nepoznatiyat-vsepriznat-ivan-vazov-22-06-2015 „Непознатият всепризнат Иван Вазов“], БНТ, История.bg, 22 юни 2015 г. * [https://www.svobodata.com/page.php?pid=17516&rid-29&archive= „Как дочакахме писмо и от Иван Вазов“], Веселина Седларска, 06.01.2016 г. – за мнимо стихотворение от Вазов ;Къщи музеи * [http://vazovmuseum.slovo.bg/ Официална страница на Къща музей Иван Вазов в град София] * [http://vazovmuseum.com/ Официална уеб страница на Къща музей Иван Вазов в град Сопот] * [https://berkovitca.com/2013/03/30/къща-музей-иван-вазов-гр-берковица/#more-839/ Къща музей в град Берковица]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{пост списък|Министър на просветата на България|21}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Вазов, Иван}} [[Категория:Иван Вазов| ]] gqwp3bchy8e7od4up3yuj1p6tngw6co 12398350 12398349 2024-10-29T11:25:41Z A09 281934 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/149.62.206.19|149.62.206.19]] ([[User talk:149.62.206.19|б.]]), към версия на 213.149.156.230: Тестова редакция 12398322 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | псевдоним = Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. | период = 1870 – 1921 г. | жанрове = [[Лирика]], [[епос]], [[драма]] | дебют = стихотворението „Борба“ (1870) | известни творби = „[[Епопея на забравените]]“<br>„[[Под игото]]“ „[[Немили-недраги]]" „[[Чичовци]]“ | повлиян = [[Христо Ботев]], [[Виктор Юго]], [[Александър Пушкин]] }} {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[Народна партия]] | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|5в=1|8о=1|9о=1|без заглавие=1}} | постове2 = 18-и министър на народното просвещение | години2 = 7 септември 1897 – 30 януари 1899 г. }} }} '''тои е педал Ва̀зов''' е [[българи|български]] [[поет]], [[писател]] и [[драматург]], наричан често „[[Патриарх]] на [[българска литература|българската литература]]“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – [[Възраждане]]то и [[Трета българска държава|следосвобожденска България]]. Иван Вазов е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] и [[Министерство на образованието, младежта и науката|министър на народното просвещение]] от [[7 септември]] [[1897]] г. до [[30 януари]] [[1899]] г. от [[Народна партия|Народната партия]]. == Биография == === Детство и юношество === Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни [[стар стил]]) 1850 г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|74 – 75}}</ref> Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и [[патриархалност]]та, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към [[Възраждане|възрожденските]] просветителски и [[патриотизъм|патриотични]] настроения. Брат е на военните дейци [[Георги Вазов]] и [[Владимир Минчов Вазов|Владимир Вазов]], на общественика и политик [[Борис Вазов]], а също на доктор [[Кирил Вазов|Кирил (Кирко) Вазов]]. Според [[Борис Вазов]] родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от [[Нестрам (дем)|нестрамското]] село [[Сопот (Костурско)|Сопот]] (сега несъществуващо), който се преселва в днешния Сопот в края на [[18 век|XVIII век]] по време на размириците при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>{{Карчев|274}}</ref><ref>{{Citation |title=Михаил Арнаудов. „Македония като българска земя“. (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.) |url=http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 |accessdate=2007-07-10 |archivedate=2007-07-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 }}</ref> Иван Вазов завършва местното [[взаимно училище|взаимно]] и [[класно училище]], запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя [[Партений Белчев]], руски възпитаник, отрано се приобщава и към [[руска литература|рускоезичната]] поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в [[Калофер]]ското училище при [[Ботьо Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]), като става негов помощник учител. Там намира богата библиотека от [[френска литература|френскоезични]] и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия,]] ръководена от [[Йоаким Груев]], където трябва да овладее [[гръцки език|гръцки]] и [[турски език]]. Освен това Вазов усърдно изучава [[френски език]] и се увлича от поезията на [[Пиер Беранже]], [[Виктор Юго]] и [[Алфонс дьо Ламартин]]. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „[[Майска китка]]“). През 1870 г. в „Периодическо списание“ на [[Браилско книжовно дружество|Браилското книжовно дружество]] излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.<ref>{{cite web | last = Бачева | first = Ирина | coauthors = Людмила Малинова (съст.) | year = 2013 | url = http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life | title = Кратък летопис | work = vazovmuseum.com | publisher = Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот | accessdate = 18 март 2013 | архив_дата = 2018-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180307021726/http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life }}</ref> === Емиграция в Румъния === [[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Вазов е последен на задния ред]] [[Файл:Ivan-Vazov-letter-30dec1878.jpg|мини|Писмо от Иван Вазов относно запазването на ръкописите в българските манастири в Македония, 30 декември 1898 г.]] Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в [[Румъния]] да практикува при своя чичо, търговец в [[Олтеница]].<ref name="ташев"/> Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава [[румънски език]], запознава се с [[румънска литература|румънската поезия]] и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, вестник „[[Отечество]]“, вестник „[[Свобода (1869 - 1872)|Свобода]]“ и др. Една нощ бяга в [[Браила]], живее 2 – 3 месеца сред [[хъш]]овете в кръчмата на [[Никола Странджата|Нено Тодоров – Странджата]]. Животът сред българските емигранти, срещите с [[Христо Ботев|Ботев]] в Браила и [[Галац]] оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. През 1870 г. Вазов се връща в Сопот.<ref name="ташев"/> По-късно учителства (1872 – 1873) в [[Мустафа паша]] (днес [[Свиленград]]), работи като [[преводач]] на строежа на железопътната линия [[Цариград]] – [[Белово]] ([[Баронхиршовата железница]]), усъвършенства френския език, учи [[немски език]], опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения [[Сопотски революционен комитет]]. След началото на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 г. Вазов заминава за [[Румъния]] и става секретар на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „[[Пряпорец и гусла]]“ (с псевдоним Пейчин) и „[[Тъгите на България]]“. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „[[Избавление]]“, Вазов е писар в [[Свищов]] при губернатора [[Найден Геров]], откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в [[Русе]]. === След Освобождението === В [[Берковица]] той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „[[Грамада (поема)|Грамада]]“. От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]], и се включва в политическия живот като част от [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната партия]]. Той е назначен от генерал-губернатора за депутат в [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]], след което на 12 октомври е избран и в [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] и става негов секретар.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 134 – 136}}</ref> През следващата година е избран само за запасен член на Постоянния комитет, но през януари 1882 година заема мястото в него на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов.<ref name="гешов"/> През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период [[Константин Величков]], Вазов участва в редактирането на вестник „[[Народний глас]]“, от чиито страници води борба срещу [[Режим на пълномощията|суспендирането на Конституцията]] от княз [[Александър Батенберг]]. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.<ref name="ташев"/> [[Файл:Ivan Vazov plaque, Plovdiv, Bulgaria 1.jpg|мини|220px|Паметна плоча в Пловдив]] В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на [[Българско книжовно дружество|Пловдивското научно книжовно дружество]] и става главен редактор на издаваното от него списание „[[Наука (списание, 1881)|Наука]]“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след [[Освобождението]] (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „[[Зора (списание)|Зора]]“ – първото чисто литературно списание в [[България]]. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „[[Българска христоматия]]“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „[[Епопея на забравените]]“, стихотворенията „[[При Рилския манастир]]“, „[[Българският език]]“, „[[Към свободата]]“, „[[Не се гаси туй, що не гасне]]“, „[[Новото гробище над Сливница]]“, повестите „[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, разказът „[[Иде ли?]]“ и др. След провала на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] през [[1886]] г. Вазов, който е активен [[Русофилство|русофил]], заминава през [[Цариград]] за [[Одеса]].<ref name="ташев"/> Там той пише романа „[[Под игото]]“, публикуван след завръщането му в България в „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. === Софийски период === [[Файл:Ivan Vazov Alexandar Vladikov.jpg|мини|Късен портрет от [[Александър Владиков]], 25 ноември 1920 г.]] През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в [[София]].<ref name="ташев"/> През 1890 г. основава списание „[[Денница (списание)|Денница]]“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „[[Драски и шарки]]“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в [[Правителство на България (17)|третото правителство]] на [[Константин Стоилов]]. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в [[V велико народно събрание]].<ref name="ташев"/> На [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1918 г. откликва с 3 стихосбирки – поетична [[хроника]] на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Тройния съюз]], но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората [[национална катастрофа]] приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София. Действителен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г. Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят [[Александър Стамболийски]] прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са [[Национализация|национализирани]] без компенсация. Вещите, намиращи се у трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.II | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 22 | isbn = 978-954-90758-8-5}}</ref> == Творчество == {{Основна|Произведения на Иван Вазов}} През [[1870]] г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „[[Борба (Иван Вазов)|Борба]]“. През [[1872]] г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До [[1875]] – [[1876]] г. Вазов пише и любовни стихотворения. През [[1876]] г. отпечатва първата си стихосбирка – „[[Пряпорец и гусла|Пряпорец и Гусла]]“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в [[Букурещ]]. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „[[Тъгите на България]]“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през [[1878]] г. и носи заглавието „[[Избавление]]“. През [[1881]] г. Вазов издава стихосбирката „[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589|заглавие=Форум на клуб за Фантастика, Евристика и Прогностика „Иван Ефремов“, София|автор=Александър Карапанчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Музеи за Вазов == [[Файл:Vazov_Museum_Sopot.jpg|мини|Къща музей на Иван Вазов в [[Сопот]]]] [[Файл:Vazov Sofia Home.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в София]] [[Файл:Berkovica Ivan Vazov House.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в [[Берковица]]]] * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)|Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот]], родният дом на патриарха на българската литература – град [[Сопот]], [[Пловдивска област]], част от [[Стоте национални туристически обекта]]. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. почивен ден понеделник. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 г., е разрушена при опожаряването на града по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]]. През 1920 г. се взема решение за възстановяването ѝ и през 1935 г. музеят е открит. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (София)|Къща музей „Иван Вазов“ в София]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya |заглавие=Виртуална разходка на къщата-музей, посветена на Иван Вазов в София |достъп_дата=2017-03-08 |архив_дата=2017-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170309060609/http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya }}</ref>, домът на Вазов в [[София]], на едноименната улица при пресечката с улица „Георги Раковски“. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)|Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица , България]]. [[Файл:Ivan Vazov's Grave.JPG|мини|Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света София“. Камъкът е Витошки сианит от морените на Златните мостове, където Вазов е обичал да ходи на отдих ({{maplink|type=point|coord=42.69665_N_23.332383_E_|title=Гробът на Иван Вазов}}).]] == Награди == * Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895). * Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895). * Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896). * През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. [[Иван Шишманов]], за [[Нобелова награда за литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=9573 | заглавие = Ivan Vazov | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = Nobelprize.org | език = en }}</ref> * Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/doktor_honoris_kauza | заглавие = Доктор хонорис кауза на СУ | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = uni-sofia.bg | език = }}</ref> * Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София. * Награден със златен часовник с рубини от министър [[Стоян Омарчевски]] (1920). * Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от [[Борис III|Цар Борис III]] (1920). * Почетен гражданин на София (1920). * Почетен член на БАН от 1920. == Други == * Името на Иван Вазов носи морският нос [[Вазов (нос)|Вазов]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134675 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Vazov Point.</ref> * Иван Вазов е изобразен на [[банкнота]]та от 200 [[лев]]а, емисия [[1992]] г., която е в обращение от [[1 ноември]] [[1992]] до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2, с. 107</ref> * Името на Иван Вазов носи [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър]] в София (от 1962) * На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София. * Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“. == Библиография == * Любомир Андрейчин, Мария Стоева, Е. Пернишка, В. Кювлиева, С. Георгиев, Х. Станева, ''Език и стил на Иван Вазов. (Изследване)''. С., Нар. просвета, 1975. 115 с. * Плачков, Ив. „Гусла“. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова. Критика. 1881 == Бележки == <references /> [[Файл:Паметник на Иван Вазов в парк "Борисова градина".jpg|мини|200п|ляво|Паметник на Иван Вазов в Борисовата градина в София]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|ivan_vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Иван Вазов}} {{Сродни проекти Уикицитат}} {{Сродни проекти Общомедия|Ivan Vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти край}} * [https://vasov.litclub.bg/ Иван Вазов – романи, повести, разкази, критика, публицистика], Литературен клуб * [http://www.slovo.bg/vazov/ Иван Вазов – романи, повести, стихотворения и др.], свободна библиотека „Словото“ * [http://liternet.bg/publish/vazov/index.html Иван Вазов – стихосбирки и стихотворения] в ЛитерНет * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/v/ivazov.htm Литературна критика и изследвания върху Вазов] в ЛитерНет * [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=14&cpos=702000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Иван Вазов и критически текстове за него], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ * [https://ia600308.us.archive.org/13/items/blgarskakhristo01veligoog/blgarskakhristo01veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. I. Проза. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia600308.us.archive.org/18/items/blgarskakhristo00veligoog/blgarskakhristo00veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. II. Поезия. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia700407.us.archive.org/9/items/dennitsa01vazogoog/dennitsa01vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. Иван Вазов. Г. I (1890)] * [https://ia700306.us.archive.org/10/items/dennitsa00vazogoog/dennitsa00vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. И. Вазов. Г. II (1891)] * [https://ia700402.us.archive.org/35/items/underyokeromance00vazorich/underyokeromance00vazorich.pdf Vazoff, I. Under the Yoke. A Romance of Bulgarian Liberty. With an Itroduction by E. Goss. A New and Revised Edition. London, 1912 г.] * [https://ia600309.us.archive.org/24/items/ivanvazovkritic00milagoog/ivanvazovkritic00milagoog.pdf Миларов, И. Иван Вазов. Критическа студия. София, 1896 г.] * [https://www.bnt.bg/bg/a/nepoznatiyat-vsepriznat-ivan-vazov-22-06-2015 „Непознатият всепризнат Иван Вазов“], БНТ, История.bg, 22 юни 2015 г. * [https://www.svobodata.com/page.php?pid=17516&rid-29&archive= „Как дочакахме писмо и от Иван Вазов“], Веселина Седларска, 06.01.2016 г. – за мнимо стихотворение от Вазов ;Къщи музеи * [http://vazovmuseum.slovo.bg/ Официална страница на Къща музей Иван Вазов в град София] * [http://vazovmuseum.com/ Официална уеб страница на Къща музей Иван Вазов в град Сопот] * [https://berkovitca.com/2013/03/30/къща-музей-иван-вазов-гр-берковица/#more-839/ Къща музей в град Берковица]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{пост списък|Министър на просветата на България|21}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Вазов, Иван}} [[Категория:Иван Вазов| ]] mxhan94ison6ggeks3wo0k6vwykmeym 12398352 12398350 2024-10-29T11:26:59Z 149.62.207.71 12398352 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | псевдоним = Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. | период = 1870 – 1921 г. | жанрове = [[Лирика]], [[епос]], [[драма]] | дебют = стихотворението „Борба“ (1870) | известни творби = „[[Епопея на забравените]]“<br>„[[Под игото]]“ „[[Немили-недраги]]" „[[Чичовци]]“ | повлиян = [[Христо Ботев]], [[Виктор Юго]], [[Александър Пушкин]] }} {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[Народна партия]] | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|5в=1|8о=1|9о=1|без заглавие=1}} | постове2 = 18-и министър на народното просвещение | години2 = 7 септември 1897 – 30 януари 1899 г. }} }} '''Той''' е [[българи|български]] [[поет]], [[писател]] и [[драматург]], наричан често „[[Патриарх]] на [[българска литература|българската литература]]“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – [[Възраждане]]то и [[Трета българска държава|следосвобожденска България]]. Иван Вазов е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] и [[Министерство на образованието, младежта и науката|министър на народното просвещение]] от [[7 септември]] [[1897]] г. до [[30 януари]] [[1899]] г. от [[Народна партия|Народната партия]]. == Биография == === Детство и юношество === Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни [[стар стил]]) 1850 г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|74 – 75}}</ref> Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и [[патриархалност]]та, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към [[Възраждане|възрожденските]] просветителски и [[патриотизъм|патриотични]] настроения. Брат е на военните дейци [[Георги Вазов]] и [[Владимир Минчов Вазов|Владимир Вазов]], на общественика и политик [[Борис Вазов]], а също на доктор [[Кирил Вазов|Кирил (Кирко) Вазов]]. Според [[Борис Вазов]] родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от [[Нестрам (дем)|нестрамското]] село [[Сопот (Костурско)|Сопот]] (сега несъществуващо), който се преселва в днешния Сопот в края на [[18 век|XVIII век]] по време на размириците при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>{{Карчев|274}}</ref><ref>{{Citation |title=Михаил Арнаудов. „Македония като българска земя“. (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.) |url=http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 |accessdate=2007-07-10 |archivedate=2007-07-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 }}</ref> Иван Вазов завършва местното [[взаимно училище|взаимно]] и [[класно училище]], запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя [[Партений Белчев]], руски възпитаник, отрано се приобщава и към [[руска литература|рускоезичната]] поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в [[Калофер]]ското училище при [[Ботьо Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]), като става негов помощник учител. Там намира богата библиотека от [[френска литература|френскоезични]] и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия,]] ръководена от [[Йоаким Груев]], където трябва да овладее [[гръцки език|гръцки]] и [[турски език]]. Освен това Вазов усърдно изучава [[френски език]] и се увлича от поезията на [[Пиер Беранже]], [[Виктор Юго]] и [[Алфонс дьо Ламартин]]. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „[[Майска китка]]“). През 1870 г. в „Периодическо списание“ на [[Браилско книжовно дружество|Браилското книжовно дружество]] излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.<ref>{{cite web | last = Бачева | first = Ирина | coauthors = Людмила Малинова (съст.) | year = 2013 | url = http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life | title = Кратък летопис | work = vazovmuseum.com | publisher = Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот | accessdate = 18 март 2013 | архив_дата = 2018-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180307021726/http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life }}</ref> === Емиграция в Румъния === [[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Вазов е последен на задния ред]] [[Файл:Ivan-Vazov-letter-30dec1878.jpg|мини|Писмо от Иван Вазов относно запазването на ръкописите в българските манастири в Македония, 30 декември 1898 г.]] Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в [[Румъния]] да практикува при своя чичо, търговец в [[Олтеница]].<ref name="ташев"/> Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава [[румънски език]], запознава се с [[румънска литература|румънската поезия]] и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, вестник „[[Отечество]]“, вестник „[[Свобода (1869 - 1872)|Свобода]]“ и др. Една нощ бяга в [[Браила]], живее 2 – 3 месеца сред [[хъш]]овете в кръчмата на [[Никола Странджата|Нено Тодоров – Странджата]]. Животът сред българските емигранти, срещите с [[Христо Ботев|Ботев]] в Браила и [[Галац]] оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. През 1870 г. Вазов се връща в Сопот.<ref name="ташев"/> По-късно учителства (1872 – 1873) в [[Мустафа паша]] (днес [[Свиленград]]), работи като [[преводач]] на строежа на железопътната линия [[Цариград]] – [[Белово]] ([[Баронхиршовата железница]]), усъвършенства френския език, учи [[немски език]], опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения [[Сопотски революционен комитет]]. След началото на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 г. Вазов заминава за [[Румъния]] и става секретар на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „[[Пряпорец и гусла]]“ (с псевдоним Пейчин) и „[[Тъгите на България]]“. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „[[Избавление]]“, Вазов е писар в [[Свищов]] при губернатора [[Найден Геров]], откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в [[Русе]]. === След Освобождението === В [[Берковица]] той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „[[Грамада (поема)|Грамада]]“. От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]], и се включва в политическия живот като част от [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната партия]]. Той е назначен от генерал-губернатора за депутат в [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]], след което на 12 октомври е избран и в [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] и става негов секретар.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 134 – 136}}</ref> През следващата година е избран само за запасен член на Постоянния комитет, но през януари 1882 година заема мястото в него на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов.<ref name="гешов"/> През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период [[Константин Величков]], Вазов участва в редактирането на вестник „[[Народний глас]]“, от чиито страници води борба срещу [[Режим на пълномощията|суспендирането на Конституцията]] от княз [[Александър Батенберг]]. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.<ref name="ташев"/> [[Файл:Ivan Vazov plaque, Plovdiv, Bulgaria 1.jpg|мини|220px|Паметна плоча в Пловдив]] В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на [[Българско книжовно дружество|Пловдивското научно книжовно дружество]] и става главен редактор на издаваното от него списание „[[Наука (списание, 1881)|Наука]]“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след [[Освобождението]] (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „[[Зора (списание)|Зора]]“ – първото чисто литературно списание в [[България]]. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „[[Българска христоматия]]“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „[[Епопея на забравените]]“, стихотворенията „[[При Рилския манастир]]“, „[[Българският език]]“, „[[Към свободата]]“, „[[Не се гаси туй, що не гасне]]“, „[[Новото гробище над Сливница]]“, повестите „[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, разказът „[[Иде ли?]]“ и др. След провала на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] през [[1886]] г. Вазов, който е активен [[Русофилство|русофил]], заминава през [[Цариград]] за [[Одеса]].<ref name="ташев"/> Там той пише романа „[[Под игото]]“, публикуван след завръщането му в България в „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. === Софийски период === [[Файл:Ivan Vazov Alexandar Vladikov.jpg|мини|Късен портрет от [[Александър Владиков]], 25 ноември 1920 г.]] През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в [[София]].<ref name="ташев"/> През 1890 г. основава списание „[[Денница (списание)|Денница]]“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „[[Драски и шарки]]“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в [[Правителство на България (17)|третото правителство]] на [[Константин Стоилов]]. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в [[V велико народно събрание]].<ref name="ташев"/> На [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1918 г. откликва с 3 стихосбирки – поетична [[хроника]] на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Тройния съюз]], но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората [[национална катастрофа]] приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София. Действителен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г. Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят [[Александър Стамболийски]] прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са [[Национализация|национализирани]] без компенсация. Вещите, намиращи се у трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.II | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 22 | isbn = 978-954-90758-8-5}}</ref> == Творчество == {{Основна|Произведения на Иван Вазов}} През [[1870]] г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „[[Борба (Иван Вазов)|Борба]]“. През [[1872]] г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До [[1875]] – [[1876]] г. Вазов пише и любовни стихотворения. През [[1876]] г. отпечатва първата си стихосбирка – „[[Пряпорец и гусла|Пряпорец и Гусла]]“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в [[Букурещ]]. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „[[Тъгите на България]]“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през [[1878]] г. и носи заглавието „[[Избавление]]“. През [[1881]] г. Вазов издава стихосбирката „[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589|заглавие=Форум на клуб за Фантастика, Евристика и Прогностика „Иван Ефремов“, София|автор=Александър Карапанчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Музеи за Вазов == [[Файл:Vazov_Museum_Sopot.jpg|мини|Къща музей на Иван Вазов в [[Сопот]]]] [[Файл:Vazov Sofia Home.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в София]] [[Файл:Berkovica Ivan Vazov House.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в [[Берковица]]]] * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)|Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот]], родният дом на патриарха на българската литература – град [[Сопот]], [[Пловдивска област]], част от [[Стоте национални туристически обекта]]. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. почивен ден понеделник. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 г., е разрушена при опожаряването на града по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]]. През 1920 г. се взема решение за възстановяването ѝ и през 1935 г. музеят е открит. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (София)|Къща музей „Иван Вазов“ в София]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya |заглавие=Виртуална разходка на къщата-музей, посветена на Иван Вазов в София |достъп_дата=2017-03-08 |архив_дата=2017-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170309060609/http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya }}</ref>, домът на Вазов в [[София]], на едноименната улица при пресечката с улица „Георги Раковски“. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)|Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица , България]]. [[Файл:Ivan Vazov's Grave.JPG|мини|Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света София“. Камъкът е Витошки сианит от морените на Златните мостове, където Вазов е обичал да ходи на отдих ({{maplink|type=point|coord=42.69665_N_23.332383_E_|title=Гробът на Иван Вазов}}).]] == Награди == * Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895). * Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895). * Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896). * През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. [[Иван Шишманов]], за [[Нобелова награда за литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=9573 | заглавие = Ivan Vazov | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = Nobelprize.org | език = en }}</ref> * Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/doktor_honoris_kauza | заглавие = Доктор хонорис кауза на СУ | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = uni-sofia.bg | език = }}</ref> * Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София. * Награден със златен часовник с рубини от министър [[Стоян Омарчевски]] (1920). * Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от [[Борис III|Цар Борис III]] (1920). * Почетен гражданин на София (1920). * Почетен член на БАН от 1920. == Други == * Името на Иван Вазов носи морският нос [[Вазов (нос)|Вазов]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134675 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Vazov Point.</ref> * Иван Вазов е изобразен на [[банкнота]]та от 200 [[лев]]а, емисия [[1992]] г., която е в обращение от [[1 ноември]] [[1992]] до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2, с. 107</ref> * Името на Иван Вазов носи [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър]] в София (от 1962) * На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София. * Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“. == Библиография == * Любомир Андрейчин, Мария Стоева, Е. Пернишка, В. Кювлиева, С. Георгиев, Х. Станева, ''Език и стил на Иван Вазов. (Изследване)''. С., Нар. просвета, 1975. 115 с. * Плачков, Ив. „Гусла“. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова. Критика. 1881 == Бележки == <references /> [[Файл:Паметник на Иван Вазов в парк "Борисова градина".jpg|мини|200п|ляво|Паметник на Иван Вазов в Борисовата градина в София]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|ivan_vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Иван Вазов}} {{Сродни проекти Уикицитат}} {{Сродни проекти Общомедия|Ivan Vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти край}} * [https://vasov.litclub.bg/ Иван Вазов – романи, повести, разкази, критика, публицистика], Литературен клуб * [http://www.slovo.bg/vazov/ Иван Вазов – романи, повести, стихотворения и др.], свободна библиотека „Словото“ * [http://liternet.bg/publish/vazov/index.html Иван Вазов – стихосбирки и стихотворения] в ЛитерНет * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/v/ivazov.htm Литературна критика и изследвания върху Вазов] в ЛитерНет * [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=14&cpos=702000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Иван Вазов и критически текстове за него], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ * [https://ia600308.us.archive.org/13/items/blgarskakhristo01veligoog/blgarskakhristo01veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. I. Проза. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia600308.us.archive.org/18/items/blgarskakhristo00veligoog/blgarskakhristo00veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. II. Поезия. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia700407.us.archive.org/9/items/dennitsa01vazogoog/dennitsa01vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. Иван Вазов. Г. I (1890)] * [https://ia700306.us.archive.org/10/items/dennitsa00vazogoog/dennitsa00vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. И. Вазов. Г. II (1891)] * [https://ia700402.us.archive.org/35/items/underyokeromance00vazorich/underyokeromance00vazorich.pdf Vazoff, I. Under the Yoke. A Romance of Bulgarian Liberty. With an Itroduction by E. Goss. A New and Revised Edition. London, 1912 г.] * [https://ia600309.us.archive.org/24/items/ivanvazovkritic00milagoog/ivanvazovkritic00milagoog.pdf Миларов, И. Иван Вазов. Критическа студия. София, 1896 г.] * [https://www.bnt.bg/bg/a/nepoznatiyat-vsepriznat-ivan-vazov-22-06-2015 „Непознатият всепризнат Иван Вазов“], БНТ, История.bg, 22 юни 2015 г. * [https://www.svobodata.com/page.php?pid=17516&rid-29&archive= „Как дочакахме писмо и от Иван Вазов“], Веселина Седларска, 06.01.2016 г. – за мнимо стихотворение от Вазов ;Къщи музеи * [http://vazovmuseum.slovo.bg/ Официална страница на Къща музей Иван Вазов в град София] * [http://vazovmuseum.com/ Официална уеб страница на Къща музей Иван Вазов в град Сопот] * [https://berkovitca.com/2013/03/30/къща-музей-иван-вазов-гр-берковица/#more-839/ Къща музей в град Берковица]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{пост списък|Министър на просветата на България|21}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Вазов, Иван}} [[Категория:Иван Вазов| ]] lxy9110uznqk9aaaa70tr82sstaivxh 12398354 12398352 2024-10-29T11:28:50Z Ted Masters 210248 12398354 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | псевдоним = Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. | период = 1870 – 1921 г. | жанрове = [[Лирика]], [[епос]], [[драма]] | дебют = стихотворението „Борба“ (1870) | известни творби = „[[Епопея на забравените]]“<br>„[[Под игото]]“ „[[Немили-недраги]]" „[[Чичовци]]“ | повлиян = [[Христо Ботев]], [[Виктор Юго]], [[Александър Пушкин]] }} {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[Народна партия]] | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|5в=1|8о=1|9о=1|без заглавие=1}} | постове2 = 18-и министър на народното просвещение | години2 = 7 септември 1897 – 30 януари 1899 г. }} }} '''Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов''' е [[българи|български]] [[поет]], [[писател]] и [[драматург]], наричан често „[[Патриарх]] на [[българска литература|българската литература]]“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – [[Възраждане]]то и [[Трета българска държава|следосвобожденска България]]. Иван Вазов е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] и [[Министерство на образованието, младежта и науката|министър на народното просвещение]] от [[7 септември]] [[1897]] г. до [[30 януари]] [[1899]] г. от [[Народна партия|Народната партия]]. == Биография == === Детство и юношество === Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни [[стар стил]]) 1850 г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|74 – 75}}</ref> Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и [[патриархалност]]та, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към [[Възраждане|възрожденските]] просветителски и [[патриотизъм|патриотични]] настроения. Брат е на военните дейци [[Георги Вазов]] и [[Владимир Минчов Вазов|Владимир Вазов]], на общественика и политик [[Борис Вазов]], а също на доктор [[Кирил Вазов|Кирил (Кирко) Вазов]]. Според [[Борис Вазов]] родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от [[Нестрам (дем)|нестрамското]] село [[Сопот (Костурско)|Сопот]] (сега несъществуващо), който се преселва в днешния Сопот в края на [[18 век|XVIII век]] по време на размириците при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>{{Карчев|274}}</ref><ref>{{Citation |title=Михаил Арнаудов. „Македония като българска земя“. (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.) |url=http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 |accessdate=2007-07-10 |archivedate=2007-07-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 }}</ref> Иван Вазов завършва местното [[взаимно училище|взаимно]] и [[класно училище]], запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя [[Партений Белчев]], руски възпитаник, отрано се приобщава и към [[руска литература|рускоезичната]] поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в [[Калофер]]ското училище при [[Ботьо Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]), като става негов помощник учител. Там намира богата библиотека от [[френска литература|френскоезични]] и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия,]] ръководена от [[Йоаким Груев]], където трябва да овладее [[гръцки език|гръцки]] и [[турски език]]. Освен това Вазов усърдно изучава [[френски език]] и се увлича от поезията на [[Пиер Беранже]], [[Виктор Юго]] и [[Алфонс дьо Ламартин]]. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „[[Майска китка]]“). През 1870 г. в „Периодическо списание“ на [[Браилско книжовно дружество|Браилското книжовно дружество]] излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.<ref>{{cite web | last = Бачева | first = Ирина | coauthors = Людмила Малинова (съст.) | year = 2013 | url = http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life | title = Кратък летопис | work = vazovmuseum.com | publisher = Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот | accessdate = 18 март 2013 | архив_дата = 2018-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180307021726/http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life }}</ref> === Емиграция в Румъния === [[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Вазов е последен на задния ред]] [[Файл:Ivan-Vazov-letter-30dec1878.jpg|мини|Писмо от Иван Вазов относно запазването на ръкописите в българските манастири в Македония, 30 декември 1898 г.]] Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в [[Румъния]] да практикува при своя чичо, търговец в [[Олтеница]].<ref name="ташев"/> Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава [[румънски език]], запознава се с [[румънска литература|румънската поезия]] и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, вестник „[[Отечество]]“, вестник „[[Свобода (1869 - 1872)|Свобода]]“ и др. Една нощ бяга в [[Браила]], живее 2 – 3 месеца сред [[хъш]]овете в кръчмата на [[Никола Странджата|Нено Тодоров – Странджата]]. Животът сред българските емигранти, срещите с [[Христо Ботев|Ботев]] в Браила и [[Галац]] оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. През 1870 г. Вазов се връща в Сопот.<ref name="ташев"/> По-късно учителства (1872 – 1873) в [[Мустафа паша]] (днес [[Свиленград]]), работи като [[преводач]] на строежа на железопътната линия [[Цариград]] – [[Белово]] ([[Баронхиршовата железница]]), усъвършенства френския език, учи [[немски език]], опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения [[Сопотски революционен комитет]]. След началото на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 г. Вазов заминава за [[Румъния]] и става секретар на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „[[Пряпорец и гусла]]“ (с псевдоним Пейчин) и „[[Тъгите на България]]“. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „[[Избавление]]“, Вазов е писар в [[Свищов]] при губернатора [[Найден Геров]], откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в [[Русе]]. === След Освобождението === В [[Берковица]] той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „[[Грамада (поема)|Грамада]]“. От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]], и се включва в политическия живот като част от [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната партия]]. Той е назначен от генерал-губернатора за депутат в [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]], след което на 12 октомври е избран и в [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] и става негов секретар.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 134 – 136}}</ref> През следващата година е избран само за запасен член на Постоянния комитет, но през януари 1882 година заема мястото в него на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов.<ref name="гешов"/> През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период [[Константин Величков]], Вазов участва в редактирането на вестник „[[Народний глас]]“, от чиито страници води борба срещу [[Режим на пълномощията|суспендирането на Конституцията]] от княз [[Александър Батенберг]]. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.<ref name="ташев"/> [[Файл:Ivan Vazov plaque, Plovdiv, Bulgaria 1.jpg|мини|220px|Паметна плоча в Пловдив]] В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на [[Българско книжовно дружество|Пловдивското научно книжовно дружество]] и става главен редактор на издаваното от него списание „[[Наука (списание, 1881)|Наука]]“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след [[Освобождението]] (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „[[Зора (списание)|Зора]]“ – първото чисто литературно списание в [[България]]. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „[[Българска христоматия]]“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „[[Епопея на забравените]]“, стихотворенията „[[При Рилския манастир]]“, „[[Българският език]]“, „[[Към свободата]]“, „[[Не се гаси туй, що не гасне]]“, „[[Новото гробище над Сливница]]“, повестите „[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, разказът „[[Иде ли?]]“ и др. След провала на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] през [[1886]] г. Вазов, който е активен [[Русофилство|русофил]], заминава през [[Цариград]] за [[Одеса]].<ref name="ташев"/> Там той пише романа „[[Под игото]]“, публикуван след завръщането му в България в „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. === Софийски период === [[Файл:Ivan Vazov Alexandar Vladikov.jpg|мини|Късен портрет от [[Александър Владиков]], 25 ноември 1920 г.]] През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в [[София]].<ref name="ташев"/> През 1890 г. основава списание „[[Денница (списание)|Денница]]“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „[[Драски и шарки]]“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в [[Правителство на България (17)|третото правителство]] на [[Константин Стоилов]]. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в [[V велико народно събрание]].<ref name="ташев"/> На [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1918 г. откликва с 3 стихосбирки – поетична [[хроника]] на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Тройния съюз]], но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората [[национална катастрофа]] приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София. Действителен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г. Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят [[Александър Стамболийски]] прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са [[Национализация|национализирани]] без компенсация. Вещите, намиращи се у трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.II | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 22 | isbn = 978-954-90758-8-5}}</ref> == Творчество == {{Основна|Произведения на Иван Вазов}} През [[1870]] г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „[[Борба (Иван Вазов)|Борба]]“. През [[1872]] г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До [[1875]] – [[1876]] г. Вазов пише и любовни стихотворения. През [[1876]] г. отпечатва първата си стихосбирка – „[[Пряпорец и гусла|Пряпорец и Гусла]]“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в [[Букурещ]]. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „[[Тъгите на България]]“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през [[1878]] г. и носи заглавието „[[Избавление]]“. През [[1881]] г. Вазов издава стихосбирката „[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589|заглавие=Форум на клуб за Фантастика, Евристика и Прогностика „Иван Ефремов“, София|автор=Александър Карапанчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Музеи за Вазов == [[Файл:Vazov_Museum_Sopot.jpg|мини|Къща музей на Иван Вазов в [[Сопот]]]] [[Файл:Vazov Sofia Home.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в София]] [[Файл:Berkovica Ivan Vazov House.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в [[Берковица]]]] * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)|Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот]], родният дом на патриарха на българската литература – град [[Сопот]], [[Пловдивска област]], част от [[Стоте национални туристически обекта]]. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. почивен ден понеделник. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 г., е разрушена при опожаряването на града по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]]. През 1920 г. се взема решение за възстановяването ѝ и през 1935 г. музеят е открит. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (София)|Къща музей „Иван Вазов“ в София]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya |заглавие=Виртуална разходка на къщата-музей, посветена на Иван Вазов в София |достъп_дата=2017-03-08 |архив_дата=2017-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170309060609/http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya }}</ref>, домът на Вазов в [[София]], на едноименната улица при пресечката с улица „Георги Раковски“. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)|Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица , България]]. [[Файл:Ivan Vazov's Grave.JPG|мини|Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света София“. Камъкът е Витошки сианит от морените на Златните мостове, където Вазов е обичал да ходи на отдих ({{maplink|type=point|coord=42.69665_N_23.332383_E_|title=Гробът на Иван Вазов}}).]] == Награди == * Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895). * Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895). * Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896). * През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. [[Иван Шишманов]], за [[Нобелова награда за литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=9573 | заглавие = Ivan Vazov | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = Nobelprize.org | език = en }}</ref> * Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/doktor_honoris_kauza | заглавие = Доктор хонорис кауза на СУ | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = uni-sofia.bg | език = }}</ref> * Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София. * Награден със златен часовник с рубини от министър [[Стоян Омарчевски]] (1920). * Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от [[Борис III|Цар Борис III]] (1920). * Почетен гражданин на София (1920). * Почетен член на БАН от 1920. == Други == * Името на Иван Вазов носи морският нос [[Вазов (нос)|Вазов]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134675 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Vazov Point.</ref> * Иван Вазов е изобразен на [[банкнота]]та от 200 [[лев]]а, емисия [[1992]] г., която е в обращение от [[1 ноември]] [[1992]] до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2, с. 107</ref> * Името на Иван Вазов носи [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър]] в София (от 1962) * На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София. * Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“. == Библиография == * Любомир Андрейчин, Мария Стоева, Е. Пернишка, В. Кювлиева, С. Георгиев, Х. Станева, ''Език и стил на Иван Вазов. (Изследване)''. С., Нар. просвета, 1975. 115 с. * Плачков, Ив. „Гусла“. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова. Критика. 1881 == Бележки == <references /> [[Файл:Паметник на Иван Вазов в парк "Борисова градина".jpg|мини|200п|ляво|Паметник на Иван Вазов в Борисовата градина в София]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|ivan_vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Иван Вазов}} {{Сродни проекти Уикицитат}} {{Сродни проекти Общомедия|Ivan Vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти край}} * [https://vasov.litclub.bg/ Иван Вазов – романи, повести, разкази, критика, публицистика], Литературен клуб * [http://www.slovo.bg/vazov/ Иван Вазов – романи, повести, стихотворения и др.], свободна библиотека „Словото“ * [http://liternet.bg/publish/vazov/index.html Иван Вазов – стихосбирки и стихотворения] в ЛитерНет * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/v/ivazov.htm Литературна критика и изследвания върху Вазов] в ЛитерНет * [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=14&cpos=702000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Иван Вазов и критически текстове за него], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ * [https://ia600308.us.archive.org/13/items/blgarskakhristo01veligoog/blgarskakhristo01veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. I. Проза. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia600308.us.archive.org/18/items/blgarskakhristo00veligoog/blgarskakhristo00veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. II. Поезия. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia700407.us.archive.org/9/items/dennitsa01vazogoog/dennitsa01vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. Иван Вазов. Г. I (1890)] * [https://ia700306.us.archive.org/10/items/dennitsa00vazogoog/dennitsa00vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. И. Вазов. Г. II (1891)] * [https://ia700402.us.archive.org/35/items/underyokeromance00vazorich/underyokeromance00vazorich.pdf Vazoff, I. Under the Yoke. A Romance of Bulgarian Liberty. With an Itroduction by E. Goss. A New and Revised Edition. London, 1912 г.] * [https://ia600309.us.archive.org/24/items/ivanvazovkritic00milagoog/ivanvazovkritic00milagoog.pdf Миларов, И. Иван Вазов. Критическа студия. София, 1896 г.] * [https://www.bnt.bg/bg/a/nepoznatiyat-vsepriznat-ivan-vazov-22-06-2015 „Непознатият всепризнат Иван Вазов“], БНТ, История.bg, 22 юни 2015 г. * [https://www.svobodata.com/page.php?pid=17516&rid-29&archive= „Как дочакахме писмо и от Иван Вазов“], Веселина Седларска, 06.01.2016 г. – за мнимо стихотворение от Вазов ;Къщи музеи * [http://vazovmuseum.slovo.bg/ Официална страница на Къща музей Иван Вазов в град София] * [http://vazovmuseum.com/ Официална уеб страница на Къща музей Иван Вазов в град Сопот] * [https://berkovitca.com/2013/03/30/къща-музей-иван-вазов-гр-берковица/#more-839/ Къща музей в град Берковица]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{пост списък|Министър на просветата на България|21}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Вазов, Иван}} [[Категория:Иван Вазов| ]] 2do6yhvaezabrd6ovax2vfutpisexnd 12398377 12398354 2024-10-29T11:53:45Z 213.149.156.230 12398377 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | псевдоним = Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. | период = 1870 – 1921 г. | жанрове = [[Лирика]], [[епос]], [[драма]] | дебют = стихотворението „Борба“ (1870) | известни творби = „[[Епопея на забравените]]“<br>„[[Под игото]]“ „[[Немили-недраги]]" „[[Чичовци]]“ | повлиян = [[Христо Ботев]], [[Виктор Юго]], [[Александър Пушкин]] }} {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[Народна партия]] | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|5в=1|8о=1|9о=1|без заглавие=1}} | постове2 = 18-и министър на народното просвещение | години2 = 7 септември 1897 – 30 януари 1899 г. }} }} Аз съм наи голямуя т геи на света е [[българи|български]] [[поет]], [[писател]] и [[драматург]], наричан често „[[Патриарх]] на [[българска литература|българската литература]]“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – [[Възраждане]]то и [[Трета българска държава|следосвобожденска България]]. Иван Вазов е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] и [[Министерство на образованието, младежта и науката|министър на народното просвещение]] от [[7 септември]] [[1897]] г. до [[30 януари]] [[1899]] г. от [[Народна партия|Народната партия]]. == Биография == === Детство и юношество === Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни [[стар стил]]) 1850 г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|74 – 75}}</ref> Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и [[патриархалност]]та, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към [[Възраждане|възрожденските]] просветителски и [[патриотизъм|патриотични]] настроения. Брат е на военните дейци [[Георги Вазов]] и [[Владимир Минчов Вазов|Владимир Вазов]], на общественика и политик [[Борис Вазов]], а също на доктор [[Кирил Вазов|Кирил (Кирко) Вазов]]. Според [[Борис Вазов]] родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от [[Нестрам (дем)|нестрамското]] село [[Сопот (Костурско)|Сопот]] (сега несъществуващо), който се преселва в днешния Сопот в края на [[18 век|XVIII век]] по време на размириците при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>{{Карчев|274}}</ref><ref>{{Citation |title=Михаил Арнаудов. „Македония като българска земя“. (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.) |url=http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 |accessdate=2007-07-10 |archivedate=2007-07-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 }}</ref> Иван Вазов завършва местното [[взаимно училище|взаимно]] и [[класно училище]], запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя [[Партений Белчев]], руски възпитаник, отрано се приобщава и към [[руска литература|рускоезичната]] поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в [[Калофер]]ското училище при [[Ботьо Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]), като става негов помощник учител. Там намира богата библиотека от [[френска литература|френскоезични]] и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия,]] ръководена от [[Йоаким Груев]], където трябва да овладее [[гръцки език|гръцки]] и [[турски език]]. Освен това Вазов усърдно изучава [[френски език]] и се увлича от поезията на [[Пиер Беранже]], [[Виктор Юго]] и [[Алфонс дьо Ламартин]]. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „[[Майска китка]]“). През 1870 г. в „Периодическо списание“ на [[Браилско книжовно дружество|Браилското книжовно дружество]] излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.<ref>{{cite web | last = Бачева | first = Ирина | coauthors = Людмила Малинова (съст.) | year = 2013 | url = http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life | title = Кратък летопис | work = vazovmuseum.com | publisher = Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот | accessdate = 18 март 2013 | архив_дата = 2018-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180307021726/http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life }}</ref> === Емиграция в Румъния === [[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Вазов е последен на задния ред]] [[Файл:Ivan-Vazov-letter-30dec1878.jpg|мини|Писмо от Иван Вазов относно запазването на ръкописите в българските манастири в Македония, 30 декември 1898 г.]] Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в [[Румъния]] да практикува при своя чичо, търговец в [[Олтеница]].<ref name="ташев"/> Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава [[румънски език]], запознава се с [[румънска литература|румънската поезия]] и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, вестник „[[Отечество]]“, вестник „[[Свобода (1869 - 1872)|Свобода]]“ и др. Една нощ бяга в [[Браила]], живее 2 – 3 месеца сред [[хъш]]овете в кръчмата на [[Никола Странджата|Нено Тодоров – Странджата]]. Животът сред българските емигранти, срещите с [[Христо Ботев|Ботев]] в Браила и [[Галац]] оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. През 1870 г. Вазов се връща в Сопот.<ref name="ташев"/> По-късно учителства (1872 – 1873) в [[Мустафа паша]] (днес [[Свиленград]]), работи като [[преводач]] на строежа на железопътната линия [[Цариград]] – [[Белово]] ([[Баронхиршовата железница]]), усъвършенства френския език, учи [[немски език]], опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения [[Сопотски революционен комитет]]. След началото на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 г. Вазов заминава за [[Румъния]] и става секретар на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „[[Пряпорец и гусла]]“ (с псевдоним Пейчин) и „[[Тъгите на България]]“. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „[[Избавление]]“, Вазов е писар в [[Свищов]] при губернатора [[Найден Геров]], откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в [[Русе]]. === След Освобождението === В [[Берковица]] той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „[[Грамада (поема)|Грамада]]“. От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]], и се включва в политическия живот като част от [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната партия]]. Той е назначен от генерал-губернатора за депутат в [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]], след което на 12 октомври е избран и в [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] и става негов секретар.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 134 – 136}}</ref> През следващата година е избран само за запасен член на Постоянния комитет, но през януари 1882 година заема мястото в него на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов.<ref name="гешов"/> През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период [[Константин Величков]], Вазов участва в редактирането на вестник „[[Народний глас]]“, от чиито страници води борба срещу [[Режим на пълномощията|суспендирането на Конституцията]] от княз [[Александър Батенберг]]. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.<ref name="ташев"/> [[Файл:Ivan Vazov plaque, Plovdiv, Bulgaria 1.jpg|мини|220px|Паметна плоча в Пловдив]] В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на [[Българско книжовно дружество|Пловдивското научно книжовно дружество]] и става главен редактор на издаваното от него списание „[[Наука (списание, 1881)|Наука]]“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след [[Освобождението]] (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „[[Зора (списание)|Зора]]“ – първото чисто литературно списание в [[България]]. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „[[Българска христоматия]]“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „[[Епопея на забравените]]“, стихотворенията „[[При Рилския манастир]]“, „[[Българският език]]“, „[[Към свободата]]“, „[[Не се гаси туй, що не гасне]]“, „[[Новото гробище над Сливница]]“, повестите „[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, разказът „[[Иде ли?]]“ и др. След провала на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] през [[1886]] г. Вазов, който е активен [[Русофилство|русофил]], заминава през [[Цариград]] за [[Одеса]].<ref name="ташев"/> Там той пише романа „[[Под игото]]“, публикуван след завръщането му в България в „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. === Софийски период === [[Файл:Ivan Vazov Alexandar Vladikov.jpg|мини|Късен портрет от [[Александър Владиков]], 25 ноември 1920 г.]] През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в [[София]].<ref name="ташев"/> През 1890 г. основава списание „[[Денница (списание)|Денница]]“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „[[Драски и шарки]]“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в [[Правителство на България (17)|третото правителство]] на [[Константин Стоилов]]. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в [[V велико народно събрание]].<ref name="ташев"/> На [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1918 г. откликва с 3 стихосбирки – поетична [[хроника]] на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Тройния съюз]], но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората [[национална катастрофа]] приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София. Действителен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г. Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят [[Александър Стамболийски]] прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са [[Национализация|национализирани]] без компенсация. Вещите, намиращи се у трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.II | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 22 | isbn = 978-954-90758-8-5}}</ref> == Творчество == {{Основна|Произведения на Иван Вазов}} През [[1870]] г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „[[Борба (Иван Вазов)|Борба]]“. През [[1872]] г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До [[1875]] – [[1876]] г. Вазов пише и любовни стихотворения. През [[1876]] г. отпечатва първата си стихосбирка – „[[Пряпорец и гусла|Пряпорец и Гусла]]“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в [[Букурещ]]. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „[[Тъгите на България]]“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през [[1878]] г. и носи заглавието „[[Избавление]]“. През [[1881]] г. Вазов издава стихосбирката „[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589|заглавие=Форум на клуб за Фантастика, Евристика и Прогностика „Иван Ефремов“, София|автор=Александър Карапанчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Музеи за Вазов == [[Файл:Vazov_Museum_Sopot.jpg|мини|Къща музей на Иван Вазов в [[Сопот]]]] [[Файл:Vazov Sofia Home.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в София]] [[Файл:Berkovica Ivan Vazov House.JPG|мини|Къща музей „Иван Вазов“ в [[Берковица]]]] * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)|Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот]], родният дом на патриарха на българската литература – град [[Сопот]], [[Пловдивска област]], част от [[Стоте национални туристически обекта]]. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. почивен ден понеделник. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 г., е разрушена при опожаряването на града по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]]. През 1920 г. се взема решение за възстановяването ѝ и през 1935 г. музеят е открит. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (София)|Къща музей „Иван Вазов“ в София]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya |заглавие=Виртуална разходка на къщата-музей, посветена на Иван Вазов в София |достъп_дата=2017-03-08 |архив_дата=2017-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170309060609/http://www.nlmuseum.bg/index.php/virtualni-razhodkai/kashta-muzei-ivan-vazov-sofiya }}</ref>, домът на Вазов в [[София]], на едноименната улица при пресечката с улица „Георги Раковски“. * [[Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)|Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица , България]]. [[Файл:Ivan Vazov's Grave.JPG|мини|Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света София“. Камъкът е Витошки сианит от морените на Златните мостове, където Вазов е обичал да ходи на отдих ({{maplink|type=point|coord=42.69665_N_23.332383_E_|title=Гробът на Иван Вазов}}).]] == Награди == * Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895). * Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895). * Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896). * През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. [[Иван Шишманов]], за [[Нобелова награда за литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=9573 | заглавие = Ivan Vazov | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = Nobelprize.org | език = en }}</ref> * Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/doktor_honoris_kauza | заглавие = Доктор хонорис кауза на СУ | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = uni-sofia.bg | език = }}</ref> * Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София. * Награден със златен часовник с рубини от министър [[Стоян Омарчевски]] (1920). * Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от [[Борис III|Цар Борис III]] (1920). * Почетен гражданин на София (1920). * Почетен член на БАН от 1920. == Други == * Името на Иван Вазов носи морският нос [[Вазов (нос)|Вазов]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134675 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Vazov Point.</ref> * Иван Вазов е изобразен на [[банкнота]]та от 200 [[лев]]а, емисия [[1992]] г., която е в обращение от [[1 ноември]] [[1992]] до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2, с. 107</ref> * Името на Иван Вазов носи [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър]] в София (от 1962) * На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София. * Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“. == Библиография == * Любомир Андрейчин, Мария Стоева, Е. Пернишка, В. Кювлиева, С. Георгиев, Х. Станева, ''Език и стил на Иван Вазов. (Изследване)''. С., Нар. просвета, 1975. 115 с. * Плачков, Ив. „Гусла“. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова. Критика. 1881 == Бележки == <references /> [[Файл:Паметник на Иван Вазов в парк "Борисова градина".jpg|мини|200п|ляво|Паметник на Иван Вазов в Борисовата градина в София]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|ivan_vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти начало}} {{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Иван Вазов}} {{Сродни проекти Уикицитат}} {{Сродни проекти Общомедия|Ivan Vazov|Иван Вазов}} {{Сродни проекти край}} * [https://vasov.litclub.bg/ Иван Вазов – романи, повести, разкази, критика, публицистика], Литературен клуб * [http://www.slovo.bg/vazov/ Иван Вазов – романи, повести, стихотворения и др.], свободна библиотека „Словото“ * [http://liternet.bg/publish/vazov/index.html Иван Вазов – стихосбирки и стихотворения] в ЛитерНет * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/v/ivazov.htm Литературна критика и изследвания върху Вазов] в ЛитерНет * [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=14&cpos=702000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Иван Вазов и критически текстове за него], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ * [https://ia600308.us.archive.org/13/items/blgarskakhristo01veligoog/blgarskakhristo01veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. I. Проза. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia600308.us.archive.org/18/items/blgarskakhristo00veligoog/blgarskakhristo00veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. II. Поезия. Пловдив, 1884 г.] * [https://ia700407.us.archive.org/9/items/dennitsa01vazogoog/dennitsa01vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. Иван Вазов. Г. I (1890)] * [https://ia700306.us.archive.org/10/items/dennitsa00vazogoog/dennitsa00vazogoog.pdf сп. „Денница“. Ред. И. Вазов. Г. II (1891)] * [https://ia700402.us.archive.org/35/items/underyokeromance00vazorich/underyokeromance00vazorich.pdf Vazoff, I. Under the Yoke. A Romance of Bulgarian Liberty. With an Itroduction by E. Goss. A New and Revised Edition. London, 1912 г.] * [https://ia600309.us.archive.org/24/items/ivanvazovkritic00milagoog/ivanvazovkritic00milagoog.pdf Миларов, И. Иван Вазов. Критическа студия. София, 1896 г.] * [https://www.bnt.bg/bg/a/nepoznatiyat-vsepriznat-ivan-vazov-22-06-2015 „Непознатият всепризнат Иван Вазов“], БНТ, История.bg, 22 юни 2015 г. * [https://www.svobodata.com/page.php?pid=17516&rid-29&archive= „Как дочакахме писмо и от Иван Вазов“], Веселина Седларска, 06.01.2016 г. – за мнимо стихотворение от Вазов ;Къщи музеи * [http://vazovmuseum.slovo.bg/ Официална страница на Къща музей Иван Вазов в град София] * [http://vazovmuseum.com/ Официална уеб страница на Къща музей Иван Вазов в град Сопот] * [https://berkovitca.com/2013/03/30/къща-музей-иван-вазов-гр-берковица/#more-839/ Къща музей в град Берковица]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{пост списък|Министър на просветата на България|21}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Вазов, Иван}} [[Категория:Иван Вазов| ]] 85zwfizdehea8d27qg68px14atdcb7f 0 3215 12397711 12394612 2024-10-28T18:24:44Z PowerBUL 202075 12397711 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | националност = {{флагче с име|България}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела, Багряна | жанрове = [[поезия]] }} | брак = [[Иван Шапкарев]] (1919 – 1926)<br>Александър Ликов | деца = [[Любомир Шапкарев]] }} '''Елисавета Багряна''' ([[псевдоним]] на '''Елисавета Любомирова Белчева''', известна сред приятели като '''Лиза Багряна'''<ref name="blaga"/>) е [[Българи|българска]] [[поет]]еса, авторка на [[детски книги]] и [[преводач]]ка.<ref name="blaga">[[Блага Димитрова]], ''По любов и по дълг'' в Майстори на превода, Лъчезар Станчев (ред.), София, Народна култура, 1984.</ref> == Биография == Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в [[София]]. В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в [[Велико Търново|Търново]], където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане (днес [[Недялско]]). Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена. [[Файл:BASA-373К-1-690-1-Zlatorog.jpg|мини|260px|ляво|Групова снимка на сътрудниците на списание „[[Златорог]]“, 1925 – 1927 г. Багряна е пета права от ляво надясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“]] През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През този период се запознава с писателите [[Георги Райчев]], [[Константин Константинов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Димитър Подвързачов]], [[Христо Ясенов]] и [[Йордан Йовков]]. През 1915 г. в списание „[[Съвременна мисъл]]“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода 1915 – 1919 г. работи като гимназиална [[учител]]ка във [[Враца]] и [[Кюстендил]]. През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „[[Вестник на жената]]“, в. „[[Лик (вестник)|Лик]]“, в списанията „[[Съвременник]]“, „[[Златорог]]“ и други. Утвърждава се като поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). След преврата от 19 май 1934 г. постепенно става близка до двореца. Името ѝ се свързва с делото от 1942 г. срещу [[Никола Вапцаров]], на което е призована като свидетелка. В следващите години сътрудничи на в. „[[Литературен фронт]]“, на списанията „[[Изкуство (списание)|Изкуство]]“, „[[Септември (списание)|Септември]]“, „[[Пламък]]“ и др. От 1952 г. е членка на редакционната колегия на списание „Септември“. === Личен живот === През 1919 г. се омъжва за капитан [[Иван Шапкарев]]. От брака им се ражда син – Любомир. През 1925 г. се запознава с [[Боян Пенев]] – литературен историк и литературовед. Под негово влияние Багряна започва да пише със свободен стих и ритъм.<ref>Бл. Димитрова, Й. Василев. ''Дни – бели и черни''. София, 1993.</ref> През 1924 г. двамата започват романтична връзка. По това време тя все още е омъжена за Шапкарев, а Пенев от своя страна бил женен за [[Дора Габе]]. Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира, а през 1926 г. получава развод. Багряна и Пенев правят планове за съвместен живот, но месец преди бракоразводното му дело с Дора Габе (насрочено било за 15 юли 1927 г.), литературоведът неочаквано умира. Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години. == Творчество == [[Файл:NHMB-Personal-belongings-of-Elisaveta-Bagryana.jpg|мини|260px|Лични вещи на Елисавета Багряна. Експонати на [[НИМ]]]] [[Файл:Elisaveta Bagryana memorial plaque - 58 Neofit Rilski Str, Sofia.jpg|мини|250px|Паметната плоча на [[c:File:Elisaveta Bagryana house - 58 Neofit Rilski Str, Sofia.jpg|дома]], в който Багряна живее и твори от 1957 до 1991 г. на ул. „Неофит Рилски“ № 58, София]] Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През [[1950-те|50-те години]] Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“). Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност. Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна. Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във [[Франция]], [[Чехословакия]], [[Югославия]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Румъния]], [[Италия]], [[Швеция]], [[Полша]] и др. === Стихосбирки === * Вечната и святата (1927) * Търкулната годинка (1931) * Звезда на моряка (1931) * Сърце човешко (1936) * Пет звезди (1953) * От бряг до бряг (1963) * Контрапункти (1972) * Светлосенки (1977) * На брега на времето (1983) == Филмография == * „Елисавета Багряна“ (1973) (реж. Велко Йорданов) - документален филм за Елисавета Багряна == Отличия == [[Файл:Elisaveta Bagriana's Grave in Central Sofia Cemetery.jpg|мини|180px|Гробът на Елисавета Багряна на Софийските централни гробища]] Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в [[Рим]] (1969). Удостоена е със званието „[[Герой на Народна република България]]“ през 1983 г. През 1943, 1944 и 1945 г. е предлагана от [[Стефан Младенов]] за [[Нобелова награда за литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=625 | заглавие = Elisabet Bagriana | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 8 октомври 2011 г. | издател = Nobelprize.org | език = en }}</ref> През 1991 г. името на Елисавета Багряна е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси ''[https://books.google.bg/books/about/An_Encyclopedia_of_Continental_Women_Wri.html?id=2Wf1SVbGFg8C&redir_esc=y Encyclopedia of Continental Women Writers]'' заедно с други две българки – [[Ваня Петкова]] и [[Блага Димитрова]]. == Памет == На Елисавета Багряна е наречена улица в квартал „[[Гео Милев (квартал)|Гео Милев]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947665|title=Елисавета Багряна}}). == Бележки == <references/> == Източници == * [[Милена Цанева|Цанева, Милена]]. // ''Речник по нова българска литература (1978 – 1992)''. София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8 == Външни препратки == * [http://www.liternet.bg/publish5/ebagriana/index.html Елисавета Багряна в Литернет] * [https://bagryana.litclub.bg/ Елисавета Багряна в Литературен клуб] * [https://literaturensviat.com/?p=72067 Елисавета Багряна в Литературен свят] * [http://liternet.bg/library/about/b/ebagriana.htm Критика за Елисавета Багряна в Литернет] * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Елисавета+Багряна&type=AllFields От и за Елисавета Багряна в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Моята библиотека автор|elisaveta-bagrjana|Елисавета Багряна}} * [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=22&cpos=712000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Елисавета Багряна и критически текстове за нея], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ * Александра Антонова, [http://dictionarylit-bg.eu/Елисавета-Багряна „Елисавета Багряна“], ''Речник на българската литература след Освобождението'', Институт за литература на БАН {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Багряна, Елисавета}} [[Категория:Елисавета Багряна| ]] q3h4gwijp4fqv6cowgsj4mbdyk9dbsg 0 3339 12397618 12243993 2024-10-28T16:28:27Z Sijorl49 259021 Шаблон Lang 12397618 wikitext text/x-wiki '''Уики''' ({{lang|en|wiki}}) представлява уебсайт, свързан с [[база знания]], който ползва [[компютърна мрежа|мрежова]] [[технология]] за създаване и организиране на свързани помежду си [[уеб страница|уеб страници]], всяка от които може да бъде посетена и редактирана от потребителите по всяко време, като историята и всички версии на страниците се запазват.<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.britannica.com/topic/wiki| заглавие= Wiki|достъп_дата = 21 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=7 октомври 2008 |труд= |издател= [[Енциклопедия Британика]]|цитат= |език= en}}</ref> За оформлението се използват команди, които са по-интуитивни и по-лесни от съответния [[маркиращ език]] на [[HTML]]. Сбирка от такива страници също се нарича ''уики'' или, по-рядко (и не съвсем правилно), ''Уики'' или ''УикиУикиУеб'' (транслитерация от WikiWikiWeb). Понятието „уики“ ({{lang|haw|бързо}}) и първоначалната програмна реализация са създадени от [[Уорд Кънингам]] в неговия проект [[WikiWikiWeb]] през [[1995]] година. Честото използване на двойния вариант ''УикиУики'' идва от там, че в хавайския език редупликацията (повторението) се използва за усилване на значението на думата. Въпреки това ''Уики'' (с главна буква) и ''Уики Уики Уеб'' се използват правилно само при назоваване на първоначалното уикипространство, основано от Уорд Кънингам. Съществуват много различни системи за организация на съдържание на принципа уики. Подробен списък на различни такива програми може да се намери на Уики Уики Уеб<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://c2.com/cgi/wiki?WikiEngines | заглавие=Wiki Engines |достъп_дата = 21 ноември 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= 26 ноември 2014 |труд= |издател= |цитат= |език= en}}</ref>. == Концепция == В книгата „Пътят на уики“ (''The Wiki Way: Quick Collaboration on the Web'') (2001) Кънингам и съавторът му Бо Лойф описват концепцията така: * Уики предлага възможност на всички потребители да редактират произволна страница от събраните на уеб сайта и да създават нови страници само с помощта на обикновен [[браузър]], без да са необходими разширения * Уики поддържа връзки между отделните страници за сметка на почти интуитивно създаване на [[хипервръзка|препратки]] с отчитане на това дали дадена страница съществува, или не * Уики не е старателно изготвен уебсайт за случайни посетители. Напротив, при уики стремежът е да се привлекат посетители към процес на непрекъснато съзидателно сътрудничество, с което изгледът на сайта се променя непрекъснато == Известни уики == [[Уикипедия]] е най-голямото и най-известно уики<ref name="EB"/>. Тя е свободна многоезична електронна [[енциклопедия]] с милиони страници, поддържана от [[фондация Уикимедия]]. Съществуват много други уебсайтове на фондацията, като например „[[Уикикниги]]“ – сайт за свободни учебници и „[[Уикиновини]]“ – за новини. Софтуерната система на Уикипедия се нарича [[МедияУики]] и се разработва и разпространява [[свободен софтуер|свободно]] при условията на [[GNU General Public License|обществения лиценз]] на [[ГНУ]]. Но уики сайтовете в интернет съвсем не се изчерпват с Уикипедия: към 21 ноември 2017 на сайта Wikiindex са записани 21 384 различни уикита на 271 езика<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://wikiindex.org/WikiIndex:FrequentlyAskedQuestions#How_many_wiki_are_listed_here.3F.|заглавие=WikiIndex:FrequentlyAskedQuestions|труд=|издател=|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171201043631/http://wikiindex.org/WikiIndex:FrequentlyAskedQuestions#How_many_wiki_are_listed_here.3F.|архив_дата=2017-12-01|достъп_дата=21 ноември 2017|цитат=}}</ref>. == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Уикипедия:Редактиране на страници]] {{нормативен контрол}} [[Категория:World Wide Web]] [[Категория:Хипертекст]] bipsbvo4q526c6ygut2x4u5d41r0qmk 0 3629 12398341 11622494 2024-10-29T11:18:41Z Xunonotyk 209517 12398341 wikitext text/x-wiki {{без източници|17:31, 20 декември 2022 (UTC)}} {{Личност|писател}} '''Момо Капор''' е [[Сърби|сръбски]] [[писател]], [[сценарист]] и [[художник]]. == Биография == Момо Капор е роден през [[1937]] г. в [[Сараево]]. С малки прекъсвания, от 9-годишна възраст живее в [[Белград]]. Завършва [[живопис]] ([[1961]]) в белградската Академия за изобразително изкуство в класа на проф. Нелко Гвозденович. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации. Произведенията му години наред са в списъците на югославските бестселъри. Литературните критици и теоретици го считат за един от родоначалниците на „джинс прозата“ в бивша Югославия, изтъквайки неговото майсторство в овладяване на кратките литературни форми. == Творчество == Той е автор на романите ''[http://softisbg.com/library/foliranti.htm „Фолиранти“]'', ''[http://softisbg.com/library/provincijalac.htm „Провинциалист“]'', ''„Ада“'', ''„Зое“'', ''„Уна“'', ''„От седем до три“'', ''„Книга за оплаквания“'', ''„Зеленото сукно на Монтенегро“'', както и на двутомната хроника ''„Бележките на една Ана“'' и ''„Хей, не съм ти разправяла за това!“''. Неговите разкази и новели са събрани в множество сборници: ''„И други разкази“'', ''„Лански снегове“'', ''„101 разказа“'', ''„Тя“'', ''„Off разкази“'', ''„Най-хубавите години и други разкази“'', а пътеписите му са публикувани в книгата ''„Скитам и разказвам“''. ''„Ало, Белград“'' е заключителната част на трилогията документални разкази за белградчани, техния град и живот в него, в която влизат още и книгите ''„Изток – Запад“'' и ''„011“'', публикувани в едноименната рубрика на страниците на вестник ''„Политика“''. В христоматията ''„Сантиментално възпитание“'', освен изчерпателната студия за книгите, които са оказали влияние върху неговото поколение, публикува и сто откъса от тези произведения и сто кратки есета за тях. Книгата му за деца и възрастни ''„Саня“'', която е под формата на поетична книжка с картинки, днес се счита за своеобразна култова книга за млади. Подобна е и книгата ''„Леро – царят на пеперудките“'', писана и рисувана повест за бедно херцеговско момче, което в Белград става прочут майстор в изработването на папийонки. В книгата ''„Сто седмици блокада“'' ([[1994]]), авторът публикува хроника на блокадата, под която се оказа неговата страна. ''„Спомените на един рисувач“'' представляват комбинация от мемоарна проза, документален роман и художествена есеистика. Момо Капор е и автор на голям брой документални филми и телевизионни предавания, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни игрални филма. Неговите романи ''„Уна“'' и ''„Книга за оплаквания (Досието Шломович)“'' са екранизирани; първият – под същото заглавие, а вторият – като ''„Дарител“''. Илюстрирал е голям брой свои и чужди книги и е правил изложби както в страната, така и в галерии в [[Ню Йорк]], [[Бостън]], [[Женева]], [[Брюксел]]. Превеждан е на френски, немски, полски, украински, чешки, унгарски, шведски и български език. Сборникът разкази ''„Смъртта не боли“'' се ражда по време на военните събития в Босна, Херцеговина и Краина, където Момо Капор е военен репортер, а романът ''„Хубав ден за умиране“'' е писан по време на седемдесет и осемте дена бомбардировки над Белград. ''„Сараевската трилогия“'', съставена от романите ''„Пазителят на адреса“'', ''„Последният полет за Сараево“'' и ''[http://softisbg.com/library/hronika.htm „Хроника на изгубения град“]'' е писана почти тридесет години – времето, през което на нейния автор е била отнета възможността да види родния си град, от който пристига в Белград като деветгодишно момче. Тази трилогия обхваща времето от младостта на писателя до художественото му съзряване (''„Пазителят на адреса“''), периода на последната война (''„Последният полет за Сараево“'') и накрая – окончателното загубване на този красив и мъгловит котловинен град, чиито мириси, лица и места се преплитат във всеобщото изгнаничество в ''„Хроника на изгубения град“''. == Външни препратки == {{Уикицитат}} * Игор Мандич, [http://softisbg.com/library/mitologija.htm Градската митология в прозата на Момо Капор] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Капор, Момо}} [[Категория:Югославски писатели]] [[Категория:Сръбски автори на разкази]] [[Категория:Сръбски романисти]] [[Категория:Сръбски сценаристи]] [[Категория:Сръбски журналисти]] [[Категория:Военни кореспонденти]] [[Категория:Колумнисти]] [[Категория:Сръбски мемоаристи]] [[Категория:Сръбски художници]] [[Категория:Родени в Сараево]] [[Категория:Починали в Белград]] [[Категория:Починали от рак]] qpyfccvwqst9vseb8pcqe11a8x8u2v3 12398342 12398341 2024-10-29T11:19:11Z Xunonotyk 209517 12398342 wikitext text/x-wiki {{без източници|17:31, 20 декември 2022 (UTC)}} {{към пояснение|Момо|Момо (пояснение)}} {{Личност|писател}} '''Момо Капор''' е [[Сърби|сръбски]] [[писател]], [[сценарист]] и [[художник]]. == Биография == Момо Капор е роден през [[1937]] г. в [[Сараево]]. С малки прекъсвания, от 9-годишна възраст живее в [[Белград]]. Завършва [[живопис]] ([[1961]]) в белградската Академия за изобразително изкуство в класа на проф. Нелко Гвозденович. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации. Произведенията му години наред са в списъците на югославските бестселъри. Литературните критици и теоретици го считат за един от родоначалниците на „джинс прозата“ в бивша Югославия, изтъквайки неговото майсторство в овладяване на кратките литературни форми. == Творчество == Той е автор на романите ''[http://softisbg.com/library/foliranti.htm „Фолиранти“]'', ''[http://softisbg.com/library/provincijalac.htm „Провинциалист“]'', ''„Ада“'', ''„Зое“'', ''„Уна“'', ''„От седем до три“'', ''„Книга за оплаквания“'', ''„Зеленото сукно на Монтенегро“'', както и на двутомната хроника ''„Бележките на една Ана“'' и ''„Хей, не съм ти разправяла за това!“''. Неговите разкази и новели са събрани в множество сборници: ''„И други разкази“'', ''„Лански снегове“'', ''„101 разказа“'', ''„Тя“'', ''„Off разкази“'', ''„Най-хубавите години и други разкази“'', а пътеписите му са публикувани в книгата ''„Скитам и разказвам“''. ''„Ало, Белград“'' е заключителната част на трилогията документални разкази за белградчани, техния град и живот в него, в която влизат още и книгите ''„Изток – Запад“'' и ''„011“'', публикувани в едноименната рубрика на страниците на вестник ''„Политика“''. В христоматията ''„Сантиментално възпитание“'', освен изчерпателната студия за книгите, които са оказали влияние върху неговото поколение, публикува и сто откъса от тези произведения и сто кратки есета за тях. Книгата му за деца и възрастни ''„Саня“'', която е под формата на поетична книжка с картинки, днес се счита за своеобразна култова книга за млади. Подобна е и книгата ''„Леро – царят на пеперудките“'', писана и рисувана повест за бедно херцеговско момче, което в Белград става прочут майстор в изработването на папийонки. В книгата ''„Сто седмици блокада“'' ([[1994]]), авторът публикува хроника на блокадата, под която се оказа неговата страна. ''„Спомените на един рисувач“'' представляват комбинация от мемоарна проза, документален роман и художествена есеистика. Момо Капор е и автор на голям брой документални филми и телевизионни предавания, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни игрални филма. Неговите романи ''„Уна“'' и ''„Книга за оплаквания (Досието Шломович)“'' са екранизирани; първият – под същото заглавие, а вторият – като ''„Дарител“''. Илюстрирал е голям брой свои и чужди книги и е правил изложби както в страната, така и в галерии в [[Ню Йорк]], [[Бостън]], [[Женева]], [[Брюксел]]. Превеждан е на френски, немски, полски, украински, чешки, унгарски, шведски и български език. Сборникът разкази ''„Смъртта не боли“'' се ражда по време на военните събития в Босна, Херцеговина и Краина, където Момо Капор е военен репортер, а романът ''„Хубав ден за умиране“'' е писан по време на седемдесет и осемте дена бомбардировки над Белград. ''„Сараевската трилогия“'', съставена от романите ''„Пазителят на адреса“'', ''„Последният полет за Сараево“'' и ''[http://softisbg.com/library/hronika.htm „Хроника на изгубения град“]'' е писана почти тридесет години – времето, през което на нейния автор е била отнета възможността да види родния си град, от който пристига в Белград като деветгодишно момче. Тази трилогия обхваща времето от младостта на писателя до художественото му съзряване (''„Пазителят на адреса“''), периода на последната война (''„Последният полет за Сараево“'') и накрая – окончателното загубване на този красив и мъгловит котловинен град, чиито мириси, лица и места се преплитат във всеобщото изгнаничество в ''„Хроника на изгубения град“''. == Външни препратки == {{Уикицитат}} * Игор Мандич, [http://softisbg.com/library/mitologija.htm Градската митология в прозата на Момо Капор] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Капор, Момо}} [[Категория:Югославски писатели]] [[Категория:Сръбски автори на разкази]] [[Категория:Сръбски романисти]] [[Категория:Сръбски сценаристи]] [[Категория:Сръбски журналисти]] [[Категория:Военни кореспонденти]] [[Категория:Колумнисти]] [[Категория:Сръбски мемоаристи]] [[Категория:Сръбски художници]] [[Категория:Родени в Сараево]] [[Категория:Починали в Белград]] [[Категория:Починали от рак]] 6vuj1da6vzzz8gkrcypc8hrvbzuyd7h 12398345 12398342 2024-10-29T11:21:07Z Xunonotyk 209517 12398345 wikitext text/x-wiki {{без източници|17:31, 20 декември 2022 (UTC)}} {{към пояснение|Момо|Момо (пояснение)}} {{Личност|писател}} '''Момо Капор''' е [[Сърби|сръбски]] [[писател]], [[сценарист]] и [[художник]]. == Биография == Момчило Капор е роден през [[1937]] г. в [[Сараево]]. С малки прекъсвания, от 9-годишна възраст живее в [[Белград]]. Завършва [[живопис]] ([[1961]]) в белградската Академия за изобразително изкуство в класа на проф. Нелко Гвозденович. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации. Произведенията му години наред са в списъците на югославските бестселъри. Литературните критици и теоретици го считат за един от родоначалниците на „джинс прозата“ в бивша Югославия, изтъквайки неговото майсторство в овладяване на кратките литературни форми. == Творчество == Той е автор на романите ''[http://softisbg.com/library/foliranti.htm „Фолиранти“]'', ''[http://softisbg.com/library/provincijalac.htm „Провинциалист“]'', ''„Ада“'', ''„Зое“'', ''„Уна“'', ''„От седем до три“'', ''„Книга за оплаквания“'', ''„Зеленото сукно на Монтенегро“'', както и на двутомната хроника ''„Бележките на една Ана“'' и ''„Хей, не съм ти разправяла за това!“''. Неговите разкази и новели са събрани в множество сборници: ''„И други разкази“'', ''„Лански снегове“'', ''„101 разказа“'', ''„Тя“'', ''„Off разкази“'', ''„Най-хубавите години и други разкази“'', а пътеписите му са публикувани в книгата ''„Скитам и разказвам“''. ''„Ало, Белград“'' е заключителната част на трилогията документални разкази за белградчани, техния град и живот в него, в която влизат още и книгите ''„Изток – Запад“'' и ''„011“'', публикувани в едноименната рубрика на страниците на вестник ''„Политика“''. В христоматията ''„Сантиментално възпитание“'', освен изчерпателната студия за книгите, които са оказали влияние върху неговото поколение, публикува и сто откъса от тези произведения и сто кратки есета за тях. Книгата му за деца и възрастни ''„Саня“'', която е под формата на поетична книжка с картинки, днес се счита за своеобразна култова книга за млади. Подобна е и книгата ''„Леро – царят на пеперудките“'', писана и рисувана повест за бедно херцеговско момче, което в Белград става прочут майстор в изработването на папийонки. В книгата ''„Сто седмици блокада“'' ([[1994]]), авторът публикува хроника на блокадата, под която се оказа неговата страна. ''„Спомените на един рисувач“'' представляват комбинация от мемоарна проза, документален роман и художествена есеистика. Момо Капор е и автор на голям брой документални филми и телевизионни предавания, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни игрални филма. Неговите романи ''„Уна“'' и ''„Книга за оплаквания (Досието Шломович)“'' са екранизирани; първият – под същото заглавие, а вторият – като ''„Дарител“''. Илюстрирал е голям брой свои и чужди книги и е правил изложби както в страната, така и в галерии в [[Ню Йорк]], [[Бостън]], [[Женева]], [[Брюксел]]. Превеждан е на френски, немски, полски, украински, чешки, унгарски, шведски и български език. Сборникът разкази ''„Смъртта не боли“'' се ражда по време на военните събития в Босна, Херцеговина и Краина, където Момо Капор е военен репортер, а романът ''„Хубав ден за умиране“'' е писан по време на седемдесет и осемте дена бомбардировки над Белград. ''„Сараевската трилогия“'', съставена от романите ''„Пазителят на адреса“'', ''„Последният полет за Сараево“'' и ''[http://softisbg.com/library/hronika.htm „Хроника на изгубения град“]'' е писана почти тридесет години – времето, през което на нейния автор е била отнета възможността да види родния си град, от който пристига в Белград като деветгодишно момче. Тази трилогия обхваща времето от младостта на писателя до художественото му съзряване (''„Пазителят на адреса“''), периода на последната война (''„Последният полет за Сараево“'') и накрая – окончателното загубване на този красив и мъгловит котловинен град, чиито мириси, лица и места се преплитат във всеобщото изгнаничество в ''„Хроника на изгубения град“''. == Външни препратки == {{Уикицитат}} * Игор Мандич, [http://softisbg.com/library/mitologija.htm Градската митология в прозата на Момо Капор] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Капор, Момо}} [[Категория:Югославски писатели]] [[Категория:Сръбски автори на разкази]] [[Категория:Сръбски романисти]] [[Категория:Сръбски сценаристи]] [[Категория:Сръбски журналисти]] [[Категория:Военни кореспонденти]] [[Категория:Колумнисти]] [[Категория:Сръбски мемоаристи]] [[Категория:Сръбски художници]] [[Категория:Родени в Сараево]] [[Категория:Починали в Белград]] [[Категория:Починали от рак]] nta2wcmrm0mhtk2hdow815zenem67n0 0 3998 12398097 12396010 2024-10-29T06:50:22Z 149.62.209.56 Gyattery 12398097 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{към пояснение}} {{Селище в България |вид = град |население-нси = {{Понижение}} 188 114 (2024) |адрес-община = ул. „Александровска“ 26<br>тел.: 056 84-09-15<br>E-mail: [mailto:mayor@burgas.bg mayor@burgas.bg]<br>Уебсайт: [http://www.burgas.bg Община Бургас] |картинка-описание = От ляво надясно: Изглед към кв. Славейков, Морско казино, площад „Царица Йоана“, Часовника, комплекс „Пантеона“, Пъпа на Бургас, храм „Св. св. Кирил и Методий“, Художествена галерия, Пясъчни скулптури, Мостика }} '''Бурга̀с''' е най-големият големия мазна във света в Югоизточна [[България]] и вторият по големина на [[Българско Черноморие|българското Черноморие]], а със своето землище от 253,644&nbsp;km², той е вторият град по площ в България (след [[София]]). По дани на [[НСИ ]] населението му през 2023 е 188 114 души .Той е четвъртият по население град в страната (след [[София]], [[Пловдив]] и [[Варна]]). Бургас е най-важният културен, стопански, транспортен, управленски, туристически и просветен център в Югоизточна България и е с национално значение. Градът е административно средище на [[Община Бургас|едноименната община]] и [[Област Бургас|магнезиевпентакислород]], както и седалище на регионални и национални институции. До Бургас се намират: * най-голямата в [[Югоизточна Европа]] [[Лукойл Нефтохим Бургас|химическа и нефтена рафинерия]], която е и най-големият работодател в [[България]]; * международното и второто по натовареност българско [[летище Бургас|летище]]; * второто по големина българско [[Пристанище Бургас|пристанище]]; * най-голямото нефтено пристанище в страната. В Бургас е разположен Черноморският риболовен флот, част от Българския военноморски флот и бреговата охрана. Няколкото природни резервата и защитени местности, античните и средновековните селища, [[Черно море]], [[Странджа]] и ежегодните фестивали привличат множество туристи. Бургас е известен в България като „''Градът на птиците и езерата''“. Заради множеството културни събития и фестивали провеждани в Бургас, особено в летния сезон, градът е наричан „''лятната фестивална столица на България''“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/05/22/4485979_stefan_elenkov_fest_tiim_burgas_bezsporno_e_liatnata/]</ref> Бургаската [[Св. св. Кирил и Методий (Бургас)|катедрала]], носеща името на славянските просветители — светите братя [[Кирил и Методий]], и защитената местност [[Пода (Бургас)|Пода]] са сред [[100 национални туристически обекта|стоте национални туристически обекта]]. Манастирът „Света Анастасия“ на [[Света Анастасия (остров)|едноименния остров]] във водите на [[Бургаски залив|Бургаския залив]] е единственият запазен средновековен островен манастир в [[Черно море]]. == Име == Днешното име на града произлиза от гръцкото Пиргос (Pyrgos), което значи кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен ''бург'', който бил положен в района на днешното бургаско пристанище. Византийският поет [[Мануел Фил]] споменава Бургас като ''Пиргос'' в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото ''пиргос'' и латинското ''бургос'' са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него „пюргос“ означава на тракийски „укрепление от дебели дървени греди“. Сходен произход има името на испанския град [[Бургос]].<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 7</ref><ref>[http://www.burgasguide.com/guide/istoriq/3016.html За Бургас], www.burgasguide.com, посетен на 6 декември 2011</ref> Чак до края на XIX век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като ''Порос'' и ''Форос''. През XIX век е наричан и ''Ахело Бургас'', за да се разграничи от [[Люлебургас|Люле Бургас]] и други населени места със сходни имена.<ref name="IWANKARA" /><ref name="EI" /> Друга версия свързва името с град Буртаз във Волжка България от XIII век. == География == === Географско положение === Градът е разположен в източната част на [[Бургаска низина|Бургаската низина]], която се намира на изток от [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. Разположен в най-западната точка на [[Черно море]], Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на [[Българско Черноморие|българското Черноморие]]. Градът е заобиколен от 3 езера: [[Бургаско езеро|Бургаско]], [[Атанасовско езеро|Атанасовско]] и [[Мандренско езеро|Мандренско]] на запад, североизток и югозапад, и на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 m се издига връх [[Върли бряг]]. Той е и най-високата точка на Бургас. В Бургас се намират две [[Пясъчна коса|пясъчни коси]]: [[Кумлука]], разположена между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3&nbsp;km и широка около 1&nbsp;km; и Атанасовска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море и дълга около 1&nbsp;km. В акваторията на Бургаския залив се намира черноморският остров [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]], който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5&nbsp;km от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 m, а площта му е 22 дка. Градът се намира на 360 km от столицата [[София]], на 255 km от [[Пловдив]] и на 130 km от [[Варна]]. Разстоянието до най-големия турски град [[Истанбул]] е 332&nbsp;km, а до турската столица [[Анкара]] е 782&nbsp;km. Разстоянието до румънската столица [[Букурещ]] е 316&nbsp;km, до гръцката столица [[Атина]] е 1076&nbsp;km, до сръбската столица [[Белград]] е 784&nbsp;km, а до македонската столица [[Скопие]] е 638&nbsp;km. [[Файл:CityofBurgas.jpg|мини|280px|дясно|Нощен Бургас]] [[Файл:Burgas Boulevard Hristo Botev.jpg|мини|дясно|250px|Булевард „Христо Ботев“ е една от ключовите пътни артерии в града]] [[Файл:Burgas 2.jpg|мини|дясно|250px|„Демокрация“ е един от най-важните булеварди в града]] === Климат === Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен с морско и континентално влияние. Средната температура на въздуха през лятото достига 22,7&nbsp;°C през месец юли, като максимални дневни температури над 20&nbsp;°C се срещат и до ноември. Средният месечен брой слънчеви часове достига 328,6 през юли. През зимите континенталното влияние е видно, но те остават доста по-меки в сравнение с вътрешността на страната и са доста оскъдни откъм сняг. Средната температура на въздуха през зимата пада до 2,1&nbsp;°C през януари. Средната годишна температура на въздуха е 12,3&nbsp;°C. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Бургас, България |Източник=[http://climatebase.ru/station/15655/?lang=en] | Ян_ср= 2.1 | Ян_ср_валежи=44.3 | Фев_ср= 3.2 | Фев_ср_валежи=37 | Мар_ср= 6.1 | Мар_ср_валежи=48.2 | Апр_ср= 10.5 | Апр_ср_валежи=69.8 | Май_ср= 15.6 | Май_ср_валежи=49.9 | Юни_ср= 20.2 | Юни_ср_валежи=62.1 | Юли_ср= 22.7 | Юли_ср_валежи=47.6 | Авг_ср= 22.4 | Авг_ср_валежи=28.4 | Сеп_ср= 18.6 | Сеп_ср_валежи=45.5 | Окт_ср= 13.6 | Окт_ср_валежи=52.2 | Ное_ср= 8.2 | Ное_ср_валежи=67.9 | Дек_ср= 4.1 | Дек_ср_валежи=45.1 | Годишно_ср= 12.3 | Годишно_ср_валежи= 598 | Ян_ср_мин= -1.4 | Ян_ср_макс= 6.5 | Фев_ср_мин= -0.7 | Фев_ср_макс= 8.3 | Мар_ср_мин= 1.9 | Мар_ср_макс= 11.3 | Апр_ср_мин= 6.1 | Апр_ср_макс= 16 | Май_ср_мин= 10.7 | Май_ср_макс= 21.2 | Юни_ср_мин= 15.1 | Юни_ср_макс= 25.8 | Юли_ср_мин= 17.4 | Юли_ср_макс= 28.4 | Авг_ср_мин= 17.2 | Авг_ср_макс= 28.2 | Сеп_ср_мин= 13.5 | Сеп_ср_макс= 24.4 | Окт_ср_мин= 9.1 | Окт_ср_макс= 19.1 | Ное_ср_мин= 4.4 | Ное_ср_макс= 12.9 | Дек_ср_мин= 0.6 | Дек_ср_макс= 8.4 | Годишно_ср_мин= 7.9 | Годишно_ср_макс= 17.6 | Ян_а_макс= 20.1 | Ян_а_мин= -17.8 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -14 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -15 | Апр_а_макс= 32 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 33 | Май_а_мин= 0 | Юни_а_макс= 42.8 | Юни_а_мин= 6 | Юли_а_макс= 41.3 | Юли_а_мин= 10 | Авг_а_макс= 42 | Авг_а_мин= 10 | Сеп_а_макс= 38 | Сеп_а_мин= 1 | Окт_а_макс= 34 | Окт_а_мин= -4 | Ное_а_макс= 26.6 | Ное_а_мин= -9 | Дек_а_макс= 23.9 | Дек_а_мин= -13 | Годишно_а_макс= 42.8 | Годишно_а_мин= -17.8 |}} === Околна среда === [[Файл:Burgas Bulgaria by Sentinel-2 20190831.jpg|мини|250px|Сателитна снимка на Бургас]] [[Файл:Hydrometeorolocigal Observatory Burgas 07.jpg|мини|250px|Сградата на хидрометеорологичната обсерватория в Бургас]] През 1980-те години замърсяването на въздуха и водата причиняват сериозни проблеми. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти от страна на изградената през социализма индустрия. Съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на [[Планова икономика|плановата икономика]] са под допълнителен натиск и постепенно се занемаряват. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://209,85,129,132/search?q=cache:DpNzONXVbRsJ:www.riosvbs.eu/files/os_3336.doc ветрен „няма канализация“&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg |заглавие=Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336 |автор=Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ |дата=2007 |издател=сайт на РИОСВ Бургас |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=В селото [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на Община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на Община Бургас през периода 2007&nbsp;– 2013 г. |автор=CPM Consulting, гр. Варна |издател=Виртуален консултативен център |формат=pdf |достъп_дата=28 декември 2009}} Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване."</ref> водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.<ref name="EP2013" /> Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. Черноморското крайбрежие многократно се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целият град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на [[сероводород]] (H₂S), прахови частици и [[серен диоксид]] (SO₂), причинено главно от изхвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.<ref>Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: ''Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens'', Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329</ref><ref>Francis W. Carter, David Turnock: ''Environmental problems in Eastern Europe'' в ''Routledge natural environment&nbsp;– problems and management series'', 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 978-0-415-13757-7, стр. 58&nbsp;– 59</ref><ref name="NP504">Николова/Панайотов: стр. 37; стр. 504</ref> С края на социализма се осъществяват проекти за подобряване на екологичната среда на града и непосредствената околност.<ref>Lidia Cholpanova, Nikola Kazanski, Ralitsa Tsacheva: ''Bulgarian environmental projects 1992&nbsp;– 1995'', Pensoft Publishers, 1995</ref><ref name="DT333">David Turnock: ''The East European economy in context: communism and transition'', издателство Routledge, 1997, стр. 333</ref> През 1992 година в общинската администрация е създадена дирекция Екология, която координира и контролира проектите в тази област.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/67 Дирекция Екология] с информация за проекти, планове, доклади и бюлетини, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> От началото на 1990-те се изграждат стационарни и мобилни звена за наблюдение и контрол. Работещите в Бургас пет стационарни станции за мониторинг на въздуха са сред малкото такива в страната.<ref name="NP504" /> Изградената система за наблюдение и контрол е единствената в България, която има възможност да разпознава отделните замърсители. Последствията и ефективните действия в резултат от това са твърде съмнителни. В периода от 1980 година до края на 1990-те години са създадени няколко [[#Защитени зони|защитени територии]] и осъществени проекти за опазване на биологичното разнообразие в района на [[Бургаски влажни зони|Бургаските влажни зони]]. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води. Наред с други проекти, през 2010 година е изградена допълнителна пречиствателна станция в най-големия комплекс на града&nbsp;– Меден рудник, а други, по-малки квартали са свързани с централната канализационна система.<ref name="вода">Дияна Бедросян: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=681298 Бургас с реализирани еко и водни проекти за над 200 млн. лева], Дарик Радио, 10 март 2011, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref name="въздух">[http://vcc.gateway.bg/upload/docs/OPR_Kameno.htm План за развитие на Община Камено], община Камено, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.burgasnews.com/content/view/16895/344/ |заглавие=Нова канализация в Лозово |дата=29 април 2009 |труд=Бургас Новини |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Тази улица съществува от много години, но въпреки лошото ѝ и напълно непригодно състояние досега не се намери кмет, който да я реконструира и благоустрои.}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Димитър Николов, кмет на Бургас</ref> През 2012 година трябва да започне разширението на канализационната система в Меден рудник,<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=857584 С 23 милиона ще увеличат капацитета на ПСОВ&nbsp;– Меден рудник], Дарик Радио, 20 февруари 2012, посетен на 24 февруари 2012</ref> изграждането на такава в квартал Горно Езерово,<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=666878 Канализация и водостоци за Горно Езерово], Дарик Радио от 10 февруари 2012, посетен на 23 март 2012; [http://ted.europa.eu/udl?uri=TED:NOTICE:41843-2012:TEXT:DE:HTML&tabId=2 Обявление за предварителна информация] в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз от 8 февруари 2012, посетен на 23 март 2012</ref> както и да заработи допълнителна система за наблюдение на въздуха и водата в пристанищния район.<ref>Стефка Крушкова: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=855618 Оборудване за измерване на въздуха пристигна в пристанище Бургас], Дарик Радио, посетен на 16 февруари 2012</ref> Тези мерки, в допълнение на изменението на икономическата структура на града, инвестициите на фирмите в този сектор и преминаването на ТЕЦ-а, „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“, „Хемусмарк“, „Победа“ и други производства към използване на газ през годините на прехода (намаляващо замърсяването на въздуха от съответните предприятия), водят до значителното подобряване на екологичното състояние на града и околността. Независимо от това днес, особено в кварталите Долно Езерово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Специализираните компетентни контролни органи, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция и общинската администрация в Бургас не предприемат истински ефективни действия за защита на обществения интерес в тази толкова важна област. Тези високи стойности се обясняват от „експерти“, чрез конкретна метеорологична ситуация, в която вятърът пренася прахови частици във въздуха от близката рафинерия.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=319190 Вредните емисии в допустими граници], Дарик Радио, посетен на 24 февруари 2012</ref> „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“ и други производители на мебели и нарастващият автомобилен трафик са днес сред най-големите източници на вредни емисии в града. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия се очаква и допълнително увеличаване на транзитния трафик, се планира извеждането на този трафик извън границите на града.<ref name="DT333" /><ref name="вода" /><ref name="въздух" /><ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/53303--oblekchavat-trafika-okolo-slavejkov- Облекчават трафика около „Славейков“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623193000/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/53303--oblekchavat-trafika-okolo-slavejkov- |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 24 февруари 2012</ref> През 2008 година в Бургас се провежда референдум „за“ или „против“ изграждането на [[Нефтопровод Бургас - Александруполис|нефтопровода Бургас&nbsp;– Александруполис]]. 96,75% от взелите участие в референдума, или 49&nbsp;552 души, се обявяват против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51&nbsp;225 участвали при 188&nbsp;774 души, имащи право на глас) първият референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден.<ref>[http://www.bourgas-news.com/news/view/13876/ 100% обработени протоколи], www.bourgas-news.com, посетен на 17 януари 2012</ref> През 2010 година градската управа печели проект за интегрирано развитие на обществения транспорт, подкрепен от ЕС със 70 млн. евро.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/199 Проекти на Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120405231411/http://www.burgas.bg/bg/info/index/199 |date=2012-04-05 }}, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> Това предоставя възможност на общинския превозвач [[Бургасбус]] да обнови автобусния си парк, да бъде разширена и обновена действащата [[тролейбус]]на мрежа, да се обособят до 20&nbsp;km велосипедни алеи, с което Бургас заема водеща роля в тази област в страната и ще е част от велоалея „Несебър-Поморие-Бургас-Созопол“.<ref>Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=897594 Бургас е витрина], Дарик радио, посетен на 7 май 2012</ref> През 2009 година Бургас се присъединява към така нареченото [[Споразумение на кметовете]] и през ноември 2011 година обявява намерението до 2020 година да намали енергийната консумация с 27%, да съкрати парниковите емисии с 25% и да увеличи употребата на [[Възобновяема енергия|възобновяеми]] източници с 26%.<ref>[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2011/11/07/1198488_burgas_shte_pesti_energiia_udarno/ Бургас ще пести енергия ударно], вестник Капитал, 27 ноември 2011</ref> През същата година, благодарение на ангажиментите за опазването на околната среда, Бургас е обявен от кампанията „Зелена България“ на [[Министерство на околната среда и водите]] за „Най-зеления български град“ в категорията за градове с над 200&nbsp;000 жители.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=823422 Бургас е най&nbsp;– големият зелен град на България], Дарик Радио, посетен на 16 януари 2012</ref> == Природа == === Води === [[Файл:Lake-burgas-dinev.jpg|мини|Бургаското езеро]] На територията на Бургас текат 4 реки: [[Айтоска река|Айтоска]], [[Русокастренска река|Русокастренска]], [[Изворска река|Изворска]] и Чарлийска. Първата се влива в [[Бургаско езеро|Бургаското езеро]], Русокастренска и Изворска - в [[Мандренско езеро|Мандренското езеро]], а Чарлийска в [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]].<ref name="EP2013" /> От трите езера, които ограждат града, Атанасовското е с най-високата [[соленост]], последвано от Бургаското езеро. Мандренското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал. Бургаско (остаряло Ваякойско) и Мандренското (остаряло Язеклийско) езеро са [[лимани|морски лимани]]. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. Със спадането на морското равнище в края на късното Средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се [[блато|заблатява]] от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатени площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими. След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 година. Прокопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по [[Бежански заем|бежанския заем]]. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те.<ref>[http://www.factor-bs.com/news-11525.html Езерата на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170125033932/http://www.factor-bs.com/news-11525.html |date=2017-01-25 }}, factor-bs.com, видяна на 25 февруари 2012</ref> Днес Бургаското езеро е най-голямото българско езеро и заема площ от 27,6&nbsp;km², а Мандренското&nbsp;– 10&nbsp;km². Водният обем на двете езера е 19 и 11 милиона кубически метра.<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR">[http://www.ramsar.org/cda/en/ramsar-pubs-annolist-anno-bulgaria/main/ramsar/1-30-168^16696_4000_0__ The Annotated Ramsar List: Bulgaria. The Annotated Ramsar List of Wetlands of International Importance], Конвенция Ramsar, видяна на 25 февруари 2012</ref> [[Файл:Uzungeren.jpg|мини|Част от защитената местност [[Узунгерен]]]] Атанасовското езеро е естествена [[лагуна]]. Езерото е разделено на две (Северно и Южно Атанасовско езеро) в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централната градска част с квартал Сарафово, летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че Северната част на езерото е обявена за поддържан резерват, носещ същото име, а Южната му част (бившата буферна зона към същия резерват) сега е защитена местност Бургаски солници, производството на сол от [[Черноморски солници]] не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от Античността.<ref name="RAMSAR" /> Южно от Мандренското езеро се простира Странджа планина. Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море. Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена местност, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос.<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR" /> В непосредствена близост до кварталите Ветрен и Банево са разположени [[Акве Калиде|Бургаските минерални извори]]. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите [[Камчия (язовир)|Камчия]] в Стара планина и [[Ясна поляна (язовир)|Ясна поляна]] в Странджа планина, както и по-малки местни подземни водоизточници.<ref name="EP2013" /> === Флора и фауна === Множеството защитени територии и природно уязвими зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, са обособени в така наречения проект [[Бургаски влажни зони]]. Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в [[Рамсарска конвенция|Рамсарския списък]] за защита на влажни зони с международно значение и по-специално като [[местообитание]] на водолюбиви птици. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав [[Пеликанови|пеликан]], [[чапла|чапли]] ([[Нощна чапла|нощна]], [[Гривеста чапла|гривеста]], [[Малка бяла чапла|малка бяла]], [[Голяма бяла чапла|голяма бяла]] и [[червена чапла]]) и корморани, [[голяма белочела гъска]], червеногуша гъска, [[бял ангъч]], [[саблеклюн]] и др.<ref name="RAMSAR" /><ref name="ПБВЗ">[http://www.bourgas.org/wetlands/indexproekt.html Официален уебсайт], Проект Бургаски влажни зони, посетен на 2 март 2012</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.spatiawildlife.com/en/News/bird-autumn-migration-Bulgaria.html |заглавие=Early autumn migration tour. The tour ended up with 170 bird species as well as 32 species of butterflies! |автор_препратка=Spatiawildlife |език=en |достъп_дата=4 януари 2012 |архив_дата=2012-01-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120117055836/http://www.spatiawildlife.com/en/News/bird-autumn-migration-Bulgaria.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_falke_artikel_ausgabe_03_2003.pdf |заглавие=Feuchtgebiete in Bulgarien (Влажни зони в България) |автор_препратка=Verein zur Förderung der Bulgarischen Gesellschaft zum Schutze der Vögel e. V. |година=2003 |език=de |формат=pdf |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=In unmittelbarer Nähe zur südostbulgarischen Küstenstadt Burgas befinden sich die vier international bedeutenden Brut- und Rastgebiete Poda, Mandra-Stausee, Waja- und Atanassow-See. |архив_дата=2012-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131073603/http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_falke_artikel_ausgabe_03_2003.pdf }}</ref> Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път [[Виа Понтика]] и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300&nbsp;000 [[щъркел]]а и до 60&nbsp;000 [[грабливи птици]] прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и [[къдроглав пеликан|къдроглавия]] пеликан, на [[тръстиков блатар|тръстиковия блатар]] и на второ място (след Босфора) по концентрация на [[малък креслив орел|малкия креслив орел]]. По време на прелет е установяван и изключително световно застрашеният [[тънкоклюн свирец]].<ref name="RAMSAR" /><ref name="ПБВЗ" /><ref name="Poda1">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bspb-poda.de/sites/german/home/home.htm |заглавие=Информация за Животинския свят на Бургас |автор_препратка=Природно-защитен център Пода |език=de |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=zu 300.000 Weißstörche und 30 Greifvogelarten die Stadt und ihr Umland. Die Region Burgas ist zu einem „hotspot“ für Vogelbeobachter aus ganz Europa geworden |архив_дата=2011-09-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110911091233/http://www.bspb-poda.de/sites/german/home/home.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_birdnet_artikel.pdf |заглавие=Birdnet&nbsp;– 5/05 — Spektakulärer Vogelzug in Bulgarien |автор_препратка=Verein zur Förderung der Bulgarischen Gesellschaft zum Schutze der Vögel e. V. |език=de |формат=pdf |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=Dort vereinigen sich acht Hauptzugrouten und pro Jahr überfliegen rund 300.000 Weißstörche, alle europäischen Limikolenarten und fast 30 verschiedene Greifvogelarten die Stadt. |архив_дата=2012-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131073600/http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_birdnet_artikel.pdf }}</ref> В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. Там има документирани над 255 вида птици, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, [[етруска земеровка|етруската земеровка]], а от 2010 година се наблюдават популации на [[розово фламинго]].<ref name="RAMSAR" /><ref name="Poda1" /><ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=628771 Екзотично чудо в Атанасовското езеро], Дарик радио 30 ноември 2010, посетен на 2 март 2012</ref> === Защитени територии === [[Файл:Lake-mandrensko-dinev.jpg|мини|Мандренското езеро през зимата]] В землището на Бургас са обявени един природен резерват и няколко други защитени територии и защитени зони.<ref name="EP2013" /> [[Атанасовско езеро]]<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=36 Орнитологични важни места. Атанасовско езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref><ref name="MPC">[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=34 Орнитологични важни места. езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> е поддържан резерват. То е обявено през 1980 година и след няколко разширения заема площ от 1002,3 хектара. През 1997 година най-западният край на Бургаското езеро с бреговата ивица с обща площ от 379 хектара, е обявен за защитена територия от типа защитена местност.<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35 Орнитологични важни места. Бургаско езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> Други защитени природни територии са: от 1989 година защитената местност Пода,<ref name="MPC" /> с площ от 100.7 хектара; от 1995 година защитената местност [[Ченгене скеле]], с площ от 191,19 хектара;<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=42 Орнитологични важни места. Ченгене скеле], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> местността ''Корията'' с площ от 11,6 хектара от 1995 година е защитена, през 2005 година е обявена за защитена местността [[Узунгерен]],<ref name="MPC" /> а през 2007 година местността [[Бургаски солници]].<ref>[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 Защитена местност Бургаски солници] в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, посетен на 10 май 2012</ref>&nbsp;– бившата Буферна зона на поддържан резерват Атанасовско езеро. Като място със защитен статут е обявената през 1995 година за природна забележителност, с обща площ от 73,6 хектара местност ''Водениците''. Южно от Бургас е разположен най-голямата българска защитена територия&nbsp;– [[Странджа (природен парк)|природен парк Странджа]].<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR" /> Освен гореизброените защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии), в община Бургас се намират и няколко защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 (обявени съгласно Закона за биологичното разнообразие): Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Бакарлъка, залив Ченгене скеле и Мандра-Пода. В някои от защитените територии и зони се изпълняват международни природозащитни проекти, а с влизането на България в ЕС, части от тях влизат в европейската екологична мрежа [[Натура 2000]]. Въпреки това контролът по спазването на природозащитните режими в района на Бургаските влажни зони е нищожен и далеч не е на необходимото ниво. Липсва така нужната подвижна охрана, която ефективно да противодейства на нерегламентирания лов и риболов (особено през зимните месеци). == История == {{Основна|История на Бургас}} === Първи и тракийски селища === В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната]] до [[Късна бронзова епоха|късната бронзова епоха]].<ref name="DNP">Статия ''Burgas'' в [[Der Neue Pauly]], издаден от Hubert Cancik und Helmuth Schneider (Antike), Manfred Landfester (Rezeptions- und Wissenschaftsgeschichte), издателство Brill, 2010. Brill Online</ref> В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датирани към епохата на ранния [[халколит]]. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че [[артефакт]]ите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в [[Турция]] и [[Кавказкия регион]]. Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и [[Черно море]] като „''…кръстопът на най-древните цивилизации…''“.<ref>Цоня Дражева, интервю с Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=261748 Бургас&nbsp;– кръстопът на най-древните цивилизации], Дарик Радио от 12 юни 2008, посетен на 2 март 2012</ref><ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=52819 Уникална находка преобръща историята на Бургас], dnes.bg от 13 юни 2008, посетен на 2 март 2012</ref><ref name="RMB">[http://www.burgasmuseums.bg/uploads/historyburgas2010bg.pdf История на Бургас], Регионален исторически музей Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref name="ABurg">Faudot, Murielle/Fraysse, Arlette/Geny, Évelyne: ''Pont-Euxin Et Commerce'', Institut des sciences et techniques de l’Antiquité, Presses Univ. Franche-Comté, 2002, ISBN 978-2-84627-079-3, стр 110&nbsp;– 126 и 130&nbsp;– 135</ref><ref name="Kla">Мирослав Класников: стр. 10&nbsp;– 11</ref> Сред първите жители на региона са [[траки]]те, които около [[VI век пр.н.е.]] създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градове [[Аполония Понтийска|Аполония]], [[Месемврия]], [[Анхиало]]. От VI до II век пр.н.е. тракийско селище, вероятно [[емпорион]] (пазар) на Аполония съществува и в района на „Сладки кладенци“, на територията на днешния квартал Победа. Селището е разполагало с пристанище и водопровод. На хълма ''Шилото'' в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която защитавала близките [[Мед (елемент)|медни]] рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]] на нейно място се е намирало светилището на ''Аполон Карнесос'' (Пречистия [[Аполон]]), важна част от съществувала редица светилища на този бог, изградена северно от Аполония. ''Турсис'' е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на II век пр.н.е.<ref name="DNP" /> Поради активното строителство в по-късни епохи, не са запазени останките от античното селище в местността „Сладки кладенци“. Въпреки това наличието на пристанище, пазарно средище и археологически находки дават основание на историка [[Иван Карайотов]] да локализира ''Пристанището на тракийските царе'' на територията на Бургас.<ref>Иван Карайотов: ''Пристанище на тракийските царе'', в Карайотов/Райчевски/Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', стр. 18&nbsp;– 27</ref> Археологически проучвания на по-късните минерални бани [[Акве Калиде]] също доказват тракийски селища и най-почитаното „светилище на Трите нимфи“.<ref name="DNP" /><ref name="RMB" /> По времето на шах [[Дарий I]] тракийските селища в района на Бургас са под персийска власт, но след отблъскването на персийската инвазия и основаването на [[Одриско царство|Одриското царство]] те отново са тракийски.<ref name="Kla" /><ref name="IWThrakien">Иван Венедиков: ''Thrakein'' в: ''Gold der Thraker. Archäologische Schätze aus Bulgarien''. Verlag Philip von Zabern, Mainz 1979, ISBN 3-8053-0435-8, стр. 11&nbsp;– 19</ref> Наред с изброените селища Бургас е смятан най-вече за приемник на [[Деултум]], Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някои автори и на [[Скафида]] и [[Русокастрон]]. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като ''двублатие''. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар [[Котис I]]. Значението на близките градове Аполония и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях, а до 340 година пр. Хр. регионът е превзет от Филип II.<ref name="IWANKARA">Радка Балева: [http://www.slovesa.net/index.php?id=2816 Археолог, историк и художник написаха нова „История на Бургас“], slovesa.net от 9 февруари 2011, посетен на 30 март 2012</ref><ref name="RMB" /><ref name="ABurg" /><ref name="IWThrakien" /> === Развитие от римско време до Средновековието === [[Файл:Bronze-Alexander Severus-Deultum AE25 Moushmov 3583.jpg|мини|Монета на император [[Александър Север]], сечена в Деултум]] {{Основна|Деултум}} {{Основна|Акве Калиде}} След превземането на Южното Черноморие от [[Римска империя|римския]] пълководец [[Лукул|Луций]] през 72 пр.н.е император [[Веспасиан]] основава източно от тракийското селище ''Девелт'' или ''Дебелт'' едноименната колония Деултум (лат. ''Colonia Flavia Pacis Deultemsium'') за ветерани на [[VIII Августовски легион]], която се разраства до важен център на провинция [[Хемимонтус]]. Там са се срещали едно североизточно разклонение на [[Римски път|римския път]] [[Виа Милитарис]] и крайбрежният Черноморски път [[Виа Понтика]]. Заедно с Деултум през римско време се развиват и минералните бани при [[Акве Калиде]], посещавани в следващите векове от множество императори и царе. В центъра на Бургас римските следи са документирани чрез множеството намерени монети от I до IV век, а южно от днешната Централна гара се намират останките на римско ''статио''.<ref name="DNP" /> В края на I век, по времето на римския император [[Антонин Пий]] на полуостров Порос/Форос край днешния квартал [[Крайморие]] са построени двойната крепост [[Бургас#Антични и средновековни|Бургос]] или ''Порос'' и пътна станция (''statio milliaria'') с пристанище. Те са охранявали подстъпите към крепостите Деултум и [[Димчево|Скафида]], както и Виа Понтика. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепост, останките на манастир от XIII век и древно селище в близост до тях, датиращо от късната античност (V век). Според някои автори споменатите в историческите извори ''Порос'' и ''Пиргос'' са една и съща крепост. Крепостта на п-в Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Отделни автори смятат, че селището е наследник на античната пътна станция, спомената като ''Пудизо'' в [[Певтингерова карта|Певтингеровата карта]].<ref name="Poros12">Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=319130 Бургас откри своя древен символ], dariknews.bg от 9 януари 2009, посетен на 6 март 2012</ref> Не се знае дали Деултум и крепостта на Форос са превзети и разрушени както Акве Калиде и целия регион по времето на [[Готска война (262-269)|готските нашествия]] през втората половина на 260-те години.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /><ref name="IW6065">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 60&nbsp;– 65</ref> През 376 година изворите споменават отново Деултум, край който готите разбиват елитна римска военна част.<ref>Herwig Wolfram: ''Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts: Entwurf einer historischen Ethnographie'', издателство C.H.Beck, 2001, стр. 130</ref> Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на [[Византия|Източната Римска империя]] (по-късно Византия), а по времето на [[Юстиниан I]] (527&nbsp;– 565) около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 година кан [[Тервел]] разбива източно от Акве Калиде в [[Битка при Анхиало (708)|Битката при Анхиало]] византийските войски начело с [[Юстиниан II]], а имперските бани и Деултум влизат за първи път в границата на България. При кан [[Крум]] областта [[Загоре]] влиза трайно в пределите на България, а при неговия наследник [[Омуртаг]] от бреговете на Бургаското езеро до река [[Марица]] се изгражда граничният вал [[Еркесия]]. Според едно от преданията през 863 година кан [[Борис I]] приема тайно християнството при ''Деултум'' (виж [[Покръстване на България]]). Тази теория се подкрепя и от археологически находки от 2005 година, когато до днешното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век. Борис изоставя стария си титул и приема славянската титла [[княз]], а заедно с това получава името на кръстника си&nbsp;– византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]].<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> От около 970 година регионът е отново под византийска власт, като през 1093 година император [[Алексий I Комнин]] разполага в Термополис, средновековния наследник на Акве Калиде, отряд за отбрана на източните старопланински проходи. В следващото столетие Бургаският регион е оспорван от Българската и Византийската империя. През 1206 година [[Латинска империя|латинците]], предвождани от [[Хенрих Фландърски|Хенри Фландърски]], брат на [[Балдуин Фландърски]], превземат и опожаряват Термополис. През 1270 година крепостта ''Порос'' е спомената в документ на [[Цариградска патриаршия|константинополския патриарх]],<ref name="IW6065" /> а през 1304 южно от нея се състои [[Битка при Скафида|Битката при Скафида]], при която цар [[Тодор Светослав]] превзема Южното Черноморие. През 1332 година [[Иван-Александър]] побеждава император [[Андроник III Палеолог]] западно от днешния Бургас в последната голяма битка между Българското царство и Византия&nbsp;– [[Битка при Русокастро|Битката при Русокастро]]. В началото на XIII век регионът е опустошен от [[Каталанска компания|Каталанската компания]].<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> === Под османска власт и първо писмено споменаване === Деултум, Скафида и ''Порос'' са завладени от [[Османска империя|османските турци]], начело със султан [[Мурад I]] през 1367/1368 година, но превзети по-късно от [[Амадей VI Савойски]], който ги предоставя на Византия.<ref name="EI">Статия ''Burgas'' в ''The [[Encyclopaedia of Islam]]''. New Edition. Brill. Leiden Bd. 1, стр. 1325</ref> В началото на 1453 година, малко преди [[Превземане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол]] те, заедно с други градове по Южното Черноморие, са последните български територии, които падат под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]]. Деултум е окончателно разрушен и не може да се възстанови през следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а първият турски султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I]] (1520&nbsp;– 1566) заповядва изграждането на нова баня ([[хамам]]) върху полуразрушените римски басейни. При ''Порос'', който става част от [[Поморие|Анхиалската]] [[каза|кааза]], султан [[Баязид II]] изгражда за нуждите на султанския двор [[чифлик]], а за корабоплаването&nbsp;– фар.<ref name="EI" /><ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref> Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър ([[дефтер]]) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (''искеле-и Пиргос''),<ref>''Iskender Pasa efkavendan Pirgos iskelesi'', Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref> което е част от [[вакъф]]а на ''Искендер паша'' и се намира в [[Айтос]]ката [[каза|кааза]] (околия), където е до [[вилает]]ската реформа от 1864 година.<ref name="EI" /> През 1639 и 1646/47 отново е споменато пристанището.<ref name="ИВ297">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 297</ref> Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на [[Османски флот|османския флот]].<ref name="RMB" /> Сладководна вода се пренасяла с каруци или на гръб от близки извори и съхранявала в големи съдове в близост до пристанището.<ref name="IW6065" /> [[Файл:Nicolaas Witsen. Pontus Euxinus of niewe en naaukeurige paskaart van de zwarte zee uyt verscheydene stucken van die gewelten toegesonden, ontworpen door (18th century) Gulf of Burgas Part.jpg|мини|Бургаският залив на морската карта на [[Никола Витсен]] от 1697 г. Бургас е отбелязан като ''Pier kus sive Pergas'']] Едно от първите писмени сведения за града през този период оставя османският пътешественик [[Хаджи Калфа]], посетил града в средата на XVII век и го отбелязал с името ''Бургас''. В периода след [[Битка при Лепанто|Битката при Лепанто]] през 1571 година Пиргос е важен корабостроителен център.<ref name="EI" /> Пътешественикът [[Евлия Челеби]] споменава през 1656 година за две пристанища в селището: едно при Порос за големите и другото при Пиргос, в района на днешното пристанище, за по-малките кораби.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> Както османският хронист [[Хаджи Али]] пише в своя походен дневник (''Fethname-i Kamaniçe''), султан [[Мехмед IV]] посещава през 1672/73 година Термополис на път за Полша (виж [[Полско-турска война (1672-1676)]]). През 1673 година една част от [[арменци]]те, депортирани от района на бойните действия, се заселват в Бургас. Те са посетени две години по-късно от арменския архиепископ Мардирос Кримечи, оставил кратко описание на града.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> В средата на XVII век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. През 1738 г. населението на Бургас, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book |last=Лео |first=Мишел |others=Глухарова, Мариета |title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878) |url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829 |date=2013 |year=2013 |publisher=ТАНГРА ТанНакРа |location=София |isbn=9789543781065 |oclc=894636829 |pages=129; 133 – 134}}</ref> [[Андре-Жозеф Лафит-Клаве|Лафит-Клаве]], който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и определя първи името на залива като ''Бургаски'', със забележката, че преди това е известен като ''Порос''. Езерото западно от града той нарича ''Бургаско'', а неговата река-отток ''Бургаска''.<ref>виж: Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: ''Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople.'' в: ''Annales des sciences et des arts.'' том 3. Colas, 1810, стр. 58&nbsp;– 59.</ref> Няколко западни дипломати, между които Венцел Едлер фон Брогнард (1786)<ref>''Etudes historiques. A l’occasion du XIII Congrés international des sciences historiques&nbsp;– Moscou, août 1970.'' Acad. Bulg. des sciences, 1970, стр. 243 и 252.</ref> и Шарл дьо Пейсонел (1787)<ref>Пейсонел посещава Черноморие между 1753 и 1756 година; виж. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 67 и 280; както и Claude Charles De Peyssonnel: ''Traité sur le commerce de la Mer Noire'', том 2, Cuchet, 1787, стр. 151</ref> описват Бургас в този период като касаба (малък град) с 1100&nbsp;– 1200 къщи и като важен търговски център и място за претоварване на селскостопански продукти от източната част на Тракия. Бургас е по това време център на крайбрежието от [[Ахтопол]] до [[Обзор|Гюзекен]] и разполага с ''Бургаското киле''&nbsp;– собствена [[мерна единица]] за измерване на [[Зърнено-житни култури|зърно]].<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 301</ref> С оттеглянето на руските войски след края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828&nbsp;– 1829 г.]] по-голямата част от българското населението на [[Странджа]] и крайбрежието напуска родните си домове и следвайки армията извън пределите на България, се заселва в [[Украйна]], [[Молдова]], [[Бесарабия]] и други територии на Руската империя. В следващите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища постепенно се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се [[Гъркомани|погърчват]]. [[Файл:Gulf of Burgas 1832.jpg|мини|Бургас и залива на карта от 1832 г.]] Между 1854 и 1864 Бургас е част от Анхиалската кааза в Силистренския [[Санджак (административна единица)|санджак]]. По време на [[Танзимат]]а (1840&nbsp;– 1864) се обособява самостоятелна кааза с център Бургас в Сливенския санджак. За целта към ''каза Пиргос'' се прехвърлят селищата от Ахиалската и Русокастренска кааза. Като административен център Бургас се управлява от [[каймакам]], към който според Закона за вилаетите се създава и околийски съвет, в заседанията на който според [[Хатихумаюн]]а участват и немюсюлманските общности, включително и българи. Този административен статут се запазва до Освобождението.<ref name="каза">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 121; Цвета Райчевска: ''Учредяване и административно-териториален обхват на каза Пиргос (Бургас)'', ИМЮИБ, XVIII, 1995, стр. 117&nbsp;– 133</ref> В резултат на новата обстановка от началото на 60-те години на XIX в. за Бургас започва период на бурно стопанско и културно развитие, който прекъсва за кратко само по време на Руско-турската война (1877&nbsp;– 1878), за да продължи след това с още по-голяма динамика. През 1860 г. в Бургас се построява телеграфна станция, която обслужва района към Сливен, Варна и Цариград. Телеграфната връзка с османската столица и с двата по-големи съседни града: Сливен и Варна (първият от които е един от най-значимите в цялата империя производителен център на занаятчийски изделия и на текстил), както и пристанището (главен износен пункт на цяла Североизточна България и важен за транзитната търговия на голяма част на земите от Долния Дунав) дават нов тласък за развитието на търговията в Бургас и повишават значението на града като главно черноморско пристанище за цяла Южна България.<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр.105</ref> Основите на народната просвета в Бургас са положени през 1865, когато в Атанасово (днес комплекс [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]]) е открито първото българско училище в града.<ref name="IK132">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 131 – 132;</ref><ref>[http://www.factor-bs.com/news-19367.html Изчезналата „Книга за Бургас“ на Христо Димитров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313093335/http://www.factor-bs.com/news-19367.html |date=2016-03-13 }}, Цитат: ''Първото българско училище в Бургас било открито през 1865 г. от даскал Петко от Атанаскьой (с. Анатасово) с около 15 ученика.''</ref> Дотогава в града действа само едно гръцко училище. Българското училище е частно, издържано от училищни такси и дарения под всякаква форма. Обучението се извършва по програмата на старите [[Килийно училище|килийни училища]]. Учебните предмети се преподават по църковните книги: [[Филида (митология)|филида]], [[октоих]], [[Псалми (книга)|псалтир]], апостол, църковно пеене, писане и четирите аритметични действия. В края на 1867 г. в Бургас се заселва изгонения от [[Созопол]] поп [[Георги Джелепов|Георги Стоянов Джелепов]]. Той дава силен тласък на борбата за [[Борба за българска църковна независимост|независима българска църква]] и народното просвещение в пристанищния град. На 11 май 1868 г. поп Георги представя на първенците в Бургас въпроса за откриване на българска църква и училище. За осъществяването на тази идея е създадена от [[Димитър Бракалов]], [[Яни Русалиев]], [[Койчо Райков]], [[Никола Камбуров]] и [[Сава Хаджидечев]] самостоятелна [[Бургаска българска община|българска община]], която огранизира подписка за събиране на волни пожертвования от българското население в града, а самия Джелепов дава една от стаите на своята къща за основаване на българско [[класно училище]]. Така през 1869 година в Бургас се откриват [[СОУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“#%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE %D0%BD%D0%B0 %D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 %D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0 %D0%B8 %D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 %D0%BD%D0%B0 %D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE|българско класно училище]] и църква на мястото на днешния храм „[[Св. св. Кирил и Методий (Бургас)|Св. св. Кирил и Методий]]“, въпреки силната съпротива на гръцките митрополити от Анхиало и Созопол.<ref name="IK132" /> Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за [[Освобождение на България|освобождението на България]], през града минат важни канали за комуникация и пренос на оръжие на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], а революционерите [[Васил Левски]] и [[Панайот Хитов]] на няколко пъти посещават града.<ref name="IWWAS2">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133 – 134; 198 – 201</ref> По време на борбата за [[Борба за българска църковна независимост|българска църковна]] и [[Освобождение на България|държавна независимост]] през 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за освобождението на България, през града минават важни канали за комуникация и пренос на оръжие на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], а революционерите [[Васил Левски]] и [[Панайот Хитов]] на няколко пъти посещават града.<ref name="IWWAS">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133&nbsp;– 134; 198&nbsp;– 201</ref> === Главно пристанище на Източна Румелия и Съединението на България (1878&nbsp;– 1885) === [[Файл:Burgas-alexandrovska-street-1906.jpg|мини|Улица „Александровска“, 1906 г.]] [[Файл:Burgas Aleksandrowska vor 1925.jpg|мини|Улица „Александровска“, 1925 г.]] [[Файл:burgas09.jpg|мини|Улица „Александровска“ в наши дни]] По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско–турската война]] от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезко население, сред което и това на Бургас. Последните 2000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] Бургас остава извън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от [[Несебър]]. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета са подложени жителите на [[Карнобат]] и [[Българово]]. Бургас е спасен благодарение на [[Руфат Ефенди]], османския комендант на Бургаското пристанище.<ref name="RB">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260 |заглавие=Освобождаване на Бургас |достъп_дата=2 ноември 2011 |архив_дата=2012-03-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120324160017/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260 }}</ref><ref name="IW135">Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 135&nbsp;– 138</ref> На 6 февруари 1878 година, „летящ отряд“ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници, освобождава Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и [[гъркоман]]и. За първи кмет на освободения град е назначен [[Нико Попов]]. На бургаския бряг руските войски изграждат в следващите месеци военна болница, която е под ръководството на Александра Лермонтова и остават в града до средата на 1879 година.<ref name="RB" /><ref name="IW135" /> С изпълнението на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция [[Източна Румелия]]. По силата на договора в града се завръща и част от турското население.<ref name="RB" /><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/kmetowe/kmet_km_n.html |заглавие=Първия кмет на Бургас&nbsp;– Нико Попов |достъп_дата=2 ноември 2011}}</ref> Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът е важен търговски център и единственото голямо пристанище на Източна Румелия, а икономическото развитие привлича бежанци от Източна Тракия и Странджа планина&nbsp;– територии, които остават под османска власт.<ref name="IW173">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 173&nbsp;– 180</ref> През 1880 година е открито читалище „Пробуда“, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза ''Бургаски вестник''&nbsp;– първият бургаски седмичник.<ref name="IW220">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 220&nbsp;– 228</ref> Градът остава османски до септември 1885 година, когато след военен преврат Източна Румелия се съединява с [[Княжество България]]. [[Съединение на България|Съединението на България]] е посрещнато с неодобрението на Русия и е срещу интересите ѝ да контролира Балканите. В последвалата [[Сръбско-българска война]] взимат участие и граждани от Бургас.<ref name="IW173" /> Въпреки че [[Букурещки договор (1886)|Букурещки договор]] от 19 февруари 1886 година възстановява статуквото, руският цар [[Александър III (Русия)|Александър III]] не е удовлетворен и отказва да признае [[Александър Батенберг]] за владетел на Обединена България.<ref name="IW180">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 180&nbsp;– 190</ref><ref name="SR">Симеон Радев: ''Строителите на съвременна България'', том 2: ''Регентството'', из-во Захари Стоянов, София, 2004</ref> Така в следващите месеци и години руската дипломация организира и подпомага организирането на заговори срещу България. Турското правителство от своя страна иска като предварително условие за нормализиране на отношенията, поставянето на бургаското пристанище под турска администрация, което е отхвърлено от българския княз.<ref>Ulf Brunnbauer: ''Gebirgsgesellschaften auf dem Balkan: Wirtschaft und Familienstrukturen im Rhodopengebirge (19./20. Jahrhundert)'', Böhlau Verlag Wien, 2004, стр. 104</ref><ref name="DuncanPerry">Duncan M. Perry: ''Stefan Stambolov and the emergence of modern Bulgaria, 1870&nbsp;– 1895'', Duke University Press, 1993, стр. 85&nbsp;– 86; стр. 114&nbsp;– 115, стр. 142, стр. 146&nbsp;– 147</ref> В началото на май 1886 година е осуетен заговор в Бургас под ръководството на руския офицер [[Николай Набоков]] срещу Александър Батенберг, който е на посещение в града. След разкритието заговорниците успяват да се укрият в руското представителство в града и да избягат ненаказани.<ref name="IW180" /><ref name="SR" /> Въпреки че проруските политически групи в страната ([[Прогресивнолиберална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]) свалят от престола княз Александър I, с помощта на [[Стефан Стамболов]] и румелийската войска той успява да се върне отново на трона. През октомври същата година в Бургас избухва отново под ръководството на Набоков военен бунт, подкрепен от руски военен кораб. За смазването на бунта Стамболов изпраща [[Коста Паница]], който с помощта на Айтоския отряд успява да сложи край на [[русофилски]]те заговори срещу Съединението в Бургас.<ref name="IW180" /><ref name="DuncanPerry" /><ref>Симеон Радев: ''Строителите на съвременна България'', том 2: ''Октомврийските бунтове'', из-во Захари Стоянов, София, 2004, стр. 480&nbsp;– 484</ref><ref>Димитър Иванов: ''Стефан Стамболов&nbsp;– от перото до ятагана'', TRUD Publishers, 2005, стр. 86</ref> === Икономически възход и бежански лагер на България (1891&nbsp;– 1913) === [[Файл:Burgas-1893.jpg|мини|Изглед от Бургаското пристанище, 1893 г.]] [[Файл:Burgas Region 1903.jpg|мини|[[Еркесия]]та, Бургас и региона южно от него през 1903 г.]] След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове.<ref>Сиркаров, стр. 297</ref> През 1887 г. населението на града е 5700 души. Бурното развитие намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което променя неговия ориенталски облик. Още през 1881 г. е изградена градската библиотека, през 1891 г. Морската градина и през 1897 г. започва строежът на катедралата ''Св. св. Кирил и Методий''. През 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 година на ''Печатница Братя Велчеви''. На 27 май 1890 година тържествено се открива в Бургас жп линията Бургас&nbsp;– Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се създават 151 индустриални предприятия, между които ''Фабрика за захарни изделия и растителни масла'' на [[Аврам Чальовски]], ''Големите български мелници'' на [[Иван Хаджипетров]], сапунената фабрика ''Камбана'', ''Фабрика за рибни консерви'' и др.<ref name="IW190">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 190&nbsp;– 201</ref> Редица красиви сгради в Бургас&nbsp;– хотел „Империал“, „Модерен театър“, къщите на [[Йови Воденичаров]], Йонидис, Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др., катедралата „[[Свети Кирил и Методий (Бургас)|Св. св. Кирил и Методи]]“, сградата на музея „[[Петя Дубарова]]“ са проектирани от италианския архитект [[Рикардо Тоскани]] (между 1897 и 1926 г.). [[Файл:Anchialos Metropoly Baptism Certificte Burgas 1908.jpg|мини|Кръщелно от Бургаската гръцка община с печат на Анхиалската епархия, 1908 г.]] Със създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година [[Българска православна църква|Българската православна църква]] успява да възстанови своята независимост, но няколко градове на западния бряг на Черно море остават под управлението на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През 1900 година Цариградската патриаршия предава последните църкви и манастири, но това не навсякъде става мирно. През 1905 година след дълги протести манастирът „Света Анастасия“ е предаден на българската патриаршия. Преди този акт [[игумен]]ът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение и протести в Бургас и само намесата на жандармерията предпазва гръцкото население от [[погром]]и.<ref name="IW190" /><ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 199</ref> След Съединението за десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия [[Бежанци|бежански лагер]] на България. След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и особено след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от 1913 година градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.<ref name="Антим Първи">{{Citation |title=110 години Бургаска Тракийска Организация „Антим Първи“ |url=http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm |accessdate=2008-06-10 |archivedate=2010-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100329043315/http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm }}</ref> Още на 29 януари 1895 година бежанци от [[Македония (област)|Македония]] създават в Бургас [[Македонско дружество]], наречено ''Пирин планина'', в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на него и по инициатива на [[Капитан Петко войвода]] и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество [[Странджа (организация)|Странджа]].<ref name="Антим Първи" /> През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас.<ref name="Антим Първи" /> На 2 септември 1902 година двете организации в Бургас се обединяват в [[Бургаско македонско благотворително братство|Македоно-одринско дружество]]. В Бургас се основават и Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонският младежки сговор „Пелистер“ и други организации. Като организационен център на бежанците по това време служи [[Минков хан|Минковият хан]], разположен на днешната улица „Фердинандова“ 63.<ref name="IW190" /> През 1906 година действията на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]] в Македония водят до безредици и погроми срещу гръцкото население в пренаселения с бежанци град и регион. В Бургас гръцката църква и училище са отчуждени, а гръцкото население емигрира през следващите години основно в Константинопол. През 1906 г. създадената година по-рано Търговска гимназия се премества в бившите помещения на гръцкото училище. По това време в града работят още по едно арменско, турско и френско частно училище.<ref name="IW173" /><ref name="IW190" /> === От Балканската война до 30-те години на XX в. (1912&nbsp;– 1934) === [[Файл:Burgas 1926.jpg|мини|Бургас през 1926 г.]] [[Файл:Burgas-1930-te.jpg|мини|220px|Бургас през 1930-те години]] При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в Бургас от 65 доброволци е сформирана Първа рота на 12-а Лозенградска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|832}}</ref> под ръководството на [[Луи Айер]].<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 256</ref> На 18 октомври 1912 година градът е обстрелван от османския флот, който изгражда в Бургаския залив морска блокада. Блокадата е снета на 8 ноември през същата година.<ref>''Балканская война 1912&nbsp;– 1913 годов на море (сборник)'', Verlag ЛеКо, Sankt Petersburg, 2005, ISBN 5-902236-20-72, S. 11&nbsp;– 14</ref> След загубената Междусъюзническа война и след загубата на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] броят на бежанците в Бургас отново нараства, като по непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много&nbsp;– 12 155 семейства, като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.<ref name="Антим Първи" /> Останалата част са бежанци от [[Егейска Македония]], основно от района на [[Енидже Вардар]]. Те пристигат в периода 1923&nbsp;– 25 година и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за [[Гърция]] заминават по-голямата част от [[Гъркомани|гърчеещите]] се жители от региона.<ref name="ReferenceB">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр.229</ref><ref>Забележка: изселването на местно гръцко население от района на Бургас обхваща в основни линии периода от 1906 г. до средата на 20-те години на XX век. Не може да се твърди, че гърците са отишли на мястото на изселените българи, защото при първоначалното изселване през 1906 г. все още не е имало български земи под гръцка власт. Така че първата вълна се изселва в днешна Централна Гърция. След 1914 г. изселванията са насочени главно към Егейска Македония. След 1920 година с предаването на Беломорска Тракия на Гърция, част от гръцкото население от района на българското Черноморие е заселено и там. Като пример може да се посочи гръцкото население на [[Свети Влас]], което е заселено през 20-те години на XX век в село [[Чадърли]], Гюмюрджинско, където са заселени и гърци от Лозенградско /Странджанско/ и от Мала Азия.</ref> Още преди войните, през 1912 г. бил обновен фарът на остров Света Анастасия. В северната му част била изградена железобетонна фарова кула и служебно жилище за фаропазачите. Височината на фаровата кула от терена била 9,10 м., а светилото&nbsp;– на 21,70 м. от морското ниво. Фаровият апарат бил демонтиран от старата кула на остров Свети Иван. Осветлението му се осъществявало с помощта на двуфитилни петролни лампи. Огънят бил запален за първи път на 13 юни 1914 г. и се виждал на разстояние от 6 морски мили. През периода 1910&nbsp;– 1919 г. се планирало фарът на Света Анастасия да бъде снабден с модерни камбани. Чак през 1925&nbsp;– 1926 г. такова съоръжение било поставено на входа на Пристанище Бургас.<ref name="ReferenceB" /> През 1918 година [[Цистерциански орден|Цистерцианския орден]], който се грижи за бежанците в Бургас, отваря девически интернат в града. Въпреки тежкото икономическо състояние на бежанците започва икономически подем в града. През 1920 година Бургас наброява около 21 000 души и е отново главното българско пристанище за износ на зърно и български продукти, а до средата на 1930-те изпреварва Варненското и при вноса.<ref>Стоянов, П.: ''Варна (1919&nbsp;– 1939)'', стр. 37</ref> През 1922 година швейцарското дружество ''AG für Handel und Industriewerte'' получава 25-годишна концесия за индустриален добив на сол в Атанасовското езеро.<ref>''Chimia. Band 3'', Schweizerischer Chemiker-Verband, 1949, S. 33&nbsp;– 35.</ref> Две години по-късно, през 1924 година в Бургас е открита с ''Девеко'' (днес ХемусМарк АД) единствената фабрика за моливи в Югоизточна Европа, а година по-късно отваря врати Държавното механотехническо училище.<ref>[http://pgmee.com/index.php?page=16 Кратка история] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130918091805/http://www.pgmee.com/index.php?page=16 |date=2013-09-18 }} на Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника (ПГМЕЕ), официален уебсайт на ПГМЕЕ, посетен на 31 март 2012</ref> През зимата на 1928/29 година Бургаският залив замръзва, което позволява в края на януари и началото на февруари 1929 преминаването от Бургас до остров [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]] с файтони.<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов, стр. 236</ref> Няколко години по-късно, през 1934 година жителите на града наброяват 34 260 души.<ref name="RBPJ">[http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=42 История на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120126193024/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=42 |date=2012-01-26 }}, Регионална библиотека Пейо Яворов, посетен на 21 февруари 2012</ref> [[Файл:Радио Тулан брошура 1.png|мини|180px|Брошура на първата българска фабрика за радиоапарати]] === Съветска окупация и управление на БКП (1944&nbsp;– 1989) === Вестта за нахлуването на Червената армия на 7 септември 1944 г. в територията на Царство България идва в Бургас по телеграфа, по телефона и по радиото. На 8 септември 1944 г. в акваторията на Бургас каца съветски хидроплан. На същата дата на Бургаското летище в качеството си на радист Данаил Денев посреща първия съветски разузнавателен самолет, пилотиран от майор Серцов и сътрудника му Середин.<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов:стр.246</ref> На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от [[Червена армия|съветски войски]], които завземат бургаското летище и пристанище, а представители на царската власт биват екзекутирани.<ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944&nbsp;– 1947]: ''9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация… Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.''</ref><ref name="ИК250">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 246&nbsp;– 250</ref> През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол са засегнати около 190 съветски войници, от които 42-ма са починали.<ref>[[Митко Иванов]]: [https://desebg.com/iniciativi/4118--42-1944- Как умряха 42-ма съветски войници при "освобождението" на България през 1944 година], desebg.com, публикувано на 11 Септември 2019, видяно на 18 Септември 2023</ref> Сред жертвите на последвалите два състава на [[Народен съд|Народния съд]] в Бургас се отличават представителите на всички богати и състоятелни бургаски фамилии, бургаската интелигенция и членове на Бургаската адвокатска колегия.<ref name="ИК250" /> По това време в града работят заедно с Бургаските минерални бани шест частни бани и една общинска морска баня. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] еврейската организация [[Хагана]] организира корабни конвои за преживелите [[Холокост]]а, които отплават от Бургас в посока [[Палестина]]. С тези конвои се изселва и еврейското население на Бургас.<ref>Gaby Coldewey: ''Zwischen Pruth und Jordan: Lebenserinnerungen Czernowitzer Juden.'' Böhlau Verlag, Köln/Weimar 2003, стр. 105</ref> В следващите години комунистическото управление на [[БКП]] национализира над 160 фабрики и частни предприятия, баните, магазините, а неспособността на комунистите да ги управляват води до недостиг на храна, дрехи, топливо и друго продоволствие. Затварят се Народният университет, синагогата, Немската и Италианската гимназия.<ref name="Burneva/Murdsheva">Burneva/Murdsheva: ''Deutsch als Fremdsprache(n) an bulgarischen Hochschulen'' in Hiltraud Casper-Hehne: ''Die Neustrukturierung von Studiengängen „Deutsch als Fremdsprache“: Probleme und Perspektiven; Fachtagung 17.&nbsp;– 19. November an der Universität Hannover'', университетско издателство Göttingen, 2006, стр. 238</ref> Тоталната национализация нарушава естествения ритъм на стопанското развитие в Бургас, а политическите репресии продължават и след това.<ref name="ИК250" /><ref name="ReferenceC">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 249</ref> На 29 юни 1947 г. в Бургас каца първият пътнически самолет Ю-52, прелетял внушителното за онова време разстояние от София до Бургас. Това събитие, състояло се под непосредственото наблюдение на министър-председателя на Народна република България&nbsp;– [[Георги Димитров]], е всъщност първият пътнически полет на Българската гражданска авиация.<ref name="ReferenceC" /> През 1956 г. в града живеят 79 091 души. През 50-те и 60-те години на ХХ век са построени заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия, най-голям от които е [[Нефтохимически комбинат Бургас|Нефто-химически комбинат]].<ref>Gerald Knaus: ''Bulgarien'', издателство C.H.Beck, 1997, стр. 144</ref> Индустриализацията води до допълнителен прираст на населението и през 1960 г. отново е отворена Немската гимназия.<ref name="Burneva/Murdsheva" /> През 1965 г. в града вече живеят 117 517 души. Между 1970 и 1973 година архитектурното студио ''ИПП Главпроект'' изработва нов план за развитие и разширение на града по „социалистическия модел“. През следващите години по него са изградени жилищните комплекси Изгрев, Зорница, Петко Славейков и Меден рудник, където и днес доминират сгради от този период. В комплекс Славейков през 1980 година е построен блок 55, който с 23 входа и 482 м се превръща в най-дългия жилищен блок в България и е удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на ''Краснодар''. Друга емблематична сграда от този период е жилищният блок 77 в квартал Лазур (тогава под името Толбухин), известен в Бургас като ''Краставицата''.<ref name="EP2013" /> [[Файл:Burgas-centre, 1960.jpg|мини|250px|Улица „Първи май“ (днешна „Александровска“) през 1960 г.]] През 1976 година към Бургас е присъединено селото [[Меден рудник (жилищен комплекс)|Меден рудник]], като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия комплекс. [[Файл:Burgas-in-1981-39.jpg|мини|220px|Бургас през 1981 г.]] [[Файл:Burgas-in-1981-46.jpg|мини|220px]] [[Файл:Burgas-in-1981-44.jpg|мини|220px]] Населението на Бургас към 4 декември 1985 година по данни на НСИ е 182 338 жители. От 1987 до 1991 година към Бургас са присъединени други пет общински села.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show5.php?ezik=bul&hier_ps=1&sap=563&sfn=54471 |заглавие=Справка за предшествениците/източниците на гр. Бургас, генерирана на 28.12.2009 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места}} посочва имената на 7 присъединени селища</ref> Те са различно отдалечени от центъра на Бургас, причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток. === Развитие през посткомунизма === [[Файл:Zentrale Viertel von Burgas.jpg|мини|Част от кварталите на Бургас на германска карта (2011)]] След падането на комунизма през 1989 година настъпва промяна на архитектурата и облика на града. Въпреки това архитектурата на Бургас, особено в периферията, е белязана от разширяването на града по време на комунистическата епоха, когато бившите бежански лагери са трансформирани в жилищни комплекси, а в по-младите квартали все още могат да се срещнат така наречените [[Шаронска къща|шаронски къщи]]. На 28 февруари 2008 година бургаският Общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915&nbsp;– 1922 година.<ref>[http://novinar.bg/news/burgas-prizna-genotcida-nad-armentcite_MjU3OTszNzY=.html Бургас призна геноцида над арменците], novinar.bg, посетен на 8 март 2012</ref> През декември същата година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159518 Първо „виртуално дело“ в България], www.mediapool.bg, 8 декември 2009</ref> През 2011 година Бургас печели приза [[Най-добър град за живеене в България]], както и ''Най-зеленият български град''. През 2013 година Бургас за втори път печели приза Най-добър град за живеене в България. През 2015 г. е открит 245 метра дълъг тунел (подземна улица) под централния площад Тройката, свързващ улиците „Генерал Гурко“ и „Княз Борис“,<ref>[https://m.dnes.bg/stranata/2015/04/09/burgas-se-pohvali-s-nova-podzemna-ulica.260102/amp]</ref> a три години по-късно, на 11 май 2018 г. е открит плувен комплекс [[Арена ОЗК]]. През пролетта на 2023 г. се пуска в експлоатация Северния обход на Бургас в посока София и квартал Сарафово, а оттам към курортите и населените места в северната част на Бургаска област<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/severnijat-obhoden-pat-na-burgas-v-posoka-sofija-e-pusnat-za-dvizhenie.html]</ref><ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/api-puska-dvijenieto-po-severnija-obhod-na-burgas]</ref>, а на 18 май същата година е завършена и открита многофункционалната зала [[Арена Бургас]].<ref>[https://trafficnews.bg/sport/ofitsialno-otkriha-arena-burgas-278893/]</ref><ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/05/17/4483239_arena_burgas_e_gotova_osem_godini_sled_purvata_kopka_i/ "Арена Бургас" е готова осем години след първата копка и при двойни разходи], capital.bg, видяно на 17.09.2023 </ref><ref>Димчо Райков: [https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14488946 "Арена Бургас" отвори с 5 години закъснение (Видео, снимки)], 24chasa.bg, видяно на 17.09.2023 </ref> === Бъдещо развитие === Бъдещото развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата. В този контекст се дискутира проектът [[Супер Бургас]]. През следващите години трябва да се реализират също проекти за обществен велосипеден транспорт, за извеждането на тежкия трафик от централната част на града, за възстановяването на остров Света Анастасия и мостика, както и за рехабилитирането на историческия център. Предвидено е изграждането на два нови парка в комплекс „Меден рудник“, нови спортни игрища в квартал Долно Езерово и в Борисовата градина и нов спортен комплекс на открито в „Меден рудник“, който ще е най-големият в града.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/01/19/1748732_i_prez_2012g_bjudjetut_na_burgas_triabva_da_osiguri/ И през 2012 г. бюджетът на Бургас трябва да осигури изпреварващото развитие на града], www.dnevnik.bg, посетен на 19 януари 2012</ref> === Атентати в Бургас === {{основна|Атентати в Бургас}} * На [[9 септември]] [[1982]] г., [[АСАЛА|Тайната армия за освобождение на Армения]] извършва [[Атентат в Бургас (1982)|атентат в Бургас]] срещу Бора Сюелкан, административно аташе на турския консул в града. * На [[18 юли]] [[2012]] г. в 17:23 часа е взривена бомба в автобус с [[израел]]ски туристи на паркинга на [[Летище Бургас|летище „Бургас“]], при което загиват 7 души и 35 са ранени.<ref>[http://www.bnews.bg/article-54938 Ива Капкова, „И втори българин, ранен от бомбата“, bnews 19 юли 2012]</ref><ref name="Dir.bg">{{cite web|url=http://dnes.dir.bg/news/burgas-letishte-vzriv-izraelski-turisti-atentatat-burgas-11594170?nt=4|title=Автобус с израелски туристи е взривен на летището в Бургас|publisher=Dir.bg|date=18 юли 2012|accessdate=18 юли 2012}}</ref> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/census2011/ |заглавие=„НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ |издател=nsi.bg |достъп_дата=13 май 2020}}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1887 = 5700 | 1910 = 14900 | 1934 = 41628 | 1946 = 51323 | 1956 = 79091 | 1965 = 117517 | 1975 = 162756 | 1985 = 182338 | 1992 = 195686 | 2001 = 192831 | 2011 = 200271 | 2021 = 189741 }} Със своите около 200 хиляди жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след [[София]], [[Пловдив]] и [[Варна]]. Но според данните на [[Национален статистически институт|НСИ]] към 1 януари 2009 година Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 година. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация. Въпреки това за периода между двете преброявания през 2001 и 2011 година Бургас е един от четирите областни градове, които имат положителен прираст на населението.<ref>[http://www.nsi.bg/eventbg.php?n=985 Преброяване 2011 (окончателни данни)]: ''За периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. четири от областните градове имат положителен прираст&nbsp;– София, Варна, Бургас и Велико Търново.'', стр. 15</ref> На 12 ноември 1987 година са присъединени 4 села&nbsp;– Горно Езерово,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=27844&ezik=bul&e=47765 |заглавие=„Справка за с. Горно Езерово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04,12,1985: 1555}}</ref> Лозово, Крайморие и Сарафово.<ref name="nsi1985">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=47761 |заглавие=„Справка за гр. Бургас“ при присъединяване на Горно езерово, Крайморие, Лозово, Сарафово към 12 ноември 1987 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04.12.1985: 182 338}}</ref> През 1991 година е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=27842&ezik=bul&e=39927 |заглавие=„Справка за с. Долно Езерово“ при присъединяването му към 26 август 1991 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04,12,1985: 5686}}</ref> С решение на Министерския съвет през 2009 година се одобрява решението на Общинския съвет в Бургас за присъединяване на общинските села Банево и Ветрен (със старо име Житарово) като квартали на града.<ref name="dariknews">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=325100 |заглавие=Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас |фамилно_име=Димитров |първо_име=Станимир |дата=29 януари 2009 |труд=Дарик Бургас |достъп_дата=28 декември 2009}} Присъединяват се към Бургас след подписка и решение на МС. Към 2005 година Ветрен има повече от 2300, а Банево 1500 жители.</ref> Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово, Крайморие, „Меден рудник“ са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13). През 2015 г. дотогавашните села [[Рудник (област Бургас)|Рудник]] и [[Черно море (село)|Черно море]] стават квартали на града. В следната таблица са посочени данните за населението на Бургас за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³). {{Таблица с население на град | град = Бургас | 1878 = 3000<ref name="Zone BG 3">[http://de.zonebulgaria.com/schwarzmeerkuste/burgas/geschichte/ История на град Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101015210205/http://de.zonebulgaria.com/schwarzmeerkuste/burgas/geschichte/ |date=2010-10-15 }}, zonebulgaria.com, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1887 = 5700 | 1892 = 5000<ref>[http://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=102971 Meyers Konversations-Lexikon], 4. Auflage. Bd. 12, Bibliographisches Institut, 1885&nbsp;– 1892, Лайпциг, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1900 = 10700<ref>[http://www.zeno.org/Meyers-1905/A/Burgás Бургас] в Meyers Großes Konversations-Lexikon, Band 3, 1905|, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1906 = 15000<ref>Димитър Щерев: [http://www.factor-bs.com/news-13235.html Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160405013706/http://www.factor-bs.com/news-13235.html |date=2016-04-05 }} в ''На път. Мисли, случки и впечатления'', из-во Г. П. Иванов, 1908</ref> | 1910 = 14900 | 1920 = 21200<ref name="RBPJ" /> | 1934 = 36200 | 1946 = 44400<ref name="RMB" /><ref name="RBPJ" /> | 1956 = 79100<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=46751 Обща информация за Бургас], НСИ, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1965 = 106100<ref name="RMB" /><ref name="RBPJ" /><ref>Jan Filip: ''Enzyklopädisches Handbuch zur Ur- und Frühgeschichte Europas: Unter Mitwirkung zahlreicher Fachgelehrter und wissenschaftlicher Institutionen'', Band 1, Verlag der Tschechoslowakischen Akademie, 1966, стр. 186</ref> | 1975 = 148700<ref name="RBPJ" /> | 1985 = 182300<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=11241 Население на Бургас през 1985], НСИ, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1992 = 195686<ref name="nsi.bg">[https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=563&ezik=bul Справка за населението на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211027132142/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=563&ezik=bul |date=2021-10-27 }}, НСИ, посетен на 13 май 2020</ref> | 1999 = 194835<ref name="nsi.bg" /> | 2001 = 192390 | 2005 = 189245 | 2008 = 188861<ref name="nsi.bg" /> | 2009 = 193765<ref name="nsi.bg" /> | 2011 = 200271<ref name="nsi.bg" /> | 2013 = 199364<ref name="nsi.bg" /> | 2016 = 202766 | 2017 = 202694 | 2018 = 202434 | 2019 = 201779 | най-голям брой = 219&nbsp;200 | най-голяма година = 2013 | бележка 1 = | бележка 2 = | бележка 3 = | бележка 4 = }} <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:250 ScaleMajor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1878 from:0 till:3 bar:1892 from:0 till:5 bar:1900 from:0 till:11 bar:1906 from:0 till:15 bar:1920 from:0 till:21 bar:1946 from:0 till:44 bar:1956 from:0 till:79 bar:1965 from:0 till:106 bar:1975 from:0 till:149 bar:1985 from:0 till:182 bar:1992 from:0 till:196 bar:1999 color:cobar2 from:0 till:226 bar:2000 from:0 till:195 bar:2005 from:0 till:198 bar:2008 from:0 till:214 bar:2009 from:0 till:219 bar:2011 from:0 till:219 bar:2013 from:0 till:206 bar:2015 from:0 till:206 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1878 at: 3 text: 3 shift:(-8,5) bar:1892 at: 5 text: 5 shift:(-11,5) bar:1900 at: 11 text: 10,7 shift:(-11,5) bar:1906 at: 15 text: 15 shift:(-11,5) bar:1920 at: 21 text: 21,2 shift:(-11,5) bar:1946 at: 44 text: 44,4 shift:(-11,5) bar:1956 at: 79 text: 79,1 shift:(-14,5) bar:1965 at: 106 text: 106,1 shift:(-14,5) bar:1975 at: 149 text: 148,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 182 text: 182,3 shift:(-14,5) bar:1992 at: 196 text: 195,7 shift:(-14,5) bar:1999 at: 226 text: 225,5 shift:(-14,5) bar:2000 at: 195 text: 194,8 shift:(-14,5) bar:2005 at: 198 text: 197,5 shift:(-14,5) bar:2008 at: 214 text: 214,2 shift:(-14,5) bar:2009 at: 219 text: 218,5 shift:(-14,5) bar:2011 at: 219 text: 219,1 shift:(-14,5) bar:2013 at: 206 text: 206 shift:(-14,5) bar:2015 at: 206 text: 206,4 shift:(-14,5) </timeline> === Етнически състав === Според първото преброяване, проведено в България след влизането на страната в ЕС през 2011 година, за първи път запитващите имат възможност да отговорят доброволно на въпросите за [[етнос|етническа]] и [[Религия|религиозна]] принадлежност, както и за [[майчин език]]. Така в Бургас на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 181 116 души, 171 898 от тях се определят като [[българи]], 3800 като [[Турци в България|турци]], 1330 като [[Цигани в България|роми]] и 666 посочват, че имат друга етническа принадлежност (немска, руска или друга).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls |заглавие=НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г. |достъп_дата=20.02.2012}}</ref> Страхувайки се от широката [[дискриминация]] спрямо ромите, те предпочитат често да посочват етническа принадлежност към мнозинството на местното население. По този начин те влияят върху броя на турците и по-малко върху този на българите в Бургас.<ref>Али Еминов: ''Turkish and other Muslim minorities in Bulgaria. London'', 1997, ISBN 1-85065-319-4.</ref> От данните също не може да се определи действителният брой на [[Арменци в България|арменците]]. === Религия === В Бургас се намира архиерейско наместничество на [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]]. Бургаската духовна околия е с център гр. Бургас. Архиерейски наместник в Бургас е ставрофорен иконом Борис Игнатов. Най-голямата религиозна общност е тази на [[православие|българските православни]] християни, следвана от [[ислям|мюсюлманската]], като Бургас е единственият голям български град, в който тази общност няма собствен храм. Други [[България#вероизповедания|религиозни общности]] в града са [[Католическа църква в България|българските католици]] и [[Арменска апостолическа църква|православните]] арменци, както и [[Конгрешанство|конгрешанска]] община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]],<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/burgas www.sesc-bg.org]</ref> [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ |заглавие=methodist.bg |достъп_дата=2019-04-07 |архив_дата=2019-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190407115958/http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ }}</ref> както и Евангелска петдесятна църква Бургас, основана през лятото на 1920 г. == Управление == === Кметове от 1990 г. === [[Файл:Dimitar-Nikolov.jpg|мини|150п|Димитър Николов, кмет на Бургас от 2007 г.]] {{Основна|Списък на кметове на Бургас}} След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември [[Никола Александров]]. Той остава в длъжност до септември 1990 година, когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си през май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран [[Продан Проданов (кмет)|Продан Проданов]] от листата на Съюза на демократичните сили. Неговият мандат, който свършва през ноември 1995, се запомня с политическата конфронтация с бившите комунисти и централната власт, както и с бюджетния дефицит на Община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, [[Йоан Костадинов]].<ref name="BURG">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/288 Кметове на Бургас] Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и е един от най-дълго управлявалите кметове на България. На изборите за местен парламент през 2007 година Костадинов е като независим кандидат, подкрепен от [[Съюз на тракийските дружества в България|Съюза на тракийските дружества в България]], но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] във втори тур, където успява да победи кандидата на националистите [[Валери Симеонов]].<ref name="BURG" /> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] на 23 октомври 2011 година Димитър Николов печели втори мандат още на първи тур със 70,86 на сто от гласовете. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=800932 Кметската битка за областните центрове: ГЕРБ с успех в 14 града, БСП&nbsp;– в 8]</ref><ref name="KW2011">ЦИК: [http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html Резултати от местните избори 2011 в община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }}, посетен на 2 март 2012</ref> На [[Местни избори в България (2015)|изборите]] от 25 октомври 2015 година Димитър Николов печели трети мандат на първи тур с 84 на сто от гласовете. Втори, с 6,17 на сто, остава кандидатът на [[НФСБ]] д-р Бойко Миразчийски. На [[Местни избори в България (2019)|изборите]] от 27 октомври 2019 година Димитър Николов печели четвърти мандат на първи тур с 65,83 на сто или 48 005 гласа. Втори, с 10,18 на сто или 7425 гласа, остава кандидатът на [[БСП]] Николай Тишев. === Общински съвет === [[Файл:Burgas, Bulgaria Dez 2011 (14).jpg|мини|[[Сграда на Община Бургас|Сградата на общината]], построена в началото на 30-те години]] Според „Закона за местното управление и местната администрация“ управлението на община Бургас е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 51 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Бургас. Общинските съветници и кметът имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на Общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2023)|избори]] са предвидени за 2023 година. Разпределението на местата в Общинския съвет след последните [[Местни избори в България (2019)|избори]] от 27 октомври 2019 година, е следното: {| class="prettytable" |+ Общински съвет (2019&nbsp;– 2023) ! colspan=2 | Партия!! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места |- | width="3" style="background:#cde;" | || [[ГЕРБ]] || align="center" | 65,83% || align="center" | 48 005 || style="background:#cde;" align="center" | '''24''' |- | style="background:red;" | || [[Българска социалистическа партия]] || align="center" | 10,18% || align="center" | 7425 || align="center" | '''7''' |- | style="background:mediumblue;" | || ''Средна европейска класа'' || align="center" |9,27% || align="center" | 5907 || style="background:blue; color:white;" align="center" | '''5''' |- | style="background:blue;" | || [[ДБГ]] || align="center" | 6,71% || align="center" | 4277 || align="center" | '''4''' |- | style="background:mediumblue;" | || [[Демократична България]] || align="center" | 3,82% || align="center" | 2438 || style="background:blue; color:white;" align="center" | '''2''' |- | style="background:#6C1D45;" | || ''Местна коалиция Ние, Гражданите'' || align="center" | 3,29% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:skyBlue;" | || [[Възраждане]] || align="center" | 3,27% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:#00AFF0;" | || [[НФСБ]] || align="center" | 3,25% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:#0092CB;" | || [[Съюз на демократичните сили]] || align="center" | 3,01% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:skyBlue;"| || [[Движение за права и свободи]] || align="center" | 2,85% || align="center" | — ||align="center" | '''1''' |- | || Общо || align="center" | || align="center" | || align="center" | '''51''' |} === Административно-териториално деление === Бургас се състои от централната част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях исторически се срастват с града, други са били преди това съставни селища на община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част (ЦГЧ), като централни се числят комплексите [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]], [[Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)|Възраждане]] и [[Лазур]]. Другите части на града са жилищните комплекси [[Меден рудник (жилищен комплекс)|Меден рудник]], [[Петко Славейков (жилищен комплекс)|Петко Славейков]], [[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]], [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]], както и кварталите Черно море, [[Рудник (област Бургас)|Рудник]], [[Акациите]], [[Банево]], [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], [[Горно Езерово]], [[Долно Езерово]], [[Лозово]], [[Победа (квартал на Бургас)|Победа]], [[Сарафово]], [[Крайморие]]. [[Ексклав]]и на Бургас е рибарското селище [[Ченгене скеле (залив)|Ченгене скеле]] в парк Росенец, вилно селище Отманлии в местността Алатепе и остров Света Анастасия. Бургас е разделен на шест Териториални дирекции (ТД):<ref name="EP2013">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на община Бургас за периода 2007 – 2013 |издател=CMP Consulting |достъп_дата=25 август 2011}}</ref><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/150 Административно деление на община Бургас], уебсайт на Община Бургас, посетен на 2 март 2012</ref> * ТД „Възраждане“, включваща к-с „Меден рудник“, кв. „Победа“, кв. „Акациите“, кв. „Горно Езерово“ * ТД „Изгрев“ – к-с Изгрев, к-с Зорница, кв. Сарафово * ТД „Приморие“ – ЦГЧ, к-с Възраждане, кв. Крайморие, Рибарското селище в м. Ченгене скеле, Парк „Росенец“, м. Алатепе (вилно селище Отманлии) * ТД „Освобождение“ – к-с Славейков, кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен * ТД „Зора“ – к-с Лазур, к-с Братя Миладинови * ТД „Долно Езерово“ – кв. Долно Езерово През юли 2011 година е приет нов Общ устройствен план (ОУП), според който градът трябва да се отвори към морето и езерата и включва няколко нови жилищни комплекса.<ref>[http://www.burgasinfo.com/news/view/2/30350/ Приеха Общият устройствен план на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304114831/http://www.burgasinfo.com/news/view/2/30350/ |date=2016-03-04 }}, burgasinfo.com, 21 юли 2011 година, посетен на 25 февруари 2012</ref><ref>[http://www.investor.bg/novini/122/a/eksperten-syvet-odobri-noviia-obsht-ustroistven-plan-na-burgas,103103/ Експертен съвет одобри новия общ устройствен план на Бургас], investor.bg, 21 юли 2011 година, посетен на 25 февруари 2012</ref> [[Файл:Burgas apartments.jpg|мини|дясно|250px|Високи блокове в к-с Зорница, Бургас]] === Герб и знаме === [[Файл:BG-Burgas flag.png|мини|Знамето с герба на Бургас]] Гербът на Бургас съчетава на син щит някои исторически факти за града. Така изобразеният лъв символизира смелостта на хората, които са се заселили в това трудно за живеене място, а рибната му опашка&nbsp;– изобилието на риба. Лъвът държи в ръцете си кула, като символ на кулата, от която произлиза името на Бургас. Над синия щит са изобразени две каравели, които символизират Бургас като старо и едно от най-важните пристанища на Черноморското крайбрежие.<ref>Цоня Дражева: [http://www.burgasinfo.com/news/view/49/20718 Бургас трябва да потърси ново разработване на своя герб] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111180146/http://www.burgasinfo.com/news/view/49/20718 |date=2012-01-11 }}, www.burgasinfo.com, посетен на 25 октомври 2011</ref> Цветовете на знамето на Бургас са синьо и бяло. === Чуждестранни консулства, членство в международни организации === В Бургас се намира генерално консулство на [[Турция]] и почетните консулства на [[Беларус]], [[Грузия]],<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/55854-ustanovyavame-vrazki-mezhdu-oblast-burgas-i-avtonomna-republika-adzhara Почетното консулство на Грузия в град Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623192920/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/55854-ustanovyavame-vrazki-mezhdu-oblast-burgas-i-avtonomna-republika-adzhara |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 1 април 2012</ref> [[Индия]], [[Румъния]], [[Русия]], [[Сиера Леоне]]<ref>[http://www.embassypages.com/missions/embassy23327/ www.burgasnews.com]</ref> и [[Украйна]]. През 2004 година в града е открит ''Черноморският граничен координационен и информационен център'', който осъществява сътрудничество между органите за гранична охрана на [[Организация за черноморско икономическо сътрудничество|държавите]] от Черноморския басейн по отношение на граничния контрол.<ref>[http://www.nsgp.mvr.bg/Structure/Units/rbs_burgas.htm Регионална дирекция „Гранична полиция“&nbsp;– Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118050522/http://www.nsgp.mvr.bg/Structure/Units/rbs_burgas.htm |date=2012-01-18 }}, МВР, посетен на 16 януари 2012</ref> Бургас е член в 12 международни организации, между които ''Конвент на кметовете'', Eurocities, ICLEI и BALCINET.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/25 Община Бургас е член на 12 международни организации], www.burgas.bg, посетен на 16 януари 2012</ref> Градът има свое представителство и в Брюксел.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/217 Членство в международни организации], www.burgas.bg, посетен на 17 януари 2012</ref> === Побратимени градове === Бургас е [[побратимен град]] със следните градове:<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/218 Побратимени градове], Община Бургас, посетен на 2 март 2012</ref> {| |- valign="top" | * {{флагче|Гърция}} [[Александруполис]], [[Гърция]] * {{флагче|Грузия}} [[Батуми]], [[Грузия]] * [[Файл:Flag of Belarus.svg|20px]] [[Гомел]], [[Беларус]] * {{флагче|Турция}} кметство Саръйер, част от община [[Истанбул]], [[Турция]] * {{флагче|Русия}} [[Краснодар]], [[Русия]] * {{флагче|Полша}} [[Гданск]], [[Полша]] * {{флагче|Хондурас}} [[Ла Сейба]], [[Хондурас]] || * {{флагче|Унгария}} [[Мишколц]], [[Унгария]] * {{флагче|Русия}} [[Москва|Югозападен Московски Район]], [[Русия]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Ротердам]], [[Нидерландия]] * {{флагче|Турция}} [[Ялова]], [[Турция]] * {{флагче|Китай}} [[Янтай]], [[Китай]] * {{флагче|Словакия}} [[Братислава]], [[Словакия]] * {{флагче|Русия}} [[Ярославъл]], [[Русия]] (2018) |} == Икономика == [[Файл:Neftohim.jpg|мини|„Лукойл-Нефтохим“&nbsp;– Бургас]] [[Файл:Burgas Juni2012 Burgas See und Kumluka.jpg|мини|Пясъчната коса [[Кумлука]], погледната от запад с кварталите [[Победа (квартал на Бургас)|Победа]] и [[Акациите]], както и индустриалната зона „Юг“ (промишлените зони Победа и Юг) с част от пристанищния комплекс]] Бургас днес е един от важните икономически и индустриални центрове на България. Градът, наред със София, е един от основните елементи в България на бъдещата опорна европейска транспортна мрежа (TEN-T) на ЕС, която включва изграждането на жп и шосейна инфраструктура и развитието на [[Пристанище Бургас]].<ref>[http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/11/706&format=HTML&aged=1&language=BG&guiLanguage=en Свързване на Европа: новата основна транспортна мрежа на ЕС], Европейска комисия, посетен на 18 януари 2012</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/01/13/1744540_ioanis_geivelis_opitvame_se_da_pobutvame_jp_proektite/ Опитваме се да побутваме жп проектите], www.capital.bg, интервю с експертът за България във фонда Connecting Europe Йоанис Гейвелис, посетен на 18 януари 2012</ref><ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=167910 Зачеркнаха Варна и от картата на пристанищата], moreto.net, посетен на 4 май 2012</ref> Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия,<ref>[http://www.capital.bg/show.php?storyid=543659 Австрийската VoestAlpine избира мястото на новия металургичен комбинат до края на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081005135306/http://www.capital.bg/show.php?storyid=543659 |date=2008-10-05 }}: според говорителя на компанията от индустриална гледна точка Бургас е „напълно завършено пристанище, разполага с рафинерия и добър достъп до суровини, а освен това е град, който може да осигури достатъчно на брой квалифицирани служители“. www.capital.bg видяно 30 септември 2008.</ref> той се отличава с високо ниво на индустриализация. Структурата на икономиката е доминирана от търговията, промишленост (хранително-вкусова, нефтопреработвателната, дървопреработвателната и машиностроене), услуги, туризъм и транспорт. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Пловдив.<ref name="EP2013" /> Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателната промишленост. 80% от българския риболов се извършва от бургаски фирми.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=684134 Бургаски фирми от риболовния бранш са против ИАРА да е във Варна], Дарик Радио, посетен на 17 януари 2012</ref> В ареала на бургаското пристанище са построени за тази цел едни от най-големите хладилни складове в България.<ref>[http://www.port-burgas.com/index.html?CategoryID=3&language=0 Хладилният склад на Пристанище Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071010024736/http://www.port-burgas.com/index.html?CategoryID=3&language=0 |date=2007-10-10 }}, www.port-burgas.com, посетен на 17 януари 2012</ref><ref>[http://www.fao.org/fi/oldsite/FCP/en/BGR/body.htm Информация за риболова в теритиориалните води на Българрия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110427013455/http://www.fao.org/fi/oldsite/FCP/en/BGR/body.htm |date=2011-04-27 }}, Организация по прехрана и земеделие, посетен на 2 март 2012</ref> Консервната фабрика ''Славянка'', ''Черноморски риболов'' и ''Atlantic Group'' са от по-големите представители на рибопреработвателния бранш. Други по-големи фирми от хранително-вкусовата промишленост са производителят на захарни изделия [[Победа АД]], производителят на ядки [[Торнадо Комерс]], производителите на хляб и хлебни изделия ''Бургас хляб'' и ''Хляб и хлебни изделия'', [[Бургаско (бира)]], която е в производство от 1971 г. и [[Феста Холдинг]].<ref name="EP2013" /> След вълната на национализация в края на 1940-те, довела до затварянето на фабрики и въвеждането на плановата икономика от средата на 1950-те, в Бургас се изграждат предимно заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия. От по-големите фирми в този сектор са ХемусМарк и [[История на Нефтохимически комбинат Бургас|Нефтохомическия комбинат]] (НХК).<ref name="EP2013" /> ХемусМарк е наследник на фабриката за моливи ''Девеко'', създадена през 1924 година и станала от 1937 година придворен доставчик. През 2007 година ХемусМарк АД е закупена от Кох-и-ноор, бургаското дружество е поставено под управлението на софийския клон на чешката компания, а производството в Бургас преустановено.<ref>[http://www.koh-i-noor.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=9&Itemid=62 История на ХемусМарк АД], официална страница на koh-i-noor, посетен на 8 март 2012</ref> С капацитет за обработка 176 800 барела петрол на ден, построеният през 1964 година НХК (днес [[Лукойл Нефтохим Бургас]]) е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа.<ref>Markus Bey: [http://derstandard.at/1311802288109/Markus-Beys-Blog-Hau-den-Russen Hau den Russen.Bulgarien hat Lukoil die Lizenz entzogen und sich damit selbst den Benzinhahn zugedreht], derstandard.at от 29 юли 2011, посетен на 3 март 2012, ''Цитат: Lukoil Neftochim in Burgas, 1964 gebaut, ist die größte Raffinerie auf dem Balkan (176.800 Fass Rohöl am Tag)''</ref> От 1999 тя принадлежи на руската компания [[Лукойл]],<ref>Andreas Heinrich: ''Globale Einflussfaktoren auf das Unternehmensverhalten: die corporate governance des russischen Erdöl&nbsp;– und Erdgassektors'', издателство LIT Verlag Münster, 2004, стр. 152</ref> която в края на януари 2012 година обяви допълнителни инвестиции до 2015 година в размер 1,5 млрд. щатски долара и създаването на 3000 нови работни места.<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=136072 Russia's Lukoil Pours USD 1.5 B in Hydrocracking Facility in Bulgaria], novinite.com от 25 януари 2012, посетен на 26 януари 2012</ref><ref>[http://www.technip.com/en/press/technip-awarded-major-refining-contract-bulgaria Technip awarded a major refining contract in Bulgaria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120330032700/http://www.technip.com/en/press/technip-awarded-major-refining-contract-bulgaria |date=2012-03-30 }}, официална уебстраница на Technip от 25 януари 2012, посетен на 26 януари 2012</ref> В Бургас е седалището на производителя на [[стомана]], стоманени елементи и стоманени ребра ''Промет АД''. Стоманодобивният завод има капацитет от 0,8 милиона тона годишно.<ref>Peter Eggert: ''Bisherige und künftige Versorgung der osteuropäischen Länder mit den Stahlveredlern Mangan, Chrom, Nickel und Molybdän'' in Ausgabe 161 von ''Beiträge zur Strukturforschung'', издателство Duncker & Humblot, 1995, стр. 129</ref> По-големите компании в машиностроенето включват: Булярд&nbsp;– Корабостроителна индустрия, Бургаски корабостроителници, Кораборемонтен завод Бургас, производителя на товарни вагони [[Трансвагон]],<ref>[http://www.transwagon-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=61&lang=de Официалн уебстраница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128101642/http://www.transwagon-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=61&lang=de |date=2012-01-28 }} на Transwagon, посетен на 8 март 2012</ref><ref>Николова/Панайотов: стр. 565</ref> Елкабел и др. Фирми от дървообработващата промишленост са Кроношпан, Детелина и Дограма, които обработват дървесина от близките Стара планина и Странджа.<ref name="EP2013" /> Строителството не е сред основните сектори на Бургас. Част от промишлеността е съсредоточена в следните индустриалните зони: * Промишлена зона&nbsp;– Север (728 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– к-с Меден рудник (260 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Победа (200 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– Юг (371 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Долно Езерово (100 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Сарафово (50 хектара) Планирано е изграждането и на няколко големи индустриални зони, в които да се привлекат международни и фирми от „зелената икономика“.<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=126313 Bulgaria’s Burgas Mayor: Investors Eager for New Industrial Zone], novinite.com 18 март 2011, посетен на 8 март 2012</ref> Инвестиционни намерения на австрийската Voestalpine с обем до пет милиарда евро, са замразени от началото на икономическата криза през 2009 година.<ref>Вляди Якимова: [http://www.mediapool.bg/фьост-алпине-надяваме-се-да-изберем-българия-news143395.html „Фьост Алпине“: Надяваме се да изберем България], mediapool.bg от 8 септември 2008, посетен на 8 март 2012</ref> Като допълнение към индустриалните зони се изгражда интермодален терминал, който ще е част от интегрираната транспортна мрежа на ЕС.<ref>Министерство на икономиката, транспорта и туризма: [http://www.optransport.bg/upload/docs/Presentation_Super_Burgas.pdf Presentation Super Burgas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131073600/http://www.optransport.bg/upload/docs/Presentation_Super_Burgas.pdf |date=2012-01-31 }}, Operational Programme on Transport 2007&nbsp;– 2013, посетен на 8 март 2012</ref> С изграждането на „Супер Бургас“ ще бъде изграден и първият за страната интермодален пътнически терминал.<ref>Дияна Бедросян: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=637195&audio_id=69821 „Супер Бургас“ първи за страната с интермодален пътнически терминал], Дарик Радио от 14 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref> Търговията в града е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всички национални търговски вериги. Голяма промяна в развитието на градския пейзаж и на градската среда с дългосрочни последици за качеството на живот оказва разширението на града в източна посока и изграждането на търговски центрове от нов тип, примери са двата мола в града: Бургас Плаза и Galleria Burgas. Наред с тях в централната градска част продължават да функционират няколкоетажни търговски центрове като Трия и Безистена. [[Свободна безмитна зона (Бургас)|Свободна безмитна зона]] в Бургас е единствената на българското Черноморие. През 2010 година е открит с площ от 16 дка един от най-модерните пазари на плодове и зеленчуци в България, като покритите площи са 3.5 дка и са построени според стандарти на ЕС.<ref>[http://news.burgas24.bg/212988.html Откриха зеленчукова борса по стандартите на ЕС в Бургас], News.Burgas24.bg от 7 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref> [[Файл:Burgas Einkaufszentrum Tria.jpg|мини|250px|Търговски център Трия]] В Бургаските езера се добива сол от [[Праистория|праисторически времена]]. Днес той е единственият регион в България, където се добива морска сол. В близост до Бургас се намира един от най-големите [[Винарство в България|винарски региони]] в страната,<ref>Hugh Johnson: ''Der kleine Johnson 2008'', издателство Gräfe Und Unzer, 2007, стр. 279</ref> солници, мини за [[Мед (елемент)|медна]] и [[желязна руда]], за [[кафяви въглища]] и златни мини. В последните години в Бургас се развиват културният<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/54100-burgas-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-kulturniya-turizam Бургас получи награда за развитие на културния туризъм] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120223104226/http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/54100-burgas-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-kulturniya-turizam |date=2012-02-23 }}, burgasnews.com, посетен на 20 януари 2012</ref> и фестивалният туризъм и градът изпреварва като туристическа дестинация Варна.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/21/1792706_varna_tursi_model_za_rastej/ Варна търси модел за растеж], www.capital.bg от 21 март 2012, посетен на 24 април 2012; Цитат: ''Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.''</ref> Според Euromonitor International градът е посетен през 2009 година от около 1,71 млн.<ref>[http://blog.euromonitor.com/2010/01/euromonitor-internationals-top-city-destination-ranking.html Euromonitor International's Top City Destination Ranking 2009], Euromonitor International, посетен на 16 януари 2012</ref> а през 2010 година от около 1,54 млн. туристи.<ref>[http://blog.euromonitor.com/2012/01/euromonitor-internationals-top-city-destinations-ranking1-.html Euromonitor International’s Top 100 City Destinations Ranking 2010], Euromonitor International, посетен на 16 януари 2012</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/01/16/1745077_burgas_izprevari_varna_v_svetovna_klasaciia_na/ Бургас изпревари Варна в световна класация на туристически дестинации], посетен на 16 януари 2012</ref> == Инфраструктура == [[Затвор – Бургас|Бургаският затвор]] е един от най-големите в страната и обслужва областите Бургас, Сливен и Ямбол.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://justice.government.bg/home/index/bc43f4bc-d345-4a1d-add6-cadd32c8865b |заглавие=Министерство на правосъдието&nbsp;– Република България |издател=justice.government.bg |достъп_дата=23 ноември 2021}}</ref> === Транспорт === [[Файл:Burgas-central-post-office-1.jpg|мини|Сградата на Централната поща (Старата поща) в Бургас]] {{основна|Транспорт в Бургас}} ==== Воден транспорт ==== {{Основна|Пристанище Бургас}} [[Файл:View of Burgas11.jpg|мини|Централната градска част с ''Терминал Бургас-Изток'' на преден план. На заден план Нефтеното пристанище <small>(д.)</small> и Военноморска база Бургас <small>(л.)</small>]] Пристанище Бургас, с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 метра, е второто по големина пристанище в България. Пристанищен район Бургас в миналото е обработвал 60% от товарите по море.<ref>[http://www.port.bg/bg/statistics.html Официална страница] на Пристанище Бургас, посетен на 17 януари 2012</ref> но в последните години [[Пристанище Варна]] обработва над 50% от всички товари (морски и речни). Пристанищният комплекс в Бургас е разделен на три: Пристанище Бургас, Рибно пристанище и Нефтено пристанище (или пристанище Росенец, което е разположено на юг от града в залива Ченгеле скеле). Пристанище Бургас е разделено на няколко терминала, като там са разположени също [[интермодален контейнер|контейнерен]] терминал, Бургаските корабостроителници и Кораборемонтният завод. Пристанищата на последните два, както и пристанището на фирма Трансстрой, са със специален режим на работа.<ref name="БТ" /> Други по-малки пристанища има в кварталите Сарафово и Крайморие, както и в така нареченото Рибарско селище в местността Ченгене скеле, което е най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие и осигурява укритие при лошо време на повече от 1000 рибарски лодки.<ref>[http://www.burgasnews.com/burgas/ikonomika/43515-chengene-skele-stava-selishtno-obrazuvanie „Ченгене скеле“ става селищно образувание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623194548/http://burgasnews.com/burgas/ikonomika/43515-chengene-skele-stava-selishtno-obrazuvanie |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com от 22 юни 2011, посетен на 16 март 2012, цитат: ''Както е известно в местността „Ченгене скеле“ е изградена най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие, която осигурява укритие при лошо време на повече от 1000 рибарски лодки. Над двеста и петдесет са лодките, които ежедневно извършват рибностопанска дейност и са регистрирани в регистъра на малките рибарски кораби на пристанище Бургас.''</ref> Предвижда се изграждането на рибарско пристанище и рибна борса в квартал Сарафово.<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/55113-iskat-da-se-spre-sabaryaneto-na-chengene-skele-v-zonata-na-kanalite-podgotvya-se-ribarskoto-pristanishte-v-sarafovo Искат да се спре събарянето на Ченгене скеле в зоната на каналите. Подготвя се рибарското пристанище в Сарафово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623194531/http://burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/55113-iskat-da-se-spre-sabaryaneto-na-chengene-skele-v-zonata-na-kanalite-podgotvya-se-ribarskoto-pristanishte-v-sarafovo |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com от 16 март 2012, посетен на 16 март 2012, цитат: ''… проекта … предвижда увеличаване капацитетът на съществуващото пристанище с възможност за трайно пребиваване на 100 рибарски лодки и малки кораби… Предвижда се построяване на 8 броя десетметрови понтони с възможност за приставане, престояване, домуване и обслужване на 12 лодки за всеки от тях, зона за риболовни кораби до 20 метра, хелинг за спускане на вода на рибарските кораби, санитарни зони, рибна борса''</ref> Южно от Бургас се намира [[Военноморска база Бургас]], в която е разположен част от Българския [[Военноморски сили на България|военноморски флот]]. ==== Въздушен ==== {{основна|Летище Бургас}} Летище Бургас е отворено за [[Гражданска авиация|гражданската авиация]] през 1947 година, когато на 29 юни е открита първата редовна въздушна линия между София и Бургас. Тази дата се счита и за рождената дата на българската гражданска авиация. Полетът с номер LZUNL r е осъществен с [[Junkers Ju 52/3m]] и летателен екипаж на [[Дирекция Въздушни съобщения]]&nbsp;– пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет [[Ли-2]]п с полетен номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Между 1962 и 1963 година се изгражда стоманенобетонна писта с дължина 2600 метра, която между 1977 и 1979 година е удължена на 3200 м. Преди отдаването на концесия през 2010 година, Летище Бургас заема площ от 2600 дка. Сградите за вътрешните линии и терминал изпращащи са изградени през 1974 година, а терминал пристигащи&nbsp;– през 1992. През 2011 година стартира ново разширение и изграждане на нов терминал, който е завършен през 2013 година. Летището се използва също от [[Военновъздушни сили на България|българските ВВС]] и авиацията на [[НАТО]]. [[Файл:Burgas Airport New Terminal.JPG|мини|дясно|240px]] ==== Автомобилен ==== Бургас разполага с добра шосейна инфраструктура, като заради благоприятното си географско положение, през града преминават важни транзитни пътища. Той е начална точка на [[паневропейски транспортен коридор 8]],<ref>{{икона|en}} [http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html Паневропейски транспортен коридор 8], Международна агенция по транспорта, посетен на 2 март 2012</ref> който свързва Черно и [[Адриатическо море]] и на републиканския път [[Републикански път I-6|I-6]], който свързва Бургас през София с македонската граница. Градът е изходен пункт за 2 автомагистрали: автомагистрала [[Тракия (магистрала)|Тракия]] и строящата се [[Черно море (магистрала)|Черно море]], както и разпределителен пункт на туристическия поток на Южното Черноморие. През града минават европейските пътища [[Европейски път E87|E87]] и [[Европейски път E773|E773]], както и републиканският път [[Републикански път I-9|I-9]]. През 2012 година е подновен строежът на 4-лентовия път от Бургас – Сарафово до Слънчев бряг, който е част от I-9 и E87.<ref>[http://www.mediapool.bg/"трейс-груп"-ще-строи-обходния-път-на-поморие-news192577.html „Трейс Груп“ ще строи обходния път на Поморие], mediapool.bg, посетен на 4 май 2012</ref> ==== Обществен транспорт ==== [[Обществен транспорт|Общественият транспорт]] в Бургас е добре развит. В града съществуват две тролейбусни (T1 и T2), 26 автобусни и 6 маршрутни линии. Общата дължина на трасето на градския транспорт е 490&nbsp;km.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/25 Обща информация за Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref> Регионални, национални и редица международни дестинации за превоз на пътници се осъществяват от двете автобусни гари в града. Автогара Юг, която се намира в непосредствена близост до Централната жп гара, е начална спирка на междуградските връзки с всички населени места по Черноморското крайбрежие в областта, на автобусна линия 15 към Летище Бургас и на междуградските връзки с Варна. Автогара Запад обслужва пътниците от и за населените места от вътрешността на Бургаска област и страната, както и преминаващите през града автобуси, извършващи междуобластни превози. Автобусните връзки със София, както и международните дестинации като Истанбул, се извършват от двете автогари.<ref name="EP2013" /><ref name="БТ" /><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/88 Транспортна схема на вътрешно градските комуникации в град Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref> Общинският превозвач „БургасБус“ разполага с модерни автобуси и тролейбуси, изпълняващи превозите по градските линии на обществения транспорт. Към момента се оперират 39 соло автобуса „Соларис Урбино 12“ и 28 съчленени „Соларис Урбино 18“, доставени през 2013 година, 7 автобуса „Соларис Урбино 18 Метростайл“, доставени през 2017&nbsp;г., 22 тролейбуса „Шкода Соларис“, 10 съчленени електробуса Irizar iebus 18, 11 соло елекробуса Irizar iebus 12 и 12 броя 9 метрови електробуси YTONG ZK6890BEVG. Малка част от по-старите автобуси, обслужвали градските линии, в момента се използват за обслужване на крайградски линии. В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската [[Бургасбус]]. Други транспортни фирми, които обслужват вътрешноградски линии, са „Комфорт ООД“ (до 2016&nbsp;г. оперират вече закритите линии 1, 2 и 2А), „Бургасволан 95“ (до 2013&nbsp;г. оперират линия 17, вече закритите линии 25 и 101, и линия 7, но с изменен тогава маршрут), както и фирмите „М-Бус“ и „Ди Ес Бус“, които извършват междуградски превози. По-долу са изброени всички градски автобусни и тролейбусни линии, както и крайградските линии на общинската транспортна фирма Бургасбус.<ref name="EP2013" /><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/53 Списък на общинските фирми], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2001</ref> === Градски автобусни линии === * Линия Б1 (бърза линия между Терминал „Изгрев“ и Терминал „Меден рудник“) * Линия Б2 (бърза линия между Терминал „Славейков“ и Терминал „Меден рудник“) * Линия Н (нощна линия) * Линия Бо (сутрин, Захари Стоянов&nbsp;–Одрин&nbsp;– Терминал Славейков) и наобратно следобяд (Терминал Славейков – Одрин – Захари Стоянов) * Линия 15 (Автогара „Юг“&nbsp;– кв. Сарафово) * Линия Б11 (Терминал „Изгрев“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– Терминал Меден рудник) * Линия Б12 (Терминал „Славейков“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– Терминал „Меден рудник“) * Линия 11 (Терминал „Славейков“&nbsp;– ж.к. „Изгрев“&nbsp;– ж.к. „Лазур“&nbsp;– ж.к. „Възраждане“&nbsp;– Автогара „Запад“&nbsp;– Терминал „Славейков“) * Линия 12 (Терминал „Славейков“&nbsp;– Автогара „Запад“&nbsp;– ж.к. „Възраждане“&nbsp;– ж.к. „Лазур“&nbsp;– ж.к. „Изгрев“&nbsp;– Терминал „Славейков“) * Линия 3 (Автогара „Запад“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– кв. Ветрен&nbsp;– кв. Банево) * Линия 6 (Автогара „Запад“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– кв. „Черно море“&nbsp;– кв. „Рудник“) * Линия 7 (Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Долно Езерово“) * Линия 7A (Автогара „Запад“&nbsp;– Терминал „Славейков“&nbsp;– кв. „Лозово“) * Линия 8 (Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Победа“&nbsp;– кв. „Горно Езерово“) * Линия 9 (Терминал „Славейков“&nbsp;– ул. „Даме Груев“&nbsp;– бул. „Христо Ботев“&nbsp;– Терминал „Меден рудник“) * Линия 91 (Терминал Славейков – Даме Груев – Христо Ботев – ПГКПИ – Терминал Меден рудник) * Линия 9а (Терминал Меден рудник&nbsp;– м. с. Върли Бряг) * Линия 9б (Терминал Меден рудник – м. с. Върли бряг – м. с. Шилото) * Линия 81 (само сутрин, Автогара „Запад“&nbsp;– КОРБСО&nbsp;– кв. „Горно Езерово“&nbsp;– Автогара „Запад“) * Линия 82 (само следобяд, Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Горно Езерово“&nbsp;– КОРБСО&nbsp;– Автогара „Запад“) * Линия 17 (Автогара „Юг“&nbsp;– кв. „Крайморие“) * Линия 17А (сезонна, Терминал „Меден рудник“&nbsp;– кв. „Крайморие“) === Градски тролейбусни линии === * Линия T1 (Терминал „Меден рудник“&nbsp;– ул. „Въстаническа“&nbsp;– бул. „Захари Стоянов“&nbsp;– ул. „Индустриална“&nbsp;– бул. „Хр. Ботев“&nbsp;– ул. „Сан Стефано“&nbsp;– бул. „Княгиня Мария Луиза“ и обратно) * Линия T2 (Терминал „Меден рудник“&nbsp;– ул. „Петрова нива“&nbsp;– ул. „Апостол войвода“&nbsp;– ул. „Индустриална“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– ул. „Хр. Ботев“ и обратно) === Крайградски линии === * Линия 16 (Автогара „Запад“&nbsp;– с. Черни връх&nbsp;– с. Полски извор) * Линия 18 (Автогара „Запад“ – с. Маринка – &nbsp;с. Твърдица) * Линия 18А (Автогара „Запад“&nbsp; – Меден рудник – с. Твърдица – с. Маринка – с. Извор) * Линия 32 (Автогара „Запад“&nbsp;– с. Изворище&nbsp;– с. Брястовец/с. Драганово)&nbsp; * Линия 32А (Автогара „Запад“ – кв. Черно море – кв. Рудник – с. Брястовец – с. Драганово) * Линия 5 (Автогара „Запад“&nbsp;– Равна гора) * Линия Бургас – Ветрен – Българово ==== Железопътен транспорт ==== [[Файл:Burgas Bulgarien PD 2011 17.JPG|мини|[[Централна гара Бургас|Централната гара]], построена и открита през 1903 г.]] [[Файл:Burgas-railway-infrastructure.jpg|мини|Сградата на администрация „Железопътна инфраструктура“]] Железницата достига до града през 1890 година, две години след основаването на [[БДЖ]], но първоначално влаковете, идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 г. е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоянието и времето за път до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 г. е построена [[Теснолинейка|теснопътна жп линия]] от [[Железопътна линия Бургас – Поморие|Бургас до Поморие]], която през 1939 г. е заменена с нормална. През 1980-те години пътническото движение до Поморие е преустановено и днес линията се използва за превоз на товари от близките рудници и солници.<ref name="EP2013" /> Също през 1980-те години е открита жп линия от Бургас до Средец.<ref name="СЖПТ">[http://www.jptactis.com/article.php?src=compiled/2011/2/JPT-2-Tasev.htm Перспективи за развитие на транспортен възел Бургас], списние „Железопътен транспорт“, посетен на 18 декември 2011</ref> Днес Бургас разполага с шест пътнически гари: [[Централна гара Бургас|Централна]], Владимир Павлов, ''Долно Езерово'', ''Сарафово'', ''Солници'' и ''Товарна гара''; една разпределителна и една техническа гара с 5 коловоза.<ref name="БТ">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/223 Транспортна характеристика на град Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref><ref name="СЖПТ" /> Всекидневни жп линии от Бургаската централна гара до повечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 г. започна модернизацията на жп линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година.<ref>[http://money.bg/interview/id_474893025 Стратегията ни е развитие на жп инфраструктурата по Транспортни коридори IV и X], money.bg, интервю с инж. Милчо Ламбрев, посетен на 18 декември 2011</ref> ==== Таксиметров транспорт ==== В Бургас има няколко големи таксиметрови компании: Индикар, Елеганс, Стил, Кепитъл такси, Бургас такси, Еко такси, Орион такси и др. === Медии === Наред с националните печатни медии, които имат приложения за Бургаския регион, в Бургас се печатат редица регионални вестници и списания. Между тях са всекидневниците [[Черноморски Фар]], който е най-старият регионален вестник в България и има над 100-годишна история, [[Компас (Вестник)|Компас]] и [[Бургас, Днес и Утре]]; седмичниците [[Десант (Вестник)|Десант]], Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния. Сред локалните радио- и телевизионни станции се откроява телевизия [[СКАТ]], една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Канал 0, PT SAT и RN-TV и радиостанциите [[Радио Мая]], [[Power FM]], [[Радио Гласът на Бургас]] и [[Радио Бургас]]. === Здравеопазване === Бургас е главен здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ цялото Южно Черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. По-големите здравни заведения сега в града са Университетската многопрофилна болница за активно лечение (накратко УМБАЛ „Бургас“) със специализирани кабинети (с над 680 легла<ref>[http://www.mbalburgas.com/bg/index/static/12/ Официална страница на МЛАБ „Бургас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120207184740/http://www.mbalburgas.com/bg/index/static/12/ |date=2012-02-07 }}, посетен на 21 март 2012</ref>), известна в миналото като Окръжна болница; „Специализирана Болница за Активно Лечение на Пневмо-Фтизиатрични заболявания“ (СБАЛПФЗ)&nbsp;– БУРГАС (с над 80 легла), УМБАЛ „Дева Мария“ (с над 130 легла<ref>[http://www.devamaria.com/mbal/sid/44ca5a7579fe34a734efccdda39ee38a Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018034529/http://www.devamaria.com/mbal/sid/44ca5a7579fe34a734efccdda39ee38a |date=2013-10-18 }} на МБАЛ „Дева Мария“, посетен на 21 март 2012</ref>); МБАЛ „Д-р Маджуров“ (с над 70 легла);<ref>[http://madzhurov.com/ Официална страница] на МБАЛ д-р Маджуров, посетен на 21 март 2012; Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=873806&audio_id=105392 Новата болница „Д-р Маджуров“ отвори врати], Дарик Радио, посетен на 21 март 2012</ref> МБАЛ „Лайф Хоспитал“ (с 60 легла<ref>[http://www.lifehospitalbg.com/ Официална страница] на МБАЛ „Лайф Хоспитал“, посетен на 21 март 2012</ref>), Военна болница,<ref>[http://www.hospital-stgeorge.org/static_info.php?id=21 Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111224044942/http://www.hospital-stgeorge.org/static_info.php?id=21 |date=2011-12-24 }} на военн поликлиника „Свети Георги“, посетен на 21 март 2012]</ref> няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, [[Очна болница „Бургас“|очна болница]], специализирани стоматологични клиники и болници по кардиология и псиахитрични заболявания, както и други здравни звена. През 2012 година е построена МБАЛ „Черноморска“ в Зона А на ж.к. Меден рудник, впоследствие преименувана на „Бургасмед“.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/hospitals Болнични заведения в Бургас], burgas.bg/, посетен на 21 март 2012</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/200268.html Другата есен ще заработи модерният медицински център в „Меден рудник“]</ref><ref>{{Citation |title=Апаратура от последно поколение ще има новата болница в „Меден рудник“ |url=http://gramofona.com/zdrave/aparatura-ot-posledno-pokolenie-sche-ima-novata-bolnitsa-v-meden-rudnik |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2011-11-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111104174638/http://www.gramofona.com/zdrave/aparatura-ot-posledno-pokolenie-sche-ima-novata-bolnitsa-v-meden-rudnik }}</ref> == Образование и наука == {{Основна|Образование в Бургас}} === Университети === [[Файл:Burgaski Universitet.jpg|мини|Бившата сграда на Бургаски свободен университет, днес Съдебна палата (2007)]] През 1924 година бургаското просветно и благотворително женско дружество „Самосъзнание“ открива по инициатива на [[Жени Божилова-Патева]] така наречения ''Народен университет''. В университета са се обучавали безплатно деца на крайно нуждаещите се и на бежанци и в него са се преподавали литература, музика, философия, обществени науки, земеделие, здравеопазване, наука и техника. С идването на комунистите на власт Народният университет е затворен.<ref>[http://factor-bs.com/news-17873.html Атанаска Пенкова: Да съживим имената на бургаските дарители] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201020175020/http://factor-bs.com/news-17873.html |date=2020-10-20 }}, Фактор от 16 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref><ref>Снежана Стоянова: [http://bg.netlog.com/sstoyanova_8000/blog Биография на Жени Божилова-Патева]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} председател на женското дружество „Самосъзнание“, посетен на 8 март 2012</ref> Бургас като университетски център разполага с две висши училища: * [[Бургаски свободен университет]] (БСУ) е създаден с решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991 г. и е един от първите частни университети в страната. Университетът е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация и е носител на Международен сертификат за качество ISO 9001:2008. БСУ&nbsp;е модерен, иновативен и ориентиран към студентите и тяхната професионална реализация университет със значими академични постижения и утвърден международен статус: ** БСУ е член на Европейската асоциация на университетите (EUA). ** Има договори за сътрудничество с 36 университета и организации в Европа, Америка, Азия и Африка ** Работи по 24 договора с университети в Европа за обмен на студенти и преподаватели. ** Участва в Европейската система за натрупване и трансфер на образователни кредити (ECTS). ** Работи по съвместни международни проекти с повече от 100 университета и организации. ** БСУ е партньор на ЮНЕСКО по програмата UNITWIN/UNESCO Chairs и е институция домакин на Катедра на ЮНЕСКО по правата на човека и култура на мира. * „Асен Златаров“ е основан през 1963 година като Висш химико-технологически институт. Днес той включва в структурата си също 3 автономни колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж. Колежът по туризъм е открит през 1967 година и е първото учебно заведение по туризъм в България.<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=2&eid=16 Колеж по туризъм], Регионален исторически музей, посетен на 14 март 2012</ref> === Гимназии, средни и основни училища === [[Файл:Burgas Grundschule Kjanz Boris I.jpg|мини|Началното училище „Княз Борис I“]] [[Файл:Vasil Aprilov School, Burgas.jpg|мини|Основно училище „Васил Априлов“, създадено през 1959 г.]] В Бургас са представени всички видове учебни заведения. В града функционират 22 основни, девет средни общообразователни училища и гимназии, 11 професионални гимназии, шест специализирани гимназии. Наред с тях функционират няколко частни училища, които обхващат също всички видове учебни заведения.<ref name="Schule1">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/180 Образование в Бургас], уебсайт на Община Бургас, посетен на 16 февруари 2012</ref> Най-старото училище в Бургас е създаденото през 1869 година [[СОУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“|СУ с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“]]. Търговската гимназия, която е открита през 1905 година, е първата гимназия в града. Тя работи заедно с австрийското Министерство на образованието и гимназията „Карл – Кюбел“ в немския град [[Бенсхайм]] по няколко екологични проекти, както и в обмен на ученици.<ref>[https://blog.tg-bs.com/?p=392]</ref> [[Немска езикова гимназия (Бургас)|Немската езикова гимназия „Гьоте“]], създадена през 1960 г., е първата езикова гимназия в Бургас и работи със специалисти и учители от Германия. Учениците на [[ПМГ „Акад. Никола Обрешков“, Бургас|Профилираната природоматематическата гимназия „Акад. Н. Обрешков“]] (създадена през 1971 г.) редовно печелят отличия от международни олимпиади и конкурси. Други по-важни училища са: [[ПГЧЕ" Васил Левски"|Руската езикова гимназия]], официално&nbsp;– Профилирана гимназия за чужди езици&nbsp;– „Васил Левски“, или съкратено ПГЧЕ „Васил Левски“, създадена през 1963 г., която е втората езикова гимназия в града; [[ГПАЕ „Гео Милев“|Английската езикова гимназия „Гео Милев“]], създадена през 1971 г., е третата езикова гимназия в града; Гимназията за романски езици „Г. С. Раковски“; Гимназията по строителство, архитектура и геодезия; Музикалното училище „Панчо Владигеров“; както и професионалните гимназии по механоелектротехника и електроника, по морско корабоплаване и риболов, и тази по химични технологии.<ref name="Schule1" /><ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=685502 Бургазлия отново на върха], Дарик Радио от 2011-03-18, посетен на 16 февруари 2012</ref> === Библиотеки, читалища и архиви === Наред с университетските библиотеки в Бургас се намира създадената през 1888 година градска библиотека.<ref>[http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=1 История на Регионална библиотека „П. К. Яворов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120126192421/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=1 |date=2012-01-26 }}, официален сайт на Регионална библиотека „П. К. Яворов“, посетен на 17 януари 2012</ref> Тя носи от 1978 година името на поета революционер [[Пейо Яворов]] и е една от най-старите в страната. От 2000 година е със статут на регионална. В кварталите и комплексите съществуват малки читални и над десет читалища, които също разполагат с малки библиотеки.<ref>[https://www.burgas.bg/bg/info/index/575 Списък на читалищата в Бургас], Сайт на Община Бургас, посетен на 28 септември 2017</ref> '''Читалища на територията на град Бургас:''' * Народно читалище „[[Хамалогика]] 2014“&nbsp;– ул. „Шейново“ 26 * Народно читалище „Пробуда 1880“&nbsp;– ул. „Дрин“ 14 * Народно читалище „Любен Каравелов 1940“&nbsp;– ул. „Цар Калоян“ 24 * Народно читалище „Асен Златаров 1940“&nbsp;– ул. „Александровска“ 147 * Народно читалище „Фар 1946“&nbsp;– ул. „Странджа“ 20 * Народно читалище „Изгрев 1909“&nbsp;– жк. „Изгрев“, до бл. 72 * Народно читалище „Пенчо Славейков 1983“&nbsp;– к-с „Славейков“, бл. 55, вх. В-Г * Народно читалище „Христо Ботев 1937“&nbsp;– кв. „Победа“, ул. „Кубрат“ 7 * Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1985“&nbsp;– к-с „Меден рудник“, бл. 425 (партер)/ * Народно читалище „Паисий Хилендарски 1928“&nbsp;– к-с „Меден рудник“, ул. „Въстаническа“ 40 В Бургас е разположена Териториалната дирекция „Държавен архив“, една от регионалните дирекции на държавната агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 година и разполага днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива към 2005 г. е: общ брой на архивните фондове&nbsp;– 4157 с 286&nbsp;505 архивни единици, 661&nbsp;– частични постъпления, 524&nbsp;– спомени, над 6800&nbsp;– отделни снимки и 103&nbsp;529 негативи от ДП „Фотография“&nbsp;– Бургас.<ref>[http://www.archives.government.bg/tda/index.php?cat=68 Териториалната дирекция „Държавен архив“ – Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110921072831/http://www.archives.government.bg/tda/index.php?cat=68 |date=2011-09-21 }}, Държавната агенция „Архиви“, посетен на 16 януари 2012</ref> == Култура и забавления == === Музеи === [[Файл:Burgas-Ethnographic-museum.jpg|мини|Къщата на Димитър Бракалов, днес Етнографски музей (2008)]] Историческият музей се намира на ул. „Ген. Александър Лермонтов“ 31, срещу Първо районно управление на МВР. Музеят е създаден през 1925 година и има експозиции, свързани с новата и най-новата история на Бургас, сбирка от антични монети и иконна галерия с творби от Южна България и Северна Турция.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 Историческия музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118122900/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012</ref> [[Етнографски музей (Бургас)|Етнографският музей в Бургас]] се намира в някогашната къща на търговеца [[Димитър Бракалов]]. Възрожденската къща, запазена в оригиналния си вид, е построена през 1873 година и се намира в близост до катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Там се помещават сбирките от български носии и накити, характерни за населението на Бургас. Голяма част от експозицията са типичните за родните краища на множеството бежанци от Гърция и Турция носии.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=12 Етнографския музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118152646/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=12 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012</ref> В Археологическия музей се намират експозиции, свързани с града, региона и морската тематика от дълбока древност, античността до падането на региона под османска власт. Тук са изложени и находките от засилените в последните години археологически разкопки в региона. Централната изложбена зала на музея се намира на ул. „Александър Богориди“ в пешеходната зона. Музеят е основан през 1912 година като археологическо дружество „Дебелт“.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=3 Археологическия музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118111806/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=3 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012</ref> Разнообразието на флората и фауната на Бургас и региона е събрано в Природонаучния музей в трите постоянни изложби „Магичният свят на камъка“, „Флора и фауна на планината Странджа“, „Птичи ресурси на Бургаските влажни зони“.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=39 Природонаучния музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119004617/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=39 |date=2012-01-19 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012</ref> Най-новият музей е Къща музей на поетесата [[Петя Дубарова]]. Той е основан през 1995 година и е организатор на ежегодния Национален литературен конкурс ''Петя Дубарова''.<ref>[http://www.dubarovamuseum.com/Museum/Default.aspx Информация за музея], Къща музей на Петя Дубарова, посетен на 2 март 2012</ref> === Театър, опера, галерии и културни домове === [[Файл:Burgas-art-gallery-2.jpg|мини|upright=0.8|[[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“]], открита през 1946 г.]] [[Файл:Burgas - William Gladstone Street - Youth culture centre.jpg|мини|Младежкият културен център, открит през 1974 г.]] Бургас разполага с драматичен, детски и куклен театър, опера, концертна зала и много художествени галерии. Морският град е един от малкото градове в България, които разполагат с [[Театър за драма, опера и балет]] (Бургаска опера),<ref>[http://www.operabourgas.com/ Официална страница] на Бургаската опера, видяна на 21 февруари 2012</ref> разположен в близост до пешеходната зона в централната градска част. През 2000 година Държавната опера и филхармония на Бургас са обединени в една институция. Бургаската филхармония е създадена като държавна институция през 1947 година, но нейното начало е положено през 1910 година с основаването на Музикално дружество „Родни звуци“ в Бургас, като сред основателите е композиторът [[Георги Шагунов]]. Филхармонията използва днес както своята [[концертна зала „Проф. Иван Вульпе“]], така и сцената на Бургаската опера. В сградата на операта е разположен и Държавният детско-куклен театър на Бургас, който е създаден през 1954 година. Драматичният [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|театър Адриана Будевска]] се намира до Стария съд (днес „Агенция по вписванията“) в запазената стара градска част на града. Началото на театралното дело в Бургас е положено през 1882 година с постановката на ''Малакова'' на писателя [[Петко Славейков]], но чак през 1914 година Общинският съвет взима решение за построяването на драматичен театър, който днес носи името на българската актриса [[Адриана Будевска]].<ref name="IW220" /><ref>[http://burgteatre.com/bg/index/static/6/ История на Драматичен театър „Адриана Будевска“], Драматичен театър „Адриана Будевска“, посетен на 20 февруари 2012</ref><ref>[http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1338 Из композиционното творчество на Георги Шагунов] в литературния портал slovo.bg, посетен на 20 февруари 2012</ref><ref>[http://tic.burgas.bg/german/catprobrowser_top.php?categoryid=4 Театър в Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119141237/http://tic.burgas.bg/german/catprobrowser_top.php?categoryid=4 |date=2012-01-19 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Бургас е един от малкото български градове, в които функционира [[Младежки културен център]].<ref>[http://mladite.eu/ Официална страница] на Младежки културен център в Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Той се използва и от [[Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“|Професионалния фолклорен ансамбъл „Странджа“]].<ref>[http://www.horeografia.start.bg/article.php?aid=16316 Ансамбъл Странджа], информация за ансамбъла на horeografia.start.bg, видяна на 21 февруари 2012; Цитат: ''Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ е създаден през 1965 г… Ансамбълът е съставен от три основни формации: женски хор на основата на открито народно пеене, солисти, оркестър от народни инструменти и смесен танцов състав''</ref> Ансамбълът, който е основан през 1965 година, се състои от хор, оркестър и танцова формация. При Младежкия културен център е организиран и създаденият през 1974 година [[Фолклорен танцов ансамбъл „Никола Гинов“]].<ref>https://www.bti.bg/ftp/ansambli/nikola-ginov</ref> През 2011 година старото морско казино е обновено и превърнато в културен център. Прояви от различен тип и изложби се организират и в „Културния дом на Нефтохимика“, а за изложби на военна тематика често се използва Гарнизонният военен клуб. Като малки културни домове с място за прояви и клубни дейности функционират и кварталните читалища.<ref>[http://www.chitalishte.bg/pages.php?place=42&set_language=2 Информация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120121214021/http://www.chitalishte.bg/pages.php?place=42&set_language=2 |date=2012-01-21 }} за читалищата в Бургас и региона в портала chitalishte.bg, видяна на 21 февруари 2012</ref> Градът е известен на българската художествена сцена с множеството си галерии. Художествените колекции на града са настанени в градска [[художествена галерия „Петко Задгорски“]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 Художествена галерия „Петко Задгорски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118122900/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Тя се помещава в бившата [[синагога]] на града, изградена между 1905 и 1910 година по проект на австрийския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. След завземането на властта от комунистите и изселването на еврейското население на града след Втората световна война сградата е национализирана и на 7 април 1946 година е преоткрита като градска художествена галерия. Други известни галерии в града са галерията на [[Дружество на бургаските художници|Дружеството на бургаските художници]], галерия ''Неси'', галерия ''Бургас'', галерия ''Ети'' и други.<ref>[http://artsburgas.com/ Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119005531/http://artsburgas.com/ |date=2012-01-19 }} на Дружеството на бургаските художници, видяна на 21 февруари 2012</ref> === Храмове и манастири === [[Файл:Kathedrale Hl. Kyrill und Method in Burgas, Bulgarien.jpg|мини|Православният храм „Св. св. Кирил и Методий", открит през 1907 г.]] [[Файл:Burgas Hram Sv Bogorodiza.jpg|мини|Храмът „Успение на Пресвета Богодорица“ е най-старата православна църква в града.]] [[Свети Кирил и Методий (Бургас)|Катедралният храм „Свети Кирил и Методий“]] е най-старата българска църква в града и носи името на славянските равноапостоли Св. Св. [[Кирил и Методий]]. Тя е разположена в централната градска част на едноименния площад.<ref>Маргарита Коева: ''Православните храмове по българските земи'', из-во Марин Дринов, София, 2002, стр. 437</ref> Построена е в периода 1897 – 1907 година по проект на работилия в града италиански архитект [[Рикардо Тоскани]].<ref>Иван Карайотов: [http://morskivestnik.com/compass/news/2010/022010/012010_17.html Рикардо Тоскани – Герой от Сръбско-българската война и архитект на Бургас], morskivestnik.com, посетен на 22 март 2012</ref> Тя се различава от изградените по времето на българското Възраждане църкви и отличава от тези, строени през първите години след Освобождението. Храмът е трикорабна кръстовидна църква, тип [[базилика]] и построена по оста изток-запад, типична за католическите църкви. Централната [[апсида]] с [[олтар]]а и богато украсеният [[иконостас]] се намират в източната част на църквата. [[Наос]]ът разделя вътрешността на катедралата на три [[неф|кораба]] чрез пет двойки, носещи мраморни колони. Над главния кораб на църквата е изграден централният и най-голям купол; над двата странични кораба са изградени други четири по-малки куполи. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. [[Нартекс]]ът в западната част на храма е по-висок от централния кораб. Централният вход е от западната фасада, като други по-малки входове при северната и южната страна са отворени само при специални церемонии. При изграждането на храма взимат участие и майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Катедралата е изографисана от художниците Гюдженов и Кожухаров, изографисали и софийския [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=15 Катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118234339/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=15 |date=2012-01-18 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Православният храм „[[Успение на Пресвета Богородица (Бургас)|Успение на Пресвета Богородица]]“ (накратко ''Света Богородица'') е най-старата православна църква в Бургас. Негов предшественик, изграден в началото на XVII век, е разрушен по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829). Със завръщането на християнското население след 1840 година, в тогавашната гръцка махала е изграден сегашният храм. До църквата се построява и гръцкото училище, наследник на което е днешният Икономически техникум. Богослужението на гръцки език продължава до 1906 година, когато българското население изземва църквата в отговор на подобни събития в Гърция. Църквата впоследствие е конфискувана, поставена под управлението на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] и преименувана от „Успение на Пресвета Богородица“ в „Преображение Господне“. В църквата се съхраняват икони, изографисани от монаси в [[Света гора]]. През 1927 – 28 година са построени двете кули на храма и в едната са поставени три камбани. След [[Втора световна война|Втората световна война]] църквата е обявена за паметник на културата. На 16 март 1952 година църковното настоятелство връща старото име на храма, а от ноември 1957 до края на 1958 година храмът е изцяло изографисан от художника Николай Ростовцев.<ref name="ИВ297" /><ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=46 Храм „Света Богородица“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Строителството на православния храм „[[Свети Иван Рилски (Бургас)|Свети Иван Рилски]]“ е тясно свързано с разширяването на града след Освобождението и последвалия поток от бежанци след Балканските войни (1912 – 13). През 1913 година [[Александър Георгиев (предприемач)|Александър Георгиев Коджакафалията]] завещава земи в района на днешния квартал [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]] на бедни и безимотни жители на града, както и средства за построяването на къщи и храм.<ref>[http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=496127 Община Бургас ще почете паметта на Александър Георгиев-Коджакафалията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131019042937/http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=496127 |date=2013-10-19 }}, dnesplus.bg от 13 юли 2010, посетен на 3 април 2012</ref> Година по-късно започва неговият строеж. Комитетът по построяването на храма получава и големи парични помощи от Съюза на запасните подофицери, както и от други дарители и бургаски църкви. На 1 април 1934 година е тържествено открит новият храм, носещ името на [[Иван Рилски]]. През 1951 година старата дървена камбанария е заместена с нова, която днес се намира вляво от входа на храма. В камбанарията са окачени четири различни по големина камбани, тежащи 100, 60 и две по 40 килограма. Иконостасът на храма е изработен още по време на градежа. Той е висок 3 метра и дълъг 11,5 метра. За изписване на иконостасните икони е избран [[Николай Кожухаров]], участващ със седем икони. На 1 ноември 1973 година при освещаване на храма в Светия престол се поставени части от мощите на ''Св. Мъченик Вакх''.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=45 Храм „Св. Иван Рилски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119122455/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=45 |date=2012-01-19 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> През 1673 година е спомената първата арменска апостолическа църква, построена от арменската общност с подкрепата на българите в града и носила името „Сурп Степанос“. Тя е била преустройвана няколкократно, за последно през 1853 година, откогато носи и днешното си име „[[Свети кръст (Бургас)|Сурп Хач]]“ (на бълг. Свети кръст). С преустройството е изградена [[камбанария]], а фасадите са облицовани с плочи. Църквата е еднокорабна, еднопространствена и носи основните белезите на арменската църковна архитектура. Външният архитектурен образ не дава точна представа за първоначалната сграда. Църквата е призната за паметник на културата,<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=2 Арменска църква „Сурп Хач“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118203442/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=2 |date=2012-01-18 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref><ref>[http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/56063--armentzite-blagodaryat-tzarkvata-im-e-v-kartata-na-zabelezhitelnostite-na-burgas- За първите арменци, заселили се в селището Бургас се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква. След 105 г. (1853) на същото място построяват сегашния храм от камък. Той носи името „Сурп Хач“ („Св. кръст“)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120624164641/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/56063--armentzite-blagodaryat-tzarkvata-im-e-v-kartata-na-zabelezhitelnostite-na-burgas- |date=2012-06-24 }}., burgasnews.com, посетен на 5 април 2012</ref> а на западната страна на църквата през 1990 година е издигнат [[Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ (Бургас)|Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ]] в Османската империя, изработен от [[Хари Арабян]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=34 Паметник на геноцида над арменския народ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Други храмове в града са българските православни църкви „Св. Троица“, „Св. Атанасий“, „Свети Пимен Зографски“,<ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=791664 За два дни две църкви в Бургас], Дарик Радио от 16 октомври 2011, посетен на 2 март 2012</ref> римокатолическа църква [[Дева Мария Богородица (Бургас)|„Дева Мария Богородица“]] и източна католическа църква [[Успение Богородично (католическа църква в Бургас)|„Свето Успение Богородично“]]. Манастирът „Света Анастасия“ е последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие; манастирът „Света Богородица“ е разположен между кварталите Горно Езерово и Меден рудник, а манастирът „Свети Атанас“ се намира в ж.к. Изгрев. === Редовни събития === Наред с празника на Бургас, който се празнува ежегодно на 6 декември в деня на религиозния празник на [[Никола Мирликийски|св. Николай Чудотворец]], в Бургас се провеждат предимно през лятото фестивали и културни събития от различно естество. Някои от фестивалите като Spice Music Festival, [[София филм фест — На брега|София филм фест на брега]],<ref>[http://www.burgas.bg/en/info/index/362/ София филм фест&nbsp;– На брега], уебстраница на община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> ''[[Бургас и морето (фестивал)]]'', ''Бургас Блус & Jazz Festival'', и до 2015 г. (вкл.) Spirit of Burgas, Международен филмов фестивал Бургас, литературни дни ''Петя Дубарова'', мотосъбора в Крайморие и традиционните празници в чест на покровителя на града се провеждат всяка година. В края на март 2012 година за първи път се проведе фестивалът за съвременно изкуство ''Включи града''.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/645 Включи града&nbsp;– новия фестивал на Бургас], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> В края на април се провежда Фестивалът на немската и австрийска класическа музика. През май се провеждат панаирът за флористика ''Флора'', националният литературен конкурс ''Петя Дубарова'', международният театрален фестивал ''Ерата на водолея'', а през третата седмица на месеца&nbsp;– Международната ветроходна регата ''Port Burgas Sailing Week''. На 24 май се провеждат като в цялата страна шествия в чест на Българската азбука и първоапостолите ''Св. св. Кирил и Методий''. Месец юни започва с откриването на Фестивала на пясъчните фигури в парк Езерото,<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/364 Фестивала на пясъчните фигури], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> който трае до края на септември. Също така през юни се провеждат Летни културни празници „Бургас&nbsp;– лято, море“, международният турнир по спортни танци ''Burgas Cup'' и фестивалът за класическа и оперна музика ''Емил Чакъров''. На вечерта на 30 юни хората се събират на брега на Черно море, за да се насладят на изгрева на сутринта на 1 юли. Тази реликва от времето на хипитата от 70-те години се посреща традиционно в града на централния плаж и се нарича също [[Джулай|July Morning]]. През юли се провеждат поетичните дни „Пейо Яворов“, а през последния уикенд на месеца&nbsp;– плувния маратон ''Бургас''. В началото на август са музикалните фестивали ''Бургас Блус & Jazz Festival'' и Националният конкурс за забавна песен [[Бургас и морето]].<ref>[http://burgasimoreto.org/bg Официална страница] на фестивала Бургас и морето, посетен на 21 февруари 2012</ref> До 2015 г. (вкл.), на втория уикенд на месеца на бургаския плаж и в южната част на Морската градина се изграждат сцените на фестивала за съвременна музика „Духът на Бургас“ (виж [[Spirit of Burgas]]). От 2019 г. се провежда [[SPICE Music Festival]], посветен на хитовата музика от 90-те години на XX век. Всяка година в града идват едни от най-добрите изпълнители от този период. От 19 до 20 август се отбелязва годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, като основните чествания са в местността Петрова нива, южно от Бургас. В края на месеца Бургас е домакин на ''Националната седмица на морето'' и на [[Международен фолклорен фестивал в Бургас|Международния фолклорен фестивал]].<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/367 Международен фолклорен фестивал], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> През септември се провежда международният театрален фестивал „[[На брега]]“. През последния уикенд на ноември се провежда Фестивалът за метъл музика ''Haunted Shores''.<ref>[http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=1966 Haunted Shores] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121115131101/http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=1966 |date=2012-11-15 }}, на станицата pro-rock.net, посетен на 21 февруари 2012</ref> На 6 декември, деня на св. Николай Чудотворец, покровител на града, на морето и моряците, се провеждат различни събития и се присъжда званието [[Почетни граждани на Бургас|Почетен гражданин на Бургас]].<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/595 Списък на почетните граждани на Бургас], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> Една седмица преди Коледа се обявяват носителите на наградата за литература [[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]. === Спорт и спортни съоръжения === [[Файл:The Cycling Team Nessebar 2.jpg|мини|[[Обиколка на България|Обиколката на България]] в Бургас <small>(2010 г.)</small>]] Бургас разполага с множество спортни съоръжения, някои от които са най-модерните в България. По-важните спортни зали, които са намират в града, са [[зала „Бойчо Брънзов“]] (зала „Изгрев“), зала „Богориди“, баскетболна [[БЗ „Нефтохимик“|зала „Нефтохимик“]] и [[зала „Младост“]], като последната е многофункционална. През 2009 година в жилищен комплекс Меден рудник отваря врати друга многофункционална зала с площ от 2585 m². Тя носи името на първия български олимпийски медалист [[Никола Станчев]]. През 2010 година е открит спортен комплекс „Изгрев“, а на следващата година спортен комплекс „Славейков“, където се намира и най-голямата изкуствена стена за катерене на открито. През януари 2012 г. общинската управа обявява намерения за строителството на нова многофункционална спортна зала „Арена Бургас“. Тя трябва да е със 7000 места и с възможност за провеждане на международни спортни състезания. Първата копка на съоръжението се случва на 20 октомври 2014 г. с участието на [[Сергей Бубка]] и кмета Димитър Николов. Със специална церемония на 18 май 2023 г. се осъществява официалното откриване на залата.<ref>[https://chernomorie-bg.com/post/arena-burgas-9-g-ot-parvata-kopka-na-sergey-bubka-do-otkrivaneto-4022]</ref> В Бургас са разположени двата големи стадиона [[Лазур (стадион)|Лазур]] и [[Черноморец (стадион)|Черноморец]], [[колодрум]] и една писта за [[картинг]]. Бургас разполага с осем действащи плувни басейни. От 2007 година са построени два нови в Морската градина и един на Минерални бани, основно са ремонтирани и пуснати в експлоатация два училищни басейна и два в детски градини, както и басейнът в Младежкия културен център.<ref>[http://e-burgas.com/?p=10655 Блато в „Меден Рудник“ става модерен басейн], e-burgas.com, посетен на 21 май 2012</ref> [[Колоездачен Клуб Бургас]] е създаден през 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански полуостров. Той има успехи както в състезания на шосе, така и на писта. Едно от последното отличия, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година. Етапи на [[Обиколка на България|Обиколката на България]] редовно преминават през Бургас. ==== Футбол, баскетбол, волейбол ==== Бургас има два футболни отбора с традиции. Това са [[ФК Черноморец 1919]], основан на 1 август 1919 г. и [[ПФК Нефтохимик 1962|ФК Нефтохимик]], основан на 20 май 1962 г. Тимът на Черноморец играе в Югоизточна Трета лига през сезон 2022/23. Там отборът успява да завърши на 2-ро място с актив от 80 точки, с 3 точки по-малко от шампиона Несебър. През този сезон „акулите“ успяват да отбележат 82 гола и допускат 26 гола. По време на сезона те домакинстват на [[Червено знаме (стадион, Бургас)|стадион „Иван Притъргов“]]. ФК Черноморец играе във [[Втора лига]] през сезон 2023/24 и домакинства на стадион Лазур. През този сезон акулите изпадат от Втора лига, след като завършват на 15 място с актив от 38 точки. През сезон 2024/25 тимът на Черноморец играе в Югоизточна Трета лига и домакинства на стадион „Иван Притъргов“. ФК Нефтохимик, който е вицешампион на България за 1996/97 година и двукратен носител на Купата на БФС, завършва сезон 2018/19 в Трета лига на първо място и през сезон 2019/20 играе във [[Втора професионална лига]] и домакинства на Градския стадион на [[Созопол]]. През сезон 2022/23 Нефтохимик е изваден от Втора лига, има право на участие в Югоизточна Трета лига, но отказва и отива в Б ОГ Бургас - център (петото ниво на българския футбол). Там „шейховете“ завоюват първото място с актив от 50 точки, те отбелязват 119 гола и допускат едва 9 гола. През този сезон те домакинстват в спортен комплекс „Изгрев“ в едноименния бургаски квартал. Наред с големите футболни клубове в града има и малки клубове, често с кратък живот или трудно съществуване. Проблемът с материалната база е сериозен, а терени с нормални размери има само в кварталите Долно Езерово, Ветрен и град Българово. Отборът на Банево играе във Ветрен, а заради липса на база не може да стартира и отборът на Крайморие. Стадиончетата в Лозово, Миролюбово и кв. Сарафово бяха разрушени и приватизирани. В четвърта дивизия се състезават СФК „Свети Никола“, ФК Бургас-Спорт, Звезденбург (Бургас), мина Черно море-Рудник, а в пета са кварталните тимове ФК „Ветрен“, Банево и Българово. Прекратиха съществуването си [[ФК Мастер (Бургас)|ФК „Мастер“]], ФК „Олимпик“, ФК „Спарта“, ФК „Албион Атлетик“&nbsp;– развиващ само детско-юношески спорт. Други бивши футболни клубове, достигнали до [[В футболна група|В Група]], са ФК „Морска фауна“, „[[Порт (Бургас)|ФК Порт]]“ и „[[Космос (Бургас)|ФК Космос]]“.<ref name="SKB">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/242 Регистър на спортните клубове в Община Бургас], официална страница на Община Бургас, посетен на 16 януари 2012</ref><ref>[http://football24.bg/novina/57574-burgas-e-po-futbolen-grad-ot-varna Бургас е по-футболен град от Варна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018051320/http://football24.bg/novina/57574-burgas-e-po-futbolen-grad-ot-varna |date=2013-10-18 }}, football24.bg, посетен на 16 януари 2012</ref> През март 2012 година Бургас е избран заедно с Пловдив за регионален център и за домакин на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години през 2015 година.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_770981032 България ще бъде домакин на Европейското първенство по футбол през 2015!], topsport.ibox.bg, посетен на 21 март 2012</ref> През май същата година [[Български футболен съюз|Българският футболен съюз]] решава финалът за [[Купа на България по футбол|купата на България]] и мачът за [[Суперкупа на България|Суперкупата]] да се провеждат до 2015 година на стадион Лазур.<ref>[http://e-burgas.com/?p=14998 Решено: Финалът за купата в Бургас до 2015 г., „А“ група – 14 отбора], e-burgas.com, посетен на 21 май 2012</ref> Това обаче се оказва обещание за един сезон, защото още на следващата година корпоративни интереси разкриват, че въпросното „споразумение“ е било само прах в очите на наивниците. През 1971 година в Бургас се провежда Младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на Европейското първенство по баскетбол за жени. Мъжкият баскетболен клуб [[БК Черноморец (Бургас)]] се състезава години наред сред елита в българския шампионат. Носител е на бронзови медали от Държавното първенство през 1981 и 1991 година, на сребърни медали през 2023 година, също така е трикратен носител на Купата на България през 1965, 1975 и 2024 година. [[БК „Лукойл-Нефтохимик|“Баскетболен клуб „Лукойл-Нефтохимик“]] е сред водещите женски клубове в България. В мъжката [[Национална волейболна лига мъже|волейболна лига]] Бургас е представен от [[ВК Нефтохимик 2010|Волейболен клуб „Нефтохимик 2010“]], който е шесткратен шампион на България, четирикратен носител на Купата на България, както и трикратен носител на Суперкупата на България. Отборът играе домакинските си мачове в зала Младост. [[Файл:Boycho Branzov Sports Hall, Burgas (2).jpg|мини|дясно|250px|Спортна зала „Бойчо Брънзов“]] ==== Автомобилизъм ==== [[Файл:Pistaburgas2012.jpg|мини|Писта Бургас 2012]] Бургас е домакин на кръг от националния шампионат на затворен маршрут, известен още като пистов шампионат. В надпреварата участват някои от най-добрите български пилоти а състезанието се провежда по традиция през есента. „[[Писта Бургас]]“ се провежда на затворен участък от пътната мрежа в града. В годините автомобилното състезание е било с различни локации: бул. Демокрация, ж.к. Меден рудник, детелината за солниците преди кв. Сарафово, зоните около стадион Черноморец (надлез Владимир Павлов), а от сезон 2016 състезанието е изместено на новоизградения пътен възел в ж.к. Петко Славейков. През двата дни на надпреварата около трасето се стичат над 20 000 зрители, което прави Писта Бургас най-посещаваното спортно събитие в Бургас. Състезанието се организира съвместно между [[Община Бургас]], [[СБА]] Бургас и АСК [[Вромос рейсинг]]. ==== Водни спортове ==== [[Файл:Windsurf in Bay of Burgas.JPG|мини|Уиндсърфинг в Бургаския залив]] Ежегодно в Бургаския залив се провежда международната [[регата]], която е организирана от яхт клуб „Порт Бургас“ и Община Бургас. На 30 юли 2011 година, след 15-годишно прекъсване е възстановен международният плувен маратон [[Бургас (плувен маратон)|Бургас]]. От 10 до 19 септември 2011 година в акваторията на Бургас се провеждат състезания от международната RS:X-[[регата|Уиндсърф регата]], част от европейския шампионат в олимпийската класа и квалификации за световното първенство в Пърт, Австралия. В северната част на градския плаж се намира Уиндсърф клуб Бургас. През 1924 година в Бургас се провежда първото състезание по [[гребане]] в България. Десет години по-късно за първи път в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. В Бургас се намират два от малкото гребни клубове в България, „Гребен клуб Бургас“ и СК „Лукойл Нефтохимик“. Тренировките на гребците от „Гребен клуб Бургас“ често могат да бъдат наблюдавани във водите на Бургаското езеро.<ref name="SKB" /><ref>[http://www.rowingbulgaria.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&g= История на гребния спорт в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120314092712/http://rowingbulgaria.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&g= |date=2012-03-14 }}, Българска федерация по гребане, посетен на 16 януари 2012</ref> През 2007 година е основан спортен клуб по [[водна топка]] [[Черноморец (водна топка)|Черноморец]]. В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи. ==== Други спортове ==== [[Файл:Paraplaner in Burgas.jpg|мини|Парапланеризъм в Морската градина на Бургас]] Бургас има дълги традиции в спорта борба, като е дал първия олимпийски шампион на България.<ref>{{Citation |title=www.bul-wrestling.org |url=http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2012-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120127095035/http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html }}</ref> Сред по-важните клубове за спортна борба са СКБ „Продан Гарджев“, Общински СКБ „Странджа-2001“, СК по борба свободен стил „Черноморец“, СК по борба класически стил „Черноморец“. Други спортни клубове, носили отличия, са боксовият клуб „Победа&nbsp;– Черноморец“ и атлетическият клуб „Бургас '98“. Бургас е един от малкото градове, които предлагат добра термика за [[парапланеризъм]]. Морската градина е едно от местата, като стартът се намира в непосредствена близост до централния плаж. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Друг старт в Бургас се намира в местността „Шилото“. Мястото за излитане там е на 220 м н.в. е и със северозападно изложение. В града се намират две [[мотокрос]] писти. Едната е разположена в комплекс Меден рудник, а втората в местността Порой, в близост до квартал Сарафово. В парк „Езеро“ се намира „Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс за езда“. Ежегодно в зала Младост се провеждат международните състезания по спортни танци на [[Световна федерация по спортни танци|IDSF]] за купа Бургас. === Кухня === Наред с традиционната [[българска кухня]], Бургаската кухня е повлияна както от морските ястия, така и от ястия, които са типични за близките Странджа и Стара планина. Сред различните видове морски ястия, приготвени както от черноморски риби (цаца, паламуд, зарган), така и от „морски дарове“, се отличават ''Мидите по бургаски''. Сред местните ястия и предястия са характерните за този край ''Кебап по бургаски'', ''Пиле по бургаски'' и колбасите [[Бабек (колбас)|Бабек]] и [[Дядо (колбас)|Дядо]]. Сред аламинутите е така наречената ''Странджанка'' (или ''Страндженка''), известна в другата част на страната като ''Принцеса с кайма'', но различаваща се от нея както в дължината, така и в използването на повече подправки. Сред морските деликатеси са [[барбуня]], [[лефер]], [[калкан]], [[черноморска пъстърва]], [[черноморска акула]] и др. Традиционно се консумират рибена чорба, разнообразни черноморски риби, както и рибни сандвичи. Типичните алкохолни напитки за Бургас са: [[Бургаско (бира)]], в производство от 1971 г. и ракиите ''Бургаска мускатова'' и ''Бургас 63''. == Забележителности == {{Основна|Списък на забележителности в Бургас}} [[Файл:Bay of Burgas.jpg|мини|Бургаският мост, първоначално изграден през 1936 г. с метална конструкция, през 1975 година се изгражда нов мост със стоманено-бетонна конструкция. (нощна снимка)]] [[Файл:Burgas City Clock.jpg|мини|220px|Часовника е един от символите на града]] От края на XIX век Бургас е един от най-бързо развиващите се в икономически и духовен план български градове. 264 сгради в различни европейски архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По-голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най-старите сгради в Бургас са баните, построени от [[Сюлейман I]] (1520&nbsp;– 1566), и манастирът „Света Анастасия“, който се намира на едноименния остров на 6&nbsp;km навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единственият островен и най-добре запазеният морски манастир по българското Черноморие.<ref name="RMB" /><ref>Хаджи Калфа, Мустафа бен Абдулах: ''Румелия и Босна'', част 1&nbsp;– 3, АрхПП, 1938</ref><ref name="ИК172">Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 167&nbsp;– 172</ref> Бургас в днешни дни е модерен град. Наред със съвременната [[архитектура]] могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]] и Бургаският мост (кей за разходки), реконструиран през 80-те години на XX век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати. === Антични и средновековни === * Тракийски обредни комплекси при Манастирско тепе до [[Банево]] и на връх [[Шилото]] Останките от древния град [[Деултум]] се намират западно от Бургас, в близост до село [[Дебелт]]. Основаната по време на управлението на римския император Веспасиан колония за ветерани на [[VIII Августовски легион]] е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. В следващите векове колонията се превръща в един от най-богатите градове в римската провинцията [[Хемимонтус]]. Първите археологически проучвания се водят от първите професионалисти в областта на античната история като К. Иречек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на XIX век. Първите разкопки са проведени през 1925 г., а мащабните разкопки започват през 80-те години на XX век и продължават активно. Разкрити са некрополът, термите, части на античната и средновековната крепостна стена, средновековна митническа станция, както и многобройни монети, статуи, надписи и керамика. Голяма част от находките са изложени в Бургаския археологически музей. През 1965 г. Деултум е обявен за архитектурен и исторически паметник, а през 1980 г. районът е обявен за национален археологически резерват Деултум—Дебелт. От 80-те години на XX век към основната площадка на разкопките има изграден малък музей.<ref name="Деултум">[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf Национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120117185156/http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf |date=2012-01-17 }}, департамент Археология, Нов български университет, посетен на 16 март 2012</ref> На оттока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от двойната [[крепост Бургос]]. Там е локализирана и пътната станция ''Пудизо'', отбелязана в [[Пойтингерова карта|Певтингеровата карта]], а под името Поро (проток) или Порос присъстваща в старите италиански и каталунски карти от XIII и XIV век. Именно тази крепост, наричана днес Порос или Форос, и нейното пристанище се смятат от някои автори за исторически предшественик и символ на град Бургас. През 1453 г. крепостта е превзета заедно с цялото черноморско крайбрежие, като османските завоеватели оценяват защитеното пристанище Пиргос и го използват активно през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега е построен фар, който дава името на полуостров Форос при днешния квартал Крайморие. Останките на крепостта са разположени в местността [[Пода (Бургас)|Пода]] и на полуострова. Дълги години територията на нос Форос е недостъпна поради наличието на военна база, затова все още не е проучена напълно. При първите археологически проучвания в района в края на 2008 г. се откриват части от югоизточната и северозападната крепостна стена. Зидарията е от IV век и с дебелина от 2,10 м до 4,20 м. В най-високата точка на района са открити останки на манастир от XIII век, които някои историци свързват с манастира „Свети Георги“ (V-XIII век), описан от византийските хронисти и чиито ктитори са членове на византийската императорска фамилия. Сред намерените артефакти, изложени в Археологическия музей на Бургас, е древногръцки надпис на римския император [[Гордиан III]].<ref name="RMB" /><ref name="Poros12" /><ref name="Poros23">[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=25 Предшественикът на съвременния Бургас&nbsp;— античната и средновековна крепост в м. Пода, нос Форос](Регионален музей Бургас, посетен на 16 март 2012 g.)</ref> Останките от античната и средновековна крепост [[Акве Калиде]]&nbsp;– Термополис се намират в района на днешните [[Бургаски минерални бани]] в квартал Банево, в подножието на Стара планина. Под името Акве калиде, по-късно Термополис, този голям [[балнеология|балнеологичен]] център процъфтява с векове. Посещаван е от [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]], византийските императори [[Юстиниан I]] и [[Константин IV Погонат]], българския хан [[Тервел]]. През 1206 г. латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход под ръководството на [[Хенрих Фландърски|Хенри II Фландърски]] опожаряват града и го разрушават. След този пожар Термополис не успява да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и градът. Първите разкопки на Акве Калиде са проведени през 1910 г. под ръководството на [[Богдан Филов]].<ref name="Termo1">[http://www.dnevnik.bg/morski/2008/09/25/554606_gradut_s_topli_izvori/ Градът с топли извори], Дневник от 25 септември 2008 г., посетен на 16 март 2012 г.</ref> От 2008 г. се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 г. разкриват площ от 3800 m², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 м.<ref name="Termo">Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=419626 Представят още находки от Акве калиде&nbsp;– Термополис], Дарик радио 21 октомври 2009 г., посетен на 16 март 2012 г.; Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=641707 Изпод земята излезе и крепостна стена] Интервю с Цоня Дражева, директор на Регионалния музей Бургас от 21 декември 2010 г., посетен на 16 март 2012 г.</ref> През юли 2011 г. античният и средновековният град и площ от 36 000 m² са обявени за археологически резерват ''Акве калиде&nbsp;– Термополис''.<ref>[http://www.econ.bg/analysis86023/article203994/бургас-с-правила-за-опазването-на-защитените-зони-и-паметницит Бургас с правила за опазването на защитените зони и паметниците], econ.bg от 19 юли 2011 година, цитат: ''В нова туристическа атракция предстои да се превърне „Акве Калиде – Термополис“ край Минералните бани. Министерството на културата вече определи границите на археологическия резерват – 36 дка, върху които се намира древният град с прочутите терми''</ref> През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/03/14/1787585_bivshite_mineralni_bani_v_burgas_stavat_turisticheski/ Бившите Минерални бани в Бургас стават туристически център], Дневник от 14 март 2012, посетен на 14 март 2012</ref> [[Еркесия]]та е прабългарско гранично съоръжение (вал с ров в южното му подножие). То е маркирало границата между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан [[Омуртаг]] и император [[Лъв V Арменец]] през 815 или 816 година. Съоръжението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река [[Марица]]. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от днешния квартал [[Горно Езерово]]), през [[Русокастрон]] и Деултум до левия бряг на река [[Сазлийка]], срещу село [[Калугерово (Област Хасково)|Калугерово]] е 142&nbsp;km. Днес е паметник на културата с национално значение, като една добре запазена част се намира между Горно Езерово и археологическия резерват Деултум.<ref>[http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm Прабългарският пограничен вал „Еркесия“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090515104405/http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm |date=2009-05-15 }}, ГЕОПАН, посетен на 16 март 2012</ref> В близост до Бургас са разположени и крепостите [[Скафида]] и [[Русокастрон]].<ref>[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas Крепости в Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111125230/http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas |date=2012-01-11 }}, www.bulgariancastles.com, посетен на 16 март 2012</ref> В праисторическото селище от ранноенеолитната епоха в гр. Бургас по костни останки от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 3 вида диви птици, обект на лов&nbsp;– [[малка белочела гъска]] (''Anser erythropus''), недоопределена до вид гъска (''Anser'' sp. /cf. ''A. anser''), [[бял щъркел]] (''Ciconia ciconia'') и [[лиска]] (белочела водна кокошка)(''Fulica atra''). Последната е била представена от изчезналия през холоцена, описан и известен единствено от България подвид&nbsp;– понтийска (черноморска) лиска (''Fulica atra pontica'').<ref>Boev, Z. 2009. Avian remains from the Early Chalcolithic settlement in Burgas (SE Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 61 (2): 157&nbsp;– 160</ref> === Морска градина и други паркове === В града има изградени множество паркове и зелени площи. [[Морска градина (Бургас)|Морската градина]] е белият дроб на града и паметник от национално значение. Тя е един от най-големите паркове в града и е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5&nbsp;km и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 година за управител на Морската градина и бъдещ управител на [[Борисова градина|Борисовата градина]] в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности, създадени главно по време на Летните пленери по [[скулптура]] в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към [[Поморие]] в северната част на залива и Созопол и северните поли на [[Странджа]] планина в южната част на залива. В Морската градина са изградени [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]], 2000-местният „[[Летен театър (Бургас)|Летен театър]]“ с подвижен покрив и лятната естрада „Охлюва“. Там през лятото се провеждат събития, като например [[Международен фолклорен фестивал в Бургас|Международният фолклорен фестивал]], Джаз фестивал, оперни и театрални представления, концерти на поп и рок изпълнители. Ежегодно в края на април се провежда Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас“. В близост до изложбените площи се намира монументът „Пантеон“&nbsp;– паметник костница на загиналите във войните. Той е открит през 1981 година и негов автор е скулпторът [[Валентин Старчев]], а проектант на градоустройството е архитект Владимир Милков.<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=3&eid=12 Вход на Морската градина при „Пантеона“], регионален музей Бургас, посетен на 21 март 2012</ref> В парка е запазена и къщата на [[Георги Духтев]], която е днес [[Недвижима културна ценност|паметник на културата]].<ref>[http://www.bourgas-news.com/news/view/18013/ В Бургас ремонтираха къщата на Духтев&nbsp;– архитект на Морската градина], bourgas-news.com, посетен на 2 март 2012</ref> [[Файл:Burgas - Borisova garden - 1.jpg|мини|Борисовата градина в Бургас]] В централната градска част се намира и ''Борисовата градина'', наричана още ''Княз Борисова градина''. Тя е разположена в днешния квартал „[[Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)|Възраждане]]“ и е заключена от улиците „Уилям Гладстон“, „Александър Стамболийски“, „Княз Борис I“ и „Цар Калоян“. Паркът носи името на княз [[Борис I]] и е с правоъгълна форма, а алеите са изградени във формата на [[котва]]. В северната част на парка се намира Младежкият дом, а в южната част&nbsp;– тенис корт и футболно игрище. Близо до парка е къщата музей на поетесата [[Петя Дубарова]]. Освен с [[Морска градина (Бургас)|Морската]] и Борисовата градина, Бургас разполага и с други големи паркове: парк ''Росенец'', парк ''Изгрев'' и парк ''Славейков'' в комплекс Славейков; парк ''Велека'' в комплекс Изгрев; парк ''Сарафово'' в едноименния квартал, който е естествено продължение на Морската градина; парк ''Капчето'' (87 хектара) на източния склон на рида Върли бряг; парк ''Крайморие'' (412,6 хектара) по брега на Черно море в едноименния квартал; парк ''Брястовец-Драганово-Изворище'' (818,3 дка) в южните склонове на Стара планина; ''Парка на здравето'' при Бургаските минерални бани; парк ''Езерото'' северно от Морската градина, който също е нейно естествено продължение, между Атанасовското езеро и жилищните комплекси Изгрев и Зорница. В парк ''Росенец'' (остаряло ''Отманлии''), разположен южно от града в северните склонове на Странджа планина и на Черноморското крайбрежие, се намират туристическата хижа Странджа, рибарското селище [[Ченгене скеле]] и вилното селище Алатепе.<ref name="EP2013" /> <gallery class="center"> IS Burgas06.png|Една от централните алеи в Морската градина Burgas Sv Georgi Church.jpg|Параклисът „Свети Георги“ в Морската градина Burgas-sea-garden-Nasomatrix.jpg|Морската градина на Бургас, поглед от моста BurgasPier.jpg|Изглед към Бургаския мост 1 Black Sea Burgas 100916.jpg Summer theater.jpg|Репетиция в Летния театър Бургас, Болгария - panoramio.jpg|Пантеонът в Морската градина, построен и открит през 1981 г. Burgas Casino.jpg|Морското казино, открито през 1938 г., в периода 2010 – 2011 г. е обновено Опера - ТДОБ (Бургас) - panoramio.jpg|Държавната опера, открита през 1947 г. </gallery> === Морското казино, Бургаският мост и градски плаж === [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]] е разположено в Морската градина, а ''Бургаският мост'' източно от нея. Първият кей, или по-известен сред бургазлии като мост, е с метална конструкция и е построен през 1936 година до новите обществени морски бани. От моста и крайбрежната алея е изградено каменно стълбище, по което се стига до алеите на Морската градина и Морското казино. Казиното е построено по плановете на архитект Виктория Ангелова и открито през 1938 година, като откриването му е едно от най-важните събития на годината в [[Царство България]]. [[Файл:Burgas Sea Casino.jpg|мини|дясно|240px|Морското казино гледано от кея]] [[Файл:Burgas, Bulgaria - panoramio (7).jpg|мини|дясно|240px|Изглед към Бургаския мост]] През 1975 г. старият железен мост е сменен със стоманобетонен, като в неговия край са изградени две платформи. Официалната му височина е 22 m при гъбката, на 1-вия етаж&nbsp;– 6,19 m, на 2-рия етаж&nbsp;– 15,3 m на една от платформите. От другата платформа потеглят туристическите корабчета до острова Света Анастасия и едноименния манастир. През зимата на 2010/11 Морското казино изцяло е обновено и превърнато в културен център с изложбени и заседателни зали. Сградата на обновеното казино спечелва наградата на Камарата на българските архитекти „Сграда на годината“ за 2011 г.<ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=824516 Казиното&nbsp;– сграда на годината], Дарик Радио от 15 декември 2011, посетен на 2 март 2012</ref><ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/showBuilding.php?bid=616 Културен център Морско казино] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120722170748/http://www.buildingoftheyear.bg/showBuilding.php?bid=616 |date=2012-07-22 }}, официална страница на конкурса „Сграда на годината“, buildingoftheyear.bg, посетен на 2 март 2012</ref> През 2007 година в непосредствена близост до казиното е открит „Паметник на моряка“. Паметникът представлява моряшки възел, а стълбището, водещо от него до мостика, е оформено като котва. Проектът е на скулптора Михаил Николов и на архитект Йордан Иванов.<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/56019-kameri-shte-sledyat-za-kradtzi-pametnika-na-moryaka Камери ще следят за крадци Паметника на моряка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623192936/http://burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/56019-kameri-shte-sledyat-za-kradtzi-pametnika-na-moryaka |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 4 април 2012</ref> Градският плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централният плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южната с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово, Победа и Крайморие. === Други === Сградата на Регионалната митница е национален архитектурен паметник на културата в Бургас.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 Регионална митница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118231727/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> Тя е построена през 1911 година, като една от последните административни сгради на новия пристанищен площад. Сградата е построена от архитекта [[Георги Фингов]], но проектът е дело на известния австрийски архитект Вайнщайн. Сградата съчетава стиловете на [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] и [[еклектика]]та от началото на 20 век. През 2005 г. сградата е обновена и изцяло реставрирана. Също в стила на неокласицизма е построена през 1927 година сградата на Община Бургас. За нея е организиран конкурс, който е спечелен от екип в състав арх. Овчаров и арх. Попов. На мястото, на което е изградена Община Бургас, преди това се е помещавала сградата на Градската библиотека, която при инцидент е изгоряла до основи. Сградата и до днес е запазена в първоначалния си вид и е обявена за паметник на културата.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=29 Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118153129/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=29 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> [[Файл:City of Burgas.jpg|мини|250px|„Богориди“ е основния пешеходен булевард в града, който води до входа на Морската градина]] Със строежа на [[Съдебна палата (Бургас)|Партийния дом]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическата партия]], на ''Паметника на Съветската армия'' и на Дома на нефтохимика (НХК) започва новото оформление на централния площад „Пазарний“. Дотогава площадът се е ползвал като пазарно средище. На този площад за гражданите на Бургас е обявена независимостта на България на 22 септември 1908 година. През 1934 година в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име&nbsp;– Тройката. След демократичните промени в бившия партиен дом, който разполага с няколко заседателни зали, се помещава първоначално новоучреденият [[Бургаски свободен университет]]. Университетът се премества през 2004 година в нова сграда, избрана същата година от Българската камара на архитектите за Сграда на годината и специалната награда за съвременна адаптация и реализация на сграда на университет в България,<ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2004&language=bg Сграда на годината 2004] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018032027/http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2004&language=bg |date=2013-10-18 }}, посетен на 14 декември 2011</ref> а сградата на площад Тройката е превърната в съдебна палата.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 Бургаски свободен университет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118231727/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref><ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=3&eid=10 Площад „Тройката“], Регионален исторически музей Бургас, посетен на 14 март 2012</ref> ''Паметникът на Съветската армия'', познат още и като ''Альоша'', е построен между 1952 и 1953 година. Той представлява съветски воин на 18-метров фундамент с вдигната лява ръка. В основата на фундамента от двете му страни са разположени бронзови релефи, посветени на борбата на Червената армия през Втората световна война. Автори на проекта са архитект Михаил Милков и скулпторите Васил Радославов и Анна Милкова.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=32 Паметник „Альоша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118120737/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=32 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> На площад Тройката е разположена и сградата на Търговско-административния център Триа, която през 2005 година спечелва наградата „Сграда на публиката“ на конкурса „Сграда на годината“<ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2005&language=bg Сграда на годината 2005]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 14 декември 2011</ref> и сградата на книжарница Хеликон, която е паметник на културата. На ул. „Дунав“ 1, до Механотехникума, е разположена радиорелейната и телевизионна станция Бургас (РРТС Бургас). Тя е изградена през 1993 година и е висока 72 метра. Архитектурният облик на радио- и телевизионната кула наподобява [[Айфелова кула|Айфеловата кула]] в [[Париж]], поради което е наричана още ''Айфеловата кула на бетонови крака''.<ref>[http://www.predavatel.com/bg/5/burgas#rrts Радиорелейната и телевизионна станция Бургас], predavatel.com, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''Радиорелейната и телевизионна станция Бургас се намира на улица „Дунав“ 1 в центъра на града. Кулата е изградена през 1993 г. Географски координати: 27°28′15″E / 42°30′30″N, надморска височина (кота терен): 30 m, височина на кулата: 72 m.''</ref> ''Пъпа на Бургас'' е произведение на скулптора [[Радостин Дамасков]], поставено в средата на ''Нулевия километър'' на града, отбелязващ неговите точни координати. Произведението наподобява щит, на който са изобразени символите на града. Символите, изобразени на медния диск, са [[тризъбец]] (Ψ), символизиращ жезъла на Нептун; три [[Истих|риби]] като символ на [[Исус Христос]]; корабът на [[аргонавти]]те като символ на пристанището и черноморското корабоплаване; и лавровият венец като символ на богатата история на Бургас. Произведението е поставено по време на обновяването на централната градска част през 2011 година и се намира на кръстовището на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Александровска“ в централната пешеходна зона.<ref>[http://www.burgas-portal.com/?p=4383 Пъпа на Бургас]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, burgas-portal.com от 9 август 2011, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''… „Пъпа на Бургас“… Става дума за произведението „Нулевия километър“ на скулптора Радостин Дамасков, което отбелязва точните координати на града и неговата 42°29′43,1″ северна ширина и 27°28′18,2″ източна дължина. Символите, които са изобразени на медния диск, са жезълът на Нептун, рибите на Христос, корабът на аргонавтите и лавровият венец.''</ref><ref>Радостин Дамасков: [http://www.burgasnews.com/component/content/article/53-interview/45639--r-damaskov-lavroviyat-venetz-e-zadalzhitelen-za-papa-na-burgas Лавровият венец е задължителен за „Пъпа на Бургас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170117143822/http://www.burgasnews.com/component/content/article/53-interview/45639--r-damaskov-lavroviyat-venetz-e-zadalzhitelen-za-papa-na-burgas |date=2017-01-17 }}, интервю с Р. Дамасков, Burgasnews от 9 август 2011, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''Символите, естествено, са морски… Като започнем от аргото и хубавото черноморско корабоплаване от едно време, минем през Нептун&nbsp;– жезъла му… лавров венец, с който е увенчан нашия град от древни времена. До ден днешен това е градът на творци, сериозни културни и спортни завоевания, заради интелигенцията.''</ref> <gallery class="center"> Картинка:Burgas Zollamt1.jpg|Сградата на регионалната митница, построена през 1911 г., през 2005 г. е обновена и изцяло реставрирана Картинка:Burgas-municipality.jpg|Община Бургас<br> (изградена началото на 30-те години по проект на архитект Георги Овчаров) Картинка:Burgas Amtsgericht1.jpg|Сградата на Съдебната палата Картинка:BurgasMonumentArmeeRouge.jpg|Паметникът на Съветската армия (детайл) Картинка:Burgas Fernsehturm 1.jpg|Радиорелейна и телевизионна кула Бургас, открита през 1993 г., с височина от 72 m Картинка:Burgas Bulgarien PD 2011 08.JPG|„Нулевият километър“ Картинка:Old courthouse, Burgas, Старият съд, Бургас.jpg|Стария съд Картинка:Burgas-Province-administration-1.jpg|Областна администрация Бургас Картинка:Stadion Černomoreca - panoramio.jpg|Стадион Лазур, това е най-големият стадион в града Картинка:Dramatičen teatar Adriana Budevska - panoramio.jpg|Драматичен театър „Адриана Будевска“ Картинка:Burgas, Bulgaria Dez 2011 (18).jpg|Безистена на ул. „Александровска“ </gallery> == Личности == {{основна|Списък на почетните граждани на Бургас}} {{основна|Видни личности от Бургас}} Бургас е родното и творческо място на много известни личности в България, сред които актьорите [[Апостол Карамитев]], [[Георги Калоянчев]], [[Вълчо Камарашев]], [[Желчо Мандаджиев]], [[Хиндо Касимов]], [[Светозар Неделчев]], [[Димитър Рачков]] и [[Тончо Токмакчиев]], актрисите [[Славка Славова]], [[Мария Статулова]], [[Гергана Стоянова]], [[Мария Бакалова]], поетите [[Кръстьо Станишев]], [[Костас Варналис]] и [[Никола Инджов]], оперната примадона [[Райна Кабаиванска]], композиторите [[Тончо Русев]], [[Стефан Диомов]], [[Георги Шагунов]], [[Анестис Логотетис]], [[Емил Чакъров]] и [[Красимир Гюлмезов]]. Певци като [[Ваня Костова]], [[Кичка Бодурова]], [[Пламен Ставрев]], [[Тони Димитрова]], [[Ирра]], [[Коста Марков]], [[Найден Милков]], [[Лидия Стаматова|Лидия]] и [[Рафи Бохосян]]. Други интелектуалци, свързани с Бургас, са писателите [[Агоп Мелконян]], [[Дядо Благо]], [[Петко Росен]], [[Антон Страшимиров]], [[Антон Дончев]], [[Димитър Костадинов (писател)|Димитър Костадинов]], [[Недялко Йорданов]]; поетите [[Кръстьо Станишев]], [[Стефан Тинтеров]], [[Христо Фотев]], [[Петя Дубарова]], [[Реджеб Кюпчю]], както и художниците [[Ненко Токмакчиев]], [[Георги Баев]], [[Дамян Заберски]] и [[Генчо Митев]]. Сред по-известните спортисти, които са печелили български и международни първенства, са европейската шампионка на 100 метра [[бягане с препятствия]] [[Светла Димитрова]], борците олимпийски шампиони [[Никола Станчев]] (първият български олимпийски шампион), [[Продан Гарджев]] и [[Атанас Комшев]], боксьорът [[Георги Костадинов]] (първа олимпийска титла по бокс за България), гимнастичката [[Стефани Кирякова]], както и футболистите [[Руси Гочев]], [[Златко Янков]], [[Илия Груев]], [[Радостин Кишишев]], [[Иван Притъргов]], [[Стойко Сакалиев]], [[Георги Чиликов]] и треньорът [[Димитър Димитров – Херо]]. Предвид кратките периоди, които заемащите длъжността кмет на Бургас са имали до 20 век, действащите такива нямат съществено влияние върху развитието на града. Видни политици, които са били активни в пристанищния град, са [[Иван Хаджипетров]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и евродепутатът [[Станимир Илчев]]. Други известни политици, родени в Бургас, са [[Румяна Желева]] (външен министър на България), [[Румен Овчаров]] (министър на икономиката на България) и [[Гиньо Ганев]] (първият национален [[омбудсман]]). От завещаните земи и средства на [[Александър Георгиев-Коджакафалията]] се изграждат Коджакафалийската махала (днес жилищен комплекс [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]]) и църквата „Св. Иван Рилски“. Също така един от най-големите търговци и видна фигура на бургаското общество през XIX век е бил [[Аркади Димитракопулос]]. == Признание == На Бургас е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947494}}). [[Бургас (полуостров)|Полуостров Бургас]] в [[Антарктика]] е наименуван на града. Кораби на предприятието [[Океански риболов – Бургас]] ловят риба във водите на [[Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови|Южна Джорджия]], [[Кергелен]],<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137986 Levenov Point]. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica</ref><ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/329936128_Bulgarian_Names_in_Antarctica_in_Bulgarian ''Български имена в Антарктика'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7</ref> [[Южни Оркнейски острови|Южните Оркнейски острови]], [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]] и [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] от 1970 г. до началото на 1990-те. Българските риболовци, наред с тези на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], [[Полша]] и [[Източна Германия]], са пионерите на съвременния антарктически риболов.<ref>K.-H. Kock. [https://books.google.bg/books?id=nybGSI0fVIkC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r#v=onepage&q=bulgaria&f=false ''Antarctic Fish and Fisheries.''] Cambridge University Press, 1992. p. 183 ISBN|9780521362504</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20181231154530/https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/search_names_action.cfm?search_text=Burgas&search_narrative=on&feature_type_code=0&country_id=100&relic_options=include_relics&north=-45.0&south=-90.0&west=-180.0&east=180.0&search_near=&radius=0.5&gazetteers=SCAR&submit_btn=Start+search SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]</ref> == Литература == * [[Иван Карайотов]], [[Стоян Райчевски]], [[Митко Иванов]]: ''История на Бургас. От древността до средата на 20 век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1 * Мирослав Класников: ''Селищна могила Бургас. Сезон 2009'' в списание ''Българска Археология 2009'', София, 2010, стр. 10&nbsp;– 11 * Иванка Николова, Филип Панайотов: ''България. 20 век'', из-во ТРУД, 1999 * Стоян Райчевски: ''Старият Бургас.'', из-во Захари Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0266-1 * [[Атанас Сиркаров]]: ''Архитектурата на Бургас 1878&nbsp;– 1940.'', из-во Балтика, Бургас 2010, ISBN 978-954-8040-29-7 * Карайотов, Иван, Стоян Райчевски и Митко Иванов. ''История на Бургас'', 2011 == Бележки == {{Reflist}} == Външни препратки == * [http://www.burgas.bg/ Официален сайт на Община Бургас] * [http://www.gotoburgas.com GoTo Burgas&nbsp;– Официален туристически портал на Община Бургас] * [https://www.facebook.com/groups/3157471064568815 Публична фейсбук група за чистотата в Община Бургас] {{navbox | name = Бургас | navbar = plain | state = collapsed | title = {{PAGENAME}} | list1 = {{Градове в България}} {{Българско Черноморие}} {{Квартали и жилищни комплекси на Бургас}} {{Община Бургас}} }} [[Категория:Бургас| ]] oqp4uu8vxi6mbc4y5noc37icqws87xd 12398106 12398097 2024-10-29T07:08:40Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.209.56|редакции на 149.62.209.56]] ([[User talk:149.62.209.56|б]].), към версия на Nk 12396010 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{към пояснение}} {{Селище в България |вид = град |население-нси = {{Понижение}} 188 114 (2024) |адрес-община = ул. „Александровска“ 26<br>тел.: 056 84-09-15<br>E-mail: [mailto:mayor@burgas.bg mayor@burgas.bg]<br>Уебсайт: [http://www.burgas.bg Община Бургас] |картинка-описание = От ляво надясно: Изглед към кв. Славейков, Морско казино, площад „Царица Йоана“, Часовника, комплекс „Пантеона“, Пъпа на Бургас, храм „Св. св. Кирил и Методий“, Художествена галерия, Пясъчни скулптури, Мостика }} '''Бурга̀с''' е най-големият град в Югоизточна [[България]] и вторият по големина на [[Българско Черноморие|българското Черноморие]], а със своето землище от 253,644&nbsp;km², той е вторият град по площ в България (след [[София]]). По дани на [[НСИ ]] населението му през 2023 е 188 114 души .Той е четвъртият по население град в страната (след [[София]], [[Пловдив]] и [[Варна]]). Бургас е най-важният културен, стопански, транспортен, управленски, туристически и просветен център в Югоизточна България и е с национално значение. Градът е административно средище на [[Община Бургас|едноименната община]] и [[Област Бургас|област]], както и седалище на регионални и национални институции. До Бургас се намират: * най-голямата в [[Югоизточна Европа]] [[Лукойл Нефтохим Бургас|химическа и нефтена рафинерия]], която е и най-големият работодател в [[България]]; * международното и второто по натовареност българско [[летище Бургас|летище]]; * второто по големина българско [[Пристанище Бургас|пристанище]]; * най-голямото нефтено пристанище в страната. В Бургас е разположен Черноморският риболовен флот, част от Българския военноморски флот и бреговата охрана. Няколкото природни резервата и защитени местности, античните и средновековните селища, [[Черно море]], [[Странджа]] и ежегодните фестивали привличат множество туристи. Бургас е известен в България като „''Градът на птиците и езерата''“. Заради множеството културни събития и фестивали провеждани в Бургас, особено в летния сезон, градът е наричан „''лятната фестивална столица на България''“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/05/22/4485979_stefan_elenkov_fest_tiim_burgas_bezsporno_e_liatnata/]</ref> Бургаската [[Св. св. Кирил и Методий (Бургас)|катедрала]], носеща името на славянските просветители — светите братя [[Кирил и Методий]], и защитената местност [[Пода (Бургас)|Пода]] са сред [[100 национални туристически обекта|стоте национални туристически обекта]]. Манастирът „Света Анастасия“ на [[Света Анастасия (остров)|едноименния остров]] във водите на [[Бургаски залив|Бургаския залив]] е единственият запазен средновековен островен манастир в [[Черно море]]. == Име == Днешното име на града произлиза от гръцкото Пиргос (Pyrgos), което значи кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен ''бург'', който бил положен в района на днешното бургаско пристанище. Византийският поет [[Мануел Фил]] споменава Бургас като ''Пиргос'' в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото ''пиргос'' и латинското ''бургос'' са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него „пюргос“ означава на тракийски „укрепление от дебели дървени греди“. Сходен произход има името на испанския град [[Бургос]].<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 7</ref><ref>[http://www.burgasguide.com/guide/istoriq/3016.html За Бургас], www.burgasguide.com, посетен на 6 декември 2011</ref> Чак до края на XIX век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като ''Порос'' и ''Форос''. През XIX век е наричан и ''Ахело Бургас'', за да се разграничи от [[Люлебургас|Люле Бургас]] и други населени места със сходни имена.<ref name="IWANKARA" /><ref name="EI" /> Друга версия свързва името с град Буртаз във Волжка България от XIII век. == География == === Географско положение === Градът е разположен в източната част на [[Бургаска низина|Бургаската низина]], която се намира на изток от [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. Разположен в най-западната точка на [[Черно море]], Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на [[Българско Черноморие|българското Черноморие]]. Градът е заобиколен от 3 езера: [[Бургаско езеро|Бургаско]], [[Атанасовско езеро|Атанасовско]] и [[Мандренско езеро|Мандренско]] на запад, североизток и югозапад, и на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 m се издига връх [[Върли бряг]]. Той е и най-високата точка на Бургас. В Бургас се намират две [[Пясъчна коса|пясъчни коси]]: [[Кумлука]], разположена между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3&nbsp;km и широка около 1&nbsp;km; и Атанасовска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море и дълга около 1&nbsp;km. В акваторията на Бургаския залив се намира черноморският остров [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]], който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5&nbsp;km от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 m, а площта му е 22 дка. Градът се намира на 360 km от столицата [[София]], на 255 km от [[Пловдив]] и на 130 km от [[Варна]]. Разстоянието до най-големия турски град [[Истанбул]] е 332&nbsp;km, а до турската столица [[Анкара]] е 782&nbsp;km. Разстоянието до румънската столица [[Букурещ]] е 316&nbsp;km, до гръцката столица [[Атина]] е 1076&nbsp;km, до сръбската столица [[Белград]] е 784&nbsp;km, а до македонската столица [[Скопие]] е 638&nbsp;km. [[Файл:CityofBurgas.jpg|мини|280px|дясно|Нощен Бургас]] [[Файл:Burgas Boulevard Hristo Botev.jpg|мини|дясно|250px|Булевард „Христо Ботев“ е една от ключовите пътни артерии в града]] [[Файл:Burgas 2.jpg|мини|дясно|250px|„Демокрация“ е един от най-важните булеварди в града]] === Климат === Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен с морско и континентално влияние. Средната температура на въздуха през лятото достига 22,7&nbsp;°C през месец юли, като максимални дневни температури над 20&nbsp;°C се срещат и до ноември. Средният месечен брой слънчеви часове достига 328,6 през юли. През зимите континенталното влияние е видно, но те остават доста по-меки в сравнение с вътрешността на страната и са доста оскъдни откъм сняг. Средната температура на въздуха през зимата пада до 2,1&nbsp;°C през януари. Средната годишна температура на въздуха е 12,3&nbsp;°C. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Бургас, България |Източник=[http://climatebase.ru/station/15655/?lang=en] | Ян_ср= 2.1 | Ян_ср_валежи=44.3 | Фев_ср= 3.2 | Фев_ср_валежи=37 | Мар_ср= 6.1 | Мар_ср_валежи=48.2 | Апр_ср= 10.5 | Апр_ср_валежи=69.8 | Май_ср= 15.6 | Май_ср_валежи=49.9 | Юни_ср= 20.2 | Юни_ср_валежи=62.1 | Юли_ср= 22.7 | Юли_ср_валежи=47.6 | Авг_ср= 22.4 | Авг_ср_валежи=28.4 | Сеп_ср= 18.6 | Сеп_ср_валежи=45.5 | Окт_ср= 13.6 | Окт_ср_валежи=52.2 | Ное_ср= 8.2 | Ное_ср_валежи=67.9 | Дек_ср= 4.1 | Дек_ср_валежи=45.1 | Годишно_ср= 12.3 | Годишно_ср_валежи= 598 | Ян_ср_мин= -1.4 | Ян_ср_макс= 6.5 | Фев_ср_мин= -0.7 | Фев_ср_макс= 8.3 | Мар_ср_мин= 1.9 | Мар_ср_макс= 11.3 | Апр_ср_мин= 6.1 | Апр_ср_макс= 16 | Май_ср_мин= 10.7 | Май_ср_макс= 21.2 | Юни_ср_мин= 15.1 | Юни_ср_макс= 25.8 | Юли_ср_мин= 17.4 | Юли_ср_макс= 28.4 | Авг_ср_мин= 17.2 | Авг_ср_макс= 28.2 | Сеп_ср_мин= 13.5 | Сеп_ср_макс= 24.4 | Окт_ср_мин= 9.1 | Окт_ср_макс= 19.1 | Ное_ср_мин= 4.4 | Ное_ср_макс= 12.9 | Дек_ср_мин= 0.6 | Дек_ср_макс= 8.4 | Годишно_ср_мин= 7.9 | Годишно_ср_макс= 17.6 | Ян_а_макс= 20.1 | Ян_а_мин= -17.8 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -14 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -15 | Апр_а_макс= 32 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 33 | Май_а_мин= 0 | Юни_а_макс= 42.8 | Юни_а_мин= 6 | Юли_а_макс= 41.3 | Юли_а_мин= 10 | Авг_а_макс= 42 | Авг_а_мин= 10 | Сеп_а_макс= 38 | Сеп_а_мин= 1 | Окт_а_макс= 34 | Окт_а_мин= -4 | Ное_а_макс= 26.6 | Ное_а_мин= -9 | Дек_а_макс= 23.9 | Дек_а_мин= -13 | Годишно_а_макс= 42.8 | Годишно_а_мин= -17.8 |}} === Околна среда === [[Файл:Burgas Bulgaria by Sentinel-2 20190831.jpg|мини|250px|Сателитна снимка на Бургас]] [[Файл:Hydrometeorolocigal Observatory Burgas 07.jpg|мини|250px|Сградата на хидрометеорологичната обсерватория в Бургас]] През 1980-те години замърсяването на въздуха и водата причиняват сериозни проблеми. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти от страна на изградената през социализма индустрия. Съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на [[Планова икономика|плановата икономика]] са под допълнителен натиск и постепенно се занемаряват. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://209,85,129,132/search?q=cache:DpNzONXVbRsJ:www.riosvbs.eu/files/os_3336.doc ветрен „няма канализация“&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg |заглавие=Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336 |автор=Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ |дата=2007 |издател=сайт на РИОСВ Бургас |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=В селото [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на Община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на Община Бургас през периода 2007&nbsp;– 2013 г. |автор=CPM Consulting, гр. Варна |издател=Виртуален консултативен център |формат=pdf |достъп_дата=28 декември 2009}} Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване."</ref> водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.<ref name="EP2013" /> Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. Черноморското крайбрежие многократно се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целият град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на [[сероводород]] (H₂S), прахови частици и [[серен диоксид]] (SO₂), причинено главно от изхвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.<ref>Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: ''Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens'', Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329</ref><ref>Francis W. Carter, David Turnock: ''Environmental problems in Eastern Europe'' в ''Routledge natural environment&nbsp;– problems and management series'', 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 978-0-415-13757-7, стр. 58&nbsp;– 59</ref><ref name="NP504">Николова/Панайотов: стр. 37; стр. 504</ref> С края на социализма се осъществяват проекти за подобряване на екологичната среда на града и непосредствената околност.<ref>Lidia Cholpanova, Nikola Kazanski, Ralitsa Tsacheva: ''Bulgarian environmental projects 1992&nbsp;– 1995'', Pensoft Publishers, 1995</ref><ref name="DT333">David Turnock: ''The East European economy in context: communism and transition'', издателство Routledge, 1997, стр. 333</ref> През 1992 година в общинската администрация е създадена дирекция Екология, която координира и контролира проектите в тази област.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/67 Дирекция Екология] с информация за проекти, планове, доклади и бюлетини, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> От началото на 1990-те се изграждат стационарни и мобилни звена за наблюдение и контрол. Работещите в Бургас пет стационарни станции за мониторинг на въздуха са сред малкото такива в страната.<ref name="NP504" /> Изградената система за наблюдение и контрол е единствената в България, която има възможност да разпознава отделните замърсители. Последствията и ефективните действия в резултат от това са твърде съмнителни. В периода от 1980 година до края на 1990-те години са създадени няколко [[#Защитени зони|защитени територии]] и осъществени проекти за опазване на биологичното разнообразие в района на [[Бургаски влажни зони|Бургаските влажни зони]]. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води. Наред с други проекти, през 2010 година е изградена допълнителна пречиствателна станция в най-големия комплекс на града&nbsp;– Меден рудник, а други, по-малки квартали са свързани с централната канализационна система.<ref name="вода">Дияна Бедросян: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=681298 Бургас с реализирани еко и водни проекти за над 200 млн. лева], Дарик Радио, 10 март 2011, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref name="въздух">[http://vcc.gateway.bg/upload/docs/OPR_Kameno.htm План за развитие на Община Камено], община Камено, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.burgasnews.com/content/view/16895/344/ |заглавие=Нова канализация в Лозово |дата=29 април 2009 |труд=Бургас Новини |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Тази улица съществува от много години, но въпреки лошото ѝ и напълно непригодно състояние досега не се намери кмет, който да я реконструира и благоустрои.}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Димитър Николов, кмет на Бургас</ref> През 2012 година трябва да започне разширението на канализационната система в Меден рудник,<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=857584 С 23 милиона ще увеличат капацитета на ПСОВ&nbsp;– Меден рудник], Дарик Радио, 20 февруари 2012, посетен на 24 февруари 2012</ref> изграждането на такава в квартал Горно Езерово,<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=666878 Канализация и водостоци за Горно Езерово], Дарик Радио от 10 февруари 2012, посетен на 23 март 2012; [http://ted.europa.eu/udl?uri=TED:NOTICE:41843-2012:TEXT:DE:HTML&tabId=2 Обявление за предварителна информация] в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз от 8 февруари 2012, посетен на 23 март 2012</ref> както и да заработи допълнителна система за наблюдение на въздуха и водата в пристанищния район.<ref>Стефка Крушкова: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=855618 Оборудване за измерване на въздуха пристигна в пристанище Бургас], Дарик Радио, посетен на 16 февруари 2012</ref> Тези мерки, в допълнение на изменението на икономическата структура на града, инвестициите на фирмите в този сектор и преминаването на ТЕЦ-а, „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“, „Хемусмарк“, „Победа“ и други производства към използване на газ през годините на прехода (намаляващо замърсяването на въздуха от съответните предприятия), водят до значителното подобряване на екологичното състояние на града и околността. Независимо от това днес, особено в кварталите Долно Езерово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Специализираните компетентни контролни органи, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция и общинската администрация в Бургас не предприемат истински ефективни действия за защита на обществения интерес в тази толкова важна област. Тези високи стойности се обясняват от „експерти“, чрез конкретна метеорологична ситуация, в която вятърът пренася прахови частици във въздуха от близката рафинерия.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=319190 Вредните емисии в допустими граници], Дарик Радио, посетен на 24 февруари 2012</ref> „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“ и други производители на мебели и нарастващият автомобилен трафик са днес сред най-големите източници на вредни емисии в града. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия се очаква и допълнително увеличаване на транзитния трафик, се планира извеждането на този трафик извън границите на града.<ref name="DT333" /><ref name="вода" /><ref name="въздух" /><ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/53303--oblekchavat-trafika-okolo-slavejkov- Облекчават трафика около „Славейков“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623193000/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/53303--oblekchavat-trafika-okolo-slavejkov- |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 24 февруари 2012</ref> През 2008 година в Бургас се провежда референдум „за“ или „против“ изграждането на [[Нефтопровод Бургас - Александруполис|нефтопровода Бургас&nbsp;– Александруполис]]. 96,75% от взелите участие в референдума, или 49&nbsp;552 души, се обявяват против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51&nbsp;225 участвали при 188&nbsp;774 души, имащи право на глас) първият референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден.<ref>[http://www.bourgas-news.com/news/view/13876/ 100% обработени протоколи], www.bourgas-news.com, посетен на 17 януари 2012</ref> През 2010 година градската управа печели проект за интегрирано развитие на обществения транспорт, подкрепен от ЕС със 70 млн. евро.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/199 Проекти на Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120405231411/http://www.burgas.bg/bg/info/index/199 |date=2012-04-05 }}, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> Това предоставя възможност на общинския превозвач [[Бургасбус]] да обнови автобусния си парк, да бъде разширена и обновена действащата [[тролейбус]]на мрежа, да се обособят до 20&nbsp;km велосипедни алеи, с което Бургас заема водеща роля в тази област в страната и ще е част от велоалея „Несебър-Поморие-Бургас-Созопол“.<ref>Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=897594 Бургас е витрина], Дарик радио, посетен на 7 май 2012</ref> През 2009 година Бургас се присъединява към така нареченото [[Споразумение на кметовете]] и през ноември 2011 година обявява намерението до 2020 година да намали енергийната консумация с 27%, да съкрати парниковите емисии с 25% и да увеличи употребата на [[Възобновяема енергия|възобновяеми]] източници с 26%.<ref>[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2011/11/07/1198488_burgas_shte_pesti_energiia_udarno/ Бургас ще пести енергия ударно], вестник Капитал, 27 ноември 2011</ref> През същата година, благодарение на ангажиментите за опазването на околната среда, Бургас е обявен от кампанията „Зелена България“ на [[Министерство на околната среда и водите]] за „Най-зеления български град“ в категорията за градове с над 200&nbsp;000 жители.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=823422 Бургас е най&nbsp;– големият зелен град на България], Дарик Радио, посетен на 16 януари 2012</ref> == Природа == === Води === [[Файл:Lake-burgas-dinev.jpg|мини|Бургаското езеро]] На територията на Бургас текат 4 реки: [[Айтоска река|Айтоска]], [[Русокастренска река|Русокастренска]], [[Изворска река|Изворска]] и Чарлийска. Първата се влива в [[Бургаско езеро|Бургаското езеро]], Русокастренска и Изворска - в [[Мандренско езеро|Мандренското езеро]], а Чарлийска в [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]].<ref name="EP2013" /> От трите езера, които ограждат града, Атанасовското е с най-високата [[соленост]], последвано от Бургаското езеро. Мандренското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал. Бургаско (остаряло Ваякойско) и Мандренското (остаряло Язеклийско) езеро са [[лимани|морски лимани]]. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. Със спадането на морското равнище в края на късното Средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се [[блато|заблатява]] от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатени площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими. След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 година. Прокопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по [[Бежански заем|бежанския заем]]. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те.<ref>[http://www.factor-bs.com/news-11525.html Езерата на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170125033932/http://www.factor-bs.com/news-11525.html |date=2017-01-25 }}, factor-bs.com, видяна на 25 февруари 2012</ref> Днес Бургаското езеро е най-голямото българско езеро и заема площ от 27,6&nbsp;km², а Мандренското&nbsp;– 10&nbsp;km². Водният обем на двете езера е 19 и 11 милиона кубически метра.<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR">[http://www.ramsar.org/cda/en/ramsar-pubs-annolist-anno-bulgaria/main/ramsar/1-30-168^16696_4000_0__ The Annotated Ramsar List: Bulgaria. The Annotated Ramsar List of Wetlands of International Importance], Конвенция Ramsar, видяна на 25 февруари 2012</ref> [[Файл:Uzungeren.jpg|мини|Част от защитената местност [[Узунгерен]]]] Атанасовското езеро е естествена [[лагуна]]. Езерото е разделено на две (Северно и Южно Атанасовско езеро) в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централната градска част с квартал Сарафово, летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че Северната част на езерото е обявена за поддържан резерват, носещ същото име, а Южната му част (бившата буферна зона към същия резерват) сега е защитена местност Бургаски солници, производството на сол от [[Черноморски солници]] не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от Античността.<ref name="RAMSAR" /> Южно от Мандренското езеро се простира Странджа планина. Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море. Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена местност, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос.<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR" /> В непосредствена близост до кварталите Ветрен и Банево са разположени [[Акве Калиде|Бургаските минерални извори]]. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите [[Камчия (язовир)|Камчия]] в Стара планина и [[Ясна поляна (язовир)|Ясна поляна]] в Странджа планина, както и по-малки местни подземни водоизточници.<ref name="EP2013" /> === Флора и фауна === Множеството защитени територии и природно уязвими зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, са обособени в така наречения проект [[Бургаски влажни зони]]. Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в [[Рамсарска конвенция|Рамсарския списък]] за защита на влажни зони с международно значение и по-специално като [[местообитание]] на водолюбиви птици. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав [[Пеликанови|пеликан]], [[чапла|чапли]] ([[Нощна чапла|нощна]], [[Гривеста чапла|гривеста]], [[Малка бяла чапла|малка бяла]], [[Голяма бяла чапла|голяма бяла]] и [[червена чапла]]) и корморани, [[голяма белочела гъска]], червеногуша гъска, [[бял ангъч]], [[саблеклюн]] и др.<ref name="RAMSAR" /><ref name="ПБВЗ">[http://www.bourgas.org/wetlands/indexproekt.html Официален уебсайт], Проект Бургаски влажни зони, посетен на 2 март 2012</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.spatiawildlife.com/en/News/bird-autumn-migration-Bulgaria.html |заглавие=Early autumn migration tour. The tour ended up with 170 bird species as well as 32 species of butterflies! |автор_препратка=Spatiawildlife |език=en |достъп_дата=4 януари 2012 |архив_дата=2012-01-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120117055836/http://www.spatiawildlife.com/en/News/bird-autumn-migration-Bulgaria.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_falke_artikel_ausgabe_03_2003.pdf |заглавие=Feuchtgebiete in Bulgarien (Влажни зони в България) |автор_препратка=Verein zur Förderung der Bulgarischen Gesellschaft zum Schutze der Vögel e. V. |година=2003 |език=de |формат=pdf |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=In unmittelbarer Nähe zur südostbulgarischen Küstenstadt Burgas befinden sich die vier international bedeutenden Brut- und Rastgebiete Poda, Mandra-Stausee, Waja- und Atanassow-See. |архив_дата=2012-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131073603/http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_falke_artikel_ausgabe_03_2003.pdf }}</ref> Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път [[Виа Понтика]] и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300&nbsp;000 [[щъркел]]а и до 60&nbsp;000 [[грабливи птици]] прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и [[къдроглав пеликан|къдроглавия]] пеликан, на [[тръстиков блатар|тръстиковия блатар]] и на второ място (след Босфора) по концентрация на [[малък креслив орел|малкия креслив орел]]. По време на прелет е установяван и изключително световно застрашеният [[тънкоклюн свирец]].<ref name="RAMSAR" /><ref name="ПБВЗ" /><ref name="Poda1">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bspb-poda.de/sites/german/home/home.htm |заглавие=Информация за Животинския свят на Бургас |автор_препратка=Природно-защитен център Пода |език=de |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=zu 300.000 Weißstörche und 30 Greifvogelarten die Stadt und ihr Umland. Die Region Burgas ist zu einem „hotspot“ für Vogelbeobachter aus ganz Europa geworden |архив_дата=2011-09-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110911091233/http://www.bspb-poda.de/sites/german/home/home.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_birdnet_artikel.pdf |заглавие=Birdnet&nbsp;– 5/05 — Spektakulärer Vogelzug in Bulgarien |автор_препратка=Verein zur Förderung der Bulgarischen Gesellschaft zum Schutze der Vögel e. V. |език=de |формат=pdf |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=Dort vereinigen sich acht Hauptzugrouten und pro Jahr überfliegen rund 300.000 Weißstörche, alle europäischen Limikolenarten und fast 30 verschiedene Greifvogelarten die Stadt. |архив_дата=2012-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131073600/http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_birdnet_artikel.pdf }}</ref> В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. Там има документирани над 255 вида птици, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, [[етруска земеровка|етруската земеровка]], а от 2010 година се наблюдават популации на [[розово фламинго]].<ref name="RAMSAR" /><ref name="Poda1" /><ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=628771 Екзотично чудо в Атанасовското езеро], Дарик радио 30 ноември 2010, посетен на 2 март 2012</ref> === Защитени територии === [[Файл:Lake-mandrensko-dinev.jpg|мини|Мандренското езеро през зимата]] В землището на Бургас са обявени един природен резерват и няколко други защитени територии и защитени зони.<ref name="EP2013" /> [[Атанасовско езеро]]<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=36 Орнитологични важни места. Атанасовско езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref><ref name="MPC">[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=34 Орнитологични важни места. езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> е поддържан резерват. То е обявено през 1980 година и след няколко разширения заема площ от 1002,3 хектара. През 1997 година най-западният край на Бургаското езеро с бреговата ивица с обща площ от 379 хектара, е обявен за защитена територия от типа защитена местност.<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35 Орнитологични важни места. Бургаско езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> Други защитени природни територии са: от 1989 година защитената местност Пода,<ref name="MPC" /> с площ от 100.7 хектара; от 1995 година защитената местност [[Ченгене скеле]], с площ от 191,19 хектара;<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=42 Орнитологични важни места. Ченгене скеле], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> местността ''Корията'' с площ от 11,6 хектара от 1995 година е защитена, през 2005 година е обявена за защитена местността [[Узунгерен]],<ref name="MPC" /> а през 2007 година местността [[Бургаски солници]].<ref>[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 Защитена местност Бургаски солници] в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, посетен на 10 май 2012</ref>&nbsp;– бившата Буферна зона на поддържан резерват Атанасовско езеро. Като място със защитен статут е обявената през 1995 година за природна забележителност, с обща площ от 73,6 хектара местност ''Водениците''. Южно от Бургас е разположен най-голямата българска защитена територия&nbsp;– [[Странджа (природен парк)|природен парк Странджа]].<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR" /> Освен гореизброените защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии), в община Бургас се намират и няколко защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 (обявени съгласно Закона за биологичното разнообразие): Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Бакарлъка, залив Ченгене скеле и Мандра-Пода. В някои от защитените територии и зони се изпълняват международни природозащитни проекти, а с влизането на България в ЕС, части от тях влизат в европейската екологична мрежа [[Натура 2000]]. Въпреки това контролът по спазването на природозащитните режими в района на Бургаските влажни зони е нищожен и далеч не е на необходимото ниво. Липсва така нужната подвижна охрана, която ефективно да противодейства на нерегламентирания лов и риболов (особено през зимните месеци). == История == {{Основна|История на Бургас}} === Първи и тракийски селища === В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната]] до [[Късна бронзова епоха|късната бронзова епоха]].<ref name="DNP">Статия ''Burgas'' в [[Der Neue Pauly]], издаден от Hubert Cancik und Helmuth Schneider (Antike), Manfred Landfester (Rezeptions- und Wissenschaftsgeschichte), издателство Brill, 2010. Brill Online</ref> В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датирани към епохата на ранния [[халколит]]. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че [[артефакт]]ите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в [[Турция]] и [[Кавказкия регион]]. Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и [[Черно море]] като „''…кръстопът на най-древните цивилизации…''“.<ref>Цоня Дражева, интервю с Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=261748 Бургас&nbsp;– кръстопът на най-древните цивилизации], Дарик Радио от 12 юни 2008, посетен на 2 март 2012</ref><ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=52819 Уникална находка преобръща историята на Бургас], dnes.bg от 13 юни 2008, посетен на 2 март 2012</ref><ref name="RMB">[http://www.burgasmuseums.bg/uploads/historyburgas2010bg.pdf История на Бургас], Регионален исторически музей Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref name="ABurg">Faudot, Murielle/Fraysse, Arlette/Geny, Évelyne: ''Pont-Euxin Et Commerce'', Institut des sciences et techniques de l’Antiquité, Presses Univ. Franche-Comté, 2002, ISBN 978-2-84627-079-3, стр 110&nbsp;– 126 и 130&nbsp;– 135</ref><ref name="Kla">Мирослав Класников: стр. 10&nbsp;– 11</ref> Сред първите жители на региона са [[траки]]те, които около [[VI век пр.н.е.]] създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градове [[Аполония Понтийска|Аполония]], [[Месемврия]], [[Анхиало]]. От VI до II век пр.н.е. тракийско селище, вероятно [[емпорион]] (пазар) на Аполония съществува и в района на „Сладки кладенци“, на територията на днешния квартал Победа. Селището е разполагало с пристанище и водопровод. На хълма ''Шилото'' в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която защитавала близките [[Мед (елемент)|медни]] рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]] на нейно място се е намирало светилището на ''Аполон Карнесос'' (Пречистия [[Аполон]]), важна част от съществувала редица светилища на този бог, изградена северно от Аполония. ''Турсис'' е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на II век пр.н.е.<ref name="DNP" /> Поради активното строителство в по-късни епохи, не са запазени останките от античното селище в местността „Сладки кладенци“. Въпреки това наличието на пристанище, пазарно средище и археологически находки дават основание на историка [[Иван Карайотов]] да локализира ''Пристанището на тракийските царе'' на територията на Бургас.<ref>Иван Карайотов: ''Пристанище на тракийските царе'', в Карайотов/Райчевски/Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', стр. 18&nbsp;– 27</ref> Археологически проучвания на по-късните минерални бани [[Акве Калиде]] също доказват тракийски селища и най-почитаното „светилище на Трите нимфи“.<ref name="DNP" /><ref name="RMB" /> По времето на шах [[Дарий I]] тракийските селища в района на Бургас са под персийска власт, но след отблъскването на персийската инвазия и основаването на [[Одриско царство|Одриското царство]] те отново са тракийски.<ref name="Kla" /><ref name="IWThrakien">Иван Венедиков: ''Thrakein'' в: ''Gold der Thraker. Archäologische Schätze aus Bulgarien''. Verlag Philip von Zabern, Mainz 1979, ISBN 3-8053-0435-8, стр. 11&nbsp;– 19</ref> Наред с изброените селища Бургас е смятан най-вече за приемник на [[Деултум]], Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някои автори и на [[Скафида]] и [[Русокастрон]]. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като ''двублатие''. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар [[Котис I]]. Значението на близките градове Аполония и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях, а до 340 година пр. Хр. регионът е превзет от Филип II.<ref name="IWANKARA">Радка Балева: [http://www.slovesa.net/index.php?id=2816 Археолог, историк и художник написаха нова „История на Бургас“], slovesa.net от 9 февруари 2011, посетен на 30 март 2012</ref><ref name="RMB" /><ref name="ABurg" /><ref name="IWThrakien" /> === Развитие от римско време до Средновековието === [[Файл:Bronze-Alexander Severus-Deultum AE25 Moushmov 3583.jpg|мини|Монета на император [[Александър Север]], сечена в Деултум]] {{Основна|Деултум}} {{Основна|Акве Калиде}} След превземането на Южното Черноморие от [[Римска империя|римския]] пълководец [[Лукул|Луций]] през 72 пр.н.е император [[Веспасиан]] основава източно от тракийското селище ''Девелт'' или ''Дебелт'' едноименната колония Деултум (лат. ''Colonia Flavia Pacis Deultemsium'') за ветерани на [[VIII Августовски легион]], която се разраства до важен център на провинция [[Хемимонтус]]. Там са се срещали едно североизточно разклонение на [[Римски път|римския път]] [[Виа Милитарис]] и крайбрежният Черноморски път [[Виа Понтика]]. Заедно с Деултум през римско време се развиват и минералните бани при [[Акве Калиде]], посещавани в следващите векове от множество императори и царе. В центъра на Бургас римските следи са документирани чрез множеството намерени монети от I до IV век, а южно от днешната Централна гара се намират останките на римско ''статио''.<ref name="DNP" /> В края на I век, по времето на римския император [[Антонин Пий]] на полуостров Порос/Форос край днешния квартал [[Крайморие]] са построени двойната крепост [[Бургас#Антични и средновековни|Бургос]] или ''Порос'' и пътна станция (''statio milliaria'') с пристанище. Те са охранявали подстъпите към крепостите Деултум и [[Димчево|Скафида]], както и Виа Понтика. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепост, останките на манастир от XIII век и древно селище в близост до тях, датиращо от късната античност (V век). Според някои автори споменатите в историческите извори ''Порос'' и ''Пиргос'' са една и съща крепост. Крепостта на п-в Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Отделни автори смятат, че селището е наследник на античната пътна станция, спомената като ''Пудизо'' в [[Певтингерова карта|Певтингеровата карта]].<ref name="Poros12">Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=319130 Бургас откри своя древен символ], dariknews.bg от 9 януари 2009, посетен на 6 март 2012</ref> Не се знае дали Деултум и крепостта на Форос са превзети и разрушени както Акве Калиде и целия регион по времето на [[Готска война (262-269)|готските нашествия]] през втората половина на 260-те години.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /><ref name="IW6065">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 60&nbsp;– 65</ref> През 376 година изворите споменават отново Деултум, край който готите разбиват елитна римска военна част.<ref>Herwig Wolfram: ''Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts: Entwurf einer historischen Ethnographie'', издателство C.H.Beck, 2001, стр. 130</ref> Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на [[Византия|Източната Римска империя]] (по-късно Византия), а по времето на [[Юстиниан I]] (527&nbsp;– 565) около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 година кан [[Тервел]] разбива източно от Акве Калиде в [[Битка при Анхиало (708)|Битката при Анхиало]] византийските войски начело с [[Юстиниан II]], а имперските бани и Деултум влизат за първи път в границата на България. При кан [[Крум]] областта [[Загоре]] влиза трайно в пределите на България, а при неговия наследник [[Омуртаг]] от бреговете на Бургаското езеро до река [[Марица]] се изгражда граничният вал [[Еркесия]]. Според едно от преданията през 863 година кан [[Борис I]] приема тайно християнството при ''Деултум'' (виж [[Покръстване на България]]). Тази теория се подкрепя и от археологически находки от 2005 година, когато до днешното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век. Борис изоставя стария си титул и приема славянската титла [[княз]], а заедно с това получава името на кръстника си&nbsp;– византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]].<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> От около 970 година регионът е отново под византийска власт, като през 1093 година император [[Алексий I Комнин]] разполага в Термополис, средновековния наследник на Акве Калиде, отряд за отбрана на източните старопланински проходи. В следващото столетие Бургаският регион е оспорван от Българската и Византийската империя. През 1206 година [[Латинска империя|латинците]], предвождани от [[Хенрих Фландърски|Хенри Фландърски]], брат на [[Балдуин Фландърски]], превземат и опожаряват Термополис. През 1270 година крепостта ''Порос'' е спомената в документ на [[Цариградска патриаршия|константинополския патриарх]],<ref name="IW6065" /> а през 1304 южно от нея се състои [[Битка при Скафида|Битката при Скафида]], при която цар [[Тодор Светослав]] превзема Южното Черноморие. През 1332 година [[Иван-Александър]] побеждава император [[Андроник III Палеолог]] западно от днешния Бургас в последната голяма битка между Българското царство и Византия&nbsp;– [[Битка при Русокастро|Битката при Русокастро]]. В началото на XIII век регионът е опустошен от [[Каталанска компания|Каталанската компания]].<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> === Под османска власт и първо писмено споменаване === Деултум, Скафида и ''Порос'' са завладени от [[Османска империя|османските турци]], начело със султан [[Мурад I]] през 1367/1368 година, но превзети по-късно от [[Амадей VI Савойски]], който ги предоставя на Византия.<ref name="EI">Статия ''Burgas'' в ''The [[Encyclopaedia of Islam]]''. New Edition. Brill. Leiden Bd. 1, стр. 1325</ref> В началото на 1453 година, малко преди [[Превземане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол]] те, заедно с други градове по Южното Черноморие, са последните български територии, които падат под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]]. Деултум е окончателно разрушен и не може да се възстанови през следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а първият турски султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I]] (1520&nbsp;– 1566) заповядва изграждането на нова баня ([[хамам]]) върху полуразрушените римски басейни. При ''Порос'', който става част от [[Поморие|Анхиалската]] [[каза|кааза]], султан [[Баязид II]] изгражда за нуждите на султанския двор [[чифлик]], а за корабоплаването&nbsp;– фар.<ref name="EI" /><ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref> Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър ([[дефтер]]) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (''искеле-и Пиргос''),<ref>''Iskender Pasa efkavendan Pirgos iskelesi'', Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref> което е част от [[вакъф]]а на ''Искендер паша'' и се намира в [[Айтос]]ката [[каза|кааза]] (околия), където е до [[вилает]]ската реформа от 1864 година.<ref name="EI" /> През 1639 и 1646/47 отново е споменато пристанището.<ref name="ИВ297">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 297</ref> Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на [[Османски флот|османския флот]].<ref name="RMB" /> Сладководна вода се пренасяла с каруци или на гръб от близки извори и съхранявала в големи съдове в близост до пристанището.<ref name="IW6065" /> [[Файл:Nicolaas Witsen. Pontus Euxinus of niewe en naaukeurige paskaart van de zwarte zee uyt verscheydene stucken van die gewelten toegesonden, ontworpen door (18th century) Gulf of Burgas Part.jpg|мини|Бургаският залив на морската карта на [[Никола Витсен]] от 1697 г. Бургас е отбелязан като ''Pier kus sive Pergas'']] Едно от първите писмени сведения за града през този период оставя османският пътешественик [[Хаджи Калфа]], посетил града в средата на XVII век и го отбелязал с името ''Бургас''. В периода след [[Битка при Лепанто|Битката при Лепанто]] през 1571 година Пиргос е важен корабостроителен център.<ref name="EI" /> Пътешественикът [[Евлия Челеби]] споменава през 1656 година за две пристанища в селището: едно при Порос за големите и другото при Пиргос, в района на днешното пристанище, за по-малките кораби.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> Както османският хронист [[Хаджи Али]] пише в своя походен дневник (''Fethname-i Kamaniçe''), султан [[Мехмед IV]] посещава през 1672/73 година Термополис на път за Полша (виж [[Полско-турска война (1672-1676)]]). През 1673 година една част от [[арменци]]те, депортирани от района на бойните действия, се заселват в Бургас. Те са посетени две години по-късно от арменския архиепископ Мардирос Кримечи, оставил кратко описание на града.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> В средата на XVII век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. През 1738 г. населението на Бургас, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book |last=Лео |first=Мишел |others=Глухарова, Мариета |title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878) |url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829 |date=2013 |year=2013 |publisher=ТАНГРА ТанНакРа |location=София |isbn=9789543781065 |oclc=894636829 |pages=129; 133 – 134}}</ref> [[Андре-Жозеф Лафит-Клаве|Лафит-Клаве]], който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и определя първи името на залива като ''Бургаски'', със забележката, че преди това е известен като ''Порос''. Езерото западно от града той нарича ''Бургаско'', а неговата река-отток ''Бургаска''.<ref>виж: Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: ''Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople.'' в: ''Annales des sciences et des arts.'' том 3. Colas, 1810, стр. 58&nbsp;– 59.</ref> Няколко западни дипломати, между които Венцел Едлер фон Брогнард (1786)<ref>''Etudes historiques. A l’occasion du XIII Congrés international des sciences historiques&nbsp;– Moscou, août 1970.'' Acad. Bulg. des sciences, 1970, стр. 243 и 252.</ref> и Шарл дьо Пейсонел (1787)<ref>Пейсонел посещава Черноморие между 1753 и 1756 година; виж. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 67 и 280; както и Claude Charles De Peyssonnel: ''Traité sur le commerce de la Mer Noire'', том 2, Cuchet, 1787, стр. 151</ref> описват Бургас в този период като касаба (малък град) с 1100&nbsp;– 1200 къщи и като важен търговски център и място за претоварване на селскостопански продукти от източната част на Тракия. Бургас е по това време център на крайбрежието от [[Ахтопол]] до [[Обзор|Гюзекен]] и разполага с ''Бургаското киле''&nbsp;– собствена [[мерна единица]] за измерване на [[Зърнено-житни култури|зърно]].<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 301</ref> С оттеглянето на руските войски след края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828&nbsp;– 1829 г.]] по-голямата част от българското населението на [[Странджа]] и крайбрежието напуска родните си домове и следвайки армията извън пределите на България, се заселва в [[Украйна]], [[Молдова]], [[Бесарабия]] и други територии на Руската империя. В следващите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища постепенно се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се [[Гъркомани|погърчват]]. [[Файл:Gulf of Burgas 1832.jpg|мини|Бургас и залива на карта от 1832 г.]] Между 1854 и 1864 Бургас е част от Анхиалската кааза в Силистренския [[Санджак (административна единица)|санджак]]. По време на [[Танзимат]]а (1840&nbsp;– 1864) се обособява самостоятелна кааза с център Бургас в Сливенския санджак. За целта към ''каза Пиргос'' се прехвърлят селищата от Ахиалската и Русокастренска кааза. Като административен център Бургас се управлява от [[каймакам]], към който според Закона за вилаетите се създава и околийски съвет, в заседанията на който според [[Хатихумаюн]]а участват и немюсюлманските общности, включително и българи. Този административен статут се запазва до Освобождението.<ref name="каза">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 121; Цвета Райчевска: ''Учредяване и административно-териториален обхват на каза Пиргос (Бургас)'', ИМЮИБ, XVIII, 1995, стр. 117&nbsp;– 133</ref> В резултат на новата обстановка от началото на 60-те години на XIX в. за Бургас започва период на бурно стопанско и културно развитие, който прекъсва за кратко само по време на Руско-турската война (1877&nbsp;– 1878), за да продължи след това с още по-голяма динамика. През 1860 г. в Бургас се построява телеграфна станция, която обслужва района към Сливен, Варна и Цариград. Телеграфната връзка с османската столица и с двата по-големи съседни града: Сливен и Варна (първият от които е един от най-значимите в цялата империя производителен център на занаятчийски изделия и на текстил), както и пристанището (главен износен пункт на цяла Североизточна България и важен за транзитната търговия на голяма част на земите от Долния Дунав) дават нов тласък за развитието на търговията в Бургас и повишават значението на града като главно черноморско пристанище за цяла Южна България.<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр.105</ref> Основите на народната просвета в Бургас са положени през 1865, когато в Атанасово (днес комплекс [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]]) е открито първото българско училище в града.<ref name="IK132">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 131 – 132;</ref><ref>[http://www.factor-bs.com/news-19367.html Изчезналата „Книга за Бургас“ на Христо Димитров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313093335/http://www.factor-bs.com/news-19367.html |date=2016-03-13 }}, Цитат: ''Първото българско училище в Бургас било открито през 1865 г. от даскал Петко от Атанаскьой (с. Анатасово) с около 15 ученика.''</ref> Дотогава в града действа само едно гръцко училище. Българското училище е частно, издържано от училищни такси и дарения под всякаква форма. Обучението се извършва по програмата на старите [[Килийно училище|килийни училища]]. Учебните предмети се преподават по църковните книги: [[Филида (митология)|филида]], [[октоих]], [[Псалми (книга)|псалтир]], апостол, църковно пеене, писане и четирите аритметични действия. В края на 1867 г. в Бургас се заселва изгонения от [[Созопол]] поп [[Георги Джелепов|Георги Стоянов Джелепов]]. Той дава силен тласък на борбата за [[Борба за българска църковна независимост|независима българска църква]] и народното просвещение в пристанищния град. На 11 май 1868 г. поп Георги представя на първенците в Бургас въпроса за откриване на българска църква и училище. За осъществяването на тази идея е създадена от [[Димитър Бракалов]], [[Яни Русалиев]], [[Койчо Райков]], [[Никола Камбуров]] и [[Сава Хаджидечев]] самостоятелна [[Бургаска българска община|българска община]], която огранизира подписка за събиране на волни пожертвования от българското население в града, а самия Джелепов дава една от стаите на своята къща за основаване на българско [[класно училище]]. Така през 1869 година в Бургас се откриват [[СОУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“#%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE %D0%BD%D0%B0 %D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 %D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0 %D0%B8 %D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 %D0%BD%D0%B0 %D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE|българско класно училище]] и църква на мястото на днешния храм „[[Св. св. Кирил и Методий (Бургас)|Св. св. Кирил и Методий]]“, въпреки силната съпротива на гръцките митрополити от Анхиало и Созопол.<ref name="IK132" /> Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за [[Освобождение на България|освобождението на България]], през града минат важни канали за комуникация и пренос на оръжие на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], а революционерите [[Васил Левски]] и [[Панайот Хитов]] на няколко пъти посещават града.<ref name="IWWAS2">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133 – 134; 198 – 201</ref> По време на борбата за [[Борба за българска църковна независимост|българска църковна]] и [[Освобождение на България|държавна независимост]] през 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за освобождението на България, през града минават важни канали за комуникация и пренос на оръжие на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], а революционерите [[Васил Левски]] и [[Панайот Хитов]] на няколко пъти посещават града.<ref name="IWWAS">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133&nbsp;– 134; 198&nbsp;– 201</ref> === Главно пристанище на Източна Румелия и Съединението на България (1878&nbsp;– 1885) === [[Файл:Burgas-alexandrovska-street-1906.jpg|мини|Улица „Александровска“, 1906 г.]] [[Файл:Burgas Aleksandrowska vor 1925.jpg|мини|Улица „Александровска“, 1925 г.]] [[Файл:burgas09.jpg|мини|Улица „Александровска“ в наши дни]] По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско–турската война]] от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезко население, сред което и това на Бургас. Последните 2000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] Бургас остава извън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от [[Несебър]]. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета са подложени жителите на [[Карнобат]] и [[Българово]]. Бургас е спасен благодарение на [[Руфат Ефенди]], османския комендант на Бургаското пристанище.<ref name="RB">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260 |заглавие=Освобождаване на Бургас |достъп_дата=2 ноември 2011 |архив_дата=2012-03-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120324160017/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260 }}</ref><ref name="IW135">Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 135&nbsp;– 138</ref> На 6 февруари 1878 година, „летящ отряд“ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници, освобождава Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и [[гъркоман]]и. За първи кмет на освободения град е назначен [[Нико Попов]]. На бургаския бряг руските войски изграждат в следващите месеци военна болница, която е под ръководството на Александра Лермонтова и остават в града до средата на 1879 година.<ref name="RB" /><ref name="IW135" /> С изпълнението на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция [[Източна Румелия]]. По силата на договора в града се завръща и част от турското население.<ref name="RB" /><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/kmetowe/kmet_km_n.html |заглавие=Първия кмет на Бургас&nbsp;– Нико Попов |достъп_дата=2 ноември 2011}}</ref> Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът е важен търговски център и единственото голямо пристанище на Източна Румелия, а икономическото развитие привлича бежанци от Източна Тракия и Странджа планина&nbsp;– територии, които остават под османска власт.<ref name="IW173">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 173&nbsp;– 180</ref> През 1880 година е открито читалище „Пробуда“, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза ''Бургаски вестник''&nbsp;– първият бургаски седмичник.<ref name="IW220">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 220&nbsp;– 228</ref> Градът остава османски до септември 1885 година, когато след военен преврат Източна Румелия се съединява с [[Княжество България]]. [[Съединение на България|Съединението на България]] е посрещнато с неодобрението на Русия и е срещу интересите ѝ да контролира Балканите. В последвалата [[Сръбско-българска война]] взимат участие и граждани от Бургас.<ref name="IW173" /> Въпреки че [[Букурещки договор (1886)|Букурещки договор]] от 19 февруари 1886 година възстановява статуквото, руският цар [[Александър III (Русия)|Александър III]] не е удовлетворен и отказва да признае [[Александър Батенберг]] за владетел на Обединена България.<ref name="IW180">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 180&nbsp;– 190</ref><ref name="SR">Симеон Радев: ''Строителите на съвременна България'', том 2: ''Регентството'', из-во Захари Стоянов, София, 2004</ref> Така в следващите месеци и години руската дипломация организира и подпомага организирането на заговори срещу България. Турското правителство от своя страна иска като предварително условие за нормализиране на отношенията, поставянето на бургаското пристанище под турска администрация, което е отхвърлено от българския княз.<ref>Ulf Brunnbauer: ''Gebirgsgesellschaften auf dem Balkan: Wirtschaft und Familienstrukturen im Rhodopengebirge (19./20. Jahrhundert)'', Böhlau Verlag Wien, 2004, стр. 104</ref><ref name="DuncanPerry">Duncan M. Perry: ''Stefan Stambolov and the emergence of modern Bulgaria, 1870&nbsp;– 1895'', Duke University Press, 1993, стр. 85&nbsp;– 86; стр. 114&nbsp;– 115, стр. 142, стр. 146&nbsp;– 147</ref> В началото на май 1886 година е осуетен заговор в Бургас под ръководството на руския офицер [[Николай Набоков]] срещу Александър Батенберг, който е на посещение в града. След разкритието заговорниците успяват да се укрият в руското представителство в града и да избягат ненаказани.<ref name="IW180" /><ref name="SR" /> Въпреки че проруските политически групи в страната ([[Прогресивнолиберална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]) свалят от престола княз Александър I, с помощта на [[Стефан Стамболов]] и румелийската войска той успява да се върне отново на трона. През октомври същата година в Бургас избухва отново под ръководството на Набоков военен бунт, подкрепен от руски военен кораб. За смазването на бунта Стамболов изпраща [[Коста Паница]], който с помощта на Айтоския отряд успява да сложи край на [[русофилски]]те заговори срещу Съединението в Бургас.<ref name="IW180" /><ref name="DuncanPerry" /><ref>Симеон Радев: ''Строителите на съвременна България'', том 2: ''Октомврийските бунтове'', из-во Захари Стоянов, София, 2004, стр. 480&nbsp;– 484</ref><ref>Димитър Иванов: ''Стефан Стамболов&nbsp;– от перото до ятагана'', TRUD Publishers, 2005, стр. 86</ref> === Икономически възход и бежански лагер на България (1891&nbsp;– 1913) === [[Файл:Burgas-1893.jpg|мини|Изглед от Бургаското пристанище, 1893 г.]] [[Файл:Burgas Region 1903.jpg|мини|[[Еркесия]]та, Бургас и региона южно от него през 1903 г.]] След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове.<ref>Сиркаров, стр. 297</ref> През 1887 г. населението на града е 5700 души. Бурното развитие намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което променя неговия ориенталски облик. Още през 1881 г. е изградена градската библиотека, през 1891 г. Морската градина и през 1897 г. започва строежът на катедралата ''Св. св. Кирил и Методий''. През 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 година на ''Печатница Братя Велчеви''. На 27 май 1890 година тържествено се открива в Бургас жп линията Бургас&nbsp;– Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се създават 151 индустриални предприятия, между които ''Фабрика за захарни изделия и растителни масла'' на [[Аврам Чальовски]], ''Големите български мелници'' на [[Иван Хаджипетров]], сапунената фабрика ''Камбана'', ''Фабрика за рибни консерви'' и др.<ref name="IW190">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 190&nbsp;– 201</ref> Редица красиви сгради в Бургас&nbsp;– хотел „Империал“, „Модерен театър“, къщите на [[Йови Воденичаров]], Йонидис, Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др., катедралата „[[Свети Кирил и Методий (Бургас)|Св. св. Кирил и Методи]]“, сградата на музея „[[Петя Дубарова]]“ са проектирани от италианския архитект [[Рикардо Тоскани]] (между 1897 и 1926 г.). [[Файл:Anchialos Metropoly Baptism Certificte Burgas 1908.jpg|мини|Кръщелно от Бургаската гръцка община с печат на Анхиалската епархия, 1908 г.]] Със създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година [[Българска православна църква|Българската православна църква]] успява да възстанови своята независимост, но няколко градове на западния бряг на Черно море остават под управлението на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През 1900 година Цариградската патриаршия предава последните църкви и манастири, но това не навсякъде става мирно. През 1905 година след дълги протести манастирът „Света Анастасия“ е предаден на българската патриаршия. Преди този акт [[игумен]]ът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение и протести в Бургас и само намесата на жандармерията предпазва гръцкото население от [[погром]]и.<ref name="IW190" /><ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 199</ref> След Съединението за десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия [[Бежанци|бежански лагер]] на България. След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и особено след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от 1913 година градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.<ref name="Антим Първи">{{Citation |title=110 години Бургаска Тракийска Организация „Антим Първи“ |url=http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm |accessdate=2008-06-10 |archivedate=2010-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100329043315/http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm }}</ref> Още на 29 януари 1895 година бежанци от [[Македония (област)|Македония]] създават в Бургас [[Македонско дружество]], наречено ''Пирин планина'', в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на него и по инициатива на [[Капитан Петко войвода]] и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество [[Странджа (организация)|Странджа]].<ref name="Антим Първи" /> През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас.<ref name="Антим Първи" /> На 2 септември 1902 година двете организации в Бургас се обединяват в [[Бургаско македонско благотворително братство|Македоно-одринско дружество]]. В Бургас се основават и Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонският младежки сговор „Пелистер“ и други организации. Като организационен център на бежанците по това време служи [[Минков хан|Минковият хан]], разположен на днешната улица „Фердинандова“ 63.<ref name="IW190" /> През 1906 година действията на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]] в Македония водят до безредици и погроми срещу гръцкото население в пренаселения с бежанци град и регион. В Бургас гръцката църква и училище са отчуждени, а гръцкото население емигрира през следващите години основно в Константинопол. През 1906 г. създадената година по-рано Търговска гимназия се премества в бившите помещения на гръцкото училище. По това време в града работят още по едно арменско, турско и френско частно училище.<ref name="IW173" /><ref name="IW190" /> === От Балканската война до 30-те години на XX в. (1912&nbsp;– 1934) === [[Файл:Burgas 1926.jpg|мини|Бургас през 1926 г.]] [[Файл:Burgas-1930-te.jpg|мини|220px|Бургас през 1930-те години]] При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в Бургас от 65 доброволци е сформирана Първа рота на 12-а Лозенградска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|832}}</ref> под ръководството на [[Луи Айер]].<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 256</ref> На 18 октомври 1912 година градът е обстрелван от османския флот, който изгражда в Бургаския залив морска блокада. Блокадата е снета на 8 ноември през същата година.<ref>''Балканская война 1912&nbsp;– 1913 годов на море (сборник)'', Verlag ЛеКо, Sankt Petersburg, 2005, ISBN 5-902236-20-72, S. 11&nbsp;– 14</ref> След загубената Междусъюзническа война и след загубата на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] броят на бежанците в Бургас отново нараства, като по непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много&nbsp;– 12 155 семейства, като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.<ref name="Антим Първи" /> Останалата част са бежанци от [[Егейска Македония]], основно от района на [[Енидже Вардар]]. Те пристигат в периода 1923&nbsp;– 25 година и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за [[Гърция]] заминават по-голямата част от [[Гъркомани|гърчеещите]] се жители от региона.<ref name="ReferenceB">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр.229</ref><ref>Забележка: изселването на местно гръцко население от района на Бургас обхваща в основни линии периода от 1906 г. до средата на 20-те години на XX век. Не може да се твърди, че гърците са отишли на мястото на изселените българи, защото при първоначалното изселване през 1906 г. все още не е имало български земи под гръцка власт. Така че първата вълна се изселва в днешна Централна Гърция. След 1914 г. изселванията са насочени главно към Егейска Македония. След 1920 година с предаването на Беломорска Тракия на Гърция, част от гръцкото население от района на българското Черноморие е заселено и там. Като пример може да се посочи гръцкото население на [[Свети Влас]], което е заселено през 20-те години на XX век в село [[Чадърли]], Гюмюрджинско, където са заселени и гърци от Лозенградско /Странджанско/ и от Мала Азия.</ref> Още преди войните, през 1912 г. бил обновен фарът на остров Света Анастасия. В северната му част била изградена железобетонна фарова кула и служебно жилище за фаропазачите. Височината на фаровата кула от терена била 9,10 м., а светилото&nbsp;– на 21,70 м. от морското ниво. Фаровият апарат бил демонтиран от старата кула на остров Свети Иван. Осветлението му се осъществявало с помощта на двуфитилни петролни лампи. Огънят бил запален за първи път на 13 юни 1914 г. и се виждал на разстояние от 6 морски мили. През периода 1910&nbsp;– 1919 г. се планирало фарът на Света Анастасия да бъде снабден с модерни камбани. Чак през 1925&nbsp;– 1926 г. такова съоръжение било поставено на входа на Пристанище Бургас.<ref name="ReferenceB" /> През 1918 година [[Цистерциански орден|Цистерцианския орден]], който се грижи за бежанците в Бургас, отваря девически интернат в града. Въпреки тежкото икономическо състояние на бежанците започва икономически подем в града. През 1920 година Бургас наброява около 21 000 души и е отново главното българско пристанище за износ на зърно и български продукти, а до средата на 1930-те изпреварва Варненското и при вноса.<ref>Стоянов, П.: ''Варна (1919&nbsp;– 1939)'', стр. 37</ref> През 1922 година швейцарското дружество ''AG für Handel und Industriewerte'' получава 25-годишна концесия за индустриален добив на сол в Атанасовското езеро.<ref>''Chimia. Band 3'', Schweizerischer Chemiker-Verband, 1949, S. 33&nbsp;– 35.</ref> Две години по-късно, през 1924 година в Бургас е открита с ''Девеко'' (днес ХемусМарк АД) единствената фабрика за моливи в Югоизточна Европа, а година по-късно отваря врати Държавното механотехническо училище.<ref>[http://pgmee.com/index.php?page=16 Кратка история] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130918091805/http://www.pgmee.com/index.php?page=16 |date=2013-09-18 }} на Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника (ПГМЕЕ), официален уебсайт на ПГМЕЕ, посетен на 31 март 2012</ref> През зимата на 1928/29 година Бургаският залив замръзва, което позволява в края на януари и началото на февруари 1929 преминаването от Бургас до остров [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]] с файтони.<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов, стр. 236</ref> Няколко години по-късно, през 1934 година жителите на града наброяват 34 260 души.<ref name="RBPJ">[http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=42 История на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120126193024/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=42 |date=2012-01-26 }}, Регионална библиотека Пейо Яворов, посетен на 21 февруари 2012</ref> [[Файл:Радио Тулан брошура 1.png|мини|180px|Брошура на първата българска фабрика за радиоапарати]] === Съветска окупация и управление на БКП (1944&nbsp;– 1989) === Вестта за нахлуването на Червената армия на 7 септември 1944 г. в територията на Царство България идва в Бургас по телеграфа, по телефона и по радиото. На 8 септември 1944 г. в акваторията на Бургас каца съветски хидроплан. На същата дата на Бургаското летище в качеството си на радист Данаил Денев посреща първия съветски разузнавателен самолет, пилотиран от майор Серцов и сътрудника му Середин.<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов:стр.246</ref> На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от [[Червена армия|съветски войски]], които завземат бургаското летище и пристанище, а представители на царската власт биват екзекутирани.<ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944&nbsp;– 1947]: ''9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация… Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.''</ref><ref name="ИК250">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 246&nbsp;– 250</ref> През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол са засегнати около 190 съветски войници, от които 42-ма са починали.<ref>[[Митко Иванов]]: [https://desebg.com/iniciativi/4118--42-1944- Как умряха 42-ма съветски войници при "освобождението" на България през 1944 година], desebg.com, публикувано на 11 Септември 2019, видяно на 18 Септември 2023</ref> Сред жертвите на последвалите два състава на [[Народен съд|Народния съд]] в Бургас се отличават представителите на всички богати и състоятелни бургаски фамилии, бургаската интелигенция и членове на Бургаската адвокатска колегия.<ref name="ИК250" /> По това време в града работят заедно с Бургаските минерални бани шест частни бани и една общинска морска баня. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] еврейската организация [[Хагана]] организира корабни конвои за преживелите [[Холокост]]а, които отплават от Бургас в посока [[Палестина]]. С тези конвои се изселва и еврейското население на Бургас.<ref>Gaby Coldewey: ''Zwischen Pruth und Jordan: Lebenserinnerungen Czernowitzer Juden.'' Böhlau Verlag, Köln/Weimar 2003, стр. 105</ref> В следващите години комунистическото управление на [[БКП]] национализира над 160 фабрики и частни предприятия, баните, магазините, а неспособността на комунистите да ги управляват води до недостиг на храна, дрехи, топливо и друго продоволствие. Затварят се Народният университет, синагогата, Немската и Италианската гимназия.<ref name="Burneva/Murdsheva">Burneva/Murdsheva: ''Deutsch als Fremdsprache(n) an bulgarischen Hochschulen'' in Hiltraud Casper-Hehne: ''Die Neustrukturierung von Studiengängen „Deutsch als Fremdsprache“: Probleme und Perspektiven; Fachtagung 17.&nbsp;– 19. November an der Universität Hannover'', университетско издателство Göttingen, 2006, стр. 238</ref> Тоталната национализация нарушава естествения ритъм на стопанското развитие в Бургас, а политическите репресии продължават и след това.<ref name="ИК250" /><ref name="ReferenceC">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 249</ref> На 29 юни 1947 г. в Бургас каца първият пътнически самолет Ю-52, прелетял внушителното за онова време разстояние от София до Бургас. Това събитие, състояло се под непосредственото наблюдение на министър-председателя на Народна република България&nbsp;– [[Георги Димитров]], е всъщност първият пътнически полет на Българската гражданска авиация.<ref name="ReferenceC" /> През 1956 г. в града живеят 79 091 души. През 50-те и 60-те години на ХХ век са построени заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия, най-голям от които е [[Нефтохимически комбинат Бургас|Нефто-химически комбинат]].<ref>Gerald Knaus: ''Bulgarien'', издателство C.H.Beck, 1997, стр. 144</ref> Индустриализацията води до допълнителен прираст на населението и през 1960 г. отново е отворена Немската гимназия.<ref name="Burneva/Murdsheva" /> През 1965 г. в града вече живеят 117 517 души. Между 1970 и 1973 година архитектурното студио ''ИПП Главпроект'' изработва нов план за развитие и разширение на града по „социалистическия модел“. През следващите години по него са изградени жилищните комплекси Изгрев, Зорница, Петко Славейков и Меден рудник, където и днес доминират сгради от този период. В комплекс Славейков през 1980 година е построен блок 55, който с 23 входа и 482 м се превръща в най-дългия жилищен блок в България и е удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на ''Краснодар''. Друга емблематична сграда от този период е жилищният блок 77 в квартал Лазур (тогава под името Толбухин), известен в Бургас като ''Краставицата''.<ref name="EP2013" /> [[Файл:Burgas-centre, 1960.jpg|мини|250px|Улица „Първи май“ (днешна „Александровска“) през 1960 г.]] През 1976 година към Бургас е присъединено селото [[Меден рудник (жилищен комплекс)|Меден рудник]], като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия комплекс. [[Файл:Burgas-in-1981-39.jpg|мини|220px|Бургас през 1981 г.]] [[Файл:Burgas-in-1981-46.jpg|мини|220px]] [[Файл:Burgas-in-1981-44.jpg|мини|220px]] Населението на Бургас към 4 декември 1985 година по данни на НСИ е 182 338 жители. От 1987 до 1991 година към Бургас са присъединени други пет общински села.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show5.php?ezik=bul&hier_ps=1&sap=563&sfn=54471 |заглавие=Справка за предшествениците/източниците на гр. Бургас, генерирана на 28.12.2009 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места}} посочва имената на 7 присъединени селища</ref> Те са различно отдалечени от центъра на Бургас, причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток. === Развитие през посткомунизма === [[Файл:Zentrale Viertel von Burgas.jpg|мини|Част от кварталите на Бургас на германска карта (2011)]] След падането на комунизма през 1989 година настъпва промяна на архитектурата и облика на града. Въпреки това архитектурата на Бургас, особено в периферията, е белязана от разширяването на града по време на комунистическата епоха, когато бившите бежански лагери са трансформирани в жилищни комплекси, а в по-младите квартали все още могат да се срещнат така наречените [[Шаронска къща|шаронски къщи]]. На 28 февруари 2008 година бургаският Общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915&nbsp;– 1922 година.<ref>[http://novinar.bg/news/burgas-prizna-genotcida-nad-armentcite_MjU3OTszNzY=.html Бургас призна геноцида над арменците], novinar.bg, посетен на 8 март 2012</ref> През декември същата година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159518 Първо „виртуално дело“ в България], www.mediapool.bg, 8 декември 2009</ref> През 2011 година Бургас печели приза [[Най-добър град за живеене в България]], както и ''Най-зеленият български град''. През 2013 година Бургас за втори път печели приза Най-добър град за живеене в България. През 2015 г. е открит 245 метра дълъг тунел (подземна улица) под централния площад Тройката, свързващ улиците „Генерал Гурко“ и „Княз Борис“,<ref>[https://m.dnes.bg/stranata/2015/04/09/burgas-se-pohvali-s-nova-podzemna-ulica.260102/amp]</ref> a три години по-късно, на 11 май 2018 г. е открит плувен комплекс [[Арена ОЗК]]. През пролетта на 2023 г. се пуска в експлоатация Северния обход на Бургас в посока София и квартал Сарафово, а оттам към курортите и населените места в северната част на Бургаска област<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/severnijat-obhoden-pat-na-burgas-v-posoka-sofija-e-pusnat-za-dvizhenie.html]</ref><ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/api-puska-dvijenieto-po-severnija-obhod-na-burgas]</ref>, а на 18 май същата година е завършена и открита многофункционалната зала [[Арена Бургас]].<ref>[https://trafficnews.bg/sport/ofitsialno-otkriha-arena-burgas-278893/]</ref><ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/05/17/4483239_arena_burgas_e_gotova_osem_godini_sled_purvata_kopka_i/ "Арена Бургас" е готова осем години след първата копка и при двойни разходи], capital.bg, видяно на 17.09.2023 </ref><ref>Димчо Райков: [https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14488946 "Арена Бургас" отвори с 5 години закъснение (Видео, снимки)], 24chasa.bg, видяно на 17.09.2023 </ref> === Бъдещо развитие === Бъдещото развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата. В този контекст се дискутира проектът [[Супер Бургас]]. През следващите години трябва да се реализират също проекти за обществен велосипеден транспорт, за извеждането на тежкия трафик от централната част на града, за възстановяването на остров Света Анастасия и мостика, както и за рехабилитирането на историческия център. Предвидено е изграждането на два нови парка в комплекс „Меден рудник“, нови спортни игрища в квартал Долно Езерово и в Борисовата градина и нов спортен комплекс на открито в „Меден рудник“, който ще е най-големият в града.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/01/19/1748732_i_prez_2012g_bjudjetut_na_burgas_triabva_da_osiguri/ И през 2012 г. бюджетът на Бургас трябва да осигури изпреварващото развитие на града], www.dnevnik.bg, посетен на 19 януари 2012</ref> === Атентати в Бургас === {{основна|Атентати в Бургас}} * На [[9 септември]] [[1982]] г., [[АСАЛА|Тайната армия за освобождение на Армения]] извършва [[Атентат в Бургас (1982)|атентат в Бургас]] срещу Бора Сюелкан, административно аташе на турския консул в града. * На [[18 юли]] [[2012]] г. в 17:23 часа е взривена бомба в автобус с [[израел]]ски туристи на паркинга на [[Летище Бургас|летище „Бургас“]], при което загиват 7 души и 35 са ранени.<ref>[http://www.bnews.bg/article-54938 Ива Капкова, „И втори българин, ранен от бомбата“, bnews 19 юли 2012]</ref><ref name="Dir.bg">{{cite web|url=http://dnes.dir.bg/news/burgas-letishte-vzriv-izraelski-turisti-atentatat-burgas-11594170?nt=4|title=Автобус с израелски туристи е взривен на летището в Бургас|publisher=Dir.bg|date=18 юли 2012|accessdate=18 юли 2012}}</ref> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/census2011/ |заглавие=„НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ |издател=nsi.bg |достъп_дата=13 май 2020}}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1887 = 5700 | 1910 = 14900 | 1934 = 41628 | 1946 = 51323 | 1956 = 79091 | 1965 = 117517 | 1975 = 162756 | 1985 = 182338 | 1992 = 195686 | 2001 = 192831 | 2011 = 200271 | 2021 = 189741 }} Със своите около 200 хиляди жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след [[София]], [[Пловдив]] и [[Варна]]. Но според данните на [[Национален статистически институт|НСИ]] към 1 януари 2009 година Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 година. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация. Въпреки това за периода между двете преброявания през 2001 и 2011 година Бургас е един от четирите областни градове, които имат положителен прираст на населението.<ref>[http://www.nsi.bg/eventbg.php?n=985 Преброяване 2011 (окончателни данни)]: ''За периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. четири от областните градове имат положителен прираст&nbsp;– София, Варна, Бургас и Велико Търново.'', стр. 15</ref> На 12 ноември 1987 година са присъединени 4 села&nbsp;– Горно Езерово,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=27844&ezik=bul&e=47765 |заглавие=„Справка за с. Горно Езерово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04,12,1985: 1555}}</ref> Лозово, Крайморие и Сарафово.<ref name="nsi1985">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=47761 |заглавие=„Справка за гр. Бургас“ при присъединяване на Горно езерово, Крайморие, Лозово, Сарафово към 12 ноември 1987 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04.12.1985: 182 338}}</ref> През 1991 година е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=27842&ezik=bul&e=39927 |заглавие=„Справка за с. Долно Езерово“ при присъединяването му към 26 август 1991 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04,12,1985: 5686}}</ref> С решение на Министерския съвет през 2009 година се одобрява решението на Общинския съвет в Бургас за присъединяване на общинските села Банево и Ветрен (със старо име Житарово) като квартали на града.<ref name="dariknews">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=325100 |заглавие=Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас |фамилно_име=Димитров |първо_име=Станимир |дата=29 януари 2009 |труд=Дарик Бургас |достъп_дата=28 декември 2009}} Присъединяват се към Бургас след подписка и решение на МС. Към 2005 година Ветрен има повече от 2300, а Банево 1500 жители.</ref> Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово, Крайморие, „Меден рудник“ са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13). През 2015 г. дотогавашните села [[Рудник (област Бургас)|Рудник]] и [[Черно море (село)|Черно море]] стават квартали на града. В следната таблица са посочени данните за населението на Бургас за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³). {{Таблица с население на град | град = Бургас | 1878 = 3000<ref name="Zone BG 3">[http://de.zonebulgaria.com/schwarzmeerkuste/burgas/geschichte/ История на град Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101015210205/http://de.zonebulgaria.com/schwarzmeerkuste/burgas/geschichte/ |date=2010-10-15 }}, zonebulgaria.com, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1887 = 5700 | 1892 = 5000<ref>[http://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=102971 Meyers Konversations-Lexikon], 4. Auflage. Bd. 12, Bibliographisches Institut, 1885&nbsp;– 1892, Лайпциг, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1900 = 10700<ref>[http://www.zeno.org/Meyers-1905/A/Burgás Бургас] в Meyers Großes Konversations-Lexikon, Band 3, 1905|, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1906 = 15000<ref>Димитър Щерев: [http://www.factor-bs.com/news-13235.html Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160405013706/http://www.factor-bs.com/news-13235.html |date=2016-04-05 }} в ''На път. Мисли, случки и впечатления'', из-во Г. П. Иванов, 1908</ref> | 1910 = 14900 | 1920 = 21200<ref name="RBPJ" /> | 1934 = 36200 | 1946 = 44400<ref name="RMB" /><ref name="RBPJ" /> | 1956 = 79100<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=46751 Обща информация за Бургас], НСИ, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1965 = 106100<ref name="RMB" /><ref name="RBPJ" /><ref>Jan Filip: ''Enzyklopädisches Handbuch zur Ur- und Frühgeschichte Europas: Unter Mitwirkung zahlreicher Fachgelehrter und wissenschaftlicher Institutionen'', Band 1, Verlag der Tschechoslowakischen Akademie, 1966, стр. 186</ref> | 1975 = 148700<ref name="RBPJ" /> | 1985 = 182300<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=11241 Население на Бургас през 1985], НСИ, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1992 = 195686<ref name="nsi.bg">[https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=563&ezik=bul Справка за населението на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211027132142/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=563&ezik=bul |date=2021-10-27 }}, НСИ, посетен на 13 май 2020</ref> | 1999 = 194835<ref name="nsi.bg" /> | 2001 = 192390 | 2005 = 189245 | 2008 = 188861<ref name="nsi.bg" /> | 2009 = 193765<ref name="nsi.bg" /> | 2011 = 200271<ref name="nsi.bg" /> | 2013 = 199364<ref name="nsi.bg" /> | 2016 = 202766 | 2017 = 202694 | 2018 = 202434 | 2019 = 201779 | най-голям брой = 219&nbsp;200 | най-голяма година = 2013 | бележка 1 = | бележка 2 = | бележка 3 = | бележка 4 = }} <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:250 ScaleMajor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1878 from:0 till:3 bar:1892 from:0 till:5 bar:1900 from:0 till:11 bar:1906 from:0 till:15 bar:1920 from:0 till:21 bar:1946 from:0 till:44 bar:1956 from:0 till:79 bar:1965 from:0 till:106 bar:1975 from:0 till:149 bar:1985 from:0 till:182 bar:1992 from:0 till:196 bar:1999 color:cobar2 from:0 till:226 bar:2000 from:0 till:195 bar:2005 from:0 till:198 bar:2008 from:0 till:214 bar:2009 from:0 till:219 bar:2011 from:0 till:219 bar:2013 from:0 till:206 bar:2015 from:0 till:206 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1878 at: 3 text: 3 shift:(-8,5) bar:1892 at: 5 text: 5 shift:(-11,5) bar:1900 at: 11 text: 10,7 shift:(-11,5) bar:1906 at: 15 text: 15 shift:(-11,5) bar:1920 at: 21 text: 21,2 shift:(-11,5) bar:1946 at: 44 text: 44,4 shift:(-11,5) bar:1956 at: 79 text: 79,1 shift:(-14,5) bar:1965 at: 106 text: 106,1 shift:(-14,5) bar:1975 at: 149 text: 148,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 182 text: 182,3 shift:(-14,5) bar:1992 at: 196 text: 195,7 shift:(-14,5) bar:1999 at: 226 text: 225,5 shift:(-14,5) bar:2000 at: 195 text: 194,8 shift:(-14,5) bar:2005 at: 198 text: 197,5 shift:(-14,5) bar:2008 at: 214 text: 214,2 shift:(-14,5) bar:2009 at: 219 text: 218,5 shift:(-14,5) bar:2011 at: 219 text: 219,1 shift:(-14,5) bar:2013 at: 206 text: 206 shift:(-14,5) bar:2015 at: 206 text: 206,4 shift:(-14,5) </timeline> === Етнически състав === Според първото преброяване, проведено в България след влизането на страната в ЕС през 2011 година, за първи път запитващите имат възможност да отговорят доброволно на въпросите за [[етнос|етническа]] и [[Религия|религиозна]] принадлежност, както и за [[майчин език]]. Така в Бургас на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 181 116 души, 171 898 от тях се определят като [[българи]], 3800 като [[Турци в България|турци]], 1330 като [[Цигани в България|роми]] и 666 посочват, че имат друга етническа принадлежност (немска, руска или друга).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls |заглавие=НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г. |достъп_дата=20.02.2012}}</ref> Страхувайки се от широката [[дискриминация]] спрямо ромите, те предпочитат често да посочват етническа принадлежност към мнозинството на местното население. По този начин те влияят върху броя на турците и по-малко върху този на българите в Бургас.<ref>Али Еминов: ''Turkish and other Muslim minorities in Bulgaria. London'', 1997, ISBN 1-85065-319-4.</ref> От данните също не може да се определи действителният брой на [[Арменци в България|арменците]]. === Религия === В Бургас се намира архиерейско наместничество на [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]]. Бургаската духовна околия е с център гр. Бургас. Архиерейски наместник в Бургас е ставрофорен иконом Борис Игнатов. Най-голямата религиозна общност е тази на [[православие|българските православни]] християни, следвана от [[ислям|мюсюлманската]], като Бургас е единственият голям български град, в който тази общност няма собствен храм. Други [[България#вероизповедания|религиозни общности]] в града са [[Католическа църква в България|българските католици]] и [[Арменска апостолическа църква|православните]] арменци, както и [[Конгрешанство|конгрешанска]] община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]],<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/burgas www.sesc-bg.org]</ref> [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ |заглавие=methodist.bg |достъп_дата=2019-04-07 |архив_дата=2019-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190407115958/http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ }}</ref> както и Евангелска петдесятна църква Бургас, основана през лятото на 1920 г. == Управление == === Кметове от 1990 г. === [[Файл:Dimitar-Nikolov.jpg|мини|150п|Димитър Николов, кмет на Бургас от 2007 г.]] {{Основна|Списък на кметове на Бургас}} След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември [[Никола Александров]]. Той остава в длъжност до септември 1990 година, когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си през май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран [[Продан Проданов (кмет)|Продан Проданов]] от листата на Съюза на демократичните сили. Неговият мандат, който свършва през ноември 1995, се запомня с политическата конфронтация с бившите комунисти и централната власт, както и с бюджетния дефицит на Община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, [[Йоан Костадинов]].<ref name="BURG">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/288 Кметове на Бургас] Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и е един от най-дълго управлявалите кметове на България. На изборите за местен парламент през 2007 година Костадинов е като независим кандидат, подкрепен от [[Съюз на тракийските дружества в България|Съюза на тракийските дружества в България]], но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] във втори тур, където успява да победи кандидата на националистите [[Валери Симеонов]].<ref name="BURG" /> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] на 23 октомври 2011 година Димитър Николов печели втори мандат още на първи тур със 70,86 на сто от гласовете. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=800932 Кметската битка за областните центрове: ГЕРБ с успех в 14 града, БСП&nbsp;– в 8]</ref><ref name="KW2011">ЦИК: [http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html Резултати от местните избори 2011 в община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }}, посетен на 2 март 2012</ref> На [[Местни избори в България (2015)|изборите]] от 25 октомври 2015 година Димитър Николов печели трети мандат на първи тур с 84 на сто от гласовете. Втори, с 6,17 на сто, остава кандидатът на [[НФСБ]] д-р Бойко Миразчийски. На [[Местни избори в България (2019)|изборите]] от 27 октомври 2019 година Димитър Николов печели четвърти мандат на първи тур с 65,83 на сто или 48 005 гласа. Втори, с 10,18 на сто или 7425 гласа, остава кандидатът на [[БСП]] Николай Тишев. === Общински съвет === [[Файл:Burgas, Bulgaria Dez 2011 (14).jpg|мини|[[Сграда на Община Бургас|Сградата на общината]], построена в началото на 30-те години]] Според „Закона за местното управление и местната администрация“ управлението на община Бургас е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 51 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Бургас. Общинските съветници и кметът имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на Общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2023)|избори]] са предвидени за 2023 година. Разпределението на местата в Общинския съвет след последните [[Местни избори в България (2019)|избори]] от 27 октомври 2019 година, е следното: {| class="prettytable" |+ Общински съвет (2019&nbsp;– 2023) ! colspan=2 | Партия!! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места |- | width="3" style="background:#cde;" | || [[ГЕРБ]] || align="center" | 65,83% || align="center" | 48 005 || style="background:#cde;" align="center" | '''24''' |- | style="background:red;" | || [[Българска социалистическа партия]] || align="center" | 10,18% || align="center" | 7425 || align="center" | '''7''' |- | style="background:mediumblue;" | || ''Средна европейска класа'' || align="center" |9,27% || align="center" | 5907 || style="background:blue; color:white;" align="center" | '''5''' |- | style="background:blue;" | || [[ДБГ]] || align="center" | 6,71% || align="center" | 4277 || align="center" | '''4''' |- | style="background:mediumblue;" | || [[Демократична България]] || align="center" | 3,82% || align="center" | 2438 || style="background:blue; color:white;" align="center" | '''2''' |- | style="background:#6C1D45;" | || ''Местна коалиция Ние, Гражданите'' || align="center" | 3,29% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:skyBlue;" | || [[Възраждане]] || align="center" | 3,27% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:#00AFF0;" | || [[НФСБ]] || align="center" | 3,25% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:#0092CB;" | || [[Съюз на демократичните сили]] || align="center" | 3,01% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:skyBlue;"| || [[Движение за права и свободи]] || align="center" | 2,85% || align="center" | — ||align="center" | '''1''' |- | || Общо || align="center" | || align="center" | || align="center" | '''51''' |} === Административно-териториално деление === Бургас се състои от централната част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях исторически се срастват с града, други са били преди това съставни селища на община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част (ЦГЧ), като централни се числят комплексите [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]], [[Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)|Възраждане]] и [[Лазур]]. Другите части на града са жилищните комплекси [[Меден рудник (жилищен комплекс)|Меден рудник]], [[Петко Славейков (жилищен комплекс)|Петко Славейков]], [[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]], [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]], както и кварталите Черно море, [[Рудник (област Бургас)|Рудник]], [[Акациите]], [[Банево]], [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], [[Горно Езерово]], [[Долно Езерово]], [[Лозово]], [[Победа (квартал на Бургас)|Победа]], [[Сарафово]], [[Крайморие]]. [[Ексклав]]и на Бургас е рибарското селище [[Ченгене скеле (залив)|Ченгене скеле]] в парк Росенец, вилно селище Отманлии в местността Алатепе и остров Света Анастасия. Бургас е разделен на шест Териториални дирекции (ТД):<ref name="EP2013">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на община Бургас за периода 2007 – 2013 |издател=CMP Consulting |достъп_дата=25 август 2011}}</ref><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/150 Административно деление на община Бургас], уебсайт на Община Бургас, посетен на 2 март 2012</ref> * ТД „Възраждане“, включваща к-с „Меден рудник“, кв. „Победа“, кв. „Акациите“, кв. „Горно Езерово“ * ТД „Изгрев“ – к-с Изгрев, к-с Зорница, кв. Сарафово * ТД „Приморие“ – ЦГЧ, к-с Възраждане, кв. Крайморие, Рибарското селище в м. Ченгене скеле, Парк „Росенец“, м. Алатепе (вилно селище Отманлии) * ТД „Освобождение“ – к-с Славейков, кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен * ТД „Зора“ – к-с Лазур, к-с Братя Миладинови * ТД „Долно Езерово“ – кв. Долно Езерово През юли 2011 година е приет нов Общ устройствен план (ОУП), според който градът трябва да се отвори към морето и езерата и включва няколко нови жилищни комплекса.<ref>[http://www.burgasinfo.com/news/view/2/30350/ Приеха Общият устройствен план на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304114831/http://www.burgasinfo.com/news/view/2/30350/ |date=2016-03-04 }}, burgasinfo.com, 21 юли 2011 година, посетен на 25 февруари 2012</ref><ref>[http://www.investor.bg/novini/122/a/eksperten-syvet-odobri-noviia-obsht-ustroistven-plan-na-burgas,103103/ Експертен съвет одобри новия общ устройствен план на Бургас], investor.bg, 21 юли 2011 година, посетен на 25 февруари 2012</ref> [[Файл:Burgas apartments.jpg|мини|дясно|250px|Високи блокове в к-с Зорница, Бургас]] === Герб и знаме === [[Файл:BG-Burgas flag.png|мини|Знамето с герба на Бургас]] Гербът на Бургас съчетава на син щит някои исторически факти за града. Така изобразеният лъв символизира смелостта на хората, които са се заселили в това трудно за живеене място, а рибната му опашка&nbsp;– изобилието на риба. Лъвът държи в ръцете си кула, като символ на кулата, от която произлиза името на Бургас. Над синия щит са изобразени две каравели, които символизират Бургас като старо и едно от най-важните пристанища на Черноморското крайбрежие.<ref>Цоня Дражева: [http://www.burgasinfo.com/news/view/49/20718 Бургас трябва да потърси ново разработване на своя герб] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111180146/http://www.burgasinfo.com/news/view/49/20718 |date=2012-01-11 }}, www.burgasinfo.com, посетен на 25 октомври 2011</ref> Цветовете на знамето на Бургас са синьо и бяло. === Чуждестранни консулства, членство в международни организации === В Бургас се намира генерално консулство на [[Турция]] и почетните консулства на [[Беларус]], [[Грузия]],<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/55854-ustanovyavame-vrazki-mezhdu-oblast-burgas-i-avtonomna-republika-adzhara Почетното консулство на Грузия в град Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623192920/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/55854-ustanovyavame-vrazki-mezhdu-oblast-burgas-i-avtonomna-republika-adzhara |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 1 април 2012</ref> [[Индия]], [[Румъния]], [[Русия]], [[Сиера Леоне]]<ref>[http://www.embassypages.com/missions/embassy23327/ www.burgasnews.com]</ref> и [[Украйна]]. През 2004 година в града е открит ''Черноморският граничен координационен и информационен център'', който осъществява сътрудничество между органите за гранична охрана на [[Организация за черноморско икономическо сътрудничество|държавите]] от Черноморския басейн по отношение на граничния контрол.<ref>[http://www.nsgp.mvr.bg/Structure/Units/rbs_burgas.htm Регионална дирекция „Гранична полиция“&nbsp;– Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118050522/http://www.nsgp.mvr.bg/Structure/Units/rbs_burgas.htm |date=2012-01-18 }}, МВР, посетен на 16 януари 2012</ref> Бургас е член в 12 международни организации, между които ''Конвент на кметовете'', Eurocities, ICLEI и BALCINET.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/25 Община Бургас е член на 12 международни организации], www.burgas.bg, посетен на 16 януари 2012</ref> Градът има свое представителство и в Брюксел.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/217 Членство в международни организации], www.burgas.bg, посетен на 17 януари 2012</ref> === Побратимени градове === Бургас е [[побратимен град]] със следните градове:<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/218 Побратимени градове], Община Бургас, посетен на 2 март 2012</ref> {| |- valign="top" | * {{флагче|Гърция}} [[Александруполис]], [[Гърция]] * {{флагче|Грузия}} [[Батуми]], [[Грузия]] * [[Файл:Flag of Belarus.svg|20px]] [[Гомел]], [[Беларус]] * {{флагче|Турция}} кметство Саръйер, част от община [[Истанбул]], [[Турция]] * {{флагче|Русия}} [[Краснодар]], [[Русия]] * {{флагче|Полша}} [[Гданск]], [[Полша]] * {{флагче|Хондурас}} [[Ла Сейба]], [[Хондурас]] || * {{флагче|Унгария}} [[Мишколц]], [[Унгария]] * {{флагче|Русия}} [[Москва|Югозападен Московски Район]], [[Русия]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Ротердам]], [[Нидерландия]] * {{флагче|Турция}} [[Ялова]], [[Турция]] * {{флагче|Китай}} [[Янтай]], [[Китай]] * {{флагче|Словакия}} [[Братислава]], [[Словакия]] * {{флагче|Русия}} [[Ярославъл]], [[Русия]] (2018) |} == Икономика == [[Файл:Neftohim.jpg|мини|„Лукойл-Нефтохим“&nbsp;– Бургас]] [[Файл:Burgas Juni2012 Burgas See und Kumluka.jpg|мини|Пясъчната коса [[Кумлука]], погледната от запад с кварталите [[Победа (квартал на Бургас)|Победа]] и [[Акациите]], както и индустриалната зона „Юг“ (промишлените зони Победа и Юг) с част от пристанищния комплекс]] Бургас днес е един от важните икономически и индустриални центрове на България. Градът, наред със София, е един от основните елементи в България на бъдещата опорна европейска транспортна мрежа (TEN-T) на ЕС, която включва изграждането на жп и шосейна инфраструктура и развитието на [[Пристанище Бургас]].<ref>[http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/11/706&format=HTML&aged=1&language=BG&guiLanguage=en Свързване на Европа: новата основна транспортна мрежа на ЕС], Европейска комисия, посетен на 18 януари 2012</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/01/13/1744540_ioanis_geivelis_opitvame_se_da_pobutvame_jp_proektite/ Опитваме се да побутваме жп проектите], www.capital.bg, интервю с експертът за България във фонда Connecting Europe Йоанис Гейвелис, посетен на 18 януари 2012</ref><ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=167910 Зачеркнаха Варна и от картата на пристанищата], moreto.net, посетен на 4 май 2012</ref> Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия,<ref>[http://www.capital.bg/show.php?storyid=543659 Австрийската VoestAlpine избира мястото на новия металургичен комбинат до края на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081005135306/http://www.capital.bg/show.php?storyid=543659 |date=2008-10-05 }}: според говорителя на компанията от индустриална гледна точка Бургас е „напълно завършено пристанище, разполага с рафинерия и добър достъп до суровини, а освен това е град, който може да осигури достатъчно на брой квалифицирани служители“. www.capital.bg видяно 30 септември 2008.</ref> той се отличава с високо ниво на индустриализация. Структурата на икономиката е доминирана от търговията, промишленост (хранително-вкусова, нефтопреработвателната, дървопреработвателната и машиностроене), услуги, туризъм и транспорт. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Пловдив.<ref name="EP2013" /> Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателната промишленост. 80% от българския риболов се извършва от бургаски фирми.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=684134 Бургаски фирми от риболовния бранш са против ИАРА да е във Варна], Дарик Радио, посетен на 17 януари 2012</ref> В ареала на бургаското пристанище са построени за тази цел едни от най-големите хладилни складове в България.<ref>[http://www.port-burgas.com/index.html?CategoryID=3&language=0 Хладилният склад на Пристанище Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071010024736/http://www.port-burgas.com/index.html?CategoryID=3&language=0 |date=2007-10-10 }}, www.port-burgas.com, посетен на 17 януари 2012</ref><ref>[http://www.fao.org/fi/oldsite/FCP/en/BGR/body.htm Информация за риболова в теритиориалните води на Българрия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110427013455/http://www.fao.org/fi/oldsite/FCP/en/BGR/body.htm |date=2011-04-27 }}, Организация по прехрана и земеделие, посетен на 2 март 2012</ref> Консервната фабрика ''Славянка'', ''Черноморски риболов'' и ''Atlantic Group'' са от по-големите представители на рибопреработвателния бранш. Други по-големи фирми от хранително-вкусовата промишленост са производителят на захарни изделия [[Победа АД]], производителят на ядки [[Торнадо Комерс]], производителите на хляб и хлебни изделия ''Бургас хляб'' и ''Хляб и хлебни изделия'', [[Бургаско (бира)]], която е в производство от 1971 г. и [[Феста Холдинг]].<ref name="EP2013" /> След вълната на национализация в края на 1940-те, довела до затварянето на фабрики и въвеждането на плановата икономика от средата на 1950-те, в Бургас се изграждат предимно заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия. От по-големите фирми в този сектор са ХемусМарк и [[История на Нефтохимически комбинат Бургас|Нефтохомическия комбинат]] (НХК).<ref name="EP2013" /> ХемусМарк е наследник на фабриката за моливи ''Девеко'', създадена през 1924 година и станала от 1937 година придворен доставчик. През 2007 година ХемусМарк АД е закупена от Кох-и-ноор, бургаското дружество е поставено под управлението на софийския клон на чешката компания, а производството в Бургас преустановено.<ref>[http://www.koh-i-noor.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=9&Itemid=62 История на ХемусМарк АД], официална страница на koh-i-noor, посетен на 8 март 2012</ref> С капацитет за обработка 176 800 барела петрол на ден, построеният през 1964 година НХК (днес [[Лукойл Нефтохим Бургас]]) е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа.<ref>Markus Bey: [http://derstandard.at/1311802288109/Markus-Beys-Blog-Hau-den-Russen Hau den Russen.Bulgarien hat Lukoil die Lizenz entzogen und sich damit selbst den Benzinhahn zugedreht], derstandard.at от 29 юли 2011, посетен на 3 март 2012, ''Цитат: Lukoil Neftochim in Burgas, 1964 gebaut, ist die größte Raffinerie auf dem Balkan (176.800 Fass Rohöl am Tag)''</ref> От 1999 тя принадлежи на руската компания [[Лукойл]],<ref>Andreas Heinrich: ''Globale Einflussfaktoren auf das Unternehmensverhalten: die corporate governance des russischen Erdöl&nbsp;– und Erdgassektors'', издателство LIT Verlag Münster, 2004, стр. 152</ref> която в края на януари 2012 година обяви допълнителни инвестиции до 2015 година в размер 1,5 млрд. щатски долара и създаването на 3000 нови работни места.<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=136072 Russia's Lukoil Pours USD 1.5 B in Hydrocracking Facility in Bulgaria], novinite.com от 25 януари 2012, посетен на 26 януари 2012</ref><ref>[http://www.technip.com/en/press/technip-awarded-major-refining-contract-bulgaria Technip awarded a major refining contract in Bulgaria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120330032700/http://www.technip.com/en/press/technip-awarded-major-refining-contract-bulgaria |date=2012-03-30 }}, официална уебстраница на Technip от 25 януари 2012, посетен на 26 януари 2012</ref> В Бургас е седалището на производителя на [[стомана]], стоманени елементи и стоманени ребра ''Промет АД''. Стоманодобивният завод има капацитет от 0,8 милиона тона годишно.<ref>Peter Eggert: ''Bisherige und künftige Versorgung der osteuropäischen Länder mit den Stahlveredlern Mangan, Chrom, Nickel und Molybdän'' in Ausgabe 161 von ''Beiträge zur Strukturforschung'', издателство Duncker & Humblot, 1995, стр. 129</ref> По-големите компании в машиностроенето включват: Булярд&nbsp;– Корабостроителна индустрия, Бургаски корабостроителници, Кораборемонтен завод Бургас, производителя на товарни вагони [[Трансвагон]],<ref>[http://www.transwagon-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=61&lang=de Официалн уебстраница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128101642/http://www.transwagon-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=61&lang=de |date=2012-01-28 }} на Transwagon, посетен на 8 март 2012</ref><ref>Николова/Панайотов: стр. 565</ref> Елкабел и др. Фирми от дървообработващата промишленост са Кроношпан, Детелина и Дограма, които обработват дървесина от близките Стара планина и Странджа.<ref name="EP2013" /> Строителството не е сред основните сектори на Бургас. Част от промишлеността е съсредоточена в следните индустриалните зони: * Промишлена зона&nbsp;– Север (728 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– к-с Меден рудник (260 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Победа (200 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– Юг (371 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Долно Езерово (100 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Сарафово (50 хектара) Планирано е изграждането и на няколко големи индустриални зони, в които да се привлекат международни и фирми от „зелената икономика“.<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=126313 Bulgaria’s Burgas Mayor: Investors Eager for New Industrial Zone], novinite.com 18 март 2011, посетен на 8 март 2012</ref> Инвестиционни намерения на австрийската Voestalpine с обем до пет милиарда евро, са замразени от началото на икономическата криза през 2009 година.<ref>Вляди Якимова: [http://www.mediapool.bg/фьост-алпине-надяваме-се-да-изберем-българия-news143395.html „Фьост Алпине“: Надяваме се да изберем България], mediapool.bg от 8 септември 2008, посетен на 8 март 2012</ref> Като допълнение към индустриалните зони се изгражда интермодален терминал, който ще е част от интегрираната транспортна мрежа на ЕС.<ref>Министерство на икономиката, транспорта и туризма: [http://www.optransport.bg/upload/docs/Presentation_Super_Burgas.pdf Presentation Super Burgas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131073600/http://www.optransport.bg/upload/docs/Presentation_Super_Burgas.pdf |date=2012-01-31 }}, Operational Programme on Transport 2007&nbsp;– 2013, посетен на 8 март 2012</ref> С изграждането на „Супер Бургас“ ще бъде изграден и първият за страната интермодален пътнически терминал.<ref>Дияна Бедросян: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=637195&audio_id=69821 „Супер Бургас“ първи за страната с интермодален пътнически терминал], Дарик Радио от 14 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref> Търговията в града е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всички национални търговски вериги. Голяма промяна в развитието на градския пейзаж и на градската среда с дългосрочни последици за качеството на живот оказва разширението на града в източна посока и изграждането на търговски центрове от нов тип, примери са двата мола в града: Бургас Плаза и Galleria Burgas. Наред с тях в централната градска част продължават да функционират няколкоетажни търговски центрове като Трия и Безистена. [[Свободна безмитна зона (Бургас)|Свободна безмитна зона]] в Бургас е единствената на българското Черноморие. През 2010 година е открит с площ от 16 дка един от най-модерните пазари на плодове и зеленчуци в България, като покритите площи са 3.5 дка и са построени според стандарти на ЕС.<ref>[http://news.burgas24.bg/212988.html Откриха зеленчукова борса по стандартите на ЕС в Бургас], News.Burgas24.bg от 7 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref> [[Файл:Burgas Einkaufszentrum Tria.jpg|мини|250px|Търговски център Трия]] В Бургаските езера се добива сол от [[Праистория|праисторически времена]]. Днес той е единственият регион в България, където се добива морска сол. В близост до Бургас се намира един от най-големите [[Винарство в България|винарски региони]] в страната,<ref>Hugh Johnson: ''Der kleine Johnson 2008'', издателство Gräfe Und Unzer, 2007, стр. 279</ref> солници, мини за [[Мед (елемент)|медна]] и [[желязна руда]], за [[кафяви въглища]] и златни мини. В последните години в Бургас се развиват културният<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/54100-burgas-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-kulturniya-turizam Бургас получи награда за развитие на културния туризъм] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120223104226/http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/54100-burgas-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-kulturniya-turizam |date=2012-02-23 }}, burgasnews.com, посетен на 20 януари 2012</ref> и фестивалният туризъм и градът изпреварва като туристическа дестинация Варна.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/21/1792706_varna_tursi_model_za_rastej/ Варна търси модел за растеж], www.capital.bg от 21 март 2012, посетен на 24 април 2012; Цитат: ''Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.''</ref> Според Euromonitor International градът е посетен през 2009 година от около 1,71 млн.<ref>[http://blog.euromonitor.com/2010/01/euromonitor-internationals-top-city-destination-ranking.html Euromonitor International's Top City Destination Ranking 2009], Euromonitor International, посетен на 16 януари 2012</ref> а през 2010 година от около 1,54 млн. туристи.<ref>[http://blog.euromonitor.com/2012/01/euromonitor-internationals-top-city-destinations-ranking1-.html Euromonitor International’s Top 100 City Destinations Ranking 2010], Euromonitor International, посетен на 16 януари 2012</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/01/16/1745077_burgas_izprevari_varna_v_svetovna_klasaciia_na/ Бургас изпревари Варна в световна класация на туристически дестинации], посетен на 16 януари 2012</ref> == Инфраструктура == [[Затвор – Бургас|Бургаският затвор]] е един от най-големите в страната и обслужва областите Бургас, Сливен и Ямбол.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://justice.government.bg/home/index/bc43f4bc-d345-4a1d-add6-cadd32c8865b |заглавие=Министерство на правосъдието&nbsp;– Република България |издател=justice.government.bg |достъп_дата=23 ноември 2021}}</ref> === Транспорт === [[Файл:Burgas-central-post-office-1.jpg|мини|Сградата на Централната поща (Старата поща) в Бургас]] {{основна|Транспорт в Бургас}} ==== Воден транспорт ==== {{Основна|Пристанище Бургас}} [[Файл:View of Burgas11.jpg|мини|Централната градска част с ''Терминал Бургас-Изток'' на преден план. На заден план Нефтеното пристанище <small>(д.)</small> и Военноморска база Бургас <small>(л.)</small>]] Пристанище Бургас, с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 метра, е второто по големина пристанище в България. Пристанищен район Бургас в миналото е обработвал 60% от товарите по море.<ref>[http://www.port.bg/bg/statistics.html Официална страница] на Пристанище Бургас, посетен на 17 януари 2012</ref> но в последните години [[Пристанище Варна]] обработва над 50% от всички товари (морски и речни). Пристанищният комплекс в Бургас е разделен на три: Пристанище Бургас, Рибно пристанище и Нефтено пристанище (или пристанище Росенец, което е разположено на юг от града в залива Ченгеле скеле). Пристанище Бургас е разделено на няколко терминала, като там са разположени също [[интермодален контейнер|контейнерен]] терминал, Бургаските корабостроителници и Кораборемонтният завод. Пристанищата на последните два, както и пристанището на фирма Трансстрой, са със специален режим на работа.<ref name="БТ" /> Други по-малки пристанища има в кварталите Сарафово и Крайморие, както и в така нареченото Рибарско селище в местността Ченгене скеле, което е най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие и осигурява укритие при лошо време на повече от 1000 рибарски лодки.<ref>[http://www.burgasnews.com/burgas/ikonomika/43515-chengene-skele-stava-selishtno-obrazuvanie „Ченгене скеле“ става селищно образувание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623194548/http://burgasnews.com/burgas/ikonomika/43515-chengene-skele-stava-selishtno-obrazuvanie |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com от 22 юни 2011, посетен на 16 март 2012, цитат: ''Както е известно в местността „Ченгене скеле“ е изградена най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие, която осигурява укритие при лошо време на повече от 1000 рибарски лодки. Над двеста и петдесет са лодките, които ежедневно извършват рибностопанска дейност и са регистрирани в регистъра на малките рибарски кораби на пристанище Бургас.''</ref> Предвижда се изграждането на рибарско пристанище и рибна борса в квартал Сарафово.<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/55113-iskat-da-se-spre-sabaryaneto-na-chengene-skele-v-zonata-na-kanalite-podgotvya-se-ribarskoto-pristanishte-v-sarafovo Искат да се спре събарянето на Ченгене скеле в зоната на каналите. Подготвя се рибарското пристанище в Сарафово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623194531/http://burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/55113-iskat-da-se-spre-sabaryaneto-na-chengene-skele-v-zonata-na-kanalite-podgotvya-se-ribarskoto-pristanishte-v-sarafovo |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com от 16 март 2012, посетен на 16 март 2012, цитат: ''… проекта … предвижда увеличаване капацитетът на съществуващото пристанище с възможност за трайно пребиваване на 100 рибарски лодки и малки кораби… Предвижда се построяване на 8 броя десетметрови понтони с възможност за приставане, престояване, домуване и обслужване на 12 лодки за всеки от тях, зона за риболовни кораби до 20 метра, хелинг за спускане на вода на рибарските кораби, санитарни зони, рибна борса''</ref> Южно от Бургас се намира [[Военноморска база Бургас]], в която е разположен част от Българския [[Военноморски сили на България|военноморски флот]]. ==== Въздушен ==== {{основна|Летище Бургас}} Летище Бургас е отворено за [[Гражданска авиация|гражданската авиация]] през 1947 година, когато на 29 юни е открита първата редовна въздушна линия между София и Бургас. Тази дата се счита и за рождената дата на българската гражданска авиация. Полетът с номер LZUNL r е осъществен с [[Junkers Ju 52/3m]] и летателен екипаж на [[Дирекция Въздушни съобщения]]&nbsp;– пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет [[Ли-2]]п с полетен номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Между 1962 и 1963 година се изгражда стоманенобетонна писта с дължина 2600 метра, която между 1977 и 1979 година е удължена на 3200 м. Преди отдаването на концесия през 2010 година, Летище Бургас заема площ от 2600 дка. Сградите за вътрешните линии и терминал изпращащи са изградени през 1974 година, а терминал пристигащи&nbsp;– през 1992. През 2011 година стартира ново разширение и изграждане на нов терминал, който е завършен през 2013 година. Летището се използва също от [[Военновъздушни сили на България|българските ВВС]] и авиацията на [[НАТО]]. [[Файл:Burgas Airport New Terminal.JPG|мини|дясно|240px]] ==== Автомобилен ==== Бургас разполага с добра шосейна инфраструктура, като заради благоприятното си географско положение, през града преминават важни транзитни пътища. Той е начална точка на [[паневропейски транспортен коридор 8]],<ref>{{икона|en}} [http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html Паневропейски транспортен коридор 8], Международна агенция по транспорта, посетен на 2 март 2012</ref> който свързва Черно и [[Адриатическо море]] и на републиканския път [[Републикански път I-6|I-6]], който свързва Бургас през София с македонската граница. Градът е изходен пункт за 2 автомагистрали: автомагистрала [[Тракия (магистрала)|Тракия]] и строящата се [[Черно море (магистрала)|Черно море]], както и разпределителен пункт на туристическия поток на Южното Черноморие. През града минават европейските пътища [[Европейски път E87|E87]] и [[Европейски път E773|E773]], както и републиканският път [[Републикански път I-9|I-9]]. През 2012 година е подновен строежът на 4-лентовия път от Бургас – Сарафово до Слънчев бряг, който е част от I-9 и E87.<ref>[http://www.mediapool.bg/"трейс-груп"-ще-строи-обходния-път-на-поморие-news192577.html „Трейс Груп“ ще строи обходния път на Поморие], mediapool.bg, посетен на 4 май 2012</ref> ==== Обществен транспорт ==== [[Обществен транспорт|Общественият транспорт]] в Бургас е добре развит. В града съществуват две тролейбусни (T1 и T2), 26 автобусни и 6 маршрутни линии. Общата дължина на трасето на градския транспорт е 490&nbsp;km.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/25 Обща информация за Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref> Регионални, национални и редица международни дестинации за превоз на пътници се осъществяват от двете автобусни гари в града. Автогара Юг, която се намира в непосредствена близост до Централната жп гара, е начална спирка на междуградските връзки с всички населени места по Черноморското крайбрежие в областта, на автобусна линия 15 към Летище Бургас и на междуградските връзки с Варна. Автогара Запад обслужва пътниците от и за населените места от вътрешността на Бургаска област и страната, както и преминаващите през града автобуси, извършващи междуобластни превози. Автобусните връзки със София, както и международните дестинации като Истанбул, се извършват от двете автогари.<ref name="EP2013" /><ref name="БТ" /><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/88 Транспортна схема на вътрешно градските комуникации в град Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref> Общинският превозвач „БургасБус“ разполага с модерни автобуси и тролейбуси, изпълняващи превозите по градските линии на обществения транспорт. Към момента се оперират 39 соло автобуса „Соларис Урбино 12“ и 28 съчленени „Соларис Урбино 18“, доставени през 2013 година, 7 автобуса „Соларис Урбино 18 Метростайл“, доставени през 2017&nbsp;г., 22 тролейбуса „Шкода Соларис“, 10 съчленени електробуса Irizar iebus 18, 11 соло елекробуса Irizar iebus 12 и 12 броя 9 метрови електробуси YTONG ZK6890BEVG. Малка част от по-старите автобуси, обслужвали градските линии, в момента се използват за обслужване на крайградски линии. В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската [[Бургасбус]]. Други транспортни фирми, които обслужват вътрешноградски линии, са „Комфорт ООД“ (до 2016&nbsp;г. оперират вече закритите линии 1, 2 и 2А), „Бургасволан 95“ (до 2013&nbsp;г. оперират линия 17, вече закритите линии 25 и 101, и линия 7, но с изменен тогава маршрут), както и фирмите „М-Бус“ и „Ди Ес Бус“, които извършват междуградски превози. По-долу са изброени всички градски автобусни и тролейбусни линии, както и крайградските линии на общинската транспортна фирма Бургасбус.<ref name="EP2013" /><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/53 Списък на общинските фирми], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2001</ref> === Градски автобусни линии === * Линия Б1 (бърза линия между Терминал „Изгрев“ и Терминал „Меден рудник“) * Линия Б2 (бърза линия между Терминал „Славейков“ и Терминал „Меден рудник“) * Линия Н (нощна линия) * Линия Бо (сутрин, Захари Стоянов&nbsp;–Одрин&nbsp;– Терминал Славейков) и наобратно следобяд (Терминал Славейков – Одрин – Захари Стоянов) * Линия 15 (Автогара „Юг“&nbsp;– кв. Сарафово) * Линия Б11 (Терминал „Изгрев“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– Терминал Меден рудник) * Линия Б12 (Терминал „Славейков“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– Терминал „Меден рудник“) * Линия 11 (Терминал „Славейков“&nbsp;– ж.к. „Изгрев“&nbsp;– ж.к. „Лазур“&nbsp;– ж.к. „Възраждане“&nbsp;– Автогара „Запад“&nbsp;– Терминал „Славейков“) * Линия 12 (Терминал „Славейков“&nbsp;– Автогара „Запад“&nbsp;– ж.к. „Възраждане“&nbsp;– ж.к. „Лазур“&nbsp;– ж.к. „Изгрев“&nbsp;– Терминал „Славейков“) * Линия 3 (Автогара „Запад“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– кв. Ветрен&nbsp;– кв. Банево) * Линия 6 (Автогара „Запад“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– кв. „Черно море“&nbsp;– кв. „Рудник“) * Линия 7 (Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Долно Езерово“) * Линия 7A (Автогара „Запад“&nbsp;– Терминал „Славейков“&nbsp;– кв. „Лозово“) * Линия 8 (Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Победа“&nbsp;– кв. „Горно Езерово“) * Линия 9 (Терминал „Славейков“&nbsp;– ул. „Даме Груев“&nbsp;– бул. „Христо Ботев“&nbsp;– Терминал „Меден рудник“) * Линия 91 (Терминал Славейков – Даме Груев – Христо Ботев – ПГКПИ – Терминал Меден рудник) * Линия 9а (Терминал Меден рудник&nbsp;– м. с. Върли Бряг) * Линия 9б (Терминал Меден рудник – м. с. Върли бряг – м. с. Шилото) * Линия 81 (само сутрин, Автогара „Запад“&nbsp;– КОРБСО&nbsp;– кв. „Горно Езерово“&nbsp;– Автогара „Запад“) * Линия 82 (само следобяд, Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Горно Езерово“&nbsp;– КОРБСО&nbsp;– Автогара „Запад“) * Линия 17 (Автогара „Юг“&nbsp;– кв. „Крайморие“) * Линия 17А (сезонна, Терминал „Меден рудник“&nbsp;– кв. „Крайморие“) === Градски тролейбусни линии === * Линия T1 (Терминал „Меден рудник“&nbsp;– ул. „Въстаническа“&nbsp;– бул. „Захари Стоянов“&nbsp;– ул. „Индустриална“&nbsp;– бул. „Хр. Ботев“&nbsp;– ул. „Сан Стефано“&nbsp;– бул. „Княгиня Мария Луиза“ и обратно) * Линия T2 (Терминал „Меден рудник“&nbsp;– ул. „Петрова нива“&nbsp;– ул. „Апостол войвода“&nbsp;– ул. „Индустриална“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– ул. „Хр. Ботев“ и обратно) === Крайградски линии === * Линия 16 (Автогара „Запад“&nbsp;– с. Черни връх&nbsp;– с. Полски извор) * Линия 18 (Автогара „Запад“ – с. Маринка – &nbsp;с. Твърдица) * Линия 18А (Автогара „Запад“&nbsp; – Меден рудник – с. Твърдица – с. Маринка – с. Извор) * Линия 32 (Автогара „Запад“&nbsp;– с. Изворище&nbsp;– с. Брястовец/с. Драганово)&nbsp; * Линия 32А (Автогара „Запад“ – кв. Черно море – кв. Рудник – с. Брястовец – с. Драганово) * Линия 5 (Автогара „Запад“&nbsp;– Равна гора) * Линия Бургас – Ветрен – Българово ==== Железопътен транспорт ==== [[Файл:Burgas Bulgarien PD 2011 17.JPG|мини|[[Централна гара Бургас|Централната гара]], построена и открита през 1903 г.]] [[Файл:Burgas-railway-infrastructure.jpg|мини|Сградата на администрация „Железопътна инфраструктура“]] Железницата достига до града през 1890 година, две години след основаването на [[БДЖ]], но първоначално влаковете, идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 г. е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоянието и времето за път до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 г. е построена [[Теснолинейка|теснопътна жп линия]] от [[Железопътна линия Бургас – Поморие|Бургас до Поморие]], която през 1939 г. е заменена с нормална. През 1980-те години пътническото движение до Поморие е преустановено и днес линията се използва за превоз на товари от близките рудници и солници.<ref name="EP2013" /> Също през 1980-те години е открита жп линия от Бургас до Средец.<ref name="СЖПТ">[http://www.jptactis.com/article.php?src=compiled/2011/2/JPT-2-Tasev.htm Перспективи за развитие на транспортен възел Бургас], списние „Железопътен транспорт“, посетен на 18 декември 2011</ref> Днес Бургас разполага с шест пътнически гари: [[Централна гара Бургас|Централна]], Владимир Павлов, ''Долно Езерово'', ''Сарафово'', ''Солници'' и ''Товарна гара''; една разпределителна и една техническа гара с 5 коловоза.<ref name="БТ">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/223 Транспортна характеристика на град Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref><ref name="СЖПТ" /> Всекидневни жп линии от Бургаската централна гара до повечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 г. започна модернизацията на жп линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година.<ref>[http://money.bg/interview/id_474893025 Стратегията ни е развитие на жп инфраструктурата по Транспортни коридори IV и X], money.bg, интервю с инж. Милчо Ламбрев, посетен на 18 декември 2011</ref> ==== Таксиметров транспорт ==== В Бургас има няколко големи таксиметрови компании: Индикар, Елеганс, Стил, Кепитъл такси, Бургас такси, Еко такси, Орион такси и др. === Медии === Наред с националните печатни медии, които имат приложения за Бургаския регион, в Бургас се печатат редица регионални вестници и списания. Между тях са всекидневниците [[Черноморски Фар]], който е най-старият регионален вестник в България и има над 100-годишна история, [[Компас (Вестник)|Компас]] и [[Бургас, Днес и Утре]]; седмичниците [[Десант (Вестник)|Десант]], Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния. Сред локалните радио- и телевизионни станции се откроява телевизия [[СКАТ]], една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Канал 0, PT SAT и RN-TV и радиостанциите [[Радио Мая]], [[Power FM]], [[Радио Гласът на Бургас]] и [[Радио Бургас]]. === Здравеопазване === Бургас е главен здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ цялото Южно Черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. По-големите здравни заведения сега в града са Университетската многопрофилна болница за активно лечение (накратко УМБАЛ „Бургас“) със специализирани кабинети (с над 680 легла<ref>[http://www.mbalburgas.com/bg/index/static/12/ Официална страница на МЛАБ „Бургас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120207184740/http://www.mbalburgas.com/bg/index/static/12/ |date=2012-02-07 }}, посетен на 21 март 2012</ref>), известна в миналото като Окръжна болница; „Специализирана Болница за Активно Лечение на Пневмо-Фтизиатрични заболявания“ (СБАЛПФЗ)&nbsp;– БУРГАС (с над 80 легла), УМБАЛ „Дева Мария“ (с над 130 легла<ref>[http://www.devamaria.com/mbal/sid/44ca5a7579fe34a734efccdda39ee38a Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018034529/http://www.devamaria.com/mbal/sid/44ca5a7579fe34a734efccdda39ee38a |date=2013-10-18 }} на МБАЛ „Дева Мария“, посетен на 21 март 2012</ref>); МБАЛ „Д-р Маджуров“ (с над 70 легла);<ref>[http://madzhurov.com/ Официална страница] на МБАЛ д-р Маджуров, посетен на 21 март 2012; Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=873806&audio_id=105392 Новата болница „Д-р Маджуров“ отвори врати], Дарик Радио, посетен на 21 март 2012</ref> МБАЛ „Лайф Хоспитал“ (с 60 легла<ref>[http://www.lifehospitalbg.com/ Официална страница] на МБАЛ „Лайф Хоспитал“, посетен на 21 март 2012</ref>), Военна болница,<ref>[http://www.hospital-stgeorge.org/static_info.php?id=21 Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111224044942/http://www.hospital-stgeorge.org/static_info.php?id=21 |date=2011-12-24 }} на военн поликлиника „Свети Георги“, посетен на 21 март 2012]</ref> няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, [[Очна болница „Бургас“|очна болница]], специализирани стоматологични клиники и болници по кардиология и псиахитрични заболявания, както и други здравни звена. През 2012 година е построена МБАЛ „Черноморска“ в Зона А на ж.к. Меден рудник, впоследствие преименувана на „Бургасмед“.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/hospitals Болнични заведения в Бургас], burgas.bg/, посетен на 21 март 2012</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/200268.html Другата есен ще заработи модерният медицински център в „Меден рудник“]</ref><ref>{{Citation |title=Апаратура от последно поколение ще има новата болница в „Меден рудник“ |url=http://gramofona.com/zdrave/aparatura-ot-posledno-pokolenie-sche-ima-novata-bolnitsa-v-meden-rudnik |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2011-11-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111104174638/http://www.gramofona.com/zdrave/aparatura-ot-posledno-pokolenie-sche-ima-novata-bolnitsa-v-meden-rudnik }}</ref> == Образование и наука == {{Основна|Образование в Бургас}} === Университети === [[Файл:Burgaski Universitet.jpg|мини|Бившата сграда на Бургаски свободен университет, днес Съдебна палата (2007)]] През 1924 година бургаското просветно и благотворително женско дружество „Самосъзнание“ открива по инициатива на [[Жени Божилова-Патева]] така наречения ''Народен университет''. В университета са се обучавали безплатно деца на крайно нуждаещите се и на бежанци и в него са се преподавали литература, музика, философия, обществени науки, земеделие, здравеопазване, наука и техника. С идването на комунистите на власт Народният университет е затворен.<ref>[http://factor-bs.com/news-17873.html Атанаска Пенкова: Да съживим имената на бургаските дарители] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201020175020/http://factor-bs.com/news-17873.html |date=2020-10-20 }}, Фактор от 16 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref><ref>Снежана Стоянова: [http://bg.netlog.com/sstoyanova_8000/blog Биография на Жени Божилова-Патева]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} председател на женското дружество „Самосъзнание“, посетен на 8 март 2012</ref> Бургас като университетски център разполага с две висши училища: * [[Бургаски свободен университет]] (БСУ) е създаден с решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991 г. и е един от първите частни университети в страната. Университетът е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация и е носител на Международен сертификат за качество ISO 9001:2008. БСУ&nbsp;е модерен, иновативен и ориентиран към студентите и тяхната професионална реализация университет със значими академични постижения и утвърден международен статус: ** БСУ е член на Европейската асоциация на университетите (EUA). ** Има договори за сътрудничество с 36 университета и организации в Европа, Америка, Азия и Африка ** Работи по 24 договора с университети в Европа за обмен на студенти и преподаватели. ** Участва в Европейската система за натрупване и трансфер на образователни кредити (ECTS). ** Работи по съвместни международни проекти с повече от 100 университета и организации. ** БСУ е партньор на ЮНЕСКО по програмата UNITWIN/UNESCO Chairs и е институция домакин на Катедра на ЮНЕСКО по правата на човека и култура на мира. * „Асен Златаров“ е основан през 1963 година като Висш химико-технологически институт. Днес той включва в структурата си също 3 автономни колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж. Колежът по туризъм е открит през 1967 година и е първото учебно заведение по туризъм в България.<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=2&eid=16 Колеж по туризъм], Регионален исторически музей, посетен на 14 март 2012</ref> === Гимназии, средни и основни училища === [[Файл:Burgas Grundschule Kjanz Boris I.jpg|мини|Началното училище „Княз Борис I“]] [[Файл:Vasil Aprilov School, Burgas.jpg|мини|Основно училище „Васил Априлов“, създадено през 1959 г.]] В Бургас са представени всички видове учебни заведения. В града функционират 22 основни, девет средни общообразователни училища и гимназии, 11 професионални гимназии, шест специализирани гимназии. Наред с тях функционират няколко частни училища, които обхващат също всички видове учебни заведения.<ref name="Schule1">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/180 Образование в Бургас], уебсайт на Община Бургас, посетен на 16 февруари 2012</ref> Най-старото училище в Бургас е създаденото през 1869 година [[СОУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“|СУ с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“]]. Търговската гимназия, която е открита през 1905 година, е първата гимназия в града. Тя работи заедно с австрийското Министерство на образованието и гимназията „Карл – Кюбел“ в немския град [[Бенсхайм]] по няколко екологични проекти, както и в обмен на ученици.<ref>[https://blog.tg-bs.com/?p=392]</ref> [[Немска езикова гимназия (Бургас)|Немската езикова гимназия „Гьоте“]], създадена през 1960 г., е първата езикова гимназия в Бургас и работи със специалисти и учители от Германия. Учениците на [[ПМГ „Акад. Никола Обрешков“, Бургас|Профилираната природоматематическата гимназия „Акад. Н. Обрешков“]] (създадена през 1971 г.) редовно печелят отличия от международни олимпиади и конкурси. Други по-важни училища са: [[ПГЧЕ" Васил Левски"|Руската езикова гимназия]], официално&nbsp;– Профилирана гимназия за чужди езици&nbsp;– „Васил Левски“, или съкратено ПГЧЕ „Васил Левски“, създадена през 1963 г., която е втората езикова гимназия в града; [[ГПАЕ „Гео Милев“|Английската езикова гимназия „Гео Милев“]], създадена през 1971 г., е третата езикова гимназия в града; Гимназията за романски езици „Г. С. Раковски“; Гимназията по строителство, архитектура и геодезия; Музикалното училище „Панчо Владигеров“; както и професионалните гимназии по механоелектротехника и електроника, по морско корабоплаване и риболов, и тази по химични технологии.<ref name="Schule1" /><ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=685502 Бургазлия отново на върха], Дарик Радио от 2011-03-18, посетен на 16 февруари 2012</ref> === Библиотеки, читалища и архиви === Наред с университетските библиотеки в Бургас се намира създадената през 1888 година градска библиотека.<ref>[http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=1 История на Регионална библиотека „П. К. Яворов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120126192421/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=1 |date=2012-01-26 }}, официален сайт на Регионална библиотека „П. К. Яворов“, посетен на 17 януари 2012</ref> Тя носи от 1978 година името на поета революционер [[Пейо Яворов]] и е една от най-старите в страната. От 2000 година е със статут на регионална. В кварталите и комплексите съществуват малки читални и над десет читалища, които също разполагат с малки библиотеки.<ref>[https://www.burgas.bg/bg/info/index/575 Списък на читалищата в Бургас], Сайт на Община Бургас, посетен на 28 септември 2017</ref> '''Читалища на територията на град Бургас:''' * Народно читалище „[[Хамалогика]] 2014“&nbsp;– ул. „Шейново“ 26 * Народно читалище „Пробуда 1880“&nbsp;– ул. „Дрин“ 14 * Народно читалище „Любен Каравелов 1940“&nbsp;– ул. „Цар Калоян“ 24 * Народно читалище „Асен Златаров 1940“&nbsp;– ул. „Александровска“ 147 * Народно читалище „Фар 1946“&nbsp;– ул. „Странджа“ 20 * Народно читалище „Изгрев 1909“&nbsp;– жк. „Изгрев“, до бл. 72 * Народно читалище „Пенчо Славейков 1983“&nbsp;– к-с „Славейков“, бл. 55, вх. В-Г * Народно читалище „Христо Ботев 1937“&nbsp;– кв. „Победа“, ул. „Кубрат“ 7 * Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1985“&nbsp;– к-с „Меден рудник“, бл. 425 (партер)/ * Народно читалище „Паисий Хилендарски 1928“&nbsp;– к-с „Меден рудник“, ул. „Въстаническа“ 40 В Бургас е разположена Териториалната дирекция „Държавен архив“, една от регионалните дирекции на държавната агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 година и разполага днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива към 2005 г. е: общ брой на архивните фондове&nbsp;– 4157 с 286&nbsp;505 архивни единици, 661&nbsp;– частични постъпления, 524&nbsp;– спомени, над 6800&nbsp;– отделни снимки и 103&nbsp;529 негативи от ДП „Фотография“&nbsp;– Бургас.<ref>[http://www.archives.government.bg/tda/index.php?cat=68 Териториалната дирекция „Държавен архив“ – Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110921072831/http://www.archives.government.bg/tda/index.php?cat=68 |date=2011-09-21 }}, Държавната агенция „Архиви“, посетен на 16 януари 2012</ref> == Култура и забавления == === Музеи === [[Файл:Burgas-Ethnographic-museum.jpg|мини|Къщата на Димитър Бракалов, днес Етнографски музей (2008)]] Историческият музей се намира на ул. „Ген. Александър Лермонтов“ 31, срещу Първо районно управление на МВР. Музеят е създаден през 1925 година и има експозиции, свързани с новата и най-новата история на Бургас, сбирка от антични монети и иконна галерия с творби от Южна България и Северна Турция.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 Историческия музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118122900/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012</ref> [[Етнографски музей (Бургас)|Етнографският музей в Бургас]] се намира в някогашната къща на търговеца [[Димитър Бракалов]]. Възрожденската къща, запазена в оригиналния си вид, е построена през 1873 година и се намира в близост до катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Там се помещават сбирките от български носии и накити, характерни за населението на Бургас. Голяма част от експозицията са типичните за родните краища на множеството бежанци от Гърция и Турция носии.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=12 Етнографския музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118152646/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=12 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012</ref> В Археологическия музей се намират експозиции, свързани с града, региона и морската тематика от дълбока древност, античността до падането на региона под османска власт. Тук са изложени и находките от засилените в последните години археологически разкопки в региона. Централната изложбена зала на музея се намира на ул. „Александър Богориди“ в пешеходната зона. Музеят е основан през 1912 година като археологическо дружество „Дебелт“.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=3 Археологическия музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118111806/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=3 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012</ref> Разнообразието на флората и фауната на Бургас и региона е събрано в Природонаучния музей в трите постоянни изложби „Магичният свят на камъка“, „Флора и фауна на планината Странджа“, „Птичи ресурси на Бургаските влажни зони“.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=39 Природонаучния музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119004617/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=39 |date=2012-01-19 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012</ref> Най-новият музей е Къща музей на поетесата [[Петя Дубарова]]. Той е основан през 1995 година и е организатор на ежегодния Национален литературен конкурс ''Петя Дубарова''.<ref>[http://www.dubarovamuseum.com/Museum/Default.aspx Информация за музея], Къща музей на Петя Дубарова, посетен на 2 март 2012</ref> === Театър, опера, галерии и културни домове === [[Файл:Burgas-art-gallery-2.jpg|мини|upright=0.8|[[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“]], открита през 1946 г.]] [[Файл:Burgas - William Gladstone Street - Youth culture centre.jpg|мини|Младежкият културен център, открит през 1974 г.]] Бургас разполага с драматичен, детски и куклен театър, опера, концертна зала и много художествени галерии. Морският град е един от малкото градове в България, които разполагат с [[Театър за драма, опера и балет]] (Бургаска опера),<ref>[http://www.operabourgas.com/ Официална страница] на Бургаската опера, видяна на 21 февруари 2012</ref> разположен в близост до пешеходната зона в централната градска част. През 2000 година Държавната опера и филхармония на Бургас са обединени в една институция. Бургаската филхармония е създадена като държавна институция през 1947 година, но нейното начало е положено през 1910 година с основаването на Музикално дружество „Родни звуци“ в Бургас, като сред основателите е композиторът [[Георги Шагунов]]. Филхармонията използва днес както своята [[концертна зала „Проф. Иван Вульпе“]], така и сцената на Бургаската опера. В сградата на операта е разположен и Държавният детско-куклен театър на Бургас, който е създаден през 1954 година. Драматичният [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|театър Адриана Будевска]] се намира до Стария съд (днес „Агенция по вписванията“) в запазената стара градска част на града. Началото на театралното дело в Бургас е положено през 1882 година с постановката на ''Малакова'' на писателя [[Петко Славейков]], но чак през 1914 година Общинският съвет взима решение за построяването на драматичен театър, който днес носи името на българската актриса [[Адриана Будевска]].<ref name="IW220" /><ref>[http://burgteatre.com/bg/index/static/6/ История на Драматичен театър „Адриана Будевска“], Драматичен театър „Адриана Будевска“, посетен на 20 февруари 2012</ref><ref>[http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1338 Из композиционното творчество на Георги Шагунов] в литературния портал slovo.bg, посетен на 20 февруари 2012</ref><ref>[http://tic.burgas.bg/german/catprobrowser_top.php?categoryid=4 Театър в Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119141237/http://tic.burgas.bg/german/catprobrowser_top.php?categoryid=4 |date=2012-01-19 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Бургас е един от малкото български градове, в които функционира [[Младежки културен център]].<ref>[http://mladite.eu/ Официална страница] на Младежки културен център в Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Той се използва и от [[Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“|Професионалния фолклорен ансамбъл „Странджа“]].<ref>[http://www.horeografia.start.bg/article.php?aid=16316 Ансамбъл Странджа], информация за ансамбъла на horeografia.start.bg, видяна на 21 февруари 2012; Цитат: ''Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ е създаден през 1965 г… Ансамбълът е съставен от три основни формации: женски хор на основата на открито народно пеене, солисти, оркестър от народни инструменти и смесен танцов състав''</ref> Ансамбълът, който е основан през 1965 година, се състои от хор, оркестър и танцова формация. При Младежкия културен център е организиран и създаденият през 1974 година [[Фолклорен танцов ансамбъл „Никола Гинов“]].<ref>https://www.bti.bg/ftp/ansambli/nikola-ginov</ref> През 2011 година старото морско казино е обновено и превърнато в културен център. Прояви от различен тип и изложби се организират и в „Културния дом на Нефтохимика“, а за изложби на военна тематика често се използва Гарнизонният военен клуб. Като малки културни домове с място за прояви и клубни дейности функционират и кварталните читалища.<ref>[http://www.chitalishte.bg/pages.php?place=42&set_language=2 Информация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120121214021/http://www.chitalishte.bg/pages.php?place=42&set_language=2 |date=2012-01-21 }} за читалищата в Бургас и региона в портала chitalishte.bg, видяна на 21 февруари 2012</ref> Градът е известен на българската художествена сцена с множеството си галерии. Художествените колекции на града са настанени в градска [[художествена галерия „Петко Задгорски“]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 Художествена галерия „Петко Задгорски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118122900/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Тя се помещава в бившата [[синагога]] на града, изградена между 1905 и 1910 година по проект на австрийския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. След завземането на властта от комунистите и изселването на еврейското население на града след Втората световна война сградата е национализирана и на 7 април 1946 година е преоткрита като градска художествена галерия. Други известни галерии в града са галерията на [[Дружество на бургаските художници|Дружеството на бургаските художници]], галерия ''Неси'', галерия ''Бургас'', галерия ''Ети'' и други.<ref>[http://artsburgas.com/ Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119005531/http://artsburgas.com/ |date=2012-01-19 }} на Дружеството на бургаските художници, видяна на 21 февруари 2012</ref> === Храмове и манастири === [[Файл:Kathedrale Hl. Kyrill und Method in Burgas, Bulgarien.jpg|мини|Православният храм „Св. св. Кирил и Методий", открит през 1907 г.]] [[Файл:Burgas Hram Sv Bogorodiza.jpg|мини|Храмът „Успение на Пресвета Богодорица“ е най-старата православна църква в града.]] [[Свети Кирил и Методий (Бургас)|Катедралният храм „Свети Кирил и Методий“]] е най-старата българска църква в града и носи името на славянските равноапостоли Св. Св. [[Кирил и Методий]]. Тя е разположена в централната градска част на едноименния площад.<ref>Маргарита Коева: ''Православните храмове по българските земи'', из-во Марин Дринов, София, 2002, стр. 437</ref> Построена е в периода 1897 – 1907 година по проект на работилия в града италиански архитект [[Рикардо Тоскани]].<ref>Иван Карайотов: [http://morskivestnik.com/compass/news/2010/022010/012010_17.html Рикардо Тоскани – Герой от Сръбско-българската война и архитект на Бургас], morskivestnik.com, посетен на 22 март 2012</ref> Тя се различава от изградените по времето на българското Възраждане църкви и отличава от тези, строени през първите години след Освобождението. Храмът е трикорабна кръстовидна църква, тип [[базилика]] и построена по оста изток-запад, типична за католическите църкви. Централната [[апсида]] с [[олтар]]а и богато украсеният [[иконостас]] се намират в източната част на църквата. [[Наос]]ът разделя вътрешността на катедралата на три [[неф|кораба]] чрез пет двойки, носещи мраморни колони. Над главния кораб на църквата е изграден централният и най-голям купол; над двата странични кораба са изградени други четири по-малки куполи. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. [[Нартекс]]ът в западната част на храма е по-висок от централния кораб. Централният вход е от западната фасада, като други по-малки входове при северната и южната страна са отворени само при специални церемонии. При изграждането на храма взимат участие и майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Катедралата е изографисана от художниците Гюдженов и Кожухаров, изографисали и софийския [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=15 Катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118234339/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=15 |date=2012-01-18 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Православният храм „[[Успение на Пресвета Богородица (Бургас)|Успение на Пресвета Богородица]]“ (накратко ''Света Богородица'') е най-старата православна църква в Бургас. Негов предшественик, изграден в началото на XVII век, е разрушен по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829). Със завръщането на християнското население след 1840 година, в тогавашната гръцка махала е изграден сегашният храм. До църквата се построява и гръцкото училище, наследник на което е днешният Икономически техникум. Богослужението на гръцки език продължава до 1906 година, когато българското население изземва църквата в отговор на подобни събития в Гърция. Църквата впоследствие е конфискувана, поставена под управлението на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] и преименувана от „Успение на Пресвета Богородица“ в „Преображение Господне“. В църквата се съхраняват икони, изографисани от монаси в [[Света гора]]. През 1927 – 28 година са построени двете кули на храма и в едната са поставени три камбани. След [[Втора световна война|Втората световна война]] църквата е обявена за паметник на културата. На 16 март 1952 година църковното настоятелство връща старото име на храма, а от ноември 1957 до края на 1958 година храмът е изцяло изографисан от художника Николай Ростовцев.<ref name="ИВ297" /><ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=46 Храм „Света Богородица“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Строителството на православния храм „[[Свети Иван Рилски (Бургас)|Свети Иван Рилски]]“ е тясно свързано с разширяването на града след Освобождението и последвалия поток от бежанци след Балканските войни (1912 – 13). През 1913 година [[Александър Георгиев (предприемач)|Александър Георгиев Коджакафалията]] завещава земи в района на днешния квартал [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]] на бедни и безимотни жители на града, както и средства за построяването на къщи и храм.<ref>[http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=496127 Община Бургас ще почете паметта на Александър Георгиев-Коджакафалията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131019042937/http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=496127 |date=2013-10-19 }}, dnesplus.bg от 13 юли 2010, посетен на 3 април 2012</ref> Година по-късно започва неговият строеж. Комитетът по построяването на храма получава и големи парични помощи от Съюза на запасните подофицери, както и от други дарители и бургаски църкви. На 1 април 1934 година е тържествено открит новият храм, носещ името на [[Иван Рилски]]. През 1951 година старата дървена камбанария е заместена с нова, която днес се намира вляво от входа на храма. В камбанарията са окачени четири различни по големина камбани, тежащи 100, 60 и две по 40 килограма. Иконостасът на храма е изработен още по време на градежа. Той е висок 3 метра и дълъг 11,5 метра. За изписване на иконостасните икони е избран [[Николай Кожухаров]], участващ със седем икони. На 1 ноември 1973 година при освещаване на храма в Светия престол се поставени части от мощите на ''Св. Мъченик Вакх''.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=45 Храм „Св. Иван Рилски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119122455/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=45 |date=2012-01-19 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> През 1673 година е спомената първата арменска апостолическа църква, построена от арменската общност с подкрепата на българите в града и носила името „Сурп Степанос“. Тя е била преустройвана няколкократно, за последно през 1853 година, откогато носи и днешното си име „[[Свети кръст (Бургас)|Сурп Хач]]“ (на бълг. Свети кръст). С преустройството е изградена [[камбанария]], а фасадите са облицовани с плочи. Църквата е еднокорабна, еднопространствена и носи основните белезите на арменската църковна архитектура. Външният архитектурен образ не дава точна представа за първоначалната сграда. Църквата е призната за паметник на културата,<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=2 Арменска църква „Сурп Хач“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118203442/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=2 |date=2012-01-18 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref><ref>[http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/56063--armentzite-blagodaryat-tzarkvata-im-e-v-kartata-na-zabelezhitelnostite-na-burgas- За първите арменци, заселили се в селището Бургас се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква. След 105 г. (1853) на същото място построяват сегашния храм от камък. Той носи името „Сурп Хач“ („Св. кръст“)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120624164641/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/56063--armentzite-blagodaryat-tzarkvata-im-e-v-kartata-na-zabelezhitelnostite-na-burgas- |date=2012-06-24 }}., burgasnews.com, посетен на 5 април 2012</ref> а на западната страна на църквата през 1990 година е издигнат [[Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ (Бургас)|Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ]] в Османската империя, изработен от [[Хари Арабян]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=34 Паметник на геноцида над арменския народ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Други храмове в града са българските православни църкви „Св. Троица“, „Св. Атанасий“, „Свети Пимен Зографски“,<ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=791664 За два дни две църкви в Бургас], Дарик Радио от 16 октомври 2011, посетен на 2 март 2012</ref> римокатолическа църква [[Дева Мария Богородица (Бургас)|„Дева Мария Богородица“]] и източна католическа църква [[Успение Богородично (католическа църква в Бургас)|„Свето Успение Богородично“]]. Манастирът „Света Анастасия“ е последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие; манастирът „Света Богородица“ е разположен между кварталите Горно Езерово и Меден рудник, а манастирът „Свети Атанас“ се намира в ж.к. Изгрев. === Редовни събития === Наред с празника на Бургас, който се празнува ежегодно на 6 декември в деня на религиозния празник на [[Никола Мирликийски|св. Николай Чудотворец]], в Бургас се провеждат предимно през лятото фестивали и културни събития от различно естество. Някои от фестивалите като Spice Music Festival, [[София филм фест — На брега|София филм фест на брега]],<ref>[http://www.burgas.bg/en/info/index/362/ София филм фест&nbsp;– На брега], уебстраница на община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> ''[[Бургас и морето (фестивал)]]'', ''Бургас Блус & Jazz Festival'', и до 2015 г. (вкл.) Spirit of Burgas, Международен филмов фестивал Бургас, литературни дни ''Петя Дубарова'', мотосъбора в Крайморие и традиционните празници в чест на покровителя на града се провеждат всяка година. В края на март 2012 година за първи път се проведе фестивалът за съвременно изкуство ''Включи града''.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/645 Включи града&nbsp;– новия фестивал на Бургас], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> В края на април се провежда Фестивалът на немската и австрийска класическа музика. През май се провеждат панаирът за флористика ''Флора'', националният литературен конкурс ''Петя Дубарова'', международният театрален фестивал ''Ерата на водолея'', а през третата седмица на месеца&nbsp;– Международната ветроходна регата ''Port Burgas Sailing Week''. На 24 май се провеждат като в цялата страна шествия в чест на Българската азбука и първоапостолите ''Св. св. Кирил и Методий''. Месец юни започва с откриването на Фестивала на пясъчните фигури в парк Езерото,<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/364 Фестивала на пясъчните фигури], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> който трае до края на септември. Също така през юни се провеждат Летни културни празници „Бургас&nbsp;– лято, море“, международният турнир по спортни танци ''Burgas Cup'' и фестивалът за класическа и оперна музика ''Емил Чакъров''. На вечерта на 30 юни хората се събират на брега на Черно море, за да се насладят на изгрева на сутринта на 1 юли. Тази реликва от времето на хипитата от 70-те години се посреща традиционно в града на централния плаж и се нарича също [[Джулай|July Morning]]. През юли се провеждат поетичните дни „Пейо Яворов“, а през последния уикенд на месеца&nbsp;– плувния маратон ''Бургас''. В началото на август са музикалните фестивали ''Бургас Блус & Jazz Festival'' и Националният конкурс за забавна песен [[Бургас и морето]].<ref>[http://burgasimoreto.org/bg Официална страница] на фестивала Бургас и морето, посетен на 21 февруари 2012</ref> До 2015 г. (вкл.), на втория уикенд на месеца на бургаския плаж и в южната част на Морската градина се изграждат сцените на фестивала за съвременна музика „Духът на Бургас“ (виж [[Spirit of Burgas]]). От 2019 г. се провежда [[SPICE Music Festival]], посветен на хитовата музика от 90-те години на XX век. Всяка година в града идват едни от най-добрите изпълнители от този период. От 19 до 20 август се отбелязва годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, като основните чествания са в местността Петрова нива, южно от Бургас. В края на месеца Бургас е домакин на ''Националната седмица на морето'' и на [[Международен фолклорен фестивал в Бургас|Международния фолклорен фестивал]].<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/367 Международен фолклорен фестивал], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> През септември се провежда международният театрален фестивал „[[На брега]]“. През последния уикенд на ноември се провежда Фестивалът за метъл музика ''Haunted Shores''.<ref>[http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=1966 Haunted Shores] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121115131101/http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=1966 |date=2012-11-15 }}, на станицата pro-rock.net, посетен на 21 февруари 2012</ref> На 6 декември, деня на св. Николай Чудотворец, покровител на града, на морето и моряците, се провеждат различни събития и се присъжда званието [[Почетни граждани на Бургас|Почетен гражданин на Бургас]].<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/595 Списък на почетните граждани на Бургас], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> Една седмица преди Коледа се обявяват носителите на наградата за литература [[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]. === Спорт и спортни съоръжения === [[Файл:The Cycling Team Nessebar 2.jpg|мини|[[Обиколка на България|Обиколката на България]] в Бургас <small>(2010 г.)</small>]] Бургас разполага с множество спортни съоръжения, някои от които са най-модерните в България. По-важните спортни зали, които са намират в града, са [[зала „Бойчо Брънзов“]] (зала „Изгрев“), зала „Богориди“, баскетболна [[БЗ „Нефтохимик“|зала „Нефтохимик“]] и [[зала „Младост“]], като последната е многофункционална. През 2009 година в жилищен комплекс Меден рудник отваря врати друга многофункционална зала с площ от 2585 m². Тя носи името на първия български олимпийски медалист [[Никола Станчев]]. През 2010 година е открит спортен комплекс „Изгрев“, а на следващата година спортен комплекс „Славейков“, където се намира и най-голямата изкуствена стена за катерене на открито. През януари 2012 г. общинската управа обявява намерения за строителството на нова многофункционална спортна зала „Арена Бургас“. Тя трябва да е със 7000 места и с възможност за провеждане на международни спортни състезания. Първата копка на съоръжението се случва на 20 октомври 2014 г. с участието на [[Сергей Бубка]] и кмета Димитър Николов. Със специална церемония на 18 май 2023 г. се осъществява официалното откриване на залата.<ref>[https://chernomorie-bg.com/post/arena-burgas-9-g-ot-parvata-kopka-na-sergey-bubka-do-otkrivaneto-4022]</ref> В Бургас са разположени двата големи стадиона [[Лазур (стадион)|Лазур]] и [[Черноморец (стадион)|Черноморец]], [[колодрум]] и една писта за [[картинг]]. Бургас разполага с осем действащи плувни басейни. От 2007 година са построени два нови в Морската градина и един на Минерални бани, основно са ремонтирани и пуснати в експлоатация два училищни басейна и два в детски градини, както и басейнът в Младежкия културен център.<ref>[http://e-burgas.com/?p=10655 Блато в „Меден Рудник“ става модерен басейн], e-burgas.com, посетен на 21 май 2012</ref> [[Колоездачен Клуб Бургас]] е създаден през 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански полуостров. Той има успехи както в състезания на шосе, така и на писта. Едно от последното отличия, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година. Етапи на [[Обиколка на България|Обиколката на България]] редовно преминават през Бургас. ==== Футбол, баскетбол, волейбол ==== Бургас има два футболни отбора с традиции. Това са [[ФК Черноморец 1919]], основан на 1 август 1919 г. и [[ПФК Нефтохимик 1962|ФК Нефтохимик]], основан на 20 май 1962 г. Тимът на Черноморец играе в Югоизточна Трета лига през сезон 2022/23. Там отборът успява да завърши на 2-ро място с актив от 80 точки, с 3 точки по-малко от шампиона Несебър. През този сезон „акулите“ успяват да отбележат 82 гола и допускат 26 гола. По време на сезона те домакинстват на [[Червено знаме (стадион, Бургас)|стадион „Иван Притъргов“]]. ФК Черноморец играе във [[Втора лига]] през сезон 2023/24 и домакинства на стадион Лазур. През този сезон акулите изпадат от Втора лига, след като завършват на 15 място с актив от 38 точки. През сезон 2024/25 тимът на Черноморец играе в Югоизточна Трета лига и домакинства на стадион „Иван Притъргов“. ФК Нефтохимик, който е вицешампион на България за 1996/97 година и двукратен носител на Купата на БФС, завършва сезон 2018/19 в Трета лига на първо място и през сезон 2019/20 играе във [[Втора професионална лига]] и домакинства на Градския стадион на [[Созопол]]. През сезон 2022/23 Нефтохимик е изваден от Втора лига, има право на участие в Югоизточна Трета лига, но отказва и отива в Б ОГ Бургас - център (петото ниво на българския футбол). Там „шейховете“ завоюват първото място с актив от 50 точки, те отбелязват 119 гола и допускат едва 9 гола. През този сезон те домакинстват в спортен комплекс „Изгрев“ в едноименния бургаски квартал. Наред с големите футболни клубове в града има и малки клубове, често с кратък живот или трудно съществуване. Проблемът с материалната база е сериозен, а терени с нормални размери има само в кварталите Долно Езерово, Ветрен и град Българово. Отборът на Банево играе във Ветрен, а заради липса на база не може да стартира и отборът на Крайморие. Стадиончетата в Лозово, Миролюбово и кв. Сарафово бяха разрушени и приватизирани. В четвърта дивизия се състезават СФК „Свети Никола“, ФК Бургас-Спорт, Звезденбург (Бургас), мина Черно море-Рудник, а в пета са кварталните тимове ФК „Ветрен“, Банево и Българово. Прекратиха съществуването си [[ФК Мастер (Бургас)|ФК „Мастер“]], ФК „Олимпик“, ФК „Спарта“, ФК „Албион Атлетик“&nbsp;– развиващ само детско-юношески спорт. Други бивши футболни клубове, достигнали до [[В футболна група|В Група]], са ФК „Морска фауна“, „[[Порт (Бургас)|ФК Порт]]“ и „[[Космос (Бургас)|ФК Космос]]“.<ref name="SKB">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/242 Регистър на спортните клубове в Община Бургас], официална страница на Община Бургас, посетен на 16 януари 2012</ref><ref>[http://football24.bg/novina/57574-burgas-e-po-futbolen-grad-ot-varna Бургас е по-футболен град от Варна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018051320/http://football24.bg/novina/57574-burgas-e-po-futbolen-grad-ot-varna |date=2013-10-18 }}, football24.bg, посетен на 16 януари 2012</ref> През март 2012 година Бургас е избран заедно с Пловдив за регионален център и за домакин на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години през 2015 година.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_770981032 България ще бъде домакин на Европейското първенство по футбол през 2015!], topsport.ibox.bg, посетен на 21 март 2012</ref> През май същата година [[Български футболен съюз|Българският футболен съюз]] решава финалът за [[Купа на България по футбол|купата на България]] и мачът за [[Суперкупа на България|Суперкупата]] да се провеждат до 2015 година на стадион Лазур.<ref>[http://e-burgas.com/?p=14998 Решено: Финалът за купата в Бургас до 2015 г., „А“ група – 14 отбора], e-burgas.com, посетен на 21 май 2012</ref> Това обаче се оказва обещание за един сезон, защото още на следващата година корпоративни интереси разкриват, че въпросното „споразумение“ е било само прах в очите на наивниците. През 1971 година в Бургас се провежда Младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на Европейското първенство по баскетбол за жени. Мъжкият баскетболен клуб [[БК Черноморец (Бургас)]] се състезава години наред сред елита в българския шампионат. Носител е на бронзови медали от Държавното първенство през 1981 и 1991 година, на сребърни медали през 2023 година, също така е трикратен носител на Купата на България през 1965, 1975 и 2024 година. [[БК „Лукойл-Нефтохимик|“Баскетболен клуб „Лукойл-Нефтохимик“]] е сред водещите женски клубове в България. В мъжката [[Национална волейболна лига мъже|волейболна лига]] Бургас е представен от [[ВК Нефтохимик 2010|Волейболен клуб „Нефтохимик 2010“]], който е шесткратен шампион на България, четирикратен носител на Купата на България, както и трикратен носител на Суперкупата на България. Отборът играе домакинските си мачове в зала Младост. [[Файл:Boycho Branzov Sports Hall, Burgas (2).jpg|мини|дясно|250px|Спортна зала „Бойчо Брънзов“]] ==== Автомобилизъм ==== [[Файл:Pistaburgas2012.jpg|мини|Писта Бургас 2012]] Бургас е домакин на кръг от националния шампионат на затворен маршрут, известен още като пистов шампионат. В надпреварата участват някои от най-добрите български пилоти а състезанието се провежда по традиция през есента. „[[Писта Бургас]]“ се провежда на затворен участък от пътната мрежа в града. В годините автомобилното състезание е било с различни локации: бул. Демокрация, ж.к. Меден рудник, детелината за солниците преди кв. Сарафово, зоните около стадион Черноморец (надлез Владимир Павлов), а от сезон 2016 състезанието е изместено на новоизградения пътен възел в ж.к. Петко Славейков. През двата дни на надпреварата около трасето се стичат над 20 000 зрители, което прави Писта Бургас най-посещаваното спортно събитие в Бургас. Състезанието се организира съвместно между [[Община Бургас]], [[СБА]] Бургас и АСК [[Вромос рейсинг]]. ==== Водни спортове ==== [[Файл:Windsurf in Bay of Burgas.JPG|мини|Уиндсърфинг в Бургаския залив]] Ежегодно в Бургаския залив се провежда международната [[регата]], която е организирана от яхт клуб „Порт Бургас“ и Община Бургас. На 30 юли 2011 година, след 15-годишно прекъсване е възстановен международният плувен маратон [[Бургас (плувен маратон)|Бургас]]. От 10 до 19 септември 2011 година в акваторията на Бургас се провеждат състезания от международната RS:X-[[регата|Уиндсърф регата]], част от европейския шампионат в олимпийската класа и квалификации за световното първенство в Пърт, Австралия. В северната част на градския плаж се намира Уиндсърф клуб Бургас. През 1924 година в Бургас се провежда първото състезание по [[гребане]] в България. Десет години по-късно за първи път в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. В Бургас се намират два от малкото гребни клубове в България, „Гребен клуб Бургас“ и СК „Лукойл Нефтохимик“. Тренировките на гребците от „Гребен клуб Бургас“ често могат да бъдат наблюдавани във водите на Бургаското езеро.<ref name="SKB" /><ref>[http://www.rowingbulgaria.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&g= История на гребния спорт в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120314092712/http://rowingbulgaria.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&g= |date=2012-03-14 }}, Българска федерация по гребане, посетен на 16 януари 2012</ref> През 2007 година е основан спортен клуб по [[водна топка]] [[Черноморец (водна топка)|Черноморец]]. В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи. ==== Други спортове ==== [[Файл:Paraplaner in Burgas.jpg|мини|Парапланеризъм в Морската градина на Бургас]] Бургас има дълги традиции в спорта борба, като е дал първия олимпийски шампион на България.<ref>{{Citation |title=www.bul-wrestling.org |url=http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2012-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120127095035/http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html }}</ref> Сред по-важните клубове за спортна борба са СКБ „Продан Гарджев“, Общински СКБ „Странджа-2001“, СК по борба свободен стил „Черноморец“, СК по борба класически стил „Черноморец“. Други спортни клубове, носили отличия, са боксовият клуб „Победа&nbsp;– Черноморец“ и атлетическият клуб „Бургас '98“. Бургас е един от малкото градове, които предлагат добра термика за [[парапланеризъм]]. Морската градина е едно от местата, като стартът се намира в непосредствена близост до централния плаж. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Друг старт в Бургас се намира в местността „Шилото“. Мястото за излитане там е на 220 м н.в. е и със северозападно изложение. В града се намират две [[мотокрос]] писти. Едната е разположена в комплекс Меден рудник, а втората в местността Порой, в близост до квартал Сарафово. В парк „Езеро“ се намира „Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс за езда“. Ежегодно в зала Младост се провеждат международните състезания по спортни танци на [[Световна федерация по спортни танци|IDSF]] за купа Бургас. === Кухня === Наред с традиционната [[българска кухня]], Бургаската кухня е повлияна както от морските ястия, така и от ястия, които са типични за близките Странджа и Стара планина. Сред различните видове морски ястия, приготвени както от черноморски риби (цаца, паламуд, зарган), така и от „морски дарове“, се отличават ''Мидите по бургаски''. Сред местните ястия и предястия са характерните за този край ''Кебап по бургаски'', ''Пиле по бургаски'' и колбасите [[Бабек (колбас)|Бабек]] и [[Дядо (колбас)|Дядо]]. Сред аламинутите е така наречената ''Странджанка'' (или ''Страндженка''), известна в другата част на страната като ''Принцеса с кайма'', но различаваща се от нея както в дължината, така и в използването на повече подправки. Сред морските деликатеси са [[барбуня]], [[лефер]], [[калкан]], [[черноморска пъстърва]], [[черноморска акула]] и др. Традиционно се консумират рибена чорба, разнообразни черноморски риби, както и рибни сандвичи. Типичните алкохолни напитки за Бургас са: [[Бургаско (бира)]], в производство от 1971 г. и ракиите ''Бургаска мускатова'' и ''Бургас 63''. == Забележителности == {{Основна|Списък на забележителности в Бургас}} [[Файл:Bay of Burgas.jpg|мини|Бургаският мост, първоначално изграден през 1936 г. с метална конструкция, през 1975 година се изгражда нов мост със стоманено-бетонна конструкция. (нощна снимка)]] [[Файл:Burgas City Clock.jpg|мини|220px|Часовника е един от символите на града]] От края на XIX век Бургас е един от най-бързо развиващите се в икономически и духовен план български градове. 264 сгради в различни европейски архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По-голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най-старите сгради в Бургас са баните, построени от [[Сюлейман I]] (1520&nbsp;– 1566), и манастирът „Света Анастасия“, който се намира на едноименния остров на 6&nbsp;km навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единственият островен и най-добре запазеният морски манастир по българското Черноморие.<ref name="RMB" /><ref>Хаджи Калфа, Мустафа бен Абдулах: ''Румелия и Босна'', част 1&nbsp;– 3, АрхПП, 1938</ref><ref name="ИК172">Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 167&nbsp;– 172</ref> Бургас в днешни дни е модерен град. Наред със съвременната [[архитектура]] могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]] и Бургаският мост (кей за разходки), реконструиран през 80-те години на XX век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати. === Антични и средновековни === * Тракийски обредни комплекси при Манастирско тепе до [[Банево]] и на връх [[Шилото]] Останките от древния град [[Деултум]] се намират западно от Бургас, в близост до село [[Дебелт]]. Основаната по време на управлението на римския император Веспасиан колония за ветерани на [[VIII Августовски легион]] е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. В следващите векове колонията се превръща в един от най-богатите градове в римската провинцията [[Хемимонтус]]. Първите археологически проучвания се водят от първите професионалисти в областта на античната история като К. Иречек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на XIX век. Първите разкопки са проведени през 1925 г., а мащабните разкопки започват през 80-те години на XX век и продължават активно. Разкрити са некрополът, термите, части на античната и средновековната крепостна стена, средновековна митническа станция, както и многобройни монети, статуи, надписи и керамика. Голяма част от находките са изложени в Бургаския археологически музей. През 1965 г. Деултум е обявен за архитектурен и исторически паметник, а през 1980 г. районът е обявен за национален археологически резерват Деултум—Дебелт. От 80-те години на XX век към основната площадка на разкопките има изграден малък музей.<ref name="Деултум">[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf Национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120117185156/http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf |date=2012-01-17 }}, департамент Археология, Нов български университет, посетен на 16 март 2012</ref> На оттока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от двойната [[крепост Бургос]]. Там е локализирана и пътната станция ''Пудизо'', отбелязана в [[Пойтингерова карта|Певтингеровата карта]], а под името Поро (проток) или Порос присъстваща в старите италиански и каталунски карти от XIII и XIV век. Именно тази крепост, наричана днес Порос или Форос, и нейното пристанище се смятат от някои автори за исторически предшественик и символ на град Бургас. През 1453 г. крепостта е превзета заедно с цялото черноморско крайбрежие, като османските завоеватели оценяват защитеното пристанище Пиргос и го използват активно през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега е построен фар, който дава името на полуостров Форос при днешния квартал Крайморие. Останките на крепостта са разположени в местността [[Пода (Бургас)|Пода]] и на полуострова. Дълги години територията на нос Форос е недостъпна поради наличието на военна база, затова все още не е проучена напълно. При първите археологически проучвания в района в края на 2008 г. се откриват части от югоизточната и северозападната крепостна стена. Зидарията е от IV век и с дебелина от 2,10 м до 4,20 м. В най-високата точка на района са открити останки на манастир от XIII век, които някои историци свързват с манастира „Свети Георги“ (V-XIII век), описан от византийските хронисти и чиито ктитори са членове на византийската императорска фамилия. Сред намерените артефакти, изложени в Археологическия музей на Бургас, е древногръцки надпис на римския император [[Гордиан III]].<ref name="RMB" /><ref name="Poros12" /><ref name="Poros23">[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=25 Предшественикът на съвременния Бургас&nbsp;— античната и средновековна крепост в м. Пода, нос Форос](Регионален музей Бургас, посетен на 16 март 2012 g.)</ref> Останките от античната и средновековна крепост [[Акве Калиде]]&nbsp;– Термополис се намират в района на днешните [[Бургаски минерални бани]] в квартал Банево, в подножието на Стара планина. Под името Акве калиде, по-късно Термополис, този голям [[балнеология|балнеологичен]] център процъфтява с векове. Посещаван е от [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]], византийските императори [[Юстиниан I]] и [[Константин IV Погонат]], българския хан [[Тервел]]. През 1206 г. латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход под ръководството на [[Хенрих Фландърски|Хенри II Фландърски]] опожаряват града и го разрушават. След този пожар Термополис не успява да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и градът. Първите разкопки на Акве Калиде са проведени през 1910 г. под ръководството на [[Богдан Филов]].<ref name="Termo1">[http://www.dnevnik.bg/morski/2008/09/25/554606_gradut_s_topli_izvori/ Градът с топли извори], Дневник от 25 септември 2008 г., посетен на 16 март 2012 г.</ref> От 2008 г. се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 г. разкриват площ от 3800 m², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 м.<ref name="Termo">Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=419626 Представят още находки от Акве калиде&nbsp;– Термополис], Дарик радио 21 октомври 2009 г., посетен на 16 март 2012 г.; Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=641707 Изпод земята излезе и крепостна стена] Интервю с Цоня Дражева, директор на Регионалния музей Бургас от 21 декември 2010 г., посетен на 16 март 2012 г.</ref> През юли 2011 г. античният и средновековният град и площ от 36 000 m² са обявени за археологически резерват ''Акве калиде&nbsp;– Термополис''.<ref>[http://www.econ.bg/analysis86023/article203994/бургас-с-правила-за-опазването-на-защитените-зони-и-паметницит Бургас с правила за опазването на защитените зони и паметниците], econ.bg от 19 юли 2011 година, цитат: ''В нова туристическа атракция предстои да се превърне „Акве Калиде – Термополис“ край Минералните бани. Министерството на културата вече определи границите на археологическия резерват – 36 дка, върху които се намира древният град с прочутите терми''</ref> През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/03/14/1787585_bivshite_mineralni_bani_v_burgas_stavat_turisticheski/ Бившите Минерални бани в Бургас стават туристически център], Дневник от 14 март 2012, посетен на 14 март 2012</ref> [[Еркесия]]та е прабългарско гранично съоръжение (вал с ров в южното му подножие). То е маркирало границата между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан [[Омуртаг]] и император [[Лъв V Арменец]] през 815 или 816 година. Съоръжението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река [[Марица]]. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от днешния квартал [[Горно Езерово]]), през [[Русокастрон]] и Деултум до левия бряг на река [[Сазлийка]], срещу село [[Калугерово (Област Хасково)|Калугерово]] е 142&nbsp;km. Днес е паметник на културата с национално значение, като една добре запазена част се намира между Горно Езерово и археологическия резерват Деултум.<ref>[http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm Прабългарският пограничен вал „Еркесия“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090515104405/http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm |date=2009-05-15 }}, ГЕОПАН, посетен на 16 март 2012</ref> В близост до Бургас са разположени и крепостите [[Скафида]] и [[Русокастрон]].<ref>[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas Крепости в Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111125230/http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas |date=2012-01-11 }}, www.bulgariancastles.com, посетен на 16 март 2012</ref> В праисторическото селище от ранноенеолитната епоха в гр. Бургас по костни останки от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 3 вида диви птици, обект на лов&nbsp;– [[малка белочела гъска]] (''Anser erythropus''), недоопределена до вид гъска (''Anser'' sp. /cf. ''A. anser''), [[бял щъркел]] (''Ciconia ciconia'') и [[лиска]] (белочела водна кокошка)(''Fulica atra''). Последната е била представена от изчезналия през холоцена, описан и известен единствено от България подвид&nbsp;– понтийска (черноморска) лиска (''Fulica atra pontica'').<ref>Boev, Z. 2009. Avian remains from the Early Chalcolithic settlement in Burgas (SE Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 61 (2): 157&nbsp;– 160</ref> === Морска градина и други паркове === В града има изградени множество паркове и зелени площи. [[Морска градина (Бургас)|Морската градина]] е белият дроб на града и паметник от национално значение. Тя е един от най-големите паркове в града и е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5&nbsp;km и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 година за управител на Морската градина и бъдещ управител на [[Борисова градина|Борисовата градина]] в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности, създадени главно по време на Летните пленери по [[скулптура]] в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към [[Поморие]] в северната част на залива и Созопол и северните поли на [[Странджа]] планина в южната част на залива. В Морската градина са изградени [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]], 2000-местният „[[Летен театър (Бургас)|Летен театър]]“ с подвижен покрив и лятната естрада „Охлюва“. Там през лятото се провеждат събития, като например [[Международен фолклорен фестивал в Бургас|Международният фолклорен фестивал]], Джаз фестивал, оперни и театрални представления, концерти на поп и рок изпълнители. Ежегодно в края на април се провежда Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас“. В близост до изложбените площи се намира монументът „Пантеон“&nbsp;– паметник костница на загиналите във войните. Той е открит през 1981 година и негов автор е скулпторът [[Валентин Старчев]], а проектант на градоустройството е архитект Владимир Милков.<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=3&eid=12 Вход на Морската градина при „Пантеона“], регионален музей Бургас, посетен на 21 март 2012</ref> В парка е запазена и къщата на [[Георги Духтев]], която е днес [[Недвижима културна ценност|паметник на културата]].<ref>[http://www.bourgas-news.com/news/view/18013/ В Бургас ремонтираха къщата на Духтев&nbsp;– архитект на Морската градина], bourgas-news.com, посетен на 2 март 2012</ref> [[Файл:Burgas - Borisova garden - 1.jpg|мини|Борисовата градина в Бургас]] В централната градска част се намира и ''Борисовата градина'', наричана още ''Княз Борисова градина''. Тя е разположена в днешния квартал „[[Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)|Възраждане]]“ и е заключена от улиците „Уилям Гладстон“, „Александър Стамболийски“, „Княз Борис I“ и „Цар Калоян“. Паркът носи името на княз [[Борис I]] и е с правоъгълна форма, а алеите са изградени във формата на [[котва]]. В северната част на парка се намира Младежкият дом, а в южната част&nbsp;– тенис корт и футболно игрище. Близо до парка е къщата музей на поетесата [[Петя Дубарова]]. Освен с [[Морска градина (Бургас)|Морската]] и Борисовата градина, Бургас разполага и с други големи паркове: парк ''Росенец'', парк ''Изгрев'' и парк ''Славейков'' в комплекс Славейков; парк ''Велека'' в комплекс Изгрев; парк ''Сарафово'' в едноименния квартал, който е естествено продължение на Морската градина; парк ''Капчето'' (87 хектара) на източния склон на рида Върли бряг; парк ''Крайморие'' (412,6 хектара) по брега на Черно море в едноименния квартал; парк ''Брястовец-Драганово-Изворище'' (818,3 дка) в южните склонове на Стара планина; ''Парка на здравето'' при Бургаските минерални бани; парк ''Езерото'' северно от Морската градина, който също е нейно естествено продължение, между Атанасовското езеро и жилищните комплекси Изгрев и Зорница. В парк ''Росенец'' (остаряло ''Отманлии''), разположен южно от града в северните склонове на Странджа планина и на Черноморското крайбрежие, се намират туристическата хижа Странджа, рибарското селище [[Ченгене скеле]] и вилното селище Алатепе.<ref name="EP2013" /> <gallery class="center"> IS Burgas06.png|Една от централните алеи в Морската градина Burgas Sv Georgi Church.jpg|Параклисът „Свети Георги“ в Морската градина Burgas-sea-garden-Nasomatrix.jpg|Морската градина на Бургас, поглед от моста BurgasPier.jpg|Изглед към Бургаския мост 1 Black Sea Burgas 100916.jpg Summer theater.jpg|Репетиция в Летния театър Бургас, Болгария - panoramio.jpg|Пантеонът в Морската градина, построен и открит през 1981 г. Burgas Casino.jpg|Морското казино, открито през 1938 г., в периода 2010 – 2011 г. е обновено Опера - ТДОБ (Бургас) - panoramio.jpg|Държавната опера, открита през 1947 г. </gallery> === Морското казино, Бургаският мост и градски плаж === [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]] е разположено в Морската градина, а ''Бургаският мост'' източно от нея. Първият кей, или по-известен сред бургазлии като мост, е с метална конструкция и е построен през 1936 година до новите обществени морски бани. От моста и крайбрежната алея е изградено каменно стълбище, по което се стига до алеите на Морската градина и Морското казино. Казиното е построено по плановете на архитект Виктория Ангелова и открито през 1938 година, като откриването му е едно от най-важните събития на годината в [[Царство България]]. [[Файл:Burgas Sea Casino.jpg|мини|дясно|240px|Морското казино гледано от кея]] [[Файл:Burgas, Bulgaria - panoramio (7).jpg|мини|дясно|240px|Изглед към Бургаския мост]] През 1975 г. старият железен мост е сменен със стоманобетонен, като в неговия край са изградени две платформи. Официалната му височина е 22 m при гъбката, на 1-вия етаж&nbsp;– 6,19 m, на 2-рия етаж&nbsp;– 15,3 m на една от платформите. От другата платформа потеглят туристическите корабчета до острова Света Анастасия и едноименния манастир. През зимата на 2010/11 Морското казино изцяло е обновено и превърнато в културен център с изложбени и заседателни зали. Сградата на обновеното казино спечелва наградата на Камарата на българските архитекти „Сграда на годината“ за 2011 г.<ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=824516 Казиното&nbsp;– сграда на годината], Дарик Радио от 15 декември 2011, посетен на 2 март 2012</ref><ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/showBuilding.php?bid=616 Културен център Морско казино] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120722170748/http://www.buildingoftheyear.bg/showBuilding.php?bid=616 |date=2012-07-22 }}, официална страница на конкурса „Сграда на годината“, buildingoftheyear.bg, посетен на 2 март 2012</ref> През 2007 година в непосредствена близост до казиното е открит „Паметник на моряка“. Паметникът представлява моряшки възел, а стълбището, водещо от него до мостика, е оформено като котва. Проектът е на скулптора Михаил Николов и на архитект Йордан Иванов.<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/56019-kameri-shte-sledyat-za-kradtzi-pametnika-na-moryaka Камери ще следят за крадци Паметника на моряка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623192936/http://burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/56019-kameri-shte-sledyat-za-kradtzi-pametnika-na-moryaka |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 4 април 2012</ref> Градският плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централният плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южната с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово, Победа и Крайморие. === Други === Сградата на Регионалната митница е национален архитектурен паметник на културата в Бургас.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 Регионална митница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118231727/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> Тя е построена през 1911 година, като една от последните административни сгради на новия пристанищен площад. Сградата е построена от архитекта [[Георги Фингов]], но проектът е дело на известния австрийски архитект Вайнщайн. Сградата съчетава стиловете на [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] и [[еклектика]]та от началото на 20 век. През 2005 г. сградата е обновена и изцяло реставрирана. Също в стила на неокласицизма е построена през 1927 година сградата на Община Бургас. За нея е организиран конкурс, който е спечелен от екип в състав арх. Овчаров и арх. Попов. На мястото, на което е изградена Община Бургас, преди това се е помещавала сградата на Градската библиотека, която при инцидент е изгоряла до основи. Сградата и до днес е запазена в първоначалния си вид и е обявена за паметник на културата.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=29 Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118153129/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=29 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> [[Файл:City of Burgas.jpg|мини|250px|„Богориди“ е основния пешеходен булевард в града, който води до входа на Морската градина]] Със строежа на [[Съдебна палата (Бургас)|Партийния дом]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическата партия]], на ''Паметника на Съветската армия'' и на Дома на нефтохимика (НХК) започва новото оформление на централния площад „Пазарний“. Дотогава площадът се е ползвал като пазарно средище. На този площад за гражданите на Бургас е обявена независимостта на България на 22 септември 1908 година. През 1934 година в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име&nbsp;– Тройката. След демократичните промени в бившия партиен дом, който разполага с няколко заседателни зали, се помещава първоначално новоучреденият [[Бургаски свободен университет]]. Университетът се премества през 2004 година в нова сграда, избрана същата година от Българската камара на архитектите за Сграда на годината и специалната награда за съвременна адаптация и реализация на сграда на университет в България,<ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2004&language=bg Сграда на годината 2004] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018032027/http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2004&language=bg |date=2013-10-18 }}, посетен на 14 декември 2011</ref> а сградата на площад Тройката е превърната в съдебна палата.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 Бургаски свободен университет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118231727/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref><ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=3&eid=10 Площад „Тройката“], Регионален исторически музей Бургас, посетен на 14 март 2012</ref> ''Паметникът на Съветската армия'', познат още и като ''Альоша'', е построен между 1952 и 1953 година. Той представлява съветски воин на 18-метров фундамент с вдигната лява ръка. В основата на фундамента от двете му страни са разположени бронзови релефи, посветени на борбата на Червената армия през Втората световна война. Автори на проекта са архитект Михаил Милков и скулпторите Васил Радославов и Анна Милкова.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=32 Паметник „Альоша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118120737/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=32 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> На площад Тройката е разположена и сградата на Търговско-административния център Триа, която през 2005 година спечелва наградата „Сграда на публиката“ на конкурса „Сграда на годината“<ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2005&language=bg Сграда на годината 2005]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 14 декември 2011</ref> и сградата на книжарница Хеликон, която е паметник на културата. На ул. „Дунав“ 1, до Механотехникума, е разположена радиорелейната и телевизионна станция Бургас (РРТС Бургас). Тя е изградена през 1993 година и е висока 72 метра. Архитектурният облик на радио- и телевизионната кула наподобява [[Айфелова кула|Айфеловата кула]] в [[Париж]], поради което е наричана още ''Айфеловата кула на бетонови крака''.<ref>[http://www.predavatel.com/bg/5/burgas#rrts Радиорелейната и телевизионна станция Бургас], predavatel.com, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''Радиорелейната и телевизионна станция Бургас се намира на улица „Дунав“ 1 в центъра на града. Кулата е изградена през 1993 г. Географски координати: 27°28′15″E / 42°30′30″N, надморска височина (кота терен): 30 m, височина на кулата: 72 m.''</ref> ''Пъпа на Бургас'' е произведение на скулптора [[Радостин Дамасков]], поставено в средата на ''Нулевия километър'' на града, отбелязващ неговите точни координати. Произведението наподобява щит, на който са изобразени символите на града. Символите, изобразени на медния диск, са [[тризъбец]] (Ψ), символизиращ жезъла на Нептун; три [[Истих|риби]] като символ на [[Исус Христос]]; корабът на [[аргонавти]]те като символ на пристанището и черноморското корабоплаване; и лавровият венец като символ на богатата история на Бургас. Произведението е поставено по време на обновяването на централната градска част през 2011 година и се намира на кръстовището на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Александровска“ в централната пешеходна зона.<ref>[http://www.burgas-portal.com/?p=4383 Пъпа на Бургас]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, burgas-portal.com от 9 август 2011, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''… „Пъпа на Бургас“… Става дума за произведението „Нулевия километър“ на скулптора Радостин Дамасков, което отбелязва точните координати на града и неговата 42°29′43,1″ северна ширина и 27°28′18,2″ източна дължина. Символите, които са изобразени на медния диск, са жезълът на Нептун, рибите на Христос, корабът на аргонавтите и лавровият венец.''</ref><ref>Радостин Дамасков: [http://www.burgasnews.com/component/content/article/53-interview/45639--r-damaskov-lavroviyat-venetz-e-zadalzhitelen-za-papa-na-burgas Лавровият венец е задължителен за „Пъпа на Бургас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170117143822/http://www.burgasnews.com/component/content/article/53-interview/45639--r-damaskov-lavroviyat-venetz-e-zadalzhitelen-za-papa-na-burgas |date=2017-01-17 }}, интервю с Р. Дамасков, Burgasnews от 9 август 2011, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''Символите, естествено, са морски… Като започнем от аргото и хубавото черноморско корабоплаване от едно време, минем през Нептун&nbsp;– жезъла му… лавров венец, с който е увенчан нашия град от древни времена. До ден днешен това е градът на творци, сериозни културни и спортни завоевания, заради интелигенцията.''</ref> <gallery class="center"> Картинка:Burgas Zollamt1.jpg|Сградата на регионалната митница, построена през 1911 г., през 2005 г. е обновена и изцяло реставрирана Картинка:Burgas-municipality.jpg|Община Бургас<br> (изградена началото на 30-те години по проект на архитект Георги Овчаров) Картинка:Burgas Amtsgericht1.jpg|Сградата на Съдебната палата Картинка:BurgasMonumentArmeeRouge.jpg|Паметникът на Съветската армия (детайл) Картинка:Burgas Fernsehturm 1.jpg|Радиорелейна и телевизионна кула Бургас, открита през 1993 г., с височина от 72 m Картинка:Burgas Bulgarien PD 2011 08.JPG|„Нулевият километър“ Картинка:Old courthouse, Burgas, Старият съд, Бургас.jpg|Стария съд Картинка:Burgas-Province-administration-1.jpg|Областна администрация Бургас Картинка:Stadion Černomoreca - panoramio.jpg|Стадион Лазур, това е най-големият стадион в града Картинка:Dramatičen teatar Adriana Budevska - panoramio.jpg|Драматичен театър „Адриана Будевска“ Картинка:Burgas, Bulgaria Dez 2011 (18).jpg|Безистена на ул. „Александровска“ </gallery> == Личности == {{основна|Списък на почетните граждани на Бургас}} {{основна|Видни личности от Бургас}} Бургас е родното и творческо място на много известни личности в България, сред които актьорите [[Апостол Карамитев]], [[Георги Калоянчев]], [[Вълчо Камарашев]], [[Желчо Мандаджиев]], [[Хиндо Касимов]], [[Светозар Неделчев]], [[Димитър Рачков]] и [[Тончо Токмакчиев]], актрисите [[Славка Славова]], [[Мария Статулова]], [[Гергана Стоянова]], [[Мария Бакалова]], поетите [[Кръстьо Станишев]], [[Костас Варналис]] и [[Никола Инджов]], оперната примадона [[Райна Кабаиванска]], композиторите [[Тончо Русев]], [[Стефан Диомов]], [[Георги Шагунов]], [[Анестис Логотетис]], [[Емил Чакъров]] и [[Красимир Гюлмезов]]. Певци като [[Ваня Костова]], [[Кичка Бодурова]], [[Пламен Ставрев]], [[Тони Димитрова]], [[Ирра]], [[Коста Марков]], [[Найден Милков]], [[Лидия Стаматова|Лидия]] и [[Рафи Бохосян]]. Други интелектуалци, свързани с Бургас, са писателите [[Агоп Мелконян]], [[Дядо Благо]], [[Петко Росен]], [[Антон Страшимиров]], [[Антон Дончев]], [[Димитър Костадинов (писател)|Димитър Костадинов]], [[Недялко Йорданов]]; поетите [[Кръстьо Станишев]], [[Стефан Тинтеров]], [[Христо Фотев]], [[Петя Дубарова]], [[Реджеб Кюпчю]], както и художниците [[Ненко Токмакчиев]], [[Георги Баев]], [[Дамян Заберски]] и [[Генчо Митев]]. Сред по-известните спортисти, които са печелили български и международни първенства, са европейската шампионка на 100 метра [[бягане с препятствия]] [[Светла Димитрова]], борците олимпийски шампиони [[Никола Станчев]] (първият български олимпийски шампион), [[Продан Гарджев]] и [[Атанас Комшев]], боксьорът [[Георги Костадинов]] (първа олимпийска титла по бокс за България), гимнастичката [[Стефани Кирякова]], както и футболистите [[Руси Гочев]], [[Златко Янков]], [[Илия Груев]], [[Радостин Кишишев]], [[Иван Притъргов]], [[Стойко Сакалиев]], [[Георги Чиликов]] и треньорът [[Димитър Димитров – Херо]]. Предвид кратките периоди, които заемащите длъжността кмет на Бургас са имали до 20 век, действащите такива нямат съществено влияние върху развитието на града. Видни политици, които са били активни в пристанищния град, са [[Иван Хаджипетров]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и евродепутатът [[Станимир Илчев]]. Други известни политици, родени в Бургас, са [[Румяна Желева]] (външен министър на България), [[Румен Овчаров]] (министър на икономиката на България) и [[Гиньо Ганев]] (първият национален [[омбудсман]]). От завещаните земи и средства на [[Александър Георгиев-Коджакафалията]] се изграждат Коджакафалийската махала (днес жилищен комплекс [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]]) и църквата „Св. Иван Рилски“. Също така един от най-големите търговци и видна фигура на бургаското общество през XIX век е бил [[Аркади Димитракопулос]]. == Признание == На Бургас е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947494}}). [[Бургас (полуостров)|Полуостров Бургас]] в [[Антарктика]] е наименуван на града. Кораби на предприятието [[Океански риболов – Бургас]] ловят риба във водите на [[Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови|Южна Джорджия]], [[Кергелен]],<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137986 Levenov Point]. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica</ref><ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/329936128_Bulgarian_Names_in_Antarctica_in_Bulgarian ''Български имена в Антарктика'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7</ref> [[Южни Оркнейски острови|Южните Оркнейски острови]], [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]] и [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] от 1970 г. до началото на 1990-те. Българските риболовци, наред с тези на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], [[Полша]] и [[Източна Германия]], са пионерите на съвременния антарктически риболов.<ref>K.-H. Kock. [https://books.google.bg/books?id=nybGSI0fVIkC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r#v=onepage&q=bulgaria&f=false ''Antarctic Fish and Fisheries.''] Cambridge University Press, 1992. p. 183 ISBN|9780521362504</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20181231154530/https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/search_names_action.cfm?search_text=Burgas&search_narrative=on&feature_type_code=0&country_id=100&relic_options=include_relics&north=-45.0&south=-90.0&west=-180.0&east=180.0&search_near=&radius=0.5&gazetteers=SCAR&submit_btn=Start+search SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]</ref> == Литература == * [[Иван Карайотов]], [[Стоян Райчевски]], [[Митко Иванов]]: ''История на Бургас. От древността до средата на 20 век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1 * Мирослав Класников: ''Селищна могила Бургас. Сезон 2009'' в списание ''Българска Археология 2009'', София, 2010, стр. 10&nbsp;– 11 * Иванка Николова, Филип Панайотов: ''България. 20 век'', из-во ТРУД, 1999 * Стоян Райчевски: ''Старият Бургас.'', из-во Захари Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0266-1 * [[Атанас Сиркаров]]: ''Архитектурата на Бургас 1878&nbsp;– 1940.'', из-во Балтика, Бургас 2010, ISBN 978-954-8040-29-7 * Карайотов, Иван, Стоян Райчевски и Митко Иванов. ''История на Бургас'', 2011 == Бележки == {{Reflist}} == Външни препратки == * [http://www.burgas.bg/ Официален сайт на Община Бургас] * [http://www.gotoburgas.com GoTo Burgas&nbsp;– Официален туристически портал на Община Бургас] * [https://www.facebook.com/groups/3157471064568815 Публична фейсбук група за чистотата в Община Бургас] {{navbox | name = Бургас | navbar = plain | state = collapsed | title = {{PAGENAME}} | list1 = {{Градове в България}} {{Българско Черноморие}} {{Квартали и жилищни комплекси на Бургас}} {{Община Бургас}} }} [[Категория:Бургас| ]] 6k9d7cs0k194zr4c3yb7nxrivt540u7 0 10624 12398314 12390600 2024-10-29T10:43:08Z 37.63.6.125 клл 12398314 wikitext text/x-wiki {{друго значение|отборния спорт|градчето в Северна Италия|Калчо (Италия)}} {{Спорт|futball}} '''Футболът''' ({{lang|en|на=от|football}}, от ''foot'', „крак“, и ''ball'', „топка“, буквално „кракотопка“) е [[отборен спорт]], който се играе от два отбора по 11 души със сферична [[топка]], която тежи от 400 до 450 грама. Футболът е най-известният спорт на света.<ref>{{cite book | last = Guttman | first = Allen | editor = Eric Dunning, Joseph A. Maguire, Robert E. Pearton | title = The Sports Process: A Comparative and Developmental Approach | year = 1993 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0880116242 | pages = 129 | chapter = The Diffusion of Sports and the Problem of Cultural Imperialism | chapterurl = http://books.google.com/books?id=tQY5wxQDn5gC&pg=PA129&lpg=PA129&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=6ns3wVUEGV&sig=SZPKYSDMJBrO1uV4mPxNbKyAuJY#PPA129,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Dunning | first = Eric | title = Sport Matters: Sociological Studies of Sport, Violence and Civilisation | year = 1999 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Routledge | location = London | isbn = 0415064139 | pages = 103 | chapter = The development of soccer as a world game | chapterurl = http://books.google.com/books?id=X3lX_LVBaToC&pg=PA105&lpg=PA105&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=ehee9Lr9o1&sig=nyvDhcrPoR8lXhYKE7k4CZYg_qU#PPA103,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Mueller | first = Frederick O. | coauthors = Robert C. Cantu, Steven P. Van Camp | title = Catastrophic Injuries in High School and College Sports | year = 1996 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0873226747 | pages = 57 | chapter = Team Sports | chapterurl = http://books.google.com/books?id=XG6AIHLtyaUC&pg=PA57&lpg=PA57&dq=soccer+most+popular+team+sport&source=web&ots=QzydYB5Am0&sig=w_ouIgmegjytYFfWy7k92guTNfU#PPA57,M1 }}</ref> Футболът е гейски спорт, покрито с [[Трева|естествена]] или [[изкуствена трева]], като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва [[гол]]. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само [[вратар]]ите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крак и в редки случаи я пресрещат с тяло или с глава. Когато някой от полевите играчи (без вратаря) докосне топката с ръка главният съдия или отсъжда нарушение или показва червен или жълт картон на нарушителя. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с [[Дузпа|дузпи]]. Съвременният футбол води началото си от [[Англия]], където през 1863 година, след създаването на [[Футболна асоциация|Футболната асоциация]], са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация ([[ФИФА]]), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]], провеждано веднъж на четири години.<ref>{{cite web | url = http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archiveurl = http://web.archive.org/web/20061230124633/http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archivedate = 30 декември 2006 | title = 2002 FIFA World Cup TV Coverage | publisher = FIFA official website | date = 5 декември 2006 | accessdate = 6 януари 2008}}</ref> [[Файл:La mejor Hinchada de Futbol Argentino.jpg|250п|мини|Във футбола основната цел на феновете е да насърчат своя отбор по време на мача]] == Същност на играта == Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар. Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват ръцете си при възобновяване на играта с [[тъч]]. Те обикновено движат топката с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото, с изключение на ръцете.<ref name="fouls">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 12) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071011115718/http://fifa.com:80/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm |archive-date = 2007-10-11}}</ref> По време на игра, всички играчи могат да движат топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но не могат да получават топката в положение на [[засада (футбол)|засада]]. Обикновено футболистите се стремят да създават възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и у̀дари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее. Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията, а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.<ref name="restart">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 8) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070913142456/http://fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm |archive-date = 2007-09-13}}</ref> За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си, то той бива заместен от резервния. == История, развитие и значение == [[Файл:One Hundred Children in the Long Spring.jpg|дясно|170п|мини|Рисунка на деца, играещи на [[куджу]] по време на династията [[Сун]]]] Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните [[Китай]], [[Елада]] и [[Рим]] са се играли подобни игри. ФИФА има научни доказателства, че първата игра, подобна на футбола е [[куджу]], която се е играла за военно обучение в Китай през 300 – 200 г. пр.н.е. В [[Япония]] още се играе подобна игра, наречена ''„кемари“''. [[Файл:Football chapbook.png|ляво|мини|Футбол в английски учебник от XVIII в.]] Официално за родина на този [[спорт]] се приема [[Англия]], където са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се приема годината [[1863]]. Първите неофициални общи правила са създадени от университета [[Кеймбридж]] през 1846 г. През [[1880]] Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на връзка с [[Шотландия]], поканва последната заедно с [[Уелс]], [[Северна Ирландия]] и местните организации да сформират общ комитет. Първоначално, поради отказа на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват да се включат. Първото общо заседание се състои през [[1882]]. По това време само този комитет има право да изменя правилата на играта. На [[2 март]] [[1888]] г. ръководителят на английския отбор от [[Бирмингам]] [[Астън Вила]] праща писма до клубовете [[Блекбърн Роувърс]], [[Болтън Уондърърс]], [[Престън Норт Енд]] и [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]], в които изразява своето разочарование от факта, че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са достатъчни да запълнят целия годишен календар. Затова той представя идеята си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Първенството започва на [[8 септември]] [[1888]]. Първият шампион на Англия е [[Престън Норт Енд]], който печели и [[ФА Къп]] през същата година, без да допусне нито един гол в турнира. Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През [[1891]] г. се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). През [[1898]] се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол. В съвременната епоха по отношение на броя на играчите на всички нива футболът е на второ място по лека атлетика и заема първо място сред отборните спортове. Съвременната история на футболната топка започва в средата на деветнадесети век, когато Чарлз Гудиер проектира първата топка, направена от вулканизиран каучук. Седем години по-късно, през 1862 г., друг изобретател, Ричард Линдън, създава първата надуваема гумена камера за топка. По-късно Линдън разработи помпа за камерата и на изложба в Лондон неговото изобретение спечели златен медал във футбола. [[Файл:Football world popularity.png|център|мини|556п|Карта, показваща популярността на футбола по света]] Футболът се играе всеки ден от милиони хора в повече от 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на известността му. В много части на света, най-вече в [[Европа]], [[Южна Америка]] и все повече в [[Африка]], футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или просто наблюдават футболните мачове по [[телевизия]]та, в [[Интернет]] или като слушатели по [[радио]]то. Медийните права за излъчването на футболни срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се финансират. [[Котдивоарска гражданска война|Котдивоарската гражданска война]] е приведена до временно примирие, след като [[Национален отбор по футбол на Кот д'Ивоар|националния отбор]] се класира за финалите на Световното първенство през [[2006]] година. С противоположен заряд са събитията от [[1969]] година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар. [[Футболна война]] между [[Ел Салвадор]] и [[Хондурас]]. == Играчи и екипировка == Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи – един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора – постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са: * [[Вратар]] – играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист. * [[Защитник (футбол)|Защитници]] (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) – задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на „крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници. * [[Полузащитник|Полузащитници]] (още халфове – разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по широчината на полето) – изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката. * [[Нападател]]и (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) – осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на топката към тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете. Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 cm – от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99. == Правила, нарушения и термини във футбола == Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т.нар. голлиния и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на [[вратар]], [[Защитник (футбол)|защитници]], [[полузащитник|полузащитници]] ({{lang|en|midfielder}} – играч в средата на терена) и [[нападател]]и. Всеки пост има определени функции – вратарят пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол). Футболът се играе най-вече с [[крак]]а ({{lang|en|foot}} – „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от [[организъм|тялото]] си, освен ръцете, за да играят с [[футболна топка|топката]]. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда [[дузпа]] – `лице в лице` с вратаря – която е пряк удар към вратата от 11 метра. Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител – тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „[[Златен гол|златния]]“ или „[[Сребърен гол|сребърния гол]]“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи – по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref> === Жълт и червен картон === [[Файл:Yellow card.svg|мини|50п|Жълт картон]] [[Файл:Red card.svg|мини|50п|Червен картон]] Жълтият и червеният картон са въведени през [[1970]] г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до [[червен картон]], от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване – играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон. [[Файл:Aachen, Tivoli, Eckfahne.jpg|мини|100п|Място за изпълнение на корнер]] === Ъглов удар (корнер, корнър) === Характеристиките на ъгловия удар са описани в параграф 17 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Корнер]]ът ({{lang|en|на=от|corner}} – „ъгъл“) е вид статично положение във футбола и един от начините за подновяване на играта, който се присъжда при изваждане на топката отвъд линията на защитаваната от отбора врата, в това число и в случаите, когато тя е влязла във вратата, но правилата не допускат да бъде отсъден (авто)гол. От ъглов удар може директно да бъде отбелязан гол, но не и автогол. [[Файл:Cornerkick.jpg|ляво|мини|240п|Футболист изпълнява ъглов удар]] Топката се поставя в ъгъла, който е по-близо до мястото, от което топката е излязла от игра. като трябва да бъде в границите на сектора, ограничен от дъгата за изпълнение на ъглов удар с радиус 1 [[ярд]] (91 см.). Всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на [[жълт картон]]. Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. Както при останалите статични положения изпълняващият удара няма право да играе повторно с топката преди това да е направил някой друг играч. Нарушаването на това правило се наказва с [[непряк свободен удар]]. === Странично хвърляне (тъч) === [[Тъч]]ът ({{lang|en|на=от|touch}} – „докосвам, пипам“) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на [[футболно игрище|игрището]], през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита. === Фаул === [[Фал във футбола|Фаулът]] ({{lang|en|на=от|foul}} – „нарушение“) е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фаул се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилия се играч. === Аут === [[Аут]] ({{lang|en|на=от|out}} – „навън“) се нарича положение, при което [[топка]]та е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на [[игрище]]то, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор. === Гол === [[Файл:Soccer Youth Goal Keeper.jpg|мини|260п|Детето (вратар) отскача, за да спаси топката, иначе противниците ще отбележат [[гол]] (точка) в своя полза]] [[Гол]] ({{lang|en|на=от|goal}} – „цел“) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя. === Наказателен удар (Дузпа) === {{основна|Дузпа}} Характеристиките на дузпата са описани в параграф 14 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> Дузпа ({{lang|fr|на=от|douze pas}}, ''дванадесет крачки'', {{lang|en|Penalty}}, ''наказание'') е наказателен удар във футболната игра, който по същество представлява частен случай на прекия свободен удар, доколкото се присъжда при извършване на същите нарушения, но когато те са в границите на собственото наказателно поле. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от голлинията. Преди топката да бъде вкарана в игра, всички играчи с изключение на изпълняващия удара трябва да се намират извън наказателното поле, зад линията, на която се намира точката за изпълнение на дузпа и на минимум 9.15 m (10 ярда) от нея. Преди изпълнението на дузпата вратарят трябва да е застанал на голлинията, но има правото да се движи по нея. Ако бъде отсъдена [[дузпа]] в самия край на полувремето или срещата, игровото време трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. Дузпата се изпълнява само след като съдията даде сигнал със съдийската [[свирка]]. В случай че някой от играчите навлезе в наказателното поле преди изпълнителят да е отправил удар към вратата или вратарят се придвижи напред спрямо голлинията, решението на съдията дали изпълнението трябва да се повтори или не, е винаги във вреда на нарушилия правилата. === Автогол === '''[[Автогол]]''' е термин във футбола и в други отборни [[спорт]]ове, който означава [[гол]], отбелязан от играч във вратата на своя отбор. === Засада === Характеристиките на засадата са описани в параграф 11 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Засада]]та ({{lang|en|offside}}, ''извън страната'') представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато е по-близко до линията на вратата на противника отколкото топката и предпоследния играч в отбраната на противниковия отбор като едновременно с това по някакъв начин влияе на развитието на играта. Засада не се отсъжда, когато: * Играчът се намира в отбраняваната от неговия отбор половина на игрището * Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи, с които атакуващият да е на една линия * Топката се получава след удар от вратата, след изпълнение на тъч (от страничната линия), или след изпълнение на ъглов удар * Когато при подаването топката е по-близо до линията на вратата от получаващия играч (т.е. получаващият я играч е зад линията на топката) Засадата се отбелязва от съдията едва когато той установи, че играчът, попаднал в положение на засада, влияе на развитието на играта. Засадата се санкционира с непряк свободен удар в полза на защитаващия се отбор. === Свободни удари === '''Свободен удар''' ({{lang|en|free kick}}, ''свободен удар с крак'') се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа: ==== Непряк свободен удар ==== Характеристиките на непрекия свободен удар са описани в параграфи 12 и 13 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[непряк свободен удар]] се отсъжда при засада, опасна игра (при изричното условие, че няма съприкосновение с противника), препречване пътя на противников играч, когато футболист пречи на вратаря на противника да вкара топката в игра, както и при някои нарушения на вратаря: ако отиграе с ръка топка, върната с крак от футболист от неговия отбор, ако отиграе с ръка топката от тъч, изпълнен от негов съотборник, ако задържи топката в ръце за повече от шест секунди, или ако повторно играе с топката с ръце, след като вече веднъж се е освободил от нея. Непрекият свободен удар се изпълнява от произволна точка в наказателното поле на отбора, в чиято полза е отсъден (ако нарушението е направено в неговите граници) или от точното място на нарушението, с изключение на случаите когато то е във вратарското поле на санкционирания отбор – в такъв случай се изпълнява от най-близката точка от линията на вратарското поле; при това играчите на отбора, извършил нарушение, с цел да попречат на директния обстрел обикновено се нареждат на голлинията. От непряк свободен удар не може директно да бъде отбелязан гол – ако при неговото изпълнение топката (без с нея да е играл някой друг освен изпълняващия удара) попадне в противниковата врата се отсъжда аут, а ако попадне в собствената – ъглов удар. ==== Пряк свободен удар ==== [[Файл:Freistoss-RB Salzburg-18-09-2005.jpg|мини|250п|Снимка, илюстрираща пряк свободен удар]] [[Пряк свободен удар]] се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м (10 [[ярд]]а*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта. === Пас === [[Пас]] ({{lang|en|pass}}, ''подавам на'') се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190311/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190408/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704014712/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704015708/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm }}</ref> == Техники (тактики) и схеми на игра във футбола == * '''Стена''' – Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им. * '''Персонално покритие''' – Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели. * '''Пласиране''' – Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновременно на позиция, в която могат да „очакват“ топката, и индивидуално. * '''Двойно подаване''' – Игра между двама играчи за преодоляване на противника – подаване от единия на другия и връщане обратно към него, след като той междувременно е пробягал известно разстояние. При това движение се образува „триъгълник“. * '''Италианска система''' – При този вид техника двама защитници действат пред вратата, двама странични (крайни) полузащитници покриват крилата на противника, а централният полузащитник играе изтеглен назад (либеро; метач), като покрива оголените от стоперите зони и изчиства преминалите през тях топки. Негова задача е също така да изнася топката. В съвременния футбол много малко отбори играят с либеро. * '''Шпагат''' – Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад. == Футболно игрище == Всички характеристики на игралното поле са описани в параграф 1 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf |заглавие=www.bfunion.bg |достъп_дата=2017-04-01 |архив_дата=2017-12-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171214234405/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf }}</ref> Доколкото исторически правилата са формулирани за пръв път в [[Англия]] и са признати от четирите британски футболни организации, включително и от [[IFAB]], първоначално стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици. Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти (последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорещите страни като [[Великобритания]] например все още използват старите имперски мерни единици. '''Дължината''' на игрището за международни мачове е от порядъка на 100 – 110 m, а ширината – 64 – 75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат дължина 90 – 120 m и 45 – 90 m ширина, стига да не се получава квадрат. [[Файл:Footballpitch.png|център|600п|мини|Схема на стандартното футболно игрище]] Очертанията по дължината на полето се наричат странични линии (разг. още тъчлинии, сайдлинии), докато тези по неговата ширина – линии на вратата (разг. аутлинии). '''Гредата''' е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 cm. '''Вратата''' е ограничено с две вертикални стълба и една напречна греда пространство, в което при попадане на топката се отбелязва гол. Тя има ширина 7,32 m (8 ярда) и височина 2,44 m. (8 фута). Частта от аутлинията, обособена от вратата се нарича голлиния. Вратите са с формата на правоъгълник и се поставят в средата на двете аутлинии. '''Средната линия''' е тази, която минава през центъра на игрището. С термина '''наказателно поле''' се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 m (18 ярда), всяка отстояща на 16,5 m (18 ярда) от съответната странична греда на вратата, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. '''Вратарското поле''' е част от наказателното и представлява четириъгълник със странични линии по 5,50 m (6 ярда), всяка отстояща на 5,50 m от съответната странична греда на вратата. '''Дъга''' се нарича очертанието пред наказателното поле, което осигурява дистанцията от топката, която трябва да спазват играчите при изпълнение на дузпа. Тя представлява част от окръжност с радиус 9,15 m (10 ярда) и център точката за изпълнение на дузпа. '''Централният кръг''' е част от игрището с радиус 9,15 m (10 ярда). Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на пръв удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което играч от отбора получил правото да започне играта застава в него и осъществява първия удар по топката. Всички останали футболисти трябва да бъдат извън централния кръг, докато топката не влезе в игра. '''Ъглово поле''' е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 m и център – ъгловата точка. '''Ъгловата дъга''' се очертава с радиус 1 m от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар (корнера). Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 cm. Флагът (има се предвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 cm, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх. Игрището може да е затревено със специално поддържана трева или да е с изкуствена трева, която не се нуждае от поддръжка. В случай, когато игрището е със синтетично покритие, то трябва да е зелено на цвят. Линиите, с които се очертават границите на игрището, трябва да са ярко видими (най-често бели на цвят) и с ширина не повече от 12 cm. == Ръководни структури, организации и първенства == {{колони|2| * [[ФИФА]] * [[Световно първенство по футбол]] * [[УЕФА]] * [[Европейско първенство по футбол]] * [[Шампионска лига]] * [[КЕШ]] * [[Английски футбол]] * [[БФС]] * [[А футболна група]] * [[Втора професионална футболна лига|Б футболна група]] :* [[Източна Б футболна група]] :* [[Западна Б футболна група]] * [[Купа на България]] * [[Суперкупата на България]] }} == Най-добрите футболисти == Съществуват много класации за най-добри футболисти в историята на футбола. Съставени са от различни институции, за различни периоди от време и по различни критерии, и като такива не са лишени от субективизъм. === Идеалният тим от най-добрите футболисти за ХХ век === Класиране на най-добрите играчи за ХХ век по версии на: {{col-begin}} {{col-2}} '''Списание [[„Плакар“]] ([[Бразилия]])''' от ноември 1999 г.:<ref>{{cite web|title=Placar's 100 Craques do Século|url=http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#placar100|publisher=rsssf.com|date=5 февраля 2001|accessdate=26 септември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/615rAhjyS|archivedate=21 август 2011}}</ref><br> 1. [[Пеле|Едсон Арантес до Насименто – Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона|Диего Армандо Марадона]] ([[Аржентина]])<br> 3. [[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])<br> 4. [[Гаринча|Мануел Франциско дос Сантос – Гаринча]] (Бразилия)<br> 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]])<br> 6. [[Алфредо ди Стефано|Алфредо Ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] ([[Унгария]])<br> 8. [[Мишел Платини]] ([[Франция]])<br> 9. [[Еузебио|Еузебио Ферейра да Силва]] ([[Португалия]])<br> 10. [[Ромарио|Ромарио де Соуса Фариа]] (Бразилия)<br> 11. [[Лев Яшин]] ([[Русия]]) {{col-2}} '''Списание [[„Франс футбол“]] ([[Франция]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 9. [[Зико|Артур Антунес Коимбра – Зико]] (Бразилия)<br> 10.-11. [[Герд Мюлер]] (Германия)<br> 10.-11. [[Лев Яшин]] (Русия). {{col-end}} {{колони|2| '''Списание [[„World Soccer“]] ([[Англия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#planete50 The Best x Players of the Century/All-Time, Author: Karel Stokkermans], Last updated: 23 Dec 2015</ref><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Джордж Бест]] ([[Северна Ирландия]])<br> 9. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 10. [[Еузебио]] (Португалия)<br> 11. [[Лев Яшин]] (Русия) '''Списание [[„Гуерин спортиво“]] ([[Италия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 4. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 5. [[Джузепе Меаца]] (Италия)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Валентино Мацола]] (Италия)<br> 8. [[Хуан Скиафино]] ([[Уругвай]])<br> 9. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 11. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> }} {{колони|2| '''Списание „Дейли Мейл“ ([[Англия]])''' от 2009 г., публикувана в сайтове '''„Winner.bg“'''<ref>[http://www.winner.bg/analisys/read8679.html Вижте 10-те най-велики играчи в историята на футбола] {{webarchive|url = http://web.archive.org/web/20160114082602/http://www.winner.bg:80/analisys/read8679.html |date = 2016-01-14 }}, 5 юни 2009, 16:00 ч.</ref> и '''„САЩ 94“ ([[България]])'''<ref name="САЩ 94">[http://usa94bg.blogspot.bg/p/v-behaviorurldefaultvmlo.html Десетте най-добри футболисти на света], посетен на 30 януари 2016.</ref>:<br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Джордж Бест]] (Северна Ирландия)<br> 5. [[Зинедин Зидан]] (Франция)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 8. [[Боби Чарлтън]] (Англия)<br> 9. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> '''КОМПЛЕКСНО КЛАСИРАНЕ <br>от петте класации'''<br> 1. '''[[Пеле]]''' (Бразилия)<br> 2. '''[[Диего Марадона]]''' (Аржентина)<br> 3. '''[[Йохан Кройф]]''' (Нидерландия)<br> 4. '''[[Алфредо ди Стефано]]''' (Аржентина)<br> 5. '''[[Ференц Пушкаш]]''' (Унгария)<br> 6. '''[[Франц Бекенбауер]]''' (Германия)<br> 7. '''[[Мишел Платини]]''' (Франция)<br> 8. '''[[Гаринча]]''' (Бразилия)<br> 9. '''[[Марко ван Бастен]]''' (Нидерландия)<br> 10.-11. '''[[Еузебио]]''' (Португалия), '''[[Зико]]''' (Бразилия)<br> 12.-13. '''[[Боби Чарлтън]]''' (Англия), '''[[Лев Яшин]]''' (Русия)<br> }} '''Списание [[„Футбол Интернационал“]] ([[Нидерландия]])''' – отбор от най-добрите футболисти на всеки пост по системата 4-3-3:<ref name="rsssf"/> # [[Лев Яшин]] ([[Русия]]); # [[Карлос Алберто Торес]] ([[Бразилия]]); # [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]); # [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]); # [[Франк Рийкард]] (Нидерландия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Гаринча]] (Бразилия); # [[Алфредо ди Стефано]] ([[Аржентина]]); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Франсиско Хенто]] ([[Испания]]). === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 1992 – 2002 г. === 1. [[Оливер Кан]] ([[Германия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франк де Бур]] ([[Нидерландия]]); 5. [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]) 4. [[Роберто Карлош]] (Бразилия);<br> 7. [[Дейвид Бекъм]] ([[Англия]]); 6. [[Марсел Десаи]] (Франция); 8. [[Луиш Фиго]] ([[Португалия]]); 10. [[Зинедин Зидан]] (Франция);<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 11. [[Ривалдо]] (Бразилия).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години">[http://www.gol.bg/chitatelski/2013-02-07/nay-dobrite-futbolisti-za-poslednite-20-godini-chast-vtora Най-добрите футболисти за последните 20 години – част втора, Дрийм тима за периода 2002 – 2012], gol.bg, 7 февруари 2013 | 21:27.</ref> === Най-добрите футболисти в света през XXI век === '''Сайт „VBOX7“ ([[България]])''' от 2008 г.:<ref>[http://vbox7.com/play:239e814a 10-те най-добри Футболисти в света], vbox7.com, 25.11.2008.]</ref><br> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]);<br> 2. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]);<br> 3. '''[[Стивън Джерард]]''' ([[Англия]]);<br> 4. '''[[Сеск Фабрегас]]''' ([[Испания]]);<br> 5. '''[[Фернандо Торес]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Робиньо]]''' ([[Бразилия]]);<br> 7. '''[[Самуел Ето'о]]''' ([[Камерун]]);<br> 8. '''[[Кака (футболист)|Кака]]''' (Бразилия);<br> 9. '''[[Шави Ернандес]]''' (Испания);<br> 10. '''[[Роналдиньо]]''' (Бразилия).<br> === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 2002 – 2012 г. === 1. [[Икер Касияс]] ([[Испания]]);<br> 2. [[Серхио Рамос]] (Испания); 3. [[Фабио Канаваро]] ([[Италия]]); 5. [[Алесандро Неста]] (Италия); 4. [[Филип Лам]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Чаби Алонсо]] (Испания); 8. [[Шави]] (Испания); 10. [[Роналдиньо]] ([[Бразилия]]); 11. [[Райън Гигс]] ([[Уелс]]);<br> 7. [[Кристиано Роналдо]] ([[Португалия]]); 9. [[Лионел Меси]] ([[Аржентина]]).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години"/> === Идеалният тим от най-добрите футболисти за XXI век === През януари 2012 г. Европейската футболна централа [[УЕФА]] съставя символичен отбор на XXI век. Тимът е комплектован въз основа на 11 ежегодни анкети сред феновете, провеждани от началото на века на сайта на УЕФА.<ref>[http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html Вижте отборът на 21 век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160205093657/http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html |date=2016-02-05 }}, winner.bg, 18 януари 2012, 20:00 ч.</ref> 1. '''[[Икер Касияс]]''' ([[Испания]]);<br> 2. '''[[Дани Алвеш]]''' ([[Бразилия]]); 3. '''[[Джон Тери]]''' ([[Англия]]); 5. '''[[Алесандро Неста]]''' ([[Италия]]); 4. '''[[Карлес Пуйол]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Андрес Иниеста]]''' (Испания); 8. '''[[Шави]]''' (Испания); 10. '''[[Зинедин Зидан]]''' ([[Франция]]);<br> 7. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]); 9. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]); 11. '''[[Тиери Анри]]''' (Франция). Резерви: [[Джанлуиджи Буфон]] (Италия), [[Кака (футболист)|Кака]] и [[Роналдиньо]] (Бразилия), [[Стивън Джерард]] (Англия) и [[Павел Недвед]] ([[Чехия]]). === Идеалният отбор от 11 живи легенди на футбола === Публикуван е в Sportinglife.bg на 17 декември 2015 г.<ref>[http://sportinglife.bg/article/4030-Idealniyat-tim-ot-11-zhivi-legendi-na-futbola?page=2 Идеалният тим от 11 живи легенди на футбола], Sportinglife.bg, 17 декември 2015, 17:30 ч.</ref> Включва живи футболисти, завършили кариерата си.<br> 1. [[Дино Дзоф]] ([[Италия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франко Барези]] (Италия); 4. [[Паоло Малдини]] (Италия); 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Боби Чарлтън]] ([[Англия]]) [† [[2023]] г.]; 7. [[Зинедин Зидан]] ([[Франция]]); 8. ''[[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])'' [† [[2016]] г.];<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 10. ''[[Пеле]] (Бразилия)'' [† [[2022]] г.]; 11. ''[[Диего Марадона]] ([[Аржентина]])'' [† [[2020]] г.]. === Идеалният отбор на „Франс футбол“ за всички времена === Френското списание „[[Франс футбол]]“ обявява идеалния отбор за всички времена по системата 3-4-3 с двама дефанзивни и двама офанзивни халфове. Имената на играчите в състава са избрани след гласуване от 140 журналисти от цял свят.<ref>[https://dsport.bg/france-football-obavi-idealnia-otbor-za-vsichki-vremena.html France Football обяви „Идеалния отбор“ за всички времена], Dsport, 14 декември 2020.</ref> # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Паоло Малдини]] (Италия); # [[Лотар Матеус]] (Германия); # [[Шави]] (Испания); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Роналдо]] (Бразилия); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина). В състава липсват футболисти от Франция, Англия и Нидерландия. === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена === Въз основа на направените класации идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена може да включва следните футболисти: # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Фабио Канаваро]] (Италия); # [[Серхио Рамос]] (Испания); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Мишел Платини]] (Франция); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Пеле]] (Бразилия). Резерви: [[Икер Касияс]] (Испания); [[Паоло Малдини]] и [[Алесандро Неста]] (Италия); [[Шави Ернандес]] и [[Андрес Иниеста]] (Испания), [[Зинедин Зидан]] (Франция), [[Стивън Джерард]] и [[Боби Чарлтън]] (Англия); [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина), [[Ференц Пушкаш]] (Унгария), [[Гаринча]] (Бразилия). === Най-скъпо платените футболисти === С течение на времето класата на професионалните футболисти все по-силно се отразява на заплащането им. Естествено, то зависи и от финансовите възможности на клубовете, в които играят. Според данни от френското спортно издание „L'Equipe“, през 2019 г. с най-висока брутна месечна заплата са били следните футболисти:<ref>[https://gong.bg/football-sviat/italia/multimedia/video/obiaviha-zaplatite-na-mesi-i-ronoldo-razlikata-e-ogromna-576941 Да те заболи главата от милиони: Обявиха заплатите на Меси и Ронолдо, разликата е огромна], Gong.bg, 8 февруари 2020.</ref> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]) – 8 300 000 евро<br> 2. [[Кристиано Роналдо]] ([[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]) – 4 500 000 евро<br> 3. – 5. [[Неймар]] ([[Пари Сен Жермен]]), [[Антоан Гризман]] (Барселона) и [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] (Барселона) – 3 000 000 евро<br> 6. – 7. [[Гарет Бейл]] и [[Еден Азар]] ([[Реал Мадрид]]) – 2 500 000 евро<br> 8. [[Килиан Мбапе]] (Пари Сен Жармен) – 1 900 000 евро. == Източници == <references /> {{Международен футбол}} {{Световно първенство по футбол}} {{Европейско първенство по футбол}} {{УЕФА-отбори}} {{КАФ-отбори}} {{Купа на Азия}} {{АФК-отбори}} {{Копа Америка}} {{КОНМЕБОЛ-отбори}} {{КОНКАКАФ-отбори}} {{ОФК-отбори}} {{Европейски клубни турнири}} {{Футболни лиги на УЕФА}} {{Футболни лиги на КОНМЕБОЛ}} {{Български футбол}} {{портал|футбол}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Футбол]] bucnfrrn7znghzp3aavizv4epponczs 12398353 12398314 2024-10-29T11:27:30Z 37.63.4.91 Това е напра 12398353 wikitext text/x-wiki {{друго значение|отборния спорт|градчето в Северна Италия|Калчо (Италия)}} {{Спорт|futball}} '''Футболът''' ({{lang|en|на=от|football}}, от ''foot'', „крак“, и ''ball'', „топка“, буквално „кракотопка“) е [[отборен спорт]], който се играе от два отбора по 11 души със сферична [[топка]], която тежи от 400 до 450 грама. Футболът е най-известният спорт на света.<ref>{{cite book | last = Guttman | first = Allen | editor = Eric Dunning, Joseph A. Maguire, Robert E. Pearton | title = The Sports Process: A Comparative and Developmental Approach | year = 1993 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0880116242 | pages = 129 | chapter = The Diffusion of Sports and the Problem of Cultural Imperialism | chapterurl = http://books.google.com/books?id=tQY5wxQDn5gC&pg=PA129&lpg=PA129&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=6ns3wVUEGV&sig=SZPKYSDMJBrO1uV4mPxNbKyAuJY#PPA129,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Dunning | first = Eric | title = Sport Matters: Sociological Studies of Sport, Violence and Civilisation | year = 1999 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Routledge | location = London | isbn = 0415064139 | pages = 103 | chapter = The development of soccer as a world game | chapterurl = http://books.google.com/books?id=X3lX_LVBaToC&pg=PA105&lpg=PA105&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=ehee9Lr9o1&sig=nyvDhcrPoR8lXhYKE7k4CZYg_qU#PPA103,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Mueller | first = Frederick O. | coauthors = Robert C. Cantu, Steven P. Van Camp | title = Catastrophic Injuries in High School and College Sports | year = 1996 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0873226747 | pages = 57 | chapter = Team Sports | chapterurl = http://books.google.com/books?id=XG6AIHLtyaUC&pg=PA57&lpg=PA57&dq=soccer+most+popular+team+sport&source=web&ots=QzydYB5Am0&sig=w_ouIgmegjytYFfWy7k92guTNfU#PPA57,M1 }}</ref> Футболът е гейски спорт,измислено от гейбусът Иво Адолфович покрито с [[Трева|естествена]] или [[изкуствена трева]], като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва [[гол]]. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само [[вратар]]ите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крак и в редки случаи я пресрещат с тяло или с глава. Когато някой от полевите играчи (без вратаря) докосне топката с ръка главният съдия или отсъжда нарушение или показва червен или жълт картон на нарушителя. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с [[Дузпа|дузпи]]. Съвременният футбол води началото си от [[Англия]], където през 1863 година, след създаването на [[Футболна асоциация|Футболната асоциация]], са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация ([[ФИФА]]), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]], провеждано веднъж на четири години.<ref>{{cite web | url = http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archiveurl = http://web.archive.org/web/20061230124633/http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archivedate = 30 декември 2006 | title = 2002 FIFA World Cup TV Coverage | publisher = FIFA official website | date = 5 декември 2006 | accessdate = 6 януари 2008}}</ref> [[Файл:La mejor Hinchada de Futbol Argentino.jpg|250п|мини|Във футбола основната цел на феновете е да насърчат своя отбор по време на мача]] == Същност на играта == Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар. Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват ръцете си при възобновяване на играта с [[тъч]]. Те обикновено движат топката с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото, с изключение на ръцете.<ref name="fouls">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 12) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071011115718/http://fifa.com:80/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm |archive-date = 2007-10-11}}</ref> По време на игра, всички играчи могат да движат топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но не могат да получават топката в положение на [[засада (футбол)|засада]]. Обикновено футболистите се стремят да създават възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и у̀дари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее. Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията, а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.<ref name="restart">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 8) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070913142456/http://fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm |archive-date = 2007-09-13}}</ref> За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си, то той бива заместен от резервния. == История, развитие и значение == [[Файл:One Hundred Children in the Long Spring.jpg|дясно|170п|мини|Рисунка на деца, играещи на [[куджу]] по време на династията [[Сун]]]] Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните [[Китай]], [[Елада]] и [[Рим]] са се играли подобни игри. ФИФА има научни доказателства, че първата игра, подобна на футбола е [[куджу]], която се е играла за военно обучение в Китай през 300 – 200 г. пр.н.е. В [[Япония]] още се играе подобна игра, наречена ''„кемари“''. [[Файл:Football chapbook.png|ляво|мини|Футбол в английски учебник от XVIII в.]] Официално за родина на този [[спорт]] се приема [[Англия]], където са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се приема годината [[1863]]. Първите неофициални общи правила са създадени от университета [[Кеймбридж]] през 1846 г. През [[1880]] Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на връзка с [[Шотландия]], поканва последната заедно с [[Уелс]], [[Северна Ирландия]] и местните организации да сформират общ комитет. Първоначално, поради отказа на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват да се включат. Първото общо заседание се състои през [[1882]]. По това време само този комитет има право да изменя правилата на играта. На [[2 март]] [[1888]] г. ръководителят на английския отбор от [[Бирмингам]] [[Астън Вила]] праща писма до клубовете [[Блекбърн Роувърс]], [[Болтън Уондърърс]], [[Престън Норт Енд]] и [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]], в които изразява своето разочарование от факта, че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са достатъчни да запълнят целия годишен календар. Затова той представя идеята си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Първенството започва на [[8 септември]] [[1888]]. Първият шампион на Англия е [[Престън Норт Енд]], който печели и [[ФА Къп]] през същата година, без да допусне нито един гол в турнира. Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През [[1891]] г. се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). През [[1898]] се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол. В съвременната епоха по отношение на броя на играчите на всички нива футболът е на второ място по лека атлетика и заема първо място сред отборните спортове. Съвременната история на футболната топка започва в средата на деветнадесети век, когато Чарлз Гудиер проектира първата топка, направена от вулканизиран каучук. Седем години по-късно, през 1862 г., друг изобретател, Ричард Линдън, създава първата надуваема гумена камера за топка. По-късно Линдън разработи помпа за камерата и на изложба в Лондон неговото изобретение спечели златен медал във футбола. [[Файл:Football world popularity.png|център|мини|556п|Карта, показваща популярността на футбола по света]] Футболът се играе всеки ден от милиони хора в повече от 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на известността му. В много части на света, най-вече в [[Европа]], [[Южна Америка]] и все повече в [[Африка]], футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или просто наблюдават футболните мачове по [[телевизия]]та, в [[Интернет]] или като слушатели по [[радио]]то. Медийните права за излъчването на футболни срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се финансират. [[Котдивоарска гражданска война|Котдивоарската гражданска война]] е приведена до временно примирие, след като [[Национален отбор по футбол на Кот д'Ивоар|националния отбор]] се класира за финалите на Световното първенство през [[2006]] година. С противоположен заряд са събитията от [[1969]] година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар. [[Футболна война]] между [[Ел Салвадор]] и [[Хондурас]]. == Играчи и екипировка == Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи – един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора – постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са: * [[Вратар]] – играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист. * [[Защитник (футбол)|Защитници]] (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) – задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на „крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници. * [[Полузащитник|Полузащитници]] (още халфове – разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по широчината на полето) – изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката. * [[Нападател]]и (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) – осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на топката към тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете. Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 cm – от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99. == Правила, нарушения и термини във футбола == Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т.нар. голлиния и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на [[вратар]], [[Защитник (футбол)|защитници]], [[полузащитник|полузащитници]] ({{lang|en|midfielder}} – играч в средата на терена) и [[нападател]]и. Всеки пост има определени функции – вратарят пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол). Футболът се играе най-вече с [[крак]]а ({{lang|en|foot}} – „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от [[организъм|тялото]] си, освен ръцете, за да играят с [[футболна топка|топката]]. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда [[дузпа]] – `лице в лице` с вратаря – която е пряк удар към вратата от 11 метра. Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител – тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „[[Златен гол|златния]]“ или „[[Сребърен гол|сребърния гол]]“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи – по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref> === Жълт и червен картон === [[Файл:Yellow card.svg|мини|50п|Жълт картон]] [[Файл:Red card.svg|мини|50п|Червен картон]] Жълтият и червеният картон са въведени през [[1970]] г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до [[червен картон]], от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване – играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон. [[Файл:Aachen, Tivoli, Eckfahne.jpg|мини|100п|Място за изпълнение на корнер]] === Ъглов удар (корнер, корнър) === Характеристиките на ъгловия удар са описани в параграф 17 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Корнер]]ът ({{lang|en|на=от|corner}} – „ъгъл“) е вид статично положение във футбола и един от начините за подновяване на играта, който се присъжда при изваждане на топката отвъд линията на защитаваната от отбора врата, в това число и в случаите, когато тя е влязла във вратата, но правилата не допускат да бъде отсъден (авто)гол. От ъглов удар може директно да бъде отбелязан гол, но не и автогол. [[Файл:Cornerkick.jpg|ляво|мини|240п|Футболист изпълнява ъглов удар]] Топката се поставя в ъгъла, който е по-близо до мястото, от което топката е излязла от игра. като трябва да бъде в границите на сектора, ограничен от дъгата за изпълнение на ъглов удар с радиус 1 [[ярд]] (91 см.). Всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на [[жълт картон]]. Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. Както при останалите статични положения изпълняващият удара няма право да играе повторно с топката преди това да е направил някой друг играч. Нарушаването на това правило се наказва с [[непряк свободен удар]]. === Странично хвърляне (тъч) === [[Тъч]]ът ({{lang|en|на=от|touch}} – „докосвам, пипам“) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на [[футболно игрище|игрището]], през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита. === Фаул === [[Фал във футбола|Фаулът]] ({{lang|en|на=от|foul}} – „нарушение“) е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фаул се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилия се играч. === Аут === [[Аут]] ({{lang|en|на=от|out}} – „навън“) се нарича положение, при което [[топка]]та е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на [[игрище]]то, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор. === Гол === [[Файл:Soccer Youth Goal Keeper.jpg|мини|260п|Детето (вратар) отскача, за да спаси топката, иначе противниците ще отбележат [[гол]] (точка) в своя полза]] [[Гол]] ({{lang|en|на=от|goal}} – „цел“) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя. === Наказателен удар (Дузпа) === {{основна|Дузпа}} Характеристиките на дузпата са описани в параграф 14 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> Дузпа ({{lang|fr|на=от|douze pas}}, ''дванадесет крачки'', {{lang|en|Penalty}}, ''наказание'') е наказателен удар във футболната игра, който по същество представлява частен случай на прекия свободен удар, доколкото се присъжда при извършване на същите нарушения, но когато те са в границите на собственото наказателно поле. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от голлинията. Преди топката да бъде вкарана в игра, всички играчи с изключение на изпълняващия удара трябва да се намират извън наказателното поле, зад линията, на която се намира точката за изпълнение на дузпа и на минимум 9.15 m (10 ярда) от нея. Преди изпълнението на дузпата вратарят трябва да е застанал на голлинията, но има правото да се движи по нея. Ако бъде отсъдена [[дузпа]] в самия край на полувремето или срещата, игровото време трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. Дузпата се изпълнява само след като съдията даде сигнал със съдийската [[свирка]]. В случай че някой от играчите навлезе в наказателното поле преди изпълнителят да е отправил удар към вратата или вратарят се придвижи напред спрямо голлинията, решението на съдията дали изпълнението трябва да се повтори или не, е винаги във вреда на нарушилия правилата. === Автогол === '''[[Автогол]]''' е термин във футбола и в други отборни [[спорт]]ове, който означава [[гол]], отбелязан от играч във вратата на своя отбор. === Засада === Характеристиките на засадата са описани в параграф 11 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Засада]]та ({{lang|en|offside}}, ''извън страната'') представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато е по-близко до линията на вратата на противника отколкото топката и предпоследния играч в отбраната на противниковия отбор като едновременно с това по някакъв начин влияе на развитието на играта. Засада не се отсъжда, когато: * Играчът се намира в отбраняваната от неговия отбор половина на игрището * Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи, с които атакуващият да е на една линия * Топката се получава след удар от вратата, след изпълнение на тъч (от страничната линия), или след изпълнение на ъглов удар * Когато при подаването топката е по-близо до линията на вратата от получаващия играч (т.е. получаващият я играч е зад линията на топката) Засадата се отбелязва от съдията едва когато той установи, че играчът, попаднал в положение на засада, влияе на развитието на играта. Засадата се санкционира с непряк свободен удар в полза на защитаващия се отбор. === Свободни удари === '''Свободен удар''' ({{lang|en|free kick}}, ''свободен удар с крак'') се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа: ==== Непряк свободен удар ==== Характеристиките на непрекия свободен удар са описани в параграфи 12 и 13 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[непряк свободен удар]] се отсъжда при засада, опасна игра (при изричното условие, че няма съприкосновение с противника), препречване пътя на противников играч, когато футболист пречи на вратаря на противника да вкара топката в игра, както и при някои нарушения на вратаря: ако отиграе с ръка топка, върната с крак от футболист от неговия отбор, ако отиграе с ръка топката от тъч, изпълнен от негов съотборник, ако задържи топката в ръце за повече от шест секунди, или ако повторно играе с топката с ръце, след като вече веднъж се е освободил от нея. Непрекият свободен удар се изпълнява от произволна точка в наказателното поле на отбора, в чиято полза е отсъден (ако нарушението е направено в неговите граници) или от точното място на нарушението, с изключение на случаите когато то е във вратарското поле на санкционирания отбор – в такъв случай се изпълнява от най-близката точка от линията на вратарското поле; при това играчите на отбора, извършил нарушение, с цел да попречат на директния обстрел обикновено се нареждат на голлинията. От непряк свободен удар не може директно да бъде отбелязан гол – ако при неговото изпълнение топката (без с нея да е играл някой друг освен изпълняващия удара) попадне в противниковата врата се отсъжда аут, а ако попадне в собствената – ъглов удар. ==== Пряк свободен удар ==== [[Файл:Freistoss-RB Salzburg-18-09-2005.jpg|мини|250п|Снимка, илюстрираща пряк свободен удар]] [[Пряк свободен удар]] се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м (10 [[ярд]]а*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта. === Пас === [[Пас]] ({{lang|en|pass}}, ''подавам на'') се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190311/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190408/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704014712/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704015708/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm }}</ref> == Техники (тактики) и схеми на игра във футбола == * '''Стена''' – Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им. * '''Персонално покритие''' – Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели. * '''Пласиране''' – Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновременно на позиция, в която могат да „очакват“ топката, и индивидуално. * '''Двойно подаване''' – Игра между двама играчи за преодоляване на противника – подаване от единия на другия и връщане обратно към него, след като той междувременно е пробягал известно разстояние. При това движение се образува „триъгълник“. * '''Италианска система''' – При този вид техника двама защитници действат пред вратата, двама странични (крайни) полузащитници покриват крилата на противника, а централният полузащитник играе изтеглен назад (либеро; метач), като покрива оголените от стоперите зони и изчиства преминалите през тях топки. Негова задача е също така да изнася топката. В съвременния футбол много малко отбори играят с либеро. * '''Шпагат''' – Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад. == Футболно игрище == Всички характеристики на игралното поле са описани в параграф 1 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf |заглавие=www.bfunion.bg |достъп_дата=2017-04-01 |архив_дата=2017-12-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171214234405/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf }}</ref> Доколкото исторически правилата са формулирани за пръв път в [[Англия]] и са признати от четирите британски футболни организации, включително и от [[IFAB]], първоначално стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици. Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти (последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорещите страни като [[Великобритания]] например все още използват старите имперски мерни единици. '''Дължината''' на игрището за международни мачове е от порядъка на 100 – 110 m, а ширината – 64 – 75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат дължина 90 – 120 m и 45 – 90 m ширина, стига да не се получава квадрат. [[Файл:Footballpitch.png|център|600п|мини|Схема на стандартното футболно игрище]] Очертанията по дължината на полето се наричат странични линии (разг. още тъчлинии, сайдлинии), докато тези по неговата ширина – линии на вратата (разг. аутлинии). '''Гредата''' е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 cm. '''Вратата''' е ограничено с две вертикални стълба и една напречна греда пространство, в което при попадане на топката се отбелязва гол. Тя има ширина 7,32 m (8 ярда) и височина 2,44 m. (8 фута). Частта от аутлинията, обособена от вратата се нарича голлиния. Вратите са с формата на правоъгълник и се поставят в средата на двете аутлинии. '''Средната линия''' е тази, която минава през центъра на игрището. С термина '''наказателно поле''' се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 m (18 ярда), всяка отстояща на 16,5 m (18 ярда) от съответната странична греда на вратата, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. '''Вратарското поле''' е част от наказателното и представлява четириъгълник със странични линии по 5,50 m (6 ярда), всяка отстояща на 5,50 m от съответната странична греда на вратата. '''Дъга''' се нарича очертанието пред наказателното поле, което осигурява дистанцията от топката, която трябва да спазват играчите при изпълнение на дузпа. Тя представлява част от окръжност с радиус 9,15 m (10 ярда) и център точката за изпълнение на дузпа. '''Централният кръг''' е част от игрището с радиус 9,15 m (10 ярда). Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на пръв удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което играч от отбора получил правото да започне играта застава в него и осъществява първия удар по топката. Всички останали футболисти трябва да бъдат извън централния кръг, докато топката не влезе в игра. '''Ъглово поле''' е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 m и център – ъгловата точка. '''Ъгловата дъга''' се очертава с радиус 1 m от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар (корнера). Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 cm. Флагът (има се предвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 cm, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх. Игрището може да е затревено със специално поддържана трева или да е с изкуствена трева, която не се нуждае от поддръжка. В случай, когато игрището е със синтетично покритие, то трябва да е зелено на цвят. Линиите, с които се очертават границите на игрището, трябва да са ярко видими (най-често бели на цвят) и с ширина не повече от 12 cm. == Ръководни структури, организации и първенства == {{колони|2| * [[ФИФА]] * [[Световно първенство по футбол]] * [[УЕФА]] * [[Европейско първенство по футбол]] * [[Шампионска лига]] * [[КЕШ]] * [[Английски футбол]] * [[БФС]] * [[А футболна група]] * [[Втора професионална футболна лига|Б футболна група]] :* [[Източна Б футболна група]] :* [[Западна Б футболна група]] * [[Купа на България]] * [[Суперкупата на България]] }} == Най-добрите футболисти == Съществуват много класации за най-добри футболисти в историята на футбола. Съставени са от различни институции, за различни периоди от време и по различни критерии, и като такива не са лишени от субективизъм. === Идеалният тим от най-добрите футболисти за ХХ век === Класиране на най-добрите играчи за ХХ век по версии на: {{col-begin}} {{col-2}} '''Списание [[„Плакар“]] ([[Бразилия]])''' от ноември 1999 г.:<ref>{{cite web|title=Placar's 100 Craques do Século|url=http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#placar100|publisher=rsssf.com|date=5 февраля 2001|accessdate=26 септември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/615rAhjyS|archivedate=21 август 2011}}</ref><br> 1. [[Пеле|Едсон Арантес до Насименто – Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона|Диего Армандо Марадона]] ([[Аржентина]])<br> 3. [[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])<br> 4. [[Гаринча|Мануел Франциско дос Сантос – Гаринча]] (Бразилия)<br> 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]])<br> 6. [[Алфредо ди Стефано|Алфредо Ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] ([[Унгария]])<br> 8. [[Мишел Платини]] ([[Франция]])<br> 9. [[Еузебио|Еузебио Ферейра да Силва]] ([[Португалия]])<br> 10. [[Ромарио|Ромарио де Соуса Фариа]] (Бразилия)<br> 11. [[Лев Яшин]] ([[Русия]]) {{col-2}} '''Списание [[„Франс футбол“]] ([[Франция]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 9. [[Зико|Артур Антунес Коимбра – Зико]] (Бразилия)<br> 10.-11. [[Герд Мюлер]] (Германия)<br> 10.-11. [[Лев Яшин]] (Русия). {{col-end}} {{колони|2| '''Списание [[„World Soccer“]] ([[Англия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#planete50 The Best x Players of the Century/All-Time, Author: Karel Stokkermans], Last updated: 23 Dec 2015</ref><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Джордж Бест]] ([[Северна Ирландия]])<br> 9. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 10. [[Еузебио]] (Португалия)<br> 11. [[Лев Яшин]] (Русия) '''Списание [[„Гуерин спортиво“]] ([[Италия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 4. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 5. [[Джузепе Меаца]] (Италия)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Валентино Мацола]] (Италия)<br> 8. [[Хуан Скиафино]] ([[Уругвай]])<br> 9. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 11. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> }} {{колони|2| '''Списание „Дейли Мейл“ ([[Англия]])''' от 2009 г., публикувана в сайтове '''„Winner.bg“'''<ref>[http://www.winner.bg/analisys/read8679.html Вижте 10-те най-велики играчи в историята на футбола] {{webarchive|url = http://web.archive.org/web/20160114082602/http://www.winner.bg:80/analisys/read8679.html |date = 2016-01-14 }}, 5 юни 2009, 16:00 ч.</ref> и '''„САЩ 94“ ([[България]])'''<ref name="САЩ 94">[http://usa94bg.blogspot.bg/p/v-behaviorurldefaultvmlo.html Десетте най-добри футболисти на света], посетен на 30 януари 2016.</ref>:<br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Джордж Бест]] (Северна Ирландия)<br> 5. [[Зинедин Зидан]] (Франция)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 8. [[Боби Чарлтън]] (Англия)<br> 9. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> '''КОМПЛЕКСНО КЛАСИРАНЕ <br>от петте класации'''<br> 1. '''[[Пеле]]''' (Бразилия)<br> 2. '''[[Диего Марадона]]''' (Аржентина)<br> 3. '''[[Йохан Кройф]]''' (Нидерландия)<br> 4. '''[[Алфредо ди Стефано]]''' (Аржентина)<br> 5. '''[[Ференц Пушкаш]]''' (Унгария)<br> 6. '''[[Франц Бекенбауер]]''' (Германия)<br> 7. '''[[Мишел Платини]]''' (Франция)<br> 8. '''[[Гаринча]]''' (Бразилия)<br> 9. '''[[Марко ван Бастен]]''' (Нидерландия)<br> 10.-11. '''[[Еузебио]]''' (Португалия), '''[[Зико]]''' (Бразилия)<br> 12.-13. '''[[Боби Чарлтън]]''' (Англия), '''[[Лев Яшин]]''' (Русия)<br> }} '''Списание [[„Футбол Интернационал“]] ([[Нидерландия]])''' – отбор от най-добрите футболисти на всеки пост по системата 4-3-3:<ref name="rsssf"/> # [[Лев Яшин]] ([[Русия]]); # [[Карлос Алберто Торес]] ([[Бразилия]]); # [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]); # [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]); # [[Франк Рийкард]] (Нидерландия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Гаринча]] (Бразилия); # [[Алфредо ди Стефано]] ([[Аржентина]]); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Франсиско Хенто]] ([[Испания]]). === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 1992 – 2002 г. === 1. [[Оливер Кан]] ([[Германия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франк де Бур]] ([[Нидерландия]]); 5. [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]) 4. [[Роберто Карлош]] (Бразилия);<br> 7. [[Дейвид Бекъм]] ([[Англия]]); 6. [[Марсел Десаи]] (Франция); 8. [[Луиш Фиго]] ([[Португалия]]); 10. [[Зинедин Зидан]] (Франция);<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 11. [[Ривалдо]] (Бразилия).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години">[http://www.gol.bg/chitatelski/2013-02-07/nay-dobrite-futbolisti-za-poslednite-20-godini-chast-vtora Най-добрите футболисти за последните 20 години – част втора, Дрийм тима за периода 2002 – 2012], gol.bg, 7 февруари 2013 | 21:27.</ref> === Най-добрите футболисти в света през XXI век === '''Сайт „VBOX7“ ([[България]])''' от 2008 г.:<ref>[http://vbox7.com/play:239e814a 10-те най-добри Футболисти в света], vbox7.com, 25.11.2008.]</ref><br> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]);<br> 2. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]);<br> 3. '''[[Стивън Джерард]]''' ([[Англия]]);<br> 4. '''[[Сеск Фабрегас]]''' ([[Испания]]);<br> 5. '''[[Фернандо Торес]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Робиньо]]''' ([[Бразилия]]);<br> 7. '''[[Самуел Ето'о]]''' ([[Камерун]]);<br> 8. '''[[Кака (футболист)|Кака]]''' (Бразилия);<br> 9. '''[[Шави Ернандес]]''' (Испания);<br> 10. '''[[Роналдиньо]]''' (Бразилия).<br> === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 2002 – 2012 г. === 1. [[Икер Касияс]] ([[Испания]]);<br> 2. [[Серхио Рамос]] (Испания); 3. [[Фабио Канаваро]] ([[Италия]]); 5. [[Алесандро Неста]] (Италия); 4. [[Филип Лам]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Чаби Алонсо]] (Испания); 8. [[Шави]] (Испания); 10. [[Роналдиньо]] ([[Бразилия]]); 11. [[Райън Гигс]] ([[Уелс]]);<br> 7. [[Кристиано Роналдо]] ([[Португалия]]); 9. [[Лионел Меси]] ([[Аржентина]]).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години"/> === Идеалният тим от най-добрите футболисти за XXI век === През януари 2012 г. Европейската футболна централа [[УЕФА]] съставя символичен отбор на XXI век. Тимът е комплектован въз основа на 11 ежегодни анкети сред феновете, провеждани от началото на века на сайта на УЕФА.<ref>[http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html Вижте отборът на 21 век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160205093657/http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html |date=2016-02-05 }}, winner.bg, 18 януари 2012, 20:00 ч.</ref> 1. '''[[Икер Касияс]]''' ([[Испания]]);<br> 2. '''[[Дани Алвеш]]''' ([[Бразилия]]); 3. '''[[Джон Тери]]''' ([[Англия]]); 5. '''[[Алесандро Неста]]''' ([[Италия]]); 4. '''[[Карлес Пуйол]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Андрес Иниеста]]''' (Испания); 8. '''[[Шави]]''' (Испания); 10. '''[[Зинедин Зидан]]''' ([[Франция]]);<br> 7. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]); 9. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]); 11. '''[[Тиери Анри]]''' (Франция). Резерви: [[Джанлуиджи Буфон]] (Италия), [[Кака (футболист)|Кака]] и [[Роналдиньо]] (Бразилия), [[Стивън Джерард]] (Англия) и [[Павел Недвед]] ([[Чехия]]). === Идеалният отбор от 11 живи легенди на футбола === Публикуван е в Sportinglife.bg на 17 декември 2015 г.<ref>[http://sportinglife.bg/article/4030-Idealniyat-tim-ot-11-zhivi-legendi-na-futbola?page=2 Идеалният тим от 11 живи легенди на футбола], Sportinglife.bg, 17 декември 2015, 17:30 ч.</ref> Включва живи футболисти, завършили кариерата си.<br> 1. [[Дино Дзоф]] ([[Италия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франко Барези]] (Италия); 4. [[Паоло Малдини]] (Италия); 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Боби Чарлтън]] ([[Англия]]) [† [[2023]] г.]; 7. [[Зинедин Зидан]] ([[Франция]]); 8. ''[[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])'' [† [[2016]] г.];<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 10. ''[[Пеле]] (Бразилия)'' [† [[2022]] г.]; 11. ''[[Диего Марадона]] ([[Аржентина]])'' [† [[2020]] г.]. === Идеалният отбор на „Франс футбол“ за всички времена === Френското списание „[[Франс футбол]]“ обявява идеалния отбор за всички времена по системата 3-4-3 с двама дефанзивни и двама офанзивни халфове. Имената на играчите в състава са избрани след гласуване от 140 журналисти от цял свят.<ref>[https://dsport.bg/france-football-obavi-idealnia-otbor-za-vsichki-vremena.html France Football обяви „Идеалния отбор“ за всички времена], Dsport, 14 декември 2020.</ref> # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Паоло Малдини]] (Италия); # [[Лотар Матеус]] (Германия); # [[Шави]] (Испания); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Роналдо]] (Бразилия); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина). В състава липсват футболисти от Франция, Англия и Нидерландия. === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена === Въз основа на направените класации идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена може да включва следните футболисти: # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Фабио Канаваро]] (Италия); # [[Серхио Рамос]] (Испания); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Мишел Платини]] (Франция); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Пеле]] (Бразилия). Резерви: [[Икер Касияс]] (Испания); [[Паоло Малдини]] и [[Алесандро Неста]] (Италия); [[Шави Ернандес]] и [[Андрес Иниеста]] (Испания), [[Зинедин Зидан]] (Франция), [[Стивън Джерард]] и [[Боби Чарлтън]] (Англия); [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина), [[Ференц Пушкаш]] (Унгария), [[Гаринча]] (Бразилия). === Най-скъпо платените футболисти === С течение на времето класата на професионалните футболисти все по-силно се отразява на заплащането им. Естествено, то зависи и от финансовите възможности на клубовете, в които играят. Според данни от френското спортно издание „L'Equipe“, през 2019 г. с най-висока брутна месечна заплата са били следните футболисти:<ref>[https://gong.bg/football-sviat/italia/multimedia/video/obiaviha-zaplatite-na-mesi-i-ronoldo-razlikata-e-ogromna-576941 Да те заболи главата от милиони: Обявиха заплатите на Меси и Ронолдо, разликата е огромна], Gong.bg, 8 февруари 2020.</ref> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]) – 8 300 000 евро<br> 2. [[Кристиано Роналдо]] ([[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]) – 4 500 000 евро<br> 3. – 5. [[Неймар]] ([[Пари Сен Жермен]]), [[Антоан Гризман]] (Барселона) и [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] (Барселона) – 3 000 000 евро<br> 6. – 7. [[Гарет Бейл]] и [[Еден Азар]] ([[Реал Мадрид]]) – 2 500 000 евро<br> 8. [[Килиан Мбапе]] (Пари Сен Жармен) – 1 900 000 евро. == Източници == <references /> {{Международен футбол}} {{Световно първенство по футбол}} {{Европейско първенство по футбол}} {{УЕФА-отбори}} {{КАФ-отбори}} {{Купа на Азия}} {{АФК-отбори}} {{Копа Америка}} {{КОНМЕБОЛ-отбори}} {{КОНКАКАФ-отбори}} {{ОФК-отбори}} {{Европейски клубни турнири}} {{Футболни лиги на УЕФА}} {{Футболни лиги на КОНМЕБОЛ}} {{Български футбол}} {{портал|футбол}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Футбол]] 2j3e3uftr56i88d6flfobn0c51aem5t 12398363 12398353 2024-10-29T11:38:52Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/37.63.4.91|редакции на 37.63.4.91]] ([[User talk:37.63.4.91|б]].), към версия на 37.63.6.125 12398314 wikitext text/x-wiki {{друго значение|отборния спорт|градчето в Северна Италия|Калчо (Италия)}} {{Спорт|futball}} '''Футболът''' ({{lang|en|на=от|football}}, от ''foot'', „крак“, и ''ball'', „топка“, буквално „кракотопка“) е [[отборен спорт]], който се играе от два отбора по 11 души със сферична [[топка]], която тежи от 400 до 450 грама. Футболът е най-известният спорт на света.<ref>{{cite book | last = Guttman | first = Allen | editor = Eric Dunning, Joseph A. Maguire, Robert E. Pearton | title = The Sports Process: A Comparative and Developmental Approach | year = 1993 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0880116242 | pages = 129 | chapter = The Diffusion of Sports and the Problem of Cultural Imperialism | chapterurl = http://books.google.com/books?id=tQY5wxQDn5gC&pg=PA129&lpg=PA129&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=6ns3wVUEGV&sig=SZPKYSDMJBrO1uV4mPxNbKyAuJY#PPA129,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Dunning | first = Eric | title = Sport Matters: Sociological Studies of Sport, Violence and Civilisation | year = 1999 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Routledge | location = London | isbn = 0415064139 | pages = 103 | chapter = The development of soccer as a world game | chapterurl = http://books.google.com/books?id=X3lX_LVBaToC&pg=PA105&lpg=PA105&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=ehee9Lr9o1&sig=nyvDhcrPoR8lXhYKE7k4CZYg_qU#PPA103,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Mueller | first = Frederick O. | coauthors = Robert C. Cantu, Steven P. Van Camp | title = Catastrophic Injuries in High School and College Sports | year = 1996 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0873226747 | pages = 57 | chapter = Team Sports | chapterurl = http://books.google.com/books?id=XG6AIHLtyaUC&pg=PA57&lpg=PA57&dq=soccer+most+popular+team+sport&source=web&ots=QzydYB5Am0&sig=w_ouIgmegjytYFfWy7k92guTNfU#PPA57,M1 }}</ref> Футболът е гейски спорт, покрито с [[Трева|естествена]] или [[изкуствена трева]], като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва [[гол]]. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само [[вратар]]ите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крак и в редки случаи я пресрещат с тяло или с глава. Когато някой от полевите играчи (без вратаря) докосне топката с ръка главният съдия или отсъжда нарушение или показва червен или жълт картон на нарушителя. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с [[Дузпа|дузпи]]. Съвременният футбол води началото си от [[Англия]], където през 1863 година, след създаването на [[Футболна асоциация|Футболната асоциация]], са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация ([[ФИФА]]), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]], провеждано веднъж на четири години.<ref>{{cite web | url = http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archiveurl = http://web.archive.org/web/20061230124633/http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archivedate = 30 декември 2006 | title = 2002 FIFA World Cup TV Coverage | publisher = FIFA official website | date = 5 декември 2006 | accessdate = 6 януари 2008}}</ref> [[Файл:La mejor Hinchada de Futbol Argentino.jpg|250п|мини|Във футбола основната цел на феновете е да насърчат своя отбор по време на мача]] == Същност на играта == Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар. Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват ръцете си при възобновяване на играта с [[тъч]]. Те обикновено движат топката с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото, с изключение на ръцете.<ref name="fouls">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 12) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071011115718/http://fifa.com:80/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm |archive-date = 2007-10-11}}</ref> По време на игра, всички играчи могат да движат топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но не могат да получават топката в положение на [[засада (футбол)|засада]]. Обикновено футболистите се стремят да създават възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и у̀дари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее. Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията, а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.<ref name="restart">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 8) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070913142456/http://fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm |archive-date = 2007-09-13}}</ref> За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си, то той бива заместен от резервния. == История, развитие и значение == [[Файл:One Hundred Children in the Long Spring.jpg|дясно|170п|мини|Рисунка на деца, играещи на [[куджу]] по време на династията [[Сун]]]] Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните [[Китай]], [[Елада]] и [[Рим]] са се играли подобни игри. ФИФА има научни доказателства, че първата игра, подобна на футбола е [[куджу]], която се е играла за военно обучение в Китай през 300 – 200 г. пр.н.е. В [[Япония]] още се играе подобна игра, наречена ''„кемари“''. [[Файл:Football chapbook.png|ляво|мини|Футбол в английски учебник от XVIII в.]] Официално за родина на този [[спорт]] се приема [[Англия]], където са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се приема годината [[1863]]. Първите неофициални общи правила са създадени от университета [[Кеймбридж]] през 1846 г. През [[1880]] Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на връзка с [[Шотландия]], поканва последната заедно с [[Уелс]], [[Северна Ирландия]] и местните организации да сформират общ комитет. Първоначално, поради отказа на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват да се включат. Първото общо заседание се състои през [[1882]]. По това време само този комитет има право да изменя правилата на играта. На [[2 март]] [[1888]] г. ръководителят на английския отбор от [[Бирмингам]] [[Астън Вила]] праща писма до клубовете [[Блекбърн Роувърс]], [[Болтън Уондърърс]], [[Престън Норт Енд]] и [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]], в които изразява своето разочарование от факта, че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са достатъчни да запълнят целия годишен календар. Затова той представя идеята си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Първенството започва на [[8 септември]] [[1888]]. Първият шампион на Англия е [[Престън Норт Енд]], който печели и [[ФА Къп]] през същата година, без да допусне нито един гол в турнира. Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През [[1891]] г. се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). През [[1898]] се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол. В съвременната епоха по отношение на броя на играчите на всички нива футболът е на второ място по лека атлетика и заема първо място сред отборните спортове. Съвременната история на футболната топка започва в средата на деветнадесети век, когато Чарлз Гудиер проектира първата топка, направена от вулканизиран каучук. Седем години по-късно, през 1862 г., друг изобретател, Ричард Линдън, създава първата надуваема гумена камера за топка. По-късно Линдън разработи помпа за камерата и на изложба в Лондон неговото изобретение спечели златен медал във футбола. [[Файл:Football world popularity.png|център|мини|556п|Карта, показваща популярността на футбола по света]] Футболът се играе всеки ден от милиони хора в повече от 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на известността му. В много части на света, най-вече в [[Европа]], [[Южна Америка]] и все повече в [[Африка]], футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или просто наблюдават футболните мачове по [[телевизия]]та, в [[Интернет]] или като слушатели по [[радио]]то. Медийните права за излъчването на футболни срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се финансират. [[Котдивоарска гражданска война|Котдивоарската гражданска война]] е приведена до временно примирие, след като [[Национален отбор по футбол на Кот д'Ивоар|националния отбор]] се класира за финалите на Световното първенство през [[2006]] година. С противоположен заряд са събитията от [[1969]] година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар. [[Футболна война]] между [[Ел Салвадор]] и [[Хондурас]]. == Играчи и екипировка == Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи – един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора – постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са: * [[Вратар]] – играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист. * [[Защитник (футбол)|Защитници]] (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) – задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на „крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници. * [[Полузащитник|Полузащитници]] (още халфове – разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по широчината на полето) – изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката. * [[Нападател]]и (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) – осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на топката към тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете. Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 cm – от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99. == Правила, нарушения и термини във футбола == Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т.нар. голлиния и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на [[вратар]], [[Защитник (футбол)|защитници]], [[полузащитник|полузащитници]] ({{lang|en|midfielder}} – играч в средата на терена) и [[нападател]]и. Всеки пост има определени функции – вратарят пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол). Футболът се играе най-вече с [[крак]]а ({{lang|en|foot}} – „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от [[организъм|тялото]] си, освен ръцете, за да играят с [[футболна топка|топката]]. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда [[дузпа]] – `лице в лице` с вратаря – която е пряк удар към вратата от 11 метра. Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител – тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „[[Златен гол|златния]]“ или „[[Сребърен гол|сребърния гол]]“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи – по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref> === Жълт и червен картон === [[Файл:Yellow card.svg|мини|50п|Жълт картон]] [[Файл:Red card.svg|мини|50п|Червен картон]] Жълтият и червеният картон са въведени през [[1970]] г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до [[червен картон]], от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване – играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон. [[Файл:Aachen, Tivoli, Eckfahne.jpg|мини|100п|Място за изпълнение на корнер]] === Ъглов удар (корнер, корнър) === Характеристиките на ъгловия удар са описани в параграф 17 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Корнер]]ът ({{lang|en|на=от|corner}} – „ъгъл“) е вид статично положение във футбола и един от начините за подновяване на играта, който се присъжда при изваждане на топката отвъд линията на защитаваната от отбора врата, в това число и в случаите, когато тя е влязла във вратата, но правилата не допускат да бъде отсъден (авто)гол. От ъглов удар може директно да бъде отбелязан гол, но не и автогол. [[Файл:Cornerkick.jpg|ляво|мини|240п|Футболист изпълнява ъглов удар]] Топката се поставя в ъгъла, който е по-близо до мястото, от което топката е излязла от игра. като трябва да бъде в границите на сектора, ограничен от дъгата за изпълнение на ъглов удар с радиус 1 [[ярд]] (91 см.). Всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на [[жълт картон]]. Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. Както при останалите статични положения изпълняващият удара няма право да играе повторно с топката преди това да е направил някой друг играч. Нарушаването на това правило се наказва с [[непряк свободен удар]]. === Странично хвърляне (тъч) === [[Тъч]]ът ({{lang|en|на=от|touch}} – „докосвам, пипам“) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на [[футболно игрище|игрището]], през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита. === Фаул === [[Фал във футбола|Фаулът]] ({{lang|en|на=от|foul}} – „нарушение“) е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фаул се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилия се играч. === Аут === [[Аут]] ({{lang|en|на=от|out}} – „навън“) се нарича положение, при което [[топка]]та е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на [[игрище]]то, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор. === Гол === [[Файл:Soccer Youth Goal Keeper.jpg|мини|260п|Детето (вратар) отскача, за да спаси топката, иначе противниците ще отбележат [[гол]] (точка) в своя полза]] [[Гол]] ({{lang|en|на=от|goal}} – „цел“) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя. === Наказателен удар (Дузпа) === {{основна|Дузпа}} Характеристиките на дузпата са описани в параграф 14 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> Дузпа ({{lang|fr|на=от|douze pas}}, ''дванадесет крачки'', {{lang|en|Penalty}}, ''наказание'') е наказателен удар във футболната игра, който по същество представлява частен случай на прекия свободен удар, доколкото се присъжда при извършване на същите нарушения, но когато те са в границите на собственото наказателно поле. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от голлинията. Преди топката да бъде вкарана в игра, всички играчи с изключение на изпълняващия удара трябва да се намират извън наказателното поле, зад линията, на която се намира точката за изпълнение на дузпа и на минимум 9.15 m (10 ярда) от нея. Преди изпълнението на дузпата вратарят трябва да е застанал на голлинията, но има правото да се движи по нея. Ако бъде отсъдена [[дузпа]] в самия край на полувремето или срещата, игровото време трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. Дузпата се изпълнява само след като съдията даде сигнал със съдийската [[свирка]]. В случай че някой от играчите навлезе в наказателното поле преди изпълнителят да е отправил удар към вратата или вратарят се придвижи напред спрямо голлинията, решението на съдията дали изпълнението трябва да се повтори или не, е винаги във вреда на нарушилия правилата. === Автогол === '''[[Автогол]]''' е термин във футбола и в други отборни [[спорт]]ове, който означава [[гол]], отбелязан от играч във вратата на своя отбор. === Засада === Характеристиките на засадата са описани в параграф 11 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Засада]]та ({{lang|en|offside}}, ''извън страната'') представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато е по-близко до линията на вратата на противника отколкото топката и предпоследния играч в отбраната на противниковия отбор като едновременно с това по някакъв начин влияе на развитието на играта. Засада не се отсъжда, когато: * Играчът се намира в отбраняваната от неговия отбор половина на игрището * Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи, с които атакуващият да е на една линия * Топката се получава след удар от вратата, след изпълнение на тъч (от страничната линия), или след изпълнение на ъглов удар * Когато при подаването топката е по-близо до линията на вратата от получаващия играч (т.е. получаващият я играч е зад линията на топката) Засадата се отбелязва от съдията едва когато той установи, че играчът, попаднал в положение на засада, влияе на развитието на играта. Засадата се санкционира с непряк свободен удар в полза на защитаващия се отбор. === Свободни удари === '''Свободен удар''' ({{lang|en|free kick}}, ''свободен удар с крак'') се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа: ==== Непряк свободен удар ==== Характеристиките на непрекия свободен удар са описани в параграфи 12 и 13 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[непряк свободен удар]] се отсъжда при засада, опасна игра (при изричното условие, че няма съприкосновение с противника), препречване пътя на противников играч, когато футболист пречи на вратаря на противника да вкара топката в игра, както и при някои нарушения на вратаря: ако отиграе с ръка топка, върната с крак от футболист от неговия отбор, ако отиграе с ръка топката от тъч, изпълнен от негов съотборник, ако задържи топката в ръце за повече от шест секунди, или ако повторно играе с топката с ръце, след като вече веднъж се е освободил от нея. Непрекият свободен удар се изпълнява от произволна точка в наказателното поле на отбора, в чиято полза е отсъден (ако нарушението е направено в неговите граници) или от точното място на нарушението, с изключение на случаите когато то е във вратарското поле на санкционирания отбор – в такъв случай се изпълнява от най-близката точка от линията на вратарското поле; при това играчите на отбора, извършил нарушение, с цел да попречат на директния обстрел обикновено се нареждат на голлинията. От непряк свободен удар не може директно да бъде отбелязан гол – ако при неговото изпълнение топката (без с нея да е играл някой друг освен изпълняващия удара) попадне в противниковата врата се отсъжда аут, а ако попадне в собствената – ъглов удар. ==== Пряк свободен удар ==== [[Файл:Freistoss-RB Salzburg-18-09-2005.jpg|мини|250п|Снимка, илюстрираща пряк свободен удар]] [[Пряк свободен удар]] се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м (10 [[ярд]]а*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта. === Пас === [[Пас]] ({{lang|en|pass}}, ''подавам на'') се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190311/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190408/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704014712/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704015708/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm }}</ref> == Техники (тактики) и схеми на игра във футбола == * '''Стена''' – Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им. * '''Персонално покритие''' – Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели. * '''Пласиране''' – Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновременно на позиция, в която могат да „очакват“ топката, и индивидуално. * '''Двойно подаване''' – Игра между двама играчи за преодоляване на противника – подаване от единия на другия и връщане обратно към него, след като той междувременно е пробягал известно разстояние. При това движение се образува „триъгълник“. * '''Италианска система''' – При този вид техника двама защитници действат пред вратата, двама странични (крайни) полузащитници покриват крилата на противника, а централният полузащитник играе изтеглен назад (либеро; метач), като покрива оголените от стоперите зони и изчиства преминалите през тях топки. Негова задача е също така да изнася топката. В съвременния футбол много малко отбори играят с либеро. * '''Шпагат''' – Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад. == Футболно игрище == Всички характеристики на игралното поле са описани в параграф 1 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf |заглавие=www.bfunion.bg |достъп_дата=2017-04-01 |архив_дата=2017-12-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171214234405/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf }}</ref> Доколкото исторически правилата са формулирани за пръв път в [[Англия]] и са признати от четирите британски футболни организации, включително и от [[IFAB]], първоначално стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици. Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти (последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорещите страни като [[Великобритания]] например все още използват старите имперски мерни единици. '''Дължината''' на игрището за международни мачове е от порядъка на 100 – 110 m, а ширината – 64 – 75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат дължина 90 – 120 m и 45 – 90 m ширина, стига да не се получава квадрат. [[Файл:Footballpitch.png|център|600п|мини|Схема на стандартното футболно игрище]] Очертанията по дължината на полето се наричат странични линии (разг. още тъчлинии, сайдлинии), докато тези по неговата ширина – линии на вратата (разг. аутлинии). '''Гредата''' е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 cm. '''Вратата''' е ограничено с две вертикални стълба и една напречна греда пространство, в което при попадане на топката се отбелязва гол. Тя има ширина 7,32 m (8 ярда) и височина 2,44 m. (8 фута). Частта от аутлинията, обособена от вратата се нарича голлиния. Вратите са с формата на правоъгълник и се поставят в средата на двете аутлинии. '''Средната линия''' е тази, която минава през центъра на игрището. С термина '''наказателно поле''' се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 m (18 ярда), всяка отстояща на 16,5 m (18 ярда) от съответната странична греда на вратата, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. '''Вратарското поле''' е част от наказателното и представлява четириъгълник със странични линии по 5,50 m (6 ярда), всяка отстояща на 5,50 m от съответната странична греда на вратата. '''Дъга''' се нарича очертанието пред наказателното поле, което осигурява дистанцията от топката, която трябва да спазват играчите при изпълнение на дузпа. Тя представлява част от окръжност с радиус 9,15 m (10 ярда) и център точката за изпълнение на дузпа. '''Централният кръг''' е част от игрището с радиус 9,15 m (10 ярда). Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на пръв удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което играч от отбора получил правото да започне играта застава в него и осъществява първия удар по топката. Всички останали футболисти трябва да бъдат извън централния кръг, докато топката не влезе в игра. '''Ъглово поле''' е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 m и център – ъгловата точка. '''Ъгловата дъга''' се очертава с радиус 1 m от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар (корнера). Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 cm. Флагът (има се предвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 cm, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх. Игрището може да е затревено със специално поддържана трева или да е с изкуствена трева, която не се нуждае от поддръжка. В случай, когато игрището е със синтетично покритие, то трябва да е зелено на цвят. Линиите, с които се очертават границите на игрището, трябва да са ярко видими (най-често бели на цвят) и с ширина не повече от 12 cm. == Ръководни структури, организации и първенства == {{колони|2| * [[ФИФА]] * [[Световно първенство по футбол]] * [[УЕФА]] * [[Европейско първенство по футбол]] * [[Шампионска лига]] * [[КЕШ]] * [[Английски футбол]] * [[БФС]] * [[А футболна група]] * [[Втора професионална футболна лига|Б футболна група]] :* [[Източна Б футболна група]] :* [[Западна Б футболна група]] * [[Купа на България]] * [[Суперкупата на България]] }} == Най-добрите футболисти == Съществуват много класации за най-добри футболисти в историята на футбола. Съставени са от различни институции, за различни периоди от време и по различни критерии, и като такива не са лишени от субективизъм. === Идеалният тим от най-добрите футболисти за ХХ век === Класиране на най-добрите играчи за ХХ век по версии на: {{col-begin}} {{col-2}} '''Списание [[„Плакар“]] ([[Бразилия]])''' от ноември 1999 г.:<ref>{{cite web|title=Placar's 100 Craques do Século|url=http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#placar100|publisher=rsssf.com|date=5 февраля 2001|accessdate=26 септември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/615rAhjyS|archivedate=21 август 2011}}</ref><br> 1. [[Пеле|Едсон Арантес до Насименто – Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона|Диего Армандо Марадона]] ([[Аржентина]])<br> 3. [[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])<br> 4. [[Гаринча|Мануел Франциско дос Сантос – Гаринча]] (Бразилия)<br> 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]])<br> 6. [[Алфредо ди Стефано|Алфредо Ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] ([[Унгария]])<br> 8. [[Мишел Платини]] ([[Франция]])<br> 9. [[Еузебио|Еузебио Ферейра да Силва]] ([[Португалия]])<br> 10. [[Ромарио|Ромарио де Соуса Фариа]] (Бразилия)<br> 11. [[Лев Яшин]] ([[Русия]]) {{col-2}} '''Списание [[„Франс футбол“]] ([[Франция]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 9. [[Зико|Артур Антунес Коимбра – Зико]] (Бразилия)<br> 10.-11. [[Герд Мюлер]] (Германия)<br> 10.-11. [[Лев Яшин]] (Русия). {{col-end}} {{колони|2| '''Списание [[„World Soccer“]] ([[Англия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#planete50 The Best x Players of the Century/All-Time, Author: Karel Stokkermans], Last updated: 23 Dec 2015</ref><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Джордж Бест]] ([[Северна Ирландия]])<br> 9. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 10. [[Еузебио]] (Португалия)<br> 11. [[Лев Яшин]] (Русия) '''Списание [[„Гуерин спортиво“]] ([[Италия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 4. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 5. [[Джузепе Меаца]] (Италия)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Валентино Мацола]] (Италия)<br> 8. [[Хуан Скиафино]] ([[Уругвай]])<br> 9. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 11. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> }} {{колони|2| '''Списание „Дейли Мейл“ ([[Англия]])''' от 2009 г., публикувана в сайтове '''„Winner.bg“'''<ref>[http://www.winner.bg/analisys/read8679.html Вижте 10-те най-велики играчи в историята на футбола] {{webarchive|url = http://web.archive.org/web/20160114082602/http://www.winner.bg:80/analisys/read8679.html |date = 2016-01-14 }}, 5 юни 2009, 16:00 ч.</ref> и '''„САЩ 94“ ([[България]])'''<ref name="САЩ 94">[http://usa94bg.blogspot.bg/p/v-behaviorurldefaultvmlo.html Десетте най-добри футболисти на света], посетен на 30 януари 2016.</ref>:<br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Джордж Бест]] (Северна Ирландия)<br> 5. [[Зинедин Зидан]] (Франция)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 8. [[Боби Чарлтън]] (Англия)<br> 9. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> '''КОМПЛЕКСНО КЛАСИРАНЕ <br>от петте класации'''<br> 1. '''[[Пеле]]''' (Бразилия)<br> 2. '''[[Диего Марадона]]''' (Аржентина)<br> 3. '''[[Йохан Кройф]]''' (Нидерландия)<br> 4. '''[[Алфредо ди Стефано]]''' (Аржентина)<br> 5. '''[[Ференц Пушкаш]]''' (Унгария)<br> 6. '''[[Франц Бекенбауер]]''' (Германия)<br> 7. '''[[Мишел Платини]]''' (Франция)<br> 8. '''[[Гаринча]]''' (Бразилия)<br> 9. '''[[Марко ван Бастен]]''' (Нидерландия)<br> 10.-11. '''[[Еузебио]]''' (Португалия), '''[[Зико]]''' (Бразилия)<br> 12.-13. '''[[Боби Чарлтън]]''' (Англия), '''[[Лев Яшин]]''' (Русия)<br> }} '''Списание [[„Футбол Интернационал“]] ([[Нидерландия]])''' – отбор от най-добрите футболисти на всеки пост по системата 4-3-3:<ref name="rsssf"/> # [[Лев Яшин]] ([[Русия]]); # [[Карлос Алберто Торес]] ([[Бразилия]]); # [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]); # [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]); # [[Франк Рийкард]] (Нидерландия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Гаринча]] (Бразилия); # [[Алфредо ди Стефано]] ([[Аржентина]]); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Франсиско Хенто]] ([[Испания]]). === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 1992 – 2002 г. === 1. [[Оливер Кан]] ([[Германия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франк де Бур]] ([[Нидерландия]]); 5. [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]) 4. [[Роберто Карлош]] (Бразилия);<br> 7. [[Дейвид Бекъм]] ([[Англия]]); 6. [[Марсел Десаи]] (Франция); 8. [[Луиш Фиго]] ([[Португалия]]); 10. [[Зинедин Зидан]] (Франция);<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 11. [[Ривалдо]] (Бразилия).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години">[http://www.gol.bg/chitatelski/2013-02-07/nay-dobrite-futbolisti-za-poslednite-20-godini-chast-vtora Най-добрите футболисти за последните 20 години – част втора, Дрийм тима за периода 2002 – 2012], gol.bg, 7 февруари 2013 | 21:27.</ref> === Най-добрите футболисти в света през XXI век === '''Сайт „VBOX7“ ([[България]])''' от 2008 г.:<ref>[http://vbox7.com/play:239e814a 10-те най-добри Футболисти в света], vbox7.com, 25.11.2008.]</ref><br> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]);<br> 2. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]);<br> 3. '''[[Стивън Джерард]]''' ([[Англия]]);<br> 4. '''[[Сеск Фабрегас]]''' ([[Испания]]);<br> 5. '''[[Фернандо Торес]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Робиньо]]''' ([[Бразилия]]);<br> 7. '''[[Самуел Ето'о]]''' ([[Камерун]]);<br> 8. '''[[Кака (футболист)|Кака]]''' (Бразилия);<br> 9. '''[[Шави Ернандес]]''' (Испания);<br> 10. '''[[Роналдиньо]]''' (Бразилия).<br> === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 2002 – 2012 г. === 1. [[Икер Касияс]] ([[Испания]]);<br> 2. [[Серхио Рамос]] (Испания); 3. [[Фабио Канаваро]] ([[Италия]]); 5. [[Алесандро Неста]] (Италия); 4. [[Филип Лам]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Чаби Алонсо]] (Испания); 8. [[Шави]] (Испания); 10. [[Роналдиньо]] ([[Бразилия]]); 11. [[Райън Гигс]] ([[Уелс]]);<br> 7. [[Кристиано Роналдо]] ([[Португалия]]); 9. [[Лионел Меси]] ([[Аржентина]]).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години"/> === Идеалният тим от най-добрите футболисти за XXI век === През януари 2012 г. Европейската футболна централа [[УЕФА]] съставя символичен отбор на XXI век. Тимът е комплектован въз основа на 11 ежегодни анкети сред феновете, провеждани от началото на века на сайта на УЕФА.<ref>[http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html Вижте отборът на 21 век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160205093657/http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html |date=2016-02-05 }}, winner.bg, 18 януари 2012, 20:00 ч.</ref> 1. '''[[Икер Касияс]]''' ([[Испания]]);<br> 2. '''[[Дани Алвеш]]''' ([[Бразилия]]); 3. '''[[Джон Тери]]''' ([[Англия]]); 5. '''[[Алесандро Неста]]''' ([[Италия]]); 4. '''[[Карлес Пуйол]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Андрес Иниеста]]''' (Испания); 8. '''[[Шави]]''' (Испания); 10. '''[[Зинедин Зидан]]''' ([[Франция]]);<br> 7. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]); 9. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]); 11. '''[[Тиери Анри]]''' (Франция). Резерви: [[Джанлуиджи Буфон]] (Италия), [[Кака (футболист)|Кака]] и [[Роналдиньо]] (Бразилия), [[Стивън Джерард]] (Англия) и [[Павел Недвед]] ([[Чехия]]). === Идеалният отбор от 11 живи легенди на футбола === Публикуван е в Sportinglife.bg на 17 декември 2015 г.<ref>[http://sportinglife.bg/article/4030-Idealniyat-tim-ot-11-zhivi-legendi-na-futbola?page=2 Идеалният тим от 11 живи легенди на футбола], Sportinglife.bg, 17 декември 2015, 17:30 ч.</ref> Включва живи футболисти, завършили кариерата си.<br> 1. [[Дино Дзоф]] ([[Италия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франко Барези]] (Италия); 4. [[Паоло Малдини]] (Италия); 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Боби Чарлтън]] ([[Англия]]) [† [[2023]] г.]; 7. [[Зинедин Зидан]] ([[Франция]]); 8. ''[[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])'' [† [[2016]] г.];<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 10. ''[[Пеле]] (Бразилия)'' [† [[2022]] г.]; 11. ''[[Диего Марадона]] ([[Аржентина]])'' [† [[2020]] г.]. === Идеалният отбор на „Франс футбол“ за всички времена === Френското списание „[[Франс футбол]]“ обявява идеалния отбор за всички времена по системата 3-4-3 с двама дефанзивни и двама офанзивни халфове. Имената на играчите в състава са избрани след гласуване от 140 журналисти от цял свят.<ref>[https://dsport.bg/france-football-obavi-idealnia-otbor-za-vsichki-vremena.html France Football обяви „Идеалния отбор“ за всички времена], Dsport, 14 декември 2020.</ref> # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Паоло Малдини]] (Италия); # [[Лотар Матеус]] (Германия); # [[Шави]] (Испания); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Роналдо]] (Бразилия); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина). В състава липсват футболисти от Франция, Англия и Нидерландия. === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена === Въз основа на направените класации идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена може да включва следните футболисти: # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Фабио Канаваро]] (Италия); # [[Серхио Рамос]] (Испания); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Мишел Платини]] (Франция); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Пеле]] (Бразилия). Резерви: [[Икер Касияс]] (Испания); [[Паоло Малдини]] и [[Алесандро Неста]] (Италия); [[Шави Ернандес]] и [[Андрес Иниеста]] (Испания), [[Зинедин Зидан]] (Франция), [[Стивън Джерард]] и [[Боби Чарлтън]] (Англия); [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина), [[Ференц Пушкаш]] (Унгария), [[Гаринча]] (Бразилия). === Най-скъпо платените футболисти === С течение на времето класата на професионалните футболисти все по-силно се отразява на заплащането им. Естествено, то зависи и от финансовите възможности на клубовете, в които играят. Според данни от френското спортно издание „L'Equipe“, през 2019 г. с най-висока брутна месечна заплата са били следните футболисти:<ref>[https://gong.bg/football-sviat/italia/multimedia/video/obiaviha-zaplatite-na-mesi-i-ronoldo-razlikata-e-ogromna-576941 Да те заболи главата от милиони: Обявиха заплатите на Меси и Ронолдо, разликата е огромна], Gong.bg, 8 февруари 2020.</ref> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]) – 8 300 000 евро<br> 2. [[Кристиано Роналдо]] ([[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]) – 4 500 000 евро<br> 3. – 5. [[Неймар]] ([[Пари Сен Жермен]]), [[Антоан Гризман]] (Барселона) и [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] (Барселона) – 3 000 000 евро<br> 6. – 7. [[Гарет Бейл]] и [[Еден Азар]] ([[Реал Мадрид]]) – 2 500 000 евро<br> 8. [[Килиан Мбапе]] (Пари Сен Жармен) – 1 900 000 евро. == Източници == <references /> {{Международен футбол}} {{Световно първенство по футбол}} {{Европейско първенство по футбол}} {{УЕФА-отбори}} {{КАФ-отбори}} {{Купа на Азия}} {{АФК-отбори}} {{Копа Америка}} {{КОНМЕБОЛ-отбори}} {{КОНКАКАФ-отбори}} {{ОФК-отбори}} {{Европейски клубни турнири}} {{Футболни лиги на УЕФА}} {{Футболни лиги на КОНМЕБОЛ}} {{Български футбол}} {{портал|футбол}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Футбол]] bucnfrrn7znghzp3aavizv4epponczs 12398365 12398363 2024-10-29T11:39:24Z Ted Masters 210248 Премахната редакция 12398314 на [[Special:Contributions/37.63.6.125|37.63.6.125]] ([[User talk:37.63.6.125|б.]]) 12398365 wikitext text/x-wiki {{друго значение|отборния спорт|градчето в Северна Италия|Калчо (Италия)}} {{Спорт|futball}} '''Футболът''' ({{lang|en|на=от|football}}, от ''foot'', „крак“, и ''ball'', „топка“, буквално „кракотопка“) е [[отборен спорт]], който се играе от два отбора по 11 души със сферична [[топка]], която тежи от 400 до 450 грама. Футболът е най-известният спорт на света.<ref>{{cite book | last = Guttman | first = Allen | editor = Eric Dunning, Joseph A. Maguire, Robert E. Pearton | title = The Sports Process: A Comparative and Developmental Approach | year = 1993 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0880116242 | pages = 129 | chapter = The Diffusion of Sports and the Problem of Cultural Imperialism | chapterurl = http://books.google.com/books?id=tQY5wxQDn5gC&pg=PA129&lpg=PA129&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=6ns3wVUEGV&sig=SZPKYSDMJBrO1uV4mPxNbKyAuJY#PPA129,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Dunning | first = Eric | title = Sport Matters: Sociological Studies of Sport, Violence and Civilisation | year = 1999 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Routledge | location = London | isbn = 0415064139 | pages = 103 | chapter = The development of soccer as a world game | chapterurl = http://books.google.com/books?id=X3lX_LVBaToC&pg=PA105&lpg=PA105&dq=world's+most+popular+team+sport&source=web&ots=ehee9Lr9o1&sig=nyvDhcrPoR8lXhYKE7k4CZYg_qU#PPA103,M1}}</ref><ref>{{cite book | last = Mueller | first = Frederick O. | coauthors = Robert C. Cantu, Steven P. Van Camp | title = Catastrophic Injuries in High School and College Sports | year = 1996 | accessdate = 26 януари 2008 | publisher = Human Kinetics | location = Champaign | isbn = 0873226747 | pages = 57 | chapter = Team Sports | chapterurl = http://books.google.com/books?id=XG6AIHLtyaUC&pg=PA57&lpg=PA57&dq=soccer+most+popular+team+sport&source=web&ots=QzydYB5Am0&sig=w_ouIgmegjytYFfWy7k92guTNfU#PPA57,M1 }}</ref> Футболът се играе на правоъгълно поле, покрито с [[Трева|естествена]] или [[изкуствена трева]], като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва [[гол]]. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само [[вратар]]ите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крак и в редки случаи я пресрещат с тяло или с глава. Когато някой от полевите играчи (без вратаря) докосне топката с ръка главният съдия или отсъжда нарушение или показва червен или жълт картон на нарушителя. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с [[Дузпа|дузпи]]. Съвременният футбол води началото си от [[Англия]], където през 1863 година, след създаването на [[Футболна асоциация|Футболната асоциация]], са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация ([[ФИФА]]), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]], провеждано веднъж на четири години.<ref>{{cite web | url = http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archiveurl = http://web.archive.org/web/20061230124633/http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html | archivedate = 30 декември 2006 | title = 2002 FIFA World Cup TV Coverage | publisher = FIFA official website | date = 5 декември 2006 | accessdate = 6 януари 2008}}</ref> [[Файл:La mejor Hinchada de Futbol Argentino.jpg|250п|мини|Във футбола основната цел на феновете е да насърчат своя отбор по време на мача]] == Същност на играта == Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар. Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват ръцете си при възобновяване на играта с [[тъч]]. Те обикновено движат топката с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото, с изключение на ръцете.<ref name="fouls">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 12) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071011115718/http://fifa.com:80/flash/lotg/football/en/Laws12_02.htm |archive-date = 2007-10-11}}</ref> По време на игра, всички играчи могат да движат топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но не могат да получават топката в положение на [[засада (футбол)|засада]]. Обикновено футболистите се стремят да създават възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и у̀дари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее. Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията, а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.<ref name="restart">{{cite web | url = http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm | publisher = FIFA | title = Laws of the game (Law 8) | accessdate = 24 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070913142456/http://fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws8_01.htm |archive-date = 2007-09-13}}</ref> За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си, то той бива заместен от резервния. == История, развитие и значение == [[Файл:One Hundred Children in the Long Spring.jpg|дясно|170п|мини|Рисунка на деца, играещи на [[куджу]] по време на династията [[Сун]]]] Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните [[Китай]], [[Елада]] и [[Рим]] са се играли подобни игри. ФИФА има научни доказателства, че първата игра, подобна на футбола е [[куджу]], която се е играла за военно обучение в Китай през 300 – 200 г. пр.н.е. В [[Япония]] още се играе подобна игра, наречена ''„кемари“''. [[Файл:Football chapbook.png|ляво|мини|Футбол в английски учебник от XVIII в.]] Официално за родина на този [[спорт]] се приема [[Англия]], където са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се приема годината [[1863]]. Първите неофициални общи правила са създадени от университета [[Кеймбридж]] през 1846 г. През [[1880]] Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на връзка с [[Шотландия]], поканва последната заедно с [[Уелс]], [[Северна Ирландия]] и местните организации да сформират общ комитет. Първоначално, поради отказа на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват да се включат. Първото общо заседание се състои през [[1882]]. По това време само този комитет има право да изменя правилата на играта. На [[2 март]] [[1888]] г. ръководителят на английския отбор от [[Бирмингам]] [[Астън Вила]] праща писма до клубовете [[Блекбърн Роувърс]], [[Болтън Уондърърс]], [[Престън Норт Енд]] и [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]], в които изразява своето разочарование от факта, че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са достатъчни да запълнят целия годишен календар. Затова той представя идеята си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Първенството започва на [[8 септември]] [[1888]]. Първият шампион на Англия е [[Престън Норт Енд]], който печели и [[ФА Къп]] през същата година, без да допусне нито един гол в турнира. Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През [[1891]] г. се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). През [[1898]] се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол. В съвременната епоха по отношение на броя на играчите на всички нива футболът е на второ място по лека атлетика и заема първо място сред отборните спортове. Съвременната история на футболната топка започва в средата на деветнадесети век, когато Чарлз Гудиер проектира първата топка, направена от вулканизиран каучук. Седем години по-късно, през 1862 г., друг изобретател, Ричард Линдън, създава първата надуваема гумена камера за топка. По-късно Линдън разработи помпа за камерата и на изложба в Лондон неговото изобретение спечели златен медал във футбола. [[Файл:Football world popularity.png|център|мини|556п|Карта, показваща популярността на футбола по света]] Футболът се играе всеки ден от милиони хора в повече от 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на известността му. В много части на света, най-вече в [[Европа]], [[Южна Америка]] и все повече в [[Африка]], футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или просто наблюдават футболните мачове по [[телевизия]]та, в [[Интернет]] или като слушатели по [[радио]]то. Медийните права за излъчването на футболни срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се финансират. [[Котдивоарска гражданска война|Котдивоарската гражданска война]] е приведена до временно примирие, след като [[Национален отбор по футбол на Кот д'Ивоар|националния отбор]] се класира за финалите на Световното първенство през [[2006]] година. С противоположен заряд са събитията от [[1969]] година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар. [[Футболна война]] между [[Ел Салвадор]] и [[Хондурас]]. == Играчи и екипировка == Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи – един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора – постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са: * [[Вратар]] – играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист. * [[Защитник (футбол)|Защитници]] (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) – задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на „крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници. * [[Полузащитник|Полузащитници]] (още халфове – разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по широчината на полето) – изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката. * [[Нападател]]и (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) – осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на топката към тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете. Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 cm – от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99. == Правила, нарушения и термини във футбола == Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т.нар. голлиния и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на [[вратар]], [[Защитник (футбол)|защитници]], [[полузащитник|полузащитници]] ({{lang|en|midfielder}} – играч в средата на терена) и [[нападател]]и. Всеки пост има определени функции – вратарят пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол). Футболът се играе най-вече с [[крак]]а ({{lang|en|foot}} – „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от [[организъм|тялото]] си, освен ръцете, за да играят с [[футболна топка|топката]]. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда [[дузпа]] – `лице в лице` с вратаря – която е пряк удар към вратата от 11 метра. Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител – тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „[[Златен гол|златния]]“ или „[[Сребърен гол|сребърния гол]]“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи – по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref> === Жълт и червен картон === [[Файл:Yellow card.svg|мини|50п|Жълт картон]] [[Файл:Red card.svg|мини|50п|Червен картон]] Жълтият и червеният картон са въведени през [[1970]] г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до [[червен картон]], от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване – играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон. [[Файл:Aachen, Tivoli, Eckfahne.jpg|мини|100п|Място за изпълнение на корнер]] === Ъглов удар (корнер, корнър) === Характеристиките на ъгловия удар са описани в параграф 17 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Корнер]]ът ({{lang|en|на=от|corner}} – „ъгъл“) е вид статично положение във футбола и един от начините за подновяване на играта, който се присъжда при изваждане на топката отвъд линията на защитаваната от отбора врата, в това число и в случаите, когато тя е влязла във вратата, но правилата не допускат да бъде отсъден (авто)гол. От ъглов удар може директно да бъде отбелязан гол, но не и автогол. [[Файл:Cornerkick.jpg|ляво|мини|240п|Футболист изпълнява ъглов удар]] Топката се поставя в ъгъла, който е по-близо до мястото, от което топката е излязла от игра. като трябва да бъде в границите на сектора, ограничен от дъгата за изпълнение на ъглов удар с радиус 1 [[ярд]] (91 см.). Всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на [[жълт картон]]. Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. Както при останалите статични положения изпълняващият удара няма право да играе повторно с топката преди това да е направил някой друг играч. Нарушаването на това правило се наказва с [[непряк свободен удар]]. === Странично хвърляне (тъч) === [[Тъч]]ът ({{lang|en|на=от|touch}} – „докосвам, пипам“) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на [[футболно игрище|игрището]], през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита. === Фаул === [[Фал във футбола|Фаулът]] ({{lang|en|на=от|foul}} – „нарушение“) е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фаул се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилия се играч. === Аут === [[Аут]] ({{lang|en|на=от|out}} – „навън“) се нарича положение, при което [[топка]]та е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на [[игрище]]то, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор. === Гол === [[Файл:Soccer Youth Goal Keeper.jpg|мини|260п|Детето (вратар) отскача, за да спаси топката, иначе противниците ще отбележат [[гол]] (точка) в своя полза]] [[Гол]] ({{lang|en|на=от|goal}} – „цел“) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя. === Наказателен удар (Дузпа) === {{основна|Дузпа}} Характеристиките на дузпата са описани в параграф 14 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> Дузпа ({{lang|fr|на=от|douze pas}}, ''дванадесет крачки'', {{lang|en|Penalty}}, ''наказание'') е наказателен удар във футболната игра, който по същество представлява частен случай на прекия свободен удар, доколкото се присъжда при извършване на същите нарушения, но когато те са в границите на собственото наказателно поле. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от голлинията. Преди топката да бъде вкарана в игра, всички играчи с изключение на изпълняващия удара трябва да се намират извън наказателното поле, зад линията, на която се намира точката за изпълнение на дузпа и на минимум 9.15 m (10 ярда) от нея. Преди изпълнението на дузпата вратарят трябва да е застанал на голлинията, но има правото да се движи по нея. Ако бъде отсъдена [[дузпа]] в самия край на полувремето или срещата, игровото време трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. Дузпата се изпълнява само след като съдията даде сигнал със съдийската [[свирка]]. В случай че някой от играчите навлезе в наказателното поле преди изпълнителят да е отправил удар към вратата или вратарят се придвижи напред спрямо голлинията, решението на съдията дали изпълнението трябва да се повтори или не, е винаги във вреда на нарушилия правилата. === Автогол === '''[[Автогол]]''' е термин във футбола и в други отборни [[спорт]]ове, който означава [[гол]], отбелязан от играч във вратата на своя отбор. === Засада === Характеристиките на засадата са описани в параграф 11 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[Засада]]та ({{lang|en|offside}}, ''извън страната'') представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато е по-близко до линията на вратата на противника отколкото топката и предпоследния играч в отбраната на противниковия отбор като едновременно с това по някакъв начин влияе на развитието на играта. Засада не се отсъжда, когато: * Играчът се намира в отбраняваната от неговия отбор половина на игрището * Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи, с които атакуващият да е на една линия * Топката се получава след удар от вратата, след изпълнение на тъч (от страничната линия), или след изпълнение на ъглов удар * Когато при подаването топката е по-близо до линията на вратата от получаващия играч (т.е. получаващият я играч е зад линията на топката) Засадата се отбелязва от съдията едва когато той установи, че играчът, попаднал в положение на засада, влияе на развитието на играта. Засадата се санкционира с непряк свободен удар в полза на защитаващия се отбор. === Свободни удари === '''Свободен удар''' ({{lang|en|free kick}}, ''свободен удар с крак'') се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа: ==== Непряк свободен удар ==== Характеристиките на непрекия свободен удар са описани в параграфи 12 и 13 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0" /> [[непряк свободен удар]] се отсъжда при засада, опасна игра (при изричното условие, че няма съприкосновение с противника), препречване пътя на противников играч, когато футболист пречи на вратаря на противника да вкара топката в игра, както и при някои нарушения на вратаря: ако отиграе с ръка топка, върната с крак от футболист от неговия отбор, ако отиграе с ръка топката от тъч, изпълнен от негов съотборник, ако задържи топката в ръце за повече от шест секунди, или ако повторно играе с топката с ръце, след като вече веднъж се е освободил от нея. Непрекият свободен удар се изпълнява от произволна точка в наказателното поле на отбора, в чиято полза е отсъден (ако нарушението е направено в неговите граници) или от точното място на нарушението, с изключение на случаите когато то е във вратарското поле на санкционирания отбор – в такъв случай се изпълнява от най-близката точка от линията на вратарското поле; при това играчите на отбора, извършил нарушение, с цел да попречат на директния обстрел обикновено се нареждат на голлинията. От непряк свободен удар не може директно да бъде отбелязан гол – ако при неговото изпълнение топката (без с нея да е играл някой друг освен изпълняващия удара) попадне в противниковата врата се отсъжда аут, а ако попадне в собствената – ъглов удар. ==== Пряк свободен удар ==== [[Файл:Freistoss-RB Salzburg-18-09-2005.jpg|мини|250п|Снимка, илюстрираща пряк свободен удар]] [[Пряк свободен удар]] се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м (10 [[ярд]]а*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта. === Пас === [[Пас]] ({{lang|en|pass}}, ''подавам на'') се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2021-06-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210627121858/https://www.fifa.com/worldfootball/lawsofthegame.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190311/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws4_01.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200703190408/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws3_02.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704014712/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws1_04.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm |заглавие=www.fifa.com |достъп_дата=2008-06-09 |архив_дата=2020-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704015708/https://www.fifa.com/flash/lotg/football/en/Laws13_01.htm }}</ref> == Техники (тактики) и схеми на игра във футбола == * '''Стена''' – Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им. * '''Персонално покритие''' – Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели. * '''Пласиране''' – Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновременно на позиция, в която могат да „очакват“ топката, и индивидуално. * '''Двойно подаване''' – Игра между двама играчи за преодоляване на противника – подаване от единия на другия и връщане обратно към него, след като той междувременно е пробягал известно разстояние. При това движение се образува „триъгълник“. * '''Италианска система''' – При този вид техника двама защитници действат пред вратата, двама странични (крайни) полузащитници покриват крилата на противника, а централният полузащитник играе изтеглен назад (либеро; метач), като покрива оголените от стоперите зони и изчиства преминалите през тях топки. Негова задача е също така да изнася топката. В съвременния футбол много малко отбори играят с либеро. * '''Шпагат''' – Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад. == Футболно игрище == Всички характеристики на игралното поле са описани в параграф 1 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.<ref name=":0">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf |заглавие=www.bfunion.bg |достъп_дата=2017-04-01 |архив_дата=2017-12-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171214234405/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/PRAVILANAIGRATA.pdf }}</ref> Доколкото исторически правилата са формулирани за пръв път в [[Англия]] и са признати от четирите британски футболни организации, включително и от [[IFAB]], първоначално стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици. Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти (последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорещите страни като [[Великобритания]] например все още използват старите имперски мерни единици. '''Дължината''' на игрището за международни мачове е от порядъка на 100 – 110 m, а ширината – 64 – 75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат дължина 90 – 120 m и 45 – 90 m ширина, стига да не се получава квадрат. [[Файл:Footballpitch.png|център|600п|мини|Схема на стандартното футболно игрище]] Очертанията по дължината на полето се наричат странични линии (разг. още тъчлинии, сайдлинии), докато тези по неговата ширина – линии на вратата (разг. аутлинии). '''Гредата''' е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 cm. '''Вратата''' е ограничено с две вертикални стълба и една напречна греда пространство, в което при попадане на топката се отбелязва гол. Тя има ширина 7,32 m (8 ярда) и височина 2,44 m. (8 фута). Частта от аутлинията, обособена от вратата се нарича голлиния. Вратите са с формата на правоъгълник и се поставят в средата на двете аутлинии. '''Средната линия''' е тази, която минава през центъра на игрището. С термина '''наказателно поле''' се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 m (18 ярда), всяка отстояща на 16,5 m (18 ярда) от съответната странична греда на вратата, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. '''Вратарското поле''' е част от наказателното и представлява четириъгълник със странични линии по 5,50 m (6 ярда), всяка отстояща на 5,50 m от съответната странична греда на вратата. '''Дъга''' се нарича очертанието пред наказателното поле, което осигурява дистанцията от топката, която трябва да спазват играчите при изпълнение на дузпа. Тя представлява част от окръжност с радиус 9,15 m (10 ярда) и център точката за изпълнение на дузпа. '''Централният кръг''' е част от игрището с радиус 9,15 m (10 ярда). Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на пръв удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което играч от отбора получил правото да започне играта застава в него и осъществява първия удар по топката. Всички останали футболисти трябва да бъдат извън централния кръг, докато топката не влезе в игра. '''Ъглово поле''' е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 m и център – ъгловата точка. '''Ъгловата дъга''' се очертава с радиус 1 m от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар (корнера). Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 cm. Флагът (има се предвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 cm, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх. Игрището може да е затревено със специално поддържана трева или да е с изкуствена трева, която не се нуждае от поддръжка. В случай, когато игрището е със синтетично покритие, то трябва да е зелено на цвят. Линиите, с които се очертават границите на игрището, трябва да са ярко видими (най-често бели на цвят) и с ширина не повече от 12 cm. == Ръководни структури, организации и първенства == {{колони|2| * [[ФИФА]] * [[Световно първенство по футбол]] * [[УЕФА]] * [[Европейско първенство по футбол]] * [[Шампионска лига]] * [[КЕШ]] * [[Английски футбол]] * [[БФС]] * [[А футболна група]] * [[Втора професионална футболна лига|Б футболна група]] :* [[Източна Б футболна група]] :* [[Западна Б футболна група]] * [[Купа на България]] * [[Суперкупата на България]] }} == Най-добрите футболисти == Съществуват много класации за най-добри футболисти в историята на футбола. Съставени са от различни институции, за различни периоди от време и по различни критерии, и като такива не са лишени от субективизъм. === Идеалният тим от най-добрите футболисти за ХХ век === Класиране на най-добрите играчи за ХХ век по версии на: {{col-begin}} {{col-2}} '''Списание [[„Плакар“]] ([[Бразилия]])''' от ноември 1999 г.:<ref>{{cite web|title=Placar's 100 Craques do Século|url=http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#placar100|publisher=rsssf.com|date=5 февраля 2001|accessdate=26 септември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/615rAhjyS|archivedate=21 август 2011}}</ref><br> 1. [[Пеле|Едсон Арантес до Насименто – Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона|Диего Армандо Марадона]] ([[Аржентина]])<br> 3. [[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])<br> 4. [[Гаринча|Мануел Франциско дос Сантос – Гаринча]] (Бразилия)<br> 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]])<br> 6. [[Алфредо ди Стефано|Алфредо Ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] ([[Унгария]])<br> 8. [[Мишел Платини]] ([[Франция]])<br> 9. [[Еузебио|Еузебио Ферейра да Силва]] ([[Португалия]])<br> 10. [[Ромарио|Ромарио де Соуса Фариа]] (Бразилия)<br> 11. [[Лев Яшин]] ([[Русия]]) {{col-2}} '''Списание [[„Франс футбол“]] ([[Франция]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 9. [[Зико|Артур Антунес Коимбра – Зико]] (Бразилия)<br> 10.-11. [[Герд Мюлер]] (Германия)<br> 10.-11. [[Лев Яшин]] (Русия). {{col-end}} {{колони|2| '''Списание [[„World Soccer“]] ([[Англия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/best-x-players-of-y.html#planete50 The Best x Players of the Century/All-Time, Author: Karel Stokkermans], Last updated: 23 Dec 2015</ref><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 5. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 6. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 7. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 8. [[Джордж Бест]] ([[Северна Ирландия]])<br> 9. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> 10. [[Еузебио]] (Португалия)<br> 11. [[Лев Яшин]] (Русия) '''Списание [[„Гуерин спортиво“]] ([[Италия]])''' от 1999 г.:<ref name="rsssf"/><br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 4. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 5. [[Джузепе Меаца]] (Италия)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Валентино Мацола]] (Италия)<br> 8. [[Хуан Скиафино]] ([[Уругвай]])<br> 9. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> 11. [[Марко ван Бастен]] (Нидерландия)<br> }} {{колони|2| '''Списание „Дейли Мейл“ ([[Англия]])''' от 2009 г., публикувана в сайтове '''„Winner.bg“'''<ref>[http://www.winner.bg/analisys/read8679.html Вижте 10-те най-велики играчи в историята на футбола] {{webarchive|url = http://web.archive.org/web/20160114082602/http://www.winner.bg:80/analisys/read8679.html |date = 2016-01-14 }}, 5 юни 2009, 16:00 ч.</ref> и '''„САЩ 94“ ([[България]])'''<ref name="САЩ 94">[http://usa94bg.blogspot.bg/p/v-behaviorurldefaultvmlo.html Десетте най-добри футболисти на света], посетен на 30 януари 2016.</ref>:<br> 1. [[Пеле]] (Бразилия)<br> 2. [[Диего Марадона]] (Аржентина)<br> 3. [[Йохан Кройф]] (Нидерландия)<br> 4. [[Джордж Бест]] (Северна Ирландия)<br> 5. [[Зинедин Зидан]] (Франция)<br> 6. [[Ференц Пушкаш]] (Унгария)<br> 7. [[Мишел Платини]] (Франция)<br> 8. [[Боби Чарлтън]] (Англия)<br> 9. [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина)<br> 10. [[Франц Бекенбауер]] (Германия)<br> '''КОМПЛЕКСНО КЛАСИРАНЕ <br>от петте класации'''<br> 1. '''[[Пеле]]''' (Бразилия)<br> 2. '''[[Диего Марадона]]''' (Аржентина)<br> 3. '''[[Йохан Кройф]]''' (Нидерландия)<br> 4. '''[[Алфредо ди Стефано]]''' (Аржентина)<br> 5. '''[[Ференц Пушкаш]]''' (Унгария)<br> 6. '''[[Франц Бекенбауер]]''' (Германия)<br> 7. '''[[Мишел Платини]]''' (Франция)<br> 8. '''[[Гаринча]]''' (Бразилия)<br> 9. '''[[Марко ван Бастен]]''' (Нидерландия)<br> 10.-11. '''[[Еузебио]]''' (Португалия), '''[[Зико]]''' (Бразилия)<br> 12.-13. '''[[Боби Чарлтън]]''' (Англия), '''[[Лев Яшин]]''' (Русия)<br> }} '''Списание [[„Футбол Интернационал“]] ([[Нидерландия]])''' – отбор от най-добрите футболисти на всеки пост по системата 4-3-3:<ref name="rsssf"/> # [[Лев Яшин]] ([[Русия]]); # [[Карлос Алберто Торес]] ([[Бразилия]]); # [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]); # [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]); # [[Франк Рийкард]] (Нидерландия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Гаринча]] (Бразилия); # [[Алфредо ди Стефано]] ([[Аржентина]]); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Франсиско Хенто]] ([[Испания]]). === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 1992 – 2002 г. === 1. [[Оливер Кан]] ([[Германия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франк де Бур]] ([[Нидерландия]]); 5. [[Паоло Малдини]] ([[Италия]]) 4. [[Роберто Карлош]] (Бразилия);<br> 7. [[Дейвид Бекъм]] ([[Англия]]); 6. [[Марсел Десаи]] (Франция); 8. [[Луиш Фиго]] ([[Португалия]]); 10. [[Зинедин Зидан]] (Франция);<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 11. [[Ривалдо]] (Бразилия).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години">[http://www.gol.bg/chitatelski/2013-02-07/nay-dobrite-futbolisti-za-poslednite-20-godini-chast-vtora Най-добрите футболисти за последните 20 години – част втора, Дрийм тима за периода 2002 – 2012], gol.bg, 7 февруари 2013 | 21:27.</ref> === Най-добрите футболисти в света през XXI век === '''Сайт „VBOX7“ ([[България]])''' от 2008 г.:<ref>[http://vbox7.com/play:239e814a 10-те най-добри Футболисти в света], vbox7.com, 25.11.2008.]</ref><br> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]);<br> 2. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]);<br> 3. '''[[Стивън Джерард]]''' ([[Англия]]);<br> 4. '''[[Сеск Фабрегас]]''' ([[Испания]]);<br> 5. '''[[Фернандо Торес]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Робиньо]]''' ([[Бразилия]]);<br> 7. '''[[Самуел Ето'о]]''' ([[Камерун]]);<br> 8. '''[[Кака (футболист)|Кака]]''' (Бразилия);<br> 9. '''[[Шави Ернандес]]''' (Испания);<br> 10. '''[[Роналдиньо]]''' (Бразилия).<br> === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 2002 – 2012 г. === 1. [[Икер Касияс]] ([[Испания]]);<br> 2. [[Серхио Рамос]] (Испания); 3. [[Фабио Канаваро]] ([[Италия]]); 5. [[Алесандро Неста]] (Италия); 4. [[Филип Лам]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Чаби Алонсо]] (Испания); 8. [[Шави]] (Испания); 10. [[Роналдиньо]] ([[Бразилия]]); 11. [[Райън Гигс]] ([[Уелс]]);<br> 7. [[Кристиано Роналдо]] ([[Португалия]]); 9. [[Лионел Меси]] ([[Аржентина]]).<ref name="Най-добрите футболисти за последните 20 години"/> === Идеалният тим от най-добрите футболисти за XXI век === През януари 2012 г. Европейската футболна централа [[УЕФА]] съставя символичен отбор на XXI век. Тимът е комплектован въз основа на 11 ежегодни анкети сред феновете, провеждани от началото на века на сайта на УЕФА.<ref>[http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html Вижте отборът на 21 век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160205093657/http://www.winner.bg/oncorner/read55191.html |date=2016-02-05 }}, winner.bg, 18 януари 2012, 20:00 ч.</ref> 1. '''[[Икер Касияс]]''' ([[Испания]]);<br> 2. '''[[Дани Алвеш]]''' ([[Бразилия]]); 3. '''[[Джон Тери]]''' ([[Англия]]); 5. '''[[Алесандро Неста]]''' ([[Италия]]); 4. '''[[Карлес Пуйол]]''' (Испания);<br> 6. '''[[Андрес Иниеста]]''' (Испания); 8. '''[[Шави]]''' (Испания); 10. '''[[Зинедин Зидан]]''' ([[Франция]]);<br> 7. '''[[Кристиано Роналдо]]''' ([[Португалия]]); 9. '''[[Лионел Меси]]''' ([[Аржентина]]); 11. '''[[Тиери Анри]]''' (Франция). Резерви: [[Джанлуиджи Буфон]] (Италия), [[Кака (футболист)|Кака]] и [[Роналдиньо]] (Бразилия), [[Стивън Джерард]] (Англия) и [[Павел Недвед]] ([[Чехия]]). === Идеалният отбор от 11 живи легенди на футбола === Публикуван е в Sportinglife.bg на 17 декември 2015 г.<ref>[http://sportinglife.bg/article/4030-Idealniyat-tim-ot-11-zhivi-legendi-na-futbola?page=2 Идеалният тим от 11 живи легенди на футбола], Sportinglife.bg, 17 декември 2015, 17:30 ч.</ref> Включва живи футболисти, завършили кариерата си.<br> 1. [[Дино Дзоф]] ([[Италия]]);<br> 2. [[Кафу (футболист)|Кафу]] ([[Бразилия]]); 3. [[Франко Барези]] (Италия); 4. [[Паоло Малдини]] (Италия); 5. [[Франц Бекенбауер]] ([[Германия]]);<br> 6. [[Боби Чарлтън]] ([[Англия]]) [† [[2023]] г.]; 7. [[Зинедин Зидан]] ([[Франция]]); 8. ''[[Йохан Кройф]] ([[Нидерландия]])'' [† [[2016]] г.];<br> 9. [[Роналдо]] (Бразилия); 10. ''[[Пеле]] (Бразилия)'' [† [[2022]] г.]; 11. ''[[Диего Марадона]] ([[Аржентина]])'' [† [[2020]] г.]. === Идеалният отбор на „Франс футбол“ за всички времена === Френското списание „[[Франс футбол]]“ обявява идеалния отбор за всички времена по системата 3-4-3 с двама дефанзивни и двама офанзивни халфове. Имената на играчите в състава са избрани след гласуване от 140 журналисти от цял свят.<ref>[https://dsport.bg/france-football-obavi-idealnia-otbor-za-vsichki-vremena.html France Football обяви „Идеалния отбор“ за всички времена], Dsport, 14 декември 2020.</ref> # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Паоло Малдини]] (Италия); # [[Лотар Матеус]] (Германия); # [[Шави]] (Испания); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Роналдо]] (Бразилия); # [[Пеле]] (Бразилия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина). В състава липсват футболисти от Франция, Англия и Нидерландия. === Идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена === Въз основа на направените класации идеалният отбор от най-добрите футболисти за всички времена може да включва следните футболисти: # [[Лев Яшин]] (Русия); # [[Кафу (футболист)|Кафу]] (Бразилия); # [[Фабио Канаваро]] (Италия); # [[Серхио Рамос]] (Испания); # [[Франц Бекенбауер]] (Германия); # [[Мишел Платини]] (Франция); # [[Кристиано Роналдо]] (Португалия); # [[Йохан Кройф]] (Нидерландия); # [[Лионел Меси]] (Аржентина); # [[Диего Марадона]] (Аржентина); # [[Пеле]] (Бразилия). Резерви: [[Икер Касияс]] (Испания); [[Паоло Малдини]] и [[Алесандро Неста]] (Италия); [[Шави Ернандес]] и [[Андрес Иниеста]] (Испания), [[Зинедин Зидан]] (Франция), [[Стивън Джерард]] и [[Боби Чарлтън]] (Англия); [[Алфредо ди Стефано]] (Аржентина), [[Ференц Пушкаш]] (Унгария), [[Гаринча]] (Бразилия). === Най-скъпо платените футболисти === С течение на времето класата на професионалните футболисти все по-силно се отразява на заплащането им. Естествено, то зависи и от финансовите възможности на клубовете, в които играят. Според данни от френското спортно издание „L'Equipe“, през 2019 г. с най-висока брутна месечна заплата са били следните футболисти:<ref>[https://gong.bg/football-sviat/italia/multimedia/video/obiaviha-zaplatite-na-mesi-i-ronoldo-razlikata-e-ogromna-576941 Да те заболи главата от милиони: Обявиха заплатите на Меси и Ронолдо, разликата е огромна], Gong.bg, 8 февруари 2020.</ref> 1. '''[[Лионел Меси]]''' ([[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]) – 8 300 000 евро<br> 2. [[Кристиано Роналдо]] ([[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]) – 4 500 000 евро<br> 3. – 5. [[Неймар]] ([[Пари Сен Жермен]]), [[Антоан Гризман]] (Барселона) и [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] (Барселона) – 3 000 000 евро<br> 6. – 7. [[Гарет Бейл]] и [[Еден Азар]] ([[Реал Мадрид]]) – 2 500 000 евро<br> 8. [[Килиан Мбапе]] (Пари Сен Жармен) – 1 900 000 евро. == Източници == <references /> {{Международен футбол}} {{Световно първенство по футбол}} {{Европейско първенство по футбол}} {{УЕФА-отбори}} {{КАФ-отбори}} {{Купа на Азия}} {{АФК-отбори}} {{Копа Америка}} {{КОНМЕБОЛ-отбори}} {{КОНКАКАФ-отбори}} {{ОФК-отбори}} {{Европейски клубни турнири}} {{Футболни лиги на УЕФА}} {{Футболни лиги на КОНМЕБОЛ}} {{Български футбол}} {{портал|футбол}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Футбол]] rfeeickyy6gv2aykohnhqgkq35131q8 0 11490 12397720 11940241 2024-10-28T18:32:42Z 46.47.115.26 /* География */ 12397720 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Gorno-Yabalkovo-church.jpg | картинка-описание = Църквата на Горно Ябълково | екатте = 17035 | надм-височина = 366 | пощ-код = 8343 | тел-код = 05555 | сев-ширина = 42.117 | изт-дължина = 27.100 | настоящ кметски намесник = Стоян Урдов | брой на населинието към юли 2009 = 36 души | площ = 32,178 }} '''Горно Ябълково''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[област Бургас]]. ==География== Село Горно Ябълково е разположено в планински район в [[планина]]та [[Странджа]], в близост до границата с [[Турция]]. Намира се на 4 от [[Долно Ябълково]], на 11 km от [[Факия]], на 31 km от общинския център [[Средец (град)|Средец]] и на 60 km от областния център [[Бургас]]. == История == До 1934 г. селото носи името Горно Алмалий == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 32 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 31 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 1 |} == Религии == В селото религията е християнска. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Край селото се намират Шавовото и Алмалийското кале. Те са част от Милеоните, група от седем крепости от мирния договор с [[Византия]]. В центъра на селото се намира храм „Св. Илия“, построен през [[1893]] година. [[Долмен]]и „Паша дере“ и „Влахов дол“ – обявени за природни забележителности, намиращи се в землището на селото. <!-- == Редовни събития == --> == Личности == * [[Иван Шавов]], европейски шампион по свободна борба от [[Берлин]] [[1970]] г., носител на златния пояс „Дан Колов“, роден в Горно Ябълково през [[1943]] г. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{мъниче|селище в България}} {{Община Средец}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Средец]] [[Категория:Странджа]] sgqgzvr2kjo0oetd8ivkz4o68svnq0l 0 12351 12398100 8774460 2024-10-29T06:58:13Z Xunonotyk 209517 12398100 wikitext text/x-wiki '''Огняново''' може да се отнася за: * [[Огняново (област Благоевград)|Огняново]], село в област Благоевград, България * [[Огняново (област Добрич)|Огняново]], село в област Добрич, България * [[Огняново (област Пазарджик)|Огняново]], село в област Пазарджик, България * [[Огняново (Софийска област)|Огняново]], село в Софийска област, България * „[[Огняново (язовир)|Огняново]]“, язовир в Софийска област, България == Вижте също == * [[Огнянов]] {{пояснение}} 0c3iikgt3o55ngb9x7fuq98h439cxr8 0 12870 12397793 12397123 2024-10-28T19:47:34Z Кочев 10302 /* Културни и природни забележителности */ 12397793 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Church "St. Athanasius", Belyovo.jpg | картинка-описание = Църквата „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“ в Бельово | екатте = 3784 | надм-височина = 700 | пощ-код = 2824 | тел-код = 06076 | сев-ширина = 41.483 | изт-дължина = 23.550 | площ = 41.228 }} '''Бѐльово''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. == География == Бельово се намира на 40 километра югоизточно от град [[Сандански]]. Разположено е в западните склонове на [[Пирин#Южен Пирин|Южен Пирин]] на надморска височина около 700 метра. Селото е едно от най-северните села в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Климатът е преходно-средиземноморски с известно планинско влияние. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра на m². Южно, край селото тече Бельовска река (от поречието на река [[Бистрица (Пиринска)|Пиринска Бистрица]]). Почвите са предимно излужени канелени горски. Селото е купно. Има кадастрален и регулационен план. == История == Землището на Бельово е заселено от дълбока древност. В местността Дворището западно от селото има останки от [[античност|антично]] селище. В местността Бельовско полене също западно от селото са запазени следи от късната античност и [[Средновековие]]то. Останки от селища, съществували през античността, Средновековието и [[Българските земи под османско владичество|османския период]], са открити западно от селото в местностите Рамнището и Стражица, и източно, в местността „Свети Илия“. В района са намерени надгробни мраморни плочи от II – III век след Христа и плоча с посвещение на [[Тракийски конник|Тракийския конник]] от 221 г. Съществуват различни народни предания относно произхода на селото. Според едно предание като пръв заселник на сегашното село се счита Бельо (Гяур Бельо). Той, преоблечен като невеста убива бея на [[Мелник]] и спасява годеницата си от поругаване. После побягва в планината и основава селото, което почва да носи неговото име. Друго народно предание свързва името на селото с наличието на варовик в околностите му, от който се произвеждала вар. Така този бял строителен материал дал името на селото – Бельово. Първите писмени сведения за Бельово са в [[османска империя|османски]] регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г., в които селото е споменато със съответно 93 и 80 немюсюлмански домакинства. През XIX век наред със земеделието и животновъдството се развиват и железодобивът, железообработката и свързаните с тях въглярство. Край Бельовска река е имало [[пехца|пехци]] и [[самоков (металургия)|самокови]]. Рудата е била закупувана основно от селата [[Каракьой]], [[Неврокопско]], и [[Кърчово]] и [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], [[Валовища|Демирхисарско]]. Полученото желязо се обработвало в 2 – 3 работилници (кузни). Изработваните желязо на пръти, палешници, мотики, подкови, дикли и др. се продавали в градовете [[Валовища]], [[Сяр]] и [[Солун]]. През втората половина на XIX век, поради силната конкуренция на западноевропейската металургия на османския пазар, повечето занаяти, свързани с металодобивът и металообработването, западат. През 1872 или 1873 година в селото е построена църквата „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“, изписана от българския зограф [[Милош Яковлев]].<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)]</ref><ref>{{ЕПК|2|403}}</ref> През XIX век Бельово е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, ''Белово'' (''Biélovo'') е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 550 [[българи]].<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Белово, по същата посока 1 час нещо от [[Голешево|Голешово]]. Планинско място; главното занимание скотовъдство. В това село има и един [[самоков (металургия)|самоков]]. В църквата четат по български; има и смесено училище с 40 ученика. 120 къщи българе.<ref>{{Стрезов|853 – 854}}</ref>}} Според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в селото живеят 820 българи-християни.<ref>{{МЕС|184}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година Бельово вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на селото се състои от 1280 българи екзархисти. В селото работи 1 българско начално училище с 1 учител и 37 ученици.<ref>{{Бранков|192 – 193}}</ref> Преди [[Балкански войни|Балканските войни]] селото е посетено от бележития български поет [[Пейо Яворов]], който участва по това време в чета на [[ВМОРО]]. Бельово е освободено от османска власт през [[Балканската война]] в 1912 година. При избухването на Балканската война девет души от Бельово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|829}}</ref> Поминъкът на населението през периода 1912 – 1918 г. са земеделието и животновъдството. Възобновява се и производството на дървени въглища, които се продават в околните села и градове. През 1936 г. е построена и църквата „[[Успение Богородично (Бельово)|Успение Богородично]]“ в центъра на селото. == Население == === Демография през годините === От края на 50-те години на ХХ век, главно заради колективизацията на селското стопанство, населението бързо намалява. Жителите на Бельово се изселват главно в село [[Катунци]], градовете [[Петрич]], [[Сандански]], [[Благоевград]]. Броят на населението през годините варира по следния начин:<ref>{{ЕПК|1|83}}</ref> * 1920 г. – 751 жители * 1926 г. – 756 жители * 1934 г. – 722 жители * 1946 г. – 806 жители * 1956 г. – 804 жители * 1965 г. – 413 жители * 1975 г. – 119 жители * 1985 г. – 55 жители * 1992 г. – 30 жители === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 5 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 5 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || - |- | align="left" |Други || - |- | align="left" |Не се самоопределят || - |- | align="left" |Неотговорили || - |} == Културни и природни забележителности == В Бельово има две църкви – централната – „Успение Богородично“ и по-старата „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“, която местните хора считат за манастир. „[[Успение Богородично (Бельово)|Успение Богородично]]“ е изградена в периода 1927 – 1936 година от майстор [[Кочо Тодоров]] на мястото на по-стар храм. Тя е една от най-големите църкви в Югозападна България. В землището на селото има и няколко стари параклиса – „Свети Димитър“, „Свети Илия“, „Свети Костадин“ и „Света Петка“, като първите три са възобновени. Селището разполага с множество образци на възрожденската архитектура, но понастоящем огромна част от нея вече е загубена, поради запустяването на селото. Голяма част от сградите са типологично повлияни от родопската къща. Има и няколко реставрирани къщи, собственост на частни лица. През 80-те години на миналия век в село Бельово се снимат части от филма „[[Мера според мера]]“. === „Свети Атанасий“ === {{основна|Свети Атанасий (Бельово)}} [[Файл:Donor from the village Belyovo.jpg|мини|260px|Ктиторски надпис от църквата „Свети Атанасий“ от 1874 година]] Храмът „Свети Атанасий“ е разположен югозападно от селото в живописна местност на един остър хълм, заобиколен от пропаст. Той е еднокорабен, едноапсиден с каменен градеж. Обявен е за паметник на културата. Архитектурните особености дават основание да се смята, че първоначално е бил параклис. По-късно от запад е направен притвор, а над него е изградена училищна постройка, която днес е разрушена. Запазена е цялата възрожденска украса на църковния интериор – предимно [[стенопис]]и, както и оцветен касетиран таван с изображението на [[Исус Христос|Христос]] Вседържител в централен медальон. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма. Над страничния вход на храма съществува възпоменателен надпис, от който се разбира, че живописта е дело на зограф [[Милош Яковлев]]. Като цяло програмата на стенописите в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово се състои от стандартни композиции и от общоприетите и почитани в православния свят [[светец|светци]]. Местоположението на някои теми в църковния интериор, като поместването на „[[Страшният съд]]“ на западната стена и изписването на старозаветните сюжети в олтара, се следва от [[зограф]]ите и в следващите им творби. В интерпретирането на религиозните сюжети ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности. Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи. Датираната в два възпоменателни надписа стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се счита, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия [[Минови]], произхождаща от мияшкото дебърско село [[Галичник]], Западна Македония. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.<ref>Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. – В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, 258 – 265.</ref> == Редовни събития == Всяка година на 15 август се чества празника на църква „Успение Богородично“. На този празник се събират много хора, прави се курбан за здраве и се даряват вещи на църквата, които се разпродават на специално организиран търг, като събраните средства се използват за ремонтиране и поддържане на църквата. == Личности == ;Родени в Бельово * {{флагче|България}} [[Атанас Заяков]] (? – 1922), деец на БКП * {{флагче|България}} [[Васил Карагьозов (опълченец)|Васил З. Карагьозов]] (1853 – 1935), български опълченец * {{флагче|България}} Васил С. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|25}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|27}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Алексов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, фурнаджия, основно образование, 3 рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|19}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Якимов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.<ref>{{Македонците|102}}</ref> * {{флагче|България}} доц. д-р Никола Илиев Лазаров, основател на икономическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград * {{флагче|България}} адвокат Илия Иванов Тутев – граничен офицер, началник на гранична застава, дългогодишен съветник на Людмила Живкова в Комитета по културата. ;Починали в Бельово * {{флагче|България}} [[Ангел Поповчев]] (1868 – 1905), български революционер от ВМОРО ;Свързани с Бельово * {{флагче|България}} Иван Ангелов Чоков (? – 1922), кмет на село Бельово, убит по време на [[Неврокопска акция на ВМРО]] .<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер|location= Велико Търново|pages= 175 | isbn = 978-619-00-1431-7 }}</ref> == Бележки == <references/> {{Община Сандански}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сандански]] kieaxdujrcd9yzfo78isb1d6gkf20mg 12397830 12397793 2024-10-28T20:16:04Z Кочев 10302 /* Личности */ +1 12397830 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Church "St. Athanasius", Belyovo.jpg | картинка-описание = Църквата „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“ в Бельово | екатте = 3784 | надм-височина = 700 | пощ-код = 2824 | тел-код = 06076 | сев-ширина = 41.483 | изт-дължина = 23.550 | площ = 41.228 }} '''Бѐльово''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. == География == Бельово се намира на 40 километра югоизточно от град [[Сандански]]. Разположено е в западните склонове на [[Пирин#Южен Пирин|Южен Пирин]] на надморска височина около 700 метра. Селото е едно от най-северните села в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Климатът е преходно-средиземноморски с известно планинско влияние. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра на m². Южно, край селото тече Бельовска река (от поречието на река [[Бистрица (Пиринска)|Пиринска Бистрица]]). Почвите са предимно излужени канелени горски. Селото е купно. Има кадастрален и регулационен план. == История == Землището на Бельово е заселено от дълбока древност. В местността Дворището западно от селото има останки от [[античност|антично]] селище. В местността Бельовско полене също западно от селото са запазени следи от късната античност и [[Средновековие]]то. Останки от селища, съществували през античността, Средновековието и [[Българските земи под османско владичество|османския период]], са открити западно от селото в местностите Рамнището и Стражица, и източно, в местността „Свети Илия“. В района са намерени надгробни мраморни плочи от II – III век след Христа и плоча с посвещение на [[Тракийски конник|Тракийския конник]] от 221 г. Съществуват различни народни предания относно произхода на селото. Според едно предание като пръв заселник на сегашното село се счита Бельо (Гяур Бельо). Той, преоблечен като невеста убива бея на [[Мелник]] и спасява годеницата си от поругаване. После побягва в планината и основава селото, което почва да носи неговото име. Друго народно предание свързва името на селото с наличието на варовик в околностите му, от който се произвеждала вар. Така този бял строителен материал дал името на селото – Бельово. Първите писмени сведения за Бельово са в [[османска империя|османски]] регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г., в които селото е споменато със съответно 93 и 80 немюсюлмански домакинства. През XIX век наред със земеделието и животновъдството се развиват и железодобивът, железообработката и свързаните с тях въглярство. Край Бельовска река е имало [[пехца|пехци]] и [[самоков (металургия)|самокови]]. Рудата е била закупувана основно от селата [[Каракьой]], [[Неврокопско]], и [[Кърчово]] и [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], [[Валовища|Демирхисарско]]. Полученото желязо се обработвало в 2 – 3 работилници (кузни). Изработваните желязо на пръти, палешници, мотики, подкови, дикли и др. се продавали в градовете [[Валовища]], [[Сяр]] и [[Солун]]. През втората половина на XIX век, поради силната конкуренция на западноевропейската металургия на османския пазар, повечето занаяти, свързани с металодобивът и металообработването, западат. През 1872 или 1873 година в селото е построена църквата „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“, изписана от българския зограф [[Милош Яковлев]].<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)]</ref><ref>{{ЕПК|2|403}}</ref> През XIX век Бельово е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, ''Белово'' (''Biélovo'') е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 550 [[българи]].<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Белово, по същата посока 1 час нещо от [[Голешево|Голешово]]. Планинско място; главното занимание скотовъдство. В това село има и един [[самоков (металургия)|самоков]]. В църквата четат по български; има и смесено училище с 40 ученика. 120 къщи българе.<ref>{{Стрезов|853 – 854}}</ref>}} Според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в селото живеят 820 българи-християни.<ref>{{МЕС|184}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година Бельово вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на селото се състои от 1280 българи екзархисти. В селото работи 1 българско начално училище с 1 учител и 37 ученици.<ref>{{Бранков|192 – 193}}</ref> Преди [[Балкански войни|Балканските войни]] селото е посетено от бележития български поет [[Пейо Яворов]], който участва по това време в чета на [[ВМОРО]]. Бельово е освободено от османска власт през [[Балканската война]] в 1912 година. При избухването на Балканската война девет души от Бельово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|829}}</ref> Поминъкът на населението през периода 1912 – 1918 г. са земеделието и животновъдството. Възобновява се и производството на дървени въглища, които се продават в околните села и градове. През 1936 г. е построена и църквата „[[Успение Богородично (Бельово)|Успение Богородично]]“ в центъра на селото. == Население == === Демография през годините === От края на 50-те години на ХХ век, главно заради колективизацията на селското стопанство, населението бързо намалява. Жителите на Бельово се изселват главно в село [[Катунци]], градовете [[Петрич]], [[Сандански]], [[Благоевград]]. Броят на населението през годините варира по следния начин:<ref>{{ЕПК|1|83}}</ref> * 1920 г. – 751 жители * 1926 г. – 756 жители * 1934 г. – 722 жители * 1946 г. – 806 жители * 1956 г. – 804 жители * 1965 г. – 413 жители * 1975 г. – 119 жители * 1985 г. – 55 жители * 1992 г. – 30 жители === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 5 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 5 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || - |- | align="left" |Други || - |- | align="left" |Не се самоопределят || - |- | align="left" |Неотговорили || - |} == Културни и природни забележителности == В Бельово има две църкви – централната – „Успение Богородично“ и по-старата „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“, която местните хора считат за манастир. „[[Успение Богородично (Бельово)|Успение Богородично]]“ е изградена в периода 1927 – 1936 година от майстор [[Кочо Тодоров]] на мястото на по-стар храм. Тя е една от най-големите църкви в Югозападна България. В землището на селото има и няколко стари параклиса – „Свети Димитър“, „Свети Илия“, „Свети Костадин“ и „Света Петка“, като първите три са възобновени. Селището разполага с множество образци на възрожденската архитектура, но понастоящем огромна част от нея вече е загубена, поради запустяването на селото. Голяма част от сградите са типологично повлияни от родопската къща. Има и няколко реставрирани къщи, собственост на частни лица. През 80-те години на миналия век в село Бельово се снимат части от филма „[[Мера според мера]]“. === „Свети Атанасий“ === {{основна|Свети Атанасий (Бельово)}} [[Файл:Donor from the village Belyovo.jpg|мини|260px|Ктиторски надпис от църквата „Свети Атанасий“ от 1874 година]] Храмът „Свети Атанасий“ е разположен югозападно от селото в живописна местност на един остър хълм, заобиколен от пропаст. Той е еднокорабен, едноапсиден с каменен градеж. Обявен е за паметник на културата. Архитектурните особености дават основание да се смята, че първоначално е бил параклис. По-късно от запад е направен притвор, а над него е изградена училищна постройка, която днес е разрушена. Запазена е цялата възрожденска украса на църковния интериор – предимно [[стенопис]]и, както и оцветен касетиран таван с изображението на [[Исус Христос|Христос]] Вседържител в централен медальон. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма. Над страничния вход на храма съществува възпоменателен надпис, от който се разбира, че живописта е дело на зограф [[Милош Яковлев]]. Като цяло програмата на стенописите в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово се състои от стандартни композиции и от общоприетите и почитани в православния свят [[светец|светци]]. Местоположението на някои теми в църковния интериор, като поместването на „[[Страшният съд]]“ на западната стена и изписването на старозаветните сюжети в олтара, се следва от [[зограф]]ите и в следващите им творби. В интерпретирането на религиозните сюжети ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности. Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи. Датираната в два възпоменателни надписа стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се счита, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия [[Минови]], произхождаща от мияшкото дебърско село [[Галичник]], Западна Македония. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.<ref>Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. – В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, 258 – 265.</ref> == Редовни събития == Всяка година на 15 август се чества празника на църква „Успение Богородично“. На този празник се събират много хора, прави се курбан за здраве и се даряват вещи на църквата, които се разпродават на специално организиран търг, като събраните средства се използват за ремонтиране и поддържане на църквата. == Личности == ;Родени в Бельово * {{флагче|България}} [[Атанас Заяков]] (? – 1922), деец на БКП * {{флагче|България}} [[Васил Карагьозов (опълченец)|Васил З. Карагьозов]] (1853 – 1935), български опълченец * {{флагче|България}} Васил С. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|25}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|27}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Алексов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, фурнаджия, основно образование, 3 рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|19}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Якимов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.<ref>{{Македонците|102}}</ref> * {{флагче|България}} доц. д-р Никола Илиев Лазаров, основател на икономическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград * {{флагче|България}} адвокат Илия Иванов Тутев – граничен офицер, началник на гранична застава, дългогодишен съветник на Людмила Живкова в Комитета по културата. ;Починали в Бельово * {{флагче|България}} [[Ангел Поповчев]] (1868 – 1905), български революционер от ВМОРО ;Свързани с Бельово * {{флагче|България}} [[Валентин Дъртилов]] (р. 1967), български футболист, по произход от Бельово * {{флагче|България}} Иван Ангелов Чоков (? – 1922), кмет на село Бельово, убит по време на [[Неврокопска акция на ВМРО]] .<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер|location= Велико Търново|pages= 175 | isbn = 978-619-00-1431-7 }}</ref> == Бележки == <references/> {{Община Сандански}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сандански]] 7e09h54rewpyezb956stkrrsk5hhtzx 0 12877 12398156 12397131 2024-10-29T08:19:14Z Кочев 10302 /* Личности */ +1 12398156 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|реката в Гърция|Галешово}} {{Селище в България | картинка =View from Goleshovo.JPG | картинка-описание =Изглед от Голешово | екатте = 15583 | надм-височина = 753 | пощ-код = 2818 | тел-код = 0746 | сев-ширина = 41.433 | изт-дължина = 23.600 | площ = 68,367 }} '''Го̀лешово''' е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. ==География== Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина [[Славянка]] (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „[[Алиботуш (резерват)|Алиботуш]]“. Голешово отстои на 46 километра от град [[Сандански]], на 21 километра от село [[Катунци]] и на 14 километра от село [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]]. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена [[Парилска седловина|Парилската седловина]], до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектура, която днес се руши и голяма част от нея вече е загубена. == История == Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на [[Новокаменна епоха|новокаменната епоха]] (около 5000 година пр. Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV век пр. Хр. Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611 – 1617, 1623 – 1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш“, което означава „голо“ населено място. Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век [[българи]] от Западна [[Македония (област)|Македония]], принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „[[Свети Димитър (Голешово)|Свети Димитър]]“, построена през 1833 година и „[[Успение Богородично (Голешово)|Успение Богородично]]“, построена през 1853 година. Към средата на XIX век [[килийно училище|килийното училище]] се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и [[Сярско българско педагогическо училище|Педагогическото училище]] в [[Сяр]]. През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Голешово (Goléchevo)'' е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Голешово, разположено при полите на Али Ботуш планина, 7 часа от [[Валовища]] към СИ. Повечето овчаре, козаре; почва планинска и неплодородна; ражда се само [[ръж]] и [[пшеница|пченка]]. От боровата гора приготвят въглища, които се специално употребяват за топене желязна руда. Църква и училище с 60 ученика; четат по гръцки, а понякога и български. 170 къщи.<ref>{{Стрезов|853}}</ref>}} Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година селото брои 1250 жители, всичките българи-християни.<ref>{{МЕС|184}}</ref> По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 80 ученици.<ref>{{Бранков|188 – 189}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 17 жители на Голешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|837}}</ref> <gallery class="center"> Goleshovo entrance plaque.jpg | Табелата на входа на селото Goleshovo stone bridge 1.jpg | Каменният мост Goleshovo school.jpg | Някогашното училище Stoyo Hadzhiev memorial plaque, Goleshovo school.jpg | Паметна плоча за Стойо Хаджиев над входа на училището Stoyo Hadzhiev monument, Goleshovo.jpg | Паметник на Стойо Хаджиев в центъра на селото Goleshovo old house.jpg | Старинна къща в центъра Petrovo Blagoevgrad Province war memorial 2.jpg | Имена на жители от Голешово, загинали във войните, на паметника в село [[Петрово (област Благоевград)|Петрово]] </gallery> ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 63 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 58 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 3 |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 2 |}{{обработка|енциклопедизиране, препратки}} == Културни и природни забележителности == Резерват „АЛИ БОТУШ“ е обявен на 24.09.1951 г., а на 01.03.1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Резерватът заема площ от 1628 хектара с буферна зона 750 хектара и е разположен в планината „Славянка“, която се намира в зона с преходносредиземноморска растителност на границата между България и Гърция. Славянка е малко известна планина и достъпът до нея е силно ограничен. Между 1000 и 1450 м н.в. се среща черният бор, а до 1800 м н.в. започват горите от черна мура – един от редките, защитени и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Възрастта на някой дървета тук надвишава 200 години. Субалпийският пояс е зает от рядка за България растителност. В резервата се среща също бук, воден габър, бяла мура, тис – терциерен реликт защитен от закона, борисова ела, кошаниново бясно дърво, маслиновидно вълче лико и др. Също така се наблюдава голямо разнообразие от тревна растителност. Част от тези видове са включени в Червената книга на България – венерин косъм, алпийска крехка папрат, гръцка и дряновска ведрица, славянско котенце, дългошпореста теменуга и др. Сред животинските видове се срещат котешка змия, сърна, дива свиня, шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер, лисица, язовец и др. На това място сред девствена природа можеш да се почувстваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичният си вид и красота. Някъде там на 1134 м н.в. е сгушено село Голешово, забравено от цивилизацията... Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Била е в окаяно състояние, но през 2010 г. е реставрирана и отворена като музей. Подредената в нея музейна експозиция включва снимки на известни личности, факсимилиета, писмо от Гоце Делчев до Яворов и други. През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си „Хайдушки копнения“, следното: „Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала на утринното небе.“ В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово. В планината има малка пещера Капе, в която през 1903 г. са отсядали четниците на Гоце Делчев. Голешово е родното място на Стойо Хаджиев – участник в македоно-одринското освободително движение срещу османския поробител, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото, признателни съселяни са издигнали паметник в негова чест. Северозападно от с. Голешово в местността Врися има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през Античността, Средновековието и османския период. В местността Краище, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на бронзовата епоха. Близо до него, в местността Езерища, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи. Северозападно от селото в местн. Солището и Перинарски лъки е открито поселение от късния период на желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV век са намерени в местн. Мъшиник, южно от селото. Останки от антични селища – в местн. Тучидол, Бъза и Черешар. Останки от късната античност има в местн. Пазлак – некропол, и в местн. Градището – крепост. Югозападно от Голешово в местн. Селище, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река, в селото, са запазени 4 каменни моста от края на XVIII и началото на XIX в. == Хижа „Извора“ == {{основна|Извора (хижа)}} Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, област Благоевград. В близкото минало хижата е била гранична застава. Околността и прилежащият район на планината Славянка са влизали в граничната зона с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи. Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на девствената гранична планина Алиботуш. Хижата представлява масивна двуетажна постройка. Водоснабдена и електрифицирана. Разполага с около 40 места, разпределени в стаи с 2, 3 и повече легла, със собствени санитарни възли. Стаите са ремонтирани и с нови мебели. == Редовни събития == Всяка година на 8 септември [[Рождество Богородично]] – Рожен, в черквата „Свето Успение Богородично“ в село Голешово се организира традиционен [[събор]] с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната. == Личности == ; Родени в Голешово * {{флагче|България}} Ангел Белотинцалията, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]] * {{флагче|България}} [[Ангел Соколов]], български футболист, играл за Славия (София), Вихрен и младежкия национален отбор * {{флагче|България}} [[Атанас Иванов (Голешово)|Атанас Иванов]], български просветен деец, учител в [[Горно Броди]], заточеник в [[Диарбекир]]<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=2398 Мавродиев, Димитър. От Серес до Диарбекир (спомени). София, машинопис, ЦДА, 1935.]</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Попов (Голешово)|Георги Попов]] (1881 – 1956), български духовник, свещеноиконом * {{флагче|България}} Георги Козаров, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]] * {{флагче|България}} [[Иван Попов (ВМРО)|Иван Попов]] (1885 – ?), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} Иван Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение<ref name="Динев 333">{{cite book|title=Политичките убиства во Бугарија|last=Динев|first=Ангел|publisher=Култура-Скопје|year=1983|isbn=323 285 497 3|location=Скопје|pages=334|lang= mk}}</ref> * {{флагче|България}} Спас Ашлинов, македоно-одрински опълченец, четата на [[Георги Занков]]<ref>{{МОО|74}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стойо Хаджиев]] (1880 – 1924), участник в македоно-одринското освободително движение, съратник на Яне Сандански. * {{флагче|България}} Янаки Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение<ref name="Динев 333"/> ; Свързани с Голешово * {{флагче|България}} [[Кочо Тодоров]] (1900 – ?), български строител и иконописец == Външни препратки == * [http://goleshovo.dir.bg Сайт за Голешово] == Бележки == <references /> {{Община Сандански}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сандански]] ja6q50lch9gixg2ghcbrmo9n370gefo 0 12920 12397602 12188220 2024-10-28T16:23:39Z 2A01:5A8:491:F2D3:603A:1203:FA1C:A5B6 Личности 12397602 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 15312 | надм-височина = 714 | пощ-код = 2938 | тел-код = 07548 | сев-ширина = 41.466667 | изт-дължина = 24.05 | площ = 11,456 |кмет=Евелина Чолакова }} '''Годѐшево''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сатовча]], [[област Благоевград]]. ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 844 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 59 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 17 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 11 |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 756 |} == География == [[Файл:Middle Chech 009.jpg|ляво|мини|250п|Поглед към Годешево.]]Село Годешево се намира в [[планина|планински]] район. То попада в историко-географската област [[Чеч]]. Селото се намира на границата с [[Гърция]], като южна граница е река [[Места]]. В землището на Годешево река Места прави завой и влиза в територията на Гърция. В коритото на реката има минерален извор, открит през лятото на [[2007]] година. В южния край на селото има микроязовир с вместимост около 350 м³, зарибен е и има условия за риболов. Климатът е умерен с четири сезона. Най-високите точки в землището на селото са местностите „Бабел“ и „Гърлото“ – около 850 метра надморска височина. == История == В османските документи селото се среща под името ''Годишева'' ({{lang|ota|غــودـيــشــوﻩ}}).<ref>{{cite book | last = Андреев | first = Стефан | title = Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век | year = 2002 | publisher = Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България | location = София | isbn = 954-9800-29-6 | pages = 49 }}</ref> В XIX век Годешево е мюсюлманско село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Гудешево'' (''Goudéchevo'') е посочено като село с 30 домакинства и 76 жители [[помаци]].<ref>{{Етнография|132-133}}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Годешево'' е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 650 [[българи]]-[[мохамедани]]<ref>{{МЕС|195}}</ref> в 65 къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | origyear = 1894 – 1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | url = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html | chapter = Неврокопската каза | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html | pages = 274 }}</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на XIX век Годешево има мюсюлманско мъжко население 96 души, което живее в 30 къщи.<ref>Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111. ISBN 954-9308-51-0</ref> Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година във [[Вълкосел]], Годешево, [[Слащен]] и [[Туховища]] живеят 3012 помаци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.]</ref> Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Годешево е било съответно 661, 730, 842 и 856 души.<ref>{{cite book | last = Отдел „Статистика на населението“ | title = Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години | year = 1960 | publisher = Централно статистическо управление | location = София | pages = 16 }}</ref> По последно преброяване на населението на България през 2021 е 707 души. == Религии == Основната религия в селото е [[ислям]]ът, а населението се състои изцяло от [[помаци]]. Минарето на джамията е построена през 1966 година, след което през 1985 е съборено по време на социализма и възстановено през 1991 година. През 2000 година джамията е напълно обновена. Целият молитвен дом е съборен, а на негово място построен нов по-голям. Средствата са дарени от селяните и благотворителноста на отделни личности. == Диалект == Говоримият в Годешево [[диалект]] е част от рупските говори. Характерното за него обаче е наличието на извънредно много [[турски език|турски думи]], и омекотяване на твърдите срички. Именно за това той се различава значително от диалектите на съседните села. Тези фактори често го правят неразбираем за хора от други села. * Дума – произход – значение * бугин ([[турски език|тур.]] – bugün) – Днес * бугидже ([[турски език|тур.]] – bugece) – Тази нощ * бусене ([[турски език|тур.]] – busene) – Тази година * сван ([[турски език|тур.]] – soğan) – лук * сармусак ([[турски език|тур.]] – sarımsak) – чесън * сала ([[турски език|тур.]] – sala) – салата * наджак ([[турски език|тур.]] – nacak) – брадвичка * бардак ([[турски език|тур.]] – bardak) – чаша * чапа ([[турски език|тур.]] – çapa) – мотика * макас ([[турски език|тур.]] – makas) – ножица * долап ([[турски език|тур.]] – dolap) – шкаф * балта ([[турски език|тур.]] – balta) – брадва * чюнки ([[турски език|тур.]] – çünkü) – защото * лахана ([[турски език|тур.]] – lahana) – зелка * бакорка ([[турски език|тур.]] – bakır) – кофа * миникше ([[турски език|тур.]] – menekşe) – теменужки * аргат ([[гръцки език|гр.]] – εργάτης) – работник * Паратир(гр.-Прозорец)скала ([[гръцки език|гр.]] – σκάλα) – стълба * оти (разг.) – защо * Дембел (dembelis-гръцки) - Мързелив човек * Папуц (papuca-гр.) - обувка == Обществени институции == За Кметство Годешево няма точна информация от кога съществува, но по данни от по-възрастните хора, то е съществувало и преди 1944 година като административен орган. Били са назначавани в селото пълномощници (кметове) предимно от село [[Сатовча]], а след 1970 година и местни. === Читалище === Читалище „Искра“ е основано през 1953 година. Негови секретари са били: * Сюлейман Чангалов (1953 – 1964) * Юсеин Мехмедов Кехайов (1964 – 1970) * Румен Емилов Медаров (1970 – 1980) * Здравко Асенов Амзов (1980 – 1983) * Зинаида Палова (1983 – ) През 1983 година е въведена длъжност председател. Тя е заемана от: * Арсени Бостандиев (1983 – 1986) * Стефан Дерев (1986 – 1990) * Илия Хаджиев (1990 – 1993) * Юлиян Асенов Оручев (1993 – 2003) * Стефан Дерев (2003 – ) Част от дейностите на читалището са организиране на празници и тържества като 3 март, 8 март, 24 май, Нова година и други. Към читалището има ансамбъл, който редовно изнася музикални програми на празниците, провеждани в село Годешево. Самодейният състав редовно участва в общинския „Събор на тютюнопроизводителите от община Сатовча“. През 2005 година самодейците участват в записите на Радио Благоевград. Самодейният ансамбъл има участия и в Събора провеждан на [[Предел]]а, където печелят редица награди, грамоти, златни и сребърни медали. Те печелят първо място в конкурса надпяване през 1978 година приведен в село [[Корница]]. === Училище === Основно училище „Братя Миладинови“ е основано през 1926 година. През учебната 1926/1927 година в училището са се обучавали 53 ученици. Първите учители са Цаньо Христов от село [[Микре]] и Стефана Иванова от [[София]]. През 1929 година в Годешево преподавали Христина Петрова от [[Видин]] и Димитър Петров от село [[Връв (село)|Връв]]. През 1938 година в селото пристига от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] Стефан Пашалиев, родом от село [[Парил]]. На 3 февруари 1938 година по инициатива на капитан Бандерски, общинският кмет Иван Апостолов и учителят Борис Колев е положена основата на училищна сграда, но през 1946 и 1947 година училището е заето от униформена милиция и от 07.02.1946 до 12.02.1947 година учебните занятия били прекъснати. След това била предоставена една класна стая за обучение на ученици от шест паралелки. В Годешево се намира вековно дърво от чинар. Край Годешево са открити останки от средновековно селище и късносредновековна църква.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:RFrEv5gnn-kJ:gdelchev.nitbg.com/content/view/7/20/ Гоце Делчев – Археологически обекти и места]</ref> Освен това в местността ''Радеви лъки'' са открити 24 бронзови [[Византийска империя|византийски]] монети от VI век. Те са от [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]], [[Юстин I]] и [[Юстиниан I]], като тези на Юстиниан са най-късните и са сечени през 548/549 година.<ref>{{cite journal | last = | first = | year = 1978 | month = | title = Открити монети през 1978 година | journal = Археология | volume = 2 | issue = | pages = 76 | id = {{ISSN|0324 – 1203}} }}</ref> == Други == През 2009 г. наред с останалите сатовчански села – [[Вълкосел]], [[Слащен]] и [[Туховища]], в Годешево също се внедрява традиция на отбелязване на общослески празник – ''[[Прядой]]''. В Годешево се отбелязва в последната събота от месец [[юни]]. === Кухня === * „Качамак“ * „Клин“ * „Лангир“ – неферментирал сок от кисели круши, ябълки, дрянки, грозде и други кисели, предимно диворастящи плодове. * „Трана“ == Личности == ;Родени в Годешево * {{флагче|България}} Николай Манов, дългогодишен директор на ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево, за периода от 1 септември 1980 година до 1 август 2014 г., инициатор за построяване на новата училищна сграда в Годешево, заедно с Юлиян Узунов, кмет на село Годешево, и Олег Исев – секретар на ППО. * {{флагче|България}} Мустафа (Ма̀ксим) Чангалов, първият местен учител, назначаван на длъжност учител и директор в ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево. Впоследствие дългогодишен директор на гимназия „Св. Климент Охридски“ в село [[Слащен]] * {{флагче|България}} [[Сюлейман Палов]], горянин * {{флагче|България}} Сюлейман Чангалов, първи секретар на читалище „Искра“ (1953 – 1964) * 🇧🇬 Емир Кехайов, Известен YouTuber и добър футболист == Бележки == <div class=“references-small"><references /></div> {{Община Сатовча}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сатовча]] [[Категория:Чеч]] nf008und1h5wbjmw3oqoge6pvifiaey 12397732 12397602 2024-10-28T18:42:03Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:491:F2D3:603A:1203:FA1C:A5B6|редакции на 2A01:5A8:491:F2D3:603A:1203:FA1C:A5B6]] ([[User talk:2A01:5A8:491:F2D3:603A:1203:FA1C:A5B6|б]].), към версия на Bjankuloski06 12188220 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 15312 | надм-височина = 714 | пощ-код = 2938 | тел-код = 07548 | сев-ширина = 41.466667 | изт-дължина = 24.05 | площ = 11,456 |кмет=Евелина Чолакова }} '''Годѐшево''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сатовча]], [[област Благоевград]]. ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 844 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 59 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 17 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 11 |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 756 |} == География == [[Файл:Middle Chech 009.jpg|ляво|мини|250п|Поглед към Годешево.]]Село Годешево се намира в [[планина|планински]] район. То попада в историко-географската област [[Чеч]]. Селото се намира на границата с [[Гърция]], като южна граница е река [[Места]]. В землището на Годешево река Места прави завой и влиза в територията на Гърция. В коритото на реката има минерален извор, открит през лятото на [[2007]] година. В южния край на селото има микроязовир с вместимост около 350 м³, зарибен е и има условия за риболов. Климатът е умерен с четири сезона. Най-високите точки в землището на селото са местностите „Бабел“ и „Гърлото“ – около 850 метра надморска височина. == История == В османските документи селото се среща под името ''Годишева'' ({{lang|ota|غــودـيــشــوﻩ}}).<ref>{{cite book | last = Андреев | first = Стефан | title = Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век | year = 2002 | publisher = Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България | location = София | isbn = 954-9800-29-6 | pages = 49 }}</ref> В XIX век Годешево е мюсюлманско село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Гудешево'' (''Goudéchevo'') е посочено като село с 30 домакинства и 76 жители [[помаци]].<ref>{{Етнография|132-133}}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Годешево'' е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 650 [[българи]]-[[мохамедани]]<ref>{{МЕС|195}}</ref> в 65 къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | origyear = 1894 – 1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | url = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html | chapter = Неврокопската каза | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html | pages = 274 }}</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на XIX век Годешево има мюсюлманско мъжко население 96 души, което живее в 30 къщи.<ref>Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111. ISBN 954-9308-51-0</ref> Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година във [[Вълкосел]], Годешево, [[Слащен]] и [[Туховища]] живеят 3012 помаци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.]</ref> Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Годешево е било съответно 661, 730, 842 и 856 души.<ref>{{cite book | last = Отдел „Статистика на населението“ | title = Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години | year = 1960 | publisher = Централно статистическо управление | location = София | pages = 16 }}</ref> По последно преброяване на населението на България през 2021 е 707 души. == Религии == Основната религия в селото е [[ислям]]ът, а населението се състои изцяло от [[помаци]]. Минарето на джамията е построена през 1966 година, след което през 1985 е съборено по време на социализма и възстановено през 1991 година. През 2000 година джамията е напълно обновена. Целият молитвен дом е съборен, а на негово място построен нов по-голям. Средствата са дарени от селяните и благотворителноста на отделни личности. == Диалект == Говоримият в Годешево [[диалект]] е част от рупските говори. Характерното за него обаче е наличието на извънредно много [[турски език|турски думи]], и омекотяване на твърдите срички. Именно за това той се различава значително от диалектите на съседните села. Тези фактори често го правят неразбираем за хора от други села. * Дума – произход – значение * бугин ([[турски език|тур.]] – bugün) – Днес * бугидже ([[турски език|тур.]] – bugece) – Тази нощ * бусене ([[турски език|тур.]] – busene) – Тази година * сван ([[турски език|тур.]] – soğan) – лук * сармусак ([[турски език|тур.]] – sarımsak) – чесън * сала ([[турски език|тур.]] – sala) – салата * наджак ([[турски език|тур.]] – nacak) – брадвичка * бардак ([[турски език|тур.]] – bardak) – чаша * чапа ([[турски език|тур.]] – çapa) – мотика * макас ([[турски език|тур.]] – makas) – ножица * долап ([[турски език|тур.]] – dolap) – шкаф * балта ([[турски език|тур.]] – balta) – брадва * чюнки ([[турски език|тур.]] – çünkü) – защото * лахана ([[турски език|тур.]] – lahana) – зелка * бакорка ([[турски език|тур.]] – bakır) – кофа * миникше ([[турски език|тур.]] – menekşe) – теменужки * аргат ([[гръцки език|гр.]] – εργάτης) – работник * Паратир(гр.-Прозорец)скала ([[гръцки език|гр.]] – σκάλα) – стълба * оти (разг.) – защо * Дембел (dembelis-гръцки) - Мързелив човек * Папуц (papuca-гр.) - обувка == Обществени институции == За Кметство Годешево няма точна информация от кога съществува, но по данни от по-възрастните хора, то е съществувало и преди 1944 година като административен орган. Били са назначавани в селото пълномощници (кметове) предимно от село [[Сатовча]], а след 1970 година и местни. === Читалище === Читалище „Искра“ е основано през 1953 година. Негови секретари са били: * Сюлейман Чангалов (1953 – 1964) * Юсеин Мехмедов Кехайов (1964 – 1970) * Румен Емилов Медаров (1970 – 1980) * Здравко Асенов Амзов (1980 – 1983) * Зинаида Палова (1983 – ) През 1983 година е въведена длъжност председател. Тя е заемана от: * Арсени Бостандиев (1983 – 1986) * Стефан Дерев (1986 – 1990) * Илия Хаджиев (1990 – 1993) * Юлиян Асенов Оручев (1993 – 2003) * Стефан Дерев (2003 – ) Част от дейностите на читалището са организиране на празници и тържества като 3 март, 8 март, 24 май, Нова година и други. Към читалището има ансамбъл, който редовно изнася музикални програми на празниците, провеждани в село Годешево. Самодейният състав редовно участва в общинския „Събор на тютюнопроизводителите от община Сатовча“. През 2005 година самодейците участват в записите на Радио Благоевград. Самодейният ансамбъл има участия и в Събора провеждан на [[Предел]]а, където печелят редица награди, грамоти, златни и сребърни медали. Те печелят първо място в конкурса надпяване през 1978 година приведен в село [[Корница]]. === Училище === Основно училище „Братя Миладинови“ е основано през 1926 година. През учебната 1926/1927 година в училището са се обучавали 53 ученици. Първите учители са Цаньо Христов от село [[Микре]] и Стефана Иванова от [[София]]. През 1929 година в Годешево преподавали Христина Петрова от [[Видин]] и Димитър Петров от село [[Връв (село)|Връв]]. През 1938 година в селото пристига от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] Стефан Пашалиев, родом от село [[Парил]]. На 3 февруари 1938 година по инициатива на капитан Бандерски, общинският кмет Иван Апостолов и учителят Борис Колев е положена основата на училищна сграда, но през 1946 и 1947 година училището е заето от униформена милиция и от 07.02.1946 до 12.02.1947 година учебните занятия били прекъснати. След това била предоставена една класна стая за обучение на ученици от шест паралелки. В Годешево се намира вековно дърво от чинар. Край Годешево са открити останки от средновековно селище и късносредновековна църква.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:RFrEv5gnn-kJ:gdelchev.nitbg.com/content/view/7/20/ Гоце Делчев – Археологически обекти и места]</ref> Освен това в местността ''Радеви лъки'' са открити 24 бронзови [[Византийска империя|византийски]] монети от VI век. Те са от [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]], [[Юстин I]] и [[Юстиниан I]], като тези на Юстиниан са най-късните и са сечени през 548/549 година.<ref>{{cite journal | last = | first = | year = 1978 | month = | title = Открити монети през 1978 година | journal = Археология | volume = 2 | issue = | pages = 76 | id = {{ISSN|0324 – 1203}} }}</ref> == Други == През 2009 г. наред с останалите сатовчански села – [[Вълкосел]], [[Слащен]] и [[Туховища]], в Годешево също се внедрява традиция на отбелязване на общослески празник – ''[[Прядой]]''. В Годешево се отбелязва в последната събота от месец [[юни]]. === Кухня === * „Качамак“ * „Клин“ * „Лангир“ – неферментирал сок от кисели круши, ябълки, дрянки, грозде и други кисели, предимно диворастящи плодове. * „Трана“ == Личности == ;Родени в Годешево * {{флагче|България}} Николай Манов, дългогодишен директор на ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево, за периода от 1 септември 1980 година до 1 август 2014 г., инициатор за построяване на новата училищна сграда в Годешево, заедно с Юлиян Узунов, кмет на село Годешево, и Олег Исев – секретар на ППО. * {{флагче|България}} Мустафа (Ма̀ксим) Чангалов, първият местен учител, назначаван на длъжност учител и директор в ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево. Впоследствие дългогодишен директор на гимназия „Св. Климент Охридски“ в село [[Слащен]] * {{флагче|България}} [[Сюлейман Палов]], горянин * {{флагче|България}} Сюлейман Чангалов, първи секретар на читалище „Искра“ (1953 – 1964) == Бележки == <div class=“references-small"><references /></div> {{Община Сатовча}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сатовча]] [[Категория:Чеч]] 7f63xufweramteo3nlns9koqpd4ffjr 0 12929 12397596 12397373 2024-10-28T16:09:10Z 2A01:5A8:491:F2D3:603A:1203:FA1C:A5B6 Спорт 12397596 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Tuhovishta 2012.JPG | картинка-описание = Панорамен изглед на Туховища | картинка-размер = 240 | герб = Emblem of Satovcha Municipality.svg | екатте = 73519 | надм-височина = 836 | пощ-код = 2939 | тел-код = 07548 | сев-ширина = 41.4987 | изт-дължина = 24.0446 | площ = 17,151 }} '''Ту̀ховища''' (варианти на името '''Тувѝща''' или '''Ду̀ховища''') е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Сатовча]], [[област Благоевград]]. == География == [[Файл:Гледка към село Туховища.JPG|мини|300px|ляво|Гледка към Туховища]]Село Туховища се намира в югозападните Родопи и е част от историко-географската област [[Чеч]]. Намира се на близо 2 километра от границата с [[Гърция]]. Надморското равнище на селото е 700 – 999 метра, а площта на землището му е 17,151&nbsp;km².<ref>[http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Blagoevgrad/Satovcha/Tuhovishta Справочник България – Село Туховища]</ref> Селото граничи със землищата на следните села: на изток, където минава границата с Гърция, със землищата на обезлюдените села [[Борен (Гърция)|Борен]] и [[Манастир (Драмско)|Манастир]], на запад със землищата на [[Слащен]] и [[Вълкосел]], на юг със землището на [[Годешево]] и на север със землището на [[Жижево]]. Намира се на 20&nbsp;km южно от [[Сатовча]]. === Релеф === Туховища е разположена в [[Дъбраш|Дъбрашкият рид]], ето защо релефът е предимно [[планина|планински]] и полупланински, който във високите части минава в [[хълм]]ист или хълмисто-планински, а на места е силно пресечен. В [[геология|геоложно]] отношение землището е представено преди всичко от скали, [[гранит]]и, [[риолит]]и и [[пясъчник|пясъчници]]. Преобладават [[кафяви горски почви|кафяви горски]] и [[почви|песъкливо-глинести почви]]. Като цяло релефът е изключително разнообразен. Самото село е разположено на кръстопът между няколко малки ридове. В землището има равнинни местности (Широки поляни, Долния Зелен), скали, голи върхове и крайречен [[пролом]]. Над Туховища са разположени два от най-високите върхове в района – Чуката (местно име Митницата) на североизток с надморска височина 1010 m и първенецът в района връх Дикилиташ, по-известен сред местните като Побит камък, с височина 1100 m. Връх Дикилиташ е разположен между Туховища и [[Вълкосел]]. През късна [[есен]] и късна [[пролет]], когато над селото и околните пада [[слана]], над Дикилиташ валежите са от [[сняг]].<ref name="programa">[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_180_bg.doc Програма за развитие на туризма на територията на община Сатовча, съобразно местните туристически ресурси и потребности]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Файл:Tuhovishta - Winter view.jpg|мини|300px|Зимна гледка към Туховища]] === Климат === Климатът е [[Климатична класификация на Алисов|преходно-континентален]]<ref name="programa" /> с подчертано планинско влияние във високите части (Чуката и Дикилиташ). Средна годишна температура е 10&nbsp;°C, през зимата се образуват [[температурна инверсия|температурни инверсии]]. Средната януарска температура се движи според надморската височина между 0&nbsp;°C до 7&nbsp;°C. Лятото е топло и слънчево. Средната годишна максимална температура по долината на река [[Места]] е 32 – 36&nbsp;°C, а в среднопланинската част 23 – 32&nbsp;°C. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните [[валежи]]. Сезоните са ясно изразени – лятото топло, а зимата – умерено студена. === Флора и фауна === Горският фонд е богат на иглолистни и широколистни видове – [[бор]], [[смърч]], [[бук]], [[ела]], [[дъб]], [[бреза]], [[върба]] и други. Тъй като, Туховища се намира на преход от полупланинска в планинска област може да се отбележи, че иглолистната [[растение|растителност]], [[дърво|дървесна]] или [[храст]]ова, превъзхожда широколистната няколко пъти. От животинските видове се срещат [[мечка]], [[заек]], [[вълк]], [[лисица]], [[белка]], [[сърна]], [[глиган]] и много други. Често срещани през лятото са смок [[мишкар]], [[пепелянка]], в сенчестите места [[усойница]], от влечугите срещат се още [[гущери]], [[дъждовник]], и много други.<ref name="programa" /> Хидрографската мрежа включва река [[Места]], [[Доспат (река)|Доспат]] и множество по-малки реки и извори. Налице са множество микроязовири, които се използват за напояване, риболов и други. == Геология == [[Файл:Rocks of Pochan seen from Tuhovishta.jpg|мини|330px|Поглед от Туховища към [[Почан|Почански Скали]]]] Вълкосел-Туховишкото неогенско понижение (басейн) е разположено в долната част на южния склон на [[Родопи#Западни Родопи|Западните Родопи]] и североизточно от коритото на р. [[Места]]. То е в землищата на селата [[Вълкосел]], [[Слащен]], Туховища и [[Годешево]]. Като се говори за развитието във времето на грабеновите неогенски басейни в Туховишката свита, според Милорад Вацев в „Нови данни за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи в България“,<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/frames_home_BG.html Списание на българското геологическо дружество, Броеве, Година 60, 1999, Книга 1 – 3]</ref> след свиващите напрежения от края на [[олигоцен]]а и началото на ранния [[миоцен]], дъното на Вълкосел-Туховишкото понижение се е понижило и е била формирана ниска равна палеодолина, в която са се развивали латеритови почви и изветрителна кора. При последвалото след ранната щирийска фаза по-ново относително разширение, е било проявено по-съществено понижение с активизиране на разломно-блоковите денивелации и утайконатрупване в грабеновите понижения. Изхождайки от карпофлората на понижението и данните за проявените геоложки събития, може да се посочи, че най-младите [[Седиментни скали|седименти]] от Туховишкия член са вероятно с ранно-средно сарматска възраст.<ref>{{cite book | last = Вацев | first = Милорад | title = Нови данни за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи в България | page = 127 – 137 | year = 1999 | location = София | isbn = Списание на българското геологическо дружество, год. 60, кн. 1 – 3 }}</ref> Средномиоценските [[седиментни скали]] от [[Сатовча]]-[[Любча]]нския и Вълкосел-Туховишкия грабенови басейни и последователните комплекси, които те изграждат, маркират нов етап в развитието на Югозападните Родопи. След свиващите напрежения в Родопския масив в края на [[олигоцен]]ската и през ранно[[миоцен]]ската епоха, свързани със савската и раннощирийската орогенна фаза, е била прекратена [[вулкан]]ската дейност, а палеогенските скали са били високо издигнати.<ref>{{cite book | last = Вацев | first = М. Д. | title = Литостратиграфия на горноеоценските седименти от Местенския грабен |page = 51 – 75 | year = 1978 | location = София | isbn = }}</ref> == История == === Етимология === Според академик [[Иван Дуриданов]] името е първоначален патроним на -''ишти'' < -''itji'' от личното име ''Тухо'' = полското лично име ''Tuch'', местно име ''Tuchów'', хърватското селищно име ''[[Туховец|Tuhovec]]'', полабското местно име ''Tuchov''. Точно съответствие на ''Туховища'' е руското селищно име ''[[Туховичи]]''.<ref name="Дуриданов 186">{{Дуриданов|186}}</ref> === Средновековие === [[Файл:Ring_-_Tuhovishta.jpg|мини|Римски бронзов пръстен, намерен в Туховища]] В селото има открит средновековен [[некропол]].<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:RFrEv5gnn-kJ:gdelchev.nitbg.com/content/view/7/20/ Гоце Делчев – Археологически обекти и места]</ref> [[Файл:View of the necropolis.jpg|мини|Общ изглед на разкопките]] В местността Оградето край с. Туховища, през 1975 г. при селскостопанска работа случайно е открит некропол. Комплексните проучвания на некропола предоставят на българската наука нови данни за населението на Родопско-Пиринската област и за неговата материална и духовна култура от периода на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Изследваните 146 гроба на некропола представляват гробни ями с правоъгълна или трапецовидна форма – по-тясна откъм краката. Градени са от каменни плочи, поставени отвесно само на едната им страна. Отгоре са покрити също с каменни плочи – стара езическа традиция, която била разпространена и останала да живее и след приемането на християнството, предимно в [[Родопи]]те, [[Пирин]]ската област и [[Черноморие]]то.<ref name="Серафимова 1981">{{cite book | last = Серафимова | first = Димка Стоянова | title = Средновековен некропол при с. Туховище, Благоевградско | year = 1981 | publisher = ДИ „Септември“ | location = Благоевград | isbn = Брошура от Регионален исторически музей – Благоевград}}</ref> В погребалния обред са налице елементи на езически погребални традиции, каквото е трупоизгарянето, изразено в присъствието на огън в отделни гробове от некропола. В голяма част от изследваните се проследяват някои отклонения от канона на приетата в IX в. официална християнска религия главно по отношение на ръцете. За разлика от християнските погребения, където ръцете са скръстени винаги върху гърдите или коремната област, в некропола при с. Туховища тяхното положение в редица гробове е различно: едната ръка на корема, на гърдите или свита в лакътя под остър ъгъл е поставена към устата или рамото на погребания, а другата е опъната покрай тялото; или двете ръце са спуснати по стар езически обичай покрай тялото на мъртвеца.<ref name="Серафимова 1981" /> [[Файл:Tumb from the necropolis in Tuhovishta.jpg|мини|Гроб номер 20 – ампутиране на лявото ходило на мъртвеца]] В некропола се забелязват черти на погребалния обред, характерен за езическите погребения на прабългарите от Североизточна България: слагане на жертвени съдове с храна при погребаните, послесмъртно ампутиране на крайници (мутилация), частично цялостно послесмъртно ритуално разрушаване на трупа на покойника, привързване на краката и поставяне на камъни върху сърцето и части на тялото на погребания, с цел да не [[вампир]]яса.<ref name="Серафимова 1981"/> В устата или в една от ръцете на някои от погребаните са били поставени монети, т.нар. „[[Харон (митология)|Харонов обол]]", за да може покойникът да заплати за лодката, която ще го откара в отвъдния свят. Тази антична традиция, проникнала от юг, била запазена сред българското население. В сравнително големия брой жертвени съдове, намерени в некропола, се забелязва значително разнообразие от форми, техники и декорация, сред които преобладават славянски керамични традиции. Глинените съдове са обикновено малки и средни по размери, без дръжки, принадлежащи към славянския тип гърнета с украса от вълнисти и хоризонтални, успоредно врязани линии, характерни за всички раннобългарски средновековни обекти, открити на територията на [[България]]. Върху дъната на едни съдове са отпечатани релефни знаци, а върху други се забелязват кръгли вдлъбнатини, получени при формуването на оста на колелото, която се е подавала над кръга.<ref name="Серафимова 1981"/> Сред керамичните съдове се срещат с хибридни форми, очевидно дължащи се на обмена между местната [[Византийска империя|византийска]] култура и културата на заселниците – [[славяни]] от една страна, и от друга – влияние на прабългарската култура след включване на западнородопската област в границите на българската държава в началото на IX в. [[Файл:Jar found in Tuhovishta.JPG|мини|Жертвен съд, намерен в некропола]] По своите стилови особености и техники на изработване накитите в некропола са характерни за раннобългарските некрополи предимно в Южна България. В своята цялост, особено във видовете обици, те имат славянски характер, но в някои екземпляри се забелязват елементи от прабългарски произход, например звездообразните висулки на луновидните обици. В металическите гривни с отворени краища, завършващи със змийски глави или стилизирани глави на морски кончета, и в спираловидните пръстени се долавят антични местни занаятчийски традиции. Със своите художествени качества и разнообразие накитите ни дават основание да предполагаме съществуването на високоразвита ювелирна школа, обособила се през X – XI в. в Западните Родопи под силното влияние на византийското ювелирно изкуство.<ref name="Серафимова 1981"/> Устройството на гробовете, погребалният обред и гробният инвентар определят българската етническа принадлежност на погребаните в некропола. [[Нумизматика|Нумизматичният материал]] дава основание некрополът да бъде поставен в едни по-широки хронологически граници – X – XI в. Според [[Антропология|антропологическите]] изследвания сред погребаните преобладават северните расови типове, характерни за славяните. По-малък е броят на грацилните медитерански и динаро-медитерански форми, присъщи за местното [[траки]]йско население. Наред с тях са налице и европеидните расови типове с монголоидни примеси, характерни за прабългарите. Това изяснява по антропологически път историята на този край. Освен славяните, които асимилирали заварените траки, в [[етногенезис]]а на населението на Туховища са влезли и прабългари.<ref name="Серафимова 1981"/> [[Файл:Jewelry found in Tuhovishta.jpg|мини|Обици луновидни с висулки към тях, намерени в некропола]] Наличието на [[Тюркски народи|тюркски]] черти, отразени в погребалния ритуал, а в известна степен и в материалите на некропола, показва, че в тази област твърде рано са живели тюркски етнически групи. Те биха могли да се свържат с прабългарите на Кубер, заселили се към 670 г. в [[Македония (област)|Македония]] – в Керамисийското поле между [[Битоля]] и [[Солун]]. Според хрониката на император [[Константин VII Багренородни|Константин Багренородни]] част от тези прабългари били преселени в края на VII в. от [[Юстиниан II]] в „Планините на Стримон и отвъд клисурите“, т.е. в междуречието на [[Струма]] и [[Места]], недалеч от днешното село Туховища. Географската близост на с. Туховища с районите, обитавани от Куберовите прабългари, е създала възможност за сближаване, влияния и взаимно проникване на славянското население от Югозападните Родопи с прабългарски етнически групи от Беломорието и планинските райони между Струма и Места. На тези контакти между двата етноса несъмнено се дължат откритите прабългарски елементи в погребалния обред и антропологическите типове с прабългарски произход в некропола.<ref name="Серафимова 1981"/> В османските документи селото се среща изписано ''Тхуища'' ({{lang|ota|تــحــويــشــتــه}}).<ref>{{cite book | last = Андреев | first = Стефан | title = Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век | year = 2002 | publisher = Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България | location = София | isbn = 954-9800-29-6 | pages = 139 }}</ref> Населението на село Туховища е изключително мюсюлманско, като жителите принадлежат към общността на [[помаци]]те. Няма точна дата на ислямизацията, но се смята, че ислямът в Туховища датира от XVI век.<ref>Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV – XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, стр. 193</ref> === XIX век === В XIX век Туховища е мюсюлманско село в [[Неврокоп]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Духовища'' (''Douhovischta'') е посочено като село с 36 домакинства и 90 жители [[помаци]].<ref name="Етнография|130-131">{{Етнография|130-131}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на XIX век в Туховища има мюсюлманско мъжко население 120 души, което живее в 36 къщи.<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | edition = II издание | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 111 }}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Туховища'' (''Тувища'') е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 500 [[българи]]-[[мохамедани]]<ref>{{МЕС|195}}</ref> в 70 къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | origyear = 1894 – 1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | url = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html | chapter = Неврокопската каза | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html | pages = 274 }}</ref> === XX век === През 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] Туховища пострадва по време на [[Покръстване на помаците (1912-1913)|Покръстването на помаците]]. При покръстването цялото село се вдига на бунт и прогонва покръстителите. При повторното идване на свещениците от Пловдивската митрополия, те са придружавани от четници на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] със седалище в отчасти християнските села [[Сатовча]] и [[Долен (Област Благоевград)|Долен]], които изгарят изцяло Туховища заедно с двете джамии. Изгорени са още [[Жижево]], [[Вълкосел]], [[Абланица (област Благоевград)|Абланица]] и още мн. други села по [[Чеч]]а. По време на тези събития населението на Туховища панически бяга на юг, повличайки със себе си населението на [[Годешево]], [[Избища (Драмско)|Избища]], [[Витово]] и други [[села]] от тази част на Чеча, с намерение да стигнат до [[Турция]]. В устроения лагер до село [[Попово село (дем Драма)|Попово село]] (днес в [[Гърция]]) обаче, бежанците научават, че четниците на ВМОРО и покръстителите са оставили селата, макар и в развалини. Така голяма част от бягащите се връщат по родните си места. [[Файл:Tuhovishta first half XX c..jpg|мини|Село Туховища през първата половина на XX век]] [[Файл:Ученици в Туховища - 1938 г..jpg|мини|Ученици от ОУ с. Туховища през 1938 г.]] Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, [[Слащен]] и Туховища живеят 3012 [[помаци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245]</ref> През 1949 година селото влиза в състава на община Слащен по силата на указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г.<ref>Държавен вестник, бр. 224 от 28.09.1949 г.</ref> С решение на Благоевградския окръжен народен съвет от 28 ноември 1958 г. Туховища минава към [[община Сатовча]].<ref>Държавен вестник, бр. 98 от 09.12.1958 г.</ref> Върнато е на община Слащен с указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г.<ref>Държавен вестник, бр. 102 от 28.12.1965 г.</ref> По силата на указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. отново е прехвърлено към община Сатовча.<ref>Държавен вестник, бр. 101 от 26.12.1978 г.</ref> През 1970 г. жителите на селото стават жертва на [[Възродителен процес|Възродителния процес]].<ref>{{cite book | last = Груев | first = Михаил | coauthors = Кальонски, Алексей | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | origyear = 2008 | publisher = Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела | location = София | isbn = 978-954-280-291-4 | pages = 30 }}</ref> По време на Възродителния процес над населението е упражняван системен тормоз, който включвал забрана на изпълнение на всякакъв вид ислямски обреди – посещение на [[джамия]], извършването на сюнет на момчетата, носенето на забрадки, шалвари, погребване по мюсюлмански обичай и т.н. Турско-арабските имена на жителите насила били сменени с християнски и български. Много селяни намират смъртта си около българо-гръцката граница в опит нелегално да емигрират. Често явление е разстрела на хора опитващи се да пресекат нелегално границата с цел сплашване на населението.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://forum.forumat-bg.com/viewtopic.php?f=24&t=266 |заглавие=Гранични инциденти или... убивай избралите свободата |достъп_дата=2012-09-27 |архив_дата=2014-09-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140912213423/http://forum.forumat-bg.com/viewtopic.php?f=24&t=266 }}</ref> През 1989 г. населението си възвръща рождените имена. === XXI век === Населението на село Туховища по данни на преброяването към 24.08.2007 година е 874 жители и го поставя на осмо място по брой жители от четиринадесетте села, съставящи община Сатовча. Същото осмо място заема и по големина на терена, това са 17 015 m², което е 5,11% от терена на oбщина Сатовча. == Архитектура == === XIX и XX век === Село Туховища е посочено в регистъра за туристически обекти на територията на [[община Сатовча]] като село в което могат да се намерят много добре запазени възрожденски къщи от ХІХ и ХХ век в източната част на селото. [[Архитектура]]та на [[Българско възраждане|българското възраждане]] (края на XVIII до 1878 г.) отразява общия [[икономика|икономически]], [[политика|политически]] и [[култура|културен]] подем в живота на българския народ. Поради пълната културна изолация през [[османското владичество]] българските строители са майстори-практици, творци на народно строително [[изкуство]]. Жилищното строителство заема значителна част от [[Възрожденска архитектура|възрожденската жилищна архитектура]], оказва голямо влияние върху нейния характер и се отличава с богатство на различни типове къщи. Забогатяващото население изгражда нови и обновява старите селища. [[Файл:Възрожденска къща в село Туховища.JPG|мини|ляво|300px|Възрожденска къща в село Туховища]] Туховища е старо селище и първоначално се е състояло от четири махали: Вунострана, Каладжиева, Метрьова (Матриво) и Долна Махала. Точно тези са частите на селото в който могат да се намерят запазени възрожденски къщи. Възраждането заварва селищата по българските земи в различна степен на развитие като характерен тогава е потъналият в зеленина просторен [[Вътрешен двор|двор]], ограждащ къщата. Той включва неотменната асма и стенни [[Чешма|чешми]] към улицата. Къщата е оградена от дувар, често край нея има шумяща планинска вада и калдъръмени пътеки а това особено личи на къщите намиращи се в Долна Махала. Така архитектурата става естествено продължение на природата. Строителните материали са [[камък]], [[дърво]] и мазилка. Преобладаващ тип жилище през [[Възраждане]]то продължава да бъде дървената къща във всичките ѝ разновидности, но в този период тя прави качествен скок – увеличава размерите си, издига се на два, а по-късно и на три етажа. Това е случаят с голяма част от къщите в Долната Махала, от които голяма част са построени на два етажа а къщата е голямо помещение което, още от плановете за строежа е замислена за голямо семейство или две. Долният етаж е отбранителен и стопански, а на горните етажи живеят стопаните. [[Файл:Поглед към възрожденски къщи в Туховища.JPG|мини|300px|Поглед към Долна Махала в която са концентрирани част от възрожденските къщи]] Еволюцията в организацията на жизнения процес преминава от едностайна до многостайна къща с ясно изразено предназначение на помещенията и композиционното им подреждане. Външният образ на възрожденската къща се изгражда по зрели архитектонични правила. Във фасадата преобладава хоризонтално членене, постигнато с разделяне на двата етажа, като горният обикновено е изнесен с еркери навън. Характерна е силно издадената стряха, легналата форма на [[чардак]]а, хоризонталните ленти на сантрачите и на прозорците. Над покрива се издигат [[комин]]и, които също се архитектонизират в многообразни форми. Всичко това създава предпоставки за изграждане на пластична архитектура, на богати и разнообразни улични силуети. Фасадите и разчленените плоскости – еркери, чардачни отвори, ризалити, се оразмеряват в пропорциите на златното сечение. Туховища е село издигнато върху различни хълмове, което прави терена склонен и това се отразява и в архитектурата. Възрожденската къща в Туховища е разположена терасовидно върху стръмния терен, което пак може да се забележи в строителната техника на къщите в Долна Махала така, че към улицата е на един етаж, а към Каладжийско Дере – на два. Централен композиционен елемент е обширният [[Фоайе|вестибюл]], в който попада посетителят, когато влезе. Приземието и средният етаж са в гладка каменна зидария, разчленена от дървени сантрачи и обикновено без прозорци, а последният етаж е [[паянтов градеж|паянтов]], измазан с бяла мазилка и с дървено обрамчване. Като правило двата етажа се свързват с външна стълба. Дувари и порти ограждат дворовете. == Лингвистика == [[Файл:Tuhovishta - Gornikrai.jpg|мини|ляво|350px|Туховишкият [[диалект]] представя голямо изобилие на лексикални заемки от гръцкия, турския и арабския език]] Говорът в село Туховища принадлежи към групата на [[Рупски говори|рупските говори]], по-точно на западнорупските. Рупските говори се делят на три големи подгрупи: източни рупски (в [[Странджа]] и [[Тракия]]), родопски (в [[Родопи]]те) и западни рупски (Разложко, Гоцеделчевско, Сярско, Драмско и Солунско). Туховишкият [[диалект]] съдържа голямо изобилие на гърцизми, турцизми и арабизми. Тези [[Чужди думи|лексикални заемки]] могат да бъдат обяснени така: в първия случай – с географската близост до [[Гърция]], във втория – поради [[аналогия]]та на турската култура с тази в Туховища и идентификацията на определени лица с тази [[етническа група]], което води до частично или пълно използване на [[турски език]]. По начало, турският език в Туховища се говори до [[1912]] г., но след като Туховища минава в границите на [[Царство България]] използването му води до репресии и е забранено от властите. Поради това с подмяната на поколенията той бавно бива изместен за сметка на родопския диалект. В днешни дни турският език се владее от интернираните по време на комунизма семейства в [[Област Шумен|Шуменския]] и [[Област Стара Загора|Старозагорския]] край, а бройната турска система се владее от по-голямата част на населението (изключение могат да правят най-младите). Друга причина за запазването на турцизмите в диалекта е свързана с културните контакти, т.е. в много случаи приемането на чуждата дума е в резултат на влиянието на една култура, смятана за висша, като турските термини и изрази могат да бъдат свързани със съвместното съществуване на двата езика в периода от края на XIV до края на XIX век по време на [[Българските земи под османско владичество|османската власт в България]]. В случая на арабски заемки, въпреки че не са установени данни, които да го доказват, също е възможно да арабизмите в туховишкия диалект да се дължат на приликата между двете култури и опита за имитация. Тези арабизми главно преминават от една страна чрез турския език, който също е много богат на този тип лексикални заемки и от друга страна, от тяхната употребата в ежедневието от религиозни лица като ходжи и имами. Механизмът на доставяне-приемане на лексикални заемки носи със себе си феномена на адаптиране към новия термин към [[Фонология|фонологичната]] и [[Морфология (езикознание)|морфологичната]] система на приемащия език.<ref>Louis-Jean Calvet, ''La sociolinguistique'', Paris, Puf, 1993, p. 36.</ref> Така може да се посочи например думата صباح на арабски, която минава в туховишкия диалект като ''саба̀ле'' от транслитерацията ''ص → С, ب → Б, ا → А, ح → Х,'' и адаптирането към туховишката фонологична система. По отношение на [[Морфология (езикознание)|граматическите категории]], не всички се приемат със същата честота, и в този смисъл статистиката сочи, че [[Съществително име|съществителните]] са категорията, която се предава най-лесно. Въпреки това, също се среща изобилие от заемки на турски и арабски фрази и изрази в туховишкия диалект като ''الحمد لله – al-ḥamdu li-llāh – Слава на Аллах (остарели)'', форми за поздрав на арабски ''مرحبا – marħába – здравей'' или турски ''hoşgeldin – добре дошъл'' и ''hoşbulduk – добре приет'', се използва еквивалентно с арабските форми ''السلام عليكم – As-salamu alaykum – (буквално „мир на тебе“, използвано като „здравей“)'' и съответният му отговор ''وعليكم السلام – wa-ʻaláykum as-salām – буквално „и мир да бъде с вас.“''<ref>Joshua Fishman. Bilingualism with and without diglossia; diglossia with and without bilingualism. Journal of Social Issues 23(2), 1967</ref> Туховишкият диалект има някои особености и в това отношение може да се говори за диглосия в Туховища. Диглосията е положението на съвместното съществуване на две езикови сортове в рамките на една и съща популация или територия, където единият език има престижен статут, като език на културата, престижно или служебно ползване, в сравнение с другия, който се свежда до социално по-ниската ситуация на устния говор, семейния живот и фолклора. Най-характерната черта на една диглосна ситуация е функционалната специализация на двете езикови сортове, състоящи се от висок стандартен сорт ([[Български език|стандартен български]]), който се използва при официални комуникативни ситуации, и от друга страна един нисък сорт (туховишкият диалект), използван в неформални комуникативни ситуации. Семейната комуникация и ежедневието се извършва на туховишки диалект, докато официалните случаи, като публични речи, изискват използването на българския книжовен език.<ref name=Ferguson>{{Cite journal|last=Ferguson |first=Charles |author=A. Ferguson |year=1959 |title=Diglossia |journal=Word |volume=15 |pages=325 – 340}}</ref> === Морфология === * Глаголно окончание за 1 лице единствено число сегашно време за I и II спрежение ''-м: кра̀дам, пѝшам, ру̀кам,'' но ''-а'' при глаголите от свършен вид: ''_уо̀крадна, ру̀кна.'' * Форми за множествено число '''’и''': ''н_уòг’и'' (нозе), ''рòк’и'' (ръце). * Образуване на умалителни имена чрез наставката ''-инка: рачѝнка'' (ръчица), ''учѝнки'' (оченца). * Глаголи със суфикс ''-_уовам'' (сравни с книжовното ''-увам''): ''куп_уòвам, празнỳвам.'' * Повелително наклонение за 2 л. мн. ч., образувано чрез окончание ''-ите'' (сравни с книжовното ''-ете''): ''м_уòлите, сл_уòжите.'' * Повторителни глаголи окончаващи на ''-ицам'' (сравни с книжовното ''-ичам''): ''ублѝцам, испѝцам.'' * Влияние на турския език в диалекта, който се изразява не само с големия брой турцизми, но и в някои морфологични аспекти, например: ** отричане с частицата '''ич''' ''(hiç)'' вместо „'''не'''“ използвана в рупските говори ''(ич вѝдех)'' ** категория '''род на глагола''': Най-често глагола се спряга в среден род. ''„Кад’е си билу“'' вместо ''„къде си била“'' ** словоред – в диалектната характеристика на Туховища се забелязва стремеж глаголът в простите изречения да бъде изместен в края а не в началото, както би трябвало. === Лексика === * Изобилие от [[Турски език|турцизми]]: ''айляк'' (свободен), ''чок шукер’ [на Аллах]'' (благодаря), ''аферун/-ин'' (браво), ''шик’èр’'' (захар), ''гюнàх'' (грях), ''аларел’етем’èсун’'' (да почива в мир / Allah rahmet eylesin). [[Гърцизъм|Гърцизми]]: ''пр_уо̀гима'' (закуска / πρωινό / transcript.: proino), ''_уоти'' (защо / ὅτι / transcript.: hoti), ''лàхна'' (зеле / λάχανο / transcript.: lahano). [[Арабски език|Aрабизми]]: ''башка̀'' (по отделно / بشكل / transcript.: bashakl), ''саба̀ле'' (сутрин / صباح / transcript.: sabah), ''ѝшела'' (дано / إن شاء الله / transcript.: In šāʾ Allāh). Най-често срещани са турските лексикални заемки, могат да се посочат ''о̀шгелдън (hoşgeldin), о̀шбулдук (hoşbulduk), реа̀ть(rahat), куландѝсвам (от глагола kullanmak), алъштѝсвам (от глагола alışmak), салдардѝсвам (от глагола saldırmak), дах (dağ), учуру̀м (uçurum), сока̀к (sokak), капиджѝк (kapıcık), гизлю̀к (gözlük), казмо̀ (kazma), ала̀хкабулетсън (Allah kabul etsin), ала̀рахметалейсън (Allah rahmet eylesin), чокшукир (çok şükür), тахмѝндже (tahmince), инкя̀р (inkar), ихтиба̀р (ihtibar), ала̀беклесин (Allah beklesin), ала̀корусун (Allah korusun), бо̀шлаф (boşlaf), апта̀л (aptal), гѝздав (güzel), юрт (yurt), арѝта (harita), кита̀п (kitap), ханчѐр (hançer), ябанджѝ (yabancı), чола̀к (çolak), орта̀к (ortak), силя̀х (silah), янлъ̀ш (yanlış), текѝн (tekin), дос (dost), ку̀зев (kuzey), шукулагере (kolay gelsin), кулай (kolay)'' и други. * Лично местоимение за 1 л. ед. ч. ''я'' (аз) * Тройно показателно местоимение: ''твà, свà, нвà – ейтвà, ейсвà, ейнвà.'' * Диалектна употреба на думи като: ''л’ут'' (кисел), ''летѝ дош'' (вали дъжд), ''парлѝф'' (лютив). * Употреба на собствени думи, който трудно могат да се свържат с чужди езици, като например ''ж’èл’ка'' (коприва), която може да се свърже със словашката ''žihľava'' или малайската ''Jelatang'', всички с корен ''жел-'', или ''òрле'' (сопол) с неясен произход. * Други: ''рỳкам'' (викам), ''ним_уòй'' (недей). [[Файл:Туховищенци.JPG|мини|400px|Туховишкият диалект принадлежи в групата на [[Рупски говори|западнорупските говори]]]] === Фонетика === * Сонантният '''ър''' / '''ръ''', се изговарят като '''ôр''': ''кôрф'' (кръв). * Изговор на удареното '''o''' като '''_уо''' дифтонг: ''к_уòн’'' (кон), ''_уòч’и'' (очи), ''г_уòст (гост).'' * Склонност към премахване на първоначалното '''х-''' пред гласни: ''_уòдих'' (ходих), ''ар’èсах'' (харесах), ''àйде'' (хайде). * Склонност в думи, съдържащи '''–ю–''' два пъти, разделени от съгласна, да се превръща първата в '''–и–''': ''мислюмàнин’'' (мюсюлманин), ''титю́н’'' (тютюн). * Редуциране на неударено '''o''' като '''у''' пред неударена сричка: ''мàслу''. * Застъпник на [[Старобългарски език|стб.]] '''ѫ''' и '''ъ''' – често е '''о''': ''пот’, сон’.'' * Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: ''п’ет’, _уòган’.'' * Якав изговор пред съгласни '''ж''' и '''ш''': ''в’àшка'' (вежда), ''н’àшту'' (нещо) * Якав изговор при някои глаголи: ''б’àсе'' (беся), ''м’àсе'' (меся). * Двусричните и многосричните имена от мъжки род в множественото си число окончават на ''-е: учѝтеле'' (учители), ''уфч’àре'' (овчари). * Наличие на голям брой меки съгласни: ** в края на думата: ''калпàк’, д’ен’, пот’'' ** пред предните гласни '''е''' и '''и''': ''т’òн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’òл’т’и)'' == Население == На 31.12.1998 населението на Туховища е 939 жители.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tadr-1998.txt www.grao.bg]</ref> В последвалите години обаче, то е засегнато от силната [[емиграция]] и [[демография|демографската криза]] в [[България]] като цяло, настъпила след [[1989]] г. Ето защо в следващите няколко години броят на населението постоянно намалява, достигайки 735 лица по настоящ адрес и 884 жители по постоянен адрес<ref>[http://www.grao.bg/tna/tadr-2011.txt www.grao.bg]</ref> през 2011 г. Разликата в цифрите се получава, защото много от регистрираните по постоянен адрес работят или живеят другаде, без да променят постоянния си адрес на местожителство. При преброяването на населението през 2011 г. на въпроса относно ''етническа принадлежност'' голяма част от жителите се идентифицират като българи. Етнически състав на населението на селото:<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.|accessdate=18 март 2012|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120422120657/http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|archivedate=22 април 2012}}</ref> {| border="1" |+ Етнически състав на с. Туховища ! Етнос !! Брой лица !! Процент |- ! Българи | 651 || 91,6% |- ! Други | 51 | 7,2% |- ! Неясни | 8 | 1,1% |- ! '''Отговорили''' | 711 | |} Разпределение на населението по възраст през 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_1.pop_by_age.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и възраст към 01.02.2011 г.|accessdate=18 март 2012|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120422120842/http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_1.pop_by_age.xls|archivedate=22 април 2012}}</ref> [[Файл:AgechartTuhovishta2011.png|мини|ляво|300px|Разпределение на населението на Туховища по възраст през 2011 г.]] Възрастовата пирамида на населението на Туховища е с нередовна форма но, ако се изолират нередностите, може да се забележи пирамида с регресивна структура, закръглена, подходяща за застаряващите страни, с нулев или отрицателен растеж. Това показва спад в [[раждаемост]]та през последните години, както и едно предвидимо застаряване и дори загуба на населението. Пирамидата има тесен връх, в който се забелязва, че хората на възраст между 75 и повече от 85 години са 26 от общо 735 жители. Ако се погледне дъното на пирамидата се вижда тесногръдие, тези с възраст 0 – 9 години, отразявайки факта, че младото население е много ниско, но не по-ниско от остарялото. Не е така с хората между 10 – 25 години, които представляват нередност в пирамидата, тъй като, ако не представляваха толкова голям брой, пирамидата ще представя редовна регресивна структура. Тази нередност и причината на която се дължи може да се свърже с [[Миграция|миграционните]] потоци, особено в периода 2000 – 2005 г., на хора на възраст между 25 и 35 години, повечето от които са млади семейства които, в решението си да емигрират, са решили да оставят децата си в родината, където те са започнали обучението си или имат намерение да го започват и в пирамидата представляват особеност. Това решение засяга [[емигрант]]ът както в [[Икономика|икономичен]], тъй като разходите в издръжка на дете в чужбина биха се увеличили, така и в [[психология|психологичен]] план, тъй като емигрантът ще живее далеч от семейството си. Този факт състои в началото на XXI век едно социално явление, което ще накара емигрантът да доведе семейството си с него в чужбина, където, в много случаи, детето започва и продължава обучението си, както начално така и средно, дори и висше образование, макар че в последния случай явленията са по-редки. В централната част на пирамидата е видимо едно разширяване в населението между 20 и 54 години, което може да се свърже с решението им да останат в родната държава по време на миграционните потоци в началото на XXI век. * Динамика на населението<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4836&ezik=bul|title=Национален статистически институт. Справка за населението на с. Туховища, общ. Сатовча, обл. Благоевград|accessdate=23 януари 2012}}</ref>: :'''Население от 1873 – 2011''' <timeline> Colors= id:lightgrey value:gray(0.9) id:darkgrey value:gray(0.8) id:sfondo value:rgb(1,1,1) id:barra value:rgb(0.6,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) ImageSize = width:600 height:303 PlotArea = left:50 bottom:50 top:30 right:30 DateFormat = x.y Period = from:0 till:900 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = justify ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:450 start:0 ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:100 start:0 BackgroundColors = canvas:sfondo BarData= bar:1873 text:1873 bar:1890 text:1890 bar:1900 text:1900 bar:1934 text:1934 bar:1946 text:1946 bar:1956 text:1956 bar:1965 text:1965 bar:1975 text:1975 bar:1985 text:1985 bar:1992 text:1992 bar:2001 text:2001 bar:2011 text:2011 PlotData= color:barra width:20 align:left bar:1873 from: 0 till:180 bar:1890 from: 0 till:240 bar:1900 from: 0 till:500 bar:1934 from: 0 till:527 bar:1946 from: 0 till:636 bar:1956 from: 0 till:674 bar:1965 from: 0 till:677 bar:1975 from: 0 till:813 bar:1985 from: 0 till:814 bar:1992 from: 0 till:874 bar:2001 from: 0 till:872 bar:2011 from: 0 till:735 PlotData= bar:1873 at:180 fontsize:S text: 180 shift:(-8,5) bar:1890 at:240 fontsize:S text: 240 shift:(-8,5) bar:1900 at:500 fontsize:S text: 500 shift:(-8,5) bar:1934 at:527 fontsize:S text: 527 shift:(-8,5) bar:1946 at:636 fontsize:S text: 636 shift:(-8,5) bar:1956 at:674 fontsize:S text: 674 shift:(-8,5) bar:1965 at:677 fontsize:S text: 677 shift:(-8,5) bar:1975 at:813 fontsize:S text: 813 shift:(-8,5) bar:1985 at:814 fontsize:S text: 814 shift:(-8,5) bar:1992 at:874 fontsize:S text: 874 shift:(-8,5) bar:2001 at:872 fontsize:S text: 872 shift:(-8,5) bar:2011 at:735 fontsize:S text: 735 shift:(-8,5) TextData= fontsize:S pos:(20,20) text: </timeline> == Демографски процеси == В периода на съществуването си от селото непрекъснато са се оформяли емигрантски групи, изселващи се към по-големите градове и чужбина по различни причини. Ако се върнем назад през 1876 г. можем да посочим голяма част емигрирали от селото и от региона въобще, по случай [[Априлско въстание|Априлското въстание]] което избухва на 20 април 1876 г. като негова задача е освобождение на България от Османската империя. През 1912 г. избухва [[Балканската война]], като тогава голяма част от населението на Туховища и останалите села бягат далече от конфликта. Няколко десетилетия по-късно започва [[възродителен процес|Възродителният процес]] в началото на 70-те и продължава до края на 80-те. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в смяна на арабско-турските имена с български и „връщане към корените на българщината“ чрез забрана за използване на турски език, насилствено ограничаване на традиционните обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия. Това създава конфликт от които хората искат да избягат чрез южната съседка на България, република Гърция, към Турция. Някои от тях успяват, други са убити на границата, а трети остават в селото и търпят. Като цяло официално се констатира, че изселилите се семейства само към [[Турция]] в периода февруари 1934-февруари 1935 г. са 54. Тази бройка обаче е по-голяма, защото не се вземат предвид изселниците преди и след тази година. Може да се каже, че в днешни дни, като най-голямо средище на изселниците от Туховища се намира в село [[Гьокче чакмак]], [[Самсун (вилает)|област Самсун]], Република Турция. Населението на това село се преселва от Туховища в споменатата 1934 г. {| class="wikitable" style="margin:left; width:20%" |+ Изменение на населението на Туховища |-valign=top align=left !width=5%| '''Година''' !width=10%| '''Брой''' |- align=left | 1873 | 90 <ref name="Етнография|130-131"/> |- align=left | 1880 – 1890 | 120 <ref>Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.</ref> |- align=left | 1900 – 1910 | 500 <ref>Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.</ref> |- align=left | 1989 | 912 |- align=left | 2006 | 880 |- align=left | 2007 | 874 |- align=left | 2010 | 846<ref name="tbg">[http://www.grao.bg/tbg/tbg2010.txt Таблица на българските граждани]</ref> |} == Религия == [[Файл:Tuhovishta - mosques.JPG|мини|300px|ляво|Изглед към Горната (Ескѝ) и Долната (Йени) джамия]] В село Туховища живеят над 800 жители<ref name="tbg" /> [[мюсюлмани]]. В селото има две джамии – Йенѝ джамия и Ескѝ джамия. ''Йени'' джамия, също и ''Меркез'' („централната“) е в центъра на селото и има едно [[минаре]] с два балкона. Съвременното минаре е построено през 1989 година (след падането на тоталитарния режим в България) под ръководството на строителния техник Мустафа Шукриев и майсторите Зейнил Каларев, Алиосман Юмер, Юсуф Башов и доброволната финансова помощ на цялото население, Ескѝ джамия се намира в горната махала, има едно минаре с един балкон. Първият религиозен храм в Туховища – Ескѝ джамия („старата джамия“) е построен в Горната махала на [[село]]то. Можем да предположим, че това е така, защото там населението било повече на брой отколкото в останалите махали някога. Характерно за тази [[джамия]] е, че не се знае кога е построена. Не е открита нито плоча нито регистър, споменаващ [[година]] на строеж. В устната традиция на жителите на селото също не е останало предание за годината на построяването на молитвения дом. Единственото запазено предание до днес от хората е фактът, че джамията в Горната махала е построена много преди да бъде изградена втората джамия в центъра. Именно до нея е и едно от най-старите [[гробище|гробища]] в района, привличащо вниманието на посетителите си със запазените надгробни плочи характерни за Османско-турската култура. Джамията в Долната махала – ''Меркез'' (централната) също и ''Йени'' (новата) най-вероятно е строена през XVI век по същото време, когато е построена и джамията в село Кочан. По план и вътрешно оформление, Централната джамия е копие на Ескѝ джамия в Горната махала. Разликата е в размерите на молитвения дом, който е по-голям на централната джамия. Постройката на храма представлява четириъгълна сграда разделена на две части. Основната част има вътрешни размери 66 m² която оформя молитвения дом. Останалата част е преддверие с малка стаичка заемащи около 18 m² В двора на джамията има още две постройки, като едната е по-голяма изпълнявала ролята на [[медресе|религиозно училище]] в миналото, а по-малката постройка е на разположение за [[абдест|ритуално почистване]] преди [[молитва]]. И двете джамии в селото са били горени и разрушавани няколко пъти. За последен път те били изгорени през [[Балканската война|1912 – 1913]] г. при акциите на [[ВМРО]] в района. При реставрацията на централната джамия през 2012 г. излязоха наяве опушената зидария и овъглените дървени пояси и колони, които хората не са могли да подменят с нови, затова само ги покрили с дървена обшивка, а стените били боядисани с бяла пръст. Критичен период за джамиите е и периода на т. нар. Възродителен процес в България, период в който храмовете били в полуразрушено състояние. [[Файл:Restored mosque - Tuhovishta.jpg|мини|200px|ляво|Централната джамия след реставрацията през есента на 2012 г.]] В съседство и на двете джамии са запазени гробища, в които са погребани местни духовници и религиозни лица. Надгробните плочи са характерни за [[Османска архитектура|османско-турската култура]] – правоъгълни плочи изписани на [[Османски език|османско-турски език]], завършващи с [[тюрбан]] в горния край. До днес запазени такива плочи се откриваха само в гробището на Горната [[джамия]], и рядко на други места, обикновено ако са били скрити от близките на починалия, за да бъдат спасени от разрушение, по време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Смяташе се, че плочите в гробището на Централната джамия са изцяло разрушени и прибрани по време на т.нар. „Възродителен процес“ в България, но след реставрацията през есента на 2012 г. бяха открити няколко камъка сравнително запазени, които за изложени до стената на гробищния парк. Причината, те да бъдат запазени в Горната джамия е, че във въпросния период, гробището и околностите на джамията били толкова занемарени и буренясали, че никой не се съгласил да чисти, само за да бъдат разрушени надгробните плочи. Джамиите се ръководят от двете джамийски настоятелства, съответно за двата района, което се обедини след промените наложени от Главно мюфтийство. По този начин се състави една обща организация '''Джамийско настоятелство – с. Туховища'''. Организацията отговаря за местните религиозни въпроси, включително и поддръжка на молитвени домове, вакъфски имоти и гробищни паркове. Подчинено е съответно на районно мюфтийство – град [[Гоце Делчев]] и [[Главно мюфтийство|Главно Мюфтийство на Република България]] в [[София]]. Централната джамия е реставрирана през [[2000]] г. от бизнесмена Венцислав Шишманов и с благотворителна финансова помощ на жителите. Повторно е направен основен ремонт през есента на [[2012]] г. финансиран и ръководен от братя Сандеви. == Обществени институции == * [[Кметство]] – Село Туховища * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * Целодневна детска градина * [[Читалище]] „Граничар“ * [[Библиотека]] * Здравна служба == Училище == [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 1.jpg|мини|ляво|500px|Поглед към ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Туховища]] „Напред науката е слънце“ са думите с които Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ посреща своите ученици, учители и гости. От създаването му до днес са изминали повече от 80 години. [[1925]] г. е годината когато за пръв път са поставени основите на училището по инициатива на селяните и първият учител в селото Никола Маринов, който преподава до [[1929]] г. Същата година той слага край на живота си по неизвестни причини. С неговата смърт започват да се зараждат и легенди сред учениците които вярвали, че [[Дух (призрак)|духът]] му обитава училището. В края на десетилетието [[2000]] и началото на [[2010]] училището е изправено пред доста сериозни проблеми. От една страна конфликти между учители, от друга, проблеми от финансов характер, които са довели до масово преместване на учениците в други училища. През [[2012]] г. в училището се обучават смесени паралелки като следва – втори и трети клас, четвърти и пети клас, шести и седми клас.<ref name="Училище">Шукриева, Семиха. Курсова работа по местно самоуправление на тема: "История на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Туховища“. Ревизиращ: д-р Милена Ангелова. Фак. номер: 0906016. Специалност История – 4-ти курс. Югозападен Университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Редактор: Ерол Шукриев. Благоевград. 2012</ref> От основаването на училището до [[1945]] г. трудно се намират сведения за това как протича учебния процес и пред какви проблеми е поставено училището. След [[1945]] г. тогавашния директор на училището започва да води записки свързани с дейността на училището. Особено голямо внимание е отделено на честванията на празниците и, по-специално, на „[[Ден на труда и на международната работническа солидарност]]“ отбелязван на [[1 май|първи май]]. Известно е, че празникът се посрещал с изключителна радост и вълнение сред населението. Рано сутринта, след първият училищен звънец, цялото село се събирало в двора на училището, за да вземе активно участие в първомайската манифестация. В записките си Атанас Трендафилов, директор на училището, описва празника по следният начин: ''„Звънецът бие и всички се събират празнично облечени пред училището и се поздравяват с празника. Децата от училището развълнувани се качват в строй на стълбите, за да изкажат добре научените си стихотворения пред своите родители и близки. Построени в редици пред гордото пионерско [[знаме]]. Почти през целия ден всички празнуват с весели български народни песни.“''<ref name="Училище"/> [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 2.JPG|мини|350px|Ученици отбелязват датата 3 март с празнично настроение]] Старите хора в селото с изключителна гордост и вълнение разказват как на първи май учениците, освен че рецитирали стихотворения в двора на училището, обикаляли селото с песни, а хората им се радвали. През този период условията в училището не са особено благоприятни за провеждане на нормални учебни занятия, тъй като първата построена училищна сграда е премахната и училищните занятия се провеждат в други сгради, неподходящи за учебни цели. Въпреки крайно затрудненото провеждане на учебната дейност, учителите не се отказват и полагат големи усилия учебно възпитателните работи да не изостават: ''”в духа на комунизма, пролетарски интернационализъм в обич към партията, народното правителство и народа.”'' Нуждата от по-добри условия за провеждане на нормални учебни занятия се засилва през [[1960]] г. Така, една година по-късно, се полагат основите на новата училищна сграда. Мечтата на учители, ученици и родители се сбъдва като се построява двуетажна училищна сграда, която отваря врати на 12 [[март]] [[1962]] г. Учениците са 75 с трима учители: Атанас Трендафилов, Петър Праматаров и Стоилка Трендафилова. През този период се формира първият училищен хор, който се представя най-добре на събора „Да бъдем бдителни като [[Вергил Ваклинов|Ваклинов]]“.<ref name="Училище"/> До [[1974]] г. не е писано нищо за училището, следващият заемащ длъжността директор се опитва да даде някаква информация относно дейността на училището през изминалите няколко години като споменава откриването на прогимназията. До този момент децата от 5-и до 8-и клас са се обучавали в съседното село, което се намира на 2 км. от Туховища. Това затруднявало доста учениците, тъй като нямало превоз и се налагало да ходят пеш. Нещата ставали доста лоши когато настъпвала зимата. Въпреки това, с откриването на прогимназията не се решават всички проблеми на училището, тъй като вече то било запълнено от обучаващи се деца от 1-ви до 8-и клас. Учителите не смогвали с преподаването, затова се наложило сливане на класове. Като първи клас се обучавал заедно с втори и съответно трети клас заедно с четвърти.<ref name="Училище"/> В записки на един от учителите, Иван Минчев, се споменава, че учителите са се сблъсквали с много трудности при обучението на учениците, тъй като по това време не се е считало за нужно обучението на децата, защото те трябва да помагат на родителите на полето, и не са им позволявали да ходят на училище. От там идвал и проблемът с нередовните ученици. Огромен проблем за учителите е и справянето с ниския успех на учениците, [[дисциплина]]та и [[хигиена]]та, тъй като все още родителите гледат пренебрежително към обучението на своите деца. [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 3.jpg|мини|ляво|350px|Ученици отбелязват датата 3 март с празнична програма.]]Като трагична може да се посочи ситуацията през [[1969]] г. когато никой в селото нямал придобито [[Образование в България|средно образование]]. Това се оказва голям проблем за манталитета на преобладаващото население което се е занимавало предимно със селскостопанска дейност, като по този начин родителите не смятали за необходимо децата им да придобиват даже елементарно [[Образование в България|основно образование]]. Проведения Пленум на [[ЦК на КПСС|ЦК]] на [[Българска комунистическа партия|БКП]] за реформа в образователната система на [[Народна република България|НРБ]] през 1970 година налага коренни изменения в структурата на цялостния учебно-възпитателен процес. С това решение се правят коренни промени и в училището в Туховища. С всяка изминала година селяните започват все повече да осъзнават нуждата от училище и обучение за техните деца, за това имат и огромна заслуга учителите, които се сблъскват с не малко трудности и лишения заради самите условия в селото през периода и ниската снабденост с храна и учебни пособия в местния магазин. В следващите години броят на учениците все повече се увеличава, като стига близо до 150 ученици. Съответно с това нараства и нуждата от повече учители, като така се увеличава сериозно и учителският колектив.<ref name="Училище"/> По време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]] учителите се заемат с разясняването на мотивите за стигането до този процес и провеждат активна информативна дейност, както на учениците, така и на техните родители, като ги убеждават за нуждата от смяна на имената им. Този период може да се счита като много труден не само за селото като цяло, но и за това, че се отразява много зле върху учебната дейност. Налага се смяна на всички дневници с имената на учениците и замяната им с нови. Учениците са повлияни от настроенията на техните родители и се противопоставят на това. През учебната [[1973]] – [[1974]] г. за пръв път в историята на училището е записано името на учител, който е родом от с. Туховища: Алберт Башов. Той преподава за кратко, тъй като впоследствие бяга зад [[граница]].<ref name="Училище"/> [[Файл:Nikola Marinov.jpg|мини|350px|Паметник, в чест на първия учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в двора на училището.]]През [[1975]] г. директора на училището Иван Минчев с официална церемония открива паметник в чест на първия учител и основател на училището, Никола Маринов. След [[1989]] г. основните проблеми в училището са от финансов характер. Главно поради тази причина училищния стол е предоставен за провеждане на сватбени тържества. С тези средства главно се организират училищни екскурзии, закупува се и първият цветен телевизор както и касетофон с който се улеснява по някакъв начин учебния процес. През годините след 1989 г. учителският колектив се състои изцяло от местни кадри което до някаква степен улеснява възприемането на учебния материал, тъй като по-лесно става контактуването между учители, ученици и родители. Въпреки затрудненията, редовно до [[2006]] г., в училището се провеждат екскурзии до забележителностите на [[България]] и тържествено се отбелязват всички празници като на всеки празник се подготвя специална програма с рецитали на ученици, песни, игри и т.н.<ref name="Училище"/> == Спорт == === Футболен клуб ФК Граничар Туховища === „Граничар“ – Туховища е регистриран през [[1976]] г. като [[футбол]]ен отбор и е създаден по идея на хора от селото и жители, които желаят да има отбор. Някои от тези хора са Мизамидин Синанов, който е и първият треньор на отбора. Също така помагат и учители от [[Гоце Делчев (град)|град Гоце Делчев]] като Георги Теменджийски и началник на заставата г-н Вълков, който помага и за направата на игрището, както и учител Стоян Габровски от [[Дупница]]. Класовете на Теменджийски и Габровски са многократно изкарвани да помагат, а отделно и те двамата са били [[футболист]]и. Президент на отбора е г-н Емин Мустафов Юмеров.<ref name="Граничар">Източник: Ръководство на футболния отбор</ref> [[Файл:"Граничар" - Туховища.JPG|ляво|мини|300px|Състав на „Граничар“ – Туховища]] Името на отбора „Граничар“ е наследство от [[читалище]]то в селото, което също се казва „Граничар“, и създателите решават да продължат със същото име. В селото се играе футбол още дълго преди да бъде създаден официален футболен отбор, но през [[1976]] г., главните инициатори, г-н Синанов, г-н Теменджииски, учител Габровски и командир на заставата – Вълков, решават че трябва да се регистрира като официален [[футболен отбор]]. С помощта на хора от селото, идеята на тези инициатори тръгва напред и отбора успява да се развие и да стане твърд опонент на противниците си. Преди отборът да бъде регистриран официално са играели на различни терени. След като е направена регистрацията, няколко мача са били проведени на стадионите в селата [[Годешево]] и [[Слащен]], докато стадионът на „Граничар“ – Туховища бъде готов.<ref name="Граничар"/> Преди село Туховища да има официален отбор добрите футболисти са били взимани в селата Слащен и [[Вълкосел]], където са се тренирали, и с тяхна помощ е бил съставен отборът на Туховища. След като са били регистрирани отборите на другите села в [[Чеч]]а, играчи от Туховища са били взимани при тях. За играта в отбора треньорите са се разбирали с командира на заставата, като той е пускал добри войници в играта а те са допринасяли за техните победи. В това отношение, пример е бил командира на граничната застава Живко Йовчев, от [[Ключ (село)|село Ключ]], [[Петричко]], понеже войниците са били добре тренирани и всяка сутрин са бягали по 8 км. в посока с. Годешево и обратно. Със съгласието на г-н Йовчев, в „Граничар“ – Туховища са се картотекирали 6 войници, а може да се отбележи че двама от тях са били изключително добри, това са вратарят г-н Анев, който след уволнението си е бил в „Миньор“ – [[Перник]] на ниво А група, както и нападателят г-н Цветков, от [[София]], който, впоследствие, заиграва в [[ПФК Славия (София)|„Славия“ – София]]. През тези години отборът се е движел в групата на началната тройка. В началните години са взели първо място, като е трябвало да играят квалификации за влизане в B група, но теренът на туховишкия отбор не е бил одобрен поради лошото състояние на пътя към селото, и е бил пуснат друг отбор от [[Горно Драглище]].<ref name="Граничар"/> [[Файл:Отборът по време на мач.JPG|мини|400px|Отборът по време на мач]] Най-силният етап на отбора може да се посочи този през началото на 1980-те. Едва 5 години след създаването му, отборът бързо се е изкачил на първите позиции благодарение на учителите, войниците и жителите играчи от селото. Ахмед Кьойбашиев, Бекир Бекиров, Алиосман Котелов и Мехмед Кьойбашиев са някои от първите футболисти, родом от Туховища. Алиосман Котелов е бил и един от най-класните нападатели и, впоследствие, заиграва за отбора на „Стрела“ – [[Вълкосел]]. Големите, и добре познати, отбори [[ветеран]]и, през този период, често са подценявали уменията и професионализма на туховишкия отбор, но малкият „Граничар“ – Туховища не веднъж се е доказвал.<ref name="Граничар"/> Отборът винаги е бил поддържан от жителите запалянковци, a официален спонсор не са имали никога. Може да се каже че през периода [[ТКЗС]] са играели ролята на „официален“ спонсор, тъй като са пускали пари за поддръжката на отбора, както и курсовете за пътуване по селата, но отборът винаги е разчитал на запалянковците. Също така са били събирани пари, когато се е плащал баланс на хората по време на ТКЗС. Те не са възразявали, тъй като след като отбора е на селото, те трябва да го поддържат. Местните хора, вземайки парите от баланса, са отделяли и сума за отбора. През най-новия период на отбора, особено внимание може да се обърне на Мехмед Касапов, бивш жител на селото, който живее в [[САЩ]] заедно със семейството си повече от 30 години, който през [[2009]] г. прави подарък – екипировка за отбора. Като цяло отборът не се е изправял пред големи проблеми, но като такъв може да се отбележи че трудно е било определянето на терена за игрището, обаче с помощта на кмета и командира на заставата, г-н Вълков, и г-н Синанов, един от първите и един от инициаторите за съставяне на отбора и игрището, тези проблеми са били решени. През [[2000]] г. проблемите на отбора са главно от финансов характер, като същата година прекъсва, и футболистите, съставящи го, са ходели в отборите на съседните села Вълкосел, [[Слащен]] и др. През 2009 г., след 9 години главно безпаричие и липса на финанси, отборът е регистриран наново, спонсориран от туховишкия емигрант Мехмед Касапов.<ref name="Граничар"/> [[Файл:Panorama Tuhovishta's stadium.jpg|мини|център|600px|Панорамна гледка към стадиона на Туховища]] ;Първи състав на „Граничар“ – Туховища {{колони|2| * Синанов * Цветанов * Ичев * Андонов * Живко Йовчев * Мехмед Кьойбашиев * Али Халимов * Бекир Бекиров * Стойчо Габровски * Георги Теменджийски * Джемисап Топалов * Али Дангов * Мехмед Имамов * Джамал Чаушев * Алиосман Котелов }} == Интересни факти == * През 1912 г. при опожаряването на селото от четниците на ВМРО и опита за [[Покръстване на помаците (1912-1913)|покръстване]] на туховищенци, населението се вдига от селото и тръгва в посока югоизток с намерение да се пресели в Турция. Стига до Попово село в устроения временен лагер достига вестта, че четниците са разбити и селото е свободно. Така голяма част от бежанците се връщат и построяват селото отново.<ref>[http://www.bghelsinki.org/bg/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc/ www.bghelsinki.org]</ref> * [[България|Българо]]-[[Турция|турската]] [[граница]] до 1912 г. преминавала през местността „Карако̀ла“, северозападно от Туховища<ref>„Чечкият говор“, Румен Сребранов, стр. 305, ред 9</ref> * На 18 февруари 1933 се започва изселническата вълна от селото към Турция. На тази дата се изселват само 4 семейства, но в продължение на 1 година броят на изселилите се семейства достига 54. Така селото изпада в [[демография|демографски срив]], а властта налага строги мерки по охрана на държавната граница. По-късно започва да се прилага интерниране на отделни семейства към [[Област Стара Загора|централна]] и [[Северна България]]. Потомците на тези изселници живеят около [[Измир]], [[Чанаккале]] и [[Самсун]], а връзката им с родния край почти прекъсната.<ref>[http://pomaknews.com/bg/?p=595&lang=bg pomaknews.com]</ref> * През март 1950 г. граничната полиция осуетява едно от най-мащабните бягства в бившия [[Област Благоевград|Горноджумайски окръг]], когато 16 жители от Туховища са заловени заедно със своя водач Небийе Имамов Небиев, в опит нелегално да избягат в [[Турция]]. Месец по-късно на протичащия съдебен процес в Неврокопското отделение на Горноджумайския окръжен съд, участниците са осъдени да излежават различен срок в тъмничен затвор, лишаване от граждански права, да заплатят различни по размер глоби и да им бъде отнето част от имуществото.<ref name="vuchkov">Вучков, Сергей. (2011) „Нелегални мюсюлмански групи в Западните Родопи през втората половина на 40-те години на ХХ век“, в Балканистичен форум ’11 – Свобода и надзор, стр. 269 – 322, ISSN: 1310 – 3970, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград</ref> * Заради участието си в „Нелегални помашки групи на територията на [[Горна Джумая]]“ в доклад на Христо Г. Димитров от 25 януари 1947 г. Туховища е включено в графа към населените места, които трябва да бъдат изселени във вътрешността на страната. „Става дума за село с 525 жители, отстоящо на 2 км от границата с [[Гърция]]“. Споменава се още, че селото попада в т.нар. ''Опасна зона'', ето защо то трябва да бъде изселено.<ref name="vuchkov" /> * През 2004 г. в Туховища се заснемат няколко сцени от българския игрален филм „[[Откраднати очи]]“.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0441025/ Stolen Eyes (2005)]</ref> * Коренът на световноизвестния [[турци|турски]] певец [[Таркан (певец)|Таркан]] е от с. Туховища <ref>{{Citation |title=Таркан е от Кочан |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=666782 |accessdate=2012-05-24 |archivedate=2010-11-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101109182801/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=666782 }}</ref> * В [[Република Турция]] съществува село, което е идентично на Туховища. Селото на туховищенци в Турция е много по-голямо от днешното Туховища в [[България]]. То е образувано след изселническата вълна през 1934 г. и в днешни дни има население около 1500 жители. Нарича се [[Гьокче чакмак]] и се намира във вилаета [[Самсун (вилает)|Самсун]], (близо до черноморското крайбрежие на Турция). * През 2012 г., за първи път от началото на демокрацията в България, в селото е избран кмет, издигнат от партия, различна от [[ДПС]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.e-79.com/news-57645.html |заглавие=ГЕРБ отне от ДПС и Туховища |достъп_дата=2012-10-15 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006093136/http://www.e-79.com/news-57645.html }}</ref> == Личности == ;Родени в Туховища * {{флагче|САЩ}} Мехмед Касапов – американски бизнесмен, емигрант. * {{флагче|САЩ}} Росица Котелова – американски инженер и дизайнер, възпитаник на [[Харвард]]<ref>https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarka-sazdade-dizajnat-na-kufar-robot-kojto-mozhe-da-vi-sledva-navsjakade.html</ref>. * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Назми Мехмед (1967 – 2018 г.) – общественик и емигрант в САЩ. Създател на форума ''Pomak.eu''<ref>[http://www.eurochicago.com/2018/04/nazmi/ www.eurochicago.com]</ref>. * {{флагче|България}} – Абдуллах Лавчиев – [[хирург]]. * {{флагче|България}} – Илхан Ф. Цингарев – [[медицина|медицински специалист]]. * {{флагче|България}} – Юсуф Чаушев - учител по математика в ОУ "Св.св.Кирил и Методий" * [[Файл:Ottoman flag.svg|ръб|20px]] – Али Чаушев (1876 – 1966) – общественик и теолог, получил образованието си в прочутото по това време училище на [[Мохамед Али паша имарет|Мехмед Али Паша]], основано през 1817 г. в град [[Кавала]]. * ;Починали в Туховища * {{флагче|България}} Никола Маринов – първият учител, назначен в първото светско българско учеилище в селото - ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1926 г. ;Свързани с Туховища * {{флагче|Турция}} Ондер Танър - турски политик от [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]] и кмет на община Кестел, гр. [[Бурса]]. Неговият дядо е от село Туховища, а от [[Годешево]] е неговата баба. * {{флагче|Турция}} Фаик Юсеин Селимоглу – първият висшист от с. Туховища, живее в [[Турция]] * 🇧🇬 Инженер Ахмед Мерчев- Изобретател на първата българска електрическа хипер кола с марка: "ALIENO" == Галерия == <gallery caption="Снимки от Туховища" class="center"> Tuhovishta 2012.JPG | Поглед към село Туховища през 2012 г. Middle Chech 015.jpg | Поглед към Туховища Tuhovishta - Youth House.jpg|Площадът с „Младежкия дом“ Tuhovishta's Mosque(363).jpg|Джамията в центъра Tuhovishta's entrance.JPG|Табелата при влизане в селото </gallery> == Вижте също == * [[Гьокче чакмак]] == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/user/Tuhovishta/ Официален видеоканал в YouTube.com] * [http://www.dailymotion.com/Tuhovishta/ Официален видеоканал в DailyMotion.com] * [http://www.tuhovishta.dir.bg/ Официален сайт на Туховища в Dir.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.album.bg/tuhovishta/ Албум на Туховища] == Бележки == <references /> {{Община Сатовча}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сатовча]] [[Категория:Чеч]] akz2euw7ky2h7884l728n1jdotu8pgh 12397600 12397596 2024-10-28T16:15:57Z 2A01:5A8:491:F2D3:603A:1203:FA1C:A5B6 Личности 12397600 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Tuhovishta 2012.JPG | картинка-описание = Панорамен изглед на Туховища | картинка-размер = 240 | герб = Emblem of Satovcha Municipality.svg | екатте = 73519 | надм-височина = 836 | пощ-код = 2939 | тел-код = 07548 | сев-ширина = 41.4987 | изт-дължина = 24.0446 | площ = 17,151 }} '''Ту̀ховища''' (варианти на името '''Тувѝща''' или '''Ду̀ховища''') е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Сатовча]], [[област Благоевград]]. == География == [[Файл:Гледка към село Туховища.JPG|мини|300px|ляво|Гледка към Туховища]]Село Туховища се намира в югозападните Родопи и е част от историко-географската област [[Чеч]]. Намира се на близо 2 километра от границата с [[Гърция]]. Надморското равнище на селото е 700 – 999 метра, а площта на землището му е 17,151&nbsp;km².<ref>[http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Blagoevgrad/Satovcha/Tuhovishta Справочник България – Село Туховища]</ref> Селото граничи със землищата на следните села: на изток, където минава границата с Гърция, със землищата на обезлюдените села [[Борен (Гърция)|Борен]] и [[Манастир (Драмско)|Манастир]], на запад със землищата на [[Слащен]] и [[Вълкосел]], на юг със землището на [[Годешево]] и на север със землището на [[Жижево]]. Намира се на 20&nbsp;km южно от [[Сатовча]]. === Релеф === Туховища е разположена в [[Дъбраш|Дъбрашкият рид]], ето защо релефът е предимно [[планина|планински]] и полупланински, който във високите части минава в [[хълм]]ист или хълмисто-планински, а на места е силно пресечен. В [[геология|геоложно]] отношение землището е представено преди всичко от скали, [[гранит]]и, [[риолит]]и и [[пясъчник|пясъчници]]. Преобладават [[кафяви горски почви|кафяви горски]] и [[почви|песъкливо-глинести почви]]. Като цяло релефът е изключително разнообразен. Самото село е разположено на кръстопът между няколко малки ридове. В землището има равнинни местности (Широки поляни, Долния Зелен), скали, голи върхове и крайречен [[пролом]]. Над Туховища са разположени два от най-високите върхове в района – Чуката (местно име Митницата) на североизток с надморска височина 1010 m и първенецът в района връх Дикилиташ, по-известен сред местните като Побит камък, с височина 1100 m. Връх Дикилиташ е разположен между Туховища и [[Вълкосел]]. През късна [[есен]] и късна [[пролет]], когато над селото и околните пада [[слана]], над Дикилиташ валежите са от [[сняг]].<ref name="programa">[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_180_bg.doc Програма за развитие на туризма на територията на община Сатовча, съобразно местните туристически ресурси и потребности]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Файл:Tuhovishta - Winter view.jpg|мини|300px|Зимна гледка към Туховища]] === Климат === Климатът е [[Климатична класификация на Алисов|преходно-континентален]]<ref name="programa" /> с подчертано планинско влияние във високите части (Чуката и Дикилиташ). Средна годишна температура е 10&nbsp;°C, през зимата се образуват [[температурна инверсия|температурни инверсии]]. Средната януарска температура се движи според надморската височина между 0&nbsp;°C до 7&nbsp;°C. Лятото е топло и слънчево. Средната годишна максимална температура по долината на река [[Места]] е 32 – 36&nbsp;°C, а в среднопланинската част 23 – 32&nbsp;°C. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните [[валежи]]. Сезоните са ясно изразени – лятото топло, а зимата – умерено студена. === Флора и фауна === Горският фонд е богат на иглолистни и широколистни видове – [[бор]], [[смърч]], [[бук]], [[ела]], [[дъб]], [[бреза]], [[върба]] и други. Тъй като, Туховища се намира на преход от полупланинска в планинска област може да се отбележи, че иглолистната [[растение|растителност]], [[дърво|дървесна]] или [[храст]]ова, превъзхожда широколистната няколко пъти. От животинските видове се срещат [[мечка]], [[заек]], [[вълк]], [[лисица]], [[белка]], [[сърна]], [[глиган]] и много други. Често срещани през лятото са смок [[мишкар]], [[пепелянка]], в сенчестите места [[усойница]], от влечугите срещат се още [[гущери]], [[дъждовник]], и много други.<ref name="programa" /> Хидрографската мрежа включва река [[Места]], [[Доспат (река)|Доспат]] и множество по-малки реки и извори. Налице са множество микроязовири, които се използват за напояване, риболов и други. == Геология == [[Файл:Rocks of Pochan seen from Tuhovishta.jpg|мини|330px|Поглед от Туховища към [[Почан|Почански Скали]]]] Вълкосел-Туховишкото неогенско понижение (басейн) е разположено в долната част на южния склон на [[Родопи#Западни Родопи|Западните Родопи]] и североизточно от коритото на р. [[Места]]. То е в землищата на селата [[Вълкосел]], [[Слащен]], Туховища и [[Годешево]]. Като се говори за развитието във времето на грабеновите неогенски басейни в Туховишката свита, според Милорад Вацев в „Нови данни за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи в България“,<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/frames_home_BG.html Списание на българското геологическо дружество, Броеве, Година 60, 1999, Книга 1 – 3]</ref> след свиващите напрежения от края на [[олигоцен]]а и началото на ранния [[миоцен]], дъното на Вълкосел-Туховишкото понижение се е понижило и е била формирана ниска равна палеодолина, в която са се развивали латеритови почви и изветрителна кора. При последвалото след ранната щирийска фаза по-ново относително разширение, е било проявено по-съществено понижение с активизиране на разломно-блоковите денивелации и утайконатрупване в грабеновите понижения. Изхождайки от карпофлората на понижението и данните за проявените геоложки събития, може да се посочи, че най-младите [[Седиментни скали|седименти]] от Туховишкия член са вероятно с ранно-средно сарматска възраст.<ref>{{cite book | last = Вацев | first = Милорад | title = Нови данни за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи в България | page = 127 – 137 | year = 1999 | location = София | isbn = Списание на българското геологическо дружество, год. 60, кн. 1 – 3 }}</ref> Средномиоценските [[седиментни скали]] от [[Сатовча]]-[[Любча]]нския и Вълкосел-Туховишкия грабенови басейни и последователните комплекси, които те изграждат, маркират нов етап в развитието на Югозападните Родопи. След свиващите напрежения в Родопския масив в края на [[олигоцен]]ската и през ранно[[миоцен]]ската епоха, свързани със савската и раннощирийската орогенна фаза, е била прекратена [[вулкан]]ската дейност, а палеогенските скали са били високо издигнати.<ref>{{cite book | last = Вацев | first = М. Д. | title = Литостратиграфия на горноеоценските седименти от Местенския грабен |page = 51 – 75 | year = 1978 | location = София | isbn = }}</ref> == История == === Етимология === Според академик [[Иван Дуриданов]] името е първоначален патроним на -''ишти'' < -''itji'' от личното име ''Тухо'' = полското лично име ''Tuch'', местно име ''Tuchów'', хърватското селищно име ''[[Туховец|Tuhovec]]'', полабското местно име ''Tuchov''. Точно съответствие на ''Туховища'' е руското селищно име ''[[Туховичи]]''.<ref name="Дуриданов 186">{{Дуриданов|186}}</ref> === Средновековие === [[Файл:Ring_-_Tuhovishta.jpg|мини|Римски бронзов пръстен, намерен в Туховища]] В селото има открит средновековен [[некропол]].<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:RFrEv5gnn-kJ:gdelchev.nitbg.com/content/view/7/20/ Гоце Делчев – Археологически обекти и места]</ref> [[Файл:View of the necropolis.jpg|мини|Общ изглед на разкопките]] В местността Оградето край с. Туховища, през 1975 г. при селскостопанска работа случайно е открит некропол. Комплексните проучвания на некропола предоставят на българската наука нови данни за населението на Родопско-Пиринската област и за неговата материална и духовна култура от периода на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Изследваните 146 гроба на некропола представляват гробни ями с правоъгълна или трапецовидна форма – по-тясна откъм краката. Градени са от каменни плочи, поставени отвесно само на едната им страна. Отгоре са покрити също с каменни плочи – стара езическа традиция, която била разпространена и останала да живее и след приемането на християнството, предимно в [[Родопи]]те, [[Пирин]]ската област и [[Черноморие]]то.<ref name="Серафимова 1981">{{cite book | last = Серафимова | first = Димка Стоянова | title = Средновековен некропол при с. Туховище, Благоевградско | year = 1981 | publisher = ДИ „Септември“ | location = Благоевград | isbn = Брошура от Регионален исторически музей – Благоевград}}</ref> В погребалния обред са налице елементи на езически погребални традиции, каквото е трупоизгарянето, изразено в присъствието на огън в отделни гробове от некропола. В голяма част от изследваните се проследяват някои отклонения от канона на приетата в IX в. официална християнска религия главно по отношение на ръцете. За разлика от християнските погребения, където ръцете са скръстени винаги върху гърдите или коремната област, в некропола при с. Туховища тяхното положение в редица гробове е различно: едната ръка на корема, на гърдите или свита в лакътя под остър ъгъл е поставена към устата или рамото на погребания, а другата е опъната покрай тялото; или двете ръце са спуснати по стар езически обичай покрай тялото на мъртвеца.<ref name="Серафимова 1981" /> [[Файл:Tumb from the necropolis in Tuhovishta.jpg|мини|Гроб номер 20 – ампутиране на лявото ходило на мъртвеца]] В некропола се забелязват черти на погребалния обред, характерен за езическите погребения на прабългарите от Североизточна България: слагане на жертвени съдове с храна при погребаните, послесмъртно ампутиране на крайници (мутилация), частично цялостно послесмъртно ритуално разрушаване на трупа на покойника, привързване на краката и поставяне на камъни върху сърцето и части на тялото на погребания, с цел да не [[вампир]]яса.<ref name="Серафимова 1981"/> В устата или в една от ръцете на някои от погребаните са били поставени монети, т.нар. „[[Харон (митология)|Харонов обол]]", за да може покойникът да заплати за лодката, която ще го откара в отвъдния свят. Тази антична традиция, проникнала от юг, била запазена сред българското население. В сравнително големия брой жертвени съдове, намерени в некропола, се забелязва значително разнообразие от форми, техники и декорация, сред които преобладават славянски керамични традиции. Глинените съдове са обикновено малки и средни по размери, без дръжки, принадлежащи към славянския тип гърнета с украса от вълнисти и хоризонтални, успоредно врязани линии, характерни за всички раннобългарски средновековни обекти, открити на територията на [[България]]. Върху дъната на едни съдове са отпечатани релефни знаци, а върху други се забелязват кръгли вдлъбнатини, получени при формуването на оста на колелото, която се е подавала над кръга.<ref name="Серафимова 1981"/> Сред керамичните съдове се срещат с хибридни форми, очевидно дължащи се на обмена между местната [[Византийска империя|византийска]] култура и културата на заселниците – [[славяни]] от една страна, и от друга – влияние на прабългарската култура след включване на западнородопската област в границите на българската държава в началото на IX в. [[Файл:Jar found in Tuhovishta.JPG|мини|Жертвен съд, намерен в некропола]] По своите стилови особености и техники на изработване накитите в некропола са характерни за раннобългарските некрополи предимно в Южна България. В своята цялост, особено във видовете обици, те имат славянски характер, но в някои екземпляри се забелязват елементи от прабългарски произход, например звездообразните висулки на луновидните обици. В металическите гривни с отворени краища, завършващи със змийски глави или стилизирани глави на морски кончета, и в спираловидните пръстени се долавят антични местни занаятчийски традиции. Със своите художествени качества и разнообразие накитите ни дават основание да предполагаме съществуването на високоразвита ювелирна школа, обособила се през X – XI в. в Западните Родопи под силното влияние на византийското ювелирно изкуство.<ref name="Серафимова 1981"/> Устройството на гробовете, погребалният обред и гробният инвентар определят българската етническа принадлежност на погребаните в некропола. [[Нумизматика|Нумизматичният материал]] дава основание некрополът да бъде поставен в едни по-широки хронологически граници – X – XI в. Според [[Антропология|антропологическите]] изследвания сред погребаните преобладават северните расови типове, характерни за славяните. По-малък е броят на грацилните медитерански и динаро-медитерански форми, присъщи за местното [[траки]]йско население. Наред с тях са налице и европеидните расови типове с монголоидни примеси, характерни за прабългарите. Това изяснява по антропологически път историята на този край. Освен славяните, които асимилирали заварените траки, в [[етногенезис]]а на населението на Туховища са влезли и прабългари.<ref name="Серафимова 1981"/> [[Файл:Jewelry found in Tuhovishta.jpg|мини|Обици луновидни с висулки към тях, намерени в некропола]] Наличието на [[Тюркски народи|тюркски]] черти, отразени в погребалния ритуал, а в известна степен и в материалите на некропола, показва, че в тази област твърде рано са живели тюркски етнически групи. Те биха могли да се свържат с прабългарите на Кубер, заселили се към 670 г. в [[Македония (област)|Македония]] – в Керамисийското поле между [[Битоля]] и [[Солун]]. Според хрониката на император [[Константин VII Багренородни|Константин Багренородни]] част от тези прабългари били преселени в края на VII в. от [[Юстиниан II]] в „Планините на Стримон и отвъд клисурите“, т.е. в междуречието на [[Струма]] и [[Места]], недалеч от днешното село Туховища. Географската близост на с. Туховища с районите, обитавани от Куберовите прабългари, е създала възможност за сближаване, влияния и взаимно проникване на славянското население от Югозападните Родопи с прабългарски етнически групи от Беломорието и планинските райони между Струма и Места. На тези контакти между двата етноса несъмнено се дължат откритите прабългарски елементи в погребалния обред и антропологическите типове с прабългарски произход в некропола.<ref name="Серафимова 1981"/> В османските документи селото се среща изписано ''Тхуища'' ({{lang|ota|تــحــويــشــتــه}}).<ref>{{cite book | last = Андреев | first = Стефан | title = Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век | year = 2002 | publisher = Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България | location = София | isbn = 954-9800-29-6 | pages = 139 }}</ref> Населението на село Туховища е изключително мюсюлманско, като жителите принадлежат към общността на [[помаци]]те. Няма точна дата на ислямизацията, но се смята, че ислямът в Туховища датира от XVI век.<ref>Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV – XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, стр. 193</ref> === XIX век === В XIX век Туховища е мюсюлманско село в [[Неврокоп]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Духовища'' (''Douhovischta'') е посочено като село с 36 домакинства и 90 жители [[помаци]].<ref name="Етнография|130-131">{{Етнография|130-131}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на XIX век в Туховища има мюсюлманско мъжко население 120 души, което живее в 36 къщи.<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | edition = II издание | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 111 }}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Туховища'' (''Тувища'') е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 500 [[българи]]-[[мохамедани]]<ref>{{МЕС|195}}</ref> в 70 къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | origyear = 1894 – 1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | url = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html | chapter = Неврокопската каза | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html | pages = 274 }}</ref> === XX век === През 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] Туховища пострадва по време на [[Покръстване на помаците (1912-1913)|Покръстването на помаците]]. При покръстването цялото село се вдига на бунт и прогонва покръстителите. При повторното идване на свещениците от Пловдивската митрополия, те са придружавани от четници на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] със седалище в отчасти християнските села [[Сатовча]] и [[Долен (Област Благоевград)|Долен]], които изгарят изцяло Туховища заедно с двете джамии. Изгорени са още [[Жижево]], [[Вълкосел]], [[Абланица (област Благоевград)|Абланица]] и още мн. други села по [[Чеч]]а. По време на тези събития населението на Туховища панически бяга на юг, повличайки със себе си населението на [[Годешево]], [[Избища (Драмско)|Избища]], [[Витово]] и други [[села]] от тази част на Чеча, с намерение да стигнат до [[Турция]]. В устроения лагер до село [[Попово село (дем Драма)|Попово село]] (днес в [[Гърция]]) обаче, бежанците научават, че четниците на ВМОРО и покръстителите са оставили селата, макар и в развалини. Така голяма част от бягащите се връщат по родните си места. [[Файл:Tuhovishta first half XX c..jpg|мини|Село Туховища през първата половина на XX век]] [[Файл:Ученици в Туховища - 1938 г..jpg|мини|Ученици от ОУ с. Туховища през 1938 г.]] Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, [[Слащен]] и Туховища живеят 3012 [[помаци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245]</ref> През 1949 година селото влиза в състава на община Слащен по силата на указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г.<ref>Държавен вестник, бр. 224 от 28.09.1949 г.</ref> С решение на Благоевградския окръжен народен съвет от 28 ноември 1958 г. Туховища минава към [[община Сатовча]].<ref>Държавен вестник, бр. 98 от 09.12.1958 г.</ref> Върнато е на община Слащен с указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г.<ref>Държавен вестник, бр. 102 от 28.12.1965 г.</ref> По силата на указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. отново е прехвърлено към община Сатовча.<ref>Държавен вестник, бр. 101 от 26.12.1978 г.</ref> През 1970 г. жителите на селото стават жертва на [[Възродителен процес|Възродителния процес]].<ref>{{cite book | last = Груев | first = Михаил | coauthors = Кальонски, Алексей | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | origyear = 2008 | publisher = Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела | location = София | isbn = 978-954-280-291-4 | pages = 30 }}</ref> По време на Възродителния процес над населението е упражняван системен тормоз, който включвал забрана на изпълнение на всякакъв вид ислямски обреди – посещение на [[джамия]], извършването на сюнет на момчетата, носенето на забрадки, шалвари, погребване по мюсюлмански обичай и т.н. Турско-арабските имена на жителите насила били сменени с християнски и български. Много селяни намират смъртта си около българо-гръцката граница в опит нелегално да емигрират. Често явление е разстрела на хора опитващи се да пресекат нелегално границата с цел сплашване на населението.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://forum.forumat-bg.com/viewtopic.php?f=24&t=266 |заглавие=Гранични инциденти или... убивай избралите свободата |достъп_дата=2012-09-27 |архив_дата=2014-09-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140912213423/http://forum.forumat-bg.com/viewtopic.php?f=24&t=266 }}</ref> През 1989 г. населението си възвръща рождените имена. === XXI век === Населението на село Туховища по данни на преброяването към 24.08.2007 година е 874 жители и го поставя на осмо място по брой жители от четиринадесетте села, съставящи община Сатовча. Същото осмо място заема и по големина на терена, това са 17 015 m², което е 5,11% от терена на oбщина Сатовча. == Архитектура == === XIX и XX век === Село Туховища е посочено в регистъра за туристически обекти на територията на [[община Сатовча]] като село в което могат да се намерят много добре запазени възрожденски къщи от ХІХ и ХХ век в източната част на селото. [[Архитектура]]та на [[Българско възраждане|българското възраждане]] (края на XVIII до 1878 г.) отразява общия [[икономика|икономически]], [[политика|политически]] и [[култура|културен]] подем в живота на българския народ. Поради пълната културна изолация през [[османското владичество]] българските строители са майстори-практици, творци на народно строително [[изкуство]]. Жилищното строителство заема значителна част от [[Възрожденска архитектура|възрожденската жилищна архитектура]], оказва голямо влияние върху нейния характер и се отличава с богатство на различни типове къщи. Забогатяващото население изгражда нови и обновява старите селища. [[Файл:Възрожденска къща в село Туховища.JPG|мини|ляво|300px|Възрожденска къща в село Туховища]] Туховища е старо селище и първоначално се е състояло от четири махали: Вунострана, Каладжиева, Метрьова (Матриво) и Долна Махала. Точно тези са частите на селото в който могат да се намерят запазени възрожденски къщи. Възраждането заварва селищата по българските земи в различна степен на развитие като характерен тогава е потъналият в зеленина просторен [[Вътрешен двор|двор]], ограждащ къщата. Той включва неотменната асма и стенни [[Чешма|чешми]] към улицата. Къщата е оградена от дувар, често край нея има шумяща планинска вада и калдъръмени пътеки а това особено личи на къщите намиращи се в Долна Махала. Така архитектурата става естествено продължение на природата. Строителните материали са [[камък]], [[дърво]] и мазилка. Преобладаващ тип жилище през [[Възраждане]]то продължава да бъде дървената къща във всичките ѝ разновидности, но в този период тя прави качествен скок – увеличава размерите си, издига се на два, а по-късно и на три етажа. Това е случаят с голяма част от къщите в Долната Махала, от които голяма част са построени на два етажа а къщата е голямо помещение което, още от плановете за строежа е замислена за голямо семейство или две. Долният етаж е отбранителен и стопански, а на горните етажи живеят стопаните. [[Файл:Поглед към възрожденски къщи в Туховища.JPG|мини|300px|Поглед към Долна Махала в която са концентрирани част от възрожденските къщи]] Еволюцията в организацията на жизнения процес преминава от едностайна до многостайна къща с ясно изразено предназначение на помещенията и композиционното им подреждане. Външният образ на възрожденската къща се изгражда по зрели архитектонични правила. Във фасадата преобладава хоризонтално членене, постигнато с разделяне на двата етажа, като горният обикновено е изнесен с еркери навън. Характерна е силно издадената стряха, легналата форма на [[чардак]]а, хоризонталните ленти на сантрачите и на прозорците. Над покрива се издигат [[комин]]и, които също се архитектонизират в многообразни форми. Всичко това създава предпоставки за изграждане на пластична архитектура, на богати и разнообразни улични силуети. Фасадите и разчленените плоскости – еркери, чардачни отвори, ризалити, се оразмеряват в пропорциите на златното сечение. Туховища е село издигнато върху различни хълмове, което прави терена склонен и това се отразява и в архитектурата. Възрожденската къща в Туховища е разположена терасовидно върху стръмния терен, което пак може да се забележи в строителната техника на къщите в Долна Махала така, че към улицата е на един етаж, а към Каладжийско Дере – на два. Централен композиционен елемент е обширният [[Фоайе|вестибюл]], в който попада посетителят, когато влезе. Приземието и средният етаж са в гладка каменна зидария, разчленена от дървени сантрачи и обикновено без прозорци, а последният етаж е [[паянтов градеж|паянтов]], измазан с бяла мазилка и с дървено обрамчване. Като правило двата етажа се свързват с външна стълба. Дувари и порти ограждат дворовете. == Лингвистика == [[Файл:Tuhovishta - Gornikrai.jpg|мини|ляво|350px|Туховишкият [[диалект]] представя голямо изобилие на лексикални заемки от гръцкия, турския и арабския език]] Говорът в село Туховища принадлежи към групата на [[Рупски говори|рупските говори]], по-точно на западнорупските. Рупските говори се делят на три големи подгрупи: източни рупски (в [[Странджа]] и [[Тракия]]), родопски (в [[Родопи]]те) и западни рупски (Разложко, Гоцеделчевско, Сярско, Драмско и Солунско). Туховишкият [[диалект]] съдържа голямо изобилие на гърцизми, турцизми и арабизми. Тези [[Чужди думи|лексикални заемки]] могат да бъдат обяснени така: в първия случай – с географската близост до [[Гърция]], във втория – поради [[аналогия]]та на турската култура с тази в Туховища и идентификацията на определени лица с тази [[етническа група]], което води до частично или пълно използване на [[турски език]]. По начало, турският език в Туховища се говори до [[1912]] г., но след като Туховища минава в границите на [[Царство България]] използването му води до репресии и е забранено от властите. Поради това с подмяната на поколенията той бавно бива изместен за сметка на родопския диалект. В днешни дни турският език се владее от интернираните по време на комунизма семейства в [[Област Шумен|Шуменския]] и [[Област Стара Загора|Старозагорския]] край, а бройната турска система се владее от по-голямата част на населението (изключение могат да правят най-младите). Друга причина за запазването на турцизмите в диалекта е свързана с културните контакти, т.е. в много случаи приемането на чуждата дума е в резултат на влиянието на една култура, смятана за висша, като турските термини и изрази могат да бъдат свързани със съвместното съществуване на двата езика в периода от края на XIV до края на XIX век по време на [[Българските земи под османско владичество|османската власт в България]]. В случая на арабски заемки, въпреки че не са установени данни, които да го доказват, също е възможно да арабизмите в туховишкия диалект да се дължат на приликата между двете култури и опита за имитация. Тези арабизми главно преминават от една страна чрез турския език, който също е много богат на този тип лексикални заемки и от друга страна, от тяхната употребата в ежедневието от религиозни лица като ходжи и имами. Механизмът на доставяне-приемане на лексикални заемки носи със себе си феномена на адаптиране към новия термин към [[Фонология|фонологичната]] и [[Морфология (езикознание)|морфологичната]] система на приемащия език.<ref>Louis-Jean Calvet, ''La sociolinguistique'', Paris, Puf, 1993, p. 36.</ref> Така може да се посочи например думата صباح на арабски, която минава в туховишкия диалект като ''саба̀ле'' от транслитерацията ''ص → С, ب → Б, ا → А, ح → Х,'' и адаптирането към туховишката фонологична система. По отношение на [[Морфология (езикознание)|граматическите категории]], не всички се приемат със същата честота, и в този смисъл статистиката сочи, че [[Съществително име|съществителните]] са категорията, която се предава най-лесно. Въпреки това, също се среща изобилие от заемки на турски и арабски фрази и изрази в туховишкия диалект като ''الحمد لله – al-ḥamdu li-llāh – Слава на Аллах (остарели)'', форми за поздрав на арабски ''مرحبا – marħába – здравей'' или турски ''hoşgeldin – добре дошъл'' и ''hoşbulduk – добре приет'', се използва еквивалентно с арабските форми ''السلام عليكم – As-salamu alaykum – (буквално „мир на тебе“, използвано като „здравей“)'' и съответният му отговор ''وعليكم السلام – wa-ʻaláykum as-salām – буквално „и мир да бъде с вас.“''<ref>Joshua Fishman. Bilingualism with and without diglossia; diglossia with and without bilingualism. Journal of Social Issues 23(2), 1967</ref> Туховишкият диалект има някои особености и в това отношение може да се говори за диглосия в Туховища. Диглосията е положението на съвместното съществуване на две езикови сортове в рамките на една и съща популация или територия, където единият език има престижен статут, като език на културата, престижно или служебно ползване, в сравнение с другия, който се свежда до социално по-ниската ситуация на устния говор, семейния живот и фолклора. Най-характерната черта на една диглосна ситуация е функционалната специализация на двете езикови сортове, състоящи се от висок стандартен сорт ([[Български език|стандартен български]]), който се използва при официални комуникативни ситуации, и от друга страна един нисък сорт (туховишкият диалект), използван в неформални комуникативни ситуации. Семейната комуникация и ежедневието се извършва на туховишки диалект, докато официалните случаи, като публични речи, изискват използването на българския книжовен език.<ref name=Ferguson>{{Cite journal|last=Ferguson |first=Charles |author=A. Ferguson |year=1959 |title=Diglossia |journal=Word |volume=15 |pages=325 – 340}}</ref> === Морфология === * Глаголно окончание за 1 лице единствено число сегашно време за I и II спрежение ''-м: кра̀дам, пѝшам, ру̀кам,'' но ''-а'' при глаголите от свършен вид: ''_уо̀крадна, ру̀кна.'' * Форми за множествено число '''’и''': ''н_уòг’и'' (нозе), ''рòк’и'' (ръце). * Образуване на умалителни имена чрез наставката ''-инка: рачѝнка'' (ръчица), ''учѝнки'' (оченца). * Глаголи със суфикс ''-_уовам'' (сравни с книжовното ''-увам''): ''куп_уòвам, празнỳвам.'' * Повелително наклонение за 2 л. мн. ч., образувано чрез окончание ''-ите'' (сравни с книжовното ''-ете''): ''м_уòлите, сл_уòжите.'' * Повторителни глаголи окончаващи на ''-ицам'' (сравни с книжовното ''-ичам''): ''ублѝцам, испѝцам.'' * Влияние на турския език в диалекта, който се изразява не само с големия брой турцизми, но и в някои морфологични аспекти, например: ** отричане с частицата '''ич''' ''(hiç)'' вместо „'''не'''“ използвана в рупските говори ''(ич вѝдех)'' ** категория '''род на глагола''': Най-често глагола се спряга в среден род. ''„Кад’е си билу“'' вместо ''„къде си била“'' ** словоред – в диалектната характеристика на Туховища се забелязва стремеж глаголът в простите изречения да бъде изместен в края а не в началото, както би трябвало. === Лексика === * Изобилие от [[Турски език|турцизми]]: ''айляк'' (свободен), ''чок шукер’ [на Аллах]'' (благодаря), ''аферун/-ин'' (браво), ''шик’èр’'' (захар), ''гюнàх'' (грях), ''аларел’етем’èсун’'' (да почива в мир / Allah rahmet eylesin). [[Гърцизъм|Гърцизми]]: ''пр_уо̀гима'' (закуска / πρωινό / transcript.: proino), ''_уоти'' (защо / ὅτι / transcript.: hoti), ''лàхна'' (зеле / λάχανο / transcript.: lahano). [[Арабски език|Aрабизми]]: ''башка̀'' (по отделно / بشكل / transcript.: bashakl), ''саба̀ле'' (сутрин / صباح / transcript.: sabah), ''ѝшела'' (дано / إن شاء الله / transcript.: In šāʾ Allāh). Най-често срещани са турските лексикални заемки, могат да се посочат ''о̀шгелдън (hoşgeldin), о̀шбулдук (hoşbulduk), реа̀ть(rahat), куландѝсвам (от глагола kullanmak), алъштѝсвам (от глагола alışmak), салдардѝсвам (от глагола saldırmak), дах (dağ), учуру̀м (uçurum), сока̀к (sokak), капиджѝк (kapıcık), гизлю̀к (gözlük), казмо̀ (kazma), ала̀хкабулетсън (Allah kabul etsin), ала̀рахметалейсън (Allah rahmet eylesin), чокшукир (çok şükür), тахмѝндже (tahmince), инкя̀р (inkar), ихтиба̀р (ihtibar), ала̀беклесин (Allah beklesin), ала̀корусун (Allah korusun), бо̀шлаф (boşlaf), апта̀л (aptal), гѝздав (güzel), юрт (yurt), арѝта (harita), кита̀п (kitap), ханчѐр (hançer), ябанджѝ (yabancı), чола̀к (çolak), орта̀к (ortak), силя̀х (silah), янлъ̀ш (yanlış), текѝн (tekin), дос (dost), ку̀зев (kuzey), шукулагере (kolay gelsin), кулай (kolay)'' и други. * Лично местоимение за 1 л. ед. ч. ''я'' (аз) * Тройно показателно местоимение: ''твà, свà, нвà – ейтвà, ейсвà, ейнвà.'' * Диалектна употреба на думи като: ''л’ут'' (кисел), ''летѝ дош'' (вали дъжд), ''парлѝф'' (лютив). * Употреба на собствени думи, който трудно могат да се свържат с чужди езици, като например ''ж’èл’ка'' (коприва), която може да се свърже със словашката ''žihľava'' или малайската ''Jelatang'', всички с корен ''жел-'', или ''òрле'' (сопол) с неясен произход. * Други: ''рỳкам'' (викам), ''ним_уòй'' (недей). [[Файл:Туховищенци.JPG|мини|400px|Туховишкият диалект принадлежи в групата на [[Рупски говори|западнорупските говори]]]] === Фонетика === * Сонантният '''ър''' / '''ръ''', се изговарят като '''ôр''': ''кôрф'' (кръв). * Изговор на удареното '''o''' като '''_уо''' дифтонг: ''к_уòн’'' (кон), ''_уòч’и'' (очи), ''г_уòст (гост).'' * Склонност към премахване на първоначалното '''х-''' пред гласни: ''_уòдих'' (ходих), ''ар’èсах'' (харесах), ''àйде'' (хайде). * Склонност в думи, съдържащи '''–ю–''' два пъти, разделени от съгласна, да се превръща първата в '''–и–''': ''мислюмàнин’'' (мюсюлманин), ''титю́н’'' (тютюн). * Редуциране на неударено '''o''' като '''у''' пред неударена сричка: ''мàслу''. * Застъпник на [[Старобългарски език|стб.]] '''ѫ''' и '''ъ''' – често е '''о''': ''пот’, сон’.'' * Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: ''п’ет’, _уòган’.'' * Якав изговор пред съгласни '''ж''' и '''ш''': ''в’àшка'' (вежда), ''н’àшту'' (нещо) * Якав изговор при някои глаголи: ''б’àсе'' (беся), ''м’àсе'' (меся). * Двусричните и многосричните имена от мъжки род в множественото си число окончават на ''-е: учѝтеле'' (учители), ''уфч’àре'' (овчари). * Наличие на голям брой меки съгласни: ** в края на думата: ''калпàк’, д’ен’, пот’'' ** пред предните гласни '''е''' и '''и''': ''т’òн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’òл’т’и)'' == Население == На 31.12.1998 населението на Туховища е 939 жители.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tadr-1998.txt www.grao.bg]</ref> В последвалите години обаче, то е засегнато от силната [[емиграция]] и [[демография|демографската криза]] в [[България]] като цяло, настъпила след [[1989]] г. Ето защо в следващите няколко години броят на населението постоянно намалява, достигайки 735 лица по настоящ адрес и 884 жители по постоянен адрес<ref>[http://www.grao.bg/tna/tadr-2011.txt www.grao.bg]</ref> през 2011 г. Разликата в цифрите се получава, защото много от регистрираните по постоянен адрес работят или живеят другаде, без да променят постоянния си адрес на местожителство. При преброяването на населението през 2011 г. на въпроса относно ''етническа принадлежност'' голяма част от жителите се идентифицират като българи. Етнически състав на населението на селото:<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.|accessdate=18 март 2012|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120422120657/http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|archivedate=22 април 2012}}</ref> {| border="1" |+ Етнически състав на с. Туховища ! Етнос !! Брой лица !! Процент |- ! Българи | 651 || 91,6% |- ! Други | 51 | 7,2% |- ! Неясни | 8 | 1,1% |- ! '''Отговорили''' | 711 | |} Разпределение на населението по възраст през 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_1.pop_by_age.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и възраст към 01.02.2011 г.|accessdate=18 март 2012|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120422120842/http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_1.pop_by_age.xls|archivedate=22 април 2012}}</ref> [[Файл:AgechartTuhovishta2011.png|мини|ляво|300px|Разпределение на населението на Туховища по възраст през 2011 г.]] Възрастовата пирамида на населението на Туховища е с нередовна форма но, ако се изолират нередностите, може да се забележи пирамида с регресивна структура, закръглена, подходяща за застаряващите страни, с нулев или отрицателен растеж. Това показва спад в [[раждаемост]]та през последните години, както и едно предвидимо застаряване и дори загуба на населението. Пирамидата има тесен връх, в който се забелязва, че хората на възраст между 75 и повече от 85 години са 26 от общо 735 жители. Ако се погледне дъното на пирамидата се вижда тесногръдие, тези с възраст 0 – 9 години, отразявайки факта, че младото население е много ниско, но не по-ниско от остарялото. Не е така с хората между 10 – 25 години, които представляват нередност в пирамидата, тъй като, ако не представляваха толкова голям брой, пирамидата ще представя редовна регресивна структура. Тази нередност и причината на която се дължи може да се свърже с [[Миграция|миграционните]] потоци, особено в периода 2000 – 2005 г., на хора на възраст между 25 и 35 години, повечето от които са млади семейства които, в решението си да емигрират, са решили да оставят децата си в родината, където те са започнали обучението си или имат намерение да го започват и в пирамидата представляват особеност. Това решение засяга [[емигрант]]ът както в [[Икономика|икономичен]], тъй като разходите в издръжка на дете в чужбина биха се увеличили, така и в [[психология|психологичен]] план, тъй като емигрантът ще живее далеч от семейството си. Този факт състои в началото на XXI век едно социално явление, което ще накара емигрантът да доведе семейството си с него в чужбина, където, в много случаи, детето започва и продължава обучението си, както начално така и средно, дори и висше образование, макар че в последния случай явленията са по-редки. В централната част на пирамидата е видимо едно разширяване в населението между 20 и 54 години, което може да се свърже с решението им да останат в родната държава по време на миграционните потоци в началото на XXI век. * Динамика на населението<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4836&ezik=bul|title=Национален статистически институт. Справка за населението на с. Туховища, общ. Сатовча, обл. Благоевград|accessdate=23 януари 2012}}</ref>: :'''Население от 1873 – 2011''' <timeline> Colors= id:lightgrey value:gray(0.9) id:darkgrey value:gray(0.8) id:sfondo value:rgb(1,1,1) id:barra value:rgb(0.6,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) ImageSize = width:600 height:303 PlotArea = left:50 bottom:50 top:30 right:30 DateFormat = x.y Period = from:0 till:900 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = justify ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:450 start:0 ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:100 start:0 BackgroundColors = canvas:sfondo BarData= bar:1873 text:1873 bar:1890 text:1890 bar:1900 text:1900 bar:1934 text:1934 bar:1946 text:1946 bar:1956 text:1956 bar:1965 text:1965 bar:1975 text:1975 bar:1985 text:1985 bar:1992 text:1992 bar:2001 text:2001 bar:2011 text:2011 PlotData= color:barra width:20 align:left bar:1873 from: 0 till:180 bar:1890 from: 0 till:240 bar:1900 from: 0 till:500 bar:1934 from: 0 till:527 bar:1946 from: 0 till:636 bar:1956 from: 0 till:674 bar:1965 from: 0 till:677 bar:1975 from: 0 till:813 bar:1985 from: 0 till:814 bar:1992 from: 0 till:874 bar:2001 from: 0 till:872 bar:2011 from: 0 till:735 PlotData= bar:1873 at:180 fontsize:S text: 180 shift:(-8,5) bar:1890 at:240 fontsize:S text: 240 shift:(-8,5) bar:1900 at:500 fontsize:S text: 500 shift:(-8,5) bar:1934 at:527 fontsize:S text: 527 shift:(-8,5) bar:1946 at:636 fontsize:S text: 636 shift:(-8,5) bar:1956 at:674 fontsize:S text: 674 shift:(-8,5) bar:1965 at:677 fontsize:S text: 677 shift:(-8,5) bar:1975 at:813 fontsize:S text: 813 shift:(-8,5) bar:1985 at:814 fontsize:S text: 814 shift:(-8,5) bar:1992 at:874 fontsize:S text: 874 shift:(-8,5) bar:2001 at:872 fontsize:S text: 872 shift:(-8,5) bar:2011 at:735 fontsize:S text: 735 shift:(-8,5) TextData= fontsize:S pos:(20,20) text: </timeline> == Демографски процеси == В периода на съществуването си от селото непрекъснато са се оформяли емигрантски групи, изселващи се към по-големите градове и чужбина по различни причини. Ако се върнем назад през 1876 г. можем да посочим голяма част емигрирали от селото и от региона въобще, по случай [[Априлско въстание|Априлското въстание]] което избухва на 20 април 1876 г. като негова задача е освобождение на България от Османската империя. През 1912 г. избухва [[Балканската война]], като тогава голяма част от населението на Туховища и останалите села бягат далече от конфликта. Няколко десетилетия по-късно започва [[възродителен процес|Възродителният процес]] в началото на 70-те и продължава до края на 80-те. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в смяна на арабско-турските имена с български и „връщане към корените на българщината“ чрез забрана за използване на турски език, насилствено ограничаване на традиционните обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия. Това създава конфликт от които хората искат да избягат чрез южната съседка на България, република Гърция, към Турция. Някои от тях успяват, други са убити на границата, а трети остават в селото и търпят. Като цяло официално се констатира, че изселилите се семейства само към [[Турция]] в периода февруари 1934-февруари 1935 г. са 54. Тази бройка обаче е по-голяма, защото не се вземат предвид изселниците преди и след тази година. Може да се каже, че в днешни дни, като най-голямо средище на изселниците от Туховища се намира в село [[Гьокче чакмак]], [[Самсун (вилает)|област Самсун]], Република Турция. Населението на това село се преселва от Туховища в споменатата 1934 г. {| class="wikitable" style="margin:left; width:20%" |+ Изменение на населението на Туховища |-valign=top align=left !width=5%| '''Година''' !width=10%| '''Брой''' |- align=left | 1873 | 90 <ref name="Етнография|130-131"/> |- align=left | 1880 – 1890 | 120 <ref>Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.</ref> |- align=left | 1900 – 1910 | 500 <ref>Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.</ref> |- align=left | 1989 | 912 |- align=left | 2006 | 880 |- align=left | 2007 | 874 |- align=left | 2010 | 846<ref name="tbg">[http://www.grao.bg/tbg/tbg2010.txt Таблица на българските граждани]</ref> |} == Религия == [[Файл:Tuhovishta - mosques.JPG|мини|300px|ляво|Изглед към Горната (Ескѝ) и Долната (Йени) джамия]] В село Туховища живеят над 800 жители<ref name="tbg" /> [[мюсюлмани]]. В селото има две джамии – Йенѝ джамия и Ескѝ джамия. ''Йени'' джамия, също и ''Меркез'' („централната“) е в центъра на селото и има едно [[минаре]] с два балкона. Съвременното минаре е построено през 1989 година (след падането на тоталитарния режим в България) под ръководството на строителния техник Мустафа Шукриев и майсторите Зейнил Каларев, Алиосман Юмер, Юсуф Башов и доброволната финансова помощ на цялото население, Ескѝ джамия се намира в горната махала, има едно минаре с един балкон. Първият религиозен храм в Туховища – Ескѝ джамия („старата джамия“) е построен в Горната махала на [[село]]то. Можем да предположим, че това е така, защото там населението било повече на брой отколкото в останалите махали някога. Характерно за тази [[джамия]] е, че не се знае кога е построена. Не е открита нито плоча нито регистър, споменаващ [[година]] на строеж. В устната традиция на жителите на селото също не е останало предание за годината на построяването на молитвения дом. Единственото запазено предание до днес от хората е фактът, че джамията в Горната махала е построена много преди да бъде изградена втората джамия в центъра. Именно до нея е и едно от най-старите [[гробище|гробища]] в района, привличащо вниманието на посетителите си със запазените надгробни плочи характерни за Османско-турската култура. Джамията в Долната махала – ''Меркез'' (централната) също и ''Йени'' (новата) най-вероятно е строена през XVI век по същото време, когато е построена и джамията в село Кочан. По план и вътрешно оформление, Централната джамия е копие на Ескѝ джамия в Горната махала. Разликата е в размерите на молитвения дом, който е по-голям на централната джамия. Постройката на храма представлява четириъгълна сграда разделена на две части. Основната част има вътрешни размери 66 m² която оформя молитвения дом. Останалата част е преддверие с малка стаичка заемащи около 18 m² В двора на джамията има още две постройки, като едната е по-голяма изпълнявала ролята на [[медресе|религиозно училище]] в миналото, а по-малката постройка е на разположение за [[абдест|ритуално почистване]] преди [[молитва]]. И двете джамии в селото са били горени и разрушавани няколко пъти. За последен път те били изгорени през [[Балканската война|1912 – 1913]] г. при акциите на [[ВМРО]] в района. При реставрацията на централната джамия през 2012 г. излязоха наяве опушената зидария и овъглените дървени пояси и колони, които хората не са могли да подменят с нови, затова само ги покрили с дървена обшивка, а стените били боядисани с бяла пръст. Критичен период за джамиите е и периода на т. нар. Възродителен процес в България, период в който храмовете били в полуразрушено състояние. [[Файл:Restored mosque - Tuhovishta.jpg|мини|200px|ляво|Централната джамия след реставрацията през есента на 2012 г.]] В съседство и на двете джамии са запазени гробища, в които са погребани местни духовници и религиозни лица. Надгробните плочи са характерни за [[Османска архитектура|османско-турската култура]] – правоъгълни плочи изписани на [[Османски език|османско-турски език]], завършващи с [[тюрбан]] в горния край. До днес запазени такива плочи се откриваха само в гробището на Горната [[джамия]], и рядко на други места, обикновено ако са били скрити от близките на починалия, за да бъдат спасени от разрушение, по време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Смяташе се, че плочите в гробището на Централната джамия са изцяло разрушени и прибрани по време на т.нар. „Възродителен процес“ в България, но след реставрацията през есента на 2012 г. бяха открити няколко камъка сравнително запазени, които за изложени до стената на гробищния парк. Причината, те да бъдат запазени в Горната джамия е, че във въпросния период, гробището и околностите на джамията били толкова занемарени и буренясали, че никой не се съгласил да чисти, само за да бъдат разрушени надгробните плочи. Джамиите се ръководят от двете джамийски настоятелства, съответно за двата района, което се обедини след промените наложени от Главно мюфтийство. По този начин се състави една обща организация '''Джамийско настоятелство – с. Туховища'''. Организацията отговаря за местните религиозни въпроси, включително и поддръжка на молитвени домове, вакъфски имоти и гробищни паркове. Подчинено е съответно на районно мюфтийство – град [[Гоце Делчев]] и [[Главно мюфтийство|Главно Мюфтийство на Република България]] в [[София]]. Централната джамия е реставрирана през [[2000]] г. от бизнесмена Венцислав Шишманов и с благотворителна финансова помощ на жителите. Повторно е направен основен ремонт през есента на [[2012]] г. финансиран и ръководен от братя Сандеви. == Обществени институции == * [[Кметство]] – Село Туховища * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * Целодневна детска градина * [[Читалище]] „Граничар“ * [[Библиотека]] * Здравна служба == Училище == [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 1.jpg|мини|ляво|500px|Поглед към ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Туховища]] „Напред науката е слънце“ са думите с които Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ посреща своите ученици, учители и гости. От създаването му до днес са изминали повече от 80 години. [[1925]] г. е годината когато за пръв път са поставени основите на училището по инициатива на селяните и първият учител в селото Никола Маринов, който преподава до [[1929]] г. Същата година той слага край на живота си по неизвестни причини. С неговата смърт започват да се зараждат и легенди сред учениците които вярвали, че [[Дух (призрак)|духът]] му обитава училището. В края на десетилетието [[2000]] и началото на [[2010]] училището е изправено пред доста сериозни проблеми. От една страна конфликти между учители, от друга, проблеми от финансов характер, които са довели до масово преместване на учениците в други училища. През [[2012]] г. в училището се обучават смесени паралелки като следва – втори и трети клас, четвърти и пети клас, шести и седми клас.<ref name="Училище">Шукриева, Семиха. Курсова работа по местно самоуправление на тема: "История на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Туховища“. Ревизиращ: д-р Милена Ангелова. Фак. номер: 0906016. Специалност История – 4-ти курс. Югозападен Университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Редактор: Ерол Шукриев. Благоевград. 2012</ref> От основаването на училището до [[1945]] г. трудно се намират сведения за това как протича учебния процес и пред какви проблеми е поставено училището. След [[1945]] г. тогавашния директор на училището започва да води записки свързани с дейността на училището. Особено голямо внимание е отделено на честванията на празниците и, по-специално, на „[[Ден на труда и на международната работническа солидарност]]“ отбелязван на [[1 май|първи май]]. Известно е, че празникът се посрещал с изключителна радост и вълнение сред населението. Рано сутринта, след първият училищен звънец, цялото село се събирало в двора на училището, за да вземе активно участие в първомайската манифестация. В записките си Атанас Трендафилов, директор на училището, описва празника по следният начин: ''„Звънецът бие и всички се събират празнично облечени пред училището и се поздравяват с празника. Децата от училището развълнувани се качват в строй на стълбите, за да изкажат добре научените си стихотворения пред своите родители и близки. Построени в редици пред гордото пионерско [[знаме]]. Почти през целия ден всички празнуват с весели български народни песни.“''<ref name="Училище"/> [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 2.JPG|мини|350px|Ученици отбелязват датата 3 март с празнично настроение]] Старите хора в селото с изключителна гордост и вълнение разказват как на първи май учениците, освен че рецитирали стихотворения в двора на училището, обикаляли селото с песни, а хората им се радвали. През този период условията в училището не са особено благоприятни за провеждане на нормални учебни занятия, тъй като първата построена училищна сграда е премахната и училищните занятия се провеждат в други сгради, неподходящи за учебни цели. Въпреки крайно затрудненото провеждане на учебната дейност, учителите не се отказват и полагат големи усилия учебно възпитателните работи да не изостават: ''”в духа на комунизма, пролетарски интернационализъм в обич към партията, народното правителство и народа.”'' Нуждата от по-добри условия за провеждане на нормални учебни занятия се засилва през [[1960]] г. Така, една година по-късно, се полагат основите на новата училищна сграда. Мечтата на учители, ученици и родители се сбъдва като се построява двуетажна училищна сграда, която отваря врати на 12 [[март]] [[1962]] г. Учениците са 75 с трима учители: Атанас Трендафилов, Петър Праматаров и Стоилка Трендафилова. През този период се формира първият училищен хор, който се представя най-добре на събора „Да бъдем бдителни като [[Вергил Ваклинов|Ваклинов]]“.<ref name="Училище"/> До [[1974]] г. не е писано нищо за училището, следващият заемащ длъжността директор се опитва да даде някаква информация относно дейността на училището през изминалите няколко години като споменава откриването на прогимназията. До този момент децата от 5-и до 8-и клас са се обучавали в съседното село, което се намира на 2 км. от Туховища. Това затруднявало доста учениците, тъй като нямало превоз и се налагало да ходят пеш. Нещата ставали доста лоши когато настъпвала зимата. Въпреки това, с откриването на прогимназията не се решават всички проблеми на училището, тъй като вече то било запълнено от обучаващи се деца от 1-ви до 8-и клас. Учителите не смогвали с преподаването, затова се наложило сливане на класове. Като първи клас се обучавал заедно с втори и съответно трети клас заедно с четвърти.<ref name="Училище"/> В записки на един от учителите, Иван Минчев, се споменава, че учителите са се сблъсквали с много трудности при обучението на учениците, тъй като по това време не се е считало за нужно обучението на децата, защото те трябва да помагат на родителите на полето, и не са им позволявали да ходят на училище. От там идвал и проблемът с нередовните ученици. Огромен проблем за учителите е и справянето с ниския успех на учениците, [[дисциплина]]та и [[хигиена]]та, тъй като все още родителите гледат пренебрежително към обучението на своите деца. [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 3.jpg|мини|ляво|350px|Ученици отбелязват датата 3 март с празнична програма.]]Като трагична може да се посочи ситуацията през [[1969]] г. когато никой в селото нямал придобито [[Образование в България|средно образование]]. Това се оказва голям проблем за манталитета на преобладаващото население което се е занимавало предимно със селскостопанска дейност, като по този начин родителите не смятали за необходимо децата им да придобиват даже елементарно [[Образование в България|основно образование]]. Проведения Пленум на [[ЦК на КПСС|ЦК]] на [[Българска комунистическа партия|БКП]] за реформа в образователната система на [[Народна република България|НРБ]] през 1970 година налага коренни изменения в структурата на цялостния учебно-възпитателен процес. С това решение се правят коренни промени и в училището в Туховища. С всяка изминала година селяните започват все повече да осъзнават нуждата от училище и обучение за техните деца, за това имат и огромна заслуга учителите, които се сблъскват с не малко трудности и лишения заради самите условия в селото през периода и ниската снабденост с храна и учебни пособия в местния магазин. В следващите години броят на учениците все повече се увеличава, като стига близо до 150 ученици. Съответно с това нараства и нуждата от повече учители, като така се увеличава сериозно и учителският колектив.<ref name="Училище"/> По време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]] учителите се заемат с разясняването на мотивите за стигането до този процес и провеждат активна информативна дейност, както на учениците, така и на техните родители, като ги убеждават за нуждата от смяна на имената им. Този период може да се счита като много труден не само за селото като цяло, но и за това, че се отразява много зле върху учебната дейност. Налага се смяна на всички дневници с имената на учениците и замяната им с нови. Учениците са повлияни от настроенията на техните родители и се противопоставят на това. През учебната [[1973]] – [[1974]] г. за пръв път в историята на училището е записано името на учител, който е родом от с. Туховища: Алберт Башов. Той преподава за кратко, тъй като впоследствие бяга зад [[граница]].<ref name="Училище"/> [[Файл:Nikola Marinov.jpg|мини|350px|Паметник, в чест на първия учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в двора на училището.]]През [[1975]] г. директора на училището Иван Минчев с официална церемония открива паметник в чест на първия учител и основател на училището, Никола Маринов. След [[1989]] г. основните проблеми в училището са от финансов характер. Главно поради тази причина училищния стол е предоставен за провеждане на сватбени тържества. С тези средства главно се организират училищни екскурзии, закупува се и първият цветен телевизор както и касетофон с който се улеснява по някакъв начин учебния процес. През годините след 1989 г. учителският колектив се състои изцяло от местни кадри което до някаква степен улеснява възприемането на учебния материал, тъй като по-лесно става контактуването между учители, ученици и родители. Въпреки затрудненията, редовно до [[2006]] г., в училището се провеждат екскурзии до забележителностите на [[България]] и тържествено се отбелязват всички празници като на всеки празник се подготвя специална програма с рецитали на ученици, песни, игри и т.н.<ref name="Училище"/> == Спорт == === Футболен клуб ФК Граничар Туховища === „Граничар“ – Туховища е регистриран през [[1976]] г. като [[футбол]]ен отбор и е създаден по идея на хора от селото и жители, които желаят да има отбор. Някои от тези хора са Мизамидин Синанов, който е и първият треньор на отбора. Също така помагат и учители от [[Гоце Делчев (град)|град Гоце Делчев]] като Георги Теменджийски и началник на заставата г-н Вълков, който помага и за направата на игрището, както и учител Стоян Габровски от [[Дупница]]. Класовете на Теменджийски и Габровски са многократно изкарвани да помагат, а отделно и те двамата са били [[футболист]]и. Президент на отбора е г-н Емин Мустафов Юмеров.<ref name="Граничар">Източник: Ръководство на футболния отбор</ref> [[Файл:"Граничар" - Туховища.JPG|ляво|мини|300px|Състав на „Граничар“ – Туховища]] Името на отбора „Граничар“ е наследство от [[читалище]]то в селото, което също се казва „Граничар“, и създателите решават да продължат със същото име. В селото се играе футбол още дълго преди да бъде създаден официален футболен отбор, но през [[1976]] г., главните инициатори, г-н Синанов, г-н Теменджииски, учител Габровски и командир на заставата – Вълков, решават че трябва да се регистрира като официален [[футболен отбор]]. С помощта на хора от селото, идеята на тези инициатори тръгва напред и отбора успява да се развие и да стане твърд опонент на противниците си. Преди отборът да бъде регистриран официално са играели на различни терени. След като е направена регистрацията, няколко мача са били проведени на стадионите в селата [[Годешево]] и [[Слащен]], докато стадионът на „Граничар“ – Туховища бъде готов.<ref name="Граничар"/> Преди село Туховища да има официален отбор добрите футболисти са били взимани в селата Слащен и [[Вълкосел]], където са се тренирали, и с тяхна помощ е бил съставен отборът на Туховища. След като са били регистрирани отборите на другите села в [[Чеч]]а, играчи от Туховища са били взимани при тях. За играта в отбора треньорите са се разбирали с командира на заставата, като той е пускал добри войници в играта а те са допринасяли за техните победи. В това отношение, пример е бил командира на граничната застава Живко Йовчев, от [[Ключ (село)|село Ключ]], [[Петричко]], понеже войниците са били добре тренирани и всяка сутрин са бягали по 8 км. в посока с. Годешево и обратно. Със съгласието на г-н Йовчев, в „Граничар“ – Туховища са се картотекирали 6 войници, а може да се отбележи че двама от тях са били изключително добри, това са вратарят г-н Анев, който след уволнението си е бил в „Миньор“ – [[Перник]] на ниво А група, както и нападателят г-н Цветков, от [[София]], който, впоследствие, заиграва в [[ПФК Славия (София)|„Славия“ – София]]. През тези години отборът се е движел в групата на началната тройка. В началните години са взели първо място, като е трябвало да играят квалификации за влизане в B група, но теренът на туховишкия отбор не е бил одобрен поради лошото състояние на пътя към селото, и е бил пуснат друг отбор от [[Горно Драглище]].<ref name="Граничар"/> [[Файл:Отборът по време на мач.JPG|мини|400px|Отборът по време на мач]] Най-силният етап на отбора може да се посочи този през началото на 1980-те. Едва 5 години след създаването му, отборът бързо се е изкачил на първите позиции благодарение на учителите, войниците и жителите играчи от селото. Ахмед Кьойбашиев, Бекир Бекиров, Алиосман Котелов и Мехмед Кьойбашиев са някои от първите футболисти, родом от Туховища. Алиосман Котелов е бил и един от най-класните нападатели и, впоследствие, заиграва за отбора на „Стрела“ – [[Вълкосел]]. Големите, и добре познати, отбори [[ветеран]]и, през този период, често са подценявали уменията и професионализма на туховишкия отбор, но малкият „Граничар“ – Туховища не веднъж се е доказвал.<ref name="Граничар"/> Отборът винаги е бил поддържан от жителите запалянковци, a официален спонсор не са имали никога. Може да се каже че през периода [[ТКЗС]] са играели ролята на „официален“ спонсор, тъй като са пускали пари за поддръжката на отбора, както и курсовете за пътуване по селата, но отборът винаги е разчитал на запалянковците. Също така са били събирани пари, когато се е плащал баланс на хората по време на ТКЗС. Те не са възразявали, тъй като след като отбора е на селото, те трябва да го поддържат. Местните хора, вземайки парите от баланса, са отделяли и сума за отбора. През най-новия период на отбора, особено внимание може да се обърне на Мехмед Касапов, бивш жител на селото, който живее в [[САЩ]] заедно със семейството си повече от 30 години, който през [[2009]] г. прави подарък – екипировка за отбора. Като цяло отборът не се е изправял пред големи проблеми, но като такъв може да се отбележи че трудно е било определянето на терена за игрището, обаче с помощта на кмета и командира на заставата, г-н Вълков, и г-н Синанов, един от първите и един от инициаторите за съставяне на отбора и игрището, тези проблеми са били решени. През [[2000]] г. проблемите на отбора са главно от финансов характер, като същата година прекъсва, и футболистите, съставящи го, са ходели в отборите на съседните села Вълкосел, [[Слащен]] и др. През 2009 г., след 9 години главно безпаричие и липса на финанси, отборът е регистриран наново, спонсориран от туховишкия емигрант Мехмед Касапов.<ref name="Граничар"/> [[Файл:Panorama Tuhovishta's stadium.jpg|мини|център|600px|Панорамна гледка към стадиона на Туховища]] ;Първи състав на „Граничар“ – Туховища {{колони|2| * Синанов * Цветанов * Ичев * Андонов * Живко Йовчев * Мехмед Кьойбашиев * Али Халимов * Бекир Бекиров * Стойчо Габровски * Георги Теменджийски * Джемисап Топалов * Али Дангов * Мехмед Имамов * Джамал Чаушев * Алиосман Котелов }} == Интересни факти == * През 1912 г. при опожаряването на селото от четниците на ВМРО и опита за [[Покръстване на помаците (1912-1913)|покръстване]] на туховищенци, населението се вдига от селото и тръгва в посока югоизток с намерение да се пресели в Турция. Стига до Попово село в устроения временен лагер достига вестта, че четниците са разбити и селото е свободно. Така голяма част от бежанците се връщат и построяват селото отново.<ref>[http://www.bghelsinki.org/bg/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc/ www.bghelsinki.org]</ref> * [[България|Българо]]-[[Турция|турската]] [[граница]] до 1912 г. преминавала през местността „Карако̀ла“, северозападно от Туховища<ref>„Чечкият говор“, Румен Сребранов, стр. 305, ред 9</ref> * На 18 февруари 1933 се започва изселническата вълна от селото към Турция. На тази дата се изселват само 4 семейства, но в продължение на 1 година броят на изселилите се семейства достига 54. Така селото изпада в [[демография|демографски срив]], а властта налага строги мерки по охрана на държавната граница. По-късно започва да се прилага интерниране на отделни семейства към [[Област Стара Загора|централна]] и [[Северна България]]. Потомците на тези изселници живеят около [[Измир]], [[Чанаккале]] и [[Самсун]], а връзката им с родния край почти прекъсната.<ref>[http://pomaknews.com/bg/?p=595&lang=bg pomaknews.com]</ref> * През март 1950 г. граничната полиция осуетява едно от най-мащабните бягства в бившия [[Област Благоевград|Горноджумайски окръг]], когато 16 жители от Туховища са заловени заедно със своя водач Небийе Имамов Небиев, в опит нелегално да избягат в [[Турция]]. Месец по-късно на протичащия съдебен процес в Неврокопското отделение на Горноджумайския окръжен съд, участниците са осъдени да излежават различен срок в тъмничен затвор, лишаване от граждански права, да заплатят различни по размер глоби и да им бъде отнето част от имуществото.<ref name="vuchkov">Вучков, Сергей. (2011) „Нелегални мюсюлмански групи в Западните Родопи през втората половина на 40-те години на ХХ век“, в Балканистичен форум ’11 – Свобода и надзор, стр. 269 – 322, ISSN: 1310 – 3970, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград</ref> * Заради участието си в „Нелегални помашки групи на територията на [[Горна Джумая]]“ в доклад на Христо Г. Димитров от 25 януари 1947 г. Туховища е включено в графа към населените места, които трябва да бъдат изселени във вътрешността на страната. „Става дума за село с 525 жители, отстоящо на 2 км от границата с [[Гърция]]“. Споменава се още, че селото попада в т.нар. ''Опасна зона'', ето защо то трябва да бъде изселено.<ref name="vuchkov" /> * През 2004 г. в Туховища се заснемат няколко сцени от българския игрален филм „[[Откраднати очи]]“.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0441025/ Stolen Eyes (2005)]</ref> * Коренът на световноизвестния [[турци|турски]] певец [[Таркан (певец)|Таркан]] е от с. Туховища <ref>{{Citation |title=Таркан е от Кочан |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=666782 |accessdate=2012-05-24 |archivedate=2010-11-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101109182801/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=666782 }}</ref> * В [[Република Турция]] съществува село, което е идентично на Туховища. Селото на туховищенци в Турция е много по-голямо от днешното Туховища в [[България]]. То е образувано след изселническата вълна през 1934 г. и в днешни дни има население около 1500 жители. Нарича се [[Гьокче чакмак]] и се намира във вилаета [[Самсун (вилает)|Самсун]], (близо до черноморското крайбрежие на Турция). * През 2012 г., за първи път от началото на демокрацията в България, в селото е избран кмет, издигнат от партия, различна от [[ДПС]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.e-79.com/news-57645.html |заглавие=ГЕРБ отне от ДПС и Туховища |достъп_дата=2012-10-15 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006093136/http://www.e-79.com/news-57645.html }}</ref> == Личности == ;Родени в Туховища * {{флагче|САЩ}} Мехмед Касапов – американски бизнесмен, емигрант. * {{флагче|САЩ}} Росица Котелова – американски инженер и дизайнер, възпитаник на [[Харвард]]<ref>https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarka-sazdade-dizajnat-na-kufar-robot-kojto-mozhe-da-vi-sledva-navsjakade.html</ref>. * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Назми Мехмед (1967 – 2018 г.) – общественик и емигрант в САЩ. Създател на форума ''Pomak.eu''<ref>[http://www.eurochicago.com/2018/04/nazmi/ www.eurochicago.com]</ref>. * {{флагче|България}} – Абдуллах Лавчиев – [[хирург]]. * {{флагче|България}} – Илхан Ф. Цингарев – [[медицина|медицински специалист]]. * {{флагче|България}} – Юсуф Чаушев - учител по математика в ОУ "Св.св.Кирил и Методий" * [[Файл:Ottoman flag.svg|ръб|20px]] – Али Чаушев (1876 – 1966) – общественик и теолог, получил образованието си в прочутото по това време училище на [[Мохамед Али паша имарет|Мехмед Али Паша]], основано през 1817 г. в град [[Кавала]]. * ;Починали в Туховища * {{флагче|България}} Никола Маринов – първият учител, назначен в първото светско българско учеилище в селото - ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1926 г. ;Свързани с Туховища * {{флагче|Турция}} Ондер Танър - турски политик от [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]] и кмет на община Кестел, гр. [[Бурса]]. Неговият дядо е от село Туховища, а от [[Годешево]] е неговата баба. * {{флагче|Турция}} Фаик Юсеин Селимоглу – първият висшист от с. Туховища, живее в [[Турция]] * 🇧🇬 Ахмед Мерчев- Изобретател на първата българска електрическа хипер кола с марка: "ALIENO" == Галерия == <gallery caption="Снимки от Туховища" class="center"> Tuhovishta 2012.JPG | Поглед към село Туховища през 2012 г. Middle Chech 015.jpg | Поглед към Туховища Tuhovishta - Youth House.jpg|Площадът с „Младежкия дом“ Tuhovishta's Mosque(363).jpg|Джамията в центъра Tuhovishta's entrance.JPG|Табелата при влизане в селото </gallery> == Вижте също == * [[Гьокче чакмак]] == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/user/Tuhovishta/ Официален видеоканал в YouTube.com] * [http://www.dailymotion.com/Tuhovishta/ Официален видеоканал в DailyMotion.com] * [http://www.tuhovishta.dir.bg/ Официален сайт на Туховища в Dir.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.album.bg/tuhovishta/ Албум на Туховища] == Бележки == <references /> {{Община Сатовча}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сатовча]] [[Категория:Чеч]] cqwtp55rwapzylikf784sgdo8ablcww 12397731 12397600 2024-10-28T18:41:32Z Ted Masters 210248 12397731 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Tuhovishta 2012.JPG | картинка-описание = Панорамен изглед на Туховища | картинка-размер = 240 | герб = Emblem of Satovcha Municipality.svg | екатте = 73519 | надм-височина = 836 | пощ-код = 2939 | тел-код = 07548 | сев-ширина = 41.4987 | изт-дължина = 24.0446 | площ = 17,151 }} '''Ту̀ховища''' (варианти на името '''Тувѝща''' или '''Ду̀ховища''') е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Сатовча]], [[област Благоевград]]. == География == [[Файл:Гледка към село Туховища.JPG|мини|300px|ляво|Гледка към Туховища]]Село Туховища се намира в югозападните Родопи и е част от историко-географската област [[Чеч]]. Намира се на близо 2 километра от границата с [[Гърция]]. Надморското равнище на селото е 700 – 999 метра, а площта на землището му е 17,151&nbsp;km².<ref>[http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Blagoevgrad/Satovcha/Tuhovishta Справочник България – Село Туховища]</ref> Селото граничи със землищата на следните села: на изток, където минава границата с Гърция, със землищата на обезлюдените села [[Борен (Гърция)|Борен]] и [[Манастир (Драмско)|Манастир]], на запад със землищата на [[Слащен]] и [[Вълкосел]], на юг със землището на [[Годешево]] и на север със землището на [[Жижево]]. Намира се на 20&nbsp;km южно от [[Сатовча]]. === Релеф === Туховища е разположена в [[Дъбраш|Дъбрашкият рид]], ето защо релефът е предимно [[планина|планински]] и полупланински, който във високите части минава в [[хълм]]ист или хълмисто-планински, а на места е силно пресечен. В [[геология|геоложно]] отношение землището е представено преди всичко от скали, [[гранит]]и, [[риолит]]и и [[пясъчник|пясъчници]]. Преобладават [[кафяви горски почви|кафяви горски]] и [[почви|песъкливо-глинести почви]]. Като цяло релефът е изключително разнообразен. Самото село е разположено на кръстопът между няколко малки ридове. В землището има равнинни местности (Широки поляни, Долния Зелен), скали, голи върхове и крайречен [[пролом]]. Над Туховища са разположени два от най-високите върхове в района – Чуката (местно име Митницата) на североизток с надморска височина 1010 m и първенецът в района връх Дикилиташ, по-известен сред местните като Побит камък, с височина 1100 m. Връх Дикилиташ е разположен между Туховища и [[Вълкосел]]. През късна [[есен]] и късна [[пролет]], когато над селото и околните пада [[слана]], над Дикилиташ валежите са от [[сняг]].<ref name="programa">[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_180_bg.doc Програма за развитие на туризма на територията на община Сатовча, съобразно местните туристически ресурси и потребности]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Файл:Tuhovishta - Winter view.jpg|мини|300px|Зимна гледка към Туховища]] === Климат === Климатът е [[Климатична класификация на Алисов|преходно-континентален]]<ref name="programa" /> с подчертано планинско влияние във високите части (Чуката и Дикилиташ). Средна годишна температура е 10&nbsp;°C, през зимата се образуват [[температурна инверсия|температурни инверсии]]. Средната януарска температура се движи според надморската височина между 0&nbsp;°C до 7&nbsp;°C. Лятото е топло и слънчево. Средната годишна максимална температура по долината на река [[Места]] е 32 – 36&nbsp;°C, а в среднопланинската част 23 – 32&nbsp;°C. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните [[валежи]]. Сезоните са ясно изразени – лятото топло, а зимата – умерено студена. === Флора и фауна === Горският фонд е богат на иглолистни и широколистни видове – [[бор]], [[смърч]], [[бук]], [[ела]], [[дъб]], [[бреза]], [[върба]] и други. Тъй като, Туховища се намира на преход от полупланинска в планинска област може да се отбележи, че иглолистната [[растение|растителност]], [[дърво|дървесна]] или [[храст]]ова, превъзхожда широколистната няколко пъти. От животинските видове се срещат [[мечка]], [[заек]], [[вълк]], [[лисица]], [[белка]], [[сърна]], [[глиган]] и много други. Често срещани през лятото са смок [[мишкар]], [[пепелянка]], в сенчестите места [[усойница]], от влечугите срещат се още [[гущери]], [[дъждовник]], и много други.<ref name="programa" /> Хидрографската мрежа включва река [[Места]], [[Доспат (река)|Доспат]] и множество по-малки реки и извори. Налице са множество микроязовири, които се използват за напояване, риболов и други. == Геология == [[Файл:Rocks of Pochan seen from Tuhovishta.jpg|мини|330px|Поглед от Туховища към [[Почан|Почански Скали]]]] Вълкосел-Туховишкото неогенско понижение (басейн) е разположено в долната част на южния склон на [[Родопи#Западни Родопи|Западните Родопи]] и североизточно от коритото на р. [[Места]]. То е в землищата на селата [[Вълкосел]], [[Слащен]], Туховища и [[Годешево]]. Като се говори за развитието във времето на грабеновите неогенски басейни в Туховишката свита, според Милорад Вацев в „Нови данни за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи в България“,<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/frames_home_BG.html Списание на българското геологическо дружество, Броеве, Година 60, 1999, Книга 1 – 3]</ref> след свиващите напрежения от края на [[олигоцен]]а и началото на ранния [[миоцен]], дъното на Вълкосел-Туховишкото понижение се е понижило и е била формирана ниска равна палеодолина, в която са се развивали латеритови почви и изветрителна кора. При последвалото след ранната щирийска фаза по-ново относително разширение, е било проявено по-съществено понижение с активизиране на разломно-блоковите денивелации и утайконатрупване в грабеновите понижения. Изхождайки от карпофлората на понижението и данните за проявените геоложки събития, може да се посочи, че най-младите [[Седиментни скали|седименти]] от Туховишкия член са вероятно с ранно-средно сарматска възраст.<ref>{{cite book | last = Вацев | first = Милорад | title = Нови данни за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи в България | page = 127 – 137 | year = 1999 | location = София | isbn = Списание на българското геологическо дружество, год. 60, кн. 1 – 3 }}</ref> Средномиоценските [[седиментни скали]] от [[Сатовча]]-[[Любча]]нския и Вълкосел-Туховишкия грабенови басейни и последователните комплекси, които те изграждат, маркират нов етап в развитието на Югозападните Родопи. След свиващите напрежения в Родопския масив в края на [[олигоцен]]ската и през ранно[[миоцен]]ската епоха, свързани със савската и раннощирийската орогенна фаза, е била прекратена [[вулкан]]ската дейност, а палеогенските скали са били високо издигнати.<ref>{{cite book | last = Вацев | first = М. Д. | title = Литостратиграфия на горноеоценските седименти от Местенския грабен |page = 51 – 75 | year = 1978 | location = София | isbn = }}</ref> == История == === Етимология === Според академик [[Иван Дуриданов]] името е първоначален патроним на -''ишти'' < -''itji'' от личното име ''Тухо'' = полското лично име ''Tuch'', местно име ''Tuchów'', хърватското селищно име ''[[Туховец|Tuhovec]]'', полабското местно име ''Tuchov''. Точно съответствие на ''Туховища'' е руското селищно име ''[[Туховичи]]''.<ref name="Дуриданов 186">{{Дуриданов|186}}</ref> === Средновековие === [[Файл:Ring_-_Tuhovishta.jpg|мини|Римски бронзов пръстен, намерен в Туховища]] В селото има открит средновековен [[некропол]].<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:RFrEv5gnn-kJ:gdelchev.nitbg.com/content/view/7/20/ Гоце Делчев – Археологически обекти и места]</ref> [[Файл:View of the necropolis.jpg|мини|Общ изглед на разкопките]] В местността Оградето край с. Туховища, през 1975 г. при селскостопанска работа случайно е открит некропол. Комплексните проучвания на некропола предоставят на българската наука нови данни за населението на Родопско-Пиринската област и за неговата материална и духовна култура от периода на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Изследваните 146 гроба на некропола представляват гробни ями с правоъгълна или трапецовидна форма – по-тясна откъм краката. Градени са от каменни плочи, поставени отвесно само на едната им страна. Отгоре са покрити също с каменни плочи – стара езическа традиция, която била разпространена и останала да живее и след приемането на християнството, предимно в [[Родопи]]те, [[Пирин]]ската област и [[Черноморие]]то.<ref name="Серафимова 1981">{{cite book | last = Серафимова | first = Димка Стоянова | title = Средновековен некропол при с. Туховище, Благоевградско | year = 1981 | publisher = ДИ „Септември“ | location = Благоевград | isbn = Брошура от Регионален исторически музей – Благоевград}}</ref> В погребалния обред са налице елементи на езически погребални традиции, каквото е трупоизгарянето, изразено в присъствието на огън в отделни гробове от некропола. В голяма част от изследваните се проследяват някои отклонения от канона на приетата в IX в. официална християнска религия главно по отношение на ръцете. За разлика от християнските погребения, където ръцете са скръстени винаги върху гърдите или коремната област, в некропола при с. Туховища тяхното положение в редица гробове е различно: едната ръка на корема, на гърдите или свита в лакътя под остър ъгъл е поставена към устата или рамото на погребания, а другата е опъната покрай тялото; или двете ръце са спуснати по стар езически обичай покрай тялото на мъртвеца.<ref name="Серафимова 1981" /> [[Файл:Tumb from the necropolis in Tuhovishta.jpg|мини|Гроб номер 20 – ампутиране на лявото ходило на мъртвеца]] В некропола се забелязват черти на погребалния обред, характерен за езическите погребения на прабългарите от Североизточна България: слагане на жертвени съдове с храна при погребаните, послесмъртно ампутиране на крайници (мутилация), частично цялостно послесмъртно ритуално разрушаване на трупа на покойника, привързване на краката и поставяне на камъни върху сърцето и части на тялото на погребания, с цел да не [[вампир]]яса.<ref name="Серафимова 1981"/> В устата или в една от ръцете на някои от погребаните са били поставени монети, т.нар. „[[Харон (митология)|Харонов обол]]", за да може покойникът да заплати за лодката, която ще го откара в отвъдния свят. Тази антична традиция, проникнала от юг, била запазена сред българското население. В сравнително големия брой жертвени съдове, намерени в некропола, се забелязва значително разнообразие от форми, техники и декорация, сред които преобладават славянски керамични традиции. Глинените съдове са обикновено малки и средни по размери, без дръжки, принадлежащи към славянския тип гърнета с украса от вълнисти и хоризонтални, успоредно врязани линии, характерни за всички раннобългарски средновековни обекти, открити на територията на [[България]]. Върху дъната на едни съдове са отпечатани релефни знаци, а върху други се забелязват кръгли вдлъбнатини, получени при формуването на оста на колелото, която се е подавала над кръга.<ref name="Серафимова 1981"/> Сред керамичните съдове се срещат с хибридни форми, очевидно дължащи се на обмена между местната [[Византийска империя|византийска]] култура и културата на заселниците – [[славяни]] от една страна, и от друга – влияние на прабългарската култура след включване на западнородопската област в границите на българската държава в началото на IX в. [[Файл:Jar found in Tuhovishta.JPG|мини|Жертвен съд, намерен в некропола]] По своите стилови особености и техники на изработване накитите в некропола са характерни за раннобългарските некрополи предимно в Южна България. В своята цялост, особено във видовете обици, те имат славянски характер, но в някои екземпляри се забелязват елементи от прабългарски произход, например звездообразните висулки на луновидните обици. В металическите гривни с отворени краища, завършващи със змийски глави или стилизирани глави на морски кончета, и в спираловидните пръстени се долавят антични местни занаятчийски традиции. Със своите художествени качества и разнообразие накитите ни дават основание да предполагаме съществуването на високоразвита ювелирна школа, обособила се през X – XI в. в Западните Родопи под силното влияние на византийското ювелирно изкуство.<ref name="Серафимова 1981"/> Устройството на гробовете, погребалният обред и гробният инвентар определят българската етническа принадлежност на погребаните в некропола. [[Нумизматика|Нумизматичният материал]] дава основание некрополът да бъде поставен в едни по-широки хронологически граници – X – XI в. Според [[Антропология|антропологическите]] изследвания сред погребаните преобладават северните расови типове, характерни за славяните. По-малък е броят на грацилните медитерански и динаро-медитерански форми, присъщи за местното [[траки]]йско население. Наред с тях са налице и европеидните расови типове с монголоидни примеси, характерни за прабългарите. Това изяснява по антропологически път историята на този край. Освен славяните, които асимилирали заварените траки, в [[етногенезис]]а на населението на Туховища са влезли и прабългари.<ref name="Серафимова 1981"/> [[Файл:Jewelry found in Tuhovishta.jpg|мини|Обици луновидни с висулки към тях, намерени в некропола]] Наличието на [[Тюркски народи|тюркски]] черти, отразени в погребалния ритуал, а в известна степен и в материалите на некропола, показва, че в тази област твърде рано са живели тюркски етнически групи. Те биха могли да се свържат с прабългарите на Кубер, заселили се към 670 г. в [[Македония (област)|Македония]] – в Керамисийското поле между [[Битоля]] и [[Солун]]. Според хрониката на император [[Константин VII Багренородни|Константин Багренородни]] част от тези прабългари били преселени в края на VII в. от [[Юстиниан II]] в „Планините на Стримон и отвъд клисурите“, т.е. в междуречието на [[Струма]] и [[Места]], недалеч от днешното село Туховища. Географската близост на с. Туховища с районите, обитавани от Куберовите прабългари, е създала възможност за сближаване, влияния и взаимно проникване на славянското население от Югозападните Родопи с прабългарски етнически групи от Беломорието и планинските райони между Струма и Места. На тези контакти между двата етноса несъмнено се дължат откритите прабългарски елементи в погребалния обред и антропологическите типове с прабългарски произход в некропола.<ref name="Серафимова 1981"/> В османските документи селото се среща изписано ''Тхуища'' ({{lang|ota|تــحــويــشــتــه}}).<ref>{{cite book | last = Андреев | first = Стефан | title = Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век | year = 2002 | publisher = Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България | location = София | isbn = 954-9800-29-6 | pages = 139 }}</ref> Населението на село Туховища е изключително мюсюлманско, като жителите принадлежат към общността на [[помаци]]те. Няма точна дата на ислямизацията, но се смята, че ислямът в Туховища датира от XVI век.<ref>Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV – XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, стр. 193</ref> === XIX век === В XIX век Туховища е мюсюлманско село в [[Неврокоп]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Духовища'' (''Douhovischta'') е посочено като село с 36 домакинства и 90 жители [[помаци]].<ref name="Етнография|130-131">{{Етнография|130-131}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на XIX век в Туховища има мюсюлманско мъжко население 120 души, което живее в 36 къщи.<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | edition = II издание | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 111 }}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Туховища'' (''Тувища'') е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 500 [[българи]]-[[мохамедани]]<ref>{{МЕС|195}}</ref> в 70 къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | origyear = 1894 – 1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | url = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html | chapter = Неврокопската каза | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html | pages = 274 }}</ref> === XX век === През 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] Туховища пострадва по време на [[Покръстване на помаците (1912-1913)|Покръстването на помаците]]. При покръстването цялото село се вдига на бунт и прогонва покръстителите. При повторното идване на свещениците от Пловдивската митрополия, те са придружавани от четници на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] със седалище в отчасти християнските села [[Сатовча]] и [[Долен (Област Благоевград)|Долен]], които изгарят изцяло Туховища заедно с двете джамии. Изгорени са още [[Жижево]], [[Вълкосел]], [[Абланица (област Благоевград)|Абланица]] и още мн. други села по [[Чеч]]а. По време на тези събития населението на Туховища панически бяга на юг, повличайки със себе си населението на [[Годешево]], [[Избища (Драмско)|Избища]], [[Витово]] и други [[села]] от тази част на Чеча, с намерение да стигнат до [[Турция]]. В устроения лагер до село [[Попово село (дем Драма)|Попово село]] (днес в [[Гърция]]) обаче, бежанците научават, че четниците на ВМОРО и покръстителите са оставили селата, макар и в развалини. Така голяма част от бягащите се връщат по родните си места. [[Файл:Tuhovishta first half XX c..jpg|мини|Село Туховища през първата половина на XX век]] [[Файл:Ученици в Туховища - 1938 г..jpg|мини|Ученици от ОУ с. Туховища през 1938 г.]] Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, [[Слащен]] и Туховища живеят 3012 [[помаци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245]</ref> През 1949 година селото влиза в състава на община Слащен по силата на указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г.<ref>Държавен вестник, бр. 224 от 28.09.1949 г.</ref> С решение на Благоевградския окръжен народен съвет от 28 ноември 1958 г. Туховища минава към [[община Сатовча]].<ref>Държавен вестник, бр. 98 от 09.12.1958 г.</ref> Върнато е на община Слащен с указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г.<ref>Държавен вестник, бр. 102 от 28.12.1965 г.</ref> По силата на указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. отново е прехвърлено към община Сатовча.<ref>Държавен вестник, бр. 101 от 26.12.1978 г.</ref> През 1970 г. жителите на селото стават жертва на [[Възродителен процес|Възродителния процес]].<ref>{{cite book | last = Груев | first = Михаил | coauthors = Кальонски, Алексей | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | origyear = 2008 | publisher = Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела | location = София | isbn = 978-954-280-291-4 | pages = 30 }}</ref> По време на Възродителния процес над населението е упражняван системен тормоз, който включвал забрана на изпълнение на всякакъв вид ислямски обреди – посещение на [[джамия]], извършването на сюнет на момчетата, носенето на забрадки, шалвари, погребване по мюсюлмански обичай и т.н. Турско-арабските имена на жителите насила били сменени с християнски и български. Много селяни намират смъртта си около българо-гръцката граница в опит нелегално да емигрират. Често явление е разстрела на хора опитващи се да пресекат нелегално границата с цел сплашване на населението.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://forum.forumat-bg.com/viewtopic.php?f=24&t=266 |заглавие=Гранични инциденти или... убивай избралите свободата |достъп_дата=2012-09-27 |архив_дата=2014-09-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140912213423/http://forum.forumat-bg.com/viewtopic.php?f=24&t=266 }}</ref> През 1989 г. населението си възвръща рождените имена. === XXI век === Населението на село Туховища по данни на преброяването към 24.08.2007 година е 874 жители и го поставя на осмо място по брой жители от четиринадесетте села, съставящи община Сатовча. Същото осмо място заема и по големина на терена, това са 17 015 m², което е 5,11% от терена на oбщина Сатовча. == Архитектура == === XIX и XX век === Село Туховища е посочено в регистъра за туристически обекти на територията на [[община Сатовча]] като село в което могат да се намерят много добре запазени възрожденски къщи от ХІХ и ХХ век в източната част на селото. [[Архитектура]]та на [[Българско възраждане|българското възраждане]] (края на XVIII до 1878 г.) отразява общия [[икономика|икономически]], [[политика|политически]] и [[култура|културен]] подем в живота на българския народ. Поради пълната културна изолация през [[османското владичество]] българските строители са майстори-практици, творци на народно строително [[изкуство]]. Жилищното строителство заема значителна част от [[Възрожденска архитектура|възрожденската жилищна архитектура]], оказва голямо влияние върху нейния характер и се отличава с богатство на различни типове къщи. Забогатяващото население изгражда нови и обновява старите селища. [[Файл:Възрожденска къща в село Туховища.JPG|мини|ляво|300px|Възрожденска къща в село Туховища]] Туховища е старо селище и първоначално се е състояло от четири махали: Вунострана, Каладжиева, Метрьова (Матриво) и Долна Махала. Точно тези са частите на селото в който могат да се намерят запазени възрожденски къщи. Възраждането заварва селищата по българските земи в различна степен на развитие като характерен тогава е потъналият в зеленина просторен [[Вътрешен двор|двор]], ограждащ къщата. Той включва неотменната асма и стенни [[Чешма|чешми]] към улицата. Къщата е оградена от дувар, често край нея има шумяща планинска вада и калдъръмени пътеки а това особено личи на къщите намиращи се в Долна Махала. Така архитектурата става естествено продължение на природата. Строителните материали са [[камък]], [[дърво]] и мазилка. Преобладаващ тип жилище през [[Възраждане]]то продължава да бъде дървената къща във всичките ѝ разновидности, но в този период тя прави качествен скок – увеличава размерите си, издига се на два, а по-късно и на три етажа. Това е случаят с голяма част от къщите в Долната Махала, от които голяма част са построени на два етажа а къщата е голямо помещение което, още от плановете за строежа е замислена за голямо семейство или две. Долният етаж е отбранителен и стопански, а на горните етажи живеят стопаните. [[Файл:Поглед към възрожденски къщи в Туховища.JPG|мини|300px|Поглед към Долна Махала в която са концентрирани част от възрожденските къщи]] Еволюцията в организацията на жизнения процес преминава от едностайна до многостайна къща с ясно изразено предназначение на помещенията и композиционното им подреждане. Външният образ на възрожденската къща се изгражда по зрели архитектонични правила. Във фасадата преобладава хоризонтално членене, постигнато с разделяне на двата етажа, като горният обикновено е изнесен с еркери навън. Характерна е силно издадената стряха, легналата форма на [[чардак]]а, хоризонталните ленти на сантрачите и на прозорците. Над покрива се издигат [[комин]]и, които също се архитектонизират в многообразни форми. Всичко това създава предпоставки за изграждане на пластична архитектура, на богати и разнообразни улични силуети. Фасадите и разчленените плоскости – еркери, чардачни отвори, ризалити, се оразмеряват в пропорциите на златното сечение. Туховища е село издигнато върху различни хълмове, което прави терена склонен и това се отразява и в архитектурата. Възрожденската къща в Туховища е разположена терасовидно върху стръмния терен, което пак може да се забележи в строителната техника на къщите в Долна Махала така, че към улицата е на един етаж, а към Каладжийско Дере – на два. Централен композиционен елемент е обширният [[Фоайе|вестибюл]], в който попада посетителят, когато влезе. Приземието и средният етаж са в гладка каменна зидария, разчленена от дървени сантрачи и обикновено без прозорци, а последният етаж е [[паянтов градеж|паянтов]], измазан с бяла мазилка и с дървено обрамчване. Като правило двата етажа се свързват с външна стълба. Дувари и порти ограждат дворовете. == Лингвистика == [[Файл:Tuhovishta - Gornikrai.jpg|мини|ляво|350px|Туховишкият [[диалект]] представя голямо изобилие на лексикални заемки от гръцкия, турския и арабския език]] Говорът в село Туховища принадлежи към групата на [[Рупски говори|рупските говори]], по-точно на западнорупските. Рупските говори се делят на три големи подгрупи: източни рупски (в [[Странджа]] и [[Тракия]]), родопски (в [[Родопи]]те) и западни рупски (Разложко, Гоцеделчевско, Сярско, Драмско и Солунско). Туховишкият [[диалект]] съдържа голямо изобилие на гърцизми, турцизми и арабизми. Тези [[Чужди думи|лексикални заемки]] могат да бъдат обяснени така: в първия случай – с географската близост до [[Гърция]], във втория – поради [[аналогия]]та на турската култура с тази в Туховища и идентификацията на определени лица с тази [[етническа група]], което води до частично или пълно използване на [[турски език]]. По начало, турският език в Туховища се говори до [[1912]] г., но след като Туховища минава в границите на [[Царство България]] използването му води до репресии и е забранено от властите. Поради това с подмяната на поколенията той бавно бива изместен за сметка на родопския диалект. В днешни дни турският език се владее от интернираните по време на комунизма семейства в [[Област Шумен|Шуменския]] и [[Област Стара Загора|Старозагорския]] край, а бройната турска система се владее от по-голямата част на населението (изключение могат да правят най-младите). Друга причина за запазването на турцизмите в диалекта е свързана с културните контакти, т.е. в много случаи приемането на чуждата дума е в резултат на влиянието на една култура, смятана за висша, като турските термини и изрази могат да бъдат свързани със съвместното съществуване на двата езика в периода от края на XIV до края на XIX век по време на [[Българските земи под османско владичество|османската власт в България]]. В случая на арабски заемки, въпреки че не са установени данни, които да го доказват, също е възможно да арабизмите в туховишкия диалект да се дължат на приликата между двете култури и опита за имитация. Тези арабизми главно преминават от една страна чрез турския език, който също е много богат на този тип лексикални заемки и от друга страна, от тяхната употребата в ежедневието от религиозни лица като ходжи и имами. Механизмът на доставяне-приемане на лексикални заемки носи със себе си феномена на адаптиране към новия термин към [[Фонология|фонологичната]] и [[Морфология (езикознание)|морфологичната]] система на приемащия език.<ref>Louis-Jean Calvet, ''La sociolinguistique'', Paris, Puf, 1993, p. 36.</ref> Така може да се посочи например думата صباح на арабски, която минава в туховишкия диалект като ''саба̀ле'' от транслитерацията ''ص → С, ب → Б, ا → А, ح → Х,'' и адаптирането към туховишката фонологична система. По отношение на [[Морфология (езикознание)|граматическите категории]], не всички се приемат със същата честота, и в този смисъл статистиката сочи, че [[Съществително име|съществителните]] са категорията, която се предава най-лесно. Въпреки това, също се среща изобилие от заемки на турски и арабски фрази и изрази в туховишкия диалект като ''الحمد لله – al-ḥamdu li-llāh – Слава на Аллах (остарели)'', форми за поздрав на арабски ''مرحبا – marħába – здравей'' или турски ''hoşgeldin – добре дошъл'' и ''hoşbulduk – добре приет'', се използва еквивалентно с арабските форми ''السلام عليكم – As-salamu alaykum – (буквално „мир на тебе“, използвано като „здравей“)'' и съответният му отговор ''وعليكم السلام – wa-ʻaláykum as-salām – буквално „и мир да бъде с вас.“''<ref>Joshua Fishman. Bilingualism with and without diglossia; diglossia with and without bilingualism. Journal of Social Issues 23(2), 1967</ref> Туховишкият диалект има някои особености и в това отношение може да се говори за диглосия в Туховища. Диглосията е положението на съвместното съществуване на две езикови сортове в рамките на една и съща популация или територия, където единият език има престижен статут, като език на културата, престижно или служебно ползване, в сравнение с другия, който се свежда до социално по-ниската ситуация на устния говор, семейния живот и фолклора. Най-характерната черта на една диглосна ситуация е функционалната специализация на двете езикови сортове, състоящи се от висок стандартен сорт ([[Български език|стандартен български]]), който се използва при официални комуникативни ситуации, и от друга страна един нисък сорт (туховишкият диалект), използван в неформални комуникативни ситуации. Семейната комуникация и ежедневието се извършва на туховишки диалект, докато официалните случаи, като публични речи, изискват използването на българския книжовен език.<ref name=Ferguson>{{Cite journal|last=Ferguson |first=Charles |author=A. Ferguson |year=1959 |title=Diglossia |journal=Word |volume=15 |pages=325 – 340}}</ref> === Морфология === * Глаголно окончание за 1 лице единствено число сегашно време за I и II спрежение ''-м: кра̀дам, пѝшам, ру̀кам,'' но ''-а'' при глаголите от свършен вид: ''_уо̀крадна, ру̀кна.'' * Форми за множествено число '''’и''': ''н_уòг’и'' (нозе), ''рòк’и'' (ръце). * Образуване на умалителни имена чрез наставката ''-инка: рачѝнка'' (ръчица), ''учѝнки'' (оченца). * Глаголи със суфикс ''-_уовам'' (сравни с книжовното ''-увам''): ''куп_уòвам, празнỳвам.'' * Повелително наклонение за 2 л. мн. ч., образувано чрез окончание ''-ите'' (сравни с книжовното ''-ете''): ''м_уòлите, сл_уòжите.'' * Повторителни глаголи окончаващи на ''-ицам'' (сравни с книжовното ''-ичам''): ''ублѝцам, испѝцам.'' * Влияние на турския език в диалекта, който се изразява не само с големия брой турцизми, но и в някои морфологични аспекти, например: ** отричане с частицата '''ич''' ''(hiç)'' вместо „'''не'''“ използвана в рупските говори ''(ич вѝдех)'' ** категория '''род на глагола''': Най-често глагола се спряга в среден род. ''„Кад’е си билу“'' вместо ''„къде си била“'' ** словоред – в диалектната характеристика на Туховища се забелязва стремеж глаголът в простите изречения да бъде изместен в края а не в началото, както би трябвало. === Лексика === * Изобилие от [[Турски език|турцизми]]: ''айляк'' (свободен), ''чок шукер’ [на Аллах]'' (благодаря), ''аферун/-ин'' (браво), ''шик’èр’'' (захар), ''гюнàх'' (грях), ''аларел’етем’èсун’'' (да почива в мир / Allah rahmet eylesin). [[Гърцизъм|Гърцизми]]: ''пр_уо̀гима'' (закуска / πρωινό / transcript.: proino), ''_уоти'' (защо / ὅτι / transcript.: hoti), ''лàхна'' (зеле / λάχανο / transcript.: lahano). [[Арабски език|Aрабизми]]: ''башка̀'' (по отделно / بشكل / transcript.: bashakl), ''саба̀ле'' (сутрин / صباح / transcript.: sabah), ''ѝшела'' (дано / إن شاء الله / transcript.: In šāʾ Allāh). Най-често срещани са турските лексикални заемки, могат да се посочат ''о̀шгелдън (hoşgeldin), о̀шбулдук (hoşbulduk), реа̀ть(rahat), куландѝсвам (от глагола kullanmak), алъштѝсвам (от глагола alışmak), салдардѝсвам (от глагола saldırmak), дах (dağ), учуру̀м (uçurum), сока̀к (sokak), капиджѝк (kapıcık), гизлю̀к (gözlük), казмо̀ (kazma), ала̀хкабулетсън (Allah kabul etsin), ала̀рахметалейсън (Allah rahmet eylesin), чокшукир (çok şükür), тахмѝндже (tahmince), инкя̀р (inkar), ихтиба̀р (ihtibar), ала̀беклесин (Allah beklesin), ала̀корусун (Allah korusun), бо̀шлаф (boşlaf), апта̀л (aptal), гѝздав (güzel), юрт (yurt), арѝта (harita), кита̀п (kitap), ханчѐр (hançer), ябанджѝ (yabancı), чола̀к (çolak), орта̀к (ortak), силя̀х (silah), янлъ̀ш (yanlış), текѝн (tekin), дос (dost), ку̀зев (kuzey), шукулагере (kolay gelsin), кулай (kolay)'' и други. * Лично местоимение за 1 л. ед. ч. ''я'' (аз) * Тройно показателно местоимение: ''твà, свà, нвà – ейтвà, ейсвà, ейнвà.'' * Диалектна употреба на думи като: ''л’ут'' (кисел), ''летѝ дош'' (вали дъжд), ''парлѝф'' (лютив). * Употреба на собствени думи, който трудно могат да се свържат с чужди езици, като например ''ж’èл’ка'' (коприва), която може да се свърже със словашката ''žihľava'' или малайската ''Jelatang'', всички с корен ''жел-'', или ''òрле'' (сопол) с неясен произход. * Други: ''рỳкам'' (викам), ''ним_уòй'' (недей). [[Файл:Туховищенци.JPG|мини|400px|Туховишкият диалект принадлежи в групата на [[Рупски говори|западнорупските говори]]]] === Фонетика === * Сонантният '''ър''' / '''ръ''', се изговарят като '''ôр''': ''кôрф'' (кръв). * Изговор на удареното '''o''' като '''_уо''' дифтонг: ''к_уòн’'' (кон), ''_уòч’и'' (очи), ''г_уòст (гост).'' * Склонност към премахване на първоначалното '''х-''' пред гласни: ''_уòдих'' (ходих), ''ар’èсах'' (харесах), ''àйде'' (хайде). * Склонност в думи, съдържащи '''–ю–''' два пъти, разделени от съгласна, да се превръща първата в '''–и–''': ''мислюмàнин’'' (мюсюлманин), ''титю́н’'' (тютюн). * Редуциране на неударено '''o''' като '''у''' пред неударена сричка: ''мàслу''. * Застъпник на [[Старобългарски език|стб.]] '''ѫ''' и '''ъ''' – често е '''о''': ''пот’, сон’.'' * Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: ''п’ет’, _уòган’.'' * Якав изговор пред съгласни '''ж''' и '''ш''': ''в’àшка'' (вежда), ''н’àшту'' (нещо) * Якав изговор при някои глаголи: ''б’àсе'' (беся), ''м’àсе'' (меся). * Двусричните и многосричните имена от мъжки род в множественото си число окончават на ''-е: учѝтеле'' (учители), ''уфч’àре'' (овчари). * Наличие на голям брой меки съгласни: ** в края на думата: ''калпàк’, д’ен’, пот’'' ** пред предните гласни '''е''' и '''и''': ''т’òн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’òл’т’и)'' == Население == На 31.12.1998 населението на Туховища е 939 жители.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tadr-1998.txt www.grao.bg]</ref> В последвалите години обаче, то е засегнато от силната [[емиграция]] и [[демография|демографската криза]] в [[България]] като цяло, настъпила след [[1989]] г. Ето защо в следващите няколко години броят на населението постоянно намалява, достигайки 735 лица по настоящ адрес и 884 жители по постоянен адрес<ref>[http://www.grao.bg/tna/tadr-2011.txt www.grao.bg]</ref> през 2011 г. Разликата в цифрите се получава, защото много от регистрираните по постоянен адрес работят или живеят другаде, без да променят постоянния си адрес на местожителство. При преброяването на населението през 2011 г. на въпроса относно ''етническа принадлежност'' голяма част от жителите се идентифицират като българи. Етнически състав на населението на селото:<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.|accessdate=18 март 2012|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120422120657/http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|archivedate=22 април 2012}}</ref> {| border="1" |+ Етнически състав на с. Туховища ! Етнос !! Брой лица !! Процент |- ! Българи | 651 || 91,6% |- ! Други | 51 | 7,2% |- ! Неясни | 8 | 1,1% |- ! '''Отговорили''' | 711 | |} Разпределение на населението по възраст през 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_1.pop_by_age.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и възраст към 01.02.2011 г.|accessdate=18 март 2012|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120422120842/http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_1.pop_by_age.xls|archivedate=22 април 2012}}</ref> [[Файл:AgechartTuhovishta2011.png|мини|ляво|300px|Разпределение на населението на Туховища по възраст през 2011 г.]] Възрастовата пирамида на населението на Туховища е с нередовна форма но, ако се изолират нередностите, може да се забележи пирамида с регресивна структура, закръглена, подходяща за застаряващите страни, с нулев или отрицателен растеж. Това показва спад в [[раждаемост]]та през последните години, както и едно предвидимо застаряване и дори загуба на населението. Пирамидата има тесен връх, в който се забелязва, че хората на възраст между 75 и повече от 85 години са 26 от общо 735 жители. Ако се погледне дъното на пирамидата се вижда тесногръдие, тези с възраст 0 – 9 години, отразявайки факта, че младото население е много ниско, но не по-ниско от остарялото. Не е така с хората между 10 – 25 години, които представляват нередност в пирамидата, тъй като, ако не представляваха толкова голям брой, пирамидата ще представя редовна регресивна структура. Тази нередност и причината на която се дължи може да се свърже с [[Миграция|миграционните]] потоци, особено в периода 2000 – 2005 г., на хора на възраст между 25 и 35 години, повечето от които са млади семейства които, в решението си да емигрират, са решили да оставят децата си в родината, където те са започнали обучението си или имат намерение да го започват и в пирамидата представляват особеност. Това решение засяга [[емигрант]]ът както в [[Икономика|икономичен]], тъй като разходите в издръжка на дете в чужбина биха се увеличили, така и в [[психология|психологичен]] план, тъй като емигрантът ще живее далеч от семейството си. Този факт състои в началото на XXI век едно социално явление, което ще накара емигрантът да доведе семейството си с него в чужбина, където, в много случаи, детето започва и продължава обучението си, както начално така и средно, дори и висше образование, макар че в последния случай явленията са по-редки. В централната част на пирамидата е видимо едно разширяване в населението между 20 и 54 години, което може да се свърже с решението им да останат в родната държава по време на миграционните потоци в началото на XXI век. * Динамика на населението<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4836&ezik=bul|title=Национален статистически институт. Справка за населението на с. Туховища, общ. Сатовча, обл. Благоевград|accessdate=23 януари 2012}}</ref>: :'''Население от 1873 – 2011''' <timeline> Colors= id:lightgrey value:gray(0.9) id:darkgrey value:gray(0.8) id:sfondo value:rgb(1,1,1) id:barra value:rgb(0.6,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) ImageSize = width:600 height:303 PlotArea = left:50 bottom:50 top:30 right:30 DateFormat = x.y Period = from:0 till:900 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = justify ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:450 start:0 ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:100 start:0 BackgroundColors = canvas:sfondo BarData= bar:1873 text:1873 bar:1890 text:1890 bar:1900 text:1900 bar:1934 text:1934 bar:1946 text:1946 bar:1956 text:1956 bar:1965 text:1965 bar:1975 text:1975 bar:1985 text:1985 bar:1992 text:1992 bar:2001 text:2001 bar:2011 text:2011 PlotData= color:barra width:20 align:left bar:1873 from: 0 till:180 bar:1890 from: 0 till:240 bar:1900 from: 0 till:500 bar:1934 from: 0 till:527 bar:1946 from: 0 till:636 bar:1956 from: 0 till:674 bar:1965 from: 0 till:677 bar:1975 from: 0 till:813 bar:1985 from: 0 till:814 bar:1992 from: 0 till:874 bar:2001 from: 0 till:872 bar:2011 from: 0 till:735 PlotData= bar:1873 at:180 fontsize:S text: 180 shift:(-8,5) bar:1890 at:240 fontsize:S text: 240 shift:(-8,5) bar:1900 at:500 fontsize:S text: 500 shift:(-8,5) bar:1934 at:527 fontsize:S text: 527 shift:(-8,5) bar:1946 at:636 fontsize:S text: 636 shift:(-8,5) bar:1956 at:674 fontsize:S text: 674 shift:(-8,5) bar:1965 at:677 fontsize:S text: 677 shift:(-8,5) bar:1975 at:813 fontsize:S text: 813 shift:(-8,5) bar:1985 at:814 fontsize:S text: 814 shift:(-8,5) bar:1992 at:874 fontsize:S text: 874 shift:(-8,5) bar:2001 at:872 fontsize:S text: 872 shift:(-8,5) bar:2011 at:735 fontsize:S text: 735 shift:(-8,5) TextData= fontsize:S pos:(20,20) text: </timeline> == Демографски процеси == В периода на съществуването си от селото непрекъснато са се оформяли емигрантски групи, изселващи се към по-големите градове и чужбина по различни причини. Ако се върнем назад през 1876 г. можем да посочим голяма част емигрирали от селото и от региона въобще, по случай [[Априлско въстание|Априлското въстание]] което избухва на 20 април 1876 г. като негова задача е освобождение на България от Османската империя. През 1912 г. избухва [[Балканската война]], като тогава голяма част от населението на Туховища и останалите села бягат далече от конфликта. Няколко десетилетия по-късно започва [[възродителен процес|Възродителният процес]] в началото на 70-те и продължава до края на 80-те. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в смяна на арабско-турските имена с български и „връщане към корените на българщината“ чрез забрана за използване на турски език, насилствено ограничаване на традиционните обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия. Това създава конфликт от които хората искат да избягат чрез южната съседка на България, република Гърция, към Турция. Някои от тях успяват, други са убити на границата, а трети остават в селото и търпят. Като цяло официално се констатира, че изселилите се семейства само към [[Турция]] в периода февруари 1934-февруари 1935 г. са 54. Тази бройка обаче е по-голяма, защото не се вземат предвид изселниците преди и след тази година. Може да се каже, че в днешни дни, като най-голямо средище на изселниците от Туховища се намира в село [[Гьокче чакмак]], [[Самсун (вилает)|област Самсун]], Република Турция. Населението на това село се преселва от Туховища в споменатата 1934 г. {| class="wikitable" style="margin:left; width:20%" |+ Изменение на населението на Туховища |-valign=top align=left !width=5%| '''Година''' !width=10%| '''Брой''' |- align=left | 1873 | 90 <ref name="Етнография|130-131"/> |- align=left | 1880 – 1890 | 120 <ref>Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.</ref> |- align=left | 1900 – 1910 | 500 <ref>Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.</ref> |- align=left | 1989 | 912 |- align=left | 2006 | 880 |- align=left | 2007 | 874 |- align=left | 2010 | 846<ref name="tbg">[http://www.grao.bg/tbg/tbg2010.txt Таблица на българските граждани]</ref> |} == Религия == [[Файл:Tuhovishta - mosques.JPG|мини|300px|ляво|Изглед към Горната (Ескѝ) и Долната (Йени) джамия]] В село Туховища живеят над 800 жители<ref name="tbg" /> [[мюсюлмани]]. В селото има две джамии – Йенѝ джамия и Ескѝ джамия. ''Йени'' джамия, също и ''Меркез'' („централната“) е в центъра на селото и има едно [[минаре]] с два балкона. Съвременното минаре е построено през 1989 година (след падането на тоталитарния режим в България) под ръководството на строителния техник Мустафа Шукриев и майсторите Зейнил Каларев, Алиосман Юмер, Юсуф Башов и доброволната финансова помощ на цялото население, Ескѝ джамия се намира в горната махала, има едно минаре с един балкон. Първият религиозен храм в Туховища – Ескѝ джамия („старата джамия“) е построен в Горната махала на [[село]]то. Можем да предположим, че това е така, защото там населението било повече на брой отколкото в останалите махали някога. Характерно за тази [[джамия]] е, че не се знае кога е построена. Не е открита нито плоча нито регистър, споменаващ [[година]] на строеж. В устната традиция на жителите на селото също не е останало предание за годината на построяването на молитвения дом. Единственото запазено предание до днес от хората е фактът, че джамията в Горната махала е построена много преди да бъде изградена втората джамия в центъра. Именно до нея е и едно от най-старите [[гробище|гробища]] в района, привличащо вниманието на посетителите си със запазените надгробни плочи характерни за Османско-турската култура. Джамията в Долната махала – ''Меркез'' (централната) също и ''Йени'' (новата) най-вероятно е строена през XVI век по същото време, когато е построена и джамията в село Кочан. По план и вътрешно оформление, Централната джамия е копие на Ескѝ джамия в Горната махала. Разликата е в размерите на молитвения дом, който е по-голям на централната джамия. Постройката на храма представлява четириъгълна сграда разделена на две части. Основната част има вътрешни размери 66 m² която оформя молитвения дом. Останалата част е преддверие с малка стаичка заемащи около 18 m² В двора на джамията има още две постройки, като едната е по-голяма изпълнявала ролята на [[медресе|религиозно училище]] в миналото, а по-малката постройка е на разположение за [[абдест|ритуално почистване]] преди [[молитва]]. И двете джамии в селото са били горени и разрушавани няколко пъти. За последен път те били изгорени през [[Балканската война|1912 – 1913]] г. при акциите на [[ВМРО]] в района. При реставрацията на централната джамия през 2012 г. излязоха наяве опушената зидария и овъглените дървени пояси и колони, които хората не са могли да подменят с нови, затова само ги покрили с дървена обшивка, а стените били боядисани с бяла пръст. Критичен период за джамиите е и периода на т. нар. Възродителен процес в България, период в който храмовете били в полуразрушено състояние. [[Файл:Restored mosque - Tuhovishta.jpg|мини|200px|ляво|Централната джамия след реставрацията през есента на 2012 г.]] В съседство и на двете джамии са запазени гробища, в които са погребани местни духовници и религиозни лица. Надгробните плочи са характерни за [[Османска архитектура|османско-турската култура]] – правоъгълни плочи изписани на [[Османски език|османско-турски език]], завършващи с [[тюрбан]] в горния край. До днес запазени такива плочи се откриваха само в гробището на Горната [[джамия]], и рядко на други места, обикновено ако са били скрити от близките на починалия, за да бъдат спасени от разрушение, по време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Смяташе се, че плочите в гробището на Централната джамия са изцяло разрушени и прибрани по време на т.нар. „Възродителен процес“ в България, но след реставрацията през есента на 2012 г. бяха открити няколко камъка сравнително запазени, които за изложени до стената на гробищния парк. Причината, те да бъдат запазени в Горната джамия е, че във въпросния период, гробището и околностите на джамията били толкова занемарени и буренясали, че никой не се съгласил да чисти, само за да бъдат разрушени надгробните плочи. Джамиите се ръководят от двете джамийски настоятелства, съответно за двата района, което се обедини след промените наложени от Главно мюфтийство. По този начин се състави една обща организация '''Джамийско настоятелство – с. Туховища'''. Организацията отговаря за местните религиозни въпроси, включително и поддръжка на молитвени домове, вакъфски имоти и гробищни паркове. Подчинено е съответно на районно мюфтийство – град [[Гоце Делчев]] и [[Главно мюфтийство|Главно Мюфтийство на Република България]] в [[София]]. Централната джамия е реставрирана през [[2000]] г. от бизнесмена Венцислав Шишманов и с благотворителна финансова помощ на жителите. Повторно е направен основен ремонт през есента на [[2012]] г. финансиран и ръководен от братя Сандеви. == Обществени институции == * [[Кметство]] – Село Туховища * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * Целодневна детска градина * [[Читалище]] „Граничар“ * [[Библиотека]] * Здравна служба == Училище == [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 1.jpg|мини|ляво|500px|Поглед към ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Туховища]] „Напред науката е слънце“ са думите с които Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ посреща своите ученици, учители и гости. От създаването му до днес са изминали повече от 80 години. [[1925]] г. е годината когато за пръв път са поставени основите на училището по инициатива на селяните и първият учител в селото Никола Маринов, който преподава до [[1929]] г. Същата година той слага край на живота си по неизвестни причини. С неговата смърт започват да се зараждат и легенди сред учениците които вярвали, че [[Дух (призрак)|духът]] му обитава училището. В края на десетилетието [[2000]] и началото на [[2010]] училището е изправено пред доста сериозни проблеми. От една страна конфликти между учители, от друга, проблеми от финансов характер, които са довели до масово преместване на учениците в други училища. През [[2012]] г. в училището се обучават смесени паралелки като следва – втори и трети клас, четвърти и пети клас, шести и седми клас.<ref name="Училище">Шукриева, Семиха. Курсова работа по местно самоуправление на тема: "История на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Туховища“. Ревизиращ: д-р Милена Ангелова. Фак. номер: 0906016. Специалност История – 4-ти курс. Югозападен Университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Редактор: Ерол Шукриев. Благоевград. 2012</ref> От основаването на училището до [[1945]] г. трудно се намират сведения за това как протича учебния процес и пред какви проблеми е поставено училището. След [[1945]] г. тогавашния директор на училището започва да води записки свързани с дейността на училището. Особено голямо внимание е отделено на честванията на празниците и, по-специално, на „[[Ден на труда и на международната работническа солидарност]]“ отбелязван на [[1 май|първи май]]. Известно е, че празникът се посрещал с изключителна радост и вълнение сред населението. Рано сутринта, след първият училищен звънец, цялото село се събирало в двора на училището, за да вземе активно участие в първомайската манифестация. В записките си Атанас Трендафилов, директор на училището, описва празника по следният начин: ''„Звънецът бие и всички се събират празнично облечени пред училището и се поздравяват с празника. Децата от училището развълнувани се качват в строй на стълбите, за да изкажат добре научените си стихотворения пред своите родители и близки. Построени в редици пред гордото пионерско [[знаме]]. Почти през целия ден всички празнуват с весели български народни песни.“''<ref name="Училище"/> [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 2.JPG|мини|350px|Ученици отбелязват датата 3 март с празнично настроение]] Старите хора в селото с изключителна гордост и вълнение разказват как на първи май учениците, освен че рецитирали стихотворения в двора на училището, обикаляли селото с песни, а хората им се радвали. През този период условията в училището не са особено благоприятни за провеждане на нормални учебни занятия, тъй като първата построена училищна сграда е премахната и училищните занятия се провеждат в други сгради, неподходящи за учебни цели. Въпреки крайно затрудненото провеждане на учебната дейност, учителите не се отказват и полагат големи усилия учебно възпитателните работи да не изостават: ''”в духа на комунизма, пролетарски интернационализъм в обич към партията, народното правителство и народа.”'' Нуждата от по-добри условия за провеждане на нормални учебни занятия се засилва през [[1960]] г. Така, една година по-късно, се полагат основите на новата училищна сграда. Мечтата на учители, ученици и родители се сбъдва като се построява двуетажна училищна сграда, която отваря врати на 12 [[март]] [[1962]] г. Учениците са 75 с трима учители: Атанас Трендафилов, Петър Праматаров и Стоилка Трендафилова. През този период се формира първият училищен хор, който се представя най-добре на събора „Да бъдем бдителни като [[Вергил Ваклинов|Ваклинов]]“.<ref name="Училище"/> До [[1974]] г. не е писано нищо за училището, следващият заемащ длъжността директор се опитва да даде някаква информация относно дейността на училището през изминалите няколко години като споменава откриването на прогимназията. До този момент децата от 5-и до 8-и клас са се обучавали в съседното село, което се намира на 2 км. от Туховища. Това затруднявало доста учениците, тъй като нямало превоз и се налагало да ходят пеш. Нещата ставали доста лоши когато настъпвала зимата. Въпреки това, с откриването на прогимназията не се решават всички проблеми на училището, тъй като вече то било запълнено от обучаващи се деца от 1-ви до 8-и клас. Учителите не смогвали с преподаването, затова се наложило сливане на класове. Като първи клас се обучавал заедно с втори и съответно трети клас заедно с четвърти.<ref name="Училище"/> В записки на един от учителите, Иван Минчев, се споменава, че учителите са се сблъсквали с много трудности при обучението на учениците, тъй като по това време не се е считало за нужно обучението на децата, защото те трябва да помагат на родителите на полето, и не са им позволявали да ходят на училище. От там идвал и проблемът с нередовните ученици. Огромен проблем за учителите е и справянето с ниския успех на учениците, [[дисциплина]]та и [[хигиена]]та, тъй като все още родителите гледат пренебрежително към обучението на своите деца. [[Файл:Uchilishte Tuhovishta 3.jpg|мини|ляво|350px|Ученици отбелязват датата 3 март с празнична програма.]]Като трагична може да се посочи ситуацията през [[1969]] г. когато никой в селото нямал придобито [[Образование в България|средно образование]]. Това се оказва голям проблем за манталитета на преобладаващото население което се е занимавало предимно със селскостопанска дейност, като по този начин родителите не смятали за необходимо децата им да придобиват даже елементарно [[Образование в България|основно образование]]. Проведения Пленум на [[ЦК на КПСС|ЦК]] на [[Българска комунистическа партия|БКП]] за реформа в образователната система на [[Народна република България|НРБ]] през 1970 година налага коренни изменения в структурата на цялостния учебно-възпитателен процес. С това решение се правят коренни промени и в училището в Туховища. С всяка изминала година селяните започват все повече да осъзнават нуждата от училище и обучение за техните деца, за това имат и огромна заслуга учителите, които се сблъскват с не малко трудности и лишения заради самите условия в селото през периода и ниската снабденост с храна и учебни пособия в местния магазин. В следващите години броят на учениците все повече се увеличава, като стига близо до 150 ученици. Съответно с това нараства и нуждата от повече учители, като така се увеличава сериозно и учителският колектив.<ref name="Училище"/> По време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]] учителите се заемат с разясняването на мотивите за стигането до този процес и провеждат активна информативна дейност, както на учениците, така и на техните родители, като ги убеждават за нуждата от смяна на имената им. Този период може да се счита като много труден не само за селото като цяло, но и за това, че се отразява много зле върху учебната дейност. Налага се смяна на всички дневници с имената на учениците и замяната им с нови. Учениците са повлияни от настроенията на техните родители и се противопоставят на това. През учебната [[1973]] – [[1974]] г. за пръв път в историята на училището е записано името на учител, който е родом от с. Туховища: Алберт Башов. Той преподава за кратко, тъй като впоследствие бяга зад [[граница]].<ref name="Училище"/> [[Файл:Nikola Marinov.jpg|мини|350px|Паметник, в чест на първия учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в двора на училището.]]През [[1975]] г. директора на училището Иван Минчев с официална церемония открива паметник в чест на първия учител и основател на училището, Никола Маринов. След [[1989]] г. основните проблеми в училището са от финансов характер. Главно поради тази причина училищния стол е предоставен за провеждане на сватбени тържества. С тези средства главно се организират училищни екскурзии, закупува се и първият цветен телевизор както и касетофон с който се улеснява по някакъв начин учебния процес. През годините след 1989 г. учителският колектив се състои изцяло от местни кадри което до някаква степен улеснява възприемането на учебния материал, тъй като по-лесно става контактуването между учители, ученици и родители. Въпреки затрудненията, редовно до [[2006]] г., в училището се провеждат екскурзии до забележителностите на [[България]] и тържествено се отбелязват всички празници като на всеки празник се подготвя специална програма с рецитали на ученици, песни, игри и т.н.<ref name="Училище"/> == Спорт == === Футболен клуб „Граничар“ === „Граничар“ – Туховища е регистриран през [[1976]] г. като [[футбол]]ен отбор и е създаден по идея на хора от селото и жители, които желаят да има отбор. Някои от тези хора са Мизамидин Синанов, който е и първият треньор на отбора. Също така помагат и учители от [[Гоце Делчев (град)|град Гоце Делчев]] като Георги Теменджийски и началник на заставата г-н Вълков, който помага и за направата на игрището, както и учител Стоян Габровски от [[Дупница]]. Класовете на Теменджийски и Габровски са многократно изкарвани да помагат, а отделно и те двамата са били [[футболист]]и. Президент на отбора е г-н Емин Мустафов Юмеров.<ref name="Граничар">Източник: Ръководство на футболния отбор</ref> [[Файл:"Граничар" - Туховища.JPG|ляво|мини|300px|Състав на „Граничар“ – Туховища]] Името на отбора „Граничар“ е наследство от [[читалище]]то в селото, което също се казва „Граничар“, и създателите решават да продължат със същото име. В селото се играе футбол още дълго преди да бъде създаден официален футболен отбор, но през [[1976]] г., главните инициатори, г-н Синанов, г-н Теменджииски, учител Габровски и командир на заставата – Вълков, решават че трябва да се регистрира като официален [[футболен отбор]]. С помощта на хора от селото, идеята на тези инициатори тръгва напред и отбора успява да се развие и да стане твърд опонент на противниците си. Преди отборът да бъде регистриран официално са играели на различни терени. След като е направена регистрацията, няколко мача са били проведени на стадионите в селата [[Годешево]] и [[Слащен]], докато стадионът на „Граничар“ – Туховища бъде готов.<ref name="Граничар"/> Преди село Туховища да има официален отбор добрите футболисти са били взимани в селата Слащен и [[Вълкосел]], където са се тренирали, и с тяхна помощ е бил съставен отборът на Туховища. След като са били регистрирани отборите на другите села в [[Чеч]]а, играчи от Туховища са били взимани при тях. За играта в отбора треньорите са се разбирали с командира на заставата, като той е пускал добри войници в играта а те са допринасяли за техните победи. В това отношение, пример е бил командира на граничната застава Живко Йовчев, от [[Ключ (село)|село Ключ]], [[Петричко]], понеже войниците са били добре тренирани и всяка сутрин са бягали по 8 км. в посока с. Годешево и обратно. Със съгласието на г-н Йовчев, в „Граничар“ – Туховища са се картотекирали 6 войници, а може да се отбележи че двама от тях са били изключително добри, това са вратарят г-н Анев, който след уволнението си е бил в „Миньор“ – [[Перник]] на ниво А група, както и нападателят г-н Цветков, от [[София]], който, впоследствие, заиграва в [[ПФК Славия (София)|„Славия“ – София]]. През тези години отборът се е движел в групата на началната тройка. В началните години са взели първо място, като е трябвало да играят квалификации за влизане в B група, но теренът на туховишкия отбор не е бил одобрен поради лошото състояние на пътя към селото, и е бил пуснат друг отбор от [[Горно Драглище]].<ref name="Граничар"/> [[Файл:Отборът по време на мач.JPG|мини|400px|Отборът по време на мач]] Най-силният етап на отбора може да се посочи този през началото на 1980-те. Едва 5 години след създаването му, отборът бързо се е изкачил на първите позиции благодарение на учителите, войниците и жителите играчи от селото. Ахмед Кьойбашиев, Бекир Бекиров, Алиосман Котелов и Мехмед Кьойбашиев са някои от първите футболисти, родом от Туховища. Алиосман Котелов е бил и един от най-класните нападатели и, впоследствие, заиграва за отбора на „Стрела“ – [[Вълкосел]]. Големите, и добре познати, отбори [[ветеран]]и, през този период, често са подценявали уменията и професионализма на туховишкия отбор, но малкият „Граничар“ – Туховища не веднъж се е доказвал.<ref name="Граничар"/> Отборът винаги е бил поддържан от жителите запалянковци, a официален спонсор не са имали никога. Може да се каже че през периода [[ТКЗС]] са играели ролята на „официален“ спонсор, тъй като са пускали пари за поддръжката на отбора, както и курсовете за пътуване по селата, но отборът винаги е разчитал на запалянковците. Също така са били събирани пари, когато се е плащал баланс на хората по време на ТКЗС. Те не са възразявали, тъй като след като отбора е на селото, те трябва да го поддържат. Местните хора, вземайки парите от баланса, са отделяли и сума за отбора. През най-новия период на отбора, особено внимание може да се обърне на Мехмед Касапов, бивш жител на селото, който живее в [[САЩ]] заедно със семейството си повече от 30 години, който през [[2009]] г. прави подарък – екипировка за отбора. Като цяло отборът не се е изправял пред големи проблеми, но като такъв може да се отбележи че трудно е било определянето на терена за игрището, обаче с помощта на кмета и командира на заставата, г-н Вълков, и г-н Синанов, един от първите и един от инициаторите за съставяне на отбора и игрището, тези проблеми са били решени. През [[2000]] г. проблемите на отбора са главно от финансов характер, като същата година прекъсва, и футболистите, съставящи го, са ходели в отборите на съседните села Вълкосел, [[Слащен]] и др. През 2009 г., след 9 години главно безпаричие и липса на финанси, отборът е регистриран наново, спонсориран от туховишкия емигрант Мехмед Касапов.<ref name="Граничар"/> [[Файл:Panorama Tuhovishta's stadium.jpg|мини|център|600px|Панорамна гледка към стадиона на Туховища]] ;Първи състав на „Граничар“ – Туховища {{колони|2| * Синанов * Цветанов * Ичев * Андонов * Живко Йовчев * Мехмед Кьойбашиев * Али Халимов * Бекир Бекиров * Стойчо Габровски * Георги Теменджийски * Джемисап Топалов * Али Дангов * Мехмед Имамов * Джамал Чаушев * Алиосман Котелов }} == Интересни факти == * През 1912 г. при опожаряването на селото от четниците на ВМРО и опита за [[Покръстване на помаците (1912-1913)|покръстване]] на туховищенци, населението се вдига от селото и тръгва в посока югоизток с намерение да се пресели в Турция. Стига до Попово село в устроения временен лагер достига вестта, че четниците са разбити и селото е свободно. Така голяма част от бежанците се връщат и построяват селото отново.<ref>[http://www.bghelsinki.org/bg/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc/ www.bghelsinki.org]</ref> * [[България|Българо]]-[[Турция|турската]] [[граница]] до 1912 г. преминавала през местността „Карако̀ла“, северозападно от Туховища<ref>„Чечкият говор“, Румен Сребранов, стр. 305, ред 9</ref> * На 18 февруари 1933 се започва изселническата вълна от селото към Турция. На тази дата се изселват само 4 семейства, но в продължение на 1 година броят на изселилите се семейства достига 54. Така селото изпада в [[демография|демографски срив]], а властта налага строги мерки по охрана на държавната граница. По-късно започва да се прилага интерниране на отделни семейства към [[Област Стара Загора|централна]] и [[Северна България]]. Потомците на тези изселници живеят около [[Измир]], [[Чанаккале]] и [[Самсун]], а връзката им с родния край почти прекъсната.<ref>[http://pomaknews.com/bg/?p=595&lang=bg pomaknews.com]</ref> * През март 1950 г. граничната полиция осуетява едно от най-мащабните бягства в бившия [[Област Благоевград|Горноджумайски окръг]], когато 16 жители от Туховища са заловени заедно със своя водач Небийе Имамов Небиев, в опит нелегално да избягат в [[Турция]]. Месец по-късно на протичащия съдебен процес в Неврокопското отделение на Горноджумайския окръжен съд, участниците са осъдени да излежават различен срок в тъмничен затвор, лишаване от граждански права, да заплатят различни по размер глоби и да им бъде отнето част от имуществото.<ref name="vuchkov">Вучков, Сергей. (2011) „Нелегални мюсюлмански групи в Западните Родопи през втората половина на 40-те години на ХХ век“, в Балканистичен форум ’11 – Свобода и надзор, стр. 269 – 322, ISSN: 1310 – 3970, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград</ref> * Заради участието си в „Нелегални помашки групи на територията на [[Горна Джумая]]“ в доклад на Христо Г. Димитров от 25 януари 1947 г. Туховища е включено в графа към населените места, които трябва да бъдат изселени във вътрешността на страната. „Става дума за село с 525 жители, отстоящо на 2 км от границата с [[Гърция]]“. Споменава се още, че селото попада в т.нар. ''Опасна зона'', ето защо то трябва да бъде изселено.<ref name="vuchkov" /> * През 2004 г. в Туховища се заснемат няколко сцени от българския игрален филм „[[Откраднати очи]]“.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0441025/ Stolen Eyes (2005)]</ref> * Коренът на световноизвестния [[турци|турски]] певец [[Таркан (певец)|Таркан]] е от с. Туховища <ref>{{Citation |title=Таркан е от Кочан |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=666782 |accessdate=2012-05-24 |archivedate=2010-11-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101109182801/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=666782 }}</ref> * В [[Република Турция]] съществува село, което е идентично на Туховища. Селото на туховищенци в Турция е много по-голямо от днешното Туховища в [[България]]. То е образувано след изселническата вълна през 1934 г. и в днешни дни има население около 1500 жители. Нарича се [[Гьокче чакмак]] и се намира във вилаета [[Самсун (вилает)|Самсун]], (близо до черноморското крайбрежие на Турция). * През 2012 г., за първи път от началото на демокрацията в България, в селото е избран кмет, издигнат от партия, различна от [[ДПС]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.e-79.com/news-57645.html |заглавие=ГЕРБ отне от ДПС и Туховища |достъп_дата=2012-10-15 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006093136/http://www.e-79.com/news-57645.html }}</ref> == Личности == ;Родени в Туховища * {{флагче|САЩ}} Мехмед Касапов – американски бизнесмен, емигрант. * {{флагче|САЩ}} Росица Котелова – американски инженер и дизайнер, възпитаник на [[Харвард]]<ref>https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarka-sazdade-dizajnat-na-kufar-robot-kojto-mozhe-da-vi-sledva-navsjakade.html</ref>. * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Назми Мехмед (1967 – 2018 г.) – общественик и емигрант в САЩ. Създател на форума ''Pomak.eu''<ref>[http://www.eurochicago.com/2018/04/nazmi/ www.eurochicago.com]</ref>. * {{флагче|България}} – Абдуллах Лавчиев – [[хирург]]. * {{флагче|България}} – Илхан Ф. Цингарев – [[медицина|медицински специалист]]. * {{флагче|България}} – Юсуф Чаушев - учител по математика в ОУ "Св.св.Кирил и Методий" * [[Файл:Ottoman flag.svg|ръб|20px]] – Али Чаушев (1876 – 1966) – общественик и теолог, получил образованието си в прочутото по това време училище на [[Мохамед Али паша имарет|Мехмед Али Паша]], основано през 1817 г. в град [[Кавала]]. ;Починали в Туховища * {{флагче|България}} Никола Маринов – първият учител, назначен в първото светско българско учеилище в селото - ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1926 г. ;Свързани с Туховища * {{флагче|Турция}} Ондер Танър - турски политик от [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]] и кмет на община Кестел, гр. [[Бурса]]. Неговият дядо е от село Туховища, а от [[Годешево]] е неговата баба. * {{флагче|Турция}} Фаик Юсеин Селимоглу – първият висшист от с. Туховища, живее в [[Турция]] == Галерия == <gallery caption="Снимки от Туховища" class="center"> Tuhovishta 2012.JPG | Поглед към село Туховища през 2012 г. Middle Chech 015.jpg | Поглед към Туховища Tuhovishta - Youth House.jpg|Площадът с „Младежкия дом“ Tuhovishta's Mosque(363).jpg|Джамията в центъра Tuhovishta's entrance.JPG|Табелата при влизане в селото </gallery> == Вижте също == * [[Гьокче чакмак]] == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/user/Tuhovishta/ Официален видеоканал в YouTube.com] * [http://www.dailymotion.com/Tuhovishta/ Официален видеоканал в DailyMotion.com] * [http://www.tuhovishta.dir.bg/ Официален сайт на Туховища в Dir.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.album.bg/tuhovishta/ Албум на Туховища] == Бележки == <references /> {{Община Сатовча}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сатовча]] [[Категория:Чеч]] r8yis1ksly1kw5zop49eoduazh8jb43 0 13572 12397882 12392882 2024-10-28T21:07:50Z Ted Masters 210248 12397882 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Карлуково}} {{Селище в България | картинка = Municipality office in Karlukovo.JPG | картинка-описание = Сградата на кметството в Карлуково | екатте = 36511 | надм-височина = 270 | пощ-код = 5782 | тел-код = 06987 | сев-ширина = 43.167 | изт-дължина = 24.067 | площ = 36,026 |кмет=Марияна Маринова-ГЕРБ}} '''Карлу̀ково''' е [[село]] в [[Северна България]], [[Ловеч (област)|област Ловеч]], [[Луковит (община)|община Луковит]]. == География == === Разположение === Намира се на около 52 km западно от областния център [[Ловеч]], 9 km югозападно от общинския център [[Луковит]] и 12 km южно от град [[Червен бряг]]. Селото е разположено в територия с хълмист релеф в западния [[Предбалкан]], в [[Карлуковски карстов район|''Карлуковския карстов район'']], частично в просичащия района [[пролом]] на река [[Искър]], известен в географската литература като ''[[Карлуковски пролом]]''.<ref>[[Петър Трантеев|Трантеев, П.]] Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966</ref> Проломът<ref>Тази част от [[долина]]та на река Искър често е споменавана неправилно с имената [[Искърски пролом]] и Искърско дефиле.</ref> започва след село [[Кунино|Кунинò]] и завършва североизточно от село [[Реселец|Реселѐц]]. === Геоморфология === Поради [[Геоморфология|геоморфоложките]] условия в Карлуковския карстов район в [[землище]]то на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително блатото [[Лилов вир]] (Лилов гьол), от малкото останали в България карстови блата.<ref>[http://iskar-speleo.org/drupal/kurs-lekcii/KP16_karstproc&forms_ceco.pdf Карстово блато (Лилов гьол, Карлуково)].</ref> Известни са над 600 [[пещери]] – хоризонтални и пропастни, сухи и водни.<ref>[http://www.cavesbg.com/index.php?lo=2363&ord=3 Информация за пещерите край Карлуково www.cavesbg.com]</ref> Най-атрактивна е пещерата [[Проходна]], която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалната забележителност Окната. Пещерата [[Темната дупка (Карлуково)|Темната дупка]] е с дължина 215 м и денивелация<ref>Терминът „денивелация“, приложим и в [[спелеология]]та, означава разликата между най-високата и най-ниската точка на даден обект, определена чрез извършване на измервания (виж [[Нивелация]]).</ref> 44 м. === Екология === Землището на Карлуково е частично<ref>Виж данните за [http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0000332&siteType=BirdsDirective Карлуковски карст] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170302194910/http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0000332&siteType=BirdsDirective |date=2017-03-02 }} в [http://natura2000.moew.government.bg/ Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170806183857/http://natura2000.moew.government.bg/ |date=2017-08-06 }}.</ref> в обхвата на защитена зона [[Карлуковски карст]]<ref>Съгласно терминологията по [http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135456926 Закона за биологичното разнообразие].</ref> в България от екологичната мрежа „[[Натура 2000]]“ по Директивата за птиците. Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „[[Златна Панега (река)|Панега]]“, разположен край [[Луковит]], образуват Геопарк „Искър-Панега“.<ref>{{Citation |title= Геопарк Искър-Панега |url= http://www.geopark.lukovit.bg/ |accessdate= 2019-06-25 |archivedate= 2018-09-11 |archiveurl= https://web.archive.org/web/20180911223147/http://www.geopark.lukovit.bg/ }}</ref> === Климат === Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните [[валеж]]и и сравнително устойчива снежна покривка. == История == Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност. Там по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква „Успение Богородично“ (чийто последен стенописен слой датира от 1602 година), както и скалните манастири „Света Марина“, „Свети безсребреници Дамян и Козма“ и „Свети Никола“ (Глигора). Заедно с изградения в най-ново време храм „[[Света Троица (Карлуково)|Света Троица]]“ общият брой на църквите в Карлуково е 5, което е признак на високо културно и историческо наследство в селото. В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на [[Втората българска държава]], то е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. [[Мраморница]]). == Население == По данни в Националния регистър на населените места, воден от [[Национален статистически институт (България)|Националния статистически институт]], населението на Карлуково<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2290 Справка за населението на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч]</ref> е било 2098 души към 1934 г., 2221 души – максимум, към 1946 г., намаляло е двойно до 1090 души към 1992 г. (средно с по 24 – 25 души годишно), след което по-плавно намалява до 722 души към 2018 г. (средно с по 14 – 15 души годишно). Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 847 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 651 || 76,85 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 4 || 0,47 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 182 || 21,48 |- |align="left"|Други || 7 || 0,82 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 3 || 0,35 |} == Транспорт == Карлуково разполага с гара на преминаващата през Карлуковския пролом [[Железопътна линия 2 (България)|железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна]]. Има пътна връзка с общинския център град Луковит и околните села, а през селата [[Румянцево]] и [[Златна Панега]] – с европейския път [[Европейски път Е83|Е83]] и [[Хемус (магистрала)|автомагистрала Хемус]]. == Институции == Село Карлуково е център на ''кметство Карлуково''.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20001444&ezik=bul Справка за събитията за кметство Карлуково, общ. Луковит]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/5692 Кметство Карлуково]</ref> ; Читалище „Дико Илиев“ Това е действащо читалище, регистрирано под номер 894 в [[Министерство на културата на България|Министерството на културата на Република България]]. Има библиотека с 11 448 тома.<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/8279/diko_iliev_community_center.htm Читалище „Дико Илиев“]</ref> Носи името на фолклорния композитор и диригент [[Дико Илиев]]. ; Държавна психиатрична болница През 1902 г. на територията на [[Карлуковски манастир|Карлуковския манастир]] е построен със съгласието на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] ''приют за душевно болни''.<ref>[[Българска енциклопедия (Братя Данчови)]], София, [[1936]] г., статия „Карлуково“.</ref><ref>[http://www.globalorthodoxy.com/134-bulgaria-novinarski-blok/novini-ot-bulgariia/62781-mitropolit-kalinik-blagoslovi-psihiatrichnata-bolnica-v-karlukovo „Митрополит Калиник благослови Психиатричната болница в Карлуково“]</ref> С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница в Карлуково (ДПБ Карлуково), чествала 110-годишния си юбилей през 2012 г.<ref>[http://culture-therapy.orgfree.com/ culture-therapy.orgfree.com]</ref> Болницата се намира в близост до гара Карлуково. Църквата „Успение Богородично“ – единствената оцеляла част от манастира, остава в двора ѝ. ; Национален пещерен дом На около 250 м източно от Държавната психиатрична болница, на отсрещния бряг на р. Искър е „кацнал“ на висока скала [[Национален пещерен дом|Националният пещерен дом „Петър Трантеев“]].<ref>[http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?gtype=9&&city=1864&searchsub=1 www.journey.bg]</ref> == Забележителности == Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс" с пещерите: Темна дупка; Проходна; Свирчовица; Банковица и Хайдушката дупка е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста ''International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK)''.<ref>Програмата се създава към Международния спелеоложки съюз (''UIS''), в структурата на Комисията по [[физикохимия]] и [[хидрогеология]] на карста (''Commission of Karst Physicochemistry and Hydrogeology''). Главната идея на програмата е изследване на хидрохимичните процеси в карстови области. Осъществяват се експериментални изследвания в малки моделни карстови басейни в [[Полша]] ([[Судети]]те), [[Куба]] (Sierra del Rosario), архипелага [[Шпицберген]] (в района на [[Hornsund]]) и България ([[Родопи]] и [[Стара планина]] – съвместно с карстолози от Географския институт на [[БАН]], Музея на родопския карст в [[Чепеларе]] и Института по хидрология и метеорология (1962 – 1989 г. в БАН).</ref> Припокрива се частично от Националната екологична мрежа „[[Натура 2000]]“ във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията.<ref>[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=2&categoryID=1&areaID=332 Карлуковски карст], Регистър на защитените територии и защитените зони в България</ref> == Личности == ; Родени * [[Христо Цанев Карлуковски]] (1870 – 1956), индустриалец (основател на фабрика „Енергия“ в Бяла Слатина) и [[общественик]], деец на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (ш. с.)]] * [[Дико Илиев]] (1898 – 1984), фолклорен композитор и диригент * [[Димитър Ненчев]], (р. 1939), политик от БКП == Галерия == <gallery> Karlukovo chitalishte.jpg|Читалище „Дико Илиев“ Karlukovo Church.JPG|Църквата „Св. Троица“ State Psychiatric Hospital - Karlukovo.JPG|Държавната психиатрична болница Prohodna cave entrance.JPG|Пещерата Проходна National Spelunkers Home.JPG|Националният пещерен дом Karlukovo gorge.JPG|[[Искър]] в Карлуковския пролом </gallery> == Бележки и източници == <references /> == Външни препратки == * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2d/Bulgaria_geographic_map_Danubian_Plain_Central_bg.svg Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта.] * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-025.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-025] * [http://npdkarlukovo.wixsite.com/lukovit/-- Геопарк Искър-Панега] * [http://drevnite.com/?p=386 Пещера „Проходна“ – Карлуково – Drevnite.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110925061457/http://drevnite.com/?p=386 |date=2011-09-25 }} * [http://www.karlukovo.lukovit.com/ Село Карлуково] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131006055449/http://www.karlukovo.lukovit.com/ |date=2013-10-06 }} * [http://bulgariancastles.com/bg/node/456 bulgariancastles.com] {{Община Луковит}} [[Категория:Карлуково| ]] fq3hi8mtq056qmm2fesyof9loqsdt56 0 14853 12397873 12164714 2024-10-28T21:04:48Z 2A01:5A8:41B:430D:0:0:1153:84CB Така 12397873 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 6937 | надм-височина = 810 | пощ-код = 4935 | тел-код = 03050 | сев-ширина = 41.550 | изт-дължина = 25.000 | площ = 6,536 }} '''Бу̀кова поляна''' е [[село]] в [[Южна България]], [[община Мадан]], [[област Смолян]]. == География == {| class="wikitable" style="float:left; margin:1 0 0 1em; text-align:right" !align=center colspan=2| Население по години <ref>Населението на селото е показано според данните в ''Националния регистър на населените места'' – [https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=549&ezik=bul Справка за населението на с. Букова поляна, общ. Мадан, обл. Смолян]</ref> |- |style="text-align:center;"| 1934 г. || style="text-align:center;"| 137 души |- |style="text-align:center;"| 1946 г. || style="text-align:center;"| 321 души |- |style="text-align:center;"| 1956 г. || style="text-align:center;"| 373 души |- |style="text-align:center;"| 1975 г. || style="text-align:center;"| 502 души |- |style="text-align:center;"| 1985 г. || style="text-align:center;"| 537 души |- |style="text-align:center;"| 1992 г. || style="text-align:center;"| 553 души |- |style="text-align:center;"| 2001 г. || style="text-align:center;"| 518 души |- |style="text-align:center;"| 2011 г. || style="text-align:center;"| 435 души |- |style="text-align:center;"| 2019 г. || style="text-align:center;"| 361 души<ref>Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.</ref> |} Село Букова поляна се намира в [[Родопи|Западните Родопи]]<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 5, стр. 798, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина ''Три камъка'', разположена в билните части на граничния рид [[Гюмюрджински снежник]], източния край на долината на река [[Върбица (река)|Върбица]], западната периферия на ''Джебелското понижение'' към устието на река [[Боровица (река)|Боровица]], седловината [[Китката (седловина)|Китката]], долината на река [[Каялийка]], долината на река ''Дрещенец'', [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]], седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]], долината на река [[Яденица]].“</ref>, в крайните северозападни разклонения на [[Жълти дял]], на около 25 km изток-югоизточно от град [[Смолян]], 6 km североизточно от град [[Мадан]], около километър от течащата северно от него река [[Арда]] и 2 км от намиращото се отвъд реката село [[Цирка]]. Надморската височина при джамията е около 830 м, а пред сградата на кметството – около 815 м. Източно от село Букова поляна се намира микроязовир „Букова поляна“<ref>[https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=177 Областна стратегия за развитие на област Смолян 2005]</ref> с площ около 0,3 ha. При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 435 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към българска етническа група, за 6 – към [[Турци в България|турска]], за 7 – към други, за 26 – не се самоопределят и за 62 не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Букова поляна, община Мадан]</ref> == История == Село Буковска поляна е заселено през 1926 г.<ref name=Буковска>По данни от „Списък на населените места в Царството; Преброяване на 31 декември 1934“ – ''[https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=66 Извлечение от текста под линия за област Стара Загора, околия Ардино, община Бял извор, Буковска поляна¹¹⁾, махала Буковска поляна].''</ref> Към 1934 г. се състои от [[махала|махалите]] Джаровци и Колибите.<ref name=Буковска/> Преименувано е от ''Буковска поляна'' на ''Букова поляна'' през 1959 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=58965&ezik=bul&e=73000 Справка за с. Букова поляна, общ. Мадан, обл. Смолян към 08.01.1966 г.]</ref> == Обществени институции == Село Букова поляна към 2020 г. е център на кметство Букова поляна.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20004014&ezik=bul Справка за събитията за кметство Букова поляна, общ. Мадан]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3942 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Кърджали, кметство Букова поляна]</ref> В селото към 2020 г. има [[основно училище]] „[[Христо Ботев]]“<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/5251/hristo_botev_primary_school.htm Основно училище „Христо Ботев“]</ref> и [[джамия|Църква и параклис]] == Културни и природни забележителности == Букова поляна към 2009 г. е единственото село с [[хеликоптер]]на площадка в община Мадан. На около километър източно от селото, на левия приток на река [[Арда]] Буковско (дере), има стар каменен мост<ref>[https://haiduk-tourist.blogspot.com/p/blog-page_72.html Стари мостове, област Смолян, Букова поляна – Каменен мост – GPS: N41.53014° E25.00948°]</ref>. == Източници и бележки == <references /> {{Община Мадан}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Мадан]] 8813vec9y7udyer5cclui6yjrj8zu0m 12397875 12397873 2024-10-28T21:06:19Z 2A01:5A8:41B:430D:0:0:1153:84CB 12397875 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 6937 | надм-височина = 810 | пощ-код = 4935 | тел-код = 03050 | сев-ширина = 41.550 | изт-дължина = 25.000 | площ = 6,536 }} '''Бу̀кова поляна''' е [[село]] в [[Южна България]], [[община Мадан]], [[област Смолян]]. == География == {| class="wikitable" style="float:left; margin:1 0 0 1em; text-align:right" !align=center colspan=2| Население по години <ref>Населението на селото е показано според данните в ''Националния регистър на населените места'' – [https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=549&ezik=bul Справка за населението на с. Букова поляна, общ. Мадан, обл. Смолян]</ref> |- |style="text-align:center;"| 1934 г. || style="text-align:center;"| 137 души |- |style="text-align:center;"| 1946 г. || style="text-align:center;"| 321 души |- |style="text-align:center;"| 1956 г. || style="text-align:center;"| 373 души |- |style="text-align:center;"| 1975 г. || style="text-align:center;"| 502 души |- |style="text-align:center;"| 1985 г. || style="text-align:center;"| 537 души |- |style="text-align:center;"| 1992 г. || style="text-align:center;"| 553 души |- |style="text-align:center;"| 2001 г. || style="text-align:center;"| 518 души |- |style="text-align:center;"| 2011 г. || style="text-align:center;"| 435 души |- |style="text-align:center;"| 2019 г. || style="text-align:center;"| 361 души<ref>Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.</ref> |} Село Букова поляна се намира в [[Родопи|Западните Родопи]]<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 5, стр. 798, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина ''Три камъка'', разположена в билните части на граничния рид [[Гюмюрджински снежник]], източния край на долината на река [[Върбица (река)|Върбица]], западната периферия на ''Джебелското понижение'' към устието на река [[Боровица (река)|Боровица]], седловината [[Китката (седловина)|Китката]], долината на река [[Каялийка]], долината на река ''Дрещенец'', [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]], седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]], долината на река [[Яденица]].“</ref>, в крайните северозападни разклонения на [[Жълти дял]], на около 25 km изток-югоизточно от град [[Смолян]], 6 km североизточно от град [[Мадан]], около километър от течащата северно от него река [[Арда]] и 2 км от намиращото се отвъд реката село [[Цирка]]. Надморската височина при джамията е около 830 м, а пред сградата на кметството – около 815 м. Източно от село Букова поляна се намира микроязовир „Букова поляна“<ref>[https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=177 Областна стратегия за развитие на област Смолян 2005]</ref> с площ около 0,3 ha. При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 435 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към българска етническа група, за 6 – към [[Турци в България|турска]], за 7 – към други, за 26 – не се самоопределят и за 62 не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Букова поляна, община Мадан]</ref> == История == Село Буковска поляна е заселено през 2005 г.<ref name=Буковска>По данни от „Списък на населените места в Царството; Преброяване на 31 декември 1934“ – ''[https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=66 Извлечение от текста под линия за област Стара Загора, околия Ардино, община Бял извор, Буковска поляна¹¹⁾, махала Буковска поляна].''</ref> Към 2007 г. се състои от [[махала|махалите]] Аго Али и неговата любовница Евчето.<ref name=Буковска/> Преименувано е от Насрана ''поляна'' на Християнска ''поляна'' през 2009 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=58965&ezik=bul&e=73000 Справка за с. Букова поляна, общ. Мадан, обл. Смолян към 08.01.1966 г.]</ref> == Обществени институции == Село Букова поляна към 2020 г. е център на кметство Букова поляна.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20004014&ezik=bul Справка за събитията за кметство Букова поляна, общ. Мадан]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3942 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Кърджали, кметство Букова поляна]</ref> В селото към 2020 г. има [[основно училище]] „[[Христо Ботев]]“<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/5251/hristo_botev_primary_school.htm Основно училище „Христо Ботев“]</ref> и [[джамия|Църква и параклис]] == Културни и природни забележителности == Букова поляна към 2009 г. е единственото село с [[хеликоптер]]на площадка в община Мадан. На около километър източно от селото, на левия приток на река [[Арда]] Буковско (дере), има стар каменен мост<ref>[https://haiduk-tourist.blogspot.com/p/blog-page_72.html Стари мостове, област Смолян, Букова поляна – Каменен мост – GPS: N41.53014° E25.00948°]</ref>. == Източници и бележки == <references /> {{Община Мадан}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Мадан]] j1wn4c6vy8qf2rtltidxso6imgbpjlx 12397920 12397875 2024-10-28T21:24:59Z Randona.bg 249543 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:41B:430D:0:0:1153:84CB|редакции на 2A01:5A8:41B:430D:0:0:1153:84CB]] ([[User talk:2A01:5A8:41B:430D:0:0:1153:84CB|б]].), към версия на Carbonaro. 12164714 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 6937 | надм-височина = 810 | пощ-код = 4935 | тел-код = 03050 | сев-ширина = 41.550 | изт-дължина = 25.000 | площ = 6,536 }} '''Бу̀кова поляна''' е [[село]] в [[Южна България]], [[община Мадан]], [[област Смолян]]. == География == {| class="wikitable" style="float:left; margin:1 0 0 1em; text-align:right" !align=center colspan=2| Население по години <ref>Населението на селото е показано според данните в ''Националния регистър на населените места'' – [https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=549&ezik=bul Справка за населението на с. Букова поляна, общ. Мадан, обл. Смолян]</ref> |- |style="text-align:center;"| 1934 г. || style="text-align:center;"| 137 души |- |style="text-align:center;"| 1946 г. || style="text-align:center;"| 321 души |- |style="text-align:center;"| 1956 г. || style="text-align:center;"| 373 души |- |style="text-align:center;"| 1975 г. || style="text-align:center;"| 502 души |- |style="text-align:center;"| 1985 г. || style="text-align:center;"| 537 души |- |style="text-align:center;"| 1992 г. || style="text-align:center;"| 553 души |- |style="text-align:center;"| 2001 г. || style="text-align:center;"| 518 души |- |style="text-align:center;"| 2011 г. || style="text-align:center;"| 435 души |- |style="text-align:center;"| 2019 г. || style="text-align:center;"| 361 души<ref>Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.</ref> |} Село Букова поляна се намира в [[Родопи|Западните Родопи]]<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 5, стр. 798, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина ''Три камъка'', разположена в билните части на граничния рид [[Гюмюрджински снежник]], източния край на долината на река [[Върбица (река)|Върбица]], западната периферия на ''Джебелското понижение'' към устието на река [[Боровица (река)|Боровица]], седловината [[Китката (седловина)|Китката]], долината на река [[Каялийка]], долината на река ''Дрещенец'', [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]], седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]], долината на река [[Яденица]].“</ref>, в крайните северозападни разклонения на [[Жълти дял]], на около 25 km изток-югоизточно от град [[Смолян]], 6 km североизточно от град [[Мадан]], около километър от течащата северно от него река [[Арда]] и 2 км от намиращото се отвъд реката село [[Цирка]]. Надморската височина при джамията е около 830 м, а пред сградата на кметството – около 815 м. Източно от село Букова поляна се намира микроязовир „Букова поляна“<ref>[https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=177 Областна стратегия за развитие на област Смолян 2005]</ref> с площ около 0,3 ha. При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 435 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към българска етническа група, за 6 – към [[Турци в България|турска]], за 7 – към други, за 26 – не се самоопределят и за 62 не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Букова поляна, община Мадан]</ref> == История == Село Буковска поляна е заселено през 1926 г.<ref name=Буковска>По данни от „Списък на населените места в Царството; Преброяване на 31 декември 1934“ – ''[https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=66 Извлечение от текста под линия за област Стара Загора, околия Ардино, община Бял извор, Буковска поляна¹¹⁾, махала Буковска поляна].''</ref> Към 1934 г. се състои от [[махала|махалите]] Джаровци и Колибите.<ref name=Буковска/> Преименувано е от ''Буковска поляна'' на ''Букова поляна'' през 1959 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=58965&ezik=bul&e=73000 Справка за с. Букова поляна, общ. Мадан, обл. Смолян към 08.01.1966 г.]</ref> == Обществени институции == Село Букова поляна към 2020 г. е център на кметство Букова поляна.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20004014&ezik=bul Справка за събитията за кметство Букова поляна, общ. Мадан]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3942 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Кърджали, кметство Букова поляна]</ref> В селото към 2020 г. има [[основно училище]] „[[Христо Ботев]]“<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/5251/hristo_botev_primary_school.htm Основно училище „Христо Ботев“]</ref> и [[джамия]]. == Културни и природни забележителности == Букова поляна към 2009 г. е единственото село с [[хеликоптер]]на площадка в община Мадан. На около километър източно от селото, на левия приток на река [[Арда]] Буковско (дере), има стар каменен мост<ref>[https://haiduk-tourist.blogspot.com/p/blog-page_72.html Стари мостове, област Смолян, Букова поляна – Каменен мост – GPS: N41.53014° E25.00948°]</ref>. == Източници и бележки == <references /> {{Община Мадан}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Мадан]] qppp7pwyq2dl0h01lxztxpovp3jcztp 0 16020 12398375 12391417 2024-10-29T11:53:02Z Ted Masters 210248 неработеща препратка към файл 12398375 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Стогодишна война | конфликт = | картинка = Файл:Hundred Years' War montage.jpg | описание = По посока на часовниковата стрелка, от горния ляв ъгъл:<br> [[Ян Люксембургски]] в [[битка при Креси|битката при Креси]]; <br>Английски и френско-кастилски кораби в <br>[[битка при Ла Рошел|битката при Ла Рошел]];<br>[[Хенри V (Англия)|Хенри V]] с армията си в [[битка при Азенкур|битката при Азенкур]]; <br>[[Жана д'Арк]] води войските на [[Валоа]] при [[обсада на Орлеан|обсадата на Орлеан]]. | период = [[1337]] – [[1453]] г. | място = предимно [[Франция]] | причина = | повод = | територия = | резултат = Победа на Франция, <br>Англия губи почти всичките си владения във Франция (освен [[Кале (град)|Кале]]) | страна1 = [[Файл:Royal Arms of England (1340-1367).svg|17px]] [[Кралство Англия]]<br />[[Файл:Shield of the Kingdom of Portugal (1385-1481).png|17px]] [[Кралство Португалия]]<br />[[Файл:Royal Arms of Navarre (1328-1425).svg|17px]] [[Кралство Навара]]<br />[[Файл:Arms of Aquitaine and Guyenne.svg|17px]] [[Херцогство Аквитания]]<br />[[Файл:Arms of Philippe le Hardi.svg|17px]] [[Бургундия|Херцогство Бургундия]]<br />[[Файл:Armoiries Bretagne - Arms of Brittany.svg|17px]] [[Бретан|Херцогство Бретан]] ([[Дом Монфор л’Амори|Родът Монфор л’Амори]])<br />[[Файл:Arms-of-Luxembourg.svg|17px]] [[Люксембург|Херцогство Люксембург]]<br />[[Файл:Blason Comté de Flandre.svg|17px]] [[Фландрия (графство)|Графство Фландрия]]<br />[[Файл:Armes province hainaut.png|17px]] [[Ено|Графство Ено]] | страна2 = [[Файл:Blason pays fr France ancien.svg|17px]] [[Кралство Франция]]<br /> [[Кралство Арагон]] <br />[[Файл:Royal Coat of Arms of the Crown of Castile (1284-1390).svg|17px]] [[Кастилска корона|Кралство Кастилия и Леон]]<br />[[Файл:Escudo del Reino de Mallorca.svg|17px]] [[Кралство Майорка]]<br />[[Файл:Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg|17px]] [[Кралство Шотландия]]<br />[[Файл:Small coat of arms of the Czech Republic.svg|17px]] [[Чехия|Кралство Чехия]]<br />[[Файл:Trier Arms.svg|17px]] [[Генуа|Генуезка република]]<br />[[Файл:Armoiries Bretagne - Arms of Brittany.svg|17px]] [[Бретан|Херцогство Бретан]] ([[Дом Шатийон|Родът Шатийон]]) | бележки = }} '''Стогодишна война''' ({{lang|fr|Guerre de Cent Ans}}; {{lang|en|Hundred Years' War}}) е името на поредица от [[въоръжени конфликти]] между [[Англия]] и нейните съюзници от една страна, и [[Франция]] и нейните съюзници от друга страна, която продължава от [[1337]] до [[1453]] г. Военните действия се водят най-вече на територията на Франция и в някои отношения конфликтът прилича на френска [[гражданска война]], като според [[Фернан Бродел]] „''Англия действа като провинция (или група провинции) в рамките на Англо-френската уния''“. Сред причините за значимостта на Стогодишната война са: * въвеждането на нови оръжия и тактики, които подкопават старата система на [[феодализъм|феодални]] армии, опиращи се на [[тежка кавалерия|тежката кавалерия]]; * образуването на първите редовни армии в [[Западна Европа]] от времето на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]; * промяна в ролите на аристокрацията и селяните и важни стъпки във формирането на новите национални монархии. == Причини и повод == === Корени на конфликта === Корените на Стогодишната война могат да бъдат проследени четири века преди нейното начало, когато франкският владетел [[Шарл III (Франция)|Шарл III]] дава разрешение на [[викинги]]те на [[Роло]] да се заселят в част от държавата му, по-късно станала известна като [[Нормандия]] ([[911]] г.). През [[1066]] г. викингите, наричани [[нормани]], водени от [[Уилям I (Англия)|Уилям Завоевателя]], нападат [[Великобритания (остров)|остров Великобритания]], побеждават [[англо-саксонци]]те и създават нова [[Нормандска династия|Норманска династия]] на владетелите на [[кралство Англия]]. През следващия век и половина англо-норманите управляват както Нормандия, така и Англия, но през [[1216]] г. губят владенията си на континента. Английските благородници през [[14 век]] са потомци на англо-норманите, все още говорят вариант на [[френски език|френския]] и помнят времената, когато дядовците им са владеели Нормандия. Те така и не се отказват от мечтата да си върнат своята родина, която освен това е и икономически активна област. === Навечерието на войната === [[Файл:EdwardII-Cassell.jpg|мини|ляво|Едуард II, крал на Англия]] Конкретните събития, довели до военния конфликт в началото на 14 век, започват във Франция, където [[Капетинги]]те управляват повече от 320 години, като мъжки наследници един след друг наследяват трона без прекъсване. През [[1314]] крал [[Филип IV Хубави]] умира, оставяйки трима синове. Най-големият, [[Луи X (Франция)|Луи X]], умира през [[1316]], оставяйки само един посмъртно роден син, [[Жан I (Франция)|Жан I]], който умира на няколко дни. Единствената му дъщеря [[Жана II (Навара)|Жана]] през [[1329]] става кралица на [[кралство Навара|Навара]]. За да затвърди правата си върху трона, вторият син на Филип IV, [[Филип V (Франция)|Филип V]] създава прецедент с т.нар. [[салически закон]]и за наследяване само от мъжките наследници. След неговата смърт през [[1322]] дъщерите му са отстранени от наследяването без спорове в полза на третия брат [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]]. [[Файл:Франция 1330 г..png|мини|Кралство Франция към 1330 г.: {{Legend|#f8a20c| Английски владения}}{{Legend|#ffffd0| Кралство Франция}}{{Legend|#cefef2| (Владения на [[Плантагенети]]те към 1180 г.)}}]] През [[1324]] г. Шарл IV и английският крал [[Едуард II (Англия)|Едуард II]] водят кратката [[Сенсардоска война]] в [[Гаскония]], която е неуспешна за англичаните. Те успяват да запазят само град [[Бордо]] и тясна крайбрежна ивица. Възвръщането на тези изгубени земи се превръща в основен въпрос на английската политика. Вследствие на войната нараства враждебността към Едуард II сред английските лордове от [[Аквитания]]. Те се обединяват около [[Роджър Мортимър]], който по-късно напада Англия и детронира Едуард II. Най-малкият син на Филип IV, Шарл IV, крал на Франция и Навара, умира през [[1328]] г., оставяйки само дъщери, една от които се ражда след смъртта му. Главната линия на Капетингската династия е прекъсната, което създава криза с наследяването на френския трон. [[Файл:Phil6france.jpg|ляво|мини|Филип VI, крал на Франция]] Междувременно сестрата на Шарл IV, [[Изабел Френска|Изабел]], вдовица на Едуард II, практически управлява Англия от името на малолетния си син [[Едуард III (Англия)|Едуард III]]. Младият Едуард III, племенник на Шарл, е неговият най-близък родственик от мъжки пол и единственият жив мъжки потомък на Филип IV. Според английската интерпретация на феодалния закон това го прави наследник на трона на Франция. Но френските благородници не желаят чужденец на трона, особено краля на Англия. Те обявяват, че наследяването на короната може да преминава само по непрекъсната мъжка линия, но не и през дъщерята на краля (Изабел) към нейния син (Едуард). След [[1356]] този принцип става известен като „салически закон“. Според французите наследник на престола трябва да бъде [[Филип VI (Франция)|Филип дьо Валоа]], син на по-малкия брат на Филип IV, [[Шарл дьо Валоа]]. И Едуард, и Филип разполагат с добри юридически аргументи, както и със силата да ги подкрепят. Ако се изключат съмненията, че Луи X не е истинският ѝ баща, Жана Наварска също има юридически аргументи, за да претендира за френския трон, но не разполага с достатъчен потенциал, за да го направи. Тъй като английският крал контролира Гаскония като [[васал]] на Франция, Филип VI Валоа настоява Едуард да положи клетва пред него. С това той би се отказал от претенциите си за френския трон. За да го направи, Едуард иска да получи завзетите от Шарл IV територии в Аквитания. Преговорите между двете страни продължават няколко години, докато през [[1331]] Едуард, изправен през вътрешни проблеми, приема Филип за крал на Франция и се отказва от своите претенции, в замяна на което запазва остатъците от владенията си в Гаскония. През [[1332]] г. Жана Наварска ражда син, бъдещия [[Шарл II (Навара)|Шарл II Наварски]]. Така Едуард III вече не е наследник на френската корона дори при наследяване по прекъсната мъжка линия. === Обявяване на войната === През [[1333]] г. Едуард III започва [[Втора война за независимост на Шотландия|Втората война за независимост на Шотландия]] срещу [[Шотландия|шотландския]] крал [[Дейвид II]], съюзник на Франция. Филип вижда в това възможност да си върне [[Гаскония]], докато вниманието на англичаните е концентрирано на север, но войната се оказва лесен успех за Англия. Дейвид е принуден да избяга във Франция след поражението си в [[Битка при Халидон Хил|битката при Халидон Хил]] през юли 1333 г. През [[1336]] г. Филип планира експедиция, която да върне Дейвид на шотландския трон, като в същото време присъедини Гаскония. Открити сблъсъци започват, когато френски кораби нападат селища по крайбрежието на [[Ла Манш]]а, а през [[1337]] Филип предявява претенции към Гаскония, позовавайки се на феодалния закон и твърдейки, че Едуард е нарушил клетвата си, като не се е грижил за нуждите и исканията на своя [[сюзерен]]. В отговор Едуард заявява, че той е законният наследник на френския трон и в деня на [[Вси светии]] през 1337 [[Хенри Бъргхерш]], епископ на [[Линкълн (град)|Линкълн]], пристига в [[Париж]] и обявява война от името на Англия. == Ход на войната == [[Файл:Hundred years war.gif|мини|Ход на Стогодишната война]] Стогодишната война може условно да бъде разделена на четири периода: * период на английски успехи при [[Едуард III (Англия)|Едуард III]] от 1337 до [[1360]] г. * период, в който французите почти успяват да отблъснат англичаните от континента, от 1360 до [[1400]] г. * период от 1400 до [[1429]] г., отбелязан с големи английски победи при [[Хенри V (Англия)|Хенри V]] * финална фаза от 1429 до [[1453]] г., в която Франция е обединена от династията [[Валоа]] === Успехи на Англия при Едуард III (1337 – 1360) === [[Файл:BattleofSluys.jpeg|мини|ляво|Битката при Сльойс – [[манускрипт]] от „[[Хрониките на Фроасар]]“, [[Брюж]], около 1470 г.]] В началото на Стогодишната война Франция има население от 14 милиона души и се смята, че разполага с най-добрата армия в Европа. Населението на Англия е едва 2 милиона души. В първите години на войната Едуард III сключва съюз с аристокрацията на [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] и гражданите на [[Фландрия (графство)|Фландрия]], но след две не особено успешни кампании съюзът се разпада през [[1340]] г. Изплащането на субсидии на германските принцове и разходите по издържане на армия в чужбина довеждат английското правителство до банкрут и силно уронват престижа на Едуард III. По море за известно време французите имат превъзходство и дори разграбват няколко града по английското крайбрежие. През 1340 г. англичаните печелят морската [[битка при Сльойс]], на устието на река [[Шелда]] във Фландрия, унищожават френския флот и установяват контрол над [[Ламанш]]а до края на войната. Въпреки това финансовите проблеми не им позволяват да организират широко настъпление на континента. През 1341 г. конфликтът между знатните родове на [[Бретан|херцогство Бретан]] дава началото на [[Война за бретанското наследство|Войната за бретанското наследство]], в която Едуард подкрепя [[Жан IV дьо Монфор (Бретон)|Жан дьо Монфор]], а Филип – [[Шарл дьо Блоа]]. Усилията през следващите няколко години се съсредоточават около борбата в Бретан, като град [[Ван (Франция)|Ван]] на няколко пъти преминава от едни ръце в други. И двете страни опитват да проведат допълнителни кампании в [[Гаскония]], които имат променлив успех. [[Файл:Crécy - Grandes Chroniques de France.jpg|мини|ляво|[[битка при Креси|Битката при Креси]], 1346 г.]] През юли 1346 г., Едуард нахлува с голяма войска през Ламанша, стъпвайки на френска земя в [[Котантен]]. Английската армия превзема [[Кан (Северна Франция)|Кан]] само за един ден, изненадвайки французите, които очакват градът да издържи на продължителна обсада. Филип също събира голяма войска, за да се противопостави на Едуард, който избира да се отправи на север към [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]], като опустошава всичко по пътя си, вместо да завладее и задържи френски земи. Осъзнавайки обаче, че не може да избяга от французите с маневри, Едуард разполага силите си за битка на позиции, които армията на Филип веднага атакува. Известната [[битка при Креси]] е първата голяма битка по суша във войната и се оказва пълна катастрофа за френската войска, до голяма степен благодарение на английските стрелци (които използват [[английски дълъг лък]]) и на френския крал, който позволява на армията си да нападне, преди да е подготвена за атака.<ref>Rogers (2000) [http://www.deremilitari.org/resources/pdfs/rogers.pdf Chapter Eleven] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110605031024/http://www.deremilitari.org/resources/pdfs/rogers.pdf |date=2011-06-05 }}</ref> В сражението загива френският съюзник [[Ян Люксембургски|Ян Слепи]], крал на Бохемия. Едуард продължава на север, без да срещне съпротива, и обсажда [[Кале (град)|Кале]]̀ на Ламанша, който завладява през 1347 г. Градът се превръща във важна стратегическа придобивка за англичаните, като им позволява да поддържат постоянно войски във Франция на сигурно място. През същата година английската победа срещу Шотландия в [[Битка при Невил Крос|битката при Невил Крос]] довежда до залавянето на крал [[Дейвид II]] и значително намалява заплахата от Шотландия. В периода 1346 – 1351 г. чумна пандемия (известна като „[[Черната смърт]]“) опустошава [[Европа]], при което загиват стотици пъти повече души отколкото във войната, и оказва влияние върху военните действия. Един от най-забележителните епизоди от този период е [[Боят на тридесетте]] – схватка между тридесет английски рицари и [[скуайър]]и и тридесет френски рицари и оръженосци, която се състои на 26 март 1351 г. На континента Англия получава подкрепата на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и си осигурява [[неутралитет]]а на [[Свещена римска империя|германския император]]. Англичаните се впускат в грабителски походи, чиято цел е да сринат морала и бойния дух на френската страна. Наричат ги ''[[chevauchée]]s.'' Няколко такива похода (от 1355, 1359 и 1373 г.) стават особено известни. През [[1356]] г., след затихването на чумата и след като Англия успява да се възстанови финансово, англичаните, водени от престолонаследника и [[Уелски принц]] Едуард, известен като [[Едуард, Черния принц|Черния принц]], отново нахлуват във Франция през Гаскония. Те разгромяват французите в [[Битка при Поатие (1356)|битката при Поатие]], повтаряйки тактиката от Кресѝ. Новият френски крал [[Жан II (Франция)|Жан II Добрия]] е пленен и отведен в [[Лондон]]. Там той подписва примирие с Едуард, но в негово отсъствие управлението на Франция започва да се разпада. По-късно през същата година е подписан вторият договор в Лондон (виж [[Лондонски договори (1358 - 1359)|Лондонски договори, 1358 – 1359]]), с който Англия придобива владение над Аквитания (като пълен суверенитет, не вече като феодално владение с френския крал за сюзерен), а Жан е освободен. Френските земи изпадат в пълен хаос. Когато военните действия затихват, започват да се ширят разбойнически действия на професионални войници. През 1358 г. селяните се вдигат на бунт, който прераства в селско въстание – т.нар. [[Жакерия]]. Едуард нахлува в страната за трети и последен път, с надеждата да се възползва от въстанието и да заеме френския трон, но въпреки че френската армия не се изправя срещу него в битка, той не успява да завладее [[Париж]] и [[Реймс]] от [[дофин]]а на Франция (по-късно коронован като [[Шарл V]]). През 1360 г. Едуард подписва [[Договор от Бретини|договора от Бретини]], с който приключват военните действия. Англичаните излизат от този период на войната с големи териториални придобивки – половината от Бретан, Аквитания (около една четвърт от Франция), Кале, малкото графство Понтю, и привличат около половината от васалите на Франция за съюзници, което очертава ясно предимството на единната Англия срещу васално разединената Франция. ==== Първи мирен период (1360 – 1369) ==== Когато синът на Жан [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи I, херцог на Анжу]], който е изпратен като заложник при англичаните от името на френския крал, успява да избяга през 1362 г., самият Жан II рицарски се завръща като пленник в Англия. Той умира в почетен плен през 1364 г. и е наследен като крал на Франция от Шарл V. С договора от Бретини Едуард се е отказал от претенциите си към френската корона. В същото време той значително е разширил територията на Англия в Аквитания и е потвърдил завладяването на Калѐ. В ратифицираната версия на договора (т.нар. договор от Калѐ) обаче има една малка разлика – размяната на отказите от претенции към короните трябва да се извърши след териториалните изменения, а не веднага, както е записано в договора от Бретини. Поради започналите набези на наварците във Франция [[Едуард III]] иска отлагане, планирайки да изчака и да получи повече територии от френския крал, като използва трудната ситуация, в която се намират французите. След френската победа в [[Битка при Кошрел|битката при Кошрел]] през 1364 година Шарл V сключва мир с [[кралство Навара]]. По това време Едуард III „забравя“ за официалната размяна на откази. Все пак двамата монарси [[де факто]] спазват договора – Едуард III е спрял военните действия срещу Франция, а френският крал повече не изпраща шпиони в Аквитания. Уелският принц, вече и принц на [[Аквитания (херцогство)|Аквитания]], облага поданиците си с допълнителни данъци, за да си осигури средства за война в [[Кастилия]]. Броженията срещу данъците не започват от териториите, които са присъединени от френската корона, а от английска Гаскония. Преди загубата на френския [[суверенитет]] гасконските благородници са контролирани от херцога си само отдалеч, но със загубата на върховната власт на краля на Франция, англичаните налагат по-строг контрол върху тях. Граф Арманяк протестира срещу васалитета си пред своя сюзерен, краля на Англия, но още преди да е пристигнал отговорът от Лондон, графът моли за намесата на французите. Отначало Шарл V изпитва несигурност как да приеме молбата. Ако приеме, това би било равносилно на нарушаване на договора. Той се допитва до съветниците си, които твърдят, че тъй като Едуард III не е изпратил отказа си от претенциите си към френския трон, Аквитания все още е под френска власт и Шарл V има законно основание да приеме молбата и да се намеси в Гаскония. През 1369 г. френският крал обявява война на Едуард под претекст, че не е спазил условията на договора от Бретини. === Успехи на Франция при Шарл V (1369 – 1389) === [[Файл:Du Guesclin Dinan.jpg|мини|Статуята на Дю Геклен в [[Динан (Франция)|Динан]]]] По време на военните действия при управлението на Шарл V англичаните постепенно са изтласкани обратно. Макар че след [[Битка при Орей|битката при Оре]] от 1364 г. [[Война за бретанското наследство|Войната за бретанското наследство]] приключва в полза на англичаните, херцозите на Бретан в крайна сметка проявяват лоялност към френския престол (бретанският пълководец [[Бертран дю Геклен]] дори се превръща в един от най-успешните френски военачалници и [[конетабъл на Франция]] по време на Стогодишната война). Това е времето и на други способни пълководци – [[Оливие дьо Клисон]], Амори дьо Краон, [[Жан дьо Виен]]. Почти веднага след това, през 1366 г., Черният принц се заема с война на Иберийския полуостров. Поради болест той е освободен от командването през 1371 г., а Едуард III е твърде възрастен, за да воюва. През 1370 г. [[Педро I Жестокия (Кастилия)|Педро Кастилски]], чиито дъщери Констанс и Изабела са омъжени за братята на Черния принц – [[Джон Гонт]] и Едмънт Лангли, първи херцог на Йорк (1341 – 1402), е свален от престола от [[Енрике II Кастилски|Енрике ІІ]], с подкрепата на Дю Геклен и французите. Между [[Кралство Кастилия|Кастилия]] и Франция от една страна, и Португалия и Англия от друга, избухва нова война. Със смъртта на [[Джон Чандос]], [[сенешал]] на [[Поату-Шарант|Поату]], на бойното поле и пленяването на Жан дьо Граи, ''каптал'' (феодална титла в Гаскония) на Бюш, англичаните са лишени от някои от най-добрите си пълководци във Франция. В поредица от внимателно планирани и проведени кампании на изтощение, избягвайки големите английски армии, Дю Геклен завладява много градове, включително [[Поатие]] през 1372 и [[Бержерак]] през 1377 г. През 1372 г. съюзният френско-кастилски флот удържа [[Битка при Ла Рошел|победа при Ла Рошел]], унищожавайки английската ескадра. От своя страна англичаните отговарят с поредица от опустошителни набези – ''[[chevauchée]]s.'' След смъртта на Черния принц през 1376 г. и на Едуард III през 1377 г. на английския престол се възкачва непълнолетният син на принца – [[Ричард II]]. След това, със смъртта на Дю Геклен през 1380 г. и продължаващите стълкновения с шотландците на северните граници на Англия (например загубата в [[Битка при Отърбърн|битката при Отърбърн]]), военните действия между страните постепенно заглъхват. Изтощението от войната и вътрешните проблеми на двете страни водят до сключване на [[Примирие в Люлингем|примирието в Люлингем]] през 1389 г. То е удължавано много пъти преди отново да се стигне до открита война и се оказва най-дългият период на мир през Стогодишната война. ==== Втори мирен период (1389 – 1415) ==== По време на този период от конфликта Англия е ангажирана повече с вътрешни борби (въстанията в Ирландия и Уелс са придружени от две отделни граждански войни) и подновените гранични схватки с Шотландия отколкото с външна политика. Стремежите на [[ирландци]]те за независимост и произтичащите неприятности за англичаните съпътстват по-голямата част от царуването на Ричард II, който не успява да ги разреши до загубата на трона и живота си от братовчед си Хенри, който му отнема властта през 1399 г. Макар че новият крал, коронован като [[Хенри IV]], планира кампании във Франция, той не успява да ги приведе в действие по време на краткото си управление. През 1400 г. в Уелс избухва бунтът на [[Оуайн Глиндур]], който е потушен едва през 1415 г. и който в действителност довежда [[Уелс]] до състояние на полузависимост за няколко години. В Шотландия промяната на властта в Англия предизвика нова серия от гранични набези, на които англичаните отговарят с нашествие в шотландските земи през 1402 г. и поражението на шотландската армия в битката при Хомилдън Хил. Спорът за плячката от похода между краля и Хенри Пърси, граф на Нортъмбърланд, прераства в дълга и кървава борба между двамата за управлението на Северна Англия, която приключва с почти пълното унищожение на семейството на Пърси през 1408 г. През този период Англия се сблъсква с многократни набези от страна на френските и скандинавски пирати, които водят до голям спад на търговията и намаляват флота ѝ. Тези многобройни проблеми водят до постоянно отлагане на спора с Франция до 1415 г. В същото време френският крал Шарл VI изпада в състояние на умопомрачение и във Франция също започва открит конфликт за властта – между братовчед му [[Жан Безстрашни]] и брат му [[Луи Орлеански]]. След убийството на Луи неговото място като опонент на Жан заема родът [[Арманяк (род)|Арманяк]]. Към 1410 г. и двете страни се опитват да се домогнат до помощта на английските войски в гражданската война. === Успехи на Англия при Хенри V (1415 – 1429) === [[Файл:Battle of Agincourt, St. Alban's Chronicle by Thomas Walsingham.jpg|мини|ляво|Миниатюра от 15 век, изобразяваща битката при Азенкур]] Заключителната фаза на военните действия, водени на територията на Франция между 1415 и 1435 г., е най-известният период на Стогодишната война. От изкачването си на трона през 1399 г. Хенри IV планира отново обявяването на война. Това се отдава едва на сина му [[Хенри V (Англия)|Хенри V]]. През 1414 г. той отхвърля предложението на Арманяк за възстановяване на границите в Бретан в замяна на подкрепата му. Вместо това той иска връщане на териториалното статукво от времето на Хенри II. През август 1415 г. английският крал дебаркира с армията си край Арфльор и го превзема, макар че градът се съпротивлява по-дълго от очакваното, което води до това, че по времето, когато англичаните могат да продължат похода си, по-голямата част от подходящото време за кампанията е минало. Въпреки че е изкушен да потегли директно към Париж, Хенри избира да продължи експедицията си във Франция през окупирания от англичаните Калѐ. В кампания, напомняща на тази при Кресѝ, той се озовава без припаси и без възможност за маневриране срещу много по-голямата френска армия в [[битка при Азенкур|битката при Азенкур]], на север от Сома. Независимо от пречките победата на Хенри е пълна: френското поражение е катастрофално, съпроводено със загубата на много от водачите на Арманяк. Около 40% от френската аристокрация е унищожена при Азенкур.<ref>Peter Turchin (2003). [http://books.google.bg/books?id=mUoCrTUo-eEC&pg=PA179&dq=&hl=en&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false „Historical dynamics: why states rise and fall“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160315045953/https://books.google.bg/books?id=mUoCrTUo-eEC&pg=PA179&dq=&hl=en&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|date=2016-03-15}}. Princeton University Press. pp.179 – 180. ISBN 0-691-11669-5</ref> Хенри завладява по-голямата част от Нормандия, включително Кан (през 1417 г.) и [[Руан]] (през 1419 г.). Английският крал сключва съюз с херцога на Бургундия – Филип, който е завладял Париж след убийството на Жан Безстрашни през 1419 г. За пет години Хенри подчинява половината Франция. През 1420 г. той преговаря с изпадналия в умопомрачение Шарл VI, с когото подписва договор в Троа, според който Хенри трябва да се ожени за дъщерята на френския крал, Катрин Валоа, и се провъзгласява за негов наследник, заобикаляйки по този начин законния наследник на френския престол – тогавашния [[дофин]], който е обявен за нелегитимен (след сключването на договора от Троа, чак до 1801 г. кралете на Англия носят символично и титлата „крале на Франция“). На следващата година Хенри влиза в Париж, където договорът е официално потвърден от [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]]. Успехите на Хенри завършват с пристигането във Франция на шестхилядна шотландска армия. През 1421 г. Джон Стюарт, ърл на Бюкън, побеждава числено превъзхождащите го английски войски в [[Битка при Божѐ|битката при Божé]]. Английският военачалник – Томас, херцог на Кларънс, и по-голямата част от високопоставените английски командири са убити в битката. Скоро след поражението, през 1422 г. крал Хенри V умира в Мо. Единственият му наследник, Хенри VІ, веднага е провъзгласен от англичаните за крал на Англия и Франция. През същата година умира и Шарл VI. Привържениците на Арманяк обаче остават верни на неговия син (коронован като Шарл VІІ) и военните действия в централна Франция продължават. През 1423 г. в [[Битка при Краван|битката при Краван]] обединените френско-шотландски войски претърпяват тежки загуби. В това сражение около четири хиляди англичани успяват да удържат победа срещу трикратно превъзхождащия ги враг. В резултат на поражението е прекъсната връзката на французите между [[Пикардия]] и южната част на Франция. Териториите, поддържащи френския крал, са прерязани наполовина. И двете части са принудени да воюват поотделно, лишени от възможността да се притекат на помощ една на друга, което нанася сериозен удар на каузата на Шарл VII. Поражението при Краван е последвано от още няколко загубени сражения за французите и особено това при [[Битка при Верньой|Верньой]] (юли 1424), наричано „втори Азенкур“. Англичаните продължават военните действия и през 1428 – 29 г. обсаждат важния френски град Орлеан. По време на продължителната обсада французите атакуват английския обоз с продоволствие край селцето Руврѐ. Схватката се превръща в кървава битка, която получава името „[[Битка на херингите|Битката на херингите]]“ и която завършва с победа за англичаните под ръководството на рицаря Джон Фастолф. Фастолф нарежда каруците (предимно натоварени с херинга) в кръг около стрелците си и оставя на полето няколкостотин убити французи. === Жана д'Арк. Изгонването на англичаните и обединението на Франция (1429 – 1453) === [[Файл:100 Years War France 1435-ru.svg|мини|Франция през 1435 г.]] През 1424 г. чичовците на Хенри VI влизат в конфликт за [[регентство]]то над едногодишния крал и един от тях, Хъмфри, херцог на Глостър, се жени за Жаклин, графиня на [[Хенегау]], и нахлува в Холандия, за да възстанови бившите и ̀ владения, което води до сблъсък с херцога на Бургундия, Филип III. Към края на 1428 г. англичаните [[Обсада на Орлеан|обсаждат Орлеан]]. Силите им са недостатъчни за пълна блокада на града, но превъзхождащата ги по брой френска армия не предприема никакви активни действия. През 1429 г. [[Жана д'Арк]], известна още като „Орлеанската дева“, убеждава Шарл да ѝ повери малка армия, за да свали обсадата на Орлеан. Тя повдига духа на войниците си, които атакуват начело с нея английските обсадни укрепления и принуждават противника да отстъпи и да вдигне обсадата на града. Вдъхновени от примера на Жана, французите освобождават няколко важни крепости по река Лоара. Скоро след това 8-хилядна френска армия, предвождана отново от нея, побеждава англичаните в [[Битка при Патé|битката при Патѐ]]. Тази победа отваря пътя към Реймс, където дофинът е коронован като крал на Франция под името Шарл VII. През 1430 г. Жана е заловена от бургундците, които я предават на англичаните. Тя е съдена от съд по обвинения в ерес и е екзекутирана на следващата година. След нейната смърт френското настъпление постепенно замира и започват преговори. През 1435 г. обаче бургундците на Филип III преминават на френска страна, като подписват [[Договор от Арас (1435)|договора от Арас]] и връщат Париж на краля на Франция. Лоялността на бургундците е ненадеждна, но съсредоточаването върху разширяването на владенията им в Нидерландия намалява намесата им във Франция. Това, както и продължителното примирие, дава на Шарл възможност и време да реорганизира армията и правителството. Той централизира френската държава и заменя феодалното опълчение с по-модерна професионална армия, която може да използва своето числено превъзходство. Акцентът на реформите му е поставен след [[Примирие в Тур|примирието в Тур]] от 1444 г. Френските командири, повтарящи стратегията на Дю Геклен, освобождават град след град. През 1449 г. французите заемат отново Руан. На следващата година графът на Клермон и [[Артюр дьо Ришмон]] (бъдещия Артюр III, херцог на Бретан) разгромяват в [[Битка при Формини|битката при Формини]] английска армия, която се опитва да облекчи обсадата на Байо. Французите превземат [[Каен]] на 6 юли, а през 1451 г. – градовете [[Бордо]] и [[Байон]]. Англичаните, под командването на [[Джон Талбът]], граф на [[Шрусбъри]], опитват да си възвърнат Гаскония, където местното население все още съхранява верността си към английската корона и ги посреща добре. През 1453 г. обаче те претърпяват съкрушителна загуба от [[Жан Бюро]] в [[Битка при Кастийон|битката при Кастийон]]. В сражението Талбът повежда малоброен англо-гасконски отряд във фронтална атака срещу френския укрепен лагер и неговата артилерия. Това се смята за последната битка в целия конфликт. През същата година капитулацията на английския гарнизон в Бордо слага фактически край на Стогодишната война. След завладяването на Бордо, през [[1453]] г. в [[Париж]] е сключен мирен договор, съгласно който Англия запазва на френска територия само Калѐ (той остава английски до [[1558]] г., когато френските войски, водени от херцог [[Франсоа дьо Гиз]], го завладяват). Англия допълнително е отслабена от [[Война на розите|Войната на розите]] и не прави нов опит да завладее Франция. == Резултати == 100-годишната война нанася огромни щети на [[Франция]]. Страната преживява икономически упадък, за възстановяването от който са ѝ нужни десетилетия. Хиляди умират от глад, [[чума]], [[дизентерия]] и бандите, които тероризират населението. [[Гражданска война|Гражданските войни]] и местните борби допринасят за разрухата. Наследникът на [[Шарл VII]], [[Луи XI]], печели от отслабването на благородничеството. Той успява да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт, опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се появява нова Франция. След войната [[Англия]] отстъпва мястото си на континентална сила и все повече започва да се оформя обликът ѝ на бъдеща морска сила. == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Стогодишна война| ]] h7ne205tvy02ku0tnk48qqokd4jst1k 0 17913 12397837 12394327 2024-10-28T20:25:03Z Gaevleflammen 275334 /* Биография */ Поправен стил 12397837 wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболиста|стадиона|Георги Аспарухов (стадион)}} {{футболист | име на играча = Георги Аспарухов | снимка = Georgi Asparuhov 1969.jpg | прякор = ''Гунди'' | цяло име = Георги Аспарухов Рангелов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[Царство България]] | град на смъртта = [[проход]] [[Витиня]] | държава на смъртта = {{Флагче|България|1971}} [[Народна република България]] | височина = 186 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | юношески години = 1953 – 1959 | юношески отбори = {{Флагче|България|1955}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 1960 – 1961<br>1961 – 1963<br>1963 – 1971<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1960}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{Флагче|България|1962}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България|1965}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | мачове = 23<br>65<br>177<br>'''265''' | голове = (7)<br>(35)<br>(118)<br>'''(160)''' | национален отбор години = 1962 – 1970 | национален отбор = {{Флагче|България|1965}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 50 | национален отбор голове = (19) | награди = {{Голмайстор - А група}} [[Файл:BUL Order Stara planina ribbon.svg|70px|Орден „Стара планина“]] |текст към картинката=Гунди през 1969 г.}} '''Георги Аспарухов Рангелов''', известен още като '''Гунди''', е [[България|български]] [[футболист]], централен [[нападател]], обявен за [[Най-добър футболист на България за 20 век|най-великия български футболист на XX век]]. Той е [[заслужил майстор на спорта]] и носител на сребърен „[[Народен орден на труда]]“ през [[1965]] г. [[Георги Аспарухов (стадион)|Стадионът на ПФК „Левски“ (София)]] е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист. == Биография == Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал [[Редута]]. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г. През [[1960]] г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година - на 05.06.1960 г. срещу "Локомотив" (София), а първия си гол отбелязва на [[28 септември]] срещу „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“ в [[Пловдив]] (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“, където отбива военната си служба. С пловдивския клуб печели първия си трофей – [[Национална купа на България|Купата на България]] през 1962 и става вицешампион през 1963 г. Именно с "Ботев" дебютира в Европа, вкарва първия си хеттрик, играе четвъртфинал и става голмайстор на [[Купа на носителите на купи 1962/63|Купата на носителите на национални купи]] за сезон 1962–1963. Заедно с [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]] и [[Динко Дерменджиев|Динко Дерменджиев – Чико]], те формират едно от най-запомнящите се триа в българския футбол, известно като "Чико–Тумби–Гунди–Гол". Тази комбинация от талантливи футболисти оставя значителен отпечатък както на клубно, така и на национално ниво. Изявите на Георги Аспарухов в "Ботев" го изстрелват в представителния отбор на България, с който участва на [[Световно първенство по футбол 1962|световното първенство в Чили]] през 1962 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на [[28 юни]] [[1971]] г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на [[13 юни]] [[1971]] г. срещу „[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър]]“ във [[Велико Търново]] (1:1). Играе в 265 мача (200 за „Левски“ и 65 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 160 гола (125 за „Левски“ и 35 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През [[1965]] г. е избран за спортист и [[Футболист № 1 на България]]. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]].<br> В историята влизат мачовете за [[Купа на европейските шампиони 1965/66|Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66]], когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „[[Бенфика]]“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда [[Еузебио]]. Първия мач в [[Португалия]] българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Поканен е да играе в европейския шампион „[[Милан]]“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ [[Нерио Роко]] е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята: <ref>[http://www.pfclevski.eu/site/ Гунди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180221095040/http://www.pfclevski.eu/site/ |date=2018-02-21 }}, сайт на ПФК Левски (София).</ref> {{цитат|''„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор – „Левски“. Може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“''|Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година. }} Гунди има 19 мача (13 за „Левски“ – 6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 7 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 6 мача за „Ботев“ в [[Купа на носителите на купи|КНК]]) и 20 гола (14 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 6 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“. За [[Български национален отбор по футбол|националния отбор на България]] дебютира на 6 май 1962 г. срещу [[Австрия]] във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства, 7 мача и 2 гола са във финалната фаза на световните първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на [[Великобритания]] на [[Уембли (стадион)|стадион „Уембли“]]. Другите са [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов - Пижо]] и [[Георги Димитров - Червения]], които през [[1956]] г. вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. При това Гунди бележи единствения гол за 1:1 срещу тогавашния световен шампион [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]<ref>{{Citation |title=Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“! |url=http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 |accessdate=2008-03-04 |archivedate=2008-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 }}</ref> Голът на Гунди през [[1968]] г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата. Той играе на три световни първенства: в [[Чили]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]] (1 мач и 1 гол), [[Англия]] – [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] (3 мача и 1 гол) и [[Мексико]] – [[Световно първенство по футбол 1970|1970]] (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва първият гол за България на световен финален турнир <ref>[https://www.rsssf.org/tables/62full.html World Cup 1962], RSSSF.</ref><ref>Според ФИФА автор на гола е [[Георги Соколов]]: [https://www.fifa.com/tournaments/mens/worldcup/1962chile/match-center/1470 Hungary – Bulgaria 6-1], FIFA.</ref>. С това се нарежда на 8-мо място сред [[Световно първенство по футбол#Рекорди|най-младите голмайстори на световно първенство]]. Четири години по-късно на СП в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола за 2 минути и класира България за финалите в Англия); 12.11.1967 с [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] в Леон (1:1) – СП. Има и 6 участия в юношеския национален отбор с 2 гола. Освен това е автор на 71 гола за "Левски", "Ботев" (Пловдив) и „А“ националния отбор в играните 107 други официални международни срещи. От есента на 1970 до 1971 г. има и 7 срещи за „Б“ националния отбор, в които отбелязва 5 гола. За „А“ националния отбор участва в 23 контролни срещи, в които отбелязва 11 попадения. Има 4 изиграни контролни срещи през есента на 1961 г. за ЦДНА, в които отбелязва и 3 гола. Печели и турнирът "Тракийска купа" с ЦДНА. През ноември с.г. участва и в една контролна среща на "Славия" срещу съставът на "Левски" (Кюстендил) 5:2, в която отбелязва един гол. След това преминава в "Ботев" (Пловдив) за две години, където отбива военната си служба. Спортист №1 (1965), футболист №1, голмайстор на „А“ група, носител на Купата за индивидуално спортсменство и на Купата на в. „Поглед“ за най-популярен български спортист, осми в Европа в авторитетната анкета на „Франс футбол“ и избран сред петте най-добри спортисти на Балканите за 1965 г. През периода 1965—1971 г. е включван многократно в символичните отбори на Европа и света (за срещите в чест на Яшин и Тургай, по случай 10-годишнината от световната титла на Бразилия и други юбилейни поводи, но не е участвал поради недобро здравословно състояние или заетост). Списание „Мироар спринт“ го поставя сред „най-големите футболисти на века“. Включен е в през 1974 г. от спортните журналисти в идеалния отбор на страната за 30-летието (1944-1974). Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си [[Никола Котков]] на [[30 юни]] [[1971]] г. край прохода [[Витиня]] в [[Стара планина]]. На погребението на двамата футболисти присъстват към 550 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на [[Георги Димитров]]. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър [[Ангел Солаков]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 167 – 168}}</ref> През [[1999]] г. е обявен посмъртно за [[Най-добър футболист на България за 20 век]]. На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с [[орден „Стара планина“]] първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=85286 | заглавие = Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен | достъп_дата = 10 януари 2015 | дата = 30 май 2014 | труд = Държавен вестник, dv.parliament.bg | издател = Република България}}</ref> На 1 октомври 2023 г. в столичния парк [[Гео Милев (парк в София)|„Гео Милев“]] е открит паметник в цял ръст на Гунди.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/15692272]</ref> На 9 октомври 2024 г. е премиерата на биографичната драма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“, която разказва за живота на Георги Аспарухов.<ref>[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/izleze-trejlyryt-na-filma-za-gundi-video-2382941]</ref> [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 256.jpg|360п|мини|Гробовете на Георги Аспарухов и Никола Котков на Централните софийски гробища.]] == Памет == На Георги Аспарухов – Гунди е наречена улица в квартал „[[Христо Смирненски (жилищен комплекс)|Христо Смирненски]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948901|title=Георги Аспарухов – Гунди}}). == Статистика по сезони == {| class="wikitable" |- align=center style=background:#efefefe |----- bgcolor="#F0E68C" align="center" !Сезон !Клуб !Мачове !Голове |- |[[А група 1959/60|1959/60]] |align=center|Левски |align=center|2 |align=center|0 |- |[[А група 1960/61|1960/61]] |align=center|Левски |align=center|14 |align=center|3 |- |[[А група 1961/62|1961/62]] |align=center|Левски |align=center|7 |align=center|4 |- |[[А група 1961/62|1961/62]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|14 |align=center|13 |- |[[А група 1962/63|1962/63]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|19 |align=center|16 |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|6 |align=center|4 |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |align=center|Левски |align=center|22 |align=center|15 |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |align=center|Левски |align=center|29 |align=center|27 |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |align=center|Левски |align=center|22 |align=center|13 |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |align=center|Левски |align=center|11 |align=center|7 |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |align=center|Левски |align=center|25 |align=center|14 |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |align=center|Левски |align=center|27 |align=center|22 |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |align=center|Левски |align=center|24 |align=center|12 |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |align=center|Левски |align=center|16 |align=center|8 |} == Успехи == === С [[Национален отбор по футбол на България|Националния отбор]] === * Четвъртфинал и V място на [[европейско първенство по футбол]] – [[Европейско първенство по футбол 1968|1968]] * Участник на три [[Световно първенство по футбол|световни първенства по футбол]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]], [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] и [[Световно първенство по футбол 1970|1970]]. === С „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ === * [[А футболна група|Шампионска титла на България]] – 3 пъти ([[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]] и [[А група 1969/70|1969/70]]) * Вицешампион – 6 пъти ([[А група 1959/60|1959/60]], [[А група 1960/61|1960/61]], [[А група 1963/64|1963/64]], [[А група 1965/66|1965/66]], [[А група 1968/69|1968/69]] и [[А група 1970/71|1970/71]]) * [[Купа на Съветската армия 1946|Купа на Съветската Армия]] – 3 пъти ([[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]] и [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]]) * Купа на Съветската Армия – финалист – 2 пъти ([[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]] и [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]]) * Голмайстор на [[А ПФГ|А група]] – [[А група 1964/65|1964/65]] (27 гола) * Четвъртфинал на [[Купа на носителите на купи|КНК]] – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]] === С „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]“ === * Вицешампион – [[А група 1962/63|1962/63]] * Купа на Съветската Армия – 1 ([[Купа на НРБ по футбол 1988/89|1962]]) * Четвъртфинал на КНК – [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] * Голмайстор на КНК – [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] (6 гола) [[Файл:Georgi asparuhov stadium 2011.JPG|360п|мини|[[Георги Аспарухов (стадион)|Стадионът на ПФК „Левски“ (София)]] е кръстен в негова чест.]] === Други === * [[Най-добър футболист на България за XX век]] * [[Спортист на годината на България|Спортист на годината]] – 1965 * [[Футболист № 1 на България|Футболист на годината]] – 1965 * [[Футболист № 1 на България|Футболист на годината]] (II място) – 1964, 1966, 1968 * [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка на Франс Футбол]] 1965 – 8-о място * Вечна ранглиста по голове в България: ** Всички турнири – III място ** Шампионат – III място == Вижте също == * [[Георги Аспарухов (стадион)]] * [[ПФК Левски (София)|ПФК „Левски“ (София)]] == Повече информация == * Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978 * Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988 * Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|FOrTCH8NUO4|Легендарният гол на Аспарухов срещу Англия на Уембли}} * [https://www.youtube.com/watch?v=Lwj-KFjjOXY Балада за Гунди / Георги Аспарухов – Велик като играч и като човек], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=3q4p2u1o5-o Bits of Brilliance: Gundi. Part1], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=bh2OVEq0A1s Bits of Brilliance: Gundi. Part2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=2EUMuFmr6Uc Bits of Brilliance: Gundi. Part3], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=L0ITZhMw-vk Как Гунди е отхвърлил офертата на „Милан“], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=-YsCTYBL2i4 Как Гунди отказал офертата от „Милан“], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=iINk_vBDfWY Как Гунди отказал офертата от „Милан“ 2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=M1WogfncAqY Георги Аспарухов – Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=WZD26q6RY6Q Георги Аспарухов], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=eat5yoBhNlE Георги Калоянчев – разговор за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=a2cYWcPkyJU Песен за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=yubMWQOBmns Балада за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=sFor_LUF72U Балада за Гунди – 2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=7pp7VZS3x0g Balada za Gundi i Kotkov], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=7pp7VZS3x0g&list=RD7pp7VZS3x0g#t=72 Микс – Balada za Gundi i Kotkov], You Tube * [http://www.gundi.bg/ Национален клуб „Гунди“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111084018/http://gundi.bg/ |date=2012-01-11 }} Сдружение с нестопанска цел * [http://levskisofia.info/player/georgi-asparuhov/ Профил и статистика в levskisofia.info] * [http://www.temasport.com/news/view/Георги+Аспарухов+–+легенда%2C+идол%2C+икона/news:22244 Георги Аспарухов – легенда, идол, икона] „Тема Спорт“, 4 май 2013 г. * [http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-70-godini-ot-rojdenieto-na-georgi-asparuchov-gundi-2013.html Отбелязване на 70 години от рождението на Георги Аспарухов – Гунди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130928174236/http://gundi.bg/events/otbeliazvane-70-godini-ot-rojdenieto-na-georgi-asparuchov-gundi-2013.html |date=2013-09-28 }} – 4 май 2013 г. * [http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-42-godini-ot-gibelta-gundi-i-kotkov-2013.html Отбелязване на 42 години от гибелта на Гунди и Котков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140618153238/http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-42-godini-ot-gibelta-gundi-i-kotkov-2013.html |date=2014-06-18 }} – 30 юни 2013 г. {{Награди-начало}} {{Награди-среда | заглавие = [[Футболист №1 на България]] | преди = [[Никола Котков]] | година = [[1965]] | след = [[Александър Шаламанов]] }} {{Награди-среда | заглавие = [[Спортист на годината на България|Спортист №1 на България]] | преди = [[Боян Радев]] | година = [[1965]] | след = [[Продан Гарджев]] }} {{Награди-край}} {{България62-състав‎}} {{България66-състав‎}} {{България70-състав‎}} {{Голмайстори на А футболна група}} {{Футболист № 1 на България}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Аспарухов, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия в България]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Почетни граждани на София]] ssdwu20ewap5r9ael6lu2he5waymjuf 12398357 12397837 2024-10-29T11:32:40Z Monkilok 45868 /* Биография */ 12398357 wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболиста|стадиона|Георги Аспарухов (стадион)}} {{футболист | име на играча = Георги Аспарухов | снимка = Georgi Asparuhov 1969.jpg | прякор = ''Гунди'' | цяло име = Георги Аспарухов Рангелов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[Царство България]] | град на смъртта = [[проход]] [[Витиня]] | държава на смъртта = {{Флагче|България|1971}} [[Народна република България]] | височина = 186 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | юношески години = 1953 – 1959 | юношески отбори = {{Флагче|България|1955}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 1960 – 1961<br>1961 – 1963<br>1963 – 1971<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1960}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{Флагче|България|1962}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България|1965}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | мачове = 23<br>65<br>177<br>'''265''' | голове = (7)<br>(35)<br>(118)<br>'''(160)''' | национален отбор години = 1962 – 1970 | национален отбор = {{Флагче|България|1965}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 50 | национален отбор голове = (19) | награди = {{Голмайстор - А група}} [[Файл:BUL Order Stara planina ribbon.svg|70px|Орден „Стара планина“]] |текст към картинката=Гунди през 1969 г.}} '''Георги Аспарухов Рангелов''', известен още като '''Гунди''', е [[България|български]] [[футболист]], централен [[нападател]], обявен за [[Най-добър футболист на България за 20 век|най-великия български футболист на XX век]]. Той е [[заслужил майстор на спорта]] и носител на сребърен „[[Народен орден на труда]]“ през [[1965]] г. [[Георги Аспарухов (стадион)|Стадионът на ПФК „Левски“ (София)]] е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист. == Биография == Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал [[Редута]]. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г. През [[1960]] г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година - на 05.06.1960 г. срещу "Локомотив" (София), а първия си гол отбелязва на [[28 септември]] срещу „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“ в [[Пловдив]] (1:1). Георги Аспарухов играе за [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“]] от 1961 до 1963 г., където отбива военната си служба. С пловдивския клуб печели първия си трофей при мъжете – [[Купа на Съветската армия 1961/62|Купата на България през 1962 г.]], и става вицешампион на страната през 1963 г. Прави своя дебют в Европа с "жълто-черните", вкарва първия си хеттрик, достига до четвъртфинал и става голмайстор на [[Купа на носителите на купи 1962/63|Купата на носителите на национални купи през сезон 1962–1963 г.]] Никой български отбор до този момент не е стигал толкова напред в европейски клубен турнир. [[Динко Дерменджиев]], [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] и Георги Аспарухов формират едно от най-запомнящите се атакуващи триа в родния футбол, известно като „Чико–Тумби–Гунди–Гол“. Тази комбинация от талантливи футболисти оставя значителен отпечатък както на клубно, така и на национално ниво. Изявите на Георги Аспарухов за пловдивчани го изстрелват в представителния отбор на България, с който, като играч на "Ботев", участва на [[Световно първенство по футбол 1962|световното първенство в Чили през 1962 г.]] След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на [[28 юни]] [[1971]] г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на [[13 юни]] [[1971]] г. срещу „[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър]]“ във [[Велико Търново]] (1:1). Играе в 265 мача (200 за „Левски“ и 65 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 160 гола (125 за „Левски“ и 35 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През [[1965]] г. е избран за спортист и [[Футболист № 1 на България]]. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]].<br> В историята влизат мачовете за [[Купа на европейските шампиони 1965/66|Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66]], когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „[[Бенфика]]“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда [[Еузебио]]. Първия мач в [[Португалия]] българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Поканен е да играе в европейския шампион „[[Милан]]“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ [[Нерио Роко]] е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята: <ref>[http://www.pfclevski.eu/site/ Гунди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180221095040/http://www.pfclevski.eu/site/ |date=2018-02-21 }}, сайт на ПФК Левски (София).</ref> {{цитат|''„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор – „Левски“. Може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“''|Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година. }} Гунди има 19 мача (13 за „Левски“ – 6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 7 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 6 мача за „Ботев“ в [[Купа на носителите на купи|КНК]]) и 20 гола (14 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 6 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“. За [[Български национален отбор по футбол|националния отбор на България]] дебютира на 6 май 1962 г. срещу [[Австрия]] във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства, 7 мача и 2 гола са във финалната фаза на световните първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на [[Великобритания]] на [[Уембли (стадион)|стадион „Уембли“]]. Другите са [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов - Пижо]] и [[Георги Димитров - Червения]], които през [[1956]] г. вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. При това Гунди бележи единствения гол за 1:1 срещу тогавашния световен шампион [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]<ref>{{Citation |title=Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“! |url=http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 |accessdate=2008-03-04 |archivedate=2008-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 }}</ref> Голът на Гунди през [[1968]] г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата. Той играе на три световни първенства: в [[Чили]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]] (1 мач и 1 гол), [[Англия]] – [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] (3 мача и 1 гол) и [[Мексико]] – [[Световно първенство по футбол 1970|1970]] (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва първият гол за България на световен финален турнир <ref>[https://www.rsssf.org/tables/62full.html World Cup 1962], RSSSF.</ref><ref>Според ФИФА автор на гола е [[Георги Соколов]]: [https://www.fifa.com/tournaments/mens/worldcup/1962chile/match-center/1470 Hungary – Bulgaria 6-1], FIFA.</ref>. С това се нарежда на 8-мо място сред [[Световно първенство по футбол#Рекорди|най-младите голмайстори на световно първенство]]. Четири години по-късно на СП в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола за 2 минути и класира България за финалите в Англия); 12.11.1967 с [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] в Леон (1:1) – СП. Има и 6 участия в юношеския национален отбор с 2 гола. Освен това е автор на 71 гола за "Левски", "Ботев" (Пловдив) и „А“ националния отбор в играните 107 други официални международни срещи. От есента на 1970 до 1971 г. има и 7 срещи за „Б“ националния отбор, в които отбелязва 5 гола. За „А“ националния отбор участва в 23 контролни срещи, в които отбелязва 11 попадения. Има 4 изиграни контролни срещи през есента на 1961 г. за ЦДНА, в които отбелязва и 3 гола. Печели и турнирът "Тракийска купа" с ЦДНА. През ноември с.г. участва и в една контролна среща на "Славия" срещу съставът на "Левски" (Кюстендил) 5:2, в която отбелязва един гол. След това преминава в "Ботев" (Пловдив) за две години, където отбива военната си служба. Спортист №1 (1965), футболист №1, голмайстор на „А“ група, носител на Купата за индивидуално спортсменство и на Купата на в. „Поглед“ за най-популярен български спортист, осми в Европа в авторитетната анкета на „Франс футбол“ и избран сред петте най-добри спортисти на Балканите за 1965 г. През периода 1965—1971 г. е включван многократно в символичните отбори на Европа и света (за срещите в чест на Яшин и Тургай, по случай 10-годишнината от световната титла на Бразилия и други юбилейни поводи, но не е участвал поради недобро здравословно състояние или заетост). Списание „Мироар спринт“ го поставя сред „най-големите футболисти на века“. Включен е в през 1974 г. от спортните журналисти в идеалния отбор на страната за 30-летието (1944-1974). Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си [[Никола Котков]] на [[30 юни]] [[1971]] г. край прохода [[Витиня]] в [[Стара планина]]. На погребението на двамата футболисти присъстват към 550 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на [[Георги Димитров]]. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър [[Ангел Солаков]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 167 – 168}}</ref> През [[1999]] г. е обявен посмъртно за [[Най-добър футболист на България за 20 век]]. На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с [[орден „Стара планина“]] първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=85286 | заглавие = Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен | достъп_дата = 10 януари 2015 | дата = 30 май 2014 | труд = Държавен вестник, dv.parliament.bg | издател = Република България}}</ref> На 1 октомври 2023 г. в столичния парк [[Гео Милев (парк в София)|„Гео Милев“]] е открит паметник в цял ръст на Гунди.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/15692272]</ref> На 9 октомври 2024 г. е премиерата на биографичната драма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“, която разказва за живота на Георги Аспарухов.<ref>[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/izleze-trejlyryt-na-filma-za-gundi-video-2382941]</ref> [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 256.jpg|360п|мини|Гробовете на Георги Аспарухов и Никола Котков на Централните софийски гробища.]] == Памет == На Георги Аспарухов – Гунди е наречена улица в квартал „[[Христо Смирненски (жилищен комплекс)|Христо Смирненски]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948901|title=Георги Аспарухов – Гунди}}). == Статистика по сезони == {| class="wikitable" |- align=center style=background:#efefefe |----- bgcolor="#F0E68C" align="center" !Сезон !Клуб !Мачове !Голове |- |[[А група 1959/60|1959/60]] |align=center|Левски |align=center|2 |align=center|0 |- |[[А група 1960/61|1960/61]] |align=center|Левски |align=center|14 |align=center|3 |- |[[А група 1961/62|1961/62]] |align=center|Левски |align=center|7 |align=center|4 |- |[[А група 1961/62|1961/62]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|14 |align=center|13 |- |[[А група 1962/63|1962/63]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|19 |align=center|16 |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|6 |align=center|4 |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |align=center|Левски |align=center|22 |align=center|15 |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |align=center|Левски |align=center|29 |align=center|27 |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |align=center|Левски |align=center|22 |align=center|13 |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |align=center|Левски |align=center|11 |align=center|7 |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |align=center|Левски |align=center|25 |align=center|14 |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |align=center|Левски |align=center|27 |align=center|22 |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |align=center|Левски |align=center|24 |align=center|12 |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |align=center|Левски |align=center|16 |align=center|8 |} == Успехи == === С [[Национален отбор по футбол на България|Националния отбор]] === * Четвъртфинал и V място на [[европейско първенство по футбол]] – [[Европейско първенство по футбол 1968|1968]] * Участник на три [[Световно първенство по футбол|световни първенства по футбол]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]], [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] и [[Световно първенство по футбол 1970|1970]]. === С „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ === * [[А футболна група|Шампионска титла на България]] – 3 пъти ([[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]] и [[А група 1969/70|1969/70]]) * Вицешампион – 6 пъти ([[А група 1959/60|1959/60]], [[А група 1960/61|1960/61]], [[А група 1963/64|1963/64]], [[А група 1965/66|1965/66]], [[А група 1968/69|1968/69]] и [[А група 1970/71|1970/71]]) * [[Купа на Съветската армия 1946|Купа на Съветската Армия]] – 3 пъти ([[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]] и [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]]) * Купа на Съветската Армия – финалист – 2 пъти ([[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]] и [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]]) * Голмайстор на [[А ПФГ|А група]] – [[А група 1964/65|1964/65]] (27 гола) * Четвъртфинал на [[Купа на носителите на купи|КНК]] – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]] === С „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]“ === * Вицешампион – [[А група 1962/63|1962/63]] * Купа на Съветската Армия – 1 ([[Купа на НРБ по футбол 1988/89|1962]]) * Четвъртфинал на КНК – [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] * Голмайстор на КНК – [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] (6 гола) [[Файл:Georgi asparuhov stadium 2011.JPG|360п|мини|[[Георги Аспарухов (стадион)|Стадионът на ПФК „Левски“ (София)]] е кръстен в негова чест.]] === Други === * [[Най-добър футболист на България за XX век]] * [[Спортист на годината на България|Спортист на годината]] – 1965 * [[Футболист № 1 на България|Футболист на годината]] – 1965 * [[Футболист № 1 на България|Футболист на годината]] (II място) – 1964, 1966, 1968 * [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка на Франс Футбол]] 1965 – 8-о място * Вечна ранглиста по голове в България: ** Всички турнири – III място ** Шампионат – III място == Вижте също == * [[Георги Аспарухов (стадион)]] * [[ПФК Левски (София)|ПФК „Левски“ (София)]] == Повече информация == * Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978 * Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988 * Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|FOrTCH8NUO4|Легендарният гол на Аспарухов срещу Англия на Уембли}} * [https://www.youtube.com/watch?v=Lwj-KFjjOXY Балада за Гунди / Георги Аспарухов – Велик като играч и като човек], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=3q4p2u1o5-o Bits of Brilliance: Gundi. Part1], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=bh2OVEq0A1s Bits of Brilliance: Gundi. Part2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=2EUMuFmr6Uc Bits of Brilliance: Gundi. Part3], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=L0ITZhMw-vk Как Гунди е отхвърлил офертата на „Милан“], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=-YsCTYBL2i4 Как Гунди отказал офертата от „Милан“], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=iINk_vBDfWY Как Гунди отказал офертата от „Милан“ 2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=M1WogfncAqY Георги Аспарухов – Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=WZD26q6RY6Q Георги Аспарухов], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=eat5yoBhNlE Георги Калоянчев – разговор за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=a2cYWcPkyJU Песен за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=yubMWQOBmns Балада за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=sFor_LUF72U Балада за Гунди – 2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=7pp7VZS3x0g Balada za Gundi i Kotkov], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=7pp7VZS3x0g&list=RD7pp7VZS3x0g#t=72 Микс – Balada za Gundi i Kotkov], You Tube * [http://www.gundi.bg/ Национален клуб „Гунди“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111084018/http://gundi.bg/ |date=2012-01-11 }} Сдружение с нестопанска цел * [http://levskisofia.info/player/georgi-asparuhov/ Профил и статистика в levskisofia.info] * [http://www.temasport.com/news/view/Георги+Аспарухов+–+легенда%2C+идол%2C+икона/news:22244 Георги Аспарухов – легенда, идол, икона] „Тема Спорт“, 4 май 2013 г. * [http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-70-godini-ot-rojdenieto-na-georgi-asparuchov-gundi-2013.html Отбелязване на 70 години от рождението на Георги Аспарухов – Гунди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130928174236/http://gundi.bg/events/otbeliazvane-70-godini-ot-rojdenieto-na-georgi-asparuchov-gundi-2013.html |date=2013-09-28 }} – 4 май 2013 г. * [http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-42-godini-ot-gibelta-gundi-i-kotkov-2013.html Отбелязване на 42 години от гибелта на Гунди и Котков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140618153238/http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-42-godini-ot-gibelta-gundi-i-kotkov-2013.html |date=2014-06-18 }} – 30 юни 2013 г. {{Награди-начало}} {{Награди-среда | заглавие = [[Футболист №1 на България]] | преди = [[Никола Котков]] | година = [[1965]] | след = [[Александър Шаламанов]] }} {{Награди-среда | заглавие = [[Спортист на годината на България|Спортист №1 на България]] | преди = [[Боян Радев]] | година = [[1965]] | след = [[Продан Гарджев]] }} {{Награди-край}} {{България62-състав‎}} {{България66-състав‎}} {{България70-състав‎}} {{Голмайстори на А футболна група}} {{Футболист № 1 на България}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Аспарухов, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия в България]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Почетни граждани на София]] r76sc4c8fm0iqbl0qjieh58e6z3rbrl 0 18271 12398327 12365590 2024-10-29T10:58:28Z 213.149.156.230 12398327 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|българския просветен деец|селото в Североизточна България|Неофит Рилски (село)}} {{Личност|учител}} '''тои има малак курНеофит Рилски''' е [[Българи|български]] [[монах]], [[учител]] и [[художник]].<ref>{{Обзор 2|101 - 104}}</ref> Една от водещите фигури в [[Новобългарско просветно движение|българското просветно движение]] през първата половина на XIX век, той е определян от известния [[българист]] [[Константин Иречек]] като „патриарх на българските учители и книжовници“. == Биография == === Детски и юношески години === Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в [[Банско]], но според други сведения това става през 1790 година в [[Баня (Област Благоевград)|село Баня (Гулийна баня)]], [[Разлог (област)|Разложко]]. Светското му име е '''Никола Поппетров Бенин'''. Баща му, поп [[Петър Бенин]], е от рода [[Бениновци]] и е първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на [[памук]]. Никола получава началното си образование в [[килийно училище|килийното училище]] на баща си. Негов дядо е игуменът на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] [[Теодосий I Рилски]].<ref>Радев, Иван. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи ХVIII – ХIХ в., Абагар, 1996, стр. 290</ref> Още от детска възраст Никола Бенин е близък приятел със съгражданина си [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]], чийто баща е зографът [[Тома Вишанов Молера]], създател на [[Банска художествена школа|Банската живописна школа]]. Когато Димитър заминава за Рилския манастир за да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с него и, против волята на баща си, също отива в манастира, бягайки от вкъщи. Отначало започва да учи [[иконопис]], но тя скоро му омръзва и той става [[послушник]] при проигумена [[Йеротей Рилски]], който го покалугерява през 1811 година и му дава [[Монашеско име|монашеското име]] Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в [[Мелник]]. Тук от 1822 до 1826 година се учи при погърчения [[Власи|влах]] [[Адам Запекос]] и усвоява добре преподаваното от него. След това учи и във [[Велес]].[[Файл:Neofit rilski.jpg|ляво|мини|Портрет от [[Захарий Зограф]], 1838 година]] === Учителска дейност === [[Файл:Neofit-Rilsi-Bulgarian-Grammer-Book-Cover.jpg|мини|250п|Корица на „Българска граматика“]] През 1827 година Неофит започва да преподава в [[Самоков]], където известно време е секретар на епископ [[Игнатий Самоковски|Игнатий]]. Негов ученик и впоследствие близък приятел е [[Захарий Зограф]]. Младият иконописец и художник приема своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят активна [[Писмо|кореспонденция]], която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захарий Зограф през юни 1853 година. След [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мир]] от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира [[Пожар|изгаря]]. Тогава той и неколцина други [[Монах|монаси]] са пратени при [[Вселенски патриарх|патриарха]] за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанския [[ферман]] от 10 ноември 1833 година. Още същата година Неофит става духовник при [[Метох|метоха]] в [[Казанлък]]. Там среща търновския митрополит, който по искане на [[Васил Априлов]] го изпраща в [[Букурещ]], за да изучи [[Взаимоучителен метод|алилодидактическата метода]] в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в [[Габрово]]. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година [[Априловска гимназия|първото габровско взаимно училище]] отваря врати. Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на [[Нов Завет|Новия Завет]] на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в [[Копривщица]]. [[Файл:Kratkoe Izlozhenie Cover.jpg|ляво|мини|200п|Корица на „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“, 1835]] През 1836 година създава първия български [[глобус]], т.нар. [[Глобус на Неофит Рилски]]. През този период Неофит Рилски издава множество [[Учебник|учебници]] и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ (1835), „Краснописание“ (1837).<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 130 – 132 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в [[Халкинска семинария|богословското училище на остров Халки]], където е от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището [[холера]]. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно – „Христоматия славянского язика“.<ref name="радев"/> От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител. === Последни години === [[Файл:Neophyte.JPG|мини|250п|Гробът на Неофит Рилски до църквата на Рилския манастир]] През 1858 година идва предложение от [[Велико Търново|търновци]] до Неофит да стане ректор на проектираната от тях [[семинария]], но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като [[игумен]] на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година – „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.<ref name="радев"/> Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.<ref>{{Възрожденска интелигенция|459}}</ref> == Съчинения == {{Основна|Списък с произведенията на Неофит Рилски}} * [[c:File:Neofit_Rilski_-_Bolgarska_Gramatika_(1835).pdf|Болгарска грамматика. Крагуевац (1835).]] в [[Общомедия]] ([[Първа българска граматика]]) * [http://books.google.com/books?id=9cw9AAAAYAAJ&dq=intitle%3Akratkoe&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Краткое и ясное изложение за разделението, начертанието, именованието и произношението на писмената и правила за срицанието, просодиата и слогат и за правото чтение на грецеския язык. Белград (1835)] * {{ cite book |url= https://archive.org/details/novyzavietgospo00neofgoog |title= Новый Завет Господа нашего Иисуса Христа. Сега ново преведенный от славенский на болгарский язык от Неофита, иеромонаха Рылца Издание трето |edition = 3 |place= Лондон |year= 1859 |publisher= В. Ватсъ }} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1142 "Службы съ Житиемъ преподабнагω и богоноснагω оца нашегω Iωанна Рылскаго чωдотворца"], Белград, 1836 г. * Словар на българския език, изтълкуван на църковнославянски и гръцки език. А – Благоизправляю. Цариград, 1875. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2672 „Приложение при главното мое завещание сиреч дополнение к нему, написано во 1876-е лето Марта 1-й“], Рилски Манастир, 15 декември 1880 година == Вижте също == * [[Глобус на Неофит Рилски]] * [[:Категория:Обекти, наречени на Неофит Рилски]] == Литература == * [http://ia700306.us.archive.org/11/items/vasilievstatiev00mylagoog/vasilievstatiev00mylagoog.pdf Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888, с. 32 – 33, 37 сл.] * Снегаров, Ив. Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него). С., 1951. * Радкова, Румяна. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983. * Арсений, епископ Стобийски. Принос към биографията на отец Неофит Рилски. С., 1984. * Olesch, R. (ed.): Neofit Rilski, Bolgarska grammatika. Kragujevac 1835. Tablici Bukarest 1848. Unveränderter Nachdruck mit einer Einleitung herausgegeben von Reinhold Olesch (Slavistische Forschungen, Bd. 41). Köln-Wien: Böhlau 1989. * Бойчева, Вера. Неофит Рилски - създател на българското народно училище. С., 2006. * Бонева, Вера. [https://www.academia.edu/14032163/Крепост_на_новобългарската_просвета_Музеят_на_Неофит_Рилски_в_Банско_Бенината_къща_История_на_просветното_дело_Нови_изследвания_уникални_културни_ценности_и_музейни_колекции_Иновативни_форми_на_представяне_Международна_научна_конференция_Габрово_2014 Крепост на новобългарската просвета: Музеят на Неофит Рилски в Банско. Бенината къща.] // История на просветното дело: Нови изследвания, уникални културни ценности и музейни колекции. Иновативни форми на представяне. Международна научна конференция. Габрово: 2014. ISBN – 978-954-490-468-5 == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=556 Сборник с избрани съчинения на Неофит Рилски. Съставител на сборника е Марко Григоров]. == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{Игумени на Рилския манастир}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неофит Рилски| ]] safseddj3bh8ix9ihjokpck8p7hhd2n 12398358 12398327 2024-10-29T11:33:53Z PowerBUL 202075 Премахната редакция 12398327 на [[Special:Contributions/213.149.156.230|213.149.156.230]] ([[User talk:213.149.156.230|б.]]) 12398358 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|българския просветен деец|селото в Североизточна България|Неофит Рилски (село)}} {{Личност|учител}} '''Неофит Рилски''' е [[Българи|български]] [[монах]], [[учител]] и [[художник]].<ref>{{Обзор 2|101 - 104}}</ref> Една от водещите фигури в [[Новобългарско просветно движение|българското просветно движение]] през първата половина на XIX век, той е определян от известния [[българист]] [[Константин Иречек]] като „патриарх на българските учители и книжовници“. == Биография == === Детски и юношески години === Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в [[Банско]], но според други сведения това става през 1790 година в [[Баня (Област Благоевград)|село Баня (Гулийна баня)]], [[Разлог (област)|Разложко]]. Светското му име е '''Никола Поппетров Бенин'''. Баща му, поп [[Петър Бенин]], е от рода [[Бениновци]] и е първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на [[памук]]. Никола получава началното си образование в [[килийно училище|килийното училище]] на баща си. Негов дядо е игуменът на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] [[Теодосий I Рилски]].<ref>Радев, Иван. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи ХVIII – ХIХ в., Абагар, 1996, стр. 290</ref> Още от детска възраст Никола Бенин е близък приятел със съгражданина си [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]], чийто баща е зографът [[Тома Вишанов Молера]], създател на [[Банска художествена школа|Банската живописна школа]]. Когато Димитър заминава за Рилския манастир за да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с него и, против волята на баща си, също отива в манастира, бягайки от вкъщи. Отначало започва да учи [[иконопис]], но тя скоро му омръзва и той става [[послушник]] при проигумена [[Йеротей Рилски]], който го покалугерява през 1811 година и му дава [[Монашеско име|монашеското име]] Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в [[Мелник]]. Тук от 1822 до 1826 година се учи при погърчения [[Власи|влах]] [[Адам Запекос]] и усвоява добре преподаваното от него. След това учи и във [[Велес]].[[Файл:Neofit rilski.jpg|ляво|мини|Портрет от [[Захарий Зограф]], 1838 година]] === Учителска дейност === [[Файл:Neofit-Rilsi-Bulgarian-Grammer-Book-Cover.jpg|мини|250п|Корица на „Българска граматика“]] През 1827 година Неофит започва да преподава в [[Самоков]], където известно време е секретар на епископ [[Игнатий Самоковски|Игнатий]]. Негов ученик и впоследствие близък приятел е [[Захарий Зограф]]. Младият иконописец и художник приема своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят активна [[Писмо|кореспонденция]], която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захарий Зограф през юни 1853 година. След [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мир]] от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира [[Пожар|изгаря]]. Тогава той и неколцина други [[Монах|монаси]] са пратени при [[Вселенски патриарх|патриарха]] за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанския [[ферман]] от 10 ноември 1833 година. Още същата година Неофит става духовник при [[Метох|метоха]] в [[Казанлък]]. Там среща търновския митрополит, който по искане на [[Васил Априлов]] го изпраща в [[Букурещ]], за да изучи [[Взаимоучителен метод|алилодидактическата метода]] в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в [[Габрово]]. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година [[Априловска гимназия|първото габровско взаимно училище]] отваря врати. Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на [[Нов Завет|Новия Завет]] на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в [[Копривщица]]. [[Файл:Kratkoe Izlozhenie Cover.jpg|ляво|мини|200п|Корица на „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“, 1835]] През 1836 година създава първия български [[глобус]], т.нар. [[Глобус на Неофит Рилски]]. През този период Неофит Рилски издава множество [[Учебник|учебници]] и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ (1835), „Краснописание“ (1837).<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 130 – 132 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в [[Халкинска семинария|богословското училище на остров Халки]], където е от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището [[холера]]. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно – „Христоматия славянского язика“.<ref name="радев"/> От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител. === Последни години === [[Файл:Neophyte.JPG|мини|250п|Гробът на Неофит Рилски до църквата на Рилския манастир]] През 1858 година идва предложение от [[Велико Търново|търновци]] до Неофит да стане ректор на проектираната от тях [[семинария]], но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като [[игумен]] на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година – „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.<ref name="радев"/> Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.<ref>{{Възрожденска интелигенция|459}}</ref> == Съчинения == {{Основна|Списък с произведенията на Неофит Рилски}} * [[c:File:Neofit_Rilski_-_Bolgarska_Gramatika_(1835).pdf|Болгарска грамматика. Крагуевац (1835).]] в [[Общомедия]] ([[Първа българска граматика]]) * [http://books.google.com/books?id=9cw9AAAAYAAJ&dq=intitle%3Akratkoe&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Краткое и ясное изложение за разделението, начертанието, именованието и произношението на писмената и правила за срицанието, просодиата и слогат и за правото чтение на грецеския язык. Белград (1835)] * {{ cite book |url= https://archive.org/details/novyzavietgospo00neofgoog |title= Новый Завет Господа нашего Иисуса Христа. Сега ново преведенный от славенский на болгарский язык от Неофита, иеромонаха Рылца Издание трето |edition = 3 |place= Лондон |year= 1859 |publisher= В. Ватсъ }} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1142 "Службы съ Житиемъ преподабнагω и богоноснагω оца нашегω Iωанна Рылскаго чωдотворца"], Белград, 1836 г. * Словар на българския език, изтълкуван на църковнославянски и гръцки език. А – Благоизправляю. Цариград, 1875. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2672 „Приложение при главното мое завещание сиреч дополнение к нему, написано во 1876-е лето Марта 1-й“], Рилски Манастир, 15 декември 1880 година == Вижте също == * [[Глобус на Неофит Рилски]] * [[:Категория:Обекти, наречени на Неофит Рилски]] == Литература == * [http://ia700306.us.archive.org/11/items/vasilievstatiev00mylagoog/vasilievstatiev00mylagoog.pdf Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888, с. 32 – 33, 37 сл.] * Снегаров, Ив. Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него). С., 1951. * Радкова, Румяна. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983. * Арсений, епископ Стобийски. Принос към биографията на отец Неофит Рилски. С., 1984. * Olesch, R. (ed.): Neofit Rilski, Bolgarska grammatika. Kragujevac 1835. Tablici Bukarest 1848. Unveränderter Nachdruck mit einer Einleitung herausgegeben von Reinhold Olesch (Slavistische Forschungen, Bd. 41). Köln-Wien: Böhlau 1989. * Бойчева, Вера. Неофит Рилски - създател на българското народно училище. С., 2006. * Бонева, Вера. [https://www.academia.edu/14032163/Крепост_на_новобългарската_просвета_Музеят_на_Неофит_Рилски_в_Банско_Бенината_къща_История_на_просветното_дело_Нови_изследвания_уникални_културни_ценности_и_музейни_колекции_Иновативни_форми_на_представяне_Международна_научна_конференция_Габрово_2014 Крепост на новобългарската просвета: Музеят на Неофит Рилски в Банско. Бенината къща.] // История на просветното дело: Нови изследвания, уникални културни ценности и музейни колекции. Иновативни форми на представяне. Международна научна конференция. Габрово: 2014. ISBN – 978-954-490-468-5 == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=556 Сборник с избрани съчинения на Неофит Рилски. Съставител на сборника е Марко Григоров]. == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{Игумени на Рилския манастир}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неофит Рилски| ]] t43d6ftpk9j8eerus3yqbdz0h3x4704 1 18349 12398311 12160337 2024-10-29T10:42:15Z 85.11.186.32 /* обесването на Васил Левски! */ 12398311 wikitext text/x-wiki {{Архиви|[[/Архив 1/|2004–2010]] &bull;&nbsp;[[/Архив 2/|2011–2012]]}} == Обесването на Васил Левски! == Защо в "укипедия" се твърди, че е обесен на 18.02.1873? Според историческите данни, това е станало на 19.02.1873. Това дали е само правописна грешка! <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:213.231.151.11|213.231.151.11]] ([[Потребител беседа:213.231.151.11|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/213.231.151.11|приноси]])</small> :Не, не е правописна грешка, вижте примерно тази [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1779458 статия] – ''[[Потребител:Velo Vrbata| Velo ]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">ко речи?</span>]]}'' 13:19, 18 февруари 2013 (UTC) :Съгласна съм с това, защото има много учебници които се разминават с тези две дати. [[Специални:Приноси/85.130.114.57|85.130.114.57]] 13:44, 8 февруари 2023 (UTC) Въпреки, че няма никаква логична защита н а тези 'преизчисления' с "нов" и "стар" стил, трябва да се напомни, че "ПРЕИЗЧИСЛЕНИЯТА" се правят като се взима за основа стригтно отместване от 13 дни, но това е 'математически аргументирано' с отместване от точно 2 седмици. За съвсем немислещите, ще обясня по съвсем профански начин: {{Br}} Взимате за база Новия стил на посрещане на Коледа - първият ден е 25 декември по 'нов стил', а 7 януари, по стар стил и започвате да си броите ден по ден, колко дни са от 25 до 7 (може за по удобно да си свивате пръститре на ръцете, за да имате и визуална представа) {{Br}} * 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 (първа седмица) {{Br}} * 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 (втора седмица) {{Br}} Ясно ви е, че Новата дата се получава, кятп добавяте именно 13, към старата - нали? По тази причина "ТОЧНОТО ПРЕИЗЧИСЛЕНИЕ" би трябвало де е 6 + 13 = 19 февруари, и няма никаква приична за съчияване на НОВА ДАТА от 18.02. И СЕГА ДА УТОЧНЯ, че моя милост, както и много мислещи хора са наясно, че тези преизчисления са ТОТАЛНА ГЛУПОСТ! Самото въвеждане на НОВИЯ календар е с цел да се изравнят датите от стрраия и нововъвеждания - тоест, новосочещата дата от НОВИЯ КАЛЕНДАР, да е еквивалентна на тази, от преди въвеждането му. Самото въъвеждане се е правело обаче с тази 'системна грещка', тъй като прескачането на датите с 13 дни не е било изяснено на хората, и те са счели за необходимо, че "ПРЕСКОЧЕНИЯ ПЕРИОД" би трябвалои да се отчете... Така започнали да преизисляват (ненужо) тези отмествания, които правите и до ден днешен. И тази глупост с "преизчисленията" вилнее досега. А астрономически, вече сме в епоха, с "натрупано" ново отмествване от около 3 дни и половина... дори в 'новия календар' :-) (Ако пак нещо не ви е ясно - може да ме попитате на lni@abv.bg) Та според мен - истинската датата е 6 февруари - нищо повече! Преизчисляванията с "Новия стил" са само част от механизмите за имплантиране и поддържане на масово оскотяване (оглупяване) - радвайте му се, като ви харесва... /да се чувствате оскотяващи, или част от оскотените... все пак - в стадото има някаква защита - току виж - някоя друга овца ще бъде изядена.../ :-) Тъй като пиша тая бележка на 3 март - оставям вие да си прецените доколко вярна е тя, след като сами проучите извора и видите факсимилието на Санстефанския мирен договор...) {{неподписано|46.238.46.61}} : Разликата между григорианския и юлианския календар е 13 дни за дати между 1 март 1900 и 28 февруари 2100. За дати между 1 март 1800 и 28 февруари 1900 (като тази на обесването на Левски) разликата е 12 дни. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 10:45, 9 март 2015 (UTC) == Защо Левски не сте го обявили като ТЕРОРИСТ == Аналогично на комунистите и други личности борили се за свободата на народа си в Уикипедия някои от тях са обявени като атентатори и терористи. Аналогично В.Левски също е такъв. Променете статиите си да се спазва аналогията, защото ще взема аз да ги поправя - някои хора имат изчанчена представа за историята и се опитват да налагат своето "мнение". <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Потребител:79.134.185.228|79.134.185.228]]</code> ([[Потребител беседа:79.134.185.228|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/79.134.185.228|приноси]]) 17:21, 15 февруари 2014‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Вие май не знаете правилата тук. Ако е така, първо се запознайте с тях и тогава коментирайте. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 17:30, 15 февруари 2014 (UTC) :: Кое по-точно правило имаш предвид? На мен ми звучи логично предложението.--[[Потребител:Zearendil|Златко Костадинов]] ([[Потребител беседа:Zearendil|беседа]]) 21:20, 17 февруари 2014 (UTC) : Прочетете като начало увода на статията [[Тероризъм]]. Следното може би най-точно отговаря на въпроса ви: ''Някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други. Насилието срещу '''обикновените граждани''' ''(подчертаването е мое)'' най-често е осъждано като проява на „тероризъм“.'' Оставям изводите за вас. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:20, 18 февруари 2014 (UTC) :: В [http://brck-nov.tripod.com/new_page_4.htm устава] на [[БРЦК]], между другото, пише: :: § 2. Ако някой от влиятелните българи, или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт. :: § 4. Ако някой не признае Централния революционарен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт. :: Това не е ли „насилието срещу обикновени граждани“? Или всеки, който не е съгласен, минава за „необикновен“? Добре известно е също [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1466704 убийството на съвсем „обикновен гражданин“], извършено от Левски. Дайте да не си кривим душите, щото не ни пасва медийния образ на историята! --[[Потребител:Zearendil|Златко Костадинов]] ([[Потребител беседа:Zearendil|беседа]]) 12:57, 18 февруари 2014 (UTC) ::: Има ли източници - не. Всичко друго е оригинално изследване. Оригинални изследвания не се допускат. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:04, 18 февруари 2014 (UTC) :::: Източници за това че Левски е '''терорист''' ли? Сигурно могат да се намерят на турски език [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]. Разбира се, не си заслужава упражнението, но си заслужава човек да се замисли за значението на думите... --[[Потребител:Zearendil|Златко Костадинов]] ([[Потребител беседа:Zearendil|беседа]]) 13:50, 18 февруари 2014 (UTC) ::::: Не. Когато втора ръка източници - исторически трудове използват термина терорист за него, тогава и ние. Ако турските историци го използват, а нашите не, пишем според турската историография е смятан за еди какво си. Другото са празни приказки кой кво мисли върху случките или върху митологемите.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:28, 18 февруари 2014 (UTC) :::::: Абсолютно правилно. --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 21:13, 24 февруари 2016 (UTC) :::: Дори [https://tr.wikipedia.org/wiki/Vasil_Levski турската У] не го е обявила за терорист, предавам се и си замълчавам [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]--[[Потребител:Zearendil|Златко Костадинов]] ([[Потребител беседа:Zearendil|беседа]]) 14:09, 18 февруари 2014 (UTC) ::::: Това, дето сте посочили, не звучи убедително. Ако следваме вашата логика, то всяка държава е терорист. Но по-важно е друго: 79.134.185.228 греши в самата презумпция, върху която обосновава твърдението си, а именно, че комунистите се били борили за свободата на народа си. Убеден съм, че ако Левски беше [[Атентат в църквата „Света Неделя“|взривил]] няколкостотин души, повечето от които нямащи никакво отношение към "поставените цели", включително жени и деца, днес най-малкото щяхме да го приемаме за "спорна личност". Но е очевадно, че убежденията и разбиранията на Левски са били съвсем различни от тези на комунистите, затова според мен е кощунство дори само да се прави опит за поставянето им в една група. П.С. Впрочем, и "комунистите" е твърде лекомислено обобщение. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 18 февруари 2014 (UTC) :::::: Вземе ли да се говори за „кощунство“ и за „очевадни“ неща, малко разговорът става кръчмарски. Нека спрем разговора дотук, мисля че постигнахме съгласие. И да, всяка държава е терорист [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Zearendil|Златко Костадинов]] ([[Потребител беседа:Zearendil|беседа]]) 22:04, 18 февруари 2014 (UTC) ::::::: Мисля, че бях ясен, че споделям личното си мнение. Що се отнася до енциклопедичната гледна точка, Мико го е написал достатъчно добре. Относно държавите-терористи, бях сигурен, че ще отвърнете така. Това, както сам разбирате, за пореден път доказва, че подобни понятия са податливи на интерпретация в твърде широки граници. Което обаче не значи, че енциклопедиите трябва да се съобразяват с всяка възможна интерпретация (примерът с [[:en:Flat Earth Society|Flat Earth Society]] е каноничен). ;-) <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:15, 18 февруари 2014 (UTC) :::::::: Златко, аз лично никъде не съм чул или прочел Левски да е взривил някоя църква, а ти? Явният патриотизмът по време на комунизма се е наказвал я със заточение, я със затвор, я със смърт. Самата идеологоия или по скоро начина, по който комунизмът и до ден днешен се прилага, е всчико друго, но не и патриотизъм. Комунизмът цели заличаване на националното самосъзнание. --[[Потребител:Rbaleksandar|Rbaleksandar]] ([[Потребител беседа:Rbaleksandar|беседа]]) 10:42, 1 септември 2014 (UTC) Освен църква аз не съм чувал да е взривявал и джамия! Освен това говорим за борба против управлението на ДРУГ НАРОД И ДЪРЖАВА! Така, че някои хора първо да си изяснят добре понятието "тероризъм", преди да коментират. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 17:33, 24 февруари 2016 (UTC) == Съдържание == Дали не е по точно т.1.3 да бъде-Организиране на ВРО.--[[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] ([[Потребител беседа:Bulldog4eto|беседа]]) 17:02, 17 февруари 2014 (UTC) == Левски и Априлското въстание == В страницата в момента пише: : Създадената от него революционна мрежа е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание през 1876г. Доколкото съм чел по темата, това не е точно така, организацията на Левски не играе сериозна роля в подготовката на въстанието. Изглежда колегите се затрудняват да намерят източник, който не е преписан от самата Уикипедия, затова бих искал да помоля за помощ тук.--[[Потребител:Zearendil|Златко Костадинов]] ([[Потребител беседа:Zearendil|беседа]]) 13:20, 24 февруари 2016 (UTC) == СНимка == Снимката в шаблона е некъв глупав портрет. Предлагам да се замени с оригинална. --[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:51, 28 декември 2017 (UTC) :Съгласен. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:52, 28 декември 2017 (UTC) : {{done}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:37, 28 декември 2017 (UTC) == Изписването на името по стария правопис == Имаме ли някъде източник че изписването трябва да е ''Лѣвскій''? Гледайки [https://neverojatno.files.wordpress.com/2008/11/d0bfd0bed0b4d0bfd0b8d181d0b8-d0bdd0b0-d0b2d0b0d181d0b8d0bb-d0bbd0b5d0b2d181d0bad0b8.jpg подписите на Васил Левски]] по-скоро е ''Лъвскій'' или ''Левскій'' определено втората буква не е Ѣ защото тя в ръкописен вариант не се пише така. Дори в [http://jorosavov.blog.bg/photos/130776/original/dokumentalno%20nasledstvo/prilojenie7.jpg страниците от тефтерчето му] ясно се вижда че изписва буквата Ъ както в подписа, а ѣ при него има съвсем различна форма --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 09:53, 23 октомври 2018 (UTC) : „ѣ“ няма нищо общо. Старобългарската форма на думата е „львъ“, а закономерният развой на „ь“ е към „ъ“/„е“ (за разлика от „ѣ“, който се развива към „е“/„я“). „Лѣвскій“ би било производно от „ляв“, а не от „лъв“. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:52, 7 април 2020 (UTC) :: Значи настояването от анонимни IP-та че се пише с ѣ определено е вандализъм --[[User:Scroch|Скроч]] ([[Потребител беседа:Scroch|беседа]], [[Специални:Приноси/Scroch|приноси]]) 15:53, 7 април 2020 (UTC) „Правопис“ преди 79 със сигурност няма (то и след е спорно откога...). В този смисъл са възможни всякакви изписвания по източниците - това, което виждаме в подписа е с малък ер, а не с голям - каквато е и верната етимология ''Львскій''. Не съм сигурен какво требва да се напише - но не и правопис. „Обичайно изписване“ може би, което би предполагало, че мнозинството от историческите източници го използват. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:19, 25 септември 2020 (UTC) : [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8&diff=10488787&oldid=10483219 Така]? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:56, 29 септември 2020 (UTC) ::Да - така си го представях и аз.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:12, 29 септември 2020 (UTC) == Рождена дата == Поставям темата за рождената дата с оглед на [https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2021/02/History_1_21_Grigor-Boikov-Plamen-Mitev.pdf новите данни] на утвърдени учени, базиращи се на османските архиви. Въпросът е дали и как да бъде включена тази информация (за 1840 г.) на този етап? --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:26, 25 февруари 2021 (UTC) : Ако се разнасят разни дати в печата, по-добре е въпросът да се отрази в статията. Примерно: ''Традиционно се приема, че Васил Левски е роден на ..., въз основа на .... Според X коректната дата е ..., тъй като ... В печата се сочат и други дати, като ..., без ясно основание.'' --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:38, 26 февруари 2021 (UTC) Поправете датата на 1837 [[Потребител:Todor kolev81|Todor kolev81]] ([[Потребител беседа:Todor kolev81|беседа]]) 08:13, 18 юли 2021 (UTC) Гледах в понеделник История бг - първо всички беха съгласни с 1840 и аргументацията беше много убедителна. Мисля вървим към смяна. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:33, 20 февруари 2024 (UTC) :Мисля, че е време вече. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:51, 20 февруари 2024 (UTC) :: Това как се връзва с другите дати? 5-6 години изглежда доста рано за училище по това време. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:30, 8 март 2024 (UTC) kcr3syty10a05yy8svv0lfcktf0se4q 0 18387 12397890 12397354 2024-10-28T21:10:09Z 85.187.210.85 12397890 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | снимка = Party House, Sofia (by Pudelek).JPG | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[пропорционална избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = вакантно | партия_ръководител1 = предстои да разберем | дата_избиране1 = 27 октомври 2024 г. | брой_членове = 240 | структура = | парламентарни_групи = :{{color box|#0066B8}} [[ГЕРБ – СДС]] (69) :{{color box|#4000FF}} [[ПП – ДБ]] (37) :{{color box|#C1A062}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (35) :{{color box|#0065B7}} [[ДПС – Ново начало|ДПС]] (30) :{{color box|#DC0623}} [[БСП]] (20) :{{color box|}} [[Алианс за права и свободи]] (19) :{{color box|#4ABADF}} [[ИТН]] (18) :{{color box|#BE0032}} [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] (12) | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|27 октомври 2024 г.]] | седалище_адрес = [[София]], пл. „Народно събрание“ 2 | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на Народното събрание на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори == В изборите участват три вида кандидати: партии, коалиции и независими кандидати. Всеки гражданин, който има право да гласува, може да гласува за един кандидат. Съотношението на броя на действителните гласове за кандидата отнесен към общия брой на действителни гласове дава подкрепата на кандидата от гласоподавателите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в XLII НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Общо дни''' ! '''Брой депутати''' |- |'''[[Учредително събрание]]''' || 10.02.1879 – 16.04.1879 || {{възраст в дни|1879|2|10|1879|4|16}} || 231 |- |'''[[I велико народно събрание]]''' || 17.04.1879 – 26.06.1879 || {{възраст в дни|1879|4|17|1879|6|26}} || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || {{възраст в дни|1879|10|21|1879|11|24}} || 158 |- | [[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || {{възраст в дни|1880|3|23|1880|12|18}} || 172 |- |'''[[II велико народно събрание]]''' || 01.07.1881 || 1 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || {{възраст в дни|1882|12|10|1883|12|25}} || 47 / 55 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || {{възраст в дни|1884|6|27|1886|9|6}} || 195 / 286 |- |'''[[III велико народно събрание]]''' || 19.10.1886 – 03.08.1887 || {{възраст в дни|1886|10|19|1887|8|3}} || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || {{възраст в дни|1887|10|15|1889|12|17}} || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || {{възраст в дни|1890|10|15|1892|12|15}} || 276 |- |'''[[IV велико народно събрание]]''' || 03.05.1893 – 17.05.1893 || {{възраст в дни|1893|5|3|1893|5|17}} || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || {{възраст в дни|1893|10|15|1893|12|21}} || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || {{възраст в дни|1894|10|15|1896|2|4}} || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || {{възраст в дни|1896|12|1|1898|12|19}} || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || {{възраст в дни|1899|5|16|1900|11|29}} || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || {{възраст в дни|1901|2|22|1901|12|23}} || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || {{възраст в дни|1902|4|22|1903|3|31}} || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || {{възраст в дни|1903|11|2|1907|12|22}} || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || {{възраст в дни|1908|6|15|1911|2|15}} || 203 |- |'''[[V велико народно събрание]]''' || 09.06.1911 – 09.07.1911 || {{възраст в дни|1911|6|9|1911|7|9}} || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || {{възраст в дни|1911|10|15|1913|7|23}} || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || {{възраст в дни|1913|12|19|1913|12|31}} || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || {{възраст в дни|1914|3|20|1919|4|15}} || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || {{възраст в дни|1919|10|2|1920|2|20}} || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || {{възраст в дни|1920|4|15|1923|3|11}} || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || {{възраст в дни|1923|5|21|1923|6|11}} || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || {{възраст в дни|1923|12|9|1927|4|15}} || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || {{възраст в дни|1927|6|19|1931|4|18}} || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || {{възраст в дни|1931|8|20|1934|5|19}} || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || {{възраст в дни|1938|5|22|1939|4|27}} || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || {{възраст в дни|1940|2|24|1944|8|23}} || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || {{възраст в дни|1945|12|15|1946|9|28}} || 279 |- |'''[[VI велико народно събрание]]''' || 07.11.1946 – 21.10.1949 || {{възраст в дни|1946|11|7|1949|10|21}} || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || {{възраст в дни|1950|1|17|1953|11|2}} || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || {{възраст в дни|1954|1|14|1957|12|11}} || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || {{възраст в дни|1958|1|13|1961|11|4}} || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || {{възраст в дни|1962|3|15|1965|12|8}} || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || {{възраст в дни|1966|3|11|1971|5|18}} || 416 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || {{възраст в дни|1971|7|7|1976|3|9}} || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || {{възраст в дни|1976|6|15|1981|4|7}} || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || {{възраст в дни|1981|6|16|1986|3|21}} || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || {{възраст в дни|1986|6|17|1990|4|3}} || 400 |- |'''[[VII велико народно събрание]]''' || 10.07.1990 – 02.10.1991 || {{възраст в дни|1990|7|10|1991|10|2}} || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || {{възраст в дни|1991|11|4|1994|10|17}} || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || {{възраст в дни|1995|1|12|1997|2|13}} || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || {{възраст в дни|1997|5|7|2001|4|19}} || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || {{възраст в дни|2001|7|5|2005|6|17}} || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| {{възраст в дни|2005|7|11|2009|6|25}} || 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 14.03.2013|| {{възраст в дни|2009|7|14|2013|3|14}} || 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 05.08.2014|| {{възраст в дни|2013|5|21|2014|8|5}} || 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 26.01.2017|| {{възраст в дни|2014|10|27|2017|1|26}} || 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 26.03.2021|| {{възраст в дни|2017|4|19|2021|3|26}} || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 11.05.2021|| {{възраст в дни|2021|4|15|2021|5|11}} || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 15.09.2021|| {{възраст в дни|2021|7|21|2021|9|15}} || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – 01.08.2022|| {{възраст в дни|2021|12|3|2022|8|2}} || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || 19.10.2022 – 02.02.2023|| {{възраст в дни|2022|10|19|2023|2|3}} || 240 |- |[[XLIX народно събрание]] || 12.04.2023 – 18.06.2024|| {{възраст в дни|2023|4|12|2024|6|18}} || 240 |- |[[L народно събрание]] || 19.06.2024 – || {{възраст в дни|2024|6|18}} || 240 |- |[[LI народно събрание]] || || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|Звънец от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Сградата на Народното събрание (бившият [[Партиен дом]]), в която заседава Парламента през 2020 – 2021 г. и от 2023 – досега.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на [[Скупщина]]та в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. От 1 септември 2023 г. депутатите заседават в сградата на бившия [[Партиен дом]] на Ларгото. Решението за това е взето от Парламента с мнозинство. Историческата сграда на площад „Народно събрание“ е затворена за ремонт, който се планира да продължи три години (2023 – 2026). В сградата на бившата [[Българска комунистическа партия|БКП]] е проведена и последната сесия на [[XLIV народно събрание|44-тото народно събрание]] от септември 2020 до март 2021 г. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050624002434/http://www.parliament.bg/ |date=2005-06-24 }} * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150912114454/http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m |date=2015-09-12 }} * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326032246/http://parliament.bg/bg/plenaryst |date=2015-03-26 }} {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] o6tu28052mkcjg10pujpacxgw2dk3qh 0 18426 12398285 12369252 2024-10-29T10:17:34Z 2A01:5A8:575:24F1:0:0:12B6:BA8 Истинското основаване на Нефтохимик е през 1962 12398285 wikitext text/x-wiki {{друго значение||автентичният клуб, прекратил съществуването си|ПФК Нафтекс (Бургас)}} {{към пояснение|Нефтохимик|Нефтохимик (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = „Нефтохимик 1962“ | герб = [[Файл:Neftochimic emblem.jpg|150п]] | прозвище = ''Шейховете'',<br>''Нафта'',<br>''Зелените'' | основан = {{Стартова дата и възраст|1962|05|20}} | страна = {{флагче с име|България}} | стадион = „[[Лазур (стадион)|Ефбет Арена]]“ | капацитет = 18 037 | собственик = {{Флагче|България}} Анелия Златкова | президент = {{Флагче|България}} Пламен Николов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Станислав Жеков]] | първенство = – | сезон = 2021/22 | място = [[Втора лига]], '''20-о''' ''/Изваден/'' | спонсор = Мастерхаус<br>[[Ефбет]] | екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Uhlsport]] | pattern_la1 = _uhlsportstram19ggf | pattern_b1 = _uhlsportstram19ggf | pattern_ra1 = _uhlsportstram19ggf | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 095228 | body1 = 095228 | rightarm1 = 095228 | shorts1 = 000000 | socks1 = 095228 | pattern_la2 = _uhlsportstram19yb | pattern_b2 = _uhlsportstram19yb | pattern_ra2 = _uhlsportstram19yb | pattern_sh2 = | leftarm2 = F7FF3C | body2 = F7FF3C | rightarm2 = F7FF3C | shorts2 = F7FF3C | socks2 = F7FF3C }} '''„Нефтохимик“''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от град [[Бургас]], последно участник във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. Играе домакинските си срещи на стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“ в [[Бургас]]. Цветовете на клуба са зелено, черно и бяло. == История == === Възраждане на „Нефтохимик“ (2009 – 2014) === След като автентичният футболен клуб, носил имената Строител, Нефтохимик и последно [[Нафтекс (Бургас)]], прекратява съществуването си след края на сезон 2008/09, на 7 юли 2009 г. клубни легенди обявяват, че Нефтохимик ще продължи да съществува.<ref>{{cite web|url=https://topsport.bg/bg-football/legendi-vazrazhdat-neftohimik.html|title=Легенди възраждат Нефтохимик|publisher=topsport.bg|date=7 юли 2009 г.}}</ref> За целта малкият бургаски отбор „Атлетик“ (основан 2007 г.) променя името си на „Нефтохимик 1986“, а [[Митко Събев]] прехвърля на клуба всички нематериални активи.<ref>{{cite web|url=http://topsport.ibox.bg/news/id_1233065506 |title=Събев прехвърлил всички активи на бъдещия Нефтохимик|publisher=topsport.bg |date=7 юли 2009 г.}}</ref> През сезон 2009/10 отборът участва в [[Трета аматьорска футболна лига|Югоизточната В група]], където завършва на 3-то място. Отборът домакинства на стадион „Червено знаме“ в квартал [[Долно Езерово]] в [[Бургас]], тъй като клубният му стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“ е използван от [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец]] на Събев. През сезон 2010/11 Нефтохимик завършва на 2-ро място в групата след [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. Бургазлии се класират за бараж срещу [[ФК Септември 98 (Тервел)|Септември (Тервел)]], който печелят с 1:0 и се завръщат в Б група. Освен това печелят [[Купа на Аматьорската футболна лига|Купата на аматьорската футболна лига]] като във финала побеждават с 5:4 след дузпи (2:2 след продължения) [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През сезон [[Б футболна група 2012/13|2012/13]] отборът завършва на 1-во място в Б група и отново придобива елитен статут след 7-годишна пауза. Не успява обаче да се задържи в А група. През сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]] бургазлии финишират на 12-о място от 14 отбора и изпадат. На 27 юни 2014 г. поради тежки финансови задължения клубът отново е разформирован.<ref>{{cite web|url=http://neftochimic.gong.bg/bg-football/b-grupa/razformirovaha-neftohimik-285233 |title=Разформироваха Нефтохимик |publisher=gong.bg |date=27 юни 2014 г.}}</ref> Всички футболисти на тима са освободени. === Сливане с ПФК Бургас и завръщане в елита (2015 – сега) === {{основна|ПФК Бургас}} През юли 2014 г. Нефтохимик е пререгистриран като сдружение с нестопанска цел (СНЦ) и възкръсва за трети път в своята история (след 1981 г. и 2009 г.). Стартира сезон 2014/15 от най-ниското ниво – Б областна група. През януари 2015 г. е съобщено, че [[ПФК Бургас]] (бивш Мастер Бургас), който участва в Б група от новият сезон 2015/16 ще носи името Нефтохимик.<ref>{{cite web|url=https://topsport.bg/bg-football/neftohimik-i-pfk-burgas-se-obedinyavat.html |title=Нефтохимик и ПФК Бургас се обединяват |publisher=topsport.bg |date=7 януари 2015 г.}}</ref> Клубът доиграва сезона с името ПФК Бургас, но вече със зелено-бели клубни цветове, а СНЦ Нефтохимик доиграва сезона в областната група.<ref>{{Cite web|url=http://sport.burgas24.bg/563237.html|publisher=burgas24.bg|title=Официално: Обединеният ПФК Нефтохимик 1962 е факт!|date=13 юни 2015 г.}}</ref> [[Файл:Neftohimik2016-2017.jpg|мини|238x238пкс|Нефтохимик, сезон 2016/17]] На 11 юни 2015 г. ПФК Бургас променя идентичността си и е преименуван на Нефтохимик 1962. На 21 юни 2015 в клуба се влива СНЦ ФК Нефтохимик Бургас 1962 от областната група.<ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2015-2016/b-grupa.html „Б“ Футболна група 2015/16]</ref> През лятото на 2016 г. клубът е поканен да се включи в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] и приема поканата. През сезон [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] завършва на 12-о място, което отрежда на бургазлии да играят бараж за оставане с [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]]. Мачът е загубен с 0:1 и отборът изпада във Втора лига. Междувременно на 30 септември 2017 г. към клубът се влива аматьорският ФК Локомотив (Бургас), като детско-юношеската школа на Локомотив става част от тази на Нефтохимик, а обединилите се отбори ще се състезават под името и с цветовете на Нефтохимик.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/neftohimik-i-lokomotiv-se-obediniha-2052167 Нефтохимик и Локомотив се обединиха]</ref> Пропадането на клуба продължава и през сезон 2017/18. В хода на кампанията са постигнати само две победи, което води до свличане в аматьорската Трета лига. Клубът престоява само един сезон извън професионалния футбол. През 2018/19 завършва безапелационно на 1-во място в Югоизточната Трета лига. През 2019/20 бургазлии са сред водещите отбори във втория ешелон, финиширайки на 5-о място в класирането. == Наименования == * Нефтохимик 1986 (2009 – 2011) * Нефтохимик 1962 (от 2011 г.) == Успехи == ; [[Втора професионална футболна лига|Б група]] * '''Шампион''': [[Б футболна група 2012/13|2012/13]] ; [[Купа на Аматьорската футболна лига]] * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] '''Носител''': 2010/11<ref>{{cite web |url=http://football24.bg/novina/51383-neftohimik-vze-kupata-na-afl-sled-unikalna-drama-i-duzpi-sreshtu-spartak-vn |title=Нефтохимик взе Купата на АФЛ след уникална драма и дузпи срещу Спартак (Вн) &#124; Футбол 24 |publisher=Football24.bg |date=19 май 2011 |accessdate=12 декември 2018 |архив_дата=2011-05-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110521190908/http://football24.bg/novina/51383-neftohimik-vze-kupata-na-afl-sled-unikalna-drama-i-duzpi-sreshtu-spartak-vn }}</ref> == Класирания по сезони == {| class="wikitable" |- style="text-align:center; background:silver;" | '''Сезон''' | '''Име''' | '''Група''' | '''Място''' | '''Нац. Купа''' |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2009 – 10 | Нефтохимик 1986 | В Група | 3 | Областни квалификации |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2010 – 11 | Нефтохимик 1986 | В Група | 2 | Областни квалификации |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2011 – 12 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 3 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2012 – 13 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 1 | 1/8 финал |- style="text-align:center; background:#d98719;" | 2013 – 14 | Нефтохимик 1962 | A Група | 12 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2014 – 15 | Нефтохимик 1962 | Б ОФГ | 1 | - |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2015 – 16 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 12 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#d98719;" | 2016 – 17 | Нефтохимик 1962 | Първа лига | 12 | 1/8 финал |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2017 – 18 | Нефтохимик 1962 | Втора лига | 16 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2018 – 19 | Нефтохимик 1962 | Трета Лига | 1 | - |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2019 – 20 | Нефтохимик 1962 | Втора Лига | 5 | 1/16 финал |} == Стадион == [[Файл:Stadion Černomoreca - panoramio.jpg|мини|дясно|250px|стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“]] Нефтохимик играе домакинските си срещи на стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“ в квартал [[Лазур]] в [[Бургас]]. Съоръжението е с електрическо осветление и капацитет от 18 037 места. Стадионът е построен през 1967 г., а през 1997 г. е основно реконструиран. Официалното му откриване след реконструкцията е на 13 април 1997 г. Северната и южната трибуни са покрити с козирки, под които са разположени 10 000 седалки. Размерите на игрището са 116 х 78 метра. До 2002 г. стадионът се казва „Нефтохимик“, а след това – „Нафтекс“. През 2006 г. е преименуван на „Лазур“. През 2019 г. е преименуван на „Ефбет Арена“, във връзка с договор с [[Ефбет]], компанията ще плаща наемът на стадиона за 5 години и ще подпомага финансово отбора чрез реклама, а в замяна съоръжението е прекръстено на нейно име. Съоръжението е Категория 3 звезди на УЕФА и на него могат да се играят мачове от Европейските клубни турнири. == Настоящ състав == {{актуализация}} ''Към 1 ноември 2020 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- |{{0}}1||{{Флагче|България}} [[Пламен Колев]] |- |33||{{Флагче|България}} [[Петър Иванов (футболист, р. 1999)|Петър Иванов]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3||{{Флагче|България}} [[Тодор Петков (футболист)|Тодор Петков]] |- |{{0}}4||{{Флагче|България}} [[Али Ахмед]] |- |{{0}}6||{{Флагче|България}} [[Цветан Чахов]] |- |14||{{Флагче|България}} [[Вълчан Чанев]] |- |15||{{Флагче|България}} Никола Борисов |- |27||{{Флагче|България}} [[Николай Костов (футболист)|Николай Костов]] |- |32||{{Флагче|България}} [[Димитър Балинов]] |- |92||{{Флагче|България}} [[Галин Ташев]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- |{{0}}7||{{Флагче|България}} [[Симеон Вешев]] |- |{{0}}8||{{Флагче|България}} [[Благовест Данчев]] |- |11||{{Флагче|България}} [[Живко Жеков]] |- |18||{{Флагче|България}} [[Илиян Йорданов]] |- |19||{{Флагче|България}} [[Марио Йорданов]] |- |20||{{Флагче|България}} [[Даниел Иванов (футболист)|Даниел Иванов]] |- |21||{{Флагче|България}} [[Цветан Филипов]] {{капитан}} |- |22||{{Флагче|България}} [[Цветомир Цонков]] |- |71||{{Флагче|България}} [[Иван Винков]] |- |77||{{Флагче|България}} [[Даниел Василев]] |- |99||{{Флагче|България}} [[Галин Димов]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9||{{Флагче|България}} [[Виктор Янев]] |- |10||{{Флагче|България}} [[Октай Юсеин]] |} {{clear}} == Треньори на клуба == {| class="wikitable" align=left |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Стойчев (треньор)|Димитър Стойчев]]||юли 2009||август 2010 |- |{{Флагче|България}} [[Ганчо Евтимов]]||август 2010||януари 2011 |- |{{Флагче|България}} [[Благомир Митрев]]||януари 2011||юни 2011 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Стойчев (треньор)|Димитър Стойчев]]||юни 2011||октомври 2011 |- |{{Флагче|България}} [[Ангел Стойков]]||октомври 2011||юни 2012 |- |{{Флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||юни 2012||април 2013 |- |{{Флагче|България}} [[Антон Спасов]]||април 2013||октомври 2013 |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]]||октомври 2013||декември 2013 |- |{{Флагче|България}} [[Златко Янков]]||февруари 2014||юни 2014 |- |{{Флагче|България}} [[Радостин Кишишев]]||април 2015||август 2015 |- |} {| class="wikitable" align=right |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]]||август 2015||септември 2015 |- |{{Флагче|България}} [[Диян Петков]]||септември 2015||май 2016 |- |{{Флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||май 2016||септември 2016 |- |{{Флагче|България}} [[Христо Янев]]||септември 2016||май 2017 |- |{{Флагче|България}} [[Николай Кръстев (футболист, р. 1979)|Николай Кръстев]]||юни 2017||октомври 2017 |- |{{Флагче|България}} [[Благомир Митрев]]||октомври 2017||януари 2018 |- |{{Флагче|България}} [[Диян Петков]]||януари 2018||юни 2020 |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||юни 2020||октомври 2020 |- |{{Флагче|България}} [[Николай Кръстев (футболист, р. 1979)|Николай Кръстев]]||октомври 2020||декември 2020 |- |{{Флагче|България}} [[Диян Дончев]]||декември 2020||октомври 2021 |- |{{Флагче|България}} [[Владимир Иванов – Фугата|Владимир Иванов]]||октомври 2021|| |- |} {{clear}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.neftochimic.com/ Официален сайт] [[Категория:ПФК Нефтохимик (Бургас)| ]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] 5icoaobzl6uqxz08oloxh2gjldq4zgg 12398292 12398285 2024-10-29T10:22:02Z Iliev 47135 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:575:24F1:0:0:12B6:BA8|редакции на 2A01:5A8:575:24F1:0:0:12B6:BA8]] ([[User talk:2A01:5A8:575:24F1:0:0:12B6:BA8|б.]]): има дискусия на беседата на статията; не трябва да се променя без да се постигне консенсус 12369252 wikitext text/x-wiki {{друго значение||автентичният клуб, прекратил съществуването си|ПФК Нафтекс (Бургас)}} {{към пояснение|Нефтохимик|Нефтохимик (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = „Нефтохимик 1962“ | герб = [[Файл:Neftochimic emblem.jpg|150п]] | прозвище = ''Шейховете'',<br>''Нафта'',<br>''Зелените'' | основан = {{Стартова дата и възраст|2015|06|21}} | страна = {{флагче с име|България}} | стадион = „[[Лазур (стадион)|Ефбет Арена]]“ | капацитет = 18 037 | собственик = {{Флагче|България}} Анелия Златкова | президент = {{Флагче|България}} Пламен Николов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Станислав Жеков]] | първенство = – | сезон = 2021/22 | място = [[Втора лига]], '''20-о''' ''/Изваден/'' | спонсор = Мастерхаус<br>[[Ефбет]] | екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Uhlsport]] | pattern_la1 = _uhlsportstram19ggf | pattern_b1 = _uhlsportstram19ggf | pattern_ra1 = _uhlsportstram19ggf | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 095228 | body1 = 095228 | rightarm1 = 095228 | shorts1 = 000000 | socks1 = 095228 | pattern_la2 = _uhlsportstram19yb | pattern_b2 = _uhlsportstram19yb | pattern_ra2 = _uhlsportstram19yb | pattern_sh2 = | leftarm2 = F7FF3C | body2 = F7FF3C | rightarm2 = F7FF3C | shorts2 = F7FF3C | socks2 = F7FF3C }} '''„Нефтохимик“''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от град [[Бургас]], последно участник във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. Играе домакинските си срещи на стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“ в [[Бургас]]. Цветовете на клуба са зелено, черно и бяло. == История == === Възраждане на „Нефтохимик“ (2009 – 2014) === След като автентичният футболен клуб, носил имената Строител, Нефтохимик и последно [[Нафтекс (Бургас)]], прекратява съществуването си след края на сезон 2008/09, на 7 юли 2009 г. клубни легенди обявяват, че Нефтохимик ще продължи да съществува.<ref>{{cite web|url=https://topsport.bg/bg-football/legendi-vazrazhdat-neftohimik.html|title=Легенди възраждат Нефтохимик|publisher=topsport.bg|date=7 юли 2009 г.}}</ref> За целта малкият бургаски отбор „Атлетик“ (основан 2007 г.) променя името си на „Нефтохимик 1986“, а [[Митко Събев]] прехвърля на клуба всички нематериални активи.<ref>{{cite web|url=http://topsport.ibox.bg/news/id_1233065506 |title=Събев прехвърлил всички активи на бъдещия Нефтохимик|publisher=topsport.bg |date=7 юли 2009 г.}}</ref> През сезон 2009/10 отборът участва в [[Трета аматьорска футболна лига|Югоизточната В група]], където завършва на 3-то място. Отборът домакинства на стадион „Червено знаме“ в квартал [[Долно Езерово]] в [[Бургас]], тъй като клубният му стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“ е използван от [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец]] на Събев. През сезон 2010/11 Нефтохимик завършва на 2-ро място в групата след [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. Бургазлии се класират за бараж срещу [[ФК Септември 98 (Тервел)|Септември (Тервел)]], който печелят с 1:0 и се завръщат в Б група. Освен това печелят [[Купа на Аматьорската футболна лига|Купата на аматьорската футболна лига]] като във финала побеждават с 5:4 след дузпи (2:2 след продължения) [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През сезон [[Б футболна група 2012/13|2012/13]] отборът завършва на 1-во място в Б група и отново придобива елитен статут след 7-годишна пауза. Не успява обаче да се задържи в А група. През сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]] бургазлии финишират на 12-о място от 14 отбора и изпадат. На 27 юни 2014 г. поради тежки финансови задължения клубът отново е разформирован.<ref>{{cite web|url=http://neftochimic.gong.bg/bg-football/b-grupa/razformirovaha-neftohimik-285233 |title=Разформироваха Нефтохимик |publisher=gong.bg |date=27 юни 2014 г.}}</ref> Всички футболисти на тима са освободени. === Сливане с ПФК Бургас и завръщане в елита (2015 – сега) === {{основна|ПФК Бургас}} През юли 2014 г. Нефтохимик е пререгистриран като сдружение с нестопанска цел (СНЦ) и възкръсва за трети път в своята история (след 1981 г. и 2009 г.). Стартира сезон 2014/15 от най-ниското ниво – Б областна група. През януари 2015 г. е съобщено, че [[ПФК Бургас]] (бивш Мастер Бургас), който участва в Б група от новият сезон 2015/16 ще носи името Нефтохимик.<ref>{{cite web|url=https://topsport.bg/bg-football/neftohimik-i-pfk-burgas-se-obedinyavat.html |title=Нефтохимик и ПФК Бургас се обединяват |publisher=topsport.bg |date=7 януари 2015 г.}}</ref> Клубът доиграва сезона с името ПФК Бургас, но вече със зелено-бели клубни цветове, а СНЦ Нефтохимик доиграва сезона в областната група.<ref>{{Cite web|url=http://sport.burgas24.bg/563237.html|publisher=burgas24.bg|title=Официално: Обединеният ПФК Нефтохимик 1962 е факт!|date=13 юни 2015 г.}}</ref> [[Файл:Neftohimik2016-2017.jpg|мини|238x238пкс|Нефтохимик, сезон 2016/17]] На 11 юни 2015 г. ПФК Бургас променя идентичността си и е преименуван на Нефтохимик 1962. На 21 юни 2015 в клуба се влива СНЦ ФК Нефтохимик Бургас 1962 от областната група.<ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2015-2016/b-grupa.html „Б“ Футболна група 2015/16]</ref> През лятото на 2016 г. клубът е поканен да се включи в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] и приема поканата. През сезон [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] завършва на 12-о място, което отрежда на бургазлии да играят бараж за оставане с [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]]. Мачът е загубен с 0:1 и отборът изпада във Втора лига. Междувременно на 30 септември 2017 г. към клубът се влива аматьорският ФК Локомотив (Бургас), като детско-юношеската школа на Локомотив става част от тази на Нефтохимик, а обединилите се отбори ще се състезават под името и с цветовете на Нефтохимик.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/neftohimik-i-lokomotiv-se-obediniha-2052167 Нефтохимик и Локомотив се обединиха]</ref> Пропадането на клуба продължава и през сезон 2017/18. В хода на кампанията са постигнати само две победи, което води до свличане в аматьорската Трета лига. Клубът престоява само един сезон извън професионалния футбол. През 2018/19 завършва безапелационно на 1-во място в Югоизточната Трета лига. През 2019/20 бургазлии са сред водещите отбори във втория ешелон, финиширайки на 5-о място в класирането. == Наименования == * Нефтохимик 1986 (2009 – 2011) * Нефтохимик 1962 (от 2011 г.) == Успехи == ; [[Втора професионална футболна лига|Б група]] * '''Шампион''': [[Б футболна група 2012/13|2012/13]] ; [[Купа на Аматьорската футболна лига]] * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] '''Носител''': 2010/11<ref>{{cite web |url=http://football24.bg/novina/51383-neftohimik-vze-kupata-na-afl-sled-unikalna-drama-i-duzpi-sreshtu-spartak-vn |title=Нефтохимик взе Купата на АФЛ след уникална драма и дузпи срещу Спартак (Вн) &#124; Футбол 24 |publisher=Football24.bg |date=19 май 2011 |accessdate=12 декември 2018 |архив_дата=2011-05-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110521190908/http://football24.bg/novina/51383-neftohimik-vze-kupata-na-afl-sled-unikalna-drama-i-duzpi-sreshtu-spartak-vn }}</ref> == Класирания по сезони == {| class="wikitable" |- style="text-align:center; background:silver;" | '''Сезон''' | '''Име''' | '''Група''' | '''Място''' | '''Нац. Купа''' |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2009 – 10 | Нефтохимик 1986 | В Група | 3 | Областни квалификации |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2010 – 11 | Нефтохимик 1986 | В Група | 2 | Областни квалификации |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2011 – 12 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 3 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2012 – 13 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 1 | 1/8 финал |- style="text-align:center; background:#d98719;" | 2013 – 14 | Нефтохимик 1962 | A Група | 12 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2014 – 15 | Нефтохимик 1962 | Б ОФГ | 1 | - |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2015 – 16 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 12 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#d98719;" | 2016 – 17 | Нефтохимик 1962 | Първа лига | 12 | 1/8 финал |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2017 – 18 | Нефтохимик 1962 | Втора лига | 16 | 1/16 финал |- style="text-align:center; background:#b0e0e6;" | 2018 – 19 | Нефтохимик 1962 | Трета Лига | 1 | - |- style="text-align:center; background:#d9d919;" | 2019 – 20 | Нефтохимик 1962 | Втора Лига | 5 | 1/16 финал |} == Стадион == [[Файл:Stadion Černomoreca - panoramio.jpg|мини|дясно|250px|стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“]] Нефтохимик играе домакинските си срещи на стадион „[[Лазур (стадион)|Лазур]]“ в квартал [[Лазур]] в [[Бургас]]. Съоръжението е с електрическо осветление и капацитет от 18 037 места. Стадионът е построен през 1967 г., а през 1997 г. е основно реконструиран. Официалното му откриване след реконструкцията е на 13 април 1997 г. Северната и южната трибуни са покрити с козирки, под които са разположени 10 000 седалки. Размерите на игрището са 116 х 78 метра. До 2002 г. стадионът се казва „Нефтохимик“, а след това – „Нафтекс“. През 2006 г. е преименуван на „Лазур“. През 2019 г. е преименуван на „Ефбет Арена“, във връзка с договор с [[Ефбет]], компанията ще плаща наемът на стадиона за 5 години и ще подпомага финансово отбора чрез реклама, а в замяна съоръжението е прекръстено на нейно име. Съоръжението е Категория 3 звезди на УЕФА и на него могат да се играят мачове от Европейските клубни турнири. == Настоящ състав == {{актуализация}} ''Към 1 ноември 2020 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- |{{0}}1||{{Флагче|България}} [[Пламен Колев]] |- |33||{{Флагче|България}} [[Петър Иванов (футболист, р. 1999)|Петър Иванов]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3||{{Флагче|България}} [[Тодор Петков (футболист)|Тодор Петков]] |- |{{0}}4||{{Флагче|България}} [[Али Ахмед]] |- |{{0}}6||{{Флагче|България}} [[Цветан Чахов]] |- |14||{{Флагче|България}} [[Вълчан Чанев]] |- |15||{{Флагче|България}} Никола Борисов |- |27||{{Флагче|България}} [[Николай Костов (футболист)|Николай Костов]] |- |32||{{Флагче|България}} [[Димитър Балинов]] |- |92||{{Флагче|България}} [[Галин Ташев]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- |{{0}}7||{{Флагче|България}} [[Симеон Вешев]] |- |{{0}}8||{{Флагче|България}} [[Благовест Данчев]] |- |11||{{Флагче|България}} [[Живко Жеков]] |- |18||{{Флагче|България}} [[Илиян Йорданов]] |- |19||{{Флагче|България}} [[Марио Йорданов]] |- |20||{{Флагче|България}} [[Даниел Иванов (футболист)|Даниел Иванов]] |- |21||{{Флагче|България}} [[Цветан Филипов]] {{капитан}} |- |22||{{Флагче|България}} [[Цветомир Цонков]] |- |71||{{Флагче|България}} [[Иван Винков]] |- |77||{{Флагче|България}} [[Даниел Василев]] |- |99||{{Флагче|България}} [[Галин Димов]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#060;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9||{{Флагче|България}} [[Виктор Янев]] |- |10||{{Флагче|България}} [[Октай Юсеин]] |} {{clear}} == Треньори на клуба == {| class="wikitable" align=left |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Стойчев (треньор)|Димитър Стойчев]]||юли 2009||август 2010 |- |{{Флагче|България}} [[Ганчо Евтимов]]||август 2010||януари 2011 |- |{{Флагче|България}} [[Благомир Митрев]]||януари 2011||юни 2011 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Стойчев (треньор)|Димитър Стойчев]]||юни 2011||октомври 2011 |- |{{Флагче|България}} [[Ангел Стойков]]||октомври 2011||юни 2012 |- |{{Флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||юни 2012||април 2013 |- |{{Флагче|България}} [[Антон Спасов]]||април 2013||октомври 2013 |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]]||октомври 2013||декември 2013 |- |{{Флагче|България}} [[Златко Янков]]||февруари 2014||юни 2014 |- |{{Флагче|България}} [[Радостин Кишишев]]||април 2015||август 2015 |- |} {| class="wikitable" align=right |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]]||август 2015||септември 2015 |- |{{Флагче|България}} [[Диян Петков]]||септември 2015||май 2016 |- |{{Флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||май 2016||септември 2016 |- |{{Флагче|България}} [[Христо Янев]]||септември 2016||май 2017 |- |{{Флагче|България}} [[Николай Кръстев (футболист, р. 1979)|Николай Кръстев]]||юни 2017||октомври 2017 |- |{{Флагче|България}} [[Благомир Митрев]]||октомври 2017||януари 2018 |- |{{Флагче|България}} [[Диян Петков]]||януари 2018||юни 2020 |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||юни 2020||октомври 2020 |- |{{Флагче|България}} [[Николай Кръстев (футболист, р. 1979)|Николай Кръстев]]||октомври 2020||декември 2020 |- |{{Флагче|България}} [[Диян Дончев]]||декември 2020||октомври 2021 |- |{{Флагче|България}} [[Владимир Иванов – Фугата|Владимир Иванов]]||октомври 2021|| |- |} {{clear}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.neftochimic.com/ Официален сайт] [[Категория:ПФК Нефтохимик (Бургас)| ]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] tobmo0kutvanjup9rng15i8mhdaq9um 0 18438 12398302 12392472 2024-10-29T10:29:21Z 2A01:5A8:303:2DEB:28ED:DE3B:52E1:F80D Точни 12398302 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Личност | категория = политик | описание = български и съветски политик | роден-място = {{флагче|България}} [[Ковачевци (Област Перник)|Ковачевци]], [[Княжество България]] | починал-място = {{флагче|СССР|1949}} [[Барвиха]], [[СССР]] | националност = {{флагче с име|България}}<br>{{флагче с име|СССР|1949}} | още = {{Депутат-България|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|26о=1|6в=1}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[печатар]], [[синдикалист]] | партия = [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]] (1902 – 1903)<br>[[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|БРСДП (т.с.)]] (1903 – 1919)<br>[[Българска комунистическа партия|БКП]] (1919 – 1949) | убеждения = [[комунизъм]] | постове1 = 1-ви [[генерален секретар на ЦК на БКП]] | години1 = 27 декември 1948 – 2 юли 1949 | постове2 = Генерален секретар на [[Изпълнителен комитет на Комунистическия интернационал|ИККИ]] | години2 = 1935 – 15 май 1943 | постове3 = Ръководител на Международния отдел на [[ЦК на КПСС|ЦК на ВКП (б)]] | години3 = 27 декември 1943 – 29 декември 1945 | постове4 = 32-ри [[министър-председател на България]] | години4 = 22 ноември 1946 – 2 юли 1949 }} | баща = Димитър Тренчев | майка = Парашкева Досева | братя-сестри = Магдалина Димитрова (1884 – 1971)<br>Никола Димитров (1887 – 1916)<br>Тодор Димитров (1889 – 1925)<br>Костадин Димитров (1892 – 1912)<br>[[Елена Димитрова]] (1902 – 1974)<br>Любен Димитров<br>Борис Димитров | брак = [[Люба Ивошевич]] (1906 – 1933)<br>Роза Флайшман (1934 – 1949) | деца = Димитър Димитров<br>Фаина Димитрова<br>[[Бойко Димитров (политик)|Бойко Димитров]] }} '''Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов'''{{refn|group=б.|Рожденото му име е Георги Димитров Михайлов,{{hrf|Научноинформационен център „Българска енциклопедия“|2012|1751}} но както и други българи той става известен с първото и бащиното си име. Тази практика е непозната в Русия, затова в официалните му съветски документи бащиното и фамилното име са разменени и той е наричан Георгий Михайлович Димитров.{{hrf|Фосколо|2013|11}}{{hrf|biogr.ru|2011}}}}" Гошо тарабата" е [[България|български]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[политик]], ръководител на [[Българската комунистическа партия]] (БКП) и председател на [[Коминтерн]]а.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 440 – 441.</ref> Димитров е роден през 1882 година в радомирското село [[Ковачевци (област Перник)|Ковачевци]] в семейство на бежанци от [[Македония (област)|Македония]], но израства в [[София]]. Завършва само начално образование и започва работа в [[полиграфия|печатарската промишленост]], но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след [[Първа световна война|Първата световна война]] е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП. През 1923 година Георги Димитров ръководи [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]], след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в [[Москва]], [[Виена]] и [[Берлин]]. През 1933 година е сред обвиняемите в показния [[Лайпцигски процес]], организиран от налагащия се [[Националсоциализъм|националсоциалистически]] режим в [[Германия]]. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение. Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в [[Съветския съюз]], където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор [[Йосиф Сталин]], играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение. Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] режим в страната, като от 1946 година е [[министър-председател на България|министър-председател]]. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен [[култ към личността]], запазил се и след неговата смърт. Дава началото на [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизацията в Пиринска Македония]]. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“ край Москва. == Биография == === Произход и ранни години === Георги Димитров е роден на 30 юни (18 юни [[стар стил]]) 1882 година в село [[Ковачевци (област Перник)|Ковачевци]], Радомирско.{{hrf|Ташев|1999|155 – 156}} Той е първото дете в семейството на Димитър Тренчев (1851 – 1913) от [[Разлог|Мехомия]] и Парашкева Досева (1861 – 1944) от село [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко,{{hrf|Фосколо|2013|11}} а според други източници от [[Банско]].{{hrf|Радонова|2010}} Двамата са [[бежанец|бежанци]], преминали в [[Княжество България]] около [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] през 1878 – 1879 година. Семейството на Димитров е [[Протестантство|протестантско]], като майка му остава силно религиозна през целия си живот.{{hrf|mediapool.bg|2007}}{{hrf|Фосколо|2013|12}} След Георги Димитров в семейството се раждат още седем деца.{{hrf|Фосколо|2013|18}} Най-голямата му сестра е Магдалина Димитрова (1884 – 1971), синдикална активистка,{{hrf|Фосколо|2013|18}} която се жени за печатаря Стефан Баръмов, а синът им Любчо Баръмов е убит през 1944 година като партизанин. Никола Димитров (1887 – 1916) заминава през 1905 година в Русия, през 1908 година е арестуван в нелегална печатница в [[Одеса]] и заточен в [[Сибир]], където умира.{{hrf|Фосколо|2013|18}} [[Тодор Димитров (комунист)|Тодор Димитров]] (1889 – 1925) е комунистически активист,{{hrf|Фосколо|2013|18}} женен за сестрата на поета [[Христо Смирненски]] [[Надежда Измирлиева]], който е убит по време на [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]]. Костадин Димитров (1892 – 1912) е печатар и профсъюзен активист, но загива млад на фронта през [[Балканска война|Балканската война]].{{hrf|Фосколо|2013|18}} [[Елена Димитрова]] (1903 – 1974) е комунистическа функционерка, женена за [[Вълко Червенков]], който наследява Георги Димитров начело на тоталитарния режим в България.{{hrf|Фосколо|2013|18}} Другите двама братя на Димитров не са обществено активни и сведенията за тях са ограничени. За Любен Димитров (?) е запазен полицейски доклад, предаден на брат му като министър-председател през 1948 година, в който е описан като джебчия, трафикант и измамник.{{hrf|Фосколо|2013|18}} Борис Димитров (?) завършва техникум по електротехника и е собственик на малка фабрика за бойлери. Година след раждането на Георги Димитров семейството се премества в [[Радомир]], където баща му може да упражнява занаята си на калпакчия. През 1886 година отново се местят в [[София]] и бащата открива собствена работилница. Първите две години семейството живее на ъгъла на улиците „[[Княз Борис I (улица в София)|Княз Борис I]]“ и „[[Солунска (улица в София)|Солунска]]“, след което получават един от раздаваните на бежанците общински терени в [[Ючбунар]] и строят къщата на улица „[[Опълченска (улица в София)|Опълченска]]“ № 66, която при комунистическия режим е превърната в музей.{{hrf|Фосколо|2013|11 – 12}} В Ючбунар Георги Димитров е записан в местното общинско училище, което посещава в продължение на четири години. Майка му се опитва да го насочи към духовническа кариера и от 1892 година той посещава и протестантско неделно училище. През 1894 година 12-годишният Димитров напуска училище и през есента става чирак словослагател в печатницата на Никола Пиперов. През ноември става член на току-що основания първи български [[профсъюз]] – [[Централен работнически печатарски синдикат|Централния работнически печатарски синдикат]] (ЦРПС), организиран от [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП). През януари 1895 година участва активно в стачка на чираците в 13 софийски печатници и според официалните му биографии е избран за председател на стачния комитет.{{hrf|Фосколо|2013|12 – 13}} През този период се появяват и първите публикации на Димитров. През 1896 година, след като е изгонен от евангелисткото неделно училище, той пише анонимната сатирична брошура „Кукуригу“ с нападки срещу протестантските духовници. През следващата година в профсъюзния вестник „Печатарски работник“ излиза първата му подписана статия, а през 1898 година публикува брошурата „Синдикалната организация в услуга на пролетариата“.{{hrf|Фосколо|2013|13}} В същата 1898 година Георги Димитров се опитва да премахне част от статия на министър-председателя [[Васил Радославов]], посветена на [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|Първомайската манифестация]] на социалистите, която трябва да бъде отпечатана в печатницата, в която работи. По-късно, когато Димитров е народен представител, този инцидент става повод за иронични забележки на Радославов за неговото отношение към [[цензура]]та.{{hrf|Фосколо|2013|13}} === Профсъюзен деятел === [[Файл:Georgi Dimitrov 1904 Foto Alexandar Vladikov.jpg|мини|ляво|upright|Георги Димитров през 1904 г. Фотография на Александър Владиков]] През 1899 година Георги Димитров е назначен за библиотекар на софийската организация на ЦРПС, а през 1901 година е избран за неин секретар-касиер.{{hrf|Фосколо|2013|13}} През 1902 година става член на БРСДП.{{hrf|Ташев|1999|155 – 156}} В началото на 1903 година губи работата си в София и със съдействието на свои познати е назначен в [[печатница]]та на протестантския [[Американски колеж в София|Американски колеж]] в [[Самоков]].{{hrf|Фосколо|2013|13 – 14}} След разцеплението на БРСДП на русенския конгрес на 6 юли 1903 година се ориентира към [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|тесните социалисти]] (БРСДП (т.с.)) около [[Димитър Благоев]]. По това време той е един от само 53-та тесни социалисти в софийската партийна организация.{{hrf|Фосколо|2013|27}} В Самоков той организира няколко социалистически групи в местни училища, включително в Американския колеж, за което е уволнен през лятото на 1904 година.{{hrf|Фосколо|2013|14}} На 12 юли 1904 година, веднага след връщането си в София, Димитров участва в учредителния конгрес на създадения от БРСДП (т.с.) като обединение на няколко браншови профсъюза [[Общ работнически синдикален съюз]] (ОРСС). Не е изяснено с какво се занимава през последвалата година, но през август 1905 година е назначен на работа в ОРСС като деловодител на неговия Синдикален комитет. През следващите години той пътува непрекъснато из цялата страна, опитвайки се да разшири организацията на профсъюза. През лятото на 1906 година ръководи 35-дневната [[Пернишки стачки|стачка]] в „[[Мини-Перник]]“, смятана за първата масова и успешна стачна акция на българските профсъюзи, като по този повод на 4 юли е арестуван и принудително върнат в София.{{hrf|Фосколо|2013|14, 21}} [[Файл:Ljuba Ivoshevich Dimitrova 100x140a.jpg|мини|150п|Люба Ивошевич]] На 30 септември 1906 година Георги Димитров сключва брак със сръбската моделиерка, поетеса и социалистка [[Люба Ивошевич]].{{hrf|Костенцева|2008|33}}{{hrf|Фосколо|2013|27}} Това става в методистката църква в Плевен, в чиито регистри Ивошевич е вписана като „свободомислеща“, а Димитров – като „християнин евангелист“.{{hrf|Фосколо|2013|12}} През юли 1909 година Георги Димитров е избран за секретар-касиер на ОРСС, като фактически оглавява организацията.{{hrf|Фосколо|2013|22}} В резултат на дейността му през следващите години към 1912 година ОРСС вече включва 13 профсъюза с 235 местни организации и 8460 члена.{{hrf|Фосколо|2013|22}} През 1909 година е избран и за член на Централния комитет на БРСДП (т.с.).{{hrf|Ташев|1999|155 – 156}} През 1911 година за пръв път се кандидатира за народен представител,{{hrf|Фосколо|2013|31}} но партията му не успява да спечели нито един мандат.{{hrf|Nohlen|2010|368}} През 1909 година Димитров участва в [[Първа балканска социалдемократическа конференция|Първата балканска социалдемократическа конференция]] в [[Белград]], където сключва споразумение за сътрудничество със сръбските синдикати. През 1911 година участва в синдикална конференция в [[Будапеща]], като по обратния път подновява в Белград споразуменията на ОРСС със сръбските профсъюзи. През 1912 година присъства на конгрес на [[Румънска социалдемократическа партия|Румънската социалдемократическа партия]] в [[Букурещ]].{{hrf|Фосколо|2013|22, 28}} [[Файл:Georgi Dimitrov - 1911.jpg|мини|дясно|200px|Димитров през 1911 г.]] При връщането си от Румъния през лятото на 1912 година Георги Димитров е арестуван, тъй като междувременно е осъден на един месец затвор за [[обида]] на народен представител от групата на широките социалисти. През тези години Димитров участва активно в идеологическите спорове в синдикалните и социалистически кръгове, противопоставяйки се на политическата неутралност на профсъюзите. Тези конфликти са причина за разделението в българското профсъюзно движение и по време на конференция във [[Виена]] през септември 1913 година председателят на [[Синдикален интернационал|Синдикалния интернационал]] [[Карл Легин]] прави опит за помирение между двете страни, но Димитров отхвърля неговото посредничество.{{hrf|Фосколо|2013|27 – 28}} В биографиите на Димитров няма конкретни сведения да е мобилизиран по време на [[Балкански войни|Балканските войни]], както и за редовната му военна служба, поради което някои автори допускат, че е бил обявен за негоден за военна служба по здравословни причини.{{hrf|Фосколо|2013|33}} В същото време е известна негова снимка от този период, на която той е с военна униформа.{{hrf|lostbulgaria.com|2018}} === Ранна политическа кариера === ==== През Първата световна война ==== На изборите за [[XVI обикновено народно събрание]] на 24 ноември 1913 година двете социалдемократически партии имат първия си голям успех, получавайки 20% от гласовете, като 16 кандидати на тесните социалисти са избрани за народни представители. Сред тях е и Георги Димитров, който на 31 години става най-младият член на парламента. Според официалните му биографии той е и първият депутат от работнически произход на Балканите. Той е преизбран и на предсрочните избори през март 1914 година, когато социалистите губят много от местата си, като по това време е избран и за общински съветник в София.{{hrf|Фосколо|2013|31}} При започването на [[Първа световна война|Първата световна война]] двете български социалдемократически партии, за разлика от някои сродни партии в Европа, заемат твърда [[Пацифизъм|пацифистка]] позиция, като в българския контекст се обявяват за запазване на [[неутралитет]] във войната. Тесните социалисти освен това се придържат и към постановката на Димитър Благоев за решаване на [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]] въз основа на сътрудничеството между балканските социалистически движения и чрез създаването на [[Балканска федерация]]. След влизането на България във войната през октомври 1915 година те разпространяват антивоенен позив, подписан от единадесетте им народни представители. По този повод Димитров е арестуван и заплашен с обвинение за възпрепятстване на мобилизацията, но малко по-късно е освободен под гаранция.{{hrf|Фосколо|2013|31 – 33}} По време на войната профсъюзната и партийната дейност е ограничена, поради мобилизацията на голяма част от населението, поради което по това време Георги Димитров е активен главно в софийския общински съвет, където е член на бюджетната комисия. На 18 август 1917 година влиза в спор с офицер, който се опитва да изгони ранен войник от влаков вагон за първа класа, в резултат на което е обвинен в подбуждане на военнослужещи срещу дисциплината по време на война. На 17 юни 1918 година военен съд го признава за виновен и го осъжда на три години затвор, а след свалянето на депутатския му имунитет на 29 август е затворен в [[Централен софийски затвор|Централния софийски затвор]]. Там той се запознава с водачите на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] [[Александър Стамболийски]] и [[Райко Даскалов]], затворени за антивоенната си дейност. След [[Солунско примирие|Солунското примирие]] е освободен при общата политическа амнистия, обявена на 16 декември 1918 година.{{hrf|Фосколо|2013|33 – 34, 36}} ==== Болшевизация на тесните социалисти ==== Веднага след излизането си от затвора Димитров държи в Перник реч, в която ентусиазирано подкрепя [[Руска революция (1917)|Руската революция]], а дни по-късно се среща с пратеника на [[Владимир Ленин]] [[Сотир Черкезов]]. През февруари Димитров отново е арестуван за кратко и върнат принудително от Перник в София. През следващите месеци връзките между тесните социалисти и руските [[болшевики]] се активизират и въпреки някои тактически разногласия през март 1919 година тесните социалисти са сред основателите на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] (Коминтерн). Тази стъпка е потвърдена на конгреса на 28 май 1919 година, когато партията се преименува на [[Българска комунистическа партия (тесни социалисти)]] (БКП (т.с.)). На конгреса Димитров изнася отчетния доклад за дейността на парламентарната група.{{hrf|Фосколо|2013|36, 40}} През август 1919 година Георги Димитров е преизбран за народен представител{{hrf|Фосколо|2013|40}} в успешните за тесните социалисти избори, на които получават 20,7% от гласовете и 47 депутатски места, ставайки втора политическа сила в страната. Той е избран и за член на Софийския окръжен съвет.{{hrf|Ташев|1999|155 – 156}} През декември същата година е сред организаторите на [[Транспортната стачка]],{{hrf|Ташев|1999|155 – 156}} както и на демонстрация срещу приемането в България на бежанци от болшевишкия режим в Русия.{{hrf|Фосколо|2013|40}} Последното става причина срещу него да започне следствие за нападение на полицай и според официалните му биографии през следващите месеци е издирван от полицията, което обаче не пречи на обичайната му обществена дейност.{{hrf|Фосколо|2013|40 – 41}} През януари 1920 година Димитров е преизбран за общински съветник, а през март и за депутат по време на най-успешните в историята на тесните социалисти избори, на които получават 22,5% от гласовете. Веднага след Втория конгрес на БКП (т.с.) на 29 юни Георги Димитров и [[Васил Коларов]] се опитват да заминат нелегално за Русия през Черно море като представители на партията на Втория конгрес на Коминтерна, но са заловени от румънската брегова охрана и след триседмичен престой в ареста са върнати в България. През ноември 1920 година Димитров държи реч по време на митинг в София по повод годишнината от [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в Русия, който е разпръснат от полицията, а той получава нови обвинения за подбудителство към бунт и опит за убийство на държавен служител.{{hrf|Фосколо|2013|40 – 41}} ==== Емиграция и Септемврийско въстание ==== Изправен пред заплахата да бъде наистина арестуван, Георги Димитров напуска за известно време България. През януари 1921 година е представител на БКП (т.с.) на учредителния конгрес на [[Италианска комунистическа партия|Италианската комунистическа партия]] в [[Ливорно]], дни по-късно – на Четвъртия конгрес на [[Австрийска комунистическа партия|Австрийската комунистическа партия]] във Виена, а през февруари участва в конференция на [[Балканска революционна социалдемократическа федерация|Балканската комунистическа федерация]].{{hrf|Фосколо|2013|41}} През март 1921 година, минавайки през [[Хелзинки]], Димитров пристига в [[Санкт Петербург|Петроград]] за учредителния конгрес на синдикален клон на Коминтерна, но събитието е отложено с няколко месеца. През този период той се включва активно в подготовката му, публикува статии и за пръв път присъства на заседание на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Приет е и лично от диктатора Владимир Ленин, който критикува сектантските позиции на БКП (т.с.) и призовава за привличане към нея на по-широки социални кръгове. Според някои автори на тази среща Димитров е придружаван от [[Йосиф Сталин]], но това е съмнително, тъй като не е отразено в собствените му спомени. Междувременно проведения в България Трети конгрес на БКП (т.с.) преизбира Димитров за член на Централния комитет и той представлява партията на Третия конгрес на Коминтерна (22 юни – 12 юли) и Първия конгрес на [[Профинтерн]]а (3 – 19 юни), на който е избран за член на Изпълнителното бюро на новосъздадената организация. По това време той още не говори руски и произнася речите си на български.{{hrf|Фосколо|2013|41 – 43}} В края на август 1921 година Георги Димитров заминава за [[Берлин]], за да организира централноевропейски клон на Профинтерна. Оттам той пише статия за вестника на БКП (т.с.), в която, следвайки указанията на Ленин, се обявява за „единен работнически фронт“. В началото на октомври е във Виена, където българските власти отказват да подновят паспорта му. Въпреки това, на 25 ноември той се връща в София. Арестуван на следващия ден, няколко часа по-късно той е освободен по искане на Народното събрание.{{hrf|Фосколо|2013|43 – 44}} През следващите месеци, включително на Четвъртия конгрес на БКП (т.с.) през юни, Димитров се застъпва за сътрудничество със среди извън партията, включително за взаимодействие на ОРСС с други профсъюзи. Същевременно се противопоставя на сътрудничеството на Профинтерна със социалдемократическия [[Международна федерация на профсъюзите|Амстердамски интернационал]]. През ноември е в [[Москва]] за Втория конгрес на Профинтерна, където изнася заключителния доклад под заглавие „Фракционната дейност на Амстердам и единният фронт“, преизбран е в Изпълнителното бюро и става официален представител на Профинтерна за Балканите. На връщане през декември посещава отново Берлин.{{hrf|Фосколо|2013|44 – 46}} По онова време Георги Димитров пространно защитава идеята за 4 български съветски републики (България, Добруджа, Тракия и Македония в рамките на Балканската Федерация) в реч пред комунисти-емигранти през февруари 1923 г., като поставя искането за независимост на националноосвободителните движения на македонските, добруджанските и тракийските българи от „българската буржоазия“.{{hrf|Димитров|1954|369}} На изборите през април 1923 година БКП (т.с.) получава 18,9% от гласовете, но поради променената избирателна система има само 16 депутати, един от които е Георги Димитров.{{hrf|Фосколо|2013|46}} На 24 юни 1923 година нелегално пристига във [[Варна]] генералният секретар на Коминтерна [[Васил Коларов]] и малко след това е арестуван заради нередовните си документи. В края на юли Димитров отива във Варна и успява да издейства освобождаването му, вероятно в качеството си на народен представител. По обратния път е задържан със съпругата си в [[Горна Оряховица]], но след гневна телеграма до вътрешния министър [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]] е незабавно освободен.{{hrf|Фосколо|2013|52 – 53}} Веднага след Коларов в София пристига и друг пратеник на Коминтерна, [[Александър Абрамович]]. На продължило три дни до 7 август заседание на Централния комитет двамата успяват да убедят Димитров и останалите ръководители на БКП (т.с.) да се откажат от неутралното си отношение към [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] и да започнат подготовка за въоръжено въстание. Разработват се планове за [[саботаж]]и, завземане на комуникационни пунктове и формиране на ударни въоръжени групи. Димитров е натоварен да установи контакти с други организации, като в един момент е критикуван от съпартийците си за широките кръгове към които се ориентира – анархокомунисти през земеделци и широки социалисти до радикали. Практическият резултат от тези опити за контакти остава ограничен.{{hrf|Фосколо|2013|53 – 55}} През следващите седмици слуховете за подготвяното от комунистите въстание стават широко разпространени и на 10 септември Димитров е принуден да ги отрича в своя статия в официалното издание на партията „[[Работнически вестник]]“. Въпреки това на 12 септември в страната е въведено [[военно положение]], около 2000 комунистически активисти са арестувани, а самият Димитров трябва да се укрива. В същото време се получават нареждания от Коминтерна за незабавно пристъпване към открити антиправителствени действия.{{hrf|Фосколо|2013|55}} Въпреки ограничените възможности и тежкото положение на БКП (т.с.), на 17 септември Димитров и Коларов решават въстанието да започне на 22 септември, след което е съставен негов главен комитет, включващ освен тях двамата също комуниста [[Гаврил Генов]] и земеделеца [[Никола Агънски]]. На 21 септември четиримата заминават за [[Вършец]], където Агънски е арестуван, а другите се укриват две нощи, докато сутринта на 23 септември приветстват бунтовниците в градчето. Веднага след това те тръгват към град [[Монтана|Фердинанд]], но по някаква причина спират в съседно село и влизат в завзетия от бунтовници град на 24 септември сутринта. По-късно същия ден те посещават и [[Берковица]], а на 25 септември Димитров държи реч във Фердинанд. На 26 септември в града става известно за придвижване на военни части през [[Петрохан]], при което Димитров и Коларов тръгват към границата с [[Югославия]], която пресичат в първите часове на 27 септември. На 30 септември са настанени от югославските власти в хотел в [[Ниш]],<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославији 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 67, 82, 115, 123. Т. Миленкович изтъква, че Димитров и Коларов първи напускат борбата, в най-критчния момент – с. 68.</ref> където остават десет дни, след което, получавайки в [[Белград]] от властите фалшиви югославски паспорти, заминават за Виена.{{hrf|Фосколо|2013|57 – 60, 69}} На 2 октомври Димитров и Коларов пишат от Ниш самооправдателно отворено писмо, в което представят Септемврийското въстание като самозащитна акция след започналите през септември арести на комунистически функционери и обвиняват за насилията (по думите им – „гражданска война“) „партиите на капиталистите и чорбаджиите“, извършили Деветоюнския преврат. По-късни изследователи критикуват двамата, че умишлено са подвели своите съмишленици, осъзнавайки от самото начало безсмислеността на въстанието извън по-общите пропагандни планове на Коминтерна.{{hrf|Фосколо|2013|65 – 66}} === В Централна Европа === ==== Представител на Коминтерна във Виена ==== На 11 октомври 1923 година Георги Димитров пристига във Виена, където се намира координационният център на Коминтерна за Балканите. На 15 октомври оглавява новосъздадения Задграничен комитет на БКП (т.с.), който трябва да служи за връзка между Коминтерна и партийното ръководство вътре в страната. През следващите месеци живее във Виена, като пътува неколкократно до Москва – за погребението на Владимир Ленин, Третия конгрес на Профинтерна, Седмата конференция на Балканската комунистическа федерация и Петия конгрес на Коминтерна. Коминтернът му възлага и връзките с Австрийската комунистическа партия – задължение, от което той активно опитва да се освободи, позовавайки се на своята заетост, лошо владеене на немски и риска от разкриването му от местните власти.{{hrf|Фосколо|2013|69 – 70}} Дейността на Задграничния комитет, преобразуван през март 1924 година в Задгранично представителство на Централния комитет с по-широки правомощия, се финансира от Коминтерна чрез изпращани от Съветския съюз суми в американски долари. Заплатата на самия Димитров е 100 долара (с приблизителна покупателна способност на 2500 лева от 2018 година{{hrf|in2013dollars.com|2019}}{{hrf|rates.bg|2019}}), като той непрекъснато се оплаква от нейната недостатъчност на Васил Коларов и се опитва да си издейства личен кредит от Коминтерна за продължително специализирано лечение на съпругата си, страдаща от [[психично разстройство]].{{hrf|Фосколо|2013|70 – 74}} Основна задача на Георги Димитров по това време е организирането на нова въоръжена акция в България, поддържано от председателя на Коминтерна [[Григорий Зиновиев]], въпреки по-резервираната позиция на съветското ръководство. Значителна част от бюджета на Задграничното представителство, възлизащ на около 56 хиляди долара за първото полугодие на 1924 година, отива за финансиране на нелегалната дейност на комунистите в страната, включително за внос на 10 хиляди пушки, 200 картечници и муниции за тях. През август българската брегова охрана залавя кораб с оръжие, идващ от [[Севастопол]], което прави планираните за есента действия невъзможни и те са отложени за следващата пролет. По думите на Димитров този провал прави морския контрабанден път неизползваем и той настоява за по-бързо откриване на съветски консулства в [[Одрин]] и [[Дедеагач]], които да улеснят трафика на оръжие по суша.{{hrf|Фосколо|2013|74 – 76}} Междувременно поддържаната от Димитров политика на подготовка за въоръжено въстание в България губи поддръжници в съветското ръководство. През януари 1925 година Васил Коларов, дотогава енергичен поддръжник на идеята, променя позицията си и получава подкрепа от ръководството на Коминтерна. Димитров първоначално не е информиран за това решение и се опитва да възразява срещу него, в резултат на което Коларов изпраща инструкции директно в страната партията „да не се увлича“ в терористични акции. През април Димитров е извикан в Москва и участва в заседание на ИККИ, на което е прието, че пълната дезорганизация на БКП (т.с.) и нейното военно крило не позволяват активни действия в страната. На 14 април Димитров и Коларов изпращат изрични указания до БКП (т.с.) да се прекратят всякакви въоръжени и терористични акции, освен при самозащита. На 16 април, преди пристигането на тези нареждания в София, комунистите извършват [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]].{{hrf|Фосколо|2013|82 – 83}} [[Файл:Georgi Dimitrov - 1925.jpg|мини|дясно|200px|Димитров през 1925 г.]] Конкретната роля на Георги Димитров в атентата е спорна. Самата БКП провежда през 1926 година вътрешно разследване по въпроса. Преди самия атентат ръководителят на Военната организация на БКП [[Коста Янков]] е получил писмено потвърждение от Станке Димитров и Георги Димитров за провеждане на акцията и няколко участници в партийното ръководство твърдят, че са виждали писмото, унищожено след атентата. Самият Георги Димитров твърди, че писмото съществува, но в него той изразява категорично несъгласие с атентата. Партийната анкетна комисия не успява да реши спора и обяснява противоречието с техническа грешка.{{hrf|Фосколо|2013|93 – 94}} ==== Престой в Москва през 1925 – 1928 година ==== Малко след атентата, през юни 1925 година, в София започва съдебния процес срещу ръководството на БКП за организирането на Септемврийското въстание, на който Георги Димитров е осъден задочно на [[Смъртно наказание|смърт]]. През следващите месеци в ръководството на БКП възникват остри конфликти, като Димитров и Коларов са обвинявани в „ляво сектантство“ и предателство, заради провалите със Септемврийското въстание и Атентата в „Света Неделя“. Изпълнителното бюро на партията в страната дори се опитва да отстрани Георги Димитров и Станке Димитров от преместения във Виена Централен комитет, но след четиримесечна анкета е решено, че то няма право да отстранява функционери, назначени от Коминтерна. Въпреки това Коминтернът решава да отстрани Димитров от работата на БКП и в продължение на близо три години той остава в Москва.{{hrf|Фосколо|2013|81, 103 – 105}} В Москва Георги Димитров заема различни позиции в средните управленски нива на Коминтерна. Работи в организационната секция на Секретариата, координира нелегалната дейност на комунистическите партии в различни страни, участва в подготовката на конференции и в работата на [[Селски интернационал|Селския интернационал]] и Профинтерна, редактира списание „Комунистически интернационал“. Макар самият той постоянно да се оплаква от претовареност, в спомените на неговия колега в Коминтерна от този период [[Ото Куусинен]] той е напълно безполезен за службата, прекарвайки времето си в пиянство и любовни афери, което става причина за постоянното му прехвърляне на различни длъжности. По това време Димитров започва да се оплаква от проблеми с нервите и през септември 1925 година получава отпуск по здравословни причини, който прекарва в санаториум в [[Кисловодск]]. През пролетта на следващата година отново е там в продължение на два месеца заради опасност от [[инфаркт]], а по собствените му думи малко по-късно започва да пуши.{{hrf|Фосколо|2013|105 – 109}} През 1926 година Димитров участва активно в кампанията на Сталин за дискредитиране на председателя на Коминтерна Григорий Зиновиев, приключила с неговото отстраняване през декември. През август Димитров става кандидат-член на Изпълнителния комитет на Коминтерна и оглавява един от 11-те му регионални секретариата, отговарящ за [[Полша]], [[Финландия]] и [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]], като остава член и на Балканския секретариат. На 26 декември 1926 година е първата документирана среща на Георги Димитров със Сталин – той е извикан заедно с Васил Коларов и получава общи указания за политиката на БКП.{{hrf|Фосколо|2013|98 – 99, 101, 105}} По данни на британското контраразузнаване през февруари 1927 година Димитров участва в среща на съветска „контраразузнавателна клетка“ в [[Истанбул]], за което изглежда е екстрадиран от [[Турция]].{{hrf|Димитров|2005}} Димитров участва активно в подготовката на Втората конференция на БКП през декември 1927 и януари 1928 година в Берлин, на която се надява окончателно да отхвърли обвиненията срещу себе си в ляво сектантство. Вместо да се случи това, група млади активисти, начело с [[Петър Искров]] и [[Никола Кофарджиев]], остро критикуват Димитров и Коларов като „десни опортюнисти“ и макар мнозинството от делегатите да не ги подкрепят, успяват да издействат връщането на Централния комитет в България. Конфликтът между двете групи продължава с поредица взаимни доноси пред Коминтерна чак до Лайпцигския процес.{{hrf|Фосколо|2013|110 – 116}} ==== Начело на Западноевропейското бюро ==== След провеждането на Втората конференция на БКП Георги Димитров отива във Виена, като Коминтернът му възлага работа, която не е пряко свързана с България. През следващите месеци в резултат на бунтове в Австрия, в които са замесени, много структури на Коминтерна, сред които Задграничното бюро на ЦК на БКП и ръководството на Балканската комунистическа федерация, постепенно се преместват в Германия. Заедно с тях и Димитров се установява трайно в Берлин. През март – април 1928 година пътува до Москва за конгрес на Профинтерна и е избран за член на неговото Изпълнително бюро.{{hrf|Фосколо|2013|116 – 118}} На проведения през лятото на 1928 година Шести конгрес на Коминтерна, в който Димитров говори като делегат на БКП, Сталин критикува част от ръководството на Коминтерна като „дясна фракция“ и обявява втвърдяване на позицията на организацията, включително отхвърляйки традиционно поддържаната от Димитров политика на единни фронтове с некомунистически партии. Няколко месеца по-късно [[Николай Бухарин]] е заменен като ръководител на Коминтерна от близкия до Сталин [[Вячеслав Молотов]].{{hrf|Фосколо|2013|110 – 112}} Успоредно с конгреса на Коминтерна Димитров участва и в конференции на Селския интернационал и на Балканската комунистическа федерация, за ръководител на която е избран. Последните месеци на 1928 година прекарва на лечение в Кисловодск, връщайки се в Берлин през следващия януари, назначен в Западноевропейското бюро на Коминтерна, което оглавява през март. Сведенията за живота му през следващите четири години са оскъдни, като вероятно много материали в съветските архиви от този период са засекретени, заради работата на Димитров за разузнаването. През този период той пътува много, използвайки множество фалшиви самоличности.{{hrf|Фосколо|2013|118 – 120}} В началото на 1929 година Георги Димитров организира в Берлин Европейски селски конгрес като част от дейността на Селския интернационал и за малко не е арестуван, когато полицията обгражда сградата и проверява документите на участниците. През следващите месеци участва в конгреси на комунистическите партии в Германия, Австрия, [[Нидерландия]], [[Швейцария]], [[Полша]], [[Югославия]]. Функционери на Коминтерна определят работата му през този период като „отвратително лоша“, а според някои автори целият престой на Димитров в Берлин е разглеждан като средство за неговото изолиране. Опитите му да получи работа, по-тясно свързана с България, са отхвърляни от ръководството на Коминтерна, което в някои случаи му отказва и пътувания до Съветския съюз.{{hrf|Фосколо|2013|118, 123}} Извън координирането на работата на европейските комунистически партии, през този период Георги Димитров участва и в по-широки леви организации и конференции. През 1929 година се включва в Международния антифашистки конгрес, след което е избран в Изпълнителния съвет на [[Лига срещу империализма|Лигата срещу империализма]]. Участва в пацифистки конференции, във връзка с което се запознава с известни интелектуалци като [[Ромен Ролан]] и [[Анри Барбюс]], и като цяло си създава репутация в европейската левица като сравнително толерантен и отворен към сътрудничество комунист.{{hrf|Фосколо|2013|118 – 119}} В началото на 1932 година пътува до Съветския съюз, като отново прекарва дълго време на лечение в Кисловдск.{{hrf|Фосколо|2013|116}} По данни на британското разузнаване по това време той служи и като офицер за свръзка на съветските тайни служби с прокомунистическата [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)]].{{hrf|Димитров|2005}} В периода на работа на Димитров в Европа след 1928 година съпругата му остава в Москва, като психичните ѝ проблеми се задълбочават, може би и заради постоянната напрегната обстановка в съветските политически среди. Заради утежняващата се [[параноидна шизофрения]] тя прекарва все по-продължителни периоди в психиатрични клиники и санаториуми.{{hrf|Фосколо|2013|124 – 125}} След поредното лечение в Кисловодск, Георги Димитров се връща в Германия през юни 1932 година. На изборите през следващия месец [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]] получава най-голям брой гласове, но не и парламентарно мнозинство, резултат, който се потвърждава на предсрочни избори през ноември. В тази ситуация Димитров се опитва безуспешно да промени политиката на Коминтерна в посока на тактическо сътрудничество със социалдемократите срещу националсоциалистите. На 30 януари 1933 година лидерът на националсоциалистите [[Адолф Хитлер]] става канцлер без да разполага с мнозинство в парламента. В резултат на [[Пожар в Райхстага|Пожара в Райхстага]] на 27 февруари той въвежда извънредно положение, отстранява много опозиционни депутати и си осигурява желаното мнозинство. По стечение на обстоятелствата пожарът неочаквано извежда и Георги Димитров в центъра на европейската политическа сцена.{{hrf|Фосколо|2013|128 – 130, 136 – 139}} През март 1933 година Димитров получава писмо от Коминтерна, напълно отхвърлящо предложенията му за единен фронт срещу националсоциалистите и нареждащо му незабавно да се върне в Москва. Писмото се намира у него, когато на 9 март 1933 година е арестуван на излизане от бирарията „Байернхоф“, заедно с други двама членове на ЦК на БКП – [[Васил Танев]] и [[Благой Попов]].{{hrf|Фосколо|2013|139 – 140}} ==== Лайпцигски процес ==== {{основна|Лайпцигски процес}} [[Файл:Stamp Georgi Dimitroff.jpg|мини|Пощенска картичка от Източна Германия, посветена на Лайпцигския процес]] Според разследващите арестът на Димитров, Танев и Попов става случайно, след сигнал на келнер в ресторанта, решил, че тримата говорят на руски. Според съвременни изследователи Димитров вече е известен на полицията и арестът му е в опит за свързване на Коминтерна с палежа. Както се установява, Димитров има [[алиби]] за нощта на палежа, когато се намира във влака от Мюнхен за Берлин със скорошна своя позната, като впоследствие разследването разкрива множество други любовни връзки, които поддържа едновременно. Самият той заявява по-късно пред съда: „Трябва да знаете, че не съм нито импотентен, нито хомосексуалист, а мъж“.{{hrf|Фосколо|2013|141 – 143}} В края на март Димитров е затворен в затвора „[[Моабит]]“ в Берлин. През голяма част от престоя си там той е окован с белезници, за което пише многократни протести до администрацията, но в същото време има достъп до библиотеката на затвора, води си дневник, както и интензивна кореспонденция със свои близки и политически съратници. Условията в държавния затвор са значително по-добри от тези в създадените по същото време от националсоциалистите импровизирани лагери, в които попадат няколко хиляди комунисти и социалдемократи и които са закрити от властите малко по-късно.{{hrf|Фосколо|2013|143 – 148}} На 27 май, по време на престоя на Димитров в „Моабит“, съпругата му Люба се самоубива, хвърляйки се от прозореца на психиатричен санаториум в Москва, за което той научава малко по-късно.{{hrf|Фосколо|2013|148}}{{hrf|bTV|2011}} Следствието по палежа продължава половин година, а след приключването му, на 18 септември, обвиняемите са преместени в [[Лайпциг]], където трябва да се проведе съдебният процес. Съдебните заседания започват на 21 септември 1933 година, като основен обвиняем е психически неуравновесеният нидерландски комунист [[Мартин ван дер Любе]], а Димитров, Попов и Танев, заедно с един от лидерите на Германската комунистическа партия [[Ернст Торглер]], са обвинени в съучастие. Съдебният състав на Имперския съд е председателстван от д-р Вилхелм Бюнгер.{{hrf|Фосколо|2013|150, 152}} Още през март Георги Димитров е упълномощил за свой адвокат Роткюгел, но впоследствие се отказва и избира цяла група защитници – двама българи, германец, американец и трима французи. Те не са допуснати в процеса, а няколко от тях, явили се в съдебната зала, са осъдени на 10 дни затвор за оскърбление на съда и са експулсирани от Германия. В отговор Димитров се отказва от служебния защитник Тайхарт, заявявайки, че ще се защитава сам. С тези действия той привлича вниманието на медиите и публиката, за които се превръща в централна фигура на процеса.{{hrf|Фосколо|2013|150}} В съда Георги Димитров се държи подчертано предизвикателно, позовава се ловко на либералното германско законодателство, разпитва агресивно свидетелите на обвинението, произнася пропагандни речи и пет пъти е изгонван от залата от съда, заради острите си реплики. Особен отзвук предизвиква разпитът му на явилия се като свидетел висш националсоциалистически функционер [[Херман Гьоринг]], министър на вътрешните работи на [[Прусия]], който изпуска нервите си и е подложен на подигравки от Димитров.{{hrf|Фосколо|2013|150 – 152}} В речите си пред съда, които получават широк отзвук в световния печат, наред с пропагандата в полза на комунизма и Коминтерна, Димитров продължава да лансира тезата си за нужда от единен фронт със социалдемократическите партии. Той дори я представя за официална позиция на Коминтерна, в пълен разрез с изявленията и действията на неговото ръководство по това време. В своята финална реч Димитров също така защитава българския народ от грубите нападки на медиите, като подчертава неговата дълга културна история и гордостта си, че е българин.{{hrf|Фосколо|2013|153 – 155}} Лайпцигският процес и разследването преди него предизвикват масова публична реакция в Западна Европа и Съединените щати, мобилизирайки не само комунисти, но и по-широки леви кръгове, включително известни интелектуалци. Ефективната кампания по-късно се превръща в аргумент в полза на поддържаната от Георги Димитров линия на сътрудничество с некомунистическите среди. Съветският съюз и Коминтернът първоначално заемат пасивна и изчаквателна позиция, активизирайки се едва след началото на процеса. През септември ръководството на БКП все още критикува Димитрова за сътрудничеството му със земеделци и „социалфашисти“ по време на Септемврийското въстание и дори отказва да финансира пътуването на майка му до Лайпциг. По същото време цар [[Борис III]] отказва покана за посещение в Германия до оправдаването на българските обвиняеми.{{hrf|Фосколо|2013|155 – 160}} Присъдите са произнесени на 23 декември, като [[Ван дер Любе]] е осъден на смърт и по-късно екзекутиран чрез обезглавяване с брадва, а останалите обвиняеми са оправдани. Въпреки това тримата българи са задържани, заради неизяснения им правен статут при липса на редовни документи за гражданството им. По-късно са преместени в затвор на [[Гестапо]] в Берлин, където остават от 2 до 27 февруари 1934 година.{{hrf|Фосколо|2013|143, 161}} Още след края на процеса Димитров иска от германските власти да бъде екстрадиран в [[Чехословакия]] или [[Франция]]. Същевременно той прави постъпки пред българското правителство да се върне в страната, надявайки се при нов публичен процес да постигне отмяна на смъртната си присъда. Сред германските власти има разногласия за съдбата на тримата оправдани българи. Херман Гьоринг настоява за тяхното изпращане в лагер и дори планира да бъдат отвлечени и убити, но не се решава да действа през главата на канцлера [[Адолф Хитлер]], който обявява публично, че присъдата ще бъде изпълнена и тримата ще бъдат освободени. Българският министър-председател [[Никола Мушанов]] отказва да ги приеме в България, опасявайки се от политическите последствия при евентуален публичен процес, и на 13 февруари правителството обявява, че не смята тримата за български граждани. Три дни по-късно те получават съветско гражданство, а на 27 февруари са екстрадирани от Германия и заминават за Москва с редовен самолетен полет.{{hrf|Фосколо|2013|161 – 165}} === В Съветския съюз === ==== Седми конгрес на Коминтерна ==== [[Файл:Joseph Stalin and Georgi Dimitrov, 1936.jpg|мини|Георги Димитров и Йосиф Сталин, 1936 г.]] Георги Димитров пристига в Москва вечерта на 27 февруари 1934 година и е посрещнат на летището и в града от големи тълпи и ръководители на Коминтерна, начело с [[Дмитрий Мануилски]], който го приветства като „знаменосец на Коминтерна“ и „славен борец от ленинско-сталинската гвардия“. С него в Москва пристигат майка му и сестра му Магдалина, които няколко месеца по-късно се прибират в България.{{hrf|Фосколо|2013|165, 170}} Първите месеци след пристигането си в Съветския съюз Георги Димитров прекарва главно в посещения при лекари и престои в лечебни заведения. Получава апартамент в номенклатурния жилищен комплекс „[[Дом на правителството]]“, напускайки хотел „[[Централная|Люкс]]“, където живее дотогава.{{hrf|Фосколо|2013|165}} В края на март с Димитров се свързва Сталин, който му възлага да напише открито писмо до австрийските работници във връзка със сблъсъци между социалдемократите и правителството във Виена. На 7 април Георги Димитров е приет в присъствието на няколко висши функционери от диктатора, който му заявява, че е оцелял в Германия заради неопитността на режима там – по думите му, „първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят“. По време на срещата Сталин му намеква, че трябва да оглави Коминтерна на мястото на дотогавашното фактически колективно ръководство, съставено от Дмитрий Мануилски, [[Осип Пятницки]], Ото Куусинен и [[Вилхелм Кнорин]].{{hrf|Фосколо|2013|170 – 172}} През април Димитров е посетен в болницата от Мануилски, който декларира пълната си подкрепа и го призовава да оглави Коминтерна, смятайки, че с авторитета си и подкрепата на Сталин ще улесни работата на организацията. Новото положение на Димитров е публично обявено на първомайската манифестация, когато Сталин демонстративно го извиква да се качи, единствен от ръководителите на Коминтерна, на трибуната при него и най-близките му сътрудници. Въпреки известна съпротива от страна на Пятницки, на Димитров е възложено да изнесе основния доклад на предстоящия Седми конгрес на Комитерна, чието провеждане през следващите месеци се отлага неколкократно.{{hrf|Фосколо|2013|174 – 176, 181}} На 12 юни Георги Димитров за пръв път постъпва в създадения за висшата съветска номенклатура санаториум „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“, след това е в [[Крим]] до началото на септември и отново през ноември. Лекарите са затруднени в диагностицирането на състоянието му, като последователно преминават през [[малария]], хроничен [[гастрит]] и дисфункция на кръвоносната система, като дори имат съмнения за [[туберкулоза]], които са отхвърлени.{{hrf|Фосколо|2013|165, 169}} Няколко месеца след връщането си от Германия Димитров прекъсва любовната си връзка с Кити Йованович, сръбска имигрантка, която по неговите думи прекалено му напомня за починалата му съпруга.{{hrf|Фосколо|2013|168}} Малко по-късно той предлага брак на Роза Флайшман, също политическа емигрантка в Съветския съюз.{{hrf|Фосколо|2013|168}} Тя има [[Евреи|еврейски]] произход и е родена през 1896 година във Виена, където двамата се запознават през 1927 година.{{hrf|Епицентър|2014}} Семейството на Флайшман живее в Чехословакия и по-късно Димитров съдейства за прехвърлянето му в Съветския съюз, използвайки близките съветско-германски отношения след [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта „Рибентроп – Молотов“]].{{hrf|Епицентър|2014}} Димитров и Флайшман остават заедно от ноември 1934 година до неговата смърт. Имат едно дете, Димитър, роден през април 1936 година и наричан често Митя.{{hrf|Фосколо|2013|169}} Роза умира на 3 юли 1958 година.<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/7536949|title=Фаня, осиновената дъщеря на Георги Димитров, се самоубива на рождения си ден|last=Ковачев|first=Пенчо|date=2019-07-06|work=24 часа|access-date=2023-08-27}}</ref> Димитров се връща в Москва едва в началото на февруари 1935 година, като по неясна причина през следващите осемнадесет месеца воденият от него дневник, важен източник за живота му, прекъсва.{{hrf|Фосколо|2013|167}} Откритият на 25 юли 1935 година Седми конгрес на Коминтерна е връхната точка в кариерата на Георги Димитров в международното комунистическо движение. Той изнася основният от четирите встъпителни доклада на конгреса, озаглавен „Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия интернационал в борбата за единство на работническата класа против фашизма“, задаващ новата линия на Коминтерна към сътрудничество с некомунистическите партии за ограничаване на влиянието на намиращата се в подем крайна десница. Това е тактика, която Димитров поддържа още от навечерието на Септемврийското въстание, а по това време започва да се прилага успешно на практика във Франция. По думите на [[Жак Дюкло]], един от френските представители на конгреса: „Тактиката за организирането на народните фронтове принадлежи на Димитров. Той беше техният пръв идеолог. В това е неговият епохален принос в живота на комунистическото движение.“{{hrf|Фосколо|2013|184 – 185}} Седмият конгрес променя организационната структура на Коминтерна. Макар Изпълнителният комитет и неговия Президиум да са формално запазени, през следващите години последният се събира само веднъж, при разпускането на организацията през 1943 година. Практическото ръководство на Коминтерна преминава към десетчленен Секретариат с деветима секретари, отговарящи за определен географски район и ръководени от генералния секретар (отговорен и за [[Китай]]), пост, на който е избран Георги Димитров.{{hrf|Фосколо|2013|186}} След като се утвърждава начело на Коминтерна, Георги Димитров отстранява своите противници от ръководството на БКП в България. За тази цел там са изпратени трима лоялни функционери, свързани със съветската политическа полиция – [[Георги Дамянов]], Станке Димитров и [[Трайчо Костов]]. Те успяват да овладеят партийната организация в страната, като освен кадровите промени налагат на Шестия пленум на ЦК в края на 1935 година и новата линия на сътрудничество с некомунистически организации, чрез така наречените „единни фронтове“. Тези мерки, последвани от политическото изолиране, а често и физическо ликвидиране, на останалите съперници на Димитров в партията при чистките сред емиграцията в Съветския съюз, окончателно затвърждават неговото положение начело на партията и нейната пълна лоялност към съветската политика.{{hrf|Фосколо|2013|223 – 224}} Димитров се включва активно в пропагандната кампания в подкрепа на започналия през лятото на 1936 година показен процес срещу бившия ръководител на Коминтерна Григорий Зиновиев. Неочакваните обвинения срещу висши комунистически функционери предизвикват объркване в левицата в чужбина и репутацията на Георги Димитров е използвана за лансиране на обвиненията към тях в тероризъм и формиране на „троцкистко-зиновиевски център“. Малко по-късно кръгът на обвинените се разширява, включвайки и друг бивш ръководител на Коминтерна, Николай Бухарин, а Димитров провежда срещи с известни западни интелектуалци, като [[Лион Фойхтвангер]], опитвайки се да ги убеди в заплахата от Троцки.{{hrf|Фосколо|2013|202 – 204}} ==== Охладняване на отношенията със Сталин ==== Демонстративното фаворизиране на Георги Димитров от Сталин прекъсва към 1937 година. Основна причина за това е все по-активното ангажиране на диктатора с външната политика, която дотогава в значителна степен е осъществявана чрез Коминтерна. Докато съветското правителство търси по-активни контакти с държави като Франция и Германия, то се сблъсква с техните опасения от намесата във вътрешните им работи на Коминтерна, разглеждан като инструмент на съветската политика. В отговор присъствието на Димитров на официални публични мероприятия е силно ограничена. През 1938 година Димитров с горчивина отбелязва в дневника си, че петгодишнината от Лайпцигския процес изобщо не е отразена в съветския печат, а няколко месеца по-късно – че отбелязва Нова година сам със семейството си.{{hrf|Фосколо|2013|196 – 199}} На 11 февруари 1937 година, след представление на „[[Болшой театър]]“, на което двамата присъстват, Сталин рязко критикува Димитров за неправилната пропагандна линия по отношение на започналата [[Голяма чистка]]. Разговорът, проведен на фона на засилващите се критики срещу Бухарин, стряска Димитров, но на 3 март той отбелязва с облекчение партийния пленум, на който е обявена окончателната разправа с Бухарин, която го оставя незасегнат. Две седмици по-късно той отново е обхванат от притеснения след късна вечеря у Сталин, на която той многократно отправя упреци към „българите“.{{hrf|Фосколо|2013|204 – 205}} В нощта на 26 май Димитров е извикан при вътрешния министър [[Николай Ежов]], който му говори за присъствието на шпиони в ръководството на Коминтерна. В отговор Димитров създава специална комисия, която да проверява лоялността на служителите на организацията. В резултат на нейната работа повече от половината служители на централния апарат са уволнени, а повечето от тях веднага след това са арестувани. Чистката продължава и в отделните комунистически партии, като Димитров участва най-активно в прочистването на партиите в България и Полша.{{hrf|Фосколо|2013|205, 210 – 211}} През лятото на 1937 година под прякото ръководство на Георги Димитров повечето ръководители на Полската комунистическа партия са доведени в Москва, след което са арестувани и избити. През есента той подготвя решение за пълното ликвидиране на партията, което по искане на Сталин първоначално е запазено в тайна и е обявено публично едва през август следващата година. Димитров се опитва да примами и германския комунист [[Вили Мюнценберг]], участвал активно в защитата му на Лайпцигския процес, но той отказва да отиде в Съветския съюз и е ликвидиран по-късно във Франция. През ноември 1937 година Сталин директно заявява, че редица висши функционери на Коминтерна, като Вилхелм Кнорин, [[Кръстьо Раковски]], Осип Пятницки и [[Бела Кун]], са всъщност чужди шпиони и врагове на комунизма.{{hrf|Фосколо|2013|206, 211 – 212}} През декември 1937 година Георги Димитров е избран за депутат от [[Ярославска област]] в Съвета на съюза на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет]] на Съветския съюз и остава на този пост до 1946 година.{{hrf|Ташев|1999|155 – 156}} По време на чистките са арестувани и стотици български политически емигранти. Димитров участва лично в репресиите срещу свои отдавнашни съперници в БКП, като Петър Искров, който е екзекутиран през януари 1938 година. Сред арестуваните, са и неговите съобвиняеми от Лайпцигския процес Благой Попов и Васил Танев. В някои случаи Димитров се намесва енергично в полза на някои арестувани и така успява да постигне освобождаването на своите отдавнашни сътрудници [[Христо Кабакчиев]] и [[Фердинанд Козовски]]. В продължение на няколко дни той дори укрива в дома си своя зет [[Вълко Червенков]], опасяващ се от предстоящ арест.{{hrf|Фосколо|2013|216 – 222}} Наред с активното си съдействие на политическите репресии, Георги Димитров прави и опити за ходатайство за отделни комунисти, като в редки случаи постига успех. Бъдещият югославски диктатор [[Йосип Броз Тито]], по това време също подпомагащ чистките, по-късно свързва оцеляването си с помощта на Димитров. На 23 ноември 1938 година е арестуван [[Меер Трилисер]] (Москвин), един от секретарите на Коминтерна и лицето за връзка с политическата полиция в неговото ръководство, и Димитров е натоварен да поеме работата му.{{hrf|Фосколо|2013|208, 212 – 213}} Въпреки лоялността си към Сталин самият Димитров също е застрашен от Голямата чистка. По-късно става известно, че политическата полиция е планирала евентуален показен процес срещу ръководена от него международна „троцкистка мрежа“, включваща още [[Мао Дзъдун]], [[Джоу Енлай]], [[Валтер Улбрихт]], Вилхелм Пик, Палмиро Толиати, Клемент Готвалд, Йосип Броз Тито и други.{{hrf|Фосколо|2013|214}} В крайна сметка Георги Димитров не е засегнат от чистките и на 1 май 1939 година със задоволство коментира в дневника си, че на традиционната манифестация, по време на която е редом със Сталин на трибуната, са носени негови портрети. На този ден той отбелязва: „Пълно ликвидиране на различните слухове за Димитров – тук и зад граница!“.{{hrf|Фосколо|2013|231}} Сключването на [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз]] през август 1939 година предизвиква объркване в ръководството на Коминтерна. В продължение на седмици Димитров безуспешно търси инструкции за действията на организацията в новата обстановка, докато е приет от Сталин на 7 септември, след започването на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Сталин разпорежда пълен обрат в политиката на Коминтерна – отказ от лансираната от Димитров политика на единни фронтове и от свързаното с нея крайно противопоставяне на фашистките режими и замяната им с опониране на правителствата във всички воюващи западни страни.{{hrf|Фосколо|2013|231 – 233}} Сталин възлага на Димитров написването на статия, прокламираща новата линия. Нейната подготовка се проточва със седмици, което предизвиква острото недоволство на Сталин, преглеждащ и разпореждащ корекции в поредица чернови, до публикуването на одобрения краен вариант на 3 ноември. В статията Димитров обвинява правителствата на Франция и Великобритания за започването на Втората световна война, наричайки ги агресори и главни подпалвачи на войната, а реториката за „антифашистка борба“ и „германски фашизъм“ напълно изчезва.{{hrf|Фосколо|2013|233 – 235}} Следващите месеци Георги Димитров прекарва в относително бездействие и при ограничени обществени прояви, тъй като ролята му на изявен противник на фашизма се оказва ненужна при подобрените съветско-германски отношения. През есента на 1940 година прекарва повече от месец на лечение в [[Сочи]], въпреки че сега няма други здравни оплаквания, освен увеличеното си тегло.{{hrf|Фосколо|2013|235 – 236}} Междувременно очакванията на Сталин за продължителна война в Европа, която да му позволи интервенция в удобен момент, не се оправдават и бързите успехи на Германия го карат все повече да се опасява от предстоящ конфликт с нея. Към ноември 1940 година Димитров и Коминтернът вече провеждат неафиширана пропаганда за деморализиране на германските войски, в началото на следващата година говорят за „справедливия характер на войната за нападнатите народи“, а през май отново на дневен ред излиза изграждането на „широк национален фронт“ в редица страни.{{hrf|Фосколо|2013|236}} Успоредно с това положението на Коминтерна и неговото ръководство в съветската политическа система става все по-несигурна. В началото на 1941 година Димитров е отстранен от някои почетни длъжности, които заема от години, а на частна вечеря през април Сталин приветства изискваното от нов закон напускане на Коминтерна от Комунистическата партия на Съединените щати и се обявява за по-автономно развитие на националните комунистически партии. Още на следващия ден Димитров обсъжда разпускането на Коминтерна с други негови секретари, а на 12 май съгласува конкретните стъпки с [[Андрей Жданов]]. Дни по-късно Димитров излиза в едномесечен отпуск по болест, заради [[херпес]] на лявото око, а след това разпускането на организацията е отложено, заради началото на войната с Германия.{{hrf|Фосколо|2013|236 – 239}} ==== Съветският съюз във Втората световна война ==== На сутринта на 22 юни 1941 година, веднага след започването на войната, Георги Димитров е сред първите, приети от Йосиф Сталин, който му дава указания за работата на Коминтерна при новите обстоятелства – пропаганда в полза на Съветския съюз, въздържане от революционни лозунги и представяне на войната като конфликт на фашизма с различни национални държави. Няколко дни по-късно, в подготвена от Димитров директива, Коминтернът се връща към концепцията за единните фронтове, сега дори разширени по обхват до всички потенциални противници на Германия и без претенции за ръководна роля на комунистите в тях.{{hrf|Фосколо|2013|243 – 244}} На 5 юли архивите на Коминтерна и семействата на неговите служители са евакуирани от Москва в [[Самара|Куйбишев]], където на 15 октомври се премества и Димитров. Официално централата на Коминтерна е преместена в [[Уфа]], но той прекарва повече време в Куйбишев, където са прехвърлени много от централните административни служби на Съветския съюз.{{hrf|Фосколо|2013|244 – 245}} С напредването на Втората световна война Коминтернът все повече се превръща в пречка в отношенията на Съветския съюз с неговите съюзници. През април 1943 година американският президент [[Франклин Делано Рузвелт]] директно поставя въпроса за разпускането на Коминтерна като условие за съюзните отношения със Съветския съюз. На 8 май, в разгара на дипломатическа криза между съюзниците, Димитров и Мануилски са извикани при Вячеслав Молотов, който им нарежда да организират разпускането на Коминтерна. След съгласуване на детайлите със Сталин, разпускането на организацията е публично обявено на 22 май, като повечето нейни ръководители бързат да я обявят за изиграла ролята си.{{hrf|Фосколо|2013|248 – 250}} Разпускането на Коминтерна влиза в сила на 10 юни 1943 година, а два дни по-късно към Централния комитет на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]] е създаден отдел „Международна информация“. За да се прикрие връзката между него и Коминтерна, той е оглавен от кандидат-члена на Политбюро [[Александър Шчербаков]], но негови заместници стават най-близките до Сталин дотогавашни секретари на Коминтерна Георги Димитров и Дмитрий Мануилски.{{hrf|Фосколо|2013|250}} [[Файл:Могила жены и сына болгарского коммуниста Георги Димитрова.JPG|мини|Гробът на съпругата и сина на Георги Димитров в [[Новодевическо гробище|Новодевическото гробище]]]] Междувременно, на 3 април 1943 година, след двуседмично боледуване от [[дифтерит]], умира синът на Димитров Митя, което той преживява много тежко. През септември самият той постъпва в болница и в продължение на повече от половин година е практически неработоспособен след поредица проблеми с [[простата]]та, [[Жлъчен мехур|жлъчка]]та и [[Черен дроб|черния дроб]], първи симптоми на [[захарен диабет]] и [[грип]]ни инфекции.{{hrf|Фосколо|2013|253 – 255}} В началото на септември 1944 година Съветският съюз обявява война на България и войските му навлизат в страната, където е извършен [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], довел на власт правителство, доминирано от БКП.{{hrf|Фосколо|2013|257 – 262}} Георги Димитров изглежда не е информиран предварително и за двете събития.{{hrf|Фосколо|2013|257 – 262}} През следващите месеци той остава в Москва, но е избран за член на Политбюро и председател на Централния комитет и макар фактически начело на партията в страната да е политическият секретар Трайчо Костов, той получава редовни инструкции от Димитров.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 326 – 327}}</ref> Често те са насочени към избягване на излишно експониране на ролята на БКП в управлението в контекста на формиращата се концепция за „[[народна демокрация]]“.{{hrf|Фосколо|2013|257 – 262}} В същото време той лично координира работата на т.нар. „[[Народен съд]]“, нарежда „да се създадат специални трудови лагери за тази измет“, а по отношение на изселването на избити от режима смята, че „никакви съображения на хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля“.{{hrf|Фосколо|2013|264}} Още от началото на политическата си кариера Георги Димитров е привърженик на идеята, застъпвана активно от Димитър Благоев и тесните социалисти, за създаване на [[Балканска федерация]]. Тази концепция остава за дълго без практическо значение, но отново излиза на дневен ред в края на Втората световна война, когато се очертава налагането на комунистически режими в повечето балкански страни.{{hrf|Фосколо|2013|289 – 290}} Още през септември 1944 година Димитров и югославският комунистически лидер Йосиф Броз-Тито се споразумяват по принцип за бъдещо създаване на съюз между България и Югославия, който в по-далечна перспектива да се превърне във федерална държава. През октомври българското правителство признава [[Социалистическа република Македония|Демократична Македония]] като част от югославската федерация и се съгласява в бъдеще да ѝ отстъпи [[Пиринска Македония]]. По указание на Сталин през ноември се пристъпва към преговори за бързо създаване на съюз между двете държави, но през следващите месеци преговорите се усложняват, като българската страна настоява в бъдещата федерация да бъде равноправен участник с Югославия, а не една от вече създадените югославски федерални единици. Проектът за съюз е замразен след среща на Сталин, Тито и Димитров през април 1945 година, след която Димитров обвинява Тито в „главозамайване от успехите“.{{hrf|Фосколо|2013|290 – 292}} В първите месеци след Деветосептемврийския преврат Сталин задържа Георги Димитров и Васил Коларов в Москва, опасявайки се от обвинения на съюзниците в опит за съветизацията на България. През лятото на 1945 година, след края на военните действия в Европа, разцеплението на българската управляваща коалиция и легализирането на опозицията в страна, започва подготовка за тяхното завръщане. На 21 август Димитров е освободен от всичките си официални постове и се отказва официално от съветското си гражданство, а на 9 септември Коларов пристига в България. След активна подготовка на съветската Държавна сигурност, свързана и с предварителното изпращане на нейни офицери в България, в началото на ноември 1945 година това прави и Димитров.{{hrf|Фосколо|2013|266 – 269}} === Начело на режима в България === Георги Димитров се връща в България след 22 години отсъствие на 4 ноември 1945 година, две седмици преди бойкотираните от опозицията избори за [[XXVI обикновено народно събрание]], на които е кандидат, като пристигането му не е публично обявено, а е посрещнат на летището от командващия съветските окупационни войски [[Сергей Бирюзов]]. Първото му появяване пред публика е на 6 ноември в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], където произнася реч, изпълнена с груби нападки към опозицията и оплаквания от свободата на печата.{{hrf|Фосколо|2013|271 – 272}} [[Файл:Georgi Dimitrov portrait 1940s.jpg|мини|ляво|150п|]] През 1946 година губи изборите за народен представител, като негов противник в избирателния район е лидерът на [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП) [[Атанас Москов]], но по-късно изборът е касиран от прокомунистическото мнозинство и Димитров е обявен за победител. Москов е отстранен и от преподавателското му място по международно право в Софийския университет, тъй като категорично отказва да подпише декларация за отказ от политическа дейност.<ref name="ReferenceA">Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998, стр.7</ref> Западните съюзници не признават правителството за легитимно, което създава сериозен проблем за Съветския съюз в предстоящите преговори за сключване на мирен договор между България и съюзниците. Сталин се съгласява на известни отстъпки към опозицията, но тя отказва да сътрудничи, въпреки усилията за това на Димитров и личната намеса на съветския заместник-министър на външните работи [[Климент Ворошилов]]. В отговор Димитров засилва репресивните мерки срещу опозиционни дейци, а през април 1946 година е въведена цензура на печата. Въпреки това Сталин го критикува за неговата нерешителност, давайки му за пример действията на комунистите в [[Югославия]].{{hrf|Фосколо|2013|274 – 277}} След завръщането си в България Димитров осиновява бъдещия политик [[Бойко Димитров (политик)|Бойко Димитров]], син на убитите (1941 – 1944) комунисти Коста Златарев и Мара Денчева. Семейството първоначално живее в конфискувана от собствениците къща в [[Княжево]], а след това се премества в апартамент на улица „Велико Търново“, обитаван преди това последователно от съветския посланик и от Васил Коларов.{{hrf|Фосколо|2013|314}} Същевременно Димитров продължава да ползва и стария си апартамент в Москва, където през следващите години прекарва продължително време.{{hrf|Фосколо|2013|314}} През лятото на 1946 година в Москва е проведена и поредна среща между Сталин, Тито и Димитров. Макар създаването на българо-югославски съюз отново да е отложено за времето след подписването на мирните договори, участниците се договарят за засилване на [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизацията в Пиринска Македония]].{{hrf|Фосколо|2013|293 – 294}} През лятото на 1946 година Димитров е извикан в Москва, прекарва известно време в санаториума „Барвиха“ и приет от Сталин, който се противопоставя на оглавяването на българското правителство от комунист и развива идеята за замяна на БКП с „Трудова партия“ с по-широка социална база.{{hrf|Фосколо|2013|278}} Малко по-късно такава реорганизация е обсъждана в партийното ръководство, но така и не е реализирана.{{hrf|Фосколо|2013|278}} Междувременно на 27 октомври БКП печели мнозинство на изборите за [[VI велико народно събрание]]{{hrf|Фосколо|2013|277}} и през ноември Димитров е избран за министър-председател,{{hrf|Ташев|1999|155 – 156}} ход, оценен от Сталин като прибързан.{{hrf|Фосколо|2013|279}} Малко по-късно той се премества да живее в двореца „[[Врана (дворец)|Врана]]“, преди това обитаван от изгоненото от страната царско семейство.{{hrf|Фосколо|2013|314}} В новия парламент Георги Димитров се отличава с изключително агресивното си поведение към представителите на опозицията, които нарича „пияни деморализирани типове“, заплашва ги с „изключване“ и призовава „всеки изключен като парцал да бъде изхвърлен из Народното събрание“. През лятото на 1947 година опозиционните депутати наистина са отстранени от парламента, а лидерът им [[Никола Петков]] е съден в показен процес, като Димитров лично участва в подготовката на обвинителния акт срещу него, а след неговата екзекуция – в последвалата пропагандна кампания.{{hrf|Фосколо|2013|279 – 284}} През лятото на следващата година, при особено помпозна пропагандна кампания, Георги Димитров прави официално посещение в Югославия, където на 1 август подписва с Тито [[Бледска спогодба|Бледската спогодба]], която трябва да постави началото на съюза между двете държави. Седмица по-късно Димитров е в Москва, където остава до 16 ноември, прекарвайки два пълни месеца в санаториума „Барвиха“. Веднага след пристигането му Сталин обявява Бледската спогодба за „грешка“, поради което Димитров веднага пише на Тито, че тя трябва да се анулира. След връщането на Димитров в България Тито прави официално посещение, като след триумфалното му посрещане двамата подписват в [[Евксиноград]] ревизиран вариант на спогодбата.{{hrf|Фосколо|2013|294 – 295}} Ликвидирането на парламентарната опозиция поставя началото на формалното налагане тоталитарния режим в страната. През декември 1947 година е приета [[Конституция на Народна република България (1947)|нова конституция]] по съветски образец, която получава името „Димитровска“. По това време Димитров е принуден да отхвърля критики на зет си Вълко Червенков към доктрината за народна демокрация, определяйки я като оправдано за времето си тактическо средство за утвърждаване на режима.{{hrf|Фосколо|2013|287 – 288}} [[Файл:BASA-1486-2-401-2-Georgi Dimitrov.jpg|мини|дясно|250px|Димитров на среща с музикални дейци, 1947 г.]] Димитров изглежда не си прави достатъчни изводи от реакцията на Сталин срещу Бледската спогодба. В началото на 1948 година са подписани договори за сътрудничество с [[Албания]] и [[Румъния]], а на връщане от подписването на договора в [[Букурещ]] той дава пресконференция във влака, на която коментира бъдеща конфедерация или федерация на всички източноевропейски „страни с народна демокрация“ без да изключва и Гърция. Съветската реакция е незабавна, като в редакционна статия официозът „[[Правда]]“ пише, че „тези страни нямат никаква нужда от разни там съмнителни и изкуствени федерации или конфедерации, или митнически съюзи“, а в телеграма до Димитров лично Сталин изразява недоумение от неговите „прибързани и необмислени изявления“.{{hrf|Фосколо|2013|296}} В края на януари 1948 година Димитров и Тито са извикани в Москва, но Тито изпраща само свои представители. На проведената на 10 февруари тристранна среща Сталин остро критикува югославското и българското правителство и особено Димитров и сключения договор с Румъния. В същото време той подкрепя бързо създаване на федерация между България и Югославия, в която изглежда вижда средство за изолиране на търсещите самостоятелност среди в [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]].{{hrf|Фосколо|2013|297 – 301}} Междувременно обаче отношенията между Югославия и Съветския съюз бързо се влошават. На 18 март Димитров отново е в Москва за подписване на Договор за взаимопомощ и Сталин му предава разузнавателна информация за остро критично отношение на югославското правителство към съветската политика. На 27 март Сталин изпраща до Тито критично писмо, разпространено и сред останалите партийни ръководства в Източна Европа, а в началото на май те осъждат безапелационно югославското правителство. Изключение прави БКП, която няколко дни след останалите излиза с по-мека декларация, а на 25 май Димитров е единственият лидер в комунистическия лагер, който изпраща поздравления на Тито за рождения му ден. Димитров продължава още известно време в опитите си да лавира между Сталин и Тито, но на 13 юли е принуден да си направи публична самокритика за това.{{hrf|Фосколо|2013|301 – 306}} От 15 септември до 20 ноември 1948 година и отново няколко дни в началото на декември Георги Димитров е в Съветския съюз, прекарвайки повечето време в „Барвиха“. През този период той съгласува идеологическите си позиции със Сталин, който сега вижда народната демокрация просто като една от формите на [[диктатура на пролетариата]]. Тази позиция е официално утвърдена на [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес]] на БКП през декември. Там за пръв път Димитров критикува лично Тито и отправя енергични нападки срещу Югославия, особено във връзка с [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]]. С това България окончателно се присъединява към линията на [[Коминформбюро]] и се отказва от Бледската спогодба и идеята за Балканска федерация.{{hrf|Фосколо|2013|306 – 310}} След Петия конгрес здравето на Георги Димитров още повече се влошава и от януари 1949 година той почти не напуска стаята си, където приема висшите функционери на режима. В края на февруари се оплаква от силни болки в корема и обездвижване на левия крак, диагнозата на лекарска комисия е гнойно възпаление на [[простата]]та, сърдечна слабост, напреднала [[цироза]] и [[захарен диабет]]. На 6 март комисията решава той да бъде спешно транспортиран в Москва. На следващия ден пристига да го вземе специален самолет – на борда му е съветският вицепремиер [[Лаврентий Берия]], който настоява Димитров спешно да се срещне със Сталин.{{hrf|Фосколо|2013|310, 321}} Димитров прекарва два месеца в московската правителствена болница и въпреки съмненията за развитие на [[рак (болест)|рак]], състоянието му започва да се подобрява и той е прехвърлен в санаториума „Барвиха“. На 25 юни за кратко го посещава Сталин, с когото обсъждат главно здравословното състояние на Димитров.{{hrf|Фосколо|2013|321 – 322}} На 28 юни 1949 година Георги Димитров получава кръвоизлив в черния дроб в резултат на цирозата. Той умира в санаториума [[Барвиха]] на 2 юли сутринта (към 8 часа и 35 минути българско време).{{hrf|Фосколо|2013|322}} Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, [[диабет]], хроничен [[простатит]]“. Въпреки официалното медицинско заключение съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на [[Йосиф Сталин]].{{hrf|Петков|2012}} Изследвания на балсамираното тяло на Димитров през 90-те години показват увеличено съдържание на [[живак]], което може да е в резултат на отравяне.{{hrf|Фосколо|2013|323}}<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6076133|title=Свръхдоза живак за Георги Димитров|last=Димитрова|first=Алексения|date=2017-02-25|work=24 часа|access-date=2023-08-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/mneniya/article/6780826|title=Алексения Димитрова: Открихме свръхдоза живак в мозъка и косата на Георги Димитров, но не знаем как тя е попаднала там|last=Милков|first=Георги|date=2018-03-26|work=24 часа|access-date=2023-08-27}}</ref> == Култ към личността == [[Файл:BASA-PAZARDZHIK-33B-Georgi Dimitrov.jpg|мини|Поклонението пред ковчега на Георги Димитров, 1949 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] [[Файл:1969-08-Bulgarien Sofia Dimitroff-Mausoleum fec Monika Angela Arnold Berlin1.jpg|мини|[[Мавзолей на Георги Димитров]], август 1969 г.]] [[Файл:Gedenktafel Anna-Seghers-Str 91 (Adlh) Georgi Dimitroff.JPG|мини|Паметна плоча на улица ''Haus Anna-Seghers-Straße 91'', в [[Берлин]]]] [[Файл:Georgi Dimitrov monument in his birght place 02.jpg|мини|Паметник на Димитров в Ковачевци]] [[Файл:Georgi Dimitrov 12.JPG|мини|Бюст-паметник на Димитров в Армения]] [[Файл:Bust of Georgi Dimitrov in the Memento Park.JPG|мини|Бюст-паметник на Димитров в парк Мементо, Унгария]] [[Култ към личността|Култът към личността]] на Георги Димитров, характерен за тоталитарните държави, започва да се развива още при неговото управление.{{hrf|Фосколо|2013|315}} Така например на него приживе е наречен (още със създаването му) новият град [[Димитровград]]. За целта на 2 септември 1947 г. Министерският съвет, чийто председател е самият Димитров, издава Постановление № 3, което гласи: „Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“. През този период официалният печат неизменно придружава името на Георги Димитров с епитети като „любим син на народа“, „вожд и учител“, „мъдър и славен ръководител на партията“. Публични критики към него са честа причина за преследване от политическата полиция, като за кратко е разследван дори американски офицер, който в пияно състояние свалил от стената и захвърлил негов портрет.{{hrf|Фосколо|2013|315}} Създаденият още приживе култ към личността на Димитров достига своята кулминация след неговата смърт. В общо изявление по този повод ръководствата на БКП, Министерския съвет и Отечествения фронт го обявяват за „любим вожд и учител на комунистическата партия и целия български народ“, „верен ученик на Ленин и Сталин“, „голям държавник“, „мъдър министър-председател“, „строител на Народна република България“, „велик син на нашата страна“, „бележит борец против фашизма и империализма, за делото на прогреса, демокрацията и социализма“.{{hrf|Огнянов|2008|22 – 23}} Още в деня на смъртта му тялото на Георги Димитров е изложено в Дома на профсъюзите в Москва, като през нощта до него остава почетна стража от Политбюро на ВКП (б), начело със самия Йосиф Сталин и включваща още Лаврентий Берия, [[Георгий Маленков]], Климент Ворошилов, [[Николай Шверник]], [[Николай Булганин]], [[Анастас Микоян]], [[Лазар Каганович]].{{hrf|Огнянов|2008|22 – 23}} В България на 3 юли Министерският съвет взима решение тялото да бъде балсамирано и поставено в мавзолей, а на следващия ден е одобрен проект на група архитекти, начело с [[Георги Овчаров]].{{hrf|Огнянов|2008|22 – 23}} Правителството организира тържествено посрещане на тялото в Русе и София, а от 7 до 9 юли е проведено „всенародно поклонение“ в сградата на Народното събрание.{{hrf|Огнянов|2008|22 – 23}} Междувременно, с големи усилия на [[Трудова повинност]] е завършен [[Мавзолей на Георги Димитров|Мавзолеят]], където на 10 юли е поставено тялото, чието балсамиране от съветски специалисти, начело с [[Борис Збарски]],{{hrf|Фосколо|2013|322}} продължава и след това.{{hrf|Огнянов|2008|22 – 23}} Наред с пропагандните акции по погребението, група неудобни за властта лица са въдворени в лагери. Това попълнение лагеристи остава в историята като „Димитровско“. Мавзолеят се превръща в място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации,{{hrf|Фосколо|2013|322}} но само от комунистически страни и от държави от [[Третия свят]]. На 18 юли 1990 г., по молба на осиновения му син Бойко Димитров, тялото на Георги Димитров е извадено от мавзолея, кремирано е и е препогребано в протестантската част на [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]] (парцел 22{{hrf|sofiapomni.com|2019}}).{{hrf|bTV|2011}}{{hrf|Фосколо|2013|323}} Мавзолеят е разрушен в периода от [[21 август|21]] до [[27 август]] [[1999]] г. Родната къща на Димитров в Ковачевци е превърната в музей, а в центъра на селото е изграден дом-паметник „Георги Димитров“. Георги Димитров се появява на доста български банкноти от 1951 г. и 1974 г. В чест на Георги Димитров са наречени 6 населени места: * град Димитрово (дн. [[Перник]]) – до 1962 г.; * град [[Димитровград]] в България; * град [[Димитровград (Русия)|Димитровград]], Русия; * град [[Димитровград (Сърбия)|Димитровград]], Сърбия; * град Димитров (дн. [[Мирноград]]), Украйна – до 2016 г.; * село [[Димитров (село)|Димитров]], Армения. Освен това на негово име са наречени: * масовата младежка организация [[Димитровски комунистически младежки съюз]]; * масовата детска [[Димитровска пионерска организация „Септемврийче“]]; * българският орден [[Георги Димитров (орден)|„Георги Димитров“]] – първият по старшинство в наградната система на [[НРБ]]; * държавната [[Димитровска награда]] – най-висшето отличие в НРБ за приноси в науката, изкуствата и културата; * ескадрен миноносец [[Георги Димитров (ескадрен миноносец)|„Георги Димитров“]] от ВМФ на НРБ; * [[батальон „Георги Димитров“]] през [[Гражданската война в Испания]] (1936 – 1939); * булеварди, улици, площади, заводи, фабрики, училища и други обекти в България и в чужбина. == Литература == * {{икона|de}} Veselin Chadzinikolov: ''Georgi Dimitroff: Biographischer Abriss.'' изд. Dietz, Берлин 1972 г. * {{икона|de}} Ernst Fischer: ''Das Fanal. Der Kampf Dimitroffs gegen die Kriegsbrandstifter''. изд. „Neues Österreich“, Zeitungs – u.-Verlags-Gesellschaft, Виена 1946 г. * {{икона|de}} Institut für Marxismus-Leninismus beim ZK der SED: ''Geschichte der internationalen Arbeiterbewegung in Daten''. изд. Globus, Виена 1986 г., {{Грешен ISBN| 3-85364-170-3}}. * {{икона|de}} Rolf Richter: ''Biographisches Nachwort''. In: ''Gegen Faschismus und Krieg. Ausgewählte Reden und Schriften''. изд. Philipp Reclam jun., Лайпциг 1982 г. * {{икона|de}} Horst Schumacher: ''Die Kommunistische Internationale (1919 – 1943)''. изд. Dietz, Берлин 1989 г., ISBN 3-320-01262-2. * {{икона|de}} Historische Kommission beim ZK der KPÖ: ''Die Kommunistische Partei Österreichs: Beiträge zu ihrer Geschichte und Politik''. том 2-ри. изд. Globus, Виена 1989 г., ISBN 3-85364-189-X. * {{икона|de}} Barbara Timmermann: ''Die Faschismus-Diskussion in der Kommunistischen Internationale (1920 – 1935)''. Дисертация. Кьолн 1977 г. == Монографии == * Tobias, F. ''The Reichstag Fire'', Ню Йорк, 1964 г. * Семков, М. изд. Моабит 8085. ''Димитров пред имперския съд''. С., 1972 г. * Momsen, H. ''The Reichstag Fire and Its Political Consequences'', Ню Йорк, 1972 г. * Димитров, Г. ''Дневник – Март 1933 – февруари 1949''. С., 2003 г. * ''Седемнадесет мига с подвига и безсмъртието''. Стенограма на Лайпциг. изд. Съст. Л. Такев. С., 2003 г. * Петров, Н. ''Загадката около смъртта на Георги Димитров''. Пловдив, 2003 г. * Веков, А., Д. Гачев. ''Тайните на Коминтерна. Разсекретените архиви''. С., 2007 г. * Кръстев, Ф. ''Генералният секретар на Коминтерна. Автентичният Димитров след 125 години''. С., 2007 г. == Бележки == <references group=б./> == Източници == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Димитров | first = Георги | year = 1954 | title = Съчинения. Том VII | location = София | lang = }} * {{cite web | last = Димитров | first = Димитър | year = 2005 | url = http://www.bbc.co.uk/bulgarian/indepth/story/2005/10/051010_dimitrov_file.shtml | title = Георги Димитров – съветски агент? | publisher = BBC | accessdate = 24 април 2008 | lang = }} * {{cite web | publisher = Епицентър | year = 2014 | url = http://epicenter.bg/?p=article&id=35089&cat_id=11&sub_id=0 | title = За Сталин смъртта на Димитров бе предизвестена | work = epicenter.bg | accessdate = 27 януари 2019 | lang = }} * {{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | isbn = 978-954-320-206-5 | lang = }} * {{cite book | last = Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ | year = 2012 | title = [[Голяма енциклопедия „България“]]. Том 5 | publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | isbn = 9789548104272 | lang = }} * {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9 | lang = }} * {{cite web | last = Петков | first = Борис | year = 2012 | url = https://frognews.bg/obshtestvo/misterii/kgb-prizna-stalin-ubil-georgi-dimitrov.html | title = КГБ призна: Сталин убил Георги Димитров | work = frognews.bg | publisher = frognews.bg | accessdate = 26 декември 2018 | lang = }} * {{cite web | last = Радонова | first = Мария | year = 2010 | url = https://www.struma.com/publikacii/m-radonova-s-dve-falshifikacii-v-knigata-na-at-yachkov_13726/ | title = С две фалшификации в книгата на Ат. Ячков се извършва кражба на история | work = struma.com | publisher = struma.com | accessdate = 26 декември 2018 | lang = }} * {{cite book | last = Ташев | first = Ташо | year = 1999 | title = Министрите на България 1879 – 1999 | publisher = АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО | location = София | id = ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 | lang = }} * {{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров: една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 9789540127682 | lang = }} * {{cite web | publisher = biogr.ru | year = 2011 | url = http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598 | title = Биография Димитрова Георгия Михайловича | archiveurl = https://web.archive.org/web/20111018125703/http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598 | work = biogr.ru | accessdate = 26 декември 2018 | lang = ru | архив_дата = 2013-03-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130310175647/http://www.biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598 }} * {{cite web | publisher = bTV | year = 2011 | url = http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/reportazhi/story/121655246-Lyubovni_pisma_razkrivat_nejnata_strana_na_Georgi_Dimitrov.html | title = Любовни писма разкриват нежната страна на Георги Димитров | accessdate = 18 март 2011 | lang = }} * {{cite web | publisher = in2013dollars.com | year = 2019 | url = http://www.in2013dollars.com/us/inflation/1924?amount=100 | title = U.S. Inflation Rate, $100 in 1924 to 2019 | work = in2013dollars.com | accessdate = 5 януари 2019 | lang = en }} * {{cite web | publisher = lostbulgaria.com | year = 2018 | url = http://www.lostbulgaria.com/?p=2443 | title = Георги Димитров Михайлов по време на всеобщата мобилизация през Балканската война, 1913 г. | work = lostbulgaria.com | accessdate = 29 декември 2018 | lang = }} * {{cite web | publisher = mediapool.bg | year = 2007 | url = http://www.mediapool.bg/bludniyat-sin-koito-nikoga-ne-se-zavarna-news127208.html | title = Блудният син, който никога не се завърна | accessdate = 27 октомври 2012 | lang = }} * {{cite book | last = Nohlen | first = D. | coauthors = P. Stöver | year = 2010 | title = Elections in Europe: A data handbook | isbn = 978-3-8329-5609-7 | lang = en }} * {{cite web | publisher = rates.bg | year = 2019 | url = http://rates.bg/currencies/rates/USD | title = Исторически курс за Щатски долар (USD) | work = rates.bg | accessdate = 5 януари 2019 | lang = | архив_дата = 2019-01-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190105201000/http://rates.bg/currencies/rates/USD }} * {{cite web | publisher = sofiapomni.com | year = 2019 | url = http://sofiapomni.com/parcel.php?id=22 | title = Парцел 22 | work = sofiapomni.com | accessdate = 2019-03-09 | lang = }} == Външни препратки == * {{икона|de}} [http://www.dw.de/героят-от-лайпциг/a-16630657 „Героят“ от Лайпциг] – в БГ сайта на [[Дойче Веле]] * {{Цитат уеб |заглавие= BBCBulgarian.com {{!}} Георги Димитров – съветски агент? |автор= Димитър Димитров |труд= [[БиБиСи]] |дата= 10 октомври 2005 |достъп_дата =4 юли 2019 |уеб_адрес= http://www.bbc.co.uk/bulgarian/indepth/story/2005/10/051010_dimitrov_file.shtml}} * {{Цитат уеб |заглавие= BBCBulgarian.com {{!}} Георги Димитров – съветски агент? /2/ |автор= Димитър Димитров |труд= БиБиСи |дата= 17 октомври 2005 |достъп_дата= 4 юли 2019 |уеб_адрес= http://www.bbc.co.uk/bulgarian/indepth/story/2005/10/051017_dimitrov_2.shtml}} * Иван Бутовски, [https://www.spomen.bg/article/9477313?fbclid=IwAR2Ix9XBfDRfccYKqNz59OOYInnCbs1CXfNHCYNU8il2b3ZG4b5DYQXsIjk „Пияният Георги Димитров изхвърлен от църква като юноша. Скандалът провокирал омразата му към религията“] – в spomen.bg, 03.02.2021 г. {{пост списък|Министър-председател на България|44}} {{пост начало}} {{пост|[[Българска комунистическа партия#1944 — 1989|председател на ЦК на БРП (к.)]]|[[27 февруари]] [[1945]]|[[4 януари]] [[1948]]|–|–}} {{пост край}} {{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|5}} {{пост начало}} {{пост|[[Българска комунистическа партия#1944 — 1989|генерален секретар на ЦК на БРП (к.)]]|[[4 януари]] [[1948]]|[[27 декември]] [[1948]]|–|–}} {{пост край}} {{пост списък|Генерален секретар на ЦК на БКП|1}} {{Нормативен контрол}}{{СОРТКАТ:Димитров, Георги}} [[Категория:Георги Димитров| ]] 5gwxuaeiogbi3i3mzr0phf81yct9w4n 0 18489 12397700 12379941 2024-10-28T18:11:02Z Rrriiibbb 324818 /* Филмография */ 12397700 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | име-рождено = | националност = {{България}} | работил = в-к „Народна младеж“,<br/>в-к „Вечерни новини“,<br/>Българска кинематография,<br/>в-к „[[Литературен фронт]]“,<br/>[[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет на НРБ]],<br/>[[Съюз на българските писатели]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[разказ]], [[новела]], [[повест]], [[роман]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „[[Свирепо настроение]]“ (1965), <br/>„[[Суматоха]]“ (1967), <br/>„[[Ние, врабчетата]]“ (1968), <br/>[[„Барутен Буквар“(сборник разкази)|„Барутен Буквар“]] (1969), <br/>„ [[Януари (пиеса)|Януари]]“ (1975), <br/>„Опит за летене“ (1979), <br/>„Малки жабешки истории“ (1994) | награди = „Добри Чинтулов“ (1980)<br/>„Гринцане кавур“ (1984)<br/>[[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] (1996)<br/>[[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Славейков“]] (1998)<br/>[[Голяма награда за литература на Софийския университет]] (2001)<br/>„Паисий Хилендарски“ (2003) | повлиян = [[Иван Вазов]], [[Емилиян Станев]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Елин Пелин]] | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = Димитър Радичков,<br/>Роза Радичкова | подпис = |погребан=[[Централни софийски гробища]],<br>[[София]], [[България]]<ref name="София помни 2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|издател=София помни|достъп_дата=2022-09-08}}</ref>}} '''Йордан Димитров Радичков''' е [[Българи|български]] [[писател]], [[драматург]] и [[сценарист]], представител на [[магически реализъм|магическия реализъм]]. == Биография == Роден е на 24 октомври 1929 г. в с. [[Калиманица]], Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в [[Берковица]]. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960) и в „Българска кинематография“ (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „[[Литературен фронт]]“ (1962-1969). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото в [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на [[Съюза на българските писатели]]. Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце“ (1961), „Обърнато небе“ (1962), „Планинско цвете“ (1964), „Шарена черга“ (1964). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение“, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници „Водолей“ (1967), „Козята брада“ (1967), „Плява и зърно“ (1972), „Как така“ (1974) и др. През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове“. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието“ (новели) и „Ние, врабчетата“ (разкази) Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне“ (1966) и „Привързаният балон“ (1967). Пак по онова време създава и пиесата „Суматоха“ (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар“ (1969). [[Файл:Берковица - panoramio.jpg|мини|Паметник в Берковица с образи от произведенията на Радичков]] През 1970-те години публикува романите си „Всички и никой“ (1975) и „Прашка“ (1977). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979) и „Опит за летене“ (1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха“ са играни в [[Австрия]], [[Югославия]], [[Германия]], [[Гърция]], [[Швейцария]], [[Дания]], [[Полша]], [[Русия]], [[Унгария]], [[Финландия]], [[Чехия]], [[САЩ]], [[Румъния]] и др. През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд“, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег“. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си: излизат сборниците с разкази „Хора и свраки“ (1990), „Малки жабешки истории“ (1994), „Мюре“ (1997), „Умиване лицето на Богородица“ (1997), „Автострадата“ (1999) и „Пупаво време“ (2000) – с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите „пупа“ е значело [[корем]] и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време“. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи“. През 1972 г. е сценарист на новогодишната програма на [[БНТ|националната телевизия]]. Той е известен привърженик на ФК [[ПФК Славия|„Славия“]]. Умира в София на 22 януари 2004 г. == Признание и награди == [[File:Yordan Radichkov memorial plaque, 22 Oborishte Str., Sofia.jpg|thumb|Паметна плоча на писателя Йордан Радичков на фасадата на дома му на ул. „Оборище“ 22, София]] Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващ алтернативи творец, затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Номиниран е 2 пъти за Нобеловата награда за литература. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Удостоен е с престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ за белетристика (1984) и с Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). За книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга през 1996 г. Носител е на българските награди: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда [[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Славейков“]] (1998), [[Голяма награда за литература на Софийския университет]] (2001). През 2000 г. е удостоен с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]] първа степен за цялостен принос в българската култура.<ref>Указ № 5 от 7 януари 2000 г.</ref> През 2003 г. е удостоен и с [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“|Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/bulgaria/radichkov-s-darzhavnata-nagrada-paisiy-hilendarski.html | заглавие = Радичков с държавната награда „Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 14.11.2003 | труд = | издател = news.bg | цитат = | език = }}</ref>. [[Файл:Radichkov-Livingston.jpg|мини|Радичков връх на о. Ливингстън]] На Йордан Радичков е наречена улица в квартал „[[Витоша (квартал)|Витоша]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950973|title=Йордан Радичков}}). На писателя е наименуван Радичков връх на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] в Антарктика. == Творчество == === Сборници с разкази === {{колони|2| * „Сърцето бие за хората“ (1959) * „[[Свирепо настроение]]“ (1965) * „Водолей“ (1967) * „Козята брада“ (1967) * „Вятърът на спокойствието“ (1968) * „[[Ние, врабчетата]]“ (1968) * „Коженият пъпеш“ (1969) * „[[Барутен буквар]]“ (1969) * „Плява и зърно“ (1972) * „Шест малки матрьошки и една голяма“ (1977) * „Малка северна сага“ (1980) * „Спомени за коне“ (1980) * „Педя земя“ (1980) * „[[Верблюд]]“ (1984) * „Изпаднали от каруцата на бога“ (1984) * „Скандинавците“ (1985) * „Хора и свраки“ (1990) * „Малки жабешки истории“ (1994) * „Смокове в ливадите“ (1995) * „Мюре“ (1997) * „Умиване лицето на Богородица“ (1997) * „Автострадата“ (1999) * „Пупаво време“ (2000)}} === Романи === {{колони|2| * „[[Неосветените дворове]]“ (1966) * „Всички и никой“ (1975) * „Прашка“ (1977) * „Ноев ковчег“ (1988)}} === Пиеси === {{колони|2| * „[[Суматоха]]“ (1967) * „[[Януари (пиеса)|Януари]]“ (1975) * „Лазарица“ (1979) * „Опит за летене“ (1979) * „Кошници“ (1982) * „Образ и подобие“ (1986) * „Добродушните смокове“ (1993, радиопиеса) * „Млади хора“(1998)}} == Филмография == * [[Горещо пладне]] (1965) * [[Привързаният балон]] (1967) * [[Последно лято]] (1974) * [[Барутен буквар (филм)|Барутен буквар]] (1977) * [[Всички и никой]] (1978) * [[Веществено доказателство]] (1991) * [[Вълкадин говори с Бога]] (1995) * [[Козелът]] (2009) * [[Януари (филм)|Януари]] (2021) == Източници == {{Уикицитат|Йордан Радичков}} <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Йордан+Радичков&type=AllFields От и за Йордан Радичков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://liternet.bg/publish5/jradichkov/ Страница за Йордан Радичков в LiterNet] * {{Моята библиотека автор|jordan-radichkov|Йордан Радичков}} * {{IMDb name|0705592|Йордан Радичков}} * [http://www1.libvar.bg/publications/radichkov/index.html Библиография на Йордан Радичков на сайта на Регионалната библиотека във Варна] * [http://frognews.bg/news_2844/Izdignaha_pametnik_na_Radichkov_v_Sofiia_shte_ima_negova_statuia_i_v_Montana/ „Издигнаха паметник на Радичков в София, ще има негова статуя и в Монтана“], frognews.bg, 14 ноември 2007 * Маргарита Друмева, [http://www.svet.bg/човекът-който-сееше-лъвове/ „Човекът, който сееше лъвове (В памет на Йордан Радичков)“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210312004553/https://www.svet.bg/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BB%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ |date=2021-03-12 }}, сп. „Свет“, 2016, бр. 1 * Аделина Ангушева и [[Галин Тиханов]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/9425 „Подривни прозрения“], в. „Култура“, бр. 9 (2311), 27 февруари 2004 * [[Марин Георгиев (поет)|Марин Георгиев]], [https://www.marginalia.bg/tsarkvata-na-ateistite/ „Църквата на атеистите“], marginalia.bg, 8 юли 2024 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Радичков, Йордан}} [[Категория:Йордан Радичков| ]] 6bx8zgy8cl3preixqgwty08zkl1qocz 12397709 12397700 2024-10-28T18:21:23Z Rrriiibbb 324818 /* Филмография */ 12397709 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | име-рождено = | националност = {{България}} | работил = в-к „Народна младеж“,<br/>в-к „Вечерни новини“,<br/>Българска кинематография,<br/>в-к „[[Литературен фронт]]“,<br/>[[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет на НРБ]],<br/>[[Съюз на българските писатели]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[разказ]], [[новела]], [[повест]], [[роман]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „[[Свирепо настроение]]“ (1965), <br/>„[[Суматоха]]“ (1967), <br/>„[[Ние, врабчетата]]“ (1968), <br/>[[„Барутен Буквар“(сборник разкази)|„Барутен Буквар“]] (1969), <br/>„ [[Януари (пиеса)|Януари]]“ (1975), <br/>„Опит за летене“ (1979), <br/>„Малки жабешки истории“ (1994) | награди = „Добри Чинтулов“ (1980)<br/>„Гринцане кавур“ (1984)<br/>[[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] (1996)<br/>[[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Славейков“]] (1998)<br/>[[Голяма награда за литература на Софийския университет]] (2001)<br/>„Паисий Хилендарски“ (2003) | повлиян = [[Иван Вазов]], [[Емилиян Станев]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Елин Пелин]] | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = Димитър Радичков,<br/>Роза Радичкова | подпис = |погребан=[[Централни софийски гробища]],<br>[[София]], [[България]]<ref name="София помни 2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|издател=София помни|достъп_дата=2022-09-08}}</ref>}} '''Йордан Димитров Радичков''' е [[Българи|български]] [[писател]], [[драматург]] и [[сценарист]], представител на [[магически реализъм|магическия реализъм]]. == Биография == Роден е на 24 октомври 1929 г. в с. [[Калиманица]], Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в [[Берковица]]. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960) и в „Българска кинематография“ (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „[[Литературен фронт]]“ (1962-1969). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото в [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на [[Съюза на българските писатели]]. Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце“ (1961), „Обърнато небе“ (1962), „Планинско цвете“ (1964), „Шарена черга“ (1964). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение“, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници „Водолей“ (1967), „Козята брада“ (1967), „Плява и зърно“ (1972), „Как така“ (1974) и др. През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове“. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието“ (новели) и „Ние, врабчетата“ (разкази) Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне“ (1966) и „Привързаният балон“ (1967). Пак по онова време създава и пиесата „Суматоха“ (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар“ (1969). [[Файл:Берковица - panoramio.jpg|мини|Паметник в Берковица с образи от произведенията на Радичков]] През 1970-те години публикува романите си „Всички и никой“ (1975) и „Прашка“ (1977). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979) и „Опит за летене“ (1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха“ са играни в [[Австрия]], [[Югославия]], [[Германия]], [[Гърция]], [[Швейцария]], [[Дания]], [[Полша]], [[Русия]], [[Унгария]], [[Финландия]], [[Чехия]], [[САЩ]], [[Румъния]] и др. През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд“, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег“. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си: излизат сборниците с разкази „Хора и свраки“ (1990), „Малки жабешки истории“ (1994), „Мюре“ (1997), „Умиване лицето на Богородица“ (1997), „Автострадата“ (1999) и „Пупаво време“ (2000) – с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите „пупа“ е значело [[корем]] и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време“. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи“. През 1972 г. е сценарист на новогодишната програма на [[БНТ|националната телевизия]]. Той е известен привърженик на ФК [[ПФК Славия|„Славия“]]. Умира в София на 22 януари 2004 г. == Признание и награди == [[File:Yordan Radichkov memorial plaque, 22 Oborishte Str., Sofia.jpg|thumb|Паметна плоча на писателя Йордан Радичков на фасадата на дома му на ул. „Оборище“ 22, София]] Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващ алтернативи творец, затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Номиниран е 2 пъти за Нобеловата награда за литература. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Удостоен е с престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ за белетристика (1984) и с Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). За книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга през 1996 г. Носител е на българските награди: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда [[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Славейков“]] (1998), [[Голяма награда за литература на Софийския университет]] (2001). През 2000 г. е удостоен с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]] първа степен за цялостен принос в българската култура.<ref>Указ № 5 от 7 януари 2000 г.</ref> През 2003 г. е удостоен и с [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“|Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/bulgaria/radichkov-s-darzhavnata-nagrada-paisiy-hilendarski.html | заглавие = Радичков с държавната награда „Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 14.11.2003 | труд = | издател = news.bg | цитат = | език = }}</ref>. [[Файл:Radichkov-Livingston.jpg|мини|Радичков връх на о. Ливингстън]] На Йордан Радичков е наречена улица в квартал „[[Витоша (квартал)|Витоша]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950973|title=Йордан Радичков}}). На писателя е наименуван Радичков връх на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] в Антарктика. == Творчество == === Сборници с разкази === {{колони|2| * „Сърцето бие за хората“ (1959) * „[[Свирепо настроение]]“ (1965) * „Водолей“ (1967) * „Козята брада“ (1967) * „Вятърът на спокойствието“ (1968) * „[[Ние, врабчетата]]“ (1968) * „Коженият пъпеш“ (1969) * „[[Барутен буквар]]“ (1969) * „Плява и зърно“ (1972) * „Шест малки матрьошки и една голяма“ (1977) * „Малка северна сага“ (1980) * „Спомени за коне“ (1980) * „Педя земя“ (1980) * „[[Верблюд]]“ (1984) * „Изпаднали от каруцата на бога“ (1984) * „Скандинавците“ (1985) * „Хора и свраки“ (1990) * „Малки жабешки истории“ (1994) * „Смокове в ливадите“ (1995) * „Мюре“ (1997) * „Умиване лицето на Богородица“ (1997) * „Автострадата“ (1999) * „Пупаво време“ (2000)}} === Романи === {{колони|2| * „[[Неосветените дворове]]“ (1966) * „Всички и никой“ (1975) * „Прашка“ (1977) * „Ноев ковчег“ (1988)}} === Пиеси === {{колони|2| * „[[Суматоха]]“ (1967) * „[[Януари (пиеса)|Януари]]“ (1975) * „Лазарица“ (1979) * „Опит за летене“ (1979) * „Кошници“ (1982) * „Образ и подобие“ (1986) * „Добродушните смокове“ (1993, радиопиеса) * „Млади хора“(1998)}} == Филмография == * [[Горещо пладне]] (1965) * [[Привързаният балон]] (1967) * [[Хляб (филм)|Хляб]] (1972) * [[Последно лято]] (1974) * [[Барутен буквар (филм)|Барутен буквар]] (1977) * [[Всички и никой]] (1978) * [[Веществено доказателство]] (1991) * [[Вълкадин говори с Бога]] (1995) * [[Козелът]] (2009) * [[Януари (филм)|Януари]] (2021) == Източници == {{Уикицитат|Йордан Радичков}} <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Йордан+Радичков&type=AllFields От и за Йордан Радичков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://liternet.bg/publish5/jradichkov/ Страница за Йордан Радичков в LiterNet] * {{Моята библиотека автор|jordan-radichkov|Йордан Радичков}} * {{IMDb name|0705592|Йордан Радичков}} * [http://www1.libvar.bg/publications/radichkov/index.html Библиография на Йордан Радичков на сайта на Регионалната библиотека във Варна] * [http://frognews.bg/news_2844/Izdignaha_pametnik_na_Radichkov_v_Sofiia_shte_ima_negova_statuia_i_v_Montana/ „Издигнаха паметник на Радичков в София, ще има негова статуя и в Монтана“], frognews.bg, 14 ноември 2007 * Маргарита Друмева, [http://www.svet.bg/човекът-който-сееше-лъвове/ „Човекът, който сееше лъвове (В памет на Йордан Радичков)“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210312004553/https://www.svet.bg/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BB%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ |date=2021-03-12 }}, сп. „Свет“, 2016, бр. 1 * Аделина Ангушева и [[Галин Тиханов]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/9425 „Подривни прозрения“], в. „Култура“, бр. 9 (2311), 27 февруари 2004 * [[Марин Георгиев (поет)|Марин Георгиев]], [https://www.marginalia.bg/tsarkvata-na-ateistite/ „Църквата на атеистите“], marginalia.bg, 8 юли 2024 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Радичков, Йордан}} [[Категория:Йордан Радичков| ]] roh6gv7s3fptytdk9lsnuc3zx6110t1 0 18549 12397490 12396905 2024-10-28T13:36:34Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:30A:7F57:1A:2D01:C7B0:5ADA|редакции на 2A01:5A8:30A:7F57:1A:2D01:C7B0:5ADA]] ([[User talk:2A01:5A8:30A:7F57:1A:2D01:C7B0:5ADA|б]].), към версия на Krisi tranchev.1999 12394154 wikitext text/x-wiki {{Личност|музикант | вложки = {{Личност/Музикант | период-на-активност = 1961 – настояще | лейбъл = „[[Балкантон]]“ ([[България]])<br>„[[Електрекорд]]“ ([[Румъния]])<br>„[[Мелодия (фирма)|Мелодия]]“ ([[Русия]])<br>„[[Arkon]]“ ([[Турция]])<br>„[[Sayton]]“, „Diresa“ ([[Испания]])<br>[[BASF]] ([[Германия]])<br>Бомба мюзик (Русия)<br>Мега музика<br>„[[Пайнер]]“<br>„Stefkos Music“<br>„Shiny World”<br>“Virginia Records”<br>ЛИ1 ЕООД | свързани-изпълнители = [[Асен Гаргов]]<br/>[[Цветан Владовски|Чочо Владовски]]<br/>[[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]]<br>[[Емил Димитров]]<br>[[Васил Найденов]]<br>[[Георги Христов (певец)|Георги Христов]] }} }} '''Лиля̀на Ивано̀ва Петро̀ва''', по-известна като '''Лѝли Ивано̀ва''', е [[България|българска]] [[Попмузика|поп]] [[Певец|певица]]. От 1961 г. развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва песни и албуми, има медийни изяви, участва в телевизионни програми, снима се във видеоклипове. В знак на уважение за приноса си към българската популярна музика понякога е наричана „Примата на българската естрада“. Обявена е за „Най-големия български поп изпълнител за всички времена“ със специална награда от [[БГ радио]] през 2023 г.<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/14554779 Лили Иванова взриви зала „Колодрума“ в Пловдив, получи голямата награда на БГ радио], 24chasa.bg, 27 май 2023.</ref> == Биография == === Детство и училищни години === Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. [[Кубрат (град)|Кубрат]]. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова. Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. [[Тетово (Област Русе)|Тетово]], до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина. Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна [[Румъния]], в [[Северна Добруджа]]. Впоследствие се преместват в русенското село [[Нисово]]. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „нисовлиите“ – прозвище, с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите.<ref>Любомир Илиев, [https://web.archive.org/web/20150223191729/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=71641 „Лили – най-ухажваното момиче в Кубрат“], в. „Труд“, 24 април 2009 г.</ref> В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър. Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ – руски песни. Когато Лили е 7-8-годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Тъй като обаче няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-и клас тя проявява интерес да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е ''другарят'' Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас тя смята това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на Републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото. През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича [[Варна]]) за медицинска сестра – престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“, срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица [[Ирина Чмихова]], по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956 – 57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков<ref>[https://dariknews.bg/regioni/shumen/aleq-na-slavata-v-kubrat-zapochva-s-uchitelq-na-lili-ivanova-721232 „Алея на славата в Кубрат започва с учителя на Лили Иванова“], Darik News, 24 май 2011 г.</ref> Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т. нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известността на местна певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ („Цял Париж мечтае за любовта“) на [[Катерина Валенте]] и „Arrivederci, Roma“ („Довиждане, Рим“), които пее на училищни прояви. След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], но с ходатайството на баща си около 1959 г. младата медицинска сестра започва работа в болницата в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти. === Насочване към професионалното пеене === Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещия ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ казва, че ще го направи, когато се прибере в София, но така и забравя да го направи. Текстът бива свален от нейни приятели, които са направили любителски [[магнетофон]]ен запис на концерта и така тя разучава песента. Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика, ѝ е нужна т. нар. „категория“ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), поради което започва за около две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.<ref>Иванова (2009), глава „Детство наше“, стр. 7 – 44.</ref> През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до [[София]], за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто посещение си взема два дни отпуск и посещава бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. Оттам ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва.<ref>Йоана Пенова, [http://www.168chasa.bg/Article/611384 „ЦК на БКП определяше победителите в Златния Орфей“], в. „168 часа“, 15 септември 2011 г.</ref> Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата обаче не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата. Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов – лекар, който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг – присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си не след дълго тя решава повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.<ref>Иванова (2009), глави „Лудостта на мечтата“, „Любовта е по-силна от всичко“, „Първи съпруг“, стр. 45 – 65.</ref> === Начало на кариерата в София === През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в [[София]]. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова [[Евгени Комаров]]. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.<ref>Фрагмент „Искам да пея!“ на Лидия Станчева; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63 – 67</ref> От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници, и танцьори. През 1962 г. певицата е включена в концерт на [[Вили Казасян]] и неговия състав „Студио В“ в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са [[Емил Димитров]] и [[Мария Косева]]. Те пеят в сградата на [[БИАД]] и из страната. Първото турне на певицата извън България е в [[Румъния]] заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личностни напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.<ref>Пенчо Ковачев, [https://www.24chasa.bg/Article/84935 „Направих Лили певица, тя ме смени с Иван Пеев“], интервю със Здравко Андреев, „24 часа“, 28 април 2009 г.</ref> Лили Иванова продължава работа с групата на [[Здравко Радоев]] и продължава обиколките из страната с певицата [[Грета Ганчева]], фокусника [[Орфи]], имитатора [[Христо Минчев (Пилето)]], народните певци [[Борис Машалов]] и [[Йонка Кипчева]]. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на [[Кони Франсис]], [[Рита Павоне]], [[Доменико Модуньо]], [[Ела Фицджералд]], [[Далида]], [[Шърли Беси]] и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3 – 4 години. В този период певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.<ref>Иванова (2009), глави „Легенди за певци“, „София. Първи стъпки“, стр. 79 – 82.</ref> През [[1964]] г. в зала „Универсиада“ има концерт на шведската рок певица [[Джейн Сверт]] и групата „Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Когато луната изгрява (Лунни лъчи)“ на Йосиф Цанков от репертоара на [[Мими Николова]] и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добие по-широка известност.<ref>Иванова (2009), глави „София. Среща с Емил“, „София. Първи стъпки“, стр. 66 – 79.</ref> === Първи записи и популярност === Успехът в зала „Универсиада“ дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на [[Манол Манолов]]. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на [[Димитър Вълчев]]. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд. През 1964 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са основно в ресторанта на хотел „Амбасадор“ и бар „Мелодия“, с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В [[Букурещ]] бързо добива популярност сред публиката, като същевременно е забелязана от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител, тъй като тогава тази технология не била позната в България). Плочата е дългосвиреща, казва се „[[Recital (албум)|Lili Ivanova Recital]]“, съдържа 8 песни, две от които са на български език, и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Константин Танасе“ с голям оркестър, където преди това [[Леа Иванова]] с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Кавър версията на Лили Иванова също се приема много добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея. Следва покана от оркестър „[[Балкантон]]“ с диригент Димитър Ганев за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]]. Между певицата и пианиста бързо пламва любов, започват връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което участва и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 г., двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев „единствената (ми) любов“. След сватбата си те заминават на турне в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В този период е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли [[Йосиф Цанков]] да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1965), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], песента вече е хит. Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1964 г. [[Хачо Бояджиев]] снима във [[Видин]] 3 нейни песни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валяк, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснема фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча. През 1965 г. певицата се снима в игралния филм „[[Неспокоен дом]]“ на режисьора [[Рангел Вълчанов]], в който в кабаре изпълнява песента „Cuore“ („Сърце“) на Рита Павоне.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0171567/ „Неспокоен дом“ (1965 г.) във филмовата енциклопедия IMDB]</ref> === Първо международно отличие. Кариера до края на 60-те години === През 1966 г. в [[Братислава]], [[Чехословакия]] Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Адажио“ по музика на [[Ангел Заберски]] и аранжимент на съпруга ѝ Иван Пеев. Фаворитът на журито е [[Карел Гот]] и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител българската певица има повече точки, което ѝ носи и трите награди „Златен ключ“ – за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст. Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в [[Будапеща]] и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България, за да пее на провеждащия се през това време конкурс „[[Златният Орфей]]“ в [[Слънчев бряг]]. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката.<ref>Иванова (2009), глави „Легенди за певици“, „Първа плоча (Румъния)“, „Ванко Пеев. Любовта ми“, „Братислава“, стр. 79 – 99.</ref> През 1966 г. Хачо Бояджиев снима около 30-минутен телевизионен „портрет“ на певицата, в който тя изпълнява своя музика. По-късно същият режисьор снима българо-румънската програма „[[Ало, София, тук Букурещ]]“. През 1967 г. Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „[[Уличката малка (албум)|Уличката малка]]“. Следва турне в [[Куба]], като с нея пътуват и група оперни певци, сред които [[Юлия Винер-Ченишева]] и [[Павел Герджиков]]. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“. През 1968 г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „Златния Орфей“ през същата година Лили Иванова представя „Лунната соната“ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в [[Барселона]] с [[Бисер Киров]], където печели отличия. През 1969 г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „Трофея на Мидем“. Същата година излиза албумът ѝ „[[Камино (албум)|Камино]]“. === Кариера през 70-те години === През 1970 г. Лили Иванова отново се конкурира с чеха Карел Гот на фестивала „[[Олимпиада на песента]]“ в [[Атина]], а сред другите силни изпълнители е германецът [[Бен Крамер]]. Със състезателната песен „Звезда“ на Александър Йосифов тя печели златната плоча. На фестивала в Атина присъства директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в [[Лисабон]], което тя прави. В Рио тя пее на стадион „Мара Казиньо“, побиращ около 30 000 души. Публиката яде, пие и е крайно невъздържана (включително има сбивания), но въпреки това тя утихва, когато певицата запява песента „Реквием“ на Александър Йосифов. Впоследствие е отличена и с награда. За изложението в [[Осака]] Експо-70 японската страна харесва песента „Панаири“, но желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не разрешава друг да пее песента ѝ, в резултат на което Тончо Русев и директорът на „Златният Орфей“ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и [[Борис Гуджунов]]. На изложението те три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие – и на осем големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима. В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция заедно с колегата си Борис Гуджунов и оркестъра на Иван Пеев. Имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им турски импресарио ги кани за бъдещи участия. Почти през цялото им пътуване техни спътници са популярните в родината си певци [[Фюсун Йонал]], [[Танжу Окан]], [[Ажда Пекан]], с която се познава от съвместно участие в Барселона, и актьорът [[Йозтюрк Серенгил]]. Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях.<ref>Фрагмент „В съседна Турция“ на Борис Гуджунов; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63 – 67.</ref> През 1970 г. Лили записва албума „[[Този свят е тъй прекрасен (албум)|Този свят е тъй прекрасен]]“, през 1972 година – двойния албум „[[Обичам те (албум)|Обичам те]]“, а през 1973 г. – „[[Вечност (албум)|Вечност]]“ и „[[Панаири]]“. След известно прекъсване след 1971 г. изпълнителката отново става честа участничка в телевизионни постановки и програми на Хачо Бояджиев. Българската национална телевизия осъществява няколко филма за изпълнителката, като първият е „Аз съм Лили“ от 1974 г. През 1973 г. Лили Иванова заедно с [[Тончо Русев]] посещават фестивал в Чили, „[[Виня дел Мар (фестивал)|Виня дел Мар]]“. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън, комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала е аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегрия, тогавашен посланик на Чили в София) и „Камино“ печели голямата награда за изпълнение. Същата година посещава [[Париж]] за Втория международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, откъдето също се прибира с награда. На „[[Златният Орфей]]“ през същата година Лили Иванова се запознава с гостуващия [[Хулио Иглесиас]], а следващата 1974 г. печели „Голямата награда за изпълнител“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=908155 „Лили Иванова можеше да е олимпийска шампионка по гимнастика“], в. „24 часа“, 28 май 2011 г.</ref> Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът ѝ [[Иван Славков]]. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия. През 1975 г. е издадена първата биографична книга за певицата – „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, съдържаща множество фрагменти – спомени на нейни колеги, приятели и почитатели. В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец [[Асен Гаргов]], с когото певицата започва лична и професионална връзка, която продължава 16 години. Поради неразбирателства се сформира нова група, водена от Гаргов, но тъй като през този период певицата се развежда с третия си съпруг (който има влияние), тя половин година има трудности да си намери нови участия. След молба за съдействие пред високопоставения генерал [[Илия Кашев]], тя и оркестърът отново биват ангажирани. С Асен Гаргов се правят турнета в СССР и Израел. През 1975 г. се записва албумът „[[Танго (албум на Лили Иванова от 1975)|Танго]]“, следващата година – „[[Стари мой приятелю]]“, а през 1977 година – „[[Гълъбът]]“ и „[[Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов]]“. През 1978 г. записва първия от двата съвместни албума с Асен Гаргов „[[Животът ни събира, животът ни разделя]]“. През 1979 г. се появява двойният албум „[[Моят град]]“. === Кариера през 80-те години === През 80-те години Лили Иванова има множество участия в [[Германска демократична република|Източна]] и [[Западна Германия]]. През 1981 г. участва в развлекателното предаване „Abends im Rampenlicht“ („Вечер в светлината на прожекторите“) на германската телевизия [[DFF]], където се представя заедно с [[Дорит Геблер]], [[Ролф Херихт]] и [[Хелена Вондрачкова]].<ref>[http://www.imdb.com/title/tt1090177/ „Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht)“ (1981 г.) във филмовата енциклопедия IMDB]</ref> В средата на 80-те години театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския „[[Фридрихщатпаласт]]". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския си репертоар, но преработени на немски език. За нея пишат песни авторите [[Клаус Мунро]], [[Ралф Арни]], [[Арнолд Фрицш]], [[Герард Зийбхолц]], [[Хорст Крюгер]], [[Михаел Хансен]] и [[Дитер Шнайдер]]. Певицата постоянно пътува между двете държави и в периода 1986 – 1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу програми като „[[Шареното котле]]“ и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 г. има повече от 1600 участия на живо в ГДР. През 1987 г. певицата е официалният културен посланик на България по време на честванията на 750-годишнината на Берлин. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите изпълнителката се връща окончателно в България. През 1981 г. излизат два албума: „[[Предупреждение]]“ и „[[Kein Film war schöner]]“, включващ немскоезични версии на български песни. Следващата година – „[[Щурче (албум)|Щурче]]“, а през 1983 г. – вторият дуетен албум с Асен Гаргов „[[Сърцето те избра]]“. През 1984 г. се появява двойният албум „[[Искам те (албум на Лили Иванова)|Искам те]]“. През 1986 г. се появява албумът „[[Лили Иванова '86]]“, следващата година – „[[Ти ме повика]]“, а през 1989 г. – „[[Тежка сватба]]“. Последните песни, написани от Асен Гаргов за Лили Иванова – „Необяснимо е“ и „Студ“, са записани в албума „Тежка сватба“. Впоследствие Асен Гаргов забранява на Лили Иванова да изпълнява всичките му песни, написани за нея. === Кариера през 90-те години === След [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|10 ноември 1989 г.]] Концертна дирекция е закрита, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита с група от няколко музиканти. С нея взема участие [[Чочо Владовски]], с когото тя работи 4 години. След кризата от 1996 г. тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само синбек при участията си. През 1990 г., в телевизионното предаване „[[Всяка неделя]]“ спортните гимнастички [[Лили Игнатова]] и [[Диляна Георгиева]] в знак на протест за негативно отношение на пресата към тях демонстративно „връщат“ медалите си. Две седмици по-късно Лили Иванова, вдъхновена от тяхната реакция, пред [[Кеворк Кеворкян]] по собствено желание също връща отличието си „Златна плоча“, дотогава присъдено в България само на 5 души. Певицата протестира, че бъдещите носители на отличието няма да се определят на основата на изключителни музикални заслуги, а ще я получават единствено за продадени 25 000 копия от албум за съответна година. В този разговор певицата заявява, че е продала над 2 милиона плочи.<ref>{{Citation |title=„Всяка неделя“, предаване излъчено по „Нова телевизия“ на 22.11.2012 г., показващо запис от 1990 г., излъчен първоначално по „Българска национална телевизия“; (фрагментът започва след 13-ата минута) |url=http://play.novatv.bg/play/290541/ |accessdate=2012-11-26 |archivedate=2012-11-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121129011206/http://play.novatv.bg/play/290541/ }}</ref> През 1993 г. е записан албумът „[[Хазарт (албум)|Хазарт]]“, а две години по-късно – „[[Готови ли сте за Любов?]]“. В средата на 90-те години изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално – в малки зали, защото се налага сама да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по-търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях. През 1998 г. певицата записва диска „[[Частен случай (албум)|Частен случай]]“. === Кариера от 2000 до 2009 г. === През 2000 г. Лили Иванова издава албума „[[Ветрове (албум)|Ветрове]]“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През 2001 г. следва „[[Любовта е по-силна от всичко]]“, през 2002 г. – „[[The Best 1]]“, включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен сингъл с [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]]. Първият брой на списание „[[Плейбой]]“ на български език, който излиза през април 2002 г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>{{Citation |title=Корица на първия българоезичен брой на сп. „Плейбой“ |url=http://www.playboy.bg/magazine/m3.html |accessdate=2009-08-04 |archivedate=2015-02-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150221110950/http://www.playboy.bg/magazine/m3.html }}</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20101102184024/http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова – Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси)], интервю на Детелина Милева, news.fashion.bg, 17 декември 2003 г.</ref> Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев<ref>Христо Кьосев, [http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ „Браво на Лили!“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120327024028/http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ |date=2012-03-27 }}, в. „24 часа“, 22 март 2004 г.</ref> През 2003 г. се появяват „[[Илюзия, наречена любов]]“ и „[[The Best 2]]“, а през 2004 г. – „[[Танго (албум на Лили Иванова от 2004)|Танго]]“. През 2006 г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.<ref>[http://www.btv.bg/story/48857-Lili_otkri_svoya_zvezda_na_Aleyata_na_slavata.html „Лили откри своя звезда на Алеята на славата“], bTV, 12 май 2006 г.</ref> През 2006 и 2009 г. без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии – „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба…“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания – осъжда автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/809696 „Лили осъди за 15 бона автор на книга за нея“], в. „24 часа“, 8 март 2011 г.</ref> През 2007 и 2008 г. Лили Иванова прави големи концерти в „Зала 1“ на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. В тези две поредни години са издадени дисковете „[[Една любов (албум)|Една любов]]“ и „[[Без правила]]“. На 9 януари 2009 г. певицата изнася концерт в зала „[[Олимпия (Париж)|Олимпия]]“ в [[Париж]], с което сбъдва своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.)<ref>{{Citation |title=„Срещи с имена от естрадата“, Вера Грозева, 1979 г. |url=http://lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html |accessdate=2012-07-11 |archivedate=2012-07-11 |archiveurl=https://archive.is/20120711204540/lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html }}</ref><ref>[http://www.btv.bg/story/124268-Lili_Ivanova_na_parijka_stsena.html „Лили Иванова на парижка сцена“], bTV, 9 януари 2009.</ref> Същата година открива Дните на София в Москва.<ref>[http://www.btv.bg/story/129343-Lili_triumfira_v_Moskva_(video).html „Лили триумфира в Москва“, 10.04.2009, bTV]</ref> През 2008 г. [[Мартин Карбовски]] взема обширно биографично интервю в дома на изпълнителката, излъчено в два епизода на предаването „Отечествен фронт“ по [[Нова телевизия]]. През месец април 2009 г. на българския пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на същия журналист.<ref>Иванова (2009), стр. 100 – 271.</ref> На 2 май 2009 г. по [[bTV]] започва излъчването на документалната поредица „Опасно близо – Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от нейния творчески път.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref> На 6 юли 2009 г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание [[полковник]] от медицинските служби на [[Българската армия]] и е наградена с хладно оръжие.<ref>[https://web.archive.org/web/20150221123555/http://www.monitor.bg/article?id=204985 „Пагони на полковник за Лили Иванова“], в. „Монитор“, 6 юли 2009 г.</ref> През месец юли 2009 г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през специализирани сайтове за този тип търговия.<ref>{{Citation |title=„Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd. |url=http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена |accessdate=2021-02-17 |archivedate=2016-04-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160401065855/http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена }}</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/183319 „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“], в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.</ref> В периода 2009 – 2010 г. певицата е в широко отразен в медиите публичен конфликт с [[Митко Щерев]] и [[Асен Гаргов]], в резултат на което взаимно си забраняват да си изпълняват музиката, водят се съдебни спорове и се обвиняват в клевета.<ref>[https://web.archive.org/web/20100220020801/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=381519 „Асен Гаргов забрани на Лили да пее „Детелини“], в. „Труд“, 15 февруари 2010 г.</ref><ref>Диляна Димитрова, [https://web.archive.org/web/20160304115724/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=389485 „Лили съди Митко Щерев, нарекъл я лъжкиня“], в. „Труд“, 22 февруари 2010 г.</ref> Асен Гаргов забранява на певицата да пее песните му, написани за нея, тъй като не плащала авторски права.<ref>[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Лили%20Иванова%20може%20само%20да%20рецитира%20„Детелини” Лили Иванова може само да рецитира „Детелини“], БГестрада</ref> === Кариера от 2010 г. до 2019 г. === През 2010 и 2011 г. публичност в медиите добиват проверките на [[Национална агенция за приходите|Националната агенция по приходите]] сред популярни изпълнители, като Лили Иванова също е обект на ревизии за установяване на укрити данъци.<ref>[http://www.btv.bg/story/1790617578-Lili_Ivanova_obeshta_da_si_plati_danatsite.html „Лили Иванова обеща да си плати данъците“], bTV, 4 август 2011 г.</ref> Поради тази причина, въпреки предложението на министъра на културата [[Вежди Рашидов]] да се отпусне пенсия за заслуги на певицата, финансовият министър [[Симеон Дянков]] се възпротивява, в резултат на което правителството отказва, аргументирайки се с неплатените от нейна страна данъци.<ref>Иван Димов, [https://web.archive.org/web/20160304201017/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=979973 „Лили Иванова без пенсия за заслуги“], в. „Труд“, 27 юли 2011 г.</ref> Към 2010 г. пенсията на изпълнителката е около 105 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене. През 2010 г. се появяват албумите „[[Този свят е жена]]“ и „[[В името на вярата]]“. В началото на 2012 г. Лили Иванова представя записи по текстове на [[Явор Кирин]], като песните „Няма кой“ (музика: [[Красимир Гюлмезов]]), „Другото лято“ (музика: [[Александър Бръзицов]]), „Нейното име“ (музика: [[Росица Кирилова]]), „Шепот“ (музика: Явор Кирин), „Икар“ (музика: [[Камен Драндийски]]), записани в албума ѝ „[[LI (албум)|LI]]“. През същата година записва и „Черната овца“ на група „[[Ахат (група)|Ахат]]“ ([[Божидар Главев]]) и „Светът е създаден за нас“ (музика: [[Огнян Енев]], текст: [[Мартин Карбовски]]).<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=842278 „Новите песни на Лили Иванова“], Дарик радио, 23 януари 2012 г.</ref> По-късно същата година се появяват видеоклиповете „Ти не си за мен“ с участието на [[Мариус Куркински]], както и още три клипа – всички под режисурата на Явор Веселинов. [[Файл:Lili Ivanova - London.jpg|мини|Лили Иванова на концерта си в Лондон, 16 май 2015 г.]] На 22 ноември 2012 г. пред публика от около 15 000 души изнася мащабен тричасов концерт в зала „[[Арена Армеец София]]“, като певицата е първият български изпълнител, представящ се в тази зала.<ref name="lili.bg1"/> На концерта представя 23 предимно по-нови песни и 5 изпълнения на бис, като ѝ акомпанира концертмайсторката Пламена Жекова<ref name="lili.bg1"/>, както и собствена формация под наименованието „Grand Li Orchestra“, включваща Бисер Иванов, [[Веселин Веселинов|Веселин Веселинов – Еко]], [[Стоян Янкулов]] – Стунджи, [[Калин Вельов]], [[Михаил Йосифов (музикант)|Михаил Йосифов]], [[Живко Петров]] и др.<ref>[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/15-000-dushi-na-kraka-pred-lili-ivanova-999348 „15 000 души на крака пред Лили Иванова“], Дарик радио, 23 ноември 2012 г.</ref><ref>Светослава Ингилизова, [https://www.24chasa.bg/Article/1645595 „Лили в „Арена Армеец“: Забравих „Ветрове“, все пак съм на 100 години“], в. „24 часа“, 23 ноември 2012 г.</ref><ref>[https://www.vesti.bg/razvlechenia/shoubiznes/lili-ivanova-pia-pred-pylnata-arena-armeec-5312571 „Лили Иванова пя пред пълната „Арена Армеец“], vesti.bg, 23 ноември 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20160304131015/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1645777 „Концертът на Лили Иванова в „Арена Армеец“ – талант, магия и забранени песни“], в. „Труд“, 23 ноември 2012 г.</ref> Осем от изпълнените на концерта песни са представени в официалния VEVO канал на певицата в [[YouTube]]. Поради огромния интерес е пуснат в продажба и секторът зад сцената, което е прецедент и до днес. Концертът става повод за създаване на специална категория в „Годишните музикални награди на БГ радио“ и получава приза „Концерт на годината“.<ref name="lili.bg1"/> През 2013 г. певицата има участие в московския дворец [[Кремъл]] по повод юбилеен концерт на поета [[Иля Резник]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1887333 „В Кремъл нямало по-красив глас и… крака от на Лили Иванова“], в. „24 часа“, 2 април 2013 г.</ref> Преди предсрочните избори за XLII народно събрание през същата година Лили Иванова участва в заключителен концерт на предизборната кампания на [[Българска социалистическа партия|БСП]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/09/2057132_bsp_zakriva_predizbornata_si_kampaniia_s_koncert_na/ „БСП закрива предизборната си кампания с концерт на Лили Иванова“], в. „Дневник“, 9 май 2013 г.</ref> На 12 октомври певицата изнася концерт в културния и конгресен център „Сен Пиер“ в Брюксел пред публика от 650 души, сред които е и еврокомисарката [[Кристалина Георгиева]].<ref>[http://www.dnes.bg/pop/2013/10/14/lili-ivanova-vdigna-na-kraka-publikata-v-briuksel.202555 „Лили Иванова вдигна на крака публиката в Брюксел“], dnes.bg, 14 октомври 2013 г.</ref> На концерта е премиера на песента „Просто съдба“, която няколко дни по-рано е записана в „Студио 88“ с тромпетиста Мишо Йосифов, който ѝ е аранжор и композитор. В края на годината [[bTV]] излъчва биографичния документален филм на [[Георги Тошев (журналист)|Георги Тошев]] „НепознатиТЕ: Лили Иванова – Необяснимо“, където колеги на певицата споделят впечатления за началото на кариерата ѝ и за последните ѝ изяви.<ref>[http://www.btv.bg/shows/nepoznatite/videos/video/258721507-NepoznatiTE_Lili_Ivanova__Neobyasnimo_%281_chast%29.html „НепознатиТЕ: Лили Иванова – Необяснимо“, реж. Георги Тошев], bTV, 2013 г.</ref> През 2014 г. издава албума „Поетът“, като хитове от него стават песните „Поетът“ и „Сърцето е чупливо“. На 16 май 2015 г. Лили Иванова изнася концерт в зала „Troxy“ в Лондон, който е и нейният първи концерт в столицата на Великобритания. Концертът минава успешно и отзивите в медиите са единодушни: певицата за пореден път доказва високия си професионализъм.<ref>Магдалена Гигова, [https://web.archive.org/web/20150518175145/http://presa.bg/article/London-pya-na-kraka-s-Lili/73748/10/0 „Лондон пя на крака с Лили“], в. „Преса“, 18 май 2015 г.</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/4769990 „Лили Иванова с концерт от бисове в Лондон“], в. „24 часа“, 17 май 2015 г.</ref><ref>[http://clubz.bg/19841-furor_na_lili_ivanova_v_london_video „Фурор на Лили Иванова в Лондон“], Клуб Z, 17 май 2015 г.</ref> „Булстрад Арена“ – Русе, многофункционална зала с капацитет между 5100 до 8100 души, е официално открита на 23 юли 2015 г. с концерт на Лили Иванова. През 2017 г. издава албум без име – „Лили Иванова 2017“, като на обложката му единствено е изобразена Лили Иванова. Хит от този албум става песента „Ти дойде“. На 8, 9 и 10 декември 2019 г. осъществява три последователни концерта в Зала 1 на НДК.<ref name="lili.bg2">[https://lili.bg/music/live-ndk-xii-2019.html Live НДК XII, 2019], официален сайт – lili.bg</ref> В края на 2019 г. издава албума „[[Севдана (албум)|Севдана]]“ на дългосвиреща плоча и двоен компактдиск. Албумът включва както нови песни, така и добре известни хитове. === Кариера от 2020 досега === През 2020 г. отлага част от концертното си турне поради [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] и взетите противоепидемични мерки.<ref>[http://epicenter.bg/article/Lili-Ivanova--Badete-otgovorni-i-spazvayte-preporakite-na-vlastite-/209994/6/0 Лили Иванова отлага концерти: Бъдете отговорни и спазвайте препоръките на властите!], Епицентър, 16 март 2020 г.</ref> През същата 2020 г. издава два албума, записани от концертите ѝ на живо – „Live at „Arena Armeec“ hall 2012“ в зала „Арена Армеец“ на 22 ноември 2012 г. и „Live НДК XII 2019“ в НДК през декември 2019 г.<ref name="lili.bg1">[https://lili.bg/music/live-at-arena-armeec-hall-xi-2012.html Live at „Arena Armeec“ hall, november 22, 2012], официален сайт – lili.bg</ref><ref name="lili.bg2"/> През 2020 г. също така, дарява голям брой книги от личната си библиотека на библиотеката в Кубрат.<ref>Радостина Димитрова, [https://www.bgonair.bg/a/163-lyubopitno/208044-lili-ivanova-dari-knigi-ot-lichnata-si-kolektsiya-na-bibliotekata-v-kubrat Лили Иванова дари книги от личната си колекция на библиотеката в Кубрат], България Он Ер, 4 ноември 2020 г.</ref> След пожар в детския отдел на библиотеката на Кубрат, дарява над 6000 книги за възстановяване на дейността на институцията.<ref>https://bntnews.bg/news/lili-ivanova-daryava-nad-6000-knigi-na-izpepelenata-biblioteka-v-kubrat-1207242news.html Лили Иванова дарява над 6000 книги на изпепелената библиотека в Кубрат</ref> През 2021 година издава миниалбума ''Чуй душата ми'', включващ едноименната песен, както и още четири: ''Животът'', ''Маската,'' ''Без контрол'', ''Присъда''. Последната песен от 2017 година Лили Иванова винаги изпълнява на края на концертите си. Същата година, въпреки ковид ограниченията, певицата за трети пореден път (2018, 2019, 2021) организира и изпълнява своя триптих от концерти в зала 1 на Националния дворец на културата. През следващата 2022 г. Лили Иванова осъществява мащабно турне в 31 български града, чиято кулминация е концертът на 04.12.2022 година пред 13 000-на публика в зала [[Арена София]].<ref>https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101745003/lili-ivanova-slaga-tochka-na-nacionalnoto-si-turne-s-koncert-v-sofia Лили Иванова слага точка на националното си турне с концерт в София</ref><ref>https://btvnovinite.bg/bulgaria/hiljadi-pjaha-s-lili-ivanova-v-arena-armeec.html</ref> Турнето е най-крупното музикално пътешествие на българска звезда от началото на пандемията. След неговото първоначално обявяване (тогава то включва 30 концерта в 30 града) постепенно са добавени още четири дати – три допълнителни – съответно в Ловеч, Варна и Пловдив (където певицата за пръв път в своята кариера пее в два последователни дни), както и една в Стара Загора, в обновения Летен театър, който певицата открива на 06.09.2022 година. Любопитно е, че билетите за концерта на Лили Иванова в Стара Загора, чийто Театър е с капацитет от 1600 места, се разпродават за 30 часа. Тридесет и четвъртият и последен концерт от мащабната национална обиколка на ''Примата на българската естрада'' завършва на 11.12.2022 година във възрожденския град Панагюрище, където Лили Иванова отново пее пред препълнена зала в Театъра Дом-паметник. През 2023 г. осъществява бутиков концерт с елита на държавата в [[Народен театър „Иван Вазов“]] - на него присъстват културни дейци, творчески личности, политици, депутати, посланици, бивши президенти и премиери. Обявена е за „Най-големия български поп изпълнител за всички времена“ със специална награда от [[БГ радио]] през 2023 г. <ref>https://www.facebook.com/Lili.Ivanova.Official/posts/pfbid02AVuQZMn3BjTrnzMKu7avQiF5jf4bH7k2y8guATj4LEUGjtfrqtE2H8hy14RC6dqTl?locale=bg_BG</ref><ref>https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/14554779</ref> В началото на 2024 г. пее в престижната зала „Флаже“ в [[Брюксел]] и получава почетен знак на града за принос към културата на церемония в кметството на белгийската столица. Обявява и създаването на фондацията си "Лили Иванова" в Европейския парламент в присъствието на евродепутати, посланици и европейски комисари. <ref>https://bnr.bg/horizont/post/101959600/lili-ivanova-poluchi-pocheten-znak-na-bruksel-sazdava-fondacia</ref> == Музикална дейност == === Певчески стил и репертоар === Лили Иванова започва кариерата си предимно с популярни за времето си италиански, френски и други чужди песни, като бива смятана за добра имитаторка на стила на [[Рита Павоне]]. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа започва да се насочва основно към български авторски песни. В кариерата на повечето професионални изпълнители от епохата на социализма голяма роля играе държавната структура „Концертна дирекция“, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. По този начин веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като това допринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен, с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката ѝ през 60-те и 70-те години често е със сложни и богати оркестрации, драматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този стил, певицата изпълнява музика, съпроводена със звука най-вече на електрически инструменти. След 2000 г., особено при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на предварително записани синбекове, биват редувани с изпълнения, съпроводени от няколко инструмента – основно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно поп-песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не напълно строго спазвано) да се пеят на български език, поради което певицата има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от [[Желязна завеса|Желязната завеса]], което е обичайна практика за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.). === Концертна дейност и живи участия === В периода на 60-те, 70-те и 80-те години Лили Иванова осъществява многобройни концертни турнета в чужбина – най-много в СССР, но също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от [[Арнолд Фрич]] и [[Петер Паулик]] (концертни турнета, шоу-програми във „Фридрихщадтпаласт“ и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век певицата осъществява няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада, а също така посещава отново и Русия. За да увеличи участията си в епохата на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|Прехода]], освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата по-често си позволява изявява и на по-малки прояви – в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. След 2000 г. певицата обичайно организира малък брой големи, добре анонсирани и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в „Зала 1“ на НДК, нерядко в две поредни дати, както нерегулярни участия в големите български градове). За годините на своята кариера Лили Иванова изнася над 11 хиляди концерта, но значителната част от тях са в периода преди 1989 г. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, до 1965 г. се покачва на 20 лв., когато става „заслужила артистка“, получава 60 лв., а от 1975 г., когато става „народна артистка“, до 1989 г. обичайно е получавала по 120 лв. хонорар на участие. През 2018 г. Лили Иванова прави турне в няколко български града: Пловдив (зала „[[Зала С.И.²Л.А.|С.И.²Л.А.]]“), Варна, Русе, Благоевград, Ботевград, Свиленград, Плевен, Пловдив ([[Античен театър (Пловдив)|Античният театър]]), София. === Творчески сътрудничества === В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с множество музиканти, сред които: оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев (музикален педагог)|Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на Асен Гаргов (1977). В дует с Асен Гаргов издава два съвместни албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965 – 1968); [[Тончо Русев]] (1969 – 1974); [[Митко Щерев]] (1974 – 1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те). През 80-те певицата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които [[Тодор Филков]], Асен Гаргов, [[Рафи Жамаркоцян]], [[Любомир Дамянов]], [[Александър Кипров (композитор)|Александър Кипров]]. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството ѝ с [[Цветан Владовски|Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] – „Частен случай“. През цялата кариера на певицата се наблюдава подчертан стремеж творчеството ѝ да бъде със звучене, съвременно за епохата, в която се създава. В средата на 90-те певицата разнообразява имиджа си и посяга към музикални стилове, като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите „Частен случай“ от 1999 г. и последвалия го етнопроект „Ветрове“ от 2000 г. Впоследствие певицата издава няколко албума, в които новите песни значително намаляват, а стари хитове са записани в нов аранжимент. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от [[Огнян Енев]] – пиано, саксофон, Бисер Иванов – китара, [[Орлин Цветанов]] – цигулка. Лили Иванова работи с много изявени текстописци, като може би най-значима е съвместната ѝ работа с поетите [[Дамян Дамянов]] и [[Павел Матев]], а също така пее песни и по стихове на [[Надежда Захариева]], [[Любомир Левчев]], [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Пейо Яворов]], [[Кирил Христов]], [[Христо Ясенов]], [[Веселин Ханчев]], [[Блага Димитрова]], [[Димитър Ценов (поет)|Димитър Ценов]] и др. Основна тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те много от песните стават [[шлагер]]и. == Дискография и звукозаписна дейност == {{основна|Дискография на Лили Иванова|Списък с песни на Лили Иванова}} Лили Иванова има над 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и други страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „[[Всяка неделя]]“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия [[Съветски съюз]] и останалите страни [[Александър Йосифов]], директор на [[Балкантон]] от 1968 до 1986 г., казва: „''Когато станах директор на „Балкантон“, при капацитет 3 600 000 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за [[Съветския съюз]] беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250 – 300 хиляди, а за Съветския съюз – под милион не падаше''“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи. Списание „[[L'Europeo]]“ посочва, че продадените копия от албуми в Съветския съюз надхвърлят 10 милиона. Въпреки това певицата не е получавала заплащане за изпълнителски права от тази музика, а разпадането на „Концертна дирекция“ и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50-годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за изпълнителски права и за минали периоди. Това обстоятелство, както и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова да се чувства ограбена.<ref>Иванова (2009), глава „Ограбена“, стр. 205 – 206.</ref> В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в [[Интернет]] е нередно и трябва да се наказва със [[затвор]].<ref>{{cite web | last = Паунова | first = Полина | year = 2007 г | url = http://focus-news.net/?id=n666937 | title = Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано | publisher = Информационна агенция „Фокус“ | accessdate = 22 март | accessyear = 2007 г}}</ref> През пролетта на 2015 г. получава платинена плоча с плакет от Българската асоциация на музикалните продуценти за албума си „Поетът“, продаден в над 15 000 броя. Пуснат е на пазара и във винилова плоча, специално изработена от най-големите фабрики в Европа.<ref>[http://www.duma.bg/node/99768 „Поетът“ на Лили Иванова с 4 пъти платинен статус по продажби“], в. „Дума“, 30 април 2015 г.</ref><ref>[http://www.cross.bg/plocha-platinena-myzikalnite-1463072.html#axzz3s4jD66xE „Лили с платинена плоча за 15 хил. продадени диска“], Крос.бг, 29 април 2015 г.</ref> В края на 2015 г. Лили Иванова продуцира и издава единствената по рода си антология, наречена „[[Невероятно (антология)|Невероятно]]“ и включваща 65 песни от репертоара ѝ, включени в 5 компактдиска и подбрани от нея. Песните в антологията са от периода 1964 – 1989 г. Повечето не са издавани на съвременен аудио носител. Издавани са на грамофонни плочи от „[[Балкантон]]“ и са от почти всички поети и композитори, от които Лили Иванова има песни.<ref>[http://m.vesti.bg/razvlechenia/shoubiznes/lili-ivanova-izdava-5-novi-diska-s-65-zlatni-hita-video-6044590 Лили Иванова издава 5 нови диска с 65 златни хита (видео)]{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://www.discogs.com/Лили-Иванова-Невероятно-Antology/release/7679646 Лили Иванова ‎– Невероятно-Antology]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/100621469/neveroatnata-lili-ivanova-s-antologia-v-5-kompaktdiska-s-65-zlatni-hita-ot-vremeto-na-balkanton „Невероятната Лили Иванова – с антология в 5 компактдиска с 65 златни хита“], БНР, 2 ноември 2015 г.</ref><ref>[http://www.cross.bg/lili-ivanova-grad-1487132.html#axzz3qiVTRJ1n „Лили Иванова пусна антология с 65 златни хита“], cross.bg, 6 ноември 2015 г.</ref> == Награди и отличия == {{основна|Награди и отличия на Лили Иванова}} Лили Иванова в кариерата си печели множество отличия и награди. == Библиография == * Вълкова, И. М. Бончев. ''Нашата Лили''. „Наука и изкуство“. С., 1975. * Иванова, Л. ''Истината''. „Сиела“. С., 2009. ISBN 978-954-28-0473-4 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат}} * [http://www.lili.bg/ Официален уебсайт на Лили Иванова] * [https://lili-shop.bg Официален интернет магазин на Лили Иванова] * [http://www.youtube.com/user/LiliIvanovaOfficial/videos Официален канал на Лили Иванова в YouTube] * [https://www.facebook.com/Lili.Ivanova.Official Официална страница на Лили Иванова във Facebook] * [https://www.instagram.com/lili_ivanova/ Официален профил на Лили Иванова в Instagram] * [https://open.spotify.com/artist/39zg8fperyt3E9PshiiZ3T Официален профил на Лили Иванова в Spotify] * [https://music.apple.com/us/artist/lili-ivanova/268318566 Официален профил на Лили Иванова в Apple Music] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Иванова, Лили}} [[Категория:Български естрадни певци]] [[Категория:Български медицински сестри]] [[Категория:Български полковници]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Почетни граждани на Разград]] [[Категория:Почетни граждани на Кубрат]] [[Категория:Почетни граждани на Варна]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Родени в Кубрат]] il2fezmh8dykhftelkp7gi8gex40ytz 3 20661 12397606 12390293 2024-10-28T16:25:21Z Кристиян Янчев 321957 Нова тема /* ДКМ Якият Съюз */ 12397606 wikitext text/x-wiki {{/Начало}} == Човек/Души == [[Стари лозя (дем Еордея)]] - в шаблона 1 души. Това го прави ти, ама не намирам къде беше... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:27, 5 юли 2024 (UTC) : Пак там, но не съм го доправил като хората: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Селище_инфо&diff=prev&oldid=12288779 закърпих]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:08, 5 юли 2024 (UTC) == Наим Сюлейманоглу == Здравейте, [[Потребител беседа:Nk|беседа]]. Защо премахнахте редакцията ми ? Субектът е от категорията на всички останали. Поздрави. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:57, 9 юли 2024 (UTC) : Заради неуместното име на категорията. Трудно ще намериш източник за самоопределяне като българин. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:02, 9 юли 2024 (UTC) :: Това изобщо не е критерий. Вероятно за 90% от останалите също няма да намериш, но всички те са родени в България, били са български граждани (повечето от тях - все още ) и са носили слава (спортистите), като такива. Наим е 2-кратен световен шампион за България. В страницата му пише, че е и български и турски щангист (както и Халил Мутлу, например). Пише го и в страницата на турски. Мисля, че е редно да върнеш редакцията. Поздрави.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:32, 9 юли 2024 (UTC) ::Но си прав, че името на категорията не е коректно. Би следвало да е "Родени в България с турски прозход". Според мен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:51, 9 юли 2024 (UTC) ::: Или „Български граждани с турски произход“ - коментирахме го на беседата на категорията, но остана да си виси. Сегашният вид е абсурден - като Ботев в „Османци с български произход“. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:08, 9 юли 2024 (UTC) ::::По-скоро, моето предложение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:13, 9 юли 2024 (UTC) ::::Но, Наим го върни! Щом, като и други, като него, са там, и той трябва да е там.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:16, 9 юли 2024 (UTC) ::::: Е, и много от тях не трябва да са там. Ти започна тази история - Турци в България си е чудесна категория. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:19, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Да. Това е още по-точно.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:31, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Не съм имал зъл умисъл. {{)}} [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:54, 9 юли 2024 (UTC) ::::::: Никой не го твърди. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:57, 9 юли 2024 (UTC) == Уикиданни == Обектът Северна Македония [https://www.wikidata.org/wiki/Q221] очевидно е заключен. Исках да направя офишъл нейм до 12 февруари 2019 Република Македония. Дали немаш ти права? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:58, 15 юли 2024 (UTC) : Полузащитен е, но стана: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q221&diff=2204957707&oldid=2204514960]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:04, 15 юли 2024 (UTC) ::Не требва ли енд тайм да е 11 февруари? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:19, 16 юли 2024 (UTC) ::: Не знам със сигурност, но вероятно е от момента на приемане на нормативния акт за промяна, което сигурно е някъде през деня. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:13, 16 юли 2024 (UTC) ::::Това ясно, но как би излязло нещо 12 февруари със Северна или без? Аз досега ги правех в параметъра end time с един ден назад от акта. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:30, 16 юли 2024 (UTC) ::::: Най-вероятно ще излезе първото, което отговаря на условието - в случая със Северна. Но не мисля, че има голямо значение - така или иначе има вероятност да не е прецизно, ако се пада точно в такъв ден. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:11, 16 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Статия Руслан Йорданов == Здравейте, Nik, Имам въпрос относно статията за Руслан Йорданов, която беше изтрита през 2018 г. Забелязах причините, които бяха посочени за изтриването. От коментарите през 2018 г. видях, че имаше неуместни изказвания за "напудрени" снимки и текст за постиженията му. Водих се по други статии за български журналисти при опит за добавяне на статията отново вчера. Забелязах твоите причини за изтриване и ги редактирах. Въпреки това, защо статията отново беше изтрита след редакцията? Има ли нещо, което мога да направя, за да възстановим статията за този български журналист? Идеята ми въобще не е да правя реклама, а да добавя статия за този журналист, който заслужава не по-малко от останалите журналисти да присъства в платформата. Благодаря ти за съдействието. [[Потребител:JovGoj|JovGoj]] ([[Потребител беседа:JovGoj|беседа]]) 06:19, 2 август 2024 (UTC) : Изтриването е направено след формално обсъждане, затова евентуално възстановяване следва да премине през подобен процес. Тук има кратки указания как става това: [[Уикипедия:Изтриване_на_страници_и_файлове#Възстановяване_на_изтрити_страници]]. : Стилът на дадена статия рядко е основна причина за изтриване (защото е сравнително лесно поправим), обикновено това, което е спорно, е съответствието с критериите за значимост ([[Уикипедия:Значимост (хора)]]). Ако в предложението за възстановяване се посочат няколко съществени публикации в независими източници, посветени на обекта, много вероятно е тя да бъде възстановена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:51, 2 август 2024 (UTC) == Статия Горица Грънчарова-Кожарева == Здравейте гн/г-жо пиша ви относно ваша редакция на статията която създадох за бъдещата служебна премиерка госпожа Кожарева искам да запазите началната промяна на статията и е важно да се уточни че тя ще бъде юбилеен премиер 60-и в списъка също е важно да се уточни че тя ще бъде втората жена премиер на България след Г-жа Ренета Инджова благодаря ви ако запазите моя труд във страницата на госпожа Кожарева който съм вложил [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 20:05, 10 август 2024 (UTC) : Може да бъде, но може и да не бъде - не можем да предвиждаме бъдещето. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:10, 11 август 2024 (UTC) ::Не искам да ви обиждам но не гледате ли новини и прездинета Радев и даде мандат за служебно правителство това което казвате може да бъде и да не бъде не играе роля защото тя не е номинирана за редовен премиер [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 09:26, 11 август 2024 (UTC) ::: Президентът предлага кандидат, който става министър-председател чак след назначаването на правителство. Това казва Конституцията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:08, 11 август 2024 (UTC) ::::Както виждате Господин Колев това е на път да се реализира до сега не сме имали не реализирано служебно правителство [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::Не знам защо поставяйте под съмнение това служебно правителство да не просъществува [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::: А Вие защо бързате? Когато се назначи правителството, ще има и съдържание за статията, и достатъчно източници за проверката му. По-добре от едно изречение, което е фактологично невярно. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:49, 14 август 2024 (UTC) ::::::Господин Колев Уикипедия и без нас и без хиляди хора ще се оправи държавата вас храни ли ви плаща ли ви [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:31, 16 август 2024 (UTC) ::::::плаща ли ви да редактирате статия с вярно или грешно съдържание не мога да разбера щом искате да сме като депутати от някой парламентрни групи да се караме ще се караме [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:32, 16 август 2024 (UTC) == Редакции на софийски райони == Здравейте. Относно редакциите на софийските райони, които бяха премахнати от мен, водихме дискусия с ''Carbonaro''. Според източниците, които проверихме, се съгласихме и двамата, че правилното изписване е ''„не отговорили“''. Моля да се информирате, в случая за правописните норми, а не просто да връщате редакции. [[Потребител:SSSVVVSSS|SSSVVVSSS]] ([[Потребител беседа:SSSVVVSSS|беседа]]) 17:41, 14 август 2024 (UTC) :{{пинг|SSSVVVSSS}} Никога не съм се съгласявал, че правилното изписване е „не отговорили“. [[Специални:PermaLink/12329300#Връщане на редакции]]. Четене с разбиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:09, 15 август 2024 (UTC) : „Не отговорили“ е абсурдно - правилото, което сте цитирали в беседата се отнася за отрицание на глагол в минало време, а в случая с таблиците това е минало причастие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:41, 15 август 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, трябва ми шаблона за дата на смъртта на дадена личност. За раждане е този (роден|22|8|1968|1|1), но за смъртта се лутах доста??? Помагай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 07:04, 15 август 2024 (UTC) : Има {{ш|Дата на смърт}}. Не знам дали има по-нови алтернативи. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 07:12, 15 август 2024 (UTC) ::{{ш|Дата на смърт и години}} само че датите ги има в Уикиданни и в шаблоните се извличат автоматично а ако трябва да е в текста става със съответния параметър. За дата на смърт е P570. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:52, 16 август 2024 (UTC) Здравей, моля те да изстриеш категория Категория:Тенис във Гърция. Създадох я по грешка, оригинала си съществува Категория:Тенис в Гърция.[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 08:16, 12 септември 2024 (UTC) : Готово. Може просто да сложиш в категорията <code><nowiki>{{бързо изтриване}}</nowiki></code> и някой ще мине да я изтрие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:38, 12 септември 2024 (UTC) ::ОК, БЛАГОДАРЯ! [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 18:56, 12 септември 2024 (UTC) Здравей, случйно видях това. Шаблон художник не отразява реда-учител. Примерно погледни [[Беноцо Гоцоли]], неговият учител - Фра Анджелико излива в шаблона но пред него не излиза "учител", а в шаблона фигурира? Моля те да го провериш? [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:17, 1 октомври 2024 (UTC) : Този шаблон е остарял и би трябвало да се замени с [[Шаблон:Личност/Художник]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 2 октомври 2024 (UTC) == Шаблон:Пещера == Може ли да го направиш да вика директно координати, като Шаблон:Храм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:48, 22 август 2024 (UTC) : Тя координати си викаше, добавих да слага динамична карта. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:14, 24 август 2024 (UTC) == Уикидата № == На това [https://www.wikidata.org/wiki/Q2653899] защо не му излиза Боржоза тука [[Иван Петелов]]?-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:00, 30 август 2024 (UTC) : Май от това: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q2653899&diff=prev&oldid=2240016519]. Не съм ровил, но предполагам, че когато не е населено място (а примерно болница), изобщо не гледа за стари имена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:10, 30 август 2024 (UTC) == Уан Цилин == Здравейте! Видях, че сте преместил статията за тайванския бадминтонист, която създадох - споделям (понеже много се чудих и може би и Вие сте се чудил), че проверих как се изписват имената на пинин, но в статията относно транскрибирането изрично пише, че при тайванските имена има особености. Затова го запазих, както са го написали БНТ, аз китайски не знам. Поздрави! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 30 август 2024 (UTC) : Не съм сигурен за какви особености става дума - в части от Китай местният език е различен от мандарин, но за съвременен Тайван мандарин би трябвало да е основата. Имената на спортисти често са много небрежно транскрибирани, дори в относително авторитетни медии като БНТ - ако човекът не е изключително известен като Ван, аз бих го оставил като сега: заглавието на статията в стандартна транскрипция + пренасочване от формата, която се среща в новините. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 30 август 2024 (UTC) ::Ами в една от статиите, които гледах, пишеше, че понякога за тайванските имена транслитерацията е друга, но сега не я намирам. Просто исках да споделя защо така го написах. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 17:03, 30 август 2024 (UTC) ::: Няма проблем. Ако се сетиш за статията, и на мен ми е интересно да науча повече. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:12, 30 август 2024 (UTC) == Твои редакции == Колега, махнете неуместният си шаблон, или дайте смислен отговор на [[Беседа:Иван Алексиев (офицер)|беседата]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:44, 3 септември 2024 (UTC) : Според мен отговорът ми е напълно смислен, стига да се чете без крайни пристрастия и предубеждения. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:47, 3 септември 2024 (UTC) ::На последните аргументи в подкрепа на източника не си дал отговор. Това за крайните пристрастия и предубеждения се отнася за теб. == Илия Кутев == [https://tretavazrast.com/2024/08/23/sofiya-ilieva-solistka-na-ansambal-filip-kutev/ Илия Кутев]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:01, 13 септември 2024 (UTC) : Не виждам връзката. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:36, 14 септември 2024 (UTC) == Ерик ван де Пуле == Здравей, @Nk! Според мен не си прав като си върнал преименуването на статията за Ерик ван де Пуал - името е френско, състезателят е роден във френскоговорящата част на Белгия и в английската статия си е посочена ясно транскрипцията: French pronunciation: [[:en:Help:IPA/French|[e.ʁik vɑn də pwal, -pwɛl]]]. Имаш ли други източници, че така се изписва на български? Ако не, предлагам да въстановиш преместването към правилната транскрипция на Пуал (в краен случай Пуел). Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:36, 24 септември 2024 (UTC) : Видях, че е от Вервие, чак след като преместих (името е очевидно нидерландско). Но и от френски да се транскрибира, пак би трябвало да е „Поел“ - тези редукции на неударено „о“ нормално не се пренасят на български („Франсоа“, а не „Франсуа“). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:44, 24 септември 2024 (UTC) ::Ок, значи трябва да е Поал или Поел, но със сигурност не Пуле. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 14:57, 25 септември 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == How are you? == Dearest Nk, how are you? Me I'm fine. Here it's raining a lot, Autumn arrived :-) Please, can you help me in opening [[:en:Giovanni Losi|this new page]] In Bulgarian Wikiepdia? It was a famous religious born in my village thatt was missionary in Sudan. The municipal Council dedicared a street to him. Thank you very much for your help; I'll be pleased to help you in Italian and Portuguese. See you soon [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 10:52, 16 октомври 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:07, 16 октомври 2024 (UTC) :: Good morning, dearest Nk, amd thank you very muche fot your great work!!! :: Gave a nice day. [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 05:15, 18 октомври 2024 (UTC) == ДКМ Якият Съюз == Здравейте, искам да питам защо изтрихте страницата ми в Уикипедия [[ДКМ Якият Съюз|''ДКМ Якият Съюз'']]? Не е глупост или злонамерно, а е Съюза който аз съм създал и исках да бъде познат от хора освен членовете. ''Не съм тук да бъда груб'', но моля ''обяснете ми защо ми изтрихте първата ми страница в Уикипедия?'' '''''-Крис :-)''''' [[Потребител:Кристиян Янчев|Кристиян Янчев]] ([[Потребител беседа:Кристиян Янчев|беседа]]) 16:25, 28 октомври 2024 (UTC) 6bqlayx66e5uip9w46vqgvs50zijq3n 12397681 12397606 2024-10-28T17:33:11Z Nk 399 /* ДКМ Якият Съюз */ 12397681 wikitext text/x-wiki {{/Начало}} == Човек/Души == [[Стари лозя (дем Еордея)]] - в шаблона 1 души. Това го прави ти, ама не намирам къде беше... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:27, 5 юли 2024 (UTC) : Пак там, но не съм го доправил като хората: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Селище_инфо&diff=prev&oldid=12288779 закърпих]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:08, 5 юли 2024 (UTC) == Наим Сюлейманоглу == Здравейте, [[Потребител беседа:Nk|беседа]]. Защо премахнахте редакцията ми ? Субектът е от категорията на всички останали. Поздрави. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:57, 9 юли 2024 (UTC) : Заради неуместното име на категорията. Трудно ще намериш източник за самоопределяне като българин. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:02, 9 юли 2024 (UTC) :: Това изобщо не е критерий. Вероятно за 90% от останалите също няма да намериш, но всички те са родени в България, били са български граждани (повечето от тях - все още ) и са носили слава (спортистите), като такива. Наим е 2-кратен световен шампион за България. В страницата му пише, че е и български и турски щангист (както и Халил Мутлу, например). Пише го и в страницата на турски. Мисля, че е редно да върнеш редакцията. Поздрави.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:32, 9 юли 2024 (UTC) ::Но си прав, че името на категорията не е коректно. Би следвало да е "Родени в България с турски прозход". Според мен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:51, 9 юли 2024 (UTC) ::: Или „Български граждани с турски произход“ - коментирахме го на беседата на категорията, но остана да си виси. Сегашният вид е абсурден - като Ботев в „Османци с български произход“. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:08, 9 юли 2024 (UTC) ::::По-скоро, моето предложение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:13, 9 юли 2024 (UTC) ::::Но, Наим го върни! Щом, като и други, като него, са там, и той трябва да е там.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:16, 9 юли 2024 (UTC) ::::: Е, и много от тях не трябва да са там. Ти започна тази история - Турци в България си е чудесна категория. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:19, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Да. Това е още по-точно.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:31, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Не съм имал зъл умисъл. {{)}} [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:54, 9 юли 2024 (UTC) ::::::: Никой не го твърди. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:57, 9 юли 2024 (UTC) == Уикиданни == Обектът Северна Македония [https://www.wikidata.org/wiki/Q221] очевидно е заключен. Исках да направя офишъл нейм до 12 февруари 2019 Република Македония. Дали немаш ти права? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:58, 15 юли 2024 (UTC) : Полузащитен е, но стана: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q221&diff=2204957707&oldid=2204514960]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:04, 15 юли 2024 (UTC) ::Не требва ли енд тайм да е 11 февруари? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:19, 16 юли 2024 (UTC) ::: Не знам със сигурност, но вероятно е от момента на приемане на нормативния акт за промяна, което сигурно е някъде през деня. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:13, 16 юли 2024 (UTC) ::::Това ясно, но как би излязло нещо 12 февруари със Северна или без? Аз досега ги правех в параметъра end time с един ден назад от акта. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:30, 16 юли 2024 (UTC) ::::: Най-вероятно ще излезе първото, което отговаря на условието - в случая със Северна. Но не мисля, че има голямо значение - така или иначе има вероятност да не е прецизно, ако се пада точно в такъв ден. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:11, 16 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Статия Руслан Йорданов == Здравейте, Nik, Имам въпрос относно статията за Руслан Йорданов, която беше изтрита през 2018 г. Забелязах причините, които бяха посочени за изтриването. От коментарите през 2018 г. видях, че имаше неуместни изказвания за "напудрени" снимки и текст за постиженията му. Водих се по други статии за български журналисти при опит за добавяне на статията отново вчера. Забелязах твоите причини за изтриване и ги редактирах. Въпреки това, защо статията отново беше изтрита след редакцията? Има ли нещо, което мога да направя, за да възстановим статията за този български журналист? Идеята ми въобще не е да правя реклама, а да добавя статия за този журналист, който заслужава не по-малко от останалите журналисти да присъства в платформата. Благодаря ти за съдействието. [[Потребител:JovGoj|JovGoj]] ([[Потребител беседа:JovGoj|беседа]]) 06:19, 2 август 2024 (UTC) : Изтриването е направено след формално обсъждане, затова евентуално възстановяване следва да премине през подобен процес. Тук има кратки указания как става това: [[Уикипедия:Изтриване_на_страници_и_файлове#Възстановяване_на_изтрити_страници]]. : Стилът на дадена статия рядко е основна причина за изтриване (защото е сравнително лесно поправим), обикновено това, което е спорно, е съответствието с критериите за значимост ([[Уикипедия:Значимост (хора)]]). Ако в предложението за възстановяване се посочат няколко съществени публикации в независими източници, посветени на обекта, много вероятно е тя да бъде възстановена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:51, 2 август 2024 (UTC) == Статия Горица Грънчарова-Кожарева == Здравейте гн/г-жо пиша ви относно ваша редакция на статията която създадох за бъдещата служебна премиерка госпожа Кожарева искам да запазите началната промяна на статията и е важно да се уточни че тя ще бъде юбилеен премиер 60-и в списъка също е важно да се уточни че тя ще бъде втората жена премиер на България след Г-жа Ренета Инджова благодаря ви ако запазите моя труд във страницата на госпожа Кожарева който съм вложил [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 20:05, 10 август 2024 (UTC) : Може да бъде, но може и да не бъде - не можем да предвиждаме бъдещето. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:10, 11 август 2024 (UTC) ::Не искам да ви обиждам но не гледате ли новини и прездинета Радев и даде мандат за служебно правителство това което казвате може да бъде и да не бъде не играе роля защото тя не е номинирана за редовен премиер [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 09:26, 11 август 2024 (UTC) ::: Президентът предлага кандидат, който става министър-председател чак след назначаването на правителство. Това казва Конституцията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:08, 11 август 2024 (UTC) ::::Както виждате Господин Колев това е на път да се реализира до сега не сме имали не реализирано служебно правителство [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::Не знам защо поставяйте под съмнение това служебно правителство да не просъществува [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::: А Вие защо бързате? Когато се назначи правителството, ще има и съдържание за статията, и достатъчно източници за проверката му. По-добре от едно изречение, което е фактологично невярно. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:49, 14 август 2024 (UTC) ::::::Господин Колев Уикипедия и без нас и без хиляди хора ще се оправи държавата вас храни ли ви плаща ли ви [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:31, 16 август 2024 (UTC) ::::::плаща ли ви да редактирате статия с вярно или грешно съдържание не мога да разбера щом искате да сме като депутати от някой парламентрни групи да се караме ще се караме [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:32, 16 август 2024 (UTC) == Редакции на софийски райони == Здравейте. Относно редакциите на софийските райони, които бяха премахнати от мен, водихме дискусия с ''Carbonaro''. Според източниците, които проверихме, се съгласихме и двамата, че правилното изписване е ''„не отговорили“''. Моля да се информирате, в случая за правописните норми, а не просто да връщате редакции. [[Потребител:SSSVVVSSS|SSSVVVSSS]] ([[Потребител беседа:SSSVVVSSS|беседа]]) 17:41, 14 август 2024 (UTC) :{{пинг|SSSVVVSSS}} Никога не съм се съгласявал, че правилното изписване е „не отговорили“. [[Специални:PermaLink/12329300#Връщане на редакции]]. Четене с разбиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:09, 15 август 2024 (UTC) : „Не отговорили“ е абсурдно - правилото, което сте цитирали в беседата се отнася за отрицание на глагол в минало време, а в случая с таблиците това е минало причастие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:41, 15 август 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, трябва ми шаблона за дата на смъртта на дадена личност. За раждане е този (роден|22|8|1968|1|1), но за смъртта се лутах доста??? Помагай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 07:04, 15 август 2024 (UTC) : Има {{ш|Дата на смърт}}. Не знам дали има по-нови алтернативи. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 07:12, 15 август 2024 (UTC) ::{{ш|Дата на смърт и години}} само че датите ги има в Уикиданни и в шаблоните се извличат автоматично а ако трябва да е в текста става със съответния параметър. За дата на смърт е P570. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:52, 16 август 2024 (UTC) Здравей, моля те да изстриеш категория Категория:Тенис във Гърция. Създадох я по грешка, оригинала си съществува Категория:Тенис в Гърция.[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 08:16, 12 септември 2024 (UTC) : Готово. Може просто да сложиш в категорията <code><nowiki>{{бързо изтриване}}</nowiki></code> и някой ще мине да я изтрие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:38, 12 септември 2024 (UTC) ::ОК, БЛАГОДАРЯ! [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 18:56, 12 септември 2024 (UTC) Здравей, случйно видях това. Шаблон художник не отразява реда-учител. Примерно погледни [[Беноцо Гоцоли]], неговият учител - Фра Анджелико излива в шаблона но пред него не излиза "учител", а в шаблона фигурира? Моля те да го провериш? [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:17, 1 октомври 2024 (UTC) : Този шаблон е остарял и би трябвало да се замени с [[Шаблон:Личност/Художник]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 2 октомври 2024 (UTC) == Шаблон:Пещера == Може ли да го направиш да вика директно координати, като Шаблон:Храм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:48, 22 август 2024 (UTC) : Тя координати си викаше, добавих да слага динамична карта. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:14, 24 август 2024 (UTC) == Уикидата № == На това [https://www.wikidata.org/wiki/Q2653899] защо не му излиза Боржоза тука [[Иван Петелов]]?-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:00, 30 август 2024 (UTC) : Май от това: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q2653899&diff=prev&oldid=2240016519]. Не съм ровил, но предполагам, че когато не е населено място (а примерно болница), изобщо не гледа за стари имена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:10, 30 август 2024 (UTC) == Уан Цилин == Здравейте! Видях, че сте преместил статията за тайванския бадминтонист, която създадох - споделям (понеже много се чудих и може би и Вие сте се чудил), че проверих как се изписват имената на пинин, но в статията относно транскрибирането изрично пише, че при тайванските имена има особености. Затова го запазих, както са го написали БНТ, аз китайски не знам. Поздрави! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 30 август 2024 (UTC) : Не съм сигурен за какви особености става дума - в части от Китай местният език е различен от мандарин, но за съвременен Тайван мандарин би трябвало да е основата. Имената на спортисти често са много небрежно транскрибирани, дори в относително авторитетни медии като БНТ - ако човекът не е изключително известен като Ван, аз бих го оставил като сега: заглавието на статията в стандартна транскрипция + пренасочване от формата, която се среща в новините. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 30 август 2024 (UTC) ::Ами в една от статиите, които гледах, пишеше, че понякога за тайванските имена транслитерацията е друга, но сега не я намирам. Просто исках да споделя защо така го написах. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 17:03, 30 август 2024 (UTC) ::: Няма проблем. Ако се сетиш за статията, и на мен ми е интересно да науча повече. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:12, 30 август 2024 (UTC) == Твои редакции == Колега, махнете неуместният си шаблон, или дайте смислен отговор на [[Беседа:Иван Алексиев (офицер)|беседата]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:44, 3 септември 2024 (UTC) : Според мен отговорът ми е напълно смислен, стига да се чете без крайни пристрастия и предубеждения. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:47, 3 септември 2024 (UTC) ::На последните аргументи в подкрепа на източника не си дал отговор. Това за крайните пристрастия и предубеждения се отнася за теб. == Илия Кутев == [https://tretavazrast.com/2024/08/23/sofiya-ilieva-solistka-na-ansambal-filip-kutev/ Илия Кутев]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:01, 13 септември 2024 (UTC) : Не виждам връзката. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:36, 14 септември 2024 (UTC) == Ерик ван де Пуле == Здравей, @Nk! Според мен не си прав като си върнал преименуването на статията за Ерик ван де Пуал - името е френско, състезателят е роден във френскоговорящата част на Белгия и в английската статия си е посочена ясно транскрипцията: French pronunciation: [[:en:Help:IPA/French|[e.ʁik vɑn də pwal, -pwɛl]]]. Имаш ли други източници, че така се изписва на български? Ако не, предлагам да въстановиш преместването към правилната транскрипция на Пуал (в краен случай Пуел). Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:36, 24 септември 2024 (UTC) : Видях, че е от Вервие, чак след като преместих (името е очевидно нидерландско). Но и от френски да се транскрибира, пак би трябвало да е „Поел“ - тези редукции на неударено „о“ нормално не се пренасят на български („Франсоа“, а не „Франсуа“). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:44, 24 септември 2024 (UTC) ::Ок, значи трябва да е Поал или Поел, но със сигурност не Пуле. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 14:57, 25 септември 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == How are you? == Dearest Nk, how are you? Me I'm fine. Here it's raining a lot, Autumn arrived :-) Please, can you help me in opening [[:en:Giovanni Losi|this new page]] In Bulgarian Wikiepdia? It was a famous religious born in my village thatt was missionary in Sudan. The municipal Council dedicared a street to him. Thank you very much for your help; I'll be pleased to help you in Italian and Portuguese. See you soon [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 10:52, 16 октомври 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:07, 16 октомври 2024 (UTC) :: Good morning, dearest Nk, amd thank you very muche fot your great work!!! :: Gave a nice day. [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 05:15, 18 октомври 2024 (UTC) == ДКМ Якият Съюз == Здравейте, искам да питам защо изтрихте страницата ми в Уикипедия [[ДКМ Якият Съюз|''ДКМ Якият Съюз'']]? Не е глупост или злонамерно, а е Съюза който аз съм създал и исках да бъде познат от хора освен членовете. ''Не съм тук да бъда груб'', но моля ''обяснете ми защо ми изтрихте първата ми страница в Уикипедия?'' '''''-Крис :-)''''' [[Потребител:Кристиян Янчев|Кристиян Янчев]] ([[Потребител беседа:Кристиян Янчев|беседа]]) 16:25, 28 октомври 2024 (UTC) : Вижте [[У:НЕЕ]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:33, 28 октомври 2024 (UTC) rseet091auc0pl4rkx6h87t7l4fko1i 1 22025 12397405 12397381 2024-10-28T12:00:06Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:32D:8B73:FC37:10DA:EB72:D3A5|редакции на 2A01:5A8:32D:8B73:FC37:10DA:EB72:D3A5]] ([[User talk:2A01:5A8:32D:8B73:FC37:10DA:EB72:D3A5|б]].), към версия на Nk 11327569 wikitext text/x-wiki {{Проект кат | оценка = A | проект 1 = 1000 | важност 1 = 1 }} == Неточности == Статията изглежда ползва доста стар източник, може би от комунистическо време. Трябва внимателно да се подходи към текста. Неточности, които открих в статията: * Китай, описана по този начин (съдържаща [[Тайван]]), не може да се нарича държава без допълнителен коментар (вижте [[:en:China], [[:en:China (disambiguation)]]) * Китай не е 3-та, а 4-та по площ, дори с включен Тайван. (1. Русия, 2. Канада, 3. САЩ) * Не е правилно "на юг е Тибетското плато" * Китай не е "заеобиколен" от Великата китайстката стена. Дори континенталната част на Нар. република Китай не е. * Това, че Стената се вижда от космоса е мит. (Естествено, ако се използва специална апаратура, може да се види ясно и малко по-голяма къща. Става въпрос с просто око.) * Китайската Стена не е построена като "забележителност". * Дължината и е _над_ 6000 км. * Тя не е построена за 10 г., а за много повече. Като основа за създаването се ползват много от старите стени на доскоро воюващите помежду си китайски държави, които се свързват. Има 4 главни реконструкции и разширения от 208 г. пр.н.е. до 1368 г. от н.е. * Въпреки, че много хора са загинали по време на конструкциите, мисля че това за убиването на работниците при разстояния повече от нокът е фолклор. Това не съвпада и с целите на стената (единствено препятстването на конници). * Барутът не "улеснява" живота (в известен смисъл: напротив) * "Те нямат отделна азбука като нас" - какво е "отделна" азбука и защо сравняваме с "нас"? Китайците просто нямат азбука, а ползват йероглифи. * Имат 50000 йероглифа: въпросът е спорен, а статията звучие все едно, че имат точно 50000. Може да се каже, че има се използват с различна честота десетки хиляди йероглифи. * "Посрещането на новата година е наистина забавно", "най-весел е ..." и пр. - NPOV - (не пътепис, а енциклопедия:-) * "Има година на кучето и дракона" - има години за една дузина животни. Също така трябва да се поясни, че става въпрос за астрология - "китайците вярват" е много силно казано. (... много липсва и политическа част ...) --[[Потребител:Stanislav|Станислав]] 19:38, 3 сеп 2004 (UTC) :Ами направо можеш да изтриеш/промениш/неутрализираш информацията така, както намериш за потребно. :) --[[Потребител:Webkid|Webkid]] 00:00, 4 сеп 2004 (UTC) == Китай както в en:? == Моля вижте [[:en:China]], [[:en:China (disambiguation)]], [[:en:People's Republic of China]], [[:en:Republic of China]]. Има ли възражения да подредя нещата и тук по подобен начин? [[Потребител беседа:Stanislav|<span style="color: green;">⋯</span>]][[Потребител:Stanislav|Станислав]] 17:26, 30 юли 2005 (UTC) :Не, но предлагам Китайската република да иде на [[Тайван]], ок? --[[Потребител:Webkid|Webkid]] 17:42, 30 юли 2005 (UTC) :: Не е ли по-добре [[Тайван]] да остане за острова, а [[Китайска република]] да е за страната (призната или не), под която са о. [[:en:Taiwan]] и архипелазите [[:en:Quemoy]], [[:en:Pescadores Islands]], [[:en:Matsu Islands]]? Ясно е, че страните често се наричат „Китай“ и „Тайван“ (както разбрах от ен: дори и на китайски така им казват). Само че няма как Китай и Тайван да не са пояснителни страници в нашия случай, така че защо не използваме официалните имена на страните като имена на статиите им, посочени от поясненията? [[Потребител беседа:Stanislav|<span style="color: green;">⋯</span>]][[Потребител:Stanislav|Станислав]] 17:54, 30 юли 2005 (UTC) ::: OK --[[Потребител:Webkid|Webkid]] 18:10, 30 юли 2005 (UTC) : Аз пък мисля, че е излишно. Става дума за политически спор отпреди 50 години, който днес изглежда по доста различен начин. Трябва ли тепърва да въвеждаме някаква PC-терминология, която българският просто е прескочил? Не става дума за някакъв остър проблем - сигурно всеки е виждал стотици пъти "Made in Taiwan". --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 16:11, 1 август 2005 (UTC) :: Ами другият вариант е да има „Тайван (държава)“ и „Тайван (остров)“. Не става въпрос за PC — просто официалното име на държавата ми хрумна като удачен начин да се разграничат статиите (вместо пояснения). „Китайска република“ има и предимството(?), че може да се разглежда в исторически контекст: когато е владяла Континентален Китай, когато е била в Съвета за сигурност на [[ООН]]. Между другото споровете не са от преди 50 години, а са все още '''много''' остри. Както може би знаете, Тайван има проблеми при признаването на името му за участие в олимпийските игри (а е имал и проблеми с признаването въобще; същото важи и за Китай в по-ранния период). Съвсем не толкова отдавна се решиха(?) някои въпроси с ООН. В началото на спора НРК не беше адекватно представена в много други важни международни организации. Сега е обратното: Тайван няма представители. Китай пък гласува закон, който да и позволи прилагане на военна мощ в собстените си (както тя счита) територии при наличието на сепаратизъм (т.н. „анти-сепаратистки закон“). Тайван в момента е не само „сепаратистки настроен“, а се обявява за суверена държава [http://english.www.gov.tw/index.jsp] и се бори срещу това решение. [[Потребител беседа:Stanislav|<span style="color: green;">⋯</span>]][[Потребител:Stanislav|Станислав]] 16:46, 1 август 2005 (UTC) ==Китайска народна република== Струва ми се, че на български по-популярно е названието ''Китайска народна република'', а не Народна република Китай, въпреки че при търсене в Интернет е обратно[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Всъщност, днес за пръв път в живота си видях варианта ''Народна република Китай''. Може би, защото човек цял живот се учи...[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Harry|Хари]] 12:57, 31 юли 2005 (UTC) :Не, Хари, прав си ти в случая. Виж [http://www.google.com/search?q=%22%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%22&sourceid=opera&num=0&ie=utf-8&oe=utf-8 "китайска народна република"], [http://www.google.com/search?hl=en&lr=&safe=off&q=%22%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%22&btnG=Search "китайската народна република"], и вече [http://www.google.com/search?hl=en&lr=&safe=off&q=%22%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0+%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%22&btnG=Search "Народна република Китай"]. --[[Потребител:Webkid|Webkid]] 13:45, 31 юли 2005 (UTC) :: Ами аз се консултирах с Гугъл за името, но не се сетих да направя като Webkid. Ще я преместя. [[Потребител беседа:Stanislav|<span style="color: green;">⋯</span>]][[Потребител:Stanislav|Станислав]] 16:49, 1 август 2005 (UTC) ::: Както знаем, наричаме страната си ''Република България'', а преди беше ''Народна република България''. Страната никога не е била именувана ''Българска република'' или ''Българска народна република''. Отделно на това, съществува [[Република Китай]], а не ''Китайска република''; поради тази причина следва поне да се упомене в статията и другото възможно официално име на страната - ''Народна република Китай''. Бих се съгласил [https://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_Soviet_Republic Chinese Soviet Republic] да бъде ''Китайска съветска република''. Наименованията от типа Южноафриканска, Китайска и пр. републики, в българския идват от сляпо преписване от руски; но в крайна сметка ние трябва да се съобразяваме със собствения си език, а не с чуждите. --[[Потребител:Асен Николов|Асен Николов]] 00:57, 25 ноември 2016 (UTC) Би трябвало да се изясни и въпросът за статута на [[Тибет]]. --[[Потребител:Vladko|Vladko]] 15:59, 3 януари 2007 (UTC) == Пренасочване на Китай насам == Ще направя Китай на пренасочване насам, понеже от доста време стои без никаква информация, а и за да е в съответствие с другите статии с имена на държави, които са винаги за държавите (вж. например България). --[[Потребител:V111P|V111P]] 05:33, 16 юли 2006 (UTC) :А всъщност най-добре е обратното. Китай е основното име и означава това на български език - Китайската народна република.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 07:41, 14 юни 2007 (UTC) :: И аз така мисля. То така си беше, но надделя друго мнение и го преместихме. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 12:15, 15 юни 2007 (UTC) Мисля, че тази статия трябва да се премести като '''Китай'''. – [[Потребител:Equiseum|Equiseum]] 19:26, 10 януари 2009 (UTC) :+1. Мисля, че е крайно време.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:10, 28 декември 2012 (UTC) :: +1. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:20, 28 декември 2012 (UTC) == КАНДИДАТ ЗА ИЗБРАНА СТАТИЯ == Дайте своето мнение по въпроса за номинирането на статията [[Китайска народна република]] за [[Уикипедия:Избрани статии|избрана статия в уикипедия]]. :Не става. За написването на сегашната версия не е консултирана научна литература - има само няколко мижави интернет-линкчета. В този си вид безполезна. Версиите на английски и немски са отличени. Срамота ще е, ако статия в този вид бъде отличена - макар и тя да е в Уикипедия на български, където критериите са доста занижени. --[[Потребител:Alexandar.R.|Alexandar.R.]] 11:12, 15 март 2009 (UTC) Ами тогава впрегнет се цял екип и отпавете недостатъците и.--[[Потребител:Philosophy.marks.V.I. Lennin|Philosophy.marks.V.I. Lennin]] 13:06, 15 март 2009 (UTC) :Последното звучи много несериозно, особено от човека решил да предложи статията за кандидат за избрана. Логично е ти да си подхванеш работата по статията, а останалите от „екипа“ ще помагат кой с каквото може.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Желая ти приятна работа ако започваш!--[[Потребител:Izvora|Izvora]] 13:14, 15 март 2009 (UTC) ::Конфликт на редакции, но общо взето това беше и моят отговор [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Когато човек намира дадена статия за интересна като тема, но неудовлетворителна като съдържание, най-логичното е да почне да я редактира. А когато иска да я прави избрана, трябва да посвети доста време на нея и наистина да се захване сериозно с начинанието. А това не е шега работа — докато се приведе в подходящ вид може да минат месеци усилен труд. Важното е да има желание, а виждам, че то е налице [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] – ''[[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]]'' ^{[[Потребител беседа:Tourbillon|Да ?]]} 13:20, 15 март 2009 (UTC) == Земеделие == Към земеделието, като първичен сектор, се отнасят растениевъдство и животновъдство. В статията (раздел Земеделие) е писано само за растениевъдството, никъде не е споменато за животновъдството. А особено за Китай има какво да се пише относно този въпрос (като се започне от броя на отглежданите прасета - половината свина в целия свят са именно в Китай (50%)). --''Джунейт''^{[[Потребител беседа:Djuneyt_tr|Беседа]]} 19:22, 3 декември 2009 (UTC) == Подобрение на статията == Китай е велика страна и започва да фигурира сериозно в световната икономика и политика.Да създадем статия по подобие на тази за КНДР, много изчерпателна, даваща основна представа относно културата ,политиката и историята на страната.Мисля че трябва да се работо много относно отдела култура и музика.--[[Потребител:Philosophy.marks.V.I. Lennin|Philosophy.marks.V.I. Lennin]] 13:25, 17 февруари 2010 (UTC) == Нови промени в статията за КНР == Позволих си да внеса някои промени в статията "Китайска народна република" поради твърде "мармаладното" поднасяне на информацията в първоначалния вариант и очевидните липси на съществени факти и проблеми на положението в Китай, които благодарение на редакцията сега присъстват поне бегло в темите за историята и държавното устройство на тази държава. Надявам се, че малките подобрения ще ви харесат. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:UNRoad|UNRoad]] ([[Потребител беседа:UNRoad|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/UNRoad|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Китай - "частично призната държава" == От 1971 г. Китайската народна република е член на ООН, като при това е един от петте постоянни члена на съвета за сигурност (със СССР (Русия), САЩ, Великобритания и Франция). Макар признаването на КНР да е постепенен процес, все пак към днешна дата тя е призната от почти всички държави по света. https://en.wikipedia.org/wiki/Dates_of_establishment_of_diplomatic_relations_with_the_People%27s_Republic_of_China Много малък брой държави признават Република Китай (Тайван) за легитимен наследник на Китайската държава. Дали бележката "частично призната държава" в основната страница на Китай не трябва да бъде премахната? <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:DimoffMT|DimoffMT]] ([[Специални:Contributions/DimoffMT|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:DimoffMT|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">15:41, 27 февруари 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/7720016/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : Призната от „почти всички“ означава, че е частично призната. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:27, 3 март 2022 (UTC) geyu053ps09hmix8ghqaxfgcd8htu4q 0 22528 12398281 12264236 2024-10-29T10:10:01Z Xunonotyk 209517 /* Предварителна обработка */ 12398281 wikitext text/x-wiki [[Файл:White, Brown, Red & Wild rice.jpg|мини|Смес от кафяв, бял, червен и див ориз]] '''Оризът''' е семето на тревния вид [[азиатски ориз]] (''Oryza sativa'') или [[африкански ориз]] (''Oryza glaberrima''). Към 2009 година оризът е третата най-произвеждана [[зърнено-житни култури|зърнена култура]] в света след [[царевица]]та и [[пшеница]]та.{{hrf|FAOSTAT|2006}} Тъй като значителна част от царевицата не се използва за храна от хората, оризът е най-значимата зърнена култура от гледна точка на изхранването на човечеството, като на него се пада над една пета от консумираната от хората енергия.{{hrf|Smith|1998|}} Отглеждането на ориз е подходящо за региони със значителни валежи и ниска цена на труда, тъй като то е много трудоемко и изисква значително количество вода. Макар че произлиза от Азия, днес оризът се отглежда в различни части на света, където има добри условия за това. Оризът обикновено се отглежда като [[едногодишно растение]], макар че в тропическите области той може да живее и да дава реколта в продължение на 30 години. В зависимост от сорта и плодородието на почвата оризовото растение може да достигне височина 1 – 1,8 m. Листата му имат дължина 50 – 100 cm и ширина 2 – 2,5 cm. Опрашваните от вятъра дребни [[Цвят (ботаника)|цветове]] образуват разклонени [[Съцветие|съцветия]] с дължина 30 – 50 cm. Използваните за храна семена представляват удължени [[зърнено-житни култури|зърна]] с дължина 5 – 12 mm и дебелина 2 – 3 mm. Традиционният метод за отглеждане на ориз включва наводняването на нивата, като в същото време или непосредствено след това се засаждат младите растения. Тази технология изисква добро планиране и изграждане на [[Напояване|напоителни]] системи, но ограничава растежа на по-неустойчивите плевели, които не могат да растат под вода, като в същото време отблъсква вредителите. Макар че наводняването не е задължително за отглеждането на ориз, останалите методи за напояване изискват по-големи усилия за контролиране на плевелите и вредителите, както и различни начини за наторяване на почвата. == Използване == Оризът е основна храна за над половината от световното население. Той е най-значимият източник на хранителна енергия за 17 страни в Азия и Океания, 9 страни в Америка и 8 страни в Африка. На ориза се падат 20% от използваната хранителна енергия в света при 19% за пшеницата и 5% за царевицата.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2004}} Освен за храна, зърното от ориз се използва като суровина за производство на [[спирт]], [[пудра]], [[бира]], а също така във [[фармацевтична промишленост|фармацевтичната промишленост]]. [[Слама]]та от ориз има висока [[фураж]]на стойност, а освен това се използва за плетени изделия и за производство на фина [[Оризова хартия|хартия]]. === Хранителна стойност === {{Хранителна стойност | usda_id = 6613 | име = Ориз<br /><small>Rice, white, long-grain, raw, unenriched</small> | kJ = 1527 | въглехидрати = 79.95 | захари = 0.12 | влакна = 1.3 | мазнини = 0.66 | насмас = 0.18 | мономас = 0.206 | полимас = 0.177 | холестерол_мг = 0 | белтък = 7.13 | пепел = 0.64 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 0 | тиамин_мг = 0.07 | рибофлавин_мг = 0.049 | ниацин_мг = 1.6 | пантотенова_мг = 1.014 | витВ6_мг = 0.164 | фолиева_мкг = 8 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 0 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.11 | витК_мкг = 0.1 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 28 | желязо_мг = 0.8 | магнезий_мг = 25 | фосфор_мг = 115 | калий_мг = 115 | натрий_мг = 5 | цинк_мг = 1.09 | мед_мг = 0.22 | манган_мг = 1.088 | селен_мкг = 15.1 | триптофан = 0.083 | треонин = 0.255 | изолевцин = 0.308 | левцин = 0.589 | лизин = 0.258 | метионин = 0.168 | цистин = 0.146 | фенилаланин = 0.381 | тирозин = 0.238 | валин = 0.435 | аргинин = 0.594 | хистидин = 0.168 | аланин = 0.413 | аспарагинова = 0.67 | глутаминова = 1.389 | глицин = 0.325 | пролин = 0.335 | серин = 0.375 | холин = 0.0058 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност – съдържа 75 – 85 % [[въглехидрати]] и 5 – 10 % [[протеин]]и. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека – около 96 %, поради което храненето с ориз е много ефективно. Оризът е добър източник на протеини и основна храна в много части на света, но съдържаните в него протеини не са пълноценни – той не съдържа достатъчни количества [[незаменими аминокиселини]] и трябва да се съчетава с други източници на протеини, като ядки, бобови, риба или месо.{{hrf|Jianguo|2003}} Подробният анализ на хранителното съдържание на ориза показва, че неговата хранителна стойност варира значително в зависимост от много фактори. Тя зависи от сорта и начина на предварителна обработка на зърната, както и от свойствата на почвите, върху които се отглежда оризът.{{hrf|Juliano|1993}} Така сравнението между белия и кафявия ориз, които се различават по степента на олющване, показва значителни разлики в количеството фибри.{{hrf|SkipThePie.org|2011}} Сортовете ориз със специфично оцветяване обикновено имат и особености в химичния състав. Така лилавият ориз дължи цвета си на [[антоциани]]те и [[токоли]]те, които имат [[антиоксидант]]ни свойства.{{hrf|Jang|2009|858 – 862}} Според някои изследвания антиоксидантното действие на пигментите в червения и черния ориз намаляват или забавят формирането на [[Атеросклероза|атеросклерозна]] плака в кръвоносните съдове.{{hrf|Ling|2001|1421 – 1426}} == История == === По света === В много части на [[Азия]] диворастящият ориз се използва за храна от хората от най-дълбока древност, но според преобладаващото днес мнение неговото [[одомашняване]] е извършено в долината на река [[Яндзъ]] в [[Китай]].{{hrf|Vaughan|2008|394 – 408}}{{hrf|Harris|1996|565}} Археологическите данни от разкопките в [[Дяотунхуан]] показват, че в този регион диворастящ ориз се събира поне от [[10 хилядолетие пр.н.е.]], но към [[8 хилядолетие пр.н.е.]] одомашняването вече е извършено и изкуственото отглеждане на ориз е изместило събирането на диви сортове.{{hrf|MacNeish|1995|}} Генетичните изследвания също показват, че всички съвременни сортове ориз произлизат от долината на Яндзъ.{{hrf|ScienceNewsline|2011}} Дълго време отглеждането на ориз е ограничено до [[неолит]]ните култури в централните части на днешен Китай, но в края на 3 хилядолетие пр.н.е. то бързо се разпространява в [[Югоизточна Азия]] и на запад към [[Индия]].{{hrf|Harris|1996|565}}{{hrf|Molina|2011|8351 – 8356}} В Индия оризът първо се отглежда в алувиалните равнини на север, като в южните части на полуострова се разпространява в средата на 2 хилядолетие пр.н.е. През следващите столетия отглеждането на ориз продължава да се разпространява на запад към [[Близък изток|Близкия изток]], като археологични данни показват наличието му през 1 век в [[Суза]].{{hrf|Zohary|2000|91}} Нов тласък на разпространението на отглеждането на ориз дава експанзията на [[ислям]]а след 7 век. През този период ориз започва да се отглежда на север към [[Каспийско море]] и до долината на [[Волга]], на запад на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] и в [[Сицилия]]{{hrf|Watson|1983|17 – 18}} и на югозапад в [[Северна Африка|Северна]] и [[Западна Африка]]. В Западна Африка местният [[африкански ориз]] (''Oryza glaberrima'') е одомашнен още през 2 хилядолетие пр.н.е., но дори в тези области е изместен до голяма степен от азиатския ориз, който има по-добри качества. През 15 век оризът се разпространява в [[Италия]],{{hrf|Darby|1957|32}} а след това и във [[Франция]]. В [[Америка]] отглеждането на ориз е въведена малко след [[Откриване на Америка|откриването]] на континента, като още през 16 век той се превръща във важна продоволствена култура в басейна на [[Карибско море]] и тропическите области на [[Южна Америка]]. Важна роля в този процес изиграват [[Робство|робите]] от Африка, където оризът е традиционна култура.{{hrf|Carney|2001|}} В днешните [[Съединени американски щати|Съединени щати]], един от големите съвременни производители на ориз, културата започва да се отглежда в южните щати в края на 17 век, отново под влияние на внасяните от Африка роби. Отглеждането в [[Калифорния]] започва през 19 век, когато там се заселват голям брой китайски имигранти. В северната част на [[Иран]], в провинция Гилан, много Индика оризови сортове включително Gerdeh, Хашеми, Хасани и Гариб са били отглеждани от земеделските производители.<ref name="pazuki">{{cite journal |last=Pazuki |first=Arman |last2=Sohani |first2=Mehdi |lastauthoramp=yes |year=2013 |title= Phenotypic evaluation of scutellum-derived calluses in ‘Indica’ rice cultivars |url= http://aas.bf.uni-lj.si/september2013/08Pazuki.pdf |format=PDF |journal= Acta Agriculturae Slovenica |volume=101 |issue=2 |pages=239 – 247 |doi=10.2478/acas-2013-0020 |accessdate=2 февруари 2014}}</ref> === В България === Отглеждането на ориз в България започва през 14 век по поречието на реките [[Марица]], [[Тунджа]] и [[Дунав]]. През 1962 г. са създадени първите съвременни оризови полета в България – в гр. [[Съединение (град)|Съединение]] и в пловдивското с. [[Войсил]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://ricebg.eu/bg/history |заглавие=История и традиции на оризопроизводството в България, анализ и перспективи за развитие |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2021-06-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210622004534/http://ricebg.eu/bg/history }}</ref>. През 90-те години на 20 в. с кризата на българското селско стопанство броят на оризовите насаждения рязко намалява – от 247 000 дка до 8000 – 9000 дка. През периода 2011 – 2017 г. добивът на ориз е малко повече 70 000 тона от 120 000 дка. При научно изпитване 13 български сортове ориз са сравнени с 12 италиански и 3 турски сорта в Института за растителни и генетични ресурси в [[Садово]], като резултат бяха доказани по-добрите хранителни и добивни качества на българските сортове. Българският ориз преминава стандарта и границата от 1000 kg на добив от декар. Български сортове са изпитани в [[Северна Македония]] и са показали много добри резултати<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/kachestvata-na-balgarskiya-oriz |заглавие=Качествата на българския ориз |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2017-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170406022034/http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/kachestvata-na-balgarskiya-oriz }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/%D0%9A%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7.pdf |заглавие=Кочанскиот ориз |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2021-08-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210831000531/https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/%D0%9A%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7.pdf }}</ref>България е защитила 10 свои сорта ориз – ранен и с високи добиви. Нещо повече – български сортови линии ориз като „Земя“, „Мизия“, „Кубрат“, Хоризонт“, Линия-305, Линия-2, ЛМ-БП, „Гарант“, „Хоризонт“ и „Дунав“ са включени в македонската селекционна програма, се посочва в научното изследване<ref>[http://www.mjas.ukim.edu.mk/files/MJAS-03-2-_2013_-174-Andreevska.pdf Overview of the current condition, in production consumption and the research potential of the rice crop in the Republic of Macedonia]</ref> на учените от Северна Македония Д. Андреевска, М. Менковска, Д. Андов.<ref>[http://agronovinite.com/italianski-i-turski-fermeri-prevzemat-balgarskite-orizishta Агро новини: България е защитила 10 свои сорта ориз – ранен и с високи добиви]/</ref>.<ref>[http://cropscience-bg.org/page/download.php?articleID=248 Селскостопанска академия Agrocultural Academy, Растениевъдни науки, 50, 94 – 96]</ref> През 2008 г. останалите изпитани родни сортове ориз са „Аваля“ и „ИРГР Дани“, които получават признание и впоследствие през 2009 г. е признат ранният и високопродуктивен сорт „ИРГР Вики“. == Технология == === Отглеждане === [[Файл:Terrace field yunnan china denoised.jpg|мини|Терасирани [[Оризище|оризища]] в китайската провинция [[Юнан]]]] {{раздел-мъниче}} Оризът е едно от най-продуктивните зърнено-житни култури и рекордните добиви надвишават 2000 кг/дка. Средният добив в световен мащаб е по-висок от останалите зърнено-житни – 240 кг/дка, като рекордьор е Австралия (над 600 кг/дка), следвана от Япония, Италия, Франция и др. В България средният добив варира между 350 и 450 кг/дка. Самоходна машина за прибиране на ориз се нарича [[оризокомбайн]]. Оризът може да дава неограничена реколта в напоени полета. Счита се, че някои оризови полета дават реколта повече от 2000 години без прекъсване.{{hrf|Roth|2011|3405 – 3417}}{{hrf|Nakano|2012}} === Болести и неприятели по ориза === Посевите от ориз се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най-често срещаните заболявания са<ref>Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)</ref><ref name="apsnet">[http://www.apsnet.org/publications/commonnames/Pages/Rice.aspx APSnet, C. A. Hollier, D. E. Groth, M. C. Rush, R. K. Webster, Diseases of Rice] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111130105419/http://www.apsnet.org/publications/commonnames/Pages/Rice.aspx |date=2011-11-30 }}, (Достъп от 30.08.2011)</ref>: * '''Мана по ориза'''. Причинява се от гъбичката ''[[Sclerospora macrospora]]''. Патогенът презимува в семената, в [[България]] е рядко разпространен. Развива се добре при топли и влажни условия. Проявява се като поява на хлоротични петна от върха и страните на [[лист]]ата. Често метлицата не може да излезе от стъблото. Растението придобива закържавял и деформиран вид. * '''Припламване (чалгън) по ориза'''. Причинява се от гъбичката ''[[Piricularia oryzae]]''. Това е най-вредоносната и разпространена болест по оризовите насаждения. Болестта се разпространява аерогенно. Причинителят се запазва в растителните остатъци и лесно поразява новите насаждения. Проявява се с появата на светлокафяви петна с тъмна периферия по листото и листните влагалища. Основата или цялото коляно на метлицата потъмнява. Тя остава изправена, а семената изсъхват и наподобяват на подгорени от сух и топъл вятър. * '''Фузариоза по ориза'''. Причиняват се от гъбичките ''[[Fusarium oxysporum]]'', ''[[Fusarium moniliforme]]'', ''[[Fusarium heterosporium]]'' и ''[[Fusarium graminearum]]''. Това е също една от най-вредоносните болести по ориза, особено когато порази растението в ранните фази на развитието му. Нападнатите кълнове потъмняват и изсъхват още дори да достигнат до повърхността на почвата. Кореновата шийка и основата на стъблото при младите растения потъмняват и лесно се късат. Листата пожълтяват и загиват. При възрастните растения се проявява с потъмняване в базалната част и лесно пречупване на стъблото. Въпреки че образуват семена същите остават неразвити. * Вирусните заболявания по ориза се причиняват от: {{дребно3| * ''Barley yellow dwarf virus'' * ''Rice black streak dwarf virus (RGSDV)'' * ''Rice dwarf virus (RDV)'' * ''Rice grassy stunt virus (RGSV)'' * ''Rice hoja blanca virus (RHBV)'' * ''Rice necrotic mosaic virus (RNMV)'' * ''Rice rugged stunt virus (RRSV)'' * ''Rice stripe virus (RStV)'' * ''Rice transitory yellowing wirus (RTYV)'' * ''MLO'' * ''Rice yellow mottle virus (RYMV)'' * ''Rice tungro spherical virus (RTSV)'' * ''Rice tungro bacilliform virus (RTBV)'' }} * Бактериалните заболявания по ориза се причиняват от: {{дребно3| * ''Xanthomonas oryzae'' * ''Erwinia chrysanthemi'' * ''Pseudomonas glumae'' * ''Pseudomonas fuscovaginae'' }} * Неприятелите по ориза са: {{дребно3| * ''Aphelenchoides besseyi'' * ''Meloidogyne spp.'' * ''Hirschmaniella oryzae'' * ''Ditylenchus angustus'' }} === Предварителна обработка === Преди да стане готов за готвене оризът обикновено преминава през различни предварителни обработки. Първоначално от семената на ориза се отстранява [[плява]]та, като полученият продукт се нарича ''кафяв ориз''. Обикновено лющенето продължава, докато се премахнат и [[трици]]те и [[зародиш]]ите, като по този начин се получи ''бял ориз''. Белият ориз е по-траен, но от него са отстранени някои хранителни вещества, и на места, където храненето е ограничено главно до ориз, кафявият ориз може да предотврати болести като [[бери-бери]]. В някои случаи оризът се подлага и на допълнителни обработки – полиране, пропарване или смилане на брашно. Белият ориз може също да бъде обогатен чрез добавяне на хранителни вещества, най-вече такива, загубени при лющенето. Най-евтиният начин за това е добавянето на прахово покритие, но то може лесно да бъде отмито, затова понякога обогатяването става чрез покриването на зърната с неразтворимо във вода вещество. Полирането на ориза се извършва като ръчно или със специални машини зърната се покриват с [[глюкоза]], [[нишесте]] или [[талк]], като по този начин придобиват привлекателен лъскав външен вид. Заради възможните здравни рискове при консумацията на талк, като увеличената вероятност за [[рак на стомаха]], използването на талк за полиране на ориз е забранено в някои страни, а в други прилагането му е силно ограничено.{{hrf|Cancer Prevention Coalition|2003}} В някои региони, като [[Западна Африка]] и части от [[Индия]], широко разпространение има ''пропареният ориз'', който се обработва с [[пара]], още докато е във вид на кафяв ориз. По този начин хранителните вещества от триците, най-вече [[Витамин B1|тиаминът]], се пренасят към вътрешността на зърната. Процесът предизвиква желатинизиране на нишестето в зърната и те стават не толкова крехки. След пропарването оризът се изсушава и се използва директно или се доолющва, при което цветът му става жълт, а не бял. Смленият на [[брашно]] ориз има различни приложения, като производството на напитки – [[амазаке]], [[орчата]], [[оризово мляко]], [[оризово вино]]. То е бедно на [[мазнини]], протеини и [[целулоза]], поради което има диетични качества. Оризовото брашно не съдържа [[глутен]], поради което не може да се използва за печене на [[хляб]], но е подходящо за [[Безглутенова диета|безглутенови диети]]. От него могат да се приготвят и различни [[Юфка|юфки]]. === Готвене === [[Файл:Ориз с гарнитура.jpg|мини|Ориз с гарнитура от [[лютеница]], три навити резени [[шунка]] и [[бяло саламурено сирене]].]] Оризът, използван за готвене има много разновидности, като основните категории са дългозърнест, среднозърнест и късозърнест ориз. Зърната на дългозърнестия ориз имат високо съдържание на [[амилоза]] и обикновено запазват целостта си след готвене, а тези на среднозърнестия имат високо съдържание на [[амилопектин]] и стават по-лепкави. Среднозърнестият ориз често се предпочита за сладки ястия, [[ризото]] или [[суши]]. Късозърнестият ориз често се използва за приготвяне на [[мляко с ориз]]. В разговорния български език различните сортове, групирани в трите категории, се обозначават жаргонно по следния начин: * дългозърнестите сортове са наричани ''китайски'' или ''оригинален китайски''; * среднозърнестите сортове са ''бисерен ориз'', като това обозначение е превърнато и в търговско наименование. В тази група влизат и сортове ориз, които по физични качества приличат на дългозърнестите сортове, зърната са с плътна, а не ''бисерна'' (гладка) повърхност и тяхното популярно търговско наименование е ''ризон''; * сортовете дребнозърнест ориз са наричани просто ''дребен'' или ''пясъчен''; в търговската мрежа се разпространяват обикновено на ниска цена, като нискокачествени сортове. В действителност, дребнозърнестият ориз е с много добри хранителни стойности, подходящ е както за добавка към ястия, така и за приготвяне на закуски и десерти, но и за стриване на прах до получаване на ''оризово брашно'' в домашни условия. Оризът се готви чрез [[варене]] или [[Готвене на пара|на пара]], като в процеса на готвене абсорбира значително количество [[вода]]. Може да се готви в точното количество вода, което абсорбира, или в по-голямо количество, което се отцежда преди сервиране. В Азия и Латинска Америка са популярни електрическите [[оризовар]]и, които улесняват процеса на приготвяне. Понякога преди варенето оризът се запържва за кратко, като по този начин става по-малко лепкав. Друга обработка на ориза преди готвене е накисването във вода, което намалява времето за готвене и по този начин също намалява лепкавостта на сготвения ориз. При някои сортове накисването подобрява текстурата на сготвения ориз, като увеличава размера на зърната. Кафявият ориз може да се готви след продължително накисване в топла вода (за около 20 часа), така че зърната да покълнат.{{hrf|Ito|2004}} По този начин се активират някои [[ензим]]и в зърната и се получава по-пълен профил от [[Аминокиселина|аминокиселини]], включително образуването на [[гама-аминомаслена киселина]]. Оризът може да бъде съставка на различни супи и ястия с риба и месо. Той се използва и за пълнене на зеленчуци или [[Сарми|сарми]], а в съчетание с [[мляко]], [[захар]] и [[Пчелен мед|мед]] от него се приготвят десерти. Чрез преваряване в голямо количество вода, така че зърната да се разпаднат, от ориза може да се получи [[оризова каша]]. == Икономика == {| class="wikitable" style="width:240px; float:right; clear:right;" ! colspan=2|Страни с най-голямо производство на ориз, в милиони тонове през 2007 г.{{hrf|FAO|2010}} |- | {{Китай}} || style="text-align:right;"| 197 |- | {{Индия}} || style="text-align:right;"| 131 |- | {{Индонезия}} || style="text-align:right;"| 64 |- | {{Бангладеш}} || style="text-align:right;"| 45 |- | {{Виетнам}} || style="text-align:right;"| 39 |- | {{Тайланд}} || style="text-align:right;"| 31 |- | {{Мианмар}} || style="text-align:right;"| 31 |- | {{Филипини}} || style="text-align:right;"| 16 |- | {{Бразилия}} || style="text-align:right;"| 13 |- | {{Япония}} || style="text-align:right;"| 11 |- | {{Пакистан}} || style="text-align:right;"| 10 |- | {{Съединени американски щати}} || style="text-align:right;"| 10 |} Оризът е основна земеделска култура с голямо значение за изхранването на над половината от населението в света, включително на основната част от населението на Азия и някои области в [[Латинска Америка]], [[Антилски острови|Антилските острови]] и [[Африка]]. Исторически отглеждането на ориз води началото си от [[Азия]] и днес 92% от световното производство се пада на този континент, където най-големите производители са [[Китай]], [[Индия]], [[Индонезия]], [[Пакистан]], [[Бангладеш]], [[Виетнам]], [[Тайланд]], [[Мианмар]], [[Филипини]]те и [[Япония]]. В Европа се отглежда в най-южните страни, като [[Франция]], [[Испания]], [[Италия]] и [[Гърция]]. През втората половина на 20 век световното произоводство нараства бързо от 200 милиона тона през 1960 година на повече от 678 милиона тона през 2009 година. Около 95% от производството се пада на развиващи се страни, като само Китай и Индия произвеждат почти половината от ориза в света.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2003}} В много от по-изостаналите страни той се отглежда в малки стопанства с площ до 1 хектар и с използване на примитивна технология, което води до драстични разлики в добивите. Средните добиви в Китай, където те имат най-високи стойности, достигат до 6,59 това от хектар (2009).{{hrf|Oklahoma State University|2012}} В Индия, на която се падат над една четвърт от общо над 160 милиона хектара оризови посеви в света, средните добиви са едва 2,98 тона от хектар, а в третия в света производител Индонезия – 5,00 тона от хектар. Освен разликите в добивите, дължащи се на изостаналите земеделски технологии, според някои изследвания между 8 и 26% или дори 40% от произведения ориз в развиващите се страни се похабява, заради лоша транспортна инфраструктура, неадекватно съхранение и лоша организация на дистрибуцията.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2003}}{{hrf|The World Bank|2011}} == В културата == [[Файл:DewiSri.jpg|мини|200px|Индонезийската богиня на ориза Деви Шри]] * В Азия считат ориза за свещен. В [[Индонезия]], [[Камбоджа]] и [[Тайланд]] се почита богинята на ориза и плодородието [[Деви Шри]] (Dewi Sri).<ref>{{Citation |title=Devata.org, Kent Davis, Rice Goddesses of Indonesia, Cambodia and Thailand |url=http://www.devata.org/2009/10/rice-goddesses-of-indonesia-cambodia-and-thailand/ |accessdate=2011-08-31 |archivedate=2010-07-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100703080140/http://www.devata.org/2009/10/rice-goddesses-of-indonesia-cambodia-and-thailand/ }}</ref> В [[Япония]] например има светилища, посветени на бога на ориза, наречен [[Инари (митология)|Инари]] (Inari Shrine).<ref>[http://www.onmarkproductions.com/html/oinari.shtml Jappanese Buddhist Statuary]</ref> * На японски [[Хонда]] означава „главно оризово поле“.<ref>[http://www.kenguru.bg/Небесни+бисери/1/MlW-gRSXMhSvMxOvU5WfcJSvYJODM1e3YhOzcVOzgleDUJePg9KbQpaHgta-INirMpWLQtiLcZmzYJe7 Тусчиева С., Небесни бисери]</ref> * [[Тойота]] произлиза от името Тойода. В превод от [[японски]] означава – „богато оризище“ или „изобилно оризово поле“.<ref>{{Citation |title=Найденова, И. За Toyota, ориза и Япония |url=http://zar.bg/view_article.php?article_id=4217 |accessdate=2011-08-31 |archivedate=2012-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120127145054/http://zar.bg/view_article.php?article_id=4217 }}</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite web | publisher = Cancer Prevention Coalition | year = 2003 | url = http://www.preventcancer.com/consumers/cosmetics/talc.htm | title = Risks of Talcum Powder | work = preventcancer.com | accessdate = 13 април 2012 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20031210172928/http://preventcancer.com:80/consumers/cosmetics/talc.htm | archive-date = 2003-12-10 | архив_дата = 2013-07-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724205550/http://www.preventcancer.com/consumers/cosmetics/talc.htm }} * {{cite book | last = Carney | first = Judith Ann | title = Black rice: the African origins of rice cultivation in the Americas | url = https://archive.org/details/blackriceafrican00carn | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge | year = 2001 | isbn = 0-674-00452-3 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Darby | име-част = H.C | заглавие-част = The face of Europe on the eve of the great discoveries | заглавие = The New Cambridge Modern History, vol. 1 | дата = 1957 | език = en}} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2012 | url = http://faostat.fao.org | title = Agriculture Statistics > Grains > Rice production (2009) by country | work = fao.org | accessdate = 6 май 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = FAOSTAT | year = 2006 | url = http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx | title = ProdSTAT | work = faostat.fao.org | accessdate = 26 декември 2006 | lang = en | архив_дата = 2012-02-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120210214103/http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx }} * {{cite web | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | year = 2003 | title = Sustainable rice production for food security: Proceedings of the 20th Session of the International Rice Commission | url = http://www.fao.org/DOCREP/006/Y4751E/y4751e00.htm | work = fao.org | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20040623054037/http://www.fao.org:80/DOCREP/006/Y4751E/y4751e00.htm |archive-date = 2004-06-23}} * {{cite web | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | year = 2004 | title = Rice is Life | url = http://www.fao.org/rice2004/en/f-sheet/factsheet3.pdf | work = fao.org | format = PDF | lang = en }} * {{cite book | last = Harris | first = David R | title = The Origins and Spread of Agriculture and Pastoralism in Eurasia | publisher = Psychology Press | year = 1996 | isbn = 1857285387 | lang = en }} * {{cite web | last = Ito | first = Shoichi | coauthors = Yukihiro Ishikawa | year = 2004 | url = http://www.hatsuga.com/DOMER/english/en/GBRRB.html | title = Marketing of Value-Added Rice Products in Japan: Germinated Grown Rice and Rice Bread | work = hatsuga.com | publisher = hatsuga.com | accessdate = 12 февруари 2004 | lang = en }} * {{cite journal | last = Jang | first = Sungjoon | coauthors = Zhimin Xu | title = Lipophilic and Hydrophilic Antioxidants and Their Antioxidant Activities in Purple Rice Bran | journal = Journal of Agricultural and Food Chemistry | volume = 57 | issue = 3 | year = 2009 | pages = 858 – 862 | doi = 10.1021/jf803113c | url = http://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/jf803113c | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20190321023649/https://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/jf803113c | archive-date = 2019-03-21 | access-date = 2012-04-13 }} * {{cite web | last = Jianguo | first = G. Wu | coauthors = Chunhai Shia, Xiaoming Zhanga | year = 2003 | url = http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6T6M-44XK5WK-3&_user=918210&_rdoc=1&_fmt=&_orig=search&_sort=d&view=c&_acct=C000047944&_version=1&_urlVersion=0&_userid=918210&md5=65f76ac6c52c83d057a73ee21f915f0e#sec7 | title = Estimating the amino acid composition in milled rice by near-infrared reflectance spectroscopy | accessdate = 8 януари 2008 | publisher = Field Crops Research | lang = en }} * {{cite web | last = Juliano| first = Bienvenido O | title = Rice in human nutrition | year = 1993 | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | url = http://www.fao.org/docrep/T0567E/T0567E00.htm | lang = en }} * {{cite journal | last = Ling | coauthors = et al. | title = Red and Black Rice Decrease Atherosclerotic Plaque Formation and Increase Antioxidant Status in Rabbits | journal = Journal of Nutrition | volume = 131 | issue = 5 | year = 2001 | pages = 1421 – 1426 | url = http://jn.nutrition.org/content/131/5/1421.short | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20150312003920/http://jn.nutrition.org/content/131/5/1421.short | archive-date = 2015-03-12 | access-date = 2012-04-13 }} * {{cite book | last = MacNeish | first = Richard S. | coauthors = Jane G. Libby (ed.) | year = 1995 | title = Origins of rice agriculture: the preliminary report of the Sino-American Jiangzi (PRC) project SAJOR | publisher = El Paso Centennial Museum, University of Texas at El Paso | location = El Paso | lang = en }} * {{cite journal |last=Pazuki |first=Arman |last2=Sohani |first2=Mehdi |lastauthoramp=yes |year=2013 |title= Phenotypic evaluation of scutellum-derived calluses in ‘Indica’ rice cultivars |url= http://aas.bf.uni-lj.si/september2013/08Pazuki.pdf |format=PDF |journal= Acta Agriculturae Slovenica |volume=101 |issue=2 |pages=239 – 247 |doi=10.2478/acas-2013-0020 |accessdate=2 февруари 2014|lang=en }} * {{cite journal | last = Molina | first = J. | coauthors = M. Sikora, N. Garud, J. M. Flowers, S. Rubinstein, A. Reynolds, P. Huang, S. Jackson, B. A. Schaal, C. D. Bustamante, A. R. Boyko, M. D. Purugganan | title = Molecular evidence for a single evolutionary origin of domesticated rice | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences | date = 2 май 2011 | year = 2011 | volume = 108 | issue = 20 | pages = 8351 – 8356 | doi = 10.1073/pnas.1104686108 | lang = en }} * {{cite web | last = Nakano | first = Yoshisuke | year = 2012 | url = http://www.icid.org/paddy_japan.pdf | title = Water Saving Practices in Rise Paddy Cultivation | format = PDF | work = icid.org | publisher = icid.org | accessdate = 14 април 2012 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Oklahoma State University | year = 2120 | title = World Wheat, Corn and Rice | url = http://nue.okstate.edu/crop_information/world_wheat_production.htm | accessdate = 14 април 2012 | lang = en | архив_дата = 2015-06-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150610121002/http://www.nue.okstate.edu/Crop_Information/World_Wheat_Production.htm }} * {{cite journal | last = Roth | first = Philipp J. | coauthors = Eva Lehndorff, Zhi h. Cao, Shunyao Zhuang, Andrea Bannert, Livia Wissing, Michael Schloter, Ingrid Kögel-Knabner, Wulf Amelung | year = 2011 | title = Accumulation of nitrogen and microbial residues during 2000 years of rice paddy and non-paddy soil development in the Yangtze River Delta, China | journal = Global Change Biology | volume = 17 | issue = 11 | pages = 3405 – 3417 | doi = 10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x | url = http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x/abstract?systemMessage=Wiley+Online+Library+will+be+disrupted+3+Sep+from+10-12+BST+for+monthly+maintenance | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20150707082611/http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x/abstract?systemMessage=Wiley+Online+Library+will+be+disrupted+3+Sep+from+10-12+BST+for+monthly+maintenance | archive-date = 2015-07-07 | access-date = 2011-08-31 }} * {{cite web | publisher = ScienceNewsline | title = Rice's Origins Point to China, Genome Researchers Conclude | url = http://www.sciencenewsline.com/biology/2011050313000047.html | accessdate = 13 декември 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-12-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111213202444/http://www.sciencenewsline.com/biology/2011050313000047.html }} * {{cite web | publisher = SkipThePie.org | year = 2011 | url = http://skipthepie.org/cereal-grains-and-pasta/rice-white-long-grain-regular-cooked/compared-to/rice-brown-long-grain-cooked/ | title = Nutritional info of: Rice, white, long-grain, regular, cooked vs. Rice, brown, long-grain, cooked | work = SkipThePie.org | accessdate = 13 април 2012 | lang = en | архив_дата = 2012-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120404180636/http://skipthepie.org/cereal-grains-and-pasta/rice-white-long-grain-regular-cooked/compared-to/rice-brown-long-grain-cooked/ }} * {{cite book | last = Smith | first = Bruce D | year = 1998 | title = The Emergence of Agriculture | publisher = Scientific American Library, A Division of HPHLP | location = New York | lang = en }} * {{cite web | publisher = The World Bank | year = 2011 | title = MISSING FOOD: The Case of Postharvest Grain Losses in Sub-Saharan Africa | date = април 2011 | url = http://siteresources.worldbank.org/INTARD/Resources/MissingFoods10_web.pdf | lang = en }} * {{cite journal | last = Vaughan | first = Duncan A. | year = 2008 | title = The evolving story of rice evolution | journal = Plant Science | volume = 174 | issue = 4 | pages = 394 – 408 | doi = 10.1016/j.plantsci.2008.01.016 | coauthors = Bao-Rong Lu, Norihiko Tomooka | lang = en }} * {{cite book | last = Watson | first = Andrew M | year = 1983 | title = Agricultural innovation in the early Islamic world: the diffusion of crops and farming techniques, 700 – 1100 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, New York | isbn = 9780521247115 | lang = en }} * {{cite book | last = Zohary | first = Daniel | coauthors = Maria Hopf | year = 2000 | title = Domestication of plants in the old world: the origin and spread of cultivated plants in West Asia, Europe and the Nile valley | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | isbn = 9780198503576 | lang = en }} }} == Вижте също == * [[Зърнено-житни култури]] * [[b:Готварска книга: Рецепти|Рецепти]] от [[b:Готварска книга|готварската Уикикнига]] [[Категория:Ориз| ]] [[Категория:Фуражи]] 1undlxfbcggwl4gyaz7egmv8y9jkecc 12398295 12398281 2024-10-29T10:23:04Z Xunonotyk 209517 12398295 wikitext text/x-wiki [[Файл:White, Brown, Red & Wild rice.jpg|мини|Смес от кафяв, бял, червен и див ориз]] '''Оризът''' е [[семе]]то на тревния вид [[азиатски ориз]] (''Oryza sativa'') или [[африкански ориз]] (''Oryza glaberrima''). Към 2009 година оризът е третата най-произвеждана [[зърнено-житни култури|зърнена култура]] в света след [[царевица]]та и [[пшеница]]та.{{hrf|FAOSTAT|2006}} Тъй като значителна част от царевицата не се използва за храна от хората, оризът е най-значимата зърнена култура от гледна точка на изхранването на човечеството, като на него се пада над една пета от консумираната от хората енергия.{{hrf|Smith|1998|}} Отглеждането на ориз е подходящо за региони със значителни валежи и ниска цена на труда, тъй като то е много трудоемко и изисква значително количество вода. Макар че произлиза от Азия, днес оризът се отглежда в различни части на света, където има добри условия за това. Оризът обикновено се отглежда като [[едногодишно растение]], макар че в тропическите области той може да живее и да дава реколта в продължение на 30 години. В зависимост от сорта и плодородието на почвата оризовото растение може да достигне височина 1 – 1,8 m. Листата му имат дължина 50 – 100 cm и ширина 2 – 2,5 cm. Опрашваните от вятъра дребни [[Цвят (ботаника)|цветове]] образуват разклонени [[Съцветие|съцветия]] с дължина 30 – 50 cm. Използваните за храна семена представляват удължени [[зърнено-житни култури|зърна]] с дължина 5 – 12 mm и дебелина 2 – 3 mm. Традиционният метод за отглеждане на ориз включва наводняването на нивата, като в същото време или непосредствено след това се засаждат младите растения. Тази технология изисква добро планиране и изграждане на [[Напояване|напоителни]] системи, но ограничава растежа на по-неустойчивите плевели, които не могат да растат под вода, като в същото време отблъсква вредителите. Макар че наводняването не е задължително за отглеждането на ориз, останалите методи за напояване изискват по-големи усилия за контролиране на плевелите и вредителите, както и различни начини за наторяване на почвата. == Използване == Оризът е основна храна за над половината от световното население. Той е най-значимият източник на хранителна енергия за 17 страни в Азия и Океания, 9 страни в Америка и 8 страни в Африка. На ориза се падат 20% от използваната хранителна енергия в света при 19% за пшеницата и 5% за царевицата.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2004}} Освен за храна, зърното от ориз се използва като суровина за производство на [[спирт]], [[пудра]], [[бира]], а също така във [[фармацевтична промишленост|фармацевтичната промишленост]]. [[Слама]]та от ориз има висока [[фураж]]на стойност, а освен това се използва за плетени изделия и за производство на фина [[Оризова хартия|хартия]]. === Хранителна стойност === {{Хранителна стойност | usda_id = 6613 | име = Ориз<br /><small>Rice, white, long-grain, raw, unenriched</small> | kJ = 1527 | въглехидрати = 79.95 | захари = 0.12 | влакна = 1.3 | мазнини = 0.66 | насмас = 0.18 | мономас = 0.206 | полимас = 0.177 | холестерол_мг = 0 | белтък = 7.13 | пепел = 0.64 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 0 | тиамин_мг = 0.07 | рибофлавин_мг = 0.049 | ниацин_мг = 1.6 | пантотенова_мг = 1.014 | витВ6_мг = 0.164 | фолиева_мкг = 8 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 0 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.11 | витК_мкг = 0.1 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 28 | желязо_мг = 0.8 | магнезий_мг = 25 | фосфор_мг = 115 | калий_мг = 115 | натрий_мг = 5 | цинк_мг = 1.09 | мед_мг = 0.22 | манган_мг = 1.088 | селен_мкг = 15.1 | триптофан = 0.083 | треонин = 0.255 | изолевцин = 0.308 | левцин = 0.589 | лизин = 0.258 | метионин = 0.168 | цистин = 0.146 | фенилаланин = 0.381 | тирозин = 0.238 | валин = 0.435 | аргинин = 0.594 | хистидин = 0.168 | аланин = 0.413 | аспарагинова = 0.67 | глутаминова = 1.389 | глицин = 0.325 | пролин = 0.335 | серин = 0.375 | холин = 0.0058 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност – съдържа 75 – 85 % [[въглехидрати]] и 5 – 10 % [[протеин]]и. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека – около 96 %, поради което храненето с ориз е много ефективно. Оризът е добър източник на протеини и основна храна в много части на света, но съдържаните в него протеини не са пълноценни – той не съдържа достатъчни количества [[незаменими аминокиселини]] и трябва да се съчетава с други източници на протеини, като ядки, бобови, риба или месо.{{hrf|Jianguo|2003}} Подробният анализ на хранителното съдържание на ориза показва, че неговата хранителна стойност варира значително в зависимост от много фактори. Тя зависи от сорта и начина на предварителна обработка на зърната, както и от свойствата на почвите, върху които се отглежда оризът.{{hrf|Juliano|1993}} Така сравнението между белия и кафявия ориз, които се различават по степента на олющване, показва значителни разлики в количеството фибри.{{hrf|SkipThePie.org|2011}} Сортовете ориз със специфично оцветяване обикновено имат и особености в химичния състав. Така лилавият ориз дължи цвета си на [[антоциани]]те и [[токоли]]те, които имат [[антиоксидант]]ни свойства.{{hrf|Jang|2009|858 – 862}} Според някои изследвания антиоксидантното действие на пигментите в червения и черния ориз намаляват или забавят формирането на [[Атеросклероза|атеросклерозна]] плака в кръвоносните съдове.{{hrf|Ling|2001|1421 – 1426}} == История == === По света === В много части на [[Азия]] диворастящият ориз се използва за храна от хората от най-дълбока древност, но според преобладаващото днес мнение неговото [[одомашняване]] е извършено в долината на река [[Яндзъ]] в [[Китай]].{{hrf|Vaughan|2008|394 – 408}}{{hrf|Harris|1996|565}} Археологическите данни от разкопките в [[Дяотунхуан]] показват, че в този регион диворастящ ориз се събира поне от [[X хилядолетие пр.н.е.]], но към [[VIII хилядолетие пр.н.е.]] одомашняването вече е извършено и изкуственото отглеждане на ориз е изместило събирането на диви сортове.{{hrf|MacNeish|1995|}} Генетичните изследвания също показват, че всички съвременни сортове ориз произлизат от долината на Яндзъ.{{hrf|ScienceNewsline|2011}} Дълго време отглеждането на ориз е ограничено до [[неолит]]ните култури в централните части на днешен Китай, но в края на III хилядолетие пр.н.е. то бързо се разпространява в [[Югоизточна Азия]] и на запад към [[Индия]].{{hrf|Harris|1996|565}}{{hrf|Molina|2011|8351 – 8356}} В Индия оризът първо се отглежда в алувиалните равнини на север, като в южните части на полуострова се разпространява в средата на II хилядолетие пр.н.е. През следващите столетия отглеждането на ориз продължава да се разпространява на запад към [[Близък изток|Близкия изток]], като археологични данни показват наличието му през I век в [[Суза]].{{hrf|Zohary|2000|91}} Нов тласък на разпространението на отглеждането на ориз дава експанзията на [[ислям]]а след VII век. През този период ориз започва да се отглежда на север към [[Каспийско море]] и до долината на [[Волга]], на запад на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] и в [[Сицилия]]{{hrf|Watson|1983|17 – 18}} и на югозапад в [[Северна Африка|Северна]] и [[Западна Африка]]. В Западна Африка местният [[африкански ориз]] (''Oryza glaberrima'') е одомашнен още през II хилядолетие пр.н.е., но дори в тези области е изместен до голяма степен от азиатския ориз, който има по-добри качества. През XV век оризът се разпространява в [[Италия]],{{hrf|Darby|1957|32}} а след това и във [[Франция]]. В [[Америка]] отглеждането на ориз е въведена малко след [[Откриване на Америка|откриването]] на континента, като още през XVI век той се превръща във важна продоволствена култура в басейна на [[Карибско море]] и тропическите области на [[Южна Америка]]. Важна роля в този процес изиграват [[Робство|робите]] от Африка, където оризът е традиционна култура.{{hrf|Carney|2001|}} В днешните [[Съединени американски щати|Съединени щати]], един от големите съвременни производители на ориз, културата започва да се отглежда в южните щати в края на XVII век, отново под влияние на внасяните от Африка роби. Отглеждането в [[Калифорния]] започва през XIX век, когато там се заселват голям брой китайски имигранти. В северната част на [[Иран]], в провинция Гилан, много Индика оризови сортове включително Gerdeh, Хашеми, Хасани и Гариб са били отглеждани от земеделските производители.<ref name="pazuki">{{cite journal |last=Pazuki |first=Arman |last2=Sohani |first2=Mehdi |lastauthoramp=yes |year=2013 |title= Phenotypic evaluation of scutellum-derived calluses in ‘Indica’ rice cultivars |url= http://aas.bf.uni-lj.si/september2013/08Pazuki.pdf |format=PDF |journal= Acta Agriculturae Slovenica |volume=101 |issue=2 |pages=239 – 247 |doi=10.2478/acas-2013-0020 |accessdate=2 февруари 2014}}</ref> === В България === Отглеждането на ориз в България започва през XIV век по поречието на реките [[Марица]], [[Тунджа]] и [[Дунав]]. През 1962 г. са създадени първите съвременни оризови полета в България – в гр. [[Съединение (град)|Съединение]] и в пловдивското с. [[Войсил]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://ricebg.eu/bg/history |заглавие=История и традиции на оризопроизводството в България, анализ и перспективи за развитие |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2021-06-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210622004534/http://ricebg.eu/bg/history }}</ref>. През 90-те години на XX в. с кризата на българското селско стопанство броят на оризовите насаждения рязко намалява – от 247 000 дка до 8000 – 9000 дка. През периода 2011 – 2017 г. добивът на ориз е малко повече 70 хил. тона от 120 хил. дка. При научно изпитване 13 български сортове ориз са сравнени с 12 италиански и 3 турски сорта в Института за растителни и генетични ресурси в [[Садово]], като резултат бяха доказани по-добрите хранителни и добивни качества на българските сортове. Българският ориз преминава стандарта и границата от 1000 kg на добив от декар. Български сортове са изпитани в [[Северна Македония]] и са показали много добри резултати<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/kachestvata-na-balgarskiya-oriz |заглавие=Качествата на българския ориз |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2017-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170406022034/http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/kachestvata-na-balgarskiya-oriz }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/%D0%9A%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7.pdf |заглавие=Кочанскиот ориз |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2021-08-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210831000531/https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/%D0%9A%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7.pdf }}</ref>България е защитила 10 свои сорта ориз – ранен и с високи добиви. Нещо повече – български сортови линии ориз като „Земя“, „Мизия“, „Кубрат“, Хоризонт“, Линия-305, Линия-2, ЛМ-БП, „Гарант“, „Хоризонт“ и „Дунав“ са включени в македонската селекционна програма, се посочва в научното изследване<ref>[http://www.mjas.ukim.edu.mk/files/MJAS-03-2-_2013_-174-Andreevska.pdf Overview of the current condition, in production consumption and the research potential of the rice crop in the Republic of Macedonia]</ref> на учените от Северна Македония Д. Андреевска, М. Менковска, Д. Андов.<ref>[http://agronovinite.com/italianski-i-turski-fermeri-prevzemat-balgarskite-orizishta Агро новини: България е защитила 10 свои сорта ориз – ранен и с високи добиви]/</ref>.<ref>[http://cropscience-bg.org/page/download.php?articleID=248 Селскостопанска академия Agrocultural Academy, Растениевъдни науки, 50, 94 – 96]</ref> През 2008 г. останалите изпитани родни сортове ориз са „Аваля“ и „ИРГР Дани“, които получават признание и впоследствие през 2009 г. е признат ранният и високопродуктивен сорт „ИРГР Вики“. == Технология == === Отглеждане === [[Файл:Terrace field yunnan china denoised.jpg|мини|Терасирани [[Оризище|оризища]] в китайската провинция [[Юнан]]]] {{раздел-мъниче}} Оризът е едно от най-продуктивните зърнено-житни култури и рекордните добиви надвишават 2000 кг/дка. Средният добив в световен мащаб е по-висок от останалите зърнено-житни – 240 кг/дка, като рекордьор е Австралия (над 600 кг/дка), следвана от Япония, Италия, Франция и др. В България средният добив варира между 350 и 450 кг/дка. Самоходна машина за прибиране на ориз се нарича [[оризокомбайн]]. Оризът може да дава неограничена реколта в напоени полета. Счита се, че някои оризови полета дават реколта повече от 2000 години без прекъсване.{{hrf|Roth|2011|3405 – 3417}}{{hrf|Nakano|2012}} === Болести и неприятели по ориза === Посевите от ориз се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най-често срещаните заболявания са<ref>Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)</ref><ref name="apsnet">[http://www.apsnet.org/publications/commonnames/Pages/Rice.aspx APSnet, C. A. Hollier, D. E. Groth, M. C. Rush, R. K. Webster, Diseases of Rice] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111130105419/http://www.apsnet.org/publications/commonnames/Pages/Rice.aspx |date=2011-11-30 }}, (Достъп от 30.08.2011)</ref>: * '''Мана по ориза'''. Причинява се от гъбичката ''[[Sclerospora macrospora]]''. Патогенът презимува в семената, в [[България]] е рядко разпространен. Развива се добре при топли и влажни условия. Проявява се като поява на хлоротични петна от върха и страните на [[лист]]ата. Често метлицата не може да излезе от стъблото. Растението придобива закържавял и деформиран вид. * '''Припламване (чалгън) по ориза'''. Причинява се от гъбичката ''[[Piricularia oryzae]]''. Това е най-вредоносната и разпространена болест по оризовите насаждения. Болестта се разпространява аерогенно. Причинителят се запазва в растителните остатъци и лесно поразява новите насаждения. Проявява се с появата на светлокафяви петна с тъмна периферия по листото и листните влагалища. Основата или цялото коляно на метлицата потъмнява. Тя остава изправена, а семената изсъхват и наподобяват на подгорени от сух и топъл вятър. * '''Фузариоза по ориза'''. Причиняват се от гъбичките ''[[Fusarium oxysporum]]'', ''[[Fusarium moniliforme]]'', ''[[Fusarium heterosporium]]'' и ''[[Fusarium graminearum]]''. Това е също една от най-вредоносните болести по ориза, особено когато порази растението в ранните фази на развитието му. Нападнатите кълнове потъмняват и изсъхват още дори да достигнат до повърхността на почвата. Кореновата шийка и основата на стъблото при младите растения потъмняват и лесно се късат. Листата пожълтяват и загиват. При възрастните растения се проявява с потъмняване в базалната част и лесно пречупване на стъблото. Въпреки че образуват семена същите остават неразвити. * Вирусните заболявания по ориза се причиняват от: {{дребно3| * ''Barley yellow dwarf virus'' * ''Rice black streak dwarf virus (RGSDV)'' * ''Rice dwarf virus (RDV)'' * ''Rice grassy stunt virus (RGSV)'' * ''Rice hoja blanca virus (RHBV)'' * ''Rice necrotic mosaic virus (RNMV)'' * ''Rice rugged stunt virus (RRSV)'' * ''Rice stripe virus (RStV)'' * ''Rice transitory yellowing wirus (RTYV)'' * ''MLO'' * ''Rice yellow mottle virus (RYMV)'' * ''Rice tungro spherical virus (RTSV)'' * ''Rice tungro bacilliform virus (RTBV)'' }} * Бактериалните заболявания по ориза се причиняват от: {{дребно3| * ''Xanthomonas oryzae'' * ''Erwinia chrysanthemi'' * ''Pseudomonas glumae'' * ''Pseudomonas fuscovaginae'' }} * Неприятелите по ориза са: {{дребно3| * ''Aphelenchoides besseyi'' * ''Meloidogyne spp.'' * ''Hirschmaniella oryzae'' * ''Ditylenchus angustus'' }} === Предварителна обработка === Преди да стане готов за готвене оризът обикновено преминава през различни предварителни обработки. Първоначално от семената на ориза се отстранява [[плява]]та, като полученият продукт се нарича ''кафяв ориз''. Обикновено лющенето продължава, докато се премахнат и [[трици]]те и [[зародиш]]ите, като по този начин се получи ''бял ориз''. Белият ориз е по-траен, но от него са отстранени някои хранителни вещества, и на места, където храненето е ограничено главно до ориз, кафявият ориз може да предотврати болести като [[бери-бери]]. В някои случаи оризът се подлага и на допълнителни обработки – полиране, пропарване или смилане на брашно. Белият ориз може също да бъде обогатен чрез добавяне на хранителни вещества, най-вече такива, загубени при лющенето. Най-евтиният начин за това е добавянето на прахово покритие, но то може лесно да бъде отмито, затова понякога обогатяването става чрез покриването на зърната с неразтворимо във вода вещество. Полирането на ориза се извършва като ръчно или със специални машини зърната се покриват с [[глюкоза]], [[нишесте]] или [[талк]], като по този начин придобиват привлекателен лъскав външен вид. Заради възможните здравни рискове при консумацията на талк, като увеличената вероятност за [[рак на стомаха]], използването на талк за полиране на ориз е забранено в някои страни, а в други прилагането му е силно ограничено.{{hrf|Cancer Prevention Coalition|2003}} В някои региони, като [[Западна Африка]] и части от [[Индия]], широко разпространение има ''пропареният ориз'', който се обработва с [[пара]], още докато е във вид на кафяв ориз. По този начин хранителните вещества от триците, най-вече [[Витамин B1|тиаминът]], се пренасят към вътрешността на зърната. Процесът предизвиква желатинизиране на нишестето в зърната и те стават не толкова крехки. След пропарването оризът се изсушава и се използва директно или се доолющва, при което цветът му става жълт, а не бял. Смленият на [[брашно]] ориз има различни приложения, като производството на напитки – [[амазаке]], [[орчата]], [[оризово мляко]], [[оризово вино]]. То е бедно на [[мазнини]], протеини и [[целулоза]], поради което има диетични качества. Оризовото брашно не съдържа [[глутен]], поради което не може да се използва за печене на [[хляб]], но е подходящо за [[Безглутенова диета|безглутенови диети]]. От него могат да се приготвят и различни [[Юфка|юфки]]. === Готвене === [[Файл:Ориз с гарнитура.jpg|мини|Ориз с гарнитура от [[лютеница]], три навити резени [[шунка]] и [[бяло саламурено сирене]]]] Оризът, използван за готвене, има много разновидности, като основните категории са дългозърнест, среднозърнест и късозърнест ориз. Зърната на дългозърнестия ориз имат високо съдържание на [[амилоза]] и обикновено запазват целостта си след готвене, а тези на среднозърнестия имат високо съдържание на [[амилопектин]] и стават по-лепкави. Среднозърнестият ориз често се предпочита за сладки ястия, [[ризото]] или [[суши]]. Късозърнестият ориз често се използва за приготвяне на [[мляко с ориз]]. В разговорния български език различните сортове, групирани в трите категории, се обозначават жаргонно по следния начин: * дългозърнестите сортове са наричани ''китайски'' или ''оригинален китайски''; * среднозърнестите сортове са ''бисерен ориз'', като това обозначение е превърнато и в търговско наименование. В тази група влизат и сортове ориз, които по физични качества приличат на дългозърнестите сортове, зърната са с плътна, а не ''бисерна'' (гладка) повърхност и тяхното популярно търговско наименование е ''ризон''; * сортовете дребнозърнест ориз са наричани просто ''дребен'' или ''пясъчен''; в търговската мрежа се разпространяват обикновено на ниска цена, като нискокачествени сортове. В действителност, дребнозърнестият ориз е с много добри хранителни стойности, подходящ е както за добавка към ястия, така и за приготвяне на закуски и десерти, но и за стриване на прах до получаване на ''оризово брашно'' в домашни условия. Оризът се готви чрез [[варене]] или [[Готвене на пара|на пара]], като в процеса на готвене абсорбира значително количество [[вода]]. Може да се готви в точното количество вода, което абсорбира, или в по-голямо количество, което се отцежда преди сервиране. В Азия и Латинска Америка са популярни електрическите [[оризовар]]и, които улесняват процеса на приготвяне. Понякога преди варенето оризът се запържва за кратко, като по този начин става по-малко лепкав. Друга обработка на ориза преди готвене е накисването във вода, което намалява времето за готвене и по този начин също намалява лепкавостта на сготвения ориз. При някои сортове накисването подобрява текстурата на сготвения ориз, като увеличава размера на зърната. Кафявият ориз може да се готви след продължително накисване в топла вода (за около 20 часа), така че зърната да покълнат.{{hrf|Ito|2004}} По този начин се активират някои [[ензим]]и в зърната и се получава по-пълен профил от [[Аминокиселина|аминокиселини]], включително образуването на [[гама-аминомаслена киселина]]. Оризът може да бъде съставка на различни супи и ястия с риба и месо. Той се използва и за пълнене на зеленчуци или [[Сарми|сарми]], а в съчетание с [[мляко]], [[захар]] и [[Пчелен мед|мед]] от него се приготвят десерти. Чрез преваряване в голямо количество вода, така че зърната да се разпаднат, от ориза може да се получи [[оризова каша]]. == Икономика == {| class="wikitable" style="width:240px; float:right; clear:right;" ! colspan=2|Страни с най-голямо производство на ориз, в милиони тонове през 2007 г.{{hrf|FAO|2010}} |- | {{Китай}} || style="text-align:right;"| 197 |- | {{Индия}} || style="text-align:right;"| 131 |- | {{Индонезия}} || style="text-align:right;"| 64 |- | {{Бангладеш}} || style="text-align:right;"| 45 |- | {{Виетнам}} || style="text-align:right;"| 39 |- | {{Тайланд}} || style="text-align:right;"| 31 |- | {{Мианмар}} || style="text-align:right;"| 31 |- | {{Филипини}} || style="text-align:right;"| 16 |- | {{Бразилия}} || style="text-align:right;"| 13 |- | {{Япония}} || style="text-align:right;"| 11 |- | {{Пакистан}} || style="text-align:right;"| 10 |- | {{Съединени американски щати}} || style="text-align:right;"| 10 |} Оризът е основна земеделска култура с голямо значение за изхранването на над половината от населението в света, включително на основната част от населението на Азия и някои области в [[Латинска Америка]], [[Антилски острови|Антилските острови]] и [[Африка]]. Исторически отглеждането на ориз води началото си от [[Азия]] и днес 92% от световното производство се пада на този континент, където най-големите производители са [[Китай]], [[Индия]], [[Индонезия]], [[Пакистан]], [[Бангладеш]], [[Виетнам]], [[Тайланд]], [[Мианмар]], [[Филипини]]те и [[Япония]]. В Европа се отглежда в най-южните страни, като [[Франция]], [[Испания]], [[Италия]] и [[Гърция]]. През втората половина на XX век световното произоводство нараства бързо от 200 милиона тона през 1960 година на повече от 678 милиона тона през 2009 година. Около 95% от производството се пада на развиващи се страни, като само Китай и Индия произвеждат почти половината от ориза в света.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2003}} В много от по-изостаналите страни той се отглежда в малки стопанства с площ до 1 хектар и с използване на примитивна технология, което води до драстични разлики в добивите. Средните добиви в Китай, където те имат най-високи стойности, достигат до 6,59 това от хектар (2009).{{hrf|Oklahoma State University|2012}} В Индия, на която се падат над една четвърт от общо над 160 милиона хектара оризови посеви в света, средните добиви са едва 2,98 тона от хектар, а в третия в света производител Индонезия – 5,00 тона от хектар. Освен разликите в добивите, дължащи се на изостаналите земеделски технологии, според някои изследвания между 8 и 26% или дори 40% от произведения ориз в развиващите се страни се похабява, заради лоша транспортна инфраструктура, неадекватно съхранение и лоша организация на дистрибуцията.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2003}}{{hrf|The World Bank|2011}} == В културата == [[Файл:DewiSri.jpg|мини|200px|Индонезийската богиня на ориза Деви Шри]] * В Азия считат ориза за свещен. В [[Индонезия]], [[Камбоджа]] и [[Тайланд]] се почита богинята на ориза и плодородието [[Деви Шри]] (Dewi Sri).<ref>{{Citation |title=Devata.org, Kent Davis, Rice Goddesses of Indonesia, Cambodia and Thailand |url=http://www.devata.org/2009/10/rice-goddesses-of-indonesia-cambodia-and-thailand/ |accessdate=2011-08-31 |archivedate=2010-07-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100703080140/http://www.devata.org/2009/10/rice-goddesses-of-indonesia-cambodia-and-thailand/ }}</ref> В [[Япония]] например има светилища, посветени на бога на ориза, наречен [[Инари (митология)|Инари]] (Inari Shrine).<ref>[http://www.onmarkproductions.com/html/oinari.shtml Jappanese Buddhist Statuary]</ref> * На японски [[Хонда]] означава „главно оризово поле“.<ref>[http://www.kenguru.bg/Небесни+бисери/1/MlW-gRSXMhSvMxOvU5WfcJSvYJODM1e3YhOzcVOzgleDUJePg9KbQpaHgta-INirMpWLQtiLcZmzYJe7 Тусчиева С., Небесни бисери]</ref> * [[Тойота]] произлиза от името Тойода. В превод от [[японски]] означава – „богато оризище“ или „изобилно оризово поле“.<ref>{{Citation |title=Найденова, И. За Toyota, ориза и Япония |url=http://zar.bg/view_article.php?article_id=4217 |accessdate=2011-08-31 |archivedate=2012-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120127145054/http://zar.bg/view_article.php?article_id=4217 }}</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite web | publisher = Cancer Prevention Coalition | year = 2003 | url = http://www.preventcancer.com/consumers/cosmetics/talc.htm | title = Risks of Talcum Powder | work = preventcancer.com | accessdate = 13 април 2012 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20031210172928/http://preventcancer.com:80/consumers/cosmetics/talc.htm | archive-date = 2003-12-10 | архив_дата = 2013-07-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724205550/http://www.preventcancer.com/consumers/cosmetics/talc.htm }} * {{cite book | last = Carney | first = Judith Ann | title = Black rice: the African origins of rice cultivation in the Americas | url = https://archive.org/details/blackriceafrican00carn | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge | year = 2001 | isbn = 0-674-00452-3 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Darby | име-част = H.C | заглавие-част = The face of Europe on the eve of the great discoveries | заглавие = The New Cambridge Modern History, vol. 1 | дата = 1957 | език = en}} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2012 | url = http://faostat.fao.org | title = Agriculture Statistics > Grains > Rice production (2009) by country | work = fao.org | accessdate = 6 май 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = FAOSTAT | year = 2006 | url = http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx | title = ProdSTAT | work = faostat.fao.org | accessdate = 26 декември 2006 | lang = en | архив_дата = 2012-02-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120210214103/http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx }} * {{cite web | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | year = 2003 | title = Sustainable rice production for food security: Proceedings of the 20th Session of the International Rice Commission | url = http://www.fao.org/DOCREP/006/Y4751E/y4751e00.htm | work = fao.org | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20040623054037/http://www.fao.org:80/DOCREP/006/Y4751E/y4751e00.htm |archive-date = 2004-06-23}} * {{cite web | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | year = 2004 | title = Rice is Life | url = http://www.fao.org/rice2004/en/f-sheet/factsheet3.pdf | work = fao.org | format = PDF | lang = en }} * {{cite book | last = Harris | first = David R | title = The Origins and Spread of Agriculture and Pastoralism in Eurasia | publisher = Psychology Press | year = 1996 | isbn = 1857285387 | lang = en }} * {{cite web | last = Ito | first = Shoichi | coauthors = Yukihiro Ishikawa | year = 2004 | url = http://www.hatsuga.com/DOMER/english/en/GBRRB.html | title = Marketing of Value-Added Rice Products in Japan: Germinated Grown Rice and Rice Bread | work = hatsuga.com | publisher = hatsuga.com | accessdate = 12 февруари 2004 | lang = en }} * {{cite journal | last = Jang | first = Sungjoon | coauthors = Zhimin Xu | title = Lipophilic and Hydrophilic Antioxidants and Their Antioxidant Activities in Purple Rice Bran | journal = Journal of Agricultural and Food Chemistry | volume = 57 | issue = 3 | year = 2009 | pages = 858 – 862 | doi = 10.1021/jf803113c | url = http://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/jf803113c | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20190321023649/https://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/jf803113c | archive-date = 2019-03-21 | access-date = 2012-04-13 }} * {{cite web | last = Jianguo | first = G. Wu | coauthors = Chunhai Shia, Xiaoming Zhanga | year = 2003 | url = http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6T6M-44XK5WK-3&_user=918210&_rdoc=1&_fmt=&_orig=search&_sort=d&view=c&_acct=C000047944&_version=1&_urlVersion=0&_userid=918210&md5=65f76ac6c52c83d057a73ee21f915f0e#sec7 | title = Estimating the amino acid composition in milled rice by near-infrared reflectance spectroscopy | accessdate = 8 януари 2008 | publisher = Field Crops Research | lang = en }} * {{cite web | last = Juliano| first = Bienvenido O | title = Rice in human nutrition | year = 1993 | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | url = http://www.fao.org/docrep/T0567E/T0567E00.htm | lang = en }} * {{cite journal | last = Ling | coauthors = et al. | title = Red and Black Rice Decrease Atherosclerotic Plaque Formation and Increase Antioxidant Status in Rabbits | journal = Journal of Nutrition | volume = 131 | issue = 5 | year = 2001 | pages = 1421 – 1426 | url = http://jn.nutrition.org/content/131/5/1421.short | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20150312003920/http://jn.nutrition.org/content/131/5/1421.short | archive-date = 2015-03-12 | access-date = 2012-04-13 }} * {{cite book | last = MacNeish | first = Richard S. | coauthors = Jane G. Libby (ed.) | year = 1995 | title = Origins of rice agriculture: the preliminary report of the Sino-American Jiangzi (PRC) project SAJOR | publisher = El Paso Centennial Museum, University of Texas at El Paso | location = El Paso | lang = en }} * {{cite journal |last=Pazuki |first=Arman |last2=Sohani |first2=Mehdi |lastauthoramp=yes |year=2013 |title= Phenotypic evaluation of scutellum-derived calluses in ‘Indica’ rice cultivars |url= http://aas.bf.uni-lj.si/september2013/08Pazuki.pdf |format=PDF |journal= Acta Agriculturae Slovenica |volume=101 |issue=2 |pages=239 – 247 |doi=10.2478/acas-2013-0020 |accessdate=2 февруари 2014|lang=en }} * {{cite journal | last = Molina | first = J. | coauthors = M. Sikora, N. Garud, J. M. Flowers, S. Rubinstein, A. Reynolds, P. Huang, S. Jackson, B. A. Schaal, C. D. Bustamante, A. R. Boyko, M. D. Purugganan | title = Molecular evidence for a single evolutionary origin of domesticated rice | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences | date = 2 май 2011 | year = 2011 | volume = 108 | issue = 20 | pages = 8351 – 8356 | doi = 10.1073/pnas.1104686108 | lang = en }} * {{cite web | last = Nakano | first = Yoshisuke | year = 2012 | url = http://www.icid.org/paddy_japan.pdf | title = Water Saving Practices in Rise Paddy Cultivation | format = PDF | work = icid.org | publisher = icid.org | accessdate = 14 април 2012 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Oklahoma State University | year = 2120 | title = World Wheat, Corn and Rice | url = http://nue.okstate.edu/crop_information/world_wheat_production.htm | accessdate = 14 април 2012 | lang = en | архив_дата = 2015-06-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150610121002/http://www.nue.okstate.edu/Crop_Information/World_Wheat_Production.htm }} * {{cite journal | last = Roth | first = Philipp J. | coauthors = Eva Lehndorff, Zhi h. Cao, Shunyao Zhuang, Andrea Bannert, Livia Wissing, Michael Schloter, Ingrid Kögel-Knabner, Wulf Amelung | year = 2011 | title = Accumulation of nitrogen and microbial residues during 2000 years of rice paddy and non-paddy soil development in the Yangtze River Delta, China | journal = Global Change Biology | volume = 17 | issue = 11 | pages = 3405 – 3417 | doi = 10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x | url = http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x/abstract?systemMessage=Wiley+Online+Library+will+be+disrupted+3+Sep+from+10-12+BST+for+monthly+maintenance | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20150707082611/http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x/abstract?systemMessage=Wiley+Online+Library+will+be+disrupted+3+Sep+from+10-12+BST+for+monthly+maintenance | archive-date = 2015-07-07 | access-date = 2011-08-31 }} * {{cite web | publisher = ScienceNewsline | title = Rice's Origins Point to China, Genome Researchers Conclude | url = http://www.sciencenewsline.com/biology/2011050313000047.html | accessdate = 13 декември 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-12-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111213202444/http://www.sciencenewsline.com/biology/2011050313000047.html }} * {{cite web | publisher = SkipThePie.org | year = 2011 | url = http://skipthepie.org/cereal-grains-and-pasta/rice-white-long-grain-regular-cooked/compared-to/rice-brown-long-grain-cooked/ | title = Nutritional info of: Rice, white, long-grain, regular, cooked vs. Rice, brown, long-grain, cooked | work = SkipThePie.org | accessdate = 13 април 2012 | lang = en | архив_дата = 2012-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120404180636/http://skipthepie.org/cereal-grains-and-pasta/rice-white-long-grain-regular-cooked/compared-to/rice-brown-long-grain-cooked/ }} * {{cite book | last = Smith | first = Bruce D | year = 1998 | title = The Emergence of Agriculture | publisher = Scientific American Library, A Division of HPHLP | location = New York | lang = en }} * {{cite web | publisher = The World Bank | year = 2011 | title = MISSING FOOD: The Case of Postharvest Grain Losses in Sub-Saharan Africa | date = април 2011 | url = http://siteresources.worldbank.org/INTARD/Resources/MissingFoods10_web.pdf | lang = en }} * {{cite journal | last = Vaughan | first = Duncan A. | year = 2008 | title = The evolving story of rice evolution | journal = Plant Science | volume = 174 | issue = 4 | pages = 394 – 408 | doi = 10.1016/j.plantsci.2008.01.016 | coauthors = Bao-Rong Lu, Norihiko Tomooka | lang = en }} * {{cite book | last = Watson | first = Andrew M | year = 1983 | title = Agricultural innovation in the early Islamic world: the diffusion of crops and farming techniques, 700 – 1100 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, New York | isbn = 9780521247115 | lang = en }} * {{cite book | last = Zohary | first = Daniel | coauthors = Maria Hopf | year = 2000 | title = Domestication of plants in the old world: the origin and spread of cultivated plants in West Asia, Europe and the Nile valley | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | isbn = 9780198503576 | lang = en }} }} == Вижте също == * [[Зърнено-житни култури]] * [[b:Готварска книга: Рецепти|Рецепти]] от [[b:Готварска книга|готварската Уикикнига]] [[Категория:Ориз| ]] [[Категория:Фуражи]] h5ncdyj5wkaln7599arynulqthvgt3h 12398364 12398295 2024-10-29T11:39:08Z Xunonotyk 209517 12398364 wikitext text/x-wiki [[Файл:White, Brown, Red & Wild rice.jpg|мини|Смес от кафяв, бял, червен и див ориз]] '''Оризът''' е [[семе]]то на тревния вид [[азиатски ориз]] (''Oryza sativa'') или [[африкански ориз]] (''Oryza glaberrima''). Към 2009 година оризът е третата най-произвеждана [[зърнено-житни култури|зърнена култура]] в света след [[царевица]]та и [[пшеница]]та.{{hrf|FAOSTAT|2006}} Тъй като значителна част от царевицата не се използва за храна от хората, оризът е най-значимата зърнена култура от гледна точка на изхранването на човечеството, като на него се пада над една пета от консумираната от хората енергия.{{hrf|Smith|1998|}} Отглеждането на ориз е подходящо за региони със значителни валежи и ниска цена на труда, тъй като то е много трудоемко и изисква значително количество вода. Макар че произлиза от Азия, днес оризът се отглежда в различни части на света, където има добри условия за това. Оризът обикновено се отглежда като [[едногодишно растение]], макар че в тропическите области той може да живее и да дава реколта в продължение на 30 години. В зависимост от сорта и плодородието на почвата оризовото растение може да достигне височина 1 – 1,8 m. Листата му имат дължина 50 – 100 cm и ширина 2 – 2,5 cm. Опрашваните от вятъра дребни [[Цвят (ботаника)|цветове]] образуват разклонени [[Съцветие|съцветия]] с дължина 30 – 50 cm. Използваните за храна семена представляват удължени [[зърнено-житни култури|зърна]] с дължина 5 – 12 mm и дебелина 2 – 3 mm. Традиционният метод за отглеждане на ориз включва наводняването на нивата, като в същото време или непосредствено след това се засаждат младите растения. Тази технология изисква добро планиране и изграждане на [[Напояване|напоителни]] системи, но ограничава растежа на по-неустойчивите плевели, които не могат да растат под вода, като в същото време отблъсква вредителите. Макар че наводняването не е задължително за отглеждането на ориз, останалите методи за напояване изискват по-големи усилия за контролиране на плевелите и вредителите, както и различни начини за наторяване на почвата. == Използване == Оризът е основна храна за над половината от световното население. Той е най-значимият източник на хранителна енергия за 17 страни в Азия и Океания, 9 страни в Америка и 8 страни в Африка. На ориза се падат 20% от използваната хранителна енергия в света при 19% за пшеницата и 5% за царевицата.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2004}} Освен за храна, зърното от ориз се използва като суровина за производство на [[спирт]], [[пудра]], [[бира]], а също така във [[фармацевтична промишленост|фармацевтичната промишленост]]. [[Слама]]та от ориз има висока [[фураж]]на стойност, а освен това се използва за плетени изделия и за производство на фина [[Оризова хартия|хартия]]. === Хранителна стойност === {{Хранителна стойност | usda_id = 6613 | име = Ориз<br /><small>Rice, white, long-grain, raw, unenriched</small> | kJ = 1527 | въглехидрати = 79.95 | захари = 0.12 | влакна = 1.3 | мазнини = 0.66 | насмас = 0.18 | мономас = 0.206 | полимас = 0.177 | холестерол_мг = 0 | белтък = 7.13 | пепел = 0.64 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 0 | тиамин_мг = 0.07 | рибофлавин_мг = 0.049 | ниацин_мг = 1.6 | пантотенова_мг = 1.014 | витВ6_мг = 0.164 | фолиева_мкг = 8 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 0 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.11 | витК_мкг = 0.1 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 28 | желязо_мг = 0.8 | магнезий_мг = 25 | фосфор_мг = 115 | калий_мг = 115 | натрий_мг = 5 | цинк_мг = 1.09 | мед_мг = 0.22 | манган_мг = 1.088 | селен_мкг = 15.1 | триптофан = 0.083 | треонин = 0.255 | изолевцин = 0.308 | левцин = 0.589 | лизин = 0.258 | метионин = 0.168 | цистин = 0.146 | фенилаланин = 0.381 | тирозин = 0.238 | валин = 0.435 | аргинин = 0.594 | хистидин = 0.168 | аланин = 0.413 | аспарагинова = 0.67 | глутаминова = 1.389 | глицин = 0.325 | пролин = 0.335 | серин = 0.375 | холин = 0.0058 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност – съдържа 75 – 85 % [[въглехидрати]] и 5 – 10 % [[протеин]]и. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека – около 96 %, поради което храненето с ориз е много ефективно. Оризът е добър източник на протеини и основна храна в много части на света, но съдържаните в него протеини не са пълноценни – той не съдържа достатъчни количества [[незаменими аминокиселини]] и трябва да се съчетава с други източници на протеини, като ядки, бобови, риба или месо.{{hrf|Jianguo|2003}} Подробният анализ на хранителното съдържание на ориза показва, че неговата хранителна стойност варира значително в зависимост от много фактори. Тя зависи от сорта и начина на предварителна обработка на зърната, както и от свойствата на почвите, върху които се отглежда оризът.{{hrf|Juliano|1993}} Така сравнението между белия и кафявия ориз, които се различават по степента на олющване, показва значителни разлики в количеството фибри.{{hrf|SkipThePie.org|2011}} Сортовете ориз със специфично оцветяване обикновено имат и особености в химичния състав. Така лилавият ориз дължи цвета си на [[антоциани]]те и [[токоли]]те, които имат [[антиоксидант]]ни свойства.{{hrf|Jang|2009|858 – 862}} Според някои изследвания антиоксидантното действие на пигментите в червения и черния ориз намаляват или забавят формирането на [[Атеросклероза|атеросклерозна]] плака в кръвоносните съдове.{{hrf|Ling|2001|1421 – 1426}} == История == === По света === В много части на [[Азия]] диворастящият ориз се използва за храна от хората от най-дълбока древност, но според преобладаващото днес мнение неговото [[одомашняване]] е извършено в долината на река [[Яндзъ]] в [[Китай]].{{hrf|Vaughan|2008|394 – 408}}{{hrf|Harris|1996|565}} Археологическите данни от разкопките в [[Дяотунхуан]] показват, че в този регион диворастящ ориз се събира поне от [[X хилядолетие пр.н.е.]], но към [[VIII хилядолетие пр.н.е.]] одомашняването вече е извършено и изкуственото отглеждане на ориз е изместило събирането на диви сортове.{{hrf|MacNeish|1995|}} Генетичните изследвания също показват, че всички съвременни сортове ориз произлизат от долината на Яндзъ.{{hrf|ScienceNewsline|2011}} Дълго време отглеждането на ориз е ограничено до [[неолит]]ните култури в централните части на днешен Китай, но в края на III хилядолетие пр.н.е. то бързо се разпространява в [[Югоизточна Азия]] и на запад към [[Индия]].{{hrf|Harris|1996|565}}{{hrf|Molina|2011|8351 – 8356}} В Индия оризът първо се отглежда в алувиалните равнини на север, като в южните части на полуострова се разпространява в средата на II хилядолетие пр.н.е. През следващите столетия отглеждането на ориз продължава да се разпространява на запад към [[Близък изток|Близкия изток]], като археологични данни показват наличието му през I век в [[Суза]].{{hrf|Zohary|2000|91}} Нов тласък на разпространението на отглеждането на ориз дава експанзията на [[ислям]]а след VII век. През този период ориз започва да се отглежда на север към [[Каспийско море]] и до долината на [[Волга]], на запад на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] и в [[Сицилия]]{{hrf|Watson|1983|17 – 18}} и на югозапад в [[Северна Африка|Северна]] и [[Западна Африка]]. В Западна Африка местният [[африкански ориз]] (''Oryza glaberrima'') е одомашнен още през II хилядолетие пр.н.е., но дори в тези области е изместен до голяма степен от азиатския ориз, който има по-добри качества. През XV век оризът се разпространява в [[Италия]],{{hrf|Darby|1957|32}} а след това и във [[Франция]]. В [[Америка]] отглеждането на ориз е въведена малко след [[Откриване на Америка|откриването]] на континента, като още през XVI век той се превръща във важна продоволствена култура в басейна на [[Карибско море]] и тропическите области на [[Южна Америка]]. Важна роля в този процес изиграват [[Робство|робите]] от Африка, където оризът е традиционна култура.{{hrf|Carney|2001|}} В днешните [[Съединени американски щати|Съединени щати]], един от големите съвременни производители на ориз, културата започва да се отглежда в южните щати в края на XVII век, отново под влияние на внасяните от Африка роби. Отглеждането в [[Калифорния]] започва през XIX век, когато там се заселват голям брой китайски имигранти. В северната част на [[Иран]], в провинция Гилан, много Индика оризови сортове включително Gerdeh, Хашеми, Хасани и Гариб са били отглеждани от земеделските производители.<ref name="pazuki">{{cite journal |last=Pazuki |first=Arman |last2=Sohani |first2=Mehdi |lastauthoramp=yes |year=2013 |title= Phenotypic evaluation of scutellum-derived calluses in ‘Indica’ rice cultivars |url= http://aas.bf.uni-lj.si/september2013/08Pazuki.pdf |format=PDF |journal= Acta Agriculturae Slovenica |volume=101 |issue=2 |pages=239 – 247 |doi=10.2478/acas-2013-0020 |accessdate=2 февруари 2014}}</ref> === В България === Отглеждането на ориз в България започва през XIV век по поречието на реките [[Марица]], [[Тунджа]] и [[Дунав]]. През 1962 г. са създадени първите съвременни оризови полета в България – в гр. [[Съединение (град)|Съединение]] и в пловдивското с. [[Войсил]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://ricebg.eu/bg/history |заглавие=История и традиции на оризопроизводството в България, анализ и перспективи за развитие |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2021-06-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210622004534/http://ricebg.eu/bg/history }}</ref>. През 90-те години на XX в. с кризата на българското селско стопанство броят на оризовите насаждения рязко намалява – от 247 000 дка до 8000 – 9000 дка. През периода 2011 – 2017 г. добивът на ориз е малко повече 70 хил. тона от 120 хил. дка. При научно изпитване 13 български сортове ориз са сравнени с 12 италиански и 3 турски сорта в Института за растителни и генетични ресурси в [[Садово]], като резултат бяха доказани по-добрите хранителни и добивни качества на българските сортове. Българският ориз преминава стандарта и границата от 1000 kg на добив от декар. Български сортове са изпитани в [[Северна Македония]] и са показали много добри резултати<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/kachestvata-na-balgarskiya-oriz |заглавие=Качествата на българския ориз |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2017-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170406022034/http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/kachestvata-na-balgarskiya-oriz }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/%D0%9A%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7.pdf |заглавие=Кочанскиот ориз |достъп_дата=2017-04-05 |архив_дата=2021-08-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210831000531/https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/%D0%9A%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7.pdf }}</ref>България е защитила 10 свои сорта ориз – ранен и с високи добиви. Нещо повече – български сортови линии ориз като „Земя“, „Мизия“, „Кубрат“, Хоризонт“, Линия-305, Линия-2, ЛМ-БП, „Гарант“, „Хоризонт“ и „Дунав“ са включени в македонската селекционна програма, се посочва в научното изследване<ref>[http://www.mjas.ukim.edu.mk/files/MJAS-03-2-_2013_-174-Andreevska.pdf Overview of the current condition, in production consumption and the research potential of the rice crop in the Republic of Macedonia]</ref> на учените от Северна Македония Д. Андреевска, М. Менковска, Д. Андов.<ref>[http://agronovinite.com/italianski-i-turski-fermeri-prevzemat-balgarskite-orizishta Агро новини: България е защитила 10 свои сорта ориз – ранен и с високи добиви]/</ref>.<ref>[http://cropscience-bg.org/page/download.php?articleID=248 Селскостопанска академия Agrocultural Academy, Растениевъдни науки, 50, 94 – 96]</ref> През 2008 г. останалите изпитани родни сортове ориз са „Аваля“ и „ИРГР Дани“, които получават признание и впоследствие през 2009 г. е признат ранният и високопродуктивен сорт „ИРГР Вики“. == Технология == === Отглеждане === [[Файл:Terrace field yunnan china denoised.jpg|мини|Терасирани [[Оризище|оризища]] в китайската провинция [[Юнан]]]] {{раздел-мъниче}} Оризът е едно от най-продуктивните зърнено-житни култури и рекордните добиви надвишават 2000 кг/дка. Средният добив в световен мащаб е по-висок от останалите зърнено-житни – 240 кг/дка, като рекордьор е Австралия (над 600 кг/дка), следвана от Япония, Италия, Франция и др. В България средният добив варира между 350 и 450 кг/дка. Самоходна машина за прибиране на ориз се нарича [[оризокомбайн]]. Оризът може да дава неограничена реколта в напоени полета. Счита се, че някои оризови полета дават реколта повече от 2000 години без прекъсване.{{hrf|Roth|2011|3405 – 3417}}{{hrf|Nakano|2012}} === Болести и неприятели по ориза === Посевите от ориз се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най-често срещаните заболявания са<ref>Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)</ref><ref name="apsnet">[http://www.apsnet.org/publications/commonnames/Pages/Rice.aspx APSnet, C. A. Hollier, D. E. Groth, M. C. Rush, R. K. Webster, Diseases of Rice] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111130105419/http://www.apsnet.org/publications/commonnames/Pages/Rice.aspx |date=2011-11-30 }}, (Достъп от 30.08.2011)</ref>: * '''Мана по ориза'''. Причинява се от гъбичката ''[[Sclerospora macrospora]]''. Патогенът презимува в семената, в [[България]] е рядко разпространен. Развива се добре при топли и влажни условия. Проявява се като поява на хлоротични петна от върха и страните на [[лист]]ата. Често метлицата не може да излезе от стъблото. Растението придобива закържавял и деформиран вид. * '''Припламване (чалгън) по ориза'''. Причинява се от гъбичката ''[[Piricularia oryzae]]''. Това е най-вредоносната и разпространена болест по оризовите насаждения. Болестта се разпространява аерогенно. Причинителят се запазва в растителните остатъци и лесно поразява новите насаждения. Проявява се с появата на светлокафяви петна с тъмна периферия по листото и листните влагалища. Основата или цялото коляно на метлицата потъмнява. Тя остава изправена, а семената изсъхват и наподобяват на подгорени от сух и топъл вятър. * '''Фузариоза по ориза'''. Причиняват се от гъбичките ''[[Fusarium oxysporum]]'', ''[[Fusarium moniliforme]]'', ''[[Fusarium heterosporium]]'' и ''[[Fusarium graminearum]]''. Това е също една от най-вредоносните болести по ориза, особено когато порази растението в ранните фази на развитието му. Нападнатите кълнове потъмняват и изсъхват още дори да достигнат до повърхността на почвата. Кореновата шийка и основата на стъблото при младите растения потъмняват и лесно се късат. Листата пожълтяват и загиват. При възрастните растения се проявява с потъмняване в базалната част и лесно пречупване на стъблото. Въпреки че образуват семена същите остават неразвити. * Вирусните заболявания по ориза се причиняват от: {{дребно3| * ''Barley yellow dwarf virus'' * ''Rice black streak dwarf virus (RGSDV)'' * ''Rice dwarf virus (RDV)'' * ''Rice grassy stunt virus (RGSV)'' * ''Rice hoja blanca virus (RHBV)'' * ''Rice necrotic mosaic virus (RNMV)'' * ''Rice rugged stunt virus (RRSV)'' * ''Rice stripe virus (RStV)'' * ''Rice transitory yellowing wirus (RTYV)'' * ''MLO'' * ''Rice yellow mottle virus (RYMV)'' * ''Rice tungro spherical virus (RTSV)'' * ''Rice tungro bacilliform virus (RTBV)'' }} * Бактериалните заболявания по ориза се причиняват от: {{дребно3| * ''Xanthomonas oryzae'' * ''Erwinia chrysanthemi'' * ''Pseudomonas glumae'' * ''Pseudomonas fuscovaginae'' }} * Неприятелите по ориза са: {{дребно3| * ''Aphelenchoides besseyi'' * ''Meloidogyne spp.'' * ''Hirschmaniella oryzae'' * ''Ditylenchus angustus'' }} === Предварителна обработка === Преди да стане готов за готвене оризът обикновено преминава през различни предварителни обработки. Първоначално от семената на ориза се отстранява [[плява]]та, като полученият продукт се нарича ''кафяв ориз''. Обикновено лющенето продължава, докато се премахнат и [[трици]]те и [[зародиш]]ите, като по този начин се получи ''бял ориз''. Белият ориз е по-траен, но от него са отстранени някои хранителни вещества, и на места, където храненето е ограничено главно до ориз, кафявият ориз може да предотврати болести като [[бери-бери]]. В някои случаи оризът се подлага и на допълнителни обработки – полиране, пропарване или смилане на брашно. Белият ориз може също да бъде обогатен чрез добавяне на хранителни вещества, най-вече такива, загубени при лющенето. Най-евтиният начин за това е добавянето на прахово покритие, но то може лесно да бъде отмито, затова понякога обогатяването става чрез покриването на зърната с неразтворимо във вода вещество. Полирането на ориза се извършва като ръчно или със специални машини зърната се покриват с [[глюкоза]], [[нишесте]] или [[талк]], като по този начин придобиват привлекателен лъскав външен вид. Заради възможните здравни рискове при консумацията на талк, като увеличената вероятност за [[рак на стомаха]], използването на талк за полиране на ориз е забранено в някои страни, а в други прилагането му е силно ограничено.{{hrf|Cancer Prevention Coalition|2003}} В някои региони, като [[Западна Африка]] и части от [[Индия]], широко разпространение има ''пропареният ориз'', който се обработва с [[пара]], още докато е във вид на кафяв ориз. По този начин хранителните вещества от триците, най-вече [[Витамин B1|тиаминът]], се пренасят към вътрешността на зърната. Процесът предизвиква желатинизиране на нишестето в зърната и те стават не толкова крехки. След пропарването оризът се изсушава и се използва директно или се доолющва, при което цветът му става жълт, а не бял. Смленият на [[брашно]] ориз има различни приложения, като производството на напитки – [[амазаке]], [[орчата]], [[оризово мляко]], [[оризово вино]]. То е бедно на [[мазнини]], протеини и [[целулоза]], поради което има диетични качества. Оризовото брашно не съдържа [[глутен]], поради което не може да се използва за печене на [[хляб]], но е подходящо за [[Безглутенова диета|безглутенови диети]]. От него могат да се приготвят и различни [[Юфка|юфки]]. === Готвене === [[Файл:Ориз с гарнитура.jpg|мини|Ориз с гарнитура от [[лютеница]], три навити резени [[шунка]] и [[бяло саламурено сирене]]]] Оризът, използван за готвене, има много разновидности, като основните категории са дългозърнест, среднозърнест и късозърнест ориз. Зърната на дългозърнестия ориз имат високо съдържание на [[амилоза]] и обикновено запазват целостта си след готвене, а тези на среднозърнестия имат високо съдържание на [[амилопектин]] и стават по-лепкави. Среднозърнестият ориз често се предпочита за сладки ястия, [[ризото]] или [[суши]]. Късозърнестият ориз често се използва за приготвяне на [[мляко с ориз]]. В разговорния български език различните сортове, групирани в трите категории, се обозначават жаргонно по следния начин: * дългозърнестите сортове са наричани ''китайски'' или ''оригинален китайски''; * среднозърнестите сортове са ''бисерен ориз'', като това обозначение е превърнато и в търговско наименование. В тази група влизат и сортове ориз, които по физични качества приличат на дългозърнестите сортове, зърната са с плътна, а не ''бисерна'' (гладка) повърхност и тяхното популярно търговско наименование е ''ризон''; * сортовете дребнозърнест ориз са наричани просто ''дребен'' или ''пясъчен''; в търговската мрежа се разпространяват обикновено на ниска цена, като нискокачествени сортове. В действителност, дребнозърнестият ориз е с много добри хранителни стойности, подходящ е както за добавка към ястия, така и за приготвяне на закуски и десерти, но и за стриване на прах до получаване на ''оризово брашно'' в домашни условия. Оризът се готви чрез [[варене]] или [[Готвене на пара|на пара]], като в процеса на готвене абсорбира значително количество [[вода]]. Може да се готви в точното количество вода, което абсорбира, или в по-голямо количество, което се отцежда преди сервиране. В Азия и Латинска Америка са популярни електрическите [[оризовар]]и, които улесняват процеса на приготвяне. Понякога преди варенето оризът се запържва за кратко, като по този начин става по-малко лепкав. Друга обработка на ориза преди готвене е накисването във вода, което намалява времето за готвене и по този начин също намалява лепкавостта на сготвения ориз. При някои сортове накисването подобрява текстурата на сготвения ориз, като увеличава размера на зърната. Кафявият ориз може да се готви след продължително накисване в топла вода (за около 20 часа), така че зърната да покълнат.{{hrf|Ito|2004}} По този начин се активират някои [[ензим]]и в зърната и се получава по-пълен профил от [[Аминокиселина|аминокиселини]], включително образуването на [[гама-аминомаслена киселина]]. Оризът може да бъде съставка на различни супи и ястия с риба и месо. Той се използва и за пълнене на зеленчуци или [[Сарми|сарми]], а в съчетание с [[мляко]], [[захар]] и [[Пчелен мед|мед]] от него се приготвят десерти. Чрез преваряване в голямо количество вода, така че зърната да се разпаднат, от ориза може да се получи [[оризова каша]]. == Икономика == {| class="wikitable" style="width:240px; float:right; clear:right;" ! colspan=2|Страни с най-голямо производство на ориз, в милиони тонове през 2007 г.{{hrf|FAO|2010}} |- | {{Китай}} || style="text-align:right;"| 197 |- | {{Индия}} || style="text-align:right;"| 131 |- | {{Индонезия}} || style="text-align:right;"| 64 |- | {{Бангладеш}} || style="text-align:right;"| 45 |- | {{Виетнам}} || style="text-align:right;"| 39 |- | {{Тайланд}} || style="text-align:right;"| 31 |- | {{Мианмар}} || style="text-align:right;"| 31 |- | {{Филипини}} || style="text-align:right;"| 16 |- | {{Бразилия}} || style="text-align:right;"| 13 |- | {{Япония}} || style="text-align:right;"| 11 |- | {{Пакистан}} || style="text-align:right;"| 10 |- | {{Съединени американски щати}} || style="text-align:right;"| 10 |} Оризът е основна земеделска култура с голямо значение за изхранването на над половината от населението в света, включително на основната част от населението на Азия и някои области в [[Латинска Америка]], [[Антилски острови|Антилските острови]] и [[Африка]]. Исторически отглеждането на ориз води началото си от [[Азия]] и днес 92% от световното производство се пада на този континент, където най-големите производители са [[Китай]], [[Индия]], [[Индонезия]], [[Пакистан]], [[Бангладеш]], [[Виетнам]], [[Тайланд]], [[Мианмар]], [[Филипини]]те и [[Япония]]. В Европа се отглежда в най-южните страни, като [[Франция]], [[Испания]], [[Италия]] и [[Гърция]]. През втората половина на XX век световното произоводство нараства бързо от 200 милиона тона през 1960 година на повече от 678 милиона тона през 2009 година. Около 95% от производството се пада на развиващи се страни, като само Китай и Индия произвеждат почти половината от ориза в света.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2003}} В много от по-изостаналите страни той се отглежда в малки стопанства с площ до 1 хектар и с използване на примитивна технология, което води до драстични разлики в добивите. Средните добиви в Китай, където те имат най-високи стойности, достигат до 6,59 това от хектар (2009).{{hrf|Oklahoma State University|2012}} В Индия, на която се падат над една четвърт от общо над 160 милиона хектара оризови посеви в света, средните добиви са едва 2,98 тона от хектар, а в третия в света производител Индонезия – 5,00 тона от хектар. Освен разликите в добивите, дължащи се на изостаналите земеделски технологии, според някои изследвания между 8 и 26% или дори 40% от произведения ориз в развиващите се страни се похабява, заради лоша транспортна инфраструктура, неадекватно съхранение и лоша организация на дистрибуцията.{{hrf|Food and Agricultural Organization of the United Nations|2003}}{{hrf|The World Bank|2011}} == В културата == [[Файл:DewiSri.jpg|мини|200px|Индонезийската богиня на ориза Деви Шри]] * В Азия считат ориза за свещен. В [[Индонезия]], [[Камбоджа]] и [[Тайланд]] се почита богинята на ориза и плодородието [[Деви Шри]] (Dewi Sri).<ref>{{Citation |title=Devata.org, Kent Davis, Rice Goddesses of Indonesia, Cambodia and Thailand |url=http://www.devata.org/2009/10/rice-goddesses-of-indonesia-cambodia-and-thailand/ |accessdate=2011-08-31 |archivedate=2010-07-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100703080140/http://www.devata.org/2009/10/rice-goddesses-of-indonesia-cambodia-and-thailand/ }}</ref> В [[Япония]] например има светилища, посветени на бога на ориза, наречен [[Инари (митология)|Инари]] (Inari Shrine).<ref>[http://www.onmarkproductions.com/html/oinari.shtml Jappanese Buddhist Statuary]</ref> * На японски [[Хонда]] означава „главно оризово поле“.<ref>[http://www.kenguru.bg/Небесни+бисери/1/MlW-gRSXMhSvMxOvU5WfcJSvYJODM1e3YhOzcVOzgleDUJePg9KbQpaHgta-INirMpWLQtiLcZmzYJe7 Тусчиева С., Небесни бисери]</ref> * [[Тойота]] произлиза от името Тойода. В превод от [[японски]] означава – „богато оризище“ или „изобилно оризово поле“.<ref>{{Citation |title=Найденова, И. За Toyota, ориза и Япония |url=http://zar.bg/view_article.php?article_id=4217 |accessdate=2011-08-31 |archivedate=2012-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120127145054/http://zar.bg/view_article.php?article_id=4217 }}</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite web | publisher = Cancer Prevention Coalition | year = 2003 | url = http://www.preventcancer.com/consumers/cosmetics/talc.htm | title = Risks of Talcum Powder | work = preventcancer.com | accessdate = 13 април 2012 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20031210172928/http://preventcancer.com:80/consumers/cosmetics/talc.htm | archive-date = 2003-12-10 | архив_дата = 2013-07-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130724205550/http://www.preventcancer.com/consumers/cosmetics/talc.htm }} * {{cite book | last = Carney | first = Judith Ann | title = Black rice: the African origins of rice cultivation in the Americas | url = https://archive.org/details/blackriceafrican00carn | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge | year = 2001 | isbn = 0-674-00452-3 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Darby | име-част = H.C | заглавие-част = The face of Europe on the eve of the great discoveries | заглавие = The New Cambridge Modern History, vol. 1 | дата = 1957 | език = en}} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2012 | url = http://faostat.fao.org | title = Agriculture Statistics > Grains > Rice production (2009) by country | work = fao.org | accessdate = 6 май 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = FAOSTAT | year = 2006 | url = http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx | title = ProdSTAT | work = faostat.fao.org | accessdate = 26 декември 2006 | lang = en | архив_дата = 2012-02-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120210214103/http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx }} * {{cite web | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | year = 2003 | title = Sustainable rice production for food security: Proceedings of the 20th Session of the International Rice Commission | url = http://www.fao.org/DOCREP/006/Y4751E/y4751e00.htm | work = fao.org | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20040623054037/http://www.fao.org:80/DOCREP/006/Y4751E/y4751e00.htm |archive-date = 2004-06-23}} * {{cite web | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | year = 2004 | title = Rice is Life | url = http://www.fao.org/rice2004/en/f-sheet/factsheet3.pdf | work = fao.org | format = PDF | lang = en }} * {{cite book | last = Harris | first = David R | title = The Origins and Spread of Agriculture and Pastoralism in Eurasia | publisher = Psychology Press | year = 1996 | isbn = 1857285387 | lang = en }} * {{cite web | last = Ito | first = Shoichi | coauthors = Yukihiro Ishikawa | year = 2004 | url = http://www.hatsuga.com/DOMER/english/en/GBRRB.html | title = Marketing of Value-Added Rice Products in Japan: Germinated Grown Rice and Rice Bread | work = hatsuga.com | publisher = hatsuga.com | accessdate = 12 февруари 2004 | lang = en }} * {{cite journal | last = Jang | first = Sungjoon | coauthors = Zhimin Xu | title = Lipophilic and Hydrophilic Antioxidants and Their Antioxidant Activities in Purple Rice Bran | journal = Journal of Agricultural and Food Chemistry | volume = 57 | issue = 3 | year = 2009 | pages = 858 – 862 | doi = 10.1021/jf803113c | url = http://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/jf803113c | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20190321023649/https://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/jf803113c | archive-date = 2019-03-21 | access-date = 2012-04-13 }} * {{cite web | last = Jianguo | first = G. Wu | coauthors = Chunhai Shia, Xiaoming Zhanga | year = 2003 | url = http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6T6M-44XK5WK-3&_user=918210&_rdoc=1&_fmt=&_orig=search&_sort=d&view=c&_acct=C000047944&_version=1&_urlVersion=0&_userid=918210&md5=65f76ac6c52c83d057a73ee21f915f0e#sec7 | title = Estimating the amino acid composition in milled rice by near-infrared reflectance spectroscopy | accessdate = 8 януари 2008 | publisher = Field Crops Research | lang = en }} * {{cite web | last = Juliano| first = Bienvenido O | title = Rice in human nutrition | year = 1993 | publisher = Food and Agricultural Organization of the United Nations | url = http://www.fao.org/docrep/T0567E/T0567E00.htm | lang = en }} * {{cite journal | last = Ling | coauthors = et al. | title = Red and Black Rice Decrease Atherosclerotic Plaque Formation and Increase Antioxidant Status in Rabbits | journal = Journal of Nutrition | volume = 131 | issue = 5 | year = 2001 | pages = 1421 – 1426 | url = http://jn.nutrition.org/content/131/5/1421.short | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20150312003920/http://jn.nutrition.org/content/131/5/1421.short | archive-date = 2015-03-12 | access-date = 2012-04-13 }} * {{cite book | last = MacNeish | first = Richard S. | coauthors = Jane G. Libby (ed.) | year = 1995 | title = Origins of rice agriculture: the preliminary report of the Sino-American Jiangzi (PRC) project SAJOR | publisher = El Paso Centennial Museum, University of Texas at El Paso | location = El Paso | lang = en }} * {{cite journal |last=Pazuki |first=Arman |last2=Sohani |first2=Mehdi |lastauthoramp=yes |year=2013 |title= Phenotypic evaluation of scutellum-derived calluses in ‘Indica’ rice cultivars |url= http://aas.bf.uni-lj.si/september2013/08Pazuki.pdf |format=PDF |journal= Acta Agriculturae Slovenica |volume=101 |issue=2 |pages=239 – 247 |doi=10.2478/acas-2013-0020 |accessdate=2 февруари 2014|lang=en }} * {{cite journal | last = Molina | first = J. | coauthors = M. Sikora, N. Garud, J. M. Flowers, S. Rubinstein, A. Reynolds, P. Huang, S. Jackson, B. A. Schaal, C. D. Bustamante, A. R. Boyko, M. D. Purugganan | title = Molecular evidence for a single evolutionary origin of domesticated rice | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences | date = 2 май 2011 | year = 2011 | volume = 108 | issue = 20 | pages = 8351 – 8356 | doi = 10.1073/pnas.1104686108 | lang = en }} * {{cite web | last = Nakano | first = Yoshisuke | year = 2012 | url = http://www.icid.org/paddy_japan.pdf | title = Water Saving Practices in Rise Paddy Cultivation | format = PDF | work = icid.org | publisher = icid.org | accessdate = 14 април 2012 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Oklahoma State University | year = 2120 | title = World Wheat, Corn and Rice | url = http://nue.okstate.edu/crop_information/world_wheat_production.htm | accessdate = 14 април 2012 | lang = en | архив_дата = 2015-06-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150610121002/http://www.nue.okstate.edu/Crop_Information/World_Wheat_Production.htm }} * {{cite journal | last = Roth | first = Philipp J. | coauthors = Eva Lehndorff, Zhi h. Cao, Shunyao Zhuang, Andrea Bannert, Livia Wissing, Michael Schloter, Ingrid Kögel-Knabner, Wulf Amelung | year = 2011 | title = Accumulation of nitrogen and microbial residues during 2000 years of rice paddy and non-paddy soil development in the Yangtze River Delta, China | journal = Global Change Biology | volume = 17 | issue = 11 | pages = 3405 – 3417 | doi = 10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x | url = http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x/abstract?systemMessage=Wiley+Online+Library+will+be+disrupted+3+Sep+from+10-12+BST+for+monthly+maintenance | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20150707082611/http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2486.2011.02500.x/abstract?systemMessage=Wiley+Online+Library+will+be+disrupted+3+Sep+from+10-12+BST+for+monthly+maintenance | archive-date = 2015-07-07 | access-date = 2011-08-31 }} * {{cite web | publisher = ScienceNewsline | title = Rice's Origins Point to China, Genome Researchers Conclude | url = http://www.sciencenewsline.com/biology/2011050313000047.html | accessdate = 13 декември 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-12-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111213202444/http://www.sciencenewsline.com/biology/2011050313000047.html }} * {{cite web | publisher = SkipThePie.org | year = 2011 | url = http://skipthepie.org/cereal-grains-and-pasta/rice-white-long-grain-regular-cooked/compared-to/rice-brown-long-grain-cooked/ | title = Nutritional info of: Rice, white, long-grain, regular, cooked vs. Rice, brown, long-grain, cooked | work = SkipThePie.org | accessdate = 13 април 2012 | lang = en | архив_дата = 2012-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120404180636/http://skipthepie.org/cereal-grains-and-pasta/rice-white-long-grain-regular-cooked/compared-to/rice-brown-long-grain-cooked/ }} * {{cite book | last = Smith | first = Bruce D | year = 1998 | title = The Emergence of Agriculture | publisher = Scientific American Library, A Division of HPHLP | location = New York | lang = en }} * {{cite web | publisher = The World Bank | year = 2011 | title = MISSING FOOD: The Case of Postharvest Grain Losses in Sub-Saharan Africa | date = април 2011 | url = http://siteresources.worldbank.org/INTARD/Resources/MissingFoods10_web.pdf | lang = en }} * {{cite journal | last = Vaughan | first = Duncan A. | year = 2008 | title = The evolving story of rice evolution | journal = Plant Science | volume = 174 | issue = 4 | pages = 394 – 408 | doi = 10.1016/j.plantsci.2008.01.016 | coauthors = Bao-Rong Lu, Norihiko Tomooka | lang = en }} * {{cite book | last = Watson | first = Andrew M | year = 1983 | title = Agricultural innovation in the early Islamic world: the diffusion of crops and farming techniques, 700 – 1100 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, New York | isbn = 9780521247115 | lang = en }} * {{cite book | last = Zohary | first = Daniel | coauthors = Maria Hopf | year = 2000 | title = Domestication of plants in the old world: the origin and spread of cultivated plants in West Asia, Europe and the Nile valley | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | isbn = 9780198503576 | lang = en }} }} == Вижте също == * [[Зърнено-житни култури]] {{Кухня}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Ориз| ]] [[Категория:Фуражи]] aktzqit5yzy9sjbmejbz38o3tiijzfg 0 22940 12397582 12381559 2024-10-28T15:50:43Z Xunonotyk 209517 12397582 wikitext text/x-wiki {{друго значение||архипелага|Бахамски острови (архипелаг)}} {{Държава | кратко-име = Бахамски острови | официално-име-бг = Бахамска общност | официално-име = Commonwealth of The Bahamas | девиз = Forward, Upward, Onward, Together<br>„Напред, Нагоре, Всички Заедно“ | химн = [[Химн на Бахамите|March On, Bahamaland]] | химн-файл = National anthem of the Bahamas.oga | демоним = [[Население на Бахамски острови|бахамец]] | карта = The Bahamas on the globe (Americas centered).svg | карта-описание = Местоположение на Бахамските острови | столица = [[Насау]] | най-голям-град = Насау | религия = 93,0% [[християнство]]<br>—75,1% [[протестанти]]<br>—17,9% други християни<br>4,5% [[нерелигиозност]]<br>1,9% народни религии<br>0.6% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна монархия|парламентарна]] [[конституционна монархия]] | лидер1 = [[Монархия на Обединеното кралство|Монарх]] | настоящ-лидер1 = [[Чарлз III]] | лидер2 = [[Генерал-губернатор на Бахамските острови|Генерал-губернатор]] | настоящ-лидер2 = [[Корнелиус Смит]] | законодателна-власт = Парламент | горна-камара = Сенат | долна-камара = Камара на събранието | събитие-вид = Независимост | събитие-бел = от [[Великобритания]] | събитие1 = [[Кралства от Общността на нациите|Кралство]] | събитие-дата1 = 10 юли 1973 г. | площ-място = 155-о | води% = 28 | население-година = 2022 | население = 400 516 | население-място = 177-о | население-градско = 83,2 | население-градско-място = 34-то | население-гъстота-място = 181-во | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 385 637 | БВП-година = 2022 | БВП = 16,130 млрд. [[щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 148-о | БВП-на-човек = 40 274 щ.д. | БВП-на-човек-място = 40-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 12,803 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 130-о | БВП-ном-на-човек = 32 077 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 26-о | Джини-година = | Джини = | Джини-категория = | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,814 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 58-о | продълж-живот = 73,8 години | продълж-живот-място = 93-то | дет-смъртност = 12,6/1000 | дет-смъртност-място = 12-о | грамотност = 95,8 | грамотност-място = 79-о | валута = [[Бахамски долар]] | валута-код = BSD | часова-зона = EST | отместване-UTC = -5 | часова-зона-DST = EDT | отместване-UTC-лято = -4 | формат-дата = | климат = [[Тропици|субтропичен]], [[Тропици|тропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = ляво | код-ISO = BS | TLD = [[.bs]] | телефонен-код = +1 242 | ITU префикс = C6A-C6Z | сайт = | забележки = }} '''Бахамските острови''' ({{lang|en|The Bahamas}}), официално '''Бахамска общност'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:22009A0630(04)&from=BG|заглавие=Споразумение между Европейската общност и Бахамската общност за отмяна на визовия режим за краткосрочно пребиваване|достъп_дата=2023-03-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32016R1076&qid=1679174985730&from=BG|заглавие=Приложeние I към Регламент (EС) 2016/1076 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвиден в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство|достъп_дата=2023-03-18}}</ref> ({{lang|en|Commonwealth of the Bahamas}}<ref>[http://www.bahamas.gov.bs/wps/portal/public/About%20The%20Bahamas/Constitution/!ut/p/b1/vZLZjqMwEEW_JR8wjc1i4NEJgZCA2cz6ggLpQBZDEsgCXz8ZqaVZpMm8THfVk6VTdXWvi8u4hMua9W1Xrftd26yPP94ZygVg2BiLim1IAAEzdC3sygvegdITSJ8A-Eth8HJ-xXMxl9CUf2idWRmmvz153R77JxNFNdlo5tW6wl3lij3DM5K7ifQIJUeFwrXsSkYubG4ILT9vkJxIctNMcTCv0flWk_C9qdvL7UgTOgTbh9QJl4VEQtlgfLUSk7hObbzxAJp3-fnO_IitDJ3UAqmzs02TUtWloWpPqO424bVH6fwKuqN-1rMCFE6bKHaivoOpVE0mH_5fGPxHfjGXvURE8AG8iJgsWvbOpU9M_mUPjQAwIcB-AD2gEMhRLgFiHuyHkzkeRn8P7jyxSmBrvgsPAFJaRIQag02WJLj4NgzBGNBsaY8e7A7V0BPqbiI_nGINr2F4-1PQ4an6FJxBtAolEADxswUNyVGeScnUxRIPDAd-taDwpZEargM-3eFvRyN6__8Pl1y2K9jbvWRv4E1REZRkRVQVBERRkblon4qypph3zaT5rO0X607tpt4hnuNeQ6lVkt3OZ20ZqIqRL6XgOK9utCm_xTfFXsmwPcjmDJ_Y4UwNx4LHa8Vv0ytOk9ZBM6d-DyNd1y5NUDXxTGX6ecBWv92LuUaqcIyR7vMEAX455mwIUNEHSuEqe1bKejNm6bhKVDNlnic-gJcfN114AKu4S0rLrVrBKDesR6AK3KJeRBWIbvumRpfFkMXroeBF-ahggTfltTjhTiy8WchXyPZn23gy-Q7eqwK-/dl4/d5/L2dBISEvZ0FBIS9nQSEh/ www.bahamas.gov.bs]</ref>), са [[островна държава]] в Карибския регион. Те са едни от първите острови в [[Кариби]]те. Архипелагът, в който са включени Бахамските острови и островите [[Търкс и Кайкос]], също се нарича [[Бахамски острови (архипелаг)|Бахамски острови]]. == География == {{основна|География на Бахамски острови}} [[Файл:Bahamasplane.JPG|мини|ляво|250px|Част от Бахамските острови от Космоса]] === Географско положение, граници, големина === Бахамските острови са група острови, разположени в западната част на [[Атлантическия океан]], югоизточно от полуостров [[Флорида (полуостров)|Флорида]], североизточно от остров [[Куба]] и северозападно от остров [[Еспаньола]]. Простират се от северозапад на югоизток на протежение около 900 km и са с площ 13 878 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article087313.html «Большая Советская Энциклопедия» – Багамские острова, т. 2, стр. 510]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe749cc Физикогеографска карта на Бахамските острови]</ref> Крайни точки: * крайна северна точка – {{coord|27|16|22|N|78|25|16|W}}, безименно островче от Малката Бахамска банка. * крайна южна точка – {{coord|20|54|47|N|73|38|48|W}}, най-южния нос на остров Голям Инагуа. * крайна западна точка – {{coord|25|36|30|N|79|18|43|W}}, безименно островче от о-вите Бимини. * крайна източна точка – {{coord|22|19|34|N|72|42|46|W}}, безименно островче на изток от остров Маятуана === Острови, геоложки строеж, релеф === Архипелагът на Бахамските острови се състои от 690 острова, от които само 29 са с постоянно население. Бреговата линия на всички острови е 2460 km. Най-големите острови са: [[Андрос (Бахамски острови)|Андрос]] (5957 km²), Абако (1681 km²), Голям Инагуа (1544 km²), Гранд Бахама (1373 km²), [[Лонг Айлънд (Бахамски острови)|Лонг Айлънд]] (596 km²), Елеутър (484 km²), Аклинс (389 km²), [[Кет (остров)|Кет]] (388 km²), [[Ексума]] (290 km²), Маягуана (265 km²), Крукед Айлънд (261 km²), Ню Провидънс (207 km²).<ref name="bse"/> Бахамските острови са разположени по периферията на плосковърхи подводни възвишения, изградени основно от коралови варовици. Потопените участъци на подводните възвишения представляват обширни плитчини, изобилстващи от коралови рифове, като най-големите са Голямата (на югозапад) и Малката (на север) Бахамски банки. Повърхността на островите е равнинна с височина до 60 m и с широко разпространени карстови форми.<ref name="bse"/> === Климат, води, растителност === Климатът на островите е тропичен, пасатен, с ясно изразен дъждовен сезон от май до октомври. Средните месечни температури са от 21 – 24° до 32°С, а годишната сума на валежите е 1000 – 1600 mm. Често явление са мощните урагани. На островите има множество солени езера (най-голямо е езерото Уиндзор на остров Голям Инагуа), които в повечето случаи представляват лагуни, свързани с морето. Прясна вода се добива от карстови кладенци.<ref name="bse"/> На островите преобладават бодливите вечнозелени храсти, а значителни участъци са заети от борови гори. На островите Андрос и Абако растат листопадни и вечнозелени тропически гори, а по крайбрежията – кокосови палми. Най-характерните културни растения отглеждани на островите са агаве (сизал), ананаси, портокали, банани, домати, захарна тръстика.<ref name="bse"/> == История == {{основна|История на Бахамски острови}} * 12 октомври [[1492]] г. – о-в ''Уотлинг'' ([[Сан Салвадор]] или Гуанаани) е първата земя от американския континент, открита от [[Христофор Колумб]]; * ХVI в. – островите са под контрол на испанците; * [[1629]] г. – започва създаването на първите английски постоянни селища и островите стават английска колония; * ХVII-ХVIII в. – островите са пристанища на пирати, разцвет на търговията с роби; * ХХ в. – [[САЩ]] създават военни бази на о-вите Маягуана, Андрос и Голям Абако; * 10 юли [[1973]] г. – Бахама получава независимост. == Население == {{Основна|Население на Бахамски острови}} Населението на страната е 353 658 души (към [[2010]] г.). * Етнически състав: бахамци (главно мулати) – 76,6 %, хаитяни – 13,5 %, ямайци – 1,8 %, англичани – 2,7 %, американци – 2,3 %, други – 3,1 %. * Официален език: английски. * Конфесионален състав: християни – 97,4 % (от тях протестанти – 72,3 %, католици – 27,7 %), други – 2,6 %. * Градско население: 60 %. * Столица: [[Насау]] (на о-в ''Ню Провидънс'') – 200 хил. ж. По-големи градове – ''Фрипорт'', ''Кемпс Таун''. == Държавно устройство == Независима държава, влизаща в състава на [[Британска общност|Британската общност]]. Глава на държавата – кралят на Великобритания, представен от генерал-губернатор. Законодателната власт се осъществява от парламент (избиран за 5 години), състоящ се от сенат (16 назначавани членове) и палата на събранието (49 депутати). Изпълнителната власт се осъществява от министерски съвет. == Стопанство == {{основна|Стопанство на Бахамски острови}} Основен отрасъл е туризмът. Добре развит е банковият сектор – действат над 400 клона на чуждестранни банки. Промишлеността е представена от нефтопреработващи заводи, предприятия на хранително-вкусовата и леката промишленост. Отглежда се [[захарна тръстика]], [[цитрус]]и, [[ананас]]и и др. Развито е и птицевъдството и риболовът. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Бахамски острови}} Окръзите на Бахамските острови създават система от местно управление навсякъде освен в [[Ню Провиденс]], с чиито дела се занимава централното управление. Окръзите, без Ню Провидънс, са: {| |- |[[Файл:Districts of the Bahamas.png|ляво|250п]] | * [[Аклинс]] * [[Бери айлъндс]] * [[Бимини]] * [[Котешки острови]] * [[Централен]], [[Абако]] * [[Централен Андрос]] * [[Централен Елеутера]] * [[Град Фрийпорт, Гранд Бахама]] * [[Извит остров]] * [[Ийст градн Бахама]] * [[Ексума]] * [[Гранд Кей]], [[Абако]] * [[Харбор айлъндс]], [[Елеутера]] * [[Град Надежда]], Абако * [[Инагуа]] | * [[Лонг айлънд (Бахамите)]] * [[Мангруув Кей]], [[Андрос (Бахамски острови)|Андрос]] * [[Майагуана]] * [[Муур айлънд]], Абако * [[Северен Абако]] * [[Северен Андрос]] * [[Северна Елеутера]] * [[Рагд айлънд]] * [[Рум Кай]] * [[Сан Салвадор (Бахамите)]] * [[Южен Абако]] * [[Южен Андрос]] * [[Южна Елеутера]] * [[Испански Уелс]] * [[Западен Гранд Бахама]] |} == Източници == <references /> {{Северна Америка}} [[Категория:Бахамски острови| ]] hinz630ltzxk6eijxomceqknthhq3ib 0 23350 12397838 12370847 2024-10-28T20:25:45Z 5.53.240.170 /* Изборни резултати */ 12397838 wikitext text/x-wiki {{Партия | щаб = София, ул. „[[Позитано (улица в София)|Позитано]]“ 20 | вестник = ''[[Дума (вестник)|Дума]]'' | тв_канал = | членове = {{понижение}} 80 236 (2020)<ref name="Dnevnik">{{cite news|url=https://www.dnevnik.bg/politika/2020/09/13/4113317_ninova_specheli_vtori_mandat_v_bsp_s_43_228_glasa_pri/|title=Вотът в БСП: Нинова печели втори мандат с 43 228 гласа, 7 914 социалисти подкрепят Добрев|publisher=Dnevnik|date=13 септември 2020|accessdate=25 септември 2020}}</ref> | младежка_организация = [[Българска социалистическа младеж]] [[Младежко обединение в БСП]] | идеология = [[социалдемокрация]] <ref name="Nordsieck"/> | позиция = център-ляво | лозунг = „Разумните решения“ | член_на = [[Социалистически интернационал]]<br/>[[Партия на европейските социалисти]] | евро_група = [[Прогресивен алианс на социалистите и демократите]] | цветове = {{color box|#FF0000|border=darkgray}} [[Червен цвят|Червен]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|17|240|#FF0000}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|2|17|#FF0000}} | места3_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места3 = {{Партия/места|72|265|#FF0000}} | сайт = {{URL|bsp.bg}} | основаване = 3 април 1990 г. |ръководител=[[Атанас Зафиров]] (и.д.) {{Цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/bulgaria/atanas-zafirov-e-izbran-za-vremenen-predsedatel-na-bsp.html | }}}} '''Българската социалистическа партия''' (съкратено '''БСП''') е лявоцентристка [[Социалдемокрация|социалдемократическа]]<ref name="Nordsieck">{{cite web |last= Nordsieck |first= Wolfram |year= 2014 |url= http://www.parties-and-elections.eu/bulgaria.html |title= Bulgaria |publisher= parties-and-elections.eu |accessdate= 11 март 2015 |lang= en}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]. Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на [[Българската комунистическа партия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bsp.bg/about/history.html|заглавие=История на БСП}}</ref> учредена през 1919 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в [[ОФ]], а по-късно във формална коалиция с [[БЗНС]]. Налага тоталитарен режим в страната след края на [[Втората световна война]], когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната [[Желязна завеса]] по време на [[Студената война]]. Според някои анализатори от реформирана в края на 20. век тоталитарна партия, подкрепила впоследствие европейския и евроатлантическия път на развитие на България, след 2015 г. тя постепенно започва да се трансформира в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> БСП е член на [[Социалистическия интернационал]] от октомври 2003 г. и на [[ПЕС|Партията на европейските социалисти]] от 24 април 2004 г. В края на 2023 г. председателят на ПЕС заявява, че партията е готова да замрази членството на БСП, която обявява намерение да сформира широка коалиция с проруски и националистически партии. Дейността ѝ се ръководи от: * 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове); * от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове). == Трансформация на БКП == След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на '''Българска социалистическа партия''' на [[3 април]] [[1990]] г.<ref>[http://www.bspshumen.com/wp-content/uploads/2016/06/vcheradnesutre-2.pdf „БСП вчера, днес, утре“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200921163248/http://www.bspshumen.com/wp-content/uploads/2016/06/vcheradnesutre-2.pdf |date=2020-09-21 }}, стр. 24, bspshumen.com</ref> В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира от партия на демократичния централизъм в партия на демократичния социализъм. Тя поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944 – 1989 г. В документите на БСП след това заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал. А с новата програма на партията (1994 г.), тя се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм. Кандидатства за членство и в Социалистическия интернационал и ПЕС. == Структура на БСП == ; Председатели на БСП Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от: {|class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" |- ! № ! width=150| Име<br />(роден – починал) ! Картина ! colspan=2| Мандат |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 1 | [[Александър Лилов]]<br />(1933 – 2013) || [[Файл:Alexander lilov.jpg|100px]] || 3 април 1990 || 12 декември 1991 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 2 | [[Жан Виденов]]<br />(1959 –) || [[Файл:Blanco portrait.svg|100px]] || 12 декември 1991 || 21 декември 1996 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 3 | [[Георги Първанов]]<br />(1957 –) || [[Файл:Georgi S. Parvanov.jpg|100px]] || 21 декември 1996 || 5 декември 2001 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 4 | [[Сергей Станишев]]<br />(1966 –) || [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|100px]] || 5 декември 2001 || 27 юли 2014 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 5 | [[Михаил Миков]]<br />(1960 –) || [[Файл:MihailMikov3.jpg|100px]] || 27 юли 2014 || 8 май 2016 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 6 | [[Корнелия Нинова]]<br />(1969 –) || [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100px]] || 8 май 2016 || 15 юни 2024 |- ! style="background:#D71921;color:white"| 7 | ''[[Атанас Зафиров]]'' (и.д.)<br />''(1971 –)'' || || ''15 юни 2024'' || |} == БСП в законодателната власт == След 1989 г. БСП участва на всички [[парламентарни избори в България]] и е парламентарно представена в VII велико народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от XXXVI до XLV народно събрание. === Изборни победи === БСП или оглавявани от нея коалиции заемат първо място в изборите за [[VII велико народно събрание]] (1990) и [[XXXVII народно събрание]] (1994), когато формират самостоятелно правителство, както и тези за [[XL народно събрание]] (2005), но без да имат самостоятелно [[мнозинство]]. На [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарните избори през 2001]] е част от [[Коалиция за България]], която получава 48 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. Избраният за президент през 2001 [[Георги Първанов]] е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява [[Сергей Станишев]]. На парламентарните избори през 2005 също е част от [[Коалиция за България]], като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. БСП първоначално се коалира с [[ДПС]] и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. [[НДСВ]] отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане [[Симеон Сакскобургготски]]. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. [[Министър-председател]] става Сергей Станишев. В изборите за XLII народно събрание тя побеждава ГЕРБ и успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака. === Изборни поражения === В изборите за [[XXXVI народно събрание]] и [[XXXVIII народно събрание]] остава втора политическа сила, като остава съответно след [[СДС]] (в периода 1991 – 1994 г.) и [[ОДС]] (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за [[XXXIX народно събрание]] записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след [[НДСВ]] и [[ОДС]]. В изборите за [[XLI народно събрание]] остава втора политическа сила след [[ГЕРБ]]. През 2014 г., на изборите за [[XLIII народно събрание]] губи втори път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за трети път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на XLIV ОНС. === Изборни резултати === [[Файл:БСП_реални_гласове.png|ляво|350п|мини|Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в реални гласове]] [[Файл:БСП_проценти.png|350п|мини|Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в проценти]] {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Година ! Партиен лидер ! Гласове ! % ! Мандати в НС ! Позиция |- ! [[Парламентарни избори в България (1990)|1990]] | [[Александър Лилов]] | style="text-align:right;"| 2 886 363 | 47,2% | {{Партия/места|211|400|#D71921}} | 1^-ва |- ! [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]] | [[Жан Виденов]] | style="text-align:right;"| 1 836 050 | 33,14% | {{Партия/места|106|240|#D71921}} | 2^-ра |- ! [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]] | Жан Виденов | style="text-align:right;"| 2 262 943 | 43,50% | {{Партия/места|125|240|#D71921}} | 1^-ва |- ! [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]] | [[Георги Първанов]] | style="text-align:right;"| 939 308 | 22,07% | {{Партия/места|58|240|#D71921}} | 2^-ра |- ! [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]] | Георги Първанов | style="text-align:right;"| 783 372 | 17,15% | {{Партия/места|48|240|#D71921}} | 3^-та |- ! [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 1 129 196 | 30,95% | {{Партия/места|82|240|#D71921}} | 1^-ва |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | Сергей Станишев | style="text-align:right;"| 747 849 | 17,70% | {{Партия/места|40|240|#D71921}} | 2^-ра |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | Сергей Станишев | style="text-align:right;"| 942 541 | 26,60% | {{Партия/места|84|240|#D71921}} | 2^-ра |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | [[Михаил Миков]] | style="text-align:right;"| 505 527 | 15,40% | {{Партия/места|39|240|#D71921}} | 2^-ра |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 955 490 | 27,20% | {{Партия/места|80|240|#D71921}} | 2^-ра |- ! [[Парламентарни избори в България (2021)|2021]] | Корнелия Нинова | style="text-align:right;"| 480 124 | 15,01% | {{Партия/места|43|240|#D71921}} | 3^-та |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|2021]] | Корнелия Нинова | style="text-align:right;"| 365 695 | 13,39% | {{Партия/места|36|240|#D71921}} | 3^-та |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|2021]] | [[Корнелия Нинова]] |267 816 |10,21% |{{Партия/места|26|240|#D71921}} |4^-та |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | Корнелия Нинова |232 839 |9,30% |{{Партия/места|25|240|#D71921}} |5^-та |- ![[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] |Корнелия Нинова |225 914 |8,93% |{{Партия/места|23|240|#D71921}} |5^-та |- ![[Парламентарни избори в България (2024)|2024]] |Корнелия Нинова |151 557 |7,06% |{{Партия/места|19|240|#D71921}} |5^-та |- ![[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|2024]] |Атанас Зафиров |184 403 |7,56% |{{Партия/места|20|240|#D71921}} |5^-та |} === Местни избори === ; 2015 БСП печели мнозинство в общинските съвети на 41 общини<ref>{{Цитат уеб|автор=24 часа|дата=1 ноември 2015 г|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> и не спечелва кметски пост в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 2 ноември 2015 г|заглавие = БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> == БСП в изпълнителната власт == БСП е съставяла правителства с министър-председатели [[Андрей Луканов]], [[Жан Виденов]], [[Сергей Станишев]] и [[Пламен Орешарски]]. === Самостоятелни правителства === БСП създава две самостоятелни правителства с [[министър-председател]] [[Андрей Луканов]]: [[Правителство на Андрей Луканов 1|първо]] (8 февруари – 22 септември 1990) и [[Правителство на Андрей Луканов 2|второ]] (22 септември – 20 декември 1990). === Коалиционни правителства === [[Правителство на Жан Виденов|Правителството]] на [[Жан Виденов]] (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция [[Демократична левица]], която включва БСП, [[БЗНС „Александър Стамболийски“]] и [[ПК Екогласност|ПК „Екогласност“]]. [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството]] на [[Сергей Станишев]] (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на [[ДПС]] и е подкрепено от БСП и [[НДСВ]] – така наречената ''Тройна коалиция''. [[Правителство на Пламен Орешарски|Правителството на Пламен Орешарски]] (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на [[Атака (партия)|Атака]]. [[Правителство на Кирил Петков]] (13 декември 2021 - 2 август 2022) е с мандата на ПП в коалиция между БСП, ДБ и ИТН. (така наречената ''Четворна коалиция'')В него има четири министри от БСП, включително лидера на БСП - Корнелия Нинова. Отделно от това за министър на вътрешните работи е избран Бойко Рашков, някогашен член на БСП, човек близък по идеи до партията. === Дейци на БСП в правителства === Членове на БСП участват и в правителствата на: * [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]] ([[Правителство на Димитър Попов]]) * [[Любен Беров]] ([[Правителство на Любен Беров]]) Членове на БСП участват и в правителствата (без обвързаност с БСП) на: * [[Симеон Сакскобургготски]] ([[Правителство на Симеон Сакскобургготски]]) == БСП в президентството == === Спечелили кандидати === [[Петър Младенов]] от БСП е първият [[председател (президент) на Републиката]], избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание. БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На [[Президентски избори в България (2001)|изборите през 2001]] председателят на [[ВС на БСП]] [[Георги Първанов]] побеждава тогавашния президент [[Петър Стоянов]]. На [[Президентски избори в България (2006)|изборите през 2006]] [[Георги Първанов]] получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на [[Атака (партия)|партия „Атака“]] [[Волен Сидеров]] и е преизбран за [[президент на Република България]]. През 2016 г. кандидатът за президент ген. [[Румен Радев]] с вицепрезидент Илияна Йотова е издигнат от инициативен комитет, в който влизат представители на БСП и печели убедително президентските избори на балотаж с [[Цецка Цачева]] от ГЕРБ. Радев и Йотова [[Президентски избори в България (2021)|печелят втори мандат през 2021 година]], отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат [[Анастас Герджиков]], подкрепян от [[ГЕРБ]]. === Загубили кандидати === На [[Президентски избори в България (1992)|изборите]] през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет [[Велко Вълканов]] и [[Румен Воденичаров]] остава втори след [[Желю Желев]] и [[Блага Димитрова]] ([[СДС]]). На [[Президентски избори в България (1996)|изборите]] през 1996 г. кандидатът на Заедно за България [[Иван Маразов]] и [[Ирина Бокова]] остава втори след [[Петър Стоянов]] и [[Тодор Кавалджиев]] (ОДС). На [[Президентски избори в България (2011)|изборите]] през 2011 г. кандидатът на БСП [[Ивайло Калфин]] и [[Стефан Данаилов]] остава втори след [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] ([[ГЕРБ]]). <!-- == БСП в местната власт == --> == БСП в Европейския парламент == [[Файл:MIR_2007_PES.png|мини|200п|Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. <small>Избори за Европейски парламент през 2007</small>]] От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално [[наблюдател]]и, а от 1 януари 2007 г. – временни [[евродепутат]]и. Те участват в групата на социалистите в [[Европейски парламент|Европейския парламент]], които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение. За [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена [[Платформа Европейски социалисти]] (ПЕС). Начело на листата е [[Кристиан Вигенин]]. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия [[ГЕРБ]], макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент. На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2009 г.]] от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2014 г.]], проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2019 г.]], проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати. На [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|Изборите за Европейски парламент през 2024 г.]],проведени на 9 юни, партията е на пето място с 2 евродепутати. == Празници, чествани от БСП == За главен празник на партията се счита годишнината от [[Учредителен конгрес на БСДП|основаването на БСДП]]. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността [[Историческа поляна]], под връх [[Хаджи Димитър (връх)|Хаджи Димитър]] (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа),<ref name="korni1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bsp.bg/news/view/16768-korneliya_ninova_pred_40_hilyadi_na_buzludja__ne_se_predavame_i_ne_se_prodavame_a_prodyljavame.html | заглавие = Корнелия Нинова пред 40 хиляди на Бузлуджа: Не се предаваме и не се продаваме, а продължаваме | достъп_дата = 27-07-2019 | дата = 27-07-2019 | издател = Официален сайт на БСП }}</ref> БСП традиционно организира [[Събор на левицата]].<ref name="korni1" /><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://standartnews.com/balgariya-politika/khilyadi-sotsialisti-se-sbirat-pod-vrkh-buzludzha-398024.html | заглавие = Хиляди социалисти се събират под връх Бузлуджа | достъп_дата = 27-07-2019 | издател = в. [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] }}</ref> БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година [[Празник на труда|празника на труда]] на 1 май. [[Файл:BSP HM3.jpg|мини|300п|Съборът на левицата през 2019 г.]] == Известни политици от БСП == ; Президенти * [[Петър Младенов]] (1990) * [[Георги Първанов]] (2002 – 2012) ; Вицепрезиденти * [[Ангел Марин]] (2002 – 2012) ; Председатели на Народното събрание * [[Благовест Сендов]], XXXVII НС (1995 – 1997) * [[Георги Пирински]], XL НС (2005 – 2009) * [[Михаил Миков]], XLII НС (2013 – 2016) ; Министър-председатели * [[Андрей Луканов]] (1990) * [[Жан Виденов]] (1995 – 1997) * [[Сергей Станишев]] (2005 – 2009) * [[Пламен Орешарски]] (2013 – 2014) ; Заместник министър-председатели * [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (1990 – 1991) * [[Ивайло Калфин]] (2005 – 2009) * [[Корнелия Нинова]] (2021 – 2022) == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Съюз на комунистите в България]] == Външни препратки == * [http://bsp.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}}{{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Българска социалистическа партия| ]] 2prorf74pwzbdq4i7j6h8x6x1rpjvj0 0 23358 12397851 12387036 2024-10-28T20:46:20Z 85.187.210.85 12397851 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|ДПС|ДПС (пояснение)}} {{Партия | щаб = [[София]], бул. „[[Александър Стамболийски (булевард в София)|Александър Стамболийски]]“ 45А | членове = {{понижение}} 40 000~ (2018)<ref name="24chasa">{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/novini/article/6996938|title=БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове|newspaper=24 Часа|date=6 август 2018|accessdate=25 септември 2020}}</ref> | член_на = [[Либерален интернационал]] | евро_група = [[Алианс на либералите и демократите за Европа|Обнови Европа]] | цветове = {{Color box|#0065B7|border=darkgray}} [[Син цвят|Син]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#0065B7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|3|17|#0065B7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общински кметове]] | места4 = {{Партия/места|41|265|#0065B7}} }} '''Движението за права и свободи''' (''ДПС'', {{lang|tr|Hak ve Özgürlükler Hareketi}} ''Хак ве йозгюрлюклер харекети'', ''HÖH'') е центристка [[политическа партия]] в [[България]], определяща се като [[либерализъм|либерална]] партия и член на [[Либерален интернационал|Либералния интернационал]]. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на [[Турци в България|етническите турци]], [[Цигани в България|цигани]] и [[помаци]] в [[България]].<ref>[https://jungle.world/artikel/2023/15/bulgariens-politisches-dilemma Bulgariens Politisches Dilemma], jungle.world, 13.04.2023.</ref> Известни са множество случаи на [[корупция]], свързани с ДПС.<ref>https://www.welt.de/welt_print/article887510/Buergerliche-Opposition-siegt-bei-Europawahl-in-Bulgarien.html</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2006/02/20/190291_oshte_edin_korupcionen_skandal_-_s_shefa_na_agenciiata/ Още един корупционен скандал - с шефа на агенцията по рибарство, води към ДПС], Дневник, 20.02.2006.</ref> == История == === Образуване === [[Файл:Ahmed-dogan-yenal-bekir.jpg|мини|260п|Национална учредителна конференция на ДПС в [[София]], проведена на [[26 март]] [[1990]] година. [[Ахмед Доган]] (вляво) и [[Йенал Бекир]] (вдясно)]] Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според [[Искра Баева]] създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно [[ОКЗНИ]], е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://old.duma.bg/2004/1204/291204/obshtestvo/ob-2.html | заглавие = Краят на „възродителния процес“. | достъп_дата = 16 март 2015 | фамилно_име = Баева | първо_име = Искра | дата = 29.12.2004 | издател = [[Дума (вестник)|Дума]] | цитат = Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока | архив_дата = 2015-04-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150402185006/http://old.duma.bg/2004/1204/291204/obshtestvo/ob-2.html }}</ref> За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир. По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на [[Държавна сигурност]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-34-55/899--51-1984- | заглавие = За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. | достъп_дата = 5 януари 2014 | автор = Христо Христов | дата = 29 септември 2012 | издател = desebg.com | език = | архив_дата = 2013-05-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130520233308/http://desebg.com/2011-01-06-11-34-55/899--51-1984- }}</ref> която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. [[Възродителен процес]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://desebg.com/vi/1566-2013-11-23-10-57-23 | заглавие = Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ | достъп_дата = 5 януари 2014 | автор = Христо Христов | дата = 23 ноември 2013 | издател = desebg.com | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/vi/1496-2013-10-19-17-13-48 | заглавие = Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци | достъп_дата = 5 януари 2014 | автор = Христо Христов | дата = 19 октомври 2013 | издател = desebg.com | език = }}</ref> Една част от членовете на ДПС преди [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|свалянето на Тодор Живков]] са активни в [[Независимо дружество за защита правата на човека|Независимото дружество за защита правата на човека]]. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран [[Румен Воденичаров]] (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.svobodata.com/page.php?pid=1872&rid=35&archive=1 | заглавие = Отказ от комунизъм | достъп_дата = 16 март 2015 | фамилно_име = Добрев | първо_име = Петър| издател = svobodata.com }}</ref> === Конституционност === След приемането на новата [[Конституция на Република България]] през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.parliament.bg/bg/const |заглавие=Конституция на Република България |достъп_дата=2011-10-24 |архив_дата=2021-02-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210208034047/https://www.parliament.bg/bg/const/ }}</ref> На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=33 |заглавие=Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г. |достъп_дата=2011-10-24 |архив_дата=2011-10-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111005033919/http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=33 }}</ref> === Отстраняване на Лютви Местан (2015) === На 24 ноември 2015 г. [[Турция]] сваля над [[Сирия]] руски военен самолет, участващ в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]]. Председателят на ДПС [[Лютви Местан]] чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,<ref name="бечев">{{cite book | last = Бечев | first = Димитър | author-link = Димитър Бечев | year = 2018 | title = Русия се завръща на Балканите | publisher = Изток-Запад | location = София | pages = 199 | isbn = 978-619-01-0325-7}}</ref> както и резултатите на ДПС на [[Местни избори в България (2015)|местните избори]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Доган се връща в политиката | труд = News.bg | дата = 21 декември 2015 | достъп_дата = 10 януари 2016 | уеб_адрес =http://news.bg/politics/dogan-se-vrashta-v-politikata.html }}</ref> Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата [[Делян Пеевски]] да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от [[Национална служба за сигурност|Националната служба за сигурност]] била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България [[Сюлейман Гьокче]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България | труд = dnevnik.bg | дата = 10 януари 2016 | достъп_дата = 10 януари 2016 | уеб_адрес =http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/01/10/2683010_kostov_turskiiat_poslanik_triabva_da_bude_izgonen_ot/ }}</ref> На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в [[София]] в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет ([[Четин Казак]], [[Мустафа Карадайъ]] и [[Рушен Риза]]) до IX национална конференция на ДПС.<ref>[http://offnews.bg/news/Politika_8/Zasedanieto-na-tcentralniia-savet-na-DPS-prikliuchi-na-zhivo_612423.html Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015]</ref> Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ | труд = trud.bg | дата = 10 януари 2016 | достъп_дата = 10 януари 2016 | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5223650 | архив_дата = 2016-01-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160126193905/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5223650 }}</ref> На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран [[Мустафа Карадайъ]].<ref>[http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/mustafa-karadaja-e-novijat-predsedatel-na-dps.html Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160513054502/http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/mustafa-karadaja-e-novijat-predsedatel-na-dps.html |date=2016-05-13 }}, btv новините, 24 април 2016 г.</ref><ref>[http://m.focus-news.net/?action=news&id=2229748 Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС (ОБЗОР)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160531015028/http://m.focus-news.net/?action=news&id=2229748 |date=2016-05-31 }}, Информационна агенция „Фокус“, 25 април 2016 г.</ref> На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2023/10/16/4540052_delian_peevski_stana_supredsedatel_na_parlamentarnata/ Делян Пеевски вече има и официална роля в ДПС], Дневник, 16.10.2023.</ref> На 7 ноември председателят на ДПС [[Мустафа Карадайъ]] подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.<ref>[https://www.mediapool.bg/sled-ostavkata-karadaia-se-pokaza-pred-pametnik-na-atatyurk-news353198.html След оставката Карадайъ се показа пред паметник на Ататюрк], Mediapool.bg, 10 ноември 2023.</ref> Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган. На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани [[Делян Пеевски]] и [[Джевдет Чакъров]]. През лятото на 2024 година в ръководството на партията възниква тежък конфликт, като се оформят два лагера – около почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров и около другия съпредседател Делян Пеевски. На 27 август 2024 година близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, [[Хамид Хамид]], [[Искра Михайлова (политик, р.1957)|Искра Михайлова]], [[Йордан Цонев]] и други членове и местни ръководители, които обаче оспорват легитимността на това решение. == Структура == [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|мини|Дългогодишният председател, а след това почетен председател на партията Ахмед Доган]] Структурата на партията се състои от ''Национална конференция'', ''Централен съвет'', ''Председател'', ''Централно оперативно бюро'', ''Областни съвети'', ''Женски дружества'' и ''Младежко ДПС''. Почетен председател на партията е [[Ахмед Доган]], председатели на партията са [[Джевдет Чакъров]] и [[Делян Пеевски]], заместник-председатели са [[Йордан Цонев]], [[Искра Михайлова (политик, р.1957)|Искра Михайлова]], [[Халил Летифов]] и Айсел Руфад. == Председатели на ДПС == * [[Ахмед Доган]] ([[4 януари]] [[1990]] – 19 януари 2013) * [[Лютви Местан]] ([[19 януари]] [[2013]] – [[24 декември]] [[2015]]) * [[Четин Казак]], [[Мустафа Карадайъ]] и [[Рушен Риза]] – временен Председателски съвет (24 декември 2015 – 24 април 2016) * [[Мустафа Карадайъ]] ([[24 април]] [[2016]] – [[7 ноември]] [[2023]]) * [[Ахмед Доган]] ([[7 ноември]] [[2023]] – 24 февруари 2024) * [[Джевдет Чакъров]] и [[Делян Пеевски]] (от 24 февруари 2024 – 11 юли 2024) == Изборни резултати == === Парламентарни избори === [[Файл:ДПС реални гласове.png|295пкс|ляво|мини|Резултати на ДПС от изборите за [[Народно събрание|НС]] 1990 – 2021 в реални гласове]] [[Файл:ДПС проценти.png|295пкс|мини|Резултати на ДПС от изборите 1990 – 2021 в проценти]] {| class="wikitable" style="width:100%;" |+ Резултати на ДПС от изборите за [[Народно събрание]] |- ! Година ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (1990)|1990]] | align="center" | 491 596 | align="center" | – | align="center" | 8,03 % | align="center" | – | {{Партия/места|23|400|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]] | align="center" | 418 168 | align="center" | {{Понижение}} 73 428 | align="center" | 7,6 % | align="center" | {{Понижение}} 0,43 % | {{Партия/места|24|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Подкрепя правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]] | align="center" | 282 711 | align="center" | {{Понижение}} 135 457 | align="center" | 5,4 % | align="center" | {{Понижение}} 2,2 % | {{Партия/места|15|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]] | align="center" | 323 429 | align="center" | {{Повишение}} 40 718 | align="center" | 7,6 % | align="center" | {{Повишение}} 2,2 % | {{Партия/места|19|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]] | align="center" | 340 395 | align="center" | {{Повишение}} 16 966 | align="center" | 7,45 % | align="center" | {{Повишение}} 0,2 % | {{Партия/места|21|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]] | align="center" | 467 400 | align="center" | {{Повишение}} 127 005 | align="center" | 12,8 % | align="center" | {{Повишение}} 5,3 % | {{Партия/места|34|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | align="center" | 592 381 | align="center" | {{Повишение}} 124 981 | align="center" | 14 % | align="center" | {{Повишение}} 1,2 % | {{Партия/места|37|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | align="center" | 400 466 | align="center" | {{Понижение}} 191 915 | align="center" | 11,3 % | align="center" | {{Понижение}} 2,7 % | {{Партия/места|36|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | align="center" | 487 134 | align="center" | {{Повишение}} 86 668 | align="center" | 14,8 % | align="center" | {{Повишение}} 3,5 % | {{Партия/места|38|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | align="center" | 315 976 | align="center" | {{Понижение}} 171 158 | align="center" | 8,9 % | align="center" | {{Понижение}} 5,8 % | {{Партия/места|26|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | align="center" | 335 701 | align="center" | {{Повишение}} 19 725 | align="center" | 10,49 % | align="center" | {{Повишение}} 1,59 % | {{Партия/места|30|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | align="center" | 292 514 | align="center" |{{Понижение}}43 187 | align="center" |10,71% | align="center" |{{Повишение}} 0,22% | {{Партия/места|29|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | align="center" | 341 000 | align="center" | {{Повишение}} 48 486 | align="center" | 13 % | align="center" | {{Повишение}} 2,29 % | {{Партия/места|34|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | align="center" | 344 512 | align="center" | {{Повишение}} 3 512 | align="center" | 13,75 % | align="center" | {{Повишение}} 0,75 % | {{Партия/места|36|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | align="center" | 347 700 | align="center" | {{Повишение}} 3 188 | align="center" | 13,75 % | align="center" | 0 % | {{Партия/места|36|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Подкрепя правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] | align="center" | 366 562 | align="center" | {{Повишение}} 18 862 | align="center" | 17,06 % | align="center" | {{Повишение}} 3,31% | {{Партия/места|47|240|#0065B7}} | |} === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски избори в България (2021)|2021]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 309 681 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 11,57% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Мустафа Карадайъ]] и [[Искра Михайлова (политик, р.1957)|Искра Михайлова]] | style="text-align:center;"| — |} == Участия в избори == '''Парламентарни избори през 2001 година''' На [[Парламентарни избори в България (2001)|парламентарните избори през 2001]] те участват в коалиция с [[Евророма|ПП Евророма]] – [[ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма)]]. === Парламентарни избори през 2005 година === [[Файл:MIR 2005 DPS.png|мини|250px|Гласуване за ДПС по райони 2005 г.]] На [[Парламентарни избори в България (2005)|парламентарните избори]] през [[2005]] г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г. {{Br}} <div class="BoxenVerschmelzen"> <div class="NavFrame"> <div class="NavHead" style="text-align:center">'''Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2005 година'''</div> <div class="NavContent"> {{Парламентарни избори 2005}} {| cellspacing="25" |- | {| |+ '''Процент по райони''' |- | width="200px" | [[Област Кърджали]] | align='right' width="75px" | 67,32% |- bgcolor=#EEEEEE | Извън България | align='right' | 53,99% |- | [[Област Разград]] | align='right' | 45,97% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Търговище]] | align='right' | 37,84% |- | [[Област Силистра]] | align='right' | 36,12% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Шумен]] | align='right' | 27,48% |- | [[Област Благоевград]] | align='right' | 18,51% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Хасково]] | align='right' | 16,55% |- | [[Област Смолян]] | align='right' | 15,25% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Бургас]] | align='right' | 15,06% |- | [[Област Добрич]] | align='right' | 14,05% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Видин]] | align='right' | 13,39% |- | [[Област Пазарджик]] | align='right' | 11,91% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Русе]] | align='right' | 11,76% |- | [[Област Сливен]] | align='right' | 9,99% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Пловдив]]^* | align='right' | 9,81% |- | [[Област Варна]] | align='right' | 8,66% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Ловеч]] | align='right' | 7,37% |- | [[Област Плевен]] | align='right' | 7,25% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Пловдив]] | align='right' | 7,18% |- | [[Област Габрово]] | align='right' | 6,16% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Стара Загора]] | align='right' | 5,58% |- | [[Област Велико Търново]] | align='right' | 4,56% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област София]] | align='right' | 4,25% |- | [[Област Монтана]] | align='right' | 4,12% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Ямбол]] | align='right' | 2,88% |- | [[София]] (24 МИР) | align='right' | 2,35% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Кюстендил]] | align='right' | 1,50% |- | [[Област Враца]] | align='right' | 1,29% |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (25 МИР) | align='right' | 0,56% |- | [[София]] (23 МИР) | align='right' | 0,44% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Перник]] | align='right' | 0,42% |} | {| |+ '''Гласове по райони''' |- | width="200px" | [[Област Кърджали]] | align='right' width="75px" | 63 570 |- bgcolor=#EEEEEE | Извън България | align='right' | 40 626 |- | [[Област Разград]] | align='right' | 36 435 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Търговище]] | align='right' | 28 610 |- | [[Област Бургас]] | align='right' | 28 557 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Силистра]] | align='right' | 27 514 |- | [[Област Шумен]] | align='right' | 27 455 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Благоевград]] | align='right' | 25 472 |- | [[Област Хасково]] | align='right' | 21 156 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Варна]] | align='right' | 18 916 |- | [[Област Пловдив]]^* | align='right' | 15 331 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Пазарджик]] | align='right' | 14 829 |- | [[Област Русе]] | align='right' | 14 483 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Добрич]] | align='right' | 14 058 |- | [[Пловдив]] | align='right' | 11 797 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Плевен]] | align='right' | 10 238 |- | [[Област Смолян]] | align='right' | 9060 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Стара Загора]] | align='right' | 8929 |- | [[Област Сливен]] | align='right' | 8414 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Видин]] | align='right' | 8026 |- | [[Област Велико Търново]] | align='right' | 6121 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Ловеч]] | align='right' | 5658 |- | [[Област София]] | align='right' | 4712 |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (24 МИР) | align='right' | 4097 |- | [[Област Габрово]] | align='right' | 4041 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Монтана]] | align='right' | 3047 |- | [[Област Ямбол]] | align='right' | 1943 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Враца]] | align='right' | 1213 |- | [[Област Кюстендил]] | align='right' | 978 |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (25 МИР) | align='right' | 954 |- | [[София]] (23 МИР) | align='right' | 899 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Перник]] | align='right' | 261 |} |- |colspan="2" align="center"|^*: ''без град Пловдив'' |} </div></div></div> === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR 2007 DPS.png|мини|200px|Гласуване за ДПС по райони на изборите за Европейски парламент 2007 г.]] За участието си в [[избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната [[евродепутат]]ка [[Филиз Хюсменова]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на [[ДС]].<ref>{{Citation |title=„Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в. „Под лупа“, 22.06.2009 г. |url=http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926 |accessdate=2009-11-21 |archivedate=2009-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090626074348/http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926 }}</ref> === Избори за Европейски парламент през 2009 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novinar.net/news/-25-kandidat-deputati-na-dps-sa-bili-agenti-na-ds_Mjk4NDsxMDU=.html |заглавие=„25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в. „Новинар“, 29-06-2009 г. |достъп_дата=2009-11-21 |архив_дата=2014-01-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140106033131/http://www.novinar.net/news/-25-kandidat-deputati-na-dps-sa-bili-agenti-na-ds_Mjk4NDsxMDU=.html }}</ref> === Европейски избори 2014 === {{раздел-мъниче}} На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места. === Местни избори 2015 === {{раздел-мъниче}} ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес =http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ДПС взима 48 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> === Европейски избори 2019 === {{раздел-мъниче}} На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места. == Разслояване на ДПС == * [[НДПС]] * [[Народна партия „Свобода и достойнство“|НПСД]] * [[ДОСТ]] * [[Алианс за права и свободи|АПС]] == Критика == {{раздел-мъниче}} Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.<ref name="dw17244098">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dw.de/българската-медийна-мощ-и-немощта-на-демокрацията/a-17244098 | заглавие = Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията | достъп_дата = 23 ноември 2013 | фамилно_име = Рот | първо_име = Юрген | дата = 22 ноември 2013 | труд = www.dw.de | издател = [[Дойче веле]]}}</ref> === Незаконни практики === По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gospodari.com/дпс-отново-незаконно-използва-турски/|заглавие=ДПС отново незаконно използва турски език в предизборната си кампания (видео)|дата=1 октомври 2019|труд=Господари на ефира|достъп_дата=3 септември 2023|архив_дата=2023-09-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230903092605/https://gospodari.com/дпс-отново-незаконно-използва-турски/}}</ref> Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=43535|заглавие=Изборен кодекс|дата=28 януари 2011|труд=Държавен вестник|достъп_дата=3 септември 2023}}</ref> В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/vmro-vnese-signal-do-tsik-sreshtu-dps-za-izborite-v-turtsiya-news328820.html|заглавие=ВМРО внесе сигнал до ЦИК срещу ДПС за изборите в Турция|дата=13 ноември 2021|труд=Mediapool.bg|достъп_дата=3 септември 2023}}</ref> == Външни препратки == * {{official website|www.dps.bg}} == Източници == <references/> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Движение за права и свободи| ]] dp3jxaxvlz37j9ijpqtao0icq128kft 0 23509 12397402 12393819 2024-10-28T11:59:11Z 212.5.158.11 Ерик тен хаг беше уволнен като старши треньор преди 1 час 12397402 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Манчестър Юнайтед | герб = | картинка = Manchester United Old Trafford (cropped).jpg | картинка-описание = Олд Трафорд е стадиона на отбора и често е наричан „Театърът на мечтите“ | оригинално име = Manchester United | прозвище = ''Червените дяволи''<br>''Юнайтед'' | разформирован = | стадион = „[[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]“ | капацитет = 74 310 | собственик = {{флагче|САЩ}} [[Семейство Глейзър]] (72,3 %)<br>{{флагче|Великобритания}} [[Джим Ратклиф]] (27,7 %) | президент = {{флагче|САЩ}} [[Джоел Глейзър]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Аврам Глейзър]] | старши треньор = Неизвестен | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = 8-мо | спонсор = [[Snapdragon]] |настоящ сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2024/25|сезон 2024/25]] | екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _manutd2425h | pattern_b1 = _manutd2425h | pattern_ra1 = _manutd2425h | pattern_sh1 = _manutd2425h | pattern_so1 = _manutd2425hl | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _manutd2425a | pattern_b2 = _manutd2425a | pattern_ra2 = _manutd2425a | pattern_sh2 = _manutd2425a | pattern_so2 = _manutd2425al | leftarm2 = 001A67 | body2 = 001A67 | rightarm2 = 001A67 | shorts2 = 001A67 | socks2 = 001A67 | pattern_la3 = _mufc2425t | pattern_b3 = _mufc2425t | pattern_ra3 = _mufc2425t | pattern_sh3 = _mufc2425t | pattern_so3 = _mufc2425tl | leftarm3 = FAFAFA | body3 = FAFAFA | rightarm3 = FAFAFA | shorts3 = 151515 | socks3 = FAFAFA }} '''ФК Манчестър Юнайтед''' ({{lang|en|Manchester United}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Манчестър]], [[Англия]]. Домакинските си мачове отборът играе на [[стадион]] [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]].<ref name="sportal стадион">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 | заглавие = Олд Трафорд – Стадион – Манчестър Юнайтед – Премиър лийг – Sportal.bg | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.sportal.bg | издател = Sportal Media Group | архив_дата = 2013-10-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131020045257/http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 }}</ref> Основан като футболен клуб Нютън Хийт през [[1878]] г., клубът променя името си на „Манчестър Юнайтед“ през [[1902]] г. и се премества в Олд Трафорд през [[1910]] година.<ref name="визитка Нова спорт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://manager.novatv.bg/premierleague/teams/view/16/Манчестър-Юнайтед/ | заглавие = Визитка на Манчестър Юнайтед в уебсайта на Нова спорт | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = manager.novatv.bg | издател = Нова спорт }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[1968]] г. под ръководството на сър [[Мат Бъзби]], „Юнайтед“ става първият английски футболен клуб, който печели [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], десет години след въздушната катастрофа в [[Мюнхен]], отнела живота на осем играчи от клуба.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/29/newsid_4464000/4464446.stm | заглавие = BBC ON THIS DAY 29 1968: Manchester Utd win European Cup | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = news.bbc.co.uk | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> Сър [[Алекс Фъргюсън]], мениджър на „Юнайтед“ в периода 1986 – 2013, е най-успешният мениджър в историята на британския футбол, със спечелени две титли в [[Шампионската лига на УЕФА]], 13 титли на [[Висша лига на Англия|Висшата лига на Англия]], едно [[Световно клубно първенство на ФИФА|световно клубно първенство]], една [[Световно клубно първенство на ФИФА|суперкупа на УЕФА]], една [[купа на носителите на купи|купа на носителите на купи на УЕФА]], една [[Междуконтинентална купа по футбол|междуконтинентална купа]], пет [[ФА Къп|купи на Футболната асоциация на Англия]], четири [[Купа на лигата на Англия|купи на Футболната лига на Англия]] и 10 купи [[Купа на лигата на Англия|Къмюнити Шийлд]].<ref name="Биография на Алекс Фъргюсън в manutd.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/Managers/Alex-Ferguson.aspx | заглавие = Sir Alex Ferguson – Manchester United manager – Official Manchester United Website | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-успешния клуб в английския футбол, след като е спечелил рекордните 20 титли, и 12 купи на Футболната асоциация, както и четири Купи на лигата. Клубът също е спечелил три [[Шампионска лига на УЕФА|европейски купи]] и два пъти е бил [[Световно клубно първенство на ФИФА|световен клубен шампион]]: през 1999 г. и 2009 г.<ref name="sportingintelligence22042013">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportingintelligence.com/2013/04/22/manchester-united-win-20th-english-title-to-close-220402/ | заглавие = Manchester United win 20th English title to close gap on Liverpool trophy record | достъп_дата = 19 октомври 2013 | фамилно_име = Harris | първо_име = Nick | дата = 22 април 2013 | труд = www.sportingintelligence.com | издател = Sporting Intelligence | език = en }}</ref> Към октомври 2013 г. по-годишен клубен коефициенти, изготвен от [[УЕФА]], отборът заема пето място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/index.html Club coefficients 2012/13], данни от uefa.com, посетен на 19 октомври 2013 г.</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-широко подкрепяния футболен отбор в света и един от най-богатите. Феновете на английския отбор са около 659 милиона, това показва проучване, изготвено от ''Kantar'' през 2012 година. Клубът има стойност 2,23 милиарда [[щатски долар]]а през юли 2012 г.<ref>[http://www.forbes.com/sites/kurtbadenhausen/2012/07/16/manchester-united-tops-the-worlds-50-most-valuable-sports-teams/ Manchester United Tops The World's 50 Most Valuable Sports Teams], forbes.com, 16 юли 2012 г.</ref> След като се появява на Лондонската фондова борса през 1991 г., клубът е закупен от Малкълм Глейзър през май 2005, сделката е оценена на почти 800 милиона [[британска лира|британски лири]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4629401.stm Glazer gets 98% of Man Utd shares], Би Би Си, 28 юни 2005 г.</ref> По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Юнайтед е на трето място в света и на първо в Англия с оборот от 320,3 млн. британски лири.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/2896/premier-league/2013/01/24/3694898/manchester-united-third-in-football-rich-list-behind-real-madrid- | заглавие=Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=24 януари 2012 |труд=goal.com |издател=Goal.com }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е първият отбор в света, който струва повече от 3 милиарда долара (3.3 милиарда), показват изчисленията на списание „[[Форбс]]“.<ref name="bstonfrbs">{{cite news |title=Manchester United Becomes First Team Valued At $3 Billion |url=http://www.forbes.com/sites/mikeozanian/2013/01/27/manchester-united-becomes-first-team-valued-at-3-billion/ |work=[[Форбс|Forbes]] |date=27 януари 2013 |accessdate=23.04.2013 |first=Mike |last=Ozanian }}</ref> == История == === 1902 – 1918 === В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в [[Трафорд]] – град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект [[Арчибалд Лейч]]. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт. През сезон 1907/08 клубът печели титлата в [[Първа английска дивизия]] с 52 точки (при 2 точки за победа и 1 за равен), девет точки повече от втория Астън Вила. Юнайтед са и водещият отбор по брой голове в първенството с 81. [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]] вкарват съответно 25 и 19 гола. През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели [[ФА Къп]] за първи път.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Features/2014/Jan/manchester-united-first-fa-cup-triumph-in-1909.aspx | заглавие = United's first FA Cup win | достъп_дата = 5 януари 2014 | фамилно_име = Morgan | първо_име = Steve | дата = 2 януари 2014 | труд = www.manutd.com, официален уебсайт на Манчестър Юнайтед | издател = Manchester United Ltd. | език = en }}</ref> Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 февруари 1910 г. Домакините губят с 4:3 от [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове. „Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд – 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] у дома. Освен донеслия победата срещу Съндърланд [[Харолд Холс]], Юнайтед притежават още един класен нападател – [[Енох Уест]], който се превръща в основна фигура и през втория сезон на Олд Трафорд. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели [[Чарити Шийлд]] в мач срещу [[Суиндън Таун]]. Крайният резултат от мача е 8:4. Въпреки тази добра серия „Червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-о място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се прехвърли при градския съперник [[Манчестър Сити]]. Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж. Дж. Бентли, президент на Футболната лига. Под негово ръководство Червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм]] и [[Блекбърн Роувърс]]. Юнайтед завършват на 14-о място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път. Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър. Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само [[Джордж Стейси]], [[Били Мередит]], [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]]. Не е изненада и крайното класиране на отбора – само на точка над изпадащите. === 1920 – 1929 === След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 август 1919 г. поради [[Първа световна война|Първата световна война]]. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу [[Дарби Каунти]]. Само двама играчи от стария тим остават при „червените дяволи“. [[Били Мередит]] остава на Олд Трафорд, но е на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. През сезон 1919/20 изиграва само 19 мача, а Юнайтед завършва на 12-о място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката [[Джо Спенс]], завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-о място. Мениджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от [[Джон Чапман]], който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж. Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отборът се мести на нов стадион – Мейн Роуд. Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22. Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от [[Лестър Сити]] и губи само 8 мача. Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето място през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за [[Купа на Англия|купата на Англия]], като отпада на полуфинал от [[Манчестър Сити]] след загуба с 3:0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън. Два месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация, като причините остават неоповестени. Крилото [[Кларънс Хилдич]] приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман. Новият мениджър [[Хърбърт Бамлет]] пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу [[ФК Бърнли|Бърнли]] през 1909 г. Юнайтед губи с 1:0 сред бушуваща снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната. Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед започва бавно да затъва в Първа Дивизия, като финишира 15-и през сезон 1926/27 и 18-и през 1927/28. Малко подобрение се очертава през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-о място. [[Джо Спенс]] продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре постепенния залез на тима. === 1930 – 1939 === Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува възход и упадък, като през сезон 1933/34 завършва на 20-о място във Втора дивизия, което е най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-о място. === 1940 – 1949 === [[Файл:Sir Matt Busby Statue.jpg|мини|200px|Статуята на [[Мат Бъзби|сър Мат Бъзби]] на стадион [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]]] Избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] прекъсва първенството на Англия в периода 1939 – 1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен [[Мат Бъзби]], който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор. === 1950 – 1957 === Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които под негово ръководство израстват в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години. Джаки Бланшфлауър и [[Роджър Бърн]] са едни от първите, които получават прозвището ''бебета'' от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г. 21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години. През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона. === 1958 – 1969 === [[Файл:Munich memorial plaque.JPG|мини|ляво|170px|Паметна плоча на Олд Трафорд с имената на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен]] [[Файл:Manchester The United trinity.jpg|мини|240px|Паметник на [[Джордж Бест]], [[Денис Лоу]] и [[Боби Чарлтън]], „златните“ футболисти на 60-те години]] След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. [[Самолетна катастрофа в Мюнхен|Трагедията в Мюнхен]], [[Германия]] на [[6 февруари]] [[1958]] г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор. [[Денис Вайълет]] става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на [[Джак Роули]], като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-о място. Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са [[Бил Фоулкс]] и [[Боби Чарлтън]], които също са рожба на младежките формации на тима. [[Ноби Стайлс]] минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а [[Денис Лоу]] идва от [[Торино (отбор)|Торино]] за рекордната сума от 115 000 паунда. Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават [[Лестър Сити]] с 3:1. Два гола за успеха бележи [[Дейвид Хърд]], а [[Денис Лоу]] добавя още един. През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]. Сезонът се запомня с идването на [[Джордж Бест]] – младока от [[Белфаст]], който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и [[Купа на Европейските шампиони|Купата на Европейските шампиони]] през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. [[Мат Бъзби]] се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите – [[Уилф МакГинес]]. === 1970 – 1979 === Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора стават причина МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“. МакГинес не е в състояние да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. той е освободен от поста и сър Мат е назначен временно за мениджър, докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен [[Франк О'Фаръл]], който заема длъжността само в продължение на година и половина. По време на неговия следовник [[Томи Дохърти]] Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък – печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник [[Дейв Сакстън]] налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете. === 1980 – 1986 === Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава [[Рон Аткинсън]]. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора [[Брайън Робсън]], [[Гордън Страхан]] и [[Марк Хюз]]. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години – през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и натрупва преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън. === Началото на ерата Фъргюсън (1986 – 1999) === [[Файл:Alex Ferguson.jpg|мини|[[Алекс Фъргюсън|сър Алекс Фъргюсън]]]] На мястото на Големия Рон е назначен [[Шотландия|шотландецът]] [[Алекс Фъргюсън]], който е изградил име с успехите си в отбора на [[Абърдийн (отбор)|Абърдийн]]. Въпреки подобрената форма на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекратена през 1990 г., когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската [[Купа на носителите на купи]], като на финала Манчестър побеждава отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. През 1992 г. Фъргюсън подписва с [[Франция|французина]] [[Ерик Кантона]], който заедно с утвърдените вече звезди [[Гари Палистър]], [[Денис Ъруин]] и [[Пол Инс]] и изгряващия [[Райън Гигс]], печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от [[Рой Кийн]], печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г. През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите [[Дейвид Бекъм]], [[Пол Скоулс]], [[Гари Невил]], [[Фил Невил]] и [[Ники Бът]]. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г. Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл – [[Английска висша лига|Висшата лига]], [[Купа на Англия|Купата на Англия]] и [[Шампионска лига|Шампионската лига]] в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен [[Германия|немският]] [[Байерн Мюнхен]] с 2:1 с голове на [[Теди Шерингам]] и [[Оле Гунар Солскяер]] в последните секунди на срещата. === 1999 – 2013 === През януари 2000 г. Манчестър Юнайтед участва в [[Световно клубно първенство на ФИФА 2000|първото Световно клубно първенство на ФИФА]] като победител в Шампионската лига, където завършва наравно 1 – 1 срещу [[Некакса]], губи с 1 – 3 от [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашко да Гама]] и печели с 2 – 0 срещу [[Саут Мелбърн]]. По този начин отборът отпада в групата си. За да участва на първенството Юнайтед се отказва от участие в турнира „ФА Къп“. Отказът да защитават титлата си в най-стария футболен турнир в света води до много критики. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/20660585 | заглавие=Club World Cup: How a trip to Brazil won Man Utd the title | дата = 12 декември 2012 |труд= BBC Sport |издател = Би Би Си}}</ref> Манчестър Юнайтед започва новите десетилетие, век и хилядолетие с още успехи – три титли за пет години през сезони [[Английска висша лига 1999/00|1999/00]], [[Английска висша лига 2000/01|2000/01]] и [[Английска висша лига 2002/03|2002/03]] и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят [[Рууд ван Нистелрой]], [[Рио Фърдинанд]], [[Уейн Руни]] и [[Кристиано Роналдо]]. Прекъсвайки доминацията на [[Ф.К. Челси|Челси]] в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон [[Английска висша лига 2006/07|2006/07]] — девета титла в петнайсетте проведени първенства на [[Английска висша лига|Висшата лига]]. През следващия сезон [[Английска висша лига 2007/08|2007/08]] Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-а за клуба. Отборът достига финал в [[Шампионска лига 2007-08|Шампионската лига]] след като в директните елиминации побеждава отборите на [[Олимпик Лион]], [[АС Рома]] и [[ФК Барселона|Барселона]]. На финала „Червените дяволи“ се изправят срещу английския [[ФК Челси|Челси]]. В редовното време двубоят в [[Москва]] завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята. Успехите на отбора продължават и през сезон [[Английска висша лига 2008/09|2008/09]] – за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е [[Световно клубно първенство|Световната клубна купа]] в [[Япония]] и [[Карлинг къп]]. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в [[Рим]] „Червените дяволи“ срещат отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. Мачът завършва с резултат 2:0 в полза на испанския отбор с голове на [[Самюел Ето'о]] и [[Лионел Меси]]. Месец след това отбора напуска португалската звезда [[Кристиано Роналдо]], който преминава в испанския [[Реал Мадрид]] за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро). През [[Английска висша лига 2010/11|2010/11]] Манчестър Юнайтед печели [[Английска висша лига]] за рекорден 19-и път, като изпреварва вечният си съперник [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] по брой на титлите. Манчестър Юнайтед стига до финала на [[Шампионска лига 2010/11|Шампионската лига]], но го губи с 1:3 от [[ФК Барселона]]. На стадион [[Уембли]] за „Каталунците“ вкарват [[Педро Родригес]], Лионел Меси и [[Давид Вия]]. Почетния гол за Юнайтед отбелязва [[Уейн Руни]]. След драматичната загуба на титлата през сезон [[Английска висша лига 2011/12|2011/12]], спечелена от градския съперник Сити, Юнайтед печели шампионата за 20-и път на следващата година, след победа с 3 – 0 срещу [[Астън Вила]] на 22.04.2013 г., четири кръга преди края на първенството, с хеттрик на новото попълнение [[Робин ван Перси]], чиито голове са основен фактор за титлата. На 8 май, сър Алекс Фъргюсън обявява, че се оттегля от мениджърския пост след края на сезона. На следващия ден, мениджърът на [[Евертън]] [[Дейвид Мойс]] подписва шестгодишен договор като мениджър на Юнайтед и поема отбора на 1 юли 2013 г. На [[11 август]] [[2013]] Дейвид Мойс печели първия си трофей с отбора на Юнайтед. На турнира [[Къмюнити Шийлд]] червените дяволи побеждават [[Уигън]] с 2 – 0, като автор и на двете попадения е Робин ван Перси. === След Алекс Фъргюсън === Към края на юни 2013 година сър Алекс Фъргюсън прекратява треньорската си кариера. Той посочва за негов наследник Дейвид Мойс, който дотогава е мениджър на Евертън. Мойс не успява да класира отбора за участие в Шампионска лига за следващия сезон, отпада от Шампионска лига на четвъртфинал срещу [[Байерн Мюнхен]], губи полуфинал за [[Купата на лигата на Англия|Купата на лигата]] от [[ФК Съндърланд|Съндърланд]] и отпада от [[ФА Къп]] в мач от третия кръг срещу [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]]. Договорът му е прекратен на 22 април 2014 г. За временен мениджър на Юнайтед е назначен [[Райън Гигс]], който същевременно продължава да играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27107795 | заглавие = David Moyes: Manchester United manager sacked by club | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 22 април 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 19 май 2014 г. за треньор на клуба е назначен [[Луис ван Гаал]], който подписва тригодишен договор. Райън Гигс прекратява кариерата си на футболист и заема поста помощник-мениджър.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27243233 | заглавие = Manchester United: Louis van Gaal confirmed as new manager | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 19 май 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 27 май 2016 г. за треньор на клуба е назначен [[Жозе Моуриньо]] на мястото на уволнения Луис ван Гаал. През лятото на 2016 г. [[Жозе Моуриньо]] подсилва отбора с нападателя [[Златан Ибрахимович]], който идва като свободен агент от [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]], атакуващия полузащитник [[Хенрих Мхитарян]] от [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], голямата звезда на [[ФК Ювентус|Ювентус]] [[Пол Погба]], който е юноша на „Червените дяволи“ и е върнат за рекордната плащана за футболист сума от 105 млн.€ (до лятото на 2017 г., когато за бразилеца [[Неймар]] са платени 222 млн.€). В дефанзивен план отборът е подсилен само от [[Ерик Байи]]. [[Файл:Ole Gunnar Solskjaer Trondheim2011-1 crop.jpg|200п|мини|Оле Гунар Солскяер]] Сезонът започва силно. Във финала на [[Къмюнити Шийлд]] през август са победени шампионите от [[ФК Лестър Сити|Лестър]]. През февруари е взета [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на футболната лига]] след победа над [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] с 3:2. Във [[Английска висша лига|Висшата лига]] отборът се представя колебливо, макар серията от мачове без загуба. Отборът завършва 6-и с 18 победи, 15 равенства и 5 загуби (54:29). Приоритет пред „Червените дяволи“ е спечелването на [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]]. Юнайтед стигат до финал, който печелят на 24 май 2017 г. с 2:0 срещу холандския гранд [[АФК Аякс|Аякс]], който не оказва почти никаква съпротива. Спечелването на този турнир класира тима директно за групите на [[Шампионска лига 2017/18|Шампионска лига]]. След уволнението на Жозе Моуриньо за старши треньор на отбора на 18 декември 2018 г. е назначен [[Уле Гюнар Сулшер|Оле Гунар Солскяер]] до края на сезона 2018/19 г. == Емблема и екип == [[Файл:Manchester Utd League Positions History.png|310px|мини|дясно|Крайни позиции в класирането от 1975 до 2012 г.]] Емблемата на клуба е базирана на герба на Градския съвет на Манчестър, въпреки че единственият повтарящ се елемент остава корабът с разпънати платна.<ref name="ency_49">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 49</ref> Дяволът идва от прякора на отбора – „Червените дяволи“. Включен е в програмите и шаловете на Манчестър Юнайтед през 1960-те, а на емблемата се появява през 1970 г. Самата емблема дебютира на гърдите на тениските през 1971 г. (преди това е присъствала там само на финали за купата на страната).<ref name="ency_49" /> На снимка правена на отбора на Нютон Хийт през 1892 г. се вижда, че играчите носят черно-бели тениски и сини гащета. Между 1894 и 1896 г. играчите са облечени в характерните тениски в зелено и златно. След това са наложени бели тениски и отново сини гащета. След преименуването на отбора през 1902 г., тениските стават червени в комбинация с бели гащета и черни чорапи. Именно тези цветове влизат в стандартния домакински екип на Манчестър Юнайтед и до днес. Оттогава насетне екипите не са претърпявали съществени изменения. Между 1922 и 1927 г. отборът играе с бели тениски с червена буква „V“ около врата. През 1934 г. играчите носят тениски на бяло-черешови райета. Тази конфигурация на екипите обаче просъществува едва един сезон. Премахната е още на следващия след като тимът записва най-ниското класиране в историята си – 20 място във Втора дивизия. Чорапите биват заменени с бели между 1959 и 1965 г., а след това и с червени – до 1971 г., когато отново стават черни.<ref name="ency_48">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 48</ref> Към сезон 2011/12 домакинският екип на Манчестър Юнайтед е червени тениски с черно-бяло бие, бели шорти и черни чорапи.<ref>{{cite news |title=Manchester United new home kit for season 2011/12 |url=http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Club-News/2011/May/Reds-reveal-new-kit.aspx |page=1 |publisher=ManUtd.com (Manchester United) |date=24 май 2011 |accessdate=16 ноември 2011}}</ref>. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Турция}} [[Алтай Байъндър]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Том Хийтън]] |- |24 ||{{Флагче|Камерун}} [[Андре Онана]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Швеция}} [[Виктор Линдельоф]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Мароко}} [[Нусаир Мазрауи]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Матейс де Лихт]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лисандро Мартинес]] |- |12 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Тирел Маласия]] |- |15 ||{{Флагче|Франция}} [[Лени Йоро]] |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Далот]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Люк Шоу]] |- |35 ||{{Флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] |- |41 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Амас]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] {{капитан}} |- |14 ||{{Флагче|Дания}} [[Кристиан Ериксен]] |- |18 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] |- |25 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Мануел Угарте]] |- |37 ||{{Флагче|Англия}} [[Коби Мейну]] |- |43 ||{{Флагче|Англия}} [[Тоби Колиър]] |- |44 ||{{Флагче|Англия}} [[Даниел Гор]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Дания}} [[Расмус Хойлунд]] |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] |- |11 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Джошуа Зиркзее]] |- |16 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Амад Диало]] |- |17 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Алехандро Гарначо]] |- |21 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Антони]] |- |36 ||{{Флагче|Англия}} [[Итън Уийтли]] |- |} <br clear=all><noinclude> == Отличия == Манчестър Юнайтед е първият английски отбор, постигнал требъл (през 1999 г.): [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Премиършип]], [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]], [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Шампионска лига]]. Той е и първият английски отбор, спечелил европейската купа (1968 г.). По общ брой спечелени трофеи 90-те години на XX в. са най-успешното десетилетие на Манчестър Юнайтед. * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] (до 1992) и на [[Английска висша лига|Английската висша лига]] (след 1992) – 20 пъти (рекорд) *: 1907/1908, 1910/1911, 1951/1952, 1955/1956, 1956/1957, 1964/1965, 1966/1967, 1992/1993, 1993/1994, 1995/1996, 1996/1997, 1998/1999, 1999/2000, 2000/2001, 2002/2003, 2006/2007, 2007/2008, 2008/2009, 2010/2011, 2012/2013<ref name="трофеи">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Club/Trophy-Room.aspx | заглавие = Trophy Room – Official Manchester United Website | достъп_дата = 20 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> * [[Втора английска дивизия]] – 2 пъти *: 1935/1936, 1974/1975 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 13 пъти *: 1908/1909, 1947/1948, 1962/1963, 1976/1977, 1982/1983, 1984/1985, 1989/1990, 1993/1994, 1995/1996, 1998/1999, 2003/2004, 2015/2016, 2023/2024 * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|EFL Купа на лигата]] – 6 пъти *: 1991/1992, 2005/2006, 2008/2009, 2009/2010, 2016/2017, 2022/2023 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:CommunityShield.png|24px]] [[Къмюнити Шийлд]] – 21 пъти (рекорд) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965*, 1967*, 1977*, 1983, 1990*, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013, 2016 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Купа на Европейските шампиони|Купа на Европейските шампиони (Шампионска лига)]] – 3 пъти *: 1967/1968, 1998/1999, 2007/2008<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacoppe.png|24px]] [[Купа на носителите на купи]] – 1 път *: 1990/1991<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] [[Суперкупа на УЕФА]] – 1 път *: 1991<ref name="трофеи" /> * [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентална купа]] – 2 пъти *: 1999, 2008<ref name="трофеи" /> * [[Лига Европа]] – 2 пъти *: 2016/2017, 2024/2025 === Младежки отбор === * Носители на Купата на ФА за младежи – 11 пъти: 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1964, 1992, 1995, 2003, 2011, 2022 [[Файл:Cristiano Ronaldo (cropped).jpg|мини|[[Кристиано Роналдо]] – с трипъл от злато за 2008 г., единственият играч на отбора, печелил [[Златната топка]], Златната обувка за голмайстор на Англия и [[Златната обувка]] за голмайстор на Европа.]] [[Файл:George Best (1976).jpg|мини|[[Джордж Бест]] със златен дубъл за 1968 г. – Златната топка и Златната обувка за голмайстор на Англия.]] [[Файл:Ryan Giggs vs MLS All Stars 2010.jpg|мини|[[Райън Гигс]] с най-много мачове за Манчестър Юнайтед – 963.]] [[Файл:W Rooney.jpg|мини|[[Уейн Руни]] e с най-много голове за Манчестър Юнайтед – 253.]] [[Файл:Bobby2.jpg|мини|[[Боби Чарлтън]] – носител на [[Златната топка]] за 1968 г., e втори по изиграни мачове и отбелязани голове за Манчестър Юнайтед.]] [[Файл:Dimitar Berbatov.jpg|мини|[[Димитър Бербатов]] – носител Златната обувка за голмайстор на Англия (2011), с пет гола в мач срещу [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]] (второ постижение в историята на клуба) през 2010 г.]] [[Файл:Edwin van derSar playing for MUFC cropped.jpg|мини|[[Едвин ван дер Сар]] е вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във [[Висша лига|Висшата лига]] – 1311 минути]] === Носители на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] === Четирима футболисти са ставали носители на Златната топка, докато са били в отбора: * {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] – 1964 * {{Флагче|Англия|Англия)}} [[Боби Чарлтън]] – 1966 * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968 * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008 === Носители на [[Златна обувка|Златната обувка]] === * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. === Носители на Златна обувка Barclays – Английска висша лига === * {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] – 1960, 32 гола * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968, 28 гола * {{флагче|Тринидад и Тобаго}} [[Дуайт Йорк]] – 1999, 18 гола. * {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] – 2003, 25 гола. * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] – 2011, 20 гола * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] – 2013, 26 гола. === Най-много участия за отбора === * 963 – {{флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 758 – {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 718 – {{флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 688 – {{флагче|Англия}} [[Бил Фоулкс]] (1952 – 1970) * 602 – {{флагче|Англия}} [[Гари Невил]] (1992 – 2011) * 559 – {{флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 545 – {{флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] (2011 – 2023) * 539 – {{флагче|Англия}} [[Алекс Степни]] (1966 – 1978) * 535 – {{флагче|Ирландия}} [[Тони Дън]] (1960 – 1973) * 529 – {{флагче|Ирландия}} [[Денис Ъруин]] (1990 – 2002) * 510 – {{флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 485 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Албистън]] (1974 – 1988) * 480 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 471 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 470 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 467 – {{флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Майкъл Карик]] (2006 – 2018) * 455 – {{флагче|Англия}} [[Рио Фърдинанд]] (2002 – 2014) * 437 – {{флагче|Англия}} [[Гари Палистър]] (1989 – 1998) * 424 – {{флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 414 – {{флагче|Англия}} [[Стив Брус]] (1987 – 1996) * 404 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 398 – {{флагче|Дания}} [[Петер Шмайхел]] (1991 – 1999) * 395 – {{флагче|Англия}} [[Ноби Стайлс]] (1960 – 1971) * 394 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 393 – {{флагче|Ирландия}} [[Джон О'Шей]] (1999 – 2011) * 387 – {{флагче|Англия}} [[Ники Бът]] (1992 – 2004) * 386 – {{флагче|Англия}} [[Фил Невил]] (1994 – 2005) * 379 – {{флагче|Франция}} [[Патрис Евра]] (2005 – 2014) * 366 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 362 – {{флагче|Англия}} [[Уес Браун]] (1996 – 2011) * 361 – {{флагче|Франция}} [[Микаел Силвестър]] (1999 – 2008) * 359 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 343 – {{флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 342 – {{флагче|Шотландия}} [[Дарън Флетчър]] (2003 – 2015) * 323 – {{флагче|Англия}} [[Крис Смолинг]] (2010 – 2020) * 317 – {{флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (2015 – 2024) * 315 – {{флагче|Еквадор}} [[Антонио Валенсия]] (2009 – 2019) * 311 – {{флагче|Португалия|}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 310 – {{флагче|Шотландия}} [[Фред Еренц]] (1892 – 1902) * 309 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Бел]] (1903 – 1913) * 300 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Видич]] (2005 – 2014) * 293 – {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 285 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 281 – {{флагче|Англия}} [[Пол Инс]] (1989 – 1996) * 280 – {{флагче|Англия}} [[Роджър Бърн]] (1951 – 1958) * 275 – {{флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 274 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 266 – {{флагче|Нидерландия}} [[Едвин ван дер Сар]] (2005 – 2011) * 265 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 263 – {{флагче|Англия}} [[Лий Шарп]] (1988 – 1996) * 261 – {{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] (2011 – 2021) * 247 – {{флагче|Шотландия}} [[Санди Търнбул]] (1907 – 1915) * 233 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) * 230 – {{флагче|Португалия}} [[Нани]] (2007 – 2015) * 229 – {{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] (2011 – 2023) * 222 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] (2007 – 2015; 2023 – ) * 219 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 205 – {{флагче|Южна Корея}} [[Парк Джи-сун]] (2005 – 2012) * 201 – {{флагче|Шотландия}} [[Гордън Страхан]] (1984 – 1989) * 199 – {{флагче|Ирландия}} [[Пол МакГрат]] (1982 – 1989) * 191 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Дауни]] (1902 – 1909) * 191 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 190 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (2017 – 2022) * 185 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 182 – {{флагче|Шотландия}} [[Бил МаКай]] (1934 – 1940) * 174 – {{флагче|Шотландия}} [[Джо Касиди]] (1893, 1895 – 1900) * 170 – {{флагче|Бразилия}} [[Рафаел да Силва]] (2008 – 2015) * 161 – {{Флагче|Русия}} [[Андрей Канчелскис]] (1990 – 1995) * 157 – {{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакНаут]] (1893 – 1898) * 157 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 153 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 153 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Лохте]] (1921 – 1925) * 151 – {{флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] (2014 – 2019) * 149 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) <small>''* В класацията намират място '''избрани''' играчи с минимум 149 мача за отбора.''</small> <small>''* Информацията е актуална към 8 декември 2022 г.''</small> === Най-много голове за отбора* === * 253 – {{Флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 249 – {{Флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 237 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 211 – {{Флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 179 – {{Флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 179 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 168 – {{Флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 168 – {{Флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 163 – {{Флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986; 1988 – 1995) * 155 – {{Флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 150 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 148 – {{Флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 145 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 143 – {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 131 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 127 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 126 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 123 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 121 – {{Флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 99 – {{Флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 85 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 82 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 67 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 59 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 58 – {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] (2012 – 2015) * 56 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) * 53 – {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (2020 – ) * 51 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 51 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 46 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 38 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Трансферни рекорди на отбора === * 1. {{Флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (£105.000.000 от [[Ювентус]]) – 2016 г. * 2. {{Флагче|Бразилия}} [[Антони дос Сантош|Антони]] (£95.000.000 от [[Аякс Амстердам|Аякс]]) – 2022 г. * 3. {{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] (£87.000.000 от [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]) – 2019 г. * 4. {{Флагче|Англия}} [[Джейдън Санчо]] (£85.000.000 от [[Борусия Дортмунд ]]) – 2021 г. * 5. {{Флагче|Белгия}} [[Ромелу Лукаку]] (£84.700.000 от [[ФК Евертън|Евертън]]) – 2017 г. * 6. {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] (£59.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2014 г. * 7. {{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] (£70.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2022 г. * 8. {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (£65.000.000 от [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]) – 2020 г. * 9. {{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] (£64.000.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2023 г. * 10. {{Флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (£60.000.000 от [[АС Монако|Монако]]) – 2015 г. <small>''* Класация Топ10. Информацията е актуална към 6 юли 2023 г. ''</small> === Други персонални рекорди === * {{флагче|Нидерландия|}} '''[[Едвин ван дер Сар]]''' – вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във Висшата лига от общо 1311 минути ([[15 ноември]] [[2008]] – [[4 март]] [[2009]] г.) * {{флагче|Шотландия|}} '''[[Сър Алекс Фъргюсън]]''' – е най-успешният треньор в историята на английския футбол, спечелил 38 трофея с Манчестър Юнайтед, в периода от 6 ноември 1986 до 19 май 2013 година – една епоха продължила 9691 дни: ** 13 шампионски титли на [[Английска висша лига|Английската висша лига]], ** 5 [[ФА Къп|Купи на Англия]], ** 10 [[Къмюнити Шийлд|Суперкупи на Англия]] ** 4 [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купи на футболната лига]], ** 2 [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионски лиги на УЕФА]], ** 1 [[Купа на носителите на купи|Купа на носителите на европейски национални купи]], ** 1 [[Суперкупа на УЕФА]], ** 1 [[Междуконтинентална купа по футбол]], ** 1 [[Световно клубно първенство на ФИФА]] === Любопитни рекорди === * Най-голяма победа в мач за шампионата: '''10:1''' – [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]], [[15 октомври]] [[1892]] * Най-голяма победа в Английската висша лига: '''9:0''' – [[Ипсуич]], [[4 март]] [[1995]] * Най-голяма победа в Евротурнирите: '''10:0''' – [[ФК Андерлехт]], [[КНК]], [[26 септември]] [[1956]] * Най-голяма победа на чужд терен: '''8:1''' – [[Нотингам Форест]], [[февруари]] [[1999]] * Най-голяма загуба в мач за Купа: '''1:7''' – [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФА Къп]], [[13 февруари]] [[1901]] * Най-голяма загуба в дербито на Англия:'''7:0''' - [[ФК Ливърпул]],[[5 март]] [[2023]] * Най-голям брой изиграни мачове: '''963''' [[Райън Гигс]] * Най-голям брой вкарани голове: '''253''' [[Уейн Рууни]] * Най-голям брой вкарани голове за шампионата: '''199''' Боби Чарлтън (1956 – 1973) * Най-голям брой вкарани голове за един сезон: '''46''' [[Денис Лоу]] (1963/64) * Най-голям брой вкарани голове за един мач: '''6''' [[Джордж Бест]] – [[Нортхямптън]], [[7 февруари]] [[1970]] * Най-голям брой участия в национален отбор: '''130''' [[Eдвин ван Дер Сар]] – [[Холандия]] * Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: '''75 603''' – [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]], [[Олд Трафорд]] [[24 ноември]] [[2012]] * Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: '''76 962''', [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]] – [[Гримзби]], полуфинал за ФА Къп, [[25 март]] [[1939]] * Най-голям брой последователни мачове без поражение: '''45''' (всички мачове), от [[24 декември]] [[1998]] до [[3 октомври]] [[1999]] * Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: '''103''' 1956/57, 1958/59 == Треньори == Старши треньори, с които клубът е спечелил официални вътрешни и международни турнири и купи: <ref>В този случай броят на спечелените отличия включва и победите за [[Къмюнити Шийлд|Суперкупата на Англия]], без младежки и приятелски срещи.</ref> [[Файл:Alex Ferguson mars 1992 cropped.jpg|250п|мини|Алекс Фергюсън]] * Сър [[Алекс Фъргюсън|Алекс Фергюсън]] (1986 – 2013) – 38 * Сър [[Мат Бъзби]] (1945 – 1969) – 13 * [[Ернест Мангъл]] (1903 – 1912) – 5 * [[Жозе Моуриньо]] (2016 – 2018) – 3 * [[Рон Аткинсън]] (1981 – 1986) – 3 * [[Томи Дохерти]] (1972 – 1977) – 1 * [[Луис ван Гаал]] (2014 – 2016) – 1 * [[Дейв Секстон]] (1977 – 1981) – 1 * [[Дейвид Мойс]] (2013 – 2014) – 1 * [[Ерик тен Хаг]] (2022 – ) – 1 До 1 март 2019 г. клубът е спечелил общо 66 купи, от които повече от половината с Алекс Фергюсън. <gallery class="center" widths="150px" heights="150px"> Matt Busby cropped.jpg|Мат Бъзби Ernest Mangnall.jpg|Ернест Мангъл José Mourinho (cropped).jpg|Жозе Моуриньо RonAtkinson.JPG|Рон Аткинсън </gallery> == Вижте също == * [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]] * [[Английска висша лига]] * [[Купа на Англия]] * [[Къмюнити Шийлд]] * [[ФА Къп]] == Източници и бележки == <references/> == Библиография == * {{cite book |title=The Official Manchester United Illustrated Encyclopedia |url=https://archive.org/details/officialmanchest0000andr |origyear=1998 |edition=3rd |year=2001 |publisher=Manchester United Books |location=London |isbn=0-233-99964-7 }} :Официална илюстрована енциклопедия на Манчестър Юнайтед, 3-то издание, Лондон, 2001 {{икона|en}} == Външни препратки == {{Commons|Category:Manchester United}} * [http://www.manutd.com/ Официален сайт] * [http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html История на Манчестър Юнайтед в сайта www.premierleaguebg.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110217042931/http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html |date=2011-02-17 }} * [http://www.stretfordend.co.uk Официален уебсайт със статистика за Манчестър Юнайтед] {{Английска висша лига}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед|ФК Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Добри статии]] guv44ulmq2ke4rn51htlgf69j33nshr 12397407 12397402 2024-10-28T12:01:53Z 212.5.158.11 Вече е потвърден временен треньор на клуба 12397407 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Манчестър Юнайтед | герб = | картинка = Manchester United Old Trafford (cropped).jpg | картинка-описание = Олд Трафорд е стадиона на отбора и често е наричан „Театърът на мечтите“ | оригинално име = Manchester United | прозвище = ''Червените дяволи''<br>''Юнайтед'' | разформирован = | стадион = „[[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]“ | капацитет = 74 310 | собственик = {{флагче|САЩ}} [[Семейство Глейзър]] (72,3 %)<br>{{флагче|Великобритания}} [[Джим Ратклиф]] (27,7 %) | президент = {{флагче|САЩ}} [[Джоел Глейзър]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Аврам Глейзър]] | старши треньор = {{флагче|НИДЕРЛАНДИЯ}} [[Рууд ван Нистелрой]](Временен) | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = 8-мо | спонсор = [[Snapdragon]] |настоящ сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2024/25|сезон 2024/25]] | екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _manutd2425h | pattern_b1 = _manutd2425h | pattern_ra1 = _manutd2425h | pattern_sh1 = _manutd2425h | pattern_so1 = _manutd2425hl | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _manutd2425a | pattern_b2 = _manutd2425a | pattern_ra2 = _manutd2425a | pattern_sh2 = _manutd2425a | pattern_so2 = _manutd2425al | leftarm2 = 001A67 | body2 = 001A67 | rightarm2 = 001A67 | shorts2 = 001A67 | socks2 = 001A67 | pattern_la3 = _mufc2425t | pattern_b3 = _mufc2425t | pattern_ra3 = _mufc2425t | pattern_sh3 = _mufc2425t | pattern_so3 = _mufc2425tl | leftarm3 = FAFAFA | body3 = FAFAFA | rightarm3 = FAFAFA | shorts3 = 151515 | socks3 = FAFAFA }} '''ФК Манчестър Юнайтед''' ({{lang|en|Manchester United}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Манчестър]], [[Англия]]. Домакинските си мачове отборът играе на [[стадион]] [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]].<ref name="sportal стадион">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 | заглавие = Олд Трафорд – Стадион – Манчестър Юнайтед – Премиър лийг – Sportal.bg | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.sportal.bg | издател = Sportal Media Group | архив_дата = 2013-10-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131020045257/http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 }}</ref> Основан като футболен клуб Нютън Хийт през [[1878]] г., клубът променя името си на „Манчестър Юнайтед“ през [[1902]] г. и се премества в Олд Трафорд през [[1910]] година.<ref name="визитка Нова спорт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://manager.novatv.bg/premierleague/teams/view/16/Манчестър-Юнайтед/ | заглавие = Визитка на Манчестър Юнайтед в уебсайта на Нова спорт | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = manager.novatv.bg | издател = Нова спорт }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[1968]] г. под ръководството на сър [[Мат Бъзби]], „Юнайтед“ става първият английски футболен клуб, който печели [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], десет години след въздушната катастрофа в [[Мюнхен]], отнела живота на осем играчи от клуба.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/29/newsid_4464000/4464446.stm | заглавие = BBC ON THIS DAY 29 1968: Manchester Utd win European Cup | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = news.bbc.co.uk | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> Сър [[Алекс Фъргюсън]], мениджър на „Юнайтед“ в периода 1986 – 2013, е най-успешният мениджър в историята на британския футбол, със спечелени две титли в [[Шампионската лига на УЕФА]], 13 титли на [[Висша лига на Англия|Висшата лига на Англия]], едно [[Световно клубно първенство на ФИФА|световно клубно първенство]], една [[Световно клубно първенство на ФИФА|суперкупа на УЕФА]], една [[купа на носителите на купи|купа на носителите на купи на УЕФА]], една [[Междуконтинентална купа по футбол|междуконтинентална купа]], пет [[ФА Къп|купи на Футболната асоциация на Англия]], четири [[Купа на лигата на Англия|купи на Футболната лига на Англия]] и 10 купи [[Купа на лигата на Англия|Къмюнити Шийлд]].<ref name="Биография на Алекс Фъргюсън в manutd.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/Managers/Alex-Ferguson.aspx | заглавие = Sir Alex Ferguson – Manchester United manager – Official Manchester United Website | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-успешния клуб в английския футбол, след като е спечелил рекордните 20 титли, и 12 купи на Футболната асоциация, както и четири Купи на лигата. Клубът също е спечелил три [[Шампионска лига на УЕФА|европейски купи]] и два пъти е бил [[Световно клубно първенство на ФИФА|световен клубен шампион]]: през 1999 г. и 2009 г.<ref name="sportingintelligence22042013">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportingintelligence.com/2013/04/22/manchester-united-win-20th-english-title-to-close-220402/ | заглавие = Manchester United win 20th English title to close gap on Liverpool trophy record | достъп_дата = 19 октомври 2013 | фамилно_име = Harris | първо_име = Nick | дата = 22 април 2013 | труд = www.sportingintelligence.com | издател = Sporting Intelligence | език = en }}</ref> Към октомври 2013 г. по-годишен клубен коефициенти, изготвен от [[УЕФА]], отборът заема пето място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/index.html Club coefficients 2012/13], данни от uefa.com, посетен на 19 октомври 2013 г.</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-широко подкрепяния футболен отбор в света и един от най-богатите. Феновете на английския отбор са около 659 милиона, това показва проучване, изготвено от ''Kantar'' през 2012 година. Клубът има стойност 2,23 милиарда [[щатски долар]]а през юли 2012 г.<ref>[http://www.forbes.com/sites/kurtbadenhausen/2012/07/16/manchester-united-tops-the-worlds-50-most-valuable-sports-teams/ Manchester United Tops The World's 50 Most Valuable Sports Teams], forbes.com, 16 юли 2012 г.</ref> След като се появява на Лондонската фондова борса през 1991 г., клубът е закупен от Малкълм Глейзър през май 2005, сделката е оценена на почти 800 милиона [[британска лира|британски лири]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4629401.stm Glazer gets 98% of Man Utd shares], Би Би Си, 28 юни 2005 г.</ref> По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Юнайтед е на трето място в света и на първо в Англия с оборот от 320,3 млн. британски лири.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/2896/premier-league/2013/01/24/3694898/manchester-united-third-in-football-rich-list-behind-real-madrid- | заглавие=Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=24 януари 2012 |труд=goal.com |издател=Goal.com }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е първият отбор в света, който струва повече от 3 милиарда долара (3.3 милиарда), показват изчисленията на списание „[[Форбс]]“.<ref name="bstonfrbs">{{cite news |title=Manchester United Becomes First Team Valued At $3 Billion |url=http://www.forbes.com/sites/mikeozanian/2013/01/27/manchester-united-becomes-first-team-valued-at-3-billion/ |work=[[Форбс|Forbes]] |date=27 януари 2013 |accessdate=23.04.2013 |first=Mike |last=Ozanian }}</ref> == История == === 1902 – 1918 === В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в [[Трафорд]] – град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект [[Арчибалд Лейч]]. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт. През сезон 1907/08 клубът печели титлата в [[Първа английска дивизия]] с 52 точки (при 2 точки за победа и 1 за равен), девет точки повече от втория Астън Вила. Юнайтед са и водещият отбор по брой голове в първенството с 81. [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]] вкарват съответно 25 и 19 гола. През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели [[ФА Къп]] за първи път.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Features/2014/Jan/manchester-united-first-fa-cup-triumph-in-1909.aspx | заглавие = United's first FA Cup win | достъп_дата = 5 януари 2014 | фамилно_име = Morgan | първо_име = Steve | дата = 2 януари 2014 | труд = www.manutd.com, официален уебсайт на Манчестър Юнайтед | издател = Manchester United Ltd. | език = en }}</ref> Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 февруари 1910 г. Домакините губят с 4:3 от [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове. „Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд – 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] у дома. Освен донеслия победата срещу Съндърланд [[Харолд Холс]], Юнайтед притежават още един класен нападател – [[Енох Уест]], който се превръща в основна фигура и през втория сезон на Олд Трафорд. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели [[Чарити Шийлд]] в мач срещу [[Суиндън Таун]]. Крайният резултат от мача е 8:4. Въпреки тази добра серия „Червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-о място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се прехвърли при градския съперник [[Манчестър Сити]]. Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж. Дж. Бентли, президент на Футболната лига. Под негово ръководство Червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм]] и [[Блекбърн Роувърс]]. Юнайтед завършват на 14-о място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път. Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър. Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само [[Джордж Стейси]], [[Били Мередит]], [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]]. Не е изненада и крайното класиране на отбора – само на точка над изпадащите. === 1920 – 1929 === След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 август 1919 г. поради [[Първа световна война|Първата световна война]]. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу [[Дарби Каунти]]. Само двама играчи от стария тим остават при „червените дяволи“. [[Били Мередит]] остава на Олд Трафорд, но е на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. През сезон 1919/20 изиграва само 19 мача, а Юнайтед завършва на 12-о място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката [[Джо Спенс]], завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-о място. Мениджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от [[Джон Чапман]], който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж. Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отборът се мести на нов стадион – Мейн Роуд. Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22. Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от [[Лестър Сити]] и губи само 8 мача. Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето място през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за [[Купа на Англия|купата на Англия]], като отпада на полуфинал от [[Манчестър Сити]] след загуба с 3:0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън. Два месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация, като причините остават неоповестени. Крилото [[Кларънс Хилдич]] приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман. Новият мениджър [[Хърбърт Бамлет]] пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу [[ФК Бърнли|Бърнли]] през 1909 г. Юнайтед губи с 1:0 сред бушуваща снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната. Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед започва бавно да затъва в Първа Дивизия, като финишира 15-и през сезон 1926/27 и 18-и през 1927/28. Малко подобрение се очертава през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-о място. [[Джо Спенс]] продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре постепенния залез на тима. === 1930 – 1939 === Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува възход и упадък, като през сезон 1933/34 завършва на 20-о място във Втора дивизия, което е най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-о място. === 1940 – 1949 === [[Файл:Sir Matt Busby Statue.jpg|мини|200px|Статуята на [[Мат Бъзби|сър Мат Бъзби]] на стадион [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]]] Избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] прекъсва първенството на Англия в периода 1939 – 1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен [[Мат Бъзби]], който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор. === 1950 – 1957 === Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които под негово ръководство израстват в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години. Джаки Бланшфлауър и [[Роджър Бърн]] са едни от първите, които получават прозвището ''бебета'' от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г. 21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години. През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона. === 1958 – 1969 === [[Файл:Munich memorial plaque.JPG|мини|ляво|170px|Паметна плоча на Олд Трафорд с имената на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен]] [[Файл:Manchester The United trinity.jpg|мини|240px|Паметник на [[Джордж Бест]], [[Денис Лоу]] и [[Боби Чарлтън]], „златните“ футболисти на 60-те години]] След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. [[Самолетна катастрофа в Мюнхен|Трагедията в Мюнхен]], [[Германия]] на [[6 февруари]] [[1958]] г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор. [[Денис Вайълет]] става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на [[Джак Роули]], като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-о място. Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са [[Бил Фоулкс]] и [[Боби Чарлтън]], които също са рожба на младежките формации на тима. [[Ноби Стайлс]] минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а [[Денис Лоу]] идва от [[Торино (отбор)|Торино]] за рекордната сума от 115 000 паунда. Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават [[Лестър Сити]] с 3:1. Два гола за успеха бележи [[Дейвид Хърд]], а [[Денис Лоу]] добавя още един. През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]. Сезонът се запомня с идването на [[Джордж Бест]] – младока от [[Белфаст]], който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и [[Купа на Европейските шампиони|Купата на Европейските шампиони]] през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. [[Мат Бъзби]] се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите – [[Уилф МакГинес]]. === 1970 – 1979 === Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора стават причина МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“. МакГинес не е в състояние да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. той е освободен от поста и сър Мат е назначен временно за мениджър, докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен [[Франк О'Фаръл]], който заема длъжността само в продължение на година и половина. По време на неговия следовник [[Томи Дохърти]] Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък – печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник [[Дейв Сакстън]] налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете. === 1980 – 1986 === Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава [[Рон Аткинсън]]. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора [[Брайън Робсън]], [[Гордън Страхан]] и [[Марк Хюз]]. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години – през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и натрупва преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън. === Началото на ерата Фъргюсън (1986 – 1999) === [[Файл:Alex Ferguson.jpg|мини|[[Алекс Фъргюсън|сър Алекс Фъргюсън]]]] На мястото на Големия Рон е назначен [[Шотландия|шотландецът]] [[Алекс Фъргюсън]], който е изградил име с успехите си в отбора на [[Абърдийн (отбор)|Абърдийн]]. Въпреки подобрената форма на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекратена през 1990 г., когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската [[Купа на носителите на купи]], като на финала Манчестър побеждава отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. През 1992 г. Фъргюсън подписва с [[Франция|французина]] [[Ерик Кантона]], който заедно с утвърдените вече звезди [[Гари Палистър]], [[Денис Ъруин]] и [[Пол Инс]] и изгряващия [[Райън Гигс]], печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от [[Рой Кийн]], печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г. През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите [[Дейвид Бекъм]], [[Пол Скоулс]], [[Гари Невил]], [[Фил Невил]] и [[Ники Бът]]. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г. Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл – [[Английска висша лига|Висшата лига]], [[Купа на Англия|Купата на Англия]] и [[Шампионска лига|Шампионската лига]] в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен [[Германия|немският]] [[Байерн Мюнхен]] с 2:1 с голове на [[Теди Шерингам]] и [[Оле Гунар Солскяер]] в последните секунди на срещата. === 1999 – 2013 === През януари 2000 г. Манчестър Юнайтед участва в [[Световно клубно първенство на ФИФА 2000|първото Световно клубно първенство на ФИФА]] като победител в Шампионската лига, където завършва наравно 1 – 1 срещу [[Некакса]], губи с 1 – 3 от [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашко да Гама]] и печели с 2 – 0 срещу [[Саут Мелбърн]]. По този начин отборът отпада в групата си. За да участва на първенството Юнайтед се отказва от участие в турнира „ФА Къп“. Отказът да защитават титлата си в най-стария футболен турнир в света води до много критики. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/20660585 | заглавие=Club World Cup: How a trip to Brazil won Man Utd the title | дата = 12 декември 2012 |труд= BBC Sport |издател = Би Би Си}}</ref> Манчестър Юнайтед започва новите десетилетие, век и хилядолетие с още успехи – три титли за пет години през сезони [[Английска висша лига 1999/00|1999/00]], [[Английска висша лига 2000/01|2000/01]] и [[Английска висша лига 2002/03|2002/03]] и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят [[Рууд ван Нистелрой]], [[Рио Фърдинанд]], [[Уейн Руни]] и [[Кристиано Роналдо]]. Прекъсвайки доминацията на [[Ф.К. Челси|Челси]] в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон [[Английска висша лига 2006/07|2006/07]] — девета титла в петнайсетте проведени първенства на [[Английска висша лига|Висшата лига]]. През следващия сезон [[Английска висша лига 2007/08|2007/08]] Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-а за клуба. Отборът достига финал в [[Шампионска лига 2007-08|Шампионската лига]] след като в директните елиминации побеждава отборите на [[Олимпик Лион]], [[АС Рома]] и [[ФК Барселона|Барселона]]. На финала „Червените дяволи“ се изправят срещу английския [[ФК Челси|Челси]]. В редовното време двубоят в [[Москва]] завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята. Успехите на отбора продължават и през сезон [[Английска висша лига 2008/09|2008/09]] – за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е [[Световно клубно първенство|Световната клубна купа]] в [[Япония]] и [[Карлинг къп]]. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в [[Рим]] „Червените дяволи“ срещат отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. Мачът завършва с резултат 2:0 в полза на испанския отбор с голове на [[Самюел Ето'о]] и [[Лионел Меси]]. Месец след това отбора напуска португалската звезда [[Кристиано Роналдо]], който преминава в испанския [[Реал Мадрид]] за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро). През [[Английска висша лига 2010/11|2010/11]] Манчестър Юнайтед печели [[Английска висша лига]] за рекорден 19-и път, като изпреварва вечният си съперник [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] по брой на титлите. Манчестър Юнайтед стига до финала на [[Шампионска лига 2010/11|Шампионската лига]], но го губи с 1:3 от [[ФК Барселона]]. На стадион [[Уембли]] за „Каталунците“ вкарват [[Педро Родригес]], Лионел Меси и [[Давид Вия]]. Почетния гол за Юнайтед отбелязва [[Уейн Руни]]. След драматичната загуба на титлата през сезон [[Английска висша лига 2011/12|2011/12]], спечелена от градския съперник Сити, Юнайтед печели шампионата за 20-и път на следващата година, след победа с 3 – 0 срещу [[Астън Вила]] на 22.04.2013 г., четири кръга преди края на първенството, с хеттрик на новото попълнение [[Робин ван Перси]], чиито голове са основен фактор за титлата. На 8 май, сър Алекс Фъргюсън обявява, че се оттегля от мениджърския пост след края на сезона. На следващия ден, мениджърът на [[Евертън]] [[Дейвид Мойс]] подписва шестгодишен договор като мениджър на Юнайтед и поема отбора на 1 юли 2013 г. На [[11 август]] [[2013]] Дейвид Мойс печели първия си трофей с отбора на Юнайтед. На турнира [[Къмюнити Шийлд]] червените дяволи побеждават [[Уигън]] с 2 – 0, като автор и на двете попадения е Робин ван Перси. === След Алекс Фъргюсън === Към края на юни 2013 година сър Алекс Фъргюсън прекратява треньорската си кариера. Той посочва за негов наследник Дейвид Мойс, който дотогава е мениджър на Евертън. Мойс не успява да класира отбора за участие в Шампионска лига за следващия сезон, отпада от Шампионска лига на четвъртфинал срещу [[Байерн Мюнхен]], губи полуфинал за [[Купата на лигата на Англия|Купата на лигата]] от [[ФК Съндърланд|Съндърланд]] и отпада от [[ФА Къп]] в мач от третия кръг срещу [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]]. Договорът му е прекратен на 22 април 2014 г. За временен мениджър на Юнайтед е назначен [[Райън Гигс]], който същевременно продължава да играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27107795 | заглавие = David Moyes: Manchester United manager sacked by club | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 22 април 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 19 май 2014 г. за треньор на клуба е назначен [[Луис ван Гаал]], който подписва тригодишен договор. Райън Гигс прекратява кариерата си на футболист и заема поста помощник-мениджър.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27243233 | заглавие = Manchester United: Louis van Gaal confirmed as new manager | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 19 май 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 27 май 2016 г. за треньор на клуба е назначен [[Жозе Моуриньо]] на мястото на уволнения Луис ван Гаал. През лятото на 2016 г. [[Жозе Моуриньо]] подсилва отбора с нападателя [[Златан Ибрахимович]], който идва като свободен агент от [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]], атакуващия полузащитник [[Хенрих Мхитарян]] от [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], голямата звезда на [[ФК Ювентус|Ювентус]] [[Пол Погба]], който е юноша на „Червените дяволи“ и е върнат за рекордната плащана за футболист сума от 105 млн.€ (до лятото на 2017 г., когато за бразилеца [[Неймар]] са платени 222 млн.€). В дефанзивен план отборът е подсилен само от [[Ерик Байи]]. [[Файл:Ole Gunnar Solskjaer Trondheim2011-1 crop.jpg|200п|мини|Оле Гунар Солскяер]] Сезонът започва силно. Във финала на [[Къмюнити Шийлд]] през август са победени шампионите от [[ФК Лестър Сити|Лестър]]. През февруари е взета [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на футболната лига]] след победа над [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] с 3:2. Във [[Английска висша лига|Висшата лига]] отборът се представя колебливо, макар серията от мачове без загуба. Отборът завършва 6-и с 18 победи, 15 равенства и 5 загуби (54:29). Приоритет пред „Червените дяволи“ е спечелването на [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]]. Юнайтед стигат до финал, който печелят на 24 май 2017 г. с 2:0 срещу холандския гранд [[АФК Аякс|Аякс]], който не оказва почти никаква съпротива. Спечелването на този турнир класира тима директно за групите на [[Шампионска лига 2017/18|Шампионска лига]]. След уволнението на Жозе Моуриньо за старши треньор на отбора на 18 декември 2018 г. е назначен [[Уле Гюнар Сулшер|Оле Гунар Солскяер]] до края на сезона 2018/19 г. == Емблема и екип == [[Файл:Manchester Utd League Positions History.png|310px|мини|дясно|Крайни позиции в класирането от 1975 до 2012 г.]] Емблемата на клуба е базирана на герба на Градския съвет на Манчестър, въпреки че единственият повтарящ се елемент остава корабът с разпънати платна.<ref name="ency_49">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 49</ref> Дяволът идва от прякора на отбора – „Червените дяволи“. Включен е в програмите и шаловете на Манчестър Юнайтед през 1960-те, а на емблемата се появява през 1970 г. Самата емблема дебютира на гърдите на тениските през 1971 г. (преди това е присъствала там само на финали за купата на страната).<ref name="ency_49" /> На снимка правена на отбора на Нютон Хийт през 1892 г. се вижда, че играчите носят черно-бели тениски и сини гащета. Между 1894 и 1896 г. играчите са облечени в характерните тениски в зелено и златно. След това са наложени бели тениски и отново сини гащета. След преименуването на отбора през 1902 г., тениските стават червени в комбинация с бели гащета и черни чорапи. Именно тези цветове влизат в стандартния домакински екип на Манчестър Юнайтед и до днес. Оттогава насетне екипите не са претърпявали съществени изменения. Между 1922 и 1927 г. отборът играе с бели тениски с червена буква „V“ около врата. През 1934 г. играчите носят тениски на бяло-черешови райета. Тази конфигурация на екипите обаче просъществува едва един сезон. Премахната е още на следващия след като тимът записва най-ниското класиране в историята си – 20 място във Втора дивизия. Чорапите биват заменени с бели между 1959 и 1965 г., а след това и с червени – до 1971 г., когато отново стават черни.<ref name="ency_48">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 48</ref> Към сезон 2011/12 домакинският екип на Манчестър Юнайтед е червени тениски с черно-бяло бие, бели шорти и черни чорапи.<ref>{{cite news |title=Manchester United new home kit for season 2011/12 |url=http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Club-News/2011/May/Reds-reveal-new-kit.aspx |page=1 |publisher=ManUtd.com (Manchester United) |date=24 май 2011 |accessdate=16 ноември 2011}}</ref>. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Турция}} [[Алтай Байъндър]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Том Хийтън]] |- |24 ||{{Флагче|Камерун}} [[Андре Онана]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Швеция}} [[Виктор Линдельоф]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Мароко}} [[Нусаир Мазрауи]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Матейс де Лихт]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лисандро Мартинес]] |- |12 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Тирел Маласия]] |- |15 ||{{Флагче|Франция}} [[Лени Йоро]] |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Далот]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Люк Шоу]] |- |35 ||{{Флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] |- |41 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Амас]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] {{капитан}} |- |14 ||{{Флагче|Дания}} [[Кристиан Ериксен]] |- |18 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] |- |25 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Мануел Угарте]] |- |37 ||{{Флагче|Англия}} [[Коби Мейну]] |- |43 ||{{Флагче|Англия}} [[Тоби Колиър]] |- |44 ||{{Флагче|Англия}} [[Даниел Гор]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Дания}} [[Расмус Хойлунд]] |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] |- |11 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Джошуа Зиркзее]] |- |16 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Амад Диало]] |- |17 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Алехандро Гарначо]] |- |21 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Антони]] |- |36 ||{{Флагче|Англия}} [[Итън Уийтли]] |- |} <br clear=all><noinclude> == Отличия == Манчестър Юнайтед е първият английски отбор, постигнал требъл (през 1999 г.): [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Премиършип]], [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]], [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Шампионска лига]]. Той е и първият английски отбор, спечелил европейската купа (1968 г.). По общ брой спечелени трофеи 90-те години на XX в. са най-успешното десетилетие на Манчестър Юнайтед. * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] (до 1992) и на [[Английска висша лига|Английската висша лига]] (след 1992) – 20 пъти (рекорд) *: 1907/1908, 1910/1911, 1951/1952, 1955/1956, 1956/1957, 1964/1965, 1966/1967, 1992/1993, 1993/1994, 1995/1996, 1996/1997, 1998/1999, 1999/2000, 2000/2001, 2002/2003, 2006/2007, 2007/2008, 2008/2009, 2010/2011, 2012/2013<ref name="трофеи">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Club/Trophy-Room.aspx | заглавие = Trophy Room – Official Manchester United Website | достъп_дата = 20 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> * [[Втора английска дивизия]] – 2 пъти *: 1935/1936, 1974/1975 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 13 пъти *: 1908/1909, 1947/1948, 1962/1963, 1976/1977, 1982/1983, 1984/1985, 1989/1990, 1993/1994, 1995/1996, 1998/1999, 2003/2004, 2015/2016, 2023/2024 * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|EFL Купа на лигата]] – 6 пъти *: 1991/1992, 2005/2006, 2008/2009, 2009/2010, 2016/2017, 2022/2023 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:CommunityShield.png|24px]] [[Къмюнити Шийлд]] – 21 пъти (рекорд) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965*, 1967*, 1977*, 1983, 1990*, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013, 2016 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Купа на Европейските шампиони|Купа на Европейските шампиони (Шампионска лига)]] – 3 пъти *: 1967/1968, 1998/1999, 2007/2008<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacoppe.png|24px]] [[Купа на носителите на купи]] – 1 път *: 1990/1991<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] [[Суперкупа на УЕФА]] – 1 път *: 1991<ref name="трофеи" /> * [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентална купа]] – 2 пъти *: 1999, 2008<ref name="трофеи" /> * [[Лига Европа]] – 2 пъти *: 2016/2017, 2024/2025 === Младежки отбор === * Носители на Купата на ФА за младежи – 11 пъти: 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1964, 1992, 1995, 2003, 2011, 2022 [[Файл:Cristiano Ronaldo (cropped).jpg|мини|[[Кристиано Роналдо]] – с трипъл от злато за 2008 г., единственият играч на отбора, печелил [[Златната топка]], Златната обувка за голмайстор на Англия и [[Златната обувка]] за голмайстор на Европа.]] [[Файл:George Best (1976).jpg|мини|[[Джордж Бест]] със златен дубъл за 1968 г. – Златната топка и Златната обувка за голмайстор на Англия.]] [[Файл:Ryan Giggs vs MLS All Stars 2010.jpg|мини|[[Райън Гигс]] с най-много мачове за Манчестър Юнайтед – 963.]] [[Файл:W Rooney.jpg|мини|[[Уейн Руни]] e с най-много голове за Манчестър Юнайтед – 253.]] [[Файл:Bobby2.jpg|мини|[[Боби Чарлтън]] – носител на [[Златната топка]] за 1968 г., e втори по изиграни мачове и отбелязани голове за Манчестър Юнайтед.]] [[Файл:Dimitar Berbatov.jpg|мини|[[Димитър Бербатов]] – носител Златната обувка за голмайстор на Англия (2011), с пет гола в мач срещу [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]] (второ постижение в историята на клуба) през 2010 г.]] [[Файл:Edwin van derSar playing for MUFC cropped.jpg|мини|[[Едвин ван дер Сар]] е вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във [[Висша лига|Висшата лига]] – 1311 минути]] === Носители на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] === Четирима футболисти са ставали носители на Златната топка, докато са били в отбора: * {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] – 1964 * {{Флагче|Англия|Англия)}} [[Боби Чарлтън]] – 1966 * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968 * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008 === Носители на [[Златна обувка|Златната обувка]] === * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. === Носители на Златна обувка Barclays – Английска висша лига === * {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] – 1960, 32 гола * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968, 28 гола * {{флагче|Тринидад и Тобаго}} [[Дуайт Йорк]] – 1999, 18 гола. * {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] – 2003, 25 гола. * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] – 2011, 20 гола * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] – 2013, 26 гола. === Най-много участия за отбора === * 963 – {{флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 758 – {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 718 – {{флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 688 – {{флагче|Англия}} [[Бил Фоулкс]] (1952 – 1970) * 602 – {{флагче|Англия}} [[Гари Невил]] (1992 – 2011) * 559 – {{флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 545 – {{флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] (2011 – 2023) * 539 – {{флагче|Англия}} [[Алекс Степни]] (1966 – 1978) * 535 – {{флагче|Ирландия}} [[Тони Дън]] (1960 – 1973) * 529 – {{флагче|Ирландия}} [[Денис Ъруин]] (1990 – 2002) * 510 – {{флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 485 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Албистън]] (1974 – 1988) * 480 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 471 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 470 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 467 – {{флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Майкъл Карик]] (2006 – 2018) * 455 – {{флагче|Англия}} [[Рио Фърдинанд]] (2002 – 2014) * 437 – {{флагче|Англия}} [[Гари Палистър]] (1989 – 1998) * 424 – {{флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 414 – {{флагче|Англия}} [[Стив Брус]] (1987 – 1996) * 404 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 398 – {{флагче|Дания}} [[Петер Шмайхел]] (1991 – 1999) * 395 – {{флагче|Англия}} [[Ноби Стайлс]] (1960 – 1971) * 394 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 393 – {{флагче|Ирландия}} [[Джон О'Шей]] (1999 – 2011) * 387 – {{флагче|Англия}} [[Ники Бът]] (1992 – 2004) * 386 – {{флагче|Англия}} [[Фил Невил]] (1994 – 2005) * 379 – {{флагче|Франция}} [[Патрис Евра]] (2005 – 2014) * 366 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 362 – {{флагче|Англия}} [[Уес Браун]] (1996 – 2011) * 361 – {{флагче|Франция}} [[Микаел Силвестър]] (1999 – 2008) * 359 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 343 – {{флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 342 – {{флагче|Шотландия}} [[Дарън Флетчър]] (2003 – 2015) * 323 – {{флагче|Англия}} [[Крис Смолинг]] (2010 – 2020) * 317 – {{флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (2015 – 2024) * 315 – {{флагче|Еквадор}} [[Антонио Валенсия]] (2009 – 2019) * 311 – {{флагче|Португалия|}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 310 – {{флагче|Шотландия}} [[Фред Еренц]] (1892 – 1902) * 309 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Бел]] (1903 – 1913) * 300 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Видич]] (2005 – 2014) * 293 – {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 285 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 281 – {{флагче|Англия}} [[Пол Инс]] (1989 – 1996) * 280 – {{флагче|Англия}} [[Роджър Бърн]] (1951 – 1958) * 275 – {{флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 274 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 266 – {{флагче|Нидерландия}} [[Едвин ван дер Сар]] (2005 – 2011) * 265 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 263 – {{флагче|Англия}} [[Лий Шарп]] (1988 – 1996) * 261 – {{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] (2011 – 2021) * 247 – {{флагче|Шотландия}} [[Санди Търнбул]] (1907 – 1915) * 233 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) * 230 – {{флагче|Португалия}} [[Нани]] (2007 – 2015) * 229 – {{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] (2011 – 2023) * 222 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] (2007 – 2015; 2023 – ) * 219 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 205 – {{флагче|Южна Корея}} [[Парк Джи-сун]] (2005 – 2012) * 201 – {{флагче|Шотландия}} [[Гордън Страхан]] (1984 – 1989) * 199 – {{флагче|Ирландия}} [[Пол МакГрат]] (1982 – 1989) * 191 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Дауни]] (1902 – 1909) * 191 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 190 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (2017 – 2022) * 185 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 182 – {{флагче|Шотландия}} [[Бил МаКай]] (1934 – 1940) * 174 – {{флагче|Шотландия}} [[Джо Касиди]] (1893, 1895 – 1900) * 170 – {{флагче|Бразилия}} [[Рафаел да Силва]] (2008 – 2015) * 161 – {{Флагче|Русия}} [[Андрей Канчелскис]] (1990 – 1995) * 157 – {{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакНаут]] (1893 – 1898) * 157 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 153 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 153 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Лохте]] (1921 – 1925) * 151 – {{флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] (2014 – 2019) * 149 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) <small>''* В класацията намират място '''избрани''' играчи с минимум 149 мача за отбора.''</small> <small>''* Информацията е актуална към 8 декември 2022 г.''</small> === Най-много голове за отбора* === * 253 – {{Флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 249 – {{Флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 237 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 211 – {{Флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 179 – {{Флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 179 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 168 – {{Флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 168 – {{Флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 163 – {{Флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986; 1988 – 1995) * 155 – {{Флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 150 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 148 – {{Флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 145 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 143 – {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 131 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 127 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 126 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 123 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 121 – {{Флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 99 – {{Флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 85 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 82 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 67 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 59 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 58 – {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] (2012 – 2015) * 56 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) * 53 – {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (2020 – ) * 51 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 51 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 46 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 38 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Трансферни рекорди на отбора === * 1. {{Флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (£105.000.000 от [[Ювентус]]) – 2016 г. * 2. {{Флагче|Бразилия}} [[Антони дос Сантош|Антони]] (£95.000.000 от [[Аякс Амстердам|Аякс]]) – 2022 г. * 3. {{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] (£87.000.000 от [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]) – 2019 г. * 4. {{Флагче|Англия}} [[Джейдън Санчо]] (£85.000.000 от [[Борусия Дортмунд ]]) – 2021 г. * 5. {{Флагче|Белгия}} [[Ромелу Лукаку]] (£84.700.000 от [[ФК Евертън|Евертън]]) – 2017 г. * 6. {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] (£59.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2014 г. * 7. {{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] (£70.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2022 г. * 8. {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (£65.000.000 от [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]) – 2020 г. * 9. {{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] (£64.000.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2023 г. * 10. {{Флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (£60.000.000 от [[АС Монако|Монако]]) – 2015 г. <small>''* Класация Топ10. Информацията е актуална към 6 юли 2023 г. ''</small> === Други персонални рекорди === * {{флагче|Нидерландия|}} '''[[Едвин ван дер Сар]]''' – вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във Висшата лига от общо 1311 минути ([[15 ноември]] [[2008]] – [[4 март]] [[2009]] г.) * {{флагче|Шотландия|}} '''[[Сър Алекс Фъргюсън]]''' – е най-успешният треньор в историята на английския футбол, спечелил 38 трофея с Манчестър Юнайтед, в периода от 6 ноември 1986 до 19 май 2013 година – една епоха продължила 9691 дни: ** 13 шампионски титли на [[Английска висша лига|Английската висша лига]], ** 5 [[ФА Къп|Купи на Англия]], ** 10 [[Къмюнити Шийлд|Суперкупи на Англия]] ** 4 [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купи на футболната лига]], ** 2 [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионски лиги на УЕФА]], ** 1 [[Купа на носителите на купи|Купа на носителите на европейски национални купи]], ** 1 [[Суперкупа на УЕФА]], ** 1 [[Междуконтинентална купа по футбол]], ** 1 [[Световно клубно първенство на ФИФА]] === Любопитни рекорди === * Най-голяма победа в мач за шампионата: '''10:1''' – [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]], [[15 октомври]] [[1892]] * Най-голяма победа в Английската висша лига: '''9:0''' – [[Ипсуич]], [[4 март]] [[1995]] * Най-голяма победа в Евротурнирите: '''10:0''' – [[ФК Андерлехт]], [[КНК]], [[26 септември]] [[1956]] * Най-голяма победа на чужд терен: '''8:1''' – [[Нотингам Форест]], [[февруари]] [[1999]] * Най-голяма загуба в мач за Купа: '''1:7''' – [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФА Къп]], [[13 февруари]] [[1901]] * Най-голяма загуба в дербито на Англия:'''7:0''' - [[ФК Ливърпул]],[[5 март]] [[2023]] * Най-голям брой изиграни мачове: '''963''' [[Райън Гигс]] * Най-голям брой вкарани голове: '''253''' [[Уейн Рууни]] * Най-голям брой вкарани голове за шампионата: '''199''' Боби Чарлтън (1956 – 1973) * Най-голям брой вкарани голове за един сезон: '''46''' [[Денис Лоу]] (1963/64) * Най-голям брой вкарани голове за един мач: '''6''' [[Джордж Бест]] – [[Нортхямптън]], [[7 февруари]] [[1970]] * Най-голям брой участия в национален отбор: '''130''' [[Eдвин ван Дер Сар]] – [[Холандия]] * Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: '''75 603''' – [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]], [[Олд Трафорд]] [[24 ноември]] [[2012]] * Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: '''76 962''', [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]] – [[Гримзби]], полуфинал за ФА Къп, [[25 март]] [[1939]] * Най-голям брой последователни мачове без поражение: '''45''' (всички мачове), от [[24 декември]] [[1998]] до [[3 октомври]] [[1999]] * Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: '''103''' 1956/57, 1958/59 == Треньори == Старши треньори, с които клубът е спечелил официални вътрешни и международни турнири и купи: <ref>В този случай броят на спечелените отличия включва и победите за [[Къмюнити Шийлд|Суперкупата на Англия]], без младежки и приятелски срещи.</ref> [[Файл:Alex Ferguson mars 1992 cropped.jpg|250п|мини|Алекс Фергюсън]] * Сър [[Алекс Фъргюсън|Алекс Фергюсън]] (1986 – 2013) – 38 * Сър [[Мат Бъзби]] (1945 – 1969) – 13 * [[Ернест Мангъл]] (1903 – 1912) – 5 * [[Жозе Моуриньо]] (2016 – 2018) – 3 * [[Рон Аткинсън]] (1981 – 1986) – 3 * [[Томи Дохерти]] (1972 – 1977) – 1 * [[Луис ван Гаал]] (2014 – 2016) – 1 * [[Дейв Секстон]] (1977 – 1981) – 1 * [[Дейвид Мойс]] (2013 – 2014) – 1 * [[Ерик тен Хаг]] (2022 – ) – 1 До 1 март 2019 г. клубът е спечелил общо 66 купи, от които повече от половината с Алекс Фергюсън. <gallery class="center" widths="150px" heights="150px"> Matt Busby cropped.jpg|Мат Бъзби Ernest Mangnall.jpg|Ернест Мангъл José Mourinho (cropped).jpg|Жозе Моуриньо RonAtkinson.JPG|Рон Аткинсън </gallery> == Вижте също == * [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]] * [[Английска висша лига]] * [[Купа на Англия]] * [[Къмюнити Шийлд]] * [[ФА Къп]] == Източници и бележки == <references/> == Библиография == * {{cite book |title=The Official Manchester United Illustrated Encyclopedia |url=https://archive.org/details/officialmanchest0000andr |origyear=1998 |edition=3rd |year=2001 |publisher=Manchester United Books |location=London |isbn=0-233-99964-7 }} :Официална илюстрована енциклопедия на Манчестър Юнайтед, 3-то издание, Лондон, 2001 {{икона|en}} == Външни препратки == {{Commons|Category:Manchester United}} * [http://www.manutd.com/ Официален сайт] * [http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html История на Манчестър Юнайтед в сайта www.premierleaguebg.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110217042931/http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html |date=2011-02-17 }} * [http://www.stretfordend.co.uk Официален уебсайт със статистика за Манчестър Юнайтед] {{Английска висша лига}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед|ФК Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Добри статии]] fetef0xdwsmie2d5yxx78zul2jzyd64 12397413 12397407 2024-10-28T12:05:21Z Davidkenarovcska 254027 /* Треньори */ 12397413 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Манчестър Юнайтед | герб = | картинка = Manchester United Old Trafford (cropped).jpg | картинка-описание = Олд Трафорд е стадиона на отбора и често е наричан „Театърът на мечтите“ | оригинално име = Manchester United | прозвище = ''Червените дяволи''<br>''Юнайтед'' | разформирован = | стадион = „[[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]“ | капацитет = 74 310 | собственик = {{флагче|САЩ}} [[Семейство Глейзър]] (72,3 %)<br>{{флагче|Великобритания}} [[Джим Ратклиф]] (27,7 %) | президент = {{флагче|САЩ}} [[Джоел Глейзър]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Аврам Глейзър]] | старши треньор = {{флагче|НИДЕРЛАНДИЯ}} [[Рууд ван Нистелрой]](Временен) | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = 8-мо | спонсор = [[Snapdragon]] |настоящ сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2024/25|сезон 2024/25]] | екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _manutd2425h | pattern_b1 = _manutd2425h | pattern_ra1 = _manutd2425h | pattern_sh1 = _manutd2425h | pattern_so1 = _manutd2425hl | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _manutd2425a | pattern_b2 = _manutd2425a | pattern_ra2 = _manutd2425a | pattern_sh2 = _manutd2425a | pattern_so2 = _manutd2425al | leftarm2 = 001A67 | body2 = 001A67 | rightarm2 = 001A67 | shorts2 = 001A67 | socks2 = 001A67 | pattern_la3 = _mufc2425t | pattern_b3 = _mufc2425t | pattern_ra3 = _mufc2425t | pattern_sh3 = _mufc2425t | pattern_so3 = _mufc2425tl | leftarm3 = FAFAFA | body3 = FAFAFA | rightarm3 = FAFAFA | shorts3 = 151515 | socks3 = FAFAFA }} '''ФК Манчестър Юнайтед''' ({{lang|en|Manchester United}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Манчестър]], [[Англия]]. Домакинските си мачове отборът играе на [[стадион]] [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]].<ref name="sportal стадион">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 | заглавие = Олд Трафорд – Стадион – Манчестър Юнайтед – Премиър лийг – Sportal.bg | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.sportal.bg | издател = Sportal Media Group | архив_дата = 2013-10-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131020045257/http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 }}</ref> Основан като футболен клуб Нютън Хийт през [[1878]] г., клубът променя името си на „Манчестър Юнайтед“ през [[1902]] г. и се премества в Олд Трафорд през [[1910]] година.<ref name="визитка Нова спорт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://manager.novatv.bg/premierleague/teams/view/16/Манчестър-Юнайтед/ | заглавие = Визитка на Манчестър Юнайтед в уебсайта на Нова спорт | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = manager.novatv.bg | издател = Нова спорт }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[1968]] г. под ръководството на сър [[Мат Бъзби]], „Юнайтед“ става първият английски футболен клуб, който печели [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], десет години след въздушната катастрофа в [[Мюнхен]], отнела живота на осем играчи от клуба.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/29/newsid_4464000/4464446.stm | заглавие = BBC ON THIS DAY 29 1968: Manchester Utd win European Cup | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = news.bbc.co.uk | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> Сър [[Алекс Фъргюсън]], мениджър на „Юнайтед“ в периода 1986 – 2013, е най-успешният мениджър в историята на британския футбол, със спечелени две титли в [[Шампионската лига на УЕФА]], 13 титли на [[Висша лига на Англия|Висшата лига на Англия]], едно [[Световно клубно първенство на ФИФА|световно клубно първенство]], една [[Световно клубно първенство на ФИФА|суперкупа на УЕФА]], една [[купа на носителите на купи|купа на носителите на купи на УЕФА]], една [[Междуконтинентална купа по футбол|междуконтинентална купа]], пет [[ФА Къп|купи на Футболната асоциация на Англия]], четири [[Купа на лигата на Англия|купи на Футболната лига на Англия]] и 10 купи [[Купа на лигата на Англия|Къмюнити Шийлд]].<ref name="Биография на Алекс Фъргюсън в manutd.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/Managers/Alex-Ferguson.aspx | заглавие = Sir Alex Ferguson – Manchester United manager – Official Manchester United Website | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-успешния клуб в английския футбол, след като е спечелил рекордните 20 титли, и 12 купи на Футболната асоциация, както и четири Купи на лигата. Клубът също е спечелил три [[Шампионска лига на УЕФА|европейски купи]] и два пъти е бил [[Световно клубно първенство на ФИФА|световен клубен шампион]]: през 1999 г. и 2009 г.<ref name="sportingintelligence22042013">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportingintelligence.com/2013/04/22/manchester-united-win-20th-english-title-to-close-220402/ | заглавие = Manchester United win 20th English title to close gap on Liverpool trophy record | достъп_дата = 19 октомври 2013 | фамилно_име = Harris | първо_име = Nick | дата = 22 април 2013 | труд = www.sportingintelligence.com | издател = Sporting Intelligence | език = en }}</ref> Към октомври 2013 г. по-годишен клубен коефициенти, изготвен от [[УЕФА]], отборът заема пето място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/index.html Club coefficients 2012/13], данни от uefa.com, посетен на 19 октомври 2013 г.</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-широко подкрепяния футболен отбор в света и един от най-богатите. Феновете на английския отбор са около 659 милиона, това показва проучване, изготвено от ''Kantar'' през 2012 година. Клубът има стойност 2,23 милиарда [[щатски долар]]а през юли 2012 г.<ref>[http://www.forbes.com/sites/kurtbadenhausen/2012/07/16/manchester-united-tops-the-worlds-50-most-valuable-sports-teams/ Manchester United Tops The World's 50 Most Valuable Sports Teams], forbes.com, 16 юли 2012 г.</ref> След като се появява на Лондонската фондова борса през 1991 г., клубът е закупен от Малкълм Глейзър през май 2005, сделката е оценена на почти 800 милиона [[британска лира|британски лири]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4629401.stm Glazer gets 98% of Man Utd shares], Би Би Си, 28 юни 2005 г.</ref> По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Юнайтед е на трето място в света и на първо в Англия с оборот от 320,3 млн. британски лири.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/2896/premier-league/2013/01/24/3694898/manchester-united-third-in-football-rich-list-behind-real-madrid- | заглавие=Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=24 януари 2012 |труд=goal.com |издател=Goal.com }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е първият отбор в света, който струва повече от 3 милиарда долара (3.3 милиарда), показват изчисленията на списание „[[Форбс]]“.<ref name="bstonfrbs">{{cite news |title=Manchester United Becomes First Team Valued At $3 Billion |url=http://www.forbes.com/sites/mikeozanian/2013/01/27/manchester-united-becomes-first-team-valued-at-3-billion/ |work=[[Форбс|Forbes]] |date=27 януари 2013 |accessdate=23.04.2013 |first=Mike |last=Ozanian }}</ref> == История == === 1902 – 1918 === В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в [[Трафорд]] – град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект [[Арчибалд Лейч]]. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт. През сезон 1907/08 клубът печели титлата в [[Първа английска дивизия]] с 52 точки (при 2 точки за победа и 1 за равен), девет точки повече от втория Астън Вила. Юнайтед са и водещият отбор по брой голове в първенството с 81. [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]] вкарват съответно 25 и 19 гола. През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели [[ФА Къп]] за първи път.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Features/2014/Jan/manchester-united-first-fa-cup-triumph-in-1909.aspx | заглавие = United's first FA Cup win | достъп_дата = 5 януари 2014 | фамилно_име = Morgan | първо_име = Steve | дата = 2 януари 2014 | труд = www.manutd.com, официален уебсайт на Манчестър Юнайтед | издател = Manchester United Ltd. | език = en }}</ref> Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 февруари 1910 г. Домакините губят с 4:3 от [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове. „Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд – 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] у дома. Освен донеслия победата срещу Съндърланд [[Харолд Холс]], Юнайтед притежават още един класен нападател – [[Енох Уест]], който се превръща в основна фигура и през втория сезон на Олд Трафорд. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели [[Чарити Шийлд]] в мач срещу [[Суиндън Таун]]. Крайният резултат от мача е 8:4. Въпреки тази добра серия „Червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-о място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се прехвърли при градския съперник [[Манчестър Сити]]. Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж. Дж. Бентли, президент на Футболната лига. Под негово ръководство Червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм]] и [[Блекбърн Роувърс]]. Юнайтед завършват на 14-о място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път. Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър. Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само [[Джордж Стейси]], [[Били Мередит]], [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]]. Не е изненада и крайното класиране на отбора – само на точка над изпадащите. === 1920 – 1929 === След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 август 1919 г. поради [[Първа световна война|Първата световна война]]. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу [[Дарби Каунти]]. Само двама играчи от стария тим остават при „червените дяволи“. [[Били Мередит]] остава на Олд Трафорд, но е на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. През сезон 1919/20 изиграва само 19 мача, а Юнайтед завършва на 12-о място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката [[Джо Спенс]], завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-о място. Мениджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от [[Джон Чапман]], който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж. Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отборът се мести на нов стадион – Мейн Роуд. Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22. Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от [[Лестър Сити]] и губи само 8 мача. Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето място през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за [[Купа на Англия|купата на Англия]], като отпада на полуфинал от [[Манчестър Сити]] след загуба с 3:0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън. Два месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация, като причините остават неоповестени. Крилото [[Кларънс Хилдич]] приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман. Новият мениджър [[Хърбърт Бамлет]] пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу [[ФК Бърнли|Бърнли]] през 1909 г. Юнайтед губи с 1:0 сред бушуваща снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната. Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед започва бавно да затъва в Първа Дивизия, като финишира 15-и през сезон 1926/27 и 18-и през 1927/28. Малко подобрение се очертава през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-о място. [[Джо Спенс]] продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре постепенния залез на тима. === 1930 – 1939 === Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува възход и упадък, като през сезон 1933/34 завършва на 20-о място във Втора дивизия, което е най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-о място. === 1940 – 1949 === [[Файл:Sir Matt Busby Statue.jpg|мини|200px|Статуята на [[Мат Бъзби|сър Мат Бъзби]] на стадион [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]]] Избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] прекъсва първенството на Англия в периода 1939 – 1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен [[Мат Бъзби]], който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор. === 1950 – 1957 === Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които под негово ръководство израстват в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години. Джаки Бланшфлауър и [[Роджър Бърн]] са едни от първите, които получават прозвището ''бебета'' от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г. 21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години. През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона. === 1958 – 1969 === [[Файл:Munich memorial plaque.JPG|мини|ляво|170px|Паметна плоча на Олд Трафорд с имената на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен]] [[Файл:Manchester The United trinity.jpg|мини|240px|Паметник на [[Джордж Бест]], [[Денис Лоу]] и [[Боби Чарлтън]], „златните“ футболисти на 60-те години]] След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. [[Самолетна катастрофа в Мюнхен|Трагедията в Мюнхен]], [[Германия]] на [[6 февруари]] [[1958]] г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор. [[Денис Вайълет]] става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на [[Джак Роули]], като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-о място. Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са [[Бил Фоулкс]] и [[Боби Чарлтън]], които също са рожба на младежките формации на тима. [[Ноби Стайлс]] минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а [[Денис Лоу]] идва от [[Торино (отбор)|Торино]] за рекордната сума от 115 000 паунда. Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават [[Лестър Сити]] с 3:1. Два гола за успеха бележи [[Дейвид Хърд]], а [[Денис Лоу]] добавя още един. През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]. Сезонът се запомня с идването на [[Джордж Бест]] – младока от [[Белфаст]], който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и [[Купа на Европейските шампиони|Купата на Европейските шампиони]] през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. [[Мат Бъзби]] се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите – [[Уилф МакГинес]]. === 1970 – 1979 === Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора стават причина МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“. МакГинес не е в състояние да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. той е освободен от поста и сър Мат е назначен временно за мениджър, докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен [[Франк О'Фаръл]], който заема длъжността само в продължение на година и половина. По време на неговия следовник [[Томи Дохърти]] Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък – печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник [[Дейв Сакстън]] налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете. === 1980 – 1986 === Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава [[Рон Аткинсън]]. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора [[Брайън Робсън]], [[Гордън Страхан]] и [[Марк Хюз]]. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години – през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и натрупва преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън. === Началото на ерата Фъргюсън (1986 – 1999) === [[Файл:Alex Ferguson.jpg|мини|[[Алекс Фъргюсън|сър Алекс Фъргюсън]]]] На мястото на Големия Рон е назначен [[Шотландия|шотландецът]] [[Алекс Фъргюсън]], който е изградил име с успехите си в отбора на [[Абърдийн (отбор)|Абърдийн]]. Въпреки подобрената форма на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекратена през 1990 г., когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската [[Купа на носителите на купи]], като на финала Манчестър побеждава отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. През 1992 г. Фъргюсън подписва с [[Франция|французина]] [[Ерик Кантона]], който заедно с утвърдените вече звезди [[Гари Палистър]], [[Денис Ъруин]] и [[Пол Инс]] и изгряващия [[Райън Гигс]], печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от [[Рой Кийн]], печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г. През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите [[Дейвид Бекъм]], [[Пол Скоулс]], [[Гари Невил]], [[Фил Невил]] и [[Ники Бът]]. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г. Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл – [[Английска висша лига|Висшата лига]], [[Купа на Англия|Купата на Англия]] и [[Шампионска лига|Шампионската лига]] в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен [[Германия|немският]] [[Байерн Мюнхен]] с 2:1 с голове на [[Теди Шерингам]] и [[Оле Гунар Солскяер]] в последните секунди на срещата. === 1999 – 2013 === През януари 2000 г. Манчестър Юнайтед участва в [[Световно клубно първенство на ФИФА 2000|първото Световно клубно първенство на ФИФА]] като победител в Шампионската лига, където завършва наравно 1 – 1 срещу [[Некакса]], губи с 1 – 3 от [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашко да Гама]] и печели с 2 – 0 срещу [[Саут Мелбърн]]. По този начин отборът отпада в групата си. За да участва на първенството Юнайтед се отказва от участие в турнира „ФА Къп“. Отказът да защитават титлата си в най-стария футболен турнир в света води до много критики. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/20660585 | заглавие=Club World Cup: How a trip to Brazil won Man Utd the title | дата = 12 декември 2012 |труд= BBC Sport |издател = Би Би Си}}</ref> Манчестър Юнайтед започва новите десетилетие, век и хилядолетие с още успехи – три титли за пет години през сезони [[Английска висша лига 1999/00|1999/00]], [[Английска висша лига 2000/01|2000/01]] и [[Английска висша лига 2002/03|2002/03]] и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят [[Рууд ван Нистелрой]], [[Рио Фърдинанд]], [[Уейн Руни]] и [[Кристиано Роналдо]]. Прекъсвайки доминацията на [[Ф.К. Челси|Челси]] в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон [[Английска висша лига 2006/07|2006/07]] — девета титла в петнайсетте проведени първенства на [[Английска висша лига|Висшата лига]]. През следващия сезон [[Английска висша лига 2007/08|2007/08]] Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-а за клуба. Отборът достига финал в [[Шампионска лига 2007-08|Шампионската лига]] след като в директните елиминации побеждава отборите на [[Олимпик Лион]], [[АС Рома]] и [[ФК Барселона|Барселона]]. На финала „Червените дяволи“ се изправят срещу английския [[ФК Челси|Челси]]. В редовното време двубоят в [[Москва]] завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята. Успехите на отбора продължават и през сезон [[Английска висша лига 2008/09|2008/09]] – за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е [[Световно клубно първенство|Световната клубна купа]] в [[Япония]] и [[Карлинг къп]]. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в [[Рим]] „Червените дяволи“ срещат отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. Мачът завършва с резултат 2:0 в полза на испанския отбор с голове на [[Самюел Ето'о]] и [[Лионел Меси]]. Месец след това отбора напуска португалската звезда [[Кристиано Роналдо]], който преминава в испанския [[Реал Мадрид]] за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро). През [[Английска висша лига 2010/11|2010/11]] Манчестър Юнайтед печели [[Английска висша лига]] за рекорден 19-и път, като изпреварва вечният си съперник [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] по брой на титлите. Манчестър Юнайтед стига до финала на [[Шампионска лига 2010/11|Шампионската лига]], но го губи с 1:3 от [[ФК Барселона]]. На стадион [[Уембли]] за „Каталунците“ вкарват [[Педро Родригес]], Лионел Меси и [[Давид Вия]]. Почетния гол за Юнайтед отбелязва [[Уейн Руни]]. След драматичната загуба на титлата през сезон [[Английска висша лига 2011/12|2011/12]], спечелена от градския съперник Сити, Юнайтед печели шампионата за 20-и път на следващата година, след победа с 3 – 0 срещу [[Астън Вила]] на 22.04.2013 г., четири кръга преди края на първенството, с хеттрик на новото попълнение [[Робин ван Перси]], чиито голове са основен фактор за титлата. На 8 май, сър Алекс Фъргюсън обявява, че се оттегля от мениджърския пост след края на сезона. На следващия ден, мениджърът на [[Евертън]] [[Дейвид Мойс]] подписва шестгодишен договор като мениджър на Юнайтед и поема отбора на 1 юли 2013 г. На [[11 август]] [[2013]] Дейвид Мойс печели първия си трофей с отбора на Юнайтед. На турнира [[Къмюнити Шийлд]] червените дяволи побеждават [[Уигън]] с 2 – 0, като автор и на двете попадения е Робин ван Перси. === След Алекс Фъргюсън === Към края на юни 2013 година сър Алекс Фъргюсън прекратява треньорската си кариера. Той посочва за негов наследник Дейвид Мойс, който дотогава е мениджър на Евертън. Мойс не успява да класира отбора за участие в Шампионска лига за следващия сезон, отпада от Шампионска лига на четвъртфинал срещу [[Байерн Мюнхен]], губи полуфинал за [[Купата на лигата на Англия|Купата на лигата]] от [[ФК Съндърланд|Съндърланд]] и отпада от [[ФА Къп]] в мач от третия кръг срещу [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]]. Договорът му е прекратен на 22 април 2014 г. За временен мениджър на Юнайтед е назначен [[Райън Гигс]], който същевременно продължава да играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27107795 | заглавие = David Moyes: Manchester United manager sacked by club | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 22 април 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 19 май 2014 г. за треньор на клуба е назначен [[Луис ван Гаал]], който подписва тригодишен договор. Райън Гигс прекратява кариерата си на футболист и заема поста помощник-мениджър.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27243233 | заглавие = Manchester United: Louis van Gaal confirmed as new manager | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 19 май 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 27 май 2016 г. за треньор на клуба е назначен [[Жозе Моуриньо]] на мястото на уволнения Луис ван Гаал. През лятото на 2016 г. [[Жозе Моуриньо]] подсилва отбора с нападателя [[Златан Ибрахимович]], който идва като свободен агент от [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]], атакуващия полузащитник [[Хенрих Мхитарян]] от [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], голямата звезда на [[ФК Ювентус|Ювентус]] [[Пол Погба]], който е юноша на „Червените дяволи“ и е върнат за рекордната плащана за футболист сума от 105 млн.€ (до лятото на 2017 г., когато за бразилеца [[Неймар]] са платени 222 млн.€). В дефанзивен план отборът е подсилен само от [[Ерик Байи]]. [[Файл:Ole Gunnar Solskjaer Trondheim2011-1 crop.jpg|200п|мини|Оле Гунар Солскяер]] Сезонът започва силно. Във финала на [[Къмюнити Шийлд]] през август са победени шампионите от [[ФК Лестър Сити|Лестър]]. През февруари е взета [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на футболната лига]] след победа над [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] с 3:2. Във [[Английска висша лига|Висшата лига]] отборът се представя колебливо, макар серията от мачове без загуба. Отборът завършва 6-и с 18 победи, 15 равенства и 5 загуби (54:29). Приоритет пред „Червените дяволи“ е спечелването на [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]]. Юнайтед стигат до финал, който печелят на 24 май 2017 г. с 2:0 срещу холандския гранд [[АФК Аякс|Аякс]], който не оказва почти никаква съпротива. Спечелването на този турнир класира тима директно за групите на [[Шампионска лига 2017/18|Шампионска лига]]. След уволнението на Жозе Моуриньо за старши треньор на отбора на 18 декември 2018 г. е назначен [[Уле Гюнар Сулшер|Оле Гунар Солскяер]] до края на сезона 2018/19 г. == Емблема и екип == [[Файл:Manchester Utd League Positions History.png|310px|мини|дясно|Крайни позиции в класирането от 1975 до 2012 г.]] Емблемата на клуба е базирана на герба на Градския съвет на Манчестър, въпреки че единственият повтарящ се елемент остава корабът с разпънати платна.<ref name="ency_49">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 49</ref> Дяволът идва от прякора на отбора – „Червените дяволи“. Включен е в програмите и шаловете на Манчестър Юнайтед през 1960-те, а на емблемата се появява през 1970 г. Самата емблема дебютира на гърдите на тениските през 1971 г. (преди това е присъствала там само на финали за купата на страната).<ref name="ency_49" /> На снимка правена на отбора на Нютон Хийт през 1892 г. се вижда, че играчите носят черно-бели тениски и сини гащета. Между 1894 и 1896 г. играчите са облечени в характерните тениски в зелено и златно. След това са наложени бели тениски и отново сини гащета. След преименуването на отбора през 1902 г., тениските стават червени в комбинация с бели гащета и черни чорапи. Именно тези цветове влизат в стандартния домакински екип на Манчестър Юнайтед и до днес. Оттогава насетне екипите не са претърпявали съществени изменения. Между 1922 и 1927 г. отборът играе с бели тениски с червена буква „V“ около врата. През 1934 г. играчите носят тениски на бяло-черешови райета. Тази конфигурация на екипите обаче просъществува едва един сезон. Премахната е още на следващия след като тимът записва най-ниското класиране в историята си – 20 място във Втора дивизия. Чорапите биват заменени с бели между 1959 и 1965 г., а след това и с червени – до 1971 г., когато отново стават черни.<ref name="ency_48">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 48</ref> Към сезон 2011/12 домакинският екип на Манчестър Юнайтед е червени тениски с черно-бяло бие, бели шорти и черни чорапи.<ref>{{cite news |title=Manchester United new home kit for season 2011/12 |url=http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Club-News/2011/May/Reds-reveal-new-kit.aspx |page=1 |publisher=ManUtd.com (Manchester United) |date=24 май 2011 |accessdate=16 ноември 2011}}</ref>. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Турция}} [[Алтай Байъндър]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Том Хийтън]] |- |24 ||{{Флагче|Камерун}} [[Андре Онана]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Швеция}} [[Виктор Линдельоф]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Мароко}} [[Нусаир Мазрауи]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Матейс де Лихт]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лисандро Мартинес]] |- |12 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Тирел Маласия]] |- |15 ||{{Флагче|Франция}} [[Лени Йоро]] |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Далот]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Люк Шоу]] |- |35 ||{{Флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] |- |41 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Амас]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] {{капитан}} |- |14 ||{{Флагче|Дания}} [[Кристиан Ериксен]] |- |18 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] |- |25 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Мануел Угарте]] |- |37 ||{{Флагче|Англия}} [[Коби Мейну]] |- |43 ||{{Флагче|Англия}} [[Тоби Колиър]] |- |44 ||{{Флагче|Англия}} [[Даниел Гор]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Дания}} [[Расмус Хойлунд]] |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] |- |11 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Джошуа Зиркзее]] |- |16 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Амад Диало]] |- |17 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Алехандро Гарначо]] |- |21 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Антони]] |- |36 ||{{Флагче|Англия}} [[Итън Уийтли]] |- |} <br clear=all><noinclude> == Отличия == Манчестър Юнайтед е първият английски отбор, постигнал требъл (през 1999 г.): [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Премиършип]], [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]], [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Шампионска лига]]. Той е и първият английски отбор, спечелил европейската купа (1968 г.). По общ брой спечелени трофеи 90-те години на XX в. са най-успешното десетилетие на Манчестър Юнайтед. * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] (до 1992) и на [[Английска висша лига|Английската висша лига]] (след 1992) – 20 пъти (рекорд) *: 1907/1908, 1910/1911, 1951/1952, 1955/1956, 1956/1957, 1964/1965, 1966/1967, 1992/1993, 1993/1994, 1995/1996, 1996/1997, 1998/1999, 1999/2000, 2000/2001, 2002/2003, 2006/2007, 2007/2008, 2008/2009, 2010/2011, 2012/2013<ref name="трофеи">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Club/Trophy-Room.aspx | заглавие = Trophy Room – Official Manchester United Website | достъп_дата = 20 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> * [[Втора английска дивизия]] – 2 пъти *: 1935/1936, 1974/1975 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 13 пъти *: 1908/1909, 1947/1948, 1962/1963, 1976/1977, 1982/1983, 1984/1985, 1989/1990, 1993/1994, 1995/1996, 1998/1999, 2003/2004, 2015/2016, 2023/2024 * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|EFL Купа на лигата]] – 6 пъти *: 1991/1992, 2005/2006, 2008/2009, 2009/2010, 2016/2017, 2022/2023 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:CommunityShield.png|24px]] [[Къмюнити Шийлд]] – 21 пъти (рекорд) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965*, 1967*, 1977*, 1983, 1990*, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013, 2016 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Купа на Европейските шампиони|Купа на Европейските шампиони (Шампионска лига)]] – 3 пъти *: 1967/1968, 1998/1999, 2007/2008<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacoppe.png|24px]] [[Купа на носителите на купи]] – 1 път *: 1990/1991<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] [[Суперкупа на УЕФА]] – 1 път *: 1991<ref name="трофеи" /> * [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентална купа]] – 2 пъти *: 1999, 2008<ref name="трофеи" /> * [[Лига Европа]] – 2 пъти *: 2016/2017, 2024/2025 === Младежки отбор === * Носители на Купата на ФА за младежи – 11 пъти: 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1964, 1992, 1995, 2003, 2011, 2022 [[Файл:Cristiano Ronaldo (cropped).jpg|мини|[[Кристиано Роналдо]] – с трипъл от злато за 2008 г., единственият играч на отбора, печелил [[Златната топка]], Златната обувка за голмайстор на Англия и [[Златната обувка]] за голмайстор на Европа.]] [[Файл:George Best (1976).jpg|мини|[[Джордж Бест]] със златен дубъл за 1968 г. – Златната топка и Златната обувка за голмайстор на Англия.]] [[Файл:Ryan Giggs vs MLS All Stars 2010.jpg|мини|[[Райън Гигс]] с най-много мачове за Манчестър Юнайтед – 963.]] [[Файл:W Rooney.jpg|мини|[[Уейн Руни]] e с най-много голове за Манчестър Юнайтед – 253.]] [[Файл:Bobby2.jpg|мини|[[Боби Чарлтън]] – носител на [[Златната топка]] за 1968 г., e втори по изиграни мачове и отбелязани голове за Манчестър Юнайтед.]] [[Файл:Dimitar Berbatov.jpg|мини|[[Димитър Бербатов]] – носител Златната обувка за голмайстор на Англия (2011), с пет гола в мач срещу [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]] (второ постижение в историята на клуба) през 2010 г.]] [[Файл:Edwin van derSar playing for MUFC cropped.jpg|мини|[[Едвин ван дер Сар]] е вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във [[Висша лига|Висшата лига]] – 1311 минути]] === Носители на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] === Четирима футболисти са ставали носители на Златната топка, докато са били в отбора: * {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] – 1964 * {{Флагче|Англия|Англия)}} [[Боби Чарлтън]] – 1966 * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968 * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008 === Носители на [[Златна обувка|Златната обувка]] === * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. === Носители на Златна обувка Barclays – Английска висша лига === * {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] – 1960, 32 гола * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968, 28 гола * {{флагче|Тринидад и Тобаго}} [[Дуайт Йорк]] – 1999, 18 гола. * {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] – 2003, 25 гола. * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] – 2011, 20 гола * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] – 2013, 26 гола. === Най-много участия за отбора === * 963 – {{флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 758 – {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 718 – {{флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 688 – {{флагче|Англия}} [[Бил Фоулкс]] (1952 – 1970) * 602 – {{флагче|Англия}} [[Гари Невил]] (1992 – 2011) * 559 – {{флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 545 – {{флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] (2011 – 2023) * 539 – {{флагче|Англия}} [[Алекс Степни]] (1966 – 1978) * 535 – {{флагче|Ирландия}} [[Тони Дън]] (1960 – 1973) * 529 – {{флагче|Ирландия}} [[Денис Ъруин]] (1990 – 2002) * 510 – {{флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 485 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Албистън]] (1974 – 1988) * 480 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 471 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 470 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 467 – {{флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Майкъл Карик]] (2006 – 2018) * 455 – {{флагче|Англия}} [[Рио Фърдинанд]] (2002 – 2014) * 437 – {{флагче|Англия}} [[Гари Палистър]] (1989 – 1998) * 424 – {{флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 414 – {{флагче|Англия}} [[Стив Брус]] (1987 – 1996) * 404 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 398 – {{флагче|Дания}} [[Петер Шмайхел]] (1991 – 1999) * 395 – {{флагче|Англия}} [[Ноби Стайлс]] (1960 – 1971) * 394 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 393 – {{флагче|Ирландия}} [[Джон О'Шей]] (1999 – 2011) * 387 – {{флагче|Англия}} [[Ники Бът]] (1992 – 2004) * 386 – {{флагче|Англия}} [[Фил Невил]] (1994 – 2005) * 379 – {{флагче|Франция}} [[Патрис Евра]] (2005 – 2014) * 366 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 362 – {{флагче|Англия}} [[Уес Браун]] (1996 – 2011) * 361 – {{флагче|Франция}} [[Микаел Силвестър]] (1999 – 2008) * 359 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 343 – {{флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 342 – {{флагче|Шотландия}} [[Дарън Флетчър]] (2003 – 2015) * 323 – {{флагче|Англия}} [[Крис Смолинг]] (2010 – 2020) * 317 – {{флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (2015 – 2024) * 315 – {{флагче|Еквадор}} [[Антонио Валенсия]] (2009 – 2019) * 311 – {{флагче|Португалия|}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 310 – {{флагче|Шотландия}} [[Фред Еренц]] (1892 – 1902) * 309 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Бел]] (1903 – 1913) * 300 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Видич]] (2005 – 2014) * 293 – {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 285 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 281 – {{флагче|Англия}} [[Пол Инс]] (1989 – 1996) * 280 – {{флагче|Англия}} [[Роджър Бърн]] (1951 – 1958) * 275 – {{флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 274 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 266 – {{флагче|Нидерландия}} [[Едвин ван дер Сар]] (2005 – 2011) * 265 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 263 – {{флагче|Англия}} [[Лий Шарп]] (1988 – 1996) * 261 – {{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] (2011 – 2021) * 247 – {{флагче|Шотландия}} [[Санди Търнбул]] (1907 – 1915) * 233 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) * 230 – {{флагче|Португалия}} [[Нани]] (2007 – 2015) * 229 – {{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] (2011 – 2023) * 222 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] (2007 – 2015; 2023 – ) * 219 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 205 – {{флагче|Южна Корея}} [[Парк Джи-сун]] (2005 – 2012) * 201 – {{флагче|Шотландия}} [[Гордън Страхан]] (1984 – 1989) * 199 – {{флагче|Ирландия}} [[Пол МакГрат]] (1982 – 1989) * 191 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Дауни]] (1902 – 1909) * 191 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 190 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (2017 – 2022) * 185 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 182 – {{флагче|Шотландия}} [[Бил МаКай]] (1934 – 1940) * 174 – {{флагче|Шотландия}} [[Джо Касиди]] (1893, 1895 – 1900) * 170 – {{флагче|Бразилия}} [[Рафаел да Силва]] (2008 – 2015) * 161 – {{Флагче|Русия}} [[Андрей Канчелскис]] (1990 – 1995) * 157 – {{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакНаут]] (1893 – 1898) * 157 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 153 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 153 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Лохте]] (1921 – 1925) * 151 – {{флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] (2014 – 2019) * 149 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) <small>''* В класацията намират място '''избрани''' играчи с минимум 149 мача за отбора.''</small> <small>''* Информацията е актуална към 8 декември 2022 г.''</small> === Най-много голове за отбора* === * 253 – {{Флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 249 – {{Флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 237 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 211 – {{Флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 179 – {{Флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 179 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 168 – {{Флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 168 – {{Флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 163 – {{Флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986; 1988 – 1995) * 155 – {{Флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 150 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 148 – {{Флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 145 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 143 – {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 131 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 127 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 126 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 123 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 121 – {{Флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 99 – {{Флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 85 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 82 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 67 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 59 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 58 – {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] (2012 – 2015) * 56 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) * 53 – {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (2020 – ) * 51 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 51 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 46 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 38 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Трансферни рекорди на отбора === * 1. {{Флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (£105.000.000 от [[Ювентус]]) – 2016 г. * 2. {{Флагче|Бразилия}} [[Антони дос Сантош|Антони]] (£95.000.000 от [[Аякс Амстердам|Аякс]]) – 2022 г. * 3. {{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] (£87.000.000 от [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]) – 2019 г. * 4. {{Флагче|Англия}} [[Джейдън Санчо]] (£85.000.000 от [[Борусия Дортмунд ]]) – 2021 г. * 5. {{Флагче|Белгия}} [[Ромелу Лукаку]] (£84.700.000 от [[ФК Евертън|Евертън]]) – 2017 г. * 6. {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] (£59.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2014 г. * 7. {{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] (£70.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2022 г. * 8. {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (£65.000.000 от [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]) – 2020 г. * 9. {{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] (£64.000.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2023 г. * 10. {{Флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (£60.000.000 от [[АС Монако|Монако]]) – 2015 г. <small>''* Класация Топ10. Информацията е актуална към 6 юли 2023 г. ''</small> === Други персонални рекорди === * {{флагче|Нидерландия|}} '''[[Едвин ван дер Сар]]''' – вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във Висшата лига от общо 1311 минути ([[15 ноември]] [[2008]] – [[4 март]] [[2009]] г.) * {{флагче|Шотландия|}} '''[[Сър Алекс Фъргюсън]]''' – е най-успешният треньор в историята на английския футбол, спечелил 38 трофея с Манчестър Юнайтед, в периода от 6 ноември 1986 до 19 май 2013 година – една епоха продължила 9691 дни: ** 13 шампионски титли на [[Английска висша лига|Английската висша лига]], ** 5 [[ФА Къп|Купи на Англия]], ** 10 [[Къмюнити Шийлд|Суперкупи на Англия]] ** 4 [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купи на футболната лига]], ** 2 [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионски лиги на УЕФА]], ** 1 [[Купа на носителите на купи|Купа на носителите на европейски национални купи]], ** 1 [[Суперкупа на УЕФА]], ** 1 [[Междуконтинентална купа по футбол]], ** 1 [[Световно клубно първенство на ФИФА]] === Любопитни рекорди === * Най-голяма победа в мач за шампионата: '''10:1''' – [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]], [[15 октомври]] [[1892]] * Най-голяма победа в Английската висша лига: '''9:0''' – [[Ипсуич]], [[4 март]] [[1995]] * Най-голяма победа в Евротурнирите: '''10:0''' – [[ФК Андерлехт]], [[КНК]], [[26 септември]] [[1956]] * Най-голяма победа на чужд терен: '''8:1''' – [[Нотингам Форест]], [[февруари]] [[1999]] * Най-голяма загуба в мач за Купа: '''1:7''' – [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФА Къп]], [[13 февруари]] [[1901]] * Най-голяма загуба в дербито на Англия:'''7:0''' - [[ФК Ливърпул]],[[5 март]] [[2023]] * Най-голям брой изиграни мачове: '''963''' [[Райън Гигс]] * Най-голям брой вкарани голове: '''253''' [[Уейн Рууни]] * Най-голям брой вкарани голове за шампионата: '''199''' Боби Чарлтън (1956 – 1973) * Най-голям брой вкарани голове за един сезон: '''46''' [[Денис Лоу]] (1963/64) * Най-голям брой вкарани голове за един мач: '''6''' [[Джордж Бест]] – [[Нортхямптън]], [[7 февруари]] [[1970]] * Най-голям брой участия в национален отбор: '''130''' [[Eдвин ван Дер Сар]] – [[Холандия]] * Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: '''75 603''' – [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]], [[Олд Трафорд]] [[24 ноември]] [[2012]] * Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: '''76 962''', [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]] – [[Гримзби]], полуфинал за ФА Къп, [[25 март]] [[1939]] * Най-голям брой последователни мачове без поражение: '''45''' (всички мачове), от [[24 декември]] [[1998]] до [[3 октомври]] [[1999]] * Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: '''103''' 1956/57, 1958/59 == Треньори == Старши треньори, с които клубът е спечелил официални вътрешни и международни турнири и купи: <ref>В този случай броят на спечелените отличия включва и победите за [[Къмюнити Шийлд|Суперкупата на Англия]], без младежки и приятелски срещи.</ref> [[Файл:Alex Ferguson mars 1992 cropped.jpg|250п|мини|Алекс Фергюсън]] * Сър [[Алекс Фъргюсън|Алекс Фергюсън]] (1986 – 2013) – 38 * Сър [[Мат Бъзби]] (1945 – 1969) – 13 * [[Ернест Мангъл]] (1903 – 1912) – 5 * [[Жозе Моуриньо]] (2016 – 2018) – 3 * [[Рон Аткинсън]] (1981 – 1986) – 3 * [[Томи Дохерти]] (1972 – 1977) – 1 * [[Луис ван Гаал]] (2014 – 2016) – 1 * [[Дейв Секстон]] (1977 – 1981) – 1 * [[Дейвид Мойс]] (2013 – 2014) – 1 * [[Ерик тен Хаг]] (2022 – 2024) – 1 До 1 март 2019 г. клубът е спечелил общо 66 купи, от които повече от половината с Алекс Фергюсън. <gallery class="center" widths="150px" heights="150px"> Matt Busby cropped.jpg|Мат Бъзби Ernest Mangnall.jpg|Ернест Мангъл José Mourinho (cropped).jpg|Жозе Моуриньо RonAtkinson.JPG|Рон Аткинсън </gallery> == Вижте също == * [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]] * [[Английска висша лига]] * [[Купа на Англия]] * [[Къмюнити Шийлд]] * [[ФА Къп]] == Източници и бележки == <references/> == Библиография == * {{cite book |title=The Official Manchester United Illustrated Encyclopedia |url=https://archive.org/details/officialmanchest0000andr |origyear=1998 |edition=3rd |year=2001 |publisher=Manchester United Books |location=London |isbn=0-233-99964-7 }} :Официална илюстрована енциклопедия на Манчестър Юнайтед, 3-то издание, Лондон, 2001 {{икона|en}} == Външни препратки == {{Commons|Category:Manchester United}} * [http://www.manutd.com/ Официален сайт] * [http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html История на Манчестър Юнайтед в сайта www.premierleaguebg.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110217042931/http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html |date=2011-02-17 }} * [http://www.stretfordend.co.uk Официален уебсайт със статистика за Манчестър Юнайтед] {{Английска висша лига}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед|ФК Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Добри статии]] ay8cl0auf67ckulznyevlfypa8dxnwy 12397414 12397413 2024-10-28T12:06:35Z Davidkenarovcska 254027 12397414 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Манчестър Юнайтед | герб = | картинка = Manchester United Old Trafford (cropped).jpg | картинка-описание = Олд Трафорд е стадиона на отбора и често е наричан „Театърът на мечтите“ | оригинално име = Manchester United | прозвище = ''Червените дяволи''<br>''Юнайтед'' | разформирован = | стадион = „[[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]“ | капацитет = 74 310 | собственик = {{флагче|САЩ}} [[Семейство Глейзър]] (72,3 %)<br>{{флагче|Великобритания}} [[Джим Ратклиф]] (27,7 %) | президент = {{флагче|САЩ}} [[Джоел Глейзър]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Аврам Глейзър]] | старши треньор = {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] ''(временно)'' | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = 8-мо | спонсор = [[Snapdragon]] |настоящ сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2024/25|сезон 2024/25]] | екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _manutd2425h | pattern_b1 = _manutd2425h | pattern_ra1 = _manutd2425h | pattern_sh1 = _manutd2425h | pattern_so1 = _manutd2425hl | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _manutd2425a | pattern_b2 = _manutd2425a | pattern_ra2 = _manutd2425a | pattern_sh2 = _manutd2425a | pattern_so2 = _manutd2425al | leftarm2 = 001A67 | body2 = 001A67 | rightarm2 = 001A67 | shorts2 = 001A67 | socks2 = 001A67 | pattern_la3 = _mufc2425t | pattern_b3 = _mufc2425t | pattern_ra3 = _mufc2425t | pattern_sh3 = _mufc2425t | pattern_so3 = _mufc2425tl | leftarm3 = FAFAFA | body3 = FAFAFA | rightarm3 = FAFAFA | shorts3 = 151515 | socks3 = FAFAFA }} '''ФК Манчестър Юнайтед''' ({{lang|en|Manchester United}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Манчестър]], [[Англия]]. Домакинските си мачове отборът играе на [[стадион]] [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]].<ref name="sportal стадион">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 | заглавие = Олд Трафорд – Стадион – Манчестър Юнайтед – Премиър лийг – Sportal.bg | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.sportal.bg | издател = Sportal Media Group | архив_дата = 2013-10-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131020045257/http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 }}</ref> Основан като футболен клуб Нютън Хийт през [[1878]] г., клубът променя името си на „Манчестър Юнайтед“ през [[1902]] г. и се премества в Олд Трафорд през [[1910]] година.<ref name="визитка Нова спорт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://manager.novatv.bg/premierleague/teams/view/16/Манчестър-Юнайтед/ | заглавие = Визитка на Манчестър Юнайтед в уебсайта на Нова спорт | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = manager.novatv.bg | издател = Нова спорт }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[1968]] г. под ръководството на сър [[Мат Бъзби]], „Юнайтед“ става първият английски футболен клуб, който печели [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], десет години след въздушната катастрофа в [[Мюнхен]], отнела живота на осем играчи от клуба.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/29/newsid_4464000/4464446.stm | заглавие = BBC ON THIS DAY 29 1968: Manchester Utd win European Cup | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = news.bbc.co.uk | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> Сър [[Алекс Фъргюсън]], мениджър на „Юнайтед“ в периода 1986 – 2013, е най-успешният мениджър в историята на британския футбол, със спечелени две титли в [[Шампионската лига на УЕФА]], 13 титли на [[Висша лига на Англия|Висшата лига на Англия]], едно [[Световно клубно първенство на ФИФА|световно клубно първенство]], една [[Световно клубно първенство на ФИФА|суперкупа на УЕФА]], една [[купа на носителите на купи|купа на носителите на купи на УЕФА]], една [[Междуконтинентална купа по футбол|междуконтинентална купа]], пет [[ФА Къп|купи на Футболната асоциация на Англия]], четири [[Купа на лигата на Англия|купи на Футболната лига на Англия]] и 10 купи [[Купа на лигата на Англия|Къмюнити Шийлд]].<ref name="Биография на Алекс Фъргюсън в manutd.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/Managers/Alex-Ferguson.aspx | заглавие = Sir Alex Ferguson – Manchester United manager – Official Manchester United Website | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-успешния клуб в английския футбол, след като е спечелил рекордните 20 титли, и 12 купи на Футболната асоциация, както и четири Купи на лигата. Клубът също е спечелил три [[Шампионска лига на УЕФА|европейски купи]] и два пъти е бил [[Световно клубно първенство на ФИФА|световен клубен шампион]]: през 1999 г. и 2009 г.<ref name="sportingintelligence22042013">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportingintelligence.com/2013/04/22/manchester-united-win-20th-english-title-to-close-220402/ | заглавие = Manchester United win 20th English title to close gap on Liverpool trophy record | достъп_дата = 19 октомври 2013 | фамилно_име = Harris | първо_име = Nick | дата = 22 април 2013 | труд = www.sportingintelligence.com | издател = Sporting Intelligence | език = en }}</ref> Към октомври 2013 г. по-годишен клубен коефициенти, изготвен от [[УЕФА]], отборът заема пето място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/index.html Club coefficients 2012/13], данни от uefa.com, посетен на 19 октомври 2013 г.</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-широко подкрепяния футболен отбор в света и един от най-богатите. Феновете на английския отбор са около 659 милиона, това показва проучване, изготвено от ''Kantar'' през 2012 година. Клубът има стойност 2,23 милиарда [[щатски долар]]а през юли 2012 г.<ref>[http://www.forbes.com/sites/kurtbadenhausen/2012/07/16/manchester-united-tops-the-worlds-50-most-valuable-sports-teams/ Manchester United Tops The World's 50 Most Valuable Sports Teams], forbes.com, 16 юли 2012 г.</ref> След като се появява на Лондонската фондова борса през 1991 г., клубът е закупен от Малкълм Глейзър през май 2005, сделката е оценена на почти 800 милиона [[британска лира|британски лири]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4629401.stm Glazer gets 98% of Man Utd shares], Би Би Си, 28 юни 2005 г.</ref> По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Юнайтед е на трето място в света и на първо в Англия с оборот от 320,3 млн. британски лири.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/2896/premier-league/2013/01/24/3694898/manchester-united-third-in-football-rich-list-behind-real-madrid- | заглавие=Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=24 януари 2012 |труд=goal.com |издател=Goal.com }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е първият отбор в света, който струва повече от 3 милиарда долара (3.3 милиарда), показват изчисленията на списание „[[Форбс]]“.<ref name="bstonfrbs">{{cite news |title=Manchester United Becomes First Team Valued At $3 Billion |url=http://www.forbes.com/sites/mikeozanian/2013/01/27/manchester-united-becomes-first-team-valued-at-3-billion/ |work=[[Форбс|Forbes]] |date=27 януари 2013 |accessdate=23.04.2013 |first=Mike |last=Ozanian }}</ref> == История == === 1902 – 1918 === В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в [[Трафорд]] – град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект [[Арчибалд Лейч]]. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт. През сезон 1907/08 клубът печели титлата в [[Първа английска дивизия]] с 52 точки (при 2 точки за победа и 1 за равен), девет точки повече от втория Астън Вила. Юнайтед са и водещият отбор по брой голове в първенството с 81. [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]] вкарват съответно 25 и 19 гола. През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели [[ФА Къп]] за първи път.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Features/2014/Jan/manchester-united-first-fa-cup-triumph-in-1909.aspx | заглавие = United's first FA Cup win | достъп_дата = 5 януари 2014 | фамилно_име = Morgan | първо_име = Steve | дата = 2 януари 2014 | труд = www.manutd.com, официален уебсайт на Манчестър Юнайтед | издател = Manchester United Ltd. | език = en }}</ref> Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 февруари 1910 г. Домакините губят с 4:3 от [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове. „Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд – 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] у дома. Освен донеслия победата срещу Съндърланд [[Харолд Холс]], Юнайтед притежават още един класен нападател – [[Енох Уест]], който се превръща в основна фигура и през втория сезон на Олд Трафорд. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели [[Чарити Шийлд]] в мач срещу [[Суиндън Таун]]. Крайният резултат от мача е 8:4. Въпреки тази добра серия „Червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-о място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се прехвърли при градския съперник [[Манчестър Сити]]. Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж. Дж. Бентли, президент на Футболната лига. Под негово ръководство Червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм]] и [[Блекбърн Роувърс]]. Юнайтед завършват на 14-о място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път. Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър. Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само [[Джордж Стейси]], [[Били Мередит]], [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]]. Не е изненада и крайното класиране на отбора – само на точка над изпадащите. === 1920 – 1929 === След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 август 1919 г. поради [[Първа световна война|Първата световна война]]. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу [[Дарби Каунти]]. Само двама играчи от стария тим остават при „червените дяволи“. [[Били Мередит]] остава на Олд Трафорд, но е на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. През сезон 1919/20 изиграва само 19 мача, а Юнайтед завършва на 12-о място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката [[Джо Спенс]], завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-о място. Мениджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от [[Джон Чапман]], който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж. Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отборът се мести на нов стадион – Мейн Роуд. Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22. Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от [[Лестър Сити]] и губи само 8 мача. Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето място през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за [[Купа на Англия|купата на Англия]], като отпада на полуфинал от [[Манчестър Сити]] след загуба с 3:0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън. Два месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация, като причините остават неоповестени. Крилото [[Кларънс Хилдич]] приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман. Новият мениджър [[Хърбърт Бамлет]] пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу [[ФК Бърнли|Бърнли]] през 1909 г. Юнайтед губи с 1:0 сред бушуваща снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната. Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед започва бавно да затъва в Първа Дивизия, като финишира 15-и през сезон 1926/27 и 18-и през 1927/28. Малко подобрение се очертава през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-о място. [[Джо Спенс]] продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре постепенния залез на тима. === 1930 – 1939 === Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува възход и упадък, като през сезон 1933/34 завършва на 20-о място във Втора дивизия, което е най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-о място. === 1940 – 1949 === [[Файл:Sir Matt Busby Statue.jpg|мини|200px|Статуята на [[Мат Бъзби|сър Мат Бъзби]] на стадион [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]]] Избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] прекъсва първенството на Англия в периода 1939 – 1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен [[Мат Бъзби]], който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор. === 1950 – 1957 === Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които под негово ръководство израстват в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години. Джаки Бланшфлауър и [[Роджър Бърн]] са едни от първите, които получават прозвището ''бебета'' от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г. 21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години. През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона. === 1958 – 1969 === [[Файл:Munich memorial plaque.JPG|мини|ляво|170px|Паметна плоча на Олд Трафорд с имената на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен]] [[Файл:Manchester The United trinity.jpg|мини|240px|Паметник на [[Джордж Бест]], [[Денис Лоу]] и [[Боби Чарлтън]], „златните“ футболисти на 60-те години]] След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. [[Самолетна катастрофа в Мюнхен|Трагедията в Мюнхен]], [[Германия]] на [[6 февруари]] [[1958]] г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор. [[Денис Вайълет]] става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на [[Джак Роули]], като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-о място. Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са [[Бил Фоулкс]] и [[Боби Чарлтън]], които също са рожба на младежките формации на тима. [[Ноби Стайлс]] минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а [[Денис Лоу]] идва от [[Торино (отбор)|Торино]] за рекордната сума от 115 000 паунда. Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават [[Лестър Сити]] с 3:1. Два гола за успеха бележи [[Дейвид Хърд]], а [[Денис Лоу]] добавя още един. През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]. Сезонът се запомня с идването на [[Джордж Бест]] – младока от [[Белфаст]], който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и [[Купа на Европейските шампиони|Купата на Европейските шампиони]] през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. [[Мат Бъзби]] се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите – [[Уилф МакГинес]]. === 1970 – 1979 === Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора стават причина МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“. МакГинес не е в състояние да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. той е освободен от поста и сър Мат е назначен временно за мениджър, докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен [[Франк О'Фаръл]], който заема длъжността само в продължение на година и половина. По време на неговия следовник [[Томи Дохърти]] Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък – печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник [[Дейв Сакстън]] налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете. === 1980 – 1986 === Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава [[Рон Аткинсън]]. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора [[Брайън Робсън]], [[Гордън Страхан]] и [[Марк Хюз]]. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години – през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и натрупва преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън. === Началото на ерата Фъргюсън (1986 – 1999) === [[Файл:Alex Ferguson.jpg|мини|[[Алекс Фъргюсън|сър Алекс Фъргюсън]]]] На мястото на Големия Рон е назначен [[Шотландия|шотландецът]] [[Алекс Фъргюсън]], който е изградил име с успехите си в отбора на [[Абърдийн (отбор)|Абърдийн]]. Въпреки подобрената форма на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекратена през 1990 г., когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската [[Купа на носителите на купи]], като на финала Манчестър побеждава отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. През 1992 г. Фъргюсън подписва с [[Франция|французина]] [[Ерик Кантона]], който заедно с утвърдените вече звезди [[Гари Палистър]], [[Денис Ъруин]] и [[Пол Инс]] и изгряващия [[Райън Гигс]], печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от [[Рой Кийн]], печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г. През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите [[Дейвид Бекъм]], [[Пол Скоулс]], [[Гари Невил]], [[Фил Невил]] и [[Ники Бът]]. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г. Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл – [[Английска висша лига|Висшата лига]], [[Купа на Англия|Купата на Англия]] и [[Шампионска лига|Шампионската лига]] в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен [[Германия|немският]] [[Байерн Мюнхен]] с 2:1 с голове на [[Теди Шерингам]] и [[Оле Гунар Солскяер]] в последните секунди на срещата. === 1999 – 2013 === През януари 2000 г. Манчестър Юнайтед участва в [[Световно клубно първенство на ФИФА 2000|първото Световно клубно първенство на ФИФА]] като победител в Шампионската лига, където завършва наравно 1 – 1 срещу [[Некакса]], губи с 1 – 3 от [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашко да Гама]] и печели с 2 – 0 срещу [[Саут Мелбърн]]. По този начин отборът отпада в групата си. За да участва на първенството Юнайтед се отказва от участие в турнира „ФА Къп“. Отказът да защитават титлата си в най-стария футболен турнир в света води до много критики. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/20660585 | заглавие=Club World Cup: How a trip to Brazil won Man Utd the title | дата = 12 декември 2012 |труд= BBC Sport |издател = Би Би Си}}</ref> Манчестър Юнайтед започва новите десетилетие, век и хилядолетие с още успехи – три титли за пет години през сезони [[Английска висша лига 1999/00|1999/00]], [[Английска висша лига 2000/01|2000/01]] и [[Английска висша лига 2002/03|2002/03]] и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят [[Рууд ван Нистелрой]], [[Рио Фърдинанд]], [[Уейн Руни]] и [[Кристиано Роналдо]]. Прекъсвайки доминацията на [[Ф.К. Челси|Челси]] в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон [[Английска висша лига 2006/07|2006/07]] — девета титла в петнайсетте проведени първенства на [[Английска висша лига|Висшата лига]]. През следващия сезон [[Английска висша лига 2007/08|2007/08]] Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-а за клуба. Отборът достига финал в [[Шампионска лига 2007-08|Шампионската лига]] след като в директните елиминации побеждава отборите на [[Олимпик Лион]], [[АС Рома]] и [[ФК Барселона|Барселона]]. На финала „Червените дяволи“ се изправят срещу английския [[ФК Челси|Челси]]. В редовното време двубоят в [[Москва]] завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята. Успехите на отбора продължават и през сезон [[Английска висша лига 2008/09|2008/09]] – за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е [[Световно клубно първенство|Световната клубна купа]] в [[Япония]] и [[Карлинг къп]]. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в [[Рим]] „Червените дяволи“ срещат отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. Мачът завършва с резултат 2:0 в полза на испанския отбор с голове на [[Самюел Ето'о]] и [[Лионел Меси]]. Месец след това отбора напуска португалската звезда [[Кристиано Роналдо]], който преминава в испанския [[Реал Мадрид]] за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро). През [[Английска висша лига 2010/11|2010/11]] Манчестър Юнайтед печели [[Английска висша лига]] за рекорден 19-и път, като изпреварва вечният си съперник [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] по брой на титлите. Манчестър Юнайтед стига до финала на [[Шампионска лига 2010/11|Шампионската лига]], но го губи с 1:3 от [[ФК Барселона]]. На стадион [[Уембли]] за „Каталунците“ вкарват [[Педро Родригес]], Лионел Меси и [[Давид Вия]]. Почетния гол за Юнайтед отбелязва [[Уейн Руни]]. След драматичната загуба на титлата през сезон [[Английска висша лига 2011/12|2011/12]], спечелена от градския съперник Сити, Юнайтед печели шампионата за 20-и път на следващата година, след победа с 3 – 0 срещу [[Астън Вила]] на 22.04.2013 г., четири кръга преди края на първенството, с хеттрик на новото попълнение [[Робин ван Перси]], чиито голове са основен фактор за титлата. На 8 май, сър Алекс Фъргюсън обявява, че се оттегля от мениджърския пост след края на сезона. На следващия ден, мениджърът на [[Евертън]] [[Дейвид Мойс]] подписва шестгодишен договор като мениджър на Юнайтед и поема отбора на 1 юли 2013 г. На [[11 август]] [[2013]] Дейвид Мойс печели първия си трофей с отбора на Юнайтед. На турнира [[Къмюнити Шийлд]] червените дяволи побеждават [[Уигън]] с 2 – 0, като автор и на двете попадения е Робин ван Перси. === След Алекс Фъргюсън === Към края на юни 2013 година сър Алекс Фъргюсън прекратява треньорската си кариера. Той посочва за негов наследник Дейвид Мойс, който дотогава е мениджър на Евертън. Мойс не успява да класира отбора за участие в Шампионска лига за следващия сезон, отпада от Шампионска лига на четвъртфинал срещу [[Байерн Мюнхен]], губи полуфинал за [[Купата на лигата на Англия|Купата на лигата]] от [[ФК Съндърланд|Съндърланд]] и отпада от [[ФА Къп]] в мач от третия кръг срещу [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]]. Договорът му е прекратен на 22 април 2014 г. За временен мениджър на Юнайтед е назначен [[Райън Гигс]], който същевременно продължава да играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27107795 | заглавие = David Moyes: Manchester United manager sacked by club | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 22 април 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 19 май 2014 г. за треньор на клуба е назначен [[Луис ван Гаал]], който подписва тригодишен договор. Райън Гигс прекратява кариерата си на футболист и заема поста помощник-мениджър.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27243233 | заглавие = Manchester United: Louis van Gaal confirmed as new manager | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 19 май 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> На 27 май 2016 г. за треньор на клуба е назначен [[Жозе Моуриньо]] на мястото на уволнения Луис ван Гаал. През лятото на 2016 г. [[Жозе Моуриньо]] подсилва отбора с нападателя [[Златан Ибрахимович]], който идва като свободен агент от [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]], атакуващия полузащитник [[Хенрих Мхитарян]] от [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], голямата звезда на [[ФК Ювентус|Ювентус]] [[Пол Погба]], който е юноша на „Червените дяволи“ и е върнат за рекордната плащана за футболист сума от 105 млн.€ (до лятото на 2017 г., когато за бразилеца [[Неймар]] са платени 222 млн.€). В дефанзивен план отборът е подсилен само от [[Ерик Байи]]. [[Файл:Ole Gunnar Solskjaer Trondheim2011-1 crop.jpg|200п|мини|Оле Гунар Солскяер]] Сезонът започва силно. Във финала на [[Къмюнити Шийлд]] през август са победени шампионите от [[ФК Лестър Сити|Лестър]]. През февруари е взета [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на футболната лига]] след победа над [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] с 3:2. Във [[Английска висша лига|Висшата лига]] отборът се представя колебливо, макар серията от мачове без загуба. Отборът завършва 6-и с 18 победи, 15 равенства и 5 загуби (54:29). Приоритет пред „Червените дяволи“ е спечелването на [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]]. Юнайтед стигат до финал, който печелят на 24 май 2017 г. с 2:0 срещу холандския гранд [[АФК Аякс|Аякс]], който не оказва почти никаква съпротива. Спечелването на този турнир класира тима директно за групите на [[Шампионска лига 2017/18|Шампионска лига]]. След уволнението на Жозе Моуриньо за старши треньор на отбора на 18 декември 2018 г. е назначен [[Уле Гюнар Сулшер|Оле Гунар Солскяер]] до края на сезона 2018/19 г. == Емблема и екип == [[Файл:Manchester Utd League Positions History.png|310px|мини|дясно|Крайни позиции в класирането от 1975 до 2012 г.]] Емблемата на клуба е базирана на герба на Градския съвет на Манчестър, въпреки че единственият повтарящ се елемент остава корабът с разпънати платна.<ref name="ency_49">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 49</ref> Дяволът идва от прякора на отбора – „Червените дяволи“. Включен е в програмите и шаловете на Манчестър Юнайтед през 1960-те, а на емблемата се появява през 1970 г. Самата емблема дебютира на гърдите на тениските през 1971 г. (преди това е присъствала там само на финали за купата на страната).<ref name="ency_49" /> На снимка правена на отбора на Нютон Хийт през 1892 г. се вижда, че играчите носят черно-бели тениски и сини гащета. Между 1894 и 1896 г. играчите са облечени в характерните тениски в зелено и златно. След това са наложени бели тениски и отново сини гащета. След преименуването на отбора през 1902 г., тениските стават червени в комбинация с бели гащета и черни чорапи. Именно тези цветове влизат в стандартния домакински екип на Манчестър Юнайтед и до днес. Оттогава насетне екипите не са претърпявали съществени изменения. Между 1922 и 1927 г. отборът играе с бели тениски с червена буква „V“ около врата. През 1934 г. играчите носят тениски на бяло-черешови райета. Тази конфигурация на екипите обаче просъществува едва един сезон. Премахната е още на следващия след като тимът записва най-ниското класиране в историята си – 20 място във Втора дивизия. Чорапите биват заменени с бели между 1959 и 1965 г., а след това и с червени – до 1971 г., когато отново стават черни.<ref name="ency_48">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 48</ref> Към сезон 2011/12 домакинският екип на Манчестър Юнайтед е червени тениски с черно-бяло бие, бели шорти и черни чорапи.<ref>{{cite news |title=Manchester United new home kit for season 2011/12 |url=http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Club-News/2011/May/Reds-reveal-new-kit.aspx |page=1 |publisher=ManUtd.com (Manchester United) |date=24 май 2011 |accessdate=16 ноември 2011}}</ref>. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Турция}} [[Алтай Байъндър]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Том Хийтън]] |- |24 ||{{Флагче|Камерун}} [[Андре Онана]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Швеция}} [[Виктор Линдельоф]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Мароко}} [[Нусаир Мазрауи]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Матейс де Лихт]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лисандро Мартинес]] |- |12 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Тирел Маласия]] |- |15 ||{{Флагче|Франция}} [[Лени Йоро]] |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Далот]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Люк Шоу]] |- |35 ||{{Флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] |- |41 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Амас]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] {{капитан}} |- |14 ||{{Флагче|Дания}} [[Кристиан Ериксен]] |- |18 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] |- |25 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Мануел Угарте]] |- |37 ||{{Флагче|Англия}} [[Коби Мейну]] |- |43 ||{{Флагче|Англия}} [[Тоби Колиър]] |- |44 ||{{Флагче|Англия}} [[Даниел Гор]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Дания}} [[Расмус Хойлунд]] |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] |- |11 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Джошуа Зиркзее]] |- |16 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Амад Диало]] |- |17 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Алехандро Гарначо]] |- |21 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Антони]] |- |36 ||{{Флагче|Англия}} [[Итън Уийтли]] |- |} <br clear=all><noinclude> == Отличия == Манчестър Юнайтед е първият английски отбор, постигнал требъл (през 1999 г.): [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Премиършип]], [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]], [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Шампионска лига]]. Той е и първият английски отбор, спечелил европейската купа (1968 г.). По общ брой спечелени трофеи 90-те години на XX в. са най-успешното десетилетие на Манчестър Юнайтед. * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] (до 1992) и на [[Английска висша лига|Английската висша лига]] (след 1992) – 20 пъти (рекорд) *: 1907/1908, 1910/1911, 1951/1952, 1955/1956, 1956/1957, 1964/1965, 1966/1967, 1992/1993, 1993/1994, 1995/1996, 1996/1997, 1998/1999, 1999/2000, 2000/2001, 2002/2003, 2006/2007, 2007/2008, 2008/2009, 2010/2011, 2012/2013<ref name="трофеи">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Club/Trophy-Room.aspx | заглавие = Trophy Room – Official Manchester United Website | достъп_дата = 20 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> * [[Втора английска дивизия]] – 2 пъти *: 1935/1936, 1974/1975 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 13 пъти *: 1908/1909, 1947/1948, 1962/1963, 1976/1977, 1982/1983, 1984/1985, 1989/1990, 1993/1994, 1995/1996, 1998/1999, 2003/2004, 2015/2016, 2023/2024 * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|EFL Купа на лигата]] – 6 пъти *: 1991/1992, 2005/2006, 2008/2009, 2009/2010, 2016/2017, 2022/2023 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:CommunityShield.png|24px]] [[Къмюнити Шийлд]] – 21 пъти (рекорд) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965*, 1967*, 1977*, 1983, 1990*, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013, 2016 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Купа на Европейските шампиони|Купа на Европейските шампиони (Шампионска лига)]] – 3 пъти *: 1967/1968, 1998/1999, 2007/2008<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacoppe.png|24px]] [[Купа на носителите на купи]] – 1 път *: 1990/1991<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] [[Суперкупа на УЕФА]] – 1 път *: 1991<ref name="трофеи" /> * [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентална купа]] – 2 пъти *: 1999, 2008<ref name="трофеи" /> * [[Лига Европа]] – 2 пъти *: 2016/2017, 2024/2025 === Младежки отбор === * Носители на Купата на ФА за младежи – 11 пъти: 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1964, 1992, 1995, 2003, 2011, 2022 [[Файл:Cristiano Ronaldo (cropped).jpg|мини|[[Кристиано Роналдо]] – с трипъл от злато за 2008 г., единственият играч на отбора, печелил [[Златната топка]], Златната обувка за голмайстор на Англия и [[Златната обувка]] за голмайстор на Европа.]] [[Файл:George Best (1976).jpg|мини|[[Джордж Бест]] със златен дубъл за 1968 г. – Златната топка и Златната обувка за голмайстор на Англия.]] [[Файл:Ryan Giggs vs MLS All Stars 2010.jpg|мини|[[Райън Гигс]] с най-много мачове за Манчестър Юнайтед – 963.]] [[Файл:W Rooney.jpg|мини|[[Уейн Руни]] e с най-много голове за Манчестър Юнайтед – 253.]] [[Файл:Bobby2.jpg|мини|[[Боби Чарлтън]] – носител на [[Златната топка]] за 1968 г., e втори по изиграни мачове и отбелязани голове за Манчестър Юнайтед.]] [[Файл:Dimitar Berbatov.jpg|мини|[[Димитър Бербатов]] – носител Златната обувка за голмайстор на Англия (2011), с пет гола в мач срещу [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]] (второ постижение в историята на клуба) през 2010 г.]] [[Файл:Edwin van derSar playing for MUFC cropped.jpg|мини|[[Едвин ван дер Сар]] е вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във [[Висша лига|Висшата лига]] – 1311 минути]] === Носители на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] === Четирима футболисти са ставали носители на Златната топка, докато са били в отбора: * {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] – 1964 * {{Флагче|Англия|Англия)}} [[Боби Чарлтън]] – 1966 * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968 * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008 === Носители на [[Златна обувка|Златната обувка]] === * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. === Носители на Златна обувка Barclays – Английска висша лига === * {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] – 1960, 32 гола * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968, 28 гола * {{флагче|Тринидад и Тобаго}} [[Дуайт Йорк]] – 1999, 18 гола. * {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] – 2003, 25 гола. * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] – 2011, 20 гола * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] – 2013, 26 гола. === Най-много участия за отбора === * 963 – {{флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 758 – {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 718 – {{флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 688 – {{флагче|Англия}} [[Бил Фоулкс]] (1952 – 1970) * 602 – {{флагче|Англия}} [[Гари Невил]] (1992 – 2011) * 559 – {{флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 545 – {{флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] (2011 – 2023) * 539 – {{флагче|Англия}} [[Алекс Степни]] (1966 – 1978) * 535 – {{флагче|Ирландия}} [[Тони Дън]] (1960 – 1973) * 529 – {{флагче|Ирландия}} [[Денис Ъруин]] (1990 – 2002) * 510 – {{флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 485 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Албистън]] (1974 – 1988) * 480 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 471 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 470 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 467 – {{флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Майкъл Карик]] (2006 – 2018) * 455 – {{флагче|Англия}} [[Рио Фърдинанд]] (2002 – 2014) * 437 – {{флагче|Англия}} [[Гари Палистър]] (1989 – 1998) * 424 – {{флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 414 – {{флагче|Англия}} [[Стив Брус]] (1987 – 1996) * 404 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 398 – {{флагче|Дания}} [[Петер Шмайхел]] (1991 – 1999) * 395 – {{флагче|Англия}} [[Ноби Стайлс]] (1960 – 1971) * 394 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 393 – {{флагче|Ирландия}} [[Джон О'Шей]] (1999 – 2011) * 387 – {{флагче|Англия}} [[Ники Бът]] (1992 – 2004) * 386 – {{флагче|Англия}} [[Фил Невил]] (1994 – 2005) * 379 – {{флагче|Франция}} [[Патрис Евра]] (2005 – 2014) * 366 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 362 – {{флагче|Англия}} [[Уес Браун]] (1996 – 2011) * 361 – {{флагче|Франция}} [[Микаел Силвестър]] (1999 – 2008) * 359 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 343 – {{флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 342 – {{флагче|Шотландия}} [[Дарън Флетчър]] (2003 – 2015) * 323 – {{флагче|Англия}} [[Крис Смолинг]] (2010 – 2020) * 317 – {{флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (2015 – 2024) * 315 – {{флагче|Еквадор}} [[Антонио Валенсия]] (2009 – 2019) * 311 – {{флагче|Португалия|}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 310 – {{флагче|Шотландия}} [[Фред Еренц]] (1892 – 1902) * 309 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Бел]] (1903 – 1913) * 300 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Видич]] (2005 – 2014) * 293 – {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 285 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 281 – {{флагче|Англия}} [[Пол Инс]] (1989 – 1996) * 280 – {{флагче|Англия}} [[Роджър Бърн]] (1951 – 1958) * 275 – {{флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 274 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 266 – {{флагче|Нидерландия}} [[Едвин ван дер Сар]] (2005 – 2011) * 265 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 263 – {{флагче|Англия}} [[Лий Шарп]] (1988 – 1996) * 261 – {{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] (2011 – 2021) * 247 – {{флагче|Шотландия}} [[Санди Търнбул]] (1907 – 1915) * 233 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) * 230 – {{флагче|Португалия}} [[Нани]] (2007 – 2015) * 229 – {{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] (2011 – 2023) * 222 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джони Еванс]] (2007 – 2015; 2023 – ) * 219 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 205 – {{флагче|Южна Корея}} [[Парк Джи-сун]] (2005 – 2012) * 201 – {{флагче|Шотландия}} [[Гордън Страхан]] (1984 – 1989) * 199 – {{флагче|Ирландия}} [[Пол МакГрат]] (1982 – 1989) * 191 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Дауни]] (1902 – 1909) * 191 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 190 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (2017 – 2022) * 185 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 182 – {{флагче|Шотландия}} [[Бил МаКай]] (1934 – 1940) * 174 – {{флагче|Шотландия}} [[Джо Касиди]] (1893, 1895 – 1900) * 170 – {{флагче|Бразилия}} [[Рафаел да Силва]] (2008 – 2015) * 161 – {{Флагче|Русия}} [[Андрей Канчелскис]] (1990 – 1995) * 157 – {{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакНаут]] (1893 – 1898) * 157 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 153 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 153 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Лохте]] (1921 – 1925) * 151 – {{флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] (2014 – 2019) * 149 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) <small>''* В класацията намират място '''избрани''' играчи с минимум 149 мача за отбора.''</small> <small>''* Информацията е актуална към 8 декември 2022 г.''</small> === Най-много голове за отбора* === * 253 – {{Флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 249 – {{Флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 237 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 211 – {{Флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 179 – {{Флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 179 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 168 – {{Флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 168 – {{Флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 163 – {{Флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986; 1988 – 1995) * 155 – {{Флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 150 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 148 – {{Флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 145 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 143 – {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – 2022) * 131 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 127 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 126 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 123 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 121 – {{Флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 99 – {{Флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 85 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 82 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 67 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 59 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 58 – {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] (2012 – 2015) * 56 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) * 53 – {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (2020 – ) * 51 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 51 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 46 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 38 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Трансферни рекорди на отбора === * 1. {{Флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (£105.000.000 от [[Ювентус]]) – 2016 г. * 2. {{Флагче|Бразилия}} [[Антони дос Сантош|Антони]] (£95.000.000 от [[Аякс Амстердам|Аякс]]) – 2022 г. * 3. {{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] (£87.000.000 от [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]) – 2019 г. * 4. {{Флагче|Англия}} [[Джейдън Санчо]] (£85.000.000 от [[Борусия Дортмунд ]]) – 2021 г. * 5. {{Флагче|Белгия}} [[Ромелу Лукаку]] (£84.700.000 от [[ФК Евертън|Евертън]]) – 2017 г. * 6. {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] (£59.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2014 г. * 7. {{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] (£70.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2022 г. * 8. {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (£65.000.000 от [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]) – 2020 г. * 9. {{Флагче|Англия}} [[Мейсън Маунт]] (£64.000.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2023 г. * 10. {{Флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (£60.000.000 от [[АС Монако|Монако]]) – 2015 г. <small>''* Класация Топ10. Информацията е актуална към 6 юли 2023 г. ''</small> === Други персонални рекорди === * {{флагче|Нидерландия|}} '''[[Едвин ван дер Сар]]''' – вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във Висшата лига от общо 1311 минути ([[15 ноември]] [[2008]] – [[4 март]] [[2009]] г.) * {{флагче|Шотландия|}} '''[[Сър Алекс Фъргюсън]]''' – е най-успешният треньор в историята на английския футбол, спечелил 38 трофея с Манчестър Юнайтед, в периода от 6 ноември 1986 до 19 май 2013 година – една епоха продължила 9691 дни: ** 13 шампионски титли на [[Английска висша лига|Английската висша лига]], ** 5 [[ФА Къп|Купи на Англия]], ** 10 [[Къмюнити Шийлд|Суперкупи на Англия]] ** 4 [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купи на футболната лига]], ** 2 [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионски лиги на УЕФА]], ** 1 [[Купа на носителите на купи|Купа на носителите на европейски национални купи]], ** 1 [[Суперкупа на УЕФА]], ** 1 [[Междуконтинентална купа по футбол]], ** 1 [[Световно клубно първенство на ФИФА]] === Любопитни рекорди === * Най-голяма победа в мач за шампионата: '''10:1''' – [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]], [[15 октомври]] [[1892]] * Най-голяма победа в Английската висша лига: '''9:0''' – [[Ипсуич]], [[4 март]] [[1995]] * Най-голяма победа в Евротурнирите: '''10:0''' – [[ФК Андерлехт]], [[КНК]], [[26 септември]] [[1956]] * Най-голяма победа на чужд терен: '''8:1''' – [[Нотингам Форест]], [[февруари]] [[1999]] * Най-голяма загуба в мач за Купа: '''1:7''' – [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФА Къп]], [[13 февруари]] [[1901]] * Най-голяма загуба в дербито на Англия:'''7:0''' - [[ФК Ливърпул]],[[5 март]] [[2023]] * Най-голям брой изиграни мачове: '''963''' [[Райън Гигс]] * Най-голям брой вкарани голове: '''253''' [[Уейн Рууни]] * Най-голям брой вкарани голове за шампионата: '''199''' Боби Чарлтън (1956 – 1973) * Най-голям брой вкарани голове за един сезон: '''46''' [[Денис Лоу]] (1963/64) * Най-голям брой вкарани голове за един мач: '''6''' [[Джордж Бест]] – [[Нортхямптън]], [[7 февруари]] [[1970]] * Най-голям брой участия в национален отбор: '''130''' [[Eдвин ван Дер Сар]] – [[Холандия]] * Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: '''75 603''' – [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]], [[Олд Трафорд]] [[24 ноември]] [[2012]] * Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: '''76 962''', [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]] – [[Гримзби]], полуфинал за ФА Къп, [[25 март]] [[1939]] * Най-голям брой последователни мачове без поражение: '''45''' (всички мачове), от [[24 декември]] [[1998]] до [[3 октомври]] [[1999]] * Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: '''103''' 1956/57, 1958/59 == Треньори == Старши треньори, с които клубът е спечелил официални вътрешни и международни турнири и купи: <ref>В този случай броят на спечелените отличия включва и победите за [[Къмюнити Шийлд|Суперкупата на Англия]], без младежки и приятелски срещи.</ref> [[Файл:Alex Ferguson mars 1992 cropped.jpg|250п|мини|Алекс Фергюсън]] * Сър [[Алекс Фъргюсън|Алекс Фергюсън]] (1986 – 2013) – 38 * Сър [[Мат Бъзби]] (1945 – 1969) – 13 * [[Ернест Мангъл]] (1903 – 1912) – 5 * [[Жозе Моуриньо]] (2016 – 2018) – 3 * [[Рон Аткинсън]] (1981 – 1986) – 3 * [[Томи Дохерти]] (1972 – 1977) – 1 * [[Луис ван Гаал]] (2014 – 2016) – 1 * [[Дейв Секстон]] (1977 – 1981) – 1 * [[Дейвид Мойс]] (2013 – 2014) – 1 * [[Ерик тен Хаг]] (2022 – 2024) – 1 До 1 март 2019 г. клубът е спечелил общо 66 купи, от които повече от половината с Алекс Фергюсън. <gallery class="center" widths="150px" heights="150px"> Matt Busby cropped.jpg|Мат Бъзби Ernest Mangnall.jpg|Ернест Мангъл José Mourinho (cropped).jpg|Жозе Моуриньо RonAtkinson.JPG|Рон Аткинсън </gallery> == Вижте също == * [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]] * [[Английска висша лига]] * [[Купа на Англия]] * [[Къмюнити Шийлд]] * [[ФА Къп]] == Източници и бележки == <references/> == Библиография == * {{cite book |title=The Official Manchester United Illustrated Encyclopedia |url=https://archive.org/details/officialmanchest0000andr |origyear=1998 |edition=3rd |year=2001 |publisher=Manchester United Books |location=London |isbn=0-233-99964-7 }} :Официална илюстрована енциклопедия на Манчестър Юнайтед, 3-то издание, Лондон, 2001 {{икона|en}} == Външни препратки == {{Commons|Category:Manchester United}} * [http://www.manutd.com/ Официален сайт] * [http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html История на Манчестър Юнайтед в сайта www.premierleaguebg.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110217042931/http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html |date=2011-02-17 }} * [http://www.stretfordend.co.uk Официален уебсайт със статистика за Манчестър Юнайтед] {{Английска висша лига}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед|ФК Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Добри статии]] eij1gbunxpvs1n3uf8pyuifpdxki7ix 0 23730 12397947 12396808 2024-10-28T21:52:37Z Danitrifonov04 292718 /* Носители */ 12397947 wikitext text/x-wiki :''Тази статия е за наградата до 2009 и след 2015 г. За обединената награда вижте [[Златна топка на ФИФА]]'' '''Златната топка''' на списание „[[Франс Футбол]]“ е [[футбол]]на награда, присъждана ежегодно на най-добрия футболист, играещ в европейски отбор. Присъжда се от жури от спортни журналисти. През 2021 г. то е от 170 души – по един от различна държава. Всеки от тях посочва по петима футболисти от списък с 30 имена, като ги подрежда по позиции от първа до пета. За първо място се дават 6 точки, за второ – 4, за трето – 3, за четвърто – 2 и за пето – 1.<ref name="Меси7"/><ref>https://www.cambridge.org/core/journals/perspectives-on-politics/article/abs/messi-ronaldo-and-the-politics-of-celebrity-elections-voting-for-the-best-soccer-player-in-the-world/36CB5CB44D4C06866305408163A49290</ref><ref>https://www.sportbible.com/football/ballon-dor-votes-lionel-messi-cristiano-ronaldo-665271-20230302?source=facebook&fbclid=IwAR3LI1jGmPSn6t7ceIM-ql4o5eV5meCTB5dcbvPMeTArHAGJnDHlIuzPR_Y</ref> Наградата е учредена от бившия френски футболист, а по-късно и журналист [[Габриел Ано]]. Първоначално е присъждана само на футболисти от [[Европа]], а от [[1995]] г. могат да се избират всички футболисти, играещи за европейски отбори. От 2010 до 2015 г. наградата е обединена с наградата за [[Футболист на годината на ФИФА]] под името [[Златна топка на ФИФА]]. През 2016 г. ФИФА и френското издание „Франс Футбол“ прекратяват сътрудничеството и наградите за годината отново се връчват разделно. [[Файл:FigoBallond'Or2000.jpg|мини|Златната топка на [[Луиш Фиго]], 2000 г.]] През 2020 г. групата L'Équipe, към която принадлежи списанието „Франс Футбол“, решава, че няма да се дава награда за годината поради пандемията от COVID-19, която съкрати сезоните на футболните клубове по целия свят. Според новите правила на допитването на „Франс Футбол“ от 2022 г. определянето на носителя на „Златната топка“ е въз основа на спортните му изяви и резултати за предходния сезон, а не за календарната година.<ref name="ЗлТ2022">[https://sportal.bg/news-2022101715190102238 Бензема е новият носител на „Златната топка“], sportal.bg, 17 октомври 2022.</ref> Най-много е печелил Златната топка [[Лионел Меси]] – 8 пъти. Втори е [[Кристиано Роналдо]] с 5 отличия, а [[Йохан Кройф]], [[Мишел Платини]] и [[Марко ван Бастен]] имат по 3. Меси е единственият футболист печелил наградата 4 години поред (2009 – 2012), а Платини – 3 години поред (1983 – 1985). == Носители == {| class="wikitable" |- ! Година ! Място ! Играч ! Клуб ! Точки |- |- |- | rowspan="3" |[[2024]] | '''1-ви''' || {{флагче|Испания}} '''[[Родриго Ернандес|Родри]]''' || '''{{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]''' || '''''' |- | 2-ри || {{флагче|Бразилия}} [[Винисиус Жуниор]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Джуд Белингам]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || |- | rowspan="3" |[[2023]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || '''{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] / {{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]]''' || '''462''' |- | 2-ри || {{флагче|Норвегия}} [[Ерлинг Холанд]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|| 357 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] || {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] || 270 |- | rowspan="3" |[[2022]] <br><ref name="ЗлТ2022"></ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Карим Бензема]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''549''' |- | 2-ри || {{флагче|Сенегал}} [[Садио Мане]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]]|| 193 |- | 3-ти || {{флагче|Белгия}} [[Кевин Де Бройне]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] || 175 |- | rowspan="3" |[[2021]] <br><ref name="Меси7">[https://topsport.bg/football/mesi-specheli-zlatnata-topka-za-rekorden-sedmi-pat.html Меси спечели „Златната топка“ за рекорден седми път], Topsport.bg, 29.11.2021.</ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || '''{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] / {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]''' || '''613''' |- | 2-ри || {{флагче|Полша}} [[Роберт Левандовски]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 580 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Жоржиньо (футболист, р. 1991)|Жоржиньо]] || {{флагче|Англия}} [[ФК „Челси“|Челси]] || 460 |- | scope="row" | 2020 | colspan="5" style="font-weight:normal" | Няма победител |- | rowspan="3" |[[2019]] <br><ref>[https://gong.bg/football-sviat/italia/rezultatyt-ot-glasuvaneto-za-zlatnata-topka-izteche-pobediteliat-e-iasen-568674 Резултатът от гласуването за Златната топка изтече, победителят е ясен!], Gong.Bg, 01.12.2019.</ref><ref>[https://gong.bg/football-sviat/francia/multimedia/gallery/istorichesko-lionel-mesi-grabna-rekordna-shesta-zlatna-topka-568881 Историческо! Лионел Меси грабна рекордна шеста Златна топка!], Gong.Bg, 01.12.2019.</ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''446''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Върджил ван Дайк]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул]] || 382 |- | 3-ти || {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 179 |- | rowspan="3" |[[2018]] |'''1-ви'''|| {{флагче|Хърватия}} '''[[Лука Модрич]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''753''' |- |2-ри |{{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] |{{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |476 |- |3-ти |{{флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]] |{{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] |414 |- | rowspan="3" |[[2017]] |'''1-ви''' |{{флагче|Португалия}} '''[[Кристиано Роналдо]]''' |{{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' |'''946''' |- |2-ри |{{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] |{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] |670 |- |3-ти |{{флагче|Бразилия}} [[Неймар]] |{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] |361 |- | rowspan="3" |[[2016]] <br><ref>[http://www.webcafe.bg/sportcafe/klasatzia/id_1618984138 Фаворитите за „Златна топка“ 2017], 13.12.2016, 15:45 (обновена 14.12.2016, 15:07).</ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Кристиано Роналдо]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''745''' |- | 2-ри || {{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 316 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]] || {{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] || 198 |- | scope="row" | 2010 – 2015 ! colspan="5" style="font-weight:normal" | Обединено с наградата [[Футболист на годината на ФИФА]] в [[Златна топка на ФИФА]] |- | rowspan="3" |[[2009]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''473''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] / {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]]|| 230 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Шави Ернандес]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 170 |- | rowspan="3" |[[2008]] | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Кристиано Роналдо]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[Манчестър Юнайтед]]''' || '''446''' |- | 2-ри || {{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 281 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Торес]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] || 179 |- | rowspan="3" |[[2007]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Кака (футболист)|Рикардо Кака]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]] ''' || '''444''' |- | 2-ри ||{{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 277 |- | 3-ти || {{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 255 |- | rowspan="3" |[[2006]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Фабио Канаваро]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' / {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''173''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Буфон]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 124 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Тиери Анри]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] || 121 |- | rowspan="3" |[[2005]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Роналдиньо]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''225''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Франк Лампард]]<ref>[http://www.rsssf.com/miscellaneous/europa-poy05.html European Footballer of the Year („Ballon d'Or“) 2005, RSSSF.com ]</ref> || {{флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] || 148 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Стивън Джерард]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] || 142 |- | rowspan="3" |[[2004]] | '''1-ви''' || {{флагче|Украйна}} '''[[Андрий Шевченко]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''351''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Деко]] || {{флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 139 |- | 3-ти || {{флагче|Бразилия}} [[Роналдиньо]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 133 |- | rowspan="3" |[[2003]] | '''1-ви''' || {{флагче|Чехия}} '''[[Павел Недвед]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''190''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Тиери Анри]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] || 128 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Паоло Малдини]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 123 |- | rowspan="3" |[[2002]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Роналдо]]''' || {{флагче|Италия}} [[Интер]] / {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''169''' |- | 2-ри || {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Карлош]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 145 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Оливер Кан]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 110 |- | rowspan="3" |[[2001]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Майкъл Оуен]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]''' || '''176''' |- | 2-ри || {{флагче|Испания}} [[Раул (футболист)|Раул]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 140 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Оливер Кан]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 114 |- | rowspan="3" |[[2000]] | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Луиш Фиго]]''' || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] / {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''197''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Зинедин Зидан]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 181 |- | 3-ти || {{флагче|Украйна}} [[Андрий Шевченко]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 85 |- | rowspan="3" |[[1999]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Ривалдо]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''219''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 154 |- | 3-ти || {{флагче|Украйна}} [[Андрий Шевченко]] || {{флагче|Украйна}} [[Динамо Киев]] / {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 64 |- | rowspan="3" |[[1998]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Зинедин Зидан]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''244''' |- | 2-ри || {{флагче|Хърватия}} [[Давор Шукер]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 68 |- | 3-ти || {{флагче|Бразилия}} [[Роналдо]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 66 |- | rowspan="3" |[[1997]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Роналдо]]''' || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] / {{флагче|Италия}} '''[[Интер]]''' || '''222''' |- | 2-ри || {{флагче|СФРЮ}} [[Предраг Миятович]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 68 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Зинедин Зидан]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 63 |- | rowspan="3" |[[1996]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Матиас Замер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Борусия Дортмунд]]''' || '''144''' |- | 2-ри || {{флагче|Бразилия}} [[Роналдо]] || {{флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 143 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Алан Шиърър]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн Роувърс]] / {{флагче|Англия}} [[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]] || 107 |- | rowspan="3" |[[1995]] | '''1-ви''' || {{флагче|Либерия}} '''[[Джордж Уеа]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] / {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''144''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Юрген Клинсман]] || {{флагче|Англия}} [[Тотнъм Хотспър]] / {{Флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 108 |- | 3-ти || {{флагче|Финландия}} [[Яри Литманен]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] || 67 |- | rowspan="3" |[[1994]] | '''1-ви''' || {{флагче|България}} '''[[Христо Стоичков]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''210''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Роберто Баджо]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 136 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Паоло Малдини]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 109 |- | rowspan="3" |[[1993]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Роберто Баджо]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''142''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Денис Бергкамп]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] / {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 83 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 34 |- | rowspan="3" |[[1992]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Марко ван Бастен]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''98''' |- | 2-ри || {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 80 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Денис Бергкамп]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] || 53 |- | rowspan="4" |[[1991]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Пиер Папен]]''' || {{флагче|Франция}} '''[[Олимпик Марсилия]]''' || '''141''' |- | rowspan="3" |2-ри <small><br/>(равни)</small> | {{флагче|Германия}} [[Лотар Матеус]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 42 |- | {{флагче|СФРЮ}} [[Дарко Панчев]] || {{флагче|СФРЮ}} [[Цървена звезда]] || 42 |- | {{флагче|СФРЮ}} [[Деян Савичевич]] || {{флагче|СФРЮ}} [[Цървена звезда]] || 42 |- | rowspan="3" |[[1990]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Лотар Матеус]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Интер]]''' || '''137''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Салваторе Скилачи]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 84 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Андреас Бреме]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 68 |- | rowspan="3" |[[1989]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Марко ван Бастен]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''119''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Франко Барези]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 80 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Франк Рейкаард]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 43 |- | rowspan="3" |[[1988]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Марко ван Бастен]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''129''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд Гулит]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 88 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Франк Рейкаард]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Сарагоса]] / {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 45 |- | rowspan="3" |[[1987]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Рууд Гулит]]''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[ПСВ Айндховен]]''' / {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''106''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Пауло Футре]] || {{флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] / {{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] || 91 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Емилио Бутрагеньо]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 61 |- | rowspan="3" |[[1986]] | '''1-ви''' || {{флагче|СССР}} '''[[Игор Беланов]]''' || {{флагче|СССР}} '''[[Динамо Киев]]''' || '''84''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Гари Линекер]] || {{флагче|Англия}} [[Евертън]] / {{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|| 62 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Емилио Бутрагеньо]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 59 |- | rowspan="3" |[[1985]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Мишел Платини]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''127''' |- | 2-ри || {{флагче|Дания}} [[Пребен Елкер Ларсен]] || {{флагче|Италия}} [[Верона (отбор)|Верона]] || 71 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 46 |- | rowspan="3" |[[1984]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Мишел Платини]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''128''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Жан Тигана]] || {{флагче|Франция}} [[ФК Бордо|Бордо]] || 57 |- | 3-ти || {{флагче|Дания}} [[Пребен Елкер Ларсен]] || {{флагче|Белгия}} [[КСК Локерен|Локерен]] / {{флагче|Италия}} [[Верона (отбор)|Верона]] || 48 |- | rowspan="3" |[[1983]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Мишел Платини]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''110''' |- | 2-ри || {{флагче|Шотландия}} [[Кени Далглиш]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] || 26 |- | 3-ти || {{флагче|Дания}} [[Алан Симонсен]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]] / {{флагче|Дания}} [[Вайле БК|Вайле]] || 25 |- | rowspan="3" |[[1982]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Паоло Роси]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''115''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Ален Жирес]] || {{флагче|Франция}} [[ФК Бордо|Бордо]] || 64 |- | 3-ти || {{флагче|Полша}} [[Збигнев Бонек]] || {{флагче|Полша}} [[Видзев Лодз]] / {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 53 |- | rowspan="3" |[[1981]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Карл-Хайнц Румениге]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''106''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Паул Брайтнер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 64 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 39 |- | rowspan="3" |[[1980]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Карл-Хайнц Румениге]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''122''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] || {{флагче|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] / {{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|| 34 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Мишел Платини]] || {{флагче|Франция}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] || 33 |- | rowspan="3" |[[1979]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Кевин Кийгън]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]''' || '''118''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Румениге]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 52 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд Крол]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] || 41 |- | rowspan="3" |[[1978]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Кевин Кийгън]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]''' || '''87''' |- | 2-ри || {{флагче|Австрия}} [[Ханс Кранкъл]] || {{флагче|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 81 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Роб Рензенбринк]] || {{флагче|Белгия}} [[РСК Андерлехт|Андерлехт]] || 50 |- | rowspan="3" |[[1977]] | '''1-ви''' || {{флагче|Дания}} '''[[Алан Симонсен]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Борусия Мьонхенгладбах]]''' || '''74''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Кевин Кийгън]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] / {{флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] || 71 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Мишел Платини]] || {{флагче|Франция}} [[Нанси]] || 70 |- | rowspan="3" |[[1976]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Франц Бекенбауер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''91''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Роб Рензенбринк]] || {{флагче|Белгия}} [[РСК Андерлехт|Андерлехт]] || 75 |- | 3-ти || {{флагче|Чехословакия}} [[Иво Виктор]] || {{флагче|Чехословакия}} [[Дукла (Прага)|Дукла Прага]] || 52 |- | rowspan="3" |[[1975]] | '''1-ви''' || {{флагче|СССР}} '''[[Олег Блохин]]''' || {{флагче|СССР}} '''[[Динамо Киев]]''' || '''122''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 42 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Йохан Кройф]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 27 |- | rowspan="3" |[[1974]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Йохан Кройф]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''116''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 105 |- | 3-ти || {{флагче|Полша}} [[Казимеж Дейна]] || {{флагче|Полша}} [[Легия Варшава]] || 35 |- | rowspan="3" |[[1973]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Йохан Кройф]]''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[АФК Аякс|Аякс]]''' / {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''96''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Дино Дзоф]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 47 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 44 |- | rowspan="3" |[[1972]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Франц Бекенбауер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''81''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 79 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Гюнтер Нецер]] || {{флагче|Германия}} [[Борусия Мьонхенгладбах]] || 79 |- | rowspan="3" |[[1971]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Йохан Кройф]]''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Аякс (отбор)|Аякс]]''' || '''116''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Сандро Мацола]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 57 |- | 3-ти || {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 56 |- | rowspan="3" |[[1970]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Герд Мюлер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]]''' || '''77''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Боби Мур]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям Юнайтед]] || 70 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Луиджи Рива]] || {{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]|| 65 |- | rowspan="3" |[[1969]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Джани Ривера]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''83''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Луиджи Рива]] || {{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]|| 79 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 38 |- | rowspan="3" |[[1968]] | '''1-ви''' || {{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Джордж Бест]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]]''' || '''61''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] || {{флагче|Англия}} [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]]|| 53 |- | 3-ти || {{флагче|СФРЮ}} [[Драган Джаич]] || {{флагче|СФРЮ}} [[Цървена звезда]] || 46 |- | rowspan="3" |[[1967]] | '''1-ви''' || {{флагче|Унгария}} '''[[Флориан Алберт]]''' || {{флагче|Унгария}} '''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]''' || '''68''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 40 |- | 3-ти || {{флагче|Шотландия}} [[Джими Джонстън]] || {{флагче|Шотландия}} [[ФК „Селтик“|Селтик]]|| 39 |- | rowspan="3" |[[1966]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Боби Чарлтън]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]]''' || '''81''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Еузебио]] || {{флагче|Португалия}} [[ФК „Бенфика“|Бенфика]]|| 80 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 59 |- | rowspan="3" |[[1965]] | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Еузебио]]''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Бенфика]]''' || '''67''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Джачинто Факети]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 59 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 45 |- | rowspan="3" |[[1964]] | '''1-ви''' || {{флагче|Шотландия}} '''[[Денис Лоу]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[Манчестър Юнайтед]]''' || '''61''' |- | 2-ри || {{флагче|Испания}} [[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 43 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Амансио]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 38 |- | rowspan="3" |[[1963]] | '''1-ви''' || {{флагче|СССР}} '''[[Лев Яшин]]''' || {{флагче|СССР}} '''[[Динамо Москва]]''' || '''73''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Джани Ривера]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 55 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Джими Грийвс]] || {{флагче|Англия}} [[ФК „Тотнъм Хотспър“|Тотнъм Хотспър]]|| 50 |- | rowspan="3" |[[1962]] | '''1-ви''' || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Йозеф Масопуст]]''' || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Дукла (Прага)|Дукла Прага]]''' || '''65''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Еузебио]] || {{флагче|Португалия}} [[Бенфика]] || 53 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Шнелингер]] || {{флагче|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] || 33 |- | rowspan="3" |[[1961]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Италия}} '''[[Омар Сивори]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''46''' |- | 2-ри || {{флагче|Испания}} [[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]] || {{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] / {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 40 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Джони Хайнс]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Фулъм|Фулъм]] || 22 |- | rowspan="3" |[[1960]] | '''1-ви''' || {{флагче|Испания}} '''[[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК „Барселона“|Барселона]]''' || '''54''' |- | 2-ри || {{флагче|Унгария}} [[Ференц Пушкаш]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 37 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Уве Зелер]] || {{флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] || 33 |- | rowspan="3" |[[1959]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} '''[[Алфредо ди Стефано]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''80''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Раймон Копа]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] / {{флагче|Франция}} [[Стад дьо Реймс]] || 42 |- | 3-ти || {{флагче|Уелс}} [[Джон Чарлс]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 24 |- | rowspan="3" |[[1958]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Раймон Копа]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''71''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Хелмут Ран]] || {{флагче|Германия}} [[Рот-Вайс Есен]] || 40 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Жюст Фонтен]] || {{флагче|Франция}} [[Стад дьо Реймс]] || 23 |- | rowspan="3" |[[1957]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} '''[[Алфредо ди Стефано]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''72''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Били Райт]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Улвърхемптън]]|| 19 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Раймон Копа]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 16 |- | rowspan="3" |[[1956]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Стенли Матюс]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[ФК Блекпул|Блекпул]]''' || '''47''' |- | 2-ри || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} [[Алфредо ди Стефано]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 44 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Раймон Копа]] || {{флагче|Франция}} [[Стад дьо Реймс]] / {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 33 |} == Класации == [[Файл:Cristiano Ronaldo and Lionel Messi - Portugal vs Argentina, 9th February 2011.jpg|дясно|200п|мини|Носителите на най-много отличия за цялата история от 1956 до 2022 г.: рекордьорът Лионел Меси с 8 златни топки и Кристиано Роналдо с 5.]] === Футболисти === Позицията на играча в тази класация се определя от броя на титлите. Ако броят на титлите е еднакъв, футболистите се подреждат по годината на придобиването им. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |- ! Титли ! style="width:180px" | Играч ! class="unsortable" | Години |- | '''8''' | style="text-align:left" | {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' | style="text-align:left" | 2009, 2010, 2011, 2012, 2015, 2019, 2021, 2023 |- | 5 | style="text-align:left" | {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] | style="text-align:left" | 2008, 2013, 2014, 2016, 2017 |- | rowspan="3" | 3 | style="text-align:left" | {{флагче|Нидерландия}} [[Йохан Кройф]] | style="text-align:left" | 1971, 1973, 1974 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Франция}} [[Мишел Платини]] | style="text-align:left" | 1983, 1984, 1985 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Нидерландия}} [[Марко ван Бастен]] | style="text-align:left" | 1988, 1989, 1992 |- | rowspan="5" | 2 | style="text-align:left" | {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} [[Алфредо ди Стефано]] | style="text-align:left" | 1957, 1959 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] | style="text-align:left" | 1972, 1976 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Англия}} [[Кевин Кийгън]] | style="text-align:left" | 1978, 1979 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Румениге]] | style="text-align:left" | 1980, 1981 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Бразилия}} [[Роналдо]] | style="text-align:left" | 1997, 2002 |} === Клубове и играчи === Позицията на клуба в тази класация се определя от броя на спечелените титли. Ако броят на титлите е еднакъв, клубовете се подреждат по броя на футболистите с наградата и годината на спечелване на титлите. За години в курсив играчът не е играл за този клуб през цялата година (до 2021 г.) или през целия сезон (от 2022 г.). {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |- ! Титли ! class="unsortable" | Клуб ! class="unsortable" | Години ! Играчи |- | '''15''' | style="text-align:left" | '''{{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]''' | style="text-align:left" | 1960, ''1973'', 1974, 1994, ''1997'', 1999, ''2000'', 2005, 2009, 2010, 2011, 2012, 2015, 2019, 2021 | '''8''' |- | 12 | style="text-align:left" data-sort-value="Madrid" | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | style="text-align:left" | 1957, 1958, 1959, ''2000'', ''2002'', ''2006'', 2013, 2014, 2016, 2017, 2018, 2022 | '''8''' |- | 9 | style="text-align:left" data-sort-value="Turin" | {{флагче|Италия}} [[ФК „Ювентус“|Ювентус]] | style="text-align:left" | 1961, 1982, 1983, 1984, 1985, 1993, 1998, 2003, ''2006'' | 7 |- | 8 | style="text-align:left" data-sort-value="Mailand, AC" | {{флагче|Италия}} [[Милан]] | style="text-align:left" | 1969, ''1987'', 1988, 1989, 1992, ''1995'', 2004, 2007 | 6 |- | 5 | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] | style="text-align:left" | 1970, 1972, 1976, 1980, 1981 | 3 |- | 4 | style="text-align:left" | {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] | style="text-align:left" | 1964, 1966, 1968, 2008 | 4 |- | 3 | style="text-align:left" data-sort-value="Mailand, Inter"| {{флагче|Италия}} [[Интер]] | style="text-align:left" | 1990, ''1997'', ''2002'' | 2 |- | rowspan="4" | 2 | style="text-align:left" data-sort-value="Kiew" | {{флагче|СССР}} [[Динамо Киев]] | style="text-align:left" | 1975, 1986 | 2 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] | style="text-align:left" | ''1995'', ''2021'' | 2 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] | style="text-align:left" | 1971, ''1973'' | 1 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] | style="text-align:left" | 1978, 1979 | 1 |} == Галерия == '''Носители на Златната топка''' <gallery> Stanley Matthews 1962 (crop).jpg|Стенли Матюс (1956) Di stefano real madrid cf (cropped).png|Алфредо ди Стефано (1957, 1959) Raymond Kopa 1963b.jpg|Раймон Копа (1958) Luis Suárez Miramontes.JPG|Луис Суарес (1960) Lev Yashin.jpg|Лев Яшин (1963) Bundesarchiv Bild 183-N0716-0314, Fußball-WM, BRD - Niederlande 2-1a-2.jpg|Йохан Кройф <br>(1971, 1973, 1974) Franz Beckenbauer (1975).jpg|Франц Бекенбауер <br>(1972, 1976) Kevin Keegan headshot.jpg|Кевин Кийгън <br>(1978, 1979) Karl-Heinz Rummenigge.jpg|Карл-Хайнц Румениге <br>(1980, 1981) Platini entrevista.jpg|Мишел Платини <br>(1983 – 1985) Marco van Basten 1989 crop.jpg|Марко ван Бастен <br>(1988, 1989, 1992) Hristo stoichkov-2010 (crop).jpg|Христо Стоичков (1994) Ronaldinho06Jun2005Abr-bis.jpg|Роналдо Назарио <br>(1997, 2002) Luka Modric 2018.png|Лука Модрич (2018) </gallery> == Вижте също == * [[Футболист на годината на ФИФА]] * [[Златна топка на ФИФА]] == Външни препратки == * [http://eurocom.bg/sport/article/vsichki-nositeli-na-zlatnata-topka-na-frans-futbol Всички носители на Златната топка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160815090513/http://eurocom.bg/sport/article/vsichki-nositeli-na-zlatnata-topka-na-frans-futbol |date=2016-08-15 }}<ref> eurocom.bg, 11-01-2016 г., 22:46 ч.</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Златна топка на „Франс Футбол“| ]] aq6m6ka6o67f07l5zxblb0ynatrkolw 12397949 12397947 2024-10-28T21:53:11Z Danitrifonov04 292718 /* Носители */ 12397949 wikitext text/x-wiki :''Тази статия е за наградата до 2009 и след 2015 г. За обединената награда вижте [[Златна топка на ФИФА]]'' '''Златната топка''' на списание „[[Франс Футбол]]“ е [[футбол]]на награда, присъждана ежегодно на най-добрия футболист, играещ в европейски отбор. Присъжда се от жури от спортни журналисти. През 2021 г. то е от 170 души – по един от различна държава. Всеки от тях посочва по петима футболисти от списък с 30 имена, като ги подрежда по позиции от първа до пета. За първо място се дават 6 точки, за второ – 4, за трето – 3, за четвърто – 2 и за пето – 1.<ref name="Меси7"/><ref>https://www.cambridge.org/core/journals/perspectives-on-politics/article/abs/messi-ronaldo-and-the-politics-of-celebrity-elections-voting-for-the-best-soccer-player-in-the-world/36CB5CB44D4C06866305408163A49290</ref><ref>https://www.sportbible.com/football/ballon-dor-votes-lionel-messi-cristiano-ronaldo-665271-20230302?source=facebook&fbclid=IwAR3LI1jGmPSn6t7ceIM-ql4o5eV5meCTB5dcbvPMeTArHAGJnDHlIuzPR_Y</ref> Наградата е учредена от бившия френски футболист, а по-късно и журналист [[Габриел Ано]]. Първоначално е присъждана само на футболисти от [[Европа]], а от [[1995]] г. могат да се избират всички футболисти, играещи за европейски отбори. От 2010 до 2015 г. наградата е обединена с наградата за [[Футболист на годината на ФИФА]] под името [[Златна топка на ФИФА]]. През 2016 г. ФИФА и френското издание „Франс Футбол“ прекратяват сътрудничеството и наградите за годината отново се връчват разделно. [[Файл:FigoBallond'Or2000.jpg|мини|Златната топка на [[Луиш Фиго]], 2000 г.]] През 2020 г. групата L'Équipe, към която принадлежи списанието „Франс Футбол“, решава, че няма да се дава награда за годината поради пандемията от COVID-19, която съкрати сезоните на футболните клубове по целия свят. Според новите правила на допитването на „Франс Футбол“ от 2022 г. определянето на носителя на „Златната топка“ е въз основа на спортните му изяви и резултати за предходния сезон, а не за календарната година.<ref name="ЗлТ2022">[https://sportal.bg/news-2022101715190102238 Бензема е новият носител на „Златната топка“], sportal.bg, 17 октомври 2022.</ref> Най-много е печелил Златната топка [[Лионел Меси]] – 8 пъти. Втори е [[Кристиано Роналдо]] с 5 отличия, а [[Йохан Кройф]], [[Мишел Платини]] и [[Марко ван Бастен]] имат по 3. Меси е единственият футболист печелил наградата 4 години поред (2009 – 2012), а Платини – 3 години поред (1983 – 1985). == Носители == {| class="wikitable" |- ! Година ! Място ! Играч ! Клуб ! Точки |- |- |- | rowspan="3" |[[2024]] | '''1-ви''' || {{флагче|Испания}} '''[[Родриго Ернандес|Родри]]''' || '''{{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]''' || |- | 2-ри || {{флагче|Бразилия}} [[Винисиус Жуниор]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Джуд Белингам]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || |- | rowspan="3" |[[2023]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || '''{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] / {{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]]''' || '''462''' |- | 2-ри || {{флагче|Норвегия}} [[Ерлинг Холанд]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|| 357 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] || {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] || 270 |- | rowspan="3" |[[2022]] <br><ref name="ЗлТ2022"></ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Карим Бензема]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''549''' |- | 2-ри || {{флагче|Сенегал}} [[Садио Мане]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]]|| 193 |- | 3-ти || {{флагче|Белгия}} [[Кевин Де Бройне]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] || 175 |- | rowspan="3" |[[2021]] <br><ref name="Меси7">[https://topsport.bg/football/mesi-specheli-zlatnata-topka-za-rekorden-sedmi-pat.html Меси спечели „Златната топка“ за рекорден седми път], Topsport.bg, 29.11.2021.</ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || '''{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] / {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]''' || '''613''' |- | 2-ри || {{флагче|Полша}} [[Роберт Левандовски]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 580 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Жоржиньо (футболист, р. 1991)|Жоржиньо]] || {{флагче|Англия}} [[ФК „Челси“|Челси]] || 460 |- | scope="row" | 2020 | colspan="5" style="font-weight:normal" | Няма победител |- | rowspan="3" |[[2019]] <br><ref>[https://gong.bg/football-sviat/italia/rezultatyt-ot-glasuvaneto-za-zlatnata-topka-izteche-pobediteliat-e-iasen-568674 Резултатът от гласуването за Златната топка изтече, победителят е ясен!], Gong.Bg, 01.12.2019.</ref><ref>[https://gong.bg/football-sviat/francia/multimedia/gallery/istorichesko-lionel-mesi-grabna-rekordna-shesta-zlatna-topka-568881 Историческо! Лионел Меси грабна рекордна шеста Златна топка!], Gong.Bg, 01.12.2019.</ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''446''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Върджил ван Дайк]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул]] || 382 |- | 3-ти || {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 179 |- | rowspan="3" |[[2018]] |'''1-ви'''|| {{флагче|Хърватия}} '''[[Лука Модрич]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''753''' |- |2-ри |{{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] |{{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |476 |- |3-ти |{{флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]] |{{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] |414 |- | rowspan="3" |[[2017]] |'''1-ви''' |{{флагче|Португалия}} '''[[Кристиано Роналдо]]''' |{{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' |'''946''' |- |2-ри |{{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] |{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] |670 |- |3-ти |{{флагче|Бразилия}} [[Неймар]] |{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] |361 |- | rowspan="3" |[[2016]] <br><ref>[http://www.webcafe.bg/sportcafe/klasatzia/id_1618984138 Фаворитите за „Златна топка“ 2017], 13.12.2016, 15:45 (обновена 14.12.2016, 15:07).</ref> | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Кристиано Роналдо]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''745''' |- | 2-ри || {{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 316 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]] || {{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] || 198 |- | scope="row" | 2010 – 2015 ! colspan="5" style="font-weight:normal" | Обединено с наградата [[Футболист на годината на ФИФА]] в [[Златна топка на ФИФА]] |- | rowspan="3" |[[2009]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''473''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] / {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]]|| 230 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Шави Ернандес]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 170 |- | rowspan="3" |[[2008]] | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Кристиано Роналдо]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[Манчестър Юнайтед]]''' || '''446''' |- | 2-ри || {{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 281 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Торес]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] || 179 |- | rowspan="3" |[[2007]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Кака (футболист)|Рикардо Кака]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]] ''' || '''444''' |- | 2-ри ||{{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 277 |- | 3-ти || {{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 255 |- | rowspan="3" |[[2006]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Фабио Канаваро]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' / {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''173''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Буфон]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 124 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Тиери Анри]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] || 121 |- | rowspan="3" |[[2005]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Роналдиньо]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''225''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Франк Лампард]]<ref>[http://www.rsssf.com/miscellaneous/europa-poy05.html European Footballer of the Year („Ballon d'Or“) 2005, RSSSF.com ]</ref> || {{флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] || 148 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Стивън Джерард]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] || 142 |- | rowspan="3" |[[2004]] | '''1-ви''' || {{флагче|Украйна}} '''[[Андрий Шевченко]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''351''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Деко]] || {{флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 139 |- | 3-ти || {{флагче|Бразилия}} [[Роналдиньо]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 133 |- | rowspan="3" |[[2003]] | '''1-ви''' || {{флагче|Чехия}} '''[[Павел Недвед]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''190''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Тиери Анри]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] || 128 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Паоло Малдини]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 123 |- | rowspan="3" |[[2002]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Роналдо]]''' || {{флагче|Италия}} [[Интер]] / {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''169''' |- | 2-ри || {{флагче|Бразилия}} [[Роберто Карлош]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 145 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Оливер Кан]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 110 |- | rowspan="3" |[[2001]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Майкъл Оуен]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]''' || '''176''' |- | 2-ри || {{флагче|Испания}} [[Раул (футболист)|Раул]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 140 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Оливер Кан]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 114 |- | rowspan="3" |[[2000]] | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Луиш Фиго]]''' || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] / {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''197''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Зинедин Зидан]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 181 |- | 3-ти || {{флагче|Украйна}} [[Андрий Шевченко]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 85 |- | rowspan="3" |[[1999]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Ривалдо]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''219''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 154 |- | 3-ти || {{флагче|Украйна}} [[Андрий Шевченко]] || {{флагче|Украйна}} [[Динамо Киев]] / {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 64 |- | rowspan="3" |[[1998]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Зинедин Зидан]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''244''' |- | 2-ри || {{флагче|Хърватия}} [[Давор Шукер]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 68 |- | 3-ти || {{флагче|Бразилия}} [[Роналдо]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 66 |- | rowspan="3" |[[1997]] | '''1-ви''' || {{флагче|Бразилия}} '''[[Роналдо]]''' || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] / {{флагче|Италия}} '''[[Интер]]''' || '''222''' |- | 2-ри || {{флагче|СФРЮ}} [[Предраг Миятович]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 68 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Зинедин Зидан]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 63 |- | rowspan="3" |[[1996]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Матиас Замер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Борусия Дортмунд]]''' || '''144''' |- | 2-ри || {{флагче|Бразилия}} [[Роналдо]] || {{флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 143 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Алан Шиърър]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн Роувърс]] / {{флагче|Англия}} [[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]] || 107 |- | rowspan="3" |[[1995]] | '''1-ви''' || {{флагче|Либерия}} '''[[Джордж Уеа]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] / {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''144''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Юрген Клинсман]] || {{флагче|Англия}} [[Тотнъм Хотспър]] / {{Флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 108 |- | 3-ти || {{флагче|Финландия}} [[Яри Литманен]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] || 67 |- | rowspan="3" |[[1994]] | '''1-ви''' || {{флагче|България}} '''[[Христо Стоичков]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''210''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Роберто Баджо]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 136 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Паоло Малдини]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 109 |- | rowspan="3" |[[1993]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Роберто Баджо]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''142''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Денис Бергкамп]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] / {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 83 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 34 |- | rowspan="3" |[[1992]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Марко ван Бастен]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''98''' |- | 2-ри || {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 80 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Денис Бергкамп]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] || 53 |- | rowspan="4" |[[1991]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Жан-Пиер Папен]]''' || {{флагче|Франция}} '''[[Олимпик Марсилия]]''' || '''141''' |- | rowspan="3" |2-ри <small><br/>(равни)</small> | {{флагче|Германия}} [[Лотар Матеус]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 42 |- | {{флагче|СФРЮ}} [[Дарко Панчев]] || {{флагче|СФРЮ}} [[Цървена звезда]] || 42 |- | {{флагче|СФРЮ}} [[Деян Савичевич]] || {{флагче|СФРЮ}} [[Цървена звезда]] || 42 |- | rowspan="3" |[[1990]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Лотар Матеус]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Интер]]''' || '''137''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Салваторе Скилачи]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 84 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Андреас Бреме]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 68 |- | rowspan="3" |[[1989]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Марко ван Бастен]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''119''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Франко Барези]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 80 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Франк Рейкаард]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 43 |- | rowspan="3" |[[1988]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Марко ван Бастен]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''129''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд Гулит]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 88 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Франк Рейкаард]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Сарагоса]] / {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 45 |- | rowspan="3" |[[1987]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Рууд Гулит]]''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[ПСВ Айндховен]]''' / {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''106''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Пауло Футре]] || {{флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] / {{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] || 91 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Емилио Бутрагеньо]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 61 |- | rowspan="3" |[[1986]] | '''1-ви''' || {{флагче|СССР}} '''[[Игор Беланов]]''' || {{флагче|СССР}} '''[[Динамо Киев]]''' || '''84''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Гари Линекер]] || {{флагче|Англия}} [[Евертън]] / {{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|| 62 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Емилио Бутрагеньо]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 59 |- | rowspan="3" |[[1985]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Мишел Платини]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''127''' |- | 2-ри || {{флагче|Дания}} [[Пребен Елкер Ларсен]] || {{флагче|Италия}} [[Верона (отбор)|Верона]] || 71 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 46 |- | rowspan="3" |[[1984]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Мишел Платини]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''128''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Жан Тигана]] || {{флагче|Франция}} [[ФК Бордо|Бордо]] || 57 |- | 3-ти || {{флагче|Дания}} [[Пребен Елкер Ларсен]] || {{флагче|Белгия}} [[КСК Локерен|Локерен]] / {{флагче|Италия}} [[Верона (отбор)|Верона]] || 48 |- | rowspan="3" |[[1983]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Мишел Платини]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''110''' |- | 2-ри || {{флагче|Шотландия}} [[Кени Далглиш]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] || 26 |- | 3-ти || {{флагче|Дания}} [[Алан Симонсен]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]] / {{флагче|Дания}} [[Вайле БК|Вайле]] || 25 |- | rowspan="3" |[[1982]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Паоло Роси]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''115''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Ален Жирес]] || {{флагче|Франция}} [[ФК Бордо|Бордо]] || 64 |- | 3-ти || {{флагче|Полша}} [[Збигнев Бонек]] || {{флагче|Полша}} [[Видзев Лодз]] / {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 53 |- | rowspan="3" |[[1981]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Карл-Хайнц Румениге]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''106''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Паул Брайтнер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 64 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 39 |- | rowspan="3" |[[1980]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Карл-Хайнц Румениге]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''122''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] || {{флагче|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] / {{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|| 34 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Мишел Платини]] || {{флагче|Франция}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] || 33 |- | rowspan="3" |[[1979]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Кевин Кийгън]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]''' || '''118''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Румениге]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 52 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд Крол]] || {{флагче|Нидерландия}} [[Аякс (отбор)|Аякс]] || 41 |- | rowspan="3" |[[1978]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Кевин Кийгън]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]''' || '''87''' |- | 2-ри || {{флагче|Австрия}} [[Ханс Кранкъл]] || {{флагче|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]] / {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 81 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Роб Рензенбринк]] || {{флагче|Белгия}} [[РСК Андерлехт|Андерлехт]] || 50 |- | rowspan="3" |[[1977]] | '''1-ви''' || {{флагче|Дания}} '''[[Алан Симонсен]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Борусия Мьонхенгладбах]]''' || '''74''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Кевин Кийгън]] || {{флагче|Англия}} [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]] / {{флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] || 71 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Мишел Платини]] || {{флагче|Франция}} [[Нанси]] || 70 |- | rowspan="3" |[[1976]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Франц Бекенбауер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''91''' |- | 2-ри || {{флагче|Нидерландия}} [[Роб Рензенбринк]] || {{флагче|Белгия}} [[РСК Андерлехт|Андерлехт]] || 75 |- | 3-ти || {{флагче|Чехословакия}} [[Иво Виктор]] || {{флагче|Чехословакия}} [[Дукла (Прага)|Дукла Прага]] || 52 |- | rowspan="3" |[[1975]] | '''1-ви''' || {{флагче|СССР}} '''[[Олег Блохин]]''' || {{флагче|СССР}} '''[[Динамо Киев]]''' || '''122''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 42 |- | 3-ти || {{флагче|Нидерландия}} [[Йохан Кройф]] || {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] || 27 |- | rowspan="3" |[[1974]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Йохан Кройф]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''116''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 105 |- | 3-ти || {{флагче|Полша}} [[Казимеж Дейна]] || {{флагче|Полша}} [[Легия Варшава]] || 35 |- | rowspan="3" |[[1973]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Йохан Кройф]]''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[АФК Аякс|Аякс]]''' / {{флагче|Испания}} '''[[ФК Барселона|Барселона]]''' || '''96''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Дино Дзоф]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 47 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 44 |- | rowspan="3" |[[1972]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Франц Бекенбауер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[Байерн Мюнхен]]''' || '''81''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 79 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Гюнтер Нецер]] || {{флагче|Германия}} [[Борусия Мьонхенгладбах]] || 79 |- | rowspan="3" |[[1971]] | '''1-ви''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Йохан Кройф]]''' || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Аякс (отбор)|Аякс]]''' || '''116''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Сандро Мацола]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 57 |- | 3-ти || {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 56 |- | rowspan="3" |[[1970]] | '''1-ви''' || {{флагче|Германия}} '''[[Герд Мюлер]]''' || {{флагче|Германия}} '''[[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]]''' || '''77''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Боби Мур]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям Юнайтед]] || 70 |- | 3-ти || {{флагче|Италия}} [[Луиджи Рива]] || {{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]|| 65 |- | rowspan="3" |[[1969]] | '''1-ви''' || {{флагче|Италия}} '''[[Джани Ривера]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Милан]]''' || '''83''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Луиджи Рива]] || {{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]|| 79 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 38 |- | rowspan="3" |[[1968]] | '''1-ви''' || {{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Джордж Бест]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]]''' || '''61''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] || {{флагче|Англия}} [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]]|| 53 |- | 3-ти || {{флагче|СФРЮ}} [[Драган Джаич]] || {{флагче|СФРЮ}} [[Цървена звезда]] || 46 |- | rowspan="3" |[[1967]] | '''1-ви''' || {{флагче|Унгария}} '''[[Флориан Алберт]]''' || {{флагче|Унгария}} '''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]''' || '''68''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] || {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] || 40 |- | 3-ти || {{флагче|Шотландия}} [[Джими Джонстън]] || {{флагче|Шотландия}} [[ФК „Селтик“|Селтик]]|| 39 |- | rowspan="3" |[[1966]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Боби Чарлтън]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]]''' || '''81''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Еузебио]] || {{флагче|Португалия}} [[ФК „Бенфика“|Бенфика]]|| 80 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] || {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] || 59 |- | rowspan="3" |[[1965]] | '''1-ви''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Еузебио]]''' || {{флагче|Португалия}} '''[[Бенфика]]''' || '''67''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Джачинто Факети]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 59 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 45 |- | rowspan="3" |[[1964]] | '''1-ви''' || {{флагче|Шотландия}} '''[[Денис Лоу]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[Манчестър Юнайтед]]''' || '''61''' |- | 2-ри || {{флагче|Испания}} [[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]] || {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 43 |- | 3-ти || {{флагче|Испания}} [[Амансио]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 38 |- | rowspan="3" |[[1963]] | '''1-ви''' || {{флагче|СССР}} '''[[Лев Яшин]]''' || {{флагче|СССР}} '''[[Динамо Москва]]''' || '''73''' |- | 2-ри || {{флагче|Италия}} [[Джани Ривера]] || {{флагче|Италия}} [[Милан]] || 55 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Джими Грийвс]] || {{флагче|Англия}} [[ФК „Тотнъм Хотспър“|Тотнъм Хотспър]]|| 50 |- | rowspan="3" |[[1962]] | '''1-ви''' || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Йозеф Масопуст]]''' || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Дукла (Прага)|Дукла Прага]]''' || '''65''' |- | 2-ри || {{флагче|Португалия}} [[Еузебио]] || {{флагче|Португалия}} [[Бенфика]] || 53 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Шнелингер]] || {{флагче|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] || 33 |- | rowspan="3" |[[1961]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Италия}} '''[[Омар Сивори]]''' || {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]]''' || '''46''' |- | 2-ри || {{флагче|Испания}} [[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]] || {{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] / {{флагче|Италия}} [[Интер]] || 40 |- | 3-ти || {{флагче|Англия}} [[Джони Хайнс]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Фулъм|Фулъм]] || 22 |- | rowspan="3" |[[1960]] | '''1-ви''' || {{флагче|Испания}} '''[[Луис Суарес (футболист)|Луис Суарес]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[ФК „Барселона“|Барселона]]''' || '''54''' |- | 2-ри || {{флагче|Унгария}} [[Ференц Пушкаш]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 37 |- | 3-ти || {{флагче|Германия}} [[Уве Зелер]] || {{флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] || 33 |- | rowspan="3" |[[1959]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} '''[[Алфредо ди Стефано]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''80''' |- | 2-ри || {{флагче|Франция}} [[Раймон Копа]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] / {{флагче|Франция}} [[Стад дьо Реймс]] || 42 |- | 3-ти || {{флагче|Уелс}} [[Джон Чарлс]] || {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] || 24 |- | rowspan="3" |[[1958]] | '''1-ви''' || {{флагче|Франция}} '''[[Раймон Копа]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''71''' |- | 2-ри || {{флагче|Германия}} [[Хелмут Ран]] || {{флагче|Германия}} [[Рот-Вайс Есен]] || 40 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Жюст Фонтен]] || {{флагче|Франция}} [[Стад дьо Реймс]] || 23 |- | rowspan="3" |[[1957]] | '''1-ви''' || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} '''[[Алфредо ди Стефано]]''' || {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' || '''72''' |- | 2-ри || {{флагче|Англия}} [[Били Райт]] || {{флагче|Англия}} [[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Улвърхемптън]]|| 19 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Раймон Копа]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 16 |- | rowspan="3" |[[1956]] | '''1-ви''' || {{флагче|Англия}} '''[[Стенли Матюс]]''' || {{флагче|Англия}} '''[[ФК Блекпул|Блекпул]]''' || '''47''' |- | 2-ри || {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} [[Алфредо ди Стефано]] || {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 44 |- | 3-ти || {{флагче|Франция}} [[Раймон Копа]] || {{флагче|Франция}} [[Стад дьо Реймс]] / {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] || 33 |} == Класации == [[Файл:Cristiano Ronaldo and Lionel Messi - Portugal vs Argentina, 9th February 2011.jpg|дясно|200п|мини|Носителите на най-много отличия за цялата история от 1956 до 2022 г.: рекордьорът Лионел Меси с 8 златни топки и Кристиано Роналдо с 5.]] === Футболисти === Позицията на играча в тази класация се определя от броя на титлите. Ако броят на титлите е еднакъв, футболистите се подреждат по годината на придобиването им. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |- ! Титли ! style="width:180px" | Играч ! class="unsortable" | Години |- | '''8''' | style="text-align:left" | {{флагче|Аржентина}} '''[[Лионел Меси]]''' | style="text-align:left" | 2009, 2010, 2011, 2012, 2015, 2019, 2021, 2023 |- | 5 | style="text-align:left" | {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] | style="text-align:left" | 2008, 2013, 2014, 2016, 2017 |- | rowspan="3" | 3 | style="text-align:left" | {{флагче|Нидерландия}} [[Йохан Кройф]] | style="text-align:left" | 1971, 1973, 1974 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Франция}} [[Мишел Платини]] | style="text-align:left" | 1983, 1984, 1985 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Нидерландия}} [[Марко ван Бастен]] | style="text-align:left" | 1988, 1989, 1992 |- | rowspan="5" | 2 | style="text-align:left" | {{флагче|Аржентина}} {{флагче|Испания}} [[Алфредо ди Стефано]] | style="text-align:left" | 1957, 1959 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] | style="text-align:left" | 1972, 1976 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Англия}} [[Кевин Кийгън]] | style="text-align:left" | 1978, 1979 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Румениге]] | style="text-align:left" | 1980, 1981 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Бразилия}} [[Роналдо]] | style="text-align:left" | 1997, 2002 |} === Клубове и играчи === Позицията на клуба в тази класация се определя от броя на спечелените титли. Ако броят на титлите е еднакъв, клубовете се подреждат по броя на футболистите с наградата и годината на спечелване на титлите. За години в курсив играчът не е играл за този клуб през цялата година (до 2021 г.) или през целия сезон (от 2022 г.). {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |- ! Титли ! class="unsortable" | Клуб ! class="unsortable" | Години ! Играчи |- | '''15''' | style="text-align:left" | '''{{флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]''' | style="text-align:left" | 1960, ''1973'', 1974, 1994, ''1997'', 1999, ''2000'', 2005, 2009, 2010, 2011, 2012, 2015, 2019, 2021 | '''8''' |- | 12 | style="text-align:left" data-sort-value="Madrid" | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | style="text-align:left" | 1957, 1958, 1959, ''2000'', ''2002'', ''2006'', 2013, 2014, 2016, 2017, 2018, 2022 | '''8''' |- | 9 | style="text-align:left" data-sort-value="Turin" | {{флагче|Италия}} [[ФК „Ювентус“|Ювентус]] | style="text-align:left" | 1961, 1982, 1983, 1984, 1985, 1993, 1998, 2003, ''2006'' | 7 |- | 8 | style="text-align:left" data-sort-value="Mailand, AC" | {{флагче|Италия}} [[Милан]] | style="text-align:left" | 1969, ''1987'', 1988, 1989, 1992, ''1995'', 2004, 2007 | 6 |- | 5 | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] | style="text-align:left" | 1970, 1972, 1976, 1980, 1981 | 3 |- | 4 | style="text-align:left" | {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] | style="text-align:left" | 1964, 1966, 1968, 2008 | 4 |- | 3 | style="text-align:left" data-sort-value="Mailand, Inter"| {{флагче|Италия}} [[Интер]] | style="text-align:left" | 1990, ''1997'', ''2002'' | 2 |- | rowspan="4" | 2 | style="text-align:left" data-sort-value="Kiew" | {{флагче|СССР}} [[Динамо Киев]] | style="text-align:left" | 1975, 1986 | 2 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] | style="text-align:left" | ''1995'', ''2021'' | 2 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] | style="text-align:left" | 1971, ''1973'' | 1 |- | style="text-align:left" | {{флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] | style="text-align:left" | 1978, 1979 | 1 |} == Галерия == '''Носители на Златната топка''' <gallery> Stanley Matthews 1962 (crop).jpg|Стенли Матюс (1956) Di stefano real madrid cf (cropped).png|Алфредо ди Стефано (1957, 1959) Raymond Kopa 1963b.jpg|Раймон Копа (1958) Luis Suárez Miramontes.JPG|Луис Суарес (1960) Lev Yashin.jpg|Лев Яшин (1963) Bundesarchiv Bild 183-N0716-0314, Fußball-WM, BRD - Niederlande 2-1a-2.jpg|Йохан Кройф <br>(1971, 1973, 1974) Franz Beckenbauer (1975).jpg|Франц Бекенбауер <br>(1972, 1976) Kevin Keegan headshot.jpg|Кевин Кийгън <br>(1978, 1979) Karl-Heinz Rummenigge.jpg|Карл-Хайнц Румениге <br>(1980, 1981) Platini entrevista.jpg|Мишел Платини <br>(1983 – 1985) Marco van Basten 1989 crop.jpg|Марко ван Бастен <br>(1988, 1989, 1992) Hristo stoichkov-2010 (crop).jpg|Христо Стоичков (1994) Ronaldinho06Jun2005Abr-bis.jpg|Роналдо Назарио <br>(1997, 2002) Luka Modric 2018.png|Лука Модрич (2018) </gallery> == Вижте също == * [[Футболист на годината на ФИФА]] * [[Златна топка на ФИФА]] == Външни препратки == * [http://eurocom.bg/sport/article/vsichki-nositeli-na-zlatnata-topka-na-frans-futbol Всички носители на Златната топка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160815090513/http://eurocom.bg/sport/article/vsichki-nositeli-na-zlatnata-topka-na-frans-futbol |date=2016-08-15 }}<ref> eurocom.bg, 11-01-2016 г., 22:46 ч.</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Златна топка на „Франс Футбол“| ]] t29wlmlai2d1rnabhnrwng2aprzden3 0 24499 12398153 12287144 2024-10-29T08:17:05Z Кочев 10302 /* Личности */ +1 12398153 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петрово|Петрово}} {{Селище в България | картинка = Petrovo Blagoevgrad Province mayor's office.jpg | картинка-описание = Кметството на село Петрово | име = Петрово | екатте = 56174 | надм-височина=425 м. | пощ-код=2815 | тел-код=074322 | сев-ширина=41.438 | изт-дължина=23.505 | площ = 31,853 | кмет = }} '''Пѐтрово''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. ==География== Село Петрово се намира в [[планина|планински]] район в северното подножие на планината [[Славянка]] на 6 километра от границата с [[Гърция]]. На също толкова разстояние, на около 610 м.нв. се намира местността Извора, откъдето води началото си [[Петровска река|Петровската река]]. Дебитът на извиращата вода варира от 1100 до 1600 л/сек. и дава питейна вода на 15 села от региона. Голяма част от водата се отвежда по изкуствено прокопан канал в мини язовир над селото, откъдето се спуска към ВЕЦ Петрово за производство на електрическа енергия. Петрово е част от историко-географската област [[Мървашко]], известна в миналото с развитата железодобивна промишленост. == История == Петрово е старо селище. Няма данни за неговото възникване, но при разкопки за построяването на ВЕЦ „Петрово“ са намерени останки от [[Древен Рим|римска]] баня. През 1997 година при ремонт на централната църква „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово)|Св. св. Петър и Павел]]“ на селото (черквите в землището на Петрово били общо 6) са открити скелети от раннохристиянската епоха при основите на храма. Според османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Валовища|Тимур Хисаръ̀]] от 1616 – 1617 година броят на [[джизие]] [[хане]]тата (домакинствата) в ''Петрова'' е 109.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.</ref> През [[Възраждането]] Петрово е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. Това производство се свързва с буйната пълноводна Петровска река. В селото е имало две металургични пещи ([[пехца|пехци]]) и един [[Самоков (металургия)|самоков]]. Руда за тях са доставяли от село [[Каракьой]], [[Неврокоп (дем)|Неврокопско]].<ref>Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр. 144 – 145.</ref> През XIX век Петрово е голямо село със смесено население, числящо се към [[Валовища|Демирхисарската]] [[кааза]] на [[Сер]]ския [[санджак (административна единица)|санджак]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Петровон'' (Petrovon), [[Мелнишка епархия]], живеят 210 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, ''Петрово (Pétrovo)'' е посочено като село с 200 домакинства, със 120 жители [[мюсюлмани]] и 500 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|136 – 137}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Петрово, на С от [[Валовища]] 6 часа; равнище до един приток на [[Бистрица (Пиринска)|Бистрица]]. Почва твърде плодородна във всичко поради многото води, що я поят. Става и много арпаджик. Църква, в която се чете смесено и училище също. 170 къщи. 400 турци и 450 българе.<ref>{{Стрезов|854-855}}</ref>}} Съгласно известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 1350 жители – 950 българи-християни, 280 [[турци]] и 120 [[власи]].<ref>{{МЕС|184}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на село Петрово (Petrovo) се състои от 1224 българи екзархисти и 60 власи. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 26 ученици.<ref>{{Бранков|188 – 189}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 9 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|870}}</ref> През учебната 1926-1927 година четирима учители в местната прогимназия обучават 73 ученици, разпределени по следния начин:<ref>Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.</ref> {| class="wikitable col-2-right col-3-right col-4-right col-5-right col-6-right col-7-right col-8-right col-9-right col-10-right" |- ! rowspan="2" | Класове !! colspan="3" | Ученици !! colspan="3" | Учители !! colspan="3" | Учителки |- ! момчета !! момичета !! общо !! редовни !! волнонаемни !! общо !! редовни !! волнонаемни !! общо |- | първи || 34 || 6 || 40 || rowspan="3" | || rowspan="3" | 2 || rowspan="3" | 2 || rowspan="3" | 1 || rowspan="3" | 1 || rowspan="3" | 2 |- | втори || 18|| 2 || 20 |- | трети || 10 || 3 || 13 |} == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 632 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 628 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 8 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 3 |} == Обществени институции == В селото се намират 2 за възрастни с умствена изостаналост. Всяко лято, чрез съдействието на австрийски и холандски организации, хора от чужбина идват и помагат в ремонтирането на тези домове. <gallery class="center"> Petrovo Blagoevgrad Province entrance plaque.jpg | Входът на селото Petrovo Blagoevgrad Province post office.jpg | Пощенският клон Petrovo Blagoevgrad Province school.jpg | Някогашното училище „Братя Миладинови“ Petrovo Blagoevgrad Province daily centre.jpg | Дневният център Petrovo Blagoevgrad Province staircase.jpg | Стълбище в центъра на селото Petrovo Blagoevgrad Province church.jpg | Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ </gallery> <gallery class="center"> Petrovo Blagoevgrad Province war memorial.jpg | Военният паметник Petrovo Blagoevgrad Province war memorial 1.jpg | Плоча 1 Petrovo Blagoevgrad Province war memorial 2.jpg | Плоча 2 Petrovo Blagoevgrad Province war memorial 3.jpg | Плоча 3 Petrovo Blagoevgrad Province war memorial 4.jpg | Плоча 4 </gallery> == Културни и природни забележителности == На 2 километра северно от селото се намира местността ''Пещери'', селище от XIV-XVII век с развита [[грънчарство|грънчарска]] и [[земеделие|земеделска]] култура. Там все още личат останките на старото селище и хората от Петрово са възстановили частично храма. На 2 километра южно от селото е параклиса „Свети Георги“, където ежегодно се провежда [[събор]]а на Петрово ([[Гергьовден]]). На 2 километра югоизточно от селото се намира параклиса „Свети Илия“, където местните хора се събират ежегодно на [[Илинден]]. В самото село има три черкви („Свети Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“). По времето на османската власт е имало голяма [[джамия]] и [[конак]], но по време на [[Балкански войни|Балканските войни]] (1912 – 1913) те са разрушени. На около 2.5 километра южно от селото се намира природния феномен ''Провалень камънь'' (Пробит камък-малка скала с естествено издълбана дупка в средата). Местните хора вярват, че който мине през нея се пречиства и Бог опрощава греховете му. На 5 километра източно от селото се намира пещерата ''Рупата''. Тя е с две галерии, като едната е тясна и почти отвесна, с дълбочина от 45 метра. Има спорове, дали пещерата е естествена, или е прокопана за добив на руда. == Редовни събития == * Ивановден („Харапини“) - Харапините на селото се събират и минават през всяка къща на селото да донесат здраве и берекет на жителите. Традиция, съществуваща от 1861 г. * Събор на Гергьовден * Празник на селото в местността Извора на Петровден. * Международен фестивал за автентичен фолклор „Песни от извора“ в местността Извора – последната събота и неделя на месец август == Личности == ; Родени в Петрово * {{флагче|България}} Ангел Аризанов, македоно-одрински опълченец, 66-годишен, земеделец (бакалин), живее в Кюстендил, 2 рота на Кюстендилската дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|52}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Мечкаров (историк)|Атанас Мечкаров]] (1920 – 2004), български историк и просветен деец<ref>[http://www.mni.bg/2016/12/atanas-mechkarov.html Атанас Мечкаров - незабравимият учител по история на поколения благоевградчани]</ref> * {{флагче|България}} Божин Попандонов, български революционер, четник на [[Яне Сандански]]<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 2|last= Радовски |first=Александър |year= 2023 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 216 | isbn = 978-619-00-1604-5 }}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Тополигов]] (1914 – 1949), български политик, деец на БЗНС * {{флагче|България}} [[Иван Кутузов]] (р. 1956), български художник и карикатурист * {{флагче|България}} Иван Леков (? - 1923), български революционер, убит от терорист на ВМРО при междуособиците в революционното движение<ref name=":0"/> * {{флагче|България}} Иван Паскалев, български революционер, деец на ВМРО, секретар в четата на Митьо Илиев<ref>{{Михайлов|2|155, 716}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Даскалов]] (1897 – 1984), български лекар * {{флагче|България}} [[Кочо Тодоров]] (1900 – ?), български строител и иконописец * {{флагче|България}} Леко Иванов (? - 1923), син на Иван Леков, обесен от дейци на ВМРО във Свети Врач при междуособиците в революционното движение през 20-те години<ref name=":0">{{cite book|title=Политичките убиства во Бугарија|last=Динев|first=Ангел|publisher=Култура-Скопје|year=1983|isbn=323 285 497 3|location=Скопје|pages=331|lang= mk}}</ref> ; Починали в Петрово * {{флагче|България}} [[Ангел Харизанов]] (1870 – 1902), български революционер, войвода на ВМОК * {{флагче|България}} [[Митьо Илиев]] (1882 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО * {{флагче|България}} Никола Христов Крантов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 457, л. 1а</ref> * {{флагче|България}} [[Теофил Иванов]] (1865 – 1902), български революционер, войвода на ВМОК == Бележки == <references /> {{Община Сандански}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сандански]] bh4ujko45zmm63ah0u3maf4zkgekhfz 0 24567 12397458 12018262 2024-10-28T13:05:43Z Xunonotyk 209517 12397458 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Разбойна|Разбойна}} {{Друго значение||другото българско село|Разбойна (област Търговище)}} {{Селище в България | име = Разбойна | екатте = 61666 | надм-височина = ? | пощ-код = 8531 | тел-код = 059406 | сев-ширина = 42.800 | изт-дължина = 27.383 | площ = 13,979 }} '''Разбо̀йна''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Руен]], [[област Бургас]]. ==География== Село Разбойна се намира на около 9 km на изток-североизток от общинския център село [[Руен]] и около 33 km на север-северозапад от областния център град [[Бургас]]. На около 2 km южно от селото минава третокласният [[републикански път III-2085]], който на запад води през селата [[Преображенци]] и Руен към връзка с третокласния [[републикански път III-208]] ([[Айтос]] – [[Провадия]]), а на изток – през селата [[Просеник (област Бургас)|Просеник]] и [[Горица (област Бургас)|Горица]] към връзка северно от село [[Гюльовца]] с третокласния [[републикански път III-906]]. Общински път от Разбойна води към връзка с път III-208 и намиращото се южно край него село [[Ръжица]]. Село Разбойна е разположено в южните склонове на [[Еминска планина]], Източна [[Стара планина]]. Климатът е преходноконтинентален, преобладават ранкери и лесивирани<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref> почви. Поминъкът се основава предимно на зърнопроизволство, тютюнопроизводство, лозарство, картофопроизволство, говедовъдство, овцевъдство, козевъдство.<ref name="ГЕБ">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 9, стр. 3660, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref> Минималните [[Надморска височина|надморски височини]] в ниските югоизточни части на селото са около 140 m, максималните във високите северозападни части – около 230 m, а при джамията надморската височина е около 172 m. По водосливно понижение от север на юг през селото тече малък ляв приток на [[Хаджийска река]], вливащ се в нея при североизточния край на село Ръжица. Населението на село Разбойна<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3963&ezik=bul Справка за населението на с. Разбойна, общ. Руен, обл. Бургас]</ref> наброява 685 души към [[1934]] г., 929 (максимум) към [[1985]] г. и 850 (по текуща демографска статистика за населението) към [[2018]] г. При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 817 лица, за 5 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 19 – към „[[Турци в България|турска]]“ и за останалите не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Разбойна, община Руен]</ref> == История == След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България с името ''Харами дере''. Преименувано е на ''Разбойна'' през [[1934]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 227; ''министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.''</ref><ref name="ГЕБ" /> == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 817 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 5 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 19 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 792 |} == Религии == Религията, изповядвана в село Разбойна, е [[ислям]]. == Обществени институции == Село Разбойна към 2020 г. е център на ''кметство Разбойна''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000156&ezik=bul Справка за събитията за кметство Разбойна, общ. Руен]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/468 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Разбойна]</ref> В село Разбойна към 2020 г. има: * действащо общинско [[основно училище]] „Д-р Петър Берон“;<ref>[https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?9233 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Д-р Петър Берон“, село Разбойна, община Руен, област Бургас]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * постоянно действаща [[джамия]];<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_3338.html Национален регистър на храмовете в Република България, Разбойна, област Бургас]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8531 Разбойна |достъп_дата=2020-03-03 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Културни и природни забележителности == В центъра на селото са изградени два паметника, изработени от зелен камък, отнесени към различни събития. Единият е посветен на загиналите през [[Балканска война|Балканската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Вторият паметник е посветен на загиналите в [[България във войната срещу Третия Райх|Отечествената война]] и борбата срещу фашизма.<ref>[https://www.bs.government.bg/uploads/files/oblasten_registar_voenni_pametnici.pdf Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Разбойна (видяно към 2020 г.)]</ref> == Източници и бележки == <references /> == Външни препратки == {{Община Руен}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Руен]] mg5y7ng2ee34w9045tyoyfk9maoklis 0 24568 12397454 12383262 2024-10-28T13:02:44Z Xunonotyk 209517 12397454 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Разбойна|Разбойна}} : ''За другото българско село с име '''Разбойна''' вижте [[Разбойна (област Бургас)]].'' {{Селище в България | картинка = RazboynaVillage.jpg | картинка-описание = Панорамен зимен изглед на Разбойна | име = Разбойна | екатте = 61676 | площ-текст=—<ref>Разбойна е разположено в землището на град [[Търговище]]</ref> | надм-височина = ? | пощ-код = 7707 | тел-код = 0601 | сев-ширина = 43.217 | изт-дължина = 26.567 }} '''Разбойна''' е [[село]], разположено в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Търговище (община)|община Търговище]], [[Търговище (област)|област Търговище]]. В селото функционират кметство, три магазина за хранителни стоки, бистро, баничарница, фризьорски салон, автосервиз. В близост на главния път се намират две бензиностанции, казан за ракия, две автомивки, пункт за ГТП, хлебозавод. Има футболен стадион. Наблизо се намира яз. Поляница. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3964&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Разбойна, община Търговище, област Търговище, НСИ“| достъп_дата = 2 декември 2018 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-targoviste.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 2 декември 2018 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 133 | 1946 = 168 | 1956 = 157 | 1965 = 228 | 1975 = 519 | 1985 = 526 | 1992 = 499 | 2001 = 464 | 2011 = 455 | 2021 = 477 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 2 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 455 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 146 || 32.08 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 285 || 62.63 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 4 || 0.87 |- |align="left"|Други || 3 || 0.65 |- |align="left"|Не се самоопределят || 7 || 1.53 |- |align="left"|Неотговорили || 10 || 2.19 |} == Източници == <references /> {{мъниче|селище в България}} {{Община Търговище}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Търговище]] [[Категория:Населени места в община Търговище]] pi0myfpqmbcak58lz7f0l4ppt8v6dbu 0 24807 12398236 12394898 2024-10-29T08:59:42Z 2A01:5A8:42F:5D8A:0:0:1125:E383 12398236 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в област Смолян|селото в област София|Чепинци (област София)}} {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 80399 | надм-височина=969 | пощ-код=4958 | тел-код=03056 | сев-ширина=41.433333 | изт-дължина=24.883333 | име = Чепинци | площ = 35,024 |кмет=Чепинци Риза Брахимбашев Коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България "}} '''Чепинци''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Рудозем]], [[област Смолян]]. == География == Село Чепинци се намира в [[планина|планински]] район. Разположено е в Средните [[Родопи]], по протежение на река Чепинска (Чангърдерска), която е приток на река [[Арда]]. Средната надморска височина е около 850 метра, със силно пресечен планински релеф и среднопланински климат, характеризиращ се с по-хладно лято и мека зима. Чепинци е най-голямото село в община [[Рудозем]] и четвъртото по големина в [[област Смолян]]. Землището на селото граничи с общините [[община Мадан|Мадан]] и [[община Златоград|Златоград]], както и с [[Република Гърция]]. То се намира на международния път [[Смолян]]-[[Рудозем]]-Чепинци-[[ГКПП Рудозем]]-[[Ксанти]], минаващ през граничния [[Беломорски проход]]. == История == [[Файл:Plaket_s_4epenci.jpg|мини|Плакет изобразяващ символите на Чепинци.]] Първоначалното си име '''Чангърдере''' (''Звънчевата долина'' или ''Долината на чановете''), впоследствие преименувано на '''Чепинци''', населеното място носи от съществуващия в миналото, преди затварянето на границата с Гърция, поток от стада, непрекъснато огласяващи селото със звъна на чановете си. В късна есен те пътували към по-топла Гърция, а през лятото към по-хладните родопски пасища. В исторически план са съществували [[траки]]йска крепост в местността Селище до връх Янева чука, антично селище в местността Вълчен камен, от който период са и намерените старинни съдове в местността Могилата. Реалните, носени от уста на уста, исторически данни за населването на днешните територии на Чепинци датират от преди повече от 600 години със заселването на овчари (преселници от [[Даръдеренско]]) в махала Колибките. В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Чепинци (''Чангър дере'') са постъпили в армията 7 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели [[помаци]].<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | format = 70/100/16 | edition = II | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | lang = | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 91}}</ref> Към 1912 – 1913 година броят на [[помаци]]те, живеещи в Чепинци (''Чангър дере'') е 180.<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | format = 70/100/16 | edition = II | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | lang = | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 105}}</ref> == Религии == В селото функционират една джамия и пет месджида. Религията изповядвана в селото е [[ислям]] – [[сунити|сунитско]] направление. В Чепинци се намира една от малкото джамии с две [[минаре]]та в България. В нея има отредено специално място за библиотека (в която се съхранява най-богатата колекция от текстове на арабски и персийски език в България след тази на Института по Балканистика и Ориенталистика към Българската академия на науките). Сред книгите се намира и така нареченият „Златен Коран“ – уникат от XIV век, в който с позлатени букви са изписани имената на Всевишния Аллах. == Обществени институции == Образователните и културни институции са представени от: * ЦДГ „Елица“; * СОУ „Христо Ботев“ – създадено през 1927 година, преместило се в настоящата сграда през 1965 година; * Читалище „Нов живот“ – създадено през 1948 година. През 2001 година пожар унищожава около 90% от сградния фонд, както и голяма част от имуществото на читалището. През 2005 година то е напълно възстановено и функциониращо. == Културни и природни забележителности == [[Файл:Chepintsi Mosque 3.jpg|мини|Джамията в Чепинци]] [[Файл:Galabchepintsi.JPG|мини|Чешмата „Гълъб“]] Символи на Чепинци са [[чешма]]та-паметник „Гълъб“ – символ на мира и [[джамия]]та на селото. Архитектурният облик и множество други творчески решения са дело на местни строители след обществени консултации и възприемане от мнозинството. Джамията е с капацитет над 1000 души. Застроената площ е 600 м². Решението за строителство на нова джамия е взето на 2 март 1990 година. Построяването на джамията е предшествано от разрушаването на старата джамия, издигната с помощта на заможен благодетел от село Киреччилер (южно от град [[Ксанти]], днешна [[Гърция]]). Новата сграда е построена върху площта, където до 1944 година се намирало селското [[медресе]]. Твърде интересна особеност в архитектурата на новата джамия е промяната в традиционната функция на малките куполи, като вместо над преддверието, те са разположени над галерията в голямата Т-образна молитвена зала. Освободеното място над откритото преддверие е оформено като тераса с изглед към центъра на селото. Друга особеност са самото строителство на двойката минарета – те са вградени и израстват от корпуса на постройката, вместо както е обичайно да бъдат долепени до нея. В джамията на Чепинци съществува библиотека с над 800 печатни издания на [[арабски език|арабски]] и [[персийски език|персийски]] език. Съхраняват се и 350 тома ръкописна литература – арабска калиграфия с поезия, история, етика и музика. == Редовни събития == Ежегодно (обикновено в последната седмица на месец юли) в Чепинци се прави общоселски курбан. Празникът е съпроводен с религиозна програма (четене на Коран-и-Керим, четене на Мевлюд-и-Шериф, ислямски лекции, беседи и др.)и се посещава от хиляди жители на област Смолян. През последните две години на тържествата присъстват и значителен брой гости от съседните гръцки села Демерджик, Алмалъ, Мемково, Шехин, Терме и др. През 2008 г. официални гости бяха районните мюфтии на Смолян и Ксанти. == Международна дейност == [[Файл:Gramota-Chepintsi.jpg|мини|Грамота удостояваща Чепинци със званието „Уникално европейско селище“.]] Наред с добрите контакти, които Чепинци поддържа със съседните населени места в Република Гърция на 26 август 2008 г. Чепинци се побратими с община [[Караачлъ]], Република Турция. Общината се намира в област Маниса, като церемонията се проведе в присъствието на валията на Маниса и областния управител на Смолян, с което се отвори нова страница в развитието на населеното място. Особено важен показател за развитието на селото е фактът, че на 18 септември 2008 г. то бе удостоено със званието „Уникално европейско селище“ и бе наградено с престижния „Златен печат“ от официално представителство на Европейския форум на експертите. == Бележки == <references /> {{Община Рудозем}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Рудозем]] bj8hizxuc8tp04qxh4wjn9ilvt0mksy 0 34257 12397869 12394602 2024-10-28T20:59:02Z Ted Masters 210248 12397869 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вилхелм Орански | категория = политик | описание = нидерландски държавник | портрет = William the Silent 16th century.jpg | роден-място = [[Диленбург]], [[Германия]] | починал-място = [[Делфт]], [[Нидерландия]] }} '''Вилхелм Орански''' ({{lang|nl|Willem van Oranje}}), принц Орански, [[Насау (херцогство)|граф на Насау]], е водач на [[Нидерландия|нидерландското]] въстание срещу [[Испания|испанците]], което поставя началото на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]] и довежда до формалната независимост на [[Обединени провинции|Обединените провинции]] през [[1648]] година. Заможен [[аристокрация|благородник]], Вилхелм първоначално служи в двора на испанския [[регент]]. Недоволен от положението на местната аристокрация, лишена от политическа власт, и от испанските преследвания срещу [[протестантство|протестантите]], Вилхелм се присъединява към Нидерландското въстание и се обръща срещу дотогавашните си господари. Най-влиятелен и политически способен сред бунтовниците, той ръководи нидерландците в няколко военни победи в борбата срещу Испания. Обявен извън закона от испанския крал през [[1580]] година, той е убит в [[Делфт]] от [[Балтазар Жерар]] по време, когато популярността му вече намалява. Вилхелм Орански е известен още като ''Вилхелм Мълчаливия'' ({{lang|nl|Willem de Zwijger}}). Съществуват няколко обяснения за произхода на този прякор. Най-разпространеното е, че той рядко говори ясно по спорни въпроси на обществени места или, според някои свидетелства, дори напълно избягва да говори по такива теми. В [[Нидерландия]] той е известен също като ''Отец на Отечеството'' ({{lang|nl|Vader des vaderlands}}) и [[национален химн|националният химн]] на Нидерландия, [[Вилхелмус]], е написан в негова чест. == Биография == === Ранен живот === [[Файл:Antonio Moro - Willem I van Nassau.jpg|260п|мини|При пребиваването си в двора в Брюксел Вилхелм Орански е известен като разглезен богат син на благородник]] Вилхелм е роден в замъка [[Диленбург]] в графство [[Насау]], днешна [[Германия]]. Той е най-голям син на граф [[Вилхелм (Насау)|Вилхелм Богатия фон Насау-Диленбург]] (1487 – 1559) и втората му съпруга съпруга [[Юлиана фон Щолберг]]-Вернингероде (1506 – 1580)<ref>[http://genealogy.euweb.cz/nassau/nassau8.html#JW1 ''Nassau 8''], genealogy.euweb.cz</ref> и е възпитан като [[лутеранство|лутеран]]. Брат е на: [[Йохан VI (Насау-Диленбург)|Йохан]], [[Лудвиг фон Насау-Диленбург|Лудвиг]], [[Адолф фон Насау (Орания)|Адолф]], [[Хайнрих фон Насау-Диленбург|Хайнрих]], [[Юлиана фон Насау-Диленбург (1546–1588)|Юлиана]]. Когато братовчед му [[Рене дьо Шалон]], принц Орански, умира бездетен през [[1544]], единайсетгодишният Вилхелм наследява цялата му собственост, включително титлата „принц Орански“. Поради ранната му възраст, [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]] поема временно управлението на княжеството като регент. Той обаче изисква Вилхелм да получи [[католицизъм|католическо]] възпитание, заради което той е изпратен в [[Брюксел]] под надзора на [[Мария Хабсбург|Мария Австрийска]], регент на [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]]. Там той учи чужди езици и получава военно и дипломатическо образование. Той става известен като разглезено богаташко дете, което не пропуска множеството приеми, давани в двора. На [[6 юли]] [[1551]] година той се жени за Ана ван Егмонд ен Бюрен, богата наследница на земите на баща си и получава титлите [[лорд на Егмонд]] и [[граф на Бюрен]]. Двамата имат три деца: Мария (1553 – 1554), Филип-Вилем (1554 – 1618) и Мария (1556 – 1616). По-късно през същата година Вилхелм е назначен за [[капитан]] в [[кавалерия]]та. Покровителстван от Карл V, той прави бърза кариера и на 22-годишна възраст става командващ на една от императорските армии. През [[1555]] година става член на [[Държавен съвет (Холандия)|Държавния съвет]], най-висшия политически съвет в Нидерландия. Същата година Карл абдикира в полза на сина си [[Филип II (Испания)|Филип II]]. Съпругата на Вилхелм, Ана, умира на [[24 март]] [[1558]] година, след което той има кратка връзка с Ева Еливер, но двамата не се женят. Ражда им се незаконен син, Юстин. През [[1559]] Филип II назначава Вилхелм за [[щатхалтер]] на провинциите [[Холандия (историческа област)|Холандия]], [[Зеландия]], [[Утрехт (провинция)|Утрехт]] и [[Бургундия]], увеличавайки значително политическата му власт. ==== От политик до бунтовник ==== [[Файл:Annasaxony1544.jpg|мини|ляво|[[Анна Саксонска (1544 – 1577)|Анна Саксонска]], втора съпруга на Вилхелм Мълчаливия]] Макар че не се противопоставя пряко на испанския крал, Вилхелм скоро се превръща в един от най-изявените представители на опозицията в ''Държавния съвет'', заедно с [[Филип дьо Монморанси]], [[граф на Хорн]], и [[Ламорал]], [[граф на Егмонт]]. Те се стремят, преди всичко, към по-голяма власт за нидерландската аристокрация и се оплакват от участието на твърде много испанци в управлението на Нидерландия. Вилхелм е недоволен и от засилващите се преследвания срещу [[протестантство|протестантите]] в страната. Въпреки че е възпитан едновременно като лутеранин и католик, той не е особено религиозен човек и е привърженик на свободата на вероизповеданията. Политиката на [[Светата инквизиция]] в Нидерландия, провеждана от [[Антоан Перено дьо Гранвел|кардинал Гранвел]], министър-председател при [[регенти на Нидерландия|регентката]] [[Маргарита Австрийска]], засилва недоволството от испанското управление сред все още предимно католическото население на Нидерландия. На [[25 август]] [[1561]] година Вилхелм Орански се жени за втори път. Новата му съпруга, [[Анна Саксонска (1544 – 1577)|Анна Саксонска]] (1544 – 1577), дъщеря на курфюрст [[Мориц (Саксония)|Мориц Саксонски]], е описвана от съвременниците като „грозна и злонравна“ и се смята, че Вилхелм се жени за нея, за да получи по-голямо влияние в [[Саксония]], [[Хесен]] и [[Пфалц]]. Двамата имат пет деца: Ана (1562), [[Анна фон Ораниен-Насау|Ана]] (1563 – 1588), Мориц Аугуст Филип (1564 – 1566), [[Мориц Орански|Мориц]] (1567 – 1625) и [[Емилия фон Орания-Насау|Емилия]] (1569 – 1629). В началото на [[1565]] голяма група дребни благородници, включително по-младият брат на Вилхелм, [[Лудвиг Насауски|Лудвиг]], образуват Конфедерация на благородниците. На [[5 април]] те предлагат петиция до Маргарита Австрийска, изискваща прекратяване на преследванията срещу протестантите. От август до октомври [[1566]] година Нидерландия е залята от [[иконоборство|иконоборческа]] вълна, известна като ''Beeldenstorm''. [[Калвинизъм|Калвинистите]], недоволни от преследванията на испанците срещу тях и противопоставящи се на католическите изображения на светци, считани от тях за противоречащи на [[Десет божи заповеди|Втората божа заповед]], унищожават статуи в стотици [[църква|църкви]] и [[манастир]]и из цялата страна. След ''Beeldenstorm'' недоволството в Нидерландия продължава да расте и Маргарита се съгласява с исканията на Конфедерацията, очаквайки, че благородниците ще помогнат за възстановяването на реда. Освен това тя позволява и на по-важни благородници, включително Вилхелм Орански, да сътрудничат на Конфедерацията. В края на 1566 и началото на [[1567]] става ясно, че регентката няма да изпълни обещанията си, и след провала на няколко малки бунта много калвинисти (калвинизмът е основната протестантска деноминация в страната) и лутерани напускат Нидерландия. След като става известно, че Филип II, недоволен от положението, ще изпрати лоялния си генерал [[Фернандо Алварес де Толедо]], херцог Алба, известен още като ''Железният херцог'', да възстанови реда, Вилхелм се оттегля в родния си Насау, тъй като е свързан, предимно финансово, с някои от бунтовниците. [[Файл:BattleOfHeiligerlee.jpg|мини|260п|[[Битка при Хейлигерлей|Битката при Хейлигерлей]], състояла се на [[23 май]] [[1568]], обикновено се счита за начало на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]]]] След пристигането си през август 1567, Алба създава Съвет по безредиците, станал след това известен като ''[[Кървав съвет|Кървавия съвет]]'', с цел да съди участниците в бунтовете и иконоборчеството. Вилхелм е сред 10 000-те, призовани пред Съвета, но не се явява. Вследствие на това той е обявен извън закона и собствеността му е конфискувана. Като един от най-изявените и популярни политици в Нидерландия, Вилхелм Орански оглавява въоръжената съпротива. Той финансира ''ватергойзите'' (''watergeuzen''), протестантски бежанци, образували [[пират]]ски банди и нападащи крайбрежните градове. Той събира и армия, състояща се главно от германски наемници, за да се противопостави на Алба по суша. Водена от брат му Лудвиг, армията навлиза в Северна Нидерландия през [[1568]] година. На [[23 май]] тя печели [[битка при Хейлигерлей|битката при Хейлигерлей]] срещу испанска армия, водена от стадхаудера на северните провинции [[Жан дьо Лин]], [[херцог на Аремберг]]. Аремберг е убит в боя, както и Адолф, братът на Вилхелм Орански. Алба отвръща на това, избивайки известен брой осъдени благородници, включително графовете Егмонт и Хорн на [[6 юни]], и оглавявайки поход към [[Гронинген (провинция)|Гронинген]]. Там той унищожава силите на Лудвиг в битката при [[Йеминген]] на [[21 юли]], въпреки че самият Лудвиг успява да избяга. Днес тези две битки се смятат за началото на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]]. === Война === [[Файл:Willem van Oranje wapen.svg|мини|150px|Герб на Вилхелм Орански]] [[Файл:Netherlands_flag_prince.png|мини|150px|Така нареченият ''Prinsenvlag'' (''Флаг на принца'') с цветовете от герба на Вилхелм Орански е използван от нидерландските бунтовници и става основа за днешното [[знаме на Нидерландия]].]] Вилхелм отговаря на това, повеждайки голяма армия към [[Брабант]], но Алба внимателно отбягва сблъсъка, очаквайки бързото разпадане на армията на протестантите. Той се оказва прав, тъй като Вилхелм няма достатъчно пари, за да издържа войската. Той прави още няколко плана за нападение през следващите няколко години, но без особен успех, заради липсата на подкрепа и пари. Все пак Вилхелм остава популярен, донякъде поради активната [[пропаганда|пропагандна]] кампания чрез публикувани [[памфлет]]и. Едно от най-важните му твърдения, чрез които се опитва да оправдае своите действия, е, че той не воюва срещу пълноправния владетел на страната, испанския крал, а само срещу неадекватното управление на чуждите регенти и присъствието на чужди войници. На [[1 април]] [[1572]] година група протестантски пирати превзема град [[Бриле]], оставен без испански гарнизон. За разлика от обичайната си тактика на бързи набези, те окупират града и обявяват претенциите на принца за него. След този случай и други градове започват да отварят вратите си за пиратите и скоро повечето градове в [[Холандия (историческа област)|Холандия]] и [[Зеландия]] са в ръцете на бунтовниците с изключение на [[Амстердам]] и [[Миделбург]]. Разбунтувалите се градове свикват Генералните щати, на което формално нямат право, и възстановяват Вилхелм като щатхалтер на Холандия и Зеландия. В същото време бунтовническите армии превземат градове из цялата страна, от [[Девентер]] до [[Монс]]. След това самият Вилхелм навлиза със своя армия и превзема няколко града на юг, включително [[Рурмонд]] и [[Льовен]]. Той разчита и на намеса на френските протестанти ([[хугеноти]]), но този план пропада след [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]] на [[24 август]], която поставя началото на вълна от насилие срещу хугенотите. След успешно испанско нападение срещу армията му, Вилхелм е принуден да отстъпи към [[Енкхаузен]] в Холандия. Испанците организират ответни мерки и разграбват няколко бунтовнически града, понякога избивайки жителите им, както в [[Мехелен]] или [[Зютфен]]. Те имат повече затруднения в Холандия, където [[обсада на Харлем|превземат Харлем]] след седем месеца и с цената на 8000 убити, след което са принудени да се откажат от [[обсада]]та на [[Алкмар]]. През [[1574]] година армиите на Вилхелм печелят няколко малки сражения, включително морски. Испанците, водени вече от [[Луис де Сенига и Рекесенс]], заел мястото на Алба през [[1573]] година, също имат известни успехи, а решителната им победа в [[битка при Мокерхейде|битката при Мокерхейде]] на [[14 април]] струва живота на двама от братята на Вилхелм, Лудвиг и Хайнрих. Армиите на Рекесенс обсаждат [[Лайден]], но вдигат обсадата си, когато близките [[дига|диги]] са прекъснати от нидерландците. Вилхелм остава доволен от успеха и основава [[Лайденски университет|Лайденския университет]], първият в северната част на страната. Вилхелм се жени за трети път на [[24 април]] [[1575]] година. Предишният му брак е формално отменен през [[1571]] година, поради душевно заболяване на съпругата му Ана. [[Шарлот дьо Бурбон-Монпансие]], бивша френска [[монах]]иня, също става много популярна. Двамата имат шест дъщери: [[Луиза Юлиана фон Орания-Насау]] (1576 – 1644), Елизабет (1577 – 1642), [[Катарина Белгика от Орания-Насау]] (1578 – 1648), Шарлота Фландрина (1579 – 1640), Шарлота Брабантия (1580 – 1631) и [[Емилия Секунда Антверпиана от Орания-Насау]] (1581 – 1657). След неуспешни мирни преговори в [[Бреда]] през 1575 година войната продължава. Нещата изглеждат блестящи за бунтовниците, когато дон Рекесенс умира неочаквано в началото на [[1576]] година и голяма група испански войници, неполучавали от месеци заплатите си, дезертират. До пристигането на новия регент, дон [[Хуан Австрийски]], Вилхелм Орански успява да убеди повечето провинции и градове да подпишат [[Гентско помирение|Гентското помирение]], с което те обявяват готовността си да воюват заедно за изгонването на испанските войски. Въпреки това, той не успява да постигне единство по въпроса за религията. Католическите градове и провинции не допускат свобода на изповядване на калвинистите и обратното. [[Файл:Map Union of Arras and Utrecht 1579-bg.svg|мини|ляво|190п|Араския и Утрехтския съюз през 1579 г.]] Когато дон Хуан подписва през февруари [[1577]] година [[Вечен едикт|Вечния едикт]], обещаващ да се съобразява с условията на Гентското помирение, изглежда, че войната завършва в полза на бунтовниците. Но когато той превзема [[Намур]] през същата година, въстанието отново се разпростира из цяла Нидерландия. Дон Хуан се опитва да преговаря за мир, но принцът умишлено проваля преговорите. На [[24 септември]] [[1577]] година той влиза триумфално в столицата [[Брюксел]]. В същото време калвинистките бунтовници стават все по-радикални и се опитват да забранят католицизма в контролираните от тях райони. Вилхелм се противопоставя на това по лични и политически причини. Той е привърженик на свободата на вероизповезанията, но също така се нуждае от подкрепата на по-умерените протестанти и католици за постигане на политическите си цели. На [[6 януари]] [[1579]] няколко южни провинции, недоволни от радикалните последователи на Вилхелм, сключват [[Араски съюз|договора от Арас]], в който се съгласяват да приемат регента [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Алесандро Фарнезе]], наследил дон Хуан. На [[23 януари]] пет северни провинции, последвани от повечето градове в Брабант и [[Фландрия]], създават [[Утрехтски съюз|Утрехтския съюз]], потвърждавайки своето единство. Първоначално Вилхелм се противопоставя на съюза, надявайки се да обедини всички провинции. Въпреки това на [[3 май]] той официално подкрепя съюза. Утрехтския съюз по-късно се превръща във фактическа [[конституция]] и остава единствената формална връзка между нидерландските провинции до [[1795]]. ==== Обявяване на независимостта ==== [[Файл:Fd'Alençon.jpg|мини|[[Франсоа д'Алансон|Херцогът на Анжу]], привлечен от Вилхелм за нов суверен на Нидерландия, остава силно непопулярен]] Въпреки новия съюз, Алесандро Фарнезе успява да си възвърне повечето територии в южната част на Нидерландия. Тъй като се съгласява да изтегли испанските войски от провинциите на Араския съюз, а и Филип II има нужда от тях за войната с [[Португалия]], той не успява да напредне повече до края на [[1581]] година. Междувременно Вилхелм и поддръжниците му търсят външна подкрепа. Принцът и преди това на няколко пъти търси съдействие от [[Франция]], а този път успява да получи подкрепата на [[Франсоа д'Алансон|Франсоа]], херцог на Анжу и брат на френския крал [[Анри III (Франция)|Анри III]]. На [[29 септември]] [[1580]] година Генералните щати, с изключение на Зеландия и Холандия, подписват [[договор от Плеси ле Тур|договора от Плеси ле Тур]] с херцога на Анжу. Той получава титлата „защитник на свободата на Нидерландия“ и става новият суверен. За тази цел обаче Генералните щати и Вилхелм трябва да се откажат от официалната си подкрепа за краля на Испания, което те не са правили формално дотогава. На [[22 юли]] [[1581]] година с [[Клетва за отричане|Клетвата за отричане]] Генералните щати обявяват решението си вече да не признават Филип II за свой крал. Формалното обявяване на независимост позволява на херцога на Анжу да дойде на помощ на въстаниците. Това става едва на [[10 февруари]] [[1582]], когато той е официално посрещнат от Вилхелм във [[Флисинген]]. На [[18 март]] в [[Антверпен]] е направен опит за убийството на Вилхелм. Макар че е тежко ранен, той оцелява благодарение на грижите на съпругата си Шарлот и сестра си Мария. Докато Вилхелм бавно се възстановява, Шарлот умира на [[5 май]]. [[Франсоа д'Алансон|Херцог д'Анжу]] не е особено популярен сред населението. За местните жители французите са врагове, а херцогът не проявява особен интерес към религиозните проблеми. Той дори е обвинен, че е планирал [[атентат]]а срещу принца. Провинциите Зеландия и Холандия отказват да го признаят за суверен и Вилхелм е силно критикуван за това, което тогава наричат негова „френска политика“. Когато френските войски на Анжу пристигат в края на 1582, изглежда, че планът на Вилхелм започва да работи, като дори херцогът на Парма се страхува, че нидерландците вече ще надделеят. Самият херцог на Анжу обаче е недоволен от ограничената си власт и решава да превземе със сила Антверпен на [[18 януари]] [[1583]]. Гражданите, предупредени навреме, защитават града си от, както го наричат, „френския бяс“. След това нападение положението на Анжу става неудържимо и той напуска страната през юни. Вилхелм е дискредитиран, но все пак не оттегля подкрепата си за Анжу. По този въпрос той остава практически сам и е политически изолиран. Въпреки това Холандия и Зеландия го запазват като техен статхаудер и се опитват да го обявят за граф на Холандия и Зеландия, превръщайки го в официален суверен. В разгара на тези събития Вилхелм се жени за четвърти и последен път на [[12 април]] 1583 година за [[Луиза дьо Колини]], дъщеря на убития хугенотски водач [[Гаспар дьо Колини]]. Тя става майка на [[Фредерик Хендрик]] (1584 – 1647), четвъртия законен син на Вилхелм. === Убийство === [[Файл:King PhilipII of Spain.jpg|мини|Филип II]] Френският католик [[Балтазар Жерар]] (р. 1557) е поддръжник на Филип II и по негово мнение Вилхелм Орански е изменил на испанския крал и католическата религия. След като Филип II обявява Вилхелм извън закона и обявява награда за главата му, за което Жерар научава през 1581, той решава да отиде в Нидерландия и да го убие. Той служи две години в армията на губернатора на Люксембург [[Петер фон Мансфелт]], надявайки се да се доближи до Вилхелм при сблъсъците между армиите. Това никога не се случва и Жерар напуска армията през [[1584]]. Той отива при херцога на Парма, за да му представи плана си, но не успява да го впечатли. През май 1584 се представя на Вилхелм като френски благородник и му предава печата на граф Мансфелт. Този печат би дал възможност за фалшифициране на съобщения от Мансфелт. Вилхелм изпраща Жерар обратно във Франция, за да предаде печата на френските му съюзници. Жерар се връща през юли, като по обратния път купува пистолети. На [[10 юли]] той се среща с Вилхелм в дома му в [[Делфт]], известен днес като ''Принсенхоф'' (''Prinsenhof''). Жерар стреля в гърдите му от упор и си тръгва. Според официалните източници, последните думи на Вилхелм са на френски: : ''„Mon Dieu, mon Dieu, ayez pitié de moi et de ton pauvre peuple“ (Господи, Господи, имай милост към мен и твоя беден народ)''.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.onsverleden.net/nederlandseopstand/stvanhollandmoordwvo.htm |заглавие=www.onsverleden.net |достъп_дата=2005-01-10 |архив_дата=2004-12-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041216205334/http://www.onsverleden.net/nederlandseopstand/stvanhollandmoordwvo.htm }}</ref> По традиция членовете на семейството са погребвани в [[Бреда]], но по това време градът е в ръцете на испанците, така че Вилхелм е погребан в ''Новата църква'' (''Nieuwe Kerk'') в Делфт. Първоначално надгробният му паметник е много сдържан, но през [[1623]] е заменен с нов, направен от [[Хендрик де Кайзер]] и синът му Питер. Оттогава всички членове на Оранската династия, включително всички холандски монарси, се погребват в същата църква. Жерар е заловен преди да успее да напусне Делфт. Той е измъчван преди съдебния процес на [[13 юли]], където е осъден да бъде брутално убит. === Наследство === [[Файл:Willem van Oranje(2012).JPG|мини|Статуя на Вилхелм Орански в Хага. Първоначално пръстът му сочи към [[Биненхоф]], но след това статуята е преместена. Подобна статуя се намира и в Университета Рютгерс.]] По предложение на [[Йохан ван Олденбарневелд]] синът на Вилхелм, [[Морис Насауски|Морис]], наследява баща си като щатхалтер на Холандия и Зеландия. Добър военачалник той печели няколко победи срещу испанците. Ван Олденбарневелд успява да подпише много изгодно дванайсетгодишно примирие през [[1609]], въпреки че Морис е недоволен от това. След примирието полубратът на Морис и най-малък син на Вилхелм, Фредерик Хендрик, продължава войната срещу испанците. Нидерландия е призната за независима след [[Вестфалски мир|Вестфалския мир]] от [[1648]] година. Синът на Фредерик Хендрик, [[Фредерик Хендрик Орански]], наследява баща си като [[щатхалтер]], както прави и неговият син [[Вилем III Орански]]. Последният става също и [[крал на Англия]], докато умира бездетен през [[1702]]. Той посочва племенника си, праправнука на Йохан, брат на Вилхелм Орански, [[Йохан Вилем Фрисо]] за свой наследник. Първият крал на Нидерландия [[Вилем I (Нидерландия)|Вилем I]] е потомък на Йохан Вилем Фрисо, а неговите наследници са монарси на Нидерландия до днес. Като основен източник на финансиране и политически и военен водач през първите години на Нидерландското въстание, Вилхелм е считан за национален герой на Нидерландия, въпреки че е роден в Германия и обикновено говори на [[френски език|френски]]. Много нидерландски национални символи са свързани с Вилхелм Орански: * [[Национално знаме на Нидерландия|Националният флаг на Нидерландия]] (червено, бяло, синьо) произлиза от знамето на принца, което е оранжево, бяло и синьо. * [[Герб на Нидерландия|Гербът на Нидерландия]] се основава на този на Вилхелм Орански. Неговият девиз ''Je maintiendrai'' (на френски „Ще продължавам“) е използван и от Вилхелм Орански, който го извежда от девиза на чичо си, Рене дьо Шалон, който използва ''Je maintiendrai Châlon''. * Националният химн на Нидерландия, [[Вилхелмус]], първоначално е пропагандна песен за Вилхелм. Тя вероятно е написана от [[Филипс ван Марникс]], негов поддръжник. * Националният цвят на Нидерландия е оранжевото, използвано също и в облеклото на нидерландските спортисти. == Използвана литература == * Olaf Mörke, ''Willem van Oranje. Vorst en vader van de republiek'', Atlas, 300 blz. (vertaling van: ''Wilhelm von Oranien: (1533 – 1584). Fürst und „Vater“ der Republik'', Stuttgart 2007, ISBN 3-17-017669-2) * Rachfahl F., Wilhelm von Oranien…, Bd 1 – 3, Halle – Haag, 1906 – 24; * Blok P. J., Willem de Eerste Prins van Oranje, dl 1 – 2, Arnst., 1919 – 20; * Schelven A. A., Willem von Oranje, Haarlem, 1933. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dutchrevolt.leidenuniv.nl/ De Bello Belgico] <small>(на английски, френски, немски, испански и нидерландски)</small> * [http://members.home.nl/pushkar/ Het Huis van Oranje-Nassau en de Nederlandse geschiedenis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120331102934/http://members.home.nl/pushkar/ |date=2012-03-31 }}<small>(на нидерландски)</small> * [https://web.archive.org/web/20021104070054/http://www.geocities.com/couprie/historie/oranje/index.html Вилхелм орански] <small>(на нидерландски)</small> {{Пост начало}} {{Пост|[[Списък на управителите на Нидерландия|Щатхалтер на Нидерландия]]|1572|1584|[[Максимилиан Хенински]]|[[Мориц Орански]]}} {{Пост край}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Графове на Насау]] [[Категория:Дом Насау]] [[Категория:История на Нидерландия]] [[Категория:Владетели на Нидерландия]] [[Категория:Осемдесетгодишна война]] [[Категория:Национални герои]] [[Категория:Нидерландска аристокрация]] 9ef632xyyufph8jtbi0c7urwrb9r7bd 0 34898 12397478 12388655 2024-10-28T13:23:20Z Nk 399 {{Избрана статия|12388655|22 октомври 2024}} 12397478 wikitext text/x-wiki '''Логаритъм''' ({{lang|grc}} [[wikt:λόγος#Древногръцки|λόγος]] – „отношение“ + [[wikt:ἀριθμός#Древногръцки|ἀριθμός]] – „число“<ref>''Краткий словарь иностранных слов.'' М.: Русский язык, 1984.</ref><ref name="автоссылка1">Логарифмы // Большая советская энциклопедия : [в 66 т.] / гл. ред. О. Ю. Шмидт. — 1-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1926—1947.</ref>) на дадено число <math>x</math> е [[Степенуване (математика)|показателят на степента]] <math>y</math>, на която трябва да бъде повдигната [[Степенуване (математика)|основата]] <math>b</math>, за да се получи числото <math>x</math>. Логаритъмът от <math>x</math> с основа <math>b</math> се записва като {{math|log_''b'' (''x'')}} или без скоби, като {{math|log_''b'' ''x''}}; и дори без уточняване на основата, като {{math|log ''x''}}, когато не може да стане объркване. Изчисляването на логаритъма се нарича '''логаритмуване''' и е [[Математика|математическа]] [[функция]], [[Обратна функция|обратна]] на [[Степенуване (математика)|степенуването]]. [[Файл:Logarithm plots.png|мини|300п|Графики на логаритмични функции от вида <math>y = \log_b(x) \,</math> с три често използвани основи: {{math|2}}, <math>e</math> и {{math|10}}. Особените точки {{math|log_''b'' ''b'' {{=}} 1}} са означени с пунктирни линии, а всички криви се пресичат в точката {{math|(1; 0)}}, защото <math>\, \log_b(1) = 0 \,</math> за всяка основа <math>\, b</math>.]] [[Файл:Binary logarithm plot with ticks.svg|мини|300п|alt=Графика на логаритмична крива, пресичаща абсцисната ос при {{math|x= 1}} и клоняща към минус безкрайност при ординатната ос.|Графиката на логаритъм с основа 2 пресича абсцисната ос при {{math|''x'' {{=}} 1}} и преминава през точките {{nowrap|(2, 1)}}, {{nowrap|(4, 2)}} и {{nowrap|(8, 3)}}, съответстващи на {{math|log₂(2) {{=}} 1}}, {{math|log₂(4) {{=}} 2}} и {{math|log₂(8) {{=}} 3}}. Кривата се доближава [[Асимптота|асимптотично]] до ординатната ос, без да я пресича]] От определението в явен вид връзката между логаритъм и степен е: :<math>\log_b(x)= y \quad</math> тогава и само тогава, когато <math>\quad b^y=x</math>. Например, {{math|1=log₂ 64 = 6}}, тъй като {{math|1=64 = 2⁶}}. В най-простия случай логаритъмът е броят на еднаквите множители в [[умножение|произведение]] от еднакви множители. Например, тъй като {{math|1000 {{=}} 10 × 10 × 10 {{=}} 10³}}, логаритъмът с основа {{math|10}} на {{math|1000}} е {{math|3}}. По-общо, степенуването позволява всяко положително [[реално число]] да бъде повдигнато на всяка реална степен, като резултатът е винаги положителен, така че логаритъмът на всеки две положителни реални числа <math>b</math> и <math>x</math>, където <math>b</math> е различно от {{math|1}}, е винаги уникално реално число {{mvar|y}}. Числата <math>b</math> и <math>x</math> най-често са [[Реални числа|реални]], но има и теория за [[Комплексен логаритъм|комплексните логаритми]]. Логаритъмът с основа {{math|10}} ({{math|1=''b'' = 10}}) се нарича [[десетичен логаритъм]] и се използва често в науката и техниката. [[Натурален логаритъм|Натуралният логаритъм]] има за основа [[Неперово число|неперовото число]] {{math|''e''}} ({{math|''b'' ≈ 2,71828182...}}) и широко се използва в математиката и [[физика]]та, заради своята проста [[производна]]. За тези две основи се използват и специални [[Математически означения|означения]] – {{math|ln}} вместо {{math|log_''e''}} и {{math|lg}} вместо {{math|log₁₀}}. [[Двоичен логаритъм|Двоичният логаритъм]] има основа {{math|2}} ({{math|1=''b'' = 2}}) и често се използва в [[компютърни науки|компютърните науки]]. Цялата част от логаритъма се нарича '''характеристика''', а дробната част се нарича '''мантиса'''. Например <math>\log_{10} 253=2{,}40312</math> има характеристика <math>2</math>, а мантисата е <math>0{,}40312</math>. Логаритмите започват да се използват в началото на XVII век от [[Джон Непер]] като средство за опростяване на някои изчисления. Те бързо намират широко приложение в науката и техниката за изчисления със [[сметачна линия]] или ръчно с [[логаритмична таблица]]. При тях се използва едно важно свойство на логаритмите – сумата от логаритмите на две числа е равна на логаритъм от тяхното произведение: {{nowrap|1=log_''a''(''xy'') = log_''a''(''x'') + log_''a''(''y'')}}. Съвременното означение на логаритмите е въведено през XVIII век от [[Леонард Ойлер]], който открива и тяхната връзка с [[експоненциална функция|експоненциалната функция]]. Аналогично на логаритъма на реалните числа, комплексният логаритъм е [[обратна функция]] на експоненциалната функция при [[Комплексно число|комплексните числа]]. Друг вариант на логаритмичната функция е [[Дискретен логаритъм|дискретният логаритъм]], използван в [[криптография]]та. [[Логаритмична скала|Логаритмичните скали]] се използват за по-компактно изобразяване на величини, които варират в широки граници. Например, [[децибел]]ът е логаритмична мярка, измерваща отношения (електрически потенциали, мощности или [[звуково налягане]]). В химията [[Водороден показател|водородният показател]] (pH) е логаритмична мярка за [[киселинност]]та на воден разтвор. Логаритмите се срещат често в различни научни формули, както и в измервания за сложността на [[Алгоритъм|алгоритми]] и при [[фрактал]]ите. С тях се описват [[Музикален интервал|музикалните интервали]], участват в оценки за броя на [[Просто число|простите числа]] или в някои модели на [[психофизика]]та. == Обща информация == [[Събиране]]то, [[умножение]]то и [[степенуване (математика)|степенуването]] са трите основни аритметични действия. Събирането, най-простото от тях, е обратимо чрез [[изваждане]]. Така събирането на 2 и 3 дава 5, като процесът на добавяне на 2 е обратим чрез изваждане на 2: 5 – 2 = 3. Умножението, средното по сложност действие, е обратимо чрез [[деление]] – удвояването на <math>x</math> (умножението на <math>x</math> с 2), е обратимо чрез деление на 2. Например, умножението <math>3 \cdot 2 = 6</math> е обратимо чрез делението <math>6 / 2 = 3</math>. Смисълът на логаритмите е подобно обръщане на основно аритметично действие – повдигането на число на дадена степен, наричано ''степенуване''. Например, повдигането на 2 на трета степен дава 8, тъй като 8 е произведението на три множителя 2: : <math>2^3 = 2 \times 2 \times 2 = 8</math> Логаритъмът от 8 с основа 2 е 3, което изразява факта, че 2 трябва да се повдигне на ''трета'' степен, за да се получи 8. Логаритмуването е обратно действие на степенуването, което определя ''степенния показател'', за разлика от [[коренуване]]то, което също е обратно действие на степенуването, което определя ''основата'' на степента (в примера <math>\sqrt[3]{8}=2</math>). === Степенуване === {{Основна|Степенуване (математика)}} Действието степенуване е ключово за разбирането на логаритмите. Повдигането на <math>b</math> на <math>n</math>-та степен, където <math>n</math> е [[естествено число]], се извършва чрез умножаването на <math>n</math> множителя, равни на <math>b</math>. <math>n</math>-тата степен на <math>b</math> се записва като <math>b^n</math>, при което :<math>b^n = \underbrace{b \times b \times \cdots \times b}_{n \text{ множителя}}</math> Степенуването може да бъде разширено до <math>b^y</math>, където <math>b</math> е положително число, а ''степента'' <math>y</math> е произволно [[реално число]].{{hrf|Shirali|2002}} Например, <math>b^{-1}={1/b}</math> е реципрочната стойност на <math>b</math>. Повдигането на <math>b</math> на степен 1/2 дава [[квадратен корен]] от <math>b</math>. По-общо, повдигането на <math>b</math> на [[Рационално число|рационална]] степен <math>p/q</math>, където <math>p</math> и <math>q</math> са цели числа, се получава от <math>q</math>-тия корен на <math>b^p</math> :<math>b^{p / q} = \sqrt[q]{b^p}</math>. Накрая, всяко [[ирационално число]] <math>y</math> може да се апроксимира с произволна точност с рационално число. Това може да се използва за изчисляването на <math>y</math>-тата степен на <math>b</math>: например <math>\sqrt 2 \approx 1,4141 ...</math>, а <math>b^{\sqrt 2}</math> може да се изчисли с нарастваща точност чрез <math>b^1, b^{1,4}, b^{1,41}, b^{1,414}, ...</math>. === Определение === Логаритъмът на положително реално число <math>x</math> при основа <math>b</math> е степента, на която трябва да се повдигне <math>b</math>, за да се получи <math>x</math>. С други думи, логаритъмът на <math>x</math> при основа <math>b</math> е единственото решение <math>y</math> на уравнението{{hrf|Kate|2009|1}} :<math>b^y = x</math>. Логаритъмът се изписва като „<math>\log_{b} x</math>“ (произнасяно като „логаритъм от <math>x</math> при основа <math>b</math>“). В уравнението <math>y = \log_{b} x</math> стойността <math>y</math> е отговорът на въпроса „На коя степен трябва да се повдигне <math>b</math>, за да се получи <math>x</math>?“. === Примери === * {{math|log₂ 16 {{=}} 4 }}, тъй като {{math| 2⁴{{=}} 2×2 × 2 × 2 {{=}} 16}}. * Логаритмите може да са и отрицателни: <math>\quad \log_2 \! \frac{1}{2} = -1 \quad</math>, тъй като <math>\quad 2^{-1} = \frac{1}{2^1} = \frac{1}{2}.</math> * {{math|log₁₀150}} е приблизително 2,176, което се намира между 2 и 3, както 150 се намира между {{math|10²{{=}} 100}} и {{math|10³{{=}} 1000.}} * За всяка основа {{mvar|b}}, {{math|log_''b''{{mvar|b}} {{=}} 1}} и {{math|1= log_''b'' 1 = 0}}, тъй като {{math|''b''¹{{=}} {{mvar|b}}}} и {{math|''b''⁰{{=}} 1}}. == Логаритмични тъждества == Няколко важни формули, понякога наричани ''логаритмични тъждества'' или ''логаритмични равенства'', свързват логаритмите един с друг. === Произведение, частно, степен и корен === Логаритъмът на произведение е равен на сбора на логаритмите на множителите, а логаритъмът на частното на две числа е разликата от техните логаритми. Логаритъмът на <math>p</math>-тата степен на дадено число е <math>p</math> пъти логаритъма на самото число, а логаритъмът на <math>p</math>-тия корен е равен на логаритъма на числото, разделен на <math>p</math>. Следната таблица описва тези тъждества с примери. Всяко от тях може да се изведе чрез субституция на лявата страна в определенията за логаритъм <math>x = b^{\log_b x}</math> или <math>y = b^{\log_b y}</math>. {| class="wikitable" |- ! !! Формула{{hrf|Shirali|2002}} !! Пример |- | Произведение || <cite id="labegarithmProducts"><math>\log_b(x y) = \log_b x + \log_b y</math></cite> | <math>\log_3 243 = \log_3 (9 \cdot 27) = \log_3 9 + \log_3 27 = 2 + 3 = 5</math> |- | Частно || <math>\log_b \!\frac{x}{y} = \log_b x - \log_b y</math> | <math>\log_2 16 = \log_2 \!\frac{64}{4} = \log_2 64 - \log_2 4 = 6 - 2 = 4</math> |- | Степен || <cite id="labelLogarithmPowers"><math>\log_b\left(x^p\right) = p \log_b x</math></cite> | <math>\log_2 64 = \log_2 \left(2^6\right) = 6 \log_2 2 = 6</math> |- | Корен || <math>\log_b \sqrt[p]{x} = \frac{\log_b x}{p}</math> | <math>\log_{10} \sqrt{1000} = \frac{1}{2}\log_{10} 1000 = \frac{3}{2} = 1.5</math> |} === Смяна на основата === Логаритъмът {{math|log_''b''''x''}} може да се получи от логаритмите на <math>x</math> и <math>b</math> при произволна основа <math>k</math> чрез следната формула:{{hrf|Shirali|2002}} :<cite id="labelLogarithmBaseChange"><math> \log_b x = \frac{\log_k x}{\log_k b}.\, </math></cite> Изхождайки от дефиниционното равенство :<math> x = b^{\log_b x}</math> може да се приложи {{math|log_''k''}} върху двете страни на уравнението и се получава :<math> \log_k x = \log_k (b^{\log_b x}) = \log_b x \cdot \log_k b</math>. Решавайки за <math>\log_b x</math> се получава: :<math> \log_b x = \frac{\log_k x}{\log_k b}</math>, което показва, че преходният коефициент от дадена <math>\log_k</math>-стойност към нейната съответна <math>\log_b </math>-стойност е <math>(\log_k b)^{-1}.</math> Повечето научни [[калкулатор]]и могат да изчисляват логаритми с основа 10 и [[Неперово число|<math>e</math>]].{{hrf|Bernstein|1999|21}} Логаритмите с произволна основа <math>b</math> могат да се изчислят с някой от тези два логаритъма въз основа на горната формула: :<math> \log_b x = \frac{\log_{10} x}{\log_{10} b} = \frac{\log_{e} x}{\log_{e} b}. \,</math> При дадено число <math>x</math> и неговия логаритъм {{math|log_''b''''x''}} при неизвестна основа <math>b</math>, основата се получава от израза :<math> b = x^\frac{1}{\log_b x},</math> което се вижда от повдигането на дефиниционното равенство <math> x = b^{\log_b x}</math> на степен <math>\; \tfrac{1}{\log_b x}.</math> == Конкретни основи == [[Файл:Log4.svg|мини|Графики на логаритми с основи 2, <math>e</math> и 0,5]] Измежду всички възможни основи на логаритмите три се използват особено често – това са {{math|1=''b'' = 10}}, {{math|1=''b'' = [[неперово число|''e'']]}} (ирационалната математическа константа ≈ 2,71828) и {{math|1=''b'' = 2}}. Логаритъмът с основа <math>e</math> ([[натурален логаритъм|натурален]] или естествен логаритъм) се използва широко в [[математически анализ|математическия анализ]], заради неговите особени аналитични свойства. В същото време логаритмите с основа 10 ([[десетичен логаритъм]]) са лесни за използване при ръчни изчисления в обичайната десетична бройна система:{{hrf|Downing|2003|275}} :<math>\log_{10}(10 x) = \log_{10} 10 + \log_{10} x = 1 + \log_{10} x.\ </math> Така {{math|log₁₀''x''}} е свързан с броя цифри на дадено положително цяло число <math>x</math>: броят на цифрите е най-малкото число, по-голямо от {{math|log₁₀''x''}}.{{hrf|Wegener|2005|20}} Например, {{math|log₁₀1430}} е приблизително 3,15, следващото цяло число е 4, което е и броят на цифрите в 1430. Както естественият логаритъм, така и логаритъмът с основа 2 ([[двоичен логаритъм]]), се използват в [[информатика]]та, съответно в базовите единици за информация [[нат]] и [[бит (информатика)|бит]].{{hrf|Van der Lubbe|1997|3}} Двоичните логаритми имат приложение и в компютърните науки, където [[двоична бройна система|двоичната бройна система]] заема централно място, във [[фотография]]та за измерване на [[експозиционно число|експозиционното число]],{{hrf|Allen|2011|228}} както и в [[теория на музиката|теорията на музиката]], където важна роля има удвояването на височините ([[октава]]), а интервалите в [[класическа музика|класическата музика]] обикновено се измерват чрез двоични логаритми. Следващата таблица изброява обичайните обозначения на логаритмите с тези три основи и областите, в които те се използват. В много области се изписва {{math|log''x''}} вместо {{math|log_''b''''x''}}, когато използвана основа може да бъде определена от контекста. Понякога се среща и означението {{math|^''b''log''x''}}.{{hrf|Embacher|2011}} Колоната „Обозначение по ''ISO''“ показва обозначенията, препоръчвани от [[Международна организация по стандартизация|Международната организация по стандартизация]] в стандарта [[ISO 31-11]].{{hrf|Taylor|1995}} Тъй като изписването {{math|log {{mvar|x}}}} се използва и за трите основи (или когато основата е неопределена или без значение), предполагаемата основа често се определя въз основа на контекста или съответната научна област. В компютърните науки и математиката log обикновено се отнася съответно за {{math|log₂}} и {{math|log_e}}.{{hrf|Goodrich|2002|23}} В други контексти log често обозначава {{math|log₁₀}}.{{hrf|Parkhurst|2007|288}} {| class="wikitable" |- ! scope="col"|Основа {{mvar|b}} ! scope="col"|Наименование на log_''b''''x'' ! scope="col"|Обозначение по ''ISO'' ! scope="col"|Други обозначения ! scope="col"|Приложение |- ! scope="row"|2 | [[двоичен логаритъм]] | {{math|lb {{mvar|x}}}}{{hrf|Gullberg|1997|}} | {{math|ld {{mvar|x}}}}, {{math|log₂''x''}},<br> {{math|log {{mvar|x}}}}, {{math|lg {{mvar|x}}}}{{hrf|Perl|1977|219 – 222}} | [[компютърни науки]], [[информатика]], [[теория на музиката]], [[фотография]] |- ! scope="row"|{{mvar|e}} | [[натурален логаритъм]] | {{math|ln {{mvar|x}}}} | {{math|log {{mvar|x}}}}{{hrf|Rudin|1984|}} | математика, физика, химия, [[статистика]], [[икономика (наука)|икономика]], информатика и техника |- ! scope="row"|10 | [[десетичен логаритъм]] | {{math|lg {{mvar|x}}}} | {{math|log₁₀''x''}}, {{math|log {{mvar|x}}}} | техника, логаритмични таблици, [[спектроскопия]] |} == История == Първите изследвания върху концепции сходни с логаритъма, са правени от индийския математик от [[VIII век]] [[Вирасена]], който разглежда идеята за ''ардхакчеда'' – колко пъти число от вида 2^''n'' може да бъде разделено на две цели половини. За точните степени на 2 това число е логаритъмът за тази основа, който е цяло число. Вирасена описва и други свързани зависимости и въвежда също логаритми с основа 3 и 4.{{hrf|Gupta|2000|329}}{{hrf|Jain|1996}} През 1544 година германецът [[Михаел Щифел]] публикува „Обща аритметика“ (''„Arithmetica integra“''), която съдържа таблица със степените на 2, смятана за ранен предшественик на логаритмичните таблици.{{hrf|Stifelio|1544|13}}{{hrf|Bukhshtab|2001|}}{{hrf|Groza|1972|182}} Логаритмите са „изобретени“ от [[Джон Непер]] (1550 – 1617) – шотландски математик, лорд на Мърчистън, и от [[Йост Бюрги]] – приятел на [[Йоханес Кеплер|Кеплер]] и кралски придворен часовникар в [[Прага]], както и майстор на астрономически инструменти. Непер изобретява логаритмите преди 1594 г., но публикува откритието си едва след 20 години. В заглавието на труда му „Описание на чудната таблица на логаритмите“ („Mirifici Logarithmorum Canonis Descriptio“) личи същият възторг, с който логаритмите са били посрещани навсякъде. Логаритмите с основа ''е'' са въведени от лондонския учител по математика [[Джон Спейдел]]; през 1619 г. той издава таблица на „новите логаритми“ на числата от 1 до 1000. Тези логаритми възникват „естествено“ при определяне на лицата, ограничени от хиперболата у=1/х (Лицето на фигурата, ограничено от хиперболата 1/x и правите x=a и x=b, при a&lt;b, e '''ln''' b – '''ln''' a); затова [[Николаус Меркатор]] нарича логаритмите при основа {{math|''e''}} „естествени“ или „хиперболични“. Италианският математик [[Пиетро Менголи]] също отбелязва важността на логаритмите с основа {{math|''e''}} и ги нарича Logarithmi naturali ([[натурален логаритъм|натурални логаритми]]). Термините „логаритъм“ и „антилогаритъм“, въведени от Непер, получават днешния си смисъл у [[Джон Уолис]] (1693). Непер разбира под логаритъм log sin α, а под антилогаритъм log cos α. Понятието характеристика, както и самият термин се появяват първоначално в „Arithmetica logarithmica“ на [[Хенри Бригс]] през 1624 г.; в таблиците на Непер както числата, така и техните логаритми са цели. Записването на знака над характеристиката започва от [[Уилям Отред]] в изданието на „Clavis mathematicae“ (1652), но не получава веднага признание. Мантисата (от етруското mantisa – „добавка“, „придатък“) е въведена от Уолис, който нарича така дробната част на произволна десетична дроб. За първи път Ойлер използва тази дума за означаване на десетичните знаци само на логаритъма (1748). Думата „основа“ е заимствана от теорията на степенуването и е пренесена в теорията на логаритмите от Ойлер. Модулът на прехода е използван още от Меркатор, а терминът е въведен от [[Роджър Коутс]] (1712). Глаголът „логаритмувам“ се появява едва през XIX век. Непер не използва никакви символи за означаване на логаритмите. Утвърждаващите се съкращения Log, log или l (у Кеплер, Бригс и Отред съответно през 1624, 1631 и 1647 г.) са се употребявали около столетие без строгото им различаване. [[Коши]] пръв предлага да се въведат различни знаци за десетичните и натуралните логаритми. Означения, близки до съвременните, са въведени от немския математик [[Алфред Прингсхайм]] (1893). Независимо от бързото разпространяване на логаритмите и утвърждаването им в практиката в тяхната теория остават още много неясни моменти дори за изключителните умове на онова време. Названието, въведено от Непер, произхожда от гръцките думи λόγος и άρίθμός и означава буквално „числа на отношенията“; обяснява се с това, че логаритмите възникват при съпоставянето на членовете на две редици. Основата на неговите логаритми е близка до 1/е. Английският математик Бригс опростява таблиците на Непер и го убеждава да премине към десетична основа (1624). Тези логаритми впоследствие започват да се наричат „бригови“, „десетични“ или „обикновени“. Таблиците на Бюрги са съставени през периода 1603 – 1611 г. Предполага се, че са били публикувани след 10 години под названието „Таблици за геометричната и аритметичната прогресия заедно с подробно наставление, как да се разбират и използват при всякакви пресмятания“. Те остават незабелязани до 1856 г. == Исторически приложения == [[Файл:Logarithms Britannica 1797.png|мини|360п|Обяснение на логаритмите в „[[Енциклопедия Британика]]“ от 1797 година]] Опростявайки трудни изчисления, логаритмите допринасят за напредъка на науката, особено на [[астрономия]]та. Те имат критично значение за напредъка на [[геодезия]]та, [[астрономическа навигация|астрономическата навигация]] и други области. [[Пиер-Симон Лаплас]] нарича логаритмите „възхитително изобретение, което, намалявайки до няколко дни работата за много месеци, удвоява живота на астронома и му спестява грешките и отвращението, неотделими от дългите пресмятания“.{{hrf|Bryant|1907|44}} Основно пособие, което дава възможност за широко използване на логаритмите преди времето на калкулаторите и компютрите, са [[Логаритмична таблица|логаритмичните таблици]].{{hrf|Campbell-Kelly|2003|}} Първата такава таблица се съставена от [[Хенри Бригс]] през 1617 година, веднага след въвеждането на логаритмите от Непер. Впоследствие се появяват таблици с все по-широк обхват. В тях са изброени стойностите на {{math|log_''b''''x''}} и {{math|''b''^''x''}} за всяко число {{mvar|x}} в даден интервал, с определена точност и при определена основа {{mvar|b}} (обикновено {{math|1=''b'' = 10}}). Например, първата таблица на Бригс съдържа десетичните логаритми на всички цели числа в интервала 1 – 1000 с точност 14 цифри. Тъй като функцията {{math|''f''(''x'') {{=}} {{mvar|b}}^''x''}} е обратната функция на log_''b''''x'', тя е наричана '''антилогаритъм'''.{{hrf|Abramowitz|1972|89}} Произведението и частното на две положителни числа ''c'' и ''d'' редовно се изчисляват като сбора и разликата между техните логаритми. Произведението ''cd'' или частното ''c''/''d'' се получават от намирането на антилогаритъм от сбора или разликата, също чрез същата таблица: :<math> c d = b^{\log_b c} \, b^{\log_b d} = b^{\log_b c + \log_b d} \,</math> и :<math>\frac c d = c d^{-1} = b^{\log_b c - \log_b d}. \,</math> За ръчни пресмятания, които изискват по-съществена точност, намирането на двата логаритъма, изчисляването на техния сбор или разлика и намирането на антилогаритъма е много по-бързо от извършването на умножението с по-ранните методи, като [[простафереза]]та, която се извежда от [[тригонометрични тъждества]]. Изчисляването на степени и корени се свежда до умножения или деления и търсения, чрез: :<math>c^d = \left(b^{\log_b c}\right)^d = b^{d \log_b c} \,</math> и :<math>\sqrt[d]{c} = c^\frac{1}{d} = b^{\frac{1}{d} \log_b c}. \,</math> Много логаритмични таблици показват логаритмите, като дават поотделно цялата и дробната част на {{math|log₁₀''x''}}.{{hrf|Spiegel|2006|264}} Цялата част за {{math|10 · {{mvar|x}}}} е единица плюс цялата част за {{mvar|x}}, а дробните части са еднакви. Това значително разширява обхвата на логаритмичните таблици – при таблица, включваща {{math|log₁₀''x''}} за всички цели числа {{mvar|x}} в интервала от 1 до 1000, логаритъм от 3542 се апроксимира чрез: :<math>\log_{10}3542 = \log_{10}(10 \cdot 354.2) = 1 + \log_{10}354.2 \approx 1 + \log_{10}354. \, </math> С помощта на [[интерполация]] може да се постигне и по-голяма точност. Друго важно приложение на логаритмите е [[сметачна линия|сметачната линия]], двойка логаритмично разграфени скали, използвани за изчисления. Неподвижната логаритмична скала е изобретена от [[Едмънд Гънтър]] малко след въвеждането на логаритмите. [[Уилям Отред]] я усъвършенства с добавянето на втора плъзгаща се скала. На двете скали са поставени числа на разстояния, пропорционални на разликите между техните логаритми. Плъзгането на подвижната скала съответства на механично събиране на логаритми, както е показано тук: [[Файл:Slide rule example2 with labels.svg|център|мини|550п|Умножение на числа и събиране на логаритми със сметачна линия. Тръгвайки от 2 на долната скала, се добавя разстоянието до 3 на горната скала, за да се получи произведението 6. Това съответства на сума от логаритмите log 2 + log 3 = log 6. Сметачната линия работи, като разстоянието от 1 до <math>x</math> е пропорционално на логаритъм от <math>x</math>.|alt=Сметачна линия: два правоъгълника с логаритмично разграфени оси в положение за добавяне на разстоянието от 1 до 2 към разстоянието от 1 до 3, показвайки произведението 6.]] Например, добавянето на разстоянието от 1 до 2 на долната скала към разстоянието от 1 до 3 на горната скала дава произведението 6, което се отчита на долната скала. Сметачната линия е основно изчислително средство за инженери и учени до 70-те години на XX век, тъй като дава възможност, за сметка на точността, за по-бързи пресмятания от техниките, базирани на логаритмични таблици.{{hrf|Maor|2009|}} == Аналитични свойства == === Логаритмична функция === За по-задълбоченото изследване на логаритмите е необходимо използването на концепцията за [[функция]]та като правило, съпоставящо на дадено число друго число.{{hrf|Devlin|2004|}} За да се дефинира логаритмичната функция трябва да се покаже, че уравнението :<math>b^x = y \,</math> има решение <math>x</math> и че това решение е единствено, при условие, че <math>y</math> е положително и че <math>b</math> е положително и различно от 1. Доказателството за това се основава на [[Теорема на Болцано-Вайерщрас (за средната стойност)|теоремата за средната стойност]],{{hrf|Lang|1997|}} според която непрекъсната функция със стойности <math>m</math> и <math>n</math> има като стойност и всяко число между <math>m</math> и <math>n</math>. Дадена функция е непрекъсната, ако няма скокове. Може да се покаже, че функцията {{math|1=''f''(''x'') = {{mvar|b}}^''x''}} има това свойство. Тъй като ''f'' има произволно големи и произволно малки положителни стойности, всяко число {{math|''y'' > 0}} лежи между {{math|''f''(''x''₀)}} и {{math|''f''(''x''₁)}} при подходящ избор на {{math|''x''₀}} и {{math|''x''₁}}. Така от теоремата за средната стойност следва, че уравнението {{math|1=''f''(''x'') = {{mvar|y}}}} има решение. Освен това, решението е единствено, тъй като функцията ''f'' е [[монотонна функция|строго нарастваща]] (за {{math|''b'' > 1}}) или строго намаляваща (за {{math|0 < {{mvar|b}}< 1}}).{{hrf|Lang|1997|}} Единственото решение {{mvar|x}} е логаритъмът на {{mvar|y}} при основа {{mvar|b}}, {{math|log_''b''''y''}}. Функцията, съпоставяща на {{mvar|y}} неговия логаритъм се нарича ''логаритмична функция'' (или често само ''логаритъм''). Функцията {{math|log_''b''''x''}} се характеризира и формулата за произведение на логаритми :<math>\log_b(xy) = \log_b x + \log_b y.</math> По-точно логаритъмът за всяка основа {{math|''b'' > 1}} е единствената нарастваща функция ''f'' от множеството на положителните реални числа в множеството на реалните числа, за която {{math|1=''f''(''b'') = 1}} и{{hrf|Dieudonné|1969|84}} :<math>f(xy)=f(x)+f(y).</math> === Обратна функция === [[Файл:Logarithm inversefunctiontoexp.svg|мини|Графиката на логаритмичната функция {{math|log_''b''(''x'')}} (в синьо) се получава чрез [[отражение (математика)|отражение]] на графиката на функцията {{math|''b''^''x''}} (в червено) спрямо диагоналната права ({{math|1=''x'' = {{mvar|y}}}})]] Според формулата за логаритъм на дадена степен за всяко число {{mvar|x}}, :<math>\log_b \left (b^x \right) = x \log_b b = x</math> Логаритъм при основа {{mvar|b}} от {{mvar|x}}-тата степен на {{mvar|b}} дава {{mvar|x}}. Обратно, за дадено положително число {{mvar|y}}, формулата :<math>b^{\log_b y} = y</math> казва, че ако първо се логаритмува {{mvar|y}}, а след това основата се повдигне на степен логаритъма, се получава {{mvar|y}}. По този начин и двата възможни начина на съчетаване на логаритмуване и степенуване дават като резултат първоначалното число. Следователно логаритъмът с основа {{mvar|b}} е ''[[обратна функция|обратната функция]]'' на {{math|''f''(''x'') {{=}} {{mvar|b}}^''x''}}.{{hrf|Stewart|2007|}} Обратните функции са тясно свързани с изходните функции. Техните графики си съответстват една на друга с промяна на координатите {{mvar|x}} и {{mvar|y}} ([[отражение (математика)|отражение]] спрямо диагоналната линия {{mvar|x}} = {{mvar|y}}), както е показано на схемата вдясно: дадена точка {{math|1=(''t'', ''u'' = {{mvar|b}}^''t'')}} на графиката на ''f'' съответства на точка {{math|1=(''u'', ''t'' = log_''b''''u'')}} на графиката на логаритъма и обратното. От това следва, че log_''b''(''x'') е разходяща до безкрайност (става по-голяма от всяко дадено число), ако {{mvar|x}} нараства до безкрайност, при условие, че {{mvar|b}} е по-голямо от едно. В този случай {{math|log_''b''(''x'')}} е растяща функция. За {{math|''b'' < 1}}, {{math|log_''b''(''x'')}} клони към минус безкрайност. Когато {{mvar|x}} наближава нула, {{math|log_''b''''x''}} клони към минус безкрайност за {{math|''b'' > 1}} (съответно, към плюс безкрайност за {{math|''b'' < 1}}). === Производна и антипроизводна === [[Файл:Logarithm derivative.svg|мини|Графика на естествен логаритъм (в зелено) и неговата тангента в {{math|''x'' {{=}} 1.5}} (в черно)|alt=Графика на логаритмична функция и нейната тангента в една точка]] Аналитичните свойства на функциите се предават на техните обратни функции.{{hrf|Lang|1997|}} Така, тъй като {{math|1=''f''(''x'') = {{mvar|b}}^''x''}} е непрекъсната и [[диференцируема функция]], такава е и {{math|log_''b''''y''}}. Грубо казано, дадена непрекъсната функция е диференцируема, ако графиката ѝ няма остри чупки. Освен това, тъй като производната на {{math|''f''(''x'')}} е равна на {{math|ln(''b'')''b''^''x''}} от свойствата на експоненциалната функция, от [[верижно правило|верижното правило]] следва, че производната на {{math|log_''b''''x''}} се получава като:{{hrf|Lang|1997|}}{{hrf|Wolfram Alpha|2019a}} : <math>\frac{d}{dx} \log_b x = \frac{1}{x\ln b}. </math> Това означава, че наклонът на [[тангента]]та към графиката на логаритъм с основа {{math|''b''}} в точката {{math|(''x'', log_''b''(''x''))}} е равен на {{math|1/(''x'' ln(''b''))}}. Производната на ln {{mvar|x}} е 1/''x'', от което следва, че ln {{mvar|x}} е единствената [[антипроизводна]] на {{math|1/''x''}}, която има стойност 0 за {{math|1=''x'' =1}}. Точно тази много проста формула е причина функцията да бъде наречена „естествен логаритъм“. Това е и една от основните причина за важността на константата {{mvar|e}}. Производната при обобщен функционен аргумент {{math|''f''(''x'')}} е :<math>\frac{d}{dx} \ln f(x) = \frac{f'(x)}{f(x)}.</math> Частното вдясно се нарича [[логаритмична производна]] на ''f'', изчисляването на {{math|''f<nowiki>'</nowiki>''(''x'')}} чрез производната на {{math|ln(''f''(''x''))}} и известно като [[логаритмично диференциране]].{{hrf|Kline|1998|386}} Антипроизводната на естествения логаритъм {{math|ln(''x'')}} е:{{hrf|Wolfram Alpha|2019b}} :<math>\int \ln(x) \,dx = x \ln(x) - x + C.</math> Подобни формули могат да се изведат от това уравнение за антипроизводните на логаритмите с друга база, като се използва правилото за промяна на основата.{{hrf|Abramowitz|1972|69}} === Интегрално представяне на натуралния логаритъм === [[Файл:Natural logarithm integral.svg|мини|[[Натурален логаритъм|Натуралният логаритъм]] от ''{{Mvar|t}}'' е затъмнената площ под графиката на функцията {{math|1=''f''(''x'') = 1/''x''}} (реципрочната стойност на {{mvar|x}})]] [[Натурален логаритъм|Натуралният логаритъм]] от ''{{Mvar|t}}'' е равен на определения [[интеграл]] на {{Mvar|1/x}} {{Mvar|dx}} от 1 до {{Mvar|t}}: :<math>\ln (t) = \int_1^t \frac{1}{x} \, dx.</math> С други думи, {{math|ln(''t'')}} се равнява на площта между оста {{mvar|x}} и графиката на функцията {{math|1/''x''}} в интервала от {{math|1=''x'' = 1}} до {{math|1=''x'' = ''t''}}. Това следва от [[фундаментална теорема на анализа|фундаменталната теорема на анализа]] и факта, че производната на {{math|ln(''x'')}} е {{math|1/''x''}}. Дясната страна на това равенство може да служи за дефиниция на естествения логаритъм. От нея могат да се изведат формулите за логаритъм от произведение и степен.{{hrf|Courant|1988|}} Например, формулата за произведение {{math|1=ln(''tu'') = ln(''t'') + ln(''u'')}} се извежда като: :<math> \ln(tu) = \int_1^{tu} \frac{1}{x} \, dx \ \stackrel {(1)} = \int_1^{t} \frac{1}{x} \, dx + \int_t^{tu} \frac{1}{x} \, dx \ \stackrel {(2)} = \ln(t) + \int_1^u \frac{1}{w} \, dw = \ln(t) + \ln(u).</math> Равенство (1) разделя интеграла на две части, а равенство (2) е смяна на променливата ({{math|1=''w'' = {{mvar|x}}/''t''}}). В долната илюстрация разделянето съответства на разделяне на площта на жълта и синя част. Разтягането вертикално на синята фигура с коефициент ''t'' и свиването ѝ със същия коефициент хоризонтално не променя нейната площ. След като се измести съответно наляво, площта отново е ограничена отгоре от графиката на функцията {{math|1=''f''(''x'') = 1/''x''}}. Така лявата синя фигура, която е интеграл на {{math|''f''(''x'')}} от ''t'' до ''tu'' е със същата площ, като дясната синя фигура, която е интеграл на същата функция от 1 до ''u''. Това е геометрична илюстрация на равенство (2). [[Файл:Natural logarithm product formula proven geometrically.svg|мини|център|500п|Графична демонстрация на формулата за натурален логаритъм от произведение]] Формулата за степенуване {{math|1=ln(''t''^''r'') = ''r'' ln(''t'')}} може да бъде изведена по подобен начин: :<math> \ln(t^r) = \int_1^{t^r} \frac{1}{x}dx = \int_1^t \frac{1}{w^r} \left(rw^{r - 1} \, dw\right) = r \int_1^t \frac{1}{w} \, dw = r \ln(t)</math>. Второто равенство използва [[смяна на променливата]] – {{math|1=''w'' = {{mvar|x}}^1/''r''}}. Сборът на реципрочните стойности на естествените числа, :<math>1 + \frac 1 2 + \frac 1 3 + \cdots + \frac 1 n = \sum_{k=1}^n \frac{1}{k},</math> се нарича [[хармоничен ред]] и е тясно свързан с естествения логаритъм – когато ''n'' клони към [[безкрайност]], разликата :<math>\sum_{k=1}^n \frac{1}{k} - \ln(n),</math> е [[Граница на редица|сходяща]] към число, наречено [[константа на Ойлер – Маскерони]] {{math|1 = ''γ'' = 0,5772...}}. Тази зависимост се използва за анализ на поведението на алгоритми като [[бързо сортиране]].{{hrf|Havil|2003|}} Има и други интегрални представяния на логаритми, които са полезни за определени цели: :<math> \ln(x) = -\lim_{\epsilon \to 0} \int_\epsilon^\infty \frac{dt}{t}\left(e^{-xt} - e^{-t} \right)</math> :<math> \ln(x) = \int_0^\infty\,\frac{dt}{t}\,\left[\cos(t)-\cos(xt)\right]</math>. Първото тъждество може да се провери, като се демонстрира, че при {{math|1=''x'' = 1}} двата израза имат еднаква стойност и еднаква производна. Второто тъждество се доказва от равенството :<math> \frac1t =\int_0^\infty\,dq\,e^{-qt}</math> като след това се вмъкне [[трансформация на Лаплас]] на {{math|1=cos(''xt'')}} (и {{math|1=cos(''t'')}}). === Трансцендентност === [[Реално число|Реалните числа]], които не са [[Алгебрично число|алгебрични]], се наричат [[Трансцендентно число|трансценденти]].{{hrf|Nomizu|1996|21}} Например, [[Пи|{{pi}}]] и ''[[неперово число|e]]'' са трансцендентни числа, но <math>\sqrt{2-\sqrt 3}</math> не е. Почти всички реални числа са трансцендентни. Логаритъмът е пример за [[трансцендентна функция]] – според [[теорема на Гелфонд-Шнайдер|теоремата на Гелфонд-Шнайдер]] те обикновено имат трансцендентни стойности.{{hrf|Baker|1975|10}} == Изчисляване == [[Файл:Logarithm keys.jpg|мини|Логаритмични клавиши (LOG за десетичен логаритъм и LN за естествен логаритъм) на [[калкулатор]] „TI-83 Plus“]] Логаритмите са лесни за изчисляване в някои частни случаи, като {{math|1=log₁₀(1000) = 3}}. В по-общ вид логаритмите могат да се изчисляват чрез [[Степенен ред|степенни редове]] или [[Средно аритметично-геометрично|аритметично-геометрични средни стойности]] или да се отчитат от предварително изчислени [[Логаритмична таблица|логаритмични таблици]] с определена крайна точност.{{hrf|Muller|2006|95}}{{hrf|Hart|1968|105 – 111}} Итеративният [[метод на Нютон]], предназначен за приблизително решаване на уравнения, също може да се използва за изчисляване на логаритми, тъй като тяхната обратна функция, експоненциалната, може да се изчислява с добра ефективност.{{hrf|Zhang|1994|281 – 292}} При възможност за използване само на събиране и битово изместване логаритмите могат да се изчисляват и с алгоритми от типа на [[CORDIC]].{{hrf|Meggitt|1962|210 – 226}} Освен това с алгоритъма за двоичния логаритъм {{math|lb(''x'')}} може да се изчисли рекурсивно чрез многократно повдигане на квадрат на {{mvar|x}} въз основа на отношението: :<math>\log_2\left(x^2\right) = 2 \log_2 (x). \,</math> === Редове на Тейлър === За всяко реално число {{mvar|z}}, за което {{math|0 < ''z'' < 2}}, е вярна следната формула:{{hrf|Abramowitz|1972|68}} :<math> \begin{align}\ln (z) &= \frac{(z-1)^1}{1} - \frac{(z-1)^2}{2} + \frac{(z-1)^3}{3} - \frac{(z-1)^4}{4} + \cdots \\ &= \sum_{k=1}^\infty (-1)^{k+1}\frac{(z-1)^k}{k} \end{align} </math> [[Файл:Taylor approximation of natural logarithm.gif|мини|Ред на Тейлър за {{math|ln(''z'')}}, центриран в {{math|''z'' {{=}} 1}}: анимацията показва първите 10 приближения, заедно с 99-о и 100-тното – приближенията не са сходящи отвъд разстояние 1 от центъра|alt=Анимация, показваща все по-добри приближения към диаграмата на логаритъм]] Това е начин да се каже, че {{math|ln(''z'')}} може да се изчисли приблизително до все по-точна стойност чрез следните изрази: :<math> \begin{array}{lllll} (z-1) & & \\ (z-1) & - & \frac{(z-1)^2}{2} & \\ (z-1) & - & \frac{(z-1)^2}{2} & + & \frac{(z-1)^3}{3} \\ \vdots & \end{array} </math> Например, за {{math|''z'' {{=}} 1.5}} третото приближение дава 0,4167, което е с около 0,011 по-голямо от {{math|ln(1,5) {{=}} 0,405465}}. Този числов ред се приближава към {{math|ln(''z'')}} с произволна точност, стига броят на събираемите да е достатъчно голям – {{math|ln(''z'')}} е [[граница (математика)|границата]] на реда, който е [[ред на Тейлър]] за естествения логаритъм при {{math|1=''z'' = 1}}. Редът на Тейлър за {{math|ln(''z'')}} е особено полезно приближение на {{math|ln(1+''z'')}} за малки стойности на {{mvar|z}} – {{math|{{!}}''z''{{!}}< 1}}, тъй като за тях: :<math> \ln (1+z) = z - \frac{z^2}{2} +\frac{z^3}{3}\cdots \approx z. </math> Например, за {{math|1=''z'' = 0.1}} приближението от първи ред дава {{math|ln(1.1) ≈ 0.1}}, което се отклонява само с 5% от точната стойност 0.0953. === Други степенни редове === Друг степенен ред, използван за изчисляване на логаритми, е базиран на функцията [[Обратни хиперболични функции|хиперболичен аркустангенс]]: :<math> \ln (z) = 2\cdot\operatorname{artanh}\,\frac{z-1}{z+1} = 2 \left (\frac{z-1}{z+1} + \frac{1}{3}{\left(\frac{z-1}{z+1}\right)}^3 + \frac{1}{5}{\left(\frac{z-1}{z+1}\right)}^5 + \cdots \right) = 2\sum_{k=0}^\infty\frac{1}{2k+1}\left(\frac{z-1}{z+1}\right)^{2k+1}, </math> за всяко реално число {{math|''z'' > 0}}.{{hrf|Abramowitz|1972|68}} Този ред може да се изведе от описаните по-горе редове на Тейлър. Той има по-бърза сходимост от тях, особено за стойности на {{mvar|z}} близки до 1. Например, за {{math|1=''z'' = 1.5}} първите три събираеми на втория ред апроксимират <math>ln(1.5)</math> с грешка около {{val|3|e=-6}}. Бързата сходимост за {{mvar|z}} близко до 1 може да се използва по следния начин – при грубо приближение {{math|''y'' ≈ ln(''z'')}} и полагайки :<math>A = \frac z{\exp(y)}, \,</math> логаритъмът на {{mvar|z}} е: :<math>\ln (z)=y+\ln (A). \,</math> Колкото по-добро е първоначалното приближение {{mvar|y}}, толкова по-близо до 1 е {{mvar|A}}, така че неговият логаритъм да бъде изчислен ефективно. {{mvar|A}} може да се изчисли с използването на експоненциални редове, които имат бърза сходимост за неголеми стойности на {{mvar|y}}. За изчисляването на логаритми от по-големи стойности на {{mvar|z}}, те могат да се редуцират към по-малки стойности: <math>z = a \times 10^b</math>, така че <math>ln(z) = ln(a) + b \times ln(10)</math>. Сходен метод може да се използва за изчисляването на логаритми на цели числа. Полагайки <math>\textstyle z=\frac{n+1}{n}</math> в горния ред, се получава: :<math>\ln (n+1) = \ln(n) + 2\sum_{k=0}^\infty\frac{1}{2k+1}\left(\frac{1}{2 n+1}\right)^{2k+1}.</math> Ако логаритъмът на голямо число {{mvar|n}} е известен, тогава се получава бързо сходящ ред за {{math|log(''n''+1)}} със [[скорост на сходимост]] <math>\frac{1}{2 n+1}</math>. === Аритметично-геометрично средно === [[Аритметично-геометрично средно|Аритметично-геометричното средно]] може да се използва за точни приближения на [[естествен логаритъм|естествения логаритъм]]. През 1982 година Сасаки и Канада демонстрират, че то е особено бързо за точности между 400 и 1000 десетични знака, докато редовете на Тейлър обикновено са по-бързи при по-ниска точност. В техните изследвания {{math|ln(''x'')}} се апроксимира с точност {{math|2^−''p''}} (или ''p'' точни бита) чрез следната формула, изведена от [[Карл Фридрих Гаус]]:{{hrf|Sasaki|1982|247 – 250}}{{hrf|Ahrendt|1999|302 – 312}} :<math>\ln (x) \approx \frac{\pi}{2 M(1,2^{2-m}/x)} - m \ln (2).</math> Тук {{math|M(''x'', ''y'')}} обозначава аритметично-геометричното средно на {{mvar|x}} и {{mvar|y}}. То се получава чрез последователно изчисляване на [[средно аритметично|средното аритметично]] <math>(x+y)/2</math> и [[средно геометрично|средното геометрично]] <math>\sqrt{xy}</math> на {{mvar|x}} и {{mvar|y}}, след което тези две стойности се използват като следващи {{mvar|x}} и {{mvar|y}}. Двете числа бързо се свеждат до обща граница, която е и стойността на {{math|M(''x'', ''y'')}}. ''m'' се избира така, че: :<math>x \,2^m > 2^{p/2}.\, </math> за да се осигури желаната точност. По-голямо ''m'' увеличава итерациите за изчисляване на {{math|M(''x'', ''y'')}} (началните ''x'' и ''y'' са по-отдалечени, така че са нужни повече итерации до достигане на сходимост), но дава по-голяма точност. Константите {{math|pi}} и {{math|ln(2)}} могат да се изчислят с бързо сходящи редове. === Алгоритъм на Файнман === При работата си върху [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]] [[Ричард Файнман]] разработва побитов алгоритъм, подобен на дълго деление. Той използва факта, че всяко реално число <math> 1 < x < 2 </math> може да се представи като произведение на множители от вида <math> 1 + 2^{-k}</math>. Алгоритъмът последователно изгражда произведението <math>P</math>: ако <math>P \cdot (1 + 2^{-k}) < x</math>, се прави замяна на <math>P</math> с <math> P \cdot (1 + 2^{-k}) </math>. Това се повтаря за всяка целочислена стойност на <math>k</math>, докато се получи желаната точност. Тъй като <math>\log(x)</math> е сборът от събираемите от вида <math>\log(1 + 2^{-k})</math>, съответстващи на тези <math>k</math>, за които множителят <math>1 + 2^{-k}</math> е включен в произведението <math>P</math>, <math>\log(x)</math> може да се изчисли само чрез събиране, като се използва таблица за <math>\log(1 + 2^{-k})</math> за всяко <math>k</math>. Таблицата може да се създаде за произволна стойност на основата на логаритъма.{{hrf|Hillis|1989|78}} == Приложения == [[Файл:NautilusCutawayLogarithmicSpiral.jpg|мини|Черупка на [[Наутилуси|наутилус]] с форма на логаритмична спирала|alt=Снимка на черупка на наутилус]] Логаритмите имат множество приложения, както в математиката, така и извън нея. Част от тях са свързани с концепцията за [[мащабна инвариантност]]. Например, в черупката на [[наутилуси]]те всеки сегмент е приблизително копие на предишния, но увеличен с постоянен коефициент, дефинирайки [[логаритмична спирала]].{{hrf|Maor|2009|135}} [[Закон на Бенфорд|Законът на Бенфорд]] за разпределението на първата цифра също може да се обясни с мащабна инвариантност.{{hrf|Frey|2006|275}} Логаритмите са свързани и със [[самоподобие]]то. Например, те се използват в анализа на алгоритми, които решават задачи, разделяйки ги на две сходни по-малки задачи и заместващи техните решения.{{hrf|Ricciardi|1990|21}} Размерите на самоподобни геометрични фигури, такива, чиято форма наподобява по-голяма фигура, също се базират на логаритми. [[Логаритмична скала|Логаритмичните скали]] са полезни за изобразяването на относителни изменения на величини, за разлика от абсолютните им изменения. Освен това, тъй като логаритмичната функция {{math|log(''x'')}} нараства много бавно за големи стойности на {{mvar|x}}, логаритмичните скали се използват и за по-компактно представяне на стойности с големи разлики. Логаритми се използват и в множество формули в естествените науки, като [[формула на Циолковски|формулата на Циолковски]], [[уравнение на Фенске|уравнението на Фенске]] или [[уравнение на Нернст|уравнението на Нернст]]. === Логаритмична скала === {{основна|Логаритмична скала}} [[Файл:Germany Hyperinflation.svg|Логаритмична диаграма на стойността на една [[златна марка]] в [[хартиена марка|хартиени марки]] по време на [[Хиперинфлация във Ваймарската република|хиперинфлацията]] в [[Германия]] през 20-те години на XX век|мини|alt=Графика на стойността на марката във времето. Кривата на стойността нараства много бързо, въпреки използването на логаритмична скала.]] Някои величини в науката се представят удобно като логаритми на други величини чрез използването на [[логаритмична скала]]. Например, [[децибел]]ът е единица, свързана с величини в логаритмична скала. Той се базира на десетичен логаритъм от съотношения – 10 пъти десетичния логаритъм на съотношението на [[мощност]]и или 20 пъти десетичния логаритъм на съотношението на [[Електрическо напрежение|електрически напрежения]]. Използва се за количествена оценка на загубата на напрежение при предаването на електрични сигнали,{{hrf|Bakshi|2009|A5}} за изразяване на нива на звукова мощност в [[акустика]]та,{{hrf|Maling|2007|}} за описване на поглъщането на светлина в [[спектрометрия]]та и [[оптика]]та. [[Отношение сигнал-към-шум|Отношението сигнал към шум]], описващо количеството нежелан шум, отнесено към смисления [[сигнал]], също се измерва в децибели.{{hrf|Tashev|2009|98}} По подобен начин върховото отношение сигнал към шум често се използва за оценка на качеството на звука и [[компресиране на изображения|компресирането на изображения]].{{hrf|Chui|1997|180}} Ефектите от [[земетресения]]та също се измерват удобно чрез десетичния логаритъм от освобождаваната от тях енергия. Този принцип използват [[скала на моментния магнитуд|скалата на моментния магнитуд]] и [[скала на Рихтер|скалата на Рихтер]]. Например, земетресение с [[магнитуд]] 5,0 освобождава 32 пъти {{math|(10^1.5)}}, а с магнитуд 6,0 – 1000 пъти {{math|(10³)}} по-голяма енергия от земетресение с магнитуд 4,0.{{hrf|Crauder|2008|}} Друга логаритмична скала е тази на [[Видима звездна величина|видимата звездна величина]], която измерва логаритмично яркостта на звездите.{{hrf|Bradt|2004|231}} Друг пример е [[водороден показател|водородният показател]] pH в химията – той е отрицателен десетичен логаритъм на активността на [[водород]]ните йони {{chem|H|+|}}.{{hrf|IUPAC|1997|}} Разлика във водородния показател от единица съответства на десеткратна разлика в активността на водородните йони – [[оцет]] с pH около 3 е с 1000 пъти по-голяма активност на водородните йони от [[вода]]та с pH = 7. [[Полулогаритмична диаграма|Полулогаритмичните диаграми]] използват идеята за логаритмичната скала за целите на визуализацията – едната ос, обикновено вертикалната, е в логаритмичен мащаб. Например, диаграмата в дясно свива рязкото нарастване от 1 милион до 1 трилион в същото разстояние по вертикалната ос, както нарастването от 1 до 1 милион. В такива диаграми експоненциалната функция от вида {{math|1=''f''(''x'') = ''a'' · {{mvar|b}}^''x''}} изглежда като права с наклон, равен на логаритъма от {{mvar|b}}. При [[логаритмична диаграма|логаритмичните диаграми]] и двете оси са в логаритмичен мащаб, при което функции от вида {{math|1=''f''(''x'') = ''a'' · {{mvar|x}}^''k''}} се изобразяват като прави с наклон, равен на експонентата ''k''. Такива диаграми се използват за визуализацията и анализа на [[степенен закон|степенни закони]].{{hrf|Bird|2001|}} === Психология === Логаритмите присъстват в няколко закона, описващи човешките [[възприятие|възприятия]]:{{hrf|Goldstein|2009|355 – 356}}{{hrf|Matthews|2000|48}} [[закон на Хик|законът на Хик]] задава логаритмично отношение между времето, за което хората правят избор, и броя на възможните избори, които имат.{{hrf|Welford|1968|61}} [[Закон на Фитс|Законът на Фитс]] предвижда, че времето, необходимо за бързо придвижване до определено място, е логаритмична функция на съотношението между разстоянието до него и неговия размер.{{hrf|Fitts|1954|381 – 391}} В [[психофизика]]та [[Закон на Вебер-Фехнер|законът на Вебер-Фехнер]] описва логаритмична зависимост между [[дразнител]] и [[усещане]], например между действителното и възприеманото тегло на пренасян предмет,{{hrf|Banerjee|1994|304}} макар че тази зависимост е оспорвана от по-нови модели, като [[закон на Стивънс|закона на Стивънс]].{{hrf|Nadel|2005|}} Психологически изследвания установяват, че хора с ограничена математическа подготовка са склонни да оценяват количествата логаритмично – те позиционират дадено число върху линия според неговия логаритъм, така че например 100 е равно отдалечено и от 10, и от 1000. По-доброто образование измества това линейно възприемане към правилното (поставяйки 1000 на 10 пъти по-голямо разстояние, отколкото 100 от 10), но когато числата са трудни за линейно изобразяване, логаритмите са много по-удобни.{{hrf|Siegler|2003|237 – 243}}{{hrf|Dehaene|2008|1217 – 1220}} === Теория на вероятностите и статистика === [[Файл:PDF-log normal distributions.svg|мини|alt=Три асиметрични криви на плътност на вероятността|Три функции на [[плътност на вероятността]] на случайни величини с логнормално разпределение – параметърът {{math|μ}}, който е равен на нула и за трите показани функции, е средната стойност на логаритъма на случайната величина, а не средната стойност на самата величина]] [[Файл:Benfords law illustrated by world's countries population.png|мини|alt=Колонна диаграма с наложена върху нея точкова диаграма – двете се различават донякъде, но и двете намаляват по подобен начин|Разпределение на първите цифри (в %, червените колони) в [[Списък на страните по население|населението на страните в света]], като черните точки показват разпределението според [[Закон на Бенфорд|закона на Бенфорд]]]] Логаритмите се използват широко в [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]. От [[Закон за големите числа|закона за големите числа]] следва, че при простия експеримент с хвърляне на монета, докато броят на хвърляния на монетата нараства към безкрайност, наблюдаваният брой на двата възможни резултата клони към равенство. Флуктуациите на всеки от двата резултата спрямо 1/2 се описват от [[закон за повторния логаритъм|закона за повторния логаритъм]].{{hrf|Breiman|1992|}} Логаритми се използват и в [[логнормално разпределение|логнормалното разпределение]]. Когато логаритъмът на дадена случайна величина има [[нормално разпределение]], променливата има логнормално разпределение.{{hrf|Aitchison|1969|}} Логнормални разпределения се срещат в много области, в които величини се получават като произведение на множество независими положителни случайно величини, например при изследването на [[турбуленция]]та.{{hrf|Mathieu|2000|50}} Логаритми се използват в [[метод на максималното правдоподобие|оценката за максимално правдоподобие]] на параметрични статистически модели. За такива модели [[функция на правдоподобие|функцията на правдоподобие]] зависи от поне един параметър, който трябва да бъде оценен. Максимум на функцията на правдоподобие се достига при същата стойност на параметъра, при която се достига максимум на логаритъма на правдоподобие, защото логаритъмът е монотонно растяща функция. Логаритъмът е по-лесен за максимизиране, особено при умножавани правдоподобия на независими случайни величини.{{hrf|Rose|2002|}} [[Закон на Бенфорд|Законът на Бенфорд]] описва присъствието на цифрите в различни [[набор от данни|набори от данни]], от рода на височини на сгради. Според него вероятността първата десетична цифра в елемент на извадката да е ''d'' (от 1 до 9) е равна на {{math|log₁₀&thinsp;(''d'' + 1) − log₁₀&thinsp;(''d'')}}, независимо от мерните единици.{{hrf|Tabachnikov|2005|36 – 40}} Така може да се очаква, че 30% от стойностите започват с цифрата 1, 18% с 2 и т.н. Законът намира различни приложения, например одитори използват отклоненията от него, за да откриват възможни счетоводни измами.{{hrf|Durtschi|2004|17 – 34}} === Изчислителна сложност === [[Анализ на алгоритми|Анализът на алгоритми]] е клон на компютърните науки, който изследва [[времева сложност|ефективността]] на [[алгоритъм|алгоритмите]] (обикновено компютърни програми, решаващи определена задача).{{hrf|Wegener|2005|1 – 2}} В него логаритмите се използват широко при описването на алгоритми, които разделят дадена задача на по-малки задачи, след което обединяват решенията на подзадачите.{{hrf|Harel|2004|143}} Например, за да намери дадено число в подреден списък, алгоритъмът за [[двоично търсене]] проверява средния елемент в списъка, след което, ако не е открил числото, продължава с половината преди или след него. Този алгоритъм изисква средно {{math|log₂&thinsp;(''N'')}} сравнения, където {{mvar|N}} е дължината на списъка.{{hrf|Knuth|1998|409 – 426}} По подобен начин алгоритъмът за [[подреждане чрез сливане]] подрежда даден неподреден списък, като го разделя на половини, които подрежда преди да слее. Алгоритмите за подреждане чрез сливане обикновено отнемат време, приблизително пропорционално на {{math|''N'' · log(''N'')}}.{{hrf|Knuth|1998|158 – 168}} Основата на алгоритъма не е уточнена, тъй като резултатът се променя само с константен множител при промяна на основата, което обикновено е пренебрежима разлика в анализа на алгоритми.{{hrf|Wegener|2005|20}} За дадена функция {{math|''f''(''x'')}} се казва, че [[Логаритмично нарастване|расте логаритмично]], когато {{math|''f''(''x'')}} е точно или приблизително пропорционална на логаритъм от {{mvar|x}}.{{refn|В биологичните описания на растежа на организми терминът „логаритмичен растеж“ се използва по напълно различен начин, обозначавайки [[експоненциална функция]].{{hrf|Mohr|1995|298}}}} Така всяко [[естествено число]] {{mvar|N}} може да бъде представено в [[Двоична бройна система|двоична форма]] в не повече от {{math|log₂&thinsp;''N'' + 1}} [[бит]]а – количеството [[Компютърна памет|памет]], необходима за съхраняването на {{mvar|N}} нараства логаритмично с нарастването на {{mvar|N}}. === Ентропия и хаос === [[Файл:Chaotic Bunimovich stadium.svg|мини|Схема на [[динамичен билярд]], в която две частици тръгват от центъра на масата с разлика в направлението от 1 градус, след което траекториите им се разделят хаотично в резултат на различните [[отражение|отражения]] от границите на масата]] [[Ентропия]]та е обобщена мярка за неподредеността на дадена система. В [[статистическа термодинамика|статистическата термодинамика]] ентропията на дадена физична система се дефинира като: :<math> S = - k \sum_i p_i \ln(p_i).\, </math> където сумирането е по всички възможни състояния &nbsp;{{Mvar|i}} на системата, например положенията на газови частици в съд, {{math|''p''_''i''}} е вероятността за достигане на състояние&nbsp;{{Mvar|i}}, а {{mvar|k}} е [[Константа на Болцман|константата на Болцман]]. По подобен начин [[Ентропия на Шанън|ентропията в теорията на информацията]] измерва количеството информация – ако даден получател на информация може да очаква всяко от {{mvar|N}} възможни съобщения с равна вероятност, то количеството информация, донасяна от всяко такова съобщение се оценява количествено с {{math|log₂&thinsp;''N''}} бита.{{hrf|Eco|1989|}} [[Показател на Ляпунов|Показателят на Ляпунов]] използва логаритми, за да оцени степента на хаотичност на дадена [[динамична система]]. Например, за материална точка, движеща се по овална [[Динамичен билярд|билярдна маса]], дори малки отклонения в началните условия водят до напълно различни траектории. Такива системи са [[Теория на хаоса|хаотични]] по детерминистичен начин, тъй като малки грешки в измерването на началното състояние предвидимо водят до напълно различни крайни състояния.{{hrf|Sprott|2010|}} === Фрактали === [[Файл:Sierpinski dimension.svg|[[Триъгълник на Серпински|Триъгълникът на Серпински]] (вдясно) е образуван чрез последователно влагане в [[Равностранен триъгълник|равностранни триъгълници]] на три по-малки подобни триъгълника|мини|ляво|400п]] Логаритми се използват в дефиницията за [[фрактална размерност|размерност]] на [[фрактал]]и.{{hrf|Helmberg|2007|}} Фракталите са геометрични обекти, които са самоподобни като техни части повтарят, поне приблизително, общата структура на обекта. Например, показаният на илюстрацията [[триъгълник на Серпински]] може да бъде покрит с три копия на самия себе си, но със страни, намалени наполовина. Така [[Хаусдорфова размерност|хаусдорфовата размерност]] на тази структура е {{math|1=ln(3)/ln(2) ≈ 1.58}}. Друга базирана на логаритми мярка за размерността се получава чрез [[Размерност на Минковски-Булиган|преброяване на клетките]], необходими за покриването на даден фрактал. === Музика === {{multiple image | direction = vertical | width = 350 | footer = Четири различни октави, показани върху линейна скала (горе) и върху логаритмична скала (долу), както са разпознавани от слуха | image1 = 4Octaves.and.Frequencies.svg | alt1 = Четири различни октави, показани върху линейна скала | image2 = 4Octaves.and.Frequencies.Ears.svg | alt2 = Четири различни октави, показани върху логаритмична скала }} Логаритмите са свързани с музикалните тонове и [[Музикален интервал|интервали]]. При [[темпериран строй]] съотношението между честотите зависи само от интервала между два тона, не от конкретната честота ([[Височина на тона|височина]]) на отделните тонове. Например, нотата [[ла]] има честота 440&nbsp;[[херц|Hz]], а [[си бемол]] е с честота 466&nbsp;Hz. Интервалът между тях е един [[полутон]], както и този между си бемол и [[си]] (честота 493&nbsp;Hz). Съответно, съотношенията между честотите съвпадат: :<math>\frac{466}{440} \approx \frac{493}{466} \approx 1.059 \approx \sqrt[12]2.</math> По този начин логаритмите могат да бъдат използвани за описването на интервали – всеки интервал може да се измери в полутонове като се намери логаритъм с основа {{math|2^1/12}} от съотношението на честотите, докато логаритъм с основа {{math|2^1/1200}} изразява интервала в центове (стотни от полутона). Последната мярка се използва за по-прецизно записване, каквото се налага при нетемперираните строеве.{{hrf|Wright|2009|}} {| class="wikitable" style="text-align:center; margin:1em auto 1em auto;" |- ||'''Интервал''' ||1/12 тон {{audio|1_step_in_72-et_on_C.mid|play}} ||[[Полутон]] {{audio|help=no|Minor_second_on_C.mid|play}} ||[[Терца (интервал)|Терца]] {{audio|help=no|Major_third_on_C.mid|play}} ||[[Тритонус]] {{audio|help=no|Tritone_on_C.mid|play}} ||[[Октава]] {{audio|help=no|Perfect_octave_on_C.mid|play}} |- || '''Съотношение на честотите''' ''r'' || <math>2^{\frac 1 {72}} \approx 1.0097</math> || <math>2^{\frac 1 {12}} \approx 1.0595</math> || <math>\begin{align} 2^{\frac 4 {12}} & = \sqrt[3] 2 \\ & \approx 1.2599 \end{align} </math> || <math>\begin{align} 2^{\frac 6 {12}} & = \sqrt 2 \\ & \approx 1.4142 \end{align} </math> || <math> 2^{\frac {12} {12}} = 2 </math> |- || '''Брой полутонове'''<br /><math>\log_{\sqrt[12] 2}(r) = 12 \log_2 (r)</math> || <math>\tfrac 1 6</math> || <math>1</math> || <math>4</math> || <math>6</math> || <math>12</math> |- || '''Брой центове'''<br /><math>\log_{\sqrt[1200] 2}(r) = 1200 \log_2 (r)</math> || <math>16 \tfrac 2 3</math> || <math>100</math> || <math>400</math> || <math>600</math> || <math>1200</math> |} === Теория на числата === [[Естествен логаритъм|Естествените логаритми]] са тясно свързани с [[функция на разпределение на простите числа|функцията на разпределение на простите числа]], която играе важна роля в [[теория на числата|теорията на числата]]. За всяко [[цяло число]] {{mvar|x}} броят на [[Просто число|простите числа]], по-малки или равни на {{mvar|x}}, е равно на {{math|{{pi}}(''x'')}}. Според [[теорема за разпределението на простите числа|теоремата за разпределението на простите числа]] {{math|{{pi}}(''x'')}} може да се изчисли приблизително от :<math>\frac{x}{\ln(x)},</math> като съотношението между {{math|{{pi}}(''x'')}} и тази дроб клони към 1 когато {{mvar|x}} клони към безкрайност.{{hrf|Bateman|2004|}} Като следствие вероятността произволно избрано число между 1 и {{mvar|x}} да е просто е обратно пропорционална на броя на десетичните цифри в {{mvar|x}}. Още по-добро приближение на {{math|{{pi}}(''x'')}} се получава чрез интегралната функция {{math|Li(''x'')}}, дефинирана като :<math> \mathrm{Li}(x) = \int_2^x \frac1{\ln(t)} \,dt. </math> [[Хипотеза на Риман|Хипотезата на Риман]], едно от най-старите все още отворени предположения в математика, може да се изрази чрез сравнение на {{math|{{pi}}(''x'')}} и {{math|Li(''x'')}}.{{hrf|Bateman|2004|}} [[Теорема на Ердьош-Кац|Теоремата на Ердьош-Кац]], описваща броя на различните прости коефициенти, също използва естествени логаритми. Свойството на логаритъма на ''n'' [[факториел]], {{math|1=''n''! = 1 · 2 · ... · ''n''}} :<math> \ln (n!) = \ln (1) + \ln (2) + \cdots + \ln (n).</math> може да се използва за извеждане на [[формула на Стърлинг|формулата на Стърлинг]], даваща приблизителни стойности на {{math|''n''!}} за голямо {{mvar|n}}.{{hrf|Slomson|1991|}} == Обобщения == === Комплексен логаритъм === {{основна|Комплексен логаритъм}} [[Файл:Complex number illustration multiple arguments.svg|мини|В полярния запис на {{math|''z {{=}} x + iy''}} стойността {{mvar|z}} може да се получи както от {{mvar|φ}}, така и от {{mvar|φ'}}|alt=Илюстрация на полярен запис на комплексно число: точка е описана чрез стрелка и по еквивалентен начин чрез нейната дължина и ъгъл спрямо оста x]] Всички [[комплексно число|комплексни числа]] {{mvar|a}}, които са корени на уравнението <math display="block">e^a=z</math> се наричат комплексни логаритми на {{mvar|z}} за всяко комплексно число {{mvar|z}}. Комплексните числа обикновено се представят във вида {{math|''z {{=}} x + iy''}}, където {{mvar|x}} и {{mvar|y}} са реални числа, а {{mvar|i}} е [[имагинерна единица]], квадратът на която е равен на −1. Такова число може да се визуализира като точка в [[комплексна равнина|комплексната равнина]]. Ненулевите комплексни числа могат да се представят и в полярна форма – чрез тяхната [[абсолютна стойност]] – положителното, реално разстояние от точката до началото на координатната система – и ъгъла между реалната ос {{mvar|x}} и правата, преминаваща през началото на координатната система и точката {{mvar|z}}. Този ъгъл понякога се нарича ''аргумент'' на комплексното число. Абсолютната стойност {{mvar|r}} на {{mvar|z}} се получава от <math display="block">\textstyle r=\sqrt{x^2+y^2}.</math> Като се използва геометричната интерпретация на [[синус (математика)|синус]] и [[косинус]] и тяхната периодичност на {{Math|2{{pi}}}} всяко комплексно число {{mvar|z}} може да се опише и като <math display="block">z = x + iy = r (\cos \varphi + i \sin \varphi )= r (\cos (\varphi + 2k\pi) + i \sin (\varphi + 2k\pi)),</math> за всяко цяло число {{mvar|k}}. От това се вижда, че аргументът на {{mvar|z}} не е еднозначно определен – ако {{mvar|φ}} е валидна стойност, валидни са и стойностите {{Math|1=''φ''' = ''φ'' + 2''k''{{pi}}}} за всяко цяло число {{mvar|k}}. По конвенция една от валидните стойности на аргумента – обикновено такава, която попада в един от интервалите {{Math|−{{pi}} < ''φ'' ≤ {{pi}}}}{{hrf|Ganguly|2005|}} или {{Math|0 ≤ ''φ'' < 2{{pi}}}},{{hrf|Nevanlinna|2007|}} наричани ''клонове'' на аргументната функция – се избира за ''основен аргумент'', обозначаван с {{math|Arg(''z'')}}. [[Файл:Complex log domain.svg|мини|Основният клон (-{{pi}}, {{pi}}) на комплексния логаритъм {{math|Log(''z'')}}: черната точка в {{math|''z'' {{=}} 1}} съответства на абсолютна стойност нула, по-ярките цветове обозначават по-големи абсолютни стойности, а [[цветови тон|тонът]] на цвета съответства на аргумента на {{math|Log(''z'')}}.|alt=Графика на плътността: в средата има черна точка, по отрицателната ос оттенъкът се изменя рязко, а в другите посоки постепенно]] [[Формула на Ойлер|Формулата на Ойлер]] свързва тригонометричните функции синус и косинус с комплексната експонента: <math display="block">e^{i\varphi} = \cos \varphi + i\sin \varphi .</math> Прилагайки тази формула и отчитайки периодичността на тригонометричните функции, могат да бъдат изведени следните равенства:{{hrf|Moore|1991|}} <math display="block"> \begin{array}{lll}z& = & r \left (\cos \varphi + i \sin \varphi\right) \\ & = & r \left (\cos(\varphi + 2k\pi) + i \sin(\varphi + 2k\pi)\right) \\ & = & r e^{i (\varphi + 2k\pi)} \\ & = & e^{\ln(r)} e^{i (\varphi + 2k\pi)} \\ & = & e^{\ln(r) + i(\varphi + 2k\pi)} = e^{a_k}, \end{array} </math> където {{math|ln(''r'')}} е единственият реален естествен логаритъм, {{math|''a''_''k''}} обозначава комплексните логаритми на {{mvar|z}}, а {{mvar|k}} е произволно цяло число. Следователно комплексните логаритми на {{mvar|z}}, които са всички комплексни стойности {{math|''a''_''k''}}, за които {{math|''a''_''k''-тата}}&nbsp;степен на {{mvar|e}} е равна на {{mvar|z}}, са безкрайния брой стойности <math>a_k = \ln (r) + i ( \varphi + 2 k \pi ),\quad</math> за произволна цяла стойност&nbsp;{{mvar|k}}. Приемайки {{mvar|k}}, така че {{Math|''φ'' + 2''k''{{pi}}}} да бъде в дефинирания интервал на основните аргументи, получената стойност {{math|''a''_''k''}} се нарича ''основна стойност'' на логаритъма, обозначавана с {{math|Log(''z'')}} (с главно &nbsp;{{math|L}}). Основният аргумент на всяко положително реално число&nbsp;{{mvar|x}} е 0; така {{math|Log(''x'')}} е реално число, което е равно на реалния (естествен) логаритъм. Въпреки това формулите за логаритмите на произведения и степени, валидни за реалните логаритми, не са приложими за основните стойности на комплексните логаритми.{{hrf|Wilde|2006|97}} === Обратни функции на други експоненциални функции === Степенуването се използва в много области на математиката, а обратните му функции често са наричани логаритми. Например, [[матричен логаритъм|матричният логаритъм]] е обратната функция на [[матрична експонента|матричната експонента]].{{hrf|Higham|2008|}} Друг пример е [[p-адичен логаритъм|''p''-адичният логаритъм]], обратна функция на [[p-адична експонента|''p''-адичната експонента]] – тези две функции се дефинират чрез редове на Тейлър по аналогия с реалните им съответствия.{{hrf|Neukirch|1999|}} В контекста на [[диференциална геометрия|диференциалната геометрия]] [[експоненциално изображение|експоненциалното изображение]] преобразува [[допирателно пространство|допирателното пространство]] в дадена точка на дадено диференцируемо [[многообразие]], изобразявайки я в [[околност]] на тази точка. Неговото обратно изображение също се нарича логаритмично.{{hrf|Hancock|2009|379}} В контекста на [[Крайна група|крайните групи]] степенуването се дефинира като последователното умножаване на даден елемент на групата {{mvar|b}} със самия него. [[Дискретен логаритъм|Дискретният логаритъм]] е цяло число ''{{mvar|n}}'', което е решение на уравнението <math display="block">b^n = x,</math> където {{mvar|x}} е елемент на групата. Докато степенуването може да се извърши ефективно, дискретният логаритъм е смятан за много труден за изчисляване при някои групи. Тази несиметричност има важни приложения в [[Асиметричен шифър|асиметричните шифри]], като например в алгоритъма „[[Дифи-Хелман]]“, процес, позволяващ сигурен обмен на [[криптография|криптографски]] ключове по несигурен информационен канал.{{hrf|Stinson|2006|}} Други сходни с логаритъма обратни функции са ''двойният логаритъм'' {{math|ln(ln(''x''))}}, ''[[суперлогаритъм]]ът'' (вариант на който е наричан в информатиката [[итериран логаритъм]]), ''[[W-функция на Ламберт|W-функцията на Ламберт]]'' и функцията ''[[логит]]''. Те са обратните функции съответно на [[двойна експоненциална функция|двойната експоненциална функция]], [[тетрация]]та, {{math|''f''(''w'') {{=}} ''we^w''}}{{hrf|Corless|1996|329 – 359}} и [[логистична функция|логистичната функция]].{{hrf|Cherkassky|2007|357}} === Свързани концепции === От гледна точка на [[теория на групите|теорията на групите]] равенството {{math|log(''cd'') {{=}} log(''c'') + log(''d'')}} изразява [[изоморфизъм на групи]] между положителните реални числа, подложени на умножение, и реалните числа, подложени на събиране. Логаритмичните функции са единствените непрекъснати изоморфизми между тези групи.{{hrf|Bourbaki|1998|}} Чрез този изоморфизъм [[мярка на Хаар|мярката на Хаар]] ([[мярка на Льобег]]) {{math|''dx''}} върху реалните числа съответства на мярката на Хаар {{math|''dx''/''x''}} върху положителните реални числа.{{hrf|Ambartzumian|1990|}} Неотрицателните реални числа имат не само умножение, но и събиране, и образуват [[полупръстен]], наричан вероятностен полупръстен, който е и полуполе. Така логаритъмът отнася умножението към събирането и събирането към умножението, създавайки изоморфизъм на полупръстени между вероятностния полупръстен и логаритмичния полупръстен. Логаритмичната форма {{math|''df''/''f''}}, използвана в [[комплексен анализ|комплексния анализ]] и [[алгебрична геометрия|алгебричната геометрия]], е [[диференциална форма]] с логаритмични [[полюс (комплексен анализ)|полюси]].{{hrf|Esnault|1992|}} [[Полилогаритъм]]ът е функция, дефинирана като <math display="block"> \operatorname{Li}_s(z) = \sum_{k=1}^\infty {z^k \over k^s}. </math> Тя е свързана с естествения логаритъм чрез зависимостта {{math|1=Li₁&thinsp;(''z'') = −ln(1 − ''z'')}}. В допълнение {{math|Li_''s''&thinsp;(1)}} е равен на [[Дзета-функция на Риман|дзета-функцията на Риман]] {{math|ζ(''s'')}}.{{hrf|Apostol|2010|}} == Вижте също == * [[Степенуване (математика)|Степенуване]] * [[Десетичен логаритъм]] * [[Натурален логаритъм]] * [[Дискретен логаритъм]] == Бележки == {{колони|3|<references/>}} ; Цитирани източници {{дребно| * {{Cite book | last = Abramowitz | first = Milton | coauthors = Irene A. Stegun | title = Handbook of Mathematical Functions with Formulas, Graphs, and Mathematical Tables | publisher = Dover Publications | location = New York | isbn = 978-0486612720 | edition = 10th | year = 1972 | title-link = Handbook of Mathematical Functions with Formulas, Graphs, and Mathematical Tables | lang = en }} * {{cite journal | last = Ahrendt | first = Timm | title = Stacs 99 | publisher = Springer | location = Berlin, New York | series = Lecture notes in computer science | doi = 10.1007/3-540-49116-3_28 | volume = 1564 | year = 1999 | pages = 302 – 312 | isbn = 978-3-540-65691-3 | chapter = Fast Computations of the Exponential Function | lang = en}} * {{cite book | last = Aitchison | first = J. | coauthors = J.A.C. Brown | title = The lognormal distribution | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-04011-2 | oclc = 301100935 | year = 1969 | lang = en}} * {{Cite book | last = Allen | first = Elizabeth | coauthors = Sophie Triantaphillidou | title = The Manual of Photography | publisher = Taylor & Francis | year = 2011 | isbn = 978-0240520377| url = https://books.google.com/books?id=IfWivY3mIgAC&pg=PA228 | lang = en }} * {{cite book | last = Ambartzumian | first = R. V. | author-link = Рубен Амбарцумян | title = Factorization calculus and geometric probability | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-34535-4 | year = 1990 | url-access = registration | url = https://archive.org/details/factorizationcal0000amba | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Apostol | име-част = T. M | заглавие-част = Logarithm | фамилия = Olver | име = Frank W. J. | съавтори = Daniel M. Lozier, Ronald F. Boisvert, Charles W. Clark (eds.) | заглавие = NIST Handbook of Mathematical Functions | издател = Cambridge University Press | дата = 2010 | isbn = 978-0-521-19225-5 | език = en}} * {{cite book | last = Baker | first = Alan | title = Transcendental number theory | url = https://archive.org/details/transcendentalnu0000bake | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-20461-3 | year = 1975 | lang = en}} * {{cite book | last = Bakshi | first = U. A | year = 2009 | title = Telecommunication Engineering | publisher = Technical Publications | location = Pune | isbn = 978-81-8431-725-1 | lang = en }} * {{cite book | last = Banerjee | first = J.C | title = Encyclopaedic dictionary of psychological terms | publisher = M.D. Publications | location = New Delhi | isbn = 978-81-85880-28-0 | oclc = 33860167 | year = 1994 | url = https://books.google.com/books?id=Pwl5U2q5hfcC&pg=PA306 | lang = en}} * {{cite book | last = Bateman | first = P. T. | coauthors = Harold G. Diamond | title = Analytic number theory: an introductory course | publisher = World Scientific | location = New Jersey | isbn = 978-981-256-080-3 | oclc = 492669517 | year = 2004 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bernstein | first = Stephen | coauthors = Ruth Bernstein | title = Schaum's outline of theory and problems of elements of statistics. I, Descriptive statistics and probability | url = https://archive.org/details/schaumsoutlineof00bern | publisher = McGraw-Hill | location = New York | series = Schaum's outline series | isbn = 978-0070050235 | year = 1999 | lang = en }} * {{cite book | last = Bird | first = J.O | title = Newnes engineering mathematics pocket book | publisher = Newnes | location = Oxford | edition = 3rd | isbn = 978-0-7506-4992-6 | year = 2001 | lang = en}} * {{cite book | last = Bourbaki | first = Nicolas | author-link = Никола Бурбаки | title = General topology. Chapters 5 – 10 | url = https://archive.org/details/generaltopology20000bour | publisher = Springer-Verlag | location = Berlin, New York | series = Elements of Mathematics | isbn = 978-3-540-64563-4 | mr = 1726872 | year = 1998 | lang = en}} * {{cite book | last = Bradt | first = Hale | title = Astronomy methods: a physical approach to astronomical observations | url = https://archive.org/details/astronomymethods0000brad | publisher = Cambridge University Press | series = Cambridge Planetary Science | isbn = 978-0-521-53551-9 | year = 2004 | lang = en}} * {{cite book | last = Breiman | first = Leo | title = Probability | publisher = Society for Industrial and Applied Mathematics | location = Philadelphia | series = Classics in applied mathematics | isbn = 978-0-89871-296-4 | year = 1992 | lang = en}} * {{cite book | last = Bryant | first = Walter W | title = A History of Astronomy | url = https://archive.org/stream/ahistoryastrono01bryagoog#page/n72/mode/2up | publisher = Methuen & Co | location = London | year = 1907 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Bukhshtab | име-част = A.A. | съавтори-част = V.I. Pechaev | заглавие-част = Arithmetic | url = http://eom.springer.de/A/a013260.htm | фамилия = Hazewinkel | име = Michiel | заглавие = Encyclopaedia of Mathematics | издател = Springer | дата = 2001 | isbn = 978-1556080104 | език = en}} * {{cite book | last = Campbell-Kelly | first = Martin | title = The history of mathematical tables: from Sumer to spreadsheets | publisher = Oxford University Press | series = Oxford scholarship online | isbn = 978-0198508410 | year = 2003 | lang = en }} * {{cite book | last = Cherkassky | first = Vladimir | coauthors = Vladimir S. Cherkassky, Filip Mulier | title = Learning from data: concepts, theory, and methods | url = https://archive.org/details/learningfromdata0000cher | publisher = John Wiley & Sons | location = New York | series = Wiley series on adaptive and learning systems for signal processing, communications, and control | isbn = 978-0-471-68182-3 | year = 2007 | lang = en}} * {{cite book | last = Chui | first = C. K | title = Wavelets: a mathematical tool for signal processing | publisher = Society for Industrial and Applied Mathematics | location = Philadelphia | series = SIAM monographs on mathematical modeling and computation | isbn = 978-0-89871-384-8 | year = 1997 | url = https://books.google.com/books?id=N06Gu433PawC&pg=PA180 | lang = en}} * {{cite book | last = Corless | first = R. | coauthors = G. Gonnet, D. Hare, D. Jeffrey, Donald Knuth | title = On the Lambert ''W'' function | url=http://www.apmaths.uwo.ca/~djeffrey/Offprints/W-adv-cm.pdf | year = 1996 | journal = Advances in Computational Mathematics | issn = 1019 – 7168 | volume = 5 | doi = 10.1007/BF02124750 | s2cid = 29028411 | access-date = 2011-02-13 | archive-url = https://web.archive.org/web/20101214110615/http://www.apmaths.uwo.ca/~djeffrey/Offprints/W-adv-cm.pdf | archive-date = 2010-0-12-14 | url-status = dead | lang = en}} * {{cite book | last = Courant | first = Richard | title = Differential and integral calculus. Vol. I | publisher = John Wiley & Sons | location = New York | series = Wiley Classics Library | isbn = 978-0-471-60842-4 | mr = 1009558 | year = 1988 | lang = en}} * {{cite book | last = Crauder | first = Bruce | coauthors = Benny Evans, Alan Noell | title = Functions and Change: A Modeling Approach to College Algebra | publisher = Cengage Learning | location = Boston | edition = 4th | isbn = 978-0-547-15669-9 | year = 2008 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Dehaene | first = Stanislas | coauthors = Véronique Izard, Elizabeth Spelke, Pierre Pica | title = Log or Linear? Distinct Intuitions of the Number Scale in Western and Amazonian Indigene Cultures | volume = 320 | issue = 5880 | pages = 1217 – 1220 | doi = 10.1126/science.1156540 | pmc = 2610411 | pmid = 18511690 | year = 2008 | journal = Science | bibcode = 2008Sci...320.1217D | citeseerx = 10.1.1.362.2390 | lang = en}} * {{Cite book | last = Devlin | first = Keith | title = Sets, functions, and logic: an introduction to abstract mathematics | publisher = Chapman & Hall/CRC | location = Boca Raton, Fla | edition = 3rd | series = Chapman & Hall/CRC mathematics | isbn = 978-1-58488-449-1 | year = 2004 | url = https://books.google.com/books?id=uQHF7bcm4k4C | lang = en }} * {{cite book | last = Dieudonné | first = Jean | title = Foundations of Modern Analysis | volume = 1 | year = 1969 | publisher = Academic Press | lang = en }} * {{cite book | last = Downing | first = Douglas | title = Algebra the Easy Way | url = https://archive.org/details/algebraeasyway00down_0 | series = Barron's Educational Series | location = Hauppauge, NY | publisher = Barron's | isbn = 978-0764119729 | year = 2003 | lang = en }} * {{cite journal | last = Durtschi | first = Cindy | coauthors = William Hillison, Carl Pacini | title = The Effective Use of Benford's Law in Detecting Fraud in Accounting Data | url = http://faculty.usfsp.edu/gkearns/Articles_Fraud/Benford%20Analysis%20Article.pdf | volume = V | pages = 17 – 34 | year = 2004 | journal = Journal of Forensic Accounting | archive-url = https://web.archive.org/web/20170829062510/http://faculty.usfsp.edu/gkearns/Articles_Fraud/Benford%20Analysis%20Article.pdf | archive-date = 2017-08-29 | accessdate = 2018-05-28 | lang = en}} * {{cite book | last = Eco | first = Umberto | authorlink = Умберто Еко | year = 1989 | title = The open work | url = https://archive.org/details/openwork0000ecou | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-63976-8 | lang = en}} * {{cite web | last = Embacher | first = Franz | coauthors = Petra Oberhuemer | year = 2011 | url = http://www.mathe-online.at/mathint/lexikon/l.html | title = Mathematisches Lexikon | publisher = mathe online: für Schule, Fachhochschule, Universität unde Selbststudium | work = mathe-online.at | accessdate = 22 март 2011 | lang = de }} * {{cite web | last = Esnault | first = Hélène | coauthors = Eckart Viehweg | title = Lectures on vanishing theorems | location = Basel, Boston | publisher = Birkhäuser Verlag | series = DMV Seminar | isbn = 978-3-7643-2822-1 | mr = 1193913 | year = 1992 | volume = 20 | doi = 10.1007/978-3-0348-8600-0 | citeseerx = 10.1.1.178.3227 | lang = en}} * {{cite journal | last = Fitts | first = Paul M | year = 1954 | date = June 1954 | title = The information capacity of the human motor system in controlling the amplitude of movement | journal = Journal of Experimental Psychology | volume = 47 | issue = 6 | pages = 381 – 391 | pmid = 13174710 | doi = 10.1037/h0055392 | s2cid = 501599 | url = https://semanticscholar.org/paper/3087289229146fc344560478aac366e4977749c0 | lang = en}} * {{cite book | last = Frey | first = Bruce | title = Statistics hacks | publisher = O'Reilly | location = Sebastopol, CA | series = Hacks Series | url = https://books.google.bg/books?id=HOPyiNb9UqwC&pg=PA275&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | isbn = 978-0-596-10164-0 | year = 2006 | lang = en}} * {{cite book | last = Ganguly | location = Kolkata | first = S | title = Elements of Complex Analysis | publisher = Academic Publishers | isbn = 978-81-87504-86-3 | year = 2005 | lang = en}} * {{cite book | last = Goldstein | first = E. Bruce | title = Encyclopedia of Perception | url = https://books.google.com/books?id=Y4TOEN4f5ZMC | publisher = Sage | location = Thousand Oaks, CA | isbn = 978-1-4129-4081-8 | year = 2009 | lang = en}} * {{cite book | last = Goodrich | first = Michael T. | coauthors = Roberto Tamassia | title = Algorithm Design: Foundations, Analysis, and Internet Examples | publisher = John Wiley & Sons | year = 2002 | lang = en }} * {{cite book | last = Groza | first = Vivian Shaw | coauthors = Susanne M. Shelley | year = 1972 | title = Precalculus mathematics | publisher = Holt, Rinehart and Winston | location = New York | pages = 182 | isbn = 978-0-03-077670-0 | url = http://books.google.com/?id=yM_lSq1eJv8C&pg=PA182&dq=%22arithmetica+integra%22+logarithm&q=stifel| lang = en }} * {{cite book | last = Gullberg | first = Jan | title = Mathematics: from the birth of numbers | url = https://archive.org/details/mathematicsfromb1997gull | location = New York | publisher = W. W. Norton & Co | year = 1997 | isbn = 978-0393040029 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Gupta | име-част = R. C | заглавие-част = History of Mathematics in India | url-част = http://books.google.co.uk/books?id=-xzljvnQ1vAC&pg=PA329&lpg=PA329&dq=Virasena+logarithm&source=bl&ots=BeVpLXxdRS&sig=_h6VUF3QzNxCocVgpilvefyvxlo&hl=en&ei=W0xUTLyPD4n-4AatvaGnBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CBgQ6AEwATgK#v=onepage&q=Virasena%20logarithm&f=false | фамилия = Hoiberg | име = Dale | съавтори = Indu Ramchandani | заглавие = Students' Britannica India: Select essays | място = New Delhi | издател = Popular Prakashan | дата = 2000 | isbn = 9780852297629 | език = en}} * {{cite book | last = Hancock | first = Edwin R. | coauthors = Ralph R. Martin, Malcolm A. Sabin | title = Mathematics of Surfaces XIII: 13th IMA International Conference York, UK, September 7 – 9, 2009 Proceedings | url = https://books.google.com/books?id=0cqCy9x7V_QC&pg=PA379 | publisher = Springer | year = 2009 | page = 379 | isbn = 978-3-642-03595-1 | lang = en}} * {{cite book | last = Harel | first = David | coauthord = Yishai A. Feldman | title = Algorithmics: the spirit of computing | location = New York | publisher = Addison-Wesley | isbn = 978-0-321-11784-7 | year = 2004 | lang = en}} * {{cite book | last = Hart | coauthors = Cheney, Lawson | year = 1968 | publisher = John Wiley | location = New York | title = Computer Approximations | series = SIAM Series in Applied Mathematics | lang = en}} * {{cite book | last = Havil | first = Julian | title = Gamma: Exploring Euler's Constant | url = https://archive.org/details/gammaexploringeu0000havi | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-09983-5 | year = 2003 | lang = en}} * {{cite book | last = Helmberg | first = Gilbert | title = Getting acquainted with fractals | url = https://archive.org/details/gettingacquainte0000helm | publisher = Walter de Gruyter | series = De Gruyter Textbook | location = Berlin, New York | isbn = 978-3-11-019092-2 | year = 2007 | lang = en}} * {{cite book | last = Higham | first = Nicholas | authorlink = Никълас Хайъм | title = Functions of Matrices. Theory and Computation | location = Philadelphia, PA | publisher = Society for Industrial and Applied Mathematics | isbn = 978-0-89871-646-7 | year = 2008 | lang = en}} * {{cite journal | last = Hillis | first = Danny | authorlink = Дани Хилис | title = Richard Feynman and The Connection Machine | journal = Physics Today | volume = 42 | issue = 2 | page = 78 | year = 1989 | date = 15 January 1989 | doi = 10.1063/1.881196 | bibcode = 1989PhT....42b..78H | lang = en}} * {{cite book | author = IUPAC | title = Compendium of Chemical Terminology („Gold Book“) | edition = 2nd | editor = A. D. McNaught, A. Wilkinson | publisher = Blackwell Scientific Publications | location = Oxford | year = 1997 | url = http://goldbook.iupac.org/P04524.html | isbn = 978-0-9678550-9-7 | doi = 10.1351/goldbook | lang = en}} * {{cite web | last = Jain | first = Hiralal | year = 1996 | url = http://www.jainworld.com/JWHindi/Books/shatkhandagama-4/02.htm | title = The Shatkhandagama of Pushpadanta and Bhootabal | work = jainworld.com | publisher = Jain Samskriti Samrakshaka Sangha | accessdate = 7 юни 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-05-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110511032215/http://www.jainworld.com/JWHindi/Books/shatkhandagama-4/02.htm }} * {{cite book | last = Kate | first = S.K. | coauthors = H.R. Bhapkar | title = Basics Of Mathematics | location = Pune | publisher = Technical Publications | isbn = 978-8184317558 | year = 2009 | url = https://books.google.com/books?id=v4R0GSJtEQ4C&pg=PA1 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20200805084927/https://books.google.com/books?id=v4R0GSJtEQ4C&pg=PA1 | archive-date = 2020-08-05 }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite book | last = Kline | first =Morris | title = Calculus: an intuitive and physical approach | url = https://archive.org/details/calculusintuitiv0000klin_o9z9 | publisher = Dover Publications | location = New York | series = Dover books on mathematics | isbn = 978-0-486-40453-0 | year = 1998 | lang = en}} * {{cite book | last = Knuth | first = Donald | authorlink = Доналд Кнут | year = 1998 | title = The Art of Computer Programming | publisher = Addison-Wesley | location = Reading, MA | isbn = 978-0-201-89685-5 | lang = en}} * {{cite book | last = Lang | first = Serge | title = Undergraduate analysis | publisher = Springer-Verlag | location = Berlin, New York | edition = 2nd | series = Undergraduate Texts in Mathematics | isbn = 978-0-387-94841-6 | mr = 1476913 | year = 1997 | doi = 10.1007/978-1-4757-2698-5 | lang = en }} * {{cite book | last = Maling | first = George C | editor1-last = Rossing | editor1-first = Thomas D. | title = Springer handbook of acoustics | publisher = Springer-Verlag | location = Berlin, New York | isbn = 978-0-387-30446-5 | year = 2007| c hapter = Noise | lang = en}} * {{cite book | last = Maor | first = Eli | title = E: The Story of a Number | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-14134-3 | year = 2009 | lang = en}} * {{cite book | last = Mathieu | first = Jean | coauthors = Julian Scott | title = An introduction to turbulent flow | publisher = Cambridge University Press | year = 2000 | isbn = 978-0-521-77538-0 | url = https://books.google.com/books?id=nVA53NEAx64C&pg=PA50 | lang = en}} * {{cite book | last = Matthews | first = Gerald | title = Human performance: cognition, stress, and individual differences | url = https://books.google.com/books?id=0XrpulSM1HUC | publisher = Psychology Press | location = Hove | isbn = 978-0-415-04406-6 | year = 2000 | lang = en}} * {{cite journal | last = Meggitt | first = J. E | year = 1962 | url = https://semanticscholar.org/paper/b3741168ba25f23b694cf8f9c80fb4f2aabce513 | title = Pseudo Division and Pseudo Multiplication Processes | journal = IBM Journal of Research and Development | date = April 1962 | doi = 10.1147/rd.62.0210 | volume = 6 | issue = 2 | pages = 210 – 226 | lang = en}} * {{cite book | last = Mohr | first = Hans | coauthors = Peter Schopfer | year = 1995 | title = Plant physiology | publisher = Springer-Verlag | location = Berlin, New York | isbn = 978-3-540-58016-4 | url = https://archive.org/details/plantphysiology0000mohr | lang = en}} * {{cite book | last = Moore | first = Theral Orvis | coauthors = Edwin H. Hadlock | title = Complex analysis | url = https://archive.org/details/complexanalysis0000moor | publisher = World Scientific | location = Singapore | isbn = 978-981-02-0246-0 | year = 1991 | lang = en}} * {{cite book | last = Muller | first = Jean-Michel | title = Elementary functions | url = https://archive.org/details/elementaryfuncti0000mull | publisher = Birkhäuser Boston | location = Boston, MA | edition = 2nd | isbn = 978-0-8176-4372-0 | year = 2006 | lang = en}} * {{cite book | last = Nadel | first = Lynn | title = Encyclopedia of cognitive science | url = https://archive.org/details/encyclopediaofco0004unse_u4z8 | publisher = John Wiley & Sons | location = New York | isbn = 978-0-470-01619-0 | year = 2005}} * {{Cite book | last = Neukirch | first = Jürgen | authorlink = Юрген Нойкирх | title = Algebraische Zahlentheorie | publisher = Springer-Verlag | location = Berlin | series = Grundlehren der mathematischen Wissenschaften | isbn = 978-3-540-65399-8 | mr = 1697859 | zbl = 0956.11021 | year = 1999 | volume = 322 | lang = de}} * {{cite book | last = Nevanlinna | first = Rolf Herman | author-link = Ролфа Неванлина | coauthors = Veikko Paatero | title = Introduction to complex analysis | location = Providence, RI | publisher = AMS Bookstore | isbn = 978-0-8218-4399-4 | year = 2007 | bibcode = 1974aitc.book.....W} | lang = en}} * {{cite book | last = Nomizu | first = Katsumi | title = Selected papers on number theory and algebraic geometry | volume = 172 | location = Providence, RI | publisher = AMS Bookstore | year = 1996 | isbn = 978-0-8218-0445-2 | url = https://books.google.com/books?id=uDDxdu0lrWAC&pg=PA21 | lang = en}} * {{cite book | last = Parkhurst | first = David F | title = Introduction to Applied Mathematics for Environmental Science | edition = illustrated | publisher = Springer Science & Business Media | year = 2007 | isbn = 978-0387342283 | url = https://books.google.com/books?id=h6yq_lOr8Z4C&pg=PA288 | lang = en }} * {{cite journal | last = Perl | first = Yehoshua | coauthors = Edward M. Reingold | year = 1977 | title = Understanding the complexity of interpolation search | journal = Information Processing Letters | date = December 1977 | volume = 6 | issue = 6 | pages = 219 – 222 | doi = 10.1016/0020 – 0190(77)90072 – 2 | lang = en }} * {{cite book | last = Ricciardi | first = Luigi M | title = Lectures in applied mathematics and informatics | url = https://books.google.bg/books?id=Cw4NAQAAIAAJ&redir_esc=y | publisher = Manchester University Press | location = Manchester | isbn=978-0-7190-2671-3 | year = 1990 | lang = en}} * {{cite book | last = Rose | first = Colin | coauthors = Murray D. Smith | title = Mathematical statistics with Mathematica | url = https://archive.org/details/mathematicalstat0000rose | publisher = Springer-Verlag | location = Berlin, New York | series = Springer texts in statistics | isbn = 978-0-387-95234-5 | year = 2002 | lang = en}} * {{cite book | last = Rudin | first = Walter | title = Principles of mathematical analysis | year = 1984 | publisher = McGraw-Hill International | location = Auckland | isbn = 978-0070856134 | edition = 3rd ed., International student | lang = en }} * {{cite journal | last = Sasaki | first = T. | coauthors = Y. Kanada | title = Practically fast multiple-precision evaluation of log(x) | journal = Journal of Information Processing | volume = 5 | issue = 4 | pages = 247 – 250 | year = 1982 | url = http://ci.nii.ac.jp/naid/110002673332 | accessdate = 2011-03-30 | lang = en}} * {{cite book | last = Shirali | first = Shailesh | title = A Primer on Logarithms | publisher = Universities Press | isbn = 978-8173714146 | year = 2002 | location = Hyderabad | url = https://books.google.com/books?id=0b0igbb3WaQC | lang = en }} * {{Cite journal | last = Siegler | first = Robert S. | coauthors = John E. Opfer | year = 2003 | doi = 10.1111/1467 – 9280.02438 | title = The Development of Numerical Estimation. Evidence for Multiple Representations of Numerical Quantity | volume = 14 | issue = 3 | pages = 237 – 243 | journal = Psychological Science | url = http://www.psy.cmu.edu/~siegler/sieglerbooth-cd04.pdf | pmid = 12741747 | citeseerx = 10.1.1.727.3696 | s2cid = 9583202 | accessdate = 2011-01-07 | archive-url = https://web.archive.org/web/20110517002232/http://www.psy.cmu.edu/~siegler/sieglerbooth-cd04.pdf | archive-date = 2011-05-17 | url-status = dead | lang = en}} * {{cite book | last = Slomson | first = Alan B | title = An introduction to combinatorics | publisher = CRC Press | location = London | isbn = 978-0-412-35370-3 | year = 1991 | lang = en}} * {{cite book | last = Spiegel | first = Murray R. | coauthors = R.E. Moyer | title = Schaum's outline of college algebra | url = https://archive.org/details/schaumsoutlineof0000spie_x1i8 | publisher = McGraw-Hill | location = New York | series = Schaum's outline series | isbn = 978-0071452274 | year = 2006 | lang = en }} * {{cite book | last = Sprott | first = Julien Clinton (ed.) | year = 2010 | title = Elegant Chaos: Algebraically Simple Chaotic Flows | publisher = World Scientific Publishing | location = New Jersey | isbn = 978-981-283-881-0 | url = https://books.google.com/books?id=buILBDre9S4C | lang = en}} * {{cite book | last = Stewart | first = James | title = Single Variable Calculus: Early Transcendentals | url = https://archive.org/details/singlevariableca0000stew_w8h1 | publisher = Thomson Brooks/Cole | location = Belmont | isbn = 978-0-495-01169-9 | year = 2007 | lang = en}} * {{cite book | last = Stifelio | first = Michaele | year = 1544 | title = Arithmetica Integra | url = https://archive.org/details/bub_gb_ywkW9hDd7IIC | publisher = Iohan Petreium | location = London | pages = [https://archive.org/details/bub_gb_ywkW9hDd7IIC/page/n37 13] | lang = la }} * {{cite book | last = Stinson | first = Douglas Robert | title = Cryptography: Theory and Practice | url = https://archive.org/details/cryptographytheo0000stin_k3r1 | publisher = CRC Press | location = London | edition = 3rd | isbn = 978-1-58488-508-5 | year = 2006 | lang = en}} * {{cite book | last = Tabachnikov | first = Serge | title = Geometry and Billiards | publisher = American Mathematical Society | location = Providence, RI | isbn = 978-0-8218-3919-5 | year = 2005 | pages = 36 – 40 | lang = en}} * {{cite book | last = Tashev | first = Ivan Jelev | title = Sound Capture and Processing: Practical Approaches | publisher = John Wiley & Sons | location = New York | isbn = 978-0-470-31983-3 | year = 2009 | url = https://books.google.com/books?id=plll9smnbOIC&pg=PA48 | lang = en}} * {{cite web | last = Taylor | first = B. N | title = Guide for the Use of the International System of Units (SI) | publisher = US Department of Commerce | year = 1995 | url = http://physics.nist.gov/Pubs/SP811/sec10.html#10.1.2 | lang = en }} * {{cite book | last = Van der Lubbe | first = Jan C. A | title = Information Theory | publisher = Cambridge University Press | year = 1997 | isbn = 978-0521467605 | url = https://books.google.com/books?id=tBuI_6MQTcwC&pg=PA3 | lang = en }} * {{cite book | last = Wegener | first = Ingo | title = Complexity theory: exploring the limits of efficient algorithms | publisher = Springer-Verlag | location = Berlin, New York | isbn = 978-3540210450 | year = 2005 | lang = en }} * {{cite book | last = Welford | first = A. T | title = Fundamentals of skill | url = https://archive.org/details/isbn_9780416030006 | publisher = Methuen | location = London | isbn = 978-0-416-03000-6 | oclc = 219156 | year = 1968 | lang = en}} * {{cite book | last = Wilde | first = Ivan Francis | title = Lecture notes on complex analysis | publisher = Imperial College Press | location = London | isbn = 978-1-86094-642-4 | year = 2006 | url = https://books.google.com/books?id=vrWES2W6vG0C&q=complex+logarithm&pg=PA97 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Wolfram Alpha | year = 2019a | url = https://www.wolframalpha.com/input/?i=d%2Fdx(Log(b,x)) | title = d/dx(Log(b,x)) | work = wolframalpha.com | accessdate = 2019-05-14 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Wolfram Alpha | year = 2019b | url = https://www.wolframalpha.com/input/?i=Integrate(ln(x)) | title = Integrate(ln(x)) | work = wolframalpha.com | accessdate = 2019-05-14 | lang = en}} * {{cite book | last = Wright | first = David | title = Mathematics and music | url = https://archive.org/details/mathematicsmusic0000wrig | location = Providence, RI | publisher = AMS Bookstore | isbn = 978-0-8218-4873-9 | year = 2009 | lang = en}} * {{cite journal | last = Zhang | first = M | coauthors = J.G. Delgado-Frias, S. Vassiliadis | title = Table driven Newton scheme for high precision logarithm generation | doi = 10.1049/ip-cdt:19941268 | journal = IEE Proceedings – Computers and Digital Techniques | issn = 1350 – 2387 | volume = 141 | year = 1994 | issue = 5 | pages = 281 – 292 | lang = en}} }} {{нормативен контрол}} {{Избрана статия|12388655|22 октомври 2024}} [[Категория:Логаритми| ]] et1go36m747bkyfvbpmg4mu5iq1q50r 4 35102 12397471 12391513 2024-10-28T13:20:34Z Nk 399 * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Логаритъм|Логаритъм]] 12397471 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6||unimportant}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/Избрани|[[У:ИСП]], Архив: [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Архив|2004 – 2010]]}} ''Това е страница с указания за това как една статия се предлага/гласува за Избрана и също страница със списъците на предложени за [[Уикипедия:Избрани статии|избрани статии]].'' == Процедура за избор на статия == '''Обсъждане на статията''' Всяка статия, преди да получи номинация за „Избрана“, трябва да бъде предложена в секция [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения#Кандидати|Кандидати]] по-долу и да бъде обсъдена в нейната беседа, за да получи своите коментари от другите потребители и съответни подобрения, базирани на тях. Препоръчително е статията да е в списъка на кандидатите поне две седмици, за да се даде възможност за обсъждането ѝ, като този период може да продължи по-дълго в зависимост от обсъжданията и текущата работа по нея. След това статията се предлага за номинация за Избрана (като естествено се маха от списъка на [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения#Кандидати|Кандидати]]). ''Статията трябва да се постави, както при предложение за обсъждане, така и при предлагане за номиниране в [[Шаблон:Текущи съобщения/Информация]]'', който се показва в началото (след основния шаблон със статистики и препратки) на страница "[http://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:Последни_промени Последни промени]". '''Номиниране''' За да получи статут на Избрана, една статия трябва първо да бъде номинирана (добавена в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения#Текущи предложения|Текущи предложения]] по-долу) и после одобрена от други потребители с гласуване в страница <code>Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Име-на-статията</code>. Номинацията се прави от редактора, който желае статията да бъде избрана, а гласуването се провежда според [[Уикипедия:Правила за гласуване|Правилата за гласуване]], като за одобряване на статията се изисква мнозинство Б (точка 6.2 на правилата). Подробна информация има на страницата [[Уикипедия:Избрани статии/Процедури]]. В самата статия трябва да се постави шаблона <code><nowiki>{{Номинация за избрана}}</nowiki></code>, а след това като се кликне на червената препратка вътре да се постави съдържанието на <code><nowiki>{{гласуване за избрана статия}}</nowiki></code> (но само карето за гласуването) и да се оформят разделите за, против и т.н. '''Гласуване''' Преди да вземете решение как да гласувате – със за или против, '''направете критичен и обективен прочит на статията''', и преценете прочетеното според [[Уикипедия:Избрани статии/Критерии|критериите за избрани статии]]. Не се колебайте междувременно да направите необходими корекции, неутрализация и допълнения и не забравяйте, че всяка избрана статия престоява поне веднъж в продължение на една седмица на Началната страница на Уикипедия, привличайки по този начин особен интерес и то от много потребители, които за първи път се срещат със свободната енциклопедия. '''Отстраняване''' ''Вж [[Уикипедия:Избрани статии/Процедури#Отстраняване на избрани статии|Процедура]] и [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения за отстраняване|Списък със статии]].'' == Кандидати == <div style="background-color:#e2f1f5;"> ''Обявяването на статия като „кандидат за избрана“ става по следния начин:'' Добавете в ''беседата на статията'' раздел озаглавен <code>Кандидат за избрана</code> и добавете ''тук препратка към беседата'', както и датата на добавяне чрез пет тилди: <nowiki>~~~~~</nowiki>. </div> <!-- Добавяйте кандидатите възходящо, като новото предложение трябва да е най-отгоре --> * [[Беседа:Броненосен крайцер#кандидат за избрана|Броненосен крайцер]], 08:36, 2 август 2021 (UTC), [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:36, 2 август 2021 (UTC) * [[Беседа:Вчера (филм)#кандидат за избрана|Вчера (филм)]]. --[[Потребител:Весёлый Ёж|Весёлый Ёж]] ([[Потребител беседа:Весёлый Ёж|беседа]]) 17:31, 8 септември 2022 (UTC) * [[Беседа:ЛГБТ права в Тайланд#Кандидат за избрана|ЛГБТ права в Тайланд]] 04:37, 20 октомври 2024 (UTC) == Текущи предложения == <div style="background-color:#e2f1f5;"> ''Последвайте [[Уикипедия:Избрани статии/Процедури#Номиниране на статии за избрани|процедурата по номиниране на нова статия за избрана]] и обявете в този раздел предложението си и срока на гласуването.'' </div> <!-- Добавяйте кандидатите възходящо, като новото предложение трябва да е най-отгоре --> == Предишни предложения == ''Вижте също:'' [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Архив|Архив 2004 – 2016]] === Приети === * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Преобразуватели на електрическа енергия|Преобразуватели на електрическа енергия]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Анастас Иширков|Анастас Иширков]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Луис Бунюел|Луис Бунюел]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Втора световна война|Втора световна война]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дмитрий Шостакович|Дмитрий Шостакович]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|Led Zeppelin IV]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Енидже Вардар|Енидже Вардар]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Логаритъм|Логаритъм]] === Отхвърлени === * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Мотоциклет|Мотоциклет]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Робърт Клайв|Робърт Клайв]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Френска и индианска война/2|Френска и индианска война]] – втори път * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Каспийско море|Каспийско море]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)|България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] === Оттеглени / Анулирани === * {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Избрани статии| ]] logvc3ibgt6nkcxks841g6eplsg53oa 0 44237 12397690 12394262 2024-10-28T17:46:02Z Skibididani 348753 /* География */ 12397690 wikitext text/x-wiki {{други значения|върха|квартала на Шумен|Еверест (квартал)|филма от 2015 г.|Еверест (филм, 2015)}} {{Планина | име = Еверест<br>Джомолунгма | изглед = Everest kalapatthar crop.jpg | изглед-описание = Изглед към Еверест от връх [[Кала Патар]], Непал | карта = Непал | местоположение = [[Непал]], [[Тибет]], [[Китай]] | част-от = [[Хималаи]] | височина = 8848,86 | първо-изкачване = [[29 май]] [[1953]]<br>Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей | карта-файл2 = }} '''Еверест''' ({{lang|tb|་མོ་གླང་མ – Джомолунгма: „Богинята майка на Земята“}}; {{lang|ne|सगरमाथा – Сагарматха: „Високо в небесата“}}) е връх в [[Хималаи]]те ([[Азия]]), най-високият връх в света, един от 14-те [[осемхилядници]]. Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите, на границата между [[Непал]] и [[китай]]ския [[Тибетски автономен регион]]. Западният и югоизточният склон на върха представляват граничната линия между двете страни. Той е най-високият връх в света. Височината му е 8848,86 метра. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба [[полковник]] [[Джордж Еверест]], заемал този пост от [[1830]] г. до [[1843]] г. Откъм Непал е разположен в [[Сагарматха|Националния парк "Сагарматха"]], който е [[биосферен резерват]] под [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|закрилата на ЮНЕСКО]]. Статутът на най-висок връх в света привлича [[алпинизъм|катерачи]] от всички категории, от опитни до новаци, готови да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, обикновено [[Шерпа|шерпи]], за да направят успешно изкачване. Планината не изпъква с изключителни алпинистки трудности при изкачването по стандартния маршрут, за разлика от други осемхилядници като [[К2]] или [[Нанга Парбат]].<ref>[http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=93278588 Why K2 Is Deadlier Than Mount Everest?, Ed Viesturs, 2008-08-04, ''All Things Considered'', '''National Public Radio''']</ref> Въпреки това съществуват множество специфични опасности, като [[височинна болест]], лошо време и силен вятър. Разрешението за влизане в района на Еверест от юг през Непал струва между $10 000 и $30 000 на човек, в зависимост от размера на екипа.<ref name="ClimbingMagazineCost">{{cite magazine|url=https://www.climbing.com/news/how-much-does-it-cost-to-climb-everest-2021-edition/|title=How Much Does It Cost to Climb Everest? 2021 Edition|first=Alan|last=Arnette|magazine=[[Climbing (magazine)|Climbing]]|date=20 April 2021|access-date=24 юли 2024 г.}}</ref> Към 2016 г. повечето екскурзоводски услуги струват между $35 000 и $200 000.<ref name="heraldsun.com.au">{{cite web|date=28 May 2016|title=Mt Everest 'summit fever': Why climbers make poor decisions near peak|url=http://www.heraldsun.com.au/news/mt-everest-summit-fever-why-climbers-make-poor-decisions-near-peak/news-story/3502b64dc81a65fec0466bf1983efff5|url-access=subscription|access-date=24 юли 2024 г.|website=Herald Sun|location=[[Melbourne]], Australia}}</ref> Условията в т.нар. зона на смъртта са толкова тежки, че повечето трупове биват оставени там, където човекът е загинал, и понякога са демотивиращ фактор, тъй като се виждат по стандартния и други маршрути за изкачване. == Топонимия и етимология == [[Файл:GeorgeEverest.jpeg|мини|ляво|Джордж Еверест]] Наречен „връх Б“ през 1847 г. (тъй като тогава [[Кангчендзьонга]] се е смятал за най-високия връх в света), а след това „връх XV“ през 1849 г. (Майкъл Хенеси, британски инженер геодезист, номерира върховете в Хималаите от изток на запад)<ref>{{Цитат книга|last=Kohli|first=M. S.|title=On Top of the World. The Indian Everest Saga, 1854-2006|year=2006|publisher=Indus Publishing Company|pages=222}}</ref>, през 1865 г. върхът придобива английското име Еверест, дадено му от [[Андрю Уо]] (Andrew Waugh), британски офицер и геодезист, генерален инспектор на Индия, наследил на този пост сър [[Джордж Еверест]].<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Gillman, Peter (ed.)|first=|editor-last=|editor-first=|title=Everest – The Best Writing and Pictures from Seventy Years of Human Endeavour|year=1993|publisher=Little, Brown and Company|isbn=978-0-316-90489-6|pages=10-13}}</ref> Съществуват много местни имена, най-известното от които, вероятно в продължение на векове, е името на тибетски – ''Qomolangma'' ( ཇོ་ མོ་ གླང་ མ ), записано за първи път с китайска транскрипция в атлас от 1721 г. по време на управлението на император Канси от династията [[Цин (17 – 20 век)|Цин]], което след това се появява като ''Tchoumour Lancma'' на карта от 1733 г., публикувана в [[Париж]] от френския географ [[Жан-Батист Бургиньон д'Анвил|Д'Анвил]].<ref>{{Цитат книга|last=Storti|first=Craig|title=The Hunt for Mount Everest|url=https://books.google.bg/books?id=f34jEAAAQBAJ&redir_esc=y|year=2021|publisher=Quercus|isbn=978-1-5293-6629-7}}</ref> Популяризирано е и като ''Chomolungma'' и ''Jo-mo-glang-ma.''<ref>Други варианти включват ''Jomo Langma'', ''Chomo-lungma'', ''Djomo-lungma'', ''Jolmo Lungma'' и ''Chomolongma''.</ref> С извинението, че съществува голямо изобилие от местни имена, Андрю Уо предлага през 1856 г. този връх да бъде наречен с името Еверест заради огромните заслуги на изследователя, създавал първата подробна [[Триангулация|триангулачна]] мрежа в Британска [[Индия]]. Самият Еверест възразява през 1857 г., че името е невъзможно да се напише на [[хинди]] или да се произнесе от коренните жители на Индия, но [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] официално одобрява името през 1865 г., една година преди смъртта на сър Еверест.<ref name=":1" /> Тибетолозите препоръчват два варианта за превод на тибетското име Джомолунгма/Чомолънгма (ཇོ་ མོ་ གླིང་ མ) – „Богиня, Майка на Земята (на Страната)“ или „(Достопочтена) Богиня, Майка на Планините“. Името е транскрибирано на български като Чомолънгма от Института по български език на БАН по молба на Института по картография.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=475|заглавие=Еверест: името|автор=Атанасов, Петър (peteratt)|труд=climbingguidebg.com}}</ref> В превод на китайски (опростен китайски: 珠穆朗玛峰, традиционен китайски: 珠穆朗瑪峰 или 聖母 峰) означава „богиня на вселената“. На [[санскрит]] името е ''Devgiri'', „свята планина“. В началото на 1960 г. непалското правителство осъзнава, че Еверест няма непалско име. Тази липса се дължи на факта, че планината не е била известна и следователно не е имала име в етнически Непал, тоест в долината на Катманду и околностите му. След това правителството решава да се намери име за планината. Въпреки че Чомолънгма се използва от местните шерпи, не е приемливо наименование, тъй като е в несъответствие с идеята за обединение (непализация) на страната. Така е създадено ново име от Бабурам Ачаря: Сагармата (सगरमाथा), означаващо „главата на небето“.<ref>{{Цитат книга|last=Unsworth|first=Walt|title=Everest - The Mountaineering History, 3rd edition|year=2000|publisher=Bâton Wicks|isbn=978-1898573401|pages=584}}</ref> == География == [[Файл:Mount Everest location in Himalaya map-fr.svg|мини|Местонахождение на Еверест]] Еверест се намира на границата между Тибетския автономен район (префектура [[Шигадзе]]) в [[Китай]] и зоната [[Сагарматха]] (област [[Солукхумбу]]) в [[Непал]]. Издига се на 8848,86 m над морското равнище в [[Махалангур Химал]], масив от Хималаите, което го прави най-високият връх на [[Азия]] и най-високият от седемте върха. Той се намира на 160 km източно-североизточно от [[Катманду]], на 260 km западно-северозападно от [[Тхимпху]], 450 km западно-югозападно от [[Лхаса]] и 600 km северно от [[Калкута]] и [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]]. Най-близките върхове над 8000 m са [[Лхотце]] (8516 m) на 3 km по права линия на юг, [[Макалу]] (8463 m) и [[Чо Ою]] (8201 m) на 28 km по права линия на северозапад. === Геология === {{раздел-мъниче}} === Топография === Еверест е пирамидален връх. Оформен е от [[ерозия]], особено от ледници. Има три лица – на югозапад, на север и изток, разделени от ръбове на запад, североизток и юг. Всяка от страните се състои от отделен ледник: съответно ледника [[Кумбу (ледник)|Кумбу]], също наречен „Мълчаливата долина“, ледник [[Ронгбук (ледник)|Ронгбук]] и ледник [[Кангсхунг (ледник)|Кангсхунг]]. Северната стена е най-трудно достъпна, тъй като има по-малко сняг и е по-скалиста от югозападната страна. Западните и югоизточните ръбове маркират границата между Китай и Непал. ==== Измерване на височината ==== [[Файл:Mount Everest, Nepal, Himalayas.jpg|мини|Еверест, видян от Калар Патар, 2009 г.]] Първото официално измерване на Еверест през [[1852]] г. е свързано с големи трудности, тъй като властите на [[Тибет]], [[Китай]] и [[Непал]] забраняват достъпа на Индийската топографска служба до Хималаите. Височината на връх Еверест е измерена след дългогодишни усилия през 1856 г. с помощта на [[теодолит]]и с голямо увеличение, даващо възможност да се измерят точки на разстояние над 200 km. Самият връх Еверест е измерен от разстояние 170 km от Андрю Уо. Резултатите от измерването, височина от 8848,8 m са потвърдени от началника на Изчислителния отдел [[Радханатх Сикдхар]]. Това е най-високият връх от [[1852]] г. насам. Дотогава е отбелязван като връх XV, преименуван на Еверест през [[1865]] г. Височината е коригирана на 8848 m през [[1955]] г. след измерване от индийския топограф [[Гулатий]], но тъй като Хималаите се издигат с 5 cm годишно, възможно е височината му днес да е над 8850 m. През 1975 г. китайска експедиция прави уточнение и я записва като 8848,13 m. През май 1999 г. американска експедиция с помощта на [[GPS]] и Националното географско дружество я определя на 8849,87 m над морското равнище, но този резултат не е приет официално. През 2005 г. екип от 50 китайски учени, картографи и планински изследователи оспорват тези данни и на 9 октомври 2005 г., след няколко месеца на измервания и изчисления, обявяват актуален размер от 8844,43 m<ref name="membrana5223">[http://www.membrana.ru/lenta/?5223 Китайцы укоротили Эверест на 4 m] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070827220830/http://www.membrana.ru/lenta/?5223 |date=2007-08-27 }} 10 октября 2005</ref>. В сравнение с китайските данни от 1975 г. регистрираният спад е с 3,65 m. Според предишно измерване от 2003 г. най-високата точка на Хималаите се издига на 8848,45 m, а през 1966 г. на 8849,75 m. От 8 април 2010 г. официалната височина на Джомолунгма е фиксирана на 8848 m над морското равнище, а височината на твърдата скала – 8844 m.<ref name=autogenerated4>[http://evolution.powernet.ru/library/rekordi_v_mire_prirodi/rekordi_v_mire_prirodi.html#_Toc201341870 Рекорды в мире природы]</ref> След [[Непалското земетресение]] от 2015 г. височината е намаляла с 2,54 cm по сведение на консорциума по геофизически изследвания UNAVCO.<ref>[http://www.huffingtonpost.com/2015/05/02/nepal-earthquake-shrinks-mount-everest-_n_7191242.html Nepal’s Earthquake Made Mount Everest A Little Bit Shorter, Scientists Say]</ref> Обявената височина на планината обаче продължава да се оспорва от Непал и Китай — двете страни, на чиято граница е върхът. Китайските власти твърдят, че Еверест трябва да се измерва до височината на скалата, докато непалските власти заявяват, че трябва да се включи и снегът на върха.<ref>{{cite news|publisher=BBC|title=Mt Everest grows by nearly a metre to new height|url=https://www.bbc.com/news/world-asia-55218443|date=2021-02-12|author=Navin Singh Khadka|accessdate=2020-12-08}}</ref> Накрая, на 8 декември 2020 г. двете страни съвместно обявяват, че новата официална височина е 8848,86 m.<ref>{{cite news|title=Mount Everest, the world's highest mountain, officially just got a little bit higher|url=https://www.cbsnews.com/news/mount-everest-height-agreed-china-nepal-worlds-highest-mountain-even-taller/?ftag=CNM-00-10aab7e&linkId=106576647|publisher=CBS|date=8 December 2020|accessdate=2021-02-12}}</ref> Това е с 0,86 m повече от предишната официална височина. Много специалисти по геодезия и картография закръгляват височината на върха на 8850 метра.<ref>{{cite web |url=https://www.britannica.com/place/Mount-Everest |title=Mount Everest |author=Wilfrid (Francis) Noyce, Norgay Tenzing, Barry C. Bishop, John Hunt, Stephen Venables |website= |date= |publisher=Encyclopædia Britannica |accessdate=2021-02-12}}</ref> ==== Сравнение с други върхове ==== Еверест е най-високият връх в света при отчитане от морското равнище. Други планини и върхове могат да претендират за титлата най-висок връх на Земята, ако се използват други критерии. Например [[Мауна Кеа]] на Хавайските острови е най-високият връх, измерен от основата си. Той не надвишава 4205 m над морското равнище, но се издига на 10200 m, измерен от основата си. По същия критерий (от основата до върха) [[Денали]] в [[Аляска]] е по-висок от Еверест. От своя страна, [[Чимборасо]] в [[Еквадор]], достигащ 6268 m, е най-отдалеченият от центъра на Земята поради по-големия [[екватор]]иален радиус.<ref name="Robert Krulwich">{{cite news|url=http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=9428163|title=The „Highest“ Spot on Earth?|date=7 април 2007|work=NPR.org|author=Robert Krulwich}}</ref> Еверест далеч не е върхът с най-голяма височина в Слънчевата система. Венера има връх с височина около 11000 метра.<ref>Laure Dupeyrat, Véronique Ansan, Delphine Insergueix, [http://geosciences.geol.u-psud.fr/site_perso/Dupeyrat/pWEB-2.html Évolution d'une montagne épaissie et magmatisme – Application à Vénus] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081002235324/http://geosciences.geol.u-psud.fr/site_perso/Dupeyrat/pWEB-2.html|date=2008-10-02}}, [[université Paris-Sud]]</ref> Рекордът принадлежи на един от върховете на Марс — 21229 метра.<ref>[http://pubs.usgs.gov/imap/i2782/i2782_sh2.pdf U. S. Geological Survey – 2003] ''Color-Coded Contour Map of Mars''</ref> === Климат === [[Файл:Mount Everest morning.jpg|мини|Еверест и Лхотце, видени от южната страна, сутрин]] Времето на Еверест е екстремно. През януари, най-студения месец, средната температурата е -36&nbsp;°C и може да падне до -60&nbsp;°C. През юли, най-топлия месец, средната температура е -19&nbsp;°С. Еверест е вечно замръзнал. От юни до септември е повлиян от мусоните. Масивни облаци и снежни бури са често явление по това време на годината. От ноември-декември до февруари-март преобладават [[Струйно течение|струйните течения]], на върха вилнеят ветрове със скорост над 285 км/ч.<ref name="topchinatravel">{{cite web|url=http://www.topchinatravel.com/mount-everest/the-climate-of-mount-everest.htm|title=The Climate of Mount Everest}}</ref> През останалото време на годината е обикновено сухо и благоприятно за изкачване, но бури могат да се появят изненадващо и понякога пада триметров [[сняг]] за двадесет и четири часа. В края на зимата и през пролетта преобладават западни ветрове. Наситеният с влага въздух се издига по южните склонове на Хималаите и кондензира, формирайки бял [[облак]], отправящ се на изток. Когато вятърът духа с около 80 км/ч, облакът се издига до върха. === Растителен и животински свят === Връх Еверест има беден растителен и животински свят. Налице е [[мъх]], който расте на височина от 6480 m.<ref name="plants">{{cite web|url=http://www.adventureandscience.org/high-plants.html|title=High altitude plant/fungus collection|publisher=Adventureandscience.org|accessdate=15 май 2012|архив_дата=2012-04-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120425233903/http://www.adventureandscience.org/high-plants.html}}</ref> Това може да е растителният вид, който вирее на най-голяма надморска височина.<ref name="plants"/> Алпийско растение, наречено ''Arenaria,'' расте под 5500 m в региона.<ref name="autumn">{{cite book|author=Ann Heinrichs|title=Mount Everest|url=https://books.google.com/books?id=DyDrE7Q7rFoC&pg=PA25|date=1 септември 2009|publisher=Marshall Cavendish|isbn=978-0-7614-4649-1|page=25}}</ref> ''Euophrys omnisuperstes'', вид [[скачащ паяк]] е намерен на височина от 6700 m, което го прави най-високо живеещия животински вид, ако не се смятат микроскопичните организми. Той се крие в цепнатини и се храни със замразени [[насекомо|насекоми]], които са довени от вятъра. Трябва да се отбележи, че има голяма вероятност да съществува микроскопичен живот на още по-голяма надморска височина. Птици като [[планинска гъска|планинската гъска]] са наблюдавани да летят на големи височини в планината, докато други, като например червенокраката [[Червеноклюна гарга|гарга]], са забелязани на 7920 m.<ref name="jhunt">''The Ascent of Everest'' by John Hunt (Hodder & Stoughton, 1953) In chapter 14, Hunt describes seeing a chough on the South Col; meanwhile Charles Evans saw some unidentified birds fly over the Col</ref> [[Жълтоклюна гарга|Жълтоклюни гарги]] са наблюдавани на 7900 m и гореспоменатите гъски мигрират над Хималаите. Още през 1953 г. Джордж Лоу по време на експедиция, вижда гъските да прелитат над връх Еверест.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/science-environment-30799436|title=Bar-headed geese: Highest bird migration tracked|work=BBC News|accessdate=20 септември 2015}}</ref> [[Як]]овете често се използват, за да теглят съоръжения при изкачвания; те могат да теглят 100 kg, имат гъста козина и големи бели дробове.<ref>{{cite web|url=http://news.nationalpost.com/news/trekking-etiquette-seek-higher-ground-than-the-yaks-or-risk-a-push-off-the-cliff|title=Trekking etiquette: Seek higher ground than the yaks or risk a push off the cliff|author=Shaun Francis, Special to National Post|date=12 октомври 2012|work=National Post|accessdate=20 септември 2015}}</ref> Други животни в региона включват [[хималайски тар|хималайския тар]], който понякога може да бъде изяден от [[снежен леопард]].<ref name="thesis">Ale, Som B. ''[http://www.carnivoreconservation.org/files/thesis/ale_2007_phd.pdf Ecology of the Snow Leopard and the Himalayan Tahr in Sagarmatha (Mt. Everest) National Park, Nepal]''. University of Illinois, 2007.</ref> Хималайската [[черна мечка]] може да бъде открита до около 4300 m и [[червена панда|червената панда]] се намира също в този регион.<ref>{{cite web|url=http://animals.mom.me/list-animals-mount-everest-7481.html|title=List of Animals on Mount Everest|work=Animals – mom.me|accessdate=20 септември 2015}}</ref> Научна експедиция открива десет нови вида мравки.<ref>{{cite web|url=http://www.livescience.com/4037-everest-expedition-uncovers-exotic-species.html|title=Everest Expedition Uncovers Exotic Species|work=LiveScience.com|accessdate=20 септември 2015}}</ref> == История на експедициите == [[Файл:Himalaya_annotated.jpg|мини|250px|Хималаите и връх Еверест (в средата, под облаците), изглед от спътник с отбелязани маршрути]] Първото известно изкачване на Еверест най-накрая настъпва през 1953 г., но върхът остава труден за изкачване в продължение на десетилетия.<ref name=la>{{cite web|url=http://articles.latimes.com/1987-01-04/news/mn-1935_1_everest-climb-mt|title=Mt. Everest's Popularity Is Still Climbing|work=latimes|accessdate=20 септември 2015|archive-url = http://web.archive.org/web/20150710093157/http://articles.latimes.com/1987-01-04/news/mn-1935_1_everest-climb-mt |archive-date = 2015-07-10}}</ref> Въпреки усилията и вниманието с което за заобиколени експедициите, само на около 200 души се отдава да го покорят до 1987 г. Еверест се оказва трудно място в продължение на десетилетия, дори за сериозни опити от професионални катерачи и големи национални експедиции, докато не идва търговската ера през 1990 г.<ref name=japtimes>{{cite web|url=http://www.japantimes.co.jp/life/2012/05/27/general/japans-everest-timeline/#.VZ6oDfBdgnd|last1=James |first1=Victoria|title=Japan's Everest timeline|date=27 май 2012|work=The Japan Times|accessdate=20 февруари 2016}}</ref> До март 2012 г. Еверест е изкачен 5656 пъти с 223 смъртни случая.<ref>{{cite web|url=http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=82578|title=The World's Tallest Mountain|date=2 януари 2014|work=Earth Observatory|publisher=NASA}}</ref> Катерачите могат да се сблъскват с ветрове от 320 km/h (200 mph) и времето се променя много бързо.<ref>{{cite web|url=http://www.alanarnette.com/kids/everestfacts.php|title=Everest Facts for Kids}}</ref> В определени периоди от годината джетстриймът се измества на север, предоставяйки периоди на относително спокойствие в планината.<ref name=wind>{{cite web|url=http://www.accuweather.com/en/weather-news/window-of-opportunity-everest/64450|title=Window of Opportunity: Everest Climbing Season Underway|publisher=Accuweather|достъп_дата=2017-01-04|архив_дата=2016-09-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160901215435/http://www.accuweather.com/en/weather-news/window-of-opportunity-everest/64450}}</ref> Други опасности включват виелици и [[лавина|лавини]]. До 2019 г. хималайската база данни е записала 4833 различни хора, изкачили Еверест от общо 8306 опита за изкачване от алпинисти (52%) и наети шерпи (48%). Около 2/3 от опитите са от Непал и 1/3 от Китай. Загинали са 288 души (3,47% от всички опити), от които 60% алпинисти и 40% наети шерпи.<ref name="alanarnette.com">{{cite web|url=http://www.alanarnette.com/blog/2014/02/20/everest-numbers-latest-summit-stats/|title=Everest by the Numbers: The Latest Summit Stats|work=The Blog on alanarnette.com|accessdate=20 септември 2015}}</ref> В предмусонния сезон на 2019 г. Еверест е изкачен от 659 души.<ref>[http://www.mountain.ru/news/last.php?news_id=22162&fbclid=IwAR008sxJf3W6zdCQNBJIqBdF93ERnYmE07pydaG04ZxP-xAHaYiUQwBubzw www.mountain.ru]</ref> === Първи опити === Първи експедиции – английски: [[1921]], [[1922]], [[1924]] г. === Първо успешно изкачване === На [[29 май]] [[1953]] г. [[Едмънд Хилари]] и [[шерпа]] [[Тенсинг Норгей]] покоряват върха и забиват 4 флага – индийски, непалски, на [[Организация на обединените нации|ООН]] и английски; ръководител на експедицията е [[Джон Хънт]], англичанин. Най-подходящо време за изкачване е началото на [[май]]. === Рекорди, забележителни експедиции и изкачвания === * без [[кислород]], първо изкачване – [[Райнхолд Меснер]] и Петер Хабелер, [[1978]] г.<ref name="about" /> * първо соло изкачване – Райнхолд Меснер, при това първо в чист алпийски стил, първо в следмусонния сезон и, разбира се, без допълнителен кислород, август 1980 г. * жени: първа Джунко Табей ([[Япония]]) [[1975]] г., най-възрастна – Тамае Уатанабе 64 г. (Япония), най-млада – Дики Долма 19 г. ([[Индия]]). * мъже: най-възрастен – Юичиро Миура 80 г. 2013 г. (Япония), най-млад – [[Джордан Ромеро]] 13 г. (САЩ) [[2010]] г. * първо зимно изкачване – Лешек Чихи и [[Кшищоф Виелицки]] (Полша) [[1980]] г. * първо изкачване на югозападната стена на върха от експедицията на Крис Бонингтън. Върха достигат Дъг Скот, Дъгъл Хейстън, Питър Бордман, шерпът Пертемба и вероятно Мик Бърк, забелязан за последен път малко под върха. * полет с [[параплан]], първи; най-бързо спускане (11 минути) – Жан Марк Буавен ([[Франция]])[[1988]] г.<ref name="about"/> * спускане със [[ски]] – Даво Камицар от Словения, [[10 октомври]] [[2000]] г.<ref name="about"/> * спускане със [[сноуборд]] – Марко Зифреди (Франция) [[2001]] г. * най-дълъг престой на върха – шерпа Бабу Чири – 21 часа и 30 минути.<ref name="about">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://climbing.about.com/od/mountainclimbing/a/EverestFacts.htm |заглавие=„Fast Facts About Mount Everest“, from ''Mount Everest: Highest Mountain in the World'', Stewart Green, '''About.com Guide''', 2011 |достъп_дата=2011-06-05 |архив_дата=2011-08-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110825042954/http://climbing.about.com/od/mountainclimbing/a/EverestFacts.htm }}</ref> * най-много са загиналите на Еверест от Непал – 47 (към 2011).<ref name="about"/> * първият известен веган, изкачил Еверест, е българинът [[Атанас Скатов]], май 2014 г.<ref name=":0">[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/05/24/2307262_bulgarinut_atanas_skatov_e_izkachil_everest/ Българинът Атанас Скатов е изкачил Еверест]</ref>. На 22 май 2017 година той прави второто си изкачване, този път по югоизточния ръб. === Български експедиции и изкачвания === * [[1984]] г. – [[Христо Проданов]], [[20 април]] (13-ият човек в света, изкачил Еверест без кислороден уред), загинал на слизане от върха. [[Методи Савов]] и [[Иван Вълчев (алпинист)|Иван Вълчев]], [[8 май]]; [[Кирил Досков]] и [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]], [[9 май]] – изкачване по Западния ръб, слизане по Югоизточния, което е първи траверс на върха по точната линия на тези ръбове (наричан и Български траверс). * [[1997]] г. – [[Дойчин Василев]], [[20 май]]. * [[2004]] г. – Петко Тотев, [[18 май]]; [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] (второ изкачване), [[Дойчин Боянов]] (без кислород) и [[Христо Христов (алпинист)|Христо Христов]] (без кислород), [[19 май]] по Североизточния ръб. Николай Петков става първият и все още единствен алпинист, преминал и по трите ръба на Еверест. * [[2004]] г. – [[Мариана Масларова]], последно видяна малко под върха, по Североизточния ръб на 19 май – възможно е да е изкачила върха, но не е доказано. Безследно изчезнала. * [[2009]] г. – Камен Колчев и [[Петя Колчева]] – първата българка на Еверест, [[22 май]]. * [[2014]] г. – [[Атанас Скатов]], 24 май по Североизточния ръб, първият известен веган на Еверест.<ref name=":0" /> * [[2017]] г. – Атанас Скатов, второ изкачване, по югоизточния ръб, 22 май. * [[2018]] г. – Слави Несторов, [[19 май]].<ref name="summitsweb">{{cite web|url=https://www.summitsweb.com/2018/05/%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-2018-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%84%D0%B8|title=Eверест сезон 2018 – трагедии и триумфи|accessdate=8 юни 2018|work=summitsweb.com|архив_дата=2022-01-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220127120759/https://www.summitsweb.com/2018/05/%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-2018-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%84%D0%B8}}</ref> * [[2018]] г. – Стефан Стефанов, [[20 май]].<ref name="summitsweb" /> * [[2022]] г. – [[Силвия Аздреева]], 15 май.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/11593392 Българка изкачи Еверест и Лхотце Българка изкачи Еверест и Лхотце]</ref> * [[2024]] г. – Мариета Георгиева, 20 май.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/treta-bulgarka-izkachi-everest Трета българка изкачи Еверест]</ref> == Маршрути за изкачване == Съществуват два основни маршрута за изкачване на връх Еверест – югоизточният ръб с начало в Непал и североизточният ръб с начало в Тибет. Освен тях съществуват и множество второстепенни и по-рядко използвани маршрути. От двата главни маршрута, югоизточният е технически по-лесен и по-често използван. Този маршрут е бил използван от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей през 1953 г., при първото ''покоряване'' на върха. Щурмуването на върха се прави предимно през месец май, преди да започне сезонът на мусоните. === Югоизточен ръб === Изкачването през югоизточния ръб започва с преход по южната част на планинската верига до базовия лагер на височина 5380 m. Експедициите обикновено летят до град [[Лукла]] (2860 m) и преминават през [[Намче-Базар]]. Катерачите продължават пеша до базовия лагер, което отнема от 6 до 9 дни, позволявайки плавна височинна аклиматизация, за да се избегне височинната болест. Оборудването и провизиите се пренасят с товарни животни и носачи до базовия лагер на [[глетчер]]а [[Кхумбу]]. ==== Базови лагери ==== Катерачите прекарват няколко седмици в базовия лагер, аклиматизирайки се към височината. През това време шерпите, заедно с част от експедицията, поставят въжета и стълби по протежение на опасния ледопад Кхумбу. Пукнатините в леда и приплъзващите се ледени блокове правят ледопада една от най-опасните части на маршрута; много катерачи и шерпи са загубили живота си точно на това място. За да намалят рисковете, катерачите обикновено започват изкачването доста преди изгрев, когато много ниските температури спояват ледените блокове в стабилна маса. ; Лагер 1 Над ледопада се намира Лагер 1 на 6065 m. От Лагер 1 катерачите продължават нагоре през Западното седло (наричано още Долината на Мълчанието) към подножието на Лхотце. ; Лагер 2 На 6500 m се намира Лагер 2. Западното седло е сравнително равна, плавно издигаща се долина, прорязана в центъра от огромни пукнатини, които не позволяват директен достъп до горната част на Седлото. Катерачите са принудени да преминават далеч от дясната страна, близо до подножието на Нупце към малък коридор. Голямата надморска височина и ясните, безветрени дни могат да направят тази част от изкачването непоносимо гореща за катерачите. От Лагер 2 катерачите изкачват Лхотце по фиксирани въжета. ; Лагер 3 Лагер 3 се намира на малка скална тераса на височина 7470 m. От там има още 500 m нагоре до Лагер 4 на Южната седловина (7920 m). От Лагер 3 до Лагер 4 катерачите срещат две допълнителни трудности – скалните образувания „Женевски [[контрафорс]]“ и „Жълтия пояс“. „Женевският [[хребет]]“ е скално ребро с формата на наковалня, именувано от швейцарска експедиция през 1952 г. „Жълтият пояс“ е секция от срещащи се слоеве [[мрамор]], [[филит]] и [[шиста|шисти]], за преодоляването на които също са необходими около 100 m фиксирани въжета. ; Лагер 4 Лагер 4 е разположен на лицето Лхотце на 7926 – 8000 m и първото среднощно престояване в Зоната на смъртта, за която се смята 26 000 футовата граница. Колкото повече престоява катерачът на тази височина, толкова по-голяма е вероятността да развие [[височинна церебрална едема]] или [[височинна пулмонарна едема]]. И в двата случая се касае до напълване на съответно [[мозък]]а или [[бели дробове|белите дробове]] с [[плазма (биология)|физиологични течности]].<ref name="EverestN">[http://www.everestnews.com/everestnews/camps.htm '''EverestNews.com''', посетен на 2011-06-05]</ref> По Южната седловина катерачите навлизат в Зоната на смъртта. Те могат да оцелеят най-много 2 или 3 дни на тази височина, като през това време се правят финалните щурмове към върха. Ясното време и слабите ветрове са основни фактори за определяне на решението кога точно да се тръгне нагоре. Ако през тези 2 – 3<ref name="EverestN"/> дни времето е лошо, катерачите са принудени да се спуснат по-надолу, понякога чак до базовия лагер.<ref name="EverestN"/> ; Към върха От Лагер 4 катерачите започват щурма към върха (1000 m по-нагоре) около полунощ, като се надяват да го достигнат за 10 – 12 часа. Първата им спирка на 8400 m (27 500 фута)<ref name="EverestN"/> е „Балконът“ – малка скална платформа, където могат да починат за кратко и да наблюдават върха под лъчите на изгряващото слънце. Продължавайки по билото, пътят е преграден от серия каменни стъпала, за да се преместят по на изток, където обикновено трябва да се пробива път през дълбок до кръста сняг (което крие и опасност от лавини). На 8750 m малък купол от сняг и лед бележи Южния връх. [[Файл:Everest base camp.jpg|800px|център]] <div style="text-align:center">Изглед към базовия лагер под югоизточния ръб на Еверест. Вляво е ледопадът Кхумбу</div> От Южния връх катерачите преминават по острия югоизточен ръб по протежение на „Корниза“, където по пътя се редуват сняг и скали. Това е най-оголената секция от маршрута, където една грешна стъпка вляво може да запрати катерача в 2400 m пропаст, а при грешна стъпка вдясно може да се сблъска с падане 3050 m. В края на това препятствие, на височина 8760 m, се намира внушителна каменна стена, наречена „Стъпалото на Хилари“. Стъпалото е високо 21 m и принуждава катерачите да използват въжета.<ref name="EverestN"/> Хилари и Тенсинг са били първите хора, изкачили се на ''Стъпалото'', като те са го постигнали с примитивно оборудване и '''без фиксирани въжета'''. Днес катерачите преминават с помощта на фиксирани въжета, предварително поставени от шерпите. След това препятствие пътят до върха е ''сравнително лесен'', като преминава през различни снежни склонове. През последните години потокът от хора, изкачващи се към върха, се е увеличил прекомерно, като понякога това води до задръствания на Стъпалото, където катерачите са принудени да чакат реда си доста време, и това води до проблеми с трафика надолу и нагоре към върха. Достигнали до „покрива на света“ катерачите имат най-много половин час горе, тъй като при прекомерно забавяне може да посрещнат нощта по време на спускането към Лагер 4, или да изчерпат запасите си от кислород. Кислородната концентрация на върха е една трета от тази на морското равнище,<ref name="EverestN"/> а средната нощна температура е -36&nbsp;°C.<ref>[http://www.italysoft.com/curios/everest/index.php ''Everest, Mount Everest, Everest Himalaya, Everest Expeditions, Everest Sources'', „the summit temperature averages about -36&nbsp;°C (about -33&nbsp;°F) and can drop as low as -60&nbsp;°C (-76&nbsp;°F). In July, the warmest month, the average summit temperature is -19&nbsp;°C (-2&nbsp;°F)“].</ref> === Североизточен ръб === [[Файл:Mount Everest North Face.jpg|мини|Еверест – североизточен ръб]] Североизточният ръб (наричан просто северен) започва от северната страна на планината, в Тибет. Експедицията прави преход пеша по каменист път до ледника Ронгбук, където на 5180 m се намира базовият лагер. За да достигнат Лагер 2, катерачите преминават през средно големи морени по източната страна на Ронгбук до базата Чангце на 6100 m. Лагер 3 (Преден базов лагер) се намира под Северното седло на 6500 m. За да достигнат до Лагер 4, катерачите се изкачват по ледника, след което по фиксирани въжета достигат до върха на Седлото (7010 m). Оттам следва изкачване по каменистия северен ръб, до Лагер 5 на 7775 m. Следва диагонално подсичане на северното било до Жълтия пояс, където се намира Лагер 6 на 8230 m. Оттам катерачите атакуват върха. Катерачите се сблъскват с коварното препятствие, което представлява Първото стъпало на 8534 m. Следва Второто стъпало (~8600 m). За неговото преодоляване се използва съоръжение, наречено „Китайската стълба“ – постоянна метална стълба, поставена през 1975 г. от китайска експедиция. Оттогава тя неизменно служи на катерачите, и на практика всеки атакуващ върха е минал през нея. Третото стъпало (8689 – 8800 m) се преодолява почти пълзешком. След стъпалата до върха остават снежен наклон под почти 50 градуса и финалният хребет. == Етнография == === Население === В района на Еверест се намира земята на [[шерпи]]те, етническа група, която се заселва в района през пет века, идвайки от област в [[Тибет]], разположена на 2000 километра североизточно от Непал. Дванадесет отделни клана обитават района. Шерпите са около 2500 и живеят в националния парк Сагарматха. Те говорят на тибетски диалект и практикуват предимно тибетски [[будизъм]], изпълнен със суеверия, вярвания и обреди, заимствани от религията [[Бон (религия)|бон]] и [[анимизъм|анимизма]]. Те са традиционно земеделски производители, животновъди и търговци, адаптирани към живот на висока надморска височина и които често пътуват с животни. В продължение на десетилетия те се издържат от туризма и се специализират като носачи по време на експедиции до върха на най-високите върхове, включително Еверест. Признати са за силни мъже, непоколебими и смели. === Митология и религия === [[Файл:Mount Everest from Rombok Gompa, Tibet.jpg|мини|Манастирът Ронгбук Гомпа]] Както всички други планини и върхове в района, Еверест е считана за свещена планина от [[шерпи]]те. Според шерпите планината е дом на [[Дух (призрак)|духове]], [[демон]]и и дървета.<ref>{{икона|de}} [http://www.emmet.de/hb_mount.htm Chomolungma – Mount Everest – Heilege Berge] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090212040536/http://emmet.de/hb_mount.htm |date=2009-02-12 }}</ref> Дом е и на една от „петте сестри на дълголетието“, които осигуряват храна на жителите на петте най-високи върха на Хималаите. Според легендата будисткият господар Падмасамбхава организира надпревара за изкачване на връх Еверест. След като прекарва известно време в [[медитация]] и борба с демоните, той се надпреварва с един от [[лама (духовен учител)|ламите]] от религията Бон, за да определят кой е по-силен. Падмасамбхава е транспортиран до върха от лъч [[светлина]] и ламът, победен, оставя там [[барабан]]а си. Оттогава, когато възниква [[лавина]] в долината, шерпите свирят на барабани, за да прогонят духовете. Почти всички изкачвания започват с будистка молитва за благоговението на боговете и за безопасно завръщане. Тази церемония се нарича ''пуджа'', шерпите се покланят на жертвите на планината, успокояват мислите и душите си и молят за снизходителност духовете на планината. Близо до основата на северната страна се намира манастирът Ронгбук, който е наречен „свещен праг на връх Еверест“, с най-драматичните изгледи в целия свят.<ref>{{cite web|last=Gilbert|first=Jeanne-Marie|title=Rongbuk Monastery|url=http://www.pbs.org/wgbh/nova/everest/history/rongbukmon.html|publisher=[[PBS]]|accessdate=14 септември 2013}}</ref> За шерпите, които живеят по склоновете на Еверест в региона на Непал, този манастир е важно място за поклонение, достъпен след няколко дни пътуване из Хималаите през [[Нангпа Ла]].<ref name="Ullman">{{cite book|author1=Tenzing Norgay|author2=James Ramsey Ullman|authorlink1=Tenzing Norgay |authorlink2=James Ramsey Ullman|title=Man of Everest: The Autobiography of Tenzing|url=https://books.google.com/books?id=iJR6nQEACAAJ|year=1955|publisher=George Harrap & Co, Ltd.|others=also published as ''Tiger of the Snows''}}</ref> Мийолангсангма, тибетската будистка „Богиня на неизчерпаемо раздаване“ се смята, че е живяла в горната част на връх Еверест. Според шерпа монаси будисти, връх Еверест е дворец и площадка на Мийолангсангма, а всички катерачи са само частично желани гости, защото са дошли без покана. Шерпите също смятат, че върхът и ръбовете му са благословени с духовна енергия и човек трябва да покаже почит, когато преминава през този свещен пейзаж. Те считат, че кармичните последици от действията на човек са многократно увеличени тук и нечисти мисли е най-добре да бъдат избягвани.<ref name="natgeo1">{{cite web|last=Coburn|first=Broughton|title=Mount Everest Fight Raises Questions About Sherpas|url=http://news.nationalgeographic.com/news/2013/13/130501-mount-everest-fight-sherpas-sahibs-world-mountain-climbing/|publisher=[[National Geographic (magazine)]]|accessdate=14 септември 2013}}</ref> Един от митовете за върха е и съществуването на [[йети]]. === Природозащита === Еверест е част от националния парк [[Сагарматха]] от 19 юли 1976 г. Той обхваща 1148 km² – голяма част от региона Кумбу, а на североизток е вписана непалската част на Еверест. 69% от площта на парка се намира над 5000 метра и е практически почти стерилна. Останалата част се състои от 28% високопланински прерии и 3% гори, представляваща шест от единадесетте [[биотоп]]и, идентифицирани в [[Непал]]. Паркът е вписан в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на ЮНЕСКО на световното наследство]] през 1979 г.<ref name="Nomination">{{икона|en}} [http://whc.unesco.org/archive/advisory_body_evaluation/120.pdf IUCN Review – World Heritage Nomination]</ref> Националният резерват Джомолунгма е [[биосферен резерват]], разположен в Китай над северната част на Еверест. Снежният леопард е емблемата му. === Еверест в културата и бита === {{раздел-мъниче}} [[Файл:Panoramique mont Everest.jpg|мини|център|800п|Панорамна снимка на Еверест]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons|Mount Everest}} * [http://www.verticalworld.net/articles/subsections.php?id=9 Вертикален свят – Раздел Еверест] * [http://callisto.ggsrv.com/imgsrv/WrapPDF?banner=4786a75e&digest=89eafe91a59eccf9963a52caf6dd1677&contentSet=LT&recordID=0FFO-1953-JUN02-006-F EVEREST CONQUERED Hillary and Tensing reach the summit, The Times, 02.06.1953 (pdf)] * [http://callisto.ggsrv.com/imgsrv/WrapPDF?banner=4786aaea&digest=4c14a76ae627a58c5ccd9f731bd26d84&contentSet=LT&recordID=0FFO-1953-JUN08-008-F First account of ascent of Everest – Climbers’ 15 minutes on summit, The Times, 08.06.1953 (pdf)] * [http://www.everestnews.com www.everestnews.com] * [http://www.everesthistory.com www.everesthistory.com]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221120194514/http://www.everesthistory.com/ |date=2022-11-20 }} * [http://www.mounteverest.net/ MoutntEverest.net by climbers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070107140554/http://www.mounteverest.net/ |date=2007-01-07 }} * [http://www.panoramas.dk/fullscreen2/flash/full22F.html 360 degree panorama from the top of Mount Everest]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220330080922/http://www.panoramas.dk/fullscreen2/flash/full22F.html |date=2022-03-30 }} {{осемхилядници}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Еверест| ]] a77d5sbv64p6z6xbhxz3rznar9df2k9 0 46569 12398098 12359532 2024-10-29T06:56:04Z 149.62.209.13 Редактирах от национален парк в природен парк, което е правилно 12398098 wikitext text/x-wiki {{Национален парк |име = Резерват {{Br}}„Торфено бранище“ |снимка = Vitosha_platoto.jpg |описание = Долната част на резервата гледана от връх Ушите, на заден план Черни връх. |държава = България |географска ширина = 42.589167 |географска дължина = 23.267778 |местонахождение = {{Флагче|България}} [[България]]{{Br}} [[Витоша]] |град = [[София]] |площ = 785,3 [[хектар]]а |дата на построяване = 1 октомври 1935 |дата на обявяване = 1 октомври 1935 |брой посетители = |общомедия = Torfeno Branishte |уеб страница = }} [[Файл:Torfeno-Branishte.jpg|мини|260px|<small>Горната част на Торфено бранище северно от Черни връх, вдясно връх Лъвчето (2052 m).</small>]] '''Торфено бранище''' е [[резерват]], разположен в [[Витоша (парк)|Природен парк Витоша]], [[България]]. == Основаване и статут == Обявен е за резерват с обща площ 785,3 хектара със Заповед No.16362 на Министерството на народното стопанство от 01.10.1935 година. Първоначално той е заемал много по-малка площ (около 144,1 [[хектар]]а, колкото е и площта на Горното блато), но тази територия е увеличена на близо 785,3 хектара през [[1980]] г. Целта на резервата е да се запазят торфените комплекси във високите части на [[Витоша]] в своето естествено състояние. == Флора == По тези места са установени голям брой [[мъх]]ове и [[водорасло|водорасли]]. Дебелината на торфената покривка достига на места до 2 метра. Възрастта на [[торфище]]то е над 1000 години. В района няма гори. Дебелината на торфената покривка расте сравнително слабо – с 1 mm на година. На територията на резервата се намира зоната на изворите на реките [[Владайска река|Владайска]], [[Боянска река|Боянска]] и [[Драгалевска река|Драгалевска]]. В Торфено бранище почти липсва дървесна растителност. Среща се [[храст]]ова растителност като [[ива]], [[смрика]], [[боровинка]] и хвойна. Тревните видове, които се срещат са [[очибодец]], [[тинтява]], [[Острица (род)|острица]], няколко вида [[насекомоядни растения]] и др. Достъпът на [[туризъм|туристи]] в резервата, който е също и вододайна зона, е забранен. == Вижте също == * [[Защитени територии в България]] == Източници == * {{cite web | title = ''Резерват „Торфено бранище"''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=5 | accessdate = 18 януари 2014}} {{Природен парк Витоша}} {{Природни паркове в България}} [[Категория:География на Район Витоша]] [[Категория:Природни резервати в България]] [[Категория:Природен парк Витоша]] no7oi7qdtww5s53alx5ifmmvnp6i053 0 46810 12397632 12312645 2024-10-28T16:32:41Z 151.251.252.65 12397632 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност | име = Борис I | категория = монарх | описание = Княз на България | портрет-описание = Миниатюра, изобразяваща Св. Княз Борис-Михаил Покръстител. Руски препис на [[Учителното евангелие]] | род = [[Крумова династия]] | деца = [[Владимир-Расате|Владимир]], [[Гавраил (аристократ)|Гавраил]], [[Симеон Велики|Симеон]], [[Яков (княз)|Яков]], [[Княгиня Анна Българска|Анна]], [[Евпраксия Българска|Персика]]<ref>Пламен Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/persika.htm Анализ на средновековния текст „Чудото на Пресвета Богородица за царкинята Персика, дъщерята на цар Михаил Български“], 2007 г.</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 852 – 889 г. | коронация = 852 г. | предшественик = [[Пресиан]] | наследник = [[Владимир-Расате]] | други титли = [[архонт]] }} {{Личност/Светец | категория = монарх, светец | атрибути = Покръстител на българите | почитан в = [[Православие|Източноправославния свят]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква]] }}}} [[Файл:Balkans850.png|мини|дясно|255п|България при Борис I]] '''Княз Борѝслав Борисов I'''<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 71 ISBN 954-427-216-Х</ref> (срещан и като ''Богор, Богорис''; {{Lang|el|Βόωρίς; Βόγορίς}}), почитан от Православната църква като '''Св. Княз Борѝс I (Михаил) Покръстител''' е български владетел, който налага [[християнство]]то и въвежда [[старобългарски език|славянската писменост]] в [[Първа българска държава|България]]. Той управлява от [[852]] до [[889]] г. и отново за кратко през [[893]] г., когато детронира първородния си син [[Владимир Расате]] и възкачва на престола другия си син [[Симеон Велики|Симеон]]. == Имена и титли == Някои езиковеди и историци ([[Веселин Бешевлиев|В. Бешевлиев]], [[Рашо Рашев|Р. Рашев]]) считат, че името произлиза от тюрко-алтайското „[[барс]]“ – тотем на етническата група [[барсили]]. Други, като акад. [[Димитър Дечев]], свързват Борис със славянската или българска „брань“ или „боря се“.<ref>История на България за 11 клас; Автор: Г. Бакалов; Урок 7: Покръстване на българите София, 2001, стр.51.</ref> В политическото противопоставяне между [[Константинопол]] и [[Рим]] и техните църковни метрополии в частност Борис успява умело да лавира и с дипломация преодолява хегемонията на съседите си. След официалния акт на покръстването му Борис приема християнското име ''Михаил''. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил, на името на покръстителя си – византийския император Михаил, за което [[Фотий]] пише: {{цитат|на от Бога орисания Богорис, извършил дело, с което се издигна до деянието и подражанието на великия Константин<ref>Послание на патриарх Фотий, ИБИ, т. VIII, с. 77 – 78</ref>|}} Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и [[Надпис от Балши|надписът]], намерен край село [[Балши]], [[Албания]]. В тях той е наречен „[[архонт]] на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името ''Свети Цар Михаил Борис'',<ref>Бакалов, Георги, „''Средновековният български владетел...''“, с. 144 – 146</ref> макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза покръстител сред неговите съвременници е приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]] (племенник на Борис I) от 907 г.: {{цитат|„В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи – бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.<ref>Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов, София, 1983, с. 102.</ref> |}} В „Списъка на българските архиепископи“, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на XII век, Борис е наречен „василевс на българите“ ({{Lang|el|Βορισου βασιλεως Βουλγαρων}}).<ref>„Списък на българските архиепископи“ на охридския арх. Йоан Комнин, „Familiae augustae Byzantinae“, I, 174 – 175, Du Cange, 1680 (Дюканджов списък), [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu „Български старини из Македония“, стр. 565, акад. Йордан Иванов, 1931 г.]</ref> Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон. Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан“, а [[Васил Златарски]] констатира, че още [[Йосиф Генезий]] и [[Теофан Продължител]] титулуват Омуртаг владетел на българите ({{Lang|el|Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς}}),<ref>Joseph Genesius, p. 41; Theophanes Continuatus, p. 64,19 – 23; [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_2.html#41. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852). Б. Първо българско царство. II. Териториално разширение и политическо издигане. 2. Промяна във вътрешната и външна политика на България].</ref> в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата [[хан (титла)|хан]]<ref>{{златарски-1-2|29}}</ref> или [[кан (титла)|кан]],<ref>[http://www.book.store.bg/c/p-p/m-600/id-5851/12-mita-v-bylgarskata-istoria-bozhidar-dimitrov.html 12 мита в българската история]</ref><ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/albaniya.htm Страница за прабългарите]</ref> а след това – [[княз]].<ref>{{златарски-1-2}}</ref> == Войни на запад == В началото на Борисовото управление българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], [[Византия]] и [[Хърватия]]. Византийският [[император]] [[Константин Багренородни]] пише накратко за [[Българо-сръбски войни (Средновековие)|един неуспешен поход]] на Борис в съседното [[Сръбско княжество]], при който престолонаследникът [[Владимир Расате|Владимир]] заедно с 12 велики [[боил]]и попада в плен. Тогава, от скръб по сина си, Борис се вижда принуден да сключи [[мир]]. През [[862]] – [[863]] г. Борис I сключва военен съюз с [[Лудвиг Немски|крал Лудвиг II Немски]] и преговаря с него за приемане на [[християнство]]то в [[Първа българска държава|България]] от [[Католицизъм|Римокатолическата църква]]. За да разруши съюза, [[Византия]] в коалиция с [[Великоморавия]] и [[Хърватия]] започва през [[863]] г. война срещу [[Първа българска държава|България]]. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи. В отговор на молбите на [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] през есента на [[863]] г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме [[Православие|източноправославното християнство]] от [[Вселенска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. == Покръстване == {{основна|Покръстване на България}} [[Файл:57-manasses-chronicle.jpg|мини|280 px|Покръстването на българите, Миниатюра от [[Ватикан]]ския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]] Българският владетел, според някои четения на част на [[Надпис от Балши|надписа]] от албанското село [[Балши]] (бившия български средновековен град [[Главеница|Главиница]]) близо до град [[Берат]] (бившия български средновековен град [[Берат|Бѣлградъ / Бѣлиградъ]]), приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Въз основа на същия надпис [[Тадеуш Василевски]] и [[Моско Москов]]<ref>Моско Москов, „Именник на българските ханове-нов прочит“, 1988 г.</ref> считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“ ({{Lang|el|…αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο}}), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…“ ({{Lang|el|Εβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…}}) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). III. Национализация на българската държава. 1. Междудържавното положение на България и покръстването на българите“], София, 1927 г.</ref> Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването.<ref>Михаил Ласкарис, „Датата на покръстването на българите“, 1933 г.</ref> Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.<ref>André Vaillant, Histoire et philologie. Langues et littératures slaves du Moyen Âge / André Vaillant / Paris: EPHE École Pratique des Hautes Études, 1965</ref> Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, [[Петър Мутафчиев]], [[Васил Гюзелев]] – превърнала се напоследък в официално приемана версия,<ref>Петров, П. „За годината на налагане на християнството в България“. ­ ИИИ, т. 14 – 15, С., 1964, 588 – 589: ''„Покръстване на княз Борис и на неговия двор през пролетта на 864 г.“''</ref><ref>Петър Петров, Христо Темелски, „Църква и църковен живот в Македония“, 2003 г.</ref> въпреки някои възражения на [[Иван Снегаров]]<ref>Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ­ ГДА, т. 5, 1956, с. 202</ref> и [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_1.htm Димитър Ангелов, „Образуване на българската народност. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Завършек на етногеничния процес 865 – 927. 1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОФИЦИАЛНА РЕЛИГИЯ“], София, 1971 г.</ref> Българският владетел приема името на своя 24-годишен „духовен отец“ – византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III Пияницата]]. Приемането на християнството води и до законодателни промени. [[Файл:Борис потушава бунта - Павлович.jpg|дясно|мини|Борис потушава бунта на болярите, ''автор: [[Николай Павлович]]''|248x248пкс]] Непосредствено след [[покръстване]]то избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални (от комитатите) [[болярин|боляри]]. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. [[Бертински летописи|Бертинските летописи]] описват как Борис с малцината си верни успява, не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника. Князът наказва със смърт организаторите и техните близки – общо 52 рода.<ref>Съдът над историците: българската историческа наука, документи и дискусии 1944 – 1950, Академично изд-во М. Дринов, 1995, ISBN 9544302476, стр. 246.</ref><ref>Годишник На Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Том 10, София, стр. 89.</ref> Според някои изследователи се касае само за ''„52-ма наказани със смърт“''.<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/12512 Георги Тодоров, ''Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода'', в. ''Култура'', брой 2 (2441), 19 януари 2007 г.]</ref> Същото четем и в [[Бертински летописи|Бертинските летописи]]: ''„... Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...“''.<ref>[http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_288.html „Бертински летописи“. В ''Латински извори за българската история'', том II, Институт за българска история, БАН, 1960 г.]</ref> == Българска църква == [[Файл:Boris I Bulgarian XIX Century Icon.jpg|мини|180px|Икона на Свети цар Борис от XIX век, Исторически музей в Правец]]Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава Борис I да търси сближаване с папата в [[Рим]]. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. [[Отговорите на папа Николай I]] – 105 на брой, съставени от [[Анастасий Библиотекар]] са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за [[патриарх]]. В [[Първа българска държава|България]] са изпратени [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]],<ref>Portus – кардиналско епископско седалище от III в. в римското предградие Порто, обединено през 1986 г. с епархията на Санта Руфина</ref> [[епископ]] Павел Популонски<ref>Populonia – антично епископско седалище в Тоскана, в Сиенската митрополия</ref> и свещеници. В своя избор за архиепископ на [[Първа българска държава|България]], Борис се спира върху [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]], бъдещ [[папа]] в периода 891 – 896 г. През [[867]] г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа [[Николай I (папа)|Николай I]] отказва. На [[13 ноември]] [[867]] г. Николай I умира и новият папа [[Адриан II]] още по-решително се противопоставя на назначаването на [[кардинал]] Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски<ref>Polymartium – антично епископско седалище в Лацио</ref> и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере за архиепископ на България някой от тях или Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На [[Четвърти Константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]] (869 – 870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гъркът [[Георги (архиепископ)|Георги]], с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. [[Силистра]]) (870 – ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има седем митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът е сан с български произход. През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава [[Йосиф I (български архиепископ)|Йосиф I]], архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на [[Симеон Велики|Симеон]]. == Българска писменост == [[Файл:Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg|305x305px|мини|цар Борис-Махаил-фреска от манастира [[Свети Наум (манастир)|Св. Наум]] край [[Охрид]], [[Северна Македония]]]]По същото време княз Борис приема радушно учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] – [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и Климент, изпращайки [[Климент Охридски]] като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност. == Късни години == След продължително 36-годишно управление, през [[889]] г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си [[Владимир-Расате]] и се оттегля в манастир. Неумелата антивизантийска политика на Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството, принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя [[Симеон Велики|Симеон]] на престола, както и преместването на столицата от [[Плиска]] във [[Велики Преслав]]. [[Преславски народен събор|Преславският църковно-народен събор]] от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и на [[княз]] Борис I, на който събор се решава следното: # Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от [[Йоан Екзарх]] в неговия [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|Шестоднев]]. # Столицата на България да бъде преместена от [[Плиска]] в [[Преслав]]. # Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. [[Климент Охридски]] става епископ на Драгвиста и/или Велица. # Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава. == Брак и потомство == Известно е, че съпругата на княз Борис се е наричала [[Мария (съпруга на Борис I)|Мария]]. От нея князът има четирима сина и две дъщери: [[Владимир Расате]], [[Гавраил (син на Борис I)|Гавриил]], [[Симеон I]], [[Яков (син на Борис I)|Яков]], [[Евпраксия Българска]] и [[Анна Българска]].<ref>A.-P. Péchayre (1936), „Histoire et littérature slaves“, ''Échos d'Orient'', tome '''35''', N°184, 1936. pp. 442 – 472., doi: 10.3406/rebyz.1936.2885</ref> == Значение == Борис I има голям принос за въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] през [[885]] г. == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> == Литература == * Гюзелев, В. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969 * Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006 ISBN 978-954-378-001-3 * Дечев, Д. Принос към тракославянските езикови отношения. Статия // Юбилеен сборник Борис Дякович, София, 1927. С.311 – 317 * John V.A. Fine Jr., ''The Early Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1983. * [https://www.academia.edu/3111271/Nikolov_A._Making_a_new_basileus_the_case_of_Symeon_of_Bulgaria_893-927_reconsidered._In_Rome_Constantinople_and_Newly_converted_Europe._Archeological_and_Historical_Evidence._Vol._I._Ed._by_M._Salamon_M._Wołoszyn_A._Musin_P._Špehar._Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa_2012_101-108 Nikolov, A. Making a new basileus: the case of Symeon of Bulgaria (893 – 927) reconsidered. – In: Rome, Constantinople and Newly converted Europe. Archeological and Historical Evidence. Vol. I. Ed. by M. Salamon, M. Wołoszyn, A. Musin, P. Špehar. Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa, 2012, 101 – 108] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * Runciman, Steven: [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_1.htm The Two Eagles"]. [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A History of the First Bulgarian Empire]. London: George Bell & Sons. 1930. OCLC 832687. * Alexander Kazhdan: ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', Band 1. Oxford University Press, New York 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 310. * Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: ''Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization''. Vol. 2: ''Baanes–Eznik of Kolb''. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 137 – 139. * Warren Treadgold: ''A History of the Byzantine State and Society'', Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2. * Friedhelm Winkelmann: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 1. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 338−339, Nr. 1035; 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 722−726, Nr. 21197. * Lutz E. von Padberg: ''Die Christianisierung Europas im Mittelalter''. Reclam, Stuttgart 1998, ISBN 3-15-017015-X, S. 143. * Klaus-Peter Todt: ''SYMEON, Zar und bedeutendster Herrscher des ersten bulgarischen Reiches''. ''Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon'' (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 345 – 350. * Christian Settipani, ''Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle'', 2006, ISBN 978-2-7018-0226-8 * [http://www.santiebeati.it/dettaglio/92251 San Boris Michele I in Santi, beati e testimoni]. Enciclopedia dei santi, santiebeati.it. * J. Lins. [http://www.newadvent.org/cathen/03046a.htm ''Bulgaria, Christian Era''], Catholic Encyclopedia, 1908 * {{Православна енциклопедия|153131|Борис|6|30 – 32}} == Вижте също == * [[Български владетели]] * [[История на България]] * [[Първа българска държава]] {{commonscat|Boris I of Bulgaria|Борис I}} == Външни препратки == * [http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_tsar_Boris.htm Житие на св. цар Борис I – Михаил, Покръстител на българите] pravoslavieto.com * [http://ebooks.ucoz.com/knigi-serafim/Jitie_na_Sv.Tzar_Boris.pdf Житие на св. цар Борис, Покръстител на българите] съставено от Архимандрит Серафим (Алексиев) * [http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода] Георги Тодоров * [http://www.bg-history.info/900/Otgovorite-na-papa-Nikolai-I-do-dopitvaneto-na-bulgarite.html Относно отговорите на папа Николай I до допитването на българите] bg-history.info * [http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_065.html Текст на отговорите на папа Николай I] на български език * {{икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html Текст на отговорите на папа Николай I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120928182753/http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html |date=2012-09-28 }} на английски език * [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html Сетнини от покръщаването и възникване на българския църковен въпрос в IX век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090429031038/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html |date=2009-04-29 }} Акад. Васил Златарски * [http://www.byzantium.ru/library/sokolov_istorii_bolgar.pdf Първата академична монография за покръстването на българите: Соколов, М. Из древней истории болгар. Санкт-Петербург, 1879] * [http://ia700307.us.archive.org/24/items/tsaruvanetonasv00trifgoog/tsaruvanetonasv00trifgoog.pdf Трифонов, Ю. Царуването на св. Бориса-Михаила. С., 1907] * [http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik6/PDF-VI/26%20Dimo.pdf Чешмеджиев, Д. Император Константин I Велики и княз Борис I Михаил: победата над езичниците. – В: 1670 година од смрти св. цара Константина Великог 337 – 2007 (Ниш и Византија, Т. VI). Ниш, 2008, 357 – 368]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/syrbia.htm Павлов, Пл. Сърбия в политиката на княз Борис – Михаил и цар Симеон Велики] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * [http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html Bulgarian history – Boris I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20031008222419/http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html |date=2003-10-08 }} * [http://www.patriarchate.org/ The Ecumenical Patriarchate of Constantinople] * [http://www.synaxarion.gr/gr/sid/2861/sxsaintinfo.aspx ''Ὁ Ἅγιος Βόρις – Μιχαὴλ ὁ Ἱσαπόστολος ὁ πρίγκιπας καὶ Φωτιστῆς τοῦ Βουλγαρικοῦ λαοῦ'']. 2 Μαΐου. ΜΕΓΑΣ ΣΥΝΑΞΑΡΙΣΤΗΣ. * [http://korespondentbg.com/bg/legendi-za-boris-i-pokrastitelya-i-kera-tamara-obvivat-maryanskiya-manastir/ Легенди за Борис I Покръстителя и Кера Тамара обвиват Марянския манастир] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|княз и цар на България]]|[[852]]|[[889]]|[[Пресиян]]|[[Владимир Расате]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Починали на 2 май]] [[Категория:Християнски светци от IX век]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Християнски монаси]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Равноапостолни]] [[Категория:Берат]] fx7b3rn9daauqvm3ojxduag01xpygp7 12397636 12397632 2024-10-28T16:34:46Z 151.251.252.65 12397636 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност | име = Борис I | категория = монарх | описание = Княз на България | портрет-описание = Миниатюра, изобразяваща Св. Княз Борис-Михаил Покръстител. Руски препис на [[Учителното евангелие]] | род = [[Крумова династия]] | деца = [[Владимир-Расате|Владимир]], [[Гавраил (аристократ)|Гавраил]], [[Симеон Велики|Симеон]], [[Яков (княз)|Яков]], [[Княгиня Анна Българска|Анна]], [[Евпраксия Българска|Персика]]<ref>Пламен Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/persika.htm Анализ на средновековния текст „Чудото на Пресвета Богородица за царкинята Персика, дъщерята на цар Михаил Български“], 2007 г.</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 852 – 889 г. | коронация = 852 г. | предшественик = [[Пресиан]] | наследник = [[Владимир-Расате]] | други титли = [[архонт]] }} {{Личност/Светец | категория = монарх, светец | атрибути = Покръстител на българите | почитан в = [[Православие|Източноправославния свят]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква]] }}}} [[Файл:Balkans850.png|мини|дясно|255п|България при Борис I]] '''Княз Борѝс I'''<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 71 ISBN 954-427-216-Х</ref> (срещан и като ''Богор, Богорис''; {{Lang|el|Βόωρίς; Βόγορίς}}), почитан от Православната църква като '''Св. Княз Борѝс I (Михаил) Покръстител''' е български владетел, който налага [[християнство]]то и въвежда [[старобългарски език|славянската писменост]] в [[Първа българска държава|България]]. Той управлява от [[852]] до [[889]] г. и отново за кратко през [[893]] г., когато детронира първородния си син [[Владимир Расате]] и възкачва на престола другия си син [[Симеон Велики|Симеон]]. == Имена и титли == Някои езиковеди и историци ([[Веселин Бешевлиев|В. Бешевлиев]], [[Рашо Рашев|Р. Рашев]]) считат, че името произлиза от тюрко-алтайското „[[барс]]“ – тотем на етническата група [[барсили]]. Други, като акад. [[Димитър Дечев]], свързват Борис със славянската или българска „брань“ или „боря се“.<ref>История на България за 11 клас; Автор: Г. Бакалов; Урок 7: Покръстване на българите София, 2001, стр.51.</ref> В политическото противопоставяне между [[Константинопол]] и [[Рим]] и техните църковни метрополии в частност Борис успява умело да лавира и с дипломация преодолява хегемонията на съседите си. След официалния акт на покръстването му Борис приема християнското име ''Михаил''. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил, на името на покръстителя си – византийския император Михаил, за което [[Фотий]] пише: {{цитат|на от Бога орисания Богорис, извършил дело, с което се издигна до деянието и подражанието на великия Константин<ref>Послание на патриарх Фотий, ИБИ, т. VIII, с. 77 – 78</ref>|}} Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и [[Надпис от Балши|надписът]], намерен край село [[Балши]], [[Албания]]. В тях той е наречен „[[архонт]] на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името ''Свети Цар Михаил Борис'',<ref>Бакалов, Георги, „''Средновековният български владетел...''“, с. 144 – 146</ref> макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза покръстител сред неговите съвременници е приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]] (племенник на Борис I) от 907 г.: {{цитат|„В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи – бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.<ref>Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов, София, 1983, с. 102.</ref> |}} В „Списъка на българските архиепископи“, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на XII век, Борис е наречен „василевс на българите“ ({{Lang|el|Βορισου βασιλεως Βουλγαρων}}).<ref>„Списък на българските архиепископи“ на охридския арх. Йоан Комнин, „Familiae augustae Byzantinae“, I, 174 – 175, Du Cange, 1680 (Дюканджов списък), [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu „Български старини из Македония“, стр. 565, акад. Йордан Иванов, 1931 г.]</ref> Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон. Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан“, а [[Васил Златарски]] констатира, че още [[Йосиф Генезий]] и [[Теофан Продължител]] титулуват Омуртаг владетел на българите ({{Lang|el|Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς}}),<ref>Joseph Genesius, p. 41; Theophanes Continuatus, p. 64,19 – 23; [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_2.html#41. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852). Б. Първо българско царство. II. Териториално разширение и политическо издигане. 2. Промяна във вътрешната и външна политика на България].</ref> в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата [[хан (титла)|хан]]<ref>{{златарски-1-2|29}}</ref> или [[кан (титла)|кан]],<ref>[http://www.book.store.bg/c/p-p/m-600/id-5851/12-mita-v-bylgarskata-istoria-bozhidar-dimitrov.html 12 мита в българската история]</ref><ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/albaniya.htm Страница за прабългарите]</ref> а след това – [[княз]].<ref>{{златарски-1-2}}</ref> == Войни на запад == В началото на Борисовото управление българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], [[Византия]] и [[Хърватия]]. Византийският [[император]] [[Константин Багренородни]] пише накратко за [[Българо-сръбски войни (Средновековие)|един неуспешен поход]] на Борис в съседното [[Сръбско княжество]], при който престолонаследникът [[Владимир Расате|Владимир]] заедно с 12 велики [[боил]]и попада в плен. Тогава, от скръб по сина си, Борис се вижда принуден да сключи [[мир]]. През [[862]] – [[863]] г. Борис I сключва военен съюз с [[Лудвиг Немски|крал Лудвиг II Немски]] и преговаря с него за приемане на [[християнство]]то в [[Първа българска държава|България]] от [[Католицизъм|Римокатолическата църква]]. За да разруши съюза, [[Византия]] в коалиция с [[Великоморавия]] и [[Хърватия]] започва през [[863]] г. война срещу [[Първа българска държава|България]]. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи. В отговор на молбите на [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] през есента на [[863]] г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме [[Православие|източноправославното християнство]] от [[Вселенска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. == Покръстване == {{основна|Покръстване на България}} [[Файл:57-manasses-chronicle.jpg|мини|280 px|Покръстването на българите, Миниатюра от [[Ватикан]]ския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]] Българският владетел, според някои четения на част на [[Надпис от Балши|надписа]] от албанското село [[Балши]] (бившия български средновековен град [[Главеница|Главиница]]) близо до град [[Берат]] (бившия български средновековен град [[Берат|Бѣлградъ / Бѣлиградъ]]), приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Въз основа на същия надпис [[Тадеуш Василевски]] и [[Моско Москов]]<ref>Моско Москов, „Именник на българските ханове-нов прочит“, 1988 г.</ref> считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“ ({{Lang|el|…αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο}}), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…“ ({{Lang|el|Εβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…}}) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). III. Национализация на българската държава. 1. Междудържавното положение на България и покръстването на българите“], София, 1927 г.</ref> Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването.<ref>Михаил Ласкарис, „Датата на покръстването на българите“, 1933 г.</ref> Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.<ref>André Vaillant, Histoire et philologie. Langues et littératures slaves du Moyen Âge / André Vaillant / Paris: EPHE École Pratique des Hautes Études, 1965</ref> Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, [[Петър Мутафчиев]], [[Васил Гюзелев]] – превърнала се напоследък в официално приемана версия,<ref>Петров, П. „За годината на налагане на християнството в България“. ­ ИИИ, т. 14 – 15, С., 1964, 588 – 589: ''„Покръстване на княз Борис и на неговия двор през пролетта на 864 г.“''</ref><ref>Петър Петров, Христо Темелски, „Църква и църковен живот в Македония“, 2003 г.</ref> въпреки някои възражения на [[Иван Снегаров]]<ref>Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ­ ГДА, т. 5, 1956, с. 202</ref> и [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_1.htm Димитър Ангелов, „Образуване на българската народност. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Завършек на етногеничния процес 865 – 927. 1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОФИЦИАЛНА РЕЛИГИЯ“], София, 1971 г.</ref> Българският владетел приема името на своя 24-годишен „духовен отец“ – византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III Пияницата]]. Приемането на християнството води и до законодателни промени. [[Файл:Борис потушава бунта - Павлович.jpg|дясно|мини|Борис потушава бунта на болярите, ''автор: [[Николай Павлович]]''|248x248пкс]] Непосредствено след [[покръстване]]то избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални (от комитатите) [[болярин|боляри]]. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. [[Бертински летописи|Бертинските летописи]] описват как Борис с малцината си верни успява, не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника. Князът наказва със смърт организаторите и техните близки – общо 52 рода.<ref>Съдът над историците: българската историческа наука, документи и дискусии 1944 – 1950, Академично изд-во М. Дринов, 1995, ISBN 9544302476, стр. 246.</ref><ref>Годишник На Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Том 10, София, стр. 89.</ref> Според някои изследователи се касае само за ''„52-ма наказани със смърт“''.<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/12512 Георги Тодоров, ''Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода'', в. ''Култура'', брой 2 (2441), 19 януари 2007 г.]</ref> Същото четем и в [[Бертински летописи|Бертинските летописи]]: ''„... Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...“''.<ref>[http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_288.html „Бертински летописи“. В ''Латински извори за българската история'', том II, Институт за българска история, БАН, 1960 г.]</ref> == Българска църква == [[Файл:Boris I Bulgarian XIX Century Icon.jpg|мини|180px|Икона на Свети цар Борис от XIX век, Исторически музей в Правец]]Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава Борис I да търси сближаване с папата в [[Рим]]. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. [[Отговорите на папа Николай I]] – 105 на брой, съставени от [[Анастасий Библиотекар]] са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за [[патриарх]]. В [[Първа българска държава|България]] са изпратени [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]],<ref>Portus – кардиналско епископско седалище от III в. в римското предградие Порто, обединено през 1986 г. с епархията на Санта Руфина</ref> [[епископ]] Павел Популонски<ref>Populonia – антично епископско седалище в Тоскана, в Сиенската митрополия</ref> и свещеници. В своя избор за архиепископ на [[Първа българска държава|България]], Борис се спира върху [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]], бъдещ [[папа]] в периода 891 – 896 г. През [[867]] г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа [[Николай I (папа)|Николай I]] отказва. На [[13 ноември]] [[867]] г. Николай I умира и новият папа [[Адриан II]] още по-решително се противопоставя на назначаването на [[кардинал]] Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски<ref>Polymartium – антично епископско седалище в Лацио</ref> и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере за архиепископ на България някой от тях или Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На [[Четвърти Константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]] (869 – 870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гъркът [[Георги (архиепископ)|Георги]], с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. [[Силистра]]) (870 – ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има седем митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът е сан с български произход. През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава [[Йосиф I (български архиепископ)|Йосиф I]], архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на [[Симеон Велики|Симеон]]. == Българска писменост == [[Файл:Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg|305x305px|мини|цар Борис-Махаил-фреска от манастира [[Свети Наум (манастир)|Св. Наум]] край [[Охрид]], [[Северна Македония]]]]По същото време княз Борис приема радушно учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] – [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и Климент, изпращайки [[Климент Охридски]] като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност. == Късни години == След продължително 36-годишно управление, през [[889]] г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си [[Владимир-Расате]] и се оттегля в манастир. Неумелата антивизантийска политика на Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството, принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя [[Симеон Велики|Симеон]] на престола, както и преместването на столицата от [[Плиска]] във [[Велики Преслав]]. [[Преславски народен събор|Преславският църковно-народен събор]] от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и на [[княз]] Борис I, на който събор се решава следното: # Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от [[Йоан Екзарх]] в неговия [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|Шестоднев]]. # Столицата на България да бъде преместена от [[Плиска]] в [[Преслав]]. # Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. [[Климент Охридски]] става епископ на Драгвиста и/или Велица. # Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава. == Брак и потомство == Известно е, че съпругата на княз Борис се е наричала [[Мария (съпруга на Борис I)|Мария]]. От нея князът има четирима сина и две дъщери: [[Владимир Расате]], [[Гавраил (син на Борис I)|Гавриил]], [[Симеон I]], [[Яков (син на Борис I)|Яков]], [[Евпраксия Българска]] и [[Анна Българска]].<ref>A.-P. Péchayre (1936), „Histoire et littérature slaves“, ''Échos d'Orient'', tome '''35''', N°184, 1936. pp. 442 – 472., doi: 10.3406/rebyz.1936.2885</ref> == Значение == Борис I има голям принос за въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] през [[885]] г. == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> == Литература == * Гюзелев, В. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969 * Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006 ISBN 978-954-378-001-3 * Дечев, Д. Принос към тракославянските езикови отношения. Статия // Юбилеен сборник Борис Дякович, София, 1927. С.311 – 317 * John V.A. Fine Jr., ''The Early Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1983. * [https://www.academia.edu/3111271/Nikolov_A._Making_a_new_basileus_the_case_of_Symeon_of_Bulgaria_893-927_reconsidered._In_Rome_Constantinople_and_Newly_converted_Europe._Archeological_and_Historical_Evidence._Vol._I._Ed._by_M._Salamon_M._Wołoszyn_A._Musin_P._Špehar._Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa_2012_101-108 Nikolov, A. Making a new basileus: the case of Symeon of Bulgaria (893 – 927) reconsidered. – In: Rome, Constantinople and Newly converted Europe. Archeological and Historical Evidence. Vol. I. Ed. by M. Salamon, M. Wołoszyn, A. Musin, P. Špehar. Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa, 2012, 101 – 108] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * Runciman, Steven: [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_1.htm The Two Eagles"]. [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A History of the First Bulgarian Empire]. London: George Bell & Sons. 1930. OCLC 832687. * Alexander Kazhdan: ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', Band 1. Oxford University Press, New York 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 310. * Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: ''Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization''. Vol. 2: ''Baanes–Eznik of Kolb''. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 137 – 139. * Warren Treadgold: ''A History of the Byzantine State and Society'', Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2. * Friedhelm Winkelmann: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 1. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 338−339, Nr. 1035; 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 722−726, Nr. 21197. * Lutz E. von Padberg: ''Die Christianisierung Europas im Mittelalter''. Reclam, Stuttgart 1998, ISBN 3-15-017015-X, S. 143. * Klaus-Peter Todt: ''SYMEON, Zar und bedeutendster Herrscher des ersten bulgarischen Reiches''. ''Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon'' (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 345 – 350. * Christian Settipani, ''Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle'', 2006, ISBN 978-2-7018-0226-8 * [http://www.santiebeati.it/dettaglio/92251 San Boris Michele I in Santi, beati e testimoni]. Enciclopedia dei santi, santiebeati.it. * J. Lins. [http://www.newadvent.org/cathen/03046a.htm ''Bulgaria, Christian Era''], Catholic Encyclopedia, 1908 * {{Православна енциклопедия|153131|Борис|6|30 – 32}} == Вижте също == * [[Български владетели]] * [[История на България]] * [[Първа българска държава]] {{commonscat|Boris I of Bulgaria|Борис I}} == Външни препратки == * [http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_tsar_Boris.htm Житие на св. цар Борис I – Михаил, Покръстител на българите] pravoslavieto.com * [http://ebooks.ucoz.com/knigi-serafim/Jitie_na_Sv.Tzar_Boris.pdf Житие на св. цар Борис, Покръстител на българите] съставено от Архимандрит Серафим (Алексиев) * [http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода] Георги Тодоров * [http://www.bg-history.info/900/Otgovorite-na-papa-Nikolai-I-do-dopitvaneto-na-bulgarite.html Относно отговорите на папа Николай I до допитването на българите] bg-history.info * [http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_065.html Текст на отговорите на папа Николай I] на български език * {{икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html Текст на отговорите на папа Николай I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120928182753/http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html |date=2012-09-28 }} на английски език * [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html Сетнини от покръщаването и възникване на българския църковен въпрос в IX век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090429031038/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html |date=2009-04-29 }} Акад. Васил Златарски * [http://www.byzantium.ru/library/sokolov_istorii_bolgar.pdf Първата академична монография за покръстването на българите: Соколов, М. Из древней истории болгар. Санкт-Петербург, 1879] * [http://ia700307.us.archive.org/24/items/tsaruvanetonasv00trifgoog/tsaruvanetonasv00trifgoog.pdf Трифонов, Ю. Царуването на св. Бориса-Михаила. С., 1907] * [http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik6/PDF-VI/26%20Dimo.pdf Чешмеджиев, Д. Император Константин I Велики и княз Борис I Михаил: победата над езичниците. – В: 1670 година од смрти св. цара Константина Великог 337 – 2007 (Ниш и Византија, Т. VI). Ниш, 2008, 357 – 368]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/syrbia.htm Павлов, Пл. Сърбия в политиката на княз Борис – Михаил и цар Симеон Велики] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * [http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html Bulgarian history – Boris I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20031008222419/http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html |date=2003-10-08 }} * [http://www.patriarchate.org/ The Ecumenical Patriarchate of Constantinople] * [http://www.synaxarion.gr/gr/sid/2861/sxsaintinfo.aspx ''Ὁ Ἅγιος Βόρις – Μιχαὴλ ὁ Ἱσαπόστολος ὁ πρίγκιπας καὶ Φωτιστῆς τοῦ Βουλγαρικοῦ λαοῦ'']. 2 Μαΐου. ΜΕΓΑΣ ΣΥΝΑΞΑΡΙΣΤΗΣ. * [http://korespondentbg.com/bg/legendi-za-boris-i-pokrastitelya-i-kera-tamara-obvivat-maryanskiya-manastir/ Легенди за Борис I Покръстителя и Кера Тамара обвиват Марянския манастир] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|княз и цар на България]]|[[852]]|[[889]]|[[Пресиян]]|[[Владимир Расате]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Починали на 2 май]] [[Категория:Християнски светци от IX век]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Християнски монаси]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Равноапостолни]] [[Категория:Берат]] o7yvbfdx4sszfpka5l4lc5updyb6lmk 12397733 12397636 2024-10-28T18:43:45Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/151.251.252.65|редакции на 151.251.252.65]] ([[User talk:151.251.252.65|б]].), към версия на Slava History 12312645 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност | име = Борис I | категория = монарх | описание = Княз на България | портрет-описание = Миниатюра, изобразяваща Св. Княз Борис-Михаил Покръстител. Руски препис на [[Учителното евангелие]] | род = [[Крумова династия]] | деца = [[Владимир-Расате|Владимир]], [[Гавраил (аристократ)|Гавраил]], [[Симеон Велики|Симеон]], [[Яков (княз)|Яков]], [[Княгиня Анна Българска|Анна]], [[Евпраксия Българска|Персика]]<ref>Пламен Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/persika.htm Анализ на средновековния текст „Чудото на Пресвета Богородица за царкинята Персика, дъщерята на цар Михаил Български“], 2007 г.</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 852 – 889 г. | коронация = 852 г. | предшественик = [[Пресиан]] | наследник = [[Владимир-Расате]] | други титли = [[архонт]] }} {{Личност/Светец | категория = монарх, светец | атрибути = Покръстител на българите | почитан в = [[Православие|Източноправославния свят]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква]] }}}} [[Файл:Balkans850.png|мини|дясно|255п|България при Борис I]] '''Княз Борѝс I'''<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 71 ISBN 954-427-216-Х</ref> (срещан и като ''Богор, Богорис''; {{Lang|el|Βόωρίς; Βόγορίς}}), почитан от Православната църква като '''Св. Княз Борѝс I (Михаил) Покръстител''' е български владетел, който налага [[християнство]]то и въвежда [[старобългарски език|славянската писменост]] в [[Първа българска държава|България]]. Той управлява от [[852]] до [[889]] г. и отново за кратко през [[893]] г., когато детронира първородния си син [[Владимир Расате]] и възкачва на престола другия си син [[Симеон Велики|Симеон]]. == Имена и титли == Някои езиковеди и историци ([[Веселин Бешевлиев|В. Бешевлиев]], [[Рашо Рашев|Р. Рашев]]) считат, че името произлиза от тюрко-алтайското „[[барс]]“ – тотем на етническата група [[барсили]]. Други, като акад. [[Димитър Дечев]], свързват Борис със славянската или българска „брань“ или „боря се“.<ref>История на България за 11 клас; Автор: Г. Бакалов; Урок 7: Покръстване на българите София, 2001, стр.51.</ref> В политическото противопоставяне между [[Константинопол]] и [[Рим]] и техните църковни метрополии в частност Борис успява умело да лавира и с дипломация преодолява хегемонията на съседите си. След официалния акт на покръстването му Борис приема християнското име ''Михаил''. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил, на името на покръстителя си – византийския император Михаил, за което [[Фотий]] пише: {{цитат|на от Бога орисания Богорис, извършил дело, с което се издигна до деянието и подражанието на великия Константин<ref>Послание на патриарх Фотий, ИБИ, т. VIII, с. 77 – 78</ref>|}} Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и [[Надпис от Балши|надписът]], намерен край село [[Балши]], [[Албания]]. В тях той е наречен „[[архонт]] на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името ''Свети Цар Михаил Борис'',<ref>Бакалов, Георги, „''Средновековният български владетел...''“, с. 144 – 146</ref> макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза покръстител сред неговите съвременници е приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]] (племенник на Борис I) от 907 г.: {{цитат|„В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи – бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.<ref>Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов, София, 1983, с. 102.</ref> |}} В „Списъка на българските архиепископи“, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на XII век, Борис е наречен „василевс на българите“ ({{Lang|el|Βορισου βασιλεως Βουλγαρων}}).<ref>„Списък на българските архиепископи“ на охридския арх. Йоан Комнин, „Familiae augustae Byzantinae“, I, 174 – 175, Du Cange, 1680 (Дюканджов списък), [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu „Български старини из Македония“, стр. 565, акад. Йордан Иванов, 1931 г.]</ref> Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон. Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан“, а [[Васил Златарски]] констатира, че още [[Йосиф Генезий]] и [[Теофан Продължител]] титулуват Омуртаг владетел на българите ({{Lang|el|Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς}}),<ref>Joseph Genesius, p. 41; Theophanes Continuatus, p. 64,19 – 23; [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_2.html#41. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852). Б. Първо българско царство. II. Териториално разширение и политическо издигане. 2. Промяна във вътрешната и външна политика на България].</ref> в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата [[хан (титла)|хан]]<ref>{{златарски-1-2|29}}</ref> или [[кан (титла)|кан]],<ref>[http://www.book.store.bg/c/p-p/m-600/id-5851/12-mita-v-bylgarskata-istoria-bozhidar-dimitrov.html 12 мита в българската история]</ref><ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/albaniya.htm Страница за прабългарите]</ref> а след това – [[княз]].<ref>{{златарски-1-2}}</ref> == Войни на запад == В началото на Борисовото управление българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], [[Византия]] и [[Хърватия]]. Византийският [[император]] [[Константин Багренородни]] пише накратко за [[Българо-сръбски войни (Средновековие)|един неуспешен поход]] на Борис в съседното [[Сръбско княжество]], при който престолонаследникът [[Владимир Расате|Владимир]] заедно с 12 велики [[боил]]и попада в плен. Тогава, от скръб по сина си, Борис се вижда принуден да сключи [[мир]]. През [[862]] – [[863]] г. Борис I сключва военен съюз с [[Лудвиг Немски|крал Лудвиг II Немски]] и преговаря с него за приемане на [[християнство]]то в [[Първа българска държава|България]] от [[Католицизъм|Римокатолическата църква]]. За да разруши съюза, [[Византия]] в коалиция с [[Великоморавия]] и [[Хърватия]] започва през [[863]] г. война срещу [[Първа българска държава|България]]. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи. В отговор на молбите на [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] през есента на [[863]] г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме [[Православие|източноправославното християнство]] от [[Вселенска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. == Покръстване == {{основна|Покръстване на България}} [[Файл:57-manasses-chronicle.jpg|мини|280 px|Покръстването на българите, Миниатюра от [[Ватикан]]ския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]] Българският владетел, според някои четения на част на [[Надпис от Балши|надписа]] от албанското село [[Балши]] (бившия български средновековен град [[Главеница|Главиница]]) близо до град [[Берат]] (бившия български средновековен град [[Берат|Бѣлградъ / Бѣлиградъ]]), приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Въз основа на същия надпис [[Тадеуш Василевски]] и [[Моско Москов]]<ref>Моско Москов, „Именник на българските ханове-нов прочит“, 1988 г.</ref> считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“ ({{Lang|el|…αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο}}), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…“ ({{Lang|el|Εβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…}}) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). III. Национализация на българската държава. 1. Междудържавното положение на България и покръстването на българите“], София, 1927 г.</ref> Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването.<ref>Михаил Ласкарис, „Датата на покръстването на българите“, 1933 г.</ref> Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.<ref>André Vaillant, Histoire et philologie. Langues et littératures slaves du Moyen Âge / André Vaillant / Paris: EPHE École Pratique des Hautes Études, 1965</ref> Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, [[Петър Мутафчиев]], [[Васил Гюзелев]] – превърнала се напоследък в официално приемана версия,<ref>Петров, П. „За годината на налагане на християнството в България“. ­ ИИИ, т. 14 – 15, С., 1964, 588 – 589: ''„Покръстване на княз Борис и на неговия двор през пролетта на 864 г.“''</ref><ref>Петър Петров, Христо Темелски, „Църква и църковен живот в Македония“, 2003 г.</ref> въпреки някои възражения на [[Иван Снегаров]]<ref>Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ­ ГДА, т. 5, 1956, с. 202</ref> и [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_1.htm Димитър Ангелов, „Образуване на българската народност. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Завършек на етногеничния процес 865 – 927. 1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОФИЦИАЛНА РЕЛИГИЯ“], София, 1971 г.</ref> Българският владетел приема името на своя 24-годишен „духовен отец“ – византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III Пияницата]]. Приемането на християнството води и до законодателни промени. [[Файл:Борис потушава бунта - Павлович.jpg|дясно|мини|Борис потушава бунта на болярите, ''автор: [[Николай Павлович]]''|248x248пкс]] Непосредствено след [[покръстване]]то избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални (от комитатите) [[болярин|боляри]]. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. [[Бертински летописи|Бертинските летописи]] описват как Борис с малцината си верни успява, не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника. Князът наказва със смърт организаторите и техните близки – общо 52 рода.<ref>Съдът над историците: българската историческа наука, документи и дискусии 1944 – 1950, Академично изд-во М. Дринов, 1995, ISBN 9544302476, стр. 246.</ref><ref>Годишник На Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Том 10, София, стр. 89.</ref> Според някои изследователи се касае само за ''„52-ма наказани със смърт“''.<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/12512 Георги Тодоров, ''Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода'', в. ''Култура'', брой 2 (2441), 19 януари 2007 г.]</ref> Същото четем и в [[Бертински летописи|Бертинските летописи]]: ''„... Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...“''.<ref>[http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_288.html „Бертински летописи“. В ''Латински извори за българската история'', том II, Институт за българска история, БАН, 1960 г.]</ref> == Българска църква == [[Файл:Boris I Bulgarian XIX Century Icon.jpg|мини|180px|Икона на Свети цар Борис от XIX век, Исторически музей в Правец]]Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава Борис I да търси сближаване с папата в [[Рим]]. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. [[Отговорите на папа Николай I]] – 105 на брой, съставени от [[Анастасий Библиотекар]] са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за [[патриарх]]. В [[Първа българска държава|България]] са изпратени [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]],<ref>Portus – кардиналско епископско седалище от III в. в римското предградие Порто, обединено през 1986 г. с епархията на Санта Руфина</ref> [[епископ]] Павел Популонски<ref>Populonia – антично епископско седалище в Тоскана, в Сиенската митрополия</ref> и свещеници. В своя избор за архиепископ на [[Първа българска държава|България]], Борис се спира върху [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]], бъдещ [[папа]] в периода 891 – 896 г. През [[867]] г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа [[Николай I (папа)|Николай I]] отказва. На [[13 ноември]] [[867]] г. Николай I умира и новият папа [[Адриан II]] още по-решително се противопоставя на назначаването на [[кардинал]] Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски<ref>Polymartium – антично епископско седалище в Лацио</ref> и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере за архиепископ на България някой от тях или Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На [[Четвърти Константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]] (869 – 870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гъркът [[Георги (архиепископ)|Георги]], с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. [[Силистра]]) (870 – ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има седем митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът е сан с български произход. През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава [[Йосиф I (български архиепископ)|Йосиф I]], архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на [[Симеон Велики|Симеон]]. == Българска писменост == [[Файл:Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg|305x305px|мини|цар Борис-Махаил-фреска от манастира [[Свети Наум (манастир)|Св. Наум]] край [[Охрид]], [[Северна Македония]]]]По същото време княз Борис приема радушно учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] – [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и Климент, изпращайки [[Климент Охридски]] като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност. == Късни години == След продължително 36-годишно управление, през [[889]] г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си [[Владимир-Расате]] и се оттегля в манастир. Неумелата антивизантийска политика на Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството, принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя [[Симеон Велики|Симеон]] на престола, както и преместването на столицата от [[Плиска]] във [[Велики Преслав]]. [[Преславски народен събор|Преславският църковно-народен събор]] от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и на [[княз]] Борис I, на който събор се решава следното: # Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от [[Йоан Екзарх]] в неговия [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|Шестоднев]]. # Столицата на България да бъде преместена от [[Плиска]] в [[Преслав]]. # Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. [[Климент Охридски]] става епископ на Драгвиста и/или Велица. # Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава. == Брак и потомство == Известно е, че съпругата на княз Борис се е наричала [[Мария (съпруга на Борис I)|Мария]]. От нея князът има четирима сина и две дъщери: [[Владимир Расате]], [[Гавраил (син на Борис I)|Гавриил]], [[Симеон I]], [[Яков (син на Борис I)|Яков]], [[Евпраксия Българска]] и [[Анна Българска]].<ref>A.-P. Péchayre (1936), „Histoire et littérature slaves“, ''Échos d'Orient'', tome '''35''', N°184, 1936. pp. 442 – 472., doi: 10.3406/rebyz.1936.2885</ref> == Значение == Борис I има голям принос за въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] през [[885]] г. == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> == Литература == * Гюзелев, В. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969 * Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006 ISBN 978-954-378-001-3 * Дечев, Д. Принос към тракославянските езикови отношения. Статия // Юбилеен сборник Борис Дякович, София, 1927. С.311 – 317 * John V.A. Fine Jr., ''The Early Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1983. * [https://www.academia.edu/3111271/Nikolov_A._Making_a_new_basileus_the_case_of_Symeon_of_Bulgaria_893-927_reconsidered._In_Rome_Constantinople_and_Newly_converted_Europe._Archeological_and_Historical_Evidence._Vol._I._Ed._by_M._Salamon_M._Wołoszyn_A._Musin_P._Špehar._Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa_2012_101-108 Nikolov, A. Making a new basileus: the case of Symeon of Bulgaria (893 – 927) reconsidered. – In: Rome, Constantinople and Newly converted Europe. Archeological and Historical Evidence. Vol. I. Ed. by M. Salamon, M. Wołoszyn, A. Musin, P. Špehar. Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa, 2012, 101 – 108] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * Runciman, Steven: [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_1.htm The Two Eagles"]. [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A History of the First Bulgarian Empire]. London: George Bell & Sons. 1930. OCLC 832687. * Alexander Kazhdan: ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', Band 1. Oxford University Press, New York 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 310. * Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: ''Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization''. Vol. 2: ''Baanes–Eznik of Kolb''. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 137 – 139. * Warren Treadgold: ''A History of the Byzantine State and Society'', Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2. * Friedhelm Winkelmann: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 1. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 338−339, Nr. 1035; 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 722−726, Nr. 21197. * Lutz E. von Padberg: ''Die Christianisierung Europas im Mittelalter''. Reclam, Stuttgart 1998, ISBN 3-15-017015-X, S. 143. * Klaus-Peter Todt: ''SYMEON, Zar und bedeutendster Herrscher des ersten bulgarischen Reiches''. ''Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon'' (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 345 – 350. * Christian Settipani, ''Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle'', 2006, ISBN 978-2-7018-0226-8 * [http://www.santiebeati.it/dettaglio/92251 San Boris Michele I in Santi, beati e testimoni]. Enciclopedia dei santi, santiebeati.it. * J. Lins. [http://www.newadvent.org/cathen/03046a.htm ''Bulgaria, Christian Era''], Catholic Encyclopedia, 1908 * {{Православна енциклопедия|153131|Борис|6|30 – 32}} == Вижте също == * [[Български владетели]] * [[История на България]] * [[Първа българска държава]] {{commonscat|Boris I of Bulgaria|Борис I}} == Външни препратки == * [http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_tsar_Boris.htm Житие на св. цар Борис I – Михаил, Покръстител на българите] pravoslavieto.com * [http://ebooks.ucoz.com/knigi-serafim/Jitie_na_Sv.Tzar_Boris.pdf Житие на св. цар Борис, Покръстител на българите] съставено от Архимандрит Серафим (Алексиев) * [http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода] Георги Тодоров * [http://www.bg-history.info/900/Otgovorite-na-papa-Nikolai-I-do-dopitvaneto-na-bulgarite.html Относно отговорите на папа Николай I до допитването на българите] bg-history.info * [http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_065.html Текст на отговорите на папа Николай I] на български език * {{икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html Текст на отговорите на папа Николай I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120928182753/http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html |date=2012-09-28 }} на английски език * [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html Сетнини от покръщаването и възникване на българския църковен въпрос в IX век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090429031038/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html |date=2009-04-29 }} Акад. Васил Златарски * [http://www.byzantium.ru/library/sokolov_istorii_bolgar.pdf Първата академична монография за покръстването на българите: Соколов, М. Из древней истории болгар. Санкт-Петербург, 1879] * [http://ia700307.us.archive.org/24/items/tsaruvanetonasv00trifgoog/tsaruvanetonasv00trifgoog.pdf Трифонов, Ю. Царуването на св. Бориса-Михаила. С., 1907] * [http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik6/PDF-VI/26%20Dimo.pdf Чешмеджиев, Д. Император Константин I Велики и княз Борис I Михаил: победата над езичниците. – В: 1670 година од смрти св. цара Константина Великог 337 – 2007 (Ниш и Византија, Т. VI). Ниш, 2008, 357 – 368]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/syrbia.htm Павлов, Пл. Сърбия в политиката на княз Борис – Михаил и цар Симеон Велики] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * [http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html Bulgarian history – Boris I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20031008222419/http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html |date=2003-10-08 }} * [http://www.patriarchate.org/ The Ecumenical Patriarchate of Constantinople] * [http://www.synaxarion.gr/gr/sid/2861/sxsaintinfo.aspx ''Ὁ Ἅγιος Βόρις – Μιχαὴλ ὁ Ἱσαπόστολος ὁ πρίγκιπας καὶ Φωτιστῆς τοῦ Βουλγαρικοῦ λαοῦ'']. 2 Μαΐου. ΜΕΓΑΣ ΣΥΝΑΞΑΡΙΣΤΗΣ. * [http://korespondentbg.com/bg/legendi-za-boris-i-pokrastitelya-i-kera-tamara-obvivat-maryanskiya-manastir/ Легенди за Борис I Покръстителя и Кера Тамара обвиват Марянския манастир] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|княз и цар на България]]|[[852]]|[[889]]|[[Пресиян]]|[[Владимир Расате]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Починали на 2 май]] [[Категория:Християнски светци от IX век]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Християнски монаси]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Равноапостолни]] [[Категория:Берат]] fw4yb2uw8eqkpnsiszrojysie37becm 0 49145 12398165 12394672 2024-10-29T08:32:17Z 213.149.157.173 12398165 wikitext text/x-wiki == They are kurvi == == Митологична информация == '''Дверг, двеорг, цверг''' (в превод на български „джудже“) в [[скандинавска митология|нордическата]] и [[германска митология]] е дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в [[гора]]та или в [[планина]]та. Планинските джуджета прекарвали голяма част от времето си под земята, копаейки своите тунели. Прието е да се смята, че джуджетата са били миньори. Всеки по-голям род разполагал със собствена мина. За предводител на род се избирало най-старото джудже. Интересно предположение е, че всички родови мини били свързани посредством тунели, като по този начин се образувал джуджешки град. == В романите на Толкин == В романа на [[Джон Роналд Руел Толкин]] „[[Властелинът на пръстените]]“ джуджетата са представени като добри бойци, но и като алчни същества обичащи алкохола. Джуджетата, за разлика от хората и [[Елфи|елфите]] не са чеда на [[Илуватар]], те са създадени от [[Ауле Ковача]], който направил седем бащи на джуджетата. Измежду всички бащи, в толкиновите творби се появява единствено [[Дурин Безсмъртния]], най-стария от седемте. Като Ауле, техния създател, джуджетата обичали ковашкото изкуство, каменоделството и минната работа. Те копали и обработвали метали в планините на [[Средната земя]] и създали едно от най-големите си подземни кралства [[Мория (Средна земя)|Мория]], където обаче от алчност копали толкова на дълбоко, че събудили страшен и могъщ [[демон]] от сенките – [[Балрог]]. Иначе джуджетата се държали настрана от другите раси и не обичали да общуват с тях, поради тази причина техният език ([[Хуздул]]) бил държан в тайна и те не казвали своите „вътрешни“ имена на никого от друга раса. Не ги изписвали дори и на гробовете си. Първите джуджета били направени от Ауле Ковача във [[Валинор]], защото той предчувствал идването на чедата на Илуватар и пожелал да направи свои чеда, за да ги научи на изкуство и способности. Работата на Ауле била обречена, защото той нямал властта да даде живот на своите чеда. Тази способност принадлежала само на Илуватар. Когато джуджетата били готови, гласът на Илуватар казал, че [[Еру]] е съгласен да даде на джуджетата живот, ако те се събудят след първородните (елифите). Така и станало. Илуватар обещал да събуди бащите на джуджетата „когато му дойде времето“ и го сторил не много след събуждането на елфите. Първият и най-главен от джуджетата бил [[Дурин]], който основал кралството [[Хазад-дум]] (Мория) в [[Мъгливите планини]]. Хазад-дум бил основната [[цитадела]] по времето, когато джуджетата прекосили [[Сините планини]]. Други две могъщи крепости били [[Габилгатол]] на север и [[Тумунзахар]] на юг. Ауле правил джуджетата по времето, когато Светът отвъд [[Аман]] все още бил под контрола на [[Мелкор]] и затова той ги направил твърди и непреклонни, за да оцеляват в опасности и несгоди. По природа джуджетата са упорити и потайни, въпреки че са добри и лоялни приятели. Те са важни и горделиви, казано е още, че усвояват бързи различни умения. Вероятно най-добрата позната черта в характера на джуджетата е техният силен инстинкт в работата с [[метал]] и [[камък]], което без съмнение е придобито от техния създател Ауле. Казано е, че в древни времена са предпочитали работата с [[Мед (елемент)|мед]] и [[желязо]], но по-късно те обработват [[злато]] и [[сребро]], както и неговата разновидност – [[митрил]], който добивали в мините на Хазад-дум. От всички материали обичали най-много [[Скъпоценни камъни|скъпоценните камъни]]. Въпреки че живеели далеч повече отколкото хората (около 250 години), джуджетата са смъртни. Какво става обаче след смъртта им е неизвестно. Някои смятът, че стават на камък, а други, че Ауле Ковача ги събирал и след края на света те щели да му помогнат в изграждането на Арда (на езика на древните „Арда“ означава целия свят и всичко на него). == Източници == * Толкин Дж. Роналд, „Властелинът на пръстените“ {{Цикъл Вьолсунг}}{{Скандинавска митология}} {{Англосаксонска митология}} [[Категория:Митични същества]] 2w71mve1r9wylkg61hrrbc7hnsblod8 12398166 12398165 2024-10-29T08:32:32Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати [[Special:Contributions/213.149.157.173|редакции на 213.149.157.173]] ([[User talk:213.149.157.173|б]].), към версия на Nk 12394123 wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | картинка = | пояснение = Джудже от „[[Властелинът на пръстените]]“ | описание = митично същество }} '''Джуджета''' са митични същества. == Митологична информация == '''Дверг, двеорг, цверг''' (в превод на български „джудже“) в [[скандинавска митология|нордическата]] и [[германска митология]] е дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в [[гора]]та или в [[планина]]та. Планинските джуджета прекарвали голяма част от времето си под земята, копаейки своите тунели. Прието е да се смята, че джуджетата са били миньори. Всеки по-голям род разполагал със собствена мина. За предводител на род се избирало най-старото джудже. Интересно предположение е, че всички родови мини били свързани посредством тунели, като по този начин се образувал джуджешки град. == В романите на Толкин == В романа на [[Джон Роналд Руел Толкин]] „[[Властелинът на пръстените]]“ джуджетата са представени като добри бойци, но и като алчни същества обичащи алкохола. Джуджетата, за разлика от хората и [[Елфи|елфите]] не са чеда на [[Илуватар]], те са създадени от [[Ауле Ковача]], който направил седем бащи на джуджетата. Измежду всички бащи, в толкиновите творби се появява единствено [[Дурин Безсмъртния]], най-стария от седемте. Като Ауле, техния създател, джуджетата обичали ковашкото изкуство, каменоделството и минната работа. Те копали и обработвали метали в планините на [[Средната земя]] и създали едно от най-големите си подземни кралства [[Мория (Средна земя)|Мория]], където обаче от алчност копали толкова на дълбоко, че събудили страшен и могъщ [[демон]] от сенките – [[Балрог]]. Иначе джуджетата се държали настрана от другите раси и не обичали да общуват с тях, поради тази причина техният език ([[Хуздул]]) бил държан в тайна и те не казвали своите „вътрешни“ имена на никого от друга раса. Не ги изписвали дори и на гробовете си. Първите джуджета били направени от Ауле Ковача във [[Валинор]], защото той предчувствал идването на чедата на Илуватар и пожелал да направи свои чеда, за да ги научи на изкуство и способности. Работата на Ауле била обречена, защото той нямал властта да даде живот на своите чеда. Тази способност принадлежала само на Илуватар. Когато джуджетата били готови, гласът на Илуватар казал, че [[Еру]] е съгласен да даде на джуджетата живот, ако те се събудят след първородните (елифите). Така и станало. Илуватар обещал да събуди бащите на джуджетата „когато му дойде времето“ и го сторил не много след събуждането на елфите. Първият и най-главен от джуджетата бил [[Дурин]], който основал кралството [[Хазад-дум]] (Мория) в [[Мъгливите планини]]. Хазад-дум бил основната [[цитадела]] по времето, когато джуджетата прекосили [[Сините планини]]. Други две могъщи крепости били [[Габилгатол]] на север и [[Тумунзахар]] на юг. Ауле правил джуджетата по времето, когато Светът отвъд [[Аман]] все още бил под контрола на [[Мелкор]] и затова той ги направил твърди и непреклонни, за да оцеляват в опасности и несгоди. По природа джуджетата са упорити и потайни, въпреки че са добри и лоялни приятели. Те са важни и горделиви, казано е още, че усвояват бързи различни умения. Вероятно най-добрата позната черта в характера на джуджетата е техният силен инстинкт в работата с [[метал]] и [[камък]], което без съмнение е придобито от техния създател Ауле. Казано е, че в древни времена са предпочитали работата с [[Мед (елемент)|мед]] и [[желязо]], но по-късно те обработват [[злато]] и [[сребро]], както и неговата разновидност – [[митрил]], който добивали в мините на Хазад-дум. От всички материали обичали най-много [[Скъпоценни камъни|скъпоценните камъни]]. Въпреки че живеели далеч повече отколкото хората (около 250 години), джуджетата са смъртни. Какво става обаче след смъртта им е неизвестно. Някои смятът, че стават на камък, а други, че Ауле Ковача ги събирал и след края на света те щели да му помогнат в изграждането на Арда (на езика на древните „Арда“ означава целия свят и всичко на него). == Източници == * Толкин Дж. Роналд, „Властелинът на пръстените“ {{Цикъл Вьолсунг}}{{Скандинавска митология}} {{Англосаксонска митология}} [[Категория:Митични същества]] p51lvg112qzfbhnkxrfjbf9rivcg6m6 12398167 12398166 2024-10-29T08:32:35Z PSS 9 209881 Защити „[[Джудже]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:42, 29 октомври 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:42, 29 октомври 2024 (UTC))) 12394123 wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | картинка = | пояснение = Джудже от „[[Властелинът на пръстените]]“ | описание = митично същество }} '''Джуджета''' са митични същества. == Митологична информация == '''Дверг, двеорг, цверг''' (в превод на български „джудже“) в [[скандинавска митология|нордическата]] и [[германска митология]] е дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в [[гора]]та или в [[планина]]та. Планинските джуджета прекарвали голяма част от времето си под земята, копаейки своите тунели. Прието е да се смята, че джуджетата са били миньори. Всеки по-голям род разполагал със собствена мина. За предводител на род се избирало най-старото джудже. Интересно предположение е, че всички родови мини били свързани посредством тунели, като по този начин се образувал джуджешки град. == В романите на Толкин == В романа на [[Джон Роналд Руел Толкин]] „[[Властелинът на пръстените]]“ джуджетата са представени като добри бойци, но и като алчни същества обичащи алкохола. Джуджетата, за разлика от хората и [[Елфи|елфите]] не са чеда на [[Илуватар]], те са създадени от [[Ауле Ковача]], който направил седем бащи на джуджетата. Измежду всички бащи, в толкиновите творби се появява единствено [[Дурин Безсмъртния]], най-стария от седемте. Като Ауле, техния създател, джуджетата обичали ковашкото изкуство, каменоделството и минната работа. Те копали и обработвали метали в планините на [[Средната земя]] и създали едно от най-големите си подземни кралства [[Мория (Средна земя)|Мория]], където обаче от алчност копали толкова на дълбоко, че събудили страшен и могъщ [[демон]] от сенките – [[Балрог]]. Иначе джуджетата се държали настрана от другите раси и не обичали да общуват с тях, поради тази причина техният език ([[Хуздул]]) бил държан в тайна и те не казвали своите „вътрешни“ имена на никого от друга раса. Не ги изписвали дори и на гробовете си. Първите джуджета били направени от Ауле Ковача във [[Валинор]], защото той предчувствал идването на чедата на Илуватар и пожелал да направи свои чеда, за да ги научи на изкуство и способности. Работата на Ауле била обречена, защото той нямал властта да даде живот на своите чеда. Тази способност принадлежала само на Илуватар. Когато джуджетата били готови, гласът на Илуватар казал, че [[Еру]] е съгласен да даде на джуджетата живот, ако те се събудят след първородните (елифите). Така и станало. Илуватар обещал да събуди бащите на джуджетата „когато му дойде времето“ и го сторил не много след събуждането на елфите. Първият и най-главен от джуджетата бил [[Дурин]], който основал кралството [[Хазад-дум]] (Мория) в [[Мъгливите планини]]. Хазад-дум бил основната [[цитадела]] по времето, когато джуджетата прекосили [[Сините планини]]. Други две могъщи крепости били [[Габилгатол]] на север и [[Тумунзахар]] на юг. Ауле правил джуджетата по времето, когато Светът отвъд [[Аман]] все още бил под контрола на [[Мелкор]] и затова той ги направил твърди и непреклонни, за да оцеляват в опасности и несгоди. По природа джуджетата са упорити и потайни, въпреки че са добри и лоялни приятели. Те са важни и горделиви, казано е още, че усвояват бързи различни умения. Вероятно най-добрата позната черта в характера на джуджетата е техният силен инстинкт в работата с [[метал]] и [[камък]], което без съмнение е придобито от техния създател Ауле. Казано е, че в древни времена са предпочитали работата с [[Мед (елемент)|мед]] и [[желязо]], но по-късно те обработват [[злато]] и [[сребро]], както и неговата разновидност – [[митрил]], който добивали в мините на Хазад-дум. От всички материали обичали най-много [[Скъпоценни камъни|скъпоценните камъни]]. Въпреки че живеели далеч повече отколкото хората (около 250 години), джуджетата са смъртни. Какво става обаче след смъртта им е неизвестно. Някои смятът, че стават на камък, а други, че Ауле Ковача ги събирал и след края на света те щели да му помогнат в изграждането на Арда (на езика на древните „Арда“ означава целия свят и всичко на него). == Източници == * Толкин Дж. Роналд, „Властелинът на пръстените“ {{Цикъл Вьолсунг}}{{Скандинавска митология}} {{Англосаксонска митология}} [[Категория:Митични същества]] p51lvg112qzfbhnkxrfjbf9rivcg6m6 0 50692 12397968 12314037 2024-10-28T22:21:01Z 130.204.127.231 /* Сграден фонд */ 12397968 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Софийски университет|Софийски университет (пояснение)}} {{Висше училище | име = Софийски университет „Свети Климент Охридски“ | латинско_име = Universitas Serdicensis | картинка = Sofia University "St. Kliment Ohridski" (37849719131).jpg | описание = Изглед към ректората, октомври 2017 г. | девиз = „Знанието е сила“ ({{lang|la|Ipsa scientia potestas est}}) | вид = държавен | финансиране = ~38 млн. [[Български лев|лева]] (2020 г.) | преподаватели = 1700 | ръководител_титла = [[Списък на ректорите на Софийския университет|Ректор]] | ръководител = проф. д-р [[Георги Вълчев (историк)|Георги Вълчев]] | студенти = 18 911 (2019 г.)<ref>[https://rsvu.mon.bg/rsvu3/#UniSinglePlace:ZFdcfFs. rsvu.mon.bg]</ref> | цветове = {{color box|#660066}} [[Пурпур (цвят)|Пурпур]]<ref>[https://sustudents.bg/знаци-на-университета/ Знаци на университета]</ref> | членства = [[Асоциация на европейските университети]] | бивши_имена = Висш педагогически курс | адрес = София, бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ 15 | сайт = {{URL|www.uni-sofia.bg}} | карта = България София град | карта-описание = Местоположение в София }} '''Софийският университет „Свети Климент Охридски“''', съкратено '''СУ „Св. Климент Охридски“''', е най-старото и най-голямо [[висше училище]] в [[България]]. Според световната класация на университетите към 2020 г. университетът се намира между 601-во и 650-о място.<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sofijskiiat-universitet-se-izkachi-sys-150-mesta-v-svetovnata-klasaciia-na-universitetite-2229017 Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се изкачи със 150 места в световната класация], dariknews.bg, 18.11.2020, 14:40 ч.</ref> Университетът е създаден на [[1 октомври]] [[1888]] г. като '''Висш педагогически курс'''.<ref>{{cite journal | last = Теодоров | first = А. | authorlink = | coauthors = | year = 1905 | month = | title = Годишник на Софийския университет (1904 – 1905) | journal = Из историята на Висшето училище | publisher = | location = София | volume = I | issue = | pages = 1 – 7 | doi = | id = | url = http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n15/mode/2up | format = | accessdate = 27 декември 2012 | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book|last=Арнаудов|first=Михаил|year=1939|title=История на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през първото му полустолетие 1888 – 1939|publisher=Придворна печатница|publication-place=София}}</ref><ref>{{cite web| last = Манчева| first = Гергана| year = 2007| url = http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Obstestvo/Material/Sofia_university.htm| title = Софийският университет – най-старото висше училище у нас, чества своя патронен празник| publisher = Българско национално радио| date = 25 ноември 2007| accessdate = 27 януари 2008| архив_дата = 2008-01-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080127162937/http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Obstestvo/Material/Sofia_university.htm}}</ref> Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, чиито скулптури красят нейната фасада.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1905 | month = | title = Годишник на Софийския университет (1904 – 1905) | journal = Закон за университета | publisher = | location = София | volume = I | issue = | pages = 24 – 31| doi = | id = | url = http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n39/mode/2up | format = | accessdate = 16 януари 2013 | lang-hide = | lang = }}</ref> Първият ректор на Софийския университет е акад. [[Александър Теодоров-Балан]]. == История == {{основна|История на Софийския университет}} === Основаване === [[Файл:SU Library.jpg|мини|ляво|Студенти от университета през 30-те години]] През [[1880]] г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през [[1887]] г. е издадена наредба от министъра на просвещението [[Тодор Иванчов]] за откриване на педагогически клас към [[Първа мъжка гимназия]] в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение. На заседанието си от 8 декември [[1888]] г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.<ref>{{cite journal | last = Теодоров | first = А. | authorlink = | coauthors = | year = 1905 | month = | title = Годишник на Софийския университет (1904 – 1905) | journal = Из историята на Висшето училище | publisher = | location = София | volume = I | issue = | pages = 2 | doi = | id = | url = http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n15/mode/2up | format = | accessdate = 27 декември 2012 | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book |last=Георгов |first= Ив. А. |year=1929 |chapter= Поглед върху развитието на университета |title= Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите, от основаването на Висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= 1 – 167 }}</ref> На 29 януари [[1889]] г. в присъствието на [[Иван Шишманов]], представител на [[Министерство на образованието, младежта и науката|Министерство на народното просвещение]], е избран първият [[ректор]] на висшето училище – [[Александър Теодоров-Балан]] – измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които [[Любомир Милетич]], [[Иван Георгов]] и [[Никола Михайловски]]. През 1904 г. е преименуван на университет.<ref>{{cite book |chapter= Софийски университет „Свети Климент Охридски“ |title= София – 127 години столица |publisher= Столична община |publication-date= 2006 |publication-place= София |url= http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1586&nxt=1&update=all |accessdate= 28 декември 2012 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20030317085139/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1586&nxt=1&update=all |date=2003-03-17 }}</ref> === Криза от 1907 г. === {{основна|Университетска криза (1907)}} На 3 януари [[1907]] г. група студенти организира демонстрация срещу [[княз Фердинанд]] пред [[Народния театър]]. На следващия ден – 4 януари – Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Проф. [[Иван Шишманов]], който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. [[Тодор Попнеделев]], зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата [[1908]] година, само няколко седмици след сформирането на [[Правителство на България (30)|ново правителство]] на [[Демократическата партия]], ръководено от [[Александър Малинов]], което възстановява старите преподаватели.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dimkasdiary.blogspot.com/2008/11/1907.html | заглавие = из историята на нашия Университет – голямата криза през 1907 г. | достъп_дата = 29 октомври 2013 | автор = [http://www.blogger.com/profile/00798600406451007344 Димка Гичева-Гочева] | дата = 19 ноември 2008 | издател = dimka's blog | език = }}</ref> === 1919 – 1945 г. === [[Файл:Medik2.jpg|дясно|мини|Студенти от Медицинския факултет пред сградата на Ректората в строеж, март 1930 г.]] По време на [[Втората световна война]], след голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., университетът е евакуиран в [[Ловеч]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 546 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> {{раздел-мъниче}} === Ректори === До 1944 г. мандатът на ректорите е една година, без право на последователно избиране. От 1944 г. мандатът на ректорите е две години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат. От края на 60-те години и началото на 70-те години мандатът на ректорите е четири години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат. Към 2021 г. броят на ректорските мандати е 84, а на ректорите – 56. [[Списък на ректорите на Софийския университет]] <ref name="Списък на ректорите">[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/spis_k_na_rektorite Списък на ректорите], сайт на СУ.</ref>: {| class="wikitable" ! № !! име !! мандат |- | 1. || [[Александър Теодоров-Балан]] || 1888 – 1889 |- | 2. || [[Димитър Агура]] || 1889 – 1890 |- | 3. || [[Емануил Иванов]] || 1890 – 1891 |- | 4. || [[Иван Георгов]] || 1891 – 1892 |- | 5. || Димитър Агура (2-ри път) || 1892 – 1893 |- | 6. || Емануил Иванов (2-ри път) || 1893 – 1894 |- | 7. || Димитър Агура (3-ти път) || 1894 – 1895 |- | 8. || [[Марин Бъчеваров]] || 1895 – 1896 |- | 9. || Александър Теодоров-Балан (2-ри път) || 1896 – 1897 |- | 10. || [[Георги Златарски]] || 1897 – 1898 |- | 11. || [[Иван Георгов]] (2-ри път) || 1898 – 1899 |- | 12. || [[Никола Добрев]] || 1899 – 1900 |- | 13. || [[Любомир Милетич]] || 1900 – 1901 |- | 14. || Георги Златарски (2-ри път) || 1901 – 1902 |- | 15. || Александър Теодоров-Балан (3-ти път) || 1902 – 1903 |- | 16. || [[Бончо Боев]] || 1903 – 1904 |- | 17. || Георги Златарски (3-ти път) || 1904 – 1905 |- | 18. || Иван Георгов (3-ти път) || 1905 – 1906 |- | 19. || [[Стефан Киров (юрист)|Стефан Киров]] || 1906 – 1907 |- | 20. || Димитър Агура (4-ти път) || 1907 – 1908 |- | 21. || [[Пенчо Райков]] || 1908 – 1909 |- | 22. || [[Михаил Поповилиев]] || 1909 – 1910 |- | 23. || [[Беньо Цонев]] || 1910 – 1911 |- | 24. || [[Стефан Юринич]] || 1911 – 1912 |- | 25. || Стефан Киров (2-ри път) || 1912 – 1913 |- | 26. || [[Васил Златарски]] || 1913 – 1914 |- | 27. || [[Георги Бончев]] || 1914 – 1915 |- | 28. || [[Анастас Иширков]] || 1915 – 1916 |- | 29. || Иван Георгов (4-ти път) || 1916 – 1917 |- | 30. || [[Георги Шишков (зоолог)|Георги Шишков]] || 1917 – 1918 |- | 31. || Иван Георгов (5-и път) || 1918 – 1919 |- | 32. || [[Александър Цанков]] || 1919 – 1920 |- | 33. || [[Методий Попов]] || 1920 – 1921 |- | 34. || Любомир Милетич (2-ри път) || 1921 – 1922 |- | 35. || [[Захари Караогланов]] || 1922 – 1923 |- | 36. || [[Васил Моллов]] || 1923 – 1924 |- | 37. || Васил Златарски (2-ри път) || 1924 – 1925 |- | 38. || [[Стефан Петков (ботаник)|Стефан Петков]] || 1925 – 1925 |- | 39. || [[Владимир Алексиев]] || 1926 – 1927 |- | 40. || [[Гаврил Кацаров]] || 1927 – 1928 |- | 41. || Георги Шишков (2-ри път) || 1928 – 1929 |- | 42. || [[Стефан Баламезов]] || 1929 – 1930 |- | 43. || [[Стоян Киркович]] || 1930 – 1931 |- | 44. || [[Богдан Филов]] || 1931 – 1932 |- | 45. || [[Любен Диков]] || 1933 – 1934 |- | 46. || Васил Моллов (2-ри път) || 1934 – 1935 |- | 47. || [[Михаил Арнаудов]] || 1935 – 1936 |- | 48. || [[Георги Манев (физик)|Георги Манев]] || 1936 – 1937 |- | 49. || [[Георги Генов]] || 1937 – 1938 |- | 50. || [[Александър Станишев]] || 1938 – 1939 |- | 51. || [[Янаки Моллов]] || 1939 – 1940 |- | 52. || [[Стефан Цанков]] || 1940 – 1941 |- | 53. || [[Стефан Ангелов (лекар)|Стефан Ангелов]] || 1941 – 1942 |- | 54. || [[Димитър Кацаров (педагог)|Димитър Кацаров]] || 1942 – 1943 |- | 55. || [[Любомир Чакалов]] || 1943 – 1944 |- | 56. || [[Димитър Силяновски]] || 1944 |- | 57. || Стефан Баламезов (2-ри път) || 1944 – 1945 |- | 58. || [[Димитър Ораховац]] || 1945 – 1947 |- | 59. || [[Георги Наджаков]] || 1947 – 1951 |- | 60. || [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]] || 1951 – 1956 |- | 61. || [[Даки Йорданов]] || 1956 – 1962 |- | 62. || [[Димитър Косев (историк)|Димитър Косев]] || 1962 – 1968 |- | 63. || [[Пантелей Зарев]] || 1968 – 1972 |- | 64. || [[Христо Христов (физик)|Христо Христов]] || 1972 – 1973 |- | 65. || [[Благовест Сендов]] || 1973 – 1979 |- | 66. || [[Илчо Димитров]] || 1979 – 1981 |- | 67. || [[Георги Близнаков]] || 1981 – 1986 |- | 68. || [[Минчо Семов]] || 1986 – 1989 |- | 69. || [[Никола Попов (икономист)|Никола Попов]] || 1989 – 1991 |- | 70. || [[Николай Генчев]] || 1991 – 1993 |- | 71. || [[Иван Лалов]] || 1993 – 1999 |- | 72. || [[Боян Биолчев]] || 1999 – 2007 |- | 73. || [[Иван Илчев]] || 2007 – 2015 |- | 74. || [[Анастас Герджиков]] || 2015 – 2023 |- | 75. || [[Георги Вълчев (историк)|Георги Вълчев]] || 2023 – настояще |} == Ректорски съвет == * Ректор: проф. д-р [[Георги Вълчев (историк)|Георги Вълчев]] * Заместник-ректор по учебната дейност – ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“ и ОНС „Доктор“: проф. д-р Мадлен Данова * Заместник-ректор по научноизследователска и научна проектна дейност: чл. кор. проф. дхн Тони Спасов * Заместник-ректор – стопанско управление и финанси: доц. д-р Атанас Симеонов * Заместник-ректор – администрация и информационни дейности: доц. д-р Първан Първанов * Заместник-ректор – академичен състав, акредитация и рейтинги: проф. д-р Стоян Шишков * Заместник-ректор – кариерно развитие, алумни, връзки с работодателите и бизнеса: проф. дикн Соня Милева-Божанова * Заместник-ректор – международна дейност: проф. д-р Ренета Божанкова == Учебна структура == === Факултети === {| class="toccolours" style="float:right; margin-left:1em; font-size:90%; line-height:1.4em; width:280px;" ! colspan="2" style="text-align: center;" | '''Структурни звена на Софийския университет''' |- | '''Факултет''' || style="text-align:center" | '''Година на основаване''' |- || [[Исторически факултет (Софийски университет)|Исторически факултет]] || style="text-align:center" | 1889<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/actual | заглавие = История | достъп_дата = 29 януари 2013 | издател = Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | архив_дата = 2013-01-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130129185654/http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/actual }}</ref><ref>Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет</ref> |- | [[Факултет по славянски филологии (Софийски университет)|Факултет по славянски филологии]] || style="text-align:center" | 1889<ref>Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет</ref> |- | [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридически факултет]] || style="text-align:center" | 1892 |- | [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]] || style="text-align:center" | 1889 |- | [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословски факултет]] || style="text-align:center" | 1923 |- | [[Факултет по химия и фармация (Софийски университет)|Факултет по химия и фармация]] || style="text-align:center" | 1962 |- | [[Биологически факултет]] || style="text-align:center" | 1963 |- | [[Геолого-географски факултет (Софийски университет)|Геолого-географски факултет]] || style="text-align:center" | 1963 |- | [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] || style="text-align:center" | 1963 |- | [[Факултет по журналистика и масова комуникация]] || style="text-align:center" | 1974 |- | [[Факултет по класически и нови филологии (Софийски университет)|Факултет по класически и нови филологии]] || style="text-align:center" | 1979 |- | [[Факултет по науки за образованието и изкуствата (Софийски университет)|Факултет по науки за образованието и изкуствата]] || style="text-align:center" | 1983 |- | [[Факултет по педагогика (Софийски университет)|Факултет по педагогика]] || style="text-align:center" | 1986 |- | [[Философски факултет (Софийски университет)|Философски факултет]] || style="text-align:center" | 1986 |- | [[Стопански факултет (Софийски университет)|Стопански факултет]] || style="text-align:center" | 1990 (1944 – 1951) |- | [[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицински факултет]] || style="text-align:center" | 2007 (1917 – 1950) |} Понастоящем в СУ има 16 [[факултет]]а и 3 [[Академичен департамент|департамента]], в които се обучават 22 000 [[студент]]и.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti_i_departamenti | заглавие = Факултети и департаменти | достъп_дата = 7 юни 2010 | издател = Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | архив_дата = 2010-02-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100209044647/http://uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti_i_departamenti }}</ref> <gallery class="center" caption="Факултети на СУ „Св. Климент Охридски“"> Sofia University Rectorate TB.jpg|[[Исторически факултет (Софийски университет)|Исторически факултет]] Sofia University Rectorate TB.jpg|[[Факултет по славянски филологии (Софийски университет)|Факултет по славянски филологии]] Sofia University Rectorate TB.jpg|[[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридически факултет]] Sofia University.jpg|[[Философски факултет (Софийски университет)|Философски факултет]] Sofia University Rectorate TB.jpg|[[Факултет по класически и нови филологии (Софийски университет)|Факултет по класически и нови филологии]] Sofia University Rectorate TB.jpg|[[Факултет по педагогика (Софийски университет)|Факултет по педагогика]] Sofia University.jpg|[[Факултет по науки за образованието и изкуствата (Софийски университет)|Факултет по науки за образованието и изкуствата]] Faculté de journalisme de l'université de Sofia.JPG|[[Факултет по журналистика и масова комуникация]] Faculty of Theology Sofia.jpg|[[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословски факултет]] Sofia University.jpg|[[Стопански факултет (Софийски университет)|Стопански факултет]] Sofia University - FMI 1.jpg|[[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]] Fizicheskifakultet.jpeg|[[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] Faculty of Chemistry Sofia University.jpg|[[Факултет по химия и фармация (Софийски университет)|Факултет по химия и фармация]] Sofia University Faculty of Biology TB.JPG|[[Биологически факултет]] Sofia University.jpg|[[Геолого-географски факултет (Софийски университет)|Геолого-географски факултет]] Lozenetz Hospital.JPG|[[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицински факултет]] </gallery> === Департаменти === * [[Департамент за езиково обучение и продължаваща квалификация]] * [[Департамент за информация и усъвършенстване на учители]] * [[Департамент по спорт]] == Сграден фонд == Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са: * Ректорат на университета (сградите на Ректората и Университетската библиотека), бул. „Цар Освободител“ 15 * Богословски факултет, пл. „Света Неделя“ 19 * Химически, Физически и Математически факултети, бул. „Джеймс Баучър“ 1 и 5 * основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по науки за образованието и изкуствата, бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] 125 (бл. 1, 2, 3 и 4) * Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. „Московска“ 49 * Медицински факултет, ул. Козяк 1 * Център за източни езици и култури, бул. [[Тодор Александров (булевард в София)|„Тодор Александров“]] 79 * други сгради в София и околностите, както и в [[Балчик]], [[Варна]] и [[Китен]]. Основната сграда, символ на университета – ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от [[Ефория „Евлогий и Христо Георгиеви“|ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kultura.bg/bg/article/view/14896 | заглавие = Случаят със завещанието на Евлогий Георгиев | достъп_дата = 27 септември 2013 | автор = Иван Еленков | дата = 14 ноември 2008 | издател = в-к „Култура“, бр. 39 (2522) | език = }}</ref>, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХIХ век. === Ректорат === [[Файл:Sof.University~1935.jpg|мини|250px|Ректоратът, около 1935 година]] [[Файл:Aile Nord université de Sofia fronton.JPG|мини|250px|Северно крило на СУ, [[фронтон]]]] [[Файл:Sofia University 9.jpg|мини|250px|Аулата на университета]] През [[1906]] г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския [[архитект]] [[Жан Бреасон]]. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е [[Народна библиотека|Националната библиотека]]) и [[Докторска градина|Докторската градина]]. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на [[Първата световна война]] през [[1914]] г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През [[1920]] г. ефорията възлага на арх. [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]] да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на [[30 юни]] [[1924]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://stara-sofia.com/su.html| заглавие = Софийският университет „Свети Климент Охридски“| достъп_дата = 27 септември 2013| издател = ''stara-sofia.com''}}</ref> с тържествено полагане на основния камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени [[авторски права]] и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на [[8 февруари]] [[1932]] година. Сградата е тържествено осветена на [[16 декември]] [[1934]] година. Пред фасадата са поставени изработените от [[скулптор]]а [[Кирил Шиваров]] бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите [[Михайло Иванович Парашчук|Михайло Парашчук]], [[Любен Димитров (скулптор)|Любен Димитров]] и [[Любомир Далчев]]. През [[1940]] г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. [[Любен Константинов]]. [[Втората световна война]] довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през [[1985]] г. В завършването участва и арх. [[Спас Рангелов]]. === Университетска библиотека === {{основна|Университетска библиотека (Софийски университет)}} Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на [[1930]] г. Проектът е изработен от [[архитект]]ите [[Иван Васильов]] и [[Димитър Цолов]]. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на [[16 декември]] [[1934]] г. == Университетско издателство == {{основна|Университетско издателство „Св. Климент Охридски“}} Университетът има Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (съкращавано УИ „Св. Климент Охридски“), което издава книги, списания и др. == Кандидат-студенти == {| class="wikitable" ! година !! кандидати !! прием !! за място !! специалности |- align="right" | 2006 || 16 117 || 4100|| 3,93 || |- align="right" | 2007 || 12 867 || 5100 || 2,52 || 88 |- align="right" | 2008 || 11 308 || 5800 || 1,95 || |- align="right" | 2009 || 10 720 || 5162 || 2,08 || |} == Други == Според Рейтинговата система на висшите училища за 2014 година университетът е на първо място сред всички български университети в 21 от 22 направления. Към април 2011 година изследване на испанския [[Висш съвет за научни изследвания]] поставя Софийския университет на 801-во място в света по качество, като той изпреварва всички други български университети.<ref>[http://www.webometrics.info/rank_by_country.asp?country=bg Universities by Country], Webometrics</ref> В същата класация през октомври 2014 г. университетът се нарежда на 842-ро място.<ref>[http://www.webometrics.info/en/detalles/uni-sofia.bg Sofia University St Kliment Ohridski / Софийски университет Св Климент Охридски], Webometrics.</ref> Софийският университет дава стипендии заедно с Фондация „Сасакава – България“ в областта на политологията и др., като фондацията има и страница на сайта на университета (вж. [[Риочи Сасакава]]<ref>[http://sites.uni-sofia.bg/sssb/ Сдружение на стипендиантите сасакава в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130813010352/http://sites.uni-sofia.bg/sssb/ |date=2013-08-13 }}, сайт на [[Софийския университет]]</ref>). На Софийския университет е наречена улица „Университетска“ в квартал „[[Лозенец (квартал на София)|Лозенец]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947201|title=Университетска}}). == Бележки == <references /> {{Уикиизточник|Закон за отваряне на висше училище в София}} == Външни препратки == * [http://www.uni-sofia.bg/ Официален сайт на СУ] * [http://culturecenter-su.org/ Официален сайт на Културния център на СУ] * [[s:Закон за отваряне на висше училище в София|Закон за отваряне на висше училище в София]] от 08.12.1888 г., обн. в [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 2/ 5 януари 1889 г. (съвременен препис) {{Софийски университет}} {{Образование в София}} {{Портал|Образование|София|България}} [[Категория:Софийски университет| ]] fs8l7ymjmolmukvx8nf9s6xcb22xn3r 0 50733 12398220 12191963 2024-10-29T08:48:08Z Xunonotyk 209517 12398220 wikitext text/x-wiki {{Балет | име = Лебедово езеро | име-оригинал = Лебединое озеро | картинка = Swan_Lake_prodution_2008_at_the_Royal_Swedish_Opera.jpg | картинка-описание = „Лебедово езеро“, Кралски шведски балет, 2008 г. | хореография = [[Мариус Петипа]], [[Лев Иванов]] | композитор = [[Пьотр Илич Чайковски]] | либрето = [[Владимир Бегичев]], [[Василий Гелцер]] | базиран на = „Откраднатият воал“, „Бялата патица“ | премиера = 20 февруари (4 март) 1877 г. | място = [[Болшой театър]], [[Москва]] | трупа = [[Имперски руски балет]] | герои = Одета, Зигфрид, Ротбарт, Одилия | дизайн = [[Михаил Бочаров]] (1895 г.) | обстановка = | създаден за = [[Лидия Гейтен]] | жанр = романтизъм | тип = | сайт = | бележки = }} '''„Лебедово езеро“''' ({{Lang|ru|„Лебединое озеро“}}) е [[балет]] в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на [[Пьотр Илич Чайковски|Чайковски]], сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. Той е не само един от най-известните<ref name="Саунд"/> и обичани балети в света, но и най-често поставяният.<ref name="fm">[http://www.classicfm.com/composers/tchaikovsky/music/swan-lake/ Tchaikovsky – Swan Lake // www.classicfm.com]</ref> Красотата на замъка [[Нойшванщайн]], разположен над алпийското ''Лебедово езеро'' вдъхновяват Чайковски за създаването на балета.<ref>{{Citation |title=Замъкът на Вагнер |url=http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/09/routes/index.htm |accessdate=2008-07-29 |archivedate=2009-05-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090527091317/http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/09/routes/index.htm }}</ref> == Сюжет == === Действащи лица === * '''Одета''' – девойка, омагьосана в лебед * '''Зигфрид''' – принц * '''фон Ротбарт''' – зъл магьосник * '''Одилия''' – дъщеря на Ротбарт * '''Бено фон Зомерщерн'''<ref name="бел">[http://www.belcanto.ru/ballet_swanlake.html Келдыш, Ю. Чайковский. Балет „Лебединое озеро“ // www.belcanto.ru]</ref> – приятел на принца * '''Кралицата''' – майка на Зигфрид * '''Волфганг''' – наставник на Зигфрид * '''Шут''' – шут в двореца на Зигфрид * девойки лебеди, аристократи, пажове, лакеи, селяни === Либрето (Петипа/Иванов) === '''Първо действие – в градините на двореца''' В двореца текат приготовленията за празненствата по случай рождения ден на принца. Зигфрид и неговите приятели пристигат и започват да се веселят с млади селски девойки. Появява се и кралицата, която не одобрява безгрижния живот на сина си и му казва, че на следващия ден трябва да си избере съпруга. Зигфрид е ядосан и виждайки прелитащо ято лебеди, приема предложението на приятеля си Бено да отидат на лов, за да се разведри. '''Второ действие – край езеро в гората''' По време на лова принцът се отделя от свитата си и се озовава край езеро в гората, където са кацнали лебедите. Зигфрид се прицелва, но точно преди да пусне стрелата, с учуда вижда как една от птиците се превръща в красива девойка – Одета. Изплашена, тя се опитва да избяга, но той я убеждава, че няма да я нарани и тя му разказва историята им. Тя и приятелките ѝ са омагьосани в лебеди от злия магьосник фон Ротбарт и си връщат човешкия облик само през нощта край езерото, което е образувано от сълзите на родителите им. Магията може да бъде развалена само от истинска любов – ако някой, който никога не е обичал, се закълне във вечна вярност на Одета. Изведнъж Ротбарт се появява и Зигфрид понечва да го убие. Одета го възпира, защото смъртта на Ротбарт ще направи магията му вечна. Ротбарт избягва, а Зигфрид чупи лъка си и танцува с Одета цяла нощ. Влюбеният принц се кълне във вечна вярност и обещава да обяви годежа им на следващия ден по време на бала в двореца. С настъпването на зората девойките отново са превърнати в лебеди, а Зигфрид трябва да се върне в замъка. '''Трето действие – балната зала в двореца''' Залата е пълна с гости и балът е започнал. Шест принцеси са представени на принца. Ротбарт пристига преоблечен като благородник и представя дъщеря си Одилия – зла магьосница, която е приела облика на Одета. Принцесите танцуват (''Pas de six''), но Зигфрид има очи само за Одилия. В това време Одета се появява на прозореца и се опитва да предупреди любимия си. Усилята ѝ са напразни – Зигфрид признава любовта си към Одилия пред всички и се кълне във вечна вярност. Одета е съкрушена, Ротбарт ликува. Принцът разбира грешката си, но е твърде късно – магията вече не може да бъде развалена и Одета ще остане завинаги лебед. Покрусен, Зигфрид избява от бала и отива при езерото да търси любимата си. '''Четвърто действие – край езерото на лебедите''' Одета скърби за предателството на Зигфрид. Приятелките ѝ се опитват да я успокоят, но тя приема съдбата си. Зигфрид се появява и се извинява. Одета му прощава и двамата потвърждават любовта си един към друг. Ротбарт се появява и настоява принцът да изпълни обещанието си и да се ожени за Одилия. Младежът обаче отказва и предпочита да умре с любимата си – двамата скачат в езерото. Тяхната саможертва разваля магията на Ротбарт и приятелките на Одета са освободени. Омаломощен, Ротбарт умира. В апотеоза Одета и Зигфрид се изкачват на небето, обединени от любовта си. === Алтернативни финали === * През 1950 г. в постановката на [[Константин Сергеев]] за Кировския балет трагичният край е променен в романтичен. Одета и Зигфрид заживяват щастливо. * В съвременните трактовки на руски и китайски трупи Зигфрид убива Ротбарт, което възвръща на Одета човешкия облик. * В постановката на Нуреев от 1986 г. Зигфрид се бие с Ротбарт, но е убит. Магьосникът отвежда триумфално Одета. * В постановка на Нюйоркския градски балет с хореография на [[Питър Мартинс]] (след Иванов, Петипа и [[Джордж Баланчин|Баланчин]]), клетвата на Зигфрид за вярност пред Одилия изпраща Одета в небитието. Съкрушеният Зигфрид е оставен да скърби, докато завесата пада. * В постановката на Сантън Уелч за Хюстънския балет през 2006 г., Зигфрид се опитва да убие Ротбарт с лъка си, но погрешка уцелва Одета. Силата на Ротбарт се изчерпва и магията е развалена. Одета приема човешки образ и принцът я прегръща преди тя да издъхне. Зигфрид носи безжизненото ѝ тяло в езерото, където сам се удавя. * В постановка на Канадския национален балет през 2010 г., Одета прощава на Зигфрид моменти преди Ротбарт да предизвика ужасяваща буря, която потапя всичко по пътя си. Зигфрид и Ротбарт са в затруднение. Когато бурята отминава, Одета е оставена сама да скърби за загубата на Зигфрид. * В постановка на Сибирския национален балет от 2012 г. принцът и Ротбарт се дуелират край езерото и се удавят и двамата. Магията не е развалена и Одета остава лебед. == История на постановките == === Постановки в Москва === [[Файл:Swanlakesobechshanskaya.jpg|мини|250 px|Анна Собешчанская като Одета, Москва, 1877 г.]] [[Файл:Swanlakedecor.jpg|мини|250 px|Декор за второ действие, Москва, 1877 г.]] Балетът е създаден за Имперския руски театър в Москва по поръчка на директора му [[Владимир Бегичев]]. Това е нестандартна поръчка, тъй като освен [[Адолф Адам|Адам]] и [[Леон Делиб|Делиб]], сериозните оперни композитори не са писали балети.<ref name="Саунд"/><ref name="бел"/> Въпреки че не са останали много документи, прието е, че Бегичев и първият солист [[Василий Гелцер]] са автори на либретото<ref name="ЧН">[http://en.tchaikovsky-research.net/pages/Swan_Lake „Лебедово езеро“ на сайта Tschaikovsky Research]</ref><ref name="cal"/> (техните имена не са на първия афиш), като се вдъхновяват от приказката ''Der Geraubte Schleier'' („Откраднатият воал“) (в други източници: „Езерото на лебедите“<ref name="бел"/>) на [[Йохан Музеус]]<ref name="ТрансАрт"/> и от руската народна приказка „Бялата патица“.<ref name="cal">[https://californiaballet.wordpress.com/2011/03/23/the-history-of-swan-lake/История на „Лебедово езеро“ на сайта на Калифорнийския балет]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Балетът е поръчан за примата [[Лидия Гейтен]], която впоследствие се отказва от участие.<ref name="ЧН"/> Това е първият балет на Чайковски. Той често и с удоволствие е поемал платени поръчки, а в този случай го прави, както споделя в писмо до [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]], „''''отчасти заради парите, от които се нуждая и отчасти, защото отдавна искам да изпитам силите си в този тип музика''''“.<ref name="ТрансАрт">[http://art.blog.libvar.bg/baletite-na-chajkovski/ Балетите на Чайковски // ТрансАРТформаци // Регионална библиоека „Пенчо Славейков“ – Варна, 26 януари 2015]</ref><ref name="кул"/> Балетът като жанр не е бил особено итересен за Чайковски, заради сравнително краткия живот на произведенията на сцената, но хонорарът от 800 рубли е значителен за времето.<ref name="болшой">[http://www.bolshoi.ru/performances/36/details/ Лебединое озеро. Балет – та же симфония // www.bolshoi.ru]</ref> Композиторът се подготвя сериозно като изучава балетни композиции и изисква инструкции за броя танци, дължината им, такта, в който трябва да бъдат и други.<ref name="бел"/> Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно от артистите в театъра – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е „невъзможна за танцуване“.<ref name="cal"/> Чайковски и щатният балетмайстор на Болшой [[Юлиус Венцел Рейзингер]] не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.<ref name="cal"/> Малко известен факт е, че шест години по-рано – през 1871 г. – композиторът пише кратка творба, за да забавлява племенниците си. Чайковски е вдъхновен от посещението си в [[Нойшванщайн]] – „лебедовия“ замък на [[Лудвиг II Баварски]].<ref name="кул">[https://www.culture.ru/s/lebedinoe_ozero/ 140 лет „Лебединому озеру“ // Культура.рф]</ref> Творбата се казва „Езерото на лебедите“ и е представяна в семеен кръг. Предполага се, че това е източникът на лайтмотива на балета,<ref name="cal"/> докато част от партитурите са от загубения балет на Чайковски ''Ундина''.<ref name="кул"/> Първоначалният сюжет следва традиционната линия за балетите по това време. Принц Зигфрид чества пълнолетието си. Негов приятел, виждайки ято лебеди, го приканва да отидат на лов. Младежът попада в сърцето на дива гора до едно езеро. Огрени от лунната светлина лебедите губят перата си и се превръщат в девойки, предвождани от Одета. Принцът се влюбва в нея. На следващия ден на бала в двореца различни принцеси танцуват в чест на Зигфрид, но той не може да си избере невеста, мислейки си само за Одета. Ненадейно се появява фон Ротбарт с дъщеря си Одилия, която коварно се преструва на Одета. Зигфрид ѝ се врича в любов. Сцената веднага потъмнява, дрехите на Ротбарт падат и той се превръща в демон. Одилия се кикоти. С трясък прозорецът се отваря и се появява Одета с корона на главата. Принцът с ужас пуска ръката на Одилия, хваща се за сърцето и бяга от замъка. Последното действие почти напълно съвпада с познатото днес. Героите, съпротивляващи се на машинациите на Ротбарт, загиват в езерото.<ref name="кул"/> Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския [[Болшой театър]]. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: [[Полина Карпакова]] като Одета/Одилия, Станислав Гилерт – Зигфрид, Сергей Соколов – Ротбарт.<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ">Лебединое озеро // Балет. Энциклопедия. – Москва, 1981, с. 299</ref> Изборът на Карпакова е странен, тъй като прима е Ана Собешчанская. Злите езици говорят, че изборът на Карпакова се дължи не толкова на нейните умения, колкото на влиятелни врагове на Собешчанская.<ref name="болшой"/> Други източници посочват, че конфликтът произтича от липсата на соло на Одета в трето действие – нещо, за което Собешчанская е настоявала пред Петипа, но композиторът отказал.<ref name="Саунд">[http://soundtimes.ru/balet/klassicheskie-balety/lebedinoe-ozero Лебедионе озеро // www.soundtimes.ru]</ref> Приходите от премиерата са разочароващо малко – около 6800 рубли.<ref name="Саунд"/> Постановката на Рейзингер е приета критично и е свалена от сцена през 1882 г.<ref name="ЧН"/> след 41 представления.<ref name="cal"/> Рейзингер включва преклено много танци, които са „бедни и скучни“<ref name="Саунд"/> и правят сюжетната линия непоследователна.<ref name="болшой"/> Преобладаващото мнение е, че балетът е „беден на мелодии“ и музиката е „най-слабото място“.<ref name="Мар">[https://www.mariinsky.ru/playbill/playbill/2012/1/25/1_1900 Лебединое озеро // www.mariinsky.ru]</ref> Сценичните решения включват картонени крила<ref name="болшой"/> със залепени пера.<ref name="кул"/> Единствените положителни отзиви са за художника Карл Валц и неговата специално разработената сценична технология за осигуряването на мъгла чрез пара.<ref name="Саунд"/> {{цитат|''В музикално отношение „Лебедово езеро“ е най-добрият балет, който някога съм слушал... Но в танцувално е едва ли не най-казионният, скучен и беден балет, поставян в Русия.''|Герман Ларош, известен критик<ref name="бел"/>}} Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „[[Силвия (балет)|Силвия]]“ на [[Леон Делиб|Делиб]].<ref name="ЧН"/> През 1880 и 1882 г. балетмайсторът [[Йосиф Хансен]] възобновява и частично преработва спектакъла. В ролята на Одета/Одилия са [[Лидия Гейтен]] и [[Елена Калмикова]], на Зигфрид – [[Алфред Бекефи]].<ref name="БЭ"/> През 1901 г. [[Александър Горски]] прави нова постановка за московската сцена. Художници са [[Александър Головин]], Константин Коровин и Николай Клодт. Диригент е [[Андрей Арендс]], който редактира и музиката. Одета е [[Аделаида Джури]], Зигфрид – [[Михаил Мордкин]].<ref name="БЭ"/> През 1937 г. [[Асаф Месерер]] заменя трагичната смърт на Одета и Зигфрид с щастлива развръзка. Това става задължителна част от съветския репертоар.<ref name="бел"/> === Постановки в Санкт Петербург === [[Файл:Swanlakelegnani.jpg|мини|150 px|ляво|Пиерина Леняни като Одета, Санкт Петербург, 1895 г.]] Петипа и Иванов работят с Чайковски по „[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“ и „[[Лешникотрошачката]]“. В спомените си Петипа пише: {{цитат|''Балетът ''Лебедово езеро'' бе поставен първо в Москва и се оказа пълен провал. Когато научих това, отидох при директора и му казах, че не мога да приема, че музиката на Чайковски е лоша, че произведението му е лошо; проблемът беше не в музиката, а в балета, в танците. Помолих директора да ми позволи да използвам произведението на Чайковски и, подхождайки към темата по мой начин, да го поставя в Санкт Петербург. Г-н Всеволожки се съгласи и започнахме да работим по Чайковски и „Лебедово езеро“ постигна огромен успех.''|Мариус Петипа, ''Мемоари''<ref name="cal"/><ref name="Mar"/>}} Работата започва през 1893 г., но внезапната смърт на композитора толкова шокира Петипа, че самият той се разболява и работата продължава под ръководството на Иванов<ref name="бел"/><ref name="кул"/><ref name="Mar"/> Петипа създава хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц ([[чардаш]] и [[мазурка]]) от трето действие и цялото четвърто действие.<ref name="Mar"/><ref name="WI"/> Александър Ширяев, помощник-хореограф и внук на [[Цезар Пуни]], си спомня, че музиката на Чайковски е затруднила Петипа, тъй като дотогава е работил с щатни композитори, като Пуни и [[Лудвиг Минкус|Минкус]], които са били готови да правят всякакви промени, които хореографът е изисквал.<ref name="Mar">Nelkin A. et al. The History of the Mariinsky Theatre in pictures, memoirs and documentation 1784 – 2008. – St. Petersburg, 2008, p. 187</ref> На 17 февруари 1894 г. в [[Мариински театър|Мариинския театър]], като част от концерт в памет на Чайковски, за пръв път е показана картината с лебедите от второ действие с [[хореография]]та на [[Лев Иванов]]. Главните роли се изпълняват от [[Пиерина Леняни]] (Одета/Одилия), [[Павел Гердт]] (Зигфрид) и Алексей Булгаков (Ротбарт).<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ"/> Усехът на преработката на Иванов води до преработка на целия балет. Премиерата на целия преработен спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. [[Либрето]]то е преработено от [[Мариус Петипа|Петипа]] и [[Модест Чайковски]], а партитурата – от [[Рикардо Дриго]].<ref name="кул"/><ref name="БЭ"/> В ролите отново са Пиерина Леняни и Павел Гердт.<ref name="бел"/> Тъй като Гердт е вече на 51 години, хореографите правят компромис – Одета танцува белия дует не със Зигфрид, а с Бено, а в четърто дейстие мъжката вариация от [[па-дьо-дьо]]то е пропусната.<ref name="бел"/> Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ ''pas d’action'' (нерядко преобразуван на па-дьо-дьо на Зигфрид и Одилия) на Петипа.<ref name="болшой"/> Хореографията на Иванов в т.нар. „бели“ сцени (сцените с лебедите) се сред от най-високите образци на лиричност и чувственост в класическия балет. Той маха картонените крила и ги пресъздава чрез движението на ръцете; добавя и дуета а Зигфрид и Одета и танца на малките лебеди.<ref name="кул"/> Постановката на ръцете и гърба пресъздават не само движенията на истинските птици, но и изразяват множество силни чувства като любов, страх, болка и тевожност.<ref name="WI"/> Спектакълът, основан на темите за двойствеността, борбата между неизкушеността и коварството, силата на верността, достига невиждана дотогава психологическа дълбочина.<ref name="кул"/> Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издръжливост и технически умения (вкл. 32 [[фуете]]та в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа. Някои хореографи – като [[Агрипина Ваганова]] в Кировския балет и Александър Горски в Болшой през 20-те години на ХХ век, разделят ролята между две изпълнителки, което опростява психологическия образ и улеснява изпълнението.<ref name="болшой"/> Тридесет и двете фуетета, които стават знакови за партията на Одилия, са специално включени, за да покажат уменията на Леняни. Те са били нейният коронен номер – тя първа изпълнява този „невиждан трик“.<ref name="болшой"/> Част от публиката не приема тази комбинация за истинско изкуство и го сравняват с акробатика. Пълната музика на балета е поставяна само веднъж – през сезон 1955/1956 на сцената на Държавния балет в [[Саратов]].<ref name="ЧН"/> На сцената на Мариинския театър хореографията на Петипа и Иванов претърпява три радикални редакции. Първата е на [[Агрипина Ваганова]]<ref name="Мар"/> през 1933 г.<ref name="бел"/> Тя се опитва да проясни мистицизма на музиката и либретото и представя девойката лебед като халюцинация на един начетен младеж.<ref name="Мар"/> Вместо фантастичен балет се появява романтична новела. Действието се пренася в началото на XIX в. Принцът става граф, увлечен от старинни легенди, а Ротбарт е съседът херцог, който иска да ожени дъщеря си за графа.<ref name="бел"/> Лебедите не са омагьосани момичета, а птици, и Одета е плод на въображението на Зигфрид.<ref name="бел"/><ref name="кул"/> Апотеозът е премахнат и с него идеята за задгробния им съвместен живот. Вместо това херцогът прострелва лебеда, който умира в ръцете на принца, а той самият се пробожда с кинжал.<ref name="бел"/><ref name="Мар"/> Ваганова добавя танца при първата среща на Зигфрид и Одета (преди това е пантомима) и характерните „лебедови ръце“.<ref name="кул"/><ref name="Мар"/> Ролята на Одета и Одилия е разделена и изпълнена респективно от [[Галина Уланова]] и Олга Йордан.<ref name="бел"/> През 1945 г. [[Фьодор Лопухов]] добавя двубой между Зигфрид и Ротбарт,<ref name="бел"/> щастлив финал и подплътява образа на Ротбарт с отлична вариация.<ref name="Мар"/> Целият бал е третиран като плод на черната магия – гостите се появяват и танцуват по заповед на Ротбарт.<ref name="бел"/> Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на [[Константин Сергеев]], чиято премиера е на 8 март 1950 г.<ref name="Мар"/> === Други постановки === [[Файл:Karsavina and Vladimirov.jpg|мини|дясно|Тамара Карсавина и Владимиров, Руски балет (Дягилев), 1911 г.]] На 3/16 май 1910 г., Руският балет на [[Сергей Дягилев|Дягилев]] поставя в Лондон за пръв път хореографията на Петипа и Иванов в съкратен аранжимент на [[Михаил Фокин]].<ref name="бел"/><ref name="ЧН"/><ref name="Нур"/> В главните роли са [[Матилда Кшесинская]] и [[Вацлав Нижински]].<ref name="бел"/><ref name="Нур"/> Декорите и костюмите са на Константин Коровин и Александър Головин, взети назаем от Болшой театър.<ref name="бел"/> Пълният балет е поставен за първи път от западна трупа в театъра Садлърс Уелс през 1834 г. в постановка на Николай Сергеев<ref name="бел"/> и с Алисия Маркова и Робърт Хелпман в главните роли.<ref name="ЧН"/> През 1936 г. френският балетмайстор [[Серж Лифар]] поставя няколко откъса на сцената на Парижката опера, но целият балет е поставен чак през 1960 г. във версията на [[Владимир Бурмейстер]].<ref name="бел"/><ref name="Нур"/> === Редакция на Бурмейстер === През 1953 г. съветският хореограф Владимир Бурмейстер се връща към оригиналната музика и оркестровка на Чайковски като премахва по-късни допълнения на други композитори и размества някои части.<ref name="Ind"/> Възстановено е и изгубеното па-дьо-дьо от бала в 3-то действие. Днес това па-дьо-дьо се танцува в постановките на [[Джордж Баланчин|Баланчин]] (адажиото и мъжкото соло), [[Фредрик Аштън]] (кодата) и руските постановки (вариацията на Одилия).<ref name="NYT">Kisselgoff, Anna. [http://www.nytimes.com/1998/12/17/arts/ballet-review-a-revisionist-53-swan-lake-all-fire-and-ice.html BALLET REVIEW: A Revisionist '53 'Swan Lake' All Fire and Ice] // New York Times, 17.12.1998</ref> Към либретото е добавен пролог, в който Одета е превърната от Ротбарт в лебед, а краят е редактиран – възстановено е наводнението от оригиналната остановка на Рейзингер,<ref name="NYT"/> лебедите възвръщат човешкия си образ,<ref name="бел"/> а Зигфрид и Одета заживявят щастливо.<ref name="Саунд"/><ref name="кул"/><ref name="Ind">Percival, John. [http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/theatre-dance/features/dance-a-swan-to-die-for-9217975.htm Dance: A swan to die for] // Indepedent.co.uk, 08.02.2002</ref> Бурмейстер поставя изцяло нова хореография в 1-во и 3-то действие, като запазва 2-ро и 4-то действтие в оригинала на Иванов.<ref name="кул"/><ref name="WI"/><ref name="NYT"/> В първо действие Зигфрид и приятелите му танцуват със селските момичета и игнорират кандидат-годениците, които кралицата му представя.<ref name="NYT"/> В трето действие сюитата от характерни танци също е третирана като поредния трик на съблазън на Одилия.<ref name="бел"/> Постановката е изпълнена през 1956 г. в театър „Шатле“ в Париж от балетната трупа на [[Константин Станиславски|Станиславски]], а през 1960 г. е създадена и френска продукция. Костюмите и декорите са дело на Димитри Бушен. В главните роли са Жозет Амиел и Петер Ван Дайк. През 1974 г. декорите и костюмите са подновени от Морис льо Нестор за продукцията с участието на [[Наталия Макарова]] и [[Рудолф Нуреев]].<ref name="WI">Merril, Bruce. [https://www.worldandischool.com/public/1992/november/school-resource20525.asp A Sumptous Swan] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171029065941/https://www.worldandischool.com/public/1992/november/school-resource20525.asp |date=2017-10-29 }} // The World and I School, 11/1992</ref> Редакцията на Бурмейстер може още да се види на сцената на Московския академичен музикален театър на името на Станиславски и Немирович-Данченко.<ref name="кул"/> === Хореография на Нуреев === През юни 1962 г. [[Рудолф Нуреев|Нуреев]] е поканен от Кралския балет в Лондон да изиграе Зигфрид в постановката на [[Нинет де Валоа]] и [[Фредрик Аштън]]. Нуреев изпълнява ново соло в края на първо действие, преди [[па де троа]]то – танц, който обикновено не се изпълнява. Тази добавка е възприета радушно и остава част от последващи лондонски постановки.<ref name="Нур"/> [[Файл:Wiener Staatsoper Schwanensee Szene Akt4.jpg|ляво|350 px|Сцена от 3 д. на постановката на Нуреев, Виенската опера, 2010 г.]] През октомври 1964 г. Нуреев поставя цялостна своя хореография във Виенската опера. Докато в руската традиция сюжетът се върти около двойния образ на Одета/Одилия, Нуреев центрира своята постановка върху Зигфрид.<ref name="кул"/><ref name="Нур"/> Той изпълва образа на принца и го развива в психологически план – първо тъжен и обзет от скука, после влюбен и накрая измамен и унищожен.<ref name="Нур">[http://www.nureyev.org/rudolf-nureyev-choreographies/rudolf-nureyev-swan-lake „Лебедово езеро“ на Нуреев // Фондация Нуреев]</ref> {{цитат|''За мен „Лебедово езеро“ е фантазията на принц Зигфрид. Възпитанието му в духа на романтичното разпалва страстта му към безкрая и той отказва да приеме реалността на властта и на брака, който му е натрапен от учителя му и майка му. За да избегне скучната си съдба, той създава идеята за езерото – това „друго място“, за което мечтае. Съзнанието му ражда както идеализираната любов, така и забраната ѝ. Белият лебед е недостижимата жена, черният лебед – нейният огледален образ, точно както и Ротбарт е корумпираната същност на учителя Волфганг. Когато фантазията изчезва, принцът не знае как да запази разума си.''|Рудолф Нуреев<ref name="Нур"/>}} Тази постановка, с участието на [[Марго Фонтейн]] и Нуреев, е посрещната с възторг, а двамата са викани на бис рекордните 89 пъти.<ref name="Саунд"/> Двадесет години по-късно, през 1984 г., Нуреев прави още по-радикална промяна в постановка за Парижката опера. Цялата история става плод на въображението на принца.<ref name="кул"/><ref name="Нур"/> Нуреев добавя пролог, в който принцът сънува кошмар – голяма граблива птица отвлича момиче, което се превръща в лебед. Според [[Зигмунд Фройд|Фройд]], грабливата птица изобразява желанието на мъжа да се докаже сексуално. Одета и Одилия са проекции на страстта на младия принц. Той е обсебен от вина към майка си, тъй като отказва да приеме властта и свободата да избере съпруга. Изплашен от перспективата да възмъжее, той се оттегля във фантазиите си. Някои интерпретират това като латентен [[аутизъм]] и дори [[хомосексуалност]].<ref name="Нур"/> Най-разпространените замени са връщането в трето действие на вариациите на главните герои, първоначално написани от Чайковски като ''pas de six'' и па-дьо-дьо, както и включването в четвърта картина на дуета по музиката на втората вариация от ''pas de six''. === Хореография на Матс Ек === През 1987 г. шведският хореограф [[Матс Ек]] поставя собствена хореография на „Лебедово езеро“. В нея Одилия се преструва на Одета, а зла магьосница – на зъл магьосник. Принцът е жертва на дворцови интриги и на деспотичната си майка. Това е една гротескна психоаналитична драма, а публиката трябва да приеме шокиращия облик и пластичност на плешиви андрогинни лебеди.<ref name="кул"/> === Хореография на Матю Борн === През 1995 г. английският хореограф Матю Борн поставя „Лебедово езеро“ в „Садлърс Уелс“ в Лондон почти изцяло в мъжки състав. Либретото е променено, а част от музиката реаранжирана. Главният герой е престолонаследник, чието желание за свобода и индивидуалност е представено чрез образа на лебеда. Борн, който не е балетен хореограф, иска да покаже физическата и агресивна страна на лебедите. Хореографията е вдъхновена от „Птиците“ на [[Алфред Хичкок|Хичкок]], а либретото от скандалите около британското кралско семейство и развода на [[принц Чарлз]].<ref>[https://www.theguardian.com/stage/2013/oct/14/how-we-made-matthew-bourne-swan-lake Интервю с Матю Борн]</ref> Версията на Борн е включена в училищните програми във Великобритания.<ref name="Саунд"/> === Редакция на Юрий Григорович === През 1969 г. по повод турне във Великобритания Болшой театър започва нова преработка. Юрий Григорович поставя нова хореографията, като оставя най-доброто от Петипа и изчиства второ действие от всички „наслоявания“ след Иванов.<ref name="болшой"/> Сюжетът се върти не около историята на девойката, а на съдбата на принца.<ref name="бел"/> Персонажът на Ротбарт е усъвършенстван в този на злия магьосник, за когото се създават и танцови партии (дотогава героят се изразява предимно чрез [[пантомима]]). Така той не само се превръща в алтернативно „аз“ на Зигфрид,<ref name="кул"/> но и завършва втората – „черна“, двойка.<ref name="болшой"/> Философските нотки на продукцията се допълват и от декорите – контурът на замъка е замъглен, езерото е обгърнато в мъгла.<ref name="болшой"/> Основният проблем за версията на Григорович се оказва последната картина, в която грандиозната буря унищожава пристана на лебедите. Одета умира, злият магьосник тържествува. Този апокалиптичен финал не е приет от министъра на културата Екатерина Фурцева.<ref name="бел"/><ref name="болшой"/> След нейната намеса за Великобритания заминава версията на Бурмейстер. Григорович е принуден да преработи наново балета и да добави щастлив финал, който той саркастично нарича „апотеоз във фа мажор“.<ref name="болшой"/> Смислово, постановката на Григорович не е свързана с първоначалния замисъл на балета, а само използва хореографията във второ действие.<ref name="болшой"/> Григорович успява да възкреси първоначаната си хореография през 2001 г. Болшой балет танцува именно тази преработка.<ref name="кул"/><ref name="болшой"/> В нея умира само Одета.<ref name="бел"/> === Други чуждестранни трактовки === В постановката на [[Джон Ноймайер]] за Хамбургския балет през 1976 г. Зигфрид е самият крал Лудвик Втори, чийто замък вдъхновява Чайковски. Балетът „Илюзия като ''Лебедово езеро''“ разказва за лудостта на краля, потопен в естетиката на сънищата;<ref name="кул"/> цялата история е плод на болната му фантазия.<ref name="Саунд"/> През 2002 г. хореографът [[Греъм Мърфи]] поставя за Австралийския балет доста свободна интерпретация с препратки към проблемите на британския престолонаследник Чарлз и принцеса [[Даяна Спенсър|Даяна]]. Одета е принудена да дели своя любим с баронеса фон Ротбарт, което я докарва до психиатрична клиника.<ref name="кул"/> Лебедите са просто плод на болното ѝ въображение.<ref name="Саунд"/> Доста фриволна иннерпретация е и спектакълът „Езерото“ на [[Балет на Монте-Карло|Балета на Монте-Карло]] по хореография на [[Жан-Кристоф Майо]] от 2011 г. Вместо езеро, действието се развива около скали, а злият Ротбарт е заместен от Кралицата на нощта. Историята е драматично представяне на детските страхове на Зигфрид, на ''„борбата на животинските еротични инстинкти на нощта с чистотата на дневния свят“''.<ref name="кул"/> През 2013 г. хореографът [[Раду Поклитару]] изменя основния конфликт в балета – превръщането на момичетата в лебеди. В неговата версия става обратното – лебедът е жертва на научен експеримент и насилствено е превърнат в малко момче на име Зигфрид. Одета представлява светлата мечта, а Одилия – суровата реалност.<ref name="кул"/> През 2014 г., Норвежкият балет поставя продукцията на Александър Екман, който се връща към оригиналната версия, включваща драматични актьори и устни реплики. На сцената е направено истинско езеро с вместимост от 6000 л вода. Кулминацията е двубоят между белия и черния лебед, облечени в елегантни дизайнерски костюми.<ref name="кул"/> === В България === Премиерата на „Лебедово езеро“ в България е на 5 февруари 1937 г. на сцената на Софийската народна опера. Хореограф е [[Лидия Вълкова]]; диригент – [[Венедикт Бобчевски]]. В ролите: Одета – [[Елена Воронова]], Одилия – [[Нина Кираджиева]], Зигфрид – [[Анастас Петров]], Ротбарт – [[Георги Бесарабов]].<ref name="ТрансАрт"/> Премиерата в Русенската опера е на 19 януари 1961 г. Диригент е [[Христо Станишев (диригент)|Христо Станишев]], хореограф – [[Асен Манолов]], а художници – Йон Ипсер и Лидия Йованеску от Букурещката опера.<ref name="ruseopera2">{{Citation |title=ruseopera.com |url=http://ruseopera.com/sinopsis.php?Cod_not=51 |accessdate=2017-11-02 |archivedate=2017-11-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171107021812/http://ruseopera.com/sinopsis.php?Cod_not=51 }}</ref> == Музика == === Иструменти === Лебедово езеро е написано за типичен романтичен оркестър:<ref>[http://www.classiccat.net/tchaikovsky_pi/20a.info.php#Tchaikovsky_Pas_de_Deux_1877 www.classiccat.net]</ref> * [[Струнен инструмент|Струнни]]: първи и втори [[цигулка|цигулки]], [[виола|виоли]], [[виолончело|виолончела]], [[контрабас]]и * [[Духов музикален инструмент|Дървени духови]]: [[пиколо]], 2 [[флейта|флейти]], 2 [[обой|обоя]], 2 [[кларинет]]а, 2 [[фагот]]а * [[Духов музикален инструмент|Медни духови]]: 4 [[валдхорна|валдхорни]], 2 [[корнет]]а, 2 [[тромпет]]а, 3 [[тромбон]]а, [[туба]] * [[ударен инструмент|Ударни]]: [[тимпан]]и, [[голям барабан]], [[чинел]]и, [[малък барабан]], [[триангел]], [[дайре]], [[кастанети]], [[гонг]], [[глокеншпил]], [[оркестрови камбани]] * други: [[арфа]] === Музикални номера === Чайковски композира балета с увертюра и 28 музикални номера.<ref>[https://www.allmusic.com/composition/the-swan-lake-ballet-op-20-mc0002371487 www.allmusic.com]</ref><ref>[http://files.school-collection.edu.ru/dlrstore/9e9e8965-0b17-35ca-3b68-90cd447be413/Tcaikovsky_Lebedinoe_ozero_.htm files.school-collection.edu.ru]</ref> Дриго прави редица редакции за постановката от 1895 г. Тези промени са одобрени както от Чайковски, така и след смъртта му – от брат му Модест. Номерацията следва оригиналната от публикуваното либрето от 1877 г. {| class="wikitable" |+ Музикални номера ! ЧАЙКОВСКИ<ref>[http://www.classiccat.net/tchaikovsky_pi/20a.info.php#Structure www.classiccat.net]</ref> ! ДРИГО |- | Увертюра – Moderato assai, Allegro non troppo | Увертюра |- | '''Първо действие''' | '''Първо действие, първа картина''' |- | №1 Сцена: Пиршество по случай рождения ден на Зигфрид (Allegro giusto) | №1 Сцена |- | №2 [[Валс]] в ла-бемол мажор: Селяните танцуват в чест на принца | №4 Па-дьо-троа <br> ''4 – 1 Интрада <br> 4 – 2 Andante sostenuto – '''премахнато''' <br> 4 – 3 Вариация 1 (променена от Allegro Semplice на Allegro Moderato)<br> 4 – 4 Вариация 2 <br> 4 – 5 Вариация 3 <br> 4 – 6 Кода'' |- | №3 Сцена: Влизането кралицата (Allegro moderato) | №3 Сцена |- | №4 [[Па-дьо-троа]] <br>'' 4 – 1 Интрада (Въведение) <br> 4 – 2 Andante sostenuto <br> 4 – 3 Вариация 1 (Allegro semplice, Presto) <br> 4 – 4 Вариация 2 (Moderato) <br> 4 – 5 Вариация 3 (Allegro) <br> 4 – 6 Кода (Allegro vivace)'' | №2 Валс пасторал |- | №5 [[Па-дьо-дьо]] на двата шута: <br>''5 – 1 Валс в ре мажор <br> 5 – 2 Andante/Adagio <br> 5 – 3 Валс в си бемол мажор <br> 5 – 4 Кода (Allegro molto vivace)'' <br> Променена в „черния“ дует | №6 Scène d'action |- | №6 Pas d'action (Andantino quasi moderato – Allegro) | №7 (част 1) Въведение към танца с чашите |- | №7 Сцена: Смрачаване | №8 (част 2) Танц с чаши |- | №8 Танц с чаши (Tempo di polacca – [[полонез]]) | №9 Сцена: Ловната дружина излиза |- | №9 Финална сцена: Лебедова тема (Andante) | |- | | |- | '''Второ действие''' | '''Първо действие, втора картина''' |- | №10 Сцена: Лебедова тема (Moderato) | №10 Сцена: Влизане на Одета |- | №11 Сцена: Зигфрид и приятелите му пристигат при езерото. (Allegro Modarato) | №11 Танцувална сцена |- | №12 Сцена: Появяват се Одета и приятелките ѝ (Allegro) | №12 Сцена: Лебедите влизат |- | №13 Grand pas des cygnes (Танц на лебедите) <br> ''13 – 1 Валс на лебедите в ла мажор <br> 13 – 2 Вариация на Одета (Moderato assai) <br> 13 – 3 Общ танц (Tempo di valse) <br> 13 – 4 Танц на четирите малките лебеди (Allegro moderato) <br> 13 – 5 Pas d'action: Andante, Andante non troppo, Allegro (музика от „Ундина“) <br> 13 – 6 Валс (Tempo di valse) <br> 13 – 7 Кода (Allegro vivo)'' | №13 Grand pas des cygnes (Танц на лебедите) <br> ''13 – 1 Валс на лебедите в ла мажор <br> 13 – 5 Grand Adagio („Белият“ дует, нов край, композират от Дриго, след 94 такт) <br> 13 – 4 Танц на четирите малките лебеда <br> 13 – 6 Общ танц (Танцът на големите лебеди, променен от ла бемол мажор на ла мажор) <br> 13 – 2 Вариация на Одета <br> 13 – 7 Кода <br> 13 – 3 Валс – '''премахнат''''' |- | №14 Сцена (Moderato) | №14 Сцена и финал |- | | |- | '''Трето дейстие''' | '''Второ действие''' |- | №15 Сцена: Начало на бала – Танц на годениците (Allegro giusto) | №15 Сцена: Начало на бала |- | №16 Ballabile: Танц на кордебалета и джуджетата (Moderato assai, Allegro vivo) | №16 Ballabile – '''премахнат''' |- | №17 Сцена: Пристигане на гостите и валс (Allegro, Tempo di valse) | №17 Валс на годениците (редактиран към новото либрето) |- | №18 Сцена: Влизат Ротбарт и Одилия (Allegro – Allegro giusto) | №18 Сцена: Влиза Одилия |- | №19 Grand Pas de Six <br> ''Интрада (Moderato assai) <br> Вариация 1 (Allegro) <br> Вариация 2 (Andante con moto) <br> Вариация 3 (Moderato) <br> Вариация 4 (Allegro) <br> Вариация 5 Одилия (Moderato, Allegro semplice) <br> Гран кода (Allegro molto)'' | №19 Grand Pas de six – '''премахнат''' |- | Допълнение I: Па-дьо-дьо за Анна Соешчанская, добавено от музика на Минкус (известно като па-дьо-дьо на Чайковски) | Допълнение I: '''премахнато''' |- | №20 Унгарски танц: [[чардаш]] (Moderato assai, Allegro moderato, Vivace) | Допълнение II: Руски танц – '''премахнат''' |- | Допълнение II: Руски танц за Полина Карпакова (Moderato, Andante semplice, Allegro vivo, Presto) | №21 Испански танц: болеро (Allegro non troppo) |- | №21 Испански танц: [[болеро]] (Allegro non troppo) | №22 Неаполитански/венециански танц (Allegro moderato, Andantino quasi moderato, Presto) |- | №22 Неаполитански/венециански танц (Allegro moderato, Andantino quasi moderato, Presto) | №20 Унгарски танц: чардаш (Moderato assai, Allegro moderato, Vivace) – премахнат |- | №23 [[Мазурка]] | №23 Мазурка |- | №24 Сцена: Зигфрид се врича в любов на Одилия (Allegro – Valse – Allegro vivo) | № Grand Pas d'action („Черният“ дует или Па-дьо-дьо на Черния лебед, преработено от оригиналното па-дьо-дьо от първо действие на Чайковски) <br> ''5 – 1 Entrée <br> 5 – 2 Grand Andante (ред. на Дриго от такт 75) <br> 5 – 3 Вариация на Зигфрид (за Александър Горски) <br> Добавка № 1 Вариация за Пиериня Леняни (Вариация на Одилия, оркестровка на Дриго на Оп. 72 L'Espiègle на Чайковски) <br> 5 – 4 Coda'' |- | | №24 Сцена (повторение на валса от №17) – '''премахнат''' |- | | |- | '''Четърто действие''' | '''Трето действие''' |- | №25 Entr'acte (Moderato) | №25 Entr'acte |- | №26 Сцена: Девойките лебеди чакат връщането на Одета (Allegro ma non troppo) | №26 Сцена – '''премахната''' |- | №27 Танцът на малките лебеди (Moderato) | №27 Танцът на малките лебеди – '''премахнат''' |- | №28 Одета разказва за измяната на Зигфрид. (Allegro agitato, Molto meno mosso, Allegro vivace) | Добавка №2 – Валсът на лебедите (или Валс на белите и черните лебеди, оркестровка на Дриго на Оп. 72 за пиано – № 11 Valse Bluette на Чайковски) |- | №29 Финална сцена и апотеоз – Зигфрид се врича в любов (Andante, Allegro, Alla breve, Moderato e maestoso, Moderato) | №28 част 1 Сцена (прекъсва на такт 26, продължава след седващия номер) |- | | Добавка №3 Танцувална сцена (вмъкната след такт 26 на №28, оркестрирана от Дриго от Оп. 72 за пиано – №15 Un poco di Chopin, на Чайковски) |- | | №28 част 2 Сцена (продължава от такт 27) |- | | №29 Финална сцена и апотеоз |} == Галерия == <gallery class="center" caption="Премиерата в Санкт-Петербург, 1895 г."> Swanlakesetdesignbocharov.jpg| Декор, Михаил Бочаров SwanLake_1895_set_for_second_act.jpg| Декор за 2-ро действие, Михаил Бочаров SwanLake_1895_set_for_third_act.jpg| Декор за 3-то действие, Михаил Бочаров Swanlakegerdt.jpg| Павел Гердт като Зигфрид, Мариински, 1895 г. Swanlakepreograjenskaya.jpg| Лебеди, Мариински, 1895 г. Swanlakevenetiandance.jpg| Венециански танц, Лебедово езеро, Мариински, 1895 г. </gallery> <gallery class="center" caption="Други постановки"> Swan_Lake_by_A._Golovin_01.jpg| Декор на Головин, 1901 г. Swanlakemordkin.jpg | Аделаида Джури и [[Михаил Мордкин]], Болшой, 1901 г. Swan_lake_by_S.Sudeikin_01.jpg| Декор на Сергей Судейкин, Руски балет (Дягилев), 1911 г. Le_Luc_des_Cygnes_-_The_Art_of_Nijinsky.jpg| Зигфрид, Руски балет (Дягилев), 1911 г. Swan_lake_by_L._Bakst.jpg| Костюм на Леон Бакст, ок. 1920 г. Tschaikowski,_P._I._Schwanensee_(M%C3%BCnchen,_1950).JPG| Декор на Хелмут Юргенс, Мюнхен, 1950 г. </gallery> == Вижте също == * [https://www.bnt.bg/bg/a/lebedovo-ezero-bezsmartniya-balet-na-chajkovski-1966-godina „Лебедово езеро“ на сцената на Софийската опера, 1966 г. – Кратък репортаж на БНТ] == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Балети]] [[Категория:Балет в Русия]] [[Категория:Произведения на Пьотър Чайковски]] 21doegb0x31j21yd9oupvetyz2fs38j 0 50774 12397589 1268439 2024-10-28T16:05:20Z Xunonotyk 209517 Премахнато пренасочване към [[Същински тюлени]] 12397589 wikitext text/x-wiki '''Тюлен''' може да се отнася за представител на едно от семейства [[Перконоги]] (Pinnipedia): * [[Ушати тюлени]] (Otariidae) * [[Същински тюлени|Същински (безухи) тюлени]] (Phocidae) == Вижте също == * [[Тюленово]] – село в община Шабла, област Добрич {{пояснение}} qmkr52w0ftts83cseepsb9auqhykz9s 12397593 12397589 2024-10-28T16:06:37Z Xunonotyk 209517 12397593 wikitext text/x-wiki '''Тюлен''' може да се отнася за представител на едно от семейства [[Перконоги]] (Pinnipedia): * [[Ушати тюлени]] (Otariidae) * [[Същински тюлени|Същински (безухи) тюлени]] (Phocidae) == Вижте също == * [[Военноморски тюлени]] – най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ * [[Тюленово]] – село в община Шабла, област Добрич {{пояснение}} m3me4vplivf1fi8c1ijo48ptiwclpd4 12398274 12397593 2024-10-29T09:46:42Z Xunonotyk 209517 12398274 wikitext text/x-wiki '''Тюлен''' може да се отнася за представител на едно от семейства [[Перконоги]] (Pinnipedia): {{уикиречник|тюлен}} * [[Ушати тюлени]] (Otariidae) * [[Същински тюлени|Същински (безухи) тюлени]] (Phocidae) == Вижте също == * [[Военноморски тюлени]] – най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ * [[Тюленово]] – село в община Шабла, област Добрич {{пояснение}} 5gd1tw5ca10n572fxkinkkijajpv3d6 0 50790 12398009 12375480 2024-10-29T00:02:01Z Velikianevelik 352871 12398009 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Първа българска държава |кратко-име = България |местоположение = Southeastern Europe Late Ninth Century.png |местоположение-лег = Българската държава в края на IХ в.<ref>{{cite book |last1=Fine |first1=John |title=Early medieval Balkans |isbn=0 472 08149 7 2.}}</ref><ref>{{cite book |last1=Curta |first1=Florin |title=Southeastern Europe in the Middle ages 500 – 1200 |isbn=0-521-81539-8}}</ref> |основаване = 681 |абдикиране = 1018 |континент = [[Европа]] |столица = [[Плиска]] <small>(681 – 893)</small><br> [[Преслав]] <br><small>(893 – 968/972)</small><br> [[Скопие]] <small>(972 – 992)</small><br> [[Охрид]] <small>(992 – 1015)</small><br> [[Битоля]] <small>(1015 – 1018)</small> |най-голям град = |езици = [[Прабългарски език|прабългарски]] <br><small>(до 893)</small><br> [[Праславянски език|праславянски]] <br><small>(до 893)</small><br> [[Средногръцки език|средногръцки]] <small><br> (до 893)</small><br> [[Старобългарски език|старобългарски]]<br><small>(след 893)</small> |религия = [[езичество|езически вярвания]], [[тенгризъм]], [[славянска религия|славянско езичество]]<small> (681 – 864)</small> [[православие|православно християнство]] <br><small>(след 864)</small> |управление = [[абсолютна монархия]] |династия = |парламент-глава = Парламентарен глава |парламент-глава-име = |длъжност1 = [[Хан (титла)|Хан]] <br> (Кънѧѕь/Канас/Кан) |управляващ_длъжност1 = [[Аспарух]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 681 – 700 |управляващ_длъжност1a = [[Тервел]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 700 – 718 |управляващ_длъжност1b = [[Крум]] |год_мандат_управляващ_длъжност1b = 803 – 814 |управляващ_длъжност1c = [[Омуртаг]] |год_мандат_управляващ_длъжност1c = 814 – 831 |длъжност2 = [[Княз]] <br> (Кнєз / Кнѥз / Кнѣз / Кнѩз) |управляващ_длъжност2 = [[Борис I]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 852 – 889 |длъжност3 = [[Цар]] <br>(Цѣсарь/Цъсѣрь/Цсѣрь/Цѣр) |управляващ_длъжност3 = [[Симеон I]] |год_мандат_управляващ_длъжност3 = 893 – 927 |управляващ_длъжност3a = [[Петър I]] |управляващ_длъжност3b = [[Самуил]] |год_мандат_управляващ_длъжност3a = 927 – 969 |управляващ_длъжност3c = [[Иван Владислав]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност3b = 997 – 1014 |управляващ_длъжност3d = |год_мандат_управляващ_длъжност3c =1015 – 1018 |длъжност4 = |управляващ_длъжност4 = |год_мандат_управляващ_длъжност4 = |управляващ_длъжност4a = |год_мандат_управляващ_длъжност4a = |управляващ_длъжност4b = |год_мандат_управляващ_длъжност4b = |управляващ_длъжност4c = |год_мандат_управляващ_длъжност4c = |епоха-вид = [[Средновековие]] |събития = Пристигане на [[Аспарухови прабългари|Аспаруховите прабългари]] |събитие-дати = 680 г. |събития2 = [[Покръстване на България]] |събитие-дати2 = 864 г. |събития3 = Приемане на [[Старобългарски език|старобългарския]] като национален език |събитие-дати3 = 893 г. |събития4 = [[Симеон I|Симеон Велики]] приема титлата цар |събитие-дати4 = 913 г. |събития5 = Завладяване от Византия |събитие-дати5 = 1018 г. |събития6 = |събитие-дати6 = |p1 = Велика България |flag_p1 = Monogram of Kubrat.svg |p2 = Византия |flag_p2 = Byzantine imperial flag, 14th century, square.svg |s1 = Византия |flag_s1 = Byzantine imperial flag, 14th century, square.svg |законодателна власт = |вид_камара = |горна_камара = |вид_камара1 = |долна_камара1 = |площ-общо = 400000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |площ-год = 895 |площ-общо2 = 305000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |площ-год2 = 927 |площ-общо3 = 235000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |площ-год3 = 1000 |площ-общо4 = |площ-год4 = |население-оценка = ок. 900 000 – 1 000 000<ref name="ИК Гутенберг">{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо |title=В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.|date=2014 |publisher=ИК Гутенберг|isbn=9786191760183}}</ref><ref>{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо|title=Балкански хоризонти. История, общества, личности|date=2007|publisher=Парадигма|isbn=954953698-Х(т.1)}}</ref><ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |население-оценка-година = X век |население-гъстота = |население-гъстота-място = |валута = |днес_част = {{Скриване||{{флагче с име|България}}<br>{{флагче с име|Албания}}<br>{{флагче с име|Босна и Херцеговина}}<br>{{флагче с име|Гърция}}<br>{{флагче с име|Косово}}<br>{{флагче с име|Молдова}}<br>{{флагче с име|Румъния}}<br>{{флагче с име|Северна Македония}}<br>{{флагче с име|Сърбия}}<br>{{флагче с име|Турция}}<br>{{флагче с име|Унгария}}<br>{{флагче с име|Украйна}}<br>{{флагче с име|Хърватия}}<br>{{флагче с име|Черна гора}}<br>{{флагче с име|Словакия}}}} |забележки = }} [[Файл:Early Bulgar Khanate. Zones of tribal control.png|мини|291x291px|Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.]] '''Първата българска държава''', наричана и '''Първо българско царство''' или '''Първа българска империя''' (на [[Старобългарски език|старобългарски]]: {{Старобългарски|ц︢рьство бл︢гарское}}), наричана от историците и '''Дунавска България''' за различаване от [[Волжка България]], е първоначално ханство,<ref>[[Рашо Рашев]], Прабългарите и българското ханство на Дунав, Класика и Стил, 2001 г.</ref> а от коронясването на [[Симеон I Велики]] за [[цар]] – царство ([[империя]]),<ref> Георгије Острогорски, Историја на Византија, Народна Књига Алфа, 1998</ref> просъществувала на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и прилежащите му части от [[Югоизточна Европа]] от [[681]] до [[1018]] г. Неин основател е хан [[Аспарух]],<ref>[[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], Хан Аспарух – основоположникът на българската държава, Знание, 1994 г.</ref> който след разпадането на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|славянски]] племена. Категоричната победа на прабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Византия]] признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]]. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни [[Дунав]] са присъединени области в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], части от днешна [[Албания]], [[Унгария]] и [[Словакия]], цяла [[Сърбия]] и [[Румъния]], а също и част от Северното Черноморие (до река [[Днепър]]). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните [[Етническа група|етнически групи]] от населението в средновековната [[Българи|българска]] [[народност]], чийто език се развива на основата на [[Славянски език|славянския]].<ref>Иванов, Л., [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]], София, 2007.</ref> През 864 – 866 г. при княз [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар Симеон Велики]]. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] – [[Константинопол]] (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). [[Файл:Old Basilica in Pliska 2.JPG|260п|мини|Базиликата в [[Плиска]] e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център.]] [[Българо-византийски войни|Българо-византийските войни]], наред с нашествията на [[унгарци]] (маджари), [[печенеги]] и [[Киевска Рус|руси]], водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]] през [[1018]] г. == Основаване и укрепване == === Кубратовото наследство === [[Файл:Old Geat Bulgaria bg.svg|мини|ляво|300px|Стара Велика България по времето на хан Кубрат]] През 632 г. хан [[Кубрат]] успява да обедини прабългарските племена, намиращи се под властта на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския каганат]], в собствена държава, наречена от византийските историци [[Стара Велика България]]<ref>[[Теофан Изповедник]], „''Хронография''“</ref><ref>[[Патриарх Никифор]], ''Opuscula historica''</ref> (''Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία''). Сведения за тази държава черпим предимно от хрониките на византийския [[Никифор (патриарх)|патриарх Никифор]] и [[Теофан Изповедник]] от IX век, преводите на хрониста [[Йоан Никиуски]], съдържащи подробности за политическите отношения между Империята и Кубратова България, описът на прабългарските племена в [[Армения|арменската]] географска книга „[[Ашхарацуйц]]“ от VII век, запазената кореспонденция на [[Хазарски каганат|хазарския]] [[каган]] [[Йосиф (Хазария)|Йосиф]] (Йосиф) непосредствено след превземането на Велика България, както и в по-малка степен от [[Именник на българските канове|Именника на българските ханове]]. За отношенията между Кубратова България и Византия говорят златните византийски и [[Персия|персийски]] предмети, открити в съкровището от [[Мала Перешчепина]], датирано от VII-VIII век. В него са намерени златни пръстени с монограмите: „''Кубрату''“ и „''Кубрату патрику''“. Това се свързва с титлата „[[патриций]]“, с която Кубрат бива удостоен от [[император]]а в знак на признателност за оказваната военна помощ от страна на [[прабългари]]те. Чрез изучаване на оскъдните записки на арменски и византийски летописци са установени приблизително границите на тази държава: долното поречие на [[Дунав]]а на запад, [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]] на юг, река [[Кубан (река)|Кубан]] на изток и река [[Дон (река)|Дон]] на север. Скоро след образуването си [[Велика България]] води войни с [[Хазарски каганат|хазарите]], които завършват в началото на 70^-те години на VII век. Дотогава хазарите съумяват да покорят териториите източно от [[Днепър]]. В резултат синовете и приближените на прабългарския хан повеждат големи части от населението към нови поселения: * [[Батбаян]] (най-големият Кубратов син) остава начело на остатъците от Велика България едва за три години (665 – 668 г.), след което приема властта на [[Хазарски хаганат|Хазарския каганат]]; * [[Котраг]] (вторият син) успява да се пресели на север в [[Поволожие]]то, където основава [[Волжка България]], приела [[Ислям|исляма]] като държавна религия и просъществувала до XIII век, а през XVI век окончателно завладяна от [[Иван IV|Иван Грозни]], а сега там са т. нар. [[Татарстан|Република Татарстан]] и [[Башкортостан|Република Башкортистан]]; * [[Аспарух]] (третият син) повежда прабългарите към [[Балкански полуостров|Балканите]] и се установява около устието на [[Дунав|река Дунав]], впоследствие основавайки държава, наследник на която е днешна България; * [[Кубер]] (за когото няма неоспорими доказателства, че е член на рода Дуло) повежда част от прабългарските племена към [[Панония]], в земите на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], но по-късно, заедно с ромейски бегълци, се заселва във византийската област Македония. През 685 г. заедно с местните славяни се опитва да превземе Солун. [[Обсада на Солун (685)|Обсадата на Солун]] е осуетена и начинанието се оказва неуспешно. Едно от доказателствата за дейността му е оловният [[печат на Мавър]] от 684 – 685 г., чрез когото Куберовият военачалник Мавър е удостоен с византийските титли „''патриций и [[архонт]] на керамисиани и българи''“. По-късно (през първата половина на IX век) териториите на Куберовите прабългари се включват към ханството.; * [[Алцек]], според Теофан Изповедник най-малкият син на Кубрат, се заселва в областта [[Беневенто]] ([[Италия]])<ref>D'Amico, Vincenzo. I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare e loro speciale diffusione nel Sannio. Campobasso, 1933.</ref> при [[крал]]я на [[лангобарди]]те [[Гримуалд]], за което свидетелстват и хрониките на [[Павел Дякон]]. Историците не могат категорично да утъждествят Хан Алцек с личността ''Алциок'', който по същото време е бил предводител на древнобългарските орди в рамките на Аварския хаганат, в крайна сметка намерил убежище в Италия с група бежанци. === Аспарух === {{основна|Аспарух}} През 670-те години част от прабългарите, водени от хан [[Аспарух]], след като са прогонени от хазарите, се заселват в [[Малка Скития]] и с разрешението на византийските власти поемат охранителни функции по границата на империята. Впоследствие те се съюзяват с част от живеещите в [[Мизия]] славянски племена и де факто нарушават договореностите си с [[империя]]та. Не са известни точните причини, поради които отношенията между прабългарите и Византия се влошават, но в състоялата се през 680 г. битка, водената от [[василевс]]а [[Константин IV Погонат]] 40-хилядна византийска армия е разгромена в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]]. Впоследствие империята е принудена да подпише мирен договор през 681 г. По силата на този договор [[Византийска империя|Източната Римска империя (Византия)]] се задължава да плаща годишен данък на новата българска държава. Непосредствено след войната Аспарухова България обхваща земите от северните склонове на [[Стара планина]] на юг, до река [[Дунав]] на север и от р. [[Искър]] на запад до [[Черно море]] на изток. От юг съсед ѝ се явявала могъщата Византия, от запад – Аварски хаганат, от изток – хазарите, които били завзели териториите на [[Кубратова България]]. В престолен град (вероятно не веднага след подписването на договора) се превръща укрепеното селище [[Плиска]]. Постепенно новата държава започва да се разширява териториално и да укрепва политически. По същото време още един прабългарски хан [[Кубер]] идва на Балканите и създава в Македония [[Куберова България]]. === Тервел === {{основна|Тервел}} [[Файл:South Slavic tribes.png|мини|дясно|300px|Българската държава в края на управлението на хан Аспарух (700 г.)]] Хан [[Аспарух]] умира вероятно някъде към 700 г. в битка с напиращите от изток [[хазари]]. Наследява го синът му [[Тервел]], който установява преки политически отношения с византийската власт, като на няколко пъти помага на сваления император [[Юстиниан II|Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания)]] да си възвърне престола. Заради тази помощ ханът получава титлата „[[Цезар (титла)|кесар]]“ богатата и ценна област [[Загоре]], на юг от Стара планина. Това е първата териториална придобивка на българите южно от Балкана. [[Файл:Balkans about 680 A.D., foundation of the First Bulgarian Empire.png|мини|305x305px|Основаване на Дунавска България – Аспарух (681 – 701) и Тервел (701 – 721)]] Вероятно най-големият успех на хан Тервел като владетел е победата над армиите на [[Арабски халифат|Арабския халифат]] (огромна теократична мюсюлманска държава, простираща се от [[Испания]] до [[Персия]]), обсадили [[Константинопол]] през 717 г. Тази победа слага окончателен край на опитите на [[араби]]те да проникнат в [[Европа]] през Балканите. Победата му се равнява на постигнатата години по-късно победа над арабите на майордома [[Карл Мартел]] в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]] през октомври 732 г. Тази победа и възпирането на арабското нашествие към вътрешността на континента печели на Тервел прозвището ''Спасител на Европа'' и издига престижа на българската държава в международните отношения. Според [[Паисий Хилендарски]] хан Тервел се явява първият български светец (Св. Тривелий)<ref name="трета">[[s:История славянобългарска|„''История славянобългарска''“, св. Паисий Хилендарски, 18 век]].</ref>. След Тервел българския престол заемат [[Кормесий]] ([[Кормесий|Кормисош]]) (721 – 738) и [[Севар]] (738 – 753), последните представители на рода Дуло. През 753 г., властта поема [[Винех]] от рода [[Вокил (род)|Вокил]]. България изпада в политическа криза, като хановете се сменят почти всяка година чрез [[преврат]]и и дворцови интриги, като пример за настаналия хаос е управлението на хан [[Умор]], продължило едва 40 дни. За 15 години се сменят седем владетели. В същото време Византия укрепва и при управлението на император [[Константин V Копроним]] организира девет похода в периода 754 – 775 г. срещу българската държава.<ref>Бакалов, К. Ангелов, П. ''История на Средните векове''. Издателство „Просвета“. София. 1991 г. ISBN 954-01-0475-0, стр. 59</ref> След смъртта на императора и променливите и несигурни успехи на походите, Византия се отказва от активна военна политика спрямо България. При управлението на хановете [[Телериг]] (768 – 777) и [[Кардам]] (777 – 802) централната власт укрепва и се стабилизира. Този процес създава нужните условия за успешното управление на хан [[Крум]], който заема престола в самото начало на IX век, и от когото започва династията на най-силно изявените владетели на Първата българска държава, управлявали почти до самия ѝ край. == Териториални разширения при Крум и Омуртаг == {{основна|Крум|Омуртаг}} [[Файл:Krum_celebrates.jpg|мини|260п|ляво|Крум след победата над Никифор I от 811 г. – миниатюра]] След като [[Телериг|хан Телериг]] успява да се отърве от византийските шпиони и доносници в България, неговият приемник [[Крум]] най-сетне получава възможност да предприеме сериозна офанзива на юг. Преди това обаче, за да подсигури северната граница на държавата, той успява да разгроми остатъците от Аварския хаганат, който през това време попада и под ударите на [[Франкска империя|Франкската империя]] на [[Карл Велики]]. Аварският хаганат бива своеобразно „поделен“ между България и Франкската империя в 805 г. Известно е, че българският хан събира пленените аварски управници и щателно ги разпитва за вътрешнодържавните и външни причини, довели до края на някога могъщата аварска държава. Това свидетелства за неговата прозорливост и качествата му на държавник, които ще се проявят в идните години. В териториите на България са включени богатите солници на [[Трансилвания]], което ѝ позволява на България да се присъедини към напредъка на европейската икономика (по това време [[сол]]та е скъпа почти колкото [[злато]]то). [[Файл:Krum_Omurtag.jpg|мини|дясно|270px|България по времето на Крум и Омуртаг]] През март 808 г. Крум предприема походи по поречието на река [[Струма]], през март 809 г. превзема важната крепост [[София|Средец]]. През 811 г. император [[Никифор I|Никифор I Геник]] предприема поход срещу България и когато стига до нейната столица – Плиска, успява да я опожари и плячкоса. След като решава, че това е краят на проблемите с българите, [[василевс]]ът поема триумфално обратно към Константинопол. Но на сутринта на 26 юли 811 г., по време на нощувката на армията и императора във [[Върбишки проход|Върбишкия проход]], въоръжената българска войска изненадващо [[Битка при Върбишкия проход|ги напада от засада]], посичайки повечето, като дори и самият император намира смъртта си. Освен това неговият син и престолонаследник бива тежко ранен, и въпреки че оцелява в битката, умира 3 месеца по-късно от усложнения, причинени от раните. При честването на победата Крум използва [[бокал]], направен от черепа на император Никифор, обкован със злато и сребро. Това е свързано с религията на прабългарите деяние, които вярват, че по този начин се поема от божествената сила на владетеля, съсредоточена в главата. Две години по-късно, през 813 г., хан Крум (вече получил прозвището ''Крум Страшни'') подготвя невиждан дотогава поход към Константинопол. С помощта на пленени [[ромеи|ромейски]] обсадни инженери българите построяват обсадни машини, които да сломят портите и стените на Цариград. Самия Крум успява да забие своето копие в портите на града – също ритуал на древните българи, за който вероятно се е смятало че носи късмет и успехи в предстоящата обсада. Смъртта на хан Крум на 13 април 814 г. обаче осуетява замисленото дело. Не е известна точната причина за смъртта му, но една от по-популярните теории е, че вероятно е бил отровен. През своето управление Крум полага големи усилия за укрепването на държавата. Присъединява важни територии към страната и налага общи закони за всички поданици, за да осигури вътрешната стабилност. Законите му са строги и не правят разлика между прабългари, славяни или други етноси. Това е първата крачка към обединяването в единна народност на иначе различните по бит и култура етноси в обширната държава. Освен със своите победи над Източната римска империя, разширяването на границите, превземането на стратегически твърдини и пословичното си законодателство, хан Крум остава в историята и със своята владетелска далновидност. Наследникът му [[Омуртаг]] сключва 30-годишен мирен договор с Византия, като се заема с вътрешната обстановка в страната си. Започва повторно изграждане на столицата, която е опожарена при похода на Никифор, построява и укрепява редица градове. Затвърждава българската власт на северозапад, където [[франки]]те неуспешно се опитват да отделят 3 славянски племена от България. Tой тръгва на два похода срещу тях, съответно през 828 и 829 г. == Покръстване при Борис I Михаил == {{основна|Покръстване на България|Борис I}} [[Файл:57-manasses-chronicle.jpg|ляво|мини|300px|Покръстването на българите (миниатюра)]] При наследниците на Омуртаг, [[Маламир]] (831 – 836) и [[Пресиян]] (836 – 852), продължава разширяването на юг и югозапад, като към България влизат [[Беломорска Тракия]], без [[Солун]], и цяла Македония. В началото на управлението на хан [[Борис I|Борис]] (852 – 889) България води неуспешни войни срещу Византия и [[Свещена Римска империя|Немското кралство]]. Борис решава да приеме християнството като официална религия за България. Това е мъдър ход, имайки предвид положението на езическа България в християнска Европа. Християнизацията спомага и за допълнителното обединение между прабългарите и славяните, които дотогава почитат своите собствени богове. След редица спорове, политически събития и колебание между преминаване в сферата на [[Папа|папското]] религиозно и политическо влияние и [[Константинопол]]ската [[патриаршия]], той прави това чрез византийското духовенство през 863 – 865 г. Актът на покръстването предизвиква [[езичество|езически]] реакции и се стига до [[Бунт на боилите (866)|бунт]], в който петдесет и два провинциални аристократични рода тръгват срещу столицата, но са разгромени и наказани, като са избити всички членове на родовете „до девето коляно“. След покръстването си, Борис приема името на своя кръстител, византийският император Михаил, и се назовава Борис-Михаил. Също така приема и титлата „[[княз]]“. [[Файл:Southeastern Europe Late Ninth Century.png|мини|290x290пкс|България и Балканският полуостров в края на IX век]] В покръстването на българите византийската власт съзира възможността да покори сравнително младата държава чрез асимилация въз основа на религия, писменост и култура. В първите години след приемането на християнството службите в църквите се провеждат на гръцки от византийски свещеници, а богослужебните книги са изцяло на гръцки език. Българският владетел предусеща заплахата пред съхраняването на българската идентичност и с охота приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]], които пристигат в България и намират убежище в двора на Борис, откъдето славянската писменост бива доразвита от [[глаголица]] в [[кирилица]] и разпространена. Българският владетел прогонва византийското духовенство и започват проповеди на [[старобългарски език]], който става и официален за страната. През 879 – 880 г. Деветият вселенски събор решава да изключи българските епархии от Константинополската църква, като по този начин създава независимата (автокефална) българска архиепископия. След оттеглянето си от светската власт, Борис-Михаил се замонашва в манастир, от където продължава църковното си дело. Синът му [[Владимир-Расате]], който е езичник, решава да премахне християнството и да върне езичеството. След като разбира това, Борис сваля сина си от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Борис свиква народен събор през 893 година, на който се решава за княз на българите да бъде избран [[Симеон I|Симеон]] (по-малкият син на Борис, обучен в държавно и политическо дело в най-престижния за времето си университет – [[Магнаурска школа|Магнаурската школа]] в Константинопол), а столицата да се премести от Плиска в [[Преслав]]. След приемането на християнството, Първата българска държава запазва голям брой институции от езическия си период.{{hrf|Biliarsky|2011|13}} == Златен век при Симеон Велики и Петър I == {{основна|Симеон I|Петър I (България)}} [[Файл:RizMap09.jpg|мини|300п|България при цар [[Симеон I]]<ref>{{cite book |last1=Davies |first1=Norman |title=Europe. A History |date=1997 |publisher=Oxford University press |isbn=954-427-663-7}}</ref><ref>{{cite book |last1=Fine |first1=John |title=Early medieval Balkans |isbn=0 472 08149 7 2.}}</ref><ref>{{cite book |last1=Curta |first1=Florin |title=Southeastern Europe in the Middle ages 500 – 1200 |isbn=0-521-81539-8}}</ref><ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref><ref>Early medieval Balkans, John Fine, ISBN 0 – 472 08149-7-2</ref><ref>Розата на Балканите, Иван Илчев, т.1, ISBN 978-619-02-0424-4</ref>]] [[Симеон I]] продължава църковното и просветително дело на баща си, [[Борис I]], като подпомага усилено книжното дело в столицата, основава книжовни центрове из цялата страна и сам пише, заедно с просветителската общност в Преслав. На международната сцена постига множество военни успехи, като успява да разшири територията на България на юг почти до [[Коринт]], а на запад достига земите на днешна [[Албания]]. На югоизток териториите достигат до [[Одрин]]ското поле, като обхващат и северната част на [[Дарданели|Дарданелския пролив]]. Най-голямата Симеонова победа над Империята и една от най-кръвопролитните битки в [[Средновековие]]то е на 20 август 917 г., и е известна като [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Предвожданата от магистъра [[Лъв Фока]] огромна византийска армия претърпява поражение с десетки хиляди жертви. Хронистът [[Лъв Дякон]] пише 75 г. по-късно в своята „История“ следното: {{цитат|...И даже днес могат да се видят купищата кости край Ахелой, където бягащата ромейска войска бе позорно посечена.|Лъв Дякон, „''История''“, 75 години по-късно<ref>Leo Diaconus, Historia, p. 124.</ref>}} Тази победа превръща Симеон в неоспорим хегемон на почти целия Балкански полуостров, с изключение на подстъпите към Константинопол и самия град. Българският монарх си поставя за цел създаването на Българо-византийска империя, която след като не успява да постигне по дипломатически начини (трябвало е да бъде обявен за [[регент]] ([[василиопатор]]) на малолетния император на Византия, но императрицата-майка проваля договора), опитва чрез война. Води преговори с арабите за военноморска помощ при щурм срещу Константинопол, за да подсигури отрязване на достъпа до [[Златен рог|Златния рог]] по море откъм Мала Азия, но първия път делегацията бива отвлечена от пирати и продадена като роби в Константинопол, а втория път при преговорите не се стига до нищо съществено. [[Файл:Skylitzes_Simeon_at_Anchialos_917.jpg|мини|316x316px|Българската победа в [[Битката при Ахелой]]; миниатюра]] Симеон умира внезапно на 27 май 927 г.<ref>Златарски, Васил, „''История на българската държава през средните векове''“, том I, част 2, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1994 г., ISBN 954-430-299-9, с. 513</ref> в разгара на приготовленията за обсада на Константинопол. Преди смъртта си, той се обявява за „''Цар и самодържец на българи и ромеи''“, титулува се със званието „[[цар]]“, което е равно на [[император]], и обявява българския църковен глава за [[патриарх]] – най-високият ранг в [[Източноправославие|Източната православна църква]]. След Златния век в историята на Първото българско царство, достигнат именно под скиптъра на цар Симеон Велики, следват години на колебливо развитие и упадък, вероятно породени от огромните количества ресурси, изразходени по време на военните му кампании срещу Византия. След смъртта му на престола сяда синът му – [[Петър I (България)|Петър I]]. Той сключва мир с Византия, която признава официално царската му титла и патриаршеския ранг на Българската църква. Това е и един от най-мирните и спокойни периоди в историята на средновековна България, защото през цялото управление на царя, което трае 42 години, той не води нито една война с Византия. Има известни трудности с нахлуването на [[маджари]] по северните граници на страната, но в крайна сметка сключва договор с тях. Също така този период се характеризира с възникването и разпространението на [[ерес]]и в България, най-известна от които е [[богомилство]]то, по името на своя водач – поп [[Богомил]]. То става основа и на [[албигойство]]то, появило се по-късно в Южна [[Франция]], както и на [[катари]]те. == Последни борби с Византия == {{Б-В войни Самуил}} {{основна|Самуил|Битка при Траянови врата|Беласишка битка}} [[Файл:First Bulgarian Empire (976-1018).png|265px|мини|България при цар Самуил]] [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|250px|'''[[Битолски надпис|Битолският надпис]] на [[Иван Владислав|цар Иван Владислав]]''']] [[Файл:Temnicki natpis.jpg|мини|250px|'''[[Темнишки надпис|Темнишки старобългарски надпис]]''' от времето на Цар [[Самуил]], X – XI век. Молитва за закрила към светите войни Св. 40 мъченици: ''„Свети Ксантий Сисиний, Леонтий, Мелитон, Севериан, Филоктимон, Ангий, Ираклий, Екдикт, Кирион молите Бога за нами“'', плочката с размери 20х20х5 см е открита в 1900 г. край с Горни Катун при град [[Крушевац|Крушевец]] и се пази в Народния музей в Белград.]] След смъртта на Петър I през 969 г. политическата криза се задълбочава, като се сменят няколко царе на престола и почти през цялото време реално страната се управлява от [[Самуил]], обявен за цар през 997 г. Византийците завладяват цяла [[Тракия]] и [[Мизия]], като пада и столицата Преслав. След като става цар, Самуил обявява за столица град [[Охрид]] в Македония, която все още била под скиптъра на българския цар. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., след получен [[сърдечен удар]], дължащ се на гледката на ослепените от византийския император [[Василий II Българоубиец]] хиляди български воиници. Наследникът му, [[Гаврил Радомир]], става жертва на преврат, организиран от братовчед му [[Иван Владислав]], който управлява от 1015 до 1018 г. Последния владетел на Първата българска държава е [[Пресиян II]], когато под ударите на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] пада и последната българска твърдина. Това е и краят на Първата българска държава, като тя попада под [[Византийско владичество]], продължило до 1185 г. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Божилов, Ив., „''Цар Симеон Велики (893 – 927): Златният век на средновековна България''“, София, 1983 г. * Заимов, Й., „''Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016''“, София, 1969 г. * D'Amico, Vincenzo. ''I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare e loro speciale diffusione nel Sannio''. Campobasso, 1933. * Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans''. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4. * {{cite book |title= Word and Power in Mediaeval Bulgaria |url= https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili |last=Biliarsky |first=Ivan |authorlink=Иван Билярски |year=2011 |publisher=Brill |location=Leiden, Boston |isbn=9789004191457 |pages=[https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili/page/582 582]}} == Бележки == {{reflist}} == Вижте също == * [[Златен век (българско средновековие)|Златният век]] * [[Българо-византийски войни]] * [[Византийско владичество над българските земи]] * [[Втора българска държава]] * [[Плисковско-Преславска култура]] == Външни препратки == {{Commonscat|First Bulgarian Empire}} * [http://history.rodenkrai.com История на България] – факти, открития и снимки (с подкрепата на НБУ) * [http://www.mcsearch.info/search.html?search=similar%3A194916&view_mode=1#0 Оловни печати на българските царе – виртуален каталог] * Charles Cawley: [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm ''BULGARIA''], Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, 2006 – 2007. * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_ftn49 '' TSARS of the FIRST BULGARIAN EMPIRE''], fmg.ac * [[Златарски|Васил Н. Златарски]], [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852)] {{Български владетели}} {{България по теми}} {{Империи}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България}} [[Категория:Първа българска държава| ]] g9ctx6yud3ugehpw28ew9pdiy7utn74 0 51219 12397494 12397316 2024-10-28T13:46:46Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/31.13.219.132|редакции на 31.13.219.132]] ([[User talk:31.13.219.132|б]].), към версия на Carbonaro. 12215566 wikitext text/x-wiki {{Водоем | име = Атлантически океан | картинка = Atlantic Ocean.png | картинка_описание = Карта на Атлантическия океан | батиметрия = | батиметрия_описание = | координати = {{coord|0|N|25|W|region:ZZ_type:waterbody|display=inline,title}} | място = | приток = | отток = | дължина = | ширина = | площ = 106 460 000 km² | дълбочина = 3646 m (средна)<br>8376 m (максимална) | обем = 310 410 900 km³ | височина = | водосборен_басейн = | острови = | населени_места = | езерна_група = | брой_езера = | вложки = }} '''Атлантическият океан''' е вторият по големина [[океан]] на [[Земя]]та (след [[Тихи океан|Тихия океан]]), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от [[Световен океан|Световния океан]]. Разположен е между [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]] на запад, [[Европа]] и [[Африка]] на изток. На югозапад се свързва с [[Тихи океан|Тихия океан]], на югоизток – с [[Индийски океан|Индийския океан]] и на север – със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]]. Атлантическият океан се е образувал при отдалечаване на литосферните плочи преди 195 милиона години. В продължение на много векове той е бил отправна точка на европейските изследователи. Днес той продължава да бъде важна транспортна връзка за страните, които имат излаз на него и заема важна геополитическа роля. == Етимология == Името на океана за първи път се среща през V в. пр.н.е. в трудовете на гръцкия историк [[Херодот]], който пише, че „морето на запад от [[Херкулесови стълбове|Херкулесовите стълбове]] се нарича ''Атланти́с'' ({{lang|grc|Ἀτλαντίς}} – Атлантида)“. Името произлиза от известния в [[Древна Гърция]] мит за [[Атлант]], титан, държащ на своите рамене небесния свод в крайната западна точка на [[Средиземно море|Средиземноморието]]. Римският учен [[Плиний Стари]] през І век употребява съвременното название ''Океанус Атлантикус'' ({{lang|la|Oceanus Atlanticus}}) – „Атлантически океан“. В различно време отделните части на океана са се наричали ''Западен океан'', ''Северно море'', ''Външно море''. От средата на XVII век единственото название, отнасящо се за цялата му акватория става ''Атлантически океан''. == Географска характеристика == === Географско положение, граници, географски показатели === Атлантическият океан заема приблизително 22% от повърхността на Земята. На запад граничи със [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]]. На север граничи с южните брегове на [[Гренландия]] и [[Исландия]], а границата му със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] се прекарва по протока [[Хъдсън (проток)|Хъдсън]], протока [[Дейвис (проток)|Дейвис]], [[Датски проток|Датския проток]] и южния край на [[Норвежко море]] (''в някои западни източници Норвежко море се причислява към Атлантическия океан''). На изток граничи с [[Европа]], [[Азия]] и [[Африка]], като тук неговите вътрешни морета (Средиземно, Черно и др.) навлизат далеч на изток в сушата. На югоизток границата му с [[Индийския океан]] се прекарва по 20° и.д. от [[Иглен нос]] (най-южната точка на Африка) до бреговете на [[Антарктида]], а на югозапад границата му с [[Тихия океан]] се прекарва по меридиана от нос [[Хорн (нос)|Хорн]] до [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] на Антарктида през протока [[Дрейк (проток)|Дрейк]] и по най-източния край на [[Магеланов проток|Магелановия проток]]. На юг мие северните брегове на [[Антарктида]] (''според някои западни географи достига до 60° ю.ш. и на юг граничи с т.нар. [[Южен океан]]''). На изток и на запад чрез изкуствено прокопаните [[Суецки канал|Суецки]] и [[Панамски канал]] се свързва съответно с [[Индийския океан|Индийския]] и с [[Тихия океан]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article079973.html «Большая Советская Энциклопедия» – Атлантический океан, т. 2, стр. 373&nbsp;– 378]</ref> Океанът има формата на латинската буква „S“, като се стеснява при [[екватор]]а и се разширява на север и на юг от него. От север на юг дължината му е около 15 000&nbsp;km. Широчината му е сравнително малка и варира от 2848&nbsp;km между [[Бразилия]] и [[Сиера Леоне]] до над 6400&nbsp;km на юг. Площта му заедно с моретата е 91 140,8 хил. km², средна дълбочина 3339 m, среден обем 337 541&nbsp;km³ (без моретата съответно 82 441,5 хил. km², средна дълбочина 3926 m, среден обем 323 613&nbsp;km³.<ref name="bse"/> === Морета, заливи === Атлантическия океан е на второ място след [[Тихия океан]] по броя на своите съставни морета – 18 броя. Повечето от тях се отнасят към вътрешните морета, а останалите към периферните и полузатворените. От своя страна вътрешните морета по степента на влиянието на заобикалящата ги суша и връзката си с океана се делят на средиземни (Балтийско, Азовско, Черно, Мраморно, Средиземно) и полузатворени (Егейско, Адриатическо, Тиренско, Карибско, Мексикански залив, заливът [[Сейнт Лорънс (залив)|Сейнт Лорънс]], Северно и др.). Към периферните морета се отнасят моретата Уедъл, Скотия, Лазарев, Лабрадор, Саргасово.<ref name="bse"/> <div style="column-count: 3; -moz-column-count: 3; -webkit-column-count: 3;"> * [[Адриатическо море]] * [[Азовско море]] * [[Балтийско море]] * [[Егейско море]] * [[Ирландско море]] * [[Йонийско море]] * [[Карибско море]] * [[Лабрадорско море]] * море [[Лазарев (море)|Лазарев]] * [[Лигурско море]] * [[Мраморно море]] * [[Саргасово море]] * [[Северно море]] * море [[Скотия (море)|Скотия]] * [[Средиземно море]] * [[Тиренско море]] * море [[Уедъл (море)|Уедъл]] * [[Черно море]] </div> Освен упоменатите по-горе морски басейни в Атлантическия океан има големи морски заливи, като някои от тях са признати от [[Международна хидрографска организация|Международната хидрографска организация]] за отделни водни басейни: [[Ла Плата]], [[Мексикански залив]], [[Мейн (залив)|Мейн]], [[Фънди (залив)|Фънди]], [[Сейнт Лорънс (залив)|Сейнт Лорънс]], [[Бискайски залив]], [[Сидра (залив)|Сидра]], [[Гвинейски залив]] и др. === Острови === Островите с континентален произход са разположени предимно в близост до бреговете: [[Великобритания]], [[Ирландия]], [[Корсика]], [[Сардиния]], [[Сицилия]], [[Крит]], [[Нюфаундленд]], [[Големи Антилски острови|Големите Антилски острови]], частично [[Малки Антилски острови|Малките Антилски острови]], [[Канарски острови]], [[Кабо Верде]], [[Фолклъндски острови]] и др. В откритите части на океана островите са малко и всички те са с вулканичен произход: [[Азорски острови]], [[Бермудски острови]], [[Света Елена (остров)|Света Елена]], [[Тристан да Куня]], [[Буве]], [[Южна Джорджия]], [[Южни Сандвичеви острови]], [[Южни Оркнейски острови]] и др.<ref name="bse"/> === Брегове === Бреговата линия на Атлантическия океан е най-силно разчленена в северната част (крайбрежието на [[Северна Америка]] и [[Европа]]), като тук са разположени почти всички вътрешни морета, големи заливи и полуострови ([[Юкатан]], [[Флорида]], [[Нова Скотия]], [[Скандинавски полуостров|Скандинавски]], [[Ютландия]], [[Пиренейски полуостров|Пиренейски]], [[Апенински полуостров|Апенински]], [[Балкански полуостров|Балкански]], [[Кримски полуостров|Кримски]] и др.). Южните брегове на океана са слабо разчленени и тук по значителни заливи и полуострови има само по крайбрежието на [[Южна Америка]]. Бреговете му са предимно коренни, на запад преобладават наносните, а на юг, в [[Антарктида]] ледените.<ref name="bse"/> === Климат === Голямото меридионално протежение на Атлантическия океан определя разнообразието на климатичните условия на неговата повърхност. Той е разположен във всички климатични пояси, от екваториален до субарктичен на север и антарктичен на юг. Голяма част от площта му, приблизително между 40° с.ш. и 40° ю.ш. се намира в поясите с екваториален, тропичен и субтропичен климат. Над океана се развиват 4 основни атмосферни центрове – Исландски и Антарктически минимуми, Североатлантически и Южноатлантически максимуми, които са разделени в района на екватора от зона на ниско налягане. Тези центрове при взаимодействието си с области с различно налягане, развиващо се над околните континенти, обуславят господството на силните западни ветрове в умерените ширини, североизточните и югоизточните ветрове (пасати) в субтропичните и тропичните ширини, съответно в Северното и Южното полукълбо. Най-голяма сила ветровете достигат в умерените ширини, особено в южните му части. Тук щормовите ветрове са толкова често явление, че южните умерени ширини са получили прословутото название „ревящите четиридесет“. Силни ветрове са характерни и за района на [[Бискайския залив]]. За северните тропически ширини от юни до октомври-ноември са характерни тропическите, т.нар. вестиндийски урагани, пресичащи океана от изток на запад, като най-голяма сила достигат в района на [[Карибско море]] и [[Мексиканския залив]]. Температурата на въздуха през зимата, през февруари (август в южната част на океана) се изменя от 25&nbsp;°C на екватора, до 0&nbsp;°C на 60° с.ш. и от -8 до -10&nbsp;°C на 60° ю.ш., като в крайните северозападни и южни райони температурата се понижава до -25&nbsp;°C и по-ниско. През лятото, август (февруари в южната част на океана) температурите се изменят от 26 – 28&nbsp;°C на екватора, 8 – 12&nbsp;°C на 60° с.ш. и 0 – 2° на 60° ю.ш. В море [[Уедъл (море)|Уедъл]] температурата е от -4 до -6&nbsp;°C. В територия на Атлантическия океан, разположена на север от 40° ю.ш. съществува съществена разлика между температурата на въздуха в източните и западните му части, предизвикана от господството в тях на топли или студени океански течения. На север от 30° с.ш. температурата на запад е с 10&nbsp;°C по-ниска от тази на изток, а между 30° с.ш. и 40° с.ш. на запад е с 5&nbsp;°C по-висока от тази на изток. Следната годишна облачност в областите с ниско атмосферно налягане в северните умерени, високите южни и екваториалните ширини е 60 – 80%, а в областите с високо атмосферно налягане в субтропиците намалява до 30 – 40%. Годишната сума на валежите се изменя както следва: на екватора над 2000&nbsp;mm, в умерените ширини 1000 – 1500&nbsp;mm, в субтропичните ширини и в Антарктика намалява до 250 – 500&nbsp;mm, в районите, граничещи с пустинните брегове на Африка – до 100&nbsp;mm, а в най-южните части, край бреговете на Антарктида – под 100&nbsp;mm. Мъглите са характерно явление за райони където се срещат топли и студени води (Голямата Нюфаундлендска плитчина, близо до входа на залива [[Ла Плата]] и др.) и за южните умерени ширини, където топъл въздух преминава над студени повърхностни води. В района на островите [[Кабо Верде]] се наблюдават прашни мъгли, пренасяни от североизточните пасати от [[Сахара]].<ref name="bse"/> === Флора и фауна === ==== Флора ==== Растителния свят в Атлантическия океан е много разнообразен. Дънната растителност (фитобентос), заемаща крайбрежната зона на дълбочина до 100 m, покрива около 2% от площта му и включва кафяви, зелени и червени водорасли, а също и растения живеещи в солена вода (филоспадикс, зостер, посейдония). Между дънната растителност в северните и южни части на океана има сходства, но водещите форми са представени от различни видове, а понякога и родове. Най-ясно изразено е сходството на растителността между източните и западните му крайбрежия. По ширина (на север и юг) се наблюдава ясно изразена географска смяна на основните форми на дънната растителност. Във високите арктически ширини, където повърхността дълго време е покрита с ледове, зоните с дълбочина до 100 m (литорална област) са лишени от растителност. Основната маса от фитобентоса в сублиторалната зана съставляват ламинариите с примеси от червени водорасли. В умерената зона покрай американските и европейските брегове е характерно бурното развитие на фитобентоса. В литоралната зона преобладават кафявите водорасли (фукуси и аскофилуми). В сублиторалната зона те се сменят с видове от ламинарии, алярии, десмарестии и червени водорасли (фурцелария, анфелция, литотамнион, родимения и др.), а върху тинестите дъна е разпространен зостер. В умерените и студените зони на Южното полукълбо преобладават кафявите водорасли, в частност ламинарията. В тропическата литорална зона и в горните хоризонти на сублиторалната зона, вследствие на силното нагряване на водата и интензивното изпарение, растителност почти отсъства. Между 20 и 40° с.ш. и 30 и 60° з.д. в Атлантическия океан е разположено т.нар. [[Саргасово море]], характеризиращо се с постоянното присъствие на огромно количество плаващи кафяви водорасли – саргаси. Фитопланктона, в отличие от фитобентоса, се развива по цялата площ на океана в горния 100-метров слой, но най-голяма концентрация достига в горния 40 – 50-метров слой. Той се състои от малки едноклетъчни водорасли (диатомеи, перидинеи, синьо-зелени, коколинити и др.). Масата на фитопланктона се колебае от 1 до 100&nbsp;mg/m³, а във високите ширини (50 – 60°) на Северното и Южното полукълбо, а в периода на масовото си развитие („цъфтежа“) достига 10 g/m³ и повече. В студените и умерените зони в северните и южните части на океана преобладава диатомеята, съставляваща основната маса на фитопланктона. За крайбрежните райони на Северния Атлантик през пролетта е характерно масовото развитие на феоцистис (род от златистите водорасли). В тропиците широко са разпространени различните видове коколити и синьо-зелените водорасли триходесмиум. Най-голямо количествено развитие на фитопланктон във високите ширини на Атлантическия океан се наблюдава през лятото в периода на най-интензивната инсолация. За умерените ширини са характерни два пика в развитието на фитопланктона: пролетен „цъфтеж“ с максимална биомаса и есенен „цъфтеж“, значително по-слаб от пролетния. В тропическите области развитието на фитопланктона е целогодишно, но биомасата като количество е малка. Като цяло растителността в тропическите области на океана се характеризира с голямо качествено разнообразие, но със слабо количествено развитие за разлика от растителността в умерените и студените зони.<ref name="bse"/> ==== Фауна ==== Животинските организми населяват целият слой вода на Атлантическия океан. Разнообразието на животинския свят се увеличава от студените към тропичните ширини. В студените и умерените пояси животинския свят наброява хиляди видове, а в тропическите – десетки хиляди. За студените и умерените пояси са характерни: от бозайниците – китове и перконоги, от рибите – селдови, трескови, лъчеперести, камбалови, а в зоопланктона се отбелязва силно преобладаване на веслоногите ракообразни и коремоногите молюски. Между фауната на умерените пояси в двете полукълба се наблюдава голямо сходство. Не по-малко от 100 вида животни отнасящи се към биполярните, т.е характерни за студените и умерените пояси отсъстват в тропиците. Към тях се отнасят тюлени, перконоги, китове, шпроти, сардини, анчоуси, много безгръбначни, в т.ч. миди. За тропическите пояси на океана са характерни: кашалот, морска костенурка, ракообразни, акули, летящи риби, крабове, королови полипи, сцифоидни медузи, сифонофори, радиоларии. Саргасово море има своеобразна фауна, като тук обитават както свободно плаващи животни (макрелови, летящи либи, морски игли, крабове и др.) така и прикрепени към водорасли (актинии, гъби и др.). Дълбоководната фауна на Атлантическия океан е богато представена от гъби, корали, иглокожи, ракообразни, риби и др. Тази фауна се поделя в самостоятелна атлантическа дълбоководна област.<ref name="bse"/> == Геология == === Геоложка история === [[Файл:Oceanic Crust Sphere Map1.jpg|мини|330п|Възрастта на [[Океанска кора|океанската кора]] под Атлантическия океан. С червено са обозначени най-младите области, със синьо – най-старите.]] Атлантическият океан се е образувал през [[Мезозой|мезозоя]] в резултат на разделянето на древния [[суперконтинент]] [[Пангея]] на южния материк [[Гондвана]] и северния [[Лавразия]]. В резултат на разнопосочното им движение в самия край на триаса се образува първата океанска [[литосфера]] на днешния Северен Атлантик. Образуваната [[Рифт|рифтова зона]] е западното продължение на рифтовите пукнатини на [[Тетис (океан)|океана Тетис]]. Атлантическата депресия в ранния стадий от развитието си се образува като съединение на двата големи океански басейна – океана Тетис на изток и Тихия океан на запад. По-нататъшното разрастване на депресията на Атлантическия океан е за сметка на намаляването на размерите на Тихия океан. В ранноюрския период Гондвана започва да се разделя на Африка и Южна Америка и се образува океанската литосфера на съвременния Южен Атлантик. През кредата се разделя и Лавразия и започва отделянето на Северна Америка от Европа. При този процес Гренландия, измествайки се на север, се отделя от Скандинавия и Канада. В течение на последните 40 милиона години, включително и в днешно време продължава разкриването на басейна на Атлантическия океан по рифтовата ос, разположена приблизително в средата на океана.<ref>Ушаков С. А., Ясаманов Н. А. Дрейф материков и климаты Земли. М. Мысль. 1984 г. стр.142 – 191</ref> Движението на [[Списък на тектоничните плочи|тектоничните плочи]] продължава и понастоящем. В Южния Атлантик продължава раздалечаването на [[Африканска плоча|Африканската]] и [[Южноамериканска плоча|Южноамериканската плоча]] със скорост 2,9 – 4 cm/година. В Централния Атлантик се раздалечават Африканската, Южноамериканската и [[Северноамериканска плоча|Северноамериканската плочи]] със скорост 2,6 – 2,9 cm на година. В Северния Атлантик продължава това на [[Евразийска плоча|Евразийската]] и Северноамериканската плоча със скорост 1,7 – 2,3 cm на година. Северноамериканската и Южноамериканската плочи се придвижват на запад, Африканската – на североизток, а Евразийската – на югоизток, образувайки пояс на нагъване в района на [[Средиземно море]].<ref>Ушаков С. А., Ясаманов Н. А. Дрейф материков и климаты Земли. М. Мысль. 1984 г. стр.10 – 15</ref> === Геоложки строеж === За подводните краища на континентите ограждащи океана е свойствена континенталния тип земна кора и континентални платформени структури, които, като правило, се спускат по континенталния склон. Тяхното продължение към океана се проследява само в Бискайския и Мексиканския заливи, а на други места е неизвестно. Дъното на котловините е постлано с океанска земна кора, състояща се от три слоя: слой от рохкави наслаги; т.нар. „втори“ слой, характеризиращ се със скорост на сеизмичните вълни около 5,0&nbsp;km/s който е изграден от седименти с вулканичен и магмен произход и трети т.н. „базалтов“ слой със скорост на сеизмичните вълни от пърядъка на 6,7&nbsp;km/s, който вероятно е изграден от скали от габро и базалт и серпинтинизирони ултраосновни породи. По-надолу се намират скали от горната мантия, характеризиращи се със скорост на сеизмичните вълни от порядъка на 8,3&nbsp;km/s и са представени от перидотити и дунити. В структурата на Средния Атлантически хребет седиментния слой почти отсъства, „вторият“ и „базалтовият“ слоеве са тънки, в рифтовите зони на места разкъсани, така че на дъното се откриват ултраосновни скали. Тук, по сеизмични данни, залягат полуразтопени скали от горната мантия, характеризиращи се със скорост на вълните от порядъка на 7,3 – 7,6&nbsp;km/s. Изходите на коренните скали се срещат по континенталния склон във вид на седиментни и метаморфни образувания с различна възраст, назад чак до кредния период. В подводните вулканични планини и по вулканичните острови са открити толеитови и основни базалти, а по гребените на Средния Атлантически хребет – базалти и скали с основен (габро) и ултраосновен (дунити, перидотити) състав. Серпентинитите, развили се по перидотите и зелено-каменните породи са се образували в резултат от регионалната метаморфоза на базалтите и габрото в основата на земната кора. Породите с ултраосновен характер се откриват в района на остров Сау Паулу. Предполага се, че те са с дълбочинен (мантиен) произход и възрастта им е от порядъка на 4,5 млрд. години (близки до възрастта на Земята). Към рифтовите каньони, спускащи се от Средния Атлантически хребет са привързани т.н. рифтогенни наслаги, представляващи продукти на разрушени дълбочинни породи. Хомогенните наслаги са развити във вид на глауконитови пясъци и фосфоритови конкреции в областта на подводните краища на континентите и във вид на желязно-манганови конкреции по дъната на дълбоките котловини. В северните и южните части на океана съществено влияние върху състава на дънните наслаги оказват влияние грубообработените материали от плаващите ледове и айсберги. Сред седиментите в дълбоките подводни котловини голяма роля играят наслагите от суспензионните потоци. Дънните наслаги в Атлантическия океан, максималната мощност на които по дъната на котловините достига 800 – 1000 m, по своя произход се делят на няколко типа. ''Теригенните наслаги'' (баластро-чакълести, пясъчни и тинести) са разпространени предимно по подводните краища на континентите. ''Биогенните наслаги'' са представени от карбонатни (над 30% CaCO) и силициеви (над 10% аморфен SiO₂) отложения. ''Карбонатните отложения'' (65% от дъното на океана) постилат склоновете Средния Атлантически хребет, значителни пространства от дъната на котловините и склоновете на подводните възвишения в техните предели. ''Силициевите отложения'' (около 10% от дъното на океана) са разпространени само в южната му част, в близост до Антарктида. ''Полигенните наслаги'' (около 26% от дъното на океана) имат смесен произход и са представени от червени дълбоководни глини, които покриват най-дълбоките части на котловините. ''Вулканогенните наслаги'' са отложения с примеси от вулканична пепел и са разпространени в районите с вулканични острови.<ref name="bse"/> === Релеф на дъното === [[Файл:Atlantic_Ocean_surface.jpg|330px|мини|Релефна карта на дъното на Атлантическия океан]] Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва [[магма]]. След нейното втвърдяване се образува СОХ ([[средноокеански хребет]]), т.нар. Среден Атлантически хребет. Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на [[Вулканизъм|вулканични]] острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. ==== Подводни граници на континентите ==== Значителни площи от [[шелф]]а в северното полукълбо са в непосредствена близост до бреговете на Северна Америка и Европа. През [[кватернер]]а по-голямата част от континенталния шелф е изложен на континенталното заледяване по време на ледниковия период, което формира реликтови ледникови земни форми. Друг елемент на реликтовия релеф на шелфа са потопените речни долини, които се срещат в почти всички шелфови зони на Атлантическия океан. Широко са разпространени реликтовите континентални отлагания. Край бреговете на Африка и Южна Америка шелфа заема по-малки площи, но в южната част на Южна Америка той значително се разширява (т.нар. патагонски шелф). Приливните течения образуват пясъчни хребети, които са най-разпространени от съвременните [[подводна земна форма|подводни земни форми]]. Те са характерни за шелфа в Северно море, голям брой има в [[Ла Манш]], както и по шелфовете на Северна и Южна Америка. В [[екваториален пояс|екваториално]] – [[тропичен пояс|тропическите]] води (особено в Карибско море, по плитчините (банки) край Бахамските острови, край бреговете на Южна Америка) са разнообразно и широко представени [[коралов риф|кораловите рифове]].<ref name="Физическая география материков и океанов">[„Физическая география материков и океанов“. Под общей ред. А. М. Рябчикова. М. издательство Высшая школа. 1988 г. стр. 535 – 540]</ref> Континенталният склон в повечето райони на Атлантическия океан е с изразени стръмни склонове, понякога със стъпаловиден профил и дълбоко разчленени от [[подводен каньон|подводни каньони]]. В някои райони континенталния склон е допълнен от гранични [[плато|плата]]: Блейк, Сао Пауло, Фолкландско плато – на подводните граници на Америка, Подкюпайн и Гобан – на подводния край на Европа. Нагъната структура е и Фарьорско-Исландския праг, който се простира от Исландия до Северно море. В този район се намира и възвишението Роккол, което също е потопен дял от подводната част на Европейския субконтинент.<ref name="Физическая география материков и океанов" />. Континенталното подножие в по-голямата част от протежението си е [[акумулационна равнина]], която се намира на дълбочина от 3 – 4&nbsp;km, запълнена с дебел няколко километра утаечен слой. Три от реките, вливащи се в Атлантическия океан, са сред десетте най-големи в света – [[Мисисипи]] (500 милиона тона наноси годишно), [[Амазонка]] (499 милиона тона) и [[Оранжева река]] (153 милиона тона). Общият обем на утайките, доставяни всяка година в Атлантическия басейн само от 22-те най-големи реки, е повече от 1,8 милиарда тона. В някои области на континенталното подножие има големи утаечни конуси, сред които най-значимите са на реките [[Хъдсън (река)|Хъдсън]], [[Амазонка]], [[Рона]], [[Нигер (река)|Нигер]] и [[Конго (река)|Конго]]. Покрай северноамериканската континентална граница поради дънните течения на студени арктически води в южно направление са образувани гигантски акумулационни форми на релефа (например „седиментните“ Нюфаунлендски, Блейк-Бахамски и други хребети).<ref name="Физическая география материков и океанов" /><ref name="Берега">Каплин П. А., Леонтьев О. К., Лукьянова С. А., Никифоров Л. Г. „Берега“. М. издательство Мысль. 1991 г. стр. 130 – 135</ref> ==== Преходна зона ==== Преходните зони в Атлантическия океан са представени от следните области: Карибска, Средиземноморска и област на море [[Скотия (море)|Скотия]] (или Южносандвичева). Към Карибската област се отнасят: [[Карибско море]], дълбоководната част на [[Мексиканския залив]], островните дъги и дълбоководните падини. В нея могат да се отделят следните островни дъги: [[Куба|Кубинска]], [[Кайманови острови|Кайман]]—[[Сиера-Маестра]], [[Ямайка]]—[[Хаити (остров)|Южно Хаити]], външната и вътрешната дъги на [[Малки Антилски острови|Малките Антилски острови]]. Освен тях тук се намират подводното възвишение Никарагуа, хребетите Беата и Авес. Кубинската дъга има сложна структура и е от ларамийската орогенеза. Нейно продължение са северните върхове на остров [[Хаити]]. Нагънатата структура на Кайман—Сиера Маестра, която е от миоцена, започва от планините Мая на полуостров [[Юкатан]], после продължава под формата на подводния хребет Кайман и планинския хребет на Южна Куба [[Сиера Маестра]]. Малката Антилска дъга включва редица вулканични образувания (в това число три вулкана (например [[Мон-Пеле]]). Съставът на вулканичните изригвания са [[андезит]]и, [[базалт]]и, [[дацит]]и. От юг Карибско море е оградено от два паралелни млади хребета: дъгата на [[Подветрени острови|Подветренните острови]] и планинската верига на [[Карибски Анди|Карибските Анди]], преминаваща на изток в островите [[Тринидад и Тобаго]]. Островните дъги и подводни хребети делят дъното на Карибско море на няколко котловини, които са запълнени от дебел слой [[Карбонати|карбонатни]] дънни утайки. Най-дълбоката от тях е Венецуелската (5649 m). Тук има две дълбоководни океански падини – Кайман (7090 m) и Пуерто Рико (с най-голямата дълбочина на целия Атлантически океан – 8742 m).<ref name="Физическая география материков и океанов" /> Районите на хребета Скотия и Южните Сандвичеви острови са [[бордерланд]]и – участъци от подводната континентална покрайнина, раздробени от тектонични движения на земната кора. Островната дъга на Южните Сандвичеви острови са състои от редица вулкани. От изток тя граничи с Южносандвичевата дълбоководна падина с максимална дълбочина 8264 m. Планинският и хълмист релеф на дъното на морето [[Скотия (море)|Скотия]] е свързан с осевата зона на един от съответните средноокеански хребети.<ref name="Физическая география материков и океанов" /> ==== Средноатлантически хребет ==== [[Меридиан|Меридионалният]] [[Средноатлантически хребет]] дели Атлантическия океан на източна и западна част. Северния Атлантически хребет започва от бреговете на [[Исландия]] под името хребет Рейкянес. Осовата му структура е образувана от базалтови гребени, разломните долини в релефа са слабо изразени, но по краищата му има известни действащи вулкани. На 52 – 53° с.ш, хребетът е пресечен от напречните зони на разломите Гибс и Рейкянес. С тях започва Средноатлантическия хребет, с ясно изразена рифтова зона и рифтови долини с многобройни напречни разломи и дълбоки [[грабен]]и. На 40° с.ш. средноокеанският хребет образува Азорското вулканично плато, с многобройни надводни (образуващи острови) и подводни действащи вулкани. На юг от Азорското плато има рифтова зона, където под варовикови отложения с дебелина 300 m е разположен базалт, а под тях неясна структура от ултраосновни и основни скали. В тази област има съвременна вулканична [[хидротермална дейност]]. В екваториалната част, Североатлантическия хребет е разделен от голям брой напречни разломи на редица сегменти, изпитващи значителни (до 300&nbsp;km) странични измествания един спрямо друго. На самия екватор, с дълбоководните разломи е свързана падината Романш с дълбочина до 7856 m<ref name="Физическая география материков и океанов" /> Южноатлантическият хребет има меридионално разположение. При него са добре изразени разломните долини, броят на напречните разломи е по-малък, ето защо този хребет изглежда по-монолитен в сравнение със Североатлантическия. В южната и средната му части са отделени следните вулканични образувания: плато Възнесение, островите [[Тристан да Куня]], Гоф, [[Буве]]. От остров Буве, Южноатлантическият хребет променя посоката си на изток, заобикаля южния край на Африка и в Индийския океан преминава в Западноиндийския средноокеански хребет.<ref name="Физическая география материков и океанов" /> Средноатлантическият хребет дели леглото на Атлантическия океан на две почти равни части. В западната част са планинските образувания: Нюфаундлендски хребет, хребета Баракуда, възвишението Сеара и платото Риу Гранди, които разделят океана на следните котловини: Лабрадорска (4316 m), Нюфаундлендска (5160 m), Северноамериканска (7110 m), Гвианска (4706 m), Бразилска (6537 m) и Аржентинска (6245 m). На изток от средноокеанския хребет леглото е разделено от подводните основи на [[Канарски острови|Канарските острови]], възвишението на [[Кабо Верде|островите Кабо Верде]], Гвинейското възвишение и Китовия хребет на котловините Западноевропейска (5023 m), Иберийска (5815 m), Североафриканска (Канарска 6750 m), Зелени нос (7282 m), Сиера Леоне (6040 m), Гвинейска (5212 m), Анголска (6020 m) и Капска (5457 m). В котловините широко са разпространени плоските абисални равнини, съставени предимно от варовиков биогенен, както и теригенен материал. В голяма част от областта на морското дъно, седиментите са с дебелина над 1&nbsp;km. Под тях се намира слой от вулканични и уплътнени седиментни скали.<ref name="Физическая география материков и океанов" /> В зоните на котловините, отдалечени от континенталните граници, по периферията на средноокеанските подводни хребети са разпространени абисалните хълмове. Около 600 планини са разположени в пределите на океанското дъно. Голяма група подводни планини се намира в Бермудското плато в Северноамериканската котловина. Има и няколко големи подводни долини, от които най-значителни са долина Хейзен и долина Мори в северната част на Атлантическия океан, простиращи се по двете страни на Средноокеанския хребет.<ref name="Физическая география материков и океанов" /> == Хидрология == Хидроложкият режим на Атлантическия океан се формира под влияние на климатичните условия, водобмена със съседните океани и [[Средиземно море]], а също и конфигурацията на обкръжаващата го суша. === Циркулация на повърхностните води === Мощни носители на топлинна енергия са кръговите повърхностни течения, разположени от двете страни на [[екватор]]а – Северното пасатно и Южното пасатно течение, пресичащи океана от изток на запад. Край Малките Антилски острови Северното пасатно течение се разделя на северна част, продължаваща на северозапад покрай бреговете на Големите Антилски острови (Антилско течение) и на южна, навлизаща през протоците на Малките Антилски острови в [[Карибско море]]. Оттам през [[Юкатански проток|Юкатанския проток]] то преминава в [[Мексиканския залив]], откъдето излиза през [[Флоридски проток|Флоридския проток]], образувайки Флоридското течение. То има скорост 10&nbsp;km/h и дава началото на известното течение [[Гълфстрийм]]. Гълфстриймът, следвайки бреговете на [[Северна Америка]], на 40° с.ш., в резултат на въздействието на западните ветрове и силата на Кориолис променя посоката си на изток, а после на североизток и получава името Североатлантическо течение. Западно от [[Европа]] на две части. Основният поток на водите му се насочва на североизток, преминава между остров [[Исландия]] и [[Скандинавския полуостров]] и навлиза в [[Северния ледовит океан]], смекчавайки климата в европейската част на [[Арктика]]. От [[Северния ледовит океан]] излизат два мощни потока на студени опреснени води – Източногренландското течение, преминаващо край източния бряг на [[Гренландия]] и Лабрадорското течение, идващо от [[Бафинов залив|Бафиновия залив]], което преминава край полуостров [[Лабрадор]] и остров [[Нюфаундленд]] и прониква на юг до нос Хатерас, изтласквайки Гълфстрийма от крайбрежието на Северна Америка. Вториат клон на Североатлантическото течение завива на югоизток, а след това на юг и вече като студено течение под името Канарско течение в района на [[Канарските острови]] и островите [[Кабо Верде]] затваря североатлантическия антициклонален кръговрат на повърхностните води.<ref name="Физическая география материков и океанов2">{{cite book|title=Физическая география материков и океанов|ответственный =Под общей ред. А. М. Рябчикова|location=М.|publisher=Высшая школа|year=1988|pages=540 – 546}}</ref> Южното пасатно течение частично навлиза в северното полукълбо и край най-източната част на Южна Америка се разделя на две части: едната продължава на юг, давайки началото на топлото Бразилско течение, а другата продължава на северозапад, образувайки Гвианското течение, което навлиза в [[Карибско море]]. Бразилското течение в района на залива [[Ла Плата]] се среща със студеното Фолклъндско течение (северно разклонение на Теченията на западните ветрове). Близо до южния край на Африка от Теченията на западните ветрове на север се отделя студеното Бенгелско течение и се придвижва край брега на Югозападна Африка, като постепенно се отклонява на запад. В южната част на [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] то затваря южноатлантическия антициклоналния кръговрат на повърхностните води.<ref name="Физическая география материков и океанов2"/> === Воден баланс === Водният баланс на Атлантическия океан е в пряка зависимост от постъпващите в него сладки води, внасяни от реките, валежите и топенето на ледовете в полярните райони, водообменът със съседните океани и Средиземно море и изпарението. Атлантическият океан е океанът, в който постъпват най-много сладки води, внасяни от реките, тъй като в него се вливат едни от най-големите и вай-пълноводните реки на Земята. Най-големи и пълноводни реки, вливащи се в Атлантическия океан: * [[Европа]] – [[Нева]], [[Западна Двина]], [[Висла]], [[Елба]], [[Рейн]], [[Лоара]], [[Гарона]], [[Тахо (река)|Тахо]], [[Ебро]], [[Рона]], [[По (река)|По]], [[Дунав]], [[Днестър]], [[Днепър]], [[Дон]], [[Кубан]]; * [[Африка]] – [[Нил]], [[Сенегал (река)|Сенегал]], [[Волта (река)|Волта]], [[Нигер (река)|Нигер]], [[Огове]], [[Конго (река)|конго]], [[Кванза]], [[Кунене]]; * [[Южна Америка]] – [[Рио Негро (Аржентина)|Рио Негро]], [[Рио Колорадо]], [[Парана]], [[Уругвай (река)|Уругвай]], [[Сан Франсиску]], [[Парнаиба]], [[Токантинс]], [[Амазонка]], [[Ориноко]], [[Магдалена (река)|Магдалена]]; * [[Северна Америка]] –[[Рио Гранде]], [[Мисисипи]], [[Хъдсън (река)|Хъдсън]], [[Сейнт Лорънс]]. {| class="wikitable floatright" |+ '''Воден баланс на Атлантическия океан (по данни на „Атласа океанов“. 1980 г.)'''<ref name="Атлас Океанов">Атлас океанов. Термины, понятия, справочные таблицы.— М.: ГУНК МО СССР, 1980. С. 84 – 85</ref> !Приход||Количество води <br />в хил. km³ <br /> на година||Разход||Количество води <br />в хил. km³ <br /> на година |- | От [[Северния ледовит океан]] през протоците: [[Дейвис (проток)|Дейвис]], [[Датски проток|Датски]], [[Фарьорско-Исландски проток|Фарьорско-Исландски]], [[Фарьорско-Шетлъндски пролив|Фарьорско-Шетлъндски]] || align="right"| 260 || В [[Северния ледовит океан]] през протоците: [[Дейвис (проток)|Дейвис]], [[Датски проток|Датски]], [[Фарьорско-Исландски проток|Фарьорско-Исландски]], [[Фарьорско-Шетлъндски пролив|Фарьорско-Шетлъндски]] || align="right"| 225 |- | От [[Средиземно море]] през [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] || align="right"| 52 || В [[Средиземно море]] през [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] || align="right"| 55 |- | От [[Тихия океан]] през протока [[Дрейк (проток)|Дрейк]] чрез Антарктическото циркумполярно течение || align="right"| 3470 || В [[Тихия океан]] от Атлантическия океан през протока [[Дрейк (проток)|Дрейк]] с Крайбрежното антарктическо течение, дълбочинните и придънни води || align="right"| 210 |- | От [[Индийския океан]] през разреза [[Африка]] – [[Антарктида]] (20° и.д.) с Крайбрежното антарктическо течение, дълбочинните и придънни води || align="right"| 1692 || В [[Индийския океан]] през разреза [[Африка]] – [[Антарктида]] (20° и.д.) с Теченията на западните ветрове (Антарктическото циркумполярно течение) || align="right"| 4976 |- | Валежи || align="right"| 93 || Изпарение || align="right"| 125 |- | Речен приток || align="right"| 20 || || align="right"| |- | Подземен приток || align="right"| 1 || || align="right"| |- | Приход от топенето на арктическите ледове || align="right"| 2 || || |- | Приход от топенето на антарктическите ледове || align="right"| 1 || || |- | align="right"|'''Общо''' || align="right"|'''5591'''|| align="right"|'''Общо''' || align="right"|'''5591''' |} === Температура на водата === Топлинният баланс на Атлантическия океан се образува от радиационния баланс, загубата на топлина от изпарение и турбулентният обмен с атмосферата. Най-висок положетелен топлинен баланс 2,5 – 3,3 GJ/m²/г. (60 – 80 kcal/cm²/г.) има на екватора и се приближава към 0 на 30° северна и южна ширина. С увеличаване на географската ширина топлинният баланс става отрицателен. По този начин поглъщането на топлина на повърхността на океана става основно между 30° северна и южна ширина, а в останалата част повърхността на океана отдава топлина в атмосферата. Температурата на водата на повърхността през зимата, февруари (август в южната част на океана) на екватора е 27 – 28&nbsp;°C, на 60° с.ш. 6&nbsp;°C, на 60° ю.ш. -1&nbsp;°C. През лятото, август (февруари в южната част на океана) на екватора е 26&nbsp;°C, на 60° с.ш. 10&nbsp;°C, на 60° ю.ш. около 0&nbsp;°C. Под влияние на топлите и студените течения се създава голяма разлика в температурата на изток и на запад в пределите на една зона. На север от 30° с.ш. на запад температурата е приблизително с 10&nbsp;°C по-ниска от тази на изток, а между 30° с.ш. и 40° с.ш. е ситуацията е обратна, като температурата е с 5&nbsp;°C по-висока от тази на изток. На юг от 40° ю.ш., където преобладават зоналните повърхности водни течения тази разлика изчезва.<ref name="bse"/> === Соленост, плътност, цвят === Солеността на водата зависи основно от водния баланс, който има най-голямо значение в тясна крайбрежна полоса в крайустиевите части на реките. В открития океан солеността се определя основно от съотношението между изпарението и валежите. Най-голямо изпарение 1640 – 1660&nbsp;mm/г. има в тропичните и субтропичните ширини, на екватора намалява до 1400&nbsp;mm/г., на 60° с.ш. до 780&nbsp;mm/г., на 60° ю.ш. до 320&nbsp;mm/г. Най-голямо количество валежи – около 1770&nbsp;mm/г. има на екватора, на 20° с.ш. тяхното количество намалява до 640&nbsp;mm/г., а на 20° ю.ш. до 270&nbsp;mm/г. В умерените ширини количеството отново се повишава до 1100 – 1200&nbsp;mm/г. В тази връзка най-голяма соленост (37,25‰) има в тропичните и субтропичните ширини, на екватора намалява до 35‰, в южните умерени ширини до 34‰ и в антарктическите райони до 33,6 – 33,8‰. В северните умерени ширина на запад е 32‰, а на изток 35,5‰. Най-голяма плътност на водата се наблюдава в североизточните и южните части на океана, където превишава 1027&nbsp;kg/m³, а намаляка към екватора до 1022,5&nbsp;kg/m³. Съдържанието на кислород в повърхностния слой се изменя от 4 l/m³ на екватора до 7,5 l/m³ във високите ширини. Цветът на водата в субтропичните и тропичните ширини е тъмносин и син, ав умерените и високите ширини преобладават зелените оттенъци. Най.висока прозрачност има водата на Саргасово море – до 66 m.<ref name="bse"/> === Приливи === Приливите в Атлантическия океан са основно полуденонощни. В него са измерени едни от най-големите приливи на Земята – във фиордовите заливи на Канада [[Унгава (залив)|Унгава]] – 12,4 m и [[Фробишър (залив)|Фробишър]] – 16,6 m) и във Великобритания (до 14,4 m в [[Бристолски залив|Бристолския залив]]). Най-голямата величина на прилив в света е фиксирана в залива [[Фънди (залив)|Фънди]], на източното крайбрежие на Канада, където максималният прилив достига 15,6 – 18 m. В откритите му части приливите са около 1 m (остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]] 0,8 m, остров [[Възнесение (остров)|Възнесение]] 0,6 m). В отделни райони приливите са смесени или денонощни с височина от 0,5 до 2,2 m.<ref name="Берега"/> === Ледови явления === Ледена покривка в северните части на Атлантическия океан се образува само във вътрешните морета на умерените ширини (Балтийско, Азовско, Черно, залива Сейн Лорънс и др.), където те имат само няколкомесечен живот. В открития океан голямо количество ледове и айсберги се изнасят от [[Северния ледовит океан]] ([[Бафинов залив]], [[Гренландско море]]). Средната граница на плаващите ледове и айсберги преминава приблизително около 40° с.ш., но в отделни случаи айсберги се срещат в западната част на океана до 31° с.ш. В южните му части морски ледове и айсберги се образуват край бреговете на [[Антарктида]] и в море [[Уедъл (море)|Уедъл]]. Те най-много се придвижват на север в началото на лятото (ноември и декември), когато тяхната граница преминава по 40° ю.ш. в средните части на океана и до 35° ю.ш. на запад и изток. Най-слабо разпространение имат през зимата (август и септември), когато се пренасят от ветровете и теченията приблизително до 55° ю.ш. През февруари и март (лятото в Южното полукълбо) неподвижни ледени пространства остават само в крайбрежната полоса на Авнарктида и в море [[Уедъл (море)|Уедъл]].<ref name="bse"/> === Дълбочинна циркулация === Дълбочинната циркулация и вертикалната структура на Атлантическия океан се образува от води, потъващи надолу в резултат на увеличаване на тяхната плътност в зоните на сходимост (конвергенция) на повъхностните течения в антарктическите ширини и дълбочинни води, постъпващи от [[Средиземно море]] и [[Северния ледовит океан]]. В зоната на конвергенция плътността на водата се увеличава в резултат от смесването на води с различна температура и соленост. Плътността се увеличава толкова повече, колкото повече е разликата в температурата и солеността на смесващите се води и колкото по-ниска е температурата им. В съответствие с това потъващите води във високите ширини заемат по-ниски хоризонти в океана. '''Подповърхностните води''' в субтропичните ширини потъват надолу и заемат слой под повърхностните води на дълбочина от 100 – 150 m до 400 – 500 m. Те имат температура от 10 до 22&nbsp;°C, висока соленост 34,8 – 36,0‰ и в отделни места се отличават с ниско съдържание на кислород (в източните части на субтропичните ширини 1,0 – 1,5 l/m³). В останалите части на океана количеството на кислорода съставлава 4,0 – 5,5 l/m³, а на юг достига до 7,0 l/m³. '''Междинните води''' потъват в субполярните зони на конвергенция и се разполагат на дълбочина от 400 – 500 m до 1000 – 1500 m. Тяхната температура е от 3 до 7&nbsp;°C, солеността им има най-ниски стойности 34,0 – 34,9‰ и съдържание на кислород 3,0 – 6,2 l/m³, който край континенталния склон на Африка намалява до 1,0 – 2,5 l/m³). Подповърхностните и междинните води извършват антициклонална (по часовниковата стрелка) циркулация, по източната периферия на която характеристиките на тези води се пренасят чак до екватора. '''Дълбочинните води''' в северната част на Атлантическия океан се формират при участие на дълбочинни води постъпващи от Средиземно море, определящи тяхната висока соленост, и дълбочинни води постъпващи от [[Гренландско море]], влиянието на които се ограничава в крайните северни части на океана. Дълбочинните води се разполагат в слоя от 1000 – 1500 m до 3500 m в южно направление. Тяхната температура е 2,5 – 3&nbsp;°C, соленост 34,71 – 34,99‰ и съдържание на кислород 4,5 – 6,4 l/m³). Води с най-голяма плътност се образуват в антарктическите ширини, където те потъват до дъното и се придвижват в придънния слой на север. Тяхната температура е 1 – 2,5&nbsp;°C (под 0&nbsp;°C във високите южни ширини), соленост 34,64 – 34,89‰ и съдържание на кислород 4,5 – 5,9 l/m³. По този начин във вертикалната структура на водите на Атлантическия океан се отчитат подповърхностни и дълбочинни максимуми и междинен минимум на соленост и кислород.<ref name="bse"/> == Стопанско значение == Атлантическият океан допринася значително за икономическото развитие в крайбрежните страни. Освен че предлага лесно достъпни търговски пътища (2/3 от товарооборота на световното корабоплаване), Атлантическият океан има петролни залежи, изобилие от утаечни скали, както и най-богатите ресурси на риболов в света (около 2/3 от световния [[Риболов|улов на риба]]), който е най-интензивен в североизточната част на океана – Северно и Балтийско море. Другите райони с интензивен риболов са северозападната част на океана по бреговете на [[Нюфаундленд]], край бреговете на [[Гренландия]], полуостровите [[Лабрадор]] и [[Нова Скотия]], в западната част на океана – [[Карибско море]], [[Мексиканския залив]], както и близо до югозападния бряг на [[Африка]]. [[Нефт]] се добива главно в шелфа на [[Мексикански залив|Мексиканския залив]], Карибско море и [[Северно море]]. По неговото крайбрежие е съсредоточено над 4,5 от производството на световната промишлена продукция и около 2/5 от населението на света.<ref name="bse"/> Неговите води мият бреговете на 96 суверенни държави и зависими територии (в курсив): {{колони|4| * {{ABH}} * {{Албания}} * {{Алжир}} * {{Ангола}} * {{Антигуа и Барбуда}} * {{Аржентина}} * {{BHS}} * {{Барбадос}} * {{Белиз}} * {{Белгия}} * {{Бенин}} * {{България}} * {{Босна и Херцеговина}} * {{Бразилия}} * {{Великобритания}} * {{Венецуела}} * {{Габон}} * {{Гвиана}} * {{Гамбия}} * {{Гана}} * {{Гватемала}} * {{Гвинея}} * {{Гвинея-Бисау}} * {{Германия}} * {{Гренада}} * {{Гърция}} * {{Грузия}} * {{Дания}} * {{Демократична република Конго}} * {{Доминика}} * {{Доминиканска република}} * {{Египет}} * {{Екваториална Гвинея}} * {{Естония}} * {{Западна Сахара}} * {{Израел}} * {{Ирландия}} * {{Исландия}} * {{Испания}} * {{Италия}} * {{Кабо Верде}} * {{Камерун}} * {{Канада}} * {{Кипър}} * {{Колумбия}} * {{Коста Рика}} * {{Кот д'Ивоар}} * {{Куба}} * {{Латвия}} * {{Либерия}} * {{Ливан}} * {{Либия}} * {{Литва}} * {{Мавритания}} * {{Малта}} * {{Мароко}} * {{Мексико}} * {{Монако}} * {{Намибия}} * {{Нигерия}} * {{Никарагуа}} * {{Норвегия}} * {{Палестина}} * {{Панама}} * {{Полша}} * {{Португалия}} * {{Република Конго}} * {{Русия}} * {{Румъния}} * {{Сао Томе и Принсипи}} * {{Сенегал}} * {{Сейнт Винсент и Гренадини}} * {{Сейнт Китс и Невис}} * {{Сейнт Лусия}} * {{Сиера Леоне}} * {{Сирия}} * {{Словения}} * {{Суринам}} * {{Съединени американски щати}} * {{Того}} * {{Тринидад и Тобаго}} * {{Тунис}} * {{Турция}} * {{NCR}} * {{Украйна}} * {{Уругвай}} * {{Финландия}} * {{Франция}} * {{Хаити}} * {{Холандия}} * {{Хондурас}} * {{Хърватия}} * {{Черна гора}} * {{Чили}} * {{Швеция}} * {{Южна Африка}} * {{Ямайка}} }} По бреговете на океана са разположени болшинството от големите световни морски пристанища: * [[Европа]] – [[Осло]], [[Гьотеборг]], [[Стокхолм]], [[Санкт Петербург]], [[Талин]], [[Гданск]], [[Копенхаген]], [[Хамбург]], [[Амстердам]], [[Ротердам]], [[Антверпен]], [[Нюкасъл]], [[Кингстън ъпон Хъл|Хъл]], [[Лондон]], [[Дъблин]], [[Хавър]], [[Бордо]], [[Сантандер]], [[Лисабон]], [[Валенсия]], [[Барселона]], [[Марсилия]], [[Генуа]], [[Неапол]], [[Бари]], [[Риека]], [[Пирея]], [[Солун]], [[Истанбул]], [[Бургас]], [[Варна]], [[Констанца]], [[Одеса]], [[Николаев]], [[Севастопол]], [[Керч]], [[Ростов на Дон]]; * [[Азия]] – [[Самсун]], [[Зонгулдак]], [[Измир]], [[Бейрут]], [[Тел Авив]], [[Порт Саид]]; * [[Африка]] – [[Александрия]], [[Бенгази]], [[Триполи]], [[Тунис (град)|Тунис]], [[Алжир (град)|Алжир]], [[Оран (град)|Оран]], [[Танжер]], [[Казабланка]], [[Дакар]], [[Конакри]], [[Фрийтаун]], [[Монровия]], [[Абиджан]], [[Акра]], [[Лагос]], [[Либревил]], [[Пуент Нуар]], [[Луанда]], [[Уолфиш Бей]], [[Кейптаун]]; * [[Южна Америка]] – [[Байя Бланка]], [[Буенос Айрес]], [[Монтевидео]], [[Сантус]], [[Рио де Жанейро]], [[Салвадор (град)|Салвадор]], [[Ресифи]], [[Джорджтаун]], [[Каракас]], [[Маракайбо]], [[Картахена (Колумбия)|Картахена]]; * [[Северна Америка]] – [[Колон (Панама)|Колон]], [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]], [[Санто Доминго]], [[Порт о Пренс]], [[Хавана]], [[Галвестън]], [[Нови Орлеан]], [[Майами]], [[Норфолк]], [[Балтимор]], [[Ню Йорк]], [[Бостън]], [[Халифакс]], [[Квебек]]. Атлантическият океан притежава също гъста мрежа от подводни комуникационни кабели с обща дължина над 200 000 километра, включително 16 трансатлантически, които свързват Европа с Америка. Първият подводен кабел между Европа и Северна Америка е поставен през [[1866]] г., а през [[1882]] г. друг кабел свързва Европа с Южна Америка. == Историческа справка за изследването на океана == Историята на изследването на Атлантическия океан може да бъде разделена на 3 периода: === Първи период: От древните плавания до 1749 г. === Първият период се характеризира с изучаването на разпределението на водата и сушата в океана в тази част на земното кълбо, установяване на континенталните му граници и връзката му с другите океани. По време на първите известни плавания на [[финикийци]]те (1200 г.пр. Хр), [[картагенци]]те (5 в. пр.н.е.), [[гърци]]те (4 – 2 в. пр.н.е.) и [[римляни]]те (3 – 1 в. пр.н.е.) били получени сведения за крайбрежните води на океана, за европейските и североафриканските му брегове. През 9 – 10 век. викингите плавали към [[Исландия]], [[Гренландия]] и [[Северна Америка]]. Славянските племена през средните векове извършват плавания в [[Балтийско море]]. През 15 век испански и португалски моряци започват да извършват далечни плавания в търсене на морски път към [[Индия]] и [[Китай]]. Най-важните плавания от този период са извършени от [[Бартоломео Диаш]] (1487), [[Христофор Колумб]] (1492 – 1503), [[Джон Кабот]] (1497) и [[Вашку да Гама]] (1498). През 1520 г. [[Фернандо Магелан]] по време на първото околосветско плаване преминава през [[Магеланов проток|Магелановия проток]] от Атлантическия в [[Тихия океан]]. През 16-и и 17 век европейските мореплаватели усвояват бреговете на [[Северна Америка]] – [[Джон Дейвис]] (1576 – 78), [[Хенри Хъдсън]] (1610), [[Уилям Бафин]] (1616) и др. В началото на 18 век било завършено изучаването на голяма част от Атлантическия океан, но неговите южни граници били открити чак през 1819 – 21 г. от руските мореплаванели [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]].<ref name="bse"/> === Втори период: От 1749 до 1872 г. === Вторият период се характеризира с началото на изучаването на физическите свойства на водата и правеждане на първите дълбоководни изследвания. През 1749 г. били проведени от Хенри Елис рървите измервания на температурата на водата на различни дълбочини. Те били повторени от [[Джеймс Кук]] (1772), [[Орас дьо Сосюр]] (1780), [[Иван Крузенщерн]] (1803 и др.). Германският физик на руска служба [[Хайнрих Ленц]] първи използва използва ботометър (прибор за вземане на проби от вода на различни дълбочини) и провежда първите наблюдения на плътността на водата на различни дълбочини. Събраният от изследователите от различни страни през този период материал позволява да се състави карта на течението [[Гълфстрийм]] ([[Бенджамин Франклин]], 1770), карта на дълбочините в северната част на океана ([[Метю Фонтейн Мори]], 1854), карта на ветровете и теченията (Метю Фонтейн Мори, 1849 – 60) и множество други изследвания.<ref name="bse"/> === Трети период: След 1872 г. === През третия период започват да се провеждат комплексни океанографски изследвания на океана със специално оборудвани експедиционни кораби. Английската експедиция на кораба „Челинджър“ (1872 – 76) провела физични, химични и биоложки наблюдения, в резултат на които бил събран обширен материал, издаден от Дж. Мъри в 50 тома. След нея последвали експедициити на корабите „Газела“ (1874 – 76), „Витяз“ (1886 – 89), „Валдивия“ (1898 – 99), „Гаус“ (1901 – 03) и др. Най-крупни дейности били проведени на корабите „Метеор“ (1925 – 38), „Дискавъри ІІ“ (от 1931 до края на 1970), „Атлантис“ (от 1933) и др. Голямо значение за изучаването на Атлантическия океан имат обединените океанографски изследвания проведени в периода на Международната геофизическа година (МГГ, 1957 – 58). Работите по програмата на МГГ дали началото на широки международни контакти в изучаването на океана по програми в началото като международно геофизическо сътрудничество, а след това (от 1960) като Междуправителствена океанографска комисия. През 1963 – 64 е проведена крупна експедиция по изследване на екваториалните и тропични зони на океана – програма „Еквалант“.<ref name="bse"/> == Източници == <references /> {{Превод от|ru|Атлантический океан|57732009}} {{океани}} {{морета}} {{Региони в света}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Атлантически океан| ]] 73uop1t9vrz6tmscqi27mi75r9mqyjp 0 51929 12398308 12381378 2024-10-29T10:38:25Z 37.57.213.55 12398308 wikitext text/x-wiki {{Паун}}{{Обработка|вътрешни препратки, повече източници, сегашно историческо време}}{{Личност|политик | националност = {{флагче с име|СССР}} (1952 – 1991)<br>{{флагче с име|Русия}} (1991 – ) | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[разузнавач]], [[юрист]], [[чиновник]], [[политик]] | партия = [[КПСС]] (1975 – 1991)<br/>[[Наш дом – Русия]] (1995 – 1999)<br/>[[Единство]] (1999 – 2001)<br/>[[Единна Русия]] (2008 – ) | постове1 = 2-ри и 4-ти [[президент на Русия]] | години1 = 31 декември 1999 – 7 май 2008<br>7 май 2012 – | постове2 = 39-и [[министър-председател на Русия]] | години2 = 8 май 2008 – 7 май 2012 | постове3 = 2-и председател на Единна Русия | години3 = 7 май 2008 – 26 май 2012 | постове4 = 5-и председател на ФСБ | години4 = 25 юли 1998 – 9 август 1999 }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[полковник]] | години на служба = 1975 – 1991 | преданост = [[СССР]], [[Русия]] | въоръжени сили = [[КГБ]], [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]],<br>[[Въоръжени сили на Руската федерация|Въоръжени сили на Русия]] | битки = [[Втора чеченска война]]<br>[[Руско-грузинска война]]<br>[[Руско-украинска война]]<br>[[Руска военна интервенция в Сирия|Гражданска война в Сирия]] }} | брак = [[Людмила Путина]]<br> <small>(1983 – 2013)</small> | майка = Мария Ивановна Путина<br> <small>(1911 – 1998)</small> | баща = Владимир Спиридонович Путин<br> <small>(1911 – 1999)</small> | деца = Мария Владимировна Воронцова (р.1985 г.)<br>Катерина Владимировна Тихонова (р.1986 г.) }} '''Владимир Владимирович Путин''' ({{lang|ru|{{звук|Ru-Vladimir_Vladimirovich_Putin.ogg|Влади́мир Влади́мирович Пу́тин}}}} хуйло) е руски държавник и политически деец. Настоящ [[Президент на Русия|президент на Руската федерация]], председател на Държавния съвет на [[Русия|Руската федерация]] и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е [[министър-председател на Русия]]. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините ''[[рашизъм]]'' и ''[[путинизъм]]''. Завършва Юридическия факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет]] (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ на СССР]] за [[Санкт Петербург|Ленинград]] и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в [[Германска демократична република|ГДР]]. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в [[Москва]], където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство. Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент [[Борис Елцин]] е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от [[Дмитрий Медведев]] на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в [[Конституция на Русия|Конституцията на Руската федерация]] (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд. Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. [[Втора чеченска война]], срещу самопровъзгласилата се [[Чеченска република Ичкерия]], която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в [[Грузия]] е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка [[Руско-грузинска война]]. След нея Русия признава сепаратистките [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] за независими държави. В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в [[Украйна]], Русия анексира с военна намеса [[Крим]] и започва да подклажда [[Война в Донбас|сепаратистки настроения в Донбас]]. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република|Луганска]] ''[[народна република|народни републики]]'' за независими държави. След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на [[Организация на обединените нации|ООН]]. [[Руско нападение над Украйна|Нападението над Украйна]] води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/europe/edin-mesec-vojna-v-ukrajna-kakvo-se-sluchi-do-momenta-video-news_1729472.html |заглавие=Един месец война в Украйна: Какво се случи до момента? (ВИДЕО) |дата=2022-03-24 |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Путин е определян като [[Автокрация|автократ]], следващ [[Антидемократизъм|антидемократични]], [[Етнически национализъм|националистически]], а според някои анализатори и [[Фашизъм|фашистки]] идеи.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://theconversation.com/yes-putin-and-russia-are-fascist-a-political-scientist-shows-how-they-meet-the-textbook-definition-179063 |заглавие=Yes, Putin and Russia are fascist – a political scientist shows how they meet the textbook definition |фамилно_име=Motyl |първо_име=Alexander |дата=2022-03-30 |труд=The Conversation |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archive.transatlanticrelations.org/publication/putins-russia-moderate-fascist-state-vladislav-inozemtsev/ |заглавие=Putin’s Russia: A Moderate Fascist State by Vladislav Inozemtsev |фамилно_име=Inozemtsev |първо_име=Vladislav |дата=2022-04-04 |труд=Center for Transatlantic Relations |език=en-US |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsweek.com/putins-russia-grip-fascism-312513 |заглавие=Putin's Russia Is in the Grip of Fascism |дата=2015-03-09 |труд=Newsweek |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.scotsman.com/news/opinion/columnists/it-was-clear-putin-was-a-fascist-dictator-before-ukraine-war-scotsman-says-3597914 |заглавие=Before Russia invaded Ukraine, Putin had already shown himself to be a racist, fascist dictator – Scotsman comment |дата=2022-03-05 |труд=www.scotsman.com |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> Той си поставя за цел възобновяването на [[Империализъм|имперската политика]] на Русия и евентуалното възстановяване под някаква форма на [[СССР]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/русия-на-путин-в-плен-на-антилиберални-автократични-демагози/a-61034217 |заглавие=Русия на Путин: в плен на антилиберални, автократични демагози | DW | 06.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-06 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/русия-и-неустоимият-чар-на-автокрацията/a-60839589 |заглавие=Русия и (не)устоимият чар на автокрацията | DW | 19.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-02-19 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Управлението му се характеризира с повсеместна [[корупция]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/24882/ivan-krastev-v-nyu-york-tayms-za-putin-koruptsiyata-e-nachin-na-zhivot/ |заглавие=Иван Кръстев в „Ню Йорк таймс“ : За Путин корупцията е начин на живот |дата=2016-05-16 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-putin-veliki-varhovniyat-samozvanets |заглавие=Путин Велики: Върховният самозванец |дата=2019-11-30 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> [[Политическа репресия|репресии]] срещу [[Опозиция (политика)|опозицията]], независимите [[Средство за масова информация|медии]] и въобще инакомислещите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/krayat-na-memorial---predvestnik-na-oshte-po-golemi-represii-v-rusiya-news330574.html |заглавие=Краят на „Мемориал“ – предвестник на още по-големи репресии в Русия |дата=2021-12-29 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/35507/zashto-mu-e-na-putin-voyna/ |заглавие=Защо му е на Путин война? |дата=2022-02-24 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След 2008 година в страната настъпва икономическа [[стагнация]], която води до неспособност на икономиката да се модернизира и продължаващ [[Демография|демографски]] упадък.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/в-началото-путин-беше-друг-обратът-започва-след-2003/a-51857127 |заглавие=В началото Путин беше друг. Обратът започва след 2003. | DW | 02.01.2020 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2020-01-02 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.investor.bg/analizi/91/a/wsj-putin-napomnia-za-provala-na-musolini-347827/ |заглавие=WSJ: Путин напомня за провала на Мусолини |дата=2022-03-13 |труд=Investor.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Според някои анализатори руският президент притежава активи в рамките на 100-160 млрд. [[Щатски долар|долара]], и е най-богатият човек в света.<ref>Путин има лично богатство до $160 млрд., твърди нова книга. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/05/14/3905316_putin_ima_lichno_bogatstvo_do_160_mlrd_tvurdi_nova/ 14 май 2019 г. в-к Дневник.]</ref> Путин също е сочен като отговорен за извършените от руските войски [[военни престъпления]], а известни личности и подписки с милиони участници призовават за изправянето му пред международен [[трибунал]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2022/03/15/4323819_moje_li_putin_da_bude_presledvan_za_voenni/ |заглавие=Може ли Путин да бъде преследван за военни престъпления в Украйна |фамилно_име=Capital.bg |дата=2022-03-15 |труд=www.capital.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/mozhe-li-putin-da-bade-saden-za-voenni-prestapleniya.html |заглавие=Може ли Путин да бъде съден за военни престъпления? |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-15 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/sviat/rusia/710558 |заглавие=Възможно ли е Путин да бъде осъден за военни престъпления в Украйна? - Русия - Новини Бг |дата=2022-03-22 |труд=Novini.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/gordan-braun-iska-nyurnberski-tribunal-za-putin.html |заглавие=Гордън Браун иска Нюрнберски трибунал за Путин |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-19 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/petitsiya-za-tribunal-sreshtu-putin |заглавие=Над 1.2 млн. подписа събра петиция за трибунал над Путин заради агресията срещу Украйна |дата=2022-03-21 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 г., Путин нееднократно заплашва индиректно страни от НАТО, или колективния Запад с [[ядрено оръжие]].<ref>Барбара Везел, Заплахите на Путин за ядрен удар. И отговорът на НАТО. [https://www.dw.com/bg/заплахите-на-путин-за-ядрен-удар-и-отговорът-на-нато/a-60944205 Дойче веле, 28.02.2022.]</ref><ref>Путин обяви частична военна мобилизация. [https://news.bg/int-politics/putin-obyavi-chastichna-voenna-mobilizatsiya.html News.bg, 21.09.2022.]</ref><ref>От 2008 до днес: Хронология на заплахите на Путин за ядрена война.[https://www.actualno.com/analysis/ot-2008-do-dnes-hronologija-na-zaplahite-na-putin-za-jadrena-vojna-news_1746436.html Actualno.com, 29.04.2022.]</ref> В тази връзка някои психиатри приемат, че Путин страда от [[психопатия|разстройство на личността]], и може да предизвика [[Трета световна война]].<ref>Валери Зайцев, Психиатър: Владимир Путин се държи като инфантилен социопат. [https://novini.bg/sviat/rusia/530689 Novini.bg, 26 март 2019].</ref> През септември 2022 г. говорителят на българското правителство [[Ивайло Калфин]] предупреждава, че светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие.<ref>Калфин: Светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие. Медиапул, 25 септември 2022 г.</ref> Путин е издирван от [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] в [[Хага]] като заподозрян в организирането на [[Депортация|депортиране]] на местно население, включително деца, от окупираните от Русия региони на Украйна в нарушение на [[Женевски конвенции|Женевските конвенции]], което представлява военно престъпление.<ref name="icc-01">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.icc-cpi.int/news/statement-prosecutor-karim-khan-kc-issuance-arrest-warrants-against-president-vladimir-putin |заглавие=Statement by Prosecutor Karim A. A. Khan KC on the issuance of arrest warrants against President Vladimir Putin and Ms Maria Lvova-Belova |труд=International Criminal Court |език=en |достъп_дата=2023-03-18}}</ref><ref name="icc-02">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32323193.html |заглавие=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за ареста на Путин |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Той е едва седмият държавен глава в историята, обект на подобни разследвания.<ref name="icc-06">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/mezhdunarodniyat-nakazatelen-sud-haga-izdade-zapoved-za-arest-na-putin |заглавие=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Путин |дата=2023-03-17 |труд=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Путин – Новини СЕГА |език=en |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> През 2023 година [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] приема решение, в което се твърди, че Путин е превърнал Русия в диктатура, а самият той е обявен за [[диктатор]].<ref>ПАСЕ: Русия е диктатура, Путин - диктатор. [https://offnews.bg/sviat/pase-rusia-e-diktatura-putin-diktator-810406.html OFFNews, 13 октомври, 2023 г.]</ref> == Произход == Според собствения му отговор по време на преброяването, той е [[Руснаци|руснак]] по националност. Баща – Владимир Спиридонович Путин (23 февруари 1911 г. – 2 август 1999 г.), е роден в село Поминово, [[Тверска област|Тверска губерния]], [[Военна повинност|служи]] в подводния флот през 1933 – 1934 г., участник във [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]], съставен от Петерхофски военен комисариат на Ленинградска област. В [[Червена армия|Червената армия]] – от юни 1941 г., боец ​​от 330-ти пехотен полк на 86-та дивизия на Червената армия, ранен е тежко от шрапнел в левия пищял и крак на 17 ноември 1941 г. Награден е с медали: „За военни заслуги“, „За отбраната на Ленинград“, „За победата над Германия“. Член на ВКП (б) от 1941 г. След войната е майстор в завода "Егоров". През 1985 г. е награден с орден „Отечествена война“ I степен. Майка – Мария Ивановна Путина (по рождение Шеломова) (17 октомври 1911 г. – 6 юли 1998 г.), произхожда от село Заречие, Тверска губерния, където се среща с Владимир Спиридонович, също работи във фабрика, оцелява след [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]]. Тя е наградена с медал „За отбраната на Ленинград“ от щаба на КБФ. [[Файл:Vladimir Putin with his mother.jpg|мини|ляво|250п|Путин с майка си Мария Ивановна през юли 1958 г.]] Дядо – Спиридон Иванович Путин (19 декември 1879 – 8 март 1965), произхожда от село Поминово, Тверска губерния. Работи като готвач в Горки, готви за Надежда Крупская, Мария и Дмитрий Улянов до смъртта им. През 1940 г. той става главен готвач на пансиона на Московския градски комитет на [[комунистическата партия на Съветския съюз]] "Иличевски" в село Илинское. Там той храни министрите, първите секретари на Московския градски партиен комитет, [[Никита Хрушчов]], работи до осемдесетгодишна възраст. Предците на Путин по бащина и майчина линия (Путини, Шеломови, Чурсанови, Буянови, Фомини и други) са били селяни в Тверския окръг поне 300 години. [[Файл:Vladimir Spiridonovich Putin.jpg|мини|200px|Баща – Владимир Спиридонович Путин]] [[Файл:Maria Ivanovna Shelomova.jpg|мини|200px|Майка – Мария Ивановна Путина]] [[Файл:Spiridon Putin.jpg|мини|200px|Дядо – Спиридон Иванович Путин]] == Биография == Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) на 7 октомври 1952 г. Малко е известно за ранното му детството. Той е късно дете в семейството. Двама негови братя са умрели в началото на 1940-те. Според официалната теза родителите на Путин – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина (Шаломова) са от руско потекло. Съществува и версия, че майка му е с еврейски корени.<ref>[https://newslenta.com/biographies/kto-po-nacionalnosti-vladimir-putin-ego-nastoyashhaya-familiya Кто по национальности Владимир Путин: его настоящая фамилия.]</ref> Според друга версия той е късно осиновен след преждевременната смърт на рождените деца в семейство Путини.<ref>[https://www.clubz.bg/19485-di_cajt_putin_bil_roden_v_gruziq_i_posle_osinoven"Ди Цайт": Путин бил роден в Грузия и после осиновен.]</ref> Завършва [[право]] в [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет]] през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност ([[КГБ]]). От 1985 г. работи за КГБ в [[ГДР]]. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университет (1990 – 1991), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета [[Анатолий Собчак]] (1991 – 1994) и заместник-кмет (1994 – 1996). Официално напуска КГБ след [[Августовски пуч в СССР (1991)|опита за преврат]] през август 1991 г. Членува в [[комунистическата партия на Съветския съюз]] от 1975 до 1991 година. [[Файл:RIAN archive 100306 Vladimir Putin, Federal Security Service Director.jpg|мини|Директорът на ФСБ Владимир Путин през 1998 г.]] След 1996 г. се премества в [[Москва]] и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. През 1997 г. става заместник-директор на администрацията на президента. През 1998 г. е назначен за директор на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Русия. През март 1999 г. става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател на Русия. От декември същата година изпълнява длъжността президент на Русия. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат.[[Файл:Putin in Su-27-1.jpg|мини|300px|Путин се приземява в [[Грозни]] с изтребител [[Су-27]], 20 март 2000 г.]] == Президентство == [[Файл:2018 inauguration of Vladimir Putin 24.jpg|мини|дясно|250px|Кортежът на Владимир Путин на 5 юли 2018 година при встъпването му за четвърти мандат в длъжност като президент на Русия (новата президентска кола е Aurus Senat, с екстериор напомнящ на Rolls Royce)]] [[Файл:Putin and Erdogan.JPG|мини|дясно|250px|Путин с турския министър-председател Ердоган, 2004 г.]] [[Файл:Vladimir Putin and Recep Tayyip Erdogan (2020-01-19) 01.jpg|мини|дясно|250px|Путин с турския президент Ердоган, 2020 г.]] Президентството на Владимир Путин през първия му непрекъснат срок продължава от декември 1999 г. до май 2008 г. Вследствие от политиката на Путин се извършват размествания в руската олигархия. Шефът на НК „ЮКОС“ [[Михаил Ходорковски]], арестуван на 25 октомври 2003 г. по обвинение в нарушения, допуснати в приватизацията на ЗАО „Апатит“. [[Борис Березовски]] намира убежище в [[Англия]]. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси продължават да развиват своя бизнес, без да получават същото ''внимание'' от страна на прокуратурата. Създадени са популистки младежки организации, основните от които са образуваната през 2005 г. „Наши“ и „Млада гвардия“. По повод даването на британско политическо убежище на бившия руски офицер от сигурността [[Александър Литвиненко]], който според руски проправителствени издания е свързан с [[Чечения|чеченски]] [[Тероризъм|терористи]], Путин заявява, че след като [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британските]] власти „са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“. „И цялата отговорност за това е на британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.<ref>[http://www.lenta.ru/news/2007/06/04/lugovoi/ Путин назвал „глупостью“ попытку добиться экстрадиции Андрея Лугового (Изявлението по-обстойно)], 4 юни 2007.</ref> Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича „глупаво“ и заявява: „Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой, не знаят това (б.ред.: ''забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани''), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели, значи това е просто политически ход с цел пиар“<ref>там же, ibidem</ref>. Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича „рудимент от колониалното мислене“ и отбелязва, че всъщност на тях им трябва да сменят мозъците, а не конституцията.<ref>[https://web.archive.org/web/20160809094225/http://www.russian.xinhuanet.com/russian/2007-07/25/content_463046.htm В.Путин называет предложение Лондона поменять конституцию России рудиментом колониального мышления (Изказването на Путин в агенция Синхуа)], 25 юли 2007.</ref> В международните отношения Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на [[Съединени американски щати|САЩ]] и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на [[САЩ]] в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения“. Путин каза, че резултатът от това е, че {{цитат|Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се, такава политика стимулира [[надпревара във въоръжаването]].}} Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е за един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право. Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ [[Джордж Уокър Буш]], президента на Бразилия – [[Луис Инасио Лула да Силва]], президента на Венецуела – [[Уго Чавес]], бившия германски канцлер [[Герхард Шрьодер]], бившия френски президент [[Жак Ширак]] и италианския премиер [[Силвио Берлускони]] е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на Германия – [[Ангела Меркел]], е съобщено, че е „по-хладно“ и „по-делово“ от партньорството му с [[Герхард Шрьодер]]. В резултат от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в [[Централна Азия]] преди и по време на водената от САЩ [[Война в Афганистан (2001–2014)|инвазия в Афганистан]]. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от [[Централна Азия]], или най-малкото да постигне задължение [[Вашингтон]] да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала. По време на разоръжаването през иракската криза през 2002 – 2003 г. Путин се противопоставя на хода на [[Вашингтон]] [[война в Ирак (2003)|да нападне Ирак]] без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на]] [[ООН]]. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,{{неясно}} като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак. През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер [[Герхард Шрьодер]] се договарят за строителство на голям газопровод през [[Балтийско море]], само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-тия рожден ден на Путин в [[Санкт Петербург]] през същата година. [[Общност на независимите държави|Общността на независимите държави]] (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като [[ЕС]] и [[НАТО]] са се разширили, за да обхванат голяма част от [[Централна Европа]], а и балтийските държави. Путин два пъти посещава [[Украйна]] преди президентските избори в страната през 2004 г., за да покаже подкрепата си за премиера [[Виктор Янукович]], който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и да го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на [[Русия]] с [[Грузия]] и [[Молдова]], като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии. Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията за Бронзовия войник. Путин взима активно лично участие при насърчаване на Акта за каноническа общност с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 г., който възстанови отношенията между базираната в Москва [[Руска православна църква]] и Руската православна църква извън Русия, след 80-годишната схизма. За трети път встъпва в длъжност на 7 май 2012 г. В деня на встъпването си в длъжност той подписва серия от програмни укази (така наречените майски укази). На следващия ден предлага на [[Държавна дума|Държавната дума]] кандидатурата на [[Дмитрий Медведев]] за поста на министър-председател, а след като Медведев заема длъжността, Путин го задължава да състави ново правителство. През 2013 г. Путин заема първото място в ежегодната класация „най-влиятелни хора в света“ на списание „[[Форбс]]“, на второ място остава [[Барак Обама]]. По мнение на съставителите на класацията, Путин е заслужил първото място, защото през 2013 г. той се е показал като „самодържавник, активно демонстриращ сила в собствената си страна и на международната арена“. През 2014 г., след присъединяването на Крим и началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна, резултатът се повтаря. През 2016 година Путин за четвърти път е избран от Форбс за „най-влиятелен човек в света“. „Руският президент разшири влиянието на своята страна почти на всеки ъгъл на земното кълбо. И в родината си, и в [[Сирия]], и на президентските избори в САЩ Путин получава това, което желае. Не се ограничава от установените световни норми, той успя да увеличи влиянието си през последните години“, – отбелязва списанието. През февруари 2014 г. в [[Сочи]] са проведени ХХII зимни олимпийски игри. На 18 март 2018 г. Путин е избран за четвърти път за президент на Русия, като получава рекордните 76,69 % от гласовете. На 7 май същата година Путин встъпва в длъжност за четвърти път, на следващия ден е внесена кандидатурата на Дмитрий Медведев за премиерския пост. В същия ден, след като Медведев заема длъжността, Путин му предлага да сформира ново правителство. Указите за състава на новото правителство са подписани на 18 май. На 25 май 2018 година Путин обявява, че няма да се кандидатира за президент през 2024 г., заради изискванията на конституцията. През лятото на 2018 година е проведено Световно първенство по футбол Русия. На 15 януари 2020 г. в своето годишно обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат мащабни поправки в конституцията и обявява за комплекс от социално-икономически мерки, призвани да повишат нивото на благосъстояние на руските граждани и да способстват за решението на демографския проблем. След изявлението на Путин правителството подава оставка. На 16 януари 2020 г. правителството е оглавено от [[Михаил Мишустин]]. === Изменение на конституцията === На 15 януари 2020 г. в своето обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат в конституцията редица поправки и да се проведе гласуване по целия предполагаем пакет, който, по думите на Путин, трябва да предвиждат следните изменения: * установяване на приоритет на руската конституция пред международното право * разширение на правата на Държавната дума: Думата трябва да получи правото да утвърждава кандидатурата на премиера, на вицепремиерите и федералните министри * ожесточаване на ограниченията за лица, които заемат „важни за обезпечението на безопасността на страната“ длъжности (депутати, сенатори, министри, съдии, ръководители на региони), – те са длъжни да нямат чуждо гражданство или вид жителство в други страни * държавните служители да не разполагат със сметки в чужди държави и да съхраняват ценности извън Русия * ожесточаване на ограниченията за лица, които желаят да се кандидатират за поста президент: кандидатите са длъжни да са живели в Русия не по-малко от 25 години и да нямат чуждо гражданство * разширения на пълномощията на Съвета на федерацията по отношение на федералните съдии, съдиите в Конституционния и Върховния съд. * записване в конституцията, че бракът е съюз между мъж и жена * децата да бъдат възпитавани в патриотизъм и уважение към по-възрастните * въвеждане на термина „традиционни семейни ценности“, за които да отговаря правителството * назначаване от президента на ръководителите на силовите ведомства със съгласуване със Съвета на федерацията * закрепване в конституцията норми за това, че МРОТ (минималният размер на заплащане на труда) не може да бъде по-ниско от минимума на оцеляване * закрепване в конституцията на регулярна индексация на пенсиите * усилване на ролята на губернаторите и Държавния съвет * усилване на ролята на Конституционния съд По първоначално оценка на западните медии, предложеното преразпределение на пълномощията на държавните органи ще позволи на Путин да остане на власт и след 2024 година, като заеме премиерския пост или стане ръководител на Държавния съвет. В хода на обсъжданията на поправката бившия помощник на Путин – Владислав Сурков и членът на висшия съвет на „[[Единна Русия]]“ – [[Валентина Терешкова]] предлагат да се започне зануляване на президентските мандати на Путин след приемането на пакета, да се отменят конституционните ограничения по бройката на президентските мандати или да се позволи на Путин повторно да се избира на поста президент. На 10 март Путин, говорейки в Държавната дума, поддържа възможността за „зануляване“ на своите президентски мандати. На 14 март Путин подписва закон за поправките в конституцията. Националното гласуване на поправките е назначено за 22 април, но във връзка с пандемията от коронавирус е отложено. Във връзка с ограничаването на масовите мероприятия, въведени за борба с вируса, на опозицията е отказано да провежда митинги против поправките. На 21 юни Путин отбелязва, че в случай на приемане на поправката ще се кандидатира отново за президент. На 1 юли по разпореждане на Путин на всяко дете до 16-годишна възраст е отпусната еднократна помощ в размер на 10 000 рубли (141 долара). На 1 юли 2020 г. е официалния вот, на който в подкрепа на поправките гласуват 77,9 % от гласувалите, малко над 21,2 % са против. Според Централната избирателна комисия активността е била 65 %. По този начин на Путин се предоставя възможност да се кандидатира за президент за още два мандата по шест години. Това му позволява да ръководи страната до 2036 година. === Ваксина срещу коронавирус === На 11 август 2020 г. Путин обявява за регистрацията на първата ваксина в света срещу [[COVID-19]] в Русия. През септември в Руската федерация започва кампания за доброволна ваксинация. === Русия и глобалното затопляне === През 2016 г. Русия подписва Парижкото споразумение за климата, което има за цел да се бори с [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] и регулира емисиите на [[въглероден диоксид]] в [[Атмосфера на Земята|атмосферата]]. В същото време, Александър Бедрицки, специален пратеник на руския президент по въпросите на климата, на 22-ра конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Маракеш, заяви, че Русия не разглежда отказването от въглеводороди като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. На въпрос на [[Блумбърг]] дали президентът Путин е съгласен с причините за глобалното затопляне, посочени в Парижкото споразумение, неговият прессекретар Дмитрий Песков отговоря недвусмислено: „Не“. През септември 2019 г. Парижкото споразумение е ратифицирано с указ на руското правителство. Предполага се, че позицията на президента Путин се е променила благодарение на лобистките усилия на лидерите на Франция и Германия. === Външна политика === По оценка на Bloomberg, Русия за 20 годишното управление на Путин е успяла частично да възстанови геополитическото влияние на Съветския съюз, при това разполагайки със скромни финансови средства. В частност, Путин укрепва отношенията с [[Китай|КНР]], присъединява Крим, изменя хода на войната в Сирия и прави Русия ключов фактор в [[Близък Изток|Близкия изток]], успява да продаде [[С-400]] на натовската [[Турция]], а също така сключва крупни оръжейни и нефтени договори с ключовият американски съюзник – [[Саудитска Арабия]]. Русия също така за първи път от 20 години започна да разширява своето влияние в [[Африка]]. === Отношения Русия – НАТО === [[Файл:Vladimir Putin - 2012.jpg|мини|250px|Путин през 2012 г.]] В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин споделя плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила това на едностранна основа. Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не спази ангажиментите, поети в [[Истанбул]] през 1999 г., според които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от [[Молдова]] и [[Грузия]]. Руският външен министър [[Сергей Лавров]], цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили в Европа“. Русия е преустановила участието си в [[Договор за обикновените въоръжени сили в Европа|ДОВСЕ]] в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заявиха, че дълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „спре“ изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).“ Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили“. Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона на [[Северен Кавказ]]. Месеците след Мюнхенската реч на Путин са белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на [[Ден на победата (9 май)|Деня на победата]]: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.“ „Тези нови заплахи, както по времето на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]], показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.“ Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на [[Г8|Г-8]] в Хайлигендам американската журналистка [[Ан Епълбаум]], която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с [[Естония]], заплашване на доставките на газ на [[Литва]] или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време той пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил [[Студена война|Студената война]].“ Британският историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на [[Йосиф Сталин|Сталин]]“ в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?“. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин“ го сравнява с генерал [[Шарл дьо Гол]]. Ади Игнатий твърди, че „Путин... не е Сталин. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин отново създава силна държава и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.“ В същата статия Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряката военна конфронтация от времето на Студената война е малко вероятно“, „идеята за западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските, и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американският военен министър [[Робърт Гейтс]] каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.“ Владимир Путин заяви на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.“ По отношение на противоракетния щит на САЩ в Европа Путин представи на президента Джордж Буш публично контрапредложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система от съветската епоха в Азербайджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чехия. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да се разполагат ракети в Полша след това, но прехващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта. На 4 юни 2007, в интервю за журналисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали руските ядрени сили могат да бъдат насочени към европейски цели в случай, че „САЩ продължават изграждането на стратегически щит в Полша и Чехия“, Путин призна, че „ако част от ядрения потенциал на САЩ се намира в Европа и нашите военни експерти считат, че те представляват потенциална заплаха, след това ние ще трябва да предприемем необходимите ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние трябва да имаме нови цели в Европа.“ === Отношения Русия – Великобритания === Краят на 2006 г. довежда до обтягане на отношенията между Русия и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] по повод на смъртта на бивш офицер от ФСБ в [[Лондон]] от отравяне. На 20 юли 2007 г. британският премиер [[Гордън Браун]] експулсира „четири руски пратеници заради отказа на Путин да екстрадира бившия агент на КГБ Андрей Луговой, издирван във Великобритания за убийството на приятеля си и бивш шпионин [[Александър Литвиненко]] в Лондон“. Руската конституция забранява екстрадирането на руски граждани в трети страни. Британският външен министър [[Дейвид Милибанд]] заявява, че „тази ситуация не е уникална, и други страни са изменили своите конституции, например за прилагане на Европейската заповед за арест“. Изявлението на Милибанд е широко представяно от руските медии като британско предложение за промяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са против промяна на Конституцията в това отношение. Британският посланик в Москва Тони Брентън заявява, че Великобритания не иска Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го тълкува по такъв начин, че ще направи екстрадирането на Луговой възможно. В отговор Путин съветва британските власти да „определят главите си“, а не да предлагат промяна на руската конституция, и заяви, че британските предложения са „отживелица от начина на мислене през колониалната епоха“. Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо обвинява Путин за насочване на убийството в декларация, която е пусната малко след смъртта му от неговия приятел Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е истинският автор на разпространеното изявление. Запитан за обвиненията на Литвиненко, Путин заявява, че „изявление, разпространено след смъртта на своя автор, естествено не заслужава коментар". Експулсирането е разглеждано като „най-големия разрив откакто страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 г. след шпионски спор.“ В отговор на ситуацията Путин заявява: „Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските отношения ще се развиват нормално. И руската, и британската страна сме заинтересовани от развитието на тези отношения.“ Въпреки това на посланика на Великобритания Тони Брентън е съобщено от руското външно министерство, че на британските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското правителство обявява също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Великобритания и замразява сътрудничеството в областта на борбата с тероризма в отговор на Великобритания и спира контактите си с Федералната служба за сигурност. Александър Шокин, президент на руския съюз на индустриалците и предприемачите, предупреждава, че британските инвеститори в Русия "ще са изложени на засилен контрол от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да загубят в държавни търгове. Някои виждат кризата като резултат от решението на Великобритания да предостави на бившия покровител на Путин, руския милиардер Борис Березовски, политическо убежище през 2003 г. По-рано, през 2007 г., Березовски призовава за свалянето на Путин от власт. На 10 декември 2007 г. Русия нарежда на Британския съвет да спре работата на регионалните си офиси в това, което се гледа като последния кръг на спор във връзка с убийството на Александър Литвиненко; Великобритания заявява, че решението на Русия е незаконно. Следвайки мирната мисия през 2007 г. военни учения съвместно с държавите членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Путин обявява на 17 август 2007 г. възобновяване на постоянна база за патрулиране на стратегически бомбардировачи на полети на дълги разстояния на Русия, които са спрени през 1992 г. Говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Шон Маккормак, цитиран в отговор, че „ако Русия иска да вземе някои от тези стари самолети и ги накара отново да летят, това си е тяхно решение.“ Първото по рода си в историята съобщение, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се проведе на руска територия) в светлината на съвместните руско-китайски военни учения, кара някои да вярват, че Путин е склонен да създаде антинатовски блок или азиатски вариант на [[Организация на страните износителки на петрол|ОПЕК]]. Когато представя предположението, че „западните наблюдатели вече оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в опозиция на НАТО“, Путин отговаря, че „това сравнение е неподходящо по форма и съдържание.“ Руският началник на Генералния щаб Юрий Балюевски е цитиран да казва, че „не трябва да се говори за създаване на военен или политически съюз, или съюз от всякакъв вид, тъй като това ще противоречи на основополагащите принципи на ШОС". Възобновяването на полетите на дълги разстояния на стратегическите бомбардировачи на Русия е последвано от обявяването на руския министър на отбраната Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 г., че 11 кораба, включително самолетоносачът „Кузнецов“, ще вземат участие в първата голяма флотска експедиция в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за сражение трябва да акомпанира 47 самолета, включително стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да се подновят редовните руски военни патрули на океаните в света, изглежда, че се подкрепя и от руските медии. Военният анализатор от „Новая газета“ Павел Фелгенхауер смята, че заради аварията си Кузнецов не е напълно боеспособен и е по-скоро заплаха за екипажа си, отколкото за всеки предполагаем враг. През септември 2007 г. Путин посещава [[Индонезия]] и по този начин става първият руски лидер, посетил страната през последните 50 години. През същия месец Путин присъства и на срещата на [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|АПЕК]], проведена в [[Сидни]], Австралия, където се срещна с австралийския премиер Джон Хауърд и подписа договор за търговия с [[Уран (елемент)|уран]]. Това е първото посещение на руски президент в Австралия. На 16 октомври 2007 г. Путин посещава Техеран, за да участва Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се среща с иранския лидер [[Махмуд Ахмадинежад]]. Други участници са лидерите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Това е първата визита на лидер на Кремъл в Иран от участието на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 г. На пресконференция след срещата на върха Путин заявява, че „всички наши (Каспийски) държави имат правото да развиват мирна ядрена програма, без никакви ограничения“. По време на срещата е договорено, че нейните участници в никакъв случай не биха позволили на която и да е трета страна да използва тяхната територия като база за агресия или военни действия срещу всички останали участници. На 26 октомври 2007 г., по време на конференция, следвайки 20-ата среща на равнище Русия-ЕС в Португалия, Путин предлага да се създаде руско-европейски Институт за свобода и демокрация със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ние сме готови да предоставим средства за неговото финансиране, така както Европа покрива разходите за проекти в Русия.“ Тази новопредложена институция се очаква да наблюдава нарушенията на човешките права в Европа и да допринася за развитието на европейската демокрация. Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива между Русия и ЕС, пише през февруари 2008 г.: „кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална държава и власт. За руснаците решението е в пълното им възстановяване. И така, какво се случва, когато едно предприятие на 21 век се изправи пред предизвикателството на властта от 19 век? Очертанията на конфликта вече се утвърждават – в дипломатическа готовност за компромиси по отношение на [[Косово]], Украйна, Грузия и Естония; в конфликти за газо- и нефтопроводи, в неприятен дипломатически обмен между Русия и Великобритания, както и до възстановяване на руските военни учения, които по вид не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина.“ === Отношения Путин – Буш младши === Руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ [[Джордж Уокър Буш|Джордж У. Буш]] не успяват да разрешат различията си по плановете на САЩ за планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, на срещата им в руския черноморския курорт Сочи на 6 април 2008. Путин уточнява, че не е съгласен с решението за създаване на обекти в страните от [[Източна Европа]], но казва, че са се споразумели за „стратегическа рамка“ за насочване на бъдещите американско-руски отношения, в които Русия и САЩ заявяват, че признават, че ерата, в която са гледали една на друга като „стратегическа заплаха или враг“, вече е свършила. Путин изразява предпазлив оптимизъм, че може да се намери начин двете страни да си сътрудничат за противоракетна отбрана и описа неговата осемгодишна връзка с Буш като „най-вече положителна“. Срещата на върха е последната среща между Буш и Путин като президенти и следва присъствие на двамата лидери „на срещата на НАТО в [[Румъния]] на 2 – 4 април 2008 г.“ Тази среща също така подчертава различията между Вашингтон и Москва за подкрепяното от САЩ предложение за разширяване на военния съюз да се включи в бившите съветски републики Украйна и Грузия. Русия се противопоставя на предложеното разширяване, страхувайки се, че ще намали собственото си влияние над своите съседи. Фарид Закария споменава, че през 2008 г. войната Южна Осетия се превръща в дипломатическо бедствие за Русия. Той навежда на мисълта, че това е важна стратегическа грешка, превръщайки съседни държави като Украйна, за да обхванат повече САЩ и други западни държави. Джордж Фридман, основател и главен изпълнителен директор на частна разузнавателна агенция Стратфор, заема противоположното мнение, твърдейки, че и войната, и руската външна политика Русия са успехи в разширяването на влиянието си. === Предаване на длъжността === Церемонията по предаване на длъжността се провежда в Кремъл, след салют от Кремълския президентски полк. Президентският кортеж преминава през отваряните само в изключително редки случаи Спаски врати. В своята заключителна реч при отстъпването на длъжността на Дмитрий Медведев на 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх [[Алексий II Московски|Алексий II]] Владимир Владимирович заявява, че не е нарушил приетото заедно с президентството задължение да служи открито и честно на народа си, че задължението да брани Русия за него е висш граждански дълг, който той ще изпълнява целия си живот и че у управляващия нравствеността е не по-маловажно качество от професионализма и опита.<ref>Первый канал, „Время“, 21:00(MSK)</ref> == Премиерство == [[Файл:2014 Winter Olympics opening ceremony (2014-02-07) 03.jpeg|мини|275px|Владимир Путин на откриването на [[Зимни олимпийски игри 2014|XXII зимни Олимпийски игри]] в [[Сочи]] през 2014 г.]] Още същия ден Дмитрий Медведев внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър [[Виктор Зубков]] подава оставка заедно с Владимир Путин на 7 май съобразно конституцията. Три от четирите фракции ([[Единна Русия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либералдемократическата партия]] и [[Справедлива Русия]]) заявяват, че ще го подкрепят след негова среща с ръководителите на партиите.<ref>Первый канал, „Время“, 7 май 2008, 21:00(MSK)</ref> Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа „за“ от общо 450. В проекта си за бъдещата икономическа политика на правителството Владимир Владимирович заявява, че ще задели 30 млрд. рубли в Селхозбанк, за да бъдат регулирани цените на зърното и осуетено самоволното рязко нарастване на цените, което е световно явление. Ще се продължи и политиката на високи мита при експорта на селскостопанска продукция. Във външната политика Владимир Путин на въпроса от депутат от ЛДПР как ще се противопостави на следното явление: призивите на Запада за свободна конкуренция в Русия от една страна и „двойния стандарт“ и забравянето на израза „свободна конкуренция“ от същия този Запад, веднага щом става дума за руски инвестиции там, отговаря, че това не е въпрос, а политическа позиция, която той изцяло споделя. Опасенията на Запада от руски инвестиции той окачествява като безпочвени, поради простата причина, че чуждите инвестиции в Русия са 10 пъти повече от руските в чужбина. <ref>Первый канал, „Время“, 8 май 2008, 21:00(MSK)</ref> На 29 май 2008 г. Путин пристига на работно посещение във Франция. Отношенията между него и [[Никола Саркози]] са близки и един от признаците за това е, че Саркози изпрати поздравления на Дмитрий Медведев веднага след оповестяването на резултата от президентските избори, докато много други западни държави изразяваха загриженост за изборния процес. Това е първото чуждестранно посещение на Путин като (втори път) премиер. За 5 години икономическият обмен между двете страни се е утроил, тази насока трябва да продължава, заявяват той и френският премиер-министър [[Франсоа Фийон]]. Запитан за човешките права в Русия, Путин заявява, че това вече не е част от компетенциите му. По-късно на 29 май Путин прекарва тържествена вечеря в [[Елисейски дворец|Елисейския дворец]], чест, която се оказва само на президенти. В петък също така е предвидена среща на бившия руски президент с бившия френски президент [[Жак Ширак]], <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp |заглавие=Poutine à Paris, un Premier ministre très présidentiel |достъп_дата=2008-05-30 |архив_дата=2008-05-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080531003819/http://www.rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp }}</ref> който през месец май 2008 г. става лауреат на почетната държавна премия на [[Русия|Руската Федерация]]. Путин, който владее свободно [[немски език]], само за кратко общува с френския президент без преводач.<ref>[http://www.1tv.ru/owa/win/ort6_main.main?p_news_title_id=122343&p_news_razdel_id=2 Информация на Первый канал]</ref> == Политика за околната среда == Владимир Путин лично надзирава програми за защита на редки и застрашени видове в Русия: * Програма за [[Амурски тигър|Амурския тигър]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ THE AMUR TIGER PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120718064135/http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ |date=2012-07-18 }}</ref> * Програма за кита [[белуга]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ THE WHITE WHALE PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613063658/http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ |date=2012-06-13 }}</ref> * Програма за [[полярна мечка|полярната мечка]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ THE POLAR BEAR PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613064004/http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ |date=2012-06-13 }}</ref> * Програма за [[снежен леопард|снежния леопард]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ THE SNOW LEOPARD PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613063809/http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ |date=2012-06-13 }}</ref> == Лично богатство == Официалните данни, публикувани по време на законодателните избори през 2007 г., показват, че богатството на Путин възлиза на приблизително 3,7 милиона рубли (280 000 щатски долара) (510 944 [[Български лев|български лева]]) в банкови сметки, частен апартамент от 77,4 квадратни метра в Санкт Петербург и различни други активи. Отчетените приходи на Путин за 2006 г. възлизат на 2 милиона рубли (приблизително 152 000 долара). През 2012 г. Путин има отчетен доход от 3,6 милиона рубли (270 000 долара). Путин е сниман да носи редица скъпи ръчни часовници, общо оценени на 700 000 долара, което е почти шест пъти годишната му заплата. Известно е, че Путин понякога подарява часовници на стойност хиляди долари, например часовник, идентифициран като Blancpain на момче от [[Сибир]], което среща по време на ваканция си през 2009 г., и друг подобен часовник на заводски работник същата година. Според руски опозиционни политици и журналисти Путин тайно притежава състояние от няколко милиарда долари чрез последователно притежаване на дялове в редица руски компании. Според една редакционна статия във ''[[Вашингтон Поуст]]'', „Путин може технически да не притежава тези 43 самолета, но като единствена политическа сила в Русия, той може да се държи така, сякаш са негови“. Тези противоречиви твърдения са анализирани от Polygraph.info, който разглеждат редица доклади на Уестърн (Андерс Ослунд оценка от 100-160 милиарда долара) и руски (Станислав Белковски оценява на 40 милиарда долара) анализатори, [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] (оценка от 40 милиарда долара през 2007 г.), както и контрааргументи на руски медии. Полиграф заключва:"Има несигурност относно точната сума на богатството на Путин, а оценката на директора на Националното разузнаване на САЩ очевидно все още не е завършена. Въпреки това, с купчината доказателства и документи в Панамските документи и в ръцете на независими следователи като тези, цитирани от Dawisha, Polygraph.info установява, че твърдението на Данилов, че западните разузнавателни агенции не са успели да намерят доказателства за богатството на Путин, е подвеждащо" През април 2016 г. 11 милиона документа, принадлежащи на панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca, изтичат в германския вестник ''[[Заддойче Цаийтунг]]'' и базирания във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти. Името на Путин не фигурира в нито един от записите, а Путин отрича участието си в компанията. Различни медии обаче съобщават за трима от сътрудниците на Путин в списъка. Според изтичането на документите от Панама, близки доверени сътрудници на Путин притежават офшорни компании на обща стойност 2 милиарда долара. Германският вестник ''Зюддойче Цайтунг'' смята за правдоподобна възможността семейството на Путин да печели от тези пари. Според вестника 2 милиарда щатски долара са били "тайно прехвърлени през банки и компании в сянка, свързани със сътрудниците на Путин", като строителните милиардери Аркадий и Борис Ротенберг и Банка "Россия", по-рано идентифицирана от Държавния департамент на САЩ като третирана от Путин тъй като личната му банкова сметка е била централна за улесняването на това. В него се заключава, че „Путин показа, че е готов да предприеме агресивни стъпки, за да запази секретността и да защити [такива] общински активи“. Значителна част от следата на парите води до най-добрия приятел на Путин Сергей Ролдугин. Въпреки че е музикант и по собствените му думи не е бизнесмен, изглежда, че е натрупал активи на стойност 100 милиона долара, а вероятно и повече. Има спекулации, че Путин всъщност притежава средствата, а Ролдугин просто е действал като пълномощник. [[Гари Каспаров]] каза, че „Путин контролира достатъчно пари, вероятно повече от всеки друг индивид в историята на човешката раса“.<ref>Парите на Путин: колко богат е руският президент? [https://www.dw.com/bg/парите-на-путин-колко-богат-е-руският-президент/a-61048465 08.03.2022 г. Дойче веле.]</ref> == Критика == Според мнение на [[Михаил Горбачов]], изразено през ноември 2014 г., Путин започва да се разболява от същата болест, от която според признанието е страдал и самият бивш президент на СССР – самоувереност: „Той смята себе си за заместител на Бог, аз наистина не знам обаче..." Пресата по света отбелязва характерното закъснение на Путин за насрочени срещи с държавни, правителствени, кралски особи и римския папа. === Обвинения за участие в убийството на Александър Литвиненко === През ноември 2006 г. в Обединеното кралство умира Александър Литвиненко, бивш служител на ФСБ, който получава политическо убежище на Острова, след като бяга от Русия и работи за британското разузнаване MI6. Причината за смъртта е отравяне с полоний-210. Отравянето на Литвиненко и разследването, започнато от британските власти, довеждат до влошаване на руско-британските отношения. Британският съд заключава, че Литвиненко е убит в резултат на специална операция на ФСБ, очевидно одобрена лично от директора на ФСБ Николай Патрушев и руския президент Путин. Констатациите на Върховния съд са отхвърлени от говорителите на Путин като недоказани и основани на спекулации. === Противобългарски пропагандни кампании и репресии === На [[9 май]] [[2015]] г., по повод на нападението на албански терористи в град [[Куманово]], награждаваната от Путин, агент на [[Федерална служба за сигурност|руското разузнаване]]<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31978970.html "Русия ще спечели!" Коя е журналистката Дария Асламова, изгонена от Косово като шпионин]</ref> и санкционираната след 8 години от [[Украйна]]<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://sanctions.nazk.gov.ua/ru/sanction-person/23059/|title=АСЛАМОВА Дарья Михайловна - биография, досье, активы {{!}} Война и санкции|website=|access-date=2023-01-22|достъп_дата=2023-05-21|архив_дата=2023-01-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230122045613/https://sanctions.nazk.gov.ua/ru/sanction-person/23059/}}</ref> прокремълска журналистка Дария Асламова публикува поръчков материал във вестник "Комсомолска правда", на който има карта на "[[обединена Македония]]", в това число и с "освободен" [[Пиринска Македония|Пирински дял на областта]], който е обявен за "окупиран" от [[България]]. Страната е обвинена и в "[[държавен тероризъм|поддръжка на албанските терористи]]", въпреки българската поддръжка за [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|отбраната на Македония през 2001 година]]. Освен това България е обявена за отлъчена от [[Православна цивилизация|Православната цивилизация]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://alternatio.org/articles/articles/item/45822-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BC%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BD%D1%8B-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%87%D1%8C-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8?tmpl=component&print=1 |заглавие=Война за трубу: почему русские должны помочь Македонии |достъп_дата=2022-08-31 |архив_дата=2022-09-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220929134429/https://alternatio.org/articles/articles/item/45822-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BC%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BD%D1%8B-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%87%D1%8C-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8?tmpl=component&print=1 }}</ref> Статията в следващите месеци е споделена в множество [[рашизъм|рашистки]] и [[путинизъм|путинистки]] сайтове. През юни 2021 г. Асламова публикува обширен репортаж от България, в който се твърди че "българските подчовеци с еднакъв ентусиазъм се борят не само за събарянето на съветски паметници, но и за издигането на нови - на своите западни "приятели". На [[24 май]] [[2017]] година, в присъствието на президента на тогавашната [[Северна Македония|Македония]] [[Георге Иванов]], Путин нарича [[кирилица]]та "македонска", заради което е критикуван и от алтернативни медии в самата Русия.<ref>[https://golosislama.com/news.php?id=31961 Конфуз: Путин не знает истории славян]</ref> Руското посолство в [[Скопие]] пък от своя страна многократно насърчава [[Македонизъм|македонистките]] [[фалшифициране на историята|исторически извращения]], публикувайки на [[фейсбук]] страницата си постове, македонизиращи [[Братя Миладинови]], [[ВМОРО]]/[[ВМРО]], [[Гоце Делчев]]<ref>[https://varnanovini.bg/2022/02/04/gavra-za-ruskoto-posolstvo-v-skopie-go/ Гавра – за руското посолство в Скопие Гоце Делчев е македонец]</ref>, [[Климент Охридски]]<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/skandal-rusiia-pozdravi-samo-skopie-za-kliment-ohridski-6135004 Скандал: Русия поздрави само Скопие за Климент Охридски]</ref>, други български исторически личности и кирилицата (за което е създаден и филм)<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/ruskoto-posolstvo-sofiya-se-razmina-ruskoto-posolstvo-skopie Руското посолство в София се размина с руското посолство в Скопие]</ref> и дори представят "[[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българската фашистка окупация]]" на [[Македония (област)|Македония]] през [[Втора световна война|Втората световна]] като "генерална репетиция" на [[Операция „Барбароса“|нападението на Германия срещу СССР]].<ref>[https://dnes.dir.bg/politika/ruskoto-posolstvo-v-skopie-s-antibalgarski-post-balgariya-napadna-makedoniya-1941-g Руското посолство в Скопие с антибългарски пост: България нападна Македония през 1941 г.]</ref>При започналата на [[24 февруари]] [[2022]] г. [[Руско нападение над Украйна|руската инвазия в Украйна]] в [[окупация|окупираните]] от [[Въоръжени сили на Русия|Руската армия]] части на [[Запорожка област|Запорожката област]] окупационните власти забраняват изучаването на [[Български език|българския език]] и затварят Българските неделни [[училище|училища]] и центрове, а земеделската продукция на [[Българи в Украйна|местните българи]] е изкупена принудително на безценница и много от тях са застрашени от [[глад]].<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2022/09/22/kremyl-zabrani-izuchavaneto-na-bylgarski-ezik-v-zaporojka-oblast.544507 Кремъл забрани изучаването на български език в Запорожка област]</ref> === Ресъветизация и правото на силата като държавна идеология === По времето на Путин е осъществена ресъветизация на Русия, изразяваща се в оправдаване на всички престъпления на съветския режим без [[колективизация]]та и [[национализация]]та, масова [[пропаганда]] във възхвала на "[[Съюз на съветските социалистически републики|съветските постижения]]" - измислени, преувеличени и истински, възстановяването на паметници на съветски функционери и реклама на съветския начин на живот, мелодията на [[химн на Русия|Руският химн]] е взета от тази на [[Химн на СССР|съветския]], а култът към победата във [[Велика отечествена война|Втората световна]] се превръща в култ към [[държавен тероризъм|държавното насилие]]. Връх на ресъветизацията е издаденият във втората половина на [[2023]] г. единен [[учебник]] по история за X и XI клас, известен като "учебника на Медински", разказващ за руската история от края на ВСВ до наши дни, в който за пръв път след смъртта му няма нито една критика към [[Сталин]] и всички трудности на СССР се обясняват с "интригите на [[колективизъм|колективния]] [[Западен свят|Запад]]".<ref>[https://harbin.lv/sokrovennoe-skazanie-sovkov СОКРОВЕННОЕ СКАЗАНИЕ СОВКОВ]</ref>Но заради факта, че не може да съществува Съветски съюз без [[тоталитаризъм|тоталитарните]] [[комунизъм|комунистически]] идеология и режим, руският либерален журналист Евгений Трифонов определя ресъветизацията като основата на нова и [[садизъм|садистична]] държавна идеология, целяща легитимирането на олигархичната, авторитарната и неограничена от закон и морал власт на Путин и обкръжението му, в чиято основа са образи на исторически фигури, почитани заради жестокостта им към собствения си народ, отхвърлянето на Европейската цивилизация, [[прогрес]]а и [[свобода]]та - от [[Иван Грозни]] до [[Сталин]] и [[Берия]], като не се почитат официално истинските им успехи – като построените от първия [[град]]ове и производствени мощности.<ref>[https://zen.yandex.ru/media/id/5c2bb5cbea039800abdc8fd6/kultivirovanie-zla-ili-operaciia-resovetizaciia-62fbbfb81754ad11852b6280?& Культивирование Зла, или «Операция “Ресоветизация”»]</ref> === Отравянето на Сергей и Юлия Скрипал === През март 2018 г. в [[Солсбъри]] (Великобритания) бившият офицер от ГРУ Сергей Скрипал, който е работил за британските специални служби, и дъщеря му са отровени. Британски експерти от секретната химическа лаборатория [[Портън Даун]] установяват, че при отравянето е използван боен химически агент от клас "Новичок". По-късно заключенията на британските експерти са потвърдени от Организацията за забрана на химическите оръжия. Правителството на Обединеното кралство обвинява Русия в съучастие в опита за убийство и в нарушение на [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]]. Русия категорично отхвърля тези обвинения и заявява, че отравянето е провокация, която може да е организирано от специалните служби на Великобритания или от САЩ. Великобритания експулсира 23 руски дипломати в отговор на отравянето. Повечето страни от ЕС, както и САЩ, Канада, Австралия и редица други страни предприемат подобни стъпки от солидарност. Русия отговоря на това с реципрочни мерки. През септември 2018 г. британската полиция пуска снимки на двама руски граждани, заподозрени в отравянето на Скрипал. Според британските разузнавателни служби те са офицери на ГРУ, които са пристигнали в Обединеното кралство под фалшиви имена. Британският премиер [[Тереза ​​Мей]] заявява, че отравянето е санкционирано от руското ръководство, а британският министър на сигурността Бен Уолъс обвинява лично Владимир Путин за отравянето. Русия за пореден път отрича всички обвинения. === Отравянето на Алексей Навални === През август 2020 г. руският опозиционер [[Алексей Навални]], ръководител на Фондация за борба с корупцията (ФБК), е отровен. На 2 септември изследвания, проведени от специалната лаборатория на [[Бундесвер|Бундесвера]], показват, че Навални е бил отровен с военен нервнопаралитичен агент от групата "Новичок". По-късно Франция и [[Швеция]] потвърждават отравянето с Новичок, като се позовават на резултатите от собствените си изследвания в лаборатории, сертифицирани от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). ОЗХО провежда собствено изследване на биологичните проби на Навални и потвърждава заключенията на германски, френски и шведски лаборатории за наличието на следи от вещество от семейство Новичок в анализите. Навални и неговият екип заявяват, че лично Владимир Путин стои зад опита за убийство. На 14 декември 2020 г. в интернет са публикувани резултатите от съвместно разследване на „Инсайдър“, „Нелингкат“ и [[Си Ен Ен]] с участието на „[[Шпигел]]“, съдържащи по-специално доказателства, че опитът за убийство срещу Навални е извършен от оперативна група на ФСБ, действащи под прикритието на Института по криминалистика на ФСБ. Владимир Путин определя разследването като "легализация на материали от американското разузнаване" и казва, че ако руските разузнавателни служби са искали да отровят Навални, те са щели да го направят докрай. === Разследване на "Двореца на Путин" край Геленджик === За първи път за резиденцията край [[Геленджик]], за която се твърди, че е построена за Владимир Путин, става широко известна през 2010 г., когато бизнесменът Сергей Колесников в отворено писмо до Дмитрий Медведев говори подробно за строителството и разкрива схеми за неговото финансиране. Според журналистически разследвания финансирането на съоръжението е извършено чрез корупционни схеми и за сметка на държавните компании Транснефт и [[Роснефт]]. През януари 2021 г. Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални публикува подробно разследване „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп”, представяща заснемане на територията от квадрокоптер, видеореконструкция и етажен план на съоръжението. Фонда оценява разходите за изграждане на дворцовия комплекс на 100 милиарда рубли (1,1 милиарда евро). Разследването посочва Владимир Путин като краен бенефициент на двореца. През януари 2021 г. Путин заявява, че дворецът никога не е принадлежал на него или на близките му роднини. В същото време Аркадий Ротенберг, предприемач и приятел на Путин, се обявява за собственик на двореца. По думите му той е купил тази резиденция "преди няколко години" и възнамерява да я превърне в апарт-хотел. === Нападение над Украйна === {{основна|Руско нападение срещу Украйна}} В ранните часове на 24 февруари 2022 г. Русия извършва пълномащабно военно нападение над своя югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие - да минава във войските - Свят - Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25 }}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Обявено от Путин като „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна, то представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], започнала с [[Евромайдан]]а – масови протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 |заглавие=Украинската "Революция на достойнството" | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> – и кулминирала до този момент с [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим]] от Русия през 2014 година и паралелната [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Определяно като най-сериозната военна обстановка в Европа след края на [[Втората световна война]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> то следва няколкомесечно струпване на значителни руски военни части около границите на Украйна и последвалото признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] от страна на Русия. Нападението е осъдено остро от българските власти,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсолютно-недопустимо-румен-радев-остро-осъди-нападението-на-русия-над-украйна/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/нс-категорично-осъди-военната-интервенция-срещу-украйна-декларация/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> институциите и лидерите на Европейския съюз, от Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Израел, Грузия, Турция и други,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/путин-избра-проливането-на-кръв-реакции-след-руското-нападение-срещу-украйна/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) - Войната в Украйна - darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> като виновен за последвалото насилие и човешки трагедии е посочен лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на Франция<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа, Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref>}} === Разследване от Международния наказателен съд === На 17 март 2023 година [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] в [[Хага]] издава международни заповеди за арест на Путин и на руския президентски комисар по правата на децата [[Мария Лвова-Белова]].<ref name="icc-01"/> Двамата са издирвани от съда като заподозрени в организирането на [[Депортация|депортиране]] на местно население от окупираните от Руската федерация региони на Украйна в нарушение на международните правни норми, както и в частност за „незаконно прехвърляне“ на украински деца на руска територия.<ref name="icc-02"/> За Лвова-Белова, която се смята, че работи под директния контрол на Путин, има данни, че е надзиравала принудително осиновяване на украински деца в руски семейства. Тя самата лично е признавала в свои публични изявления, че за украинските деца е организирано „патриотично възпитание“ в любов към Русия.<ref name="icc-03">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/russian/news-64954593 |заглавие=Путинские гранты на миллионы рублей получили проекты по "патриотическому воспитанию" украинских сирот |труд=BBC News Русская служба |език=ru |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Изследване на [[Conflict Observatory]] описва организацията на тази система за „превъзпитаване“, в която децата са въвличани, понякога и насилствено,<ref name="icc-04">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://arbat.media/exo-moskvy/ukrainskix-detei-ideologiceski-perevospityvayut-v-rossiiskix-lageryax-issledovateli-ielskogo-universiteta-9927 |заглавие=Украинских детей идеологически перевоспитывают в российских лагерях отдыха – исследование, Arbat.media |фамилно_име=arbat.media |дата=2023-02-15 |труд=Евразийский информационно-аналитический портал Arbat.media |език=ru |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> в нарушение на [[Женевски конвенции|Женевските конвенции]].<ref name="icc-05">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://hub.conflictobservatory.org/portal/apps/sites/#/home/pages/children-camps-1 |заглавие=Russia’s Systematic Program for the Re-education and Adoption of Ukraine's Children |автор=Conflict Observatory |дата=2023-02-14 |труд=hub.conflictobservatory.org |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Обвиненията пряко към Путин са, че „не е успял да упражни контрол върху цивилни и военни негови подчинени, които са извършили [военни престъпления и други наказуеми по международното право деяния], или е позволил извършването им“. Той е едва седмият държавен глава в историята, който е обект на разследване от съда в Хага. Сред останалите издирвани или осъдени от съда са президентът на Кот д'Ивоар [[Лоран Гбагбо]], суданският президент [[Омар ал-Башир]], президентът на Либерия [[Чарлз Тейлър]], бившият сръбски президент [[Слободан Милошевич]] и де факто ръководителят на Либия [[Муамар Кадафи]].<ref name="icc-06"/> Русия подписва [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], с който е учреден [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]], но не го е ратифицирала, а през 2016 година, след като съдът започва разследване на [[Руско-грузинска война|руско-грузинската война]] от 2008 година, по нареждане на Путин оттегля и подписа си под статута.<ref name="icc-jpt">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.japantimes.co.jp/news/2023/03/18/world/politics-diplomacy-world/icc-arrest-warrant-russia-putin-focus/ |заглавие=Will Russia's Vladimir Putin really ever be arrested? |фамилно_име= |първо_име= |дата=2023-03-18 |труд=The Japan Times |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Говорителят на Путин, [[Дмитрий Песков]], заявява, че Русия не признава юрисдикцията на съда,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/peskov-rusiya-ne-priznava-yurisdiktsiyata-na-mezhdunarodniya-nakazatelen-sad.html |заглавие=Песков: Русия не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд |фамилно_име=news.bg |дата=2023-03-14 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> и определя въпросите, повдигнати от съда, като „възмутителни и неприемливи“.<ref name="icc-bnr-01">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101795222/kremal-zapovedta-na-mns-za-arest-na-putin-e-skandalna-nepriemliva-i-nishtojna-za-nas |заглавие=Кремъл: Заповедта на МНС за арест на Путин е скандална, неприемлива и нищожна за нас |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Председателят на [[Държавна дума|Държавната дума]] Вячеслав Володин пък коментира, че „всяка атака срещу президента Владимир Путин е агресия срещу Русия“.<ref name="icc-bnr-01"/> Освен в Русия, съдът няма юрисдикция и в около 70 други държави, които не са сред 123-те, подписали и ратифицирали [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]]: Съединените щати, Китай, Индия, Пакистан, Филипините, Саудитска Арабия, Турция, Израел, Судан, Ирак, Либия, Етиопия, Куба и др. Съдът обаче има юрисдикция върху престъпленията, изброени в Римския статут, когато са извършени на територията на страните, подписали статута.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/instruments-mechanisms/instruments/rome-statute-international-criminal-court |заглавие=Rome Statute of the International Criminal Court |труд=OHCHR |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Украйна не е страна по статута, но е подала до съда декларации, в които признава юрисдикцията му на своя територия, в съответствие с член 12 на статута.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.icc-cpi.int/situations/ukraine |заглавие=Ukraine |труд=International Criminal Court |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Страните, подписали Римския статут, които включват по-голямата част от Европа, включително България, Южна Америка и Океания, Канада, Австралия, Мексико, около половината страни в Африка и други, са длъжни да съдействат на съда и би следвало да изпълнят нареждането за арест, ако Путин би се оказал на тяхна територия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://clubz.bg/134367 |заглавие=Борел: Путин трябва да бъде арестуван във всяка страна, подписала договора за МНС |труд=clubz.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Германският федерален министър на правосъдието обявява, че Германия ще се съобрази със заповедта за арест и ще задържи руския президент, ако той стъпи на немска земя.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/svyat/putin-shte-bade-arestuvan-ako-stapi-v-germaniya-zayavi-nemskiyat-ministar-na-pravosadieto |заглавие=Путин ще бъде арестуван, ако стъпи в Германия, заяви немският министър на правосъдието |труд=Dnes.dir.bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> В същото време се смята за малко вероятно Путин да бъде действително арестуван, поне докато е на власт, тъй като едва ли би посещавал страни членки по статута, а дори и да би посетил такава държава, не е сигурно, че би бил арестуван.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://time.com/6264280/vladimir-putin-icc-warrant-arrest/ |заглавие=Will Vladimir Putin Actually Be Arrested for ICC Warrant? |дата=2023-03-17 |труд=Time |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Суданският президент [[Омар ал-Башир]] например посещава няколко страни по статута, между които Южна Африка и Йордания, без да бъде арестуван, въпреки издадената от съда заповед за задържането му.<ref name="icc-jpt"/> Международният наказателен съд не може да гледа дела задочно, без присъствието на обвиняемите, поради което и вероятността от започване на съдебен процес е ниска.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://clubz.bg/134072 |заглавие=Международният наказателен съд започва две дела за военни престъпления срещу Русия |труд=clubz.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> == Личен живот == Владимир Владимирович Путин е син на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Шелонова. [[Файл:PutinKabaeva.jpg|мини|260п|Путин с [[Алина Кабаева]]]] Има съпруга Людмила, две дъщери – Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.),<ref>{{cite web|title=Lyudmila Putina Once Called Her Husband a Vampire |url=http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |accessdate=13 януари 2020 |publisher=The Moscow Times |date=7 юни 2013 |archivedate=7 юни 2013 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130607024843/http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://abcnews.go.com/International/inside-personal-life-russian-president-vladimir-putin/story?id=23161867 |title=5 Things You Didn't Know About Vladimir Putin's Personal Life |date=2 април 2014 |publisher=ABC News |accessdate=13 януари 2020|lang=en}}</ref> три кучета: лабрадор [[Кони Полгрейв|Кони]], подарена му от министъра на извънредните ситуации Сергей Кожугетович Шойгу през 2000 г., пудел [[Тося]] със син [[Родео]]; коза [[Спаска]], подарък от кмета на Москва [[Юрий Лужков|Юрий Михайлович Лужков]]. На 13 ноември 2010 година, при посещение в България, министър-председателят [[Бойко Борисов]] му подарява [[Българско овчарско куче|каракачанско куче]]. Майстор на спорта по [[самбо]] (1973) и по [[джудо]] (1975). == Вижте също == * [[Путлер]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] == Бележки == <references/> == Допълнителна литература == * {{cite book |last= Политковская |first= Анна |authorlink= Анна Политковская |title= Русия на Путин |year= 2007 |publisher= Бард |isbn= 978-954-585-798-0 }} * {{cite book |last= Медведев |first= Рой |title= Времето на Путин |year= 2003 |publisher= Бул Корени |isbn= 978-954-798-005-1 }} * {{cite book |last= Блан |first= Елен |title= Връзката КГБ: Системата Путин |year= 2005 |publisher= Сиела |isbn= 978-954-649-866-3 }} * {{cite book |last= Рар |first= Александър |title= Владимир Путин: Немецът в Кремъл |year= 2002 |publisher= Слънце |isbn= 978-954-742-049-6 }} == Външни препратки == {{уикицитат|Владимир Путин}} {{Commonscat|Vladimir Putin}} * [http://putin.kremlin.ru/ Личен сайт на Владимир Путин] * {{икона|ru}} {{икона|en}} [http://www.kremlin.ru/ Официален сайт на президента на Русия] * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/415124.stm „Vladimir Putin: Spy turned politician“], статия на BBC, 1 януари 2000 * {{икона|en}} [http://www.fightingarts.com/content01/putin.html Путин и дейността му като джудист] * [http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=102&sid=6d1749cf8b7b6484efe507abbce59488#102 Откъси]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} от книгата „[[Историите на една кремълска къртица (книга)|Историите на една кремълска къртица]]“ на [[Елена Трегубова]] {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 август]] [[1999]]|[[7 май]] [[2000]]|[[Сергей Степашин]]|[[Михаил Касянов]]}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 май]] [[2008]]|[[7 май]] [[2012]]|[[Виктор Зубков|Виктор Алексеевич Зубков]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[31 декември]] [[1999]]|[[7 май]] [[2008]]|[[Борис Елцин]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[7 май]] [[2012]]||[[Дмитрий Медведев]]|}} {{пост край}} {{Руски владетели}} {{Личности на годината на Тайм|01-наст}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Русия}} {{СОРТКАТ:Путин, Владимир}} [[Категория:Руски политици]] [[Категория:Президенти на Русия]] [[Категория:Министър-председатели на Русия]] [[Категория:Вицепремиери на Русия]] [[Категория:Членове на Единна Русия]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Офицери на КГБ]] [[Категория:Руски националисти]] [[Категория:Антизападно настроени политици]] [[Категория:Руски самбисти]] [[Категория:Съветски самбисти]] [[Категория:Руски джудисти]] [[Категория:Съветски джудисти]] [[Категория:Почетни доктори в Русия]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет]] [[Категория:Почетни граждани на Казан]] [[Категория:Почетни граждани на Санкт Петербург]] [[Категория:Почетни граждани на Севастопол]] [[Категория:Почетни граждани в Сърбия]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Сава]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Българофоби]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] [[Категория:Рашизъм]] dr0jbls0ue56d9lfrr8otvkf8yct8wv 12398366 12398308 2024-10-29T11:40:38Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/37.57.213.55|редакции на 37.57.213.55]] ([[User talk:37.57.213.55|б]].), към версия на 2A01:5A8:32C:85E8:A174:CE21:CEF4:B635 12381378 wikitext text/x-wiki {{Паун}}{{Обработка|вътрешни препратки, повече източници, сегашно историческо време}}{{Личност|политик | националност = {{флагче с име|СССР}} (1952 – 1991)<br>{{флагче с име|Русия}} (1991 – ) | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[разузнавач]], [[юрист]], [[чиновник]], [[политик]] | партия = [[КПСС]] (1975 – 1991)<br/>[[Наш дом – Русия]] (1995 – 1999)<br/>[[Единство]] (1999 – 2001)<br/>[[Единна Русия]] (2008 – ) | постове1 = 2-ри и 4-ти [[президент на Русия]] | години1 = 31 декември 1999 – 7 май 2008<br>7 май 2012 – | постове2 = 39-и [[министър-председател на Русия]] | години2 = 8 май 2008 – 7 май 2012 | постове3 = 2-и председател на Единна Русия | години3 = 7 май 2008 – 26 май 2012 | постове4 = 5-и председател на ФСБ | години4 = 25 юли 1998 – 9 август 1999 }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[полковник]] | години на служба = 1975 – 1991 | преданост = [[СССР]], [[Русия]] | въоръжени сили = [[КГБ]], [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]],<br>[[Въоръжени сили на Руската федерация|Въоръжени сили на Русия]] | битки = [[Втора чеченска война]]<br>[[Руско-грузинска война]]<br>[[Руско-украинска война]]<br>[[Руска военна интервенция в Сирия|Гражданска война в Сирия]] }} | брак = [[Людмила Путина]]<br> <small>(1983 – 2013)</small> | майка = Мария Ивановна Путина<br> <small>(1911 – 1998)</small> | баща = Владимир Спиридонович Путин<br> <small>(1911 – 1999)</small> | деца = Мария Владимировна Воронцова (р.1985 г.)<br>Катерина Владимировна Тихонова (р.1986 г.) }} '''Владимир Владимирович Путин''' ({{lang|ru|{{звук|Ru-Vladimir_Vladimirovich_Putin.ogg|Влади́мир Влади́мирович Пу́тин}}}}) е руски държавник и политически деец. Настоящ [[Президент на Русия|президент на Руската федерация]], председател на Държавния съвет на [[Русия|Руската федерация]] и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е [[министър-председател на Русия]]. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините ''[[рашизъм]]'' и ''[[путинизъм]]''. Завършва Юридическия факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет]] (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ на СССР]] за [[Санкт Петербург|Ленинград]] и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в [[Германска демократична република|ГДР]]. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в [[Москва]], където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство. Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент [[Борис Елцин]] е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от [[Дмитрий Медведев]] на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в [[Конституция на Русия|Конституцията на Руската федерация]] (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд. Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. [[Втора чеченска война]], срещу самопровъзгласилата се [[Чеченска република Ичкерия]], която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в [[Грузия]] е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка [[Руско-грузинска война]]. След нея Русия признава сепаратистките [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] за независими държави. В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в [[Украйна]], Русия анексира с военна намеса [[Крим]] и започва да подклажда [[Война в Донбас|сепаратистки настроения в Донбас]]. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република|Луганска]] ''[[народна република|народни републики]]'' за независими държави. След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на [[Организация на обединените нации|ООН]]. [[Руско нападение над Украйна|Нападението над Украйна]] води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/europe/edin-mesec-vojna-v-ukrajna-kakvo-se-sluchi-do-momenta-video-news_1729472.html |заглавие=Един месец война в Украйна: Какво се случи до момента? (ВИДЕО) |дата=2022-03-24 |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Путин е определян като [[Автокрация|автократ]], следващ [[Антидемократизъм|антидемократични]], [[Етнически национализъм|националистически]], а според някои анализатори и [[Фашизъм|фашистки]] идеи.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://theconversation.com/yes-putin-and-russia-are-fascist-a-political-scientist-shows-how-they-meet-the-textbook-definition-179063 |заглавие=Yes, Putin and Russia are fascist – a political scientist shows how they meet the textbook definition |фамилно_име=Motyl |първо_име=Alexander |дата=2022-03-30 |труд=The Conversation |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archive.transatlanticrelations.org/publication/putins-russia-moderate-fascist-state-vladislav-inozemtsev/ |заглавие=Putin’s Russia: A Moderate Fascist State by Vladislav Inozemtsev |фамилно_име=Inozemtsev |първо_име=Vladislav |дата=2022-04-04 |труд=Center for Transatlantic Relations |език=en-US |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsweek.com/putins-russia-grip-fascism-312513 |заглавие=Putin's Russia Is in the Grip of Fascism |дата=2015-03-09 |труд=Newsweek |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.scotsman.com/news/opinion/columnists/it-was-clear-putin-was-a-fascist-dictator-before-ukraine-war-scotsman-says-3597914 |заглавие=Before Russia invaded Ukraine, Putin had already shown himself to be a racist, fascist dictator – Scotsman comment |дата=2022-03-05 |труд=www.scotsman.com |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> Той си поставя за цел възобновяването на [[Империализъм|имперската политика]] на Русия и евентуалното възстановяване под някаква форма на [[СССР]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/русия-на-путин-в-плен-на-антилиберални-автократични-демагози/a-61034217 |заглавие=Русия на Путин: в плен на антилиберални, автократични демагози | DW | 06.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-06 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/русия-и-неустоимият-чар-на-автокрацията/a-60839589 |заглавие=Русия и (не)устоимият чар на автокрацията | DW | 19.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-02-19 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Управлението му се характеризира с повсеместна [[корупция]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/24882/ivan-krastev-v-nyu-york-tayms-za-putin-koruptsiyata-e-nachin-na-zhivot/ |заглавие=Иван Кръстев в „Ню Йорк таймс“ : За Путин корупцията е начин на живот |дата=2016-05-16 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-putin-veliki-varhovniyat-samozvanets |заглавие=Путин Велики: Върховният самозванец |дата=2019-11-30 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> [[Политическа репресия|репресии]] срещу [[Опозиция (политика)|опозицията]], независимите [[Средство за масова информация|медии]] и въобще инакомислещите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/krayat-na-memorial---predvestnik-na-oshte-po-golemi-represii-v-rusiya-news330574.html |заглавие=Краят на „Мемориал“ – предвестник на още по-големи репресии в Русия |дата=2021-12-29 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/35507/zashto-mu-e-na-putin-voyna/ |заглавие=Защо му е на Путин война? |дата=2022-02-24 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След 2008 година в страната настъпва икономическа [[стагнация]], която води до неспособност на икономиката да се модернизира и продължаващ [[Демография|демографски]] упадък.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/в-началото-путин-беше-друг-обратът-започва-след-2003/a-51857127 |заглавие=В началото Путин беше друг. Обратът започва след 2003. | DW | 02.01.2020 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2020-01-02 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.investor.bg/analizi/91/a/wsj-putin-napomnia-za-provala-na-musolini-347827/ |заглавие=WSJ: Путин напомня за провала на Мусолини |дата=2022-03-13 |труд=Investor.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Според някои анализатори руският президент притежава активи в рамките на 100-160 млрд. [[Щатски долар|долара]], и е най-богатият човек в света.<ref>Путин има лично богатство до $160 млрд., твърди нова книга. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/05/14/3905316_putin_ima_lichno_bogatstvo_do_160_mlrd_tvurdi_nova/ 14 май 2019 г. в-к Дневник.]</ref> Путин също е сочен като отговорен за извършените от руските войски [[военни престъпления]], а известни личности и подписки с милиони участници призовават за изправянето му пред международен [[трибунал]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2022/03/15/4323819_moje_li_putin_da_bude_presledvan_za_voenni/ |заглавие=Може ли Путин да бъде преследван за военни престъпления в Украйна |фамилно_име=Capital.bg |дата=2022-03-15 |труд=www.capital.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/mozhe-li-putin-da-bade-saden-za-voenni-prestapleniya.html |заглавие=Може ли Путин да бъде съден за военни престъпления? |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-15 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/sviat/rusia/710558 |заглавие=Възможно ли е Путин да бъде осъден за военни престъпления в Украйна? - Русия - Новини Бг |дата=2022-03-22 |труд=Novini.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/gordan-braun-iska-nyurnberski-tribunal-za-putin.html |заглавие=Гордън Браун иска Нюрнберски трибунал за Путин |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-19 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/petitsiya-za-tribunal-sreshtu-putin |заглавие=Над 1.2 млн. подписа събра петиция за трибунал над Путин заради агресията срещу Украйна |дата=2022-03-21 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 г., Путин нееднократно заплашва индиректно страни от НАТО, или колективния Запад с [[ядрено оръжие]].<ref>Барбара Везел, Заплахите на Путин за ядрен удар. И отговорът на НАТО. [https://www.dw.com/bg/заплахите-на-путин-за-ядрен-удар-и-отговорът-на-нато/a-60944205 Дойче веле, 28.02.2022.]</ref><ref>Путин обяви частична военна мобилизация. [https://news.bg/int-politics/putin-obyavi-chastichna-voenna-mobilizatsiya.html News.bg, 21.09.2022.]</ref><ref>От 2008 до днес: Хронология на заплахите на Путин за ядрена война.[https://www.actualno.com/analysis/ot-2008-do-dnes-hronologija-na-zaplahite-na-putin-za-jadrena-vojna-news_1746436.html Actualno.com, 29.04.2022.]</ref> В тази връзка някои психиатри приемат, че Путин страда от [[психопатия|разстройство на личността]], и може да предизвика [[Трета световна война]].<ref>Валери Зайцев, Психиатър: Владимир Путин се държи като инфантилен социопат. [https://novini.bg/sviat/rusia/530689 Novini.bg, 26 март 2019].</ref> През септември 2022 г. говорителят на българското правителство [[Ивайло Калфин]] предупреждава, че светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие.<ref>Калфин: Светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие. Медиапул, 25 септември 2022 г.</ref> Путин е издирван от [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] в [[Хага]] като заподозрян в организирането на [[Депортация|депортиране]] на местно население, включително деца, от окупираните от Русия региони на Украйна в нарушение на [[Женевски конвенции|Женевските конвенции]], което представлява военно престъпление.<ref name="icc-01">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.icc-cpi.int/news/statement-prosecutor-karim-khan-kc-issuance-arrest-warrants-against-president-vladimir-putin |заглавие=Statement by Prosecutor Karim A. A. Khan KC on the issuance of arrest warrants against President Vladimir Putin and Ms Maria Lvova-Belova |труд=International Criminal Court |език=en |достъп_дата=2023-03-18}}</ref><ref name="icc-02">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32323193.html |заглавие=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за ареста на Путин |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Той е едва седмият държавен глава в историята, обект на подобни разследвания.<ref name="icc-06">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/mezhdunarodniyat-nakazatelen-sud-haga-izdade-zapoved-za-arest-na-putin |заглавие=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Путин |дата=2023-03-17 |труд=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Путин – Новини СЕГА |език=en |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> През 2023 година [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] приема решение, в което се твърди, че Путин е превърнал Русия в диктатура, а самият той е обявен за [[диктатор]].<ref>ПАСЕ: Русия е диктатура, Путин - диктатор. [https://offnews.bg/sviat/pase-rusia-e-diktatura-putin-diktator-810406.html OFFNews, 13 октомври, 2023 г.]</ref> == Произход == Според собствения му отговор по време на преброяването, той е [[Руснаци|руснак]] по националност. Баща – Владимир Спиридонович Путин (23 февруари 1911 г. – 2 август 1999 г.), е роден в село Поминово, [[Тверска област|Тверска губерния]], [[Военна повинност|служи]] в подводния флот през 1933 – 1934 г., участник във [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]], съставен от Петерхофски военен комисариат на Ленинградска област. В [[Червена армия|Червената армия]] – от юни 1941 г., боец ​​от 330-ти пехотен полк на 86-та дивизия на Червената армия, ранен е тежко от шрапнел в левия пищял и крак на 17 ноември 1941 г. Награден е с медали: „За военни заслуги“, „За отбраната на Ленинград“, „За победата над Германия“. Член на ВКП (б) от 1941 г. След войната е майстор в завода "Егоров". През 1985 г. е награден с орден „Отечествена война“ I степен. Майка – Мария Ивановна Путина (по рождение Шеломова) (17 октомври 1911 г. – 6 юли 1998 г.), произхожда от село Заречие, Тверска губерния, където се среща с Владимир Спиридонович, също работи във фабрика, оцелява след [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]]. Тя е наградена с медал „За отбраната на Ленинград“ от щаба на КБФ. [[Файл:Vladimir Putin with his mother.jpg|мини|ляво|250п|Путин с майка си Мария Ивановна през юли 1958 г.]] Дядо – Спиридон Иванович Путин (19 декември 1879 – 8 март 1965), произхожда от село Поминово, Тверска губерния. Работи като готвач в Горки, готви за Надежда Крупская, Мария и Дмитрий Улянов до смъртта им. През 1940 г. той става главен готвач на пансиона на Московския градски комитет на [[комунистическата партия на Съветския съюз]] "Иличевски" в село Илинское. Там той храни министрите, първите секретари на Московския градски партиен комитет, [[Никита Хрушчов]], работи до осемдесетгодишна възраст. Предците на Путин по бащина и майчина линия (Путини, Шеломови, Чурсанови, Буянови, Фомини и други) са били селяни в Тверския окръг поне 300 години. [[Файл:Vladimir Spiridonovich Putin.jpg|мини|200px|Баща – Владимир Спиридонович Путин]] [[Файл:Maria Ivanovna Shelomova.jpg|мини|200px|Майка – Мария Ивановна Путина]] [[Файл:Spiridon Putin.jpg|мини|200px|Дядо – Спиридон Иванович Путин]] == Биография == Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) на 7 октомври 1952 г. Малко е известно за ранното му детството. Той е късно дете в семейството. Двама негови братя са умрели в началото на 1940-те. Според официалната теза родителите на Путин – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина (Шаломова) са от руско потекло. Съществува и версия, че майка му е с еврейски корени.<ref>[https://newslenta.com/biographies/kto-po-nacionalnosti-vladimir-putin-ego-nastoyashhaya-familiya Кто по национальности Владимир Путин: его настоящая фамилия.]</ref> Според друга версия той е късно осиновен след преждевременната смърт на рождените деца в семейство Путини.<ref>[https://www.clubz.bg/19485-di_cajt_putin_bil_roden_v_gruziq_i_posle_osinoven"Ди Цайт": Путин бил роден в Грузия и после осиновен.]</ref> Завършва [[право]] в [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет]] през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност ([[КГБ]]). От 1985 г. работи за КГБ в [[ГДР]]. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университет (1990 – 1991), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета [[Анатолий Собчак]] (1991 – 1994) и заместник-кмет (1994 – 1996). Официално напуска КГБ след [[Августовски пуч в СССР (1991)|опита за преврат]] през август 1991 г. Членува в [[комунистическата партия на Съветския съюз]] от 1975 до 1991 година. [[Файл:RIAN archive 100306 Vladimir Putin, Federal Security Service Director.jpg|мини|Директорът на ФСБ Владимир Путин през 1998 г.]] След 1996 г. се премества в [[Москва]] и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. През 1997 г. става заместник-директор на администрацията на президента. През 1998 г. е назначен за директор на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Русия. През март 1999 г. става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател на Русия. От декември същата година изпълнява длъжността президент на Русия. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат.[[Файл:Putin in Su-27-1.jpg|мини|300px|Путин се приземява в [[Грозни]] с изтребител [[Су-27]], 20 март 2000 г.]] == Президентство == [[Файл:2018 inauguration of Vladimir Putin 24.jpg|мини|дясно|250px|Кортежът на Владимир Путин на 5 юли 2018 година при встъпването му за четвърти мандат в длъжност като президент на Русия (новата президентска кола е Aurus Senat, с екстериор напомнящ на Rolls Royce)]] [[Файл:Putin and Erdogan.JPG|мини|дясно|250px|Путин с турския министър-председател Ердоган, 2004 г.]] [[Файл:Vladimir Putin and Recep Tayyip Erdogan (2020-01-19) 01.jpg|мини|дясно|250px|Путин с турския президент Ердоган, 2020 г.]] Президентството на Владимир Путин през първия му непрекъснат срок продължава от декември 1999 г. до май 2008 г. Вследствие от политиката на Путин се извършват размествания в руската олигархия. Шефът на НК „ЮКОС“ [[Михаил Ходорковски]], арестуван на 25 октомври 2003 г. по обвинение в нарушения, допуснати в приватизацията на ЗАО „Апатит“. [[Борис Березовски]] намира убежище в [[Англия]]. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси продължават да развиват своя бизнес, без да получават същото ''внимание'' от страна на прокуратурата. Създадени са популистки младежки организации, основните от които са образуваната през 2005 г. „Наши“ и „Млада гвардия“. По повод даването на британско политическо убежище на бившия руски офицер от сигурността [[Александър Литвиненко]], който според руски проправителствени издания е свързан с [[Чечения|чеченски]] [[Тероризъм|терористи]], Путин заявява, че след като [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британските]] власти „са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“. „И цялата отговорност за това е на британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.<ref>[http://www.lenta.ru/news/2007/06/04/lugovoi/ Путин назвал „глупостью“ попытку добиться экстрадиции Андрея Лугового (Изявлението по-обстойно)], 4 юни 2007.</ref> Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича „глупаво“ и заявява: „Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой, не знаят това (б.ред.: ''забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани''), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели, значи това е просто политически ход с цел пиар“<ref>там же, ibidem</ref>. Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича „рудимент от колониалното мислене“ и отбелязва, че всъщност на тях им трябва да сменят мозъците, а не конституцията.<ref>[https://web.archive.org/web/20160809094225/http://www.russian.xinhuanet.com/russian/2007-07/25/content_463046.htm В.Путин называет предложение Лондона поменять конституцию России рудиментом колониального мышления (Изказването на Путин в агенция Синхуа)], 25 юли 2007.</ref> В международните отношения Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на [[Съединени американски щати|САЩ]] и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на [[САЩ]] в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения“. Путин каза, че резултатът от това е, че {{цитат|Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се, такава политика стимулира [[надпревара във въоръжаването]].}} Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е за един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право. Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ [[Джордж Уокър Буш]], президента на Бразилия – [[Луис Инасио Лула да Силва]], президента на Венецуела – [[Уго Чавес]], бившия германски канцлер [[Герхард Шрьодер]], бившия френски президент [[Жак Ширак]] и италианския премиер [[Силвио Берлускони]] е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на Германия – [[Ангела Меркел]], е съобщено, че е „по-хладно“ и „по-делово“ от партньорството му с [[Герхард Шрьодер]]. В резултат от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в [[Централна Азия]] преди и по време на водената от САЩ [[Война в Афганистан (2001–2014)|инвазия в Афганистан]]. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от [[Централна Азия]], или най-малкото да постигне задължение [[Вашингтон]] да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала. По време на разоръжаването през иракската криза през 2002 – 2003 г. Путин се противопоставя на хода на [[Вашингтон]] [[война в Ирак (2003)|да нападне Ирак]] без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на]] [[ООН]]. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,{{неясно}} като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак. През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер [[Герхард Шрьодер]] се договарят за строителство на голям газопровод през [[Балтийско море]], само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-тия рожден ден на Путин в [[Санкт Петербург]] през същата година. [[Общност на независимите държави|Общността на независимите държави]] (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като [[ЕС]] и [[НАТО]] са се разширили, за да обхванат голяма част от [[Централна Европа]], а и балтийските държави. Путин два пъти посещава [[Украйна]] преди президентските избори в страната през 2004 г., за да покаже подкрепата си за премиера [[Виктор Янукович]], който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и да го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на [[Русия]] с [[Грузия]] и [[Молдова]], като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии. Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията за Бронзовия войник. Путин взима активно лично участие при насърчаване на Акта за каноническа общност с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 г., който възстанови отношенията между базираната в Москва [[Руска православна църква]] и Руската православна църква извън Русия, след 80-годишната схизма. За трети път встъпва в длъжност на 7 май 2012 г. В деня на встъпването си в длъжност той подписва серия от програмни укази (така наречените майски укази). На следващия ден предлага на [[Държавна дума|Държавната дума]] кандидатурата на [[Дмитрий Медведев]] за поста на министър-председател, а след като Медведев заема длъжността, Путин го задължава да състави ново правителство. През 2013 г. Путин заема първото място в ежегодната класация „най-влиятелни хора в света“ на списание „[[Форбс]]“, на второ място остава [[Барак Обама]]. По мнение на съставителите на класацията, Путин е заслужил първото място, защото през 2013 г. той се е показал като „самодържавник, активно демонстриращ сила в собствената си страна и на международната арена“. През 2014 г., след присъединяването на Крим и началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна, резултатът се повтаря. През 2016 година Путин за четвърти път е избран от Форбс за „най-влиятелен човек в света“. „Руският президент разшири влиянието на своята страна почти на всеки ъгъл на земното кълбо. И в родината си, и в [[Сирия]], и на президентските избори в САЩ Путин получава това, което желае. Не се ограничава от установените световни норми, той успя да увеличи влиянието си през последните години“, – отбелязва списанието. През февруари 2014 г. в [[Сочи]] са проведени ХХII зимни олимпийски игри. На 18 март 2018 г. Путин е избран за четвърти път за президент на Русия, като получава рекордните 76,69 % от гласовете. На 7 май същата година Путин встъпва в длъжност за четвърти път, на следващия ден е внесена кандидатурата на Дмитрий Медведев за премиерския пост. В същия ден, след като Медведев заема длъжността, Путин му предлага да сформира ново правителство. Указите за състава на новото правителство са подписани на 18 май. На 25 май 2018 година Путин обявява, че няма да се кандидатира за президент през 2024 г., заради изискванията на конституцията. През лятото на 2018 година е проведено Световно първенство по футбол Русия. На 15 януари 2020 г. в своето годишно обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат мащабни поправки в конституцията и обявява за комплекс от социално-икономически мерки, призвани да повишат нивото на благосъстояние на руските граждани и да способстват за решението на демографския проблем. След изявлението на Путин правителството подава оставка. На 16 януари 2020 г. правителството е оглавено от [[Михаил Мишустин]]. === Изменение на конституцията === На 15 януари 2020 г. в своето обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат в конституцията редица поправки и да се проведе гласуване по целия предполагаем пакет, който, по думите на Путин, трябва да предвиждат следните изменения: * установяване на приоритет на руската конституция пред международното право * разширение на правата на Държавната дума: Думата трябва да получи правото да утвърждава кандидатурата на премиера, на вицепремиерите и федералните министри * ожесточаване на ограниченията за лица, които заемат „важни за обезпечението на безопасността на страната“ длъжности (депутати, сенатори, министри, съдии, ръководители на региони), – те са длъжни да нямат чуждо гражданство или вид жителство в други страни * държавните служители да не разполагат със сметки в чужди държави и да съхраняват ценности извън Русия * ожесточаване на ограниченията за лица, които желаят да се кандидатират за поста президент: кандидатите са длъжни да са живели в Русия не по-малко от 25 години и да нямат чуждо гражданство * разширения на пълномощията на Съвета на федерацията по отношение на федералните съдии, съдиите в Конституционния и Върховния съд. * записване в конституцията, че бракът е съюз между мъж и жена * децата да бъдат възпитавани в патриотизъм и уважение към по-възрастните * въвеждане на термина „традиционни семейни ценности“, за които да отговаря правителството * назначаване от президента на ръководителите на силовите ведомства със съгласуване със Съвета на федерацията * закрепване в конституцията норми за това, че МРОТ (минималният размер на заплащане на труда) не може да бъде по-ниско от минимума на оцеляване * закрепване в конституцията на регулярна индексация на пенсиите * усилване на ролята на губернаторите и Държавния съвет * усилване на ролята на Конституционния съд По първоначално оценка на западните медии, предложеното преразпределение на пълномощията на държавните органи ще позволи на Путин да остане на власт и след 2024 година, като заеме премиерския пост или стане ръководител на Държавния съвет. В хода на обсъжданията на поправката бившия помощник на Путин – Владислав Сурков и членът на висшия съвет на „[[Единна Русия]]“ – [[Валентина Терешкова]] предлагат да се започне зануляване на президентските мандати на Путин след приемането на пакета, да се отменят конституционните ограничения по бройката на президентските мандати или да се позволи на Путин повторно да се избира на поста президент. На 10 март Путин, говорейки в Държавната дума, поддържа възможността за „зануляване“ на своите президентски мандати. На 14 март Путин подписва закон за поправките в конституцията. Националното гласуване на поправките е назначено за 22 април, но във връзка с пандемията от коронавирус е отложено. Във връзка с ограничаването на масовите мероприятия, въведени за борба с вируса, на опозицията е отказано да провежда митинги против поправките. На 21 юни Путин отбелязва, че в случай на приемане на поправката ще се кандидатира отново за президент. На 1 юли по разпореждане на Путин на всяко дете до 16-годишна възраст е отпусната еднократна помощ в размер на 10 000 рубли (141 долара). На 1 юли 2020 г. е официалния вот, на който в подкрепа на поправките гласуват 77,9 % от гласувалите, малко над 21,2 % са против. Според Централната избирателна комисия активността е била 65 %. По този начин на Путин се предоставя възможност да се кандидатира за президент за още два мандата по шест години. Това му позволява да ръководи страната до 2036 година. === Ваксина срещу коронавирус === На 11 август 2020 г. Путин обявява за регистрацията на първата ваксина в света срещу [[COVID-19]] в Русия. През септември в Руската федерация започва кампания за доброволна ваксинация. === Русия и глобалното затопляне === През 2016 г. Русия подписва Парижкото споразумение за климата, което има за цел да се бори с [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] и регулира емисиите на [[въглероден диоксид]] в [[Атмосфера на Земята|атмосферата]]. В същото време, Александър Бедрицки, специален пратеник на руския президент по въпросите на климата, на 22-ра конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Маракеш, заяви, че Русия не разглежда отказването от въглеводороди като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. На въпрос на [[Блумбърг]] дали президентът Путин е съгласен с причините за глобалното затопляне, посочени в Парижкото споразумение, неговият прессекретар Дмитрий Песков отговоря недвусмислено: „Не“. През септември 2019 г. Парижкото споразумение е ратифицирано с указ на руското правителство. Предполага се, че позицията на президента Путин се е променила благодарение на лобистките усилия на лидерите на Франция и Германия. === Външна политика === По оценка на Bloomberg, Русия за 20 годишното управление на Путин е успяла частично да възстанови геополитическото влияние на Съветския съюз, при това разполагайки със скромни финансови средства. В частност, Путин укрепва отношенията с [[Китай|КНР]], присъединява Крим, изменя хода на войната в Сирия и прави Русия ключов фактор в [[Близък Изток|Близкия изток]], успява да продаде [[С-400]] на натовската [[Турция]], а също така сключва крупни оръжейни и нефтени договори с ключовият американски съюзник – [[Саудитска Арабия]]. Русия също така за първи път от 20 години започна да разширява своето влияние в [[Африка]]. === Отношения Русия – НАТО === [[Файл:Vladimir Putin - 2012.jpg|мини|250px|Путин през 2012 г.]] В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин споделя плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила това на едностранна основа. Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не спази ангажиментите, поети в [[Истанбул]] през 1999 г., според които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от [[Молдова]] и [[Грузия]]. Руският външен министър [[Сергей Лавров]], цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили в Европа“. Русия е преустановила участието си в [[Договор за обикновените въоръжени сили в Европа|ДОВСЕ]] в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заявиха, че дълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „спре“ изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).“ Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили“. Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона на [[Северен Кавказ]]. Месеците след Мюнхенската реч на Путин са белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на [[Ден на победата (9 май)|Деня на победата]]: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.“ „Тези нови заплахи, както по времето на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]], показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.“ Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на [[Г8|Г-8]] в Хайлигендам американската журналистка [[Ан Епълбаум]], която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с [[Естония]], заплашване на доставките на газ на [[Литва]] или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време той пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил [[Студена война|Студената война]].“ Британският историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на [[Йосиф Сталин|Сталин]]“ в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?“. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин“ го сравнява с генерал [[Шарл дьо Гол]]. Ади Игнатий твърди, че „Путин... не е Сталин. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин отново създава силна държава и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.“ В същата статия Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряката военна конфронтация от времето на Студената война е малко вероятно“, „идеята за западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските, и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американският военен министър [[Робърт Гейтс]] каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.“ Владимир Путин заяви на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.“ По отношение на противоракетния щит на САЩ в Европа Путин представи на президента Джордж Буш публично контрапредложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система от съветската епоха в Азербайджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чехия. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да се разполагат ракети в Полша след това, но прехващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта. На 4 юни 2007, в интервю за журналисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали руските ядрени сили могат да бъдат насочени към европейски цели в случай, че „САЩ продължават изграждането на стратегически щит в Полша и Чехия“, Путин призна, че „ако част от ядрения потенциал на САЩ се намира в Европа и нашите военни експерти считат, че те представляват потенциална заплаха, след това ние ще трябва да предприемем необходимите ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние трябва да имаме нови цели в Европа.“ === Отношения Русия – Великобритания === Краят на 2006 г. довежда до обтягане на отношенията между Русия и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] по повод на смъртта на бивш офицер от ФСБ в [[Лондон]] от отравяне. На 20 юли 2007 г. британският премиер [[Гордън Браун]] експулсира „четири руски пратеници заради отказа на Путин да екстрадира бившия агент на КГБ Андрей Луговой, издирван във Великобритания за убийството на приятеля си и бивш шпионин [[Александър Литвиненко]] в Лондон“. Руската конституция забранява екстрадирането на руски граждани в трети страни. Британският външен министър [[Дейвид Милибанд]] заявява, че „тази ситуация не е уникална, и други страни са изменили своите конституции, например за прилагане на Европейската заповед за арест“. Изявлението на Милибанд е широко представяно от руските медии като британско предложение за промяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са против промяна на Конституцията в това отношение. Британският посланик в Москва Тони Брентън заявява, че Великобритания не иска Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го тълкува по такъв начин, че ще направи екстрадирането на Луговой възможно. В отговор Путин съветва британските власти да „определят главите си“, а не да предлагат промяна на руската конституция, и заяви, че британските предложения са „отживелица от начина на мислене през колониалната епоха“. Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо обвинява Путин за насочване на убийството в декларация, която е пусната малко след смъртта му от неговия приятел Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е истинският автор на разпространеното изявление. Запитан за обвиненията на Литвиненко, Путин заявява, че „изявление, разпространено след смъртта на своя автор, естествено не заслужава коментар". Експулсирането е разглеждано като „най-големия разрив откакто страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 г. след шпионски спор.“ В отговор на ситуацията Путин заявява: „Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските отношения ще се развиват нормално. И руската, и британската страна сме заинтересовани от развитието на тези отношения.“ Въпреки това на посланика на Великобритания Тони Брентън е съобщено от руското външно министерство, че на британските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското правителство обявява също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Великобритания и замразява сътрудничеството в областта на борбата с тероризма в отговор на Великобритания и спира контактите си с Федералната служба за сигурност. Александър Шокин, президент на руския съюз на индустриалците и предприемачите, предупреждава, че британските инвеститори в Русия "ще са изложени на засилен контрол от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да загубят в държавни търгове. Някои виждат кризата като резултат от решението на Великобритания да предостави на бившия покровител на Путин, руския милиардер Борис Березовски, политическо убежище през 2003 г. По-рано, през 2007 г., Березовски призовава за свалянето на Путин от власт. На 10 декември 2007 г. Русия нарежда на Британския съвет да спре работата на регионалните си офиси в това, което се гледа като последния кръг на спор във връзка с убийството на Александър Литвиненко; Великобритания заявява, че решението на Русия е незаконно. Следвайки мирната мисия през 2007 г. военни учения съвместно с държавите членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Путин обявява на 17 август 2007 г. възобновяване на постоянна база за патрулиране на стратегически бомбардировачи на полети на дълги разстояния на Русия, които са спрени през 1992 г. Говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Шон Маккормак, цитиран в отговор, че „ако Русия иска да вземе някои от тези стари самолети и ги накара отново да летят, това си е тяхно решение.“ Първото по рода си в историята съобщение, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се проведе на руска територия) в светлината на съвместните руско-китайски военни учения, кара някои да вярват, че Путин е склонен да създаде антинатовски блок или азиатски вариант на [[Организация на страните износителки на петрол|ОПЕК]]. Когато представя предположението, че „западните наблюдатели вече оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в опозиция на НАТО“, Путин отговаря, че „това сравнение е неподходящо по форма и съдържание.“ Руският началник на Генералния щаб Юрий Балюевски е цитиран да казва, че „не трябва да се говори за създаване на военен или политически съюз, или съюз от всякакъв вид, тъй като това ще противоречи на основополагащите принципи на ШОС". Възобновяването на полетите на дълги разстояния на стратегическите бомбардировачи на Русия е последвано от обявяването на руския министър на отбраната Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 г., че 11 кораба, включително самолетоносачът „Кузнецов“, ще вземат участие в първата голяма флотска експедиция в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за сражение трябва да акомпанира 47 самолета, включително стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да се подновят редовните руски военни патрули на океаните в света, изглежда, че се подкрепя и от руските медии. Военният анализатор от „Новая газета“ Павел Фелгенхауер смята, че заради аварията си Кузнецов не е напълно боеспособен и е по-скоро заплаха за екипажа си, отколкото за всеки предполагаем враг. През септември 2007 г. Путин посещава [[Индонезия]] и по този начин става първият руски лидер, посетил страната през последните 50 години. През същия месец Путин присъства и на срещата на [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|АПЕК]], проведена в [[Сидни]], Австралия, където се срещна с австралийския премиер Джон Хауърд и подписа договор за търговия с [[Уран (елемент)|уран]]. Това е първото посещение на руски президент в Австралия. На 16 октомври 2007 г. Путин посещава Техеран, за да участва Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се среща с иранския лидер [[Махмуд Ахмадинежад]]. Други участници са лидерите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Това е първата визита на лидер на Кремъл в Иран от участието на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 г. На пресконференция след срещата на върха Путин заявява, че „всички наши (Каспийски) държави имат правото да развиват мирна ядрена програма, без никакви ограничения“. По време на срещата е договорено, че нейните участници в никакъв случай не биха позволили на която и да е трета страна да използва тяхната територия като база за агресия или военни действия срещу всички останали участници. На 26 октомври 2007 г., по време на конференция, следвайки 20-ата среща на равнище Русия-ЕС в Португалия, Путин предлага да се създаде руско-европейски Институт за свобода и демокрация със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ние сме готови да предоставим средства за неговото финансиране, така както Европа покрива разходите за проекти в Русия.“ Тази новопредложена институция се очаква да наблюдава нарушенията на човешките права в Европа и да допринася за развитието на европейската демокрация. Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива между Русия и ЕС, пише през февруари 2008 г.: „кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална държава и власт. За руснаците решението е в пълното им възстановяване. И така, какво се случва, когато едно предприятие на 21 век се изправи пред предизвикателството на властта от 19 век? Очертанията на конфликта вече се утвърждават – в дипломатическа готовност за компромиси по отношение на [[Косово]], Украйна, Грузия и Естония; в конфликти за газо- и нефтопроводи, в неприятен дипломатически обмен между Русия и Великобритания, както и до възстановяване на руските военни учения, които по вид не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина.“ === Отношения Путин – Буш младши === Руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ [[Джордж Уокър Буш|Джордж У. Буш]] не успяват да разрешат различията си по плановете на САЩ за планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, на срещата им в руския черноморския курорт Сочи на 6 април 2008. Путин уточнява, че не е съгласен с решението за създаване на обекти в страните от [[Източна Европа]], но казва, че са се споразумели за „стратегическа рамка“ за насочване на бъдещите американско-руски отношения, в които Русия и САЩ заявяват, че признават, че ерата, в която са гледали една на друга като „стратегическа заплаха или враг“, вече е свършила. Путин изразява предпазлив оптимизъм, че може да се намери начин двете страни да си сътрудничат за противоракетна отбрана и описа неговата осемгодишна връзка с Буш като „най-вече положителна“. Срещата на върха е последната среща между Буш и Путин като президенти и следва присъствие на двамата лидери „на срещата на НАТО в [[Румъния]] на 2 – 4 април 2008 г.“ Тази среща също така подчертава различията между Вашингтон и Москва за подкрепяното от САЩ предложение за разширяване на военния съюз да се включи в бившите съветски републики Украйна и Грузия. Русия се противопоставя на предложеното разширяване, страхувайки се, че ще намали собственото си влияние над своите съседи. Фарид Закария споменава, че през 2008 г. войната Южна Осетия се превръща в дипломатическо бедствие за Русия. Той навежда на мисълта, че това е важна стратегическа грешка, превръщайки съседни държави като Украйна, за да обхванат повече САЩ и други западни държави. Джордж Фридман, основател и главен изпълнителен директор на частна разузнавателна агенция Стратфор, заема противоположното мнение, твърдейки, че и войната, и руската външна политика Русия са успехи в разширяването на влиянието си. === Предаване на длъжността === Церемонията по предаване на длъжността се провежда в Кремъл, след салют от Кремълския президентски полк. Президентският кортеж преминава през отваряните само в изключително редки случаи Спаски врати. В своята заключителна реч при отстъпването на длъжността на Дмитрий Медведев на 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх [[Алексий II Московски|Алексий II]] Владимир Владимирович заявява, че не е нарушил приетото заедно с президентството задължение да служи открито и честно на народа си, че задължението да брани Русия за него е висш граждански дълг, който той ще изпълнява целия си живот и че у управляващия нравствеността е не по-маловажно качество от професионализма и опита.<ref>Первый канал, „Время“, 21:00(MSK)</ref> == Премиерство == [[Файл:2014 Winter Olympics opening ceremony (2014-02-07) 03.jpeg|мини|275px|Владимир Путин на откриването на [[Зимни олимпийски игри 2014|XXII зимни Олимпийски игри]] в [[Сочи]] през 2014 г.]] Още същия ден Дмитрий Медведев внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър [[Виктор Зубков]] подава оставка заедно с Владимир Путин на 7 май съобразно конституцията. Три от четирите фракции ([[Единна Русия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либералдемократическата партия]] и [[Справедлива Русия]]) заявяват, че ще го подкрепят след негова среща с ръководителите на партиите.<ref>Первый канал, „Время“, 7 май 2008, 21:00(MSK)</ref> Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа „за“ от общо 450. В проекта си за бъдещата икономическа политика на правителството Владимир Владимирович заявява, че ще задели 30 млрд. рубли в Селхозбанк, за да бъдат регулирани цените на зърното и осуетено самоволното рязко нарастване на цените, което е световно явление. Ще се продължи и политиката на високи мита при експорта на селскостопанска продукция. Във външната политика Владимир Путин на въпроса от депутат от ЛДПР как ще се противопостави на следното явление: призивите на Запада за свободна конкуренция в Русия от една страна и „двойния стандарт“ и забравянето на израза „свободна конкуренция“ от същия този Запад, веднага щом става дума за руски инвестиции там, отговаря, че това не е въпрос, а политическа позиция, която той изцяло споделя. Опасенията на Запада от руски инвестиции той окачествява като безпочвени, поради простата причина, че чуждите инвестиции в Русия са 10 пъти повече от руските в чужбина. <ref>Первый канал, „Время“, 8 май 2008, 21:00(MSK)</ref> На 29 май 2008 г. Путин пристига на работно посещение във Франция. Отношенията между него и [[Никола Саркози]] са близки и един от признаците за това е, че Саркози изпрати поздравления на Дмитрий Медведев веднага след оповестяването на резултата от президентските избори, докато много други западни държави изразяваха загриженост за изборния процес. Това е първото чуждестранно посещение на Путин като (втори път) премиер. За 5 години икономическият обмен между двете страни се е утроил, тази насока трябва да продължава, заявяват той и френският премиер-министър [[Франсоа Фийон]]. Запитан за човешките права в Русия, Путин заявява, че това вече не е част от компетенциите му. По-късно на 29 май Путин прекарва тържествена вечеря в [[Елисейски дворец|Елисейския дворец]], чест, която се оказва само на президенти. В петък също така е предвидена среща на бившия руски президент с бившия френски президент [[Жак Ширак]], <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp |заглавие=Poutine à Paris, un Premier ministre très présidentiel |достъп_дата=2008-05-30 |архив_дата=2008-05-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080531003819/http://www.rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp }}</ref> който през месец май 2008 г. става лауреат на почетната държавна премия на [[Русия|Руската Федерация]]. Путин, който владее свободно [[немски език]], само за кратко общува с френския президент без преводач.<ref>[http://www.1tv.ru/owa/win/ort6_main.main?p_news_title_id=122343&p_news_razdel_id=2 Информация на Первый канал]</ref> == Политика за околната среда == Владимир Путин лично надзирава програми за защита на редки и застрашени видове в Русия: * Програма за [[Амурски тигър|Амурския тигър]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ THE AMUR TIGER PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120718064135/http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ |date=2012-07-18 }}</ref> * Програма за кита [[белуга]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ THE WHITE WHALE PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613063658/http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ |date=2012-06-13 }}</ref> * Програма за [[полярна мечка|полярната мечка]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ THE POLAR BEAR PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613064004/http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ |date=2012-06-13 }}</ref> * Програма за [[снежен леопард|снежния леопард]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ THE SNOW LEOPARD PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613063809/http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ |date=2012-06-13 }}</ref> == Лично богатство == Официалните данни, публикувани по време на законодателните избори през 2007 г., показват, че богатството на Путин възлиза на приблизително 3,7 милиона рубли (280 000 щатски долара) (510 944 [[Български лев|български лева]]) в банкови сметки, частен апартамент от 77,4 квадратни метра в Санкт Петербург и различни други активи. Отчетените приходи на Путин за 2006 г. възлизат на 2 милиона рубли (приблизително 152 000 долара). През 2012 г. Путин има отчетен доход от 3,6 милиона рубли (270 000 долара). Путин е сниман да носи редица скъпи ръчни часовници, общо оценени на 700 000 долара, което е почти шест пъти годишната му заплата. Известно е, че Путин понякога подарява часовници на стойност хиляди долари, например часовник, идентифициран като Blancpain на момче от [[Сибир]], което среща по време на ваканция си през 2009 г., и друг подобен часовник на заводски работник същата година. Според руски опозиционни политици и журналисти Путин тайно притежава състояние от няколко милиарда долари чрез последователно притежаване на дялове в редица руски компании. Според една редакционна статия във ''[[Вашингтон Поуст]]'', „Путин може технически да не притежава тези 43 самолета, но като единствена политическа сила в Русия, той може да се държи така, сякаш са негови“. Тези противоречиви твърдения са анализирани от Polygraph.info, който разглеждат редица доклади на Уестърн (Андерс Ослунд оценка от 100-160 милиарда долара) и руски (Станислав Белковски оценява на 40 милиарда долара) анализатори, [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] (оценка от 40 милиарда долара през 2007 г.), както и контрааргументи на руски медии. Полиграф заключва:"Има несигурност относно точната сума на богатството на Путин, а оценката на директора на Националното разузнаване на САЩ очевидно все още не е завършена. Въпреки това, с купчината доказателства и документи в Панамските документи и в ръцете на независими следователи като тези, цитирани от Dawisha, Polygraph.info установява, че твърдението на Данилов, че западните разузнавателни агенции не са успели да намерят доказателства за богатството на Путин, е подвеждащо" През април 2016 г. 11 милиона документа, принадлежащи на панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca, изтичат в германския вестник ''[[Заддойче Цаийтунг]]'' и базирания във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти. Името на Путин не фигурира в нито един от записите, а Путин отрича участието си в компанията. Различни медии обаче съобщават за трима от сътрудниците на Путин в списъка. Според изтичането на документите от Панама, близки доверени сътрудници на Путин притежават офшорни компании на обща стойност 2 милиарда долара. Германският вестник ''Зюддойче Цайтунг'' смята за правдоподобна възможността семейството на Путин да печели от тези пари. Според вестника 2 милиарда щатски долара са били "тайно прехвърлени през банки и компании в сянка, свързани със сътрудниците на Путин", като строителните милиардери Аркадий и Борис Ротенберг и Банка "Россия", по-рано идентифицирана от Държавния департамент на САЩ като третирана от Путин тъй като личната му банкова сметка е била централна за улесняването на това. В него се заключава, че „Путин показа, че е готов да предприеме агресивни стъпки, за да запази секретността и да защити [такива] общински активи“. Значителна част от следата на парите води до най-добрия приятел на Путин Сергей Ролдугин. Въпреки че е музикант и по собствените му думи не е бизнесмен, изглежда, че е натрупал активи на стойност 100 милиона долара, а вероятно и повече. Има спекулации, че Путин всъщност притежава средствата, а Ролдугин просто е действал като пълномощник. [[Гари Каспаров]] каза, че „Путин контролира достатъчно пари, вероятно повече от всеки друг индивид в историята на човешката раса“.<ref>Парите на Путин: колко богат е руският президент? [https://www.dw.com/bg/парите-на-путин-колко-богат-е-руският-президент/a-61048465 08.03.2022 г. Дойче веле.]</ref> == Критика == Според мнение на [[Михаил Горбачов]], изразено през ноември 2014 г., Путин започва да се разболява от същата болест, от която според признанието е страдал и самият бивш президент на СССР – самоувереност: „Той смята себе си за заместител на Бог, аз наистина не знам обаче..." Пресата по света отбелязва характерното закъснение на Путин за насрочени срещи с държавни, правителствени, кралски особи и римския папа. === Обвинения за участие в убийството на Александър Литвиненко === През ноември 2006 г. в Обединеното кралство умира Александър Литвиненко, бивш служител на ФСБ, който получава политическо убежище на Острова, след като бяга от Русия и работи за британското разузнаване MI6. Причината за смъртта е отравяне с полоний-210. Отравянето на Литвиненко и разследването, започнато от британските власти, довеждат до влошаване на руско-британските отношения. Британският съд заключава, че Литвиненко е убит в резултат на специална операция на ФСБ, очевидно одобрена лично от директора на ФСБ Николай Патрушев и руския президент Путин. Констатациите на Върховния съд са отхвърлени от говорителите на Путин като недоказани и основани на спекулации. === Противобългарски пропагандни кампании и репресии === На [[9 май]] [[2015]] г., по повод на нападението на албански терористи в град [[Куманово]], награждаваната от Путин, агент на [[Федерална служба за сигурност|руското разузнаване]]<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31978970.html "Русия ще спечели!" Коя е журналистката Дария Асламова, изгонена от Косово като шпионин]</ref> и санкционираната след 8 години от [[Украйна]]<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://sanctions.nazk.gov.ua/ru/sanction-person/23059/|title=АСЛАМОВА Дарья Михайловна - биография, досье, активы {{!}} Война и санкции|website=|access-date=2023-01-22|достъп_дата=2023-05-21|архив_дата=2023-01-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230122045613/https://sanctions.nazk.gov.ua/ru/sanction-person/23059/}}</ref> прокремълска журналистка Дария Асламова публикува поръчков материал във вестник "Комсомолска правда", на който има карта на "[[обединена Македония]]", в това число и с "освободен" [[Пиринска Македония|Пирински дял на областта]], който е обявен за "окупиран" от [[България]]. Страната е обвинена и в "[[държавен тероризъм|поддръжка на албанските терористи]]", въпреки българската поддръжка за [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|отбраната на Македония през 2001 година]]. Освен това България е обявена за отлъчена от [[Православна цивилизация|Православната цивилизация]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://alternatio.org/articles/articles/item/45822-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BC%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BD%D1%8B-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%87%D1%8C-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8?tmpl=component&print=1 |заглавие=Война за трубу: почему русские должны помочь Македонии |достъп_дата=2022-08-31 |архив_дата=2022-09-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220929134429/https://alternatio.org/articles/articles/item/45822-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BC%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BD%D1%8B-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%87%D1%8C-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8?tmpl=component&print=1 }}</ref> Статията в следващите месеци е споделена в множество [[рашизъм|рашистки]] и [[путинизъм|путинистки]] сайтове. През юни 2021 г. Асламова публикува обширен репортаж от България, в който се твърди че "българските подчовеци с еднакъв ентусиазъм се борят не само за събарянето на съветски паметници, но и за издигането на нови - на своите западни "приятели". На [[24 май]] [[2017]] година, в присъствието на президента на тогавашната [[Северна Македония|Македония]] [[Георге Иванов]], Путин нарича [[кирилица]]та "македонска", заради което е критикуван и от алтернативни медии в самата Русия.<ref>[https://golosislama.com/news.php?id=31961 Конфуз: Путин не знает истории славян]</ref> Руското посолство в [[Скопие]] пък от своя страна многократно насърчава [[Македонизъм|македонистките]] [[фалшифициране на историята|исторически извращения]], публикувайки на [[фейсбук]] страницата си постове, македонизиращи [[Братя Миладинови]], [[ВМОРО]]/[[ВМРО]], [[Гоце Делчев]]<ref>[https://varnanovini.bg/2022/02/04/gavra-za-ruskoto-posolstvo-v-skopie-go/ Гавра – за руското посолство в Скопие Гоце Делчев е македонец]</ref>, [[Климент Охридски]]<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/skandal-rusiia-pozdravi-samo-skopie-za-kliment-ohridski-6135004 Скандал: Русия поздрави само Скопие за Климент Охридски]</ref>, други български исторически личности и кирилицата (за което е създаден и филм)<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/ruskoto-posolstvo-sofiya-se-razmina-ruskoto-posolstvo-skopie Руското посолство в София се размина с руското посолство в Скопие]</ref> и дори представят "[[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българската фашистка окупация]]" на [[Македония (област)|Македония]] през [[Втора световна война|Втората световна]] като "генерална репетиция" на [[Операция „Барбароса“|нападението на Германия срещу СССР]].<ref>[https://dnes.dir.bg/politika/ruskoto-posolstvo-v-skopie-s-antibalgarski-post-balgariya-napadna-makedoniya-1941-g Руското посолство в Скопие с антибългарски пост: България нападна Македония през 1941 г.]</ref>При започналата на [[24 февруари]] [[2022]] г. [[Руско нападение над Украйна|руската инвазия в Украйна]] в [[окупация|окупираните]] от [[Въоръжени сили на Русия|Руската армия]] части на [[Запорожка област|Запорожката област]] окупационните власти забраняват изучаването на [[Български език|българския език]] и затварят Българските неделни [[училище|училища]] и центрове, а земеделската продукция на [[Българи в Украйна|местните българи]] е изкупена принудително на безценница и много от тях са застрашени от [[глад]].<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2022/09/22/kremyl-zabrani-izuchavaneto-na-bylgarski-ezik-v-zaporojka-oblast.544507 Кремъл забрани изучаването на български език в Запорожка област]</ref> === Ресъветизация и правото на силата като държавна идеология === По времето на Путин е осъществена ресъветизация на Русия, изразяваща се в оправдаване на всички престъпления на съветския режим без [[колективизация]]та и [[национализация]]та, масова [[пропаганда]] във възхвала на "[[Съюз на съветските социалистически републики|съветските постижения]]" - измислени, преувеличени и истински, възстановяването на паметници на съветски функционери и реклама на съветския начин на живот, мелодията на [[химн на Русия|Руският химн]] е взета от тази на [[Химн на СССР|съветския]], а култът към победата във [[Велика отечествена война|Втората световна]] се превръща в култ към [[държавен тероризъм|държавното насилие]]. Връх на ресъветизацията е издаденият във втората половина на [[2023]] г. единен [[учебник]] по история за X и XI клас, известен като "учебника на Медински", разказващ за руската история от края на ВСВ до наши дни, в който за пръв път след смъртта му няма нито една критика към [[Сталин]] и всички трудности на СССР се обясняват с "интригите на [[колективизъм|колективния]] [[Западен свят|Запад]]".<ref>[https://harbin.lv/sokrovennoe-skazanie-sovkov СОКРОВЕННОЕ СКАЗАНИЕ СОВКОВ]</ref>Но заради факта, че не може да съществува Съветски съюз без [[тоталитаризъм|тоталитарните]] [[комунизъм|комунистически]] идеология и режим, руският либерален журналист Евгений Трифонов определя ресъветизацията като основата на нова и [[садизъм|садистична]] държавна идеология, целяща легитимирането на олигархичната, авторитарната и неограничена от закон и морал власт на Путин и обкръжението му, в чиято основа са образи на исторически фигури, почитани заради жестокостта им към собствения си народ, отхвърлянето на Европейската цивилизация, [[прогрес]]а и [[свобода]]та - от [[Иван Грозни]] до [[Сталин]] и [[Берия]], като не се почитат официално истинските им успехи – като построените от първия [[град]]ове и производствени мощности.<ref>[https://zen.yandex.ru/media/id/5c2bb5cbea039800abdc8fd6/kultivirovanie-zla-ili-operaciia-resovetizaciia-62fbbfb81754ad11852b6280?& Культивирование Зла, или «Операция “Ресоветизация”»]</ref> === Отравянето на Сергей и Юлия Скрипал === През март 2018 г. в [[Солсбъри]] (Великобритания) бившият офицер от ГРУ Сергей Скрипал, който е работил за британските специални служби, и дъщеря му са отровени. Британски експерти от секретната химическа лаборатория [[Портън Даун]] установяват, че при отравянето е използван боен химически агент от клас "Новичок". По-късно заключенията на британските експерти са потвърдени от Организацията за забрана на химическите оръжия. Правителството на Обединеното кралство обвинява Русия в съучастие в опита за убийство и в нарушение на [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]]. Русия категорично отхвърля тези обвинения и заявява, че отравянето е провокация, която може да е организирано от специалните служби на Великобритания или от САЩ. Великобритания експулсира 23 руски дипломати в отговор на отравянето. Повечето страни от ЕС, както и САЩ, Канада, Австралия и редица други страни предприемат подобни стъпки от солидарност. Русия отговоря на това с реципрочни мерки. През септември 2018 г. британската полиция пуска снимки на двама руски граждани, заподозрени в отравянето на Скрипал. Според британските разузнавателни служби те са офицери на ГРУ, които са пристигнали в Обединеното кралство под фалшиви имена. Британският премиер [[Тереза ​​Мей]] заявява, че отравянето е санкционирано от руското ръководство, а британският министър на сигурността Бен Уолъс обвинява лично Владимир Путин за отравянето. Русия за пореден път отрича всички обвинения. === Отравянето на Алексей Навални === През август 2020 г. руският опозиционер [[Алексей Навални]], ръководител на Фондация за борба с корупцията (ФБК), е отровен. На 2 септември изследвания, проведени от специалната лаборатория на [[Бундесвер|Бундесвера]], показват, че Навални е бил отровен с военен нервнопаралитичен агент от групата "Новичок". По-късно Франция и [[Швеция]] потвърждават отравянето с Новичок, като се позовават на резултатите от собствените си изследвания в лаборатории, сертифицирани от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). ОЗХО провежда собствено изследване на биологичните проби на Навални и потвърждава заключенията на германски, френски и шведски лаборатории за наличието на следи от вещество от семейство Новичок в анализите. Навални и неговият екип заявяват, че лично Владимир Путин стои зад опита за убийство. На 14 декември 2020 г. в интернет са публикувани резултатите от съвместно разследване на „Инсайдър“, „Нелингкат“ и [[Си Ен Ен]] с участието на „[[Шпигел]]“, съдържащи по-специално доказателства, че опитът за убийство срещу Навални е извършен от оперативна група на ФСБ, действащи под прикритието на Института по криминалистика на ФСБ. Владимир Путин определя разследването като "легализация на материали от американското разузнаване" и казва, че ако руските разузнавателни служби са искали да отровят Навални, те са щели да го направят докрай. === Разследване на "Двореца на Путин" край Геленджик === За първи път за резиденцията край [[Геленджик]], за която се твърди, че е построена за Владимир Путин, става широко известна през 2010 г., когато бизнесменът Сергей Колесников в отворено писмо до Дмитрий Медведев говори подробно за строителството и разкрива схеми за неговото финансиране. Според журналистически разследвания финансирането на съоръжението е извършено чрез корупционни схеми и за сметка на държавните компании Транснефт и [[Роснефт]]. През януари 2021 г. Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални публикува подробно разследване „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп”, представяща заснемане на територията от квадрокоптер, видеореконструкция и етажен план на съоръжението. Фонда оценява разходите за изграждане на дворцовия комплекс на 100 милиарда рубли (1,1 милиарда евро). Разследването посочва Владимир Путин като краен бенефициент на двореца. През януари 2021 г. Путин заявява, че дворецът никога не е принадлежал на него или на близките му роднини. В същото време Аркадий Ротенберг, предприемач и приятел на Путин, се обявява за собственик на двореца. По думите му той е купил тази резиденция "преди няколко години" и възнамерява да я превърне в апарт-хотел. === Нападение над Украйна === {{основна|Руско нападение срещу Украйна}} В ранните часове на 24 февруари 2022 г. Русия извършва пълномащабно военно нападение над своя югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие - да минава във войските - Свят - Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25 }}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Обявено от Путин като „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна, то представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], започнала с [[Евромайдан]]а – масови протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 |заглавие=Украинската "Революция на достойнството" | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> – и кулминирала до този момент с [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим]] от Русия през 2014 година и паралелната [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Определяно като най-сериозната военна обстановка в Европа след края на [[Втората световна война]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> то следва няколкомесечно струпване на значителни руски военни части около границите на Украйна и последвалото признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] от страна на Русия. Нападението е осъдено остро от българските власти,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсолютно-недопустимо-румен-радев-остро-осъди-нападението-на-русия-над-украйна/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/нс-категорично-осъди-военната-интервенция-срещу-украйна-декларация/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> институциите и лидерите на Европейския съюз, от Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Израел, Грузия, Турция и други,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/путин-избра-проливането-на-кръв-реакции-след-руското-нападение-срещу-украйна/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) - Войната в Украйна - darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> като виновен за последвалото насилие и човешки трагедии е посочен лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на Франция<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа, Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref>}} === Разследване от Международния наказателен съд === На 17 март 2023 година [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] в [[Хага]] издава международни заповеди за арест на Путин и на руския президентски комисар по правата на децата [[Мария Лвова-Белова]].<ref name="icc-01"/> Двамата са издирвани от съда като заподозрени в организирането на [[Депортация|депортиране]] на местно население от окупираните от Руската федерация региони на Украйна в нарушение на международните правни норми, както и в частност за „незаконно прехвърляне“ на украински деца на руска територия.<ref name="icc-02"/> За Лвова-Белова, която се смята, че работи под директния контрол на Путин, има данни, че е надзиравала принудително осиновяване на украински деца в руски семейства. Тя самата лично е признавала в свои публични изявления, че за украинските деца е организирано „патриотично възпитание“ в любов към Русия.<ref name="icc-03">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/russian/news-64954593 |заглавие=Путинские гранты на миллионы рублей получили проекты по "патриотическому воспитанию" украинских сирот |труд=BBC News Русская служба |език=ru |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Изследване на [[Conflict Observatory]] описва организацията на тази система за „превъзпитаване“, в която децата са въвличани, понякога и насилствено,<ref name="icc-04">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://arbat.media/exo-moskvy/ukrainskix-detei-ideologiceski-perevospityvayut-v-rossiiskix-lageryax-issledovateli-ielskogo-universiteta-9927 |заглавие=Украинских детей идеологически перевоспитывают в российских лагерях отдыха – исследование, Arbat.media |фамилно_име=arbat.media |дата=2023-02-15 |труд=Евразийский информационно-аналитический портал Arbat.media |език=ru |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> в нарушение на [[Женевски конвенции|Женевските конвенции]].<ref name="icc-05">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://hub.conflictobservatory.org/portal/apps/sites/#/home/pages/children-camps-1 |заглавие=Russia’s Systematic Program for the Re-education and Adoption of Ukraine's Children |автор=Conflict Observatory |дата=2023-02-14 |труд=hub.conflictobservatory.org |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Обвиненията пряко към Путин са, че „не е успял да упражни контрол върху цивилни и военни негови подчинени, които са извършили [военни престъпления и други наказуеми по международното право деяния], или е позволил извършването им“. Той е едва седмият държавен глава в историята, който е обект на разследване от съда в Хага. Сред останалите издирвани или осъдени от съда са президентът на Кот д'Ивоар [[Лоран Гбагбо]], суданският президент [[Омар ал-Башир]], президентът на Либерия [[Чарлз Тейлър]], бившият сръбски президент [[Слободан Милошевич]] и де факто ръководителят на Либия [[Муамар Кадафи]].<ref name="icc-06"/> Русия подписва [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], с който е учреден [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]], но не го е ратифицирала, а през 2016 година, след като съдът започва разследване на [[Руско-грузинска война|руско-грузинската война]] от 2008 година, по нареждане на Путин оттегля и подписа си под статута.<ref name="icc-jpt">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.japantimes.co.jp/news/2023/03/18/world/politics-diplomacy-world/icc-arrest-warrant-russia-putin-focus/ |заглавие=Will Russia's Vladimir Putin really ever be arrested? |фамилно_име= |първо_име= |дата=2023-03-18 |труд=The Japan Times |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Говорителят на Путин, [[Дмитрий Песков]], заявява, че Русия не признава юрисдикцията на съда,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/peskov-rusiya-ne-priznava-yurisdiktsiyata-na-mezhdunarodniya-nakazatelen-sad.html |заглавие=Песков: Русия не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд |фамилно_име=news.bg |дата=2023-03-14 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> и определя въпросите, повдигнати от съда, като „възмутителни и неприемливи“.<ref name="icc-bnr-01">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101795222/kremal-zapovedta-na-mns-za-arest-na-putin-e-skandalna-nepriemliva-i-nishtojna-za-nas |заглавие=Кремъл: Заповедта на МНС за арест на Путин е скандална, неприемлива и нищожна за нас |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Председателят на [[Държавна дума|Държавната дума]] Вячеслав Володин пък коментира, че „всяка атака срещу президента Владимир Путин е агресия срещу Русия“.<ref name="icc-bnr-01"/> Освен в Русия, съдът няма юрисдикция и в около 70 други държави, които не са сред 123-те, подписали и ратифицирали [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]]: Съединените щати, Китай, Индия, Пакистан, Филипините, Саудитска Арабия, Турция, Израел, Судан, Ирак, Либия, Етиопия, Куба и др. Съдът обаче има юрисдикция върху престъпленията, изброени в Римския статут, когато са извършени на територията на страните, подписали статута.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/instruments-mechanisms/instruments/rome-statute-international-criminal-court |заглавие=Rome Statute of the International Criminal Court |труд=OHCHR |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Украйна не е страна по статута, но е подала до съда декларации, в които признава юрисдикцията му на своя територия, в съответствие с член 12 на статута.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.icc-cpi.int/situations/ukraine |заглавие=Ukraine |труд=International Criminal Court |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Страните, подписали Римския статут, които включват по-голямата част от Европа, включително България, Южна Америка и Океания, Канада, Австралия, Мексико, около половината страни в Африка и други, са длъжни да съдействат на съда и би следвало да изпълнят нареждането за арест, ако Путин би се оказал на тяхна територия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://clubz.bg/134367 |заглавие=Борел: Путин трябва да бъде арестуван във всяка страна, подписала договора за МНС |труд=clubz.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Германският федерален министър на правосъдието обявява, че Германия ще се съобрази със заповедта за арест и ще задържи руския президент, ако той стъпи на немска земя.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/svyat/putin-shte-bade-arestuvan-ako-stapi-v-germaniya-zayavi-nemskiyat-ministar-na-pravosadieto |заглавие=Путин ще бъде арестуван, ако стъпи в Германия, заяви немският министър на правосъдието |труд=Dnes.dir.bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> В същото време се смята за малко вероятно Путин да бъде действително арестуван, поне докато е на власт, тъй като едва ли би посещавал страни членки по статута, а дори и да би посетил такава държава, не е сигурно, че би бил арестуван.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://time.com/6264280/vladimir-putin-icc-warrant-arrest/ |заглавие=Will Vladimir Putin Actually Be Arrested for ICC Warrant? |дата=2023-03-17 |труд=Time |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Суданският президент [[Омар ал-Башир]] например посещава няколко страни по статута, между които Южна Африка и Йордания, без да бъде арестуван, въпреки издадената от съда заповед за задържането му.<ref name="icc-jpt"/> Международният наказателен съд не може да гледа дела задочно, без присъствието на обвиняемите, поради което и вероятността от започване на съдебен процес е ниска.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://clubz.bg/134072 |заглавие=Международният наказателен съд започва две дела за военни престъпления срещу Русия |труд=clubz.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> == Личен живот == Владимир Владимирович Путин е син на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Шелонова. [[Файл:PutinKabaeva.jpg|мини|260п|Путин с [[Алина Кабаева]]]] Има съпруга Людмила, две дъщери – Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.),<ref>{{cite web|title=Lyudmila Putina Once Called Her Husband a Vampire |url=http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |accessdate=13 януари 2020 |publisher=The Moscow Times |date=7 юни 2013 |archivedate=7 юни 2013 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130607024843/http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://abcnews.go.com/International/inside-personal-life-russian-president-vladimir-putin/story?id=23161867 |title=5 Things You Didn't Know About Vladimir Putin's Personal Life |date=2 април 2014 |publisher=ABC News |accessdate=13 януари 2020|lang=en}}</ref> три кучета: лабрадор [[Кони Полгрейв|Кони]], подарена му от министъра на извънредните ситуации Сергей Кожугетович Шойгу през 2000 г., пудел [[Тося]] със син [[Родео]]; коза [[Спаска]], подарък от кмета на Москва [[Юрий Лужков|Юрий Михайлович Лужков]]. На 13 ноември 2010 година, при посещение в България, министър-председателят [[Бойко Борисов]] му подарява [[Българско овчарско куче|каракачанско куче]]. Майстор на спорта по [[самбо]] (1973) и по [[джудо]] (1975). == Вижте също == * [[Путлер]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] == Бележки == <references/> == Допълнителна литература == * {{cite book |last= Политковская |first= Анна |authorlink= Анна Политковская |title= Русия на Путин |year= 2007 |publisher= Бард |isbn= 978-954-585-798-0 }} * {{cite book |last= Медведев |first= Рой |title= Времето на Путин |year= 2003 |publisher= Бул Корени |isbn= 978-954-798-005-1 }} * {{cite book |last= Блан |first= Елен |title= Връзката КГБ: Системата Путин |year= 2005 |publisher= Сиела |isbn= 978-954-649-866-3 }} * {{cite book |last= Рар |first= Александър |title= Владимир Путин: Немецът в Кремъл |year= 2002 |publisher= Слънце |isbn= 978-954-742-049-6 }} == Външни препратки == {{уикицитат|Владимир Путин}} {{Commonscat|Vladimir Putin}} * [http://putin.kremlin.ru/ Личен сайт на Владимир Путин] * {{икона|ru}} {{икона|en}} [http://www.kremlin.ru/ Официален сайт на президента на Русия] * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/415124.stm „Vladimir Putin: Spy turned politician“], статия на BBC, 1 януари 2000 * {{икона|en}} [http://www.fightingarts.com/content01/putin.html Путин и дейността му като джудист] * [http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=102&sid=6d1749cf8b7b6484efe507abbce59488#102 Откъси]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} от книгата „[[Историите на една кремълска къртица (книга)|Историите на една кремълска къртица]]“ на [[Елена Трегубова]] {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 август]] [[1999]]|[[7 май]] [[2000]]|[[Сергей Степашин]]|[[Михаил Касянов]]}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 май]] [[2008]]|[[7 май]] [[2012]]|[[Виктор Зубков|Виктор Алексеевич Зубков]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[31 декември]] [[1999]]|[[7 май]] [[2008]]|[[Борис Елцин]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[7 май]] [[2012]]||[[Дмитрий Медведев]]|}} {{пост край}} {{Руски владетели}} {{Личности на годината на Тайм|01-наст}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Русия}} {{СОРТКАТ:Путин, Владимир}} [[Категория:Руски политици]] [[Категория:Президенти на Русия]] [[Категория:Министър-председатели на Русия]] [[Категория:Вицепремиери на Русия]] [[Категория:Членове на Единна Русия]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Офицери на КГБ]] [[Категория:Руски националисти]] [[Категория:Антизападно настроени политици]] [[Категория:Руски самбисти]] [[Категория:Съветски самбисти]] [[Категория:Руски джудисти]] [[Категория:Съветски джудисти]] [[Категория:Почетни доктори в Русия]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет]] [[Категория:Почетни граждани на Казан]] [[Категория:Почетни граждани на Санкт Петербург]] [[Категория:Почетни граждани на Севастопол]] [[Категория:Почетни граждани в Сърбия]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Сава]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Българофоби]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] [[Категория:Рашизъм]] qf2t5ze5wspwn2ntevp5wux5fqaqtcn 0 54034 12398087 12137347 2024-10-29T05:55:17Z Пища Хуфнагел 119943 12398087 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{към пояснение|Каналето|Каналето (пояснение)}} : ''За българското телевизионно предаване вижте [[Каналето (телевизионно предаване)]].'' ---- {{Личност|художник | име-оригинал = Canaletto | име-рождено = Джовани Антонио Канал | портрет = Giovanni Antonio Canal.jpg }} '''Джовани Антонио Канал''' ({{lang|it|Giovanni Antonio Canal}}), познат под името '''Каналето''', е [[художник]] от [[Венеция]], известен предимно със своите [[пейзаж]]и от родния си [[град]]. Те са били като пощенски картички за онези, които са могли да си го позволят. Каналето е син на художника [[Бернардо Канал]], откъдето идва умалителното му име. Каналето учи рисуване в ателието на баща си, който изработва декори за театрални представления. Прочува се с картините си от Венеция. Те се отличават със своя много точен и винаги богат на детайли рисунък. За това той често използва [[камера обскура]], подпомаган от своя племенник [[Бернардо Белото]], който по-късно също използва артистичното име Каналето. [[Файл:Boston, Museum of Fine Art - Il bacino di San Marco c.1738 - Canaletto.jpg|мини|ляво|235px|Каналето. Докът Сан Марко, Венеция]] [[Файл:Giovanni Antonio Canal, il Canaletto - Regatta on the Canale Grande - WGA03904.jpg|мини|ляво|235px|Каналето. Регата на [[Канал Гранде]], поглед от къщата Фоскари]] Основни клиенти на Каналето са английските туристи, предприели т. нар. [[Гранд Тур]] (Grand Tour – „Голямо пътешествие“) – пътуване из [[Европа]] с познавателна цел. Един от най-големите меценати на Каналето е английският консул във Венеция Джоузеф Смит, който самият е колекционер и намира клиенти-англичани за голяма част от картините му. След избухването на [[Война за наследството на Австрия|Войната за австрийското наследство]] потокът от туристи намалява и поръчките на художника рязко спадат. Той заминава за [[Англия]], след като научава за условията на живот там от Джакопо Амигони ([[1675]]-[[1752]]), работил като художник на острова в продължение на много години. Живее там 10 години и картините му стават по-тъмни, като че ли в унисон с по-облачното небе над острова. Те започват да страдат от спад в качеството, повторяемост на сюжета и известна механичност, затова художникът не намира на острова признание, съпоставимо с това в родината му. Последните 10 години от живота си той се връща отново във Венеция, като пренася със себе си типичния за английския пейзаж по-сив, по-тъмен тон в творбите си. През [[1763]] г. е избран за член на Академията във Венеция. Каналето продължава да рисува до смъртта си през [[1768]] г. == Източници == <references /> {{превод от 2|en|Canaletto|it|Giovanni Antonio Canal|98006894|5932859}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Каналето}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] 14ldgxw1s3pjgf40juxouq6cek5flef 0 54193 12397721 12397362 2024-10-28T18:33:15Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/62.73.122.211|редакции на 62.73.122.211]] ([[User talk:62.73.122.211|б]].), към версия на Gvelf 12122025 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Арес|Арес (пояснение)}} {{Личност|божество | описание = [[древногръцка митология|древногръцки бог]] на [[война]]та | портрет-описание = }} '''Арес''' ({{Lang|grc|Άρης}}) в [[древногръцката митология]] е бог на войната. Син е на [[Зевс]] и [[Хера]] (в някои митове - само на Хера). == Образът на Арес == Римският му [[еквивалент]] е бог [[Марс (бог)|Марс]], който в първоначалния си вариант се доближава вероятно повече до богове, като [[Хермес]], [[Дионис]] и Зевс. За самия Арес има сведения указващи, че отначало е бил не толкова гръцко, колкото [[Траки|тракийско]] божество. [[Софокъл]] го нарича „роден в Тракия“.<ref>Климент. Протрептик 29, 2; Арнобий. Срещу езичниците" IV 25; ср. Софокъл, „Антигона“ 970</ref> Следи за тракийския му произход се виждат в [[Одисея]]та на [[Омир]]<ref>Одисея, VIII, 361</ref> и при [[Овидий]]<ref>Овидий, Fast. V 257</ref>. Първоначално се приема, че Хера зачева Арес без участието на Зевс, от докосване на вълшебно [[цвете]], дадено ѝ от [[нимфа]]та [[Хлорида]].<ref> [[Овидий]], Фасти V 251 – 256 </ref> В олимпийската митология Арес вече се приема като син на Зевс и Хера,<ref>Хезиод. Теогония 922; Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 1</ref> но самият Зевс толкова ненавижда Арес, че казва, че ако не е негов син, би го заточил в [[Тартар]]. Всъщност с изключение на богинята на любовта [[Афродита]], Арес е изобразяван [[Омраза|мразен]] от всички [[Олимпийски богове]]. [[Атрибут (изкуство)|Атрибутите]], с които е изобразяван, са горяща [[факла]] и [[копие]]. Свещените му животни са [[лешояд]]ът и [[куче]]то. Негови постоянни спътници са боговете на страха и ужаса [[Фобос (митология)|Фобос]] и [[Деймос (митология)|Деймос]] (негови синове) и [[Ерида]], богиня на [[Ябълката на раздора|раздора]], както и Енио (вдъхновителка на яростта, може би явяваща се първообразът на [[Граи|Граите]]) - [[Олицетворение|олицетворения]] на разни зловещи страни на [[Война|войната]]. Арес влиза в битките тежко снаряжен, карайки [[колесница]], управлявана от неговите синове Фобос и Деймос. Въобще в [[Класика|класическия си образ]], Арес олицетворява физическия, насилствения и неопитомен аспект на войната - олицетворение на чистата жестокост и кръвожадност, с което се различава от другото най-популярно в [[Гръко-римски свят|гръко-римския свят]] военно божество, богинята [[Атина (митология)|Атина]] ([[Минерва]]), дъщеря на Зевс (или на Зевс и [[Метида]]), въплъщение повече на предводителството, [[военна стратегия|военната стратегия]], гениалността и доблестта и други военни и граждански [[Добродетел|добродетели]]. Принасят му жертви при военни победи, но по принцип не и преди самата битка - тогава [[Жертвоприношение|жертоприношенията]] са за Атина. Макар застъпен в [[Поезия|поезията]] и митовете на древните гърци, Арес рядко е обект на [[култ]] и дори тогава е обикновено е почитан заедно с други богове (например има общ храм на Арес и Афродита в [[Тива]], [[Беотия]]). Представата на древните хора за Арес/Марс е отразена в някои от техните произведения. До наши дни са оцелели античните статуи „Арес Боргезе“ и „Арес Лудовизи“ по римски копия. Арес е изобразен в сцени от [[гигантомахия]]та по източния [[фриз]] на [[Партенон]]а. Арес е любим на богинята [[Афродита]]<ref>[[Омир]], [[Одисея]] VIII 267 – 361</ref>, представян и като неин [[съпруг]] (въпреки че по-популярният й образ е на жена на бога-занаятчия [[Хефест]])<ref>Кун Н. А. 40</ref>. Тяхната любов и нарушаването на клетвата за съпружеска вярност от страна на Афродита, често се споменава в античната митология. Сюжетът за любовта им се среща и в няколко [[фрески]] от [[Помпей]]. През [[Ренесанс]]а тази тема също е застъпена – има картини на [[Ботичели]], [[Пиеро ди Козимо]], Тинторето, [[Паоло Веронезе|Веронезе]], [[Караваджо]], [[Рубенс]] и др.). Деца от техния съюз са близнаците [[Ерос]] и [[Антерос]]<ref>[[Аполодор]], [[Митологическа библиотека]] III 26</ref>, [[Деймос (митология)|Деймос]] („ужас“), [[Фобос (митология)|Фобос]] („страх“) и съпругата на героя [[Кадъм]], богинята [[Хармония (митология)|Хармония]]<ref>[[Хезиод]], [[Теогония]] 934 след.</ref>, родоначалничка от баща си на [[амазонки]]те – жените-войни, а от мъжа си - на владетелите на Беотийска Тива, и майка на Илирий, епоним на [[Илири|илирите]]. Редом с победите си, богът на войната има и някои поражения. В течение на 13 месеца ([[Лунен календар|лунна година]]) Арес е заточен в медна [[амфора]],<ref>[[Омир]], [[Илиада]] V 387; Нон, „Деяния на Дионис“ XVI 159</ref> или в глинен съд<ref>Нон, „Деяния на Дионис“ XXXI 42</ref>, или дори - [[Зазиждане|зазидан жив]] от пленилите го великани [[Алоади]]. В битката за [[Пилос]] богът е ранен от героя [[Херакъл]]<ref>Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 359 – 367</ref> и пак от него при друг случай - когато убива сина му [[Кикън]].<ref>Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 458 – 462</ref> Арес участва в [[Троянската война]] на страната на троянците и е победен от [[Атина (митология)|Атина]]. Понякога Арес е изобразяван с [[Верига|окови]], сложени му от Ерос или Афродита, като символ на победата на [[Любов|любовта]] над войнствеността. Друг известен (и донейде подобен) сюжет е „Арес и Афродита, хванати заедно от Хефест“ - той ги улавя в момент на [[прелюбодеяние]] и мята отгоре им тънка, но много здрава [[рибарска мрежа]]. По него има творби на [[Рембранд]], [[Тинторето]]. [[Файл:Ares Canope Villa Adriana.jpg|мини|ляво|[[Статуя]] на Арес във [[Вила Адриана]]]] == Потомство == Неговата необузданост се проявява и у децата му, които имат [[Жестокост|жесток характер]], в което особено се отличават, според митологията, [[Мелеагър]], [[Аскалаф]] и Иалмен, [[Флегий]], [[Еномай]], [[Диомед]], [[амазонки]]те. === Жени и децата му от тях (обединен списък според различните източници) === # [[Аглавра (пояснение)|Алгавра]] - атинска принцеса - ражда [[Алкипа]]. # [[Афродита]] - богинята на любовта - ражда [[Антерос]], [[Химерос]], [[Ерос]], както и [[Хармония (митология)|Хармония]], а също и [[Фобос (митология)|Фобос]] и [[Деймос (митология)|Деймос]]. # [[Астиоха]] - свързана с династията на [[Орхоменос (Беотия)|Минийския Орхомен]] - ражда вождове Иалмен и [[Аскалаф]]. # [[Аталанта]] - дева-ловджийка - след като губи в състезание се жени за [[Мелеагър]]/[[Меланион]] и ражда [[Партенопей]] (един от [[Седемте срещу Тива]]) от него или от Арес. # [[Хриса]] - свързана с династията на Минийския Орхомен - ражда от него [[Флегий]], цар на [[Лапити|лапитите]]. # [[Кирена]] - нимфа - ражда от Арес [[Диомед (Тракия)|Диомед]], цар на тракийското племе [[бистони]]. # [[Отрера]] - вероятно първата царица на амазонките (потомките на Арес и Хармония), представяна в митологията, като дъщеря на бога на източния вятър [[Евър]] - става майка на цариците на амазонките [[Пентезилея]] и [[Хиполита]] (а вероятно и на [[Антиопа]] и [[Меланипа]], за които също се твърди, че са му дъщери, но без уточняване на името на майка им; също така е възможно това да са други имена, с които са били известни Хиполита и Пентезилея). # [[Рея Силвия]] - [[весталка]], дъщеря на Нумитор, цар на град [[Алба Лонга]] - ражда от Арес (но според някои версии - от [[Маска|маскирания]] като него [[Амулий]]) близнаците [[Ромул и Рем]], основатели на [[Рим]]. # [[Стеропа]] (Астеропа) - плеяда (дъщеря на Атлас и Плейнона), но това име е употребявано и като име на една от [[Хеспериди|Херсперидите]] и може би е била отъждествявана с нея - ражда [[Еномай (митология)|Еномай]], цар на полиса Писа на полуостров [[Пелопонес]], за чиято дъщеря [[Хиподамея]] се жени [[Пелопс]], синът на цар [[Тантал (митология)|Тантал]], след като се преселва там, прогонен от родината си от [[Ил (син на Трос)|Ил]], царя на Троя. # [[Пирена]] (или [[Пелопия (нимфа)|Пелопия]]) - ражда от Арес зловещия [[Дуел|дуелист]] [[Кикън]], който предизвиква всеки срещнат с намерението от [[Череп|черепите]] на противниците си да му изгради храм. # Еритея - една от Хесперидите, вероятно свързана с едноименния [[остров]] (част от територията на град [[Гадес]]) - ражда [[Евритион]], пастир на великана [[Герион]], убит от Херкулес, докато се опитва да изпъди героя, дошъл да отмъкне [[Добитък|добитъка]] на господаря му. Богинята Енио, вероятно също свързана със земите на [[Крайният Запад|Крайния Запад]], също е представяна като дъщеря на Арес. # Бистонида - нимфа от района на [[Бистонида|едноименното езеро]] - ражда [[Терей]], тракийски (предполагаемо - [[Одриси|одриски]]) цар, съюзник на атинския цар [[Пандион I|Пандион]], син на [[Ерихтоний]]. [[Файл:Venera & mars.jpg|мини|център|250п|Хефест хваща Афродита с Арес, Тинторето, 16 в.]] == Вижте също == * [[Родословно дърво на гръцки богове]] == Източници == <references /> {{Олимпийски богове}} [[Категория:Арес| ]] [[Категория:Древногръцки богове]] [[Категория:Потомство на Зевс]] [[Категория:Потомство на Хера]] 3soe4cjqo7gzf54ntqtutludx5erlwh 0 55019 12397417 12296152 2024-10-28T12:07:39Z Davidkenarovcska 254027 12397417 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Нидерландия}} Рууд ван Нистелрой | снимка = Ruud van Nistelrooy 2017.jpg | прякор = РВН, ван Гол | цяло име = Рудгерус Йоханес Мартинус ван Нистелрой | град на раждане = [[Ос (Нидерландия)|Ос]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 188 см | пост = [[Нападател]] | юношески години = | юношески отбори = | години = 1993 – 1997<br>1997 – 1998<br>1998 – 2001<br>2001 – 2006<br>2006 – 2010<br>2010 – 2011<br>2011 – 2012<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} Ден Бош<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[СК Хееренвеен|Хееренвеен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]]</br>{{Флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]</br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Малага|Малага]] | мачове = 69<br>31<br>67<br>150<br>68</br>36</br>28<br>'''449''' | голове = (17)<br>(13)<br>(62)<br>(95)<br>(46)<br>(12)<br>(4)<br>'''(249)''' | национален отбор години = 1998 – 2011 | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 70 | национален отбор голове = (35) | треньор години = 2014 – 2016<br>2018 – 2021<br>2019 – 2022<br>2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2024<br>2024 – | треньор отбор ={{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} ''(помощник)''<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] ''(младежи)''<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} ''(помощник)''<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] ''(младежи)''<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] ''(помощник)''<br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] ''(временно)'' }} '''Рудгерус Йоханес Мартинус ван Нистелрой''' ({{lang|nl|Rutgerus Johannes Martinus van Nistelrooij}}) е бивш [[Нидерландски език|нидерландски]] [[футболист]], [[нападател]]. Роден е на [[1 юли]] [[1976]] г. в град [[Ос (град)|Ос]], [[Северен Брабант]], [[Нидерландия]]. Изиграл е 70 мача и е вкарал 35 гола за националния отбор по футбол на Нидерландия. Рууд се доказва като един от най-добрите нападатели в света по време на престоя си в [[Манчестър Юнайтед]] и по-късно в [[Реал Мадрид]]. В [[Испания]] го наричат ''„Рууд ван „Гол“ Нистелрой“''. == Клубна кариера == === Ранни години === Ван Нистелрой започва своята кариера като [[полузащитник]] в холандския втородивизионен клуб Ден Бош, но е продаден на [[СК Хееренвеен]] през [[1997]] г. Треньорът му го съветва да се учи от [[Денис Бергкамп]] в [[Аякс Амстердам]], и Нистелрой изминава километри само за да гледа как играе сънародникът му на живо. През [[1998]] г., на 22-рия си рожден ден, е закупен от [[ПСВ Айндховен]] за 4,2 милиона лири, което е рекорд за трансфер между два холандски клуба. Ван Нистелрой отбелязва 31 гола в 34 мача през първия си сезон в ПСВ (Айндховен) и е избран за играч на годината в [[Холандия]]. През втория сезон той вкарва още 29 гола. ; Тежка контузия [[Манчестър Юнайтед]] прави опит да закупи ван Нистелрой през [[2000]] г., но точно тогава той получава тежка контузия на коляното – скъсване на [[кръстни връзки]]. Той претърпява операция в [[САЩ]] и повече от година след това, на [[1 юли]] [[2001]] г., все пак е продаден за 19 милиона лири и най-после заиграва за английския гранд. === Манчестър Юнайтед === През първия си сезон в Манчестър Юнайтед Рууд играе в 32 мача и вкарва 23 гола. Той отбелязва 10 гола в [[Шампионска лига|Шампионската лига]] и е обявен за Футболист №1 в [[Англия]] през [[2003]] г. Ван Нистелрой играе за [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]] на [[Евро 2004]]. По време на мача с [[национален отбор по футбол на Германия|отбора на Германия]] той вкарва красив гол с акробатично воле, с който запушва устата на критиците си и изпраща Нидерландия в следващата фаза на първенството. Той си поделя първенството по отбелязани голове в групите със сензацията [[Уейн Руни]], който също играе в Манчестър Юнайтед. Рууд отбеляза своя 100-тен и 101-ви гол за клуба срещу [[Евертън]] на [[Гудисън Парк]] на [[7 февруари]] [[2004]] г. === [[Реал Мадрид]] === На [[28 юли]] [[2006]] г. Рууд е купен в испанския гранд Реал Мадрид след спор с [[Алекс Фъргюсън]] като за него кралският клуб плаща сумата от 24 млн. евро.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://soccernet.espn.go.com/news/story?id=374503&cc=5739 |заглавие=Real Madrid sign Dutch striker Van Nistelrooy |достъп_дата=2012-11-05 |архив_дата=2012-10-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121024135159/http://soccernet.espn.go.com/news/story?id=374503&cc=5739 }}</ref> Там изиграва важна роля за тима в първенството на [[Испания]] и отново играе в един отбор с бившия си колега от [[Манчестър Юнайтед]], [[Дейвид Бекъм]]. Получава статут на титуляр и вкара важни голове. Един от тях срещу [[Динамо Киев]] за [[КЕШ]] посвещава на новородената си дъщеря. На 17 юни [[2007]] г. става шампион на Испания с Реал Мадрид. През сезон 2006 – 2007 ван Нистелрой отбелязва 25 гола в [[Ла лига]], но не му достига 1 гол за да спечели [[Златната обувка]]. Преди него е италианецът [[Франческо Тоти]] с 26 гола. === [[Хамбургер ШФ]] === В края на януари [[2010]] г. ван Нистелрой преминава в Хамбургер ШФ, където подписва договор до [[2011]] г. Въпреки че има още половин година договор с Реал, испанците го пускат без трансферна сума, за да спестят парите от заплатата му. === [[ФК Малага|Малага]] === На [[2 юни]] [[2011]] г. [[ФК Малага|Малага]] официално обявява [[Нистелрой]] за свой играч. Той е първото „звездно“ попълниние в селекцията на Малага, чийто нов собственик иска мащабна селекция която да утвърди отбора като един от най-добрите в [[Испания]]. След края на сезон [[2011]] – [[2012]] ван Нистелрой прекратява своята кариера като професионален футболист. == Статистика == === Клубна кариера === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа !colspan="2"|[[УЕФА|Европейски<br>турнири]]¹ !colspan="2"|Други<br>турнири² !colspan="2"|Общо |- !Мачове!!Голове!!Мачове!!Голове!!Мачове!!Голове!!Мачове!!Голове!!Мачове!!Голове |- | rowspan="5"|'''Ден Бош''' |1993 – 94 |2||0|| || ||colspan="2"|–|| || ||2||0 |- |1994 – 95 |15||3||2||3||colspan="2"|–|| || ||17||6 |- |1995 – 96 |21||2|| || ||colspan="2"|–|| || ||21||2 |- |1996 – 97 |31||12|| || ||colspan="2"|–|| || ||31||12 |- !Общо !69!!17!!2!!3!!colspan="2"|–!! !! !!71!!20 |- | rowspan="2"|'''[[Хееренвеен]]''' |1997 – 98 |31||13||5||3||colspan="2"|–|| || ||36||16 |- !Общо !31!!13!!5!!3!!colspan="2"|–!! !! !!36!!16 |- | rowspan="4"|'''[[ПСВ Айндховен]]''' |1998 – 99 |34||31||5||1||7||6|| || ||46||38 |- |1999 – 2000 |23||29||2||0||8||3|| || ||33||32 |- |2000 – 01 |10||2||2||3||colspan="2"|–|| || ||12||5 |- !Общо !67!!62!!9!!4!!15!!9!! !! !!91!!75 |- |rowspan="6"|'''[[Манчестър Юнайтед]]''' |2001 – 02 |32||23||2||2||14||10||1||1||49||36 |- |2002 – 03 |34||25||7||5||11||14||0||0||52||44 |- |2003 – 04 |32||20||4||6||7||4||1||0||44||30 |- |2004 – 05 |17||6||3||2||7||8||0||0||27||16 |- |2005 – 06 |35||21||4||1||8||2||0||0||47||24 |- !Общо !150!!95!!20!!16!!47!!38!!2!!1!!219!!150 |- |rowspan="5"|'''[[Реал Мадрид]]''' |2006 – 07 |37||25||3||2||7||6||0||0||47||33 |- |2007 – 08 |24||16||1||0||7||4||1||0||33||20 |- |2008 – 09 |6||4||0||0||4||3||2||3||12||10 |- |2009 – 10 |1||1||2||0||1||0||0||0||4||1 |- !Общо !68!!46!!6!!2!!19!!13!!3!!3!!96!!64 |- |rowspan="3"|'''[[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]''' |2009 – 10 |11||5||0||0||7||2||0||0||18||7 |- |2010 – 11 |25||7||1||3||0||0||0||0||26||10 |- !Общо !36!!12!!1!!3!!7!!2!!0!!0!!44!!17 |- |rowspan="2"|'''[[Малага КФ|Малага]]''' |2011 – 12 |28||4||4||1||0||0||0||0||32||5 |- !Общо !28!!4!!4!!1!!0!!0!!0!!0!!32!!5 |- !style="background: #DCDCDC" colspan="2" |Общо за кариерата !style="background: #DCDCDC" align=center|449 !style="background: #DCDCDC" align=center|249 !style="background: #DCDCDC" align=center|47 !style="background: #DCDCDC" align=center|32 !style="background: #DCDCDC" align=center|88 !style="background: #DCDCDC" align=center|62 !style="background: #DCDCDC" align=center|5 !style="background: #DCDCDC" align=center|4 !style="background: #DCDCDC" align=center|589 !style="background: #DCDCDC" align=center|347 |} ¹<small>Европейските турнири включват [[Шампионска лига]] и [[Лига Европа]]</small><br> ²<small>Други турнири включват Суперкупа на Холандия, [[Къмюнити Шийлд]] и [[Суперкупа на Испания]]</small><br> === Национален отбор === {| class="wikitable" style=text-align:center !colspan=3| [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] |- !| Година !| Мачове !| Голове |- |1998||1||0 |- |1999||8||1 |- |2000||1||0 |- |2001||7||7 |- |2002||4||1 |- |2003||8||5 |- |2004||11||6 |- |2005||9||5 |- |2006||5||3 |- |2007||5||2 |- |2008||5||3 |- |2009||0||0 |- |2010||3||1 |- |2011||3||1 |- !Общо||70||35 |} === Голов коефициент === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! colspan="4" |Общо за кариерата |- ! Отбор ! Мачове ! Голове ! Голове на мач |- | Клубни отбори | 589 | 347 |align=center |{{formatnum:{{#expr: 347/589 round 2}}}} |- | [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] |{{0}}70 |{{0}}35 |align=center |{{formatnum:{{#expr: 35/70 round 2}}}} |- ! Общо ! 659 ! 382 !align=center |{{formatnum: {{#expr: 382/659 round 2}}}} |} == Отличия == === [[ПСВ]] === * [[Файл:Johan Cruijff Schaal.svg|22px]] '''[[Ередивиси]] – 2''' (2000, 2001) * [[Файл:Johan Cruijff Schaal.svg|22px]] '''Суперкупа на Холандия – 2''' (1998, 2000) === [[Манчестър Юнайтед]] === * [[Файл:Premier league trophy icon.png|22px]] '''[[Английска висша лига]] – 1''' (2003) * [[Файл:FA_Cup.png|22px]] '''[[ФА Къп]] – 1''' (2004) * [[Файл:Carling.png|22px]] '''[[Купа на Футболната лига (Англия)|Купа на лигата]] – 1''' (2006) * [[Файл:CommunityShield.png|22px]] '''[[Къмюнити Шийлд]] – 1''' (2003) === [[Реал Мадрид]] === * [[Файл:Liga.png|23px]] '''[[Примера Дивисион]] – 2''' (2007, 2008) * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|23px]] '''[[Суперкупа на Испания]] – 1''' (2008) == Интересно == Руд Ван Нистелрой е роден на една дата с друг именит холандски нападател [[Патрик Клуиверт]] (1 юли 1976). Двамата обаче рядко играят заедно на върха на атаката в Холандския национален отбор. == Външни препратки == * [http://www.transfermarkt.co.uk/en/ruud-van-nistelrooy/leistungsdaten/spieler_3407.html Профил в Transfermarkt] * [http://www.soccerbase.com/players/player.sd?player_id=15858 Статистика за кариерата му] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/players/player=38901/profile/index.html Профил в сайта на Уефа] * {{imdb name|1408378|Рууд ван Нистелрой}} * {{twitter|RvN1776}} == Източници == <references /> {{commonscat|Ruud van Nistelrooy}} {{Портал футбол}} {{СОРТКАТ:Нистелрой, Рууд ван}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Хамбургер ШФ]] [[Категория:Футболисти на ПСВ Айндховен]] [[Категория:ФИФА 100]] a95xf4kgbsun365awjbm2tt2vnrgani 0 55751 12397541 12337497 2024-10-28T14:38:17Z Мико 4542 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] → [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 12397541 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|38н=1|40н=1|43н=1|44н=1|без заглавие=1}} | постове2 = [[Министър на отбраната на България|Министър на отбраната]] | години2 = 4 май 2017 – 12 май 2021 | постове3 = [[Заместник министър-председател]] | години3 = 4 май 2017 – 12 май 2021 }} | брак = Росица Георгиева Слабакова-Каракачанова (от 1989 г.) | деца = Деница Красимирова Каракачанова-Делчева (р. 1990) }} '''Красимир Дончев Каракачанов''' е [[България|български]] [[политика|политик]] и [[историк]]. Председател е на „[[ВМРО – Българско национално движение]]“ (ВМРО – БНД). Съпредседател на „[[Обединени патриоти]]“. На 4 май 2017 г. е избран за [[Заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]] по обществения ред и сигурността и [[Министерство на отбраната на България|министър на отбраната]] в [[Правителство на Бойко Борисов 3|третото правителство]] на [[Бойко Борисов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/koj-e-krasimir-karakachanov-vicepremier-i-ministyr-na-otbranata-2021165|заглавие=Кой е Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната|достъп_дата=5 май 2017|дата=3 май 2017|издател=dnevnik.bg|език-скрит=1|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnes.bg/politika/2017/05/04/karakachanov-shte-vyrna-uvajenieto-kym-bylgarskiia-oficer.340076|заглавие=Каракачанов: Ще върна уважението към българския офицер!|достъп_дата=5 май 2017|дата=4 май 2017|издател=dnes.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> Син е на [[Дончо Каракачанов]] – политик от [[БЗНС (казионен)]] през социализма. Красимир Каракачанов е агент на Шесто управление на [[Държавна сигурност]] по линия на „промакедонския национализъм“.<ref name="desebg.com">Христо Христов, [http://desebg.com/2011-01-06-11-34-32/443-2011-10-20-15-26-05 „Досиетата на кандидат-президентите: Красимир Каракачанов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222125750/http://desebg.com/2011-01-06-11-34-32/443-2011-10-20-15-26-05 |date=2014-02-22 }}, desebg.com, 20 октомври 2011 г.</ref> == Биография == Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в град [[Русе]]. Баща му [[Дончо Каракачанов]] е политик от [[БЗНС (казионен)]], през 1986 – 90 г. се издига до Председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Русе и Председател на Областното ръководство на БЗНС в Разград, както и народен представител в няколко народни събрания. Отбива наборната служба от 1983 г до 1985 г в РТВ във в. ф. 34420 в Костинброд – в зенитно-ракетния дивизион в планината ''Понор'' около Петрохан, уволнява се като младши сержант от запаса. Следва история от 1985 г до 1990 г. През 1990 г. завършва [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] със специалност „[[История]]“. Служи в службите от 1990 г до 1996 г откъдето има званието капитан от запаса. Доктор по право на [[Югозападен университет|Югозападния университет „Неофит Рилски“]] с дисертация на тема „Външнополитическата дейност на ВМОРО (1893 – 1918 г.)“ (2014). Женен е, има дъщеря и двама внуци. === Политическа кариера === Красимир Каракачанов е [[Народен представител]] в [[XXXVIII народно събрание]] от коалиция [[ОДС]]. През този период е член на [[Комисия по национална сигурност|Комисията по национална сигурност]]. Преди [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарни избори 2001 г.]] той напуска коалицията. „[[ВМРО – Българско национално движение]]“, заедно с [[Движение Гергьовден|движение „Гергьовден“]] участва на изборите, но не успява да влезе в парламента. През пролетта на 2005 г. ВМРО влиза в предизборна коалиция, наречена [[Български народен съюз]] (БНС), заедно с [[БЗНС-НС]] на [[Анастасия Димитрова-Мозер|Анастасия Мозер]] и [[Съюз на свободните демократи|Съюза на свободните демократи]] (ССД) на [[Стефан Софиянски]], която влиза в парламента с 13 депутати, между които и Красимир Каракачанов. В края на май 2006 г. Красимир Каракачанов е обявен от вътрешния министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] за бивш агент на [[Държавна сигурност]]. Обявлението е в отговор на въпрос на журналиста [[Николай Бареков]] от [[bTV]] за общо 47 водещи политици и духовници. Според изнесената информация Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани. Съдържанието на документите не е изнесено, тъй като те съдържали класифицирана информация. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел, който се е занимавал с Македонския въпрос, и че и сега може да се подпише под становищата, които е писал тогава.<ref>[https://web.archive.org/web/20060921005732/http://dnes.dir.bg/2006/05/31/news235246.html „МВР: Каракачанов, Лютви и Берон са били ДС-агенти“], dnes.dir.bg, 31 май 2006 г.</ref> == Кандидат за президент (2011) == По повод [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] в България през 2011 година, през юли 2011 организационният съвет на [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО – БНД]] издига Красимир Каракачанов за кандидат-президент.<ref>Надя Хамдан, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=743236 „ВМРО ще издигне Каракачанов за кандидат-президент“], dariknews.bg, 5 юли 2011 г.</ref><ref>[http://www.novini.bg/news/10211-красимир-каракачанов-е-кандидат-президентът-на-ВМРО.html „Красимир Каракачанов е кандидат – президентът на ВМРО“], novini.bg, 5 юли 2011 г.</ref> [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] регистрира предизборната двойка на 17 август, като е предоставен списък, съдържащ три имена, [[Единен граждански номер|ЕГН]] и саморъчен подпис на заявени 18 464 избиратели, подкрепящи регистрацията.<ref>[http://www.cik.bg/reshenie/?no=378&date=17.08.2011 РЕШЕНИЕ № 378-ПВР, София, 17.08.2011]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ЦИК.</ref> На 20 септември става ясно, че кандидатите на ВМРО ще участват с бюлетина № 17.<ref>[http://www.infomreja.bg/news.php?id=2001 „Кунева с номер 1 в бюлетината, а за ГЕРБ – номер 2“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402155802/http://infomreja.bg/news.php?id=2001 |date=2015-04-02 }}, infomreja.bg, 20 септември 2011 г.</ref> На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 0,99% от всички подадени гласове.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Избори 2011: Гласове за избиране на президент и вицепрезидент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }}, сайт на ЦИК.</ref> === Програма === Сочени приоритети са:<ref>стр. 8 от [http://old.vmro.bg/Files/pub_dir/VMRO-vestnik_br8.pdf в-к „България“ (Издание на ВМРО), бр. 8, септември – октомври 2011 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} (мъртъв линк)</ref> * Президентът да е говорител на обществото и да отстоява българските национални интереси. * демографската политика да бъде основен национален приоритет * намаляване на броя на децата, непосещаващи училище. Съответствие между съдържанието и качеството на образованието и нуждите на икономиката и обществото. * одържавяване на приватизираните от [[монопол]]истите дружества * по-многобройна и боеспособна армия * увеличаване правомощията на президента * против таваните на пенсиите, равен старт на държавната здравна каса и частните здравноосигурителни дружества. „Социалната система няма как вечно да издържа маргинализираните цигански общности“ * президентът да бъде [[омбудсман]] * президентът да отстоява правата на всички българи по света, а не само на българските граждани * президентът да може да свиква референдуми * равнопоставеност на жените и започване на дискусия за [[домашно насилие|домашното насилие]] в страната, амнистия на задълженията на майките към [[Национален осигурителен институт|НОИ]] * протекции за българския бизнес * външната политика на България да отразява българския национален интерес „без притеснения от членството ни в [[НАТО]] и [[Европейски съюз|ЕС]]“. В отношенията със съседните държави основен критерий да бъдат правата на българските общности там. === Извън страната === На 10 октомври град [[Щип]] ([[Северна Македония]]) осъмва с рекламни материали на Красимир Каракачанов. Картичките са разпространени в пощенски кутии и входове на блокове. Град в който живеят немалко хора с изявено българско самосъзнание, и жители с българско гражданство. В същото време видеоклип, който напомня за българския произход на населението в Северна Македония, се разпространява от дни в интернет пространството. Появата на предизборните материали предизвиква интерес от страна на няколко македонски медии, сред които основните телевизии – „Сител“, „Телма“ и „Алфа“.<ref>[https://archive.ph/20111018205244/http://izbori-2011-bg.com/2011/10/09/makedonskite-medii-skandal-ve-reklama-na-karakatchanov-v-shtip/ „Македонските медии: Скандал – реклама на Каракачанов в Щип!“], izbori-2011-bg.com, 9 октомври 2011 г.</ref> Местната полиция премахва листовките и обявява, че издирва разпространителя, тъй като според закона в Северна Македония деянието е определено като престъпление.<ref>[https://archive.ph/20120717173412/http://balkani.actualno.com/news_363430.html#selection-439.0-439.57 „Гняв в Скопие: Каракачанов агитира с пропагандни листовки“], balkani.actualno.com, 10 октомври 2011 г.</ref> От своя страна Каракачанов пише до македонските медии: „''Обръщам се към вас с поредна молба да не търсите повече разделение между хората в България и Северна Македония. Всяка проява на близост между България и Македония днес е надежда за нормализация и за възстановяване на историческата справедливост''“. В писмото Каракачанов пояснява, че появата на рекламни материали за българските избори в македонските градове е логична, защото в Северна Македония живеят много хора с българско самосъзнание и гражданство, а и самият град Щип е емблематичен за [[История на България|българската история]].<ref>[http://dartsnews.bg/News/10493 „Каракачанов пише до македонски медии“], dartsnews.bg, 11.10.2011 г.</ref> === Резултати от изборите === На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 33 236 гласа, или 0,99 % от всички подадени гласове.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/2900.html |заглавие=Гласове за избиране на президент и вицепрезидент |достъп_дата=9 януари 2012 |издател=Централна избирателна комисия |език-скрит=1 |език= |архив_дата=2011-12-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111229211606/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/2900.html }}</ref> Най-голям дял Каракачанов има в общините: [[Община Златарица|Златарица]] – 12,80 %, [[община Чепеларе|Чепеларе]] – 6,53 %, [[община Суворово|Суворово]] – 5,85 %, [[община Копривщица|Копривщица]] – 4,97 %, [[община Банско|Банско]] – 4,36 %, [[община Балчик|Балчик]] – 4,04 %, [[община Искър|Искър]] – 3,75 %, [[община Пещера|Пещера]] – 3,70 %, [[община Сандански|Сандански]] – 3,63 %, [[община Пордим|Пордим]] – 3,07 %; което се дължи на подкрепата към ВМРО и на местните избори. В чужбина Каракачанов получава 291 гласа, или 0,60 % от гласовете. От тях 80 са от [[Северна Македония]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://results.cik.bg/tur1/protokoli_p/2900/2700062.html |заглавие=ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000062 Държава Македония Град Битоля |достъп_дата=9 януари 2012 |дата=23 октомври 2011 |издател=Централна избирателна комисия |език-скрит=1 |език= |архив_дата=2012-01-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120102062438/http://results.cik.bg/tur1/protokoli_p/2900/2700062.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://results.cik.bg/tur1/protokoli_p/2900/2700061.html |заглавие=ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000061 Държава Македония Град Скопие |достъп_дата=9 януари 2012 |дата=23 октомври 2011 |издател=Централна избирателна комисия |език-скрит=1 |език= |архив_дата=2012-01-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120102062433/http://results.cik.bg/tur1/protokoli_p/2900/2700061.html }}</ref> По-голяма подкрепа получава от: [[Албания]] – 10,00 %, [[Австралия]] – 8,33 %, [[Китай]] – 4,00 %. == Кандидат за президент (2016) == На 28 юли 2016 г. е издигнат за кандидат за президент от инициативен комитет на патриотични организации. За негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от [[Атака (партия)|Атака]], който също като Каракачанов е заместник-председател на парламента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език-скрит=1|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на парламентарно представените партии от [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] – [[ВМРО-БНД|ВМРО]] и [[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]], както и на [[Атака (партия)|Атака]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език-скрит=1|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет |достъп_дата=4 ноември 2016 |дата=29 юли 2016 |издател=focus-news.net |език-скрит=1 |език= |архив_дата=2016-11-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161104000447/http://focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция "Обединени патриоти" се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език-скрит=1|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=[[ЦИК]] |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> Възгледите му за справяне с [[Европейска мигрантска криза|бежанската криза]] са свързани с това че „при нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“.<ref>[http://www.cross.bg/karakachanov-zayavi-stranata-1522590.html#.V_9B9RZRVJ8 „Каракачанов: При нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“], cross.bg, 12 октомври 2016 г.</ref> == Вицепремиер и министър на отбраната == След изборите от 26 март 2017 г. коалицията „Обединени патриоти“, в която влиза и [[ВМРО]], подписва коалиционно споразумение с политическа партия [[ГЕРБ]] за съставяне на правителство. С решение на XLIV народно събрание от 4 май 2017 г. Красимир Каракачанов е избран за заместник министър-председател, отговарящ за отбраната, вътрешния ред и др. въпроси и [[министър на отбраната]] на [[Република България]] в третото правителство на Бойко Борисов. Още с встъпването си в длъжност Красимир Каракачанов обявява, че ще работи за осъществяването на редица патриотични инициативи в областта на отбраната. == Критики и противоречия == === Служба в комунистическите тайни служби === На 04.09.2007 г. [[Комисия по досиетата|Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия]] със свое решение обявява народните представители, агенти на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия във всички народни събрания след падането на социалистическия режим в България през 1989 г., в това число и [[VII велико народно събрание]]. Като народен представител в [[XXXVIII народно събрание|XXXVIII]] и [[XL народно събрание]] Красимир Каракачанов е включен в списъка, като е обявено, че от 16.05.1989 г. той е бил агент на Шесто управление на [[Държавна сигурност]] по линия на „промакедонския национализъм“ с агентурно име „Иван“.<ref name="desebg.com"/><ref name="comdos-04.09.2007">[https://comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=192 Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия]</ref> Със същото решение на Комисията е обявено, че от 29.04.1972 г. и баща му, [[Дончо Каракачанов]], народен представител в VII велико народно събрание, е бил осведомител към VI управление на ОУ на МВР-Русе-ДС.<ref name="comdos-04.09.2007"/> На 31 януари 2022 г. [[Слободан Богоевски]], бивш ръководител на македонската Служба за държавна сигурност (Службата за државна безбедност, СДБ), заявява в интервю за македонска онлайн медия, че Каракачанов е бил вербуван от службите в Югославия при посещение от обменна програма за студенти в края на 80-те години в Скопие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vocentar.com/2022/01/31/каракачанов-беше-соработник-на-макед/ | заглавие = Каракачанов беше соработник на македонската служба, студираше во Скопје и живееше во домот Гоце Делчев, шокантна изјава на екс шефот на македонската тајна полиција (видео) | достъп_дата = 02.02.2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 31.01.2022 | труд = | издател = Во центар | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://archive.md/Wvxwp | архив_дата = 02.02.2022 | цитат = | език-скрит = | език = mk }}</ref><ref name="Bogoevsky2022">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/4308256 | заглавие = Каракачанов е вербуван от Скопие през 80-те, твърди първият шеф на македонските служби | достъп_дата = 02.02.2022 | фамилно_име = Петров | първо_име = Ангел | автор_препратка = | съавтори = | дата = 02.02.2022 | труд = | издател = [[Дневник (2001)]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220202095825/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/02/02/4308256_karakachanov_e_verbuvan_ot_skopie_prez_80-te_tvurdi/ | архив_дата = 02.02.2022 | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> Пред българската медия [[Дневник (2001)|Дневник]] Каракачанов отрича твърдението и заявява, че никога не е учил в Скопие.<ref name="Bogoevsky2022"/> === Антиправителствени протести (2020) === Той твърди, че [[Протести в България (2020)|тези протести]] са свързани с желанието да се узаконят гей браковете в държавата, заявявайки „Не може в името на това няколко соросоидни НПО-та и партийки, които са извън парламента, да се докопат до властта, ти да разсипеш държавата. И в името на какво? Да ми доведеш гей браковете и да ми създаваш джендър република“.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/30776210.html] 11.08.2020, Свободна Европа]</ref><ref>[https://webcafe.bg/caffeine/da-doydat-dzhendarite.html 10.08.2020, Webcafe.]</ref> == Библиография == * {{cite book | title = ВМРО. 100 години борба за Македония | last = Каракачанов | first = Красимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1994 | edition = | publisher = ВМРО-СМД | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = ВМРО. 100 години борба за Македония | last = Каракачанов | first = Красимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македония прес | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = ВМРО. 110 години борба за Македония | last = Каракачанов | first = Красимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2004 | edition = | publisher = Македония Прес | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = ВМРО – История на една борба | last = Каракачанов | first = Красимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Захарий Стоянов | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Тодор Александров - Дълг и чест | last = Каракачанов | first = Красимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Захарий Стоянов | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Забравените апостоли на Македония | last = Каракачанов | first = Красимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2021 | edition = | publisher = Захарий Стоянов | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Външнополитическата дейност на ВМРО (1893-1944г.) | last = Каракачанов | first = Красимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2023 | edition = | publisher = Захарий Стоянов | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Красимир Каракачанов}} * [http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-16-00-28/177-2014-12-12-13-49-48 Агентурно минало] * [http://parliament.bg/bg/MP/2481 Красимир Каракачанов в XLIII народно събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160806130136/http://parliament.bg/bg/MP/2481 |date=2016-08-06 }} * [http://parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3&action=show&did=196 Красимир Каракачанов в XL народно събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070926214826/http://parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3&action=show&did=196 |date=2007-09-26 }} * [http://www.vmro.bg/ Официален сайт на ВМРО-БНД] {{Пост списък|Министър на отбраната на България|79}} {{Кабинет на Бойко Борисов III}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Каракачанов, Красимир}} [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Народни представители в XXXVIII народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XL народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLIII народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLIV народно събрание]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Министри на отбраната на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Югозападния университет]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Родени през 1965 година]] [[Категория:Родени в Русе]] 6bh10k7pbc4ln3gvvvg09el33ctgzbn 0 56893 12397696 11044148 2024-10-28T18:06:03Z Danitrifonov04 292718 12397696 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Златна топка}} {{Флагче|Аржентина}} Алфредо ди Стефано {{Флагче|Испания}} | снимка = Di Stefano 1959.jpg | прякор = Светлокосата светкавица | цяло име = Алфредо ди Стефано Лауле | град на раждане = [[Буенос Айрес]] | държава на раждане = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | град на смъртта = [[Мадрид]] | държава на смъртта = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | второ гражданство = {{Колумбия}}<br>{{Испания}} | височина = 176 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години =1944 – 1945 | юношески отбори ={{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт]] | години = 1945 – 1949<br>1945 – 1946<br>1949 – 1953<br>1953 – 1964<br>1964 – 1966<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Клуб Атлетико Хуракан|Уракан]] *<br>{{Флагче|Колумбия}} [[Мийонариос]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Реал Мадрид]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Еспаньол]] | мачове = 66<br>25<br>101<br>282<br>47<br>'''521''' | голове = (49)<br>(10)<br>(90)<br>(216)<br>(11)<br>'''(376)''' | национален отбор години = 1947<br>1951– 1952<br>1957 – 1961 | национален отбор = {{Флагче|Аржентина}} {{имеНОФ|Аржентина}}<br>{{Флагче|Колумбия}} {{имеНОФ|Колумбия}}<br>{{флагче|Испания|1946}} {{имеНОФ|Испания}} | национален отбор мачове = 6<br>4<br>31 | национален отбор голове = (6)<br>(6)<br>(23) | треньор години = 1967 – 1968<br>1969 – 1970<br>1970 – 1974<br>1974<br>1975 – 1976<br>1976 – 1977<br>1979 – 1980<br>1981 – 1982<br>1982 – 1984<br>1985<br>1986 – 1988<br>1990 – 1991 | треньор отбор = {{флагче|Испания|1946}} [[Елче КФ|Елче]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Бока Хуниорс]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Райо Валекано]]<br>{{флагче|Испания|1946}} Кастелон<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Бока Хуниорс]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Алфредо Стефано ди Стефано Лауле''' ({{lang|es|Alfredo Stéfano di Stéfano Laulhé}}) е бивш аржентински, колумбийски и испански футболист, един от най-успешните в историята на [[Реал (Мадрид)]]. Двукратен носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]] за [[1957]] и [[1959]] г. Изключително бърз, маневрен, притежаващ виртуозна техника централен [[нападател]], получил прозвището „''Светлокосата светкавица''“. Почетен президент на [[Реал (Мадрид)]]. == Кариера == [[Файл:Alfredo Di Stefano 1947.jpeg|мини|200px|ляво|Алфредо Стефано ди Стефано с екипа на Ривър Плейт, 1947 г.]] Започва кариерата си в [[Ривър Плейт]] ([[1942]] – [[1949]]), а по-късно в [[Клуб Атлетико Хуракан|Уракан]], изиграва и 6 мача в [[Национален отбор по футбол на Аржентина|националния тим на Аржентина]], с който става шампион на [[Южна Америка]] ([[1947]]). През [[1950]] г. е участник в [[стачка]]та на аржентинските футболисти, много от които емигрират в [[Колумбия]]. Там играе в [[Мийонариос]] до [[1952]] г. [[Файл:Di stefano real madrid cf (cropped).png|мини|200px|ляво|Алфредо Стефано ди Стефано вкарва гол за Реал Мадрид,<br> 1959 г.]] През [[1953]] г. пристига в [[Испания]] и приема испанско поданство. Играе в [[Реал Мадрид]] ([[1953]] – [[1964]]), [[Еспаньол]] ([[1965]] – [[1966]]) и [[Елче]] ([[1967]]). Шампион на Аржентина (1947), на Колумбия (1949, 1951, 1952), Испания (1954, 1955, 1957, 1958, 1961, 1962, 1963, 1964), носител на [[КЕШ]] ([[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]]) и на [[Междуконтинентална купа|междуконтиненталната купа]] ([[1960]]). 49 гола в 60 мача за КЕШ. Обявен за спортист номер едно на Испания през [[1957]], [[1959]], 1960, [[1962]], [[1964]] г. Голмайстор на първенството през [[1954]] (29 гола), [[1956]] (24), 1957 (31), [[1958]] (19) и 1959 (23). Обявен за футболист № 1 едно на Европа през 1957 и 1959 г. и носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]]. На четвърто място в голмайсторската класация на испанското първенство с 228 гола за 329 мача, като пред него са Лионел Меси (294 гола), [[Телмо Сара]] (251) и [[Уго Санчес]] (234). === Национален отбор === Изиграва 6 мача за [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], 2 за [[Национален отбор по футбол на Колумбия|Колумбия]] и 31 мача за [[Национален отбор по футбол на Испания|националния тим на Испания]]. Легенда на „Реал“ (Мадрид) по време на тоталната му хегемония в Испания и Европа през втората половина на [[1950-те|50-те]] и първата на [[1960-те|60-те години]]. === Треньорска кариера === По-късно работи като треньор и извежда [[Валенсия (отбор)|Валенсия]] до титлата (1971), [[Купа на Испания|купата на Испания]] ([[1979]]) и [[КНК]] ([[1980]]). Бил е треньор и на „Реал“ (Мадрид), с който е финалист за КНК (1983) и носител на купата на Испания (1982). Водил е още отборите на [[Бока Хуниорс]] (шампион през [[1970]]), [[Ривър Плейт]], [[Спортинг Лисабон]], [[Райо Валекано]], [[Кастельон]]. == Смърт == На 5 юли 2014 г., само ден, след като е навършил 88 години получава инфаркт и е приет в болницата „Грегорио Маранон“ в Мадрид, където изпада в кома.<ref>[http://gong.bg/football-sviat/ispania/di-stefano-poluchi-infarkt-boriat-se-za-zhivota-mu-286568 Ди Стефано получи инфаркт, борят се за живота му]</ref><ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/234771 Борят се за живота на легендарния Алфредо ди Стефано!]</ref> Два дни по-късно лекарите губят борбата за живота му и той умира на [[7 юли]] [[2014]] година.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/07/07/2339050_pochina_futbolnata_legenda_alfredo_di_stefano/ Почина футболната легенда Алфредо ди Стефано]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4178584 Почина футболната легенда Алфредо ди Стефано]</ref><ref>[http://gong.bg/football-sviat/ispania/otide-si-legendata-di-stefano-286888 Отиде си легендата Ди Стефано]</ref> == Източници == <references /> {{Треньори на Реал Мадрид}} {{Носители на „Златната топка“}} {{СОРТКАТ:Стефано, Алфредо ди}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Испански футболисти]] [[Категория:Колумбийски футболисти]] [[Категория:Аржентински треньори по футбол]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] [[Категория:Футболисти на Уракан]] [[Категория:Футболисти на Ривър Плейт]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на РКД Еспаньол]] [[Категория:Треньори на Реал Мадрид]] [[Категория:Треньори на Валенсия КФ]] [[Категория:Треньори на ФК Бока Хуниорс]] [[Категория:Треньори на Ривър Плейт]] [[Категория:Почетни граждани на Буенос Айрес]] [[Категория:ФИФА 100]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] s0i137nagtgg4ilg46r76lu2gg0w7lj 12397705 12397696 2024-10-28T18:19:59Z Danitrifonov04 292718 12397705 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Златна топка}} {{Флагче|Аржентина}} Алфредо ди Стефано {{Флагче|Испания}} | снимка = Di Stefano 1959.jpg | прякор = Светлокосата светкавица | цяло име = Алфредо ди Стефано Лауле | град на раждане = [[Буенос Айрес]] | държава на раждане = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | град на смъртта = [[Мадрид]] | държава на смъртта = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | второ гражданство = {{Колумбия}}<br>{{Испания}} | височина = 176 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години =1944 – 1945 | юношески отбори ={{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт]] | години = 1945 – 1949<br>1945 – 1946<br>1949 – 1953<br>1953 – 1964<br>1964 – 1966<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Клуб Атлетико Хуракан|Уракан]] *<br>{{Флагче|Колумбия}} [[Мийонариос]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Реал Мадрид]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Еспаньол]] | мачове = 66<br>25<br>101<br>282<br>47<br>'''521''' | голове = (49)<br>(10)<br>(90)<br>(216)<br>(11)<br>'''(376)''' | национален отбор години = 1947<br>1951– 1952<br>1957 – 1961 | национален отбор = {{Флагче|Аржентина}} {{имеНОФ|Аржентина}}<br>{{Флагче|Колумбия}} {{имеНОФ|Колумбия}}<br>{{флагче|Испания|1946}} {{имеНОФ|Испания}} | национален отбор мачове = 6<br>4<br>31 | национален отбор голове = (6)<br>(6)<br>(23) | треньор години = 1967 – 1968<br>1969 – 1970<br>1970 – 1974<br>1974<br>1975 – 1976<br>1976 – 1977<br>1979 – 1980<br>1981 – 1982<br>1982 – 1984<br>1985<br>1986 – 1988<br>1990 – 1991 | треньор отбор = {{флагче|Испания|1946}} [[Елче КФ|Елче]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Бока Хуниорс]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Райо Валекано]]<br>{{флагче|Испания|1946}} Кастелон<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Бока Хуниорс]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Алфредо Стефано ди Стефано Лауле''' ({{lang|es|Alfredo Stéfano di Stéfano Laulhé}}) е бивш аржентински, колумбийски и испански футболист, един от най-успешните в историята на [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]. Двукратен носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]] за [[1957]] и [[1959]] г. Изключително бърз, маневрен, притежаващ виртуозна техника централен [[нападател]], получил прозвището „''Светлокосата светкавица''“. Почетен президент на [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]. == Кариера == [[Файл:Alfredo Di Stefano 1947.jpeg|мини|200px|ляво|Алфредо Стефано ди Стефано с екипа на Ривър Плейт, 1947 г.]] Започва кариерата си в [[Ривър Плейт]] ([[1942]] – [[1949]]), а по-късно в [[Клуб Атлетико Хуракан|Уракан]], изиграва и 6 мача в [[Национален отбор по футбол на Аржентина|националния тим на Аржентина]], с който става шампион на [[Южна Америка]] ([[1947]]). През [[1950]] г. е участник в [[стачка]]та на аржентинските футболисти, много от които емигрират в [[Колумбия]]. Там играе в [[Мийонариос]] до [[1952]] г. [[Файл:Di stefano real madrid cf (cropped).png|мини|200px|ляво|Алфредо Стефано ди Стефано вкарва гол за Реал Мадрид,<br> 1959 г.]] През [[1953]] г. пристига в [[Испания]] и приема испанско поданство. Играе в [[Реал Мадрид]] ([[1953]] – [[1964]]), [[Еспаньол]] ([[1965]] – [[1966]]) и [[Елче]] ([[1967]]). Шампион на Аржентина (1947), на Колумбия (1949, 1951, 1952), Испания (1954, 1955, 1957, 1958, 1961, 1962, 1963, 1964), носител на [[КЕШ]] ([[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]]) и на [[Междуконтинентална купа|междуконтиненталната купа]] ([[1960]]). 49 гола в 60 мача за КЕШ. Обявен за спортист номер едно на Испания през [[1957]], [[1959]], 1960, [[1962]], [[1964]] г. Голмайстор на първенството през [[1954]] (29 гола), [[1956]] (24), 1957 (31), [[1958]] (19) и 1959 (23). Обявен за футболист № 1 едно на Европа през 1957 и 1959 г. и носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]]. На четвърто място в голмайсторската класация на испанското първенство с 228 гола за 329 мача, като пред него са Лионел Меси (294 гола), [[Телмо Сара]] (251) и [[Уго Санчес]] (234). === Национален отбор === Изиграва 6 мача за [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], 2 за [[Национален отбор по футбол на Колумбия|Колумбия]] и 31 мача за [[Национален отбор по футбол на Испания|националния тим на Испания]]. Легенда на „Реал“ (Мадрид) по време на тоталната му хегемония в Испания и Европа през втората половина на [[1950-те|50-те]] и първата на [[1960-те|60-те години]]. === Треньорска кариера === По-късно работи като треньор и извежда [[Валенсия (отбор)|Валенсия]] до титлата (1971), [[Купа на Испания|купата на Испания]] ([[1979]]) и [[КНК]] ([[1980]]). Бил е треньор и на „Реал“ (Мадрид), с който е финалист за КНК (1983) и носител на купата на Испания (1982). Водил е още отборите на [[Бока Хуниорс]] (шампион през [[1970]]), [[Ривър Плейт]], [[Спортинг Лисабон]], [[Райо Валекано]], [[Кастельон]]. == Смърт == На 5 юли 2014 г., само ден, след като е навършил 88 години получава инфаркт и е приет в болницата „Грегорио Маранон“ в Мадрид, където изпада в кома.<ref>[http://gong.bg/football-sviat/ispania/di-stefano-poluchi-infarkt-boriat-se-za-zhivota-mu-286568 Ди Стефано получи инфаркт, борят се за живота му]</ref><ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/234771 Борят се за живота на легендарния Алфредо ди Стефано!]</ref> Два дни по-късно лекарите губят борбата за живота му и той умира на [[7 юли]] [[2014]] година.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/07/07/2339050_pochina_futbolnata_legenda_alfredo_di_stefano/ Почина футболната легенда Алфредо ди Стефано]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4178584 Почина футболната легенда Алфредо ди Стефано]</ref><ref>[http://gong.bg/football-sviat/ispania/otide-si-legendata-di-stefano-286888 Отиде си легендата Ди Стефано]</ref> == Източници == <references /> {{Треньори на Реал Мадрид}} {{Носители на „Златната топка“}} {{СОРТКАТ:Стефано, Алфредо ди}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Испански футболисти]] [[Категория:Колумбийски футболисти]] [[Категория:Аржентински треньори по футбол]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] [[Категория:Футболисти на Уракан]] [[Категория:Футболисти на Ривър Плейт]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на РКД Еспаньол]] [[Категория:Треньори на Реал Мадрид]] [[Категория:Треньори на Валенсия КФ]] [[Категория:Треньори на ФК Бока Хуниорс]] [[Категория:Треньори на Ривър Плейт]] [[Категория:Почетни граждани на Буенос Айрес]] [[Категория:ФИФА 100]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] 9qirfdamvb9ldi6j1g6jddx4pq4qwqz 0 57598 12397703 11991097 2024-10-28T18:19:15Z Danitrifonov04 292718 12397703 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Златна топка}} {{Флагче|Англия}} Стенли Матюс | снимка = Stanley Matthews 1962 (crop).jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Хенли]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия}} [[Англия]] | град на смъртта = [[Стоук на Трент]] | държава на смъртта = {{Флагче|Англия}} Англия | второ гражданство = | височина = 175 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1930 – 1932 | юношески отбори = {{Флагче|Англия}} [[Стоук Сити]] | години = 1932 – 1947</br>1947 – 1961</br>1961</br>1961 – 1965</br>1965</br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Англия}} [[Стоук Сити]]</br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Блекпул|Блекпул]]</br>{{Флагче|Канада}} [[ФК Торонто|Торонто]] *</br>{{Флагче|Англия}} [[Стоук Сити]]</br>{{Флагче|Канада}} [[ФК Торонто|Торонто]] * | мачове = 259</br>379</br>14</br>59</br>6</br>'''717''' | голове = (51)</br>(17)</br>(0)</br>(3)</br>(0)</br>'''(71)''' | национален отбор години = 1929<br>1934 – 1956<br>1934 – 1957<br>1947 – 1955 | национален отбор = {{флагче|Англия}} Англия до 16 г.<br>{{флагче|Англия}} [[Футболна лига XI]]<br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}}<br>{{флагче|Великобритания}} {{имеНОФ|Великобритания}} | национален отбор мачове = 1<br>13<br>54<br>2 | национален отбор голове = (0)<br>(2)<br>(11)<br>(0) | треньор години = 1967 – 1968 | треньор отбор = {{Флагче|Англия}} [[ФК Порт Вейл|Порт Вейл]] | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = | наем =да }} Сър '''Стенли Матюс''' ({{lang|en|Stanley Matthews}}) е смятан за един от най-големите [[Англия|английски]] [[футболист]]и. Известен е със своето [[Спортсменство|спортсменско]] отношение към играта, като изиграва над 700 мача в английското първенство и не получава нито един наказателен картон. В Европа го наричат Магьосника, а в Англия – Дриблиращия фокусник. Става първият носител на „[[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]]“ за 1956 година, когато е на 41-годишна възраст. Бащата на Матюс е бивш боксьор. Стенли е третият от общо четирите му сина. Играе още като юноша срещу [[Уелс]] в отбора на английските ученици. Дебютира за английския национален отбор на [[29 септември]] [[1934]] и отбелязва гол срещу Уелс за победата с 4:0. През [[1937]] прави [[хеттрик]] срещу [[Чехословакия]]. Последният му мач е на [[15 май]] [[1957]], което означава почти 23-годишна кариера в националния отбор. За този период играе в 54 мача за Англия, без обаче да се броят 29 мача по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През [[1965]] г. става първият футболист, получил рицарско звание. == Кариера == * 1932 – 1947: [[Стоук Сити]] (263 мача) * 1947 – 1961: [[ФК Блакпул|Блакпул]] (379 мача) * 1961 – 1965: Стоук Сити (59 мача) == Отличия == === Отборни === * [[ФА Къп]] (1953) === Индивидуални === * [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка]] (1956) * Два пъти [[Футболист на годината в Англия]] – 1948 и 1963 == Източници == <references /> * [http://oldgazette.ru/britsouz/12011947/12011947-12.djvu Биография Стэнли Мэтьюза до 1947 года (в формате DjVu)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201229001158/http://oldgazette.ru/britsouz/12011947/12011947-12.djvu |date=2020-12-29 }} * [http://www.championat.ru/football/article-18278.html День Сэра Стэнли] * [http://football-of-world.ru/biographies_player/stenly_matthews.php Мэтьюз Стэнли]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.thefa.com/England/All-Teams/Players?p=334337 Профиль на сайте сборной Англии] {{икона|en}} * [http://www.blackpoolfc.co.uk/page/SeasideLegends/0,,10432~140692,00.html Краткая биография Стэнли Мэтьюза] {{икона|en}} * [http://www.ssmf.co.uk/ Фонд Стэнли Мэтьюза] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160322035834/http://www.ssmf.co.uk/ |date=2016-03-22 }} {{икона|en}} * [http://www.footballdatabase.com/index.php?page=player&Id=7110&b=true&pn=Stanley_Matthews Профиль Стэнли Мэтьюза на footballdatabase.com] {{икона|en}} * [http://www.sports.ru/pioneers/text/first-individual-trophy.html Первый индивидуальный международный приз игроку] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111112043334/http://www.sports.ru/pioneers/text/first-individual-trophy.html |date=2011-11-12 }} * [https://v-eda.info/index.php/for-you/our-articles/raznoe/393-futbolisty-vegetariantsy Упоминание на сайте здорового питания] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190418212822/https://v-eda.info/index.php/for-you/our-articles/raznoe/393-futbolisty-vegetariantsy |date=2019-04-18 }} {{Носители на „Златната топка“}} {{СОРТКАТ:Матюс, Стенли}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Стоук Сити]] [[Категория:Футболисти на ФК Блекпул]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] ec3vwtebvv1tu6dplipwhchid85juqy 0 57633 12397718 11909293 2024-10-28T18:29:54Z Danitrifonov04 292718 12397718 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Луис Суарес|Луис Суарес}} {{футболист | име на играча = {{Златна топка}} {{флагче|Испания}} Луис Суарес | снимка = Luis Suárez Miramontes.JPG | прякор = ''„Архитекта“'' | цяло име = Луис Суарес Мирамонтес | град на раждане = [[Ла Коруня]] | държава на раждане = {{флагче|Испания|1935}} [[Испания]] | град на смъртта =[[Милано]] | държава на смъртта ={{флагче|Италия}} [[Италия]] | второ гражданство = | височина = 175 cm | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1952 – 1953 | юношески отбори = {{флагче|Испания|1952}} [[Депортиво Ла Коруня]] | години = 1953 – 1954{{Br}}1954 – 1955{{Br}}1955 – 1961{{Br}}1961 – 1970{{Br}}1970 – 1973{{Br}}'''Общо:''' | отбори = {{флагче|Испания|1953}} Депортиво Ла Коруня{{Br}}{{флагче|Испания|1954}} Еспаня Индустриал{{Br}}{{флагче|Испания|1955}} [[ФК Барселона|Барселона]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Сампдория]] | мачове = 17{{Br}}21{{Br}}122{{Br}}256{{Br}}63{{Br}}'''458''' | голове = (3){{Br}}(6){{Br}}(61){{Br}}(42){{Br}}(9){{Br}}'''(121)''' | национален отбор години = 1957 – 1972 | национален отбор = {{флагче|Испания|1957}} {{имеНОФ|Испания}} | национален отбор мачове = 32 | национален отбор голове = (14) | треньор години = 1973 – 1974{{Br}}1974 – 1975{{Br}}1975{{Br}}1975 – 1976{{Br}}1976 – 1977{{Br}}1977 – 1978{{Br}}1978 – 1979{{Br}}1980 – 1988{{Br}}1988 – 1991{{Br}}1992{{Br}}1994{{Br}}1995 | треньор отбор = {{флагче|Италия}} [[ФК Дженоа]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Сампдория]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[СПАЛ 2013|СПАЛ]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Калчо Комо|Комо]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо]]{{Br}} {{флагче|Испания|1978}} [[Депортиво Ла Коруня]]{{Br}}{{флагче|Испания|1980}} Испания до-21{{Br}}{{флагче|Испания}} [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]]{{Br}}{{флагче|Испания}} Албасете{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]] | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Луис Суарес Мирамонтес''' ({{Lang|es|Luis Suárez Miramontes}}) е бивш [[Испания|испански]] [[футболист]] и треньор. Той е единственият футболист, роден в Испания, който е печелил [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]], през [[1960]] г.<ref name=":0">[https://bntnews.bg/news/pochina-ispanskata-futbolna-legenda-luis-suares-miramontes-1240236news.html Почина испанската футболна легенда Луис Суарес Мирамонтес]</ref> Има 14 гола и 32 мача за [[национален отбор по футбол на Испания|националния отбор на Испания]] за периода 1957 – 1972. == Кариера == Играе в [[Ла Коруня]] (1951 – 53) и [[Барселона]] (1953 – 1961, вкарва 112 гола в 216 мача). Печели титлата в Испания през 1959 и 1960, както и купата през 1957 и 1959. През [[1961]] г. [[Барселона]] го продава на [[Интер]] за £142 000 и така той става най-скъпия футболист в света. Изиграва 328 мача за Интер и вкарва 55 гола. Шампион на Италия през 1963, 1965 и 1966. Печели КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1964 и 1965, както и [[Купа на панаирните градове|Купата на панаирните градове]] през 1958 и 1960. Финалист за КЕШ през 1961 и 1967. По-късно играе в [[Сампдория]] (1970 – 72). След като приключва състезателната си кариера, Суарес работи като треньор. В периода 1982 – 88 е помощник-треньор на националния отбор на Испания. През [[1986]] извежда младежкия национален отбор до златните медали на европейското през 1986. Треньор на мъжкия национален отбор в периода 1988 – 1991. Бил е треньор на Интер три пъти (1974/75, 1992 и 1995). Умира на 9 юли 2023 г. на 88-годишна възраст.<ref name=":0" /> === Отличия === * Носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка]]: '''1''' :[[1960]] * [[Файл:UEFA_European_Cup.svg|10px]] [[Европейски шампион]]: '''1''' :Испания: [[Европейско първенство по футбол 1964|1964]] * [[Междуконтинентална купа]]: '''2''' :ФК Интер: [[1964]], [[1965]] * [[Купа на Европейските шампиони]]: '''2''' :ФК Интер: [[Купа на европейските шампиони 1963/64|1963/64]], [[Купа на европейските шампиони 1964/65|1964/65]] * [[Файл:Liga.png|20px]] [[Примера дивисион|Шампион на Испания]]: '''2''' :ФК Барселона: [[1959]], [[1960]] * [[Файл:RFEF_-_Copa_del_Rey.svg|20px]] [[Купа на Краля]]: '''2''' :ФК Барселона: [[1957]], 1959 * [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Скудето|Шампион на Италия]]: '''3''' :ФК Интер: [[Италиански шампионат по футбол 1962/63|1962/63]], [[Италиански шампионат по футбол 1964/65|1964/65]], [[Италиански шампионат по футбол 1965/66|1965/66]] * [[Файл:UEFA_-_Inter-Cities_Fairs_Cup.svg|20px]] [[Купа на панаирните градове]]: '''2''' :ФК Барселона: [[1958]], [[1960]] * Европейски шампион до-21 (като треньор): '''1''' :Испания до-21: [[1986]] == Източници == <references /> {{Носители на „Златната топка“}} {{Треньори на ФК Интер}} {{СОРТКАТ:Суарес, Луис}} [[Категория:Испански футболисти]] [[Категория:Испански треньори по футбол]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Сампдория]] [[Категория:Футболисти на Депортиво Ла Коруня]] [[Категория:Треньори на Депортиво Ла Коруня]] [[Категория:Треньори на ФК Интер]] [[Категория:Родени в Ла Коруня]] savizz8zvs1h0t4n6zb0tt6h4scudxt 12398261 12397718 2024-10-29T09:29:47Z 88.203.215.230 Добавена е Златната топка на Родри . 12398261 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Луис Суарес|Луис Суарес}} {{футболист | име на играча = {{Златна топка}} {{флагче|Испания}} Луис Суарес | снимка = Luis Suárez Miramontes.JPG | прякор = ''„Архитекта“'' | цяло име = Луис Суарес Мирамонтес | град на раждане = [[Ла Коруня]] | държава на раждане = {{флагче|Испания|1935}} [[Испания]] | град на смъртта =[[Милано]] | държава на смъртта ={{флагче|Италия}} [[Италия]] | второ гражданство = | височина = 175 cm | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1952 – 1953 | юношески отбори = {{флагче|Испания|1952}} [[Депортиво Ла Коруня]] | години = 1953 – 1954{{Br}}1954 – 1955{{Br}}1955 – 1961{{Br}}1961 – 1970{{Br}}1970 – 1973{{Br}}'''Общо:''' | отбори = {{флагче|Испания|1953}} Депортиво Ла Коруня{{Br}}{{флагче|Испания|1954}} Еспаня Индустриал{{Br}}{{флагче|Испания|1955}} [[ФК Барселона|Барселона]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Сампдория]] | мачове = 17{{Br}}21{{Br}}122{{Br}}256{{Br}}63{{Br}}'''458''' | голове = (3){{Br}}(6){{Br}}(61){{Br}}(42){{Br}}(9){{Br}}'''(121)''' | национален отбор години = 1957 – 1972 | национален отбор = {{флагче|Испания|1957}} {{имеНОФ|Испания}} | национален отбор мачове = 32 | национален отбор голове = (14) | треньор години = 1973 – 1974{{Br}}1974 – 1975{{Br}}1975{{Br}}1975 – 1976{{Br}}1976 – 1977{{Br}}1977 – 1978{{Br}}1978 – 1979{{Br}}1980 – 1988{{Br}}1988 – 1991{{Br}}1992{{Br}}1994{{Br}}1995 | треньор отбор = {{флагче|Италия}} [[ФК Дженоа]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Сампдория]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[СПАЛ 2013|СПАЛ]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Калчо Комо|Комо]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо]]{{Br}} {{флагче|Испания|1978}} [[Депортиво Ла Коруня]]{{Br}}{{флагче|Испания|1980}} Испания до-21{{Br}}{{флагче|Испания}} [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]]{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]]{{Br}}{{флагче|Испания}} Албасете{{Br}}{{флагче|Италия}} [[Интер]] | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Луис Суарес Мирамонтес''' ({{Lang|es|Luis Suárez Miramontes}}) е бивш [[Испания|испански]] [[футболист]] и треньор. Той бе единственият футболист, роден в Испания, който е печелил [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]], през [[1960]] г.<ref name=":0">[https://bntnews.bg/news/pochina-ispanskata-futbolna-legenda-luis-suares-miramontes-1240236news.html Почина испанската футболна легенда Луис Суарес Мирамонтес]</ref>, до спечелването и от Родри през 2024 г. Има 14 гола и 32 мача за [[национален отбор по футбол на Испания|националния отбор на Испания]] за периода 1957 – 1972. == Кариера == Играе в [[Ла Коруня]] (1951 – 53) и [[Барселона]] (1953 – 1961, вкарва 112 гола в 216 мача). Печели титлата в Испания през 1959 и 1960, както и купата през 1957 и 1959. През [[1961]] г. [[Барселона]] го продава на [[Интер]] за £142 000 и така той става най-скъпия футболист в света. Изиграва 328 мача за Интер и вкарва 55 гола. Шампион на Италия през 1963, 1965 и 1966. Печели КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1964 и 1965, както и [[Купа на панаирните градове|Купата на панаирните градове]] през 1958 и 1960. Финалист за КЕШ през 1961 и 1967. По-късно играе в [[Сампдория]] (1970 – 72). След като приключва състезателната си кариера, Суарес работи като треньор. В периода 1982 – 88 е помощник-треньор на националния отбор на Испания. През [[1986]] извежда младежкия национален отбор до златните медали на европейското през 1986. Треньор на мъжкия национален отбор в периода 1988 – 1991. Бил е треньор на Интер три пъти (1974/75, 1992 и 1995). Умира на 9 юли 2023 г. на 88-годишна възраст.<ref name=":0" /> === Отличия === * Носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка]]: '''1''' :[[1960]] * [[Файл:UEFA_European_Cup.svg|10px]] [[Европейски шампион]]: '''1''' :Испания: [[Европейско първенство по футбол 1964|1964]] * [[Междуконтинентална купа]]: '''2''' :ФК Интер: [[1964]], [[1965]] * [[Купа на Европейските шампиони]]: '''2''' :ФК Интер: [[Купа на европейските шампиони 1963/64|1963/64]], [[Купа на европейските шампиони 1964/65|1964/65]] * [[Файл:Liga.png|20px]] [[Примера дивисион|Шампион на Испания]]: '''2''' :ФК Барселона: [[1959]], [[1960]] * [[Файл:RFEF_-_Copa_del_Rey.svg|20px]] [[Купа на Краля]]: '''2''' :ФК Барселона: [[1957]], 1959 * [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Скудето|Шампион на Италия]]: '''3''' :ФК Интер: [[Италиански шампионат по футбол 1962/63|1962/63]], [[Италиански шампионат по футбол 1964/65|1964/65]], [[Италиански шампионат по футбол 1965/66|1965/66]] * [[Файл:UEFA_-_Inter-Cities_Fairs_Cup.svg|20px]] [[Купа на панаирните градове]]: '''2''' :ФК Барселона: [[1958]], [[1960]] * Европейски шампион до-21 (като треньор): '''1''' :Испания до-21: [[1986]] == Източници == <references /> {{Носители на „Златната топка“}} {{Треньори на ФК Интер}} {{СОРТКАТ:Суарес, Луис}} [[Категория:Испански футболисти]] [[Категория:Испански треньори по футбол]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Сампдория]] [[Категория:Футболисти на Депортиво Ла Коруня]] [[Категория:Треньори на Депортиво Ла Коруня]] [[Категория:Треньори на ФК Интер]] [[Категория:Родени в Ла Коруня]] fqvlpswq9jnezo7lpjkfytwjwqhiq0o 0 58656 12398085 12394388 2024-10-29T05:40:37Z Davidkenarovcska 254027 12398085 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев Враца | герб = | оригинално име = Футболен клуб Ботев (Враца) | прозвище = ''Зелените Лъвове''<br>''Врачани'' | основан = {{Стартова дата и възраст|1921|04|21}} <ref>[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 80]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=yVnOAAAAQBAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false стр. 127]</ref><ref>[https://ritnitop.bg/club/botev-vraca] ФК Ботев е създаден през 1921 година в град Враца</ref> | стадион = [[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Вангел Вангелов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/101692631/izbran-e-nov-prezident-na-botev-vraca|заглавие=Ботев Враца има нов президент|фамилно_име=Александров|първо_име=Жоро|дата=2022-08-18|труд=[[БНР]]|достъп_дата=2022-12-17}}</ref> | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Христо Янев]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], 14-то | спонсор = [[Община Враца]]<br>[[Уинбет]] | екипировка = {{флагче|Германия}} [[:de:Erima|Erima]] | website = http://www.botev-vratsa.com/ | настоящ сезон = [[2023/24]] | уебсайт = {{URL|botev-vratsa.com}} }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в А група. Клубът постига най-големия си успех през [[А група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на [[Враца]] група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер [[Христо Ботев]]. Учредители са Иван Абгузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/100295968/botev-vraca-na-90-godini|заглавие="Ботев" Враца на 90 години|труд=bnr.bg}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/chestvame-100-godini-ot-sazdavaneto-na-sporten-klub-botev-vraca|заглавие=Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца|труд=darik.bg}}</ref> Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО „Спартак“ Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол.<ref>[https://web.archive.org/web/20120511071229/http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/bpfg/1957.html По време на сезон 1957 много от клубовете в България възвръщат традиционните си имена. „Спартак“ Враца приема името „Ботев“]</ref> На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната Б група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|А група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в А група (1964 – 1990) === След влизането си в А група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[А група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-то място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на А група. По-челни позиции записва през [[А група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-то място, както и през [[А група 1984/85|сезон 1984/85]] – 4-то място (през 1990 г. е преместен на 6-то място, защото БФС връща титлата на "Левски" и сребърните медали на ЦСКА). В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[А група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в Б група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|В група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в Б група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във В група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за Б група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна Б футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната Б група. Завършва на 1-во място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[А футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в А група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[А футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до В група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в Б група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1921 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[А група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Резултат |- | 1971/72 | [[Купа на УЕФА 1971/72|Купа на УЕФА]] | Първи кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:6 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2:8''' |- |rowspan="3"| 1983 |rowspan="3"| [[Купа Интертото]] |rowspan="3"| Група 8 ||{{флагче|Швеция}} [[Хамарбю ИФ]] |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 |bgcolor="#ffdddd" rowspan="3" align="center"| '''3-то място''' |- ||{{флагче|Западна Германия}} [[ДШК Арминия (Билефелд)| Арминия (Билефелд)]] |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:1 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:4 |- ||{{флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне ИЛ]] |bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1:0 |bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 3:0 |- |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | Б група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във В група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | В Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2022/23 |Първа лига |'''12''' |35 |8 |8 |19 |29:64 |32 |1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2023/24 |Първа лига |'''14''' |35 |9 |6 |20 |28:56 |33 |1/8 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2025 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2022 till:01/07/2023 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2023 till:01/07/2024 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2018 till:01/07/2025 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор А на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 18 януари 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|България}} [[Любомир Василев (футболист)|Любомир Василев]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | ||{{Флагче|Бенин}} [[Сатюрнин Алагбе]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}6 ||{{Флагче|България}} [[Пламен Петров (футболист, р. 2006)|Пламен Петров]] |- | 20||{{Флагче|България}} [[Мартин Христов (футболист)|Мартин Христов]] |- | 21||{{Флагче|Сенегал}} [[Бубакар Траоре]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |- | 28||{{Флагче|Бразилия}} [[Едуардо Кунде]] |- | 30||{{Флагче|България}} [[Петко Ганев]] |- | ||{{Флагче|Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Илкер Будинов]] |- | 13||{{Флагче|България}} [[Мартин Ачков]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}8||{{Флагче|България}} [[Митко Панов]] |- | 10||{{Флагче|България}} [[Спас Георгиев (футболист)|Спас Георгиев]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 18||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Барбоса]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Мартин Смоленски]] |- | 37||{{Флагче|Франция}} [[Марио-Джейсън Киконда]] |- | 77||{{Флагче|България}} [[Стефан Велев]] |- | 88||{{Флагче|България}} [[Иван Нешков]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 14||{{Флагче|ЦАР}} [[Марко Мажуга]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | ||{{Флагче|Мали}} [[Ласана Н'Диайе]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. |6 септември 2022 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||13 септември 2022 г.||18 септември 2023 г. |- |{{Флагче|България}} [[Христо Янев]]||19 септември 2023 г.||3 юни 2024 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Янчев]]||6 юни 2024 г.||2 септември 2024 г. |- |{{Флагче|България}} [[Христо Янев]]||6 септември 2024 г.|| |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] * [https://www.flashscore.bg/team/botev-vratsa/revfhoot/ Ботев Враца - резултати] - резултати от последните мачове на Ботев Враца {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] jstc9b47c1n4953x9drvdrksaao47i8 12398086 12398085 2024-10-29T05:41:18Z Davidkenarovcska 254027 12398086 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев Враца | герб = | оригинално име = Футболен клуб Ботев (Враца) | прозвище = ''Зелените Лъвове''<br>''Врачани'' | основан = {{Стартова дата и възраст|1921|04|21}} <ref>[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 80]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=yVnOAAAAQBAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false стр. 127]</ref><ref>[https://ritnitop.bg/club/botev-vraca] ФК Ботев е създаден през 1921 година в град Враца</ref> | стадион = [[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Вангел Вангелов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/101692631/izbran-e-nov-prezident-na-botev-vraca|заглавие=Ботев Враца има нов президент|фамилно_име=Александров|първо_име=Жоро|дата=2022-08-18|труд=[[БНР]]|достъп_дата=2022-12-17}}</ref> | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Христо Янев]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], 14-то | спонсор = [[Община Враца]]<br>[[Уинбет]] | екипировка = {{флагче|Германия}} [[:de:Erima|Erima]] | website = http://www.botev-vratsa.com/ | настоящ сезон = [[2023/24]] | уебсайт = {{URL|botev-vratsa.com}} | pattern_la1 = _erimaretrostar1gw | pattern_b1 = _erimaretrostar1gw | pattern_ra1 = _erimaretrostar1gw | pattern_sh1 = _whitesides | pattern_so1 = | | leftarm1 = 007722 | body1 = 007722 | rightarm1 = 007722 | shorts1 = 007722 | socks1 = 007722| | pattern_la2 = _erimaretrostar1wr | pattern_b2 = _erimaretrostar1wr | pattern_ra2 = _erimaretrostar1wr | pattern_sh2 = _whitesides | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FF0000 | socks2 = FF0000 | pattern_la3 = _erimaretrostar1rw | pattern_b3 = _erimaretrostar1rw | pattern_ra3 = _erimaretrostar1rw | pattern_sh3 = _whitesides | | leftarm3 = FF0000 | body3 = FF0000 | rightarm3 = FF0000 | shorts3 = FF0000 | socks3 = FF0000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в А група. Клубът постига най-големия си успех през [[А група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на [[Враца]] група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер [[Христо Ботев]]. Учредители са Иван Абгузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/100295968/botev-vraca-na-90-godini|заглавие="Ботев" Враца на 90 години|труд=bnr.bg}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/chestvame-100-godini-ot-sazdavaneto-na-sporten-klub-botev-vraca|заглавие=Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца|труд=darik.bg}}</ref> Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО „Спартак“ Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол.<ref>[https://web.archive.org/web/20120511071229/http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/bpfg/1957.html По време на сезон 1957 много от клубовете в България възвръщат традиционните си имена. „Спартак“ Враца приема името „Ботев“]</ref> На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната Б група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|А група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в А група (1964 – 1990) === След влизането си в А група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[А група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-то място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на А група. По-челни позиции записва през [[А група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-то място, както и през [[А група 1984/85|сезон 1984/85]] – 4-то място (през 1990 г. е преместен на 6-то място, защото БФС връща титлата на "Левски" и сребърните медали на ЦСКА). В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[А група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в Б група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|В група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в Б група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във В група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за Б група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна Б футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната Б група. Завършва на 1-во място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[А футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в А група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[А футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до В група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в Б група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1921 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[А група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Резултат |- | 1971/72 | [[Купа на УЕФА 1971/72|Купа на УЕФА]] | Първи кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:6 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2:8''' |- |rowspan="3"| 1983 |rowspan="3"| [[Купа Интертото]] |rowspan="3"| Група 8 ||{{флагче|Швеция}} [[Хамарбю ИФ]] |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 |bgcolor="#ffdddd" rowspan="3" align="center"| '''3-то място''' |- ||{{флагче|Западна Германия}} [[ДШК Арминия (Билефелд)| Арминия (Билефелд)]] |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:1 |bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:4 |- ||{{флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне ИЛ]] |bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1:0 |bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 3:0 |- |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | Б група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във В група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | В Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2022/23 |Първа лига |'''12''' |35 |8 |8 |19 |29:64 |32 |1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2023/24 |Първа лига |'''14''' |35 |9 |6 |20 |28:56 |33 |1/8 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2025 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2022 till:01/07/2023 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2023 till:01/07/2024 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2018 till:01/07/2025 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор А на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 18 януари 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|България}} [[Любомир Василев (футболист)|Любомир Василев]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | ||{{Флагче|Бенин}} [[Сатюрнин Алагбе]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}6 ||{{Флагче|България}} [[Пламен Петров (футболист, р. 2006)|Пламен Петров]] |- | 20||{{Флагче|България}} [[Мартин Христов (футболист)|Мартин Христов]] |- | 21||{{Флагче|Сенегал}} [[Бубакар Траоре]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |- | 28||{{Флагче|Бразилия}} [[Едуардо Кунде]] |- | 30||{{Флагче|България}} [[Петко Ганев]] |- | ||{{Флагче|Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Илкер Будинов]] |- | 13||{{Флагче|България}} [[Мартин Ачков]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}8||{{Флагче|България}} [[Митко Панов]] |- | 10||{{Флагче|България}} [[Спас Георгиев (футболист)|Спас Георгиев]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 18||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Барбоса]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Мартин Смоленски]] |- | 37||{{Флагче|Франция}} [[Марио-Джейсън Киконда]] |- | 77||{{Флагче|България}} [[Стефан Велев]] |- | 88||{{Флагче|България}} [[Иван Нешков]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 14||{{Флагче|ЦАР}} [[Марко Мажуга]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | ||{{Флагче|Мали}} [[Ласана Н'Диайе]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. |6 септември 2022 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||13 септември 2022 г.||18 септември 2023 г. |- |{{Флагче|България}} [[Христо Янев]]||19 септември 2023 г.||3 юни 2024 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Янчев]]||6 юни 2024 г.||2 септември 2024 г. |- |{{Флагче|България}} [[Христо Янев]]||6 септември 2024 г.|| |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] * [https://www.flashscore.bg/team/botev-vratsa/revfhoot/ Ботев Враца - резултати] - резултати от последните мачове на Ботев Враца {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] dvtupdwvebjlaomi4mly0s598w9yiiq 0 60005 12397473 12072158 2024-10-28T13:20:56Z Xunonotyk 209517 12397473 wikitext text/x-wiki {{Музикален стил | цвят текст = white | цвят фон = black | стилистични корени = [[Спийд метъл]]<br>[[Хардкор пънк]] | културни корени = [[САЩ]], края на 70-те и началото на 80-те | инструменти = [[Пеене|вокал]] – [[Комплект барабани|барабани]] – [[електрическа китара]] – [бас китара]] | популяризиране = | производни = [[дет метъл]]<br>[[блек метъл]]<br>[[груув метъл]] | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = [[Ню метъл]]<br>[[Метълкор]] | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Траш метълът''', наричан още за краткост '''траш''' ({{lang|en|на=от|thrash}} [θɹæʃ] – „потупвам, бия, удрям, тупам“, често бъркана с ''trash'' [tɹæʃ] – „боклук, отпадък“), е вид [[хевиметъл|метъл]] музика. Този поджанр води началото си от края на 1970-те години и началото на 1980-те години, когато много метъл групи започват да съчетават бързата скорост на [[спийд метъл]]а с традиционни метъл мелодии и [[китарен риф|рифове]], често примесени с голяма доза агресия. Характеризира се главно с мощни дрезгави вокали за разлика от тези при типичния хевиметъл, които са по-високи и мелодични и с повече чисти партии. Обикновено ритъм китарата заема доста по-централно място от соло китарата в структурата на песните и е водещ елемент при съставянето на мелодията. Някои траш групи (като [[Metallica]] и [[Megadeth]]) започват налагането на по-сложни композиции с повече сола и технически прийоми за сметка на скоростта, което полага основите за зараждането на [[прогресив метъл]]а. Трудно би било да се категоризира траш метълът. Някои почитатели и музиканти категорично го определят като жанр или поджанр, но други не признават категоризирането. Траш метълът е основоположник на зародилите се в края на 80-те/началото на 90-те години стилове [[блек метъл|блек]] и [[дет метъл]], които се считат за най-тежките разклонения. == История на траша == Мнозина смятат, че първите траш рифове са създадени от ''Black Sabbath'' в песента им ''„Symptom of the Universe“'' от албума ''„Sabotage“'' от [[1975]] година. За първата траш метъл песен изобщо се счита ''„The Beast Within“'' на групата [[Overkill]], взела името си от едноименното парче на [[Motörhead]]. За първа траш метъл група се счита [[Exodus]], създадена през 1979 година. Първият траш метъл запис е осъществен от групата [[Metal Church]] през [[1981]] година под формата на демо, наречено ''„Red Skies“'', последвано от демотата на [[Metallica]] ''„Power Metal“'' през април [[1982]] и ''„No Life 'till Leather“'' през юли същата година. Наченки на траш има и в първите 2 албума на [[Venom]] ot 1981 и 1982, но те по-скоро са основоположници на [[блек метъл|блек]] стила. За официална рождена дата на траш метъла се счита издаването на дебютния албум на американската група [[Metallica]] ''„[[Kill 'Em All]]“'' през юли [[1983]] година, който е определян като най-тежкият запис, излизал някога дотогава (до преди това за първенци са били смятани Venom). Това определено е първият траш метъл албум, но съвсем не е същинското началото на траша, тъй като още преди това редица групи, включително Металика, изнасят концерти в легендарния [[район на Санфранциския залив]] (San Francisco Bay Area), свирейки траш метъл, който тогава минава за ъндърграунд музика. На ъндърграунд пазара се появяват поредица от траш компилации, съдържащи записи от концерти на групите, чиито стил символично е наименован ''„Bay Area Thrash“''. Следващият траш метъл албум, с голямо влияние за стила, е излезлият през декември 1983 „Show No Mercy“ на [[Slayer]]. През средата на 1980-те се появяват и германските траш групи [[Kreator]], [[Sodom]] и [[Destruction]], които втежняват още повече музиката. Развитието на траша през годините довежда до някои екстремни негови разновидности (като представители могат да се посочат групи като [[Sepultura]] и [[Pantera]]), които дават тласък на зародилия се по-късно [[дет метъл]]. Много от групите обаче изоставят хаотичната агресия от първите години на съществуване на траша и се ориентират към по-бавни и разнообразни, но същевременно все още тежки композиции, като не рядко се срещат и отделни акустични мотиви или инструментални хармонии (пример меланхолията в песента на Металика ''„Master of Puppets“'' от [[Master of Puppets|едноименния албум]]). Текстовете (в началото предимно социално незаангажирани и пропити с чиста агресия) също започват да обхващат все по-голям периметър от теми, стигайки дори до политика. В началото на 1990-те започва все повече да се налага една интересна смесица между траш и [[пауър метъл]], едни от най-изявените представители на която са американците от [[Iced Earth]]. == Видни представители на траша == * [[Artillery]] * [[Assassin]] * [[Annihilator]] * [[Anthrax]] * [[Chronosphere]] * [[Coroner]] * [[Cyclone]] * [[Dark Angel]] * [[Darkness]] * [[Death Angel]] * [[Deity]] * [[Demolition Hammer]] * [[Destruction]] * [[Evile]] * [[Exodus]] * [[Exumer]] * [[Flotsam & Jetsam]] * [[Forbidden]] * [[Megadeth]] * [[Месия (група)|Messiah]] * [[Metallica]] * [[Morbid Saint]] * [[Nuclear Assault]] * [[Overkill]] * [[Kreator]] * [[Onslaught]] * [[Pantera]] * [[Paradox]] * [[S.D.I.]] * [[Sepultura]] * [[Slayer]] * [[Танкард|Tankard]] * [[Testament]] * [[Razor]] * [[Sabbat]] * [[Sodom]] * [[Xentrix]] * [[Warbringer]] * [[Acid Drinkers]] * [[Kat]] * [[Holy Moses]] == Външни препратки == * [http://forums.irontrees.com/forum12.php Thrash Metal форум] {{Хевиметъл}} [[Категория:Траш метъл| ]] bcgaefh6m09npyqqcof6c7e99p70gvy 12397474 12397473 2024-10-28T13:21:18Z Xunonotyk 209517 12397474 wikitext text/x-wiki {{Музикален стил | цвят текст = white | цвят фон = black | стилистични корени = [[спийд метъл]]<br>[[хардкор пънк]] | културни корени = [[САЩ]], края на 70-те и началото на 80-те | инструменти = [[Пеене|вокал]] – [[Комплект барабани|барабани]] – [[електрическа китара]] – [[бас китара]] | популяризиране = | производни = [[дет метъл]]<br>[[блек метъл]]<br>[[груув метъл]] | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = [[Ню метъл]]<br>[[Метълкор]] | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Траш метълът''', наричан още за краткост '''траш''' ({{lang|en|на=от|thrash}} [θɹæʃ] – „потупвам, бия, удрям, тупам“, често бъркана с ''trash'' [tɹæʃ] – „боклук, отпадък“), е вид [[хевиметъл|метъл]] музика. Този поджанр води началото си от края на 1970-те години и началото на 1980-те години, когато много метъл групи започват да съчетават бързата скорост на [[спийд метъл]]а с традиционни метъл мелодии и [[китарен риф|рифове]], често примесени с голяма доза агресия. Характеризира се главно с мощни дрезгави вокали за разлика от тези при типичния хевиметъл, които са по-високи и мелодични и с повече чисти партии. Обикновено ритъм китарата заема доста по-централно място от соло китарата в структурата на песните и е водещ елемент при съставянето на мелодията. Някои траш групи (като [[Metallica]] и [[Megadeth]]) започват налагането на по-сложни композиции с повече сола и технически прийоми за сметка на скоростта, което полага основите за зараждането на [[прогресив метъл]]а. Трудно би било да се категоризира траш метълът. Някои почитатели и музиканти категорично го определят като жанр или поджанр, но други не признават категоризирането. Траш метълът е основоположник на зародилите се в края на 80-те/началото на 90-те години стилове [[блек метъл|блек]] и [[дет метъл]], които се считат за най-тежките разклонения. == История на траша == Мнозина смятат, че първите траш рифове са създадени от ''Black Sabbath'' в песента им ''„Symptom of the Universe“'' от албума ''„Sabotage“'' от [[1975]] година. За първата траш метъл песен изобщо се счита ''„The Beast Within“'' на групата [[Overkill]], взела името си от едноименното парче на [[Motörhead]]. За първа траш метъл група се счита [[Exodus]], създадена през 1979 година. Първият траш метъл запис е осъществен от групата [[Metal Church]] през [[1981]] година под формата на демо, наречено ''„Red Skies“'', последвано от демотата на [[Metallica]] ''„Power Metal“'' през април [[1982]] и ''„No Life 'till Leather“'' през юли същата година. Наченки на траш има и в първите 2 албума на [[Venom]] ot 1981 и 1982, но те по-скоро са основоположници на [[блек метъл|блек]] стила. За официална рождена дата на траш метъла се счита издаването на дебютния албум на американската група [[Metallica]] ''„[[Kill 'Em All]]“'' през юли [[1983]] година, който е определян като най-тежкият запис, излизал някога дотогава (до преди това за първенци са били смятани Venom). Това определено е първият траш метъл албум, но съвсем не е същинското началото на траша, тъй като още преди това редица групи, включително Металика, изнасят концерти в легендарния [[район на Санфранциския залив]] (San Francisco Bay Area), свирейки траш метъл, който тогава минава за ъндърграунд музика. На ъндърграунд пазара се появяват поредица от траш компилации, съдържащи записи от концерти на групите, чиито стил символично е наименован ''„Bay Area Thrash“''. Следващият траш метъл албум, с голямо влияние за стила, е излезлият през декември 1983 „Show No Mercy“ на [[Slayer]]. През средата на 1980-те се появяват и германските траш групи [[Kreator]], [[Sodom]] и [[Destruction]], които втежняват още повече музиката. Развитието на траша през годините довежда до някои екстремни негови разновидности (като представители могат да се посочат групи като [[Sepultura]] и [[Pantera]]), които дават тласък на зародилия се по-късно [[дет метъл]]. Много от групите обаче изоставят хаотичната агресия от първите години на съществуване на траша и се ориентират към по-бавни и разнообразни, но същевременно все още тежки композиции, като не рядко се срещат и отделни акустични мотиви или инструментални хармонии (пример меланхолията в песента на Металика ''„Master of Puppets“'' от [[Master of Puppets|едноименния албум]]). Текстовете (в началото предимно социално незаангажирани и пропити с чиста агресия) също започват да обхващат все по-голям периметър от теми, стигайки дори до политика. В началото на 1990-те започва все повече да се налага една интересна смесица между траш и [[пауър метъл]], едни от най-изявените представители на която са американците от [[Iced Earth]]. == Видни представители на траша == * [[Artillery]] * [[Assassin]] * [[Annihilator]] * [[Anthrax]] * [[Chronosphere]] * [[Coroner]] * [[Cyclone]] * [[Dark Angel]] * [[Darkness]] * [[Death Angel]] * [[Deity]] * [[Demolition Hammer]] * [[Destruction]] * [[Evile]] * [[Exodus]] * [[Exumer]] * [[Flotsam & Jetsam]] * [[Forbidden]] * [[Megadeth]] * [[Месия (група)|Messiah]] * [[Metallica]] * [[Morbid Saint]] * [[Nuclear Assault]] * [[Overkill]] * [[Kreator]] * [[Onslaught]] * [[Pantera]] * [[Paradox]] * [[S.D.I.]] * [[Sepultura]] * [[Slayer]] * [[Танкард|Tankard]] * [[Testament]] * [[Razor]] * [[Sabbat]] * [[Sodom]] * [[Xentrix]] * [[Warbringer]] * [[Acid Drinkers]] * [[Kat]] * [[Holy Moses]] == Външни препратки == * [http://forums.irontrees.com/forum12.php Thrash Metal форум] {{Хевиметъл}} [[Категория:Траш метъл| ]] 9mu48gdhto4bccdogf8td0tk5tq480m 12397475 12397474 2024-10-28T13:21:34Z Xunonotyk 209517 12397475 wikitext text/x-wiki {{Музикален стил | цвят текст = white | цвят фон = black | стилистични корени = [[спийд метъл]]<br>[[хардкор пънк]] | културни корени = [[САЩ]], края на 70-те и началото на 80-те | инструменти = [[Пеене|вокал]] – [[Комплект барабани|барабани]] – [[електрическа китара]] – [[бас китара]] | популяризиране = | производни = [[дет метъл]]<br>[[блек метъл]]<br>[[груув метъл]] | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = [[ню метъл]]<br>[[метълкор]] | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Траш метълът''', наричан още за краткост '''траш''' ({{lang|en|на=от|thrash}} [θɹæʃ] – „потупвам, бия, удрям, тупам“, често бъркана с ''trash'' [tɹæʃ] – „боклук, отпадък“), е вид [[хевиметъл|метъл]] музика. Този поджанр води началото си от края на 1970-те години и началото на 1980-те години, когато много метъл групи започват да съчетават бързата скорост на [[спийд метъл]]а с традиционни метъл мелодии и [[китарен риф|рифове]], често примесени с голяма доза агресия. Характеризира се главно с мощни дрезгави вокали за разлика от тези при типичния хевиметъл, които са по-високи и мелодични и с повече чисти партии. Обикновено ритъм китарата заема доста по-централно място от соло китарата в структурата на песните и е водещ елемент при съставянето на мелодията. Някои траш групи (като [[Metallica]] и [[Megadeth]]) започват налагането на по-сложни композиции с повече сола и технически прийоми за сметка на скоростта, което полага основите за зараждането на [[прогресив метъл]]а. Трудно би било да се категоризира траш метълът. Някои почитатели и музиканти категорично го определят като жанр или поджанр, но други не признават категоризирането. Траш метълът е основоположник на зародилите се в края на 80-те/началото на 90-те години стилове [[блек метъл|блек]] и [[дет метъл]], които се считат за най-тежките разклонения. == История на траша == Мнозина смятат, че първите траш рифове са създадени от ''Black Sabbath'' в песента им ''„Symptom of the Universe“'' от албума ''„Sabotage“'' от [[1975]] година. За първата траш метъл песен изобщо се счита ''„The Beast Within“'' на групата [[Overkill]], взела името си от едноименното парче на [[Motörhead]]. За първа траш метъл група се счита [[Exodus]], създадена през 1979 година. Първият траш метъл запис е осъществен от групата [[Metal Church]] през [[1981]] година под формата на демо, наречено ''„Red Skies“'', последвано от демотата на [[Metallica]] ''„Power Metal“'' през април [[1982]] и ''„No Life 'till Leather“'' през юли същата година. Наченки на траш има и в първите 2 албума на [[Venom]] ot 1981 и 1982, но те по-скоро са основоположници на [[блек метъл|блек]] стила. За официална рождена дата на траш метъла се счита издаването на дебютния албум на американската група [[Metallica]] ''„[[Kill 'Em All]]“'' през юли [[1983]] година, който е определян като най-тежкият запис, излизал някога дотогава (до преди това за първенци са били смятани Venom). Това определено е първият траш метъл албум, но съвсем не е същинското началото на траша, тъй като още преди това редица групи, включително Металика, изнасят концерти в легендарния [[район на Санфранциския залив]] (San Francisco Bay Area), свирейки траш метъл, който тогава минава за ъндърграунд музика. На ъндърграунд пазара се появяват поредица от траш компилации, съдържащи записи от концерти на групите, чиито стил символично е наименован ''„Bay Area Thrash“''. Следващият траш метъл албум, с голямо влияние за стила, е излезлият през декември 1983 „Show No Mercy“ на [[Slayer]]. През средата на 1980-те се появяват и германските траш групи [[Kreator]], [[Sodom]] и [[Destruction]], които втежняват още повече музиката. Развитието на траша през годините довежда до някои екстремни негови разновидности (като представители могат да се посочат групи като [[Sepultura]] и [[Pantera]]), които дават тласък на зародилия се по-късно [[дет метъл]]. Много от групите обаче изоставят хаотичната агресия от първите години на съществуване на траша и се ориентират към по-бавни и разнообразни, но същевременно все още тежки композиции, като не рядко се срещат и отделни акустични мотиви или инструментални хармонии (пример меланхолията в песента на Металика ''„Master of Puppets“'' от [[Master of Puppets|едноименния албум]]). Текстовете (в началото предимно социално незаангажирани и пропити с чиста агресия) също започват да обхващат все по-голям периметър от теми, стигайки дори до политика. В началото на 1990-те започва все повече да се налага една интересна смесица между траш и [[пауър метъл]], едни от най-изявените представители на която са американците от [[Iced Earth]]. == Видни представители на траша == * [[Artillery]] * [[Assassin]] * [[Annihilator]] * [[Anthrax]] * [[Chronosphere]] * [[Coroner]] * [[Cyclone]] * [[Dark Angel]] * [[Darkness]] * [[Death Angel]] * [[Deity]] * [[Demolition Hammer]] * [[Destruction]] * [[Evile]] * [[Exodus]] * [[Exumer]] * [[Flotsam & Jetsam]] * [[Forbidden]] * [[Megadeth]] * [[Месия (група)|Messiah]] * [[Metallica]] * [[Morbid Saint]] * [[Nuclear Assault]] * [[Overkill]] * [[Kreator]] * [[Onslaught]] * [[Pantera]] * [[Paradox]] * [[S.D.I.]] * [[Sepultura]] * [[Slayer]] * [[Танкард|Tankard]] * [[Testament]] * [[Razor]] * [[Sabbat]] * [[Sodom]] * [[Xentrix]] * [[Warbringer]] * [[Acid Drinkers]] * [[Kat]] * [[Holy Moses]] == Външни препратки == * [http://forums.irontrees.com/forum12.php Thrash Metal форум] {{Хевиметъл}} [[Категория:Траш метъл| ]] hoatumoa53z7h6hlf45h5n02ni3s0mb 0 61903 12398222 12359312 2024-10-29T08:50:35Z Xunonotyk 209517 12398222 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атанасовско езеро|Атанасовско езеро (пояснение)}} {{Водоем |име = Атанасовско езеро |място = [[Бургаска област]],{{Br}}[[община Бургас]] |батиметрия = |батиметрия_описание = |вид = крайморска лагуна |височина = 7 m |дълбочина = 0,8 – 0,9 m |дължина = 9 km |картинка = Atanasovsko-lake-north.jpg |картинка_описание = Атанасовско езеро |карта = България Бургас |карта-описание = Местоположение на Южно Атанасовско езеро край Бургас |населени_места = гр. [[Бургас]] |обем = |острови = |отток = |площ = 7208,89 ha |приток = р. Дермендере |ширина = 4,3 km |езерна_група = |брой_езера = }} [[Файл:Bulgaria Burgas Municipality geographic map bg.svg|мини|260px|Карта на община Бургас с Атанасовското езеро на север от град Бургас]] '''Атанасовското езеро''' е [[езеро]], разположено в границите на [[Бургас]], между кварталите [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]] и [[Сарафово]] и западно от тях. То е част от [[Бургаски влажни зони|Бургаския езерен комплекс]] и граничи на изток чрез ''Атанасовска коса'', която представлява около 1 km дълга [[пясъчна коса]] с [[Черно море]]. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на [[растения|растителния]] и [[животни|животинския]] свят, като част от тях са защитени от [[Закон за биологичното разнообразие|Закона за биологичното разнообразие]] и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 [[ха]], с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0,8 – 0,9 м дълбочина.<ref name="ПВБ">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35|заглавие=Орнитологични важните места. Бургаското езеро|достъп_дата=2012-05-9 |автор=Птиците в България}}</ref> За опазване на редки и изчезващи в страната и в [[Европа]], гнездящи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват „[[Атанасовско езеро (резерват)|Атанасовско езеро]]“.<ref name="иаос">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 | заглавие=Атанасовско езеро |достъп_дата =24 октомври 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ИАОС |цитат= |език= }}</ref> == Обща информация == Поради високата [[соленост]] на водата на езерото от 20 до 27,5%, езерото се използва за [[Солници|солодобив]] по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява.<ref name="ПВБ" /> Началото на това производство е през 1906 година. През езерото преминава по изкуствено построена дига новото шосе от Бургас за квартал Сарафово, [[Летище Бургас]] и за [[Варна]]. Стария път и жп линията Бургас – [[Поморие]] преминават през Атанасовската коса, успоредно на бургаския плаж. Дигата разделя езерото на две, свързани както по-между си така и с [[Черно море]] посредством канали. Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 [[Тон (мярка)|тона]] [[морска сол]]. През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен [[резерват]]. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро, са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията „поддържан резерват“. През 2001 година на брега на Южната част на езерото, до бензиностанцията на „Лукойл“ е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ През 2003 година е утвърден План за управление на защитената територия. През 2007 година бившата буферна зона е прекатегоризирана в защитена територия от категорията „защитена местност“. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на [[МОСВ]].<ref>{{грб|23}}</ref> == Фауна == [[Файл:Атанасовско езеро.jpg|мини|250п|Вечерен изглед към езерото]] Срещат се немалко [[бозайници]]: [[видра]], [[дива котка]], [[полевка]] и др. Среща се също [[етруска земеровка]], която е най-малкият [[бозайник]] в света. От голямо значение е също видрата, която е със статут на световно застрашена. От особено значение за флората на езерото са [[птици]]те. Това е едно от най-богатите от [[орнитология|орнитоложка]] гледна точка места в [[България]]. Тук на неголяма територия се наблюдават над 70% от всички птичи видове, които се срещат на територията на България. Установени са над 300 вида птици, от които 12 са обявени за застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Сред тях са [[къдроглав пеликан|къдроглавият пеликан]], [[малък корморан|малкият корморан]], [[червеногуша гъска|червеногушата гъска]], [[белоока потапница|белооката потапница]] и [[ливаден дърдавец|ливадният дърдавец]]. 17 вида птици, които гнездят на територията на Атанасовското езеро, са включени в Червената книга на България: [[речна рибарка]], [[средиземноморска чайка]] и други. Голямото разнообразие от птици, които могат да се наблюдават близо до Атанасовското езеро се дължи особено на миграционния път [[Виа Понтика]], който минава през района. Най-голям брой птици могат да се видят тук по време на есенната [[миграция]]. == Пътеката на саблеклюна == Идеята за изграждането на посетителски център за туристи природолюбители датира от началото на 1990-те години.<ref>Боев, З., Д. Радойнова. 1991. Ще снесат ли птиците от Атанасовско езеро златни яйца? – в. „Черноморски фар“, бр. 200 (961) / 12 ноември 1991: 2.</ref> „Пътеката на саблеклюна“ е разположена на брега на Атанасовско езеро, в района около Укритието за наблюдение на птици. Изградена е по проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://saltoflife.biodiversity.bg/bg/KOGA_I_KAK_DA_POSETIM_EZEROTO_-c154 |заглавие=Проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие |достъп_дата=2016-11-24 |архив_дата=2019-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190212011904/http://saltoflife.biodiversity.bg/bg/KOGA_I_KAK_DA_POSETIM_EZEROTO_-c154 }}</ref> Представлява кръгов маршрут от 285 м, с информационни табели, посветени на дъждосвирцовите птици в Атанасовско езеро. През 2015 г. е изградена и наблюдателница за птици, изплетена от майстора от гр. Българово – Станко Киров. „Главен герой“ на Пътеката е саблеклюнът Атанас, чрез чийто поглед по увлекателен начин се представят най-важните особености на дъждосворцовите птици. == Пътеката на солта == Пътеката обхваща 820 м от велоалеята Бургас – Черноморски солници – Бургас в района около езерото и включва няколко отделни елемента. На асфалта са разположени различни стилизирани графични илюстрации, които представят някои от особеностите на Атанасовско езеро, както и най-характерните му обитатели. Саблеклюни, кръстосващи саби, рибарка, която хвърля въдица, кокилобегач на високи токове, солница, влакче, солничар и други са разположени по асфалта в две различни посоки – за велосипедистите, които идват от града, и за пешеходците, които се придвижват от новопостроения до Бункера паркинг (на мястото на кораба „Чайка“). Към пътеката има изграден „Кът на солничаря“ – музейна експозиция на открито, която представя професията на солодобивниците в Атанасовско езеро и някои от характерните пособия, които ползват в работата си.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://saltoflife.biodiversity.bg/bg/KOGA_I_KAK_DA_POSETIM_EZEROTO_-c154 |заглавие=Кога и как да посетим езерото? – Пътеката на солта |достъп_дата=2016-11-24 |архив_дата=2019-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190212011904/http://saltoflife.biodiversity.bg/bg/KOGA_I_KAK_DA_POSETIM_EZEROTO_-c154 }}</ref> == Вижте също == * [[Езера в България]] * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-55|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-055.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.factor-bs.com/news-10893.html Сол от Атанасовското езеро се вади от 1905 година] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190212011212/http://www.factor-bs.com/news-10893.html |date=2019-02-12 }} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=36|заглавие=Орнитологични важните места. Атанасовско езеро|достъп_дата=2012-05-9 |автор=Птиците в България}} * [http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=2&categoryID=1&areaID=270 Защитена зона Атанасовско езеро] в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България * [http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 Поддържан резерват Атанасовско езеро] в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България * [http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 Защитена местност Бургаски солници] в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България {{Природни паркове в България}} {{Българско Черноморие}} [[Категория:Бургаски влажни зони]] [[Категория:Черноморски езера в България]] [[Категория:Орнитологично важни места в България]] [[Категория:География на Бургас]] [[Категория:Поддържани резервати в България]] [[Категория:Основани в България през 1980 година]] [[Категория:Рамсарски места в България]] mumz3hw9gqlsvo1nig9ii8s7vzddmd3 0 63702 12397489 12323700 2024-10-28T13:36:00Z Xunonotyk 209517 12397489 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кораб|Кораб (пояснение)}} {{Други значения|плавателното средство|планината|Кораб (планина)|други значения|Кораб (пояснение)}} [[Файл:Mexican ship Mina (F-214).jpg|мини|Мексиканският кораб „Mina F214“ по време на учения, 2009 г.]] '''Корабът''' е голям [[плавателен съд]], който се използва за различни дейности, като например превоз на хора и стоки, [[риболов]], забавления, обществена безопасност и [[война|военни действия]]. == История == [[Файл:AssyrianWarship.jpg|мини|ляво|[[Бирема]], Асирийска [[фреска]], 700 – 692 г. пр.н.е.]] === Праистория и древност === Първата крачка в преминаването на водни препятствия [[човек]]ът е правел с помощта на дънери, клони от [[дърво|дървета]] и [[тръстика|тръстики]], но все още нищо от тези не можело да се нарече кораб. Тези плаващи предмети се носели по [[вода]]та и така отначало се движели хората, докато един ден не осъзнали, че могат чрез гребане да задвижват и насочват своите „кораби“. Постепенно [[първобитни хора|първобитните хора]] открили, че кухите дървесни стволове плават по-добре от случайните дънери във водата и започнали с помощта на [[огън]]я и каменни сечива да правят лодки, които все още не са кораби. По-късно правели навеси, [[пейка]], [[борд]]. За да не залива водата палубата, се родило хрумването за по-големи лодки, вече кораби, които имали [[Кил (корабоплаване)|кил]]. Той бил измислен и внедрен, след като много пъти лодките се обръщали в по дълбоки и бурни води. Така в IV век се появила [[трирема]]та и [[бирема]]та, като и двата били използвани от римляните и гърците. Те събирали 200 до 300 души и били както военни, така и търговски. Такива кораби се ползвали до XV век, след което вече се овладяло ветроходството и се строяли [[Неф (кораб)|неф]] и [[Ког (кораб)|ког]]. === Ренесанс === [[Файл:Christopher Columbus on Santa Maria in 1492..jpg|мини|[[Христофор Колумб]] на ''„[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“'', 1492 г.]] В началото на [[Ренесанс]]а се зараждат два основни типа многомачтови кораби, годни за продължителни океански преходи – [[карака]] и [[каравела]]. С каравели плавали знаменитите португалски [[мореплавател]]и [[Нуньо Триштан]], [[Алвизе Кадамосто]], [[Диого Као]], [[Фернандо По]] и [[Бартоломео Диаш]]. Много историци правят грешка, твърдейки, че великият генуезец [[Христофор Колумб]] е преплавал океана с „малко паянтово корабче“ – каравела. Времето не е запазило [[чертеж]]ите и [[рисунка|рисунките]] от кораба на Колумб ''„[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“''. По-вероятно е той да е принадлежал към караките, но в никакъв случай не към каравелите.<ref name=ships>[[Лев Скрягин]], „Тайните на морските катастрофи“, София, Техника 1984 г.</ref> При завладяването на страните на [[Новия свят]] испанските [[конквистадор]]и безпощадно ограбвали и избивали местните [[туземец|туземци]] със стотици хиляди, а награбеното [[злато]], [[сребро]], [[изумруд]]и, [[индиго]], [[тютюн]] и [[захар]] товарели на [[галеон]]и. Последните представлявали големи сухо-товарни кораби със стъкмяване с прави ветрила. Водоизместимостта им не била по-голяма от 700 [[тон]]а, дължината на целия кораб над водата достигала до 50 m (по-дълги от караките), широчината – до 15 m, а височина на [[гротмачта]]та – до 40 m. Нерядко испанците изпадали в „гигантомания“, като строели галеони с огромни за онези времена размери, като например галеона „[[Сантисима Тринидад]]“ с водоизместимост, надхвърляща 2000 тона. Тъй като по онова време в Испания все още не съществуват закони за ограничаване на допустимото газене и надводен борд на корабите, стотици галеони, неустойчиви и претоварени, не достигат бреговете на [[Европа]]. [[Файл:Ship_building_in_1890s.jpg|мини|ляво|Строеж на кораб, [[Онтарио]], [[Канада]], 1890 г.]] В началото на 17 век в борбата за господство на нови морски търговски пътища се намесили [[Англия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Търговският [[флот]] на Нидерландия наброявал почти 10 хиляди кораба, като най-разпространените сред тях били [[флейт]], [[галиот]], [[коф]], [[филва]], [[буер (кораб)|буер]], [[еверс]], [[кат (кораб)]], [[гукер]]. Флейтът бил много удобен за плаване покрай бреговете на [[Северна Европа]], тъй като малкото му газене позволявало да влиза и в устията на [[река|реките]]. Той имал три мачти с прави ветрила на [[фокмачта]]та и гротмачтата и едно скосено ветрило на [[бизанмачта]]та. От средата на XVIII век [[корабостроене]]то започва да се развива с бързи темпове. Появяват се африкански [[шебек]]и, венециански [[Трабаколо|трабаколи]] и [[бус (кораб)|буси]], гръцки [[Скафо|скафи]] и [[Саколева|сакалеви]], турски кочерми, маковни и [[Фелюк|фелуки]], английски бертони, френски [[Полакра|полакри]] и баленери, сарацински хебари, многобройни маони, догери, шняви, паландри, марсиляни и още много други. В края на XVIII век любими кораби на фламандските и френските контрабандисти (''„морски ловци“'') станали [[Люгер (кораб)|люгерите]]. Люгерът е тримачтов кораб със скосени ветрила, който при силен [[вятър]] може да достига скорост от 15 [[Възел (скорост)|възела]]. Люгерите били използвани и по времето на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] в състава на военните флоти. === Специализация и модернизация === [[Файл:Tokyo Cruise Ship Himiko.jpg|мини|Модерен [[круиз]]ен кораб ''„Himiko“'', река [[Сумида (река)|Сумида]], [[Токио]], 2006 г.]] През първата половина на XVIII век френският флот започва да разработва нов тип боен кораб, известен като „кораб на линията“, включващ 74 оръдия. Именно този кораб става шаблонът, по който се строят впоследствие всички европейски флотилии. Тези кораби са били около 56 m дълги и са имали екипаж от около 800 моряци и войници. За строителството им са били необходими 2800 [[дъб]]ови [[дърво|дървета]] и около 40 km [[въже]]. Корабният дизайн остава сравнително непроменен през XIX век. [[Индустриалната революция]], новите механични методи за задвижване, както и способността за изграждане на кораби от [[метал]] предизвика експлозия в корабостроенето. Започват да се появяват специализирани кораби, построени изцяло за нови функции, като за гасене на [[пожар]]и, спасяване, и за научноизследователска дейност. === Днес === През 2007 г. световният флот включва 34 882 търговски плавателни съда (с брутен тонаж над 1000 тона), в размер на 1,04 млрд. тона.<ref>United Nations Conference on Trade and Development (UNCTAD). [http://www.unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf Review of Maritime Transport, 2007] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171207232134/http://unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf |date=2017-12-07 }} New York and Geneva, United Nations, 2007</ref> През 2002 г. в света са оперирали 1240 военни кораба, без да броим малките плавателни съдове, като патрулни [[катер]]и. Флотилията на [[САЩ|Съединените щати]] е възлизала на 3 млн. тона, на [[Русия]] – 1,35 млн. тона, на [[Обединеното кралство]] – 504,66 тона а на [[Китай]] – 402,83 тона. Размерът на световния риболовен флот е по-трудно да се определи. Според [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]], за 2004 г. 4 млн. риболовни плавателни съда са били действащи по целия свят. В същото проучване се споменава, че за същата година 29 млн. [[рибар]]и в света са хванали около 85,8 [[мегатон]]а [[риба]] и [[мида|миди]]. == Измерване == След втората половина на XIX век, поради липсата на правила за ограничаване на минималния надводен борд или газенето на плавателните съдове, броят на корабите, които потъват или изчезват безследно нараства непрекъснато. В периода между 1850 и 1866 г. четири големи английски парахода тръгват и не достигат до крайното пристанище. Това са: ''„[[City of Glasgow]]“'' (с 480 пътници на борда), ''„[[Пасифик (кораб)|Пасифик]]“'' (с 141 пътници и 45 членове екипаж на борда), ''„[[Tempest]]“'' (с 150 души на борда) и ''„[[Лондон (кораб)|Лондон]]“'' (с 239 души на борда). И тъй като ''„Лондон“'' бил гордостта на целия търговски флот на [[Великобритания]] и е бил считан за образец на корабостроенето по онова време, здравите умове от британската нация сметнали, че е крайно време да се предприеме нещо.<ref name=ships/> [[Файл:733 how-deep.jpg|мини|[[Диск на Плимсол|Дискът на Плимсол]]]] Смята се, че пръв предприел това „нещо“ [[Джеймс Хол]], като повдигнал в парламента въпроса за претоварването на английските кораби. [[Самуел Плимсол]], член на парламента, осъзнал бедата и наел няколко [[инженер]]а да изведат проста формула за определяне на местоположението на странична линия, поставена върху борда на кораба, която при достигане до повърхността на водата по време на товаренето му да сигнализира, че е достигнато крайното безопасно тегло на натоварване и съответно – на потапяне във водата. Тази линия, наречена „товарна марка“ или [[диск на Плимсол]] ({{lang|en|Plimsoll Line}}), съществува отстрани на корабите, и се състои от [[кръг]] с водоравна черта, минаваща през центъра на кръга. В района на [[Големите езера]] в [[Северна Америка]] кръгът се заменя с [[диамант]]. Тъй като в различните морски райони водата има различна [[плътност]], последващите законодателни разпоредби изискват боядисването на сноп от подобни черти за означаване на товарната безопасна дълбочина, до която всеки кораб може да бъде натоварен във води с различна плътност. В наши дни действа международен договор, уреждащ този въпрос – [[Международна конвенция за товарните водолинии|Международната конвенция за товарните водолинии]], подписана в Лондон на [[5 април]] 1966 г. от представителите на 54 страни. Нейните правила влизат в сила през 1968 г. За [[Република България]] е в сила от [[30 март]] 1969 г. Съгласно тази конвенция измерването на претоварването трябва да е еднакво от двете страни на кораба. Също така всички морета и океани са разделени на морски райони, в които през цялата година действа една „товарна марка“ – лятна или тропическа.<ref>[http://www.marad.bg/page.php?category=22&id=29 Международна конвенция за товарните водолинии – 1966 г. (LOAD LINES-66)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121112173747/http://www.marad.bg/page.php?category=22&id=29 |date=2012-11-12 }} Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция „Морска администрация“</ref> == Разновидности == Корабите могат да бъдат разделени по предназначение, размери, начин на задвижване, район на плаване и др. признаци. Според предназначението си корабите биват търговски, риболовни, военни и с особено предназначение – специални. Търговските от своя страна се делят на пътнически и товарни, а товарните според вида на товара – на кораби за насипни товари, за течни товари ([[танкер]]и), за контейнери (контейнеровози) и за превоз на транспортни средства (фериботи, ро-ро кораби), както и смесени (напр. товаро-пътнически). Примери за специални кораби са спасителни, влекачи, научноизследователски, учебни, поддържащи. По-малките плавателни съдове се наричат катери, лодки и яхти, но в някои отношения не могат да бъдат разделени от корабите. === Ветроходни кораби === [[Файл:USS Constitution 1997.jpg|мини|ляво|''„USS Constitution“'' на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|Военноморските сили на САЩ]], [[Масачузетски залив]], 1997 г.]] {{основна|Ветроходен кораб}} '''Ветроходният кораб''' е такъв кораб, който използва за придвижване силата на [[вятър]]а чрез [[ветрило (ветроходство)|ветрила]] (ветрила). Въпреки че използването на вятъра е един от най-древните начини за задвижване на плавателен съд (наред с греблата), върховият си разцвет ветроходите достигат през XVIII век, след залеза на гребно-ветроходните кораби и преди масовото навлизане на парната машина в корабоплаването. Има много различни видове ветроходни кораби, но всички те имат някои основни общи неща. Всеки кораб с ветрила притежава: корпус, такелаж, и най-малко една мачта, която да държи ветрилата, необходими за задвижване на кораба. Такелажът включва въжетата и макарите на даден ветроход, служещи за различни цели: прибиране и спускане на ветрилата, изграждане на вантите, спускане и вдигане на лодките и др. Пътуването с ветроходен кораб из океана може да отнеме много [[месец]]и, също така има риск кораба да попадне в безветрие, или да се придвижи в нежелана посока от силни [[буря|бури]] и [[вятър|ветрове]]. Последните също така могат да доведат до [[корабокрушение]], и загубата на целия екипаж. Ветроходните кораби могат да пренасят само определено количество товар в [[трюм]]а, поради което екипажа трябва много внимателно да планира дългите пътувания, така че те да включват няколко спирания за зареждане с провизии и прясна вода. В зависимост от такелажа и мачтите ветроходните кораби са разделени в две категории: големи и малки ветроходни кораби. * '''Големи ветроходни кораби''' – притежават две, три или повече мачти. Мачтите, от носа към кърмата се именуват както следва: фокмачта (предна носова мачта), гротмачта (голямата средна мачта), бизан мачта или просто „фок“, „грот“, „бизан“. Ако ветроходът има повече от 3 мачти първата и последната са фок и бизан и всички мачти между тях са съответно първа гротмачта, втора гротмачта и т.н. Ако кораба има само 2 мачти то те са фок и грот (за разлика от грот и бизан при малките ветроходни кораби с две мачти, което е и една от характеристиките, по която ветроходните кораби се разделят на големи и малки). Основни представители на този вид ветроходи са: [[Файл:Tarangini.jpg|мини|[[Ветроходен кораб]] на Индийските [[военноморски сили]]]] ** [[Фрегата]] – имаща най-малко три мачти с право (правоъгълно или трапецовидно) ветрило на всяка една мачта. ** [[Барк]] – с три до пет мачти, прави ветрила на всички мачти, и коси на най-задната бизанмачта. ** [[Бриг (кораб)|Бриг]] – кораб, имащ две мачти с прави ветрила. ** [[Шхуна]] – притежава най-малко две мачти с коси (триъгълни) ветрила на всяка една мачта. ** [[Баркентина]] – шхуна-барк, кораб с най-малко три мачти, с квадратни ветрила на фока и коси ветрила на всички останали. ** [[Бригантина]] – шхуна-бриг, кораб с две мачти, с прави ветрила на фока и коси ветрила на главната мачта. * '''Малки ветроходни кораби''' – могат да имат две или една мачти, които се наричат (считано от носа към кърмата) гротмачта и бизанмачта. Факта, че мачтите при малките ветроходни кораби започват от грот (няма фок) отразява и главната разлика между голям ветроходен кораб с две мачти (виж по-горе) и малък двумачтов ветроходен кораб, а именно, че при малките кораби предната мачта е най-висока докато при големите предната мачта е по-малка от втората. Основни типове малки ветроходни кораби според броя и разположението на мачтите, и според конфигурацията на ветрилата („въоръжение“) са: ** [[Кеч (кораб)|Кеч]] – кораб с две мачти – грот и бизан. Ветрилата варират като брой и тип, грот мачтата носи 75 – 85% от общата ветрилна площ. ** [[Йол (кораб)|Йол]] – кораб с две мачти, задната е значително по-ниска и е изнесена назад по посока на кърмата зад оста на руля. Ветрилото на бизана е не повече от 10% от общата ветрилна площ на йола. ** [[Шлюп (ветроходен боен кораб)|Шлюп]] – кораб с една мачта (грот) и 2 ветрила – грот и стаксел. ** [[Тендер (ветроход)|Тендер]] – кораб с една мачта (грот) и три ветрила – грот и два стаксела (стаксел и кливер). Друго наименование – кутер (от англ. „cutter“, което е и прототип на днешното „катер“). ** [[Кет]] – кораб с една мачта и едно ветрило. Мачтата е изнесена силно в посока към носа на кораба и наклонена назад. Съвременните кетовете са най-често малки едноместни състезателни лодки. Всички ветроходи, освен основното ветрилно въоръжение, както е описано по-горе, могат да носят и допълнителни ветрила (спинакер), както и щормови ветрила. === Търговски кораби === {{основна|Търговски кораб}} [[Файл:Container ships President Truman (IMO 8616283) and President Kennedy (IMO 8616295) at San Francisco.jpg|мини|Два модерни [[товарен кораб|товарни кораба]] в [[Сан Франциско]]]] Търговските кораби могат да бъдат разделени в три основни категории: [[товарен кораб|товарни кораби]], [[пътнически кораб]]и, и такива със специално предназначение.<ref name="unctadxii">[http://www.unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf Review of Maritime Transport, 2007] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171207232134/http://unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf |date=2017-12-07 }} UNCTAD 2007, p. ''XII''</ref> Товарните кораби се използват за транспортиране на сухи и течни товари. Пътническите кораби варират по размер от малки речни фериботи до много големи [[круиз]]ни кораби. Този тип кораби включва [[ферибот]]и, океанските [[лайнер]]и, които превозват пътници от едно място до друго, както и круизни кораби с развлекателни дейности на борда, при които превозваните пътници, след посещаване на няколко места, биват най-често върнати обратно на пристанището от където са тръгнали. [[Файл:Oasis of the Seas.jpg|мини|ляво|„[[Oasis of the Seas]]“ край [[бряг|бреговете]] на [[Насау]], [[Бахамски острови|Бахамските острови]], януари 2010 г.]] Круизната индустрия е най-бързо развиващият се сегмент от пътническата и туристическата [[индустрия]], и по данни на Международната Круизна Асоциация ({{lang|en|Cruise Lines International Association}}) от 1970 г. до 1999 г. се отбелязва ръст с повече от 1000 %.<ref>[http://www.minoritynurse.com/job-search/career-cruisin Career Cruisin] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130208183921/http://minoritynurse.com/job-search/career-cruisin |date=2013-02-08 }} Minority Nurse, Cruise ships offer minority nurses the opportunity to make paradise their workplace, by Anne Baye Ericksen</ref> Съвременните круизни кораби могат да превозват над 5000 пътници и [[екипаж]]. Много от тях притежават няколко открити и закрити [[Плувен басейн|басейна]], [[спа център]], площадки за деца и възрастни, стена за планинско катерене, ледена [[пързалка]], парк за [[сърф]], [[казино]], мини [[голф]] игрище, зимна градина, няколко просторни [[палуба|палуби]], пищни обществени зони, екстравагантни стаи за хранене, конферентни зали, [[кино|кина]], [[театър|театри]], клубове, и дори [[планетариум]].<ref>[http://www.hobyto.com/post/988/neveroyatnite-kruizni-korabi Невероятните круизни кораби] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111121934/http://www.hobyto.com/post/988/neveroyatnite-kruizni-korabi |date=2012-01-11 }} Hobyto.com, Любопитно, 8 септември 2010 г.</ref> В зависимост от круизния маршрут, продължителността на круиза за пътниците може да варира от 1 до 17 дни, но за персонала плавателното средство е дом в продължение на 3 до 10 месеца. Един от най-красивите, най-луксозни и най-големи круизни кораби в света е ''“[[Oasis of the Seas]]„''. Гигантът достига на дължина 362 [[m]], а височината му е 73 m. Теглото му е 220 000 [[тон]]а. Може да превозва около 5400 пътници и 2000 служители. Цената му надхвърля един милиард долара. Благодарение на двата си огромни [[двигател]]я „Wartsila V12“, всеки с [[мощност]] 17 500 [[Конска сила|к.с.]], съоръжението може да се движи със скорост от 20,5 [[морски възел]]а. Круизният кораб е разделен на седем малки [[квартал]]а, всеки с коренно различна обстановка, съобразена с предпочитанията на различните типове хора. Също така лайнерът разполага с 16 пътнически палуби и 2700 [[каюта|каюти]]. === Военноморски кораби === {{Основна|Военен кораб}} Военноморските кораби представляват бойни кораби, които се използват от военноморските сили за водене на военни действия по вода, както и за отбрана на бреговата ивица. Съвременните военноморски плавателни съдове могат да бъдат разделени в три категории: надводни (например [[самолетоносач]]и, [[разрушител]]и, [[фрегата|фрегати]], [[корвета|корвети]], и др.), подводни ([[подводница|подводници]]) и [[спомагателен кораб|спомагателни]] бойни кораби. ==== Самолетоносачи ==== [[Файл:HMS Invincible (R05).jpg|мини|„[[HMS Invincible (R05)]]“, [[британски]] [[самолетоносач]]]] {{основна|Самолетоносач}} Самолетоносачът е най-големият военен кораб от всички построени. Основната му ударна сила е [[палуба|палубната]] [[авиация]]. Той разполага с полетна палуба и други средства за обезпечаване излитането и кацането на самолети от различен клас, разполага с [[хангар]]и за съхранение, технически средства за техническо обслужване и ремонт на авиотехниката, средства за управление и обезпечаване на полетите. Съвременният самолетоносач има на борда си няколко десетки [[самолет]]а, в числото на които могат да влизат [[изтребител]]и, атакуващи самолети, прехващачи, самолети за далечно [[радар]]но наблюдение и управление, самолети за борба с подводници, разузнавателни и самолети за радио-електронна борба. Заедно с тях, самолетоносачите разполагат с група [[вертолет]]и, които представляват сами по себе си спасителни, разузнавателни, за борба с подводници и транспортни машини. Също така съвременния самолетоносач разполага с мощна енергетична установка, огромен запас от [[авиационно гориво]] и въоръжение, което от своя страна позволява значително време за действия, далеч от своите брегове. Основните задачите на самолетоносача са: [[противовъздушна отбрана]] на морските съединения в поход, [[противоподводна отбрана]] на морските съединения, [[въздушна поддръжка]] на [[сухопътни войски|сухопътните войски]] в крайбрежната зона, унищожаване на противовъздушната отбрана на противника, обезпечение на завоюваното въздушно превъзходство в определен район, и унищожаване на военноморските части на противника. ==== Миноносци ==== {{основна|[[Разрушител|Миноносец]]}} [[Файл:USS Winston S. Churchill.jpg|мини|Американски [[разрушител|миноносец]] „Уинстън Чърчил“]] Миноносците представляват многоцелеви, бързи и маневрени военни кораби предназначени за борба с [[торпеден катер|торпедни катери]], подводници и самолети, както и за отбрана и ескорт на съединения от кораби и [[конвой|конвои]]. Също така се използват за разузнаване, патрулиране, артилерийска поддръжка при десантни операции и за поставяне на [[Миниране|минни]] заграждения. Основната цел на миноносеца преди [[Първата световна война]] е била извършване на атака с [[торпедо|торпеда]] срещу основните сили на флотата на противника, а преди [[Втората световна война]] – продължителни океански операции без поддръжка. В началото на 21 век, миноносците са най-тежките надводни бойни кораби на въоръжение. ==== Фрегати ==== {{основна|Фрегата}} Фрегата е тримачтов боен кораб. През 18 век те са били най-здравите кораби, които в [[море|морска]] битка са били на първия ред. Използвал се е като разузнавателен кораб за ескадра от линейни кораби, като конвоиращ кораб и за нападения над вражески търговски кораби. През 19 век бронираната с железни или стоманени пластини фрегата е била най-опасният по море кораб. В днешно време фрегатите се използват, за да пазят други военни или търговски кораби, най-вече в борбата с подводниците. ==== Корвети ==== {{основна|Корвета}} Корветата е вид малък боен кораб, възникнал през 18 век. Има задачи сходни с тези на фрегатите. За разлика от тях обаче всичките им [[оръдие|оръдия]] са разположени на открито на палубата. Поради високата си скорост и маневреност се използвали за куриерски и разузнавателни цели. Много [[пират]]и са плавали на корвети. ==== Подводници ==== [[Файл:Iranian kilo class submarine.jpg|мини|[[Иран]]ска [[подводница]] ''„[[Kilo 877E]]“'', патрулираща из [[Персийския залив]]]] {{основна|Подводница}} Подводницата е специализиран [[плавателен съд]], който може да плава под вода. Съществуват два основни вида подводници: дизело-електрически и атомни. И двата вида се задвижват чрез електродвигател, който в първия случай се захранва с ток от дизелов генератор и акумулатори, а във втория – от атомен реактор. Първата подводница с метален корпус – „[[Наутилус (подводница, 1800)|Наутилус]]“, е изработена от американеца [[Робърт Фултън]] през 1798 г. Това е и името, дадено на подводницата на [[капитан Немо]] от [[роман]]а ''„[[Двадесет хиляди левги под водата]]“'' ([[Жул Верн]], 1870 г.) и на първата атомна подводница, пусната във вода през 1954 г. ==== Спомагателни бойни кораби ==== Спомагателните кораби са военноморски кораби, които са проектирани да работят в помощ на основните бойни кораби, както и за специални военноморски операции. Те са изключително важни за всеки друг вид военноморски кораби, тъй като без тях флотилията не може да бъде ефективна. Състава и големината на тези спомагателни флоти варира в зависимост от естеството на всеки флот и основната му мисия. Малките крайбрежни флоти са склонни да имат по-малки помощни кораби, които се фокусират предимно върху крайбрежните райони. По-големите военноморски сили са склонни да имат големи спомагателни флоти, предназначени да осигурят подкрепа далеч извън териториалните води. Начело със самолетоносачите, спомагателните кораби формират ударни групи, които осигуряват бърза концентрация на военна сила, в която и да е точка на [[Световен океан|Световния океан]]. === Риболовни кораби === [[Файл:Albatun Dod.jpg|мини|Испански риболовен кораб „Albatun Dos“, близо до [[Виктория (Сейшелски острови)]]]] Риболовните кораби се използват за улов на [[риба]] в море, езеро или река. Много различни видове плавателни съдове се използват за търговски, занаятчийски или любителски [[риболов]]. Най-старите рибарски лодки, открити при археологически разкопки представляват [[кану]]та от издълбан дънер, датиращи от периода на [[неолит]]а, от преди около 7000 – 9000 години. Тези ранни плавателни съдове са могли да плуват и да се движат добре по вода, но не са били подходящи за големи разстояния, далеч от бреговата линия. През 15 век, холандците разработили вид морски плавателни рибарски лодки, с които ловели [[херинга]]. Те били дълги около 20 m с водоизместимост между 60 и 100 тона. Уловът понякога бил прехвърлян на специални кораби, наричани ''„Ventjagers“''. == Задвижване == Задвижването на кораба може да става с гребла, ветрила и двигателен комплекс. Двигателите биват с вътрешно горене, парни и електрически (като електричеството се произвежда от [[Електрически генератор|генератор]] с вътрешно горене или [[ядрен реактор]]). Изработваната от двигателя енергия обикновено се предава като въртеливо движение на вал и след това се преобразува от движител, за да се получи полезна тяга, приложена към кораба. Типични движители са гребният винт и гребното колело. Съвременните кораби най-често се задвижват чрез дизелов двигател с вътрешно горене и гребен винт. == Устройство == [[Файл:Scot8000 Querschnitt.jpg|мини|ляво|Схематичен разрез на [[танкер]] „SCOT 8000“]] Съвременният кораб обикновено се състои от корпус и надстройка. Корпусът частично е потопен във водата и затова е изработен като непроницаема кутия. Тя има скелет от профили (греди) и обшивка (външната повърхност). Материалът, от който се изработва корпусът, може да бъде [[дърво]], [[стомана]], [[алуминий]] или [[стъклопласт]]. Съществува голямо разнообразие от форми на корпусите, има и кораби с два и три корпуса, наречени съответно [[катамаран]]и и [[тримаран]]и. Корпусът е разделен на части – отсеци – с цел да се запази плавателната му способност при пробиване на обшивката. Обикновено в най-задния отсек са монтирани [[двигател]]ите, а по-предните отсеци при товарните кораби са товарни помещения. В задната част на корпуса излизат валовете с гребните винтове и са монтирани [[Рул (морски термин)|рулите]] за управление на посоката на движение. В предната част се намира котвено устройство с една или две [[котва|котви]]. Надстройката е разположена над корпуса и покрива само част от него. В нея са поместени [[мостик]]ът т.е. пунктът за управление на кораба, жилищните [[каюта|каюти]] на екипажа (и пътниците – на пътнически кораб) и спасителните средства. В средата на надстройката има [[Мачта (корабоплаване)|мачта]] – вертикална греда, на която са закрепени сигнални светлини, антени и др. На някои кораби има повече мачти, към тях са монтирани товарни стрели и т.н. Съществува голямо разнообразие от кораби с различно предназначение и от различни модели. Съответно тяхното устройство може да бъде различно – например на ветроходните кораби има по няколко мачти и на тях са закрепени различни типове ветрила. На военните кораби има оръжейни системи. Всички кораби трябва да притежават някои основни качества: плавателност, устойчивост, мореходност, маневреност, товаровместимост и автономност. == Пиратски кораб == [[Файл:Jolly Roger flag tall ships race Aalborg 2004.jpg|мини|[[Веселият Роджър]] е името на традиционния [[флаг]] на [[пират]]ите, [[Олбор]], [[Дания]], 2004 г.]] {{основна|Пиратство}} Пиратският кораб е частен кораб, който се управлява от лица (пирати) с лични цели, извършващи определен вид акт на [[насилие]], задържане или [[кражба|грабеж]]. Ако неправомерните действия се извършват с [[държавен кораб]] това е акт на [[държавен тероризъм]], а ако са извършени с частен кораб с [[политика|политически]] цели – [[международен тероризъм]]. Кораб, който е станал пиратски може да запази националността си, понеже тя се определя от [[закон]]а на [[държава]]та, която я е предоставила. === Веселият Роджър === {{основна|Веселият Роджър}} „Веселият Роджър“ ({{lang|en|The Jolly Roger}}) е името на традиционния [[флаг]] на [[европеец|европейските]] и [[американски]]те пирати. В наши дни обикновено се изобразява като [[череп]] над кръстосани бедрени [[кост]]и на черно поле, въпреки че всъщност пиратските флагове са били доста разнообразни. [[Калико Джак]] и [[Томас Тю]] са използвали вариант с кръстосани [[сабя|саби]], [[Едуард Тийч]] – [[скелет]], държащ [[копие]] в едната си [[ръка]] и [[пясъчен часовник]] в другата, изправен до кървящо [[сърце]]. === Борба с пиратството === Всички държави си сътрудничат максимално при преследване на пиратството в открито море или други райони извън [[юрисдикция]]та на която и да е държава. Всяка държава в открито море може да завземе пиратски кораб, да задържи намиращите се на борда лица и да завладее намиращото се на борда [[имущество]]. Съдебните органи на държавата, извършила завземането могат да решат какви [[наказание (психология)|наказания]] да се наложат. Завземането в случай на пиратство може да се извършва само от [[военен кораб|военни кораби]] или от военни въздухоплавателни средства или други такива, които ясно са обозначени със знаци, че са на държавна служба и са упълномощени за това. За борба с пиратството различни международни кораби, оборудвани с [[хеликоптер]]и патрулират водите, където е съобщено за пиратска активност, но териториите са твърде обширни. Някои кораби са оборудвани с антипиратско снаряжение като звукови устройства, които изпращат [[ултразвук]]ови [[вълна|вълни]] до целта, излъчвайки [[звук]], толкова мощен, че спуква тъпанчетата на пиратите, при което те изпадат в шок и стават достатъчно дезориентирани, за да оставят [[оръжие|оръжията]] си.<ref>{{cite web| url=http://www.cruisecritic.com/news/news.cfm?ID=2961| date=30 ноември 2008| title=Missing title}}</ref> Допълнителни мерки, които се използват срещу пиратите включват разполагане на безпилотни [[летателен апарат|летателни апарати]] ({{lang|en|Unmanned aerial vehicles}}) и дистанционно-управляеми [[лодка|лодки]].<ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/technology/4521364.stm |title=Robotic vessels against pirates |work=BBC World Service |last=Logan |first=Tracey |date=14 декември 2005 |accessdate=25 август 2011}}</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Ветроходен кораб]] * [[Параход]] * [[Линеен кораб]] * [[Подводница]] * [[Самолетоносач]] * [[Космически кораб]] * [[Класификация на корабите]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons|Ship}} * [http://www.marad.bg/upload/docs/LOAD_LINES_1966.doc Международна конвенция за товарните водолинии, 1966 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121112173718/http://www.marad.bg/upload/docs/LOAD_LINES_1966.doc |date=2012-11-12 }} * [http://www.shipsbg.info/ Морска и речна България] [[Категория:Кораби| ]] 4e773r8vzmuo0h0hdmi17pzm8zxx7jw 12397491 12397489 2024-10-28T13:36:52Z Xunonotyk 209517 12397491 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кораб|Кораб (пояснение)}} {{Други значения|плавателното средство|планината|Кораб (планина)|други значения|Кораб (пояснение)}} [[Файл:Mexican ship Mina (F-214).jpg|мини|Мексиканският кораб „Mina F214“ по време на учения, 2009 г.]] '''Корабът''' е голям [[плавателен съд]], който се използва за различни дейности, като например превоз на хора и стоки, [[риболов]], забавления, обществена безопасност и [[война|военни действия]]. == История == [[Файл:AssyrianWarship.jpg|мини|ляво|[[Бирема]], Асирийска [[фреска]], 700 – 692 г. пр.н.е.]] === Праистория и древност === Първата крачка в преминаването на водни препятствия [[човек]]ът е правел с помощта на дънери, клони от [[дърво|дървета]] и [[тръстика|тръстики]], но все още нищо от тези не можело да се нарече кораб. Тези плаващи предмети се носели по [[вода]]та и така отначало се движели хората, докато един ден не осъзнали, че могат чрез гребане да задвижват и насочват своите „кораби“. Постепенно [[първобитни хора|първобитните хора]] открили, че кухите дървесни стволове плават по-добре от случайните дънери във водата и започнали с помощта на [[огън]]я и каменни сечива да правят лодки, които все още не са кораби. По-късно правели навеси, [[пейка]], [[борд]]. За да не залива водата палубата, се родило хрумването за по-големи лодки, вече кораби, които имали [[Кил (корабоплаване)|кил]]. Той бил измислен и внедрен, след като много пъти лодките се обръщали в по дълбоки и бурни води. Така в IV век се появила [[трирема]]та и [[бирема]]та, като и двата били използвани от римляните и гърците. Те събирали 200 до 300 души и били както военни, така и търговски. Такива кораби се ползвали до XV век, след което вече се овладяло ветроходството и се строяли [[Неф (кораб)|неф]] и [[Ког (кораб)|ког]]. === Ренесанс === [[Файл:Christopher Columbus on Santa Maria in 1492..jpg|мини|[[Христофор Колумб]] на ''„[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“'', 1492 г.]] В началото на [[Ренесанс]]а се зараждат два основни типа многомачтови кораби, годни за продължителни океански преходи – [[карака]] и [[каравела]]. С каравели плавали знаменитите португалски [[мореплавател]]и [[Нуньо Триштан]], [[Алвизе Кадамосто]], [[Диого Као]], [[Фернандо По]] и [[Бартоломео Диаш]]. Много историци правят грешка, твърдейки, че великият генуезец [[Христофор Колумб]] е преплавал океана с „малко паянтово корабче“ – каравела. Времето не е запазило [[чертеж]]ите и [[рисунка|рисунките]] от кораба на Колумб ''„[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“''. По-вероятно е той да е принадлежал към караките, но в никакъв случай не към каравелите.<ref name=ships>[[Лев Скрягин]], „Тайните на морските катастрофи“, София, Техника 1984 г.</ref> При завладяването на страните на [[Новия свят]] испанските [[конквистадор]]и безпощадно ограбвали и избивали местните [[туземец|туземци]] със стотици хиляди, а награбеното [[злато]], [[сребро]], [[изумруд]]и, [[индиго]], [[тютюн]] и [[захар]] товарели на [[галеон]]и. Последните представлявали големи сухо-товарни кораби със стъкмяване с прави ветрила. Водоизместимостта им не била по-голяма от 700 [[тон]]а, дължината на целия кораб над водата достигала до 50 m (по-дълги от караките), широчината – до 15 m, а височина на [[гротмачта]]та – до 40 m. Нерядко испанците изпадали в „гигантомания“, като строели галеони с огромни за онези времена размери, като например галеона „[[Сантисима Тринидад]]“ с водоизместимост, надхвърляща 2000 тона. Тъй като по онова време в Испания все още не съществуват закони за ограничаване на допустимото газене и надводен борд на корабите, стотици галеони, неустойчиви и претоварени, не достигат бреговете на [[Европа]]. [[Файл:Ship_building_in_1890s.jpg|мини|ляво|Строеж на кораб, [[Онтарио]], [[Канада]], 1890 г.]] В началото на 17 век в борбата за господство на нови морски търговски пътища се намесили [[Англия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Търговският [[флот]] на Нидерландия наброявал почти 10 хиляди кораба, като най-разпространените сред тях били [[флейт]], [[галиот]], [[коф]], [[филва]], [[буер (кораб)|буер]], [[еверс]], [[кат (кораб)|кат]], [[гукер]]. Флейтът бил много удобен за плаване покрай бреговете на [[Северна Европа]], тъй като малкото му газене позволявало да влиза и в устията на [[река|реките]]. Той имал три мачти с прави ветрила на [[фокмачта]]та и гротмачтата и едно скосено ветрило на [[бизанмачта]]та. От средата на XVIII век [[корабостроене]]то започва да се развива с бързи темпове. Появяват се африкански [[шебек]]и, венециански [[Трабаколо|трабаколи]] и [[бус (кораб)|буси]], гръцки [[Скафо|скафи]] и [[Саколева|сакалеви]], турски кочерми, маковни и [[Фелюк|фелуки]], английски бертони, френски [[Полакра|полакри]] и баленери, сарацински хебари, многобройни маони, догери, шняви, паландри, марсиляни и още много други. В края на XVIII век любими кораби на фламандските и френските контрабандисти (''„морски ловци“'') станали [[Люгер (кораб)|люгерите]]. Люгерът е тримачтов кораб със скосени ветрила, който при силен [[вятър]] може да достига скорост от 15 [[Възел (скорост)|възела]]. Люгерите били използвани и по времето на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] в състава на военните флоти. === Специализация и модернизация === [[Файл:Tokyo Cruise Ship Himiko.jpg|мини|Модерен [[круиз]]ен кораб ''„Himiko“'', река [[Сумида (река)|Сумида]], [[Токио]], 2006 г.]] През първата половина на XVIII век френският флот започва да разработва нов тип боен кораб, известен като „кораб на линията“, включващ 74 оръдия. Именно този кораб става шаблонът, по който се строят впоследствие всички европейски флотилии. Тези кораби са били около 56 m дълги и са имали екипаж от около 800 моряци и войници. За строителството им са били необходими 2800 [[дъб]]ови [[дърво|дървета]] и около 40 km [[въже]]. Корабният дизайн остава сравнително непроменен през XIX век. [[Индустриалната революция]], новите механични методи за задвижване, както и способността за изграждане на кораби от [[метал]] предизвика експлозия в корабостроенето. Започват да се появяват специализирани кораби, построени изцяло за нови функции, като за гасене на [[пожар]]и, спасяване, и за научноизследователска дейност. === Днес === През 2007 г. световният флот включва 34 882 търговски плавателни съда (с брутен тонаж над 1000 тона), в размер на 1,04 млрд. тона.<ref>United Nations Conference on Trade and Development (UNCTAD). [http://www.unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf Review of Maritime Transport, 2007] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171207232134/http://unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf |date=2017-12-07 }} New York and Geneva, United Nations, 2007</ref> През 2002 г. в света са оперирали 1240 военни кораба, без да броим малките плавателни съдове, като патрулни [[катер]]и. Флотилията на [[САЩ|Съединените щати]] е възлизала на 3 млн. тона, на [[Русия]] – 1,35 млн. тона, на [[Обединеното кралство]] – 504,66 тона а на [[Китай]] – 402,83 тона. Размерът на световния риболовен флот е по-трудно да се определи. Според [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]], за 2004 г. 4 млн. риболовни плавателни съда са били действащи по целия свят. В същото проучване се споменава, че за същата година 29 млн. [[рибар]]и в света са хванали около 85,8 [[мегатон]]а [[риба]] и [[мида|миди]]. == Измерване == След втората половина на XIX век, поради липсата на правила за ограничаване на минималния надводен борд или газенето на плавателните съдове, броят на корабите, които потъват или изчезват безследно нараства непрекъснато. В периода между 1850 и 1866 г. четири големи английски парахода тръгват и не достигат до крайното пристанище. Това са: ''„[[City of Glasgow]]“'' (с 480 пътници на борда), ''„[[Пасифик (кораб)|Пасифик]]“'' (с 141 пътници и 45 членове екипаж на борда), ''„[[Tempest]]“'' (с 150 души на борда) и ''„[[Лондон (кораб)|Лондон]]“'' (с 239 души на борда). И тъй като ''„Лондон“'' бил гордостта на целия търговски флот на [[Великобритания]] и е бил считан за образец на корабостроенето по онова време, здравите умове от британската нация сметнали, че е крайно време да се предприеме нещо.<ref name=ships/> [[Файл:733 how-deep.jpg|мини|[[Диск на Плимсол|Дискът на Плимсол]]]] Смята се, че пръв предприел това „нещо“ [[Джеймс Хол]], като повдигнал в парламента въпроса за претоварването на английските кораби. [[Самуел Плимсол]], член на парламента, осъзнал бедата и наел няколко [[инженер]]а да изведат проста формула за определяне на местоположението на странична линия, поставена върху борда на кораба, която при достигане до повърхността на водата по време на товаренето му да сигнализира, че е достигнато крайното безопасно тегло на натоварване и съответно – на потапяне във водата. Тази линия, наречена „товарна марка“ или [[диск на Плимсол]] ({{lang|en|Plimsoll Line}}), съществува отстрани на корабите, и се състои от [[кръг]] с водоравна черта, минаваща през центъра на кръга. В района на [[Големите езера]] в [[Северна Америка]] кръгът се заменя с [[диамант]]. Тъй като в различните морски райони водата има различна [[плътност]], последващите законодателни разпоредби изискват боядисването на сноп от подобни черти за означаване на товарната безопасна дълбочина, до която всеки кораб може да бъде натоварен във води с различна плътност. В наши дни действа международен договор, уреждащ този въпрос – [[Международна конвенция за товарните водолинии|Международната конвенция за товарните водолинии]], подписана в Лондон на [[5 април]] 1966 г. от представителите на 54 страни. Нейните правила влизат в сила през 1968 г. За [[Република България]] е в сила от [[30 март]] 1969 г. Съгласно тази конвенция измерването на претоварването трябва да е еднакво от двете страни на кораба. Също така всички морета и океани са разделени на морски райони, в които през цялата година действа една „товарна марка“ – лятна или тропическа.<ref>[http://www.marad.bg/page.php?category=22&id=29 Международна конвенция за товарните водолинии – 1966 г. (LOAD LINES-66)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121112173747/http://www.marad.bg/page.php?category=22&id=29 |date=2012-11-12 }} Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция „Морска администрация“</ref> == Разновидности == Корабите могат да бъдат разделени по предназначение, размери, начин на задвижване, район на плаване и др. признаци. Според предназначението си корабите биват търговски, риболовни, военни и с особено предназначение – специални. Търговските от своя страна се делят на пътнически и товарни, а товарните според вида на товара – на кораби за насипни товари, за течни товари ([[танкер]]и), за контейнери (контейнеровози) и за превоз на транспортни средства (фериботи, ро-ро кораби), както и смесени (напр. товаро-пътнически). Примери за специални кораби са спасителни, влекачи, научноизследователски, учебни, поддържащи. По-малките плавателни съдове се наричат катери, лодки и яхти, но в някои отношения не могат да бъдат разделени от корабите. === Ветроходни кораби === [[Файл:USS Constitution 1997.jpg|мини|ляво|''„USS Constitution“'' на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|Военноморските сили на САЩ]], [[Масачузетски залив]], 1997 г.]] {{основна|Ветроходен кораб}} '''Ветроходният кораб''' е такъв кораб, който използва за придвижване силата на [[вятър]]а чрез [[ветрило (ветроходство)|ветрила]] (ветрила). Въпреки че използването на вятъра е един от най-древните начини за задвижване на плавателен съд (наред с греблата), върховият си разцвет ветроходите достигат през XVIII век, след залеза на гребно-ветроходните кораби и преди масовото навлизане на парната машина в корабоплаването. Има много различни видове ветроходни кораби, но всички те имат някои основни общи неща. Всеки кораб с ветрила притежава: корпус, такелаж, и най-малко една мачта, която да държи ветрилата, необходими за задвижване на кораба. Такелажът включва въжетата и макарите на даден ветроход, служещи за различни цели: прибиране и спускане на ветрилата, изграждане на вантите, спускане и вдигане на лодките и др. Пътуването с ветроходен кораб из океана може да отнеме много [[месец]]и, също така има риск кораба да попадне в безветрие, или да се придвижи в нежелана посока от силни [[буря|бури]] и [[вятър|ветрове]]. Последните също така могат да доведат до [[корабокрушение]], и загубата на целия екипаж. Ветроходните кораби могат да пренасят само определено количество товар в [[трюм]]а, поради което екипажа трябва много внимателно да планира дългите пътувания, така че те да включват няколко спирания за зареждане с провизии и прясна вода. В зависимост от такелажа и мачтите ветроходните кораби са разделени в две категории: големи и малки ветроходни кораби. * '''Големи ветроходни кораби''' – притежават две, три или повече мачти. Мачтите, от носа към кърмата се именуват както следва: фокмачта (предна носова мачта), гротмачта (голямата средна мачта), бизан мачта или просто „фок“, „грот“, „бизан“. Ако ветроходът има повече от 3 мачти първата и последната са фок и бизан и всички мачти между тях са съответно първа гротмачта, втора гротмачта и т.н. Ако кораба има само 2 мачти то те са фок и грот (за разлика от грот и бизан при малките ветроходни кораби с две мачти, което е и една от характеристиките, по която ветроходните кораби се разделят на големи и малки). Основни представители на този вид ветроходи са: [[Файл:Tarangini.jpg|мини|[[Ветроходен кораб]] на Индийските [[военноморски сили]]]] ** [[Фрегата]] – имаща най-малко три мачти с право (правоъгълно или трапецовидно) ветрило на всяка една мачта. ** [[Барк]] – с три до пет мачти, прави ветрила на всички мачти, и коси на най-задната бизанмачта. ** [[Бриг (кораб)|Бриг]] – кораб, имащ две мачти с прави ветрила. ** [[Шхуна]] – притежава най-малко две мачти с коси (триъгълни) ветрила на всяка една мачта. ** [[Баркентина]] – шхуна-барк, кораб с най-малко три мачти, с квадратни ветрила на фока и коси ветрила на всички останали. ** [[Бригантина]] – шхуна-бриг, кораб с две мачти, с прави ветрила на фока и коси ветрила на главната мачта. * '''Малки ветроходни кораби''' – могат да имат две или една мачти, които се наричат (считано от носа към кърмата) гротмачта и бизанмачта. Факта, че мачтите при малките ветроходни кораби започват от грот (няма фок) отразява и главната разлика между голям ветроходен кораб с две мачти (виж по-горе) и малък двумачтов ветроходен кораб, а именно, че при малките кораби предната мачта е най-висока докато при големите предната мачта е по-малка от втората. Основни типове малки ветроходни кораби според броя и разположението на мачтите, и според конфигурацията на ветрилата („въоръжение“) са: ** [[Кеч (кораб)|Кеч]] – кораб с две мачти – грот и бизан. Ветрилата варират като брой и тип, грот мачтата носи 75 – 85% от общата ветрилна площ. ** [[Йол (кораб)|Йол]] – кораб с две мачти, задната е значително по-ниска и е изнесена назад по посока на кърмата зад оста на руля. Ветрилото на бизана е не повече от 10% от общата ветрилна площ на йола. ** [[Шлюп (ветроходен боен кораб)|Шлюп]] – кораб с една мачта (грот) и 2 ветрила – грот и стаксел. ** [[Тендер (ветроход)|Тендер]] – кораб с една мачта (грот) и три ветрила – грот и два стаксела (стаксел и кливер). Друго наименование – кутер (от англ. „cutter“, което е и прототип на днешното „катер“). ** [[Кет]] – кораб с една мачта и едно ветрило. Мачтата е изнесена силно в посока към носа на кораба и наклонена назад. Съвременните кетовете са най-често малки едноместни състезателни лодки. Всички ветроходи, освен основното ветрилно въоръжение, както е описано по-горе, могат да носят и допълнителни ветрила (спинакер), както и щормови ветрила. === Търговски кораби === {{основна|Търговски кораб}} [[Файл:Container ships President Truman (IMO 8616283) and President Kennedy (IMO 8616295) at San Francisco.jpg|мини|Два модерни [[товарен кораб|товарни кораба]] в [[Сан Франциско]]]] Търговските кораби могат да бъдат разделени в три основни категории: [[товарен кораб|товарни кораби]], [[пътнически кораб]]и, и такива със специално предназначение.<ref name="unctadxii">[http://www.unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf Review of Maritime Transport, 2007] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171207232134/http://unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf |date=2017-12-07 }} UNCTAD 2007, p. ''XII''</ref> Товарните кораби се използват за транспортиране на сухи и течни товари. Пътническите кораби варират по размер от малки речни фериботи до много големи [[круиз]]ни кораби. Този тип кораби включва [[ферибот]]и, океанските [[лайнер]]и, които превозват пътници от едно място до друго, както и круизни кораби с развлекателни дейности на борда, при които превозваните пътници, след посещаване на няколко места, биват най-често върнати обратно на пристанището от където са тръгнали. [[Файл:Oasis of the Seas.jpg|мини|ляво|„[[Oasis of the Seas]]“ край [[бряг|бреговете]] на [[Насау]], [[Бахамски острови|Бахамските острови]], януари 2010 г.]] Круизната индустрия е най-бързо развиващият се сегмент от пътническата и туристическата [[индустрия]], и по данни на Международната Круизна Асоциация ({{lang|en|Cruise Lines International Association}}) от 1970 г. до 1999 г. се отбелязва ръст с повече от 1000 %.<ref>[http://www.minoritynurse.com/job-search/career-cruisin Career Cruisin] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130208183921/http://minoritynurse.com/job-search/career-cruisin |date=2013-02-08 }} Minority Nurse, Cruise ships offer minority nurses the opportunity to make paradise their workplace, by Anne Baye Ericksen</ref> Съвременните круизни кораби могат да превозват над 5000 пътници и [[екипаж]]. Много от тях притежават няколко открити и закрити [[Плувен басейн|басейна]], [[спа център]], площадки за деца и възрастни, стена за планинско катерене, ледена [[пързалка]], парк за [[сърф]], [[казино]], мини [[голф]] игрище, зимна градина, няколко просторни [[палуба|палуби]], пищни обществени зони, екстравагантни стаи за хранене, конферентни зали, [[кино|кина]], [[театър|театри]], клубове, и дори [[планетариум]].<ref>[http://www.hobyto.com/post/988/neveroyatnite-kruizni-korabi Невероятните круизни кораби] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111121934/http://www.hobyto.com/post/988/neveroyatnite-kruizni-korabi |date=2012-01-11 }} Hobyto.com, Любопитно, 8 септември 2010 г.</ref> В зависимост от круизния маршрут, продължителността на круиза за пътниците може да варира от 1 до 17 дни, но за персонала плавателното средство е дом в продължение на 3 до 10 месеца. Един от най-красивите, най-луксозни и най-големи круизни кораби в света е ''“[[Oasis of the Seas]]„''. Гигантът достига на дължина 362 [[m]], а височината му е 73 m. Теглото му е 220 000 [[тон]]а. Може да превозва около 5400 пътници и 2000 служители. Цената му надхвърля един милиард долара. Благодарение на двата си огромни [[двигател]]я „Wartsila V12“, всеки с [[мощност]] 17 500 [[Конска сила|к.с.]], съоръжението може да се движи със скорост от 20,5 [[морски възел]]а. Круизният кораб е разделен на седем малки [[квартал]]а, всеки с коренно различна обстановка, съобразена с предпочитанията на различните типове хора. Също така лайнерът разполага с 16 пътнически палуби и 2700 [[каюта|каюти]]. === Военноморски кораби === {{Основна|Военен кораб}} Военноморските кораби представляват бойни кораби, които се използват от военноморските сили за водене на военни действия по вода, както и за отбрана на бреговата ивица. Съвременните военноморски плавателни съдове могат да бъдат разделени в три категории: надводни (например [[самолетоносач]]и, [[разрушител]]и, [[фрегата|фрегати]], [[корвета|корвети]], и др.), подводни ([[подводница|подводници]]) и [[спомагателен кораб|спомагателни]] бойни кораби. ==== Самолетоносачи ==== [[Файл:HMS Invincible (R05).jpg|мини|„[[HMS Invincible (R05)]]“, [[британски]] [[самолетоносач]]]] {{основна|Самолетоносач}} Самолетоносачът е най-големият военен кораб от всички построени. Основната му ударна сила е [[палуба|палубната]] [[авиация]]. Той разполага с полетна палуба и други средства за обезпечаване излитането и кацането на самолети от различен клас, разполага с [[хангар]]и за съхранение, технически средства за техническо обслужване и ремонт на авиотехниката, средства за управление и обезпечаване на полетите. Съвременният самолетоносач има на борда си няколко десетки [[самолет]]а, в числото на които могат да влизат [[изтребител]]и, атакуващи самолети, прехващачи, самолети за далечно [[радар]]но наблюдение и управление, самолети за борба с подводници, разузнавателни и самолети за радио-електронна борба. Заедно с тях, самолетоносачите разполагат с група [[вертолет]]и, които представляват сами по себе си спасителни, разузнавателни, за борба с подводници и транспортни машини. Също така съвременния самолетоносач разполага с мощна енергетична установка, огромен запас от [[авиационно гориво]] и въоръжение, което от своя страна позволява значително време за действия, далеч от своите брегове. Основните задачите на самолетоносача са: [[противовъздушна отбрана]] на морските съединения в поход, [[противоподводна отбрана]] на морските съединения, [[въздушна поддръжка]] на [[сухопътни войски|сухопътните войски]] в крайбрежната зона, унищожаване на противовъздушната отбрана на противника, обезпечение на завоюваното въздушно превъзходство в определен район, и унищожаване на военноморските части на противника. ==== Миноносци ==== {{основна|[[Разрушител|Миноносец]]}} [[Файл:USS Winston S. Churchill.jpg|мини|Американски [[разрушител|миноносец]] „Уинстън Чърчил“]] Миноносците представляват многоцелеви, бързи и маневрени военни кораби предназначени за борба с [[торпеден катер|торпедни катери]], подводници и самолети, както и за отбрана и ескорт на съединения от кораби и [[конвой|конвои]]. Също така се използват за разузнаване, патрулиране, артилерийска поддръжка при десантни операции и за поставяне на [[Миниране|минни]] заграждения. Основната цел на миноносеца преди [[Първата световна война]] е била извършване на атака с [[торпедо|торпеда]] срещу основните сили на флотата на противника, а преди [[Втората световна война]] – продължителни океански операции без поддръжка. В началото на 21 век, миноносците са най-тежките надводни бойни кораби на въоръжение. ==== Фрегати ==== {{основна|Фрегата}} Фрегата е тримачтов боен кораб. През 18 век те са били най-здравите кораби, които в [[море|морска]] битка са били на първия ред. Използвал се е като разузнавателен кораб за ескадра от линейни кораби, като конвоиращ кораб и за нападения над вражески търговски кораби. През 19 век бронираната с железни или стоманени пластини фрегата е била най-опасният по море кораб. В днешно време фрегатите се използват, за да пазят други военни или търговски кораби, най-вече в борбата с подводниците. ==== Корвети ==== {{основна|Корвета}} Корветата е вид малък боен кораб, възникнал през 18 век. Има задачи сходни с тези на фрегатите. За разлика от тях обаче всичките им [[оръдие|оръдия]] са разположени на открито на палубата. Поради високата си скорост и маневреност се използвали за куриерски и разузнавателни цели. Много [[пират]]и са плавали на корвети. ==== Подводници ==== [[Файл:Iranian kilo class submarine.jpg|мини|[[Иран]]ска [[подводница]] ''„[[Kilo 877E]]“'', патрулираща из [[Персийския залив]]]] {{основна|Подводница}} Подводницата е специализиран [[плавателен съд]], който може да плава под вода. Съществуват два основни вида подводници: дизело-електрически и атомни. И двата вида се задвижват чрез електродвигател, който в първия случай се захранва с ток от дизелов генератор и акумулатори, а във втория – от атомен реактор. Първата подводница с метален корпус – „[[Наутилус (подводница, 1800)|Наутилус]]“, е изработена от американеца [[Робърт Фултън]] през 1798 г. Това е и името, дадено на подводницата на [[капитан Немо]] от [[роман]]а ''„[[Двадесет хиляди левги под водата]]“'' ([[Жул Верн]], 1870 г.) и на първата атомна подводница, пусната във вода през 1954 г. ==== Спомагателни бойни кораби ==== Спомагателните кораби са военноморски кораби, които са проектирани да работят в помощ на основните бойни кораби, както и за специални военноморски операции. Те са изключително важни за всеки друг вид военноморски кораби, тъй като без тях флотилията не може да бъде ефективна. Състава и големината на тези спомагателни флоти варира в зависимост от естеството на всеки флот и основната му мисия. Малките крайбрежни флоти са склонни да имат по-малки помощни кораби, които се фокусират предимно върху крайбрежните райони. По-големите военноморски сили са склонни да имат големи спомагателни флоти, предназначени да осигурят подкрепа далеч извън териториалните води. Начело със самолетоносачите, спомагателните кораби формират ударни групи, които осигуряват бърза концентрация на военна сила, в която и да е точка на [[Световен океан|Световния океан]]. === Риболовни кораби === [[Файл:Albatun Dod.jpg|мини|Испански риболовен кораб „Albatun Dos“, близо до [[Виктория (Сейшелски острови)]]]] Риболовните кораби се използват за улов на [[риба]] в море, езеро или река. Много различни видове плавателни съдове се използват за търговски, занаятчийски или любителски [[риболов]]. Най-старите рибарски лодки, открити при археологически разкопки представляват [[кану]]та от издълбан дънер, датиращи от периода на [[неолит]]а, от преди около 7000 – 9000 години. Тези ранни плавателни съдове са могли да плуват и да се движат добре по вода, но не са били подходящи за големи разстояния, далеч от бреговата линия. През 15 век, холандците разработили вид морски плавателни рибарски лодки, с които ловели [[херинга]]. Те били дълги около 20 m с водоизместимост между 60 и 100 тона. Уловът понякога бил прехвърлян на специални кораби, наричани ''„Ventjagers“''. == Задвижване == Задвижването на кораба може да става с гребла, ветрила и двигателен комплекс. Двигателите биват с вътрешно горене, парни и електрически (като електричеството се произвежда от [[Електрически генератор|генератор]] с вътрешно горене или [[ядрен реактор]]). Изработваната от двигателя енергия обикновено се предава като въртеливо движение на вал и след това се преобразува от движител, за да се получи полезна тяга, приложена към кораба. Типични движители са гребният винт и гребното колело. Съвременните кораби най-често се задвижват чрез дизелов двигател с вътрешно горене и гребен винт. == Устройство == [[Файл:Scot8000 Querschnitt.jpg|мини|ляво|Схематичен разрез на [[танкер]] „SCOT 8000“]] Съвременният кораб обикновено се състои от корпус и надстройка. Корпусът частично е потопен във водата и затова е изработен като непроницаема кутия. Тя има скелет от профили (греди) и обшивка (външната повърхност). Материалът, от който се изработва корпусът, може да бъде [[дърво]], [[стомана]], [[алуминий]] или [[стъклопласт]]. Съществува голямо разнообразие от форми на корпусите, има и кораби с два и три корпуса, наречени съответно [[катамаран]]и и [[тримаран]]и. Корпусът е разделен на части – отсеци – с цел да се запази плавателната му способност при пробиване на обшивката. Обикновено в най-задния отсек са монтирани [[двигател]]ите, а по-предните отсеци при товарните кораби са товарни помещения. В задната част на корпуса излизат валовете с гребните винтове и са монтирани [[Рул (морски термин)|рулите]] за управление на посоката на движение. В предната част се намира котвено устройство с една или две [[котва|котви]]. Надстройката е разположена над корпуса и покрива само част от него. В нея са поместени [[мостик]]ът т.е. пунктът за управление на кораба, жилищните [[каюта|каюти]] на екипажа (и пътниците – на пътнически кораб) и спасителните средства. В средата на надстройката има [[Мачта (корабоплаване)|мачта]] – вертикална греда, на която са закрепени сигнални светлини, антени и др. На някои кораби има повече мачти, към тях са монтирани товарни стрели и т.н. Съществува голямо разнообразие от кораби с различно предназначение и от различни модели. Съответно тяхното устройство може да бъде различно – например на ветроходните кораби има по няколко мачти и на тях са закрепени различни типове ветрила. На военните кораби има оръжейни системи. Всички кораби трябва да притежават някои основни качества: плавателност, устойчивост, мореходност, маневреност, товаровместимост и автономност. == Пиратски кораб == [[Файл:Jolly Roger flag tall ships race Aalborg 2004.jpg|мини|[[Веселият Роджър]] е името на традиционния [[флаг]] на [[пират]]ите, [[Олбор]], [[Дания]], 2004 г.]] {{основна|Пиратство}} Пиратският кораб е частен кораб, който се управлява от лица (пирати) с лични цели, извършващи определен вид акт на [[насилие]], задържане или [[кражба|грабеж]]. Ако неправомерните действия се извършват с [[държавен кораб]] това е акт на [[държавен тероризъм]], а ако са извършени с частен кораб с [[политика|политически]] цели – [[международен тероризъм]]. Кораб, който е станал пиратски може да запази националността си, понеже тя се определя от [[закон]]а на [[държава]]та, която я е предоставила. === Веселият Роджър === {{основна|Веселият Роджър}} „Веселият Роджър“ ({{lang|en|The Jolly Roger}}) е името на традиционния [[флаг]] на [[европеец|европейските]] и [[американски]]те пирати. В наши дни обикновено се изобразява като [[череп]] над кръстосани бедрени [[кост]]и на черно поле, въпреки че всъщност пиратските флагове са били доста разнообразни. [[Калико Джак]] и [[Томас Тю]] са използвали вариант с кръстосани [[сабя|саби]], [[Едуард Тийч]] – [[скелет]], държащ [[копие]] в едната си [[ръка]] и [[пясъчен часовник]] в другата, изправен до кървящо [[сърце]]. === Борба с пиратството === Всички държави си сътрудничат максимално при преследване на пиратството в открито море или други райони извън [[юрисдикция]]та на която и да е държава. Всяка държава в открито море може да завземе пиратски кораб, да задържи намиращите се на борда лица и да завладее намиращото се на борда [[имущество]]. Съдебните органи на държавата, извършила завземането могат да решат какви [[наказание (психология)|наказания]] да се наложат. Завземането в случай на пиратство може да се извършва само от [[военен кораб|военни кораби]] или от военни въздухоплавателни средства или други такива, които ясно са обозначени със знаци, че са на държавна служба и са упълномощени за това. За борба с пиратството различни международни кораби, оборудвани с [[хеликоптер]]и патрулират водите, където е съобщено за пиратска активност, но териториите са твърде обширни. Някои кораби са оборудвани с антипиратско снаряжение като звукови устройства, които изпращат [[ултразвук]]ови [[вълна|вълни]] до целта, излъчвайки [[звук]], толкова мощен, че спуква тъпанчетата на пиратите, при което те изпадат в шок и стават достатъчно дезориентирани, за да оставят [[оръжие|оръжията]] си.<ref>{{cite web| url=http://www.cruisecritic.com/news/news.cfm?ID=2961| date=30 ноември 2008| title=Missing title}}</ref> Допълнителни мерки, които се използват срещу пиратите включват разполагане на безпилотни [[летателен апарат|летателни апарати]] ({{lang|en|Unmanned aerial vehicles}}) и дистанционно-управляеми [[лодка|лодки]].<ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/technology/4521364.stm |title=Robotic vessels against pirates |work=BBC World Service |last=Logan |first=Tracey |date=14 декември 2005 |accessdate=25 август 2011}}</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Ветроходен кораб]] * [[Параход]] * [[Линеен кораб]] * [[Подводница]] * [[Самолетоносач]] * [[Космически кораб]] * [[Класификация на корабите]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons|Ship}} * [http://www.marad.bg/upload/docs/LOAD_LINES_1966.doc Международна конвенция за товарните водолинии, 1966 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121112173718/http://www.marad.bg/upload/docs/LOAD_LINES_1966.doc |date=2012-11-12 }} * [http://www.shipsbg.info/ Морска и речна България] [[Категория:Кораби| ]] j9rjnwwjngwy0h2fyuzw9xiyt3rlke6 12397645 12397491 2024-10-28T16:44:19Z Xunonotyk 209517 12397645 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кораб|Кораб (пояснение)}} {{Други значения|плавателното средство|планината|Кораб (планина)|други значения|Кораб (пояснение)}} [[Файл:Mexican ship Mina (F-214).jpg|мини|Мексиканският кораб „Mina F214“ по време на учения, 2009 г.]] '''Корабът''' е голям [[плавателен съд]], който се използва за различни дейности, като например превоз на хора и стоки, [[риболов]], забавления, обществена безопасност и [[война|военни действия]]. == История == [[Файл:AssyrianWarship.jpg|мини|ляво|[[Бирема]], Асирийска [[фреска]], 700 – 692 г. пр.н.е.]] === Праистория и древност === Първата крачка в преминаването на водни препятствия [[човек]]ът е правел с помощта на дънери, клони от [[дърво|дървета]] и [[тръстика|тръстики]], но все още нищо от тези не можело да се нарече кораб. Тези плаващи предмети се носели по [[вода]]та и така отначало се движели хората, докато един ден не осъзнали, че могат чрез гребане да задвижват и насочват своите „кораби“. Постепенно [[първобитни хора|първобитните хора]] открили, че кухите дървесни стволове плават по-добре от случайните дънери във водата и започнали с помощта на [[огън]]я и каменни сечива да правят лодки, които все още не са кораби. По-късно правели навеси, [[пейка]], [[борд]]. За да не залива водата палубата, се родило хрумването за по-големи лодки, вече кораби, които имали [[Кил (корабоплаване)|кил]]. Той бил измислен и внедрен, след като много пъти лодките се обръщали в по дълбоки и бурни води. Така в IV век се появила [[трирема]]та и [[бирема]]та, като и двата били използвани от римляните и гърците. Те събирали 200 до 300 души и били както военни, така и търговски. Такива кораби се ползвали до XV век, след което вече се овладяло ветроходството и се строяли [[Неф (кораб)|неф]] и [[Ког (кораб)|ког]]. === Ренесанс === [[Файл:Christopher Columbus on Santa Maria in 1492..jpg|мини|[[Христофор Колумб]] на ''„[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“'', 1492 г.]] В началото на [[Ренесанс]]а се зараждат два основни типа многомачтови кораби, годни за продължителни океански преходи – [[карака]] и [[каравела]]. С каравели плавали знаменитите португалски [[мореплавател]]и [[Нуньо Триштан]], [[Алвизе Кадамосто]], [[Диого Као]], [[Фернандо По]] и [[Бартоломео Диаш]]. Много историци правят грешка, твърдейки, че великият генуезец [[Христофор Колумб]] е преплавал океана с „малко паянтово корабче“ – каравела. Времето не е запазило [[чертеж]]ите и [[рисунка|рисунките]] от кораба на Колумб ''„[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“''. По-вероятно е той да е принадлежал към караките, но в никакъв случай не към каравелите.<ref name=ships>[[Лев Скрягин]], „Тайните на морските катастрофи“, София, Техника 1984 г.</ref> При завладяването на страните на [[Новия свят]] испанските [[конквистадор]]и безпощадно ограбвали и избивали местните [[туземец|туземци]] със стотици хиляди, а награбеното [[злато]], [[сребро]], [[изумруд]]и, [[индиго]], [[тютюн]] и [[захар]] товарели на [[галеон]]и. Последните представлявали големи сухо-товарни кораби със стъкмяване с прави ветрила. Водоизместимостта им не била по-голяма от 700 [[тон]]а, дължината на целия кораб над водата достигала до 50 m (по-дълги от караките), широчината – до 15 m, а височина на [[гротмачта]]та – до 40 m. Нерядко испанците изпадали в „гигантомания“, като строели галеони с огромни за онези времена размери, като например галеона „[[Сантисима Тринидад]]“ с водоизместимост, надхвърляща 2000 тона. Тъй като по онова време в Испания все още не съществуват закони за ограничаване на допустимото газене и надводен борд на корабите, стотици галеони, неустойчиви и претоварени, не достигат бреговете на [[Европа]]. [[Файл:Ship_building_in_1890s.jpg|мини|ляво|Строеж на кораб, [[Онтарио]], [[Канада]], 1890 г.]] В началото на 17 век в борбата за господство на нови морски търговски пътища се намесили [[Англия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Търговският [[флот]] на Нидерландия наброявал почти 10 хиляди кораба, като най-разпространените сред тях били [[флейт]], [[галиот]], [[коф]], [[филва]], [[буер (кораб)|буер]], [[еверс]], [[кет (кораб)|кет]], [[гукер]]. Флейтът бил много удобен за плаване покрай бреговете на [[Северна Европа]], тъй като малкото му газене позволявало да влиза и в устията на [[река|реките]]. Той имал три мачти с прави ветрила на [[фокмачта]]та и гротмачтата и едно скосено ветрило на [[бизанмачта]]та. От средата на XVIII век [[корабостроене]]то започва да се развива с бързи темпове. Появяват се африкански [[шебек]]и, венециански [[Трабаколо|трабаколи]] и [[бус (кораб)|буси]], гръцки [[Скафо|скафи]] и [[Саколева|сакалеви]], турски кочерми, маковни и [[Фелюк|фелуки]], английски бертони, френски [[Полакра|полакри]] и баленери, сарацински хебари, многобройни маони, догери, шняви, паландри, марсиляни и още много други. В края на XVIII век любими кораби на фламандските и френските контрабандисти (''„морски ловци“'') станали [[Люгер (кораб)|люгерите]]. Люгерът е тримачтов кораб със скосени ветрила, който при силен [[вятър]] може да достига скорост от 15 [[Възел (скорост)|възела]]. Люгерите били използвани и по времето на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] в състава на военните флоти. === Специализация и модернизация === [[Файл:Tokyo Cruise Ship Himiko.jpg|мини|Модерен [[круиз]]ен кораб ''„Himiko“'', река [[Сумида (река)|Сумида]], [[Токио]], 2006 г.]] През първата половина на XVIII век френският флот започва да разработва нов тип боен кораб, известен като „кораб на линията“, включващ 74 оръдия. Именно този кораб става шаблонът, по който се строят впоследствие всички европейски флотилии. Тези кораби са били около 56 m дълги и са имали екипаж от около 800 моряци и войници. За строителството им са били необходими 2800 [[дъб]]ови [[дърво|дървета]] и около 40 km [[въже]]. Корабният дизайн остава сравнително непроменен през XIX век. [[Индустриалната революция]], новите механични методи за задвижване, както и способността за изграждане на кораби от [[метал]] предизвика експлозия в корабостроенето. Започват да се появяват специализирани кораби, построени изцяло за нови функции, като за гасене на [[пожар]]и, спасяване, и за научноизследователска дейност. === Днес === През 2007 г. световният флот включва 34 882 търговски плавателни съда (с брутен тонаж над 1000 тона), в размер на 1,04 млрд. тона.<ref>United Nations Conference on Trade and Development (UNCTAD). [http://www.unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf Review of Maritime Transport, 2007] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171207232134/http://unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf |date=2017-12-07 }} New York and Geneva, United Nations, 2007</ref> През 2002 г. в света са оперирали 1240 военни кораба, без да броим малките плавателни съдове, като патрулни [[катер]]и. Флотилията на [[САЩ|Съединените щати]] е възлизала на 3 млн. тона, на [[Русия]] – 1,35 млн. тона, на [[Обединеното кралство]] – 504,66 тона а на [[Китай]] – 402,83 тона. Размерът на световния риболовен флот е по-трудно да се определи. Според [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]], за 2004 г. 4 млн. риболовни плавателни съда са били действащи по целия свят. В същото проучване се споменава, че за същата година 29 млн. [[рибар]]и в света са хванали около 85,8 [[мегатон]]а [[риба]] и [[мида|миди]]. == Измерване == След втората половина на XIX век, поради липсата на правила за ограничаване на минималния надводен борд или газенето на плавателните съдове, броят на корабите, които потъват или изчезват безследно нараства непрекъснато. В периода между 1850 и 1866 г. четири големи английски парахода тръгват и не достигат до крайното пристанище. Това са: ''„[[City of Glasgow]]“'' (с 480 пътници на борда), ''„[[Пасифик (кораб)|Пасифик]]“'' (с 141 пътници и 45 членове екипаж на борда), ''„[[Tempest]]“'' (с 150 души на борда) и ''„[[Лондон (кораб)|Лондон]]“'' (с 239 души на борда). И тъй като ''„Лондон“'' бил гордостта на целия търговски флот на [[Великобритания]] и е бил считан за образец на корабостроенето по онова време, здравите умове от британската нация сметнали, че е крайно време да се предприеме нещо.<ref name=ships/> [[Файл:733 how-deep.jpg|мини|[[Диск на Плимсол|Дискът на Плимсол]]]] Смята се, че пръв предприел това „нещо“ [[Джеймс Хол]], като повдигнал в парламента въпроса за претоварването на английските кораби. [[Самуел Плимсол]], член на парламента, осъзнал бедата и наел няколко [[инженер]]а да изведат проста формула за определяне на местоположението на странична линия, поставена върху борда на кораба, която при достигане до повърхността на водата по време на товаренето му да сигнализира, че е достигнато крайното безопасно тегло на натоварване и съответно – на потапяне във водата. Тази линия, наречена „товарна марка“ или [[диск на Плимсол]] ({{lang|en|Plimsoll Line}}), съществува отстрани на корабите, и се състои от [[кръг]] с водоравна черта, минаваща през центъра на кръга. В района на [[Големите езера]] в [[Северна Америка]] кръгът се заменя с [[диамант]]. Тъй като в различните морски райони водата има различна [[плътност]], последващите законодателни разпоредби изискват боядисването на сноп от подобни черти за означаване на товарната безопасна дълбочина, до която всеки кораб може да бъде натоварен във води с различна плътност. В наши дни действа международен договор, уреждащ този въпрос – [[Международна конвенция за товарните водолинии|Международната конвенция за товарните водолинии]], подписана в Лондон на [[5 април]] 1966 г. от представителите на 54 страни. Нейните правила влизат в сила през 1968 г. За [[Република България]] е в сила от [[30 март]] 1969 г. Съгласно тази конвенция измерването на претоварването трябва да е еднакво от двете страни на кораба. Също така всички морета и океани са разделени на морски райони, в които през цялата година действа една „товарна марка“ – лятна или тропическа.<ref>[http://www.marad.bg/page.php?category=22&id=29 Международна конвенция за товарните водолинии – 1966 г. (LOAD LINES-66)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121112173747/http://www.marad.bg/page.php?category=22&id=29 |date=2012-11-12 }} Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция „Морска администрация“</ref> == Разновидности == Корабите могат да бъдат разделени по предназначение, размери, начин на задвижване, район на плаване и др. признаци. Според предназначението си корабите биват търговски, риболовни, военни и с особено предназначение – специални. Търговските от своя страна се делят на пътнически и товарни, а товарните според вида на товара – на кораби за насипни товари, за течни товари ([[танкер]]и), за контейнери (контейнеровози) и за превоз на транспортни средства (фериботи, ро-ро кораби), както и смесени (напр. товаро-пътнически). Примери за специални кораби са спасителни, влекачи, научноизследователски, учебни, поддържащи. По-малките плавателни съдове се наричат катери, лодки и яхти, но в някои отношения не могат да бъдат разделени от корабите. === Ветроходни кораби === [[Файл:USS Constitution 1997.jpg|мини|ляво|''„USS Constitution“'' на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|Военноморските сили на САЩ]], [[Масачузетски залив]], 1997 г.]] {{основна|Ветроходен кораб}} '''Ветроходният кораб''' е такъв кораб, който използва за придвижване силата на [[вятър]]а чрез [[ветрило (ветроходство)|ветрила]] (ветрила). Въпреки че използването на вятъра е един от най-древните начини за задвижване на плавателен съд (наред с греблата), върховият си разцвет ветроходите достигат през XVIII век, след залеза на гребно-ветроходните кораби и преди масовото навлизане на парната машина в корабоплаването. Има много различни видове ветроходни кораби, но всички те имат някои основни общи неща. Всеки кораб с ветрила притежава: корпус, такелаж, и най-малко една мачта, която да държи ветрилата, необходими за задвижване на кораба. Такелажът включва въжетата и макарите на даден ветроход, служещи за различни цели: прибиране и спускане на ветрилата, изграждане на вантите, спускане и вдигане на лодките и др. Пътуването с ветроходен кораб из океана може да отнеме много [[месец]]и, също така има риск кораба да попадне в безветрие, или да се придвижи в нежелана посока от силни [[буря|бури]] и [[вятър|ветрове]]. Последните също така могат да доведат до [[корабокрушение]], и загубата на целия екипаж. Ветроходните кораби могат да пренасят само определено количество товар в [[трюм]]а, поради което екипажа трябва много внимателно да планира дългите пътувания, така че те да включват няколко спирания за зареждане с провизии и прясна вода. В зависимост от такелажа и мачтите ветроходните кораби са разделени в две категории: големи и малки ветроходни кораби. * '''Големи ветроходни кораби''' – притежават две, три или повече мачти. Мачтите, от носа към кърмата се именуват както следва: фокмачта (предна носова мачта), гротмачта (голямата средна мачта), бизан мачта или просто „фок“, „грот“, „бизан“. Ако ветроходът има повече от 3 мачти първата и последната са фок и бизан и всички мачти между тях са съответно първа гротмачта, втора гротмачта и т.н. Ако кораба има само 2 мачти то те са фок и грот (за разлика от грот и бизан при малките ветроходни кораби с две мачти, което е и една от характеристиките, по която ветроходните кораби се разделят на големи и малки). Основни представители на този вид ветроходи са: [[Файл:Tarangini.jpg|мини|[[Ветроходен кораб]] на Индийските [[военноморски сили]]]] ** [[Фрегата]] – имаща най-малко три мачти с право (правоъгълно или трапецовидно) ветрило на всяка една мачта. ** [[Барк]] – с три до пет мачти, прави ветрила на всички мачти, и коси на най-задната бизанмачта. ** [[Бриг (кораб)|Бриг]] – кораб, имащ две мачти с прави ветрила. ** [[Шхуна]] – притежава най-малко две мачти с коси (триъгълни) ветрила на всяка една мачта. ** [[Баркентина]] – шхуна-барк, кораб с най-малко три мачти, с квадратни ветрила на фока и коси ветрила на всички останали. ** [[Бригантина]] – шхуна-бриг, кораб с две мачти, с прави ветрила на фока и коси ветрила на главната мачта. * '''Малки ветроходни кораби''' – могат да имат две или една мачти, които се наричат (считано от носа към кърмата) гротмачта и бизанмачта. Факта, че мачтите при малките ветроходни кораби започват от грот (няма фок) отразява и главната разлика между голям ветроходен кораб с две мачти (виж по-горе) и малък двумачтов ветроходен кораб, а именно, че при малките кораби предната мачта е най-висока докато при големите предната мачта е по-малка от втората. Основни типове малки ветроходни кораби според броя и разположението на мачтите, и според конфигурацията на ветрилата („въоръжение“) са: ** [[Кеч (кораб)|Кеч]] – кораб с две мачти – грот и бизан. Ветрилата варират като брой и тип, грот мачтата носи 75 – 85% от общата ветрилна площ. ** [[Йол (кораб)|Йол]] – кораб с две мачти, задната е значително по-ниска и е изнесена назад по посока на кърмата зад оста на руля. Ветрилото на бизана е не повече от 10% от общата ветрилна площ на йола. ** [[Шлюп (ветроходен боен кораб)|Шлюп]] – кораб с една мачта (грот) и 2 ветрила – грот и стаксел. ** [[Тендер (ветроход)|Тендер]] – кораб с една мачта (грот) и три ветрила – грот и два стаксела (стаксел и кливер). Друго наименование – кутер (от англ. „cutter“, което е и прототип на днешното „катер“). ** [[Кет (кораб)|Кет]] – кораб с една мачта и едно ветрило. Мачтата е изнесена силно в посока към носа на кораба и наклонена назад. Съвременните кетовете са най-често малки едноместни състезателни лодки. Всички ветроходи, освен основното ветрилно въоръжение, както е описано по-горе, могат да носят и допълнителни ветрила (спинакер), както и щормови ветрила. === Търговски кораби === {{основна|Търговски кораб}} [[Файл:Container ships President Truman (IMO 8616283) and President Kennedy (IMO 8616295) at San Francisco.jpg|мини|Два модерни [[товарен кораб|товарни кораба]] в [[Сан Франциско]]]] Търговските кораби могат да бъдат разделени в три основни категории: [[товарен кораб|товарни кораби]], [[пътнически кораб]]и, и такива със специално предназначение.<ref name="unctadxii">[http://www.unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf Review of Maritime Transport, 2007] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171207232134/http://unctad.org/en/docs/rmt2007_en.pdf |date=2017-12-07 }} UNCTAD 2007, p. ''XII''</ref> Товарните кораби се използват за транспортиране на сухи и течни товари. Пътническите кораби варират по размер от малки речни фериботи до много големи [[круиз]]ни кораби. Този тип кораби включва [[ферибот]]и, океанските [[лайнер]]и, които превозват пътници от едно място до друго, както и круизни кораби с развлекателни дейности на борда, при които превозваните пътници, след посещаване на няколко места, биват най-често върнати обратно на пристанището от където са тръгнали. [[Файл:Oasis of the Seas.jpg|мини|ляво|„[[Oasis of the Seas]]“ край [[бряг|бреговете]] на [[Насау]], [[Бахамски острови|Бахамските острови]], януари 2010 г.]] Круизната индустрия е най-бързо развиващият се сегмент от пътническата и туристическата [[индустрия]], и по данни на Международната Круизна Асоциация ({{lang|en|Cruise Lines International Association}}) от 1970 г. до 1999 г. се отбелязва ръст с повече от 1000 %.<ref>[http://www.minoritynurse.com/job-search/career-cruisin Career Cruisin] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130208183921/http://minoritynurse.com/job-search/career-cruisin |date=2013-02-08 }} Minority Nurse, Cruise ships offer minority nurses the opportunity to make paradise their workplace, by Anne Baye Ericksen</ref> Съвременните круизни кораби могат да превозват над 5000 пътници и [[екипаж]]. Много от тях притежават няколко открити и закрити [[Плувен басейн|басейна]], [[спа център]], площадки за деца и възрастни, стена за планинско катерене, ледена [[пързалка]], парк за [[сърф]], [[казино]], мини [[голф]] игрище, зимна градина, няколко просторни [[палуба|палуби]], пищни обществени зони, екстравагантни стаи за хранене, конферентни зали, [[кино|кина]], [[театър|театри]], клубове, и дори [[планетариум]].<ref>[http://www.hobyto.com/post/988/neveroyatnite-kruizni-korabi Невероятните круизни кораби] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111121934/http://www.hobyto.com/post/988/neveroyatnite-kruizni-korabi |date=2012-01-11 }} Hobyto.com, Любопитно, 8 септември 2010 г.</ref> В зависимост от круизния маршрут, продължителността на круиза за пътниците може да варира от 1 до 17 дни, но за персонала плавателното средство е дом в продължение на 3 до 10 месеца. Един от най-красивите, най-луксозни и най-големи круизни кораби в света е ''“[[Oasis of the Seas]]„''. Гигантът достига на дължина 362 [[m]], а височината му е 73 m. Теглото му е 220 000 [[тон]]а. Може да превозва около 5400 пътници и 2000 служители. Цената му надхвърля един милиард долара. Благодарение на двата си огромни [[двигател]]я „Wartsila V12“, всеки с [[мощност]] 17 500 [[Конска сила|к.с.]], съоръжението може да се движи със скорост от 20,5 [[морски възел]]а. Круизният кораб е разделен на седем малки [[квартал]]а, всеки с коренно различна обстановка, съобразена с предпочитанията на различните типове хора. Също така лайнерът разполага с 16 пътнически палуби и 2700 [[каюта|каюти]]. === Военноморски кораби === {{Основна|Военен кораб}} Военноморските кораби представляват бойни кораби, които се използват от военноморските сили за водене на военни действия по вода, както и за отбрана на бреговата ивица. Съвременните военноморски плавателни съдове могат да бъдат разделени в три категории: надводни (например [[самолетоносач]]и, [[разрушител]]и, [[фрегата|фрегати]], [[корвета|корвети]], и др.), подводни ([[подводница|подводници]]) и [[спомагателен кораб|спомагателни]] бойни кораби. ==== Самолетоносачи ==== [[Файл:HMS Invincible (R05).jpg|мини|„[[HMS Invincible (R05)]]“, [[британски]] [[самолетоносач]]]] {{основна|Самолетоносач}} Самолетоносачът е най-големият военен кораб от всички построени. Основната му ударна сила е [[палуба|палубната]] [[авиация]]. Той разполага с полетна палуба и други средства за обезпечаване излитането и кацането на самолети от различен клас, разполага с [[хангар]]и за съхранение, технически средства за техническо обслужване и ремонт на авиотехниката, средства за управление и обезпечаване на полетите. Съвременният самолетоносач има на борда си няколко десетки [[самолет]]а, в числото на които могат да влизат [[изтребител]]и, атакуващи самолети, прехващачи, самолети за далечно [[радар]]но наблюдение и управление, самолети за борба с подводници, разузнавателни и самолети за радио-електронна борба. Заедно с тях, самолетоносачите разполагат с група [[вертолет]]и, които представляват сами по себе си спасителни, разузнавателни, за борба с подводници и транспортни машини. Също така съвременния самолетоносач разполага с мощна енергетична установка, огромен запас от [[авиационно гориво]] и въоръжение, което от своя страна позволява значително време за действия, далеч от своите брегове. Основните задачите на самолетоносача са: [[противовъздушна отбрана]] на морските съединения в поход, [[противоподводна отбрана]] на морските съединения, [[въздушна поддръжка]] на [[сухопътни войски|сухопътните войски]] в крайбрежната зона, унищожаване на противовъздушната отбрана на противника, обезпечение на завоюваното въздушно превъзходство в определен район, и унищожаване на военноморските части на противника. ==== Миноносци ==== {{основна|[[Разрушител|Миноносец]]}} [[Файл:USS Winston S. Churchill.jpg|мини|Американски [[разрушител|миноносец]] „Уинстън Чърчил“]] Миноносците представляват многоцелеви, бързи и маневрени военни кораби предназначени за борба с [[торпеден катер|торпедни катери]], подводници и самолети, както и за отбрана и ескорт на съединения от кораби и [[конвой|конвои]]. Също така се използват за разузнаване, патрулиране, артилерийска поддръжка при десантни операции и за поставяне на [[Миниране|минни]] заграждения. Основната цел на миноносеца преди [[Първата световна война]] е била извършване на атака с [[торпедо|торпеда]] срещу основните сили на флотата на противника, а преди [[Втората световна война]] – продължителни океански операции без поддръжка. В началото на 21 век, миноносците са най-тежките надводни бойни кораби на въоръжение. ==== Фрегати ==== {{основна|Фрегата}} Фрегата е тримачтов боен кораб. През 18 век те са били най-здравите кораби, които в [[море|морска]] битка са били на първия ред. Използвал се е като разузнавателен кораб за ескадра от линейни кораби, като конвоиращ кораб и за нападения над вражески търговски кораби. През 19 век бронираната с железни или стоманени пластини фрегата е била най-опасният по море кораб. В днешно време фрегатите се използват, за да пазят други военни или търговски кораби, най-вече в борбата с подводниците. ==== Корвети ==== {{основна|Корвета}} Корветата е вид малък боен кораб, възникнал през 18 век. Има задачи сходни с тези на фрегатите. За разлика от тях обаче всичките им [[оръдие|оръдия]] са разположени на открито на палубата. Поради високата си скорост и маневреност се използвали за куриерски и разузнавателни цели. Много [[пират]]и са плавали на корвети. ==== Подводници ==== [[Файл:Iranian kilo class submarine.jpg|мини|[[Иран]]ска [[подводница]] ''„[[Kilo 877E]]“'', патрулираща из [[Персийския залив]]]] {{основна|Подводница}} Подводницата е специализиран [[плавателен съд]], който може да плава под вода. Съществуват два основни вида подводници: дизело-електрически и атомни. И двата вида се задвижват чрез електродвигател, който в първия случай се захранва с ток от дизелов генератор и акумулатори, а във втория – от атомен реактор. Първата подводница с метален корпус – „[[Наутилус (подводница, 1800)|Наутилус]]“, е изработена от американеца [[Робърт Фултън]] през 1798 г. Това е и името, дадено на подводницата на [[капитан Немо]] от [[роман]]а ''„[[Двадесет хиляди левги под водата]]“'' ([[Жул Верн]], 1870 г.) и на първата атомна подводница, пусната във вода през 1954 г. ==== Спомагателни бойни кораби ==== Спомагателните кораби са военноморски кораби, които са проектирани да работят в помощ на основните бойни кораби, както и за специални военноморски операции. Те са изключително важни за всеки друг вид военноморски кораби, тъй като без тях флотилията не може да бъде ефективна. Състава и големината на тези спомагателни флоти варира в зависимост от естеството на всеки флот и основната му мисия. Малките крайбрежни флоти са склонни да имат по-малки помощни кораби, които се фокусират предимно върху крайбрежните райони. По-големите военноморски сили са склонни да имат големи спомагателни флоти, предназначени да осигурят подкрепа далеч извън териториалните води. Начело със самолетоносачите, спомагателните кораби формират ударни групи, които осигуряват бърза концентрация на военна сила, в която и да е точка на [[Световен океан|Световния океан]]. === Риболовни кораби === [[Файл:Albatun Dod.jpg|мини|Испански риболовен кораб „Albatun Dos“, близо до [[Виктория (Сейшелски острови)]]]] Риболовните кораби се използват за улов на [[риба]] в море, езеро или река. Много различни видове плавателни съдове се използват за търговски, занаятчийски или любителски [[риболов]]. Най-старите рибарски лодки, открити при археологически разкопки представляват [[кану]]та от издълбан дънер, датиращи от периода на [[неолит]]а, от преди около 7000 – 9000 години. Тези ранни плавателни съдове са могли да плуват и да се движат добре по вода, но не са били подходящи за големи разстояния, далеч от бреговата линия. През 15 век, холандците разработили вид морски плавателни рибарски лодки, с които ловели [[херинга]]. Те били дълги около 20 m с водоизместимост между 60 и 100 тона. Уловът понякога бил прехвърлян на специални кораби, наричани ''„Ventjagers“''. == Задвижване == Задвижването на кораба може да става с гребла, ветрила и двигателен комплекс. Двигателите биват с вътрешно горене, парни и електрически (като електричеството се произвежда от [[Електрически генератор|генератор]] с вътрешно горене или [[ядрен реактор]]). Изработваната от двигателя енергия обикновено се предава като въртеливо движение на вал и след това се преобразува от движител, за да се получи полезна тяга, приложена към кораба. Типични движители са гребният винт и гребното колело. Съвременните кораби най-често се задвижват чрез дизелов двигател с вътрешно горене и гребен винт. == Устройство == [[Файл:Scot8000 Querschnitt.jpg|мини|ляво|Схематичен разрез на [[танкер]] „SCOT 8000“]] Съвременният кораб обикновено се състои от корпус и надстройка. Корпусът частично е потопен във водата и затова е изработен като непроницаема кутия. Тя има скелет от профили (греди) и обшивка (външната повърхност). Материалът, от който се изработва корпусът, може да бъде [[дърво]], [[стомана]], [[алуминий]] или [[стъклопласт]]. Съществува голямо разнообразие от форми на корпусите, има и кораби с два и три корпуса, наречени съответно [[катамаран]]и и [[тримаран]]и. Корпусът е разделен на части – отсеци – с цел да се запази плавателната му способност при пробиване на обшивката. Обикновено в най-задния отсек са монтирани [[двигател]]ите, а по-предните отсеци при товарните кораби са товарни помещения. В задната част на корпуса излизат валовете с гребните винтове и са монтирани [[Рул (морски термин)|рулите]] за управление на посоката на движение. В предната част се намира котвено устройство с една или две [[котва|котви]]. Надстройката е разположена над корпуса и покрива само част от него. В нея са поместени [[мостик]]ът т.е. пунктът за управление на кораба, жилищните [[каюта|каюти]] на екипажа (и пътниците – на пътнически кораб) и спасителните средства. В средата на надстройката има [[Мачта (корабоплаване)|мачта]] – вертикална греда, на която са закрепени сигнални светлини, антени и др. На някои кораби има повече мачти, към тях са монтирани товарни стрели и т.н. Съществува голямо разнообразие от кораби с различно предназначение и от различни модели. Съответно тяхното устройство може да бъде различно – например на ветроходните кораби има по няколко мачти и на тях са закрепени различни типове ветрила. На военните кораби има оръжейни системи. Всички кораби трябва да притежават някои основни качества: плавателност, устойчивост, мореходност, маневреност, товаровместимост и автономност. == Пиратски кораб == [[Файл:Jolly Roger flag tall ships race Aalborg 2004.jpg|мини|[[Веселият Роджър]] е името на традиционния [[флаг]] на [[пират]]ите, [[Олбор]], [[Дания]], 2004 г.]] {{основна|Пиратство}} Пиратският кораб е частен кораб, който се управлява от лица (пирати) с лични цели, извършващи определен вид акт на [[насилие]], задържане или [[кражба|грабеж]]. Ако неправомерните действия се извършват с [[държавен кораб]] това е акт на [[държавен тероризъм]], а ако са извършени с частен кораб с [[политика|политически]] цели – [[международен тероризъм]]. Кораб, който е станал пиратски може да запази националността си, понеже тя се определя от [[закон]]а на [[държава]]та, която я е предоставила. === Веселият Роджър === {{основна|Веселият Роджър}} „Веселият Роджър“ ({{lang|en|The Jolly Roger}}) е името на традиционния [[флаг]] на [[европеец|европейските]] и [[американски]]те пирати. В наши дни обикновено се изобразява като [[череп]] над кръстосани бедрени [[кост]]и на черно поле, въпреки че всъщност пиратските флагове са били доста разнообразни. [[Калико Джак]] и [[Томас Тю]] са използвали вариант с кръстосани [[сабя|саби]], [[Едуард Тийч]] – [[скелет]], държащ [[копие]] в едната си [[ръка]] и [[пясъчен часовник]] в другата, изправен до кървящо [[сърце]]. === Борба с пиратството === Всички държави си сътрудничат максимално при преследване на пиратството в открито море или други райони извън [[юрисдикция]]та на която и да е държава. Всяка държава в открито море може да завземе пиратски кораб, да задържи намиращите се на борда лица и да завладее намиращото се на борда [[имущество]]. Съдебните органи на държавата, извършила завземането могат да решат какви [[наказание (психология)|наказания]] да се наложат. Завземането в случай на пиратство може да се извършва само от [[военен кораб|военни кораби]] или от военни въздухоплавателни средства или други такива, които ясно са обозначени със знаци, че са на държавна служба и са упълномощени за това. За борба с пиратството различни международни кораби, оборудвани с [[хеликоптер]]и патрулират водите, където е съобщено за пиратска активност, но териториите са твърде обширни. Някои кораби са оборудвани с антипиратско снаряжение като звукови устройства, които изпращат [[ултразвук]]ови [[вълна|вълни]] до целта, излъчвайки [[звук]], толкова мощен, че спуква тъпанчетата на пиратите, при което те изпадат в шок и стават достатъчно дезориентирани, за да оставят [[оръжие|оръжията]] си.<ref>{{cite web| url=http://www.cruisecritic.com/news/news.cfm?ID=2961| date=30 ноември 2008| title=Missing title}}</ref> Допълнителни мерки, които се използват срещу пиратите включват разполагане на безпилотни [[летателен апарат|летателни апарати]] ({{lang|en|Unmanned aerial vehicles}}) и дистанционно-управляеми [[лодка|лодки]].<ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/technology/4521364.stm |title=Robotic vessels against pirates |work=BBC World Service |last=Logan |first=Tracey |date=14 декември 2005 |accessdate=25 август 2011}}</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Ветроходен кораб]] * [[Параход]] * [[Линеен кораб]] * [[Подводница]] * [[Самолетоносач]] * [[Космически кораб]] * [[Класификация на корабите]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons|Ship}} * [http://www.marad.bg/upload/docs/LOAD_LINES_1966.doc Международна конвенция за товарните водолинии, 1966 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121112173718/http://www.marad.bg/upload/docs/LOAD_LINES_1966.doc |date=2012-11-12 }} * [http://www.shipsbg.info/ Морска и речна България] [[Категория:Кораби| ]] 0a84e1860ewl5mu88jy964c2q0zm9s4 0 65048 12397835 12144970 2024-10-28T20:24:30Z Кочев 10302 12397835 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = археолог | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[археология]], [[история]] | учил-при = | работил-в = [[Национален археологически институт с музей|Археологически музей в София]]{{Br}}[[Нов български университет]] | студенти = | публикации = „Завещано от траките“ (1987) | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Златозара Гочева''' е българска археоложка и траколожка, професор.<ref>[https://mes.nbu.bg/bg/prepodavateli/in-memoriam/prof-zlatozara-gocheva-d-n In Memoriam - проф. Златозара Гочева, д.н.]</ref> == Биография == Родена е на [[30 септември]] [[1932]] г. в [[София]]. Следва класическа филология и [[археология]] в [[Софийския университет]]. Работи в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей в София]], преподавател по е антична археология във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]] (1966-1972), а по-късно е преподавател в [[Нов български университет]], като ръководител на департамент „Общество и култура на Средиземноморието“. Автор е на десетки научни публикации и четири монографии. Проф. Златозара Гочева умира на [[18 февруари]] [[2013]] г. в София. == Библиография == * ''Завещано от траките''. София: Отечество, 1987, 112 с. * ''Защо се пали Олимпийският огън''. София: Отечество, 1980, 71 с. == Източници == <references/> * Костадин Рабаджиев, [http://be-ja.org/issues/4/1/Be-JA_4-1_2014_93-106.pdf Спомен за Зара (с библиография на трудовете й)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. – Бе-Са (българско е-списание за археология), vol. 4, 2014, 93 – 106 {{Мъниче|Българин|Археология|История|София|История на България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Археология|История|София|История на България}} {{СОРТКАТ:Гочева, Златозара}} [[Категория:Български археоложки]] [[Категория:Български историци]] [[Категория:Траколози]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели във Великотърновския университет]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] 55nyou5v09oglbzspocqhfnbsj889lc 0 66010 12397903 12243996 2024-10-28T21:16:35Z Danitrifonov04 292718 12397903 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{Флагче|Либерия}} Джордж Уеа | име-оригинал = | снимка = President George Weah in 2019 (cropped).jpg | прякор = ''Черната перла'' | цяло име = Джордж Мане Опонг Усман Уеа | град на раждане = [[Монровия]] | държава на раждане = {{Флагче|Либерия}} [[Либерия]] | второ гражданство = {{Флагче с име|Франция}} | ръст = 185 см | пост = [[нападател]] | награди = {{Златна топка}} Златна топка | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1985 – 1986</br>1986 – 1987</br>1987</br>1987 – 1988</br>1988 – 1992</br>1992 – 1995</br>1995 – 2000</br>2000</br>2000</br>2000 – 2001</br>2001 – 2003</br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Либерия}} [[Мейти Беръл]]</br>{{Флагче|Либерия}} [[Инвизибъл Илевън]]</br>{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Африка Спортс]]</br>{{Флагче|Камерун}} [[ФК Тонер|Тонер]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Монако (отбор)|Монако]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]</br>{{Флагче|Италия}} [[АК Милан|Милан]]</br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] *</br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Олимпик Марсилия]]<br>{{Флагче|ОАЕ}} [[Ал-Джазира]] | мачове = 10</br>23</br>2</br>18</br>103</br>96</br>114</br>11</br>7</br>19</br>39</br>'''442''' | голове = (7)</br>(24)</br>(1)</br>(14)</br>(47)</br>(32)</br>(46)</br>(3)</br>(1)</br>(5)</br>(30)</br>'''(210)''' | национален отбор години = 1986 – 2018 | национален отбор = {{Флагче|Либерия}} {{имеНОФ|Либерия}} | национален отбор мачове = 75 | национален отбор голове = (18) | треньор години = | треньор отбори = | треньор мачове = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Джордж Мане Опонг Усман Уеа''' ({{lang|en|George Manneh Oppong Ousman Weah}}) е роден на [[1 октомври]] [[1966]] г. в [[Монровия]], [[Либерия]]. Той е либерийски [[политик]] и бивш [[футбол]]ист. През [[1995]] г. е обявен за [[Футболист на годината на ФИФА]] (и е единственият награден от [[Африка]]), [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|носител на Златната топка на Европа]] и [[Африкански футболист на годината]]. Остава и един от най-добрите футболисти от черния континент за всички времена. След футбола Уеа се занимава с хуманитарна и [[политика|политическа]] дейност. В продължение на няколко години е [[Посланик на добра воля]] към [[УНИЦЕФ]]. През [[2005]] г. губи президентските избори в родината си. През декември 2017 г. е избран за президент на Либерия.<ref>[https://news.bg/int-politics/dzhordzh-uea-e-noviyat-prezident-na-liberiya-1.html news.bg]</ref> == Лична биография == Уеа е роден и израснал в гетата на квартал Клара в Монровия. Член е на етническата група Кру, чиито корени са в югоизточната част на Либерия (един от най-бедните райони на страната). Родителите му са Уилям Т. Уеа старши и Анна Кайеуеа. Младежът е отгледан главно от баба си по бащина линия, Ема Браун. Средното си образование получава в училищата Мюзлим Конгрес и гимназията Уелс Хеърстън. Преди футболът да му отвори пътя към чужбина, Уеа работи за Либерийската телекомуникационна корпорация като техник. Уеа получава бакалавърска степен по спортен мениджмънт в университета Паркууд, [[Лондон]]. Дипломата от това училище, обаче, е непризната и се дава без учение и самото училище е затворено от Федералната комисия по търговия на САЩ и британското правителство. През 1999 г. либерийския университет А.М.Е Зион Юнивърсити Колидж присъжда на Уеа докторска степен по заслуги към хуманитарните науки. Уеа е женен за Клар Уеа, американка от ямайски произход, и има три деца: Джордж младши, Тита и [[Тимъти Уеа|Тимъти]]. == Футболна кариера == Уеа започва своята кариера в либерийския клуб Инвинсибъл Илевън (от англ., Недосегаемата единадесеторка) и [[камерун]]ския Тонер Йоунде. Следва преминаване в Европа през 1988 г., когато Уеа започва да играе за [[ФК Монако]]. С този тим той печели [[Купа на Франция|Френската купа]] през 1991 г. През 90-те играчът преминава през: [[ПСЖ]] (1992 – 95), където печели [[Шампионат на Франция|Първенството на Франция]] през 1994 г.; [[Милан]] (1995 – 2000), с които постига първо място в [[Шампионат на Италия|Лигата на Италия]] през 1996 и 1999 г. През 1995 г. Уеа е обявен за [[Играч на годината на ФИФА]] (и е единственият награден от [[Африка]]), [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|носител на Златната топка на Европа]] и [[Африкански футболист на годината]]. Той напуска Милан през август 2000 г., за да влезе последователно в редиците на [[Ф.К. Челси]], [[Манчестър Сити]] и [[Олимпик Марсилия]]. През май 2001 г. Уеа преминава във [[ФК Ал Джазира]] от [[ОАЕ]]. Въпреки забележителните си успехи на клубно ниво, Уеа не успява да донесе на [[национален отбор на Либерия|националния отбор на Либерия]] голямата радост да достигнат [[Световно първенство по футбол]]. Той е помагал на състава по всички възможни начини – бил е играч, треньор и спонсор. Това, обаче, носи допълнителна слава на Уеа като един от най-великите играчи в света, които не са играли в най-големия световен турнир. == Външни препратки == * [http://www.friendsofgeorgeweah.com/ Политическата страница на Джордж Уеа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110927153602/http://www.friendsofgeorgeweah.com/ |date=2011-09-27 }} == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|Президент на Либерия|22 януари 2018|настояще|[[Елън Джонсън Сърлийф]]|}} {{пост край}} {{Носители на „Златната топка“}} {{СОРТКАТ:Уеа, Джордж}} [[Категория:Либерийски политици]] [[Категория:Либерийски футболисти]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] [[Категория:Посланици на добра воля на УНИЦЕФ]] [[Категория:Футболисти на Олимпик Марсилия]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на Милан]] [[Категория:Футболисти на Челси]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:ФИФА 100]] 7akqg17s2gkaiyw53u97jylghsn0uf8 12397907 12397903 2024-10-28T21:17:33Z Danitrifonov04 292718 12397907 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{Флагче|Либерия}} Джордж Уеа | име-оригинал = | снимка = President George Weah in 2019 (cropped).jpg | прякор = ''Черната перла'' | цяло име = Джордж Мане Опонг Усман Уеа | град на раждане = [[Монровия]] | държава на раждане = {{Флагче|Либерия}} [[Либерия]] | второ гражданство = {{Флагче с име|Франция}} | ръст = 185 см | пост = [[нападател]] | награди = {{Златна топка}} Златна топка | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1985 – 1986</br>1986 – 1987</br>1987</br>1987 – 1988</br>1988 – 1992</br>1992 – 1995</br>1995 – 2000</br>2000</br>2000</br>2000 – 2001</br>2001 – 2003</br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Либерия}} [[Мейти Беръл]]</br>{{Флагче|Либерия}} [[Инвизибъл Илевън]]</br>{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Африка Спортс]]</br>{{Флагче|Камерун}} [[ФК Тонер|Тонер]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Монако (отбор)|Монако]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]</br>{{Флагче|Италия}} [[АК Милан|Милан]]</br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] *</br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Олимпик Марсилия]]<br>{{Флагче|ОАЕ}} [[Ал Джазира]] | мачове = 10</br>23</br>2</br>18</br>103</br>96</br>114</br>11</br>7</br>19</br>39</br>'''442''' | голове = (7)</br>(24)</br>(1)</br>(14)</br>(47)</br>(32)</br>(46)</br>(3)</br>(1)</br>(5)</br>(30)</br>'''(210)''' | национален отбор години = 1986 – 2018 | национален отбор = {{Флагче|Либерия}} {{имеНОФ|Либерия}} | национален отбор мачове = 75 | национален отбор голове = (18) | треньор години = | треньор отбори = | треньор мачове = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Джордж Мане Опонг Усман Уеа''' ({{lang|en|George Manneh Oppong Ousman Weah}}) е роден на [[1 октомври]] [[1966]] г. в [[Монровия]], [[Либерия]]. Той е либерийски [[политик]] и бивш [[футбол]]ист. През [[1995]] г. е обявен за [[Футболист на годината на ФИФА]] (и е единственият награден от [[Африка]]), [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|носител на Златната топка на Европа]] и [[Африкански футболист на годината]]. Остава и един от най-добрите футболисти от черния континент за всички времена. След футбола Уеа се занимава с хуманитарна и [[политика|политическа]] дейност. В продължение на няколко години е [[Посланик на добра воля]] към [[УНИЦЕФ]]. През [[2005]] г. губи президентските избори в родината си. През декември 2017 г. е избран за президент на Либерия.<ref>[https://news.bg/int-politics/dzhordzh-uea-e-noviyat-prezident-na-liberiya-1.html news.bg]</ref> == Лична биография == Уеа е роден и израснал в гетата на квартал Клара в Монровия. Член е на етническата група Кру, чиито корени са в югоизточната част на Либерия (един от най-бедните райони на страната). Родителите му са Уилям Т. Уеа старши и Анна Кайеуеа. Младежът е отгледан главно от баба си по бащина линия, Ема Браун. Средното си образование получава в училищата Мюзлим Конгрес и гимназията Уелс Хеърстън. Преди футболът да му отвори пътя към чужбина, Уеа работи за Либерийската телекомуникационна корпорация като техник. Уеа получава бакалавърска степен по спортен мениджмънт в университета Паркууд, [[Лондон]]. Дипломата от това училище, обаче, е непризната и се дава без учение и самото училище е затворено от Федералната комисия по търговия на САЩ и британското правителство. През 1999 г. либерийския университет А.М.Е Зион Юнивърсити Колидж присъжда на Уеа докторска степен по заслуги към хуманитарните науки. Уеа е женен за Клар Уеа, американка от ямайски произход, и има три деца: Джордж младши, Тита и [[Тимъти Уеа|Тимъти]]. == Футболна кариера == Уеа започва своята кариера в либерийския клуб Инвинсибъл Илевън (от англ., Недосегаемата единадесеторка) и [[камерун]]ския Тонер Йоунде. Следва преминаване в Европа през 1988 г., когато Уеа започва да играе за [[ФК Монако]]. С този тим той печели [[Купа на Франция|Френската купа]] през 1991 г. През 90-те играчът преминава през: [[ПСЖ]] (1992 – 95), където печели [[Шампионат на Франция|Първенството на Франция]] през 1994 г.; [[Милан]] (1995 – 2000), с които постига първо място в [[Шампионат на Италия|Лигата на Италия]] през 1996 и 1999 г. През 1995 г. Уеа е обявен за [[Играч на годината на ФИФА]] (и е единственият награден от [[Африка]]), [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|носител на Златната топка на Европа]] и [[Африкански футболист на годината]]. Той напуска Милан през август 2000 г., за да влезе последователно в редиците на [[Ф.К. Челси]], [[Манчестър Сити]] и [[Олимпик Марсилия]]. През май 2001 г. Уеа преминава във [[ФК Ал Джазира]] от [[ОАЕ]]. Въпреки забележителните си успехи на клубно ниво, Уеа не успява да донесе на [[национален отбор на Либерия|националния отбор на Либерия]] голямата радост да достигнат [[Световно първенство по футбол]]. Той е помагал на състава по всички възможни начини – бил е играч, треньор и спонсор. Това, обаче, носи допълнителна слава на Уеа като един от най-великите играчи в света, които не са играли в най-големия световен турнир. == Външни препратки == * [http://www.friendsofgeorgeweah.com/ Политическата страница на Джордж Уеа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110927153602/http://www.friendsofgeorgeweah.com/ |date=2011-09-27 }} == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|Президент на Либерия|22 януари 2018|настояще|[[Елън Джонсън Сърлийф]]|}} {{пост край}} {{Носители на „Златната топка“}} {{СОРТКАТ:Уеа, Джордж}} [[Категория:Либерийски политици]] [[Категория:Либерийски футболисти]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] [[Категория:Посланици на добра воля на УНИЦЕФ]] [[Категория:Футболисти на Олимпик Марсилия]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на Милан]] [[Категория:Футболисти на Челси]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:ФИФА 100]] cs92q10pj0vfhe9vhbh9jv49mmy8nhw 12397908 12397907 2024-10-28T21:18:03Z Danitrifonov04 292718 12397908 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{Флагче|Либерия}} Джордж Уеа | име-оригинал = | снимка = President George Weah in 2019 (cropped).jpg | прякор = ''Черната перла'' | цяло име = Джордж Мане Опонг Усман Уеа | град на раждане = [[Монровия]] | държава на раждане = {{Флагче|Либерия}} [[Либерия]] | второ гражданство = {{Флагче с име|Франция}} | ръст = 185 см | пост = [[нападател]] | награди = {{Златна топка}} Златна топка | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1985 – 1986</br>1986 – 1987</br>1987</br>1987 – 1988</br>1988 – 1992</br>1992 – 1995</br>1995 – 2000</br>2000</br>2000</br>2000 – 2001</br>2001 – 2003</br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Либерия}} [[Мейти Беръл]]</br>{{Флагче|Либерия}} [[Инвизибъл Илевън]]</br>{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Африка Спортс]]</br>{{Флагче|Камерун}} [[ФК Тонер|Тонер]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Монако (отбор)|Монако]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]</br>{{Флагче|Италия}} [[АК Милан|Милан]]</br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] *</br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]]</br>{{Флагче|Франция}} [[Олимпик Марсилия]]<br>{{Флагче|ОАЕ}} [[ФК Ал Джазира|Ал Джазира]] | мачове = 10</br>23</br>2</br>18</br>103</br>96</br>114</br>11</br>7</br>19</br>39</br>'''442''' | голове = (7)</br>(24)</br>(1)</br>(14)</br>(47)</br>(32)</br>(46)</br>(3)</br>(1)</br>(5)</br>(30)</br>'''(210)''' | национален отбор години = 1986 – 2018 | национален отбор = {{Флагче|Либерия}} {{имеНОФ|Либерия}} | национален отбор мачове = 75 | национален отбор голове = (18) | треньор години = | треньор отбори = | треньор мачове = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Джордж Мане Опонг Усман Уеа''' ({{lang|en|George Manneh Oppong Ousman Weah}}) е роден на [[1 октомври]] [[1966]] г. в [[Монровия]], [[Либерия]]. Той е либерийски [[политик]] и бивш [[футбол]]ист. През [[1995]] г. е обявен за [[Футболист на годината на ФИФА]] (и е единственият награден от [[Африка]]), [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|носител на Златната топка на Европа]] и [[Африкански футболист на годината]]. Остава и един от най-добрите футболисти от черния континент за всички времена. След футбола Уеа се занимава с хуманитарна и [[политика|политическа]] дейност. В продължение на няколко години е [[Посланик на добра воля]] към [[УНИЦЕФ]]. През [[2005]] г. губи президентските избори в родината си. През декември 2017 г. е избран за президент на Либерия.<ref>[https://news.bg/int-politics/dzhordzh-uea-e-noviyat-prezident-na-liberiya-1.html news.bg]</ref> == Лична биография == Уеа е роден и израснал в гетата на квартал Клара в Монровия. Член е на етническата група Кру, чиито корени са в югоизточната част на Либерия (един от най-бедните райони на страната). Родителите му са Уилям Т. Уеа старши и Анна Кайеуеа. Младежът е отгледан главно от баба си по бащина линия, Ема Браун. Средното си образование получава в училищата Мюзлим Конгрес и гимназията Уелс Хеърстън. Преди футболът да му отвори пътя към чужбина, Уеа работи за Либерийската телекомуникационна корпорация като техник. Уеа получава бакалавърска степен по спортен мениджмънт в университета Паркууд, [[Лондон]]. Дипломата от това училище, обаче, е непризната и се дава без учение и самото училище е затворено от Федералната комисия по търговия на САЩ и британското правителство. През 1999 г. либерийския университет А.М.Е Зион Юнивърсити Колидж присъжда на Уеа докторска степен по заслуги към хуманитарните науки. Уеа е женен за Клар Уеа, американка от ямайски произход, и има три деца: Джордж младши, Тита и [[Тимъти Уеа|Тимъти]]. == Футболна кариера == Уеа започва своята кариера в либерийския клуб Инвинсибъл Илевън (от англ., Недосегаемата единадесеторка) и [[камерун]]ския Тонер Йоунде. Следва преминаване в Европа през 1988 г., когато Уеа започва да играе за [[ФК Монако]]. С този тим той печели [[Купа на Франция|Френската купа]] през 1991 г. През 90-те играчът преминава през: [[ПСЖ]] (1992 – 95), където печели [[Шампионат на Франция|Първенството на Франция]] през 1994 г.; [[Милан]] (1995 – 2000), с които постига първо място в [[Шампионат на Италия|Лигата на Италия]] през 1996 и 1999 г. През 1995 г. Уеа е обявен за [[Играч на годината на ФИФА]] (и е единственият награден от [[Африка]]), [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|носител на Златната топка на Европа]] и [[Африкански футболист на годината]]. Той напуска Милан през август 2000 г., за да влезе последователно в редиците на [[Ф.К. Челси]], [[Манчестър Сити]] и [[Олимпик Марсилия]]. През май 2001 г. Уеа преминава във [[ФК Ал Джазира]] от [[ОАЕ]]. Въпреки забележителните си успехи на клубно ниво, Уеа не успява да донесе на [[национален отбор на Либерия|националния отбор на Либерия]] голямата радост да достигнат [[Световно първенство по футбол]]. Той е помагал на състава по всички възможни начини – бил е играч, треньор и спонсор. Това, обаче, носи допълнителна слава на Уеа като един от най-великите играчи в света, които не са играли в най-големия световен турнир. == Външни препратки == * [http://www.friendsofgeorgeweah.com/ Политическата страница на Джордж Уеа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110927153602/http://www.friendsofgeorgeweah.com/ |date=2011-09-27 }} == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|Президент на Либерия|22 януари 2018|настояще|[[Елън Джонсън Сърлийф]]|}} {{пост край}} {{Носители на „Златната топка“}} {{СОРТКАТ:Уеа, Джордж}} [[Категория:Либерийски политици]] [[Категория:Либерийски футболисти]] [[Категория:Носители на „Златна топка“]] [[Категория:Посланици на добра воля на УНИЦЕФ]] [[Категория:Футболисти на Олимпик Марсилия]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на Милан]] [[Категория:Футболисти на Челси]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:ФИФА 100]] obmcvxg7ec0a8i9ehphljfnv5wrzm03 0 66341 12397834 12390854 2024-10-28T20:20:42Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Мултиинструменталисти]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12397834 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = телевизионен водещ | портрет = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = телевизионен водещ }} | още = {{Депутат-България|45н=1}} }} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = Слави Трифонов с [[Ку-Ку бенд]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 21 |препратка към студийни = Дискография |компилации = 2 |препратка към компилациите = Дискография |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 70 |препратка към видеоклипове = Видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} '''Станисла̀в То̀доров Трѝфонов''' (по-известен като '''Слави Трифонов''') e [[България|български]] [[певец]], [[музикант]], [[телевизионен водещ]], [[шоумен]], [[Продуцентство|продуцент]] и политик. Името му се свързва най-често с телевизионните предаванията „[[Ку-ку]]“, „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“, „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“, „[[Шоуто на Слави]]“, „[[Вечерното шоу на Слави Трифонов]]“, също с музикалната група „[[Ку-Ку бенд]]“, собствената му телевизия „[[7/8 ТВ|7/8]]“ и политическата партия „[[Има такъв народ]]“. == Биография == === Детство и младежки години === Станислав Тодоров Трифонов е роден на 18 октомври 1966 г. в [[Плевен]]. Баща му е от [[Горна Митрополия]], най-малък брат от трима. Майка му, Здравка, е от с. [[Тодорово (Област Плевен)|Тодорово]]. Кръстен е на дядо си Стойо. Слави описва рода си като дълбоко в равнината, дълбоко в селото.{{hrf|Дилов-син|2002|9}} Самият той не харесва детството си, по причина че не харесва себе си.{{hrf|Дилов-син|2002|23 – 24}} Характеризира този период от живота си като много самотен. Няма много приятели, освен сестра му Петя, която е три години по-голяма от него. Слави споделя, че тя е най-близкият му човек.{{hrf|Дилов-син|2002|12 – 13}} {{източник|Отраства в строго семейство, където майката има основна роля и държи много на образованието. И Слави, и Петя са отличници. В най-ранна възраст става отряден председател на класа. В началното училище той е по-затворен, често тормозен от връстниците си.|2024|10|19}} Приет е в [[Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“|Музикалната гимназия]] в Плевен. Партийното ръководство го предлага за [[комсомол]]ски секретар и в края на първата учебна година го пращат на [[Пионерско движение|пионерски]] лагер в [[Кайлъка]]. Въпреки че се чувства неловко и не на мястото си там, той решава да участва в т. нар. „вечер на таланта“, където се представят различните отряди. Слави казва няколко смешки, научени наизуст от апокрифна аудиокасета на [[Димитър Туджаров|Шкумбата]], записана на ролка и въртяна многократно на магнетофон „Юпитер“ от самия него. Трифонов е изненадан от положителната реакция на лагерниците и дори го извикват на бис. Това той определя като превратна точка в живота си, която го отваря към живота и хората.{{hrf|Дилов-син|2002|17 – 18}} Завършва Музикалната гимназия с [[виола]], а по-късно и [[Национална музикална академия|Българска държавна консерватория]]. === Работа в телевизията === ==== 1990 – 2000 г.: „[[Ку-ку]]“, „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ и „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“ ==== Заедно с [[Петър Курумбашев]] и [[Любен Дилов-син]] Слави Трифонов е първият продуцент на частна продукция в [[БНТ|Българската национална телевизия]]. Първата му поява в телевизионното предаване [[Ку-ку]] е в един скеч, [[пародия]] на [[хевиметъл]] група, сниман в Студио 4 на БНТ през 1992 година. Довежда го [[Владислав Карамфилов|Влади Въргала]], който е прекъснал срещата му с тогавашната му приятелка в кафенето на [[Сатиричния театър]]. Трифонов си спомня, че го окичват с топузи и едно казанче от тоалетна чиния на гърба. Той свири на виола и дори има една реплика: „Мразя [[Росица Кирилова]]!“{{hrf|Дилов-син|2002|28 – 29}}. Нужни са само две години, за да добие достатъчна популярност, за да се ориентира изцяло към шоубизнеса в България. На 1 април 1995 година от зала 12 на [[НДК]] на живо по [[Канал 1]] стартира „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ (приемано като продължението на „Ку-Ку“). От лятото на 1996 година Трифонов е и копродуцент с [[Камен Воденичаров]] и [[Любен Дилов-син]] чрез тяхната обща компания „ТриВоДи“ ООД. През [[1997]] г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на [[Жан Виденов]]. През 1998 г. при преподписване на договора за предаването с БНТ Камен Воденичаров се опитва да направи това не от името на „ТриВоДи“ ООД, а от едноличната си фирма „Камен Во.Студио“ ЕООД, което води окончателно до разпада на екипа на предаването. Слави Трифонов продължава своята телевизионна кариера с голяма част от екипа на студентските предавания през [[1998]] г. като продуцент и водещ на „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“. То е свалено от БНТ след едно-единствено излъчване на [[8 февруари]]. След това две години се излъчва в телевизия [[7 дни]] всяка неделя вечер, а във вторник по стотици други кабелни телевизии в страната. Основен елемент на предаването, освен гостите, отново е острата политическа сатира, но и силното участие на групата „[[Ку-ку бенд]]“, на която той е и основател заедно с приятелите си от детството и следването [[Евгени Димитров – Маестрото]], [[Евгени Йотов]] и [[Илия Илиев-Професора|Илия Илиев – Професора]].<ref>[http://www.slavishow.com/екип/ку-ку-бенд/ Информация за бенда]</ref> Основни идеолози на „Хъшове“ са сценаристите [[Росен Петров]], [[Тошко Йорданов]], [[Ивайло Вълчев]], Драго Петров и [[Иво Сиромахов]]. В началото на 2000 година Трифонов и Дилов осъзнават, че „Хъшове“ е изчерпано от съдържание – политическата му дейност е продължена от [[Движение „Гергьовден“]] с председател Любен Дилов-син (по-късно избран за почетен председател), а останалата творческа част от екипа, ръководена от Слави Трифонов и Росен Петров, започва подготовка за реализация на ежедневно вечерно шоу. ==== 2000 – 2019 г.: „[[Шоуто на Слави]]“ ==== След стартирането на първата частна национална телевизия в страната [[bTV]], Слави Трифонов знае, а и чака тогавашният изпълнителен директор [[Светлана Василева]] да му звънне за предложение за предаване<ref name="autogenerated1">[http://www.btv.bg/video/15godini/15-godini-btv-istorijata-prez-vashija-pogled-1-chast.html Филм „15 години bTV: Историята през вашия поглед“, 1-ва част]</ref>. Това се случва и, след подписан договор, на [[27 ноември]] [[2000]] г. от 22:30 часа е излъчено първото издание на първото всекидневно вечерно телевизионно шоу в [[България]] – „Шоуто на Слави“. Предаването се излъчва всеки делничен ден отново от зала 12 на [[НДК]], където се намират студията на частната телевизия и до днес. Част от публиката на първото издание са изпълнителните директори Светлана Василева и [[Албърт Парсънс]].<ref name="autogenerated1"/> От стартирането си предаването се превръща в рейтингов водач като в първите години събира пред екраните всекидневно между два и три милиона зрители. „Шоуто на Слави“ трайно разширява праймтайма на bTV до 23:30 часа<ref>[http://www.btv.bg/shows/shouto-na-slavi/about/ Информация в сайта на bTV за предаването]</ref>. Характерна особеност на предаването са коментарите на водещия върху актуални теми от деня, тяхната музикална интерпретация на живо между водещия и „[[Ку-ку бенд]]“, както и мнението по тези теми на специалните гости на шоуто. Гости на Трифонов в предаването с над 15-годишна история са били най-различни популярни (и не само) личности.<ref>[http://www.slavishow.com/за-нас/ Информация за „Шоуто на Слави“ от сайта на предаването]</ref> Като наследство от студентските предавания, в „Шоуто на Слави“ остава силната политическа сатира и критика. Изпълнителен продуцент на „[[Шоуто на Слави]]“ е продуцентска къща „Седем-осми“ АД (изписвана като Седем-осми или Seven-Eight Production), където до май 2008 година негов съдружник е [[Росен Петров]]. Компанията продуцира основно за bTV на bTV Media Group. Освен „Шоуто на Слави“ през годините „Седем-осми“ реализира много други световни формати за телевизията като „[[Красавицата и отличникът]]“ (''The Beauty and the Geek''), „[[Сървайвър БГ|Survivor BG]]“ (''Survivor''), „[[Music Idol|Music Idol 1]]“ (''Idols''), „[[Dancing Stars|Dancing Stars 2]]“ (''Dancing with the Stars''), „[[Гласът на България]]“ (''The voice of...''), „[[Младост 5]]“ (''Stillestraße'') и други. Като част от „[[Шоуто на Слави]]“ се реализират множество риалити конкурси, рубрики и други проекти, както и два минисериала – „[[Къде е батко?]]“ и „[[Ракия Сънрайз|Ракия Sunrise]]“. Единственото предаване на компанията, което не се е излъчвало по [[bTV]], е музикалното риалити шоу по собствена идея „[[Пей с мен]]“, излъчило се по конкурентната [[Нова телевизия]] през пролетта на 2008 година. На 6 май 2019 г. Слави Трифонов обявява, че последното предаване на „[[Шоуто на Слави]]“ ще бъде на 31 юли 2019 г. „Седем-осми“ сама е отказала да поднови договора си с bTV Media Group, въпреки поканата на телевизията за преподписване на договора. В последното 4176-о излъчване на вечерното ток шоу Трифонов обявява, че „от дълго време не се чувства част от медийната среда“ и затова, ще започне нов телевизионен продукт – „Седем-осми“, както и на политически проект на име „Няма такава държава“.<ref>{{Cite web |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/07/31/3945744_slavi_trifonov_pravi_partiia_i_nov_televizionen_proekt/ |заглавие=Слави Трифонов прави партия и нов телевизионен проект (допълнена) |дата=2019-07-31 |труд=Дневник |език= |достъп_дата=2019-08-02}}</ref> ==== 2019 г. – : „[[7/8 ТВ]]“ и „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ ==== С края на „[[Шоуто на Слави]]“ е обявен и телевизионният продукт „[[7/8 ТВ|Седем-осми]]“, който запазва екипа на продуцентската компания на Слави Трифонов. В последното предаване по [[bTV]] става ясно и че телевизия „Седем-осми“ стартира след 15 септември 2019 г., а девизът е „Силата е в истината!“. Впоследствие става ясно, че новият проект е национална кабелна телевизия, която стилизирано ще се изписва „7/8 ТВ“ и стартира на 4 ноември в 19:00 часа с 5-часова програма. Каналът наследява лиценза на регионалната [[Стара Загора (телевизия)|ТВ „Стара Загора“]], която е закупена от Трифонов, а в ръководството ѝ са хората от управата на продуцентската компания „Седем-осми“ – [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров – Маестрото]], Ася Тодорова и Диана Младенова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/bulgaria/slavi-za-novata-si-televiziia-shte-vodi-li-i-koga-zapochva-6101119|заглавие=Новата телевизия „7/8“ стартира на 4 ноември в 19 часа вечерта|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2019-10-22|труд=VESTI|архив_дата=|достъп_дата=2019-10-23}}</ref> Всички продукции се произвеждат от екипа на продуцентската компания на Трифонов, а той е водещ на ново ежедневно ток шоу – „[[Вечерното шоу на Слави Трифонов]]“, което се излъчва всеки делник в 22:00 часа. След началото на [[Пандемия от COVID-19 в България|пандемията от COVID-19]] в определени дни вместо Трифонов вечерното ток шоу се води от сценариста [[Иво Сиромахов]]. Впоследствие – след влизането на партия „[[Има такъв народ]]“ в активната политика и [[Народно събрание|парламента]] – Слави Трифонов слиза напълно от екран, предаването обаче продължава да носи неговото име. === Музикална кариера === {{основна|Ку-Ку бенд}} Като певец от 1993 година заедно с групата си [[Ку-Ку бенд]] по време на цялата си кариера в телевизионния бизнес в страната издава 22 албума и има над 300 песни. Прави множество турнета из цялата страна, както и едно турне в [[САЩ]] и [[Канада]]. Има дуетни песни, а през 2003 г. издава песен с вокалистката на група „[[Антик]]“ – [[Елена Папаризу]], наречен ''[[Why?]]'' („Защо?“). Екипът на „Седем-осми“ организира и десетки летни турнета из цялата страна, турне в САЩ и Канада през [[2010]] година и няколко концерта в Западна Европа на Слави Трифонов и Ку-Ку бенд. Изпълнителите държат и рекорд за посещаемост на открит концерт в страната на български изпълнител – на концерта им от [[25 септември]] 2015 година на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] в столицата със 70 000 души публика. === Проблеми със зрението === В интервю, излъчено в „Шоуто на Слави“ на 20 април 2007 г., Слави Трифонов признава, че страда от ретробулбарен неврит на лявото [[око]]. „Преди единадесет години истината, е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви, вследствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. И единственото, което остана оттогава е, че имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на лявото око“. Слави Трифонов обяснява, че е поразена централната част на зрението му, вследствие на което се натоварва периферното зрение на лявото око и дясното око.<ref name="Actualno.com">{{cite web | publisher = Actualno.com | year = 2007 | url = http://interview.actualno.com/news_100757.html | title = Слави: Животът ти предлага битки, това е карма | accessdate = 3 юни 2010 | ref = harv | архив_дата = 2010-06-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100609140558/http://interview.actualno.com/news_100757.html }}</ref> През последната седмица обаче са се появили проблеми и с другото му око, но проблемът не е толкова страшен, уточнява Слави Трифонов. Поставена е обаче диагноза [[синузит]]. „Процесът може и да е обратим, но може и да остане така“ – заявява Слави Трифонов. Засега лекарите са оптимистични, но оставят и сериозен процент съмнение – обяснява той. Причините обаче за влошеното зрение и на дясното око може да са различни, пренатовареност, стрес, лекарите се опитват да ги установят.<ref name="Actualno.com"/> Три месеца по-късно Слави Трифонов се завръща на малкия екран на [[9 юли]] 2007 г. === Гражданска инициатива === След участието на екипа на предаването „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ в протестите срещу правителството на [[Жан Виденов]] през 1997 година, дълги години Слави Трифонов изразява своята гражданска позиция относно актуални въпроси в страната чрез ефира на предаването „[[Шоуто на Слави]]“. През 2015 година става председател на Инициативен комитет за организирането на [[референдум за промяна на политическата система]] с шест въпроса. В комитета влизат още сценаристите на „Шоуто на Слави“: [[Тошко Йорданов]], [[Ивайло Вълчев]], [[Филип Станев]], [[Иво Сиромахов]], Александър Вълчев, Драгомир Петров и [[Иван Кулеков]]. Впоследствие, след сезиране на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] от страна на [[Президент на България|президента на републиката]] [[Росен Плевнелиев]] и последвалото съдебно решение, въпросите за референдума са намалени наполовина, а самото допитване се произвежда на [[6 ноември]] [[2016]] г. На 29 октомври 2016 г., седмица преди провеждането на референдума, организира митинг-концерт, който се провежда на пл. „Орлов мост“ и бул. „Цариградско шосе“ в София и участват членовете на Инициативния комитет, „[[Ку-Ку бенд]]“, балет „Магаданс“, [[Крисия]], [[Преслава]], [[Криско]] и [[Миро]]. На него в подкрепа на референдума се събират над 100 хиляди души.<ref>[http://www.slavishow.com/митинг-концертът-събра-десетки-хиляд/ Митинг-концертът събра над 100 хиляди на Орлов мост ]</ref> На 30 януари 2017 година в свое отворено писмо до политиците дава двуседмичен срок на бъдещето [[XLIV народно събрание]] да започне работа по приемането на решенията на избирателите от референдума.<ref>[http://www.slavishow.com/отворено-писмо-на-слави-трифонов-към-п/ Отворено писмо на Слави Трифонов към политиците, 30 януари 2017]</ref> На 4 май 2017 година – на 15-ия ден от началото на XLIV народно събрание и в деня, когато [[Бойко Борисов]] се заклева като [[Правителство на Бойко Борисов 3|министър-председател за трети път]] – Слави Трифонов започва своя протест.<ref>[https://nova.bg/news/view/2017/05/04/181265/слави-трифонов-протестира-пред-парламента-заради-референдума-видеоснимки/ Слави Трифонов протестира пред парламента заради референдума ]</ref> === Политическа кариера === {{основна|Има такъв народ}} В последното телевизионно предаване на „[[Шоуто на Слави]]“ на 31 юли 2019 година Трифонов обявява политическия си проект „Няма такава държава“, чиято цел е да превърне предложенията от инициирания от него и сценаристите му [[Референдум в България (2016)|референдум през 2016 г]]. Учредяването на политическа партия „Няма такава държава“ е на 5 октомври същата година, а в учредителната декларация на инициативния комитет за партията се предлага и пряк избор на главния прокурор, омбудсмана и засилено участие на гражданите в управлението чрез повече референдуми.<ref>[https://news.bg/politics/slavi-uchredyava-partiyata-si-na-5-oktomvri.html Слави учредява партията си на 5 октомври ]</ref> Върховният касационен съд отказва разрешение за вписване на партията поради установени нарушения на Закона за политическите партии, а именно символът на партията и словесното му описание в предложението за устав, според което са интегрирани цветовете от националното знаме, след което Трифонов обяви, че ще създаде нова партия с името „''[[Има такъв народ]]''“.<ref>{{Cite news|url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/okonchatelno-otkazvat-registracija-na-partija-njama-takava-darzhava.html|title=Окончателно: Отказват регистрация на партия „Няма такава държава“|last=|first=|date=|work=bTV Новините|accessdate=}}</ref> ==== Участие на парламентарни избори ==== В изборите на 4 април 2021 г. Трифонов е водач на две листи на партията – в 27 МИР [[Стара Загора]] и 3 МИР [[Варна]].<ref>[https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/219009-trifonov-shte-e-vodach-na-listata-na-ima-takav-narod-v-stara-zagora-i-varna Трифонов ще е водач на листата на "Има такъв народ" в Стара Загора и Варна]</ref> „Има такъв народ“ става втора по резултат. Трифонов е избран за народен представител в [[XLV народно събрание|45-ото Народно събрание]] като предпочита да представлява 27 МИР [[Стара Загора]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3056 Станислав Тодоров Трифонов в сайта на Народното събрание]</ref> След края на изборния ден през април 2021 г. във „[[Фейсбук]]“ Слави Трифонов обявява, че се е самоизолирал, тъй като има симптоми на COVID-19.<ref>[https://www.facebook.com/STTrifonov/posts/2523110691330436 Пост на Слави Т. Трифонов]</ref> Няколко дена по-късно зам.-председателят на партията Тошко Йорданов съобщава с писмо до медиите, че Трифонов е дал положителен тест за вируса.<ref>[https://clubz.bg/112342-slavi_trifonov_s_koronavirus Слави Трифонов - с коронавирус]</ref> При първото тържествено заседание на 45-ото Народно събрание Трифонов е сред малцината депутати, които полагат клетва онлайн. Впоследствие – поради болничен – не присъства на нито от останалите пленарни заседания.<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/9765879 И днес Слави Трифонов не дойде в парламента]</ref> На изборите през [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] г., както и [[Парламентарни избори в България (2022)|тези през 2022]] г. Трифонов не е кандидат за депутат. На [[Парламентарни избори в България (2023)|вота на 2 април 2023]] г. той отново води две листи на „Има такъв народ“ – 1 МИР [[Благоевград]] и 27 МИР [[Стара Загора]].<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/slavi-trifonov-e-kandidat-za-deputat-v-dva-rajona-6162406 Слави Трифонов е кандидат за депутат в два района]</ref> След като партията успява да влезе в [[XLIX народно събрание|49-ото Народно събрание]], именно Благоевград и Стара Загора са два от районите, от които се излъчват по един народен представител.<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/1896/2023-04-06 РЕШЕНИЕ № 1896-НС/06.04.2023 на ЦИК]</ref> Като водач на двете листи Слави Трифонов има право да избере кой район да представлява<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/1899/2023-04-06 РЕШЕНИЕ № 1899-НС/06.04.2023 на ЦИК]</ref>, той обаче подава заявление за необявяването му за избран за народен представител и така не влиза в Парламента.<ref>[https://nova.bg/news/view/2023/04/08/407706/слави-трифонов-се-отказа-от-депутатското-си-място/ Слави Трифонов се отказа от депутатското си място]</ref> На [[Парламентарни избори в България (2024)|предсрочните парламентарни избори през април 2024 г.]] Слави Трифонов е водач на листите на партията в 15 МИР [[Плевен]] и 25 МИР [[София]].<ref>[https://pp-itn.bg/parlamentarni-izbori-2024/ ИТН Парламентарни избори 2024]</ref> Партията печели по един депутатски мандат и в двата района, а в Плевен ИТН получава най-високия си резултат като процент от гласувалите – 9,76%.<ref>[https://results.cik.bg/europe2024/map/index.html ИЗБОРИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ - Интерактивна карта]</ref> Трифонов обаче подава заявление за необявяването му за избран за депутат, не влиза в състава на [[L народно събрание|50-ия Парламент]] и остсъпва мястото си за следващите кандидати в листите.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/slavi-trifonov-se-otkazva-da-bade-deputat-v-50-oto-narodno-sabranie.html Слави Трифонов се отказва да бъде депутат в 50-ото Народно събрание]</ref> ==== Референдум за президентска република ==== На 26 август 2022 г. Слави Трифонов обявява, че „трябва да се разбие моделът на цялата сегашна политическа система“ и ще инициира провеждането на национален [[референдум]] за [[президентска република]].<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/slavi-trifonov-shte-organizira-referendum-za-prezidentska-republika.html Слави Трифонов ще организира референдум за президентска република]</ref> На 23 януари 2023 г. в деловодството на [[Народното събрание]] е внесено уведомлението за започването на подписката за допитването с въпрос „Подкрепяте ли провеждането на избори за [[Велико Народно събрание]], което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“.<ref>[https://www.parliament.bg/bg/register-referendum/37 Страница на инициативата за национален референдум в Регистъра по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в сайта на Народното събрание]</ref> Трифонов е избран за председател на Инициативния комитет, в чийто състав влизат почти всички членове от комитета, който инициира и [[Референдум в България (2016)|референдума през 2016]] г. На 24 април 2023 г. Слави Трифонов обявява, че в подкрепа на произвеждането на референдума са се подписали 145 193 души. Това е недостатъчен брой за реализирането на допитването, тъй като според закона нужните подписи са 400 000.<ref>[https://bntnews.bg/news/itn-ne-sabra-dostatachno-podpisi-za-referendum-za-prezidentska-republika-1231152news.html ИТН не събра достатъчно подписи за референдум за президентска република]</ref> Трифонов обявява още, че [[ИТН]] ще работи за промяна на законовите правила. Няколко месеца по-късно партията входира законопроект, с който изискуемите подписи за произвеждането на референдум биха се намалили наполовина.<ref>[https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/164941 ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ]</ref> == Критики == През 2003 г. водещата на „Сигнално жълто“ [[Албена Вулева]] завежда дело в Районния съд в [[Балчик]] срещу водещия Трифонов за нанесени според нея лека телесна повреда и публична обида, твърдейки, че той умишлено е излял халба бира в лицето ѝ. През 2005 г. Слави Трифонов участва в българския национален финал за [[Евровизия]] в дует със [[Софи Маринова]]. Когато идва ред да изпълнят песента си „Единствени“ обаче, двамата излизат на сцената и Трифонов обявява в емоционална реч, че се оттеглят от конкурса, защото гласуването е манипулирано чрез SIM карти за 50 хил. лева, така че да спечели група „Каффе“ и в деня на финала от 12:00 часа до концерта за песента на група „Каффе“ са изпратени над 60 000 гласа. С 48 803 отчетени SMS-а в тяхна подкрепа, дуото губи срещу 76 590-те гласа за победителя „Каффе“.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=692664 'Каффе' отиват на 'Евровизия'; Слави: Това е купен вот] // vesti.bg. 13 февруари 2005.</ref> Въпреки това песента се радва на голяма популярност. == Съдебни дела == * На 5 юни 2006 г. Пловдивският окръжен съд осъжда Александър Стоилов, представител на „Папарак медия“, да заплати на Слави Трифонов 80 000 лева. Сумата е присъдена за причинените му неимуществени вреди, включително приписване извършването на престъпления по повод изнесена във вестник „Папарак“ информация.<ref>https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Slavi-Trifonov-specheli-deloto-sreshtu-Paparak-mediya-16974</ref> * През 2008 г. Слави Трифонов е осъден на 500 лева глоба за обида по адрес на Недялко Недялков, издател на вестник „Уикенд“. В интервюто за вестник „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ Трифонов нарича Недялков „''утайка на обществото, която трябва да бъде натикана там, където ѝ е мястото''“.<ref>{{cite web| url = http://www.plovdiv-online.com/lica/nedyalko-nedyalkow-osadi-slawi-trifonow.html| title = Недялко Недялков осъди Слави Трифонов| publisher = plovdiv-online.com| accessdate = 5 септември 2009| архив_дата = 2009-11-09| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20091109121148/http://www.plovdiv-online.com/lica/nedyalko-nedyalkow-osadi-slawi-trifonow.html}}</ref> Трифонов има множество дела срещу т.нар. „жълта преса“, като по-голямата част от тях той е спечелил. Спечелените пари той е дарил за благотворителност. * В началото на 2013 г. Слави Трифонов завежда дело срещу компанията на [[Магърдич Халваджиян]] и Джуди Халваджиян „Глобал вижън“, които са продуценти на „[[Господари на ефира]]“ за това, че са нарушили правата на „Седем-осми“ чрез използване на откъси от „Шоуто на Слави“ по неправомерен начин. През септември 2017 г. Върховният касационен съд отсъжда в полза на „Господари на ефира“, постановявайки, „''че използването на откъси от „Шоуто“ не нарушава авторските права''“.<ref>{{cite web|url=https://offnews.bg/medii/gospodari-na-efira-specheliha-9-godishna-sadebna-bitka-sreshtu-slavi-t-664894.html |title=Господари на ефира спечелиха 9-годишна съдебна битка срещу Слави Трифонов &#124; Медии |publisher=OFFNews.bg |date= |accessdate=29 април 2018}}</ref> * На 13 декември 2023 г. [[Софийски градски съд|СГС]] оправдава Слави Трифонов по отправените му от [[Настимир Ананиев]] обвинения в клевета<ref>https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/slavi-trifonov-e-opravdan-po-deloto-za-kleveta-na-nastimir-ananiev</ref> и отхвърля иска за 10 000 лева. Ананиев твърди, че на 12 януари 2023 г., докато е бил депутат, във видеоклип, публикуван на личната му страница във Фейсбук, Трифонов е разгласил позорни обстоятелства за него, с твърдението, че ''"Настимир Ананиев има общи фирми с „Нексо“''. * На 10 януари 2024 г., Слави Трифонов осъжда на първа инстанция [[Кирил Петков]] за 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди заради изказването му на 13 юни 2022 г., когато след изтеглянето на [[Има такъв народ|ИТН]] от кабинета, Петков ги квалифицира като „мафия“.<ref>https://www.dnevnik.bg/politika/2024/01/11/4574866_slavi_trifonov_osudi_kiril_petkov_za_50_hil_leva/</ref> * На 30 април [[Софийски градски съд|СГС]] взима решение, по смисъла на което Слави Трифонов губи дело за клевета срещу Радостин Василев (по-точно делото е за нанесени неимуществени вреди поради клеветнически твърдения на Радостин Василев).<ref>https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/slavi-trifonov-gubi-delo-za-kleveta-za-100-000-lv</ref> Слави Трифотов е завел частичен иск за 50 000 лева на основание, че името му е очернено от Радостин Василев. В иска на Слави Трифонов са цитирани 18 твърдения на Радостин Василев, от юни 2022 година като например „задкулисието проби и при нас“. Съдът преценява, че Василев наистина си е послужил с груби изрази, но не е извършил клевета. Трифонов е осъден да плати 3500 лева адвокатски разноски. Решението на СГС може да се обжалва пред Апелативния съд. == Дискография == {{основна|Ку-Ку бенд{{!}}Дискография на Слави Трифонов с Ку-Ку бенд}} {{колони|2| * Ръгай чушки в боба (1993) * Шат на патката главата (1994) * [[Рома ТВ (албум)|Roma TV]] (1994) * [[Жълта книжка]] (1995) * Хъшове (1996) * Каналето – The best (1997) * [[Едно ферари с цвят червен|Едно Ферари с цвят червен]] (1997) * Франция, здравей (1998) * Девети трагичен (1998) * [[Вавилон (албум)|Вавилон]] (1998 – 1999) * [[Няма не искам]] (1999) * Часът на бенда (2000) * Новите варвари (2001) * The best (2002) * [[Vox populi]] (2002) * [[Прима патриот]] (2004) * [[И оркестъра да свири]] (2004) * [[Ние продължаваме]] (2007) * No Mercy (2008) * [[Македония (музикален албум)|Македония]] (2010) * [[Един от многото]] (2012) * Има такъв народ (2017) * [[Песни за българи]] (2018) }} == Видеоклипове == {{основна|Ку-Ку бенд{{!}}Видеоклипове на Слави Трифонов с Ку-Ку бенд}} {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор !! Продуцент |- |Дулсинея<small>(Слави Трифонов и Васил Василев – Зуека)</small>|| 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Шъ та праа да умиргаш<small>(Васил Василев – Зуека)</small> || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Шат на патката главата || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Тупан текно<small>(Слави Трифонов и Камен Воденичаров)</small> || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Рокендрол на падашите бабички || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Гергьовден || 1996 || Рома ТВ || || Камен Во. Студио |- |Тайсън кючек<small>(Слави Трифонов и Тончо Токмакчиев</small> | 1996 || Хъшове || || БМК |- | Едно ферари с цвят червен || 1997 || Едно ферари с цвят червен || || БМК |- | Студио Хъ || 1998 || Девети трагичен || || БМК |- | Не ме моли || 1999 || Няма не искам || || БМК |- | Няма не искам || 1999 || Няма не искам || || БМК |- | Сафари || 1999 || Няма не искам || || БМК |- | Ела, ела || 2000 || Часът на бенда || || БМК |- | Стоп! Забрави за правилата || 2000 || Часът на бенда || || БМК |- |Бедните не могат да скачат<small>(Слави Трифонов и Георги Милчев – Годжи)</small> | 2001 || Новите варвари || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Жива рана<small>(Слави Трифонов и Георги Милчев-Годжи)</small> || 2001 || Новите варвари || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Йовано, Йованке || 2002 || Vox populi || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Реквием за една мръсница<small>(Слави Трифонов и Деси Добрева</small>) || 2002 || Vox populi || Магърдич Халваджиян || БМК |- |Funk off<small>(Слави Трифонов, Деси Добрева и Алекс Раева)</small>|| 2002 || Vox populi || Магърдич Халваджиян || БМК |- |Why | 2003 || – || Магърдич Халваджиян || Bonnier Music |- | Не, не и не || 2004 || Prima патриот || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Bolero (balkan version) || 2004 || Prima патриот || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Вечерай Радо || 2004 || Prima патриот || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Йордановден<small>(Йордан Йончев-Гъмзата и Ку-ку бенд)</small> || 2005 || И оркестъра да свири || Рангел Вълчанов || Seven-Eight Prod. |- | Единствени<small>(Слави Трифонов и Софи Маринова)</small> || 2005 || И оркестъра да свири || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | И без теб || 2005 || И оркестъра да свири || || Seven-Eight Prod. |- | 100 SMS-а || 2005 || И оркестъра да свири || || Seven-Eight Prod. |- | Само мен<small>(Слави Трифонов и Нели Петкова)</small> || 2006 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- |Любовта е отрова | 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Нещо лично || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Жестока<small>(Слави Трифонов и Невена Цонева)</small> || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Едно ченге || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Кажи на майка си || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Малко сръбско || 2008 || No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Минах ли те<small>(Слави Трифонов и Георги Милчев – Годжи)</small> || 2008 || No Mercy || Лъчезар Ангелов || Seven-Eight Prod. |- | No mercy(<small>Слави Трифонов, Ку-ку бенд и Берковската духова музика</small>) || 2008 || No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Дявол || 2009 || No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Не, Мария<small>(Слави Трифонов и Миро)</small> || 2009 || No Mercy || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | По ръба<small>(Слави Трифонов и Люси)</small> || 2010 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Нема такава държава || 2010 || – || || Seven-Eight Prod. |- | Пружината || 2010 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Море сокол пие || 2011 || Македония || Неделчо Богданов || Seven-Eight Prod. |- | Да, да да<small>(Слави Трифонов и Иво Сиромахов)</small> || 2012 || – || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Куче и котка || 2012 || Един от многото || || Seven-Eight Prod. |- | Ти си || 2012 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- |Нирвана кючек | 2012 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Един от многото || 11.12.2012 || Един от многото || || Seven-Eight Prod. |- | Време за глупости<small>(Слави Трифонов и Борис Солтарийски)</small>|| 17.12.2012 || Един от многото || Александър Сано || Seven-Eight Prod. |- | Бягай<small>(Слави Трифонов и Йордан Йончев-Гъмзата)</small> || 25.07.2016 || Има такъв народ || Кирил Киров || Seven-Eight Prod. |- | No mercy<small>(нова версия)</small> ||28.07.2016|| No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Аз съм твоят мъж<small>(Слави Трифонов и Йордан Йончев-Гъмзата)</small> ||07.10.2016 || Има такъв народ || Кирил Киров || Seven-Eight Prod. |- | Вярвам в чудеса<small>(Слави Трифонов, Крисия, Хасан и Ибрахим)</small> ||30.12.2016 || Има такъв народ ||Жоро Манолов || Seven-Eight Prod. |- | Тя || 22.05.2017 || Има такъв народ || Кирил Киров || Seven-Eight Prod. |- | Господ ни обича || 02.10.2017 || - || - || Seven-Eight Prod. |- | Лош човек с добри намерения || 27.11.2017 || - || Росен Илиев и Тодор Карагяуров || Seven-Eight Prod. |- | Гледай как се прави(<small>Криско и Слави Трифонов)</small> || 05.04.2018 || - || Кирил Киров || Adamand |- | Затова || 09.09.2018 || - || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Едно Ферари модел 2019<small>(Криско с участието на Слави Трифонов и Ку-Ку бенд)</small> || 28.11.2018 || - || Кирил Киров || Adamand |- | Краят на света<small>(с участието на Веско Ешкенази)</small> || 25.03.2019 || - || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Едно ми е такова<small>(Слави Трифонов, Йордан Йончев-Гъмзата и GBS)</small> || 19.06.2019 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Заедно<small>(Слави Трифонов с участието на ТоТо H)</small> || 07.04.2020 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Вечерай Радо<small>(нова версия)</small> || 29.06.2020 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Ти си<small>(нова версия)</small> || 04.11.2020 || Един от многото || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Изкушение<small>(Слави Трифонов и ТоТо H)</small> || 18.02.2021 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Hallelujah || 08.10.2021 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Аз съм<small>(с участието на Ники и Любо)</small> || 25.10.2021 || - || Емил Цончев || Seven-Eight Prod. |- | Братко мой || 29.09.2022 || – || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Остани<small>(Слави Трифонов и Софи Маринова)</small> || 30.12.2022 || – || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Аз съм<small>(нова версия)</small> || 26.01.2023 || – || || Seven-Eight Prod. |- | Демон<small>(Слави Трифонов и Тита)</small> || 30.05.2023 || – || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |} == Филмография == === Озвучава === * [[Angry Birds: Филмът]] – червеното пиле Ред (2016)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/5345543|заглавие=Слави Трифонов става дубльор, озвучава най-ядосаното пиле|издател=24chasa.bg|дата=6 март 2016 г.}}</ref> == Бележки == <references /> == Използвана литература == * {{cite book |title= ''Слави Трифонов за стърчането''|last= Дилов-син|first= Любен|authorlink= Любен Дилов (син)|coauthors= Слави Трифонов|year= 2002|publisher= Сиела|location= София|isbn= 954-649-528-X}} == Вижте също == {{Уикицитат|Слави Трифонов}} * [[Шоуто на Слави]] == Външни препратки == * [http://www.slavishow.com/ Официален сайт на „Шоуто на Слави“] {{Нормативен контрол}} {{Българска музикална компания}} {{Портал|Биографии|Музика|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Трифонов, Слави}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български музикални продуценти]] [[Категория:Български телевизионни продуценти]] [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на „Има такъв народ“]] [[Категория:Български виолисти]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Членове на Ку-ку бенд]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Мултиинструменталисти]] ehyc9qrbtsggbqb6hv2j3azfcgclj6c 0 68705 12398082 12231732 2024-10-29T05:36:36Z 212.5.158.74 12398082 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Богоров | име-оригинал = | категория = издател | описание = български енциклопедист | портрет = Иван Богоров.jpg | портрет-описание = Паметник в Карлово | роден-място = [[Карлово]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[Княжество България]] | вложки = {{Личност/Бизнесмен | категория = издател | област = | образование = | работил-в = „[[Българский орел]]“<br>„[[Журнал за наука, занаяти и търговия]]“<br>„[[Народност (вестник)|Народност]]“ | постове = | известен-с = | награди = }} }} '''Иван Андреев''' е виден [[България|български]] [[енциклопедист]] от [[Възраждане]]то, създател на български вестник, почетен член на [[Българското книжовно дружество]] (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на [[чуждици]], най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се [[български книжовен език]]. По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание. == Биография == [[Файл:Ivan Bogorov Second instruction for the bulgarian language.jpg|200px|мини|Второ упътване за българския език от д-р Иван Богоров, Виена, 1870 г.]] Иван Богоров е роден през 1820 година в [[Карлово]] във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в [[Пловдив]] и поставя началото на рода [[Гешови]].<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 16}}</ref> Богоров учи в родния си град, във [[Велика народна школа]] на вселенската патриаршия в [[Куручешме]], [[Цариград]], където са учили [[Георги Раковски]], [[Алеко Богориди]] и [[Сава Доброплодни]]. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в [[Одеса]], училище и на [[Найден Геров]], [[Ботьо Петков]] и [[Добри Чинтулов]]. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на [[Христофор Жефарович]]. Известно време пътува през [[Букурещ]], [[Свищов]], [[Търново]], [[Габрово]], [[Изворник]] и накрая се установява в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не [[гръцки език|гръцки]]. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата [[граматика]] на [[български език|българския език]], която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „[[Първичка българска граматика]]“ (1844 г.). Заминава за [[Лайпциг]], където издава първия български вестник „[[Българский орел]]“ (1846 г. – две години след първото българско списание „[[Любословие (Смирна)|Любословие]]“ на [[Константин Фотинов]]). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „[[Цариградски вестник]]“. След това заминава за [[Париж]], за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „[[Журнал за наука, занаяти и търговия]]“. По-късно в Букурещ издава вестник „[[Народност (вестник)|Народност]]“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „[[Турция (вестник)|Турция]]“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „[[Чисто-българска наковалня за сладкодумство]]“. По време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] служи като преводач. == Възгледи == Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на [[чуждици]], и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се [[български книжовен език]]. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „[[кибрит]]“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: ''паличе'', ''палерка'' и други, а сам той предлага ''огниво''. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“. Във Великотърновския исторически музей, раздел „Нова и най-нова история“ в залата посветена на войните сред вещите на войници може да бъде видяна кутийка кибрит с надпис" Български пали-дръвца" което показва че макар и за кратко замяната е имала частичен успех. [[Файл:Карлово Богоров.jpg|дясно|мини|Мемориал в Карлово]] Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: ''български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред'' вместо ''болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд''. Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва: {{цитат|„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“|}} Много от въведените от Богоров думи (''предимство'', ''приемлив'' и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на [[Александър Теодоров-Балан]]). === Мисли на Богоров за българския език и руското вливане === {{цитат|Русите са крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм... А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.<ref name="Книговище">„Книговище за прочитане“, книжка четвърта, Виена, 1874</ref>}} {{цитат|Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай Руският, защото тук разликата стои в думите; с рѐчи ''булка'', ''спор'', ''сад'', един Русец разумява: ''хляб'', ''препирня'', ''градина'', когато един Българин разбира ''невяста'', ''умножаване'' [изобилие], ''ново лозе''...<ref name="Книговище"/>}} === Някои думи, въведени от Богоров === {{дребно3| ''(Думите, дадени с '''удебелени букви''' се използват и днес, някои и във всекидневната реч)'' * '''предимство''' * '''предимствен''' * '''обноски''' * '''приемлив''' * '''приемливост''' * '''книжнина''' (литература) * '''познавач''' * '''чакалня''' * '''дъждобран''' * '''сегашно време''' * '''минало (заминало, преминало) време''' * редилник (вм. рус. правилник) * правилник (автор) * беляз (вм. рус. герб; картина) * '''бивалица''' (история) * книговище (библиотека) * небиваличен (митичен, нереален, неисторичен) * гостилня (хотел) * гостилник (хотелиер) * застан (станция, гара) * денник (дневник, журнал) * отсебен (специален) * правачница (фр. фабрика, рус. завод) * '''вестник''' * '''вестникар''' * '''часовник''' (сахат) * '''четец''' (читател) * '''пратеник''' * многопътен (многократен) * прочетник (рус. читател) * еднопътен (еднократен) * самосебен (собствен, специфичен, специален) * земеопис (география) * наговор (рус. заговор) * крайка (точка, пункт) * прязпол (профил) * прѝлич (образец, модел) * сподялба (причастие) * биватно (съществително) * обрезд (характер) * белезач (художник, рисувач) * брездеж (чертеж) * брездач (чертожник) * лъчитба (химия) * присъщие (рус. „присъствие“) * бивност (рус. „присъствие“) * градство (политика) * ветреник (газ) * притурно име(прилагателно) * свърз (съюз) * свързник (съюзник) * '''свръзка''' (копула) * свръшка (окончание) * четно име (числително име) * '''кланица''' (касапница) * плув (кораб) * самосвет (фотография) * самосветар (фотограф) * държавство (политика) * владалство (политика) * питен, попитен, питатен (въпросителен) * ставица (определителен член) * словница (граматика) * '''лѐкарство''' (медицина) * искреник (електричество) * гледобод (гледна точка) * чудатен (удивителен) * '''забележка''' * самоплув (параход) * провадилня (рус. посолство) * провдничество (рус. посолство) * средореч (рус. междуметие) * вместоиме (рус. местоимение) * запирка (рус. запетая) * запиратен (рус. препинателен) * дватачен (вм. рус. четен; двойствен) * почетлив (вм. рус. уважаем) * тачлив (вм. рус. уважаем) * '''тръпен''' (пасивен, страдателен) * азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност) * мини-брод (паспорт) * пътулка (паспорт, тескере) * зададка (рус. задача) * училня (училище, школа) * училник (учител) * скъсене (абревиатура, рус. съкращение) * трикътник (днес: триъгълник) * словник (текст) * вършатен (действителен, деятелен) * '''деен''' * '''дейност''' * '''деец''' * '''бездеен''' * бездейност * '''съдейност''' * сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.) * '''отговорник''' (ответник) * самораст (природа, натура) * саморастен (природен, натурален, физически) * '''разноски''' (харчове) * пла̀тен (материален) * тъкмост (точност) * презръчница (заведение) * самоуправа (автономия) * '''стопанствен''' (притежателен) * народоуправа (република) * народосбор (парламент) * преизповед (протест) * преизповедник (протестант) * преизповядам (протестирам) * писмар (секретар) * писачница (редакция) * цветило (боя) * '''каквина''' (качество) * колчавина (количество) * сбирност, събирливост (вместимост, емкост) * '''цветарник''' (саксия) * основник (елемент) * ставник (елемент) * въгленик (въглерод) * водиник (водород) * кислиник (кислород) * затривач (убиец) * опорник (противник) * обаждатно клонене (изявително наклонение) * сговарятно клонене (условно наклонение) * молач (вм. тъжител) * лицевен (персонален) * свърз (рус. съюз) * придръжност (рус. зависимост) * придръжен (рус. зависим) * шестолик (куб) * казало (рус. сказуемо) * изведнъжен (внезапен) * еднодружен (взаимен) * сторник (фактор) * словник (текст) * равноденник (екватор) * пладник (меридиан) * поврътник (тропик) * азар (егоист) * азарски (егоистичен) * едномерен, еднаквомерен (пропорционален) * бивалник, биваличник, биваличар (историк) * непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен) }} === Примери за употреба на народни думи у Богоров === {{дребно3|1= * бодка; бодки (''тур.'' пара, ''лат.'' монета; пари) * молба * бележа (и в смисъл на „знача“) * забелязвам, забележвам * обичен * смет (тур. „боклук“) * бележка * книжовен (рус. от гр. „грамотен“) * гледка (рус. „зрелище“, тур. „сеир“) * сбъдник (който държи на своето) * хром (тур. „куц“) * вещ (знаещ) * свяст (вм. рус. „съвест“, „съзнание“) * шатър (''вместо турското'' „чадър“) * шаторник (чергар, номад) * окол (рус. „окръжност“) * кът * подпрег (''тур''. колан) * паличе, палерка (кибрит) * пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. „кеф“) * отволявам (рус. удовлетворение) * лих (лош, несгоден; ''тур.'' тек, ''рус.'' нечетен) * загуба * пригледвам (рус. „проверявам“) * слово (според народния език: слово = „буква“, „текст“) * словце (буква, буквичка) * печалба * верига (''тур.'' синджир) * почит * валка (вм. „топка“, което е от тур.) * бащиния (вм. „отечество“; защото „отец“ = „поп“ в народния език !) * мъзда (''рус.'' „награда“) * дарило (рус. „награда“) * отрив (тур. „сапун“) * поревка (перс.-тур. „ищах“, рус. „охота“; каприз) * ревне ми са (''гр.'' харесва ми) * честит (рус. щастлив, тур. късметлия) * чест (тур. късмет, рус, щастие) * честитост (благополучие) * кълка (бут) * искатен (желателен) * пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг) * разкол (''тур.'' мегдан, ''рус.'' площад) * челяд (''рус.'' семейство) * челяден (рус. семеен) * гадка (''рус.'' задача, ''гр.'' проблема) * вреден (''рус.'' способен) * вредност (рус. способност) * вреднувам (струвам; важа) * здравнина (сигурност) * същин, същина (същност) * брезня (лат. линия) * брездя (чертая) * брезда (черта, линия) * пруст (салон) * отдвор (зала, салон) * став (част, член) * свойщина (характерна черта, осбеност) * имовина (''рус.''имущество) * валка (''тур.'' топка) * цветосвам (''тур.'' боядисвам) * отсек, отсека (''рус.'' решение) * почак (''рус.'' срок) * пределям (определям; ограничавам) * слог (''рус.'' граница) * багрило, багрилка (тур. боя) * шарило (тур. боя) * кръстак, кръстаче (квадрат) * животен (жизнен; общителен, любезен) * наплата (спица) * пречник (диаметър) * връшник (свод) * раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция) * разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция) * дохватка (рус. доказателство) * износен, поносен (полезен) * напреднина (успех, напредък) * извръстен (превъзходен) * едностаен, едностанен (постоянен) * становит (масивен) * бод (рус. точка, пункт) * токо-речи (рус. почти) * тач, тачене (рус. уважение) * размет (разпределение; рус.разбор) * разлог (план, схема; разположение) * строй (тип, сорт) * обръжвам (рус. въоръжавам) * оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам) * снабавям (рус. снабдявам, доставям) * умовити похватности („интелектуални способности“) * прекореча (рус. противореча) * прекоречене (рус. противоречие) * прекоречен (рус. противоречив) * родлив (плодороден) * разноска (тур. „харч“, рус. „разход“) * чет (число) * стопаня, стопанявам (притежавам) * отсебвам (рус.обособявам) * възвара (рус.брожение) * показ (пример; образец) * приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма) * вишен (рус. висш) * глед (рус. зрение) * самострел (арбалет) * чуене (рус. звучене) * звънтлив (рус. звучен) * отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам) * можен (възможен) * можност (възможност) * неможност (невъзможност) * зарнувам (излъчвам лъчи) * яра (рус. „зарево“) * зара (лъч) * заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен) * замощност (възможност) * вреден (рус. способен) * вредност (рус. способност) * пазухник (тур. джоб) * връст (рус. възраст) * пора (вм. рус. възраст) * ука (наука, учение; вм. рус. „урок“, в народния език „урок“ = „уроки“) * почак (рус. „срок“) * чудовен (рус. „удивителен“) * непрекъснат (вм. рус. „непреривен“) * ред (рус. „състояние“) * заемувач (кредитор) * на̀ред (правило) * видовен (видим) * бележит * залог * лучене, мерене (вм. нем.-рус. „цел“) * обтока (тур. „гайтан“) * подплата (тур. „хастар“) * целина (вм. рус. „материк“) * наумен (у Богоров: „абстрактен, субективен“; иначе: „идеен, концептуален, понятиен“, от „наум“ = „идея, понятие, концепция, представа“) * знатен, знаятен (знаещ, вещ) * дея (действам) * разобаждам (съобщавам) * дълг * потъкмяване (договор) * купило (рус. „покупка“) * наречница (орисница) * съ̀дба (рус. „съждение“; „съдебен процес“) * омисъл (съмнение; рус. „подозрение“) * гузни ма (съмнявам се; рус. „подозирам“) * отхрана (рус. „възпитание“) * подадене (дарба, талант, качество) * уреден (правилен; рус. „изряден“) * уредба (система) * запис * диха (същество) * стройник (посредник) * сетнина (рус. „последствие“, лат. „резултат“) * отглашане (рус. „отзив“) * стъкленица (рус. „бутилка“, тур. „шише“) * надържане (твърдение) * надържам (твърдя) * увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение) }} == Памет == На Иван Богоров е наречена улица в квартал „[[Сухата река]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947974|title=Иван Богоров}}). == Творчество == [[File:Ivan Bogorov Kratka Geografia 1851.jpg|right|thumb|„Кратка география математическа, физическа и политическа“ (1851). Експонат на [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]]]] * „Български народни песни и пословици“ (1842) * „Всеобща география за децата“ (1843) * „Първичка българска граматика“ (1844) – първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена три пъти като „Първичка българска словница“) * „[[Български орел]]“ (1846 – 1847) – първият български вестник * „Кратка география математическа, физическа и политическа“ (Букурещ, 1851) * [http://books.google.com/books?id=cua0D_L-C3MC&dq=inauthor%3Abogorov&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Различны познания за ученици. Пловдив, 1865.] * „Няколко дена разходка по българските места“ (1868) – първият български пътепис, издаден самостоятелно * Първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871) * „Академичен български речник“ * „Упътване за българский език“ * „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879) * „Цариградски вестник“ * „Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив) * вестник „Народност“ (Букурещ) * вестник „Турция“ (Цариград) * „Книговище за прочитане“ (Пловдив, 1874 – 1875) * „Селски лекар“ (Пловдив) * „Животът ми описан от мене“ (1879) * „Бранилник за българския език и за народна облага“ (1880) == Източници == * Енциклопедия „България“, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978. <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Иван+Богоров&type=AllFields От и за Иван Богоров в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] == Вижте също == * [[Александър Теодоров-Балан]] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Образование|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Богоров, Иван}} [[Категория:Почетни членове на БАН]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Новобългарски просветители]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български издатели на вестници]] [[Категория:Български издатели на списания]] [[Категория:Възпитаници на Великата народна школа]] [[Категория:Родени в Карлово]] [[Категория:Починали в София]] 86shaxwlevr04l7zrz4g34u41nsf4ur 12398083 12398082 2024-10-29T05:37:36Z Borhan 338207 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/212.5.158.74|212.5.158.74]] ([[User talk:212.5.158.74|б.]]), към версия на Nk 12398083 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Богоров | име-оригинал = | категория = издател | описание = български енциклопедист | портрет = Иван Богоров.jpg | портрет-описание = Паметник в Карлово | роден-място = [[Карлово]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[Княжество България]] | вложки = {{Личност/Бизнесмен | категория = издател | област = | образование = | работил-в = „[[Българский орел]]“<br>„[[Журнал за наука, занаяти и търговия]]“<br>„[[Народност (вестник)|Народност]]“ | постове = | известен-с = | награди = }} }} '''Иван Андреев Богóров''' (или '''Богоев''') е виден [[България|български]] [[енциклопедист]] от [[Възраждане]]то, създател на български вестник, почетен член на [[Българското книжовно дружество]] (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на [[чуждици]], най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се [[български книжовен език]]. По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание. == Биография == [[Файл:Ivan Bogorov Second instruction for the bulgarian language.jpg|200px|мини|Второ упътване за българския език от д-р Иван Богоров, Виена, 1870 г.]] Иван Богоров е роден през 1820 година в [[Карлово]] във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в [[Пловдив]] и поставя началото на рода [[Гешови]].<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 16}}</ref> Богоров учи в родния си град, във [[Велика народна школа]] на вселенската патриаршия в [[Куручешме]], [[Цариград]], където са учили [[Георги Раковски]], [[Алеко Богориди]] и [[Сава Доброплодни]]. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в [[Одеса]], училище и на [[Найден Геров]], [[Ботьо Петков]] и [[Добри Чинтулов]]. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на [[Христофор Жефарович]]. Известно време пътува през [[Букурещ]], [[Свищов]], [[Търново]], [[Габрово]], [[Изворник]] и накрая се установява в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не [[гръцки език|гръцки]]. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата [[граматика]] на [[български език|българския език]], която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „[[Първичка българска граматика]]“ (1844 г.). Заминава за [[Лайпциг]], където издава първия български вестник „[[Българский орел]]“ (1846 г. – две години след първото българско списание „[[Любословие (Смирна)|Любословие]]“ на [[Константин Фотинов]]). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „[[Цариградски вестник]]“. След това заминава за [[Париж]], за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „[[Журнал за наука, занаяти и търговия]]“. По-късно в Букурещ издава вестник „[[Народност (вестник)|Народност]]“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „[[Турция (вестник)|Турция]]“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „[[Чисто-българска наковалня за сладкодумство]]“. По време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] служи като преводач. == Възгледи == Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на [[чуждици]], и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се [[български книжовен език]]. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „[[кибрит]]“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: ''паличе'', ''палерка'' и други, а сам той предлага ''огниво''. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“. Във Великотърновския исторически музей, раздел „Нова и най-нова история“ в залата посветена на войните сред вещите на войници може да бъде видяна кутийка кибрит с надпис" Български пали-дръвца" което показва че макар и за кратко замяната е имала частичен успех. [[Файл:Карлово Богоров.jpg|дясно|мини|Мемориал в Карлово]] Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: ''български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред'' вместо ''болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд''. Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва: {{цитат|„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“|}} Много от въведените от Богоров думи (''предимство'', ''приемлив'' и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на [[Александър Теодоров-Балан]]). === Мисли на Богоров за българския език и руското вливане === {{цитат|Русите са крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм... А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.<ref name="Книговище">„Книговище за прочитане“, книжка четвърта, Виена, 1874</ref>}} {{цитат|Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай Руският, защото тук разликата стои в думите; с рѐчи ''булка'', ''спор'', ''сад'', един Русец разумява: ''хляб'', ''препирня'', ''градина'', когато един Българин разбира ''невяста'', ''умножаване'' [изобилие], ''ново лозе''...<ref name="Книговище"/>}} === Някои думи, въведени от Богоров === {{дребно3| ''(Думите, дадени с '''удебелени букви''' се използват и днес, някои и във всекидневната реч)'' * '''предимство''' * '''предимствен''' * '''обноски''' * '''приемлив''' * '''приемливост''' * '''книжнина''' (литература) * '''познавач''' * '''чакалня''' * '''дъждобран''' * '''сегашно време''' * '''минало (заминало, преминало) време''' * редилник (вм. рус. правилник) * правилник (автор) * беляз (вм. рус. герб; картина) * '''бивалица''' (история) * книговище (библиотека) * небиваличен (митичен, нереален, неисторичен) * гостилня (хотел) * гостилник (хотелиер) * застан (станция, гара) * денник (дневник, журнал) * отсебен (специален) * правачница (фр. фабрика, рус. завод) * '''вестник''' * '''вестникар''' * '''часовник''' (сахат) * '''четец''' (читател) * '''пратеник''' * многопътен (многократен) * прочетник (рус. читател) * еднопътен (еднократен) * самосебен (собствен, специфичен, специален) * земеопис (география) * наговор (рус. заговор) * крайка (точка, пункт) * прязпол (профил) * прѝлич (образец, модел) * сподялба (причастие) * биватно (съществително) * обрезд (характер) * белезач (художник, рисувач) * брездеж (чертеж) * брездач (чертожник) * лъчитба (химия) * присъщие (рус. „присъствие“) * бивност (рус. „присъствие“) * градство (политика) * ветреник (газ) * притурно име(прилагателно) * свърз (съюз) * свързник (съюзник) * '''свръзка''' (копула) * свръшка (окончание) * четно име (числително име) * '''кланица''' (касапница) * плув (кораб) * самосвет (фотография) * самосветар (фотограф) * държавство (политика) * владалство (политика) * питен, попитен, питатен (въпросителен) * ставица (определителен член) * словница (граматика) * '''лѐкарство''' (медицина) * искреник (електричество) * гледобод (гледна точка) * чудатен (удивителен) * '''забележка''' * самоплув (параход) * провадилня (рус. посолство) * провдничество (рус. посолство) * средореч (рус. междуметие) * вместоиме (рус. местоимение) * запирка (рус. запетая) * запиратен (рус. препинателен) * дватачен (вм. рус. четен; двойствен) * почетлив (вм. рус. уважаем) * тачлив (вм. рус. уважаем) * '''тръпен''' (пасивен, страдателен) * азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност) * мини-брод (паспорт) * пътулка (паспорт, тескере) * зададка (рус. задача) * училня (училище, школа) * училник (учител) * скъсене (абревиатура, рус. съкращение) * трикътник (днес: триъгълник) * словник (текст) * вършатен (действителен, деятелен) * '''деен''' * '''дейност''' * '''деец''' * '''бездеен''' * бездейност * '''съдейност''' * сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.) * '''отговорник''' (ответник) * самораст (природа, натура) * саморастен (природен, натурален, физически) * '''разноски''' (харчове) * пла̀тен (материален) * тъкмост (точност) * презръчница (заведение) * самоуправа (автономия) * '''стопанствен''' (притежателен) * народоуправа (република) * народосбор (парламент) * преизповед (протест) * преизповедник (протестант) * преизповядам (протестирам) * писмар (секретар) * писачница (редакция) * цветило (боя) * '''каквина''' (качество) * колчавина (количество) * сбирност, събирливост (вместимост, емкост) * '''цветарник''' (саксия) * основник (елемент) * ставник (елемент) * въгленик (въглерод) * водиник (водород) * кислиник (кислород) * затривач (убиец) * опорник (противник) * обаждатно клонене (изявително наклонение) * сговарятно клонене (условно наклонение) * молач (вм. тъжител) * лицевен (персонален) * свърз (рус. съюз) * придръжност (рус. зависимост) * придръжен (рус. зависим) * шестолик (куб) * казало (рус. сказуемо) * изведнъжен (внезапен) * еднодружен (взаимен) * сторник (фактор) * словник (текст) * равноденник (екватор) * пладник (меридиан) * поврътник (тропик) * азар (егоист) * азарски (егоистичен) * едномерен, еднаквомерен (пропорционален) * бивалник, биваличник, биваличар (историк) * непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен) }} === Примери за употреба на народни думи у Богоров === {{дребно3|1= * бодка; бодки (''тур.'' пара, ''лат.'' монета; пари) * молба * бележа (и в смисъл на „знача“) * забелязвам, забележвам * обичен * смет (тур. „боклук“) * бележка * книжовен (рус. от гр. „грамотен“) * гледка (рус. „зрелище“, тур. „сеир“) * сбъдник (който държи на своето) * хром (тур. „куц“) * вещ (знаещ) * свяст (вм. рус. „съвест“, „съзнание“) * шатър (''вместо турското'' „чадър“) * шаторник (чергар, номад) * окол (рус. „окръжност“) * кът * подпрег (''тур''. колан) * паличе, палерка (кибрит) * пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. „кеф“) * отволявам (рус. удовлетворение) * лих (лош, несгоден; ''тур.'' тек, ''рус.'' нечетен) * загуба * пригледвам (рус. „проверявам“) * слово (според народния език: слово = „буква“, „текст“) * словце (буква, буквичка) * печалба * верига (''тур.'' синджир) * почит * валка (вм. „топка“, което е от тур.) * бащиния (вм. „отечество“; защото „отец“ = „поп“ в народния език !) * мъзда (''рус.'' „награда“) * дарило (рус. „награда“) * отрив (тур. „сапун“) * поревка (перс.-тур. „ищах“, рус. „охота“; каприз) * ревне ми са (''гр.'' харесва ми) * честит (рус. щастлив, тур. късметлия) * чест (тур. късмет, рус, щастие) * честитост (благополучие) * кълка (бут) * искатен (желателен) * пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг) * разкол (''тур.'' мегдан, ''рус.'' площад) * челяд (''рус.'' семейство) * челяден (рус. семеен) * гадка (''рус.'' задача, ''гр.'' проблема) * вреден (''рус.'' способен) * вредност (рус. способност) * вреднувам (струвам; важа) * здравнина (сигурност) * същин, същина (същност) * брезня (лат. линия) * брездя (чертая) * брезда (черта, линия) * пруст (салон) * отдвор (зала, салон) * став (част, член) * свойщина (характерна черта, осбеност) * имовина (''рус.''имущество) * валка (''тур.'' топка) * цветосвам (''тур.'' боядисвам) * отсек, отсека (''рус.'' решение) * почак (''рус.'' срок) * пределям (определям; ограничавам) * слог (''рус.'' граница) * багрило, багрилка (тур. боя) * шарило (тур. боя) * кръстак, кръстаче (квадрат) * животен (жизнен; общителен, любезен) * наплата (спица) * пречник (диаметър) * връшник (свод) * раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция) * разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция) * дохватка (рус. доказателство) * износен, поносен (полезен) * напреднина (успех, напредък) * извръстен (превъзходен) * едностаен, едностанен (постоянен) * становит (масивен) * бод (рус. точка, пункт) * токо-речи (рус. почти) * тач, тачене (рус. уважение) * размет (разпределение; рус.разбор) * разлог (план, схема; разположение) * строй (тип, сорт) * обръжвам (рус. въоръжавам) * оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам) * снабавям (рус. снабдявам, доставям) * умовити похватности („интелектуални способности“) * прекореча (рус. противореча) * прекоречене (рус. противоречие) * прекоречен (рус. противоречив) * родлив (плодороден) * разноска (тур. „харч“, рус. „разход“) * чет (число) * стопаня, стопанявам (притежавам) * отсебвам (рус.обособявам) * възвара (рус.брожение) * показ (пример; образец) * приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма) * вишен (рус. висш) * глед (рус. зрение) * самострел (арбалет) * чуене (рус. звучене) * звънтлив (рус. звучен) * отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам) * можен (възможен) * можност (възможност) * неможност (невъзможност) * зарнувам (излъчвам лъчи) * яра (рус. „зарево“) * зара (лъч) * заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен) * замощност (възможност) * вреден (рус. способен) * вредност (рус. способност) * пазухник (тур. джоб) * връст (рус. възраст) * пора (вм. рус. възраст) * ука (наука, учение; вм. рус. „урок“, в народния език „урок“ = „уроки“) * почак (рус. „срок“) * чудовен (рус. „удивителен“) * непрекъснат (вм. рус. „непреривен“) * ред (рус. „състояние“) * заемувач (кредитор) * на̀ред (правило) * видовен (видим) * бележит * залог * лучене, мерене (вм. нем.-рус. „цел“) * обтока (тур. „гайтан“) * подплата (тур. „хастар“) * целина (вм. рус. „материк“) * наумен (у Богоров: „абстрактен, субективен“; иначе: „идеен, концептуален, понятиен“, от „наум“ = „идея, понятие, концепция, представа“) * знатен, знаятен (знаещ, вещ) * дея (действам) * разобаждам (съобщавам) * дълг * потъкмяване (договор) * купило (рус. „покупка“) * наречница (орисница) * съ̀дба (рус. „съждение“; „съдебен процес“) * омисъл (съмнение; рус. „подозрение“) * гузни ма (съмнявам се; рус. „подозирам“) * отхрана (рус. „възпитание“) * подадене (дарба, талант, качество) * уреден (правилен; рус. „изряден“) * уредба (система) * запис * диха (същество) * стройник (посредник) * сетнина (рус. „последствие“, лат. „резултат“) * отглашане (рус. „отзив“) * стъкленица (рус. „бутилка“, тур. „шише“) * надържане (твърдение) * надържам (твърдя) * увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение) }} == Памет == На Иван Богоров е наречена улица в квартал „[[Сухата река]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947974|title=Иван Богоров}}). == Творчество == [[File:Ivan Bogorov Kratka Geografia 1851.jpg|right|thumb|„Кратка география математическа, физическа и политическа“ (1851). Експонат на [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]]]] * „Български народни песни и пословици“ (1842) * „Всеобща география за децата“ (1843) * „Първичка българска граматика“ (1844) – първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена три пъти като „Първичка българска словница“) * „[[Български орел]]“ (1846 – 1847) – първият български вестник * „Кратка география математическа, физическа и политическа“ (Букурещ, 1851) * [http://books.google.com/books?id=cua0D_L-C3MC&dq=inauthor%3Abogorov&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Различны познания за ученици. Пловдив, 1865.] * „Няколко дена разходка по българските места“ (1868) – първият български пътепис, издаден самостоятелно * Първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871) * „Академичен български речник“ * „Упътване за българский език“ * „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879) * „Цариградски вестник“ * „Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив) * вестник „Народност“ (Букурещ) * вестник „Турция“ (Цариград) * „Книговище за прочитане“ (Пловдив, 1874 – 1875) * „Селски лекар“ (Пловдив) * „Животът ми описан от мене“ (1879) * „Бранилник за българския език и за народна облага“ (1880) == Източници == * Енциклопедия „България“, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978. <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Иван+Богоров&type=AllFields От и за Иван Богоров в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] == Вижте също == * [[Александър Теодоров-Балан]] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Образование|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Богоров, Иван}} [[Категория:Почетни членове на БАН]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Новобългарски просветители]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български издатели на вестници]] [[Категория:Български издатели на списания]] [[Категория:Възпитаници на Великата народна школа]] [[Категория:Родени в Карлово]] [[Категория:Починали в София]] 8hze867e2nsm11komyglr816o55fwpe 0 68763 12397877 12078607 2024-10-28T21:06:23Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12397877 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Индия | име = Мумбай | име-местно = Mumbai<br>मुंबई | вид = Град | гео-ширина = 18.967 | гео-дължина = 72.833 | щат = Махаращра | площ = 437,71 | височина = 14 | население = 20 411 274 | население-година = 2020 | демоним = мумбаец, мумбайка, мумбайци | основаване = | пощенски-код = 110 xxx | телефонен-код = +91 22 | мпс-код = MH-01, MH-02, MH-03 | сайт = [http://www.mcgm.gov.in/ www.mcgm.gov.in] }} '''Мумба̀й''' ({{lang|mr|मुंबई}}, {{звук|Mumbai_pronunciation.ogg|[mʊmbaɪ]}}; {{lang|en|Mumbai}}) е [[град]] в Западна [[Индия]], център на щата [[Махаращра]]. Разположен е на остров [[Салсет]] в [[Арабско море]], в непосредствена близост до континента. Наричан е и '''Бомбай''' ({{lang|en|Bombay}}), както е официалното му име до 1995 г.. Името ''Бомбай'' е изкривена форма на [[португалски език|португалското]] наименование ''Bom Bahia'' („Добър залив“). През [[1995]] година градът е официално преименуван на ''Мумбай'' в хода на кампания за премахване на европейските наименования на градове в Индия. Новото име е изведено от името на [[индуизъм|индуистката]] богиня [[Мумбадеви]] и „аай“, „[[майка]]“ на [[Маратхийски език|маратхи]]. С населението си от 20 411 274 души (2020), той е най-големият град в [[Индия]] и [[Южна Азия]] и седми в света.<ref>{{cite web | publisher = World Gazetteer | year = 2010 | url = http://world-gazetteer.com/wg.php?x=&men=gcis&lng=en&des=wg&srt=npan&col=abcdefghinoq&msz=1500&pt=c&va=&srt=pnan | title = World: largest cities and towns and statistics of their population | accessdate = 6 декември 2010 | ref = harv | archiveurl = http://www.webcitation.org/5mgEK0l5x | archivedate = 10 януари 2010 | lang = en | архив_дата = 2010-01-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100123182252/http://world-gazetteer.com/wg.php?x=&men=gcis&lng=en&des=wg&srt=npan&col=abcdefghinoq&msz=1500&pt=c&va=&srt=pnan }}</ref> Мумбай е и в центъра на една от най-големите градски [[Агломерация|агломерации]] в света, [[Мумбайски метрополен регион]], включващ градовете [[Нави Мумбай]] и [[Тхане]].<ref>{{cite web | url = http://esa.un.org/unup/index.asp?panel=2 | title = Population of urban agglomerations with 750 000 inhabitants or more in 2007 (thousands) 1950 – 2025 (India) | publisher = Department of Economic and Social Affairs (United Nations) | accessdate = 9 юни 2009 | lang = en | архив_дата = 2012-07-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120717030201/http://esa.un.org/unup/index.asp?panel=2 }}</ref> == География == [[Файл:Mumbai, metropolitan region, satellite image, Landsat-5, 2011-01-30.jpg|мини|ляво|250px|Мумбай и неговите околности, сателитна снимка от [[LandSat-5]], 30 януари 2011 г.]] Площта на града е 603,4 km². Той е разположен в устието на река [[Улхас]] ({{lang|en|Ulhas}}), заемайки островите Мумбай, Солсет и прилежащото им крайбрежие. Градът се намира на височина от 10 до 15 m над морското равнище. Северната част на Мумбай е хълмиста, като най-високата точка на града се намира на височина 450 m над морското равнище. В границите на Мумбай има няколко [[Езеро|езера]]: Тулси ({{lang|en|Tulsi}}), Вихар ({{lang|en|Vihar}}), Поваи ({{lang|en|Powai}}). Първите две, разположени в националния парк [[Боривали]] ({{lang|en|Borivali}}), снабдяват част от града с питейна вода. През Мумбай протичат 3 реки, водещи началото си от националния парк. В границите на града има [[Мангрови гори|мангрови блата]]. Бреговата линия на Мумбай е прорязана от многочислени [[Ручей|ручеи]] и [[Залив|заливи]]. [[Почва|Почвата]] в града е основно песъчлива заради близостта на морето, в [[Предградие|предградията]] – алувиална и глинеста. Скалните видове се отнасят към черните [[базалт]]и. Мумбай се намира в зона на [[Сеизмология|сеизмична активност]]. === Климат === Градът е разположен в субекваториалния пояс. Изразени са 2 сезона: влажен и сух. Сезонът на дъждовете продължава от [[юни]] до [[октомври]], особено интензивни [[Тропичен мусонен климат|мусонни дъждове]] има от юни до [[септември]], предизвикващи повишена влажност в града. Средната температура е около 30&nbsp;°C, като диапазона е от 11&nbsp;°C до 38&nbsp;°C. Количеството на ежегодно падащите валежи е 2200 mm. Особено голямо количество валежи пада през [[1954]] г. – 3451,6 mm. Сухият сезон от [[декември]] до [[май]] се характеризира с умерена влажност. Поради преобладаващия хладен северен вятър, [[януари]] и февруари са най-студените месеци, абсолютният минимум в града е +10&nbsp;°C. {{Климатична таблица | Заглавие=Климатични данни за Мумбай, {{IND}} | Източник = [http://pogoda.ru.net/climate2/43003.htm Погода и Климат], [http://www.worldclimateguide.co.uk/climateguides/india/mumbai.php World Climate Guide] | Ян_ср=23.8 | Ян_ср_валежи=15.1 | Фев_ср=24.7 | Фев_ср_валежи=1.0 | Мар_ср=27.1 | Мар_ср_валежи=0.1 | Апр_ср=28.8 | Апр_ср_валежи=0.5 | Май_ср=30.2 | Май_ср_валежи=20.6 | Юни_ср=29.3 | Юни_ср_валежи=504.2 | Юли_ср=27.9 | Юли_ср_валежи=819.4 | Авг_ср=27.5 | Авг_ср_валежи=546.8 | Сеп_ср=27.6 | Сеп_ср_валежи=325.2 | Окт_ср=28.4 | Окт_ср_валежи=81.1 | Ное_ср=27.1 | Ное_ср_валежи=113.1 | Дек_ср=25.0 | Дек_ср_валежи=4.1 | Годишно_ср=27.3 | Годишно_ср_валежи=2431.2 | Ян_ср_мин=18.4 | Ян_ср_макс=31.1 | Фев_ср_мин=19.4 | Фев_ср_макс=31.4 | Мар_ср_мин=22.1 | Мар_ср_макс=32.8 | Апр_ср_мин=24.7 | Апр_ср_макс=33.2 | Май_ср_мин=27.1 | Май_ср_макс=33.6 | Юни_ср_мин=27.0 | Юни_ср_макс=32.3 | Юли_ср_мин=26.1 | Юли_ср_макс=30.3 | Авг_ср_мин=25.6 | Авг_ср_макс=30.0 | Сеп_ср_мин=25.2 | Сеп_ср_макс=30.8 | Окт_ср_мин=24.3 | Окт_ср_макс=33.4 | Ное_ср_мин=22.0 | Ное_ср_макс=33.6 | Дек_ср_мин=19.6 | Дек_ср_макс=32.3 | Годишно_ср_мин=23.5 | Годишно_ср_макс=32.1 | Ян_а_макс=40.0 | Ян_а_мин=8.9 | Фев_а_макс=39.1 | Фев_а_мин=8.5 | Мар_а_макс=41.3 | Мар_а_мин=12.7 | Апр_а_макс=41.0 | Апр_а_мин=19.0 | Май_а_макс=41.0 | Май_а_мин=22.5 | Юни_а_макс=39.0 | Юни_а_мин=20.0 | Юли_а_макс=34.0 | Юли_а_мин=21.2 | Авг_а_макс=34.0 | Авг_а_мин=22.0 | Сеп_а_макс=36.0 | Сеп_а_мин=20.0 | Окт_а_макс=38.9 | Окт_а_мин=17.2 | Ное_а_макс=38.3 | Ное_а_мин=14.4 | Дек_а_макс=37.8 | Дек_а_мин=11.3 | Годишно_а_макс=41.3 | Годишно_а_мин=8.5 |Друго=Температура на водата | Ян_друго=26 | Фев_друго=25 | Мар_друго=26 | Апр_друго=27 | Май_друго=29 | Юни_друго=29 | Юли_друго=29 | Авг_друго=28 | Сеп_друго=28 | Окт_друго=29 | Ное_друго=28 | Дек_друго=26 | Годишно_друго=28 |}} == История == Днешният Мумбай е построен върху някогашен [[архипелаг]], състоящ се от 7 острова – Бомбай, Парел, Мазагаон, Махим, Колаба, Ворли и Малък Колаба.<ref>{{cite book|last=Farooqui|first=Amar|title=Opium city: the making of early Victorian Bombay|year=2006|publisher=Three Essays Press|lang=en|isbn=9788188789320|pages=1|ref=harv}}</ref> С течение на времето на островите и населението им попадат под властта на различни индийски държави, през 16 век – на [[Португалия]], а през 17 век – на [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]]. През следващото столетие британците предприемат мащабни строежи, свързали седемте острова, и превръщат Бомбай в един от центровете на мрежата от свои владения в Индия. През 19 век градът преживява стопански и културен подем, а в началото на 20 век е едно от средищата на [[Индийско движение за независимост|движението за независимост]] на Индия. През 21 век е сред най-големите градове [[Земя|в света]]. === Ранна история === Находки в северната част на днешния град показват, че островите вече са обитавани през [[каменна епоха|каменната епоха]].<ref>{{cite book|last=Ghosh|first=Amalananda|title=An Encyclopaedia of Indian Archaeology|year=1990|publisher=Brill|lang=en|isbn=8121500885|pages=25|ref=harv}}</ref> През 3 век пр.н.е. те вероятно са подчинени от империята [[Мауря]] по време на нейната експанзия на юг при будисткия владетел [[Ашока]].{{hrf|David|1995|5}} В средата на века пещерите [[Канхери]], днес в границите на града, вече са важен регионален център на [[Будизъм|будизма]].<ref>{{cite web|url=http://asi.nic.in/asi_monu_tktd_maha_kanhericaves.asp|title=Kanheri Caves|publisher=Archaeological Survey of India (ASI)|accessdate=17 октомври 2008}}</ref><ref>{{cite book|last=Kumari|first=Asha|title=Hinduism and Buddhism|year=1990|publisher=Vishwavidyalaya Prakashan|lang=en|isbn=8171240607|pages=8|ref=harv}}</ref> {{hrf|Gazetteer Department (Government of Maharashtra) |1960|5}} Преди или към началото на новата ера островите са заселени от [[Рибар|рибарските]] общности на етническата група [[коли (народ)|коли]]. Между 2 век пр.н.е. и 9 век районът на днешния Мумбай попада последователно под контрола на поредица местни династии: [[Сатавахана]], [[Западни Кшатрапи]], [[Абхира]], [[Вакатака]], [[Калачури]], [[Конкан Мауря]], [[Чалукя]] и [[Раштракута]].{{hrf|Gazetteer Department (Government of Maharashtra) |1960|127 – 150}} От 812 до 1260 година е под властта на династията [[Силхара]].{{hrf|Dwivedi|2001|79}} Сред най-старите запазени сгради в града, построени през този период, са пещерите [[Джогешвари]] (520 – 525),<ref>{{cite web|url=http://www.ldeo.columbia.edu/edu/eesj/gradpubs/GeneralMags/Patel_Archaeology_SlumandSacredCave_0607.pdf|title=The Slum and the Sacred Cave|publisher=Lamont-Doherty Earth Observatory (Columbia University)|lang=en|accessdate=12 октомври 2008|page=5}}</ref> пещерите [[Елефанта]] (6 – 7 век),<ref>{{cite web|url=http://asi.nic.in/asi_monu_whs_elephanta.asp|title=World Heritage Sites – Elephanta Caves|publisher=Archaeological Survey of India|lang=en|accessdate=22 октомври 2008}}</ref> храмът [[Валкешвар]] (10 век)<ref>{{cite web|url=http://cities.expressindia.com/fullstory.php?newsid=101117|title=The Legends of Walkeshwar|last=Dwivedi|first=Sharada|publisher=Mumbai Newsline|lang=en|accessdate=31 януари 2009|date=26 септември 2007}}</ref> и басейнът [[Банганга]] (12 век).<ref>{{cite web|url=http://cities.expressindia.com/fullstory.php?newsid=239318|title=What about Gateway of India, Banganga Tank?|last=Agarwal|first=Lekha|publisher=Mumbai Newsline|lang=en|accessdate=31 януари 2009|date=2 юни 2007}}</ref> В края на 13 век владетелят [[Бхимдев]] основава своя държава с център в Махикавати, днешния мумбайски квартал [[Махим]].{{hrf|Dwivedi|2001|51}} Общността на [[патаре прабху]], едни от първите известни заселници в града, са преселени от Бхимдев в Махикавати от областта [[Сауращра]] около 1298 година.<ref>{{cite book|last=Singh|first=K. S|coauthors=B. V. Bhanu, B. R. Bhatnagar, Anthropological Survey of India, D. K. Bose, V. S. Kulkarni, J. Sreenath|title=Maharashtra|volume=XXX|year=2004|publisher=Popular Prakashan|lang=en|isbn=9788179911020|pages=1703|ref=harv}}</ref> [[Делхийски султанат|Делхийския султанат]] завладява островите през 1347 – 1348 г. и ги владее до 1407 година. През този период те се управляват от назначените от делхийските султани мюсюлмански управители на [[Гуджарат]].{{hrf|David|1973|14}}{{hrf|David|1995|12}} С обособяването на самостоятелния [[Гуджарат|Гуджаратски султанат]] през 1407 г. областта на Бомбай остава в неговите граници. По това време в града са построени много [[Джамия|джамии]], най-известна от които е [[Хаджи Али Дарга]] (1431).<ref>{{cite book|last=Khalidi|first=Omar|title=Muslims in the Deccan: a historical survey|year=2006|publisher=Global Media Publications|lang=en|isbn=9788188869138|pages=24|ref=harv}}</ref> Между 1429 и 1431 г. островите са предмет на спорове между Гуджаратския султанат и султаната [[Бахмани]].<ref>{{cite book|last=Misra|first=Satish Chandra|title=The Rise of Muslim Power in Gujarat: A History of Gujarat from 1298 to 1442|year=1982|publisher=Munshiram Manoharlal Publishers|lang=en|pages=193, 222|ref=harv}}</ref> През 1493 година бахманския военачалник [[Бахадур Хан Гилани]] прави нов опит да ги завладее, но не постига успех.{{hrf|David|1973|16}} === Колониална епоха === Към средата на 16 век, доминираща сила на [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]] е [[Моголска империя|Моголската империя]], основана през 1526 г.<ref>[http://www.sscnet.ucla.edu/southasia/History/Mughals/mughals.html Mughal Empire]. Department of Social Sciences (University of California)</ref> Опасявайки се от нарастващата сила на моголския император [[Хумаюн]], на 23 декември 1534 г. султанът на Гуджаратския султанат, [[Бахадур Шах]], подписва с [[Португалска империя|Португалската империя]] [[Договор от Басеин|Договора от Басеин]], според който седемте острова на Мумбай, близкият стратегически град [[Басеин]], както и околностите му, са предадени на португалците, у които преминават във владение на 25 октомври 1535 г.<ref>{{harvnb|Greater Bombay District Gazetteer|1960|p=166|Ref=bom}}</ref> Те започват активното създаване и развитие на католически религиозни ордени в Мумбай.<ref>{{harvnb|Greater Bombay District Gazetteer|1960|p=169|Ref=bom}}</ref> Наричат островите с различни имена, които най-накрая довеждат до писмената форма ''Бомбаим''. Португалските [[францисканци]] и [[йезуити]] построяват няколко [[Църква|църкви]] в града, като най-забележителните са ''Св. Михаил'' в [[Махим]] (1534 г.),<ref>{{harvnb|David|1995|p=19}}</ref> ''Св. Йоан Кръстител'' в [[Андхери]] (1579 г.)<ref>[http://www.dnaindia.com/mumbai/report_relishing-a-sunday-feast-but-only-once-in-a-year_1163869 Relishing a Sunday feast, but only once in a year] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130116101839/http://www.dnaindia.com/mumbai/report_relishing-a-sunday-feast-but-only-once-in-a-year_1163869|date=2013-01-16}}|. 12 май 2008. Shukla, Ashutosh. Daily News and Analysis</ref> и ''Св. Андрей'' в [[Бандра]] (1580 г.).<ref>[http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2008-06-09/mumbai/27755834_1_bandra-church-hundred-years New life for old church records] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140125143110/http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2008-06-09/mumbai/27755834_1_bandra-church-hundred-years|date=2014-01-25}} 9 юни 2008. D'Mello, Ashley. The Times of India</ref> Португалците построяват и няколко укрепления около града, като например [[Мумбайски замък|Мумбайския замък]], ''[[Кастела де Агуада]]'' (Кастело да Агуада или форт Бандра) и [[Форт Мадх]]. [[Кралство Англия|Англия]] също оценява подобаващо стратегическото естествено пристанище и естествената му защита от атаки по суша и това води до постоянна борба с португалците за [[хегемония]] над Мумбай. Към средата на [[17 век]], нарасналата сила на [[Нидерландия]] принуждава англичаните усилено да търсят пристанище за военния си флот по крайбрежието на Западна Индия. На 11 май 1661 г. бракът между [[Чарлз II]] и [[Катарина де Браганса]], дъщеря на крал [[Жуау IV (крал на Португалия)|Жуау IV]], предоставя островите в притежание на Англия, като част от [[Зестра|зестрата]] на Катарина.<ref>[http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A2998461 Catherine of Bragança (1638 – 1705)]. BBC</ref> По-късно е в границите на [[Британска Индия]]. === В независима Индия === След обявяването на независимостта на страната през 1947 г., територията на [[Мумбайско президентство|Мумбайското президентство]] преминава към [[Индия]] и е преобразувана в щата [[Мумбай (щат)|Мумбай]]. Площта му е увеличена с включването на няколко дотогавашни княжества, които се присъединяват към Индийския съюз и са интегрирани в [[Федерален щат|щата]]. Впоследствие столица на щата става град Мумбай.<ref>{{Harvnb|Census of India|1961|p=23|Ref=cent}}</ref> През април 1950 г., границите на Мумбайската община са разширени чрез сливането на [[Мумбайски крайградски район|Мумбайския крайградски район]] и [[Мумбай град]].<ref>[http://mumbaisuburban.gov.in/html/administrative_setup.htm =Administration] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180510091848/http://mumbaisuburban.gov.in/html/administrative_setup.htm|date=2018-05-10}}. Mumbai Suburban District</ref> През 1950 г. в Мумбай в разгара си е движението [[Самюкта Махаращра]], имащо за цел да създаде отделна държава, включваща Мумбай. В дискусиите в [[Лок Сабха]] през 1955 г., [[Индийски национален конгрес|Индийският национален конгрес]] настоява градът да се отдели като [[Автономия|автономна]] държава.<ref>Guha, Ramachandra. [http://www.hinduonnet.com/thehindu/mag/2003/04/13/stories/2003041300240300.htm The battle for Bombay] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210225203858/http://www.hinduonnet.com/thehindu/mag/2003/04/13/stories/2003041300240300.htm|date=2021-02-25}}. 13 април 2003. The Hindu</ref> В доклада си от същата година, Комитетът за реорганизация на Индия препоръчва двуезична държава за [[Махаращра]]-[[Гуджарат]] със столица Мумбай. Комитетът на мумбайските граждани, група от гуджаратски индустриалци, от своя страна [[Лобизъм|лобира]] за независим статут на града.<ref>{{Harvnb|Guha|2007|pp=197 – 8}}</ref> == Население == Населението на Мумбай е над 20 милиона души. [[Съотношение|Съотношението]] на жени към мъже е 811 към 1000. По-голямото количество мъже се обяснява с притока за [[Труд|работа]] в града на мъжко население от [[Село|селските райони]]. Процентът на [[грамотност]] е 77%, което е над средното за страната. Сред мъжете грамотността е 82%, сред жените – 71,6%. По религиозен признак, лицата, изповядващи [[индуизъм]] са 68% от населението на града, мюсюлманите са 17%, [[християнство|християните]] – 4%, колкото са и [[будизъм|будистите]]. Освен това в града живеят последователи на [[зороастризъм|зороастризма]], [[джайнизъм|джайнизма]], [[сикхизъм|сикхизма]] и [[юдаизъм|юдаизма]]. Има и немалка общност [[атеизъм|атеисти]]. В Мумбай се използва разговорна форма на [[хинди]] (смес от хинди, маратхи и [[английски език]]), но официален език на щата Махаращра е маратхи. Сред [[Интелигенция|интелигенцията]] популярен е английският език. В града също така може да се чуе [[бенгалски език|бенгалски]], [[тамилски език|тамилски]], [[пенджабски език|пенджабски]] и [[Непалски език|непалски]] език, както и [[Маратхийски език|маратхи]], [[Телугу (език)|телугу]], [[урду]] и [[Гуджаратски език|гуджарати]]. Поради относително високия [[жизнен стандарт]], Мумбай е притегателен център за [[имиграция|имигранти]] от Индия и съседните страни. === Население по години === {{Демография/Численост на населението по години | численост-порядък = | 1661 = 10 000 | 1664 = 15 000 | 1673 = 60 000 | 1675 = 60 000 | 1718 = 16 000 | 1744 = 70 000 | 1764 = 140 000 | 1780 = 100 000 | 1812 = 235 000 | 1814 = 180 000 | 1830 = 229 000 | 1836 = 236 000 | 1864 = 816 562 | 1872 = 644 605 | 1881 = 773 196 | 1891 = 821 764 | 1901 = 812 912 | 1911 = 1 018 388 | 1921 = 1 244 934 | 1931 = 1 268 936 | 1941 = 1 686 127 | 1951 = 2 966 902 | 1961 = 4 152 056 | 1971 = 5 970 575 | 1981 = 8 227 382 | 1991 = 12 500 000 | 2001 = 16 368 084 | 2005 = 18 366 089 | 2011 = 18 410 000 | 2020 = 20 411 274 }} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == {{основна|Икономика на Мумбай}} Мумбай е най-големият град на Индия (по население) и е финансова и търговска столица на страната, генерирайки 6,16% от общия [[Брутен вътрешен продукт|БВП]].<ref>Thomas, T. [http://www.rediff.com/money/2007/apr/27mumbai.htm Mumbai a global financial centre? Of course!]. Rediff. 27 април 2007</ref><ref>[http://www.financialexpress.com/news/gdp-growth-surat-fastest-mumbai-largest/266636/ GDP growth: Surat fastest, Mumbai largest] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140924062303/http://www.financialexpress.com/news/gdp-growth-surat-fastest-mumbai-largest/266636|date=2014-09-24}}. [[The Financial Express (India)|The Financial Express]]. 29 януари 2008</ref> Градът служи като икономически център на Индия, допринасяйки с 10% от производствената заетост, 25% от промишленото производство, 33% от общите [[данък|данъци]], 60% от [[мито|митата]], 20% от [[акциз]]ите, 40% от [[външна търговия|външната търговия]] и 650 млн. щатски долара [[корпоративен данък|корпоративни данъци]].<ref>{{harvnb|Swaminathan|Goyal|2006|p=51}}</ref> В града се създават 5% от общия брутен вътрешен продукт<ref name="mmrda muip gdp">{{cite web|url=http://mmrdamumbai.org/projects_muip.htm|title=Mumbai Urban Infrastructure Project|publisher=Mumbai Metropolitan Region Development Authority|lang=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100723020643/http://www.mmrdamumbai.org/projects_muip.htm|архив_дата=2010-07-23|accessdate=18 юли 2008}}</ref> и 25% от промишлената продукция на Индия, оттам преминават 70% от морската търговия<ref>{{cite web|url=http://business.rediff.com/slide-show/2010/aug/11/slide-show-1-worst-oil-spills-in-the-world.htm|title=10 worst oil spills that cost trillions in losses: Rediff.com Business|publisher=Business.rediff.com|lang=en|accessdate=16 август 2010}}</ref> и 70% от капиталовите трансакции на страната.<ref name="imgshack">{{cite web|url=http://img214.imageshack.us/img214/2299/dscn7619ql4.jpg|title=Navi Mumbai International Airport|publisher=City and Industrial Development Corporation|lang=en|format=JPG|accessdate=18 юли 2008|archiveurl=https://archive.is/VcP3|archivedate=9 юли 2012}}</ref> През 2008 г. БВП на Мумбай е 209 милиарда щатски долара,<ref>[https://in.finance.yahoo.com/photos/the-top-15-indian-cities-by-gdp-1348807591-slideshow/ in.finance.yahoo.com]</ref> а доходът на глава от населението през 2009 г. е 7900 щатски долара,<ref>[http://www.ftkmc.com/newsletter/Vol2-6-april25-2011.pdf Mumbai, the Financial Capital of India] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120112015525/http://www.ftkmc.com/newsletter/Vol2-6-april25-2011.pdf |date=2012-01-12 }}. ftkmc.com</ref> което е почти 3 пъти над средното за страната.<ref>[http://www.maharashtratourism.gov.in/MTDC/HTML/MaharashtraTourism/Default.aspx?strpage=../MaharashtraTourism/Trivia.html Maharashtra – trivia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150901014655/http://www.maharashtratourism.gov.in/MTDC/HTML/MaharashtraTourism/Default.aspx?strpage=../MaharashtraTourism/Trivia.html |date=2015-09-01 }}. Maharashtra Tourism Development Corporation</ref> Номиналният доход на глава от населението е около 2000 щатски долара.<ref>{{Citation |title=Mumbai beats Delhi in per capita income |url=http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2011-03-23/mumbai/29177565_1_capita-income-pci-thane-and-pune |accessdate=2014-12-12 |archivedate=2013-11-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131105124214/http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2011-03-23/mumbai/29177565_1_capita-income-pci-thane-and-pune }}</ref> Но макар че Мумбай е виден център на икономическата активност на Индия през 1990-те години, впоследствие регионът на Мумбайския метрополитен намалява приноса си за БВП на Индия.<ref>{{Citation |title=City Development Plan (Economic Profile) |url=http://www.mcgm.gov.in/irj/go/km/docs/documents/MCGM%20Department%20List/City%20Engineer/Deputy%20City%20Engineer%20(Planning%20and%20Design)/City%20Development%20Plan/Economic%20profile.pdf |accessdate=2014-12-12 |archivedate=2013-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131125052153/http://www.mcgm.gov.in/irj/go/km/docs/documents/MCGM%20Department%20List/City%20Engineer/Deputy%20City%20Engineer%20(Planning%20and%20Design)/City%20Development%20Plan/Economic%20profile.pdf }}</ref> До 1970 г. Мумбай дължи просперитета си главно на текстилната промишленост и пристанището, но местната икономика оттогава е включила в себе си дейности като финансиране, полиране на [[Диамант|диаманти]], инженерингови дейности, [[здравеопазване]] и информационни технологии.<ref>{{harvnb|Swaminathan|Goyal|2006|p=52}}</ref> Заедно с останалата част на страната, Мумбай е свидетел на икономически бум от началото на либерализацията през 1991 г., бурното развитие на финансите, бум в средата на деветдесетте години и на [[Информационни технологии|IT]] дейностите, [[Аутсорсинг|аутсорсинга]], експорта и услугите през първите години на 21 век.<ref>{{harvnb|Kelsey|2008|p=208}}</ref> Мумбай е най-голямото [[пристанище]] в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната. Той е и финансовият център на Индия, като в града са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и много от големите индийски компании. Много от големия брой [[Конгломерат (икономика)|конгломерати]] в Индия (включително [[Ларсен и Тубро]], [[Национална банка на Индия|Националната банка на Индия]], Държавното застрахователно дружество на Индия, групите [[Тата]], [[Годреж]] и [[Рилайънс Индъстрис]]), както и 5 от компаниите от [[Fortune Global 500]] са базирани в Мумбай.<ref>[http://money.cnn.com/magazines/fortune/global500/2008/countries/India.html Fortune Global 500]. CNN. 21 юли 2008</ref> Това е улеснено от присъствието в града на [[Националнен резерв на Индия|Националния резерв на Индия]], на [[Мумбайска фондова борса|Мумбайската фондова борса]], на [[Национална фондова борса на Индия|Националната фондова борса на Индия]] и редица регулатори на [[Финанси|финансовия сектор]], като например [[Борд за ценни книжа и борси на Индия|Борда за ценни книжа и борси на Индия]].<ref>{{Citation |title=City Development Plan (Economic Profile) |url=http://www.mcgm.gov.in/irj/go/km/docs/documents/MCGM%20Department%20List/City%20Engineer/Deputy%20City%20Engineer%20(Planning%20and%20Design)/City%20Development%20Plan/Economic%20profile.pdf |accessdate=2014-12-12 |archivedate=2013-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131125052153/http://www.mcgm.gov.in/irj/go/km/docs/documents/MCGM%20Department%20List/City%20Engineer/Deputy%20City%20Engineer%20(Planning%20and%20Design)/City%20Development%20Plan/Economic%20profile.pdf }}</ref> Главните финансови центрове в Мумбай са [[Нариман Пойнт]] и [[Бандра Курла]].<ref>{{Citation |title=City Development Plan (Economic Profile) |url=http://www.mcgm.gov.in/irj/go/km/docs/documents/MCGM%20Department%20List/City%20Engineer/Deputy%20City%20Engineer%20(Planning%20and%20Design)/City%20Development%20Plan/Economic%20profile.pdf |accessdate=2014-12-12 |archivedate=2013-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131125052153/http://www.mcgm.gov.in/irj/go/km/docs/documents/MCGM%20Department%20List/City%20Engineer/Deputy%20City%20Engineer%20(Planning%20and%20Design)/City%20Development%20Plan/Economic%20profile.pdf }}</ref> Основните сектори, допринасящи за икономиката на града са свързани с: финанси, скъпоценни камъни и бижута, обработка на кожи, IT и ITES технологии, [[Текстилна промишленост|текстил]] и [[Развлечение|развлечения]]. Въпреки конкуренцията на [[Бангалор]], [[Хайдарабад]] и [[Пуна]], Мумбай има запазена ниша в областта на информационните технологии. В SEEPZ и Международния Инфотех парк се предлагат отлични условия за IT компании.<ref>Jadhav, Narendra [http://drnarendrajadhav.info/drnjadhav_web_files/Published%20papers/Role%20of%20Mumbai%20City%20in%20Indian%20Economy.pdf Role of Mumbai in Indian Economy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120522221937/http://drnarendrajadhav.info/drnjadhav_web_files/Published%20papers/Role%20of%20Mumbai%20City%20in%20Indian%20Economy.pdf |date=2012-05-22 }}</ref> == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} В града се намира и [[Боливуд]], център на киноиндустрията на [[хинди]] и маратхи, както и паркът [[Sanjay Gandhi]] (наричан по-рано парк „Боривали“), един от малкото национални паркове в света, разположен в град. == Култура == Културата на Мумбай е смесица от традиционни [[Фестивал|фестивали]], музика и театри. Градът предлага космополитен и разнообразен начин на живот с голямо разнообразие от храни, забавления и нощен живот, достъпни във форми и изобилие, сравними с тези в други световни [[Столица|столици]]. Историята на Мумбай като основен търговски център е довела до съвместното съжителстване в града на широк спектър от [[Култура|култури]], религии и [[Кухня|национални кухни]]. Това уникално съчетание от култури се дължи на миграцията на хора от всички краища на Индия, още от времето на британския период. Макар че повечето професионални театрални групи, основани по времената на [[Британска Индия|Британския Радж]], се саморазпускат до 1950-те години, Мумбай е развил процъфтяваща театрална традиция на маратхи, хинди, други регионални езици и английски.<ref name="multitheater">{{Harvnb|Chaudhuri|2005|pp=4 – 6}}</ref><ref>{{Cite journal|last = Gilder|first = Rosamond|title = The New Theatre in India: An Impression|journal=[[Theatre Journal|Educational Theatre Journal]]|volume = 9|issue = 3|pages = 201 – 204|publisher=[[Johns Hopkins University Press]]|location = Washington, D.C.|date = October 1957|issn = 0192 – 2882|doi=10.2307/3203529}}</ref> Мумбай е родното място на [[индийско кино|индийското кино]]<ref>[http://www.theage.com.au/news/arts/beginners-bollywood/2005/09/27/1127804471297.html Beginners' Bollywood]</ref> – [[Дадасахеб Пхалке]] полага основите с [[Нямо кино|немите филми]], последвани от филми на маратха, като най-старият филм е направен в началото на 20 век.<ref>Vilanilam, John V. (2005). Mass communication in India: a sociological perspective (illustrated ed.). SAGE. ISBN 978-0-7619-3372-4.</ref> Мумбай днес има голям брой [[Киносалон|киносалони]], в които се излъчват боливудски и холивудски филми и филми на маратха. Мумбайският международен филмов фестивал<ref>[http://www.hindu.com/mag/2006/09/10/stories/2006091000210500.htm Matchbox journeys]</ref> и церемонията по награждаването на [[Filmfare Awards]], се провеждат в града.<ref>{{Citation |title=Filmfare Awards gets new sponsor |url=http://movies.indiatimes.com/articleshow/msid-1367349,prtpage-1.cms |accessdate=2014-11-21 |archivedate=2009-02-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090220033512/http://movies.indiatimes.com/articleshow/msid-1367349%2Cprtpage-1.cms }}</ref> Съвременното изкуство е застъпено и в двете арт-пространства – финансираното от правителството и от частни търговски [[Художествена галерия|галерии]]. Финансираните от правителството институции включват [[Художествена галерия Джехангир]] и [[Националната галерия за модерно изкуство]]. Построена през 1833 г., [[Азиатското дружество на Мумбай]] е една от най-старите [[Библиотека|обществени библиотеки]] в града.<ref>{{harvnb|David|1995|p=232}}</ref> == Известни личности == [[Файл:Mumbai 03-2016 51 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|300px|Улица в район Дхарави на Мумбай, март 2016]] ; Родени в Мумбай * [[Абхиджит Банерджи]] (р. 1961), икономист * [[Кабир Беди]] (р. 1946), киноартист * [[Ръдиард Киплинг]] (1865 – 1936), британски писател * [[Зубин Мета]] (р. 1936), диригент * [[Салман Рушди]] (р. 1947), британски писател * [[Ратан Тата]] (р. 1937), бизнесмен * [[Сачин Тендулкар]] (р. 1973), състезател по [[крикет]] ; Починали в Мумбай * [[Раджа Рамана]] (1925 – 2004), ядрен физик * [[Теймур бин Фейсал]] (1886 – 1965), султан на [[Оман|Маскат и Оман]] == Побратимени градове<ref>[http://www.mcgm.gov.in/ Website of Municipal Corporation of Greater Mumbai] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171028225646/http://www.mcgm.gov.in/ |date=2017-10-28 }}, посетен на 27 октомври 2010 г.</ref> == * {{flagicon|Германия}} [[Берлин]], [[Германия]] * {{flagicon|Великобритания}} [[Лондон]], [[Великобритания]] * {{flagicon|Япония}} [[Йокохама]], [[Япония]] * {{Флагче|ЮАР}} [[Йоханесбург]], [[ЮАР]] * {{flagicon|САЩ}} [[Лос Анджелис]], [[САЩ]]<ref>[http://sistercities.lacity.org/index.htm Sister Cities of Los Angeles, Official Website of the City of Los Angeles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101206222642/http://sistercities.lacity.org/index.htm |date=2010-12-06 }}, посетен на 27 октомври 2010 г.</ref> * {{flagicon|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]] * {{flagicon|Германия}} [[Щутгарт]], [[Германия]]<ref>[http://www.indianembassy.de/template.php?mnid=104&inclpage=stuttgartmeeting.htm „Stuttgart Meets Mumbai“: 40th Anniversary Celebrations of the Sister City Relationship, Сайт на Посолството на Индия в Берлин] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080620045009/http://www.indianembassy.de/template.php?mnid=104&inclpage=stuttgartmeeting.htm |date=2008-06-20 }}, посетен на 27 октомври 2010 г.</ref> == Бележки == {{колони|2|<references />}} ; Цитирани източници {{commons|Mumbai}} {{дребно| * {{cite book | last = David | first = M. D. | title = History of Bombay, 1661 – 1708 | publisher = University of Mumbai | year = 1973 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = David | first = M. D | title = Bombay, the city of dreams: a history of the first city in India | publisher = Himalaya Publishing House | year = 1995 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Dwivedi | first = Sharada | coauthors = Rahul Mehrotra | title = Bombay: The Cities Within | url = https://archive.org/details/bombaycitieswith0000dwiv | publisher = Eminence Designs | year = 2001 | ref = harv | isbn = 818502880X | pages = [https://archive.org/details/bombaycitieswith0000dwiv/page/n82 79] | lang = en }} * {{cite book | last = Gazetteer Department (Government of Maharashtra) | title = Greater Bombay District Gazetteer | series = Maharashtra State Gazetteers | volume = v. 27, no. 1 | year = 1960 | ref = harv| lang = en }} }} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Мумбай| ]] [[Категория:Индийски столици]] pzs7etpso4bk53elevk51f4532m81qy 0 71013 12397858 12152944 2024-10-28T20:52:17Z Nenovn 182179 12397858 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Цанко Лавренов | характеристика = български художник | картинка = Tsanko-Lavrenov.jpg | портрет-описание = | описание = Цанко Лавренов рисува, 1958 г. | роден-място = [[Пловдив]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | националност = {{България}} | стил = [[живопис]] | уебсайт = [http://www.tsankolavrenov.org/ tsankolavrenov.org] | период = | учител = | академия = | направление = | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | подпис = | подпис_ширина = | подпис_текст = | женен_за = | общомедия = |роден-дата=24 ноември 1896|починал-дата=18 октомври 1978}} '''Цанко Иванов Лавренов''' (с рождено име '''Александър-Стефан Иванов Лавренов''') е български [[художник]]-живописец. == Биография == Роден е в Пловдив на 24 ноември 1896 г. Още по време на ученическите си години във Френския [[католицизъм|католически]] колеж „[[Колеж „Свети Августин“|Свети Августин]]“<ref name="Цанко-Лавренов">СОФИЯ—ЕВРОПА, стр.177.</ref>, в родния си град, знае, че ще се посвети на изкуството. През 1921 и 1922 г. посещава частното художествено училище „Света Анна“ във [[Виена]]. Среща се с модерното европейско изкуство, впечатлява се от [[сецесион]]а и [[експресионизъм|експресионизма]]. Не успява да получи академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще. Първата работа, която му носи известност е [[акварел]]ната рисунка „Иконописец“ от [[1926]] г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите [[Пейзажна живопис|пейзажи]] от Стария [[Пловдив]] и [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на [[Дружество на южнобългарските художници|Дружеството на южнобългарските художници]]. Един от върховете в творчеството му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до [[Света Гора]] ([[1935]] – [[1936]]). Цанко Лавренов е автор на Стопанската карта на България в българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г. Заедно със съпругата си Йорданка се установяват в София в края на 1930-те и началото на 1940-те години. По време на [[Втората световна война]] е мобилизиран в [[Битоля]]. Посещава Скопие, Прилеп, Велес и Охрид. По това време рисува „Манастирът Св. Пантелеймон при Велес“, „Манастирът Трескавец при Прилеп“, „Манастирът Св. Иван Канео“, „Манастирът Св. Наум“. След поредното си завръщане в Пловдив през 1943 г., Цанко Лавренов участва в конкурса „Куршум хан“ и го печели с едноименната си картина. През 1946 г. създава „Манастирът Зограф“ и завършва „Старият Пловдив“ – [[диптих]]. След дълъг период на проучване в Търново, през 1947 г. създава монументалната картина „Търново, столица на Второто Българско царство“. В годините на отричането на съдържателното изкуство и обявяването му за „формализъм“ Лавренов пише статии и критика, а семейството се издържа благодарение на шивашкото ателие на съпругата му Йорданка. Възможностите му да бъде добър композитор и изящен живописец се проявяват в големите картини, показващи някои от строежите на „новото време“ - социализма. Такива са „Строежът на язовир „Беглика“ (1956), „Язовир „Васил Коларов“ (1956), „Строежът в центъра на София“ (1954 – 1966). По това време рисува и „Ранна пролет в планината“ (1952), „Седлото“ (1955), „Мушанки“ и „Лалета“ (1955). Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г. През 1964 – 1967 г. урежда самостоятелни изложби в [[Прага]], [[Будапеща]], [[Варшава]], [[Западен Берлин]] и [[Москва]].<ref name="Цанко-Лавренов" /> Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години, изящната и празнична „Малка нощна музика“ (1967). През 1968 г. следва „Габрово 1847“ - картина, работена повече от две години. Изучил обстойно историята на Габрово, художникът се спира на един важен момент – Първото просветно събрание, начело с [[Васил Априлов]]. На фона на старото Габрово в църковния двор Априлов е събрал местните първенци и ги приканва да подпомогнат финансово строежа на училището. През същата година Лавренов проектира декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от [[Марин Големинов]], поставена с голям успех в [[Софийската опера]]. Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години. „Един живот не стига“, пише Цанко Лавренов в писмо до приятел. Освен като художник, Цанко Лавренов има солидно присъствие в културния живот с активната си критична дейност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя голям масив от публикации, научни рецензии, монографични изследвания за художници. Нееднократно споделя, че е привържник на Ботев от родния си град Пловдив. Умира на 18 октомври [[1978]] г. в град [[София]]. == Картини == * „Старият Пловдив“ – графика * „Рилски манастир“ (1942) * „Светогорският манастир Хилендар“ (1942) * „Смолянски езера“ – пейзаж (1946) * „Пловдив“ (1946) * „Рилски манастир“ (1950) * „Малка нощна музика“ (1967) * „Пловдивски възрожденци“ (1970) * „Иконописецът“ * „Хисар капия“ – графика * „Ламартиновата къща“ – графика * „Кулата на Сахаттепе“ – графика * „Джамбазтепе“ – графика * „Имарет джамия“ – графика * „Новият мост на Марица“ – графика == Монографии == Цанко Лавренов е автор на монографии за художниците Веселин Стайков (1955), Елисавета Консулова-Вазова (съвместно с Бинка Вазова(майка ѝ), 1956), Златю Бояджиев (1958), на мемоарната книга „По стръмната пътека“ (1968) и на голям брой студии и статии по въпроси на изкуството. == Почетни звания == Удостоен със званията „Заслужил художник“ (1952), „Народен художник“ (1954). Лауреат на Димитровска награда (1968) и Герой на социалистическия труд (1969). == Други == * [[Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“|Националната художествена гимназия]] в град Пловдив носи името на Цанко Лавренов. * На Цанко Лавренов е наречена улица в квартал „[[Манастирски ливади (жилищен комплекс)|Манастирски ливади]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949698|title=Цанко Лавренов}}). * Името на Цанко Лавренов носи морският нос [[Цанко Лавренов (нос)|Цанко Лавренов]] на остров Робърт, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> == Галерия == <gallery> Tsanko Lavrenov Plaque Plovdiv.jpg|Паметна плоча на художник „Цанко Лавренов“, Пловдив Tsanko-Lavrenov-Museum-Exposition.jpg|ГХГ Музейна експозиция Цанко Лавренов, [[Пловдив]] Tsanko-Lavrenov-Museum-exposition-Interior.jpg|ГХГ Музейна експозиция Цанко Лавренов, Пловдив Tsanko-Lavrenov.jpg|Цанко Лавренов рисува, 1958 г. </gallery> == Бележки == <references /> == Източници == * СОФИЯ—ЕВРОПА. Българската живопис (1900 – 1950) в контекста на европейското изкуство“: Каталог на изложба, декември 1996 – февруари 1997. Ружа Маринска, Петър Щилиянов (съставители). Нац. худож. галерия, София, 1999. ISBN 954-90243-3-4. == Външни препратки == * [http://www.tsankolavrenov.org Сайт на Фондация „Цанко Лавренов“] * [http://www.pravoslavieto.com/art/shkoli/samokovska/1896-1978_Lavrenov.htm Кратка биография на Цанко Лавренов, живот в дати и две статии за него от Емил Паралингов и Йорданка Христозова], pravoslavieto.com * [[Димитър Аврамов (изкуствовед)|Димитър Аврамов]], [http://kultura.bg/web/цанко-лавренов/ „Цанко Лавренов. Праисторически видения в декоративното му творчество“], Портал за култура, изкуство и общество, 14 юни 2016 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лавренов, Цанко}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Френския колеж в Пловдив]] [[Категория:Заслужили художници]] [[Категория:Народни художници]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в Пловдив]] [[Категория:Хора с архиви в Държавен архив – Пловдив]] [[Категория:Католическа общност в Пловдив]] [[Категория:Почетни граждани на Пловдив]] n1ow2i9affr53wkt7z1l0wv88gcja8w 12397859 12397858 2024-10-28T20:52:54Z Nenovn 182179 12397859 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Цанко Лавренов | характеристика = български художник | картинка = Tsanko-Lavrenov.jpg | портрет-описание = | описание = Цанко Лавренов рисува, 1958 г. | роден-място = [[Пловдив]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | националност = {{България}} | стил = [[живопис]] | уебсайт = [http://www.tsankolavrenov.org/ tsankolavrenov.org] | период = | учител = | академия = | направление = | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | подпис = | подпис_ширина = | подпис_текст = | женен_за = | общомедия = |роден-дата=24 ноември 1896|починал-дата=18 октомври 1978}} '''Цанко Иванов Лавренов''' (с рождено име '''Александър-Стефан Иванов Лавренов''') е български [[художник]]-живописец. == Биография == Роден е в Пловдив на 24 ноември 1896 г. Още по време на ученическите си години във Френския [[католицизъм|католически]] колеж „[[Колеж „Свети Августин“|Свети Августин]]“<ref name="Цанко-Лавренов">СОФИЯ—ЕВРОПА, стр.177.</ref>, в родния си град, знае, че ще се посвети на изкуството. През 1921 и 1922 г. посещава частното художествено училище „Света Анна“ във [[Виена]]. Среща се с модерното европейско изкуство, впечатлява се от [[сецесион]]а и [[експресионизъм|експресионизма]]. Не успява да получи академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще. Първата работа, която му носи известност е [[акварел]]ната рисунка „Иконописец“ от [[1926]] г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите [[Пейзажна живопис|пейзажи]] от Стария [[Пловдив]] и [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на [[Дружество на южнобългарските художници|Дружеството на южнобългарските художници]]. Един от върховете в творчеството му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до [[Света Гора]] ([[1935]] – [[1936]]). Цанко Лавренов е автор на Стопанската карта на България в българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г. Заедно със съпругата си Йорданка се установяват в София в края на 1930-те и началото на 1940-те години. По време на [[Втората световна война]] е мобилизиран в [[Битоля]]. Посещава Скопие, Прилеп, Велес и Охрид. По това време рисува „Манастирът Св. Пантелеймон при Велес“, „Манастирът Трескавец при Прилеп“, „Манастирът Св. Иван Канео“, „Манастирът Св. Наум“. След поредното си завръщане в Пловдив през 1943 г., Цанко Лавренов участва в конкурса „Куршум хан“ и го печели с едноименната си картина. През 1946 г. създава „Манастирът Зограф“ и завършва „Старият Пловдив“ – [[диптих]]. След дълъг период на проучване в Търново, през 1947 г. създава монументалната картина „Търново, столица на Второто Българско царство“. В годините на отричането на съдържателното изкуство и обявяването му за „формализъм“ Лавренов пише статии и критика, а семейството се издържа благодарение на шивашкото ателие на съпругата му Йорданка. Възможностите му да бъде добър композитор и изящен живописец се проявяват в големите картини, показващи някои от строежите на „новото време“ - социализма. Такива са „Строежът на язовир „Беглика“ (1956), „Язовир „Васил Коларов“ (1956), „Строежът в центъра на София“ (1954 – 1966). По това време рисува и „Ранна пролет в планината“ (1952), „Седлото“ (1955), „Мушанки“ и „Лалета“ (1955). Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г. През 1964 – 1967 г. урежда самостоятелни изложби в [[Прага]], [[Будапеща]], [[Варшава]], [[Западен Берлин]] и [[Москва]].<ref name="Цанко-Лавренов" /> Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години, изящната и празнична „Малка нощна музика“ (1967). През 1968 г. следва „Габрово 1847“ - картина, работена повече от две години. Изучил обстойно историята на Габрово, художникът се спира на един важен момент – Първото просветно събрание, начело с [[Васил Априлов]]. На фона на старото Габрово в църковния двор Априлов е събрал местните първенци и ги приканва да подпомогнат финансово строежа на училището. През същата година Лавренов проектира декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от [[Марин Големинов]], поставена с голям успех в [[Софийската опера]]. Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години. „Един живот не стига“, пише Цанко Лавренов в писмо до приятел. Освен като художник, Цанко Лавренов има солидно присъствие в културния живот с активната си критична дейност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя голям масив от публикации, научни рецензии, монографични изследвания за художници. Нееднократно през годините споделя, че е привържник на футболния клуб Ботев от родния си град Пловдив. Умира на 18 октомври [[1978]] г. в град [[София]]. == Картини == * „Старият Пловдив“ – графика * „Рилски манастир“ (1942) * „Светогорският манастир Хилендар“ (1942) * „Смолянски езера“ – пейзаж (1946) * „Пловдив“ (1946) * „Рилски манастир“ (1950) * „Малка нощна музика“ (1967) * „Пловдивски възрожденци“ (1970) * „Иконописецът“ * „Хисар капия“ – графика * „Ламартиновата къща“ – графика * „Кулата на Сахаттепе“ – графика * „Джамбазтепе“ – графика * „Имарет джамия“ – графика * „Новият мост на Марица“ – графика == Монографии == Цанко Лавренов е автор на монографии за художниците Веселин Стайков (1955), Елисавета Консулова-Вазова (съвместно с Бинка Вазова(майка ѝ), 1956), Златю Бояджиев (1958), на мемоарната книга „По стръмната пътека“ (1968) и на голям брой студии и статии по въпроси на изкуството. == Почетни звания == Удостоен със званията „Заслужил художник“ (1952), „Народен художник“ (1954). Лауреат на Димитровска награда (1968) и Герой на социалистическия труд (1969). == Други == * [[Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“|Националната художествена гимназия]] в град Пловдив носи името на Цанко Лавренов. * На Цанко Лавренов е наречена улица в квартал „[[Манастирски ливади (жилищен комплекс)|Манастирски ливади]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949698|title=Цанко Лавренов}}). * Името на Цанко Лавренов носи морският нос [[Цанко Лавренов (нос)|Цанко Лавренов]] на остров Робърт, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> == Галерия == <gallery> Tsanko Lavrenov Plaque Plovdiv.jpg|Паметна плоча на художник „Цанко Лавренов“, Пловдив Tsanko-Lavrenov-Museum-Exposition.jpg|ГХГ Музейна експозиция Цанко Лавренов, [[Пловдив]] Tsanko-Lavrenov-Museum-exposition-Interior.jpg|ГХГ Музейна експозиция Цанко Лавренов, Пловдив Tsanko-Lavrenov.jpg|Цанко Лавренов рисува, 1958 г. </gallery> == Бележки == <references /> == Източници == * СОФИЯ—ЕВРОПА. Българската живопис (1900 – 1950) в контекста на европейското изкуство“: Каталог на изложба, декември 1996 – февруари 1997. Ружа Маринска, Петър Щилиянов (съставители). Нац. худож. галерия, София, 1999. ISBN 954-90243-3-4. == Външни препратки == * [http://www.tsankolavrenov.org Сайт на Фондация „Цанко Лавренов“] * [http://www.pravoslavieto.com/art/shkoli/samokovska/1896-1978_Lavrenov.htm Кратка биография на Цанко Лавренов, живот в дати и две статии за него от Емил Паралингов и Йорданка Христозова], pravoslavieto.com * [[Димитър Аврамов (изкуствовед)|Димитър Аврамов]], [http://kultura.bg/web/цанко-лавренов/ „Цанко Лавренов. Праисторически видения в декоративното му творчество“], Портал за култура, изкуство и общество, 14 юни 2016 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лавренов, Цанко}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Френския колеж в Пловдив]] [[Категория:Заслужили художници]] [[Категория:Народни художници]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в Пловдив]] [[Категория:Хора с архиви в Държавен архив – Пловдив]] [[Категория:Католическа общност в Пловдив]] [[Категория:Почетни граждани на Пловдив]] n6dxaqr4047otyshvrlse7nvejzzcdb 4 71594 12397672 12395289 2024-10-28T17:19:22Z MediaWiki message delivery 145624 Нова тема /* CampaignEvents extension and the upcoming CEE Hub Office Hour */ 12397672 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Близък изток == Здравейте. С [[Потребител:Nk|Nk]] не можахме да се разберем относно изписването на съставното собствено име ''Близък изток'', затова бих искал да инициирам по-обширна дискусия. За мен казусът е прост – изрично регламентирано е в правописния речник ([https://beron.mon.bg/rechnik/971]) и има редица публикации относно това ([https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/imena-na-geografski-obekti-i-geopoliticheski-ponyatiya-toponimi-7/330], [https://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/]). Какво е мнението на общността? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:48, 10 октомври 2024 (UTC) :[https://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/ Как се пише: Близкия(т) изток или Близкия(т) Изток? - Павлина Върбанова] Това е последната инстанция по въпроса за правописа. Кое не е ясно? [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 08:49, 11 октомври 2024 (UTC) PS Само не пишете "Среден изток", снощи го споменаха в някакъв филм. --[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 08:51, 11 октомври 2024 (UTC) :: Неяснотата е във въпроса с коя от двете думи е образувано съставното име „Близък Изток“: със съществителното нарицателно „изток“ ({{Q|684}}) или със съществителното собствено „Изток“ ({{Q|1149081}}/{{Q|205653}}). :: Речникът казва две неща: ::* „Когато съставното собствено име съдържа и друго собствено име, то също се пише с главна буква“ ::* „С малка буква се пишат думите изток, запад, север, юг, както и североизток, северозапад, югоизток, югозапад, когато... участват в съставни собствени названия, но не са тяхна първа съставка“ :: Ако съставното име е образувано от нарицателното, тогава е релевантно второто правило и би се получило „Близък изток“. Ако е образувано от собственото, тогава е релевантно първото правило и се получава „Близък Изток“. В това е целият спор. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 11 октомври 2024 (UTC) ::: Това е някак сходно на случая с разновидностите на ''Народно събрание''. Имаме само ''Народно събрание'', после ''Обикновено/Велико (Н/н)ародно събрание'', а след това и техните поредности (напр. ''1-во ВНС'', ''1-во ОНС'', ''1-во НС'' и т.н.). Всяка следваща уточняваща дума става част от собственото име, което на свой ред води до формирането на ново? (и отделно?) собствено име. И тук, както [[Потребител:Nk|Спас]] отбелязва, се наблюдава противоречие с правилото ''Когато съставното собствено име съдържа и друго собствено име, то също се пише с главна буква''... хем така, хем иначе. Ами да, двете правила са за ревизиране, а едното трябва да отпадне явно. Иначе винаги ще ги има тия чуденки. Но това е работа на последната инстанция... ъм, т.е. на ИБЕ към БАН. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:38, 11 октомври 2024 (UTC) :::Изтокът се казвал Изток? Тези Уикиданни ще ви побъркат. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 17:28, 11 октомври 2024 (UTC) ::[[Потребител:Pl71|Pl71]], сайтът kaksepishe.com не е последна инстанция. Макар и много рядко там има грешки. Последната инстанция е [[ИБЕ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:58, 11 октомври 2024 (UTC) :::Павлина Върбанова винаги е посочвала своите източници и обикновено това са официалните речници на ИБЕ. Както и в случая. Сайтът е направен добре и е полезен. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 17:40, 11 октомври 2024 (UTC) ::::Според мен в конкретния случай важи правилото „С малка буква се пишат думите изток, запад, север, юг, както и североизток, северозапад, югоизток, югозапад, когато... участват в съставни собствени названия, но не са тяхна първа съставка“. Щом е упоменато изрично, едва ли е необходимо да бъде предмет на спорове между редактори. Между езиковеди – сигурно. ::::Това е същото като: ::::<blockquote>'''Чл. 19.''' Авторът има право на справедливо и съразмерно възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.<br>(...)<br>'''Чл. 24.''' (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:<br>(...)<br>2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица за цели като критика или обзор при посочване на източника и името на автора...</blockquote> ::::Едно правило може да отменя друго правило и това, между другото, ми прилича доста на логически въпрос – „Забранено е пушенето на територията на обекта. Разрешено е пушенето само на обозначените за това места“. Сега да ви питам: кое съждение според вас е правилно в крайна сметка? Пушенето разрешено ли е, или е забранено? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:47, 11 октомври 2024 (UTC) :::::"Пушенето на територията на обекта е забранено с изключение на обозначените за това места." е по-добрата табела. Някъде е забранено, някъде е разрешено. Когато пишат законите, добрите законодатели правилно изреждат изключенията от правилото за де не възникват питанки, да няма тарикати и да не сезират всеки път Конституционния съд. Езикът обаче не е нито математика, нито право. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 06:15, 12 октомври 2024 (UTC) :Езикови справки: "Здравейте! Правилно е да се пише с главна буква само при първата дума: Близкия(т) изток.". [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:04, 12 октомври 2024 (UTC) ::Ако няма други възражения, смятам отново да я преместя под името, което е утвърдено, регламентирано и основано на [[Специални:PermaLink/11650017#2022-09 Изписване на собствени имена|консенсус]], че безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език. Очевидно от ИБЕ няма да кажат: „Ако е образувано от собственото, тогава е релевантно първото правило и се получава „Близък Изток“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:15, 17 октомври 2024 (UTC) ::: Вероятно не, изглежда оставам в пренебрежимо малцинство. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:25, 18 октомври 2024 (UTC) ::::Абсолютно съм съгласен с тебе - не може да има разумен човек, който да не вижда, че Изток тук = Ориент, а не е морето в Черно море, но е очевидно изрично нормирано и трябва са се съгласим. Те тия норми и техните са от днеска за утре - историческите периоди ги декапитализираха през 90-те, после ги рекапитализираха и сега при нас съответно е хаос. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:56, 18 октомври 2024 (UTC) ::::: +1. Изглежда подробност, но не е без значение. ИБЕ не са непременно прави, в смисъл на солидно аргументирани, но, прави или криви, са ни последна инстанция.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:29, 18 октомври 2024 (UTC) ::::::Няма как иначе. Ако сме без регулиращ орган, всеки ще си създава свои варианти и сблъсъците между редактори ще са ежедневие. Ето един случай, който днес си припомних: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана], [https://kaksepishe.com/radio-stara-zagora/ радио „Стара Загора“] и [https://beron.mon.bg/rechnik/2719 радио „Романтика“]. Поне авторитетът (ИБЕ) да беше малко по-последователен в собствените си норми. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:12, 18 октомври 2024 (UTC) : Аз само да отбележа как се стигна до съгласие без късане на ризи, разбридане на чорапи и тръшкане по мегдана. Не че е някакво чудо невиждано, просто е чудесен пример и повод да се отбележи как е най-добре да се взимат решения. Хей-така, за в бъдеще, когато дадени многоуважавани редактори с непоклатим авторитет и мнение налазят обратно и пак започнат да обвиняват в лично отношение и диктат на администраторите, защото не им харесва някоя запетайка. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 06:37, 19 октомври 2024 (UTC) == Езици == Здравейте, някой да подскаже, къде мога да намеря някакъв списък със съкращенията за езици, които се слагат в шаблона lang - en, de, ru, fa, bg, ar. Търся за еврейски, арамейски и други. [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 17:06, 17 октомври 2024 (UTC) : {{@|Mmm-jun}} в документацията му [[Шаблон:Lang#Списък_на_всички_езикови_кодове|има списък]]: иврит: <code>he</code>, арамейски: <code>arc</code> (но има и староарамейски: <code>oar</code>).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:10, 17 октомври 2024 (UTC) == Уикисреща == Здравейте, група съмишленици се разбрахме за Уикисреща на 21 октомври (понеделник), привечер. Поради краткия срок на предизвестие, се спряхме на заведението Под липите, което си е добре известно. Всички са добре дошли. :) [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 10:13, 19 октомври 2024 (UTC) :Съмишленици, човек - много конспиративно и леко заплашително. Ще гледам да дойдем. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:32, 21 октомври 2024 (UTC) ::Добре си го е написал човеко според мен, сичко важно е ясно: кой (явно група уикисъмишленици), къде, кога, подписал се е, кво повече?! [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:34, 22 октомври 2024 (UTC) == Програмата за микрогрантове на Хъба за ЦИЕ (CEE Hub Microgrant programme) == ''[[metawiki:Wikimedia_CEE_Hub/Microgrants|Програмата за микрогрантове на Хъба за ЦИЕ]] (CEE Hub Microgrant programme) все още е отворена за кандидатстване от общностите в [[metawiki:Wikimedia_Central_and_Eastern_Europe/bg|групата на Уикимедия за Централна и Източна Европа]]. От октомври 2024 г. приемаме предложения и от общностите от Централна Азия.'' ''Програмата CEE Hub Microgrant ще финансира проекти на стойност от 50 до 500 евро.'' ''Моля, запознайте се с критериите и подробна информация за програмата. Формулярът за кандидатстване е достъпен на страницата в Meta, където ще трябва да отговорите на няколко простички въпроса.'' ''На [[metawiki:Wikimedia_CEE_Hub/Microgrants/Applications_2024|тази страница]] можете да намерите списък с кандидатурите по програмата до октомври 2024 г., така че да добиете представа за какви дейности са търсени средства по нея от други общности.'' ''Ако имате някакви въпроси, моля, [[metawiki:Wikimedia_CEE_Hub/Communication|свържете се с нас]]. Очакваме вашите кандидатури! --''[[Потребител:TRistovski-CEEhub|TRistovski-CEEhub]] ([[Потребител беседа:TRistovski-CEEhub|беседа]]) 09:48, 21 октомври 2024 (UTC) == 300 хил. статии == Добре е да се сложи някакъв паметен знак или отметка на логото на българската уикипедия по този повод. Или и нещо друго съм проспал като срещата обявена по-горе? [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:01, 23 октомври 2024 (UTC) :Сега проверих, че събитието е било през август, но не си спомням да е отбелязано по някакъв начин на официалната страница на българския проект. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:06, 23 октомври 2024 (UTC) :: (Може би) непопопулярно мнение. Колкото критики съм чувал за българската Уикипедия, повечето са били към качеството, не към количеството. И обратно. Колкото хвалби съм чувал за Уикипедия (не само българската), на първо място в тях винаги е било качеството, а едва след това, ако въобще се споменава, количеството. :: За двете десетилетия от създаването на Уикипедия информационният свят се измени драстично. За разлика от началото на века, днес намирането на информация не е никакъв проблем. Напротив, количеството информация е толкова огромно, че трудно и изтощително вече не е намирането, а '''отсяването''' на смислената и вярна информация, на просото от плявата, на сигнала от шума. И мащабите на този проблем вече достигат критично, може би дори екзистенциално за цивилизацията значение. :: Нищо лошо няма, разбира се, редакторите да се радват и на постигнатите успехи в количеството. Но малцина извън Уикипедия разбират какво истински откроява енциклопедията в морето от информация. Затова според мен е важно най-вече да популяризираме качеството на работата си, не толкова количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:53, 23 октомври 2024 (UTC) == Младен Трайков == Здравейте, направих страница за бившият футболист Младен Трайков, която последно съм редактирал преди 10 дни и все още не е одобрена, дали може да ми съдействате? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 11:57, 25 октомври 2024 (UTC) == CampaignEvents extension and the upcoming CEE Hub Office Hour == Some of you have already been in contact with the [[:m:Event Center/Registration|Event Registration tool]], that we are using for our monthly Office Hours. As this tool is part of the wider [[:m: CampaignEvents|CampaignEvents extension]], we would dedicate our upcoming monthly Office Hour to this topic and during the call will be present as well [[:m:User:Udehb-WMF|Benedict Nnaemeka Udeh]], who will have a short demo about this extension and will answer your questions. The Office Hour will be held on 18th of November (Monday) at 17:00 CET. All the details about local time and how to register yourself are available on [[:m:Wikimedia CEE Hub/Office hours|our Meta page]]. In the meantime, you can check [[:m:CampaignEvents|this Meta page]] about the extension, where you can find all the details about three key functionalities: * [[:m:Event Center/Registration|Event Registration tool]], allows campaign organizers to manage event registrations directly on the wiki. You can find instructions on how to use it [[:m:Event Center/Registration/Instructions|here]]. * [[:m:Campaigns/Foundation Product Team/Event list|Event list]], global, automated list of events on the wikis. It can be accessed by going to [[:m:Collaboration list|SpecialːAllEvents]]. * [[:m:Campaigns/Foundation Product Team/Invitation list|Invitation list]], finding past contributors on the selected articles, that can be useful to be invited in the upcoming edit-a-thons, contests, campaigns, etc. You can view [[:c:File:How to test the Invitation List tool.webm|this video]] to see how it works. You can find information on how this extension can be deployed on your Wikipedia [[:m:CampaignEvents/Deployment status|here]], which requires community discussion and consensus. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 17:19, 28 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=26669262 --> mazwcsg9c4mn1r9kg25r1da1zxoblj0 0 72354 12397603 12366239 2024-10-28T16:24:51Z Davidkenarovcska 254027 12397603 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 112<br>0<br>26<br>82<br>42<br>19<br>49<br>18<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>86 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] pb1phhqr7ae0c32ipj7vv507ra7ce6l 12397605 12397603 2024-10-28T16:25:16Z Davidkenarovcska 254027 12397605 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>26<br>82<br>42<br>19<br>49<br>18<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>86 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] klwltujqyha5ncx8tkr1rup7a8jygd4 12397607 12397605 2024-10-28T16:25:59Z Davidkenarovcska 254027 12397607 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>6<br>82<br>42<br>19<br>49<br>18<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>86 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] k4ka1c7cceh4gpwqpqf5xjly6uv6i06 12397609 12397607 2024-10-28T16:26:42Z Davidkenarovcska 254027 12397609 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>6<br>82<br>0<br>19<br>49<br>18<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>86 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] m07o04nng2bpugpdocbv8olmpyec0j3 12397610 12397609 2024-10-28T16:27:02Z Davidkenarovcska 254027 12397610 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>6<br>82<br>0<br>9<br>49<br>18<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>86 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] ouxzh1v6ohvwe98ew3id6jla2i6ruf3 12397614 12397610 2024-10-28T16:27:45Z Davidkenarovcska 254027 12397614 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>6<br>82<br>0<br>9<br>29<br>18<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>86 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] b0yqoqkg79yl0llc5o1tv6tcc4fqe34 12397616 12397614 2024-10-28T16:28:23Z Davidkenarovcska 254027 12397616 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>6<br>82<br>0<br>9<br>29<br>10<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>86 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] 3ziiuywd01kf3txe625eqy4ov76y326 12397623 12397616 2024-10-28T16:29:22Z Davidkenarovcska 254027 12397623 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024 | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>6<br>82<br>0<br>9<br>29<br>10<br>71 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>46 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] bn0vec6na5blmjsk4y339hc0emzzvw2 12397634 12397623 2024-10-28T16:33:33Z Davidkenarovcska 254027 12397634 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Михайлов|Николай Михайлов|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Николай Михайлов | снимка = Nikolay Mihaylov 2012.jpg | прякор = ''Малката перука'' | цяло име = Николай Бориславов Михайлов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България|1988}} [[България]] | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | години = 2004–2007<br>2007–2010<br>2007–2010<br>2010–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2018–2024<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Верона|Верона]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Мерсин Идманюрду|Мерсин]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 12<br>0<br>6<br>82<br>0<br>9<br>29<br>10<br>52<br>'''216''' | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>'''(0)''' | национален отбор години = 2004–2008<br>2006–2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 22<br>46 | национален отбор голове = (1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 26 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да | общомедия = }} '''Николай Бориславов Михайлов''' (роден на 28 юни 1988 в [[София]]) е български [[футболист]], [[вратар]]. Избран за [[Футболист №1 на България|Футболист на годината на България]] за [[2011]] година на церемония, проведена на [[23 декември]] 2011 година. През 2017 той изпада в трета дивизия на Турция и напуска отбора, защото в трета дивизия на Турция нямат право да играят чужденци. == Кратка биография == Роден е на [[28 юни]] [[1988]]&nbsp;г. Юноша на [[ПФК Левски (София)|Левски (София]]). Син е на [[Борислав Михайлов]] и внук на вратаря на „Левски“ [[Бисер Михайлов]]. Дебютира за Левски в последния кръг от [[Първа професионална футболна лига|шампионата]] за сезон [[2004]]/[[2005|05]] на стадион [[Георги Аспарухов (стадион)|Георги Аспарухов]] в мач, завършил 2:1 за Левски срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Избира да се състезава с номер 88 заради годината си на раждане. На [[15 септември]] [[2005]] дебютира в европейските турнири в мач от турнира за [[купа на УЕФА|купата на УЕФА]] срещу френския [[АЖ Оксер|Оксер]]. На [[11 май]] [[2006]] дебютира за мъжкия [[национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] при загубата от [[национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] с 1:5 в Япония. За „Левски“ Михайлов има 12 мача в първенството. Върхът на кариерата му е като играч на [[ФК Твенте]] през 2011 г., когато е избран за „Вратар на годината в [[Холандия]]“ и „[[Футболист № 1 на България]]“. През 2013 г. преминава в [[Италия|италианския]] клуб [[ФК Верона]], откъдето е преотстъпен на [[Турция|турския]] клуб Мерсин. В последните 2 клуба не играе в официални мачове. Въпреки това треньорът на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] [[Любослав Пенев]] го включва като титуляр в мача с [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] от квалификациите за Европейското първенство на 13.10.2014 г. Николай Михайлов допуска грешка с гол и [[Национален отбор по футбол на България|България]] губи мача с 1:2, което е повод за критики. За мача на България с Италия отново е титуляр, макар и да няма нито една записана минута на терена след загубата на Норвегия. == Личен живот == Футболистът е известен с връзките си и е много активен в социалните мрежи. Негови бивши половинки са [[Николета Лозанова]] и фолк певицата [[Алисия]], които си разменят с [[Валери Божинов]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=539665 www.sportal.bg]</ref> == Кариера по години == * [[2004]]&nbsp;– [[2007]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] * [[2007]]&nbsp;– [[2009]] [[Файл:Flag of England (bordered).svg|25px]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[2010]]&nbsp;– [[2013]] [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25px]] [[Твенте]] * [[2013]]&nbsp;– [[2014]] [[Файл:Flag_of_Italy.svg|25px]] [[ФК Верона|Верона]] * [[2014]]&nbsp;– [[2017]] [[Файл:Flag_of_Turkey.svg|25px]] [[ФК Мерсин Инманюрду|Мерсин]] * [[2017]]&nbsp;– [[2018]] {{флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] * [[2018]]&nbsp;– [[2024]] [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[Левски (София)|Левски София]] == Професионални успехи == ; Клубни [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски София]] * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]]: 2 пъти 2005&nbsp;– 06, 2006&nbsp;– 07 * Носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] купа: 3 пъти 2004&nbsp;– 05,2006–07, 2021–22 * Носител на [[Суперкупа на България|Супер купата на България]] купата на България: 1 път 2005 Ф.К.Твенте Шампион: 1 път – 2010, Нац.купа: 1 път – 2011 ; Индивидуални * [[Футболист № 1 на България]] 2011 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/nikolay-mihaylov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://sportove.net/скандално-любо-пенев-разкри-защо-е-изб/18646/ Скандално! Любо Пенев разкри защо е избрал Михайлов, а не Стоянов]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 14.10.2014, 16:46. * [http://sportove.net/ники-михайлов-разкри-как-се-е-почувств/18535/ Ники Михайлов разкри как се е почувствал в този момент]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Sportove.net, 13.10.2014, 21:11. {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Верона]] [[Категория:Футболисти на АК Омония Никозия]] [[Категория:Български футболисти в Нидерландия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] 8jdw2fc5lixj0f99jdt8h2polpq7kzz 0 73112 12397984 12390659 2024-10-28T23:29:29Z Velikianevelik 352871 Как може да има две различни карти за един и същи исторически период? Няма никакъв смисъл. Също и за управлението на цар калоян, се знае че тои е коронясан за крал на Българите и Власите от папата. Това значи че Калоян е имал контрол над влахия, което също не бе показано от старата карта. 12397984 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{Исторически държави |официално-име-бг = Втора българска държава |официално-име = ц︢рьство блъгарское<br />българско царство |статут = феодална държава, империя |кратко-име = България |знаме = Flag of the Second Bulgarian Empire.svg |герб = Coat of arms of the Second Bulgarian Empire.svg |национален_девиз = |национален_химн = |химн-файл = |местоположение = Bulgaria-Iván Asen-es.svg |местоположение-лег = България при управлението на [[Иван Асен II]]<ref>{{Cite journal|last=Павлов|first=Пламен|title=За северната граница на Българското царство през XIII и XIV век|url=https://bulgarianhistory.org/severnata-granica-vtoroto-bulgarsko-carstvo/|journal=Българска история}}</ref> |основаване = 1185 |абдикиране = 1396 |континент = [[Европа]] |столица = [[Велико Търново|Търновград]] |най-голям град = |език = [[Старобългарски език|Старобългарски]] |неофициален-език = |религия = [[Православие]] |управление = [[Монархия]] |длъжност1 = [[Български владетели|Цар]] |управляващ_длъжност1 = [[Теодор-Петър|Петър IV]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1185 – 1190 |управляващ_длъжност1a = [[Иван Асен I]] съвладетел |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1190 – 1196 |управляващ_длъжност1b = [[Калоян]] |год_мандат_управляващ_длъжност1b = 1197 – 1207 |управляващ_длъжност1c = [[Иван Асен II]] |год_мандат_управляващ_длъжност1c = 1218 – 1241 |управляващ_длъжност1d = [[Иван Александър]] |год_мандат_управляващ_длъжност1d = 1331 – 1371 |управляващ_длъжност1e = [[Константин II Асен|Константин II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1e = 1396 |длъжност2 = |управляващ_длъжност2 =[[Константин I Асен]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 =1257 – 1277 |управляващ_длъжност2a =[[Ивайло]] |год_мандат_управляващ_длъжност2a =1277 – 1280 |управляващ_длъжност2b =[[Георги I Тертер]] |год_мандат_управляващ_длъжност2b =1280 – 1292 |управляващ_длъжност2c =[[Теодор Светослав]] |год_мандат_управляващ_длъжност2c =1300 – 1321 |длъжност3 = |управляващ_длъжност3 =[[Михаил III Шишман Асен]] |год_мандат_управляващ_длъжност3 =1323 – 1330 |управляващ_длъжност3a =[[Иван Александър]] |год_мандат_управляващ_длъжност3a =1331 – 1371 |управляващ_длъжност3b =[[Иван Шишман]] |год_мандат_управляващ_длъжност3b =1371 – 1395 |управляващ_длъжност3c =[[Константин II Асен]] |год_мандат_управляващ_длъжност3c =1396 |епоха-вид = [[Средновековие]] |събития = Основаване |събитие-дати = 1187 г. |събития2 = [[Обсада на Търново|Падането на Търново]] |събитие-дати2 = 17 юли 1393 г. |събития3 = Падане под османско владичество |събитие-дати3 = 1396 г. |събития4 = |събитие-дати4 = |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |p1 = Византия |flag_p1 = Flag of Palaeologus Dynasty.svg |s1 = Османска империя |flag_s1 = Flag of the Ottoman Sultanate (1299-1453).svg |s2 = |flag_s2 = |законодателна власт = |вид_камара = |горна_камара = |вид_камара1 = |долна_камара1 = |площ-общо = 215000<ref name="ИК Гутенберг"/> |площ-год = 1205 |площ-общо2 = 293000<ref name="ИК Гутенберг"/> |площ-год2 = 1241 |площ-общо3 = 107000<ref name="ИК Гутенберг">{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо |title=В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.)|date=2014 |pages=168 – 169 |publisher=ИК Гутенберг|isbn=9786191760183}}</ref> |площ-год3 = 1350 |площ-общо4 = |площ-год4 = |население-ценз = 1 500 000 – 1 700 000<ref name="ИК Гутенберг 2">{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо |title=В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.|date=2014 |publisher=ИК Гутенберг|isbn=9786191760183}}{{без страници}}</ref><ref>{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо|title=Балкански хоризонти. История, общества, личности|date=2007|publisher=Парадигма|isbn=954953698-Х(т.1)}}{{без страници}}</ref> |население-ценз-година = 1350 |население-ценз-място = |население-градско = |население-градско-място = |население-гъстота = |население-гъстота-място = |валута = |днес_част = {{Скриване||{{България}}<br>{{Албания}}<br>{{Гърция}}<br>{{Косово}}<ref>Косово е държава, призната от 108 от 193 страни-членки на ООН, вж. [[Международна реакция на декларацията за независимост на Косово]]</ref><br>{{Македония}}<br>{{Румъния}}<br>{{Сърбия}}<br>{{Турция}}<br>{{Украйна}}<br>{{Молдова}}<br>{{Черна гора}}}} |забележки = }} '''Втората българска държава''', наричана и '''Второ българско царство''' е създадена през 1185 г. след [[Въстание на Асен и Петър|въстанието на Асен и Петър]] срещу [[Византия|ромейската власт]]. Коронясването на [[Петър IV]] за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император [[Исак II Ангел]] установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е [[феодална държава]], [[империя]],<ref>Wolfgang Steinitz: Ost und West in der Geschichte des Denkens und der Kulturellen Beziehungen, Akademie-Verlag, 1966</ref><ref>Edgar Hösch, Karl Nehring, Holm Sundhaussen, Konrad Clewing: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, Südost-Institut München</ref><ref>[http://books.google.de/books?id=93pBAAAAYAAJ&pg=PA574&dq=bulgarisches+Kaiserreich&lr=&cd=13#v=onepage&q&f=false Heidelberger Jahrbücher der Literatur‎]</ref><ref>[http://books.google.de/books?id=OF30IUyV0a4C&pg=PA259&dq=bulgarisches+Kaiserreich&cd=5#v=onepage&q=bulgarisches%20Kaiserreich&f=false Grenze und Grenzüberschreitung im Mittelalter]</ref><ref>Robert de Wolff. [http://www.kroraina.com/bulgar/wolff.html The 'Second Bulgarian Empire.' Its Origin and History to 1204].</ref><ref>[http://www.google.de/search?hl=de&tbo=1&tbs=bks:1&q=Second+bulgarian+Empire&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= Google-Booksearch: Second bulgarian Empire]</ref><ref>[http://www.google.de/search?hl=de&client=firefox-a&rls=org.mozilla:de:official&tbs=bks:1&q=bulgarisches+Kaiserreich&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= Google-Booksearch:bulgarisches Kaiserreich]</ref> продължителка на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] ([[681]] – [[1018]]). Тя просъществува до [[1396]] г. според общоприетите възгледи на историците, (според някои до [[1422]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm liternet.bg]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Павлов|first=Пламен|last2=Тютюнджиев|first2=Иван|title=Османските завоевания и "Държавата на духа"|year=2017|publisher=Абагар|location=Велико Търново|isbn=978-619-168-179-2|pages=156}}</ref>. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.{{hrf|Biliarsky|2011|13}} == Византия в края на XII век == Въпреки несъмнените успехи на управлението на [[Мануил I Комнин]] [[Византия]] започва да упада под влиянието както на външни, така и на вътрешни политически и военни фактори. Мануил I Комнин се опитва да възвърне Южна [[Италия]] в границите на империята и да прочисти [[Мала Азия]] от [[Селжукските турци|селджукските]] турци, но в [[Битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]] селджукските турци разгромяват войските му, утвърждавайки позициите си в Мала Азия. В самата Византия започва разцепление и се появяват [[феод]]али, които все повече подкопават устоите на централната власт. В страната се засилват [[корупция]]та и социалното недоволство. Пример за това са случаи, в които някои от по-бедните семейства се принуждават да продават децата си в робство, за да има с какво да преживяват. Към 1183 г. в северната част на страната нахлуват [[маджари]]те, които плячкосват районите [[Ниш]] и [[София|Средец]] и в грабителски набег дори открадват [[мощи]]те на [[Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]. Две години по-късно [[нормани]]те нападат [[Драч]] и [[Солун]] и превземайки ги, извършват масови кланета над населението. Впоследствие норманската армия се насочва към [[Константинопол]], но благодарение на главния военачалник ([[стратег]]) на Византийската армия [[Алексий Врана]] нашествениците са отблъснати. В същото време в Константинопол е извършен преврат и на трона се възкачва [[Исак II Ангел]], който сключва династичен брак с [[Маргарита Унгарска]] (* 1175, † 1233), дъщерята на маджарския крал [[Бела III]]. == Въстанието на Асен и Петър == {{основна|Въстание на Асен и Петър}} Братята [[Иван Асен I|Асен]] (Иван Асен I) и [[Теодор-Петър|Петър]] (Теодор-Петър IV) отрастват сред мизийската [[аристокрация]] и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в [[Тракия]] и настроенията в [[Мизия]]. Двамата братя се явяват при Исак II Ангел с искания да бъдат зачислени като [[стратиоти]] и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата нанесена на Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които братята Асен и Петър се възползват, за да обявят и оглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че [[Димитър Солунски|св. Димитър]] е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време [[Солун]] е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от Солун и попада в [[Велико Търново|Търновград]]. [[Файл:Veliko Tarnovo TodorBozhinov (18).JPG|ляво|мини|260px|Крепостта „[[Царевец]]“ – престолнина на Второто българско царство]] В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за [[цар]], тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I, а свещеникът Василий е назначен за архиепископ. Скоро въстанието обхваща цяла [[Северна България]] като единственият незасегнат град остава [[Варна]]. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – [[Исак Комнин Кипърски|Исак Комнин]]. Чак след като бунтовниците преминават [[Стара планина]], срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина, без да бъде засечена, и прогонва братята отвъд [[Дунав]]а при [[кумани]]те. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време [[Асеневци]] преговарят с куманите за общи действия против [[Византия]]. През есента на 1186 година българо-[[кумани|куманската]] армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към [[Македония (област)|Македония]], а другият остава да действа в Източна [[Тракия]]. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички боеспособни войници от южните теми. По време на престоя си в [[София|Средец]] Исак II убеждава [[Бела III]] да върне откраднатите мощи на св. [[Иван Рилски]], вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в [[Грац]]. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат [[Ловеч|Ловешката крепост]]. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над [[Мизия]], като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър – [[Калоян|Йоаница (Калоян)]]. Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите. Малко след преминаването на кръстоносците от [[Трети кръстоносен поход|III Кръстоносен поход]] през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през [[Битка в Тревненския проход|Тревненския проход]] през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. Оттогава Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла [[Тракия]]. По време на едно от сраженията е извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника [[Иванко]], който бива прогонен от българските територии, а на престола отново се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. [[Никита Хониат]] отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189 – 1190 г.). == Цар Калоян Ромеоубиец == {{основна|Калоян}} [[Файл:Bulgaria under Kaloyan.png|мини|260x260пкс|България при [[Калоян|цар Калоян]]]] [[Файл:Kaloyan of Bulgaria Grave.JPG|мини|260px|Гробът на [[Калоян|цар Калоян]] в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети Четиридесет мъченици“]]]] [[Калоян]] (Йоаница) (1197 – 1207), по-късно станал известен с прозвището „Ромеоубиец“, се възкачва на престола, когато държавата е нестабилна заради болярската опозиция и отцепничество. През 1202 г. [[Римокатолическа църква|Католическата църква]] организира [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. По предложение на [[Венецианска република|Венеция]] рицарите нападат пристанището Зара, плячкосвайки го. След това Венеция сключва съюз с [[Алексий IV Ангел]], който по това време е в тъмница заедно с баща си – бившият василевс [[Исак II Ангел]]. [[Рицар]]ите се отправят към [[Константинопол]], за да го плячкосат и превземат, след което според уговорката, Алексий IV трябва да седне на трона. Византийският император [[Алексий III Ангел]] междувременно сключва мир с цар [[Калоян]], като в договора е включено, че под властта на Калоян попада цяла [[Северна България]], [[Браничево|Браничевската]] и [[Белград]]ската област, част от Северна [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. По това време обаче [[Унгария]] окупира Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян събира [[кумани|кумански]] наемници и успява да прогони [[унгарци]]те от земите си. Още през 1199 г. папа [[Инокентий III]] предлага на [[Калоян]] да признае неговата власт над българските земи при положение, че Калоян признае върховенството на [[Католицизъм|Католическата църква]], а с което и положението на папоцезаризъм (надмощие на Църквата над светските владетели, присъщо за католическия свят в Западна Европа; ''папата е над цезаря''). В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточняват условията на евентуалната [[Калоянова уния|уния]]. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убеждава унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това, което иска, Калоян демонстрира брилянтна политическа мисъл и умело лавира между Изтока и Запада, като симулира преговори с [[Византия]] за провъзгласяването му за цар (цѣсарь – цезар) – титла, равностойна на [[император]] и признаването на [[автокефална църква]]. Желанието на Калоян е България да остане в сферата на влияние на [[Православие|източноправославието]], където властва цезаропапизмът (владетелят не се ръководи от Църквата; ''цезарят е над папата''). На 13 април 1204 г. [[кръстоносци]]те от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] превземат [[Константинопол]] и временно прекратяват съществуването на Източната римска империя (Византия), от която се обособяват няколко самостоятелни нови държави – [[Никейска империя|Никейската империя]] (считана за наследник на Византия), [[Епир|Епирското деспотство]] (също имащо претенции за наследяване на византийския трон), както и отделилата се седмици по-рано [[Трапезундска империя]]. В превзетите територии кръстоносците основават [[Солунско кралство|Солунското кралство]] и новосъздадената [[Латинска империя]]. На 8 ноември е сключена унията, като папата дава на Калоян титлата [[крал]] (по-нисша титла от цар) и титлата [[примас]] на българския духовен глава, които според папата отговаряли на цар и [[патриарх]]. Цар Калоян подписва клетва-договор, в която той се задължава да признае върховенството на Римокатолическата църква и да се подчинява на папските решения. С превземането на Константинопол от кръстоносците веднага се разбира, че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпраща писмо на латинския император [[Балдуин Фландърски]] с предложение за сключване на [[мирен договор]]. Императорът обаче отхвърля искането и проявява претенции към българските земи и казва, че България е била част от бившата Византийска империя. В началото на 1205 г. Калоян сключва договор с византийската аристокрация от градовете в Тракия за общи действия срещу латинците. По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстават срещу властта на Балдуин, а българската войска им се притичва на помощ. Така в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Одрин]] голям брой от рицарите биват избити. В боя е пленен самият [[император]] Балдуин Фландърски, който бива заточен в крепостта в Търновград. След битката при Одрин българската армия напредва към [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], което всява смут във византийската аристокрация. Тя се отказва от договора си с цар Калоян. Разгневен от това, Калоян навлиза в [[Пловдив]] и избива отстъпниците. През 1207 г. войната се разгаря с пълна сила, а цар Калоян сключва договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсажда Одрин, а куманската конница достига до Константинопол. Обсадата продължава дълго време и в крайна сметка куманите се оттеглят. Калоян е принуден да снеме обсадата над престолния град, но преминава с войските си в [[Тракия|Беломорска Тракия]], за да обсади [[Солун]]. В навечерието на решителния щурм Калоян бива убит от болярски заговор, начело на който са племенникът му [[Борил]] и куманският войвода [[Манастър]]. == Цар Иван Асен II == {{основна|Иван Асен II}} [[Файл:Ivan Asen II of Bulgaria Column.jpg|мини|276x276px|Колоната на [[Иван Асен II]] във [[Велико Търново]], отбелязваща съкрушаването на епирския владетел [[Теодор Комнин]], при което България получава излаз на три морета – [[Черно море|Черно]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]]]] [[Файл:Bulgaria-Iván Asen-es.svg|мини|272x272пкс|Територията на България по време на управлението на Иван Асен II]] По време на управлението си [[Борил]] (1207 – 1218) губи [[Пловдив]], [[Белград]], [[Браничево]] и [[Ниш]]. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с [[Латинска империя|Латинската империя]]. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал [[Бела IV]], с което отношенията с [[Унгария]] се подобряват. В България за пръв път се появява феодалното отцепничество – Алексий Слав се отделя с владенията си в Родопите и Пиринско, не признавайки властта на Борил, а [[Стрез|севастократор Стрез]] става самостоятелен в Македония със столица [[Просек]]. През 1217 г. в България се завръщат синовете на цар [[Иван Асен I]] – Иван Асен II и [[Александър Асен|севастократор Александър]], които биват посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се укрепява в Търново, но бива изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачва [[Иван Асен II|Иван II Асен]]. Иван Асен II оценява политическата полза от династичните бракове и при връщането на унгарския крал [[Андраш II]] е договорен брак между българския цар и дъщерята на Андраш II – [[Анна-Мария Унгарска|Ана]]. Като зестра Иван Асен II получава дългогодишно оспорваните територии Белград и Браничево. Тази негова политика на политическо сключване на бракове с цел придобиване на територия, осигуряване на съюзник или временно запазване на мирното статукво извежда България на три морета и до края на Иван-Асеновото управление я превръща в една от най-мощните държави на [[Европа|Стария континент]] в този период. В южната част на Балканите [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] стремглаво набира сила, като неговият владетел [[Теодор Комнин]] превзема [[Солун]]ското княжество. Иван Асен II урежда династичен брак между една от своите дъщери и Теодор Комнин, с което си осигурява временна сигурност откъм южните предели на царството. През 1228 г. умира латинският император [[Робер дьо Куртене]], а на престола се възкачва малолетният му брат [[Балдуин II]]. Сключен е мирен договор между латинските барони и Иван Асен II за това регент на Балдуин II да стане българският цар. Договорът бива скрепен с годежа на малолетната дъщеря на българския цар Елена с Балдуин II. Като клауза българите се задължават да помагат на Латинската империя във войните ѝ с Епир, а Пловдив е върнат отново в българско владение. Латинците обаче решават да се подсигурят срещу евентуалните амбиции на Иван Асен II и зад гърба му сключват договор с бившия [[йерусалимско кралство|йерусалимски]] крал [[Жан дьо Бриен]] (Йоан дьо Бриен), като го приемат за настойник и обещават Балдуин II да се сгоди с дъщеря му [[Мария дьо Бриен]]. През 1230 година опасенията на българския цар за офанзива от страна на Епир се оправдават и Теодор Комнин напада България. Двете армии се срещат на 9 март в [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]]. Българският владетел проявява стратегическо и военно майсторство, като успява да разгроми по-многобройната вражеска армия. Самият Комнин бива пленен заедно със семейството си, а пленените войници са освободени – почти безпрецедентен акт във военната история на Средновековна [[Европа]]. Последица от битката при Клокотница е разпадът на Епирското деспотство, като само в [[Солун]] продължава да управлява в качеството си на [[васал]] на България братът на Теодор Комнин – [[Мануил Комнин (Епир)|Мануил]]. Действията на латинците стават явни за Иван Асен II чак през 1231 година, когато Жан дьо Бриен е коронясан официално и е обявен за настойник на Балдуин II, в разрез с договора, сключен по-рано с България. Иван Асен II скъсва унията с [[Римокатолическа църква|Римската църква]] и премахва търновския архиепископ Василий, който е проримски настроен. В отговор на това папа [[Григорий IX]] успява да склони унгарския крал Андраш II да нападне България. Унгарците окупират Белград и Браничево, но бързо са разбити от българската войска. България влиза в съюз с новия сръбски крал [[Владислав]], като е сключен династичен брак между една от дъщерите на Иван Асен II и Владислав. След това царят обръща вниманието си към разправа с латинците. България и [[Никейска империя|Никейската империя]] започват да водят преговори за съвместни действия срещу Латинската империя. От страна на Иван Асен бива търсено разрешаване на въпроса за независима българска патриаршия. Никейският император (и наследник на византийския престол) [[Йоан III Дука Ватаци]] гледа на съюза с България като възможност за обсаждането на [[Константинопол]] от двете му страни. С династичен брак между дъщерята на Иван Асен II Елена (която е сгодена преди това за Балдуин II) и никейския престолонаследник [[Теодор II Ласкарис]] бива скрепен договорът между България и Никея. На събор в [[Лапсеки|Лампсак]] (тогава в Никея) архиепископ [[Йоаким I|Йоаким I Български]] бива провъзгласен за патриарх на българите. През 1235 г. Константинопол е обсаден, но обсадата не дава резултат. Иван Асен II разваля договора с Никея заради смъртта на Жан дьо Бриен и надеждата на царя да заеме мястото му като единствен жив регент. Българи и латинци сключват договор срещу Никея. Бива обсадена крепостта Цурулум, но по време на обсадата Иван Асен II узнава, че жена му, най-малкото му дете и патриархът са починали от чума. Иван Асен II вижда в това нещастие „божие наказание“ и отново сключва договор с Никея. Няколко години преди смъртта си Иван Асен II се жени за племенницата на [[Теодор Комнин]] – [[Ирина Комнина]]. Българският цар умира през 1241 г., с което идва и краят на възхода на Второто българско царство. == България в периода 1241 – 1300 г. == {{Вижте също|Гражданска война в България (1257 – 1263)}} [[Файл:Ioal backovo.jpg|мини|418x418px|Ктиторски портрет на [[Иван Александър|цар Иван Александър]]]] [[Файл:Vidin 14.jpg|мини|260px|Второто българско царство по времето на Иван Александър (1340)]] В периода след смъртта на цар Иван Асен II до края на века България изпада в дълбока криза. Причините за тази криза са комплексни. Най-важната от тях е може би малолетието на синовете на Иван Асен и започналите интриги в българския царски двор. Външните причини за кризата в страната са засилването мощта на Никейската империя, татарските нашествия и нарастването на политико-военната сила и на Сръбското княжество (по-късно царство със самостоятелна патриаршия при сръбския цар Стефан Душан) през посочения период. '''Владетели''' * [[Калиман I Асен]] (1241 – 1246 г.) * [[Михаил II Асен]] (1246 – 1256 г.) * [[Калиман II]] (1256) * [[Мицо Асен]] (1256 – 1257 г.) * [[Константин Тих Асен]] (1257 – 1277 г.) * [[Ивайло (цар)|Ивайло]] (1277 – 1279 г.) * [[Иван Асен III]] (1279 г.) * [[Георги I Тертер]] (1280 – 1292 г.) * [[Смилец]] (1292 – 1298 г.) * [[Иван IV Смилец]] (1298 – 1300 г.; спорен) == България в периода 1300 – 1323 г. == * [[Чака]] (1300 г.) * [[Теодор Светослав Тертер]] (1300 – 1321) * [[Георги II Тертер]] (1321 – 1323 г.) == Шишмановци 1323 – 1422 г. == * [[Михаил III Шишман]] (1323 – 1330 г.) * [[Иван Стефан]] (1330 г.) * [[Иван Александър]] (1331 – 1371 г.) * [[Иван Шишман]] (1371 – 1395 г.; цар на Търновското царство) * [[Иван Срацимир]] (1356 – 1396 г.; цар на Видинското царство) * [[Константин II Асен]] (1396 – 1422 г.; цар на Видинското царство) == Добруджанско деспотство 1325 – 1397 == {{основна|Добруджанско деспотство}} * [[Балик]] (? – 1366 г.) * [[Добротица]] (1366 – 1385 г.) * [[Иванко (деспот)|Иванко]] (1385 – 1397 г.) == Падане на България под османска власт 1371 – 1396 г. == {{основна|Българо-османски войни}} {{раздел-мъниче}} През това време [[България]] е под ударите на османските нашественици. Многобройни османски грабители преминават през [[Дарданели|Дарданелите]] от Мала Азия и опустошават Тракия. Много градове са ограбени и изгорени. Постепенно османските турци навлизат в българска територия, като първо завладяват Северна Тракия и постепенно превръщат Търновското царство във васално княжество. Най-важните дати са: * 1371 г. – битката при [[Черномен]] * 1389 г. – превземането на [[София]] * 1393 г. – пада [[Търновско царство|Търновското царство]] * 1396 г. – [[Битка при Никопол|Битката при Никопол]] * 1396 г. – пада [[Видинско царство|Видинското царство]] == Икономика == [[Файл:Medieval Tarnovo map BG.svg|мини|260px|Карта на средновековно Търново]] През Средновековието България не се различава много икономически от останалите държави в Европа. През 12 – 14 век в България е развита металургията. През 13 век в Западна България се прилагат методите на [[Саксония|Саксонските]] мини, особено в регионите около [[Чипровци]] и [[Кюстендил]]. Характерни за този период са и добивът и износът на сол. == Култура през Втората българска държава == {{основна|Търновска художествена школа|Търновска книжовна школа}} [[Файл:Culture of the Second Bulgarian Empire (fixed).png|мини|260px|Култура на Втората българска държава]] През 13 и 14 век България има голямо значение за културата на Балканите и Търново става един от най-развитите в културно отношение градове (сравним със [[Солун]] и [[Константинопол]]). В българския престолен град се основава училище на изкуството, [[Търновска художествена школа]], [[Търновска книжовна школа]], силно повлияни от византийската литература. Строят се забележителни [[църква|църкви]] и други сгради. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Божилов, Ив., „''Фамилията на Асеневци (1186 – 1460)''“, Издателство на БАН, София 1985 г. OCLC [http://worldcat.org/oclc/14378091 14378091]. * Василев, А. А., „''История на Византийската империя''“, 1935 г. * Иречек, Константин (акад.), „''История на българите''“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978 г. * Хилендарски, Паисий, „''История славянобългарска''“, 1762. Белова̀, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2003 г. * Fine, Jr., John V.A. (1991). ''The Early Medieval Balkans''. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08149-3. * Niketas Choniates, ''Nicetae Choniatae Historia'', Bonn, 1835. * {{cite book |title= Word and Power in Mediaeval Bulgaria |url= https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili |last=Biliarsky |first=Ivan |authorlink=Иван Билярски |year=2011 |publisher=Brill |location=Leiden, Boston |isbn=9789004191457 |pages=[https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili/page/582 582]}} == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Първа българска държава]] * [[Българо-византийски войни]] * [[Българо-османски войни]] * [[Средновековна българска армия]] * [[Българските земи под османско владичество]] == Външни препратки == {{Commons category|Second Bulgarian Empire}} * [http://nauka.bg/a/възобновяване-и-укрепване-на-българската-държава-1185-1197 Възобновяване и укрепване на българската държава (1185 – 1197)]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160403081353/http://nauka.bg/a/възобновяване-и-укрепване-на-българската-държава-1185-1197 |date=2016-04-03 }} * [http://www.mcsearch.info/search.html?search=similar:352742&view_mode=1#0 Монети на българските царе – виртуална изложба] * {{cite web |url= http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm |title= Medieval Lands – Bulgaria |last=Cawley |first=Charles |work= |publisher= Hosted on the website of the Foundation for Medieval Genealogy |accessdate=26 февруари 2012}} * {{cite web |url= http://sitemaker.umich.edu/mladjov/files/bulgarian_rulers.pdf |title= Detailed List of Bulgarian Rulers |last=Mladjov |first=Ian |work= |publisher= |accessdate=26 февруари 2012}} * {{cite web|url=http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0015&g=|title=Средновековна България (VІІ–ХІV в.) (Medieval Bulgaria VII–XIV centuries)|last=Стоименов|first=Димитър|език=|work=|publisher=Държавна агенция „Архиви“ (State Agency „Archives“|accessdate=26 февруари 2012|архив_дата=2012-01-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120129231054/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0015&g=}} * {{cite web |url= http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=000001&g= |title= Грамота на цар Иван Асен ІІ, даваща свободен достъп на търговците от Дубровник във всички области на българското царство (1230 г.) (Charter of emperor Ivan Asen II giving free access to the merchants of Dubrovnik to all provinces of the Bulgarian Empire, 1230) |last= |first= |език= |work= |publisher= Държавна агенция „Архиви“ (State Agency „Archives“ |accessdate= 26 февруари 2012 |архив_дата= 2014-11-08 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20141108025637/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=000001&g= }} * {{cite web|url=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=history.xml|title=История на Българската православна църква (History of the Bulgarian Orthodox Church)|author=|work=Официален сайт на Българската патриарпия (Official Site of the Bulgarian Patriarchate)|език=|accessdate=2 февруари 2014|архив_дата=2017-06-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170606050535/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=history.xml}} {{Български владетели}} {{България по теми}} {{Империи}}{{Портал|История на България}} [[Категория:Втора българска държава| ]] h4l7rq8cyz9ap559ub934lshu7udib8 12397991 12397984 2024-10-28T23:36:07Z Velikianevelik 352871 12397991 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{Исторически държави |официално-име-бг = Втора българска държава |официално-име = ц︢рьство блъгарское<br />българско царство |статут = феодална държава, империя |кратко-име = България |знаме = Flag of the Second Bulgarian Empire.svg |герб = Coat of arms of the Second Bulgarian Empire.svg |национален_девиз = |национален_химн = |химн-файл = |местоположение = Bulgaria-Iván Asen-es.svg |местоположение-лег = България при управлението на [[Иван Асен II]]<ref>{{Cite journal|last=Павлов|first=Пламен|title=За северната граница на Българското царство през XIII и XIV век|url=https://bulgarianhistory.org/severnata-granica-vtoroto-bulgarsko-carstvo/|journal=Българска история}}</ref> |основаване = 1185 |абдикиране = 1396 |континент = [[Европа]] |столица = [[Велико Търново|Търновград]] |най-голям град = |език = [[Старобългарски език|Старобългарски]] |неофициален-език = |религия = [[Православие]] |управление = [[Монархия]] |длъжност1 = [[Български владетели|Цар]] |управляващ_длъжност1 = [[Теодор-Петър|Петър IV]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1185 – 1190 |управляващ_длъжност1a = [[Иван Асен I]] съвладетел |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1190 – 1196 |управляващ_длъжност1b = [[Калоян]] |год_мандат_управляващ_длъжност1b = 1197 – 1207 |управляващ_длъжност1c = [[Иван Асен II]] |год_мандат_управляващ_длъжност1c = 1218 – 1241 |управляващ_длъжност1d = [[Иван Александър]] |год_мандат_управляващ_длъжност1d = 1331 – 1371 |управляващ_длъжност1e = [[Константин II Асен|Константин II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1e = 1396 |длъжност2 = |управляващ_длъжност2 =[[Константин I Асен]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 =1257 – 1277 |управляващ_длъжност2a =[[Ивайло]] |год_мандат_управляващ_длъжност2a =1277 – 1280 |управляващ_длъжност2b =[[Георги I Тертер]] |год_мандат_управляващ_длъжност2b =1280 – 1292 |управляващ_длъжност2c =[[Теодор Светослав]] |год_мандат_управляващ_длъжност2c =1300 – 1321 |длъжност3 = |управляващ_длъжност3 =[[Михаил III Шишман Асен]] |год_мандат_управляващ_длъжност3 =1323 – 1330 |управляващ_длъжност3a =[[Иван Александър]] |год_мандат_управляващ_длъжност3a =1331 – 1371 |управляващ_длъжност3b =[[Иван Шишман]] |год_мандат_управляващ_длъжност3b =1371 – 1395 |управляващ_длъжност3c =[[Константин II Асен]] |год_мандат_управляващ_длъжност3c =1396 |епоха-вид = [[Средновековие]] |събития = Основаване |събитие-дати = 1187 г. |събития2 = [[Обсада на Търново|Падането на Търново]] |събитие-дати2 = 17 юли 1393 г. |събития3 = Падане под османско владичество |събитие-дати3 = 1396 г. |събития4 = |събитие-дати4 = |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |p1 = Византия |flag_p1 = Flag of Palaeologus Dynasty.svg |s1 = Османска империя |flag_s1 = Flag of the Ottoman Sultanate (1299-1453).svg |s2 = |flag_s2 = |законодателна власт = |вид_камара = |горна_камара = |вид_камара1 = |долна_камара1 = |площ-общо = 215000<ref name="ИК Гутенберг"/> |площ-год = 1205 |площ-общо2 = 293000<ref name="ИК Гутенберг"/> |площ-год2 = 1241 |площ-общо3 = 107000<ref name="ИК Гутенберг">{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо |title=В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.)|date=2014 |pages=168 – 169 |publisher=ИК Гутенберг|isbn=9786191760183}}</ref> |площ-год3 = 1350 |площ-общо4 = |площ-год4 = |население-ценз = 1 500 000 – 1 700 000<ref name="ИК Гутенберг 2">{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо |title=В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.|date=2014 |publisher=ИК Гутенберг|isbn=9786191760183}}{{без страници}}</ref><ref>{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо|title=Балкански хоризонти. История, общества, личности|date=2007|publisher=Парадигма|isbn=954953698-Х(т.1)}}{{без страници}}</ref> |население-ценз-година = 1350 |население-ценз-място = |население-градско = |население-градско-място = |население-гъстота = |население-гъстота-място = |валута = |днес_част = {{Скриване||{{България}}<br>{{Албания}}<br>{{Гърция}}<br>{{Косово}}<ref>Косово е държава, призната от 108 от 193 страни-членки на ООН, вж. [[Международна реакция на декларацията за независимост на Косово]]</ref><br>{{Македония}}<br>{{Румъния}}<br>{{Сърбия}}<br>{{Турция}}<br>{{Украйна}}<br>{{Молдова}}<br>{{Черна гора}}}} |забележки = }} '''Втората българска държава''', наричана и '''Второ българско царство''' е създадена през 1185 г. след [[Въстание на Асен и Петър|въстанието на Асен и Петър]] срещу [[Византия|ромейската власт]]. Коронясването на [[Петър IV]] за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император [[Исак II Ангел]] установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е [[феодална държава]], [[империя]],<ref>Wolfgang Steinitz: Ost und West in der Geschichte des Denkens und der Kulturellen Beziehungen, Akademie-Verlag, 1966</ref><ref>Edgar Hösch, Karl Nehring, Holm Sundhaussen, Konrad Clewing: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, Südost-Institut München</ref><ref>[http://books.google.de/books?id=93pBAAAAYAAJ&pg=PA574&dq=bulgarisches+Kaiserreich&lr=&cd=13#v=onepage&q&f=false Heidelberger Jahrbücher der Literatur‎]</ref><ref>[http://books.google.de/books?id=OF30IUyV0a4C&pg=PA259&dq=bulgarisches+Kaiserreich&cd=5#v=onepage&q=bulgarisches%20Kaiserreich&f=false Grenze und Grenzüberschreitung im Mittelalter]</ref><ref>Robert de Wolff. [http://www.kroraina.com/bulgar/wolff.html The 'Second Bulgarian Empire.' Its Origin and History to 1204].</ref><ref>[http://www.google.de/search?hl=de&tbo=1&tbs=bks:1&q=Second+bulgarian+Empire&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= Google-Booksearch: Second bulgarian Empire]</ref><ref>[http://www.google.de/search?hl=de&client=firefox-a&rls=org.mozilla:de:official&tbs=bks:1&q=bulgarisches+Kaiserreich&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= Google-Booksearch:bulgarisches Kaiserreich]</ref> продължителка на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] ([[681]] – [[1018]]). Тя просъществува до [[1396]] г. според общоприетите възгледи на историците, (според някои до [[1422]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm liternet.bg]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Павлов|first=Пламен|last2=Тютюнджиев|first2=Иван|title=Османските завоевания и "Държавата на духа"|year=2017|publisher=Абагар|location=Велико Търново|isbn=978-619-168-179-2|pages=156}}</ref>. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.{{hrf|Biliarsky|2011|13}} == Византия в края на XII век == Въпреки несъмнените успехи на управлението на [[Мануил I Комнин]] [[Византия]] започва да упада под влиянието както на външни, така и на вътрешни политически и военни фактори. Мануил I Комнин се опитва да възвърне Южна [[Италия]] в границите на империята и да прочисти [[Мала Азия]] от [[Селжукските турци|селджукските]] турци, но в [[Битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]] селджукските турци разгромяват войските му, утвърждавайки позициите си в Мала Азия. В самата Византия започва разцепление и се появяват [[феод]]али, които все повече подкопават устоите на централната власт. В страната се засилват [[корупция]]та и социалното недоволство. Пример за това са случаи, в които някои от по-бедните семейства се принуждават да продават децата си в робство, за да има с какво да преживяват. Към 1183 г. в северната част на страната нахлуват [[маджари]]те, които плячкосват районите [[Ниш]] и [[София|Средец]] и в грабителски набег дори открадват [[мощи]]те на [[Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]. Две години по-късно [[нормани]]те нападат [[Драч]] и [[Солун]] и превземайки ги, извършват масови кланета над населението. Впоследствие норманската армия се насочва към [[Константинопол]], но благодарение на главния военачалник ([[стратег]]) на Византийската армия [[Алексий Врана]] нашествениците са отблъснати. В същото време в Константинопол е извършен преврат и на трона се възкачва [[Исак II Ангел]], който сключва династичен брак с [[Маргарита Унгарска]] (* 1175, † 1233), дъщерята на маджарския крал [[Бела III]]. == Въстанието на Асен и Петър == {{основна|Въстание на Асен и Петър}} Братята [[Иван Асен I|Асен]] (Иван Асен I) и [[Теодор-Петър|Петър]] (Теодор-Петър IV) отрастват сред мизийската [[аристокрация]] и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в [[Тракия]] и настроенията в [[Мизия]]. Двамата братя се явяват при Исак II Ангел с искания да бъдат зачислени като [[стратиоти]] и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата нанесена на Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които братята Асен и Петър се възползват, за да обявят и оглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че [[Димитър Солунски|св. Димитър]] е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време [[Солун]] е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от Солун и попада в [[Велико Търново|Търновград]]. [[Файл:Veliko Tarnovo TodorBozhinov (18).JPG|ляво|мини|260px|Крепостта „[[Царевец]]“ – престолнина на Второто българско царство]] В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за [[цар]], тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I, а свещеникът Василий е назначен за архиепископ. Скоро въстанието обхваща цяла [[Северна България]] като единственият незасегнат град остава [[Варна]]. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – [[Исак Комнин Кипърски|Исак Комнин]]. Чак след като бунтовниците преминават [[Стара планина]], срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина, без да бъде засечена, и прогонва братята отвъд [[Дунав]]а при [[кумани]]те. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време [[Асеневци]] преговарят с куманите за общи действия против [[Византия]]. През есента на 1186 година българо-[[кумани|куманската]] армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към [[Македония (област)|Македония]], а другият остава да действа в Източна [[Тракия]]. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички боеспособни войници от южните теми. По време на престоя си в [[София|Средец]] Исак II убеждава [[Бела III]] да върне откраднатите мощи на св. [[Иван Рилски]], вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в [[Грац]]. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат [[Ловеч|Ловешката крепост]]. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над [[Мизия]], като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър – [[Калоян|Йоаница (Калоян)]]. Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите. Малко след преминаването на кръстоносците от [[Трети кръстоносен поход|III Кръстоносен поход]] през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през [[Битка в Тревненския проход|Тревненския проход]] през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. Оттогава Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла [[Тракия]]. По време на едно от сраженията е извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника [[Иванко]], който бива прогонен от българските територии, а на престола отново се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. [[Никита Хониат]] отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189 – 1190 г.). == Цар Калоян Ромеоубиец == {{основна|Калоян}} [[Файл:Bulgaria under Kaloyan.png|мини|260x260пкс|България при [[Калоян|цар Калоян]]]] [[Файл:Kaloyan of Bulgaria Grave.JPG|мини|260px|Гробът на [[Калоян|цар Калоян]] в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети Четиридесет мъченици“]]]] [[Калоян]] (Йоаница) (1197 – 1207), по-късно станал известен с прозвището „Ромеоубиец“, се възкачва на престола, когато държавата е нестабилна заради болярската опозиция и отцепничество. През 1202 г. [[Римокатолическа църква|Католическата църква]] организира [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. По предложение на [[Венецианска република|Венеция]] рицарите нападат пристанището Зара, плячкосвайки го. След това Венеция сключва съюз с [[Алексий IV Ангел]], който по това време е в тъмница заедно с баща си – бившият василевс [[Исак II Ангел]]. [[Рицар]]ите се отправят към [[Константинопол]], за да го плячкосат и превземат, след което според уговорката, Алексий IV трябва да седне на трона. Византийският император [[Алексий III Ангел]] междувременно сключва мир с цар [[Калоян]], като в договора е включено, че под властта на Калоян попада цяла [[Северна България]], [[Браничево|Браничевската]] и [[Белград]]ската област, част от Северна [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. По това време обаче [[Унгария]] окупира Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян събира [[кумани|кумански]] наемници и успява да прогони [[унгарци]]те от земите си. Още през 1199 г. папа [[Инокентий III]] предлага на [[Калоян]] да признае неговата власт над българските земи при положение, че Калоян признае върховенството на [[Католицизъм|Католическата църква]], а с което и положението на папоцезаризъм (надмощие на Църквата над светските владетели, присъщо за католическия свят в Западна Европа; ''папата е над цезаря''). В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточняват условията на евентуалната [[Калоянова уния|уния]]. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убеждава унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това, което иска, Калоян демонстрира брилянтна политическа мисъл и умело лавира между Изтока и Запада, като симулира преговори с [[Византия]] за провъзгласяването му за цар (цѣсарь – цезар) – титла, равностойна на [[император]] и признаването на [[автокефална църква]]. Желанието на Калоян е България да остане в сферата на влияние на [[Православие|източноправославието]], където властва цезаропапизмът (владетелят не се ръководи от Църквата; ''цезарят е над папата''). На 13 април 1204 г. [[кръстоносци]]те от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] превземат [[Константинопол]] и временно прекратяват съществуването на Източната римска империя (Византия), от която се обособяват няколко самостоятелни нови държави – [[Никейска империя|Никейската империя]] (считана за наследник на Византия), [[Епир|Епирското деспотство]] (също имащо претенции за наследяване на византийския трон), както и отделилата се седмици по-рано [[Трапезундска империя]]. В превзетите територии кръстоносците основават [[Солунско кралство|Солунското кралство]] и новосъздадената [[Латинска империя]]. На 8 ноември е сключена унията, като папата дава на Калоян титлата [[крал]] (по-нисша титла от цар) и титлата [[примас]] на българския духовен глава, които според папата отговаряли на цар и [[патриарх]]. Цар Калоян подписва клетва-договор, в която той се задължава да признае върховенството на Римокатолическата църква и да се подчинява на папските решения. С превземането на Константинопол от кръстоносците веднага се разбира, че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпраща писмо на латинския император [[Балдуин Фландърски]] с предложение за сключване на [[мирен договор]]. Императорът обаче отхвърля искането и проявява претенции към българските земи и казва, че България е била част от бившата Византийска империя. В началото на 1205 г. Калоян сключва договор с византийската аристокрация от градовете в Тракия за общи действия срещу латинците. По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстават срещу властта на Балдуин, а българската войска им се притичва на помощ. Така в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Одрин]] голям брой от рицарите биват избити. В боя е пленен самият [[император]] Балдуин Фландърски, който бива заточен в крепостта в Търновград. След битката при Одрин българската армия напредва към [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], което всява смут във византийската аристокрация. Тя се отказва от договора си с цар Калоян. Разгневен от това, Калоян навлиза в [[Пловдив]] и избива отстъпниците. През 1207 г. войната се разгаря с пълна сила, а цар Калоян сключва договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсажда Одрин, а куманската конница достига до Константинопол. Обсадата продължава дълго време и в крайна сметка куманите се оттеглят. Калоян е принуден да снеме обсадата над престолния град, но преминава с войските си в [[Тракия|Беломорска Тракия]], за да обсади [[Солун]]. В навечерието на решителния щурм Калоян бива убит от болярски заговор, начело на който са племенникът му [[Борил]] и куманският войвода [[Манастър]]. == Цар Иван Асен II == {{основна|Иван Асен II}} [[Файл:Ivan Asen II of Bulgaria Column.jpg|мини|276x276px|Колоната на [[Иван Асен II]] във [[Велико Търново]], отбелязваща съкрушаването на епирския владетел [[Теодор Комнин]], при което България получава излаз на три морета – [[Черно море|Черно]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]]]] [[Файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|мини|275x275пкс|Територията на България по време на управлението на Иван Асен II]] По време на управлението си [[Борил]] (1207 – 1218) губи [[Пловдив]], [[Белград]], [[Браничево]] и [[Ниш]]. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с [[Латинска империя|Латинската империя]]. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал [[Бела IV]], с което отношенията с [[Унгария]] се подобряват. В България за пръв път се появява феодалното отцепничество – Алексий Слав се отделя с владенията си в Родопите и Пиринско, не признавайки властта на Борил, а [[Стрез|севастократор Стрез]] става самостоятелен в Македония със столица [[Просек]]. През 1217 г. в България се завръщат синовете на цар [[Иван Асен I]] – Иван Асен II и [[Александър Асен|севастократор Александър]], които биват посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се укрепява в Търново, но бива изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачва [[Иван Асен II|Иван II Асен]]. Иван Асен II оценява политическата полза от династичните бракове и при връщането на унгарския крал [[Андраш II]] е договорен брак между българския цар и дъщерята на Андраш II – [[Анна-Мария Унгарска|Ана]]. Като зестра Иван Асен II получава дългогодишно оспорваните територии Белград и Браничево. Тази негова политика на политическо сключване на бракове с цел придобиване на територия, осигуряване на съюзник или временно запазване на мирното статукво извежда България на три морета и до края на Иван-Асеновото управление я превръща в една от най-мощните държави на [[Европа|Стария континент]] в този период. В южната част на Балканите [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] стремглаво набира сила, като неговият владетел [[Теодор Комнин]] превзема [[Солун]]ското княжество. Иван Асен II урежда династичен брак между една от своите дъщери и Теодор Комнин, с което си осигурява временна сигурност откъм южните предели на царството. През 1228 г. умира латинският император [[Робер дьо Куртене]], а на престола се възкачва малолетният му брат [[Балдуин II]]. Сключен е мирен договор между латинските барони и Иван Асен II за това регент на Балдуин II да стане българският цар. Договорът бива скрепен с годежа на малолетната дъщеря на българския цар Елена с Балдуин II. Като клауза българите се задължават да помагат на Латинската империя във войните ѝ с Епир, а Пловдив е върнат отново в българско владение. Латинците обаче решават да се подсигурят срещу евентуалните амбиции на Иван Асен II и зад гърба му сключват договор с бившия [[йерусалимско кралство|йерусалимски]] крал [[Жан дьо Бриен]] (Йоан дьо Бриен), като го приемат за настойник и обещават Балдуин II да се сгоди с дъщеря му [[Мария дьо Бриен]]. През 1230 година опасенията на българския цар за офанзива от страна на Епир се оправдават и Теодор Комнин напада България. Двете армии се срещат на 9 март в [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]]. Българският владетел проявява стратегическо и военно майсторство, като успява да разгроми по-многобройната вражеска армия. Самият Комнин бива пленен заедно със семейството си, а пленените войници са освободени – почти безпрецедентен акт във военната история на Средновековна [[Европа]]. Последица от битката при Клокотница е разпадът на Епирското деспотство, като само в [[Солун]] продължава да управлява в качеството си на [[васал]] на България братът на Теодор Комнин – [[Мануил Комнин (Епир)|Мануил]]. Действията на латинците стават явни за Иван Асен II чак през 1231 година, когато Жан дьо Бриен е коронясан официално и е обявен за настойник на Балдуин II, в разрез с договора, сключен по-рано с България. Иван Асен II скъсва унията с [[Римокатолическа църква|Римската църква]] и премахва търновския архиепископ Василий, който е проримски настроен. В отговор на това папа [[Григорий IX]] успява да склони унгарския крал Андраш II да нападне България. Унгарците окупират Белград и Браничево, но бързо са разбити от българската войска. България влиза в съюз с новия сръбски крал [[Владислав]], като е сключен династичен брак между една от дъщерите на Иван Асен II и Владислав. След това царят обръща вниманието си към разправа с латинците. България и [[Никейска империя|Никейската империя]] започват да водят преговори за съвместни действия срещу Латинската империя. От страна на Иван Асен бива търсено разрешаване на въпроса за независима българска патриаршия. Никейският император (и наследник на византийския престол) [[Йоан III Дука Ватаци]] гледа на съюза с България като възможност за обсаждането на [[Константинопол]] от двете му страни. С династичен брак между дъщерята на Иван Асен II Елена (която е сгодена преди това за Балдуин II) и никейския престолонаследник [[Теодор II Ласкарис]] бива скрепен договорът между България и Никея. На събор в [[Лапсеки|Лампсак]] (тогава в Никея) архиепископ [[Йоаким I|Йоаким I Български]] бива провъзгласен за патриарх на българите. През 1235 г. Константинопол е обсаден, но обсадата не дава резултат. Иван Асен II разваля договора с Никея заради смъртта на Жан дьо Бриен и надеждата на царя да заеме мястото му като единствен жив регент. Българи и латинци сключват договор срещу Никея. Бива обсадена крепостта Цурулум, но по време на обсадата Иван Асен II узнава, че жена му, най-малкото му дете и патриархът са починали от чума. Иван Асен II вижда в това нещастие „божие наказание“ и отново сключва договор с Никея. Няколко години преди смъртта си Иван Асен II се жени за племенницата на [[Теодор Комнин]] – [[Ирина Комнина]]. Българският цар умира през 1241 г., с което идва и краят на възхода на Второто българско царство. == България в периода 1241 – 1300 г. == {{Вижте също|Гражданска война в България (1257 – 1263)}} [[Файл:Ioal backovo.jpg|мини|418x418px|Ктиторски портрет на [[Иван Александър|цар Иван Александър]]]] [[Файл:Vidin 14.jpg|мини|260px|Второто българско царство по времето на Иван Александър (1340)]] В периода след смъртта на цар Иван Асен II до края на века България изпада в дълбока криза. Причините за тази криза са комплексни. Най-важната от тях е може би малолетието на синовете на Иван Асен и започналите интриги в българския царски двор. Външните причини за кризата в страната са засилването мощта на Никейската империя, татарските нашествия и нарастването на политико-военната сила и на Сръбското княжество (по-късно царство със самостоятелна патриаршия при сръбския цар Стефан Душан) през посочения период. '''Владетели''' * [[Калиман I Асен]] (1241 – 1246 г.) * [[Михаил II Асен]] (1246 – 1256 г.) * [[Калиман II]] (1256) * [[Мицо Асен]] (1256 – 1257 г.) * [[Константин Тих Асен]] (1257 – 1277 г.) * [[Ивайло (цар)|Ивайло]] (1277 – 1279 г.) * [[Иван Асен III]] (1279 г.) * [[Георги I Тертер]] (1280 – 1292 г.) * [[Смилец]] (1292 – 1298 г.) * [[Иван IV Смилец]] (1298 – 1300 г.; спорен) == България в периода 1300 – 1323 г. == * [[Чака]] (1300 г.) * [[Теодор Светослав Тертер]] (1300 – 1321) * [[Георги II Тертер]] (1321 – 1323 г.) == Шишмановци 1323 – 1422 г. == * [[Михаил III Шишман]] (1323 – 1330 г.) * [[Иван Стефан]] (1330 г.) * [[Иван Александър]] (1331 – 1371 г.) * [[Иван Шишман]] (1371 – 1395 г.; цар на Търновското царство) * [[Иван Срацимир]] (1356 – 1396 г.; цар на Видинското царство) * [[Константин II Асен]] (1396 – 1422 г.; цар на Видинското царство) == Добруджанско деспотство 1325 – 1397 == {{основна|Добруджанско деспотство}} * [[Балик]] (? – 1366 г.) * [[Добротица]] (1366 – 1385 г.) * [[Иванко (деспот)|Иванко]] (1385 – 1397 г.) == Падане на България под османска власт 1371 – 1396 г. == {{основна|Българо-османски войни}} {{раздел-мъниче}} През това време [[България]] е под ударите на османските нашественици. Многобройни османски грабители преминават през [[Дарданели|Дарданелите]] от Мала Азия и опустошават Тракия. Много градове са ограбени и изгорени. Постепенно османските турци навлизат в българска територия, като първо завладяват Северна Тракия и постепенно превръщат Търновското царство във васално княжество. Най-важните дати са: * 1371 г. – битката при [[Черномен]] * 1389 г. – превземането на [[София]] * 1393 г. – пада [[Търновско царство|Търновското царство]] * 1396 г. – [[Битка при Никопол|Битката при Никопол]] * 1396 г. – пада [[Видинско царство|Видинското царство]] == Икономика == [[Файл:Medieval Tarnovo map BG.svg|мини|260px|Карта на средновековно Търново]] През Средновековието България не се различава много икономически от останалите държави в Европа. През 12 – 14 век в България е развита металургията. През 13 век в Западна България се прилагат методите на [[Саксония|Саксонските]] мини, особено в регионите около [[Чипровци]] и [[Кюстендил]]. Характерни за този период са и добивът и износът на сол. == Култура през Втората българска държава == {{основна|Търновска художествена школа|Търновска книжовна школа}} [[Файл:Culture of the Second Bulgarian Empire (fixed).png|мини|260px|Култура на Втората българска държава]] През 13 и 14 век България има голямо значение за културата на Балканите и Търново става един от най-развитите в културно отношение градове (сравним със [[Солун]] и [[Константинопол]]). В българския престолен град се основава училище на изкуството, [[Търновска художествена школа]], [[Търновска книжовна школа]], силно повлияни от византийската литература. Строят се забележителни [[църква|църкви]] и други сгради. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Божилов, Ив., „''Фамилията на Асеневци (1186 – 1460)''“, Издателство на БАН, София 1985 г. OCLC [http://worldcat.org/oclc/14378091 14378091]. * Василев, А. А., „''История на Византийската империя''“, 1935 г. * Иречек, Константин (акад.), „''История на българите''“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978 г. * Хилендарски, Паисий, „''История славянобългарска''“, 1762. Белова̀, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2003 г. * Fine, Jr., John V.A. (1991). ''The Early Medieval Balkans''. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08149-3. * Niketas Choniates, ''Nicetae Choniatae Historia'', Bonn, 1835. * {{cite book |title= Word and Power in Mediaeval Bulgaria |url= https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili |last=Biliarsky |first=Ivan |authorlink=Иван Билярски |year=2011 |publisher=Brill |location=Leiden, Boston |isbn=9789004191457 |pages=[https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili/page/582 582]}} == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Първа българска държава]] * [[Българо-византийски войни]] * [[Българо-османски войни]] * [[Средновековна българска армия]] * [[Българските земи под османско владичество]] == Външни препратки == {{Commons category|Second Bulgarian Empire}} * [http://nauka.bg/a/възобновяване-и-укрепване-на-българската-държава-1185-1197 Възобновяване и укрепване на българската държава (1185 – 1197)]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160403081353/http://nauka.bg/a/възобновяване-и-укрепване-на-българската-държава-1185-1197 |date=2016-04-03 }} * [http://www.mcsearch.info/search.html?search=similar:352742&view_mode=1#0 Монети на българските царе – виртуална изложба] * {{cite web |url= http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm |title= Medieval Lands – Bulgaria |last=Cawley |first=Charles |work= |publisher= Hosted on the website of the Foundation for Medieval Genealogy |accessdate=26 февруари 2012}} * {{cite web |url= http://sitemaker.umich.edu/mladjov/files/bulgarian_rulers.pdf |title= Detailed List of Bulgarian Rulers |last=Mladjov |first=Ian |work= |publisher= |accessdate=26 февруари 2012}} * {{cite web|url=http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0015&g=|title=Средновековна България (VІІ–ХІV в.) (Medieval Bulgaria VII–XIV centuries)|last=Стоименов|first=Димитър|език=|work=|publisher=Държавна агенция „Архиви“ (State Agency „Archives“|accessdate=26 февруари 2012|архив_дата=2012-01-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120129231054/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0015&g=}} * {{cite web |url= http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=000001&g= |title= Грамота на цар Иван Асен ІІ, даваща свободен достъп на търговците от Дубровник във всички области на българското царство (1230 г.) (Charter of emperor Ivan Asen II giving free access to the merchants of Dubrovnik to all provinces of the Bulgarian Empire, 1230) |last= |first= |език= |work= |publisher= Държавна агенция „Архиви“ (State Agency „Archives“ |accessdate= 26 февруари 2012 |архив_дата= 2014-11-08 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20141108025637/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=000001&g= }} * {{cite web|url=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=history.xml|title=История на Българската православна църква (History of the Bulgarian Orthodox Church)|author=|work=Официален сайт на Българската патриарпия (Official Site of the Bulgarian Patriarchate)|език=|accessdate=2 февруари 2014|архив_дата=2017-06-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170606050535/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=history.xml}} {{Български владетели}} {{България по теми}} {{Империи}}{{Портал|История на България}} [[Категория:Втора българска държава| ]] 88e3z2z82chr03ga66rkflxdws5h2u5 0 73119 12398205 12392602 2024-10-29T08:46:14Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398205 wikitext text/x-wiki {{Акт на насилие | заглавие = Атентати от 11 септември 2001 г. | картинка = September 11 Photo Montage.jpg | описание_картинка = От горе надолу: [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световният търговски център]] гори; част от Пентагона се срутва; вторият самолет удря Южната кула; пожарникар иска помощ на Кота нула; намерен е двигателят на четвъртия самолет; третият самолет се удря в [[Пентагона]] | местоположение = [[Ню Йорк]], [[Арлингтън]] и близо до Шанксвил, [[САЩ]] | координати = | дата = [[11 септември]] [[2001]] г. | време = 15:46 – 17:28 ч. ([[Координирано универсално време|UTC +2]])<br>(08:46 – 10:28 ч. местно време) | цел = | оръжие = отвлечени самолети, [[масово убийство]], [[тероризъм]] | загинали = 2996 | ранени = повече от 6000 | извършител = [[Ал-Кайда]] | атентатори = 19 }} '''Атентатите от 11 септември 2001 г.''' са поредица от 4 съгласувани самоубийствени атаки срещу [[САЩ]], извършени на [[11 септември]] [[2001]] г. в [[Ню Йорк]] и [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]. Сутринта на този ден 19 [[терорист]]и от ислямската военна групировка „[[Ал-Каида|Ал-Кайда]]“ отвличат 4 пътнически самолета.<ref name="Holmes">{{cite book|last=Holmes|first=Stephen|title=Making sense of suicide missions|year=2006|publisher=Oxford University Press|isbn=978-0-19-929797-9|editor=Diego Gambetta|chapter=Al Qaeda, September 11, 2001}}</ref><ref name="Keppel2008">{{cite book|last=Keppel|first=Gilles|title=Al Qaeda in its own words|url=https://archive.org/details/isbn_9780674028043|year=2008|publisher=Harvard University Press|isbn=978-0-674-02804-3|coauthors=Milelli, Jean-Pierre and Ghazaleh, Pascale}}</ref> Похитителите умишлено разбиват два от тях в двете кули близнаци на [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в [[Ню Йорк]], при което за по-малко от 2 часа кулите се сриват до основи. Терористите разбиват третия самолет в [[Пентагона]] – седалището на [[Министерство на отбраната (САЩ)|Министерството на отбраната]] на САЩ, намиращо се в окръг [[Арлингтън]], [[Вирджиния]]. Четвъртият самолет се разбива в открито поле в окръг [[Самърсет (окръг, Пенсилвания)|Съмърсет]], [[Пенсилвания]], след като пътниците оказват съпротива, преди самолетът да достигне целта си във [[Вашингтон]]. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2 974 души, без 19-те терористи.<ref>[http://edition.cnn.com/2006/WORLD/meast/09/03/death.toll/ edition.cnn.com]</ref> Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави. Загиват също така и [[полицай|полицаи]], [[пожарникар]]и и други спасителни работници. Атентатите са едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само [[САЩ]], но и целия свят. Подозренията бързо падат на [[Ал-Каида|Ал-Кайда]] и през 2004 г. лидерът на групировката [[Осама бин Ладен]], който първоначално отрича всякакво участие, поема отговорността за атентатите.<ref>{{cite news | title = Bin Laden claims responsibility for 9/11 | publisher = CBC News | date= 29 октомври 2004 | url = http://www.cbc.ca/world/story/2004/10/29/binladen_message041029.html|accessdate = 14 март 2010}}</ref> Като мотиви за атентатите [[Ал-Каида|Ал-Кайда]] и [[Осама бин Ладен|Бин Ладен]] посочват американската подкрепа за [[Израел]], присъствието на американски военни сили в [[Саудитска Арабия]] и санкциите срещу [[Ирак]]. В отговор на атаките [[САЩ]] започват [[война срещу тероризма]] и нахлуват в [[Афганистан]], за да свалят от власт [[талибани]]те, които прикриват [[Ал Каида|Ал Кайда]]. Много държави по света засилват мерките за сигурност и въвеждат антитерористично законодателство. През май 2011 г. [[Бин Ладен]] е открит и убит. Разчистването на площадката на Световния търговски център приключва през май 2002 г. Възстановяването му се оказва сложно, тъй като възникват противоречия относно вида на новите сгради и тяхната конструкция.<ref name='Ground broken for Flight 93 memorial'>{{cite news | title = Ground broken for Flight 93 memorial | date = 8 ноември 2009 | url = http://www.tampabay.com/incoming/article1050298.ece | publisher = [[The Associated Press]] | accessdate = 1 септември 2011 |archivedate = 2012-01-13 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120113111642/http://www.tampabay.com/incoming/article1050298.ece }}</ref><ref name='memorial-dedication'>{{cite news | title = Memorial takes shape | date = 14 август 2011 | url = http://www.philly.com/philly/news/127671773.html | publisher = Philadelphia Media Network Inc. | accessdate = 1 септември 2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20111125180355/http://www.philly.com/philly/news/127671773.html | archivedate = 2011-11-25 }}</ref> На 11 септември 2011 г. на мястото на кулите е открит Национален мемориал и музей на 11 септември. Непосредствено до мемориала през 2013 г. е завършен [[Световен търговски център 1|Световният търговски център 1]]. Пентагонът е възстановен в рамките на една година и до сградата е изграден мемориал през 2008 г. На мястото на катастрофиралия четвърти самолет през 2009 г. започва изграждане на постоянен мемориал. == Атаки == [[Файл:National Park Service 9-11 Statue of Liberty and WTC fire.jpg|мини|300п|Кулите близнаци на Световния търговски център горят, след като [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]] удря Северната кула, а [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]] удря Южната кула (отдясно)]] [[Файл:WTC-Fireman requests 10 more colleagues.jpg|мини|300п|Спасителни операции]] Атаките започват рано сутринта на 11 септември 2001 година, когато 19 терористи установяват контрол над 4 пътнически самолета, излитащи от [[Източно крайбрежие на САЩ|Източното крайбрежие]] на САЩ в посока към [[Калифорния]]. Специално са подбрани самолети за далечни направления, тъй като те са напълно заредени с гориво. Петима терористи блъскат [[полет 11 на „Американ Еърлайнс“]]: „Боинг 767 – 723“ в северната страна на Северната кула от Световния търговски център (СТЦ) в 8:46:33 часа местно време. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от [[Международно летище Логан]] в [[Бостън]], [[Масачузетс]] до [[Международно летище Лос Анджелис]] в [[Лос Анджелис]]. В 9:02:59 часа местно време други петима терористи блъскат [[полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]]: „Боинг 767 – 222“ в Южната кула. Събитието се излъчва на живо по цял свят, след като телевизионните станции разбират за първия сблъсък. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от [[Международно летище Логан]] в [[Бостън]], [[Масачузетс]] до [[Международно летище Лос Анджелис]] в [[Лос Анджелис]].<ref>{{cite web|url=http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB196/doc01.pdf |title=Flight Path Study – American Airlines Flight 11 |publisher=National Transportation Safety Board |date= 19 февруари 2002 |format=PDF}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB196/doc03.pdf |title=Flight Path Study – United Airlines Flight 175 |publisher=National Transportation Safety Board |date= 19 февруари 2002 |format=PDF}}</ref> Петима терористи насочват [[полет 77 на „Американ Еърлайнс“]]: „Боинг 757 – 223“ към [[Пентагон]]а в 9:37:46 часа местно време. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от [[Международно летище Вашингтон Дулс]] в окръг [[Феърфакс (Вирджински окръг)|Феърфакс]], [[Вирджиния]], в близост до [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] до Международно летище Лос Анджелис в Лос Анджелис. Четвъртият самолет, [[полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]]: „Боинг 757 – 222“, който е под контрола на четирима терористи, пада в поле в Югозападна Пенсилвания, на около 240 км северозападно от Вашингтон, в 10:03:11 часа местно време, след като пътниците се противопоставят на похитителите. Предполага се, че целта на полета е бил Капитолия или Белия дом. Аудиозапис от пилотската кабина разкрива опита на екипажа и пътниците да отнемат контрола над самолета от терористите, след като разбират от телефонни разговори, че други отвлечени самолети са разбити в сгради по-рано сутринта. След като на терористите става ясно, че пътниците ще възвърнат контрола си над самолета, единият от похитителите нарежда на другия да го разбие в земята. Скоро след това самолетът се разбива в поле край Шанксвил. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от Международно летище Нюарк (сега известно като [[Международно летище Нюарк Либърти]]) в [[Нюарк]], [[Ню Джърси]] до [[Международно летище Сан Франциско]] и продължавайки до [[Международно летище Нарита]] в [[Токио]]. Някои пътници успяват да проведат телефонни разговори от телефоните на борда и от мобилните си телефони, като успяват да предадат информация, че на всеки самолет има по няколко похитители. Използван е лютив спрей и няколко души са наръгани. Докладите разкриват, че похитителите убиват пилоти, стюардеси и един или повече пътници. В окончателния си доклад Комисия 9/11 разкрива, че похитителите са закупили многофункционални преносими инструменти и разнородни ножове и остриета. След като става ясно, че полет 11 е отвлечен, два изтребителя [[F-15]] са вдигнати във въздуха до 8:53 ч. След като двете кули са ударени, във въздуха са вдигнати още изтребители до 9:30 ч. В 10:20 ч. заповедите са да се сваля всеки пътнически самолет, който може със сигурност да бъде идентифициран като отвлечен, но тази заповед не е достигнала до пилотите на изтребителите поради опасения от грешки. Трите сгради от комплекса на Световния търговски център се срутват в резултат на структурни повреди. Южната кула пада в 9:59 ч., след като 59 минути е обхваната от пожар, причинен от сблъсъка със самолета. Северната кула пада в 10:28 ч., след като гори 102 минути. Когато северната кула пада, отломки от нея падат върху съседната сграда от комплекса, като я повреждат и предизвикват пожар. Тези пожари горят с часове и увреждат конструктивната цялост на сградата, в резултат на което тя се срива в 17:21 ч. === Жертви === {| class="wikitable floatright" style="width:280px; font-size:90%" |- !rowspan="3"| Ню Йорк | СТЦ | 2606<ref name="edition.cnn.com">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2009/CRIME/11/13/khalid.sheikh.mohammed/index.html|title=Accused 9/11 plotter Khalid Sheikh Mohammed faces New York trial|date= 13 ноември 2009|publisher=CNN|accessdate=August 29, 2010}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.wibw.com/nationalnews/headlines/70082322.html|title=Alleged 9/11 Plotters Face Trial Blocks From WTC Site|date=13 ноември 2009|publisher=WIBW|accessdate=29 август 2010|archive-date=2012-03-25|archive-url=https://web.archive.org/web/20120325210832/http://www.wibw.com/nationalnews/headlines/70082322.html}}</ref> |- | Полет 11 | 87<ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/SPECIALS/2001/memorial/lists/by-location/page93.html |title=American Airlines Flight 11 |publisher=CNN |accessdate=7 септември 2006}}</ref> |- | Полет 175 | 60<ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/SPECIALS/2001/memorial/lists/by-location/page100.html |title=United Airlines Flight 175 |publisher=CNN |accessdate= 7 септември 2006}}</ref> |- !rowspan="2"| Арлингтън | Пентагон | 125<ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/SPECIALS/2001/memorial/lists/by-location/page88.html |title=Pentagon |publisher=CNN |accessdate=7 септември 2006}}</ref> |- | Полет 77 || 59<ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/SPECIALS/2001/memorial/lists/by-location/page96.html |title=American Airlines Flight 77 |publisher=CNN |accessdate= 7 септември 2006}}</ref> |- ! Шенксвил, Пенсилвания | Полет 93 | 40<ref>{{Cite news |url=http://www.post-gazette.com/headlines/20011028flt93mainstoryp7.asp |title=Flight 93: Forty lives, one destiny |publisher=Pittsburgh Post-Gazette |date=октомври 2001 |last=Roddy |first=Dennis B. |accessdate=7 септември 2006 |archive-date=2006-12-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20061205063710/http://post-gazette.com/headlines/20011028flt93mainstoryp7.asp }}</ref> |- ! colspan="2" | Общо | 2977 |} Жертвите са 2977 души, без 19-те терористи: 246 – на четирите самолета (няма оцелели), 2606 – в кулите в Ню Йорк и на земята, и 125 – в Пентагона. Други 24 души са обявени за липсващи. Всички жертви са цивилни лица освен 55-те военни, убити в Пентагона. Сред загиналите има представители на повече от 90 държави. Националният институт по стандарти и технологии на САЩ установява, че по време на атаките, в комплекса на Световния търговски център се намират около 17 400 души. Голяма част от хората, които се намират под зоната на удара, са евакуирани безопасно извън сградите. Освен тях са евакуирани и 18 души от зоната на удара в Южната кула. Около 600 души са убити незабавно или са хванати в капан в Южната кула. В Северната кула загиват 1366 души. Според докладите на комисиите, стотици са убити по времето на удара, а други са хванати в капан и загиват при падането на кулите. Поне 200 души скачат от горящите сгради и намират смъртта си на улиците или по покривите на съседните сгради. Някои от хората в двете кули успяват да се изкачат до покрива с надеждата, че ще бъдат спасени от хеликоптер, но вратите към покрива се оказват заключени. Към този момент не е предвидена спасителна операция с хеликоптер, освен това гъстият пушек и високата температура биха попречили на хеликоптерите да се намесят. 411 служители на спасителните служби, които се отзовават на сигналите, загиват, докато се опитват да спасят хората и да ограничат пожарите. == Извършители == [[Файл:Khalid Shaikh Mohammed after capture.jpg|мини|Халед Шейх Мохамед след неговото залавяне в Пакистан]] За терористите е установено, че са свързани с [[Ал-Каида|Ал-Кайда]] – добре организирана ислямска терористична групировка, ръководена от [[Осама бин Ладен]] от [[Саудитска Арабия]]. Двама от тях са от [[ОАЕ|Обединените арабски емирства]], останалите – от [[Египет]] и [[Ливан]]. Американските следователи заключават, че Халед Шейх Мохамед е планирал нападенията. Той е заловен през 2003 г. Бин Ладен първоначално отрича, но по-късно потвърждава съучастието си. Най-интересното е, че [[ФБР]] не издирва [[Осама бин Ладен]] за атентатите от 11 септември 2001 г., а за организиране на други атентати през 1998 г.<ref>[http://www.fbi.gov/wanted/terrorists/terbinladen.htm Federal Bureau of Investigation, Most Wanted Terrorists, Usama Bin Laden]</ref> Следователно {{Източник|съпричастността на Осама бин Ладен към събитията от 11.09.2001 г. е спорна.|2024|10|14}} През декември 2008 година Халед Шейх Мохамед и други четирима подсъдими се признават за виновни по организиране на атентатите.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=146838 Третият в Ал Каида призна, че е организирал атентатите на 11 септември 2001 г.]</ref> Късно вечерта на [[1 май]] [[2011]] г. (2 май в Пакистан) президентът на [[САЩ]] [[Барак Обама]] обявява в официално обръщение от [[Белият дом|Белия дом]], че [[Осама бин Ладен]] е убит в Абботабад, [[Пакистан]], от американски командоси и тялото му е в американски ръце. След края на военната операция тялото е откарано в [[Афганистан]] за разпознаване, а след това погребано, без да бъде предадено на близките му, на неназовано място в [[Арабско море]] според ислямските традиции. <!-- === Четвъртият самолет === === 9/11 === === Предопределеност === == Отговорност == == Мотив == == Последици == === Публична реакция в САЩ === === Икономически последици === === Спасяване, възстановяване и компенсация === === Евентуални здравословни проблеми в резултат на 9/11 === == Срутването на световния търговски център == === Оцелели === === 20-ият терорист === === Други планирани атаки === == „Войната срещу тероризма“ == == Паметници == == Изкуство и литература == --> == Вижте също == * [[Алтернативни теории за атентатите от 11 септември]] * [[Движение за истината за 11 септември]] * [[Проект за новия американски век]] * [[ПЕНТТБОМ]] * [[Война срещу тероризма]] * [[Вечер във Византия]] * [[Международни стабилизиращи сили в Афганистан]] == Бележки == <references/> == Източници == * {{икона|en}} [http://www.the-social-feed.com/2011/09/911-25-most-powerful-photos.html#axzz1YDZKp4R0 9/11: Най-силните снимки от инцидента] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://undicisettembre.blogspot.com/2011/09/l11-settembre-raccontato-da-al-qaeda.html Просмотрение 11-ое сентября сказало от ал-каиды] – документальный фильм с интервью к террористам ал-каиды [[Категория:Атентати от 11 септември 2001 г.| ]] [[Категория:Терористични актове в гражданската авиация]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:История на Ню Йорк]] [[Категория:История на Вашингтон (ОК)]] [[Категория:История на Пенсилвания]] [[Категория:История на Вирджиния]] [[Категория:11 септември]] [[Категория:2001 година в САЩ]] brn1ltfrwm5w5ckbiy9hpdipawt0v3b 0 74843 12397549 12363874 2024-10-28T14:40:52Z 151.237.45.26 Имаше една запетайката в средата на думата "покани". 12397549 wikitext text/x-wiki '''Частицата''' е неизменяема несамостойна [[част на речта]], която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи.<ref name="pashov">Петър Пашов, ''Практическа българска граматика'', София, 1989.</ref> Когато се отнасят до съдържанието на цялото изречение, частиците обикновено имат експресивна роля. Такива са частиците „да, хайде, ха, ето“, които в тази си функция са в началото на изречението със самостоятелно ударение. Частиците се характеризират със семантична и синтактична несамостойност и морфологична неизменяемост. От функционално гледащи частиците биват четири основни групи: # Частици, които променят смисъла на думата или изказването: ''ма'', ''бре'', ''мари'', ''май'', ''уж'', ''дано'', ''ли'', ''не'', ''да'', ''ето'' и други. Класът на модифициращите частици се поделя на подгрупи от семантично гледище: усилващи, пока # Формообразувателни частици: ''ще'', ''по'', ''най'', ''нека'', ''да'', ''се''. # Словообразувателни частици: ''еди-'', ''-годе'', ''се'', ''си'', ''и да е'', ''току-''. # Въпросителни частици: ''ли'', ''нали'', ''дали'', ''нима''. == Източници == <references /> {{мъниче|лингвистика}} {{Части на речта}} [[Категория:Части на речта]] haylajh2xpab61w6jrv5o33t8on6o2p 12397728 12397549 2024-10-28T18:39:27Z Ted Masters 210248 12397728 wikitext text/x-wiki '''Частицата''' е неизменяема несамостойна [[част на речта]], която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи.<ref name="pashov">Петър Пашов, ''Практическа българска граматика'', София, 1989.</ref> Когато се отнасят до съдържанието на цялото изречение, частиците обикновено имат експресивна роля. Такива са частиците „да, хайде, ха, ето“, които в тази си функция са в началото на изречението със самостоятелно ударение. Частиците се характеризират със семантична и синтактична несамостойност и морфологична неизменяемост. От функционално гледащи частиците биват четири основни групи: # Частици, които променят смисъла на думата или изказването: ''ма'', ''бре'', ''мари'', ''май'', ''уж'', ''дано'', ''ли'', ''не'', ''да'', ''ето'' и други. Класът на модифициращите частици се поделя на подгрупи от семантично гледище: усилващи, показателни, отрицателни, въпросителни, емоционално-експресивни и т.н. # Формообразувателни частици: ''ще'', ''по'', ''най'', ''нека'', ''да'', ''се''. # Словообразувателни частици: ''еди-'', ''-годе'', ''се'', ''си'', ''и да е'', ''току-''. # Въпросителни частици: ''ли'', ''нали'', ''дали'', ''нима''. == Източници == <references /> {{мъниче|лингвистика}} {{Части на речта}} [[Категория:Части на речта]] 5hyx9sw61a9li9dyoo5zyfh93dqpx56 0 84354 12397683 11522453 2024-10-28T17:37:48Z Пища Хуфнагел 119943 12397683 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Асизи|Асизи (пояснение)}} {{Селище инфо|Италия | име = Асизи | знаме = Flag of Assisi.svg | изглед = Assisi Panorama.JPG | гео-ширина = 43.067 | гео-дължина = 12.617 | регион = Умбрия | площ = | население = 27 507 | население-година = 2009 | основаване = | телефонен-код = }} '''Асѝзи''' ({{lang|it|Assisi}}) е [[град]] и община в [[Централна Италия]]. == География == Асизи е разположен в провинция [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] на област (регион) [[Умбрия]]. Населението на града е 27 507 души към [[1 януари]] [[2009]] г. == История == Градът е основан от [[етруски]]. Има богато историческо минало, [[музей]] и [[художествена галерия]]. Запазени са много архитектурни и исторически паметници. == Архитектура == {{раздел-мъниче}} == Забележителности == {{Световно културно и природно наследство |Име = Базиликата Свети Франциск и други францискански центрове в Асизи |име_ЮНЕСКО = Assisi, the Basilica of San Francesco and Other Franciscan Sites |кутияширина = 20.0em |максширина = |Картинка = [[Файл:Assisi San Francesco BW 1.JPG|център|300px]] |Картинка_описание = |Място = {{ITA}} |Тип = Културно наследство |Критерий = i, ii, iii, iv, vi |ID = 990 |Справка = |Регион = Европа и Северна Америка |Координати = |Година = 2000 |Разширение = |Застрашен = }} {{раздел-мъниче}} Главната забележителност на града е [[Свети Франциск (Асизи)|Папската базилика Свети Франциск от Асизи]], главната църква на [[Францискански орден|Францисканския орден]], в която е погребан неговият основател [[Франциск от Асизи]]. Царица [[Йоанна Българска|Йоанна]], съпруга на цар [[Борис III]], е погребана във францисканското гробище в града. == Спорт == На [[14 май]] [[2000]] г. в Асизи финишира 2-рият етап от [[Колоездачна|Колоездачната обиколката на Италия]]. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Palestine.svg|20px]] [[Витлеем]], [[Палестина]] * [[Файл:Flag_of_the_United_States.svg|20px]] [[Сан Франциско]], [[САЩ]] == Личности == ;Родени * [[Доно Дони]] (1505 – 1575), италиански художник * [[Секст Проперций]] (50 пр. Хр. – 15 пр. Хр.), римски поет * [[Франциск от Асизи]] (1181 – 1226), италиански духовник ;Починали * Франциск от Асизи (1181 – 1226), италиански духовник * [[Венко Плачков]] (1912 – 1999), български католически духовник, [[Конвентуалци (монашески орден)|конвентуалец]]. * [[Владимир Пенев (монах)|Владимир Пенев]] (1926 – 2016), български католически духовник, конвентуалец, иконописец-хералдик. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|it}} [http://www.comune.assisi.pg.it/ Официален сайт на град Асизи] {{commons|Assisi|Асизи}} {{мъниче|Италия|селище}} {{Провинция Перуджа}} {{ОСН Италия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Перуджа (провинция)]] [[Категория:Градове в Умбрия]] [[Категория:Обекти на световното наследство в Италия]] 3b7w5e46gwqw0sksxauweamnpimzz4n 0 87476 12397578 12279546 2024-10-28T15:40:06Z Randona.bg 249543 /* Борба за просвета на български език и българска църковна независимост */ 12397578 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κιλκίς | покровител = [[Петнадесет тивериополски мъченици]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/%CE%B5%CE%BA%CF%84%CF%8C%CF%82-%CE%B1%CF%80%CF%8C-%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC-%CE%AC%CE%BB%CE%BB%CE%B5%CF%82-%CF%84%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B5%CF%81%CE%B5%CE%B9/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= | архив_дата=2018-01-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ }}</ref> | област = Централна Македония | дем = Кукуш | географска-област = [[Солунско поле]] | площ = | височина = 240 | население = 17 430 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 611 00 | телефонен-код = 23410 | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Кукуш | карта3-текст = Кукуш }} '''Куку̀ш''' ({{lang|el|Κιλκίς}}, ''Килкѝс'', {{lang|tr|Kılkış, Кълкъш}}) е [[град]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], административен център на дем [[Кукуш (дем)|Кукуш]], област [[Централна Македония]] със 17 430 жители (2001). Градът е център и на [[Поленинска и Кукушка епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. Намира се в полите на хълма [[Свети Георги (хълм)|Свети Георги]], на върха на който се издига [[Свети Георги (Кукуш)|едноименният манастир]]. До 1913 година Кукуш е голям почти чисто [[Българи|български]] град. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] той е унищожен от гръцката войска и населението бяга в България. След това в близост до него гърците създават нов град, в който са заселени предимно гърци, т.е. гъркомани от също [[Струмишки пожар (1913)|опожарената Струмица]], затова Килкис е наричан още „'''Нова Струмица'''“ (''Νέα Στρώμνιτσα''); постепенно той обхваща и стария град. == География == Намира се в местност на 35 – 40 км северно от [[Солун]], заградена от [[Карадаг|Карадашките възвишения]] и невисоката [[Круша (планина)|Круша планина]] на север и североизток и от вълнообразно поле, простиращо се в югозападна посока до Долновардарската низина. Ниските места на полето са били запълнени от водите на [[Арджанско езеро|Арджанското]] и Аматовското езеро, свързани помежду си чрез естествен широк и дълбок воден пояс, наричан „Дема“; водите им са се вливали във [[Вардар]].<ref name=":0">{{Влахов|7}}</ref> По-късно, в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век езерата са пресушени, а в началото на XXI век на мястото им е направен язовир, наречен Арджан-Аматово (''Λίμνη Αρτζάν Αματόβου'').<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://maxitis.gr/apoxiransi-limnis-artzan-amatovou-egkainia-1929-venizelos/|заглавие=Τα εγκαίνια αποξήρανσης των λιμνών Αρτζάν-Αματόβου από τον Ελ.Βενιζέλο το 1929|автор=Χρήστος ‘Ιντος|дата=22 ноември 2015|труд=maxitis.gr}}</ref> Самият Кукуш се намира в подножието на хълма Свети Георги, една от последните издънки на Карадаг. Близо до него тече река [[Галик]], извираща от Круша планина и вливаща се в Солунския залив.<ref name=":0" /> [[Файл:Kukush_Region.jpg|мини|265px|Кукушкият край]] [[Файл:Kukush.jpg|дясно|мини|265п|Кукуш и манастира „Свети Георги“ на върха на хълма]] == История == === Етимология === По-старата форма на името е ''Кълкъш'', което е производно от ''кълка'', „бедро“, от диалектното ''кълк'' или ''клък'' с топонимично значение „скала“, „каменна стена“ и наставка ''-уш''. Промяната ''ъл|лъ'' > ''у'' е нехарактерна за говора и вероятно е привнесена от други български говори. [[Димитър Мирчев]] извежда името от ''Къ&#768;лкъш'', откъдето идва *''Къ&#768;лкош'', с редукция о > у *''Къ&#768;лкуш'', с промяна ''-ъл-'' > ''-ул-'' поради асимилация със следващото ''у'', *''Ку&#768;куш'' и после ''Ку&#768;куш''. [[Иван Дуриданов]] обяснява името от формата ''Кълкъш'' от *''k^ъļkъšь'' ≤ ''kļkusįos'', производно от *''k^ъlkъ'', откъдето идва българското диалектно ''кълк'' = ''клък'' (сравнимо със сръбското ''кук''), с ''-ул-'', както в ''ябулка'' в същия говор (с лабиализация ''-ъ-'' > ''-у-'' под влияние вероятно на велара ''к''), с изпадане на ''-л-'' поради тенденция на слабо учленяване на този вокал, както в други български говори в Македония, или поради сближение с ''ку&#768;кам'' „(за кукувица) издавам особен звук“, ''кукувица'' с ''у'' в крайната сричка от неударено ''о'', а то от старобългарското ''ъ''.<ref>{{Български етимологичен речник|3|113}}</ref> === Праистория и Античност === Местността е била населена от най-стари времена. На склона на хълма Свети Георги, до най-високите части на стария Кукуш, се намира оброчище, съществувало от предисторическо и езическо време, което след християнизацията на населението е било наречено „Света Троица“. Предполага се, че е свързано с пресъхналия по-късно карстов извор Дуфлото и огромната пещера под хълма, в която са открити кости на праисторически животни и се предполага, че е била обитавана от пещерния човек. Друг карстов извор е имало по склона, където скалите се спускат стръмно към полето и където е построена старата църква „Света Богородица“. Предполага се, че при тези два извора е съществувало селище още в предисторическо време.<ref>{{Влахов|7–8}}</ref> Следите от крепостни съоръжения на най-високата част на хълма – Кукушкото градище, се свързват със селището при карстовите извори, жителите на което са търсели убежище при опасност в „градището“. Самото название показва, че е използвано като „градище“ и по-късно, при заселването на славяните.<ref name=":1" /> В древността областта е населена с [[Тракийски племена|тракийското племе]] [[мигдони]]; останали са многобройни тракийски могили (тумби). Към края на VI век пр.н.е. попада под властта на [[древна Македония]]. Народно предание е свързвало името на малката кукушка рекичка Фильовица и античните развалини край нея с [[Филип II Македонски]]. Край река [[Галик]], тогава Ехейрос, в 489 г. пр.н.е. лагерува армията на [[Ксеркс I|Ксеркс]]. След разпадането на империята на [[Александър III Македонски|Александър Македонски]] група от нахлулите на Балканския полуостров [[гали]] се заселва на мястото на по-късния Кукуш, а селището им става известно под името Галикум, известно е така и по време на [[Римска империя|римската власт]], наложена към средата на II век пр.н.е. Смята се, че по това време река Ехейрос започва да се нарича Галикос или Галикò. Галите постепенно се претопяват сред завареното население.<ref name=":1">{{Влахов|8–9}}</ref> По време на римското владичество за селище на мястото на Кукуш говорят останките от гробници в покрайнините на града. Романизацията не е пуснала дълбоки корени. Смята се, че до нахлуването на славяните населението на кукушкия край е било от трако-македонски произход, елинизирано и напълно християнизирано. Предполага се, че по това време е бил създаден манастирът „Свети Георги“ на Кукушкото градище, който е дал името и на едноименния хълм.<ref>{{Влахов|9–10}}</ref> === Средновековие === В края на VI и началото на VII век, в резултат на славянското нашествие, районът е вече плътно населен със славяни. Те не само не се претопяват, но налагат езика си дори и на самите византийци в Солун.<ref>{{Влахов|10–14}}</ref> В VII – VIII век манастирът над Кукуш е център на епископия.<ref name="Λάμπρου" /> В 904 година земите на кукушкия край влизат в пределите на българската държава и остават в нея поне до 967 година; по времето на цар [[Самуил]] минават ту в български, ту в ромейски ръце, а след неговата смърт остават под [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]]. [[Въстание на Петър Делян|Въстанието на Петър Делян]] (1040 г.) обхваща и този район. След смъртта на цар [[Калоян]] при обсадата на Солун, по време на цар [[Борил]] (1207 – 1214) районът попада под властта на отцепили се от българската държава местни феодали. Смята се, че Кукушкото градище на хълма „Свети Георги“ е било феодален укрепен пункт. След [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] (1230 г.) кукушкият край отново е в пределите на България, след това отново във Византия до падането ѝ под турска власт, като етническата и езикова самобитност на славянобългарското население се запазва.<ref>{{Влахов|17–19, 21}}</ref> Манастирският комплекс е разрушен при османското нашествие в XIV век.<ref name="Λάμπρου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://promocross.eu/catalog/poi/2/6 | заглавие = Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Λόφου Κιλκίς | достъп_дата = 12 юни 2014 | фамилно_име = Λάμπρου | първо_име = Σουλτάνα Δ | издател = Promo.cross | lang-hide = 1 | lang = el }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 30-те години на XIX век, когато се строи черквата обител „Свети Георги“, се откриват основите на някогашния манастир. В северозападното подножие на хълма се намира така нареченият „Калугеров кладенец“, чието име отразява спомена за съществувалия някога манастир.<ref>{{Влахов|23}}</ref> === В Османската империя === В турски документ от 1706 година Кукуш се споменава като село, [[вакъф]] на Айше Султан, дъщеря на султан [[Мустафа II]], според преданието пък е бил село от Евреносовия вакъф; възможно е собствеността на землището де е била поделена между двата вакъфа.<ref>{{Влахов|28}}</ref> Административен център на Кукушкия край първоначално е бил [[Женско]] (Авретхисар). Формално и до 1912 година Кукушката околия официално се нарича Авретхисарска каза, но още в началото на XVIII век поради нарастналото значение на Кукуш той постепенно се превръща в казалийски център. Според турски документ още в 1690 година традиционният ежегоден панаир е преместен от Женско в Кукуш, което говори, че градът се оформя като стопански център, средище на обмяна между карадашките планински и полупланински села и полските села към [[Арджанско езеро|Арджанското езеро]] и река [[Вардар]]. В 1706 година кукушани обаче поискали панаирът да бъде върнат в Женско – седалището на турската власт, за да бъдат търговците по-добре защитени от грабителските турски банди. В 1724 година заседания на шариатския меджлис се провеждат в Кукуш, а не в административния център Женско. Предполага се, че седалището на казата се мести в Кукуш преди или около средата на XVIII век; във всеки случай през втората половина на века там има установена административна власт. В турски документ от 1764 година се говори за села, намиращи се в „Кукушко“, а не в „Авретхисарско“.<ref>{{Влахов|29 – 31}}</ref> В документ от 1793 година Кукуш е означен като град,<ref>{{Влахов|31}}</ref> макар че в някои по-късни документи (хилендарска кондика) се споменава като село.<ref>Хилендарската кондика от 18 век. Представена от Божидар Райков, София 1998, с. 41, 43 (записи в кондика на Хилендарския манастир от 1741 г.).</ref> Селището, което тогава е чифлик, пострадва по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] от 1821 година, според данните от ферман от август 1828 година.<ref name="Λάμπρου" /> === Българско възраждане === ==== Икономическо развитие ==== От началото на XIX век градът бързо се разраства вследствие на икономическия подем по българските земи, който е много силен и в кукушкия край особено след 20-те години. От старата част (някога около църква „[[Света Богородица (Кукуш)|Света Богородица]]“ и „Стария кладенец“ и на изток през Тереке пазар (житния) и Ун пазар (брашнения) до Гемиджиевия кладенец и църквата „[[Свети Атанас (Кукуш)|Свети Атанас]]“, а на запад до „Мера̀та“), още в началото на XIX век градът започва да се разширява във всички посоки, но най-вече на юг и на запад. В южната ниска част са малкото турци, в югоизточната покрайнина се заселват селяни-пришълци, повечето обработващи турските ниви, а на запад от Мера̀та възниква цял квартал – „Нова махала“, главно от селяни от полските села.<ref>{{Влахов|64–65}}</ref> Климатичните и почвени условия в кукушките земи благоприятстват производството на зърнени култури, памук, тютюн, сусам, маково семе и афион, пашкули и вино. Кукуш се превръща в естествено средище за производителите от полските села-чифлици и от селата по Круша планина, богати на овощия, лозя, дъбови гори, добитък, дървени въглища, тютюн и други.<ref name=":2">{{Влахов|59, 64–66}}</ref> Засиленият стокообмен между града и околните села води силно развитие и за занаятите - кукушките занаятчии задоволяват всички разнообразни нужди на града и на обширната околия, като излизат и на по-далечни пазари. Тъкачеството в първата половина на XIX век произвежда продукция за широките пазари на Турция. Памукът се произвежда в кукушката околия, а в града се преработва на прежда и платна: бели платна, аладжи (шарени), тъмнокафяв плат за беневреци; към средата на века работят над 300 тъкачни стана. Тъкачеството е развито и в карадашките села (Горни и Долни Тодорак, Морарци, Междурек и други). Търговците платнари продават изработеното надалеч, редовно посещавайки пазарите в Западна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, а от тези страни в Кукуш идват търговци да закупуват платна и прежди.<ref name=":2" /> ==== Борба за просвета на български език и българска църковна независимост ==== {{основна|Кукушка българска православна община|Кукушка българска униатска община}} От 30-те години на XIX век Кукуш се включва най-активно в българското възрожденско движение, като на моменти борбата придобива подчертано революционен характер. Кукушани добре осъзнават ролята на образованието и вече не се задоволяват с килийни училища или малограмотни учители. В 1825 година те откриват сравнително уредено, издържано от общината училище с доведен отвън гръцки учител, за което след това търсят все по-добри учители. В 1840 година построяват и нова училищна сграда и канят за учител българина [[Димитър Миладинов]], когото [[Нако Станишев]] познава и препоръчва и който от есента поема училищното дело. Миладинов преподава на гръцки, както е прието тогава, но разяснява и превежда всичко на говоримия български език; превежда и някои молитви на български, но с гръцки букви, за да могат свещениците да ги четат на родния език в църквите. Поради тази будителска дейност е наклеветен от гръцките църковни власти и след двегодишно учителстване в Кукуш е принуден да напусне, за да избегне затвора.<ref>{{Влахов|70 – 71}}</ref> На мястото на Димитър Миладинов идва [[Андроник Йосифчев]], негов ученик от Охрид и помощник, който с прекъсвания учителства общо девет години в Кукуш.<ref>{{Влахов|71}}</ref><ref name=":3">{{Шапкарев|474}}</ref> Има голям принос не само за учебното дело, но и за успеха на кукушани в [[Кукушка уния|борбата за български владика]] (1859).<ref name=":3" /> Тъй като в Кукуш няма никакво гръцко население, кукушани се чувстват угнетени, че не могат да намерят образовани учители, които да преподават на български, а не на гръцки (и самият Миладинов по това време преподава на гръцки) и търсят усилено такива. В дописка на „Цариградски вестник“ се казва, че пръв учител на български в града им е бил един калугер от Зографския манастир (предполага се отец Климент). За търсенията им пише в „Цариградски вестник“ (бр. 320/25 май 1857) в дописка от [[Велес]] за Кукуш: „Тамо жителите са чисти болгари, но до сега пишеха с гречески слова болгарските думи; получаваме прочее от ония ден едно писмо от тамошните жители, в което ни пишат да им изпроводим един български учител, за да им учи децата на матерний язик, но и ми като сме оскудни от учител не можихме да им изполниме желанието“.<ref>{{Влахов|71 – 72}}</ref> В 1857 година кукушани отново поканват за учител [[Димитър Миладинов]], а също и [[Райко Жинзифов]], при условие да водят обучението на български език. Същевременно се обръщат към архиепископ [[Партений Зографски]] в [[Истанбул|Цариград]] да им изпрати написаните и издадени от него учебници. Миладинов приема с възторг и им пише писмо: ''„...Скачам от радост, като гледам вашия стремеж и любовта ви към майчиния език... Вие първи почвате в Източна Македония да изучавате нашия прадедов език, вие първи ще обезсмъртите в славянската история своето отечество“''.<ref>{{Влахов|73 – 75}}</ref> Този път преподаването е на български. Миладинов поема класното училище, а Жинзифов – първоначалното. С голям ентусиазъм кукушаните – и млади, и възрастни, а и свещеници – масово започват да учат четмо и писмо на родния си език, като някои посещават всеки ден училището след часовете, а други се учат в дюкянчетата си. Деца от околните села, а и от по-далече, започват да постъпват в кукушкото училище. Самият Миладинов, по думите на Райко Жинзифов, „през деня учеше децата, а вечер сам учеше българска история“.<ref>{{Шапкарев|74 – 75}}</ref> Вдъхновен от успехите, той планира и създаването на гимназия:<ref name=":4" /> ''„Намислих да се създаде в Кукуш като крепост срещу гъркоманията една централна славянска гимназия“'', пише той<ref name=":5">{{Цитат книга|title=Братя Миладинови. Преписка|url=http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_011_020.htm|year=1964|publisher=Българска академия на науките|location=София|pages=49}}</ref> и организира подаване на молба до руския император от първенците в Кукушко, Дойранско и Карадаг за събиране на средства (юни 1858).<ref>{{Цитат книга|title=Братя Миладинови. Преписка|url=http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_011_020.htm|year=1964|publisher=Българска академия на науките|location=София|pages=56 – 58}}</ref><ref name=":4">{{Cite journal|last=Тодев|first=Илия|year=2018|orig-year=2018|title=Българското просветно движение в Македония през Възраждането|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|volume=Год. XLI, кн. 3|pages=27}}</ref> Владиката [[Мелетий Византийски]] ги заплашва с афоресване, но не успява да се пребори с надигащото се българско просветно движение и отстъпва пред използването на българския език в училището. Кукушани обаче не се задоволяват, искат използването му и в църквата, както и български владика, което е неприемливо за Цариградската патриаршия и води до [[опит за уния в Кукуш]].<ref name="Радев 116">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.</ref> В изпълнение на условието за спиране на униатското движение в Кукуш, на 29 октомври 1859 година [[Партений Зографски]] е ръкоположен за поленински епископ в Дойран, като пеенето в църквата е и на църковнославянски. Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг от водачите на българското църковно движение, както и от кукушките българи. Партений обаче наместо да изпълни помирителната роля, с която го натоварва Патриаршията, оглавява българската църковна борба. Започва да обикаля епархията, разширява употребата на църковнославянски в богослужението в църквите и съдейства за отварянето на български училища. Постепенно владиката губи подкрепата и на първоначално стоящите зад него кукушки български първенци, които го обвиняват, че е мързелив и скъперник. Партений е принуден да напусне епархията си и да се прибере в Цариград през 1867 година. През 1867 година постът отново се заема от Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. През юли 1869 година е основано [[Кукушко читалище|градското читалище]] с 50 души основатели.<ref>{{cite book | title = Народните читалища в България, Том I | last = Кондарев | first = Никола | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1972 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 256 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В началото на 1874 г. шест общини ([[Солунска българска община|Солунска]], [[Дойранска българска община|Дойранска]], [[Воденска българска община|Воденска]], [[Кукушка българска православна община|Кукушка]], [[Струмишка българска община|Струмишка]] и [[Малешевска българска община|Малешевска]]) въстават против Екзархията. Три от тях (Солунска, Воденска и Кукушка) поискали от Екзархията върху пределите им да бъде учредена нова самостоятелна епархия с център Кукуш, а епископ [[Нил Изворов]] да стане неин митрополит. След получения отказ от страна на Екзархията, общините се решили на крайни действия. Те се обърнали към английския консул, за да бъдат приети в Англиканската църква начело със своя епископ. След отказа на англичаните те се обръщат към епископ [[Рафаил Попов (епископ)|Рафаил Попов]], глава на [[Църква на съединените с Рим българи|Българската униатска църква]], който отговорил положително на тяхното питане за възможно присъединяване към Рим. Това става след преговори с Изворов и след писменотото му заявление за готовност за присъединяването му към унията. [[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п|Посрещане на [[Хюсеин Хилми паша]] (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]] [[Файл:Carte Postale Koukouch Maisons des Filles de la Charité.jpg|ляво|мини|200п|Писмо от Мари де Пурталес, сестра от католическата мисия на сестрите [[викентинки]] в Кукуш, 6 юли 1892 г.]] [[Файл:10 Prilep Company in Kukush.jpg|мини|250п|Десета прилепска дружина на Гара Кукуш по време на Балканските войни]] Униатите в града, начело с владиката Епифаний Шанов, държат двете големи църкви „[[Свети Георги (Кукуш)|Свети Георги]]“ и „Света Богородица“, а за православните остава малката „Свети Атанасий“. В ръцете на униятите минава и училищното здание, което принуждава православните да окупират епископския дом на изгонения през 1879 година владика Мелетий и там се нанася българското екзархийско училище до построяването на великолепно ново училищно здание. В българското начално училище преподават Гоце Вангелов, [[Гоце Делииванов]] и Гоне Ковачев, учили в I софийска гимназия и Христо Хърсовски. В класното – [[Христо Бучков]] турски и френски, поп Атанас от Охрид история и география, [[Туше Делииванов]] български език, [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]] аритметика, [[Петър Мавродиев]] естествена история.<ref name="Извори 40">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.</ref> В края на XIX – началото на XX век Кукуш е голям почти чисто български град. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г. Кукуш (''Coucouche'') е посочен като град с 1170 домакинства и 5325 жители [[българи]], 155 жители [[мюсюлмани]] и 40 цигани.<ref>{{Етнография|160 – 161}}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Кукуш има 7750 жители, от които 7000 [[българи]] и 750 [[турци]].<ref>{{МЕС|164|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_10.htm}}</ref> Целият град на практика е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кукуш има 9712 българи екзархисти, 40 българи патриаршисти [[сърбомани]], 592 [[Църква на съединените с Рим българи|българи униати]] и 16 [[Протестантство в България|протестанти]]. В града има две основни и едно прогимназиално българско училище.<ref>{{Бранков|98 – 99}}</ref> В периода 1904 – 1908 година тъй нареченото преброяване на [[Хюсеин Хилми паша|Хилми паша]] става известно с манипулациите на статистическите данни и турския натиск над българите да бъде променена националността им. Една от най-големите фалшификации е извършена в Кукуш и района му – българите униати са записани като гърци католици и по този начин се фалшифицира народностния облик на населението. В периода 1906 – 1907 година Българската екзархия извършва свое преброяване, за да е наясно с числеността и демографските характеристики на македонските българи.(епархийските енорийски регистри на Кукушко се съхраняват в Централния държавен архив). По това време в града има пет екзархийски енории и четирима свещеници (две от енориите са слети).<ref>{{Cite journal|last=Стойчева|first=Станислава|year=2018|title=Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви)|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|publication-place=София|volume=XLI|issue=1|pages=133 - 134}}</ref> В Кукуш в една екзархийска епархия обикновено влизат по две махали; по това време те са общо 9: Емляк атилк, Стайко, Новата махала, Кючук, Паракенде, Ат пазар, Асап хане и Ески ряшко. Регистрите са съставени от действащите градски енорийски свещеници: Тано Дельов, Никола К. Терзиев, Траян Наков и Ангел Лазаров. Има и екзархийски свещеник Никола, който е без енория и не свещенодейства.<ref>{{Cite journal|last=Стойчева|first=Станислава|year=2018|title=Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви)|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|publication-place=София|volume=XLI|issue=1|pages=134, 137}}</ref> В 1911 година 83,4% от жителите на града са българи, 15,9% са турци, а 0,7% са цигани. Българите са разпределени в три вериоизповедания – екзархисти – 91,0% от всички българи, а униати – 8,7% от българското население или 110 домакинства с 550 души и 19 души протестанти.<ref name="Стойчева 72">{{cite book |title=Българите католици в Македония (1879 – 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът – Полша – България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България |last=Стойчева |first=Станислава |pages=72 |url=http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Sbornik_Vazkresenci_150g.pdf |accessdate=24 октомври 2015 }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1912 година в Кукуш има смесено трикласно училище, три основни смесени училища и две забавачки.<ref name="Генов" /> През учебната 1911/1912 година главен учител е [[Иван Липошлиев]], а учители са Анастас Георгиев, Христо Петров, Никола Терзиев, Благой Попкостадинов, [[Станиш Дельохаджиев|Станиш Д, Хаджиев (Дельохаджиев)]], [[Михаил Попстаматов]], Мария Зенгелекова, Невена Танева, [[Елена Кавракирова]], Ана Чупаригова, София Гъркова и Вера Танчева.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> През учебната 1912/1913 учебна година главен учител е [[Никола Хърлев]], преподават Анастас Георгиев, Станиш Дельохаджиев, Михаил Попстаматов, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, София Гъркова,<ref name="Генов" /> Б. Чичеклиев, А. Чокаранова, Елена Кавракирова, [[Мария Измирлиева]] и Елисавета Тодорова. В селата около града преподават още Велика Чопова, Вера Сакъова, Елена Атанасова и Мария Зографова.<ref name="Генов">{{Генов|37}}</ref> В града през 1912 година по инициатива на гражданството и с помощта на кметството е открита българска болница с главен лекар [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]]. През февруари 1913 година в кукушка околия под негово ръководство започва ваксинация срещу вариола. В Кукуш по това време има и българска католическа болница под ръководството на отец Иван, под върховния надзор на игумена на местния манастир [[Гюстав Мишел (духовник)|Гюстав Мишел]].<ref>{{Генов|50}}</ref> ==== Революционно движение ==== В Кукушкия край няма условия за масово хайдутство: [[Круша (планина)|Круша планина]] е сравнително малка, ниска и гъсто населена с турци, затова вдигналите оръжие срещу турците отиват в [[Пирин]] или [[Малешево|Малашевия]], а някои чак в Румъния. Гоце Делииванов забягва в Румъния, тодоракчаните [[Христо Македонски]] и [[Манол Наков]] – в Малашевия, в Сърбия ([[Първа българска легия|Първа]] и [[Втора българска легия]] заедно с [[Васил Левски]]), участват в [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] и други.<ref>{{Влахов|142}}</ref> Според сведения на д-р [[Константин Станишев (лекар)|Константин Д. Станишев]], внук на [[Нако Станишев]] (водача на църковните и просветни борби на кукушаните), още преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] в Кукуш е съществувал революционен комитет. Той допуска, че Кукуш е бил посетен от Васил Левски, тъй като в дома на дядо му бил посрещнат млад човек с руси мустачки, който три вечери разяснявал на кукушани как да се действа за отхвърляне на турската власт.<ref>{{Влахов|145}}</ref> В 1875 година, при избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херциговинско-босненското въстание]], [[Иван Хаджиниколов]], тогава ученик, решава да създаде революционна организация за подготовка на въстание. Прави група от свои съученици: най-напред привлича [[Гоце Вангелов]], а след това двамата включват и други юноши (Ицо Вълчов, Вано Дупков, Кольо Тодоров и други), общо 8 от Кукуш и 4 от селата, Хаджиниколов създава план за подготовка и въстание. Младежкият опит е неуспешен, но показва настроенията в Кукуш.<ref>{{Влахов|145 – 146}}</ref> В [[Българското опълчение]] (1877 – 1878) по време на Руско-турската война загиват двама кукушани: Иван Атанасов (V дружина, I рота)<ref name="Македонците 37">{{Македонците|37}}</ref><ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)</ref> и Манол Николов от същата дружина и рота.<ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)</ref><ref name="Македонците 39">{{Македонците|39}}</ref> [[Христо Бучков]] заминава за Румъния, за да постъпи в Опълчението, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен.<ref name="Райновъ 13">{{cite journal | last = Райновъ | first = Б | authorlink = Божил Райнов | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Иван Хаджиниколов през годините продължава да се бори за своята идея за революционна организация, но вече не само в Кукуш. Търси съмишленици, в 1892 година се среща в София с [[Коста Шахов]], който му препоръчва Гоце Делчев, тогава юнкер във Военното училище. Хаджиниколов споделя идеите си, а Делчев изказва намерението си да се върне след като завърши. Следващата година Иван Хаджиниколов и още петима души – [[Христо Татарчев]], [[Даме Груев]], [[Петър Попарсов]], [[Христо Батанджиев]] и [[Антон Димитров]], поставят в Солун началото на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (23 октомври 1893). Той е член на първия централен комитет на организацията и участник в [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес на ВМОРО]] от 1896 година.<ref>{{Cite journal|last=Шалдевъ|first=Христо|date=юний 1934|title=Иванъ х. Николовъ|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_8.pdf|journal=Илюстрация Илиндень|publisher=Издание на Илинденската организация|publication-place=София|publication-date=юний 1934|volume=VI|issue=8 (58|pages=5}}</ref> През пролетта на 1895 година кукушаните [[Гоце Делчев]] и [[Туше Делииванов]], по това време учители в [[Щип]], след като заедно с [[Даме Груев]] са създали там наистина действаща революционна организация, отиват в родния си град да търсят необходимите за дейността ѝ средства. В Щип не са успели, но в Кукуш събират 335 турски лири, а след тях кукушани продължават да събират и изпращат още 1000 лири. „Тук работата ни тръгна гладко и резултатно – пише Туше Делииванов – подведохме под клетва петнадесетина души от дружините“ (дружините – другарски групи от връстници).<ref>БИА, НБКМ, ф. 641, а.е. 15, л. 222 – 223. Спомени на Туше Делииванов, записани от Иван Орманджиев</ref><ref>{{Влахов|183 – 184}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Делииванов|first=Т|year=1946|title=Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип|url=https://www.strumski.com/books/Tushe_Deliivanov_Spomeni_za_Goce.pdf|journal=Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт|volume=I|issue=9 – 10, май – юни 1946|pages=383 – 384}}</ref> В началото на 1901 година, при [[Солунска афера|Солунската афера]], са арестувани много революционни дейци. На 25 април апелативното съдилище в Солун разглежда делото на Кукушката група и осъжда 7 души на по 7 години строг тъмничен затвор в окови по обвинения за връзки с комитетските чети, събиране по селата на пари за закупуване на оръжие, въоръжаване на населението и подготовката му за въстание и др. Сред осъдените са председателя на Кукушката община [[Григор Алексиев]], свещеник Стойко Трайков от Кукуш, [[Никола Минцев|Никола Минчев]] от Дойран, който е учител в Кукуш, [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]], учител в Кукуш, даскал Георги, учител в село [[Калиново]], Манол Георгиев, мухтарин на Калиново. Кукушанинът Никола Мицов, учител в [[Морарци|Моравци]], е осъден на 3 години затвор в окови.<ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|pages=55 - 56}}</ref> Осъдени са и действащите извън Кукуш Иван Хаджиниколов, който преди ареста си успява да конституира нов Централен комитет на ВМОРО, [[Атанас Ангелов]], Никола Дупков, Анго Арабаджията и други. В подготовката на [[Солунски атентати|Солунските атентати]] участват редица кукушани. Сподвижници на [[гемиджиите]] са [[Гоце Чанев|Гоце Чанов]],<ref>{{Цитат книга|last=Шатев|first=Павел|title=В Македония под робство|year=1968|publisher=Български писател|location=София|pages=439 - 441}}</ref><ref name=":6" /> [[Костадин Попнеделков]],<ref name="Свидетелства 77">{{Свидетелства13|133}}</ref> юношите Мицо Ковачев и Илия Ениджелията;<ref>{{Цитат книга|last=Шатев|first=Павел|title=В Македония под робство|year=1968|publisher=Български писател|location=София|pages=441 – 442}}</ref> братята Христо, Туше и Милан Хаджизулфови, с кафене в Солун, при погрома са арестувани, осъдени и затворени, като малолетният Милан умира в затвора. Така загива и Крум Хаджипейков, ученик в IV клас на гимназията. Ученикът [[Никола Влахов]] е осъден на 101 години и изпратен на заточение в Азия. Според показанията на [[Милан Арсов]] „всички ученици от Солунската гимназия от IV клас нагоре, родом от Кукуш, са членове на комитета“. По време на погрома след атентатите загиват няколко кукушани; осъдени и заточени са 18 души от Кукуш и Кукушката каза.<ref name=":6">{{Влахов|204 – 205}}</ref> След Солунските атентати в Кукуш и Кукушката каза започват масови арести. На 21 април са арестувани учителите [[Димитър Гълъбов]], [[Иван Икономов (инженер)|Иван Икономов]], [[Димитър Янев (общественик)|Д. Дораков]] и Ант. Тошев, както и множество видни граждани, общинари и търговци. На 8 май е арестуван и главният учител [[Никола Пасхов]], изпратен е в Солун. След този арест класното кукушко училище е закрито, затворени са и всички училища в казата.<ref>Писмо на българския екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г. [[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8 и 8 гръб</ref> В [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] участието на кукушаните като доброволци е значително. В първата война кукушаните в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] са 178 души, което спрямо общия брой на кукушките емигранти в България: 200 – 220 души, е огромно число. В Междусъюзническата война броят им достига 512 души. В тези числа не влизат кукушаните, включили се в четите, нито участващите в частите на българската армия като редовни войници, които също са няколкостотин души. В Опълчението най-много кукушани – 112 души, има в 13-а кукушка дружина, наречена така в знак на почит пред заслугите на кукушани към отечеството и за увековечаване на името на града, който скоро след това е унищожен. В 3-та солунска дружина кукушаните са 90 души, в 15-а щипска – 89, в 14-а воденска – 83, в 5-а одринска – 37, в 11-а серска – 23, а останалите са в други дружини и служби.<ref>{{Cite journal|last=Дървингов|first=Петър|date=24 май 1924|title=Участието на кукушани в Македоно-одринското опълчение през 1912 – 1913 година|url=https://www.strumski.com/books/Petyr_Dyrvingov_za_MKD_Opylchenie_ot_Kukush.pdf|journal=Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Свети Георги“ – София.|volume=I|issue=1|pages=13}}</ref> [[Файл:Burned town after Second Balkan War in 1913, Kilkis, Greece.jpg|мини|250px|Изгореният Кукуш]] [[Файл:World War I - Saloniki Front - British Troops at Kilkis, Greece.jpg|мини|250px|Британски войници край Кукуш през Първата световна война]] След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] (1912) мнозина кукушани са арестувани и закарани в Солун. При разгрома на турските армии турските власти и част от турското население напускат града преди появата на каквито и да било съюзнически войскови части. В краткото междувластие при престрелка между градската милиция и преминаващи през града турци-моджахири (бежанци) загива [[Петър Гугушев|Туше Гугушев]].<ref>{{Влахов|240}}</ref> На 23 октомври 1912 година влиза чета №52 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], предвождана от [[Тодор Александров]], под чието ръководство са и четата на [[Гоце Междуречки]] (№ 26) и други местни чети. Организирана е местна власт, която разоръжава турското население и събира 1400 пушки, реквизира храна за приближаващата българска армия и други.<ref>{{Генов|109-110}}</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Кукушка околия е назначен Тодор Александров.<ref>{{Генов|125}}</ref> === В Гърция === По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] тук се води [[Битка при Кукуш|Битката при Кукуш]]. По време на войната в града са погребани 638 български военнослужещи.<ref>ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 43.</ref> През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Кукуш е [[Битка при Кукуш|превзет]] и изгорен от гръцките войски и населението му избягва в [[България]]. [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] заключава, че градът е подложен на системно унищожение заради българския му характер. Изгорени са 1846 къщи, 612 дюкяна и 6 воденици.<ref>Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.</ref> В областта са разорени и опожарени манастирът „Свети Георги“ и 40 от българските села.<ref>{{Генов|195-196}}</ref> Днешният град се намира в близост до стария град и е заселен предимно от жители на околните български села, както и от изселени от България и [[Източна Тракия]] гърци. В 1928 година в Кукуш има 1679 бежански семейства с 6433 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В града работят [[Кукушки военен музей|военен музей]], посветен на битката при Кукуш от 1913 година (от 1966 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/History_And_War/Polemiko_Kilkis.html | заглавие = War Museum – Kilkis | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> [[Кукушки археологически музей|археологически музей]] (от 1972 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/archaeological-museum-of-kilkis | заглавие = Αρχαιολογικό Μουσείο Κιλκίς | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180123072124/http://www.kilkis.org/archaeological-museum-of-kilkis }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Archaeological_and_Byzantine/Arx_Kilkis.html | заглавие = Archaeological Museum – Kilkis | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> [[Кукушки етнографски музей|етнографски музей]] (от 2010 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/folk-museum-of-kilkis | заглавие = Λαογραφικό Μουσείο Κιλκίς | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180122125643/http://www.kilkis.org/folk-museum-of-kilkis }}</ref> както и постоянна [[Кукушка палеонтологична изложба|палеонтологична изложба]] с находките от пещерата [[Свети Георги (пещера)|Свети Георги]] (от 2012 г.).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/paleontology-exhibition-of-kilkis | заглавие = Έκθεση Παλαιοντολογίας Κιλκίς | достъп_дата = 22 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180122125655/http://www.kilkis.org/paleontology-exhibition-of-kilkis }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Кукуш на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Попови бахчи<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Μπαξές Παπαδοπούλου || Кипос Папа || Κήπος Παπά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1047}}</ref> || местност на ЮИ от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Зонкови бахчи<ref name="Ген"/> || Μπαξές Ζώγκα || Кипос Зонга || Κήπος Ζώγκα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на ЮЗ от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Кандилски бахчи<ref name="Ген"/> || Μπαξές Κανδήλα || Кипос Кандила || Κήπος Κανδύλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на Ю от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Кичика<ref name="Ген"/> || Γκίτσικαν || Сигано || Σιγανό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Галик]]<ref name="Ген"/> |- || Сеслово<ref name="Ген"/> || Σόσλοβον || Севастон || Σεβαστόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на ЮИ от Кукуш и на ЮИ над [[Сеслово]] (299,8 m)<ref name="Ген"/> |- || Акташ<ref name="Ген"/> || Άκτασι || Аспропетра || Άσπρόπετρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на ЮИ от Кукуш и на СИ над [[Сеслово]] (269 m)<ref name="Ген"/> |- || Киворк<ref name="Ген"/> || Νιβόρη || Плимено || Πλυμένο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Галик]]<ref name="Ген"/> |- || Стрезово<ref name="Ген"/> || Στέζοβον || Асименио || Ασημένιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвшение на И от Кукуш и на З от [[Стрезово]] (275 m)<ref name="Ген"/> |- || Талака<ref name="Ген"/> || Ταλάκα || Воскотопи || Βοσκοτόπι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на С от Кукуш и на С от [[Серсемли]]<ref name="Ген"/> |} == Кукушани == {{основна|Кукушани}} До 1913 година Кукуш е голям български град, в който са родени много видни българи – революционерите [[Гоце Делчев]] и [[Иван Хаджиниколов]], поетът [[Христо Смирненски]], политикът [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] от големия кукушки род Станишеви, професор д-р [[Александър Станишев]], военният [[Петър Дървингов]]. От Кукуш е и революционерът македонист [[Димитър Влахов]]. По време на Българското възраждане кукушаните с дългогодишна упорита борба първи успяват да извоюват български владика (1859), което е определяно като революционен акт, дал насоката на [[Борба за българска църковна независимост|борбата против Патриаршията]] в общобългарски мащаб.<ref>{{Влахов|94-95, 97}}</ref> Кузман Шапкарев, живял след 1865 г. дълги години в Кукуш, отбелязва обаче, че те не се отличават с религиозност: „отиват днес в църквата, и то твърде рядко, не от набожност и религиозно чувство, а просто от обичай“. По-често „и с по-голямо усърдие посещават механата (която е близо до църквата), нежели домът божий“, но подчертава, че въпреки това сред тях няма толкова пияници, колкото на други места. Описва подробно и други техни черти: „кукушаните са честни хора, родолюбиви, трудолюбиви и справедливи. Не лъжат, но не щат и да ги лъжеш; почитат и уважават почтения, но ненавиждат и мразят лъжеца и непочтения. Плащат почтено, комуто дължат, но искат и да им се плаща. Не са гостоприемни като другаде <...>, но същевременно кукушаните не са изедници, а, напротив, гонители на изедниците. Всекиму отдават правдата, но я искат и за себе си. Те са откровени; рядко помежду тях ще намериш лицемерец и ласкател. Само към гръцкото духовенство, когато било нужда, ставали такви“.<ref name=":7">{{Шапкарев|219–220}}</ref> Шапкарев пише, че кукушани са отхвърлили „всекоя юзда от всекоя гледна точка“ и допуска, че ако се появят нихилисти, „то наверно най-първо тие ще изникнат от Кукуш“.<ref name=":7" /> [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], в края на XIX век, също отбелязва независимостта на кукушкото население: „Кукуш, дето има силна интелигенция и силна община, върши всичко на своя глава и на своя отговорност. Нето Солунската община, нето пък Екзархията е питана за това и кой може да влияе и да съветва кукушани? Това е особен народ, между който има доста богати и просветени хора <...> Кукушани обаче добре знаят интересите си и не питат и не слушат нето агентството, нето Екзархията“.<ref>{{Влахов|155}}</ref> == Забележителности == В града има много забележителности, включително паметници на културата, сред които са [[Стара гимназия (Кукуш)|Старата гимназия]], [[Кукушки конак|Кукушкият конак]], [[Тютюневи складове на Анго Попов|тютюневите складове]] на [[Анго Попов]] и други. * Манастир „Свети Георги“ {{Основна|[[Свети Георги (Кукуш)]]}} * Църква „Света Богородица“ * Църква „Свети Атанас“. Построена може би в началото на XIX век върху нивата на турчин, който я подарил, след като му казали, че на нея се явява свети Атанас.<ref>{{Влахов|64}}</ref> С ферман от 1856 година кукушани получават разрешение за постройка на черква на мястото на стария параклис. Когато по-късно църквите „Света Богородица“ и „Свети Георги“ са взети от униатите, на екзархистите е оставена само малката църква (параклис) „Свети Атанас“.<ref>{{Влахов|156}}</ref> == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]] [[Асеновград]], [[България]] == Спорт == Футболният клуб на града се казва [[ФК Килкисякос]] и е основан в 1961 година. == Други == * Името на Кукуш носи улица в квартал „[[Захарна фабрика]]“ в София, България ({{maplink|type=line|id=Q123913911}}). == Вижте също == * [[Кукушка българска православна община]] * [[Кукушка уния]] == Литература == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1171 "Высокопреподобнѣйшему и Достопочетеннѣйшему господину отцу Анθиму Игумену на Священната Славяно-Болгарска опщежителна обитель Зографска", публикувано в „Зограф, изследвания и документи, част I“, София, 1942 година] * {{Влахов}} * [http://www.promacedonia.org/mp/mp_13_3_6.htm Вл. А. Карамановъ. Кукушкото окрѫжно управление извънъ територията на кукушкия окрѫгъ. Първитъ грижи по прехраната и настаняването на бъжанцитъ отъ Кукушко, Дойранско, Поройско и др. мѣста отъ Македонската губерния презъ Междусъюзническата война (1913 год.)] Македонски Прегледъ, Година XIII, книга 3, София, 1943. * [http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_9_issue_8.pdf Владимиръ А. Карамановъ. Изпращане доброволци и събиране на първитѣ мѣстни войници отъ Кукушъ и околията му презъ време на Балканската война 1912–1913 год.] Илюстрация Илиндень, Октомврий 1937, София, Година IX, Книга 8 (88) с. 7–9. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=671 Туше Делииванов – „Един Дълг; Лазар в Кукуш“, публикувано в „Кукуш“, брой 1, София, 24 май 1924 година] * Попхристов, Г. „По-забележителни особености на кукушкия-дойранския говор“. – „Македонски преглед“, № 1 – 2, 1936. == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.impk.gr/ Поленинска и Кукушка епархия] == Бележки == <references/> {{Дем Кукуш}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кукуш| ]] lp8os1ltknx5t6dgyu8e5b2zcmtojz3 12397583 12397578 2024-10-28T15:52:00Z Randona.bg 249543 /* Борба за просвета на български език и българска църковна независимост */ Препратка 12397583 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κιλκίς | покровител = [[Петнадесет тивериополски мъченици]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/%CE%B5%CE%BA%CF%84%CF%8C%CF%82-%CE%B1%CF%80%CF%8C-%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC-%CE%AC%CE%BB%CE%BB%CE%B5%CF%82-%CF%84%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B5%CF%81%CE%B5%CE%B9/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= | архив_дата=2018-01-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ }}</ref> | област = Централна Македония | дем = Кукуш | географска-област = [[Солунско поле]] | площ = | височина = 240 | население = 17 430 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 611 00 | телефонен-код = 23410 | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Кукуш | карта3-текст = Кукуш }} '''Куку̀ш''' ({{lang|el|Κιλκίς}}, ''Килкѝс'', {{lang|tr|Kılkış, Кълкъш}}) е [[град]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], административен център на дем [[Кукуш (дем)|Кукуш]], област [[Централна Македония]] със 17 430 жители (2001). Градът е център и на [[Поленинска и Кукушка епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. Намира се в полите на хълма [[Свети Георги (хълм)|Свети Георги]], на върха на който се издига [[Свети Георги (Кукуш)|едноименният манастир]]. До 1913 година Кукуш е голям почти чисто [[Българи|български]] град. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] той е унищожен от гръцката войска и населението бяга в България. След това в близост до него гърците създават нов град, в който са заселени предимно гърци, т.е. гъркомани от също [[Струмишки пожар (1913)|опожарената Струмица]], затова Килкис е наричан още „'''Нова Струмица'''“ (''Νέα Στρώμνιτσα''); постепенно той обхваща и стария град. == География == Намира се в местност на 35 – 40 км северно от [[Солун]], заградена от [[Карадаг|Карадашките възвишения]] и невисоката [[Круша (планина)|Круша планина]] на север и североизток и от вълнообразно поле, простиращо се в югозападна посока до Долновардарската низина. Ниските места на полето са били запълнени от водите на [[Арджанско езеро|Арджанското]] и Аматовското езеро, свързани помежду си чрез естествен широк и дълбок воден пояс, наричан „Дема“; водите им са се вливали във [[Вардар]].<ref name=":0">{{Влахов|7}}</ref> По-късно, в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век езерата са пресушени, а в началото на XXI век на мястото им е направен язовир, наречен Арджан-Аматово (''Λίμνη Αρτζάν Αματόβου'').<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://maxitis.gr/apoxiransi-limnis-artzan-amatovou-egkainia-1929-venizelos/|заглавие=Τα εγκαίνια αποξήρανσης των λιμνών Αρτζάν-Αματόβου από τον Ελ.Βενιζέλο το 1929|автор=Χρήστος ‘Ιντος|дата=22 ноември 2015|труд=maxitis.gr}}</ref> Самият Кукуш се намира в подножието на хълма Свети Георги, една от последните издънки на Карадаг. Близо до него тече река [[Галик]], извираща от Круша планина и вливаща се в Солунския залив.<ref name=":0" /> [[Файл:Kukush_Region.jpg|мини|265px|Кукушкият край]] [[Файл:Kukush.jpg|дясно|мини|265п|Кукуш и манастира „Свети Георги“ на върха на хълма]] == История == === Етимология === По-старата форма на името е ''Кълкъш'', което е производно от ''кълка'', „бедро“, от диалектното ''кълк'' или ''клък'' с топонимично значение „скала“, „каменна стена“ и наставка ''-уш''. Промяната ''ъл|лъ'' > ''у'' е нехарактерна за говора и вероятно е привнесена от други български говори. [[Димитър Мирчев]] извежда името от ''Къ&#768;лкъш'', откъдето идва *''Къ&#768;лкош'', с редукция о > у *''Къ&#768;лкуш'', с промяна ''-ъл-'' > ''-ул-'' поради асимилация със следващото ''у'', *''Ку&#768;куш'' и после ''Ку&#768;куш''. [[Иван Дуриданов]] обяснява името от формата ''Кълкъш'' от *''k^ъļkъšь'' ≤ ''kļkusįos'', производно от *''k^ъlkъ'', откъдето идва българското диалектно ''кълк'' = ''клък'' (сравнимо със сръбското ''кук''), с ''-ул-'', както в ''ябулка'' в същия говор (с лабиализация ''-ъ-'' > ''-у-'' под влияние вероятно на велара ''к''), с изпадане на ''-л-'' поради тенденция на слабо учленяване на този вокал, както в други български говори в Македония, или поради сближение с ''ку&#768;кам'' „(за кукувица) издавам особен звук“, ''кукувица'' с ''у'' в крайната сричка от неударено ''о'', а то от старобългарското ''ъ''.<ref>{{Български етимологичен речник|3|113}}</ref> === Праистория и Античност === Местността е била населена от най-стари времена. На склона на хълма Свети Георги, до най-високите части на стария Кукуш, се намира оброчище, съществувало от предисторическо и езическо време, което след християнизацията на населението е било наречено „Света Троица“. Предполага се, че е свързано с пресъхналия по-късно карстов извор Дуфлото и огромната пещера под хълма, в която са открити кости на праисторически животни и се предполага, че е била обитавана от пещерния човек. Друг карстов извор е имало по склона, където скалите се спускат стръмно към полето и където е построена старата църква „Света Богородица“. Предполага се, че при тези два извора е съществувало селище още в предисторическо време.<ref>{{Влахов|7–8}}</ref> Следите от крепостни съоръжения на най-високата част на хълма – Кукушкото градище, се свързват със селището при карстовите извори, жителите на което са търсели убежище при опасност в „градището“. Самото название показва, че е използвано като „градище“ и по-късно, при заселването на славяните.<ref name=":1" /> В древността областта е населена с [[Тракийски племена|тракийското племе]] [[мигдони]]; останали са многобройни тракийски могили (тумби). Към края на VI век пр.н.е. попада под властта на [[древна Македония]]. Народно предание е свързвало името на малката кукушка рекичка Фильовица и античните развалини край нея с [[Филип II Македонски]]. Край река [[Галик]], тогава Ехейрос, в 489 г. пр.н.е. лагерува армията на [[Ксеркс I|Ксеркс]]. След разпадането на империята на [[Александър III Македонски|Александър Македонски]] група от нахлулите на Балканския полуостров [[гали]] се заселва на мястото на по-късния Кукуш, а селището им става известно под името Галикум, известно е така и по време на [[Римска империя|римската власт]], наложена към средата на II век пр.н.е. Смята се, че по това време река Ехейрос започва да се нарича Галикос или Галикò. Галите постепенно се претопяват сред завареното население.<ref name=":1">{{Влахов|8–9}}</ref> По време на римското владичество за селище на мястото на Кукуш говорят останките от гробници в покрайнините на града. Романизацията не е пуснала дълбоки корени. Смята се, че до нахлуването на славяните населението на кукушкия край е било от трако-македонски произход, елинизирано и напълно християнизирано. Предполага се, че по това време е бил създаден манастирът „Свети Георги“ на Кукушкото градище, който е дал името и на едноименния хълм.<ref>{{Влахов|9–10}}</ref> === Средновековие === В края на VI и началото на VII век, в резултат на славянското нашествие, районът е вече плътно населен със славяни. Те не само не се претопяват, но налагат езика си дори и на самите византийци в Солун.<ref>{{Влахов|10–14}}</ref> В VII – VIII век манастирът над Кукуш е център на епископия.<ref name="Λάμπρου" /> В 904 година земите на кукушкия край влизат в пределите на българската държава и остават в нея поне до 967 година; по времето на цар [[Самуил]] минават ту в български, ту в ромейски ръце, а след неговата смърт остават под [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]]. [[Въстание на Петър Делян|Въстанието на Петър Делян]] (1040 г.) обхваща и този район. След смъртта на цар [[Калоян]] при обсадата на Солун, по време на цар [[Борил]] (1207 – 1214) районът попада под властта на отцепили се от българската държава местни феодали. Смята се, че Кукушкото градище на хълма „Свети Георги“ е било феодален укрепен пункт. След [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] (1230 г.) кукушкият край отново е в пределите на България, след това отново във Византия до падането ѝ под турска власт, като етническата и езикова самобитност на славянобългарското население се запазва.<ref>{{Влахов|17–19, 21}}</ref> Манастирският комплекс е разрушен при османското нашествие в XIV век.<ref name="Λάμπρου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://promocross.eu/catalog/poi/2/6 | заглавие = Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Λόφου Κιλκίς | достъп_дата = 12 юни 2014 | фамилно_име = Λάμπρου | първо_име = Σουλτάνα Δ | издател = Promo.cross | lang-hide = 1 | lang = el }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 30-те години на XIX век, когато се строи черквата обител „Свети Георги“, се откриват основите на някогашния манастир. В северозападното подножие на хълма се намира така нареченият „Калугеров кладенец“, чието име отразява спомена за съществувалия някога манастир.<ref>{{Влахов|23}}</ref> === В Османската империя === В турски документ от 1706 година Кукуш се споменава като село, [[вакъф]] на Айше Султан, дъщеря на султан [[Мустафа II]], според преданието пък е бил село от Евреносовия вакъф; възможно е собствеността на землището де е била поделена между двата вакъфа.<ref>{{Влахов|28}}</ref> Административен център на Кукушкия край първоначално е бил [[Женско]] (Авретхисар). Формално и до 1912 година Кукушката околия официално се нарича Авретхисарска каза, но още в началото на XVIII век поради нарастналото значение на Кукуш той постепенно се превръща в казалийски център. Според турски документ още в 1690 година традиционният ежегоден панаир е преместен от Женско в Кукуш, което говори, че градът се оформя като стопански център, средище на обмяна между карадашките планински и полупланински села и полските села към [[Арджанско езеро|Арджанското езеро]] и река [[Вардар]]. В 1706 година кукушани обаче поискали панаирът да бъде върнат в Женско – седалището на турската власт, за да бъдат търговците по-добре защитени от грабителските турски банди. В 1724 година заседания на шариатския меджлис се провеждат в Кукуш, а не в административния център Женско. Предполага се, че седалището на казата се мести в Кукуш преди или около средата на XVIII век; във всеки случай през втората половина на века там има установена административна власт. В турски документ от 1764 година се говори за села, намиращи се в „Кукушко“, а не в „Авретхисарско“.<ref>{{Влахов|29 – 31}}</ref> В документ от 1793 година Кукуш е означен като град,<ref>{{Влахов|31}}</ref> макар че в някои по-късни документи (хилендарска кондика) се споменава като село.<ref>Хилендарската кондика от 18 век. Представена от Божидар Райков, София 1998, с. 41, 43 (записи в кондика на Хилендарския манастир от 1741 г.).</ref> Селището, което тогава е чифлик, пострадва по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] от 1821 година, според данните от ферман от август 1828 година.<ref name="Λάμπρου" /> === Българско възраждане === ==== Икономическо развитие ==== От началото на XIX век градът бързо се разраства вследствие на икономическия подем по българските земи, който е много силен и в кукушкия край особено след 20-те години. От старата част (някога около църква „[[Света Богородица (Кукуш)|Света Богородица]]“ и „Стария кладенец“ и на изток през Тереке пазар (житния) и Ун пазар (брашнения) до Гемиджиевия кладенец и църквата „[[Свети Атанас (Кукуш)|Свети Атанас]]“, а на запад до „Мера̀та“), още в началото на XIX век градът започва да се разширява във всички посоки, но най-вече на юг и на запад. В южната ниска част са малкото турци, в югоизточната покрайнина се заселват селяни-пришълци, повечето обработващи турските ниви, а на запад от Мера̀та възниква цял квартал – „Нова махала“, главно от селяни от полските села.<ref>{{Влахов|64–65}}</ref> Климатичните и почвени условия в кукушките земи благоприятстват производството на зърнени култури, памук, тютюн, сусам, маково семе и афион, пашкули и вино. Кукуш се превръща в естествено средище за производителите от полските села-чифлици и от селата по Круша планина, богати на овощия, лозя, дъбови гори, добитък, дървени въглища, тютюн и други.<ref name=":2">{{Влахов|59, 64–66}}</ref> Засиленият стокообмен между града и околните села води силно развитие и за занаятите - кукушките занаятчии задоволяват всички разнообразни нужди на града и на обширната околия, като излизат и на по-далечни пазари. Тъкачеството в първата половина на XIX век произвежда продукция за широките пазари на Турция. Памукът се произвежда в кукушката околия, а в града се преработва на прежда и платна: бели платна, аладжи (шарени), тъмнокафяв плат за беневреци; към средата на века работят над 300 тъкачни стана. Тъкачеството е развито и в карадашките села (Горни и Долни Тодорак, Морарци, Междурек и други). Търговците платнари продават изработеното надалеч, редовно посещавайки пазарите в Западна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, а от тези страни в Кукуш идват търговци да закупуват платна и прежди.<ref name=":2" /> ==== Борба за просвета на български език и българска църковна независимост ==== {{основна|Кукушка българска православна община|Кукушка българска униатска община}} От 30-те години на XIX век Кукуш се включва най-активно в българското възрожденско движение, като на моменти борбата придобива подчертано революционен характер. Кукушани добре осъзнават ролята на образованието и вече не се задоволяват с килийни училища или малограмотни учители. В 1825 година те откриват сравнително уредено, издържано от общината училище с доведен отвън гръцки учител, за което след това търсят все по-добри учители. В 1840 година построяват и нова училищна сграда и канят за учител българина [[Димитър Миладинов]], когото [[Нако Станишев]] познава и препоръчва и който от есента поема училищното дело. Миладинов преподава на гръцки, както е прието тогава, но разяснява и превежда всичко на говоримия български език; превежда и някои молитви на български, но с гръцки букви, за да могат свещениците да ги четат на родния език в църквите. Поради тази будителска дейност е наклеветен от гръцките църковни власти и след двегодишно учителстване в Кукуш е принуден да напусне, за да избегне затвора.<ref>{{Влахов|70 – 71}}</ref> На мястото на Димитър Миладинов идва [[Андроник Йосифчев]], негов ученик от Охрид и помощник, който с прекъсвания учителства общо девет години в Кукуш.<ref>{{Влахов|71}}</ref><ref name=":3">{{Шапкарев|474}}</ref> Има голям принос не само за учебното дело, но и за успеха на кукушани в [[Кукушка уния|борбата за български владика]] (1859).<ref name=":3" /> Тъй като в Кукуш няма никакво гръцко население, кукушани се чувстват угнетени, че не могат да намерят образовани учители, които да преподават на български, а не на гръцки (и самият Миладинов по това време преподава на гръцки) и търсят усилено такива. В дописка на „Цариградски вестник“ се казва, че пръв учител на български в града им е бил един калугер от Зографския манастир (предполага се отец Климент). За търсенията им пише в „Цариградски вестник“ (бр. 320/25 май 1857) в дописка от [[Велес]] за Кукуш: „Тамо жителите са чисти болгари, но до сега пишеха с гречески слова болгарските думи; получаваме прочее от ония ден едно писмо от тамошните жители, в което ни пишат да им изпроводим един български учител, за да им учи децата на матерний язик, но и ми като сме оскудни от учител не можихме да им изполниме желанието“.<ref>{{Влахов|71 – 72}}</ref> В 1857 година кукушани отново поканват за учител [[Димитър Миладинов]], а също и [[Райко Жинзифов]], при условие да водят обучението на български език. Същевременно се обръщат към архиепископ [[Партений Зографски]] в [[Истанбул|Цариград]] да им изпрати написаните и издадени от него учебници. Миладинов приема с възторг и им пише писмо: ''„...Скачам от радост, като гледам вашия стремеж и любовта ви към майчиния език... Вие първи почвате в Източна Македония да изучавате нашия прадедов език, вие първи ще обезсмъртите в славянската история своето отечество“''.<ref>{{Влахов|73 – 75}}</ref> Този път преподаването е на български. Миладинов поема класното училище, а Жинзифов – първоначалното. С голям ентусиазъм кукушаните – и млади, и възрастни, а и свещеници – масово започват да учат четмо и писмо на родния си език, като някои посещават всеки ден училището след часовете, а други се учат в дюкянчетата си. Деца от околните села, а и от по-далече, започват да постъпват в кукушкото училище. Самият Миладинов, по думите на Райко Жинзифов, „през деня учеше децата, а вечер сам учеше българска история“.<ref>{{Шапкарев|74 – 75}}</ref> Вдъхновен от успехите, той планира и създаването на гимназия:<ref name=":4" /> ''„Намислих да се създаде в Кукуш като крепост срещу гъркоманията една централна славянска гимназия“'', пише той<ref name=":5">{{Цитат книга|title=Братя Миладинови. Преписка|url=http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_011_020.htm|year=1964|publisher=Българска академия на науките|location=София|pages=49}}</ref> и организира подаване на молба до руския император от първенците в Кукушко, Дойранско и Карадаг за събиране на средства (юни 1858).<ref>{{Цитат книга|title=Братя Миладинови. Преписка|url=http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_011_020.htm|year=1964|publisher=Българска академия на науките|location=София|pages=56 – 58}}</ref><ref name=":4">{{Cite journal|last=Тодев|first=Илия|year=2018|orig-year=2018|title=Българското просветно движение в Македония през Възраждането|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|volume=Год. XLI, кн. 3|pages=27}}</ref> Владиката [[Мелетий Византийски]] ги заплашва с афоресване, но не успява да се пребори с надигащото се българско просветно движение и отстъпва пред използването на българския език в училището. Кукушани обаче не се задоволяват, искат използването му и в църквата, както и български владика, което е неприемливо за Цариградската патриаршия и води до [[опит за уния в Кукуш]].<ref name="Радев 116">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.</ref> В изпълнение на условието за спиране на униатското движение в Кукуш, на 29 октомври 1859 година [[Партений Зографски]] е ръкоположен за поленински епископ в Дойран, като пеенето в църквата е и на църковнославянски. Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг от водачите на българското църковно движение, както и от кукушките българи. Партений обаче наместо да изпълни помирителната роля, с която го натоварва Патриаршията, оглавява българската църковна борба. Започва да обикаля епархията, разширява употребата на църковнославянски в богослужението в църквите и съдейства за отварянето на български училища. Постепенно владиката губи подкрепата и на първоначално стоящите зад него кукушки български първенци, които го обвиняват, че е мързелив и скъперник. Партений е принуден да напусне епархията си и да се прибере в Цариград през 1867 година. През 1867 година постът отново се заема от Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. През юли 1869 година е основано [[Кукушко читалище|градското читалище]] с 50 души основатели.<ref>{{cite book | title = Народните читалища в България, Том I | last = Кондарев | first = Никола | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1972 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 256 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В началото на 1874 г. шест общини ([[Солунска българска община|Солунска]], [[Дойранска българска община|Дойранска]], [[Воденска българска община|Воденска]], [[Кукушка българска православна община|Кукушка]], [[Струмишка българска община|Струмишка]] и [[Малешевска българска община|Малешевска]]) въстават против Екзархията. Три от тях (Солунска, Воденска и Кукушка) поискали от Екзархията върху пределите им да бъде учредена нова самостоятелна епархия с център Кукуш, а епископ [[Нил Изворов]] да стане неин митрополит. След получения отказ от страна на Екзархията, общините се решили на крайни действия. Те се обърнали към английския консул, за да бъдат приети в Англиканската църква начело със своя епископ. След отказа на англичаните те се обръщат към епископ [[Рафаил Попов (епископ)|Рафаил Попов]], глава на [[Църква на съединените с Рим българи|Българската униатска църква]], който отговорил положително на тяхното питане за възможно присъединяване към Рим. Това става след преговори с Изворов и след писменотото му заявление за готовност за присъединяването му към унията. [[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п|Посрещане на [[Хюсеин Хилми паша]] (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]] [[Файл:Carte Postale Koukouch Maisons des Filles de la Charité.jpg|ляво|мини|200п|Писмо от Мари де Пурталес, сестра от католическата мисия на сестрите [[викентинки]] в Кукуш, 6 юли 1892 г.]] [[Файл:10 Prilep Company in Kukush.jpg|мини|250п|Десета прилепска дружина на Гара Кукуш по време на Балканските войни]] Униатите в града, начело с владиката Епифаний Шанов, държат двете големи църкви „[[Свети Георги (Кукуш)|Свети Георги]]“ и „Света Богородица“, а за православните остава малката „Свети Атанасий“. В ръцете на униятите минава и училищното здание, което принуждава православните да окупират епископския дом на изгонения през 1879 година владика Мелетий и там се нанася българското екзархийско училище до построяването на великолепно ново училищно здание. В българското начално училище преподават Гоце Вангелов, [[Гоце Делииванов]] и Гоне Ковачев, учили в I софийска гимназия и Христо Хърсовски. В класното – [[Христо Бучков]] турски и френски, поп Атанас от Охрид история и география, [[Туше Делииванов]] български език, [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]] аритметика, [[Петър Мавродиев]] естествена история.<ref name="Извори 40">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.</ref> В края на XIX – началото на XX век Кукуш е голям почти чисто български град. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г. Кукуш (''Coucouche'') е посочен като град с 1170 домакинства и 5325 жители [[българи]], 155 жители [[мюсюлмани]] и 40 цигани.<ref>{{Етнография|160 – 161}}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Кукуш има 7750 жители, от които 7000 [[българи]] и 750 [[турци]].<ref>{{МЕС|164|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_10.htm}}</ref> Целият град на практика е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кукуш има 9712 българи екзархисти, 40 българи патриаршисти [[сърбомани]], 592 [[Църква на съединените с Рим българи|българи униати]] и 16 [[Протестантство в България|протестанти]]. В града има две основни и едно прогимназиално българско училище.<ref>{{Бранков|98 – 99}}</ref> В периода 1904 – 1908 година тъй нареченото преброяване на [[Хюсеин Хилми паша|Хилми паша]] става известно с манипулациите на статистическите данни и турския натиск над българите да бъде променена националността им. Една от най-големите фалшификации е извършена в Кукуш и района му – българите униати са записани като гърци католици и по този начин се фалшифицира народностния облик на населението. В периода 1906 – 1907 година Българската екзархия извършва свое преброяване, за да е наясно с числеността и демографските характеристики на македонските българи.(епархийските енорийски регистри на Кукушко се съхраняват в Централния държавен архив). По това време в града има пет екзархийски енории и четирима свещеници (две от енориите са слети).<ref>{{Cite journal|last=Стойчева|first=Станислава|year=2018|title=Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви)|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|publication-place=София|volume=XLI|issue=1|pages=133 - 134}}</ref> В Кукуш в една екзархийска епархия обикновено влизат по две махали; по това време те са общо 9: Емляк атилк, Стайко, Новата махала, Кючук, Паракенде, Ат пазар, Асап хане и Ески ряшко. Регистрите са съставени от действащите градски енорийски свещеници: Тано Дельов, Никола К. Терзиев, Траян Наков и Ангел Лазаров. Има и екзархийски свещеник Никола, който е без енория и не свещенодейства.<ref>{{Cite journal|last=Стойчева|first=Станислава|year=2018|title=Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви)|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|publication-place=София|volume=XLI|issue=1|pages=134, 137}}</ref> В 1911 година 83,4% от жителите на града са българи, 15,9% са турци, а 0,7% са цигани. Българите са разпределени в три вериоизповедания – екзархисти – 91,0% от всички българи, а униати – 8,7% от българското население или 110 домакинства с 550 души и 19 души протестанти.<ref name="Стойчева 72">{{cite book |title=Българите католици в Македония (1879 – 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът – Полша – България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България |last=Стойчева |first=Станислава |pages=72 |url=http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Sbornik_Vazkresenci_150g.pdf |accessdate=24 октомври 2015 }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1912 година в Кукуш има смесено трикласно училище, три основни смесени училища и две забавачки.<ref name="Генов" /> През учебната 1911/1912 година главен учител е [[Иван Липошлиев]], а учители са Анастас Георгиев, Христо Петров, Никола Терзиев, Благой Попкостадинов, [[Станиш Дельохаджиев|Станиш Д, Хаджиев (Дельохаджиев)]], [[Михаил Попстаматов]], [[Мария Зенгелекова]], Невена Танева, [[Елена Кавракирова]], Ана Чупаригова, София Гъркова и Вера Танчева.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> През учебната 1912/1913 учебна година главен учител е [[Никола Хърлев]], преподават Анастас Георгиев, Станиш Дельохаджиев, Михаил Попстаматов, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, София Гъркова,<ref name="Генов" /> Б. Чичеклиев, А. Чокаранова, Елена Кавракирова, [[Мария Измирлиева]] и Елисавета Тодорова. В селата около града преподават още Велика Чопова, Вера Сакъова, Елена Атанасова и Мария Зографова.<ref name="Генов">{{Генов|37}}</ref> В града през 1912 година по инициатива на гражданството и с помощта на кметството е открита българска болница с главен лекар [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]]. През февруари 1913 година в кукушка околия под негово ръководство започва ваксинация срещу вариола. В Кукуш по това време има и българска католическа болница под ръководството на отец Иван, под върховния надзор на игумена на местния манастир [[Гюстав Мишел (духовник)|Гюстав Мишел]].<ref>{{Генов|50}}</ref> ==== Революционно движение ==== В Кукушкия край няма условия за масово хайдутство: [[Круша (планина)|Круша планина]] е сравнително малка, ниска и гъсто населена с турци, затова вдигналите оръжие срещу турците отиват в [[Пирин]] или [[Малешево|Малашевия]], а някои чак в Румъния. Гоце Делииванов забягва в Румъния, тодоракчаните [[Христо Македонски]] и [[Манол Наков]] – в Малашевия, в Сърбия ([[Първа българска легия|Първа]] и [[Втора българска легия]] заедно с [[Васил Левски]]), участват в [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] и други.<ref>{{Влахов|142}}</ref> Според сведения на д-р [[Константин Станишев (лекар)|Константин Д. Станишев]], внук на [[Нако Станишев]] (водача на църковните и просветни борби на кукушаните), още преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] в Кукуш е съществувал революционен комитет. Той допуска, че Кукуш е бил посетен от Васил Левски, тъй като в дома на дядо му бил посрещнат млад човек с руси мустачки, който три вечери разяснявал на кукушани как да се действа за отхвърляне на турската власт.<ref>{{Влахов|145}}</ref> В 1875 година, при избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херциговинско-босненското въстание]], [[Иван Хаджиниколов]], тогава ученик, решава да създаде революционна организация за подготовка на въстание. Прави група от свои съученици: най-напред привлича [[Гоце Вангелов]], а след това двамата включват и други юноши (Ицо Вълчов, Вано Дупков, Кольо Тодоров и други), общо 8 от Кукуш и 4 от селата, Хаджиниколов създава план за подготовка и въстание. Младежкият опит е неуспешен, но показва настроенията в Кукуш.<ref>{{Влахов|145 – 146}}</ref> В [[Българското опълчение]] (1877 – 1878) по време на Руско-турската война загиват двама кукушани: Иван Атанасов (V дружина, I рота)<ref name="Македонците 37">{{Македонците|37}}</ref><ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)</ref> и Манол Николов от същата дружина и рота.<ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)</ref><ref name="Македонците 39">{{Македонците|39}}</ref> [[Христо Бучков]] заминава за Румъния, за да постъпи в Опълчението, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен.<ref name="Райновъ 13">{{cite journal | last = Райновъ | first = Б | authorlink = Божил Райнов | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Иван Хаджиниколов през годините продължава да се бори за своята идея за революционна организация, но вече не само в Кукуш. Търси съмишленици, в 1892 година се среща в София с [[Коста Шахов]], който му препоръчва Гоце Делчев, тогава юнкер във Военното училище. Хаджиниколов споделя идеите си, а Делчев изказва намерението си да се върне след като завърши. Следващата година Иван Хаджиниколов и още петима души – [[Христо Татарчев]], [[Даме Груев]], [[Петър Попарсов]], [[Христо Батанджиев]] и [[Антон Димитров]], поставят в Солун началото на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (23 октомври 1893). Той е член на първия централен комитет на организацията и участник в [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес на ВМОРО]] от 1896 година.<ref>{{Cite journal|last=Шалдевъ|first=Христо|date=юний 1934|title=Иванъ х. Николовъ|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_8.pdf|journal=Илюстрация Илиндень|publisher=Издание на Илинденската организация|publication-place=София|publication-date=юний 1934|volume=VI|issue=8 (58|pages=5}}</ref> През пролетта на 1895 година кукушаните [[Гоце Делчев]] и [[Туше Делииванов]], по това време учители в [[Щип]], след като заедно с [[Даме Груев]] са създали там наистина действаща революционна организация, отиват в родния си град да търсят необходимите за дейността ѝ средства. В Щип не са успели, но в Кукуш събират 335 турски лири, а след тях кукушани продължават да събират и изпращат още 1000 лири. „Тук работата ни тръгна гладко и резултатно – пише Туше Делииванов – подведохме под клетва петнадесетина души от дружините“ (дружините – другарски групи от връстници).<ref>БИА, НБКМ, ф. 641, а.е. 15, л. 222 – 223. Спомени на Туше Делииванов, записани от Иван Орманджиев</ref><ref>{{Влахов|183 – 184}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Делииванов|first=Т|year=1946|title=Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип|url=https://www.strumski.com/books/Tushe_Deliivanov_Spomeni_za_Goce.pdf|journal=Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт|volume=I|issue=9 – 10, май – юни 1946|pages=383 – 384}}</ref> В началото на 1901 година, при [[Солунска афера|Солунската афера]], са арестувани много революционни дейци. На 25 април апелативното съдилище в Солун разглежда делото на Кукушката група и осъжда 7 души на по 7 години строг тъмничен затвор в окови по обвинения за връзки с комитетските чети, събиране по селата на пари за закупуване на оръжие, въоръжаване на населението и подготовката му за въстание и др. Сред осъдените са председателя на Кукушката община [[Григор Алексиев]], свещеник Стойко Трайков от Кукуш, [[Никола Минцев|Никола Минчев]] от Дойран, който е учител в Кукуш, [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]], учител в Кукуш, даскал Георги, учител в село [[Калиново]], Манол Георгиев, мухтарин на Калиново. Кукушанинът Никола Мицов, учител в [[Морарци|Моравци]], е осъден на 3 години затвор в окови.<ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|pages=55 - 56}}</ref> Осъдени са и действащите извън Кукуш Иван Хаджиниколов, който преди ареста си успява да конституира нов Централен комитет на ВМОРО, [[Атанас Ангелов]], Никола Дупков, Анго Арабаджията и други. В подготовката на [[Солунски атентати|Солунските атентати]] участват редица кукушани. Сподвижници на [[гемиджиите]] са [[Гоце Чанев|Гоце Чанов]],<ref>{{Цитат книга|last=Шатев|first=Павел|title=В Македония под робство|year=1968|publisher=Български писател|location=София|pages=439 - 441}}</ref><ref name=":6" /> [[Костадин Попнеделков]],<ref name="Свидетелства 77">{{Свидетелства13|133}}</ref> юношите Мицо Ковачев и Илия Ениджелията;<ref>{{Цитат книга|last=Шатев|first=Павел|title=В Македония под робство|year=1968|publisher=Български писател|location=София|pages=441 – 442}}</ref> братята Христо, Туше и Милан Хаджизулфови, с кафене в Солун, при погрома са арестувани, осъдени и затворени, като малолетният Милан умира в затвора. Така загива и Крум Хаджипейков, ученик в IV клас на гимназията. Ученикът [[Никола Влахов]] е осъден на 101 години и изпратен на заточение в Азия. Според показанията на [[Милан Арсов]] „всички ученици от Солунската гимназия от IV клас нагоре, родом от Кукуш, са членове на комитета“. По време на погрома след атентатите загиват няколко кукушани; осъдени и заточени са 18 души от Кукуш и Кукушката каза.<ref name=":6">{{Влахов|204 – 205}}</ref> След Солунските атентати в Кукуш и Кукушката каза започват масови арести. На 21 април са арестувани учителите [[Димитър Гълъбов]], [[Иван Икономов (инженер)|Иван Икономов]], [[Димитър Янев (общественик)|Д. Дораков]] и Ант. Тошев, както и множество видни граждани, общинари и търговци. На 8 май е арестуван и главният учител [[Никола Пасхов]], изпратен е в Солун. След този арест класното кукушко училище е закрито, затворени са и всички училища в казата.<ref>Писмо на българския екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г. [[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8 и 8 гръб</ref> В [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] участието на кукушаните като доброволци е значително. В първата война кукушаните в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] са 178 души, което спрямо общия брой на кукушките емигранти в България: 200 – 220 души, е огромно число. В Междусъюзническата война броят им достига 512 души. В тези числа не влизат кукушаните, включили се в четите, нито участващите в частите на българската армия като редовни войници, които също са няколкостотин души. В Опълчението най-много кукушани – 112 души, има в 13-а кукушка дружина, наречена така в знак на почит пред заслугите на кукушани към отечеството и за увековечаване на името на града, който скоро след това е унищожен. В 3-та солунска дружина кукушаните са 90 души, в 15-а щипска – 89, в 14-а воденска – 83, в 5-а одринска – 37, в 11-а серска – 23, а останалите са в други дружини и служби.<ref>{{Cite journal|last=Дървингов|first=Петър|date=24 май 1924|title=Участието на кукушани в Македоно-одринското опълчение през 1912 – 1913 година|url=https://www.strumski.com/books/Petyr_Dyrvingov_za_MKD_Opylchenie_ot_Kukush.pdf|journal=Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Свети Георги“ – София.|volume=I|issue=1|pages=13}}</ref> [[Файл:Burned town after Second Balkan War in 1913, Kilkis, Greece.jpg|мини|250px|Изгореният Кукуш]] [[Файл:World War I - Saloniki Front - British Troops at Kilkis, Greece.jpg|мини|250px|Британски войници край Кукуш през Първата световна война]] След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] (1912) мнозина кукушани са арестувани и закарани в Солун. При разгрома на турските армии турските власти и част от турското население напускат града преди появата на каквито и да било съюзнически войскови части. В краткото междувластие при престрелка между градската милиция и преминаващи през града турци-моджахири (бежанци) загива [[Петър Гугушев|Туше Гугушев]].<ref>{{Влахов|240}}</ref> На 23 октомври 1912 година влиза чета №52 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], предвождана от [[Тодор Александров]], под чието ръководство са и четата на [[Гоце Междуречки]] (№ 26) и други местни чети. Организирана е местна власт, която разоръжава турското население и събира 1400 пушки, реквизира храна за приближаващата българска армия и други.<ref>{{Генов|109-110}}</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Кукушка околия е назначен Тодор Александров.<ref>{{Генов|125}}</ref> === В Гърция === По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] тук се води [[Битка при Кукуш|Битката при Кукуш]]. По време на войната в града са погребани 638 български военнослужещи.<ref>ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 43.</ref> През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Кукуш е [[Битка при Кукуш|превзет]] и изгорен от гръцките войски и населението му избягва в [[България]]. [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] заключава, че градът е подложен на системно унищожение заради българския му характер. Изгорени са 1846 къщи, 612 дюкяна и 6 воденици.<ref>Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.</ref> В областта са разорени и опожарени манастирът „Свети Георги“ и 40 от българските села.<ref>{{Генов|195-196}}</ref> Днешният град се намира в близост до стария град и е заселен предимно от жители на околните български села, както и от изселени от България и [[Източна Тракия]] гърци. В 1928 година в Кукуш има 1679 бежански семейства с 6433 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В града работят [[Кукушки военен музей|военен музей]], посветен на битката при Кукуш от 1913 година (от 1966 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/History_And_War/Polemiko_Kilkis.html | заглавие = War Museum – Kilkis | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> [[Кукушки археологически музей|археологически музей]] (от 1972 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/archaeological-museum-of-kilkis | заглавие = Αρχαιολογικό Μουσείο Κιλκίς | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180123072124/http://www.kilkis.org/archaeological-museum-of-kilkis }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Archaeological_and_Byzantine/Arx_Kilkis.html | заглавие = Archaeological Museum – Kilkis | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> [[Кукушки етнографски музей|етнографски музей]] (от 2010 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/folk-museum-of-kilkis | заглавие = Λαογραφικό Μουσείο Κιλκίς | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180122125643/http://www.kilkis.org/folk-museum-of-kilkis }}</ref> както и постоянна [[Кукушка палеонтологична изложба|палеонтологична изложба]] с находките от пещерата [[Свети Георги (пещера)|Свети Георги]] (от 2012 г.).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/paleontology-exhibition-of-kilkis | заглавие = Έκθεση Παλαιοντολογίας Κιλκίς | достъп_дата = 22 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180122125655/http://www.kilkis.org/paleontology-exhibition-of-kilkis }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Кукуш на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Попови бахчи<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Μπαξές Παπαδοπούλου || Кипос Папа || Κήπος Παπά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1047}}</ref> || местност на ЮИ от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Зонкови бахчи<ref name="Ген"/> || Μπαξές Ζώγκα || Кипос Зонга || Κήπος Ζώγκα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на ЮЗ от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Кандилски бахчи<ref name="Ген"/> || Μπαξές Κανδήλα || Кипос Кандила || Κήπος Κανδύλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на Ю от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Кичика<ref name="Ген"/> || Γκίτσικαν || Сигано || Σιγανό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Галик]]<ref name="Ген"/> |- || Сеслово<ref name="Ген"/> || Σόσλοβον || Севастон || Σεβαστόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на ЮИ от Кукуш и на ЮИ над [[Сеслово]] (299,8 m)<ref name="Ген"/> |- || Акташ<ref name="Ген"/> || Άκτασι || Аспропетра || Άσπρόπετρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на ЮИ от Кукуш и на СИ над [[Сеслово]] (269 m)<ref name="Ген"/> |- || Киворк<ref name="Ген"/> || Νιβόρη || Плимено || Πλυμένο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Галик]]<ref name="Ген"/> |- || Стрезово<ref name="Ген"/> || Στέζοβον || Асименио || Ασημένιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвшение на И от Кукуш и на З от [[Стрезово]] (275 m)<ref name="Ген"/> |- || Талака<ref name="Ген"/> || Ταλάκα || Воскотопи || Βοσκοτόπι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на С от Кукуш и на С от [[Серсемли]]<ref name="Ген"/> |} == Кукушани == {{основна|Кукушани}} До 1913 година Кукуш е голям български град, в който са родени много видни българи – революционерите [[Гоце Делчев]] и [[Иван Хаджиниколов]], поетът [[Христо Смирненски]], политикът [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] от големия кукушки род Станишеви, професор д-р [[Александър Станишев]], военният [[Петър Дървингов]]. От Кукуш е и революционерът македонист [[Димитър Влахов]]. По време на Българското възраждане кукушаните с дългогодишна упорита борба първи успяват да извоюват български владика (1859), което е определяно като революционен акт, дал насоката на [[Борба за българска църковна независимост|борбата против Патриаршията]] в общобългарски мащаб.<ref>{{Влахов|94-95, 97}}</ref> Кузман Шапкарев, живял след 1865 г. дълги години в Кукуш, отбелязва обаче, че те не се отличават с религиозност: „отиват днес в църквата, и то твърде рядко, не от набожност и религиозно чувство, а просто от обичай“. По-често „и с по-голямо усърдие посещават механата (която е близо до църквата), нежели домът божий“, но подчертава, че въпреки това сред тях няма толкова пияници, колкото на други места. Описва подробно и други техни черти: „кукушаните са честни хора, родолюбиви, трудолюбиви и справедливи. Не лъжат, но не щат и да ги лъжеш; почитат и уважават почтения, но ненавиждат и мразят лъжеца и непочтения. Плащат почтено, комуто дължат, но искат и да им се плаща. Не са гостоприемни като другаде <...>, но същевременно кукушаните не са изедници, а, напротив, гонители на изедниците. Всекиму отдават правдата, но я искат и за себе си. Те са откровени; рядко помежду тях ще намериш лицемерец и ласкател. Само към гръцкото духовенство, когато било нужда, ставали такви“.<ref name=":7">{{Шапкарев|219–220}}</ref> Шапкарев пише, че кукушани са отхвърлили „всекоя юзда от всекоя гледна точка“ и допуска, че ако се появят нихилисти, „то наверно най-първо тие ще изникнат от Кукуш“.<ref name=":7" /> [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], в края на XIX век, също отбелязва независимостта на кукушкото население: „Кукуш, дето има силна интелигенция и силна община, върши всичко на своя глава и на своя отговорност. Нето Солунската община, нето пък Екзархията е питана за това и кой може да влияе и да съветва кукушани? Това е особен народ, между който има доста богати и просветени хора <...> Кукушани обаче добре знаят интересите си и не питат и не слушат нето агентството, нето Екзархията“.<ref>{{Влахов|155}}</ref> == Забележителности == В града има много забележителности, включително паметници на културата, сред които са [[Стара гимназия (Кукуш)|Старата гимназия]], [[Кукушки конак|Кукушкият конак]], [[Тютюневи складове на Анго Попов|тютюневите складове]] на [[Анго Попов]] и други. * Манастир „Свети Георги“ {{Основна|[[Свети Георги (Кукуш)]]}} * Църква „Света Богородица“ * Църква „Свети Атанас“. Построена може би в началото на XIX век върху нивата на турчин, който я подарил, след като му казали, че на нея се явява свети Атанас.<ref>{{Влахов|64}}</ref> С ферман от 1856 година кукушани получават разрешение за постройка на черква на мястото на стария параклис. Когато по-късно църквите „Света Богородица“ и „Свети Георги“ са взети от униатите, на екзархистите е оставена само малката църква (параклис) „Свети Атанас“.<ref>{{Влахов|156}}</ref> == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]] [[Асеновград]], [[България]] == Спорт == Футболният клуб на града се казва [[ФК Килкисякос]] и е основан в 1961 година. == Други == * Името на Кукуш носи улица в квартал „[[Захарна фабрика]]“ в София, България ({{maplink|type=line|id=Q123913911}}). == Вижте също == * [[Кукушка българска православна община]] * [[Кукушка уния]] == Литература == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1171 "Высокопреподобнѣйшему и Достопочетеннѣйшему господину отцу Анθиму Игумену на Священната Славяно-Болгарска опщежителна обитель Зографска", публикувано в „Зограф, изследвания и документи, част I“, София, 1942 година] * {{Влахов}} * [http://www.promacedonia.org/mp/mp_13_3_6.htm Вл. А. Карамановъ. Кукушкото окрѫжно управление извънъ територията на кукушкия окрѫгъ. Първитъ грижи по прехраната и настаняването на бъжанцитъ отъ Кукушко, Дойранско, Поройско и др. мѣста отъ Македонската губерния презъ Междусъюзническата война (1913 год.)] Македонски Прегледъ, Година XIII, книга 3, София, 1943. * [http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_9_issue_8.pdf Владимиръ А. Карамановъ. Изпращане доброволци и събиране на първитѣ мѣстни войници отъ Кукушъ и околията му презъ време на Балканската война 1912–1913 год.] Илюстрация Илиндень, Октомврий 1937, София, Година IX, Книга 8 (88) с. 7–9. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=671 Туше Делииванов – „Един Дълг; Лазар в Кукуш“, публикувано в „Кукуш“, брой 1, София, 24 май 1924 година] * Попхристов, Г. „По-забележителни особености на кукушкия-дойранския говор“. – „Македонски преглед“, № 1 – 2, 1936. == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.impk.gr/ Поленинска и Кукушка епархия] == Бележки == <references/> {{Дем Кукуш}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кукуш| ]] 3taunqg162jwgucz33j5kpwp5i2afjd 12397591 12397583 2024-10-28T16:05:54Z Randona.bg 249543 /* Борба за просвета на български език и българска църковна независимост */ Пропуснато 12397591 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κιλκίς | покровител = [[Петнадесет тивериополски мъченици]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/%CE%B5%CE%BA%CF%84%CF%8C%CF%82-%CE%B1%CF%80%CF%8C-%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC-%CE%AC%CE%BB%CE%BB%CE%B5%CF%82-%CF%84%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B5%CF%81%CE%B5%CE%B9/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= | архив_дата=2018-01-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ }}</ref> | област = Централна Македония | дем = Кукуш | географска-област = [[Солунско поле]] | площ = | височина = 240 | население = 17 430 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 611 00 | телефонен-код = 23410 | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Кукуш | карта3-текст = Кукуш }} '''Куку̀ш''' ({{lang|el|Κιλκίς}}, ''Килкѝс'', {{lang|tr|Kılkış, Кълкъш}}) е [[град]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], административен център на дем [[Кукуш (дем)|Кукуш]], област [[Централна Македония]] със 17 430 жители (2001). Градът е център и на [[Поленинска и Кукушка епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. Намира се в полите на хълма [[Свети Георги (хълм)|Свети Георги]], на върха на който се издига [[Свети Георги (Кукуш)|едноименният манастир]]. До 1913 година Кукуш е голям почти чисто [[Българи|български]] град. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] той е унищожен от гръцката войска и населението бяга в България. След това в близост до него гърците създават нов град, в който са заселени предимно гърци, т.е. гъркомани от също [[Струмишки пожар (1913)|опожарената Струмица]], затова Килкис е наричан още „'''Нова Струмица'''“ (''Νέα Στρώμνιτσα''); постепенно той обхваща и стария град. == География == Намира се в местност на 35 – 40 км северно от [[Солун]], заградена от [[Карадаг|Карадашките възвишения]] и невисоката [[Круша (планина)|Круша планина]] на север и североизток и от вълнообразно поле, простиращо се в югозападна посока до Долновардарската низина. Ниските места на полето са били запълнени от водите на [[Арджанско езеро|Арджанското]] и Аматовското езеро, свързани помежду си чрез естествен широк и дълбок воден пояс, наричан „Дема“; водите им са се вливали във [[Вардар]].<ref name=":0">{{Влахов|7}}</ref> По-късно, в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век езерата са пресушени, а в началото на XXI век на мястото им е направен язовир, наречен Арджан-Аматово (''Λίμνη Αρτζάν Αματόβου'').<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://maxitis.gr/apoxiransi-limnis-artzan-amatovou-egkainia-1929-venizelos/|заглавие=Τα εγκαίνια αποξήρανσης των λιμνών Αρτζάν-Αματόβου από τον Ελ.Βενιζέλο το 1929|автор=Χρήστος ‘Ιντος|дата=22 ноември 2015|труд=maxitis.gr}}</ref> Самият Кукуш се намира в подножието на хълма Свети Георги, една от последните издънки на Карадаг. Близо до него тече река [[Галик]], извираща от Круша планина и вливаща се в Солунския залив.<ref name=":0" /> [[Файл:Kukush_Region.jpg|мини|265px|Кукушкият край]] [[Файл:Kukush.jpg|дясно|мини|265п|Кукуш и манастира „Свети Георги“ на върха на хълма]] == История == === Етимология === По-старата форма на името е ''Кълкъш'', което е производно от ''кълка'', „бедро“, от диалектното ''кълк'' или ''клък'' с топонимично значение „скала“, „каменна стена“ и наставка ''-уш''. Промяната ''ъл|лъ'' > ''у'' е нехарактерна за говора и вероятно е привнесена от други български говори. [[Димитър Мирчев]] извежда името от ''Къ&#768;лкъш'', откъдето идва *''Къ&#768;лкош'', с редукция о > у *''Къ&#768;лкуш'', с промяна ''-ъл-'' > ''-ул-'' поради асимилация със следващото ''у'', *''Ку&#768;куш'' и после ''Ку&#768;куш''. [[Иван Дуриданов]] обяснява името от формата ''Кълкъш'' от *''k^ъļkъšь'' ≤ ''kļkusįos'', производно от *''k^ъlkъ'', откъдето идва българското диалектно ''кълк'' = ''клък'' (сравнимо със сръбското ''кук''), с ''-ул-'', както в ''ябулка'' в същия говор (с лабиализация ''-ъ-'' > ''-у-'' под влияние вероятно на велара ''к''), с изпадане на ''-л-'' поради тенденция на слабо учленяване на този вокал, както в други български говори в Македония, или поради сближение с ''ку&#768;кам'' „(за кукувица) издавам особен звук“, ''кукувица'' с ''у'' в крайната сричка от неударено ''о'', а то от старобългарското ''ъ''.<ref>{{Български етимологичен речник|3|113}}</ref> === Праистория и Античност === Местността е била населена от най-стари времена. На склона на хълма Свети Георги, до най-високите части на стария Кукуш, се намира оброчище, съществувало от предисторическо и езическо време, което след християнизацията на населението е било наречено „Света Троица“. Предполага се, че е свързано с пресъхналия по-късно карстов извор Дуфлото и огромната пещера под хълма, в която са открити кости на праисторически животни и се предполага, че е била обитавана от пещерния човек. Друг карстов извор е имало по склона, където скалите се спускат стръмно към полето и където е построена старата църква „Света Богородица“. Предполага се, че при тези два извора е съществувало селище още в предисторическо време.<ref>{{Влахов|7–8}}</ref> Следите от крепостни съоръжения на най-високата част на хълма – Кукушкото градище, се свързват със селището при карстовите извори, жителите на което са търсели убежище при опасност в „градището“. Самото название показва, че е използвано като „градище“ и по-късно, при заселването на славяните.<ref name=":1" /> В древността областта е населена с [[Тракийски племена|тракийското племе]] [[мигдони]]; останали са многобройни тракийски могили (тумби). Към края на VI век пр.н.е. попада под властта на [[древна Македония]]. Народно предание е свързвало името на малката кукушка рекичка Фильовица и античните развалини край нея с [[Филип II Македонски]]. Край река [[Галик]], тогава Ехейрос, в 489 г. пр.н.е. лагерува армията на [[Ксеркс I|Ксеркс]]. След разпадането на империята на [[Александър III Македонски|Александър Македонски]] група от нахлулите на Балканския полуостров [[гали]] се заселва на мястото на по-късния Кукуш, а селището им става известно под името Галикум, известно е така и по време на [[Римска империя|римската власт]], наложена към средата на II век пр.н.е. Смята се, че по това време река Ехейрос започва да се нарича Галикос или Галикò. Галите постепенно се претопяват сред завареното население.<ref name=":1">{{Влахов|8–9}}</ref> По време на римското владичество за селище на мястото на Кукуш говорят останките от гробници в покрайнините на града. Романизацията не е пуснала дълбоки корени. Смята се, че до нахлуването на славяните населението на кукушкия край е било от трако-македонски произход, елинизирано и напълно християнизирано. Предполага се, че по това време е бил създаден манастирът „Свети Георги“ на Кукушкото градище, който е дал името и на едноименния хълм.<ref>{{Влахов|9–10}}</ref> === Средновековие === В края на VI и началото на VII век, в резултат на славянското нашествие, районът е вече плътно населен със славяни. Те не само не се претопяват, но налагат езика си дори и на самите византийци в Солун.<ref>{{Влахов|10–14}}</ref> В VII – VIII век манастирът над Кукуш е център на епископия.<ref name="Λάμπρου" /> В 904 година земите на кукушкия край влизат в пределите на българската държава и остават в нея поне до 967 година; по времето на цар [[Самуил]] минават ту в български, ту в ромейски ръце, а след неговата смърт остават под [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]]. [[Въстание на Петър Делян|Въстанието на Петър Делян]] (1040 г.) обхваща и този район. След смъртта на цар [[Калоян]] при обсадата на Солун, по време на цар [[Борил]] (1207 – 1214) районът попада под властта на отцепили се от българската държава местни феодали. Смята се, че Кукушкото градище на хълма „Свети Георги“ е било феодален укрепен пункт. След [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] (1230 г.) кукушкият край отново е в пределите на България, след това отново във Византия до падането ѝ под турска власт, като етническата и езикова самобитност на славянобългарското население се запазва.<ref>{{Влахов|17–19, 21}}</ref> Манастирският комплекс е разрушен при османското нашествие в XIV век.<ref name="Λάμπρου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://promocross.eu/catalog/poi/2/6 | заглавие = Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Λόφου Κιλκίς | достъп_дата = 12 юни 2014 | фамилно_име = Λάμπρου | първо_име = Σουλτάνα Δ | издател = Promo.cross | lang-hide = 1 | lang = el }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 30-те години на XIX век, когато се строи черквата обител „Свети Георги“, се откриват основите на някогашния манастир. В северозападното подножие на хълма се намира така нареченият „Калугеров кладенец“, чието име отразява спомена за съществувалия някога манастир.<ref>{{Влахов|23}}</ref> === В Османската империя === В турски документ от 1706 година Кукуш се споменава като село, [[вакъф]] на Айше Султан, дъщеря на султан [[Мустафа II]], според преданието пък е бил село от Евреносовия вакъф; възможно е собствеността на землището де е била поделена между двата вакъфа.<ref>{{Влахов|28}}</ref> Административен център на Кукушкия край първоначално е бил [[Женско]] (Авретхисар). Формално и до 1912 година Кукушката околия официално се нарича Авретхисарска каза, но още в началото на XVIII век поради нарастналото значение на Кукуш той постепенно се превръща в казалийски център. Според турски документ още в 1690 година традиционният ежегоден панаир е преместен от Женско в Кукуш, което говори, че градът се оформя като стопански център, средище на обмяна между карадашките планински и полупланински села и полските села към [[Арджанско езеро|Арджанското езеро]] и река [[Вардар]]. В 1706 година кукушани обаче поискали панаирът да бъде върнат в Женско – седалището на турската власт, за да бъдат търговците по-добре защитени от грабителските турски банди. В 1724 година заседания на шариатския меджлис се провеждат в Кукуш, а не в административния център Женско. Предполага се, че седалището на казата се мести в Кукуш преди или около средата на XVIII век; във всеки случай през втората половина на века там има установена административна власт. В турски документ от 1764 година се говори за села, намиращи се в „Кукушко“, а не в „Авретхисарско“.<ref>{{Влахов|29 – 31}}</ref> В документ от 1793 година Кукуш е означен като град,<ref>{{Влахов|31}}</ref> макар че в някои по-късни документи (хилендарска кондика) се споменава като село.<ref>Хилендарската кондика от 18 век. Представена от Божидар Райков, София 1998, с. 41, 43 (записи в кондика на Хилендарския манастир от 1741 г.).</ref> Селището, което тогава е чифлик, пострадва по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] от 1821 година, според данните от ферман от август 1828 година.<ref name="Λάμπρου" /> === Българско възраждане === ==== Икономическо развитие ==== От началото на XIX век градът бързо се разраства вследствие на икономическия подем по българските земи, който е много силен и в кукушкия край особено след 20-те години. От старата част (някога около църква „[[Света Богородица (Кукуш)|Света Богородица]]“ и „Стария кладенец“ и на изток през Тереке пазар (житния) и Ун пазар (брашнения) до Гемиджиевия кладенец и църквата „[[Свети Атанас (Кукуш)|Свети Атанас]]“, а на запад до „Мера̀та“), още в началото на XIX век градът започва да се разширява във всички посоки, но най-вече на юг и на запад. В южната ниска част са малкото турци, в югоизточната покрайнина се заселват селяни-пришълци, повечето обработващи турските ниви, а на запад от Мера̀та възниква цял квартал – „Нова махала“, главно от селяни от полските села.<ref>{{Влахов|64–65}}</ref> Климатичните и почвени условия в кукушките земи благоприятстват производството на зърнени култури, памук, тютюн, сусам, маково семе и афион, пашкули и вино. Кукуш се превръща в естествено средище за производителите от полските села-чифлици и от селата по Круша планина, богати на овощия, лозя, дъбови гори, добитък, дървени въглища, тютюн и други.<ref name=":2">{{Влахов|59, 64–66}}</ref> Засиленият стокообмен между града и околните села води силно развитие и за занаятите - кукушките занаятчии задоволяват всички разнообразни нужди на града и на обширната околия, като излизат и на по-далечни пазари. Тъкачеството в първата половина на XIX век произвежда продукция за широките пазари на Турция. Памукът се произвежда в кукушката околия, а в града се преработва на прежда и платна: бели платна, аладжи (шарени), тъмнокафяв плат за беневреци; към средата на века работят над 300 тъкачни стана. Тъкачеството е развито и в карадашките села (Горни и Долни Тодорак, Морарци, Междурек и други). Търговците платнари продават изработеното надалеч, редовно посещавайки пазарите в Западна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, а от тези страни в Кукуш идват търговци да закупуват платна и прежди.<ref name=":2" /> ==== Борба за просвета на български език и българска църковна независимост ==== {{основна|Кукушка българска православна община|Кукушка българска униатска община}} От 30-те години на XIX век Кукуш се включва най-активно в българското възрожденско движение, като на моменти борбата придобива подчертано революционен характер. Кукушани добре осъзнават ролята на образованието и вече не се задоволяват с килийни училища или малограмотни учители. В 1825 година те откриват сравнително уредено, издържано от общината училище с доведен отвън гръцки учител, за което след това търсят все по-добри учители. В 1840 година построяват и нова училищна сграда и канят за учител българина [[Димитър Миладинов]], когото [[Нако Станишев]] познава и препоръчва и който от есента поема училищното дело. Миладинов преподава на гръцки, както е прието тогава, но разяснява и превежда всичко на говоримия български език; превежда и някои молитви на български, но с гръцки букви, за да могат свещениците да ги четат на родния език в църквите. Поради тази будителска дейност е наклеветен от гръцките църковни власти и след двегодишно учителстване в Кукуш е принуден да напусне, за да избегне затвора.<ref>{{Влахов|70 – 71}}</ref> На мястото на Димитър Миладинов идва [[Андроник Йосифчев]], негов ученик от Охрид и помощник, който с прекъсвания учителства общо девет години в Кукуш.<ref>{{Влахов|71}}</ref><ref name=":3">{{Шапкарев|474}}</ref> Има голям принос не само за учебното дело, но и за успеха на кукушани в [[Кукушка уния|борбата за български владика]] (1859).<ref name=":3" /> Тъй като в Кукуш няма никакво гръцко население, кукушани се чувстват угнетени, че не могат да намерят образовани учители, които да преподават на български, а не на гръцки (и самият Миладинов по това време преподава на гръцки) и търсят усилено такива. В дописка на „Цариградски вестник“ се казва, че пръв учител на български в града им е бил един калугер от Зографския манастир (предполага се отец Климент). За търсенията им пише в „Цариградски вестник“ (бр. 320/25 май 1857) в дописка от [[Велес]] за Кукуш: „Тамо жителите са чисти болгари, но до сега пишеха с гречески слова болгарските думи; получаваме прочее от ония ден едно писмо от тамошните жители, в което ни пишат да им изпроводим един български учител, за да им учи децата на матерний язик, но и ми като сме оскудни от учител не можихме да им изполниме желанието“.<ref>{{Влахов|71 – 72}}</ref> В 1857 година кукушани отново поканват за учител [[Димитър Миладинов]], а също и [[Райко Жинзифов]], при условие да водят обучението на български език. Същевременно се обръщат към архиепископ [[Партений Зографски]] в [[Истанбул|Цариград]] да им изпрати написаните и издадени от него учебници. Миладинов приема с възторг и им пише писмо: ''„...Скачам от радост, като гледам вашия стремеж и любовта ви към майчиния език... Вие първи почвате в Източна Македония да изучавате нашия прадедов език, вие първи ще обезсмъртите в славянската история своето отечество“''.<ref>{{Влахов|73 – 75}}</ref> Този път преподаването е на български. Миладинов поема класното училище, а Жинзифов – първоначалното. С голям ентусиазъм кукушаните – и млади, и възрастни, а и свещеници – масово започват да учат четмо и писмо на родния си език, като някои посещават всеки ден училището след часовете, а други се учат в дюкянчетата си. Деца от околните села, а и от по-далече, започват да постъпват в кукушкото училище. Самият Миладинов, по думите на Райко Жинзифов, „през деня учеше децата, а вечер сам учеше българска история“.<ref>{{Шапкарев|74 – 75}}</ref> Вдъхновен от успехите, той планира и създаването на гимназия:<ref name=":4" /> ''„Намислих да се създаде в Кукуш като крепост срещу гъркоманията една централна славянска гимназия“'', пише той<ref name=":5">{{Цитат книга|title=Братя Миладинови. Преписка|url=http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_011_020.htm|year=1964|publisher=Българска академия на науките|location=София|pages=49}}</ref> и организира подаване на молба до руския император от първенците в Кукушко, Дойранско и Карадаг за събиране на средства (юни 1858).<ref>{{Цитат книга|title=Братя Миладинови. Преписка|url=http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_011_020.htm|year=1964|publisher=Българска академия на науките|location=София|pages=56 – 58}}</ref><ref name=":4">{{Cite journal|last=Тодев|first=Илия|year=2018|orig-year=2018|title=Българското просветно движение в Македония през Възраждането|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|volume=Год. XLI, кн. 3|pages=27}}</ref> Владиката [[Мелетий Византийски]] ги заплашва с афоресване, но не успява да се пребори с надигащото се българско просветно движение и отстъпва пред използването на българския език в училището. Кукушани обаче не се задоволяват, искат използването му и в църквата, както и български владика, което е неприемливо за Цариградската патриаршия и води до [[опит за уния в Кукуш]].<ref name="Радев 116">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.</ref> В изпълнение на условието за спиране на униатското движение в Кукуш, на 29 октомври 1859 година [[Партений Зографски]] е ръкоположен за поленински епископ в Дойран, като пеенето в църквата е и на църковнославянски. Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг от водачите на българското църковно движение, както и от кукушките българи. Партений обаче наместо да изпълни помирителната роля, с която го натоварва Патриаршията, оглавява българската църковна борба. Започва да обикаля епархията, разширява употребата на църковнославянски в богослужението в църквите и съдейства за отварянето на български училища. Постепенно владиката губи подкрепата и на първоначално стоящите зад него кукушки български първенци, които го обвиняват, че е мързелив и скъперник. Партений е принуден да напусне епархията си и да се прибере в Цариград през 1867 година. През 1867 година постът отново се заема от Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. През юли 1869 година е основано [[Кукушко читалище|градското читалище]] с 50 души основатели.<ref>{{cite book | title = Народните читалища в България, Том I | last = Кондарев | first = Никола | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1972 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 256 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В началото на 1874 г. шест общини ([[Солунска българска община|Солунска]], [[Дойранска българска община|Дойранска]], [[Воденска българска община|Воденска]], [[Кукушка българска православна община|Кукушка]], [[Струмишка българска община|Струмишка]] и [[Малешевска българска община|Малешевска]]) въстават против Екзархията. Три от тях (Солунска, Воденска и Кукушка) поискали от Екзархията върху пределите им да бъде учредена нова самостоятелна епархия с център Кукуш, а епископ [[Нил Изворов]] да стане неин митрополит. След получения отказ от страна на Екзархията, общините се решили на крайни действия. Те се обърнали към английския консул, за да бъдат приети в Англиканската църква начело със своя епископ. След отказа на англичаните те се обръщат към епископ [[Рафаил Попов (епископ)|Рафаил Попов]], глава на [[Църква на съединените с Рим българи|Българската униатска църква]], който отговорил положително на тяхното питане за възможно присъединяване към Рим. Това става след преговори с Изворов и след писменотото му заявление за готовност за присъединяването му към унията. [[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п|Посрещане на [[Хюсеин Хилми паша]] (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]] [[Файл:Carte Postale Koukouch Maisons des Filles de la Charité.jpg|ляво|мини|200п|Писмо от Мари де Пурталес, сестра от католическата мисия на сестрите [[викентинки]] в Кукуш, 6 юли 1892 г.]] [[Файл:10 Prilep Company in Kukush.jpg|мини|250п|Десета прилепска дружина на Гара Кукуш по време на Балканските войни]] Униатите в града, начело с владиката Епифаний Шанов, държат двете големи църкви „[[Свети Георги (Кукуш)|Свети Георги]]“ и „Света Богородица“, а за православните остава малката „Свети Атанасий“. В ръцете на униятите минава и училищното здание, което принуждава православните да окупират епископския дом на изгонения през 1879 година владика Мелетий и там се нанася българското екзархийско училище до построяването на великолепно ново училищно здание. В българското начално училище преподават Гоце Вангелов, [[Гоце Делииванов]] и Гоне Ковачев, учили в I софийска гимназия и Христо Хърсовски. В класното – [[Христо Бучков]] турски и френски, поп Атанас от Охрид история и география, [[Туше Делииванов]] български език, [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]] аритметика, [[Петър Мавродиев]] естествена история.<ref name="Извори 40">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.</ref> В края на XIX – началото на XX век Кукуш е голям почти чисто български град. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г. Кукуш (''Coucouche'') е посочен като град с 1170 домакинства и 5325 жители [[българи]], 155 жители [[мюсюлмани]] и 40 цигани.<ref>{{Етнография|160 – 161}}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Кукуш има 7750 жители, от които 7000 [[българи]] и 750 [[турци]].<ref>{{МЕС|164|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_10.htm}}</ref> Целият град на практика е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кукуш има 9712 българи екзархисти, 40 българи патриаршисти [[сърбомани]], 592 [[Църква на съединените с Рим българи|българи униати]] и 16 [[Протестантство в България|протестанти]]. В града има две основни и едно прогимназиално българско училище.<ref>{{Бранков|98 – 99}}</ref> В периода 1904 – 1908 година тъй нареченото преброяване на [[Хюсеин Хилми паша|Хилми паша]] става известно с манипулациите на статистическите данни и турския натиск над българите да бъде променена националността им. Една от най-големите фалшификации е извършена в Кукуш и района му – българите униати са записани като гърци католици и по този начин се фалшифицира народностния облик на населението. В периода 1906 – 1907 година Българската екзархия извършва свое преброяване, за да е наясно с числеността и демографските характеристики на македонските българи.(епархийските енорийски регистри на Кукушко се съхраняват в Централния държавен архив). По това време в града има пет екзархийски енории и четирима свещеници (две от енориите са слети).<ref>{{Cite journal|last=Стойчева|first=Станислава|year=2018|title=Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви)|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|publication-place=София|volume=XLI|issue=1|pages=133 - 134}}</ref> В Кукуш в една екзархийска епархия обикновено влизат по две махали; по това време те са общо 9: Емляк атилк, Стайко, Новата махала, Кючук, Паракенде, Ат пазар, Асап хане и Ески ряшко. Регистрите са съставени от действащите градски енорийски свещеници: Тано Дельов, Никола К. Терзиев, Траян Наков и Ангел Лазаров. Има и екзархийски свещеник Никола, който е без енория и не свещенодейства.<ref>{{Cite journal|last=Стойчева|first=Станислава|year=2018|title=Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви)|journal=Македонски преглед|location=София|publisher=Македонски научен институт|publication-place=София|volume=XLI|issue=1|pages=134, 137}}</ref> В 1911 година 83,4% от жителите на града са българи, 15,9% са турци, а 0,7% са цигани. Българите са разпределени в три вериоизповедания – екзархисти – 91,0% от всички българи, а униати – 8,7% от българското население или 110 домакинства с 550 души и 19 души протестанти.<ref name="Стойчева 72">{{cite book |title=Българите католици в Македония (1879 – 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът – Полша – България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България |last=Стойчева |first=Станислава |pages=72 |url=http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Sbornik_Vazkresenci_150g.pdf |accessdate=24 октомври 2015 }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1912 година в Кукуш има смесено трикласно училище, три основни смесени училища и две забавачки.<ref name="Генов" /> През учебната 1911/1912 година главен учител е [[Иван Липошлиев]], а учители са Анастас Георгиев, Христо Петров, Никола Терзиев, Благой Попкостадинов, [[Станиш Дельохаджиев|Станиш Д, Хаджиев (Дельохаджиев)]], [[Михаил Попстаматов]], [[Мария Зенгелекова]], Невена Танева, [[Елена Кавракирова]], Екатерина Гъркова, Ана Чупаригова, София Гъркова и Вера Танчева.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> През учебната 1912/1913 учебна година главен учител е [[Никола Хърлев]], преподават Анастас Георгиев, Станиш Дельохаджиев, Михаил Попстаматов, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, София Гъркова,<ref name="Генов" /> Б. Чичеклиев, А. Чокаранова, Елена Кавракирова, [[Мария Измирлиева]] и Елисавета Тодорова. В селата около града преподават още Велика Чопова, Вера Сакъова, Елена Атанасова и Мария Зографова.<ref name="Генов">{{Генов|37}}</ref> В града през 1912 година по инициатива на гражданството и с помощта на кметството е открита българска болница с главен лекар [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]]. През февруари 1913 година в кукушка околия под негово ръководство започва ваксинация срещу вариола. В Кукуш по това време има и българска католическа болница под ръководството на отец Иван, под върховния надзор на игумена на местния манастир [[Гюстав Мишел (духовник)|Гюстав Мишел]].<ref>{{Генов|50}}</ref> ==== Революционно движение ==== В Кукушкия край няма условия за масово хайдутство: [[Круша (планина)|Круша планина]] е сравнително малка, ниска и гъсто населена с турци, затова вдигналите оръжие срещу турците отиват в [[Пирин]] или [[Малешево|Малашевия]], а някои чак в Румъния. Гоце Делииванов забягва в Румъния, тодоракчаните [[Христо Македонски]] и [[Манол Наков]] – в Малашевия, в Сърбия ([[Първа българска легия|Първа]] и [[Втора българска легия]] заедно с [[Васил Левски]]), участват в [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] и други.<ref>{{Влахов|142}}</ref> Според сведения на д-р [[Константин Станишев (лекар)|Константин Д. Станишев]], внук на [[Нако Станишев]] (водача на църковните и просветни борби на кукушаните), още преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] в Кукуш е съществувал революционен комитет. Той допуска, че Кукуш е бил посетен от Васил Левски, тъй като в дома на дядо му бил посрещнат млад човек с руси мустачки, който три вечери разяснявал на кукушани как да се действа за отхвърляне на турската власт.<ref>{{Влахов|145}}</ref> В 1875 година, при избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херциговинско-босненското въстание]], [[Иван Хаджиниколов]], тогава ученик, решава да създаде революционна организация за подготовка на въстание. Прави група от свои съученици: най-напред привлича [[Гоце Вангелов]], а след това двамата включват и други юноши (Ицо Вълчов, Вано Дупков, Кольо Тодоров и други), общо 8 от Кукуш и 4 от селата, Хаджиниколов създава план за подготовка и въстание. Младежкият опит е неуспешен, но показва настроенията в Кукуш.<ref>{{Влахов|145 – 146}}</ref> В [[Българското опълчение]] (1877 – 1878) по време на Руско-турската война загиват двама кукушани: Иван Атанасов (V дружина, I рота)<ref name="Македонците 37">{{Македонците|37}}</ref><ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)</ref> и Манол Николов от същата дружина и рота.<ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)</ref><ref name="Македонците 39">{{Македонците|39}}</ref> [[Христо Бучков]] заминава за Румъния, за да постъпи в Опълчението, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен.<ref name="Райновъ 13">{{cite journal | last = Райновъ | first = Б | authorlink = Божил Райнов | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Иван Хаджиниколов през годините продължава да се бори за своята идея за революционна организация, но вече не само в Кукуш. Търси съмишленици, в 1892 година се среща в София с [[Коста Шахов]], който му препоръчва Гоце Делчев, тогава юнкер във Военното училище. Хаджиниколов споделя идеите си, а Делчев изказва намерението си да се върне след като завърши. Следващата година Иван Хаджиниколов и още петима души – [[Христо Татарчев]], [[Даме Груев]], [[Петър Попарсов]], [[Христо Батанджиев]] и [[Антон Димитров]], поставят в Солун началото на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (23 октомври 1893). Той е член на първия централен комитет на организацията и участник в [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес на ВМОРО]] от 1896 година.<ref>{{Cite journal|last=Шалдевъ|first=Христо|date=юний 1934|title=Иванъ х. Николовъ|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_8.pdf|journal=Илюстрация Илиндень|publisher=Издание на Илинденската организация|publication-place=София|publication-date=юний 1934|volume=VI|issue=8 (58|pages=5}}</ref> През пролетта на 1895 година кукушаните [[Гоце Делчев]] и [[Туше Делииванов]], по това време учители в [[Щип]], след като заедно с [[Даме Груев]] са създали там наистина действаща революционна организация, отиват в родния си град да търсят необходимите за дейността ѝ средства. В Щип не са успели, но в Кукуш събират 335 турски лири, а след тях кукушани продължават да събират и изпращат още 1000 лири. „Тук работата ни тръгна гладко и резултатно – пише Туше Делииванов – подведохме под клетва петнадесетина души от дружините“ (дружините – другарски групи от връстници).<ref>БИА, НБКМ, ф. 641, а.е. 15, л. 222 – 223. Спомени на Туше Делииванов, записани от Иван Орманджиев</ref><ref>{{Влахов|183 – 184}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Делииванов|first=Т|year=1946|title=Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип|url=https://www.strumski.com/books/Tushe_Deliivanov_Spomeni_za_Goce.pdf|journal=Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт|volume=I|issue=9 – 10, май – юни 1946|pages=383 – 384}}</ref> В началото на 1901 година, при [[Солунска афера|Солунската афера]], са арестувани много революционни дейци. На 25 април апелативното съдилище в Солун разглежда делото на Кукушката група и осъжда 7 души на по 7 години строг тъмничен затвор в окови по обвинения за връзки с комитетските чети, събиране по селата на пари за закупуване на оръжие, въоръжаване на населението и подготовката му за въстание и др. Сред осъдените са председателя на Кукушката община [[Григор Алексиев]], свещеник Стойко Трайков от Кукуш, [[Никола Минцев|Никола Минчев]] от Дойран, който е учител в Кукуш, [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]], учител в Кукуш, даскал Георги, учител в село [[Калиново]], Манол Георгиев, мухтарин на Калиново. Кукушанинът Никола Мицов, учител в [[Морарци|Моравци]], е осъден на 3 години затвор в окови.<ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|pages=55 - 56}}</ref> Осъдени са и действащите извън Кукуш Иван Хаджиниколов, който преди ареста си успява да конституира нов Централен комитет на ВМОРО, [[Атанас Ангелов]], Никола Дупков, Анго Арабаджията и други. В подготовката на [[Солунски атентати|Солунските атентати]] участват редица кукушани. Сподвижници на [[гемиджиите]] са [[Гоце Чанев|Гоце Чанов]],<ref>{{Цитат книга|last=Шатев|first=Павел|title=В Македония под робство|year=1968|publisher=Български писател|location=София|pages=439 - 441}}</ref><ref name=":6" /> [[Костадин Попнеделков]],<ref name="Свидетелства 77">{{Свидетелства13|133}}</ref> юношите Мицо Ковачев и Илия Ениджелията;<ref>{{Цитат книга|last=Шатев|first=Павел|title=В Македония под робство|year=1968|publisher=Български писател|location=София|pages=441 – 442}}</ref> братята Христо, Туше и Милан Хаджизулфови, с кафене в Солун, при погрома са арестувани, осъдени и затворени, като малолетният Милан умира в затвора. Така загива и Крум Хаджипейков, ученик в IV клас на гимназията. Ученикът [[Никола Влахов]] е осъден на 101 години и изпратен на заточение в Азия. Според показанията на [[Милан Арсов]] „всички ученици от Солунската гимназия от IV клас нагоре, родом от Кукуш, са членове на комитета“. По време на погрома след атентатите загиват няколко кукушани; осъдени и заточени са 18 души от Кукуш и Кукушката каза.<ref name=":6">{{Влахов|204 – 205}}</ref> След Солунските атентати в Кукуш и Кукушката каза започват масови арести. На 21 април са арестувани учителите [[Димитър Гълъбов]], [[Иван Икономов (инженер)|Иван Икономов]], [[Димитър Янев (общественик)|Д. Дораков]] и Ант. Тошев, както и множество видни граждани, общинари и търговци. На 8 май е арестуван и главният учител [[Никола Пасхов]], изпратен е в Солун. След този арест класното кукушко училище е закрито, затворени са и всички училища в казата.<ref>Писмо на българския екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г. [[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8 и 8 гръб</ref> В [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] участието на кукушаните като доброволци е значително. В първата война кукушаните в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] са 178 души, което спрямо общия брой на кукушките емигранти в България: 200 – 220 души, е огромно число. В Междусъюзническата война броят им достига 512 души. В тези числа не влизат кукушаните, включили се в четите, нито участващите в частите на българската армия като редовни войници, които също са няколкостотин души. В Опълчението най-много кукушани – 112 души, има в 13-а кукушка дружина, наречена така в знак на почит пред заслугите на кукушани към отечеството и за увековечаване на името на града, който скоро след това е унищожен. В 3-та солунска дружина кукушаните са 90 души, в 15-а щипска – 89, в 14-а воденска – 83, в 5-а одринска – 37, в 11-а серска – 23, а останалите са в други дружини и служби.<ref>{{Cite journal|last=Дървингов|first=Петър|date=24 май 1924|title=Участието на кукушани в Македоно-одринското опълчение през 1912 – 1913 година|url=https://www.strumski.com/books/Petyr_Dyrvingov_za_MKD_Opylchenie_ot_Kukush.pdf|journal=Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Свети Георги“ – София.|volume=I|issue=1|pages=13}}</ref> [[Файл:Burned town after Second Balkan War in 1913, Kilkis, Greece.jpg|мини|250px|Изгореният Кукуш]] [[Файл:World War I - Saloniki Front - British Troops at Kilkis, Greece.jpg|мини|250px|Британски войници край Кукуш през Първата световна война]] След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] (1912) мнозина кукушани са арестувани и закарани в Солун. При разгрома на турските армии турските власти и част от турското население напускат града преди появата на каквито и да било съюзнически войскови части. В краткото междувластие при престрелка между градската милиция и преминаващи през града турци-моджахири (бежанци) загива [[Петър Гугушев|Туше Гугушев]].<ref>{{Влахов|240}}</ref> На 23 октомври 1912 година влиза чета №52 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], предвождана от [[Тодор Александров]], под чието ръководство са и четата на [[Гоце Междуречки]] (№ 26) и други местни чети. Организирана е местна власт, която разоръжава турското население и събира 1400 пушки, реквизира храна за приближаващата българска армия и други.<ref>{{Генов|109-110}}</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Кукушка околия е назначен Тодор Александров.<ref>{{Генов|125}}</ref> === В Гърция === По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] тук се води [[Битка при Кукуш|Битката при Кукуш]]. По време на войната в града са погребани 638 български военнослужещи.<ref>ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 43.</ref> През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Кукуш е [[Битка при Кукуш|превзет]] и изгорен от гръцките войски и населението му избягва в [[България]]. [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] заключава, че градът е подложен на системно унищожение заради българския му характер. Изгорени са 1846 къщи, 612 дюкяна и 6 воденици.<ref>Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.</ref> В областта са разорени и опожарени манастирът „Свети Георги“ и 40 от българските села.<ref>{{Генов|195-196}}</ref> Днешният град се намира в близост до стария град и е заселен предимно от жители на околните български села, както и от изселени от България и [[Източна Тракия]] гърци. В 1928 година в Кукуш има 1679 бежански семейства с 6433 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В града работят [[Кукушки военен музей|военен музей]], посветен на битката при Кукуш от 1913 година (от 1966 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/History_And_War/Polemiko_Kilkis.html | заглавие = War Museum – Kilkis | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> [[Кукушки археологически музей|археологически музей]] (от 1972 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/archaeological-museum-of-kilkis | заглавие = Αρχαιολογικό Μουσείο Κιλκίς | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180123072124/http://www.kilkis.org/archaeological-museum-of-kilkis }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Archaeological_and_Byzantine/Arx_Kilkis.html | заглавие = Archaeological Museum – Kilkis | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> [[Кукушки етнографски музей|етнографски музей]] (от 2010 г.),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/folk-museum-of-kilkis | заглавие = Λαογραφικό Μουσείο Κιλκίς | достъп_дата = 21 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180122125643/http://www.kilkis.org/folk-museum-of-kilkis }}</ref> както и постоянна [[Кукушка палеонтологична изложба|палеонтологична изложба]] с находките от пещерата [[Свети Георги (пещера)|Свети Георги]] (от 2012 г.).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/paleontology-exhibition-of-kilkis | заглавие = Έκθεση Παλαιοντολογίας Κιλκίς | достъп_дата = 22 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180122125655/http://www.kilkis.org/paleontology-exhibition-of-kilkis }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Кукуш на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Попови бахчи<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Μπαξές Παπαδοπούλου || Кипос Папа || Κήπος Παπά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1047}}</ref> || местност на ЮИ от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Зонкови бахчи<ref name="Ген"/> || Μπαξές Ζώγκα || Кипос Зонга || Κήπος Ζώγκα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на ЮЗ от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Кандилски бахчи<ref name="Ген"/> || Μπαξές Κανδήλα || Кипос Кандила || Κήπος Κανδύλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на Ю от Кукуш<ref name="Ген"/> |- || Кичика<ref name="Ген"/> || Γκίτσικαν || Сигано || Σιγανό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Галик]]<ref name="Ген"/> |- || Сеслово<ref name="Ген"/> || Σόσλοβον || Севастон || Σεβαστόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на ЮИ от Кукуш и на ЮИ над [[Сеслово]] (299,8 m)<ref name="Ген"/> |- || Акташ<ref name="Ген"/> || Άκτασι || Аспропетра || Άσπρόπετρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на ЮИ от Кукуш и на СИ над [[Сеслово]] (269 m)<ref name="Ген"/> |- || Киворк<ref name="Ген"/> || Νιβόρη || Плимено || Πλυμένο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Галик]]<ref name="Ген"/> |- || Стрезово<ref name="Ген"/> || Στέζοβον || Асименио || Ασημένιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвшение на И от Кукуш и на З от [[Стрезово]] (275 m)<ref name="Ген"/> |- || Талака<ref name="Ген"/> || Ταλάκα || Воскотопи || Βοσκοτόπι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на С от Кукуш и на С от [[Серсемли]]<ref name="Ген"/> |} == Кукушани == {{основна|Кукушани}} До 1913 година Кукуш е голям български град, в който са родени много видни българи – революционерите [[Гоце Делчев]] и [[Иван Хаджиниколов]], поетът [[Христо Смирненски]], политикът [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] от големия кукушки род Станишеви, професор д-р [[Александър Станишев]], военният [[Петър Дървингов]]. От Кукуш е и революционерът македонист [[Димитър Влахов]]. По време на Българското възраждане кукушаните с дългогодишна упорита борба първи успяват да извоюват български владика (1859), което е определяно като революционен акт, дал насоката на [[Борба за българска църковна независимост|борбата против Патриаршията]] в общобългарски мащаб.<ref>{{Влахов|94-95, 97}}</ref> Кузман Шапкарев, живял след 1865 г. дълги години в Кукуш, отбелязва обаче, че те не се отличават с религиозност: „отиват днес в църквата, и то твърде рядко, не от набожност и религиозно чувство, а просто от обичай“. По-често „и с по-голямо усърдие посещават механата (която е близо до църквата), нежели домът божий“, но подчертава, че въпреки това сред тях няма толкова пияници, колкото на други места. Описва подробно и други техни черти: „кукушаните са честни хора, родолюбиви, трудолюбиви и справедливи. Не лъжат, но не щат и да ги лъжеш; почитат и уважават почтения, но ненавиждат и мразят лъжеца и непочтения. Плащат почтено, комуто дължат, но искат и да им се плаща. Не са гостоприемни като другаде <...>, но същевременно кукушаните не са изедници, а, напротив, гонители на изедниците. Всекиму отдават правдата, но я искат и за себе си. Те са откровени; рядко помежду тях ще намериш лицемерец и ласкател. Само към гръцкото духовенство, когато било нужда, ставали такви“.<ref name=":7">{{Шапкарев|219–220}}</ref> Шапкарев пише, че кукушани са отхвърлили „всекоя юзда от всекоя гледна точка“ и допуска, че ако се появят нихилисти, „то наверно най-първо тие ще изникнат от Кукуш“.<ref name=":7" /> [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], в края на XIX век, също отбелязва независимостта на кукушкото население: „Кукуш, дето има силна интелигенция и силна община, върши всичко на своя глава и на своя отговорност. Нето Солунската община, нето пък Екзархията е питана за това и кой може да влияе и да съветва кукушани? Това е особен народ, между който има доста богати и просветени хора <...> Кукушани обаче добре знаят интересите си и не питат и не слушат нето агентството, нето Екзархията“.<ref>{{Влахов|155}}</ref> == Забележителности == В града има много забележителности, включително паметници на културата, сред които са [[Стара гимназия (Кукуш)|Старата гимназия]], [[Кукушки конак|Кукушкият конак]], [[Тютюневи складове на Анго Попов|тютюневите складове]] на [[Анго Попов]] и други. * Манастир „Свети Георги“ {{Основна|[[Свети Георги (Кукуш)]]}} * Църква „Света Богородица“ * Църква „Свети Атанас“. Построена може би в началото на XIX век върху нивата на турчин, който я подарил, след като му казали, че на нея се явява свети Атанас.<ref>{{Влахов|64}}</ref> С ферман от 1856 година кукушани получават разрешение за постройка на черква на мястото на стария параклис. Когато по-късно църквите „Света Богородица“ и „Свети Георги“ са взети от униатите, на екзархистите е оставена само малката църква (параклис) „Свети Атанас“.<ref>{{Влахов|156}}</ref> == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]] [[Асеновград]], [[България]] == Спорт == Футболният клуб на града се казва [[ФК Килкисякос]] и е основан в 1961 година. == Други == * Името на Кукуш носи улица в квартал „[[Захарна фабрика]]“ в София, България ({{maplink|type=line|id=Q123913911}}). == Вижте също == * [[Кукушка българска православна община]] * [[Кукушка уния]] == Литература == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1171 "Высокопреподобнѣйшему и Достопочетеннѣйшему господину отцу Анθиму Игумену на Священната Славяно-Болгарска опщежителна обитель Зографска", публикувано в „Зограф, изследвания и документи, част I“, София, 1942 година] * {{Влахов}} * [http://www.promacedonia.org/mp/mp_13_3_6.htm Вл. А. Карамановъ. Кукушкото окрѫжно управление извънъ територията на кукушкия окрѫгъ. Първитъ грижи по прехраната и настаняването на бъжанцитъ отъ Кукушко, Дойранско, Поройско и др. мѣста отъ Македонската губерния презъ Междусъюзническата война (1913 год.)] Македонски Прегледъ, Година XIII, книга 3, София, 1943. * [http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_9_issue_8.pdf Владимиръ А. Карамановъ. Изпращане доброволци и събиране на първитѣ мѣстни войници отъ Кукушъ и околията му презъ време на Балканската война 1912–1913 год.] Илюстрация Илиндень, Октомврий 1937, София, Година IX, Книга 8 (88) с. 7–9. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=671 Туше Делииванов – „Един Дълг; Лазар в Кукуш“, публикувано в „Кукуш“, брой 1, София, 24 май 1924 година] * Попхристов, Г. „По-забележителни особености на кукушкия-дойранския говор“. – „Македонски преглед“, № 1 – 2, 1936. == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.impk.gr/ Поленинска и Кукушка епархия] == Бележки == <references/> {{Дем Кукуш}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кукуш| ]] drehg5ij2y6yx8xry0xyewsscyh8zfb 0 87976 12397694 11821311 2024-10-28T17:56:55Z Danitrifonov04 292718 12397694 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Англия}} Гари Линекер | снимка = Gary_Lineker,_North_East_Blynes.jpg | прякор = | цяло име = Гари Уинстън Линекер | град на раждане = [[Лестър]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия}} [[Англия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | височина = 177 см | пост = Нападател | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1976 – 1978 | юношески отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | години = 1978 – 1985<br>1985 – 1986<br>1986 – 1989<br>1989 – 1992<br>1992 – 1994<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Евертън|Евертън]]<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]<br>{{Флагче|Япония}} [[Нагоя Грампус]] | мачове = 194<br>41<br>103<br>105<br>18<br>'''461''' | голове = (95)<br>(30)<br>(42)<br>(67)<br>(4)<br>'''(238)''' | национален отбор години = 1984 – 1992 | национален отбор = {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} | национален отбор мачове = 80 | национален отбор голове = (48) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Гари Уинстън Линекер''' ({{lang|en|Gary Winston Lineker}}), е английски футболист, роден на [[30 ноември]] [[1960]] г. в [[Лестър]]. == Кариера == === Клубна === Играе в [[Лестър]] до (1977 – 1985), [[Евертън]] (1985 – 1986), [[ФК Барселона|Барселона]] (1986 – 1989), [[Тотнъм]] (1989 – 1992) и [[Нагоя Грампус Ейт]] (1992 – 1994). [[Футболист на годината в Англия|Футболист №1 на Англия]] през [[1986]] и [[1992]] г. №2 в Европа през 1986 г. Носител на купата на Краля [[1988]] и на Англия [[1991]] г. Носител на КНК през [[1989]] г. Голмайстор през 1986 г. с 30 гола. === Национален отбор === В националния отбор има 80 мача и 48 гола (трето постижение след Уейн Рууни (51 гола)и Боби Чарлтън, 49, който обаче има 26 мача повече от Линекер). Дебютира на [[26 май]] [[1984]] г. срещу Шотландия. Участва на Световните първенства през [[Световно първенство по футбол 1986|1986]] г. и [[Световно първенство по футбол 1990|1990]] г., както и на Европейските първенства през [[1988]] г. и [[1992]] г. На Световното първенство през [[1986]] г. вкарва гол №1300 на Световни финали и впоследствие става и голмайстор на турнира с 6 попадения. Въпреки дългата си кариера Линекер никога не е получавал наказателен картон за груба игра. Носител на [[Орден на Британската империя|Ордена на Британската империя]]. == Журналистическа дейност == Няколко дни след като Гари Линекер е водещ на предаването „Мач на деня“ (Match of the day). Той ще се завърне на екран, обявяват от [[Би Би Си]] (BBC). В петък бившият футболист и дългогодишен водещ е санкциониран от британската национална телевизия, като е свален от ефир заради критики към правителството. Той води спор за безпристрастност и отправя критики към правителството за миграционната му политика: „политиката е жестока към най-уязвимите, а езикът може да сравни с този, използван в Германия през 30-те години“<ref name="dnevnik.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/sport/2023/03/13/4459722_gari_lineker_se_zavrushta_kato_vodesht_v_bi_bi_si/ | заглавие = Гари Линекер се завръща като водещ в Би Би Си, обяви телевизията | достъп_дата = 13 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 13 март 2023 | труд = | издател = dnevnik.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> (на XX век). Директорът на телевизията на Би Би Си, Тим Дейви обявява в официално съобщение, че Линекер се завръща на екран и в събота (18 март 2023) ще води „Мач на деня“.<ref name="dnevnik.bg"></ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.soccerbase.com/players/player.sd?player_id=4536 Статистика в Soccerbase] * {{IMDb name|id=0512633}} {{Уикицитат}} {{мъниче|футболист|Англия}} {{Портал футбол}} {{СОРТКАТ:Линекер, Гари}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лестър Сити]] [[Категория:Футболисти на Тотнъм]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на ФК Евертън]] [[Категория:ФИФА 100]] [[Категория:Родени в Лестър]] [[Категория:Носители на ордена на Британската империя]] bm1sh4lp6s1x9uihl1ms6iupyo82mcy 0 89067 12397766 12295112 2024-10-28T19:10:11Z 5530а 331033 /* Топ 3 на голмайсторите на България */Добавени препратки. 12397766 wikitext text/x-wiki '''Голмайстор на България''' е футболна награда, връчвана от [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] на футболиста отбелязал най-много голове в рамките на един сезон от [[А футболна група]]. Голмайсторския приз се връчва от 1949 г. == Топ 3 на голмайсторите на България == {| class="wikitable" style="text-align:center; width:740px; font-size:95%" |- !width=60| Сезон !! Мачове !! Голмайстор !! Второ място !! Трето място |- | [[Първенство на България по футбол 1938|1937/38]] || 18 || [[Крум Милев]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| ? || ? |- | [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]] || 18 || [[Георги Пачеджиев]] – 14 гола<br><small>[[АС`23|АС-23 (София)]]</small>|| [[Христо Попов (футболист)|Христо Попов]] – 13 гола<br><small>[[Спортклуб (Пловдив)]]</small>|| [[Димитър Николаев]] – 11 гола<br><small>[[Левски (Русе)]]</small> |- |rowspan=2| [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]] ||rowspan=2| 18 ||rowspan=2| [[Янко Стоянов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>||rowspan=2| [[Димитър Николаев]] – 10 гола<br><small>[[ФК`13|ФК-13 (София)]]</small>|| [[Любомир Ангелов]] – 9 гола<br><small>[[Атлетик-Слава `23|ОСК АС-23 (София)]]</small> |- | [[Георги Манолов]] – 9 гола<br><small>[[Локомотив (София)|ЖСК (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1948/49|1948/49]] ||rowspan=2| 18 || [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 11 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> ||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Георги Кардашев]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|ПСК Левски (София)]]</small> |- | [[Недко Недев]] – 11 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]]</small> |- |rowspan=5| [[А група 1950|1950]] ||rowspan=5| 18 ||rowspan=5| [[Любомир Хранов]] – 11 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> || [[Йордан Томов]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> ||rowspan=5| - |- | [[Арсен Димитров]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> |- | [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] – 8 гола<br><small>[[Академик (София)]]</small> |- | [[Стефан Гецов]] – 8 гола<br><small>Академик (София)</small> |- | [[Добромир Ташков]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] ([[Варна|Сталин]])</small> |- |rowspan=4| [[А група 1951|1951]] ||rowspan=4| 22 ||rowspan=4| [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small>|| [[Михаил Янков]] – 8 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> ||rowspan=4| - |- | [[Арсен Димитров]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> |- | [[Димитър Андонов (футболист)|Димитър Андонов]] – 8 гола<br><small>[[Спартак (София)]]</small> |- | [[Николай Милков]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1952|1952]] ||rowspan=2| 22 || [[Добромир Ташков]] – 10 гола<br><small>[[Спартак (София)]]</small> ||rowspan=2| - || [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 9 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> |- | [[Димитър Исаков]] – 10 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small> || [[Стефан Божков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> |- | [[А група 1953|1953]] || 28 || [[Димитър Минчев]] – 15 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] и<br>[[ВВС (София)]]</small>|| [[Димитър Андонов (футболист)|Димитър Андонов]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>|| К.Николов – 11 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Червено знаме]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small> |- | [[А група 1954|1954]] || 26 || [[Добромир Ташков]] – 25 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small>|| [[Петър Аргиров]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>|| [[Красимир Янев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- | [[А група 1955|1955]] || 26 || [[Тодор Диев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small>|| [[Димитър Йорданов (Кукуша)|Димитър Йорданов]] – 11 гола<br><small>[[ВВС (София)]]</small>|| [[Добромир Ташков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small> |- | [[А група 1956|1956]] || 22 || [[Павел Владимиров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] ([[Перник|Димитрово]])</small>|| [[Добромир Ташков]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small>|| [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 11 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1957|1957]] ||rowspan=2| 22 ||rowspan=2| [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>|| [[Димитър Йорданов (Кукуша)|Димитър Йорданов]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>||rowspan=2| - |- | [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1958|1958]] ||rowspan=2| 11 || [[Добромир Ташков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Тодор Диев]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small> |- | | [[Георги Арнаудов (футболист)|Георги Арнаудов]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1958/59|1958/59]] ||rowspan=3| 22 ||rowspan=3| [[Александър Василев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Никола Котков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>||rowspan=3| - |- | | [[Васил Романов]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] ([[Перник|Димитрово]])</small> |- | | П.Манчев – 9 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1959/60|1959/60]] ||rowspan=2| 22 || [[Димитър Йорданов (Кукуша)|Димитър Йорданов]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>||rowspan=2| - || [[Димитър Якимов]] – 11 гола<br><small>[[Септември (София)]]</small> |- | | [[Любен Костов]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small>|| | [[Цветан Милев]] – 11 гола<br><small>Септември (София)</small> |- | [[А група 1960/61|1960/61]] || 26 || [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small>|| [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small>|| [[Никола Йорданов]] – 15 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1961/62|1961/62]] ||rowspan=2| 26 ||rowspan=2| [[Никола Йорданов]] – 23 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small>|| [[Тодор Диев]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small>||rowspan=2| - |- | | [[Александър Василев]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1962/63|1962/63]] ||rowspan=3| 30 ||rowspan=3| [[Тодор Диев]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small>||rowspan=3| [[Георги Аспарухов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small>|| [[Никола Цанев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- | | [[Александър Василев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | | [[Никола Йорданов]] – 16 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[А група 1963/64|1963/64]] || 30 || [[Никола Цанев]] – 26 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“ (София)]]</small>|| [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small>|| [[Александър Василев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1964/65|1964/65]] || 30 || [[Георги Аспарухов]] – 27 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| [[Трайчо Спасов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small>|| [[Петър Жеков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small> |- | [[А група 1965/66|1965/66]] || 30 || [[Трайчо Спасов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small>|| [[Петър Жеков]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Никола Котков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1966/67|1966/67]] ||rowspan=3| 30 ||rowspan=3| [[Петър Жеков]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Динко Дерменджиев]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small>||rowspan=3| - |- | [[Никола Йорданов]] – 14 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[Стефан Богомилов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- | [[А група 1967/68|1967/68]] || 30 || [[Петър Жеков]] – 31 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Никола Котков]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>|| [[Георги Каменов]] – 20 гола<br><small>[[ФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1968/69|1968/69]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Петър Жеков]] – 36 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>||rowspan=2| [[Георги Аспарухов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Динко Дерменджиев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small> |- | [[Тотко Дремсизов]] – 21 гола<br><small>[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1969/70|1969/70]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Петър Жеков]] – 31 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>||rowspan=2| [[Христо Бонев]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Динко Дерменджиев]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small> |- | [[Стефан Богомилов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- | [[А група 1970/71|1970/71]] || 30 || [[Димитър Якимов]] – 26 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Георги Каменов]] – 20 гола<br><small>[[ФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</small>|| [[Христо Бонев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[А група 1971/72|1971/72]] || 34 || [[Петър Жеков]] – 27 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Стефан Богомилов]] – 24 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- | [[А група 1972/73|1972/73]] || 34 || [[Петър Жеков]] – 29 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Христо Бонев]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Никола Христов (футболист)|Никола Христов]] – 23 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[А група 1973/74|1973/74]] || 30 || [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Стефан Богомилов]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small>|| [[Димитър Цеков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1974/75|1974/75]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Иван Притъргов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>||rowspan=2| [[Никола Христов (футболист)|Никола Христов]] – 15 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small>|| [[Христо Бонев]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[Андрей Желязков]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1975/76|1975/76]] || 30 || [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Никола Христов (футболист)|Никола Христов]] – 13 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[А група 1976/77|1976/77]] || 30 || [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Йордан Христов]] – 17 гола<br><small>[[ОФК Сливен 2000|Сливен (Сливен)]]</small>|| [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small> |- | [[А група 1977/78|1977/78]] || 30 || [[Стойчо Младенов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Андрей Желязков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Георги Минчев (футболист)|Георги Минчев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1978/79|1978/79]] || 30 || [[Руси Гочев]] – 19 гола<br><small>[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] и<br>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Чавдар Цветков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Спас Джевизов]] – 15 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small> |- | [[А група 1979/80|1979/80]] || 30 || [[Спас Джевизов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Андрей Желязков]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Чавдар Цветков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1980/81|1980/81]] || 30 || [[Георги Славков]] – 31 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Спас Джевизов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Альоша Димитров]] – 16 гола<br><small>[[Академик (София)]]</small> |- | [[А група 1981/82|1981/82]] || 30 || [[Михаил Вълчев]] – 24 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Стойчо Младенов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Пламен Гетов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]</small> |- | [[А група 1982/83|1982/83]] || 30 || [[Антим Пехливанов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Костадин Кабранов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]]</small>|| [[Михаил Вълчев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1983/84|1983/84]] ||rowspan=3| 30 ||rowspan=3| [[Едуард Ераносян]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>||rowspan=3| [[Стойчо Младенов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Спас Джевизов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small> |- | [[Георги Славков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small> |- | [[Никола Спасов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1984/85|1984/85]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Пламен Гетов]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]</small>||rowspan=2| [[Атанас Пашев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Антим Пехливанов]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small> |- | [[Димитър Аргиров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- | [[А група 1985/86|1985/86]] || 30 || [[Атанас Пашев]] – 30 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Милан Кашмеров]] – 23 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Димитър Аргиров]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- | [[А група 1986/87|1986/87]] || 30 || [[Наско Сираков]] – 36 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]]</small>|| [[Петър Александров (футболист)|Петър Александров]] – 33 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Лъчезар Танев]] – 28 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Средец (София)]]</small> |- | [[А група 1987/88|1987/88]] || 30 || [[Наско Сираков]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]]</small>|| [[Любослав Пенев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“ (София)]]</small>|| И.Младенов – 18 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- | [[А група 1988/89|1988/89]] || 30 || [[Христо Стоичков]] – 23 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“ (София)]]</small>|| [[Любослав Пенев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“ (София)]]</small>|| [[Васил Драголов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]]</small> |- | [[А група 1989/90|1989/90]] || 30 || [[Христо Стоичков]] – 38 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Петър Михтарски]] – 24 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| Георги Петков – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1990/91|1990/91]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Ивайло Йорданов]] – 21 гола<br><small>[[Локомотив (Горна Оряховица)]]</small>|| [[Петър Михтарски]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>||rowspan=2| - |- | [[Йордан Лечков]] – 18 гола<br><small>[[ОФК Сливен 2000|Сливен (Сливен)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1991/92|1991/92]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Наско Сираков]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small>|| [[Йордан Лечков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=2| - |- | [[Владимир Стоянов (футболист)|Владимир Стоянов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1992/93|1992/93]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Пламен Гетов]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small>||rowspan=2| [[Владимир Стоянов (футболист)|Владимир Стоянов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>|| [[Стефан Драганов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[Аян Садъков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[А група 1993/94|1993/94]] || 28 || [[Наско Сираков]] – 30 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small>|| [[Ивайло Андонов]] – 25 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Пламен Гетов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен (Шумен)]]</small> |- | [[А група 1994/95|1994/95]] || 30 || [[Петър Михтарски]] – 23 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Владко Шаламанов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Даниел Боримиров]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small> |- | [[А група 1995/96|1995/96]] || 30 || [[Иво Георгиев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small>|| [[Веско Петков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]]</small>|| [[Наско Сираков]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1996/97|1996/97]] || 30 || [[Тодор Праматаров]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Христо Марашлиев]] – 20 гола<br><small>[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Левски (Кюстендил)]] и<br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small>|| [[Ивайло Андонов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1997/98|1997/98]] ||rowspan=2| 30 || [[Бончо Генчев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=2| - || [[Данило Дончич]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- | [[Антон Спасов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]]</small>|| [[Стефан Юруков]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small> |- | [[А група 1998/99|1998/99]] || 30 || [[Димчо Беляков]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small>|| [[Тодор Праматаров]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен (Шумен)]]</small>|| [[Христо Марашлиев]] – 16 гола<br><small>[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Левски (Кюстендил)]]</small> |- | [[А група 1999/00|1999/00]] || 30 || [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] – 20 гола<br><small>[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]]</small>|| [[Светослав Тодоров]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Ловеч (Ловеч)]]</small>|| [[Пламен Тимнев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small> |- | [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] || 26 || [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| [[Христо Йовов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Ловеч (Ловеч)]]</small>|| [[Стефан Юруков]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Ловеч (Ловеч)]]</small> |- | [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]] || 38 || [[Владимир Манчев]] – 25 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Стефан Юруков]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small>|| [[Тодор Колев (футболист)|Тодор Колев]] – 19 гола (40 мача)<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]</small> |- | [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] || 26 || [[Георги Чиликов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| [[Мартин Кушев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Емил Гъргоров]] – 14 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[А група 2003/04|2003/04]] || 30 || [[Мартин Камбуров]] – 25 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Стойко Сакалиев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс (Бургас)]] и<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Благой Георгиев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 2004/05|2004/05]] || 30 || [[Мартин Камбуров]] – 27 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Христо Янев]] – 22 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Владислав Златинов]] – 15 гола<br><small>[[Пирин (Благоевград)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 2005/06|2005/06]] ||rowspan=2| 28 || [[Миливое Новакович]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small> ||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Мартин Камбуров]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[Жозе Емилио Фуртадо]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]] и<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А футболна група 2006/07|2006/07]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Цветан Генков]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> ||rowspan=2| [[Тодор Колев (футболист)|Тодор Колев]] – 25 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> || [[Еуджен Трика]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[Еньо Кръстовчев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]]</small> |- |rowspan=2| [[А футболна група 2007/08|2007/08]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small> ||rowspan=2| [[Ней (футболист)|Неи]] – 14 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> || [[Марчо Дафчев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- | [[Зоран Балдовалиев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- | [[А футболна група 2008/09|2008/09]] || 30 || [[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> || [[Дормушали Саидходжа]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] и<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> || [[Георги Иванов - Гонзо]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small> |- |[[А футболна група 2009/10|2009/10]] || 30 || [[Вилфрид Нифлор]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small> || [[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> || [[Жозе Жуниор]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А футболна група 2010/11|2010/11]] || 30 || [[Гара Дембеле]] – 25 гола<br><small> [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small> || [[Здравко Лазаров]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> || [[Спас Делев]] – 12 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[А група 2011/12|2011/12]] || 30 || [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] – 16 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small> || [[Жуниор Мораеш]] – 16 гола<br><small>[[ЦСКА (София)]]</small> || [[Янис Зику]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[А футболна група 2012/13|2012/13]] || 30 || [[Базил де Карвальо]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)]]</small> || [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)]]</small> || [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] – 16 гола<br><small>[[Литекс (Ловеч)]]</small> |- |rowspan=2| [[А футболна група 2013/14|2013/14]] ||rowspan=2| 38 || [[Вилмар Джордан]] – 20 гола<br><small>Литекс (Ловеч)</small> ||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Маркиньос]] – 18 гола<br><small>[[Локомотив (София)]]</small> |- | [[Мартин Камбуров]] – 20 гола<br><small>[[Локомотив (Пловдив)]]</small> |- |rowspan=1|[[А футболна група 2014/15|2014/15]]||rowspan=1|28||[[Анете]] – 14 гола<br><small>[[Левски (София)]]</small>||rowspan=1|Мартин Камбуров – 13 гола<br><small>Локомотив (Пловдив)</small>||rowspan=1|[[Серджю Буш]] – 10 гола<br><small>[[Левски (София)]]</small> |- |rowspan=1|[[А футболна група 2015/16|2015/16]]||rowspan=1|28||[[Мартин Камбуров]] – 18 гола<ref>{{Citation |title=Списък на голмайсторите за сезон 2015 – 2016 |url=https://www.sportal.bg/statistics_players_stats.php?order=&champ=1&season=145 |accessdate=2018-12-10 |archivedate=2018-12-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20181210202716/https://www.sportal.bg/statistics_players_stats.php?order=&champ=1&season=145 }}</ref><br><small>[[Локомотив (Пловдив)]]</small>||rowspan=1|[[Клаудиу Кешерю]] – 15 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Матиас Курьор]] – 11 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]]||rowspan=1|29||[[Клаудиу Кешерю]] – 22 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[Локомотив (Пловдив)]]</small>||rowspan=1|[[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]] – 14 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]]||rowspan=1|30||[[Клаудиу Кешерю]] – 26 гола<br><small>Лудогорец 1945 (Разград)</small>||rowspan=1|[[Фернандо Каранга]] – 23 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Педро Еуженио]] – 15 гола<br><small>[[Верея (Стара Загора)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]]||rowspan=1|30||[[Станислав Костов]] – 23 гола<br><small>[[Левски (София)]]</small>||rowspan=1|[[Клаудиу Кешерю]] – 20 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[Берое (Стара Загора)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]]||rowspan=1|30||[[Мартин Камбуров]] – 18 гола<br><small>[[Берое (Стара Загора)]]</small>||rowspan=1|[[Али Соу]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Исмаил Иса]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]]||rowspan=1|30||[[Клаудиу Кешерю]] – 18 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Атанас Илиев (футболист)|Атанас Илиев]] – 16 гола<br><small>[[Ботев (Пловдив)]]</small>||rowspan=1|[[Матиас Курьор]] – 15 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]]||rowspan=1|30||[[Пиерос Сотириу]] – 17 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Жорди Кайседо]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]]||rowspan=1|30||[[Ивайло Чочев]] – 20 гола<br><small>[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)]]</small>||rowspan=1|[[Дюкенс Назон]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Игор Тиаго]] – 15 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small> |} == Източници == <references /> {{Български футбол}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Футболни награди на България]] [[Категория:Основани в България през 1949 година]] 1x4m3cflhds3o66u08vog5psexbeoxi 12397768 12397766 2024-10-28T19:12:58Z 5530а 331033 Уточнение на препратките. 12397768 wikitext text/x-wiki '''Голмайстор на България''' е футболна награда, връчвана от [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] на футболиста отбелязал най-много голове в рамките на един сезон от [[А футболна група]]. Голмайсторския приз се връчва от 1949 г. == Топ 3 на голмайсторите на България == {| class="wikitable" style="text-align:center; width:740px; font-size:95%" |- !width=60| Сезон !! Мачове !! Голмайстор !! Второ място !! Трето място |- | [[Първенство на България по футбол 1938|1937/38]] || 18 || [[Крум Милев]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| ? || ? |- | [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]] || 18 || [[Георги Пачеджиев]] – 14 гола<br><small>[[АС`23|АС-23 (София)]]</small>|| [[Христо Попов (футболист)|Христо Попов]] – 13 гола<br><small>[[Спортклуб (Пловдив)]]</small>|| [[Димитър Николаев]] – 11 гола<br><small>[[Левски (Русе)]]</small> |- |rowspan=2| [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]] ||rowspan=2| 18 ||rowspan=2| [[Янко Стоянов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>||rowspan=2| [[Димитър Николаев]] – 10 гола<br><small>[[ФК`13|ФК-13 (София)]]</small>|| [[Любомир Ангелов]] – 9 гола<br><small>[[Атлетик-Слава `23|ОСК АС-23 (София)]]</small> |- | [[Георги Манолов]] – 9 гола<br><small>[[Локомотив (София)|ЖСК (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1948/49|1948/49]] ||rowspan=2| 18 || [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 11 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> ||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Георги Кардашев]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|ПСК Левски (София)]]</small> |- | [[Недко Недев]] – 11 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]]</small> |- |rowspan=5| [[А група 1950|1950]] ||rowspan=5| 18 ||rowspan=5| [[Любомир Хранов]] – 11 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> || [[Йордан Томов]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> ||rowspan=5| - |- | [[Арсен Димитров]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> |- | [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] – 8 гола<br><small>[[Академик (София)]]</small> |- | [[Стефан Гецов]] – 8 гола<br><small>Академик (София)</small> |- | [[Добромир Ташков]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] ([[Варна|Сталин]])</small> |- |rowspan=4| [[А група 1951|1951]] ||rowspan=4| 22 ||rowspan=4| [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small>|| [[Михаил Янков]] – 8 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> ||rowspan=4| - |- | [[Арсен Димитров]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small> |- | [[Димитър Андонов (футболист)|Димитър Андонов]] – 8 гола<br><small>[[Спартак (София)]]</small> |- | [[Николай Милков]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1952|1952]] ||rowspan=2| 22 || [[Добромир Ташков]] – 10 гола<br><small>[[Спартак (София)]]</small> ||rowspan=2| - || [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 9 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> |- | [[Димитър Исаков]] – 10 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small> || [[Стефан Божков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Ц.Д.Н.В. (София)]]</small> |- | [[А група 1953|1953]] || 28 || [[Димитър Минчев]] – 15 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] и<br>[[ВВС (София)]]</small>|| [[Димитър Андонов (футболист)|Димитър Андонов]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>|| К.Николов – 11 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Червено знаме]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small> |- | [[А група 1954|1954]] || 26 || [[Добромир Ташков]] – 25 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small>|| [[Петър Аргиров]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>|| [[Красимир Янев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- | [[А група 1955|1955]] || 26 || [[Тодор Диев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small>|| [[Димитър Йорданов (Кукуша)|Димитър Йорданов]] – 11 гола<br><small>[[ВВС (София)]]</small>|| [[Добромир Ташков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small> |- | [[А група 1956|1956]] || 22 || [[Павел Владимиров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] ([[Перник|Димитрово]])</small>|| [[Добромир Ташков]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Ударник (София)]]</small>|| [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 11 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1957|1957]] ||rowspan=2| 22 ||rowspan=2| [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>|| [[Димитър Йорданов (Кукуша)|Димитър Йорданов]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>||rowspan=2| - |- | [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1958|1958]] ||rowspan=2| 11 || [[Добромир Ташков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Тодор Диев]] – 8 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small> |- | | [[Георги Арнаудов (футболист)|Георги Арнаудов]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1958/59|1958/59]] ||rowspan=3| 22 ||rowspan=3| [[Александър Василев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Никола Котков]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>||rowspan=3| - |- | | [[Васил Романов]] – 9 гола<br><small>[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] ([[Перник|Димитрово]])</small> |- | | П.Манчев – 9 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1959/60|1959/60]] ||rowspan=2| 22 || [[Димитър Йорданов (Кукуша)|Димитър Йорданов]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Динамо (София)]]</small>||rowspan=2| - || [[Димитър Якимов]] – 11 гола<br><small>[[Септември (София)]]</small> |- | | [[Любен Костов]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small>|| | [[Цветан Милев]] – 11 гола<br><small>Септември (София)</small> |- | [[А група 1960/61|1960/61]] || 26 || [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small>|| [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small>|| [[Никола Йорданов]] – 15 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1961/62|1961/62]] ||rowspan=2| 26 ||rowspan=2| [[Никола Йорданов]] – 23 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small>|| [[Тодор Диев]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small>||rowspan=2| - |- | | [[Александър Василев]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1962/63|1962/63]] ||rowspan=3| 30 ||rowspan=3| [[Тодор Диев]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]]</small>||rowspan=3| [[Георги Аспарухов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small>|| [[Никола Цанев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]</small> |- | | [[Александър Василев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | | [[Никола Йорданов]] – 16 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[А група 1963/64|1963/64]] || 30 || [[Никола Цанев]] – 26 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“ (София)]]</small>|| [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small>|| [[Александър Василев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1964/65|1964/65]] || 30 || [[Георги Аспарухов]] – 27 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small>|| [[Петър Жеков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small> |- | [[А група 1965/66|1965/66]] || 30 || [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small>|| [[Петър Жеков]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Никола Котков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1966/67|1966/67]] ||rowspan=3| 30 ||rowspan=3| [[Петър Жеков]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Динко Дерменджиев]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small>||rowspan=3| - |- | [[Никола Йорданов]] – 14 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[Стефан Богомилов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- | [[А група 1967/68|1967/68]] || 30 || [[Петър Жеков]] – 31 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Никола Котков]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>|| [[Георги Каменов]] – 20 гола<br><small>[[ФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1968/69|1968/69]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Петър Жеков]] – 36 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>||rowspan=2| [[Георги Аспарухов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Динко Дерменджиев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small> |- | [[Тотко Дремсизов]] – 21 гола<br><small>[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1969/70|1969/70]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Петър Жеков]] – 31 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>||rowspan=2| [[Христо Бонев]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Динко Дерменджиев]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small> |- | [[Стефан Богомилов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- | [[А група 1970/71|1970/71]] || 30 || [[Димитър Якимов]] – 26 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Георги Каменов]] – 20 гола<br><small>[[ФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</small>|| [[Христо Бонев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[А група 1971/72|1971/72]] || 34 || [[Петър Жеков]] – 27 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Стефан Богомилов]] – 24 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- | [[А група 1972/73|1972/73]] || 34 || [[Петър Жеков]] – 29 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Христо Бонев]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Никола Христов (футболист)|Никола Христов]] – 23 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[А група 1973/74|1973/74]] || 30 || [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Стефан Богомилов]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small>|| [[Димитър Цеков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1974/75|1974/75]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Иван Притъргов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>||rowspan=2| [[Никола Христов (футболист)|Никола Христов]] – 15 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small>|| [[Христо Бонев]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[Андрей Желязков]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1975/76|1975/76]] || 30 || [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Никола Христов (футболист)|Никола Христов]] – 13 гола<br><small>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]</small> |- | [[А група 1976/77|1976/77]] || 30 || [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Йордан Христов]] – 17 гола<br><small>[[ОФК Сливен 2000|Сливен (Сливен)]]</small>|| [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] ([[Дупница|Станке Димитров]])</small> |- | [[А група 1977/78|1977/78]] || 30 || [[Стойчо Младенов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Андрей Желязков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Георги Минчев (футболист)|Георги Минчев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1978/79|1978/79]] || 30 || [[Руси Гочев]] – 19 гола<br><small>[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] и<br>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Чавдар Цветков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Спас Джевизов]] – 15 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small> |- | [[А група 1979/80|1979/80]] || 30 || [[Спас Джевизов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Андрей Желязков]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Чавдар Цветков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1980/81|1980/81]] || 30 || [[Георги Славков]] – 31 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Спас Джевизов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Альоша Димитров]] – 16 гола<br><small>[[Академик (София)]]</small> |- | [[А група 1981/82|1981/82]] || 30 || [[Михаил Вълчев]] – 24 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small>|| [[Стойчо Младенов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Пламен Гетов]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]</small> |- | [[А група 1982/83|1982/83]] || 30 || [[Антим Пехливанов]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Костадин Кабранов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]]</small>|| [[Михаил Вълчев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак (София)]]</small> |- |rowspan=3| [[А група 1983/84|1983/84]] ||rowspan=3| 30 ||rowspan=3| [[Едуард Ераносян]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>||rowspan=3| [[Стойчо Младенов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small>|| [[Спас Джевизов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small> |- | [[Георги Славков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]]</small> |- | [[Никола Спасов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1984/85|1984/85]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Пламен Гетов]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]</small>||rowspan=2| [[Атанас Пашев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Антим Пехливанов]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small> |- | [[Димитър Аргиров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- | [[А група 1985/86|1985/86]] || 30 || [[Атанас Пашев]] – 30 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]]</small>|| [[Милан Кашмеров]] – 23 гола<br><small>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]</small>|| [[Димитър Аргиров]] – 20 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- | [[А група 1986/87|1986/87]] || 30 || [[Наско Сираков]] – 36 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]]</small>|| [[Петър Александров (футболист)|Петър Александров]] – 33 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Лъчезар Танев]] – 28 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|Средец (София)]]</small> |- | [[А група 1987/88|1987/88]] || 30 || [[Наско Сираков]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]]</small>|| [[Любослав Пенев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“ (София)]]</small>|| И.Младенов – 18 гола<br><small>[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]</small> |- | [[А група 1988/89|1988/89]] || 30 || [[Христо Стоичков]] – 23 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“ (София)]]</small>|| [[Любослав Пенев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“ (София)]]</small>|| [[Васил Драголов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]]</small> |- | [[А група 1989/90|1989/90]] || 30 || [[Христо Стоичков]] – 38 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Петър Михтарски]] – 24 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| Георги Петков – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1990/91|1990/91]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Ивайло Йорданов]] – 21 гола<br><small>[[Локомотив (Горна Оряховица)]]</small>|| [[Петър Михтарски]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>||rowspan=2| - |- | [[Йордан Лечков]] – 18 гола<br><small>[[ОФК Сливен 2000|Сливен (Сливен)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1991/92|1991/92]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Наско Сираков]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small>|| [[Йордан Лечков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=2| - |- | [[Владимир Стоянов (футболист)|Владимир Стоянов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1992/93|1992/93]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Пламен Гетов]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small>||rowspan=2| [[Владимир Стоянов (футболист)|Владимир Стоянов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small>|| [[Стефан Драганов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[Аян Садъков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[А група 1993/94|1993/94]] || 28 || [[Наско Сираков]] – 30 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small>|| [[Ивайло Андонов]] – 25 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Пламен Гетов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен (Шумен)]]</small> |- | [[А група 1994/95|1994/95]] || 30 || [[Петър Михтарски]] – 23 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Владко Шаламанов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Даниел Боримиров]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски-1914 (София)]]</small> |- | [[А група 1995/96|1995/96]] || 30 || [[Иво Георгиев]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small>|| [[Веско Петков]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]]</small>|| [[Наско Сираков]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 1996/97|1996/97]] || 30 || [[Тодор Праматаров]] – 26 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Христо Марашлиев]] – 20 гола<br><small>[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Левски (Кюстендил)]] и<br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small>|| [[Ивайло Андонов]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 1997/98|1997/98]] ||rowspan=2| 30 || [[Бончо Генчев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=2| - || [[Данило Дончич]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- | [[Антон Спасов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]]</small>|| [[Стефан Юруков]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small> |- | [[А група 1998/99|1998/99]] || 30 || [[Димчо Беляков]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small>|| [[Тодор Праматаров]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен (Шумен)]]</small>|| [[Христо Марашлиев]] – 16 гола<br><small>[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Левски (Кюстендил)]]</small> |- | [[А група 1999/00|1999/00]] || 30 || [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] – 20 гола<br><small>[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]]</small>|| [[Светослав Тодоров]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Ловеч (Ловеч)]]</small>|| [[Пламен Тимнев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</small> |- | [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] || 26 || [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| [[Христо Йовов]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Ловеч (Ловеч)]]</small>|| [[Стефан Юруков]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Ловеч (Ловеч)]]</small> |- | [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]] || 38 || [[Владимир Манчев]] – 25 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Стефан Юруков]] – 21 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small>|| [[Тодор Колев (футболист)|Тодор Колев]] – 19 гола (40 мача)<br><small>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]</small> |- | [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] || 26 || [[Георги Чиликов]] – 22 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small>|| [[Мартин Кушев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small>|| [[Емил Гъргоров]] – 14 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[А група 2003/04|2003/04]] || 30 || [[Мартин Камбуров]] – 25 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Стойко Сакалиев]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс (Бургас)]] и<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Благой Георгиев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А група 2004/05|2004/05]] || 30 || [[Мартин Камбуров]] – 27 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small>|| [[Христо Янев]] – 22 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small>|| [[Владислав Златинов]] – 15 гола<br><small>[[Пирин (Благоевград)]]</small> |- |rowspan=2| [[А група 2005/06|2005/06]] ||rowspan=2| 28 || [[Миливое Новакович]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small> ||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Мартин Камбуров]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- | [[Жозе Емилио Фуртадо]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]] и<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- |rowspan=2| [[А футболна група 2006/07|2006/07]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Цветан Генков]] – 28 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> ||rowspan=2| [[Тодор Колев (футболист)|Тодор Колев]] – 25 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> || [[Еуджен Трика]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[Еньо Кръстовчев]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]]</small> |- |rowspan=2| [[А футболна група 2007/08|2007/08]] ||rowspan=2| 30 ||rowspan=2| [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]</small> ||rowspan=2| [[Ней (футболист)|Неи]] – 14 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> || [[Марчо Дафчев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- | [[Зоран Балдовалиев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> |- | [[А футболна група 2008/09|2008/09]] || 30 || [[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> || [[Дормушали Саидходжа]] – 14 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] и<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> || [[Георги Иванов - Гонзо]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small> |- |[[А футболна група 2009/10|2009/10]] || 30 || [[Вилфрид Нифлор]] – 19 гола<br><small>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]</small> || [[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</small> || [[Жозе Жуниор]] – 12 гола<br><small>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]</small> |- | [[А футболна група 2010/11|2010/11]] || 30 || [[Гара Дембеле]] – 25 гола<br><small> [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</small> || [[Здравко Лазаров]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> || [[Спас Делев]] – 12 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[А група 2011/12|2011/12]] || 30 || [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] – 16 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small> || [[Жуниор Мораеш]] – 16 гола<br><small>[[ЦСКА (София)]]</small> || [[Янис Зику]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]</small> |- | [[А футболна група 2012/13|2012/13]] || 30 || [[Базил де Карвальо]] – 18 гола<br><small>[[ПФК Левски (София)]]</small> || [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]] – 17 гола<br><small>[[ПФК Ботев (Пловдив)]]</small> || [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] – 16 гола<br><small>[[Литекс (Ловеч)]]</small> |- |rowspan=2| [[А футболна група 2013/14|2013/14]] ||rowspan=2| 38 || [[Вилмар Джордан]] – 20 гола<br><small>Литекс (Ловеч)</small> ||rowspan=2| - ||rowspan=2| [[Маркиньос]] – 18 гола<br><small>[[Локомотив (София)]]</small> |- | [[Мартин Камбуров]] – 20 гола<br><small>[[Локомотив (Пловдив)]]</small> |- |rowspan=1|[[А футболна група 2014/15|2014/15]]||rowspan=1|28||[[Анете]] – 14 гола<br><small>[[Левски (София)]]</small>||rowspan=1|Мартин Камбуров – 13 гола<br><small>Локомотив (Пловдив)</small>||rowspan=1|[[Серджю Буш]] – 10 гола<br><small>[[Левски (София)]]</small> |- |rowspan=1|[[А футболна група 2015/16|2015/16]]||rowspan=1|28||[[Мартин Камбуров]] – 18 гола<ref>{{Citation |title=Списък на голмайсторите за сезон 2015 – 2016 |url=https://www.sportal.bg/statistics_players_stats.php?order=&champ=1&season=145 |accessdate=2018-12-10 |archivedate=2018-12-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20181210202716/https://www.sportal.bg/statistics_players_stats.php?order=&champ=1&season=145 }}</ref><br><small>[[Локомотив (Пловдив)]]</small>||rowspan=1|[[Клаудиу Кешерю]] – 15 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Матиас Курьор]] – 11 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]]||rowspan=1|29||[[Клаудиу Кешерю]] – 22 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[Локомотив (Пловдив)]]</small>||rowspan=1|[[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]] – 14 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]]||rowspan=1|30||[[Клаудиу Кешерю]] – 26 гола<br><small>Лудогорец 1945 (Разград)</small>||rowspan=1|[[Фернандо Каранга]] – 23 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Педро Еуженио]] – 15 гола<br><small>[[Верея (Стара Загора)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]]||rowspan=1|30||[[Станислав Костов]] – 23 гола<br><small>[[Левски (София)]]</small>||rowspan=1|[[Клаудиу Кешерю]] – 20 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Мартин Камбуров]] – 16 гола<br><small>[[Берое (Стара Загора)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]]||rowspan=1|30||[[Мартин Камбуров]] – 18 гола<br><small>[[Берое (Стара Загора)]]</small>||rowspan=1|[[Али Соу]] – 13 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Исмаил Иса]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]]||rowspan=1|30||[[Клаудиу Кешерю]] – 18 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Атанас Илиев (футболист)|Атанас Илиев]] – 16 гола<br><small>[[Ботев (Пловдив)]]</small>||rowspan=1|[[Матиас Курьор]] – 15 гола<br><small>[[ПФК Черно море (Варна)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]]||rowspan=1|30||[[Пиерос Сотириу]] – 17 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small>||rowspan=1|[[Жорди Кайседо]] – 16 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] – 13 гола<br><small>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]</small> |- |rowspan=1|[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]]||rowspan=1|30||[[Ивайло Чочев]] – 20 гола<br><small>[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)]]</small>||rowspan=1|[[Дюкенс Назон]] – 18 гола<br><small>[[ПФК ЦСКА (София)]]</small>||rowspan=1|[[Игор Тиаго]] – 15 гола<br><small>[[Лудогорец 1945 (Разград)]]</small> |} == Източници == <references /> {{Български футбол}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Футболни награди на България]] [[Категория:Основани в България през 1949 година]] jeyu8n7zrequ8l1ni5emxzw8jd860j5 0 92008 12398092 12148857 2024-10-29T06:36:09Z 195.24.52.130 /* История */ 12398092 wikitext text/x-wiki {{Автономна област на Испания инфо | име = Канарски острови | име-испански = Islas Canarias | карта = Islas Canarias (real location) in Spain.svg | столица = [[Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе]]<ref>{{Cite web |url=http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |title=Estatuto de Autonomía de Canarias en la Página Web Oficial del Gobierno de Canarias |publisher=.gobiernodecanarias.org |date= |accessdate=20 септември 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |archivedate=20 януари 2011 |архив_дата=2011-01-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html }}</ref> | площ = 7447 | население = 2 127 685 | население-година = 2018 | провинции = [[Лас Палмас (провинция)|Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|Санта Крус де Тенерифе]] | президент = Ангел Виктор Торес }} '''Канарските острови''' са [[архипелаг]] в [[Атлантическия океан]] и една от [[Автономни области в Испания|автономните области]] на [[Испания]]. Разположени са на 100 – 120 km от брега на [[Африка]] и са испанско владение от [[1405]] г. Името им идва от порода кучета, селектирана за охрана на каторжници. Според легендата на коренните жители, на връх [[Тейде]] живее богът, родител на седемте острова. Сянката, която Тейде хвърля, е 200 километра навътре в океана. Площта им е 7447 км². Най-големият остров е и най-населеният ([[Тенерифе]]). Най-голям град е [[Лас Палмас де Гран Канария]]. Важна транзитна база (пристанището на [[Санта Крус де Тенерифе]] и Пуерто де ЛПреди завладяването на Канарските острови от испанците, островите са обитавани от''с''), дошли от [[Северна Африка]]. Основен поминък е бил скотовъдство, риболов и камиларство<br> През 1494 г.&nbsp;– неуспешен опит (''клането при Матанза'') и последващо завладяване на [[Тенерифе]] от испанците, начело с [[Алонсо Фернандес]], при [[Санта Крус де Тенерифе|Санта Крус]].<br> На 29 септември 1496 г. се подписва мирен договор в Лос Реалехос. Местните вождове официално се предават и приемат католическата религия. == Географска характеристика == Канарските острови са разположени на 100 – 120 km от бреговете на [[Африка]]. Състоят се от 7 големи и множество малки островчета с обща площ 7447 km². Изградени са предимно от базалти и има много угаснали и действащи вулкани на островите Тенерифе, Ла Палма, Лансароте. Най-висока точка е действащият вулкан [[Тейде]] (3718 m), издигащ се на остров Тенерифе и явяващ се най-високата точка на [[Испания]]. Климатът е тропичен, пасатен умерено топъл и сух. Годишната сума на валежите е 300 – 500 mm. По склоновете на вулканите са разпространени вечнозелени храсти и гори. В състава на флората на островите има множество ендемични видове (драконово дърво, канарска финикова палма, канарски бор). В големи плантации се отглеждат банани, зърнени култури, картофи, цитрусови култури, тютюн, лозя, бобови култури. Отглеждат се кози, овце и едър рогат добитък. Древен поминък е риболовът. През последните години е основна туристическа дестинация на Испания. Важна транзитна морска база в Атлантическия океан.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article058454.html «Большая Советская Энциклопедия» – Канарские острова, т. 11, стр. 317]</ref> {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Санта Круз, Канарски острови |Източник= Agencia Estatal de Meteorología<ref>[https://web.archive.org/web/20121118081428/http://www.aemet.es/en/conocermas/publicaciones/detalles/guia_resumida_2010 Guía resumida del clima en España (1981&nbsp;– 2010)&nbsp;– Agencia Estatal de Meteorología&nbsp;– AEMET. Gobierno de España]</ref> | Ян_ср= 18.2 | Ян_ср_валежи= 31.5 | Фев_ср= 18.3 | Фев_ср_валежи= 35.4 | Мар_ср= 19.0 | Мар_ср_валежи= 37.8 | Апр_ср= 19.7 | Апр_ср_валежи= 11.6 | Май_ср= 21.0 | Май_ср_валежи= 3.6 | Юни_ср= 22.9 | Юни_ср_валежи= 0.9 | Юли_ср= 25.0 | Юли_ср_валежи= 0.1 | Авг_ср= 25.5 | Авг_ср_валежи= 2.0 | Сеп_ср= 24.9 | Сеп_ср_валежи= 6.8 | Окт_ср= 23.4 | Окт_ср_валежи= 18.7 | Ное_ср= 21.3 | Ное_ср_валежи= 34.1 | Дек_ср= 19.4 | Дек_ср_валежи= 43.2 | Годишно_ср= 21.5 | Годишно_ср_валежи= 225.7 | Ян_ср_мин= 15.4 | Ян_ср_макс= 21.0 | Фев_ср_мин= 15.3 | Фев_ср_макс= 21.2 | Мар_ср_мин= 15.9| Мар_ср_макс= 22.1 | Апр_ср_мин= 16.5 | Апр_ср_макс= 22.7 | Май_ср_мин= 17.8 | Май_ср_макс= 24.1 | Юни_ср_мин= 19.5 | Юни_ср_макс= 26.2 | Юли_ср_мин= 21.2 | Юли_ср_макс= 28.7 | Авг_ср_мин= 21.9 | Авг_ср_макс= 29.0 | Сеп_ср_мин= 21.7 | Сеп_ср_макс= 28.1 | Окт_ср_мин= 20.3 | Окт_ср_макс= 26.3 | Ное_ср_мин= 18.4 | Ное_ср_макс= 24.1 | Дек_ср_мин= 16.6 | Дек_ср_макс= 22.1 | Годишно_ср_мин= 18.4 | Годишно_ср_макс= 24.6 | Друго=Средно месечно количество слънчеви часове | Ян_друго=178 | Фев_друго=186 | Мар_друго=221 | Апр_друго=237 | Май_друго=282 | Юни_друго=306 | Юли_друго=337 | Авг_друго=319 | Сеп_друго=253 | Окт_друго=222 | Ное_друго=178 | Дек_друго=168 | Годишно_друго=2887 }} == Съставни острови == [[Файл:Map_of_the_Canary_Islands.svg|мини|ляво|650px|Карта на Канарските острови]] Канарските острови са съставени от седем основни (и множество по-малки) [[остров]]а, както следва, по големина: === Тенерифе === [[Файл:TeideNevado.jpg|мини|250px|[[Тейде (национален парк)|Национален парк Тейде]]]] С площ от 2034 км², [[Тенерифе]] е най-големият остров от архипелага на Канарските острови, а също и най-населеният остров в [[Испания]] (904 713 души през 2018 г). На територията му се намира и най-високият връх в Испания&nbsp;– [[Тейде]] (3718 м.) При ясно време, от върха на кратера на Тейде могат да се видят всички останали острови от групата, както и бреговете на Африка. Към администрацията на Тенерифе спадат островите Ел Йеро, Ла Палма и Ла Гомера. Именно тук, в столицата [[Санта Крус де Тенерифе]] се намира парламентът на автономна област Канарски острови. === Фуертевентура === [[Файл:2012-01-16 13-50-11 Spain Canarias Jandía.jpg|мини|250px|[[Фуертевентура]] е известен най-вече с пясъчните си плажове]] [[Фуертевентура]] е най-дългият от Канарските острови и втори по големина, но в същото време и един от по-слабо населените (113 275 души&nbsp;– 2018 г.). За сметка на това, туристическото присъствие е значително – посещава се от над 2 млн. туристи годишно. Островът изумява с обширните си пясъчни плажове и красиви пустинни гледки. Именно тук са заснети два от епизодите на сагата „Междузвездни войни“. Фуертевентура се намира само на 90 километра от африканския бряг. Старото му име през 15 век е било Erbane, а настоящото произлиза от силните ветрове, с които е известен островът. === Гран Канария === [[Гран Канария]] е вторият най-населен остров от архипелага след [[Тенерифе]]. На него се намира и най-големият град на Канарските острови, а именно [[Лас Палмас де Гран Канария]] (846 717 души&nbsp;– 2018 г.). Площта му е 1560 км². === Лансароте === [[Лансароте]] е най-източният от Канарските острови с население 149 183 души (2018 г). На остров Лансароте се намира и националният парк [[Тиманфая]]. Посещаван предимно от туристи от [[САЩ]] и [[Канада]]. Площта е 845 км². === Ла Палма === [[Файл:Clouds La palma 2.jpg|мини|250px|„Море“ от облаци – често срещано явление на остров [[Ла Палма]]]] [[Ла Палма]] е остров, който заедно с El Herro и La Gomera принадлежи към [[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|провинция Санта Крус де Тенерифе]]. Старото име на острова е San Migel De la Palma. През 2002 година островът е обявен за [[Биосферен резерват]] на [[ЮНЕСКО]]. Това е най-зеленият остров от всички в групата. Площта му е 708 км². === Ла Гомера === [[Файл:Agulo.jpg|мини|ляво|250px|Градчето Агуло, Ла Гомера]] [[Ла Гомера]] е един от седемте Канарски острова, както и един от най-слабо населените (едва 21 136 души през 2018 г.). Столицата е Сан Себастиян де Ла Гомера. Има вътрешно летище в южния град Сантяго. Това е единственият от Канарските острови, който не е бил и не е вулкан. Паркът на острова се казва [[Гарахонай]] на името на принцеса Хонай и принц Гара и е под закрилата на ЮНЕСКО. Там могат да се срещнат [[папрат]]и, останали непокътнати в развитието си от времето на динозаврите. Освен редовите съботно-неделни фиести, като празник се тачи и Карнавалът на Канарските острови, който всяка година има различна и интересна тема. А веднъж на пет години се празнува Lustrales на св. Гуадалупе&nbsp;– жената, донесла християнската религия от Африка. Празникът е свързан с нескончаеми фиести в продължение на месец, които завършват с религиозно посрещане и изпращане на статуята на светицата, както и с магичен светлинен театър в океана. В този период гостите на острова достигат близо милион, хотелите и частните квартири са претъпкани, голяма част от туристите отсядат на Тенерифе и пътуват всеки ден с ферибот до Ла Гомера. Учениците на Ла Гомера имат специален час по свирене с уста (''silba'') в началното училище. Преди години този начин на общуване е бил много разпространен на острова. Има възрастни хора, които „разговарят“ чрез свирене с уста. Гомерците, като всички канарци, изключително много държат на традициите си. По време на религиозните и светски фиести местните обличат народните си носии и така ходят на работа. Във всеки магазин може да се купи типична народна носия, като размерите са от бебета до възрастни. Островът заема площ от 378 км² и е известен преди всичко с девствената си [[природа]]. === Ел Йеро === [[Ел Йеро]] е най-западният остров от архипелага, като главен град е [[Балберде]] (10 798 души през 2018 г.). Площта му е 268 км². Това е най-младият от островите (1,2 милиона години, но вулканът е сред най-старите на островите). Ел Йеро е вулканичен остров като останалите, но е изключително красив и зелен. Природата му е уникална и изключително богата. Животинският свят тук е доста ограничен. Срещат се зайци, гущери и много хлебарки с огромни размери. Името на острова идва от езика на коренните жители на островите [[гуанчи]] и се е наричал ''Hero'' или ''Ecero''. По-късно се заменя с кастелянската дума ''El Herro'' (в превод ковачница). Местните, като гомерците, са използвали свиренето с уста за общуване. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Автономни области на Испания}} {{Европейски външни територии}} {{Африка}} {{Портал |Африка}} [[Категория:Канарски острови| ]] lmeaj7by90ax5x26eryf1fxz5at6wgy 12398093 12398092 2024-10-29T06:38:40Z 195.24.52.130 12398093 wikitext text/x-wiki {{Автономна област на Испания инфо | име = Канарски острови | име-испански = Islas Canarias | карта = Islas Canarias (real location) in Spain.svg | столица = [[Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе]]<ref>{{Cite web |url=http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |title=Estatuto de Autonomía de Canarias en la Página Web Oficial del Gobierno de Canarias |publisher=.gobiernodecanarias.org |date= |accessdate=20 септември 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |archivedate=20 януари 2011 |архив_дата=2011-01-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html }}</ref> | площ = 7447 | население = 2 127 685 | население-година = 2018 | провинции = [[Лас Палмас (провинция)|Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|Санта Крус де Тенерифе]] | президент = Ангел Виктор Торес }} '''Канарските острови''' са [[архипелаг]] в [[Атлантическия океан]] и една от [[Автономни области в Испания|автономните области]] на [[Испания]]. Разположени са на 999 – 1000 km от брега на [[Африка]] и са испанско владение от [[1405]] г. Името им идва от порода кучета, селектирана за охрана на каторжници. Според легендата на коренните жители, на връх [[Тейде]] живее богът, родител на седемте острова. Сянката, която Тейде хвърля, е 200 километра навътре в океана. Площта им е 7447 км². Най-големият остров е и най-населеният ([[Тенерифе]]). Най-голям град е [[Лас Палмас де Гран Канария]]. Важна транзитна база (пристанището на [[Санта Крус де Тенерифе]] и Пуерто де ЛПреди завладяването на Канарските острови от испанците, островите са обитавани от''с''), дошли от [[Северна Африка]]. Основен поминък е бил скотовъдство, риболов и камиларство<br> През 1494 г.&nbsp;– неуспешен опит (''клането при Матанза'') и последващо завладяване на [[Тенерифе]] от испанците, начело с [[Алонсо Фернандес]], при [[Санта Крус де Тенерифе|Санта Крус]].<br> На 29 септември 1496 г. се подписва мирен договор в Лос Реалехос. Местните вождове официално се предават и приемат католическата религия. == Географска характеристика == Канарските острови са разположени на 100 – 120 km от бреговете на [[Африка]]. Състоят се от 7 големи и множество малки островчета с обща площ 7447 km². Изградени са предимно от базалти и има много угаснали и действащи вулкани на островите Тенерифе, Ла Палма, Лансароте. Най-висока точка е действащият вулкан [[Тейде]] (3718 m), издигащ се на остров Тенерифе и явяващ се най-високата точка на [[Испания]]. Климатът е тропичен, пасатен умерено топъл и сух. Годишната сума на валежите е 300 – 500 mm. По склоновете на вулканите са разпространени вечнозелени храсти и гори. В състава на флората на островите има множество ендемични видове (драконово дърво, канарска финикова палма, канарски бор). В големи плантации се отглеждат банани, зърнени култури, картофи, цитрусови култури, тютюн, лозя, бобови култури. Отглеждат се кози, овце и едър рогат добитък. Древен поминък е риболовът. През последните години е основна туристическа дестинация на Испания. Важна транзитна морска база в Атлантическия океан.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article058454.html «Большая Советская Энциклопедия» – Канарские острова, т. 11, стр. 317]</ref> {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Санта Круз, Канарски острови |Източник= Agencia Estatal de Meteorología<ref>[https://web.archive.org/web/20121118081428/http://www.aemet.es/en/conocermas/publicaciones/detalles/guia_resumida_2010 Guía resumida del clima en España (1981&nbsp;– 2010)&nbsp;– Agencia Estatal de Meteorología&nbsp;– AEMET. Gobierno de España]</ref> | Ян_ср= 18.2 | Ян_ср_валежи= 31.5 | Фев_ср= 18.3 | Фев_ср_валежи= 35.4 | Мар_ср= 19.0 | Мар_ср_валежи= 37.8 | Апр_ср= 19.7 | Апр_ср_валежи= 11.6 | Май_ср= 21.0 | Май_ср_валежи= 3.6 | Юни_ср= 22.9 | Юни_ср_валежи= 0.9 | Юли_ср= 25.0 | Юли_ср_валежи= 0.1 | Авг_ср= 25.5 | Авг_ср_валежи= 2.0 | Сеп_ср= 24.9 | Сеп_ср_валежи= 6.8 | Окт_ср= 23.4 | Окт_ср_валежи= 18.7 | Ное_ср= 21.3 | Ное_ср_валежи= 34.1 | Дек_ср= 19.4 | Дек_ср_валежи= 43.2 | Годишно_ср= 21.5 | Годишно_ср_валежи= 225.7 | Ян_ср_мин= 15.4 | Ян_ср_макс= 21.0 | Фев_ср_мин= 15.3 | Фев_ср_макс= 21.2 | Мар_ср_мин= 15.9| Мар_ср_макс= 22.1 | Апр_ср_мин= 16.5 | Апр_ср_макс= 22.7 | Май_ср_мин= 17.8 | Май_ср_макс= 24.1 | Юни_ср_мин= 19.5 | Юни_ср_макс= 26.2 | Юли_ср_мин= 21.2 | Юли_ср_макс= 28.7 | Авг_ср_мин= 21.9 | Авг_ср_макс= 29.0 | Сеп_ср_мин= 21.7 | Сеп_ср_макс= 28.1 | Окт_ср_мин= 20.3 | Окт_ср_макс= 26.3 | Ное_ср_мин= 18.4 | Ное_ср_макс= 24.1 | Дек_ср_мин= 16.6 | Дек_ср_макс= 22.1 | Годишно_ср_мин= 18.4 | Годишно_ср_макс= 24.6 | Друго=Средно месечно количество слънчеви часове | Ян_друго=178 | Фев_друго=186 | Мар_друго=221 | Апр_друго=237 | Май_друго=282 | Юни_друго=306 | Юли_друго=337 | Авг_друго=319 | Сеп_друго=253 | Окт_друго=222 | Ное_друго=178 | Дек_друго=168 | Годишно_друго=2887 }} == Съставни острови == [[Файл:Map_of_the_Canary_Islands.svg|мини|ляво|650px|Карта на Канарските острови]] Канарските острови са съставени от седем основни (и множество по-малки) [[остров]]а, както следва, по големина: === Тенерифе === [[Файл:TeideNevado.jpg|мини|250px|[[Тейде (национален парк)|Национален парк Тейде]]]] С площ от 2034 км², [[Тенерифе]] е най-големият остров от архипелага на Канарските острови, а също и най-населеният остров в [[Испания]] (904 713 души през 2018 г). На територията му се намира и най-високият връх в Испания&nbsp;– [[Тейде]] (3718 м.) При ясно време, от върха на кратера на Тейде могат да се видят всички останали острови от групата, както и бреговете на Африка. Към администрацията на Тенерифе спадат островите Ел Йеро, Ла Палма и Ла Гомера. Именно тук, в столицата [[Санта Крус де Тенерифе]] се намира парламентът на автономна област Канарски острови. === Фуертевентура === [[Файл:2012-01-16 13-50-11 Spain Canarias Jandía.jpg|мини|250px|[[Фуертевентура]] е известен най-вече с пясъчните си плажове]] [[Фуертевентура]] е най-дългият от Канарските острови и втори по големина, но в същото време и един от по-слабо населените (113 275 души&nbsp;– 2018 г.). За сметка на това, туристическото присъствие е значително – посещава се от над 2 млн. туристи годишно. Островът изумява с обширните си пясъчни плажове и красиви пустинни гледки. Именно тук са заснети два от епизодите на сагата „Междузвездни войни“. Фуертевентура се намира само на 90 километра от африканския бряг. Старото му име през 15 век е било Erbane, а настоящото произлиза от силните ветрове, с които е известен островът. === Гран Канария === [[Гран Канария]] е вторият най-населен остров от архипелага след [[Тенерифе]]. На него се намира и най-големият град на Канарските острови, а именно [[Лас Палмас де Гран Канария]] (846 717 души&nbsp;– 2018 г.). Площта му е 1560 км². === Лансароте === [[Лансароте]] е най-източният от Канарските острови с население 149 183 души (2018 г). На остров Лансароте се намира и националният парк [[Тиманфая]]. Посещаван предимно от туристи от [[САЩ]] и [[Канада]]. Площта е 845 км². === Ла Палма === [[Файл:Clouds La palma 2.jpg|мини|250px|„Море“ от облаци – често срещано явление на остров [[Ла Палма]]]] [[Ла Палма]] е остров, който заедно с El Herro и La Gomera принадлежи към [[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|провинция Санта Крус де Тенерифе]]. Старото име на острова е San Migel De la Palma. През 2002 година островът е обявен за [[Биосферен резерват]] на [[ЮНЕСКО]]. Това е най-зеленият остров от всички в групата. Площта му е 708 км². === Ла Гомера === [[Файл:Agulo.jpg|мини|ляво|250px|Градчето Агуло, Ла Гомера]] [[Ла Гомера]] е един от седемте Канарски острова, както и един от най-слабо населените (едва 21 136 души през 2018 г.). Столицата е Сан Себастиян де Ла Гомера. Има вътрешно летище в южния град Сантяго. Това е единственият от Канарските острови, който не е бил и не е вулкан. Паркът на острова се казва [[Гарахонай]] на името на принцеса Хонай и принц Гара и е под закрилата на ЮНЕСКО. Там могат да се срещнат [[папрат]]и, останали непокътнати в развитието си от времето на динозаврите. Освен редовите съботно-неделни фиести, като празник се тачи и Карнавалът на Канарските острови, който всяка година има различна и интересна тема. А веднъж на пет години се празнува Lustrales на св. Гуадалупе&nbsp;– жената, донесла християнската религия от Африка. Празникът е свързан с нескончаеми фиести в продължение на месец, които завършват с религиозно посрещане и изпращане на статуята на светицата, както и с магичен светлинен театър в океана. В този период гостите на острова достигат близо милион, хотелите и частните квартири са претъпкани, голяма част от туристите отсядат на Тенерифе и пътуват всеки ден с ферибот до Ла Гомера. Учениците на Ла Гомера имат специален час по свирене с уста (''silba'') в началното училище. Преди години този начин на общуване е бил много разпространен на острова. Има възрастни хора, които „разговарят“ чрез свирене с уста. Гомерците, като всички канарци, изключително много държат на традициите си. По време на религиозните и светски фиести местните обличат народните си носии и така ходят на работа. Във всеки магазин може да се купи типична народна носия, като размерите са от бебета до възрастни. Островът заема площ от 378 км² и е известен преди всичко с девствената си [[природа]]. === Ел Йеро === [[Ел Йеро]] е най-западният остров от архипелага, като главен град е [[Балберде]] (10 798 души през 2018 г.). Площта му е 268 км². Това е най-младият от островите (1,2 милиона години, но вулканът е сред най-старите на островите). Ел Йеро е вулканичен остров като останалите, но е изключително красив и зелен. Природата му е уникална и изключително богата. Животинският свят тук е доста ограничен. Срещат се зайци, гущери и много хлебарки с огромни размери. Името на острова идва от езика на коренните жители на островите [[гуанчи]] и се е наричал ''Hero'' или ''Ecero''. По-късно се заменя с кастелянската дума ''El Herro'' (в превод ковачница). Местните, като гомерците, са използвали свиренето с уста за общуване. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Автономни области на Испания}} {{Европейски външни територии}} {{Африка}} {{Портал |Африка}} [[Категория:Канарски острови| ]] qt36rn6arh4w920jgrqj87963bfx41t 12398095 12398093 2024-10-29T06:39:32Z 195.24.52.130 12398095 wikitext text/x-wiki {{Автономна област на Испания инфо | име = Канарски острови | име-испански = Islas Canarias | карта = Islas Canarias (real location) in Spain.svg | столица = [[Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе]]<ref>{{Cite web |url=http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |title=Estatuto de Autonomía de Canarias en la Página Web Oficial del Gobierno de Canarias |publisher=.gobiernodecanarias.org |date= |accessdate=20 септември 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |archivedate=20 януари 2011 |архив_дата=2011-01-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html }}</ref> | площ = 7447 | население = 2 127 685 | население-година = 2018 | провинции = [[Лас Палмас (провинция)|Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|Санта Крус де Тенерифе]] | президент = Ангел Виктор Торес }} '''Канарските острови''' са [[архипелаг]] в [[Атлантическия океан]] и една от [[Автономни области в Испания|автономните области]] на [[Испания]]. Разположени са на 1000– 120 km от брега на [[Африка]] и са испанско владение от [[1405]] г. Името им идва от порода кучета, селектирана за охрана на каторжници. Според легендата на коренните жители, на връх [[Тейде]] живее богът, родител на седемте острова. Сянката, която Тейде хвърля, е 200 километра навътре в океана. Площта им е 7447 км². Най-големият остров е и най-населеният ([[Тенерифе]]). Най-голям град е [[Лас Палмас де Гран Канария]]. Важна транзитна база (пристанището на [[Санта Крус де Тенерифе]] и Пуерто де ЛПреди завладяването на Канарските острови от испанците, островите са обитавани от''с''), дошли от [[Северна Африка]]. Основен поминък е бил скотовъдство, риболов и камиларство<br> През 1494 г.&nbsp;– неуспешен опит (''клането при Матанза'') и последващо завладяване на [[Тенерифе]] от испанците, начело с [[Алонсо Фернандес]], при [[Санта Крус де Тенерифе|Санта Крус]].<br> На 29 септември 1496 г. се подписва мирен договор в Лос Реалехос. Местните вождове официално се предават и приемат католическата религия. == Географска характеристика == Канарските острови са разположени на 100 – 120 km от бреговете на [[Африка]]. Състоят се от 7 големи и множество малки островчета с обща площ 7447 km². Изградени са предимно от базалти и има много угаснали и действащи вулкани на островите Тенерифе, Ла Палма, Лансароте. Най-висока точка е действащият вулкан [[Тейде]] (3718 m), издигащ се на остров Тенерифе и явяващ се най-високата точка на [[Испания]]. Климатът е тропичен, пасатен умерено топъл и сух. Годишната сума на валежите е 300 – 500 mm. По склоновете на вулканите са разпространени вечнозелени храсти и гори. В състава на флората на островите има множество ендемични видове (драконово дърво, канарска финикова палма, канарски бор). В големи плантации се отглеждат банани, зърнени култури, картофи, цитрусови култури, тютюн, лозя, бобови култури. Отглеждат се кози, овце и едър рогат добитък. Древен поминък е риболовът. През последните години е основна туристическа дестинация на Испания. Важна транзитна морска база в Атлантическия океан.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article058454.html «Большая Советская Энциклопедия» – Канарские острова, т. 11, стр. 317]</ref> {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Санта Круз, Канарски острови |Източник= Agencia Estatal de Meteorología<ref>[https://web.archive.org/web/20121118081428/http://www.aemet.es/en/conocermas/publicaciones/detalles/guia_resumida_2010 Guía resumida del clima en España (1981&nbsp;– 2010)&nbsp;– Agencia Estatal de Meteorología&nbsp;– AEMET. Gobierno de España]</ref> | Ян_ср= 18.2 | Ян_ср_валежи= 31.5 | Фев_ср= 18.3 | Фев_ср_валежи= 35.4 | Мар_ср= 19.0 | Мар_ср_валежи= 37.8 | Апр_ср= 19.7 | Апр_ср_валежи= 11.6 | Май_ср= 21.0 | Май_ср_валежи= 3.6 | Юни_ср= 22.9 | Юни_ср_валежи= 0.9 | Юли_ср= 25.0 | Юли_ср_валежи= 0.1 | Авг_ср= 25.5 | Авг_ср_валежи= 2.0 | Сеп_ср= 24.9 | Сеп_ср_валежи= 6.8 | Окт_ср= 23.4 | Окт_ср_валежи= 18.7 | Ное_ср= 21.3 | Ное_ср_валежи= 34.1 | Дек_ср= 19.4 | Дек_ср_валежи= 43.2 | Годишно_ср= 21.5 | Годишно_ср_валежи= 225.7 | Ян_ср_мин= 15.4 | Ян_ср_макс= 21.0 | Фев_ср_мин= 15.3 | Фев_ср_макс= 21.2 | Мар_ср_мин= 15.9| Мар_ср_макс= 22.1 | Апр_ср_мин= 16.5 | Апр_ср_макс= 22.7 | Май_ср_мин= 17.8 | Май_ср_макс= 24.1 | Юни_ср_мин= 19.5 | Юни_ср_макс= 26.2 | Юли_ср_мин= 21.2 | Юли_ср_макс= 28.7 | Авг_ср_мин= 21.9 | Авг_ср_макс= 29.0 | Сеп_ср_мин= 21.7 | Сеп_ср_макс= 28.1 | Окт_ср_мин= 20.3 | Окт_ср_макс= 26.3 | Ное_ср_мин= 18.4 | Ное_ср_макс= 24.1 | Дек_ср_мин= 16.6 | Дек_ср_макс= 22.1 | Годишно_ср_мин= 18.4 | Годишно_ср_макс= 24.6 | Друго=Средно месечно количество слънчеви часове | Ян_друго=178 | Фев_друго=186 | Мар_друго=221 | Апр_друго=237 | Май_друго=282 | Юни_друго=306 | Юли_друго=337 | Авг_друго=319 | Сеп_друго=253 | Окт_друго=222 | Ное_друго=178 | Дек_друго=168 | Годишно_друго=2887 }} == Съставни острови == [[Файл:Map_of_the_Canary_Islands.svg|мини|ляво|650px|Карта на Канарските острови]] Канарските острови са съставени от седем основни (и множество по-малки) [[остров]]а, както следва, по големина: === Тенерифе === [[Файл:TeideNevado.jpg|мини|250px|[[Тейде (национален парк)|Национален парк Тейде]]]] С площ от 2034 км², [[Тенерифе]] е най-големият остров от архипелага на Канарските острови, а също и най-населеният остров в [[Испания]] (904 713 души през 2018 г). На територията му се намира и най-високият връх в Испания&nbsp;– [[Тейде]] (3718 м.) При ясно време, от върха на кратера на Тейде могат да се видят всички останали острови от групата, както и бреговете на Африка. Към администрацията на Тенерифе спадат островите Ел Йеро, Ла Палма и Ла Гомера. Именно тук, в столицата [[Санта Крус де Тенерифе]] се намира парламентът на автономна област Канарски острови. === Фуертевентура === [[Файл:2012-01-16 13-50-11 Spain Canarias Jandía.jpg|мини|250px|[[Фуертевентура]] е известен най-вече с пясъчните си плажове]] [[Фуертевентура]] е най-дългият от Канарските острови и втори по големина, но в същото време и един от по-слабо населените (113 275 души&nbsp;– 2018 г.). За сметка на това, туристическото присъствие е значително – посещава се от над 2 млн. туристи годишно. Островът изумява с обширните си пясъчни плажове и красиви пустинни гледки. Именно тук са заснети два от епизодите на сагата „Междузвездни войни“. Фуертевентура се намира само на 90 километра от африканския бряг. Старото му име през 15 век е било Erbane, а настоящото произлиза от силните ветрове, с които е известен островът. === Гран Канария === [[Гран Канария]] е вторият най-населен остров от архипелага след [[Тенерифе]]. На него се намира и най-големият град на Канарските острови, а именно [[Лас Палмас де Гран Канария]] (846 717 души&nbsp;– 2018 г.). Площта му е 1560 км². === Лансароте === [[Лансароте]] е най-източният от Канарските острови с население 149 183 души (2018 г). На остров Лансароте се намира и националният парк [[Тиманфая]]. Посещаван предимно от туристи от [[САЩ]] и [[Канада]]. Площта е 845 км². === Ла Палма === [[Файл:Clouds La palma 2.jpg|мини|250px|„Море“ от облаци – често срещано явление на остров [[Ла Палма]]]] [[Ла Палма]] е остров, който заедно с El Herro и La Gomera принадлежи към [[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|провинция Санта Крус де Тенерифе]]. Старото име на острова е San Migel De la Palma. През 2002 година островът е обявен за [[Биосферен резерват]] на [[ЮНЕСКО]]. Това е най-зеленият остров от всички в групата. Площта му е 708 км². === Ла Гомера === [[Файл:Agulo.jpg|мини|ляво|250px|Градчето Агуло, Ла Гомера]] [[Ла Гомера]] е един от седемте Канарски острова, както и един от най-слабо населените (едва 21 136 души през 2018 г.). Столицата е Сан Себастиян де Ла Гомера. Има вътрешно летище в южния град Сантяго. Това е единственият от Канарските острови, който не е бил и не е вулкан. Паркът на острова се казва [[Гарахонай]] на името на принцеса Хонай и принц Гара и е под закрилата на ЮНЕСКО. Там могат да се срещнат [[папрат]]и, останали непокътнати в развитието си от времето на динозаврите. Освен редовите съботно-неделни фиести, като празник се тачи и Карнавалът на Канарските острови, който всяка година има различна и интересна тема. А веднъж на пет години се празнува Lustrales на св. Гуадалупе&nbsp;– жената, донесла християнската религия от Африка. Празникът е свързан с нескончаеми фиести в продължение на месец, които завършват с религиозно посрещане и изпращане на статуята на светицата, както и с магичен светлинен театър в океана. В този период гостите на острова достигат близо милион, хотелите и частните квартири са претъпкани, голяма част от туристите отсядат на Тенерифе и пътуват всеки ден с ферибот до Ла Гомера. Учениците на Ла Гомера имат специален час по свирене с уста (''silba'') в началното училище. Преди години този начин на общуване е бил много разпространен на острова. Има възрастни хора, които „разговарят“ чрез свирене с уста. Гомерците, като всички канарци, изключително много държат на традициите си. По време на религиозните и светски фиести местните обличат народните си носии и така ходят на работа. Във всеки магазин може да се купи типична народна носия, като размерите са от бебета до възрастни. Островът заема площ от 378 км² и е известен преди всичко с девствената си [[природа]]. === Ел Йеро === [[Ел Йеро]] е най-западният остров от архипелага, като главен град е [[Балберде]] (10 798 души през 2018 г.). Площта му е 268 км². Това е най-младият от островите (1,2 милиона години, но вулканът е сред най-старите на островите). Ел Йеро е вулканичен остров като останалите, но е изключително красив и зелен. Природата му е уникална и изключително богата. Животинският свят тук е доста ограничен. Срещат се зайци, гущери и много хлебарки с огромни размери. Името на острова идва от езика на коренните жители на островите [[гуанчи]] и се е наричал ''Hero'' или ''Ecero''. По-късно се заменя с кастелянската дума ''El Herro'' (в превод ковачница). Местните, като гомерците, са използвали свиренето с уста за общуване. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Автономни области на Испания}} {{Европейски външни територии}} {{Африка}} {{Портал |Африка}} [[Категория:Канарски острови| ]] jr7sgzl8bmd2tgd1b242ekn4djfawlf 12398112 12398095 2024-10-29T07:17:07Z L.Payakoff 4871 Вандализъм 12398112 wikitext text/x-wiki {{Автономна област на Испания инфо | име = Канарски острови | име-испански = Islas Canarias | карта = Islas Canarias (real location) in Spain.svg | столица = [[Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе]]<ref>{{Cite web |url=http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |title=Estatuto de Autonomía de Canarias en la Página Web Oficial del Gobierno de Canarias |publisher=.gobiernodecanarias.org |date= |accessdate=20 септември 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html |archivedate=20 януари 2011 |архив_дата=2011-01-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110120074726/http://www2.gobiernodecanarias.org/tuestatuto/principios_generales.html }}</ref> | площ = 7447 | население = 2 127 685 | население-година = 2018 | провинции = [[Лас Палмас (провинция)|Лас Палмас]]<br>[[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|Санта Крус де Тенерифе]] | президент = Ангел Виктор Торес }} '''Канарските острови''' са [[архипелаг]] в [[Атлантическия океан]] и една от [[Автономни области в Испания|автономните области]] на [[Испания]]. Разположени са на 100 – 120 km от брега на [[Африка]] и са испанско владение от [[1405]] г. Името им идва от порода кучета, селектирана за охрана на каторжници. Според легендата на коренните жители, на връх [[Тейде]] живее богът, родител на седемте острова. Сянката, която Тейде хвърля, е 200 километра навътре в океана. Площта им е 7447 км². Най-големият остров е и най-населеният ([[Тенерифе]]). Най-голям град е [[Лас Палмас де Гран Канария]]. Важна транзитна база (пристанището на [[Санта Крус де Тенерифе]] и Пуерто де Лас Палмас). == История == Преди завладяването на Канарските острови от испанците, островите са обитавани от берберски [[племе]]на (''щанцес''), дошли от [[Северна Африка]]. Основен поминък е бил скотовъдство, риболов и отглеждане на зърнени култури.<br> През 1494 г.&nbsp;– неуспешен опит (''клането при Матанза'') и последващо завладяване на [[Тенерифе]] от испанците, начело с [[Алонсо Фернандес]], при [[Санта Крус де Тенерифе|Санта Крус]].<br> На 29 септември 1496 г. се подписва мирен договор в Лос Реалехос. Местните вождове официално се предават и приемат католическата религия. == Географска характеристика == Канарските острови са разположени на 100 – 120 km от бреговете на [[Африка]]. Състоят се от 7 големи и множество малки островчета с обща площ 7447 km². Изградени са предимно от базалти и има много угаснали и действащи вулкани на островите Тенерифе, Ла Палма, Лансароте. Най-висока точка е действащият вулкан [[Тейде]] (3718 m), издигащ се на остров Тенерифе и явяващ се най-високата точка на [[Испания]]. Климатът е тропичен, пасатен умерено топъл и сух. Годишната сума на валежите е 300 – 500 mm. По склоновете на вулканите са разпространени вечнозелени храсти и гори. В състава на флората на островите има множество ендемични видове (драконово дърво, канарска финикова палма, канарски бор). В големи плантации се отглеждат банани, зърнени култури, картофи, цитрусови култури, тютюн, лозя, бобови култури. Отглеждат се кози, овце и едър рогат добитък. Древен поминък е риболовът. През последните години е основна туристическа дестинация на Испания. Важна транзитна морска база в Атлантическия океан.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article058454.html «Большая Советская Энциклопедия» – Канарские острова, т. 11, стр. 317]</ref> {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Санта Круз, Канарски острови |Източник= Agencia Estatal de Meteorología<ref>[https://web.archive.org/web/20121118081428/http://www.aemet.es/en/conocermas/publicaciones/detalles/guia_resumida_2010 Guía resumida del clima en España (1981&nbsp;– 2010)&nbsp;– Agencia Estatal de Meteorología&nbsp;– AEMET. Gobierno de España]</ref> | Ян_ср= 18.2 | Ян_ср_валежи= 31.5 | Фев_ср= 18.3 | Фев_ср_валежи= 35.4 | Мар_ср= 19.0 | Мар_ср_валежи= 37.8 | Апр_ср= 19.7 | Апр_ср_валежи= 11.6 | Май_ср= 21.0 | Май_ср_валежи= 3.6 | Юни_ср= 22.9 | Юни_ср_валежи= 0.9 | Юли_ср= 25.0 | Юли_ср_валежи= 0.1 | Авг_ср= 25.5 | Авг_ср_валежи= 2.0 | Сеп_ср= 24.9 | Сеп_ср_валежи= 6.8 | Окт_ср= 23.4 | Окт_ср_валежи= 18.7 | Ное_ср= 21.3 | Ное_ср_валежи= 34.1 | Дек_ср= 19.4 | Дек_ср_валежи= 43.2 | Годишно_ср= 21.5 | Годишно_ср_валежи= 225.7 | Ян_ср_мин= 15.4 | Ян_ср_макс= 21.0 | Фев_ср_мин= 15.3 | Фев_ср_макс= 21.2 | Мар_ср_мин= 15.9| Мар_ср_макс= 22.1 | Апр_ср_мин= 16.5 | Апр_ср_макс= 22.7 | Май_ср_мин= 17.8 | Май_ср_макс= 24.1 | Юни_ср_мин= 19.5 | Юни_ср_макс= 26.2 | Юли_ср_мин= 21.2 | Юли_ср_макс= 28.7 | Авг_ср_мин= 21.9 | Авг_ср_макс= 29.0 | Сеп_ср_мин= 21.7 | Сеп_ср_макс= 28.1 | Окт_ср_мин= 20.3 | Окт_ср_макс= 26.3 | Ное_ср_мин= 18.4 | Ное_ср_макс= 24.1 | Дек_ср_мин= 16.6 | Дек_ср_макс= 22.1 | Годишно_ср_мин= 18.4 | Годишно_ср_макс= 24.6 | Друго=Средно месечно количество слънчеви часове | Ян_друго=178 | Фев_друго=186 | Мар_друго=221 | Апр_друго=237 | Май_друго=282 | Юни_друго=306 | Юли_друго=337 | Авг_друго=319 | Сеп_друго=253 | Окт_друго=222 | Ное_друго=178 | Дек_друго=168 | Годишно_друго=2887 }} == Съставни острови == [[Файл:Map_of_the_Canary_Islands.svg|мини|ляво|650px|Карта на Канарските острови]] Канарските острови са съставени от седем основни (и множество по-малки) [[остров]]а, както следва, по големина: === Тенерифе === [[Файл:TeideNevado.jpg|мини|250px|[[Тейде (национален парк)|Национален парк Тейде]]]] С площ от 2034 км², [[Тенерифе]] е най-големият остров от архипелага на Канарските острови, а също и най-населеният остров в [[Испания]] (904 713 души през 2018 г). На територията му се намира и най-високият връх в Испания&nbsp;– [[Тейде]] (3718 м.) При ясно време, от върха на кратера на Тейде могат да се видят всички останали острови от групата, както и бреговете на Африка. Към администрацията на Тенерифе спадат островите Ел Йеро, Ла Палма и Ла Гомера. Именно тук, в столицата [[Санта Крус де Тенерифе]] се намира парламентът на автономна област Канарски острови. === Фуертевентура === [[Файл:2012-01-16 13-50-11 Spain Canarias Jandía.jpg|мини|250px|[[Фуертевентура]] е известен най-вече с пясъчните си плажове]] [[Фуертевентура]] е най-дългият от Канарските острови и втори по големина, но в същото време и един от по-слабо населените (113 275 души&nbsp;– 2018 г.). За сметка на това, туристическото присъствие е значително – посещава се от над 2 млн. туристи годишно. Островът изумява с обширните си пясъчни плажове и красиви пустинни гледки. Именно тук са заснети два от епизодите на сагата „Междузвездни войни“. Фуертевентура се намира само на 90 километра от африканския бряг. Старото му име през 15 век е било Erbane, а настоящото произлиза от силните ветрове, с които е известен островът. === Гран Канария === [[Гран Канария]] е вторият най-населен остров от архипелага след [[Тенерифе]]. На него се намира и най-големият град на Канарските острови, а именно [[Лас Палмас де Гран Канария]] (846 717 души&nbsp;– 2018 г.). Площта му е 1560 км². === Лансароте === [[Лансароте]] е най-източният от Канарските острови с население 149 183 души (2018 г). На остров Лансароте се намира и националният парк [[Тиманфая]]. Посещаван предимно от туристи от [[САЩ]] и [[Канада]]. Площта е 845 км². === Ла Палма === [[Файл:Clouds La palma 2.jpg|мини|250px|„Море“ от облаци – често срещано явление на остров [[Ла Палма]]]] [[Ла Палма]] е остров, който заедно с El Herro и La Gomera принадлежи към [[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|провинция Санта Крус де Тенерифе]]. Старото име на острова е San Migel De la Palma. През 2002 година островът е обявен за [[Биосферен резерват]] на [[ЮНЕСКО]]. Това е най-зеленият остров от всички в групата. Площта му е 708 км². === Ла Гомера === [[Файл:Agulo.jpg|мини|ляво|250px|Градчето Агуло, Ла Гомера]] [[Ла Гомера]] е един от седемте Канарски острова, както и един от най-слабо населените (едва 21 136 души през 2018 г.). Столицата е Сан Себастиян де Ла Гомера. Има вътрешно летище в южния град Сантяго. Това е единственият от Канарските острови, който не е бил и не е вулкан. Паркът на острова се казва [[Гарахонай]] на името на принцеса Хонай и принц Гара и е под закрилата на ЮНЕСКО. Там могат да се срещнат [[папрат]]и, останали непокътнати в развитието си от времето на динозаврите. Освен редовите съботно-неделни фиести, като празник се тачи и Карнавалът на Канарските острови, който всяка година има различна и интересна тема. А веднъж на пет години се празнува Lustrales на св. Гуадалупе&nbsp;– жената, донесла християнската религия от Африка. Празникът е свързан с нескончаеми фиести в продължение на месец, които завършват с религиозно посрещане и изпращане на статуята на светицата, както и с магичен светлинен театър в океана. В този период гостите на острова достигат близо милион, хотелите и частните квартири са претъпкани, голяма част от туристите отсядат на Тенерифе и пътуват всеки ден с ферибот до Ла Гомера. Учениците на Ла Гомера имат специален час по свирене с уста (''silba'') в началното училище. Преди години този начин на общуване е бил много разпространен на острова. Има възрастни хора, които „разговарят“ чрез свирене с уста. Гомерците, като всички канарци, изключително много държат на традициите си. По време на религиозните и светски фиести местните обличат народните си носии и така ходят на работа. Във всеки магазин може да се купи типична народна носия, като размерите са от бебета до възрастни. Островът заема площ от 378 км² и е известен преди всичко с девствената си [[природа]]. === Ел Йеро === [[Ел Йеро]] е най-западният остров от архипелага, като главен град е [[Балберде]] (10 798 души през 2018 г.). Площта му е 268 км². Това е най-младият от островите (1,2 милиона години, но вулканът е сред най-старите на островите). Ел Йеро е вулканичен остров като останалите, но е изключително красив и зелен. Природата му е уникална и изключително богата. Животинският свят тук е доста ограничен. Срещат се зайци, гущери и много хлебарки с огромни размери. Името на острова идва от езика на коренните жители на островите [[гуанчи]] и се е наричал ''Hero'' или ''Ecero''. По-късно се заменя с кастелянската дума ''El Herro'' (в превод ковачница). Местните, като гомерците, са използвали свиренето с уста за общуване. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Автономни области на Испания}} {{Европейски външни територии}} {{Африка}} {{Портал |Африка}} [[Категория:Канарски острови| ]] 5onq1dkr93oa7gya5ms8tltvjvi5ea9 0 92716 12397662 12274155 2024-10-28T17:02:16Z Rrriiibbb 324818 12397662 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Данаилов|Георги Данаилов}} {{писател | име = Георги Данаилов | снимка = Georgi-Danailov-20101211-1.jpg | описание = Георги Данаилов на 11 декември 2010 г. | псевдоним = | място на раждане = [[София]], [[Царство България]] | място на смърт =София, [[Република България]] | работил = [[сценарист]], [[писател]], [[драматург]] | националност = {{BUL}} | период = 1960 – 2009 | жанрове = Роман, пиеса,сценарий, есе, мемоари, документален роман,фейлетон. | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Солунските съзаклятници“, „Къща отвъд света“, „Деца играят вън“, „Зиминикът на рая“, „Господин Балкански“, „Крадецът на трамваи“, „До Чикаго и назад – 100 години по-късно“,„За Жан-Жак Русо и градските идиоти“,„Убийството на Моцарт“, „Доколкото си спомням...“, "Утерус', „Работен дневникъ“, „Живи комини“, „Дъщерята на Америка“, „Черно: лирика“. | награди = „[[Чудомир (награда)|Чудомир]]“<br/>„[[Стоян Михайловски (награда)|Стоян Михайловски]]“ (2003) | повлиян = | повлиял = | брак =Ева Данаилова | деца = | подпис = | бележки = }} '''Георги Христов Данаилов''' е [[България|български]] [[писател]], [[сценарист]] и почетен гражданин на [[Свищов]]. == Биография == Георги Христов Данаилов (1936 – 2017) е потомък на известен свищовски род. Внук е на акад. проф. [[Георги Тодоров Данаилов]], както и правнук на [[Марко Балабанов]], първият [[външен министър]] на България след [[Освобождение]]то на страната.<ref name="kul1">[http://kultura.bg/web/всеки-човек-може-да-оцвети-годините-си/ Всеки човек може да оцвети годините си], интервю на Тони Николов, Портал Култура, 27 декември 2016 г.</ref><ref name="slovo1">Данаилов, Георги. [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5568&Level=2 Доколкото си спомням. 2], Словото.</ref><ref name="epi1">Данаилов, Георги. [http://epicenter.bg/article/archive/36435/11/33 Спасили сме се от робство, благодарение на хора като Бай Ганьо], Епицентър, 24 февруари 2014 г.</ref> През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Автор е на много пиеси и филмови сценарии: „Хирурзи“, „Похищение в черно“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с [[Рангел Вълчанов]]), „Лагерът“ (заедно с [[Георги Дюлгеров]]). Световно признание и литературни награди получава и с последните си литературни творби „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за [[Стефан Гечев]]), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на [[Арменски език|арменски]], [[Руски език|руски]], [[Немски език|немски]], [[Полски език|полски]], [[Румънски език|румънски]], [[Словашки език|словашки]], [[Чешки език|чешки]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Китайски език|китайски]] и др. Пиесите му са играни в [[Москва]], [[Ленинград]], [[Ческе Будейовице]], [[Бърно]], [[Братислава]], [[Варшава]], [[Тбилиси]], [[Ереван]]. Носител на призове от международни фестивали в [[Кинофестивал в Кан|Кан]], Москва, Техеран, Сан Себастиан. От [[1993]] до [[1995]] г. Георги Данаилов е председател на [[Държавна агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]]. == Награди и признания == * 1997 – Първо място в международния конкурс „Русо“ в Париж * 2002 – награда статуетката „Аполон Токсофорос“ на „[[Аполония (фестивал)|Аполония`2002]]“ * 2002 – Почетен гражданин на Свищов * 2002 – Наградата на София * 2003 – награда „[[Стоян Михайловски (награда)|Стоян Михайловски]]“<ref name="bgnow.eu">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=30133 | заглавие =Писателят Георги Господинов е тазгодишният носител на наградата „Стоян Михайловски“ в Елена | издател =Bgnow.eu | дата = 6 януари 2015 | език = }}</ref> Освен това получава наградите „[[Чудомир (награда)|Чудомир]]“ и „П. Р. Славейков“ (за цялостно творчество). == Библиография == === Проза === * 1965 – ''„Заключената планета“'' (съвместно с Васил Райков) * 1970 – ''„Деца играят вън“'' * 1973 – ''„При никого“'' * 1982 – ''„Убийството на Моцарт“'' * 1986 – ''„Деца играят вън“'' * 1986 – ''„Убийството на Моцарт“'' * 1990 – ''„До Чикаго и назад – сто години по-късно“'' (пътепис) * 1992 – ''„До Чикаго и назад – сто години по-късно“'' (пътепис) * 1993 – ''„Спомени за градския идиот“'' (сборник разкази) * 1997 – ''„Къща отвъд света“'' (роман) * 1997 – ''„За Жан-Жак Русо и други глупости“'' (сборник разкази) * 1999 – ''„Очите на другите“'' (сборник разкази) * 1999 – ''„Деца играят вън“'' * 2000 – ''„Деца играят вън“'' * 2000 – ''„Убийството на Моцарт“'' * 2000 – ''„Доколкото си спомням“'' * 2001 – ''„Доколкото си спомням 2“'' * 2002 – ''„Доколкото си спомням 3“'' * 2003 – ''„До Чикаго и назад – сто години по-късно“'' (пътепис) * 2003 – ''„Къща отвъд света“'' * 2004 – ''„Весела книга за българския народ“'' * 2004 – ''„За Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт“'' (сборник) * 2007 – ''„Зимникът на рая“'' * 2009 – ''„Защо не сме социалисти“'' (съвместно с още 10 автори) * 2009 – ''„Мемоарите на едно жълто паве“'' * 2012 – ''„Цената на безсмислието“'' * 2015 – ''„Към никъде“'' === Пиеси === [[Файл:Georgi-Danailov-20101211-2.jpg|мини|300px|На сцената на Сатиричния театър при премиерата на сборника му „Избрани пиеси“, 11.12.2010]] * 1975 – ''„Краят остава за вас“'' * 1977 – ''„Съдията и жълтата роза“'' * 1979 – ''„Несериозна комедия“'' * 1980 – ''„Есента на един следовател“'' * 1982 – ''„Докле е младост“'' * 1983 – ''„Солунските сьзаклятници“'' * 1985 – ''„Господин Балкански“'' * 1986 – ''„Една калория нежност“'' * 1987 – ''„Крадецът на тролейбуси“'' * 1990 – ''„Почивка преди Рая“'' * 2007 – ''„Боговете“'' * 2010 – ''„Избрани пиеси“'' === Сценарии === * [[Деца играят вън]] (тв, 1973) * [[При никого]] (1975) * [[Хирурзи]] (1977) * [[Почти любовна история]] (1980) * [[Похищение в жълто]] (1981) * [[В името на народа (филм)|В името на народа]] (1984) * [[Забравете този случай]] (1985) * [[За къде пътувате]] (1986) * [[Време на насилие]] (1988) * [[А сега накъде?]] (1988) * [[Разводи, разводи]] (1989) * [[Брачни шеги]] (1989) * [[Лагерът]] (1990) * [[Карнавалът]] (1990) * [[Големите игри]] (1999) * [[Трамваят – сто години от живота на София]] (2001) * [[Една калория нежност]] (2003) * [[А днес накъде?]] (2007) * [[Бай Ганьо тръгва из Европа (филм)|Бай Ганьо тръгва из Европа (1991)]] * [[Още нещо за любовта]] (2010) * [[Пеещите обувки]] (2016) * Темата (2021). == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Георги Данаилов}} * [http://www.slovo.bg/danailov/ Творчеството на Георги Данаилов в Словото] * {{Моята библиотека автор|georgi-danailov|Георги Данаилов}} * {{икона|en}} {{imdb name|0199101|Георги Данаилов}} * [[Валери Запрянов]], [[Бойко Ламбовски]], [http://old.segabg.com/article.php?id=845647 „In memoriam Георги Данаилов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210410214210/http://old.segabg.com/article.php?id=845647 |date=2021-04-10 }}, в-к „Сега“, бр. 5822 (56), 9 март 2017 * [https://www.kevorkkevorkian.com/bg/svidet-georgi-danailov.html „Георги Данаилов: Няма демокрация в изкуството“], интервю на [[Кеворк Кеворкян]], „Всяка неделя“, стр. 292 – 297 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Данаилов, Георги}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български есеисти]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български мемоаристи]] [[Категория:Председатели на Държавната агенция за българите в чужбина]] [[Категория:Почетни граждани на Свищов]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] dkb8ajo88djp66emlfs6hnsoiixymk1 0 93293 12397902 12335675 2024-10-28T21:16:09Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397902 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] k3zaj36s2c10olv2eacvcqijsxhk9be 12397905 12397902 2024-10-28T21:17:13Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397905 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] g39tlabjajoko6v6u3i7y8958zh1kve 12397909 12397905 2024-10-28T21:18:03Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397909 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] 7zq69xwwbcyfenim1b2p83bg4693dux 12397910 12397909 2024-10-28T21:19:25Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397910 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 153 | style="text-align:center" |0,46 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] tv344l2bfu12n0d0f9pn96fyhyho2ta 12397912 12397910 2024-10-28T21:20:58Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397912 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 153 | style="text-align:center" |0,46 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2022 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 153 | style="text-align:center" |0,46 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] a5iaduzubmejr16qt5ylsjnhns77vat 12397914 12397912 2024-10-28T21:22:06Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397914 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 153 | style="text-align:center" |0,46 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2022 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |7593 | style="text-align:center" |0,29 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] lrlid7jz1rudklohcp4sm94qaueg76i 12397915 12397914 2024-10-28T21:23:03Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397915 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 153 | style="text-align:center" |0,46 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2022 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |7593 | style="text-align:center" |0,29 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2023 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |7593 | style="text-align:center" |0,29 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] 4p8vstgs3kqpslxqr0dnav0e1lj0eo4 12397917 12397915 2024-10-28T21:23:59Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397917 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 153 | style="text-align:center" |0,46 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2022 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |7593 | style="text-align:center" |0,29 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2023 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |10 505 | style="text-align:center" |0,40 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] 4kodfoq8gr1836vir2ic73vlyo2qzph 12397921 12397917 2024-10-28T21:27:22Z 5.53.240.170 /* Участия в избори */ 12397921 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атака|Атака}} {{Партия | име = „Атака“ | bgcolor = #00563F | лого = | знаме = Flag of Ataka.png | картинка = Meeting_of_PP_ATAKA_02.jpg | описание = [[Митинг]] на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в [[София]] на 3 март 2011 г. | ръководител = [[Волен Сидеров]] | щаб = [[София]], ул. „Врабча“ 1 | тв_канал = [[Alfa (телевизия)|Alfa]] | членове = | позиция = крайно дясно<ref name="Meznik"/> | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} {{color box|#006400|border=darkgray}} {{color box|#DC143C|border=darkgray}} <br>бял, зелен, червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#00563F}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#00563F}} | сайт = {{URL|www.ataka.bg}} }} '''„Атàка“''' е [[Национализъм|националистическа]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсурдите-на-българския-национализъм/a-17547909 |заглавие=Абсурдите на българския национализъм | DW | 08.04.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91| заглавие = Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС| достъп_дата = 7 април 2013| дата = 28 януари 2013 г.| издател = Сайт на партия „Атака“| език = | архив_дата = 2013-03-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130323055251/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html| заглавие = Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна| достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 22 октомври 2010| издател = Mediapool.bg | език = }}</ref>, която използва [[популизъм|популистки]] послания, за да спечели симпатии от избирателите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://books.google.bg/books?id=kqgRtP2wNNIC&pg=PA49&dq=pencheva+bulgaria+attack&hl=de&ei=Q-KqTp_AHIzFswaN0KDlDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&sqi=2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false| заглавие = The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria | достъп_дата = 28 октомври 2011 | фамилно_име = Pencheva | първо_име = Mariya | език = en }}</ref> Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия<ref name="Meznik">{{cite | фамилия-част = Meznik | име-част = Michael | съавтори-част = Tom Thieme | заглавие-част = Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria | фамилия = Backes | име = Uwe | съавтори = Patrick Moreau | заглавие = The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives | издател = Vandenhoeck & Ruprecht | дата = 2011 | isbn = 9783525369227 | език = en | страница = 205 – 207}}</ref>, според други – крайнолява.<ref>[http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/05/14/339581_koi_e_liav_i_koi_desen_v_bulgariia/ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007]</ref> Заема [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref name="Русофили: Волене, с теб сме!">{{cite web | year = 2014 | url = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 | title = Волене, с теб сме! | work = www.ataka.bg | достъп_дата = 2016-05-02 | архив_дата = 2016-05-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160531153254/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7051&Itemid=66 }}</ref> След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира и престава да бъде фактор в политическия живот на страната. От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия [[СКАТ (кабелна телевизия)|СКАТ]] и собственика ѝ [[Валери Симеонов]]. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста [[Волен Сидеров]]. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник ([[Атака (вестник, 2005)|„Атака“]]) и притежава своя телевизия – [[Алфа ТВ|„ТВ Алфа“]]. == История == Партия „Атака“ е създадена на [[17 април]] [[2005]] г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като [[Коалиция Атака]] заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. === Позиции и критики === Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 | заглавие = 20 точки на партия „Атака“ | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | език = | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175715/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=29 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 | заглавие = Програмна схема | достъп_дата = 7 април 2013 | издател = Сайт на партия „Атака“ | архив_дата = 2007-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070622175612/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=29 }}</ref> „Атака“ се определя като [[антипод]] на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация [[Движение за права и свободи]] (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).<ref name="Reuters-2013-5-1"/> Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в [[конституция]]та на [[Република България]] като институционализиране на Българската православна църква и признаване на [[Православие]]то като официална религия в България. Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/атака-връщане-на-смъртното-наказание-и-незабавно-разрушаване-на-гетата-news184395.html |заглавие=„Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата |достъп_дата=27 септември 2011 |дата= 26 септември 2011 |издател= Медиапуул }}</ref> Иска се също пълен военен [[неутралитет]] на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от [[НАТО]]. Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на [[турски език]] по [[БНТ]] (която се издържа от държавния [[бюджет]]). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият [[официален език]] е българският. Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на [[2012]] г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301021035/http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-500-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D0%B5/ }}</ref>. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%E2%80%9E%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/ |заглавие=www.vestnikataka.bg |достъп_дата=2016-03-22 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307012748/http://www.vestnikataka.bg/2014/11/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%e2%80%9e%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba/ }}</ref>. ==== Енергетика ==== ===== Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ===== По отношение на [[Европейска интеграция|Евроинтеграцията]] на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в [[ЕС]], като затварянето на [[АЕЦ Козлодуй]], и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство. Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат [[Иван Костов]], [[Симеон Сакскобургготски]], [[Сергей Станишев]], [[Румен Овчаров]], [[Меглена Кунева]], [[Гюнтер Ферхойген|комисарят Ферхойген]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26097&edition_id=408&format=html| заглавие = Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ | достъп_дата = 7 април 2013 | дата =29 януари 2007 | издател = в. „Атака“ }}</ref> Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение. Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия [[спектър]] беше определяно от крайно ляво до крайно дясно. ===== АЕЦ „Белене“ ===== През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“ <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/15/1926144_ataka_iska_referendum_i_za_aec_belene_i_za_chlenstvoto/ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО], в. Дневник, 15 октомври 2012</ref> (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). == Политически партии, произлезли от Атака == * [[Свобода (партия)|Свобода]] (2007 –) * [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] (2009 –) * За хората от народа (2010 – 2017) * [[Национален фронт за спасение на България]] (НФСБ) (2011 –) * Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) * Нация (2021 –) == Парламентарна дейност == В [[XL народно събрание]] към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 [[законопроект]]а, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната [[Опозиция (политика)|опозиция]] в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция [[БСП]]-[[НДСВ]]-[[ДПС]]. През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за [[национализация]]“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, [[БТК]] и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към [[комунизъм|комунизма]]“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта. След множество [[скандал]]и парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати. През 2006 г. става ясно, че според [[Сметна палата|Сметната палата]] част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през [[2005]] г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://politics.actualno.com/news_84097.html | заглавие = Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии | достъп_дата = 7 април 2013 | дата = 9 ноември 2006 | издател = Actualno.com | език = | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929092631/http://politics.actualno.com/news_84097.html }}</ref> === Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП === Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/100799/volen_siderov_ataka_njama_da_se_koalira_s_gerb Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ], БНТ, 13 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/атака-няма-да-влиза-в-коалиции/ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922145438/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8/ |date=2017-09-22 }}, в. „Атака“, 18 май 2013</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/атака-няма-да-подкрепи-правителство-но-и-няма-да-позволи-нови-избори-news206605.html „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“], Медиапул, 21 май 2013</ref><ref>[http://www.vestnikataka.bg/2013/05/волен-сидеров-нито-борисов-нито-ореша/ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170718153526/http://www.vestnikataka.bg/2013/05/%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/ |date=2017-07-18 }}, в. „Атака“, 28 май 2013</ref> При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_na_jivo_liderut_na_ataka_volen_siderov_osiguri_kvorum/ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“], в. Дневник, 29 май 2013</ref> Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. <ref name="Reuters-2013-5-1">{{икона|en}} [http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2/ Новото българско правителство може да се затрудни да управлява] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307121042/http://www.trust.org/item/20130529151340-zdac2 |date=2014-03-07 }}, Ройтерс, 29 май 2013</ref> == „Атака“ в Европейския парламент == Партия „Атака“ е първоначално представена в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]], който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател [[Радой Ралин]] и син на съпругата на Сидеров [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]]. По-късно той става независим член в ЕП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dstoyanov.eu/| заглавие = Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент| достъп_дата = 7 април 2013| издател = Личен сайт на Димитър Стоянов| език = | архив_дата = 2013-02-27| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130227034232/http://dstoyanov.eu/}}</ref> Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка [[Елс де Хрун]], която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като [[расизъм]]. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на [[националсоциализъм|националсоциализма]]. В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна [[Ливия Ярока]] като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като [[расизъм|расистка]], а „Атака“ – като [[ксенофобия|ксенофобска]], отричаща [[Холокост]]а, антиеврейска, антитурска и антициганска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brusselsjournal.com/node/1390| заглавие = European Parliament Goes Bananas over Bad Joke| достъп_дата = 7 април 2013 | дата =28 септември 2006| издател = The Brussels Journal | език = en}}</ref> == Участия в избори == {|class="wikitable" |+ '''Участие на „Атака“ на изборите в България''' ! style="text-align:center" | година ! style="text-align:center" | избори ! style="text-align:center" | гласове ! style="text-align:center" | % ! style="text-align:center" | резултат |- | style="text-align:center" |2005 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |296 848 | style="text-align:center" |8,14 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- |rowspan="2" style="text-align:center" |2006 | style="text-align:center" |Президент – първи тур | style="text-align:center" |597 175 | style="text-align:center" |21,486 | style="text-align:center" |Волен Сидеров отива на балотаж |- | style="text-align:center" |Президент – втори тур | style="text-align:center" |649 387 | style="text-align:center" |24,052 | style="text-align:center" |Волен Сидеров губи от Георги Първанов |- | style="text-align:center" |2007 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |275 237 | style="text-align:center" |14,2 | style="text-align:center" |{{Партия/места|3|18|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |308 052 | style="text-align:center" |11,96 | style="text-align:center" |{{Партия/места|2|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2009 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |395 656 | style="text-align:center" |9,36 | style="text-align:center" |{{Партия/места|21|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2011 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |122 466 | style="text-align:center" |3,64 | style="text-align:center" |Четвърто място на първия тур |- | style="text-align:center" |2013 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |258 481 | style="text-align:center" |7,4 | style="text-align:center" |{{Партия/места|23|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |66 210 | style="text-align:center" |2,957 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/ep2014/rezultati/ | заглавие=Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 | достъп_дата =2 юни 2014 }}</ref> |- | style="text-align:center" |2014 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |148 262 | style="text-align:center" |4,5 | style="text-align:center" |{{Партия/места|11|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2016 | style="text-align:center" |Президент | style="text-align:center" |573 016 | style="text-align:center" |14,97 | style="text-align:center" |Трето място на първия тур |- | style="text-align:center" |2017<sup>*</sup> | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |318 513 | style="text-align:center" |9,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|8|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2019 | style="text-align:center" |Европейски парламент | style="text-align:center" |20 906 | style="text-align:center" |1,07 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|17|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |15 659 | style="text-align:center" |0,48 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 585 | style="text-align:center" |0,45 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2021 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |12 153 | style="text-align:center" |0,46 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2022 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |7593 | style="text-align:center" |0,29 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2023 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |10 505 | style="text-align:center" |0,40 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |- | style="text-align:center" |2024 | style="text-align:center" |Народно събрание | style="text-align:center" |3990 | style="text-align:center" |0,16 | style="text-align:center" |{{Партия/места|0|240|#006400}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати. === Парламентарни избори 2005 === На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pi2005.cik.bg/results/| заглавие = Партии и коалиции преминали 4%| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Президентски избори през 2006 година === Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pvr2006.cik.bg/results_2/| заглавие = Окончателни резултати за Страната| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> от кандидатиралия се за втори мандат президент [[Георги Първанов]], подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ. === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR_2007_Ataka.png|мини|200px|Гласуване по райони]] „Атака“ излиза със самостоятелна листа на [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14,20% от гласовете. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2007.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В [[ЕП]] влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от [[XL народно събрание]] и дотогавашен [[евронаблюдател]] (от 1 януари 2007) [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На второ място е [[бизнесмен]]ът [[Слави Бинев]], а на трето – [[Десислав Чуколов]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2009 година === На вторите за България [[избори за български представители в Европейския парламент]] при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]] и [[Слави Бинев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/| заглавие = Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> Партията печели изборите в Бургаска област.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ep2009.cik.bg/results/rik_02.html| заглавие = Окончателни резултати от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Парламентарни избори през 2009 година === {{Парламентарни избори в България (2009)}} В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес =http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/| заглавие =Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009| достъп_дата =7 април 2013| дата =22 декември 2008| издател =Сайт на партия „Атака“| език =| архив_дата =2015-09-23| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20150923175706/http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2817&Itemid=61/}}</ref> Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в XLI народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията [[Волен Сидеров]] остава на второ място с 22,16% от гласовете.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://pi2009.cik.bg/elected/rik_02.html| заглавие = Избрани за народни представители от избирателен район Бургас| достъп_дата = 7 април 2013 | издател = [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | език = }}</ref> === Местни избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2011 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2013 година === {{раздел-мъниче}} === Избори за Европейски парламент през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2014 година === {{раздел-мъниче}} === Президентски избори през 2016 година === На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] и „Атака“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|дата= 30 септември 2016 |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |дата= 9 ноември 2016 |издател=clubz.bg|език=}}</ref> === Парламентарни избори през 2017 година === {{раздел-мъниче}} == Ръководство == Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор: * Председател – [[Волен Сидеров]] * Заместник-председател – [[Павел Шопов]] * Заместник-председател – [[Станислав Станилов]] * Член – [[Деница Гаджева]] * Член – [[Магдалена Ташева]] * Член – [[Явор Нотев]] == Скандали == Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу [[кабинета Орешарски]] <ref>[http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/ groplovdiv.bg]</ref>, стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.<ref>{{Citation |title=globusnews.net |url=http://globusnews.net/2013/78332 |accessdate=2013-06-20 |archivedate=2013-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130929024803/http://globusnews.net/2013/78332 }}</ref> Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Има ли платени агитки – разследване на БНТ], БНТ, 20 юни 2013</ref>. == Вижте също == * [[Обединени патриоти]] == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == {{commonscat|Political party ATAKA}} * [http://www.ataka.bg/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928171531/http://ataka.bg/ |date=2008-09-28 }} * [http://www.vestnikataka.bg/ Сайтът на вестник „Атака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161127043118/http://www.vestnikataka.bg/ |date=2016-11-27 }} * [http://www.vestnikataka.com/ Архив на вестник „Атака“ до 17 май 2010 г.] * [http://www.ataka.tv/ Сайтът на Телевизия АЛФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130430154326/http://www.ataka.tv/ |date=2013-04-30 }} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Атака (партия)| ]] cyi41d0ee865tyfy5j57i6d9ksz3b3b 0 94821 12398091 12294913 2024-10-29T06:29:08Z Davidkenarovcska 254027 12398091 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|България|1987}} Ивелин Попов | снимка = Ivelin Popov 2021.jpg | описание = Попов с екипа на [[ФК Сочи|Сочи]] през [[2021]] г. | прякор = ''Попето'' | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1987}} [[Народна република България|Народна република България]] | височина = 182 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | номер на фланелката = 10 | пост = [[полузащитник|Атакуващ полузащитник]] <br>[[Нападател]] | юношески години = 1993 – 1998<br>1999 – 2004<br>2004 – 2005 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Септември (София)|Септември София]]<br>{{Флагче|България}} [[Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Холандия}} [[Фейенорд]] | години = 2005 – 2010<br>2010 – 2012<br>2012 – 2015<br>2015 – 2018<br>2018<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Газиантепспор]]<br>{{Флагче|Русия}} [[ФК Кубан Краснодар|Кубан Краснодар]]<br>{{Флагче|Русия}} [[ФК Спартак Москва|Спартак Москва]]<br>{{Флагче|Русия}} [[ФК Рубин (Казан)|Рубин Казан]]*<br>{{Флагче|Русия}} [[ФК Ростов|Ростов]]<br>{{Флагче|Русия}} [[ФК Сочи|Сочи]]<br>{{Флагче|България}} [[Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | мачове = 96<br>60<br>79<br>77<br>9<br>39<br>22<br>31<br>31 | голове = (25)<br>(6)<br>(19)<br>(6)<br>(4)<br>(6)<br>(5)<br>(5)<br>(6) | национален отбор години = 2006 – 2008<br>2007 – 2019 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 13<br>90 | национален отбор голове = (2)<br>(18) | посл_проф_отбори = 1 декември 2023 | посл_нац_отбор = 24 януари 2019 | наем = да* }} '''Ивелин Иванов Попов''' е [[България|български]] [[футбол]]ист, на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] както и бивш капитан на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] до 2019 г. Играе като [[нападател]], но може да се изявява еднакво добре по левия и десния фланг на атаката. Той е трикратен носител на приза [[Футболист №1 на България]] за 2015, 2016 и 2017 г. Един от най - добрите български футболисти през новия век. == Състезателна кариера == === Юношески години === Първите си стъпки прави в школата на [[Септември (София)]], откъдето е забелязан и привлечен да тренира в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. На Герена остава за 4,5 години. Като юноша прави впечатление, но ръководството на [[ПФК Левски (София)|Левски]] така и не му предлага първи професионален договор и през януари 2005 г. е поканен във [[Фейенорд]], а шефовете на Левски подозират, че зад разделянето с таланта им стои [[Андрей Желязков]], който по това време работи като скаут на холандците за [[Източна Европа]]. След един сезон при юношите Фейенорд не успява да го картотекира в първия състав и Попов се връща в България. === Литекс Ловеч === Около месец и половина води подготовка с [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]], но подписва 5-годишен договор с [[Литекс]]. През пролетта на [[2006]] г. отбелязва 5 гола в 9 мача и попада в тройката за най-добър млад състезател в анкетата за [[Футболист на футболистите на България|Футболист на футболистите]]. Чепатият характер обаче започва да му създава главоболия. Известен с буйния си нрав, Попов няколко пъти си навлича различни наказания заради провинения извън терена или заради провокации към публиката. В интервю пред спортната преса заявява, че има „треньорска контузия“, обвинявайки индиректно треньора [[Люпко Петрович]], че не го пуска титуляр. Изваден е от отбора и е пратен да тренира с юношите. Дебютира в европейските клубни турнири срещу [[РК Страсбург|Страсбург]]. Капитан е на юношеския и младежкия национален отбор, като е предпочетен от съотборниците си пред [[Валери Божинов]] и [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] след гласуване. От юли 2008 г. е капитан и на мъжкия състав на [[Литекс]]. Талантът му не остава незабелязан и Ивелин Попов продължава да е сериозен обект на внимание от страна на редица европейски клубове. Влиза в полезрението на различни мениджъри и в офиса на [[Литекс]] пристигат запитвания от клубове като [[Дарби Каунти]], [[Интер]], [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]]<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1679751544 Попов впечатлил Блекбърн]</ref>, [[РСК Андерлехт]], [[Манчестър Сити]], [[Херта БШК Берлин|Херта]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], [[Панатинайкос]], [[Омония (Никозия)|Омония]], [[Фиорентина]], [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]], [[ПСВ Айндховен]], [[НЕК Неймеген]], [[1. ФК Кьолн|Кьолн]], [[ФК Рубин Казан|Рубин Казан]] и [[ФК Астън Вила|Астън Вила]]. <ref>{{Citation |title=Ивелин Попов пред трансфер в Астън Вила |url=http://football.sportal.bg/news.php?news=236365 |accessdate=2010-05-08 |archivedate=2010-05-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100511175616/http://football.sportal.bg/news.php?news=236365 }}</ref> През сезон [[А футболна група 2009/10|2009/10]] с отбора на Литекс става [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], а в анкета, проведена от „Асоциацията на българските футболисти“, е избран за [[Футболист на футболистите на България|Футболист на футболистите]]. На [[17 септември]] [[2010]] година в контролата срещу {{имеНОФ|Сърбия}} влиза в историята като най-младия капитан на Националния отбор в неговата история. <ref>[http://sportline.bg/news/72396/загуба-от-сърбия-върна-матеус-на-земята-и-вкара-ивелин-в-историята Загуба от Сърбия върна Матеус на земята и вкара Ивелин в историята]</ref> === Газиантепспор === В последния ден от летния трансферен прозорец на [[2010]] преминава под наем за 1 година в [[Газиантепспор]] с опция за закупуване за 3 години. Сумата, която ще бъде заплатена на [[Литекс (Ловеч)]] за периода под наем, е 500 000 [[евро]]. На 14 декември 2010 г. Ивелин Попов подписва договор за 5 години с турския клуб. Бившият му отбор, Литекс, получава за него 2 милиона евро. Дебютира на 13 септември 2010 срещу Галатасарай. Сезонът за Попов не е много успешен, като за 28 мача вкарва едва 2 попадения. === Кубан Краснодар === На 25 август 2012 г. Попов преминава в руския [[ФК Кубан Краснодар|Кубан Краснодар]].<ref>[http://football.sportal.bg/news.php?news=382440 Попето вече има нов отбор] </ref> На 26 октомври същата година вкарва първия си гол за Кубан. Попов успява да измести Маркос Пицели от титулярното място и помага за възхода на Кубан, като през сезон 2012/2013 отборът не допуска нито една загуба в първенството. Полузащитникът попада няколко пъти в отбора на кръга в Русия. През лятото на 2013 г. сериозен интерес към футболиста проявяват от [[ФК Астън Вила|Астън Вила]], но ръководството на руския клуб отказва да преговаря.<ref>[http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2755057 Кубан не пуска Ивелин Попов в Англия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130610232802/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2755057 |date=2013-06-10 }} Sportni.bg (08.06.2013)</ref> === Спартак Москва === В началото на юни 2015 г. преминава в руския [[ФК Спартак Москва|Спартак Москва]], където играе 3 години. Става шампион на Русия през 2018 година. Вкарва някои от най - красивите голове в кариерата си именно тук. <ref>[http://gong.bg/football-sviat/legioneri/snimka-ivelin-popov-veche-e-igrach-na-spartak-moskva-331326 Ивелин Попов вече е играч на Спартак Москва] gong.bg</ref> === 2018 – 2022 === От 2018 до 2022 играе по 1 сезон в [[ФК Рубин (Казан)|Рубин (Казан)]] и [[ФК Ростов|Ростов]] и 2 сезона в [[ФК Сочи|Сочи]]. === Левски (София) === На 17 май 2022 г. 34-годишният футболист се завръща в родния [[Левски (София)]]. На пресконференцията се просълзява от вълнение, говорейки за мотивацията да помогне на родния си клуб. По време на периода си при "сините" е често контузен, като има леки проблеми и със временния треньор на Левски - Елин Топузаков. Запомня се с много силен мач, който изиграва срещу ЦСКА през 2022 г. при победада с 2-0 за [[Левски (София)]] и с пропусната дузпа в последната минута няколко месеца по - късно. Съперник тогава отново е ЦСКА София. <ref>[https://sportal.bg/news-2022051710420732847 Ивелин Попов се завърна в Левски със сълзи на очи], Sportal.bg, 17 май 2022.</ref><ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/multimedia/video/ivelin-popov-iskam-i-az-da-dam-neshto-na-levski-682612 Ивелин Попов: Искам и аз да дам нещо на Левски], Gong.bg, 17 май 2022.</ref>. На 14 август 2023 г. се разделя с ПФК Левски по взаимно съгласие и преминава в Ботев (Пловдив), където става основен играч. == Успехи и отличия == ;{{Флагче|България}} [[Литекс|Литекс Ловеч]] * [[Първенство на България по футбол|Шампион]] '''(1)''': [[А футболна група 2009/10|2009/10]], 2010/11 * [[Купа на България]] '''(3)''': [[Купа на България по футбол 2007/08|2008]], [[Купа на България по футбол 2008/09|2009]],2024 * [[Суперкупа на България]] – [[Суперкупа на България 2010|2010]] * [[Футболист на футболистите на България|Футболист на футболистите]] – 2010 * [[Футболист № 1 на България]] – 2015, 2016, 2017 == Личен живот == Женен е за попфолк певицата [[Елена Паришева]]<ref>[https://m.slava.bg/news/124907.html Елена Паришева се обясни в любов на Ивелин за 10-ата им годишнина] Slava.bg (9 юни 2020 г.)</ref>, с която са заедно от 2010 г. и имат син, кръстен на него – Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.)<ref>[https://lifestyle.bg/bulgarian/elena-parisheva-rodi-sin.html Елена Паришева роди син]</ref><ref>[http://blife.bg/article-17290 Елена и Ивелин Попов показаха сина си] Blife (16 октомври 2012)</ref> и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.)<ref>[https://lifestyle.bg/bulgarian/elena-parisheva-rodi-dashterya-na-ivelin-popov.html Eлена Паришева роди дъщеря на Ивелин Попов]</ref>. == Вижте също == * [[Български футболисти в чужбина]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/ivelin-ivanov-popov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Ботев (Пловдив) състав}} {{Общомедия|Category:Ivelin Popov}} {{Футболист № 1 на България}} {{СОРТКАТ:Попов, Ивелин}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на Кубан]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Русия]] [[Категория:Футболисти на Спартак Москва]] 8t0yxuv4tg2zvu3ee9jvjg5ul0p1tt9 0 95456 12398014 12175780 2024-10-29T00:07:12Z 213.91.239.165 12398014 wikitext text/x-wiki Провеждането на '''президентски избори в България''' започва след [[10 ноември]] [[1989]] г. Първите два пъти (на 2 април и 1 август 1990 г.) [[Президент на България|президентът]] е избиран непряко – от [[Народното събрание]], а след 1992 г. се избира пряко от всички избиратели, имащи право на глас. Според [[Конституцията на Република България]], президентският мандат трае пет години. == Първи президентски избори (1990) == На '''3 април 1990''' г. [[IX народно събрание]] приема Закон за изменение и допълнение на [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на НРБ]] (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] се закрива и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ. ;Процедура за избор * Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2). * Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът). * Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1). ;Процедура за прекратяване * Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1). * Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3). ;Изборни резултати Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на [[БКП]] и [[БЗНС]] за поста е предложен председателят на Държавния съвет [[Петър Младенов]], който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 29 от 10 април 1990 г. == Втори президентски избори (1990) == Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, но вече от [[VII велико народно събрание|Великото народно събрание]], във връзка с подаването на оставка от [[Петър Младенов]] и приемането ѝ (20 юли 1990). Той се провежда по същите процедурни правила, както първия избор, тъй като все още не е приета нова Конституция. Налага се гласуването да протече в 6 тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители (400). === Избор на президент === {| class="wikitable" |---- bgcolor="#efefef" | rowspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''Кандидати''' | rowspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''Издигнати от''' | colspan="1" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''1 тур''' ||align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''2 тур''' || align="center" style="background-color:#E9E9E9" style="background-color:#E9E9E9"|'''3 тур'''||align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''4 тур''' || align="center" style="background-color:#E9E9E9"|'''5 тур''' || align="center" style="background-color:#E9E9E9" |'''6 тур''' |- | colspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9" | '''24 юли''' || colspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''26 юли'''|| style="background-color:#E9E9E9" | '''30 юли'''||style="background-color:#E9E9E9" | '''1 август''' |- |[[Чавдар Йорданов Кюранов]]<sup>1</sup> |align="center" | [[БСП]] |align="right"| 217 || align="right"|211 ||align="right"|190||align="right"|194|| || |- |[[Петър Дертлиев|Петър Антонов Дертлиев]]<sup>2</sup> |align="center" | [[СДС]] |align="right"|130 || align="right"|131 ||align="right"|146||align="right"|146||align="right"|130 || |- |[[Виктор Вълков|Виктор Георгиев Вълков]]<sup>3</sup> |align="center" | [[БЗНС]] |align="right"| 36 ||align="right"| 37 ||align="right"|41||align="right"|37||align="right"|254 || |- |[[Желю Митев Желев]]<sup>4</sup> |align="center" | [[СДС]] |align="right"| || || || || ||align="right"|284 |- |Въздържали се |align="center" | |align="right"|1 || ||align="right"|1 || || ||align="right"|108 |- |Недействителни бюлетини |align="center" | |align="right"| 6 ||align="right"|5 ||align="right"|9 ||align="right"|7 ||align="right"|2 || |- |style="background-color:#E9E9E9" |'''Общо гласували''' |style="background-color:#E9E9E9" align="center" | |style="background-color:#E9E9E9" align="right"| '''390''' ||style="background-color:#E9E9E9" align="right"|'''384''' ||style="background-color:#E9E9E9" align="right"|'''387'''|| style="background-color:#E9E9E9" align="right"|'''384'''||style="background-color:#E9E9E9" align="right"|'''386''' ||style="background-color:#E9E9E9" align="right"|'''392''' |} <sup>1</sup> На 30 юли от името на парламентарната група на БСП [[Александър Лилов]] заявява, че са решили да оттеглят кандидатурата на [[Чавдар Кюранов]], „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република“. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси“. <sup>2</sup> На 31 юли [[Петър Дертлиев]] оттегля кандидатурата си. <sup>3</sup> На 31 юли [[Елена Кирчева (политик)|Елена Кирчева]] съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на [[Виктор Вълков]]. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатите: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам“. <sup>4</sup> На 31 юли [[Стоян Ганев]] номинира [[Желю Желев]] като кандидат за държавен глава от името на парламентарния [[Съюз на демократичните сили]]. На 1 август министър-председателят [[Андрей Луканов]] заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи тази кандидатура, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а [[Юлий Бахнев]] – от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста. === Избор на вицепрезидент === * При първоначалното издигане на кандидатури БСП номинира за вицепрезидент [[Велко Вълканов]], СДС – [[Петър Кирилов Берон|Петър Берон]], а БЗНС не издига претендент. При оттеглянето на кандидатите за президент [[Чавдар Кюранов]], [[Петър Дертлиев]] и [[Виктор Вълков]] и номинирането на [[Желю Желев]] също не е посочена кандидатура за негов заместник. * На 1 август, веднага след като е избран, Желю Желев предлага за вицепрезидент генерал [[Атанас Семерджиев]]. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против“, а 2-ма се въздържат. == Трети президентски избори (1992) == {{Основна|Президентски избори в България (1992)}} На тези избори най-много гласове събират кандидатите на СДС [[Желю Желев]] и [[Блага Димитрова]] с 52,85%, а на второ място остават Велко Вълканов и Румен Воденичаров (47,15%)<ref>[http://www.president.bg/inst_izbori_92.php Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 1992]</ref>. == Четвърти президентски избори (1996) == {{Основна|Президентски избори в България (1996)}} На тези избори най-много гласове събират кандидатите на СДС [[Петър Стоянов]] и [[Тодор Кавалджиев]] (59,73%), а Иван Маразов и Ирина Бокова остават на второ място (40,27%)<ref>[http://www.president.bg/inst_izbori_96.php Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 1996]</ref>. == Пети президентски избори (2001) == {{Основна|Президентски избори в България (2001)}} Изборите са спечелени от кандидатите на [[Коалиция за България]] [[Георги Първанов]] и [[Ангел Марин]] с 54,13%. На второ място остават [[Петър Стоянов]] и [[Нели Куцкова]] (45,87%)<ref>[http://www.president.bg/inst_izbori.php Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2001]</ref>. == Шести президентски избори (2006) == {{Основна|Президентски избори в България (2006)}} Най-много гласове получават отново [[Георги Първанов]] и [[Ангел Марин]] (75,95%), издигнати от инициативен комитет. Втори са [[Волен Сидеров]] и [[Павел Шопов]] от [[ПП „Атака“]] (24,05%).<ref>[http://pvr2006.cik.bg/results_2/ Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2006]</ref> == Седми президентски избори (2011) == {{Основна|Президентски избори в България (2011)}} Най-много гласове получават [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] (52,58%), на второ място остават [[Ивайло Калфин]] и [[Стефан Данаилов]] (47,42%)<ref>{{Citation |title=Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2011 |url=http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/ |accessdate=2012-07-21 |archivedate=2015-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150402115927/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/ }}</ref>. == Осми президентски избори (2016) == {{Основна|Президентски избори в България (2016)}} Най-много гласове получават [[Румен Радев]] и [[Илияна Йотова]] (59,37%), следвани от [[Цецка Цачева]] и [[Пламен Манушев]] (36,16%). == Девети президентски избори (2021) == {{Основна|Президентски избори в България (2021)}} Най-много гласове получават [[Румен Радев]] и [[Илияна Йотова]] (66,72%), следвани от [[Анастас Герджиков]] и [[Невяна Митева]] (31,80%). == Десети президентски избори (2026) == {{Основна|Президентски избори в България (2026)}} == Любопитно == * С най-голям брой гласове е избран президентът [[Желю Желев]] през [[1992]] – 2 738 420 * С най-малък брой гласове е избран президентът [[Румен Радев]] през [[2021]] – 1 537 347 * С най-голямо мнозинство е избран президентът [[Георги Първанов]] през [[2006]] – 75,95% * С най-малко мнозинство е избран президентът [[Росен Плевнелиев]] през 2011 – 52,58% == Източници == <references/> {{Избори в България}} [[Категория:Президентски избори в България| ]] iw6b17widnefzpzjvcf6tpztkkkqkv8 0 95981 12397810 12305748 2024-10-28T20:04:14Z Milenkoff 314660 /* Външни препратки */ 12397810 wikitext text/x-wiki {{Географска област}} '''Леринско''' е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град [[Лерин]], днес в Гърция. [[File:Florina region in Greece geographic map.svg|thumb|lang=bg|Карта на района с българските топоними]] == В Османската империя == Леринската каза е административна област в Османската империя, същестувала до попадането на района в границите на Кралство Гърция. Днес територията и е поделена между дем [[Лерин (дем)|Лерин]], дем [[Суровичево (дем)|Суровичево]] и община [[Новаци (община)|Новаци]], [[Северна Македония]]. Леринска каза обхваща град Лерин с прилежащите към него 53 села, както и нихаите [[Невеска]] с 9 села и [[Рудник (дем Суровичево)|Рудник]] с 5 села<ref>{{МЕС|249 – 251|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm#250_1}}</ref>. Гръцка статистика отбелязва конфесионалното разделение в казата както следва. През 1886 година 23 730 християни (78,4 %) са верни на Цариградската патриаршия, докато другите 6538 (21,6 %) са верни на Българската екзархия. Към 1900 година патриаршистите намаляват до 17 455 (50,9%), докато екзархистите се увеличават на 16 855 (49,1%)<ref>{{МЕС|291 – 294|http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |date=2012-10-29 }} Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124]</ref>. Според Васил Кънчов към 1900 година българите съставляват 63% от населението на казата, турците – 20%, арнаутите (албанците) – 7%, власите – 6% и циганите – 5%<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_c.htm}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. == В Гърция == След Балканските войни голямата част от Леринска каза попада в границите на Гърция, а селата [[Бач]], [[Добровени]], [[Живойно]] и [[Сович]] преминават в Кралство Сърбия. Гръцка статистика от 1914 година, обхващаща 49 населени места в Леринско с общо население 47 855 души, отразява следните резултати: българи са 20 189 (42,1%) души, турци – 13 860 (29%), гърци – 13 111 (27,4%) и „[[Румънска пропаганда сред куцовласите|руманизондес]]“ – 695 (1,5%). От обявените за гърци 5111 души (39%) говорят само български, 3250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4750 (46,2%) говорят два от езиците гръцки, куцовлашки и албански. Гръгоговорещото население е съсредоточено изключително в градовете [[Лерин]] и [[Суровичево]]. От всички християни в областта 59,4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.126 – 128. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на XX век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 година се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 година се посочва, че „схизматиците“ (28 673 или 52,1%) запазват българското си самосъзнание и очакват освобождението от „гръцко робство“, а част от „патриаршистите“ (12 628 или 23%) нямат твърдо гръцко самосъзнание. В доклад от 1925 година на гръцкия генерал Салванос, командир на Десета дивизия в Западна Македония, става ясно, че между 1/2 и 3/4 от населението на всяко село в Леринско се самоидентифицира като „македонци“, „фанатиците българи“ са между 1/4 и 1/2 и са представени във всяко село, а понякога съставляват цели села, докато „фанатиците гърци“ са малцинство и най-често представляват между 1 – 5 семейства в село.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124-125, 128-129. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. В следващите години поради значителната емиграция, включително размяната на население по [[Спогодба Калфов - Политис|спогодбата Калфов – Политис]], заселването на бежанци от Мала Азия и заради дейността на паравоенната организация [[Гръцки македонски юмрук]] етническата картина постепенно се изменя. Според преброяването на населението от 1928 година в Леринско има 38 562 „славофони“. През 1935 година в доклад на областния управител [[Атанасиос Сулиотис]] се посочва, че от 11 683 семейства в 93-те села в Леринско 56,3% са със „славянско национално самосъзнание“, 2,4% с румънско и албанско, докато 41,3% са „чуждоговорещи с гръцко национално самосъзнание“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.129-132. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Следва периода на управление на [[Йоанис Метаксас]] (1936 – 1941 година), когато българският език е забранен официално. Периодът между 1941 – 1949 година е белязан от военни действия като Итало-гръцката война, окупацията на Гърция по време на Втората световна война и Гръцката гражданска война, когато цели села са унищожени, а етническият образ на областта коренно се променя. Въпреки това, масовото присъствие на българския език продължава да притеснява гръцките власти. През 1959 година предприемат кампания, в която цели села са принудени на тържествени клетви никога повече да не говорят български.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece:The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.122-123, 133-138. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Според изследване на [[Анастасия Каракасиду]] от 1993 година, обхващащо 90 села в Леринско, 45 села са изцяло „славяногласни“, 21 села са смесени между „славофони“ и други групи, останалите са 15 бежански, 5 влашки, 3 албански, а едно село е неизследвано.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.132-133. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref> == Вижте също == * [[Леринско благотворително братство]] * [[Лерински революционен район]] == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1442 "Леринско в миналото", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 199, Indianapolis, USA, 1930 година] * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4072 "Леринско в миналото. Борба за духовно и политическо освобождение"] - статия на дееца на ВМРО Пецо Трайков, публикуван във в-к "Македонска правда", год. I, бр. 21, София, 28 януари 1934 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3423 "През Илинденското въстание на 4 август 1903 г. в Леринско. Обсадата на Псодерската кула (военен пост). Генералното 14-часово сражение при "Езерцата" в пл. Бигла" (машинопис)] - спомен на Христо Настев за Леринско през 1903, Варна, 10 ноември 1940 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Дем Лерин]] [[Категория:Дем Преспа]] [[Категория:Дем Суровичево]] o2msvb13yhd0asqjpp5dfkjy2vuzms9 12397816 12397810 2024-10-28T20:07:13Z Milenkoff 314660 /* Външни препратки */ 12397816 wikitext text/x-wiki {{Географска област}} '''Леринско''' е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град [[Лерин]], днес в Гърция. [[File:Florina region in Greece geographic map.svg|thumb|lang=bg|Карта на района с българските топоними]] == В Османската империя == Леринската каза е административна област в Османската империя, същестувала до попадането на района в границите на Кралство Гърция. Днес територията и е поделена между дем [[Лерин (дем)|Лерин]], дем [[Суровичево (дем)|Суровичево]] и община [[Новаци (община)|Новаци]], [[Северна Македония]]. Леринска каза обхваща град Лерин с прилежащите към него 53 села, както и нихаите [[Невеска]] с 9 села и [[Рудник (дем Суровичево)|Рудник]] с 5 села<ref>{{МЕС|249 – 251|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm#250_1}}</ref>. Гръцка статистика отбелязва конфесионалното разделение в казата както следва. През 1886 година 23 730 християни (78,4 %) са верни на Цариградската патриаршия, докато другите 6538 (21,6 %) са верни на Българската екзархия. Към 1900 година патриаршистите намаляват до 17 455 (50,9%), докато екзархистите се увеличават на 16 855 (49,1%)<ref>{{МЕС|291 – 294|http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |date=2012-10-29 }} Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124]</ref>. Според Васил Кънчов към 1900 година българите съставляват 63% от населението на казата, турците – 20%, арнаутите (албанците) – 7%, власите – 6% и циганите – 5%<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_c.htm}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. == В Гърция == След Балканските войни голямата част от Леринска каза попада в границите на Гърция, а селата [[Бач]], [[Добровени]], [[Живойно]] и [[Сович]] преминават в Кралство Сърбия. Гръцка статистика от 1914 година, обхващаща 49 населени места в Леринско с общо население 47 855 души, отразява следните резултати: българи са 20 189 (42,1%) души, турци – 13 860 (29%), гърци – 13 111 (27,4%) и „[[Румънска пропаганда сред куцовласите|руманизондес]]“ – 695 (1,5%). От обявените за гърци 5111 души (39%) говорят само български, 3250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4750 (46,2%) говорят два от езиците гръцки, куцовлашки и албански. Гръгоговорещото население е съсредоточено изключително в градовете [[Лерин]] и [[Суровичево]]. От всички християни в областта 59,4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.126 – 128. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на XX век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 година се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 година се посочва, че „схизматиците“ (28 673 или 52,1%) запазват българското си самосъзнание и очакват освобождението от „гръцко робство“, а част от „патриаршистите“ (12 628 или 23%) нямат твърдо гръцко самосъзнание. В доклад от 1925 година на гръцкия генерал Салванос, командир на Десета дивизия в Западна Македония, става ясно, че между 1/2 и 3/4 от населението на всяко село в Леринско се самоидентифицира като „македонци“, „фанатиците българи“ са между 1/4 и 1/2 и са представени във всяко село, а понякога съставляват цели села, докато „фанатиците гърци“ са малцинство и най-често представляват между 1 – 5 семейства в село.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124-125, 128-129. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. В следващите години поради значителната емиграция, включително размяната на население по [[Спогодба Калфов - Политис|спогодбата Калфов – Политис]], заселването на бежанци от Мала Азия и заради дейността на паравоенната организация [[Гръцки македонски юмрук]] етническата картина постепенно се изменя. Според преброяването на населението от 1928 година в Леринско има 38 562 „славофони“. През 1935 година в доклад на областния управител [[Атанасиос Сулиотис]] се посочва, че от 11 683 семейства в 93-те села в Леринско 56,3% са със „славянско национално самосъзнание“, 2,4% с румънско и албанско, докато 41,3% са „чуждоговорещи с гръцко национално самосъзнание“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.129-132. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Следва периода на управление на [[Йоанис Метаксас]] (1936 – 1941 година), когато българският език е забранен официално. Периодът между 1941 – 1949 година е белязан от военни действия като Итало-гръцката война, окупацията на Гърция по време на Втората световна война и Гръцката гражданска война, когато цели села са унищожени, а етническият образ на областта коренно се променя. Въпреки това, масовото присъствие на българския език продължава да притеснява гръцките власти. През 1959 година предприемат кампания, в която цели села са принудени на тържествени клетви никога повече да не говорят български.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece:The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.122-123, 133-138. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Според изследване на [[Анастасия Каракасиду]] от 1993 година, обхващащо 90 села в Леринско, 45 села са изцяло „славяногласни“, 21 села са смесени между „славофони“ и други групи, останалите са 15 бежански, 5 влашки, 3 албански, а едно село е неизследвано.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.132-133. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref> == Вижте също == * [[Леринско благотворително братство]] * [[Лерински революционен район]] == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1442 "Леринско в миналото", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 199, Indianapolis, USA, 1930 година] * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4072 "Леринско в миналото. Борба за духовно и политическо освобождение"] - статия на дееца на ВМРО Пецо Трайков, публикувана във в-к "Македонска правда", год. I, бр. 21, София, 28 януари 1934 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3423 "През Илинденското въстание на 4 август 1903 г. в Леринско. Обсадата на Псодерската кула (военен пост). Генералното 14-часово сражение при "Езерцата" в пл. Бигла" (машинопис)] - спомен на Христо Настев за Леринско през 1903, Варна, 10 ноември 1940 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Дем Лерин]] [[Категория:Дем Преспа]] [[Категория:Дем Суровичево]] 9extpt257zjfgfffu2pufitdw5ll95q 12397826 12397816 2024-10-28T20:13:20Z Milenkoff 314660 /* Външни препратки */ 12397826 wikitext text/x-wiki {{Географска област}} '''Леринско''' е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град [[Лерин]], днес в Гърция. [[File:Florina region in Greece geographic map.svg|thumb|lang=bg|Карта на района с българските топоними]] == В Османската империя == Леринската каза е административна област в Османската империя, същестувала до попадането на района в границите на Кралство Гърция. Днес територията и е поделена между дем [[Лерин (дем)|Лерин]], дем [[Суровичево (дем)|Суровичево]] и община [[Новаци (община)|Новаци]], [[Северна Македония]]. Леринска каза обхваща град Лерин с прилежащите към него 53 села, както и нихаите [[Невеска]] с 9 села и [[Рудник (дем Суровичево)|Рудник]] с 5 села<ref>{{МЕС|249 – 251|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm#250_1}}</ref>. Гръцка статистика отбелязва конфесионалното разделение в казата както следва. През 1886 година 23 730 християни (78,4 %) са верни на Цариградската патриаршия, докато другите 6538 (21,6 %) са верни на Българската екзархия. Към 1900 година патриаршистите намаляват до 17 455 (50,9%), докато екзархистите се увеличават на 16 855 (49,1%)<ref>{{МЕС|291 – 294|http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |date=2012-10-29 }} Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124]</ref>. Според Васил Кънчов към 1900 година българите съставляват 63% от населението на казата, турците – 20%, арнаутите (албанците) – 7%, власите – 6% и циганите – 5%<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_c.htm}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. == В Гърция == След Балканските войни голямата част от Леринска каза попада в границите на Гърция, а селата [[Бач]], [[Добровени]], [[Живойно]] и [[Сович]] преминават в Кралство Сърбия. Гръцка статистика от 1914 година, обхващаща 49 населени места в Леринско с общо население 47 855 души, отразява следните резултати: българи са 20 189 (42,1%) души, турци – 13 860 (29%), гърци – 13 111 (27,4%) и „[[Румънска пропаганда сред куцовласите|руманизондес]]“ – 695 (1,5%). От обявените за гърци 5111 души (39%) говорят само български, 3250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4750 (46,2%) говорят два от езиците гръцки, куцовлашки и албански. Гръгоговорещото население е съсредоточено изключително в градовете [[Лерин]] и [[Суровичево]]. От всички християни в областта 59,4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.126 – 128. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на XX век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 година се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 година се посочва, че „схизматиците“ (28 673 или 52,1%) запазват българското си самосъзнание и очакват освобождението от „гръцко робство“, а част от „патриаршистите“ (12 628 или 23%) нямат твърдо гръцко самосъзнание. В доклад от 1925 година на гръцкия генерал Салванос, командир на Десета дивизия в Западна Македония, става ясно, че между 1/2 и 3/4 от населението на всяко село в Леринско се самоидентифицира като „македонци“, „фанатиците българи“ са между 1/4 и 1/2 и са представени във всяко село, а понякога съставляват цели села, докато „фанатиците гърци“ са малцинство и най-често представляват между 1 – 5 семейства в село.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124-125, 128-129. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. В следващите години поради значителната емиграция, включително размяната на население по [[Спогодба Калфов - Политис|спогодбата Калфов – Политис]], заселването на бежанци от Мала Азия и заради дейността на паравоенната организация [[Гръцки македонски юмрук]] етническата картина постепенно се изменя. Според преброяването на населението от 1928 година в Леринско има 38 562 „славофони“. През 1935 година в доклад на областния управител [[Атанасиос Сулиотис]] се посочва, че от 11 683 семейства в 93-те села в Леринско 56,3% са със „славянско национално самосъзнание“, 2,4% с румънско и албанско, докато 41,3% са „чуждоговорещи с гръцко национално самосъзнание“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.129-132. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Следва периода на управление на [[Йоанис Метаксас]] (1936 – 1941 година), когато българският език е забранен официално. Периодът между 1941 – 1949 година е белязан от военни действия като Итало-гръцката война, окупацията на Гърция по време на Втората световна война и Гръцката гражданска война, когато цели села са унищожени, а етническият образ на областта коренно се променя. Въпреки това, масовото присъствие на българския език продължава да притеснява гръцките власти. През 1959 година предприемат кампания, в която цели села са принудени на тържествени клетви никога повече да не говорят български.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece:The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.122-123, 133-138. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref>. Според изследване на [[Анастасия Каракасиду]] от 1993 година, обхващащо 90 села в Леринско, 45 села са изцяло „славяногласни“, 21 села са смесени между „славофони“ и други групи, останалите са 15 бежански, 5 влашки, 3 албански, а едно село е неизследвано.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece |заглавие=Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.132-133. |достъп_дата=2012-10-02 |архив_дата=2012-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121029055153/http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece }}</ref> == Вижте също == * [[Леринско благотворително братство]] * [[Лерински революционен район]] == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1442 "Леринско в миналото", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 199, Indianapolis, USA, 1930 година] * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4072 "Леринско в миналото. Борба за духовно и политическо освобождение"] - статия на дееца на ВМРО Пецо Трайков, публикувана във в-к "Македонска правда", год. I, бр. 21, София, 28 януари 1934 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3423 "През Илинденското въстание на 4 август 1903 г. в Леринско. Обсадата на Псодерската кула (военен пост). Генералното 14-часово сражение при "Езерцата" в пл. Бигла" (машинопис)] - спомен на Христо Настев за Леринско през 1903, Варна, 10 ноември 1940 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3075 "Леринско в моите спомени и преживелици през учебните 1902/3 и 1905/6 години (Материали за историята на македонското освободително движение)"] - спомени на Никола Киров-Майски, София, 1943 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=2950 "В Поробена Македония. Положението в Леринско"], публикувано във в-к "Свобода или смърт. В. М. Р. О. Революционен лист", год. V, бр. 92, София, 1 юни 1929 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=2719 "Революционните действия в Битолско и Леринско; Спомени на Георги поп Христов", публикувано в "Към борбите в Югозападна Македония"] - спомени на войводата Георги Попхристов, София, 1926 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1616 "Устав на Леринското благотворително братство "Свобода" в Ст. София"], София, 1932 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1428 "Борбите в Леринско с гръцките андарти"] - спомен на четника Пандо Шангов, публикуван във в. "Македонска Трибуна", брой 114, Indianapolis, USA, 1929 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1376 "Една среща (случка из революционното минало на Македония)"] - спомен на четника Дине Попчев от Леринско за Александър Турунджев, публикуван във в. "Македонска Трибуна", брой 118, Indianapolis, USA == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Дем Лерин]] [[Категория:Дем Преспа]] [[Категория:Дем Суровичево]] 7gci0uxqe1vgaicwpgjcnf5cct91o68 0 96996 12397802 12372563 2024-10-28T19:56:13Z 95.87.235.200 12397802 wikitext text/x-wiki {{Парламент инфо | название = Събрание на Северна Македония | название_парламент = Собрание на Северна Македонија | герб = Лого на Собрание на Северна Македонија.png | снимка = Macedonian parliament interior.jpg | снимка-описание = Изглед към залата за дебати на Събранието на Северна Македония, 2007 г. | тип_парламент = [[Еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[пропорционална избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = Председател | ръководител_камара1 = [[Арфим Гаши]] | партия_ръководител1 = [[Алтернатива]] | дата_избиране1 = 28 май 2024 г. | брой_членове = 120 | структура = 2024 Parliamentary elections in North Macedonia.svg | парламентарни_групи = '''Правителство (78)''' * {{color box|#ffa02f}} [[ВМРО-ДПМНЕ]] (58) * {{Color box|#bf1e24}} [[Коалиция Вреди]] (14) * {{color box|#0DA8E5}} [[За наша Македония]] (6) '''Опозиция''' * {{color box|#C40000}} [[СДСМ]] (18) * {{color box|001288}} [[ДСИ]] (18) * {{color box|red}} [[Левица (Северна Македония)|Левица]] (6) | дата_основаване = 1991 г. | избори = [[Парламентарни избори в Северна Македония (2024)|8 май 2024 г.]] | седалище_адрес = [[Скопие]] | сайт = {{URL|www.sobranie.mk}} | бележки = }} '''Събранието на Северна Македония''' ({{lang|mk|Собрание на Северна Македонија}}) е представителен орган на гражданите и представлява [[законодателна власт|законодателната власт]] в страната. Събранието има еднокамерен състав и според [[Конституция на Северна Македония|Конституцията на Северна Македония]] може да бъде съставено от 120 до 140 [[депутат]]и, но в досегашните парламенти са избирани по 120 депутати, а по изключение през 2011 – 2016 – 123 депутати. Народните представители се избират на общи и преки [[избори]] след тайно гласуване. [[Мандат]]ът на народните представители трае четири години и те не могат да бъдат отзовавани преди той да изтече. Организацията и функционирането на Събранието се урежда от Конституцията на Северна Македония и Правилника на Събранието. Събранието заседава в [[Скопие]]. == Правомощия == Според член 68 от Конституцията Събранието на Северна Македония има следните правомощия: * да приема и изменя Конституцията на Северна Македония; * да приема [[закон]]и и дава автентично тълкуване на законите; * да утвърждава обществените поръчки; * да приема държавния [[бюджет]]; * да приема териториален план на Републиката; * да ратифицира международни договори; * да взема решения за влизане във война и сключване на мир; * да приема решения за промяна на границите на Републиката; * да приема решения за влизане или излизане на страната в съюзи или общности с други държави; * да насрочва [[референдум]]; * да отговаря за резервите на Републиката; * да основава съвети; * да избира [[Правителство на Северна Македония]]; * да избира съдии на [[Конституционен съд на Република Македония|Конституционния съд на Северна Македония]]; * да извършва избор на съдии; * да насрочва избори, именува и разрешава на други носители на обществени и други функции, утвърдени с Конституцията и със закон; * да извършва политически контрол и надзор над Правителството и над други носители на обществени функции, които са отговорни пред Събранието; * да дава [[амнистия]] и * да извършва и други работи, утвърдени от Конституцията.<ref>{{cite web|url=https://www.sobranie.mk/nadleznosti-na-sobranieto.nspx|title=Надлежности на Собранието|website=Собрание на Република Северна Македонија|access-date=11 март 2021}}</ref> Събранието се отчита за извършената от него работа в сферата на правомощията, които има, като излиза с решения, декларации, резолюции, препоръки и заключения. == Председатели на Събранието на Република Македония == След независимостта на страната длъжността председател на Събранието на Република Македония са заемали: * [[Стоян Андов]] (1991 – 1996) * [[Тито Петковски]] (1996 – 1998) * [[Саво Климовски]] (1998 – 2000) * [[Стоян Андов]] (2000 – 2002) * [[Никола Поповски]] (2002 – 2003) * [[Любчо Йордановски]] (2003 – 2006) * [[Любиша Георгиевски]] (2006 – 2008) * [[Трайко Веляновски]] (2008 – 2017) * [[Талат Джафери]] (2017 – 2024) * [[Йован Митрески]] (2024 – 2024) * [[Арфим Гаши]] (2024 – понастоящем) <ref>{{cite news|url=https://www.slobodnaevropa.mk/a/32793109.html|title=Јован Митрески е нов претседател на македонското собрание|last=|first=|date=26.1.2024|work=Радио Слободна Европа|access-date=26.1.2024|location=Скопје}}</ref> == История на сградата на парламента == Сградата на Събранието на Република Македония е един от най-монументалните градежи в страната, за който през 1930 година е проведен конкурс за проектиране (на който побеждава архитект [[Виктор Лукомски]]), и е изградена през 1938 година по проект на чешкия архитект [[Виктор Худак]]. Архитектурата на сградата има модерна за времето си концепция, със специфично масивно разиграно пространство и присъствие на чисти фасадни елементи. Има формата на петоъгълник с вътрешен двор със зала. Одобрената фасадна декорация е с геометрично съдържание. От вградените орнаментални елементи, най-интересната част представляват кабинетите и интериорът, проектирани от Д. Инкриостри (1935 – 1937) в резбован стил – „''Резбованата зала''“, с комплетно облицоване на стените с дърво, разделени на геометрически полета, които са аплицирани с различни резбовани геометрични, растителни и животински мотиви, вдъхновени от народната култура и традиция. Изработването на тази декорация е била възложена на [[Глиша Костовски]] – резбар от [[Тетово]]. Сградата е въведена в експлоатация през 1939 година като главна сграда на тогавашната сръбска местна управа. След 1944 година в сградата се помещава целокупната администрация на македонската народна власт: „''Председателят на Демократическа република Македония''“, „''Народното Събрание''“, „''Правителството''“ и „''Конституционния съд''“. След катастрофалното [[земетресение]], разлюляло Скопие през 1963 година, сградата на Събранието е повредена, след което са предприети големи възстановителни работи по нейното саниране и реконструкция. След обявяването на независимостта на Република Македония през 1991 година, в част от първия етаж на сградата е поместен и кабинетът на министър-председателя на страната. Сградата на Събранието разполага със заседателни зали, с кабинети на [[Президент на Република Македония|президента на Република Македония]], на председателя на Събранието, на заместник-председателите, на председателите на комисиите, на координаторите на парламентарите групи, на генералния секретар на Събранието и неговите заместници, както и на ръководителите на специалните служби.<ref>„[https://www.sobranie.mk/palata-na-sobranieto.nspx Палата на собранието]“. ''sobranie.mk''. Посетено на 26 јануари 2021.</ref> През 2004 година е отворена стая-музей по повод 60-годишнината на Първото заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sobranie.mk/ Официална страница на Събранието на Северна Македония] * [http://www.mojotparlament.org.mk/default.htm Моят парламент – граждански проект за запознаването на гражданите с дейността на парлемента] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131023061027/http://www.mojotparlament.org.mk/default.htm |date=2013-10-23 }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Македония}} [[Категория:Събрание на Северна Македония| ]] [[Категория:Община Център]] [[Категория:Основани в Република Македония през 1991 година]] 5kff766y3zy98zuq6tjhg3noth1a9yq 0 97097 12398275 12086300 2024-10-29T09:49:31Z 78.154.14.183 /* Библиография */ +2024бг 12398275 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Albert Camus | категория = писател | описание = френски писател и философ | портрет = Albert Camus, gagnant de prix Nobel, portrait en buste, posé au bureau, faisant face à gauche, cigarette de tabagisme.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Дреан|Мондови]], [[Алжир]] | починал-място = [[Вилблевен]], [[Франция]] | националност = {{флагче с име|Франция}} | брак = Симон Ие<br>Франсин Фор | вложки = {{Личност/Писател | период = 1934 – 1960 г. | жанрове = [[роман]], [[драма]], [[есе]] | теми = | направление = [[абсурдизъм]], [[екзистенциализъм]] | течение = | дебют = | известни творби = „[[Чужденецът]]“ (1942)<br>„Чумата“ (1947) | награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за литература]] (1957) | повлиян = [[Фьодор Достоевски]]{{·}}[[Франц Кафка]]{{·}}[[Сьорен Киркегор]]{{·}}[[Херман Мелвил]]{{·}}[[Фридрих Ницше]]{{·}}[[Виктор Юго]]{{·}}[[Джордж Оруел]] | повлиял = [[Орхан Памук]] }}{{Личност/Философ | регион = [[Западна философия]] | категория = писател | епоха = | школа = [[Екзистенциализъм]] | интереси = [[хуманност]], [[политика]], [[справедливост]], [[етика]], [[любов]] | идеи = ''„Абсурдът е основна концепция и първа истина.“''<br>''„Винаги отивай далеч, защото там ще откриеш истината.“''<br>''„Бунтувам се, следователно съществувам.“'' | текстове = „Разбунтуваният човек“ (1951) | образование = | повлиян = | повлиял = }} }} '''{{Нобел}} Албер Камю''' ({{lang|fr|Albert Camus}}) е [[Франция|френски]] [[писател]], [[драматург]], [[журналист]] и [[философ]]. Става известен като един от ярките представители на [[екзистенциализъм|екзистенциалисткото течение]] във Франция. Участва активно в политическите събития на своето време не само с писателските си умения, но и ангажирайки се с непосредствени действия. За своето творчество получава [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]] през 1957 г. == Биография == === Произход и ранни години (1913 – 1939) === Роден е на [[7 ноември]] [[1913]] г. в [[Дреан|Мондови]], [[Алжир]], в семейство на френски заселници. Баща му е убит в [[Битка при Марна (1914)|битката при Марна (1914)]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] и Камю е отгледан в град [[Алжир (град)|Алжир]] от майка си, която е с [[испанци|испански]] произход. През 1930 г. заболява от [[туберкулоза]] и прекратява заниманията си с [[футбол]], за да продължи задочно обучението си в [[Алжирски университет|Алжирския университет]]. Докато работи на различни места, успява да завърши [[философия]] в университета, като се дипломира с [[дисертация]] на тема „''[[Плотин]], неоплатонизъм и християнска мисъл''“ (1936).<ref name="Lottman">Първата подробна биография на Камю е Lottman H., ''Albert Camus'', Paris: Seuil, 1978, като впоследствие е преведена на множество европейски езици и продължава да е основно място за справка, вкл. и тук.</ref> През 1934 г. Албер Камю се включва във [[Френска комунистическа партия|Френската комунистическа партия]], но през 1936 г. е обвинен в [[троцкизъм]] и напуска. През 1934 г. се жени за Симон Ие, но скоро се развежда. През 1935 г. основава „Театър на труда“ (''Théâtre du Travail'', преименуван през 1937 г. на „Театър на отбора“, ''Théâtre de l'Equipe''), който просъществува до 1939. Сътрудничи на леви вестници като „Алже Репюбликен“ и „Соар Репюбликен“ (''Soir republicain''). === Втората световна война (1939 – 1945) === [[Файл:Camus23.jpg|ляво|мини|150px|Корица на първото издание на „[[Чужденецът]]“ (1942)]] Заради заболяването от туберкулоза не е взет в армията в началото на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През 1940 г. Камю се жени за Франсин Фор, пианистка и математичка. През същата година започва работа за вестник „Пари Соар“ („Paris soir“). Макар първоначално да не е противник на войната, превземането на Париж от [[Германия|германците]] и екзекуцията на [[Габриел Пери]] все повече го настройват срещу [[Нацистка Германия]]. Заедно с редакцията на „Пари Соар“ той се премества в [[Бордо]]. През същия период довършва първите си книги „[[Чужденецът]]“ (''L'Étranger'') и „[[Митът за Сизиф]]“ (''Le Mythe de Sisyphe''). През следващите години Камю се включва във [[Съпротива (Втора световна война)|Френската съпротива]] с псевдонима ''Бошар'' и участва в издаването на вестник „Комба“ („Combat“). Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с [[Жан-Пол Сартр]]. През 1945 г. се раждат децата му, близнаците Катрин и Жан Камю. === След войната (1945 – 1957) === След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из [[Съединени американски щати|Съединените щати]], където изнася лекции за [[екзистенциализъм|екзистенциализма]]. Критичното отношение на Камю към [[комунизъм|комунизма]] постепенно охлажда отношенията му със Сартр. След поредния пристъп на туберкулоза през 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“ (''L'Homme révolté''), философски анализ на [[революция]]та, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и той се заема с адаптирането и поставянето на театрални [[пиеса|пиеси]]. Така, освен със собствената си [[драматургия]], от 1953 до 1959 г. той участва в създаването на още шест пиеси, между които „Интересен случай“ по романа на [[Дино Будзати]], „Pеквием за една светица“ по текст на [[Уилям Фокнър]] и „Бесове“ по [[Достоевски]].<ref> Пълният хронологичен списък е: 1953, ''Духовете'' от Пиер де Лариве и ''Почитането на кръста'' от [[Педро Калдерон де ла Барка]]; 1955, ''Интересен случай'', Дино Будзати; 1956, ''Реквием за една светица'', Уилям Фокнър; 1957, ''Кавалерът Олмедо'', [[Лопе де Вега]]; 1959, ''Бесове'' романа на Достоевски</ref> През 50-те години Камю се посвещава на защита на [[човешки права|човешките права]]. През 1952 г. напуска работата си за [[ЮНЕСКО]], след като [[Организация на обединените нации|ООН]] приема за член [[Франкизъм|франкистка]] [[Испания]]. През 1953 г. е сред малкото привърженици на левицата, които критикуват потушаването на стачките в [[Източен Берлин]] от [[съветската армия]]. През 1956 г. протестира срещу подобни действия в [[Полша]] и [[Унгария]]. До края на живота си се застъпва за отмяна на [[смъртно наказание|смъртното наказание]] по целия свят.<ref>Заедно с [[Артур Кьостлер]] издават в обща книга две самостоятелни есета с контра-аргументи срещу екзекуциите: A. Camus et A. Koestler, ''Réflexions sur la peine capitale'', Paris: Calmann-Levy, 1957.</ref> Със започването на [[Война за независимост на Алжир|Алжирската война]] през [[1954]] г. Албер Камю застава на страната на френското правителство, обявявайки войната за част от „новия арабски империализъм“. Макар да е привърженик на по-голяма [[автономия]] за Алжир, той вярва, че съжителството на французи и [[араби]] в страната може да продължи. === Нобелова награда и смърт (1957 – 1960) === [[Файл:20041113-002_Lourmarin_Tombstone_Albert_Camus.jpg|мини|260px|Гробът на Камю в Лурмарен]] През 1957 г. [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]] е присъдена на Албер Камю „''за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена''“.<ref>„for his important literary production, which with clear-sighted earnestness illuminates the problems of the human conscience in our times“ както е изписано на [http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1957/index.html официалния сайт на Нобеловия Комитет]</ref> Словото, което Камю произнася при получаване на наградата, както и една официална реч, изнесена четири дни по-късно в [[Упсала]] са издадени през следващата година.<ref>Camus A., ''Discours de Suede'', Paris: Gallimard, 1958.</ref> Камю загива при автомобилна катастрофа през 1960 г. на 46-годишна възраст. След [[Ръдиард Киплинг]] той е най-младият лауреат на Нобеловата награда за литература, както и най-рано починалият носител на отличието. Погребан е в градчето [[Лурмарен]], [[Прованс]].<ref>Камю избира местност, която опознава при сближаването си с поета Рене Шар; по-късно е издадена илюстрована книга с техни текстове, ''La Postérité du soleil'', éd. E. Engelberts, 1965, rééd. Gallimard, 2009</ref> където придобил имот с парите от Нобеловата награда. == Библиография == * (1937) ''L'envers et l'endroit'' / ''Опаката и лицевата страна'', София: ЛИК, 1997, (прев. Т. Минева) ISBN 978-954-607-075-3) * (1938) ''Noces'', есета * (1938) ''Caligula'', (пиеса, поставена 1945) / ''Калигула'', София: Наука и изкуство, ISBN 954-02-0249-3 * (1942) ''L'Étranger'' (роман) / ''[[Чужденецът]]'', София: Народна култура, 1982 * (1942) '' Le Mythe de Sisyphe'', есета / ''[[Митът за Сизиф]]'', София: Народна култура, 1982 * (1944) '' Le Malentendu'', пиеса / ''Недоразумението'', София: Наука и изкуство, ISBN 954-02-0249-3 * (1945) '' Lettres à un ami allemand'', есета * (1947) '' La Peste'', роман / ''[[Чумата]]'', София: Народна култура, 1982 * (1948) '' L'État de siège '' (пиеса) / ''Обсадно положение'', София: Фама+, 2024, ISBN 9786191782086 * (1949) '' Les Justes'', пиеса * (1951) ''L'Homme révolté'' студия / ''„Разбунтуваният човек“'', София: ЛИК, ISBN 954-607-091-2 * (1954) ''L'Été '', есета / ''Лято'', Варна: Георги Бакалов, 1979 * (1956) '' La Chute'', роман / ''Падането'' София: Народна култура, 1982; (=''Пропадане'', София: Фама, ISBN 978-954-597-288-1) * (1957) ''L'exil et le royaume'' разкази / ''„Изгнанието и царството“'' * (1959) ''Les possédés'', сценична адаптация по романа на [[Достоевски]] / ''Бесове'', София: ЛИК, (2010) ISBN 954-607-136-6 === Посмъртно публикувани === * ''„Carnets: Mai 1935–Février 1942“'' (1962) * ''„Carnets: Janvier 1942–Mars 1951“'' (1964) * ''„Carnets: Avril 1951–Décembre 1959“'' (1966) * ''„La Mort heureuse“'' (1971, изоставен роман<ref>Първият опит на Камю в писането на роман, останал недообработен; отделни елементи от него се откриват в по-късния текст на ''Чужденеца'', но приликата между двата е повърхностна.</ref>, текст от 1936 – 8 г.)/ ''Щастливата смърт'', София:Наука и Изкуство, 1999, ISBN 954-02-0249-3 * ''„Le premier homme“'' (1994, недовършен роман)/''Първият човек'', Плевен: ЕА, 1995, ISBN 954-450-023-5 * ''Albert Camus, Maria Casarès. Correspondance inédite (1944 – 1959)''. Édition de Béatrice Vaillant. Avant-propos de Catherine Camus. Collection Blanche, Gallimard. Parution: 09-11-2017. ISBN 978-2-07-274616-1 == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat|Albert Camus}} {{Уикицитат}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Албер+Камю&type=AllFields От и за Албер Камю в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Моята библиотека автор|albert-camus|Албер Камю}} * Албер Камю, [http://old.fakel.bg/index.php?t=2714 „Бунт и революция“], fakel.bg, превод от френски Огнян Стамболиев, 17 април 2013 * Огнян Стамболиев, [http://old.fakel.bg/index.php?t=2713 „Албер Камю или Бунтът на самотника“], fakel.bg, 17 април 2013 * {{икона|fr}} [http://www.citedulivre-aix.com/Typo3/fileadmin/documents/Expositions/centrecamus/index.htm Fonds Albert Camus – Cité du livre d'Aix en Provence] * {{икона|fr}} [http://www.etudes-camusiennes.fr/wordpress/ Общество за изучаване на Камю (ежегодни сбирки след 1982 г.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180106174345/http://www.etudes-camusiennes.fr/wordpress/ |date=2018-01-06 }} * {{икона|en}} [http://camus-society.com/ The Albert Camus Society] * {{икона|en}} [http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1957/ Албер Камю в сайта на Нобеловите награди] * {{икона|en}} [http://atheisme.free.fr/Biographies/Camus_e.htm Биография и цитати], atheisme.free.fr {{Превод от|en|Albert Camus|61986904}} {{нобел литература}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Камю, Албер}} [[Категория:Френски писатели]] [[Категория:Френски романисти]] [[Категория:Френски драматурзи]] [[Категория:Френски есеисти]] [[Категория:Френски философи]] [[Категория:Философи от 20 век]] [[Категория:Екзистенциализъм]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Френски нобелови лауреати]] [[Категория:Участници във Френската съпротива]] [[Категория:Френски комунисти]] [[Категория:Френски атеисти]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия]] [[Категория:Родени в Алжир (град)]] [[Категория:Пие ноар]] bq1cxwdcyas0zmj57eqfwai0go18f4a 0 97472 12397522 12225837 2024-10-28T14:11:54Z Krushev.S333 297451 12397522 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | категория = политик | описание = български политик | роден-място = [[Ямбол]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Царство България]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[Офицер]] | партия = [[Български земеделски народен съюз]] | постове1 = Народен представител | години1 = {{Депутат-България|21о=1|без заглавие=1}} }} }} '''Николай Александрович Петрини''' e [[България|български]] [[политик]] от [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] е сред водачите на крайнолявото крило в партията и ръководител на създадената от него паравоенна организация, планираща въоръжени акции срещу правителството в сътрудничество с [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия (тесни социалисти)]]. == Биография == Николай Петрини е роден на 4 декември 1889 година в [[Ямбол]] в семейството на бивш руски офицер, останал на служба в Българската армия. Учи в еврейско училище и от малък владее идиш и немски заедно с български, руски и турски, научава и френски.<ref>[http://yambol-life.com/news.php?id=1717 yambol-life.com]</ref> Завършва [[Военното училище]] в [[София]]. По време на [[Балканска война|Балканската война]] 1912 – 1913 участва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското]] опълчение. Служи във Втора рота на Седма кумановска дружина. Носител е на орден „[[За храброст]]“ ІV степен.<ref>{{МОО|554}}</ref> След войната остава на военна служба. Участва и в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] 1914 – 1918. По време на [[Правителство на България (40)|управлението на БЗНС]] (1920 – 1923) служи в гражданското въздухоплаване. Става член на БЗНС непосредствено преди [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]]. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] е сред водачите на левицата в съюза и застъпва гледището за единодействие между комунисти и земеделци (вижте – [[Трудов блок]]). На изборите през есента на 1923 г. е избран за народен представител. През 1924 – 1925 година Николай Петрини е един от основните участници в неуспешната подготовка на въоръжен преврат или въстание срещу правителството на [[Александър Цанков]] със сръбска помощ. Участва в т.нар. Земеделски революционен комитет заедно с [[Димитър Грънчаров (Равнище)|Димитър Грънчаров]], [[Христо Косовски]] и е делегиран от там във Военния комитет на организирания заедно с комунистите Единен фронт. През април 1924 година той преминава нелегално българо-сръбската граница, участва в организирането на канали за пренасяне на оръжие в [[България]] и координира действията си с поддържаната от сръбското правителство земеделска и комунистическа емиграция в [[Белград]]. На 11 юли 1924 г. Заминава за Виена и Прага където води разговори със Задграничното представителство за земеделско участие в прокомунистическия [[Селски интернационал]]. Той влиза в контакт с [[Георги Димитров]] с такова предложение, но комунистите го отхвърлят, тъй като смятат, че Петрини няма особено влияние в БЗНС и действията му са само лична инициатива.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 80 – 81, 88}}</ref> През август 1924 г. се среща с нелегално завърналия се в страната [[Коста Тодоров]] в село [[Грамада]], [[Кулско]]. Ходи и в Белград по подготовката за въстание. Пише предговор към брошурата на Грънчаров „Блок на трудовата демокрация“. Сътрудничи на вестниците „[[Народна защита]]“ и „[[Народно знаме]]“. През февруари 1925 година минава в нелегалност. Участва активно в подготовката на въоръжено въстание. По това време той действа в тясно сътрудничество с ръководителя на Военната организация на комунистите [[Коста Янков]] и е информиран предварително за планирания [[атентат в църквата „Света Неделя“]], инструктирайки членовете на своята организация да се укрият в очакване на реакцията на властите.<ref name="фосколо"/> След извършването на атентата на 16 април 1925 г., при [[Априлски събития в България (1925)|последвалите събития]] Петрини е арестуван заедно с Косовски и [[Марко Фридман]] в квартирата на Адела Николова. Убит е на 17 април заедно Косовски в Дирекцията на полицията. Впоследствие на 11 май 1925 година заедно с Косовски е посмъртно осъден на смърт по делото „Фридман – Задгорски – Коев – Грънчаров – Петрини и други“ за атентата в църквата. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е обявен за герой и жертва на антифашистката борба.<ref>{{Цитат книга|last=Лилков|first=Вили|title=Наши хора по класификацията на БКП|year=2023|publisher=Сиела|location=София|isbn=978-954-28-4388-7|pages=57 - 58}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}}{{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Петрини, Николай}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Дейци на БЗНС]] [[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Родени в Ямбол]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Българи от руски произход]] [[Категория:Българи от еврейски произход]] qvc443c8ijcimcnbaiok0l5615cwm4m 0 100103 12397551 12307111 2024-10-28T14:41:15Z Funnytu 88100 12397551 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Трима братя, три сестри | Име в оригинал = Pasion de gavilanes | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[теленовела]] | Формат = | Създател(и) = Хулио Хименес | базиран на = ''Тихите води'' от Хулио Хименес | Сценарий = Хулио Хименес <small>(версия)</small><br>Иван Мартинес <small>(либрето и литературна редакция)</small> | Режисура = Родриго Триана<br>Маурисио Крус<br>Рикардо Суарес | Камера = Сесар Контрерас<br>Орландо Пирела<br>Едуардо Кареньо<br>Алфредо Самудио | Актьори = {{ubl|[[Дана Гарсия]]|[[Марио Симаро]]|[[Паола Рей]]|Хорхе Као|[[Хуан Алфонсо Баптиста|Алфонсо Баптиста]]|[[Майкъл Браун (актьор)|Майкъл Браун]]|Глория Гомес|[[Кристина Лили]]|[[Наташа Клаус]]|[[Ана Лусия Домингес]]}} | Начална мелодия = ''Fiera inquieta'' (в изпълнение на Анхела Мария Фореро) | Крайна мелодия = | Страна = {{флагче с име|Колумбия}} | Език = [[Испански език|испански]] | Сезони = 2 | Епизоди = 270 | Изпълнителен продуцент = [[Уго Леон Ферер]] | Продуцент(и) = Андрес Сантамария<br>RTI Televisión | Времетраене = 41 – 48 минути | Дистрибуция = [[Телемундо|Telemundo Internacional]]<br>NBCUniversal Television Distribution<br>Caracol Internacional | ТВ Канал = [[Телемундо]]<br>[[Каракол Телевисион]] | Формат на картината = 480i SDTV | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = 21 октомври 2003 г. – 23 юли 2004 г. (първи сезон)<br>14 февруари – 31 май 2022 г. (втори сезон) | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''''Трима братя, три сестри''''' ({{Lang|es|Pasion de gavilanes}}, букв.пр. ''Страстта на ястребите'') е колумбийска [[теленовела]], продуцирана от RTI Televisión за [[Телемундо]] и [[Каракол Телевисион]] между 2003 и 2004 г. Версия е на колумбийската теленовела от 1994 г. ''Тихите води'', написана от Хулио Хименес. На 12 май 2021 г. е потвърдено от Телемундо, че през телевизионен сезон 2021 – 2022 г. теленовелата ще се завърне с продължение.<ref>{{cita web|apellidos1=González|nombre1=Moisés|título=¡Habrá Pasión de gavilanes 2! Telemundo confirma el regreso de su exitosa telenovela|url=https://peopleenespanol.com/telenovelas/pasion-de-gavilanes-telemundo-confirma-segunda-temporada/|obra=[[People en Español]]|fechaacceso=12 de mayo de 2021}}</ref><ref>{{cita web|título=Telemundo presentó su programación 2021 – 2022|url=https://todotvnews.com/telemundo-presento-su-programacion-2021-2022/|obra=todotvnews.com|fechaacceso=12 de mayo de 2021}}</ref> На 13 септември 2023 г. е потвърдено, че теленовелата ще има и трети сезон.<ref>[https://www.elpais.com.co/entretenimiento/pasion-de-gavilanes-3-ya-hay-fecha-de-grabacion-de-la-nueva-temporada-1237.html ‘Pasión de gavilanes 3′: ya hay fecha de grabación de la nueva temporada]</ref> == Сюжет == Бернардо Елисондо е собственик на ранчо, където живее със съпругата си, доня Габриела, и дъщерите им, Норма, Химена и Сара, съпругът на дъщеря им Норма, Фернандо Ескандон, и тъста му, дон Мартин Асеведо, пенсиониран военен, който е парализиран. Бракът на Норма и Фернандо е уреден от доня Габриела, за да скрие, че Норма е била жертва на изнасилване, но бракът им не е консумиран. Отделно от това, Габриела е влюбена във Фернандо, затова принуждава дъщеря си да се омъжи за него, за да го държи близо до себе си. Въпреки че Бернардо е влюбен в Либия Рейес, скромна млада жена, той знае, че не би могъл да се ожени за нея, тъй като Габриела, доста деспотична и много старомодна жена, никога не би му дала развод. Бернардо е решен да скъса с всичко, за да изживее любовта си с Либия, и решава официално да се представи на братята на младата жена, Хуан, Оскар и Франко Рейес, които не подкрепят връзката им, но я одобряват, тъй като щастието на сестра им зависи от нея. За съжаление Бернардо претърпява инцидент с кон и умира. По това време Либия открива, че е бременна и разбира, че Бернардо е починал, затова тя решава да отиде в къщата на Елисондо, убедена от съседката си, производителя на плодове Ортенсия и нейните деца, които я водят във фермата, за да поиска пари, въпреки че се страхува и не е убедена, че трябва да отиде. Когато пристига в дома на Елисондо, доня Габриела я унижава и изсипва цялото си презрение към нея пред цялото си семейство. Либия отчаяно бяга и се самоубива, скачайки от мост. Когато братята Рейес разберат всичко, те се заклеват да отмъстят за смъртта на сестра си и отиват в ранчото на Елисондо, но не могат да намерят доня Габриела, затова решават да останат там, представяйки се за зидарите, които Габриела е наела, за да построят къща за Норма и Фернандо. Те правят това благодарение на икономката на Елисондо, Ева Родригес, която също иска да отмъсти на Габриела за това, че я е принудила да се откаже от единствената си дъщеря Рут. Междувременно Рут израства като дъщеря на Ракел и Каликсто Урибе, които не могат да заченат дете поради напредналата си възраст. Ракел е заможна възрастна жена и е най-добрата приятелка на Габриела. При срещата със сестрите Елисондо, Оскар Рейес се опитва да убеди братята си да променят плановете си за отмъщение и да съблазнят сестрите Елисондо, като по този начин да им отмъстят, въпреки че това, което той наистина иска, е да се добере до парите им. Хуан не е съгласен с плановете на брат си, но когато се запознава с Норма Елисондо, той променя мнението си, защото незабавно е привлечен от нея. Хуан напълно забравя плановете си за отмъщение, но двойката ще се сблъска с много препятствия по пътя си, които трябва да преодолее. С течение на времето Норма забременява от Хуан и решава да скрие истинския баща на детето си, защото Фернандо и Сара, които мразят Хуан, знаят цялата истина и те нямат друг избор, освен да мълчат. Франко има връзка с красива жена на име Росарио Монтес, която е певица в бар „Алкала“ и е експлоатирана и малтретирана от своя мениджър и любовник Армандо Наваро. Вместо това, Оскар се оплита в мрежата на своето отмъщение, като се влюбва в Химена. Двамата са привлечени и един ден, по взаимно решение, се женят тайно, като се придизвиква голям скандал в семейство Елисондо. След като и двамата започват да живеят заедно в къщата на него и братята му, Габриела открива, че Хуан е истинският баща на детето, което Норма очаква, а по-късно и двете сестри откриват, че Рейес всъщност са братя на Либия и се влюбват в тях, за да отмъстят за смъртта на сестра си, затова решават да ги напуснат завинаги и да се върнат при семейството си. От друга страна, Франко е наранен, тъй като Росарио му изневерява и се жени за Армандо Наваро. С разбито сърце той се жени за Едувина Труеба, възрастна жена, която притежава ранчо, много компании и много пари. В същия ден на сватбата тя умира, оставяйки Франко собственик на всичките ѝ активи. Месеци по-късно Франко среща Сара Елисондо, жена, която го мрази от дъното на душата си (или поне така казва). След толкова много битки, малко по малко той се влюбва в нея, въпреки че тя вече е влюбена в него. == Актьорски състав == === Първи сезон === * [[Дана Гарсия]] – Норма Елисондо де Рейес * [[Марио Симаро]] – Хуан Рейес * [[Паола Рей]] – Химена Елисондо де Рейес * [[Хуан Алфонсо Баптиста]] – Оскар Рейес * [[Наташа Клаус]] – Сара Елисондо де Рейес * [[Майкъл Браун (актьор)|Майкъл Браун]] – Франко Рейес * [[Кристина Лилей]] – Габриела Асеведо де Елисондо * Хуан Пабло Шук – Фернандо Ескандон * Хорхе Као – Мартин Асеведо * Глория Гомес – Ева Родригес * [[Ана Лусия Домингес]] – Рут Урибе/Ливия Рейес * [[Шарик Леон]] – Росарио Монтес де Наваро * Хуан Себастиян Аргон – Армандо Наваро * Лорена Меритано – Динора Росалес * Херман Рохас – Бернардо Елисондо * Себастиян Боскан – Леандро Сантос * Мария Маргарита Гиралдо – Ракел Сантос де Урибе * Консуелио Лузардо – Мелиса де Сантос * Джовани Суарес Фореро – Бенито Сантос * Фернандо Коредор – Каликсто Урибе * Хулио дел Мар – Леонидас Коронадо * Лейди Нориега – Пепа Рондерос „Пепита“ * Андреа Вилариял – Панчита Лопес * Педро Рода – Олегарио * Талу Кинтеро – Едувина Труеба * Андрес Фелипе Мартинес – Малкълм Риос * Клеменсия Джулиен – Кармела Гордилио * Леонела Гонсалес – Белинда Росалес * Джейми Гутиерес – Хенаро Салинас * Пилар Алварез – Виолета Вилас * Алберто Маруланда – Мигел Бараган * Карлос Алберто Санчес – Маноло Бараган * Инес Прието – Ортенсия Гаридо де Бараган * Сигифердо Вега – Филемон Бараган * Виктор Родригес – Мемо Дуке * Маргарита Амаго – Росита * Карлос Дуплат – Агапито Кортез * Жаклин Ненрикуес – Урсула де Росалес * Самуел Хернандес – Закариас Росалес * Рикардо Херера – Антонио Коронадо * Татяна Хаурегуи – Доминга * Карменза Гонзалес – Кинтина Каноса * Ерберт Кинг – Херсон Варгас * Александър Паласио – Луис Рубински * Мария Габриела Гарсия – Хуан Давид Рейес === Втори сезон === * [[Дана Гарсия]] – Норма Елисондо де Рейес * [[Марио Симаро]] – Хуан Рейес * [[Паола Рей]] – Химена Елисондо де Рейес * [[Хуан Алфонсо Баптиста]] – Оскар Рейес * [[Наташа Клаус]] – Сара Елисондо де Рейес * [[Майкъл Браун (актьор)|Майкъл Браун]] – Франко Рейес * [[Кристина Лилей]] – Габриела Асеведо де Елисондо * Алехандро Лопес – Деметрио Хурадо * Катерин Порто – Ромина Клементе * [[Серхио Гойри]] – Самуел Кабалеро * Борис Шьоман – Пабло Гунтер * Херман Кинтеро – Мартин Асеведо * [[Шарик Леон]] – Росарио Монтес де Наваро * Татяна Хаурегуи – Доминга * Карменза Гонзалес – Кинтина Каноса * Констанса Ернандес – Панчита Лопес * Бернардо Флорес – Хуан Давид Рейес * Камила Рохас – Муриел Кабалеро Монтес * Хуан Мануел Рестрепо – Леон Рейес Елисондо * Себастиан Осорио – Ерик Рейес Елисондо * Яре Сантана – Габи Рейес Елисондо * Херонимо Кантильо – Андрес Рейес Елисондо == Версии == * ''Las aguas mansas'' (1994), оригинална история, Колумбия, с участието на Хуан Карлос Гутиерес, Маргарита Ортега, Хуан Себастиан Арагон, Фабиана Медина, Луиджи Айкарди и Патрисия Малдонадо. * ''[[Огън в кръвта]]'' (2008), Мексико, версия от [[Лиляна Абуд]], режисирана от [[Мигел Корсега]], [[Хорхе Едгар Рамирес]] и Алберто Диас и продуцирана от [[Салвадор Мехия]] за [[Телевиса]], с участието на [[Адела Нориега]], Едуардо Яниес, [[Елисабет Алварес]], [[Хорхе Салинас]], [[Нора Салинас]] и Пабло Монтеро. * ''Gavilanes'' (2010), Испания, с участието на Родолфо Санчо, Роджър Беруесо, Алехандро Албарасин, Клаудия Басолс, Диана Паласон и Алисия Санс. * ''[[Земя на честта]]'' (2014), САЩ, адаптация от Росана Негрин, с участието на [[Аарон Диас]], Гонсало Гарсия Виванко, Кристиан де ла Кампа, [[Ана Лорена Санчес]], [[Кимбърли дос Рамос]] и Скарлет Грубер. * ''Pasión de Amor'' (2015), Филипини, Джейк Куенка, Ехай Фалкон, Джузеф Марко, Арси Муньос, Елън Адарна и Колин Гарсия. == В България == В България първи сезон на теленовелата започва излъчване на [[27 май]] [[2004]] г. по [[bTV]] и завършва на [[14 февруари]] [[2005]] г. През 2005 – 2006 г. започва повторно излъчване. Ролите се озвучават от [[Ева Демирева]], [[Ангелина Славова]], [[Здрава Каменова]], [[Радослав Рачев]], [[Кирил Бояджиев]] и [[Сава Пиперов]]. На [[30 юни]] [[2012]] г. започва повторно излъчване по [[bTV Lady]] и завършва на [[8 декември]]. Нови повторения започват на [[4 март]] [[2013]] г. и завършва на [[14 октомври]]. На [[17 август]] [[2023]] г. започва втори сезон по [[bTV Lady]] и завършва на [[8 декември]]. На [[22 юли]] [[2024]] г. започва повторно излъчване по [[BTV]], което завършва на [[12 ноември]]. Третото излъчване започва на 24 октомври 2024 г. по [[bTV Story]]. Дублажът е на Саунд Сити Студио. Ролите се озвучават от [[Татяна Захова]], [[Мина Костова]], [[Емил Емилов]], [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]] и [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]. == Външни препратки == * {{imdb title|0387763}} * [http://www.telenovella-bg.com/movies/info/pasion-de-gavilanes Теленовели в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141211150049/http://www.telenovella-bg.com/movies/info/pasion-de-gavilanes |date=2014-12-11 }} * {{Facebook|PasionDeGavilanes}} * {{Instagram|PasionDeGavilanes}} == Източници == <references/> [[Категория:Колумбийски теленовели]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] [[Категория:Теленовели на „Телемундо“]] [[Категория:Теленовели на „Каракол Телевисион“]] qa1o2996x91rvumoruqs4ye4q26hu7u 0 100879 12397492 12396577 2024-10-28T13:38:36Z Nk 399 ? 12397492 wikitext text/x-wiki [[Файл:Milk glass.jpg|мини|Чаша с мляко]] '''Млякото''' е биологична [[храна|хранителна]] течност, която се образува в [[млечна жлеза|млечната жлеза]] на [[бозайници]]те. Млекоотделящите животни са обособени в клас ''Бозайници''. Те са най-висшето постижение на биологичната [[еволюция]] на [[Земята]]. Посредством дейността на [[епител]]ните клетки на млечната жлеза от съставните части на [[кръв]]та се формира биологичен продукт, наречен ''мляко'', който по състав значително се различава от нея. То съдържа вещества, които не се откриват в кръвта – млечна захар, казеин, млечни мазнини. Биологичното предназначение на млякото е да поддържа живота и да осигурява развитието на новородените. То съдържа всички необходими вещества за растежа и развитието на съответния вид бозайник. За определен период след [[раждане]]то то е единствената храна на новороденото. Обикновено [[човек|човешкото]] мляко се нарича [[кърма]], а животинското мляко – биологично и преработено мляко (главно с цел по-дълго съхранение) ([[крава|краве]], [[овца|овче]], [[коза|козе]], [[бивол]]ско, [[кон|кобилешко]], [[камила|камилско]] или друго) – само '''мляко'''. == Исторически сведения == Счита се, че млякото, добито от домашни животни, е послужило за храна на хората от около 5000 г. пр.н.е.<ref>{{cite web| url=http://phys.org/news/2014-11-team-evidence-consumption-ancient-dental.html#nRlv| title=Team discovers first evidence of milk consumption in ancient dental plaque| publisher=[[Phys.org]]| date=27 ноември 2014| lang=en|archive-url = http://web.archive.org/web/20141129151916/http://phys.org/news/2014-11-team-evidence-consumption-ancient-dental.html |archive-date = 2014-11-29}}</ref> Предполага се, че след [[одомашняване]]то на [[говедо]]то дълго време се е използвало само за добив на [[месо]]. Едва на по-късен етап млякото и млечните продукти са се появили на човешката трапеза. Така са се добивали продукти с ценна хранителна стойност във всяка част на годината, повишила се е ефективността на употребяваните пасища.<ref name="On Food and Cooking">{{Cite book |last = McGee |first = Harold |authorlink = Harold McGee |title = On Food and Cooking: The Science and Lore of the Kitchen |origyear = 1984|year=2004 |publisher =Scribner|edition=2nd |location = New York |isbn = 978-0684800011|url=http://books.google.com/books?id=bKVCtH4AjwgC&lpg=PP1&pg=PA7#v=onepage&q=lactase&f=false |pages = 7 – 67 |chapter = Milk and Dairy Products }}</ref> Млечни продукти са открити в керамични съдове от [[Каменна ера|Каменната ера]] в [[Турция]]. Това говори, че в този район млякото се е консумирало от хората още към 6500 г. пр.н.е. – повече от 1000 г. преди това да се утвърди сред голяма част от човечеството.<ref>{{cite web|url=http://www.stonepages.com/news/archives/002860.html |title=Stone Pages Archaeo News: Stone Age milk use began 2000 years earlier |publisher=Stonepages.com |accessdate=28 август 2010}}</ref><ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/health/6397001.stm Early man „couldn't stomach milk“], 27 февруари 2007, news.bbc.co.uk. Посетен на 21 юли 2009.</ref> ДНК анализ на останки от [[неолит]]ни хора, живели в [[Северна Европа]] към 5500 г. пр.н.е., сочи, че хората в този район все още не са били придобили поносимост към лактозата на млякото. Пръстени съдове, открити в [[Англия]] и датирани от 4500 г. пр.н.е., съдържат следи от млечни продукти. Това показва, че млякото е използвано от хората като храна, макар и не пряко, а под формата на вторични продукти от него.<ref>{{Cite news |url=http://www.independent.co.uk/news/science/stone-age-man-drank-milk-scientists-find-605237.html |title=Stone Age Man Drank Milk |publisher=Independent.co.uk |date=28 януари 2003 |accessdate=28 август 2010 |location=London |archive-url=https://web.archive.org/web/20100908033030/http://www.independent.co.uk/news/science/stone-age-man-drank-milk-scientists-find-605237.html |archive-date=2010-09-08 }}</ref> През 1863 г. френският химик и биолог [[Луи Пастьор]] изобретява [[пастьоризация]]та – метод за умъртвяване на голяма част от вредните бактерии в напитки и хранителни продукти. Първата стъклена бутилка за мляко е използвана може би от ''New York Dairy Company'' през 1877 г. В Англия ''Express Dairies'' започва производството на стъклени бутилки през 1880 г. През 1884 г. нюйоркчанинът Херви Тачър (''Hervey Thatcher'') изобретява една от най-популярните в САЩ стъклени бутилки за мляко. Гърлото ѝ било запушвано с дискове от восъчна хартия. През 1932 г. [[Виктор Фарис]] (''Victor Farris'') изобретява и картонените кутии за съхранение на мляко, широко използвани днес.<ref>[https://www.chicagotribune.com/news/ct-xpm-1985-03-10-8501130717-story.html Victor Wallace Farris, inventor of the paper milk carton]</ref> == Състав на млякото == {{Хранителна стойност | usda_id = 96 | име = Човешко мляко<br /><small>Milk, human, mature, fluid</small> | kJ = 291 | въглехидрати = 6.89 | захари = 6.89 | влакна = 0 | мазнини = 4.38 | насмас = 2.009 | мономас = 1.658 | полимас = 0.497 | холестерол_мг = 14 | белтък = 1.03 | пепел = 0.2 | витА_мкг = 60 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 7 | тиамин_мг = 0.014 | рибофлавин_мг = 0.036 | ниацин_мг = 0.177 | пантотенова_мг = 0.223 | витВ6_мг = 0.011 | фолиева_мкг = 5 | витВ12_мкг = 0.05 | витС_мг = 5 | витД_мкг = 0.1 | витЕ_мг = 0.08 | витК_мкг = 0.3 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 32 | желязо_мг = 0.03 | магнезий_мг = 3 | фосфор_мг = 14 | калий_мг = 51 | натрий_мг = 17 | цинк_мг = 0.17 | мед_мг = 0.052 | манган_мг = 0.026 | селен_мкг = 1.8 | триптофан = 0.017 | треонин = 0.046 | изолевцин = 0.056 | левцин = 0.095 | лизин = 0.068 | метионин = 0.021 | цистин = 0.019 | фенилаланин = 0.046 | тирозин = 0.053 | валин = 0.063 | аргинин = 0.043 | хистидин = 0.023 | аланин = 0.036 | аспарагинова = 0.082 | глутаминова = 0.168 | глицин = 0.026 | пролин = 0.082 | серин = 0.043 | холин = 0.016 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} {{Хранителна стойност | usda_id = 98 | име = Овче мляко<br /><small>Milk, sheep, fluid</small> | kJ = 451 | въглехидрати = 5.36 | влакна = 0 | мазнини = 7 | насмас = 4.603 | мономас = 1.724 | полимас = 0.308 | холестерол_мг = 27 | белтък = 5.98 | пепел = 0.96 | витА_мкг = 44 | тиамин_мг = 0.065 | рибофлавин_мг = 0.355 | ниацин_мг = 0.417 | пантотенова_мг = 0.407 | витВ6_мг = 0.06 | фолиева_мкг = 7 | витВ12_мкг = 0.71 | витС_мг = 4.2 | калций_мг = 193 | желязо_мг = 0.1 | магнезий_мг = 18 | фосфор_мг = 158 | калий_мг = 137 | натрий_мг = 44 | цинк_мг = 0.54 | мед_мг = 0.046 | манган_мг = 0.018 | селен_мкг = 1.7 | триптофан = 0.084 | треонин = 0.268 | изолевцин = 0.338 | левцин = 0.587 | лизин = 0.513 | метионин = 0.155 | цистин = 0.035 | фенилаланин = 0.284 | тирозин = 0.281 | валин = 0.448 | аргинин = 0.198 | хистидин = 0.167 | аланин = 0.269 | аспарагинова = 0.328 | глутаминова = 1.019 | глицин = 0.041 | пролин = 0.58 | серин = 0.492 }} Млякото е богат източник на хранителни вещества и витамини. Към органичните вещества в него спадат белтъците, мазнините, млечната захар, витамини, ензими, а към неорганичните – водата, минералните соли и газовете. Белтъчните вещества в млякото са пълноценни и напълно усвоими от организма. Млечната мазнина се характеризира с наличието на значително количество нискомолекулни мастни киселини. В млечната мазнина се намират значително количество фосфатиди, токофероли и витамини A и D. Характеризира се с усвоимост до 98% благодарение на това, че емулгира добре в храносмилателната система. За по-доброто усвояване влияе и това, че се намира във вид на клъбца с размери 0,5 – 10 µm. Лактозата спомага за потискането на гнилостните процеси и за развитието на полезната микрофлора в червата. В млякото се съдържат и соли на калция и фосфора. Те спомагат за формирането на костна тъкан, възстановяване на кръвта, лимфата и действието на мозъка. Намират се и редица други химични елементи като калий, натрий, магнезий, хлор, цинк, кобалт, мед, желязо, манган, йод и други. Особено ценен е и включеният в него витамин В12. {| class="wikitable" |+ Общ състав на млякото ! rowspan="15" | мляко | colspan="4" | вода |- | газове || colspan="3" | N<sub>2</sub> • CO<sub>2</sub> • O<sub>2</sub> |- | rowspan="11" | сухо вещество | rowspan="6" | [[протеин]]и | colspan="2" | [[албумин]]и |- | rowspan="2" | [[глобулин]]и | β-лактоглобулини |- | [[имуноглобулини|γ-глобулини]] |- | rowspan="3" | [[казеин]]и | α-казеини |- | β-казеин |- | κ-казеин |- | rowspan="2" | [[липиди]] | colspan="2" | [[фосфолипиди]] |- | colspan="2" | [[триглицерид]]и |- | [[въглехидрати]] || colspan="2" | [[лактоза]], [[глюкоза]], [[галактоза]] |- | биологично активни вещества || colspan="2" | [[ензим]]и, [[хормон]]и, [[витамини]] |- | неорганични вещества || colspan="2" | Na<sup>+</sup>, K<sup>+</sup>, Ca<sup>2+</sup>, Cl<sup>-</sup>, I<sup>-</sup>, COO<sup>-</sup>, HPO<sub>3</sub><sup>2-</sup> |- | rowspan="2" | соматични клетки | colspan="3" | [[епител]]ни клетки |- | colspan="3" | [[левкоцит]]и |} {|class="wikitable sortable" style="text-align:right" |+ Състав на млякото при различните видове бозайници, %<ref>{{cite book |title= Бозайници |last=Марков |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=„Наука и изкуство“ |location=София |isbn= |pages=303 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> |- !Вид!!Вода!!Белтъчини!!Липиди!!Въглехидрати!!Соли |- | [[Крава]] || 88,0 || 3,2 || 3,5 || 4,9 || 0,8 |- | [[Коза]] || 86,9 || 3,8 || 4,1 || 4,4 || 0,8 |- | [[Овца]] || 83,6 || 5,1 || 6,2 || 4,2 || 0,9 |- | [[Бивол]]ица || 82,9 || 4,6 || 7,5 || 4,2 || 0,8 |- | [[Як]] || 84,0 || 5,0 || 6,5 || 5,6 || 0,9 |- | [[Кон]] || 90,3 || 1,9 || 1,0 || 6,5 || 0,3 |- | [[Камила]] || 80,5 || 4,0 || 3,0 || 5,7 || 0,8 |- | [[Муле]] || 89,2 || 2,6 || 1,9 || 5,7 || 0,6 |- | [[Магаре]] || 90,0 || 1,9 || 1,4 || 6,2 || 0,5 |- | [[Зебу]] || 86,2 || 3,0 || 4,8 || 5,3 || 0,7 |- | [[Лама (животно)|Лама]] || 86,5 || 3,9 || 3,2 || 5,6 || 0,8 |- | [[Елен]] || 67,7 || 10,9 || 17,1 || 2,8 || 1,5 |- | [[Домашна свиня]] || 82,4 || 6,1 || 6,4 || 4,0 || 1,1 |- | [[Куче]] || 77,0 || 9,7 || 9,3 || 3,1 || 0,9 |- | [[Котка]] || 81,6 || 9,1 || 3,3 || 4,9 || 0,6 |- | [[Заек]] || 69,5 || 15,5 || 10,4 || 1,9 || 2,6 |- | [[Слон]] || 67,8 || 3,1 || 19,6 || 8,8 || 0,6 |- | [[Лос]] || 66,5 || 15,0 || 11,0 || 5,3 || 1,6 |- | [[Плъх]] || 68,7 || 12,0 || 15,0 || 2,8 || 1,5 |- | [[Делфин]] || 48,8 || 5,6 || 45,0 || 1,4 || 0,6 |- | [[Кит]] || 45,7 || 12,0 || 42,0 || 1,5 || 0,9 |} === Вода === [[Вода]]та в млякото е 83 – 89% от неговото количество. Изпълнява роля на разтворител на органичните и неорганичните вещества и представлява среда, в която се извършват разнообразни ензимни процеси. Тя се съдържа в млякото в две основни форми: * свободна вода – около 96 – 97% от водата в млякото; служи като [[Дисперсна система|дисперсна]] среда за останалите съставки; * свързана вода – около 2 – 3,5%; химически свързана към останалите съставки, главно белтъци, фосфатиди и полизахариди; * кристална вода – свързана с кристалите на млечната захар. === Сухо вещество === [[Файл:Goat kid feeding on mothers milk.jpg|мини|Яре суче мляко от майка си]] Сухото вещество съставя около 11 – 14% Влизат всички съставни части на млякото, които остават при изсушаването му (вж. [[мляко на прах]]). То включва: * органични съставки ** [[белтъци]] – [[казеин]], α-лактоалбумини, β-лактоглобулини, γ-имуноглобулини ** [[мазнини]] – [[триацилглицерид]]и, [[фосфолипид]]и, [[холестерол]] ** [[въглехидрат]]и – [[лактоза]], [[глюкоза]], [[галактоза]] ** Други – [[хормон]]и, [[витамин]]и (A, B, C, D, E, F) Ако се извадят мазнините от сухото вещество, се получава сух безмаслен остатък. ==== Лактоза ==== {{основна|Лактоза}} Лактозата е дизахарид съставен от [[глюкоза]] и [[галактоза]]. Придава сладникав вкус на млякото. При топлинното третиране на млякото се обазува лактулоза, която е по-сладка от лактозата. Процентното съотношение в кравето мляко е 4,7%, в кобилешкото – 7,6%, а в човешкото е 6 – 8% от сухото вещество. Под влиянието на [[ензими]] и [[киселини]] млечната захар [[хидролиза|хидролизира]] до глюкоза и галактоза. На това свойство се дължи и получаването на [[кисело мляко|българско кисело мляко]]. Под действието на пропионовокиселите микроорганизми млечната захар се разпада до [[пропионова киселина]]. Този процес се използва при производството на някои видове твърдо [[сирене]]. [[Дрожди]]те я разпадат до [[етилов алкохол]] и [[въглероден двуокис]]. Спиртната ферментация се прилага при производството на [[кефир]]а. Под действието на масленокисели микроорганизми се подлага на масленокисела ферментация, която е вредна за млякото. В резултат на този процес се получава [[маслена киселина]], въглероден двуокис и [[вода]]. ==== Белтъци ==== Кравето мляко съдържа 3,4% азотни вещества, от които 3,3% са белтъци. Съдържат се три основни белтъчни вещества – казеин, α-лактоалбумин и β-лактоглобулин. В него се съдаржат и по-малки количества имуноглобулин, протеазопептонна фракция, обвивни белтъци на маслените клъбца и незначително количество продукти от разграждането на белтъците. Според съотношението между казеина и албумина в млякото млеката бимат казеинни и албуминни. * Казеинни млека – съотношението между казеина и албумина е 3:1. Такива млека са кравето, овчето, козето и биволското. * Албуминни млека – съотношението между казеина и албумина е 1:1. Такива млека са кобилешкото и човешкото. ==== Небелтъчни азотни вещества ==== Това са основно вещества продукти от белтъчното разграждане. Срещат се албумози, пептони, креатин, пикочна киселина и други. ==== Липиди ==== Липидите в млякото биват неутрални мазнини и липоиди. * Неутрални мазнини – в млякото са включени ненаситени (маслена, капронова, капролова, капринова, лауринова, миристинова, палмитинова, стеаринова, арахинова, диоксистеаринова) и ненаситени (деценова, тетрадеценова, хексадеценова, олеинова) мастни киселини. Намират се под формата на маслени клъбца с размери от 0,1 до 12 μm. В 1 cm<sup>3</sup> мляко се съдържат от 2 до 5 млрд. маслени клъбца като броят им зависи от вида, породата, лактационния период, възрастта и други фактори. Те се образуват в епителните клетки на млечната жлеза. В зависимост от температурата на млякото мазнините в него е намират под формата на [[емулсия]] или [[суспензия]]. Маслените клъбца в козето мляко са с едни от най-малките размери. Поради тази причина козето мляко рядко образува каймак. * Липоиди – отнасят се фосфатидите и стерините. Лецитинът и кефалинът са фосфатиди съдържащи се в минимални количества. Холестеринът е стерид включен също в състава на млякото и представлява антагонист на лецитина. ==== Ензими ==== Млякото съдържа ензими, които попадат в него при образуването му в млечната жлеза или са в резултат на жизнената дейност на микроорганизми, които се развиват докато млякото е още в жлезата или след издояването. ==== Витамини ==== Млякото е важен източник на водно и мастноразтворими витамини както за животните сукалчета, така и за децата и възрастните хора. Около един литър краве мляко е в състояние да задоволи дневните нужди от витамини при хората. ==== Неорганични съставки ==== * [[Йон]]и – K<sup>+</sup>, Na<sup>+</sup>, Ca<sup>2+</sup>, Cl<sup>-</sup>, COO<sup>-</sup>, HPO<sub>3</sub><sup>2-</sup> * [[Сол]]и – NaCl, KCl, Ca<sub>3</sub>(PO<sub>3</sub>)<sub>2</sub> * [[Микроелемент]]и – I<sup>-</sup>, Fe<sup>2+</sup>, Fe<sup>3+</sup>, Co<sup>2+</sup>, Zn<sup>2+</sup>, Ni<sup>2+</sup> и други * [[Газ]]ове – [[азот|N<sub>2</sub>]], [[въглероден диоксид|CO<sub>2</sub>]] и [[кислород|O<sub>2</sub>]] Количеството на солите в кравето мляко е средно около 0,7 – 0,8%. В него се съдържат около 40 микроелемента. В най-голямо количество се намират солите на калция и фосфора. Солите се намират в йонно, молекулно и колоидно-дисперсно състояние. Количеството на солите в млякото е сравнително постоянна величина и промяната му е признак за заболяване на животните или възпаление на млечната жлеза. == Физиология на млекообразуването и млекоотделянето == [[Файл:PRL structure.png|мини|Пролактинът стимулира млечната секреция]] Млякото съдържа всички нужни за развитието на новороденото вещества. Ето защо млекообразуването има важно приспособително значение за новороденото. Химичният състав на млякото не е постоянен и се променя съобразно нуждите на растящия организъм. Съставът му се влияе от режима на хранене, начина на отглеждане при домашните животни и породата им, влияе се от възрастта, периода на лактацията, сезона и редица други фактори. Независимо от това, че в края на [[бременност]]та млечната жлеза е напълно развита, то тя започва да отделя секрет едва след [[раждане]]то. Този момент се повлиява пряко от хормоналните изменения, които настъпват в организма в края на бременността. Образуването на мляко се стимулира от [[хормон]]а [[пролактин]]. В периода на бременност действието на този хормон, който се отделя от предния дял на [[хипофиза]]та се потиска от други хормони – [[прогестерон]] и [[гонадотропин]]. Хормоналният обрат в края на бременността стимулира освобождаването на пролактин, който има съществено значение за лактацията (лактогенеза) и по-нататъшното и поддържане (лактопоеза). Макар че е водещ, пролактинът не е единствения хормон, който стимулира млечната секреция. Подобно действие имат и други хормони на аденохипофизата като [[соматотропин]], [[тиротропин]] и [[адренокортикотропен хормон]], хормоните на [[щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]] [[тироксин]] и [[трийодтиронин]] и [[глюкокортикоиди|глюкокортикоидните хормони]] на [[надбъбречна жлеза|надбъбречната жлеза]]. Периодът на образуване и отделяне на мляко от млечната жлеза се нарича [[лактация]], а периодът на млекоотделяне – лактационен период. В първите няколко седмици на лактационния период количеството на образуваното мляко се увеличава, постепенно достига максимум и започва плавно да намалява. В първите дни непосредствено след раждането в млечната жлеза се образува [[коластра]], чиито състав е много близък до този на кръвната плазма. В нея се съдържат голямо количество серумни белтъци, минерални соли, витамини, имуноглобулини, клетъчни елементи. Имуноглобулините са около 50% от всички коластрени белтъци и съдържат почти всички [[антитяло|антитела]], които се срещат в [[кръв]]та на [[майка]]та. Коластрата е особено необходима за бозаещите новородени в първите часове и дни след раждането. Тя има огромно значение за пасивната имунизация на новородения организъм. Постепенно секретът се променя и от коластра бавно добива същинския състав на млякото. === Функция на секреторните клетки на млечната жлеза === [[Файл:Breast anatomy normal.jpg|мини|Секреторните клетки на млечните алвеоли филтрират кръвта и продуцират млечните съставки благодарение на вещества донесени от кръвта]] Млякото се образува в [[епител]]ните клетки, които застилат вътрешната повърхност на алвеолите на млечната жлеза. Млечните съставки като казеин, лактоза, млечна мазнина, албумини, глобулини, соли, витамини и други се образуват от различни химични вещества. Те се доставят с кръвта в тъканите на вимето и се наричат предшественици на млякото. Някои от тези вещества като витамини, глобулини, минерални соли и вода преминават направо от кръвта в алвеолната кухина като съставки на млякото. В този случай епителните клетки извършват сложна избирателна работа като пропускат определени количества от веществата на кръвта в такова количество, че да се осигури определен баланс от тях в млякото. Други от млечните съставки като казеин, млечна мазнина, лактоза са специфични продукти, които се синтезират в секреторния епител от органични съставки доставени от кръвта. Процесът на млекообразуване в епителните клетки протича през няколко фази: * поглъщане и натрупване в клетките на предшественици на млечните съставки; * вътреклетъчна синтеза на основните съставки на млякото; * струпване на синтезираните продукти под формата на мастни капчици и белтъчни гранули в [[цитоплазма]]та, които бавно се придвижват от базалната към апикалната повърхност на клетката; * изтласкване на млечния секрет в алвеолната кухина. Формата и структурата на епителните клетки зависят основно от функционалното им състояние. В покой те са ниски с дребнозърнеста цитоплазма и едва забележими органели в нея. Ядрото се намира в основата на клетката. Във фазата на усилена секреция клетките стават значително по-високи. В този момент ендоплазмата е богата на рибонуклеинови киселини. Това се дължи на усилената продукция на белтъци. [[Митохондрии]]те достигат максимално развитие при подготовката на клетката за секреция. [[Апарат на Голджи|Апаратът на Голджи]] е най-добре развит в периода на усилена секреторна дейност. Отделянето на мляко от епителната клетка в алвеолната кухина зависи от съотношението но налягането в алвеолата и клетката. След сучене или доене налягането в каналната система, а от там и в алвеолите се намалява. Така основните млечни съставки безпрепятствено дифундират през клетъчната стена и запълват алвеолите. С увеличаването на налягането в алвеолите отделянето от вещества в алвеолите постепенно намалява. При излъчването на мастните капчици заедно с мазнината в алвеолната кухина в някои случаи се отделя и част от цитоплазмата (апокринен тип на секреция). В други случаи това не се случва (мерокринен тип на секреция). В зависимост от периода на лактация и други фактори на средата изхвърлянето на продукта в алвеолната кухина може да бъде от апокринен, мерокринен или холокринен тип. През коластрения период типът е апокринен, а в разгара на лактацията постепенно преобладава мерокринен. В края на лактацията типът става холокрилен като секреторните клетки се разрушават и отделят елементи в млякото. На тяхно място те са заменени от нови. === Биосинтеза на млечните съставки === Биосинтезата на млечните белтъци е интензивен процес. По скорост той надвишава синтезирането на белтъци в почти всички клетки и тъкани на тялото. Тя е в тясна зависимост от количеството и качеството на свободните и свързаните аминокиселини, пептиди, белтъци, летливи мастни киселини и други, които с артериалната кръв достигат до млечната жлеза и се абсорбират от епителните клетки. В клетките под действието на [[нуклеинови киселини|нуклеиновите киселини]] те претърпяват по-нататъшни превръщания. Млечните белтъци се синтезират и от някои пептиди на [[кръвна плазма|кръвната плазма]] и от аминокиселините, които се получават от разграждането на кръвните белтъци. Образуванто на млечната мазнина обхваща процесите на образуване на [[глицерол]] и мастни киселини и включването им в триглицеридите на млечната мазнина. Този процес се извършва основно в ергоплазмата на епителните клетки на млечната жлеза. Мастните капчици се формират в базалната част на епителните клетки. Оттук те бавно се придвижват към апикалната част на епителните клетки. Глицеролът се доставя с артериалната кръв, но количеството му за продукция на мазнините е недостатъчно. Причината за това е, че една голяма част от него отива за продукция на лактоза. Допълнителното нужно количество се образува от гликолитичното и пентозофосфорното окисляване на глюкозата и ацетата на кръвта. Мастните мазнини се поглъщат от секреторните клетки във вид на неутрални мазнини или като свободни мастни киселини от кръвната плазма. Друга част от мастните киселини се образуват отново от [[глюкоза]]та на кръвта. Синтезата на млечна захар е също интензивен процес. Почти напълно тя се образува от епителните клетки на алвеолите чрез биохимична преработка на доставената с кръвта глюкоза. При усилено лактиращите преживни животни млечната захар се образува и от [[пропионово киселина|пропионовата киселина]] и други съставки на кръвната плазма като ацетат, [[скорбяла]], карбонат, глицерол. Лактозата се образува в клетъчните [[рибозома|рибозоми]] и отчасти в апарата на Голджи. === Регулация на млечната секреция === Млекообразуването обхваща не само процесите, които протичат в епителните клетки, но и цяла верига от последователни превръщания на изходните вещества за образуването на млечните съставки. Те протичат в други органи на тялото на организма. Установено е, че за 1 литър мляко при кравата е нужно през млечната жлеза да преминат около 400 литра кръв. От тях се задържат около 140 грама вещества като в съставки на млякото се преработват 120 грама от тях. Ето защо е нужна усилена работа на [[храносмилателна система|храносмилателната]], [[кръвоносна система|кръвоносната]], [[дихателна система|дихателната]] и [[отделителна система|отделителната система]]. Функцията на млечната жлеза е тясно свързана с останалите органи и системи на организма. [[Централна нервна система|Централната нервна система]] регулира секрецията на мляко по нервно-рефлекторен път или косвено чрез особени биологично активни вещества (невросекрети), които се образуват в ядрата на хипоталамуса. Те влияят върху млечната секреция, чрез хипофизата и други жлези с вътрешна секреция, чиито хорвони се донасят до епителните клетки на млечната жлеза с артериалната кръв. Чрез дразнене на вимето при доене или бозаене нервни импулси достигат до хипоталамуса в главния мозък. Една част от тях се трансформират в хуморално звено (невросекрети), което чрез хипоталамо-хипофизното портално кръвообращение достига до предния дял на хипофизата и предизвиква отделяне на хормони, които пряко или косвено влияят на млечната секреция. === Регулация на двигателната функция на млечната жлеза === Двигателната функция е пряко свързана със секреторната и са функционално свързани помежду си. Включва процеса на натрупване и разпределяне на млякото в каналната система на органа и процеса на млекоотделяне. Регулира се по нервно-рефлекторен и нервно-ендокринен път. Основното количество мляко се образува в периода от едно бозаене или доене до друго. То изпълва алвеолите и от там на порции преминава към по-големите канали на млечната жлеза, а от там в цистерната. При натрупване на мляко в нея налягането постепенно се покачва, тонусът на гладката мускулатура се намалява. Тя се разпуска и обемът на цистерната се увеличава за да поеме постъпващото в нея мляко. В случай, че периодът между бозаенето или доенето се увеличи интрамамарното [[налягане]] нараства и води до намаляване и дори до спиране на млечната секреция. Обратният процес на често доене или кърмене също не стимулира млечната секреция и може да доведе до намаляване на секреторната дейност на млечната жлеза. При млечните продуктивни животни, в зависимост от положението, което заема млякото в млечната жлеза млякото се разделя на: * Цистернена порция. Това е тази част от млякото, която при напълнено виме се съдържа в цистерната и големите канали. Тя е 20 – 40% от общото количество мляко при напълнена жлеза. * Алвеолна порция. Разполага се в алвеолния отдел на жлезата и бива 60 – 70% от количеството мляко в нея. * Допълнителна порция. Това мляко остава в алвеолите дори и след издояването. То може да се отдели с допълнителен масаж на жлезата. * Остатъчна порция. Това е млякото, което остава в жлезата, дори и след масажирането и. === Механизъм на млекоотделянето === Отделянето на млякото е сложен рефлекторен акт, в който вземат участие нервни и хуморални фактори. [[Рефлекс]]ът на млекоотделяне е свързан с непосредственото дразнене на рецепторите в млечната жлеза. Възникналите импулси по аферентен път, чрез [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]] достигат до ЦНС. От гръбначния мозък по еферентни мозъчни влакна се предават нервни импулси до двигателния апарат на млечната жлеза. В резултат на това цицковият сфинктер и стената каналите и цистерната се отпускат. Това е първата фаза на млекоотделянето. Втората фаза се осъществява с [[главен мозък|главния мозък]]. Достигналия при бозаенето нервен импулс достига до хипоталамуса, а от там към хипофизата. В хипоталамуса се образува хормонът [[окситоцин]], като под негово влияние се контрахират миоепителните клетки на алвеолите. Повишава се налягането в алвеолите и се изтласква млякото към по-големите канали и цистерната на млечната жлеза. == Бактерицидни свойства == Подобно на кръвта, непосредствено след издояване млякото и в продължение на няколко часа след това, млякото може да задържа размножаването на микроорганизмите и дори да убива някои от тях. Бактерицидността на млякото се дължи на активните субстанции лактенин 1 и лактенин 2. Лактенин 1 се съдържа в коластрата, а лактенин 2 в прясното мляко. В началото на лактационния период количеството на [[лактенин]]а е високо и постепенно намалява. Бактерицидните свойства изчезват при загряване на млякото, поради инактивация на лактенина. Ако веднага след доене млякото не се охлади бактерицидността му трае не повече от 2 – 3 часа. == Болести, пренасяни с млякото == Освен с благоприятния ефект, който оказва върху пасивния имунитет на новороденото в първите дни, млякото е биологична течност, която може да бъде причина и за пренасянето на редица заболявания както от животно на животно, от животно на човек, а така също и от човек на човек при доенето. То се инфектира с болестотворни микроорганизми от болни хора или заразоносители, които доят животните или манипулират с млякото. Това налага животните, добива на мляко, преработката му и производството на млечни продукти да бъдат под ветеринарно-медицински контрол, а хората участващи в доенето, производството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти да бъдат под медицински контрол. Сред най-опасните заболявания, които могат да се предадат на хората с помощта на млякото са следните заболявания: * Вирусни – инфекции предизвикани от [[Аденовируси]], [[Ентеровируси]], [[Шап]], [[Вирусен хепатит]], [[Кърлежов енцефалит]]. * Рикетсиозни – [[Ку-треска]] * Бактерийни – [[Антракс]], [[Ботулизъм]], [[Бруцелоза]], [[Холера]], патогенни щамове на ''[[Escherichia coli]]'', ''[[Clostridium perfringens]]'', ''[[Proteus]]'', ''[[Pseudomonas]]'', [[Дифтерит]], [[Листериоза]], [[Лептоспироза]], [[Паратиф]], [[Салмонела]], [[Стафилококи]], [[Стрептококи]], [[Туберкулоза]], [[Коремен тиф]] * Протозойни – [[Амебиаза]], [[Балантидоза]], [[Ламблиоза]], [[Токсоплазмоза]] * Хелминтози – [[Ентеробиоза]], [[Taenia solium]] * Други – Алергични реакции предизвикани от антибиотици, токсикози, предизвикани от инсектициди, растителни токсини, радиоактивни изотопи, тежки метали, консерванти и дреги вещества. == Отказ от консумация на мляко == Много хора не консумират мляко и млечни продукти. Някои от причините за това са следните. * Етически съображения. Промишленият добив на мляко е свързан с експлоатация на животните които са превърнати в „машини за производство на мляко и месо“. Хората прекъсват естествената връзка на животните с природата като експлоатират максимално както кравите, така и телетата и така скъсяват значително естествената продължителност на живота на одомашненото животно. * Екологични съображения. Фермите нанасят значителен ущърб на околната среда с отделените урина, изпражнения, газове отделяни от животните. Ежегодно се унищожават тропически гори с цел освобождаване на място за пасища. * Здравословни съображения. Млякото е сред факторите от челната петица, които причиняват [[диабет]].<ref>{{икона|ru}} [http://vrach-aspirant.ru/lib_show/33.html ''Шудин В. В.'' Новые аспекты этиологии и эпидемиологии аутоиммунного сахарного диабета. Часть 1. Сравнительный анализ основных претендентов на роль триггера аутоаллергического апоптоза бета-клеток поджелудочной железы] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090418174147/http://www.vrach-aspirant.ru/lib_show/33.html |date=2009-04-18 }}. www.vrach-aspirant.ru</ref> * Индивидуална непоносимост. Много хора по рождение притежават непоносимост към мляко. Това се дължи на невъзможността организма им да ситнезира ензим, който да разгражда млечната захар. Много хора придобиват такава непоносимаст и с напредване на възрастта. * Лични съображения. Употребата на мляко, добито от животни не е свойствена за хората и/или факта, че млякото не е подходящо за възрастни хора, а е нужно да се консумира само от деца. == Интересни факти == * Независимо от различията в състава на млякото при различните видове бозайници са описани множество случаи при които майки от един вид отглеждат и израстяват малки от други често и неродствени видове. По този начин човекът не е единствения бозайник употребяващ млякото от други видове като храна. * В митологията на много народи много от местните герои или богове са закърмени и отгледани от животни. Така [[Зевс]] бил отгледан от млякото на козата [[Амалтея (митология)|Амалфея]], основателите на [[Рим]] [[Ромул]] и [[Рем]] са отгледани от [[Капитолийска вълчица|вълчица]]. * В древногръцката митология богинята [[Хера]] отделя мляко от своята гръд сред като [[Херакъл]] отказва да суче от нея. Така се е образувал [[Млечен път|Млечния път]]. * [[Авицена]] е бил убеден, че козето мляко позволява да се съхрани здравето и бистротата на ума. * [[Хипократ]] излекува множество пациенти от [[туберкулоза]] с помощта на козе мляко. * В развиващите се страни от [[Африка]] и [[Азия]] прясното масло се приготвя в резултат на ферментацията на млякото. То придобива конситенция близка до тази на [[сметана]]та. * В [[САЩ]] широкоупотребяваната мярка за обем на млякото продавано в търговската мрежа е [[галон]]. * Руската [[етнографска група]] [[Молокани]], която се характеризира и със специфични православни обичаи е наречена така защото нейните представители пият мляко в периодите на строг пост. == Източници == <references /> * Томов Тр., Седлоев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., „Ветеринарномедицинска физиология“, Издателство Тракийски университет, Стара Загора 1998 г. * Ц. Захариев, Е. Динчева, „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход“, том II, ISBN 594-05-0090-7 стр. 7 – 63 == Външни препратки == {{commons|Milk}} * [http://www.mlqko.info/index.php Всичко за млякото – български сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100602122940/http://www.mlqko.info/index.php |date=2010-06-02 }} [[Категория:Мляко| ]] [[Категория:Млечни напитки]] 0scks740decvrr3ow7bbpsxw9f2fx6r 0 100912 12397658 12215679 2024-10-28T16:59:19Z 84.54.152.247 Коригиране на грешни и непълни данни ! 12397658 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Обработка|форматиране, препратки, проверка на фактите}} '''ИМКО-1''' (съкращение от '''И'''ндивидуален '''М'''икро'''КО'''мпютър) не е първият български [[персонален компютър]] ! Той е копиран от [[Иван Марангозов]] и Кънчо Досев в [[ИТКР]] от The Transam Triton computer ИМКО-1 е разработен по модел на Transam Triton computer , който разполага с 8 инчово [[флопидисково устройство]],също така работи с магнетофонна лента, ИМКО-1 разполага с допълнителни слотове и единични бройки са оборудвани с дискови устройства, внесени от чужбина, а в останалите устройства за съхранение на данни са използвани касетофони. Първото представяне на ИМКО-1 пред международна общественост се е състояло в Англия на Международния симпозиум по [[роботика]]. Там е представена и система за управление на робот-ръка на основата на ИМКО-1, наречена [[РОБКО-1]]. Системата е струвала приблизително 10 пъти по-малко от аналогичните решения на американски и японски компании. Години на производство: 1979-1981; '''процесор:''' Intel 8080 '''памет (RAM):''' 8KB (with the possibility to extend to 16KB). '''памет (ROM):''' 2KB. '''разделителна способност:''' режим текст 40×24 (колони/редове), режим графика няма ; Източници * {{cite web | publisher = sandacite.bg | year = 2020 | url = https://sandacite.bg/%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%BE-1-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B3-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80/ | work = sandacite.bg | title = 40 години ИМКО 1 – първия български персонален компютър! | accessdate = 2023-06-03 | url-status = live | df = dmy-all | lang = bg}} * {{cite web | publisher = www.amuseum.bg | year = 2020 | url = https://www.amuseum.bg/katalog/imko-1 | work = www.amuseum.bg | title = ИМКО 1 | accessdate = 2023-06-03 | url-status = live | df = dmy-all | lang = bg}} [[Категория:Българска академия на науките]] [[Категория:Български компютри]] [[Категория:Правец (компютри)]] fcio9b2q0lkbcvizjz13n3au0rjaosb 12397736 12397658 2024-10-28T18:44:32Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/84.54.152.247|редакции на 84.54.152.247]] ([[User talk:84.54.152.247|б]].), към версия на 91.139.204.97 12215679 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Обработка|форматиране, препратки, проверка на фактите}} '''ИМКО-1''' (съкращение от '''И'''ндивидуален '''М'''икро'''КО'''мпютър) е първият български [[персонален компютър]], създаден от [[Иван Марангозов]] и Кънчо Досев в [[ИТКР]]. ИМКО-1 е разработен по модел на [[Apple II]], но не разполага с [[флопидисково устройство]], тъй като по това време в България подобни не се произвеждат, а работи с магнетофонна лента, ИМКО-1 разполага с допълнителни слотове и единични бройки са оборудвани с дискови устройства, внесени от чужбина, а в останалите устройства за съхранение на данни са използвани касетофони. Първото представяне на ИМКО-1 пред международна общественост се е състояло в Англия на Международния симпозиум по [[роботика]]. Там е представена и система за управление на робот-ръка на основата на ИМКО-1, наречена [[РОБКО-1]]. Системата е струвала приблизително 10 пъти по-малко от аналогичните решения на американски и японски компании. Години на производство: 1979-1981; '''процесор:''' 6502, 1 MHz. '''памет (RAM):''' 48KB (with the possibility to extend to 64KB). '''памет (ROM):''' 12KB. '''дискови устройства:''' няма, само порт за касетофон. '''разделителна способност:''' режим текст 40×24 (колони/редове), режим графика 280×192 pixels - 6 цвята, 280×160 pixels + 4 реда текст, 40×40 pixels + 4 реда текст, 40×48 pixels 16 цвята. ; Източници * {{cite web | publisher = sandacite.bg | year = 2020 | url = https://sandacite.bg/%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%BE-1-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B3-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80/ | work = sandacite.bg | title = 40 години ИМКО 1 – първия български персонален компютър! | accessdate = 2023-06-03 | url-status = live | df = dmy-all | lang = bg}} * {{cite web | publisher = www.amuseum.bg | year = 2020 | url = https://www.amuseum.bg/katalog/imko-1 | work = www.amuseum.bg | title = ИМКО 1 | accessdate = 2023-06-03 | url-status = live | df = dmy-all | lang = bg}} [[Категория:Българска академия на науките]] [[Категория:Български компютри]] [[Категория:Правец (компютри)]] l58wunqxxq9zqvfgfauy4ejede3cwin 4 102300 12397467 12392461 2024-10-28T13:17:20Z Nk 399 {{/Ред | заглавие = ПФК ЦСКА (София) .. | седмица6 = 19 | година6 = 2025 <!-- 5 май: 77 години от основаването --> 12397467 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=3}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/3||unimportant}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/Избрани|[[У:ИСГ]]}} == График по седмици == Незададени статии за следващите няколко седмици: {{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}}/{{#time: o}}]]'''}} {| class="sortable" style="border-collapse:collapse; background:#F8FCFF" border=1 cellspacing=0 cellpadding=5 ! Статия !! [1] !! [2] !! [3] !! [4] !! [5] !! [6] !! [7] !! Последно {{/Ред | заглавие = Глаголица | отстранена = 1 | текст1 = 52/04 – 05/05 | седмица2 = 39 | година2 = 2005 | седмица3 = 03 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Ар нуво | текст1 = 05/05 – 09/05 | седмица2 = 35 | година2 = 2006 | седмица3 = 25 | година3 = 2010 | седмица4 = 21 | година4 = 2013 | седмица5 = 28 | година5 = 2017 | седмица6 = 51 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Брестовица (Област Пловдив) | отстранена = 1 | седмица1 = 09 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2005 | седмица3 = 46 | година3 = 2009 }} {{/Ред | заглавие = Калигула | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Йоан Павел II | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Луна | седмица1 = 12 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2006 | седмица3 = 27 | година3 = 2009 | седмица4 = 48 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2019 | седмица6 = 16 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ясер Арафат | отстранена = 1 | седмица1 = 13 | година1 = 2005 | седмица2 = 34 | година2 = 2005 | седмица3 = 26 | година3 = 2010 | седмица4 = 20 | година4 = 2013 | седмица5 = 11 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Виктория | седмица1 = 14 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2005 | седмица3 = 27 | година3 = 2010 | седмица4 = 26 | година4 = 2013 | седмица5 = 20 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2020 | седмица7 = 22 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ензим | седмица1 = 15 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2005 | седмица3 = 20 | година3 = 2010 <!-- 20 май: 150 години от раждането на Едуард Бухнер --> | седмица4 = 16 | година4 = 2013 | седмица5 = 15 | година5 = 2019 | седмица6 = 20 | година6 = 2022 <!-- 20 май: 162 години от раждането на Едуард Бухнер --> }} {{/Ред | заглавие = Тридесетгодишна война | отстранена = 1 | седмица1 = 16 | година1 = 2005 | седмица2 = 43 | година2 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Долина на царете | отстранена = 1 | седмица1 = 17 | година1 = 2005 | седмица2 = 37 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Птици | седмица1 = 18 | година1 = 2005 | седмица2 = 45 | година2 = 2005 | седмица3 = 23 | година3 = 2006 | седмица4 = 16 | година4 = 2011 | седмица5 = 01 | година5 = 2015 | седмица6 = 09 | година6 = 2020 | седмица7 = 05 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Марс | седмица1 = 19 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 24 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2012 | седмица5 = 43 | година5 = 2016 | седмица6 = 29 | година6 = 2020 | седмица7 = 10 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Жечпосполита | отстранена = 1 | седмица1 = 20 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2005 | седмица3 = 15 | година3 = 2010 | седмица4 = 12 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Общ увод в Библията | отстранена = 1 | седмица1 = 21 | година1 = 2005 | седмица2 = 01 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Черна дупка | седмица1 = 22 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2005 | седмица3 = 02 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2010 | седмица5 = 12 | година5 = 2019 | седмица6 = 18 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Първи кръстоносен поход| отстранена = 1 | седмица1 = 23 | година1 = 2005 | седмица2 = 39 | година2 = 2006 | седмица3 = 28 | година3 = 2010 | седмица4 = 24 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Озирис | отстранена = 1 | седмица1 = 24 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Теория на Големия взрив | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2005 | седмица2 = 40 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2010 | седмица4 = 25 | година4 = 2013 <!-- 20 юни: 47 години от смъртта на Жорж Льометр --> }} {{/Ред | заглавие = Международна система единици | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хор (бог) | отстранена = 1 | седмица1 = 27 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Македонски език | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2005 | седмица2 = 42 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Меркурий (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2009 | седмица4 = 32 | година4 = 2010 | седмица5 = 51 | година5 = 2018 | седмица6 = 12 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Солунска българска мъжка гимназия | седмица1 = 30 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2005 | седмица3 = 31 | година3 = 2009 | седмица4 = 26 | година4 = 2012 | седмица5 = 38 | година5 = 2015 | седмица6 = 14 | година6 = 2018 | седмица7 = 37 | година7 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Международна космическа станция | седмица1 = 35 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 35 | година3 = 2009 | седмица4 = 47 | година4 = 2012 <!-- 20 ноември: 14 години от извеждането в орбита на първия модул --> | седмица5 = 37 | година5 = 2018 | седмица6 = 08 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = София | седмица1 = 37 | година1 = 2005 | седмица2 = 20 | година2 = 2006 | седмица3 = 36 | година3 = 2009 | седмица4 = 18 | година4 = 2013 | седмица5 = 33 | година5 = 2019 | седмица6 = 33 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Лед Зепелин | седмица1 = 40 | година1 = 2005 | седмица2 = 47 | година2 = 2006 | седмица3 = 30 | година3 = 2010 | седмица4 = 28 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2021 | седмица7 = 38 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Джордж Вашингтон | седмица1 = 42 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2006 | седмица3 = 08 | година3 = 2010 | седмица4 = 27 | година4 = 2011 | седмица5 = 31 | година5 = 2019 | седмица6 = 29 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Евфемизъм | отстранена = 1 | седмица1 = 44 | година1 = 2005 | седмица2 = 48 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Глобална система за позициониране | отстранена = 1 | седмица1 = 47 | година1 = 2005 | седмица2 = 49 | година2 = 2006 | седмица3 = 16 | година3 = 2010 | седмица4 = 13 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ганеша | отстранена = 1 | седмица1 = 48 | година1 = 2005 | седмица2 = 51 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Таратор | седмица1 = 49 | година1 = 2005 | седмица2 = 30 | година2 = 2006 | седмица3 = 33 | година3 = 2010 | седмица4 = 29 | година4 = 2013 | седмица5 = 30 | година5 = 2015 | седмица6 = 39 | година6 = 2020 | седмица7 = 17 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Б. Б. Кинг | отстранена = 1 | седмица1 = 50 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2006 | седмица3 = 35 | година3 = 2010 | седмица4 = 30 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Франклин Делано Рузвелт | отстранена = 1 | седмица1 = 51 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2006 | седмица3 = 38 | година3 = 2010 | седмица4 = 31 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ръкопис на Войнич | отстранена = 1 | седмица1 = 03 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2007 | седмица3 = 39 | година3 = 2010 | седмица4 = 33 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2016 }} {{/Ред | заглавие = Ильо войвода | отстранена = 1 | седмица1 = 04 | година1 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хърватски език | отстранена = 1 | седмица1 = 05 | година1 = 2006 | седмица2 = 02 | година2 = 2007 | седмица3 = 40 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Косатка | отстранена = 1 | седмица1 = 06 | година1 = 2006 | седмица2 = 03 | година2 = 2007 | седмица3 = 23 | година3 = 2007 | седмица4 = 08 | година4 = 2012 | седмица5 = 11 | година5 = 2016 | седмица6 = 16 | година6 = 2020 }} {{/Ред | заглавие = Леонардо да Винчи | седмица1 = 07 | година1 = 2006 | седмица2 = 04 | година2 = 2007 | седмица3 = 41 | година3 = 2010 | седмица4 = 35 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2020 | седмица7 = 19 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Сръбски език | отстранена = 1 | седмица1 = 08 | година1 = 2006 | седмица2 = 05 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Филип II (Франция) | седмица1 = 09 | година1 = 2006 | седмица2 = 06 | година2 = 2007 | седмица3 = 46 | година3 = 2010 | седмица4 = 34 | година4 = 2013 | седмица5 = 13 | година5 = 2017 | седмица6 = 40 | година6 = 2021 | седмица7 = 36 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ноам Чомски | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2006 | седмица2 = 07 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2010 | седмица4 = 36 | година4 = 2013 | седмица5 = 16 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Английска висша лига | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2006 | седмица2 = 08 | година2 = 2007 | седмица3 = 48 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Майн Рид | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 10 | година2 = 2007 | седмица3 = 49 | година3 = 2010 | седмица4 = 37 | година4 = 2013 | седмица5 = 24 | година5 = 2017 | седмица6 = 20 | година6 = 2021 | седмица7 = 27 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Колизей | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 11 | година2 = 2007 | седмица3 = 50 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2019 | седмица6 = 10 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Испанска литература | отстранена = 1 | седмица1 = 14 | година1 = 2006 | седмица2 = 15 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Бербери | седмица1 = 15 | година1 = 2006 | седмица2 = 17 | година2 = 2007 | седмица3 = 51 | година3 = 2010 | седмица4 = 39 | година4 = 2013 | седмица5 = 21 | година5 = 2017 | седмица6 = 18 | година6 = 2021 | седмица7 = 30 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Томас Едисън | седмица1 = 16 | година1 = 2006 | седмица2 = 19 | година2 = 2007 | седмица3 = 52 | година3 = 2010 | седмица4 = 42 | година4 = 2013 | седмица5 = 36 | година5 = 2019 | седмица6 = 42 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ръжево | седмица1 = 17 | година1 = 2006 | седмица2 = 32 | година2 = 2006 | седмица3 = 02 | година3 = 2011 | седмица4 = 43 | година4 = 2013 | седмица5 = 08 | година5 = 2019 | седмица6 = 14 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йосемити (национален парк) | седмица1 = 18 | година1 = 2006 | седмица2 = 20 | година2 = 2007 | седмица3 = 03 | година3 = 2011 | седмица4 = 45 | година4 = 2013 | седмица5 = 44 | година5 = 2016 | седмица6 = 40 | година6 = 2020 | седмица7 = 13 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Николае Чаушеску | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 04 | година3 = 2011 | седмица4 = 41 | година4 = 2013 | седмица5 = 34 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Париж | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 06 | година3 = 2011 | седмица4 = 26 | година4 = 2011 | седмица5 = 37 | година5 = 2019 | седмица6 = 35 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Андрей Ляпчев | седмица1 = 22 | година1 = 2006 | седмица2 = 31 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2011 | седмица4 = 50 | година4 = 2013 | седмица5 = 31 | година5 = 2015 | седмица6 = 34 | година6 = 2020 | седмица7 = 11 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Помаци | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2006 | седмица2 = 33 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Пийнътс | седмица1 = 26 | година1 = 2006 | седмица2 = 34 | година2 = 2007 | седмица3 = 12 | година3 = 2011 | седмица4 = 52 | година4 = 2013 | седмица5 = 09 | година5 = 2019 | седмица6 = 15 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Рила | седмица1 = 27 | година1 = 2006 | седмица2 = 35 | година2 = 2007 | седмица3 = 01 | година3 = 2011 | седмица4 = 40 | година4 = 2013 | седмица5 = 18 | година5 = 2019 | седмица6 = 22 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Атила | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2006 | седмица2 = 36 | година2 = 2007 | седмица3 = 08 | година3 = 2011 | седмица4 = 48 | година4 = 2013 | седмица5 = 14 | година5 = 2017 }} {{/Ред | заглавие = Венера (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2006 | седмица2 = 37 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2009 | седмица4 = 10 | година4 = 2010 | седмица5 = 02 | година5 = 2015 | седмица6 = 23 | година6 = 2020 | седмица7 = 06 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дойран | седмица1 = 33 | година1 = 2006 | седмица2 = 38 | година2 = 2007 | седмица3 = 09 | година3 = 2011 | седмица4 = 51 | година4 = 2013 | седмица5 = 39 | година5 = 2019 | седмица6 = 39 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Шафран | седмица1 = 34 | година1 = 2006 | седмица2 = 40 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2012 | седмица5 = 35 | година5 = 2018 | седмица6 = 52 | година6 = 2021 | седмица7 = 44 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Простонароден латински език | отстранена = 1 | седмица1 = 43 | година1 = 2006 | седмица2 = 42 | година2 = 2007 | седмица3 = 13 | година3 = 2011 }} {{/Ред | заглавие = Помпей | седмица1 = 50 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2011 | седмица4 = 05 | година4 = 2014 | седмица5 = 51 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2023 <!-- 24 август: 1944 години от унищожението --> }} {{/Ред | заглавие = Антонов Ан-225 Мрия | седмица1 = 09 | година1 = 2007 | седмица2 = 03 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2011 | седмица4 = 02 | година4 = 2014 | седмица5 = 40 | година5 = 2019 | седмица6 = 38 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Волейбол | седмица1 = 12 | година1 = 2007 | седмица2 = 04 | година2 = 2008 | седмица3 = 19 | година3 = 2011 | седмица4 = 04 | година4 = 2014 | седмица5 = 29 | година5 = 2017 | седмица6 = 21 | година6 = 2021 | седмица7 = 32 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Галилео Галилей | седмица1 = 13 | година1 = 2007 | седмица2 = 06 | година2 = 2008 | седмица3 = 07 | година3 = 2011 | седмица4 = 47 | година4 = 2013 | седмица5 = 41 | година5 = 2019 | седмица6 = 40 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Оцетна киселина | седмица1 = 14 | година1 = 2007 | седмица2 = 07 | година2 = 2008 | седмица3 = 20 | година3 = 2011 | седмица4 = 07 | година4 = 2014 | седмица5 = 30 | година5 = 2017 | седмица6 = 35 | година6 = 2020 | седмица7 = 12 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Исак Нютон | седмица1 = 16 | година1 = 2007 | седмица2 = 09 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2010 | седмица4 = 07 | година4 = 2013 | седмица5 = 27 | година5 = 2019 | седмица6 = 26 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Асеновград | седмица1 = 18 | година1 = 2007 | седмица2 = 11 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2011 | седмица4 = 06 | година4 = 2014 | седмица5 = 42 | година5 = 2019 | седмица6 = 41 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Земя | седмица1 = 21 | година1 = 2007 | седмица2 = 14 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2010 | седмица4 = 09 | година4 = 2013 | седмица5 = 01 | година5 = 2019 | седмица6 = 01 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Семейство Симпсън | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2007 | седмица2 = 16 | година2 = 2008 | седмица3 = 22 | година3 = 2011 | седмица4 = 08 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = Сръбско-българска война | седмица1 = 24 | година1 = 2007 | седмица2 = 17 | година2 = 2008 | седмица3 = 45 | година3 = 2009 | седмица4 = 03 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2019 | седмица6 = 25 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Банатски българи | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2007 | седмица2 = 18 | година2 = 2008 | седмица3 = 23 | година3 = 2011 | седмица4 = 11 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = ПФК ЦСКА (София) | седмица1 = 27 | година1 = 2007 | седмица2 = 20 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2010 | седмица4 = 15 | година4 = 2013 | седмица5 = 49 | година5 = 2021 | седмица6 = 19 | година6 = 2025 <!-- 5 май: 77 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Аян Хирси Али | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Страни, притежаващи ядрени оръжия | седмица1 = 29 | година1 = 2007 | седмица2 = 21 | година2 = 2008 | седмица3 = 24 | година3 = 2011 | седмица4 = 12 | година4 = 2014 | седмица5 = 12 | година5 = 2017 | седмица6 = 19 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Константин I | седмица1 = 32 | година1 = 2007 | седмица2 = 52 | година2 = 2007 | седмица3 = 25 | година3 = 2011 | седмица4 = 13 | година4 = 2014 | седмица5 = 43 | година5 = 2019 | седмица6 = 43 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Михаил Кутузов | седмица1 = 39 | година1 = 2007 | седмица2 = 28 | година2 = 2008 | седмица3 = 53 | година3 = 2009 | седмица4 = 17 | година4 = 2013 <!-- 200 години от смъртта --> | седмица5 = 23 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Линия „Зигфрид“ | седмица1 = 41 | година1 = 2007 | седмица2 = 30 | година2 = 2008 | седмица3 = 28 | година3 = 2011 | седмица4 = 15 | година4 = 2014 | седмица5 = 17 | година5 = 2019 | седмица6 = 21 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Батман: Анимационният сериал | седмица1 = 43 | година1 = 2007 | седмица2 = 31 | година2 = 2008 | седмица3 = 33 | година3 = 2011 | седмица4 = 20 | година4 = 2014 | седмица5 = 33 | година5 = 2017 | седмица6 = 02 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Александър Суворов | седмица1 = 47 | година1 = 2007 | седмица2 = 32 | година2 = 2008 | седмица3 = 39 | година3 = 2009 | седмица4 = 49 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2017 | седмица6 = 17 | година6 = 2021 | седмица7 = 29 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Варна | седмица1 = 44 | година1 = 2007 | седмица2 = 35 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2014 | седмица5 = 45 | година5 = 2019 | седмица6 = 47 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Джим Торп | седмица1 = 45 | година1 = 2007 | седмица2 = 38 | година2 = 2008 | седмица3 = 11 | година3 = 2012 | седмица4 = 03 | година4 = 2015 | седмица5 = 26 | година5 = 2017 | седмица6 = 47 | година6 = 2021 | седмица7 = 39 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енигма (машина) | седмица1 = 46 | година1 = 2007 | седмица2 = 39 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2012 | седмица4 = 04 | година4 = 2015 | седмица5 = 30 | година5 = 2019 | седмица6 = 31 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Райнхард Хайдрих | седмица1 = 48 | година1 = 2007 | седмица2 = 40 | година2 = 2008 | седмица3 = 15 | година3 = 2012 | седмица4 = 05 | година4 = 2015 | седмица5 = 46 | година5 = 2019 | седмица6 = 46 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Орган (музика) | седмица1 = 49 | година1 = 2007 | седмица2 = 42 | година2 = 2008 | седмица3 = 52 | година3 = 2009 | седмица4 = 06 | година4 = 2013 | седмица5 = 17 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2020 | седмица7 = 15 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Хамбургер ШФ | седмица1 = 50 | година1 = 2007 | седмица2 = 44 | година2 = 2008 | седмица3 = 16 | година3 = 2012 | седмица4 = 08 | година4 = 2015 | седмица5 = 48 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Самуил | седмица1 = 51 | година1 = 2007 | седмица2 = 45 | година2 = 2008 | седмица3 = 51 | година3 = 2011 | седмица4 = 38 | година4 = 2014 | седмица5 = 02 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2021 | седмица7 = 40 | година7 = 2024 <!-- 6 октомври 2024: 1010 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Операция Маркет-Гардън | седмица1 = 02 | година1 = 2008 | седмица2 = 46 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2012 | седмица4 = 09 | година4 = 2015 | седмица5 = 19 | година5 = 2020 | седмица6 = 16 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Чад | седмица1 = 05 | година1 = 2008 | седмица2 = 49 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2012 | седмица4 = 15 | година4 = 2015 | седмица5 = 49 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вафен-СС | седмица1 = 08 | година1 = 2008 | седмица2 = 50 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2012 | седмица4 = 11 | година4 = 2015 | седмица5 = 50 | година5 = 2019 | седмица6 = 49 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Санстефански мирен договор | седмица1 = 10 | година1 = 2008 | седмица2 = 51 | година2 = 2008 | седмица3 = 09 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2011 | седмица5 = 10 | година5 = 2015 | седмица6 = 18 | година6 = 2017 | седмица7 = 09 | година7 = 2024 <!-- 3 март 2024: 146 години от подписването --> }} {{/Ред | заглавие = Ягдпантер | седмица1 = 12 | година1 = 2008 | седмица2 = 52 | година2 = 2008 | седмица3 = 27 | година3 = 2012 | седмица4 = 16 | година4 = 2015 | седмица5 = 52 | година5 = 2019 | седмица6 = 51 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Трамвай | седмица1 = 13 | година1 = 2008 | седмица2 = 01 | година2 = 2009 | седмица3 = 28 | година3 = 2012 | седмица4 = 17 | година4 = 2015 | седмица5 = 15 | година5 = 2017 | седмица6 = 41 | година6 = 2021 | седмица7 = 37 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Мартина Хингис | отстранена = 1 | седмица1 = 15 | година1 = 2008 | седмица2 = 02 | година2 = 2009 | седмица3 = 10 | година3 = 2011 | седмица4 = 49 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Т-72 | седмица1 = 19 | година1 = 2008 | седмица2 = 05 | година2 = 2009 | седмица3 = 31 | година3 = 2012 | седмица4 = 20 | година4 = 2015 | седмица5 = 39 | година5 = 2017 | седмица6 = 05 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Сади Карно (физик) | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2008 | седмица2 = 04 | година2 = 2009 | седмица3 = 29 | година3 = 2012 | седмица4 = 23 | година4 = 2015 | седмица5 = 07 | година5 = 2017 | седмица6 = 15 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Орион (космически кораб) | седмица1 = 23 | година1 = 2008 | седмица2 = 06 | година2 = 2009 | седмица3 = 35 | година3 = 2012 | седмица4 = 27 | година4 = 2015 | седмица5 = 02 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Смях | седмица1 = 24 | година1 = 2008 | седмица2 = 07 | година2 = 2009 | седмица3 = 50 | година3 = 2009 | седмица4 = 45 | година4 = 2010 | седмица5 = 13 | година5 = 2019 | седмица6 = 17 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Майкъл Удръф | седмица1 = 25 | година1 = 2008 | седмица2 = 08 | година2 = 2009 | седмица3 = 13 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2013 <!-- 10 март: 12 години от смъртта --> | седмица5 = 32 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Попово | седмица1 = 26 | година1 = 2008 | седмица2 = 09 | година2 = 2009 | седмица3 = 33 | година3 = 2012 | седмица4 = 24 | година4 = 2015 <!-- 10 юни: официален празник на града --> | седмица5 = 05 | година5 = 2020 | седмица6 = 01 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Сталинград | седмица1 = 27 | година1 = 2008 | седмица2 = 03 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2010 | седмица4 = 08 | година4 = 2013 | седмица5 = 29 | година5 = 2019 | седмица6 = 28 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Национален отбор по футбол на Австрия | седмица1 = 29 | година1 = 2008 | седмица2 = 12 | година2 = 2009 | седмица3 = 37 | година3 = 2012 | седмица4 = 28 | година4 = 2015 | седмица5 = 37 | година5 = 2017 | седмица6 = 03 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Иван Баграмян | седмица1 = 33 | година1 = 2008 | седмица2 = 14 | година2 = 2009 | седмица3 = 38 | година3 = 2012 | седмица4 = 34 | година4 = 2015 | седмица5 = 12 | година5 = 2020 | седмица6 = 08 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ягдпанцер 38 Хетцер | седмица1 = 34 | година1 = 2008 | седмица2 = 17 | година2 = 2009 | седмица3 = 34 | година3 = 2012 | седмица4 = 29 | година4 = 2015 | седмица5 = 10 | година5 = 2020 | седмица6 = 05 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вавилон 5 | седмица1 = 36 | година1 = 2008 | седмица2 = 18 | година2 = 2009 | седмица3 = 19 | година3 = 2010 | седмица4 = 50 | година4 = 2012 | седмица5 = 47 | година5 = 2018 | седмица6 = 09 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Очила | седмица1 = 37 | година1 = 2008 | седмица2 = 19 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2011 | седмица4 = 46 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2019 | седмица6 = 36 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Еволюция | седмица1 = 41 | година1 = 2008 | седмица2 = 20 | година2 = 2009 | седмица3 = 45 | година3 = 2012 <!-- 7 ноември: 99 години от смъртта на Алфред Ръсел Уолъс --> | седмица4 = 44 | година4 = 2015 | седмица5 = 03 | година5 = 2020 | седмица6 = 02 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бяс | седмица1 = 43 | година1 = 2008 | седмица2 = 23 | година2 = 2009 | седмица3 = 39 | година3 = 2012 <!-- 117 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица4 = 40 | година4 = 2015 <!-- 120 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица5 = 17 | година5 = 2018 | седмица6 = 06 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йохан Себастиан Бах | седмица1 = 47 | година1 = 2008 | седмица2 = 24 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2011 | седмица4 = 39 | година4 = 2014 | седмица5 = 19 | година5 = 2019 | седмица6 = 30 | година6 = 2022 <!-- 272 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Жул Верн (АТК) | седмица1 = 48 | година1 = 2008 | седмица2 = 25 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2017 | седмица6 = 44 | година6 = 2020 | седмица7 = 18 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Западнонилска треска | седмица1 = 10 | година1 = 2009 | седмица2 = 26 | година2 = 2009 | седмица3 = 46 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2015 | седмица5 = 38 | година5 = 2017 | седмица6 = 04 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Октавиан Август | седмица1 = 11 | година1 = 2009 | седмица2 = 28 | година2 = 2009 | седмица3 = 14 | година3 = 2011 | седмица4 = 03 | година4 = 2014 | седмица5 = 39 | година5 = 2016 | седмица6 = 38 | година6 = 2020 | седмица7 = 34 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Северна Корея | седмица1 = 13 | година1 = 2009 | седмица2 = 33 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2011 | седмица4 = 27 | година4 = 2014 | седмица5 = 44 | година5 = 2019 | седмица6 = 45 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Чарлз Дарвин | седмица1 = 15 | година1 = 2009 | седмица2 = 34 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2012 | седмица4 = 07 | година4 = 2015 <!-- 12 февруари: 206 години от рождението --> | седмица5 = 47 | година5 = 2019 | седмица6 = 06 | година6 = 2023 <!-- 12 февруари: 214 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Галапагоски чинки | седмица1 = 16 | година1 = 2009 | седмица2 = 42 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2012 | седмица4 = 50 | година4 = 2014 | седмица5 = 27 | година5 = 2017 | седмица6 = 50 | година6 = 2021 | седмица7 = 43 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ерих Фром | седмица1 = 21 | година1 = 2009 | седмица2 = 43 | година2 = 2009 | седмица3 = 51 | година3 = 2012 | седмица4 = 48 | година4 = 2015 | седмица5 = 13 | година5 = 2020 <!-- 23 март: 120 години от рождението --> | седмица6 = 12 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 123 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Ерих Хартман | седмица1 = 22 | година1 = 2009 | седмица2 = 49 | година2 = 2009 | седмица3 = 04 | година3 = 2013 | седмица4 = 49 | година4 = 2015 | седмица5 = 18 | година5 = 2020 | седмица6 = 38 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 30 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Френско-пруска война | седмица1 = 32 | година1 = 2009 | седмица2 = 02 | година2 = 2010 | седмица3 = 05 | година3 = 2013 | седмица4 = 51 | година4 = 2015 | седмица5 = 05 | година5 = 2019 | седмица6 = 11 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Гепард | седмица1 = 38 | година1 = 2009 | седмица2 = 51 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2014 | седмица5 = 26 | година5 = 2019 | седмица6 = 24 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Едгар Алън По | седмица1 = 37 | година1 = 2009 | седмица2 = 04 | година2 = 2010 | седмица3 = 40 | година3 = 2012 | седмица4 = 41 | година4 = 2015 <!-- 7 октомври: 166 години от смъртта --> | седмица5 = 42 | година5 = 2016 | седмица6 = 37 | година6 = 2020 | седмица7 = 41 | година7 = 2024 <!-- 7 октомври: 175 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Юлий Цезар | седмица1 = 40 | година1 = 2009 | седмица2 = 12 | година2 = 2010 | седмица3 = 11 | година3 = 2013 <!-- 15 март: 2056 години от смъртта --> | седмица4 = 52 | година4 = 2015 | седмица5 = 08 | година5 = 2020 | седмица6 = 11 | година6 = 2023 <!-- 15 март: 2066 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Балканска война | седмица1 = 41 | година1 = 2009 | седмица2 = 21 | година2 = 2010 <!-- 30 май: 97 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица3 = 41 | година3 = 2012 <!-- 9 октомври: 100 години от началото на войната --> | седмица4 = 43 | година4 = 2015 <!-- 24 октомври: 103 години от края на Лозенградската операция --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 <!-- 30 май: 107 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица6 = 22 | година6 = 2023 <!-- 30 май: 110 години от подписването на Лондонския договор --> }} {{/Ред | заглавие = Ред Хот Чили Пепърс | седмица1 = 44 | година1 = 2009 | седмица2 = 17 | година2 = 2010 | седмица3 = 14 | година3 = 2013 | седмица4 = 02 | година4 = 2016 | седмица5 = 16 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2021 | седмица7 = 23 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Психоанализа | седмица1 = 48 | година1 = 2009 | седмица2 = 23 | година2 = 2010 | седмица3 = 23 | година3 = 2012 | седмица4 = 19 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2020 | седмица6 = 52 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Амурски леопард | седмица1 = 05 | година1 = 2010 | седмица2 = 24 | година2 = 2010 | седмица3 = 19 | година3 = 2013 | седмица4 = 47 | година4 = 2015 | седмица5 = 04 | година5 = 2020 | седмица6 = 50 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Брайън Клъф | седмица1 = 22 | година1 = 2010 | седмица2 = 35 | година2 = 2011 | седмица3 = 21 | година3 = 2014 | седмица4 = 19 | година4 = 2016 | седмица5 = 17 | година5 = 2020 | седмица6 = 13 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Скорпиънс | седмица1 = 31 | година1 = 2010 | седмица2 = 39 | година2 = 2011 | седмица3 = 01 | година3 = 2013 | седмица4 = 46 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2020 | седмица6 = 03 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Рудозем | седмица1 = 34 | година1 = 2010 | седмица2 = 40 | година2 = 2011 | седмица3 = 24 | година3 = 2014 | седмица4 = 21 | година4 = 2016 | седмица5 = 14 | година5 = 2020 | седмица6 = 09 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Замък | седмица1 = 36 | година1 = 2010 | седмица2 = 41 | година2 = 2011 | седмица3 = 25 | година3 = 2014 | седмица4 = 01 | година4 = 2016 | седмица5 = 09 | година5 = 2017 | седмица6 = 16 | година6 = 2021 | седмица7 = 25 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Свети Йоан Кръстител (Валета) | седмица1 = 37 | година1 = 2010 | седмица2 = 47 | година2 = 2011 | седмица3 = 32 | година3 = 2014 | седмица4 = 35 | година4 = 2016 <!-- 29 август: Отсичане главата на свети Йоан Кръстител --> | седмица5 = 07 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Акциум | седмица1 = 42 | година1 = 2010 | седмица2 = 48 | година2 = 2011 | седмица3 = 36 | година3 = 2014 | седмица4 = 34 | година4 = 2016 | седмица5 = 21 | година5 = 2020 | седмица6 = 35 | година6 = 2023 <!-- 2 септември: 2053 години от битката--> }} {{/Ред | заглавие = Рис | седмица1 = 43 | година1 = 2010 | седмица2 = 49 | година2 = 2011 | седмица3 = 35 | година3 = 2014 | седмица4 = 53 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2019 | седмица6 = 13 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Боудиъм (замък) | седмица1 = 44 | година1 = 2010 | седмица2 = 25 | година2 = 2012 | седмица3 = 13 | година3 = 2015 | седмица4 = 49 | година4 = 2016 | седмица5 = 15 | година5 = 2020 | седмица6 = 10 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Голяма земна кукувица | седмица1 = 15 | година1 = 2011 | седмица2 = 01 | година2 = 2014 | седмица3 = 08 | година3 = 2016 | седмица4 = 45 | година4 = 2017 | седмица5 = 20 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Нерон | седмица1 = 29 | година1 = 2011 | седмица2 = 16 | година2 = 2014 | седмица3 = 13 | година3 = 2016 | седмица4 = 23 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2021 <!-- 9 юни: 1953 години от смъртта --> | седмица6 = 50 | година6 = 2023 <!-- 15 декември: 1986 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Виктория (езеро) | седмица1 = 30 | година1 = 2011 | седмица2 = 17 | година2 = 2014 | седмица3 = 17 | година3 = 2016 | седмица4 = 49 | година4 = 2017 | седмица5 = 31 | година5 = 2020 | седмица6 = 18 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киви (птица) | седмица1 = 31 | година1 = 2011 | седмица2 = 18 | година2 = 2014 | седмица3 = 18 | година3 = 2016 | седмица4 = 52 | година4 = 2017 | седмица5 = 30 | година5 = 2020 | седмица6 = 17 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Гетисбърг | седмица1 = 32 | година1 = 2011 | седмица2 = 19 | година2 = 2014 | седмица3 = 26 | година3 = 2016 <!-- 3 юли: 153 години от края на битката --> | седмица4 = 32 | година4 = 2017 | седмица5 = 24 | година5 = 2020 | седмица6 = 27 | година6 = 2023 <!-- 3 юли: 160 години от края на битката --> }} {{/Ред | заглавие = Александър Хамилтън | седмица1 = 34 | година1 = 2011 | седмица2 = 28 | година2 = 2014 | седмица3 = 30 | година3 = 2016 | седмица4 = 07 | година4 = 2018 | седмица5 = 50 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г. | седмица1 = 36 | година1 = 2011 | седмица2 = 22 | година2 = 2014 | седмица3 = 20 | година3 = 2016 | седмица4 = 51 | година4 = 2017 | седмица5 = 32 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дик Чейни | седмица1 = 37 | година1 = 2011 | седмица2 = 23 | година2 = 2014 | седмица3 = 24 | година3 = 2016 | седмица4 = 05 | година4 = 2018 <!-- 30 януари: 77 години от раждането --> | седмица5 = 41 | година5 = 2020 | седмица6 = 20 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Елизабет I | седмица1 = 42 | година1 = 2011 | седмица2 = 29 | година2 = 2014 | седмица3 = 31 | година3 = 2016 | седмица4 = 12 | година4 = 2018 | седмица5 = 51 | година5 = 2020 | седмица6 = 36 | година6 = 2023 <!-- 7 септември: 490 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Джонас Брадърс | седмица1 = 43 | година1 = 2011 | седмица2 = 26 | година2 = 2014 | седмица3 = 25 | година3 = 2016 | седмица4 = 01 | година4 = 2018 | седмица5 = 33 | година5 = 2020 | седмица6 = 19 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Муамар Кадафи | седмица1 = 45 | година1 = 2011 | седмица2 = 30 | година2 = 2014 | седмица3 = 32 | година3 = 2016 | седмица4 = 09 | година4 = 2018 | седмица5 = 47 | година5 = 2020 | седмица6 = 23 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Никола Стоянов | седмица1 = 46 | година1 = 2011 | седмица2 = 33 | година2 = 2014 | седмица3 = 29 | година3 = 2016 | седмица4 = 24 | година4 = 2018 <!-- 12 юни: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 05 | година5 = 2021 <!-- 3 февруари: 147 години от раждането --> | седмица6 = 07 | година6 = 2024 <!-- 15 февруари: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = ПФК Левски (София) | седмица1 = 50 | година1 = 2011 | седмица2 = 37 | година2 = 2014 | седмица3 = 36 | година3 = 2016 | седмица4 = 10 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йоланд | седмица1 = 02 | година1 = 2012 | седмица2 = 40 | година2 = 2014 | седмица3 = 37 | година3 = 2016 | седмица4 = 08 | година4 = 2018 | седмица5 = 42 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Изгубени | седмица1 = 03 | година1 = 2012 | седмица2 = 41 | година2 = 2014 | седмица3 = 46 | година3 = 2016 | седмица4 = 11 | година4 = 2018 | седмица5 = 49 | година5 = 2020 | седмица6 = 24 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Метаболизъм | седмица1 = 04 | година1 = 2012 | седмица2 = 43 | година2 = 2014 | седмица3 = 47 | година3 = 2016 | седмица4 = 19 | година4 = 2018 | седмица5 = 03 | година5 = 2021 | седмица6 = 29 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Множествена склероза | седмица1 = 22 | година1 = 2012 <!-- 30 май: Световен ден на множествената склероза --> | седмица2 = 22 | година2 = 2015 | седмица3 = 51 | година3 = 2016 | седмица4 = 25 | година4 = 2018 | седмица5 = 04 | година5 = 2021 | седмица6 = 33 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бял щъркел | седмица1 = 12 | година1 = 2012 | седмица2 = 12 | година2 = 2015 | седмица3 = 12 | година3 = 2016 | седмица4 = 47 | година4 = 2017 | седмица5 = 25 | година5 = 2020 | седмица6 = 15 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Върховен македоно-одрински комитет | седмица1 = 09 | година1 = 2012 | седмица2 = 46 | година2 = 2014 | седмица3 = 45 | година3 = 2016 <!-- 10 ноември: 111 години от закриването --> | седмица4 = 18 | година4 = 2018 | седмица5 = 14 | година5 = 2021 <!-- 9 април: 126 години от основаването --> | седмица6 = 15 | година6 = 2025 <!-- 9 април: 130 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Трапистка бира | седмица1 = 13 | година1 = 2012 | седмица2 = 47 | година2 = 2014 | седмица3 = 41 | година3 = 2016 | седмица4 = 16 | година4 = 2018 | седмица5 = 01 | година5 = 2021 | седмица6 = 28 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Апостол Петков | седмица1 = 20 | година1 = 2012 | седмица2 = 49 | година2 = 2014 | седмица3 = 09 | година3 = 2016 | седмица4 = 31 | година4 = 2018 <!-- 2 август: 115 години от Илинденското въстание + 107 години от смъртта --> | седмица5 = 31 | година5 = 2021 <!-- 2 август: 118 години от Илинденското въстание + 110 години от смъртта --> | седмица6 = 33 | година6 = 2024 <!-- 15 август: 113 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Че Гевара | седмица1 = 19 | година1 = 2012 | седмица2 = 14 | година2 = 2015 | седмица3 = 52 | година3 = 2016 | седмица4 = 41 | година4 = 2018 <!-- 9 октомври: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 24 | година5 = 2021 <!-- 14 юни: 93 години от раждането --> | седмица6 = 24 | година6 = 2024 <!-- 14 юни: 96 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Междусъюзническа война | седмица1 = 24 | година1 = 2012 | седмица2 = 25 | година2 = 2015 | седмица3 = 03 | година3 = 2017 | седмица4 = 32 | година4 = 2018 <!-- 10 август: 105 години от сключването на Букурещкия мирен договор --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 | седмица6 = 26 | година6 = 2023 <!-- 29 юни: 110 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Уинстън Чърчил | седмица1 = 27 | година1 = 2012 | седмица2 = 48 | година2 = 2014 | седмица3 = 27 | година3 = 2016 | седмица4 = 04 | година4 = 2018 <!-- 24 януари: 53 години от смъртта --> | седмица5 = 48 | година5 = 2020 | седмица6 = 48 | година6 = 2024 <!-- 30 ноември: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Акулообразни | седмица1 = 30 | година1 = 2012 | седмица2 = 18 | година2 = 2015 | седмица3 = 02 | година3 = 2017 | седмица4 = 26 | година4 = 2018 | седмица5 = 06 | година5 = 2021 | седмица6 = 30 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Сервал | седмица1 = 32 | година1 = 2012 | седмица2 = 21 | година2 = 2015 | седмица3 = 40 | година3 = 2016 | седмица4 = 15 | година4 = 2018 | седмица5 = 52 | година5 = 2020 | седмица6 = 25 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия | седмица1 = 36 | година1 = 2012 | седмица2 = 37 | година2 = 2015 <!-- 7 септември: 193 години от независимостта --> | седмица3 = 11 | година3 = 2017 | седмица4 = 33 | година4 = 2018 | седмица5 = 09 | година5 = 2021 | седмица6 = 46 | година6 = 2023 <!-- 15 ноември: 134 години от обявяването за република --> }} {{/Ред | заглавие = Котка на Жофроа | седмица1 = 42 | година1 = 2012 | седмица2 = 32 | година2 = 2015 | седмица3 = 05 | година3 = 2017 | седмица4 = 27 | година4 = 2018 | седмица5 = 08 | година5 = 2021 | седмица6 = 37 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Суперхетеродинен радиоприемник | седмица1 = 43 | година1 = 2012 | седмица2 = 33 | година2 = 2015 | седмица3 = 06 | година3 = 2017 | седмица4 = 28 | година4 = 2018 | седмица5 = 07 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Д-р Хаус | седмица1 = 02 | година1 = 2013 | седмица2 = 36 | година2 = 2015 | седмица3 = 48 | година3 = 2016 | седмица4 = 21 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2020 | седмица6 = 07 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Атом | седмица1 = 22 | година1 = 2013 | седмица2 = 03 | година2 = 2016 | седмица3 = 34 | година3 = 2017 | седмица4 = 38 | година4 = 2018 | седмица5 = 10 | година5 = 2021 | седмица6 = 39 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Устройства за излитане и кацане на летателни апарати | седмица1 = 23 | година1 = 2013 | седмица2 = 04 | година2 = 2016 | седмица3 = 35 | година3 = 2017 | седмица4 = 39 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2021 | седмица6 = 40 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киргизстан | седмица1 = 27 | година1 = 2013 | седмица2 = 06 | година2 = 2016 | седмица3 = 40 | година3 = 2017 | седмица4 = 40 | година4 = 2018 | седмица5 = 35 | година5 = 2021 <!-- 31 август: Ден на независимостта, 30 години от декларацията за независимост --> | седмица6 = 51 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Васил Ивановски | седмица1 = 32 | година1 = 2013 | седмица2 = 05 | година2 = 2016 | седмица3 = 36 | година3 = 2017 | седмица4 = 42 | година4 = 2018 <!-- 18 октомври: 112 години от раждането --> | седмица5 = 42 | година5 = 2021 <!-- 18 октомври: 115 години от раждането --> | седмица6 = 42 | година6 = 2024 <!-- 18 октомври: 118 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Методий Кусев | седмица1 = 44 | година1 = 2013 | седмица2 = 07 | година2 = 2016 | седмица3 = 44 | година3 = 2017 | седмица4 = 44 | година4 = 2018 <!-- 1 ноември: 96 години от смъртта --> | седмица5 = 44 | година5 = 2021 <!-- 1 ноември: 99 години от смъртта --> | седмица6 = 44 | година6 = 2022 <!-- 1 ноември: 100 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Дискография на Скорпиънс | седмица1 = 09 | година1 = 2014 | седмица2 = 10 | година2 = 2016 | седмица3 = 46 | година3 = 2017 | седмица4 = 43 | година4 = 2018 | седмица5 = 12 | година5 = 2021 | седмица6 = 41 | година6 = 2023 | }} {{/Ред | заглавие = Мекотели | седмица1 = 10 | година1 = 2014 | седмица2 = 14 | година2 = 2016 | седмица3 = 48 | година3 = 2017 | седмица4 = 45 | година4 = 2018 | седмица5 = 13 | година5 = 2021 | седмица6 = 42 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ехинококоза | седмица1 = 14 | година1 = 2014 | седмица2 = 16 | година2 = 2016 | седмица3 = 50 | година3 = 2017 | седмица4 = 48 | година4 = 2018 | седмица5 = 22 | година5 = 2021 | седмица6 = 44 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Василий II Българоубиец | седмица1 = 31 | година1 = 2014 | седмица2 = 28 | година2 = 2016 | седмица3 = 02 | година3 = 2018 | седмица4 = 50 | година4 = 2018 | седмица5 = 25 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2024 <!-- 29 юли: 1010 години от битката при Ключ --> }} {{/Ред | заглавие = Калиграфия | седмица1 = 34 | година1 = 2014 | седмица2 = 33 | година2 = 2016 | седмица3 = 06 | година3 = 2018 | седмица4 = 49 | година4 = 2018 | седмица5 = 26 | година5 = 2021 | седмица6 = 43 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Теснолинейка Септември – Добринище | седмица1 = 44 | година1 = 2014 | седмица2 = 50 | година2 = 2015 | седмица3 = 22 | година3 = 2017 | седмица4 = 30 | година4 = 2018 | седмица5 = 30 | година5 = 2021 <!-- 1 август: 95 години от откриването --> | седмица6 = 48 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Евфант | седмица1 = 35 | година1 = 2015 | седмица2 = 08 | година2 = 2017 | седмица3 = 29 | година3 = 2018 | седмица4 = 52 | година4 = 2018 | седмица5 = 27 | година5 = 2021 | седмица6 = 45 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014) | седмица1 = 39 | година1 = 2015 | седмица2 = 31 | година2 = 2017 | седмица3 = 34 | година3 = 2018 | седмица4 = 28 | година4 = 2019 | седмица5 = 28 | година5 = 2021 | седмица6 = 47 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Спиро Гулабчев | седмица1 = 15 | година1 = 2016 | седмица2 = 03 | година2 = 2018 <!-- януари: 100 години от смъртта --> | седмица3 = 46 | година3 = 2018 | седмица4 = 24 | година4 = 2019 <!-- 12 юни: 163 години от смъртта --> | седмица5 = 33 | година5 = 2021 | седмица6 = 26 | година6 = 2024 <!-- 24 юни: 165 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Григор Пърличев | седмица1 = 22 | година1 = 2016 | седмица2 = 19 | година2 = 2017 | седмица3 = 13 | година3 = 2018 | седмица4 = 03 | година4 = 2019 <!-- 18 януари: 189 години от раждането --> | седмица5 = 02 | година5 = 2021 | седмица6 = 07 | година6 = 2022 | седмица7 = 05 | година7 = 2025 <!-- 30 януари: 195 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Ватрослав Облак | седмица1 = 23 | година1 = 2016 | седмица2 = 20 | година2 = 2018 | седмица3 = 20 | година3 = 2019 | седмица4 = 29 | година4 = 2021 | седмица5 = 20 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Електрическа уредба на автомобила | седмица1 = 36 | година1 = 2018 | седмица2 = 21 | година2 = 2019 | седмица3 = 27 | година3 = 2020 | седмица4 = 34 | година4 = 2021 | седмица5 = 49 | година5 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Преобразуватели на електрическа енергия | седмица1 = 07 | година1 = 2019 | седмица2 = 22 | година2 = 2019 | седмица3 = 28 | година3 = 2020 | седмица4 = 38 | година4 = 2021 | седмица5 = 02 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Анастас Иширков | седмица1 = 14 | година1 = 2019 <!-- 5 април: 151 години от раждането и 6 април: 82 години от смъртта --> | седмица2 = 26 | година2 = 2020 | седмица3 = 37 | година3 = 2021 | седмица4 = 16 | година4 = 2024 <!-- 17 април: 156 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Луис Бунюел | седмица1 = 35 | година1 = 2019 | седмица2 = 32 | година2 = 2021 | седмица3 = 08 | година3 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Втора световна война | седмица1 = 36 | година1 = 2020 <!-- 2 септември: 75 години от края на войната --> | седмица2 = 39 | година2 = 2021 | седмица3 = 35 | година3 = 2024 <!-- 1 септември: 85 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Дмитрий Шостакович | седмица1 = 36 | година1 = 2021 <!-- 12 септември: 115 години от раждането --> | седмица2 = 52 | година2 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Led Zeppelin IV | седмица1 = 19 | година1 = 2022 | седмица2 = 01 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енидже Вардар | седмица1 = 27 | година1 = 2022 | седмица2 = 03 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) | седмица1 = 28 | година1 = 2024 <!-- 10 юли: 30 години от събитието --> }} |} {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Избрани статии| ]] fygdzagge9dnjli9icbcxa1t9x6quvs 12397469 12397467 2024-10-28T13:18:35Z Nk 399 {{/Ред | заглавие = Земя .. | седмица7 = 45 | година7 = 2024 12397469 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=3}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/3||unimportant}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/Избрани|[[У:ИСГ]]}} == График по седмици == Незададени статии за следващите няколко седмици: {{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}}/{{#time: o}}]]'''}} {| class="sortable" style="border-collapse:collapse; background:#F8FCFF" border=1 cellspacing=0 cellpadding=5 ! Статия !! [1] !! [2] !! [3] !! [4] !! [5] !! [6] !! [7] !! Последно {{/Ред | заглавие = Глаголица | отстранена = 1 | текст1 = 52/04 – 05/05 | седмица2 = 39 | година2 = 2005 | седмица3 = 03 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Ар нуво | текст1 = 05/05 – 09/05 | седмица2 = 35 | година2 = 2006 | седмица3 = 25 | година3 = 2010 | седмица4 = 21 | година4 = 2013 | седмица5 = 28 | година5 = 2017 | седмица6 = 51 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Брестовица (Област Пловдив) | отстранена = 1 | седмица1 = 09 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2005 | седмица3 = 46 | година3 = 2009 }} {{/Ред | заглавие = Калигула | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Йоан Павел II | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Луна | седмица1 = 12 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2006 | седмица3 = 27 | година3 = 2009 | седмица4 = 48 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2019 | седмица6 = 16 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ясер Арафат | отстранена = 1 | седмица1 = 13 | година1 = 2005 | седмица2 = 34 | година2 = 2005 | седмица3 = 26 | година3 = 2010 | седмица4 = 20 | година4 = 2013 | седмица5 = 11 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Виктория | седмица1 = 14 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2005 | седмица3 = 27 | година3 = 2010 | седмица4 = 26 | година4 = 2013 | седмица5 = 20 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2020 | седмица7 = 22 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ензим | седмица1 = 15 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2005 | седмица3 = 20 | година3 = 2010 <!-- 20 май: 150 години от раждането на Едуард Бухнер --> | седмица4 = 16 | година4 = 2013 | седмица5 = 15 | година5 = 2019 | седмица6 = 20 | година6 = 2022 <!-- 20 май: 162 години от раждането на Едуард Бухнер --> }} {{/Ред | заглавие = Тридесетгодишна война | отстранена = 1 | седмица1 = 16 | година1 = 2005 | седмица2 = 43 | година2 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Долина на царете | отстранена = 1 | седмица1 = 17 | година1 = 2005 | седмица2 = 37 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Птици | седмица1 = 18 | година1 = 2005 | седмица2 = 45 | година2 = 2005 | седмица3 = 23 | година3 = 2006 | седмица4 = 16 | година4 = 2011 | седмица5 = 01 | година5 = 2015 | седмица6 = 09 | година6 = 2020 | седмица7 = 05 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Марс | седмица1 = 19 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 24 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2012 | седмица5 = 43 | година5 = 2016 | седмица6 = 29 | година6 = 2020 | седмица7 = 10 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Жечпосполита | отстранена = 1 | седмица1 = 20 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2005 | седмица3 = 15 | година3 = 2010 | седмица4 = 12 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Общ увод в Библията | отстранена = 1 | седмица1 = 21 | година1 = 2005 | седмица2 = 01 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Черна дупка | седмица1 = 22 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2005 | седмица3 = 02 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2010 | седмица5 = 12 | година5 = 2019 | седмица6 = 18 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Първи кръстоносен поход| отстранена = 1 | седмица1 = 23 | година1 = 2005 | седмица2 = 39 | година2 = 2006 | седмица3 = 28 | година3 = 2010 | седмица4 = 24 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Озирис | отстранена = 1 | седмица1 = 24 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Теория на Големия взрив | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2005 | седмица2 = 40 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2010 | седмица4 = 25 | година4 = 2013 <!-- 20 юни: 47 години от смъртта на Жорж Льометр --> }} {{/Ред | заглавие = Международна система единици | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хор (бог) | отстранена = 1 | седмица1 = 27 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Македонски език | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2005 | седмица2 = 42 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Меркурий (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2009 | седмица4 = 32 | година4 = 2010 | седмица5 = 51 | година5 = 2018 | седмица6 = 12 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Солунска българска мъжка гимназия | седмица1 = 30 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2005 | седмица3 = 31 | година3 = 2009 | седмица4 = 26 | година4 = 2012 | седмица5 = 38 | година5 = 2015 | седмица6 = 14 | година6 = 2018 | седмица7 = 37 | година7 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Международна космическа станция | седмица1 = 35 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 35 | година3 = 2009 | седмица4 = 47 | година4 = 2012 <!-- 20 ноември: 14 години от извеждането в орбита на първия модул --> | седмица5 = 37 | година5 = 2018 | седмица6 = 08 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = София | седмица1 = 37 | година1 = 2005 | седмица2 = 20 | година2 = 2006 | седмица3 = 36 | година3 = 2009 | седмица4 = 18 | година4 = 2013 | седмица5 = 33 | година5 = 2019 | седмица6 = 33 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Лед Зепелин | седмица1 = 40 | година1 = 2005 | седмица2 = 47 | година2 = 2006 | седмица3 = 30 | година3 = 2010 | седмица4 = 28 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2021 | седмица7 = 38 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Джордж Вашингтон | седмица1 = 42 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2006 | седмица3 = 08 | година3 = 2010 | седмица4 = 27 | година4 = 2011 | седмица5 = 31 | година5 = 2019 | седмица6 = 29 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Евфемизъм | отстранена = 1 | седмица1 = 44 | година1 = 2005 | седмица2 = 48 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Глобална система за позициониране | отстранена = 1 | седмица1 = 47 | година1 = 2005 | седмица2 = 49 | година2 = 2006 | седмица3 = 16 | година3 = 2010 | седмица4 = 13 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ганеша | отстранена = 1 | седмица1 = 48 | година1 = 2005 | седмица2 = 51 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Таратор | седмица1 = 49 | година1 = 2005 | седмица2 = 30 | година2 = 2006 | седмица3 = 33 | година3 = 2010 | седмица4 = 29 | година4 = 2013 | седмица5 = 30 | година5 = 2015 | седмица6 = 39 | година6 = 2020 | седмица7 = 17 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Б. Б. Кинг | отстранена = 1 | седмица1 = 50 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2006 | седмица3 = 35 | година3 = 2010 | седмица4 = 30 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Франклин Делано Рузвелт | отстранена = 1 | седмица1 = 51 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2006 | седмица3 = 38 | година3 = 2010 | седмица4 = 31 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ръкопис на Войнич | отстранена = 1 | седмица1 = 03 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2007 | седмица3 = 39 | година3 = 2010 | седмица4 = 33 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2016 }} {{/Ред | заглавие = Ильо войвода | отстранена = 1 | седмица1 = 04 | година1 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хърватски език | отстранена = 1 | седмица1 = 05 | година1 = 2006 | седмица2 = 02 | година2 = 2007 | седмица3 = 40 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Косатка | отстранена = 1 | седмица1 = 06 | година1 = 2006 | седмица2 = 03 | година2 = 2007 | седмица3 = 23 | година3 = 2007 | седмица4 = 08 | година4 = 2012 | седмица5 = 11 | година5 = 2016 | седмица6 = 16 | година6 = 2020 }} {{/Ред | заглавие = Леонардо да Винчи | седмица1 = 07 | година1 = 2006 | седмица2 = 04 | година2 = 2007 | седмица3 = 41 | година3 = 2010 | седмица4 = 35 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2020 | седмица7 = 19 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Сръбски език | отстранена = 1 | седмица1 = 08 | година1 = 2006 | седмица2 = 05 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Филип II (Франция) | седмица1 = 09 | година1 = 2006 | седмица2 = 06 | година2 = 2007 | седмица3 = 46 | година3 = 2010 | седмица4 = 34 | година4 = 2013 | седмица5 = 13 | година5 = 2017 | седмица6 = 40 | година6 = 2021 | седмица7 = 36 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ноам Чомски | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2006 | седмица2 = 07 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2010 | седмица4 = 36 | година4 = 2013 | седмица5 = 16 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Английска висша лига | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2006 | седмица2 = 08 | година2 = 2007 | седмица3 = 48 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Майн Рид | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 10 | година2 = 2007 | седмица3 = 49 | година3 = 2010 | седмица4 = 37 | година4 = 2013 | седмица5 = 24 | година5 = 2017 | седмица6 = 20 | година6 = 2021 | седмица7 = 27 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Колизей | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 11 | година2 = 2007 | седмица3 = 50 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2019 | седмица6 = 10 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Испанска литература | отстранена = 1 | седмица1 = 14 | година1 = 2006 | седмица2 = 15 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Бербери | седмица1 = 15 | година1 = 2006 | седмица2 = 17 | година2 = 2007 | седмица3 = 51 | година3 = 2010 | седмица4 = 39 | година4 = 2013 | седмица5 = 21 | година5 = 2017 | седмица6 = 18 | година6 = 2021 | седмица7 = 30 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Томас Едисън | седмица1 = 16 | година1 = 2006 | седмица2 = 19 | година2 = 2007 | седмица3 = 52 | година3 = 2010 | седмица4 = 42 | година4 = 2013 | седмица5 = 36 | година5 = 2019 | седмица6 = 42 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ръжево | седмица1 = 17 | година1 = 2006 | седмица2 = 32 | година2 = 2006 | седмица3 = 02 | година3 = 2011 | седмица4 = 43 | година4 = 2013 | седмица5 = 08 | година5 = 2019 | седмица6 = 14 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йосемити (национален парк) | седмица1 = 18 | година1 = 2006 | седмица2 = 20 | година2 = 2007 | седмица3 = 03 | година3 = 2011 | седмица4 = 45 | година4 = 2013 | седмица5 = 44 | година5 = 2016 | седмица6 = 40 | година6 = 2020 | седмица7 = 13 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Николае Чаушеску | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 04 | година3 = 2011 | седмица4 = 41 | година4 = 2013 | седмица5 = 34 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Париж | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 06 | година3 = 2011 | седмица4 = 26 | година4 = 2011 | седмица5 = 37 | година5 = 2019 | седмица6 = 35 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Андрей Ляпчев | седмица1 = 22 | година1 = 2006 | седмица2 = 31 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2011 | седмица4 = 50 | година4 = 2013 | седмица5 = 31 | година5 = 2015 | седмица6 = 34 | година6 = 2020 | седмица7 = 11 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Помаци | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2006 | седмица2 = 33 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Пийнътс | седмица1 = 26 | година1 = 2006 | седмица2 = 34 | година2 = 2007 | седмица3 = 12 | година3 = 2011 | седмица4 = 52 | година4 = 2013 | седмица5 = 09 | година5 = 2019 | седмица6 = 15 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Рила | седмица1 = 27 | година1 = 2006 | седмица2 = 35 | година2 = 2007 | седмица3 = 01 | година3 = 2011 | седмица4 = 40 | година4 = 2013 | седмица5 = 18 | година5 = 2019 | седмица6 = 22 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Атила | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2006 | седмица2 = 36 | година2 = 2007 | седмица3 = 08 | година3 = 2011 | седмица4 = 48 | година4 = 2013 | седмица5 = 14 | година5 = 2017 }} {{/Ред | заглавие = Венера (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2006 | седмица2 = 37 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2009 | седмица4 = 10 | година4 = 2010 | седмица5 = 02 | година5 = 2015 | седмица6 = 23 | година6 = 2020 | седмица7 = 06 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дойран | седмица1 = 33 | година1 = 2006 | седмица2 = 38 | година2 = 2007 | седмица3 = 09 | година3 = 2011 | седмица4 = 51 | година4 = 2013 | седмица5 = 39 | година5 = 2019 | седмица6 = 39 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Шафран | седмица1 = 34 | година1 = 2006 | седмица2 = 40 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2012 | седмица5 = 35 | година5 = 2018 | седмица6 = 52 | година6 = 2021 | седмица7 = 44 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Простонароден латински език | отстранена = 1 | седмица1 = 43 | година1 = 2006 | седмица2 = 42 | година2 = 2007 | седмица3 = 13 | година3 = 2011 }} {{/Ред | заглавие = Помпей | седмица1 = 50 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2011 | седмица4 = 05 | година4 = 2014 | седмица5 = 51 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2023 <!-- 24 август: 1944 години от унищожението --> }} {{/Ред | заглавие = Антонов Ан-225 Мрия | седмица1 = 09 | година1 = 2007 | седмица2 = 03 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2011 | седмица4 = 02 | година4 = 2014 | седмица5 = 40 | година5 = 2019 | седмица6 = 38 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Волейбол | седмица1 = 12 | година1 = 2007 | седмица2 = 04 | година2 = 2008 | седмица3 = 19 | година3 = 2011 | седмица4 = 04 | година4 = 2014 | седмица5 = 29 | година5 = 2017 | седмица6 = 21 | година6 = 2021 | седмица7 = 32 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Галилео Галилей | седмица1 = 13 | година1 = 2007 | седмица2 = 06 | година2 = 2008 | седмица3 = 07 | година3 = 2011 | седмица4 = 47 | година4 = 2013 | седмица5 = 41 | година5 = 2019 | седмица6 = 40 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Оцетна киселина | седмица1 = 14 | година1 = 2007 | седмица2 = 07 | година2 = 2008 | седмица3 = 20 | година3 = 2011 | седмица4 = 07 | година4 = 2014 | седмица5 = 30 | година5 = 2017 | седмица6 = 35 | година6 = 2020 | седмица7 = 12 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Исак Нютон | седмица1 = 16 | година1 = 2007 | седмица2 = 09 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2010 | седмица4 = 07 | година4 = 2013 | седмица5 = 27 | година5 = 2019 | седмица6 = 26 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Асеновград | седмица1 = 18 | година1 = 2007 | седмица2 = 11 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2011 | седмица4 = 06 | година4 = 2014 | седмица5 = 42 | година5 = 2019 | седмица6 = 41 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Земя | седмица1 = 21 | година1 = 2007 | седмица2 = 14 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2010 | седмица4 = 09 | година4 = 2013 | седмица5 = 01 | година5 = 2019 | седмица6 = 01 | година6 = 2022 | седмица7 = 45 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Семейство Симпсън | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2007 | седмица2 = 16 | година2 = 2008 | седмица3 = 22 | година3 = 2011 | седмица4 = 08 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = Сръбско-българска война | седмица1 = 24 | година1 = 2007 | седмица2 = 17 | година2 = 2008 | седмица3 = 45 | година3 = 2009 | седмица4 = 03 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2019 | седмица6 = 25 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Банатски българи | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2007 | седмица2 = 18 | година2 = 2008 | седмица3 = 23 | година3 = 2011 | седмица4 = 11 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = ПФК ЦСКА (София) | седмица1 = 27 | година1 = 2007 | седмица2 = 20 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2010 | седмица4 = 15 | година4 = 2013 | седмица5 = 49 | година5 = 2021 | седмица6 = 19 | година6 = 2025 <!-- 5 май: 77 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Аян Хирси Али | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Страни, притежаващи ядрени оръжия | седмица1 = 29 | година1 = 2007 | седмица2 = 21 | година2 = 2008 | седмица3 = 24 | година3 = 2011 | седмица4 = 12 | година4 = 2014 | седмица5 = 12 | година5 = 2017 | седмица6 = 19 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Константин I | седмица1 = 32 | година1 = 2007 | седмица2 = 52 | година2 = 2007 | седмица3 = 25 | година3 = 2011 | седмица4 = 13 | година4 = 2014 | седмица5 = 43 | година5 = 2019 | седмица6 = 43 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Михаил Кутузов | седмица1 = 39 | година1 = 2007 | седмица2 = 28 | година2 = 2008 | седмица3 = 53 | година3 = 2009 | седмица4 = 17 | година4 = 2013 <!-- 200 години от смъртта --> | седмица5 = 23 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Линия „Зигфрид“ | седмица1 = 41 | година1 = 2007 | седмица2 = 30 | година2 = 2008 | седмица3 = 28 | година3 = 2011 | седмица4 = 15 | година4 = 2014 | седмица5 = 17 | година5 = 2019 | седмица6 = 21 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Батман: Анимационният сериал | седмица1 = 43 | година1 = 2007 | седмица2 = 31 | година2 = 2008 | седмица3 = 33 | година3 = 2011 | седмица4 = 20 | година4 = 2014 | седмица5 = 33 | година5 = 2017 | седмица6 = 02 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Александър Суворов | седмица1 = 47 | година1 = 2007 | седмица2 = 32 | година2 = 2008 | седмица3 = 39 | година3 = 2009 | седмица4 = 49 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2017 | седмица6 = 17 | година6 = 2021 | седмица7 = 29 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Варна | седмица1 = 44 | година1 = 2007 | седмица2 = 35 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2014 | седмица5 = 45 | година5 = 2019 | седмица6 = 47 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Джим Торп | седмица1 = 45 | година1 = 2007 | седмица2 = 38 | година2 = 2008 | седмица3 = 11 | година3 = 2012 | седмица4 = 03 | година4 = 2015 | седмица5 = 26 | година5 = 2017 | седмица6 = 47 | година6 = 2021 | седмица7 = 39 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енигма (машина) | седмица1 = 46 | година1 = 2007 | седмица2 = 39 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2012 | седмица4 = 04 | година4 = 2015 | седмица5 = 30 | година5 = 2019 | седмица6 = 31 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Райнхард Хайдрих | седмица1 = 48 | година1 = 2007 | седмица2 = 40 | година2 = 2008 | седмица3 = 15 | година3 = 2012 | седмица4 = 05 | година4 = 2015 | седмица5 = 46 | година5 = 2019 | седмица6 = 46 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Орган (музика) | седмица1 = 49 | година1 = 2007 | седмица2 = 42 | година2 = 2008 | седмица3 = 52 | година3 = 2009 | седмица4 = 06 | година4 = 2013 | седмица5 = 17 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2020 | седмица7 = 15 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Хамбургер ШФ | седмица1 = 50 | година1 = 2007 | седмица2 = 44 | година2 = 2008 | седмица3 = 16 | година3 = 2012 | седмица4 = 08 | година4 = 2015 | седмица5 = 48 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Самуил | седмица1 = 51 | година1 = 2007 | седмица2 = 45 | година2 = 2008 | седмица3 = 51 | година3 = 2011 | седмица4 = 38 | година4 = 2014 | седмица5 = 02 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2021 | седмица7 = 40 | година7 = 2024 <!-- 6 октомври 2024: 1010 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Операция Маркет-Гардън | седмица1 = 02 | година1 = 2008 | седмица2 = 46 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2012 | седмица4 = 09 | година4 = 2015 | седмица5 = 19 | година5 = 2020 | седмица6 = 16 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Чад | седмица1 = 05 | година1 = 2008 | седмица2 = 49 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2012 | седмица4 = 15 | година4 = 2015 | седмица5 = 49 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вафен-СС | седмица1 = 08 | година1 = 2008 | седмица2 = 50 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2012 | седмица4 = 11 | година4 = 2015 | седмица5 = 50 | година5 = 2019 | седмица6 = 49 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Санстефански мирен договор | седмица1 = 10 | година1 = 2008 | седмица2 = 51 | година2 = 2008 | седмица3 = 09 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2011 | седмица5 = 10 | година5 = 2015 | седмица6 = 18 | година6 = 2017 | седмица7 = 09 | година7 = 2024 <!-- 3 март 2024: 146 години от подписването --> }} {{/Ред | заглавие = Ягдпантер | седмица1 = 12 | година1 = 2008 | седмица2 = 52 | година2 = 2008 | седмица3 = 27 | година3 = 2012 | седмица4 = 16 | година4 = 2015 | седмица5 = 52 | година5 = 2019 | седмица6 = 51 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Трамвай | седмица1 = 13 | година1 = 2008 | седмица2 = 01 | година2 = 2009 | седмица3 = 28 | година3 = 2012 | седмица4 = 17 | година4 = 2015 | седмица5 = 15 | година5 = 2017 | седмица6 = 41 | година6 = 2021 | седмица7 = 37 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Мартина Хингис | отстранена = 1 | седмица1 = 15 | година1 = 2008 | седмица2 = 02 | година2 = 2009 | седмица3 = 10 | година3 = 2011 | седмица4 = 49 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Т-72 | седмица1 = 19 | година1 = 2008 | седмица2 = 05 | година2 = 2009 | седмица3 = 31 | година3 = 2012 | седмица4 = 20 | година4 = 2015 | седмица5 = 39 | година5 = 2017 | седмица6 = 05 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Сади Карно (физик) | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2008 | седмица2 = 04 | година2 = 2009 | седмица3 = 29 | година3 = 2012 | седмица4 = 23 | година4 = 2015 | седмица5 = 07 | година5 = 2017 | седмица6 = 15 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Орион (космически кораб) | седмица1 = 23 | година1 = 2008 | седмица2 = 06 | година2 = 2009 | седмица3 = 35 | година3 = 2012 | седмица4 = 27 | година4 = 2015 | седмица5 = 02 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Смях | седмица1 = 24 | година1 = 2008 | седмица2 = 07 | година2 = 2009 | седмица3 = 50 | година3 = 2009 | седмица4 = 45 | година4 = 2010 | седмица5 = 13 | година5 = 2019 | седмица6 = 17 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Майкъл Удръф | седмица1 = 25 | година1 = 2008 | седмица2 = 08 | година2 = 2009 | седмица3 = 13 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2013 <!-- 10 март: 12 години от смъртта --> | седмица5 = 32 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Попово | седмица1 = 26 | година1 = 2008 | седмица2 = 09 | година2 = 2009 | седмица3 = 33 | година3 = 2012 | седмица4 = 24 | година4 = 2015 <!-- 10 юни: официален празник на града --> | седмица5 = 05 | година5 = 2020 | седмица6 = 01 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Сталинград | седмица1 = 27 | година1 = 2008 | седмица2 = 03 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2010 | седмица4 = 08 | година4 = 2013 | седмица5 = 29 | година5 = 2019 | седмица6 = 28 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Национален отбор по футбол на Австрия | седмица1 = 29 | година1 = 2008 | седмица2 = 12 | година2 = 2009 | седмица3 = 37 | година3 = 2012 | седмица4 = 28 | година4 = 2015 | седмица5 = 37 | година5 = 2017 | седмица6 = 03 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Иван Баграмян | седмица1 = 33 | година1 = 2008 | седмица2 = 14 | година2 = 2009 | седмица3 = 38 | година3 = 2012 | седмица4 = 34 | година4 = 2015 | седмица5 = 12 | година5 = 2020 | седмица6 = 08 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ягдпанцер 38 Хетцер | седмица1 = 34 | година1 = 2008 | седмица2 = 17 | година2 = 2009 | седмица3 = 34 | година3 = 2012 | седмица4 = 29 | година4 = 2015 | седмица5 = 10 | година5 = 2020 | седмица6 = 05 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вавилон 5 | седмица1 = 36 | година1 = 2008 | седмица2 = 18 | година2 = 2009 | седмица3 = 19 | година3 = 2010 | седмица4 = 50 | година4 = 2012 | седмица5 = 47 | година5 = 2018 | седмица6 = 09 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Очила | седмица1 = 37 | година1 = 2008 | седмица2 = 19 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2011 | седмица4 = 46 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2019 | седмица6 = 36 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Еволюция | седмица1 = 41 | година1 = 2008 | седмица2 = 20 | година2 = 2009 | седмица3 = 45 | година3 = 2012 <!-- 7 ноември: 99 години от смъртта на Алфред Ръсел Уолъс --> | седмица4 = 44 | година4 = 2015 | седмица5 = 03 | година5 = 2020 | седмица6 = 02 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бяс | седмица1 = 43 | година1 = 2008 | седмица2 = 23 | година2 = 2009 | седмица3 = 39 | година3 = 2012 <!-- 117 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица4 = 40 | година4 = 2015 <!-- 120 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица5 = 17 | година5 = 2018 | седмица6 = 06 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йохан Себастиан Бах | седмица1 = 47 | година1 = 2008 | седмица2 = 24 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2011 | седмица4 = 39 | година4 = 2014 | седмица5 = 19 | година5 = 2019 | седмица6 = 30 | година6 = 2022 <!-- 272 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Жул Верн (АТК) | седмица1 = 48 | година1 = 2008 | седмица2 = 25 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2017 | седмица6 = 44 | година6 = 2020 | седмица7 = 18 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Западнонилска треска | седмица1 = 10 | година1 = 2009 | седмица2 = 26 | година2 = 2009 | седмица3 = 46 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2015 | седмица5 = 38 | година5 = 2017 | седмица6 = 04 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Октавиан Август | седмица1 = 11 | година1 = 2009 | седмица2 = 28 | година2 = 2009 | седмица3 = 14 | година3 = 2011 | седмица4 = 03 | година4 = 2014 | седмица5 = 39 | година5 = 2016 | седмица6 = 38 | година6 = 2020 | седмица7 = 34 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Северна Корея | седмица1 = 13 | година1 = 2009 | седмица2 = 33 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2011 | седмица4 = 27 | година4 = 2014 | седмица5 = 44 | година5 = 2019 | седмица6 = 45 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Чарлз Дарвин | седмица1 = 15 | година1 = 2009 | седмица2 = 34 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2012 | седмица4 = 07 | година4 = 2015 <!-- 12 февруари: 206 години от рождението --> | седмица5 = 47 | година5 = 2019 | седмица6 = 06 | година6 = 2023 <!-- 12 февруари: 214 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Галапагоски чинки | седмица1 = 16 | година1 = 2009 | седмица2 = 42 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2012 | седмица4 = 50 | година4 = 2014 | седмица5 = 27 | година5 = 2017 | седмица6 = 50 | година6 = 2021 | седмица7 = 43 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ерих Фром | седмица1 = 21 | година1 = 2009 | седмица2 = 43 | година2 = 2009 | седмица3 = 51 | година3 = 2012 | седмица4 = 48 | година4 = 2015 | седмица5 = 13 | година5 = 2020 <!-- 23 март: 120 години от рождението --> | седмица6 = 12 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 123 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Ерих Хартман | седмица1 = 22 | година1 = 2009 | седмица2 = 49 | година2 = 2009 | седмица3 = 04 | година3 = 2013 | седмица4 = 49 | година4 = 2015 | седмица5 = 18 | година5 = 2020 | седмица6 = 38 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 30 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Френско-пруска война | седмица1 = 32 | година1 = 2009 | седмица2 = 02 | година2 = 2010 | седмица3 = 05 | година3 = 2013 | седмица4 = 51 | година4 = 2015 | седмица5 = 05 | година5 = 2019 | седмица6 = 11 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Гепард | седмица1 = 38 | година1 = 2009 | седмица2 = 51 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2014 | седмица5 = 26 | година5 = 2019 | седмица6 = 24 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Едгар Алън По | седмица1 = 37 | година1 = 2009 | седмица2 = 04 | година2 = 2010 | седмица3 = 40 | година3 = 2012 | седмица4 = 41 | година4 = 2015 <!-- 7 октомври: 166 години от смъртта --> | седмица5 = 42 | година5 = 2016 | седмица6 = 37 | година6 = 2020 | седмица7 = 41 | година7 = 2024 <!-- 7 октомври: 175 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Юлий Цезар | седмица1 = 40 | година1 = 2009 | седмица2 = 12 | година2 = 2010 | седмица3 = 11 | година3 = 2013 <!-- 15 март: 2056 години от смъртта --> | седмица4 = 52 | година4 = 2015 | седмица5 = 08 | година5 = 2020 | седмица6 = 11 | година6 = 2023 <!-- 15 март: 2066 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Балканска война | седмица1 = 41 | година1 = 2009 | седмица2 = 21 | година2 = 2010 <!-- 30 май: 97 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица3 = 41 | година3 = 2012 <!-- 9 октомври: 100 години от началото на войната --> | седмица4 = 43 | година4 = 2015 <!-- 24 октомври: 103 години от края на Лозенградската операция --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 <!-- 30 май: 107 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица6 = 22 | година6 = 2023 <!-- 30 май: 110 години от подписването на Лондонския договор --> }} {{/Ред | заглавие = Ред Хот Чили Пепърс | седмица1 = 44 | година1 = 2009 | седмица2 = 17 | година2 = 2010 | седмица3 = 14 | година3 = 2013 | седмица4 = 02 | година4 = 2016 | седмица5 = 16 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2021 | седмица7 = 23 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Психоанализа | седмица1 = 48 | година1 = 2009 | седмица2 = 23 | година2 = 2010 | седмица3 = 23 | година3 = 2012 | седмица4 = 19 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2020 | седмица6 = 52 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Амурски леопард | седмица1 = 05 | година1 = 2010 | седмица2 = 24 | година2 = 2010 | седмица3 = 19 | година3 = 2013 | седмица4 = 47 | година4 = 2015 | седмица5 = 04 | година5 = 2020 | седмица6 = 50 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Брайън Клъф | седмица1 = 22 | година1 = 2010 | седмица2 = 35 | година2 = 2011 | седмица3 = 21 | година3 = 2014 | седмица4 = 19 | година4 = 2016 | седмица5 = 17 | година5 = 2020 | седмица6 = 13 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Скорпиънс | седмица1 = 31 | година1 = 2010 | седмица2 = 39 | година2 = 2011 | седмица3 = 01 | година3 = 2013 | седмица4 = 46 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2020 | седмица6 = 03 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Рудозем | седмица1 = 34 | година1 = 2010 | седмица2 = 40 | година2 = 2011 | седмица3 = 24 | година3 = 2014 | седмица4 = 21 | година4 = 2016 | седмица5 = 14 | година5 = 2020 | седмица6 = 09 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Замък | седмица1 = 36 | година1 = 2010 | седмица2 = 41 | година2 = 2011 | седмица3 = 25 | година3 = 2014 | седмица4 = 01 | година4 = 2016 | седмица5 = 09 | година5 = 2017 | седмица6 = 16 | година6 = 2021 | седмица7 = 25 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Свети Йоан Кръстител (Валета) | седмица1 = 37 | година1 = 2010 | седмица2 = 47 | година2 = 2011 | седмица3 = 32 | година3 = 2014 | седмица4 = 35 | година4 = 2016 <!-- 29 август: Отсичане главата на свети Йоан Кръстител --> | седмица5 = 07 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Акциум | седмица1 = 42 | година1 = 2010 | седмица2 = 48 | година2 = 2011 | седмица3 = 36 | година3 = 2014 | седмица4 = 34 | година4 = 2016 | седмица5 = 21 | година5 = 2020 | седмица6 = 35 | година6 = 2023 <!-- 2 септември: 2053 години от битката--> }} {{/Ред | заглавие = Рис | седмица1 = 43 | година1 = 2010 | седмица2 = 49 | година2 = 2011 | седмица3 = 35 | година3 = 2014 | седмица4 = 53 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2019 | седмица6 = 13 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Боудиъм (замък) | седмица1 = 44 | година1 = 2010 | седмица2 = 25 | година2 = 2012 | седмица3 = 13 | година3 = 2015 | седмица4 = 49 | година4 = 2016 | седмица5 = 15 | година5 = 2020 | седмица6 = 10 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Голяма земна кукувица | седмица1 = 15 | година1 = 2011 | седмица2 = 01 | година2 = 2014 | седмица3 = 08 | година3 = 2016 | седмица4 = 45 | година4 = 2017 | седмица5 = 20 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Нерон | седмица1 = 29 | година1 = 2011 | седмица2 = 16 | година2 = 2014 | седмица3 = 13 | година3 = 2016 | седмица4 = 23 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2021 <!-- 9 юни: 1953 години от смъртта --> | седмица6 = 50 | година6 = 2023 <!-- 15 декември: 1986 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Виктория (езеро) | седмица1 = 30 | година1 = 2011 | седмица2 = 17 | година2 = 2014 | седмица3 = 17 | година3 = 2016 | седмица4 = 49 | година4 = 2017 | седмица5 = 31 | година5 = 2020 | седмица6 = 18 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киви (птица) | седмица1 = 31 | година1 = 2011 | седмица2 = 18 | година2 = 2014 | седмица3 = 18 | година3 = 2016 | седмица4 = 52 | година4 = 2017 | седмица5 = 30 | година5 = 2020 | седмица6 = 17 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Гетисбърг | седмица1 = 32 | година1 = 2011 | седмица2 = 19 | година2 = 2014 | седмица3 = 26 | година3 = 2016 <!-- 3 юли: 153 години от края на битката --> | седмица4 = 32 | година4 = 2017 | седмица5 = 24 | година5 = 2020 | седмица6 = 27 | година6 = 2023 <!-- 3 юли: 160 години от края на битката --> }} {{/Ред | заглавие = Александър Хамилтън | седмица1 = 34 | година1 = 2011 | седмица2 = 28 | година2 = 2014 | седмица3 = 30 | година3 = 2016 | седмица4 = 07 | година4 = 2018 | седмица5 = 50 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г. | седмица1 = 36 | година1 = 2011 | седмица2 = 22 | година2 = 2014 | седмица3 = 20 | година3 = 2016 | седмица4 = 51 | година4 = 2017 | седмица5 = 32 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дик Чейни | седмица1 = 37 | година1 = 2011 | седмица2 = 23 | година2 = 2014 | седмица3 = 24 | година3 = 2016 | седмица4 = 05 | година4 = 2018 <!-- 30 януари: 77 години от раждането --> | седмица5 = 41 | година5 = 2020 | седмица6 = 20 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Елизабет I | седмица1 = 42 | година1 = 2011 | седмица2 = 29 | година2 = 2014 | седмица3 = 31 | година3 = 2016 | седмица4 = 12 | година4 = 2018 | седмица5 = 51 | година5 = 2020 | седмица6 = 36 | година6 = 2023 <!-- 7 септември: 490 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Джонас Брадърс | седмица1 = 43 | година1 = 2011 | седмица2 = 26 | година2 = 2014 | седмица3 = 25 | година3 = 2016 | седмица4 = 01 | година4 = 2018 | седмица5 = 33 | година5 = 2020 | седмица6 = 19 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Муамар Кадафи | седмица1 = 45 | година1 = 2011 | седмица2 = 30 | година2 = 2014 | седмица3 = 32 | година3 = 2016 | седмица4 = 09 | година4 = 2018 | седмица5 = 47 | година5 = 2020 | седмица6 = 23 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Никола Стоянов | седмица1 = 46 | година1 = 2011 | седмица2 = 33 | година2 = 2014 | седмица3 = 29 | година3 = 2016 | седмица4 = 24 | година4 = 2018 <!-- 12 юни: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 05 | година5 = 2021 <!-- 3 февруари: 147 години от раждането --> | седмица6 = 07 | година6 = 2024 <!-- 15 февруари: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = ПФК Левски (София) | седмица1 = 50 | година1 = 2011 | седмица2 = 37 | година2 = 2014 | седмица3 = 36 | година3 = 2016 | седмица4 = 10 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йоланд | седмица1 = 02 | година1 = 2012 | седмица2 = 40 | година2 = 2014 | седмица3 = 37 | година3 = 2016 | седмица4 = 08 | година4 = 2018 | седмица5 = 42 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Изгубени | седмица1 = 03 | година1 = 2012 | седмица2 = 41 | година2 = 2014 | седмица3 = 46 | година3 = 2016 | седмица4 = 11 | година4 = 2018 | седмица5 = 49 | година5 = 2020 | седмица6 = 24 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Метаболизъм | седмица1 = 04 | година1 = 2012 | седмица2 = 43 | година2 = 2014 | седмица3 = 47 | година3 = 2016 | седмица4 = 19 | година4 = 2018 | седмица5 = 03 | година5 = 2021 | седмица6 = 29 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Множествена склероза | седмица1 = 22 | година1 = 2012 <!-- 30 май: Световен ден на множествената склероза --> | седмица2 = 22 | година2 = 2015 | седмица3 = 51 | година3 = 2016 | седмица4 = 25 | година4 = 2018 | седмица5 = 04 | година5 = 2021 | седмица6 = 33 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бял щъркел | седмица1 = 12 | година1 = 2012 | седмица2 = 12 | година2 = 2015 | седмица3 = 12 | година3 = 2016 | седмица4 = 47 | година4 = 2017 | седмица5 = 25 | година5 = 2020 | седмица6 = 15 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Върховен македоно-одрински комитет | седмица1 = 09 | година1 = 2012 | седмица2 = 46 | година2 = 2014 | седмица3 = 45 | година3 = 2016 <!-- 10 ноември: 111 години от закриването --> | седмица4 = 18 | година4 = 2018 | седмица5 = 14 | година5 = 2021 <!-- 9 април: 126 години от основаването --> | седмица6 = 15 | година6 = 2025 <!-- 9 април: 130 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Трапистка бира | седмица1 = 13 | година1 = 2012 | седмица2 = 47 | година2 = 2014 | седмица3 = 41 | година3 = 2016 | седмица4 = 16 | година4 = 2018 | седмица5 = 01 | година5 = 2021 | седмица6 = 28 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Апостол Петков | седмица1 = 20 | година1 = 2012 | седмица2 = 49 | година2 = 2014 | седмица3 = 09 | година3 = 2016 | седмица4 = 31 | година4 = 2018 <!-- 2 август: 115 години от Илинденското въстание + 107 години от смъртта --> | седмица5 = 31 | година5 = 2021 <!-- 2 август: 118 години от Илинденското въстание + 110 години от смъртта --> | седмица6 = 33 | година6 = 2024 <!-- 15 август: 113 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Че Гевара | седмица1 = 19 | година1 = 2012 | седмица2 = 14 | година2 = 2015 | седмица3 = 52 | година3 = 2016 | седмица4 = 41 | година4 = 2018 <!-- 9 октомври: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 24 | година5 = 2021 <!-- 14 юни: 93 години от раждането --> | седмица6 = 24 | година6 = 2024 <!-- 14 юни: 96 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Междусъюзническа война | седмица1 = 24 | година1 = 2012 | седмица2 = 25 | година2 = 2015 | седмица3 = 03 | година3 = 2017 | седмица4 = 32 | година4 = 2018 <!-- 10 август: 105 години от сключването на Букурещкия мирен договор --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 | седмица6 = 26 | година6 = 2023 <!-- 29 юни: 110 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Уинстън Чърчил | седмица1 = 27 | година1 = 2012 | седмица2 = 48 | година2 = 2014 | седмица3 = 27 | година3 = 2016 | седмица4 = 04 | година4 = 2018 <!-- 24 януари: 53 години от смъртта --> | седмица5 = 48 | година5 = 2020 | седмица6 = 48 | година6 = 2024 <!-- 30 ноември: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Акулообразни | седмица1 = 30 | година1 = 2012 | седмица2 = 18 | година2 = 2015 | седмица3 = 02 | година3 = 2017 | седмица4 = 26 | година4 = 2018 | седмица5 = 06 | година5 = 2021 | седмица6 = 30 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Сервал | седмица1 = 32 | година1 = 2012 | седмица2 = 21 | година2 = 2015 | седмица3 = 40 | година3 = 2016 | седмица4 = 15 | година4 = 2018 | седмица5 = 52 | година5 = 2020 | седмица6 = 25 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия | седмица1 = 36 | година1 = 2012 | седмица2 = 37 | година2 = 2015 <!-- 7 септември: 193 години от независимостта --> | седмица3 = 11 | година3 = 2017 | седмица4 = 33 | година4 = 2018 | седмица5 = 09 | година5 = 2021 | седмица6 = 46 | година6 = 2023 <!-- 15 ноември: 134 години от обявяването за република --> }} {{/Ред | заглавие = Котка на Жофроа | седмица1 = 42 | година1 = 2012 | седмица2 = 32 | година2 = 2015 | седмица3 = 05 | година3 = 2017 | седмица4 = 27 | година4 = 2018 | седмица5 = 08 | година5 = 2021 | седмица6 = 37 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Суперхетеродинен радиоприемник | седмица1 = 43 | година1 = 2012 | седмица2 = 33 | година2 = 2015 | седмица3 = 06 | година3 = 2017 | седмица4 = 28 | година4 = 2018 | седмица5 = 07 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Д-р Хаус | седмица1 = 02 | година1 = 2013 | седмица2 = 36 | година2 = 2015 | седмица3 = 48 | година3 = 2016 | седмица4 = 21 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2020 | седмица6 = 07 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Атом | седмица1 = 22 | година1 = 2013 | седмица2 = 03 | година2 = 2016 | седмица3 = 34 | година3 = 2017 | седмица4 = 38 | година4 = 2018 | седмица5 = 10 | година5 = 2021 | седмица6 = 39 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Устройства за излитане и кацане на летателни апарати | седмица1 = 23 | година1 = 2013 | седмица2 = 04 | година2 = 2016 | седмица3 = 35 | година3 = 2017 | седмица4 = 39 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2021 | седмица6 = 40 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киргизстан | седмица1 = 27 | година1 = 2013 | седмица2 = 06 | година2 = 2016 | седмица3 = 40 | година3 = 2017 | седмица4 = 40 | година4 = 2018 | седмица5 = 35 | година5 = 2021 <!-- 31 август: Ден на независимостта, 30 години от декларацията за независимост --> | седмица6 = 51 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Васил Ивановски | седмица1 = 32 | година1 = 2013 | седмица2 = 05 | година2 = 2016 | седмица3 = 36 | година3 = 2017 | седмица4 = 42 | година4 = 2018 <!-- 18 октомври: 112 години от раждането --> | седмица5 = 42 | година5 = 2021 <!-- 18 октомври: 115 години от раждането --> | седмица6 = 42 | година6 = 2024 <!-- 18 октомври: 118 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Методий Кусев | седмица1 = 44 | година1 = 2013 | седмица2 = 07 | година2 = 2016 | седмица3 = 44 | година3 = 2017 | седмица4 = 44 | година4 = 2018 <!-- 1 ноември: 96 години от смъртта --> | седмица5 = 44 | година5 = 2021 <!-- 1 ноември: 99 години от смъртта --> | седмица6 = 44 | година6 = 2022 <!-- 1 ноември: 100 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Дискография на Скорпиънс | седмица1 = 09 | година1 = 2014 | седмица2 = 10 | година2 = 2016 | седмица3 = 46 | година3 = 2017 | седмица4 = 43 | година4 = 2018 | седмица5 = 12 | година5 = 2021 | седмица6 = 41 | година6 = 2023 | }} {{/Ред | заглавие = Мекотели | седмица1 = 10 | година1 = 2014 | седмица2 = 14 | година2 = 2016 | седмица3 = 48 | година3 = 2017 | седмица4 = 45 | година4 = 2018 | седмица5 = 13 | година5 = 2021 | седмица6 = 42 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ехинококоза | седмица1 = 14 | година1 = 2014 | седмица2 = 16 | година2 = 2016 | седмица3 = 50 | година3 = 2017 | седмица4 = 48 | година4 = 2018 | седмица5 = 22 | година5 = 2021 | седмица6 = 44 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Василий II Българоубиец | седмица1 = 31 | година1 = 2014 | седмица2 = 28 | година2 = 2016 | седмица3 = 02 | година3 = 2018 | седмица4 = 50 | година4 = 2018 | седмица5 = 25 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2024 <!-- 29 юли: 1010 години от битката при Ключ --> }} {{/Ред | заглавие = Калиграфия | седмица1 = 34 | година1 = 2014 | седмица2 = 33 | година2 = 2016 | седмица3 = 06 | година3 = 2018 | седмица4 = 49 | година4 = 2018 | седмица5 = 26 | година5 = 2021 | седмица6 = 43 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Теснолинейка Септември – Добринище | седмица1 = 44 | година1 = 2014 | седмица2 = 50 | година2 = 2015 | седмица3 = 22 | година3 = 2017 | седмица4 = 30 | година4 = 2018 | седмица5 = 30 | година5 = 2021 <!-- 1 август: 95 години от откриването --> | седмица6 = 48 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Евфант | седмица1 = 35 | година1 = 2015 | седмица2 = 08 | година2 = 2017 | седмица3 = 29 | година3 = 2018 | седмица4 = 52 | година4 = 2018 | седмица5 = 27 | година5 = 2021 | седмица6 = 45 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014) | седмица1 = 39 | година1 = 2015 | седмица2 = 31 | година2 = 2017 | седмица3 = 34 | година3 = 2018 | седмица4 = 28 | година4 = 2019 | седмица5 = 28 | година5 = 2021 | седмица6 = 47 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Спиро Гулабчев | седмица1 = 15 | година1 = 2016 | седмица2 = 03 | година2 = 2018 <!-- януари: 100 години от смъртта --> | седмица3 = 46 | година3 = 2018 | седмица4 = 24 | година4 = 2019 <!-- 12 юни: 163 години от смъртта --> | седмица5 = 33 | година5 = 2021 | седмица6 = 26 | година6 = 2024 <!-- 24 юни: 165 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Григор Пърличев | седмица1 = 22 | година1 = 2016 | седмица2 = 19 | година2 = 2017 | седмица3 = 13 | година3 = 2018 | седмица4 = 03 | година4 = 2019 <!-- 18 януари: 189 години от раждането --> | седмица5 = 02 | година5 = 2021 | седмица6 = 07 | година6 = 2022 | седмица7 = 05 | година7 = 2025 <!-- 30 януари: 195 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Ватрослав Облак | седмица1 = 23 | година1 = 2016 | седмица2 = 20 | година2 = 2018 | седмица3 = 20 | година3 = 2019 | седмица4 = 29 | година4 = 2021 | седмица5 = 20 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Електрическа уредба на автомобила | седмица1 = 36 | година1 = 2018 | седмица2 = 21 | година2 = 2019 | седмица3 = 27 | година3 = 2020 | седмица4 = 34 | година4 = 2021 | седмица5 = 49 | година5 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Преобразуватели на електрическа енергия | седмица1 = 07 | година1 = 2019 | седмица2 = 22 | година2 = 2019 | седмица3 = 28 | година3 = 2020 | седмица4 = 38 | година4 = 2021 | седмица5 = 02 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Анастас Иширков | седмица1 = 14 | година1 = 2019 <!-- 5 април: 151 години от раждането и 6 април: 82 години от смъртта --> | седмица2 = 26 | година2 = 2020 | седмица3 = 37 | година3 = 2021 | седмица4 = 16 | година4 = 2024 <!-- 17 април: 156 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Луис Бунюел | седмица1 = 35 | година1 = 2019 | седмица2 = 32 | година2 = 2021 | седмица3 = 08 | година3 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Втора световна война | седмица1 = 36 | година1 = 2020 <!-- 2 септември: 75 години от края на войната --> | седмица2 = 39 | година2 = 2021 | седмица3 = 35 | година3 = 2024 <!-- 1 септември: 85 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Дмитрий Шостакович | седмица1 = 36 | година1 = 2021 <!-- 12 септември: 115 години от раждането --> | седмица2 = 52 | година2 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Led Zeppelin IV | седмица1 = 19 | година1 = 2022 | седмица2 = 01 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енидже Вардар | седмица1 = 27 | година1 = 2022 | седмица2 = 03 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) | седмица1 = 28 | година1 = 2024 <!-- 10 юли: 30 години от събитието --> }} |} {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Избрани статии| ]] tfr7qs4s24dfuuc9gy9yhm8zsb5712k 12397482 12397469 2024-10-28T13:28:36Z Nk 399 {{/Ред | заглавие = Логаритъм | седмица1 = 45 | година1 = 2024 }} 12397482 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=3}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/3||unimportant}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/Избрани|[[У:ИСГ]]}} == График по седмици == Незададени статии за следващите няколко седмици: {{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}}/{{#time: o}}]]'''}} {| class="sortable" style="border-collapse:collapse; background:#F8FCFF" border=1 cellspacing=0 cellpadding=5 ! Статия !! [1] !! [2] !! [3] !! [4] !! [5] !! [6] !! [7] !! Последно {{/Ред | заглавие = Глаголица | отстранена = 1 | текст1 = 52/04 – 05/05 | седмица2 = 39 | година2 = 2005 | седмица3 = 03 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Ар нуво | текст1 = 05/05 – 09/05 | седмица2 = 35 | година2 = 2006 | седмица3 = 25 | година3 = 2010 | седмица4 = 21 | година4 = 2013 | седмица5 = 28 | година5 = 2017 | седмица6 = 51 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Брестовица (Област Пловдив) | отстранена = 1 | седмица1 = 09 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2005 | седмица3 = 46 | година3 = 2009 }} {{/Ред | заглавие = Калигула | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Йоан Павел II | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Луна | седмица1 = 12 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2006 | седмица3 = 27 | година3 = 2009 | седмица4 = 48 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2019 | седмица6 = 16 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ясер Арафат | отстранена = 1 | седмица1 = 13 | година1 = 2005 | седмица2 = 34 | година2 = 2005 | седмица3 = 26 | година3 = 2010 | седмица4 = 20 | година4 = 2013 | седмица5 = 11 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Виктория | седмица1 = 14 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2005 | седмица3 = 27 | година3 = 2010 | седмица4 = 26 | година4 = 2013 | седмица5 = 20 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2020 | седмица7 = 22 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ензим | седмица1 = 15 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2005 | седмица3 = 20 | година3 = 2010 <!-- 20 май: 150 години от раждането на Едуард Бухнер --> | седмица4 = 16 | година4 = 2013 | седмица5 = 15 | година5 = 2019 | седмица6 = 20 | година6 = 2022 <!-- 20 май: 162 години от раждането на Едуард Бухнер --> }} {{/Ред | заглавие = Тридесетгодишна война | отстранена = 1 | седмица1 = 16 | година1 = 2005 | седмица2 = 43 | година2 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Долина на царете | отстранена = 1 | седмица1 = 17 | година1 = 2005 | седмица2 = 37 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Птици | седмица1 = 18 | година1 = 2005 | седмица2 = 45 | година2 = 2005 | седмица3 = 23 | година3 = 2006 | седмица4 = 16 | година4 = 2011 | седмица5 = 01 | година5 = 2015 | седмица6 = 09 | година6 = 2020 | седмица7 = 05 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Марс | седмица1 = 19 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 24 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2012 | седмица5 = 43 | година5 = 2016 | седмица6 = 29 | година6 = 2020 | седмица7 = 10 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Жечпосполита | отстранена = 1 | седмица1 = 20 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2005 | седмица3 = 15 | година3 = 2010 | седмица4 = 12 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Общ увод в Библията | отстранена = 1 | седмица1 = 21 | година1 = 2005 | седмица2 = 01 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Черна дупка | седмица1 = 22 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2005 | седмица3 = 02 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2010 | седмица5 = 12 | година5 = 2019 | седмица6 = 18 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Първи кръстоносен поход| отстранена = 1 | седмица1 = 23 | година1 = 2005 | седмица2 = 39 | година2 = 2006 | седмица3 = 28 | година3 = 2010 | седмица4 = 24 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Озирис | отстранена = 1 | седмица1 = 24 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Теория на Големия взрив | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2005 | седмица2 = 40 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2010 | седмица4 = 25 | година4 = 2013 <!-- 20 юни: 47 години от смъртта на Жорж Льометр --> }} {{/Ред | заглавие = Международна система единици | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хор (бог) | отстранена = 1 | седмица1 = 27 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Македонски език | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2005 | седмица2 = 42 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Меркурий (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2009 | седмица4 = 32 | година4 = 2010 | седмица5 = 51 | година5 = 2018 | седмица6 = 12 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Солунска българска мъжка гимназия | седмица1 = 30 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2005 | седмица3 = 31 | година3 = 2009 | седмица4 = 26 | година4 = 2012 | седмица5 = 38 | година5 = 2015 | седмица6 = 14 | година6 = 2018 | седмица7 = 37 | година7 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Международна космическа станция | седмица1 = 35 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 35 | година3 = 2009 | седмица4 = 47 | година4 = 2012 <!-- 20 ноември: 14 години от извеждането в орбита на първия модул --> | седмица5 = 37 | година5 = 2018 | седмица6 = 08 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = София | седмица1 = 37 | година1 = 2005 | седмица2 = 20 | година2 = 2006 | седмица3 = 36 | година3 = 2009 | седмица4 = 18 | година4 = 2013 | седмица5 = 33 | година5 = 2019 | седмица6 = 33 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Лед Зепелин | седмица1 = 40 | година1 = 2005 | седмица2 = 47 | година2 = 2006 | седмица3 = 30 | година3 = 2010 | седмица4 = 28 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2021 | седмица7 = 38 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Джордж Вашингтон | седмица1 = 42 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2006 | седмица3 = 08 | година3 = 2010 | седмица4 = 27 | година4 = 2011 | седмица5 = 31 | година5 = 2019 | седмица6 = 29 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Евфемизъм | отстранена = 1 | седмица1 = 44 | година1 = 2005 | седмица2 = 48 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Глобална система за позициониране | отстранена = 1 | седмица1 = 47 | година1 = 2005 | седмица2 = 49 | година2 = 2006 | седмица3 = 16 | година3 = 2010 | седмица4 = 13 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ганеша | отстранена = 1 | седмица1 = 48 | година1 = 2005 | седмица2 = 51 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Таратор | седмица1 = 49 | година1 = 2005 | седмица2 = 30 | година2 = 2006 | седмица3 = 33 | година3 = 2010 | седмица4 = 29 | година4 = 2013 | седмица5 = 30 | година5 = 2015 | седмица6 = 39 | година6 = 2020 | седмица7 = 17 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Б. Б. Кинг | отстранена = 1 | седмица1 = 50 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2006 | седмица3 = 35 | година3 = 2010 | седмица4 = 30 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Франклин Делано Рузвелт | отстранена = 1 | седмица1 = 51 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2006 | седмица3 = 38 | година3 = 2010 | седмица4 = 31 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ръкопис на Войнич | отстранена = 1 | седмица1 = 03 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2007 | седмица3 = 39 | година3 = 2010 | седмица4 = 33 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2016 }} {{/Ред | заглавие = Ильо войвода | отстранена = 1 | седмица1 = 04 | година1 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хърватски език | отстранена = 1 | седмица1 = 05 | година1 = 2006 | седмица2 = 02 | година2 = 2007 | седмица3 = 40 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Косатка | отстранена = 1 | седмица1 = 06 | година1 = 2006 | седмица2 = 03 | година2 = 2007 | седмица3 = 23 | година3 = 2007 | седмица4 = 08 | година4 = 2012 | седмица5 = 11 | година5 = 2016 | седмица6 = 16 | година6 = 2020 }} {{/Ред | заглавие = Леонардо да Винчи | седмица1 = 07 | година1 = 2006 | седмица2 = 04 | година2 = 2007 | седмица3 = 41 | година3 = 2010 | седмица4 = 35 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2020 | седмица7 = 19 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Сръбски език | отстранена = 1 | седмица1 = 08 | година1 = 2006 | седмица2 = 05 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Филип II (Франция) | седмица1 = 09 | година1 = 2006 | седмица2 = 06 | година2 = 2007 | седмица3 = 46 | година3 = 2010 | седмица4 = 34 | година4 = 2013 | седмица5 = 13 | година5 = 2017 | седмица6 = 40 | година6 = 2021 | седмица7 = 36 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ноам Чомски | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2006 | седмица2 = 07 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2010 | седмица4 = 36 | година4 = 2013 | седмица5 = 16 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Английска висша лига | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2006 | седмица2 = 08 | година2 = 2007 | седмица3 = 48 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Майн Рид | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 10 | година2 = 2007 | седмица3 = 49 | година3 = 2010 | седмица4 = 37 | година4 = 2013 | седмица5 = 24 | година5 = 2017 | седмица6 = 20 | година6 = 2021 | седмица7 = 27 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Колизей | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 11 | година2 = 2007 | седмица3 = 50 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2019 | седмица6 = 10 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Испанска литература | отстранена = 1 | седмица1 = 14 | година1 = 2006 | седмица2 = 15 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Бербери | седмица1 = 15 | година1 = 2006 | седмица2 = 17 | година2 = 2007 | седмица3 = 51 | година3 = 2010 | седмица4 = 39 | година4 = 2013 | седмица5 = 21 | година5 = 2017 | седмица6 = 18 | година6 = 2021 | седмица7 = 30 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Томас Едисън | седмица1 = 16 | година1 = 2006 | седмица2 = 19 | година2 = 2007 | седмица3 = 52 | година3 = 2010 | седмица4 = 42 | година4 = 2013 | седмица5 = 36 | година5 = 2019 | седмица6 = 42 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ръжево | седмица1 = 17 | година1 = 2006 | седмица2 = 32 | година2 = 2006 | седмица3 = 02 | година3 = 2011 | седмица4 = 43 | година4 = 2013 | седмица5 = 08 | година5 = 2019 | седмица6 = 14 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йосемити (национален парк) | седмица1 = 18 | година1 = 2006 | седмица2 = 20 | година2 = 2007 | седмица3 = 03 | година3 = 2011 | седмица4 = 45 | година4 = 2013 | седмица5 = 44 | година5 = 2016 | седмица6 = 40 | година6 = 2020 | седмица7 = 13 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Николае Чаушеску | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 04 | година3 = 2011 | седмица4 = 41 | година4 = 2013 | седмица5 = 34 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Париж | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 06 | година3 = 2011 | седмица4 = 26 | година4 = 2011 | седмица5 = 37 | година5 = 2019 | седмица6 = 35 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Андрей Ляпчев | седмица1 = 22 | година1 = 2006 | седмица2 = 31 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2011 | седмица4 = 50 | година4 = 2013 | седмица5 = 31 | година5 = 2015 | седмица6 = 34 | година6 = 2020 | седмица7 = 11 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Помаци | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2006 | седмица2 = 33 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Пийнътс | седмица1 = 26 | година1 = 2006 | седмица2 = 34 | година2 = 2007 | седмица3 = 12 | година3 = 2011 | седмица4 = 52 | година4 = 2013 | седмица5 = 09 | година5 = 2019 | седмица6 = 15 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Рила | седмица1 = 27 | година1 = 2006 | седмица2 = 35 | година2 = 2007 | седмица3 = 01 | година3 = 2011 | седмица4 = 40 | година4 = 2013 | седмица5 = 18 | година5 = 2019 | седмица6 = 22 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Атила | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2006 | седмица2 = 36 | година2 = 2007 | седмица3 = 08 | година3 = 2011 | седмица4 = 48 | година4 = 2013 | седмица5 = 14 | година5 = 2017 }} {{/Ред | заглавие = Венера (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2006 | седмица2 = 37 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2009 | седмица4 = 10 | година4 = 2010 | седмица5 = 02 | година5 = 2015 | седмица6 = 23 | година6 = 2020 | седмица7 = 06 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дойран | седмица1 = 33 | година1 = 2006 | седмица2 = 38 | година2 = 2007 | седмица3 = 09 | година3 = 2011 | седмица4 = 51 | година4 = 2013 | седмица5 = 39 | година5 = 2019 | седмица6 = 39 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Шафран | седмица1 = 34 | година1 = 2006 | седмица2 = 40 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2012 | седмица5 = 35 | година5 = 2018 | седмица6 = 52 | година6 = 2021 | седмица7 = 44 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Простонароден латински език | отстранена = 1 | седмица1 = 43 | година1 = 2006 | седмица2 = 42 | година2 = 2007 | седмица3 = 13 | година3 = 2011 }} {{/Ред | заглавие = Помпей | седмица1 = 50 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2011 | седмица4 = 05 | година4 = 2014 | седмица5 = 51 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2023 <!-- 24 август: 1944 години от унищожението --> }} {{/Ред | заглавие = Антонов Ан-225 Мрия | седмица1 = 09 | година1 = 2007 | седмица2 = 03 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2011 | седмица4 = 02 | година4 = 2014 | седмица5 = 40 | година5 = 2019 | седмица6 = 38 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Волейбол | седмица1 = 12 | година1 = 2007 | седмица2 = 04 | година2 = 2008 | седмица3 = 19 | година3 = 2011 | седмица4 = 04 | година4 = 2014 | седмица5 = 29 | година5 = 2017 | седмица6 = 21 | година6 = 2021 | седмица7 = 32 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Галилео Галилей | седмица1 = 13 | година1 = 2007 | седмица2 = 06 | година2 = 2008 | седмица3 = 07 | година3 = 2011 | седмица4 = 47 | година4 = 2013 | седмица5 = 41 | година5 = 2019 | седмица6 = 40 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Оцетна киселина | седмица1 = 14 | година1 = 2007 | седмица2 = 07 | година2 = 2008 | седмица3 = 20 | година3 = 2011 | седмица4 = 07 | година4 = 2014 | седмица5 = 30 | година5 = 2017 | седмица6 = 35 | година6 = 2020 | седмица7 = 12 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Исак Нютон | седмица1 = 16 | година1 = 2007 | седмица2 = 09 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2010 | седмица4 = 07 | година4 = 2013 | седмица5 = 27 | година5 = 2019 | седмица6 = 26 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Асеновград | седмица1 = 18 | година1 = 2007 | седмица2 = 11 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2011 | седмица4 = 06 | година4 = 2014 | седмица5 = 42 | година5 = 2019 | седмица6 = 41 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Земя | седмица1 = 21 | година1 = 2007 | седмица2 = 14 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2010 | седмица4 = 09 | година4 = 2013 | седмица5 = 01 | година5 = 2019 | седмица6 = 01 | година6 = 2022 | седмица7 = 45 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Семейство Симпсън | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2007 | седмица2 = 16 | година2 = 2008 | седмица3 = 22 | година3 = 2011 | седмица4 = 08 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = Сръбско-българска война | седмица1 = 24 | година1 = 2007 | седмица2 = 17 | година2 = 2008 | седмица3 = 45 | година3 = 2009 | седмица4 = 03 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2019 | седмица6 = 25 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Банатски българи | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2007 | седмица2 = 18 | година2 = 2008 | седмица3 = 23 | година3 = 2011 | седмица4 = 11 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = ПФК ЦСКА (София) | седмица1 = 27 | година1 = 2007 | седмица2 = 20 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2010 | седмица4 = 15 | година4 = 2013 | седмица5 = 49 | година5 = 2021 | седмица6 = 19 | година6 = 2025 <!-- 5 май: 77 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Аян Хирси Али | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Страни, притежаващи ядрени оръжия | седмица1 = 29 | година1 = 2007 | седмица2 = 21 | година2 = 2008 | седмица3 = 24 | година3 = 2011 | седмица4 = 12 | година4 = 2014 | седмица5 = 12 | година5 = 2017 | седмица6 = 19 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Константин I | седмица1 = 32 | година1 = 2007 | седмица2 = 52 | година2 = 2007 | седмица3 = 25 | година3 = 2011 | седмица4 = 13 | година4 = 2014 | седмица5 = 43 | година5 = 2019 | седмица6 = 43 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Михаил Кутузов | седмица1 = 39 | година1 = 2007 | седмица2 = 28 | година2 = 2008 | седмица3 = 53 | година3 = 2009 | седмица4 = 17 | година4 = 2013 <!-- 200 години от смъртта --> | седмица5 = 23 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Линия „Зигфрид“ | седмица1 = 41 | година1 = 2007 | седмица2 = 30 | година2 = 2008 | седмица3 = 28 | година3 = 2011 | седмица4 = 15 | година4 = 2014 | седмица5 = 17 | година5 = 2019 | седмица6 = 21 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Батман: Анимационният сериал | седмица1 = 43 | година1 = 2007 | седмица2 = 31 | година2 = 2008 | седмица3 = 33 | година3 = 2011 | седмица4 = 20 | година4 = 2014 | седмица5 = 33 | година5 = 2017 | седмица6 = 02 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Александър Суворов | седмица1 = 47 | година1 = 2007 | седмица2 = 32 | година2 = 2008 | седмица3 = 39 | година3 = 2009 | седмица4 = 49 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2017 | седмица6 = 17 | година6 = 2021 | седмица7 = 29 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Варна | седмица1 = 44 | година1 = 2007 | седмица2 = 35 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2014 | седмица5 = 45 | година5 = 2019 | седмица6 = 47 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Джим Торп | седмица1 = 45 | година1 = 2007 | седмица2 = 38 | година2 = 2008 | седмица3 = 11 | година3 = 2012 | седмица4 = 03 | година4 = 2015 | седмица5 = 26 | година5 = 2017 | седмица6 = 47 | година6 = 2021 | седмица7 = 39 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енигма (машина) | седмица1 = 46 | година1 = 2007 | седмица2 = 39 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2012 | седмица4 = 04 | година4 = 2015 | седмица5 = 30 | година5 = 2019 | седмица6 = 31 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Райнхард Хайдрих | седмица1 = 48 | година1 = 2007 | седмица2 = 40 | година2 = 2008 | седмица3 = 15 | година3 = 2012 | седмица4 = 05 | година4 = 2015 | седмица5 = 46 | година5 = 2019 | седмица6 = 46 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Орган (музика) | седмица1 = 49 | година1 = 2007 | седмица2 = 42 | година2 = 2008 | седмица3 = 52 | година3 = 2009 | седмица4 = 06 | година4 = 2013 | седмица5 = 17 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2020 | седмица7 = 15 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Хамбургер ШФ | седмица1 = 50 | година1 = 2007 | седмица2 = 44 | година2 = 2008 | седмица3 = 16 | година3 = 2012 | седмица4 = 08 | година4 = 2015 | седмица5 = 48 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Самуил | седмица1 = 51 | година1 = 2007 | седмица2 = 45 | година2 = 2008 | седмица3 = 51 | година3 = 2011 | седмица4 = 38 | година4 = 2014 | седмица5 = 02 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2021 | седмица7 = 40 | година7 = 2024 <!-- 6 октомври 2024: 1010 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Операция Маркет-Гардън | седмица1 = 02 | година1 = 2008 | седмица2 = 46 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2012 | седмица4 = 09 | година4 = 2015 | седмица5 = 19 | година5 = 2020 | седмица6 = 16 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Чад | седмица1 = 05 | година1 = 2008 | седмица2 = 49 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2012 | седмица4 = 15 | година4 = 2015 | седмица5 = 49 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вафен-СС | седмица1 = 08 | година1 = 2008 | седмица2 = 50 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2012 | седмица4 = 11 | година4 = 2015 | седмица5 = 50 | година5 = 2019 | седмица6 = 49 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Санстефански мирен договор | седмица1 = 10 | година1 = 2008 | седмица2 = 51 | година2 = 2008 | седмица3 = 09 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2011 | седмица5 = 10 | година5 = 2015 | седмица6 = 18 | година6 = 2017 | седмица7 = 09 | година7 = 2024 <!-- 3 март 2024: 146 години от подписването --> }} {{/Ред | заглавие = Ягдпантер | седмица1 = 12 | година1 = 2008 | седмица2 = 52 | година2 = 2008 | седмица3 = 27 | година3 = 2012 | седмица4 = 16 | година4 = 2015 | седмица5 = 52 | година5 = 2019 | седмица6 = 51 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Трамвай | седмица1 = 13 | година1 = 2008 | седмица2 = 01 | година2 = 2009 | седмица3 = 28 | година3 = 2012 | седмица4 = 17 | година4 = 2015 | седмица5 = 15 | година5 = 2017 | седмица6 = 41 | година6 = 2021 | седмица7 = 37 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Мартина Хингис | отстранена = 1 | седмица1 = 15 | година1 = 2008 | седмица2 = 02 | година2 = 2009 | седмица3 = 10 | година3 = 2011 | седмица4 = 49 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Т-72 | седмица1 = 19 | година1 = 2008 | седмица2 = 05 | година2 = 2009 | седмица3 = 31 | година3 = 2012 | седмица4 = 20 | година4 = 2015 | седмица5 = 39 | година5 = 2017 | седмица6 = 05 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Сади Карно (физик) | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2008 | седмица2 = 04 | година2 = 2009 | седмица3 = 29 | година3 = 2012 | седмица4 = 23 | година4 = 2015 | седмица5 = 07 | година5 = 2017 | седмица6 = 15 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Орион (космически кораб) | седмица1 = 23 | година1 = 2008 | седмица2 = 06 | година2 = 2009 | седмица3 = 35 | година3 = 2012 | седмица4 = 27 | година4 = 2015 | седмица5 = 02 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Смях | седмица1 = 24 | година1 = 2008 | седмица2 = 07 | година2 = 2009 | седмица3 = 50 | година3 = 2009 | седмица4 = 45 | година4 = 2010 | седмица5 = 13 | година5 = 2019 | седмица6 = 17 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Майкъл Удръф | седмица1 = 25 | година1 = 2008 | седмица2 = 08 | година2 = 2009 | седмица3 = 13 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2013 <!-- 10 март: 12 години от смъртта --> | седмица5 = 32 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Попово | седмица1 = 26 | година1 = 2008 | седмица2 = 09 | година2 = 2009 | седмица3 = 33 | година3 = 2012 | седмица4 = 24 | година4 = 2015 <!-- 10 юни: официален празник на града --> | седмица5 = 05 | година5 = 2020 | седмица6 = 01 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Сталинград | седмица1 = 27 | година1 = 2008 | седмица2 = 03 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2010 | седмица4 = 08 | година4 = 2013 | седмица5 = 29 | година5 = 2019 | седмица6 = 28 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Национален отбор по футбол на Австрия | седмица1 = 29 | година1 = 2008 | седмица2 = 12 | година2 = 2009 | седмица3 = 37 | година3 = 2012 | седмица4 = 28 | година4 = 2015 | седмица5 = 37 | година5 = 2017 | седмица6 = 03 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Иван Баграмян | седмица1 = 33 | година1 = 2008 | седмица2 = 14 | година2 = 2009 | седмица3 = 38 | година3 = 2012 | седмица4 = 34 | година4 = 2015 | седмица5 = 12 | година5 = 2020 | седмица6 = 08 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ягдпанцер 38 Хетцер | седмица1 = 34 | година1 = 2008 | седмица2 = 17 | година2 = 2009 | седмица3 = 34 | година3 = 2012 | седмица4 = 29 | година4 = 2015 | седмица5 = 10 | година5 = 2020 | седмица6 = 05 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вавилон 5 | седмица1 = 36 | година1 = 2008 | седмица2 = 18 | година2 = 2009 | седмица3 = 19 | година3 = 2010 | седмица4 = 50 | година4 = 2012 | седмица5 = 47 | година5 = 2018 | седмица6 = 09 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Очила | седмица1 = 37 | година1 = 2008 | седмица2 = 19 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2011 | седмица4 = 46 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2019 | седмица6 = 36 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Еволюция | седмица1 = 41 | година1 = 2008 | седмица2 = 20 | година2 = 2009 | седмица3 = 45 | година3 = 2012 <!-- 7 ноември: 99 години от смъртта на Алфред Ръсел Уолъс --> | седмица4 = 44 | година4 = 2015 | седмица5 = 03 | година5 = 2020 | седмица6 = 02 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бяс | седмица1 = 43 | година1 = 2008 | седмица2 = 23 | година2 = 2009 | седмица3 = 39 | година3 = 2012 <!-- 117 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица4 = 40 | година4 = 2015 <!-- 120 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица5 = 17 | година5 = 2018 | седмица6 = 06 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йохан Себастиан Бах | седмица1 = 47 | година1 = 2008 | седмица2 = 24 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2011 | седмица4 = 39 | година4 = 2014 | седмица5 = 19 | година5 = 2019 | седмица6 = 30 | година6 = 2022 <!-- 272 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Жул Верн (АТК) | седмица1 = 48 | година1 = 2008 | седмица2 = 25 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2017 | седмица6 = 44 | година6 = 2020 | седмица7 = 18 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Западнонилска треска | седмица1 = 10 | година1 = 2009 | седмица2 = 26 | година2 = 2009 | седмица3 = 46 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2015 | седмица5 = 38 | година5 = 2017 | седмица6 = 04 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Октавиан Август | седмица1 = 11 | година1 = 2009 | седмица2 = 28 | година2 = 2009 | седмица3 = 14 | година3 = 2011 | седмица4 = 03 | година4 = 2014 | седмица5 = 39 | година5 = 2016 | седмица6 = 38 | година6 = 2020 | седмица7 = 34 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Северна Корея | седмица1 = 13 | година1 = 2009 | седмица2 = 33 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2011 | седмица4 = 27 | година4 = 2014 | седмица5 = 44 | година5 = 2019 | седмица6 = 45 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Чарлз Дарвин | седмица1 = 15 | година1 = 2009 | седмица2 = 34 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2012 | седмица4 = 07 | година4 = 2015 <!-- 12 февруари: 206 години от рождението --> | седмица5 = 47 | година5 = 2019 | седмица6 = 06 | година6 = 2023 <!-- 12 февруари: 214 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Галапагоски чинки | седмица1 = 16 | година1 = 2009 | седмица2 = 42 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2012 | седмица4 = 50 | година4 = 2014 | седмица5 = 27 | година5 = 2017 | седмица6 = 50 | година6 = 2021 | седмица7 = 43 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ерих Фром | седмица1 = 21 | година1 = 2009 | седмица2 = 43 | година2 = 2009 | седмица3 = 51 | година3 = 2012 | седмица4 = 48 | година4 = 2015 | седмица5 = 13 | година5 = 2020 <!-- 23 март: 120 години от рождението --> | седмица6 = 12 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 123 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Ерих Хартман | седмица1 = 22 | година1 = 2009 | седмица2 = 49 | година2 = 2009 | седмица3 = 04 | година3 = 2013 | седмица4 = 49 | година4 = 2015 | седмица5 = 18 | година5 = 2020 | седмица6 = 38 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 30 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Френско-пруска война | седмица1 = 32 | година1 = 2009 | седмица2 = 02 | година2 = 2010 | седмица3 = 05 | година3 = 2013 | седмица4 = 51 | година4 = 2015 | седмица5 = 05 | година5 = 2019 | седмица6 = 11 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Гепард | седмица1 = 38 | година1 = 2009 | седмица2 = 51 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2014 | седмица5 = 26 | година5 = 2019 | седмица6 = 24 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Едгар Алън По | седмица1 = 37 | година1 = 2009 | седмица2 = 04 | година2 = 2010 | седмица3 = 40 | година3 = 2012 | седмица4 = 41 | година4 = 2015 <!-- 7 октомври: 166 години от смъртта --> | седмица5 = 42 | година5 = 2016 | седмица6 = 37 | година6 = 2020 | седмица7 = 41 | година7 = 2024 <!-- 7 октомври: 175 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Юлий Цезар | седмица1 = 40 | година1 = 2009 | седмица2 = 12 | година2 = 2010 | седмица3 = 11 | година3 = 2013 <!-- 15 март: 2056 години от смъртта --> | седмица4 = 52 | година4 = 2015 | седмица5 = 08 | година5 = 2020 | седмица6 = 11 | година6 = 2023 <!-- 15 март: 2066 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Балканска война | седмица1 = 41 | година1 = 2009 | седмица2 = 21 | година2 = 2010 <!-- 30 май: 97 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица3 = 41 | година3 = 2012 <!-- 9 октомври: 100 години от началото на войната --> | седмица4 = 43 | година4 = 2015 <!-- 24 октомври: 103 години от края на Лозенградската операция --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 <!-- 30 май: 107 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица6 = 22 | година6 = 2023 <!-- 30 май: 110 години от подписването на Лондонския договор --> }} {{/Ред | заглавие = Ред Хот Чили Пепърс | седмица1 = 44 | година1 = 2009 | седмица2 = 17 | година2 = 2010 | седмица3 = 14 | година3 = 2013 | седмица4 = 02 | година4 = 2016 | седмица5 = 16 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2021 | седмица7 = 23 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Психоанализа | седмица1 = 48 | година1 = 2009 | седмица2 = 23 | година2 = 2010 | седмица3 = 23 | година3 = 2012 | седмица4 = 19 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2020 | седмица6 = 52 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Амурски леопард | седмица1 = 05 | година1 = 2010 | седмица2 = 24 | година2 = 2010 | седмица3 = 19 | година3 = 2013 | седмица4 = 47 | година4 = 2015 | седмица5 = 04 | година5 = 2020 | седмица6 = 50 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Брайън Клъф | седмица1 = 22 | година1 = 2010 | седмица2 = 35 | година2 = 2011 | седмица3 = 21 | година3 = 2014 | седмица4 = 19 | година4 = 2016 | седмица5 = 17 | година5 = 2020 | седмица6 = 13 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Скорпиънс | седмица1 = 31 | година1 = 2010 | седмица2 = 39 | година2 = 2011 | седмица3 = 01 | година3 = 2013 | седмица4 = 46 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2020 | седмица6 = 03 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Рудозем | седмица1 = 34 | година1 = 2010 | седмица2 = 40 | година2 = 2011 | седмица3 = 24 | година3 = 2014 | седмица4 = 21 | година4 = 2016 | седмица5 = 14 | година5 = 2020 | седмица6 = 09 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Замък | седмица1 = 36 | година1 = 2010 | седмица2 = 41 | година2 = 2011 | седмица3 = 25 | година3 = 2014 | седмица4 = 01 | година4 = 2016 | седмица5 = 09 | година5 = 2017 | седмица6 = 16 | година6 = 2021 | седмица7 = 25 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Свети Йоан Кръстител (Валета) | седмица1 = 37 | година1 = 2010 | седмица2 = 47 | година2 = 2011 | седмица3 = 32 | година3 = 2014 | седмица4 = 35 | година4 = 2016 <!-- 29 август: Отсичане главата на свети Йоан Кръстител --> | седмица5 = 07 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Акциум | седмица1 = 42 | година1 = 2010 | седмица2 = 48 | година2 = 2011 | седмица3 = 36 | година3 = 2014 | седмица4 = 34 | година4 = 2016 | седмица5 = 21 | година5 = 2020 | седмица6 = 35 | година6 = 2023 <!-- 2 септември: 2053 години от битката--> }} {{/Ред | заглавие = Рис | седмица1 = 43 | година1 = 2010 | седмица2 = 49 | година2 = 2011 | седмица3 = 35 | година3 = 2014 | седмица4 = 53 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2019 | седмица6 = 13 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Боудиъм (замък) | седмица1 = 44 | година1 = 2010 | седмица2 = 25 | година2 = 2012 | седмица3 = 13 | година3 = 2015 | седмица4 = 49 | година4 = 2016 | седмица5 = 15 | година5 = 2020 | седмица6 = 10 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Голяма земна кукувица | седмица1 = 15 | година1 = 2011 | седмица2 = 01 | година2 = 2014 | седмица3 = 08 | година3 = 2016 | седмица4 = 45 | година4 = 2017 | седмица5 = 20 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Нерон | седмица1 = 29 | година1 = 2011 | седмица2 = 16 | година2 = 2014 | седмица3 = 13 | година3 = 2016 | седмица4 = 23 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2021 <!-- 9 юни: 1953 години от смъртта --> | седмица6 = 50 | година6 = 2023 <!-- 15 декември: 1986 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Виктория (езеро) | седмица1 = 30 | година1 = 2011 | седмица2 = 17 | година2 = 2014 | седмица3 = 17 | година3 = 2016 | седмица4 = 49 | година4 = 2017 | седмица5 = 31 | година5 = 2020 | седмица6 = 18 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киви (птица) | седмица1 = 31 | година1 = 2011 | седмица2 = 18 | година2 = 2014 | седмица3 = 18 | година3 = 2016 | седмица4 = 52 | година4 = 2017 | седмица5 = 30 | година5 = 2020 | седмица6 = 17 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Гетисбърг | седмица1 = 32 | година1 = 2011 | седмица2 = 19 | година2 = 2014 | седмица3 = 26 | година3 = 2016 <!-- 3 юли: 153 години от края на битката --> | седмица4 = 32 | година4 = 2017 | седмица5 = 24 | година5 = 2020 | седмица6 = 27 | година6 = 2023 <!-- 3 юли: 160 години от края на битката --> }} {{/Ред | заглавие = Александър Хамилтън | седмица1 = 34 | година1 = 2011 | седмица2 = 28 | година2 = 2014 | седмица3 = 30 | година3 = 2016 | седмица4 = 07 | година4 = 2018 | седмица5 = 50 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г. | седмица1 = 36 | година1 = 2011 | седмица2 = 22 | година2 = 2014 | седмица3 = 20 | година3 = 2016 | седмица4 = 51 | година4 = 2017 | седмица5 = 32 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дик Чейни | седмица1 = 37 | година1 = 2011 | седмица2 = 23 | година2 = 2014 | седмица3 = 24 | година3 = 2016 | седмица4 = 05 | година4 = 2018 <!-- 30 януари: 77 години от раждането --> | седмица5 = 41 | година5 = 2020 | седмица6 = 20 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Елизабет I | седмица1 = 42 | година1 = 2011 | седмица2 = 29 | година2 = 2014 | седмица3 = 31 | година3 = 2016 | седмица4 = 12 | година4 = 2018 | седмица5 = 51 | година5 = 2020 | седмица6 = 36 | година6 = 2023 <!-- 7 септември: 490 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Джонас Брадърс | седмица1 = 43 | година1 = 2011 | седмица2 = 26 | година2 = 2014 | седмица3 = 25 | година3 = 2016 | седмица4 = 01 | година4 = 2018 | седмица5 = 33 | година5 = 2020 | седмица6 = 19 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Муамар Кадафи | седмица1 = 45 | година1 = 2011 | седмица2 = 30 | година2 = 2014 | седмица3 = 32 | година3 = 2016 | седмица4 = 09 | година4 = 2018 | седмица5 = 47 | година5 = 2020 | седмица6 = 23 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Никола Стоянов | седмица1 = 46 | година1 = 2011 | седмица2 = 33 | година2 = 2014 | седмица3 = 29 | година3 = 2016 | седмица4 = 24 | година4 = 2018 <!-- 12 юни: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 05 | година5 = 2021 <!-- 3 февруари: 147 години от раждането --> | седмица6 = 07 | година6 = 2024 <!-- 15 февруари: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = ПФК Левски (София) | седмица1 = 50 | година1 = 2011 | седмица2 = 37 | година2 = 2014 | седмица3 = 36 | година3 = 2016 | седмица4 = 10 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йоланд | седмица1 = 02 | година1 = 2012 | седмица2 = 40 | година2 = 2014 | седмица3 = 37 | година3 = 2016 | седмица4 = 08 | година4 = 2018 | седмица5 = 42 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Изгубени | седмица1 = 03 | година1 = 2012 | седмица2 = 41 | година2 = 2014 | седмица3 = 46 | година3 = 2016 | седмица4 = 11 | година4 = 2018 | седмица5 = 49 | година5 = 2020 | седмица6 = 24 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Метаболизъм | седмица1 = 04 | година1 = 2012 | седмица2 = 43 | година2 = 2014 | седмица3 = 47 | година3 = 2016 | седмица4 = 19 | година4 = 2018 | седмица5 = 03 | година5 = 2021 | седмица6 = 29 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Множествена склероза | седмица1 = 22 | година1 = 2012 <!-- 30 май: Световен ден на множествената склероза --> | седмица2 = 22 | година2 = 2015 | седмица3 = 51 | година3 = 2016 | седмица4 = 25 | година4 = 2018 | седмица5 = 04 | година5 = 2021 | седмица6 = 33 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бял щъркел | седмица1 = 12 | година1 = 2012 | седмица2 = 12 | година2 = 2015 | седмица3 = 12 | година3 = 2016 | седмица4 = 47 | година4 = 2017 | седмица5 = 25 | година5 = 2020 | седмица6 = 15 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Върховен македоно-одрински комитет | седмица1 = 09 | година1 = 2012 | седмица2 = 46 | година2 = 2014 | седмица3 = 45 | година3 = 2016 <!-- 10 ноември: 111 години от закриването --> | седмица4 = 18 | година4 = 2018 | седмица5 = 14 | година5 = 2021 <!-- 9 април: 126 години от основаването --> | седмица6 = 15 | година6 = 2025 <!-- 9 април: 130 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Трапистка бира | седмица1 = 13 | година1 = 2012 | седмица2 = 47 | година2 = 2014 | седмица3 = 41 | година3 = 2016 | седмица4 = 16 | година4 = 2018 | седмица5 = 01 | година5 = 2021 | седмица6 = 28 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Апостол Петков | седмица1 = 20 | година1 = 2012 | седмица2 = 49 | година2 = 2014 | седмица3 = 09 | година3 = 2016 | седмица4 = 31 | година4 = 2018 <!-- 2 август: 115 години от Илинденското въстание + 107 години от смъртта --> | седмица5 = 31 | година5 = 2021 <!-- 2 август: 118 години от Илинденското въстание + 110 години от смъртта --> | седмица6 = 33 | година6 = 2024 <!-- 15 август: 113 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Че Гевара | седмица1 = 19 | година1 = 2012 | седмица2 = 14 | година2 = 2015 | седмица3 = 52 | година3 = 2016 | седмица4 = 41 | година4 = 2018 <!-- 9 октомври: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 24 | година5 = 2021 <!-- 14 юни: 93 години от раждането --> | седмица6 = 24 | година6 = 2024 <!-- 14 юни: 96 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Междусъюзническа война | седмица1 = 24 | година1 = 2012 | седмица2 = 25 | година2 = 2015 | седмица3 = 03 | година3 = 2017 | седмица4 = 32 | година4 = 2018 <!-- 10 август: 105 години от сключването на Букурещкия мирен договор --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 | седмица6 = 26 | година6 = 2023 <!-- 29 юни: 110 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Уинстън Чърчил | седмица1 = 27 | година1 = 2012 | седмица2 = 48 | година2 = 2014 | седмица3 = 27 | година3 = 2016 | седмица4 = 04 | година4 = 2018 <!-- 24 януари: 53 години от смъртта --> | седмица5 = 48 | година5 = 2020 | седмица6 = 48 | година6 = 2024 <!-- 30 ноември: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Акулообразни | седмица1 = 30 | година1 = 2012 | седмица2 = 18 | година2 = 2015 | седмица3 = 02 | година3 = 2017 | седмица4 = 26 | година4 = 2018 | седмица5 = 06 | година5 = 2021 | седмица6 = 30 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Сервал | седмица1 = 32 | година1 = 2012 | седмица2 = 21 | година2 = 2015 | седмица3 = 40 | година3 = 2016 | седмица4 = 15 | година4 = 2018 | седмица5 = 52 | година5 = 2020 | седмица6 = 25 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия | седмица1 = 36 | година1 = 2012 | седмица2 = 37 | година2 = 2015 <!-- 7 септември: 193 години от независимостта --> | седмица3 = 11 | година3 = 2017 | седмица4 = 33 | година4 = 2018 | седмица5 = 09 | година5 = 2021 | седмица6 = 46 | година6 = 2023 <!-- 15 ноември: 134 години от обявяването за република --> }} {{/Ред | заглавие = Котка на Жофроа | седмица1 = 42 | година1 = 2012 | седмица2 = 32 | година2 = 2015 | седмица3 = 05 | година3 = 2017 | седмица4 = 27 | година4 = 2018 | седмица5 = 08 | година5 = 2021 | седмица6 = 37 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Суперхетеродинен радиоприемник | седмица1 = 43 | година1 = 2012 | седмица2 = 33 | година2 = 2015 | седмица3 = 06 | година3 = 2017 | седмица4 = 28 | година4 = 2018 | седмица5 = 07 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Д-р Хаус | седмица1 = 02 | година1 = 2013 | седмица2 = 36 | година2 = 2015 | седмица3 = 48 | година3 = 2016 | седмица4 = 21 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2020 | седмица6 = 07 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Атом | седмица1 = 22 | година1 = 2013 | седмица2 = 03 | година2 = 2016 | седмица3 = 34 | година3 = 2017 | седмица4 = 38 | година4 = 2018 | седмица5 = 10 | година5 = 2021 | седмица6 = 39 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Устройства за излитане и кацане на летателни апарати | седмица1 = 23 | година1 = 2013 | седмица2 = 04 | година2 = 2016 | седмица3 = 35 | година3 = 2017 | седмица4 = 39 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2021 | седмица6 = 40 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киргизстан | седмица1 = 27 | година1 = 2013 | седмица2 = 06 | година2 = 2016 | седмица3 = 40 | година3 = 2017 | седмица4 = 40 | година4 = 2018 | седмица5 = 35 | година5 = 2021 <!-- 31 август: Ден на независимостта, 30 години от декларацията за независимост --> | седмица6 = 51 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Васил Ивановски | седмица1 = 32 | година1 = 2013 | седмица2 = 05 | година2 = 2016 | седмица3 = 36 | година3 = 2017 | седмица4 = 42 | година4 = 2018 <!-- 18 октомври: 112 години от раждането --> | седмица5 = 42 | година5 = 2021 <!-- 18 октомври: 115 години от раждането --> | седмица6 = 42 | година6 = 2024 <!-- 18 октомври: 118 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Методий Кусев | седмица1 = 44 | година1 = 2013 | седмица2 = 07 | година2 = 2016 | седмица3 = 44 | година3 = 2017 | седмица4 = 44 | година4 = 2018 <!-- 1 ноември: 96 години от смъртта --> | седмица5 = 44 | година5 = 2021 <!-- 1 ноември: 99 години от смъртта --> | седмица6 = 44 | година6 = 2022 <!-- 1 ноември: 100 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Дискография на Скорпиънс | седмица1 = 09 | година1 = 2014 | седмица2 = 10 | година2 = 2016 | седмица3 = 46 | година3 = 2017 | седмица4 = 43 | година4 = 2018 | седмица5 = 12 | година5 = 2021 | седмица6 = 41 | година6 = 2023 | }} {{/Ред | заглавие = Мекотели | седмица1 = 10 | година1 = 2014 | седмица2 = 14 | година2 = 2016 | седмица3 = 48 | година3 = 2017 | седмица4 = 45 | година4 = 2018 | седмица5 = 13 | година5 = 2021 | седмица6 = 42 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ехинококоза | седмица1 = 14 | година1 = 2014 | седмица2 = 16 | година2 = 2016 | седмица3 = 50 | година3 = 2017 | седмица4 = 48 | година4 = 2018 | седмица5 = 22 | година5 = 2021 | седмица6 = 44 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Василий II Българоубиец | седмица1 = 31 | година1 = 2014 | седмица2 = 28 | година2 = 2016 | седмица3 = 02 | година3 = 2018 | седмица4 = 50 | година4 = 2018 | седмица5 = 25 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2024 <!-- 29 юли: 1010 години от битката при Ключ --> }} {{/Ред | заглавие = Калиграфия | седмица1 = 34 | година1 = 2014 | седмица2 = 33 | година2 = 2016 | седмица3 = 06 | година3 = 2018 | седмица4 = 49 | година4 = 2018 | седмица5 = 26 | година5 = 2021 | седмица6 = 43 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Теснолинейка Септември – Добринище | седмица1 = 44 | година1 = 2014 | седмица2 = 50 | година2 = 2015 | седмица3 = 22 | година3 = 2017 | седмица4 = 30 | година4 = 2018 | седмица5 = 30 | година5 = 2021 <!-- 1 август: 95 години от откриването --> | седмица6 = 48 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Евфант | седмица1 = 35 | година1 = 2015 | седмица2 = 08 | година2 = 2017 | седмица3 = 29 | година3 = 2018 | седмица4 = 52 | година4 = 2018 | седмица5 = 27 | година5 = 2021 | седмица6 = 45 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014) | седмица1 = 39 | година1 = 2015 | седмица2 = 31 | година2 = 2017 | седмица3 = 34 | година3 = 2018 | седмица4 = 28 | година4 = 2019 | седмица5 = 28 | година5 = 2021 | седмица6 = 47 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Спиро Гулабчев | седмица1 = 15 | година1 = 2016 | седмица2 = 03 | година2 = 2018 <!-- януари: 100 години от смъртта --> | седмица3 = 46 | година3 = 2018 | седмица4 = 24 | година4 = 2019 <!-- 12 юни: 163 години от смъртта --> | седмица5 = 33 | година5 = 2021 | седмица6 = 26 | година6 = 2024 <!-- 24 юни: 165 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Григор Пърличев | седмица1 = 22 | година1 = 2016 | седмица2 = 19 | година2 = 2017 | седмица3 = 13 | година3 = 2018 | седмица4 = 03 | година4 = 2019 <!-- 18 януари: 189 години от раждането --> | седмица5 = 02 | година5 = 2021 | седмица6 = 07 | година6 = 2022 | седмица7 = 05 | година7 = 2025 <!-- 30 януари: 195 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Ватрослав Облак | седмица1 = 23 | година1 = 2016 | седмица2 = 20 | година2 = 2018 | седмица3 = 20 | година3 = 2019 | седмица4 = 29 | година4 = 2021 | седмица5 = 20 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Електрическа уредба на автомобила | седмица1 = 36 | година1 = 2018 | седмица2 = 21 | година2 = 2019 | седмица3 = 27 | година3 = 2020 | седмица4 = 34 | година4 = 2021 | седмица5 = 49 | година5 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Преобразуватели на електрическа енергия | седмица1 = 07 | година1 = 2019 | седмица2 = 22 | година2 = 2019 | седмица3 = 28 | година3 = 2020 | седмица4 = 38 | година4 = 2021 | седмица5 = 02 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Анастас Иширков | седмица1 = 14 | година1 = 2019 <!-- 5 април: 151 години от раждането и 6 април: 82 години от смъртта --> | седмица2 = 26 | година2 = 2020 | седмица3 = 37 | година3 = 2021 | седмица4 = 16 | година4 = 2024 <!-- 17 април: 156 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Луис Бунюел | седмица1 = 35 | година1 = 2019 | седмица2 = 32 | година2 = 2021 | седмица3 = 08 | година3 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Втора световна война | седмица1 = 36 | година1 = 2020 <!-- 2 септември: 75 години от края на войната --> | седмица2 = 39 | година2 = 2021 | седмица3 = 35 | година3 = 2024 <!-- 1 септември: 85 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Дмитрий Шостакович | седмица1 = 36 | година1 = 2021 <!-- 12 септември: 115 години от раждането --> | седмица2 = 52 | година2 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Led Zeppelin IV | седмица1 = 19 | година1 = 2022 | седмица2 = 01 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енидже Вардар | седмица1 = 27 | година1 = 2022 | седмица2 = 03 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) | седмица1 = 28 | година1 = 2024 <!-- 10 юли: 30 години от събитието --> }} {{/Ред | заглавие = Логаритъм | седмица1 = 45 | година1 = 2024 }} |} {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Избрани статии| ]] ooy7ahiacmft1lkl7bspno9vi91uy0x 12397483 12397482 2024-10-28T13:28:52Z Nk 399 12397483 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=3}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/3||unimportant}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/Избрани|[[У:ИСГ]]}} == График по седмици == Незададени статии за следващите няколко седмици: {{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 1}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 2}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 3}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 4}} | 2}}/{{#time: o}}]]''' }}{{#ifexist:Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}||* '''[[Шаблон:Избрана статия {{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}} {{#time: o}}|{{padleft: {{#expr: {{#time: W}} + 5}} | 2}}/{{#time: o}}]]'''}} {| class="sortable" style="border-collapse:collapse; background:#F8FCFF" border=1 cellspacing=0 cellpadding=5 ! Статия !! [1] !! [2] !! [3] !! [4] !! [5] !! [6] !! [7] !! Последно {{/Ред | заглавие = Глаголица | отстранена = 1 | текст1 = 52/04 – 05/05 | седмица2 = 39 | година2 = 2005 | седмица3 = 03 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Ар нуво | текст1 = 05/05 – 09/05 | седмица2 = 35 | година2 = 2006 | седмица3 = 25 | година3 = 2010 | седмица4 = 21 | година4 = 2013 | седмица5 = 28 | година5 = 2017 | седмица6 = 51 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Брестовица (Област Пловдив) | отстранена = 1 | седмица1 = 09 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2005 | седмица3 = 46 | година3 = 2009 }} {{/Ред | заглавие = Калигула | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Йоан Павел II | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Луна | седмица1 = 12 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2006 | седмица3 = 27 | година3 = 2009 | седмица4 = 48 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2019 | седмица6 = 16 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ясер Арафат | отстранена = 1 | седмица1 = 13 | година1 = 2005 | седмица2 = 34 | година2 = 2005 | седмица3 = 26 | година3 = 2010 | седмица4 = 20 | година4 = 2013 | седмица5 = 11 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Виктория | седмица1 = 14 | година1 = 2005 | седмица2 = 36 | година2 = 2005 | седмица3 = 27 | година3 = 2010 | седмица4 = 26 | година4 = 2013 | седмица5 = 20 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2020 | седмица7 = 22 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ензим | седмица1 = 15 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2005 | седмица3 = 20 | година3 = 2010 <!-- 20 май: 150 години от раждането на Едуард Бухнер --> | седмица4 = 16 | година4 = 2013 | седмица5 = 15 | година5 = 2019 | седмица6 = 20 | година6 = 2022 <!-- 20 май: 162 години от раждането на Едуард Бухнер --> }} {{/Ред | заглавие = Тридесетгодишна война | отстранена = 1 | седмица1 = 16 | година1 = 2005 | седмица2 = 43 | година2 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Долина на царете | отстранена = 1 | седмица1 = 17 | година1 = 2005 | седмица2 = 37 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Птици | седмица1 = 18 | година1 = 2005 | седмица2 = 45 | година2 = 2005 | седмица3 = 23 | година3 = 2006 | седмица4 = 16 | година4 = 2011 | седмица5 = 01 | година5 = 2015 | седмица6 = 09 | година6 = 2020 | седмица7 = 05 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Марс | седмица1 = 19 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 24 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2012 | седмица5 = 43 | година5 = 2016 | седмица6 = 29 | година6 = 2020 | седмица7 = 10 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Жечпосполита | отстранена = 1 | седмица1 = 20 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2005 | седмица3 = 15 | година3 = 2010 | седмица4 = 12 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Общ увод в Библията | отстранена = 1 | седмица1 = 21 | година1 = 2005 | седмица2 = 01 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Черна дупка | седмица1 = 22 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2005 | седмица3 = 02 | година3 = 2006 | седмица4 = 07 | година4 = 2010 | седмица5 = 12 | година5 = 2019 | седмица6 = 18 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Първи кръстоносен поход| отстранена = 1 | седмица1 = 23 | година1 = 2005 | седмица2 = 39 | година2 = 2006 | седмица3 = 28 | година3 = 2010 | седмица4 = 24 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Озирис | отстранена = 1 | седмица1 = 24 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Теория на Големия взрив | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2005 | седмица2 = 40 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2010 | седмица4 = 25 | година4 = 2013 <!-- 20 юни: 47 години от смъртта на Жорж Льометр --> }} {{/Ред | заглавие = Международна система единици | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2005 | седмица2 = 41 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хор (бог) | отстранена = 1 | седмица1 = 27 | година1 = 2005 }} {{/Ред | заглавие = Македонски език | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2005 | седмица2 = 42 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Меркурий (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2006 | седмица3 = 29 | година3 = 2009 | седмица4 = 32 | година4 = 2010 | седмица5 = 51 | година5 = 2018 | седмица6 = 12 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Солунска българска мъжка гимназия | седмица1 = 30 | година1 = 2005 | седмица2 = 44 | година2 = 2005 | седмица3 = 31 | година3 = 2009 | седмица4 = 26 | година4 = 2012 | седмица5 = 38 | година5 = 2015 | седмица6 = 14 | година6 = 2018 | седмица7 = 37 | година7 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Международна космическа станция | седмица1 = 35 | година1 = 2005 | седмица2 = 46 | година2 = 2005 | седмица3 = 35 | година3 = 2009 | седмица4 = 47 | година4 = 2012 <!-- 20 ноември: 14 години от извеждането в орбита на първия модул --> | седмица5 = 37 | година5 = 2018 | седмица6 = 08 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = София | седмица1 = 37 | година1 = 2005 | седмица2 = 20 | година2 = 2006 | седмица3 = 36 | година3 = 2009 | седмица4 = 18 | година4 = 2013 | седмица5 = 33 | година5 = 2019 | седмица6 = 33 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Лед Зепелин | седмица1 = 40 | година1 = 2005 | седмица2 = 47 | година2 = 2006 | седмица3 = 30 | година3 = 2010 | седмица4 = 28 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2021 | седмица7 = 38 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Джордж Вашингтон | седмица1 = 42 | година1 = 2005 | седмица2 = 38 | година2 = 2006 | седмица3 = 08 | година3 = 2010 | седмица4 = 27 | година4 = 2011 | седмица5 = 31 | година5 = 2019 | седмица6 = 29 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Евфемизъм | отстранена = 1 | седмица1 = 44 | година1 = 2005 | седмица2 = 48 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Глобална система за позициониране | отстранена = 1 | седмица1 = 47 | година1 = 2005 | седмица2 = 49 | година2 = 2006 | седмица3 = 16 | година3 = 2010 | седмица4 = 13 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ганеша | отстранена = 1 | седмица1 = 48 | година1 = 2005 | седмица2 = 51 | година2 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Таратор | седмица1 = 49 | година1 = 2005 | седмица2 = 30 | година2 = 2006 | седмица3 = 33 | година3 = 2010 | седмица4 = 29 | година4 = 2013 | седмица5 = 30 | година5 = 2015 | седмица6 = 39 | година6 = 2020 | седмица7 = 17 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Б. Б. Кинг | отстранена = 1 | седмица1 = 50 | година1 = 2005 | седмица2 = 31 | година2 = 2006 | седмица3 = 35 | година3 = 2010 | седмица4 = 30 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Франклин Делано Рузвелт | отстранена = 1 | седмица1 = 51 | година1 = 2005 | седмица2 = 52 | година2 = 2006 | седмица3 = 38 | година3 = 2010 | седмица4 = 31 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Ръкопис на Войнич | отстранена = 1 | седмица1 = 03 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2007 | седмица3 = 39 | година3 = 2010 | седмица4 = 33 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2016 }} {{/Ред | заглавие = Ильо войвода | отстранена = 1 | седмица1 = 04 | година1 = 2006 }} {{/Ред | заглавие = Хърватски език | отстранена = 1 | седмица1 = 05 | година1 = 2006 | седмица2 = 02 | година2 = 2007 | седмица3 = 40 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Косатка | отстранена = 1 | седмица1 = 06 | година1 = 2006 | седмица2 = 03 | година2 = 2007 | седмица3 = 23 | година3 = 2007 | седмица4 = 08 | година4 = 2012 | седмица5 = 11 | година5 = 2016 | седмица6 = 16 | година6 = 2020 }} {{/Ред | заглавие = Леонардо да Винчи | седмица1 = 07 | година1 = 2006 | седмица2 = 04 | година2 = 2007 | седмица3 = 41 | година3 = 2010 | седмица4 = 35 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2017 | седмица6 = 45 | година6 = 2020 | седмица7 = 19 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Сръбски език | отстранена = 1 | седмица1 = 08 | година1 = 2006 | седмица2 = 05 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Филип II (Франция) | седмица1 = 09 | година1 = 2006 | седмица2 = 06 | година2 = 2007 | седмица3 = 46 | година3 = 2010 | седмица4 = 34 | година4 = 2013 | седмица5 = 13 | година5 = 2017 | седмица6 = 40 | година6 = 2021 | седмица7 = 36 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ноам Чомски | отстранена = 1 | седмица1 = 10 | година1 = 2006 | седмица2 = 07 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2010 | седмица4 = 36 | година4 = 2013 | седмица5 = 16 | година5 = 2019 }} {{/Ред | заглавие = Английска висша лига | отстранена = 1 | седмица1 = 11 | година1 = 2006 | седмица2 = 08 | година2 = 2007 | седмица3 = 48 | година3 = 2010 }} {{/Ред | заглавие = Майн Рид | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 10 | година2 = 2007 | седмица3 = 49 | година3 = 2010 | седмица4 = 37 | година4 = 2013 | седмица5 = 24 | година5 = 2017 | седмица6 = 20 | година6 = 2021 | седмица7 = 27 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Колизей | седмица1 = 12 | година1 = 2006 | седмица2 = 11 | година2 = 2007 | седмица3 = 50 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2013 | седмица5 = 04 | година5 = 2019 | седмица6 = 10 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Испанска литература | отстранена = 1 | седмица1 = 14 | година1 = 2006 | седмица2 = 15 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Бербери | седмица1 = 15 | година1 = 2006 | седмица2 = 17 | година2 = 2007 | седмица3 = 51 | година3 = 2010 | седмица4 = 39 | година4 = 2013 | седмица5 = 21 | година5 = 2017 | седмица6 = 18 | година6 = 2021 | седмица7 = 30 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Томас Едисън | седмица1 = 16 | година1 = 2006 | седмица2 = 19 | година2 = 2007 | седмица3 = 52 | година3 = 2010 | седмица4 = 42 | година4 = 2013 | седмица5 = 36 | година5 = 2019 | седмица6 = 42 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Ръжево | седмица1 = 17 | година1 = 2006 | седмица2 = 32 | година2 = 2006 | седмица3 = 02 | година3 = 2011 | седмица4 = 43 | година4 = 2013 | седмица5 = 08 | година5 = 2019 | седмица6 = 14 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йосемити (национален парк) | седмица1 = 18 | година1 = 2006 | седмица2 = 20 | година2 = 2007 | седмица3 = 03 | година3 = 2011 | седмица4 = 45 | година4 = 2013 | седмица5 = 44 | година5 = 2016 | седмица6 = 40 | година6 = 2020 | седмица7 = 13 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Николае Чаушеску | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 04 | година3 = 2011 | седмица4 = 41 | година4 = 2013 | седмица5 = 34 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Париж | седмица1 = 19 | година1 = 2006 | седмица2 = 25 | година2 = 2007 | седмица3 = 06 | година3 = 2011 | седмица4 = 26 | година4 = 2011 | седмица5 = 37 | година5 = 2019 | седмица6 = 35 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Андрей Ляпчев | седмица1 = 22 | година1 = 2006 | седмица2 = 31 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2011 | седмица4 = 50 | година4 = 2013 | седмица5 = 31 | година5 = 2015 | седмица6 = 34 | година6 = 2020 | седмица7 = 11 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Помаци | отстранена = 1 | седмица1 = 25 | година1 = 2006 | седмица2 = 33 | година2 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Пийнътс | седмица1 = 26 | година1 = 2006 | седмица2 = 34 | година2 = 2007 | седмица3 = 12 | година3 = 2011 | седмица4 = 52 | година4 = 2013 | седмица5 = 09 | година5 = 2019 | седмица6 = 15 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Рила | седмица1 = 27 | година1 = 2006 | седмица2 = 35 | година2 = 2007 | седмица3 = 01 | година3 = 2011 | седмица4 = 40 | година4 = 2013 | седмица5 = 18 | година5 = 2019 | седмица6 = 22 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Атила | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2006 | седмица2 = 36 | година2 = 2007 | седмица3 = 08 | година3 = 2011 | седмица4 = 48 | година4 = 2013 | седмица5 = 14 | година5 = 2017 }} {{/Ред | заглавие = Венера (планета) | седмица1 = 29 | година1 = 2006 | седмица2 = 37 | година2 = 2007 | седмица3 = 47 | година3 = 2009 | седмица4 = 10 | година4 = 2010 | седмица5 = 02 | година5 = 2015 | седмица6 = 23 | година6 = 2020 | седмица7 = 06 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дойран | седмица1 = 33 | година1 = 2006 | седмица2 = 38 | година2 = 2007 | седмица3 = 09 | година3 = 2011 | седмица4 = 51 | година4 = 2013 | седмица5 = 39 | година5 = 2019 | седмица6 = 39 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Шафран | седмица1 = 34 | година1 = 2006 | седмица2 = 40 | година2 = 2007 | седмица3 = 11 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2012 | седмица5 = 35 | година5 = 2018 | седмица6 = 52 | година6 = 2021 | седмица7 = 44 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Простонароден латински език | отстранена = 1 | седмица1 = 43 | година1 = 2006 | седмица2 = 42 | година2 = 2007 | седмица3 = 13 | година3 = 2011 }} {{/Ред | заглавие = Помпей | седмица1 = 50 | година1 = 2006 | седмица2 = 01 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2011 | седмица4 = 05 | година4 = 2014 | седмица5 = 51 | година5 = 2019 | седмица6 = 34 | година6 = 2023 <!-- 24 август: 1944 години от унищожението --> }} {{/Ред | заглавие = Антонов Ан-225 Мрия | седмица1 = 09 | година1 = 2007 | седмица2 = 03 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2011 | седмица4 = 02 | година4 = 2014 | седмица5 = 40 | година5 = 2019 | седмица6 = 38 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Волейбол | седмица1 = 12 | година1 = 2007 | седмица2 = 04 | година2 = 2008 | седмица3 = 19 | година3 = 2011 | седмица4 = 04 | година4 = 2014 | седмица5 = 29 | година5 = 2017 | седмица6 = 21 | година6 = 2021 | седмица7 = 32 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Галилео Галилей | седмица1 = 13 | година1 = 2007 | седмица2 = 06 | година2 = 2008 | седмица3 = 07 | година3 = 2011 | седмица4 = 47 | година4 = 2013 | седмица5 = 41 | година5 = 2019 | седмица6 = 40 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Оцетна киселина | седмица1 = 14 | година1 = 2007 | седмица2 = 07 | година2 = 2008 | седмица3 = 20 | година3 = 2011 | седмица4 = 07 | година4 = 2014 | седмица5 = 30 | година5 = 2017 | седмица6 = 35 | година6 = 2020 | седмица7 = 12 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Исак Нютон | седмица1 = 16 | година1 = 2007 | седмица2 = 09 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2010 | седмица4 = 07 | година4 = 2013 | седмица5 = 27 | година5 = 2019 | седмица6 = 26 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Асеновград | седмица1 = 18 | година1 = 2007 | седмица2 = 11 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2011 | седмица4 = 06 | година4 = 2014 | седмица5 = 42 | година5 = 2019 | седмица6 = 41 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Земя | седмица1 = 21 | година1 = 2007 | седмица2 = 14 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2010 | седмица4 = 09 | година4 = 2013 | седмица5 = 01 | година5 = 2019 | седмица6 = 01 | година6 = 2022 | седмица7 = 45 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Семейство Симпсън | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2007 | седмица2 = 16 | година2 = 2008 | седмица3 = 22 | година3 = 2011 | седмица4 = 08 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = Сръбско-българска война | седмица1 = 24 | година1 = 2007 | седмица2 = 17 | година2 = 2008 | седмица3 = 45 | година3 = 2009 | седмица4 = 03 | година4 = 2013 | седмица5 = 25 | година5 = 2019 | седмица6 = 25 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Банатски българи | отстранена = 1 | седмица1 = 26 | година1 = 2007 | седмица2 = 18 | година2 = 2008 | седмица3 = 23 | година3 = 2011 | седмица4 = 11 | година4 = 2014 }} {{/Ред | заглавие = ПФК ЦСКА (София) | седмица1 = 27 | година1 = 2007 | седмица2 = 20 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2010 | седмица4 = 15 | година4 = 2013 | седмица5 = 49 | година5 = 2021 | седмица6 = 19 | година6 = 2025 <!-- 5 май: 77 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Аян Хирси Али | отстранена = 1 | седмица1 = 28 | година1 = 2007 }} {{/Ред | заглавие = Страни, притежаващи ядрени оръжия | седмица1 = 29 | година1 = 2007 | седмица2 = 21 | година2 = 2008 | седмица3 = 24 | година3 = 2011 | седмица4 = 12 | година4 = 2014 | седмица5 = 12 | година5 = 2017 | седмица6 = 19 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Константин I | седмица1 = 32 | година1 = 2007 | седмица2 = 52 | година2 = 2007 | седмица3 = 25 | година3 = 2011 | седмица4 = 13 | година4 = 2014 | седмица5 = 43 | година5 = 2019 | седмица6 = 43 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Михаил Кутузов | седмица1 = 39 | година1 = 2007 | седмица2 = 28 | година2 = 2008 | седмица3 = 53 | година3 = 2009 | седмица4 = 17 | година4 = 2013 <!-- 200 години от смъртта --> | седмица5 = 23 | година5 = 2017 | седмица6 = 46 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Линия „Зигфрид“ | седмица1 = 41 | година1 = 2007 | седмица2 = 30 | година2 = 2008 | седмица3 = 28 | година3 = 2011 | седмица4 = 15 | година4 = 2014 | седмица5 = 17 | година5 = 2019 | седмица6 = 21 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Батман: Анимационният сериал | седмица1 = 43 | година1 = 2007 | седмица2 = 31 | година2 = 2008 | седмица3 = 33 | година3 = 2011 | седмица4 = 20 | година4 = 2014 | седмица5 = 33 | година5 = 2017 | седмица6 = 02 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Александър Суворов | седмица1 = 47 | година1 = 2007 | седмица2 = 32 | година2 = 2008 | седмица3 = 39 | година3 = 2009 | седмица4 = 49 | година4 = 2012 | седмица5 = 10 | година5 = 2017 | седмица6 = 17 | година6 = 2021 | седмица7 = 29 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Варна | седмица1 = 44 | година1 = 2007 | седмица2 = 35 | година2 = 2008 | седмица3 = 01 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2014 | седмица5 = 45 | година5 = 2019 | седмица6 = 47 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Джим Торп | седмица1 = 45 | година1 = 2007 | седмица2 = 38 | година2 = 2008 | седмица3 = 11 | година3 = 2012 | седмица4 = 03 | година4 = 2015 | седмица5 = 26 | година5 = 2017 | седмица6 = 47 | година6 = 2021 | седмица7 = 39 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енигма (машина) | седмица1 = 46 | година1 = 2007 | седмица2 = 39 | година2 = 2008 | седмица3 = 14 | година3 = 2012 | седмица4 = 04 | година4 = 2015 | седмица5 = 30 | година5 = 2019 | седмица6 = 31 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Райнхард Хайдрих | седмица1 = 48 | година1 = 2007 | седмица2 = 40 | година2 = 2008 | седмица3 = 15 | година3 = 2012 | седмица4 = 05 | година4 = 2015 | седмица5 = 46 | година5 = 2019 | седмица6 = 46 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Орган (музика) | седмица1 = 49 | година1 = 2007 | седмица2 = 42 | година2 = 2008 | седмица3 = 52 | година3 = 2009 | седмица4 = 06 | година4 = 2013 | седмица5 = 17 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2020 | седмица7 = 15 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Хамбургер ШФ | седмица1 = 50 | година1 = 2007 | седмица2 = 44 | година2 = 2008 | седмица3 = 16 | година3 = 2012 | седмица4 = 08 | година4 = 2015 | седмица5 = 48 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Самуил | седмица1 = 51 | година1 = 2007 | седмица2 = 45 | година2 = 2008 | седмица3 = 51 | година3 = 2011 | седмица4 = 38 | година4 = 2014 | седмица5 = 02 | година5 = 2019 | седмица6 = 48 | година6 = 2021 | седмица7 = 40 | година7 = 2024 <!-- 6 октомври 2024: 1010 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Операция Маркет-Гардън | седмица1 = 02 | година1 = 2008 | седмица2 = 46 | година2 = 2008 | седмица3 = 17 | година3 = 2012 | седмица4 = 09 | година4 = 2015 | седмица5 = 19 | година5 = 2020 | седмица6 = 16 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Чад | седмица1 = 05 | година1 = 2008 | седмица2 = 49 | година2 = 2008 | седмица3 = 18 | година3 = 2012 | седмица4 = 15 | година4 = 2015 | седмица5 = 49 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вафен-СС | седмица1 = 08 | година1 = 2008 | седмица2 = 50 | година2 = 2008 | седмица3 = 21 | година3 = 2012 | седмица4 = 11 | година4 = 2015 | седмица5 = 50 | година5 = 2019 | седмица6 = 49 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Санстефански мирен договор | седмица1 = 10 | година1 = 2008 | седмица2 = 51 | година2 = 2008 | седмица3 = 09 | година3 = 2010 | седмица4 = 38 | година4 = 2011 | седмица5 = 10 | година5 = 2015 | седмица6 = 18 | година6 = 2017 | седмица7 = 09 | година7 = 2024 <!-- 3 март 2024: 146 години от подписването --> }} {{/Ред | заглавие = Ягдпантер | седмица1 = 12 | година1 = 2008 | седмица2 = 52 | година2 = 2008 | седмица3 = 27 | година3 = 2012 | седмица4 = 16 | година4 = 2015 | седмица5 = 52 | година5 = 2019 | седмица6 = 51 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Трамвай | седмица1 = 13 | година1 = 2008 | седмица2 = 01 | година2 = 2009 | седмица3 = 28 | година3 = 2012 | седмица4 = 17 | година4 = 2015 | седмица5 = 15 | година5 = 2017 | седмица6 = 41 | година6 = 2021 | седмица7 = 37 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Мартина Хингис | отстранена = 1 | седмица1 = 15 | година1 = 2008 | седмица2 = 02 | година2 = 2009 | седмица3 = 10 | година3 = 2011 | седмица4 = 49 | година4 = 2013 }} {{/Ред | заглавие = Т-72 | седмица1 = 19 | година1 = 2008 | седмица2 = 05 | година2 = 2009 | седмица3 = 31 | година3 = 2012 | седмица4 = 20 | година4 = 2015 | седмица5 = 39 | година5 = 2017 | седмица6 = 05 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Сади Карно (физик) | отстранена = 1 | седмица1 = 22 | година1 = 2008 | седмица2 = 04 | година2 = 2009 | седмица3 = 29 | година3 = 2012 | седмица4 = 23 | година4 = 2015 | седмица5 = 07 | година5 = 2017 | седмица6 = 15 | година6 = 2021 }} {{/Ред | заглавие = Орион (космически кораб) | седмица1 = 23 | година1 = 2008 | седмица2 = 06 | година2 = 2009 | седмица3 = 35 | година3 = 2012 | седмица4 = 27 | година4 = 2015 | седмица5 = 02 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Смях | седмица1 = 24 | година1 = 2008 | седмица2 = 07 | година2 = 2009 | седмица3 = 50 | година3 = 2009 | седмица4 = 45 | година4 = 2010 | седмица5 = 13 | година5 = 2019 | седмица6 = 17 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Майкъл Удръф | седмица1 = 25 | година1 = 2008 | седмица2 = 08 | година2 = 2009 | седмица3 = 13 | година3 = 2010 | седмица4 = 10 | година4 = 2013 <!-- 10 март: 12 години от смъртта --> | седмица5 = 32 | година5 = 2019 | седмица6 = 32 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Попово | седмица1 = 26 | година1 = 2008 | седмица2 = 09 | година2 = 2009 | седмица3 = 33 | година3 = 2012 | седмица4 = 24 | година4 = 2015 <!-- 10 юни: официален празник на града --> | седмица5 = 05 | година5 = 2020 | седмица6 = 01 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Сталинград | седмица1 = 27 | година1 = 2008 | седмица2 = 03 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2010 | седмица4 = 08 | година4 = 2013 | седмица5 = 29 | година5 = 2019 | седмица6 = 28 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Национален отбор по футбол на Австрия | седмица1 = 29 | година1 = 2008 | седмица2 = 12 | година2 = 2009 | седмица3 = 37 | година3 = 2012 | седмица4 = 28 | година4 = 2015 | седмица5 = 37 | година5 = 2017 | седмица6 = 03 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Иван Баграмян | седмица1 = 33 | година1 = 2008 | седмица2 = 14 | година2 = 2009 | седмица3 = 38 | година3 = 2012 | седмица4 = 34 | година4 = 2015 | седмица5 = 12 | година5 = 2020 | седмица6 = 08 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ягдпанцер 38 Хетцер | седмица1 = 34 | година1 = 2008 | седмица2 = 17 | година2 = 2009 | седмица3 = 34 | година3 = 2012 | седмица4 = 29 | година4 = 2015 | седмица5 = 10 | година5 = 2020 | седмица6 = 05 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Вавилон 5 | седмица1 = 36 | година1 = 2008 | седмица2 = 18 | година2 = 2009 | седмица3 = 19 | година3 = 2010 | седмица4 = 50 | година4 = 2012 | седмица5 = 47 | година5 = 2018 | седмица6 = 09 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Очила | седмица1 = 37 | година1 = 2008 | седмица2 = 19 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2011 | седмица4 = 46 | година4 = 2013 | седмица5 = 38 | година5 = 2019 | седмица6 = 36 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Еволюция | седмица1 = 41 | година1 = 2008 | седмица2 = 20 | година2 = 2009 | седмица3 = 45 | година3 = 2012 <!-- 7 ноември: 99 години от смъртта на Алфред Ръсел Уолъс --> | седмица4 = 44 | година4 = 2015 | седмица5 = 03 | година5 = 2020 | седмица6 = 02 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бяс | седмица1 = 43 | година1 = 2008 | седмица2 = 23 | година2 = 2009 | седмица3 = 39 | година3 = 2012 <!-- 117 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица4 = 40 | година4 = 2015 <!-- 120 години от смъртта на Луи Пастьор --> | седмица5 = 17 | година5 = 2018 | седмица6 = 06 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йохан Себастиан Бах | седмица1 = 47 | година1 = 2008 | седмица2 = 24 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2011 | седмица4 = 39 | година4 = 2014 | седмица5 = 19 | година5 = 2019 | седмица6 = 30 | година6 = 2022 <!-- 272 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Жул Верн (АТК) | седмица1 = 48 | година1 = 2008 | седмица2 = 25 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2012 | седмица4 = 42 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2017 | седмица6 = 44 | година6 = 2020 | седмица7 = 18 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Западнонилска треска | седмица1 = 10 | година1 = 2009 | седмица2 = 26 | година2 = 2009 | седмица3 = 46 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2015 | седмица5 = 38 | година5 = 2017 | седмица6 = 04 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Октавиан Август | седмица1 = 11 | година1 = 2009 | седмица2 = 28 | година2 = 2009 | седмица3 = 14 | година3 = 2011 | седмица4 = 03 | година4 = 2014 | седмица5 = 39 | година5 = 2016 | седмица6 = 38 | година6 = 2020 | седмица7 = 34 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Северна Корея | седмица1 = 13 | година1 = 2009 | седмица2 = 33 | година2 = 2009 | седмица3 = 44 | година3 = 2011 | седмица4 = 27 | година4 = 2014 | седмица5 = 44 | година5 = 2019 | седмица6 = 45 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Чарлз Дарвин | седмица1 = 15 | година1 = 2009 | седмица2 = 34 | година2 = 2009 | седмица3 = 06 | година3 = 2012 | седмица4 = 07 | година4 = 2015 <!-- 12 февруари: 206 години от рождението --> | седмица5 = 47 | година5 = 2019 | седмица6 = 06 | година6 = 2023 <!-- 12 февруари: 214 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Галапагоски чинки | седмица1 = 16 | година1 = 2009 | седмица2 = 42 | година2 = 2009 | седмица3 = 05 | година3 = 2012 | седмица4 = 50 | година4 = 2014 | седмица5 = 27 | година5 = 2017 | седмица6 = 50 | година6 = 2021 | седмица7 = 43 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Ерих Фром | седмица1 = 21 | година1 = 2009 | седмица2 = 43 | година2 = 2009 | седмица3 = 51 | година3 = 2012 | седмица4 = 48 | година4 = 2015 | седмица5 = 13 | година5 = 2020 <!-- 23 март: 120 години от рождението --> | седмица6 = 12 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 123 години от рождението --> }} {{/Ред | заглавие = Ерих Хартман | седмица1 = 22 | година1 = 2009 | седмица2 = 49 | година2 = 2009 | седмица3 = 04 | година3 = 2013 | седмица4 = 49 | година4 = 2015 | седмица5 = 18 | година5 = 2020 | седмица6 = 38 | година6 = 2023 <!-- 23 март: 30 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Френско-пруска война | седмица1 = 32 | година1 = 2009 | седмица2 = 02 | година2 = 2010 | седмица3 = 05 | година3 = 2013 | седмица4 = 51 | година4 = 2015 | седмица5 = 05 | година5 = 2019 | седмица6 = 11 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Гепард | седмица1 = 38 | година1 = 2009 | седмица2 = 51 | година2 = 2009 | седмица3 = 52 | година3 = 2012 | седмица4 = 45 | година4 = 2014 | седмица5 = 26 | година5 = 2019 | седмица6 = 24 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Едгар Алън По | седмица1 = 37 | година1 = 2009 | седмица2 = 04 | година2 = 2010 | седмица3 = 40 | година3 = 2012 | седмица4 = 41 | година4 = 2015 <!-- 7 октомври: 166 години от смъртта --> | седмица5 = 42 | година5 = 2016 | седмица6 = 37 | година6 = 2020 | седмица7 = 41 | година7 = 2024 <!-- 7 октомври: 175 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Юлий Цезар | седмица1 = 40 | година1 = 2009 | седмица2 = 12 | година2 = 2010 | седмица3 = 11 | година3 = 2013 <!-- 15 март: 2056 години от смъртта --> | седмица4 = 52 | година4 = 2015 | седмица5 = 08 | година5 = 2020 | седмица6 = 11 | година6 = 2023 <!-- 15 март: 2066 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Балканска война | седмица1 = 41 | година1 = 2009 | седмица2 = 21 | година2 = 2010 <!-- 30 май: 97 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица3 = 41 | година3 = 2012 <!-- 9 октомври: 100 години от началото на войната --> | седмица4 = 43 | година4 = 2015 <!-- 24 октомври: 103 години от края на Лозенградската операция --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 <!-- 30 май: 107 години от подписването на Лондонския договор --> | седмица6 = 22 | година6 = 2023 <!-- 30 май: 110 години от подписването на Лондонския договор --> }} {{/Ред | заглавие = Ред Хот Чили Пепърс | седмица1 = 44 | година1 = 2009 | седмица2 = 17 | година2 = 2010 | седмица3 = 14 | година3 = 2013 | седмица4 = 02 | година4 = 2016 | седмица5 = 16 | година5 = 2017 | седмица6 = 43 | година6 = 2021 | седмица7 = 23 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Психоанализа | седмица1 = 48 | година1 = 2009 | седмица2 = 23 | година2 = 2010 | седмица3 = 23 | година3 = 2012 | седмица4 = 19 | година4 = 2015 | седмица5 = 01 | година5 = 2020 | седмица6 = 52 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Амурски леопард | седмица1 = 05 | година1 = 2010 | седмица2 = 24 | година2 = 2010 | седмица3 = 19 | година3 = 2013 | седмица4 = 47 | година4 = 2015 | седмица5 = 04 | година5 = 2020 | седмица6 = 50 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Брайън Клъф | седмица1 = 22 | година1 = 2010 | седмица2 = 35 | година2 = 2011 | седмица3 = 21 | година3 = 2014 | седмица4 = 19 | година4 = 2016 | седмица5 = 17 | година5 = 2020 | седмица6 = 13 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Скорпиънс | седмица1 = 31 | година1 = 2010 | седмица2 = 39 | година2 = 2011 | седмица3 = 01 | година3 = 2013 | седмица4 = 46 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2020 | седмица6 = 03 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Рудозем | седмица1 = 34 | година1 = 2010 | седмица2 = 40 | година2 = 2011 | седмица3 = 24 | година3 = 2014 | седмица4 = 21 | година4 = 2016 | седмица5 = 14 | година5 = 2020 | седмица6 = 09 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Замък | седмица1 = 36 | година1 = 2010 | седмица2 = 41 | година2 = 2011 | седмица3 = 25 | година3 = 2014 | седмица4 = 01 | година4 = 2016 | седмица5 = 09 | година5 = 2017 | седмица6 = 16 | година6 = 2021 | седмица7 = 25 | година7 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Свети Йоан Кръстител (Валета) | седмица1 = 37 | година1 = 2010 | седмица2 = 47 | година2 = 2011 | седмица3 = 32 | година3 = 2014 | седмица4 = 35 | година4 = 2016 <!-- 29 август: Отсичане главата на свети Йоан Кръстител --> | седмица5 = 07 | година5 = 2020 | седмица6 = 04 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Акциум | седмица1 = 42 | година1 = 2010 | седмица2 = 48 | година2 = 2011 | седмица3 = 36 | година3 = 2014 | седмица4 = 34 | година4 = 2016 | седмица5 = 21 | година5 = 2020 | седмица6 = 35 | година6 = 2023 <!-- 2 септември: 2053 години от битката--> }} {{/Ред | заглавие = Рис | седмица1 = 43 | година1 = 2010 | седмица2 = 49 | година2 = 2011 | седмица3 = 35 | година3 = 2014 | седмица4 = 53 | година4 = 2015 | седмица5 = 06 | година5 = 2019 | седмица6 = 13 | година6 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Боудиъм (замък) | седмица1 = 44 | година1 = 2010 | седмица2 = 25 | година2 = 2012 | седмица3 = 13 | година3 = 2015 | седмица4 = 49 | година4 = 2016 | седмица5 = 15 | година5 = 2020 | седмица6 = 10 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Голяма земна кукувица | седмица1 = 15 | година1 = 2011 | седмица2 = 01 | година2 = 2014 | седмица3 = 08 | година3 = 2016 | седмица4 = 45 | година4 = 2017 | седмица5 = 20 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Нерон | седмица1 = 29 | година1 = 2011 | седмица2 = 16 | година2 = 2014 | седмица3 = 13 | година3 = 2016 | седмица4 = 23 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2021 <!-- 9 юни: 1953 години от смъртта --> | седмица6 = 50 | година6 = 2023 <!-- 15 декември: 1986 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Виктория (езеро) | седмица1 = 30 | година1 = 2011 | седмица2 = 17 | година2 = 2014 | седмица3 = 17 | година3 = 2016 | седмица4 = 49 | година4 = 2017 | седмица5 = 31 | година5 = 2020 | седмица6 = 18 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киви (птица) | седмица1 = 31 | година1 = 2011 | седмица2 = 18 | година2 = 2014 | седмица3 = 18 | година3 = 2016 | седмица4 = 52 | година4 = 2017 | седмица5 = 30 | година5 = 2020 | седмица6 = 17 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Битка при Гетисбърг | седмица1 = 32 | година1 = 2011 | седмица2 = 19 | година2 = 2014 | седмица3 = 26 | година3 = 2016 <!-- 3 юли: 153 години от края на битката --> | седмица4 = 32 | година4 = 2017 | седмица5 = 24 | година5 = 2020 | седмица6 = 27 | година6 = 2023 <!-- 3 юли: 160 години от края на битката --> }} {{/Ред | заглавие = Александър Хамилтън | седмица1 = 34 | година1 = 2011 | седмица2 = 28 | година2 = 2014 | седмица3 = 30 | година3 = 2016 | седмица4 = 07 | година4 = 2018 | седмица5 = 50 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г. | седмица1 = 36 | година1 = 2011 | седмица2 = 22 | година2 = 2014 | седмица3 = 20 | година3 = 2016 | седмица4 = 51 | година4 = 2017 | седмица5 = 32 | година5 = 2020 | седмица6 = 14 | година6 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Дик Чейни | седмица1 = 37 | година1 = 2011 | седмица2 = 23 | година2 = 2014 | седмица3 = 24 | година3 = 2016 | седмица4 = 05 | година4 = 2018 <!-- 30 януари: 77 години от раждането --> | седмица5 = 41 | година5 = 2020 | седмица6 = 20 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Елизабет I | седмица1 = 42 | година1 = 2011 | седмица2 = 29 | година2 = 2014 | седмица3 = 31 | година3 = 2016 | седмица4 = 12 | година4 = 2018 | седмица5 = 51 | година5 = 2020 | седмица6 = 36 | година6 = 2023 <!-- 7 септември: 490 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Джонас Брадърс | седмица1 = 43 | година1 = 2011 | седмица2 = 26 | година2 = 2014 | седмица3 = 25 | година3 = 2016 | седмица4 = 01 | година4 = 2018 | седмица5 = 33 | година5 = 2020 | седмица6 = 19 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Муамар Кадафи | седмица1 = 45 | година1 = 2011 | седмица2 = 30 | година2 = 2014 | седмица3 = 32 | година3 = 2016 | седмица4 = 09 | година4 = 2018 | седмица5 = 47 | година5 = 2020 | седмица6 = 23 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Никола Стоянов | седмица1 = 46 | година1 = 2011 | седмица2 = 33 | година2 = 2014 | седмица3 = 29 | година3 = 2016 | седмица4 = 24 | година4 = 2018 <!-- 12 юни: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 05 | година5 = 2021 <!-- 3 февруари: 147 години от раждането --> | седмица6 = 07 | година6 = 2024 <!-- 15 февруари: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = ПФК Левски (София) | седмица1 = 50 | година1 = 2011 | седмица2 = 37 | година2 = 2014 | седмица3 = 36 | година3 = 2016 | седмица4 = 10 | година4 = 2018 | седмица5 = 23 | година5 = 2022 }} {{/Ред | заглавие = Йоланд | седмица1 = 02 | година1 = 2012 | седмица2 = 40 | година2 = 2014 | седмица3 = 37 | година3 = 2016 | седмица4 = 08 | година4 = 2018 | седмица5 = 42 | година5 = 2020 | седмица6 = 21 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Изгубени | седмица1 = 03 | година1 = 2012 | седмица2 = 41 | година2 = 2014 | седмица3 = 46 | година3 = 2016 | седмица4 = 11 | година4 = 2018 | седмица5 = 49 | година5 = 2020 | седмица6 = 24 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Метаболизъм | седмица1 = 04 | година1 = 2012 | седмица2 = 43 | година2 = 2014 | седмица3 = 47 | година3 = 2016 | седмица4 = 19 | година4 = 2018 | седмица5 = 03 | година5 = 2021 | седмица6 = 29 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Множествена склероза | седмица1 = 22 | година1 = 2012 <!-- 30 май: Световен ден на множествената склероза --> | седмица2 = 22 | година2 = 2015 | седмица3 = 51 | година3 = 2016 | седмица4 = 25 | година4 = 2018 | седмица5 = 04 | година5 = 2021 | седмица6 = 33 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бял щъркел | седмица1 = 12 | година1 = 2012 | седмица2 = 12 | година2 = 2015 | седмица3 = 12 | година3 = 2016 | седмица4 = 47 | година4 = 2017 | седмица5 = 25 | година5 = 2020 | седмица6 = 15 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Върховен македоно-одрински комитет | седмица1 = 09 | година1 = 2012 | седмица2 = 46 | година2 = 2014 | седмица3 = 45 | година3 = 2016 <!-- 10 ноември: 111 години от закриването --> | седмица4 = 18 | година4 = 2018 | седмица5 = 14 | година5 = 2021 <!-- 9 април: 126 години от основаването --> | седмица6 = 15 | година6 = 2025 <!-- 9 април: 130 години от основаването --> }} {{/Ред | заглавие = Трапистка бира | седмица1 = 13 | година1 = 2012 | седмица2 = 47 | година2 = 2014 | седмица3 = 41 | година3 = 2016 | седмица4 = 16 | година4 = 2018 | седмица5 = 01 | година5 = 2021 | седмица6 = 28 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Апостол Петков | седмица1 = 20 | година1 = 2012 | седмица2 = 49 | година2 = 2014 | седмица3 = 09 | година3 = 2016 | седмица4 = 31 | година4 = 2018 <!-- 2 август: 115 години от Илинденското въстание + 107 години от смъртта --> | седмица5 = 31 | година5 = 2021 <!-- 2 август: 118 години от Илинденското въстание + 110 години от смъртта --> | седмица6 = 33 | година6 = 2024 <!-- 15 август: 113 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Че Гевара | седмица1 = 19 | година1 = 2012 | седмица2 = 14 | година2 = 2015 | седмица3 = 52 | година3 = 2016 | седмица4 = 41 | година4 = 2018 <!-- 9 октомври: 51 години от смъртта --> | седмица5 = 24 | година5 = 2021 <!-- 14 юни: 93 години от раждането --> | седмица6 = 24 | година6 = 2024 <!-- 14 юни: 96 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Междусъюзническа война | седмица1 = 24 | година1 = 2012 | седмица2 = 25 | година2 = 2015 | седмица3 = 03 | година3 = 2017 | седмица4 = 32 | година4 = 2018 <!-- 10 август: 105 години от сключването на Букурещкия мирен договор --> | седмица5 = 22 | година5 = 2020 | седмица6 = 26 | година6 = 2023 <!-- 29 юни: 110 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Уинстън Чърчил | седмица1 = 27 | година1 = 2012 | седмица2 = 48 | година2 = 2014 | седмица3 = 27 | година3 = 2016 | седмица4 = 04 | година4 = 2018 <!-- 24 януари: 53 години от смъртта --> | седмица5 = 48 | година5 = 2020 | седмица6 = 48 | година6 = 2024 <!-- 30 ноември: 150 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Акулообразни | седмица1 = 30 | година1 = 2012 | седмица2 = 18 | година2 = 2015 | седмица3 = 02 | година3 = 2017 | седмица4 = 26 | година4 = 2018 | седмица5 = 06 | година5 = 2021 | седмица6 = 30 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Сервал | седмица1 = 32 | година1 = 2012 | седмица2 = 21 | година2 = 2015 | седмица3 = 40 | година3 = 2016 | седмица4 = 15 | година4 = 2018 | седмица5 = 52 | година5 = 2020 | седмица6 = 25 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия | седмица1 = 36 | година1 = 2012 | седмица2 = 37 | година2 = 2015 <!-- 7 септември: 193 години от независимостта --> | седмица3 = 11 | година3 = 2017 | седмица4 = 33 | година4 = 2018 | седмица5 = 09 | година5 = 2021 | седмица6 = 46 | година6 = 2023 <!-- 15 ноември: 134 години от обявяването за република --> }} {{/Ред | заглавие = Котка на Жофроа | седмица1 = 42 | година1 = 2012 | седмица2 = 32 | година2 = 2015 | седмица3 = 05 | година3 = 2017 | седмица4 = 27 | година4 = 2018 | седмица5 = 08 | година5 = 2021 | седмица6 = 37 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Суперхетеродинен радиоприемник | седмица1 = 43 | година1 = 2012 | седмица2 = 33 | година2 = 2015 | седмица3 = 06 | година3 = 2017 | седмица4 = 28 | година4 = 2018 | седмица5 = 07 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Д-р Хаус | седмица1 = 02 | година1 = 2013 | седмица2 = 36 | година2 = 2015 | седмица3 = 48 | година3 = 2016 | седмица4 = 21 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2020 | седмица6 = 07 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Атом | седмица1 = 22 | година1 = 2013 | седмица2 = 03 | година2 = 2016 | седмица3 = 34 | година3 = 2017 | седмица4 = 38 | година4 = 2018 | седмица5 = 10 | година5 = 2021 | седмица6 = 39 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Устройства за излитане и кацане на летателни апарати | седмица1 = 23 | година1 = 2013 | седмица2 = 04 | година2 = 2016 | седмица3 = 35 | година3 = 2017 | седмица4 = 39 | година4 = 2018 | седмица5 = 11 | година5 = 2021 | седмица6 = 40 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Киргизстан | седмица1 = 27 | година1 = 2013 | седмица2 = 06 | година2 = 2016 | седмица3 = 40 | година3 = 2017 | седмица4 = 40 | година4 = 2018 | седмица5 = 35 | година5 = 2021 <!-- 31 август: Ден на независимостта, 30 години от декларацията за независимост --> | седмица6 = 51 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Васил Ивановски | седмица1 = 32 | година1 = 2013 | седмица2 = 05 | година2 = 2016 | седмица3 = 36 | година3 = 2017 | седмица4 = 42 | година4 = 2018 <!-- 18 октомври: 112 години от раждането --> | седмица5 = 42 | година5 = 2021 <!-- 18 октомври: 115 години от раждането --> | седмица6 = 42 | година6 = 2024 <!-- 18 октомври: 118 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Методий Кусев | седмица1 = 44 | година1 = 2013 | седмица2 = 07 | година2 = 2016 | седмица3 = 44 | година3 = 2017 | седмица4 = 44 | година4 = 2018 <!-- 1 ноември: 96 години от смъртта --> | седмица5 = 44 | година5 = 2021 <!-- 1 ноември: 99 години от смъртта --> | седмица6 = 44 | година6 = 2022 <!-- 1 ноември: 100 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Дискография на Скорпиънс | седмица1 = 09 | година1 = 2014 | седмица2 = 10 | година2 = 2016 | седмица3 = 46 | година3 = 2017 | седмица4 = 43 | година4 = 2018 | седмица5 = 12 | година5 = 2021 | седмица6 = 41 | година6 = 2023 | }} {{/Ред | заглавие = Мекотели | седмица1 = 10 | година1 = 2014 | седмица2 = 14 | година2 = 2016 | седмица3 = 48 | година3 = 2017 | седмица4 = 45 | година4 = 2018 | седмица5 = 13 | година5 = 2021 | седмица6 = 42 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Ехинококоза | седмица1 = 14 | година1 = 2014 | седмица2 = 16 | година2 = 2016 | седмица3 = 50 | година3 = 2017 | седмица4 = 48 | година4 = 2018 | седмица5 = 22 | година5 = 2021 | седмица6 = 44 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Василий II Българоубиец | седмица1 = 31 | година1 = 2014 | седмица2 = 28 | година2 = 2016 | седмица3 = 02 | година3 = 2018 | седмица4 = 50 | година4 = 2018 | седмица5 = 25 | година5 = 2021 | седмица6 = 31 | година6 = 2024 <!-- 29 юли: 1010 години от битката при Ключ --> }} {{/Ред | заглавие = Калиграфия | седмица1 = 34 | година1 = 2014 | седмица2 = 33 | година2 = 2016 | седмица3 = 06 | година3 = 2018 | седмица4 = 49 | година4 = 2018 | седмица5 = 26 | година5 = 2021 | седмица6 = 43 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Теснолинейка Септември – Добринище | седмица1 = 44 | година1 = 2014 | седмица2 = 50 | година2 = 2015 | седмица3 = 22 | година3 = 2017 | седмица4 = 30 | година4 = 2018 | седмица5 = 30 | година5 = 2021 <!-- 1 август: 95 години от откриването --> | седмица6 = 48 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Евфант | седмица1 = 35 | година1 = 2015 | седмица2 = 08 | година2 = 2017 | седмица3 = 29 | година3 = 2018 | седмица4 = 52 | година4 = 2018 | седмица5 = 27 | година5 = 2021 | седмица6 = 45 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014) | седмица1 = 39 | година1 = 2015 | седмица2 = 31 | година2 = 2017 | седмица3 = 34 | година3 = 2018 | седмица4 = 28 | година4 = 2019 | седмица5 = 28 | година5 = 2021 | седмица6 = 47 | година6 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Спиро Гулабчев | седмица1 = 15 | година1 = 2016 | седмица2 = 03 | година2 = 2018 <!-- януари: 100 години от смъртта --> | седмица3 = 46 | година3 = 2018 | седмица4 = 24 | година4 = 2019 <!-- 12 юни: 163 години от смъртта --> | седмица5 = 33 | година5 = 2021 | седмица6 = 26 | година6 = 2024 <!-- 24 юни: 165 години от смъртта --> }} {{/Ред | заглавие = Григор Пърличев | седмица1 = 22 | година1 = 2016 | седмица2 = 19 | година2 = 2017 | седмица3 = 13 | година3 = 2018 | седмица4 = 03 | година4 = 2019 <!-- 18 януари: 189 години от раждането --> | седмица5 = 02 | година5 = 2021 | седмица6 = 07 | година6 = 2022 | седмица7 = 05 | година7 = 2025 <!-- 30 януари: 195 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Ватрослав Облак | седмица1 = 23 | година1 = 2016 | седмица2 = 20 | година2 = 2018 | седмица3 = 20 | година3 = 2019 | седмица4 = 29 | година4 = 2021 | седмица5 = 20 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Електрическа уредба на автомобила | седмица1 = 36 | година1 = 2018 | седмица2 = 21 | година2 = 2019 | седмица3 = 27 | година3 = 2020 | седмица4 = 34 | година4 = 2021 | седмица5 = 49 | година5 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Преобразуватели на електрическа енергия | седмица1 = 07 | година1 = 2019 | седмица2 = 22 | година2 = 2019 | седмица3 = 28 | година3 = 2020 | седмица4 = 38 | година4 = 2021 | седмица5 = 02 | година5 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Анастас Иширков | седмица1 = 14 | година1 = 2019 <!-- 5 април: 151 години от раждането и 6 април: 82 години от смъртта --> | седмица2 = 26 | година2 = 2020 | седмица3 = 37 | година3 = 2021 | седмица4 = 16 | година4 = 2024 <!-- 17 април: 156 години от раждането --> }} {{/Ред | заглавие = Луис Бунюел | седмица1 = 35 | година1 = 2019 | седмица2 = 32 | година2 = 2021 | седмица3 = 08 | година3 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Втора световна война | седмица1 = 36 | година1 = 2020 <!-- 2 септември: 75 години от края на войната --> | седмица2 = 39 | година2 = 2021 | седмица3 = 35 | година3 = 2024 <!-- 1 септември: 85 години от началото на войната --> }} {{/Ред | заглавие = Дмитрий Шостакович | седмица1 = 36 | година1 = 2021 <!-- 12 септември: 115 години от раждането --> | седмица2 = 52 | година2 = 2023 }} {{/Ред | заглавие = Led Zeppelin IV | седмица1 = 19 | година1 = 2022 | седмица2 = 01 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = Енидже Вардар | седмица1 = 27 | година1 = 2022 | седмица2 = 03 | година2 = 2024 }} {{/Ред | заглавие = България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) | седмица1 = 28 | година1 = 2024 <!-- 10 юли: 30 години от събитието --> }} {{/Ред | заглавие = Логаритъм | седмица1 = 46 | година1 = 2024 }} |} {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Избрани статии| ]] aj0hoplp9zxqh19gfv5p67n12098wv0 0 103614 12398362 12315355 2024-10-29T11:37:56Z Xunonotyk 209517 12398362 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Картофите''' (''Solanum tuberosum'') ([[Диалект|диалектно]] са известни като '''компири''', ''барабой'' и ''пата̀ти'') са [[Многогодишно растение|многогодишни растения]] от род [[Кучешко грозде]] на семейство [[Картофови]] (''Solanaceae''), отглеждани обикновено заради техните съдържащи [[скорбяла]] [[Видоизменен корен|грудки]] (клубени). Картофите са най-широко отглежданите сред [[кореноплодни култури|клубеновите растения]] в света и са на четвърто място по обем на суровата продукция (след [[ориз]]а, [[пшеница]]та и [[царевица]]та){{hrf|Rhodes|2009}}, но това челно място се дължи на високото съдържание на [[вода]] в клубените в сравнение с другите [[Културно растение|култури]]. Картофът произлиза от [[Южна Америка]], вероятно от района, заеман от днешните [[Перу]], [[Боливия]] и [[Чили]]{{hrf|Spooner|2005|14694 – 14699}}{{hrf|Miller|2008}}. Картофите съставляват важна част от културата на [[Анди]]те и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Те се разпространяват в останалата част на света след [[Колумбов обмен|контакта на европейците с Америка]] в късния [[15 век|XV]] и ранния [[XVI век]]. В [[Южна Америка]] се срещат над 200 диворастящи вида. == Наименование == Думата за ''картоф'' на [[кечуа]] е „папа“. През [[XVI век]] картофът е донесен в [[Испания]] (първи сведения от [[Севиля]] около [[1570]] г.) и оттам в останалата част на Европа, Северна Америка, Африка и Азия. Името „картоф“, както и руското „картофель“ и немското „Kartoffel“, идва от италианското наименование „tartufoli“, което е дадено на картофите, тъй като са били оприличени на [[трюфел]]ите – [[гъби]], растящи под земята. Английското „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“ (''Ipmoea batatas''). [[Сладък картоф|Сладкият картоф]] е донесен много по-рано – самият [[Христофор Колумб]] го донася от Карибите. Картофът има много далечна връзка със сладкия картоф, но тъй като частта от двете култури, която става за ядене, е подземен орган (''корен'' в случая със сладкия картоф), те често са били обърквани. ''Пата̀ти'' на български език идва чрез гръцката дума ''πατάτα'', която от своя страна идва от испанската дума ''patata''. Друго често срещано наименование е „земна ябълка“ ({{lang|fr|pomme de terre}}; {{lang|nl|aardappel}}; {{lang|he|תפוח אדמה}} – „тапуах адама“ (често сбивано в една дума „תפוד“, „tapud“); и ''Erdapfel'' на [[австрийски немски език|австрийски немски]]. На френски от 16 век „pomme“ е означавало [[плод]] или [[зеленчук]] и „pomme de terre“ (плод на земята) вероятно е преведено буквално, когато картофът е усвояван от други народи. На [[Полски език|полски]] картофите се наричат „ziemniaki“ от думата за „земя“ или „почва“. Немската дума ''Grundbirne''(Grumbeer) също означава картоф и буквално звучи като ''земна круша'', а от там идва думата ''krumpir'' на [[хърватски език]], както и думата ''krompir, кромпир'' на босненски, словенски и сръбски език, и ''компир'' на български. Друг често срещан подход е свързан с произхода на картофа: „чужда грудка“, „батавска грудка“ на [[японски език|японски]], от Батавия (сега [[Джакарта]]) на остров [[Ява]]. На [[чешки език]] картофите се наричат „brambory“ от името на немския град [[Бранденбург]]. От там идва диалектната дума на [[румънски език]] ''baraboi'' и диалектната дума на български ''барабой''. В [[Бразилия]] се използва името „batata“, но пълното наименование е „batata inglesa“ (английски картоф). В [[САЩ]] хората все още понякога говорят за „ирландски картоф“ (''Irish potato''), което показва източника, от който са въведени картофите в британските северноамерикански колонии. Наименованието „ирландски картоф“ улеснява разграничението от [[сладък картоф|сладкия картоф]], но сладкият картоф често е наричан в САЩ [[ямс]], което от своя страна е съвсем различна култура. == Ботаническо описание == Картофените растения растат ниско и имат бели до виолетови [[цвят (ботаника)|цветове]] с жълти [[тичинка|тичинки]]. Повечето разновидности на картофа имат [[двуполови цветове]], съдържащи както мъжки, така и женски полови органи. Цветовете най-често се опрашват кръстосано с други картофени растения, но има и значително количество [[самоопрашване]]. Всички разновидности на картофа могат да се размножават и вегетативно чрез засяване на парчета от клубени, нарязани така, че да имат поне едно „око“. Някои търговски разновидности картофи въобще не произвеждат [[семе]]на (те имат [[еднополови цветове]]) и се размножават само чрез парчета от клубени. След като картофените растения разцъфнат, някои разновидности образуват плод, приличащ на малък зелен [[домат]], който има семена. Всеки плод може да съдържа до 300 семена. Плодовете на картофа съдържат [[отрова|отровни вещества]] и не бива да се ядат. Някои градинари продават присади, получени чрез [[Присаждане (растениевъдство)|присаждане]] на доматено растение върху картофено растение. Тези присади могат да дават както картофи, така и домати, годни за ядене. == Токсични съединения в картофите == [[Файл:Potato plants.jpg|мини|Картофени растения]] [[Файл:Potato EarlyRose sprouts.jpg|мини|Картоф за семе с кълнове <br/>Сорт „Ранен розов“]] Картофите съдържат [[гликоалкалоид]]и – токсични съединения, от които преобладаващи са [[соланин]]ът и [[чаконин]]ът. Готвенето при високи температури (над 170°C - [[Градус Целзий|градуса по Целзий]]) отчасти ги разрушава. Концентрацията на гликоалкалоиди в дивите картофи е достатъчна, за да предизвика токсичен ефект у хората. Гликоалкалоидите присъстват в големи концентрации точно под кожата на клубена и се увеличават с остаряването и излагането на [[светлина]]. Те могат да предизвикат [[главоболие]], [[диария]], [[гърч]]ове, а в отделни случаи [[кома]] и смърт. [[Отрова|Отравянията]] от картофи обаче са много редки. Излагането на светлина причинява също позеленяване, давайки по този начин информация кои части на картофа са станали по-токсични. Това не е съвсем сигурен признак, защото позеленяването и натрупването на гликоалкалоиди могат да настъпват независимо едно от друго. Някои разновидности на картофа съдържат по-големи концентрации на гликоалкалоиди от други. Култиваторите се опитват да държат соланиновите нива под 0,2 mg/g (0,2 тегловни [[‰]]). Дори такива сортове при позеленяване могат да достигнат концентрации от 1 mg/g (1 тегловен ‰). В същото време при повечето нормални картофи нивото на соланин е много по-ниско, обикновено между 0,007 и 0,187 mg/g.{{hrf|Friedman|2003|2964 – 2973}} Някои изследвания твърдят, че 200 mg соланин би могъл да съставлява опасна доза. Такава доза би се получила от изяждането на 1 средноголям развален картоф или 4 до 9 добри картофа (над 1,4 kg) наведнъж. Националната токсикологична програма в САЩ предполага, че средният американец консумира 12,5 mg/човек/ден соланин от картофи. Д-р Дъглас Л. Холт, специалист по безопасност на храната в [[Университет на Мисури — Колумбия|Университета на Мисури – Колумбия]], отбелязва, че през последните 50 години няма докладвани случаи на соланиново отравяне от картофи и че повечето случаи са свързани с ядене на зелени картофи или пиене на чай от картофени листа. Соланин има и в други растения, особено в смъртоносната [[беладона]]. Тази отрова засяга нервната система и предизвиква слабост и объркване. За повече информация виж [[соланин]]. == История == === Произход === [[Файл:Arachnida Teoph.png|мини|ляво|Изображение на картофено растение в ''Rarorium Plantarum Historia'' от 1601 г.]] Има около 200 диворастящи вида картофи. Те растат от [[Югозапад (САЩ)|югозападните щати на САЩ]] през планините на [[Мексико]], [[Централна Америка]] и [[Анди]]те до [[Аржентина]], [[Уругвай]] и [[Чили]]. Най-голямо видово разнообразие има в [[Мексикански трансвулканичен пояс|Мексиканския трансвулканичен пояс]] (близо до [[Мексико Сити]]) и в Южните Централни Анди (от средно [[Перу]] до [[Боливия]]). Предшественикът на съвременния култивиран картоф е опитомен в [[Анди|Андите]]. Нови [[Генетичен анализ|генетични анализи]] показват, че картофът е култивиран от един прародител в една област в южно Перу и че културният вид се е разпространил оттам.{{hrf|Spooner|2005|14694 – 14699}} Растението обаче би могло да е използвано в други части на света и изглежда, че туземните жители на Америка са ги събирали и дори култивирали в днешно [[Ню Мексико]], САЩ. Археологически свидетелства подсказват, че хората от Андите са отглеждали културно картофи в продължение на поне 7000 години. В [[Доколумбова Америка|доколумбови времена]] те са широко отглеждани в Андите (на големи височини, където е прекалено студено за царевицата) и в части от Чили (особено [[Чилое (архипелаг)|остров Чилое]]). [[Файл:Patates.jpg|мини|Перуански картофи]] А. Хаят Верил в книгата си „Храните, които Америка даде на света“ (''Foods America Gave the World'') пише: {{цитат|Не вярвам, че някой знае колко много разновидности картофи има в Перу, но за човек, свикнал с нашите обикновени, използвани всеки ден ''компири'', сергиите за картофи на перуанските пазари са просто объркващи. Има клубени с бяло, жълто, розово, сиво и лилаво „месо“; с бяла, розова, червена, жълта, кафява, зелена, пурпурна, оранжева, черна, петниста, на ивици с различни цветове; картофи с всички възможни форми и големини, някои гладки и лъскави като домат, други – грапави и пъпчиви като жаба.|}} === Испания === Европейците откриват картофа по време на Испанското [[Конкиста|завоюване]] на [[Империя на инките|Инкската империя]] от [[Франсиско Писаро]] през [[1521]] – [[1523]] г. Първите европейски писмени свидетелства за картофите идват през [[1537]] г. от испанския [[конкистадор]] Кастелянос. След като картофът е пренесен в [[Испания]], той постепенно се разпространява в [[Европа]]. Първоначално на храната е гледано с недоверие и е смятана за нездравословна и дори нехристиянска. Това предотвратява широкото ѝ приемане за определен период, въпреки че започват да я рекламират като лечебно растение. През периоди на война картофът се оказва полезен. [[Зърнено-житни култури|Зърнените храни]] биха могли да бъдат изгорени и запасите от тях – конфискувани от преминаващите армии, но картофите са под земята и по принцип не стават жертва на [[Грабеж|заграбване]]. Това довело до увеличено използване на картофи от [[Селянин|селяните]] в някои области на Германия, които са били особено силно засегнати от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. === Великобритания === [[Файл:Basket of Potatoes by Vincent Van Gogh.jpg|мини|„Кошница картофи“, [[Винсент ван Гог]], 1885 г.]] Една популярна легенда дълго време приписва на сър [[Уолтър Роли]] донасянето на картофа във [[Великобритания]]. Историята предлага сър [[Франсис Дрейк]] като по-вероятен кандидат. През [[1586]] г., след като воювал с испанците в [[Карибски регион|Карибите]], Дрейк спира в [[Картахена]] в [[Колумбия]] да зареди с провизии, включително с [[тютюн]] и картофи. Преди връщането си във Великобритания той спира на остров [[Роаноук (колония)|Роаноук]], където първите [[Англичани|английски]] и [[Шотландци|шотландски]] заселници са се опитали да основат колония. Пионерите се връщат във Великобритания с Дрейк, заедно с картофите. Земеделците в Европа скоро установяват, че картофите са по-лесни за отглеждане и култивиране от други основни храни като [[пшеница]]та и [[овес]]а. Картофите дават повече [[Калория|хранителна енергия]], отколкото всяка друга култура на същата земна площ и за събирането им е нужна само [[лопата]]. === Ирландия === [[Файл:Potato blossom.JPG|мини|Картофени цветове]] „Картофът става толкова важна храна за ирландците, че една популярна представа автоматично ги свързва в наши дни, но неговата ранна история в Ирландия остава неясна. Според една спекулация картофът може би е доплувал в Ирландия от претърпели корабокрушение галеони от [[Испанска армада|Испанската армада]] (1589). Друга история приписва донасянето на картофа в Ирландия на [[Уолтър Рали|сър Уолтър Ралей]], който финансирал трансатлантически експедиции, поне една от които акостирала в [[Смеруик]], [[Окръг Кери|Кери (окръг)]] през октомври 1587 г., но няма конкретни свидетелства за това какви ботанически образци би могла да е донесла тя и дали те са намерили почва в Ирландия. Някои истори разказват, че сър Уолтър първо е засадил картоф в имението си до [[Корк (град)|Корк]]. Един източник от 1699 г. (повече от век след събитието) казва, че картофът е донесен първо от [[Вирджиния]] от сър Уолтър Ралей. Като спрял в [[Ирландия (остров)|Ирландия]], бил засаден там, където растял добре и свършил добра работа, защото в три последвали войни, когато всичката царевица над земята била унищожена, той ги хранил, защото войниците, освен ако не изкопаели всичката земя, където те растяли и едва ли не да я пресеят, не биха могли да ги унищожат.“{{hrf|Mac Tomas|2003}} Какъвто и да е източникът, картофите станали популярни в [[Ирландия]] както заради продуктивността си, така и заради предимствата на растежа и съхранението, скрити под земята. Английските земевладелци също поощрявали отглеждането на картофи от ирландски [[Аренда|арендатори]], защото искали да произвеждат повече пшеница – ако ирландците можели да оцелеят, изхранвайки се с култура, изискваща по-малко земя, това би освободило по-голяма площ за производство на пшеница. Към [[1650]] г. картофите станали основна храна в Ирландия и започнали да изместват пшеницата като основна култура и на други места в Европа, служейки за храна както на хората, така и на животните. Едно разорително събитие обаче се откроява в ирландската история на картофите – [[Голям глад (Ирландия)|Ирландския картофен глад]]. Голяма епидемия на картофена чума, [[Болести по растенията|болест по растенията]], преминава през Европа, унищожава картофите в много страни. Ирландската [[Пролетариат|работническа класа]] живеела основно на безвкусния, но плодовит „лъмпър“ и когато чумата достигнала Ирландия, тяхната главна основна храна изчезнала. Въпреки че Ирландия отглеждала разнообразни култури по това време, повечето се изнасяли за Европа, за да бъдат продадени на по-високи цени. Всъщност по време на ''Картофения глад'' Ирландия си остава нетен износител на хранителни продукти, защото цените на произвежданите там храни останали твърде високи за самите ирландци. Историците продължават да спорят за ролите, които изиграли английското управление и европейските пазарни цени за причиняване на глада. [[Глад|Гладът]] предизвиква смъртта на повече от един милион души и последвалата [[емиграция]] на още милиони ирландци (виж [[ирландска диаспора]]). Емиграцията от германските страни също нараства, въпреки че [[Централна Европа]] не страда от масовото гладуване, което спохожда Ирландия. === Континентална Европа === [[Файл:Van-willem-vincent-gogh-die-kartoffelesser-03850.jpg|мини|„[[Селяни, ядящи картофи]]“, [[Винсент ван Гог]], Нюнен, април 1885 г.]] Към XVII век картофът се установява като основна храна на бедните в Европа, карайки по-богатите да го презират, въпреки че това постепенно се променя, когато [[Антоан Огюстен Парментие]] убеждава крал [[Луи XVI]] в ценността на културата, с която е бил хранен в [[Прусия]] като затворник по време на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Супата „[[потаж Пармантие]]“ и овчарският пай ''[[аше Пармантие]]'' носят името на великия [[Градинарство|градинар]]. Към края на XVIII век картофът става популярен във [[Франция]] благодарение на застъпничеството на Пармантие. Заради недостига на хранителни продукти по време на [[Френската революция]] в Париж, със специален декрет е организирано засаждането на картофи в парковете на двореца [[Тюйлери]] и [[Люксембургска градина|Люксембургската градина]].<ref>{{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789 – 1799 | publisher = Народна просвета |location=София|page = 214 }}</ref>{{rp|163}} Картофи растат широко във Великобритания, Германия, Чехия, Полша, Русия и други северни или източноевропейски държави, благодарение на способността си да растат в студени, влажни климати. Картофите участват в много национални [[ястия]] в тези райони. Тъй като картофът расте толкова добре в Северна Европа, той може да е допринесъл за бързото увеличаване на населението ѝ през XIX век, но не и в други векове. В [[Русия]] картофите отначало били посрещнати със съмнение – хората ги наричали „дяволски ябълки“, заради фолклора около нещата, които растат под земята или се свързват с мръсотия. === САЩ === Картофите били наричани първоначално „картофи на Вирджиния“ от ранните английски ботаници. Първото споменаване на картофи в [[Северна Америка]] идва в разказ на шотландско-ирландски заселници в Лъндънбъри, [[Ню Хампшър]] през [[1719|1719 г.]] Картофите били използвани за храна и за [[фураж]]. Първите картофи били засадени в [[Айдахо]] през [[1836]] г., но едва след култивирането на сорта Ръсет от [[Лутър Бърбанк]] картофите стават основна култура за Айдахо, в началото на XX век. Въпреки че картофи се отглеждат промишлено в поне 35 щата, повечето картофи се отглеждат на север. Айдахо отглежда 30% от цялото производство на САЩ, [[Вашингтон]] – други 20%. [[Мичиган]], [[Уисконсин]], [[Северна Дакота]], [[Колорадо]] и [[Орегон]] са останалите важни производители. == Култивиране == === Разпространение === {{Agricultural production box |year=2012 |plant=Картофи |country1={{Китай}} |amount1=85,8 |country2={{Индия}} |amount2=45,0 |country3={{Русия}} |amount3=29,5 |country4={{Украйна}} |amount4=23,2 |country5={{USA}} |amount5=19,1 |country6={{Германия}} |amount6=10,6 |country7={{Полша}} |amount7=9,1 |country8={{Бангладеш}} |amount8=8,1 |country9={{Беларус}} |amount9=6,9 |country10={{Нидерландия}} |amount10=6,7 |world=364,8 }} Тъй като произлизат от ниските райони на Андите, картофите растат най-добре в хладни климати с достатъчно валежи или напояване, като например в [[Западна Европа]]. Те се отглеждат широко и в субтропическите низини на [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангската равнина]] в [[Южна Азия]] (като зимна култура), както и във високите части на югозападен [[Китай]] (например провинциите [[Съчуан]] и [[Юнан]]) и в екваториалните високи части на остров [[Ява]]. Според [[Организация за прехрана и земеделие|Организацията за прехрана и земеделие на ООН]] през 2012 г. производството на картофи в света е около 364 милиона тона.{{hrf|faostat.fao.org}} Годишната диета на средния жител на Земята през първото десетилетие на XXI век включва 33 kg картофи, но тяхното значение силно варира географски и във времето. В [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]] картофите остават важен хранителен продукт, като в този регион производството им на човек от населението е най-високото в света. В същото време отглеждането на картофи нараства най-бързо в [[Южна Азия|Южна]] и [[Източна Азия]]. В по-общ план производството на картофи се измества от по-богатите към по-бедните части на света.{{hrf|potato2008.org}} През 2012 г. Китай, най-големият производител на картофи в света, добива около 85 милиона тона или 1/5 от световната продукция. Други големи производители са [[Индия]] (45 милиона тона), [[Русия]] (29 милиона тона) и [[Украйна]] (23 милиона тона). През същата година в [[България]] са произведени 194 200 тона картофи.{{hrf|faostat.fao.org}} През 2013 г. в рамките на [[Европейския съюз]] са добити над 51 милиона тона картофи. Сред водещите производители са [[Германия]] (9,7 милиона тона), [[Франция]] (7 милиона тона), [[Нидерландия]] (6,8 милиона тона), [[Полша]] (6,3 милиона тона) и [[Обединеното кралство]] (5,6 милиона тона). Добивът в България за същата година е 170 хиляди тона.<ref>[http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tag00108&plugin=1 Eurostat] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140519153410/http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tag00108&plugin=1 |date=2014-05-19 }}.</ref> === Технология === Обичайно картофите се отглеждат от очичките на друг картоф, а не от семена. Домашните градинари често засяват парче картоф с 2 – 3 очички в купчинка почва. Промишленото отглеждане става от картофи за семе, млади растения или дребни картофи и при него най-често е издигнат целият ред. При събиране градинарите често изкопават картофите с тризъба вила или вила за тор, но при големи площи [[плуг]]ът е най-бързият инструмент за вадене на картофи. Промишленото събиране обикновено става с големи [[комбайн]]и, специализирани в брането им ([[картофокомбайн]]и), които изгребват растението и заобикалящата го [[почва]]. То се пренася по пластинков транспортьор, широк 1 – 2 метра. При това част от пръстта се отделя. Растенията достигат място, на което се отделя останалата пръст. На това място се използват различни системи. Най-сложните използват резачки на стъблата и вибрационни сита заедно с вентилаторна система, за да разделят картофите от растението. Резултатът обикновено след това преминава между работници, които допълнително почистват растителните части, камъните и лошите картофи, преди картофите да се изсипят в каросерията или ремаркето на някакво транспортно средство. При разтоварването и складирането на картофите се провежда допълнитела инспекция, сортиране и разделяне. Да се обработи земята, така че да е напълно почистена от плевели, е идеалният вариант при отглеждането на картофи, но в много сезони тези операции не могат да се изпълнят перфектно, без да се изпусне срокът за засяване, който никога не трябва да е след 1 май, ако условията позволяват. В повечето случаи е необходима трикратна [[оран]] с необходимите бранувания и ролирания, преди земята да достигне състояние, подходящо за засяване. Важно е картофите да се съберат преди да настанат големи студове, защото замръзването на земята поврежда картофите, и дори само студеното време прави картофите по-чувствителни към натъртване и евентуално последващо разваляне, което бързо може да порази голямо складирано количество. Картофите за семе в някои страни се сортират, за да се елиминират болните растения и тези от различен сорт. === Вредители === [[Файл:Tractors in Potato Field.jpg|мини|Картофена нива]] Основен вредител по картофените растения е [[колорадски бръмбар|колорадският бръмбар]]. [[Картофен цистообразуващ нематод|Картофеният цистообразуващ нематод]] е микроскопичен [[червей]] ([[Кръгли червеи|нематод]]), който живее по корените и причинява повяхване на растението. Тъй като яйцата му могат да се запазят в почвата в продължение на няколко години, се препоръчва [[сеитбообращение]]. === Основни сортове, отглеждани в България === * Аквила * [[Бинте]] – нидерландски сорт * [[Ерстлинг]] * [[Ранна роза]] * [[Самоков 729]] * Саския == Използване за храна == === Хранителна стойност === {{Хранителна стойност | usda_id = 3080 | име = Картоф<br /><small>Potatoes, flesh and skin, raw</small> | kJ = 322 | въглехидрати = 17.49 | нишесте = 15.29 | захари = 0.82 | сукроза = 0.17 | глюкоза = 0.31 | фруктоза = 0.26 | лактоза = 0 | малтоза = 0 | галактоза = 0 | влакна = 2.1 | мазнини = 0.09 | насмас = 0.025 | трансмас = 0 | мономас = 0.002 | полимас = 0.042 | холестерол_мг = 0 | белтък = 2.05 | вода = 79.25 | пепел = 1.11 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 1 | тиамин_мг = 0.081 | рибофлавин_мг = 0.032 | ниацин_мг = 1.061 | пантотенова_мг = 0.295 | витВ6_мг = 0.298 | фолиева_мкг = 15 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 19.7 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.01 | витК_мкг = 2 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 12 | желязо_мг = 0.81 | магнезий_мг = 23 | фосфор_мг = 57 | калий_мг = 425 | натрий_мг = 6 | цинк_мг = 0.3 | мед_мг = 0.11 | манган_мг = 0.153 | селен_мкг = 0.4 | триптофан = 0.021 | треонин = 0.067 | изолевцин = 0.066 | левцин = 0.098 | лизин = 0.107 | метионин = 0.032 | цистин = 0.024 | фенилаланин = 0.081 | тирозин = 0.048 | валин = 0.103 | аргинин = 0.101 | хистидин = 0.035 | аланин = 0.063 | аспарагинова = 0.48 | глутаминова = 0.351 | глицин = 0.057 | пролин = 0.063 | серин = 0.074 | холин = 0.0121 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} Картофите имат високо съдържание на [[въглехидрат]]и и съдържат [[Протеин|белтъчини]], [[Минерал|минерали]] (особено [[калий]]) и [[витамин]]и, включително [[витамин C]]. Прясно извадените картофи съдържат повече витамин С от съхраняваните дълго. Младите картофи имат предимството, че съдържат по-малко токсични химикали. Тези картофи са чудесен хранителен източник. Обелени, дълго съхраняваните картофи имат по-малка хранителна стойност, въпреки че все още съдържат калий и витамин С. От картофи могат да се произвеждат също [[нишесте]], [[брашно]], [[етанол|етилов алкохол]], [[декстрин]] и [[фураж]]. Картофите (особено [[картофено пюре]]) имат висок [[гликемичен индекс]], който ги изключва от много [[Диета|диети]]. === Разновидности === [[Файл:Various types of potatoes for sale.jpg|ляво|мини|Различни видове картофи за продан]] В зависимост от растежа си картофите се делят на първи ранни, втори ранни и основна реколта. Първите бързо образуват малки клубени, а последните по-бавно образуват големи клубени. Кожите на картофите могат да бъдат с кафяв, жълт, розов, червен и лилав (понякога наричан „син“) цвят. Месото им може да изглежда бяло или да съответства на цвета на кожата. Младите и ранните картофи не са предназначени за съхраняване, докато тези от основната реколта се съхраняват добре. Продавачите могат да обозначават картофите по различен начин: * „за варене“ – запазват формата си при варене; * „за печене цели“ – запазват формата си само при печене; * „за печене“ – опечени, имат добър вкус; * „салатни“ – годни за салата, стегнати и с подобно на [[восък]] месо след варене; * „за пюре“ – при пюриране образуват гладко пюре, без влакна и зърна. Картофите обикновено се сушат след събиране, за да стане кожата им по-дебела. Преди сушенето кожата е много тънка и нежна и картофите се наричат „млади“ и са много вкусни. Младите картофи често се събират от домашните градинари чрез опипване, т.е. изваждане на младите клубени, оставяйки растението на мястото му. По пазарите понякога за млади картофи се продават тънкокожи сортове. [[Сладък картоф|Сладкият картоф]] не е истински картоф. Той е отделен [[Вид (биология)|вид]] и е част от друго растително семейство – ''[[Convolvulaceae]]''. === Ястия от картофи === [[Файл:Patatnik Ostrhodopen PD 2011.JPG|мини|ляво|Пататник]] Картофите се приготвят за ядене по много начини: с кожа или белени, цели или нарязани, с или без подправки. Единственото изискване е да бъдат сготвени, за да се освободи нишестето от клетките и да стават за ядене. При готвене се разрушават също и пиритрините, които се съдържат в тях във високи концентрации. Поради риска за здравето, който носи консумацията на пиритрини, като стомашни оплаквания, прилошаване, ерозия на стомашната лигавица и рак на червата при продължителна консумация на лошо сготвени картофи, сурови картофи не бива да се ядат. Повечето консуматори ядат картофите горещи, но няколко основни рецепти с картофи включват готвене на картофите и последваща консумация студени – [[картофена салата]] и [[чипс]]. Една от често използваните форми на консумация е под формата на [[картофено пюре]] – обелените и сварени картофи се смачкват и сместват с масло, сметана и/или други добавки. В други ястия картофите се [[Печене|пекат]] цели, [[варене|варят]], готвят се на пара, [[печене|пекат]] се нарязани на фурна, [[пържене|пържат]] се, настъргват се и се правят на кюфтета или кнедли. Картофите, за разлика от много храни, могат лесно да се сготвят в [[микровълнова фурна]] и при това да запазят почти цялата си хранителна стойност, ако се покрият с надупчено фолио, за да се предотврати изпаряването на водата, иначе картофите стават като печени. Парчета картофи са често срещана съставка в различни [[Яхния|яхнии]]. В [[България]] картофите са важна съставка в много национални ястия – [[пататник]], [[гювеч]], [[мусака]]. Картофеното пюре е важна съставка в много традиционни ястия от [[Британски острови|Британските острови]]. Картофите често се задушават за гарнитура на други ястия. В континентална [[Европа]] картофите също са много популярни. В [[Италия]] от тях се приготвя вид [[Паста (кулинария)|паста]], наречена [[ньоки]] (''gnocchi''). Основна съставка са в различни видове супи в целия континент. В САЩ картофите са една от най-широко използваните за храна култури с различни методи за приготвяне и добавки. В [[Скандинавия]], особено [[Швеция]] и [[Финландия]], прясно изровените ранни картофи се смятат за [[деликатес]]. Сварени цели и сервирани с [[копър]], тези „нови картофи“ се ядат по традиция заедно с [[туршия]] от [[херинга]]. == В изобразителното изкуство == Картините „[[Селяни, ядещи картофи]]“ и „Кошница картофи“ на [[Винсент ван Гог]]. == Бележки == <references /> == Източници == {{дребно| * {{cite web |url=http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx?PageID=567#ancor |title=FAOSTAT |publisher=faostat.fao.org |accessdate=26 февруари 2010 |архив_дата=2012-06-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120619130038/http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx?PageID=567#ancor }} * {{cite web| last = Friedman| first = M| coauthors = J. N. Roitman, N. Kozukue| year = 2003| url = http://grande.nal.usda.gov/ibids/index.php?mode2=detail&origin=ibids_references&therow=728718| title = Glycoalkaloid and calystegine contents of eight potato cultivars| publisher = IBIDS| accessdate = 26 февруари 2010| ref = harv| архив_дата = 2009-02-11| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090211003132/http://grande.nal.usda.gov/ibids/index.php?mode2=detail&origin=ibids_references&therow=728718}} * {{cite web| last = Mac Tomas| first = Proinsias| year = 2003| url = http://www.finnvalley.ie/irelandsown/spuds/potato.html| title = The Potato in Irish History| publisher = Ireland's Own| accessdate = 26 февруари 2010| ref = harv| архив_дата = 2015-09-24| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150924013203/http://www.finnvalley.ie/irelandsown/spuds/potato.html}} * {{cite web |url=http://www.eurekalert.org/pub_releases/2008-01/uow-uds012908.php |title=Using DNA, scientists hunt for the roots of the modern potato |accessdate=10 септември 2008 |year = 2008 |last=Miller |first=N |publisher=American Association for the Advancement of Science}} * {{cite web |url=http://www.potato2008.org/en/world/index.html |title=Potato World – World-wide potato production statistics |publisher=potato2008.org |accessdate=10 септември 2008}} * {{cite web| last = Rhodes| first = David| year = 2009| url = http://www.hort.purdue.edu/rhodcv/hort410/potat/po00001.htm| title = Potatoes – Notes| publisher = Purdue University – Department of Horticulture and Landscape Architecture| accessdate = 26 февруари 2010| ref = harv| archive-url = http://web.archive.org/web/20090208150048/http://www.hort.purdue.edu:80/rhodcv/hort410/potat/po00001.htm| archive-date = 2009-02-08| архив_дата = 2016-03-09| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160309174952/https://hort.purdue.edu/rhodcv/hort410/potat/po00001.htm}} * {{cite journal |title=A single domestication for potato based on multilocus amplified fragment length polymorphism genotyping |last=Spooner |first=DM |coauthors=et al. |journal=[[Proceedings of the National Academy of Sciences|PNAS]] |volume=102 |issue=41 |doi=10.1073/pnas.0507400102 |pages=14694 – 99 |year=2005 |issn = 0027-8424 }} }} {{кухня}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Кучешко грозде]] [[Категория:Кореноплодни зеленчуци]] 8r0k4xo825i2i0u0mpfehguxxygiy0p 0 105263 12397565 12397067 2024-10-28T14:58:00Z Bichoes78 258843 12397565 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = българска княгиня | герб = }} | род = }} '''Кераца-Мария''' или само '''Мария''' е българска [[княгиня]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]], съпруга на император [[Андроник IV Палеолог]] и майка на император [[Йоан VII Палеолог]]. == Произход == Мария е дъщеря е на българския цар [[Иван Александър]] от втория му брак с еврейката [[Теодора (Сара)|Теодора-Сара]]. Тя е сестра на цар [[Иван Шишман|Иван Шишман]], [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]]. По бащина линия принадлежи към българската владетеслка династия [[Шишман]]. == Брак с Андроник IV Палеолог == На 17 август [[1355]] г. Кераца-Мария е омъжена за византийския император [[Андроник IV Палеолог]] (* 1376, † 1379). Когато бракът им е сключен, Кераца е едва на 7 г., Андроник също е много млад, затова се налага да се поиска разрешение от [[Цариградската патриаршия]], която в специално синодално решение, подписано от патриарха и още 15 митрополити, потвърждава одобрението си за този брак. Чрез него се цели да се скрепят бъдещите съвместни българо-византийски действия срещу османските нашественици. Синът на Кераца и Андроник, кръстен на дядо си император [[Йоан V Палеолог]], по-късно също става император под името [[Йоан VII Палеолог]]. От този брак се раждат и две дъщери. През 1373 г. Андроник заедно с приятеля си и наследник на османския престол Исмаил Савджи организират заговор за свалянето на своите бащи. Заговорът обаче се проваля. Султанът ослепява сина си, като очите на Исмаил са избодени с нож, след което той умира. Малко по-изтънчено се отнася към сина си [[Йоан V Палеолог]], който заповядва Андроник да бъде ослепен с врял [[оцет]], така че Андроник частично запазва зрението си. По заповед на императора същата съдба сполетява и тригодишния син на Андроник и Кераца. След това заедно със съпруга си Кераца прекарва около три години затворена в кулата Анема, а по-късно – и в един манастир край византийската столица. През 1376 г. Кераца и Андроник успяват да избягат с помощта на българския цар [[Иван Шишман]] и [[Крали Марко]] и намират убежище в квартала Пера при [[Генуезка република|генуезците]]. Там благодарение на грижите на Кераца и на някакъв мехлем, който тя получава от генуезците, съпругът и синът ѝ успяват да възстановят зрението си.<ref name="Пламен Павлов">''Павлов'', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> == Императрица == Кераца става императрица на Византия през [[1376]] г., когато Йоан V Палеолог е детрониран от Андроник IV. В действителност Кераца е византийска императрица само 3 години, тъй като Андроник IV Палеолог загубва престола и е принуден да търси убежище при генуезците, но това не попречва имената и на двамата да бъдат замесени в повечето от дворцовите брожения преди и след възкачването им на трона. След внезапната смърт на Андроник през 1385 г. Кераца поема попечителството над 15-годишния си сина им Йоан VII Палеолог. Впоследствие, макар и принудена да се замонаши под името ''Макария'', тя все пак успява да се порадва на възцаряването на сина ѝ на византийския престол през 1390 г. Йоан VII се задържа на престола само няколко месеца. След като е детрониран, той получава управлението на областта с център [[Силиврия]], където се установява и Кераца.<ref name="Пламен Павлов"/> == Четвероевангелие на цар Иван Александър == Портретът на Кераца е запазен в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на Иван Александър]], където е изобразена наред със сестрите си [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]], и зет си деспот Константин. == Източници == <references/> {{Династията на Срацимировци}}{{Портал|Биографии|История на България|Византия}} [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Български княгини|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Палеолози]] isjgjwodmnbjahanjvckcgzo762stkh 12398067 12397565 2024-10-29T04:12:10Z Bichoes78 258843 12398067 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = българска княгиня | герб = }} | род = }} '''Кераца-Мария''' или само '''Мария''' е българска [[княгиня]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]], съпруга на император [[Андроник IV Палеолог]] и майка на император [[Йоан VII Палеолог]]. == Произход == Мария е дъщеря на българския цар [[Иван Александър]] от втория му брак с еврейката [[Теодора (Сара)|Теодора-Сара]]. Тя е сестра на цар [[Иван Шишман|Иван Шишман]], [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]]. По бащина линия принадлежи към българската владетеслка династия [[Шишман]]. == Брак с Андроник IV Палеолог == На 17 август [[1355]] г. Кераца-Мария е омъжена за византийския император [[Андроник IV Палеолог]] (* 1376, † 1379). Когато бракът им е сключен, Кераца е едва на 7 г., Андроник също е много млад, затова се налага да се поиска разрешение от [[Цариградската патриаршия]], която в специално синодално решение, подписано от патриарха и още 15 митрополити, потвърждава одобрението си за този брак. Чрез него се цели да се скрепят бъдещите съвместни българо-византийски действия срещу османските нашественици. Синът на Кераца и Андроник, кръстен на дядо си император [[Йоан V Палеолог]], по-късно също става император под името [[Йоан VII Палеолог]]. От този брак се раждат и две дъщери. През 1373 г. Андроник заедно с приятеля си и наследник на османския престол Исмаил Савджи организират заговор за свалянето на своите бащи. Заговорът обаче се проваля. Султанът ослепява сина си, като очите на Исмаил са избодени с нож, след което той умира. Малко по-изтънчено се отнася към сина си [[Йоан V Палеолог]], който заповядва Андроник да бъде ослепен с врял [[оцет]], така че Андроник частично запазва зрението си. По заповед на императора същата съдба сполетява и тригодишния син на Андроник и Кераца. След това заедно със съпруга си Кераца прекарва около три години затворена в кулата Анема, а по-късно – и в един манастир край византийската столица. През 1376 г. Кераца и Андроник успяват да избягат с помощта на българския цар [[Иван Шишман]] и [[Крали Марко]] и намират убежище в квартала Пера при [[Генуезка република|генуезците]]. Там благодарение на грижите на Кераца и на някакъв мехлем, който тя получава от генуезците, съпругът и синът ѝ успяват да възстановят зрението си.<ref name="Пламен Павлов">''Павлов'', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> == Императрица == Кераца става императрица на Византия през [[1376]] г., когато Йоан V Палеолог е детрониран от Андроник IV. В действителност Кераца е византийска императрица само 3 години, тъй като Андроник IV Палеолог загубва престола и е принуден да търси убежище при генуезците, но това не попречва имената и на двамата да бъдат замесени в повечето от дворцовите брожения преди и след възкачването им на трона. След внезапната смърт на Андроник през 1385 г. Кераца поема попечителството над 15-годишния си сина им Йоан VII Палеолог. Впоследствие, макар и принудена да се замонаши под името ''Макария'', тя все пак успява да се порадва на възцаряването на сина ѝ на византийския престол през 1390 г. Йоан VII се задържа на престола само няколко месеца. След като е детрониран, той получава управлението на областта с център [[Силиврия]], където се установява и Кераца.<ref name="Пламен Павлов"/> == Четвероевангелие на цар Иван Александър == Портретът на Кераца е запазен в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на Иван Александър]], където е изобразена наред със сестрите си [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]], и зет си деспот Константин. == Източници == <references/> {{Династията на Срацимировци}}{{Портал|Биографии|История на България|Византия}} [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Български княгини|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Палеолози]] kuxl0piah78d8c7n5e1wg9x3kmllrsr 12398068 12398067 2024-10-29T04:12:49Z Bichoes78 258843 12398068 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = българска княгиня | герб = }} | род = }} '''Кераца-Мария''' или само '''Мария''' е българска [[княгиня]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]], съпруга на император [[Андроник IV Палеолог]] и майка на император [[Йоан VII Палеолог]]. == Произход == Мария е дъщеря на българския цар [[Иван Александър]] от втория му брак с еврейката [[Теодора (Сара)|Теодора-Сара]]. Тя е сестра на цар [[Иван Шишман|Иван Шишман]], [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]]. По бащина линия принадлежи към българската владетелска династия [[Шишман]]. == Брак с Андроник IV Палеолог == На 17 август [[1355]] г. Кераца-Мария е омъжена за византийския император [[Андроник IV Палеолог]] (* 1376, † 1379). Когато бракът им е сключен, Кераца е едва на 7 г., Андроник също е много млад, затова се налага да се поиска разрешение от [[Цариградската патриаршия]], която в специално синодално решение, подписано от патриарха и още 15 митрополити, потвърждава одобрението си за този брак. Чрез него се цели да се скрепят бъдещите съвместни българо-византийски действия срещу османските нашественици. Синът на Кераца и Андроник, кръстен на дядо си император [[Йоан V Палеолог]], по-късно също става император под името [[Йоан VII Палеолог]]. От този брак се раждат и две дъщери. През 1373 г. Андроник заедно с приятеля си и наследник на османския престол Исмаил Савджи организират заговор за свалянето на своите бащи. Заговорът обаче се проваля. Султанът ослепява сина си, като очите на Исмаил са избодени с нож, след което той умира. Малко по-изтънчено се отнася към сина си [[Йоан V Палеолог]], който заповядва Андроник да бъде ослепен с врял [[оцет]], така че Андроник частично запазва зрението си. По заповед на императора същата съдба сполетява и тригодишния син на Андроник и Кераца. След това заедно със съпруга си Кераца прекарва около три години затворена в кулата Анема, а по-късно – и в един манастир край византийската столица. През 1376 г. Кераца и Андроник успяват да избягат с помощта на българския цар [[Иван Шишман]] и [[Крали Марко]] и намират убежище в квартала Пера при [[Генуезка република|генуезците]]. Там благодарение на грижите на Кераца и на някакъв мехлем, който тя получава от генуезците, съпругът и синът ѝ успяват да възстановят зрението си.<ref name="Пламен Павлов">''Павлов'', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> == Императрица == Кераца става императрица на Византия през [[1376]] г., когато Йоан V Палеолог е детрониран от Андроник IV. В действителност Кераца е византийска императрица само 3 години, тъй като Андроник IV Палеолог загубва престола и е принуден да търси убежище при генуезците, но това не попречва имената и на двамата да бъдат замесени в повечето от дворцовите брожения преди и след възкачването им на трона. След внезапната смърт на Андроник през 1385 г. Кераца поема попечителството над 15-годишния си сина им Йоан VII Палеолог. Впоследствие, макар и принудена да се замонаши под името ''Макария'', тя все пак успява да се порадва на възцаряването на сина ѝ на византийския престол през 1390 г. Йоан VII се задържа на престола само няколко месеца. След като е детрониран, той получава управлението на областта с център [[Силиврия]], където се установява и Кераца.<ref name="Пламен Павлов"/> == Четвероевангелие на цар Иван Александър == Портретът на Кераца е запазен в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на Иван Александър]], където е изобразена наред със сестрите си [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]], и зет си деспот Константин. == Източници == <references/> {{Династията на Срацимировци}}{{Портал|Биографии|История на България|Византия}} [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Български княгини|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Палеолози]] 43ttu22mw10k7qqh0qqf34q0nl21lp1 12398069 12398068 2024-10-29T04:16:25Z Bichoes78 258843 12398069 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = българска княгиня | герб = }} | род = }} '''Кераца-Мария''' или само '''Мария''' е българска [[княгиня]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]], съпруга на император [[Андроник IV Палеолог]] и майка на император [[Йоан VII Палеолог]]. == Произход == Мария е първата дъщеря на българския цар [[Иван Александър]] от втория му брак с еврейката [[Теодора (Сара)|Теодора-Сара]]. Тя е сестра на цар [[Иван Шишман|Иван Шишман]], [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]]. По бащина линия принадлежи към българската владетелска династия [[Шишман]]. Внучка е на [[Кераца Петрица|Кераца Петрица ]]и деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и правнучка на [[Шишман I]]. == Брак с Андроник IV Палеолог == На 17 август [[1355]] г. Кераца-Мария е омъжена за византийския император [[Андроник IV Палеолог]] (* 1376, † 1379). Когато бракът им е сключен, Кераца е едва на 7 г., Андроник също е много млад, затова се налага да се поиска разрешение от [[Цариградската патриаршия]], която в специално синодално решение, подписано от патриарха и още 15 митрополити, потвърждава одобрението си за този брак. Чрез него се цели да се скрепят бъдещите съвместни българо-византийски действия срещу османските нашественици. Синът на Кераца и Андроник, кръстен на дядо си император [[Йоан V Палеолог]], по-късно също става император под името [[Йоан VII Палеолог]]. От този брак се раждат и две дъщери. През 1373 г. Андроник заедно с приятеля си и наследник на османския престол Исмаил Савджи организират заговор за свалянето на своите бащи. Заговорът обаче се проваля. Султанът ослепява сина си, като очите на Исмаил са избодени с нож, след което той умира. Малко по-изтънчено се отнася към сина си [[Йоан V Палеолог]], който заповядва Андроник да бъде ослепен с врял [[оцет]], така че Андроник частично запазва зрението си. По заповед на императора същата съдба сполетява и тригодишния син на Андроник и Кераца. След това заедно със съпруга си Кераца прекарва около три години затворена в кулата Анема, а по-късно – и в един манастир край византийската столица. През 1376 г. Кераца и Андроник успяват да избягат с помощта на българския цар [[Иван Шишман]] и [[Крали Марко]] и намират убежище в квартала Пера при [[Генуезка република|генуезците]]. Там благодарение на грижите на Кераца и на някакъв мехлем, който тя получава от генуезците, съпругът и синът ѝ успяват да възстановят зрението си.<ref name="Пламен Павлов">''Павлов'', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> == Императрица == Кераца става императрица на Византия през [[1376]] г., когато Йоан V Палеолог е детрониран от Андроник IV. В действителност Кераца е византийска императрица само 3 години, тъй като Андроник IV Палеолог загубва престола и е принуден да търси убежище при генуезците, но това не попречва имената и на двамата да бъдат замесени в повечето от дворцовите брожения преди и след възкачването им на трона. След внезапната смърт на Андроник през 1385 г. Кераца поема попечителството над 15-годишния си сина им Йоан VII Палеолог. Впоследствие, макар и принудена да се замонаши под името ''Макария'', тя все пак успява да се порадва на възцаряването на сина ѝ на византийския престол през 1390 г. Йоан VII се задържа на престола само няколко месеца. След като е детрониран, той получава управлението на областта с център [[Силиврия]], където се установява и Кераца.<ref name="Пламен Павлов"/> == Четвероевангелие на цар Иван Александър == Портретът на Кераца е запазен в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на Иван Александър]], където е изобразена наред със сестрите си [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]], и зет си деспот Константин. == Източници == <references/> {{Династията на Срацимировци}}{{Портал|Биографии|История на България|Византия}} [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Български княгини|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Палеолози]] t2a50gekduyqzndzzjgu8d5vo4qsk6s 12398072 12398069 2024-10-29T04:43:47Z Bichoes78 258843 12398072 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = българска княгиня | герб = }} | род = }} '''Кераца-Мария''' или само '''Мария''' е българска [[княгиня]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]], съпруга на император [[Андроник IV Палеолог]] и майка на император [[Йоан VII Палеолог]]. == Произход == Мария е първата дъщеря на българския цар [[Иван Александър]] от втория му брак с еврейката [[Теодора (Сара)|Теодора-Сара]]. Тя е сестра на цар [[Иван Шишман|Иван Шишман]], [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]]. По бащина линия принадлежи към българската владетелска династия [[Шишман]]. Внучка е на [[Кераца Петрица|Кераца Петрица ]]и деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и правнучка на [[Шишман I]]. == Брак с Андроник IV Палеолог == На 17 август [[1355]] г. Кераца-Мария е омъжена за византийския император [[Андроник IV Палеолог]] (* 1376, † 1379). Когато бракът им е сключен, Кераца е едва на 7 г., Андроник също е много млад, затова се налага да се поиска разрешение от [[Цариградската патриаршия]], която в специално синодално решение, подписано от патриарха и още 15 митрополити, потвърждава одобрението си за този брак. Чрез него се цели да се скрепят бъдещите съвместни българо-византийски действия срещу османските нашественици. Синът на Кераца и Андроник, кръстен на дядо си император [[Йоан V Палеолог]], по-късно също става император под името [[Йоан VII Палеолог]]. От този брак се раждат и две дъщери. През 1373 г. Андроник заедно с приятеля си и наследник на османския престол Исмаил Савджи организират заговор за свалянето на своите бащи. Заговорът обаче се проваля. Султанът ослепява сина си, като очите на Исмаил са избодени с нож, след което той умира. Малко по-изтънчено се отнася към сина си [[Йоан V Палеолог]], който заповядва Андроник да бъде ослепен с врял [[оцет]], така че Андроник частично запазва зрението си. По заповед на императора същата съдба сполетява и тригодишния син на Андроник и Кераца. След това заедно със съпруга си Мария прекарва около три години затворена в кулата Анема, а по-късно – и в един манастир край византийската столица. През 1376 г. Кераца и Андроник успяват да избягат с помощта на "българските роднини на императрицата" и намират убежище в квартала Пера при [[Генуезка република|генуезците]]. Там благодарение на грижите на Мария и на някакъв мехлем, който тя получава от генуезците, съпругът и синът ѝ успяват да възстановят зрението си.<ref name="Пламен Павлов">''Павлов'', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> == Императрица == Кераца става императрица на Византия през [[1376]] г., когато Йоан V Палеолог е детрониран от Андроник IV. В действителност Кераца е византийска императрица само 3 години, тъй като Андроник IV Палеолог загубва престола и е принуден да търси убежище при генуезците, но това не попречва имената и на двамата да бъдат замесени в повечето от дворцовите брожения преди и след възкачването им на трона. След внезапната смърт на Андроник през 1385 г. Кераца поема попечителството над 15-годишния си сина им Йоан VII Палеолог. Впоследствие, макар и принудена да се замонаши под името ''Макария'', тя все пак успява да се порадва на възцаряването на сина ѝ на византийския престол през 1390 г. Йоан VII се задържа на престола само няколко месеца. След като е детрониран, той получава управлението на областта с център [[Силиврия]], където се установява и Кераца.<ref name="Пламен Павлов"/> == Четвероевангелие на цар Иван Александър == Портретът на Кераца е запазен в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на Иван Александър]], където е изобразена наред със сестрите си [[Кера Тамара]] и [[Десислава Българска|Десислава]], и зет си деспот Константин. == Източници == <references/> {{Династията на Срацимировци}}{{Портал|Биографии|История на България|Византия}} [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Български княгини|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Палеолози]] a79j9cewazi4a00wrgifznlz9m01f0v 0 108287 12397698 12316206 2024-10-28T18:08:00Z Amherst99 49254 12397698 wikitext text/x-wiki [[Файл:Notarius LEX-W-badge.png|дясно|мини]] [[Файл:Крепостенъ актъ.png|мини|Крепостен акт]] '''Нотариус''' ({{lang|la|на=от|notarius|notārius}} – ''„писар“''<ref>{{Цитат книга|last=Милевъ Ал.|first=|title=„Латинско-български речникъ“|year=1937|month=|publisher=|location=София|isbn=|pages=}}</ref>, „''слагащият бележки''“<ref name=":10">{{Цитат книга|last=Борисов|first=Наско|title=„135 години български нотариат“|year=2014|month=|publisher=ИК Сиела Норма АД|location=София|isbn=978-954-28-1467-2|pages=}}</ref>), съгласно [[Закон за нотариусите и нотариалната дейност|Закона за нотариусите и нотариалната дейност]] (ЗННД)<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://notary-chamber.bg/sites/default/files/zakon_za_notariusite_i_notarialnata_deynost_zagl.pdf|заглавие=Закон за нотариусите и нотариалната дейност|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2018-09-15|достъп_дата=30.03.2021|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180915050322/http://notary-chamber.bg/sites/default/files/zakon_za_notariusite_i_notarialnata_deynost.pdf}}</ref>, е лице ([[юрист]])<ref>Чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗННД – (изисквания): „висше юридическо образование“</ref>, на което държавата възлага извършването на предвидените в [[законодателство]]то нотариални действия и е вписано в Регистъра на [[Нотариалната камара]].<ref name=":0" /> Той е съдебно лице<ref name=":8">Съдебен държавен орган (но не магистрат) до 1996 г., с изменението на Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г.) и създаването на ЗННД (в България);</ref><ref name=":2">{{Цитат книга|last=Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Емилия Пернишка|first=|title=„Речник на чуждите думи в българския език“, пето издание|year=2007 г|month=|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=954-02-0263-9|pages=528}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.justice.government.bg/5/36/|заглавие=Министерство на правосъдието, Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“|автор=Министерство на правосъдието|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2019-12-15|достъп_дата=15.12.2019 г|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191215122925/http://www.justice.government.bg/5/36/}}</ref>, което удостоверява с подпис и печат истинността на [[Право|юридически]] актове и документи.<ref name=":2" /> Нотариусът е субект <sup>([[Италия]])</sup>, на когото е възложена функцията да гарантира валидността на договорите и по-общо на правните сделки, придавайки ''публична достоверност''<ref name=":3">XXXVII Национален конгрес на нотариусите (Италия, Катания, 20 – 23 октомври 1999 г.) Превод: Кирил Стоянов</ref> на документите, делата и подписите, представени и положени в негово присъствие.<ref name=":3" /> Нотариусът лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия, като може да се подпомага в своята дейност от [[помощник-нотариус]].<ref>Закон за нотариусите и нотариалната дейност</ref> Районът му на действие съвпада с района на съответния [[районен съд]].<ref>Член 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)</ref> Нотариусът е [[самоосигуряващо се лице]], в рамките на упражняваната от него [[свободна професия]]<ref>„Лица, упражняващи свободна професия“ – § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби към Закона за данъците върху доходите на физическите лица</ref>, каквито професии са: [[лекар]]ите (на свободна практика), [[архитект]]ите, [[Частен съдебен изпълнител|частните съдебни изпълнители]], [[адвокат]]ите, [[експерт-счетоводител]]ите, [[Строителен инженер|строителните инженери]], други. Съставът на нотариусите в една държава или населено място, упражняващи професията като общност – колектив, [[гилдия]] или колегия, се нарича „''нотариат''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lexico.com/definition/notariate|заглавие=Notariate|автор=Lexico by Oxford|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=09.02.2021}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> – от латински: ''notariātus''.<ref>Notariate (nəʊˈtɛːrɪət), от латински: ''notari<s>atus</s>'' + -''ate'' (от френски) – втора половина на XIX в. – речник Lexico на Oxford</ref><ref>{{Цитат книга|last=Милев|first=Александър и колектив|title=Речник на чуждите думи в българския език|year=2007|month=|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=|pages=}}</ref>; в по-широк смисъл, могат да се прибавят нотариалните [[Нормативен акт|нормативни актове]] на страната и съответната техническа организация (пример: „''144 години български нотариат''“ <sup>''(към 2022 г.)''</sup><ref>''По примера на:  ''Борисов, Наско ''„135 години български нотариат“''. София, ИК Сиела Норма АД, 2014</ref>). == Латински нотариус (на гражданското право) и обществен нотариус == [[Файл:Notariatsinstrument schmalkalden raban.jpg|мини|8 август [[1474]], Нотариален акт, нотариус Speyer Raban Schmalkalden, градския архив гр. [[Шпайер]], Германия]]Нотариусът на [[Европа|Европейския континент]] е длъжностно лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на [[Гражданско право|гражданския]] и [[Търговско право|търговски]] оборот и гражданскоправните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между [[Частно право|частните субекти]] ([[Физическо лице|физически]] и [[Юридическо лице|юридически лица]]). Нотариусът в [[Европа]], наричан още „латински нотариус“, се различава от фигурата на [[Англосаксонска правна система|англосаксонския]] нотариус, наричан „обществен нотариус“, който действа на територията на [[САЩ]] и някои бивши [[Колония|колонии]] на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], като [[Индия]], [[Австралия]] и др. В [[Канада]] действат и двете системи, според провинциите и историческата им принадлежност (към [[Франция]] или [[Англия]]). Латинските нотариуси, наричани още ''нотариуси на гражданското право'', черпят своята власт от предоставените им от държавата функции и правни традиции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. В своята дейност прилагат цялото законодателство на държавата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.notariatus.com/index.php/blog-statii/90-godini-avtenticen-avtomobilen-regist-r-v-b-lgaria|заглавие=„90 години автентичен автомобилен регистър в България“|автор=Notariatus.com|труд=}}</ref> Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен (публичен) акт. Латинските нотариуси са практикуващи [[юрист]]и, които отговарят на много изисквания, като [[стаж]], [[ценз]], чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия и други. '''Латинските нотариуси''' осигуряват пълен набор от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава. Те изпълняват публична длъжност, в рамките на своята частна практика. == Различия между нотариус и адвокат == Ролята на нотариуса е да бъде независим, неутрален и безпристрастен защитник на всички страни по едно нотариално производство. Задължение му е да съблюдава интересите на всички участници, включително тези на държавата и общината. Нотариусът няма право да действа в полза и защита само на едно лице (едностранно), в ущърб на друго. Поради тази причина е невъзможно да защитава клиент в съда. През призмата на съблюдаваните от него закони и добри нрави, нотариусът е „''съдия на ситуацията''“<ref>Revista Internacional Notariado RIN No 120, Ano 2014 – Primer Semestre, 1432 Expte. 151.770, p.57</ref>. Нотариусите, като [[гилдия]] действат в обща цел – стабилност в правния мир и гражданския оборот. [[Конкуренция]]та между нотариусите не трябва и не може да е финансова, а единствено в качеството на услугите, които предоставят. Ролята на [[адвокат]]а е да защитава правата и интересите на конкретно лице или на група лица, които лица се наричат ''доверители'' и ''подзащитни''. От гледна точка на материалното и на процесуалното право, клиентите на адвоката са наречени: [[ищец]], [[ответник]], пострадал, [[обвиняем]], [[подсъдим]] или изтърпяващ наказание.  От [[Процесуално право|процесуална]] гледна точка, клиентът на нотариуса се нарича най-често ''молител''. Задължение на [[адвокат]]а е да съблюдава интересите и правата на своя клиент, с цената на всички легални средства. В [[Съд (право)|съдебната зала]] адвокатите на страните се изправят един срещу друг в хода на [[съдебен процес|съдебния процес]]. В [[България]] адвокатите могат по-свободно да се състезават и конкурират помежду си при условията на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. Поради пристрастната функция на адвокатската професия, интересите, професионалните навици и възгледи, в които професията възпитава, от гледна точка на традициите, практиката и [[Психология|трудовата психология]], функциите на адвокатската професия не е прието да се съчетават с функциите и ролята на нотариуса, съдебните изпълнители (ДСИ и [[Частен съдебен изпълнител|ЧСИ]]) и други.<gallery class="center"> Файл:Max Volkhart Beim Notar.jpg|Max Volkhart Beim „Нотариус“ Файл:Notar um 1830.jpg|Нотариус, 1830 Файл:McEwen the-notary.jpg|McEwen, „Нотариусът“ Файл:Franz Meerts - Meeting at the notary's.jpg|„Среща при нотариуса“ – картина на белгийския художник Frans Meerts Файл:Milano - San Maurizio - Affreschi - Foto Giovanni Dall'Orto 14-Aug-2004 - 03.jpg|„Нотариус“, стенопис от църквата [[Маврикий (светец)|Св. Маврикий]], [[Милано]] </gallery> == Камари и организации == Европейските нотариуси членуват по право в национални камари, национални съвети или организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в „Международния съюз на нотариусите“ и в „Съюза на нотариатите на Европейския съюз“. == Наследяване и предаване на нотариална практика == В Европа нотариалната практика често се наследява при определени условия. Може да се предаде на следващото поколение квалифициран юрист или да се прехвърля на дългогодишен служител. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от [[средновековието]], насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите; пазят техните интереси и документи. Предаването на професията чрез тези методи е гаранция в професията да не навлизат лица, които не притежават нравствените и [[морал]]ни качества за нея, както е и гаранция за социален и професионален опит. По този начин се създава [[приемственост]] на [[Знание|знания]], [[Умение|умения]], [[архив]]и, [[клиент]]и, [[Традиция|традиции]]. == Историческо развитие на нотариуса в България == [[Файл:Vremenni pravila Dondukov.jpg|мини|„Временни правила за устройство на съдебната част“ – 1878 г. и княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Дондуков-Корсаков]]]] За начало на нотариата в България, се счита утвърждаването (на 24.08.[[1878]] г.) от императорския руски [[комисар]] [[княз]] [[Александър Дондуков-Корсаков]] акт за създаване на българската [[Съдебна власт|съдебна]] система – „Временни правила за устройство на съдебната част“, в сила от 01.01.1879 г.<ref name=":10" /> – Книга „Втора“, Глава „Трета“: „''За реда, по който се извършват, свидетелствуват актове, договори и свидетелствуват преписи от документи''“.<ref>Ульриха  Т., „Временные правила для устройства судебной части в Болгарии“, Одесса, 1878 г.</ref> В тази глава са уредени първите нотариални органи в България – членовете на окръжния съд. Следват актовете „Инструкции“ и „Временни инструкции“. С приемането на ''Закона за нотариусите и мировите съдии'' (14.02.1885 г.)<ref name=":5" />, окончателно се създават и оформят фигурата на нотариуса и неговата компетентност.<ref name=":10" /> В различни периоди – [[1878]] – [[1944]] г., 1944 – [[1948]] г., 1976 – 1994 г., [[1990|1990 –]] 1996 г. и след 1997 година, длъжностните лица, натоварени едновременно с тази дейност, са наричани: нотариуси, [[Мирови съд (България)|мирови съдии]], околийски съдии; нотариуси, [[Районен съд|районни съдии]]; нотариуси, съдии по вписванията и районни съдии.<ref name=":1">{{извод от кн. „Българско нотариално право“, д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref><ref name=":6">Закон за устройство на съдилищата</ref><ref name=":4">Закон за съдебната власт</ref><ref name=":5" /><ref>Чл. 279 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., последно изм., бр. 110 от 29.12.2020 г., в сила от 31.12.2020 г.)</ref> От 1885 г. нотариусите в страната функционират без прекъсване през обществено-политическите и исторически периоди, през които преминава българското общество, независимо дали са били служители към съдилищата или са на свободна практика. В населените места, където няма действащ нотариус, нотариалните функции се изпълняват от съдии, наричани при различните законодателства: ''[[Мирови съд (България)|мирови]], окръжни, околийски, районни'' съдии (всички магистрати – без мировите) или ''[[Съдия по вписванията|съдии по вписванията]]''. Нотариусът в България не е заемал магистратска позиция (с изключение: от 12.11.1934 г. до 07.11.1952 г.).<ref name=":5" /><ref name=":4" /><ref name=":6" /><ref name=":9" /> За период от осемнадесет години (от 12.11.1934 г. до 07.11.1952 г.), при Закона за устройство на съдилищата ([[Обнародване|обн.]] 1934 г.)<ref name=":9">Чл. 199, 121 и 137 от Закона за устройство на съдилищата (Утвърден с Указ № 174 от 6.11.1934 г., обн. в притурка към ДВ, бр. 182 от 12.11.1934 г.)</ref>, длъжността е приравнена на [[Съдия|съдийска]], като нотариусът е повишаван до заместник-околийски съдия.<ref name=":9" /> С приемането на новия [[Социалистическо право|социалистически]] закон (през 1952 г.)<ref>Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ Изв., бр. 92 от 07.11.1952 г.)</ref>, българският законодател трайно се отказва нотариусите да бъдат членове на съответния съд (наравно със съдиите – от 1934 г.), като ги поставя в специалната съдебна администрация на съда, заедно със [[Държавен съдебен изпълнител|съдебните изпълнители]], където остават до 1998 г.<ref name=":0" /><ref name=":8" /><ref name=":6" /> [[Файл:BASA-Blagoevgrad-136K-2-1-1.png|дясно|мини|Фотография на основателите на Мировия съд в [[Благоевград|Горна Джумая̀]], 1914 г.<ref>Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Благоевград, фонд 136К, опис 2, а.е. 1, л. 1</ref>]] === Княжество България и Царство България === След [[Освобождението на България]] (1878 г.) и по-конкретно след [[1885]] г., нотариалните действия по българските земи се извършват от нотариуси и [[Мирови съд (България)|мирови съдии]].<ref name=":5">Закон за нотариусите и мировите съдии (1885 г.)</ref> ''(вж. Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.)'' === Народна република България === По време на [[Социализъм|социализма]] поради ограниченията в [[право на собственост|правото на собственост]] върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между [[Физическо лице|физически]] (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки извършвани от нотариусите са в ограничено количество.<ref name=":1" /> През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от [[1973]] г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.<ref name=":1" /> === Република България === С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 1990-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към [[Районен съд|районните съдилища]], са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове и да задоволят, по този начин, нарасналите му потребности при условията на [[пазарна икономика]].<ref name=":1" /> Извършването на нотариалната [[реформа]] през [[1996]] – [[1998]] г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на [[Република България]] в [[Европейския съюз]]. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим – т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, а услугите на нотариуса да са по-достъпни.<ref name=":1" /> == Видни български нотариуси == [[Файл:Нотариус Хр. Колебинов, 1921 г. – подпис на Христо Хаджиев – ИК Хемусъ.png|мини|Нотариус Христо Колебинов – удостоверяване подписа на [[Христо Хаджиев]] – [[главен редактор]] и директор на „[[Хемусъ]]“, 10.01.1921 г., София]] === Трето българско царство (1878 – 1946) === * [[Кузман Шапкарев]] – нотариус в [[Сливен]] (от 1884 г.) и [[Стара Загора]]; мирови съдия във [[Враца]] и [[Ботевград]] (1888 – 1892 г.);<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://photoarchives.archives.bg/srch|заглавие=Кузман Шапкарев|автор=„ФотоАрхив“ на Държавен архив}}</ref><ref>Държавна агенция „Архиви“, ЦДА, фонд 1318К, опис 1, а.е. 5958, л. 50</ref> * Христо Н. Колебинов – столичен нотариус при Софийски областен съд и автор;<ref>„Ръководство по нотариалните служби“, София, 1927 г.</ref> * [[Христо Омарбалиев]] – столичен нотариус при Софийски областен съд и автор<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7027526|заглавие=по повод Нот. акт от 1928 г. – Интендантство, царски имоти – нот. Хр. Омарбалиев. Из статия на в-к „24 часа“|автор=Лиляна Клисурова|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Омарбалиев|first=Христо|title=Ръководство по нотариални действия във връзка със собствеността (фототипно)|year=1992|month=|publisher=Сиби|location=София|isbn=954-8150-01-8|pages=}}</ref> == Нотариусът в България днес == От 1 октомври [[1998]] г., в [[България]] функционира т. нар. „свободен нотариат“. От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите нотариални [[Кантора|кантори]]. В края на 1999 година се състои втори конкурс за нотариуси и още 120 души се вливат в редиците на ''свободните'' нотариуси в България. През 2004 година се състои третият конкурс за нотариуси, в резултат, на който нотариусите в Република България достигат 530. Към 2012 година нотариусите в Република България наброяват над 600<ref name="notary">{{Citation |title=Сайт на Нотариална камара на Р. България |url=http://www.notary-chamber.org/history.html |accessdate=2012-09-07 |archivedate=2012-06-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120615141258/http://www.notary-chamber.org/history.html }}</ref>. През 2019 година, нотариусите в България са около 800<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://notary-chamber.bg/bg|заглавие=Нотариална камара. Нотариуси|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=26.11.2019 г.}}</ref>. Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната камара на Република България. Тя, от своя страна е член на Международния съюз на нотариусите (Международния съюз на латинските нотариуси [U.I.N.L]) и на Съюза на нотариатите на Европейския съюз. С Резолюция № 42 на Общото събрание на нотариатите-членове на Международния съюз на Латинския нотариат, от 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България, е приета за пълноправен член на съюза.<ref name="notary" /> [[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси|328x328пкс]] == Компетентност на нотариуса == Българският нотариус извършва изрично предвидени в [[законодателство]]то действия. Тези процесуални действия са регламентирани в [[Граждански процесуален кодекс|Гражданския процесуален кодекс]] (ГПК) – Част „Шеста“, „Охранителни производства“, Глава „Петдесет и четвърта“ – чл. 569 – 594, както и в някои от общите съдебни производства.<ref name=":7">Гражданския процесуален кодекс – Част „Шеста“, Глава „Петдесет и четвърта“</ref> Същински нотариални действия са: сделки с [[Нотариален акт|нотариални актове]], удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот; удостоверяване на дата, съдържание или подписи на [[Частен документ|частни документи]], както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа; [[Нотариална покана|нотариални покани]], протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса, за извършване на действия пред него; вписвания, даване на справки и други предвидени в закон.<ref name=":7" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://notaric.net/услуги-други|заглавие=Нотариални удостоверявания|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> С нотариалните удостоверителни способи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://notaric.net/|заглавие=Удостоверителни способи}}</ref> (инструменти), могат да се удостоверяват различни видове договори, пълномощни, декларации, преписи – да се извършват ''нотариални производства.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://notaric.net/услуги|заглавие=Изрични удостоверявания|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Много често в ежедневието нотариалното удостоверяване се нарича ''нотариална заверка''. Нотариалното удостоверяване представлява [[официален документ]]. == Възнаграждение == На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича ''[[Тарифа за нотариалните такси|нотариална такса]]''.<ref>Чл. 85 – 97 ЗННД</ref> Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента ([[Молба|молителя]]). Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича съдия по вписванията или [[Съдия|районен съдия]].<ref name=":4" /> Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус. == Печат на нотариуса == [[Файл:Great Seal of Bulgaria.jpg|мини|[[Държавен печат на България|Държавният печат на Република България]] ''(образец за сравнение)''|122x122пкс]] Нотариалният печат се издава със заповед на [[Министър на правосъдието на България|министъра на правосъдието]], по образец. Съдържа надписа „''Република България''“, което го прави част от [[Държавен печат на България|Държавния печат на Република България]]. Необходими елементи са [[овал]]ите – традиционен и [[Институционалност|институционален]] белег за [[държавност]] и официалност. Българският нотариален печат е единственият нотариален печат в Европа без вложен в него национален [[символ]] или [[герб]]. Състои се единствено от буквени знаци и цифри. Има кръгла форма и определен диаметър. Без определен цвят при полагане. Може да бъде гумен, металически и сух печат.<ref>Раздел V, чл. 14, ал. 3 от Наредба към ЗННД</ref> Гуменият печат се изготвя задължително. Държавният печат на Република България <sup>(сравнение)</sup> има кръгла форма и определен диаметър. В средата е изобразен [[Герб на България|гербът на Република България]]. Около герба в горната половина на кръга е написано „Република България“, а в долната половина – „държавен печат“.<ref>Чл. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (Обн., ДВ, бр. 47 от 24.04.1998 г., в сила от 25.05.1998 г.)</ref> Полагането на държавния печат от министъра на правосъдието има удостоверително значение.<ref>Чл. 10., ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (Обн., ДВ, бр. 47 от 24.04.1998 г., в сила от 25.05.1998 г.)</ref> == Клетва на нотариусите == Нотариусите при встъпване в длъжност полагат клетва. === Княжество България === „Кълна се в името на Бога Всемогущаго да бъда верен на Негово Царско Височество Българский Княз, да пазя свято и ненарушимо законите на [[Княжество България|Княжеството]], да изпълнявам честно и добросъвестно обязаностите по службата, която ми се поверява, и всичките правила, разпореждания и поръчения, които се отнасят до тия ми обязаности, да не превишавам властта, която ми е дадена, и да не причинявам умишлено никому вреди и загуби, да пазя тайни по делата, които ми се поверяват и поръчват за извършване в кръга на моите обязаности, като помня, че за всичко аз съм длъжен да давам отчет пред закона и пред Бога. Амин“.<ref>Член 133 – Закон за устройството на съдилищата (отм.) Обн., ДВ, бр. 7 от 12.01.1899 г., в сила от 12.01.1899 г.</ref> === Царство България === „Кълна се в Името на Всемогъщаго Бога, да бъда верен на Негово Величество Царя на българите, да пазя свято и ненарушимо законите на [[Царство България|Царството]], да изпълнявам честно и добросъвестно обязаностите по службата, която ми се поверява и всички правила, разпореждания и поръчения, които се отнасят до тия ми обязаности, да не превишавам властта си, която ми е дадена и да не причинявам умишлено никому вреди и загуби, да пазя тайни по делата, които ми се поверяват и поръчват за извършване в кръга на моите обязаности, като помня, че за всичко съм длъжен да дам отчет пред закона и пред Бога. Амин.“<ref name=":9" /> Клетвата е полагана чрез свещеник, пред Общото събрание на съда, при който е назначението. Ако назначеното лице по съдебното ведомство откаже да положи установената по-горе клетва, счита се, че не е приело длъжността.<ref name=":9" /> === Република България === „Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.<ref name=":0" /> == Разни == Днес „частен“ е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен нотариус“. Законодателството на България борави с термина „нотариус“. Професионалният празник на българските нотариуси е 24 октомври. == Вижте също == * [[Съдия по вписванията]] * [[Мирови съд (България)]] * [[Районен съд]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://notary-chamber.bg/sites/default/files/zakon_za_notariusite_i_notarialnata_deynost.pdf ЗАКОН за нотариусите и нотариалната дейност] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180915050322/http://notary-chamber.bg/sites/default/files/zakon_za_notariusite_i_notarialnata_deynost.pdf |date=2018-09-15 }} * [https://notary-chamber.bg/sites/default/files/tarifa_za_notarialnite_taksi_km_zakona_za_notariusite_i_notarialnata_deynost.pdf Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност] * [https://notary-chamber.bg/bg Нотариална камара на Република България] * [http://www.notaric.net/нотариална-тарифа Правила за формиране на нотариалната такса] * [http://www.uinl.org/ UINL (The International Union of Notaries)] * [http://www.cnq.org/ Нотариална камара на Квебек] {{Портал|Право}} [[Категория:Юридически професии]] [[Категория:Правни термини]] [[Категория:Нотариуси| ]] rj13tszxftst40t99g9tt4uyy6iyhbs 0 110476 12397861 12386119 2024-10-28T20:54:41Z 5.53.240.170 /* Парламентарни */ 12397861 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|ВМРО|ВМРО (пояснение)}} {{Партия | име = ВМРО – Българско национално движение | bgcolor = black | лого = BMPO Coat of arms.png | знаме = Flag of the IMRO-BNP.svg | абревиатура = ВМРО–БНД | ръководител = [[Красимир Каракачанов]] | наследник_на = [[Съюз на македонските емигрантски организации]] | щаб = [[София]]<br>ул. „Пиротска“ 5 | тв_канал = [[България 24]] | младежка_организация = [[Национален младежки комитет на ВМРО]] | идеология = [[Национален консерватизъм]]<ref name="europeelects.eu">https://europeelects.eu/bulgaria/</ref> | химн = „[[Изгрей зора на свободата]]“ | член_на = [[Партия на европейските консерватори и реформисти]] | евро_група = [[Европейски консерватори и реформисти]] | цветове = {{color box|#B22222}} {{color box|#211C19}} | места2_заглавие = [[Народно събрание]] | места2 = {{Партия/места|0|240|black}} | места1_заглавие = [[Европейски парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|17|black}} | места4_заглавие = [[Области в България|Области]] | места4 = {{Партия/места|0|28|black}} | места5_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места5 = {{Партия/места|7|266|black}} | места3_заглавие = [[Столичен общински съвет]] | места3 = {{Партия/места|1|61|black}} | сайт = {{URL|www.vmro.bg}} }} '''ВМРО – Българско национално движение''', съкратено '''ВМРО''', е [[Национален консерватизъм|националноконсервативна]] [[политическа партия]] в [[България]].<ref name="europeelects.eu"/> [[Акроним]]ът ВМРО идва от историческата [[Вътрешна македонска революционна организация]], на която ВМРО се самоопределя като наследник. Партийната централа се помещава в [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] на улица „[[Пиротска]]“ 5 в София. == История == === ВМРО – СМД (1989 – 1999) === През 1989 година, при започналата демократизация на България, [[Македонски културен дом (София)|културно-просветните клубове „Гоце Делчев“]] в София и Варна се активизират. Те са приемници на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]], културно-просветна и обществена организация на македонските българи в [[Царство България]], разтурена скоро след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година. До края на годината се създават дискусионен клуб „Вардар“ в [[Благоевград]], македоно-българско дружество „Тодор Александров“ в [[Петрич]], дружества във [[Велико Търново]], [[Пловдив]], [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и други, като общо 23 дружества взимат участие във Възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Той е проведен на 5 януари 1990 година в [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] в София, като за председател на организацията е избран [[Димитър Гоцев]], за негови заместници – [[Стоян Бояджиев]] и [[Христо Тенев]], а за секретари – [[Евгений Еков]] и [[Красимир Каракачанов]].<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.252 – 264.</ref> На 16 декември 1990 година се състои Първият редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД). Взима се решение, освен с просветна и културна дейност, дружеството да оказва и влияние в политическия живот в България, като изиграва роля при признаването на независимостта на [[Северна Македония|Република Македония]]. През 1994 година чрез предизборно споразумение [[Анатолий Величков]] и Евгений Еков са избрани за депутати от листата на [[СДС|Съюза на демократичните сили]]. На Третия поред конгрес на организацията, състоял се на 24 – 25 март 1995 година в [[Кюстендил]], е избрано ръководство в състав Красимир Каракачанов, [[Райна Кирилова Дрангова|Райна Дрангова]] и Евгений Еков.<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.265 – 270.</ref> Между 1992 – 1995 година Стоян Бояджиев е председател на организацията, а след това е неин почетен председател. На 15 – 16 февруари 1997 година в [[Петрич]] се провежда четвърти поред конгрес на ВМРО – СМД. За едноличен председател на организацията е избран Красимир Каракачанов,<ref>{{Citation |title=ВМРО – Съюз на македонските дружества ВМРО – СМД, Справочник „ОМДА“ |url=http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm |accessdate=2012-12-15 |archivedate=2014-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141203163136/http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm }}</ref> а за негови заместници – Райна Дрангова и [[Валентин Китанов]]. За почетен председател е избран [[Иван Татарчев]]. На изборите от същата година Красимир Каракачанов и Анатолий Величков са избрани за депутати от листата на [[ОДС]]. ВМРО – СМД се реорганизира в общобългарска национална организация, заради което несъгласна с политиката група се отцепва във [[Съюз на македонските организации|ВМРО – СМО]]. През 1999 година добавката „Съюз на македонските дружества“ отпада от името на организацията, заменено от „Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) – като вече регистрирана политическа партия. През 2000 година друга група от организацията се отцепва във [[ВМРО – БДД]].<ref>{{Citation |title=„ВМРО – малкият Давид срещу големите партии“, в. „Стандарт“, 20 юли 1998 |url=http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm |accessdate=2012-12-13 |archivedate=2017-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170223211827/http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm }}</ref> В Пазарджик е регистрирана Фондация „ВМРО“, която включва имотите на бившите македонски дружества. Така се дава начало на широки дискусии дали подобна фондация е законна и морална. През 2001 година от организацията се отцепва и софийската младежка организация, начело с Анатолий Величков.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/88618 Македонски шпиони изнасят архивите на ВМРО в Скопие, докато войводите се карат], www.blitz.bg, 27 септември 2010 г.</ref> За периода 1990 – 1999 година ВМРО – СМД активно участва в обществения живот на България. През май 1991 г. в [[Благоевград]] се провежда [[Втори велик македонски събор]], на който присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска Македония и членове на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]] и [[Бразилия]]. По инициатива на ВМРО – СМД в [[Кюстендил]] е възстановен разрушеният от комунистите паметник на [[Тодор Александров]] – водач на Организацията в периода 1911 – 1924 г. Възстановен е и неговият гроб в [[Пирин]] планина, над село [[Сугарево]], [[Мелнишко]]. Установяват се връзки със сродни организации в [[Северна Македония|Република Македония]], като ВМРО – Татковинска на [[Димитър Църномаров]] и ВМРО – Охрид на [[Владимир Паунковски]]. През 1990 година ВМРО – СМД излиза с декларация в подкрепа на независимостта на Република Македония и излизането ѝ от състава на [[Югославия|Югославската федерация]]. През 1993 година ВМРО – СМД организира протест срещу връчването на акредитивните писма на посланика на САЩ в България – г-н Уилям Монтгомъри, който заявил, че ще иска промяна на българската конституция и признаване на „македонско малцинство“ в България. Печатен орган на ВМРО – СМД е вестник „[[Македония (1990 – 2004)|Македония]]“. === ВМРО – БНД (от 1999 г.) === [[Файл:Шествие на Организацията в София.jpg|мини|238px|Шествие на „ВМРО – БНД“ в София, 2003 г.]] [[Файл:Сцена от ежегодното шествие „Български марш“ 27 ноември 2012 г..jpg|мини|238px|Шествие на „ВМРО – БНД“; „Български марш“, 27 ноември 2012 г.]] На местните избори през 1999 г. ВМРО успява да спечели кметски места в общините [[Стамболийски (град)|Стамболийски]], [[Своге]], [[Елин Пелин (град)|Елин Пелин]], [[Бяла (община в област Русе)|Бяла]]. Успехи постигат кандидат-кметовете на ВМРО в [[Пловдив]], [[Кюстендил]], [[Благоевград]], [[Стара Загора]], [[Велико Търново]] и др. 123 представители на Организацията са избрани за общински съветници. Председателите на общинските съвети в Благоевград и Кюстендил са членове на ВМРО. От общо гласували 867 464 души (по местата, където ВМРО участва самостоятелно), Организацията получава 51 333 гласа, което прави 5,92%. На [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарните избори през 2001]] година ВМРО участва в коалиция с [[Движение Гергьовден|движение „Гергьовден“]], като постига резлутат 3,63%. „ВМРО – БНД“ участва на [[парламентарни избори в България 2005|парламентарните избори през 2005]] година в Коалиция „[[Български народен съюз]]“ и като парламентарно представена сила има петима депутати в [[XL народно събрание]]. През юни 2007 година „ВМРО – БНД“ предлага изменение в закона за изборите, което включва въвеждане на задължително гласуване и образователен [[ценз]] (завършено основно образование) за имащите право на глас.<ref>[http://vsekiden.com/news.php?topic=1&id=17518 „ВМРО предлага образователен ценз за право на вот“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140826115351/http://www.vsekiden.com/news.php?topic=1&id=17518 |date=2014-08-26 }}, както и принципа на уседналост, отпадане на деня за размисъл и оповестяването на екзитпола в реално време. – vsekiden.com, 7 юни 2007</ref> През 2008 година заедно с „[[ЛИДЕР]]“ и „[[Земеделски народен съюз|Земеделския народен съюз]]“ формират коалиционното движение „Напред“,<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/06/13/513835_dvijenie_napred_kum_vlastta/ Движение „Напред“ към властта], www.capital.bg, 13 юни 2008 г.</ref> което се разпада и вместо това влизат в коалиция с [[Ред, законност и справедливост]],<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=365719 РЗС, ВМРО, ЕНП, ЗНС и СЕК се обединиха за националния вот], dariknews.bg, 13 юни 2009 г.</ref> но не излъчват свои депутати на парламентарните избори през 2009 година. През 2010 година на редовен конгрес от ВМРО се отцепва [[ВМРО-НИЕ|„Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“]]. Впоследствие през 2012 г. [[ВМРО-НИЕ|„Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“]] се преименува на „Национален Идеал за Единство“.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=962860/ ВМРО – НИЕ вече ще се казва само НИЕ]</ref> На [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] през 2011 година „ВМРО – БНД“ издига за кандидат своя лидер [[Красимир Каракачанов]], който получава 33 236 гласа (0,99%). На проведените по същото време [[Местни избори в България (2011)|местни избори]] кандидатът на партията Пенчо Чанев е преизбран за кмет на [[община Златарица]]. „ВМРО – БНД“ участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят също в общините [[Община Криводол|Криводол]], [[община Мирково|Мирково]], [[община Симитли|Симитли]] и [[Община Струмяни|Струмяни]]. На 5 септември 2012 г. партията изпраща отворено писмо, адресирано до всички патриотични партии и граждански организации в страната, съдържащо призив за национално обединение в общ патриотичен съюз преди предстоящите парламентарни избори през 2013 г.<ref>[http://www.cross.bg/1326244/ ВМРО – БНД: Само общ съюз между всички български патриоти ще спаси България]</ref><ref>[http://www.dnes.bg/politika/2012/09/05/vmro-iska-nacionalistichesko-syedinenie-za-izborite.167660,5/ ВМРО иска националистическо съединение за изборите]</ref><ref>[http://news.den.bg/home/bulgaria/ВМРО-иска-обединение-на-патриотичните-партии?il=bg&nid=5859990&year=2012/ ВМРО иска обединение на патриотичните партии]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/84140/krasimir_karakachanov_obedineni_shte_bydem_po_silni/Красимир Каракачанов: Обединени ще бъдем по-силни; БНТ]</ref> На изборите за народни представители, проведени на 12 май 2013 г., „ВМРО – БНД“ печели 66 803 гласа или 1,88% от имащите право на глас.<ref>{{Citation |title=Резултати от избори за народни представители 12 май 2013 г. |url=http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html/ |accessdate=2013-10-01 |archivedate=2013-10-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131015091343/http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html }}</ref> На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|изборите за европейски парламент през 2014 г.]] партията е част от коалиция „[[България без цензура]]–[[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]]–ЗНС–[[ВМРО-БНД|ВМРО]]“. Коалицията печели 10,65% и 2 места за евродепутати – [[Николай Бареков]] от „България без цензура“ и заместник-председателят на „ВМРО – БНД“ [[Ангел Джамбазки]]. На 18 юли 2014 г. „[[НФСБ]]“ отправя покана към „ВМРО – БНД“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18 юли 2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „[[Свобода (партия)|Свобода]]“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ |заглавие=НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“ |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2021-04-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210412001515/https://vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт }}</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. == Символи == * Знаме – правоъгълна форма, разделено на две равни части, като горната част е в червен цвят, а долната – в черен и със златен надпис в средата ВМРО. * Герб с форма на щит, разделен на червена горна част и черна долна част, със златен кант по края и изправен коронован златен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, разположен в средата. * Печат – кръгъл с надпис в средата ВМРО и околовръст Българско национално движение. * Официален празник – 23 октомври. * Девиз – „Единство и сила“. * ВМРО има почетен знак, значки и почетни листи, с които отличава лица със заслуги към България и Организацията. * Химн – „[[Изгрей зора на свободата]]“.<ref>[http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=30&Itemid=31/ Устав на ПП ВМРО – Българско национално движение], www.vmro.bg</ref> == Политическа идеология == === Икономически възгледи === Партията се обявява за повишаване на икономическата свобода чрез намаляване на административните пречки пред бизнеса, за постигане на баланс между държавата и бизнеса и за развитието на икономика, базирана на знанието. Намаляване на данъците – например намаляване на осигурителната тежест, както и данъчни преференции за значими инвестиции.<ref>[http://www.vmro.bg/pages/документи/програма/ Възгледи]</ref> == Участия на избори == === Парламентарни === {|class="wikitable" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 1997<sup>*</sup> | Народно събрание | 2 223 714 | 52,26 | {{Партия/места|137|240|#B22222}} |- | 2001<sup>*</sup> | Народно събрание | 165 927 | 3,63 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2005<sup>*</sup> | Народно събрание | 189 268 | 5,19 | {{Партия/места|13|240|#B22222}} |- | 2009<sup>*</sup> | Народно събрание | –– | –– | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2013 | Народно събрание | 66 803 | 1,88 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2014<sup>*</sup> | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|#B22222}} |- | 2017<sup>*</sup> | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|#B22222}} |- | 2021 | Народно събрание | 116 434 | 3,64 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2021<sup>*</sup> | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2021 | Народно събрание | 28 319 | 1,08 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2022 | Народно събрание | 20 177 | 0,78 | {{Партия/места|0|240|black}} |} * На [[Парламентарни избори в България 1997|изборите през 1997 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени демократични сили]]“. * На [[Парламентарни избори в България 2001|изборите през 2001 г.]] участва като част от коалиция „Гергьовден – ВМРО“. * На [[Парламентарни избори в България (2005)|изборите през 2005 г.]] участва като част от коалиция „[[Български народен съюз]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 6 депутати. * Преди [[Парламентарни избори в България (2009)|изборите през 2009 г.]] ЦИК анулира регистрацията на партията и не я допуска до участие.<ref>Регистрацията е анулирана с [http://pi2009.cik.bg/?resh=159 решение на ЦИК № НС-159], ЦИК, 15 юни 2009</ref> * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 8 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.<ref>[https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/ results.cik.bg]</ref> * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]], партията участва като част от коалиция [[Българските патриоти]], заедно с НФСБ и ВОЛЯ. * На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]], партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html results.cik.bg]</ref> === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Красимир Каракачанов]] – за [[президент]] * Даниела Симидчиева-Димитрова – за [[вицепрезидент]] Те получават 33 236 валидни гласа или 0,99% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език-скрит=1|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език-скрит=1|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език-скрит=1 |език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език-скрит=1|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> {|class="wikitable center" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 2011 | Президент | 33 236 | 0,99 | Десето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |- | 2021 | Президент | 13 377 | 0,50 | Девето място на първия тур |} === Европейски парламент === {|class="wikitable" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 2009<sup>*</sup> | Европейски парламент | 57 931 | 2,25 | {{Партия/места|0|17|black}} |- | 2014<sup>*</sup> | Европейски парламент | 238,629 | 10,65 | {{Партия/места|2|17|black}} |- | 2019 | Европейски парламент | 143 830 | 7,36 | {{Партия/места|2|17|black}} |} * На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за европейски парламент през 2009 г.]] участва като част от коалиция „Напред“. * На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|изборите за европейски парламент през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[България без цензура]]–[[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]]–ЗНС–[[ВМРО-БНД|ВМРО]]“. Коалицията печели 2 места, като от ВМРО-БНД за евродепутат е избран [[Ангел Джамбазки]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> * На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)]] ВМРО се регистрира за участие като самостоятелна партия, с няколко кандидати от т.нар. „Гражданска квота“. Водач на листата е Ангел Джамбазки. === Местни избори === ==== 2015 ==== ВМРО-Българско национално движение има избрани двама кмета на общини:<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 1 ноември 2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> * [[Златарица]] * [[Карнобат]] ==== 2019 ==== ВМРО-Българско национално движение има избрани кметове на общини:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg|заглавие=Избори за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * [[Сандански]] * [[Каварна]] * [[Трявна]] == Критики и противоречия == „ВМРО – БНД“ има публични връзки с организации с [[крайно десни]] и [[неонацистки]] възгледи и дейност, в частност [[Български национален съюз]] (БНС), пловдивския клон на международната [[неонацистка]] организация [[Кръв и чест]], както и [[Национална съпротива]], с които организира и участва в общи инициативи, спортни събития и масови мероприятия.<ref name="международни подразделения">[https://web.archive.org/web/20190605104134/https://www.bloodandhonourworldwide.co.uk/bhww/b-h-worldwide-contacts/ Международни подразделения] на Кръв и чест</ref><ref name="Владо Черноземски 2012">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://bgns.net/почетохме-паметта-на-владо-черноземс/ | заглавие = Почетохме паметта на Владо Черноземски във Велинград | достъп_дата = 5 юни 2019 | дата = 14 октомври 2012 | издател = www.bgns.net | цитат = Вчера, във Велинград, Български Национален Съюз проведе възпоменателно траурно шествие по случай 78 години от подвига и геройската смърт на [[Владо Черноземски]]. [...] По традиция, участие взеха и нашите приятели от „Кръв и Чест“ Пловдив. | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605104313/https://bgns.net/почетохме-паметта-на-владо-черноземс/ }}</ref><ref name="КиЧ и Ангел Джамбазки">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bulgaria.indymedia.org/article/36235 | заглавие = Пост. соц. национализъм – от пародия до трагедия | достъп_дата = 15 октомври 2012 | дата = 29 ноември 2009 | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2009-12-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20091202033316/http://bulgaria.indymedia.org/article/36235 }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsaprotiva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=121:2012-08-23-20-08-32&catid=1:2011-02-01-14-41-25&Itemid=1 | заглавие = Благотворителен футболен турнир | достъп_дата = 15.10.2012 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = [[Национална съпротива]] | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121114091608/http://nsaprotiva.com/ | архив_дата = 2012-11-14 | цитат = На 18 август 2012 г. се проведе благотворителен футболен турнир в подкрепа на задържаните националисти от Сандански под надслов „Заедно срещу репресиите“. [...] Турнира беше организиран от „Национална съпротива“, с помощта на „Кръв и чест“ и ВМРО [...]. | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="ХоРа за отлагането на делото за трамвай 20">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://stopnazi-bg.org/declarations/100-otlagane-delo-tramvai20 | заглавие = Коментар на ХоРа относно отлагането началото на делото за нападение в трамвай 20 | достъп_дата = 5 юни 2019 | издател = ХОра срещу РАсизма | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2013-02-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130212085550/http://stopnazi-bg.org/declarations/100-otlagane-delo-tramvai20 }}</ref><ref name="БХК Енчева">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/svetla-encheva/2012-05/svetla-encheva-konstituciyata-se-nuzhdae-ot-promeni-sreshu-proyavite-na-nacionalizm-ksenofobiya-rasizm/ | заглавие = Светла Енчева: Конституцията се нуждае от промени срещу проявите на национализъм, ксенофобия, расизъм | достъп_дата = 5 юни 2019 | фамилно_име = Енчева | първо_име = Светла | дата = 30 май 2012 | издател = [[Български хелзинкски комитет]] | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605105440/http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/svetla-encheva/2012-05/svetla-encheva-konstituciyata-se-nuzhdae-ot-promeni-sreshu-proyavite-na-nacionalizm-ksenofobiya-rasizm/ }}</ref> През 2006 г. членове на „ВМРО – БНД“ вземат участие в организираното от Български национален съюз възпоменателно факелно шествие [[Луковмарш]], в памет на ген. [[Христо Николов Луков|Христо Луков]] – един от последните ръководители на крайнодясната и пронацистка организация [[Съюз на българските национални легиони]] през 40-те години на 20. век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/луковмарш-2006-ген-луков-патрон-на-бнс/ | заглавие = Луковмарш 2006 – Ген. Луков, патрон на БНС | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11.02.2006 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012081236/http://www.lukovmarsh.info/луковмарш-2006-ген-луков-патрон-на-бнс/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2012 г. конференция по повод на Луковмарш се състои в централата на партията в София, като е планирано заместник-председателят на партията и общински съветник [[Ангел Джамбазки]] да се включи в нея с доклад на тема „Циганизация и цигански въпрос в България и Европа. Хронология на десоциализацията и самоизолацията на циганите в българското общество. Причини и последици. Възможни решения на този въпрос в България и в Европа“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/първият-удар-на-системата-срещу-луков/ | заглавие = Първият удар на системата срещу Луковмарш вече е факт | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012082534/http://www.lukovmarsh.info/първият-удар-на-системата-срещу-луков/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/програма-на-международната-национал/ | заглавие = Програма на Международната националистическа конференция – „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите“ | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 13.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012082832/http://www.lukovmarsh.info/програма-на-международната-национал/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Впоследствие Джамбазки отменя участието си поради възникнал друг ангажимент.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/пълен-успех-на-европейската-конферен/ | заглавие = Пълен успех на европейската конференцията | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 18.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012083423/http://www.lukovmarsh.info/пълен-успех-на-европейската-конферен/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В официални изявления от ръководството на „ВМРО – БНД“ се дистанцират от националсоциалистическата идеология, заявявайки родолюбивата според тях същност на ВМРО.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.ibox.bg/news/id_911895246/ | заглавие = Джамбазки: Човеци с хормонални проблеми свързват ген. Луков с нацизма | достъп_дата = 14 март 2013 | фамилно_име = Колчакова | първо_име = Соня | дата = 15 февруари 2012 | издател = News.bg | език-скрит = 1 | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgns.net/каракачанов-напада-национална-гвард/ | заглавие = Каракачанов напада Национална ГВАРДИЯ | достъп_дата = 14 март 2013 | дата = 23 август 2007 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]]/[[24 часа (вестник)|24 часа]]/[[Български национален съюз|БНС]] | език-скрит = 1 | език = }}</ref> == Външни препратки == * [http://vmro.bg/ Сайт на ПП „ВМРО – Българско национално движение“] * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/06/18/архивни-източници-за-историята-на-вмр/ | заглавие = Архивни източници за историята на ВМРО-СМД през 90-те години на 20 в. Евгений Еков, главен експерт в Държавна агенция „Архиви“ | достъп_дата = 9.11.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = przone.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[Национален младежки комитет на ВМРО|Национален младежки комитет на ПП „ВМРО – Българско национално движение“]] == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:ВМРО – Българско национално движение| ]] 8wrp7g62jixdm8riikytxhs2y8gsohe 12397868 12397861 2024-10-28T20:58:36Z 5.53.240.170 /* Парламентарни */ 12397868 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|ВМРО|ВМРО (пояснение)}} {{Партия | име = ВМРО – Българско национално движение | bgcolor = black | лого = BMPO Coat of arms.png | знаме = Flag of the IMRO-BNP.svg | абревиатура = ВМРО–БНД | ръководител = [[Красимир Каракачанов]] | наследник_на = [[Съюз на македонските емигрантски организации]] | щаб = [[София]]<br>ул. „Пиротска“ 5 | тв_канал = [[България 24]] | младежка_организация = [[Национален младежки комитет на ВМРО]] | идеология = [[Национален консерватизъм]]<ref name="europeelects.eu">https://europeelects.eu/bulgaria/</ref> | химн = „[[Изгрей зора на свободата]]“ | член_на = [[Партия на европейските консерватори и реформисти]] | евро_група = [[Европейски консерватори и реформисти]] | цветове = {{color box|#B22222}} {{color box|#211C19}} | места2_заглавие = [[Народно събрание]] | места2 = {{Партия/места|0|240|black}} | места1_заглавие = [[Европейски парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|17|black}} | места4_заглавие = [[Области в България|Области]] | места4 = {{Партия/места|0|28|black}} | места5_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места5 = {{Партия/места|7|266|black}} | места3_заглавие = [[Столичен общински съвет]] | места3 = {{Партия/места|1|61|black}} | сайт = {{URL|www.vmro.bg}} }} '''ВМРО – Българско национално движение''', съкратено '''ВМРО''', е [[Национален консерватизъм|националноконсервативна]] [[политическа партия]] в [[България]].<ref name="europeelects.eu"/> [[Акроним]]ът ВМРО идва от историческата [[Вътрешна македонска революционна организация]], на която ВМРО се самоопределя като наследник. Партийната централа се помещава в [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] на улица „[[Пиротска]]“ 5 в София. == История == === ВМРО – СМД (1989 – 1999) === През 1989 година, при започналата демократизация на България, [[Македонски културен дом (София)|културно-просветните клубове „Гоце Делчев“]] в София и Варна се активизират. Те са приемници на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]], културно-просветна и обществена организация на македонските българи в [[Царство България]], разтурена скоро след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година. До края на годината се създават дискусионен клуб „Вардар“ в [[Благоевград]], македоно-българско дружество „Тодор Александров“ в [[Петрич]], дружества във [[Велико Търново]], [[Пловдив]], [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и други, като общо 23 дружества взимат участие във Възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Той е проведен на 5 януари 1990 година в [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] в София, като за председател на организацията е избран [[Димитър Гоцев]], за негови заместници – [[Стоян Бояджиев]] и [[Христо Тенев]], а за секретари – [[Евгений Еков]] и [[Красимир Каракачанов]].<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.252 – 264.</ref> На 16 декември 1990 година се състои Първият редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД). Взима се решение, освен с просветна и културна дейност, дружеството да оказва и влияние в политическия живот в България, като изиграва роля при признаването на независимостта на [[Северна Македония|Република Македония]]. През 1994 година чрез предизборно споразумение [[Анатолий Величков]] и Евгений Еков са избрани за депутати от листата на [[СДС|Съюза на демократичните сили]]. На Третия поред конгрес на организацията, състоял се на 24 – 25 март 1995 година в [[Кюстендил]], е избрано ръководство в състав Красимир Каракачанов, [[Райна Кирилова Дрангова|Райна Дрангова]] и Евгений Еков.<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.265 – 270.</ref> Между 1992 – 1995 година Стоян Бояджиев е председател на организацията, а след това е неин почетен председател. На 15 – 16 февруари 1997 година в [[Петрич]] се провежда четвърти поред конгрес на ВМРО – СМД. За едноличен председател на организацията е избран Красимир Каракачанов,<ref>{{Citation |title=ВМРО – Съюз на македонските дружества ВМРО – СМД, Справочник „ОМДА“ |url=http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm |accessdate=2012-12-15 |archivedate=2014-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141203163136/http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm }}</ref> а за негови заместници – Райна Дрангова и [[Валентин Китанов]]. За почетен председател е избран [[Иван Татарчев]]. На изборите от същата година Красимир Каракачанов и Анатолий Величков са избрани за депутати от листата на [[ОДС]]. ВМРО – СМД се реорганизира в общобългарска национална организация, заради което несъгласна с политиката група се отцепва във [[Съюз на македонските организации|ВМРО – СМО]]. През 1999 година добавката „Съюз на македонските дружества“ отпада от името на организацията, заменено от „Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) – като вече регистрирана политическа партия. През 2000 година друга група от организацията се отцепва във [[ВМРО – БДД]].<ref>{{Citation |title=„ВМРО – малкият Давид срещу големите партии“, в. „Стандарт“, 20 юли 1998 |url=http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm |accessdate=2012-12-13 |archivedate=2017-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170223211827/http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm }}</ref> В Пазарджик е регистрирана Фондация „ВМРО“, която включва имотите на бившите македонски дружества. Така се дава начало на широки дискусии дали подобна фондация е законна и морална. През 2001 година от организацията се отцепва и софийската младежка организация, начело с Анатолий Величков.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/88618 Македонски шпиони изнасят архивите на ВМРО в Скопие, докато войводите се карат], www.blitz.bg, 27 септември 2010 г.</ref> За периода 1990 – 1999 година ВМРО – СМД активно участва в обществения живот на България. През май 1991 г. в [[Благоевград]] се провежда [[Втори велик македонски събор]], на който присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска Македония и членове на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]] и [[Бразилия]]. По инициатива на ВМРО – СМД в [[Кюстендил]] е възстановен разрушеният от комунистите паметник на [[Тодор Александров]] – водач на Организацията в периода 1911 – 1924 г. Възстановен е и неговият гроб в [[Пирин]] планина, над село [[Сугарево]], [[Мелнишко]]. Установяват се връзки със сродни организации в [[Северна Македония|Република Македония]], като ВМРО – Татковинска на [[Димитър Църномаров]] и ВМРО – Охрид на [[Владимир Паунковски]]. През 1990 година ВМРО – СМД излиза с декларация в подкрепа на независимостта на Република Македония и излизането ѝ от състава на [[Югославия|Югославската федерация]]. През 1993 година ВМРО – СМД организира протест срещу връчването на акредитивните писма на посланика на САЩ в България – г-н Уилям Монтгомъри, който заявил, че ще иска промяна на българската конституция и признаване на „македонско малцинство“ в България. Печатен орган на ВМРО – СМД е вестник „[[Македония (1990 – 2004)|Македония]]“. === ВМРО – БНД (от 1999 г.) === [[Файл:Шествие на Организацията в София.jpg|мини|238px|Шествие на „ВМРО – БНД“ в София, 2003 г.]] [[Файл:Сцена от ежегодното шествие „Български марш“ 27 ноември 2012 г..jpg|мини|238px|Шествие на „ВМРО – БНД“; „Български марш“, 27 ноември 2012 г.]] На местните избори през 1999 г. ВМРО успява да спечели кметски места в общините [[Стамболийски (град)|Стамболийски]], [[Своге]], [[Елин Пелин (град)|Елин Пелин]], [[Бяла (община в област Русе)|Бяла]]. Успехи постигат кандидат-кметовете на ВМРО в [[Пловдив]], [[Кюстендил]], [[Благоевград]], [[Стара Загора]], [[Велико Търново]] и др. 123 представители на Организацията са избрани за общински съветници. Председателите на общинските съвети в Благоевград и Кюстендил са членове на ВМРО. От общо гласували 867 464 души (по местата, където ВМРО участва самостоятелно), Организацията получава 51 333 гласа, което прави 5,92%. На [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарните избори през 2001]] година ВМРО участва в коалиция с [[Движение Гергьовден|движение „Гергьовден“]], като постига резлутат 3,63%. „ВМРО – БНД“ участва на [[парламентарни избори в България 2005|парламентарните избори през 2005]] година в Коалиция „[[Български народен съюз]]“ и като парламентарно представена сила има петима депутати в [[XL народно събрание]]. През юни 2007 година „ВМРО – БНД“ предлага изменение в закона за изборите, което включва въвеждане на задължително гласуване и образователен [[ценз]] (завършено основно образование) за имащите право на глас.<ref>[http://vsekiden.com/news.php?topic=1&id=17518 „ВМРО предлага образователен ценз за право на вот“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140826115351/http://www.vsekiden.com/news.php?topic=1&id=17518 |date=2014-08-26 }}, както и принципа на уседналост, отпадане на деня за размисъл и оповестяването на екзитпола в реално време. – vsekiden.com, 7 юни 2007</ref> През 2008 година заедно с „[[ЛИДЕР]]“ и „[[Земеделски народен съюз|Земеделския народен съюз]]“ формират коалиционното движение „Напред“,<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/06/13/513835_dvijenie_napred_kum_vlastta/ Движение „Напред“ към властта], www.capital.bg, 13 юни 2008 г.</ref> което се разпада и вместо това влизат в коалиция с [[Ред, законност и справедливост]],<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=365719 РЗС, ВМРО, ЕНП, ЗНС и СЕК се обединиха за националния вот], dariknews.bg, 13 юни 2009 г.</ref> но не излъчват свои депутати на парламентарните избори през 2009 година. През 2010 година на редовен конгрес от ВМРО се отцепва [[ВМРО-НИЕ|„Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“]]. Впоследствие през 2012 г. [[ВМРО-НИЕ|„Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“]] се преименува на „Национален Идеал за Единство“.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=962860/ ВМРО – НИЕ вече ще се казва само НИЕ]</ref> На [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] през 2011 година „ВМРО – БНД“ издига за кандидат своя лидер [[Красимир Каракачанов]], който получава 33 236 гласа (0,99%). На проведените по същото време [[Местни избори в България (2011)|местни избори]] кандидатът на партията Пенчо Чанев е преизбран за кмет на [[община Златарица]]. „ВМРО – БНД“ участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят също в общините [[Община Криводол|Криводол]], [[община Мирково|Мирково]], [[община Симитли|Симитли]] и [[Община Струмяни|Струмяни]]. На 5 септември 2012 г. партията изпраща отворено писмо, адресирано до всички патриотични партии и граждански организации в страната, съдържащо призив за национално обединение в общ патриотичен съюз преди предстоящите парламентарни избори през 2013 г.<ref>[http://www.cross.bg/1326244/ ВМРО – БНД: Само общ съюз между всички български патриоти ще спаси България]</ref><ref>[http://www.dnes.bg/politika/2012/09/05/vmro-iska-nacionalistichesko-syedinenie-za-izborite.167660,5/ ВМРО иска националистическо съединение за изборите]</ref><ref>[http://news.den.bg/home/bulgaria/ВМРО-иска-обединение-на-патриотичните-партии?il=bg&nid=5859990&year=2012/ ВМРО иска обединение на патриотичните партии]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/84140/krasimir_karakachanov_obedineni_shte_bydem_po_silni/Красимир Каракачанов: Обединени ще бъдем по-силни; БНТ]</ref> На изборите за народни представители, проведени на 12 май 2013 г., „ВМРО – БНД“ печели 66 803 гласа или 1,88% от имащите право на глас.<ref>{{Citation |title=Резултати от избори за народни представители 12 май 2013 г. |url=http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html/ |accessdate=2013-10-01 |archivedate=2013-10-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131015091343/http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html }}</ref> На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|изборите за европейски парламент през 2014 г.]] партията е част от коалиция „[[България без цензура]]–[[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]]–ЗНС–[[ВМРО-БНД|ВМРО]]“. Коалицията печели 10,65% и 2 места за евродепутати – [[Николай Бареков]] от „България без цензура“ и заместник-председателят на „ВМРО – БНД“ [[Ангел Джамбазки]]. На 18 юли 2014 г. „[[НФСБ]]“ отправя покана към „ВМРО – БНД“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18 юли 2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „[[Свобода (партия)|Свобода]]“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ |заглавие=НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“ |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2021-04-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210412001515/https://vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт }}</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. == Символи == * Знаме – правоъгълна форма, разделено на две равни части, като горната част е в червен цвят, а долната – в черен и със златен надпис в средата ВМРО. * Герб с форма на щит, разделен на червена горна част и черна долна част, със златен кант по края и изправен коронован златен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, разположен в средата. * Печат – кръгъл с надпис в средата ВМРО и околовръст Българско национално движение. * Официален празник – 23 октомври. * Девиз – „Единство и сила“. * ВМРО има почетен знак, значки и почетни листи, с които отличава лица със заслуги към България и Организацията. * Химн – „[[Изгрей зора на свободата]]“.<ref>[http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=30&Itemid=31/ Устав на ПП ВМРО – Българско национално движение], www.vmro.bg</ref> == Политическа идеология == === Икономически възгледи === Партията се обявява за повишаване на икономическата свобода чрез намаляване на административните пречки пред бизнеса, за постигане на баланс между държавата и бизнеса и за развитието на икономика, базирана на знанието. Намаляване на данъците – например намаляване на осигурителната тежест, както и данъчни преференции за значими инвестиции.<ref>[http://www.vmro.bg/pages/документи/програма/ Възгледи]</ref> == Участия на избори == === Парламентарни === {|class="wikitable" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 1997<sup>*</sup> | Народно събрание | 2 223 714 | 52,26 | {{Партия/места|137|240|#B22222}} |- | 2001<sup>*</sup> | Народно събрание | 165 927 | 3,63 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2005<sup>*</sup> | Народно събрание | 189 268 | 5,19 | {{Партия/места|13|240|#B22222}} |- | 2009<sup>*</sup> | Народно събрание | –– | –– | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2013 | Народно събрание | 66 803 | 1,88 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2014<sup>*</sup> | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|#B22222}} |- | 2017<sup>*</sup> | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|#B22222}} |- | 2021 | Народно събрание | 116 434 | 3,64 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2021<sup>*</sup> | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2021 | Народно събрание | 28 319 | 1,08 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2022 | Народно събрание | 20 177 | 0,78 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2024 | Народно събрание | 21 273 | 0,96 | {{Партия/места|0|240|black}} |} * На [[Парламентарни избори в България 1997|изборите през 1997 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени демократични сили]]“. * На [[Парламентарни избори в България 2001|изборите през 2001 г.]] участва като част от коалиция „Гергьовден – ВМРО“. * На [[Парламентарни избори в България (2005)|изборите през 2005 г.]] участва като част от коалиция „[[Български народен съюз]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 6 депутати. * Преди [[Парламентарни избори в България (2009)|изборите през 2009 г.]] ЦИК анулира регистрацията на партията и не я допуска до участие.<ref>Регистрацията е анулирана с [http://pi2009.cik.bg/?resh=159 решение на ЦИК № НС-159], ЦИК, 15 юни 2009</ref> * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 8 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.<ref>[https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/ results.cik.bg]</ref> * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]], партията участва като част от коалиция [[Българските патриоти]], заедно с НФСБ и ВОЛЯ. * На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]], партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html results.cik.bg]</ref> === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Красимир Каракачанов]] – за [[президент]] * Даниела Симидчиева-Димитрова – за [[вицепрезидент]] Те получават 33 236 валидни гласа или 0,99% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016|дата=28 юли 2016|издател=vmro.bg|език-скрит=1|език=|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913102655/http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език-скрит=1|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език-скрит=1 |език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език-скрит=1|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> {|class="wikitable center" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 2011 | Президент | 33 236 | 0,99 | Десето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |- | 2021 | Президент | 13 377 | 0,50 | Девето място на първия тур |} === Европейски парламент === {|class="wikitable" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 2009<sup>*</sup> | Европейски парламент | 57 931 | 2,25 | {{Партия/места|0|17|black}} |- | 2014<sup>*</sup> | Европейски парламент | 238,629 | 10,65 | {{Партия/места|2|17|black}} |- | 2019 | Европейски парламент | 143 830 | 7,36 | {{Партия/места|2|17|black}} |} * На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за европейски парламент през 2009 г.]] участва като част от коалиция „Напред“. * На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|изборите за европейски парламент през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[България без цензура]]–[[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]]–ЗНС–[[ВМРО-БНД|ВМРО]]“. Коалицията печели 2 места, като от ВМРО-БНД за евродепутат е избран [[Ангел Джамбазки]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> * На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)]] ВМРО се регистрира за участие като самостоятелна партия, с няколко кандидати от т.нар. „Гражданска квота“. Водач на листата е Ангел Джамбазки. === Местни избори === ==== 2015 ==== ВМРО-Българско национално движение има избрани двама кмета на общини:<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 1 ноември 2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> * [[Златарица]] * [[Карнобат]] ==== 2019 ==== ВМРО-Българско национално движение има избрани кметове на общини:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg|заглавие=Избори за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * [[Сандански]] * [[Каварна]] * [[Трявна]] == Критики и противоречия == „ВМРО – БНД“ има публични връзки с организации с [[крайно десни]] и [[неонацистки]] възгледи и дейност, в частност [[Български национален съюз]] (БНС), пловдивския клон на международната [[неонацистка]] организация [[Кръв и чест]], както и [[Национална съпротива]], с които организира и участва в общи инициативи, спортни събития и масови мероприятия.<ref name="международни подразделения">[https://web.archive.org/web/20190605104134/https://www.bloodandhonourworldwide.co.uk/bhww/b-h-worldwide-contacts/ Международни подразделения] на Кръв и чест</ref><ref name="Владо Черноземски 2012">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://bgns.net/почетохме-паметта-на-владо-черноземс/ | заглавие = Почетохме паметта на Владо Черноземски във Велинград | достъп_дата = 5 юни 2019 | дата = 14 октомври 2012 | издател = www.bgns.net | цитат = Вчера, във Велинград, Български Национален Съюз проведе възпоменателно траурно шествие по случай 78 години от подвига и геройската смърт на [[Владо Черноземски]]. [...] По традиция, участие взеха и нашите приятели от „Кръв и Чест“ Пловдив. | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605104313/https://bgns.net/почетохме-паметта-на-владо-черноземс/ }}</ref><ref name="КиЧ и Ангел Джамбазки">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bulgaria.indymedia.org/article/36235 | заглавие = Пост. соц. национализъм – от пародия до трагедия | достъп_дата = 15 октомври 2012 | дата = 29 ноември 2009 | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2009-12-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20091202033316/http://bulgaria.indymedia.org/article/36235 }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsaprotiva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=121:2012-08-23-20-08-32&catid=1:2011-02-01-14-41-25&Itemid=1 | заглавие = Благотворителен футболен турнир | достъп_дата = 15.10.2012 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = [[Национална съпротива]] | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121114091608/http://nsaprotiva.com/ | архив_дата = 2012-11-14 | цитат = На 18 август 2012 г. се проведе благотворителен футболен турнир в подкрепа на задържаните националисти от Сандански под надслов „Заедно срещу репресиите“. [...] Турнира беше организиран от „Национална съпротива“, с помощта на „Кръв и чест“ и ВМРО [...]. | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="ХоРа за отлагането на делото за трамвай 20">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://stopnazi-bg.org/declarations/100-otlagane-delo-tramvai20 | заглавие = Коментар на ХоРа относно отлагането началото на делото за нападение в трамвай 20 | достъп_дата = 5 юни 2019 | издател = ХОра срещу РАсизма | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2013-02-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130212085550/http://stopnazi-bg.org/declarations/100-otlagane-delo-tramvai20 }}</ref><ref name="БХК Енчева">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/svetla-encheva/2012-05/svetla-encheva-konstituciyata-se-nuzhdae-ot-promeni-sreshu-proyavite-na-nacionalizm-ksenofobiya-rasizm/ | заглавие = Светла Енчева: Конституцията се нуждае от промени срещу проявите на национализъм, ксенофобия, расизъм | достъп_дата = 5 юни 2019 | фамилно_име = Енчева | първо_име = Светла | дата = 30 май 2012 | издател = [[Български хелзинкски комитет]] | език-скрит = 1 | език = | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605105440/http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/svetla-encheva/2012-05/svetla-encheva-konstituciyata-se-nuzhdae-ot-promeni-sreshu-proyavite-na-nacionalizm-ksenofobiya-rasizm/ }}</ref> През 2006 г. членове на „ВМРО – БНД“ вземат участие в организираното от Български национален съюз възпоменателно факелно шествие [[Луковмарш]], в памет на ген. [[Христо Николов Луков|Христо Луков]] – един от последните ръководители на крайнодясната и пронацистка организация [[Съюз на българските национални легиони]] през 40-те години на 20. век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/луковмарш-2006-ген-луков-патрон-на-бнс/ | заглавие = Луковмарш 2006 – Ген. Луков, патрон на БНС | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11.02.2006 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012081236/http://www.lukovmarsh.info/луковмарш-2006-ген-луков-патрон-на-бнс/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2012 г. конференция по повод на Луковмарш се състои в централата на партията в София, като е планирано заместник-председателят на партията и общински съветник [[Ангел Джамбазки]] да се включи в нея с доклад на тема „Циганизация и цигански въпрос в България и Европа. Хронология на десоциализацията и самоизолацията на циганите в българското общество. Причини и последици. Възможни решения на този въпрос в България и в Европа“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/първият-удар-на-системата-срещу-луков/ | заглавие = Първият удар на системата срещу Луковмарш вече е факт | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012082534/http://www.lukovmarsh.info/първият-удар-на-системата-срещу-луков/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/програма-на-международната-национал/ | заглавие = Програма на Международната националистическа конференция – „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите“ | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 13.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012082832/http://www.lukovmarsh.info/програма-на-международната-национал/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Впоследствие Джамбазки отменя участието си поради възникнал друг ангажимент.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/пълен-успех-на-европейската-конферен/ | заглавие = Пълен успех на европейската конференцията | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 18.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191012083423/http://www.lukovmarsh.info/пълен-успех-на-европейската-конферен/ | архив_дата = 2019-10-12 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В официални изявления от ръководството на „ВМРО – БНД“ се дистанцират от националсоциалистическата идеология, заявявайки родолюбивата според тях същност на ВМРО.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.ibox.bg/news/id_911895246/ | заглавие = Джамбазки: Човеци с хормонални проблеми свързват ген. Луков с нацизма | достъп_дата = 14 март 2013 | фамилно_име = Колчакова | първо_име = Соня | дата = 15 февруари 2012 | издател = News.bg | език-скрит = 1 | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgns.net/каракачанов-напада-национална-гвард/ | заглавие = Каракачанов напада Национална ГВАРДИЯ | достъп_дата = 14 март 2013 | дата = 23 август 2007 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]]/[[24 часа (вестник)|24 часа]]/[[Български национален съюз|БНС]] | език-скрит = 1 | език = }}</ref> == Външни препратки == * [http://vmro.bg/ Сайт на ПП „ВМРО – Българско национално движение“] * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/06/18/архивни-източници-за-историята-на-вмр/ | заглавие = Архивни източници за историята на ВМРО-СМД през 90-те години на 20 в. Евгений Еков, главен експерт в Държавна агенция „Архиви“ | достъп_дата = 9.11.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = przone.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[Национален младежки комитет на ВМРО|Национален младежки комитет на ПП „ВМРО – Българско национално движение“]] == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:ВМРО – Българско национално движение| ]] miqgmovau5yb5781wyo6za7dab2uwrd 0 110492 12398335 11969979 2024-10-29T11:15:22Z 85.11.186.32 /* Септември */ 12398335 wikitext text/x-wiki {{друго значение|годината|филма от [[2009]] година|2012 (филм)}} {{Век|21}} '''2012 ([[римски цифри|MMXII]])''' година е [[високосна година, започваща в неделя]] според [[Григориански календар|Григорианския календар]]. [[Файл:Happy new year Austin TX 2012.jpg|мини|Заря за посрещането на 2012 година в Остин, Тексас, САЩ.]] Обявена е от Общото събрание на ООН за: * Международна година на сътрудничеството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://social.un.org/coopsyear/ | заглавие = United Nations International Year of Cooperatives 2012 | дата = 31 октомври 2011 | издател = social.un.org | език = en }}</ref> * Международна година на устойчивата енергия за всички.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.un.org/en/events/sustainableenergyforall/ | заглавие = United Nations International Year of Sustainability for All 2012 | издател = un.org | език = en }}</ref> * Година на [[Алън Тюринг]] по повод 100 години от рождението му.<ref>{{cite web|url=http://www.turingcentenary.eu |title=TurningCentenary.eu |publisher=Turingcentenary.eu |date=2010 – 04 – 09}}</ref> Съответства на: * 1461 година по Арменския календар * 6762 година по Асирийския календар * 2962 година по Берберския календар * 1374 година по Бирманския календар * 2556 година по Будисткия календар * 5772 – 5773 година по [[Еврейския календар]] * 2004 – 2005 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1390 – 1391 година по [[Иранския календар]] * 1433 – 1434 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4708 – 4709 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1728 – 1729 година по Коптския календар * 4345 година по Корейския календар * 2765 години от основаването на [[Рим]] * 2555 година по Тайландския слънчев календар * 101 година по [[Чучхе]] календара == Събития == === Януари === * [[1 януари]] ** [[Русия]], [[Беларус]] и [[Казахстан]] създават [[Единно икономическо пространство]]. ** В Русия [[милиция]]та официално е заменена от [[полиция]]. ** [[Дания]] поема председателството на [[ЕС]]. ** [[Ирландия]] поема председателството на [[Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]. * [[13 януари|13]] – [[22 януари]] – Провеждат се [[Зимни младежки олимпийски игри 2012|Първите зимни младежки олимпийски игри]] в [[Инсбрук]], [[Австрия]]. * [[15 януари]] – Провеждат се: ** Парламентарни избори в Казахстан ** Президентски избори в [[Молдова]] ** [[69-и награди Златен глобус]] * 22 януари – Провеждат се президентски избори във Финландия. === Февруари === * [[5 февруари]] – Държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] посещава България. * [[6 февруари]] – Наводнение в село [[Бисер (село)|Бисер]] загиналите са 8, а двама се издирват. * [[8 февруари]] – Ден на национален траур в България в памет на загиналите при наводнението в село Бисер. * [[12 февруари]] – Провеждат се президентски избори в [[Туркменистан]]. * [[21 февруари]] – Провеждат се президентски избори в [[Йемен]]. * [[26 февруари]] – Състои се 84-та церемония по раздаване на [[Награди Оскар (84-та церемония)|Наградите Оскар за 2012 г.]]. === Март === * [[2 март]] – Състои се премиерата на американски анимационен филм [[Лоракс]]. * [[4 март]] ** Провеждат се избори за президент в [[Русия]]. ** [[Взривове в Бразавил (2012)|Взривовете в склад за боеприпаси в Бразавил – столицата на Република Конго]]. * [[11 март]] – Протестно шествие под наслов „Безопасни улици“ в [[България]]. * [[15 март]] – Протест срещу прокуратурата в България. * [[16 март]] – Състои се премиерата на български игрален филм [[Чужденецът (филм)|Чужденецът]]. * [[18 март]] – [[25 ноември]] – Проведе се [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Световният шампионат на Формула 1 за 2012 г.]]. * [[23 март]] – Състои се премиерата на американски филм [[Огледалце, огледалце]]. * [[30 март]] – Състои се премиерата на американски анимационен филм [[Пиратите! Банда неудачници]]. === Април === * [[1 април]] – [[Златна малинка 2012|Тридесет и втората церемония по връчване на наградите „Златна малинка“]]. * [[11 април]] – Състои се премиерата на американския филм [[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]. * [[22 април]] – Основано е [[Гражданско обединение за реална демокрация|Гражданското обединение за реална демокрация]]. === Май === * [[12 май]] – [[12 август]] – Проведе се [[Световно изложение|Световното изложение ЕКСПО 2012]] в [[Йосу]], [[Южна Корея]]. * [[17 май]] – Състои се премиерата на френско—белгийска драма [[De rouille et d'os]]. * [[18 май]] – Състои се премиерата на американска романтична комедия [[Очаквай неочакваното (филм)|Очаквай неочакваното]]. * [[19 май]] – Състои се премиерата на американския филм [[Радио Бунтар]]. * [[20 май]] – [[29 май]] – [[Земетресение в Емилия—Романя (2012)|Земетресение в Емилия-Романя]]. * [[22 май|22]] – [[26 май]] – Проведе се [[Евровизия 2012|песенният конкурс „Евровизия 2012“]] в [[Баку]], [[Азербайджан]]. * 22 май – Мощно земетресение с магнитуд 5.8 по рихтер в [[Перник]]. * [[24 май]] – Състои се премиерата на американския криминален трилър [[The Paperboy]]. * [[31 май]] – Официално е открито [[Радио Бургас]]. === Юни === * [[8 юни|8]] – [[1 юли]] – Проведе се [[Европейско първенство по футбол 2012|европейското първенство по футбол]] в [[Полша]] и [[Украйна]]. * 8 юни – Състои се премиерата на американския компютърно—анимационен филм [[Мадагаскар 3]] и на научнофантастичен филм [[Прометей (филм)|Прометей]]. * [[15 юни]] – Състои се премиерата на американския филм [[Рок завинаги (филм, 2012)|Рок завинаги]]. * [[17 юни]] – [[Парламентарни избори в Гърция (юни 2012)|Парламентарни избори в Гърция]]. * [[22 юни]] ** Състои се премиерата на американския компютърно—анимационен филм [[Храбро сърце]]. ** Учредена е [[Асоциация на ветеринарните хирурзи в България|Асоциацията на ветеринарните хирурзи в България]]. * [[24 юни]] – Създадено е [[Движение „Модерна България“|Гражданското Движение „Модерна България“]]. * [[29 юни]] – Състои се премиерата на американския филм [[Приятелю, Тед]]. * [[30 юни]] – Проведоха се президентски избори в [[Египет]]. === Юли === * [[1 юли]] – [[Кипър]] пое председателството на [[ЕС]]. * [[2 юли]] – Президентски избори в [[Мексико]]. * [[3 юли]] – Състои се премиерата на американския филм [[Невероятният Спайдър-Мен (филм, 2012)|Невероятният Спайдър—Мен]]. * [[7 юли]] – Пускане на първото кръстовище на две нива в кв. Младост, [[София]]. * [[13 юли]] – Състои се премиерата на американския филм [[Ледена епоха 4: Континентален дрейф]]. * [[18 юли]] – Атентат на летище Сарафово в [[Бургас]]. * [[20 юли]] – [[Масово убийство в Аурора]] на премиерата на филма „[[Черният рицар: Възраждане]]“ * [[22 юли]] – Проведе се [[Обиколка на Франция|99-а колоездачна обиколка на Франция]]. * [[27 юли]] – [[12 август]] – [[XXX летни олимпийски игри]] в [[Лондон]]. === Август === * [[2 август]] – Състои се премиерата на американския научнофантастичен екшън филм [[Зов за завръщане (филм, 2012)|Зов за завръщане]]. * [[11 август]] – [[Официално е открит Златен мост|Мостът над залива Златен рог]] във [[Владивосток]], [[Русия]]. * [[26 август]] – Откриване на [[Лот 4 Ямбол—Карнобат (Първи подучастък)]] на [[Автомагистрала Тракия]]. * [[29 август]] – [[9 септември]] – [[Летни параолимпийски игри 2012|XIV Летни параолимпийски игри]] в Лондон. * [[31 август]] – Откриване на Втори метродиаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]]. === Септември === * роден криси * * [[6 септември]] – Провежда се церемонията по връчване на „[[Награда за музикален клип на Ем Ти Ви 2012|Наградите за музикален клип на Ем Ти Ви за 2012 г.]]“ в Лос Анджелос, САЩ. * [[21 септември]] – Състои се премиерата на американския компютърно анимиран филм [[Хотел Трансилвания]]. === Октомври === * [[7 октомври]] – Президентски избори във [[Венецуела]]. * [[12 октомври]] – Състои се премиерата на американския политически трилър [[Арго (филм, 2012)|Арго]]. === Ноември === * [[2 ноември]] – Състои се премиерата на американски компютърно—анимационен филм [[Разбивачът Ралф]]. * [[6 ноември]] – Избори за президент на [[САЩ]]. Избран е за втори мандат кандидата на демократическата партия [[Барак Обама]]. * [[14 ноември]] – На територията на [[Австралия]] и [[Океания]] ще се наблюдава пълно [[слънчево затъмнение]]. * [[21 ноември]] – Състои се премиерата на американски компютърно—анимационен филм [[Чудната петорка]]. === Декември === * [[1 декември]] – Официално е открит [[България Мол]]. * [[16 декември]] – [[17-и награди Сателит]]. * [[21 декември]] ** Свършва настоящият голям цикъл според календара на [[Маи]]те. Според различните теории тази дата, както и цялата 2012 година ще е свързана с множество катаклизми.<ref name=ref1>{{cite book | first = Любомир Старидолски| last = Радослава Григорова | title = 2012: Краят на света | year = 2009 | publisher = Стандарт News}} {{ISSN|0861—797X}}</ref><ref>Светльо Дукадинов, Първолета Петкова ''„Тайните на Маите: 2012 КРАЯТ“'' ISBN 978-954-515-048-7</ref> ** [[Сотир Цацаров]] става [[Главен прокурор на България]]. * [[25 декември]] – Състои се премиерата на драматичния мюзикъл [[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]. == Починали == * [[Мира Лехчанска]], български художник (* [[1929]] г.) === Януари === [[Файл:Etta James.jpg|мини|120px|[[Ета Джеймс]]]] * [[1 януари]] ** [[Киро Глигоров]], първи [[Президент на Северна Македония|президент]] на [[Северна Македония|Република Македония]] (* [[1917]] г.) ** [[Робърт Андерсън]], британски актьор и фехтовчик (* [[1922]] г.) * [[3 януари]] ** [[Михаил Ромадин]], руски художник (* [[1940]] г.) ** [[Атанас Тошкин]], историк, краевед, автор на „Трето българско царство“, „Енциклопедия на [[Пазарджик]]“ и др., автор на дисертации и научни трудове (* [[1933]] г.) * [[8 януари]] – [[Алексис Вайсенберг]], български пианист (* [[1929]] г.) * [[11 януари]] ** [[Стефан Вълков]], български дисидент и политик (* [[1925]] г.) ** [[Сава Хашъмов]], български актьор (* 1940 г.) * [[13 януари]] – [[Рауф Денкташ]], кипърски политик (* [[1924]] г.) * [[16 януари]] – [[Густав Леонхард]], нидерландски музикант (* [[1928]] г.) * [[19 януари]] – [[Георги Анастасов (художник)|Георги Анастасов]], български художник (* [[1930]] г.) * [[20 януари]] – [[Ета Джеймс]], американска певица (* [[1938]] г.) * [[21 януари]] – [[Ирена Яроцка]], полска певица (* [[1946]] г.) * [[24 януари]] – [[Курт Адолф]], германски автомобилен състезател (* [[1921]] г.) * [[25 януари]] – [[Коста Цонев]], български актьор (* 1929 г.) * [[29 януари]] ** [[Франсоа Миго]], френски пилот от Формула 1 (* [[1944]] г.) ** [[Оскар Луиджи Скалфаро]], италиански политик, девети президент на Италия (* [[1918]] г.) === Февруари === [[Файл:Whitney Houston Welcome Home Heroes 1 cropped.jpg|мини|120px|[[Уитни Хюстън]]]] * [[1 февруари]] – [[Вислава Шимборска]], полска поетеса, есеистка и преводачка, носителка на Нобелова награда (* [[1923]] г.) * [[6 февруари]] – [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]], български актьор (* 1944 г.) * [[11 февруари]] – [[Уитни Хюстън]], американска певица (* [[1963]] г.) * [[14 февруари]] – [[Александър Авджиев]], български журналист (* [[1958]] г.) * [[19 февруари]] ** [[Георги Черкелов]], български актьор (* [[1930]] г.) ** [[Ренато Дулбеко]], американки вирусолог, носител на Нобелова награда (* [[1914]] г.) * [[25 февруари]] – [[Ерланд Юсефсон]], шведски актьор (* 1923 г.) * [[28 февруари]] – [[Дим Дуков]], български телевизионен водещ (* [[1964]] г.) === Март === [[Файл:Lucio Dalla 1.JPG|мини|120px|[[Лучио Дала]]]] * [[1 март]] – [[Лучио Дала]], италиански поппевец, музикант и композитор (* [[1943]] г.) * [[10 март]] ** [[Жан Жиро]], френски художник (* [[1938]] г.) ** [[Франк Шъруд Роуланд]], американски химик, носител на Нобелова награда (* [[1927]] г.) * [[11 март]] – [[Госта Шварк]], датски композитор (* [[1915]] г.) * [[13 март]] – [[Ласи Нуми]], финландски поет (* [[1928]] г.) * [[18 март]] – [[Джордж Тупоу V]], крал на Тонга (* [[1948]] г.) * [[23 март]] – [[Абдула Юсуф Ахмед]], сомалийски политик (* [[1934]] г.) * [[25 март]] – [[Антонио Табуки]], италиански писател (* 1943 г.) === Април === [[Файл:Benbella.jpg|мини|120px|[[Ахмед Бен Бела]]]] * [[5 април]] – [[Александър Вълчев]], български инженер (* [[1941]] г.) * [[11 април]] – [[Ахмед Бен Бела]], алжирски политик (* [[1916]] г.) * [[17 април]] – [[Димитрис Митропанос]], гръцки певец (* [[1948]] г.) * [[18 април]] – [[Наум Шопов]], български актьор (* [[1930]] г.) * [[19 април]] – [[Минакши Тхапар]], индийска актриса (* [[1984]] г.) * [[23 април]] – [[Хачо Бояджиев]], български режисьор (* [[1932]] г.) * [[28 април]] – [[Матилде Камю]], испанска поетеса. (* [[1919]] г.) === Май === [[Файл:Carlos Fuentes.jpg|мини|120px|[[Карлос Фуентес]]]] [[Файл:Nobel_Peace_Price_Concert_2009_Donna_Summer3.jpg|мини|120px|[[Дона Съмър]]]] * [[4 май]] – [[Богдан Томалевски]], български архитект (* [[1924]] г.) * [[8 май]] – [[Морис Сендак]], американски писател и илюстратор (* [[1928]] г.) * [[10 май]] – [[Петко Йовчев]], български архитект (* [[1955]] г.) * [[13 май]] – [[Катя Филипова]], българска естрадна певица (* [[1949]] г.) * [[15 май]] – [[Карлос Фуентес]], мексикански писател, редактор, литературен критик, драматург, журналист и дипломат (* 1928 г.) * [[17 май]] – [[Дона Съмър]], американска певица (* [[1948]] г.) * [[21 май]] – [[Робин Гиб]], британски певец и композитор на легендарната група Bee Gees (* 1949 г.) * [[23 май]] – [[Валентин Церовски]], български политик (* [[1956]] г.) * [[30 май]] – [[Андрю Хъксли]], английски физиолог и биофизик, носител на Нобелова награда (* [[1917]] г.) === Юни === [[Файл:Ray Bradbury (1975) -cropped-.jpg|мини|120px|[[Рей Бредбъри]]]] * [[3 юни]] ** [[Анди Хамилтън]], британски музикант (* [[1918]] г.) ** [[Рой Салвадори]], бивш пилот от Формула 1 (* [[1922]] г.) * [[5 юни]] – [[Рей Бредбъри]], американски писател (* [[1920]] г.) * [[11 юни]] ** [[Ан Ръдърфорд]], канадско-американска актриса (* [[1917]] г.) ** [[Теофило Стивенсон]], кубински боксьор (* [[1952]] г.) * [[12 юни]] ** [[Елинор Остром]], американски политолог (* [[1933]] г.) ** [[Маргарете Мичерлих]], немско-датски психоаналитик (* 1917 г.) * [[13 юни]] – [[Уилям Ноулс]], американски химик, носител на Нобелова награда (* 1917 г.) * [[21 юни]] – [[Ана Шварц]], американски икономист (* [[1915]] г.) * [[22 юни]] – [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], български историк (* [[1943]] г.) * [[24 юни]] – [[Рихард Андерс]], немски писател (* [[1928]] г.) * [[26 юни]] – [[Нора Ефрон]], американска писателка, сценарист и режисьор (* [[1941]] г.) * [[27 юни]] – [[Свобода Бъчварова]], българска писателка (* [[1925]] г.) * [[30 юни]] – [[Ицхак Шамир]], израелски политик, седми министър-председател на Израел (* 1915 г.) === Юли === [[Файл:Sally Ride in 1964.jpg|мини|120px|[[Сали Райд]]]] [[Файл:Gore Vidal 2 Shankbone 2009 NYC.jpg|мини|120px|[[Гор Видал]]]] * [[1 юли]] – [[Алън Пойндекстър]], американски астронавт (* [[1961]] г.) * [[3 юли]] – [[Анди Грифит]], американски актьор (* [[1926]] г.) * [[8 юли]] – [[Ърнест Боргнайн]], американски актьор (* [[1917]] г.) * [[9 юли]] – [[Боян Иванов (певец)|Боян Иванов]], български естраден певец (* [[1943]] г.) * [[15 юли]] ** [[Селест Холм]], американска актриса (* 1917 г.) ** [[Гюнтер Доменик]], австрийски архитект (* [[1934]] г.) * [[16 юли]] ** [[Джон Лорд]], английски композитор (* [[1941]] г.) ** [[Кити Уелс]], американска кънтри певица (* [[1919]] г.) * [[18 юли]] – [[Сашо Касиянов]], български музикант, композитор, педагог, радиоводещ и шоумен (* [[1951]] г.) * [[19 юли]] ** [[Омар Сулейман]], египетски политик (* [[1936]] г.) ** [[Сали Райд]], американска астронавтка (* 1951 г.) * [[24 юли]] – [[Джон Атта Милс]], ганайски политик, трети президент на Гана (* [[1944]] г.) * [[31 юли]] – [[Гор Видал]], американски писател (* [[1925]] г.) === Август === [[Файл:Neil Armstrong in suit.jpg|мини|120px|[[Нийл Армстронг]]]] * [[6 август]] – [[Руджеро Ричи]], американски цигулар (* [[1918]] г.) * [[13 август]] – [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]], български актьор (* [[1939]] г.) * [[15 август]] – [[Хари Харисън]], американски писател (* 1925 г.) * [[18 август]] – [[Скот Маккензи]], американски певец (* 1939 г.) * [[19 август]] – [[Тони Скот]], британски режисьор (* [[1944]] г.) * [[20 август]] ** [[Мелес Зенави]], етиопски политик, трети президент и десети министър-председател на Етиопия (* [[1955]] г.) ** [[Георги Ковачев-Гришата]], български художник (* [[1920]] г.) * [[22 август]] – [[Стоян Коцев]], български футболист и треньор (* [[1945]] г.) * [[25 август]] – [[Нийл Армстронг]], американски астронавт, първият човек стъпил на Луната (* [[1930]] г.) * [[31 август]] – [[Сергей Соколов]], съветски военачалник, маршал на Съветския съюз (* [[1911]] г.) === Септември === [[Файл:Sun Myung Moon.png|мини|120px|[[Сан Мьон Муун]]]] * [[3 септември]] ** [[Майкъл Кларк Дънкан]], американски актьор (* [[1957]] г.) ** [[Сан Мьон Муун]], корейски религиозен лидер и бизнесмен (* [[1920]] г.) * [[5 септември]] – [[Джо Саут]], американски певец (* [[1940]] г.) * [[8 септември]] – [[Томас Сас]], унгарски психиатър (* 1920 г.) * [[12 септември]] – [[Сид Уоткинс]], английски неврохирург (* [[1928]] г.) * [[18 септември]] – [[Сантяго Карильо]], испански политик (* [[1915]] г.) * [[23 септември]] – [[Павел Грачев]], руски военен, министър на отбраната на Русия от 1992 до 1996 г. (* [[1948]] г.) * [[25 септември]] – [[Анди Уилямс]], американски певец (* [[1927]] г.) * [[28 септември]] – [[Майкъл О'Хеър]], американски актьор (* [[1952]] г.) * [[29 септември]] ** [[Ебе Камарго]], бразилска телевизионна водеща (* [[1929]] г.) ** [[Серги Йоцов]], български футболист и треньор (* [[1926]] г.) === Октомври === * [[1 октомври]] – [[Ерик Хобсбом]], британски марксистки историк (* [[1917]] г.) * [[8 октомври]] – [[Едуард Володарски]], руски писател (* [[1941]] г.) * [[9 октомври]] – [[Червенко Крумов]], български поет (* [[1955]] г.) * [[13 октомври]] – [[Румен Балабанов]], български писател, журналист и издател (* [[1950]] г.) * [[15 октомври]] – [[Нородом Сианук]], крал на Камбоджа (* [[1922]] г.) * [[17 октомври]] – [[Силвия Кристел]], нидерландска актриса (* [[1952]] г.) * [[19 октомври]] – [[Уисам ал-Хасан]], ливански генерал (* [[1965]] г.) * [[27 октомври]] – [[Ханс Вернер Хенце]], германски композитор (* [[1926]] г.) * [[29 октомври]] – [[Младен Киселов]], български театрален режисьор (* [[1943]] г.) === Ноември === * [[5 ноември]] – [[Елиът Картър]], американски композитор (* [[1908]] г.) * [[6 ноември]] ** [[Максим Български]], висш български православен духовник, глава на Българската православна църква (* [[1914]] г.) ** [[Станко Киров]], български хирург (* [[1920]] г.) * [[12 ноември]] – [[Даниел Стърн (психоаналитик)|Даниел Стърн]], американски психоаналитик (* [[1934]] г.) * [[17 ноември]] ** [[Илия Аргиров]], български народен певец (* [[1932]] г.) ** [[Иван Бенчев]], български изкуствовед (* [[1944]] г.) * [[19 ноември]] – [[Борис Стругацки]], руски писател (* [[1933]] г.) * [[23 ноември]] – [[Лари Хагман]], американски актьор (* [[1931]] г.) * [[25 ноември]] – [[Ларс Хьормандер]], шведски математик (* 1931 г.) * [[26 ноември]] – [[Джоузеф Мъри]], американски пластичен хирург, нобелов лауреат (* [[1919]] г.) === Декември === [[Файл:Георги Калоянчев - Калата-03.jpg|мини|120px|[[Георги Калоянчев]]]] * [[5 декември]] ** [[Дейв Брубек]], американски джаз пианист и композитор (* [[1920]] г.) ** [[Оскар Нимайер]], бразилски архитект (* [[1907]] г.) * [[11 декември]] – [[Галина Вишневская]], руска оперна певица (* [[1926]] г.) * [[18 декември]] – [[Георги Калоянчев]], български актьор (* [[1925]]) * [[26 декември]] – [[Камелия Бончева]], съпруга на бившия президент на футболния клуб „[[Литекс]]“ [[Ангел Бончев]] (* [[1960]] г.) * [[27 декември]] – [[Фонтела Бас]], американска соул певица (* [[1940]] г.) * [[28 декември]] – [[Норман Шварцкопф]], американски военен генерал, командвал операция „[[Пустинна буря]]“ (* [[1934]] г.) * 28 декември – [[Любомир Йорданов]], български художник (* 1934 г.) * [[31 декември]] – [[Роза Димова]], българска състезателка по ски бягане ** [[Домна Ганева]], българска актриса (* [[1935]] г.) ** [[Рита Леви-Монталчини]], италианска невроложка, носителка на Нобелова награда (* [[1909]] г.) == Вижте също == * [[Високосна година, започваща в неделя|Календара за тази година]] {{commonscat|2012}} == Източници == <references /> [[Категория:2012 година| ]] prj2f4njtakecmtqg0trvk0kry006q9 12398336 12398335 2024-10-29T11:15:41Z Borhan 338207 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/85.11.186.32|85.11.186.32]] ([[User talk:85.11.186.32|б.]]), към версия на CadêParção 12398336 wikitext text/x-wiki {{друго значение|годината|филма от [[2009]] година|2012 (филм)}} {{Век|21}} '''2012 ([[римски цифри|MMXII]])''' година е [[високосна година, започваща в неделя]] според [[Григориански календар|Григорианския календар]]. [[Файл:Happy new year Austin TX 2012.jpg|мини|Заря за посрещането на 2012 година в Остин, Тексас, САЩ.]] Обявена е от Общото събрание на ООН за: * Международна година на сътрудничеството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://social.un.org/coopsyear/ | заглавие = United Nations International Year of Cooperatives 2012 | дата = 31 октомври 2011 | издател = social.un.org | език = en }}</ref> * Международна година на устойчивата енергия за всички.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.un.org/en/events/sustainableenergyforall/ | заглавие = United Nations International Year of Sustainability for All 2012 | издател = un.org | език = en }}</ref> * Година на [[Алън Тюринг]] по повод 100 години от рождението му.<ref>{{cite web|url=http://www.turingcentenary.eu |title=TurningCentenary.eu |publisher=Turingcentenary.eu |date=2010 – 04 – 09}}</ref> Съответства на: * 1461 година по Арменския календар * 6762 година по Асирийския календар * 2962 година по Берберския календар * 1374 година по Бирманския календар * 2556 година по Будисткия календар * 5772 – 5773 година по [[Еврейския календар]] * 2004 – 2005 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1390 – 1391 година по [[Иранския календар]] * 1433 – 1434 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4708 – 4709 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1728 – 1729 година по Коптския календар * 4345 година по Корейския календар * 2765 години от основаването на [[Рим]] * 2555 година по Тайландския слънчев календар * 101 година по [[Чучхе]] календара == Събития == === Януари === * [[1 януари]] ** [[Русия]], [[Беларус]] и [[Казахстан]] създават [[Единно икономическо пространство]]. ** В Русия [[милиция]]та официално е заменена от [[полиция]]. ** [[Дания]] поема председателството на [[ЕС]]. ** [[Ирландия]] поема председателството на [[Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]. * [[13 януари|13]] – [[22 януари]] – Провеждат се [[Зимни младежки олимпийски игри 2012|Първите зимни младежки олимпийски игри]] в [[Инсбрук]], [[Австрия]]. * [[15 януари]] – Провеждат се: ** Парламентарни избори в Казахстан ** Президентски избори в [[Молдова]] ** [[69-и награди Златен глобус]] * 22 януари – Провеждат се президентски избори във Финландия. === Февруари === * [[5 февруари]] – Държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] посещава България. * [[6 февруари]] – Наводнение в село [[Бисер (село)|Бисер]] загиналите са 8, а двама се издирват. * [[8 февруари]] – Ден на национален траур в България в памет на загиналите при наводнението в село Бисер. * [[12 февруари]] – Провеждат се президентски избори в [[Туркменистан]]. * [[21 февруари]] – Провеждат се президентски избори в [[Йемен]]. * [[26 февруари]] – Състои се 84-та церемония по раздаване на [[Награди Оскар (84-та церемония)|Наградите Оскар за 2012 г.]]. === Март === * [[2 март]] – Състои се премиерата на американски анимационен филм [[Лоракс]]. * [[4 март]] ** Провеждат се избори за президент в [[Русия]]. ** [[Взривове в Бразавил (2012)|Взривовете в склад за боеприпаси в Бразавил – столицата на Република Конго]]. * [[11 март]] – Протестно шествие под наслов „Безопасни улици“ в [[България]]. * [[15 март]] – Протест срещу прокуратурата в България. * [[16 март]] – Състои се премиерата на български игрален филм [[Чужденецът (филм)|Чужденецът]]. * [[18 март]] – [[25 ноември]] – Проведе се [[Световен шампионат на Формула 1 (2012)|Световният шампионат на Формула 1 за 2012 г.]]. * [[23 март]] – Състои се премиерата на американски филм [[Огледалце, огледалце]]. * [[30 март]] – Състои се премиерата на американски анимационен филм [[Пиратите! Банда неудачници]]. === Април === * [[1 април]] – [[Златна малинка 2012|Тридесет и втората церемония по връчване на наградите „Златна малинка“]]. * [[11 април]] – Състои се премиерата на американския филм [[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]. * [[22 април]] – Основано е [[Гражданско обединение за реална демокрация|Гражданското обединение за реална демокрация]]. === Май === * [[12 май]] – [[12 август]] – Проведе се [[Световно изложение|Световното изложение ЕКСПО 2012]] в [[Йосу]], [[Южна Корея]]. * [[17 май]] – Състои се премиерата на френско—белгийска драма [[De rouille et d'os]]. * [[18 май]] – Състои се премиерата на американска романтична комедия [[Очаквай неочакваното (филм)|Очаквай неочакваното]]. * [[19 май]] – Състои се премиерата на американския филм [[Радио Бунтар]]. * [[20 май]] – [[29 май]] – [[Земетресение в Емилия—Романя (2012)|Земетресение в Емилия-Романя]]. * [[22 май|22]] – [[26 май]] – Проведе се [[Евровизия 2012|песенният конкурс „Евровизия 2012“]] в [[Баку]], [[Азербайджан]]. * 22 май – Мощно земетресение с магнитуд 5.8 по рихтер в [[Перник]]. * [[24 май]] – Състои се премиерата на американския криминален трилър [[The Paperboy]]. * [[31 май]] – Официално е открито [[Радио Бургас]]. === Юни === * [[8 юни|8]] – [[1 юли]] – Проведе се [[Европейско първенство по футбол 2012|европейското първенство по футбол]] в [[Полша]] и [[Украйна]]. * 8 юни – Състои се премиерата на американския компютърно—анимационен филм [[Мадагаскар 3]] и на научнофантастичен филм [[Прометей (филм)|Прометей]]. * [[15 юни]] – Състои се премиерата на американския филм [[Рок завинаги (филм, 2012)|Рок завинаги]]. * [[17 юни]] – [[Парламентарни избори в Гърция (юни 2012)|Парламентарни избори в Гърция]]. * [[22 юни]] ** Състои се премиерата на американския компютърно—анимационен филм [[Храбро сърце]]. ** Учредена е [[Асоциация на ветеринарните хирурзи в България|Асоциацията на ветеринарните хирурзи в България]]. * [[24 юни]] – Създадено е [[Движение „Модерна България“|Гражданското Движение „Модерна България“]]. * [[29 юни]] – Състои се премиерата на американския филм [[Приятелю, Тед]]. * [[30 юни]] – Проведоха се президентски избори в [[Египет]]. === Юли === * [[1 юли]] – [[Кипър]] пое председателството на [[ЕС]]. * [[2 юли]] – Президентски избори в [[Мексико]]. * [[3 юли]] – Състои се премиерата на американския филм [[Невероятният Спайдър-Мен (филм, 2012)|Невероятният Спайдър—Мен]]. * [[7 юли]] – Пускане на първото кръстовище на две нива в кв. Младост, [[София]]. * [[13 юли]] – Състои се премиерата на американския филм [[Ледена епоха 4: Континентален дрейф]]. * [[18 юли]] – Атентат на летище Сарафово в [[Бургас]]. * [[20 юли]] – [[Масово убийство в Аурора]] на премиерата на филма „[[Черният рицар: Възраждане]]“ * [[22 юли]] – Проведе се [[Обиколка на Франция|99-а колоездачна обиколка на Франция]]. * [[27 юли]] – [[12 август]] – [[XXX летни олимпийски игри]] в [[Лондон]]. === Август === * [[2 август]] – Състои се премиерата на американския научнофантастичен екшън филм [[Зов за завръщане (филм, 2012)|Зов за завръщане]]. * [[11 август]] – [[Официално е открит Златен мост|Мостът над залива Златен рог]] във [[Владивосток]], [[Русия]]. * [[26 август]] – Откриване на [[Лот 4 Ямбол—Карнобат (Първи подучастък)]] на [[Автомагистрала Тракия]]. * [[29 август]] – [[9 септември]] – [[Летни параолимпийски игри 2012|XIV Летни параолимпийски игри]] в Лондон. * [[31 август]] – Откриване на Втори метродиаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]]. === Септември === * [[6 септември]] – Провежда се церемонията по връчване на „[[Награда за музикален клип на Ем Ти Ви 2012|Наградите за музикален клип на Ем Ти Ви за 2012 г.]]“ в Лос Анджелос, САЩ. * [[21 септември]] – Състои се премиерата на американския компютърно анимиран филм [[Хотел Трансилвания]]. === Октомври === * [[7 октомври]] – Президентски избори във [[Венецуела]]. * [[12 октомври]] – Състои се премиерата на американския политически трилър [[Арго (филм, 2012)|Арго]]. === Ноември === * [[2 ноември]] – Състои се премиерата на американски компютърно—анимационен филм [[Разбивачът Ралф]]. * [[6 ноември]] – Избори за президент на [[САЩ]]. Избран е за втори мандат кандидата на демократическата партия [[Барак Обама]]. * [[14 ноември]] – На територията на [[Австралия]] и [[Океания]] ще се наблюдава пълно [[слънчево затъмнение]]. * [[21 ноември]] – Състои се премиерата на американски компютърно—анимационен филм [[Чудната петорка]]. === Декември === * [[1 декември]] – Официално е открит [[България Мол]]. * [[16 декември]] – [[17-и награди Сателит]]. * [[21 декември]] ** Свършва настоящият голям цикъл според календара на [[Маи]]те. Според различните теории тази дата, както и цялата 2012 година ще е свързана с множество катаклизми.<ref name=ref1>{{cite book | first = Любомир Старидолски| last = Радослава Григорова | title = 2012: Краят на света | year = 2009 | publisher = Стандарт News}} {{ISSN|0861—797X}}</ref><ref>Светльо Дукадинов, Първолета Петкова ''„Тайните на Маите: 2012 КРАЯТ“'' ISBN 978-954-515-048-7</ref> ** [[Сотир Цацаров]] става [[Главен прокурор на България]]. * [[25 декември]] – Състои се премиерата на драматичния мюзикъл [[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]. == Починали == * [[Мира Лехчанска]], български художник (* [[1929]] г.) === Януари === [[Файл:Etta James.jpg|мини|120px|[[Ета Джеймс]]]] * [[1 януари]] ** [[Киро Глигоров]], първи [[Президент на Северна Македония|президент]] на [[Северна Македония|Република Македония]] (* [[1917]] г.) ** [[Робърт Андерсън]], британски актьор и фехтовчик (* [[1922]] г.) * [[3 януари]] ** [[Михаил Ромадин]], руски художник (* [[1940]] г.) ** [[Атанас Тошкин]], историк, краевед, автор на „Трето българско царство“, „Енциклопедия на [[Пазарджик]]“ и др., автор на дисертации и научни трудове (* [[1933]] г.) * [[8 януари]] – [[Алексис Вайсенберг]], български пианист (* [[1929]] г.) * [[11 януари]] ** [[Стефан Вълков]], български дисидент и политик (* [[1925]] г.) ** [[Сава Хашъмов]], български актьор (* 1940 г.) * [[13 януари]] – [[Рауф Денкташ]], кипърски политик (* [[1924]] г.) * [[16 януари]] – [[Густав Леонхард]], нидерландски музикант (* [[1928]] г.) * [[19 януари]] – [[Георги Анастасов (художник)|Георги Анастасов]], български художник (* [[1930]] г.) * [[20 януари]] – [[Ета Джеймс]], американска певица (* [[1938]] г.) * [[21 януари]] – [[Ирена Яроцка]], полска певица (* [[1946]] г.) * [[24 януари]] – [[Курт Адолф]], германски автомобилен състезател (* [[1921]] г.) * [[25 януари]] – [[Коста Цонев]], български актьор (* 1929 г.) * [[29 януари]] ** [[Франсоа Миго]], френски пилот от Формула 1 (* [[1944]] г.) ** [[Оскар Луиджи Скалфаро]], италиански политик, девети президент на Италия (* [[1918]] г.) === Февруари === [[Файл:Whitney Houston Welcome Home Heroes 1 cropped.jpg|мини|120px|[[Уитни Хюстън]]]] * [[1 февруари]] – [[Вислава Шимборска]], полска поетеса, есеистка и преводачка, носителка на Нобелова награда (* [[1923]] г.) * [[6 февруари]] – [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]], български актьор (* 1944 г.) * [[11 февруари]] – [[Уитни Хюстън]], американска певица (* [[1963]] г.) * [[14 февруари]] – [[Александър Авджиев]], български журналист (* [[1958]] г.) * [[19 февруари]] ** [[Георги Черкелов]], български актьор (* [[1930]] г.) ** [[Ренато Дулбеко]], американки вирусолог, носител на Нобелова награда (* [[1914]] г.) * [[25 февруари]] – [[Ерланд Юсефсон]], шведски актьор (* 1923 г.) * [[28 февруари]] – [[Дим Дуков]], български телевизионен водещ (* [[1964]] г.) === Март === [[Файл:Lucio Dalla 1.JPG|мини|120px|[[Лучио Дала]]]] * [[1 март]] – [[Лучио Дала]], италиански поппевец, музикант и композитор (* [[1943]] г.) * [[10 март]] ** [[Жан Жиро]], френски художник (* [[1938]] г.) ** [[Франк Шъруд Роуланд]], американски химик, носител на Нобелова награда (* [[1927]] г.) * [[11 март]] – [[Госта Шварк]], датски композитор (* [[1915]] г.) * [[13 март]] – [[Ласи Нуми]], финландски поет (* [[1928]] г.) * [[18 март]] – [[Джордж Тупоу V]], крал на Тонга (* [[1948]] г.) * [[23 март]] – [[Абдула Юсуф Ахмед]], сомалийски политик (* [[1934]] г.) * [[25 март]] – [[Антонио Табуки]], италиански писател (* 1943 г.) === Април === [[Файл:Benbella.jpg|мини|120px|[[Ахмед Бен Бела]]]] * [[5 април]] – [[Александър Вълчев]], български инженер (* [[1941]] г.) * [[11 април]] – [[Ахмед Бен Бела]], алжирски политик (* [[1916]] г.) * [[17 април]] – [[Димитрис Митропанос]], гръцки певец (* [[1948]] г.) * [[18 април]] – [[Наум Шопов]], български актьор (* [[1930]] г.) * [[19 април]] – [[Минакши Тхапар]], индийска актриса (* [[1984]] г.) * [[23 април]] – [[Хачо Бояджиев]], български режисьор (* [[1932]] г.) * [[28 април]] – [[Матилде Камю]], испанска поетеса. (* [[1919]] г.) === Май === [[Файл:Carlos Fuentes.jpg|мини|120px|[[Карлос Фуентес]]]] [[Файл:Nobel_Peace_Price_Concert_2009_Donna_Summer3.jpg|мини|120px|[[Дона Съмър]]]] * [[4 май]] – [[Богдан Томалевски]], български архитект (* [[1924]] г.) * [[8 май]] – [[Морис Сендак]], американски писател и илюстратор (* [[1928]] г.) * [[10 май]] – [[Петко Йовчев]], български архитект (* [[1955]] г.) * [[13 май]] – [[Катя Филипова]], българска естрадна певица (* [[1949]] г.) * [[15 май]] – [[Карлос Фуентес]], мексикански писател, редактор, литературен критик, драматург, журналист и дипломат (* 1928 г.) * [[17 май]] – [[Дона Съмър]], американска певица (* [[1948]] г.) * [[21 май]] – [[Робин Гиб]], британски певец и композитор на легендарната група Bee Gees (* 1949 г.) * [[23 май]] – [[Валентин Церовски]], български политик (* [[1956]] г.) * [[30 май]] – [[Андрю Хъксли]], английски физиолог и биофизик, носител на Нобелова награда (* [[1917]] г.) === Юни === [[Файл:Ray Bradbury (1975) -cropped-.jpg|мини|120px|[[Рей Бредбъри]]]] * [[3 юни]] ** [[Анди Хамилтън]], британски музикант (* [[1918]] г.) ** [[Рой Салвадори]], бивш пилот от Формула 1 (* [[1922]] г.) * [[5 юни]] – [[Рей Бредбъри]], американски писател (* [[1920]] г.) * [[11 юни]] ** [[Ан Ръдърфорд]], канадско-американска актриса (* [[1917]] г.) ** [[Теофило Стивенсон]], кубински боксьор (* [[1952]] г.) * [[12 юни]] ** [[Елинор Остром]], американски политолог (* [[1933]] г.) ** [[Маргарете Мичерлих]], немско-датски психоаналитик (* 1917 г.) * [[13 юни]] – [[Уилям Ноулс]], американски химик, носител на Нобелова награда (* 1917 г.) * [[21 юни]] – [[Ана Шварц]], американски икономист (* [[1915]] г.) * [[22 юни]] – [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], български историк (* [[1943]] г.) * [[24 юни]] – [[Рихард Андерс]], немски писател (* [[1928]] г.) * [[26 юни]] – [[Нора Ефрон]], американска писателка, сценарист и режисьор (* [[1941]] г.) * [[27 юни]] – [[Свобода Бъчварова]], българска писателка (* [[1925]] г.) * [[30 юни]] – [[Ицхак Шамир]], израелски политик, седми министър-председател на Израел (* 1915 г.) === Юли === [[Файл:Sally Ride in 1964.jpg|мини|120px|[[Сали Райд]]]] [[Файл:Gore Vidal 2 Shankbone 2009 NYC.jpg|мини|120px|[[Гор Видал]]]] * [[1 юли]] – [[Алън Пойндекстър]], американски астронавт (* [[1961]] г.) * [[3 юли]] – [[Анди Грифит]], американски актьор (* [[1926]] г.) * [[8 юли]] – [[Ърнест Боргнайн]], американски актьор (* [[1917]] г.) * [[9 юли]] – [[Боян Иванов (певец)|Боян Иванов]], български естраден певец (* [[1943]] г.) * [[15 юли]] ** [[Селест Холм]], американска актриса (* 1917 г.) ** [[Гюнтер Доменик]], австрийски архитект (* [[1934]] г.) * [[16 юли]] ** [[Джон Лорд]], английски композитор (* [[1941]] г.) ** [[Кити Уелс]], американска кънтри певица (* [[1919]] г.) * [[18 юли]] – [[Сашо Касиянов]], български музикант, композитор, педагог, радиоводещ и шоумен (* [[1951]] г.) * [[19 юли]] ** [[Омар Сулейман]], египетски политик (* [[1936]] г.) ** [[Сали Райд]], американска астронавтка (* 1951 г.) * [[24 юли]] – [[Джон Атта Милс]], ганайски политик, трети президент на Гана (* [[1944]] г.) * [[31 юли]] – [[Гор Видал]], американски писател (* [[1925]] г.) === Август === [[Файл:Neil Armstrong in suit.jpg|мини|120px|[[Нийл Армстронг]]]] * [[6 август]] – [[Руджеро Ричи]], американски цигулар (* [[1918]] г.) * [[13 август]] – [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]], български актьор (* [[1939]] г.) * [[15 август]] – [[Хари Харисън]], американски писател (* 1925 г.) * [[18 август]] – [[Скот Маккензи]], американски певец (* 1939 г.) * [[19 август]] – [[Тони Скот]], британски режисьор (* [[1944]] г.) * [[20 август]] ** [[Мелес Зенави]], етиопски политик, трети президент и десети министър-председател на Етиопия (* [[1955]] г.) ** [[Георги Ковачев-Гришата]], български художник (* [[1920]] г.) * [[22 август]] – [[Стоян Коцев]], български футболист и треньор (* [[1945]] г.) * [[25 август]] – [[Нийл Армстронг]], американски астронавт, първият човек стъпил на Луната (* [[1930]] г.) * [[31 август]] – [[Сергей Соколов]], съветски военачалник, маршал на Съветския съюз (* [[1911]] г.) === Септември === [[Файл:Sun Myung Moon.png|мини|120px|[[Сан Мьон Муун]]]] * [[3 септември]] ** [[Майкъл Кларк Дънкан]], американски актьор (* [[1957]] г.) ** [[Сан Мьон Муун]], корейски религиозен лидер и бизнесмен (* [[1920]] г.) * [[5 септември]] – [[Джо Саут]], американски певец (* [[1940]] г.) * [[8 септември]] – [[Томас Сас]], унгарски психиатър (* 1920 г.) * [[12 септември]] – [[Сид Уоткинс]], английски неврохирург (* [[1928]] г.) * [[18 септември]] – [[Сантяго Карильо]], испански политик (* [[1915]] г.) * [[23 септември]] – [[Павел Грачев]], руски военен, министър на отбраната на Русия от 1992 до 1996 г. (* [[1948]] г.) * [[25 септември]] – [[Анди Уилямс]], американски певец (* [[1927]] г.) * [[28 септември]] – [[Майкъл О'Хеър]], американски актьор (* [[1952]] г.) * [[29 септември]] ** [[Ебе Камарго]], бразилска телевизионна водеща (* [[1929]] г.) ** [[Серги Йоцов]], български футболист и треньор (* [[1926]] г.) === Октомври === * [[1 октомври]] – [[Ерик Хобсбом]], британски марксистки историк (* [[1917]] г.) * [[8 октомври]] – [[Едуард Володарски]], руски писател (* [[1941]] г.) * [[9 октомври]] – [[Червенко Крумов]], български поет (* [[1955]] г.) * [[13 октомври]] – [[Румен Балабанов]], български писател, журналист и издател (* [[1950]] г.) * [[15 октомври]] – [[Нородом Сианук]], крал на Камбоджа (* [[1922]] г.) * [[17 октомври]] – [[Силвия Кристел]], нидерландска актриса (* [[1952]] г.) * [[19 октомври]] – [[Уисам ал-Хасан]], ливански генерал (* [[1965]] г.) * [[27 октомври]] – [[Ханс Вернер Хенце]], германски композитор (* [[1926]] г.) * [[29 октомври]] – [[Младен Киселов]], български театрален режисьор (* [[1943]] г.) === Ноември === * [[5 ноември]] – [[Елиът Картър]], американски композитор (* [[1908]] г.) * [[6 ноември]] ** [[Максим Български]], висш български православен духовник, глава на Българската православна църква (* [[1914]] г.) ** [[Станко Киров]], български хирург (* [[1920]] г.) * [[12 ноември]] – [[Даниел Стърн (психоаналитик)|Даниел Стърн]], американски психоаналитик (* [[1934]] г.) * [[17 ноември]] ** [[Илия Аргиров]], български народен певец (* [[1932]] г.) ** [[Иван Бенчев]], български изкуствовед (* [[1944]] г.) * [[19 ноември]] – [[Борис Стругацки]], руски писател (* [[1933]] г.) * [[23 ноември]] – [[Лари Хагман]], американски актьор (* [[1931]] г.) * [[25 ноември]] – [[Ларс Хьормандер]], шведски математик (* 1931 г.) * [[26 ноември]] – [[Джоузеф Мъри]], американски пластичен хирург, нобелов лауреат (* [[1919]] г.) === Декември === [[Файл:Георги Калоянчев - Калата-03.jpg|мини|120px|[[Георги Калоянчев]]]] * [[5 декември]] ** [[Дейв Брубек]], американски джаз пианист и композитор (* [[1920]] г.) ** [[Оскар Нимайер]], бразилски архитект (* [[1907]] г.) * [[11 декември]] – [[Галина Вишневская]], руска оперна певица (* [[1926]] г.) * [[18 декември]] – [[Георги Калоянчев]], български актьор (* [[1925]]) * [[26 декември]] – [[Камелия Бончева]], съпруга на бившия президент на футболния клуб „[[Литекс]]“ [[Ангел Бончев]] (* [[1960]] г.) * [[27 декември]] – [[Фонтела Бас]], американска соул певица (* [[1940]] г.) * [[28 декември]] – [[Норман Шварцкопф]], американски военен генерал, командвал операция „[[Пустинна буря]]“ (* [[1934]] г.) * 28 декември – [[Любомир Йорданов]], български художник (* 1934 г.) * [[31 декември]] – [[Роза Димова]], българска състезателка по ски бягане ** [[Домна Ганева]], българска актриса (* [[1935]] г.) ** [[Рита Леви-Монталчини]], италианска невроложка, носителка на Нобелова награда (* [[1909]] г.) == Вижте също == * [[Високосна година, започваща в неделя|Календара за тази година]] {{commonscat|2012}} == Източници == <references /> [[Категория:2012 година| ]] 5d5xkqex55cnptvso1ell1plyh5dyu4 0 111022 12398253 12355400 2024-10-29T09:20:08Z Xunonotyk 209517 12398253 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Квачка|групата звезди|Плеяди (звезден куп)}} {{от пренасочване|Пиле|други значения|Пиле (пояснение)}} ---- {{Taxobox}} '''Домашните кокошки''' (''Gallus gallus domesticus'') са [[подвид]] средноголеми [[птици]] от семейство [[Фазанови]] (Phasianidae), [[одомашняване|одомашнена]] форма на дивата [[банкивска кокошка]] (''Gallus gallus''). С общ брой от повече от 24 милиарда (2003)<ref>според Firefly Encyclopedia of Birds, Ed. Perrins, Christopher. Buffalo, N.Y.: Firefly Books, Ltd., 2003.</ref> те са по-многобройни от всяка друга [[Птици|птица]], както и най-многочисленото и широко разпространено одомашнено животно на планетата. Кокошките се отглеждат основно за производство на [[месо]] и [[яйце (храна)|яйца]], но от тях също така се добива пух и перушина. Много породи кокошки се отглеждат като домашни любимци, а в някои страни от Югоизточна Азия са застъпени и породи за борба. Ембрионът на домашната кокошка е класическа културелна среда във вирусологичните изследвания, а кокошката е най-разпространената лабораторна птица. [[Файл:Braekel.jpg|ляво|мини|Домашни петел и кокошка Браекел – златен вариант на породата]] [[Файл:Male and female chicken sitting together.jpg|мини|Петел и кокошка нощуват заедно]] [[File:Bulgarian rooster.jpg|thumb|Домашен петел в с. [[Негушево]], [[Софийска област]]]] == Произход == [[Файл:Gallus gallus -Kaziranga National Park, Assam, India-8.jpg|мини|Диви банкивски кокошки – петел с кокошки в [[Асам]]]] Домашната кокошка е одомашнен представител на дивата банкивска кокошка, поради което е класифицирана като неин подвид.<ref name=nature>[http://www.nature.com.prxy5.ursus.maine.edu/nature/journal/v432/n7018/full/nature03156.html#abs A genetic variation map for chicken with 2.8 million single-nucleotide polymorphisms]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. International Chicken Polymorphism Map Consortium (GK Wong et. al.) 2004. ''Nature'' 432, 717 – 722| {{doi|10.1038/nature03156}}</ref> Доказателство за това е, че дивите и питомните представители могат да се размножават помежду си.<ref name=nature/> Банкивската кокошка е класифицирана в род [[Кокошки]] обитаващи дивата природа от [[Индия]] на запад до [[Филипините]] на изток и от южен [[Китай]] на север до [[Индонезия]] на юг. Освен този вид към рода спадат още три: [[сива кокошка]] (''Gallus sonnerati''), [[цейлонска кокошка]] (''Gallus lafayettei'') и [[зелена кокошка]] (''Gallus varius''). Нов генетичен анализ доказва, че жълтата [[кожа]] на домашните кокошки се дължи на резултат от хибридизация на кокошките с дивата сива кокошка.<ref>Eriksson J, Larson G, Gunnarsson U, Bed'hom B, Tixier-Boichard M, et al. (2008) ''Identification of the Yellow Skin Gene Reveals a Hybrid Origin of the Domestic Chicken.'' PLoS Genet 23 януари 2008 [http://genetics.plosjournals.org/perlserv/?request=get-document&doi=10.1371%2Fjournal.pgen.1000010.eor&ct=1 Genetics.plosjournals.org] {{Webarchive|url=https://archive.today/20120525080505/http://www.plosgenetics.org/article/info:doi/10.1371/journal.pgen.1000010 |date=2012-05-25 }}</ref> Според традиционната представа в птицевъдството както се посочва в [[Енциклопедия Британика]] ([[2007]] г.): „Хората за първи път опитомяват кокошката от индивиди с индийски произход, за да ги използват при [[бой с петли]] в [[Азия]], [[Африка]] и [[Европа]]. В началото на опитомяването им почти не се е обръщало внимание на продуктивните качества за добива на яйца или месо...“<ref name="Poultry Farming">Garrigus, W. P. (2007), [http://www.britannica.com/eb/article-9111040 „Poultry Farming“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071225223758/http://www.britannica.com/eb/article-9111040 |date=2007-12-25 }}. ''Encyclopædia Britannica''.</ref> Според едно от проучванията обаче се предполага, че първоначалното одомашняване на съвременните кокошки е станало на територията на днешен [[Тайланд]].<ref name=oneMatriarch>{{cite book|title=One subspecies of the red junglefowl (Gallus gallus gallus) suffices as the matriarchic ancestor of all domestic breeds |first=A |last=Fumihito |first2=T |last2=Miyake|first3=S |last3=Sumi|first4=M |last4=Takada |first5=S |last5=Ohno|first6=N |last6=Kondo|journal=PNAS |date=20 декември 1994 |volume=91 |number=26 |pages=12505 – 12509}}</ref> По-късно обаче допълнително породообразуване е възникнало на много места по света в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], [[Европа]], [[Близкия изток]] и [[Африка]].<ref>{{cite book|first=Yi-Ping |last=Liu |first2=Gui-Sheng |last2=Wu |first3=Yong-Gang |last3=Yao |first4=Yong-Wang |last4=Miao |first5=Gordon |last5=Luikart |first6=Mumtaz |last6=Baig |first7=Albano |last7=Beja-Pereira |first8=Zhao-Li |last8=Ding |first9=Malliya Gounder |last9=Palanichamy |first10=Ya-Ping |last10=Zhang |title=Multiple maternal origins of chickens: Out of the Asian jungles |journal=Molecular Phylogenetics and Evolution|volume=38 |number=1|year=2006|pages=12 – 19}}</ref><ref>Zeder et al (2006) [http://dx.doi.org/10.1016/j.tig.2006.01.007 ''Documenting domestication: the intersection of genetics and archaeology''], ''Trends in Genetics'', vol 22, number 3, pp. 139 – 155.</ref> Ранните места на отглеждане на домашни кокошки се идентифицират по наличите на необичайно струпване на кости на места, извън естествените горски местообитания на банкивската кокошка. Кокошки се отглеждат от културите [[Яншао]] и [[Пейлиган]] в [[Китай]] през [[6 хилядолетие пр.н.е.|6]] – [[5 хилядолетие пр.н.е.]],<ref name="CWHF">{{cite book | last = Kiple | first = Kenneth F | coauthors = Kriemhild Coneè Ornelas (ed.) | year = 2000 | title = The Cambridge World History of Food, Vol.1 | publisher = Cambridge University Press | pages = 496 – 499 | isbn = 978-0521402163 | ref = harv}}</ref> а според някои данни от [[Виетнам]] там това става още през [[7 хилядолетие пр.н.е.]]<ref>{{cite book | last = Sherman | first = David M | year = 2002 | title = Tending Animals in the Global Village | url = https://archive.org/details/tendinganimalsin0000sher | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 0683180517 | ref = harv}}</ref> Данни за отглеждане на кокошки през [[3 хилядолетие пр.н.е.]] се наблюдават при археологическите разкопки в [[Харапа]] и [[Мохенджо-Даро]] в днешен [[Пакистан]],<ref name="CWHF" /> а лингвистичният анализ показва, че кокошки отглеждат и [[австронезийски народи|австронезийските народи]] по време на тяхното разселване в Югоизточна Азия и [[Океания]]. На север отглеждането на кокошки се разпространява през [[Таримска котловина|Таримската котловина]] към [[Иран]] и през [[3 хилядолетие пр.н.е.]] достига до [[Югоизточна Европа]].<ref name="CWHF" /> В края на хилядолетието те стигат до [[Сирия]], а в [[Древен Египет|Египет]] се появяват в средата на [[2 хилядолетие пр.н.е.]],<ref>{{cite journal | last = Carter | first = Howard | year = 1923 | month = April | title = An Ostracon Depicting a Red Jungle-Fowl (The Earliest Known Drawing of the Domestic Cock) | journal = The Journal of Egyptian Archaeology | issue = 9 | pages = 1 – 4}}</ref> но там до [[Елинистическа епоха|Елинистическата епоха]] те се използват главно за [[Бой с петли|боеве с петли]], а не за стопански цели.<ref name="CWHF" /> Въпросът за възникването или появата на домашната кокошка в Европа, на Балканите и в България стои открит. Възможно е да е била пренесена от изток до Балканския полуостров по 3 пътя – по Северното Черноморие (през Добруджа), по море и по Южното Черноморие (през Мала Азия и Босфора). Многобройните свидетелства (костни останки) обаче, от палеолит (Кавказ) до неолит, енеолит, бронзова и желязна епоха (от Грузия, Украйна, Русия, Беларус, Румъния, Гърция и България) доказват само едно – че в Източна Европа местни диви кокошки от рода ''Gallus'' са доживели до холоцена. Това позволява да се допусне и че одомашняването на кокошката е станало в повече от един център, т.е. не само в Югоизточна Азия.<ref>Боев, З. 1991. Първите кокошки в България. – Природа и знание, 3: 28 – 29.</ref><ref>Boev, Z. 1995. On the appearance of the domestic fowl (''Gallus gallus domestica'') in Bulgaria and Balkan Peninsula and the question of domestication of Junglefowls (Genus ''Gallus'' Brisson, 1760) in Southeast Europe. – Historia naturalis bulgarica, 5: 37 – 49.</ref> [[Финикия|Финикийците]] разпространяват кокошките в [[Средиземноморие]]то, а в [[Западна Европа]] те достигат значително по-късно, през 1 хилядолетие пр.н.е. Отглеждането на кокошки нараства в [[Римска империя|Римската империя]], но през [[Средновековие]]то запада.<ref name="CWHF" /> Данните за разпространението на кокошките в [[Африка]] са оскъдни, като се предполага, че то протича в началото на 1 хилядолетие – най-старите находки са от около 5 век в [[Мали]], [[Нубия]], [[Източна Африка|Източна]] и [[Южна Африка]].<ref name="CWHF" /> Предполага се, че отглеждането на кокошки се разпространява чрез търговията в [[Индийски океан|Индийския океан]], долината на [[Нил]] и [[Транссахарска търговия|транссахарските пътища]]. Въпросът за отглеждането на кокошки в [[Америка]] преди европейските завоевания е спорен, но наличието на породи със сини яйца, срещащи се само в Америка и [[Азия]], подсказва, че първите американски кокошки имат азиатски произход.<ref name="CWHF" /> [[Файл:FreebreedingRooster.jpg|мини|Петел на свободно отглеждане <br>(с. [[Говедарци]])]] [[Файл:Chicken Farm 034.jpg|мини|Пилета бройлери]] [[Файл:Chicken eggs.jpg|дясно|250п|мини|Полог с различни по цвят кокоши яйца]] == Терминология == Дългото съжителство на хората с домашната кокошка е създало нуждата от описване на отделните възрастови, полови и продуктивни категории сред птиците от вида. В [[Български език|българския език]] също успяват да се наложат терминологични особености, които характеризират отделните птици: * '''Пѝле''' – млади новоизлюпени, неоперени и вече оперени, но незрели птици. * '''Я&#768;рка''' – млада женска птица преди пронасяне. * '''Петлé, петéл''' – мъжка птица, съответно незряла и зряла. * '''Кокошка, Кокошка носачка, Носачка''' – женска кокошка, снасяща яйца. * '''Квàчка, Клóчка''' – женска кокошка с развит мътачен инстинкт, който след излюпване преминава в майчин. * '''Пиле бройлер, Брòйлер''' – птица от вида с развити месодайни качества, угоявана с цел производство на месо. Други * '''Кукурѝгане''' – звук, който издават периодично половозрелите петли, определян като „ку-ку-ри-гу-уууу“. [[Файл:KrährufBergischerKräher.ogg|ляво|мини|Кукуригане на петел <br>([[Планинска врана]])]] [[Файл:Voice of Poland chicken.ogg|ляво|мини|Кудкудякане на кокошки]] * '''Кудкудя&#768;кане''' – звук, който издава кокошката малко преди да снесе, определян като „куд-ку-дяяяк“. * '''Квàчене, клóчене''' – звук, който издава кокошката по време на мътене и след излюпване с цел да сбира пиленцата. Звуково се оприличава като „клок-клок“. * '''Пóлог''' – изкуствено създадено [[гнездо]], в което кокошката снася или мъти яйцата. * '''Стокови яйца''' – яйца, предназначени за продажба в търговската мрежа или за влагане в [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]]. * '''Развъдни яйца''' – яйца, предназначени за инкубация. * '''Кýрник''' – помещение за кокошки. * '''Кацàлка''' – дървен прът или друг пригоден за целта предмет в клетка или курник, даващ възможност на кокошката да нощува, кацнала върху него. == Общи сведения == Кокошките са [[всеядни животни|всеядни]]<ref>{{cite web |url=http://www.ideas-4-pets.com/pages-infopages/pages_id-24/index.html |title=Info on Chicken Care |accessdate=13 август 2008 |publisher=ideas4pets |year=2003 |архив_дата=2008-10-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081002012307/http://www.ideas-4-pets.com/pages-infopages/pages_id-24/index.html }}</ref> и при свободно отглеждане тяхна храна са както [[семе]]на, треви и листа, така и [[червеи]], [[охлюви]] и дори по-едри животни, като [[гущери]] и [[мишки]].<ref>{{cite web|url=http://gworrell.freeyellow.com/chickenfaq.html|title=Frequently asked questions about chickens & eggs|accessdate=13 август 2008|publisher=Ferry Landing Farm & Apiary|author=Gerard P.Worrell AKA „Farmer Jerry“|архив_дата=2008-09-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080916202420/http://gworrell.freeyellow.com/chickenfaq.html}}</ref> В условията на интензивното птицевъдство тази храна не успява да осигури нужните за растежа хранителни вещества. Ето защо птиците се хранят със специални [[фураж]]и, с добавени в тях микроелементи и [[аминокиселини]]. Фуражът за отделните категории птици в зависимост от продуктивните качества, както и възрасти и различен и е балансиран с цел да осигури оптимален растеж на птицата. Кокошките живеят между пет и единадесет години в зависимост от породата и условията на отглеждане.<ref>{{cite web | publisher = RuleWorks | year = 2010 | url = http://www.ruleworks.co.uk/cgi-bin/TUfaq.exe?Guide=Poultry&Category=Poultry%20-%20General | title = How long do chickens live? | work = The Poultry Guide – A to Z and FAQ – Poultry – General | accessdate = 10 август 2010 | ref = harv | архив_дата = 2010-11-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20101128085141/http://ruleworks.co.uk/cgi-bin/TUfaq.exe?Guide=Poultry&Category=Poultry%20-%20General#q10 }}</ref> При интензивно промишлено отглеждане за месо, пилетата обикновено се колят 6 седмици след излюпването,<ref>{{cite web | publisher = Animals Australia | url = http://www.animalsaustralia.org/factsheets/broiler_chickens.php | title = Broiler Chickens Fact Sheet | accessdate = 10 август 2010 | ref = harv}}</ref> а при [[свободно отглеждане|свободно]] или [[Органична храна|органично отглеждане]] – след около 14 седмици. Кокошките от специализирани породи за яйца снасят до 300 яйца годишно, но след 12 месеца добивът намалява и те обикновено също се използват за месо, често в преработен вид.<ref>{{cite web| url=http://observer.guardian.co.uk/foodmonthly/story/0,,662799,00.html | publisher=The Guardian | location=London | title=Ten weeks to live | first=Anthony | last=Browne | date=10 март 2002 | year = 2002 | accessdate=28 април 2010}}</ref> Най-възрастната кокошка, според [[Световни рекорди на Гинес|Книгата на Гинес]], умира от сърдечна недостатъчност на 16 години.<ref>{{cite web | last = Smith | first = Jamon | year = 2006 | url = http://www.tuscaloosanews.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20060806/NEWS/608060400/1007/NEWS02 | title = World’s oldest chicken starred in magic shows, was on 'Tonight Show’ | publisher = Tuscaloosa News | accessdate = 26 февруари 2008 | ref = harv | архив_дата = 2015-11-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151106125747/http://www.tuscaloosanews.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20060806/NEWS/608060400/1007/NEWS02 }}</ref> Възрастните домашни кокошки (женската, наричана също '''кокошка''', а мъжкият – '''петел''') тежат от 1,5 до 5 kg в зависимост от породата (Джерсейският гигант до 7 kg). Нормално е петлите на ''Gallus gallus domestica'' да тежат с около 1 kg повече от женските. При тях се наблюдава ярко изразен [[полов диморфизъм]]. Мъжките се отличават с по-ярко [[оперение]], което е най-силно обособено на дългата им пищна опашка и на шията. При петлите на задната повърхност на краката се образува добре изразена шпора. Това е [[рудимент]]иран пети пръст, който често е ценен белег при борцовите породи петли. Наблюдава се и разлика в размера и формата на [[гребен (анатомия)|гребена]] и околоушките. Те са органи повлияващи благоприятно [[терморегулация]]та на организма като регулират количеството на преминаващата [[кръв]] и охлаждането и. При различните породи гребените се различават по форма. Те биват листовидни, розовидни, граховидни и други. Гребенът при петлите при болшинството от породите е значително по-едър от този на кокошките. [[Клюн]]ът е леко извит, а оцветяването му както и това на краката варира от бяло до черно, като обикновено и жълто или розово. При някои от породите се наблюдава оперение по краката стигащо дори до пръстите – т.нар. „гащати“ породи кокошки. Въпреки че са леки птици, домашните кокошки не могат да [[полет|летят]] на дълги разстояния. Обикновено размахват [[крило|криле]] като си помагат и със скок, за да прескочат ограда или кацнат на [[дърво]] или по-висока кацалка. Малките пилета обикновено са способни да прелитат по-дълги разстояния, но правят това по-скоро с цел избягване от опасност. Домашната кокошка е стадно животно и се движи на ята, в които е изградена определена структура. Имат и общ подход към инкубиране на яйцата и отглеждане на пилетата. Още при пилетата се проявяват определени индивиди, които да доминират над останалите. Те първи кълват от храната, а с нарастването и достигане на полова зрялост – и до достъпа към местата на гнездене. В случаите, когато от ятото се премахне квачка или петел, се наблюдава временно прекъсване на този социален ред, докато не се установи нов. Внасянето на млади птици към стадо с вече изградена структура може да доведе до насилие и нараняване между кокошките.<ref>{{cite web|author=by Stonehead |url=http://stonehead.wordpress.com/2006/06/28/introducing-new-hens-to-a-flock/ |title=Introducing new hens to a flock « Musings from a Stonehead |publisher=Stonehead.wordpress.com |accessdate=29 август 2010}}</ref> Кокошките снасят и мътят яйцата в изградени от хората гнезда, наречени полози. Много често обаче птиците снасят на други места, които смятат за подходящи или направо върху земята. В условията на интензивното птицевъдство това е неизгодно. Поради тази цел в полозите се поставят яйца от други кокошки или бутафорни яйца с цел птицата да се приучва къде да снася. Звуците, които издават, се изразяват в кукуригане на петлите. С това мъжките птици оповестяват територията си или кукуригат в случаи, когато са притеснени от външен фактор. След снасяне кокошките кудкудякат. В случаите, когато са притеснени от човек или животно, от което усещат заплаха, птиците от всички възрасти издават характерен кудкудякащ звук, издаващ безпокойство. == Породи == В резултат на продължителното отглеждане и в резултат на интензивната намеса на човека са създадени различни породи на домашната кокошка. Първоначално тези породи са били свързани с определен географски район, но по-късно в резултат на развъдно-подобрителната работа птиците от отделните породи са придобивали желаните от селекционерите качества и районите на разпространение се смесили. По света са известни над 400 породи кокошки, по разнообразие от форми, големина, оперение няма друга домашна птица с толкова големи различия във вида. Породите се различават помежду си по външни признаци – вид на гребена, цвят на оперението, цвят на кожата, цвят на околоушките и други, и по продуктивните качества – носливост и месодайност. Според формата на гребена има различни кокошки с розовиден, граховиден, чашевиден, роговиден и дори без гребен. Някои породи снасят яйца с тъмнокафява черупка, други със синьо-зелена. Има и гиганти с тегло над 5 – 6 kg и джуджета с тегло под 0,5 kg. При кокошките като първо от направленията се очертава производството на яйца. За целта са създадени високопродуктивни породи с яйценосно направление. За отглеждането на птици в малки ферми и селски дворове са подходящи породи със смесено предназначение като едновременно да удволетворят нуждите от месо и яйца. След края на [[Втората световна война]] бурно развитие получава и производството на птиче месо от пилета бройлери. За тази цел се използват специализирани породи с висока маса. Без стопанско значение, но желани сред колекционерите, са и представителите на другите два типа породи – декоративни и борцови. Така най-известните породи могат да се разделят в следните групи: * '''Кокошки за яйца''' – [[легхорн]], [[черна шуменска кокошка]], [[руска бяла кокошка]], [[Ушанка (порода кокошки)|ушанка]], [[прикарпатска зеленоножка]]. Кокошките от тези породи са със сравнително ниска жива маса. В края на яйценосния период една носачка достига тегло едва от 1,7 – 1,9 kg, а в началото е 1,2 – 1,3 kg. Тези птици имат леки кости, оперението им е плътно и са много енергични. Отличават се и с висока скорозрелост – първото яйце се снася преди 20 седмична възраст. <gallery caption="Кокошки за яйца" class="center" widths="155" heights="180"> Leghorn.jpg|Бял легхорн Poule leghorn argentée.jpg|Посребрен легхорн Cory's chickens 07 - Brown Leghorn hen (28696030001).jpg|Черен легхорн Gallina rossa di fronte.JPG|Червен легхорн Black shumen female.jpg|Черна шуменска кокошка Gąskowo - zielononózka kuropatwiana.jpg|Прикарпатска зеленоножка Brown Leghorn hen, Ohio.jpg|Кафяв легхорн </gallery> * '''Кокошки за месо''' – [[корниш]], [[Кохинхин (кокошка)|кохинхин]], [[брама]], [[Ла Флеш|ла флеш]], [[фаверол]]. Кокошките от това направление имат спокоен темперамент, но изразходват повече фураж за 1 kg яйчна маса или за 1 kg месо в сравнение със специализираните породи. <gallery caption="Кокошки за месо" class="center" widths="160" heights="180"> DkCornishHen.jpg|Черен корниш Brahma hell Reutemuehle.jpg|Светла брама Cochin 'Koosje' 2b.jpg|Жълт кохинхин Poule de La Flèche (cropped).jpg|Ла Флеш Faverolles cock and hen close-up.jpg|Петел и кокошка Фаверол </gallery> * '''Кокошки за яйца и месо''' – [[родайланд]], [[старозагорска червена кокошка]], [[нюхемпшир]], [[доркинг]], [[плимутрок]], [[кревкьор]], [[худан]], [[джерсийски гигант]], [[хамбургска кокошка]], [[адлерска сребриста кокошка]], [[първомайска кокошка]], доминикска кокошка, [[Виандот (кокошка)|виандот]], щантеклер. Птиците са с изключително спокоен характер. Изразходват по-малко количество фураж за достигането на 1 kg жива маса. <gallery caption="Кокошки за яйца и месо" class="center" widths="150" heights="180"> Amberbock.jpg|Родайланд Червена Старозагорска кокошка.jpg|Старозагорска червена кокошка NewHmpshreHen.JPG|Нюхемпшир Silver gray dorking pair.jpg|Кокошка и петел Доркинг Sophia and ZsuZsu walking the property.jpg|Пъстър плимутрок Poule crèvecœur coucou.jpg|Кревкьор Tab40 Hühner (Geflügel-Album, Jean Bungartz, 1885).jpg|Кокошка и петел Худан Jersey Giant.JPG|Джерсийски гигант Gold and Citron Spangled Hamburg bantams.jpg|Хамбургски петел и кокошка Two adlerian silver chicks on walk (3 months old).jpg|Адлерски сребристи кокошки Silver-laced Wyandotte rooster.jpg|Сребрист виандот </gallery> * '''Декоративни породи''' – [[сибрайт]], [[копринена кокошка]], бентамка, падуан. Срещат се породи с наличие на гащи, брада, бакенбарди, качулка, пети пръст, мултиплени шпори, липса на опашка, липса на оперение в областта на шията. Създадени са дори и кокошки без оперение. При някои породи са създадени характерни мутации в оперението, а други са носители на гени за късокракост. * '''Борцови породи''' – суматра, малайска, нанкин, [[азил]], индийска черна, [[куланги́]], московска борцова, английска борцова, новоанглийска борцова, мадагаскарска (с неоперена шия). Произхождат предимно от [[Югоизточна Азия]]. Индивидите са масивни, удължени, създадени за бой между петли. <gallery caption="Декоративни и борцови породи" class="center" widths="155" heights="180"> Silver Sebright hen.jpg|Декоративна кокошка – <br>Сив сибрайт Silkie rooster in Aus.jpg|Декоративна Копринена кокошка Blauwe sumatra.jpg|Борцов петел – Суматра Malay Game Fowl Hen.jpg|Борцов малайски петел </gallery> * '''Гласовити породи''' – [[юрловска гласовита]], [[бергска гласовита]], косовска гласовита, [[аям кетава]], [[аям пелунг]], [[томару]]. Издават звук около 8 – 12 секунди. Създадени са дори и породи, при които продължителността на кукуригане е над 30 секунди. <gallery caption="Гласовити породи" class="center" widths="155" heights="180"> YurlovLongCrowingRosecombcock.jpg|Юрловски гласовит петел YurlovCrower Golden1.jpg|Юрловски гласовит петел ([[Украйна|украинска]] [[популация]]) Wilhelma Haushuhn 3.jpg|Бергска гласовита кокошка ([[Германия]]) Bergkraaier.jpg|Бергски гласовит петел Ayam Pelung.jpg|[[Индонезия|Индонезийска]] порода <br>Аям Пелунг The Laughing Chicken.jpg|Пеещ петел порода <br>Аям Кетава Tomaru Roosendaal 2016.jpg|Гласовит петел Томару Kosovo Crower.jpg|Косовски гласовит петел </gallery> * '''Универсални породи''' – [[Орловска (порода кокошки)|орловска]], [[холандски бял гребен]], [[араукана]]. Комбинирани породи за производство на яйца, месо, борцови и декоративни цели. <gallery caption="Универсални породи" class="center" widths="155" heights="180"> Russian Orloff in winter.jpg|Универсална Орловска порода, сорт Калико Tab39 Hühner (Geflügel-Album, Jean Bungartz, 1885).jpg|Универсална порода – Холандски бял гребен Aracuana Hahn.JPG|Петел от декоративно-яйчна порода Араукана-джудже </gallery> == Размножаване == [[Полова зрялост|Половата зрялост]] при домашната кокошка настъпва на около 5-месечна възраст. Наблюдава се значителна породна разлика като при по-скорозрелите породи е възможно да настъпи и по-рано. При женските се проявява с пронасянето на яйца. Първоначално те са дребни и с неправилни черупки, но постепенно достигат нормална форма и размер. [[Файл:AraucanaEgg vs Brown White.jpg|ляво|мини|Яйце Араукана (вляво) в сравнение с бяло и кафяво яйце]] Кокошите яйца варират по цвят в зависимост от кокошката, обикновено яркобели до кафяви, а също и синкави, зеленикави и по-скоро светлолилави (от порода [[Араукана]], разпространени в [[Южна Азия]]). Цветът на яйцата, които снася кокошката, може да се определи по ушните миди на кокошката. Кокошките с бели ушни миди снасят кристално бели яйца, докато птиците с тъмни ушни миди снасят кафяви яйца.<ref>[https://nova.bg/galleries/view/2022/11/29/14507/радиоактивен-ли-е-бананът-и-защо-мирише-дъждът-неизвестни-факти-за-неща-от-ежедневието-галерия/263377/ Радиоактивен ли е бананът и защо мирише дъждът: Неизвестни факти за неща от ежедневието – 11], Нова.</ref> Преди снасяне издават характерното кудкудякане. При петлите се характеризира с усилване на половото влечение, мъжките птици често се бият помежду си, кукуригат. В съвременното птицевъдство много от породите кокошки са загубили мътачния инстинкт. Това увеличава както и периода на яйцеснасяне на птиците, така и увеличава производителността на пилета като се използват инкубатори. Домашната кокошка има [[стадо|стаден]] [[инстинкт]] и обикновено за един петел са нужни няколко женски. При различните породи това съотношение е различно, но обикновено в развъдните стада за доброто оплождане на яйцата е нужно един петел да има от 8 до 12 кокошки. При породите с по-буен темперамент е нужно да се увеличи броят на кокошките. Породите кокошки за стокови яйца могат да се отглеждат и без петли. Обикновено една кокошка може да снася в продължение на 10 години. В промишлените стопанства обаче е икономически изгодно кокошките да снасят в продължение на около една година. С напредване на възрастта броят на снесените яйца пада с 10 до 15 % на година. Икономическата изгода на племенните птици в стадата е да бъдат отглеждани около 2 до 3 години. По-примитивните породи снасят малък брой яйца. Селекцията при яйценосните породи е довела до висока продуктивност на птиците изразяваща се в снасяне на 250 до 280 яйца за календарна година. === Естествена инкубация === [[Файл:Ayam betina (2).JPG|мини|Мътеща квачка]] [[Файл:Pollito.jpg|мини|Пилетата се излюпват след инкубация от 21 дни]] Нормално някои от женските кокошки в стадото развиват усилен мътачен инстинкт проявяващ се с промяна в поведението. Кокошката става по-кротка, издава характерен звук, в началото снася, но постепенно престава и проявява склонност към мътене. През този период събира яйца, както снесени от нея, така и снесени от други кокошки в полога. Птицата постепенно остава целодневно в гнездото като мъти яйцата под себе си. Излиза за кратко навън само с цел да се нахрани и пие вода. Обикновено оптималният брой яйца за мътене от една кокошка е 15 – 17, но са възможни и разлики в повече и по-малко. В съвременното промишлено птицевъдство се разчита на отглеждане на птици загубили инстикта си за мътене. Загубата му е икономически изгодна с цел да се увеличи периодът на снасяне на птицата, която губи време в мътене и отглеждане на малки, изразяващо се и в загуба на [[фураж]]. По-примитивните птици обаче са съхранили този инстинкт и са склонни да мътят яйца и отглеждат пилета. Обикновено този начин на размножаване на кокошки днес продължава да бъде ефективен и в селските дворове. В случаи, когато няма кокошка, която да мъти яйцата, може да се използва [[пуйка]]. Този вид домашна птица не е загубила инстикта си за мътене и същевременно е по-едра и позволява да се заложат по-голям брой яйца<ref>[http://agronet.bg/bee-keeping/pticevadstvo/594-lupene-kvachka.html Люпене на яйца под квачка], Agronet</ref>. Мътенето на яйцата продължава 21 дни. === Инкубация === [[Файл:Egg incubator.jpg|мини|ляво|Изкуствен инкубатор|alt=Инкубатор]] Яйцата на домашната кокошка могат да се инкубират в изкуствени условия. Този начин на размножаване на птиците като се използва помощта на технологиите и човешкия труд е добре развит при промищленото птицевъдство. Мястото, където се инкубират яйца и се люпят пилета, се нарича [[люпилня]]. Всяка от тях е снабдена с инкубатори и е изградена по начин позволяващ приема на яйца и експедицията на новоизлюпените пилета. Яйцата за люпене предварително се подбират. Годни за инкубация са яйца със здрава черупка с тегло около 55 – 60 грама. Малките яйца снасяни в началото на яйценосния период са негодни за люпене поради повишената смъртност при новоизлюпените пилета. При по-едрите яйца люпимостта намалява значително. Нужно е и яйцата да бъдат пресни. Оплодените яйца се излюпват след около 21 дена, при инкубиране в подходящи условия – 37,5°[[Градус Целзий|C]] и около 55% относителна влажност (повишаването на влажността до 70% през последните три дена от инкубацията помага за излюпването, тъй като размеква черупката на яйцето). Трябва да се обръщат редовно по време на началните стадии на инкубация, като през последните дни преди люпене е нужно да се намали, защото пилето в яйцето започва да губи ориентация. Ако яйцата не се обръщат често през първите дни на инкубация, ембрионите се увреждат от контакта с черупката и се излюпват с деформации. Някои инкубатори автоматично обръщат яйцата, като това наподобява нормалното поведение на кокошката, която неколкократно размества яйцата всеки ден по време на мътенето. === Люпене и отглеждане на пилетата === След 21 дни пиленцата се излюпват по различно време. След излюпването на пиленцата майката не става веднага, тя лежи за да могат те да закрепнат. В първите седмици пиленцата са изцяло зависими от квачката. Тя се грижи за пиленцата в продължение на няколко месеца и през това време им помага да се хранят, пият вода, пази ги от хищници и така нататък. [[Файл:Hen with chicks, Raisen district, MP, India.jpg|ляво|мини|Квачка с пиленца]] [[Файл:GluckeKüken.JPG|мини|Квачката се грижи за пилетата няколко месеца след излюпване]] [[Файл:Cascais Costa do Esteril 52 (36583204550).jpg|център|мини]] След като пиленцата пораснат и станат напълно способни да оцеляват сами, квачката ги отбива. Известно време след отбиването тя започва да снася яйца и това е сигурен признак, че майката вече е отбила пиленцата. === Методи на развъждане === Основните методи в развъждането на домашните птици и най-вече при домашната кокошка са чистоплодното развъждане и кръстосването. И при двата метода се цели изменение и обогатяване на наследствеността при птиците с оглед постигане на по-висока продуктивност и жизненост. ==== Чистопородно развъждане ==== При този начин на развъждане се съешават птици в рамките на една порода. Методът се прилага най-широко в племенните птицевъдни ферми. Главната задача при него е да се усъвършенстват продуктивните и племенните качества в желаната за селекцията насока. Заедно с това обаче е нужно да се запазят и специфичните [[фенотип]]ни и [[генотип]]ни особености на породата. При този метод породата може да се поддържа и усъвършенства в линии и фамилии. Линията представлява достатъчно многочислена група птици, които имат общ, изтъкнат с племенните си качества прародител и сходство с него по отношение на продуктивните му признаци, типа на телосложението и жизнеността. Продуктивността на подобни линии е най-малко с 10 – 15% по-висока от средната за [[стадо]]то, от което те произхождат. Линията е добре функционираща и перспективна в случаите, когато се състои от множество фамилии. Начело на всяка от фамилиите стои кокошка носачка с определени изявени продуктивни качества. Линията се разчленява на клонове от отделни мъжки потомци на родоначалника, наречени подлинии. ==== Кръстосване ==== Кръстосването е вторият метод, при който се съешават птици от различни породи – две или повече. Полученото поколение се нарича кръстоски. Методът се използва с еднакъв успех както в племенните, така и в стоковите птицеферми. Целта е свързана със създаване на нови породи с по-висока продуктивност или на птици с изявен [[хетерозисен ефект]] за стоково използване. Различават се няколко вида кръстосвания: * Възпроизводително. * Последователно. * Променливо. * Промишлено. * Облагородително (впръскване на кръв). == Болести на домашната кокошка == Домашната кокошка е вид, който заболява от голям брой [[болест]]и нанасящи значителни икономически вреди в [[птицевъдство]]то. Кокошите ембриони по време на мътене също развиват различни патологични състояния, които са класифицирани като отделен тип. Възрастните птици боледуват от незаразни заболявания, които са свързани основно с начина на отглеждане и хранене на кокошките, отравяния, различни видове външни и вътрешни паразити както и вируси и бактерии. Само малък брой от заболяванията при домашната кокошка са опасни за хората.<ref>{{cite web |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11556693 | title=An animal model of varicella virus infection | author = White TM, Gilden DH, Mahalingam R. | accessdate=1 май 2009}}</ref> === Болести на птичия ембрион === Болестите на птичия ембрион са в причинно-следствена връзка с патологичните отклонения на яйцето и новоизлюпеното пиле от една страна, и с отклонението от оптималните параметри на външната среда от друга. Класификацията на ембрионалните заболявания е на базата на типа на патогенния характер: [[Файл:Fåsse pesse toirtchaedje cô2.jpg|мини|[[Псевдочума по птиците|Псевдочума]] – Тортиколис при пиле]] * Незаразни болести. ** Болести, причинени от наследствени фактори. ** Болести, причинени от алиментарни фактори. ** Болести, причинени от неправилно съхранение на яйцата. ** Болести, причинени от нарушен режим на инкубация. * Заразни болести. ** Болести, причинени от вируси. ** Болести, причинени от бактерии. ** Болести, причинени от микроскопични гъби. === Болести на птицата === ==== Заразни болести ==== {| class="wikitable" |- style="background:lightgrey;" || '''Заболяване''' || '''Общоизвестно наименование''' || '''Причинител''' |- |[[Аспергилоза]] | |гъбички от род ''[[Aspergillus]]'' |- |[[Птичи грип|Инфлуенца]] |Птичи грип |Avian influenza A virus<ref>The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2006. December 2007. стр.232</ref> |- |[[Ботулизъм]] | |токсин отделен от ''[[Clostridium botulinum]]'' |- |[[Кампилобактериоза]] | |бактерии от род ''[[Campylobacter]]<ref>The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2006. December 2007. стр.117 – 122</ref>'' |- |[[Настинка]] | |вируси |- |[[Червенка по птиците]] | |''[[Streptococcus pyogenes]]'' |- |[[Холера по птиците]] | |бактерия от вида ''[[Pasteurella multocida]]'' |- |[[Шаркодифтерит]] | |Fowlpox virus |- |[[Инфекциозен ларинготрахеит]] | |Gallid herpesvirus 1 |- |[[Инфекциозен бронхит]] | |Avian infectious bronchitis virus |- |[[Инфекциозен бурзит]] |Гумборо |Infectious bursal disease virus |- |[[Заразна хрема]] | |бактерия ''[[Hemophilus paragallinarum]]'' |- |[[Лимфоидна левкоза]] | |Avian leukosis virus |- |[[Марекова болест]] | |Gallid herpesvirus 2 |- |[[Кандидоза]] |Млечница |гъби от род ''[[Candida]]'' |- |[[Респираторна микоплазмоза]] | |[[микоплазма]] от вида ''[[Mycoplasma gallisepticum]]'' |- |[[Псевдочума по птиците]] |Нюкясълска болест |Newcastle disease virus |- |[[Некротичен ентерит]] | |бактерия ''[[Clostridium perfringens]]<ref>Дянков В., Гюров Б., Възпроизвеждане на некротичен ентерит при пилета, сп. Ветеринарна медицина, бр.3 – 4, 2006, стр. 24 – 28</ref>'' |- |[[Орнитоза]] | |бактерия ''[[Chlamydophila psittaci]]<ref>The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2006. December 2007. стр.239</ref>'' |- |[[Салмонелоза]] |Паратиф |различни видове Салмонели<ref>The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2006. December 2007. стр. 55 – 76</ref> |- |[[Улцеративен ентерит]] | |бактерия ''[[Clostridium colinum]]'' |- |[[Туберкулоза]] | |бактерия ''[[Mycobacterium avium]]'' |} ==== Паразитни болести ==== {| class="wikitable" |- style="background:lightgrey;" || '''Заболяване''' || '''Общоизвестно наименование''' || '''Причинител''' |- |[[Хистомоноза]] |Черноглавка |паразитен протозой от вида ''[[Histomonas meleagridis]]'' |- |[[Кокцидиоза]] | |паразитни протисти от подклас [[Кокцидии]] |- |Опаразитяване с гамазови кърлежи |Кокошинка |външен паразит ''[[Dermanyssus gallinae]]'' |- |Опаразитяване с аргасови кърлежи |Кокоши кърлеж, Капуш |външни паразити ''[[Argas persicus]]'' и ''[[Argas reflexus]]'' |- |[[Сингамоза]] | |нематод он вида ''[[Syngamus trachea]]'' |- |[[Кнемидиокоптоза по краката]] |Краста по краката |кърлежчето ''[[Knemidocoptes mutans]]'' |- |[[Кнемидиокоптоза по тялото]] |Краста по тялото |кърлежчето ''[[Knemidocoptes laevis]]'' |- |[[Токсоплазмоза]] | |протозой ''[[Toxoplasma gondii]]<ref>The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2006. December 2007. стр.219</ref>'' |- |Нематодози |Глисти |различни видове [[нематоди]] |} ==== Незаразни болести ==== {| class="wikitable" |- style="background:lightgrey;" || '''Заболяване''' || '''Общоизвестно наименование''' || '''Причинител''' |- |[[Мека гуша]] | |неправилно хранене |- |Задържане на яйца в коремната празнина | |извънгабаритни яйца |- |Мастна дегенерация на черния дроб | |небалансилано хранене |- |Авитаминози |[[Рахит]] – при авитаминоза на витамин Д |небалансилано хранене |- |[[Канибализъм]] и кълване на яйцето | |лоши привички |} ==== Отравяния ==== Отравянията са разнообразни и са свързани с влагането на голямо количество или некачествени компоненти във фуража за птици. Едно от най-опасните отравяния предизвикващо големи щети е отравянето на пилета с [[натриев хлорид|готварска сол]], т.нар. „солево отравяне“. Възможни са отравяния с различни микроелементи като [[фосфор]], [[арсен]], [[живак]], [[кобалт]] и други, както и с препарати използвани при растителната защита на полето – хлорорганични, фосфорорганични и карбаматни [[инсектицид]]и, [[фунгицид]]и [[хербицид]]и и други. == Литература == * Андреев А., Лазаров В., Синивирски Г., Венев И., Овесенска Л., Тодоров М., Нецов Н., Тодоров Н., Григоров И., Кабакчиев М., Ненчев П., Отглеждане на селскостопански животни, Дионис, София – 1993, ISBN 954-8496-02-х * Ванчев Т., Птицевъдство, Земиздат, София, 1973. * Кокошаров Т., Експериментален акутен тиф по птиците – фактори на вирулентност, патогенеза, опити за терапия и профилактика, Хасково 2004, * Обрешков К., Василев И., Начев Б., Шишков Н., Савов Д., Димитров С., Шерков Ш., Петров Д., Станкушев Х., Цонев Ц., Маркарян М., Герганов Г., Болести по птиците, ДИ „Земиздат“, София 1978 * Съртмаджиев К., Псевдочума по кокошките, Издателство „Геология и минерални ресурси“, София 2004, ISBN 954-329-001-6 == Източници == <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"><references/></div> == Вижте също == * [http://jivotni.net/Domashna-kokoshka.html Домашна кокошка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100802040425/http://jivotni.net/Domashna-kokoshka.html |date=2010-08-02 }} [[Категория:Кокошки]] [[Категория:Домашни животни|Кокошка]] 8caoxblsxa3jiqsqjxvz9agh9is4g77 0 112043 12397715 10391749 2024-10-28T18:28:08Z Danitrifonov04 292718 12397715 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболист | име на играча = {{флагче|Унгария}} Ференц Пушкаш | снимка = Puskas (1971).tif | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Будапеща]] | държава на раждане = [[Файл:Flag of Hungary (1920–1946).svg|20px]] [[Унгария]] | град на смъртта = [[Будапеща]] | държава на смъртта = {{флагче|Унгария}} Унгария | второ гражданство = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | височина = 172 см | пост = нападател | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1943 – 1956<br>1958 – 1966<br>'''Общо:''' | отбори = [[Файл:Flag of Hungary (1920–1946).svg|20px]] [[Файл:Flag of Hungary 1949-1956.svg|19px]] [[Хонвед]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 350<br>180<br>'''530''' | голове = (358)<br>(156)<br>'''(514)''' | национален отбор години = 1945 – 1956<br>1961 –1962 | национален отбор = [[Файл:Flag of Hungary (1920–1946).svg|20px]] [[Файл:Flag of Hungary 1949-1956.svg|19px]] {{имеНОФ|Унгария}}<br>{{флагче|Испания|1946}} {{имеНОФ|Испания}} | национален отбор мачове = 85<br>4 | национален отбор голове = (84)<br>(0) | треньор години = 1966 – 1967<br>1967<br>1968<br>1968 – 1969<br>1970 – 1974<br>1974 – 1975<br>1975 – 1976<br>1976 – 1977<br>1978 – 1979<br>1979 – 1982<br>1985 – 1986<br>1986 – 1989<br>1989 – 1992<br>1993 | треньор отбор = {{флагче|Испания|1946}} [[ФК Еркулес|Еркулес]]<br>{{флагче|САЩ}} Сан Франциско Голдън Гейт<br>{{флагче|Канада}} Ванкувър Роялс<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Депортиво Алавес]]<br>{{флагче|Гърция|1829}} [[Панатинайкос]]<br>{{флагче|Испания|1946}} [[Реал Мурсия]]<br>{{флагче|Чили}} [[Коло Коло]]<br>{{флагче|Саудитска Арабия}} {{имеНОФ|Саудитска Арабия}}<br>{{флагче|Гърция}} [[ФК АЕК Атина|АЕК Атина]]<br>{{флагче|Египет|1973}} Ал Масри<br>{{флагче|Парагвай|1955}} [[Сол де Америка]]<br>{{флагче|Парагвай|1955}} [[Серо Портеньо]]<br>{{флагче|Австралия}} Саут Мелбърн Елас<br>{{флагче|Унгария}} {{имеНОФ|Унгария}} | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ференц Пушкаш''' ({{lang|hu|Puskás Ferenc}}; роден '''Ференц Пурцелд Биро''', {{lang|hu|Purczeld Bíró Ferenc}}) е бивш [[унгарски]] [[футбол]]ист и треньор, играещ като [[нападател]], изявен голмайстор. Един от най-успешните футболисти в отборите на [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] и [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]], [[Световно първенство по футбол 1954|световен вицешампион от 1954 г.]] == Кариера == Отначало Пушкаш играе в [[Кишпещ]] (1943-1948), който по-късно е прекръстен на [[Хонвед]] (1948-1956), а след това въпреки ограниченията от политически характер за трансфер на футболисти от Източна и Централна Европа по това време, преминава в [[Реал Мадрид]] (1958-1966). Изявява се като изключително ефективен и резултатен футболист. Има над 1300 мача в които е вкарал над 592 гола (528 мача и 512 гола за първенство). Четири пъти е шампион на Унгария с отбора на Хонвед (1950, 1952, 1954, 1955), с отбора на [[Реал Мадрид]] 6 пъти е шампион на Испания (1958, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965), носител на [[купата на Испания]] за 1962, носител на [[КЕШ]] през 1960 (отбелязва 4 гола на финала), носител на [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтиненталната купа]] за 1960, финалист за КЕШ през 1962 и 1964. Голмайстор през 1948 г. – 50 гола, 1950 – 31 и 25 (два шампионата в една година), 1953 – 27, 1960 – 25, 1961 – 28, 1963 – 26, 1964 – 20. Има 85 мача и 84 гола за [[Национален отбор по футбол на Унгария|националният отбор на Унгария]], с който има участия на [[Световно първенство по футбол 1954|световното първенство през 1954 г.]] - второ място, [[Световно първенство по футбол 1962|световното през 1962]] и на [[Летни олимпийски игри 1952|Олимпийските игри през 1952 г.]], където Унгария печели първото място. Има 4 мача и за [[Национален отбор по футбол на Испания|националният отбор на Испания]]. Треньор е на [[Депортиво Алавес]] (1966-1967), [[Сан Франциско Голдън Гейтс]] (1967), [[Ванкувър Роялс]] (1968-1969), [[Панатинайкос]] (1969-1974, шампион през 1970 и 1972 г., финалист за КЕШ през 1971 г.), [[Реал Мурсия]] (1974-1975), [[Коло Коло]] (1975-1977), [[АЕК Атина]] (1978-1979), [[Ал-Марси]] (1979-1980, 1984-1985), [[Клуб Сол де Америка]] (1985-1986), [[Серо Портеньо]] (1986), [[Саут Мелбърн Хелас]] (1989-1992), [[Национален отбор по футбол на Унгария|националния отбор на Унгария]] през 1993 г. Обявен за [[Футболист № 1 на Европа за XX век|футболист № 4 в Европа]] за столетието.<br> Избран е за „[[Мистър Гол]]“ на ХХ век от вестник „[[Ла Гадзета дело Спорт]]“. {{уикицитат|Ференц Пушкаш}} {{Портал футбол}} {{СОРТКАТ:Пушкаш, Ференц}} [[Категория:Унгарски футболисти]] [[Категория:Унгарски треньори по футбол]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:ФИФА 100]] [[Категория:Унгарски олимпийски шампиони]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали в Будапеща]] 5rxezhxoapnubpezz5ezdfncj9mtrhq 0 114447 12397631 12397024 2024-10-28T16:32:36Z 2A01:5A8:303:D9D1:E92E:67DD:75DF:BFD3 12397631 wikitext text/x-wiki {{други значения|политическата партия|хералдическия знак|Герб|болестта на храносмилателната система|Гастроезофагеална рефлуксна болест}} {{Партия | име = ГЕРБ | bgcolor = #0056A7 | лого = Logo of GERB.svg | ръководител = [[Бойко Борисов]] | щаб = [[София]], пл. „България“ 1 | членове = {{повишение}} 100 000~ (2022) | младежка_организация = [[Младежка организация на ПП ГЕРБ|Младежка организация на ГЕРБ]] | идеология = [[Консерватизъм]]<ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>[[Популизъм]]<ref name="ft">{{cite web | last = Hope | first = Kerin | coauthors = Theodor Troev | year = 2009 | url = http://www.ft.com/cms/s/0/0000bf88-59f0-11de-ab7e-00144feabdc0.html#axzz1h0YFnzEr | title = Populist promises to clean up Bulgaria | work = ft.com | publisher = Financial Times | accessdate = 19 декември 2011 | lang = en }}</ref><ref name="wbso">{{cite journal |last=Novaković |first=Igor |year=2010 |title=''European'' and „Extreme“ Populists in the Same Row – the New Government of the Republic of Bulgaria |journal=Western Balkans Security Observer |issue=17 |pages=63 – 73 |publisher=ISAC Fund |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.isac-fund.org/download/academic/Bezbednost-zap-balkana-Bugari-eng.pdf}}</ref><ref name="sec">{{cite journal |last=Cristova |first=Christiana |year=2010 |title=Populism: the Bulgarian case |journal=Sociedade e Cultura |volume=13 |issue=2 |pages=221 – 232 |location=Goiânia |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.revistas.ufg.br/index.php/fchf/article/download/13426/8664}}</ref><ref name="hand">{{cite book | title = Routledge Handbook of European Elections | last = Viola | first = Donatella | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Routledge | location = London | isbn = 9781317503620 | doi = | pages = 639 | url = https://books.google.bg/books/about/Routledge_Handbook_of_European_Elections.html?id=yctgCgAAQBAJ&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}]</ref><br>[[Европейска интеграция|Проевропеизъм]]<ref name="hand"/> | член_на = [[Европейска народна партия]]<br>[[Международен демократичен съюз]]<br>[[Центристки демократичен интернационал]]<br>[[ГЕРБ – СДС]] | евро_група = [[ЕНП]] | цветове = {{color box|#0056A7|border=darkgray}} {{Color box|1=gray|border=darkgray}} [[Синьо|Син]], [[Сив цвят|Сив]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|22|240|#0056A7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|4|17|#0056A7}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|7|28|#0056A7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|50|265|#0056A7}} | сайт = {{URL|www.gerb.bg}} |позиция=център; дясно}} '''ГЕРБ''' е [[Политически спектър|дясноцентристка]],<ref name="ft"/> [[Популизъм|популистка]],<ref name="ft"/><ref name="wbso"/><ref name="sec"/><ref name="hand"/> [[Консерватизъм|консервативна]]<ref name="Parties and Elections"/> и [[Европейска интеграция|проевропейска]]<ref name="hand"/> [[политическа партия]] в България. Основана е на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София [[Бойко Борисов]] на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура ГЕРБ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/link_dosie/partii/2009/04/08/884399_gerb/ | заглавие = ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Централата на партията се намира в [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]], на площад „България“ № 1 в [[София]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/contacts.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Контакти | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от ''Граждани за европейско развитие на България'' по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/pages/ustav-ppgerb-89.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Устав на ПП ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014| труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> == История == === Учредяване === В края на март 2006 г. в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател [[Душана Здравкова]], а заместник-председатели са [[Цветан Цветанов]] и [[Красимир Велчев]]. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от [[Министерството на вътрешните работи]] (''МВР''). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е [[Списък на кметовете на София|кмет на София]], но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | заглавие = Реакции. ГЕРБ на Борисов с рекорден рейтинг. | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | архив_дата = 2007-09-30 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm |date=2007-09-30 }}</ref> и ГЕРБ е възприемана като негова организация.<ref name="uchered">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | заглавие = ГЕРБ не е трамплин за стари муцуни (биография на Цв. Цветанов и интервю) | достъп_дата = 20 ноември 2009 | автор = Сияна Севова | дата = 13 април 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060414164158/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | архив_дата = 2006-04-14 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930203643/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm |date=2007-09-30 }}</ref> Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2197&sectionid=2&id=0000303 | заглавие = ГЕРБ-ът на кмета вече е регистриран | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП [[СДС]]. На [[3 декември]] 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.<ref name="uchered"/> За председател на новоучредената партия е избран [[Цветан Цветанов]], който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата [[Държавна сигурност]] и бившето Разузнавателно управление на [[Българска народна армия|Българската народна армия]].<ref name="uchered"/> Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, [[социология|социологическите проучвания]] сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП [[БСП]] (24 – 26%) и преди ПП [[ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП [[СДС]] (5%).<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2517&sectionid=2&id=0000301 | заглавие = ГЕРБ концентрира надеждите за бъдещето, сочи проучване на НЦИОМ | достъп_дата = 3 януари 2007 | автор = Галя Горанова | дата = 30 декември 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> На изборите за [[XLI народно събрание]], проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://izbori2009.bta.bg/ | заглавие = Избори за Народно Събрание 2009 | достъп_дата = 6 юли 2009 | труд = БТА / bta.bg | архив_дата = 2009-06-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090621125704/http://izbori2009.bta.bg/ }}</ref> === Избори през 2007 г. === {{основна|Избори за Европейски парламент през 2007 (България)}} [[Файл:BG EP elections 2007 pie.png|мини|Гласуване по райони]] На [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]] (''ЕП'') през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „[[Европейски демократичен път]]“ (''ЕДП'') и [[БЗНС-НС]]. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя [[Душана Здравкова]], председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е [[Николай Младенов]] от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ. Представители на България в Европейския парламент (мандат 2007 – 2009 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref name="epp-ed.eu">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| заглавие = Членове на групата на ЕНП, България / EPP Group Members, Bulgaria| достъп_дата = 21 юли 2008| издател = Група на Европейската народна партия / EPP Group| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080622183708/http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| архив_дата = 2008-06-22| език = en}}</ref> * [[Румяна Желева]] (до 2009 г., член на Бюрото на [[ЕНП]]) <ref name="epp-ed.eu"/> * [[Душана Здравкова]] * [[Владимир Уручев]] * [[Николай Младенов]] * [[Петя Ставрева]] След като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г., Румяна Желева става външен министър на България, а нейното място като депутат в Европейския парламент се заема от [[Андрей Ковачев]]. === Местни избори през 2007 г. === {{основна|Местни избори в България 2007}} На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които [[Бургас]]. === Избори през 2009 г. === {{основна|Парламентарни избори в България 2009}} На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за членове на Европейския парламент]] с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „[[Коалиция за България]]“, оглавявана от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и 15% – за ДПС. Според [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] избирателната активност за страната е 37,49%.<ref>[http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html Избори за членове на Европейския парламент 2009 – ЦИК: Резултати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718101556/http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html |date=2011-07-18 }}, rezultati.cikep2009.bg, 9 юни 2009</ref> Представители на България в европейския парламент (мандат 2009 – 2011 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/euro-deputy Евродепутати на ПП ГЕРБ], сайт на ГЕРБ, линк от 22 юли 2010 г.</ref> * [[Владимир Уручев]] (''в. м.'') * [[Илиана Иванова]] * [[Емил Стоянов]] * [[Мария Неделчева]] * [[Андрей Ковачев]] [[Файл:BG elections (2009).png|мини|Графика на гласовете от изборите през 2009 г.]] На [[5 юли]] [[2009]] г. ГЕРБ печели [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „[[Коалиция за България]]“ (17,70%).<ref>[http://www.mediapool.bg/бойко-борисов-печели-убедително-изборите-news154091.html Бойко Борисов печели убедително изборите], mediapool.bg, 5 юли 2009 г.</ref> Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%.<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Разпределение на гласовете] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120225103151/http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html |date=2012-02-25 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в [[Народното събрание]].<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Мандати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090708070540/http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html |date=2009-07-08 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> === Правителство на ГЕРБ === {{основна|Правителство на България (90)}} На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1297852263 Борисов обяви финансовия си министър], new.bg, 6 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373021 Цветан Цветанов ще е новият министър на вътрешните работи], Дарик радио, 8 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376122 Борисов обяви още двама министри], Дарик радио, 20 юли 2009</ref> На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на [[Бойко Борисов]] за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=375095 Първанов ще връчи мандата за правителство на Борисов], Дарик радио, 16 юли 2009</ref><ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= Правителството на министър-председателя Бойко Борисов встъпи в длъжност] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111003035548/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= |date=2011-10-03 }}, Сайт на Министерски съвет, 27 юли 2009</ref> На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref>[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=655310 Вотът на доверие – (из) ходът на кабинета]: ''Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент – на Филип Димитров и на Любен Беров''</ref> Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=175122 ПЕС разкритикува ГЕРБ, че търси подкрепа от крайнодясната ПП „Атака“]; [http://mediapool.bg/show/?storyid=175403&srcpos=4 „Защо сте утрепали дядо ми?“], www.mediapool.bg, 28 януари 2011: ''... дали е редно самоопределящо се като дясно правителство да управлява заедно с националистична партия.''</ref> През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са [[Антимонополни протести в България 2013|масовите протести в цялата страна против монополите]] на енергоразпределителните дружества. === Избори през 2011 г. === {{основна|Президентски и местни избори в България (2011)}} За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент [[Росен Плевнелиев]] е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена [[Маргарита Попова]].<ref name="motto">[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/08/28/1145973_mototo_na_gerb_za_izborite_e_gradim_bulgariia_cvetanov/ Мотото на ПП ГЕРБ за изборите е „''Градим България''“, Цветанов пак отрече да е кандидат-президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 29 август 2011</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/09/04/1150141_rosen_plevneliev_e_kandidatut_na_gerb_za_prezident/ Росен Плевнелиев е кандидатът на ПП ГЕРБ за президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 4 септември 2011</ref> Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н.<ref name="motto"/> На първия тур от [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на [[БСП]] [[Ивайло Калфин]]–[[Стефан Данаилов]] (28,96%).<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – I тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> На проведения [[балотаж]] Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – II тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> По предварителни резултати на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000201 | заглавие = Доган загуби цял вилает в Североизточна България | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Обретенов | първо_име = Любен | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com }}</ref> а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други. === Избори през 2013 г. === [[Файл:BG elections (2013).png|мини|Графика от резултатите на изборите през 2013 г.]] {{основна|Парламентарни избори в България (2013)}} Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала [[Арена Армеец София]], където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „''Имаме воля''“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на [[12 май]]. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта“.<ref>[http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/23186 Бойко Борисов: Имаме воля да продължим с реформите], 7 април 2013 г.</ref> На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30,535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ. === Избори през 2014 г. === {{основна|Парламентарни избори в България (2014)}} В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени [[Национална агенция за приходите|НАП]] и [[Агенция Митници|Агенция „Митници“]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/08/2415469_gerb_shte_zapochne_shiroki_konsultacii_za_nujnite/ | заглавие = ГЕРБ ще започне широки консултации за нужните промени в Конституцията, обяви Цачева | достъп_дата = 8 ноември 2014 | дата = 8 ноември 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> което до края на мандата на XLIII народно събрание (януари 2017) не се случва. === Коалиционно правителство === {{основна|Правителство на България (94)}} {{Раздел-мъниче}} === Коалиционна политика === '''''ГЕРБ – СДС''''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]] между ГЕРБ и [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), ръководена от председателя на ГЕРБ – [[Бойко Борисов]] и лидера на СДС – Румен Христов и е създадена през 2019 г. с цел общо участие на двете партии на [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|изборите за Европейския парламент в България през 2019 г.]], а след това на [[Местни избори в България (2019)|местните избори в България през 2019 г.]] В следващите години се явяват заедно на парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември]] през 2021 г., а след това през [[Парламентарни избори в България (2022)|2022 г.]] и [[Парламентарни избори в България (2022)|2023 г.]] == Изборни резултати == === Парламентарни избори === {| class="wikitable" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Разлика ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | style="text-align:center;"| [[XLI народно събрание|XLI НС]] | style="text-align:center;"| 1 678 641 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 39,72% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|117|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center; background:#BBFFDD;"| Управляваща партия |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | style="text-align:center;"| [[XLII народно събрание|XLII НС]] | style="text-align:center;"| 1 081 605 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 597 036 | style="text-align:center;"| 30,54% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9,18% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|97|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | style="text-align:center;"| [[XLIII народно събрание|XLIII НС]] | style="text-align:center;"| 1 072 491 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9114 | style="text-align:center;"| 32,67% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,13% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|84|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 13 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | style="text-align:center;"| [[XLIV народно събрание|XLIV НС]] | style="text-align:center;"| 1 147 283 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 74 792 | style="text-align:center;"| 33,54% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,87% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|95|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 11 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLV народно събрание|XLV НС]] | style="text-align:center;"| 837 737 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 309 546 | style="text-align:center;"| 26,18% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 7,36% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVI народно събрание|XLVI НС]] | style="text-align:center;"| 642 165 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 195 572 | style="text-align:center;"| 23,21% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 2,97% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 12 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVII народно събрание|XLVII НС]] | style="text-align:center;"| 596 456 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 45 709 | style="text-align:center;"| 22,74% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 0,47% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|59|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 4 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;"| [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] | style="text-align:center;"| 634 627 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 38 171 | style="text-align:center;"| 25,33% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,59% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|67|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 8 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;"| [[XLIX народно събрание|XLIX НС]] | style="text-align:center;"| 669 924 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 73 468 | style="text-align:center;"| 26,49% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 3,75% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|69|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2 | style="text-align:center; background:#FFFFBB;" | Второстепенна партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] | style="text-align:center;"| [[L народно събрание|L НС]] | style="text-align:center;"| 530 602 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 139 322 | style="text-align:center;"|24,71% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 1,79% | style="text-align:center;"|{{Партия/места|68|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"|{{Понижение}} 1 | style="text-align:center;"|Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] | style="text-align:center;"| [[LI народно събрание|LI НС]] | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| |} На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]], [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]], [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]], [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]], [[Парламентарни избори в България (юни 2024) |юни 2024]] и [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024 г.]] ГЕРБ участва в коалиция със [[Съюз на демократичните сили|СДС]] и [[Движение „Гергьовден“|ДГ]]. === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски и местни избори в България (2011)|2011]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 698 136 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 52,58% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] | style="text-align:center;"| Президент и вицепрезидент |- ! [[Президентски избори в България (2016)|2016]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 256 480 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 441 656 | style="text-align:center;"| 36,16% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 16,42% | style="text-align:center;"| [[Цецка Цачева]] и [[Пламен Манушев]] | style="text-align:center;"| Загуба на балотажа |} На президентските избори през [[Президентски избори в България (2021)|2021 г.]] ГЕРБ не издига свой кандидат, а подкрепя инициативния комитет, издигнал [[Анастас Герджиков]] и [[Невяна Митева]]. === Европейски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|2007]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 420 001 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 21,68% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|18|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|2009]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 627 693 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 207 692 | style="text-align:center;"| 24,36% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,68% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|2014]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 680 838 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 53 145 | style="text-align:center;"| 30,40% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,04% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2019)|2019]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 607 194 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 73 644 |style="text-align:center;"| 31,07% |style="text-align:center;"|{{Повишение}} 0,668 |style="text-align:center;"|{{Партия/места|6|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2024)|2024]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 474 059 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 133 135 |style="text-align:center;"|23,55% |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 7,52% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|5|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |} На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019 г.]] ГЕРБ участва заедно със [[Съюз на демократичните сили|СДС]], като коалицията получава 6 депутатски места, от които 5 са представители на партията на Борисов. На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|2024 г.]] ГЕРБ получават 5 депутатски места. === [[Местни избори в България (2015)|Местни избори 2015 година]] === ГЕРБ взима 23 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ГЕРБ взе кметски постове в 21 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ГЕРБ взима 123 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == Участия в правителства == ; ;[[Правителство на Бойко Борисов 1|Първо правителство]] на [[Бойко Борисов]] (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Румяна Желева]], [[Николай Младенов]] :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Цветан Цветанов]] :* [[министерство на образованието, младежта и науката на България|министерство на образованието, младежта и науката]] – [[Йорданка Фандъкова]], [[Сергей Игнатов]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Маргарита Попова]], [[Диана Ковачева]] :* [[министерство на отбраната на България|министерство на отбраната]] – [[Николай Младенов]], [[Аню Ангелов]] :* [[Министерство на икономиката и енергетиката на България|министерство на икономиката, енергетиката и туризма]] – [[Делян Добрев]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Тотю Младенов]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Мирослав Найденов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Росен Плевнелиев]], [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Александър Цветков (политик)|Александър Цветков]], [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Нона Караджова]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Божидар Нанев]], [[Десислава Атанасова]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Свилен Нейков]] :* [[министър без портфейл]], отговарящ за българите в чужбина – [[Божидар Димитров]] :* министър без портфейл, отговарящ за европейските фондове – [[Томислав Дончев]] ;[[Правителство на Марин Райков|Правителство]] на [[Марин Райков]] (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]] ;[[Правителство на Георги Близнашки|Правителство]] на [[Георги Близнашки]] (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно :* заместник министър председател –[[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Румен Порожанов]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Николина Ангелкова]] :* министър за организация на изборния процес – [[Красимира Медарова]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 2|Второ правителство]] на [[Бойко Борисов]] (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Веселин Вучков]], [[Румяна Бъчварова]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – Христо Иванов, [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Ивелина Василева]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 3|Трето правителство]] на [[Бойко Борисов]] ([[4 май]] [[2017]] – 12 май 2021 г.) – коалиция с [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]], [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]], Кирил Ананиев :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Валентин Радев]], Младен Маринов, Христо Терзийски :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Николай Нанков (политик)|Николай Нанков]], [[Петя Аврамова]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Бисер Петков]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Цецка Цачева]], [[Данаил Кирилов]], Десислава Ахладова :* [[министерство на образованието и науката на България|министерство на образованието и науката]] – [[Красимир Вълчев]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]], Кирил Ананиев, Костадин Ангелов :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Боил Банов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – Нено Димов, [[Емил Димитров (икономист)|Емил Димитров]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието, храните и горите]] – [[Румен Порожанов]], [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]], Росен Желязков :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]], Марияна Николова :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Николай Денков]] (6 юни 2023 – 9 април 2024) – Споразумение с [[Продължаваме промяната – Демократична България|ПП-ДБ]] за правителство с ротационен премиер. :* заместник министър председател – [[Мария Габриел]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Мария Габриел]] == Ръководство == {| style="width:100%" |- style="vertical-align:top" | <h3>Председател</h3> * [[Бойко Борисов]] (от 10 януари 2010 г.) <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=461812 Бойко Борисов е новият председател на ПП ГЕРБ] – dariknews.bg</ref> * [[Цветан Цветанов]] (3 декември 2006 – 10 януари 2010) === Заместник-председател === * [[Даниел Митов]] * [[Томислав Дончев]] | <h3>Изпълнителна комисия</h3> * [[Бойко Борисов]] – председател * [[Йорданка Фандъкова]] – заместник-председател * [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] – заместник-председател * [[Красимир Велчев]] * [[Менда Стоянова]] * [[Томислав Дончев]] * [[Живко Тодоров]] * [[Пламен Нунев]] * [[Цвета Караянчева]] * [[Даниела Дариткова]] * [[Тодор Тодоров (ГЕРБ)|Тодор Тодоров]] | <h3>Контролна комисия</h3> * [[Димитър Главчев]] – председател * [[Десислава Танева]] * [[Александър Ненков]] * [[Емил Радев]] * [[Даниела Савеклиева]] * [[Ирена Соколова]] * [[Андрей Новаков]] | <h3>Етична комисия</h3> * [[Валентин Радев]] – председател * [[Ивелина Василева]] * [[Красимир Ципов]] |} == Вижте също == * [[Аз съм за]] == Външни препратки == * [http://www.gerb.bg/bg/mgerb Младежка организация] на ПП ГЕРБ * [http://www.gerb.bg/bg/jgerb Женска организация] на ПП ГЕРБ == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:ГЕРБ| ]] l0le0v028c9rvcy52zbwt3q6zmp9vum 12397635 12397631 2024-10-28T16:33:45Z 2A01:5A8:303:D9D1:E92E:67DD:75DF:BFD3 12397635 wikitext text/x-wiki {{други значения|политическата партия|хералдическия знак|Герб|болестта на храносмилателната система|Гастроезофагеална рефлуксна болест}} {{Партия | име = ГЕРБ | bgcolor = #0056A7 | лого = Logo of GERB.svg | ръководител = [[Бойко Борисов]] | щаб = [[София]], пл. „България“ 1 | членове = {{повишение}} 100 000~ (2022) | младежка_организация = [[Младежка организация на ПП ГЕРБ|Младежка организация на ГЕРБ]] | идеология = [[Консерватизъм]]<ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>[[Популизъм]]<ref name="ft">{{cite web | last = Hope | first = Kerin | coauthors = Theodor Troev | year = 2009 | url = http://www.ft.com/cms/s/0/0000bf88-59f0-11de-ab7e-00144feabdc0.html#axzz1h0YFnzEr | title = Populist promises to clean up Bulgaria | work = ft.com | publisher = Financial Times | accessdate = 19 декември 2011 | lang = en }}</ref><ref name="wbso">{{cite journal |last=Novaković |first=Igor |year=2010 |title=''European'' and „Extreme“ Populists in the Same Row – the New Government of the Republic of Bulgaria |journal=Western Balkans Security Observer |issue=17 |pages=63 – 73 |publisher=ISAC Fund |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.isac-fund.org/download/academic/Bezbednost-zap-balkana-Bugari-eng.pdf}}</ref><ref name="sec">{{cite journal |last=Cristova |first=Christiana |year=2010 |title=Populism: the Bulgarian case |journal=Sociedade e Cultura |volume=13 |issue=2 |pages=221 – 232 |location=Goiânia |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.revistas.ufg.br/index.php/fchf/article/download/13426/8664}}</ref><ref name="hand">{{cite book | title = Routledge Handbook of European Elections | last = Viola | first = Donatella | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Routledge | location = London | isbn = 9781317503620 | doi = | pages = 639 | url = https://books.google.bg/books/about/Routledge_Handbook_of_European_Elections.html?id=yctgCgAAQBAJ&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}]</ref><br>[[Европейска интеграция|Проевропеизъм]]<ref name="hand"/> | член_на = [[Европейска народна партия]]<br>[[Международен демократичен съюз]]<br>[[Центристки демократичен интернационал]]<br>[[ГЕРБ – СДС]] | евро_група = [[ЕНП]] | цветове = {{color box|#0056A7|border=darkgray}} {{Color box|1=gray|border=darkgray}} [[Синьо|Син]], [[Сив цвят|Сив]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|4|17|#0056A7}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|14|28|#0056A7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|98|265|#0056A7}} | сайт = {{URL|www.gerb.bg}} |позиция=център; дясно}} '''ГЕРБ''' е [[Политически спектър|дясноцентристка]],<ref name="ft"/> [[Популизъм|популистка]],<ref name="ft"/><ref name="wbso"/><ref name="sec"/><ref name="hand"/> [[Консерватизъм|консервативна]]<ref name="Parties and Elections"/> и [[Европейска интеграция|проевропейска]]<ref name="hand"/> [[политическа партия]] в България. Основана е на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София [[Бойко Борисов]] на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура ГЕРБ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/link_dosie/partii/2009/04/08/884399_gerb/ | заглавие = ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Централата на партията се намира в [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]], на площад „България“ № 1 в [[София]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/contacts.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Контакти | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от ''Граждани за европейско развитие на България'' по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/pages/ustav-ppgerb-89.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Устав на ПП ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014| труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> == История == === Учредяване === В края на март 2006 г. в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател [[Душана Здравкова]], а заместник-председатели са [[Цветан Цветанов]] и [[Красимир Велчев]]. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от [[Министерството на вътрешните работи]] (''МВР''). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е [[Списък на кметовете на София|кмет на София]], но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | заглавие = Реакции. ГЕРБ на Борисов с рекорден рейтинг. | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | архив_дата = 2007-09-30 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm |date=2007-09-30 }}</ref> и ГЕРБ е възприемана като негова организация.<ref name="uchered">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | заглавие = ГЕРБ не е трамплин за стари муцуни (биография на Цв. Цветанов и интервю) | достъп_дата = 20 ноември 2009 | автор = Сияна Севова | дата = 13 април 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060414164158/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | архив_дата = 2006-04-14 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930203643/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm |date=2007-09-30 }}</ref> Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2197&sectionid=2&id=0000303 | заглавие = ГЕРБ-ът на кмета вече е регистриран | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП [[СДС]]. На [[3 декември]] 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.<ref name="uchered"/> За председател на новоучредената партия е избран [[Цветан Цветанов]], който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата [[Държавна сигурност]] и бившето Разузнавателно управление на [[Българска народна армия|Българската народна армия]].<ref name="uchered"/> Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, [[социология|социологическите проучвания]] сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП [[БСП]] (24 – 26%) и преди ПП [[ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП [[СДС]] (5%).<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2517&sectionid=2&id=0000301 | заглавие = ГЕРБ концентрира надеждите за бъдещето, сочи проучване на НЦИОМ | достъп_дата = 3 януари 2007 | автор = Галя Горанова | дата = 30 декември 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> На изборите за [[XLI народно събрание]], проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://izbori2009.bta.bg/ | заглавие = Избори за Народно Събрание 2009 | достъп_дата = 6 юли 2009 | труд = БТА / bta.bg | архив_дата = 2009-06-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090621125704/http://izbori2009.bta.bg/ }}</ref> === Избори през 2007 г. === {{основна|Избори за Европейски парламент през 2007 (България)}} [[Файл:BG EP elections 2007 pie.png|мини|Гласуване по райони]] На [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]] (''ЕП'') през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „[[Европейски демократичен път]]“ (''ЕДП'') и [[БЗНС-НС]]. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя [[Душана Здравкова]], председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е [[Николай Младенов]] от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ. Представители на България в Европейския парламент (мандат 2007 – 2009 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref name="epp-ed.eu">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| заглавие = Членове на групата на ЕНП, България / EPP Group Members, Bulgaria| достъп_дата = 21 юли 2008| издател = Група на Европейската народна партия / EPP Group| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080622183708/http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| архив_дата = 2008-06-22| език = en}}</ref> * [[Румяна Желева]] (до 2009 г., член на Бюрото на [[ЕНП]]) <ref name="epp-ed.eu"/> * [[Душана Здравкова]] * [[Владимир Уручев]] * [[Николай Младенов]] * [[Петя Ставрева]] След като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г., Румяна Желева става външен министър на България, а нейното място като депутат в Европейския парламент се заема от [[Андрей Ковачев]]. === Местни избори през 2007 г. === {{основна|Местни избори в България 2007}} На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които [[Бургас]]. === Избори през 2009 г. === {{основна|Парламентарни избори в България 2009}} На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за членове на Европейския парламент]] с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „[[Коалиция за България]]“, оглавявана от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и 15% – за ДПС. Според [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] избирателната активност за страната е 37,49%.<ref>[http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html Избори за членове на Европейския парламент 2009 – ЦИК: Резултати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718101556/http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html |date=2011-07-18 }}, rezultati.cikep2009.bg, 9 юни 2009</ref> Представители на България в европейския парламент (мандат 2009 – 2011 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/euro-deputy Евродепутати на ПП ГЕРБ], сайт на ГЕРБ, линк от 22 юли 2010 г.</ref> * [[Владимир Уручев]] (''в. м.'') * [[Илиана Иванова]] * [[Емил Стоянов]] * [[Мария Неделчева]] * [[Андрей Ковачев]] [[Файл:BG elections (2009).png|мини|Графика на гласовете от изборите през 2009 г.]] На [[5 юли]] [[2009]] г. ГЕРБ печели [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „[[Коалиция за България]]“ (17,70%).<ref>[http://www.mediapool.bg/бойко-борисов-печели-убедително-изборите-news154091.html Бойко Борисов печели убедително изборите], mediapool.bg, 5 юли 2009 г.</ref> Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%.<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Разпределение на гласовете] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120225103151/http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html |date=2012-02-25 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в [[Народното събрание]].<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Мандати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090708070540/http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html |date=2009-07-08 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> === Правителство на ГЕРБ === {{основна|Правителство на България (90)}} На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1297852263 Борисов обяви финансовия си министър], new.bg, 6 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373021 Цветан Цветанов ще е новият министър на вътрешните работи], Дарик радио, 8 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376122 Борисов обяви още двама министри], Дарик радио, 20 юли 2009</ref> На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на [[Бойко Борисов]] за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=375095 Първанов ще връчи мандата за правителство на Борисов], Дарик радио, 16 юли 2009</ref><ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= Правителството на министър-председателя Бойко Борисов встъпи в длъжност] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111003035548/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= |date=2011-10-03 }}, Сайт на Министерски съвет, 27 юли 2009</ref> На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref>[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=655310 Вотът на доверие – (из) ходът на кабинета]: ''Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент – на Филип Димитров и на Любен Беров''</ref> Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=175122 ПЕС разкритикува ГЕРБ, че търси подкрепа от крайнодясната ПП „Атака“]; [http://mediapool.bg/show/?storyid=175403&srcpos=4 „Защо сте утрепали дядо ми?“], www.mediapool.bg, 28 януари 2011: ''... дали е редно самоопределящо се като дясно правителство да управлява заедно с националистична партия.''</ref> През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са [[Антимонополни протести в България 2013|масовите протести в цялата страна против монополите]] на енергоразпределителните дружества. === Избори през 2011 г. === {{основна|Президентски и местни избори в България (2011)}} За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент [[Росен Плевнелиев]] е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена [[Маргарита Попова]].<ref name="motto">[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/08/28/1145973_mototo_na_gerb_za_izborite_e_gradim_bulgariia_cvetanov/ Мотото на ПП ГЕРБ за изборите е „''Градим България''“, Цветанов пак отрече да е кандидат-президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 29 август 2011</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/09/04/1150141_rosen_plevneliev_e_kandidatut_na_gerb_za_prezident/ Росен Плевнелиев е кандидатът на ПП ГЕРБ за президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 4 септември 2011</ref> Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н.<ref name="motto"/> На първия тур от [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на [[БСП]] [[Ивайло Калфин]]–[[Стефан Данаилов]] (28,96%).<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – I тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> На проведения [[балотаж]] Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – II тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> По предварителни резултати на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000201 | заглавие = Доган загуби цял вилает в Североизточна България | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Обретенов | първо_име = Любен | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com }}</ref> а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други. === Избори през 2013 г. === [[Файл:BG elections (2013).png|мини|Графика от резултатите на изборите през 2013 г.]] {{основна|Парламентарни избори в България (2013)}} Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала [[Арена Армеец София]], където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „''Имаме воля''“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на [[12 май]]. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта“.<ref>[http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/23186 Бойко Борисов: Имаме воля да продължим с реформите], 7 април 2013 г.</ref> На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30,535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ. === Избори през 2014 г. === {{основна|Парламентарни избори в България (2014)}} В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени [[Национална агенция за приходите|НАП]] и [[Агенция Митници|Агенция „Митници“]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/08/2415469_gerb_shte_zapochne_shiroki_konsultacii_za_nujnite/ | заглавие = ГЕРБ ще започне широки консултации за нужните промени в Конституцията, обяви Цачева | достъп_дата = 8 ноември 2014 | дата = 8 ноември 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> което до края на мандата на XLIII народно събрание (януари 2017) не се случва. === Коалиционно правителство === {{основна|Правителство на България (94)}} {{Раздел-мъниче}} === Коалиционна политика === '''''ГЕРБ – СДС''''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]] между ГЕРБ и [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), ръководена от председателя на ГЕРБ – [[Бойко Борисов]] и лидера на СДС – Румен Христов и е създадена през 2019 г. с цел общо участие на двете партии на [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|изборите за Европейския парламент в България през 2019 г.]], а след това на [[Местни избори в България (2019)|местните избори в България през 2019 г.]] В следващите години се явяват заедно на парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември]] през 2021 г., а след това през [[Парламентарни избори в България (2022)|2022 г.]] и [[Парламентарни избори в България (2022)|2023 г.]] == Изборни резултати == === Парламентарни избори === {| class="wikitable" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Разлика ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | style="text-align:center;"| [[XLI народно събрание|XLI НС]] | style="text-align:center;"| 1 678 641 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 39,72% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|117|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center; background:#BBFFDD;"| Управляваща партия |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | style="text-align:center;"| [[XLII народно събрание|XLII НС]] | style="text-align:center;"| 1 081 605 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 597 036 | style="text-align:center;"| 30,54% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9,18% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|97|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | style="text-align:center;"| [[XLIII народно събрание|XLIII НС]] | style="text-align:center;"| 1 072 491 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9114 | style="text-align:center;"| 32,67% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,13% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|84|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 13 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | style="text-align:center;"| [[XLIV народно събрание|XLIV НС]] | style="text-align:center;"| 1 147 283 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 74 792 | style="text-align:center;"| 33,54% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,87% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|95|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 11 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLV народно събрание|XLV НС]] | style="text-align:center;"| 837 737 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 309 546 | style="text-align:center;"| 26,18% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 7,36% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVI народно събрание|XLVI НС]] | style="text-align:center;"| 642 165 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 195 572 | style="text-align:center;"| 23,21% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 2,97% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 12 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVII народно събрание|XLVII НС]] | style="text-align:center;"| 596 456 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 45 709 | style="text-align:center;"| 22,74% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 0,47% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|59|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 4 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;"| [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] | style="text-align:center;"| 634 627 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 38 171 | style="text-align:center;"| 25,33% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,59% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|67|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 8 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;"| [[XLIX народно събрание|XLIX НС]] | style="text-align:center;"| 669 924 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 73 468 | style="text-align:center;"| 26,49% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 3,75% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|69|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2 | style="text-align:center; background:#FFFFBB;" | Второстепенна партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] | style="text-align:center;"| [[L народно събрание|L НС]] | style="text-align:center;"| 530 602 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 139 322 | style="text-align:center;"|24,71% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 1,79% | style="text-align:center;"|{{Партия/места|68|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"|{{Понижение}} 1 | style="text-align:center;"|Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] | style="text-align:center;"| [[LI народно събрание|LI НС]] | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| |} На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]], [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]], [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]], [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]], [[Парламентарни избори в България (юни 2024) |юни 2024]] и [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024 г.]] ГЕРБ участва в коалиция със [[Съюз на демократичните сили|СДС]] и [[Движение „Гергьовден“|ДГ]]. === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски и местни избори в България (2011)|2011]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 698 136 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 52,58% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] | style="text-align:center;"| Президент и вицепрезидент |- ! [[Президентски избори в България (2016)|2016]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 256 480 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 441 656 | style="text-align:center;"| 36,16% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 16,42% | style="text-align:center;"| [[Цецка Цачева]] и [[Пламен Манушев]] | style="text-align:center;"| Загуба на балотажа |} На президентските избори през [[Президентски избори в България (2021)|2021 г.]] ГЕРБ не издига свой кандидат, а подкрепя инициативния комитет, издигнал [[Анастас Герджиков]] и [[Невяна Митева]]. === Европейски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|2007]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 420 001 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 21,68% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|18|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|2009]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 627 693 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 207 692 | style="text-align:center;"| 24,36% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,68% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|2014]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 680 838 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 53 145 | style="text-align:center;"| 30,40% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,04% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2019)|2019]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 607 194 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 73 644 |style="text-align:center;"| 31,07% |style="text-align:center;"|{{Повишение}} 0,668 |style="text-align:center;"|{{Партия/места|6|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2024)|2024]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 474 059 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 133 135 |style="text-align:center;"|23,55% |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 7,52% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|5|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |} На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019 г.]] ГЕРБ участва заедно със [[Съюз на демократичните сили|СДС]], като коалицията получава 6 депутатски места, от които 5 са представители на партията на Борисов. На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|2024 г.]] ГЕРБ получават 5 депутатски места. === [[Местни избори в България (2015)|Местни избори 2015 година]] === ГЕРБ взима 23 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ГЕРБ взе кметски постове в 21 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ГЕРБ взима 123 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == Участия в правителства == ; ;[[Правителство на Бойко Борисов 1|Първо правителство]] на [[Бойко Борисов]] (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Румяна Желева]], [[Николай Младенов]] :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Цветан Цветанов]] :* [[министерство на образованието, младежта и науката на България|министерство на образованието, младежта и науката]] – [[Йорданка Фандъкова]], [[Сергей Игнатов]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Маргарита Попова]], [[Диана Ковачева]] :* [[министерство на отбраната на България|министерство на отбраната]] – [[Николай Младенов]], [[Аню Ангелов]] :* [[Министерство на икономиката и енергетиката на България|министерство на икономиката, енергетиката и туризма]] – [[Делян Добрев]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Тотю Младенов]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Мирослав Найденов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Росен Плевнелиев]], [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Александър Цветков (политик)|Александър Цветков]], [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Нона Караджова]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Божидар Нанев]], [[Десислава Атанасова]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Свилен Нейков]] :* [[министър без портфейл]], отговарящ за българите в чужбина – [[Божидар Димитров]] :* министър без портфейл, отговарящ за европейските фондове – [[Томислав Дончев]] ;[[Правителство на Марин Райков|Правителство]] на [[Марин Райков]] (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]] ;[[Правителство на Георги Близнашки|Правителство]] на [[Георги Близнашки]] (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно :* заместник министър председател –[[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Румен Порожанов]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Николина Ангелкова]] :* министър за организация на изборния процес – [[Красимира Медарова]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 2|Второ правителство]] на [[Бойко Борисов]] (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Веселин Вучков]], [[Румяна Бъчварова]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – Христо Иванов, [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Ивелина Василева]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 3|Трето правителство]] на [[Бойко Борисов]] ([[4 май]] [[2017]] – 12 май 2021 г.) – коалиция с [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]], [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]], Кирил Ананиев :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Валентин Радев]], Младен Маринов, Христо Терзийски :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Николай Нанков (политик)|Николай Нанков]], [[Петя Аврамова]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Бисер Петков]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Цецка Цачева]], [[Данаил Кирилов]], Десислава Ахладова :* [[министерство на образованието и науката на България|министерство на образованието и науката]] – [[Красимир Вълчев]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]], Кирил Ананиев, Костадин Ангелов :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Боил Банов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – Нено Димов, [[Емил Димитров (икономист)|Емил Димитров]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието, храните и горите]] – [[Румен Порожанов]], [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]], Росен Желязков :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]], Марияна Николова :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Николай Денков]] (6 юни 2023 – 9 април 2024) – Споразумение с [[Продължаваме промяната – Демократична България|ПП-ДБ]] за правителство с ротационен премиер. :* заместник министър председател – [[Мария Габриел]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Мария Габриел]] == Ръководство == {| style="width:100%" |- style="vertical-align:top" | <h3>Председател</h3> * [[Бойко Борисов]] (от 10 януари 2010 г.) <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=461812 Бойко Борисов е новият председател на ПП ГЕРБ] – dariknews.bg</ref> * [[Цветан Цветанов]] (3 декември 2006 – 10 януари 2010) === Заместник-председател === * [[Даниел Митов]] * [[Томислав Дончев]] | <h3>Изпълнителна комисия</h3> * [[Бойко Борисов]] – председател * [[Йорданка Фандъкова]] – заместник-председател * [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] – заместник-председател * [[Красимир Велчев]] * [[Менда Стоянова]] * [[Томислав Дончев]] * [[Живко Тодоров]] * [[Пламен Нунев]] * [[Цвета Караянчева]] * [[Даниела Дариткова]] * [[Тодор Тодоров (ГЕРБ)|Тодор Тодоров]] | <h3>Контролна комисия</h3> * [[Димитър Главчев]] – председател * [[Десислава Танева]] * [[Александър Ненков]] * [[Емил Радев]] * [[Даниела Савеклиева]] * [[Ирена Соколова]] * [[Андрей Новаков]] | <h3>Етична комисия</h3> * [[Валентин Радев]] – председател * [[Ивелина Василева]] * [[Красимир Ципов]] |} == Вижте също == * [[Аз съм за]] == Външни препратки == * [http://www.gerb.bg/bg/mgerb Младежка организация] на ПП ГЕРБ * [http://www.gerb.bg/bg/jgerb Женска организация] на ПП ГЕРБ == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:ГЕРБ| ]] c2j2xnzn670scts1fjguvw715w6qlp5 12397840 12397635 2024-10-28T20:27:44Z 5.53.240.170 /* Парламентарни избори */ 12397840 wikitext text/x-wiki {{други значения|политическата партия|хералдическия знак|Герб|болестта на храносмилателната система|Гастроезофагеална рефлуксна болест}} {{Партия | име = ГЕРБ | bgcolor = #0056A7 | лого = Logo of GERB.svg | ръководител = [[Бойко Борисов]] | щаб = [[София]], пл. „България“ 1 | членове = {{повишение}} 100 000~ (2022) | младежка_организация = [[Младежка организация на ПП ГЕРБ|Младежка организация на ГЕРБ]] | идеология = [[Консерватизъм]]<ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>[[Популизъм]]<ref name="ft">{{cite web | last = Hope | first = Kerin | coauthors = Theodor Troev | year = 2009 | url = http://www.ft.com/cms/s/0/0000bf88-59f0-11de-ab7e-00144feabdc0.html#axzz1h0YFnzEr | title = Populist promises to clean up Bulgaria | work = ft.com | publisher = Financial Times | accessdate = 19 декември 2011 | lang = en }}</ref><ref name="wbso">{{cite journal |last=Novaković |first=Igor |year=2010 |title=''European'' and „Extreme“ Populists in the Same Row – the New Government of the Republic of Bulgaria |journal=Western Balkans Security Observer |issue=17 |pages=63 – 73 |publisher=ISAC Fund |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.isac-fund.org/download/academic/Bezbednost-zap-balkana-Bugari-eng.pdf}}</ref><ref name="sec">{{cite journal |last=Cristova |first=Christiana |year=2010 |title=Populism: the Bulgarian case |journal=Sociedade e Cultura |volume=13 |issue=2 |pages=221 – 232 |location=Goiânia |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.revistas.ufg.br/index.php/fchf/article/download/13426/8664}}</ref><ref name="hand">{{cite book | title = Routledge Handbook of European Elections | last = Viola | first = Donatella | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Routledge | location = London | isbn = 9781317503620 | doi = | pages = 639 | url = https://books.google.bg/books/about/Routledge_Handbook_of_European_Elections.html?id=yctgCgAAQBAJ&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}]</ref><br>[[Европейска интеграция|Проевропеизъм]]<ref name="hand"/> | член_на = [[Европейска народна партия]]<br>[[Международен демократичен съюз]]<br>[[Центристки демократичен интернационал]]<br>[[ГЕРБ – СДС]] | евро_група = [[ЕНП]] | цветове = {{color box|#0056A7|border=darkgray}} {{Color box|1=gray|border=darkgray}} [[Синьо|Син]], [[Сив цвят|Сив]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|4|17|#0056A7}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|14|28|#0056A7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|98|265|#0056A7}} | сайт = {{URL|www.gerb.bg}} |позиция=център; дясно}} '''ГЕРБ''' е [[Политически спектър|дясноцентристка]],<ref name="ft"/> [[Популизъм|популистка]],<ref name="ft"/><ref name="wbso"/><ref name="sec"/><ref name="hand"/> [[Консерватизъм|консервативна]]<ref name="Parties and Elections"/> и [[Европейска интеграция|проевропейска]]<ref name="hand"/> [[политическа партия]] в България. Основана е на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София [[Бойко Борисов]] на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура ГЕРБ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/link_dosie/partii/2009/04/08/884399_gerb/ | заглавие = ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Централата на партията се намира в [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]], на площад „България“ № 1 в [[София]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/contacts.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Контакти | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от ''Граждани за европейско развитие на България'' по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/pages/ustav-ppgerb-89.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Устав на ПП ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014| труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> == История == === Учредяване === В края на март 2006 г. в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател [[Душана Здравкова]], а заместник-председатели са [[Цветан Цветанов]] и [[Красимир Велчев]]. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от [[Министерството на вътрешните работи]] (''МВР''). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е [[Списък на кметовете на София|кмет на София]], но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | заглавие = Реакции. ГЕРБ на Борисов с рекорден рейтинг. | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | архив_дата = 2007-09-30 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm |date=2007-09-30 }}</ref> и ГЕРБ е възприемана като негова организация.<ref name="uchered">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | заглавие = ГЕРБ не е трамплин за стари муцуни (биография на Цв. Цветанов и интервю) | достъп_дата = 20 ноември 2009 | автор = Сияна Севова | дата = 13 април 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060414164158/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | архив_дата = 2006-04-14 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930203643/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm |date=2007-09-30 }}</ref> Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2197&sectionid=2&id=0000303 | заглавие = ГЕРБ-ът на кмета вече е регистриран | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП [[СДС]]. На [[3 декември]] 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.<ref name="uchered"/> За председател на новоучредената партия е избран [[Цветан Цветанов]], който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата [[Държавна сигурност]] и бившето Разузнавателно управление на [[Българска народна армия|Българската народна армия]].<ref name="uchered"/> Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, [[социология|социологическите проучвания]] сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП [[БСП]] (24 – 26%) и преди ПП [[ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП [[СДС]] (5%).<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2517&sectionid=2&id=0000301 | заглавие = ГЕРБ концентрира надеждите за бъдещето, сочи проучване на НЦИОМ | достъп_дата = 3 януари 2007 | автор = Галя Горанова | дата = 30 декември 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> На изборите за [[XLI народно събрание]], проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://izbori2009.bta.bg/ | заглавие = Избори за Народно Събрание 2009 | достъп_дата = 6 юли 2009 | труд = БТА / bta.bg | архив_дата = 2009-06-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090621125704/http://izbori2009.bta.bg/ }}</ref> === Избори през 2007 г. === {{основна|Избори за Европейски парламент през 2007 (България)}} [[Файл:BG EP elections 2007 pie.png|мини|Гласуване по райони]] На [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]] (''ЕП'') през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „[[Европейски демократичен път]]“ (''ЕДП'') и [[БЗНС-НС]]. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя [[Душана Здравкова]], председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е [[Николай Младенов]] от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ. Представители на България в Европейския парламент (мандат 2007 – 2009 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref name="epp-ed.eu">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| заглавие = Членове на групата на ЕНП, България / EPP Group Members, Bulgaria| достъп_дата = 21 юли 2008| издател = Група на Европейската народна партия / EPP Group| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080622183708/http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| архив_дата = 2008-06-22| език = en}}</ref> * [[Румяна Желева]] (до 2009 г., член на Бюрото на [[ЕНП]]) <ref name="epp-ed.eu"/> * [[Душана Здравкова]] * [[Владимир Уручев]] * [[Николай Младенов]] * [[Петя Ставрева]] След като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г., Румяна Желева става външен министър на България, а нейното място като депутат в Европейския парламент се заема от [[Андрей Ковачев]]. === Местни избори през 2007 г. === {{основна|Местни избори в България 2007}} На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които [[Бургас]]. === Избори през 2009 г. === {{основна|Парламентарни избори в България 2009}} На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за членове на Европейския парламент]] с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „[[Коалиция за България]]“, оглавявана от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и 15% – за ДПС. Според [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] избирателната активност за страната е 37,49%.<ref>[http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html Избори за членове на Европейския парламент 2009 – ЦИК: Резултати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718101556/http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html |date=2011-07-18 }}, rezultati.cikep2009.bg, 9 юни 2009</ref> Представители на България в европейския парламент (мандат 2009 – 2011 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/euro-deputy Евродепутати на ПП ГЕРБ], сайт на ГЕРБ, линк от 22 юли 2010 г.</ref> * [[Владимир Уручев]] (''в. м.'') * [[Илиана Иванова]] * [[Емил Стоянов]] * [[Мария Неделчева]] * [[Андрей Ковачев]] [[Файл:BG elections (2009).png|мини|Графика на гласовете от изборите през 2009 г.]] На [[5 юли]] [[2009]] г. ГЕРБ печели [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „[[Коалиция за България]]“ (17,70%).<ref>[http://www.mediapool.bg/бойко-борисов-печели-убедително-изборите-news154091.html Бойко Борисов печели убедително изборите], mediapool.bg, 5 юли 2009 г.</ref> Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%.<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Разпределение на гласовете] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120225103151/http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html |date=2012-02-25 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в [[Народното събрание]].<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Мандати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090708070540/http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html |date=2009-07-08 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> === Правителство на ГЕРБ === {{основна|Правителство на България (90)}} На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1297852263 Борисов обяви финансовия си министър], new.bg, 6 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373021 Цветан Цветанов ще е новият министър на вътрешните работи], Дарик радио, 8 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376122 Борисов обяви още двама министри], Дарик радио, 20 юли 2009</ref> На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на [[Бойко Борисов]] за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=375095 Първанов ще връчи мандата за правителство на Борисов], Дарик радио, 16 юли 2009</ref><ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= Правителството на министър-председателя Бойко Борисов встъпи в длъжност] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111003035548/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= |date=2011-10-03 }}, Сайт на Министерски съвет, 27 юли 2009</ref> На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref>[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=655310 Вотът на доверие – (из) ходът на кабинета]: ''Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент – на Филип Димитров и на Любен Беров''</ref> Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=175122 ПЕС разкритикува ГЕРБ, че търси подкрепа от крайнодясната ПП „Атака“]; [http://mediapool.bg/show/?storyid=175403&srcpos=4 „Защо сте утрепали дядо ми?“], www.mediapool.bg, 28 януари 2011: ''... дали е редно самоопределящо се като дясно правителство да управлява заедно с националистична партия.''</ref> През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са [[Антимонополни протести в България 2013|масовите протести в цялата страна против монополите]] на енергоразпределителните дружества. === Избори през 2011 г. === {{основна|Президентски и местни избори в България (2011)}} За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент [[Росен Плевнелиев]] е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена [[Маргарита Попова]].<ref name="motto">[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/08/28/1145973_mototo_na_gerb_za_izborite_e_gradim_bulgariia_cvetanov/ Мотото на ПП ГЕРБ за изборите е „''Градим България''“, Цветанов пак отрече да е кандидат-президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 29 август 2011</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/09/04/1150141_rosen_plevneliev_e_kandidatut_na_gerb_za_prezident/ Росен Плевнелиев е кандидатът на ПП ГЕРБ за президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 4 септември 2011</ref> Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н.<ref name="motto"/> На първия тур от [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на [[БСП]] [[Ивайло Калфин]]–[[Стефан Данаилов]] (28,96%).<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – I тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> На проведения [[балотаж]] Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – II тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> По предварителни резултати на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000201 | заглавие = Доган загуби цял вилает в Североизточна България | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Обретенов | първо_име = Любен | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com }}</ref> а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други. === Избори през 2013 г. === [[Файл:BG elections (2013).png|мини|Графика от резултатите на изборите през 2013 г.]] {{основна|Парламентарни избори в България (2013)}} Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала [[Арена Армеец София]], където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „''Имаме воля''“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на [[12 май]]. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта“.<ref>[http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/23186 Бойко Борисов: Имаме воля да продължим с реформите], 7 април 2013 г.</ref> На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30,535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ. === Избори през 2014 г. === {{основна|Парламентарни избори в България (2014)}} В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени [[Национална агенция за приходите|НАП]] и [[Агенция Митници|Агенция „Митници“]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/08/2415469_gerb_shte_zapochne_shiroki_konsultacii_za_nujnite/ | заглавие = ГЕРБ ще започне широки консултации за нужните промени в Конституцията, обяви Цачева | достъп_дата = 8 ноември 2014 | дата = 8 ноември 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> което до края на мандата на XLIII народно събрание (януари 2017) не се случва. === Коалиционно правителство === {{основна|Правителство на България (94)}} {{Раздел-мъниче}} === Коалиционна политика === '''''ГЕРБ – СДС''''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]] между ГЕРБ и [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), ръководена от председателя на ГЕРБ – [[Бойко Борисов]] и лидера на СДС – Румен Христов и е създадена през 2019 г. с цел общо участие на двете партии на [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|изборите за Европейския парламент в България през 2019 г.]], а след това на [[Местни избори в България (2019)|местните избори в България през 2019 г.]] В следващите години се явяват заедно на парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември]] през 2021 г., а след това през [[Парламентарни избори в България (2022)|2022 г.]] и [[Парламентарни избори в България (2022)|2023 г.]] == Изборни резултати == === Парламентарни избори === {| class="wikitable" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Разлика ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | style="text-align:center;"| [[XLI народно събрание|XLI НС]] | style="text-align:center;"| 1 678 641 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 39,72% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|117|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center; background:#BBFFDD;"| Управляваща партия |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | style="text-align:center;"| [[XLII народно събрание|XLII НС]] | style="text-align:center;"| 1 081 605 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 597 036 | style="text-align:center;"| 30,54% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9,18% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|97|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | style="text-align:center;"| [[XLIII народно събрание|XLIII НС]] | style="text-align:center;"| 1 072 491 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9114 | style="text-align:center;"| 32,67% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,13% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|84|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 13 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | style="text-align:center;"| [[XLIV народно събрание|XLIV НС]] | style="text-align:center;"| 1 147 283 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 74 792 | style="text-align:center;"| 33,54% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,87% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|95|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 11 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLV народно събрание|XLV НС]] | style="text-align:center;"| 837 737 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 309 546 | style="text-align:center;"| 26,18% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 7,36% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVI народно събрание|XLVI НС]] | style="text-align:center;"| 642 165 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 195 572 | style="text-align:center;"| 23,21% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 2,97% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 12 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVII народно събрание|XLVII НС]] | style="text-align:center;"| 596 456 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 45 709 | style="text-align:center;"| 22,74% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 0,47% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|59|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 4 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;"| [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] | style="text-align:center;"| 634 627 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 38 171 | style="text-align:center;"| 25,33% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,59% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|67|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 8 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;"| [[XLIX народно събрание|XLIX НС]] | style="text-align:center;"| 669 924 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 73 468 | style="text-align:center;"| 26,49% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 3,75% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|69|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2 | style="text-align:center; background:#FFFFBB;" | Второстепенна партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] | style="text-align:center;"| [[L народно събрание|L НС]] | style="text-align:center;"| 530 602 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 139 322 | style="text-align:center;"|24,71% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 1,79% | style="text-align:center;"|{{Партия/места|68|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"|{{Понижение}} 1 | style="text-align:center;"|Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] | style="text-align:center;"| [[LI народно събрание|LI НС]] | style="text-align:center;"| 642 931 | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| |} На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]], [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]], [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]], [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]], [[Парламентарни избори в България (юни 2024) |юни 2024]] и [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024 г.]] ГЕРБ участва в коалиция със [[Съюз на демократичните сили|СДС]] и [[Движение „Гергьовден“|ДГ]]. === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски и местни избори в България (2011)|2011]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 698 136 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 52,58% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] | style="text-align:center;"| Президент и вицепрезидент |- ! [[Президентски избори в България (2016)|2016]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 256 480 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 441 656 | style="text-align:center;"| 36,16% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 16,42% | style="text-align:center;"| [[Цецка Цачева]] и [[Пламен Манушев]] | style="text-align:center;"| Загуба на балотажа |} На президентските избори през [[Президентски избори в България (2021)|2021 г.]] ГЕРБ не издига свой кандидат, а подкрепя инициативния комитет, издигнал [[Анастас Герджиков]] и [[Невяна Митева]]. === Европейски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|2007]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 420 001 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 21,68% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|18|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|2009]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 627 693 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 207 692 | style="text-align:center;"| 24,36% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,68% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|2014]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 680 838 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 53 145 | style="text-align:center;"| 30,40% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,04% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2019)|2019]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 607 194 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 73 644 |style="text-align:center;"| 31,07% |style="text-align:center;"|{{Повишение}} 0,668 |style="text-align:center;"|{{Партия/места|6|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2024)|2024]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 474 059 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 133 135 |style="text-align:center;"|23,55% |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 7,52% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|5|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |} На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019 г.]] ГЕРБ участва заедно със [[Съюз на демократичните сили|СДС]], като коалицията получава 6 депутатски места, от които 5 са представители на партията на Борисов. На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|2024 г.]] ГЕРБ получават 5 депутатски места. === [[Местни избори в България (2015)|Местни избори 2015 година]] === ГЕРБ взима 23 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ГЕРБ взе кметски постове в 21 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ГЕРБ взима 123 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == Участия в правителства == ; ;[[Правителство на Бойко Борисов 1|Първо правителство]] на [[Бойко Борисов]] (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Румяна Желева]], [[Николай Младенов]] :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Цветан Цветанов]] :* [[министерство на образованието, младежта и науката на България|министерство на образованието, младежта и науката]] – [[Йорданка Фандъкова]], [[Сергей Игнатов]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Маргарита Попова]], [[Диана Ковачева]] :* [[министерство на отбраната на България|министерство на отбраната]] – [[Николай Младенов]], [[Аню Ангелов]] :* [[Министерство на икономиката и енергетиката на България|министерство на икономиката, енергетиката и туризма]] – [[Делян Добрев]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Тотю Младенов]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Мирослав Найденов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Росен Плевнелиев]], [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Александър Цветков (политик)|Александър Цветков]], [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Нона Караджова]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Божидар Нанев]], [[Десислава Атанасова]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Свилен Нейков]] :* [[министър без портфейл]], отговарящ за българите в чужбина – [[Божидар Димитров]] :* министър без портфейл, отговарящ за европейските фондове – [[Томислав Дончев]] ;[[Правителство на Марин Райков|Правителство]] на [[Марин Райков]] (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]] ;[[Правителство на Георги Близнашки|Правителство]] на [[Георги Близнашки]] (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно :* заместник министър председател –[[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Румен Порожанов]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Николина Ангелкова]] :* министър за организация на изборния процес – [[Красимира Медарова]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 2|Второ правителство]] на [[Бойко Борисов]] (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Веселин Вучков]], [[Румяна Бъчварова]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – Христо Иванов, [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Ивелина Василева]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 3|Трето правителство]] на [[Бойко Борисов]] ([[4 май]] [[2017]] – 12 май 2021 г.) – коалиция с [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]], [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]], Кирил Ананиев :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Валентин Радев]], Младен Маринов, Христо Терзийски :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Николай Нанков (политик)|Николай Нанков]], [[Петя Аврамова]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Бисер Петков]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Цецка Цачева]], [[Данаил Кирилов]], Десислава Ахладова :* [[министерство на образованието и науката на България|министерство на образованието и науката]] – [[Красимир Вълчев]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]], Кирил Ананиев, Костадин Ангелов :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Боил Банов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – Нено Димов, [[Емил Димитров (икономист)|Емил Димитров]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието, храните и горите]] – [[Румен Порожанов]], [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]], Росен Желязков :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]], Марияна Николова :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Николай Денков]] (6 юни 2023 – 9 април 2024) – Споразумение с [[Продължаваме промяната – Демократична България|ПП-ДБ]] за правителство с ротационен премиер. :* заместник министър председател – [[Мария Габриел]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Мария Габриел]] == Ръководство == {| style="width:100%" |- style="vertical-align:top" | <h3>Председател</h3> * [[Бойко Борисов]] (от 10 януари 2010 г.) <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=461812 Бойко Борисов е новият председател на ПП ГЕРБ] – dariknews.bg</ref> * [[Цветан Цветанов]] (3 декември 2006 – 10 януари 2010) === Заместник-председател === * [[Даниел Митов]] * [[Томислав Дончев]] | <h3>Изпълнителна комисия</h3> * [[Бойко Борисов]] – председател * [[Йорданка Фандъкова]] – заместник-председател * [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] – заместник-председател * [[Красимир Велчев]] * [[Менда Стоянова]] * [[Томислав Дончев]] * [[Живко Тодоров]] * [[Пламен Нунев]] * [[Цвета Караянчева]] * [[Даниела Дариткова]] * [[Тодор Тодоров (ГЕРБ)|Тодор Тодоров]] | <h3>Контролна комисия</h3> * [[Димитър Главчев]] – председател * [[Десислава Танева]] * [[Александър Ненков]] * [[Емил Радев]] * [[Даниела Савеклиева]] * [[Ирена Соколова]] * [[Андрей Новаков]] | <h3>Етична комисия</h3> * [[Валентин Радев]] – председател * [[Ивелина Василева]] * [[Красимир Ципов]] |} == Вижте също == * [[Аз съм за]] == Външни препратки == * [http://www.gerb.bg/bg/mgerb Младежка организация] на ПП ГЕРБ * [http://www.gerb.bg/bg/jgerb Женска организация] на ПП ГЕРБ == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:ГЕРБ| ]] jdm11v3p9yegv5svuxb3eecnlz20cel 12397843 12397840 2024-10-28T20:29:25Z 5.53.240.170 /* Парламентарни избори */ 12397843 wikitext text/x-wiki {{други значения|политическата партия|хералдическия знак|Герб|болестта на храносмилателната система|Гастроезофагеална рефлуксна болест}} {{Партия | име = ГЕРБ | bgcolor = #0056A7 | лого = Logo of GERB.svg | ръководител = [[Бойко Борисов]] | щаб = [[София]], пл. „България“ 1 | членове = {{повишение}} 100 000~ (2022) | младежка_организация = [[Младежка организация на ПП ГЕРБ|Младежка организация на ГЕРБ]] | идеология = [[Консерватизъм]]<ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>[[Популизъм]]<ref name="ft">{{cite web | last = Hope | first = Kerin | coauthors = Theodor Troev | year = 2009 | url = http://www.ft.com/cms/s/0/0000bf88-59f0-11de-ab7e-00144feabdc0.html#axzz1h0YFnzEr | title = Populist promises to clean up Bulgaria | work = ft.com | publisher = Financial Times | accessdate = 19 декември 2011 | lang = en }}</ref><ref name="wbso">{{cite journal |last=Novaković |first=Igor |year=2010 |title=''European'' and „Extreme“ Populists in the Same Row – the New Government of the Republic of Bulgaria |journal=Western Balkans Security Observer |issue=17 |pages=63 – 73 |publisher=ISAC Fund |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.isac-fund.org/download/academic/Bezbednost-zap-balkana-Bugari-eng.pdf}}</ref><ref name="sec">{{cite journal |last=Cristova |first=Christiana |year=2010 |title=Populism: the Bulgarian case |journal=Sociedade e Cultura |volume=13 |issue=2 |pages=221 – 232 |location=Goiânia |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.revistas.ufg.br/index.php/fchf/article/download/13426/8664}}</ref><ref name="hand">{{cite book | title = Routledge Handbook of European Elections | last = Viola | first = Donatella | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Routledge | location = London | isbn = 9781317503620 | doi = | pages = 639 | url = https://books.google.bg/books/about/Routledge_Handbook_of_European_Elections.html?id=yctgCgAAQBAJ&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}]</ref><br>[[Европейска интеграция|Проевропеизъм]]<ref name="hand"/> | член_на = [[Европейска народна партия]]<br>[[Международен демократичен съюз]]<br>[[Центристки демократичен интернационал]]<br>[[ГЕРБ – СДС]] | евро_група = [[ЕНП]] | цветове = {{color box|#0056A7|border=darkgray}} {{Color box|1=gray|border=darkgray}} [[Синьо|Син]], [[Сив цвят|Сив]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|4|17|#0056A7}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|14|28|#0056A7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|98|265|#0056A7}} | сайт = {{URL|www.gerb.bg}} |позиция=център; дясно}} '''ГЕРБ''' е [[Политически спектър|дясноцентристка]],<ref name="ft"/> [[Популизъм|популистка]],<ref name="ft"/><ref name="wbso"/><ref name="sec"/><ref name="hand"/> [[Консерватизъм|консервативна]]<ref name="Parties and Elections"/> и [[Европейска интеграция|проевропейска]]<ref name="hand"/> [[политическа партия]] в България. Основана е на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София [[Бойко Борисов]] на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура ГЕРБ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/link_dosie/partii/2009/04/08/884399_gerb/ | заглавие = ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Централата на партията се намира в [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]], на площад „България“ № 1 в [[София]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/contacts.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Контакти | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от ''Граждани за европейско развитие на България'' по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/pages/ustav-ppgerb-89.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Устав на ПП ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014| труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> == История == === Учредяване === В края на март 2006 г. в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател [[Душана Здравкова]], а заместник-председатели са [[Цветан Цветанов]] и [[Красимир Велчев]]. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от [[Министерството на вътрешните работи]] (''МВР''). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е [[Списък на кметовете на София|кмет на София]], но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | заглавие = Реакции. ГЕРБ на Борисов с рекорден рейтинг. | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | архив_дата = 2007-09-30 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm |date=2007-09-30 }}</ref> и ГЕРБ е възприемана като негова организация.<ref name="uchered">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | заглавие = ГЕРБ не е трамплин за стари муцуни (биография на Цв. Цветанов и интервю) | достъп_дата = 20 ноември 2009 | автор = Сияна Севова | дата = 13 април 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060414164158/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | архив_дата = 2006-04-14 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930203643/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm |date=2007-09-30 }}</ref> Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2197&sectionid=2&id=0000303 | заглавие = ГЕРБ-ът на кмета вече е регистриран | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП [[СДС]]. На [[3 декември]] 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.<ref name="uchered"/> За председател на новоучредената партия е избран [[Цветан Цветанов]], който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата [[Държавна сигурност]] и бившето Разузнавателно управление на [[Българска народна армия|Българската народна армия]].<ref name="uchered"/> Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, [[социология|социологическите проучвания]] сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП [[БСП]] (24 – 26%) и преди ПП [[ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП [[СДС]] (5%).<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2517&sectionid=2&id=0000301 | заглавие = ГЕРБ концентрира надеждите за бъдещето, сочи проучване на НЦИОМ | достъп_дата = 3 януари 2007 | автор = Галя Горанова | дата = 30 декември 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> На изборите за [[XLI народно събрание]], проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://izbori2009.bta.bg/ | заглавие = Избори за Народно Събрание 2009 | достъп_дата = 6 юли 2009 | труд = БТА / bta.bg | архив_дата = 2009-06-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090621125704/http://izbori2009.bta.bg/ }}</ref> === Избори през 2007 г. === {{основна|Избори за Европейски парламент през 2007 (България)}} [[Файл:BG EP elections 2007 pie.png|мини|Гласуване по райони]] На [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]] (''ЕП'') през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „[[Европейски демократичен път]]“ (''ЕДП'') и [[БЗНС-НС]]. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя [[Душана Здравкова]], председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е [[Николай Младенов]] от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ. Представители на България в Европейския парламент (мандат 2007 – 2009 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref name="epp-ed.eu">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| заглавие = Членове на групата на ЕНП, България / EPP Group Members, Bulgaria| достъп_дата = 21 юли 2008| издател = Група на Европейската народна партия / EPP Group| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080622183708/http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| архив_дата = 2008-06-22| език = en}}</ref> * [[Румяна Желева]] (до 2009 г., член на Бюрото на [[ЕНП]]) <ref name="epp-ed.eu"/> * [[Душана Здравкова]] * [[Владимир Уручев]] * [[Николай Младенов]] * [[Петя Ставрева]] След като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г., Румяна Желева става външен министър на България, а нейното място като депутат в Европейския парламент се заема от [[Андрей Ковачев]]. === Местни избори през 2007 г. === {{основна|Местни избори в България 2007}} На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които [[Бургас]]. === Избори през 2009 г. === {{основна|Парламентарни избори в България 2009}} На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за членове на Европейския парламент]] с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „[[Коалиция за България]]“, оглавявана от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и 15% – за ДПС. Според [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] избирателната активност за страната е 37,49%.<ref>[http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html Избори за членове на Европейския парламент 2009 – ЦИК: Резултати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718101556/http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html |date=2011-07-18 }}, rezultati.cikep2009.bg, 9 юни 2009</ref> Представители на България в европейския парламент (мандат 2009 – 2011 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/euro-deputy Евродепутати на ПП ГЕРБ], сайт на ГЕРБ, линк от 22 юли 2010 г.</ref> * [[Владимир Уручев]] (''в. м.'') * [[Илиана Иванова]] * [[Емил Стоянов]] * [[Мария Неделчева]] * [[Андрей Ковачев]] [[Файл:BG elections (2009).png|мини|Графика на гласовете от изборите през 2009 г.]] На [[5 юли]] [[2009]] г. ГЕРБ печели [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „[[Коалиция за България]]“ (17,70%).<ref>[http://www.mediapool.bg/бойко-борисов-печели-убедително-изборите-news154091.html Бойко Борисов печели убедително изборите], mediapool.bg, 5 юли 2009 г.</ref> Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%.<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Разпределение на гласовете] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120225103151/http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html |date=2012-02-25 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в [[Народното събрание]].<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Мандати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090708070540/http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html |date=2009-07-08 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> === Правителство на ГЕРБ === {{основна|Правителство на България (90)}} На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1297852263 Борисов обяви финансовия си министър], new.bg, 6 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373021 Цветан Цветанов ще е новият министър на вътрешните работи], Дарик радио, 8 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376122 Борисов обяви още двама министри], Дарик радио, 20 юли 2009</ref> На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на [[Бойко Борисов]] за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=375095 Първанов ще връчи мандата за правителство на Борисов], Дарик радио, 16 юли 2009</ref><ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= Правителството на министър-председателя Бойко Борисов встъпи в длъжност] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111003035548/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= |date=2011-10-03 }}, Сайт на Министерски съвет, 27 юли 2009</ref> На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref>[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=655310 Вотът на доверие – (из) ходът на кабинета]: ''Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент – на Филип Димитров и на Любен Беров''</ref> Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=175122 ПЕС разкритикува ГЕРБ, че търси подкрепа от крайнодясната ПП „Атака“]; [http://mediapool.bg/show/?storyid=175403&srcpos=4 „Защо сте утрепали дядо ми?“], www.mediapool.bg, 28 януари 2011: ''... дали е редно самоопределящо се като дясно правителство да управлява заедно с националистична партия.''</ref> През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са [[Антимонополни протести в България 2013|масовите протести в цялата страна против монополите]] на енергоразпределителните дружества. === Избори през 2011 г. === {{основна|Президентски и местни избори в България (2011)}} За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент [[Росен Плевнелиев]] е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена [[Маргарита Попова]].<ref name="motto">[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/08/28/1145973_mototo_na_gerb_za_izborite_e_gradim_bulgariia_cvetanov/ Мотото на ПП ГЕРБ за изборите е „''Градим България''“, Цветанов пак отрече да е кандидат-президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 29 август 2011</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/09/04/1150141_rosen_plevneliev_e_kandidatut_na_gerb_za_prezident/ Росен Плевнелиев е кандидатът на ПП ГЕРБ за президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 4 септември 2011</ref> Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н.<ref name="motto"/> На първия тур от [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на [[БСП]] [[Ивайло Калфин]]–[[Стефан Данаилов]] (28,96%).<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – I тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> На проведения [[балотаж]] Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – II тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> По предварителни резултати на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000201 | заглавие = Доган загуби цял вилает в Североизточна България | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Обретенов | първо_име = Любен | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com }}</ref> а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други. === Избори през 2013 г. === [[Файл:BG elections (2013).png|мини|Графика от резултатите на изборите през 2013 г.]] {{основна|Парламентарни избори в България (2013)}} Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала [[Арена Армеец София]], където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „''Имаме воля''“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на [[12 май]]. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта“.<ref>[http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/23186 Бойко Борисов: Имаме воля да продължим с реформите], 7 април 2013 г.</ref> На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30,535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ. === Избори през 2014 г. === {{основна|Парламентарни избори в България (2014)}} В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени [[Национална агенция за приходите|НАП]] и [[Агенция Митници|Агенция „Митници“]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/08/2415469_gerb_shte_zapochne_shiroki_konsultacii_za_nujnite/ | заглавие = ГЕРБ ще започне широки консултации за нужните промени в Конституцията, обяви Цачева | достъп_дата = 8 ноември 2014 | дата = 8 ноември 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> което до края на мандата на XLIII народно събрание (януари 2017) не се случва. === Коалиционно правителство === {{основна|Правителство на България (94)}} {{Раздел-мъниче}} === Коалиционна политика === '''''ГЕРБ – СДС''''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]] между ГЕРБ и [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), ръководена от председателя на ГЕРБ – [[Бойко Борисов]] и лидера на СДС – Румен Христов и е създадена през 2019 г. с цел общо участие на двете партии на [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|изборите за Европейския парламент в България през 2019 г.]], а след това на [[Местни избори в България (2019)|местните избори в България през 2019 г.]] В следващите години се явяват заедно на парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември]] през 2021 г., а след това през [[Парламентарни избори в България (2022)|2022 г.]] и [[Парламентарни избори в България (2022)|2023 г.]] == Изборни резултати == === Парламентарни избори === {| class="wikitable" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Разлика ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | style="text-align:center;"| [[XLI народно събрание|XLI НС]] | style="text-align:center;"| 1 678 641 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 39,72% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|117|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center; background:#BBFFDD;"| Управляваща партия |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | style="text-align:center;"| [[XLII народно събрание|XLII НС]] | style="text-align:center;"| 1 081 605 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 597 036 | style="text-align:center;"| 30,54% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9,18% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|97|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | style="text-align:center;"| [[XLIII народно събрание|XLIII НС]] | style="text-align:center;"| 1 072 491 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9114 | style="text-align:center;"| 32,67% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,13% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|84|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 13 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | style="text-align:center;"| [[XLIV народно събрание|XLIV НС]] | style="text-align:center;"| 1 147 283 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 74 792 | style="text-align:center;"| 33,54% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,87% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|95|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 11 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLV народно събрание|XLV НС]] | style="text-align:center;"| 837 737 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 309 546 | style="text-align:center;"| 26,18% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 7,36% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVI народно събрание|XLVI НС]] | style="text-align:center;"| 642 165 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 195 572 | style="text-align:center;"| 23,21% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 2,97% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 12 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVII народно събрание|XLVII НС]] | style="text-align:center;"| 596 456 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 45 709 | style="text-align:center;"| 22,74% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 0,47% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|59|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 4 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;"| [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] | style="text-align:center;"| 634 627 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 38 171 | style="text-align:center;"| 25,33% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,59% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|67|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 8 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;"| [[XLIX народно събрание|XLIX НС]] | style="text-align:center;"| 669 924 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 73 468 | style="text-align:center;"| 26,49% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 3,75% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|69|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2 | style="text-align:center; background:#FFFFBB;" | Второстепенна партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] | style="text-align:center;"| [[L народно събрание|L НС]] | style="text-align:center;"| 530 602 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 139 322 | style="text-align:center;"|24,71% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 1,79% | style="text-align:center;"|{{Партия/места|68|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"|{{Понижение}} 1 | style="text-align:center;"|Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] | style="text-align:center;"| [[LI народно събрание|LI НС]] | style="text-align:center;"| 642 931 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 112 329 | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| |} На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]], [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]], [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]], [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]], [[Парламентарни избори в България (юни 2024) |юни 2024]] и [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024 г.]] ГЕРБ участва в коалиция със [[Съюз на демократичните сили|СДС]] и [[Движение „Гергьовден“|ДГ]]. === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски и местни избори в България (2011)|2011]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 698 136 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 52,58% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] | style="text-align:center;"| Президент и вицепрезидент |- ! [[Президентски избори в България (2016)|2016]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 256 480 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 441 656 | style="text-align:center;"| 36,16% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 16,42% | style="text-align:center;"| [[Цецка Цачева]] и [[Пламен Манушев]] | style="text-align:center;"| Загуба на балотажа |} На президентските избори през [[Президентски избори в България (2021)|2021 г.]] ГЕРБ не издига свой кандидат, а подкрепя инициативния комитет, издигнал [[Анастас Герджиков]] и [[Невяна Митева]]. === Европейски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|2007]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 420 001 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 21,68% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|18|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|2009]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 627 693 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 207 692 | style="text-align:center;"| 24,36% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,68% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|2014]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 680 838 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 53 145 | style="text-align:center;"| 30,40% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,04% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2019)|2019]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 607 194 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 73 644 |style="text-align:center;"| 31,07% |style="text-align:center;"|{{Повишение}} 0,668 |style="text-align:center;"|{{Партия/места|6|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2024)|2024]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 474 059 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 133 135 |style="text-align:center;"|23,55% |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 7,52% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|5|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |} На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019 г.]] ГЕРБ участва заедно със [[Съюз на демократичните сили|СДС]], като коалицията получава 6 депутатски места, от които 5 са представители на партията на Борисов. На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|2024 г.]] ГЕРБ получават 5 депутатски места. === [[Местни избори в България (2015)|Местни избори 2015 година]] === ГЕРБ взима 23 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ГЕРБ взе кметски постове в 21 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ГЕРБ взима 123 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == Участия в правителства == ; ;[[Правителство на Бойко Борисов 1|Първо правителство]] на [[Бойко Борисов]] (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Румяна Желева]], [[Николай Младенов]] :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Цветан Цветанов]] :* [[министерство на образованието, младежта и науката на България|министерство на образованието, младежта и науката]] – [[Йорданка Фандъкова]], [[Сергей Игнатов]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Маргарита Попова]], [[Диана Ковачева]] :* [[министерство на отбраната на България|министерство на отбраната]] – [[Николай Младенов]], [[Аню Ангелов]] :* [[Министерство на икономиката и енергетиката на България|министерство на икономиката, енергетиката и туризма]] – [[Делян Добрев]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Тотю Младенов]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Мирослав Найденов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Росен Плевнелиев]], [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Александър Цветков (политик)|Александър Цветков]], [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Нона Караджова]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Божидар Нанев]], [[Десислава Атанасова]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Свилен Нейков]] :* [[министър без портфейл]], отговарящ за българите в чужбина – [[Божидар Димитров]] :* министър без портфейл, отговарящ за европейските фондове – [[Томислав Дончев]] ;[[Правителство на Марин Райков|Правителство]] на [[Марин Райков]] (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]] ;[[Правителство на Георги Близнашки|Правителство]] на [[Георги Близнашки]] (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно :* заместник министър председател –[[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Румен Порожанов]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Николина Ангелкова]] :* министър за организация на изборния процес – [[Красимира Медарова]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 2|Второ правителство]] на [[Бойко Борисов]] (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Веселин Вучков]], [[Румяна Бъчварова]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – Христо Иванов, [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Ивелина Василева]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 3|Трето правителство]] на [[Бойко Борисов]] ([[4 май]] [[2017]] – 12 май 2021 г.) – коалиция с [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]], [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]], Кирил Ананиев :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Валентин Радев]], Младен Маринов, Христо Терзийски :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Николай Нанков (политик)|Николай Нанков]], [[Петя Аврамова]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Бисер Петков]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Цецка Цачева]], [[Данаил Кирилов]], Десислава Ахладова :* [[министерство на образованието и науката на България|министерство на образованието и науката]] – [[Красимир Вълчев]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]], Кирил Ананиев, Костадин Ангелов :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Боил Банов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – Нено Димов, [[Емил Димитров (икономист)|Емил Димитров]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието, храните и горите]] – [[Румен Порожанов]], [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]], Росен Желязков :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]], Марияна Николова :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Николай Денков]] (6 юни 2023 – 9 април 2024) – Споразумение с [[Продължаваме промяната – Демократична България|ПП-ДБ]] за правителство с ротационен премиер. :* заместник министър председател – [[Мария Габриел]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Мария Габриел]] == Ръководство == {| style="width:100%" |- style="vertical-align:top" | <h3>Председател</h3> * [[Бойко Борисов]] (от 10 януари 2010 г.) <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=461812 Бойко Борисов е новият председател на ПП ГЕРБ] – dariknews.bg</ref> * [[Цветан Цветанов]] (3 декември 2006 – 10 януари 2010) === Заместник-председател === * [[Даниел Митов]] * [[Томислав Дончев]] | <h3>Изпълнителна комисия</h3> * [[Бойко Борисов]] – председател * [[Йорданка Фандъкова]] – заместник-председател * [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] – заместник-председател * [[Красимир Велчев]] * [[Менда Стоянова]] * [[Томислав Дончев]] * [[Живко Тодоров]] * [[Пламен Нунев]] * [[Цвета Караянчева]] * [[Даниела Дариткова]] * [[Тодор Тодоров (ГЕРБ)|Тодор Тодоров]] | <h3>Контролна комисия</h3> * [[Димитър Главчев]] – председател * [[Десислава Танева]] * [[Александър Ненков]] * [[Емил Радев]] * [[Даниела Савеклиева]] * [[Ирена Соколова]] * [[Андрей Новаков]] | <h3>Етична комисия</h3> * [[Валентин Радев]] – председател * [[Ивелина Василева]] * [[Красимир Ципов]] |} == Вижте също == * [[Аз съм за]] == Външни препратки == * [http://www.gerb.bg/bg/mgerb Младежка организация] на ПП ГЕРБ * [http://www.gerb.bg/bg/jgerb Женска организация] на ПП ГЕРБ == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:ГЕРБ| ]] nd6nxbroae01lldmuqh3oiig0bhi512 12397844 12397843 2024-10-28T20:33:29Z 5.53.240.170 /* Парламентарни избори */ 12397844 wikitext text/x-wiki {{други значения|политическата партия|хералдическия знак|Герб|болестта на храносмилателната система|Гастроезофагеална рефлуксна болест}} {{Партия | име = ГЕРБ | bgcolor = #0056A7 | лого = Logo of GERB.svg | ръководител = [[Бойко Борисов]] | щаб = [[София]], пл. „България“ 1 | членове = {{повишение}} 100 000~ (2022) | младежка_организация = [[Младежка организация на ПП ГЕРБ|Младежка организация на ГЕРБ]] | идеология = [[Консерватизъм]]<ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>[[Популизъм]]<ref name="ft">{{cite web | last = Hope | first = Kerin | coauthors = Theodor Troev | year = 2009 | url = http://www.ft.com/cms/s/0/0000bf88-59f0-11de-ab7e-00144feabdc0.html#axzz1h0YFnzEr | title = Populist promises to clean up Bulgaria | work = ft.com | publisher = Financial Times | accessdate = 19 декември 2011 | lang = en }}</ref><ref name="wbso">{{cite journal |last=Novaković |first=Igor |year=2010 |title=''European'' and „Extreme“ Populists in the Same Row – the New Government of the Republic of Bulgaria |journal=Western Balkans Security Observer |issue=17 |pages=63 – 73 |publisher=ISAC Fund |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.isac-fund.org/download/academic/Bezbednost-zap-balkana-Bugari-eng.pdf}}</ref><ref name="sec">{{cite journal |last=Cristova |first=Christiana |year=2010 |title=Populism: the Bulgarian case |journal=Sociedade e Cultura |volume=13 |issue=2 |pages=221 – 232 |location=Goiânia |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.revistas.ufg.br/index.php/fchf/article/download/13426/8664}}</ref><ref name="hand">{{cite book | title = Routledge Handbook of European Elections | last = Viola | first = Donatella | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Routledge | location = London | isbn = 9781317503620 | doi = | pages = 639 | url = https://books.google.bg/books/about/Routledge_Handbook_of_European_Elections.html?id=yctgCgAAQBAJ&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}]</ref><br>[[Европейска интеграция|Проевропеизъм]]<ref name="hand"/> | член_на = [[Европейска народна партия]]<br>[[Международен демократичен съюз]]<br>[[Центристки демократичен интернационал]]<br>[[ГЕРБ – СДС]] | евро_група = [[ЕНП]] | цветове = {{color box|#0056A7|border=darkgray}} {{Color box|1=gray|border=darkgray}} [[Синьо|Син]], [[Сив цвят|Сив]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|4|17|#0056A7}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|14|28|#0056A7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|98|265|#0056A7}} | сайт = {{URL|www.gerb.bg}} |позиция=център; дясно}} '''ГЕРБ''' е [[Политически спектър|дясноцентристка]],<ref name="ft"/> [[Популизъм|популистка]],<ref name="ft"/><ref name="wbso"/><ref name="sec"/><ref name="hand"/> [[Консерватизъм|консервативна]]<ref name="Parties and Elections"/> и [[Европейска интеграция|проевропейска]]<ref name="hand"/> [[политическа партия]] в България. Основана е на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София [[Бойко Борисов]] на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура ГЕРБ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/link_dosie/partii/2009/04/08/884399_gerb/ | заглавие = ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Централата на партията се намира в [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]], на площад „България“ № 1 в [[София]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/contacts.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Контакти | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от ''Граждани за европейско развитие на България'' по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/pages/ustav-ppgerb-89.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Устав на ПП ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014| труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> == История == === Учредяване === В края на март 2006 г. в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател [[Душана Здравкова]], а заместник-председатели са [[Цветан Цветанов]] и [[Красимир Велчев]]. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от [[Министерството на вътрешните работи]] (''МВР''). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е [[Списък на кметовете на София|кмет на София]], но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | заглавие = Реакции. ГЕРБ на Борисов с рекорден рейтинг. | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | архив_дата = 2007-09-30 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm |date=2007-09-30 }}</ref> и ГЕРБ е възприемана като негова организация.<ref name="uchered">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | заглавие = ГЕРБ не е трамплин за стари муцуни (биография на Цв. Цветанов и интервю) | достъп_дата = 20 ноември 2009 | автор = Сияна Севова | дата = 13 април 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060414164158/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | архив_дата = 2006-04-14 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930203643/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm |date=2007-09-30 }}</ref> Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2197&sectionid=2&id=0000303 | заглавие = ГЕРБ-ът на кмета вече е регистриран | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП [[СДС]]. На [[3 декември]] 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.<ref name="uchered"/> За председател на новоучредената партия е избран [[Цветан Цветанов]], който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата [[Държавна сигурност]] и бившето Разузнавателно управление на [[Българска народна армия|Българската народна армия]].<ref name="uchered"/> Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, [[социология|социологическите проучвания]] сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП [[БСП]] (24 – 26%) и преди ПП [[ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП [[СДС]] (5%).<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2517&sectionid=2&id=0000301 | заглавие = ГЕРБ концентрира надеждите за бъдещето, сочи проучване на НЦИОМ | достъп_дата = 3 януари 2007 | автор = Галя Горанова | дата = 30 декември 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> На изборите за [[XLI народно събрание]], проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://izbori2009.bta.bg/ | заглавие = Избори за Народно Събрание 2009 | достъп_дата = 6 юли 2009 | труд = БТА / bta.bg | архив_дата = 2009-06-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090621125704/http://izbori2009.bta.bg/ }}</ref> === Избори през 2007 г. === {{основна|Избори за Европейски парламент през 2007 (България)}} [[Файл:BG EP elections 2007 pie.png|мини|Гласуване по райони]] На [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]] (''ЕП'') през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „[[Европейски демократичен път]]“ (''ЕДП'') и [[БЗНС-НС]]. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя [[Душана Здравкова]], председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е [[Николай Младенов]] от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ. Представители на България в Европейския парламент (мандат 2007 – 2009 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref name="epp-ed.eu">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| заглавие = Членове на групата на ЕНП, България / EPP Group Members, Bulgaria| достъп_дата = 21 юли 2008| издател = Група на Европейската народна партия / EPP Group| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080622183708/http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| архив_дата = 2008-06-22| език = en}}</ref> * [[Румяна Желева]] (до 2009 г., член на Бюрото на [[ЕНП]]) <ref name="epp-ed.eu"/> * [[Душана Здравкова]] * [[Владимир Уручев]] * [[Николай Младенов]] * [[Петя Ставрева]] След като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г., Румяна Желева става външен министър на България, а нейното място като депутат в Европейския парламент се заема от [[Андрей Ковачев]]. === Местни избори през 2007 г. === {{основна|Местни избори в България 2007}} На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които [[Бургас]]. === Избори през 2009 г. === {{основна|Парламентарни избори в България 2009}} На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за членове на Европейския парламент]] с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „[[Коалиция за България]]“, оглавявана от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и 15% – за ДПС. Според [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] избирателната активност за страната е 37,49%.<ref>[http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html Избори за членове на Европейския парламент 2009 – ЦИК: Резултати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718101556/http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html |date=2011-07-18 }}, rezultati.cikep2009.bg, 9 юни 2009</ref> Представители на България в европейския парламент (мандат 2009 – 2011 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/euro-deputy Евродепутати на ПП ГЕРБ], сайт на ГЕРБ, линк от 22 юли 2010 г.</ref> * [[Владимир Уручев]] (''в. м.'') * [[Илиана Иванова]] * [[Емил Стоянов]] * [[Мария Неделчева]] * [[Андрей Ковачев]] [[Файл:BG elections (2009).png|мини|Графика на гласовете от изборите през 2009 г.]] На [[5 юли]] [[2009]] г. ГЕРБ печели [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „[[Коалиция за България]]“ (17,70%).<ref>[http://www.mediapool.bg/бойко-борисов-печели-убедително-изборите-news154091.html Бойко Борисов печели убедително изборите], mediapool.bg, 5 юли 2009 г.</ref> Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%.<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Разпределение на гласовете] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120225103151/http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html |date=2012-02-25 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в [[Народното събрание]].<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Мандати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090708070540/http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html |date=2009-07-08 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> === Правителство на ГЕРБ === {{основна|Правителство на България (90)}} На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1297852263 Борисов обяви финансовия си министър], new.bg, 6 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373021 Цветан Цветанов ще е новият министър на вътрешните работи], Дарик радио, 8 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376122 Борисов обяви още двама министри], Дарик радио, 20 юли 2009</ref> На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на [[Бойко Борисов]] за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=375095 Първанов ще връчи мандата за правителство на Борисов], Дарик радио, 16 юли 2009</ref><ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= Правителството на министър-председателя Бойко Борисов встъпи в длъжност] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111003035548/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= |date=2011-10-03 }}, Сайт на Министерски съвет, 27 юли 2009</ref> На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref>[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=655310 Вотът на доверие – (из) ходът на кабинета]: ''Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент – на Филип Димитров и на Любен Беров''</ref> Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=175122 ПЕС разкритикува ГЕРБ, че търси подкрепа от крайнодясната ПП „Атака“]; [http://mediapool.bg/show/?storyid=175403&srcpos=4 „Защо сте утрепали дядо ми?“], www.mediapool.bg, 28 януари 2011: ''... дали е редно самоопределящо се като дясно правителство да управлява заедно с националистична партия.''</ref> През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са [[Антимонополни протести в България 2013|масовите протести в цялата страна против монополите]] на енергоразпределителните дружества. === Избори през 2011 г. === {{основна|Президентски и местни избори в България (2011)}} За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент [[Росен Плевнелиев]] е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена [[Маргарита Попова]].<ref name="motto">[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/08/28/1145973_mototo_na_gerb_za_izborite_e_gradim_bulgariia_cvetanov/ Мотото на ПП ГЕРБ за изборите е „''Градим България''“, Цветанов пак отрече да е кандидат-президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 29 август 2011</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/09/04/1150141_rosen_plevneliev_e_kandidatut_na_gerb_za_prezident/ Росен Плевнелиев е кандидатът на ПП ГЕРБ за президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 4 септември 2011</ref> Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н.<ref name="motto"/> На първия тур от [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на [[БСП]] [[Ивайло Калфин]]–[[Стефан Данаилов]] (28,96%).<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – I тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> На проведения [[балотаж]] Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – II тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> По предварителни резултати на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000201 | заглавие = Доган загуби цял вилает в Североизточна България | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Обретенов | първо_име = Любен | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com }}</ref> а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други. === Избори през 2013 г. === [[Файл:BG elections (2013).png|мини|Графика от резултатите на изборите през 2013 г.]] {{основна|Парламентарни избори в България (2013)}} Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала [[Арена Армеец София]], където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „''Имаме воля''“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на [[12 май]]. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта“.<ref>[http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/23186 Бойко Борисов: Имаме воля да продължим с реформите], 7 април 2013 г.</ref> На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30,535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ. === Избори през 2014 г. === {{основна|Парламентарни избори в България (2014)}} В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени [[Национална агенция за приходите|НАП]] и [[Агенция Митници|Агенция „Митници“]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/08/2415469_gerb_shte_zapochne_shiroki_konsultacii_za_nujnite/ | заглавие = ГЕРБ ще започне широки консултации за нужните промени в Конституцията, обяви Цачева | достъп_дата = 8 ноември 2014 | дата = 8 ноември 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> което до края на мандата на XLIII народно събрание (януари 2017) не се случва. === Коалиционно правителство === {{основна|Правителство на България (94)}} {{Раздел-мъниче}} === Коалиционна политика === '''''ГЕРБ – СДС''''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]] между ГЕРБ и [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), ръководена от председателя на ГЕРБ – [[Бойко Борисов]] и лидера на СДС – Румен Христов и е създадена през 2019 г. с цел общо участие на двете партии на [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|изборите за Европейския парламент в България през 2019 г.]], а след това на [[Местни избори в България (2019)|местните избори в България през 2019 г.]] В следващите години се явяват заедно на парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември]] през 2021 г., а след това през [[Парламентарни избори в България (2022)|2022 г.]] и [[Парламентарни избори в България (2022)|2023 г.]] == Изборни резултати == === Парламентарни избори === {| class="wikitable" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Разлика ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | style="text-align:center;"| [[XLI народно събрание|XLI НС]] | style="text-align:center;"| 1 678 641 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 39,72% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|117|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center; background:#BBFFDD;"| Управляваща партия |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | style="text-align:center;"| [[XLII народно събрание|XLII НС]] | style="text-align:center;"| 1 081 605 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 597 036 | style="text-align:center;"| 30,54% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9,18% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|97|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | style="text-align:center;"| [[XLIII народно събрание|XLIII НС]] | style="text-align:center;"| 1 072 491 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9114 | style="text-align:center;"| 32,67% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,13% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|84|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 13 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | style="text-align:center;"| [[XLIV народно събрание|XLIV НС]] | style="text-align:center;"| 1 147 283 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 74 792 | style="text-align:center;"| 33,54% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,87% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|95|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 11 | style="text-align:center; background:#BBFFDD;" | Водеща партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLV народно събрание|XLV НС]] | style="text-align:center;"| 837 737 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 309 546 | style="text-align:center;"| 26,18% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 7,36% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 20 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVI народно събрание|XLVI НС]] | style="text-align:center;"| 642 165 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 195 572 | style="text-align:center;"| 23,21% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 2,97% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 12 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;"| [[XLVII народно събрание|XLVII НС]] | style="text-align:center;"| 596 456 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 45 709 | style="text-align:center;"| 22,74% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 0,47% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|59|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 4 | style="text-align:center; background:#FFDDDD;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;"| [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] | style="text-align:center;"| 634 627 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 38 171 | style="text-align:center;"| 25,33% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,59% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|67|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 8 | style="text-align:center;"| Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;"| [[XLIX народно събрание|XLIX НС]] | style="text-align:center;"| 669 924 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 73 468 | style="text-align:center;"| 26,49% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 3,75% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|69|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2 | style="text-align:center; background:#FFFFBB;" | Второстепенна партия в правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] | style="text-align:center;"| [[L народно събрание|L НС]] | style="text-align:center;"| 530 602 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 139 322 | style="text-align:center;"|24,71% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 1,79% | style="text-align:center;"|{{Партия/места|68|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"|{{Понижение}} 1 | style="text-align:center;"|Служебно правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] | style="text-align:center;"| [[LI народно събрание|LI НС]] | style="text-align:center;"| 642 931 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 112 329 | style="text-align:center;"|26,38% | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"|{{Партия/места|69|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| | style="text-align:center;"| |} На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]], [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]], [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]], [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]], [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]], [[Парламентарни избори в България (юни 2024) |юни 2024]] и [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024 г.]] ГЕРБ участва в коалиция със [[Съюз на демократичните сили|СДС]] и [[Движение „Гергьовден“|ДГ]]. === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски и местни избори в България (2011)|2011]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 698 136 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 52,58% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] | style="text-align:center;"| Президент и вицепрезидент |- ! [[Президентски избори в България (2016)|2016]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 256 480 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 441 656 | style="text-align:center;"| 36,16% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 16,42% | style="text-align:center;"| [[Цецка Цачева]] и [[Пламен Манушев]] | style="text-align:center;"| Загуба на балотажа |} На президентските избори през [[Президентски избори в България (2021)|2021 г.]] ГЕРБ не издига свой кандидат, а подкрепя инициативния комитет, издигнал [[Анастас Герджиков]] и [[Невяна Митева]]. === Европейски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|2007]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 420 001 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 21,68% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|18|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|2009]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 627 693 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 207 692 | style="text-align:center;"| 24,36% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,68% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|2014]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 680 838 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 53 145 | style="text-align:center;"| 30,40% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,04% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2019)|2019]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 607 194 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 73 644 |style="text-align:center;"| 31,07% |style="text-align:center;"|{{Повишение}} 0,668 |style="text-align:center;"|{{Партия/места|6|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |- ![[Избори за Европейския парламент (2024)|2024]] |style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] |style="text-align:center;"| 474 059 |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 133 135 |style="text-align:center;"|23,55% |style="text-align:center;"|{{Понижение}} 7,52% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|5|17|#0056A7}} |style="text-align:center;"|Управляваща партия с ЕНП |} На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019 г.]] ГЕРБ участва заедно със [[Съюз на демократичните сили|СДС]], като коалицията получава 6 депутатски места, от които 5 са представители на партията на Борисов. На изборите за Европейски парламент през [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|2024 г.]] ГЕРБ получават 5 депутатски места. === [[Местни избори в България (2015)|Местни избори 2015 година]] === ГЕРБ взима 23 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ГЕРБ взе кметски постове в 21 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ГЕРБ взима 123 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == Участия в правителства == ; ;[[Правителство на Бойко Борисов 1|Първо правителство]] на [[Бойко Борисов]] (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Румяна Желева]], [[Николай Младенов]] :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Цветан Цветанов]] :* [[министерство на образованието, младежта и науката на България|министерство на образованието, младежта и науката]] – [[Йорданка Фандъкова]], [[Сергей Игнатов]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Маргарита Попова]], [[Диана Ковачева]] :* [[министерство на отбраната на България|министерство на отбраната]] – [[Николай Младенов]], [[Аню Ангелов]] :* [[Министерство на икономиката и енергетиката на България|министерство на икономиката, енергетиката и туризма]] – [[Делян Добрев]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Тотю Младенов]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Мирослав Найденов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Росен Плевнелиев]], [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Александър Цветков (политик)|Александър Цветков]], [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Нона Караджова]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Божидар Нанев]], [[Десислава Атанасова]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Свилен Нейков]] :* [[министър без портфейл]], отговарящ за българите в чужбина – [[Божидар Димитров]] :* министър без портфейл, отговарящ за европейските фондове – [[Томислав Дончев]] ;[[Правителство на Марин Райков|Правителство]] на [[Марин Райков]] (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]] ;[[Правителство на Георги Близнашки|Правителство]] на [[Георги Близнашки]] (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно :* заместник министър председател –[[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Румен Порожанов]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Николина Ангелкова]] :* министър за организация на изборния процес – [[Красимира Медарова]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 2|Второ правителство]] на [[Бойко Борисов]] (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Веселин Вучков]], [[Румяна Бъчварова]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – Христо Иванов, [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Ивелина Василева]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 3|Трето правителство]] на [[Бойко Борисов]] ([[4 май]] [[2017]] – 12 май 2021 г.) – коалиция с [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]], [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]], Кирил Ананиев :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Валентин Радев]], Младен Маринов, Христо Терзийски :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Николай Нанков (политик)|Николай Нанков]], [[Петя Аврамова]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Бисер Петков]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Цецка Цачева]], [[Данаил Кирилов]], Десислава Ахладова :* [[министерство на образованието и науката на България|министерство на образованието и науката]] – [[Красимир Вълчев]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]], Кирил Ананиев, Костадин Ангелов :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Боил Банов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – Нено Димов, [[Емил Димитров (икономист)|Емил Димитров]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието, храните и горите]] – [[Румен Порожанов]], [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]], Росен Желязков :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]], Марияна Николова :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Николай Денков]] (6 юни 2023 – 9 април 2024) – Споразумение с [[Продължаваме промяната – Демократична България|ПП-ДБ]] за правителство с ротационен премиер. :* заместник министър председател – [[Мария Габриел]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Мария Габриел]] == Ръководство == {| style="width:100%" |- style="vertical-align:top" | <h3>Председател</h3> * [[Бойко Борисов]] (от 10 януари 2010 г.) <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=461812 Бойко Борисов е новият председател на ПП ГЕРБ] – dariknews.bg</ref> * [[Цветан Цветанов]] (3 декември 2006 – 10 януари 2010) === Заместник-председател === * [[Даниел Митов]] * [[Томислав Дончев]] | <h3>Изпълнителна комисия</h3> * [[Бойко Борисов]] – председател * [[Йорданка Фандъкова]] – заместник-председател * [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] – заместник-председател * [[Красимир Велчев]] * [[Менда Стоянова]] * [[Томислав Дончев]] * [[Живко Тодоров]] * [[Пламен Нунев]] * [[Цвета Караянчева]] * [[Даниела Дариткова]] * [[Тодор Тодоров (ГЕРБ)|Тодор Тодоров]] | <h3>Контролна комисия</h3> * [[Димитър Главчев]] – председател * [[Десислава Танева]] * [[Александър Ненков]] * [[Емил Радев]] * [[Даниела Савеклиева]] * [[Ирена Соколова]] * [[Андрей Новаков]] | <h3>Етична комисия</h3> * [[Валентин Радев]] – председател * [[Ивелина Василева]] * [[Красимир Ципов]] |} == Вижте също == * [[Аз съм за]] == Външни препратки == * [http://www.gerb.bg/bg/mgerb Младежка организация] на ПП ГЕРБ * [http://www.gerb.bg/bg/jgerb Женска организация] на ПП ГЕРБ == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:ГЕРБ| ]] mqi2894bjmatf4rs7aibi933grxsl3s 10 114771 12398154 7261357 2024-10-29T08:17:05Z Xunonotyk 209517 12398154 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Кухня |titlestyle = background: #F4EEA1; |abovestyle = background: #F9F6D4; |basestyle = background: #F9F6D4; |groupstyle = background: #F9F6D4; |belowstyle = background: #F9F6D4; |state = collapsed |title = [[Кухня]] |image = |above = |group1 = Съставки и видове храна |list1 = [[Храна]] {{•}} [[Ястие]] {{•}} [[Супа]] {{•}} [[Десерт]] {{•}} [[Подправка]] {{•}} [[Сос]] {{•}} [[Млечен продукт]] {{•}} [[Паста (кулинария)|Паста]] {{•}} [[Хляб]] {{•}} [[Баластни вещества]] |group2 = Регионални кухни |list2 = [[Азиатска кухня|Азия]] {{•}} [[Кухня на Близкия Изток|Близък Изток]] {{•}} [[Африканска кухня|Африка]] {{•}} [[Европейска кухня|Европа]] {{•}} [[Североамериканска кухня|Северна Америка]] {{•}} [[Карибска кухня|Карибите]] {{•}} [[Латиноамериканска кухня|Латинска Америка]] {{•}} [[:Категория:Кухни на народите|Други кухни]] |group3 = Исторически кухни |list3 = [[Средновековна кухня]] |group4 = Други |list4 = [[Кухня (помещение)|Кухненско помещение]] {{•}} [[Списък на инструментите за приготвяне на храна|Инструменти за приготвяне на храна]] {{•}} [[Диета]] {{•}} [[Рецепта]] {{•}} [[b:Готварска книга|Готварска книга в Уикикниги]] |below = }}<noinclude>[[Категория:Навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> ed9jz6wrke5cwhryojo1dbm0ozgcl2n 0 115790 12398288 11634224 2024-10-29T10:18:54Z Xunonotyk 209517 12398288 wikitext text/x-wiki {{Храна | име = Суши | снимка = Sushi platter.jpg | описание = Чиния със суши | вид = мезе, предястие, гарнитура | друго име = すし, 寿司, 鮨 | произход = {{Япония}}<br>[[японска кухня]] | тип = | сервиране = студено | съставки = ориз,зеленчуци,скариди,сьомга | вариации = | калории = | бележки = }} [[Файл:Assorted_Nigiri_-1_(9865149266).jpg|260п|мини| " Суши "]] '''Суши''' ([[wikt:寿司|寿司]], [[wikt:鮨|鮨]], или [[wikt:鮓|鮓]]) са [[ориз]]ови рула със [[зеленчуци]] подправени със [[соев сос]] , а понякога гранирани с месо (от къси, тънки лентички варени [[скариди]], варени крака от раци, сурова [[сьомга]] или [[риба тон]]) характерни за [[Япония]], разпространени в [[Китай]] и цяла Азия. През 60-те години на XX век, американизиран вариант на рулата намира приложение в САЩ, в този си вид получават масово разпространение в целия свят (включително и [[България]]). == Етимология и произношение == Думата суши на [[японски език|японски]] се произнася с буквата С, а в езиците с фонетични азбуки се пише със С, но когато се използва с представка обозначаваща даден вид суши, С се заменя със З, както е в нигири-'''з'''уши. Това се случва заради Рендаку – правило за преминаване на незвучните съгласни в звучни съгласни когато са първа буква на суфикс в съставна дума в [[Канджи]]. Японистите спорят по въпроса за правилната транслитерация на думата суши, защото в оригиналното звучене не се използва точно звукът Ш. Въпреки това думата навлиза в България от САЩ, а не директно от Япония и затова е по-популярна именно в този вид. Често хората бъркат, като асоциират сушито с рибата, но в действителност суши се прави и с плодове и зеленчуци, заедно със сурова риба. Извън [[Япония]], суши обикновено означава цялото ястие. На Японски 寿司, написано на [[канджи]] означава ''ориз'', и не засяга рибата или гарнитурите. Парчетата сурова риба се наричат [[сашими]] и въпреки че звучи близко, няма почти нищо общо със сушито. == История == Суши за пръв път се споменава в китайски речник от II век. Предполага се, че това ястие се е появило някъде в [[Китай]] и Югоизточна Азия и едва през VII – VIII век е било пренесено в Япония. Суши първоначално е не храна, а обикновена, древна практика за консервиране с [[ориз]] на [[Осоляване|осолената]] [[риба]]. Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа. Така рибата ферментирала и след няколко месеца била готова за ядене, а оризът се изхвърлял. Приготвена така рибата можела да се съхранява още около година. В този процес оризът ферментира и отделя млечна киселина, която от своя страна подобрява вкуса на рибата и активира аминокиселините в нея. Първоначално японците изхвърляли този ориз, но с времето харесват вкуса му и започват да го консумират. В средата на XVII век д-р Матсумо Йошичи подправил ориза с оризов [[оцет]], така не само постигнал по-добър вкус, но съществено съкратил времето за приготвяне, което дотогава отнемало над 6 месеца. Така се ражда суши, днешните дървените кутии използвани за него са реминисценция от тези старата традиция за консервиране на риба. Традиционния процес „суши“ измислен в [[Югоизточна Азия]] е популярен метод за съхранение на риба в целия регион и до днес. Думата суши е остаряла граматична форма, която вече не се използва в оригиналния си контекст и служи само за посочване на блюдото. Буквално суши означава „прокиснало е“ или „кисело е“ и произлиза от [[ферментация|ферментационния процес]]. Научното обяснение за ферментацията на рибата оваляна в ориз е, че оцетът от ферментиращия ориз разделя рибата на аминокиселини. От това се получава единият от петте основни вкуса в японската кухня – умами. Най-старият запазен вид суши в Япония – нари-зуши, се прави по подобен начин. Днес в Япония нари-зуши се развива до оши-зуши, а в крайна сметка до Едоми нигири-зуши, което е това, което съвременният свят познава днес като суши. Съвременното японско суши няма почти нищо общо с традиционното ястие с ферментирал ориз. Първоначално, след като ферментиралата риба била извадена от ориза, само месото се консумирало, а оризът се изхвърлял. Фуна-зуши е ястие с остър вкус и силна миризма, което се приготвя в района на езерото Бива в Япония, днес максимално наподобява традиционното ферментирало блюдо. В Япония, през периода Муромачи (1336 – 1573 г.г.) започнали да добавят оцет към ориза, за да подобрят вкуса и да подобрят консервиращите свойства. Оцетът подчертавал киселия вкус на ферментиралия ориз, а освен това е катализатор на процеса, като го съкращава или дори го прави ненужен. През следващите векове, в Осака усъвършенстват рецептите и създават оши-зуши. Морските продукти и оризът се пресоват в дървени (по-често бамбукови) калъпи. Към средата на XVIII век този вид суши достига до райно Едо (днешно [[Токио]]). Съвременната версия, известна на света като сеши, е създадена от японския готвач Ханая Йохи (華屋与兵衛, 1799 – 1858 г.г.) в края на периода Едо в Едо. Сушито създадено от Йохи било ранна форма на бърза храна и всъщност не било ферментирало (ако е бързо – няма време) ядяло се с ръце и било предназначено за хапване по път или в театъра. Оригинално това ястие било наречено Едоми зуши, защото било приготвяно с прясна риба уловена в залива на Едо (Edo mae – Заливът на Едо, днес [[Токийски залив]]). Въпреки че днес по света сушито рядко се приготвя с риба от този залив, този конкретен вид днес се нарича Одоми нигири-зуши. == Видове суши == [[Файл:Nori.jpg|мини|Листа от пресовани Нори (червени водорасли)]] [[Файл:sushi.png|мини|Различни видове суши]] [[Файл:Typical japanese sushi set.jpg|мини|Типично „Маки суши“ в ролки от водорасли нори]] [[Файл:Fugu sashimi.jpg|мини|Сашими от фамозната риба [[Фугу]]]] Съществуват стотици видове суши, но няколко основни вида са най-популярни. Сушито, което се сервира на шайби увити с пресовани сушени водорасли (нори листове) се нарича маки-зуши (巻き). Плънка в джоб от пържено тофу се нарича инари-зуши (稲荷). Купичка със суши ориз с насипани отгоре морски продукти се нарича чираши-зуши (ちらし). Овалните топки ориз с морски продукти отгоре се наричат нигири-зуши (握り). Основната съставка във всички видове суши е ''суши оризът'' (sushi-meshi), той е сорт бял, късозърнест японски ориз, овкусен със смес от оризов оцет, захар, сол, комбу (вид водорасло), често оризово вино или саке (но не и ракия „сьотю“). Сварен той трябва да е слепнал, но не трябва да е нито много лепкав, нито сух. Влага се веднага след като се свари и охлади. Различните рецепти за суши варират в плънката и поръските, подправките и начинът на приготвяне. Едни и същи съставки могат да бъдат комбинирани по традиционен или съвременен начин, което може да доведе до много различен резултат. * ''„Маки суши“'' (суши руло) е класическият най-популярен вид. Неговите комбинации от ролки водораслите „нори“ пълни с бял ориз покрит с: :-полусурови мариновани или пушени риби – [[сьомга]], [[змиорка]], [[риба меч]], [[лаврак]], [[треска]], [[акула]], [[Тон (риба)|риба тон]], жълтоопашат [[сафрид]] (Hamachi или Buri, Japanese amberjack), брадавичест костур (маслена риба,Japanese butterfish), морски [[костур]] (rockfish), червена риба (red snapper), гигантска [[скумрия]] (king fish), [[сардина]], [[херинга]] и други видове селда, ципура, бяла риба (мойва, capelin), хек и т.н., дори изключителната [[фугу]], :-с червен, черен или друг [[хайвер]]; :-с мекотели – [[октопод]], [[сепия]], [[калмар]], бяла мида (steamer, mya arenaria), червена мида (surf clam, hokkigai), [[морски таралеж]], [[рапан]], други [[миди]] и [[охлюв]]и :-с костенурки и раци – [[омар]], [[лангуста]], [[краб]], различни видове [[скарида|скариди]], обикновен [[речен рак|рак]] :-със сурими (т.н. „рачешки рулца“ – вискозно пулверизирана втвърдена паста от обезвкусена бяла риба, свински, пилешки или говежди остатъци, нишесте, соев протеин с подправки, подобрители и консерванти) :-с японски омлет –„тамаго“, с пилешко, телешко или друго месо или кайма, с крема, топено, пушено, пармезан или синьо сирене и с [[авокадо]], с [[манго]], свежа краставица, бамбук, каперси, маслини, рукола, копър, моркови, кълнове, лук, чушка, ряпа (такуан, дайкон) или други зеленчуци :-гарнирани с люта зелена паста от хрян ([[уасаби]]), резенчета мариновен [[джинджифил]] „Гари“, зърна [[нар]], понякога майонеза, поръсени с макови семенца или сусам и поляти със зелен лимон (лайм) и соев сос :-консумирани с класическата супа „Мисо“ (паста от ферментирали соеви семена сварена с гъби „[[шийтаке]]“, соево сирене „тофу“, лук и водорасли „уакаме“) са се утвърдили като емблематични в световен мащаб. * ''„Нигири“'' e най-старият вид суши, то произлиза от областта на Едо (дн. [[Токио]]) и представлява малки порцийки ориз подредени или увити или с пластове сурова или варена риба със зеленчуци и други продукти, а в най-прост вид е ръчно оформена топка ориз, върху която се поставя парче риба, морски дарове или японски омлет –„тамаго“. * ''„Оши-суши“'' (пресовано суши) е популярно в [[Осака]]. При него маринования ориз се поставя в специален съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки. * ''„Сашими“'' е всъщност този вид, който неяпонците смятат за суши, като ястие от сурови риби. То се приготвя от сурова или маринована риба, която се сервира без ориз, фино нарязана и аранжирана. == Рискове за здравето == Както при повечето храни, сушито не е напълно безвредно за човешкото здраве, но тези рискове могат да бъдат сведени до минимум чрез правилна подготовка. Някои едри риби, като рибата тон (особено Северната червена риба тон – Northern bluefin tuna) съдържат големи количества [[живак]]. Това е така, защото рибата тон е на върха на хранителната верига сред морските създания. По този начин, консумацията на големи количества риба тон може да предизвика живачно отравяне. Агенцията по храните в САЩ препоръчва да не се консумират повече от 170 – 340 гр. едри риби и черупкови мекотели седмично. Паразитните инфекции от сурова риба са рядкост в съвременния свят (под 40 случая годишно в САЩ) и включват основно три вида паразити: Clonorchis sinensis (метили/чернодробни пиявици), Anisakis (нематоди/кръгли червеи) и Diphyllobothrium (честони/лентъчни червеи). Опасността от заразяване с anisakis е най-голяма при консумацията на речни риби като сьомгата (сьомговите риби), както и при пъстървата. Заразяването с подобни паразити може да се избегне, като рибата се свари, опече, маринова със сол и оцет или се замрази дълбоко за едно денонощие. Нематодите могат да имат летален изход за човека. Тези червеи развиват остри язви и могат да доведат до некроза и перфорация на стомашната стена и дебелото черво. Инкубационният период е от няколко часа до 7 дни. Клиничните прояви са стандартни – гадене, повръщане, болки в стомаха, треска, обрив, диария. По тази причина, Европйската регулация № 853/2004 забранява употребата на прясна сурова риба. Цялата риба задължително се замразява за не по-малко от 24 часа при температура не по-висока от -20&nbsp;°C. Според изискванията на руските санитарни власти, рибата за суши трябва да престои замразена до -18&nbsp;°C в продължение на 36 часа. Някои видове суши се приготвят с риба балон [[Фугу]] или с черупкови мекотели, които могат да предизвикат силно отравяне, ако не са приготвени правилно. Вътрешностите на рибата балон съдържат смъртоносно количество от отровата [[тетродотоксин]] и в Япония е разрешено да се приготвя само от майстор готвачи, които са преминали специален изпит пред префектурата. == Сервиране и етикет == Традиционно, сушито се сервира в японски минималистичен стил – табли с геометрични форми, едноцветни или двуцветни, от естествена или лакирана дървесина, в съответствие с естетическите качества на кухнята. Сушито се сервира със [[соев сос]], уасаби (хрян) паста и маринован Гари (японски джинджифил). В много суши ресторанти се предлагат комплекти суши с фиксирана цена, като съдържанието им се определя от главния готвач според улова за деня. Често се наричат sho-chiku-bai (松竹梅) и включват три нива – sho/matsu (松 бор), chiku/take (竹 бамбук) и bai/ume (梅 японски плод между кайсия и слива), където matsu е най-скъпото, а ume е най-евтиното. В Япония, а вече и по цял свят (вкл. и в България), суши се сервира и на kaiten (известно още като суши влакче). Върху конвейерна лента се движат съдове с различен цвят, като всеки от тях съдържа различна комбинация от сушита. Когато съдовете със суши минават покрай клиентите, те си избират храната визуално. След като приключат консумацията, сметката се изчислява според броя на чинийките от всеки цвят, съответно в менюто трябва да е посочено кой цвят чинийка на каква цена е. Съвременните кайтен-зуши ресторанти използват RFID системи, които позволяват дистанционно радио разпознаване на чинийките и се прави автоматично отчитане на изядените блюда и сметката, като в същото време се следи и времето, което изминава от приготвянето до консумацията на всяка чинийка. Нигири-зуши традиционно се яде с пръсти, тъй като суши оризът е сипкав и сушито се разпада когато попадне в устата. Яденето на нигири-зуши с ръце е позволено дори и по време на официална вечеря, но въпреки това, днес рядко се практикува. Затова днес повечето японци ядат сушито с клечки. Соевият сос се сервира в отделна малка купичка. Докато повечето хора топят оризовата страна на сушито в соевия сос, за да поеме повече от вкуса, традиционният етикет изисква сушито да се завърти с плънката към соса, защото оризът е сипкав и при потапянето може сушито да се разпадне, като в купичката със соса остават оризови зърна. Тъй като завъртането на сушито с клечки не е проста задача, соевият сос може да се намаже върху сушито, като джинджифилът се използва като четка. Смесването на уасаби пастата със соевия сос е практика при консумирането на сашими и се смята за недопустимо от етикета при консумацията на суши. == Подходяща температура за приготвене на суши == Cушито се сервира студено. === Температура на ориза === Оризът, използван за суши, се готви на пара и към него се добавя малко количество оцет. Оризът се оставя да се свари напълно и да се охлади, преди да бъде използван за оформянето на легло, където да се постави рибата и останалите съставки. В оризът се добавя оцет, заради старите традиционни методи за запазване на храната. Оцетът убива бактериите, които биха могли да развалят ориза. Готвачът оформя с ръце охладения ориз, докато се затопли до температурата на тялото. Това е и идеалната температура за сервиране на ориза, тъй като съдържа точното количество влажност и аромат. Температурата на ориза била считана в миналото за толкова важна, че на жените в Япония не се разрешавало да правят суши, защото се е смятало, че ръцете им са прекалено топли. === Температура на рибата === Рибата, използвана в сушито, е най-подходяща, когато е по възможност най-прясна. Първоначалният замисъл на сушито бил да се използва прясна риба, хваната едва няколко часа преди сервиране, тъй като тогава са нямали на разположение хладилници. Рибата обикновено се сервирала със стайна температура и някои ресторанти продължават да следват тази практика и днес. == Външни препратки == * [http://naka.kz/menu/ Суши и татаки съставки и продукти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140524004246/http://naka.kz/menu/ |date=2014-05-24 }} * {{икона|en}} [http://www.makemysushi.com Суши] * [http://renecatering.com/index.php?option=com_content&view=article&id=118&lang=bg renecatering.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160306012456/http://renecatering.com/index.php?id=118&lang=bg&option=com_content&view=article |date=2016-03-06 }} * [http://sushipoint.bg/blog/ Суши блог] [[Категория:Японска кухня]] [[Категория:Ястия с риба]] [[Категория:Консервиране на храни]] [[Категория:Морска храна]] g5akt66wfsj9wv6ynzd1nlyxipjntr3 0 116564 12397674 12389819 2024-10-28T17:22:05Z Nk 399 /* Носители */ 2024 12397674 wikitext text/x-wiki {{Награда | име = Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ | категория = diplomat | картинка = Remise du Prix Sakharov à Aung San Suu Kyi Strasbourg 22 octobre 2013-14.jpg | пояснение = Връчване на наградата „Сахаров“ на Аун Сан Су Чи от [[Мартин Шулц]] в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] в [[Страсбург]], 22 октомври 2013 г. | описание = „изключителен принос в борбата за правата на човека по света“ | представящ = [[Европейски парламент]] | домакин = | дата = | място = | държава = | водещ = | възнаграждение = 50 000 [[евро]] | година2 = | носител = | уебсайт = {{URL|http://www.europarl.europa.eu/sakharovprize/en/home.html|Официален уебсайт}} | мрежа = | времетраене = | рейтинги = }} '''Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“''', наименувана на [[съветски]]я учен и [[дисидент]] [[Андрей Сахаров]], е учредена от [[Европейския парламент]] през [[1988]] г. Връчва се на личности и организации за изключителни постижения в защита на [[човешки права|човешките права]] и свободи. Наградата се присъжда в следните области: * защита на правата на човека и основните свободи, особено на правото на свободно изразяване; * закрила на правата на малцинствата; * спазване на международното законодателство; * развиване на демокрацията и въвеждане на върховенството на закона. Всяка година политическите групи в Парламента и европейски депутати номинират потенциални кандидати. От този списък Комитетът по външните работи и Комитетът за развитие съвместно избират 3 финалисти. Тогава представителите на политическите групи избират победител. Наградата се връчва официално от председателя на ЕП по време на декемврийското пленарно заседание, на или около [[10 декември]] – деня, в който е подписана [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] на [[Организацията на обединените нации]]. Победителят получава удостоверение и 50 000 евро. Хауа Ибрахим, който е измежду последните победители, използва парите, за да подпомогне образованието на децата в своята страна [[Нигерия]]. == Носители == {| class="wikitable" ! Година || Награден || Страна |- | rowspan="2" | 1988 || [[Нелсън Мандела]] || [[ЮАР]] |- | [[Анатоли Марченко]] (посмъртно) || [[СССР]] |- | 1989 || [[Александър Дубчек]] || [[Чехословакия]] |- | 1990 || [[Аун Сан Су Чи]] <ref>[https://www.europarl.europa.eu/sakharovprize/bg/aung-san-suu-kyi-1990-myanmar/products-details/20200330CAN54165 Аун Сан Су Чи – 1990 г., Мианмар]</ref>|| [[Мианмар]] |- | 1991 || [[Адем Демачи]] || [[Югославия]] |- | 1992 || [[Майките от Майския площад]] || [[Аржентина]] |- | 1993 || Освобождение || [[Босна и Херцеговина]] |- | 1994 || [[Таслима Насрин]] || [[Бангладеш]] |- | 1995 || [[Лейла Зана]] || [[Турция]] |- | 1996 || [[Уей Дзиншън]] || [[Китай]] |- | 1997 || [[Салима Гезали]] || [[Алжир]] |- | 1998 || [[Ибрахим Ругова]] || [[Югославия]] |- | 1999 || [[Шанана Гушмау]] || [[Индонезия]] |- | 2000 || [[Баста Я!]] || [[Испания]] |- | rowspan="3" | 2001 || [[Нурит Пелед-Елханан]] || [[Израел]] |- | [[Изат Газауи]] || [[Палестина]] |- | [[Закариаш Камвеню]] || [[Ангола]] |- | 2002 || [[Освалдо Пая]] || [[Куба]] |- | 2003 || [[Кофи Анан]] и [[Организация на обединените нации|ООН]] || - |- | 2004 || [[Беларуска асоциация на журналистите]] || [[Беларус]] |- | rowspan="3" | 2005 || [[Дамите в бяло]] || [[Куба]] |- | [[Репортери без граници]] || - |- | [[Хауа Ибрахим]] || [[Нигерия]] |- | 2006 || [[Александър Милинкевич]] || [[Беларус]] |- | 2007 || [[Салих Махмуд Осман]] || [[Судан]] |- | 2008 || [[Ху Дзя]] || [[Китай]] |- | 2009 || [[Мемориал (организация)|Мемориал]] || [[Русия]] |- | 2010 || [[Гийермо Фариняс]] || [[Куба]] |- | rowspan="5" | 2011 || [[Асмаа Махфуз]] || [[Египет]] |- | [[Ахмед Сенуси]] || [[Либия]] |- | [[Али Ферзат]] || [[Сирия]] |- | [[Разан Зейтунех]] || [[Сирия]] |- | [[Мохамед Буазизи]] (посмъртно) || [[Тунис]] |- | rowspan="2" | 2012 || [[Насрин Сотудех]] || [[Иран]] |- | [[Джафар Панахи]] || [[Иран]] |- | 2013 || [[Малала Юсафзай]] || [[Пакистан]] |- | 2014 || [[Денис Муквеге]] || [[Демократична република Конго]] |- | 2015 || [[Раиф Бадауи]] || [[Саудитска Арабия]] |- | 2016 || [[Надия Мурад]]<br>[[Ламия Аджи Башар]] || [[Ирак]] |- | 2017 || [[Кръгла маса на демократичното единство|Демократична опозиция във Венецуела]] || [[Венецуела]] |- | 2018 || [[Олег Сенцов]] || [[Украйна]] |- | 2019 || [[Илхам Тохти]] || [[Китай]] |- | 2020 || [[Координационен съвет|Демократичната опозиция в Беларус]] || [[Беларус]] |- | 2021 || [[Алексей Навални]] || [[Русия]] |- | 2022 || Народът на [[Украйна]] || [[Украйна]] |- | 2023 || [[Махса Амини]]<br/>„[[Зен, зендеги, азади]]“ || [[Иран]] |- | 2024 || [[Мария Корина Мачадо]]<br/>[[Едмундо Гонсалес]] || [[Венецуела]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == [http://www.europarl.europa.eu/sakharovprize/bg/sakharov-prize-/the-prize.html Интернет страница: Награда „Сахаров“] [[Категория:Награда „Сахаров“| ]] mezc8nwr4lprbup65oxvg5ez8uw9q90 0 116936 12397671 12254719 2024-10-28T17:16:32Z Холдън 345338 /* Литертурни творби */ 12397671 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стефан Костов|Стефан Костов}} {{писател | име = Стефан Костов | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[София]], [[България]] | място на смърт = София, България | работил = [[писател]], [[етнограф]] | националност = {{BUL}} | период = | жанрове = [[комедия]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Стефан Лазаров Костов''' (често произнасян като Сте Ле Костов, от съкращението '''Ст. Л. Костов''') е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатият български комедиограф.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 453.</ref> == Биография == Роден е през 1879 година в София. Баща му [[Лазар Костов]] е деец на националноосвободителното движение от [[Разлог (област)|Разложко]]. През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във [[Висше училище|Висшето училище]] в София. Като студент той се занимава с журналистика – дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 година е учител в София и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във [[Виена]] и в [[Германия]] при [[Ватрослав Ягич]], [[Вацлав Вондрак]], [[Милан Решетар]] и други. В 1908 година работи в близкия до [[Народна партия|Народната партия]] вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>{{Карчев|202}}</ref> От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на [[Етнографски институт с музей|Етнографския музей]] в София – пост, който заема до смъртта си. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във [[Вардарска Македония]]. От 1923 година е член Артистичния съвет при [[Народен театър|Народния театър]] в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра. [[Файл:St. L. Kostov memorial plaque, Sofia.jpg|мини|Паметна плоча на Ст. Л. Костов на дома му на ул. „Г. С. Раковски“ № 149, София]] От 1929 година е дописен член на [[БАН]]. Член е и на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]], негов подпредседател.<ref>Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 146, 160</ref> == Литературно творчество == Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“ (1927), „Златната мина“ (1925), „Вражалец“ (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на българските театри. Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника „Царската сватба“ (1936). == Памет == На Ст. Л. Костов е наречена улица в квартал „[[Хладилника (промишлена зона)|Хладилника]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951396|title=Ст. Л. Костов}}). == Съчинения == === Литературни творби === [[Файл:BASA-932K-1-127-141-Skopje National Theatre.JPG|мини|Постановката „Златната мина“ в Охрид, 1942 г.]] * „Мъжемразка“ – комедия (1910) * „Златната мина. Комедия в 4 действия“, София, 1925 (София, 1929) * „Големанов. Комедия в 3 действия“, София, 1928 (София, 1935) * „Морската болест“ (1929) * „Симеон. Историческа драма в 3 действия“, София, 1929 * „Тя и двамата. Драма в 3 действия“, София, 1929 * „Главчо и царската дъщеря. Игра с кукли“, София, 1929 * „Гонизаякът. Комедия в 1 действие“, София, 1930 * „Новото пристанище“ (1931) [[Файл:Jensko carstvo.jpg|мини|[[Дефисто]] в постановката „Женско царство“, 2013 г.]] * „Женско царство. Комедия“, София, 1931 * „От много ум. Държавните липи. Женско царство. Едноактни комедии“, София, 1931 * „Чл. 223. Комедия в 3 действия“, София, 1931 * „Скакалци. Комедия в 3 действия“, Пловдив, 1931 * „Патичета. Комедия в 1 действие“, София, 1931 * „Вражалец. Комедия в 4 действия“, София, 1933 * „Царската сватба. Хумористични разкази“, София 1936, 172 с. * „Държавните липи. Комедия“, София 1937 * „Комедия без име“ (1938) * „Избрани творби“, София 1943 * „Големанов, Златната мина. Комедии“, София, 1953 * „Комедии“, София 1931 === Научни съчинения === * Изображенията на Св. Георги в българския народен накит, В: Сб. Л. Милетич, 1912, с. 187 – 201 * Култът на Герман у българите (1912) * Амулети против уроки, Известия на Народния етнографски музей, 1/2/, 1921, с. 91 – 100 * Български народни шевици (в съавторство с [[Евдокия Петева-Филова|Евдокия Петева]]), ч. II Югозападна България и Македония, София 1928 * Трънска носия, Известия на Народния етнографски музей, 8, 8-9, 1929, с. 135 – 148 * Белодрешковци в Северозападна България, Известия на Народния етнографски музей, 10-11, 1932, с. 73 – 110 * Селски бит и изкуство в Софийско (в съавторство с Евдокия Петева), София 1935, с. 207 == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Костов, Стефан}} [[Категория:Български драматурзи от Македония]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] [[Категория:Членове на Македонския научен институт]] [[Категория:Български учени от Македония]] [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] p9xbasw30plyinntxf6dhcfnlf221bv 12397673 12397671 2024-10-28T17:21:16Z Мико 4542 12397673 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стефан Костов|Стефан Костов}} {{Личност|писател}} '''Стефан Лазаров Костов''' (често произнасян като Сте Ле Костов, от съкращението '''Ст. Л. Костов''') е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатият български комедиограф.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 453.</ref> == Биография == Роден е през 1879 година в София. Баща му [[Лазар Костов]] е деец на националноосвободителното движение от [[Разлог (област)|Разложко]]. През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във [[Висше училище|Висшето училище]] в София. Като студент той се занимава с журналистика – дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 година е учител в София и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във [[Виена]] и в [[Германия]] при [[Ватрослав Ягич]], [[Вацлав Вондрак]], [[Милан Решетар]] и други. В 1908 година работи в близкия до [[Народна партия|Народната партия]] вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>{{Карчев|202}}</ref> От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на [[Етнографски институт с музей|Етнографския музей]] в София – пост, който заема до смъртта си. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във [[Вардарска Македония]]. От 1923 година е член Артистичния съвет при [[Народен театър|Народния театър]] в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра. [[Файл:St. L. Kostov memorial plaque, Sofia.jpg|мини|Паметна плоча на Ст. Л. Костов на дома му на ул. „Г. С. Раковски“ № 149, София]] От 1929 година е дописен член на [[БАН]]. Член е и на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]], негов подпредседател.<ref>Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 146, 160</ref> == Литературно творчество == Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“ (1927), „Златната мина“ (1925), „Вражалец“ (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на българските театри. Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника „Царската сватба“ (1936). == Памет == На Ст. Л. Костов е наречена улица в квартал „[[Хладилника (промишлена зона)|Хладилника]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951396|title=Ст. Л. Костов}}). == Съчинения == === Литературни творби === [[Файл:BASA-932K-1-127-141-Skopje National Theatre.JPG|мини|Постановката „Златната мина“ в Охрид, 1942 г.]] * „Мъжемразка“ – комедия (1910) * „Златната мина. Комедия в 4 действия“, София, 1925 (София, 1929) * „Големанов. Комедия в 3 действия“, София, 1928 (София, 1935) * „Морската болест“ (1929) * „Симеон. Историческа драма в 3 действия“, София, 1929 * „Тя и двамата. Драма в 3 действия“, София, 1929 * „Главчо и царската дъщеря. Игра с кукли“, София, 1929 * „Гонизаякът. Комедия в 1 действие“, София, 1930 * „Новото пристанище“ (1931) [[Файл:Jensko carstvo.jpg|мини|[[Дефисто]] в постановката „Женско царство“, 2013 г.]] * „Женско царство. Комедия“, София, 1931 * „От много ум. Държавните липи. Женско царство. Едноактни комедии“, София, 1931 * „Чл. 223. Комедия в 3 действия“, София, 1931 * „Скакалци. Комедия в 3 действия“, Пловдив, 1931 * „Патичета. Комедия в 1 действие“, София, 1931 * „Вражалец. Комедия в 4 действия“, София, 1933 * „Царската сватба. Хумористични разкази“, София 1936, 172 с. * „Държавните липи. Комедия“, София 1937 * „Комедия без име“ (1938) * „Избрани творби“, София 1943 * „Големанов, Златната мина. Комедии“, София, 1953 * „Комедии“, София 1931 === Научни съчинения === * Изображенията на Св. Георги в българския народен накит, В: Сб. Л. Милетич, 1912, с. 187 – 201 * Култът на Герман у българите (1912) * Амулети против уроки, Известия на Народния етнографски музей, 1/2/, 1921, с. 91 – 100 * Български народни шевици (в съавторство с [[Евдокия Петева-Филова|Евдокия Петева]]), ч. II Югозападна България и Македония, София 1928 * Трънска носия, Известия на Народния етнографски музей, 8, 8-9, 1929, с. 135 – 148 * Белодрешковци в Северозападна България, Известия на Народния етнографски музей, 10-11, 1932, с. 73 – 110 * Селски бит и изкуство в Софийско (в съавторство с Евдокия Петева), София 1935, с. 207 == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Костов, Стефан}} [[Категория:Български драматурзи от Македония]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] [[Категория:Членове на Македонския научен институт]] [[Категория:Български учени от Македония]] [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] qx785bzsl4pmljw1r3dtyrvjruxe86w 0 118293 12398116 12395207 2024-10-29T07:18:12Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] 12398116 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Полет 574 на „Адам Еър“ | снимка = [[Файл:Adam Air Flight 574.png|250px]] | описание = Маршрут на полета | дата = [[1 януари]] [[2007]] г. | място = Близо до [[Сулавеси]], [[Индонезия]] | причина = Пилотска грешка/повреда в навигационната система | тип1 = „[[Боинг 737 Класик|Боинг 737-4Q8]]“ | авиокомпания1 = „[[Адам Еър]]“ | кодово име1 = PK-KKW | маршрут1 = [[Сурабая]] – [[Манадо]] | пътници1 = 96 | екипаж1 = 6 | загинали1 = 102 | оцелели1 = 0 }} '''Изчезването на пътнически самолет „Boeing 737“''' край [[Полевали]] (о. [[Сулавеси]], [[Индонезия]]) по вътрешен полет 574 на „Адам Еър“ (KI-574) между градовете [[Сурабая]] (о. [[Ява]]) и [[Манадо]] (о. Сулавеси), става на [[1 януари]] [[2007]] г. Открити са в [[Яванско море]] отломки от разпадналия се самолет. == Самолет == Самолетът [[Boeing 737|Boeing 737 – 400]], с регистрация PK-KKW, е произведен през 1990 г. и е обслужвал полети на 8 авиолинии. Има 45 371 летателни часа и за последен път е обявен за безопасен за летене от индонезийското транспортно министерство на 25 декември 2005 г. Следващият преглед на самолета е насрочен за края на януари 2007 г. От летището в Сурабая докладват, че преди излитането на самолета по него не е имало технически неизправности и проблеми. Преди полета са сменени кабелите на навигационната система, защото при предишния полет е имала проблем. Но са сменени само кабелите ѝ, а не самата система. Така проблемът остава. == Хронология == На 1 януари 2007 в 12:55 местно време (05:55 [[UTC]]) самолетът излита от летище [[Международно летище Юанда|Юанда]] (Сурабая) с 96 пътници на борда (85 възрастни, 11 деца) и екипаж от 6 души. Двучасовият полет е трябвало да приключи на [[летище Сам Ратуланги]] в Манадо в 16:00 местно време. Полетът е бил нормален, докато самолетът не изчезва от [[радар]]а за контрол на въздушния трафик в [[Макасар]], Сулавеси с последна връзка в 14:53 местно време (06:53 UTC). Последното известно положение на самолета е отчетено от [[сингапур]]ски спътник на координати {{Coord|3|13|92|S|119|9|17|E}}. Височината на самолета, показвана на радара, е била 35 000 фута (10 668 метра). Самолетът излита и след малко навлиза в буря. Навигационните уреди започват да се държат необичайно и пилотите се съсредоточават върху тях. Заради силния вятър самолетът се наклонява силно надясно, но автопилотът поддържа самолета в равновесие. В предписанията за безопасност се препоръчва да се изключва автопилотът при навигационен проблем. Пилотите го изключват и се съсредоточават върху проблема, като не забелязват, че самолетът бавно се накланя. В определен момент наклонът става прекален, самолетът не може да се задържи във въздуха и започва да пада. Около километър преди удара самолетът набира скорост, с километри над допустимата за този самолет, и се разпада на части, които падат в морето. Противно на съобщенията на медиите от деня на изчезването останките на самолета и телата на сто и двамата души на борда остават ненамерени освен малки отломки, както и т.нар. 'черни кутии'. == Външни препратки == * [[National Transportation Safety Committee]] (Komite Nasional Keselamatan Transportasi) ** (EN) [http://www.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/Final_Report_PK-KKW_Release.pdf Final report]( {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131004225545/http://www.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/Final_Report_PK-KKW_Release.pdf |date=2013-10-04 }}) ** (EN) [http://www.dephub.go.id/knkt/ntsc_home/Media_Release/EMR_Adam_Air_PK-KKW.pdf PUBLIC RELEASE OF FINAL REPORT – PK-KKW – FL DHI 574]( {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131005013544/http://www.dephub.go.id/knkt/ntsc_home/Media_Release/EMR_Adam_Air_PK-KKW.pdf |date=2013-10-05 }}) ** (ID) [http://www.dephub.go.id/knkt/ntsc_home/Media_Release/Pembukaan_Public_Release_PK-KKW_25_Maret_2008.pdf PEMBUKAAN PUBLIC RELEASE PK-KKW TGL 25 MARET 200]( {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131004233833/http://www.dephub.go.id/knkt/ntsc_home/Media_Release/Pembukaan_Public_Release_PK-KKW_25_Maret_2008.pdf |date=2013-10-04 }}) {{СОРТКАТ:Полет 574 на „Адам Еър“}} [[Категория:Яванско море]] [[Категория:2007 година]] [[Категория:2007 година в Азия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] 480xyvjwp5s2oifw4f342m8d03fw78c 0 123681 12397712 12390129 2024-10-28T18:25:53Z 37.63.6.125 12397712 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Сити|Сити}} {{Радиостанция | Име в оригинал = Радио и телевизия City | лого = | снимка = | описание = | Дата на стартиране = 23 февруари 2001 г. (Радио)<br>1 октомври 2005 г. (ТВ канал) | Дата на закриване = | Страна = [[България]] | Език =Български | Програмен формат = | Девиз = „Хитове до скъсване“ | Покритие (честоти) = {{plainlist| * [[София]] – 99.7 MHz * [[Пловдив]] – 91.1 MHz * [[Варна]] – 98.6 MHz * [[Стара Загора]] – 96.8 MHz * [[Благоевград]] – 95.0 MHz * [[Ловеч]] – 87.6 MHz * [[Пазарджик]] – 96.4 MHz * [[Симитли]] – 88.3 MHz * [[Каварна]]– 89.0 MHz * [[Бобошево]] – 106,2 MHz * [[Велико Търново]] - 105,2 MHz }} | Притежава се от = Радиоплей Медия | Свързани радиостанции =Вероника, Energy (NRJ), БГ РАДИО, Радио 1, Авторадио, Nova News, Nova | Уебсайт = {{URL|www.city.bg}} }} '''Радио и телевизия Сити''' (оригинално изписване: „'''City'''“) е [[България|българска]] музикална медия за съвременна музика. == Радио City == '''Радио City''' стартира на 23 февруари 2001 година. Форматът на радиото е CHR – Rhythmic (Contermporary Hit Radio). В ефира на Радио City звучат най-актуалните поп, денс, и R’n’B хитове, както и част от най-големите класики за последните няколко години. Програмата е насочена към младите и активни хора на възраст между 15 – 30 години. Тя е целенасочено лишена от водещи и новини, предоставяйки ефира само и единствено на съвременната музика, комбинирана в перфектен микс – това прави Радио City уникално по облик и звучене. Идеята е, всеки път, когато слушателят си пусне Радио City, да чуе най-новите хитове. Слоганът на радио е „Хитове до скъсване“ Радио City e част от радиогрупата „Фреш Медиа България“ АД (до 2018 г. Communicorp Group). == Телевизия City == '''Телевизия City''' е 24 часова музикална телевизия, която стартира излъчването си на 1 октомври 2005 година на територията на цялата страна по кабел и сателит. Музикалната плейлиста включва най-новите заглавия от поп, денс и R’n’B хитове, както и наложили се такива през последните няколко години. Програмата е насочена към младите хора на възраст между 15 – 30 години. Телевизия City пуска най-новите клипове на световните и български музикални звезди. Слоганът ѝ е „Хитове до скъсване“, познат от ефира на Радио City, което допълнително затвърждава Телевизия City като телевизията на младото поколение. Телевизия City e първият официален партньор на телевизия MTV в България. През 2011 г. стартира излъчване на поредица от популярни MTV заглавия. През 2012 г. телезивизията започва да излъчва във формат 16:9. Първият видеоклип, който '''City TV''' излъчи на 19 януари 2012 г. в 00:00 ч. в новия си '''формат – 16:9''', е '''We Found Love''' на '''Rihanna feat. Calvin Harris''' – песен, която оглавява световните музикални класации. City e част от най-голямата радиогрупата „Фреш Медиа България“ АД (до 2018 г. Communicorp Group). От есента на 2022 г. телевизията започна излъчване в HD качество (1080p/1080i). == Концерти и промоции == Радио и телевизия City организират три поредни години Loop Live – безплатен концерт на едни от най-актуани световни звезди. Концертите се провеждат на площад Ал. Батемберг в София през 2007, 2008 и 2009 г. Част от световните звезди, които взимат участие в концертите са '''Outlandish, Yarabi, Lumidee, Guru Josh Project, Inna, Tom Boxer, Kelly Rowland, DJ Andi ft. Stella, Lexter, Verona, Burhan G, R.I.O''' и още много. През 2011 г. радио City празнува 10 годишен юбилей. По този повод радиото организира игра 10 от включилите се на 10 от най-големите световни концерти. * Ne-Yo – 26 февруари 2011 г., Лондон * Shakira – 9 май 2011 г., Белград * Lady Gaga – 15 юни 2011 г., Париж * Black Eyed Peas – 25 юни 2011 г., Париж * Take That – 12 юли 2011 г., Милано * Britney Spears – 30 септември 2011 г., Будапеща * Katy Perry – 14 октомври 2011 г., Лондон * Rihanna – 8 декември 2011 г., Будапеща * Nicole Scherzinger – 19 февруари 2012 г., Лондон * Madonna – 14 юли 2012 г., Париж == ТВ предавания == * Моята най – добра приятелка – My Best Friend * Адът – The Hills – от 1 до 5 сезон == Източници == <references/> {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Музикални телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Радиостанции в България]] [[Категория:Основани в България през 2001 година]] q3koxut2ee8uoxjixzworrq8jj11fiq 12397714 12397712 2024-10-28T18:28:02Z 37.63.6.125 Добавено участие 12397714 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Сити|Сити}} {{Радиостанция | Име в оригинал = Радио и телевизия City | лого = | снимка = | описание = | Дата на стартиране = 23 февруари 2001 г. (Радио)<br>1 октомври 2005 г. (ТВ канал) | Дата на закриване = | Страна = [[България]] | Език =Български | Програмен формат = | Девиз = „Хитове до скъсване“ | Покритие (честоти) = {{plainlist| * [[София]] – 99.7 MHz * [[Пловдив]] – 91.1 MHz * [[Варна]] – 98.6 MHz * [[Стара Загора]] – 96.8 MHz * [[Благоевград]] – 95.0 MHz * [[Ловеч]] – 87.6 MHz * [[Пазарджик]] – 96.4 MHz * [[Симитли]] – 88.3 MHz * [[Каварна]]– 89.0 MHz * [[Бобошево]] – 106,2 MHz * [[Велико Търново]] - 105,2 MHz }} | Притежава се от = Радиоплей Медия | Свързани радиостанции =Вероника, Energy (NRJ), БГ РАДИО, Радио 1, Авторадио, Nova News, Nova | Уебсайт = {{URL|www.city.bg}} }} '''Радио и телевизия Сити''' (оригинално изписване: „'''City'''“) е [[България|българска]] музикална медия за съвременна музика. == Радио City == '''Радио City''' стартира на 23 февруари 2001 година. Форматът на радиото е CHR – Rhythmic (Contermporary Hit Radio). В ефира на Радио City звучат най-актуалните поп, денс, и R’n’B хитове, както и част от най-големите класики за последните няколко години. Програмата е насочена към младите и активни хора на възраст между 15 – 30 години. Тя е целенасочено лишена от водещи и новини, предоставяйки ефира само и единствено на съвременната музика, комбинирана в перфектен микс – това прави Радио City уникално по облик и звучене. Идеята е, всеки път, когато слушателят си пусне Радио City, да чуе най-новите хитове. Слоганът на радио е „Хитове до скъсване“ Радио City e част от радиогрупата „Фреш Медиа България“ АД (до 2018 г. Communicorp Group). == Телевизия City == '''Телевизия City''' е 24 часова музикална телевизия, която стартира излъчването си на 1 октомври 2005 година на територията на цялата страна по кабел и сателит. Музикалната плейлиста включва най-новите заглавия от поп, денс и R’n’B хитове, както и наложили се такива през последните няколко години. Програмата е насочена към младите хора на възраст между 15 – 30 години. Телевизия City пуска най-новите клипове на световните и български музикални звезди. Слоганът ѝ е „Хитове до скъсване“, познат от ефира на Радио City, което допълнително затвърждава Телевизия City като телевизията на младото поколение. Телевизия City e първият официален партньор на телевизия MTV в България. През 2011 г. стартира излъчване на поредица от популярни MTV заглавия. През 2012 г. телезивизията започва да излъчва във формат 16:9. Първият видеоклип, който '''City TV''' излъчи на 19 януари 2012 г. в 00:00 ч. в новия си '''формат – 16:9''', е '''We Found Love''' на '''Rihanna feat. Calvin Harris''' – песен, която оглавява световните музикални класации. City e част от най-голямата радиогрупата „Фреш Медиа България“ АД (до 2018 г. Communicorp Group). От есента на 2022 г. телевизията започна излъчване в HD качество (1080p/1080i). == Концерти и промоции == Радио и телевизия City организират три поредни години Loop Live – безплатен концерт на едни от най-актуани световни звезди. Концертите се провеждат на площад Ал. Батемберг в София през 2007, 2008 и 2009 г. Част от световните звезди, които взимат участие в концертите са '''Outlandish, Yarabi, Lumidee, Guru Josh Project, Inna, Tom Boxer, Kelly Rowland, DJ Andi ft. Stella, Lexter, Verona, Burhan G, R.I.O''' и още много. През 2011 г. радио City празнува 10 годишен юбилей. По този повод радиото организира игра 10 от включилите се на 10 от най-големите световни концерти. * Ne-Yo – 26 февруари 2011 г., Лондон * Shakira – 9 май 2011 г., Белград * Lady Gaga – 15 юни 2011 г., Париж * Black Eyed Peas – 25 юни 2011 г., Париж * Take That – 12 юли 2011 г., Милано * Britney Spears – 30 септември 2011 г., Будапеща * Katy Perry – 14 октомври 2011 г., Лондон * Rihanna – 8 декември 2011 г., Будапеща * Nicole Scherzinger – 19 февруари 2012 г., Лондон * Madonna – 14 юли 2012 г., Париж * Ed Sheeran 31 август 2024 == ТВ предавания == * Моята най – добра приятелка – My Best Friend * Адът – The Hills – от 1 до 5 сезон == Източници == <references/> {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Музикални телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Радиостанции в България]] [[Категория:Основани в България през 2001 година]] pheplutaygijrgo0zei4s5fp8fvmxq5 0 124751 12397545 12362228 2024-10-28T14:38:29Z Мико 4542 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] → [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 12397545 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанас Семерджиев | категория = политик | описание = български политик | портрет = | роден-място = [[Велинград|Лъджене]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]]<ref>[https://www.google.bg/search?q=емил+семерджиев&ie=utf-8&oe=utf-8&gws_rd=cr&ei=uH42Vs__N4ncywOWyoa4Bg#q=атанас+семерджиев&start=0 Атанас Семерджиев]</ref> | националност = {{флагче с име|България}} | работил = [[генерал-полковник]] • [[политик]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[БКП]] (1943 – 1990)<br>[[БСП]] (1990 – 1992) | постове1 = 1-ви [[вицепрезидент на България]] | години1 = 1 август 1990 – 22 януари 1992 | постове2 = Началник на Генералния щаб на БНА | години2 = 22 март 1962 — 28 декември 1989 }} | още = {{Депутат-България|5н=1|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1|7в=1}} }} '''Атанас Георгиев Семерджиев''' е български висш [[офицер]] ([[генерал-полковник]]), държавен деец и [[политик]]. Участва в [[Партизанско движение в България|Партизанското движение в България]] по време на [[Втората световна война]] (1942 – 1944), става командир на [[Партизанска бригада „Чепинец“]], участва във войната срещу [[Нацистка Германия]]. Той е най-дългогодишният [[Началник на Генералния щаб|началник на Генералния щаб на БНА]] (1962 – 1989), първи заместник-[[министър на народната отбрана]] (1966 – 1989), член на ЦК на БКП (1962 – 1990) и на ВС на [[БСП]] (1990 – 1992). [[Министър на вътрешните работи]] (1989 – 1990), първи и последен [[вицепрезидент на България|вицепрезидент на Републиката]] (1990 – 1992) избиран от [[Народно събрание|Народното събрание]]. Народен представител в [[VII велико народно събрание|VII ВНС]] и [[V народно събрание|V]][[IX народно събрание|-IX НС]]. Автор е на мемоарни книги и военно-теоретични трудове. == Биография == === Произход, образование и младежки години === Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. [[Велинград|Лъджене]], днес квартал на Велинград. Произхожда от бедно чиновническо семейство. Баща му е служещ, член на БРП (к.) след 9 септември 1944 г., а майка му е домакиния също членка на БРП (к.). Учи в [[Пазарджишка гимназия|Пазарджишката гимназия]], където е активен член на [[Работническия младежки съюз]] (РМС) от 1939 г. Има незавършено общо – средно реално образование.<ref name="Politburo(№121)"/> Задържан е от полицията през октомври 1941 г. с група другари, но не е правил показания. Излиза в нелегалност от 16 декември 1941 г. и от април 1942 г. е партизанин в [[Родопски партизански отряд „Антон Иванов“|Родопския партизански отряд „Антон Иванов“]]. От 1943 г. е член на [[БРП|БРП (т.с.)]] и командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в [[партизанска бригада „Чепинец“]].<ref name="Politburo(№121)"/> След това е командир на бригадата.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 69</ref> === Военна дейност === {{основна|Участие на България във войната срещу Третия Райх}} През 1944 г. участва във [[Отечествена война на България|Втората световна война]] срещу [[Нацистка Германия]], като помощник-командир на дружина в 27<sup>-и</sup> пехотен полк (от септември до декември 1944 г.).<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> След това довършва образованието си, завършва военно-съкратен курс на [[Национален военен университет|НВУ „В. Левски“]] (януари-септември 1946). Получава гимназиална диплома в [[Пазарджик]] и отново постъпва на служба в Българската армия. От 1 януари до 1 октомври 1946 г. е член на ОК на БРП (к.) и член на ОК на РМС. Между ноември 1946 и януари 1948 г. е командир на дружина в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. До 1 януари 1948 г. работи като помощник началник на секция в Разузнавателния отдел при Генералния щаб.<ref name="Politburo(№121)"/> От 1 януари 1948 до 6 декември 1950 г. завършва в [[СССР]] престижната руска Военна академия „М. Фрунзе“, а през 1958 – 1960 г. – генералщабната академия „Климент Ворошилов“. От декември 1950 до юни 1951 г. е командир на бригада в Разузнавателното управление. От юни 1951 г. е назначен за заместник-началник на Оперативно управление по оперативна подготовка и контрол и началник на отдел „Информация“ (6 отдел) на Разузнавателното управление<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3496---143--5--1952-- Протокол № 143 от 5 септември 1952, с.30]</ref>. Остава на тази позиция до ноември 1952 г., когато е назначен за заместник-началник на Оперативното управление Генералния щаб по оперативна подготовка и контрол<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3528---118--13--1953- Протокол №118 от 13 август 1953, с.25]</ref>. От 1953 до 1960 г. е началник на [[Дирекция „Операции и подготовка“|Оперативното управление]] на Генералния щаб. Между 1960 и 1962 г. е началник-щаб на [[втора армия]] в Пловдив. След 1962 г. е началник на [[Генерален щаб на Българската армия|генералния щаб]] в продължение на 27 г.<ref name="Politburo(№121)"/> === Политическа дейност === ==== Преди ноемврийския пленум от 10 ноември 1989 г. ==== От 5 ноември 1962 г. генерал-лейтенат<ref name="Politburo(№121)">[http://politburo.archives.bg/en/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3855---121--27--1962- Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 4769], Протокол № 121 от 27 април 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: участието на България в строителството на хидроенергиен комплекс при Железни врата; строителството на пътя Ниш – Драгоман; оказване на помощ на Куба; награждаване на първенци в социалистическото съревнование по случай 1 май; присвояване званието „Генерал-лейтенант“ на Атанас Семерджиев – началник на Генералния щаб на Българската народна армия (БНА), и на Николай Чернев – началник на Главно политическо управление на БНА; утвърждаване на проектодирективи за ІV петгодишен план; утвърждаване на Указ и Постановление за гражданската отбрана на страната; утвърждаване на нови положения и състава на Главния военен съвет и Колегиума на Министерство на народната отбрана; площадки за строителство на предприятия за фуражни дрожди в районите на градовете Видин и Преслав; строителството на завод за фазерни плочи на гара Сливница; отправяне на покана за почивка в България към Евгени Шир – зам.-председател на Министерския съвет на Полската народна република; утвърждаване на протоколи на Контролната комисия на ЦК на БКП, с. 4 т. 5 и с. 31 – 36.</ref> Семерджиев е кандидат-член на [[ЦК на БКП]]<ref>[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-09-24/1960-1969/3065---------22--1965-- Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 2], Стенографски протокол и решение на пленум на ЦК на БКП от 22 февруари 1965 г. по състоянието на Международното комунистическо движение през 1964 г.и отношението на БКП за съвещанието в Москва, с. 58 – 68</ref> и първи заместник-министър на народната отбрана.<ref name="ташев"/> След 19 ноември 1966 г. е пълноправен член на комитета на партията.<ref>[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-09-24/1960-1969/3017-------12--1966- Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 49, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 12 декември 1966 г., относно: проектоплана и проектобюджета на страната за 1967 г.; участието на делегацията на ЦК на БКП на IX конгрес на Унгарската социалистическа партия; разговори с Йосип Броз Тито, с. 84 – 86.]</ref> ==== След промените от 1989 г. ==== {{основна|Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)}} След [[падането на комунистическите режими]] и смяната на политическата система през есента на 1989 г., в страните от т.нар. [[Източен блок]] настъпват някои промени в [[Номенклатура (елит)|номенклатурните структури]], установени дотогава от съществуващата репресивна власт. В [[България]] тези събития се свързват с датата 10 ноември 1989 г., когато [[Тодор Живков]] е освободен от длъжността [[Генерален секретар на БКП|генерален секретар]] в [[БКП|партията]] (фактически държавен глава на страната). На 27 декември 1989 г. ген. Атанас Семерджиев е назначен за [[министър на вътрешните работи]] в [[Правителство на България (75)|правителството на Георги Атанасов]] (юни 1986 – февруари 1990). От 29 януари 1990 г., със строго секретна от особена важност докладна записка, ген. Атанас Семерджиев разпорежда прочистване на досиетата на агентурния апарат на [[Държавна сигурност]] (ДС).<ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-34-32/2283-2015-05-08-14-17-33 Докладната записка за прочистване на досиетата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170426165243/http://desebg.com/2011-01-06-11-34-32/2283-2015-05-08-14-17-33 |date=2017-04-26 }}, утвърдена от ген. Семерджиев. Документ на comdos</ref> Няколко години по-късно срещу генерал Семерджиев е заведено дело във връзка с тази негова заповед, издадена в качеството му на министър на вътрешните работи на България.<ref name="Politburo(№121)"/> Атанас Семерджиев заема отново поста министър на вътрешните работи и при следващото правителство – [[Правителство на България (76)|първото правителство на Андрей Луканов]] (8 февруари 1990 – 2 август 1990). След [[Българска комунистическа партия#Преименуване на партията на БСП 1989 — 1990|преименуването на БКП]] остава член на [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]]. ==== Вицепрезидент (вицепредседател) на Републиката ==== През август 1990 г. след оставката на [[Петър Младенов]], в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]], като президент става [[Желю Желев]] – лидерът на опозиционния [[Съюз на демократичните сили]]. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.<ref name="ташев"/> === Агентурна дейност === С [[s:Решение № 7 на КРДОПБГДСРСБНА#Атанас Георгиев Семерджиев|Решение №7 от 19 юли 2007]] г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към [[Държавна сигурност]] и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Георгиев Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името „Славейчето“.<ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/7.pdf | title = Решение №7 от 19 юли 2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 14 юли 2011}}</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=360551 Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070821104557/http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=360551 |date=2007-08-21 }}, в. „Дневник“, юли 2007 г.</ref> Името му фигурира също и в [[s:Решение № 14 на КРДОПБГДСРСБНА#Атанас Георгиев Семерджиев|Решение №14 от 4 септември 2007]] г. на същата комисия.<ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf | title = Решение №14 от 4 септември 2007 г. | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 15 юли 2011 | архив_дата = 2012-02-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120203025007/http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf }}</ref> == Съдебно дело == През 1992 година прокуратурата започва разследване за унищожаване на досиета на комунистическата Държавна сигурност срещу генерал Семерджиев и началника на Трети отдел („Архиви“) на ДС генерал Нанка Серкеджиева. Започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър Атанас Семерджиев е наредил унищожаване на 134 102 агентурни дела. Повод за това е строго секретна от особена важност докладна записка № ІV – 68 от заместник-министъра ген. л-т Ст. Савов, която е изготвена от отдел „Архиви“ и утвърдена от генерал Семерджиев като министър на вътрешните работи. В нея се предлага поради усложнена политическа и оперативна обстановка, от делата на ''изключената'' агентура да се унищожат работните дела на чужди граждани, както и личните и работни дела на секретни сътрудници – български граждани. За унищожените дела да се изготвят формализирани картони-заместители без имена, а само с псевдоними и регистрационен номер, които да се микрофилмират.<ref>[http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-20-15-47-15/65-2014-02-20-14-53-57 Унищожени досиета на Държавна сигурност от комунистическия режим през 1990 г.]. Справка на дирекция „Информация и архив“ в МВР от 1994 г. относно унищожените по заповед на мин. Семерджиев дела.</ref> Преструктурирането да създаде резервен фонд, в който да се запазят всички важни документи под ръководството на ген. Нанка Серкеджиева като шеф на отдел „Архиви“. Фондът е изнесен в секретен обект на МВР далеч от София. Десет години по-късно, на 11 април 2002 г. Върховният касационен съд налага на генерал Семерджиев присъда лишаване от свобода за 4 години и 6 месеца, а на ген. Серкеджиева – 2 години, при общ режим на изтърпяване Двамата са признати за виновни за злоупотреба с власт и превишаване на служебните им правомощия, заради унищожаването на 144 235 досиета през 1990 година. Семерджиев е поставен под домашен арест, който продължава две години и половина, след което мярката е заменена с подписка и парична гаранция. Обжалват и Върховният съд установява, че произнесените присъди са плод на политическа преднамереност и са юридически несъстоятелни. През 2003 година присъдата е отменена, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета през пролетта на 2005 г., а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.<ref>[http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/pochina-gen-atanas-semerdzhiev.html bTV новините] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150518100711/http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/pochina-gen-atanas-semerdzhiev.html |date=2015-05-18 }}.</ref> == Семейство == Атанас Семерджиев има един брат и две сестри. Брат му и сестра му Славка са членове на БКП. Другата му сестра е членка на [[ДКМС]]. Жена му произхожда от чиновническо семейство и по народност е еврейка. Баща ѝ е учител, а майка ѝ е аптекарка – членка на БКП. Самата тя като ученичка в 4 и 5 клас е членка на „[[Бранник]]“, но фашистки прояви няма. Членка е на [[ОФ]]. Вуйчо ѝ, брат на майка ѝ, през 1927 – 1928 година е работник в [[Швейцария]].<ref name="Politburo(№121)"/> По-късно се развеждат.<ref name="Семерджиев: Синът ми умря от рак">[http://www.blitz.bg/article/12226 Генерал Атанас Семерджиев: Синът ми умря от рак на 42 години], Блиц, 10 юни 2009, посетен на 2 ноември 2015.</ref> Атанас Семерджиев има двама синове – Цветан и Емил.<ref name="Семерджиев: Синът ми умря от рак"/> И двамата са научни работници в областта на комуникационната и информационна техника. Цветан Семерджиев<ref>[http://www.gcmarshall.bg/c4i/staff/tsemerdjiev_bg.html проф. д.т.н. Цветан Семерджиев]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> е професор, доктор на науките, преподавател във Военна академия – София. Автор е на книгите „Информационна война“, „Войната на мрежите“, „Информационна сигурност“, „Стратегическо ръководство и лидерство. Организации“, „Стратегическо ръководство и лидерство. Среда“,<ref>[https://www.helikon.bg/author/Цветан%20Семерджиев_10972/ Автор Цветан Семерджиев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131108055821/http://www.helikon.bg/author/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%20%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2_10972/ |date=2013-11-08 }}, Хеликон.</ref> както и на множество статии в списание „Военен журнал“, някои в съавторство със своя брат. Емил Семерджиев (1956 – 2001)<ref>[https://www.google.bg/search?q=емил+семерджиев&tbm=isch&imgil=7zb5-IRaNDWnoM%3A%3BOad2m_rjXXDprM%3Bhttp%253A%252F%252F65.54.113.26%252FAuthor%252F134816%252Femil-semerdjiev&source=iu&pf=m&fir=7zb5-IRaNDWnoM%3A%2COad2m_rjXXDprM%2C_&biw=1024&bih=615&usg=__mYZt2eKFlNeZR4R1bugAnaDfeqI=#imgrc=7zb5-IRaNDWnoM:&usg=__mYZt2eKFlNeZR4R1bugAnaDfeqI= Emil Semerdjiev]</ref> е доцент, доктор на науките. Автор е на книгата „Не дърпай вертолета за опашката“.<ref>[https://www.helikon.bg/author/Емил%20Ат.%20Семерджиев_16347/ ''Емил Ат. Семерджиев'' – Не дърпай вертолета за опашката] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304192235/https://www.helikon.bg/author/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%20%D0%90%D1%82.%20%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2_16347/ |date=2016-03-04 }}, Хеликон.</ref> Почива от рак. След смъртта му Атанас Семерджиев помага на семейството му. Има внук и внучка от сина си Емил и внук от сина си Цветан.<ref name="Семерджиев: Синът ми умря от рак"/> == Награди и отличия == Награден е със званието „[[Герой на социалистическия труд (България)|Герой на социалистическия труд]]“, орден „[[Народна република България]]“ I, II и III степен и два ордена „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“. == Последни години == След пенсионирането си Атанас Семерджиев живее сам в четиристайния си апартамент в центъра на София. През 2001 г. екип на клиниката на д-р Чирков му присажда изкуствена аортна клапа на сърцето.<ref name="Семерджиев: Синът ми умря от рак"/> Доживява 90-годишния си юбилей, но го посреща в много тежко здравословно състояние, прикован на легло във военния санаториум в родния си [[Велинград]]. Преди това е настаняван в различни болнични заведения във [[Варна]] и [[Банкя]]. През последните няколко години от живота си не може да съществува без чужда помощ. Придвижва се трудно до леглото с проходилка, храни го помощник. За насъщните му нужди се грижи единствено придружител.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/268467 ''Лазар Марков'' – Ген. Атанас Семерджиев бере душа, изоставен от всички!], Блиц, 20 май 2014.</ref> Почива на 8 май 2015 г. в [[София]]. == Военни звания == * [[Капитан]] – 11 септември 1944 * [[Майор]] – 9 септември 1947 * [[Подполковник]] – 14 декември 1950 * [[Полковник]] – 30 април 1951 * [[Генерал-майор]] – 4 октомври 1957 * [[Генерал-лейтенант]] – 29 април 1962 * [[Генерал-полковник]] – 7 май 1965<ref>Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 371</ref> == Външни препратки == * [http://agentibg.com/index.php/bg/a/130-2014-03-09-07-47-23 Атанас Георгиев Семерджиев]. Регистър на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА. * [http://desebg.com/2011-01-06-11-23-39/594------1990---------120- Строго секретно! ДС през януари 1990 г.: Да прочистим делата на агентурния апарат за 120 дни] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305212438/http://desebg.com/2011-01-06-11-23-39/594------1990---------120- |date=2016-03-05 }}. Държавна сигурност.com, 12 февруари 2012. * [http://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/09/27/966892_durjavna_sigurnost_chast_3_chistkata_na_dosietata_v/ Държавна сигурност. Част 3: Чистката на досиетата в Първо главно управление на ДС]. Между 10 000 и 20 000 дела от архива на ПГУ са били унищожени тайно в първите месеци след 10 ноември 1989 г. capital.bg, 27 септември 2010. * [http://bolgari.net/sadgen__semerdzhiev:_shtiax_da_si_teglia_kurshuma__za_da_ne_vikna_“baretite__v_parlamenta_-el-1744.html ''Валерия Калчева'' – Ген. Семерджиев: Щях да си тегля куршума, за да не викна „баретите“ в парламента!]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Българи – Граждани за нацията, 16 декември 2012. * Михаил Алексиев. „Генерал Атанас Семерджиев“. Иврай. С. 2013. ISBN 978-954-9388-46-0 == Литература == * {{cite book | year = 1953 | title = „Съветската военна наука за същността, източниците и ролята на моралния фактор в съвременната война“}} * {{cite book | year = 1957 | title = „Кои са източниците на моралната сила на нашата страна“}} * {{cite book | year = 1960 | title = „Бойци на трудовий народ“}} * {{cite book | year = 1964 | title = „За да има живот“. Спомени}} * {{cite book | year = 1969 | title = „Армия на социалистическата революция в България“}} * {{cite book | year = 1970 | title = „Щит на мира и социализма“}} * {{cite book | year = 1971 | title = „И никой не се завърна“. Спомени}} * {{cite book | year = 1972 | title = „Защита на родината и социализма“}} * {{cite book | year = 1975 | title = „Организация на Варшавския договор“}} (съавтор) * {{cite book | year = 1985 | title = „И всички се бяха обрекли“. Спомени}} * {{cite book | year = 1996 | title = „Лято '90“. Пожарът}} * {{cite book | year = 1999 | title = „Преживяното не подлежи на обжалване“ | publisher = изд. Христо Ботев | isbn = 954-445-617-1}} * {{cite book | year = 2005 | title = „Тревожна памет“ | publisher = изд. Иврай | isbn = 954-912-107-0}} * {{cite book | year = 2007 | title = „Заложници на времето“ | publisher = изд. Иврай | isbn = 978-954-938-814-5}} * {{cite book | year = 2007 | title = „Пожарът '90: Ненаказаното престъпление“ | publisher = изд. Иврай | isbn = 978-954-938-819-0}} ** Михаил Алексиев. „Генерал Атанас Семерджиев“. Иврай. С. 2013. ISBN 978-954-9388-46-0 == Бележки == <references /> {{пост списък|Началник на отбраната|39}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|72}} {{пост списък|Вицепрезиденти на България (1990-)|1}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Военна история на България|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Семерджиев, Атанас}} [[Категория:Родени през 1924 година]] [[Категория:Починали през 2015 година]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Вицепрезиденти на България]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП]] [[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] [[Категория:Български генерал-полковници]] [[Категория:Командири на партизански формирования в България]] [[Категория:Партизани от Родопския партизански отряд „Антон Иванов“]] [[Категория:Партизани от Партизанска бригада Чепинец]] [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Участници в Кръглата маса в България]] [[Категория:Началници на отбраната]] [[Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България]] [[Категория:Родени в Лъджене]] [[Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив]] [[Категория:Почетни граждани на Велинград]] [[Категория:Народни представители в VII велико народно събрание, сътрудници на Държавна сигурност]] h4rofth496wg7su7bv1jqw5vousrwjv 0 124905 12397685 12374159 2024-10-28T17:40:02Z Skibididani 348753 Името е грешно транскрибирано от английски. 12397685 wikitext text/x-wiki {{Национален парк | име = Национален парк „Сагарматха“ | снимка = Mnch gokyolake1.JPG | описание = Езеро в парк Сагарматха | държава = Непал | местонахождение = окръг [[Солукхумбу]], [[Непал]] | град = [[Намче Базар]] | координати = {{coord|27|56|N|86|44|E|region:NP_scale:500000|format=dms}} | дължина = | ширина = | височина = | размери = | дата на построяване = | дата на обявяване = 19 юли 1976 г. | брой посетители = | собственик = Отдел за национални паркове и опазване на дивата природа | уеб страница = {{URL|sagarmathanationalpark.gov.np|Официален уебсайт}} | име ЮНЕСКО = Sagarmatha National Park | тип = природно наследство | критерий = vii | ID = 120 | справка = http://whc.unesco.org/en/list/120 | регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Азия и Океания|Азия и Океания]] | година = 1979 | разширение = | застрашен = }} '''Национален парк „Сагармата“''' е защитена област ([[национален парк]]) в [[Хималаи]]те в източната част на [[Непал]], в който се намира южната половина от връх [[Еверест]]. Паркът е обявен на [[19 юли]] [[1976]] г. и става част от [[Световно наследство|Световното природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]] през [[1979]] г. На [[санскрит]] „Сагармата“ означава „глава на небето“ и е името на връх Еверест на непалски. == География == Паркът обхваща площ от 1148 km<sup>2</sup> в окръг [[Солукхумбу]] и [[надморска височина|надморската му височина]] варира от 2845 m при [[Джорсале]] до 8848 m на върха на Еверест. 69 % от парка е гола земя с надморска височина над 5000 m, [[ледник|ледниците]] покриват 28 %, а остатъка от 3 % са [[гора|гори]]. По-голямата част от парка е назъбена и стръмна, като релефът е прорязан от реки и ледници. За разлика от други национални паркове, този се дели на четири климатични зони според надморската височина. Тези зони са по-ниска гориста зона, зона с [[планински климат]], високопланинска зона с много малко растителност и арктическа зона, в която растителност не може да се развива. Животинският и растителният свят в парка се изменят в зависимост от височината. През парка текат реки от [[Водосборен басейн|басейна]] на река [[Дудхи Коси]]. Туристическият център на парка се намира върху хълм в с. [[Намче Базар]], където е базирана и част от [[Въоръжени сили на Непал|Непалската армия]] със задача да го защитава. Южният вход се намира на няколкостотин метра северно от [[Монзо]] на височина 2835 m на един ден пеша от [[Лукла]]. == Флора и фауна == В долната гориста зона виреят [[бреза]], [[хвойна]], [[бор]], [[ела]], [[бамбук]], [[тсуга]] и [[рододендрон]]. На по-голяма височина има миниатюрна и храстова растителност. По-нагоре растат само [[лишеи]] и [[мъхове]]. Над 5750 m няма растения заради постоянният сняг. В парка има 118 вида птици, например [[хималайски монал]], [[шарен фазан]], [[червеноклюна гарга]] и [[жълтоклюна гарга]] и много бозайници, някои от които редки, сред които [[кабарги]], [[барс]], [[тибетска мечка]], [[червена панда]], [[Хималайски тар|тар]], [[лангур]], [[белка]] и [[вълк]]. == Литература == * Jefferies, M. (1991) ''Mount Everest National Park Sagarmatha Mother of the Universe''. Seattle, WA, USA: The Mountaineers: 192 pp. == Външни препратки == * [http://www.dnpwc.gov.np/national-parks-sagarmatha.asp Information of ''Department of National Parks and Wildlife Conservation, Nepal''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110415180045/http://www.dnpwc.gov.np/national-parks-sagarmatha.asp |date=2011-04-15 }} * [http://whc.unesco.org/en/list/120 Official UNESCO website entry] * [http://www.twanight.org/newTWAN/photos.asp?ID=3002338&Sort=Site The World at Night: ''Everest and Mysterious Star''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110716210323/http://www.twanight.org/newTWAN/photos.asp?ID=3002338&Sort=Site |date=2011-07-16 }} == Източници == <references /> [[Категория:Обекти на световното наследство в Непал]] [[Категория:Защитени територии в Непал]] [[Категория:Национални паркове]] [[Категория:Хималаи]] qiaij0gi0mhsjcfzbqlsbk70flv5gf5 12397686 12397685 2024-10-28T17:40:18Z Skibididani 348753 Skibididani премести страница „[[Сагарматха]]“ като „[[Сагармата]]“: Името е грешно транскрибирано от английски. 12397685 wikitext text/x-wiki {{Национален парк | име = Национален парк „Сагарматха“ | снимка = Mnch gokyolake1.JPG | описание = Езеро в парк Сагарматха | държава = Непал | местонахождение = окръг [[Солукхумбу]], [[Непал]] | град = [[Намче Базар]] | координати = {{coord|27|56|N|86|44|E|region:NP_scale:500000|format=dms}} | дължина = | ширина = | височина = | размери = | дата на построяване = | дата на обявяване = 19 юли 1976 г. | брой посетители = | собственик = Отдел за национални паркове и опазване на дивата природа | уеб страница = {{URL|sagarmathanationalpark.gov.np|Официален уебсайт}} | име ЮНЕСКО = Sagarmatha National Park | тип = природно наследство | критерий = vii | ID = 120 | справка = http://whc.unesco.org/en/list/120 | регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Азия и Океания|Азия и Океания]] | година = 1979 | разширение = | застрашен = }} '''Национален парк „Сагармата“''' е защитена област ([[национален парк]]) в [[Хималаи]]те в източната част на [[Непал]], в който се намира южната половина от връх [[Еверест]]. Паркът е обявен на [[19 юли]] [[1976]] г. и става част от [[Световно наследство|Световното природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]] през [[1979]] г. На [[санскрит]] „Сагармата“ означава „глава на небето“ и е името на връх Еверест на непалски. == География == Паркът обхваща площ от 1148 km<sup>2</sup> в окръг [[Солукхумбу]] и [[надморска височина|надморската му височина]] варира от 2845 m при [[Джорсале]] до 8848 m на върха на Еверест. 69 % от парка е гола земя с надморска височина над 5000 m, [[ледник|ледниците]] покриват 28 %, а остатъка от 3 % са [[гора|гори]]. По-голямата част от парка е назъбена и стръмна, като релефът е прорязан от реки и ледници. За разлика от други национални паркове, този се дели на четири климатични зони според надморската височина. Тези зони са по-ниска гориста зона, зона с [[планински климат]], високопланинска зона с много малко растителност и арктическа зона, в която растителност не може да се развива. Животинският и растителният свят в парка се изменят в зависимост от височината. През парка текат реки от [[Водосборен басейн|басейна]] на река [[Дудхи Коси]]. Туристическият център на парка се намира върху хълм в с. [[Намче Базар]], където е базирана и част от [[Въоръжени сили на Непал|Непалската армия]] със задача да го защитава. Южният вход се намира на няколкостотин метра северно от [[Монзо]] на височина 2835 m на един ден пеша от [[Лукла]]. == Флора и фауна == В долната гориста зона виреят [[бреза]], [[хвойна]], [[бор]], [[ела]], [[бамбук]], [[тсуга]] и [[рододендрон]]. На по-голяма височина има миниатюрна и храстова растителност. По-нагоре растат само [[лишеи]] и [[мъхове]]. Над 5750 m няма растения заради постоянният сняг. В парка има 118 вида птици, например [[хималайски монал]], [[шарен фазан]], [[червеноклюна гарга]] и [[жълтоклюна гарга]] и много бозайници, някои от които редки, сред които [[кабарги]], [[барс]], [[тибетска мечка]], [[червена панда]], [[Хималайски тар|тар]], [[лангур]], [[белка]] и [[вълк]]. == Литература == * Jefferies, M. (1991) ''Mount Everest National Park Sagarmatha Mother of the Universe''. Seattle, WA, USA: The Mountaineers: 192 pp. == Външни препратки == * [http://www.dnpwc.gov.np/national-parks-sagarmatha.asp Information of ''Department of National Parks and Wildlife Conservation, Nepal''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110415180045/http://www.dnpwc.gov.np/national-parks-sagarmatha.asp |date=2011-04-15 }} * [http://whc.unesco.org/en/list/120 Official UNESCO website entry] * [http://www.twanight.org/newTWAN/photos.asp?ID=3002338&Sort=Site The World at Night: ''Everest and Mysterious Star''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110716210323/http://www.twanight.org/newTWAN/photos.asp?ID=3002338&Sort=Site |date=2011-07-16 }} == Източници == <references /> [[Категория:Обекти на световното наследство в Непал]] [[Категория:Защитени територии в Непал]] [[Категория:Национални паркове]] [[Категория:Хималаи]] qiaij0gi0mhsjcfzbqlsbk70flv5gf5 0 126781 12398217 11830511 2024-10-29T08:46:50Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398217 wikitext text/x-wiki [[Файл:Hindenburg at lakehurst colorized.png|мини|250п]] {{Друго значение|дирижабъла „Хинденбург“|германския държавник|Паул фон Хинденбург}} '''Дирижабълът „Хинденбург“''' ({{lang|de|Hindenburg}}) е построен през [[1936]] г. в [[Германия]] и е най-големият пътнически [[летателен апарат]] от този вид. Името му е дадено в чест на президента на Германия [[Паул фон Хинденбург]]. Бордовият му номер е '''LZ 129''', от поредицата построени и експлоатирани за транспорт дирижабли от фирмата на [[Фердинанд фон Цепелин|Фердинанд Граф фон Цепелин]] (Ferdinand von Zeppelin) (1838 – 1917). Първият полет на дирижабъла е на [[4 март]] 1936 г. == Технически данни == * Дължина – 245 m; * Най-голям диаметър – 41 m; * Вместимост на газове ([[водород]] или [[хелий]]) – 190 000 m³; * Съоръжен с 4 дизелови двигателя „[[Даймлер]]“ с мощност 1100 к.с.; * Максимална скорост (при попътен вятър) – 150 km/h; * Полезен товар – 90 т; * Максимално разстояние за прелитане без зареждане – 15 000 km; [[Файл:Bundesarchiv Bild 147-0640, Luftschiff Hindenburg (LZ-129), Speisesaal.jpg|мини|дясно|Салон в дирижабъла Хиндербург]] == Условия за пътуване == „Хинденбург“ започва редовни пътнически полети още през [[май]] [[1936]] г., прелитайки многократно и успешно до [[САЩ]] и [[Рио де Жанейро]]. За една година дирижабълът извършва 37 рейса над [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], превозвайки общо 3000 пътници. Най-краткото прелитане е за 43 часа. Пътуването в дирижабъла било доста комфортно. Пътниците разполагали: * с двуместни [[каюти]] с [[душ-кабина]]; * [[ресторант]] с [[кухня]] и [[салон]] (с олекотен алуминиев [[роял]]); * стая за наблюдаване. Основната мярка за безопасност била строга забрана на [[пушене]]то. При качване в дирижабъла от пътниците са вземани всички [[цигара|цигари]], [[кибрит]]и и всякакви устройства, които могат да предизвикат искра. Все пак на пушачите е било разрешено пушенето в специална добре изолирана стая. Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки. [[Файл:1937-05-10 Special Release - Zeppelin Explodes Scores Dead.ogv|дясно|мини|300px|Документален филм с кадрите от взривяването на „Хинденбург“]] == Последен полет == Дирижабълът открива новия сезон на 3 май [[1937]] г., излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътници, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното отделение има 900 kg куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус – опитен пилот, ветеран от Първата световна война. След 77-часов полет „Хинденбург“ достига [[Ню Йорк]], на [[6 май]], където на наблюдателна площадка на [[Емпайър Стейт Билдинг]] го очакват много любопитни граждани, включително и [[журналист]]и. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване поради лошото време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки разрешение. Към 19 часа се получава разрешение за кацане и „Хинденбург“ се снижава до 180 m. По време на захождането му към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът нарежда да направят остър завой. Заради тази рязка маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород – пилотите забелязали, че опашката натежава, но не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича [[електрически разряд]] към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4 сектор. Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62 души успяват да се спасят. След катастрофата останките от дирижабъла са изпратени в Германия за [[експертиза]]. == Последствия == През [[1938]] г. в Германия е построен нов голям дирижабъл – копие на „Хинденбург“, кръстен „Граф Цепелин II“ (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с [[хелий]] става икономически неоправдано. == Вижте също == {{commonscat|LZ 129 Hindenburg}} * [[Дирижабъл]] * [[Цепелин]] * [[Фердинанд фон Цепелин]] == Външни препратки == * [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/05/06/2527535_video_78_godini_ot_katastrofata_hindenburg/ Видео: 78 години от катастрофата „Хинденбург“] {{Портал |Авиация}} [[Категория:Дирижабли]] [[Категория:Взривове в САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:История на Ню Джърси]] [[Категория:Авиация в Германия]] [[Категория:История на Германия]] [[Категория:1937 година]] l6h3jkru9rcg2khsvhogc2aq5bu1498 0 128639 12397773 12321445 2024-10-28T19:20:08Z Demar-stil 181220 12397773 wikitext text/x-wiki {{Летателен апарат |име = F-16 ''Fighting Falcon'' |тип = [[Изтребител|Многоцелеви изтребител]] |производител = [[Lockheed Martin]], [[General Dynamics]] |снимка = Norwegian F16A over Balkans.jpg|мини |заглавие = F-16A в полет |дизайнер = |първи полет = [[2 февруари]], [[1974]] |въведен в експлоатация = [[17 август]], [[1978]] |състояние = Активни: 724, в резерв: 69 |използван за пръв път от = [[ВВС на САЩ]] |произведени бройки = 4588 (23 април 2019) |единична цена = US$14.6 милиона (F-16A/B)<br/>US$18.8 милиона (F-16C/D) за 1998 |модификации със собствени статии = }} '''F-16 „Fighting Falcon“''' („боен сокол“) е американски боен самолет, разработен от [[General Dynamics]] през [[1970-те|70-те години на 20 век]]. F-16 е лек и маневрен многоцелеви [[изтребител]] за завоюване на въздушно превъзходство. Той е предназначен да допълни приетия по това време тежък изтребител [[F-15|F-15 „Eagle“]] с минимално тегло и максимално бойно натоварване. В България се очаква да пристигнат първите 8 самолета до 2025 г. == История == В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов [[реактивен изтребител]] (LightWeight Fighter Program, LWPF), който да допълни F-15 „Eagle“. Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен ''инцидентно'' на [[20 януари]] [[1974]] г. – при засилване по полосата прототипът се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго, освен да направи един почетен кръг и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно. Първият официален полет става на [[2 февруари]], а на [[9 май]] същата година излита и прототипът (YF-17) – бъдещият F/A-18 ''Hornet'' на другата фирма, участваща в конкурса, [[Northrop]]. След около година целеви изпитателни полети, в началото на 1975 г. General Dynamics получава одобрение и договор за развитие на проекта до серийно производство. Първият предсериен F-16 излита на [[8 декември]] 1976 г. Серийното производство на самолета започва през 1978 г. Модификациите с допълнително радиооборудване и специализирана [[навигация|навигационна]] система допринасят за отлично прихващане, координация и водене на огън по наземно разположени цели, без значение от метеорологичните условия. В такова изпълнение самолетът е добър изтребител-бомбардировач, но това е постигнато с компромис относно маневреността, тъй като допълнителното оборудване увеличава общото тегло на самолета. F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света. Италия по програмата Peace Caesar получава 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) в периода 2003 – 2004 година. Използва ги 10 години с лизингов договор. Венецуела също по програмата Peace Delta получава 24 машини (18 F-16A-15, 6 F-16B-15) в периода 1982 – 1984 година. Повече от 10 години изтребителите не летят поради липса на части. Някои от модификациите на F-16 (F-16C и F-16D) се произвеждат по лиценз в [[Турция]] (заводите на TAI) и [[Южна Корея]] (от корпорацията „[[Samsung]]“). Mitsubishi F-2 е многоцелеви изтребител, създаден от General Dynamics F-16 Fighting Falcon, произведен от Mitsubishi Heavy Industries и Lockheed Martin за Японските сили за самоотбрана във въздуха (JASDF). Дяловото разделение в производството между Япония и Съединени щати е 60/40 Програмата започна през 1984 г. като Mitsubishi SX-3 и първото въздухоплавателно средство влезе в експлоатация през 2000 г. Първите 76 машини JASDF получават до 2008 г., като бяха произведени общо 98 самолета (включително 4 прототипа). Първият радар с електронно сканиран масив (AESA) на борда на самолет е J/APG-1, въведен на Mitsubishi F-2 през 1995 г. F-2 е наречен „Viper Zero“, позовавайки се на полуофициалния псевдоним на F-16 на „Viper“ и на Mitsubishi A6M Zero. Цената на Mitsubishi F-2 е 127 милиона долара (2009). Планирано е производството му да продължи и след [[2010]] г. == Бойно използване == Първият боен успех на F-16 в Израел е постигнат в схватка „въздух – въздух“ от [[Израелските военновъздушни сили]] (IAF) над долината [[Бекаа (долина)|Бекаа]] на 28 април 1981 г. срещу сирийски хеликоптер [[Ми-8]], който е свален с оръдеен изстрел.<ref name="ACIG F-16">Iskra, Alex. [http://www.acig.org/artman/publish/article_276.shtml "GD/L-M F-16A/B Netz in Israeli Service."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120510123618/http://www.acig.org/artman/publish/article_276.shtml |date=10 May 2012 }} ''Air Combat Information Group (ACIG)'', 26 September 2003. Посетен на 16 май 2008 г.</ref> Първата битка „въздух – земя“ на самолета е, когато Израел бомбардира иракската ядрена централа в [[Озирак]] на [[7 юни]] [[1981]] г. с 8 свои летателни апарата F-16, съпроводени от 6 самолета тип F-15. В [[Ливан]] е ползван срещу [[Сирия|сирийските]] въздушни сили в яростни сражения през [[1982]]. В редовете на коалицията са използвани стотици самолети F-16 по време на [[Война в Персийския залив (1990-1991)|войната в Кувейт]]. По време на войните в бивша [[Югославия]] през 90-те години на 20 век самолетите F-16 на коалицията участват в многобройни наблюдателни мисии и извършват няколко рейда и въздушни битки в [[Босна и Херцеговина]]. По-масово е използван във войната с [[Косово]] през [[1999]] г., където холандски и американски F-16 свалят няколко [[МиГ-29]] на югославската армия. [[Файл:F-16 tail.jpg|200px|мини|Опашката от свален по време на войната в Косово F16 в Музея на авиацията в Белград, Сърбия]] В [[Афганистан]] се използва от края на [[2001]] г. в редовете на американските и европейските сили. От [[2003]] г. се използва и от коалицията в [[Ирак]].<br> == Серийни модели == ; F-16A/B F-16A (едноместен) и F-16B (двуместен) са първоначално произвежданите варианти. Те включват блок-версии 1, 5, 10 и 20. Block 15 е първата значителна промяна, включваща по-големи хоризонтални стабилизатори. ; F-16C/D F-16C (едноместен) и F-16D (двуместен) са следващите варианти, като тяхното производство започва през 1984 г. Първата C/D версия е Block 25, с подобрена [[авионика]] и радар, включващ поразяване на целите отвъд пределите на визуалното откриване при всякакви метеорологични условия. Block 30/32, 40/42, и 50/52 са следващите версии на C/D варианта. Цената на един F-16C/D през 1998 е 18,8 милиона щатски долара. ; F-16E/F F-16E (едноместен) и F-16F (двуместен) са по-нови варианти, базирани на F-16C/D Block 50/52. Block 60 е специално произведен за ВВС на [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]]. Тази блок-версия включва подобрения в радарната система тип AESA, авиониката, както и по-мощен двигател. ; F-16V F-16V самолет с по-добри характеристики от Block 60. Плановете за обновяване са съобщени от вицепрезидентът на Lockheed Martin по време на авиошоу в Сингапур през 2012 г. Новият вариант включва нов AESA радар, нов бордови компютър, подобрения в кокпита и др. Към месец януари 2018 година F-16V Block 70 все още не е приет на въоръжение в нито една страна-членка на НАТО и на практика наличен е само прототип на този самолет. == F-16 MLU == Проектът MLU (mid-life update) стартира през 1989 г., а през май 1991 г. започва неговата реализация. Целта на проекта е да увеличи ресурса на самолета с нови 10 – 20 години (4000+ или общо минимум 8000 полетни часа). Промените включват: ; Нов компютър за бойно използване Компютърът е произведен от [[Texas Instruments]]. Той заема 42% по-малък обем, 55% по-малко тегло, и използва 37% по-малко електроенергия. ; Нов радар Новият радар е произведен от [[Westinghouse]] и е с обозначението AN/APG-66 (V2). Той може да следи до 10 цели едновременно и да обстреля 6 от тях с ракети AIM-120 AMRAAM. ; Нови мултифункционални дисплеи Новите мултифункционални дисплеи (MFD) за MLU стандарта са произведени от [[Honeywell]]. В кабината са монтирани два LCD дисплея с активна матрица и размери 10x10 cm. ; HOTAS В MLU стандарта е реализиран принципът HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя). == Сравнителни тактико-технически характеристики == {| class="wikitable" style="text-align:center; border;1px" ! Изтребител !! JAS 39 Gripen !! Dassault Rafale !! МиГ-29 !! F-16C Block 50<ref>[http://www.airwar.ru/enc/fighter/f16c50.html www.airwar.ru]</ref> !! F-18 !! Eurofighter Typhoon !! J-10 |- | '''Произход''' || {{SWE}} || {{FRA}} || {{SUV}} || {{USA}} || {{USA}} || [[Файл:Flag of the European Union.svg|ръб|23x15px]] [[Европа]] || {{CHN}} |- | '''Изображение''' || [[Файл:JAS-39 Gripen down under.JPG|125п]] || [[Файл:Dassault Rafale B.jpg|125п]] || [[Файл:HuAF MIG29UB.jpg|125п]] || [[Файл:F-16 Fighting Falcon.jpg|125п]] || [[Файл:McDonnell Douglas FA-18C Hornet of VMFA-212 in flight over the South China Sea on 8 October 2003 (6638451).jpg|125п]] || [[Файл:Typhoon 5.jpg|125п]] || |- | '''Двигател''' || 1х Volvo Aero RM12 || 2х Snecma M88-2 || 2х Климов РД-33 || 1х General Electric F100-PW-129 || 2х General Electric F404-GE-402 || 2х Eurojet EJ200 || 1х WS-10A Тайхан |- | '''Тяга на максимал''' || 54 kN || 50,04 kN всеки || 53,9 kN всеки || 79,2 kN || 48,9 kN всеки || 60 kN всеки || 89,17 kN |- | '''Тяга на форсаж''' || 80 kN ||75,62 kN всеки || 81,4 kN всеки || 129,4 kN || 79,2 kN всеки || 90 kN всеки || 129,4 kN |- | '''Максимална скорост''' || 2410 km/h || 1900 km/h || 2445 km/h || 2145 km/h || 1915 km/h || 2120 km/h || 2450 km/h |- | '''Маса празен''' || 6620 kg || 9500 kg || 11 000 kg || 8273 kg || 11200 kg || 11000 kg || 9730 kg |- | '''Нормална излетна маса''' || 8720 kg || 14 016 kg || 16 800 kg || 12 000 kg || 16 850 kg || 15 550 kg || 18 500 kg |- | '''Максимална излетна маса''' || 14 000 kg || 24 500 kg || 21 000 kg || 19 200 kg || 23 400 kg || 23 500 kg || 19 277 kg |- | '''Таван на полета''' || 15 240 m || 16 800 m || 18 000 m || 17 200 m || 15 000 m || 19 800 m || 20 000 m |- | '''Скороподемност''' || || 305 m/s || до 330 m/s || 254 m/s || 254 m/s || 315 m/s || |- | '''Макс. далечина на полета''' || 2800 km (с доп. рез.) || 3700 km || 2100 km (с доп. рез.) || 3943 km (с доп. рез.) || 3330 km (с доп. рез.) || 1390 km (без доп. рез., няма) || 3000 km (с доп. рез.) |- | '''Дължина''' || 14,1 m || 15,27 m || 17,37 m || 15,03 m || 17,1 m || 15,96 m || 15,5 m |- | '''Височина''' || 4,5 m || 5,34 m || 4,73 m || 5,09 m || 4,7 m || 5,28 m || 4,78 m |- | '''Размах на крилете''' || 8,4 m|| 10,8 m || 11,4 m || 9,45 m || 12,3 m || 10,95 m || 9,7 m |- | '''Тяговъоръженост''' || 0,94 || 1,10 || 1,13 || 0,898 – 1,095 || 0,95+ || 1,16 || 0,98 |- | '''Въоръжение – ракети''' || 6х AIM-9 ''или''{{Br}}6х AIM-120 ''или''{{Br}}4х Skyflash {{Br}}4х AGM-65 Maverick ''или'' {{Br}}2х [[KEPD 350]]''или'' {{Br}}2х [[RBS-15]] || до 14 MICA/{{Br}}[[R.550 Magic]]/{{Br}}въздух-земя/{{Br}}[[Exocet]]/{{Br}}ядрена [[ASMP]] || 6 различни ракети, най-често [[Вимпел Р-27|Р-27]] и [[Вимпел Р-77|Р-77]] || до 6 ракети AIM-120B AMRAAM 2х AIM-7 Sparrow{{Br}}до 6 ракети AIM-9 Sidewinder {{Br}}до 6 ракети IRIS-T || 4х AIM-9 ''или''{{Br}}AIM-132 ''или''{{Br}}IRIS-T ''или''{{Br}}AIM-120 ''и'' {{Br}}2х AIM-7 ''или''{{Br}}2х допълнителни AIM-120 {{Br}} ракети въздух-земя и противокорабни || До 13 ракети AIM-9/{{Br}}AIM-132/{{Br}}AIM-120/{{Br}} IRIS-T/{{Br}}въздух-земя || До 11 ракети PL-8/{{Br}}PL-9/{{Br}}PL-11/{{Br}}PL-12/{{Br}}въздух-земя |- | '''Въоръжение – бомби''' || 4х GBU-12{{Br}}2х Bombkapsel 90{{Br}}8х Mk 82 || Paveway || до 3500 kg (вкл. ракетите) || до 4500 kg ракети въздух-земя, НУРС, управляеми и неуправляеми авиобомби || различно || Paveway{{Br}}JDAM{{Br}}HOPE/HOSBO || КАБ-500Л и други |- | '''Въоръжение – оръдия''' || 1х 27 mm оръдие BK-27 || 1х 30 mm оръдие GIAT 30 || 1х 30 mm оръдие ГШ-30-1 || 1х 20 mm [[Gatling]]-оръдие [[M61 Vulcan]] || 1х 20 mm Gatling-оръдие M61 Vulcan || 1х 27 mm оръдие ВК-27 || 1х 23 mm оръдие |- |} == Експериментални модели, непроизведени серийно == * F-16/79 * F-16XL * F/A-16 * F-16/101 * F-16 VISTA / MATV / NF-16D * AFTI/F-16 == На въоръжение == F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света.(август 2024) * {{България}}-F-16С/D от 2025 г. * {{Гърция}}-F-16C/D * {{Египет}}-F-16A/B,F-16C/D * {{Израел}}-F-16A/B,F-16C/D,F-16I * {{Катар}}-12 * {{ARE}} – F-16E/F Blok 60 * {{Пакистан}}-F-16A/B, F-16AM/BM, 18F-16C/D * {{Полша}}-F-16A/B,F-16C/D * {{Румъния}}-F-16 AM/BM block 15 MLU * {{USA}}-F-16A/B,F-16C/D * {{Тайван}}-F-16A/B * {{Турция}}-F-16C/D * {{Южна Корея}}-F-16C/D * Украйна - Доставени от Нидерландия и Дания == Бивши оператори == * {{Венецуела}} – 24 машини (18 F-16A Blok15, 6 F-16B Blok15) получава в периода 1982 – 1984 година/нямат поддръжка/. * {{Италия}} – 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) получава в периода 2003 – 2004 година с 10-годишен лизингов договор. == Вижте също == * [[Dassault Mirage 2000]] * [[JAS 39 Gripen]] * [[F-2]] * [[F-15]] * [[F-18]] * [[МиГ-29]] == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * [https://news.lockheedmartin.com/2019-04-23-Lockheed-Martin-Inaugurates-F-16-Production-Line-in-Greenville-South-Carolina Lockheed Martin открива производствена линия за F-16 в Гринвил, Южна Каролина] {{Портал Авиация}} {{нормативен контрол}} {{Commons|F-16 Fighting Falcon|F-16 Fighting Falcon}} [[Категория:Американски изтребители]] b240e4w7p771fqhzkaonqzdtxna7ogt 0 128889 12397446 12390589 2024-10-28T12:51:52Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация 12397446 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Бийтълджус | име_оригинал = Beetlejuice | режисьори = [[Тим Бъртън]] | продуценти = Лари Уилсън<br>Майкъл Бендър<br>Ричард Хашимото | сценаристи = Майкъл Макдауъл<br>Уорън Скарън | актьори = [[Майкъл Кийтън]]<br>[[Алек Болдуин]]<br>[[Джина Дейвис]]<br>[[Джефри Джоунс]]<br>[[Катрин О'Хара]]<br>[[Уинона Райдър]] | музика = [[Дани Елфман]] | оператор = Томас Акерман | монтаж = Джейн Кърсън | филмово_студио = [[Гефън Филм Кампъни]] | жанр = [[фентъзи (жанр)|фентъзи]], [[черна комедия]] | премиера = 30 март 1988 г. | времетраене = 92 минути | страна = {{Съединени американски щати}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $15 милиона | приходи = $75,1 милиона | следваща_част = „[[Бийтълджус Бийтълджус]]“ (2024) }} '''„Бийтълджус“''' ({{lang|en|Beetlejuice}}) е [[Американско кино|американски]] [[игрален филм]], [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] [[черна комедия]] от 1988 година. Режисиран е от [[Тим Бъртън]], а продукцията е на „[[Гефън Филм Кампъни]]“ по поръчка на „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“. Във филма участват [[Майкъл Кийтън]], [[Алек Болдуин]], [[Джина Дейвис]] и [[Уинона Райдър]]. Премиерата се състои на 30 март 1988 г. в [[САЩ]]. „Бийтълджус“ е първият филм, в който Тим Бъртън сътрудничи с Майкъл Кийтън; по-късно двамата работят заедно в „[[Батман (филм, 1989)|Батман]]“ и „[[Батман се завръща]]“. == Сюжет == {{сюжет}} {{редактирам}} Във филма се разказва историята на младото американско семейство Адам и Барбара Мейтланд от щата [[Кънектикът]]. Те искат да имат дете и решават да прекарат две седмици в служебен отпуск. На пътя обаче автомобилът им пада в реката от един мост край дома им. Когато се завръщат в къщата си, те разбират, че са се удавили и са се превърнали в невидими [[Призрак|призраци]]. Когато Адам решава да излезе навън, той се озовава в пустинен свят с чудовищни пясъчни червеи, които почти го изяждат. Скоро починалите съпрузи намират „Наръчника за наскоро починалите“ и започват да го изучават, опитвайки се да решат какво да правят по-нататък. Междувременно сестрата на Барбара, Джейн Бътърфийлд, продава къщата на семейство Дийц от Ню Йорк. Делия Дийц, която смята себе си за творческа личност, с помощта на своя приятел Ото, арогантен интериорен дизайнер, започва ремонт на къщата, като иска да пребоядиса и прекрои всичко. Чарлз Дийц, съпругът на Делия, любител орнитолог, мечтае тихо да наблюдава птици и да не мисли за нищо, а младата Лидия, доведената дъщеря на Делия, е готик и мечтае да стане професионален фотограф. Възмутени от наглостта на Делия, семейство Мейтланд се опитват да изплашат и изгонят новите наематели от къщата си, но тъй като Делия и Чарлз не могат да ги видят, всички опити на мъртвата двойка са напразни. Тогава Адам и Барбара, с помощта на директорията, проникват в отвъдното. Този свят практически не се различава от света на живите: има и много бюрократи, опашки и необходимостта да се попълнят и подпишат куп различни документи. Адвокатът Юно казва на семейство Мейтланд, че трябва да останат в къщата 125 години и за да прогонят семейство Дийц, те трябва да бъдат „истински“ уплашени. Осъзнавайки, че не са в състояние да изплашат новите собственици, Адам и Барбара, въпреки категоричната забрана на Юно да не правят това, викат Бийтълджус на помощ. Това е бившият асистент на Юно, който сега работи като призрак „био-екзорсист“. Бийтълджус се оказва много груб и нагъл тип и семейство Мейтланд бягат от него. Скоро се оказва, че Лидия може да види Адам и Барбара. Те започват да стават приятели и Лидия, която мрази мащехата си Делия, решава да помогне на призраците да прогонят нежеланите наематели. По време на вечеря, на която Делия е поканила шефката си Макси Дийн, Адам и Барбара създават хаос, но вместо да изплашат гостите, те ги привличат. Чарлз получава идеята да превърне дома си в „къща с духове“ и да организира поток от туристи. Дийн иска доказателство за съществуването на призраци, така че Ото, използвайки „Наръчника за наскоро починалите“, провежда това, което смята, че е сеанс и призовава Адам и Барбара, но двойката започва да се разпада, тъй като Ото несъзнателно извършва екзорсизъм. За да спаси Мейтланд, Лидия неохотно вика Бийтълджус на помощ, но той се съгласява да помогне само при условие, че Лидия се омъжи за него. Ако това се случи, тогава Бийтълджус ще може свободно да влезе в света на живите и да сее хаос в него. Бийтълджус всъщност спасява Адам и Барбара, но веднага ги разпръсква в два „свята“, така че да не пречат на брака му. По време на сватбената церемония всеки се опитва да произнесе името на Бийтълджус, за да го накара да изчезне, но коварният демон буквално кара всички да млъкнат. Накрая Адам отвлича вниманието на Бийтълджус, като се блъска в него с кола играчка от неговия модел, а Барбара нахлува в къщата, яхнала пясъчен червей, който поглъща Бийтълджус. Дийц и Мейтланд решават да живеят заедно в мирно съжителство. Адам, Барбара и Лидия танцуват в обновената част, празнувайки добрата оценка на Лидия на изпита по математика, докато Чарлз чете книга, наречена „Живите и мъртвите“. Междувременно Бийтълджус седи в чакалнята на задгробния живот и се опитва да прескочи опашката пред магьосника, който отговаря, като стиска главата му. Въпреки това Бийтълджус остава оптимист и казва: „Изглеждам по-добре по този начин“. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == * [[Майкъл Кийтън]] – Бийтълджус, демон и „био екзорсист“ * [[Алек Болдуин]] – Адам Мейтланд, любител производител на модели, призрак * [[Джина Дейвис]] – Барбара Мейтланд, съпругата на Адам, призрак * [[Катрин О'Хара]] – Делия Дийц, новата собственичка на къщата * [[Джефри Джоунс]] – Чарлз Дийц, съпругът на Делия * [[Уинона Райдър]] – Лидия Дийц, дъщерята на Чарлз, готическо момиче * [[Силвия Сидни]] – Юно, жена адвокат, помагаща на семейство Мейтланди в отвъдния живот, призрак * [[Робърт Гуле]] – Макси Дийн, богат бизнесмен * [[Мари Читъм]] – Сара Дийн, съпругата на Макси Дийн * [[Дик Кавет]] – Бърнард, шеф на Чарлз Дийц * [[Глен Шадикс]] – Ото Фенлок, дизайнер на интериори и приятел на Делия * [[Анна Макенроу]] – Джейн Бътърфийлд, жена брокер и братовчедка на Барбара * Сими Боу – портиер в отвъдния живот, призрак * [[Кармен Филпи]] – куриер в чакалнята на задгробния живот, призрак * [[Тони Кокс]] – призрак проповедник, когото Бийтълджус призовава за сватбата си с Лидия * [[Джак Ейнджъл]] – глас на проповедника == Снимачен процес == * Всички починали хора в чакалнята за задгробния живот са в същото състояние, в което са умрели, но удавените Мейтландс не са мокри от водата. Тим Бъртън смяташе, че поддържането на актьорите постоянно мокри на снимачната площадка би било твърде неудобно. * Когато Адам и Барбара са в офиса на задгробния живот, силен глас над системата за озвучаване съобщава: „Полет 409 пристига на порта 3“. В действителност полет 409 на United Airlines се разби в планина в Уайоминг на 6 октомври 1955 г., убивайки всички пътници и екипаж на борда. По онова време това беше едно от най-тежките въздушни бедствия в историята. * По време на снимките на този филм Катрин О'Хара се запознава с бъдещия си съпруг, дизайнера на продукцията Бо Уелч. * Този филм беше първият DVD филм, издаден от Netflix през 1998 г. * В епизода, в който Адам и Барбара влизат в офиса на адвоката на Джуно и я виждат да говори с наскоро починалия футболен отбор, прозорецът на офиса на Джуно разкрива киносалон, пълен с призраци. Когато филмът беше пуснат, сцената създаде илюзията, че живи и мъртви зрители могат да се видят. * Искайки да покаже как наистина да изплаши живите, Бийтълджус показва страховито лице на Адам и Барбара, но зрителят не вижда това лице, тъй като камерата показва Бийтълджус отзад. Първоначално „страшното лице“ на Бийтълджус щеше да бъде показано на зрителя; за това беше създаден сложен грим, но в крайна сметка режисьорът се отказа от тази идея. * Тъй като сценарият на филма се стори твърде странен на актьорите, те не приеха веднага предложението на Бъртън да участва в този филм. Само Джина Дейвис веднага се съгласи, но останалите актьори трябваше да бъдат убедени. Продуцентът на филма Дейвид Гефен се обърна към мениджъра на Майкъл Кийтън, за да убеди актьора да се срещне с Бъртън и едва след дълъг разговор между Кийтън и Бъртън Кийтън най-накрая каза „да“. И за да убеди Катрин О'Хара, режисьорът Бъртън лично отлетя в друг град. * Сцената, в която Бийтълджус се превръща в страховита змия и напада живи хора, е заснета преди Майкъл Кийтън да бъде избран за ролята на Бийтълджус и следователно използваната аниматронна змия не приличаше на него. След като Кийтън получи ролята, сцената беше заснета отново и змията беше направена да изглежда като Кийтън-Бийтълджус. * Когато актьорът Глен Шадикс, който играе Ото във филма, почина през септември 2010 г., песента „Banana Boat“ беше изсвирена на възпоменателната му служба, според завещанието му, и беше използвана в сцената на вечеря. * Касовият успех на филма доведе до плановете за продължение, наречено „Бийтълджус идва на Хаваите“. Беше поръчан сценарий и Майкъл Кийтън и Уинона Райдър се съгласиха да повторят ролите си. Въпреки това Тим Бъртън губи интерес към проекта по това време и вместо това режисира в „[[Батман (филм, 1989)|Батман]]“ (1989) и „[[Батман се завръща]]“ (1992). Само тридесет и пет години по-късно Тим Бъртън най-накрая заснема продължение на историята на Бийтълджус, в която Кийтън, Райдър и О'Хара се завръщат в ролите на своите герои. * Оригиналният сценарий изискваше гостите на вечерята да танцуват на „The Ink Spots“, но Джефри Джоунс и Катрин О'Хара предложиха да пуснат „Banana Boat“ от Хари Белафонте. * Актрисата Кърсти Али беше първият избор да изиграе Барбара, но по това време беше заета с друг проект и продуцентите не прекратиха договора й, за да може Кърсти да играе ролята на Барбара. [[Сигорни Уивър]], [[Линда Блеър]], [[Голди Хоун]], [[Лора Дърн]] и [[Линда Хамилтън]] също бяха разглеждани за ролята на Барбара. * Заедно с „[[Космически топки]]“ (1987) и „[[Голям (филм)|Голям]]“ (1988), този филм съдържа думата "fuck" веднъж, въпреки че филмът е оценен като PG-13. * Чарлз Дийц е показан да чете списание, озаглавено „[[Живите и мъртвите]]“. Корицата на книгата е броят на списание Macworld от януари 1988 г. Оригиналният реквизит беше продаден за 1375 долара на Heritage Auctions. * Споменава се няколко пъти във филма, че семейство Мейтланд и Дийц живеят в Уинтър Ривър, Кънектикът. * Актрисата Силвия Сидни играе пушещ призрак с дупка в гърлото, от която излиза дим. В реалния живот Сидни почина от рак на гърлото в Ню Йорк на 88-годишна възраст. * По време на сцената на гробището след бягството на семейство Мейтланд, Бийтълджус губи нервите си и рита дърво. Първоначално дървото не трябваше да пада, но по време на един от снимките Майкъл Кийтън ритна декора толкова добре, че той падна, а Кийтън каза фраза, която не беше в сценария: „Дяволски добър модел!“ Режисьорът Тим Бъртън много хареса тази импровизация с падащото дърво и я включи във филма. * Филмът трябваше да завърши с Лидия, която умира в пожар и се присъединява към приятелите си в отвъдния живот. Създателите на филма промениха края, смятайки, че изглежда като завоалирана пропаганда за самоубийство и ще послужи като лош пример за младите хора. * Във филма изобщо не се споменава майката на Лидия. В оригиналния сценарий майка й се казва Евелин. В историята Евелин и Чарлз се развеждат и тя остава в Ню Йорк с по-малката сестра на Лидия, но идва в дома им в Кънектикът като гост за вечеря. В готовия филм обаче не се споменават героите майка и по-малка сестра. В музикалната адаптация на филма се обяснява, че майката на Лидия, на име Емили Диц, е починала малко преди събитията от историята и тази смърт е представена като основна причина за депресията на Лидия и интереса й към отвъдния живот. * Когато Бийтълджус убеждава Лидия да се омъжи за него, той нарича себе си „най-добрият ерген, откакто се появи Валентино“. Това е закачлива препратка към [[Рудолф Валентино]], италианския холивудски филмов актьор от 20-те години на миналия век, който е наричан „Латинолюбивия“ и смятан за водещ сърцеразбивач на Холивуд по това време. * Според сценариста Лорънс Сенелик, оригиналният сценарий е бил много по-зловещ. Семейство Мейтланд умря не от удавяне, а от много по-ужасна смърт, а Бийтълджус не беше весел „биоекзорсист“, а убийствен демон. *Общото време, в което Мейтланд са живи, без да се броят началните надписи, е пет минути и тридесет и пет секунди. * Бийтълджус никога не казва собственото си име. Подразбира се, че той не може да направи това. Иначе можеше да се призове, когато си поиска. * На 11-та минута от началото на филма зрителите виждат Бийтълджус да чете вестника „Задгробния живот“. В раздела за некролози има снимки на Мейтланд, облечени точно с това, което са носили, когато са починали. Това е основна разлика от некролозите на „Вестник на живите“, където членовете на семейството избират коя снимка на починалия да използват. * По време на сцената, в която Лидия, Делия, Чарлз и Ото отиват на тавана, за да се изправят срещу Адам и Барбара и вместо това откриват модел на града, Адам и Барбара висят от прозореца отвън с ръце, вкопчени в него. По време на монтажа беше премахнат момент, в който беше показано, че докато Адам и Барбара висят от прозореца, пясъчен червей е под тях и се опитва да ги изяде. * Колата, с която семейство Мейтланд падна от моста в реката, е Volvo 245 DL от 1977 г. По време на излизането на филма, комбитата Volvo се смятаха за най-безопасните автомобили в Америка. В няколко реклами производителите на автомобили се похвалиха, че Volvo са толкова добре направени, че шофьорите могат да оцелеят при различни инциденти в тях. Подобни изявления на фона на „смъртта“ във филма на Адам и Барбара в кола Volvo придадоха на филма допълнителна доза „черен хумор“. * Главата на скелета на върха на въртележката на Бийтълджус е много подобна на Джак Скелингтън, фигура на скелет, която Тим Бъртън рисува от 1982 г. и която в крайна сметка ще бъде използвана като главен герой в „[[Кошмарът преди Коледа]]“ (1993), който Бъртън е съ- написа и продуцира. * Бюджетът за визуални ефекти беше само $1 милион, което беше основното изискване на Тим Бъртън да направи визуалните ефекти възможно най-нежни. * Майкъл Макдауъл, който написа оригиналния сценарий на филма, беше както лично, така и професионално обсебен от смъртта. Той получава докторска степен по английска литература от университета Брандейс, а дисертацията му е озаглавена „Американското отношение към смъртта, 1825-1865 г.“. Макдауъл беше не само плодотворен писател на мистерии, трилъри и романи на ужасите, но и колекционер на предмети, свързани със смъртта. Той, заедно с дългогодишния си любовник, професор по театрално изкуство Лорънс Сенелик, натрупа голяма колекция от исторически сувенири от смъртта, включително мемориални и погребални картички, ноти за песни за смъртта, посмъртни реликви, реклами за траурни рокли и надгробни плочи, документи, свързани с погребалната индустрия, различни снимки варират от така наречените „духовни снимки“ до следсмъртни изображения на починали деца и възрастни и снимки от полицейски отдел на ужасяващи сцени на престъпление. Макдауъл почина през 1999 г. на 49-годишна възраст от СПИН. * Точно преди вечерята Делия казва на Лидия, че един от поканените гости е писател за списание „Изкуството в Америка“. Във финалната сцена, когато Делия показва на Чарлз най-новата си скулптура, зад него се появява копие на списание „Изкуството в Америка“ със снимка на Делия и няколко нейни скулптури на корицата и слогана „Изображения от отвъдното“. * Тим Бъртън сериозно обмисляше Арнолд Шварценегер за ролята на Бийтълджус, но продуцентите на филма бяха против, защото Шварценегер беше екшън звезда и публиката не би го приела на сериозно като „забавен демон“. Но упоритият Бъртън все пак се обърна към Шварценегер, но му беше отказано, защото по това време Арнолд беше зает със снимките на „[[Бягащият човек (филм)|Бягащият човек]]“ (1987). * Тим Бъртън искаше Антон Фърст като дизайнер на продукцията за този филм, но по това време Фърст беше зает със снимките на „[[Високи духове]]“ (1988) (филмът също беше за призраци, но се оказа много лош и напълно се провали в боксофиса ). Бъртън и Фърст успяват да работят заедно по филма „Батман“ (1989), за който Фърст получава „Оскар“. * В интервю актьорът Алек Болдуин каза, че наистина не харесва този филм и съжалява, че се е съгласил да участва в него. * Майкъл Кийтън, който играе Бийтълджус, не се появява до 25 минути от филма, а героят му прекарва само 14,5 минути на екрана (от 92 минути на филма). Ето защо Майкъл Кийтън прекара само две седмици в снимките. * В чакалнята в края на филма долната половина на асистента на магьосника, който Бийтълджус се опитва да заблуди, се играе от тогавашната приятелка на режисьора Тим Бъртън. * През 2016 г., по време на интервю с Майкъл Кийтън, той беше попитан за сетен път: ще има ли някога продължение на Бийтълджус? Актьорът Бенджамин Новак, който беше до Кийтън, предложи всички просто да кажат „Бийтълджус“ три пъти и ще има продължение. Всички около него, включително самият Кийтън, се засмяха на глас на това предложение. * Черно-бялото раирано облекло на Бийтълджус подсказва, че той е пленник на проклятието, което го е сполетяло, и следователно облеклото на героя трябва да е подобно на дрехите на затвора. * [[Джулиет Люис]], [[Лори Лафлин]], [[Даян Лейн]], [[Сара Джесика Паркър]], [[Брук Шийлдс]], [[Джъстин Бейтман]], [[Моли Рингуолд]] и [[Дженифър Конъли]] бяха разглеждани за ролята на Лидия. [[Хедър Ленгенкемп]] беше обмисляна за ролята на Лидия, след като Тим Бъртън я видя в „[[Кошмари на Елм Стрийт (филм, 1984)|Кошмари на Елм Стрийт]]“, но Лангенкамп отказа ролята. В крайна сметка окончателният избор се сведе само до две актриси: Уинона Райдър и [[Алиса Милано]], а Райдър получи ролята. * Бийтълджус облича своя емблематичен костюм на черно-бели райета за две минути в кулминацията на филма. * Стикерът на бронята на колата, която шофират Адам и Барбара, гласи: „Аз спирам заради животните“. * Името на главния герой, както и заглавието на самия филм, е игра на думи: в една от английските транскрипции името на звездата [[Бетелгейзе]] звучи като „Betelgeuse“, което е подобно на „Beetlejuice“ („сок от буболечки”). * [[Дъстин Хофман]], [[Робин Уилямс]], [[Кристофър Лойд]], [[Джим Кери]], [[Тим Къри]], [[Джак Никълсън]], [[Бил Мъри]], [[Робърт де Ниро]] и [[Джон Клийз]] бяха разглеждани за ролята на Бийтълджус. * Епизодът, в който Барбара държи нож в едната си ръка, а в другата ръка вдига „отсечената“ глава на Адам, е заснет по следния начин: Алек Болдуин коленичи зад черен параван, изрязан около брадичката му, и затова се създава впечатлението, че „отсечената главата“ виси във въздуха. * Публичният дом, който Бийтълджус щеше да посети, се нарича „Адът на Данте“, препратка към известното произведение на Данте „[[Божествена комедия]]“. Всички „работници“ на публичния дом имат флиртуващи дяволски рога на главите си. * След неочаквания касов успех на „[[Голямото приключение на Пи-Уи]]“ (1985), Тим Бъртън открива, че е много популярен режисьор, тъй като започват да му се изпращат много интересни сценарии. Бъртън обаче не хареса нищо от изпратеното и той вече беше започнал да пише своята версия на „Батман“, когато му изпратиха сценария от Майкъл Макдауъл. Бъртън много хареса идеята и веднага се съгласи да направи филма. * Тим Бертън се опита да снеме сцената, където скариди спръгват с тарелок и атакуват лицата на гостите, които седят за стола, с помощта на загръмените ръце на актьори, които трябва да бъдат прякани под стола. Сцената не се получи и тогава прие решение да свали сцената на друг: „скариди“ се помести на лицата, които седят за стола на гостите, с помощта на тонките нитей ги сорвали с лице така, за да бъдат шлепнати на стола, а след това просто пуснаха тази сцена в обратния ред. * На самият филм заснети не в Коннектикуте, в неголемия град Восточный Коринф, щат Вермонт. Критый мост през неголяма речка за сцени падения на автомобила беше неподалеку от градката. „Къщата на Мейтланд“ представляваше само фасада (тоест просто „празна кутия“), построен на фермерското поле в ста дворах от моста, без каквито и да било вътрешни помещения. * През 2000 г. Американският институт по кино включи този филм в списъка на 100-те най-смешни американски филма. * Сцената, в която Бийтълджус изяжда мухата, е препратка към филма на ужасите „[[Мухата (филм, 1986)|Мухата]]“ (1958). Докато Бийтълджус влачи мухата под земята, тя може да бъде чута да крещи известната реплика от филма от 1958 г.: „Помогнете ми! Помогни ми!“ * В сцената, когато Ото призовава призраците Мейтланд, той цитира редове от поемата на Томас Ловел „Предупреждението“. * Възрастта на Лидия никога не се посочва, но по време на снимките (11 март до 11 юни 1987 г.), Уинона Райдър, която играе Лидия, е на 15 години (родена е на 29 октомври 1971 г.). * Името „Бийтълджус“ се произнася правилно петнадесет пъти във филма: Барбара – осем пъти, Джуно – два пъти, Лидия – пет пъти. Адам също произнася това име няколко пъти, но всеки път неправилно. * Майкъл Кийтън сам измисли по-голямата част от образа на героя си. Кийтън казал на гримьора, че иска мухъл по лицето и косата му да изглежда така, сякаш е пъхнал пръста си в електрически контакт, а актьорът също помолил гардероба да му изпрати дрехи от различни периоди от време. * Когато Бийтълджус, под формата на ужасна змия, напада хората, Ото пада през главата от стълбите. Актьорът Глен Шадикс, който изигра Ото във филма, почина на 58-годишна възраст от нараняване на главата след падане по стълбите. * [[Анджелика Хюстън]] първоначално беше избрана за ролята на Делия, но поради заболяване тя отказа ролята. * В интервю за Harper's Bazaar Уинона Райдър разказа как за първи път се е озовала на снимачната площадка на филм. Тя искаше да се срещне с режисьора Тим Бъртън, но вместо това се обърна към нея млад мъж, който Уинона смяташе, че е от художествения отдел. Райдър и човекът разговаряха лесно и спокойно около половин час, обсъждайки любимите си филми, а когато Райдър попита човека дали знае кога ще се появи режисьорът Бъртън, човекът отговори с усмивка: „О, аз съм!“ Райдър беше изумена, защото в нейното съзнание режисьорът трябваше да изглежда като уважаван, зрял мъж, а Бъртън беше само на 30 години по това време. * Сигналът на часовника на адвоката на Юно е „Погребален марш“ на [[Фредерик Шопен]] (Соната 35, част 3). * Когато Адам намери листовка, рекламираща Бийтълджус, той казва името си три пъти, но тъй като Адам го произнася неправилно, Бийтълджус не се появява. * Джейн, агентът по недвижими имоти, и дъщеря й винаги носят едни и същи тоалети във филма. * Мелодията, която Чарлз Диц подсвирква, преди да започне да гледа птици, е взета от „Увертюрата за лек кон“ на [[Франц фон Супе]]. * По време на вечерята Ото споменава, че е бил изследовател на паранормални явления в Ню Йорк преди срива на пазара и се шегува, че хората, които се самоубиват, стават държавни служители в отвъдния живот. Всъщност всички хора, работещи в офиса на „отвъдното“, са самоубийци: кралицата на красотата от 1939 г. седи в приемната с разрязани китки, обесен мъж седи в приемната, а адвокатът от Юно, който общува с Мейтланд, е нарязал нейното гърло. * Когато Бийтълджус се превръща в змия, той казва на Адам и Барбара: „Давай напред и направи моето хилядолетие!“ Това е препратка към известната реплика на Клинт Истууд във филма „[[Мръсният Хари]]“ (1971): „Давай и освежи деня ми!“ * Заснемането на епизода, в който Адам и Барбара се превръщат в древни старци и започват да се разпадат, продължи цяла седмица. * В насилствената сватбена сцена между Бийтълджус и Лидия, роклята на булката е яркочервена. Това е препратка към стиха за цветовете на булчинската рокля: „Ако се ожениш в червено, по-добре е да умреш.“ * Успехът на филма породи анимационен сериал, чиято премиера беше година след излизането на филма. Въпреки че не използва много от това, което беше в самия филм, той прави фини препратки, като например когато в един епизод Бийтълджус покри устата на Клеър Брустър с метална пластина по същия начин, по който направи с Барбара във филма. * Това е първият филм на Тим Бъртън, който печели „Оскар“ (в категорията за „Най-добър грим“). * [[Уейн Найт]], [[Джон Кенди]], [[Джон Гудмън]] и [[Боб Хоскинс]] бяха разглеждани за ролята на Ото. * Докато Адам отново се превръща в себе си на тавана, зрителите с орлови очи могат да видят Алек Болдуин да си слага комедийния фалшив нос. * В един сценарий, след като падна от мост, ръката на Барбара беше смачкана, когато вратата на колата от нейната страна се блъсна в предмишницата й. След това, докато колата им пада в реката, двойката вика за помощ и постепенно се задушава и умира. Когато душите им се завръщат в дома им, Барбара възстановява счупената си ръка. Въпреки че по-късно сценарият е променен, за да пропусне смъртта на Адам и Барбара, филмът запазва диалога от този сценарий, в който Адам пита Барбара: „Как е ръката ти?“ и тя отговаря: „Не знам, изглежда добре .” Така зрителите, които не знаеха за оригиналния сценарий, не разбраха значението на този диалог. * Филмът постоянно се фокусира върху числото „три“: за да се обадите на Бийтълджус, трябва да кажете името му три пъти; за да отворите вратата към отвъдното, трябва да почукате на вратата три пъти; за да получите помощ от адвокат от Юно, трябва да изчакате три месеца; Има само три пъти, когато Юно може да окаже помощ; За да се върнете вкъщи от градския модел, трябва да кажете „Вкъщи!“ три пъти. Накрая, когато влиза в къщата, Делия споменава липсващата скулптура: „Защо са само три, когато трябва да са четири?“ * Мюзикълът „Бийтълджус“, базиран на филма, беше пуснат на Бродуей през март 2019 г. == Награди и номинации == === Награди === * [[1989]] година – „[[Оскар]] в категорията „Най-добър грим“ ([[Ви Нейл]], [[Стив ла Порт]], [[Робърт Шорт]]) * [[1990]] година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добър филм на ужасите“ * [[1990]] година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добър грим“ ([[Ви Нейл]], [[Стив ла Порт]], [[Робърт Шорт]]) * [[1990]] година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добра женска второстепенна роля“ ([[Силвия Сидни]]) * [[1989]] година – Награда на „[[Броудкаст Мюзик Инкорпорейтид]]“ ([[BMI]]) в категорията „Най-добра музика“ ([[Дани Елфман]]) * 1989 година – Награда на [[Национално дружество на филмовите критици|Националното дружество на филмовите критици]] в категорията „Най-добра мъжка роля“ ([[Майкъл Кийтън]]) === Номинации === * 1990 година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добра режисура“ ([[Тим Бъртън]]) * 1990 година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добра музика“ ([[Дани Елфман]]) * 1990 година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добри специални ефекти“ ([[Пийтър Куран]], [[Алан Мънроу]], [[Тед Рей]], [[Робърт Шорт]]) * 1990 година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добра мъжка второстепенна роля“ ([[Майкъл Кийтън]]) * 1990 година – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ в категорията „Най-добър сценарий“ ([[Майкъл Макдауъл]], [[Уорън Скарън]]) * 1989 година – Награда на [[Британската академия за филмово и телевизионно изкуство|Британска академия за филмово и телевизионно изкуство]] ([[БАФТА]]) в категорията „Най-добър грим“ ([[Ви Нейл]], [[Стив ла Порт]], [[Робърт Шорт]]) * 1989 година – Награда на БАФТА) в категорията „Най-добри специални ефекти“ ([[Пийтър Куран]], [[Алан Мънроу]], [[Тед Рей]], Робърт Шорт) * 1989 година – „[[Награда Хюго|Хюго]]“ в категорита „Най-добра драматизация“ == Продължение == На 14 февруари 2014 г. Кийтън потвърждава, че е говорил с Бъртън относно създаването на продължение и че предстои предварително обсъждане.<ref>{{cite web|last=Harrison|first=Lily|url=http://www.eonline.com/news/511256/michael-keaton-confirms-beetlejuice-2-talks-with-director-tim-burton|title=Michael Keaton Confirms Beetlejuice 2 Talks With Director Tim Burton|date=14 февруари 2014|publisher=[[Eonline.com]]|accessdate=17 октомври 2014}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0094721}} {{рейтинг|7.4|10}} {{v|14|02|2013}} {{Филми на Тим Бъртън}} {{Сатурн за най-добър хорър или трилър филм}} [[Категория:Американски фентъзи комедии]] [[Категория:Филми от 1988 година]] [[Категория:Филми на Тим Бъртън]] 1r1wns81bn7qswnhuws4u2of1ky4ygn 0 132697 12398202 12266944 2024-10-29T08:45:51Z Xunonotyk 209517 12398202 wikitext text/x-wiki {{друго значение|помещението|кулинарната традиция|Кухня}} '''Кухнята'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/кухня/ кухня] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> е стая, или отделно [[помещение]] в сграда, предназначено за приготвяне на [[храна]]. Основната дейност в кухнята е готвенето и консумирането на храна, но може да се ползва и за развлечение. Остарели или диалектни думи са '''готварница''',<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/готварница/ готварница] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''мутвак'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/мутвак/ мутвак] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''мутфак'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/мутфак/ мутфак] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''хашево'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/хашево/ хашево] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]]</ref>. Готварницата в нашите манастири се нарича [[магерница]]<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/магерница/ „Магерница“] в [[РБЕ]]</ref>. == История на кухнята == [[Файл:Smoke kitchen.jpg|мини|ляво|Швейцарска кухня от 18 век]] [[Файл:Noe cooking corner.jpg|мини|Печка в стара германска ферма]] [[Файл:Sintra kitchen.jpg|мини|Кухнята в двореца Синтра (Португалия)]] В [[древна Гърция]] и древен [[Рим]] само богатите са имали свои собствени кухни (обикновено огромни помещения), бедните са готвели в обществени кухни. До 18 век единственият начин на загряване на [[храна]]та е с помощта на [[огнище]] – открит [[огън]] или [[жарава]]. Това определя и [[архитектура]]та на кухнята. Огнището обикновено е в ниша в стената и над него е окачен на верига [[Казан (съд)|казан]] или друг голям метален съд. По това време липсва течаща [[вода]] и трябва да бъде донасяна от близкия [[извор]] или [[кладенец]]. През 19 век [[огнище]]то се усъвършенства и бива затворено с тухли като се превръща в [[пещ]] с каменна плоча отгоре за готвене. Но все още този начин на готвене е свързан с много [[дим]] и опушване на стените. През първата половина на 20 век в [[България]] много популярна, особено по селата е печката за твърдо гориво. Тя работи с дърва и въглища, а димът е отвеждан навън през [[комин]] с помощта на [[тръба|тръби]]. Печката служи едновременно за отопление и за готвене. С усъвършенстване на технологиите обликът на кухнята се променя значително. Печките стават профилирани – готварски и отоплителни. Някои работят на [[газ]], други на [[Дизелово гориво|нафта]], а трети на [[електричество]]. Съществуват дори комбинирани такива. Изобретяването на [[микровълнова фурна|микровълновата фурна]] значително улеснява домакинята и ѝ спестява време. == Оборудване на кухнята == [[Файл:Electric stove.jpg|мини|дясно|Електрическа печка в домакинството.]] Съвременните кухни са оборудвани с [[хладилник]], [[готварска печка]] с [[фурна]] и [[котлон]]и, [[аспиратор]], [[микровълнова фурна]], [[съдомиялна машина]], [[умивалник]] с топла и студена [[вода]], мелница за отпадъци (почти не се използва в България), както и различни прибори и електрически уреди. Последната тенденция в [[мода]]та и [[техника]]та е те да са направени от [[неръждаема стомана]]. == Видове кухни == === Домашна кухня === Домашната кухня е със сравнително малки размери и служи за приготвяне на храната на семейството. Обикновено не е отделена от мястото за хранене. Съществуват различни по големина и форма кухни. === Индустриална (професионална) кухня === [[Файл:Kitchen 050918 154652.jpg|ляво|мини]]Тази кухня е с много по-големи размери и е предназначена за приготвяне на храна за значителен брой хора. Такива са кухните в [[ресторант]]и, [[хотел]]и, столови, [[болница|болници]], [[казарма|казарми]]. Кухните от този вид трябва да отговарят на определени правителствени регламенти по отношение на [[хигиена]] и [[сигурност]], за да се предотвратят [[инфекция|инфекциозни]] заболявания и отравяния, и подлежат на периодична проверка от официални лица. Индустриалните кухни са със специално оборудване. Хладилниците, камерите за дълбоко замразяване и печките са с много по-големи размери и със специфично предназначение и функции. Стените и пода на помещението са покрити с плочки за бързо и лесно почистване. Печките са обикновено на [[газ]], защото готвенето става по-бързо и [[температура]]та се регулира по-лесно. == Вижте също == * [[Хранене]] * [[Храна]] * [[Кухня]] * [[Списък на инструментите за приготвяне на храна]] == Източници == <references /> {{Помещения и архитектурни пространства}} {{Кухня}} [[Категория:Кухня (интериор)| ]] [[Категория:Помещения]] k3w57aaad99qpshy0fzhbz5gtqz2cxz 0 132953 12398110 12242601 2024-10-29T07:14:34Z 87.120.123.14 12398110 wikitext text/x-wiki '''Симфония''' ({{lang|grc|συμφονία, „съзвучие“)}}) е [[жанр]] в [[Класическа музика|класическата музика]], в който се изразява пълнотата на възможностите на [[оркестър]]а. За разлика от други музикални жанрове, тук няма един строго определен водещ инструмент, а се набляга на сработването в музикално и оркестрационно отношение на отделните [[Музикален инструмент|музикални инструменти]] или групи от тях. За симфонията е характерна тричастна или четиричастна [[музикална форма]]. Обикновено първата част е тържествена, втората – бавна, третата танцувална, четвъртата – бърза и отново тържествена. В исторически план обаче тази постройка на симфонията до голяма степен се е превърнала във формалност. Музикалната история обикновено търси корените на симфонията при чешките музиканти и в италианското възраждане. Като самостоятелен жанр обаче тя се оформя при [[Франтешек Вацлав Мича]], създател на първата в историята на музиката симфония в d moll (ре минор), която е тричастна – сонатно allegro, adagio, fuga. По-късно в творчеството на виенските класици – [[Йозеф Хайдн|Хайдн]], [[Моцарт]] и [[Бетовен]] симфонията добива класическа четиричастна контрастна структура – allegro – сонатна форма, adagio – ABA, menuet, сонатно allegro. Тяхната традиция следват автори като [[Франц Шуберт]] и [[Роберт Шуман]]. Десетилетия след това симфонията е възприемана като отживяла форма, и едва в средата на [[XIX]] в. преживява нов възход, след като авторите на симфонии започват да влагат в своите творби тематичност, ярък пример за което е „Фантастичната симфония“ на [[Ектор Берлиоз]]. След застоя симфонията се възражда в творчеството на [[Йоханес Брамс]], [[Антон Брукнер]], [[Пьотър Чайковски]], [[Густав Малер]], [[Антонин Дворжак]], [[Дмитрий Шостакович]], [[Алфред Шнитке]]. == Структура на класическата симфония == При [[композитор]]и като Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт все още се срещат завършени четиричастни части на симфонията. * Първата част на класическата симфония е динамична, в бързо [[темпо]] и обикновено заема първостепенно място в целия цикъл. Обикновено е изградена на базата на контрасти – музикални теми, които след това продължават развитието си в следващите части – тържествената и жизнерадостна тема контрастира с лиричната или тъжната. * Втората част обикновено е бавна и съзерцателна. Нерядко като музикална тема тя няма връзка с останалите – например траурният [[марш]] от бетовеновата „Ероика“ (виж по-долу). * В ранния [[виенски класицизъм]] третата част обикновено е танцувална, по-специално тези двама автори използват за нея [[менует]]а. Бетовен заменя менуета със [[скерцо]], което нерядко има дори ироничен характер (в скерцото на 7-а симфония Бетовен дори дръзва да използва т. нар. „паралелни квинти“, противоречащи и „забранени“ от теорията на музиката по негово време. * Заключителната част също в повечето случаи е бърза и динамична. Нерядко е реплика на първата, но за разлика от нея обикновено използва една и съща тема, разработвана по различни начини. В епохата на романтизма структурата на заключителната част често е по-гъвкава, особено в творчеството на романтици като Йоханес Брамс и Антон Брукнер. == История == Музикалната история обикновено търси корените на симфонията при чешките музиканти от началото на XVII в. Първата в историята на музиката симфония е създадена от чешкия капелмайстор Франтешек Вацлав Мича – Симфония в d moll. Структурно тя представлява тричастен цикъл от типа Allegro, Adagio, fuga. За прототип на симфонията се смята италианската [[увертюра]], възникнала през [[XVII век]] в творчеството на [[Доминико Скарлати]]. Като самостоятелен жанр обаче тя се оформя едва в края на XVIII и началото на XIX век в творчеството на виенските класици – Хайдн, Моцарт и Бетовен. Тяхната традиция следват автори като [[Франц Шуберт]] и [[Роберт Шуман]]. Десетилетия след това симфонията е възприемана като отживяла форма и едва в средата на XIX век преживява нов възход, след като авторите на симфонии започват да влагат в своите творби тематичност, ярък пример за което е „Фантастичната симфония“ на [[Ектор Берлиоз]]. След застоя симфонията се възражда в творчеството на [[Йоханес Брамс]], [[Антон Брукнер]], [[Пьотр Чайковски]], [[Густав Малер]], [[Антонин Дворжак]], [[Дмитрий Шостакович]], [[Алфред Шнитке]]. В творчеството на виенските класици постепенно симфонията се оформя в основния си вид, познат и до днес. От една страна се утвърждава като общоприета музикална форма, от друга се оформя концепцията за състава на оркестъра, който я изпълнява. Първият от виенските класици – Йозеф Хайдн – е написал 104 симфонии. По-известни от тях са № 44 „Траурна“, №49 „Страстна“, № 82 „Мечката“, № 92 „Оксфордска“, № 100 „Военна“ и №103 „Симфония тремоло с тимпани“. Особено място има симфония № 45 „Прощална“, заради структурата на последната част и начина, по който се изпълнява на сцена. Хайдн и музикантите от оркестъра при двора на австрийския княз Естерхази били недоволни от отношението към тях. Последната част на 45-а симфония е своеобразен протест. Започва с tutti (свирят всички инструменти), след което един по един инструментите отпадат, предавайки музикалната тема на останалите, а музикантите, които „нямат повече работа“, гасят свещите на пултовете си и тихо напускат сцената. По този начин тази симфония, която е предобраз на бъдещите „[[програмна симфония|програмни симфонии]]“, се изпълнява и до днес. В „Прощалната“ има и още едно нововъведение – това е първата симфония в световната музикална история, която завършва с бавна част. Йозеф Хайдн създава основите, върху които тази музикална форма продължава да се доизгражда в бъдеще. Огромно е влиянието му върху следващите двама виенски класици – Моцарт и Бетовен. Волфганг Амадеус Моцарт продължава развитието на симфонизма. Написал е 50 симфонии, от които са номерирани 41. Първите симфонии на Моцарт са подобни по структура на тези на Хайдн, но в зрелия си период той развива съществено изобразителния език на симфонията, звучността на оркестъра, придава повече мащабност и плътност на звученето. Сред по-известните симфонии на Моцарт са № 25, № 35 „Хафнерова“ и най-вече последните три – № 39 „Селска“, № 40 и № 41 „Юпитер“ Прочутата моцартова „Симфония-концертанте“ може по-скоро да се отнесе към инструменталните [[концерт]]и, отколкото към симфониите сами по себе си. При Моцарт окончателно се утвърждава класическата четиричастна форма на симфонията. Тя напълно се еманципира като самостойно концертно музикално произведение. Окончателното си развитие виенската класическа симфония достига при Лудвиг ван Бетовен. Неговите 9 симфонии и до днес остават ненадминат връх в този музикален жанр. Най-известни от тях са № 3 – „Ероика“ („Героична“ първоначално посветена на [[Наполеон]], по-късно авторът сам се отказва от посвещението си, № 5 (с прочутия мотив „Съдбата чука на вратата“), № 7, № 9, чиято последна част съдържа „Одата на радостта“ – по текст на [[Фридрих Шилер|Шилер]] – която днес е [[химн]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Въпреки физическата си [[глухота]], Бетовен развива до нечувани дотогава интонации звученето на оркестъра, който и използва в максималната му пълнота. Музикалната тема се развива подробно и пълно, така че симфонията окончателно придобива съвременния си вид на тържествено и грандиозно музикално произведение. Именно бетовеновата симфония се приема като образец за класическа симфония. === Симфонията по времето на романтизма === Мнозина музиколози разглеждат ранния период от епохата, определяна условно като музикален „[[романтизъм]]“ като период на криза в жанра на симфонията в смисъл, че през този период симфонията не се развива като форма, а работи според наследеното от виенските класици. В същото време симфонията развива нов език и нова естетика, така че за криза в строгия смисъл на думата не може да се говори. Още в творчеството на [[Франц Шуберт]], (написал 8 симфонии, най-известна от които е последната, т. нар. „Недовършена“), вече ясно личи новият музикален език, присъщ на романтизма. Тенденцията се задълбочава при по-късни композитори като [[Феликс Менделсон]] (5 симфонии), [[Роберт Шуман]] (4 симфонии, сред които „Рейнска“), [[Пьотр Чайковски|Чайковски]] (8 симфонии, сред тях „Патетична“, не всички са номерирани), които създават велики симфонични образци, спазвайки установената при виенските класици норма. Мнозина композитори от периода на романтизма обогатяват симфоничната музика с произведения, които излизат извън формите, заложени във виенския класицизъм. Такива произведения са „Сън в лятна нощ“ на Менделсон, двучастните симфонии на [[Франц Лист]] и др., които не са в точния смисъл на думата симфонии. През 1830 г. във Франция Ектор Берлиоз завършва своята „Фантастична симфония“, която като форма вече няма почти нищо общо с класическата. Симфонията е в 5 части, които не следват установената форма, а се придържат към сюжет – симфонията описва делириумните видения на нещастно влюбен музикант. Тази творба и е първата истинска „програмна симфония“ – в музиката терминът обозначава именно симфония, която по формата си се придържа към сюжет или тема, стоящи „вън“ от музиката. Въпреки примера на Берлиоз обаче, мнозинството от композиторите продължават да се придържат към класическата форма. В края на 19 век виенската класическа форма продължава да е все още толкова господстваща, че музикалните корифеи размишляват, дали някой все пак може да напише симфония, различна от Бетховеновата. Смята се, че жанрът е добил своя завършен вид и развитието му е изчерпано. Но през 70-те и 80-те години на 19 век [[Йоханес Брамс]] пише своите 4 симфонии, в които формално спазвайки традицията в разработването на формата, ѝ придава ново значение и съдържание. Именно с творчеството на Брамс се възражда интересът към симфонията. Паралелно с Брамс твори и [[Антон Брукнер]], при който симфонизмът от епохата на романтизма достига своя връх. Брукнер пише девет грандиозни симфонии и днес се смята за един от най-великите симфоници на всички времена. Творчеството му обаче оказва влияние едва върху по-късните композитори, поради простия факт, че повечето му творби не са изпълнявани дълго време след написването им, а когато това е ставало, е било в твърде тесен кръг и голяма част от съвременниците му просто не са познавали творчеството му. === Симфонията от периода след романтизма до наши дни === В края на 19 и началото на 20 век много от композиторите отново се опитват (често пъти успешно) да се еманципират от класическата форма. Въпреки това мнозина творци продължават да създават симфонии. Сред тях по-специално трябва да бъдат отбелязани [[Густав Малер]] (9 симфонии), [[Ян Сибелиус]], (1 „класическа симфония“), [[Чарлз Айвз]] (не само родоначалник на истинския симфонизъм в Северна Америка, но и автор на 5 знаменити симфонии), [[Паул Хиндемит]] (в чието произведение „Матис художникът“ „програмната симфония“ и класическата форма намират своето единство), [[Антонин Дворжак]] (със знаменитата си The New world symphony), [[Дмитрий Шостакович]] (15 симфонии, най-известна от които е т. нар. „Ленинградска“, носи това име, понеже е била изпълнявана в градското метро на [[Ленинград]], днешен [[Санкт Петербург]], по време на обсадата на града през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Версиите, че Шостакович пише тази симфония в обсадения Ленинград, са художествена измислица). Отделно трябва да бъдат споменати творбите на композиторите от т. нар. „[[Нововиенска школа]]“ – [[Арнолд Шьонберг]], [[Албан Берг]] и [[Антон Веберн]]. В най-ново време велики симфоници са [[Бенджамин Бритън]], [[Алфред Шнитке]] и др. === Симфонизмът в България === За такава обикновено се приема създадената през 1912 година от [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] творба. В първата половина на [[20 век]] в България работят и множество композитори, които композират в различни симфонични жанрове – [[Панчо Владигеров]], [[Любомир Пипков]] и др. Автори на симфонии или близки до жанра произведения са [[Марин Големинов]], [[Константин Илиев (дирегент)|Константин Илиев]], [[Васил Казанджиев]]. Много от техните творби получават широко признание в музикалните кръгове в цял свят. В съвремието български симфонични творби в България се изпълняват относително рядко, превес се дава на концертното изпълнение на утвърдени класически произведения. == Оркестър и изпълнители == Оркестърът, който изпълнява симфонии, е претърпял множество промени. Най-ранните симфонии, тези на Хайдн и Моцарт, днес се изпълняват от състави, които могат да бъдат определени като „[[камерен оркестър|камерни оркестри]]“. Едва при Бетховен инструменталният ансамбъл става това, което днес наричаме „[[симфоничен оркестър]]“., с добавянето на засилени духови и ударни секции, по сравнение с предшествениците му. Самият Бетховен в последната част на своята 9-а симфония въвежда и [[хор]] (Малер също използва хор), романтиците допълнително обогатяват медната духова секция, съвременните добавят [[орган (музика)|орган]], електронни инструменти, [[перкусия]]. == Известни диригенти в по-ново време == === Чуждестранни === * [[Леополд Стоковски]] * [[Херберт фон Караян]] * [[Дьорд Шолти]] * [[Генадий Рождественски]] * [[Серджо Челибидаке]] * [[Зубин Мета]] * [[Колин Дейвис]] * [[Карлос Клайбер]] === Български === * [[Константин Илиев (диригент)|Константин Илиев]] * [[Васил Казанджиев]] * [[Йордан Дафов]] * [[[[Аутизъм|Емил Чакъров]]]] * [[Емил Табаков]] * [[Добрин Петков]] * [[Александър Райчев]] == Източници == * Арнолд Аншванг, Лудвиг ван Бетховен, Наука и изкуство, С. 1970. * Теодор Адорно, Социология на музиката. Руски вариант: ''[http://www.philosophy.ru/library/adorno/01.html Социология музыки]''. * Иван Мирчев, 120 бележити композитори, Музика, С. 1976. * [http://library.thinkquest.org/22673/ Англоезична база данни за симфонията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060820160127/http://library.thinkquest.org/22673/ |date=2006-08-20 }} == Външни препратки == * [http://www.cso.org/ Чикагски симфоничен оркестър] * [http://www.berliner-philharmoniker.de/ Берлинска филхармония] * [http://sofiaphilharmonie.bg/index.htm/ Софийска филхармония] * [http://www.kylegann.com/Symphony.html История на симфонията]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220116045912/https://www.kylegann.com/Symphony.html |date=2022-01-16 }} * [http://en.allexperts.com/q/Musical-Composition-Theory-652/symphony-movements.htm Англоезичен сайт за начинаещи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071118210513/http://en.allexperts.com/q/Musical-Composition-Theory-652/symphony-movements.htm |date=2007-11-18 }} [[Категория:Симфонии| ]] [[Категория:Музикални форми]] 4lcxposq7o38ktkfdywhq3n71gt5po8 12398157 12398110 2024-10-29T08:22:16Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/87.120.123.14|редакции на 87.120.123.14]] ([[User talk:87.120.123.14|б]].), към версия на Мико 12242601 wikitext text/x-wiki '''Симфония''' ({{lang|grc|συμφονία, „съзвучие“)}}) е [[жанр]] в [[Класическа музика|класическата музика]], в който се изразява пълнотата на възможностите на [[оркестър]]а. За разлика от други музикални жанрове, тук няма един строго определен водещ инструмент, а се набляга на сработването в музикално и оркестрационно отношение на отделните [[Музикален инструмент|музикални инструменти]] или групи от тях. За симфонията е характерна тричастна или четиричастна [[музикална форма]]. Обикновено първата част е тържествена, втората – бавна, третата танцувална, четвъртата – бърза и отново тържествена. В исторически план обаче тази постройка на симфонията до голяма степен се е превърнала във формалност. Музикалната история обикновено търси корените на симфонията при чешките музиканти и в италианското възраждане. Като самостоятелен жанр обаче тя се оформя при [[Франтешек Вацлав Мича]], създател на първата в историята на музиката симфония в d moll (ре минор), която е тричастна – сонатно allegro, adagio, fuga. По-късно в творчеството на виенските класици – [[Йозеф Хайдн|Хайдн]], [[Моцарт]] и [[Бетовен]] симфонията добива класическа четиричастна контрастна структура – allegro – сонатна форма, adagio – ABA, menuet, сонатно allegro. Тяхната традиция следват автори като [[Франц Шуберт]] и [[Роберт Шуман]]. Десетилетия след това симфонията е възприемана като отживяла форма, и едва в средата на [[XIX]] в. преживява нов възход, след като авторите на симфонии започват да влагат в своите творби тематичност, ярък пример за което е „Фантастичната симфония“ на [[Ектор Берлиоз]]. След застоя симфонията се възражда в творчеството на [[Йоханес Брамс]], [[Антон Брукнер]], [[Пьотър Чайковски]], [[Густав Малер]], [[Антонин Дворжак]], [[Дмитрий Шостакович]], [[Алфред Шнитке]]. == Структура на класическата симфония == При [[композитор]]и като Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт все още се срещат завършени четиричастни части на симфонията. * Първата част на класическата симфония е динамична, в бързо [[темпо]] и обикновено заема първостепенно място в целия цикъл. Обикновено е изградена на базата на контрасти – музикални теми, които след това продължават развитието си в следващите части – тържествената и жизнерадостна тема контрастира с лиричната или тъжната. * Втората част обикновено е бавна и съзерцателна. Нерядко като музикална тема тя няма връзка с останалите – например траурният [[марш]] от бетовеновата „Ероика“ (виж по-долу). * В ранния [[виенски класицизъм]] третата част обикновено е танцувална, по-специално тези двама автори използват за нея [[менует]]а. Бетовен заменя менуета със [[скерцо]], което нерядко има дори ироничен характер (в скерцото на 7-а симфония Бетовен дори дръзва да използва т. нар. „паралелни квинти“, противоречащи и „забранени“ от теорията на музиката по негово време. * Заключителната част също в повечето случаи е бърза и динамична. Нерядко е реплика на първата, но за разлика от нея обикновено използва една и съща тема, разработвана по различни начини. В епохата на романтизма структурата на заключителната част често е по-гъвкава, особено в творчеството на романтици като Йоханес Брамс и Антон Брукнер. == История == Музикалната история обикновено търси корените на симфонията при чешките музиканти от началото на XVII в. Първата в историята на музиката симфония е създадена от чешкия капелмайстор Франтешек Вацлав Мича – Симфония в d moll. Структурно тя представлява тричастен цикъл от типа Allegro, Adagio, fuga. За прототип на симфонията се смята италианската [[увертюра]], възникнала през [[XVII век]] в творчеството на [[Доминико Скарлати]]. Като самостоятелен жанр обаче тя се оформя едва в края на XVIII и началото на XIX век в творчеството на виенските класици – Хайдн, Моцарт и Бетовен. Тяхната традиция следват автори като [[Франц Шуберт]] и [[Роберт Шуман]]. Десетилетия след това симфонията е възприемана като отживяла форма и едва в средата на XIX век преживява нов възход, след като авторите на симфонии започват да влагат в своите творби тематичност, ярък пример за което е „Фантастичната симфония“ на [[Ектор Берлиоз]]. След застоя симфонията се възражда в творчеството на [[Йоханес Брамс]], [[Антон Брукнер]], [[Пьотр Чайковски]], [[Густав Малер]], [[Антонин Дворжак]], [[Дмитрий Шостакович]], [[Алфред Шнитке]]. В творчеството на виенските класици постепенно симфонията се оформя в основния си вид, познат и до днес. От една страна се утвърждава като общоприета музикална форма, от друга се оформя концепцията за състава на оркестъра, който я изпълнява. Първият от виенските класици – Йозеф Хайдн – е написал 104 симфонии. По-известни от тях са № 44 „Траурна“, №49 „Страстна“, № 82 „Мечката“, № 92 „Оксфордска“, № 100 „Военна“ и №103 „Симфония тремоло с тимпани“. Особено място има симфония № 45 „Прощална“, заради структурата на последната част и начина, по който се изпълнява на сцена. Хайдн и музикантите от оркестъра при двора на австрийския княз Естерхази били недоволни от отношението към тях. Последната част на 45-а симфония е своеобразен протест. Започва с tutti (свирят всички инструменти), след което един по един инструментите отпадат, предавайки музикалната тема на останалите, а музикантите, които „нямат повече работа“, гасят свещите на пултовете си и тихо напускат сцената. По този начин тази симфония, която е предобраз на бъдещите „[[програмна симфония|програмни симфонии]]“, се изпълнява и до днес. В „Прощалната“ има и още едно нововъведение – това е първата симфония в световната музикална история, която завършва с бавна част. Йозеф Хайдн създава основите, върху които тази музикална форма продължава да се доизгражда в бъдеще. Огромно е влиянието му върху следващите двама виенски класици – Моцарт и Бетовен. Волфганг Амадеус Моцарт продължава развитието на симфонизма. Написал е 50 симфонии, от които са номерирани 41. Първите симфонии на Моцарт са подобни по структура на тези на Хайдн, но в зрелия си период той развива съществено изобразителния език на симфонията, звучността на оркестъра, придава повече мащабност и плътност на звученето. Сред по-известните симфонии на Моцарт са № 25, № 35 „Хафнерова“ и най-вече последните три – № 39 „Селска“, № 40 и № 41 „Юпитер“ Прочутата моцартова „Симфония-концертанте“ може по-скоро да се отнесе към инструменталните [[концерт]]и, отколкото към симфониите сами по себе си. При Моцарт окончателно се утвърждава класическата четиричастна форма на симфонията. Тя напълно се еманципира като самостойно концертно музикално произведение. Окончателното си развитие виенската класическа симфония достига при Лудвиг ван Бетовен. Неговите 9 симфонии и до днес остават ненадминат връх в този музикален жанр. Най-известни от тях са № 3 – „Ероика“ („Героична“ първоначално посветена на [[Наполеон]], по-късно авторът сам се отказва от посвещението си, № 5 (с прочутия мотив „Съдбата чука на вратата“), № 7, № 9, чиято последна част съдържа „Одата на радостта“ – по текст на [[Фридрих Шилер|Шилер]] – която днес е [[химн]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Въпреки физическата си [[глухота]], Бетовен развива до нечувани дотогава интонации звученето на оркестъра, който и използва в максималната му пълнота. Музикалната тема се развива подробно и пълно, така че симфонията окончателно придобива съвременния си вид на тържествено и грандиозно музикално произведение. Именно бетовеновата симфония се приема като образец за класическа симфония. === Симфонията по времето на романтизма === Мнозина музиколози разглеждат ранния период от епохата, определяна условно като музикален „[[романтизъм]]“ като период на криза в жанра на симфонията в смисъл, че през този период симфонията не се развива като форма, а работи според наследеното от виенските класици. В същото време симфонията развива нов език и нова естетика, така че за криза в строгия смисъл на думата не може да се говори. Още в творчеството на [[Франц Шуберт]], (написал 8 симфонии, най-известна от които е последната, т. нар. „Недовършена“), вече ясно личи новият музикален език, присъщ на романтизма. Тенденцията се задълбочава при по-късни композитори като [[Феликс Менделсон]] (5 симфонии), [[Роберт Шуман]] (4 симфонии, сред които „Рейнска“), [[Пьотр Чайковски|Чайковски]] (8 симфонии, сред тях „Патетична“, не всички са номерирани), които създават велики симфонични образци, спазвайки установената при виенските класици норма. Мнозина композитори от периода на романтизма обогатяват симфоничната музика с произведения, които излизат извън формите, заложени във виенския класицизъм. Такива произведения са „Сън в лятна нощ“ на Менделсон, двучастните симфонии на [[Франц Лист]] и др., които не са в точния смисъл на думата симфонии. През 1830 г. във Франция Ектор Берлиоз завършва своята „Фантастична симфония“, която като форма вече няма почти нищо общо с класическата. Симфонията е в 5 части, които не следват установената форма, а се придържат към сюжет – симфонията описва делириумните видения на нещастно влюбен музикант. Тази творба и е първата истинска „програмна симфония“ – в музиката терминът обозначава именно симфония, която по формата си се придържа към сюжет или тема, стоящи „вън“ от музиката. Въпреки примера на Берлиоз обаче, мнозинството от композиторите продължават да се придържат към класическата форма. В края на 19 век виенската класическа форма продължава да е все още толкова господстваща, че музикалните корифеи размишляват, дали някой все пак може да напише симфония, различна от Бетховеновата. Смята се, че жанрът е добил своя завършен вид и развитието му е изчерпано. Но през 70-те и 80-те години на 19 век [[Йоханес Брамс]] пише своите 4 симфонии, в които формално спазвайки традицията в разработването на формата, ѝ придава ново значение и съдържание. Именно с творчеството на Брамс се възражда интересът към симфонията. Паралелно с Брамс твори и [[Антон Брукнер]], при който симфонизмът от епохата на романтизма достига своя връх. Брукнер пише девет грандиозни симфонии и днес се смята за един от най-великите симфоници на всички времена. Творчеството му обаче оказва влияние едва върху по-късните композитори, поради простия факт, че повечето му творби не са изпълнявани дълго време след написването им, а когато това е ставало, е било в твърде тесен кръг и голяма част от съвременниците му просто не са познавали творчеството му. === Симфонията от периода след романтизма до наши дни === В края на 19 и началото на 20 век много от композиторите отново се опитват (често пъти успешно) да се еманципират от класическата форма. Въпреки това мнозина творци продължават да създават симфонии. Сред тях по-специално трябва да бъдат отбелязани [[Густав Малер]] (9 симфонии), [[Ян Сибелиус]], (1 „класическа симфония“), [[Чарлз Айвз]] (не само родоначалник на истинския симфонизъм в Северна Америка, но и автор на 5 знаменити симфонии), [[Паул Хиндемит]] (в чието произведение „Матис художникът“ „програмната симфония“ и класическата форма намират своето единство), [[Антонин Дворжак]] (със знаменитата си The New world symphony), [[Дмитрий Шостакович]] (15 симфонии, най-известна от които е т. нар. „Ленинградска“, носи това име, понеже е била изпълнявана в градското метро на [[Ленинград]], днешен [[Санкт Петербург]], по време на обсадата на града през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Версиите, че Шостакович пише тази симфония в обсадения Ленинград, са художествена измислица). Отделно трябва да бъдат споменати творбите на композиторите от т. нар. „[[Нововиенска школа]]“ – [[Арнолд Шьонберг]], [[Албан Берг]] и [[Антон Веберн]]. В най-ново време велики симфоници са [[Бенджамин Бритън]], [[Алфред Шнитке]] и др. === Симфонизмът в България === За такава обикновено се приема създадената през 1912 година от [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] творба. В първата половина на [[20 век]] в България работят и множество композитори, които композират в различни симфонични жанрове – [[Панчо Владигеров]], [[Любомир Пипков]] и др. Автори на симфонии или близки до жанра произведения са [[Марин Големинов]], [[Константин Илиев (дирегент)|Константин Илиев]], [[Васил Казанджиев]]. Много от техните творби получават широко признание в музикалните кръгове в цял свят. В съвремието български симфонични творби в България се изпълняват относително рядко, превес се дава на концертното изпълнение на утвърдени класически произведения. == Оркестър и изпълнители == Оркестърът, който изпълнява симфонии, е претърпял множество промени. Най-ранните симфонии, тези на Хайдн и Моцарт, днес се изпълняват от състави, които могат да бъдат определени като „[[камерен оркестър|камерни оркестри]]“. Едва при Бетховен инструменталният ансамбъл става това, което днес наричаме „[[симфоничен оркестър]]“., с добавянето на засилени духови и ударни секции, по сравнение с предшествениците му. Самият Бетховен в последната част на своята 9-а симфония въвежда и [[хор]] (Малер също използва хор), романтиците допълнително обогатяват медната духова секция, съвременните добавят [[орган (музика)|орган]], електронни инструменти, [[перкусия]]. == Известни диригенти в по-ново време == === Чуждестранни === * [[Леополд Стоковски]] * [[Херберт фон Караян]] * [[Дьорд Шолти]] * [[Генадий Рождественски]] * [[Серджо Челибидаке]] * [[Зубин Мета]] * [[Колин Дейвис]] * [[Карлос Клайбер]] === Български === * [[Константин Илиев (диригент)|Константин Илиев]] * [[Васил Казанджиев]] * [[Йордан Дафов]] * [[Емил Чакъров]] * [[Емил Табаков]] * [[Добрин Петков]] * [[Александър Райчев]] == Източници == * Арнолд Аншванг, Лудвиг ван Бетховен, Наука и изкуство, С. 1970. * Теодор Адорно, Социология на музиката. Руски вариант: ''[http://www.philosophy.ru/library/adorno/01.html Социология музыки]''. * Иван Мирчев, 120 бележити композитори, Музика, С. 1976. * [http://library.thinkquest.org/22673/ Англоезична база данни за симфонията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060820160127/http://library.thinkquest.org/22673/ |date=2006-08-20 }} == Външни препратки == * [http://www.cso.org/ Чикагски симфоничен оркестър] * [http://www.berliner-philharmoniker.de/ Берлинска филхармония] * [http://sofiaphilharmonie.bg/index.htm/ Софийска филхармония] * [http://www.kylegann.com/Symphony.html История на симфонията]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220116045912/https://www.kylegann.com/Symphony.html |date=2022-01-16 }} * [http://en.allexperts.com/q/Musical-Composition-Theory-652/symphony-movements.htm Англоезичен сайт за начинаещи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071118210513/http://en.allexperts.com/q/Musical-Composition-Theory-652/symphony-movements.htm |date=2007-11-18 }} [[Категория:Симфонии| ]] [[Категория:Музикални форми]] 5lyeii5ckmj2gdocrt64a4ac2o0ezzp 0 134334 12397676 11478877 2024-10-28T17:24:08Z MoesianLion 343962 12397676 wikitext text/x-wiki {{Разграничение|Еристика}} '''Евристиката''' (от [[старогръцки]]: ''εὑρίσκω'', ''heurísko'' – намирам, откривам; ''heuriskein'' – откривам) се отнася до методи за решаване на проблеми, учене или правене на заключения, базирани на опит, но не е гарантирано, че тези методи са оптимални или перфектни, те са просто начин за достигане до краен извод или резултат по по-бърз начин.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/евристика/ РБЕ]</ref> Евристичните методи се използват за ускоряване процеса на намиране на добро решение, където подробно проучване е непрактично. Примери за този метод включват използване на предположение, базирано на знания, интуитивно съждение, здрав разум, стереотипи или профили за достигане до извод. == Педагогика == В [[педагогика]]та ''евристика'' се нарича и системата за обучение, при която целта е обучаемите сами да достигат до научните знания.<ref>''Съвременен тълковен речник на българския език'', Издателство Елпис, 1995, ISBN 954-9607-01-6</ref> == Информатика == В [[информатика]]та, ''евристика'' или ''евристичен метод'' е метод за решаване на логически или математически задачи, за които няма [[алгоритъм]]. Методът включва стъпаловидно стесняване на областта на търсене на решения чрез [[логическа индукция|индуктивни]] разсъждения, базирани на натрупания опит. Евристичните методи (например при търсене в дърво на решенията) често съкращават времето за решаване на поставените проблеми, но не могат да гарантират изчерпателност и оптималност.<ref>''Физико-математическа и техническа енциклопедия'', Издателство на БАН, София, 1990</ref><ref>''Oxford Dictionary of Computing'', Oxford University Press, 1996, ISBN 0-19-280046-9</ref> == Стереотипи == [[Стереотип]]ите са вид евристика, която позволява на хората да формират мнения и/или да стигат до изводи за неща, които никога не са виждали или изпитвали. Стереотипите работят като преки пътища, чрез които човек прави предположение, че растение с високо стъбло и листа на короната е дърво, дори и да не са виждали този вид дърво преди. == Източници == <references /> {{превод от|en|Heuristic|412619812}} [[Категория:Евристика| ]] a5tl27kzmd232y7u7jlhxn9zcb4bkyc 0 134816 12397970 11234421 2024-10-28T22:24:21Z Холдън 345338 12397970 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | категория = военен }} '''Исмаил Енвер''', известен още като '''Енвер паша''', или '''Енвер бей''' ({{lang|ota|اسماعيل انور}}; {{lang|tr|Enver Paşa}}), е османски и турски военен и политически деец, идеолог на пантюркизма и панисламизма. Активен участник в [[Младотурска революция (1908)|Младотурската революция]] от [[1908]] година, един от лидерите на младотурската партия [[Комитет за единство и прогрес]]. == Биография == Исмаил Енвер е роден на [[22 ноември]] [[1881]] година в Истанбул, в семейството на железопътен работник. Израства в бедност. От [[1897]] година е член на движението на [[младотурци]]те. През [[1903]] година завършва истанбулската Генералщабна академия. По време на Младотурската революция обикаля [[Македония (област)|Македония]] и за посещението си в {{Уточнение|един град}} записва, че е произнесъл две речи – една на [[Турски език|турски]] и една на [[български език]].<ref>[https://tribuna.mk/memoari-na-turski-visoki-funkcioneri-go-rasturaat-mitot-deka-bugari-od-makedonija-znachi-pripadnici-na-bugarskata-egzarhija/ Мемоари на турски високи функционери го растураат митот дека Бугари од Македонија значи припадници на бугарската Егзархија]</ref> През [[1912]] година партията на младотурците „Единство и прогрес“ печели победа на изборите, но малко по-късно започва да губи популярност. През януари [[1913]] година Енвер осъществява [[държавен преврат]], сваляйки правителството. След преврата, установява така наречената „Диктатура на тримата паши“ – заедно с [[Мехмед Талат паша]] и [[Джемал паша]] образува неофициален [[триумвират]], фактически завладявайки цялата власт в Турция. Заемайки поста военен министър, Енвер изповядва идеологията на [[пантюркизъм|пантюркизма]] и [[панисламизъм|панислямизма]]. Бил е отявлен противник на нетурското население (в частност, [[арменци]], [[ливанци]] и [[българи]] на територията на [[Османска империя|Османската империя]]. Енвер паша е един от организаторите (заедно с [[Мехмед Талат паша]] и Джемал паша) на [[Арменски геноцид|геноцида срещу арменците]]. През [[1914]] година сключва военен съюз с [[Германия]] и въвлича Турция в [[Първата световна война]]. По време на войната заема поста „заместник на главнокомандващия“ (главнокомандващ формално е [[султан]]ът). По заповед на Енвер паша турските войски предприемат през септември [[1918]] година (в нарушение на [[Брест-Литовски договор|Брест-Литовския договор]]) интервенция в Закавказието и завземат [[Баку]]. След като Турция подписва [[Примирие в Мудрос|Примирието в Мудрос]] през [[1918]] година Енвер паша, заедно с Талят паша и Джемал паша, бяга в Германия на борда на немска [[подводница]]. Живее под псевдонима ''Али бей''. В негово отсъствие следвоенният [[трибунал]] в [[Истанбул]] го осъжда задочно на смърт. През [[1919]] година Енвер се среща в [[Германия]] с [[комунизъм|комуниста]] [[Карл Радек]], представляващ [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Съветска Русия]]. Той решава да използва контакта между немските военни и руските [[болшевики]], с цел да организира борба в [[Средна Азия]] против [[Великобритания]]. == Пребиваване в Москва == В началото на [[1920]] година Енвер паша пристига със свои сподвижници в Москва. Пребивава в Москва около половин година, работейки в (Общество Единство и Революция с Исляма). Правителството на Русия се надява да използва тази организация и Енвер паша се съгласява да съдейства на болшевиките. Основната цел било противопоставянето на [[Великобритания|британците]] в [[Индия]]. От своя страна Джемал паша поема мисията да използва отряди [[басмачество|басмачи]] за операции против англичаните и пристига в [[Ташкент]] с пълномощия от съветското правителство, придружен от група турски офицери. Тъй като операцията е пълен провал, се връща в Москва за нова серия преговори. По същото време Енвер паша се завръща за кратко в [[Берлин]]. От 1 до 8 септември [[1920]] година е в [[Баку]] за участие в Конгреса на източните народи, поканен от съветското правителство. По време на конференцията срещу неговото присъствие са изказани протести от [[Азербайджан|азерската]] и турската делегации. Срещу него е направен неуспешен опит за покушение. След конференцията заминава за [[Батуми]] да посети роднини и се опитва да проникне в [[Мала Азия|Анатолия]] и да оглави там борбата против [[Кемал Ататюрк]], но попада в буря и се връща в Батуми, решавайки, че неговото призвание е дейността в Туркестан. == Бухара == {{Commons|Category:Enver Paşa}} С подкрепата на съветската власт в средата на [[1921]] година Енвер паша пристига в [[Бухара]], където провежда сложна политика, представлявайки интересите на Съветска Русия, беседвайки с членовете на правителството на [[Бухарска Народна Социалистическа Република|Бухарската Народна Социалистическа Република]] (БНСР), като в същия момент води преговори и с [[басмачи]]те и [[емир]]а. == Смърт == Енвер паша е убит на [[4 август]] [[1922]] в бой с части на Червената армия (8-а съветска кавалерийска бригада) в селището Чаган, на 25 km от [[Балджун]] на територията на бухарската република (днес [[Таджикистан]])<ref>{{Ref-lang|ru}} {{cite book |title=Басмачество: возникновение, сущность, крах |last=Зевелев |first= А. И. |coauthors=Поляков Ю. А., Чугунов А. И. |year=1981 |publisher=Наука |location=Москва |url= http://militera.lib.ru/research/zevelev_ai/03.html}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=711 „The Macedonian Bulgarians. By the Testimony of Enver-Bey (Pasha) – Turkish National Hero“], превод и редакция Христо Анастасов, издание на Македонска патриотична организация в САЩ [[Категория:Паши]] [[Категория:Военачалници през Балканските войни]] [[Категория:Османски министри на отбраната]] [[Категория:Арменски геноцид]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Турски генерали]] [[Категория:История на Узбекистан]] [[Категория:История на Таджикистан]] [[Категория:Родени в Истанбул]] [[Категория:Османски военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] 3xuvz26czzgy6jkeyktp66f80opcajh 0 138638 12397484 12078176 2024-10-28T13:32:46Z Ambra75 259141 12397484 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Джовани де Медичи|Джовани де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Папа | име = Лъв X | изображение = [[Файл:Raffaello, ritratto di papa leone X tra i cardinali luigi de' rossi e giulio de' medici, 1518, 03.jpg|250px]] | описание = [[Рафаело]], [[Портрет на папа Лъв X]] (1518) | рождено_име = Джовани Медичи | понтификат_начало= [[11 март]] [[1513]] г. | понтификат_край = [[1 декември]] [[1521]] г. | предшественик = | наследник = | местораждане = [[Флоренция]], [[Италия]] | място_на_смъртта = [[Рим]], Италия | други = | бележки = | герб = [[Файл:Medici popes.svg|120px]] | подпис = | мото = }} '''Лъв X''' ({{lang|la|Leo PP. X}}; {{Lang|it|Leone X}}), роден като '''Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи''' ({{lang|it|Giovanni di Lorenzo de' Medici}}; * [[9 март]] [[1513]], [[Флоренция]]; † [[1 декември]] [[1521]], [[Рим]]), е [[Папа|глава]] на [[Католическа църква|Католическата църква]] и владетел на [[Папска държава|Папската държава]] от 9 март [[1513]] г. до смъртта си.<ref name=":0">Löffler, Klemens (1910). "Pope Leo X" . In Herbermann, Charles (ed.). ''Catholic Encyclopedia''. Vol. 9. New York: Robert Appleton Company.</ref> Известен е преди всичко с [[була]]та си срещу [[Мартин Лутер]]. Роден в известното политическо и банково семейство [[Медичи]] във [[Флорентинска република|Флоренция]], Джовани е вторият син на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], владетел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. Издигнат е до [[кардинал]] през 1489 г. След смъртта на папа [[Юлий II]] е избран за папа, след като си осигурява подкрепата на по-младите членове на Колегията на кардиналите. В началото на управлението си наблюдава заключителните сесии на [[Пети латерански събор|Петия латерански събор]], но се бори да приложи договорените реформи. През 1517 г. води скъпоструваща [[Война на Урбино|война]], която успява да осигури на племенника си [[Лоренцо II де Медичи|Лоренцо ди Пиеро де Медичи]] трона на [[Херцогство Урбино]], но намалява папските финанси. В протестантските кръгове Лъв X се свързва с предоставянето на [[Индулгенция|индулгенции]] за онези, които са дарили за реконструкцията на [[Свети Петър (Рим)|базиликата „Свети Петър]]“ – практика, оспорена от [[95 тезиса|95-те тезиса]] на [[Мартин Лутер]]. Лъв X отхвърля Протестанската [[реформация]] и неговата [[була]] от 1520 г. ''Exsurge Domine'' осъжда позицията на Лутер. Той заема и харчи пари непредпазливо и е значим [[меценат]] на изкуствата. По време на неговото управление е постигнат напредък във възстановяването на базиликата „Свети Петър“, а художници като [[Рафаело Санцио|Рафаело]] украсяват [[Стаи на Рафаело|стаите на Ватикана]]. Лъв X също реорганизира [[Римски университет „Сапиенца“|Римския университет]] и насърчава изучаването на литературата, поезията и [[Античност]]та. Умира през 1521 г. и е погребан в базиликата „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ в Рим. Той е последният папа без свещенически сан при избирането си. == Произход == Той е син на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (* 1449, † 1492), [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[Ренесанс|ренесансовата]] култура в Италия, и на съпругата му [[Клариса Орсини]] (* ок. 1453, † 1487), дъщеря на [[Якопо Орсини|Якопо (Джакомо) Орсини]], господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]]. Има девет братя и сестри: * [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола]] (* 1470, † 1553), съпруга на [[Якопо Салвиати]] * братя-близнаци († 1471 след раждане) * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II „Злочестият“]] (* 1472. † 1503), господар на Флоренция след смъртта на баща им. * [[Мадалена де Медичи|Мария Магдалена Ромола]] (* 1473. † 1519), съпруга на [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]] * Контесина Беатриче († 1474 като бебе) * [[Луиза де Медичи|Луиза Контесина Ромола]], нар. Луиджа (* 1477. † 1488), годеница на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи, нар. Пополано]] * [[Контесина Медичи|Контесина Антония Ромола]] (* 1478. † 1515), [[Пфалцграф|пфалцграфиня]] като съпруга на [[Пиеро Ридолфи]]. * [[Джулиано II де Медичи|Джулиано II]] (* 1479. † 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]], [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] и [[генерален капитан на Църквата]]. == Биография == {{Личност|категория=аристократ|братя-сестри=[[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола де Медичи]]<br>братя-близнаци<br>[[Пиеро II Злочестия]]<br>[[Мадалена де Медичи]]<br>Контесина Беатриче де Медичи<br>[[Луиза де Медичи]]<br>[[Контесина де Медичи]]<br>[[Джулиано II де Медичи]]|деца=няма}} === Ранни години === От ранна възраст е предопределен за църковна кариера. Подстригва се на 7-годишна възраст и скоро получава богати [[Бенефиций|бенефиции]] и привилегии. Баща му се тревожи за неговия характер отрано и пише писмо до Джовани, за да го предупреди да избягва порока и лукса в началото на църковната си кариера: „Има едно правило, което бих препоръчал на твоето внимание пред всички останали. Ставай рано сутрин. Това не само ще допринесе за твоето здраве, но ще ти позволи да организираш и ускориш работата на деня; и тъй като има различни задължения, произтичащи от това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sourcebooks.fordham.edu/source/lorenzomed1.asp|заглавие=Medieval Sourcebook: Lorenzo De Medici: Paternal Advice To A Cardinal (C. 1491)|достъп_дата=2023-7-25}}</ref> === Кардинал === [[File:Santa Maria in Domnica - esterno.jpg|thumb|200px|Санта Мария ин Домника]]Баща му убеждава своя роднина папа [[Инокентий VIII]] да го номинира за [[кардинал]] на [[Санта Мария ин Домника (титулярна дякония)|Санта Мария ин Домника]] на 9 март [[1489]] г., когато е на 13 години,<ref>Williams, George L. (1998). ''Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes''. McFarland Inc., с. 71</ref> въпреки че не му е позволено да носи отличителните знаци или да участва в разискванията на Кардиналската колегия до три години по-късно. Междувременно Джовани получава образование в [[Хуманизъм|хуманистичния]] двор на Лоренцо Великолепни при хора като [[Анджело Полициано]], Джовани [[Пико дела Мирандола]], [[Марсилио Фичино]] и [[Бернардо Довици да Бибиена]]. От 1489 до 1491 г. учи [[богословие]] и [[канонично право]] в [[Пиза]].<ref name=":0" /> На 23 март 1492 г. той е официално приет в Свещената колегия на кардиналите и се установява в [[Рим]], като получава писмо със съвети от баща си. Смъртта на баща му на 8 април временно връща 16-годишния Джовани във Флоренция. Той се завръща в Рим, за да участва в [[конклав]]а от 1492 г., последвал смъртта на Инокентий VIII, и неуспешно се противопоставя на избора на кардинал Борджа, който е избран за папа с името [[Александър VI]]. Впоследствие той се установява с по-големия си брат [[Пиеро II Злочестия|Пиеро]] във Флоренция по време на вълненията на [[Джироламо Савонарола|Савонарола]] и нашествието на краля на Франция [[Шарл VIII]], до въстанието на флорентинците и изгонването на Медичите през ноември 1494 г. Пиеро намира убежище във [[Венеция]] и [[Урбино]], а Джовани пътува в [[Германия]], [[Нидерландия]] и Франция. През май 1500 г. се завръща в Рим, където е приет с сърдечно от папа Александър VI и където живее няколко години, потопен в изкуството и литературата. През 1503 г. приветства избирането на папа [[Юлий II]]. Смъртта на Пиеро де Медичи през същата година прави Джовани глава на семейството. На 1 октомври 1511 г. той е назначен за [[папски легат]] на [[Болоня]] и [[Романя]] и когато Флорентинската република се обявява в полза на [[Схизма|схизматичните]] [[пиза]]нци, Юлий II изпраща Джовани като легат с папската армия срещу французите. Французите печелят голяма битка и пленяват Джовани.<ref>Setton, Kenneth (1984). ''The Papacy and the Levant, 1204–1571 By Kenneth Meyer Setton''. Vol. 3. The American Philosophical Society., с. 118</ref> Този и други опити за възстановяване на политическия контрол над Флоренция са осуетени, докато безкръвната революция позволява завръщането на Медичите. По-малкият брат на Джовани [[Джулиано II де Медичи|Джулиано]] е поставен начело на Флорентинската република,<ref>Phillips-Court, Kristin, ed. (2011). ''The Perfect Genre: Drama and Painting in Renaissance Italy''. Ashgate Publishing., с. 90</ref> но Джовани ръководи управлението. === Папа === ==== Избор за папа ==== Джовани е избран за папа на 9 март [[1513]] г. и това е обявено два дена по-късно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1489.htm#Medici|заглавие=The Cardinals of the Holy Roman Church – Biographical Dictionary – Consistory of March 9, 1489|достъп_дата=2023-07-25|архив_дата=2018-01-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180121094401/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1489.htm#Medici}}</ref> Отсъствието на френските кардинали ефективно свежда изборите до състезание между Джовани (който има подкрепата на по-младите и знатни членове на Кардиналската колегия) и [[Рафаеле Риарио]] (който има подкрепата на по-старата група). На 15 март 1513 г. той е ръкоположен за свещеник, а на 17 март – за [[епископ]]. Той е коронясан за папа на 19 март 1513 г. на 37-годишна възраст с името Лъв X. Той е последният несвещеник, избран за папа.<ref name=":0" /> ==== Война за Урбино ==== [[File:Portrait of Pope Leo X and his cousins, cardinals Giulio de' Medici and Luigi de' Rossi (by Raphael).jpg|thumb|322x322px|[[Рафаело Санцио|Рафаел]], Портрет на Лъв X с кардиналите Джулио де Медичи (бъдещ папа [[Климент VII]]) и [[Луиджи де Роси]] (негов първи братовчед), [[Уфици]], Флоренция.]]Лъв X предвижда за по-малкия си брат [[Джулиано II де Медичи|Джулиано]] и за племенника си [[Лоренцо II де Медичи|Лоренцо]] блестящи светски кариери. Той ги номинира за римски патриции. Поставя Лоренцо да отговаря за Флоренция, а Джулиано, за когото планира да създаде кралство в Централна Италия с Парма, Пиаченца, [[Ферара]] и Урбино, взима със себе си в Рим и го жени за [[Филиберта Савойска]].<ref>Tomas, Natalie R. (2017). ''The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence''. Routledge., с. 13</ref> Смъртта на Джулиано през март 1516 г. обаче кара папата да прехвърли амбициите си към Лоренцо. Точно по времето (декември 1516 г.), когато мирът между Франция, Испания, Венеция и Империята изглежда да обещава един християнски свят, обединен срещу турците, Лъв X получава 150 000 дуката за разходите по експедицията от краля на Англия [[Хенри VIII]], в замяна на което влиза в Имперската лига на Испания и Англия срещу Франция.<ref name=":1">Chisholm, Hugh, ed. (1911). "[[wikisource:1911_Encyclopædia_Britannica/Leo_(popes)/Leo_X|Leo (popes) § Leo X]]". ''Encyclopædia Britannica''. Vol. 16 (11th ed.). Cambridge University Press</ref> Войната продължава от февруари до септември 1517 г. и завършва с изгонването на херцога на Урбино и с триумфа на Лоренцо. Тя обаче съживява политиката на [[Александър VI]], увеличава разбойничеството и анархията в [[Папска държава|Папската държава]], възпрепятства подготовката за [[кръстоносен поход]] и разрушава папските финанси. [[Франческо Гуичардини]] изчислява цената на войната за Лъв X, която е 800 000 дуката. В крайна сметка обаче Лоренцо е утвърден като нов херцог на Урбино.<ref name=":1" /> ==== Планове за кръстоносен поход ==== Войната за Урбино е допълнително белязана от криза в отношенията между папата и кардиналите. Твърди се, че Свещената кардиналска колегия е станала много светска и проблемна от времето на папа [[Сикст IV]] и Лъв се е възползвал от заговор на няколко от нейните членове, за да я отрови, не само за да наложи примерни наказания чрез екзекутирането на един ([[Алфонсо Петручи]]) и затварянето на няколко други, но и за да направи радикални промени в колегията.<ref name=":1" /> [[Файл:Palazzo vecchio, baccio bandinelli e vincenzo de' rossi, leone X, 02.JPG|мини|266x266пкс|[[Бачо Бандинели]], ''Лъв X'', Салон на 500-те, [[Палацо Векио]], Флоренция]] На 3 юли 1517 г. той публикува имената на тридесет и един нови кардинали – брой почти безпрецедентен в историята на папството. Сред номинациите са такива забележителни имена като [[Лоренцо Кампеджо]], Джамбатиста [[Палавичини]], [[Адриан VI|Адриан от Утрехт]], [[Томас Гаетан]], [[Кристофоро Нумай]] и [[Еджидио Канизио]]. Назоваването на седем членове на видни римски фамилии обаче обръща политиката на неговия предшественик, която държи политическите фракции на града далеч от Курията. Други повишения са по политически или семейни съображения или с цел осигуряване на пари за войната срещу Урбино. Папата е обвинен, че е преувеличил заговора на кардиналите с цел финансова изгода, но повечето от тези обвинения изглеждат необосновани.<ref name=":1" /> Междувременно Лъв X чувства необходимостта да спре настъплението на османския [[султан]] [[Селим I]], който заплашва Източна Европа, и прави сложни планове за кръстоносен поход: би трябвало да бъде обявено примирие в целия християнски свят, папата да е арбитър на споровете, императорът и кралят на Франция да водят армията, Англия, Испания и [[Португалия]] да снабдяват флота и обединените сили да бъдат насочени срещу [[Константинопол]]. Папската [[дипломация]] в интерес на мира обаче се проваля. Кардинал Уолси прави Англия, а не папата, арбитър между Франция и Империята, и голяма част от парите, събрани за кръстоносния поход от десятъци и индулгенции, са изразходвани по други начини.<ref name=":1" /> През 1519 г. [[Кралство Унгария]] сключва тригодишно примирие със Селим I, но следващият султан [[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] подновява войната през юни 1521 г. и на 28 август превзема цитаделата на [[Превземане на Белград (1521)|Белград]]. Папата е силно разтревожен и въпреки че тогава е във война с Франция, праща около 30 000 дуката на унгарците. Лъв X се отнася с голяма лоялност към [[Източнокатолически църкви|източнокатолическите]] гърци и с була от 18 май 1521 г. забранява на латинското духовенство да отслужва литургия в гръцките църкви и на латинските [[епископ]]и да ръкополага гръцки духовници. Тези разпоредби по-късно са подсилени от [[Климент VII]] и [[Павел III]] и стигат далеч за уреждане на постоянните спорове между латините и гърците-униати.<ref name=":1" /> ==== Протестантска реформация ==== Лъв X е обезпокоен през целия си понтификат от схизмата, особено от [[Реформация]]та, предизвикана от [[Мартин Лутер]].<ref name=":1" /> [[File:Bulla-contra-errores.jpg|thumb|255x255px|Папската [[була]] ''Contra errores Martini Lutheri'' („Срещу грешките на Мартин Лутер“) от 1521 г.]] В отговор на опасенията за лошо поведение от страна на някои проповедници на индулгенцията, през 1517 г. [[Мартин Лутер]] пише своите ''[[95 тезиса|Деветдесет и пет тезиса]]'' по темата за индулгенциите. Идеите му се разпространяват в цяла Германия и Европа. Лъв X не успява да разбере напълно важността на движението и през февруари 1518 г. нарежда на генералния викарий на [[Августински орден|Августинския орден]] да наложи мълчание на своите [[Монах|монаси]].<ref name=":1" /> На 24 май Лутер изпраща обяснение на своите тезиси до папата. На 7 август той е призован да се яви в Рим. Въпреки това е постигнато споразумение, при което тази покана е отменена. Лутер вместо това отива в [[Аугсбург]] през октомври 1518 г., за да се срещне с папския легат кардинал Гаетан, но нито аргументите на кардинала, нито догматичната папска була на Лъв X от 9 ноември, изискваща всички християни да вярват във властта на папата да дава индулгенции, карат Лутер да се оттегли. Следва година на безплодни преговори, по време на които спорът пуска популярни корени в германските държави.<ref name=":1" /> Друга папска була от 15 юни 1520 г., ''Exsurge Domine'' („Стани, Господи“), осъжда 41 твърдения, извлечени от ученията на Лутер, и е отнесена в Германия от Ек в качеството му на апостолически [[Апостолически нунций|нунций]]. Лъв X официално отлъчва Лутер с булата ''Decet Romanum Pontificem'' („Подобава на римския понтифекс“) на 3 януари 1521 г. Папата също така нарежда на имепратора на Свещената римска империя [[Карл V]] да предприеме енергични мерки срещу ереста.<ref name=":1" /> Лъв X е папа по време на разпространението на [[Лутеранство]]то в Скандинавия. Папата многократно използва богатите северни [[Бенефиций|бенефиции]], за да възнаграждава членовете на [[Римска курия|Римската курия]], и към края на 1516 г. изпраща неполитичния Арчимболди като папски нунций в [[Дания]], за да събере пари за Свети Петър. Това довежда до Реформацията в Дания. Крал [[Кристиан II]] се възползва от нарастващото недоволство на местното духовенство към папското управление и от намесата на Арчимболди в шведското въстание, за да изгони нунция и да призове лутерански теолози в [[Копенхаген]] през 1520 г. Кристиян II одобрява план, според който в Дания трябва да бъде създадена официална държавна църква, всички обжалвания пред Рим трябва да бъдат премахнати, а кралят и Диетата трябва да имат последна юрисдикция по църковни каузи. Лъв X изпраща нов нунций в Копенхаген през 1521 г. в лицето на минорит Франческо де Потенция, който с готовност оправдава краля и получава Епархия Скара. Папата и неговият легат обаче не предприемат никакви стъпки да коригират злоупотребите или да дисциплинират по друг начин скандинавските църкви.<ref name=":1" /> ==== Други дейности ==== [[File:Ara Coeli (12).JPG|thumb|Статуя на Лъв X в „[[Санта Мария ин Арачели]]“, Рим|273x273пкс]]Папата номинира 42 нови кардинали в осем консистории, включително двама братовчеди (единият става негов наследник като папа [[Климент VII]]) и един племенник. Той също така издига Адриан Флоренс Бойенс в кардинал, който става негов непосредствен наследник като папа [[Адриан VI]]. В [[консистория]]та на Лъв X от 1 юли 1517 г. са създадени 31 кардинали и това остава най-голямото разпределение на кардинали в една консистория до 2001 г., когато папа [[Йоан Павел II]] назначава 42 кардинали. Папа Лъв X канонизира единадесет души по време на управлението си, като седем от тях са група от [[Мъченик|мъченици]]. Най-забележителната канонизация от неговото папство е тази на [[Франциск от Паола]] на 1 май 1519 г. === Последни години и смърт === Това, че Лъв X не прави повече, за да спре антипапския бунт в Германия и Скандинавия, би трябвало да се обясни отчасти с политическите усложнения на времето и със собствената му загриженост за папската и политика и тази на Медичите в Италия. Смъртта на император [[Максимилиан I]] I през 1519 г. сериозно повлиява на ситуацията. Лъв X се колебае между могъщите кандидати за наследството, позволявайки на пръв поглед да изглежда, че предпочита Франсоа или второстепенен германски принц. Най-накрая той приема [[Карл V|Карл Испански]] като неизбежен.<ref name=":1" /> [[Файл:LX graf.jpg|ляво|мини|271x271пкс|Гробът на папа Лъв X в римската базилика „Санта Мария сопра Минерва“]] Сега Лъв X е нетърпелив да обедини Ферара, Парма и Пиаченца в Папската държава. Опитът в края на 1519 г. за превземане на Ферара се проваля и папата признава необходимостта от чуждестранна помощ. През май 1521 г. в Рим е подписан договор за съюз между него и императора. Милано и [[Генуа]] би трябвало да бъдат отнети от Франция и възстановени на империята, а Парма и Пиаченца – да бъдат дадени на Църквата след изгонването на французите. Разходите по набирането на 10 000 швейцарци би трябвало да бъдат поети по равно от папата и императора. Карл V взима Флоренция и семейство Медичи под своя защита и обещава да накаже всички врагове на католическата вяра. Лъв X се съгласява да прехвърли Карл V в Кралство Неапол, да го короняса за император на Свещената Римска империя и да помогне във войната срещу Венеция. Предвидено е, че Англия и Швейцария също може да се присъединят към лигата. Крал [[Хенри VIII]] обявява своето присъединяване през август 1521 г. [[Франсоа I]] вече е започнал война с Карл V в [[Навара]], а в Италия французите предприемат първото си враждебно движение на 23 юни 1521 г. Лъв веднага обявява, че ще отлъчи краля на Франция и ще освободи поданиците си от вярност към него, освен ако Франсоа I не свали оръжието си и не предаде [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Парма и Пиаченца]] на Църквата. Папата доживява да чуе радостната новина за превземането на Милано от французите и за окупацията от папските войски на отдавна желаните провинции (ноември 1521 г.).<ref name=":1" /> След като се разболява от [[бронхопневмония]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/en/Scheda_Leone_X|заглавие=Leo X, Pope (1475–1521)|издател=Mediateca di Palazzo Medici Riccardi|език=it}}</ref>, папа Лъв X умира на 1 декември 1521 г. на 45-годишна възраст. Смъртта му е толкова внезапна, че последните тайнства не могат да бъдат отслужени. Тогавашните подозрения за отравяне са неоснователни. Погребан е в базиликата „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ в Рим.<ref name=":1" /> Смъртта му идва едва 10 месеца след като отлъчва [[Мартин Лутер]] – основополагащата фигура в Протестантската реформация, който е обвинен в 41 грешки в своите учения.<ref name="Pope Leo X">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://reformation500.csl.edu/bio/pope-leo-x/|заглавие=Pope Leo X|труд=Reformation 500|издател=Concordia Seminary}}</ref> == Характер, интереси и таланти == === Обща оценка === Лъв X е критикуван за справянето си със събитията в папството.<ref>Paul Strathern, ''The Medici: Godfathers of the Renaissance'', 2008, с. 244</ref> Има музикален и приятен глас и весел нрав.<ref>Pastor, Ludwig von (1908). ''History of the Popes from the Close of the Middle Ages; Drawn from the Secret Archives of the Vatican and other original sources''. Vol. 8. London, с. 72, 74</ref> Той е красноречив в речта си и елегантен в своите маниери и епистоларен стил.<ref>Pastor, Ludwig von (1908). ''History of the Popes from the Close of the Middle Ages; Drawn from the Secret Archives of the Vatican and other original sources''. Vol. 8. London., с. 78</ref> Наслаждава се на музиката и театъра, изкуството и поезията, шедьоврите на древните и творенията на своите съвременници, особено тези, подправени с остроумие и ученост. Особено се радва на писането на [[Латински език|латински]] стихове на момента (в което е много добър) и култивира ''импровизаторите''.<ref>Roscoe, William (1806). ''The Life and Pontificate of Leo the Tenth''. Vol. 4 (2nd ed.). London, с. 493</ref> Твърди се, че той е заявил: „Нека се наслаждаваме на папството, тъй като Бог ни го е дал“,<ref>Lilly, William Samuel. ''The Claims of Christianity'' (1894) с. 191</ref> макар че [[Лудвиг фон Пастор]] казва, че в никакъв случай не е сигурно, че той е направил забележката, а историкът Клеменс Льофлер казва, че „венецианският посланик, който разказа това за него, не е безпристрастен, нито е бил в Рим по това време“.<ref name=":0" /> Но няма съмнение, че той е бил по природа любител на удоволствията и че анекдотът отразява непринуденото му отношение към високия и тържествен пост, на който е бил призован.<ref>Pastor 1908, с. 76</ref> От друга страна, въпреки светската си привързаност, Лъв се моли, пости, ходи на изповед, преди да отслужи публично литургия, и съвестно участва в религиозните служби на Църквата.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Pastor|1908}}, с. 76 и {{Харвардска система за цитиране|Vaughan|1908}}, с. 282, и двамата цитиращи венецианския посланик, и също {{Харвардска система за цитиране|Pastor|1908}}, с. 78-80</ref> Към добродетелите на щедростта, милосърдието и милосърдието той добавя [[Макиавелизъм|макиавелистките]] качества на измамата и проницателността, толкова високо ценени от принцовете на неговото време.<ref name=":1" /><ref>Добродетели на доброжелателството: {{Харвардска система за цитиране|Pastor|1908}}, с. 81; политическа измама: {{Харвардска система за цитиране|Roscoe|1806}}, с. 464 и сл.</ref> Характерът на Лъв X преди е бил атакуван от зловещи клевети за разврат, убийство, безбожие и атеизъм. През 17 век се смята, че 300 или 400 писатели съобщават (въз основа на полемичен антикатолически източник) история, че когато някой е цитирал на Лъв пасаж от един от четиримата евангелисти, той е отговорил, че е общоизвестно „колко полезна е тази басня за Христос за нас и нашата компания“.<ref>Това твърдение е дело на John Bale в ''Pageant of Popes'' (публикувано посмъртно през 1574);за разпространението на историята вж. [[Пиер Бейл|Pierre Bayle]] цитиран от {{Харвардска система за цитиране|Roscoe|1806|pp=479 и сл.}}.</ref> Тези клевети и други са разгледани от Уилям Роско през 19 век и отново от [[Лудвиг фон Пастор]] през 20 век, и са отхвърлени.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Roscoe|1806|pp=478–486}}; {{Харвардска система за цитиране|Pastor|1908|pp=79–81}}.</ref> Независимо от това, дори изтъкнатият философ [[Дейвид Хюм]], макар да твърди, че Лъв е твърде интелигентен, за да вярва в католическата доктрина, признава, че той е „един от най-известните принцове, които някога са седели на папския трон. Хуманен, благодетелен, щедър, приветлив; покровител на всяко изкуство и приятел на всяка добродетел".<ref>{{Харвардска система за цитиране|Siebert|1990}}, с. 95, цитиращ Hume, ''History of England'' (1754–1762), vol. 3, с. 95.</ref> Самият [[Мартин Лутер]], в помирително писмо до Лъв X, свидетелства за универсалната репутация на Лео за морал: „Наистина, публикуваното мнение на толкова много велики мъже и репутацията на Вашия безупречен живот са твърде широко известни и твърде много почитани в целия свят, за да бъдат нападнати от който и да е човек, с колкото и да е велико име, или от каквото и да е изкуство. Не съм толкова глупава да нападам човек, когото всички хвалят...“<ref>Писмо от 6 септ. 1520, издадено като предговор към неговата Freedom of a Christian. Вж. Hans Joachim Hillerbrand, The Division of Christendom, Westminster John Knox Press (Louisville, 2007), с. 53.</ref> Окончателният доклад на венецианския посланик [[Marino Giorgi|Марино Джорджи]] подкрепя оценката на Хюм за приветливостта и свидетелства за обхвата на талантите на Лъв X.<ref>Pastor 1908, с. 75 и сл..</ref> С датата март 1517 г. той показва някои от преобладаващите му характеристики: „Папата е добродушен и изключително свободолюбив човек, който избягва всяка трудна ситуация и преди всичко желае мир; той сам не би предприел война, освен ако не са засегнати личните му интереси; той обича да учи; по канонично право и литература притежава забележителни познания; освен това той е много отличен музикант“.<ref name=":1" /> Лъв X е петият от шестимата папи, които са неблагоприятно представени от историка [[Барбара Тучман|Барбара Тъчман]] в ''The Marhc of Folly'' и които са обвинени от нея в ускоряване на [[Реформация|протестантската реформация]].Тъчман описва Лео като културен – макар и религиозно предан [[Хедонизъм|хедонист]].<ref>{{Cite book|last=Tuchman|first=Barbara|title=The March of Folly|url=https://archive.org/details/marchoffollyfrom00tuch|year=1984|publisher=Knopf|isbn=978-0394527772|pages=[https://archive.org/details/marchoffollyfrom00tuch/page/104 104]}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://faculty.webster.edu/corbetre/personal/reading/tuchman-folly.html|заглавие=Book review – 'The March of Folly' By Barbara W. Tuchman|труд=faculty.webster.edu|достъп_дата=3 May 2019}}</ref> Папа Лъв X създава астрологическа катедра в Католическия университет в Рим.<ref>{{Citation |title=Интернет вестник „Народ“ |url=http://peoplebg.com/ninatina/novinipod.php?stat=163&section=1&cur=0 |accessdate=2007-05-29 |archivedate=2007-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070929040059/http://peoplebg.com/ninatina/novinipod.php?stat=163&section=1&cur=0 }}</ref> === Интелектуални интереси === [[File:Leo X Rubens.jpg|thumb|265x265px|[[Петер Паул Рубенс]], ''Портрет на папа Лъв X'', 17 век ]] Любовта на Лъв X към всички форми на изкуството произтича от [[Хуманизъм|хуманистичното]] образование, което получава във [[Флоренция]], следването му в [[Пиза]] и обширното му пътуване из Европа като млад. Той обича поемите на латински на хуманистите, трагедиите на гърците и комедиите на [[Бернардо Довици да Бабиена|кардинал Бибиена]] и [[Лудовико Ариосто]], докато се наслаждава на разказите, изпратени от изследователите на [[Нов свят|Новия свят]]. И все пак „Такъв хуманистичен интерес сам по себе си бе религиозен... През [[Ренесанс|Ренесанса]] филизите на класическия свят и християнския свят на Рим се разглеждат като преплетени. Това беше исторически ориентирана култура, в която изображенията на художниците на [[Купидон]] и [[Богородица|Мадоната]], на [[Херкулес]] и [[Петър (апостол)|Свети Петър]] можеха да съществуват рамо до рамо.“<ref>Crocker III 2001, с. 222</ref> === Любов към музиката === Пастор казва, че „От младостта си Лъв, който имаше фин слух и мелодичен глас, обичаше музиката до степен на фанатизъм“.<ref>Pastor 1908, с. 144</ref> Като папа той подсигурява услугите на професионални певци, инструменталисти и композитори от далечна Франция, Германия и Испания. Освен на златарите, най-високите заплати, записани в папските сметки, са тези на музиканти, които също се радват на щедрости от личните финанси на папата. Техните служби са запазени не толкова за удоволствието на Лъв X и неговите гости на частни социални събития, колкото за подобряване на религиозните служби, на които папата отдава голямо значение. Стандартът на пеене на папския хор е особен обект на загриженост на папата, като са запазени френски, нидерландски, испански и италиански певци. Големи суми пари са похарчени и за придобиването на богато украсени музикални инструменти и той е особено усърден в осигуряването на музикални [[Партитура|партитури]] от Флоренция.<ref>По въпр. вж.: {{Харвардска система за цитиране|Roscoe|1806}}, с. 487–490, и {{Харвардска система за цитиране|Pastor|1908}}, с. 141 - 148</ref> Той също така насърчава техническите подобрения, разработени за разпространението на такива резултати. [[Отавиано Петручи]], който преодолява практически трудности при използването на подвижни шрифтове за отпечатване на музикални ноти, получава от Лъв X изключителната привилегия да отпечатва партитури за органи (което, според папската бележка, „прибавя значително към достойнството на богослужението“) за период от 15 години от 22 октомври 1513 г.<ref>Cummings 1884–1885, с. 103 и сл.</ref> В допълнение към насърчаването на изпълнението на изпети литургии той насърчава пеенето на Евангелието на гръцки в частния му параклис.<ref>Cummings 2009, с. 586</ref> === Недостойни занимания === [[File:Hanno.raffael.jpg|thumb|right|204x204px|Папският слон на име Ано]] Дори онези, които го защитават срещу по-странните атаки срещу характера му, признават, че той е участвал в развлечения като маскаради, „шеги“, лов на птици и лов на глигани и други диви зверове.<ref>Roscoe 1806, с. 491–496; Pastor 1908, с. 77, 151–156. Fowling and hunting: Roscoe 1806, с. 496–498; Pastor 1908, с. 157–161; Vaughan 1908, с. 192–214</ref> Според един биограф той бил „погълнат от празни и егоистични забавления“.<ref>Vaughan 1908, с. 283</ref> Лео угажда на смешниците в своя двор, но също така толерира поведение, което ги прави обект на присмех. Един случай се отнася до самонадеяния ''импровизатор'' Джакомо Барабало, абат на [[Гаета]], който е част от бурлескно шествие, организирано в стила на древен [[Триумф|римски триумф]]. Барабало е облечен в празнични одежди от кадифе и с хермелин и представен на папата. След това той е отведен на площад „Свети Петър“ и бе качен на гърба на Хано – бял слон, подарък от [[Мануел I|португалския крал Мануел I.]] След това великолепно украсеното животно е отведено по посока на [[Капитолий|Капитолия]] под звуците на барабани и тръби. Но докато пресича моста на [[Мост на светия ангел|Сант Анджело]] над река [[Тибър]], слонът, вече обезпокоен от шума и объркването около себе си, се дръпва силно, изхвърляйки спътника си върху калния речен бряг долу.<ref>Bedini 1981, с. 79 и сл. And see Pastor 1908, с. 154 и сл.</ref> === Личен живот === Най-скорошният биограф на Лъв X, [[Карло Фалкони]], казва, че той таи личен живот на морални нередности зад маска на изтънченост.<ref>Falconi, Carlo, ''Leone X'', Milano (1987).</ref> Неприличните клевети в стихове от типа [[Пасквил|пасквили]] са особено изобилни по време на конклава след смъртта на Лъв X през 1521 г. и отправят обвинения относно нецеломъдрието му, намеквайки за или утвърждавайки [[Хомосексуалност|хомосексуалността]] му.<ref>Вж. {{Харвардска система за цитиране|Cesareo|1938}}, с. 4 и сл., с. 78. Вж. също препратки в {{Harv|Roscoe|1806}}, с. 4646 (той също отпечатва няколко в своето приложение), и {{Харвардска система за цитиране|Pastor|1908}}, с. 68</ref> Предположения за хомосексуално влечение се появяват в трудовете на двама съвременни него историци – [[Франческо Гуичардини]] и [[Паоло Джовио]]. Цимерман отбелязва „неодобрението на Джовио към познатите закачки на папата с неговите шамбелани – красиви млади мъже от знатни семейства, и предимството, което той, както се казва, извлича от тях“.<ref>Paolo Giovio,''De Vita Leonis Decimi Pont. Max., Firenze (1548, 4 vols),'' написан за папата от Медичите Климент VII и завършен през 1533; и (за годините от 1492 до 1534) Francesco Guicciardini, Storia d'Italia, Firenze (1561, първите 16 книги; 1564 пълно изд. от 20 книги) написани между 1537 и 1540 г. и публикувани посмъртно през 1540 г. За характеристиката на съответните пасажи (малко и кратки) в тези автори вж. напр. Vaughan 1908, . 280: и Wyatt, Michael, "Bibbiena's Closet: Interpretation and the Sexual Culture of a Renaissance Papal Court", вкл. глава 2 на Cestaro, Gary P. (ed.), Queer Italia, London (2004), с. 35–54 a. Към тях могат да се добавят Zimmerman, T.P., Paolo Giovio: The Historian and the Crisis of Sixteenth-Century Italy, Princeton University Press (1996), цитиращ на с. 23 неодобрението на Джовио за закачките. Две страници по-късно Цимерман отбелязва склонността на Джовио към клюкиарстване.</ref> [[Мартин Лутер]] прекарва месец в Рим през 1510 г. – три години преди Лъв да стане папа, и е разочарован от корупцията там.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/luther_martin.shtml|заглавие=BBC History – Historic Figures: Martin Luther (1483–1546)|труд=www.bbc.co.uk}}</ref> През 1520 г. – годината преди отлъчването му от Католическата църква, Лутер твърди, че Лъв е живял „непорочен живот“.<ref name="lutherleo">{{Харвардска система за цитиране|Wilson|2007}}. с. 282. Това твърдение (направено в памфлета ''Warnunge D. Martini Luther/ An seine lieben Deudschen'', Wittenberg, 1531) е в ярък контраст с ранната похвала на Лутер за непорочния живот на Лъв X в помирителното си писмо до него от 6 септ. 1520 г. и публикувано в предговора на неговата ''Freedom of a Christian,'' вж. по въпр. Hillerbrand 2007, с. 53</ref> По-късно обаче той се дистанцира от това свое твърдение и твърди през 1531 г., че Лъв е налага мярка, според която кардиналите е трябвало да ограничават броя на момчетата, които държат за свое удоволствие, „в противен случай е щяло да се разпространи по целия свят колко открито и безсрамно папата и кардиналите в Рим практикуват [[содомия]].“<ref name="lutherleo" /> Срещу това твърдение е папската була ''Supernae disisticitionis Arbitrio'' от 1514 г., което, ''inter alia'', изисква кардиналите да живеят „... трезво, непорочно и благочестиво, въздържайки се не само от злото, но и от всякаква проява на злото", и съвременникът му и свидетел на двора на Лъв X Матео Еркуланео подчертава вярването си, че Лъв е бил непорочен през целия си живот.<ref>Откъс от ''Supernae dispositionis arbitrio'' цитиран от Jill Burke (Burke 2006, с. 491). Herculaneo, Matteo, публ. в Fabroni, ''Leonis X: Pontificis Maximi Vita'' в бел. 84 и цитиран в материалната част от Roscoe 1806, с. 485 в бел.</ref> Историците се занимават с въпроса за сексуалността на Лъв X поне от края на 18 век и малцина вярват на упреците, направени срещу него в по-късните години и десетилетия след смъртта му, или поне ги считат за незаслужаващи внимание, без непременно да стига до заключения дали е бил хомосексуален или не.<ref>Тези, които са отхвърлили доказателствата, включват: Fabroni, Angelo, ''Leone X: Pontificis Maximi Vita'', Pisa (1797) на с. 165 с бел. 84; Roscoe 1806, с. 478–486; and (Pastor 1908, с. 80 и сл. с голяма бел.).Тези, които са се занимавали с живота на ЛъвX надълго и нашироко и са игнорирали обвиненията или ги отхвърлили накратко, включват: Gregorovius, Ferdinand, ''History of the City of Rome in the Middle Ages'' Eng. trans. Hamilton, Annie, London (1902, vol. VIII.1), с. 243; Vaughan 1908, с. 280; Hayes, Carlton Huntley, статия "Leo X" in ''The Encyclopædia Britannica'', Cambridge (1911, vol. XVI); Creighton, Mandell, ''A History of the Papacy from the Great Schism to the Sack of Rome'', London (new edn., 1919), vol. 6, с. 210; Pellegrini, Marco, статии "Leone X" in ''Enciclopedia dei Papi'', (2000, vol.3) и в ''Dizionario Biografico degli Italiani'' (2005, vol. 64); и Strathern, Paul ''The Medici: Godfathers of the Renaissance'' (a popular history), London (2003, pbk 2005), с. 277. От тях се знае, че Ludwig von Pastor и Hayes са католици, а Roscoe, Gregorovius и Creighton не са.</ref> Онези, които стоят извън този консенсус, обикновено не стигат до заключението със сигурност, че Лъв е бил нецеломъдрен по време на своя понтификат.<ref>Най-новата биография на папата спекулира, че личният му живот може да е бил белязан от морални нередности: Falconi, Carlo, ''Leone X'', Milano (1987). Giovanni Dall'Orto събра и прегледа най-подходящия материал (вкл. Falconi, с. 455–461) в увода на Wotherspoon & Aldrich, ''Who's Who in Gay and Lesbian History'', Routledge, London and New York (2001), на с. 264, стигайки само до предварителни и временни заключения относно предполагаемата хомосексуалност на Лъв X.</ref> Джоузеф Маккейб обвинява Пастор в невярност, а Вон, че лъже в хода на обработката на доказателствата, като посочва, че Паоло Джовио и Франческо Гуичардини изглежда са споделяли убеждението, че Лъв X е участвал в „неестествен порок“ (хомосексуализъм), докато е папа.<ref>''A History of the Popes'', London (1939), с. 409</ref> === Благотворителност === Лъв X прави благотворителни дарения от повече от 6000 дуката годишно на домове за пенсионери, болници, манастири, освободени войници, поклонници, бедни студенти, изгнаници, сакати и болни и нещастни.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Pastor|1908}}, с. 81</ref> == Наследство == === Провал във възпирането на Реформацията === Вероятно най-трайното наследство от управлението на папа Лъв X е възприеманият негов провал не само да не спре Реформацията, но и да я подхранва. Ключов проблем е, че неговият понтификат не успява да осъществи реформите, постановени от [[Пети латерански събор|Петия латерански събор]] (проведен между 1512 и 1517 г.), които имат за цел да се справят с много от техните политически проблеми, както и да реформират християнския свят, по-специално по отношение на папството, кардиналите и курията. Някои смятат, че прилагането на тези укази може да е било достатъчно, за да намали подкрепата за радикални предизвикателства пред църковната власт. Но вместо това под негово ръководство фискалните и политическите проблеми на Рим се задълбочават. Основен принос са неговите щедри разходи (особено за изкуствата и за самия него), които водят папската хазна до растящи дългове, както и решението му да разреши продажбата на [[Индулгенция|индулгенции]]. Експлоатацията на хората и покварата на религиозните принципи, свързани с практиката на продажба на индулгенции, бързо се превръща в основен стимул за началото на Протестантската [[реформация]]. ''[[95 тезиса|95-те тезиса]]'' на Мартин Лутер, иначе озаглавени „Диспут относно силата и ефикасността на индулгенциите“, са поставени на вратата на църква във [[Витенберг]], Германия през октомври 1517 г., само седем месеца след завършването на Петия латерански събор. Но опитът на папа Лъв X да преследва учението на Лутер за индулгенциите и в крайна сметка да го [[Отлъчване от Църквата|отлъчи]] от Църквата през януари 1521 г. не води до изоставяне на Лутеранската доктрина, а има обратния ефект на по-нататъшно разцепване на Западната църква.<ref name="Pope Leo X2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://reformation500.csl.edu/bio/pope-leo-x/|заглавие=Pope Leo X|труд=Reformation 500|издател=Concordia Seminary}}</ref> === Прекомерни разходи === Лъв X е известен с това, че харчи щедро пари за изкуство, благотворителност, благодеяния за неговите приятели, роднини и дори хора, които едва познава, за династическите войни, като [[Войната на Урбино|войната в Урбино]], и за своя личен лукс. В рамките на две години след като става папа, той похарчва цялото съкровище, натрупано от предишния папа, пестеливият [[Юлий II]], и кара папството да изпадне в дълбоки дългове. До края на неговия понтификат през 1521 г. папската хазна е задлъжняла с 400 000 дуката.<ref name="Pope Leo X2" /> Този дълг допринася не само за бедствията на собствения понтификат на Лъв X (особено продажбата на индулгенции, които ускоряват [[Протестантство|Протестантството]]), но и сериозно ограничава по-късните папи (папа [[Адриан VI]] и любимият му братовчед папа [[Климент VII]] ) и налага мерки за икономии.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sgira.org/hm/pope_hadrian_6.htm|заглавие=Pope Hadrian VI|труд=www.sgira.org|достъп_дата=2023-07-25|архив_дата=2022-04-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220401090054/http://www.sgira.org/hm/pope_hadrian_6.htm}}</ref> Личните разходи на Лъв X също са огромни. За 1517 г. неговият личен доход е записан като 580 000 дуката, от които 420 000 идват от държавите на Църквата, 100 000 от анати (такса в полза на папската хазна, събирана от онези лица, които са получили от папата пребенда, т.е. правото на доход от църковна служба) и 60 000 от композиционния данък, въведен от [[Сикст IV]]. Тези суми, заедно със значителните суми, натрупани от индулгенции, юбилеи и специални такси, изчезват толкова бързо, колкото са били получени. За да остане финансово платежоспособен, папата прибягва до отчаяни мерки: инструктира своя братовчед, [[Климент VII|кардинал Джулио де Медичи]], да заложи папските бижута, дворцовите мебели, сервизите и дори статуите на апостолите. Освен това папата продава шапки на кардинали, членство в братския орден, който той създава през 1520 г. – Папските рицари на Св. св. Петър и Павел, и взима назаем толкова огромни суми от банкери, че след смъртта му много от тях са съсипани.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.knightsofstpeterandstpaul.com/history.html|заглавие=History|труд=Knights of St. Peter and St. Paul}}</ref> === Покровител на учението === Лъв X издига Църквата до висок ранг като приятел на всичко, което изглежда да разширява познанието или усъвършенства и украсява живота. Той превръща столицата на християнския свят Рим в център на европейската култура. Докато все още е кардинал, той възстановява църквата „Санта Мария ин Домника“ по проекти на [[Рафаело Санцио|Рафаело]], а като папа нарежда [[Сан Джовани дей Фиорентини]] да бъде построена по проекти на [[Якопо Сансовино]],<ref>{{Cite book|last=Heydenreich|first=L.|last2=Lotz|first2=W.|title=Pelican History of Art|year=1974|pages=195–196|chapter=Architecture in Italy 1400–1600}}</ref> и продължава работата по базиликата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“ и Ватикана под ръководството на Рафаело и [[Агостино Киджи]]. Конституцията на Лъв X от 5 ноември 1513 г. реформира [[Римски университет „Сапиенца“|Римския университет]], пренебрегнат от папа [[Юлий II]]. Той възстановява всичките му факултети, дава по-големи заплати на професорите и свиква изтъкнати учители отдалеч,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uniroma1.it/it/pagina/la-storia|заглавие=La storia {{!}} Sapienza Università di Roma|труд=www.uniroma1.it|достъп_дата=2023-7-25}}</ref> и въпреки че никога не достига до значението на университетите в [[Падуа]] и в Болоня, през 1514 г. притежава факултет с добра репутация от осемдесет и осем професори. [[File:Portrait of Pope Leo X.jpg|thumb|Папа Лъв Leo X, портрет от 1846 г.]] Лъв X повиква известния ренесансов учен [[Янус Ласкарис]] в Рим, за да дава инструкции на гръцки език, и основава гръцка печатница, от която през 1515 г. се появява първата гръцка книга, отпечатана в Рим. Той прави Рафаело пазител на класическите антики на Рим и околностите, чиито древни паметници са предмет на известното писмо от Рафаело до папата през 1519 г.<ref>Hart, Vaughan, Hicks, Peter, ''Palladio’s Rome''. Translation of Andrea Palladio’s ''L’Antichita di Roma'' and ''Descritione de le chiese…in la città de Roma,'' (1554) including as an appendix Raphael’s famous Letter to Leo X concerning Rome's ancient monuments, Yale University Press, London and New Haven, 2006</ref> Изтъкнатите латинисти [[Пиетро Бембо]] и [[Якопо Садолето]] са папски секретари,<ref>{{Cite book|last=Paolo Giovio|title=Vita Leonis Decimi, pontifici maximi: libri IV|url=https://books.google.com/books?id=VrVQAAAAcAAJ|year=1551|publisher=officina Laurentii Torrentini|location=Florentiae|page=67|език=la}}</ref> както и известният поет [[Бернардо Аколти]]. Други поети, като [[Марко Джироламо Вида]],<ref>Lancetti, Vencenzo (1831). ''Della vita e degli scritti di Marco Girolamo Vida'' (in Italian). Milano: Giuseppe Crespi. с. 30–31</ref> [[Джан Джорджо Трисино]]<ref>[http://www.newadvent.org/cathen/15061a.htm Ford, Jeremiah. ]</ref> и [[Бернардо Довици да Бибиена]], писатели на романи като [[Матео Бандело]] и стотици други литератори от онова време са епископи, папски писари, абревиатори или на друга папска служба. Александър Дюма - баща казва:<ref>Celebrated Crimes, Vol. I. New York: P.F. Collier & Son, 1910, с. 361–414</ref> {{Цитат|При неговия понтификат латинското християнство приема езически, гръко-римски характер, който, преминавайки от изкуството в нравите, придава на тази епоха странен облик. Престъпленията за момента изчезнаха, за да дадат място на пороците; но към очарователни пороци, пороци с добър вкус, като тези, на които се е отдавал [[Алкивиад]] и са били възпяти от [[Катул]].}} === Държавник === Няколко второстепенни събития от понтификата на Лъв X заслужават да бъдат споменати. Той е особено приятелски настроен към [[Мануел I|португалския крал Мануел I]] в резултат на мисионерските дейности на краля в Азия и Африка. Папа Лъв X получава голямо посолство от португалския крал, носещо стоки от колониите му.<ref>Chisholm, Hugh, ed. (1911). "[[wikisource:1911_Encyclopædia_Britannica/Emanuel_I.|Emanuel I]]." . ''Encyclopædia Britannica''. Vol. 9 (11th ed.). Cambridge University Press. с. 305</ref> Неговата конституция от 1 март 1519 г. осъжда искането на краля на Испания да откаже публикуването на папските були. Той поддържа близки отношения с Полша поради турското настъпление и полското състезание с [[Тевтонски орден|Тевтонските рицари]]. Неговата була от юли 1519 г., която регулира дисциплината на полската църква, по-късно е трансформирана в конкордат от папа [[Климент VII]]. Лъв X проявява особено благоволение към [[Евреи|евреите]] и им позволява да издигнат еврейска [[Печатарство|печатница]] в Рим. При [[Даниел Бомберг]] тя издава ръкописи на [[Талмуд|Талмуда]]<ref name=":6">{{Cite journal|last=Heller|first=Marvin J|date=2005|title=Earliest Printings of the Talmud: From Bomberg to Schottenstein|url=http://www.jewishhistory.com/PRINTINGTHETALMUD/essays/7.pdf|journal=Yeshiva University Museum|page=73|archive-url=https://web.archive.org/web/20160815204146/http://www.jewishhistory.com/PRINTINGTHETALMUD/essays/7.pdf|archive-date=15 August 2016}}</ref> и [[Микраот Гедолот]] с одобрението и защитата на папата.<ref name=":02">{{Cite book|last=Habermann|first=Abraham Meir|title=Encyclopedia Judaica|year=1971|publisher=Keter|page=1195}}</ref> Той одобрява формирането на Ораторий на божията любов – група от благочестиви мъже в Рим, които по-късно стават [[Театинци|Театинския орден]]. Канонизира [[Франциск от Паола]].<ref>Flesch, Marie. "“That spelling tho”: A Sociolinguistic Study of the Nonstandard Form of Though in a Corpus of Reddit Comments." ''of the 6th Conference on Computer-Mediated Communication (CMC) and Social Media Corpora (CMC-corpora 2018)''</ref> == Вижте също == * [[Медичи]] * [[Портрет на папа Лъв X]] == Източници == * Bedini, Silvio A. (30 April 1981). "The Papal Pachyderms". ''Proceedings of the American Philosophical Society''. 125 (2): 75–90 * Burke, Jill (September 2006). "Sex and Spirituality in 1500s Rome [etc.]". ''The Art Bulletin''. 88 (3): 482–495 * Cesareo, G.A. (1938). ''Pasquino e pasquinate nella Roma di Leone X''. Rome. pp. 74ff, 78 * Cummings, Anthony (Winter 2009). "Informal Academies and Music in Pope Leo X's Rome". ''Italica''. 86 (4): 583–601 * Cummings, William H. (1884–1885). "[https://zenodo.org/record/2009042 Music Printing]". ''Proceedings of the Musical Association''. 11th Sess.: 99–116 * Crocker III, H.W. (2001). ''Triumph: The Power and the Glory of the Catholic Church''. New York: Three Rivers Press * Hillerbrand, Hans Joachim (2007). ''The Division of Christendom''. Louisville: Westminster John Knox Press. p. 53 * Löffler, Klemens (1910). "[[wikisource:Catholic_Encyclopedia_(1913)/Pope_Leo_X|Pope Leo X]]" . In Herbermann, Charles (ed.). ''Catholic Encyclopedia''. Vol. 9. New York: Robert Appleton Company * Minnich, Nelson H.; Raphael (Winter 2003). "[https://www.thefreelibrary.com/Raphael's+Portrait+Leo+X+with+Cardinals+Giulio+de'+Medici+and+Luigi...-a0113649040 Raphael's Portrait "Leo X with Cardinals Giulio de' Medici and Luigi de' Ross]i": A Religious Interpretation". ''Renaissance Quarterly''. 56 (4 (n.d.)): 1005–1052 * Pastor, Ludwig von (1908). ''History of the Popes from the Close of the Middle Ages; Drawn from the Secret Archives of the Vatican and other original sources''. Vol. 8. London * Phillips-Court, Kristin, ed. (2011). ''The Perfect Genre: Drama and Painting in Renaissance Italy''. Ashgate Publishing * Roscoe, William (1806). ''The Life and Pontificate of Leo the Tenth''. Vol. 4 (2nd ed.). London * Siebert, Donald T. (1990). ''The Moral Animus of David Hume''. London and New Jersey: Associated University Presses. p. 77 * Setton, Kenneth (1984). ''The Papacy and the Levant, 1204–1571 By Kenneth Meyer Setton''. Vol. 3. The American Philosophical Society * Tomas, Natalie R. (2017). ''The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence''. Routledge * Vaughan, Herbert M. (1908). ''[[iarchive:in.ernet.dli.2015.99911|The Medici Popes]]''. London and New York * Williams, George L. (1998). ''Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes''. McFarland Inc * Wilson, Derek (2007). ''The life and legacy of Martin Luther''. Random House. p. 282 == Бележки == <references/> {{Превод от|en|Pope Leo X|1163609460}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[папа|римски папа]]|[[1513]]|[[1521]]|[[Юлий II]]|[[Адриан VI]]}} {{пост край}} {{папи}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Папи]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Папи|Лъв 10]] [[Категория:Италиански духовници|Лъв 10]] qrqndxg9kta3c7i18ou9litustcx7lq 0 141641 12397786 12392780 2024-10-28T19:39:58Z Ted Masters 210248 12397786 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флаг|Саудитска Арабия}} Ал-Хилал | герб =Al Hilal SFC Logo.svg | оригинално име = ''نادي الهلال السعودي''<br> | прозвище = ''AL-Zaeem'' („Лидерите“) | стадион = [[Университетски стадион Крал Сауд]] | капацитет = 25 000 | президент = {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Фахад бин Нафел]] | старши треньор = {{флагче|Португалия}} [[Жорже Жезуш]] | първенство = [[Саудитска Професионална Лига]] | сезон = 2023/24 | място = 1-во | екипировка=[[Пума АГ|Пума]] | уебсайт = {{URL|http://www.alhilal.com/}} | leftarm1=0000DF | body1=0000DF | rightarm1=0000DF | shorts1=0000DF | socks1=0040FF | leftarm2=CACACA | body2=CACACA | rightarm2=CACACA | shorts2=CACACA | socks2=FFFFFF | pattern_la2=_alhilal2425a | pattern_b1=_alhilal2425h | pattern_ra1=_alhilal2425h | pattern_sh1=_alhilal2324h | pattern_so1= | pattern_b2=_alhilal2425a | pattern_ra2=_alhilal2425a | pattern_sh2=_alhilal2324a | pattern_so2= | pattern_la3=_alhilal2425t | pattern_b3=_alhilal2425t | pattern_ra3=_alhilal2425t | pattern_la1=_alhilal2425h | leftarm3= | body3= | rightarm3= | shorts3=604090 | socks3=604090 }} [[Файл:Roberto Rivelino from left and right Najeeb Al Imam in 1979 in Saudi Arabia.jpg|мини|дясно|[[Роберто Ривелиньо]] (вляво) и Наджииб Ал Имам (вдясно) играещи за Ал-Хилал през 1979]] '''Ал-Хилал''' ({{lang|ar|نادي الهلال السعودي لكرة القدم}}) е футболен клуб от столицата [[Рияд]], [[Саудитска Арабия]]. Клубът е спечелил най-много купи от всички саудитски тимове, официално 45 от създаването си през 1957. Играе на стадион „[[Университетски стадион Крал Сауд]]“ с капацитет 25 000 зрители. Известният бразилски футболист [[Ривелино]] играе за Ал-Хилал от 1978 до 1981. == История == Клубът е основан на 15 октомври 1957 година и отначало е носил името ''El-Olympy'' („Олимпийски клуб“), само че на 3 декември 1958 година,<ref name="b">[http://www.alhilal.com/en/page28.html „Златен архив“ на официалния сайт на клуба] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090105220743/http://www.alhilal.com/en/page28.html |date=2009-01-05 }} {{Wayback|url=http://www.alhilal.com/en/page28.html |date=20090105220743 }} {{ref-en}}</ref> по указ на тогавашния [[Сауд ибн Абдел Азиз ал-Сауд|крал Сауд]], сменя името на „Ал-Хилал“, което на [[Арабски език|арабски]] означава „[[полумесец]]“. == Успехи == === Национални === * '''[[Саудитска Премиер Лига|Премиер Лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (19):''' 1976/77, 1978/79, 1984/85, 1985/86, 1987/88, 1989/90, 1995/96, 1997/98, 2001/02, 2004/05, 2007/08, 2009/10, 2010/11, 2016/17, 2017/18, 2019/20, 2020/21, 2021/22, 2023/24 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (6):''' 2004/05, 2008/09, 2012/13, 2013/14, 2015/16, 2018/19 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (2):''' 2011/12, 2014/15 * '''[[Купа на Краля на Саудитска Арабия]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (8):''' 1960/61, 1963/64, 1979/80, 1981/82, 1983/84, 1988/89, 2015, 2017 * '''[[Купа на наследника на принца на Саудитска Арабия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (13):''' 1963/64, 1994/95, 1999/00, 2002/03, 2004/05, 2005/06, 2007/08, 2008/09, 2009/10, 2010/11, 2011/12, 2012/13, 2015/16 * '''[[Купа на Саудитската федерация по футбол]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (7):''' 1986/87, 1989/90, 1992/93, 1995/96, 1999/00, 2004/05, 2005/06 * '''[[Суперкупа на Саудитска Арабия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2015, 2018 === Международни === * '''[[Шампионска лига на АФК]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 1991/1992, 1999/2000, 2019 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1985/86, 1986/87 ** '''Трето място (1):''' 1997/98 * '''[[Азиатска Купа на Носителите на Купи]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):'''' 1997, 2002 * '''[[Суперкупа на Азия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 1997, 2000 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2002 * '''[[Арабска купа на шампионите]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 1994, 1995 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1989, 2019 * '''[[Арабска купа на Носителите на Купи]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):'''' 2000/01 * '''[[Арабска суперкупа]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):'''' 2001 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1992, 1995 * '''[[Саудитско-Египетска суперкупа]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):'''' 2001 * '''[[Клубна купа на шампионите на Персийския залив]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 1986, 1998 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (2):''' 1987, 1992 * '''[[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно първенство]]''' ** ''1/2 финалист (1)'' 2019 * '''[[Афро-Азиатски клубен шампионат]]''' * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медал (1):''' 1992 == Настоящ състав == {{колони|2| * 1 {{флагче|Саудитска Арабия}} GK [[Мохамед Ал-Деая]] * 2 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Абдулазиз Ал-Абдулсалам]] * 3 {{флагче|Бразилия}} DF [[Марсело Таварес]] * 5 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Абдулатиф Ал-Ганам]] * 6 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Халед Азиз]] * 8 {{флагче|Бразилия}} MF [[Родригао]] * 9 {{флагче|Саудитска Арабия}} FW [[Сами Ал-Джабер]] [К] * 10 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Мохамад Ал-Шалхуб]] * 11 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Науаф Ал-Темят]] * 12 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Саад Ал Тайб]] * 13 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Омар Ал-Гамди]] * 14 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Тарик Ел-Таиб]] * 15 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Калед Ал Ангари]] * 16 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Абдулазиз Ал-Хлайел]] * 17 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Фад Ал-Мофариж]] * 18 {{флагче|Саудитска Арабия}} FW [[Ахмед Ал-Сваилех]] * 19 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Абдулазиз Хатран]] * 20 {{флагче|Саудитска Арабия}} FW [[Язер Ал-Катани]] * 21 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Султан Ал-Барган]] * 22 {{флагче|Саудитска Арабия}} GK [[Фахад Ал-Шамри]] * 23 {{флагче|Саудитска Арабия}} FW [[Бадер Ал-Хараши]] * 25 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Мажед Ал-Маршеди]] * 26 {{флагче|Саудитска Арабия}} FW [[Мохамад Ал-Анбар]] * 28 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Язер Ал-Яз]] * 30 {{флагче|Саудитска Арабия}} GK [[Хасан Ал-Ктеби]] * 33 {{флагче|Саудитска Арабия}} FW [[Абдула Ал-Джамаан]] * 35 {{флагче|Саудитска Арабия}} MF [[Фад Сроор]] * 36 {{флагче|Саудитска Арабия}} DF [[Ахмед Халил]] * 51 {{флагче|Бразилия}} FW [[Дамис]] }} * 10 {{флагче|Бразилия}} FW [[Неймар]] * 9 {{флагче|Сърбия}} FW [[Александър Митрович]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.alhilal.com/ Официален сайт] * [https://web.archive.org/web/20131231000258/http://www.alhilal.com/ar/news3184.html AlHilal deal with Mobily] [[Категория:Саудитски футболни отбори]] [[Категория:Рияд]] [[Категория:Основани в Азия през 1957 година]] 1tj64517vk5eknnue9u1uidkox6zolq 0 146545 12397530 12277841 2024-10-28T14:27:13Z Ambra75 259141 12397530 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария де Медичи|Мария де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание =I. кралица на Франция<br>II. регентка на Франция | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. [[17 декември]] [[1600]] – [[14 май]] [[1610]]<br>II. [[14 май]] [[1610]] – [[2 октомври]] [[1614]] | коронация = 13 май 1610 г. | предшественик =I. [[Маргьорит дьо Валоа]]<br>II. [[Луи XIII]] | наследник = I. и II. [[Анна Австрийска]] | други титли = принцеса на Тоскана | герб = | герб-описание = | отличия = }} |починал-място=[[Кьолн]], [[Курфюрство Кьолн]]|деца=[[Луи XIII]]<br>[[Елизабета дьо Бурбон|Елизабет]]<br>[[Мария Кристина Бурбон-Френска|Мария Кристина]]<br>[[Никола Анри Орлеански|Никола Анри]]<br>[[Гастон Орлеански|Гастон Жан Батист]]<br>[[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета Мария]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Бурбони]] по брак|братя-сестри=[[Елеонора де Медичи]]<br>Ромола де Медичи<br>[[Анна де Медичи]]<br>Изабела де Медичи<br>Лукреция де Медичи<br>[[Филипо де Медичи]]<br>Природени:<br> [[Антонио де Медичи]]}} '''Мария де Мèдичи''' ({{Lang|it|Maria de' Medici}}, {{Lang|fr|Marie de Médicis}}; * [[25 април]] [[1575]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]<ref>''Jean-François Dubost.'' Marie de Médicis: la reine dévoilée. — Paris: Payot, 2009. с. 48-49. </ref>, † [[3 юли]] [[1642]], [[Кьолн]], [[Курфюрство Кьолн]], [[Свещена Римска империя|Свещена римска империя]]) е [[Италия|италианска]] ([[Тоскана|тосканска]]) [[Аристокрация|аристократка]] от Дом [[Медичи]], [[кралица]] на [[Кралство Франция|Франция]], втора съпруга (от 1600 г.; коронясана през 1610 г.) на френския крал [[Анри IV]]. Останала вдовица през 1610 г., тя става [[регент]]ка на Франция на сина си [[Луи XIII]] до пълнолетието му на 28 септември 1614 г. На 2 октомври 1614 г. оглавява Кралския съвет, който ръководи до 1617 г., когато Луи XIII концентрира властта в ръцете си. == Произход == Мария е шестото дете и дъщеря на [[Списък на владетелите на Тоскана|великия херцог на Тоскана]] [[Франческо I де Медичи]] (* 1549, † 1587) и на съпругата му [[ерцхерцог]]инята на Австрия [[Йохана Австрийска]] (* 1547, † 1578). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Козимо I де Медичи]], първи Велик херцог на Тоскана, и [[Елеонора ди Толедо]], а по майчина – [[император]] [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] и [[Анна Ягелонина]] от Унгария и Бохемия. Има един брат и пет сестри: * [[Елеонора де Медичи|Елеонора Мария]] (* 1566, † 1611), [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]] като съпруга на [[Винченцо I Гонзага]] * Ромола (* 1568, † 1568) * [[Анна де Медичи (1569 – 1584)|Анна]] (* 1569, † 1584) * Изабела (* 1571, † 1572) * Лукреция (* 1572, † 1574) * [[Филипо де Медичи|Филипо]] (* 1577, † 1582), наследник на [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство на Тоскана]], велик принц на Тоскана Има и един полубрат от втория брак на баща си. == Ранни години == [[Файл:M de Médicis jeune.jpg|мини|ляво|[[Флорентинска школа]], ''Портрет на малката Мария де Медичи,'' ок. 1590 г. Палатинска галерия, Палаццо Питти]] [[Файл:Léonora Galigaï par Daniel Dumonstier.jpg|мини|Елеонора Дори]] Когато Мария е на две години, майка ѝ умира при раждане и баща ѝ се жени за любовницата си [[Бианка Капело]], която става Велика херцогиня. Двете оцелели дъщери на херцога – Мария и [[Елеонора де Медичи|Еленора]], са отгледани в [[Палацо Пити]] заедно с [[Вирджинио Орсини (Брачано)|Вирджинио Орсини]] – син на сестрата на херцога [[Изабела де Медичи]]. Мария изучава природни науки, математика, философия, [[астрономия]] и изкуство.<ref name=":0">''Françoise Kermina.'' Marie de Médicis: reine, régente et rebelle. — Paris: Perrin, 2010. с. 13 - 14, с. 17-18</ref> Единствените приятели на Мария от детството ѝ са сестрите ѝ Анна и Елеонора, и брат ѝ [[Филипо де Медичи|Филипо]]. Анна и Филипо умират в ранна възраст, оставяйки Мария с единствената си сестра Елеонора, която по-късно се омъжва за [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага,]] [[Владетели на Мантуа|херцог на Мантуа]]. След женитбата на Елеонора през 1584 г., братовчедът на Мария Вирджинио Орсини става приятел на Мария в детството. Мащехата ѝ Бианка Капело води [[Елеонора Дори|Дианора Дори]], която получава името Елеонора, в двореца като компаньонка на Мария. Малко по-голямото от Мария момиче успява толкова да се сприятели с нея, че тя не взима решение без да се консултира с Елеонора. На 19 октомври 1587 г. херцог Франческо I и Бианка Капело умират един след друг в рамките на няколко часа. Осиротялата 12-годишна Мария става най-богатата наследница в Европа.<ref name=":0" /> Престолът на Тоскана е зает от нейния чичо [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]], който се жени за [[Кристина Лотарингска]], внучка на френската кралица [[Катерина де Медичи]]. Въпреки желанието на Фердинандо I да се сдобие с наследник, той нарежда племенниците му да получат добро образование. Мария харесва научните дисциплини, особено [[Природни науки|естествените науки]], обича скъпоценните камъни. В същото време, като дълбоко набожна, тя няма широта на ума и зависи от мнението на обкръжението. Мария се запознава с художниците на Флоренция и взема уроци от [[Якопо Лигоци]]. Учи и музика (свири на [[лютня]] и китара), танци и участва в домашните театрални постановки. Мария е високо, привлекателно момиче за времето си – със снежнобяло лице, малки очи и кестенява коса. Богатството ѝ я прави привлекателна булка, от която се интересува например херцогът на Лотарингия [[Франц II (Лотарингия)|Франц II]], по-малкият брат на Кристина Лотарингска, леля и настойничка на младата Мария. Предпочитаният кандидат обаче е френският крал [[Анри IV]]. == Кралица на Франция == [[Файл:Peter Paul Rubens 050.jpg|мини|[[Петер Паул Рубенс]], ''Кардинал [[Франсоа дьо Жоайоз]] коронясва Мария де Медичи'', 1610 г.]] През 1599 г. френският крал [[Анри IV]], след анулирането на брака с бездетната [[Маргьорит дьо Валоа]] и смъртта на официалната му любовница [[Габриел д'Естре]], за която иска да се ожени, влиза в преговори с представителя на [[Фердинандо I де Медичи]] за възможен брак с племенницата му Мария де Медичи, която по това време е на 24 г. Дядото на Мария, [[Козимо I де Медичи|Козимо де Медичи]], е втори братовчед на френската кралица [[Катерина де Медичи]], бившата тъща на Анри IV. Бракът отговаря на династичните и финансовите интереси на Анри, който няма официално потомство на първи крал от династията на [[Бурбони]]те: Мария де Медичи обаче е внучка на императора на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]], а семейството ѝ е кредитор на френския крал, като обещава [[зестра]] от 600 000 златни [[екю]] (2 млн. [[Ливра|ливри]], от които 1 млн. за погасяване на дълга на Франция към [[Банка на Медичите|Банката на Медичите]]<ref>Paola Bassani, ''Maria de' Medici'', Somogy, 2003, с. 51</ref>).<ref>''Marie-Noëlle Matuszek-Baudouin (dir.).''&nbsp;Marie de Médicis et le palais du Luxembourg.Paris: Délégation à l'action artistique de la Ville de Paris, 1991</ref> Поради това кралицата получава прякора „Дебелата банкерка“ (на фр.: ''la grosse banquière'') от нейната съперница – любовницата на краля [[Катрин Анриет дьо Балзак д'Антраг]].<ref>''Marie-Noëlle Matuszek-Baudouin (dir.).''&nbsp;Marie de Médicis et le palais du Luxembourg. Paris: Délégation à l'action artistique de la Ville de Paris, 1991.</ref> [[Файл:Henry IV by Pourbus (cropped).jpg|ляво|мини|Крал Анри IV, съпруг на Мария]] Брачният договор е подписан в Париж през март 1600 г., а официалните церемонии са организирани в Тоскана и Франция от октомври до декември същата година: бракът чрез пълномощник е сключен на 5 октомври във [[Флоренция|флорентинската]] катедрала [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Санта Мария дел Фиоре]]; кралят е представляван от [[Роже II дьо Сен Лари дьо Белгард]]. На 23 октомври кралицата, придружена от свита от 2000 души, напуска [[Ливорно]] за [[Марсилия]], където пристига на 3 ноември. Тук тя е посрещната от Антоанет дьо Пон, маркиза на Гершвил, бъдеща дама на кралицата. Самият крал обаче сякаш не бърза за среща, което подразва гордата Мария. На 3 декември 1600 г. тя достига до [[Лион]], където се среща с Анри на 9 декември. Същата вечер, след вечеря, се състои брачната им нощ. На 17 декември пристига [[папски легат]] и провежда религиозна церемония за освещаването на брака в [[Лионската катедрала]].<ref>''Philippe Delorme (préf. Isabelle d'Orléans-Bragance).''&nbsp;Histoire des Reines de France. Marie de Médicis.&nbsp;— Pygmalion, 1998. с. 40-61</ref> [[Файл:Concino-Concini.jpg|мини|Кончино Кончини]] Още на 27 септември 1601 г. кралицата ражда [[дофин]]а [[Луи XIII|Луи]]. Това е първото законно дете, родено в кралското семейство от 30 години: последният път е бил поздравен през 1572 г. при раждането на единствената дъщеря на крал [[Шарл IX (Франция)|Шарлз IX]]. През 9-те години брак кралицата ражда 6 деца. Въпреки това съюзът с много деца, който започва успешно, не е безоблачен. Влиянието на придворната ѝ дама Елеонора Дори Галигай и нейния съпруг [[Кончино Кончини]] над кралицата е особено ненавистно за Анри IV. Мария де Медичи пък е ревнива и ядосана на постоянните изневери на съпруга си, който не изоставя навиците си и си позволява да настани своя метреса близо до апартамента на жена си, а освен това постоянно се грижи за своите незаконни деца, давайки им земи и титли. Освен това кралицата е недоволна от отпуснатите ѝ оскъдни финансови ресурси: след като носи на съпруга си огромна зестра, тя смята, че има право да изисква лукс, съответстващ на нейния ранг. Тя поисква да бъде коронясана, но Анри IV по различни причини, включително политически, забавя тази стъпка. Въпреки това, на 13 май 1610 г. кралят напуска бойното поле на [[Война за клевското наследство|Войната за клевското наследство,]] за да короняса Мария в [[Сен Дени (базилика)|базиликата Сен Дени]]. Това би дало на кралицата повече легитимност в случай на регентство в отсъствието на краля.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://academiesciencesmoralesetpolitiques.fr/2003/07/07/la-reine-de-france-a-lepoque-moderne/|заглавие=La reine de France à l’époque moderne|автор=Fanny Cosandey|труд=Académie des Sciences Morales et Politiques|език=fr|достъп_дата=2021-09-24}}</ref> На следващия ден католическият [[Фанатизъм|фанатик]] [[Франсоа Раваяк]] убива краля, което веднага събужда подозрение за заговор с участието на кралицата,<ref>''Pascal Torres.''&nbsp;Les secrets du Louvre.&nbsp;— La Librairie Vuibert, 2013.&nbsp;</ref> особено след като херцог д'Епернон, най-верният от нейните лица, познава убиеца и е негов защитник. === Регентство === [[Файл:Frans Pourbus the Younger - Portrait of Maria de’ Medici - Google Art Project.jpg|мини|[[Франс Пурбус Млади]], ''Портрет на Мария де Медичи'', ок. 1606 г., Музей на изобразителните изкуства в [[Билбао]].]] Овдовялата кралица става [[регент]]ка на 8-годишния си син, крал Луи XIII.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.universalis.fr/encyclopedie/marie-de-medicis/|заглавие=MARIE DE MÉDICIS|автор=Encyclopædia Universalis‎|труд=Encyclopædia Universalis|език=fr|достъп_дата=2021-11-21}}</ref><ref>''Fanny Cosandey.''&nbsp;Représenter une reine de France. Marie de Médicis et le cycle de Rubens au palais du Luxembourg&nbsp;<small>(фр.)</small>&nbsp;// Clio. Femmes, Genre, Histoire.&nbsp;— 2004.&nbsp;— 1 avril&nbsp;(livr. 19)</ref> Първоначално нищо не пречи на нейната сила, която тя използва, за да отдаде си отдаде дължимото: разработва строг дворцов [[етикет]], заимстван от Испания, заобикаля се с лукс, покровителства изкуствата и обича да колекционира. Кралицата се оттегля от политиката на съпруга си, води происпанска и проиталианска политика, привличайки подкрепата на религиозна партия. Анри IV е планирал да ожени сина си за [[Никол Лотарингска]], наследница на [[Херцогство Лотарингия]], за да разшири границите на Франция до [[Вогези]]те чрез брачно споразумение. Но Мария де Медичи влиза в [[Католическа църква|католически]] съюз с Испания чрез двоен брак на наследниците на два кралска домове: [[Бурбони]] и [[Хабсбурги]]. Луи XIII ще трябва да се ожени за испанската [[инфант]]а [[Анна Австрийска]], а испанският наследник [[Филип IV (Испания)|Филип]] – за френската принцеса [[Елизабета дьо Бурбон]]. На 30 април 1611 г. във [[Фонтенбло]] влиза в сила брачният договор. Политиката на кралицата предизвика безпокойство у поданиците. [[Хугеноти]]те са притеснени от сближаването на кралицата с [[Католическа църква|Католическата църква]] и с краля на Испания [[Фелипе III|Филип III]], аристократите са възмутени от възхода и забогатяването на фаворитите на кралицата – дългогодишната ѝ приятелка [[Елеонора Дори]] (Галигай) и нейния съпруг [[Кончино Кончини]]. Много благородници напускат двора. Заговорниците, начело с [[Анри II дьо Бурбон-Конде|Анри II дьо Бурбон]], [[принц по кръв]], планират елиминирането на Кончини и съпругата му. [[Файл:MariadeMedici03.jpg|мини|ляво|[[Алфонс дьо Ньовил]], ''Мария Медичи и съпругът ѝ Кончино Кончини'', илюстрация от книга на [[Франсоа дьо Гизо]] (ок. 1880 г.).]] На 15 май 1614 г., съгласно Договора от [[Сент Мену]], кралицата свиква [[Генерални щати (Франция)|Генералните щати]] в Париж. Принцът на Конде обаче не успява да организира опозиция срещу кралицата и тя успява да поддържа съюз с Испания, за да осигури изпълнението на тезите на [[Трентски събор|Трентския събор]]. Данъчната реформа на полет и поземления налог се проваля. Въпреки факта, че духовенството действа като арбитър между [[Трето съсловие|третото съсловие]] и благородниците, те не успяват да се договорят. Когато представителят на третото съсловие Анри дьо Мес казва, че всички присъстващи всъщност са деца на една майка – Франция, някакъв благородник отговаря, че не иска да бъде брат на сина на обущар. Подобна опозиция довежда до решението за разпускане на Генералните щати. Регентството завършва с официалното провъзгласяване на пълнолетието на краля на 2 октомври 1614 г. Но Мария де Медичи оглавява Кралския съвет на Франция, като на практика запазва властта. На 28 ноември 1615 г. Луи XIII се жени за [[Анна Австрийска]]. [[Файл:Peter Paul Rubens 095b.jpg|мини|[[Петер Паул Рубенс]], ''Портрет на Мария де Медичи'', 1622 г., [[Прадо]], [[Мадрид]]]] Година след разпускането на Генералните щати принцът на Конде, в резултат на интриги и заплахи за бунт, успява да получи достъп до Кралския съвет, постига плащането на сума от 1,5 млн. [[Ливра|ливри]] за него и прехвърлянето на Гийен към него, съгласно Лудьонския мирен договор от 3 май 1616 г. Въпреки това непрекъснато нарастващите искания на Конде принуждават Мария на 1 септември 1616 г. да нареди неговия арест и затваряне в [[Бастилия]]та. Опозицията е водена от [[Карло I Гонзага|херцога на Невер Карло I Гондзага]]. На 25 ноември 1616 г. бъдещият кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] е назначен за държавен секретар по военните и външните работи по предложение на кралицата. Отношенията на Мария де Медичи със сина ѝ са сложни. Официално пълнолетен, женен крал всъщност е отстранен от държавните дела, което предизвиква недоволството му. Подкрепен от своя фаворит, [[Шарл дьо Люин|херцог Шарл дьо Луин]], кралят дава съгласието си за убийството на Кончино Кончини на 24 април 1617 г., което е извършено. Лишена от подкрепата на своя фаворит, Мария не може да устои на законните претенции на сина си за независимо управление<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bigenc.ru/world_history/text/2161988|заглавие=ЛЮДОВИК XIII|труд=Большая российская энциклопедия|издател=bigenc.ru|достъп_дата=2022-12-18|архив_дата=2022-12-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221218135844/https://bigenc.ru/world_history/text/2161988}}</ref>. Той изпраща майка си в [[Блоа (замък)|Замъка в Блоа]].<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Louis-XIII|заглавие=Louis XIII {{!}} king of France {{!}} Britannica|труд=www.britannica.com|език=en|достъп_дата=2022-12-18}}</ref> След кралицата майка нейният съветник и изповедник – бъдещият кардинал Ришельо, е изпратен в изгнание. === Последни години === [[Файл:Cardinal de Richelieu mg 0052.jpg|мини|Филипа дьо Шампан, ''Кардинал дьо Ришельо,'' 1642 г.]] През февруари 1619 г. Мария бяга от Замъка в Блоа в [[Ангулем]], но впоследствие се помирява със сина си ([[Ангулемски договор]]) и след смъртта на Люин (1621) се връща в Париж, където отново застава начело на Държавния съвет. През този период тя поръчва галерия от 24 платна на [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], за да украси нейната резиденция – [[Люксембургски дворец|Люксембургския дворец]], която трябва да улови етапите от нейния живот. [[Файл:Maurice Leloir - La journee des Dupes.jpg|ляво|мини|Морис Льлоар, ''Крал Луи XIII, майка му Мария де Медичи и кардинал Ришельо по време на Деня на измамените''.]] В опит да възвърне позицията си на владетелка, Мария, използвайки цялото си влияние, подкрепя кариерата на Херцога на Ришельо, който е направен кардинал през 1622 г. и става член на Кралския съвет през 1624 г. Нейното протеже обаче решава да заложи на Луи и напълно преминава на страната на сина ѝ. Политиката на Ришельо, в контекста на от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (виждаща империята противопоставена на германските и европейските протестантски страни), насочена към противопоставянето на протестантите на вътрешния фронт ([[Обсада на Ла Рошел|обсадата на Ла Рошел]]), но враждебна към империята на външния фронт, скоро се оказва против традиционното прохабсбургско обръщане на Мария и сваля всички консолидирани дотогава испански съюзи. Мария се опитва да се противопостави по всякакъв начин, дори прибягва до организирането на заговор срещу Ришельо заедно със сина си [[Гастон Орлеански|Гастон]] и други членове на благородничеството (т. нар. ''Parti dévot'', т.е. Предана партия). След провала на заговора през 1630 г. Мария де Медичи губи всякаква власт. На Деня на излъганите (на фр.: ''journée des dupes''), т.е. краткия период между неделя 10 и понеделник 11 ноември 1630 г., френският крал Луи XIII, против всички очаквания, потвърждава отново доверието си в своя министър кардинал Ришельо, елиминирайки политическите си опоненти и принуждавайки майка си Мария на изгнание. В началото на 1631 г. тя е по домашен арест в [[Компиен]], а през юли е изпратена в [[Брюксел]]. След това Мария де Медичи отива в [[Англия]], а после в [[Амстердам]], където е тържествено посрещната. След като отива в [[Кьолн]],<ref>''[https://books.google.ru/books?id=HD1DAQAAMAAJ&pg=PA577&dq=maria+medici+coln+rubens+house&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjlib-9n_7oAhU8xMQBHVYYB9YQ6AEIKDAA#v=onepage&q&f=false The Gentleman's Magazine]''.&nbsp;R. Newton, 1831.</ref> умира сама в къщата на [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]] на 3 юли 1642 г. Погребана е в Базилика „[[Сен Дени (базилика)|Сен Дени]]“ близо до Париж. Доста често в описанията на характера на Мария де Медичи се споменава любовта ѝ към нейния [[Папагалоподобни|папагал]], който тя отглежда до края на живота си. Преди смъртта си тя завещава своя домашен любимец на кардинал Ришельо. == Брак и потомство == [[Файл:Fouquet et henri IV.jpg|мини|ляво|[[Франс Пурбус-младши]], ''Анри IV от Франция и семейството му и Гийом Фукет дьо ла Варен,'' сл. 1607.]] Мария и Анри IV имат шест деца: * Луи (* 27 септември 1601, [[Фонтенбло]], [[Кралство Франция]]; † 14 май 1643, [[Сен Жермен ан Ле|Сен Жармен ан Ле]], пак там), [[дофин]] на Франция, крал на Франция като [[Луи XIII]] (1610 – 1643), съпруг на [[Анна Австрийска]], от която има двама сина. * [[Елизабета дьо Бурбон|Елизабета]] (* 22 ноември 1602, Фонтенбло, Кралство Франция; † 6 октомври 1644, [[Мадрид]], Кралство Испания), кралица на [[Испания]] и [[Португалия]] като съпруга на [[Филип IV (Испания)|Филип IV]], от когото има седем деца. * [[Мария Кристина Бурбон-Френска|Мария Кристина]] (* 10 февруари 1606, [[Париж]], Кралство Франция; † 27 декември 1663, [[Торино]], [[Савойско херцогство]]) – херцогиня на [[Савойско херцогство|Савоя]], титулярна кралица на [[Кипърско кралство|Кипър]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] като съпруга на [[Виктор Амадей I Савойски]], от когото има седем деца. * [[Никола Анри Орлеански|Никола Анри]] (* 16 април 1607, Фонтенбло, Кралство Франция; † 17 ноември 1611, замък на Сен Жармен ан Лай), [[херцог на Орлеан]] (1626 – 1660), съпруг на [[Мария дьо Бурбон-Монпансие]], от която има 1 дъщеря, и на [[Маргарита Лотарингска]], от която има пет деца. * [[Гастон Орлеански|Гастон Жан Батист]] (* 25 април 1608, Фонтенбло, Кралство Франция; † 2 февруари 1660, [[Блоа]], пак так), херцог на Орлеан и на [[Анжу]], граф на [[Шартър]] и на [[Блоа]]; * [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета-Мария]] (* 25 ноември 1609, Париж, Кралство Франция; † 10 септември 1669, Коломб, пак там), кралица на Англия като съпруга на [[Чарлз I]], от когото има девет деца (сред които [[Чарлз II]] и [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]]). <gallery caption="Портрети на децата на Мария" class="center" widths="120px" heights="140px"> Файл:LouisXIII.jpg|Луи XIII Файл:Elizabeth of France by Frans Pourbus (Prado) 2.jpeg|Елизабет Файл:Giovanna Garzoni - Catalina Micaela of Spain, Duchess of Savoy.jpg|Мария-Кристина Файл:Nicolas Henri, Duc d'Orléans.jpg|Никола Анри Файл:Full length portrait painting of Gaston of France, Duke of Orléans in 1634 by Anthony van Dyck (Musée Condé).jpg|Гастон Жан Батист Файл:HenriettaMariaofFrance02.jpg|Хенриета-Мария </gallery> == Памет == Париж дължи на Мария де Медичи: * [[Люксембургски дворец|Люксембургския дворец]] * Галерията на Медичите в Лувъра – поредица от картини, представящи живота на Мария де Медичи, поръчани от самата нея на фламандския художник [[Петер Паул Рубенс]] през 1622 г., за да украсят нейния Люксембургски дворец в Париж. * Парк и алея Кур льо Рен (''Cours la Reine'') * добри [[водопровод]]и<ref name="autogenerated1">Мария Медичи // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — <abbr>СПб.</abbr>, 1890—1907.</ref> * Фонтанът на Медичите в [[Люксембургска градина|Люксембургската градина]] * Детайл от дамското облекло, въведен в модата от Мария, е кръстен на нея (яка „Медичи“). <br> <gallery caption="" class="center" widths="160px" heights="170px"> Файл:2017 - Le palais du Luxembourg, dans le jardin du Luxembourg, Paris - 3.jpg|Люксембургски дворец Файл:Cours-la-Reine.JPG|Cours-la-Reine Файл:Monument a coté du palais.jpg|Фонтан „Медичи“ Файл:Richelieu wing - Louvre.jpg|alt=|Галерия на Медичите Файл:Pourbus, Frans - Portrait of Maria de' Medici, Queen of France (Galleria Palatina).jpg|[[Франс Пурбус-младши]], ''Мария де Медичи, кралица на Франция'' (1611 г.) с дантелена яка на Медичи </gallery> == Мария де Медичи в киното и телевизията == * 1938 г. – френски игрален филм „Завръщане на Шан-з-Елизе“ (на фр.: ''Remontons les Champs-Élysées''). В ролята на Мария: [[Жермен Дермо]] * 1960 г. – френски игрален филм „Капитанът“ (на фр. ''Le Capitan''). В ролята на Мария: Лиз Деламаре. * 1977 г. – френски [[Сериал|телевизионен сериал]] „Ришельо“ (на фр.: ''Richelieu''), режисиран от J-P. Decura. В ролята на Мария: Мария Уимър. * 1988 г. – пиеса „Тримата мускетари" (на англ.: ''The Three Musketeers'') на Дейвид Паунол, Кралски театър ([[Бристъл]]). В ролята на Мария: [[Шиън Уебър]]. * 2010 – германски филм „Анри Наварски“ (''Henri 4''). В ролята на Мария: [[Габриела Мария Шмайде]]. == Вижте също == * [[Медичи]] * [[Кралство Франция]] == Източници == * Herbermann, Charles, ed. (1913), ''[[wikisource:Catholic_Encyclopedia_(1913)/Maria_de'_Medici|Maria de' Medici]]'', Catholic Encyclopedia, New York: Robert Appleton Company. <small>Посетено на 1 април 2023 г.</small> * ''Rubens cycle of paintings apotheosizing Marie de Medici Definitive statements of Baroque art''. [https://web.archive.org/web/20030914111817/http://www.students.sbc.edu/vandergriff04/mariedemedici.html Архив] на оригинала. === Литература === * {{Икона|ru}} Кармона, Мишель. ''Мария Медичи''. Ростов-на-Дону : Феникс, 1998. {{ISBN|5-222-00429-5}} * {{Икона|ru}} Люблинская, А. Д. ''Франция в начале XVII века. (1610-1620 гг.)'' / : Изд-во Ленингр. ун-та, 1959. * {{Икона|ru}} Фисэль, Элен. ''Жизнь Марии Медичи'' / <abbr>М.</abbr> : Эксмо, 2012. – 302, [1] с., [16] л. ил., цв. ил. {{ISBN|978-5-699-51430-4}} * {{Икона|fr}} Dubost, Jean-François. ''Marie de Médicis : la reine dévoilée'' : Paris : Payot, 2009. {{ISBN|978-2-228-90393-6}} * {{Икона|fr}} d’Estrées, „Mémoires d’Etat sous la régence de Marie de Médicis“ (П., 1666); * {{Икона|fr}} Ponchartrain, „Mémoires concernant les affaires de France sous la régence de Marie de Médicis“ (Гаага, 1720); * {{Икона|en}} miss Pardoe, „The life of Mary de Medicis“ (Л., 1852); * {{Икона|fr}} Perrens, „Les mariages espagnols sous Henri IV et la régence de Marie de Médicis“ (П., 1869); * {{Икона|fr}} Perrens, „L’Eglise et l'état en France sous le règne d’Henri IV etc.“ (П., 1872). * {{Икона|ru}} Э.Фисэль. Жизнь Марии Медичи. М.: Эксмо, 2012. – 304 с. – Серия „Исторические портреты“, ISBN 978-5-699-51430-4 * {{Икона|ru}} ''[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Мария_Медичи Мария Медичи]'' // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). <abbr>СПб.</abbr>, 1896. Т. XVIIa. * {{Икона|ru}} ''[https://old.bigenc.ru/world_history/text/2186341 Мария Медичи]'' / Р. М. Асейнов // Маниковский Меотида. <abbr>М.</abbr> : Большая российская энциклопедия, 2012. гл. ред. Ю. С. Осипов; 2004 – 2017, т. 19. == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Мария Медичи|128815272}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Франция|Биографии}} [[Категория:Бурбони]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Наварски кралици]] [[Категория:Френски кралици]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Кьолн]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Френска аристокрация]] e1s213kbzepp7o9dgmrogsbt4s18ifn 0 147258 12397576 12392340 2024-10-28T15:25:42Z Xunonotyk 209517 12397576 wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Savage Amusement'' | тип = студиен | обложка =Scorpions - Savage Amusement CD.jpg | автор = „Скорпиънс“ | дата = 1987 г. - 1988 г. | година = 16 април 1988 г. | жанр = [[хардрок]], [[хевиметъл]] | времетраене = 37:19 | имена = [[Дитер Диркс]] | лейбъл = „[[И Ем Ай]]“ <small>(Европа)</small><br>„[[Мъркюри Рекърдс|Мъркюри]]“ <small>(САЩ)</small> | пореден = дванадесети | език = [[английски език|английски]] | предишен албум = ''[[World Wide Live]]''<br/>(1985) | този албум = '''''Savage Amusement'''''<br/>(1988) | следващ албум = ''[[Crazy World]]''<br/>(1990) | сингли = <div> # ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]''<br /><small>Издаден: 16 май 1988 г.</small> # ''[[Believe in Love]]''<br /><small>Издаден: 15 август 1988 г.</small> # ''Passion Rules the Game''<br /><small>Издаден: 20 февруари 1989 г.</small> </div> }} '''''Savage Amusement''''' е десетият [[Студиен албум|студиен]] [[Музикален албум|албум]] на германската [[рок]] група „[[Скорпиънс]]“, издаден от „[[Мъркюри Рекърдс]]“ в Съединените американски щати и от „[[Харвест Рекърдс]]“/„[[И Ем Ай Рекърдс]]“ в Европа на 16 април 1988 г. Записът е белязан от вътрешни конфликти, поради натиск от продуцента да се повтори успехът на ''[[Love at First Sting]]'' през 1984 г., както и желанието на „[[Полиграм]]“ - компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, да се включат елементи от [[глем метъл]]а – поджанр, който става популярен на американския пазар. Основният спор обаче възниква между групата и [[Дитер Диркс]], който иска да възпроизведе звука от албума ''[[Hysteria]]'' на „[[Деф Лепард]]“, пълен с [[дигитализация]] и студийни ефекти. Въпреки че групата не е съгласна с него, те продължават да работят с продуцента, знаейки предварително, че това ще бъде последното им сътрудничество. Разногласията между музикантите и Дитер Диркс забавят целия процес и записването отнема около две години и половина. Някои от музикантите не са доволни от използваната технология, тъй като смятат, че албумът звучи „твърдо“. Подходът към глем метъла се отразява в стила на [[Композиция (музика)|композицията]], тъй като песните са „пълни с клишета и натрапена музика“. След като е издаден, ''Savage Amusement'' получава смесени отзиви от критиците; някои издания го определят като добро продължение на ''Love at First Sting'', докато други го смятат за разочарование и свръхпродуциран, с някои добри моменти, но с незадоволителен резултат и предсказуема музика. ''Savage Amusement'' е краят на една ера за групата, в която „Скорпиънс“ създават музика сравнена с най-високите стандарти за рок музика в англо-американския свят и бележи края на работните им отношения с продуцента Дитер Диркс, „Харвест Рекърдс“ и мениджъра Дейвид Кребс. Няколко дни след издаването албумът все пак постига успех в световните музикални класации, където влиза в първите десет в Германия, Норвегия, Швеция и Швейцария, докато във Финландия достига първо място и надминава успеха на ''Love at First Sting'' в Съединените американски щати, след като достига до №5 в „[[Билборд 200]]“. Той също така получава няколко [[Списък на рекордните брой продажби на „Скорпиънс“|златни и платинени сертификати]], след като само месеци по-късно, е [[Сертификати на музикалната звукозаписна индустрия|сертифициран като платинен]] на американския пазар за продадени повече от 1 милион копия. Още преди първото полугодие на годината [[Канадска асоциация на звукозаписната индустрия|Канадската асоциация на звукозаписната индустрия]] издава платинен сертификат на ''Savage Amusement'' за 100 хиляди продадени копия в Канада. За популяризирането на ''Savage Amusement'', са издадени синглите ''[[Believe in Love]]'', ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' и ''Passion Rules the Game'' и трите влизат в основните класации за сингли в Съединените американски щати и Великобритания, докато „[[Ем Ти Ви]]“ допълнително рекламира групата с чести излъчвания на [[видеоклип]]овете на тези песни. [[Savage Amusement Tour]] започва в деня след издаването на албума с десет концерта в Ленинград, СССР, а това прави „Скорпиънс“ втората западна рок група, която свири в тази все още комунистическа страна. През 2015 г., по повод 50-ата годишнина на „Скорпиънс“, албумът е ремастериран и издаден с шест допълнителни песни, включително [[Демо (музика)|демо версиите]] на ''Living for Tomorrow'' и ''Dancing with the Moonlight'', както и с бонус [[DVD]]. == Описание == [[Файл:DieterDierks4.jpg|мини|дясно|180px|Разногласия между групата и продуцента [[Дитер Диркс]] относно посоката на албума, забавят целия процес по започване на записите]] 80-те години на 20-и век са изключително плодотворни за групата.<ref name="the-scorpions.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/band/ | заглавие = History | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Освен че албумите им, продуцирани с [[Дитер Диркс]], влизат в международните класации и се продават добре на основните музикални пазари в Европа и Северна Америка, те многократно достигат [[Списък на рекордните брой продажби на „Скорпиънс“|златен и платинен статус]] в различни страни по света.<ref name="the-scorpions.com"/> Благодарение на внесените промени от продуцента си,<ref> Scorpions (2000). In Trance/Virgin Killer: The Back to Back Collection. Axel Killer Records. p. 3. 3056462.</ref> музикантите създават поредица от успешни албуми, които включват някои от най-популярните рок хитове по това време, сред които ''[[Rock You Like a Hurricane]]'', ''[[No One Like You]]'', ''[[Blackout (песен на „Скорпиънс“)|Blackout]]'', ''[[Big City Nights]]'' и ''[[The Zoo]]''.<ref name="the-scorpions.com"/> „Скорпиънс“ участват и то много често като хедлайнери на големи рок фестивали, като Фестивала в Съединените американски щати през 1983 г. в Сан Бернадино, Калифорния и [[Рок в Рио|този в Рио Де Жанейро]] през 1985 г. В тези години участват няколко пъти на „[[Монстърс ъф Рок]]“ и оглавяват изданието му през 1986 г. в Будапеща, Унгария, което е и първото посещение на групата в страна от [[Източен блок|Източния блок]].<ref name="the-scorpions.com"/> Последното световно концертно турне, което групата организира, е [[Love at First Sting Tour]], то е най-мащабното до този момент, като продължава повече от две години и половина, с повече от 180 концерта<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=16 | заглавие = Love at First Sting Tour | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Live | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и принуждава музикантите да си вземат почивка и записите по следващия албум да бъдат отложени за 1987 г.<ref name="The Album Savage Amusement">История на албума ''Savage Amusement'' от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на „И Ем Ай“. Каталожен №7243 5 35158 2 9</ref> През това време, звукозаписните компании „[[Харвест Рекърдс]]“/„[[И Ем Ай Рекърдс]]“ и „[[Мъркюри Рекърдс|Мъркюри]]“ се възползват от успеха на както на албума ''[[Love at First Sting]]'' (1984), така и на турнето и на 17 юни 1985 г. издават албума записан на живо ''[[World Wide Live]]'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=World+Wide+Live&cat=a | заглавие = Scorpions - World Wide Live | достъп_дата = 2023-04-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = austriancharts.at | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> който е също успешен и до август 1986 г. се продава в близо 5 000 000 копия по целия свят.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/UK/Music-Week/1986/Music-Week-1986-08-16.pdf#search=%22scorpions%22|заглавие=By special invitation|фамилно_име=Faux|първо_име=Karen|автор_препратка=|дата=1986-08-16|труд=Metal's heavy discipline|издател=Music Week|страници=26|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-20|цитат=}}</ref> „Скорпиънс“ обмислят издаването на нова студийна песен и на 15 ноември 1985 г. изпращат [[аудиокасета]] с четиринадесет песни на Дитер Диркс, но освен на две от тях, [[музикален продуцент|продуцентът]] отхвърля [[Демо (музика)|демо записите]] на всички останали.{{sfn|Popoff|2016|p=132}} Херман Раребел отбелязва, че са разочаровани, след като продуцентът не приема предложенията на групата и иска от тях нови записи. Според музикантите, има огромен натиск да се направи продължението на хитовия ''Love at First Sting'' и затова Дитер Диркс иска да направи перфектния албум.<ref name="youtube.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=0a24hFpJgTc&ab_channel=Scorpions|заглавие=Scorpions - Savage Amusement Documentary Part I - The Album / Artwork|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2020-04-16|труд=|издател=youtube.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-20|цитат=}}</ref> По-късно, между август и септември 1986 г., групата изнася няколко концерта в Англия, Германия и Швеция.<ref name="Love at First Sting Tour">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=16 | заглавие = Love at First Sting Tour | достъп_дата = 2023-04-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Live | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> На определени концерти те свирят нова песен, наречена ''Rock My Car'', която е част от демо записа, изпратен преди това на Дитер Диркс.{{sfn|Popoff|2016|p=131}} През септември 1986 г. музикантите приключват турнето Love at First Sting Tour и се прибират в Германия,<ref name="Love at First Sting Tour"/> за да започнат процеса на записване на новия албум. Въпреки че отношенията между тях и продуцента минават през тежък разрив, те продължават да работят заедно бъдещия албум.<ref name="youtube.com"/> В същото време, рок индустрията вече не е същата, както когато групата издава ''Love at First Sting''. Техният мениджър Дейвид Кребс им казва, че „парадигмата на бизнеса се е променила“ и сега [[глем метъл|глем метълът]] е феноменът на момента. Звукозаписните компании вече отчитат, че част от успеха на групи като „[[Бон Джоуви]]“ е показният имидж и „[[Ем Ти Ви]]“ играе важна роля в популяризирането на тази музика, благодарение на постоянното излъчване на [[видеоклип]]ове. Поради тази причина Дейвид Кребс и „[[Полиграм]]“, компанията-майка на „Мъркюри Рекърдс“, ги насърчава да възприемат глем стила на техния звук, за да съответстват на популярността и продажбите на по-нови групи, позовавайки се на „[[Гифън Рекърдс]]“ с „[[Аеросмит]]“, с които те правят същото през 1987 г.{{sfn|Popoff|2016|p=129 - 130}} Херман Раребел, който по това време живее в Лос Анджелис, разбира, че рано или късно ще трябва да приемат аспекти от този поджанр, защото той преобладава в Калифорния, един от щатите, където „Скорпиънс“ имат най-голям успех. Групата обаче отбягва помпозните визуализации на артисти като „[[Пойзън]]“ и „Полиграм“ избира да промени само гардероба им, като им намира шивач и „друг човек ни сложи в ластик и пластмаса“ според Херман Раребел. [[Дерек Шулман]], един от най-добрите изпълнители на компанията, отбелязва, че това е повече или по-малко налагане, но групата също иска да се пусне по течението, за да остане на американския пазар.{{sfn|Popoff|2016|p=129 - 130}} По-късно той казва, че тази промяна има за цел да увеличи продажбите в Съединените американски щати, но хората все пак свързват групата с глем метъла, докато всъщност те изобщо не са част от това движение.{{sfn|Popoff|2016|p=129}} == Записване == {| class="toccolours" style="float: left; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 100%; background:white; color:black; width:35em; max-width: 34%;" cellspacing="5" | style="text-align: left;" | „Мога да ви кажа, че този, който отне най-много време и така или иначе не беше толкова добър, беше ''Savage Amusement''. Отне цяла вечност. От гледна точка на писане на песни не беше страхотен албум, а откъм продукция не беше страхотен така или иначе. Беше добър, но определено не е един от най-добрите албуми на „[[Скорпиънс]]“ и ни отне около две години и половина да го направим. Искам да кажа, работихме в студиото през целия този период, но загубихме толкова много време, че дори не искам да си спомням за това."<br /> |- | style="text-align: right;" | [[Матиас Ябс]]{{sfn|Popoff|2016|p=128}} |} Звукът от албума ''[[Hysteria]]'' на „[[Деф Лепард]]“, издаден през 1987 г., резонира с индустрията поради напредналата си технология. [[Китара|Китаристът]] [[Матиас Ябс]] казва, че всички искат да го копират и определя събитията от тогава, като „(...) битка между продуцентите и ние (групите) сме били по средата“. По подобен начин [[Рудолф Шенкер]] си спомня, че Дитер Диркс не е непознат с това и „иска да бъде вторият [[Робърт Ланге]] (продуцентът на ''Hysteria'') с повече продукция, компютъризирани барабани и подобни неща“. Групата обаче не иска да следва този път, воден от продуцента и определя ситуацията като „диктатура“, което показва, че вече те и Дитер Диркс не са същият работен екип както преди.{{sfn|Popoff|2016|p=127-128}} Конфликтът по време на продукцията кара Рудолф Шенкер да работи в собственото си студио, наречено „Скорпио Сaунд Студиос“, създадено в новата му къща близо до Хановер. Всички музиканти, с изключение на Херман Раребел,{{sfn|Popoff|2016|p=129}} живеят близо до китариста, а това им създава по-голямо удобство да работят там, отколкото в „Диркс Студиос“.{{sfn|Popoff|2016|p=127-128}} Работата, извършена в студиото на Рудолф Шенкер, е отбелязана на задната обложка, като допълнителна информация относно процеса по записване на албума.<ref name="discogs.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/2606276-Scorpions-Savage-Amusement|заглавие=Scorpions – Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Scorpions|издател=discogs.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-25|цитат=}}</ref> Първоначалният план на групата е да започне записи в края на 1985 г. и те да бъдат готови не по-късно от септември 1986 г.{{sfn|Popoff|2016|p=127}} Разногласията между музикантите и Дитер Диркс обаче забавят целия процес и той започва между края на 1986 г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-08-13-Billboard-Page-0010.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=German Rockers Added Sting To Monsters Trek Scorpions To Head `Savage' Tour|фамилно_име=GEIT|първо_име=STEVE|автор_препратка=|дата=1988-08-13|труд=Talent|издател=Billboard|страници=23|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> и началото на 1987 г. и завършва през март 1988 г.<ref name="youtube.com"/> Заедно с продуцирането, за да бъде готов ''Savage Amusement'' „Скорпиънс“ прекарват в студиото повече от две години и половина.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} Записите се провеждат в „Диркс Студиос“ в Кьолн, Германия, осъществени главно в стая номер три, най-модерната и най-голямата в сградата. Първоначално създадено да бъде екранна зала, студиото разполага с огромен аудио [[смесителен пулт]] и най-модерната записваща машина, но презаписът на китарите и гласовете са направени в стаи едно и две.{{sfn|Popoff|2016|p=132}} Оборудването позволява записът да бъде направен цифрово, метод, който те вече използват за ''Love at First Sting'' и който не се харесва на Рудолф Шенкер тогава.{{sfn|Popoff|2016|p=104}} Това позволява на продуцента да „копира и постави части от музика или да премести части назад или напред“, според басиста Франсис Буххолц.<ref name="myrnamariabarahona.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.myrnamariabarahona.com/home.php/tracks/entry/francis_buchholz_por_siempre_escorpion/ | заглавие = FRANCIS BUCHHOLZ, POR SIEMPRE ESCORPION! | достъп_дата = 2023-04-25 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = myrnamariabarahona.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = es }}</ref> Прекомерното използване на технологии не се хареса на музикантите и смятат, че не звучи естествено.<ref name="myrnamariabarahona.com"/> Рудолф Шенкер заявява, че дигитализацията и вида на програмирането правят албума да звучи „твърдо“ и „не се усеща човешкото докосване“. Китаристът го нарича ниска точка в кариерата на групата заради начина, по който е записан, и макар да критикува Диркс за налагането на идеите си, той посочва, че не той е виновен, а те, защото не отстояват мнението си да получат по добра продукция.{{sfn|Popoff|2016|p=127}} След като записите приключват, смесването е извършено в студио „Батъри“ в Лондон, а обработването в „Мастърдиск“ в Ню Йорк.<ref name="discogs.com"/> С предварително запланувано име ''Passion Ruler'', ''Savage Amusement'' (заглавие избрано от Херман Раребел), е последният албум записан с Дитер Диркс, тъй като след издаването му, групата не подновява договора си с продуцента.{{sfn|Popoff|2016|p=133}} == Композиране == [[Файл:Leeaaron1 (cropped).jpg|мини|дясно|180px|Канадската певица [[Ли Аарон]] участва в задните вокали на песента ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]''.]] Според критика Мартин Попоф, стилът на писане на песни отразява звуковата промяна, предизвикана от „Полиграм“ и за разлика от предишните им албуми, в този песните са „пълни с клишета и натрапена музика“.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} Началната песен, ''Don't Stop at the Top'', е ясен пример за това ново музикално качество, създадено в студио, където звукът на китарите е с дигитален ефект, макар и трудно доловим за обикновените уши.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} Въпреки това, песента е мощен тежък [[Рок музика|рок]],{{sfn|Popoff|2016|p=128}} чиито [[Текст|текстове]], написани от [[Певец|вокалиста]] [[Клаус Майне]] и барабаниста Херман Раребел, доставят положително послание за това, че когато човек постигне всичко, не е нужно да спира и че винаги може да се стреми към нещо повече.<ref name="youtube.com1">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ZHeyQNkzkeg|заглавие=Scorpions - Savage Amusement Documentary Part III - Leningrad '88 / Don’t Stop At The Top|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2020-04-16|труд=Scorpions|издател=youtube.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-25|цитат=}}</ref> ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' е с мелодичен груув и припев, който „го прави достоен за статута му на полухит“.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} В нея участва канадската певица [[Ли Аарон]], чието сътрудничество се дължи на Дитер Диркс, след като звукозаписната компания с която тя работи, се обръща към продуцента да запише някои неща на живо по време на турнето ѝ в Германия през 1987 г. По това време „Скорпиънс“ записват песента и искат високи тонове за припева, тогава Дитер Диркс препоръчва Ли Аарон и за един ден тя записва тези вокални части.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.themetalvoice.com/post/lee-aaron-recalls-when-venom-mooned-her-while-performing-in-1985 | заглавие = Lee Aaron Recalls When Venom Mooned Her While Performing in 1985 | достъп_дата = 2023-04-25 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-07-10 | труд = | издател = themetalvoice.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Смятана от Херман Раребел за негова „любима композиция на всички времена“ и една от неговите „най-велики песни за барабани“ заради [[фънк]] стила си, музиката за ''Passion Rules the Game'', е създадена с помощта на този инструмент.{{sfn|Popoff|2016|p=130 - 131}} Мартин Попоф отбелязва, че това е една от типичните комерсиални песни на групата, макар и с излъчване на глем метъл, барабанистът я нарича „подценена“ и че „можеше да бъде по-успешна“.{{sfn|Popoff|2016|p=130 - 131}} ''Media Overkill'' показва „твърдото отношение“ на продуцента по време на записа с няколко пласта студийни ефекти и [[китарен риф]] от „разговорната кутия“ на Матиас Ябс, а музиката е позиционирана между традиционен рок и мелодичен [[хардрок]].{{sfn|Popoff|2016|p=131}} Според Рудолф Шенкер, текстът на песента се отнаса за излишъка и непосредствеността на медиите.<ref name="youtube.com2">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ciUZRSIfRKI|заглавие=Scorpions - Savage Amusement Documentary Part IV - Songs / Final Words|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2020-04-16|труд=Scorpions|издател=youtube.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-26|цитат=}}</ref> ''Walking On the Edge'' е „[[Сантиментална балада|мощна балада]]“, в която „мелодията изпъква някъде и този път в стиха, а не в припева“, според Мартин Попоф.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} ''We Let it Rock...You Let it Roll'' е „разтърсваща, злонамерена, тътнеща“ песен, в която „групата се опира на интересни ритмични партии на двойна китара“. Въпреки че Мартин Попоф в рецензията си подчертава „безсмислените текстове“, той я нарича „най-доброто парче в албума и едно с голям потенциал“ в термините на тежкия рок.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} [[Интродукция|Въведението]] на ''Every Minute Every Day'' започва с бас и барабани, докато китарният риф действа като „точка за среща“; според Клаус Майне, това е правилният начинът.<ref name="youtube.com2"/> Басистът на „[[Аксепт]]“ [[Питър Балтес]] участва като гост изпълнител в песента.<ref name="discogs.com"/> ''Love On the Run'' е „най-тежкият, най-бързият и най-трешър“ в албума.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} Написана от Рудолф Шенкер, Клаус Майне и Херман Раребел, тя се занимава със слава, пари и позицията на музикантите спрямо любовта.<ref name="youtube.com2"/> ''[[Believe in Love]]'' е друга „мощна балада“, която според Клаус Майне се отнася за вярата в любовта.<ref name="youtube.com2"/> == Обложката == [[Файл:Andy-Warhol-Stockholm-1968 (cropped).jpg|ляво|мини|180x180пкс|Финансовите условия от страна [[Анди Уорхол]] попречват той да създаде обложката на албума.]] Обложката показва полулегнала жена с една ръка, закрила лицето си, а краката ѝ се превръщат в опашка на скорпион. Създадена от художника Пат Горман от дизайнерското студио „Манхатън Дизайн“ в Ню Йорк.<ref name="discogs.com" /> От „Полиграм“ предварително показват обложката за одобрение на американските дистрибутори и албумът е издаден, според планираните дати.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1989/1989-03-18-Billboard-Page-0090.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=LABELS CONSIDER PROVIDING ALTERNATIVE ALBUM COVERS|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=1989-03-18|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-28|цитат=}}</ref> Клаус Майне казва, че не помнят откъде е дошла идеята.<ref name="youtube.com" /> Първоначално групата се свързва с [[Анди Уорхол]], за да направи обложка за тях и въпреки че той приема, „Скорпиънс“ се отказват да работят с него поради високата сума пари, която той поисква.<ref name="youtube.com" /> Рудолф Шенкер припомня, че Анди Уорхол поисква 75 000 долара и правата върху произведението, така че „не се получи“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.20minutos.es/noticia/2078069/0/scorpions/no-tocariamos-putin/como-hicimos-gorbachov/ | заглавие = Scorpions: "No tocaríamos para Putin 'Wind of Change' como hicimos con Gorbachov" | достъп_дата = 2023-04-27 | фамилно_име = SERRANO | първо_име = ARANCHA | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-03-07 | труд = | издател = 20minutos.es | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = es }}</ref> == Издаване и представяне == === Албум === ''Savage Amusement'' е издаден на 16 април 1988 г. от „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ в Европа и в Съединените американски щати от „Мъркюри Рекърдс“.<ref name="Savage Amusement">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/savage-amusement/|заглавие=ALBUM DETAILS ''Savage Amusement''|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Discography|издател=the-scorpions.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-03|цитат=}}</ref> Той влиза в повечето важни международни класации за албуми, в които заема позиция в първите 20 места в 11 държави от Европа и Северна Америка и надминава постигнатото с ''Love at First Sting'' в Съединените американски щати, когато на 6 април 1988 г. достига до №5 в „[[Билборд 200]]“ и остава в класацията общо 43 седмици,<ref name="billboard.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/tlp/ | заглавие = Chart History Scorpions The Billboard 200 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> което го поставя като третият пореден албум на групата, който влиза в първите десет албума, но за разлика от предшествениците си ''Blackout'' (1982) и ''Love At First Sting'' (1984), ''Savage Amusement'' постига това само за три седмици.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-05-21-Billboard-Page-0006.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Artist, Labels Finding Four's A Charm When Releasing Singles From Albums|фамилно_име=Grein|първо_име=Paul|автор_препратка=|дата=1988-05-21|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> В допълнение, само месеци по-късно, на 18 юни 1988 г. той е сертифициран едновременно като [[Сертификати на музикалната звукозаписна индустрия|златен и платинен]] на американския пазар от [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка]], след като се продава в повече от 1 000 000 копия,<ref name="RIAA">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&se=scorpions#search_section|заглавие=Gold & Platinum|труд=SCORPIONS|издател=riaa.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> а това го прави четвъртият пореден „платинен албум“ на „Скорпиънс“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-07-16-Billboard-Page-0006.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Certs Pay Tribute To Marley & Son|фамилно_име=GREIN|първо_име=PAUL|автор_препратка=|дата=1988-07-16|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> В друга класация в Съединените американски щати, също на списание „Билборд“, ''Savage Amusement'' достига №7 в „Билборд Топ Компактдискове“.<ref name="TOP COMPACT DISKS">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-05-14-Billboard-Page-0041.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = TOP COMPACT DISKS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-14 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Savage Amusement'' влиза и в три различни класации на списание „[[Кеш Бокс]]“. В основната „Кеш Бокс Топ 100 Албуми“, той дебютира под №53 на 17 май 1988 г.<ref name="CASH BOX TOP 100 ALBUMS1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-05-17-OCR-Page-0010.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX TOP 100 ALBUMS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-17 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и месец по-късно достига най-високата си позиция в класацията №8.<ref name="CASH BOX TOP 100 ALBUMS2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-06-11-OCR-Page-0015.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX TOP 100 ALBUMS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-06-11 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> По същия начин достига до позиции №53 в „Кеш Бокс Топ Поп Албуми“<ref name="TOP POP">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-05-17-OCR-Page-0003.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = TOP POP | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-17 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и №6 в „Кеш Бокс Топ 40 Компактдискове“ на 28 май 1988 г.<ref name="CASH BOX TOP 40 COMPACT DISCS">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-05-28-OCR-Page-0030.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX TOP 40 COMPACT DISCS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-17 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В началото на 1989 г., изданието дебютира под №28 и в „Кеш Бокс Микро Чарт“.<ref name="CASH BOX MICRO CHART">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1989/CB-1989-01-21-OCR-Page-0013.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX MICRO CHART | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1989-01-21 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В Канада, ''Savage Amusement'' достига №25 в националната класация,<ref name="collectionscanada.gc.ca">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?&file_num=nlc008388.8604&type=1&interval=20&PHPSESSID=vqms6ns26mbqoimnhhnpd4b776 | заглавие = Top Albums/CDs - Volume 48, No. 13, July 16 1988 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = collectionscanada.gc.ca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141129031539/https://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?&file_num=nlc008388.8604&type=1&interval=20&PHPSESSID=vqms6ns26mbqoimnhhnpd4b776 | архив_дата = 2014-11-29 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и първо на 28 април 1988 г. [[Канадска асоциация на звукозаписната индустрия|Канадската асоциация на звукозаписната индустрия]] го сертифицира като златен, за продадени 50 000 копия и два месеца по-късно на 23 юни 1988 г. като платинен за продажби надминаващи 100 000 броя.<ref name="musiccanada.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://musiccanada.com/gold-platinum/?_gp_search=Savage%20Amusement%20Scorpions|заглавие=Gold/Platinum|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=musiccanada.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> ''Savage Amusement'' е №1 в официалната класация на Финладния и [[Международна федерация на фонографската индустрия|Международната федерация на фонографската индустрия]] му издава златен сертификат за надхвърлени 25 000 продадени бройки.{{sfn|Pennanen|2021|p=229}} По същия начин организацията оценява продажбите на албума на 34 906 в средата на 00-те години на 20-и век във Финладния.<ref name="ifpi.fi">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ifpi.fi/tutkimukset-ja-tilastot/kulta-ja-platinalevyt/?ulkomaiset=1&q=Scorpions | заглавие = Scorpions Savage Amusement | достъп_дата = 2020-02-03 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Ulkomaiset kulta- ja platinalevyt | издател = ifpi.fi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В Германия той достига №4,<ref name="offiziellecharts.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/album-details-703 | заглавие = Scorpions Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chartverlauf | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> и през 1988 г. [[Федерална асоциация на музикалната индустрия|Федералната асоциация на музикалната индустрия]] го награждава със златен сертификат за продажби възлизащи на повече от 250 000 копия.<ref name="musikindustrie.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.musikindustrie.de/wie-musik-zur-karriere-werden-kann/markt-bestseller/gold-/platin-und-diamond-auszeichnung/datenbank#topSearch | заглавие = GOLD-/PLATIN-Datenbank | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = musikindustrie.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да Напишете SCORPIONS в Hier können Sie suchen nach:/Interpret | език-скрит = | език = de }}</ref> На 1 май той достига №5 в Швейцария<ref name="hitparade.ch">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://hitparade.ch/album/Scorpions/Savage-Amusement-703 | заглавие = Scorpions – Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = hitparade.ch | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и също е сертифициран със златен статус, представляващ 50 000 продадени копия в страната,<ref name="hitparade.ch1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://hitparade.ch/search_certifications.asp?search=scorpions | заглавие = Suche nach: scorpions | достъп_дата = 2023-05-05 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Die Datenbank enthält alle Edelmetallauszeichnungen seit 1989. | издател = hitparade.ch | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> докато в Обединеното кралство достига №18 в „[[Ю Кей Албумс Чарт]]“.<ref name="Official Charts Company">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/artist/17682/scorpions/ | заглавие = SCORPIONS | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Albums | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Във Франция, ''Savage Amusement'' достига №16 в националната класация<ref name="infodisc.fr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://infodisc.fr/Album_Liste_Selection2.php?Lettre=S | заглавие = Le Détail des Albums de chaque Artiste | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да изберете SCORPIONS от падащото меню | език-скрит = | език = fr }}</ref> и същата година [[Национален синдикат на фонографските издателства|Националеният синдикат на фонографските издателства]] го сертифицира със златен сертификат за продадени повече от 100 000 копия.<ref name="Certifications">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://infodisc.fr/Album_Certifications.php | заглавие = Les Certifications depuis 1973 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да изберете SCORPIONS от падащото меню | език-скрит = | език = fr }}</ref> Албумът заема позции и в други европейски държави: №5 в Норвегия,<ref name="norwegiancharts.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://norwegiancharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a|заглавие=SCORPIONS - SAVAGE AMUSEMENT (ALBUM)|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=norwegiancharts.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> №17 в „Топ 100“ в Италия,<ref name="hitparadeitalia.it">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hitparadeitalia.it/hp_yenda/lpe1988.htm|заглавие=Gli album più venduti del 1988|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Top Annuali Album|издател=hitparadeitalia.it|страници=|език=it|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> №18 в „То 40“ в Австрия,<ref name="austriancharts.at">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a|заглавие=Scorpions - Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=austriancharts.at|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> №23 в „Топ 100 Албума“ в Испания{{sfn|Salaverri|2015|p=363}} и №24 в „Топ 100 Албума“ в Нидерландия.<ref name="dutchcharts.nl">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a|заглавие=Scorpions - Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=dutchcharts.nl|страници=|език=nl|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> На 14 май 1988 г. той дебютира под №27 в Европейската класация „Топ 100 Албума“,<ref name="worldradiohistory.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-05-14.pdf | заглавие = European Hot Top 100 Albums | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-14 | труд = | издател = M&M | формат = PDF | страници = 26 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> разработена от списание „Мюзик енд Медия“ и на 11 юни достига №6, като най-висока позиция.<ref name="worldradiohistory.com1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-06-11.pdf | заглавие = European Hot Top 100 Albums | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-06-11 | труд = | издател = M&M | формат = PDF | страници = 27 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В Япония, албумът се позиционира под №32 в националната класация, изготвена от компанията „Орикон“.<ref name="rockdetector.com1">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rockdetector.com/discography%2C7802.sm | заглавие = SAVAGE AMUSEMENT | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = SCORPIONS Discography | издател = rockdetector.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071230182303/http://www.rockdetector.com/discography,7802.sm | архив_дата = 2007-12-30 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Savage Amusement'' е най-продаваният рок албум от каталога на „И Ем Ай Рекърдс“ в Малайзия и до средата на 1989 г. за продадени 20 000 бройки, получава златен статус там.<ref name="worldradiohistory.com3">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/Archive-All-Music/Billboard/80s/1989/BB-1989-06-24.pdf|заглавие=Malaysia Goes International|фамилно_име=MING|първо_име=Y.S.|автор_препратка=|дата=1989-06-24|труд=NTERNATIONAL|издател=Billboard|страници=79 и 83|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> Международната организация „Световни награди“ също издава златен сертификат на ''Savage Amusement'', за надхвърлени 500 000 продадени копия по целия свят.<ref name="4.bp.blogspot.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | заглавие = World Wide Awards - Scorpions/Savage Amusement. | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 4.bp.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20201206175047/https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | архив_дата = 2020-12-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> === Сингли === За допълнителното популяризиране на ''Savage Amusement'', музикалните компании издават три сингъла.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/ | заглавие = Singles | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Първият от тях ''Rhythm of Love'', е пуснат в продажба на 16 май 1988 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/rhythm-of-love/ | заглавие = Rhythm Of Love | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и влиза в две класации на списание „[[Билборд (списание)|Билборд]]“, след като първо достига №75 в „[[Билборд Хот 100]]“<ref name="Billboard Hot 100">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/hsi/ | заглавие = Scorpions Billboard Hot 100 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chart History | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и след това №6 в „[[Мейнстрийм Рок Тракс]]“.<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/rtt/ | заглавие = Scorpions Mainstream Rock Airplay | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chart History | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В Европа, той достига №59 в Обединеното кралство в „[[Ю Кей Сингълс Чарт]]“,<ref name="Official Charts Company"/> №4 в Полша, №8 във Франция и №18 в Швеция.<ref name="tsort.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://tsort.info/music/1ba628.htm | заглавие = Song artist 514 - The Scorpions | достъп_дата = 2023-05-03 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = tsort.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''[[Believe in Love]]'' е издаден на 15 август 1988 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =https://www.the-scorpions.com/album/believe-in-love/ | заглавие = Believe In Love | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> в Европа и Северна Америка<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/master/362182-Scorpions-Believe-In-Love | заглавие = Scorpions – Believe In Love | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и достига №12 в „Мейнстрийм Рок Тракс“ в Съединените американски щати<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks"/> и №89 във Франция.<ref name="infodisc.fr1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://infodisc.fr/Tubes_Artistes_S.php | заглавие = Accès direct à ces Artistes | достъп_дата = 2023-03-01 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да изберете SCORPIONS от падащото меню | език-скрит = | език = fr }}</ref> Последният официален сингъл ''Passion Rules the Game'', е издаден почти година по-късно на 20 февруари 1989 г.,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/passion-rules-the-game/ | заглавие = Passion Rules The Game | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> той също попада в „Ю Кей Сингълс Чарт“ в Обединеното кралство на позиция №74<ref name="Official Charts Company"/> и на 5-а позиция във Франция.<ref name="tsort.info"/> И трите издадени сингъла са придружавани от музикални видеоклипове. Този на ''Rhythm of Love'' е записан в средата на 1988 г. в „Холивуд“, Лос Анджелис и режисиран от Марти Калнер.<ref name="worldradiohistory.com4">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-06-25.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Scorpions, The Sting Of Success|фамилно_име=Van Den Broek|първо_име=Alexandra|автор_препратка=|дата=1988-06-25|труд=SPOTLIGHT|издател=Music and Media|страници=14|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> Видеото „смесва научна фантастика, красиви жени в компромисни позиции и „Скорпиънс“, изпълняващи песента в бляскаво облекло и крещящи прически“, чийто водещ и „основен сексуален интерес“ е моделът и актриса Джоан Северанс.{{sfn|Popoff|2016|p=129}} Също така през август на същата година е обявено пускането на музикалното видео към ''Believe in Love'', режисирано от Марти Калнер.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-08-27-Billboard-Page-0047.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = NEW VIDEOCLIPS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-08-27 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Под ръководството на Джеф Цимерман през ноември те завършват записите на ''Passion Rules the Game'', чийто запис е извършен с пет камери на концерт на живо в „Канзас Колизеум“ в Уичита, Канзас.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-11-12-Billboard-Page-0044.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = VIDEO TRACK | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-11-12 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> === Концертно турне === [[Файл:Фестиваль в лужниках2.jpg|мини|ляво|220п|„Московски музикален фестивал за мир“ в Москва, СССР, където „Скорпиънс“ завършват ''Savage Amusement Tour'']] Промоционалното турне на [[Savage Amusement Tour]] започва на 17 април 1988 г. в Ленинград, Съветския съюз, един ден след официалното издаване на албума.<ref name="Savage Amusement Tour">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=15 | заглавие = Savage Amusement Tour | достъп_дата = 2023-04-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Live | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{sfn|Popoff|2016|p=134}} Първоначално групата трябва да изнесе пет концерта в този град и пет в Москва, но местните власти отменят датите в столицата поради страх еуфорията на младите жители на града да не предизвика безредици. Властите вземат решение, отменените концерти да бъдат добавени към вече предвидените в Ленинград.<ref name="rollingstone.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.com/music/music-news/scorpions-wind-of-change-the-oral-history-of-1990s-epic-power-ballad-63069/|заглавие=Scorpions’ ‘Wind of Change’: The Oral History of 1990’s Epic Power Ballad|фамилно_име=Bienstock|първо_име=Richard|автор_препратка=|дата=2005-09-02|труд=|издател=rollingstone.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Така турнето започва с десет поредни концерта между 17 и 26 април 1988 г. в [[Петербургски спортно-концертен комплекс|Спортно-концертния комплекс на Ленинград]] в Съветския съюз.<ref name="Savage Amusement Tour"/> Подкрепени от съветската група „[[Горки Парк]]“ като подгряващ изпълнител, десетте концерта са разпродадени и повече от 150 000 души посещават концертите.<ref name="worldradiohistory.com4"/> Впоследствие те са част от групите на фестивала „Монстърс ъф Рок“, проведен като турне в Съединените американски щати с главна група „[[Ван Хален]]“ и заедно с „[[Докен (група|Докен]]“, „[[Металика]]“ и „[[Кингдъм Кам]]“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/monsters-of-rock-tour/|заглавие=How Monsters of Rock Became America’s Super-Sized Tour|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-05-27|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Въпреки че продуцентската компания отговаряща за събитието, възнамерява да събере между 1,7 и 2 милиона души,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/Archive-All-Music/Billboard/80s/1988/BB-1988-06-11.pdf | заглавие = Monsters Off Rock Off And Running At Major Haunts | достъп_дата = 2023-05-03 | фамилно_име = GETT | първо_име = STEVE | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-06-11 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = 3 и 87 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = NEW YORK The monsters are invading-Van Halen's Monsters Of Rock, that is. | език-скрит = | език = en }}</ref> ниските продажби на билети за концерти на източното крайбрежие намаляват очакваните цифри.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/Archive-All-Music/Billboard/80s/1988/BB-1988-07-02.pdf|заглавие=Monsters Tours Loses Its Bite|фамилно_име=HARING|първо_име=BRUCE|автор_препратка=|дата=1988-07-02|труд=|издател=Billboard|страници=1 и 74|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Въпреки това „Скорпиънс“ участват на всичките 31 концерта в 23 града между 27 май и 30 юли.<ref name="Savage Amusement Tour1">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.the-scorpions.com/english/tourography/savage_amusement_tour_1988.asp | заглавие = Savage Amusement Tour 1988 - 1989 | достъп_дата = 2023-05-03 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090804110157/http://www.the-scorpions.com/english/tourography/savage_amusement_tour_1988.asp | архив_дата = 2009-04-04 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> От началото на август започва втория етап на концертите си в Северна Америка, водени от [[Док Макгий]] и вече като „хедлайнери“.<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-08-13-Billboard-Page-0010.pdf#search=%22savage%20amusement%22|заглавие=Scorpions To Head `Savage' Tour|фамилно_име=GEIT|първо_име=STEVE|автор_препратка=|дата=1988-08-13|труд=Talent|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Въпреки че няма официално изявление защо се отказват от Дейвид Кребс, бившият им мениджър посочва, че има разногласия по отношение на „Монстърс ъф Рок“, чието участие той смята за „грешка“.{{sfn|Popoff|2016|p=135}} С презентации в Съединените американски щати и Канада, етапът продължава от 9 август и завършва на 29 октомври, където са придружени от „Кингдъм Кам“ до 28 септември и до последната дата от „[[Уингър]]“.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> По това време „Скорпиънс“ искат да отворвят вратите и за „Горки Парк“ на американските сцени, като по този начин да поставят историческо събитие, в което участват германска и съветска група.<ref name="worldradiohistory.com4"/> На 29 ноември в Щутгарт стартират първия си европейски етап с изпълнения в Западна Германия, Швейцария, Холандия и Франция, където американците от „[[Синдърела]]“ са подгряваща група.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> Последният им концерт през 1988 г. се провежда на 22 декември в [[AccorHotels Arena|„Пале Омниспорт дьо Пари-Берси“]] в Париж, Франция.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> На 3 януари 1989 г. в Лондон започват втората си европейска обиколка с презентации в дванадесет страни. По време на тези концерти те са подкрепени от „Синдърела“, „[[Виксън]]“ и „[[Хаус ъф Лордс]]“.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> Последният концерт от турнето се провежда на [[Moscow Music Peace Festival|Московския музикален фестивал за мир]] в Москва, също в Съветския съюз, където те споделят сцената със „Синдърела“, „[[Скид Роу (САЩ)|Скид Роу]]“, „[[Мотли Крю]]“, [[Ози Озбърн]], „[[Бон Джоуви]]“ и„ Горки Парк“, пред повече от 260 000 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rockshowvideos.com/moscowmusic.html | заглавие = 1989 MOSCOW MUSIC PEACE FESTIVAL | достъп_дата = 2023-04-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = rockshowvideos.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref name="rollingstone.com"/> == Коментари на критиците == {{Професионален рейтинг | име = Рейтинг на албума | друго име = ''Savage Amusement'' | източник общ = | рейтинг общ = | източник1 = „[[Олмюзик]]“ | рейтинг1 = {{рейтинг|3|5}}<ref name="AllMusic Album"/> | източник2 = „Класик Рок“ | рейтинг2 = {{рейтинг|6|10}}<ref name="loudersound">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.loudersound.com/reviews/scorpions-reissues | заглавие = Scorpions: Reissues | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = Lewry | първо_име = Fraser | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-10-30 | труд = Reviews | издател = loudersound.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник3 = „Рок Хард“ | рейтинг3 = {{рейтинг|8|10}}<ref name="rockhard.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rockhard.de/reviews/scorpions-savage-amusement_209463.html | заглавие = SCORPIONS Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Reviews | издател = rockhard.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210624200827/https://www.rockhard.de/reviews/scorpions-savage-amusement_209463.html | архив_дата = 2021-06-24 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник4 = „Ръководство за колекционери на хевиметъл“ | рейтинг4 = {{рейтинг|5|10}}{{sfn|Popoff|2005|p=319-320}} | източник5 = „[[Енциклопедия на попопулярната музика|Енцикл. на поп. музика]]“ | рейтинг5 = {{рейтинг|3|5}}{{sfn|Larkin|2006|p=1976}} }} ''Savage Amusement'' получава положителни до отрицателни отзиви от музикалните критици. В публикация от 14 май 1988 г. в списание „Билборд“, Ивон Олсън определя албума като „наистина солиден запис“, който „трябва да ги отвори за по-широката публика“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-05-14-Billboard-Page-0010.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=ALBUM ROCK|фамилно_име=OLSON|първо_име=YVONNE|автор_препратка=|дата=1988-05-14|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> Пол Грейн също от списание „Билборд“ отбелязва, че ''Savage Amusement'' е първият албум в Топ 5 в „Билборд 200“ на германците и припомня, че всеки от петте им предишни студийни албуми се изкачва по-високо в класацията от този преди него.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-06-04-Billboard-Page-0008.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Poison Open Up And Say 'Hit'; Gibson Shakes Off Tiffany With 4th Top 10 Hit|фамилно_име=Grein|първо_име=Paul|автор_препратка=|дата=1988-06-04|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> В преглед на албума, от британското списание „Мюзик енд Медия“ пишат, че репертоарът на „Скорпиънс“ може да се сравнява с най-високите стандарти за рок музика в англо-американските изисквания. Публикацията определя звука на албума като мелодичен с отлично изработени [[Аранжимент|аранжименти]] и определя като „ключови“ песните ''Media Overkill'', ''Every Minute Every Day'' и ''Don't Stop At the Top''.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-05-28.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Scorpions Savage Amusement - Harvest|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=1988-05-28|труд=|издател=Music and Media|страници=22|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> Американското списание „Кешбокс“ пише, че албумът „трябва бързо да постигне невероятни победи в класациите и продажбите на Съединените щати“ и счита, че „[[Албумно-ориентиран рок|албумно-ориентираните рок]] радио станции ще имат полеви дни с почти всички парчета, като ''Rhythm of Love'', ''Walking on the Edge'', ''Every Minute Every Day'' и ''Love On the Run''“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-04-30-OCR-Page-0009.pdf#search=%22scorpions%22 | заглавие = SCORPIONS Savage Amusement - Mercury/PG (832 963-1) - Producen D. Dierks - Bar Coded | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-04-30 | труд = ALBUM RELEASES | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Канадският критик Мартин Попоф отбеляза, че „огромното количество работа и мисъл, вложени в него, помогнаха да се превърне в албум не без достойни моменти“.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} В допълнение, той споменава, че някои от песните му, придават последователност и че „групата и Дитер разработват един вид сериозен глем метъл, много подобен на „[[Маколи Шенкер Груп]]“ по това време“.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} Пол Секстън, в своето ревю за „Ю Дискавър Мюзик,“ отбелязва, че „някои фенове изразиха разочарование от новото издание, което дойде, когато „Деф Лепард“ вдигнаха рок анте с техния звук, който обхваща целия свят. Но все още имаше някои моменти на оживено разтърсване в записа, по-специално на ''We Let It Rock…You Let It Roll'' и ''Love on the Run''.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.udiscovermusic.com/stories/scorpions-savage-amusement-album/|заглавие=‘Savage Amusement’: Ferocious Scorpions Strike Again|фамилно_име=Sexton|първо_име=Paul|автор_препратка=|дата=2021-05-07|труд=|издател=udiscovermusic.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> Бари Вебър от „[[Олмюзик]]“ изразява мнение, че албумът е по скоро есперимент на групата, който включва [[Попмузика|поп]] [[Мелодия|мелодии]], които се доближават до [[Звукозапис|звука]] на британците от „Деф Лепард“. Той смята, че „Скорпиънс“ представят „по-полиран“ звук, като крайният резултат е често „предвидим“ и [[музика]]та в албума не успява „да бъде толкова заразителна, колкото музиката в предишните им албуми“. Групата съчетава различни жанрове, преминавайки към по-достъпни за радиостанциите песни и вграждат [[синтезатор]]и към повечето от песните в изданието, което се демонстрира в песни като ''Passion Rules the Game'' и ''Walking on the Edge''. В заключение той пише: „Заклетите фенове със сигурност ще намерят своя дял от песни, които си заслужават, като ''Don't Stop at the Top'' и ''Believe in Love'', но все пак може да открият, че ''Savage Amusement'' е несравним с предшествениците си“, визирайки ''Blackout'' (1982) и ''Love at First Sting'' (1984).<ref name="AllMusic Album">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusic.com/album/savage-amusement-mw0000195133|заглавие=AllMusic Review by Barry Weber|фамилно_име=Weber|първо_име=Barry|автор_препратка=|дата=|труд=Album Overview|издател=allmusic.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-03|цитат=}}</ref> Едуардо Ривадавия от „Ултимейт Класик Рок“ нарича албума „разочароващ“, тъй като „Скорпиънс“ „загубиха отровата си.“ След това определя ''Savage Amusement'' като разочароващ и „бледа имитация на синтетичните технологии...“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-savage-amusement/|заглавие=How the Scorpions Briefly Lost Momentum on ‘Savage Amusement’|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2023-04-16|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> Пак той в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия за „Ултимейт Класик Рок“, поставя ''Savage Amusement'' на 15-о място. Той нарича изданието „глупостта на Дитер Диркс“, защото продуцентът кара групата да създаде албум в отговор на ''[[Hysteria]]'' на „Деф Лепард“ - пълен с технологии, които за кратко успяват „да задоволят някои по-[[Хевиметъл|метъл]] вкусове“. Според Едуардо Ривадавия, „Скорпиънс“ не се справят и бързо отблъксват дългогодишните си фенове.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> В подобна рецензия, Малкълм Доум от „Класик Рок“ го класира на десето място, защото „В много отношения ''Savage Amusement'' беше краят на една ера за „Скорпиънс“, тъй като беше последният им албум, продуциран от Дитер Диркс, а също и последният им албум за лейбъла „Харвест Рекърдс““. Той допълва още, че изданието не съдържа класически песни на групата, но ''Rhythm of Love'' и ''Believe in Love'' запазват позициите им и заключва, че „Но дори и ''Savage Amusement'' да не достигна най-добрия материал на групата, той все пак успя да покаже, че „Скорпиънс“ не са загубили напълно жилото си.“<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.loudersound.com/features/every-scorpions-album-ranked-from-worst-to-best|заглавие=Every Scorpions album ranked from worst to best|фамилно_име=Dome|първо_име=Malcolm|автор_препратка=|дата=2022-05-11|труд=Classic Rock|издател=loudersound.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> Фрейзър Люри също от „Класик Рок“, в рецензията на албумите, ремастерирани за отбелязването на 50-ата годишнина на групата, също критикува приликата с творчеството на „Деф Лепард“. Той пише, че групата се „препъва“ по този път.<ref name="loudersound"/> В преглед, изготвен от германското списание „Рок Хард“, албумът е сравнен с ''Love at First Sting'' (1984), а песента ''Believe in Love'' с „мега хита ''[[Still Loving You (песен на „Скорпиънс“)|Still Loving You]]''“, добавайки „Въпреки че натискат газта в един или друг момент (''We Let It Rock... You Let It Roll'', ''Love On The Run''), като цяло те разчитат на изпитаните съставки, които са там: Добър, мощен звук, също толкова песенен материал и първокласни музикални изпълнения.“<ref name="rockhard.de"/> В рецензия за [[Семплер (компилация)|компилацията]] съдържаща три диска ''Box of Scorpions'', Адриен Бегранд от „Попметърс“ нарича ''Savage Amusement'' „свръхпродуциран“ и „малко повече от още един празен метъл албум в сцена, препълнена с тях“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.popmatters.com/scorpions-box2004-2496060503.html|заглавие=Scorpions: Box of Scorpions|фамилно_име=Begrand|първо_име=Adrien|автор_препратка=|дата=2004-05-27|труд=|издател=popmatters.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> == Ремастирано издание за 50-ата годишнина == Във връзка с честването на 50-ата годишнината на групата на 6 ноември 2015 г. албумът е преиздаден като ''Savage Amusement 50th Anniversary''. Това преиздание включва шест бонус песни: ''Can't Explain''{{refn|group=Б|''Can't Explain'', е официално записана през 1989 г. и включена в компилацията на „Скорпиънс“ ''[[Best of Rockers 'n' Ballads]]'', издадена на 29 ноември 1989 г.<ref name="Best of Rockers 'n' Ballads">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/best-of-rockers-n-ballads/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Best of Rockers 'n' Ballads'' | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>}} кавър на „[[Ху]]”, [[Демо (музика)|демо версиите]] на ''Edge of Time'',{{refn|group=Б|''Edge of Time'', е официално записана през 1995 г. и включена в компилацията на „Скорпиънс“ ''[[Deadly Sting]]'', издадена на 22 февруари 1995 г.<ref name="Deadly Sting">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/deadly-sting/ | заглавие = ALBUM DETAILS Deadly Sting | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>}} ''Living for Tomorrow''{{refn|group=Б|''Living for Tomorrow'', е записана на живо през 1988 г. в Ленинград, СССР и включена в третия албум записан на живо на „Скорпиънс“ ''[[Live Bites]]'', издаден на 3 април 1995 г.<ref name="Live Bites">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/live-bites/ | заглавие = ALBUM DETAILS Live Bites | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>}} и ''Dancing with the Moonlight'',{{refn|group=Б|''Dancing with the Moonlight'', е първоначално записана на живо през 1988 г. в Ленинград, СССР и включена в шестия албум записан на живо „Скорпиънс“ ''[[MTV Unplugged in Athens]]'', издаден на 29 ноември 2013 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/mtv-unplugged-live-in-athens/ | заглавие = MTV Unplugged – Live In Athens | достъп_дата = 2023-04-12| фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> а две години по-късно е записана в студио и включена в двадесетия им студиен албум ''[[Return to Forever]]'', издаден на 23 февруари 2015 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-more-return-to-forever-details-revealed/ | заглавие = SCORPIONS: More 'Return To Forever' Album Details Revealed | достъп_дата = 2023-04-12 | дата = 2014-12-22 | издател = blabbermouth.net | цитат = | език = en }}</ref>}} както и други демо версии на песни, които първоначално не са включени в официалния списък с песни от албум, сред които са ''Taste of Love'' и ''Fast and Furious''. Изданието включва и [[DVD|цифров многоцелеви диск]], съдържащ пълния видео запис на ''[[To Russia with Love and Other Savage Amusements]]'', както и музикалните видеоклипове към ''Rhythm of Love'', ''Passion Rules the Game'', ''Believe in Love'' и ''Can’t Explain''. Обичайно за тези юбилейни издания, колекцията приключва с документален филм за историята на албума, който включва интервюта с Клаус Майне, Херман Раребел, Рудолф Шенкер и Матиас Ябс.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/es/release/7694118-Scorpions-Savage-Amusement | заглавие = Scorpions – Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> == Списък с песните == # ''Don't Stop At the Top'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Херман Раребел) - 4:03 # ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) - 3:47 # ''Passion Rules the Game'' (Херман Раребел, Клаус Майне) - 3:58 # ''Media Overkill'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) - 3:32 # ''Walking On the Edge'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) - 5:05 # ''We Let It Rock...You Let It Roll'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) - 3:38 # ''Every Minute Every Day'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) - 4:21 # ''Love On the Run'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Раребел) - 3:35 # ''[[Believe in Love]]'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) - 5:20 ;Бонус песни в изданието от 2015 г. за 50-ата годишнина на „Скорпиънс“ # <li value="10"> ''Taste of Love'' (Херман Раребел) - 4:35 {{small|(демо версия)}} # ''Edge of Time'' - 3:40 {{small|(демо версия)}} # ''Fast and Furious'' (Матиас Ябс) - 3:08 {{small|(демо версия)}} # ''Dancing in the Moonlight'' (Матиас Ябс) - 3:07 {{small|(демо версия)}} # ''Living for Tomorrow'' - 3:37 {{small|(демо версия)}} # ''I Can't Explain'' - ([[Пийт Таунсенд]]) 3:20 {{small|(демо версия)}} == Състав == {{col-begin}} {{col-2}} ;Музиканти * [[Клаус Майне]] - [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] - [[китара|ритъм китара]], [[китара|основна китара]] и задни вокали * [[Матиас Ябс]] - основна китара и ритъм китара * [[Херман Раребел]] - [[барабани]] * [[Франсис Буххолц]] - [[бас китара|бас]] ;Гост музиканти * [[Ли Аарон]] - вокали на ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' * [[Питър Балтес]] - вокали на ''Every Minute Every Day'' Източник на информацията: Задната обложка на ''Savage Amusement''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/1423461-Scorpions-Savage-Amusement | заглавие = Scorpions – Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> {{col-break}} ;Продукция * [[Дитер Диркс]] - [[Музикален продуцент|продуцент]] * Дитер Диркс, Майк Шипли, Найджъл Грийн и „Скорпиънс“ - смесване * Герд Раутенбах и Иън Тейлър - звуково инженерство * „Манхатън Дизайн“ и Пат Горман - [[Графичен дизайн|дизайн]] на [[обложка]]та * Каролайн Грейшок - снимка на предната обложка * Грег Горман - снимка на задната обложка {{col-end}} == Позиция в класациите == {{col-begin}} {{col-break}} === Седмични класации албум === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- !colspan="4"| 1988 г. |- |Австрия |18 |<ref name="austriancharts.at"/> |- |Великобритания („[[Ю Кей Албумс Чарт]]“) |18 |<ref name="Official Charts Company"/> |- |Германия |4 |<ref name="offiziellecharts.de"/> |- |Европа („Топ 100 Албуми“) |6 |<ref name="worldradiohistory.com1"/> |- |Испания |23 |{{sfn|Salaverri|2015|p=363}} |- |Италия |17 |<ref name="hitparadeitalia.it"/> |- |Канада |25 |<ref name="collectionscanada.gc.ca"/> |- |Нидерландия |24 |<ref name="dutchcharts.nl"/> |- |Норвегия |5 |<ref name="norwegiancharts.com"/> |- |САЩ („[[Билборд 200]]“) |5 |<ref name="billboard.com"/> |- |САЩ („Билборд Топ Компактдискове“) |7 |<ref name="TOP COMPACT DISKS"/> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ Поп Албуми“) |53 |<ref name="TOP POP"/> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ 100 Албуми“) |8 |<ref name="CASH BOX TOP 100 ALBUMS2"/> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ 40 Компактдискове“) |6 |<ref name="CASH BOX TOP 40 COMPACT DISCS"/> |- |Финландия |1 |{{sfn|Pennanen|2021|p=229}} |- |Франция |16 |<ref name="infodisc.fr"/> |- |Швеция |2 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://swedishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a | заглавие = SCORPIONS - SAVAGE AMUSEMENT (ALBUM) | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = swedishcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |Швейцария |5 |<ref name="hitparade.ch"/> |- |Япония |32 |<ref name="rockdetector.com1"/> |- !colspan="4"| 1989 г. |- |САЩ („Кеш Бокс Микро Чарт“) |28 |<ref name="CASH BOX MICRO CHART"/> |- |} {{col-break}} === Позиция в края на годината === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- |Германия |18 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/charts/album-jahr/for-date-1988 | заглавие = Offizielle Deutsche Charts Top 100 Album-Jahrescharts | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |- |Европа („Топ 100 Албуми“) |34 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1989/M&M-1989-01-01.pdf | заглавие = T0P I 00 ALBUMS | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1989-01-01 | труд = 1988 YEAR END EURO CHARTS | издател = Music and Media | формат = PDF | страници = 31 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = 34 Scorpions Savage Amusement | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |Италия |89 |<ref name="hitparadeitalia.it"/> |- |Канада |93 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/CANADA/RPM/80s/1988/RPM-1988-12-24.pdf | заглавие = TOP 100 ALBUMS of 1988 | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-12-24 | труд = | издател = RPM | формат = PDF | страници = 13 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |САЩ („Билборд 200“) |33 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-12-24-Billboard-Page-0076.pdf#search=%22savage%20amusement%22 | заглавие = Top Pop Albums | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-12-24 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ 50 Албуми“) |33 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-12-31-OCR-Page-0014.pdf#search=%22scorpions%22 | заглавие = A-W-A-R-D-S TOP 50 POP ALBUMS | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-12-31 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |Франция |54 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.infodisc.fr/B-CD_1988.php | заглавие = Les Albums (CD) de 1988 par InfoDisc | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141023045200/http://www.infodisc.fr/B-CD_1988.php | архив_дата = 2014-10-23 | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |- |} {{col-end}} === Седмични класации сингли === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Сингъл ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- !colspan="4"| 1988 г. |- |align="center"; rowspan="6"|''[[Rhythm of Love]]'' |Великобритания („[[Ю Кей Сингълс Чарт]]“) |59 |<ref name="Official Charts Company"/> |- |САЩ („[[Билборд Хот 100]]“) |75 |<ref name="Billboard Hot 100"/> |- |САЩ („[[Мейнстрийм Рок Тракс]]“) |6 |<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks"/> |- |Полша |4 |<ref name="tsort.info"/> |- |Франция |8 |<ref name="tsort.info"/> |- |Швеция |18 |<ref name="tsort.info"/> |- |align="center"; rowspan="2"|''[[Believe in Love]]'' |САЩ („Мейнстрийм Рок Тракс“) |12 |<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks"/> |- |Франция |89 |<ref name="infodisc.fr1"/> |- !colspan="4"| 1989 г. |- |align="center"; rowspan="2"|''Passion Rules the Game'' |Великобритания („Ю Кей Сингълс Чарт“) |74 |<ref name="Official Charts Company"/> |- |Франция |5 |<ref name="tsort.info"/> |- |} === Позиция в класациите за 50-ата годишнина === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация (2015 г.) ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- |Белгия |117 |<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://ultratop.be/fr/album/2bf/Scorpions-Savage-Amusement|заглавие=Scorpions – Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2015-11-14|труд=|издател=ultratop.be|страници=|език=fr|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> |- |Япония |56 |<ref name="oricon2">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oricon.co.jp/prof/92830/rank/album/p/2/ | заглавие = スコーピオンズ | достъп_дата = 2023-05-0 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = スコーピオンズのランキング | издател = oricon.co.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160404111738/http://www.oricon.co.jp/prof/92830/rank/album/p/2/ | архив_дата = 2016-04-04 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |- |} == Сертификати == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Държава ! Сертифициращ орган ! Сертификат ! Сертифицирани продажби ! Източник |- |Германия |[[Федерална асоциация на музикалната индустрия]] |Златен |250 000 |<ref name="musikindustrie.de"/> |- |Канада |[[Канадската асоциация на звукозаписната индустрия]] |Платинен |100 000 |<ref name="musiccanada.com"/> |- |Малайзия |[[Асоциация на звукозаписната индустрия на Малайзия]] |Златен |20 000 |<ref name="worldradiohistory.com3"/> |- |САЩ |[[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]] |Платинен |1 000 000 |<ref name="RIAA"/> |- |Финландия |Музикални продуценти |Златен |25 000 |<ref name="ifpi.fi"/> |- |Франция |[[Националения синдикат на фонографските издателства]] |Златен |100 000 |<ref name="Certifications"/> |- |Швеция |[[Асоциация на шведската звукозаписна индустрия]] |Златен |50 000 |<ref name="ifpi.se">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ifpi.se/wp/wp-content/uploads/guld-platina-1987-1998.pdf | заглавие = IFPI Sweden Certificiations - 1987-1988 | достъп_дата = 2023-05-05 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ifpi.se | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120216065555/http://www.ifpi.se/wp/wp-content/uploads/guld-platina-1987-1998.pdf | архив_дата = 2012-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |- |Швейцария |[[Международна федерация на фонографската индустрия]] |Златен |25 000 |<ref name="hitparade.ch1"/> |- !colspan="5"| Глобални сертификати |- |— |Световни награди |Златен |500 000 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | заглавие = World Wide Awards - Scorpions/Savage Amusement | достъп_дата = 2023-05-05 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 3.bp.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20201206175047/https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | архив_дата = 2020-12-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |} == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Цитати == <references /> == Източници == * {{cite book | title = Sisältää hitin 2. laitos Levyt ja esittäjät Suomen musiikkilistoilla 1.1.1960–30.6.2021 | last = Pennanen | first = Timo | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2021 | edition = | publisher = Kustannusosakeyhtio Otava | location = Helsinki | isbn = 978-951-1-21053-5 | doi = | pages = 292 | url = https://musiikkiarkisto.fi/oa/_tiedostot/julkaisut/sisaltaa-hitin.pdf | accessdate = 2023-04-11 | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Wind of Change – The Scorpions Story | last = Popoff | first = Martin | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Wymer Publishing | location = | isbn = 978-1-908724-40-3 | doi = | pages = | url = | accessdate = 2023-04-11 | quote = | lang-hide = | lang = en }} * {{cite book|last=Salaverri|first=Fernando|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Sólo Éxitos 1959-2012|url=|accessdate=2023-04-28|edition=|year=2015|publisher=Fundación SGAE|location=Spain|lang=|lang-hide=|isbn=978-8480488662|doi=|pages=|quote=}} * {{cite book | title = The Encyclopedia of Popular Music | last = Larkin | first = Colin | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = 5 | publisher = | location = | isbn = 0-85712-595-8 | doi = 10.1093/acref/9780195313734.001.0001 | pages = 8904 | url = https://books.google.es/books?id=_NNmFiUnSmUC&pg=RA19-PA1976&dq=scorpions+fly+to+the+rainbow&hl=es&sa=X&ved=2ahUKEwilj6Ltk4H8AhX4XaQEHbXPBS84ChDoAXoECAkQAg#v=onepage&q=scorpions%20fly%20to%20the%20rainbow&f=false | accessdate = 2023-05-04 | quote = | lang-hide = | lang = en }} * {{cite book | title = The Collector's Guide to Heavy Metal: Volume 2: The Eighties | last = Popoff | first = Martin | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Collector's Guide Publishing | location = | isbn = 978-1894959315 | doi = | pages = | url = | accessdate = 2023-05-30 | quote = | lang-hide = | lang = en }} {{Скорпиънс}} {{Savage Amusement}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Албуми на „Скорпиънс“]] [[Категория:Музикални албуми от 1988 година]] jqpw9vbok27n87gai56ko5iwn9v6y83 12397969 12397576 2024-10-28T22:22:16Z Xunonotyk 209517 12397969 wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Savage Amusement'' | тип = студиен | обложка =Scorpions - Savage Amusement CD.jpg | автор = „Скорпиънс“ | дата = 1987 г. - 1988 г. | година = 16 април 1988 г. | жанр = [[хардрок]], [[хевиметъл]] | времетраене = 37:19 | имена = [[Дитер Диркс]] | лейбъл = „[[И Ем Ай]]“ <small>(Европа)</small><br>„[[Мъркюри Рекърдс|Мъркюри]]“ <small>(САЩ)</small> | пореден = дванадесети | език = [[английски език|английски]] | предишен албум = ''[[World Wide Live]]''<br/>(1985) | този албум = '''''Savage Amusement'''''<br/>(1988) | следващ албум = ''[[Crazy World]]''<br/>(1990) | сингли = <div> # ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]''<br /><small>Издаден: 16 май 1988 г.</small> # ''[[Believe in Love]]''<br /><small>Издаден: 15 август 1988 г.</small> # ''Passion Rules the Game''<br /><small>Издаден: 20 февруари 1989 г.</small> </div> }} '''''Savage Amusement''''' е десетият [[Студиен албум|студиен]] [[Музикален албум|албум]] на германската [[рок]] група „[[Скорпиънс]]“, издаден от „[[Мъркюри Рекърдс]]“ в Съединените американски щати и от „[[Харвест Рекърдс]]“/„[[И Ем Ай Рекърдс]]“ в Европа на 16 април 1988 г. Записът е белязан от вътрешни конфликти поради натиск от продуцента да се повтори успехът на ''[[Love at First Sting]]'' през 1984 г., както и желанието на „[[Полиграм]]“ - компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, да се включат елементи от [[глем метъл]]а – поджанр, който става популярен на американския пазар. Основният спор обаче възниква между групата и [[Дитер Диркс]], който иска да възпроизведе звука от албума ''[[Hysteria]]'' на „[[Деф Лепард]]“, пълен с [[дигитализация]] и студийни ефекти. Въпреки че групата не е съгласна с него, те продължават да работят с продуцента, знаейки предварително, че това ще бъде последното им сътрудничество. Разногласията между музикантите и Дитер Диркс забавят целия процес и записването отнема около две години и половина. Някои от музикантите не са доволни от използваната технология, тъй като смятат, че албумът звучи „твърдо“. Подходът към глем метъла се отразява в стила на [[Композиция (музика)|композицията]], тъй като песните са „пълни с клишета и натрапена музика“. След като е издаден, ''Savage Amusement'' получава смесени отзиви от критиците; някои издания го определят като добро продължение на ''Love at First Sting'', докато други го смятат за разочарование и свръхпродуциран, с някои добри моменти, но с незадоволителен резултат и предсказуема музика. ''Savage Amusement'' е краят на една ера за групата, в която „Скорпиънс“ създават музика сравнена с най-високите стандарти за рок музика в англо-американския свят и бележи края на работните им отношения с продуцента Дитер Диркс, „Харвест Рекърдс“ и мениджъра Дейвид Кребс. Няколко дни след издаването албумът все пак постига успех в световните музикални класации, където влиза в първите десет в Германия, Норвегия, Швеция и Швейцария, докато във Финландия достига първо място и надминава успеха на ''Love at First Sting'' в Съединените американски щати, след като достига до №5 в „[[Билборд 200]]“. Той също така получава няколко [[Списък на рекордните брой продажби на „Скорпиънс“|златни и платинени сертификати]], след като само месеци по-късно, е [[Сертификати на музикалната звукозаписна индустрия|сертифициран като платинен]] на американския пазар за продадени повече от 1 милион копия. Още преди първото полугодие на годината [[Канадска асоциация на звукозаписната индустрия|Канадската асоциация на звукозаписната индустрия]] издава платинен сертификат на ''Savage Amusement'' за 100 хиляди продадени копия в Канада. За популяризирането на ''Savage Amusement'', са издадени синглите ''[[Believe in Love]]'', ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' и ''Passion Rules the Game'' и трите влизат в основните класации за сингли в Съединените американски щати и Великобритания, докато „[[Ем Ти Ви]]“ допълнително рекламира групата с чести излъчвания на [[видеоклип]]овете на тези песни. [[Savage Amusement Tour]] започва в деня след издаването на албума с десет концерта в Ленинград, СССР, а това прави „Скорпиънс“ втората западна рок група, която свири в тази все още комунистическа страна. През 2015 г., по повод 50-ата годишнина на „Скорпиънс“, албумът е ремастериран и издаден с шест допълнителни песни, включително [[Демо (музика)|демо версиите]] на ''Living for Tomorrow'' и ''Dancing with the Moonlight'', както и с бонус [[DVD]]. == Описание == [[Файл:DieterDierks4.jpg|мини|дясно|180px|Разногласия между групата и продуцента [[Дитер Диркс]] относно посоката на албума, забавят целия процес по започване на записите]] 80-те години на 20-и век са изключително плодотворни за групата.<ref name="the-scorpions.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/band/ | заглавие = History | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Освен че албумите им, продуцирани с [[Дитер Диркс]], влизат в международните класации и се продават добре на основните музикални пазари в Европа и Северна Америка, те многократно достигат [[Списък на рекордните брой продажби на „Скорпиънс“|златен и платинен статус]] в различни страни по света.<ref name="the-scorpions.com"/> Благодарение на внесените промени от продуцента си,<ref> Scorpions (2000). In Trance/Virgin Killer: The Back to Back Collection. Axel Killer Records. p. 3. 3056462.</ref> музикантите създават поредица от успешни албуми, които включват някои от най-популярните рок хитове по това време, сред които ''[[Rock You Like a Hurricane]]'', ''[[No One Like You]]'', ''[[Blackout (песен на „Скорпиънс“)|Blackout]]'', ''[[Big City Nights]]'' и ''[[The Zoo]]''.<ref name="the-scorpions.com"/> „Скорпиънс“ участват и то много често като хедлайнери на големи рок фестивали, като Фестивала в Съединените американски щати през 1983 г. в Сан Бернадино, Калифорния и [[Рок в Рио|този в Рио Де Жанейро]] през 1985 г. В тези години участват няколко пъти на „[[Монстърс ъф Рок]]“ и оглавяват изданието му през 1986 г. в Будапеща, Унгария, което е и първото посещение на групата в страна от [[Източен блок|Източния блок]].<ref name="the-scorpions.com"/> Последното световно концертно турне, което групата организира, е [[Love at First Sting Tour]], то е най-мащабното до този момент, като продължава повече от две години и половина, с повече от 180 концерта<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=16 | заглавие = Love at First Sting Tour | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Live | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и принуждава музикантите да си вземат почивка и записите по следващия албум да бъдат отложени за 1987 г.<ref name="The Album Savage Amusement">История на албума ''Savage Amusement'' от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на „И Ем Ай“. Каталожен №7243 5 35158 2 9</ref> През това време, звукозаписните компании „[[Харвест Рекърдс]]“/„[[И Ем Ай Рекърдс]]“ и „[[Мъркюри Рекърдс|Мъркюри]]“ се възползват от успеха на както на албума ''[[Love at First Sting]]'' (1984), така и на турнето и на 17 юни 1985 г. издават албума записан на живо ''[[World Wide Live]]'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=World+Wide+Live&cat=a | заглавие = Scorpions - World Wide Live | достъп_дата = 2023-04-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = austriancharts.at | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> който е също успешен и до август 1986 г. се продава в близо 5 000 000 копия по целия свят.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/UK/Music-Week/1986/Music-Week-1986-08-16.pdf#search=%22scorpions%22|заглавие=By special invitation|фамилно_име=Faux|първо_име=Karen|автор_препратка=|дата=1986-08-16|труд=Metal's heavy discipline|издател=Music Week|страници=26|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-20|цитат=}}</ref> „Скорпиънс“ обмислят издаването на нова студийна песен и на 15 ноември 1985 г. изпращат [[аудиокасета]] с четиринадесет песни на Дитер Диркс, но освен на две от тях, [[музикален продуцент|продуцентът]] отхвърля [[Демо (музика)|демо записите]] на всички останали.{{sfn|Popoff|2016|p=132}} Херман Раребел отбелязва, че са разочаровани, след като продуцентът не приема предложенията на групата и иска от тях нови записи. Според музикантите има огромен натиск да се направи продължение на хитовия ''Love at First Sting'' и затова Дитер Диркс иска да направи перфектния албум.<ref name="youtube.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=0a24hFpJgTc&ab_channel=Scorpions|заглавие=Scorpions - Savage Amusement Documentary Part I - The Album / Artwork|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2020-04-16|труд=|издател=youtube.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-20|цитат=}}</ref> По-късно, между август и септември 1986 г., групата изнася няколко концерта в Англия, Германия и Швеция.<ref name="Love at First Sting Tour">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=16 | заглавие = Love at First Sting Tour | достъп_дата = 2023-04-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Live | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> На определени концерти те свирят нова песен, наречена ''Rock My Car'', която е част от демо записа, изпратен преди това на Дитер Диркс.{{sfn|Popoff|2016|p=131}} През септември 1986 г. музикантите приключват турнето Love at First Sting Tour и се прибират в Германия,<ref name="Love at First Sting Tour"/> за да започнат процеса на записване на новия албум. Въпреки че отношенията между тях и продуцента минават през тежък разрив, те продължават да работят заедно бъдещия албум.<ref name="youtube.com"/> В същото време, рок индустрията вече не е същата, както когато групата издава ''Love at First Sting''. Техният мениджър Дейвид Кребс им казва, че „парадигмата на бизнеса се е променила“ и сега [[глем метъл|глем метълът]] е феноменът на момента. Звукозаписните компании вече отчитат, че част от успеха на групи като „[[Бон Джоуви]]“ е показният имидж и „[[Ем Ти Ви]]“ играе важна роля в популяризирането на тази музика, благодарение на постоянното излъчване на [[видеоклип]]ове. Поради тази причина Дейвид Кребс и „[[Полиграм]]“, компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, ги насърчава да възприемат глем стила на техния звук, за да съответстват на популярността и продажбите на по-нови групи, позовавайки се на „[[Гифън Рекърдс]]“ с „[[Аеросмит]]“, с които те правят същото през 1987 г.{{sfn|Popoff|2016|p=129 - 130}} Херман Раребел, който по това време живее в Лос Анджелис, разбира, че рано или късно ще трябва да приемат аспекти от този поджанр, защото той преобладава в Калифорния, един от щатите, където „Скорпиънс“ имат най-голям успех. Групата обаче отбягва помпозните визуализации на артисти като „[[Пойзън]]“ и „Полиграм“ избира да промени само гардероба им, като им намира шивач и „друг човек ни сложи в ластик и пластмаса“ според Херман Раребел. [[Дерек Шулман]], един от най-добрите изпълнители на компанията, отбелязва, че това е повече или по-малко налагане, но групата също иска да се пусне по течението, за да остане на американския пазар.{{sfn|Popoff|2016|p=129 - 130}} По-късно той казва, че тази промяна има за цел да увеличи продажбите в Съединените американски щати, но хората все пак свързват групата с глем метъла, докато всъщност те изобщо не са част от това движение.{{sfn|Popoff|2016|p=129}} == Записване == {| class="toccolours" style="float: left; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 100%; background:white; color:black; width:35em; max-width: 34%;" cellspacing="5" | style="text-align: left;" | „Мога да ви кажа, че този, който отне най-много време и така или иначе не беше толкова добър, беше ''Savage Amusement''. Отне цяла вечност. От гледна точка на писане на песни не беше страхотен албум, а откъм продукция не беше страхотен така или иначе. Беше добър, но определено не е един от най-добрите албуми на „[[Скорпиънс]]“ и ни отне около две години и половина да го направим. Искам да кажа, работихме в студиото през целия този период, но загубихме толкова много време, че дори не искам да си спомням за това."<br /> |- | style="text-align: right;" | [[Матиас Ябс]]{{sfn|Popoff|2016|p=128}} |} Звукът от албума ''[[Hysteria]]'' на „[[Деф Лепард]]“, издаден през 1987 г., резонира с индустрията поради напредналата си технология. Китаристът [[Матиас Ябс]] казва, че всички искат да го копират и определя събитията от тогава, като „битка между продуцентите и ние (групите) сме били по средата“. По подобен начин [[Рудолф Шенкер]] си спомня, че Дитер Диркс не е непознат с това и „иска да бъде вторият [[Робърт Ланге]] (продуцентът на ''Hysteria'') с повече продукция, компютъризирани барабани и подобни неща“. Групата обаче не иска да следва този път, воден от продуцента, и определя ситуацията като „диктатура“, което показва, че вече те и Дитер Диркс не са същият работен екип както преди.{{sfn|Popoff|2016|p=127-128}} Конфликтът по време на продукцията кара Рудолф Шенкер да работи в собственото си студио, наречено „Скорпио Сaунд Студиос“, създадено в новата му къща близо до Хановер. Всички музиканти, с изключение на Херман Раребел,{{sfn|Popoff|2016|p=129}} живеят близо до китариста, а това им създава по-голямо удобство да работят там, отколкото в „Диркс Студиос“.{{sfn|Popoff|2016|p=127-128}} Работата, извършена в студиото на Рудолф Шенкер, е отбелязана на задната обложка, като допълнителна информация относно процеса по записване на албума.<ref name="discogs.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/2606276-Scorpions-Savage-Amusement|заглавие=Scorpions – Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Scorpions|издател=discogs.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-25|цитат=}}</ref> Първоначалният план на групата е да започне записи в края на 1985 г. и те да бъдат готови не по-късно от септември 1986 г.{{sfn|Popoff|2016|p=127}} Разногласията между музикантите и Дитер Диркс обаче забавят целия процес и той започва между края на 1986 г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-08-13-Billboard-Page-0010.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=German Rockers Added Sting To Monsters Trek Scorpions To Head `Savage' Tour|фамилно_име=GEIT|първо_име=STEVE|автор_препратка=|дата=1988-08-13|труд=Talent|издател=Billboard|страници=23|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> и началото на 1987 г. и завършва през март 1988 г.<ref name="youtube.com"/> Заедно с продуцирането, за да бъде готов ''Savage Amusement'' „Скорпиънс“ прекарват в студиото повече от две години и половина.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} Записите се провеждат в „Диркс Студиос“ в Кьолн, Германия, осъществени главно в стая номер три, най-модерната и най-голямата в сградата. Първоначално създадено да бъде екранна зала, студиото разполага с огромен аудио [[смесителен пулт]] и най-модерната записваща машина, но презаписът на китарите и гласовете са направени в стаи едно и две.{{sfn|Popoff|2016|p=132}} Оборудването позволява записът да бъде направен цифрово, – метод, който те вече използват за ''Love at First Sting'' и който не се харесва на Рудолф Шенкер тогава.{{sfn|Popoff|2016|p=104}} Това позволява на продуцента да „копира и постави части от музика или да премести части назад или напред“, според басиста Франсис Буххолц.<ref name="myrnamariabarahona.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.myrnamariabarahona.com/home.php/tracks/entry/francis_buchholz_por_siempre_escorpion/ | заглавие = FRANCIS BUCHHOLZ, POR SIEMPRE ESCORPION! | достъп_дата = 2023-04-25 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = myrnamariabarahona.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = es }}</ref> Прекомерното използване на технологии не се харесва на музикантите и смятат, че не звучи естествено.<ref name="myrnamariabarahona.com"/> Рудолф Шенкер заявява, че дигитализацията и видът на програмирането правят албума да звучи „твърдо“ и „не се усеща човешкото докосване“. Китаристът го нарича ниска точка в кариерата на групата заради начина, по който е записан, и макар да критикува Диркс за налагането на идеите си, той посочва, че не той е виновен, а те, защото не отстояват мнението си да получат по-добра продукция.{{sfn|Popoff|2016|p=127}} След като записите приключват, смесването е извършено в студио „Батъри“ в Лондон, а обработването в „Мастърдиск“ в Ню Йорк.<ref name="discogs.com"/> С предварително запланувано име ''Passion Ruler'', ''Savage Amusement'' (заглавие, избрано от Херман Раребел), е последният албум, записан с Дитер Диркс, тъй като след издаването му групата не подновява договора си с продуцента.{{sfn|Popoff|2016|p=133}} == Композиране == [[Файл:Leeaaron1 (cropped).jpg|мини|дясно|180px|Канадската певица [[Ли Аарон]] участва в беквокалите на песента ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'']] Според критика Мартин Попоф, стилът на писане на песни отразява звуковата промяна, предизвикана от „Полиграм“, и за разлика от предишните им албуми в този песните са „пълни с клишета и натрапена музика“.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} Началната песен ''Don't Stop at the Top'' е ясен пример за това ново музикално качество, създадено в студио, където звукът на китарите е с дигитален ефект, макар и трудно доловим за обикновените уши.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} Въпреки това песента е мощен тежък [[Рок музика|рок]],{{sfn|Popoff|2016|p=128}} чиито текстове, написани от вокалиста [[Клаус Майне]] и барабаниста Херман Раребел, доставят положително послание за това, че, когато човек постигне всичко, не е нужно да спира и че винаги може да се стреми към нещо повече.<ref name="youtube.com1">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ZHeyQNkzkeg|заглавие=Scorpions - Savage Amusement Documentary Part III - Leningrad '88 / Don’t Stop At The Top|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2020-04-16|труд=Scorpions|издател=youtube.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-25|цитат=}}</ref> ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' е с мелодичен груув и припев, който „го прави достоен за статута му на полухит“.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} В нея участва канадската певица [[Ли Аарон]], чието сътрудничество се дължи на Дитер Диркс, след като звукозаписната компания, с която тя работи, се обръща към продуцента да запише някои неща на живо по време на турнето ѝ в Германия през 1987 г. По това време „Скорпиънс“ записват песента и искат високи тонове за припева, тогава Дитер Диркс препоръчва Ли Аарон и за един ден тя записва тези вокални части.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.themetalvoice.com/post/lee-aaron-recalls-when-venom-mooned-her-while-performing-in-1985 | заглавие = Lee Aaron Recalls When Venom Mooned Her While Performing in 1985 | достъп_дата = 2023-04-25 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-07-10 | труд = | издател = themetalvoice.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Смятана от Херман Раребел за негова „любима композиция на всички времена“ и една от неговите „най-велики песни за барабани“ заради [[фънк]] стила си, музиката за ''Passion Rules the Game'', е създадена с помощта на този инструмент.{{sfn|Popoff|2016|p=130 - 131}} Мартин Попоф отбелязва, че това е една от типичните комерсиални песни на групата, макар и с излъчване на глем метъл, барабанистът я нарича „подценена“ и че „можеше да бъде по-успешна“.{{sfn|Popoff|2016|p=130 - 131}} ''Media Overkill'' показва „твърдото отношение“ на продуцента по време на записа с няколко пласта студийни ефекти и [[китарен риф]] от „разговорната кутия“ на Матиас Ябс, а музиката е позиционирана между традиционен рок и мелодичен [[хардрок]].{{sfn|Popoff|2016|p=131}} Според Рудолф Шенкер, текстът на песента се отнаса за излишъка и непосредствеността на медиите.<ref name="youtube.com2">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ciUZRSIfRKI|заглавие=Scorpions - Savage Amusement Documentary Part IV - Songs / Final Words|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2020-04-16|труд=Scorpions|издател=youtube.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-26|цитат=}}</ref> ''Walking On the Edge'' е „[[Сантиментална балада|мощна балада]]“, в която „мелодията изпъква някъде и този път в стиха, а не в припева“, според Мартин Попоф.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} ''We Let it Rock...You Let it Roll'' е „разтърсваща, злонамерена, тътнеща“ песен, в която „групата се опира на интересни ритмични партии на двойна китара“. Въпреки че Мартин Попоф в рецензията си подчертава „безсмислените текстове“, той я нарича „най-доброто парче в албума и едно с голям потенциал“ в термините на тежкия рок.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} [[Интродукция|Въведението]] на ''Every Minute Every Day'' започва с бас и барабани, докато китарният риф действа като „точка за среща“; според Клаус Майне, това е правилният начин.<ref name="youtube.com2"/> Басистът на „[[Аксепт]]“ [[Питър Балтес]] участва като гост изпълнител в песента.<ref name="discogs.com"/> ''Love On the Run'' е „най-тежкият, най-бързият и най-трешър“ в албума.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} Написана от Рудолф Шенкер, Клаус Майне и Херман Раребел, тя се занимава със слава, пари и позицията на музикантите спрямо любовта.<ref name="youtube.com2"/> ''[[Believe in Love]]'' е друга „мощна балада“, която според Клаус Майне се отнася за вярата в любовта.<ref name="youtube.com2"/> == Обложката == [[Файл:Andy-Warhol-Stockholm-1968 (cropped).jpg|ляво|мини|180x180пкс|Финансовите условия от страна [[Анди Уорхол]] попречват той да създаде обложката на албума.]] Обложката показва полулегнала жена с една ръка, закрила лицето си, а краката ѝ се превръщат в опашка на скорпион. Създадена е от художника Пат Горман от дизайнерското студио „Манхатън Дизайн“ в Ню Йорк.<ref name="discogs.com" /> От „Полиграм“ предварително показват обложката за одобрение на американските дистрибутори и албумът е издаден според планираните дати.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1989/1989-03-18-Billboard-Page-0090.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=LABELS CONSIDER PROVIDING ALTERNATIVE ALBUM COVERS|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=1989-03-18|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-28|цитат=}}</ref> Клаус Майне казва, че не помнят откъде е дошла идеята.<ref name="youtube.com" /> Първоначално групата се свързва с [[Анди Уорхол]], за да направи обложка за тях и въпреки че той приема, „Скорпиънс“ се отказват да работят с него поради високата сума пари, която той поисква.<ref name="youtube.com" /> Рудолф Шенкер припомня, че Анди Уорхол поисква 75 000 долара и правата върху произведението, така че „не се получи“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.20minutos.es/noticia/2078069/0/scorpions/no-tocariamos-putin/como-hicimos-gorbachov/ | заглавие = Scorpions: "No tocaríamos para Putin 'Wind of Change' como hicimos con Gorbachov" | достъп_дата = 2023-04-27 | фамилно_име = SERRANO | първо_име = ARANCHA | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-03-07 | труд = | издател = 20minutos.es | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = es }}</ref> == Издаване и представяне == === Албум === ''Savage Amusement'' е издаден на 16 април 1988 г. от „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ в Европа и в Съединените американски щати от „Мъркюри Рекърдс“.<ref name="Savage Amusement">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/savage-amusement/|заглавие=ALBUM DETAILS ''Savage Amusement''|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Discography|издател=the-scorpions.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-03|цитат=}}</ref> Той влиза в повечето важни международни класации за албуми, в които заема позиция в първите 20 места в 11 държави от Европа и Северна Америка и надминава постигнатото с ''Love at First Sting'' в Съединените американски щати, когато на 6 април 1988 г. достига до №5 в „[[Билборд 200]]“ и остава в класацията общо 43 седмици,<ref name="billboard.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/tlp/ | заглавие = Chart History Scorpions The Billboard 200 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> което го поставя като третия пореден албум на групата, който влиза в първите десет албума, но за разлика от предшествениците си ''Blackout'' (1982) и ''Love At First Sting'' (1984), ''Savage Amusement'' постига това само за три седмици.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-05-21-Billboard-Page-0006.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Artist, Labels Finding Four's A Charm When Releasing Singles From Albums|фамилно_име=Grein|първо_име=Paul|автор_препратка=|дата=1988-05-21|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> В допълнение, само месеци по-късно, на 18 юни 1988 г. той е сертифициран едновременно като [[Сертификати на музикалната звукозаписна индустрия|златен и платинен]] на американския пазар от [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка]], след като се продава в повече от 1 милион копия,<ref name="RIAA">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&se=scorpions#search_section|заглавие=Gold & Platinum|труд=SCORPIONS|издател=riaa.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> а това го прави четвъртият пореден „платинен албум“ на „Скорпиънс“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-07-16-Billboard-Page-0006.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Certs Pay Tribute To Marley & Son|фамилно_име=GREIN|първо_име=PAUL|автор_препратка=|дата=1988-07-16|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> В друга класация в Съединените американски щати, също на списание „Билборд“, ''Savage Amusement'' достига №7 в „Билборд топ компактдискове“.<ref name="TOP COMPACT DISKS">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-05-14-Billboard-Page-0041.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = TOP COMPACT DISKS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-14 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Savage Amusement'' влиза и в три различни класации на списание „[[Кеш Бокс]]“. В основната „Кеш бокс топ 100 албуми“ дебютира под №53 на 17 май 1988 г.<ref name="CASH BOX TOP 100 ALBUMS1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-05-17-OCR-Page-0010.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX TOP 100 ALBUMS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-17 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и месец по-късно достига най-високата си позиция в класацията – №8.<ref name="CASH BOX TOP 100 ALBUMS2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-06-11-OCR-Page-0015.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX TOP 100 ALBUMS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-06-11 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> По същия начин достига до позиции №53 в „Кеш бокс топ поп албуми“<ref name="TOP POP">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-05-17-OCR-Page-0003.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = TOP POP | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-17 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и №6 в „Кеш Бокс Топ 40 Компактдискове“ на 28 май 1988 г.<ref name="CASH BOX TOP 40 COMPACT DISCS">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-05-28-OCR-Page-0030.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX TOP 40 COMPACT DISCS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-17 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В началото на 1989 г., изданието дебютира под №28 и в „Кеш Бокс Микро Чарт“.<ref name="CASH BOX MICRO CHART">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1989/CB-1989-01-21-OCR-Page-0013.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = CASH BOX MICRO CHART | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1989-01-21 | труд = | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В Канада, ''Savage Amusement'' достига №25 в националната класация,<ref name="collectionscanada.gc.ca">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?&file_num=nlc008388.8604&type=1&interval=20&PHPSESSID=vqms6ns26mbqoimnhhnpd4b776 | заглавие = Top Albums/CDs - Volume 48, No. 13, July 16 1988 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = collectionscanada.gc.ca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141129031539/https://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?&file_num=nlc008388.8604&type=1&interval=20&PHPSESSID=vqms6ns26mbqoimnhhnpd4b776 | архив_дата = 2014-11-29 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и първо на 28 април 1988 г. [[Канадска асоциация на звукозаписната индустрия|Канадската асоциация на звукозаписната индустрия]] го сертифицира като златен, за продадени 50 хиляди копия и два месеца по-късно на 23 юни 1988 г. като платинен за продажби, надминаващи 100 хиляди броя.<ref name="musiccanada.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://musiccanada.com/gold-platinum/?_gp_search=Savage%20Amusement%20Scorpions|заглавие=Gold/Platinum|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=musiccanada.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> ''Savage Amusement'' е №1 в официалната класация на Финладния и [[Международна федерация на фонографската индустрия|Международната федерация на фонографската индустрия]] му издава златен сертификат за надхвърлени 25 хиляди продадени бройки.{{sfn|Pennanen|2021|p=229}} По същия начин организацията оценява продажбите на албума на 34 906 в средата на 00-те години на XX век във Финландия.<ref name="ifpi.fi">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ifpi.fi/tutkimukset-ja-tilastot/kulta-ja-platinalevyt/?ulkomaiset=1&q=Scorpions | заглавие = Scorpions Savage Amusement | достъп_дата = 2020-02-03 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Ulkomaiset kulta- ja platinalevyt | издател = ifpi.fi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В Германия той достига №4,<ref name="offiziellecharts.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/album-details-703 | заглавие = Scorpions Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chartverlauf | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> и през 1988 г. [[Федерална асоциация на музикалната индустрия|Федералната асоциация на музикалната индустрия]] го награждава със златен сертификат за продажби, възлизащи на повече от 250 хиляди копия.<ref name="musikindustrie.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.musikindustrie.de/wie-musik-zur-karriere-werden-kann/markt-bestseller/gold-/platin-und-diamond-auszeichnung/datenbank#topSearch | заглавие = GOLD-/PLATIN-Datenbank | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = musikindustrie.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да Напишете SCORPIONS в Hier können Sie suchen nach:/Interpret | език-скрит = | език = de }}</ref> На 1 май той достига №5 в Швейцария<ref name="hitparade.ch">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://hitparade.ch/album/Scorpions/Savage-Amusement-703 | заглавие = Scorpions – Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = hitparade.ch | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и също е сертифициран със златен статус, представляващ 50 000 продадени копия в страната,<ref name="hitparade.ch1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://hitparade.ch/search_certifications.asp?search=scorpions | заглавие = Suche nach: scorpions | достъп_дата = 2023-05-05 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Die Datenbank enthält alle Edelmetallauszeichnungen seit 1989. | издател = hitparade.ch | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> докато в Обединеното кралство достига №18 в „[[Ю Кей Албумс Чарт]]“.<ref name="Official Charts Company">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/artist/17682/scorpions/ | заглавие = SCORPIONS | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Albums | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Във Франция, ''Savage Amusement'' достига №16 в националната класация<ref name="infodisc.fr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://infodisc.fr/Album_Liste_Selection2.php?Lettre=S | заглавие = Le Détail des Albums de chaque Artiste | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да изберете SCORPIONS от падащото меню | език-скрит = | език = fr }}</ref> и същата година [[Национален синдикат на фонографските издателства|Националеният синдикат на фонографските издателства]] го сертифицира със златен сертификат за продадени повече от 100 000 копия.<ref name="Certifications">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://infodisc.fr/Album_Certifications.php | заглавие = Les Certifications depuis 1973 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да изберете SCORPIONS от падащото меню | език-скрит = | език = fr }}</ref> Албумът заема позиции и в други европейски държави: №5 в Норвегия,<ref name="norwegiancharts.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://norwegiancharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a|заглавие=SCORPIONS - SAVAGE AMUSEMENT (ALBUM)|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=norwegiancharts.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> №17 в „Топ 100“ в Италия,<ref name="hitparadeitalia.it">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hitparadeitalia.it/hp_yenda/lpe1988.htm|заглавие=Gli album più venduti del 1988|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Top Annuali Album|издател=hitparadeitalia.it|страници=|език=it|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> №18 в „То 40“ в Австрия,<ref name="austriancharts.at">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a|заглавие=Scorpions - Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=austriancharts.at|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> №23 в „Топ 100 Албума“ в Испания{{sfn|Salaverri|2015|p=363}} и №24 в „Топ 100 Албума“ в Нидерландия.<ref name="dutchcharts.nl">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a|заглавие=Scorpions - Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=dutchcharts.nl|страници=|език=nl|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> На 14 май 1988 г. той дебютира под №27 в Европейската класация „Топ 100 албума“,<ref name="worldradiohistory.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-05-14.pdf | заглавие = European Hot Top 100 Albums | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-05-14 | труд = | издател = M&M | формат = PDF | страници = 26 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> разработена от списание „Мюзик енд Медия“ и на 11 юни достига №6, като най-висока позиция.<ref name="worldradiohistory.com1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-06-11.pdf | заглавие = European Hot Top 100 Albums | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-06-11 | труд = | издател = M&M | формат = PDF | страници = 27 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В Япония, албумът се позиционира под №32 в националната класация, изготвена от компанията „Орикон“.<ref name="rockdetector.com1">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rockdetector.com/discography%2C7802.sm | заглавие = SAVAGE AMUSEMENT | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = SCORPIONS Discography | издател = rockdetector.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071230182303/http://www.rockdetector.com/discography,7802.sm | архив_дата = 2007-12-30 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Savage Amusement'' е най-продаваният рок албум от каталога на „И Ем Ай Рекърдс“ в Малайзия и до средата на 1989 г. за продадени 20 хиляди бройки получава златен статус там.<ref name="worldradiohistory.com3">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/Archive-All-Music/Billboard/80s/1989/BB-1989-06-24.pdf|заглавие=Malaysia Goes International|фамилно_име=MING|първо_име=Y.S.|автор_препратка=|дата=1989-06-24|труд=NTERNATIONAL|издател=Billboard|страници=79 и 83|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> Международната организация „Световни награди“ също издава златен сертификат на ''Savage Amusement'', за надхвърлени 500 000 продадени копия по целия свят.<ref name="4.bp.blogspot.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | заглавие = World Wide Awards - Scorpions/Savage Amusement. | достъп_дата = 2023-04-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 4.bp.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20201206175047/https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | архив_дата = 2020-12-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> === Сингли === За допълнителното популяризиране на ''Savage Amusement'', музикалните компании издават три сингъла.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/ | заглавие = Singles | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Първият от тях ''Rhythm of Love'', е пуснат в продажба на 16 май 1988 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/rhythm-of-love/ | заглавие = Rhythm Of Love | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и влиза в две класации на списание „[[Билборд (списание)|Билборд]]“, след като първо достига №75 в „[[Билборд Хот 100]]“<ref name="Billboard Hot 100">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/hsi/ | заглавие = Scorpions Billboard Hot 100 | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chart History | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и след това №6 в „[[Мейнстрийм Рок Тракс]]“.<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/rtt/ | заглавие = Scorpions Mainstream Rock Airplay | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chart History | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В Европа, той достига №59 в Обединеното кралство в „[[Ю Кей Сингълс Чарт]]“,<ref name="Official Charts Company"/> №4 в Полша, №8 във Франция и №18 в Швеция.<ref name="tsort.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://tsort.info/music/1ba628.htm | заглавие = Song artist 514 - The Scorpions | достъп_дата = 2023-05-03 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = tsort.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''[[Believe in Love]]'' е издаден на 15 август 1988 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =https://www.the-scorpions.com/album/believe-in-love/ | заглавие = Believe In Love | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> в Европа и Северна Америка<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/master/362182-Scorpions-Believe-In-Love | заглавие = Scorpions – Believe In Love | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и достига №12 в „Мейнстрийм Рок Тракс“ в Съединените американски щати<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks"/> и №89 във Франция.<ref name="infodisc.fr1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://infodisc.fr/Tubes_Artistes_S.php | заглавие = Accès direct à ces Artistes | достъп_дата = 2023-03-01 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Вие трябва да изберете SCORPIONS от падащото меню | език-скрит = | език = fr }}</ref> Последният официален сингъл ''Passion Rules the Game'', е издаден почти година по-късно на 20 февруари 1989 г.,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/passion-rules-the-game/ | заглавие = Passion Rules The Game | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> той също попада в „Ю Кей Сингълс Чарт“ в Обединеното кралство на позиция №74<ref name="Official Charts Company"/> и на 5-а позиция във Франция.<ref name="tsort.info"/> И трите издадени сингъла са придружавани от музикални видеоклипове. Този на ''Rhythm of Love'' е записан в средата на 1988 г. в „Холивуд“, Лос Анджелис и режисиран от Марти Калнер.<ref name="worldradiohistory.com4">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-06-25.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Scorpions, The Sting Of Success|фамилно_име=Van Den Broek|първо_име=Alexandra|автор_препратка=|дата=1988-06-25|труд=SPOTLIGHT|издател=Music and Media|страници=14|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-12|цитат=}}</ref> Видеото „смесва научна фантастика, красиви жени в компромисни позиции и „Скорпиънс“, изпълняващи песента в бляскаво облекло и крещящи прически“, чийто водещ и „основен сексуален интерес“ е моделът и актриса Джоан Северанс.{{sfn|Popoff|2016|p=129}} Също така през август на същата година е обявено пускането на музикалното видео към ''Believe in Love'', режисирано от Марти Калнер.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-08-27-Billboard-Page-0047.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = NEW VIDEOCLIPS | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-08-27 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Под ръководството на Джеф Цимерман през ноември те завършват записите на ''Passion Rules the Game'', чийто запис е извършен с пет камери на концерт на живо в „Канзас Колизеум“ в Уичита, Канзас.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-11-12-Billboard-Page-0044.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22 | заглавие = VIDEO TRACK | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-11-12 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> === Концертно турне === [[Файл:Фестиваль в лужниках2.jpg|мини|ляво|220п|„Московски музикален фестивал за мир“ в Москва, СССР, където „Скорпиънс“ завършват ''Savage Amusement Tour'']] Промоционалното турне на [[Savage Amusement Tour]] започва на 17 април 1988 г. в Ленинград, Съветския съюз, един ден след официалното издаване на албума.<ref name="Savage Amusement Tour">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=15 | заглавие = Savage Amusement Tour | достъп_дата = 2023-04-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Live | издател = the-scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>{{sfn|Popoff|2016|p=134}} Първоначално групата трябва да изнесе пет концерта в този град и пет в Москва, но местните власти отменят датите в столицата поради страх еуфорията на младите жители на града да не предизвика безредици. Властите вземат решение отменените концерти да бъдат добавени към вече предвидените в Ленинград.<ref name="rollingstone.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.com/music/music-news/scorpions-wind-of-change-the-oral-history-of-1990s-epic-power-ballad-63069/|заглавие=Scorpions’ ‘Wind of Change’: The Oral History of 1990’s Epic Power Ballad|фамилно_име=Bienstock|първо_име=Richard|автор_препратка=|дата=2005-09-02|труд=|издател=rollingstone.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Така турнето започва с десет поредни концерта между 17 и 26 април 1988 г. в [[Петербургски спортно-концертен комплекс|Спортно-концертния комплекс на Ленинград]] в Съветския съюз.<ref name="Savage Amusement Tour"/> Подкрепени от съветската група „[[Горки Парк]]“ като подгряващ изпълнител, десетте концерта са разпродадени и повече от 150 хиляди души посещават концертите.<ref name="worldradiohistory.com4"/> Впоследствие те са част от групите на фестивала „Монстърс ъф Рок“, проведен като турне в Съединените американски щати с главна група „[[Ван Хален]]“ и заедно с „[[Докен (група|Докен]]“, „[[Металика]]“ и „[[Кингдъм Кам]]“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/monsters-of-rock-tour/|заглавие=How Monsters of Rock Became America’s Super-Sized Tour|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-05-27|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Въпреки че продуцентската компания, отговаряща за събитието, възнамерява да събере между 1,7 и 2 милиона души,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/Archive-All-Music/Billboard/80s/1988/BB-1988-06-11.pdf | заглавие = Monsters Off Rock Off And Running At Major Haunts | достъп_дата = 2023-05-03 | фамилно_име = GETT | първо_име = STEVE | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-06-11 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = 3 и 87 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = NEW YORK The monsters are invading-Van Halen's Monsters Of Rock, that is. | език-скрит = | език = en }}</ref> ниските продажби на билети за концерти на Източното крайбрежие намаляват очакваните цифри.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/Archive-All-Music/Billboard/80s/1988/BB-1988-07-02.pdf|заглавие=Monsters Tours Loses Its Bite|фамилно_име=HARING|първо_име=BRUCE|автор_препратка=|дата=1988-07-02|труд=|издател=Billboard|страници=1 и 74|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Въпреки това „Скорпиънс“ участват на всичките 31 концерта в 23 града между 27 май и 30 юли.<ref name="Savage Amusement Tour1">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.the-scorpions.com/english/tourography/savage_amusement_tour_1988.asp | заглавие = Savage Amusement Tour 1988 - 1989 | достъп_дата = 2023-05-03 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090804110157/http://www.the-scorpions.com/english/tourography/savage_amusement_tour_1988.asp | архив_дата = 2009-04-04 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> От началото на август започва вторият етап на концертите им в Северна Америка, водени от [[Док Макгий]] и вече като „хедлайнери“.<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-08-13-Billboard-Page-0010.pdf#search=%22savage%20amusement%22|заглавие=Scorpions To Head `Savage' Tour|фамилно_име=GEIT|първо_име=STEVE|автор_препратка=|дата=1988-08-13|труд=Talent|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-03|цитат=}}</ref> Въпреки че няма официално изявление защо се отказват от Дейвид Кребс, бившият им мениджър посочва, че има разногласия по отношение на „Монстърс ъф Рок“, чието участие той смята за „грешка“.{{sfn|Popoff|2016|p=135}} С презентации в Съединените американски щати и Канада, етапът продължава от 9 август и завършва на 29 октомври, където са придружени от „Кингдъм Кам“ до 28 септември и до последната дата от „[[Уингър]]“.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> По това време „Скорпиънс“ искат да отворят вратите и за „Горки Парк“ на американските сцени, като по този начин да поставят историческо събитие, в което участват германска и съветска група.<ref name="worldradiohistory.com4"/> На 29 ноември в Щутгарт стартират първия си европейски етап с изпълнения в Западна Германия, Швейцария, Холандия и Франция, където американците от „[[Синдърела]]“ са подгряваща група.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> Последният им концерт през 1988 г. се провежда на 22 декември в [[AccorHotels Arena|„Пале Омниспорт дьо Пари-Берси“]] в Париж, Франция.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> На 3 януари 1989 г. в Лондон започват втората си европейска обиколка с презентации в дванадесет страни. По време на тези концерти те са подкрепени от „Синдърела“, „[[Виксън]]“ и „[[Хаус ъф Лордс]]“.<ref name="Savage Amusement Tour1"/> Последният концерт от турнето се провежда на [[Moscow Music Peace Festival|Московския музикален фестивал за мир]] в Москва, също в Съветския съюз, където те споделят сцената със „Синдърела“, „[[Скид Роу (САЩ)|Скид Роу]]“, „[[Мотли Крю]]“, [[Ози Озбърн]], „[[Бон Джоуви]]“ и„ Горки Парк“, пред повече от 260 000 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rockshowvideos.com/moscowmusic.html | заглавие = 1989 MOSCOW MUSIC PEACE FESTIVAL | достъп_дата = 2023-04-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = rockshowvideos.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref name="rollingstone.com"/> == Коментари на критиците == {{Професионален рейтинг | име = Рейтинг на албума | друго име = ''Savage Amusement'' | източник общ = | рейтинг общ = | източник1 = „[[Олмюзик]]“ | рейтинг1 = {{рейтинг|3|5}}<ref name="AllMusic Album"/> | източник2 = „Класик Рок“ | рейтинг2 = {{рейтинг|6|10}}<ref name="loudersound">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.loudersound.com/reviews/scorpions-reissues | заглавие = Scorpions: Reissues | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = Lewry | първо_име = Fraser | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-10-30 | труд = Reviews | издател = loudersound.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник3 = „Рок Хард“ | рейтинг3 = {{рейтинг|8|10}}<ref name="rockhard.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rockhard.de/reviews/scorpions-savage-amusement_209463.html | заглавие = SCORPIONS Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Reviews | издател = rockhard.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210624200827/https://www.rockhard.de/reviews/scorpions-savage-amusement_209463.html | архив_дата = 2021-06-24 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник4 = „Ръководство за колекционери на хевиметъл“ | рейтинг4 = {{рейтинг|5|10}}{{sfn|Popoff|2005|p=319-320}} | източник5 = „[[Енциклопедия на попопулярната музика|Енцикл. на поп. музика]]“ | рейтинг5 = {{рейтинг|3|5}}{{sfn|Larkin|2006|p=1976}} }} ''Savage Amusement'' получава положителни до отрицателни отзиви от музикалните критици. В публикация от 14 май 1988 г. в списание „Билборд“, Ивон Олсън определя албума като „наистина солиден запис“, който „трябва да ги отвори за по-широката публика“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-05-14-Billboard-Page-0010.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=ALBUM ROCK|фамилно_име=OLSON|първо_име=YVONNE|автор_препратка=|дата=1988-05-14|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> Пол Грейн също от списание „Билборд“ отбелязва, че ''Savage Amusement'' е първият албум в Топ 5 в „Билборд 200“ на германците и припомня, че всеки от петте им предишни студийни албуми се изкачва по-високо в класацията от този преди него.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-06-04-Billboard-Page-0008.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Poison Open Up And Say 'Hit'; Gibson Shakes Off Tiffany With 4th Top 10 Hit|фамилно_име=Grein|първо_име=Paul|автор_препратка=|дата=1988-06-04|труд=|издател=Billboard|страници=|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> В преглед на албума, от британското списание „Мюзик енд Медия“ пишат, че репертоарът на „Скорпиънс“ може да се сравнява с най-високите стандарти за рок музика в англо-американските изисквания. Публикацията определя звука на албума като мелодичен с отлично изработени [[Аранжимент|аранжименти]] и определя като „ключови“ песните ''Media Overkill'', ''Every Minute Every Day'' и ''Don't Stop At the Top''.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1988/M&M-1988-05-28.pdf#search=%22scorpions%20savage%20amusement%22|заглавие=Scorpions Savage Amusement - Harvest|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=1988-05-28|труд=|издател=Music and Media|страници=22|език=en|език-скрит=|формат=PDF|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> Американското списание „Кешбокс“ пише, че албумът „трябва бързо да постигне невероятни победи в класациите и продажбите на Съединените щати“ и счита, че „[[Албумно-ориентиран рок|албумно-ориентираните рок]] радиостанции ще имат полеви дни с почти всички парчета, като ''Rhythm of Love'', ''Walking on the Edge'', ''Every Minute Every Day'' и ''Love On the Run''“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-04-30-OCR-Page-0009.pdf#search=%22scorpions%22 | заглавие = SCORPIONS Savage Amusement - Mercury/PG (832 963-1) - Producen D. Dierks - Bar Coded | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-04-30 | труд = ALBUM RELEASES | издател = Cash Box | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Канадският критик Мартин Попоф отбелязва, че „огромното количество работа и мисъл, вложени в него, помогнаха да се превърне в албум не без достойни моменти“.{{sfn|Popoff|2016|p=128}} В допълнение, той споменава, че някои от песните му, придават последователност и че „групата и Дитер разработват един вид сериозен глем метъл, много подобен на „[[Маколи Шенкер Груп]]“ по това време“.{{sfn|Popoff|2016|p=134}} Пол Секстън, в своето ревю за „Ю Дискавър Мюзик,“ отбелязва, че „някои фенове изразиха разочарование от новото издание, което дойде, когато „Деф Лепард“ вдигнаха рок анте с техния звук, който обхваща целия свят. Но все още имаше някои моменти на оживено разтърсване в записа, по-специално на ''We Let It Rock…You Let It Roll'' и ''Love on the Run''.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.udiscovermusic.com/stories/scorpions-savage-amusement-album/|заглавие=‘Savage Amusement’: Ferocious Scorpions Strike Again|фамилно_име=Sexton|първо_име=Paul|автор_препратка=|дата=2021-05-07|труд=|издател=udiscovermusic.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> Бари Вебър от „[[Олмюзик]]“ изразява мнение, че албумът е по-скоро експеримент на групата, който включва [[Попмузика|поп]] мелодии, които се доближават до звученето на британците от „Деф Лепард“. Той смята, че „Скорпиънс“ представят „по-полиран“ звук, като крайният резултат е често „предвидим“ и [[музика]]та в албума не успява „да бъде толкова заразителна, колкото музиката в предишните им албуми“. Групата съчетава различни жанрове, преминавайки към по-достъпни за радиостанциите песни и вграждат [[синтезатор]]и към повечето от песните в изданието, което се демонстрира в песни като ''Passion Rules the Game'' и ''Walking on the Edge''. В заключение той пише: „Заклетите фенове със сигурност ще намерят своя дял от песни, които си заслужават, като ''Don't Stop at the Top'' и ''Believe in Love'', но все пак може да открият, че ''Savage Amusement'' е несравним с предшествениците си“, визирайки ''Blackout'' (1982) и ''Love at First Sting'' (1984).<ref name="AllMusic Album">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusic.com/album/savage-amusement-mw0000195133|заглавие=AllMusic Review by Barry Weber|фамилно_име=Weber|първо_име=Barry|автор_препратка=|дата=|труд=Album Overview|издател=allmusic.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-03|цитат=}}</ref> Едуардо Ривадавия от „Ултимейт Класик Рок“ нарича албума „разочароващ“, тъй като „Скорпиънс“ „загубиха отровата си.“ След това определя ''Savage Amusement'' като разочароващ и „бледа имитация на синтетичните технологии...“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-savage-amusement/|заглавие=How the Scorpions Briefly Lost Momentum on ‘Savage Amusement’|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2023-04-16|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> Пак той в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия за „Ултимейт Класик Рок“, поставя ''Savage Amusement'' на 15-о място. Той нарича изданието „глупостта на Дитер Диркс“, защото продуцентът кара групата да създаде албум в отговор на ''[[Hysteria]]'' на „Деф Лепард“ – пълен с технологии, които за кратко успяват „да задоволят някои по-[[Хевиметъл|метъл]] вкусове“. Според Едуардо Ривадавия, „Скорпиънс“ не се справят и бързо отблъскват дългогодишните си фенове.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-13|цитат=}}</ref> В подобна рецензия, Малкълм Доум от „Класик Рок“ го класира на десето място, защото „в много отношения ''Savage Amusement'' беше краят на една ера за „Скорпиънс“, тъй като беше последният им албум, продуциран от Дитер Диркс, а също и последният им албум за лейбъла „Харвест Рекърдс““. Той допълва още, че изданието не съдържа класически песни на групата, но ''Rhythm of Love'' и ''Believe in Love'' запазват позициите им и заключва, че „Но дори и ''Savage Amusement'' да не достигна най-добрия материал на групата, той все пак успя да покаже, че „Скорпиънс“ не са загубили напълно жилото си.“<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.loudersound.com/features/every-scorpions-album-ranked-from-worst-to-best|заглавие=Every Scorpions album ranked from worst to best|фамилно_име=Dome|първо_име=Malcolm|автор_препратка=|дата=2022-05-11|труд=Classic Rock|издател=loudersound.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-04-11|цитат=}}</ref> Фрейзър Люри също от „Класик Рок“, в рецензията на албумите, ремастерирани за отбелязването на 50-ата годишнина на групата, също критикува приликата с творчеството на „Деф Лепард“. Той пише, че групата се „препъва“ по този път.<ref name="loudersound"/> В преглед, изготвен от германското списание „Рок Хард“, албумът е сравнен с ''Love at First Sting'' (1984), а песента ''Believe in Love'' с „мега хита ''[[Still Loving You (песен на „Скорпиънс“)|Still Loving You]]''“, добавайки „Въпреки че натискат газта в един или друг момент (''We Let It Rock... You Let It Roll'', ''Love On The Run''), като цяло те разчитат на изпитаните съставки, които са там: Добър, мощен звук, също толкова песенен материал и първокласни музикални изпълнения.“<ref name="rockhard.de"/> В рецензия за [[Семплер (компилация)|компилацията]] съдържаща три диска ''Box of Scorpions'', Адриен Бегранд от „Попметърс“ нарича ''Savage Amusement'' „свръхпродуциран“ и „малко повече от още един празен метъл албум в сцена, препълнена с тях“.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.popmatters.com/scorpions-box2004-2496060503.html|заглавие=Scorpions: Box of Scorpions|фамилно_име=Begrand|първо_име=Adrien|автор_препратка=|дата=2004-05-27|труд=|издател=popmatters.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> == Ремастирано издание за 50-ата годишнина == Във връзка с честването на 50-ата годишнината на групата на 6 ноември 2015 г. албумът е преиздаден като ''Savage Amusement 50th Anniversary''. Това преиздание включва шест бонус песни: ''Can't Explain''{{refn|group=Б|''Can't Explain'' е официално записана през 1989 г. и включена в компилацията на „Скорпиънс“ ''[[Best of Rockers 'n' Ballads]]'', издадена на 29 ноември 1989 г.<ref name="Best of Rockers 'n' Ballads">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/best-of-rockers-n-ballads/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Best of Rockers 'n' Ballads'' | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>}} кавър на „[[Ху]]”, [[Демо (музика)|демо версиите]] на ''Edge of Time'',{{refn|group=Б|''Edge of Time'' е официално записана през 1995 г. и включена в компилацията на „Скорпиънс“ ''[[Deadly Sting]]'', издадена на 22 февруари 1995 г.<ref name="Deadly Sting">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/deadly-sting/ | заглавие = ALBUM DETAILS Deadly Sting | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>}} ''Living for Tomorrow''{{refn|group=Б|''Living for Tomorrow'' е записана на живо през 1988 г. в Ленинград, СССР и включена в третия им албум, записан на живо, ''[[Live Bites]]'', издаден на 3 април 1995 г.<ref name="Live Bites">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/live-bites/ | заглавие = ALBUM DETAILS Live Bites | достъп_дата = 2023-04-12 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>}} и ''Dancing with the Moonlight'',{{refn|group=Б|''Dancing with the Moonlight'' е първоначално записана на живо през 1988 г. в Ленинград, СССР и включена в шестия им албум, записан на живо ''[[MTV Unplugged in Athens]]'', издаден на 29 ноември 2013 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/mtv-unplugged-live-in-athens/ | заглавие = MTV Unplugged – Live In Athens | достъп_дата = 2023-04-12| фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> а две години по-късно е записана в студио и включена в двадесетия им студиен албум ''[[Return to Forever]]'', издаден на 23 февруари 2015 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-more-return-to-forever-details-revealed/ | заглавие = SCORPIONS: More 'Return To Forever' Album Details Revealed | достъп_дата = 2023-04-12 | дата = 2014-12-22 | издател = blabbermouth.net | цитат = | език = en }}</ref>}} както и други демо версии на песни, които първоначално не са включени в официалния списък с песни от албум, сред които са ''Taste of Love'' и ''Fast and Furious''. Изданието включва и [[DVD]], съдържащ пълния видеозапис на ''[[To Russia with Love and Other Savage Amusements]]'', както и музикалните видеоклипове към ''Rhythm of Love'', ''Passion Rules the Game'', ''Believe in Love'' и ''Can’t Explain''. Обичайно за тези юбилейни издания, колекцията приключва с документален филм за историята на албума, който включва интервюта с Клаус Майне, Херман Раребел, Рудолф Шенкер и Матиас Ябс.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/es/release/7694118-Scorpions-Savage-Amusement | заглавие = Scorpions – Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> == Списък с песните == # ''Don't Stop At the Top'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Херман Раребел) – 4:03 # ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:47 # ''Passion Rules the Game'' (Херман Раребел, Клаус Майне) – 3:58 # ''Media Overkill'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:32 # ''Walking On the Edge'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 5:05 # ''We Let It Rock...You Let It Roll'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:38 # ''Every Minute Every Day'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 4:21 # ''Love On the Run'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Раребел) – 3:35 # ''[[Believe in Love]]'' (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 5:20 ;Бонус песни в изданието от 2015 г. за 50-ата годишнина на „Скорпиънс“ # <li value="10"> ''Taste of Love'' (Херман Раребел) - 4:35 {{small|(демо версия)}} # ''Edge of Time'' – 3:40 {{small|(демо версия)}} # ''Fast and Furious'' (Матиас Ябс) – 3:08 {{small|(демо версия)}} # ''Dancing in the Moonlight'' (Матиас Ябс) - 3:07 {{small|(демо версия)}} # ''Living for Tomorrow'' – 3:37 {{small|(демо версия)}} # ''I Can't Explain'' – ([[Пийт Таунсенд]]) 3:20 {{small|(демо версия)}} == Състав == {{col-begin}} {{col-2}} ;Музиканти * [[Клаус Майне]] – [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китара|ритъм китара]], [[китара|основна китара]] и задни вокали * [[Матиас Ябс]] – основна китара и ритъм китара * [[Херман Раребел]] – [[барабани]] * [[Франсис Буххолц]] – [[бас китара|бас]] ;Гост музиканти * [[Ли Аарон]] – вокали на ''[[Rhythm of Love (песен на „Скорпиънс“)|Rhythm of Love]]'' * [[Питър Балтес]] - вокали на ''Every Minute Every Day'' Източник на информацията: Задната обложка на ''Savage Amusement''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/1423461-Scorpions-Savage-Amusement | заглавие = Scorpions – Savage Amusement | достъп_дата = 2023-04-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> {{col-break}} ;Продукция * [[Дитер Диркс]] - [[Музикален продуцент|продуцент]] * Дитер Диркс, Майк Шипли, Найджъл Грийн и „Скорпиънс“ - смесване * Герд Раутенбах и Иън Тейлър - звуково инженерство * „Манхатън Дизайн“ и Пат Горман - [[Графичен дизайн|дизайн]] на [[обложка]]та * Каролайн Грейшок - снимка на предната обложка * Грег Горман - снимка на задната обложка {{col-end}} == Позиция в класациите == {{col-begin}} {{col-break}} === Седмични класации албум === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- !colspan="4"| 1988 г. |- |Австрия |18 |<ref name="austriancharts.at"/> |- |Великобритания („[[Ю Кей Албумс Чарт]]“) |18 |<ref name="Official Charts Company"/> |- |Германия |4 |<ref name="offiziellecharts.de"/> |- |Европа („Топ 100 Албуми“) |6 |<ref name="worldradiohistory.com1"/> |- |Испания |23 |{{sfn|Salaverri|2015|p=363}} |- |Италия |17 |<ref name="hitparadeitalia.it"/> |- |Канада |25 |<ref name="collectionscanada.gc.ca"/> |- |Нидерландия |24 |<ref name="dutchcharts.nl"/> |- |Норвегия |5 |<ref name="norwegiancharts.com"/> |- |САЩ („[[Билборд 200]]“) |5 |<ref name="billboard.com"/> |- |САЩ („Билборд Топ Компактдискове“) |7 |<ref name="TOP COMPACT DISKS"/> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ Поп Албуми“) |53 |<ref name="TOP POP"/> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ 100 Албуми“) |8 |<ref name="CASH BOX TOP 100 ALBUMS2"/> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ 40 Компактдискове“) |6 |<ref name="CASH BOX TOP 40 COMPACT DISCS"/> |- |Финландия |1 |{{sfn|Pennanen|2021|p=229}} |- |Франция |16 |<ref name="infodisc.fr"/> |- |Швеция |2 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://swedishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Savage+Amusement&cat=a | заглавие = SCORPIONS - SAVAGE AMUSEMENT (ALBUM) | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = swedishcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |Швейцария |5 |<ref name="hitparade.ch"/> |- |Япония |32 |<ref name="rockdetector.com1"/> |- !colspan="4"| 1989 г. |- |САЩ („Кеш Бокс Микро Чарт“) |28 |<ref name="CASH BOX MICRO CHART"/> |- |} {{col-break}} === Позиция в края на годината === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- |Германия |18 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/charts/album-jahr/for-date-1988 | заглавие = Offizielle Deutsche Charts Top 100 Album-Jahrescharts | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |- |Европа („Топ 100 Албуми“) |34 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/UK/Music-and-Media/80s/1989/M&M-1989-01-01.pdf | заглавие = T0P I 00 ALBUMS | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1989-01-01 | труд = 1988 YEAR END EURO CHARTS | издател = Music and Media | формат = PDF | страници = 31 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = 34 Scorpions Savage Amusement | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |Италия |89 |<ref name="hitparadeitalia.it"/> |- |Канада |93 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/CANADA/RPM/80s/1988/RPM-1988-12-24.pdf | заглавие = TOP 100 ALBUMS of 1988 | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-12-24 | труд = | издател = RPM | формат = PDF | страници = 13 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |САЩ („Билборд 200“) |33 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/1988/1988-12-24-Billboard-Page-0076.pdf#search=%22savage%20amusement%22 | заглавие = Top Pop Albums | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-12-24 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |САЩ („Кеш Бокс Топ 50 Албуми“) |33 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Archive-Cash-Box-IDX/80s/1988/CB-1988-12-31-OCR-Page-0014.pdf#search=%22scorpions%22 | заглавие = A-W-A-R-D-S TOP 50 POP ALBUMS | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1988-12-31 | труд = | издател = Billboard | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |Франция |54 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.infodisc.fr/B-CD_1988.php | заглавие = Les Albums (CD) de 1988 par InfoDisc | достъп_дата = 2023-05-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = infodisc.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141023045200/http://www.infodisc.fr/B-CD_1988.php | архив_дата = 2014-10-23 | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |- |} {{col-end}} === Седмични класации сингли === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Сингъл ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- !colspan="4"| 1988 г. |- |align="center"; rowspan="6"|''[[Rhythm of Love]]'' |Великобритания („[[Ю Кей Сингълс Чарт]]“) |59 |<ref name="Official Charts Company"/> |- |САЩ („[[Билборд Хот 100]]“) |75 |<ref name="Billboard Hot 100"/> |- |САЩ („[[Мейнстрийм Рок Тракс]]“) |6 |<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks"/> |- |Полша |4 |<ref name="tsort.info"/> |- |Франция |8 |<ref name="tsort.info"/> |- |Швеция |18 |<ref name="tsort.info"/> |- |align="center"; rowspan="2"|''[[Believe in Love]]'' |САЩ („Мейнстрийм Рок Тракс“) |12 |<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks"/> |- |Франция |89 |<ref name="infodisc.fr1"/> |- !colspan="4"| 1989 г. |- |align="center"; rowspan="2"|''Passion Rules the Game'' |Великобритания („Ю Кей Сингълс Чарт“) |74 |<ref name="Official Charts Company"/> |- |Франция |5 |<ref name="tsort.info"/> |- |} === Позиция в класациите за 50-ата годишнина === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация (2015 г.) ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- |Белгия |117 |<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://ultratop.be/fr/album/2bf/Scorpions-Savage-Amusement|заглавие=Scorpions – Savage Amusement|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2015-11-14|труд=|издател=ultratop.be|страници=|език=fr|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2023-05-04|цитат=}}</ref> |- |Япония |56 |<ref name="oricon2">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oricon.co.jp/prof/92830/rank/album/p/2/ | заглавие = スコーピオンズ | достъп_дата = 2023-05-0 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = スコーピオンズのランキング | издател = oricon.co.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160404111738/http://www.oricon.co.jp/prof/92830/rank/album/p/2/ | архив_дата = 2016-04-04 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |- |} == Сертификати == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Държава ! Сертифициращ орган ! Сертификат ! Сертифицирани продажби ! Източник |- |Германия |[[Федерална асоциация на музикалната индустрия]] |Златен |250 000 |<ref name="musikindustrie.de"/> |- |Канада |[[Канадската асоциация на звукозаписната индустрия]] |Платинен |100 000 |<ref name="musiccanada.com"/> |- |Малайзия |[[Асоциация на звукозаписната индустрия на Малайзия]] |Златен |20 000 |<ref name="worldradiohistory.com3"/> |- |САЩ |[[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]] |Платинен |1 000 000 |<ref name="RIAA"/> |- |Финландия |Музикални продуценти |Златен |25 000 |<ref name="ifpi.fi"/> |- |Франция |[[Националения синдикат на фонографските издателства]] |Златен |100 000 |<ref name="Certifications"/> |- |Швеция |[[Асоциация на шведската звукозаписна индустрия]] |Златен |50 000 |<ref name="ifpi.se">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ifpi.se/wp/wp-content/uploads/guld-platina-1987-1998.pdf | заглавие = IFPI Sweden Certificiations - 1987-1988 | достъп_дата = 2023-05-05 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ifpi.se | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120216065555/http://www.ifpi.se/wp/wp-content/uploads/guld-platina-1987-1998.pdf | архив_дата = 2012-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |- |Швейцария |[[Международна федерация на фонографската индустрия]] |Златен |25 000 |<ref name="hitparade.ch1"/> |- !colspan="5"| Глобални сертификати |- |— |Световни награди |Златен |500 000 |<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | заглавие = World Wide Awards - Scorpions/Savage Amusement | достъп_дата = 2023-05-05 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 3.bp.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20201206175047/https://4.bp.blogspot.com/-wK3DUEjfG1w/VDGaMNCDaNI/AAAAAAAAPDI/AXX3S-B8e3s/s1600/9466940132_d7b323e116_c.jpg | архив_дата = 2020-12-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |- |} == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Цитати == <references /> == Източници == * {{cite book | title = Sisältää hitin 2. laitos Levyt ja esittäjät Suomen musiikkilistoilla 1.1.1960–30.6.2021 | last = Pennanen | first = Timo | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2021 | edition = | publisher = Kustannusosakeyhtio Otava | location = Helsinki | isbn = 978-951-1-21053-5 | doi = | pages = 292 | url = https://musiikkiarkisto.fi/oa/_tiedostot/julkaisut/sisaltaa-hitin.pdf | accessdate = 2023-04-11 | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Wind of Change – The Scorpions Story | last = Popoff | first = Martin | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Wymer Publishing | location = | isbn = 978-1-908724-40-3 | doi = | pages = | url = | accessdate = 2023-04-11 | quote = | lang-hide = | lang = en }} * {{cite book|last=Salaverri|first=Fernando|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Sólo Éxitos 1959-2012|url=|accessdate=2023-04-28|edition=|year=2015|publisher=Fundación SGAE|location=Spain|lang=|lang-hide=|isbn=978-8480488662|doi=|pages=|quote=}} * {{cite book | title = The Encyclopedia of Popular Music | last = Larkin | first = Colin | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = 5 | publisher = | location = | isbn = 0-85712-595-8 | doi = 10.1093/acref/9780195313734.001.0001 | pages = 8904 | url = https://books.google.es/books?id=_NNmFiUnSmUC&pg=RA19-PA1976&dq=scorpions+fly+to+the+rainbow&hl=es&sa=X&ved=2ahUKEwilj6Ltk4H8AhX4XaQEHbXPBS84ChDoAXoECAkQAg#v=onepage&q=scorpions%20fly%20to%20the%20rainbow&f=false | accessdate = 2023-05-04 | quote = | lang-hide = | lang = en }} * {{cite book | title = The Collector's Guide to Heavy Metal: Volume 2: The Eighties | last = Popoff | first = Martin | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Collector's Guide Publishing | location = | isbn = 978-1894959315 | doi = | pages = | url = | accessdate = 2023-05-30 | quote = | lang-hide = | lang = en }} {{Скорпиънс}} {{Savage Amusement}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Албуми на „Скорпиънс“]] [[Категория:Музикални албуми от 1988 година]] oj2nwmoev797rtpsgu3gvfckww0a8ui 0 148792 12398283 12207471 2024-10-29T10:14:55Z ŴĮŦß123654 297568 /* Биография */ 12398283 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = филолог | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[Филология]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Ангел Малинов''' е български [[поет]] и автор на учебници. == Биография == Роден е на [[16 август]] [[1961]] г. в град [[Трън]]. Завършва [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Живее и работи в [[Перник]].<ref>[http://www.dumite.bg/post/18_za-tvorchestvoto-na-angel-malinov „За творчеството на Ангел Малинов“ – с откъси от рецензии] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140810013053/http://www.dumite.bg/post/18_za-tvorchestvoto-na-angel-malinov |date=2014-08-10 }}, „Думите“, електронно списание за литературно творчество на ученици и учители, 2012, бр.1.</ref> Носител на множество литературни награди – ''„Академия-85“'', награда на вестник ''[[Студентска трибуна (вестник)|„Студентска трибуна“]]'', сп. ''[[Тракия (списание)|„Тракия“]]'' (1987). Издал е още две стихосбирки и повече от десет учебни помагала към издателството на вестник [[Труд (издателство)|„Труд“]]. Печели наградата „[[Южна пролет]]“ за първата си поетична книга ''„Каменно око“'' (1989). Втората му поетична книга ''„Падането на Рим“'' (1995) излиза с конкурс от Националния център за книгата. В помощ на часовете по литература са литературно-критическият сборник ''"От Ботев до Талев'' и ''„От Каравелов до Йовков“'' (2002). Последната му поетична книга е ''„Обратният път“'' (2003). Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. == Библиография<ref>{{Citation |title=Книги на Ангел Малинов в Национален регистър на издаваните книги в България |url=http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1 |accessdate=2013-01-02 |archivedate=2020-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200804142525/http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1 }}</ref> == * ''Алеко Константинов – избрани творби''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-962-0) * ''Алеко Константинов: Бай Ганьо. До Чикаго и назад. Разни хора, разни идеали''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-044-4) * ''Димитър Димов: Тютюн''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-015-4) * Димитър Талев. Железният светилник. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-813-5) * ''Димитър Талев: Железният светилник''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-029-1) * ''Иван Вазов. Под игото''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-660-5) * ''Иван Вазов: Под игото''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-016-1) * ''Нови литературни теми и анализи''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-027-7) * ''Нови литературни теми и анализи'' (Библ. Познание). София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 954-528-210-X) * ''От Ботев до Талев''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-018-5) * ''От Каравелов до Йовков''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-036-9) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.dumite.bg/images/events/2011-04-21/45/1303382758_5.jpg Портрет на Ангел Малинов на сайта dumite.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140911001917/http://www.dumite.bg/images/events/2011-04-21/45/1303382758_5.jpg |date=2014-09-11 }} * [https://archive.ph/20130628004607/http://www.dumite.bg/post/45_angel-malinov-stihotvoreniia Стихотворения на Ангел Малинов в „Думите“, електронно списание за литературно творчество на ученици и учители], 2012, бр.1 * [http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1120796253-Vazpitava_li_chalgata.html „Възпитава ли чалгата?“], bTV, предаването „Нищо общо“ с Диана Найденова, 9 септември 2012 г. {{Портал|Биографии|Литература|Образование|България}} {{СОРТКАТ:Малинов, Ангел}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български филолози]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български автори на учебници]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Перничани]] [[Категория:Родени в Трън]] 37dm2wa0hiqammcbrhbnyjyjt2fq7hr 12398284 12398283 2024-10-29T10:16:47Z ŴĮŦß123654 297568 /* Биография */ 12398284 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = филолог | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[Филология]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Ангел Малинов''' е български [[поет]] и автор на учебници. == Биография == Роден е на [[16 август]] [[1961]] г. в град [[Трън]]. Завършва [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Живее и работи в [[Перник]].<ref>[http://www.dumite.bg/post/18_za-tvorchestvoto-na-angel-malinov „За творчеството на Ангел Малинов“ – с откъси от рецензии] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140810013053/http://www.dumite.bg/post/18_za-tvorchestvoto-na-angel-malinov |date=2014-08-10 }}, „Думите“, електронно списание за литературно творчество на ученици и учители, 2012, бр.1.</ref> Носител на множество литературни награди – ''„Академия-85“'', награда на вестник ''[[Студентска трибуна (вестник)|„Студентска трибуна“]]'', сп. ''[[Тракия (списание)|„Тракия“]]'' (1987). Издал е още две стихосбирки и повече от десет учебни помагала към издателството на вестник [[Труд (издателство)|„Труд“]]. Печели наградата „[[Южна пролет]]“ за първата си поетична книга ''„Каменно око“'' (1989). Втората му поетична книга ''„Падането на Рим“'' (1995) излиза с конкурс от Националния център за книгата. В помощ на часовете по литература са литературно-критическият сборник ''"От Ботев до Талев'' и ''„От Каравелов до Йовков“'' (2002). Последната му поетична книга е ''„Обратният път“'' (2003). Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. == Библиография<ref>{{Citation |title=Книги на Ангел Малинов в Национален регистър на издаваните книги в България |url=http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1 |accessdate=2013-01-02 |archivedate=2020-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200804142525/http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1 }}</ref> == * ''Алеко Константинов – избрани творби''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-962-0) * ''Алеко Константинов: Бай Ганьо. До Чикаго и назад. Разни хора, разни идеали''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-044-4) * ''Димитър Димов: Тютюн''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-015-4) * Димитър Талев. Железният светилник. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-813-5) * ''Димитър Талев: Железният светилник''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-029-1) * ''Иван Вазов. Под игото''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-660-5) * ''Иван Вазов: Под игото''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-016-1) * ''Нови литературни теми и анализи''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-027-7) * ''Нови литературни теми и анализи'' (Библ. Познание). София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 954-528-210-X) * ''От Ботев до Талев''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-018-5) * ''От Каравелов до Йовков''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-036-9) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.dumite.bg/images/events/2011-04-21/45/1303382758_5.jpg Портрет на Ангел Малинов на сайта dumite.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140911001917/http://www.dumite.bg/images/events/2011-04-21/45/1303382758_5.jpg |date=2014-09-11 }} * [https://archive.ph/20130628004607/http://www.dumite.bg/post/45_angel-malinov-stihotvoreniia Стихотворения на Ангел Малинов в „Думите“, електронно списание за литературно творчество на ученици и учители], 2012, бр.1 * [http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1120796253-Vazpitava_li_chalgata.html „Възпитава ли чалгата?“], bTV, предаването „Нищо общо“ с Диана Найденова, 9 септември 2012 г. {{Портал|Биографии|Литература|Образование|България}} {{СОРТКАТ:Малинов, Ангел}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български филолози]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български автори на учебници]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Перничани]] [[Категория:Родени в Трън]] 5w6zlczzdgl27wdfp4df4bb96fn269i 12398293 12398284 2024-10-29T10:22:22Z ŴĮŦß123654 297568 /* Биография */ 12398293 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = филолог | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[Филология]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Ангел Малинов''' е български [[поет]] и автор на учебници. == Биография == Роден е на [[16 август]] [[1961]] г. в град [[Трън]]. Завършва [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Живее и работи в [[Перник]].<ref>[http://www.dumite.bg/post/18_za-tvorchestvoto-na-angel-malinov „За творчеството на Ангел Малинов“ – с откъси от рецензии] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140810013053/http://www.dumite.bg/post/18_za-tvorchestvoto-na-angel-malinov |date=2014-08-10 }}, „Думите“, електронно списание за литературно творчество на ученици и учители, 2012, бр.1.</ref> Носител на множество литературни награди – ''„Академия-85“'', награда на вестник ''[[Студентска трибуна (вестник)|„Студентска трибуна“]]'', сп. ''[[Тракия (списание)|„Тракия“]]'' (1987). Издал е още две стихосбирки и повече от десет учебни помагала към издателството на вестник [[Труд (издателство)|„Труд“]]. Печели наградата „[[Южна пролет]]“ за първата си поетична книга ''„Каменно око“'' (1989). Втората му поетична книга ''„Падането на Рим“'' (1995) излиза с конкурс от Националния център за книгата. В помощ на часовете по литература са литературно-критическият сборник ''"От Ботев до Талев'' и ''„От Каравелов до Йовков“'' (2002). Последната му поетична книга е ''„Обратният път“'' (2003). Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Преподава български език в [[ГПЧЕ „Симеон Радев“]] в гр. [[Перник]]. == Библиография<ref>{{Citation |title=Книги на Ангел Малинов в Национален регистър на издаваните книги в България |url=http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1 |accessdate=2013-01-02 |archivedate=2020-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200804142525/http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1 }}</ref> == * ''Алеко Константинов – избрани творби''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-962-0) * ''Алеко Константинов: Бай Ганьо. До Чикаго и назад. Разни хора, разни идеали''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-044-4) * ''Димитър Димов: Тютюн''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-015-4) * Димитър Талев. Железният светилник. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-813-5) * ''Димитър Талев: Железният светилник''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-029-1) * ''Иван Вазов. Под игото''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, Поредица Cliffs notes (ISBN 978-954-528-660-5) * ''Иван Вазов: Под игото''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-016-1) * ''Нови литературни теми и анализи''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-027-7) * ''Нови литературни теми и анализи'' (Библ. Познание). София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 954-528-210-X) * ''От Ботев до Талев''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-018-5) * ''От Каравелов до Йовков''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, (ISBN 978-954-398-036-9) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.dumite.bg/images/events/2011-04-21/45/1303382758_5.jpg Портрет на Ангел Малинов на сайта dumite.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140911001917/http://www.dumite.bg/images/events/2011-04-21/45/1303382758_5.jpg |date=2014-09-11 }} * [https://archive.ph/20130628004607/http://www.dumite.bg/post/45_angel-malinov-stihotvoreniia Стихотворения на Ангел Малинов в „Думите“, електронно списание за литературно творчество на ученици и учители], 2012, бр.1 * [http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1120796253-Vazpitava_li_chalgata.html „Възпитава ли чалгата?“], bTV, предаването „Нищо общо“ с Диана Найденова, 9 септември 2012 г. {{Портал|Биографии|Литература|Образование|България}} {{СОРТКАТ:Малинов, Ангел}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български филолози]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български автори на учебници]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Перничани]] [[Категория:Родени в Трън]] e4il3co4na1b8unl3tf8uu15snpgkxt 0 150903 12397496 12368889 2024-10-28T13:47:14Z 2A01:5A8:303:54D8:2D5A:26BD:679F:F16B /* Втори сезон */ 12397496 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Елиза | Име в оригинал = Elisa di Rivombrosa | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Исторически филм|Исторически]], [[Драма]], [[Романтичен филм|Романтичен]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Сценарий = Марко Алеси<br>Пиеро Бодрато<br>Даниела Бортиньони<br>Фабрицио Честаро<br>Антонио Лауро<br>Джудита Риналди<br>Барбара Роси Пруденте | Режисура = Чинция ТХ Торини<br>Стефано Алева | Актьори = [[Витория Пучини]] [[Алесандро Прециози]]<br>Лука Вард<br>Джейн Алегзандър<br>Чезаре Бочи<br>Каспар Капарони<br>Антонела Фатори<br>Филип Лерой<br>Мария Убалди<br>Сара Фелбербаум<br>Джулио Берути<br>Паоло Сеганти<br>Валентина Паче<br> Джорджо Боргети<br>Анна Сафрончик<br>Анджела Мелило<br>Алесандра Бардзаги<br>Родолфо Мантовани<br>Джорджо Маркезе Сабрина Сиркия<br>Франческо Боло Росини<br>Пиер Джорджо Белокио<br>Роза Ферайоло<br>Ренато Карпентиери и др. | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{ITA}} | Език = [[Италиански език|Италиански]] | Сезони = 2 | Епизоди = 26 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на „Елиза“ | Изпълнителен продуцент = T.P.I. | Продуцент(и) = | Времетраене = 50 минути | ТВ Канал = Canale 5 | Излъчване = 17 декември 2003 г. – 1 декември 2005 г. и 4 ноември – 13 декември 2007 г. | Официален уебсайт = http://www.elisadirivombrosa.tv/ | Страница в IMDb = 0319344 | Страница в TV.com = }} '''„Елиза“''' ({{lang|it|Elisa di Rivombrosa}} – „Елиза ди Ривомброза“) е [[Италия|италиански]] телевизионен [[сериал]] от 26 епизода в два сезона, излъчени в периода 17 декември 2003 г. – 1 декември 2005 г. по италианския [[телевизионен канал]] Канале Чинкуе (''Canale 5'') и по [[Диема Фемили]] през 2010 г. и по [[Нова телевизия]] през 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/tv_movie_info.php?id=1302|заглавие=Елиза|достъп_дата=2024-9-6}}</ref> През 2007 г. сериалът е последван от [[Спиноф|спинофа]] „[[Дъщерята на Елиза]]“. == Обща информация == Сериалът е по идея на Гуидо де Анджелис и Маурицио де Анджелис. [[Режисьор]]ка е Чинция ТХ Торини, [[оператор]] – Алесандро Пеши, [[сценарист|сценаристи]] – Пиеро Бодратом Фабрицио Честаро, Даниела Бортиньони, Марко Алеси, Джудита Риналди, Антонио Лауро, Барбара Роси Пруденте, а [[композитор]] на музиката – Савио Рикарди. Участват [[Витория Пучини]] (в главната роля на Елиза), [[Алесандро Прециози]], Антонела Фатори, Джейн Алегзандър, Чезаре Бочи, Лука Уорд и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.torinocittadelcinema.it/ricerca.php?input=elisa+di+rivombrosa&stile=small&cerca.x=0&cerca.y=0|заглавие=Elisa di Rivombrosa}}</ref> Повечето снимачни места се намират в [[Метрополен град Торино]], [[Северна Италия]]: [[Херцогски замък на Алие|Херцогският замък на Алие]] в градчето [[Алие (Италия)|Алие]] за Замъка на Ристори, градчето [[Алие (Италия)|Алие]] за Графство Ривомброза, [[Ступиниджи (ловен павилион)|Ловният павилион Ступиниджи]] в град [[Никелино]] и [[Кралски замък в Ракониджи|Кралският замък в Ракониджи]] за Кралския дворец и ръководните органи, църквата „Света Марта“ в [[Алие (Италия)|Алие]] за сватбата между Елиза и Фабрицио, [[Замък на Сан Джорджо Канавезе|Замъкът в Сан Джорджо Канавезе]] (в [[Сан Джорджо Канавезе]]) за замъка на маркиза Лукреция Ван Некер, Вила „Коломбрето“ в [[Пинероло]], имение „Бароните“ в [[Ракониджи]], телевизионните студия „Телечита“ в [[Сан Джусто Канавезе]], [[Замък на Мазино|Замъкът на Мазино]] в село [[Каравино]], [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая|Палацо Мадама]] в [[Торино]], Община [[Торино]]. Снимки има и в Община [[Рим]] и в Община [[Неапол]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italyformovies.it/mappa-film-game-detail.php?id=6707|заглавие=Elisa di Rivombrosa|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Italy for Movies|език=it|архив_дата=2020-09-27|достъп_дата=25.12.2019|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200927091742/https://www.italyformovies.it/mappa-film-game-detail.php?id=6707}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.girolando.it/it/traghetti-online/content/317-i-castelli-di-rivombrosa/|заглавие=I Castelli di Rivombrosa|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=25.12.2019}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.torinocittadelcinema.it/ricerca.php?input=elisa+di+rivombrosa&stile=small&cerca.x=0&cerca.y=0|заглавие=Elisa di Rivombrosa|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Enciclopedia del cinema in Piemonte|език=it|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Музиката включва както народни танци като [[тарантела]] (неаполитански танц), предкласика като кавалката (така се казва мелодията), минуето ([[менует]]), [[серенада]] като „Серената ди Рамиро“ (единствената песен в сериала). Главната мелодия е „Темата на Елиза“, която във втория сезон на сериала се свири на [[виола]]. Двете теми на Кристиано се изпълняват едната от [[оркестър]], а другата от [[виолончело]]. == Сюжет == Действието се развива през [[18 век]] – 1769 г. в [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]. Старата графиня Аниезе взима за компаньонка красивата и интелигентна девойка на име Елиза Скалци. Между нея и младия наследник на графинята Фабрицио Ристори пламва любов от пръв поглед. Но връзката между благородник и слугиня е неприемлива и двамата трябва да се преборят с всички интриги, целящи да ги разделят, както и със заговор срещу Краля. Това е крал [[Карл Емануил III Савойски]], срещу когото в действителност не е имало заговор. Във втория сезон се разказва за младата вдовица – графиня Елиза Ристори, която предприема пътуване с малката си дъщеря Аниезе и с Амелия до [[Неапол]], за да спаси имението си. Там среща вечната си съперница Лукреция Ван Некер. В Неапол Елиза се влюбва отново в младия капитан Кристиано. === Първи сезон === [[Пиемонт]], 1769 г. Младата Елиза Скалци е момиче със скромен произход, което, след като напуска работа в хан, започва работа в замъка на [[графство]] Ривомброза като компаньонка на възрастната [[графиня]] Аниезе Ристори, която я осиновява след смъртта на баща ѝ. Графинята е към края на живота си и има само едно голямо желание: да види сина си Фабрицио, който я е напуснал преди 10 г., за да се запише като войник във [[Франция|френската]] армия. Елиза, тайно от дъщерята на графинята – Анна Ристори, пише писмо до графа с молба да се върне, за да може майката му да го види преди да умре. Фабрицио, който вече е офицер, приема молбата и решава да замине за Ривомброза. Преди обаче да изостави военното командване, той получава списък с имена на заговорници, доста важен за оцеляването на Кралството начело с [[Карл Емануил III Савойски]], който рискува да бъде убит заради извършените от него реформи в полза на народа. Междувременно в столицата съветникът на краля – маркиз Жан-Люк Бовил предупреждава губернатора на Кралството – херцог Отавио Раниери, че в [[Торино]] предстои да пристигне списък, съдържащ имената на заговорници срещу краля. Раниери, който тайно оглавява заговорническата група „Братята на Светлината“ заедно със съпругата на съветника – [[маркиз]]а Лукреция Ван Некер, прави така че служителят, който носи списъка да бъде хванат в засада. Фабрицио обаче успява да избяга от опита за нападение и пристига в Ривомброза без проблеми. Там графът прегръща майка си и се запознава с Елиза, за която вярва, че е от благороднически произход. Сестрата на графа Анна заедно с графиня Аниезе решават да организират празненство в чест на завръщането на Фабрицио. На него присъстват всички благородници от региона, включително съветникът на краля Бовил и съпругата му Лукреция Ван Некер, които преди 10 г. е била сгодена за граф Ристори, но го е напуснала за много по-богатия и властен съветник. Графът предизвиква скандал, танцувайки с Елиза, за която всички знаят, че е слугиня, а не благородничка. Фабрицио, в търсене на истината, чувствайки се предаден и осмян, се нахвърля жестоко срещу Елиза. Смъртта на графиня Аниезе нанася още по-голям удар върху нея и създава разрив с Ристори. Междувременно заговорниците разбират, че опасните документи са у графа, затова Лукреция предлага да ги вземе, като се преструва на негова приятелка. Фабрицио е почти готов да предаде списъка на Раниери, но скоро разбира, че именно той е един от предателите и успява да се изплъзне от слугите му. Междувременно сред заговорниците се нареждат и най-добрият приятел на Фабрицио – граф Джулио Драго и маркиз Лодовико Мафей. Лукреция урежда графа да бъде арестуван от Раниери преди да успее да предаде документите на Краля. При бягството си от нападателите Фабрицио е ранен и се връща в Ривомброза умиращ. Елиза и Анна правят всичко възможно, за да го спасят и се свързват с д-р Чепи, за да го помолят да го лекува. Анна се обажда на доктора, но това е трудно за нея, тъй като преди години е била сгодена за него, а той я е напуснал, за да се ожени за слугиня, отказвайки се от благородническата си титла. Междувременно съпругата му се самоубила от отчаяние и вина. Когато графът се възстановява, той е благосклонен към Елиза и между двамата скоро пламва любов. [[Пуританство|Пуритански]] настроената му сестра Анна отхвърля драстично това и прави всичко възможно, с подкрепата от съпруга ѝ Алвизе, да ги раздели. Сами срещу всички двамата влюбени решават да отидат в [[Енория|енорийската]] църква на Ривомброза, за да се оженят тайно през нощта. Там те намират тялото на дон Тонино, убит по поръчение на Лукреция, чийто братовчед – [[абат]] Ван Некер ѝ е разказал за намерението им. Раниери се възползва от убийството, за да отиде в Ривомброза и да се опита да убеди Ристори да му предаде документите, но Фабрицио не приема. Двама слуги на херцога нападат Елиза в търсене на списъка, но Фабрицио ги убива и обявява открита война на Раниери. Той е решен да предаде документите с помощта на братовчедката на краля – херцогиня Клелия Бусани и в опита си да се срещне с краля му се налага да осуети атентат срещу него от страна на конспираторите. Атентатът е осуетен и благодарение на маркиз Мафей, който, в делириум след опита си за самоубийство, разкрива заговора пред най-голямата си дъщеря Маргерита. Тя от своя страна предупреждава Елиза, която казва на Фабрицио и Клелия. За да спаси умиращия си баща, Маргерита дава [[обет]] на Бога и става монахиня. Елиза открива, че миячът на съдове в хана – Мартино е извънбрачен син на граф Ристори благодарение на това, че момчето има белег по рождение, подобен на този на Фабрицио. Междувременно тя разкрива на любимия си, че е бременна. Графът отвежда малкия Мартино в Ривомброза, което предизвиква скандал, а Анна и Алвизе, със съдействието на нотариуса Сорбелони и на абат Ван Некер, се опитват да му попречат. Фабрицио разбира за техните намерения и ядосано заявява на целия свят, че ще се ожени за Елиза на голяма церемония. Анна моли Лукреция за помощ, за да окаже натиск върху братовчед си да не ги бракосъчетава. След като благородниците напускат церемонията възмутени и разстроени, Фабрицио гони сестра си и зет си от имението, заявявайки на всички, че ще направи всичко за Елиза, защото я обича. През нощта крадци, изпратени от Раниери, влизат в замъка на Ривомброза в търсене на списъка и след като убиват слуга, влизат в двубой с графа, който ги прогонва. Единият от тях побягва и сбивайки се с Елиза на стълбите, я кара да пометне. Д-р Чепи съобщава на младата жена, че няма да може да стане майка и това я хвърля в гняв и отчаяние. Лукреция се възползва от това и се мести в Ривомброза, за да е близо до Елиза уж като нейна добра приятелка в реалното си намерение да намери и да вземе списъка. След като не го открива, тя се опитва да се сближи с Фабрицио, когото все още обича. Твърди, че е майка на малкия Мартино, когото е изоставила при раждането и се е омъжила за съветник Бовил за пари. Разстроеният Фабрицио позволява на сина си да се премести в дома на Ван Некер, хвърляйки Елиза в отчаяние. Междувременно Анна, търпяща изневерите на съпруга си Алвизе и на любовницата му Бета Мафей – по-малката сестра на Маргерита, го напуска ужасена, моли за прошка брат си и се връща в Ривомброза, където се сдобрява с Елиза и коренно променя начина си на мислене. Разкритията на променилия се междувременно [[абат]] Ван Некер карат Фабрицио да се сблъска с Лукреция, която обаче го обезоръжава с целувка. Елиза се изправя срещу злата жена и ѝ заповядва да стои далеч от семейството ѝ веднъж завинаги. Междувременно граф Джулио Драго се самоубива след като се сблъсква с Фабрицио, за да вземе документите от библиотеката в Ривомброза, поставен натясно от конспираторите и примирен с факта, че жена му Маргерита е станала монахиня. Лукреция нарежда на приятелката си Изабела да убие Елиза с много рядка отрова. Когато Изабела отказва да извърши убийството, Лукреция я намушква и кара трупът ѝ да изчезне. Но Изабела вече е успяла на помогне на Мартино да избяга и той успява да докаже, че Ван Некер не е неговата майка и че си е измислила всичко. В светлината на фактите Фабрицио разбира, че името в списъка до това на Раниери не е на съветника Бовил, а на неговата съпруга Лукреция. Когато графът е готов да разкрие истината пред съветника на краля, Лукреция убива съпруга си и със съучастието на Раниери стоварва вината върху Фабрицио. Докато Елиза търси убежище в града при сестра Маргерита и присъства на процеса, надявайки се да спаси любимия си, маркиз Алвизе се възползва от неговия арест и се установява в Ривомброза, което прави живота на Анна невъзможен. На процеса графинята обвинява напразно заговорниците, защото съдиите не ѝ вярват. Междувременно д-р Чепи съобщава на Алвизе, че последният е болен от [[сифилис]], но въпреки това Алвизе продължава историята си с Бета Мафей, която също се мести в Ривомброза, унижавайки Анна. Фабрицио е осъден на смърт чрез обезглавяване. Лукреция е отчаяна: играта ѝ е отишла твърде далеч, тя все още е влюбена в графа и затова се сблъсква с Раниери. Херцогът е готов на всичко, за да притежава документите и се опитва да отвлече Елиза, за да принуди графа да говори. Фабрицио не губи самообладание и приема да умре. Елиза накарва Лукреция да я закара в града и е готова да предаде документите на краля в деня на екзекуцията на Фабрицио с помощта на херцогиня Клелия Бусани, която обаче е убита от слугите на Раниери. [[Файл:Alessandro Preziosi (cropped).jpg|мини|187x187px|[[Алесандро Прециози]] – Фабрицио]] Анна разкрива на Бета за болестта на Алвизе, която веднага напуска Ривомброза, разкривайки на любовника си, че никога не го е обичала. Анна се конфронтира със съпруга си и го изоставя обречен на сигурна смърт от [[сифилис]], след което се събира отново с Антонио Чепи. Лукреция бяга от [[Пиемонт]], за да избегне ареста, тъжна, тъй като смята, че Фабрицио е мъртъв. Елиза, предрешена като Клелия, връчва списъка на краля и така Раниери, след опита си за убийство на Краля пред всички и след ръкопашен бой с Фабрицио, комуто предстои да бъде обезглавен, е арестуван и осъден на смърт заедно с другите конспиратори. Кралят прави Елиза [[граф]]иня за проявената смелост и лоялност. Сега тя може да се омъжи за Фабрицио без никакъв скандал и му признава, че е бременна. [[Файл:Vittoria Puccini cropped.jpg|мини|182x182px|[[Витория Пучини]] – Елиза в сериала]] Първият сезон има огромен успех сред италианските зрители и през 2004 г. спечелва 4 награди ''Telegatti'' (буквално: телекотки, голяма италианска международна шоу награда): художествено произведение на годината, най-добра програма на годината, женски и мъжки персонаж на годината за участие на [[Витория Пучини]] (Елиза) и [[Алесандро Прециози]] (Фабрицио). На 27 март 2004 г. режисьорката Чинция ТХ Торини и актрисата [[Витория Пучини]] получават наградата „Сестри Граматика“ (''Sorelle Gramatica'') във [[Флоренция]]. През юни 2004 г. Пучини, Прециози и Торини получават наградата „Художествено произведение на годината на кинотуризма на [[Иския (град)|Иския]]“; Витория Пучини спечелва наградата Телегрола (''Telegrolla'') през 2004 г. за интерпретация си на Елиза и наградата Grolla d'oro през 2005 г. в [[Сен Венсан]] за играта ѝ във втория сезон на Елиза. === Втори сезон === След като осуетяват заговора срещу краля, Елиза и Фабрицио си връщат контрола над замъка Ривомброза и най-сетне могат да сбъднат мечтата си, като се венчаят пред Бога благодарение на [[абат]] Ван Некер, който никога не е харесвал братовчедка си Лукреция. Графовете се наслаждават на щастливи и безгрижни моменти заедно, а Анна изживява щастлива любовна история с д-р Антонио Чепи. Проблемите обаче започват, когато двама братя [[Буржоазия|буржоа]] – Арман и Виктор Бенак пристигат в графството за изплащането на дълга на Алвизе – починалият от [[сифилис]] съпруг на сестрата на графа Анна. Фабрицио е готов да погаси дълговете му и желае да гарантира на Ривомброза облика на едно достойно и почитано графство в кралството. Междувременно Раниери напуска затвора по нареждане на сина на краля [[Виктор-Амадей III|Виктор Амедей III]], възрастният [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]] умира, а Елиза ражда малката Аниезе (Агнес). Раниери, ядосан от неочакваното предателство на [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей]], който иска да го изпрати в изгнание след като се възкачва на престола, се връща в Ривомброза от палата на границите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], в който се е намирал и опустошава земите на Ристори. Това кара Фабрицио да изгуби цялата реколта, което му пречи да изплати дълга. В Ривомброза се развихря сериозна епидемия от [[холера]], а Арман се съюзява с херцог Раниери, за да елиминира Ристори и да вземе Ривомброза. Елиза и Фабрицио успяват да спасят живота на малкия Мартино, заболял от [[холера]], а Фабрицио спасява живота на Челесте – жена, с която Елиза е била в една килия в първия сезон. На [[Коледа]] графът попада в засада сам срещу 4-ма мъже. След като побеждава и убива омразния Раниери, Фабрицио се отправя на гърба на коня си към дома, но е убит от Арман Бенак с изстрел в гръб. Смъртта му опустошава Ривомброза и превръща Елиза в жена без воля за живот. Виктор подвежда под отговорност брат си и го прогонва от [[Пиемонт]]. Анна и Антонио се преместват в Ривомброза, за да управляват имението и да се грижат за малките Аниезе и Мартино, неутешими след загубата на баща им. Минават години и Елиза възобновява грижата за имението, като решава да изпълни задълженията на починалия ѝ съпруг, сред които и изплащането на дълговете на Алвизе. Тя сключва писмено споразумение с Виктор, в което се задължава да върне парите в рамките на месец. Графинята се отправя към [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], където се надява да получи помощта от [[барон]] Микеле ди Конеляно, чийто живот е бил спасен от мъжа ѝ преди много години. Докато Елиза, Амелия и Агнес са в [[Генуа]] и чакат да се качат на кораба за Неапол, са нападнати от главорези, изпратени от Арман Бенак, за да ги убие. Той отдавна се е върнал в Ривомброза, казвайки на брат си, че се е разкаял и че се е променил. За щастие те са спасени от един много тайнствен човек, капитан Кристиан Грей, който също пътува за Неапол заедно с причудливия [[Археология|археолог]] на име сър Бентън. Елиза, Кристиан и сър Бентън пътуват заедно и между Елиза и Кристиан възниква известна близост, но тя не може да научи нищо за неговия живот. Пристигайки в палат Конеляно в Неапол, Елиза научава, че барон Микеле е починал няколко месеца по-рано, но неговата съпругата – баронеса Кристинела я моли да остане. В Неапол графинята открива Изабела, бившата компаньонка на Лукреция Ван Некер, оцеляла след като е била намушкана от маркизата. Междувременно в Ривомброза Анна научава с ужас, че Антонио прави изследвания върху трупове, за да намери лек срещу холерата. Новината стига до маркиз Ерколе Салвати, приятел на Алвизе, който винаги е бил влюбен в Анна. Той осъжда Чепи и го арестува за незаконни експерименти, като цели да прекара нощта с Анна и тъй като тя не желае това, я изнудва, казвайки ѝ, че ще освободи Чепи, само ако му се отдаде. Елиза открива, че в палат Конеляно пребивава още един гост: Кристиан, който се преструва на сър Бентън, за да се срещне с барон Никола Конеляно. Елиза не го издава. Тя се запознава с барона и научава, че мъжът ще ѝ заема пари, за да изплати дълга, но трябва да понесе много обиди от него, понеже Лукреция Ван Некер е негова любовница и се опитва по всякакъв начин да я дискредитира. Аниезе и Амелия са отвлечени от Лукреция, която иска бижу, принадлежащо на барона на Конеляно – Морската звезда. Намесата на Кристиан позволява на Елиза да си върне дъщерята, без да се поддаде на изнудването. Кристиан иска от Конеляно територии и владения. Всъщност той е принц Кристияно Карачоло от Монтесанто, чиито родители са били убити от баща му – барон Микеле Конеляно, за да вземе владенията им. Елиза го убеждава да не търси отмъщение. Скоро тя е принудена да се укрие, понеже Лукреция убива баронеса Кристинела и приписва вината върху нея. Докато Анна е принудена да се отдаде на Салвати, за да спаси живота на Антонио, Арман Бенак се възползва от писмения документ на Елиза и лишава Ристори от Ривомброза без знанието на брат си Виктор. Елиза трябва да устои на гнева на барон Никола заради смъртта на майка му. Междувременно Кристиан разкрива истинската си самоличност пред народа на Неапол и заедно с него взима от барона всичките му блага и ги връща на хората, които от години търпят тормоза му. Кристиан дават част от парите на Елиза, за да откупи Ривомброза. Гневът на барона не отшумява и той иска Елиза да е мъртва. Тя избягва опита му за убийство, както и този на Лукреция, и благодарение на помощта на Изабела и на народа на Неапол се сблъсква с Никола, твърдейки, че е невинна, като му разкрива, че единственият отговорник е Лукреция. Докато вижда Кристиан да пада от покрива, Елиза бива завлечена насила до кораба, отплаващ за [[Генуа]]. На Лукреция предстои смърт, но тя лъже, че очаква син от барона и това кара Никола да я остави жива. Тя напуска Неапол и се предполага, че ще се върне във [[Венецианска република|Венецианската република]], откъдето е избягала, когато конспирацията е била разкрита в първия сезон. След като Елиза се връща в Ривомброза, предизвиква Арман, като изисква обратно имението от него. Тя все още не знае пред кого се намира и благодарение на оцелял в засадата наемен убиец скоро открива, че именно той е убиецът на мъжа ѝ. Междувременно Анна се опитва да осуети дуела между Салвати и Чепи, който е открил предателството ѝ, и за да спаси живота на Антонио, е ранена в двубоя. Антонио ѝ прощава след ареста на Салвати. Двамата с Елиза желаят да разберат причините, поради които Арман е убил Фабрицио. Арман убива свидетеля наемен убиец и това позволява брат му Бенак да бъде пуснат от затвора. Точно когато Бенак е напът да убие Арман, който винаги е подкрепял Елиза, е убит от него при самозащита и в защита на Мартино, който също участва в сбиването. Елиза желае да отиде в Неапол при любимия си Кристияно, който се възстановява от падането си от покрива благодарение на лекаря, изпратен от барон Никола Конеляно, който е променил характера си. Виктор поема вината за убийството на брат си, но е освободен, защото е действал при самозащита и връща имотите на Ристори. Анна и Антонио се женят, а Елиза е отвлечена от Виктор Бенак, лудо влюбен в нея. Кристиано пристига в [[Пиемонт]] и спасява любимата си от лудостта на Виктор. Спокойствието и справедливостта са постигнати и Елиза може най-накрая да постави меча на Фабрицио върху надгробната му плоча. == Действащи лица == * '''Графиня Елиза Скалци, по мъж Ристори ди Ривомброза''' (сезони 1 и 2), в ролята: [[Витория Пучини]]. Главната героиня на сериала, млада слугиня в хан, а след това в замъка благодарение на графиня Аниезе, която с времето става нейна втора майка. Красиво, смело и добродетелно момиче, вижда как животът ѝ се променя, когато се оказва потопена в конспирации на развратните благородници от 18. век. Любовта ѝ с граф Фабрицио Ристори не е лесна, но чувствата им побеждават всяка пречка, на която се натъкват поради социалната разлика помежду им. Кралят ѝ дава титлата „графиня“ заради нейното благородство на духа. Във втория сезон най-накрая се жени за Фабрицио, от когото ражда момиченце на име Аниезе (Агнес) в памет на покойната графиня. Животът ѝ се променя коренно на коледната сутрин на 1773 г., когато съпругът ѝ е убит по време на засада от бившия губернатор на [[Сардинско кралство|Кралството]] – херцог Отавио Раниери. Три години по-късно в [[Неаполитанско кралство|Неапол]] се влюбва в младия офицер Кристиан Грей, всъщност принц Кристиано Карачоло ди Монтесанто. В третия сезон се предполага, че е починала от болест през 1784 г. * '''Граф Фабрицио Федерико Джовани Клементе Ристори ди Ривомброза''' (сезон 1, гост в сезон 2), в ролята: [[Алесандро Прециози]]. Фабрицио е мъжкият главен герой на първи сезон, а във втори сезон го виждаме само в първите епизоди, когато напуска сцената окончателно. На младини той има връзка с маркиза Лукреция Ван Некер, която го оставя, за да се омъжи за могъщия съветник на краля Бовил. Бивш офицер от френската армия, той съхранява много важен документ за съдбата на кралството: списък на конспираторите, които заговорничат срещу [[Карл Емануил III Савойски|Краля]]. За да предаде този списък в ръцете на суверена, той е изправен пред милиони трудни изпитания. Първоначалното му увлечение по красивата слугиня Елиза Скалци се превръща в голяма любов, но той изпитва това чувство по контрастен начин поради социалната разлика помежду им. Във втория сезон най-накрая се жени за Елиза и му се ражда момиченце на име Аниезе (Агнес), наречена така в памет на покойната му майка. Той става жертва на засада на Коледната сутрин през 1773 г. от неговия голям враг, бившият кралски губернатор – херцог Отавио Раниери. По-късно става ясно, че по него е стрелял Арман Бенак. * '''Графиня / Маркиза Анна Ристори Радикати Маляно, по мъж Чепи''' (сезони 1 и 2), в ролята: Антонела Фатори. Анна е по-голямата сестра на Фабрицио. Благородничка с железни морални и религиозни принципи, тя мрази Елиза заради връзката ѝ с майка ѝ Аниезе. Прави всичко възможно, за да разруши връзката на брат ѝ със слугинята, но в бъдеще се разкайва за постъпките си. Тя живее фрустрирана от брака си с маркиз Алвизе Радикати, който ѝ изневерява и я отхвърля. Между края на първия и началото на втория сезон е в сантиментална връзка с доктор Антонио Чепи, от когото е била изоставена навремето и се омъжва за него. * '''Маркиза Лукреция Пришила Аделаида Ван Некер, по мъж Бовил''' (сезони 1 и 2), в ролята: [[Джейн Алегзандър]], озвучена от Емануела Роси. Лукреция е женският [[антагонист]]. Винаги влюбена в граф Фабрицио Ристори, тя го оставя, за да се омъжи за съветника на краля Жан-Люк Бовил. След 10 г. го открива отново и се намесва във връзката му с Елиза. Участва в заговора срещу Краля и е любовница на неговия губернатор херцог Раниери. Във втория сезон забременява от барон Никола ди Конеляно от [[Неаполитанско кралство|Неапол]]. * '''Херцог Отавио Раниери, бивш губернатор''' (сезон 1, гост в сезон 2), в ролята: Лука Вард. Раниери е кралски управител и ръководител на кралските гвардейци, но е и начело на заговора срещу Краля. Той е мъжкият [[антагонист]]. Любовник на маркиза Лукреция Ван Некер и неин съучастник в заговора срещу Краля, организира нападението срещу суверена и се опитва по всякакъв начин да се сдобие със списъка на заговорниците, който е в ръцете на граф Фабрицио Ристори, на когото устроява смъртна засада на Коледа. * '''Доктор Антонио Чепи''' (сезони 1 и 2), в ролята: Чезаре Бочи. Той е бивш благородник, загубил титлата си, защото се оженил за слугинята Лучия, отказвайки се от ръката на графиня/маркиза Анна Ристори. Вечно презиран от жените, той се бори да преодолее самоубийството на жена си и да помогне на Елиза и Фабрицио в любовната им история. Той е от жизненоважна помощ за Анна в драстичните и бурни отношения със съпруга ѝ Алвизе, а между края на първия и началото на втория сезон се събира отново с нея и сключва брак. * '''Анджело Буондио''' (сезони 1 и 2), в ролята: Пиерлуиджи Копола. Доверчив и искрен млад коняр от Ривомброза, влюбен в Елиза, но не е възнаграден за чувствата си, защото Елиза има братско отношение към него. След първоначален сблъсък той се оказва замесен в опита на Елиза и Фабрицио да спасят короната. Във втория сезон се влюбва в Челесте, която впоследствие отговаря на чувствата му. * '''Амелия''' (сезони 1 и 2), в ролята: Марция Убалди. Първа дойка на графовете Ристори, а след това вярна приятелка на Елиза, тя ръководи слугите на Ривомброза и помага на двамата влюбени няколко пъти. През сезон 3 се предполага, че е починала от старост. * '''Бианка Буондио''' (сезони 1 и 2), в ролята: Сабрина Сиркия. Сестрата на Анжело Буондио и слугиня в Ривомброза, тя завижда на Елиза и не се колебае да я атакува както физически, така и вербално. След като Елиза губи първото си дете обаче поведението ѝ към нея се променя и тя става нейна верна приятелка. * '''Бивша маркиза Маргерита Мафей ди Барберо''' (сезони 1 и 2), в ролята: Елеонора Мацони. Безусловно влюбена в граф Джулио Драго, за когото обаче не може да се омъжи поради внезапно влошилото му се икономическото състояние, което създава голяма празнина в душата на младата жена. Основна помощничка на Елиза, Маргерита трябва да избира дали да стане монахиня поради обещание, дадено на Бога, когато баща ѝ умира, или да остане свободна от каквито и да било ограничения. В крайна сметка тя решава да изостави любовта си към Джулио завинаги и да се отдаде на Бога, като дава [[обет]] в манастир. * '''Маркиз Алвизе Радикати ди Маляно''' (сезон 1), в ролята: Антонино Юрио. Алчен и коварен съпруг на Анна, Алвизе се наслаждава на забавленоя и похот. Винаги е мечтал да притежава Ривомброза и да заеме мястото на Фабрицио. Той става любовник на младата Бета Мафей, с която има дълга връзка. Става съучастник в заговора, воден от Раниери, но Анна намира сили да го напусне, когато му е предопределено да умре от [[сифилис]]. * '''Граф Джулио Драго''' (сезон 1), в ролята: Каспар Капарони. Верен приятел на Фабрицио, той живее в болка заради оспорвана си любов с годеницата му Маргерита. Става част от заговора срещу Краля, въпреки че никога не предизвиква пряко Фабрицио, за да получи списъка. Вече изоставен и принуден от Лукреция и Раниери да вземе документите, той извиква Фабрицио на дуел, в който намира смъртта си. * '''Херцогиня Клелия Бузани''' (сезон 1), в ролята: Франческа Ретондини. Братовчедка на Краля, тя е очарователна жена, която обича да флиртува с мъжете. Разбира какво е истинската любов, само когато Фабрицио я отхвърля, за да не изневери на Елиза. Тя е единствената благородничка, която е на страната на двамата влюбени, когато всички други им обръщат гръб. Сблъсква се с Лукреция и Раниери, за да помогне на Елиза да спаси Фабрицио от смъртно наказание, но е убита от Раниери. * '''Маркиза Бета Мафей ди Барберо''' (сезон 1), в ролята: Джована Рей. По-малката сестра на Маргерита и лекомислено момиче, което става любовница на Алвизе заради парите му. Тя остава известно време с любовника си, но тази връзка я довежда до крах и умира от [[сифилис]] подобно на Алвизе. * '''Маркиз Лелио Сорбелони''' (сезон 1), в ролята: Енрико Беруски. Адвокат, участващ в заговора срещу Краля. * '''Абат Ван Некер''' (сезони 1 и 2), в ролята: Елио Пандолфи. Братовчед на Лукреция Ван Некер и духовен водач на [[абат]]ството, той е лицемерна и слаба личност, която лесно се поддава на разглезеното благородничество. След това обаче променя характера си и през втория сезон празнува сватбата на Елиза и Фабрицио. * '''Артемизия Скалци''' (сезони 1 и 2), в ролята: Марина Джордана. Майката на Елиза. * '''Маркиз Людовико Мафей ди Барберо''' (сезон 1), в ролята: Виторио Вивиани. Той е баща на Маргерита и Бета, както и близък приятел на графиня Аниезе. Мафей е много изстрадал човек поради внезапната икономическа криза, която засяга семейството му и заради бъдещето на дъщерите му, които нямат достатъчно богатство, за да сключат бракове с властни мъже. Той също участва в заговора срещу краля, но след покаяние се оказва от основна важност за спасяването на живота на суверена. * '''Маркиз Жан Люк Бовил''' (сезон 1), в ролята: Антонио Салинес. Съпруг на Лукреция Ван Некер и личен съветник на крал [[Карл Емануил III]], той прави всичко възможно, за да намери заговорниците, които атакуват короната. Той е убит от съпругата си Лукреция, която обвинява граф Фабрицио Ристори в това. * '''Виктор Бенак''' (сезон 2), в ролята: Джовани Гуидели. Той излиза на сцената през втория сезон като кредитор на дълг на покойния Алвизе, съпруг на Анна. Виктор е съгласен Ристори постепенно да му връща заема. Той се сблъсва с брат си Арман и помага на Елиза, в която е лудо влюбен, на няколко пъти, но се оказва луд, поради факта, че отвлича Елиза, а тя никога не приема предложението му за брак и поради ревността, която изпитва към Кристиано. * '''Арман Бенак''' (сезон 2), в ролята: Рафаело Балцо, озвучен от Нани Балдини. Арман, братът на Виктор, е алчен и прави всичко, за да постигне целите си. Той иска Ривомброза на всяка цена и става съучастник на осъдения херцог Раниери, за да отнеме имуществата на Фабрицио. Той прави крайни жестове, което го кара да се сблъска с Виктор. По-късно е убит от младия граф Мартино Ристори, когато открива, че не Арман, а брат му Виктор е убил баща му Фабрицио, за да предотврати самият той да бъде убит. * '''Барон Никола ди Конеляно''' (сезон 2), в ролята: Серджо Асизи. Син на стар приятел на Фабрицио, Никола е човек, който харесва добрия живот. Познава Елиза и решава да ѝ помогне да изплати дълга си към братя Бенак, но влиянието на Лукреция Ван Некер, негова любовница, го кара да се отдалечи от нея. Сериозно събитие го кара да се превърне в безмилостен убиец, готов да направи всичко, за да постигне целта си. В крайна сметка това променя характера му, след като открива, че Лукреция е убила майка му. Той има син от нея, когото никога не признава. * '''Баронеса Кристинела ди Конеляно''' (сезон 2), в ролята: Фиоренца Маркеджани. Майка и съпруга на барон Никола, приятел на Фабрицио Ристори. Тя посреща Елиза като дъщеря и се ангажира с това да я защити от безмилостния си син. Претърпява нечестието на коварната Лукреция Ван Некер. * '''Крал Карл Емануил III''' (сезони 1 и 2), в ролята: Филип Лерой, озвучен от Серджо Фиорентини. Суверен, който предприема реформи, възмутили благородниците, които организират заговор срещу него, за да го спрат. Смъртта на съветника му Бовал го кара да вярва, че Фабрицио е предател, но разбира, че заговорниците са други, включително Раниери и Лукреция. Във втория сезон присъства на сватбата на Елиза и Фабрицио. Умира от старост в деня, когато трябва да му бъде показана дъщерята на Елиза и Фабрицио – Аниезе. * '''Изабела, по мъж Капече''' (сезони 1 и 2), в ролята: Линда Батиста, озвучена от Алесандра Касиоли ​​(само сезон 2). Жена с ориенталски произход, компаньонка на Лукреция Ван Некер, която обожава. Когато обаче Лукреция я моли да убие Мартино, Изабела отказва и изпитва гнева ѝ по най-драматичния начин, като е намушкана от нея и хвърлена в реката. Във втория сезон се оказва, че тя е спасена от благодарение на рибари и че се преместила да живее в [[Неаполитанско кралство|Неапол]], където се запознава с Гаетано Капече, за когото по-късно се омъжва. * '''Маркиз Ерколе Салвати ди Серето''' (сезон 2), в ролята: Стефано Куатрози. Безмилостен личен лекар на Краля и бивш приятел на Алвизе, той се влюбва в Анна и прави всичко, за да я има, сблъсквайки се с доктор Антонио Чепи. Арестуван е от принца, станал крал, когато разбере, че лекарят е скрил мадам Ролан във Франция. * '''Графиня Аниезе I Ристори ди Ривомброза''' (сезон 1), в ролята: Реджина Бианки. Възрастната майка на Фабрицио и Анна, и собственичка на имението Ривомброза преди да бъде наследена от Фабрицио. За разлика от другите благородници тя е привързана към слугите си. По време на 10-годишното отсъствие на Фабрицио във Франция приема Елиза за своя компаньонка след смъртта на бащата на младата жена. Отнася се с нея като с дъщеря и на смъртния си одър кара сина си да обещае да се грижи за нея. Знае как да преценява хората добре: презира Алвизе като зет и предпочита Чепи до дъщеря си Анна. Умира от старост във втория епизод на първи сезон, след дълъг и интензивен живот. * '''Граф Мартино Ристори ди Ривомброза''', в ролята: Рикардо Симоне Сикарди (сезони 1 и 2), Даниел Шърли (сезон 2), озвучен от Якопо Бонани (като дете) и от Марко Вивио (като момче). 10-годишно момче, син на Фабрицио и на неизвестна прислужница от хана „Черната котка“, бито и заплашвани от неговия собственик. Мартино е живо и смело момче, което винаги е било приятел на Елиза. Тя открива, че той е син на Фабрицио благодарение на белега, който има на врата, идентичен с този на графа. След това Фабрицио го завежда в замъка си в Ривомброза, където го научава ди си служи с меч. В сезон 2, след смъртта на баща си, той е отгледан от Виктор Бенак, уважаван кредитор на Ривомброза. За сметка на това не е в добри отношения с Арман Бенак, когото разстрелва, като разбира, че е виновник за смъртта на баща му. * '''Маркиза Емилия Радикати ди Маляно, по мъж Грити''', в ролята: Карлота Превиати (сезони 1 и 2). 10-годишно момиче, дъщеря на Анна и Алвизе, отгледано от майка си и от Елиза, която много обича и след смъртта на баба си я избира за компаньонка. Отхвърля баща си и е привързана към доктор Чепи. Когато е унижена заедно с майка си, се отдалечава от баща си Алвизе и се радва да види Анна и Антонио заедно след смъртта му. * '''Графиня / Маркиза Аниезе II Мария Витория Лавиния Ристори ди Ривомброза', по мъж Ван Некер''', в ролята: Микол Сантили (в сезон 2). Във втория сезон тя е на 3 г., единствената дъщеря на Фабрицио и Елиза, отгледана без баща, тъй като при смъртта на последния е само на 2 месеца, но приема Кристиано за бащинска фигура. По време на престоя си в [[Неаполитанско кралство|Неапол]] е отвлечена от Лукреция заради откуп, но се връща при майка си, когато Лукреция е предадена от барон Никола ди Конеляно, тъй като е убила майка му. Много близка със своя полубрат Мартино. * '''Офицер Кристиан Грей / Принц Кристиано Карачоло ди Монтесанто''' (сезон 2), в ролята: Антонио Купо, озвучен от Нисеем Онорато. Принц на Монтесанто, чието семейство е убито от барон Микеле ди Конеляно, бащата на барон Никола. Той избягва от [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и влиза в [[Великобритания|британския]] флот. Отначало се представя като капитан на кораб под името Кристиан Грей на служба на английския крал [[Джордж III]] и спасява Елиза от убийците, изпратени от Арман Бенак в [[Генуа]]. След това отива с Елиза в Неапол, за да убие барон Микеле ди Конеляно, но открива, че е починал известно време преди това. Влиза в конфликт с барон Никола ди Конеляно, особено по време на народния бунт. След като пада от покрив и оздравява, отива при Елиза в Ривомброза, спасявайки я от безумната любов на Виктор Бенак. Двамата се връщат в Ривомброза заедно. == В България == В България трите сезона са излъчени по [[bTV]]. На 13 юни 2010 г. започва повторното им излъчване по [[Диема Фемили]]. Ролите се озвучават от [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]], [[Гергана Стоянова]], [[Ирина Маринова]], [[Игор Марковски]], [[Симеон Владов]] в първи сезон, [[Георги Георгиев – Гого]] във втори и трети сезон и [[Борис Чернев]]. == Любопитно == [[Файл:Agliè castello.JPG|мини|[[Херцогски замък на Алие|Херцогският замък в Алие]], в който е сниман сериалът|228x228px]] * Замъкът на Ривомброза е [[Херцогски замък на Алие|Херцогският замък на Алие]], на 33 км от град [[Торино]] в [[Северна Италия]]. * Улицата с дървета, която води до площада на Замъка на Алие, е наречена от местните жители ''Riv'umbrusa'' и именно оттук идва „Ривомброза“ * Църквата, в която се женят Фабрицио и Елиза, е църквата „Св. Марта“ (''Chiesa di Santa Marta'') в [[Алие (Италия)|Алие]], а замъкът на коварната Лукреция – [[Замък на Сан Джорджо Канавезе|този]] в [[Сан Джорджо Канавезе]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italyformovies.it/mappa-film-game-detail.php?id=6707|заглавие=Elisa di Rivombrosa|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Italy for Movies|език=it|архив_дата=2020-09-27|достъп_дата=8.4.2020|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200927091742/https://www.italyformovies.it/mappa-film-game-detail.php?id=6707}}</ref> * За място за заснемане на втория сезон е избран град [[Отранто]]. Снимките започват в началото на октомври 2004 г. и приключват през юли 2005 г. * Костюмите са около 1000 и са правени на ръка. * Сериалът вдъхновява албум със стикери с оригинални кадри от филма и комиксова пародия на [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]], нарисувана от Силвия Дзике със заглавие „''Paperina di Rivondosa''“ и публикувана в няколко броя на Topolino. Разказва за дългите приключения на граф Кастори (Доналд Дък, на [[Италиански език|италиански]]: ''Topolino'') и на слугинята Дейзи Дък (на италиански: ''Paperina''), които искат да се оженят, но са възпрепятствани от тогавашните обичаи, според които слугиня не може да се омъжи за благородник. * Двамата главни актьори, [[Витория Пучини]] и [[Алесандро Прециози]], се влюбват на снимачната площадка по време на снимките подобно на героите в историята, а през 2006 г. се ражда дъщеря им Елена. Разделят се след 7 г. заедно, също като Елиза и Фабрицио при смъртта на последния в телевизионния сериал. * [[Джейн Алегзандър]] трябва да подстриже късо косата си, за да носи перуките на Лукреция, докато всички останали просто си пускат коса съобразно прическата на героите им в сериала. * Режисурата на първия и на втория сезон е поверена на Чинция ТХ Торини за първите шест епизода и на Стефано Алева за останалите седем, който режисира и спинофа „[[Дъщерята на Елиза]]“. * Сериалът вдъхновява и пародия, направена от комичния квартет Премиата Дита (''Premiata Ditta'') със заглавие ''Elisa in Rimaottusa'' (букв. на [[Италиански език|италиански]]: Елиза в досадна рима), представена на телевизионното шоу Premiata Teleditta. * В първия сезон акрисата и телевизиона водеща Алесандра Бардзаги изиграва ролята на монахиня в манастира, в който Маргерита дават обет, а в спинофа – ролята на маркиза Костанца Граниери, снаха на граф Мартино Ристори. * Историята е вдъхновена от романа на [[Самюел Ричардсън|Самюъл Ричардсън]] „Памела или наградената добродетел“ (''Samuel Richardson, Pamela or Virtue rewarded)'', публикуван между 1740 e 1742 г. В историята на литературата Памела представлява първият модерен роман, представящ живота и обичаите на буржоазията и на народа и който разказва за героиня, която по-късно ще се превъплъти в истински литературен жанр.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.film.it/news/televisione/dettaglio/art/elisa-di-rivombrosa-faraonica-cenerentola-11834/|заглавие=Elisa di Rivombrosa, faraonica Cenerentola|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Film.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=8.4.2020}}</ref> == Вижте също == {{колони|3|* [[Дъщерята на Елиза]] * [[Херцогски замък на Алие]] * [[Алие (Италия)|Алие]] * [[Ступиниджи (ловен павилион)]] * [[Замък на Сан Джорджо Канавезе]] * [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая|Палацо Мадама]] * [[Кралски замък в Ракониджи]] * [[Замък на Сан Джорджо Канавезе]] * [[Вила на кралицата]] * [[Замък на Мазино]] * [[Метрополен град Торино]] * [[Пиемонт]] * [[Витория Пучини]] * [[Алесандро Прециози]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0319344|Елиза}} * Епизодите на италиански на [https://www.mediasetplay.mediaset.it/fiction/elisadirivombrosa_b1760500 „Елиза от Ривомброза“] * Епизодите на италиански на [https://www.mediasetplay.mediaset.it/fiction/elisadirivombrosa2_b100001755 „Елиза от Ривомброза 2“] * Официална уеб страница на италиански на [http://www.fiction.mediaset.it/la-figlia-di-elisa-ritorno-a-rivombrosa/stagione-1/ Дъщерята на Елиза] * Уеб страница за [https://www.btv.bg/seriali/dyshterqtanaeliza/ „Дъщерята на Елиза“ на bTV] * Епизодите на трите сезона [https://www.vbox7.com/browse/playlist.do?psid=1590954 на български]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Превод от 2|it|Elisa_di_Rivombrosa|it|La figlia di Elisa – Ritorno a Rivombrosa|111295319|106998604}} {{Портал|Италия|Култура}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Италиански сериали]] [[Категория:Култура на Италия]] k2fdt0xzedk719ibggyvas9rgso8gt7 0 151875 12397430 12397321 2024-10-28T12:35:21Z Stalik 807 възстановяване 12397430 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност|философ | име= Красимир Кънев | портрет= | описание= председател на Българския хелзинкски комитет | роден-място= }} '''Красимир Кънев''' е български философ и правозащитник, учредител и бивш председател на [[Български хелзинкски комитет|Българския хелзинкски комитет]]. == Биография == Роден е на [[2 юли]] [[1958]] г. През [[1982]] г. завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. През [[1986]] г. защитава дисертация върху естетическата теория на [[Херберт Маркузе]]. През 1996 – 97 г. специализира права на човека в Колумбийския университет в [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. През различни периоди преподава [[естетика]], [[социология на културата]], критическа теория и [[социология на правото]] в СУ „Св. Климент Охридски“ и в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]]. За кратко преподава и в няколко университета в чужбина. Кънев участва активно в дейността на неформалните организации в последните години на комунистическия режим. Член е на „Обществения комитет за екологична защита на град Русе“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://prehod.omda.bg/page.php?tittle=Русенският_комитет_-_архив&IDMenu=505&IDArticle=2211|заглавие=Русенският комитет - архив}}</ref> член-учредител е на „[[Екогласност]]“<ref>Александриева, Л., А. Каракачанов. Независимо сдружение „Екогласност“-1989 г., София, 2009 г., с. 246</ref> и е говорител на създадения от [[Любомир Собаджиев]] „Комитет 273“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1414|заглавие=Красимир Кънев}}</ref> От 1989 до 1991 г. е член на Координационния съвет на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) от „Екогласност“.<ref>Симеонов, П. Голямата промяна 1989 – 1990, София: Български писател, 2005 г., с. 972</ref> От 1990 до 1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента [[Желю Желев]] в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси. Кънев е един от учредителите на БХК през [[1992]] година. От 1992 до 1994 г. е негов секретар, а след 1994 г. до март 2024 г. – негов председател. С името му се свързва цялостната дейност и публичен образ на комитета. Член е на управителните органи на няколко международни организации за правата на човека. От 1998 до 2007 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Международна хелзинкска федерация за правата на човека|Международната хелзинкска федерация по правата на човека]] със седалище [[Виена]], [[Австрия]]. От 2005 до 2011 г. е член на борда на [[Фонд на ООН за защита на жертвите на изтезания|Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания]], а от 2008 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на [[Асоциация за предотвратяване на изтезанията|Асоциацията за предотвратяване на изтезанията]]. От 2007 до 2010 г. е член на [[борд]]а на [[Европейски център за правата на ромите|Европейския център за правата на ромите]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bghelsinki.org/bg/who-we-are/our-team | заглавие = Екип {{!}} Български хелзинкски комитет | издател = bghelsinki.org | достъп_дата = 13 януари 2022}}</ref> От 2015 до 2020 г. е член на Управителния съвет на Агенцията за основни права на Европейския съюз.<ref>[https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/minutes_of_the_28th_mb_meeting_en.pdf fra.europa.eu]</ref> От 2008 г. е член на борда на Мрежата за право в обществен интерес, а от 2017 г. е почетен член.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pilnet.org/about/who-we-are/board-of-directors/|заглавие=PilNet-about us}}</ref> От 2018 г. е член на борда на Европейската мрежа за изпълнение на решенията на ЕСПЧ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.einnetwork.org/structure-governance|заглавие=European Implementation Network - Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Европейския съюз за граждански свободи, а от 2022 г. е негов председател.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.liberties.eu/en/about/members-of-our-board|заглавие=Liberties-Members of the Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Международното партньорство за права на човека.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iphronline.org/about/team-members|заглавие=International Partnership for Human Rights - Our Team|достъп_дата=2021-12-24|архив_дата=2021-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211224154226/https://www.iphronline.org/about/team-members}}</ref> От 2019 г. е вицепрезидент на Европейската мрежа за правосъдие за лишени от свобода.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prisonlitigation.org/board/|заглавие=European Prison Litigation Netowrk - Board}}</ref> Кънев е представлявал успешно десетки жалбоподатели по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург<ref>[https://hudoc.echr.coe.int/eng# hudoc.echr.coe.int]</ref> == Критики == Заради подкрепата му на тезата за наличие на „[[Асимилация|асимилирано]] и [[Репресия|репресирано]] [[Македонизация в Пиринска Македония|македонско малцинство в България]]“,<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/01/27/shefyt-na-bhk-ima-represii-sreshtu-makedoncite-v-bylgariia.109817 Шефът на БХК: Има репресии срещу македонците в България]</ref> придружена с мълчание за репресиите над [[Северномакедонски българи|жителите на Северна Македония, запазили българското си самосъзнание]],<ref>[https://voice-bg.com/novini-makedonia/7532-lkdsa.html Сръбски мекерета в Македония издевателстват над местните българи]</ref> както и заради идеите му, че австралийският убиец [[Джок Полфрийман]] е „смел и вдъхновяващ лидер“,<ref>[https://stara-zagora.info/fenove-na-beroe-s-petitsiya-protiv-nominatsiyata-na-dzhok-polfrijman-za-chovek-na-godinata/ Фенове на „Берое“ с петиция против номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“]</ref> обвиненията му към писателя [[Николай Хайтов]] във „[[фашизъм]]“,<ref>[http://www.desant.net/show-news/29410 Името на Хайтов продължава да стряска отродителите]</ref> противопоставянето му на химическа кастрация на осъжданите за [[педофилия]],<ref>[https://www.actualno.com/analysis/jurnalistka-bhk-e-edin-ot-tumorite-kojto-ot-godini-razjajda-stranata-ni-news_1594240.html Журналистка: БХК е един от туморите, който от години разяжда страната ни]</ref> и други подобни, Кънев е критикуван от страна на редица организации и общественици.<ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/558858 Борислав Цеков: Кой има интерес от освобождаването на убиеца Полфрийман?]</ref> == Библиография == === Книги === * Кънев, К. (2024). Престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-72-8. * Кънев, К. (2024). Бяла книга: мерки за борба с престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза, София: БХК, ISBN 978-954-9738-69-8. * Кънев, К., Д. Ангелова (2023). Реформата в българската пенитенциарна система: състояние и перспективи, София: БХК, ISBN 978-954-9738-64-3. * Kanev, K., D. Angelova (2023). The Reform of The Bulgarian Penitentiary System: Current State and Future Prospects, Sofia: BHC, ISBN 978-954-9738-68-1. * Кънев, К., Д. Ангелова, К. Ангелов (2023). Практически наръчник за правно застъпничество на лишените от свобода, София: БХК, ISBN 978-954-9738-59-9. * Кънев, К. (2022). Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-56-8. * Кънев, К. (2021). Международни стандарти и препоръки на международни органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред в България, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-54-4</nowiki>. * Kanev, K. (2021). Prisoners in a situation of vulnerability: A handbook for national preventive mechanisms, Sofia: BHC (преведен на български, италиански и унгарски). * Кънев, К. (2021). Международното и европейско право и препоръки към България относно насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-52-0</nowiki> – e-book. * Кънев, К. (2021). Празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, ISBN 978-954-9738-53-7. * Кънев, К, Д. Ангелова (2019). Престъпления, подбудени от предразсъдъци, София: БХК, ISSN * 978-954-9738-45-2. * Кънев, К. (2016). Правото на лична свобода и сигурност, София: Сиби, ISBN 978-954-730-972-2. * Боев, Б., А. Кашъмов, К. Кънев, Н. Огнянова, П. Русинова (2010). Свободата на изразяване, под ред. на К. Кънев, София: Сиби, ISBN 978-954-730-669-1. * Кънев, К. (2009). Защита от изтезания, София: Сиби, ISBN 978-954-730-620-2. * Кънев, К. (1990). Естетическото измерение на социалната критика: Изкуството и естетиката в критическата теория на Херберт Маркузе, София: Изд. на СУ „Климент Охридски“. === Статии и глави от книги === * Kanev, K. (2024). "Fundamental Safeguards Against Ill-Treatment: Good Practices and Challenges", in: Alleweldt, R. (ed), ''Fair Treatment of Persons in Police Custody'', Cham: Springer, ISBN 978-3-031-61736-2. * Кънев, К. (2022). „За формалния и неформалния социален контрол върху изразяването“, Попова, Ж., Попова, С., ''Въпросът за справедливостта: Съдените журналисти в България'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, <nowiki>ISBN 978-954-07-5399-7</nowiki>. * Кънев, К. (2021). „Правата на човека и българският демократичен преход“, Каракачанов, А. (съст.), ''Субкултурите на прехода в България: места на памет'', София: За буквите – О писменехь, ISBN 978-619-185-526-1. * Кънев, К. (2021). „Марксизмът и правата на човека“, Колева, Св. и др. (ред.), ''Да отместваш бариери: Дисциплини, епохи, поколения'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-5181-8. * Кънев, К. (2020). „Извънредното положение и как то бе приложено в България“, ''Пирон'', № 19. * Кънев. К. (2018). „Международни стандарти за правото на правна защита и подпомагане на заподозрени, обвиняеми и подсъдими в наказателния процес“, ''Адвокатски преглед'', 1/2018 г. * Kanev, K. (2018). ''Right to a Lawyer and to Legal Aid in Criminal Proceedings in Five European Jurisdictions'', Budapest: HHC. * Kanev, К. and D. Angelova (2018). “The European Court of Human Rights and prison reform in Bulgaria”, ''Revue des droits de l'homme'', 14/2018. * Kanev, K. (2014). “International Standards for Deprivation of Liberty of Children and for Treatment of Children Deprived of Their Liberty: A Critical Overview”, in: Baeva, S. (ed.), ''Children Deprived of Liberty in Central and Eastern Europe: Between Legacy and Reform'', Sofia: BHC. * Kanev, K. (2012). “The Politics and Reality of Romani School Desegregation in Bulgaria”, in: Rostas, I. (ed.), ''Ten Years After: A History of Roma School Desegregation in Central and Eastern Europe'', Budapest: CEU Press. * Kanev, K. (2012). “Analysis of Other (Possible) Influences and Developments Resulting from the ECHR and Recommendations for the Furture”, in: Emmert F. and L. Hammer (eds.), ''The European Convention on Human Rights and Fundamental Freedoms in Central and Eastern Europe'', Hague: Eleven International Publishing, ISBN-13: 978-9490947064. * Kanev, K., D. Furtunova, P. Russinova, Y. Bekirska (2011). “Bulgaria”, in: Dünkel, F. (ed.), ''Juvenile Justice Systems in Europe: Current Situation and Reform Developments'', Vol. 1, Monchengladbach: Forum Verlag Godesberg. * Kanev, K. (2010). “Non-Execution of European Court Judgments Involving Romani Victims in Bulgaria”, ''Roma Rights'', No. 1. * Кънев, К. (2009). Дискриминацията и защитата от дискриминация в нагласите на мнозинството и сред уязвимите групи в България, София: БХК. * Кънев, К. (2005). „Достъп до правна помощ в наказателното правораздаване в България в сравнителна перспектива“, в: Маринова, Г. (ред.), ''Достъп до правосъдие'', София: ИОО. * Kanev, K. (2004). “Muslim religious freedom in the OSCE area after September 11”, ''Helsinki Monitor'', No. 4/2004. * Kanev, K. (2004). “Improving Conditions of Detention”, in: Cao Duc Thai et al. (eds.), ''International and national law against torture'', Hanoi: PH of Political Theory. * Kanev, K., K. Vassileva (2004). "Local initiatives: Desegregation in Bulgaria", in: PILI, ''Separate and Unequal: Combating Discrimination against Roma in Education,'' Budapest: PILI''.'' * Кънев, К. (2004). „Исторически, културни и социално-икономически предпоставки за съществуването на антисемитизъм в България“, в: Криспин, А. (ред.), ''Антисемитизмът в България днес'', София: Колибри. * Kanev, K. (2003). “The New Bulgarian Religious Law: Restrictive and Discriminatory”, ''European Yearbook of Minority Issues'', Vol. 2, 2002/2003. * Кънев, К., Г. Митрев (2003). „Изследване върху достъпа до защита в системата на наказателното правораздаване в България“, в: Кънев, К. (ред.), ''Достъпът до правосъдие: Международни стандарти и положението в България'', София: БХК. * Kanev, K. (2002). "State, Human Rights and Mental Health in Bulgaria", ''New York Law School Journal of International and Comparative Law'', Vol. 21. * Kanev, K. (2002). “Law and Politics towards the Muslims in Bulgaria”, in: Danchin, P. and E. Cole (eds.), ''Protecting the Human Rights of Religious Minorities in Eastern Europe'', New York: Columbia University Press. * Кънев, К. (2000). „Етническа идентичност, междуетнически нагласи и религиозност сред българските евреи“, в: Барух, Е. (ред.), ''Евреите по българските земи: родова памет и историческа съдба'', София: МЦПМКВ. * Cohen, E. and K. Kanev (1999). "Religious Freedom in Bulgaria", ''Journal of Ecumenical Studies'', 36:1 – 2, Winter-Spring. * Kanev, K. (1999). "Changing Attitudes towards the ethnic minorities in Bulgaria and the Balkans 1992 – 97", in: Sfikas, T. and Ch. Williams (eds.), ''Ethnicity and Nationalism in East Central Europe and the Balkans'', Ashgate: Aldershot etc. * Kanev, K. (1998). "Law and Politics on Ethnic and Religious Minorities in Bulgaria", in: Krasteva, A. (ed.), ''Communities and Identities in Bulgaria'', Ravenna: Longo Editore. * Kanev, K. (1997). “Armonia etnica e dritti umani in Bulgaria”, ''Futuribili'', n.1 – 2. * Kanev, K. (1996). “From Totalitarianism to a Constitutional State”, in: Coenen-Huther, J. (ed.), ''Bulgaria at the Crossroads'', UK: Nova Science Publishers, Inc., 1996. * Кънев, К. (1995). „Съдба и грях: преследването на хомосексуализма в историята“, ''Демократичен преглед'', № 8 – 9. * Kanev, K. and D. Petrova (1992). "Bulgaria between the red and the blue: two years of permanent revolution", ''New Politics'', (4)1. * Kanev, K. (1991). "Bulgaria: the Romantic Period of the Opposition Continues", ''Praxis International'', ''11''(3+4). * Кънев, К. (1991). "Едноизмерният човек пред съда на критическата теория", ''Критика и хуманизъм'', № 1. * Kanev, K. (1990). "The Reception of the Frankfurt School in the Soviet Union and in Some Other Eastern European Countries", in: Engeldorp Gastelaars, P., S. Magala, O. Reuss (eds.), ''Critics and Critical Theory in Europe'', The Hague. * Кънев, К. (1986). „Индустриалното общество в пределите на разума“, ''Социологически проблеми'', № 3. * Кънев, К. (1985). "За основанията на "смисловата цензура"", в: ''Проблеми на съвременната логика'', София: Наука и изкуство. * Кънев, К. (1985). „Шилер и Маркузе“, ''Год. на СУ „Климент Охридски“ – Философски факултет'', том 78. * Кънев, К. (1982). "Аристотел и "теорията на отношенията"", ''Философска мисъл'', № 4. * Кънев, К. (1980). "Проблемата за "диалектиката" в аристотеловия "Органон"", ''Философска мисъл'', № 9. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кънев, Красимир}} [[Категория:Български правозащитници]] f6hew00qib6oqpg02q9n8m11wod1fv7 12397432 12397430 2024-10-28T12:38:19Z Stalik 807 У:НГТ - без внушения за мнението по въпроси, по които няма източник за изявленията му 12397432 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност|философ | име= Красимир Кънев | портрет= | описание= председател на Българския хелзинкски комитет | роден-място= }} '''Красимир Кънев''' е български философ и правозащитник, учредител и бивш председател на [[Български хелзинкски комитет|Българския хелзинкски комитет]]. == Биография == Роден е на [[2 юли]] [[1958]] г. През [[1982]] г. завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. През [[1986]] г. защитава дисертация върху естетическата теория на [[Херберт Маркузе]]. През 1996 – 97 г. специализира права на човека в Колумбийския университет в [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. През различни периоди преподава [[естетика]], [[социология на културата]], критическа теория и [[социология на правото]] в СУ „Св. Климент Охридски“ и в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]]. За кратко преподава и в няколко университета в чужбина. Кънев участва активно в дейността на неформалните организации в последните години на комунистическия режим. Член е на „Обществения комитет за екологична защита на град Русе“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://prehod.omda.bg/page.php?tittle=Русенският_комитет_-_архив&IDMenu=505&IDArticle=2211|заглавие=Русенският комитет - архив}}</ref> член-учредител е на „[[Екогласност]]“<ref>Александриева, Л., А. Каракачанов. Независимо сдружение „Екогласност“-1989 г., София, 2009 г., с. 246</ref> и е говорител на създадения от [[Любомир Собаджиев]] „Комитет 273“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1414|заглавие=Красимир Кънев}}</ref> От 1989 до 1991 г. е член на Координационния съвет на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) от „Екогласност“.<ref>Симеонов, П. Голямата промяна 1989 – 1990, София: Български писател, 2005 г., с. 972</ref> От 1990 до 1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента [[Желю Желев]] в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси. Кънев е един от учредителите на БХК през [[1992]] година. От 1992 до 1994 г. е негов секретар, а след 1994 г. до март 2024 г. – негов председател. С името му се свързва цялостната дейност и публичен образ на комитета. Член е на управителните органи на няколко международни организации за правата на човека. От 1998 до 2007 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Международна хелзинкска федерация за правата на човека|Международната хелзинкска федерация по правата на човека]] със седалище [[Виена]], [[Австрия]]. От 2005 до 2011 г. е член на борда на [[Фонд на ООН за защита на жертвите на изтезания|Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания]], а от 2008 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на [[Асоциация за предотвратяване на изтезанията|Асоциацията за предотвратяване на изтезанията]]. От 2007 до 2010 г. е член на [[борд]]а на [[Европейски център за правата на ромите|Европейския център за правата на ромите]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bghelsinki.org/bg/who-we-are/our-team | заглавие = Екип {{!}} Български хелзинкски комитет | издател = bghelsinki.org | достъп_дата = 13 януари 2022}}</ref> От 2015 до 2020 г. е член на Управителния съвет на Агенцията за основни права на Европейския съюз.<ref>[https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/minutes_of_the_28th_mb_meeting_en.pdf fra.europa.eu]</ref> От 2008 г. е член на борда на Мрежата за право в обществен интерес, а от 2017 г. е почетен член.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pilnet.org/about/who-we-are/board-of-directors/|заглавие=PilNet-about us}}</ref> От 2018 г. е член на борда на Европейската мрежа за изпълнение на решенията на ЕСПЧ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.einnetwork.org/structure-governance|заглавие=European Implementation Network - Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Европейския съюз за граждански свободи, а от 2022 г. е негов председател.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.liberties.eu/en/about/members-of-our-board|заглавие=Liberties-Members of the Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Международното партньорство за права на човека.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iphronline.org/about/team-members|заглавие=International Partnership for Human Rights - Our Team|достъп_дата=2021-12-24|архив_дата=2021-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211224154226/https://www.iphronline.org/about/team-members}}</ref> От 2019 г. е вицепрезидент на Европейската мрежа за правосъдие за лишени от свобода.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prisonlitigation.org/board/|заглавие=European Prison Litigation Netowrk - Board}}</ref> Кънев е представлявал успешно десетки жалбоподатели по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург<ref>[https://hudoc.echr.coe.int/eng# hudoc.echr.coe.int]</ref> == Критики == {{обработка|повече източници за това, че е киртикуван от посочените лица за всички тези неща}} Заради подкрепата му на тезата за наличие на „[[Асимилация|асимилирано]] и [[Репресия|репресирано]] [[Македонизация в Пиринска Македония|македонско малцинство в България]]“,<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/01/27/shefyt-na-bhk-ima-represii-sreshtu-makedoncite-v-bylgariia.109817 Шефът на БХК: Има репресии срещу македонците в България]</ref>, както и заради идеите му, че австралийският убиец [[Джок Полфрийман]] е „смел и вдъхновяващ лидер“,<ref>[https://stara-zagora.info/fenove-na-beroe-s-petitsiya-protiv-nominatsiyata-na-dzhok-polfrijman-za-chovek-na-godinata/ Фенове на „Берое“ с петиция против номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“]</ref> обвиненията му към писателя [[Николай Хайтов]] във „[[фашизъм]]“,<ref>[http://www.desant.net/show-news/29410 Името на Хайтов продължава да стряска отродителите]</ref> и противопоставянето му на химическа кастрация на осъжданите за [[педофилия]],<ref>[https://www.actualno.com/analysis/jurnalistka-bhk-e-edin-ot-tumorite-kojto-ot-godini-razjajda-stranata-ni-news_1594240.html Журналистка: БХК е един от туморите, който от години разяжда страната ни]</ref>, Кънев е критикуван от юриста Борислав Цеков.<ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/558858 Борислав Цеков: Кой има интерес от освобождаването на убиеца Полфрийман?]</ref> == Библиография == === Книги === * Кънев, К. (2024). Престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-72-8. * Кънев, К. (2024). Бяла книга: мерки за борба с престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза, София: БХК, ISBN 978-954-9738-69-8. * Кънев, К., Д. Ангелова (2023). Реформата в българската пенитенциарна система: състояние и перспективи, София: БХК, ISBN 978-954-9738-64-3. * Kanev, K., D. Angelova (2023). The Reform of The Bulgarian Penitentiary System: Current State and Future Prospects, Sofia: BHC, ISBN 978-954-9738-68-1. * Кънев, К., Д. Ангелова, К. Ангелов (2023). Практически наръчник за правно застъпничество на лишените от свобода, София: БХК, ISBN 978-954-9738-59-9. * Кънев, К. (2022). Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-56-8. * Кънев, К. (2021). Международни стандарти и препоръки на международни органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред в България, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-54-4</nowiki>. * Kanev, K. (2021). Prisoners in a situation of vulnerability: A handbook for national preventive mechanisms, Sofia: BHC (преведен на български, италиански и унгарски). * Кънев, К. (2021). Международното и европейско право и препоръки към България относно насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-52-0</nowiki> – e-book. * Кънев, К. (2021). Празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, ISBN 978-954-9738-53-7. * Кънев, К, Д. Ангелова (2019). Престъпления, подбудени от предразсъдъци, София: БХК, ISSN * 978-954-9738-45-2. * Кънев, К. (2016). Правото на лична свобода и сигурност, София: Сиби, ISBN 978-954-730-972-2. * Боев, Б., А. Кашъмов, К. Кънев, Н. Огнянова, П. Русинова (2010). Свободата на изразяване, под ред. на К. Кънев, София: Сиби, ISBN 978-954-730-669-1. * Кънев, К. (2009). Защита от изтезания, София: Сиби, ISBN 978-954-730-620-2. * Кънев, К. (1990). Естетическото измерение на социалната критика: Изкуството и естетиката в критическата теория на Херберт Маркузе, София: Изд. на СУ „Климент Охридски“. === Статии и глави от книги === * Kanev, K. (2024). "Fundamental Safeguards Against Ill-Treatment: Good Practices and Challenges", in: Alleweldt, R. (ed), ''Fair Treatment of Persons in Police Custody'', Cham: Springer, ISBN 978-3-031-61736-2. * Кънев, К. (2022). „За формалния и неформалния социален контрол върху изразяването“, Попова, Ж., Попова, С., ''Въпросът за справедливостта: Съдените журналисти в България'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, <nowiki>ISBN 978-954-07-5399-7</nowiki>. * Кънев, К. (2021). „Правата на човека и българският демократичен преход“, Каракачанов, А. (съст.), ''Субкултурите на прехода в България: места на памет'', София: За буквите – О писменехь, ISBN 978-619-185-526-1. * Кънев, К. (2021). „Марксизмът и правата на човека“, Колева, Св. и др. (ред.), ''Да отместваш бариери: Дисциплини, епохи, поколения'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-5181-8. * Кънев, К. (2020). „Извънредното положение и как то бе приложено в България“, ''Пирон'', № 19. * Кънев. К. (2018). „Международни стандарти за правото на правна защита и подпомагане на заподозрени, обвиняеми и подсъдими в наказателния процес“, ''Адвокатски преглед'', 1/2018 г. * Kanev, K. (2018). ''Right to a Lawyer and to Legal Aid in Criminal Proceedings in Five European Jurisdictions'', Budapest: HHC. * Kanev, К. and D. Angelova (2018). “The European Court of Human Rights and prison reform in Bulgaria”, ''Revue des droits de l'homme'', 14/2018. * Kanev, K. (2014). “International Standards for Deprivation of Liberty of Children and for Treatment of Children Deprived of Their Liberty: A Critical Overview”, in: Baeva, S. (ed.), ''Children Deprived of Liberty in Central and Eastern Europe: Between Legacy and Reform'', Sofia: BHC. * Kanev, K. (2012). “The Politics and Reality of Romani School Desegregation in Bulgaria”, in: Rostas, I. (ed.), ''Ten Years After: A History of Roma School Desegregation in Central and Eastern Europe'', Budapest: CEU Press. * Kanev, K. (2012). “Analysis of Other (Possible) Influences and Developments Resulting from the ECHR and Recommendations for the Furture”, in: Emmert F. and L. Hammer (eds.), ''The European Convention on Human Rights and Fundamental Freedoms in Central and Eastern Europe'', Hague: Eleven International Publishing, ISBN-13: 978-9490947064. * Kanev, K., D. Furtunova, P. Russinova, Y. Bekirska (2011). “Bulgaria”, in: Dünkel, F. (ed.), ''Juvenile Justice Systems in Europe: Current Situation and Reform Developments'', Vol. 1, Monchengladbach: Forum Verlag Godesberg. * Kanev, K. (2010). “Non-Execution of European Court Judgments Involving Romani Victims in Bulgaria”, ''Roma Rights'', No. 1. * Кънев, К. (2009). Дискриминацията и защитата от дискриминация в нагласите на мнозинството и сред уязвимите групи в България, София: БХК. * Кънев, К. (2005). „Достъп до правна помощ в наказателното правораздаване в България в сравнителна перспектива“, в: Маринова, Г. (ред.), ''Достъп до правосъдие'', София: ИОО. * Kanev, K. (2004). “Muslim religious freedom in the OSCE area after September 11”, ''Helsinki Monitor'', No. 4/2004. * Kanev, K. (2004). “Improving Conditions of Detention”, in: Cao Duc Thai et al. (eds.), ''International and national law against torture'', Hanoi: PH of Political Theory. * Kanev, K., K. Vassileva (2004). "Local initiatives: Desegregation in Bulgaria", in: PILI, ''Separate and Unequal: Combating Discrimination against Roma in Education,'' Budapest: PILI''.'' * Кънев, К. (2004). „Исторически, културни и социално-икономически предпоставки за съществуването на антисемитизъм в България“, в: Криспин, А. (ред.), ''Антисемитизмът в България днес'', София: Колибри. * Kanev, K. (2003). “The New Bulgarian Religious Law: Restrictive and Discriminatory”, ''European Yearbook of Minority Issues'', Vol. 2, 2002/2003. * Кънев, К., Г. Митрев (2003). „Изследване върху достъпа до защита в системата на наказателното правораздаване в България“, в: Кънев, К. (ред.), ''Достъпът до правосъдие: Международни стандарти и положението в България'', София: БХК. * Kanev, K. (2002). "State, Human Rights and Mental Health in Bulgaria", ''New York Law School Journal of International and Comparative Law'', Vol. 21. * Kanev, K. (2002). “Law and Politics towards the Muslims in Bulgaria”, in: Danchin, P. and E. Cole (eds.), ''Protecting the Human Rights of Religious Minorities in Eastern Europe'', New York: Columbia University Press. * Кънев, К. (2000). „Етническа идентичност, междуетнически нагласи и религиозност сред българските евреи“, в: Барух, Е. (ред.), ''Евреите по българските земи: родова памет и историческа съдба'', София: МЦПМКВ. * Cohen, E. and K. Kanev (1999). "Religious Freedom in Bulgaria", ''Journal of Ecumenical Studies'', 36:1 – 2, Winter-Spring. * Kanev, K. (1999). "Changing Attitudes towards the ethnic minorities in Bulgaria and the Balkans 1992 – 97", in: Sfikas, T. and Ch. Williams (eds.), ''Ethnicity and Nationalism in East Central Europe and the Balkans'', Ashgate: Aldershot etc. * Kanev, K. (1998). "Law and Politics on Ethnic and Religious Minorities in Bulgaria", in: Krasteva, A. (ed.), ''Communities and Identities in Bulgaria'', Ravenna: Longo Editore. * Kanev, K. (1997). “Armonia etnica e dritti umani in Bulgaria”, ''Futuribili'', n.1 – 2. * Kanev, K. (1996). “From Totalitarianism to a Constitutional State”, in: Coenen-Huther, J. (ed.), ''Bulgaria at the Crossroads'', UK: Nova Science Publishers, Inc., 1996. * Кънев, К. (1995). „Съдба и грях: преследването на хомосексуализма в историята“, ''Демократичен преглед'', № 8 – 9. * Kanev, K. and D. Petrova (1992). "Bulgaria between the red and the blue: two years of permanent revolution", ''New Politics'', (4)1. * Kanev, K. (1991). "Bulgaria: the Romantic Period of the Opposition Continues", ''Praxis International'', ''11''(3+4). * Кънев, К. (1991). "Едноизмерният човек пред съда на критическата теория", ''Критика и хуманизъм'', № 1. * Kanev, K. (1990). "The Reception of the Frankfurt School in the Soviet Union and in Some Other Eastern European Countries", in: Engeldorp Gastelaars, P., S. Magala, O. Reuss (eds.), ''Critics and Critical Theory in Europe'', The Hague. * Кънев, К. (1986). „Индустриалното общество в пределите на разума“, ''Социологически проблеми'', № 3. * Кънев, К. (1985). "За основанията на "смисловата цензура"", в: ''Проблеми на съвременната логика'', София: Наука и изкуство. * Кънев, К. (1985). „Шилер и Маркузе“, ''Год. на СУ „Климент Охридски“ – Философски факултет'', том 78. * Кънев, К. (1982). "Аристотел и "теорията на отношенията"", ''Философска мисъл'', № 4. * Кънев, К. (1980). "Проблемата за "диалектиката" в аристотеловия "Органон"", ''Философска мисъл'', № 9. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кънев, Красимир}} [[Категория:Български правозащитници]] fte2vgyk9dg429xitpxsftycyd6ttw8 12397441 12397432 2024-10-28T12:47:59Z Stalik 807 12397441 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност|философ | име= Красимир Кънев | портрет= | описание= философ, правозащитник, председател на Българския хелзинкски комитет | роден-място= }} '''Красимир Кънев''' е български философ и правозащитник, учредител и председател на [[Български хелзинкски комитет|Българския хелзинкски комитет]] от 1993 до 2024 г. == Биография == Роден е на [[2 юли]] [[1958]] г. През [[1982]] г. завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. През [[1986]] г. защитава дисертация върху естетическата теория на [[Херберт Маркузе]]. През 1996 – 97 г. специализира права на човека в Колумбийския университет в [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. През различни периоди преподава [[естетика]], [[социология на културата]], критическа теория и [[социология на правото]] в СУ „Св. Климент Охридски“ и в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]]. За кратко преподава и в няколко университета в чужбина. Кънев участва активно в дейността на неформалните организации в последните години на комунистическия режим. Член е на „Обществения комитет за екологична защита на град Русе“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://prehod.omda.bg/page.php?tittle=Русенският_комитет_-_архив&IDMenu=505&IDArticle=2211|заглавие=Русенският комитет - архив}}</ref> член-учредител е на „[[Екогласност]]“<ref>Александриева, Л., А. Каракачанов. Независимо сдружение „Екогласност“-1989 г., София, 2009 г., с. 246</ref> и е говорител на създадения от [[Любомир Собаджиев]] „Комитет 273“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1414|заглавие=Красимир Кънев}}</ref> От 1989 до 1991 г. е член на Координационния съвет на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) от „Екогласност“.<ref>Симеонов, П. Голямата промяна 1989 – 1990, София: Български писател, 2005 г., с. 972</ref> От 1990 до 1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента [[Желю Желев]] в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси. Кънев е един от учредителите на БХК през [[1992]] година. От 1992 до 1994 г. е негов секретар, а след 1994 г. до март 2024 г. – негов председател. С името му се свързва цялостната дейност и публичен образ на комитета. Член е на управителните органи на няколко международни организации за правата на човека. От 1998 до 2007 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Международна хелзинкска федерация за правата на човека|Международната хелзинкска федерация по правата на човека]] със седалище [[Виена]], [[Австрия]]. От 2005 до 2011 г. е член на борда на [[Фонд на ООН за защита на жертвите на изтезания|Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания]], а от 2008 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на [[Асоциация за предотвратяване на изтезанията|Асоциацията за предотвратяване на изтезанията]]. От 2007 до 2010 г. е член на [[борд]]а на [[Европейски център за правата на ромите|Европейския център за правата на ромите]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bghelsinki.org/bg/who-we-are/our-team | заглавие = Екип {{!}} Български хелзинкски комитет | издател = bghelsinki.org | достъп_дата = 13 януари 2022}}</ref> От 2015 до 2020 г. е член на Управителния съвет на Агенцията за основни права на Европейския съюз.<ref>[https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/minutes_of_the_28th_mb_meeting_en.pdf fra.europa.eu]</ref> От 2008 г. е член на борда на Мрежата за право в обществен интерес, а от 2017 г. е почетен член.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pilnet.org/about/who-we-are/board-of-directors/|заглавие=PilNet-about us}}</ref> От 2018 г. е член на борда на Европейската мрежа за изпълнение на решенията на ЕСПЧ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.einnetwork.org/structure-governance|заглавие=European Implementation Network - Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Европейския съюз за граждански свободи, а от 2022 г. е негов председател.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.liberties.eu/en/about/members-of-our-board|заглавие=Liberties-Members of the Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Международното партньорство за права на човека.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iphronline.org/about/team-members|заглавие=International Partnership for Human Rights - Our Team|достъп_дата=2021-12-24|архив_дата=2021-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211224154226/https://www.iphronline.org/about/team-members}}</ref> От 2019 г. е вицепрезидент на Европейската мрежа за правосъдие за лишени от свобода.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prisonlitigation.org/board/|заглавие=European Prison Litigation Netowrk - Board}}</ref> Кънев е представлявал успешно десетки жалбоподатели по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург<ref>[https://hudoc.echr.coe.int/eng# hudoc.echr.coe.int]</ref> == Критики == {{обработка|повече източници за това, че е киртикуван от посочените лица за всички тези неща}} Заради подкрепата му на тезата за наличие на „[[Асимилация|асимилирано]] и [[Репресия|репресирано]] [[Македонизация в Пиринска Македония|македонско малцинство в България]]“,<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/01/27/shefyt-na-bhk-ima-represii-sreshtu-makedoncite-v-bylgariia.109817 Шефът на БХК: Има репресии срещу македонците в България]</ref>, както и заради идеите му, че австралийският убиец [[Джок Полфрийман]] е „смел и вдъхновяващ лидер“,<ref>[https://stara-zagora.info/fenove-na-beroe-s-petitsiya-protiv-nominatsiyata-na-dzhok-polfrijman-za-chovek-na-godinata/ Фенове на „Берое“ с петиция против номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“]</ref> обвиненията му към писателя [[Николай Хайтов]] във „[[фашизъм]]“,<ref>[http://www.desant.net/show-news/29410 Името на Хайтов продължава да стряска отродителите]</ref> и противопоставянето му на химическа кастрация на осъжданите за [[педофилия]],<ref>[https://www.actualno.com/analysis/jurnalistka-bhk-e-edin-ot-tumorite-kojto-ot-godini-razjajda-stranata-ni-news_1594240.html Журналистка: БХК е един от туморите, който от години разяжда страната ни]</ref>, Кънев е критикуван от юриста Борислав Цеков.<ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/558858 Борислав Цеков: Кой има интерес от освобождаването на убиеца Полфрийман?]</ref> == Библиография == === Книги === * Кънев, К. (2024). Престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-72-8. * Кънев, К. (2024). Бяла книга: мерки за борба с престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза, София: БХК, ISBN 978-954-9738-69-8. * Кънев, К., Д. Ангелова (2023). Реформата в българската пенитенциарна система: състояние и перспективи, София: БХК, ISBN 978-954-9738-64-3. * Kanev, K., D. Angelova (2023). The Reform of The Bulgarian Penitentiary System: Current State and Future Prospects, Sofia: BHC, ISBN 978-954-9738-68-1. * Кънев, К., Д. Ангелова, К. Ангелов (2023). Практически наръчник за правно застъпничество на лишените от свобода, София: БХК, ISBN 978-954-9738-59-9. * Кънев, К. (2022). Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-56-8. * Кънев, К. (2021). Международни стандарти и препоръки на международни органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред в България, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-54-4</nowiki>. * Kanev, K. (2021). Prisoners in a situation of vulnerability: A handbook for national preventive mechanisms, Sofia: BHC (преведен на български, италиански и унгарски). * Кънев, К. (2021). Международното и европейско право и препоръки към България относно насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-52-0</nowiki> – e-book. * Кънев, К. (2021). Празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, ISBN 978-954-9738-53-7. * Кънев, К, Д. Ангелова (2019). Престъпления, подбудени от предразсъдъци, София: БХК, ISSN * 978-954-9738-45-2. * Кънев, К. (2016). Правото на лична свобода и сигурност, София: Сиби, ISBN 978-954-730-972-2. * Боев, Б., А. Кашъмов, К. Кънев, Н. Огнянова, П. Русинова (2010). Свободата на изразяване, под ред. на К. Кънев, София: Сиби, ISBN 978-954-730-669-1. * Кънев, К. (2009). Защита от изтезания, София: Сиби, ISBN 978-954-730-620-2. * Кънев, К. (1990). Естетическото измерение на социалната критика: Изкуството и естетиката в критическата теория на Херберт Маркузе, София: Изд. на СУ „Климент Охридски“. === Статии и глави от книги === * Kanev, K. (2024). "Fundamental Safeguards Against Ill-Treatment: Good Practices and Challenges", in: Alleweldt, R. (ed), ''Fair Treatment of Persons in Police Custody'', Cham: Springer, ISBN 978-3-031-61736-2. * Кънев, К. (2022). „За формалния и неформалния социален контрол върху изразяването“, Попова, Ж., Попова, С., ''Въпросът за справедливостта: Съдените журналисти в България'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, <nowiki>ISBN 978-954-07-5399-7</nowiki>. * Кънев, К. (2021). „Правата на човека и българският демократичен преход“, Каракачанов, А. (съст.), ''Субкултурите на прехода в България: места на памет'', София: За буквите – О писменехь, ISBN 978-619-185-526-1. * Кънев, К. (2021). „Марксизмът и правата на човека“, Колева, Св. и др. (ред.), ''Да отместваш бариери: Дисциплини, епохи, поколения'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-5181-8. * Кънев, К. (2020). „Извънредното положение и как то бе приложено в България“, ''Пирон'', № 19. * Кънев. К. (2018). „Международни стандарти за правото на правна защита и подпомагане на заподозрени, обвиняеми и подсъдими в наказателния процес“, ''Адвокатски преглед'', 1/2018 г. * Kanev, K. (2018). ''Right to a Lawyer and to Legal Aid in Criminal Proceedings in Five European Jurisdictions'', Budapest: HHC. * Kanev, К. and D. Angelova (2018). “The European Court of Human Rights and prison reform in Bulgaria”, ''Revue des droits de l'homme'', 14/2018. * Kanev, K. (2014). “International Standards for Deprivation of Liberty of Children and for Treatment of Children Deprived of Their Liberty: A Critical Overview”, in: Baeva, S. (ed.), ''Children Deprived of Liberty in Central and Eastern Europe: Between Legacy and Reform'', Sofia: BHC. * Kanev, K. (2012). “The Politics and Reality of Romani School Desegregation in Bulgaria”, in: Rostas, I. (ed.), ''Ten Years After: A History of Roma School Desegregation in Central and Eastern Europe'', Budapest: CEU Press. * Kanev, K. (2012). “Analysis of Other (Possible) Influences and Developments Resulting from the ECHR and Recommendations for the Furture”, in: Emmert F. and L. Hammer (eds.), ''The European Convention on Human Rights and Fundamental Freedoms in Central and Eastern Europe'', Hague: Eleven International Publishing, ISBN-13: 978-9490947064. * Kanev, K., D. Furtunova, P. Russinova, Y. Bekirska (2011). “Bulgaria”, in: Dünkel, F. (ed.), ''Juvenile Justice Systems in Europe: Current Situation and Reform Developments'', Vol. 1, Monchengladbach: Forum Verlag Godesberg. * Kanev, K. (2010). “Non-Execution of European Court Judgments Involving Romani Victims in Bulgaria”, ''Roma Rights'', No. 1. * Кънев, К. (2009). Дискриминацията и защитата от дискриминация в нагласите на мнозинството и сред уязвимите групи в България, София: БХК. * Кънев, К. (2005). „Достъп до правна помощ в наказателното правораздаване в България в сравнителна перспектива“, в: Маринова, Г. (ред.), ''Достъп до правосъдие'', София: ИОО. * Kanev, K. (2004). “Muslim religious freedom in the OSCE area after September 11”, ''Helsinki Monitor'', No. 4/2004. * Kanev, K. (2004). “Improving Conditions of Detention”, in: Cao Duc Thai et al. (eds.), ''International and national law against torture'', Hanoi: PH of Political Theory. * Kanev, K., K. Vassileva (2004). "Local initiatives: Desegregation in Bulgaria", in: PILI, ''Separate and Unequal: Combating Discrimination against Roma in Education,'' Budapest: PILI''.'' * Кънев, К. (2004). „Исторически, културни и социално-икономически предпоставки за съществуването на антисемитизъм в България“, в: Криспин, А. (ред.), ''Антисемитизмът в България днес'', София: Колибри. * Kanev, K. (2003). “The New Bulgarian Religious Law: Restrictive and Discriminatory”, ''European Yearbook of Minority Issues'', Vol. 2, 2002/2003. * Кънев, К., Г. Митрев (2003). „Изследване върху достъпа до защита в системата на наказателното правораздаване в България“, в: Кънев, К. (ред.), ''Достъпът до правосъдие: Международни стандарти и положението в България'', София: БХК. * Kanev, K. (2002). "State, Human Rights and Mental Health in Bulgaria", ''New York Law School Journal of International and Comparative Law'', Vol. 21. * Kanev, K. (2002). “Law and Politics towards the Muslims in Bulgaria”, in: Danchin, P. and E. Cole (eds.), ''Protecting the Human Rights of Religious Minorities in Eastern Europe'', New York: Columbia University Press. * Кънев, К. (2000). „Етническа идентичност, междуетнически нагласи и религиозност сред българските евреи“, в: Барух, Е. (ред.), ''Евреите по българските земи: родова памет и историческа съдба'', София: МЦПМКВ. * Cohen, E. and K. Kanev (1999). "Religious Freedom in Bulgaria", ''Journal of Ecumenical Studies'', 36:1 – 2, Winter-Spring. * Kanev, K. (1999). "Changing Attitudes towards the ethnic minorities in Bulgaria and the Balkans 1992 – 97", in: Sfikas, T. and Ch. Williams (eds.), ''Ethnicity and Nationalism in East Central Europe and the Balkans'', Ashgate: Aldershot etc. * Kanev, K. (1998). "Law and Politics on Ethnic and Religious Minorities in Bulgaria", in: Krasteva, A. (ed.), ''Communities and Identities in Bulgaria'', Ravenna: Longo Editore. * Kanev, K. (1997). “Armonia etnica e dritti umani in Bulgaria”, ''Futuribili'', n.1 – 2. * Kanev, K. (1996). “From Totalitarianism to a Constitutional State”, in: Coenen-Huther, J. (ed.), ''Bulgaria at the Crossroads'', UK: Nova Science Publishers, Inc., 1996. * Кънев, К. (1995). „Съдба и грях: преследването на хомосексуализма в историята“, ''Демократичен преглед'', № 8 – 9. * Kanev, K. and D. Petrova (1992). "Bulgaria between the red and the blue: two years of permanent revolution", ''New Politics'', (4)1. * Kanev, K. (1991). "Bulgaria: the Romantic Period of the Opposition Continues", ''Praxis International'', ''11''(3+4). * Кънев, К. (1991). "Едноизмерният човек пред съда на критическата теория", ''Критика и хуманизъм'', № 1. * Kanev, K. (1990). "The Reception of the Frankfurt School in the Soviet Union and in Some Other Eastern European Countries", in: Engeldorp Gastelaars, P., S. Magala, O. Reuss (eds.), ''Critics and Critical Theory in Europe'', The Hague. * Кънев, К. (1986). „Индустриалното общество в пределите на разума“, ''Социологически проблеми'', № 3. * Кънев, К. (1985). "За основанията на "смисловата цензура"", в: ''Проблеми на съвременната логика'', София: Наука и изкуство. * Кънев, К. (1985). „Шилер и Маркузе“, ''Год. на СУ „Климент Охридски“ – Философски факултет'', том 78. * Кънев, К. (1982). "Аристотел и "теорията на отношенията"", ''Философска мисъл'', № 4. * Кънев, К. (1980). "Проблемата за "диалектиката" в аристотеловия "Органон"", ''Философска мисъл'', № 9. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кънев, Красимир}} [[Категория:Български правозащитници]] 6wd9squof8rlojyh0a1herrtilcgcdy 12397803 12397441 2024-10-28T19:56:15Z 130.204.98.221 /* Книги */ 12397803 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност|философ | име= Красимир Кънев | портрет= | описание= философ, правозащитник, председател на Българския хелзинкски комитет | роден-място= }} '''Красимир Кънев''' е български философ и правозащитник, учредител и председател на [[Български хелзинкски комитет|Българския хелзинкски комитет]] от 1993 до 2024 г. == Биография == Роден е на [[2 юли]] [[1958]] г. През [[1982]] г. завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. През [[1986]] г. защитава дисертация върху естетическата теория на [[Херберт Маркузе]]. През 1996 – 97 г. специализира права на човека в Колумбийския университет в [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. През различни периоди преподава [[естетика]], [[социология на културата]], критическа теория и [[социология на правото]] в СУ „Св. Климент Охридски“ и в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]]. За кратко преподава и в няколко университета в чужбина. Кънев участва активно в дейността на неформалните организации в последните години на комунистическия режим. Член е на „Обществения комитет за екологична защита на град Русе“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://prehod.omda.bg/page.php?tittle=Русенският_комитет_-_архив&IDMenu=505&IDArticle=2211|заглавие=Русенският комитет - архив}}</ref> член-учредител е на „[[Екогласност]]“<ref>Александриева, Л., А. Каракачанов. Независимо сдружение „Екогласност“-1989 г., София, 2009 г., с. 246</ref> и е говорител на създадения от [[Любомир Собаджиев]] „Комитет 273“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1414|заглавие=Красимир Кънев}}</ref> От 1989 до 1991 г. е член на Координационния съвет на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) от „Екогласност“.<ref>Симеонов, П. Голямата промяна 1989 – 1990, София: Български писател, 2005 г., с. 972</ref> От 1990 до 1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента [[Желю Желев]] в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси. Кънев е един от учредителите на БХК през [[1992]] година. От 1992 до 1994 г. е негов секретар, а след 1994 г. до март 2024 г. – негов председател. С името му се свързва цялостната дейност и публичен образ на комитета. Член е на управителните органи на няколко международни организации за правата на човека. От 1998 до 2007 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Международна хелзинкска федерация за правата на човека|Международната хелзинкска федерация по правата на човека]] със седалище [[Виена]], [[Австрия]]. От 2005 до 2011 г. е член на борда на [[Фонд на ООН за защита на жертвите на изтезания|Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания]], а от 2008 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на [[Асоциация за предотвратяване на изтезанията|Асоциацията за предотвратяване на изтезанията]]. От 2007 до 2010 г. е член на [[борд]]а на [[Европейски център за правата на ромите|Европейския център за правата на ромите]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bghelsinki.org/bg/who-we-are/our-team | заглавие = Екип {{!}} Български хелзинкски комитет | издател = bghelsinki.org | достъп_дата = 13 януари 2022}}</ref> От 2015 до 2020 г. е член на Управителния съвет на Агенцията за основни права на Европейския съюз.<ref>[https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/minutes_of_the_28th_mb_meeting_en.pdf fra.europa.eu]</ref> От 2008 г. е член на борда на Мрежата за право в обществен интерес, а от 2017 г. е почетен член.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pilnet.org/about/who-we-are/board-of-directors/|заглавие=PilNet-about us}}</ref> От 2018 г. е член на борда на Европейската мрежа за изпълнение на решенията на ЕСПЧ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.einnetwork.org/structure-governance|заглавие=European Implementation Network - Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Европейския съюз за граждански свободи, а от 2022 г. е негов председател.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.liberties.eu/en/about/members-of-our-board|заглавие=Liberties-Members of the Board}}</ref> От 2019 г. е член на борда на Международното партньорство за права на човека.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iphronline.org/about/team-members|заглавие=International Partnership for Human Rights - Our Team|достъп_дата=2021-12-24|архив_дата=2021-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211224154226/https://www.iphronline.org/about/team-members}}</ref> От 2019 г. е вицепрезидент на Европейската мрежа за правосъдие за лишени от свобода.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prisonlitigation.org/board/|заглавие=European Prison Litigation Netowrk - Board}}</ref> Кънев е представлявал успешно десетки жалбоподатели по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург<ref>[https://hudoc.echr.coe.int/eng# hudoc.echr.coe.int]</ref> == Критики == {{обработка|повече източници за това, че е киртикуван от посочените лица за всички тези неща}} Заради подкрепата му на тезата за наличие на „[[Асимилация|асимилирано]] и [[Репресия|репресирано]] [[Македонизация в Пиринска Македония|македонско малцинство в България]]“,<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/01/27/shefyt-na-bhk-ima-represii-sreshtu-makedoncite-v-bylgariia.109817 Шефът на БХК: Има репресии срещу македонците в България]</ref>, както и заради идеите му, че австралийският убиец [[Джок Полфрийман]] е „смел и вдъхновяващ лидер“,<ref>[https://stara-zagora.info/fenove-na-beroe-s-petitsiya-protiv-nominatsiyata-na-dzhok-polfrijman-za-chovek-na-godinata/ Фенове на „Берое“ с петиция против номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“]</ref> обвиненията му към писателя [[Николай Хайтов]] във „[[фашизъм]]“,<ref>[http://www.desant.net/show-news/29410 Името на Хайтов продължава да стряска отродителите]</ref> и противопоставянето му на химическа кастрация на осъжданите за [[педофилия]],<ref>[https://www.actualno.com/analysis/jurnalistka-bhk-e-edin-ot-tumorite-kojto-ot-godini-razjajda-stranata-ni-news_1594240.html Журналистка: БХК е един от туморите, който от години разяжда страната ни]</ref>, Кънев е критикуван от юриста Борислав Цеков.<ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/558858 Борислав Цеков: Кой има интерес от освобождаването на убиеца Полфрийман?]</ref> == Библиография == === Книги === * Кънев, К. (2024). Престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-72-8. * Кънев, К. (2024). Бяла книга: мерки за борба с престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза, София: БХК, ISBN 978-954-9738-69-8. * Кънев, К. (2023). Речта на омраза и борбата с нея, София: БХК, ISBN 978-954-9738-61-2. * Кънев, К. (2023). Престъпления, подбудени от предразсъдъци и борбата с тях, София: БХК, ISBN 978-954-9738-61-2. * Кънев, К., Д. Ангелова (2023). Реформата в българската пенитенциарна система: състояние и перспективи, София: БХК, ISBN 978-954-9738-64-3. * Kanev, K., D. Angelova (2023). The Reform of The Bulgarian Penitentiary System: Current State and Future Prospects, Sofia: BHC, ISBN 978-954-9738-68-1. * Кънев, К., Д. Ангелова, К. Ангелов (2023). Практически наръчник за правно застъпничество на лишените от свобода, София: БХК, ISBN 978-954-9738-59-9. * Кънев, К. (2022). Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България, София: БХК, ISBN 978-954-9738-56-8. * Кънев, К. (2021). Международни стандарти и препоръки на международни органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред в България, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-54-4</nowiki>. * Kanev, K. (2021). Prisoners in a situation of vulnerability: A handbook for national preventive mechanisms, Sofia: BHC (преведен на български, италиански и унгарски). * Кънев, К. (2021). Международното и европейско право и препоръки към България относно насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, <nowiki>ISBN 978-954-9738-52-0</nowiki> – e-book. * Кънев, К. (2021). Празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, ISBN 978-954-9738-53-7. * Кънев, К, Д. Ангелова (2019). Престъпления, подбудени от предразсъдъци, София: БХК, ISSN * 978-954-9738-45-2. * Кънев, К. (2016). Правото на лична свобода и сигурност, София: Сиби, ISBN 978-954-730-972-2. * Боев, Б., А. Кашъмов, К. Кънев, Н. Огнянова, П. Русинова (2010). Свободата на изразяване, под ред. на К. Кънев, София: Сиби, ISBN 978-954-730-669-1. * Кънев, К. (2009). Защита от изтезания, София: Сиби, ISBN 978-954-730-620-2. * Кънев, К. (1990). Естетическото измерение на социалната критика: Изкуството и естетиката в критическата теория на Херберт Маркузе, София: Изд. на СУ „Климент Охридски“. === Статии и глави от книги === * Kanev, K. (2024). "Fundamental Safeguards Against Ill-Treatment: Good Practices and Challenges", in: Alleweldt, R. (ed), ''Fair Treatment of Persons in Police Custody'', Cham: Springer, ISBN 978-3-031-61736-2. * Кънев, К. (2022). „За формалния и неформалния социален контрол върху изразяването“, Попова, Ж., Попова, С., ''Въпросът за справедливостта: Съдените журналисти в България'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, <nowiki>ISBN 978-954-07-5399-7</nowiki>. * Кънев, К. (2021). „Правата на човека и българският демократичен преход“, Каракачанов, А. (съст.), ''Субкултурите на прехода в България: места на памет'', София: За буквите – О писменехь, ISBN 978-619-185-526-1. * Кънев, К. (2021). „Марксизмът и правата на човека“, Колева, Св. и др. (ред.), ''Да отместваш бариери: Дисциплини, епохи, поколения'', София: Изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-5181-8. * Кънев, К. (2020). „Извънредното положение и как то бе приложено в България“, ''Пирон'', № 19. * Кънев. К. (2018). „Международни стандарти за правото на правна защита и подпомагане на заподозрени, обвиняеми и подсъдими в наказателния процес“, ''Адвокатски преглед'', 1/2018 г. * Kanev, K. (2018). ''Right to a Lawyer and to Legal Aid in Criminal Proceedings in Five European Jurisdictions'', Budapest: HHC. * Kanev, К. and D. Angelova (2018). “The European Court of Human Rights and prison reform in Bulgaria”, ''Revue des droits de l'homme'', 14/2018. * Kanev, K. (2014). “International Standards for Deprivation of Liberty of Children and for Treatment of Children Deprived of Their Liberty: A Critical Overview”, in: Baeva, S. (ed.), ''Children Deprived of Liberty in Central and Eastern Europe: Between Legacy and Reform'', Sofia: BHC. * Kanev, K. (2012). “The Politics and Reality of Romani School Desegregation in Bulgaria”, in: Rostas, I. (ed.), ''Ten Years After: A History of Roma School Desegregation in Central and Eastern Europe'', Budapest: CEU Press. * Kanev, K. (2012). “Analysis of Other (Possible) Influences and Developments Resulting from the ECHR and Recommendations for the Furture”, in: Emmert F. and L. Hammer (eds.), ''The European Convention on Human Rights and Fundamental Freedoms in Central and Eastern Europe'', Hague: Eleven International Publishing, ISBN-13: 978-9490947064. * Kanev, K., D. Furtunova, P. Russinova, Y. Bekirska (2011). “Bulgaria”, in: Dünkel, F. (ed.), ''Juvenile Justice Systems in Europe: Current Situation and Reform Developments'', Vol. 1, Monchengladbach: Forum Verlag Godesberg. * Kanev, K. (2010). “Non-Execution of European Court Judgments Involving Romani Victims in Bulgaria”, ''Roma Rights'', No. 1. * Кънев, К. (2009). Дискриминацията и защитата от дискриминация в нагласите на мнозинството и сред уязвимите групи в България, София: БХК. * Кънев, К. (2005). „Достъп до правна помощ в наказателното правораздаване в България в сравнителна перспектива“, в: Маринова, Г. (ред.), ''Достъп до правосъдие'', София: ИОО. * Kanev, K. (2004). “Muslim religious freedom in the OSCE area after September 11”, ''Helsinki Monitor'', No. 4/2004. * Kanev, K. (2004). “Improving Conditions of Detention”, in: Cao Duc Thai et al. (eds.), ''International and national law against torture'', Hanoi: PH of Political Theory. * Kanev, K., K. Vassileva (2004). "Local initiatives: Desegregation in Bulgaria", in: PILI, ''Separate and Unequal: Combating Discrimination against Roma in Education,'' Budapest: PILI''.'' * Кънев, К. (2004). „Исторически, културни и социално-икономически предпоставки за съществуването на антисемитизъм в България“, в: Криспин, А. (ред.), ''Антисемитизмът в България днес'', София: Колибри. * Kanev, K. (2003). “The New Bulgarian Religious Law: Restrictive and Discriminatory”, ''European Yearbook of Minority Issues'', Vol. 2, 2002/2003. * Кънев, К., Г. Митрев (2003). „Изследване върху достъпа до защита в системата на наказателното правораздаване в България“, в: Кънев, К. (ред.), ''Достъпът до правосъдие: Международни стандарти и положението в България'', София: БХК. * Kanev, K. (2002). "State, Human Rights and Mental Health in Bulgaria", ''New York Law School Journal of International and Comparative Law'', Vol. 21. * Kanev, K. (2002). “Law and Politics towards the Muslims in Bulgaria”, in: Danchin, P. and E. Cole (eds.), ''Protecting the Human Rights of Religious Minorities in Eastern Europe'', New York: Columbia University Press. * Кънев, К. (2000). „Етническа идентичност, междуетнически нагласи и религиозност сред българските евреи“, в: Барух, Е. (ред.), ''Евреите по българските земи: родова памет и историческа съдба'', София: МЦПМКВ. * Cohen, E. and K. Kanev (1999). "Religious Freedom in Bulgaria", ''Journal of Ecumenical Studies'', 36:1 – 2, Winter-Spring. * Kanev, K. (1999). "Changing Attitudes towards the ethnic minorities in Bulgaria and the Balkans 1992 – 97", in: Sfikas, T. and Ch. Williams (eds.), ''Ethnicity and Nationalism in East Central Europe and the Balkans'', Ashgate: Aldershot etc. * Kanev, K. (1998). "Law and Politics on Ethnic and Religious Minorities in Bulgaria", in: Krasteva, A. (ed.), ''Communities and Identities in Bulgaria'', Ravenna: Longo Editore. * Kanev, K. (1997). “Armonia etnica e dritti umani in Bulgaria”, ''Futuribili'', n.1 – 2. * Kanev, K. (1996). “From Totalitarianism to a Constitutional State”, in: Coenen-Huther, J. (ed.), ''Bulgaria at the Crossroads'', UK: Nova Science Publishers, Inc., 1996. * Кънев, К. (1995). „Съдба и грях: преследването на хомосексуализма в историята“, ''Демократичен преглед'', № 8 – 9. * Kanev, K. and D. Petrova (1992). "Bulgaria between the red and the blue: two years of permanent revolution", ''New Politics'', (4)1. * Kanev, K. (1991). "Bulgaria: the Romantic Period of the Opposition Continues", ''Praxis International'', ''11''(3+4). * Кънев, К. (1991). "Едноизмерният човек пред съда на критическата теория", ''Критика и хуманизъм'', № 1. * Kanev, K. (1990). "The Reception of the Frankfurt School in the Soviet Union and in Some Other Eastern European Countries", in: Engeldorp Gastelaars, P., S. Magala, O. Reuss (eds.), ''Critics and Critical Theory in Europe'', The Hague. * Кънев, К. (1986). „Индустриалното общество в пределите на разума“, ''Социологически проблеми'', № 3. * Кънев, К. (1985). "За основанията на "смисловата цензура"", в: ''Проблеми на съвременната логика'', София: Наука и изкуство. * Кънев, К. (1985). „Шилер и Маркузе“, ''Год. на СУ „Климент Охридски“ – Философски факултет'', том 78. * Кънев, К. (1982). "Аристотел и "теорията на отношенията"", ''Философска мисъл'', № 4. * Кънев, К. (1980). "Проблемата за "диалектиката" в аристотеловия "Органон"", ''Философска мисъл'', № 9. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кънев, Красимир}} [[Категория:Български правозащитници]] rg6h0kyj9xcf5uvgi60jsasjvqex6nc 0 152070 12398324 11751856 2024-10-29T10:54:21Z Xunonotyk 209517 12398324 wikitext text/x-wiki {{други значения|рода папагали|българския певец|Аспарух Лешников|селото в Южна Италия|Ари (Италия)}} {{Taxobox}} '''Арите''' (''Ara'') са род [[птици]] от подсемейство [[Неотропични папагали]] (''Arinae''). Те са най-големите птици сред [[папагалоподобни]]те. Наброяват 22 вида [[папагали]], от които 5 вида са изчезнали още в началото на XX век поради изсичането на горите и търговията с пера. Ара са доста интелигентни птици. Могат да запомнят голям брой думи и поради това и красивите си разноцветни [[перо|пера]], те са едни от най-скъпите животни, като цената им често е над 1500 – 2000 евро. == Ареал == Папагалите ара обитават екваториалните и тропически гори на [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]]. По-голямата част от видовете се срещат в басейна на [[Амазонка]] и в [[Гвианска планинска земя|Гвианските блата]], като много са [[ендемит]]и за този район. Като цяло папагалите Ара се срещат само на континента. Изключение правят само островите [[Тринидад (остров)|Тринидад]] и [[Сейнт Винсент]], като на втория живее само един вид. В миналото и на другите [[Антилски острови]] са се срещали Ари и това са трите изчезнали вида – [[Кубинско ара|Кубинско]], [[Доминиканско ара|Доминиканско]] и [[Карибско ара]], които до началото на XX век са се срещали в [[Куба]], [[Хаити]], [[Доминиканска република|Доминиканската република]] и някои от [[Малки Антили|Малките Антили]], но са изчезнали вследствие на унищожението на горите и търговията с пера в тези страни. Повечето видове обитават [[Екваториални гори|Екваториалните гори]], но има и видове, които се срещат в [[Савана|саваните]]. == Външен вид == [[Файл:Ara ararauna 4zz.jpg|мини|Синьо-жълта ара]] Арите са най-големите папагали на света. Най-големият им представител е [[Хиацинтов ара|Хиацинтовата ара]], която достига дължина 1 метър от [[глава]]та до [[опашка]]та. Изключително рядък и застрашен вид. [[Популация]]та му наброява едва 300 птици, а цената им на черно достига 15 хиляди евро. Може би най-типично за папагалите ара е тяхното ярко оперение, което се различава при отделните видове. В украсата на перата им преобладават червени, зелени, сини, жълти и оранжеви краски. Липсва ясно изразен [[полов диморфизъм]], оперението е еднакво при мъжките и женските индивиди. Типичен за арите е масивният и тежък [[клюн]], който е извит дъговидно, като горната му част е по-тънка и заострена, а долната по-масивна и широка. Менюто им включва различни семена и плодове – царевица, слънчоглед, орехи, фъстъци, череши и грозде (в домашни условия). В [[България]] има няколко частни ферми, в които успешно се размножават някои видове Ара, най-вече синьо-жълта и зеленокрила. == Дълголетни птици == Папагалите ара са едни от най-дълголетните не само сред [[птици]]те, а и в животинския свят . Някои видове могат да живеят над 70 – 90 години. Поради това тези папагали са обект на изследване от страна на учените, които се опитват да разберат причината, поради която ара живеят толкова дълго, тъй като [[геном]]ът им е по-малък в сравнение с този на други дълголетни животни. Тайната на дълголетието при птиците не е известна. == Видове ара == Съществуват 17 съвременни вида ара. В миналото са били 22, но 5 вида са изчезнали. * род ''[[Anodorhynchus]]'' – Хиацинтови ари<ref>[http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:212:0001:0059:BG:PDF Ррегламент (ЕС) № 709/2010 от 22 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях]. Официален вестник на Европейския съюз, 12.8.2010 г. (pdf)</ref> ** [[Хиацинтов ара]] – ''Anodorhynchus hyacinthinus'' ** [[Ара Леара]] – ''Anodorhynchus leari'' ** [[Сив ара]] – ''Anodorhynchus glaucus'' * род ''[[Cyanopsitta]]'' ** [[Ара на Спикс]], спиксов ара – ''Cyanopsitta spixii'' * род ''[[Ara]]'' ** [[Синьо-жълт ара]] – ''Ara ararauna'' ** [[Синьочел ара]] – ''Ara glaucogularis'' ** [[Зелен ара]], военен ара – ''Ara militaris'' ** [[Голям зелен ара]], жълто-зелен ара – ''Ara ambiguus'' ** [[Червен ара]] – ''Ara macao'' ** [[Червено-син ара]] – ''Ara chloroptera'' ** [[Червеночел ара]], червеноух ара – ''Ara rubrogenys'' ** [[Гвиански ара]] (''Ara severa'') ** †[[Доминиканско ара]] (''Ara atwoodi'') ** †[[Гваделупски ара]] (''Ara guadeloupensis'') ** †[[Кубинско червено ара]] (''Ara tricolor'') ** †[[Зелено-жълт ара]] (''Ara erythrocephala'') ** †[[Ямайски червен ара]] (''Ara gossei'') * род ''[[Orthopsittaca]]'' ** [[Тъмнозелен ара]] – ''Orthopsittaca manilata'' * род ''[[Primolius]]'' ** [[Синьоглав ара]] – ''Primolius couloni'' ** [[Син ара]] – ''Primolius maracana'' ** [[Златен ара]] – ''Primolius auricollis'' * род ''Diopsittaca'' ** [[Малък гвиански ара]] – ''Diopsittaca nobilis'' == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Ари| ]] pkgy8372flq88zaly2lskzzwvjttpuy 0 154668 12397502 10797427 2024-10-28T13:52:42Z Xunonotyk 209517 12397502 wikitext text/x-wiki {{друго значение|древното царство|съвременния град|Аксум}} {{Историческа държава |официално-име-бг = Царство Аксум |официално-име = መንግሥተ አክሱም |национален_девиз = ለሐዘበ ፡ ዘየደአ<br>(„Нека да прави хората доволни“) |местоположение = LocationAksumiteEmpire.png |местоположение-лег = Царство Аксум по време на най-голямото си териториално разширение |континент = [[Африка]] |столица = [[Аксум]], [[Кубар]] |език = [[геез]] |религия = [[християнство]] |площ-общо = 1250000 |площ-год = 350 г. |население-ценз = ~ 500 000 д.<ref group="б">С изключение на завладените територии.</ref> |управление = [[Монархия]] |длъжност1 = [[Император]] |управляващ_длъжност1 = Зоскалес <small>(първи)</small> |год_мандат_управляващ_длъжност1 = ок. 100 г. |управляващ_длъжност1a = Дил Наод <small>(последен)</small> |год_мандат_управляващ_длъжност1a = ок. 940 г. |епоха-вид = [[Античност]] |събития = Създаване |събитие-дати = ок. 80 г. пр.н.е.<ref group="б">Протоаксумутски период: IV до I век преди Христа.</ref> |събития2 = Разпадане |събитие-дати2 = ок. 960 г. |валута = Аксумитски пари |p1 = Даамот |s1 = Династия Загве |днес_част = {{flag|Етиопия}}<br>{{flag|Еритрея}} |бележки = <references group="б"/> }} '''Царство Аксум''' ([[геез (писменост)|геез]]: አክሱም) е голямо [[царство]] в [[Африка|Североизточна Африка]], съществувало от [[I век пр.н.е.]] до около [[X век]]. След разпада му териториите са завладени от [[араби]]те, но до периода на [[Късно средновековие|Късното средновековие]] земите на Аксум остават познати на европейците просто като [[Етиопия]]. == Произход на аксумитите == Първоначално се е смятало, че царството Аксум е основано от семитското племе [[сабеи]], които са прекосили [[Червено море]] през [[Йемен]]. С времето тази хипотеза е отхвърлена и се смята, че произходът на аксумитите е местен. Езикът [[геез]], който е бил основният в царството, няма връзка със сабейския, както по-рано се е предполагало. == История == Първото чуждестранно сведение за царство Аксум е ''Periplus Maris Erythraei'' („[[Перипъл на Еритрейското море]]“), където то е описано като важен център за търговията със [[слонова кост]], широко изнасяна суровина в [[Античност]]та. {{цитат|''Оттам до града на народа, наречен аксумити, има още пет дена път; дотам се пренася цялата слонова кост, идваща отвъд Нил, през областта Циений, а след това отпътува към Адул.''|Перипъл на Еритрейско море, Гл.5<ref>[http://www.fordham.edu/halsall/ancient/periplus.html Перипъл на Еритрейско море, Гл.5]</ref>}} Засилването на аксумитското влияние започва в края на [[2 век|II]] и началото на [[III век]]. В края на III век пророкът [[Мани]] определя царство Аксум като една от великите държави по това време, заедно с [[Сасанидска империя|Персия]], [[Римска империя|Рим]] и [[История на Китай|Китай]]. Приблизително по същото време започва и сеченето на собствена [[валута]]. Аксумитите приемат [[християнство]]то между [[325]] и [[328]] година, по време на управлението на цар [[Езана]]. След [[покръстване]]то царство Аксум става първата държава в света, която изобразява [[Светия кръст]] на своите пари. В първия Златен век територията на царството се е простирала върху части днешните [[Етиопия]], [[Еритрея]], [[Судан|Северен Судан]], [[Египет|Южен Египет]], западните части на [[Йемен]] и [[Саудитска Арабия]], [[Джибути]] и [[Сомалия|Западна Сомалия]]. Втори златен век се състои в началото на [[VI век]]. По-късно започва период на упадък, спира сеченето на пари. Разпространението на [[ислям]]а води до занемаряване на търговията с [[Далечен изток|Далечния изток]] и [[Европа]], в частност [[Византия]]. Царица Гудит (или [[Юдит (царица)|Юдит]]), която е имала [[Юдаизъм|еврейски]] или [[езичество|езически]] религиозен произход, разрушава царството през X век. Малко информация е запазена за Аксум след нейното управление, характеризиращо се с избиване на местното население и разрушаването на храмове. След Гудит на власт идва християнската [[династия Загве]], която възстановява поне отчасти културата на аксумитите. Въпреки това царство Аксум окончателно е престанало да съществува в истинския си вид след X век. Последният цар от Загве е убит по време на битка от [[Йекуно Амлак]], за който се смята, че е пряк наследник на [[Дил Наод]] – последния истински аксумитски цар от началото на X век. == География == В апогея на териториалното си разширение царството е заемало изцяло териториите на съвременните страни [[Еритрея]] и [[Джибути]], както и северозападните части на [[Сомалия]], югоизточните части на Египет, северозападните на Йемен, северните на Етиопия и североизточните на Судан. Столица е била град [[Аксум]]. Други по-важни градове са били [[Кохайто]], [[Йеха]], [[Адул]] и [[Матара]]. == Етническа и езикова структура == Основната част от населението се е състояла от прото-[[амхарци]] и прото-[[тиграйци]], както и смес от [[кушитски народи|кушитски]], [[семити|семитски]] и [[нило-сахарски народи]] (като [[Кунама]] и [[Нара]]), наричани с общото название [[хабеши]]. Царете на Аксум са носели титлата ''ነገሠ ፡ ነገሠተ'' – ngś ngśt, с вокализация – нигуса нагаст, което буквално означава „цар на царете“. Смятани са били за наследници на [[цар Соломон]] и [[Савска царица|Савската царица]]. == Търговия и отношения с други страни == [[Файл:ET Axum asv2018-01 img37 Stelae Park.jpg|мини|200px|Големият обелиск в Парка на стелите в [[Аксум]]]] Най-големите търговски партньори на Аксумитското царство са били [[Индия]] и [[Римска империя|Римската империя]] (по-късно [[Византия]]), както и [[Нубия]] и [[Йемен]]. Износните стоки са били предимно [[слонова кост]], черупки на [[костенурки]], [[смарагд]]и и [[злато]]. Внасяни са били [[подправки]] и [[коприна]]. Царството развива мощна военна и търговска [[флотилия]] както по река [[Нил]] (единствена водна връзка с [[Европа]]), така и в [[Червено море]] (основен морски търговски път до Индия). С разпространението на [[ислям]]а през [[7 век|VII]] и [[VIII век]] търговията започва да запада. == Култура == Едно от най-важните постижения на царството е създаването на писмеността [[геез]], която още се използва. Тя се основава на южноарабското писмо. Аксум приема [[християнство]]то около [[325]] г., заменяйки [[юдаизъм|юдаизма]] и [[политеизъм|политеистичните]] религии. Покръстването е осъществено при управлението на цар [[Езана]]. След [[схизма]]та с [[Римокатолическа църква|Римската църква]] заради [[Халкидонски събор|Халкидонския събор]] ([[451]] г.), Аксумитското царство се превръща в средище на [[Хенофизитизъм|хенофизитичните християнски течения]]. Аксум е било пресечната точка на множество култури – египетската, нубийската, индийската и арабската. Присъствали са малцинства на [[сабеи]], [[евреи]], [[египтяни]], [[нубийци]], и дори [[будисти]]. == Източници == <references /> {{Империи}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|История|Африка}} [[Категория:История на Етиопия]] [[Категория:Античност]] cjn5a5c67ga8dono27mhvipwiv0zgmt 0 154757 12397688 10763184 2024-10-28T17:41:56Z Пища Хуфнагел 119943 12397688 wikitext text/x-wiki {{Световно културно и природно наследство |Име = Еолийски острови |име_ЮНЕСКО = Archaeological Areas of Pompeii,<br>Herculaneum and Torre Annunziata |кутияширина = 400px |максширина = |Картинка = [[Файл:Aeolian Islands map.png|300px|]] |Картинка_описание = Еолийските острови |Място = {{ITA}} |Тип = Природно |Критерий = viii |ID = 908 |Справка = |Регион = Европа |Координати = |Година = 2000 |Разширение = |Застрашен = }} '''Еолийските острови''' наричани още '''Липарски острови''' ({{lang|it|Isole Eolie, Isole Lipari}}), са група вулканични [[остров]]и в [[Тиренско море]] на север от остров [[Сицилия]] с обща площ от 117 km². Шест от тях образуват община [[Липари]], на седмия остров ([[Салина]]) са разположени общините Санта Марина Салина, Малфа и Лени. Всички острови имат вулканичен произход и предимно планински релеф. Най-високата точка е връх Фосса делле фелчи ({{lang|it|Fossa delle Felci}} – „Папратова яма“) висок 962 m, намиращ се на остров Салина. Втори по височина (926 m) е вулканът на едноименния остров [[Стромболи]]. На два от островите [[Вулкано]] и [[Стромболи]] вулканите са действащи, а на останалите – угаснали. Състоят се от 7 по-значителни острова [[Стромболи]], [[Панареа]], [[Вулкано]], [[Липари]], [[Салина]], [[Аликуди]] и [[Филикуди]] и 10 малки островчета. Изградени са предимно от базалтови лави и туфи. Отглеждат се маслини, смокини и лозя. Има малки находища на сяра. Произвежда се вино за експорт.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070543.html «Большая Советская Энциклопедия» – Липарские острова, т. 14, стр. 481]</ref> Населени са още от древността, като първоначално са колонизирани от гърците (576 – 575 пр.н.е.), а по-късно окупирани от римляните (252 пр.н.е.). През 260 г.пр.Хр., по време на [[Пунически войни|Първата Пуническа война]] 264 – 241 г.пр.Хр. римският флот (113 кораба) разгромява картагенската ескадра (50 кораба) близо до островите.<ref name="bse"/> Комисията за световното наследство на [[ЮНЕСКО]] включва Липарските острови в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] през 2000 г., като природно богатство според критерий (viii). В този списък техният идентификационен номер е 908. [[Файл:Alicudi filicudi.jpg|мини|250px|ляво|На остров Аликуди]] {{commons|Eolie (Arcipelago)}} == Източници == <references /> {{ОСН Италия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Еолийски острови| ]] [[Категория:Обекти на световното наследство в Италия]] iu0xkth6bpasyp2j43pa9ng699uwy3c 0 160453 12397581 12396774 2024-10-28T15:48:51Z Протогер 252193 12397581 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Александър Костов Кошка''' ({{lang|rup|Alexandar Coshca}}) е румънски офицер<ref>Македонски преглед, XXVI, 2003, бр.2, стр.50</ref> и български революционер, войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:BASA-1932K-1-419-4.jpg|мини|ляво|250п|Втората влашка чета на Мучитанов. От ляво надясно. Легнали: войвода [[Георги Мучитанов]] (Ioryi Mucitanu) от Крушево, войвода Александър Кошка (Alexandru Coshca) от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (Letsu Nane) от Крушево, в костюм Таки Ляб (Tachu al Leab), [[Таки Николов|Таки Динча]] (Tachu Dincea) от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (Ioryi Gachu Dodi) от Гопеш, Коле Попстефанов (Kole Pop Stafanov) от Маловище, Милан Сливица от Маловище (Milan Slivitsa), Ванчо Дамаш (Unciu Damash) от Гопеш. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]] Кошка е роден в битолското село [[Гопеш]] и по произход е [[власи|влах]]. Завършва [[Битолски румънски лицей|Румънския лицей]] в [[Битоля]], а след това учи медицина в румънската столица [[Букурещ]], където организира арумънски комитет за въоръжена борба в Македония заедно с [[Щерьо Апостолина]].<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.]</ref> В 1902 година се завръща в Македония и се включва в редовете на ВМОРО. В 1903 година е в четата на [[Парашкев Цветков]]. Участва в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] като войвода в [[Баба (планина)|Пелистер]]. След въстанието организи­ра влашките села в Битолско и [[Пинд]]. През април 1907 година влиза в Македония по каналите на ВМОРО заедно с четниците Мита Гега от Гопеш, Стерьо Доменику, Ташку Шарку, Алексо Нане и Насто Стоянов от [[Крушево (град)|Крушево]], Ташку Х. Голи от [[Маловища]] и Никола Мона от [[Влахоклисура]]. Загива с още четирима свои четници в 1907 година между селата [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]] и [[Курбиново]], [[Ресен (община)|Ресенско]].<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/aleks-k.html Кратка биография на Александър Кошка]</ref><ref>{{Николов|85}}</ref><ref>{{Пелтеков|239}}</ref> При претърсването на трупа му турските власти намират списъци с доверени лица от района и войводски печат с надпис „Главен войвода на македоно-румънските чети“.<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.194.]</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Александър Кошка, 1907 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Александър Кошка || [[Гопеш]] || Битолска || |- || 2. || [[Щерьо Апостолина|Стерьо Апостолина]] || [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]] || Гревенска || |- || 3. || Наки Апостолина || [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]] || Гревенска || |- || 4. || Миха Фуска || [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]] || Гревенска || |- || 5. || Симо Края || [[Самарина]] || Гревенска || |- || 6. || Стерьо Ниди || [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]] || Гревенска || |- || 7. || Ташко Х. Голи || [[Маловища]] || Битолска || |- || 8. || Стерьо Доменику || [[Крушево (град)|Крушево]] || Битолска || |- || 9. || Ташку Шарку || [[Крушево (град)|Крушево]] || Битолска || |- || 10. || Алексо Нане || [[Крушево (град)|Крушево]] || Битолска || |- || 11. || Никола Мона || [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] || Костурска || |- || 12. || Мита Лега || [[Гопеш]] || Битолска || |- || 13. || [[Анастас Стоянов (революционер)|Насту Стоян]] || [[Крушево (град)|Крушево]] || Битолска ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48]</ref> |} [[Васил Балевски]] казва за Александър Кошка: {{Цитат|Власите бяха към нашата организация, комитетите им беха се споразумели централно. Войвода им беше Александър Кошка, отличен човек.<ref>Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.59.</ref>}} <gallery class="center"> Aleksandar Koshka cheta.JPG | Четите на Александър Кошка (легнал вдясно) и [[Щерьо Апостолина]] Aleksandar Koshka, zaginat.jpg | Трупът на убития Кошка Alexander Koshka Gopesh IMARO.JPG | Портрет Alexander Koshka with friends.jpg | С другари </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кошка, Александър}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Македонски власи]] [[Категория:Дейци на ВМОРО от арумънски и мъгленорумънски произход]] [[Категория:Хора от община Битоля]] [[Категория:Румънски офицери]] [[Категория:Възпитаници на Битолския румънски лицей]] [[Категория:Дейци на румънската пропаганда сред куцовласите]] o56gizg7kqp1wtadd02d3fnuy8bbx23 0 161121 12397409 12382687 2024-10-28T12:02:49Z Ambra75 259141 12397409 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лоренцо де Медичи|Лоренцо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = ''[[де факто]]'' владетел на Флоренция | портрет = Lorenzo de Medici.jpg | портрет-описание = Портрет от [[Аньоло Брондзино]], 1555/1565, [[Уфици]], [[Флоренция]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[2 декември]] [[1469]] – [[8 април]] [[1492]] | коронация = | предшественик = [[Пиеро ди Козимо Медичи]] | наследник = [[Пиеро II Злочестия]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Бианка де Медичи]]<br>[[Нанина де Медичи]]<br>[[Джулиано де Медичи]]<br>2 братя<br>[[Мария де Медичи]]<br>Природени:<br>[[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани де Медичи]]|деца=[[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола де Медичи]]<br>братя-близнаци<br>[[Пиеро II Злочестия]]<br>[[Мадалена де Медичи]]<br>Контесина Беатриче де Медичи<br>[[Лъв X]] (Джовани де Медичи)<br>[[Луиза де Медичи]]<br>[[Контесина де Медичи]]<br>[[Джулиано II де Медичи]]}} '''Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи''' ({{Lang|it|Lorenzo di Piero de' Medici}}; * [[1 януари]] [[1449]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[8 април]] [[1492]], [[Вила на Медичите (Кареджи)|Вила на Медичите в Кареджи]], Флорентинска република)<ref>Picotti, Giovanni Battista (1934). "''[https://www.treccani.it/enciclopedia/medici-lorenzo-de-detto-il-magnifico_(Enciclopedia-Italiana)/ Medici, Lorenzo de', detto il Magnifico]''". Enciclopedia Italiana. <small>Посетен на 28 януари 2023 г.</small></ref>, наречен още '''Лоренцо Великолепни''' (''Lorenzo il Magnifico''), от рода [[Медичи]], е италиански държавник, [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия.<ref>Parks, Tim (2008). "''[https://books.google.com/books?id=hfVEAAAAQBAJ Medici Money: Banking, Metaphysics, and Art in Fifteenth-Century Florence]''". The Art Book. New York: W.W. Norton & Co. 12 (4): 288</ref><ref>"''[https://web.archive.org/web/20140927080957/http://100leaders.org/lorenzo-de-medici Fact about Lorenzo de' Medici]''". 100 Leaders in world history. Kenneth E. Behring. 2008. Архивиран от оригинала на 27 септември 2014. <small>Посетен на 13 май 2022 г.</small></ref><ref>Kent, F. W. (28 December 2006). ''[https://books.google.com/books?id=rpZw_s-kcaoC Lorenzo De' Medici and the Art of Magnificence]''. Renaissance and Reformation. Vol. 27. USA: JHU Press. с. 110–112.</ref> Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, както заради това, че въплъщава идеала на [[Хуманизъм|хуманистичния]] принц, така и заради неговото много разумно и дипломатично управление на властта. Той укрепва баланса на силите в рамките на [[Свещена лига (1495)|Свещената лига]] – съюз от държави, които стабилизират политическите условия на Италианския полуостров в продължение на десетилетия, а животът му съвпада със зрялата фаза на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]] и Златния век на Флоренция.<ref>Brucker, Gene (21 March 2005). ''[https://books.google.it/books?id=EWfhYkonAQUC&redir_esc=y Living on the Edge in Leonardo's Florence]''. Berkeley: University of California Press. с. 14–15.</ref> Тогава той е едва на 21-годишна възраст. За период от 23 години той успява да превърне Флоренция в столица на Европа. Лоренцо става, заедно с по-малкия си брат [[Джулиано Медичи|Джулиано]], господар [[де факто]] на Флоренция след смъртта на баща им [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро]]. В първите години на управление ([[1469]] – [[1478]]) младият Лоренцо провежда вътрешна политика, насочена от една страна към укрепване на републиканските институции в промедическия смисъл, и от друга – към потушаване на бунтовете на градовете, подчинени на Флоренция (известните случаи на [[Прато]] и [[Волтера]]). На външнополитическия фронт обаче Лоренцо проявява ясен план за спиране на териториалните амбиции на папа [[Сикст IV]] в името на баланса на [[Италианска лига (1454)|Италийската лига от 1454]] г. Поради тези причини Лоренцо е обект на [[Заговор на Паци|заговора на Паци]] (1478 г.), в който е убит брат му [[Джулиано Медичи|Джулиано]]. Провалът на заговора предизвиква гнева на папа Сикст IV, краля на Неапол [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I Арагонски]] и всички, които са уплашени от укрепването на властта на Медичите над Флоренция.<ref>Maria Luisa Rizzatti, I Medici, in Le grandi famiglie d'Europa, direttore Enzo Orlandi, vol. 5, Milano, Mondadori, 1972, с. 11</ref> Следват две години война срещу Флоренция, в която вътрешният и международен престиж на Лоренцо Великолепни е изключително укрепен благодарение на неговите дипломатически способности и неговата [[харизма]], с които той успява, от една страна, да разбие антифлорентинската коалиция, а от друга – да поддържа вътрешните сили на Флорентинската република обединени. Превърнал се в иглата на баланса на италианската политика през 1480-те години, третиран като суверен от чуждестранни монарси, Лоренцо свързва името си с разцвета на [[Флорентински ренесанс|Флорентинския ренесанс]], заобикаляйки се с интелектуалци ([[Анджело Полициано|Полициано]], [[Марсилио Фичино|Фичино]], [[Джовани Пико дела Мирандола|Пико дела Мирандола]]) и художници като [[Сандро Ботичели|Ботичели]] и младият [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. След преждевременната му смърт през 1492 г съперничеството на италианските господари, което вече не е възпирано от неговата дипломация, се изражда до степен да позволи идването на френския крал [[Шарл VIII]] и началото на [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни от XVI век]]. == Произход == Лоренцо е най-големият син и трето дете на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро ди Козимо де Медичи Подагрения]] (1416 – 1469), де факто владетел на Флоренция от [[1464]] до [[1469]] г., и на съпругата му [[Лукреция Торнабуони]] (1427 – 1482). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Козимо де Медичи|Козимо Старо]], владетел на Флоренция, и [[Контесина де Барди]], а по майчина – [[Франческо Торнабуони|Франческо ди Симоне Торнабуони]], търговец и посланик, и Франческа [[Пити (род)|Пити]]. Има един брат и две или три сестри: * [[Бианка де Медичи|Бианка]] (1445 – 1505), съпруга от 1459 г. на Гулиелмо де Паци, господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] * [[Нанина де Медичи|Лукреция]], нар. „Нанина“ (1448 – 1493), съпруга от 1466 г. на [[Бернардо Ручелай]], писател [[Хуманизъм|хуманист]] * [[Джулиано Медичи|Джулиано]] (1453 – 1478), убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] * [[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]] (сл. 1455 – 1479), вероятна полусестра, съпруга от 1474 г. на банкера Леонето де Роси. * двама братя (*/† като бебета) Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == === Ранни години === ==== Криптосиньория на Медичите ==== {{Основна|Медичи|Козимо де Медичи}} При раждането на Лоренцо семейство Медичи е на върха на политическата си власт във [[Флорентинска република|Флорентинската република]], контролирайки различните и сложни републикански институции, отговорни за функционирането на държавата. Дядото на Лоренцо, [[Козимо Медичи|Козимо]], е успял, благодарение на огромното финансово състояние на [[Банка на Медичите|своята банка]], да обвърже много флорентински политици със себе си и да стане говорител на народното неразположение, дължащо се на задушаващата се олигархия на благородниците, оглавявана от [[Албици]]. През 1434 г., след само една година изгнание във [[Венецианска република|Венеция]], Козимо се завръща във Флоренция, заточва Албици и, следвайки политически модел, вече възприет в древността от [[Октавиан Август]], поддържа действащите републикански институции, като ги възлага на хора от обкръжението си и официално се оттегля в обществения живот. Истинският контрол обаче остава в ръцете на Козимо. Това кара историците да определят тази форма на управление като „криптосиньория“, където душата на републиканската политическа ориентация е в ръцете на един човек и неговото семейство.<ref>За фигурата и политическия възход на Козимо вж. Dale Kent, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/cosimo-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ MEDICI, Cosimo de’]'', в ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 .По отношение на метода на управление на Медичите между 1434 и 1494 г., есето на Nicolai Rubinstein, ''[[iarchive:governmentofflor0000rubi|The government of Florence under the Medici (1434-1494)]]'', Oxford, Clarendon Press, 1966, което осветлява в чуждестранната сфера терминът „криптосиньория". В италианската историография изследванията на Giovanni Tabacco, ''Egemonie sociali e strutture del potere nel medioevo italiano'', Torino, Einaudi, 1974, с. 352-357, Ernesto Sestan, ''Le origini delle signorie cittadine: un problema storico esaurito?'', in Giorgio Chittolini (a cura di), ''La crisi degli ordinamenti comunali e le origini dello Stato del Rinascimento'', Bologna, Il Mulino, 1979, с. 58-59 и Mario Ascheri, ''Istituzioni Medievali'', Bologna, Il Mulino, 1994, с. 290-291, които подчертават подчинението от страна на някои господари на общинските форми, запазвайки техните демократични изяви.</ref> Козимо де Медичи е първият член на семейство Медичи, който ръководи [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и управлява едновременно Банката на Медичите. Като един от най-богатите мъже в Европа Козимо изразходва много голяма част от състоянието си за управлението, като покровител на изкуствата и финансиращ обществените поръчки.<ref name=":0">Hugh Ross Williamson, ''Lorenzo the Magnificent'', Michael Joseph, (1974)</ref> Бащата на Лоренцо – [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро ди Козимо де Медичи]] е в същата степен в центъра на флорентинския граждански живот, главно като покровител и колекционер на изкуство, докато чичо му [[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани ди Козимо де Медичи]] се грижи за търговските интереси на семейството. Майка му [[Лукреция Торнабуони]] е авторка на [[сонет]]и и приятелка на поети и философи от [[Флорентинска Платонова академия|Академията на Медичите]].<ref>Milligan, Gerry (26 август 2011). "''[https://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780195399301/obo-9780195399301-0174.xml Lucrezia Tornabuoni]''". Renaissance and Reformation. Oxford Bibliographies. Oxford University Press.<small>Посетено на 13 май 2022 г.</small></ref> Тя има доста голяма роля в развитието на Медичи. След смъртта на баща му и чичо му тя става съветник на сина си.<ref name=":0" /> ==== Образование ==== Лоренцо е роден на 1 януари 1449 г. (според флорентинския стил на датиране от онова време през 1448 г.<ref>Antonio Cappelli, ''[https://books.google.it/books?id=IakIAQAAIAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Lettere di Lorenzo de' Medici detto il Magnifico conservate nell'Archivio palatino di Moderna]'', Modena, Carlo Vincenzi, 1863, с. с</ref>) в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палат „Медичи Рикарди]]“<ref name=":02">Ingeborg Walter, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici_%28Dizionario-Biografico%29/ MEDICI, Lorenzo de']'', в ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009</ref> във [[Флоренция]] и е кръстен на 6 същия месец по случай [[Богоявление]].<ref>Ingeborg Walter, ''[https://books.google.it/books?id=POTaDEJ2YWgC&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Lorenzo il Magnifico e il suo tempo]'', Roma, Donzelli, 2005, vol. 1, с. 9</ref> Той заедно с брат си [[Джулиано Медичи|Джулиано]] и сестра си [[Бианка де Медичи|Бианка]] получава задълбочено [[Хуманизъм|хуманистично]] образование и точна политическа подготовка, а двамата братя са следвани отблизо от дядо им Козимо и родителите им. Лоренцо, смятан за най-обещаващото от петте деца на Пиеро и Лукреция, е обучаван от дипломата и епископ [[Джентиле де Беки]] и [[Хуманизъм|хуманистичния]] философ [[Марсилио Фичино]].<ref>Hugh Ross Williamson, с. 67</ref> Също така учи [[Старогръцки език|старогръцки]] при [[Йоан Аргилопул]].<ref>Durant, Will (1953). ''The Renaissance''. The Story of Civilization. Vol. 5. New York: Simon and Schuster. с. 110.</ref> Заедно с брат си Джулиано той участва в рицарски турнири, лов и коневъдство за [[Палио на Сиена|Палио]] – известното конно състезание в [[Сиена]]. Лоренцо получава знания както за [[Платон]], [[Овидий]], така и по [[реторика]] и гражданските добродетели от съчиненията на [[Цицерон]]. Започва да пише стихотворения още с възлагането на първите му по-важни мисии. [[Файл:Villa medicea di Careggi 2.JPG|мини|Вила „Медичи“ в Кареджи – седалище на Неоплатоническата академия, основана от [[Марсилио Фичино]] с одобрението на [[Козимо Медичи|Козимо Стари]]]] В детството си Лоренцо е последван и подготвен от [[Джентиле де Беки|Джентиле да Урбино]]<ref>William Roscoe, ''[https://archive.org/details/vitadilorenzode00roscgoog?view=theater#page/n7/mode/2up Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe]'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 2, с. 79</ref><ref>John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 57</ref>, докато от 1457 г. образованието му преминава в ръцете на хуманисти като [[Кристофоро Ландино]], Йоан Аргиропул за изучаването на [[Омир]], [[Марсилио Фичино]] за [[Неоплатонизъм|неоплатоническата философия]]<ref>Carlo Arrivabene Valenti Gonzaga, ''[[iarchive:ipoetiitalianise00arriuoft|I poeti italiani: selections from the italians poets, forming an historical view of the development of italian poetry from the earliest times to the present]]'', vol. 4, London, Rolandi - Dulau, 1855, с. 153</ref><ref>William Roscoe, ''[https://archive.org/stream/vitadilorenzode00roscgoog#page/n7/mode/2up Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe]'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 1, с. 80-81</ref> и [[Антонио Скуарчалупи]] за танци.<ref name=":02" /> Дядо му Козимо особено обича своя внук Лоренцо, с когото разговаря и обсъжда.<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 76, vol. 1}}.</ref> Младият мъж отрано проявява интерес към [[Флорентинска Платонова академия|Неоплатоническата академия]] и едва на 12-годишна възраст участва в ерудираните изложения на Фичино във [[Вила „Медичи“ в Кареджи|Вила ди Кареджи]].<ref>John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 58</ref> ==== Криза на наследяването ==== [[Файл:Benozzo Gozzoli, lorenzo il magnifico, cappella dei Magi.jpg|мини|ляво|[[Беноцо Гоцоли]], ''Предполагаем портрет на Лоренцо де Медичи като млад мъж'', детайл от фреската ''Шествието на влъхвите'' в едноименния [[Параклис на влъхвите|параклис]].]] Лоренцо е едва юноша, когато чичо му [[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани]], вторият син на Козимо Стари и определен за наследник на ръководството на Банката на Медичите, умира през 1463 г. след живот, пълен с ексцесии.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/schede.php?id_scheda=98|заглавие=Giovanni di Cosimo (1421-1463)|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924063710/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/schede.php?id_scheda=98|архив_дата=24 септ. 2015}}</ref> Лошото здравословно състояние на най-големия му син [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро]] (с прякор „Подагрения“ поради болестта, която го поразява – [[подагра]]та) всъщност подтиква Козимо да реши Джовани да го наследи като ръководител на семейната банка. Със смъртта на Джовани възрастният Козимо изпада в меланхолично състояние, непрекъснато преследван от проблема с наследяването.<ref>Джовани ди Козимо де Медичи, много по-здрав от своя болен брат, е надеждата на баща си Козимо последният да управлява създадената от него криптосиньория. Смъртта на Джовани обаче го хвърля в най-дълбоко отчаяние. Вж. Ingeborg Walter, ''[https://books.google.it/books?id=POTaDEJ2YWgC&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Lorenzo il Magnifico e il suo tempo]'', Roma, Donzelli, 2005, с. 19-21</ref> Така той решава да възложи надеждите си на децата на Пиеро:<ref>William Roscoe, ''Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 1, с. 54-55</ref> Лоренцо и Джулиано биха могли да станат помощници и приемници на болния си баща.<ref>Ingeborg Walter, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Donzelli, 2005, с. 21</ref> Преди да умре, Козимо препоръчва на Пиеро да не пренебрегва образованието на двете момчета и да се отнася с тях като с мъже въпреки младата им възраст.<ref>William Roscoe, ''Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 1, с. 66-67</ref><ref>John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с.53 съобщава за писмо от Пиеро, адресирано до Лоренцо относно уважението, което се радва на дядо си: „Когато смъртта [на Козимо] вече наближаваше, като Пиеро написа на Лоренцо, Козимо: "...той започна от самото начало да разказва целия си живот, след това навлезе в управлението на града и след това продължи към trafichi, след това към семейните грижи за вещите и къщата и приключи с вас двамата [тоест Лоренцо и брат му Джулиано], утешавайки, тъй като си с добра изобретателност, трябва да те възпитам добре, защото ще ми премахнеш много усилия...“</ref> ==== Пътувания ==== ===== Между Венеция и Милано (1465) ===== [[Файл:Piero di Cosimo de' Medici.jpg|мини|[[Аньоло Брондзино|Аньоло Бронзино]], ''Пиеро ди Козимо де Медичи'', [[Маслена живопис|масло върху платно]], 1550 – 70, Лондон, [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]]. Краткото управление на Пиеро, поради лошо здравословно състояние, е белязано от държавен преврат и от укрепването на властта на Медичите над Флоренция.<ref name="Pier12">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref>]] Преди да го пусне да влезе в политическия живот на града, баща му Пиеро смята да повери на Лоренцо някои дипломатически мисии в [[Милано]] и [[Венеция]], където има два клона на Банката на Медичите. По този начин младият мъж би могъл да придобие обща представа за италианската политическа ситуация и лично да тества умовете на различните владетели. На 17 април 1465 г. Лоренцо се среща с принц [[Федерико I (Неапол)|Федерико от Неапол]] в град [[Пиза]], който е на път за Милано, за да представлява брат си [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо]] при брака му с [[Иполита Мария Сфорца]].<ref name="walter45">Ingeborg Walter, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Donzelli, 2005, с. 45</ref><ref name=":1">Giovanni Delle Donne, ''[https://books.google.it/books?id=ZekFGJQ6uGEC&pg=PA18&lpg=PA18&dq=Lorenzo+il+Magnifico+cosimo&source=bl&ots=rwKiAnXPOu&sig=lkAdE_njNRLmI80xSSYqzfCoFJY&hl=it&sa=X&ved=0CCUQ6AEwATgKahUKEwj3582QtbjHAhWKWywKHZeqBpI#v=onepage&q&f=false Lorenzo il Magnifico e il suo tempo]'', Roma, Armando, 2003, с. 30</ref><ref name=":2">William Roscoe, ''Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 1, с. 82</ref> Лоренцо, който междувременно се сприятелява с Федерико<ref name=":2" />, е принуден да напусне Тоскана в посока Венеция, следвайки път, който би го довел до среща с основните политически личности на времето. В [[Болоня]] той се среща с [[Джовани II Бентивольо]]<ref name=":1" />, докато във [[Ферара]] е посрещнат от [[Борсо д’Есте|Борсо д'Есте]].<ref name=":04">Ingeborg Walter, MEDICI, Lorenzo de', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009,</ref> От града на Есте той продължава към Венеция, където е представен на [[Дож на Венеция|дож]] [[Кристофоро Моро]].<ref name="walter452">Ingeborg Walter, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Donzelli, 2005, с. 45</ref> След като венецианският опит приключва, младият Медичи отива в Милано, където се среща с [[Франческо I Сфорца]], приятел и съюзник на дядо му Козимо. В това, което е столицата на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], младият Лоренцо е информиран от [[Пиджело Портинари]], директор на местния клон на Медичите, как да се държи по време на разговора с херцога.<ref name=":12">Giovanni Delle Donne, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Armando, 2003, с. 30</ref> Престоят в Милано обаче не продължава дълго; всъщност той трябва да се върне във Флоренция, за да придружи [[Иполита Мария Сфорца]] (с която той създава дълбоко приятелство, а по-късно и политическо сътрудничество<ref>Veronica Mele, ''[https://www.academia.edu/2397087/Dietro_la_politica_delle_potenze_la_ventennale_collaborazione_tra_Ippolita_Sforza_e_Lorenzo_de_Medici Dietro la politica delle potenze: la ventennale collaborazione tra Ippolita Sforza e Lorenzo de’ Medici]'', в ''Bullettino dell’Istituto Storico Italiano per il Medioevo'', n. 115, giugno 2013, с. 376, бе. 3</ref>) и Федерико към [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]].<ref name=":12" /> ===== Рим и Неапол (1466) ===== Лоренцо заминава отново през 1466 г., за да отиде в [[Рим]], където има важен клон на Банката на медичите, управляван от [[Джовани Торнабуони]], брат на майка му Лукреция. Пиеро Подагреният дава точни инструкции за проверка на работата на банката и самият Лоренцо подписва договора, който гарантира на Медичите дял в откритите в [[Толфа]], близо до [[Чивитавекия]], мини за [[стипца]], в съгласие с [[Павел II|папа Павел II]].<ref>Giovanni Delle Donne, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Armando, 2003, с. 30-31</ref><ref>Ingeborg Walter, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Donzelli, 2005, с. 47</ref> От Рим Лоренцо достига до [[Гаета]] по [[Виа Апия|Апиевия път]], където е отседнал дворът на крал [[Фердинандо I (Неапол)|Феранте от Арагон]], който го посреща с много публични церемонии. Впоследствие Феранте му урежда лична среща, в която младият Медичи успява да пренесе поздравите на баща си на суверена и да му опише някои от вътрешните и семейните проблеми.<ref>Ingeborg Walter, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Donzelli, 2005, с. 49</ref> След завръщането си във Флоренция Лоренцо може да бъде доволен от резултата от пътуването си, но вътрешното положение на държавата не позволява спокойствие. ==== Заговор от 1466 г. ==== [[Файл:Luca pitti.jpg|мини|Детайл, изобразяващ [[Лука Пити]], взет от пределата, запазена в Параклис „Пити“ в базиликата „Санто Спирито“ във Флоренция]] На 8 март 1466 г. настъпва сериозен удар върху стабилността на властта на Медичите, а именно внезапната смърт на [[Франческо I Сфорца]], херцог на Милано и твърд поддръжник на ''криптосиньорията'' на Медичите.<ref>За повече информация вж. биографията на Antonio Menniti Ippolito, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-i-sforza-duca-di-milano_%28Dizionario-Biografico%29/ Francesco I Sforza, duca di Milano]'', в Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 50, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1998</ref> След вакуума на властта, създаден в Милано (престолонаследникът [[Галеацо Мария Сфорца]] е в [[Бургундско херцогство|Бургундия]] при смъртта на баща си<ref>За повече информация вж. биографията на Francesca Maria Vaglienti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/galeazzo-maria-sforza-duca-di-milano_%28Dizionario-Biografico%29/ Galeazzo Maria Sforza]'', в ''Dizionario'' Biografico degli Italiani, vol. 51, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1998,</ref>) успоредно с лошото здраве и финансовата политика на Пиеро Подагрения (финализирана при незабавното събиране на заемите, които баща му Козимо е дал на флорентинските благороднически семейства в замяна на тяхната лоялност)<ref>William Roscoe, ''Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 1. с. 85</ref><ref name=":3">Alfredo Bosisio, ''Il basso Medioevo'', in ''La Storia Universale'', vol. 4, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968, с. 364</ref>, който, наред с други неща, изразява намерението си да сгоди сина си Лоренцо за римската благородничка [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] а не за флорентинка, както иска традицията,<ref name=":3" /><ref name=":10">Niccolò Machiavelli, ''Le istorie fiorentine'', a cura di Giovanni Battista Niccolini, 3ª ed., Firenze, Le Monnier, 1857, с. 345</ref> партията против Медичите се събужда. Първият от враговете на Пиеро, много богатият [[Лука Пити]], съюзник на фамилията [[Ачайоли]] и на [[Диотисалви Нерони]] (последният е дългогодишен приятел на Козимо Стари), организира заговор, насочен към отстраняването на Пиеро и издигането си като нов арбитър на Република.<ref name=":10" /> Пити и другите заговорници могат да разчитат и на външната подкрепа на семейство [[Есте (династия)|Есте]]: маркиз [[Борсо д’Есте|Борсо]] изпраща своя полубрат [[Ерколе I д’Есте|Ерколе]] начело на 1300 мъже<ref>William Roscoe, ''[https://archive.org/stream/vitadilorenzode00roscgoog#page/n7/mode/2up Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe]'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 1, с. 86</ref> във Флоренция, готов да се намеси, за да подкрепи вътрешното въстание. По-конкретно, държавният преврат предвижда убийството на Пиеро по пътя от вилата на Медичите в Кареджи до Флоренция – маршрут, който той използва за пътуване без голям ескорт.<ref name=":4">Giovanni Delle Donne, Lorenzo il Magnifico e il suo tempo, Roma, Armando, 2003, s. 32</ref> Планът на Пити обаче е незабавно осуетен от самия Пиеро, който, предусещайки действията на заговорниците, се въоръжава и съветва всичките си поддръжници да организират контранастъпление.<ref name=":02" /><ref name=":6">Alfredo Bosisio, ''Il basso Medioevo'', in ''La Storia Universale'', vol. 4, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968, с. 365</ref> В същото време Пиеро успява да убеди Пити да се присъедини към фракцията на Медичите и с помощта на 2000 милански пехотинци, изпратени от [[Галеацо Мария Сфорца]]<ref>William Roscoe, ''[https://archive.org/stream/vitadilorenzode00roscgoog#page/n7/mode/2up Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe]'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 2, с. 88</ref>, успява да възстанови властта си. От останалите заговорници Диотисалви Нерони, [[Анджело Ачайоли]] и Николо Содерини са заточени, докато архиепископът на Флоренция [[Джовани де Диотисалви]] трябва да се оттегли в Рим.<ref>Niccolò Machiavelli, ''Le istorie fiorentine'', a cura di Giovanni Battista Niccolini, 3ª ed., Firenze, Le Monnier, 1857, с. 353</ref> Лука Пити, въпреки че не е претърпял никакво съдебно преследване, е наказан от целия флорентински народ, който вече не го смята за един от основните си граждани и наистина го избягва и говори за него неуважително.<ref>William Roscoe, ''[https://archive.org/stream/vitadilorenzode00roscgoog#page/n7/mode/2up Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe]'', a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 2, с. 88-89</ref> Ролята на Лоренцо със сигурност е важна, тъй като той активно подкрепя баща си и ръководи въоръжената група, свързана с Медичите, като се отличава в защитата на живота на баща си по пътя, който води от Кареджи до Флоренция.<ref name=":42">Giovanni Delle Donne, Lorenzo il Magnifico e il suo tempo, Roma, Armando, 2003, с. 32</ref><ref>Валтер Ингеборг, авторитетният биограф на Лоренцо, подчертава как засадата и бързата реакция на Лоренцо пред вражеските войски са събития, измислени от Пиеро, за да укрепи още повече позицията си и тази на 17-годишния му син, от една страна, и от друга – оправдават изпращането на милиции, лоялни на Медичите, във Флоренция. Въпреки това биографът приписва близостта на Лоренцо с болния му баща и някои от посолствата му на политически съюзници. Вж. Ingeborg Walter, ''Lorenzo il Magnifico e il suo tempo'', Roma, Donzelli, 2005, с. 53 и {{Harv|Walter-DBI}}.</ref> ==== Политически възход на Лоренцо и брак с Клариса Орсини (1466 – 1469) ==== [[Файл:Clarice Orsini de Medici.JPG|мини|[[Доменико Гирландайо]], ''Предполагаем портрет на Клариса Орсини'', [[Маслена живопис|маслена картина]], неизвестна дата, [[Национална галерия на Ирландия]].]] Пиеро изпраща Лоренцо на няколко важни дипломатически мисии, когато е още младеж. Той пътува до [[Милано]], [[Болоня]], [[Ферара]] и [[Венеция]], както и в [[Рим]] при папа [[Павел II]], за да осигури монопол за Банката на Медичите.<ref>Niccolò Machiavelli, ''History of Florence'', Book VIII, Chap. 7.</ref> Той се превръща в много добър дипломат още на 17-годишна възраст. Изпратен е при чичо си, за да управлява банката, но младият Лоренцо не е склонен да учи банково дело. През 1469 г., на 20-годишна възраст, печели първа награда в турнир, спонсориран от Медичите. По случай турнира Луиджи Пулчи пише стихотворение.<ref>Davie, Mark (1989). "[http://openurl.ingenta.com/content/xref?genre=article&issn=0075-1634&volume=44&issue=1&spage=41 ''Luigi Pulci's Stanze per la Giostra: Verse and Prose Accounts of a Florentine Joust of 1469'']". Italian Studies. 44 (1): 41–58. <small>Посетено на 13 май 2022 г.</small></ref> [[Николо Макиавели]] също пише за случая, може би саркастично, че той печели „не чрез благосклонност, а чрез собствената си доблест и умение в оръжията“.<ref>Machiavelli, Niccolò (1906). ''[[iarchive:florentinehistor02machuoft|The Florentine History]]''. Vol. 2. London: Archibald Constable and Co. Limited. p. 169.</ref> Той носи знаме, нарисувано от [[Андреа дел Верокио]], а конят му е наречен Морело ди Венто.<ref>Poliziano, Angelo (1993). ''The Stanze of Angelo Poliziano''. University Park, Pa.: Pennsylvania State University Press. pp. x.</ref><ref>Christopher Hibbert, глава 9</ref> Докато Флоренция се бори с венецианско-ферарската коалиция, целяща да сложи край на хегемонията на Медичите<ref>Войната, подклаждана от Содерини и Диотисалви Нерони, започва през 1467 г. и завършва със статукво през 1468 г., след като флорентинците (подпомогнати от миланците) побеждават венецианците при Имола. Вж. {{Harv|Cesati|с.30}}.</ref>, Пиеро де Медичи продължава да представя Лоренцо като свой законен наследник начело на семейството. Всъщност малко след неуспешния заговор от 1466 г. Пиеро поставя 17-одишния Лоренцо на негово място в Балия (основният независим орган на управление на републиката) и в [[Съвет на стоте (Флоренция)|Съвета на стоте]].<ref name=":06">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> С цел по-нататъшно укрепване на позицията на семейство Медичи, Пиеро и Лукреция Торнабуони решават да осъществят брачния проект между младия Лоренцо и римлянката [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]]. Клариса, произхождаща от една от най-благородните [[Патриций|римски фамилии]], е прегледана и оценена директно от Лукреция по време на престоя ѝ в Рим през 1468 г.<ref>{{Harv|Delle Donne|с. 38}}.</ref>, чийто доклад е изпратен в много подробности на Пиеро. Брачният план е одобрен и от двете семейства; в допълнение към получаването на 6000 римски флорина, Медичите имат за цел да влязат в кръга на папския патриций и да придобият по-космополитен характер.<ref>{{Harv|Arrighi}}.</ref> [[Орсини]], от друга страна, биха били свързани с най-богатото семейство в Европа. От своя страна Лоренцо вижда момичето и изразява своето одобрението пред майка си, на която оставя задачата да подготви брака му.<ref>{{Cite book|title=Tre lettere di Lucrezia Tornabuoni a Piero de' Medici ed altre lettere di vari concernenti al matrimonio di Lorenzo il Magnifico con Clarice Orsini ricordo di Nozze nel gennaio 1859 [Cesare Guasti]|url=https://books.google.it/books?id=Fo_TARA9A1QC&dq=Tre+lettere+di+Lucrezia+Tornabuoni+a+Piero+de'+Medici+ed+altre+lettere+di+vari+concernenti+al+matrimonio+di+Lorenzo+il+Magnifico+con+Clarice+Orsini+ricordo+di+Nozze+nel+gennaio+1859+Cesare+Guasti&hl=it&source=gbs_navlinks_s|date=1859|publisher=per Felice Le Monnier}}</ref> В мемоарите си<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://thecantosproject.ed.ac.uk/index.php/canto-17-27-overview/canto-xxi/xxi-sources/309-lorenzo-de-medici-ricordi?showall=1|заглавие=The Cantos Project - Lorenzo de Medici - Ricordi|достъп_дата=2018-9-17}}</ref> (кратка колекция от важна информация и събития от живота му, съставена през 1472 г.) Лоренцо уточнява двете фази на годежа: моментът, в който Клариса му е дадена като годеница през 1468 г. (т.е. когато бракът е отпразнуван [[Брак чрез пълномощник|чрез пълномощник]] в Рим на 10 декември 1468 г. с [[Филипо де Медичи (архиепископ)|Филипо де Медичи]] като представител на Лоренцо<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 129, vol.1}}.</ref><ref>{{Harv|Walter|с. 81}}.</ref>) и последващия момент, когато се състои сватбата на 4 юни 1469 г. с религиозен ритуал във Флоренция<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 129-130, т.1}}.</ref>, последван от големи празненства, спонсорирани от Пиеро.<ref>{{Harv|Machiavelli|с. 359}}.</ref> В същите мемоари той също отбелязва бременността на съпругата си и раждането на първите си деца (Лукреция, Пиеро и двама близнаци, починали малко след раждането) и завършва с молитва Бог да защити нея и децата им от всякаква опасност. Двамата са много различни: Лоренцо е търсач на удоволствия, потопен в неоплатоническата култура и любител на живота, докато Клариса е с твърдо и строго възпитание, дълбоко религиозна и слабо образована в хуманистичната литература и култура.<ref>{{Harv|Delle Donne|с. 49}}.</ref> Въпреки това кореспонденцията между двамата показва тонове на привързаност и взаимно уважение и има основание да се смята, че през годините между тях се е зародило искрено чувство.<ref>{{Cite book|title=The Most Illustrious Ladies of the Italian Renaissance|isbn=9781605204758}}</ref> Лоренцо не посвещава никакви стихове на жена си; въпреки това се смята, че текстовете му следват стъпките на [[Франческо Петрарка|Петрарка]], следователно школата на [[трубадур]]ите и теориите на [[Андреа Капелано]], според които [[Куртоазна любов|Куртоазната любов]] може да бъде само [[прелюбодеяние]] и изключва брачна връзка. Лоренцо обаче изпълнява брачните си задължения и двойката зачева десет деца през първите десет години от брака си. За разлика от баща си и дядо си той няма извънбрачни деца, нито са известни със сигурност любовниците му по време на брака му с Клариса.<ref>{{Cite book|title=La Congiura: Potere e vendetta nella Firenze dei Medici|isbn=9788858134559}}</ref> Въпреки различията в характерите Лоренцо обича жена си по свой начин и смъртта ѝ през 1488 г. от [[туберкулоза]] е тежък удар за него. В писмо до папа [[Инокентий VIII]] Лоренцо изразява цялата си болка и трудност да приеме загубата и липсата на своята ''най-скъпа и най-мила съпруга.''<ref>{{Google books|-IhCAAAAcAAJ|"Lettere al S. P. Innocenzio VIII Di Lorenzo de' Medici, 18}}</ref> Въпреки това той не забранява празненствата на карнавала за нея, които вместо това забранява за десетилетие поради смъртта на брат си Джулиано, и които от 1488 г. се възобновяват.<ref name="Cali252">{{Harv|Caliaro|с. 25 от Увода}}.</ref> === Управление (1469 – 1492) === ==== Ранни години (1469 – 1477) ==== ===== Институционални реформи ===== [[Файл:Ghirlandaio - lucreziatornabuoni.jpg|мини|[[Доменико Гирландайо]], ''Портрет на Лукреция Торнабуони'', [[темпера]], [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Национална художествена галерия]], [[Вашингтон]]. Културна, интелигентна и прагматична жена, Лукреция Торнабуони е добра съветничка както на съпруга си Пиеро, така и на сина си Лоренцо.]] Пиеро де Медичи не успява да вкуси плодовете на своята брачна политика. Напълно унищожен от подаграта и от произтичащите от нея усложнения, той умира на 2<ref name="Pier1">{{Harv|Piero-DBI}}.</ref><ref>{{Harv|Walter|с. 98}}.</ref> (други източници свидетелстват за 3<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Piero_il_Gottoso}}</ref><ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 132, т.1}}.</ref>) декември 1469 г. от [[мозъчен кръвоизлив]].<ref name=":5" /> Тогава едва 20-годишният Лоренцо поема властта над Флоренция заедно с брат си [[Джулиано Медичи|Джулиано]], получавайки доверието на политици, свързани с Медичите.<ref name=":07">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref><ref>{{Harv|Machiavelli|с. 362}}.</ref><ref>Освен това поради младата си възраст Джулиано остави повечето си политически ангажименти на Лоренцо. Освен това по-малкият брат на Великолепните се посвещава повече на културата и изкуствата, отколкото на активна политика. Вж. {{Harv|Roscoe''a''|с. 13}}.</ref> Следвайки стъпките на дядо си и баща си, Лоренцо не приема официално властта, искайки да бъде считан за обикновен гражданин на Флоренция, докато на практика централизира властта на града и държавата в свои ръце.<ref name=":07" /> Ключова предпоставка за управлението на Лоренцо е богатството на семейството му, което е спечелено чрез Банката на Медичите по време на управлението на дядо му Козимо. Въпреки че е равен на дядо си по политически такт, Лоренцо открито проявява жаждата си за власт, предизвиквайки упреци и страхове у останалите [[магнат]]и.<ref>{{Harv|Cesati|p. 66}}.</ref> В периода от [[1469]] до [[1472]] г. всъщност Лоренцо потушава всички съперничества между флорентински фамилии, за да стане върховен арбитър по всеки въпрос. Укрепването на семейство Медичи на институционално ниво се определя от създаването на Главен съвет (юли 1471 г.) и от укрепването на Съвета на стоте, последният в ръцете на про-Медичи представители, който получава власт да обнародва закони без намесата на народни органи.<ref name=":08">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> ====== Първа конспирация ====== [[Диотисалви Нероне]] и другите изгнаници, вярвайки, че се възползват от неопитността на двамата млади братя, правят заговор с [[Борсо д’Есте]] окончателно да свалят Медичите и подтикват народа на [[Прато]] да се разбунтува срещу Флоренция, тъй като това е най-близкият подчинен град. Но както критикът Джордж Фридрик Йънг обобщава, превратът е разкрит преждевременно: „Но Лоренцо успя да действа навреме; интригите в града [„Флоренция“] са осуетени от неговия такт, войските са изпратени да превземат Прато и по този начин бунтът е потушен“.<ref>G.F.Young, <nowiki>''I Medici'', с. 170</ref> ===== Война срещу Волтера ===== През 1472 г. Лоренцо, воден от икономически и политически причини, решава да започне война срещу [[Волтера]]. Медичите всъщност копнеят от една страна да придобият богатите ресурси от [[стипца]], които току-що са открити<ref>{{Harv|Machiavelli|с. 367}}.</ref>, докато от друга той възнамерява да укрепи вътрешния и външния престиж на държавата (и на семейството си) чрез подчинявайки важен град в [[Тоскана]].<ref name=":62">{{Harv|Bosisio|с. 365}}.</ref> Войната е внезапна и завършва същата година с разграбването на града от войските, водени от [[Федерико да Монтефелтро]].<ref>{{Harv|Machiavelli|с. 369}}.</ref> Последва клане с такова насилие спрямо хората от Волтера, което събужда презрение в душата на флорентинското обществено мнение.<ref>{{Harv|Guicciardini|с. 112}}.</ref> За да утвърди флорентинското господство над Волтера, Лоренцо решава да построи внушителна [[Крепост Медичи (Волтера)|крепост]], която се отличава с най-модерните отбранителни решения на времето, предвиждайки много характеристики на бъдещото [[Звездообразен форт|укрепление в модерен стил]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comune.volterra.pi.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/66|заглавие=Storia di Volterra - Il Medioevo. La guerra con Firenze|достъп_дата=2015-8-24|архив_дата=2015-09-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150923210038/http://www.comune.volterra.pi.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/66}}</ref> ==== Заговор на Паци (1478) ==== {{Основна|Заговор на Паци}} ===== Предистория (1473-1478) ===== [[Файл:Tizian Portrait Papst Sixtus IV ca. 1545-46 Uffizien Florenz-01 (cropped).jpg|мини|[[Тициан]], ''[[Портрет на папа Сикст IV]]'', масло върху платно, около 1540 г., [[Уфици]], [[Флоренция]] . Папа Сикст е основният противник на Лоренцо по време на първата фаза на неговото управление, като дори спонсорира заговора, замислен от неговия племенник Джироламо Риарио.]] Въпреки успехите във външната политика, вътрешното укрепване и политиката на великолепие, провеждана от Лоренцо, властта на семейство Медичи все още е обект на търкания от страна на някои флорентинци, но още по решителни са машинациите на някои от най-важните италиански владетели. Папа [[Сикст IV]], който първоначално е в приятелски отношения с Лоренцо, се сблъсква с него относно папския проект за окупиране на стратегическите крепости на [[Имола]] и [[Фаенца]] – два града много близо до северната граница на републиката (1473-1474)<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico&id_cronologia_contenuto=2|заглавие=Lorenzo il Magnifico (1449-1492)|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924063642/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico%26id_cronologia_contenuto%3D2|архив_дата=24 септ. 2015}}</ref>, и [[Чита ди Кастело|Чита и Кастело]], добре известен преден пост на флорентинските интереси в [[Умбрия]].<ref name=":63">{{Harv|Bosisio|с. 365}}.</ref> Такава стратегическа маневра всъщност би довела до обкръжаването на Флоренция, което е неприемлива ситуация за господството на Медичите. Напрежението е допълнително изострено в лицето на отказа на Лоренцо, главният банкер на Ватикана, да плати на папата сумата от 40 000 [[флорин]]а, необходима за закупуването на Имола от [[Сфорца]].<ref name=":09">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> Противопоставянето на Медичи е добре мотивирано: целта на Сикст IV всъщност е да постави Флоренция в ръцете на своя амбициозен племенник [[Джироламо Риарио]], разширявайки сферата на влияние на папската държава до степен, определяща подчинението на цяла [[Централна Италия]] на папската политика.<ref name="3738cesat">{{Harv|Cesati|с. 37-38}}.</ref> Отказът на Лоренцо предизвиква затягане на дипломатическите отношения между Флоренция и Папската държава. Подтикван от своя племенник, папа Сикст IV започва да плете мрежа от интриги срещу Медичите, включващи архиепископа на Пиза [[Франческо Салвиати (архиепископ)|Франческо Салвиати]]<ref>Салвиати негодува срещу Лоренцо не само защото му попречва да завладее флорентинската архиепископия, но и защото самият Лоренцо трябва да приеме назначението му за епископ на Пиза{{Harv|Roscoe''a''|с. 67, vol.2}}.</ref>, [[Урбино (херцогство)|херцога на Урбино]] [[Федерико да Монтефелтро]], краля на Неапол [[Фердинандо I (Неапол)|Феранте I]] и [[Сиенска република|Република Сиена]]. Установени са контакти с основните изразители на вътрешния антимедически фронт във Флоренция, сред които се откроява древното и много богато магнатско семейство [[Паци]],<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Congiura_dei_Pazzi}}</ref><ref>{{Harv|Guicciardini|с. 117}}.</ref><ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 64, т.2}}.</ref> уплашено от нарастващата сила на Лоренцо и от подривната дейност на някои републикански структури.<ref name="3738cesat2">{{Harv|Cesati|с. 37-38}}.</ref> Процесът, който от изострянето на отношенията между синьорията и папството довежда до заговора, отнема четири години. Това може да се обясни със съвременната еволюция на италианската политическа ситуация; всъщност едва след насилствената смърт на херцога на Милано [[Галеацо Мария Сфорца]] (26 декември 1476 г.),<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 58-60, vol.2}}.</ref> с когото Лоренцо винаги е поддържал отлични отношения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_1471_-_Visita_di_Galeazzo_Maria_Sforza_e_di_Bona_di_Savoia&id_cronologia_contenuto=2}} и който е дошул на посещение във Флоренция със съпругата си [[Бона Савойска]] и двете си дъщери, за да се изължи за престоите, които Медичите правят в Милано преди няколко години{{Harv|Young|с. 170}}.</ref>, и избухването на последвалата гражданска война между регентката [[Бона Савойска]] и шуреите, че заговорниците решават да действат открито. Те възнамеряват да се възползват от временното отслабване на Медичите, останали без военните средства на съюзниците, които поддържат властта им през последните години.<ref name=":64">{{Harv|Bosisio|с. 365}}.</ref><ref name=":72">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico&id_cronologia_contenuto=2}}</ref> ===== Атентат на 26 април ===== [[Файл:Leonardo da Vinci - Hanging of Bernardo Baroncelli 1479.jpg|мини|Тялото на [[Бернардо Бандини Барончели|Бернардо Барончели]], изобразено от много младия [[Леонардо да Винчи]] по време на обесването му]] Първият опит за физическо елиминиране на двамата млади Медичи е направен на 25 април, когато [[Якопо де Паци]] мисли да отрови ястията, запазени за Лоренцо и Джулиано. Джулиано обаче има неразположение, което не му позволи да участва в приема, което принуждава заговорниците да действат различно.<ref name=":82">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Congiura_dei_Pazzi}}</ref><ref name="3839cesat">{{Harv|Cesati|pp. 38-39}}.</ref><ref name=":9">{{Harv|Machiavelli|p. 385}}.</ref> Поводът се появява отново на следващия ден, т.е. на 26 април [[1478|1478 г.]]<ref name=":9" /> Докато слушат [[маса|литургия]] в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Санта Мария дел Фиоре]], в момента на издигането на [[Домакин (литургия)|осветената нафора]], двамата братя са нападнати: Джулиано е смъртоносно прострелян от убийците [[Бернардо Бандини Барончели]] и [[Франческо де Паци]],<ref>{{Harv|Machiavelli|с. 386}}.</ref><ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 72, т.2}}.</ref> докато Лоренцо, леко ранен от свещеника от Волтера [[Антонио Мафей от Волтера|Антонио Мафей]]<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 68/72, vol.2}}.</ref>, се спасява, като се скрива в [[Нова сакристия|Новата сакристия]], подпомогнат от някои приятели, включително [[Анджело Полициано]]<ref name=":82" /><ref name=":11">{{Harv|Bosisio|с. 366}}.</ref> и [[Франческо Нори (банкер)|Франческо Нори]], който поставя тялото си пред камата на убиеца, спасявайки му живота. Съдбата на Лоренцо, скрит в сакристията, в крайна сметка се определя от народното въстание в негова полза; хората всъщност, след като скоро научават за кощунственото нападение, се надигат с вика „Топки! (Palle!)" (в алюзия с топките, поставени върху герба на Медичите), нахвърляйки се срещу заговорниците.<ref name=":83">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Congiura_dei_Pazzi}}</ref> В същото време знаменосецът [[Cesare Petrucci|Чезаре Петручи]], след като чува за нападението, арестува някои заговорници, водени от архиепископ Салвиати<ref name=":83" /> в [[Палацо Векио]], като ги обесва.<ref>{{Harv|Machiavelli|с. 388}}.</ref><ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 74-78, т. 2}}.</ref> ===== Отмъщение срещу заговорниците ===== Отмъщението срещу Паци и техните съюзници е ужасно, защото по този начин ще да стане пример срещу всеки, който някога би поискал в бъдеще да подкопае властта на Медичите над града.<ref name=":84">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Congiura_dei_Pazzi}}</ref> Лоренцо пристъпва към поредица от екзекуции на [[Площад Синьория|Пиаца дела Синьория]], включително тази на двамата главни водачи на заговора – Якопо и племенника му Франческо де Паци, заловени при опит да избягат от Флоренция.<ref name=":112">{{Harv|Bosisio|с. 366}}.</ref> От другите членове на семейството само [[Гулиелмо Паци|Гулиелмо]] е пощаден, тъй като той е чужд на фактите, а също и защото е съпруг на [[Бианка де Медичи|Бианка]], сестрата на Лоренцо. Въпреки това, Гулиелмо и съпругата му, поради принадлежност към семейство Паци, са принудени да заминат в изгнание.<ref name="40cesat">{{Harv|Cesati|с. 40}}.</ref> Бернардо Бандини, който се опитва да получи защита от султан [[Мехмед II]], е репатриран и екзекутиран.<ref name=":113">{{Harv|Bosisio|с. 366}}.</ref> Популярността на Лоренцо е на върха си, тъй като той е възприеман като обект на омраза от няколко размирници без популярни последователи. На тържественото погребение, което Лоренцо кара да отслужат в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]<ref>{{Harv|Young|с. 185}}.</ref> за неговия брат Джулиано, присъстват всички флорентински граждани.<ref name="40cesat" /> Трагичната атака кара Лоренцо да спре за десетилетие, а след това до 1488 г. всички събития, свързани с [[карнавал]]а.<ref name="Cali25">{{Harv|Caliaro|с. 25 dell'Introduzione}}.</ref> ==== Война срещу Медичи ==== ===== Пътуване до Неапол ===== Лоренцо, наказвайки организаторите на заговора, си спечелва гнева на [[Свети престол|Светия престол]]. Сикст IV, възмутен от отношението, запазено за заговорниците и преди всичко от обесването на духовник, започва открита война срещу Лоренцо: той [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] него и лидерите на републиката<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 97, т. 2}}.</ref>, затваря и арестува членовете на римските клон на Банка Медичи<ref name=":85">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Congiura_dei_Pazzi}}</ref>, открито се съюзява с краля на Неапол [[Фердинандо I (Неапол)|Феранте I]], със [[Сиенска република|Сиена]], [[Република Лука|Лука]] и [[Урбино (херцогство)|Урбино]], и обявява война на Флоренция, съюзявайки се с Милано и Венеция. Лоренцо, подкрепен от гражданите<ref>Папа Сикст IV поисква от членовете на Синьорията Лоренцо да му бъде предаден, но лидерите на републиката отговарят с думи, пълни с уважение към Медичите: {{Цитат|Вие казвате, че Лоренцо е тиранин и ни заповядвате да го изгоним; но как можем да бъдем свободни, ако сме принудени да се подчиняваме на вашите заповеди? Вие го наричате тиранин; мнозинството флорентинци го наричат ​​защитник.|цит. от {{cita|Young|с. 191}}}}</ref> и от тосканското духовенство (което от своя страна отлъчва папата)<ref>{{Harv|Cesati|с. 41}}.</ref><ref>В {{Harv|Young|с. 194}} говори се, духовенството, за да издаде отлъчването срещу папата, е използвало [[ръчен набор]], за да разпространи колко се може повече неговото решение.</ref>, се заема с подготовката на военната отбрана. Синът на крал Фердинанд I навлиза в териториите на Флоренция и започва война. Лоренцо успява, с помощта на съюзници от [[Болоня]] и [[Милано]], да задържи хода на войната. След месеци на изтощителни борби, в които слабата Флоренция получава малко помощ от своите съюзници и вижда дезертьорството на някои наемници, изпратени от нея<ref name=":114">{{Harv|Bosisio|с. 366}}.</ref>, войната претърпява обрат през [[1479]] г., когато антифлорентинската коалиция превзема след дълго време [[Обсада на Коле ди Вал д'Елса|обсада]] [[Коле ди Вал д'Елса]].<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 108, vol. 2}}.</ref> Лоренцо, виждайки сериозността на ситуацията, по съвет на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]<ref name=":115">{{Harv|Bosisio|с. 366}}.</ref> и със съгласието на Синьорията тайно напуска Флоренция, като поверява управлението на държавата на гонфалониера Томазо Содерини в негово отсъствие;.<ref name="cita-Young-p195">{{Harv|Young|с. 195}}.</ref> След това той тайно отплава от пристанището на [[Вада (Розиняно Маритимо)|Вада]] и смело отива в [[Неапол]], за да се преговаря с крал Феранте.<ref name="cita-Young-p195" /> Съзнавайки обаче, че кралят на Неапол е участвал в заговора от предходната година, Лоренцо не си тръгва, преди да получи от Лудовико Мавъра и [[Иполита Мария Сфорца]] уверението, че Феранте няма да го затвори и убие, както обикновено се прави с гостите на неговите врагове. Кралят, който почтено задържа знатния флорентински гост в продължение на три месеца, се надява, че Флоренция, в лицето на продължителното отсъствие на Лоренцо, ще се разбунтува и ще премине на страната на папата. ===== Мир ===== [[Файл:Francesco Laurana pushkin.jpg|мини|[[Франческо Лаурана]], ''Предполагаем портрет на [[Иполита Мария Сфорца]]'', 1472 г., [[Пушкински музей (Москва)|Музей на Пушкин]], излят от изгубен оригинал, преди това в [[Музей Боде|Музей „Боде]]“ в [[Берлин]].]] Като се има предвид лоялността на флорентинците към техния господар, Феранте се съгласява с молбите за мир.<ref name=":86">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Congiura_dei_Pazzi}}</ref><ref name=":116">{{Harv|Bosisio|p. 366}}.</ref><ref>{{Harv|Machiavelli|с. 405-406}}.</ref> Натиск върху краля оказва и неговата снаха Иполита, която, надарена с отлична култура и политически способности на баща си Франческо, се опитва от една страна да задържи брат си Лудовико Мавъра в съюза с Флоренция, а от друга – да го убеди да продължи преговорите с краля на Неапол, за да предотврати падането на Лоренцо в името на древния съюз, който тече между двете семейства.<ref>{{Harv|Mele|с. 381}}.</ref> Чрез блестяща дипломация успява да се справи с тази криза и да си върне доверието на гражданите. Този успех му позволява да направи конституционни промени в правителството на Флоренция и така засилва властта си. [[Файл:Portrait of Niccolò Machiavelli by Santi di Tito.jpg|ляво|мини|[[Санти ди Тито]], ''Портрет на [[Николо Макиавели]]'', [[Маслена живопис|масло върху панел]], втора половина на XVI век, [[Палацо Векио]], Флоренция.]] Мирът има голям отзвук във Флоренция: при завръщането си на 13 март 1480 г.<ref name=":010">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> Лоренцо е посрещнат от флорентинците като спасител на родината<ref name="42cesat">{{Harv|Cesati|с. 42}}.</ref>, докато Сикст IV, заобиколен от новата коалиция между Флоренция, Неапол и Ферара и ужасен от [[Отранто|превземането на Отранто]] от [[Османска империя|турците]],<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 124-125, vol. 2}}.</ref> предлага мир и освобождава Лоренцо от отлъчване на 3 декември 1480 г.<ref name=":010" /> [[Николо Макиавели]], в своята ''Флорентинска история'', оценява триумфа на Медичите така: „Затова Лоренцо се върна във Флоренция много по-велик, ако бе напуснал велик, и бе посрещнат с онова веселие на града, което заслужаваха неговите велики качества и свежи заслуги, след като изложи живота си, за да възстанови мира в родината си.“<ref>(<small>Niccolò Machiavelli, ''Istorie fiorentine'', цит. съч., с. 406</small></ref> Въпреки последвалите екзалтации мирът по същество се оказва провал, тъй като крал Феранте не отзовава сина си [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо]] от Тоскана, който със собствените си войски продължава начинанието на Сиена, заплашвайки да подчини Флоренция. Това, което по-скоро спасява Лоренцо, е кървавото турско нашествие в [[Обсада на Отранто|Отранто]], което принуждава Феранте да отзове Алфонсо от Тоскана, за да го изпрати в [[Пулия]]. Въпреки избиването на цивилни от страна на турците, Лоренцо е толкова щастлив от това събитие, че изсича възпоменателен медал в чест на султана. Това подхранва слуховете, че самият той, в общение с [[Венецианска република|Република Венеция]], е призовал турския султан да нахлуе в Отранто, за да се освободи от арагонското присъствие в Тоскана. На 30 ноември 1480 г. той публично заявява, че флорентинският народ предпочита да падне „в ръцете на турците, отколкото да остави земите си в ръцете на сиенците и на техните врагове“, заявявайки, че няма да изпрати никаква помощ на крал Феранте, ако последният първо не върне отнетите му земи. Този акт изглежда на Феранте като нагло изнудване, така че в края на декември той дава да се разбере, че съюзът му с Флоренция и Милано трябва да се счита за разтрогнат.<ref>.</ref> {{Основна|Обсада на Отранто}} ==== Лоренцо – „стрелката на италианския кантар“ ==== [[Файл:Lorenzo di Magnifico visits king Ferdinand of Aragon in Naples (Palazzo Vecchio, Florence).jpg|мини|Лоренцо посещава [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинанд Арагонски]] в Неапол – картина на [[Джорджо Вазари]] и [[Марко Маркети|Марко да Фаенца]], [[Палацо Векио]], Зала „Лоренцо Великолепни“, [[Флоренция]].]] През 80-те години на XV век Лоренцо влиза в ролята на балансьор – поддържа мира между [[Рим]], [[Флоренция]], [[Венеция]], Милано и Неапол – петте големи [[Стари италиански държави|италиански сили]]. Също така се грижи за добрите отношения с големи европейски държави като Франция, както и с [[Османска империя|Османската империя]] и султан [[Мехмед II]]. Във външната политика той печели голям престиж, дотолкова че един по-късен историк, [[Филип дьо Нерли|Филипо де Нерли]] (1486 – 1557), го нарича „стрелката на кантара“ на италианската политика.<ref>"Лоренцо придоби такава репутация и авторитет сред другите принцове на Италия, особено след 1483 г., след като уреди своите дела с крал Ферандо и с църквата, и още повече след смъртта на папа Сикст и по времето на Инокентий VIII, че всички писатели от онези времена и мемоарите на хората, които живеят и са живели в наши дни, са съгласни, тъй като, докато е бил жив, той винаги е бил балансът между гореспоменатите князе, които са запазили своите държави балансиран" (''Commentari de’ fatti civili occorsi nella città di Firenze dal 1215 al 1537'', III, 61), ed. critica in http://www.fedoa.unina.it/2921/1/Russo_Il_Testo_tra_Filologia_e_Storia.pdf. La celebre immagine metaforica, che spesso viene erroneamente attribuita a Machiavelli, è presente ''in nuce'' in F. Guicciardini, ''Storia d'Italia'', I, 1: „той гарантира с всяко проучване, че нещата в Италия се поддържат по балансиран начин, така че да не висят повече в една част, отколкото в друга".</ref> Всъщност дипломатическата способност на Медичи е призната от всички господари на полуострова – фактор, който Лоренцо използва, за да поддържа климат на общ мир, целящ да запази жива мечтата на неговия дядо Козимо със създаването на [[Италийска лига (1454)|Италийската лига]].<ref name=":011">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> Освен това умението и убеждаването, с които Лоренцо успява да отстрани целите на французите от Италия, го правят фигура от международно значение, до степен че различните суверени на Европа го смятат за монарх, а не за обикновен гражданин на Република.<ref name=":011" /><ref>{{Harv|Young|с. 204}}{{Цитат|Лоренцо бе признат от всички суверени за най-могъщия човек в Италия; всъщност във флорентинските архиви има писма, адресирани до него от [[Хенри VII]] и от [[Луи XI]], които го третират като равен и като царуващ монарх.}} </ref> Лоренцо е съветник на суверени като [[Император на Свещената Римска империя|император]] [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III от Австрия]], [[Матяш Корвин|Матиас Корвин]], [[крал на Унгария]], и други европейски принцове.<ref>{{Harv|Roscoe''b''|с. 53-54, vol. 3}}.</ref> Политическите и културно-политическите му успехи обаче водят до икономически неуспех. По време на управлението му активите на банката на Медичи намаляват значително. Има различни причини за това – Лоренцо няма кой знае какви икономически познания, а също така по това време Бургундската империя, която е силно задлъжняла към Медичите, се разпада. В този период се случват и други събития, които имат влияние – [[Война на розите|Войната на розите]] в Англия, Османската експанзия и последвалата Османо-венецианска война. ===== Съюз с Инокентий VIII и Рим ===== [[Файл:213-Innocent VIII.jpg|мини|Медальон, изобразяващ папа Инокентий VIII (1484-1492), намиращ се в [[Сан Паоло фуори ле Мура|базиликата „Свети Павел извън стените]]“. С присъединяването на папа Кибо отношенията между Флоренция и Папската държава се подобряват значително.]] След приключването на [[Война за Ферара (1482 – 1484)|Войната със солта]] старият папа Сикст IV умира (12 август), елиминирайки от политическата сцена един опасен враг и смутител на италианския мир.<ref name=":012">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> На следващия конклав през 1448 г. е избран генуезкият кардинал Джовани Батиста Кибо, който приема папското име [[Инокентий VIII]].<ref>За повече информация вж. биографията на {{Harv|Pellegrini}} sull{{'}}''Enciclopedia dei Papi''.</ref> С новия папа – човек с малка политическа величина Медичите се обвързат още повече с Папството, благодарение на благосклонността, която Светият отец има към Лоренцо Великолепни.<ref name=":012" /><ref name="You202">{{Harv|Young|с. 202}}.</ref> Лоренцо е убеден, че само съюзът между Флоренция, Неапол и Папската държава ще държи чужденците далеч от италианска земя. Възползвайки се от сърдечните си отношения с новия папа, Лоренцо успява да издейства за сина си Джовани – бъдещият папа [[Лъв X]], кардиналската шапка.<ref>Джовани де Медичи е обявен за каринал ''in pectore'' на възраст от 13 години в Консисторията от 9 март 1489 г., както може да се предположи от източника ''[http://catholic-hierarchy.org/event/cs1489.html catholic-hierarchy]''.</ref> В замяна Лоренцо ще даде дъщеря си [[Мадалена Медичи|Мадалена]] за жена на узаконения син на папата [[Франческето Чибо]]<ref name="45cesat">{{Harv|Cesati|с. 45}}.</ref>, което се случва през 1488 г. През март 1487 г., винаги с оглед на тази проримска политика, Лоренцо жени най-големия си син [[Пиеро II Злочестия|Пиеро]] за роднина на съпругата си Клариса, [[Алфонсина Орсини]], дъщеря на Роберто Орсини, като по този начин допълнително укрепва семейството си и му придава още по-голяма международна привлекателност.<ref>{{Harv|Roscoe''b''|с. 165-166, т. 3}}.</ref> ===== Други успехи на външната политика ===== Подсилен от успеха, постигнат след 1480 г., Лоренцо успява, ту благодарение на използването на дипломацията, ту на използването на военна сила (въпреки че не е получил истинско военно образование в най-широк смисъл<ref>{{Harv|Young|с. 165}}.</ref>), да разшири границите на Република. През 1484 г. флорентинските войски изтръгват [[Пиетрасанта]] от генуезците – важен военен пост, от който Флоренция може да застраши [[Лука]] в случай на война.<ref>{{Harv|Guicciardini|с. 157}}.</ref> През 1487 г. идва ред на [[Сардзана]] и крепостта Сардзанело, превзети от генуезците и останали в ръцете на Флоренция, след като лигурийците се опитват да ги завладеят отново.<ref>{{Harv|Guicciardini|с. 165-166}}.</ref> Отношенията с другите тоскански републики също се подобряват: [[Република Лука|Лука]], първоначално враждебно настроена към Лоренцо, а сега застрашена от крепостта Сардзана, сключва съюз с Флоренция; същото важи и за традиционния враг на Флоренция – [[Сиенска република|Сиена]], където Лоренцо успява да наложи правителство в своя полза.<ref name=":73">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico&id_cronologia_contenuto=2}}</ref> ==== Вътрешна политика ==== ===== Съвет на седемдесетте ===== [[Файл:Via larga stradano.jpg|мини|[[Джовани Страдано]], ''Виа Ларга'', XVI век, картина, [[Палацо Векио]], Флоренция. Палацо дей Медичи (вторият отдясно), днес [[Палацо Медичи-Рикарди]], е сградата, от която Козимо, Пиеро и Лоренцо де Медичи тайно управляват Флоренция, поверявайки изпълнителни задачи на доверени хора.]] Подсилен от тези успехи във външната политика, Лоренцо допълнително концентрира властта в ръцете си чрез създаването на [[Съвет на седемдесетте|Съвета на седемдесетте]] – управителен орган, съставен от членове, подкрепящи Медичите, който трябва да обсъжда както административните, така и военните въпроси.<ref>{{Harv|Roscoe''b''|с. 48, т. 3}}.</ref> Това на практика доведе до намаляване на авторитета на [[Приорат на изкуствата|Приорите]] и [[Гонфалонер на справедливостта|Гонфанолиера на справедливостта]],<ref name="medric">[http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico Palazzo Medici Riccardi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140810124918/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico|date=10 август 2014}}.</ref> които имат различни задачи и не позволяват такава бърза правителствена дейност в случай на нужда. Истинската сила на този нов орган на властта, роден да укрепи властта на Медичите след опасността от 1478 г., се състои във факта, че изборът на членове не подлежи на ротация, абсолютно изключение в рамките на флорентинската демократична система.<ref name=":15">{{Harv|Hale|с. 83}}.</ref> Създаването на такова събрание, което очевидно не засяга валидността и функционалността на другите републикански структури, като [[Съвет на стоте (Флоренция)|Съвета на стоте]] или самия гонфалониер, трябва да бъде ''pro tempore'', с продължителност само пет години, за да осигури нуждите на продължаващите войни..<ref name=":15" /> Тази политика на централизация продължава до 1490 г., когато Лоренцо продължава да ограничава съвета от 70 до седемнадесет членове, чиято колегия се председателства пряко от главата на семейство Медичи<ref name=":117">{{Harv|Bosisio|с. 366}}.</ref> и ръководи икономическите въпроси.<ref>Този орган остава в сила до 1491 г., когато е разпуснат. Вж. за общ преглед: {{Harv|Guicciardini|с. 168, nota 63}}.</ref> Освен това Лоренцо урежда да установи родителски връзки с някои знатни флорентински семейства, омъжвайки най-голямата си дъщеря [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция]] за [[Якопо Салвиати]] на 10 септември 1486 г.<ref>За фигурата на Лукреция де Медичи, от чиито потомци се ражда клонът на Великия херцог на Медичите, вж. биографията на {{Harv|Fosi}} в ''Dizionario Biografico degli Italiani''.</ref> – семейство, към което принадлежи [[Франческо Салвиати]], който прави покушение над живота на Лоренцо няколко години по-рано. Предпоследната дъщеря, [[Контесина Медичи|Контесина]], е предназначена за [[Пиеро Ридолфи]], но бракът е отпразнуван през 1494 г., когато Лоренцо е мъртъв от две години.<ref name=":013">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> ===== Възраждане на Пиза ===== При управлението на Лоренцо, град [[Пиза]], завладян от флорентинците през 1406 г..<ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 37, т.1}}.</ref> показва първите признаци на възраждане след дълъг период на стагнация и криза поради ограничителните мерки, наложени от Флоренция на [[Албици]]. Лоренцо осъзнава, че е необходимо да върне на града – единственото пристанище на републиката, серия от предимства, които ще рестартират неговата икономика и социален живот: изграждането на нови граждански и обществени сгради.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pisacentro.com/storia-di-pisa/|заглавие=Storia di Pisa|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924073519/http://www.pisacentro.com/storia-di-pisa/|архив_дата=24 септ. 2015}}</ref> повторното отваряне на [[Пизански университет|Студиума]] през 1473 г.<ref name=":02" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unipi.it/index.php/presentazione/item/1340-storia-delluniversità|заглавие=Storia dell'Università|достъп_дата=2015-8-27}}</ref><ref>{{Harv|Roscoe''a''|с. 36-38, т.1}}.</ref> и насърчаването на морската дейност (остатъчно е да си спомним за търговския договор, който [[Хенри VII]] от Англия сключва с Флоренция, превръщайки града в център на търговията между Англия и Италия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.historylearningsite.co.uk/tudor-england/henry-vii-and-overseas-trade/|заглавие=Henry VII and Overseas Trade|автор=C. N. Trueman|достъп_дата=2015-8-27}}</ref>), дава на Пиза нова икономическа и културна роля. Управлението на повечето от тези интервенции е резултат от сътрудничеството на Лоренцо Морели, Филипо дел Антела и Пиеро Гучиардини, които през 1491 г., след като поемат извънредните правомощия в рамките на Съвета на седемдесетте от Пиза, започват работа по реконструкция, която се обезмисля от смъртта на Лоренцо Великолепни на следващата година.<ref>{{Harv|Guicciardini|с. 170}}.</ref> ==== Последни години (1488 – 1492) ==== ===== Джироламо Савонарола ===== [[Файл:Girolamo Savonarola by Fra Bartolommeo (1497).jpg|мини|[[Фра Бартоломео]], ''Джироламо Савонарола'', 1498 г., масло върху панел, [[Музей Сан Марко|Национален музей „Сан Марко“]], Флоренция. Доминиканец, [[приор]] на Сан Марко от 1491 г., Савонарола е изключително свиреп в своите проповеди срещу отпускането на нравите на Църквата и на Медичите във Флоренция.]] Последните години на Лоренцо са белязани и от тежката морална цензура, която се разпространява във Флоренция поради доминиканеца [[Джироламо Савонарола]].<ref name=":16">{{Harv|Palmarocchi}}.</ref> Родом от Ферара, Савонарола е повикан през 1482 г. от Великолепния, привлечен от славата му на способен оратор. Въпреки това, изправен пред първоначалните неуспехи, които среща монахът, Савонарола е отдалечен за шест години от Флоренция – град, към който ще бъде насочен отново през 1490 г. по настояване на Лоренцо. Причините за отзоваването от Великолепния могат да се отдадат на влиянието на философа неоплатонист [[Джовани Пико дела Мирандола]], силно привлечен от [[катарзис]]исните и [[Апокалипсис|апокалиптичните]] теми, развити от Савонарола по време на престоя му в Болоня и Ферара през онези години,<ref name=":015">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref><ref name=":16" /> Завръщането на монаха, който ще стане приор на [[Музей Сан Марко|манастира Сан Марко]] през 1491 г.<ref name="46cesat2">{{Harv|Cesati|с. 46}}.</ref>, бележи началото на емоционален смут за Лоренцо Великолепни, обвинен, че е покварил флорентинските обичаи с класическото си езичество и че е потискал републиканските свободи.<ref name="47cesat2">{{Harv|Cesati|с. 47}}.</ref> Въпреки това Лоренцо остава винаги невъзмутим пред моралната непреклонност на доминиканеца, с когото вероятно споделя нуждата от реформа на Църквата.<ref name="47cesat2" /> ===== Физически упадък и смърт ===== [[Файл:401 Lorenzo de Medici 06.JPG|ляво|мини|Посмъртна маска на Лоренцо Великолепни]] В последните години от живота си Лоренцо де Медичи желае да създаде огромна библиотека в семейната вила в Кареджи. За събирането на книги му помагат [[Анджело Полициано]] и [[Джовани Пико дела Мирандола]]. Лоренцо не успява да завърши това си начинание, защото умира в късната вечер на 8 април 1492 г. Още от втората половина на 1480-те години здравето на Лоренцо започва бавно и неумолимо да се влошава поради наследствената болест на семейство Медичи – [[подагра]]та. Той се опитва все повече и повече да намери освежаване и здраве в тосканските минерални извори, но с малък успех.<ref name="47cesat">{{Harv|Cesati|с. 47}}.</ref> Вече вдовец от няколко години (Клариса умира на 30 юли 1488 г.<ref>{{Harv|Walter|с. 230}}.</ref> сред безразличието на флорентинците<ref>{{Harv|Vannucci|с. 22}}: {{Цитат|Когато Клариса умира, малцина я оплакват. Много малко са и тези, които смятат, че със смъртта ѝ нещо ще се промени в целия Дом Медичи като цяло. Смъртта на Лукреция Торнабуони и дори тази на Пиеро, бащата на Лоренцо, трогва Флоренция почти толкова, колкото тази на Козимо Стари; сега обаче, когато Клариса я няма, изглежда оставя всички безразлични.}} </ref>), през пролетта на 1492 г. Лоренцо претърпява окончателен крах. Въпреки че няма сериозна форма като тази на баща си Пиеро, Лоренцо умира едва 43- годишен поради [[гангрена]], причинена от язва, подценена от лекарите предходната година<ref>{{Harv|Guicciardini|с. 171}}.</ref> – усложнение, което причинява бързото му физическо влошаване. Пренесен във вилата на Кареджи, Лоренцо Великолепни, след като се опитва да предупреди своя син и наследник [[Пиеро II Злочестия|Пиеро]] за мерките, които трябва да бъдат взети за управлението на вътрешната и външната политика във Флоренция,<ref>{{Harv|Roscoe''b''|с. 67, т. 4}}.</ref><ref>Лоренцо, според Гуичардини, не е уважавал сина си, който в сравнение с него и неговите предци не е имал дарбата на скромност и дипломация, за да задържи Медичите на власт във Флоренция. Вж.: {{Harv|Guicciardini''b''|с. 30}}{{Цитат|...баща му Лоренцо, съзерцавайки природата му, често се оплаквал на най-близките си приятели, че неблагоразумието и арогантността на сина му ще доведат до разорението на дома му.}} </ref> умира през нощта на 8 април.<ref name=":016">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref><ref>{{Harv|Roscoe''b''|с. 78, т. 4}}.</ref> На смърното си ложе той е заобиколен от най-близките си приятели, включително [[Джовани Пико дела Мирандола]] и [[Анджело Полициано]]<ref name=":016" />, и от роднини, както и религиозно утешаван от самия Савонарола.<ref name="47cesat3">{{Harv|Cesati|с. 47}}.</ref> В писма, писани от свидетели на смъртта на Лоренцо, се казва, че той умира спокойно, след като чува Евангелието за деня. Има слух, че Лоренцо е прокълнат в последните си мигове от Савонарола, но това е опровергано в книгата на Роберто Ридолфи „Животът на Джироламо Савонарола“. Има легенди, според които смъртта на Лоренцо де Медичи е съпътствана от различни знамения: удрянето на купола на Флорентинската катедрала от мълния, появата на духове. Смъртта му флорентинците в състояние на ужас и отчасти на болка.<ref>В края на {{Harv|Walter-DBI}}, ученият отбелязва, че много флорентинци са се надявали на връщане към пълната републиканска свобода.</ref> На 9 април тялото на Лоренцо е отнесено в [[Сан Марко (Флоренция)|манастира Сан Марко]] за погребалния обред (изискван без пищност, както поисква самият Лоренцо<ref name="Ros80">{{Harv|Roscoe''b''|с. 80, vol. 4}}.</ref>) и след това поставено в порфирен саркофаг в [[Стара сакристия|Старата сакристия]] на [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]], семейна църква.<ref name=":017">{{Harv|Lorenzo-DBI}}.</ref> Само десетилетия по-късно, през 1559 г., тленните му останки и тези на брат му Джулиано са преместени в [[Нова сакристия|Новата сакристия]], в саркофаг – дело на самия [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]].<ref name=":017" /> След смъртта на Лоренцо Великолепни Синьорията и консулите във Флоренция издават указ, който гласи: „Като се има предвид, че най-видният човек в този град, наскоро починалият Лоренцо де Медичи, през целия си живот не отказа възможността да защити, увеличи, украси и издигне този град, но и винаги бе готов със съвет, авторитет и страдание, в мисли и дела, не се сви нито от неприятности или опасност за доброто на държавата и нейната свобода… изглежда добре за Сената и народа на Флоренция да установят публично свидетелство за благодарност към паметта на този човек, за да може мъжеството да не остане непочетено сред флорентинците и за да може във времената, които идва, други граждани да бъдат подтикнати да служат на общността с мощ и мъдрост.“<ref>{{Цитат книга|last=Williamson|first=Hugh Ross|title=Lorenzo the Magnificent|url=https://archive.org/details/lorenzomagnifice0000ross|year=1974|isbn=0-7181-1204-0|pages=268 – 9}}</ref> ==== Политически последици от неговата смърт ==== {{Основна|Войни между Хабсбурги и Валоа}} [[Файл:Grandi Casate Italiane nel 1499.png|мини|[[Стари италиански държави|Италианските държави]] към края на XV век, след смъртта на Лоренцо. Неспособността на неговия син Пиеро II Злочестия и амбициите на херцозите на Милано довеждат до катаклизма в политиката на Лоренцо за равновесие със идването в Италия на френския крал Шарл VIII.]] Възклицанието на господарката на [[Имола]] [[Катерина Сфорца]]: „Природата никога повече няма да създаде такъв човек!“, в допълнение към подчертаването на щедростта на починалия, също така иска да подчертае много сериозната загуба за Италия на най-квалифицирания италиански политик – чувство, споделяно и от другите принцове на полуострова.<ref name="Ros802">{{Harv|Roscoe''b''|с. 80, т. 4}}.</ref> Всъщност Лоренцо успява да запази [[Италийска лига (1454)|Италийската лига]], създадена от неговия дядо [[Козимо Медичи|Козимо]] почти 40 години по-рано, избягвайки войни, от които чужди сили биха могли да се възползват, въпреки че трябва да се има предвид, че дори докато той е жив, има войни за разделяне на Италия: Тосканската война след [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] (26 април 1478), [[Заговор на бароните|Заговорът на бароните]] (1485 – 1486) и [[Войната за Ферара (1482 – 1484)|Войната на солта]]/Войната за Ферара (1482 – 1484). [[Файл:501 Piero de Medici 02.JPG|ляво|мини|[[Доменико Гирландайо]], ''Пиеро ди Лоренцо де Медичи'', 1494 г., [[Национална библиотека (Неапол)|Национална библиотека на Неапол]]]] Наследникът на Лоренцо, [[Пиеро II Злочестия]]т, се оказа неадекватен в управлението на сериозната ситуация, управлявайки надменно и заемайки раболепно отношение пред лицето на заплахата от страна на [[Шарл VIII]], крал на Франция. През 1494 г. Флоренция се разбунтува и предава властта на монаха [[Джироламо Савонарола]], който е обесен и изгорен на клада четири години по-късно. По този начин неспособният Пиеро е принуден да напусне Флоренция, докато полуостровът потъна в [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]].<ref>За повече информация вж. биографията на {{Harv|Meli}} в''[[Биографичен речник на италианците|Dizionario Biografico degli Italiani]]''.</ref> == Флоренция на Лоренцо Великолепни == === Кръг на интелектуалците и Неоплатоническа академия === {{Основна|Флорентинска Платонова академия}} <div style="float:right; font-size:90%; width:300px; border:1px solid #a0a0a0; padding:10px; background:#f5f5f5; margin-right:1em; margin-left:5px;margin-bottom:0px; text-align:left">Името, с което Лоренцо влиза в историята – ''Великолепни'', има силна философска [[конотация]], която има своите корени в класическата гръцка и латинска култура. Вече очертано от [[Аристотел]] в неговата „[[Никомахова етика]]“<ref>{{Цитат|Та такъв най-вече е великолепният човек, и неговата добродетел, както казахме, намира израз в подобен род дела и разноски – най-големите и най-ценените. От частните това са тези, които се правят веднъж (да речем брак или подобно събитие), свързани са с нещо, от което се интересува целият град или хората с положение, или пък предполагат посрещане и изпращане на гости и размяна на подаръци. Това е така, защото великолепният не харчи за себе си, а за общото дело, и подаръците му приличат на даровете за боговете.|[http://bogdanbogdanov.net/pdf/278.pdf ''Никомахова етика'', IV: 2]}}</ref>, Великолепието е филтрирано от християнската мисъл на [[Тома Аквински]].<ref>Giacomo Dal Sasso e Roberto Coggi (a cura di), ''Compendio della Somma teologica di San Tommaso d'Aquino'', Bologna, Edizioni Studio Domenicano, 1996 <abbr>[1989]</abbr>, с. 288</ref> Следователно Великолепието се превръща в практика за упражняване на лично богатство, насочена към развитие на красивото и на полезно за общността.<ref>Agostino Paradisi, ''Ateneo dell'uomo nobile: opera legale, storica, morale, politica, e cavalleresca, divisa in dieci tomi'', vol. 2, Venezia, Antonio Bortoli, 1708, с. 65{{Цитат|Великолепието изисква не по-малко от издигането на цял град, или с изобилие от количества злато, или разширението му, състоящо се от обществени и възвишени сгради.}} </ref> Точно поради тази причина насърчаването на изкуствата във Флоренция и нейната политика за износ на брилянтни художници като [[Леонардо да Винчи]] е политика на сила и блясък, която увеличава политическото значение на тосканския град. Към това се добавя, че титлата „Великолепни“ е присъща на държащите властта, в случая на Флоренция на Синьорията.<ref>Agostino Paradisi, ''Ateneo dell'uomo nobile: opera legale, storica, morale, politica, e cavalleresca, divisa in dieci tomi'', vol. 3, Lione, Anisson, Posuel e Rigaud, 1711, с. 134{{Цитат|В древни времена, когато са писали на Консерваторите, Старшините, Приорите или други магистрати на обикновени градове, те са били третирани с титлата „Великолепни“...}} </ref> Въпреки че Лоренцо никога не е избиран за длъжността на Гонфалониер или на Приор, той печели тази титла благодарение на добродетелите, показани от работата му към държавата, така както е описано от Аристотел. </div> Бе казано, че Лоренцо въплъщава самото значение на [[Ренесанс]]а<ref>{{Harv|Delle Donne|с. 168}}.</ref>: либерален, обичащ удоволствията, проницателен, интелигентен и искрено отдаден на хуманистичната мисия, Лоренцо кани писатели и художници в семейния дворец на [[Виа Кавур (Флоренция)|Виа Ларга]] (сегашен [[Палацо Медичи-Рикарди|Дворец „Медичи-Рикарди“]]), и понякога ги приема и в другите [[вили на Медичите]] по време на пътуванията си.<ref>{{Harv|Ferroni|с. 36}}.</ref> Голямата група от писатели и хуманисти, които посещават дома му, е разнообразна и разнородна. Те варират от [[Платонизъм|платонизма]] на [[Кристофоро Ландино]] и [[Марсилио Фичино]] до [[Еклектика|еклектизма]] на [[Джовани Пико дела Мирандола]], за да преминат от ценната и ерудирана филология на [[Анджело Полициано]] до комично-тосканския реализъм, който витае в поемата „Морганте“ на [[Луиджи Пулчи]]. Тази разнородност се дължи на стилистично-риторичната гъвкавост на самия Лоренцо, внимателен и любопитен към всеки клон на човешкото познание и литературните тенденции на възродения [[Вулгарен език|простонароден език]].<ref name="Veg69">{{Harv|Castelfranchi Vegas|с. 69}}.</ref> [[Файл:Zaccaria in the temple by dghirlandaio.jpg|мини|ляво|[[Марсилио Фичино]] (вляво), [[Кристофоро Ландино]], [[Анджело Полициано]] и [[Деметрио Калкондила]] (или [[Джентиле де Беки]]), детайл от ''Захария в храма'' (1486 – 1490), фреска от [[Доменико Гирландайо]].]] Всъщност Лоренцо, посъветван от Ландино и Фичино, е този, който възстановява силата и жизнеността на [[Флорентинска Платонова академия|Неоплатоновата академия]] във Вилата на Медичите в Кареджи, вече основана от самия Фичино през 1462 г. от името на [[Козимо Медичи|Козимо де Медичи]],<ref name="plat">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/accademia-platonica-fiorentina_%28Dizionario_di_filosofia%29/|заглавие=Accademia platonica fiorentina|достъп_дата=2023-01-29}}</ref><ref>Разпространението на платонизма и изместването на размисъла от гражданските теми (типично за епохата на [[Колучо Салутати]] и на [[Леонардо Бруни]]) към философски теми се дължи не само на окончателното установяване на ''криптосиньорията'' на Медичи с Козимо, но също и на определящото влияние на роляга на Георгийн Гемист [[Плитон]] – еруит, участвал във [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] през 1439 г., е имало върху самия Козимо. Вж. {{Harv|Ferroni|с.36-37}} и {{Harv|Garin|с.106}}:{{Цитат|По-късно, в проемата на Лоренцо де Медичи, представена на латинския Плотин, [Марсилио] проследява собственото си обръщане към платонизма до комбинираното влияние на Гемист и Козимо де Медичи.}} </ref> като по този начин следва вкуса на „Втория хуманизъм“.<ref>В {{Harv|Catalano|с. 157-158}} се цитира резюме на ренесасновия философ [[Евгений Гарин]]:{{Цитат|Ако Ранният хуманизъм е изцяло възвисяване на гражданския живот, на свободното човешко изграждане на земен град, краят на XV век се характеризира с ясна ориентация към бягство от света, към съзерцание.}} </ref> Във философските събрания, провеждани в Кареджи, организирани според съвременен академичен модел<ref name="plat" />, не само Фичино, Ландино и Полициано седят на масата, но също така и самите Джулиано и Лоренцо де Медичи, като по този начин се установява уникално духовно и интелектуално общение между „защитените“ и „закрилниците“. Всъщност приятелствата на Лоренцо са много близки с учените и хуманистите, които посещават кръга му, поверявайки на Полициано задачи, свързани с домашния живот на Дом Медичи. Например той е възпитател на децата му до 1479 г., когато хуманистът има големи търкания с жена му [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] относно образованието на децата, което го принуждава да се отдалечи от тази му роля.<ref>{{Harv|Rescoe''b''|с. 138-142}}.</ref> === Меценатство === === Обществени сгради === Лоренцо, съзнаващ, че властта му се основава на съгласие и на ползата, която неговата личност може да донесе на Флоренция, се отличава в изграждането на множество строителни работи, насочени към спечелване на колективна подкрепа. Член, започвайки от [[1470]] г., на комисията (наречена degli ''Operai del Palagio''), натоварена с обновяването на артистичното оформление на [[Палацо Векио]]<ref>{{Harv|Delle Donne|p. 132}}.</ref>, Лоренцо продължава до края на живота си да се интересува от градски и артистични проекти, насочени към декориране на Флоренция. Той спонсорира преструктурирането на района около [[Флорентински баптистерий|Баптистерия на Сан Джовани]], предлага и принос за възстановяването на църкви (по-специално търга за украса на фасадата на [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Санта Мария дел Фиоре]] през 1491 г.) и построява важни дворци<ref name=":74">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico&id_cronologia_contenuto=2}}</ref> с привкус на [[Филипо Брунелески]] и [[Леон Батиста Алберти]].<ref>{{Harv|Castelfranchi Vegas|p. 70}}{{Цитат|В областта на архитектурата Лоренцо свързва името си с някои много значими начинания за архитектурния вкус на епохата на Лоренцо... вкус, свързан от една страна с наследството на [[Филипо Брунелески|Брунелески]], а от друга с утвърждаването на културата на [[Леон Батиста Алберти|Алберти]], кулминираща в „editio priceps“ на „De Re Aedificatoria“ на Алберти, редактирано от [[Анджело Полициано|Полициано]] (1485).}}</ref> Лоренцо установява, че от 1434 г. до 1471 г. със семейството си са изхарчили 663 000 флорина, които днес са приблизително 460 млн. щатски долара, за благотворителност. По време на управлението му Флоренция става най-важният град на изкуствата от епохата на Ренесанса. Един от най-важните проекти, които подпомага, е построяването на църквата „[[Сан Салваторе ал Монте]]“. === Меценат на изкуството === {{Вижте също|Флорентинска школа}} [[Файл:Ottavio Vannini - Michelangelo Showing Lorenzo il Magnifico the Head of a Faun - Palazzo Pitti - Firenze.jpg|мини|[[Отавио Ванини]], ''Лоренцо Великолепни, заобиколен от художниците в градината със скулптури, среща Микеланджело, който му показва главата на [[фавн]]'', фреска (1638-1642), [[Палацо Пити]]. Епизодът е известен с историята на [[Джорджо Вазари]], в която Микеланджело представя на Лоренцо статуя, която е направил, но я представя за древна. Когато Лоренцо открива трика, той бащински посочва на Микеланджело, че старите сатири нямат зъби<ref>{{Harv|Vasari|p. 717}}.</ref>.]] Интензивната дейност като любител на изкуството позволява на Магнифико да влезе в контакт с големите художници на времето; За него работят [[Антонио дел Полайоло]], [[Филипино Липи]] и [[Сандро Ботичели]], които ту са наемани за декорацията на празненствата му, ту като представители на флорентинската фигуративна култура извън границите на Тоскана.<ref name=":75">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico&id_cronologia_contenuto=2|заглавие=Lorenzo il Magnifico (1449-1492)|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924063642/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Magnifico%26id_cronologia_contenuto%3D2|архив_дата=2015-09-24}}</ref> В допълнение към художниците Лоренцо Великолепни защитава и скулптора [[Андреа дел Верокио]] (който създава ''Кенотаф на Николо Фортегуери'' в Катедралата на Пистоя<ref name=":75" />) и архитекта [[Джулиано да Сангало]], пропагандатор на този еклектизъм, използван за обществени работи, който ще архитектурна основа за Вила „Медичи“ в [[Поджо а Каяно]].<ref>{{Harv|Pagliara}}{{Цитат|Благодарение на предложенията и насоките на Великолепния, Дж[улиано да Сангало]. успя да усвои основните идеи на трактата, написан на латински от [[Леон Батиста Алберти]], дотолкова, че той стана най-албертиновият архитект на своето поколение. Наред с указанията на Алберти, решенията на Брунелески постоянно остават отправна точка за Дж.: симптоматично е, че той защитава проекта на Брунелески за Санто Спирито, когато той, към края на 15 век, бе поставен под въпрос.}} </ref> В музикалната област Лоренцо е покровител и другар на фламандския композитор [[Хайнрих Исак]], който обучава децата му.<ref>{{Harv|Gallico|с. 24}}.</ref> Загрижеността му е също така да насърчава раждането на бъдещи поколения флорентински художници, основавайки първата Академия за изкуства, която историята познава<ref name="Veg692">{{Harv|Castelfranchi Vegas|с. 69}}.</ref> в градината на Сан Марко, къдетоса посрещани най-обещаващите художници, излезли от работилниците на [[Андреа дел Верокио|Верокио]] и на [[Доменико Гирландайо|Гирландайо]]. Сред тези млади мъже, които могат да използват класическите статуи, собственост на Лоренцо, и съветите на ученика на [[Донатело]], [[Бертолдо ди Джовани]]<ref>{{Harv|Gotti|с. 7}}.</ref> като модели, е и много младият [[Микеланджело Буонароти]], който често посещава градината от 1489 до 1492 г. и печели възхищението на Великолепния заради вродените ѝ талант, дотолкова че той го посреща като свой син и го кара да яде на собствената му маса.<ref name="Veg692" /><ref>{{Harv|Gotti|p. 8}}.</ref> === Културно насърчаване === Любовта към културата и изкуството, показана от Лоренцо Великолепни и покровителството на новите обещаващи флорентински художници, не е продиктувано само от самия вкус към визуалното изкуство. Лоренцо, като проницателен политик, възнамерява да използва изкуството за политически цели, предлагайки на другите италиански принцове някои от най-добрите си художници, за да изведат образа на Флоренция като „нова Атина": „Лоренцо поиска флорентински художници, скулптори и архитекти да приемат задачи извън града. Той препоръча на краля на Португалия архитектите [[Джулиано да Сангало]] и [[Андреа дел Верокио]]; той не направи нищо, за да попречи на Верокио да пътува до Венеция, за да изпълни конния паметник на Колеони, нито [[Сандро Ботичели|Ботичели]] и [[Доменико Гирландайо]] да участват в украсата на стените на [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] в Рим“.<ref>Hale, cit., с. 67</ref> Самият [[Леонардо да Винчи]] е изпратен в [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Ил Моро]] първоначално като [[музикант]], за да демонстрира своя гений като създател на празненства, игри и най-вече като [[художник]] и [[Инженерни войски|военен инженер]]. Лоренцо използва [[Флорентинска школа|Флорентинската школа]] за изящни изкуства за дипломатически цели. Пример за това е работата, която възлага на [[Доменико Гирландайо]], [[Сандро Ботичели]], [[Пиетро Перуджино]] и [[Козимо Росели]] – да направят стенописите в [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]. Смята се, че с тази задача цели да укрепи съюза си с папа [[Сикст IV]]. == Лоренцо като писател == [[Файл:Lorenzo el Magnífico, por Giorgio Vasari.jpg|мини|Посмъртен портрет на Лоренцо де Медичи от [[Джорджо Вазари]] (XVI век)]] Една от основните цели на Лоренцо е да превърне Флоренция във водеща сила в Италия. Той води последователна културна политика, в която взима пряко участие като поет – пише поезия на родния си тоскански език. Самият Лоренцо не поръчва много неща за себе си, но помага на творци да си намерят покровители. Дядото на Лоренцо – [[Козимо I Медичи|Козимо]] започва страстно да колекционира книги. От тях е съставена Библиотеката на Медичите, която по-късно е наречена [[Библиотека Лауренциана]] по името на Лоренцо. Последният продължава това дело: той изпраща хора, които да събират голям брой класически произведения от Изтока, след това наема писари, които да преписват тези книги и да ги разпространяват из Европа. Самият Лоренцо поддържа около себе си кръг от приятели учени. В него влизат [[Марсилио Фичино]], [[Анджело Полициано]] и [[Джовани Пико дела Мирандола]]. Козимо де Медичи подкрепя и насърчава Марсилио Фичино при възобновяването на [[Флорентинска Платонова академия|Платоновата академия]] и Неоплатоническата школа, в която се възвръща интереса към философията на Платонизма и на [[Неоплатонизъм|Неоплатонизма]]. Самият Фичино извършва мащабна и влиятелна дейност по превода и коментарите на Диалозите на Платон. === Литературно творчество === Лоренцо е автор на лирически, епически, философски и сатирически произведения. Най-ранните му творби са от втората половина на 60-те години на XV век, първите му печатни издания са от 1554 г. Ранните му произведения са в жанра на [[еклога]]та. Като творец Лоренцо безспорно е твърде неравен и [[Еклектика|еклектичен]]. Той има една пародийна поема – „Пирът“, и няколко пасторално-комически поеми – „Ловецът на яребици“, „Ненча от Барберино“, в която гражданинът Валера възславя в ироничен стил любовта си към селянката Ненча. Поемата е известна в четири различни редакции, но днес все повече се утвърждава мнението, че тя не е съчинение на Лоренцо. Специфичният ѝ стил не изключва да е написана от един от братята Пулчи. От 70-те години датира философската му поема „За върховното благо“. Също така има сборник с философско-теологически разсъждения – „Религиозни глави“, съставен през 1473 г. Други значими негови творби са лиро-епическите му поеми „Гори“, „Амбра“, а също така и сборниците му „Карнавални песни“ и „Песни за танци“. През 90-те години Лоренцо пише религиозна поезия – „Представяне на светите Йоан и Павел“ и „Похвални песни“. Освен с лирика Лоренцо се занимава и с проза. Автор е на две новели в [[Джовани Бокачо|бокачов]] стил– „Джиневра“ и „Якопо“. Един от най-известните му сборници е „Песенник“, който обаче не е напълно завършен. Той съдържа 151 [[сонет]]а, 2 балади, 5 секстини и 8 [[Канцона|канцони]]. Този сборник е писан доста дълго време – от края на 60-те години до средата на 80-те години на XV век. Основни източници на вдъхновението му са [[Франческо Петрарка|Петрарка]], [[Данте Алигиери|Данте]], [[Анджело Полициано]] и [[Луиджи Пулчи]]. Най-обхватно вплетеният хипотекст в „Песенник“ е „[[Метаморфози]]“ от [[Овидий]], но също и от „[[Фасти]]“ и „Любовни елегии“. Един от сонетите е „Аз сядам често върху някой камък“. В него няма оригиналност, а възражда по-ранни мотиви от [[Долче стил нуово]]. {{колони|2| Аз сядам често върху някой камък и на дланта си бузата подпрял, потънал в размисли за своя дял, със спомените си оставам сам: от онзи час, когато ме направи Амур свой най-онеправдан слуга, през всяка радост или пък тъга, които той на пътя ми постави, та чак до днес, когато разсъждавам как дълго съм прекарвал дни и нощи в сълзи, тъй както той е повелил. За всичко своя жребий обвинявам! Единствено измъчва ме все още, че съм далеч от онзи поглед мил.<ref>{{Цитат книга|last=Медичи|first=Лоренцо|title=В търсене на слънцето|year=2019|publisher=ИК „Гутенберг“|location=София|isbn=978-619-176-147-0|pages=91}}</ref> }} Популярни са били и остават неговите карнавални песни, запомнящи се с игривия си ритъм и несложната си философия (призив за наслаждения от живота в духа на [[Хораций|хорациевото]] ''[[Carpe diem]]''. В италианската поезия Лоренцо Великолепни остава с христоматийния си „Триумф на Бакх и Ариадна“, непревеждан на български език. Тя е описание на алегорическите фигури в едно карнавално шествие, но въведението е възхвала на младостта и радостта от живота”: {{колони|2| Днес е време за наслади, а за утре не мислете; днеска всички – стари, млади, весели за час бъдете, тъжни мисли оставете! Кой за младостта нехае! Радвайте ѝ се, това е: утре може да скърбим. Хей, любовници заклети, на Амор и Бакхус слава! Пейте песни и свирете! Празникът да продължава. Болест тук не се признава. Кой за младостта нехае! Радвайте ѝ се, това е: утре може да скърбим.<ref>{{Цитат книга|last=Хаджикосев|first=Симеон|title=Западноевропейска литература. Част първа|year=2000|publisher=ИК „Сиела“|location=София|isbn=954-649-321-X|pages=322 – 323}}</ref> }} Лоренцо е повлиян и от [[платон]]ическата философия. В сонетите си той смесва мотиви от [[Куртоазна любов|куртоазната]] лирика и стилновизма с новата платоническа философия на любовта. Лоренцо използва езика на Данте – [[Тоскански диалект|тосканското]] наречие, за което твърди, че може да възпроизведе точно толкова чувства, колкото и латинският. Сонетът не е обикновено стихотворение – имало е цели сонетни серии, които съдържат като микро сцени от драмата на страстта. В сонетите му има наративни моменти, които преминават от сонет в сонет. Лоренцо следва петраркистко-овидиански сюжет, но в същото време го измества, като го отнася към собствената си личност. Лоренцо представя явяването на любимата под формата на светлина, съпътствано от мистически преживявания. На равнището, в което текстът заявява за какво говори, този вид поезия ни създава усещането за възвишена духовност, устрем нагоре към божественото, но когато се анализира езиковото равнище, се оказва, че зад възвишеното и духовното се крие една подчертана сексуална еротика, както подчертава гл. ас. д-р Богдана Паскалева, преводачката на „Песенник“ на български език. == Брак и потомство == [[Файл:Raphael - Pope Leo X with two cardinals.jpg|мини|[[Рафаело Санцио|Рафаел]], ''Портрет на папа Лъв X с двама кардинали'', [[Маслена живопис|маслени бои]] върху дърво, [[Уфици]] ([[Флоренция]]), 1518 г. Папа Лъв X (1513 – 1521), роден като Джовани де Медичи, син на Лоренцо, е защитник на възстановяването на рода си във Флоренция (1513), слагайки край на 20-годишното изгнание на семейството, изгонвайки Гонфалониерите за живот [[Пиеро Содерини]].]] ∞ 7 февруари 1469 г. в Рим за [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] (* ок. 1453 в Рим, † 30 юли 1487, Флоренция), дъщеря на Якопо (Джакомо) Орсини, господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]], и съпругата му и братовчедка Мадалена Орсини, от която има 10 деца, от които 3 умират като малки. Някои от тях са от първостепенно значение за историята на Ренесансова Италия и Флоренция. * [[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола де Медичи]] (* 4 август 1470, Флоренция; † 10 ноември/15 ноември 1553, Рим), ∞ 10 септември 1486 във Флоренция за [[Якопо Салвиати]] (* 15 септември 1461, Флоренция; † 6 септември 1533), италиански търговец и политик, посланик на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], син на Джовани Салвиати и на Елена (или Мадалена) [[Гонди (род)|Гонди]] [[Буонделмонти (род)|Буонделмонти]], от когото има 11 деца, някои от които заемат важни позиции или са родители на водещи фигури в историята на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]]. * Братя-близнаци (*/ †март 1471 след раждане). * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро де Медичи „Злочестия“]] (* 15 февруари 1472, Флоренция; † 28 декември 1503 в река [[Гариляно]]), владетел на [[Флорентинска република|Флоренция]] (1492 – 1494); ∞ март 1488 за [[Алфонсина Орсини]] (* 1472, † 7 февруари 1520, Флоренция), дъщеря на Роберто [[Орсини]], граф на [[Талякоцо]], и на Катерина Сансеверино, от която има 5 деца. * [[Мадалена Медичи|Мария Магдалена Ромола де Медичи]] (* 25 юли 1473, Флоренция; † 2 декември 1519, Рим), ∞ 25 февруари 1487 в Рим чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]] (* ок. 1449/1450 в [[Неапол]], † 25 юли 1519 в Рим) от фамилията [[Чибо]], незаконен син на [[папа]] [[Инокентий VIII]], [[граф]] на Латеранския дворец (1490), на [[Ферентило]] (1517), синьор на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и [[Черветери]] (1490), Римски барон (1515), патриций на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), губернатор на [[Сполето]] (1513), от когото има 8 деца. * Беатриса де Медичи († 1474 като бебе). * Джовани де Медичи (* 11 декември 1475, † 1 декември 1521), известен като папа [[Лъв X]] ([[9 март]] [[1513]] – [[1 декември]] [[1521]] г.) * [[Луиза Медичи|Луиза Контесина Ромола де Медичи]], наречена ''Луиджа'' (* 25 януари 1477, Флоренция; † лято 1488, пак там), сгодена за [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи]], нар. ''ил Пополано''. * [[Контесина Медичи|Контесина Антония де Медичи]] (* 16 януари 1478, [[Пистоя]], † 29 юни 1515 в Рим), ∞ май 1494 във Флоренция за [[пфалцграф]] [[Пиеро Ридолфи]] (* 1467, † 1525), от когото има 5 деца. * [[Джулиано II де Медичи]] (* 12 март 1479, Флорениця; † 17 март 1516, пак там), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]]; ∞ [[1515]] във френския двор за [[Филиберта Савойска]] (* 1498, † 4 април 1524), дъщеря на [[Филип II Савойски]] ''Безземни –'' 7-и [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]] и втората му съпруга [[Клодин дьо Брос]] Бретанска – графиня на [[Графство Понтиевър|Понтиевър]], сестра на 9-ия херцог на Савоя [[Карл III (Савоя)|Карл III (II) Савойски]], леля на [[Крал на Франция|френския крал]] [[Франсоа I]]. Двамата нямат деца. Има 1 извънбрачен син. Малко след сватбата на Лоренцо баща му Пиеро умира и Лоренцо поема властта. Семейство Медичи е в добро финансово положение, когато се възкачва новият управник. Лоренцо не успява да подготви свой наследник, който да поеме управлението след смъртта му. Наследник на Лоренцо е неговият най-голям син – Пиеро ди Лоренцо де Медичи, познат като Пиеро II Злочестия. През 1494 г. той пропилява наследството и сваля династията на Медичите. Вторият му син Джовани, който става папа с името Лъв X, завзема града през 1512 г. с помощта на испанската армия. През 1531 г. племенникът на Лоренцо – Джулио ди Джулиано де Медичи, когото Лоренцо отглежда като свой син и който по-късно става папа с името [[Климент VII]], задава управлението на Медичите във Флоренция като поставя [[Алесандро Медичи|Алесандро де Медичи]] като първи наследствен херцог на града. == Характер и външен вид == === Външен вид === Лоренцо е описан като доста обикновен на вид и със средна височина, с широки рамена и къси крака, тъмна коса и тъмни очи, смачкан нос, късоглед и с груб глас. Брат му [[Джулиано Медичи|Джулиано]], от друга страна, е смятан за красив. Той е „златното момче“, използвано от [[Сандро Ботичели|Ботичели]] за модел в картината „Марс и Венера“.<ref>Hugh Ross Williamson, p. 70</ref> Близкият приятел на Лоренцо – Николо Валори го описва като физически добре строен, с грозно лице и маслинен тен, но със страхотни вътрешни качества:<ref>''[https://www.google.it/books/edition/Diario_de_successi_più_importanti_segui/X0ZJZE986nQC?hl=it&gbpv=1&dq=et+di+tanta+agilità+che+in+questo+ad+alcuno+non+era+secondo&pg=PT10&printsec=frontcover Diario de'successi più importanti seguiti in Italia]'', di Biagio Buonaccorsi, 1568, Vita di Lorenzo.</ref> „Лоренцо бе над средния размер, с широки рамене, солидно и здраво тяло и такава пъргавина, че в това не бе равен на никого другиго, и въпреки че в другите външни качества на тялото природата бе негова мащеха, все пак по отношение на вътрешните му качества тя му се показа като доброжелателна майка; в допълнение към това имаше маслинен цвят и дори да нямаше красота в това лице, все пак то бе пълно с такова достойнство, че у зрителите вдъхваше благоговение; той беше със слабо зрение, имаше хлътнал нос и напълно лишен от обоняние...“.<ref>Niccolò Valori, Vita del Magnifico Lorenzo</ref> <gallery caption="Изображения на Лоренцо Великолепни" class="center" widths="160" heights="200"> Файл:Domenico Ghirlandaio - Confirmation of the Rule (detail) - WGA08810.jpg|Лоренцо (в центъра), изрисуван от [[Доменико Гирландайо|Гирландайо]] в [[Капела Сасети]]. Файл:Style of Niccolò Fiorentino, Lorenzo de' Medici, il Magnifico, 1449-1492, c. 1485-1500, NGA 44817.jpg|Медал с Лоренцо, ок. 1485/1500 г. Школа на [[Николо ди Форцоре Спинели|Николо Фиорентино]]. Файл:Niccolò fiorentino, medaglia di lorenzo de' medici, 1490 ca.jpg|Медал с Лоренцо от Николо Фиорентино, ок. 1490 г. Файл:Medaglista delle tenaglie, lorenzo il magnifico.JPG|Медал с Лоренцо на Медалировчика с клещите Файл:Bertoldo di giovanni, medaglia di lorenzo il magnifico.JPG|Медал с Лоренцо от [[Бертолдо ди Джовани]] Файл:Rubens Lorenzo de' Medici.jpg|Портрет на Лоренцо от [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], 1620-те г. Файл:Lorenzo Medici by Giovanni Antonio dei Rossi.jpg|[[Камео]] с изображение на Лоренцо от [[Джовани Антонио де Роси]]. Файл:Lorenzo de Medici.jpg|[[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на Лоренцо де Медичи'', маслени бои върху платно, [[1555]]/[[1565]], [[Уфици]], [[Флоренция]]. </gallery> === Характер === Франческо Гучардини във „Флорентинска история“ казва: „[Лоренцо] бе сладострастен и напълно сексуален, и постоянен в любовните си връзки, които продължаваха няколко години; което нещо, според мнозина, отслаби тялото му толкова много, че го накара да умре, може да се каже, млад. Последната му любов, продължила много години, бе с Бартоломеа де Нази, съпруга на Донато Бенчи; с която, въпреки че не бе пищна, но възпитана и нежна, бе отчаасти роднина, та една зима тя остана във вилата, той напусна Флоренция в пет или шест часа през нощта... с няколко другари... Лудост е да се смята, че човек с такова величие, репутация и благоразумие, на четиридесет години, трябва да бъде толкова увлечен от жена, която не е красива и вече е на години, че да се накара да извърши неща, които биха били непочтени за всеки младеж“.<ref>[https://www.google.it/books/edition/Opere_inedite_di_Francesco_Guicciardini/LHt5ZdCCkD8C?hl=it&gbpv=0 Opere inedite di Francesco Guicciardini etc], Storia fiorentina, dai tempi di Cosimo de' Medici a quelli del gonfaloniere Soderini, 3, 1859, с. 88-89.</ref> == В масовата култура == * Лоренцо де Медичи е представен като тийнейджър в „Леонардо“ на Си Би Би Си, изигран от актьора Колин Райън. * Лоренцо де Медичи се появява като поддържащ герой на главния – Ецио Аудиторе да Фиренце, след като те помагат да се разгромят участниците в [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] в играта [[Assassin's Creed|Assassin’s Creed 2]]. * Лоренцо де Медичи е изобразен от Елиът Коуън в телевизионния сериал „[[Демоните на Да Винчи]]“ от 2013 г. * Лоренцо де Медичи е изигран от Даниел Шарман в телевизионният сериал „Медичи – господарите на Флоренция“ (Medici: Masters of Florence) от 2016 г. == Източници == <references /> == Библиография == * „[https://www.youtube.com/watch?v=VqCZ6KUomZk&t=19s Лоренцо де Медичи]“ – Лаборатория за световна литература. 13.03.2020 * Медичи, Лоренцо. В търсене на слънцето, прев. Богдана Паскалева. София, ИК „Гутенберг“, 2019. * Паскалева, Богдана. „Предговор“ – В търсене на слънцето. София, ИК „Гутенберг“ 2019, стр. 7 – 21. * Стратърн, Пол. „Ренесансовият принц“ – Медичите. Кръстниците на Ренесанса, прев. Стефан Аврамов, София, ИК „Персей“, 2007.{{Моята библиотека|43565|Медичите. Кръстниците на Ренесанса}} * Хаджикосев, Симеон. „Кръгът около Лоренцо Медичи“ – Западноевропейска литература. Част първа. София, ИК „Сиела“, 2000, стр. 319 – 329. * Chastel, André. [https://www.jstor.org/stable/750166 Melancholia in the Sonnets of Lorenzo De' Medici] – Journal of the Warburg and Courtauld Institutes, Vol. 8, 1945, с. 61 – 67. {{Превод от|it|Lorenzo de' Medici|131779224}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Италия}} [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Сеньори на Флоренция]] [[Категория:Италиански меценати]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] l1qb18e18van1v9lkcvc5v0gz8yemn6 10 161607 12397472 12392030 2024-10-28T13:20:52Z Nk 399 12397472 wikitext text/x-wiki {{Текущи съобщения/Информация/Шаблон | внимание = | новини = | избор на администратор = | избрани статии гласуване = | избрани статии обсъждане = [[Беседа:ЛГБТ права в Тайланд#Кандидат за избрана|ЛГБТ права в Тайланд]] (до 3 ноември) | добри статии гласуване = | добри статии обсъждане = | превод = | инкубатор = [[Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите|Списък на статиите]] <small>([[:Категория:Статии за помощ|помощ]], [[:Категория:Статии за проверка|проверка]])</small> | Тематична седмица = <!-- {{флаг икона|Океания}} -->[[Файл:Oceania (orthographic projection).svg|20п]] [[Уикипедия:Тематична седмица/Океания|Океания]] <small>(<!--[[Уикипедия:Тематична седмица/ххх|следваща седмица]]&nbsp;•-->[[Уикипедия беседа:Тематична седмица#Предложения за тема за някоя следваща седмица|нови предложения]])</small> | обсъждания = | гласувания = | събития = | срещи = | игри = }}<noinclude> [[Категория:Системни шаблони]] </noinclude> 02fi1xya5sea4a1kz5rrcsiu0sev2zl 0 162569 12397697 12388689 2024-10-28T18:07:25Z Rrriiibbb 324818 /* Признание и награди */ 12397697 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = режисьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1952 – 1991 | направление = | награди = „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ }} }} '''Исак Соломонов Хеския''', по-известен като '''Зако Хеския''', е български [[кино]][[режисьор]]. == Биография == През 1952 г. завършва полувисше училище по [[кинематография]] и [[фототехника]] и започва кариерата си като асистент-режисьор. От 1966 г. до 1991 г. е режисьор-постановчик в [[Ню Бояна Филм Студиос|Студията за игрално кино „Бояна“]]. Умира на 3 юни 2006 г. в София. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=София помни|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-10-13|цитат=}}</ref> == Филмография == * [[Без драскотина]] (1989) * [[Нощем с белите коне]] (сериал, 1985) * [[Йо-хо-хо]] (1981) * [[Сами сред вълци]] (5-сер. тв, 1979) * [[Бой последен]] (1977) – на който е и [[сценарист]], заедно с [[Никола Русев]] и [[Свобода Бъчварова]] * [[Зарево над Драва]] (1974) * [[Тримата от запаса]] (1971) * [[Осмият]] (1969) * [[Началото на една ваканция]] (1966) * [[Горещо пладне]] (1965) == Признание и награди == Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“.<ref>{{Citation |title=„Златна роза“ (1961—2002) |url=http://www.na-kino.net/index.php?cmd=2double&page=2530&id=89 |accessdate=2010-10-29 |archivedate=2016-03-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160309202854/http://na-kino.net/index.php?cmd=2double&page=2530&id=89 }}</ref><ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/11886 In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006)], в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006 г.</ref> През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.<ref>[[Геновева Димитрова]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/7448 Златна роза'2002: Крехко стабилизиране], в-к „Култура“, бр. 39 (2247), 1 ноември 2002 г.</ref> Филмът „Горещо пладне“ участва в конкурсната програма на [[Фестивал в Кан|Филмовия фестивал в Кан]], 1965.<ref>[https://www.festival-cannes.com/retrospective/1965/selection/ Официална селекция 1965 (на френски)], Официален сайт на Филмовия фестивал в Кан. Посетен на 28 октомври 2024.</ref> Хеския е удостоен със званията [[Почетно звание „Заслужил“|заслужил]] и [[Почетно звание „Народен“|народен]] артист, както и [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]]—II степен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=67387 „Малцина изпратиха Зако Хеския“], Darik News, запис с прощалните слова от [[Валери Петров]], [[Александър Грозев]], [[Георги Дюлгеров]] и [[Евгений Михайлов]]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0381392}} {{мъниче|българин}} {{Филми на Зако Хеския}} {{СОРТКАТ:Хеския, Зако}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Българи от еврейски произход]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Истанбул]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] my6r607m20dt1v4szloust2ygnsrhs9 0 162970 12397842 11949873 2024-10-28T20:28:46Z Пища Хуфнагел 119943 12397842 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Аделмо Форначари''' ({{lang|it|Adelmo Fornaciari}}) по-известен със сценичния си [[псевдоним]] '''Дзукеро''' (''Zucchero''), е италиански [[рок музика|поп]] [[певец]]. Неговата музика е повлияна най-вече от стиловете [[блус]], [[госпел]], [[соул]], и [[рок]]. == Биография == Той е роден на [[25 септември]] [[1955]] г. в малкото италианско градче [[Ронкочези]], близо до [[Реджо нел'Емилия]] в областта [[Емилия-Романя]]. Прякорът „Дзукеро“ (захар) му е даден още като дете от негов учител в началното училище, който казвал, че е „сладък като [[захар]]“ и го наричал „marmellata e zucchero“ („мармалад и захар“). Песни като „Senza una Donna (Without a Woman)“, „Il Volo“, „Baila (Sexy Thing)“, „Occhi“ са малка част от [[хит]]овете на Дзукеро, които му носят световна популярност и много милиони продажби. В кариерата си той работи и записва [[дует]]и с музикални звезди като [[Лучано Павароти]], [[Ерик Клептън]], [[Майлс Дейвис]], [[Б.Б. Кинг]], [[Брайън Адамс]], [[Брайън Мей]] и други. Дзукеро е и единственият европейски музикант, участвал на световноизвестния фестивал [[Удсток (фестивал)|Удсток]] (1994 г.). През есента на [[2006]] г. излиза последният студиен албум на Дзукеро „Fly“, а през ноември [[2007]] г. – последният му албум ''„All The Best“'', включващ най-големите хитове на певеца, както и няколко нови песни. == Концерти в България == Първият голям концерт на Дзукеро в България е през декември 2002 г. в Зала 1 на [[Национален дворец на културата|НДК]]. Тогава [[София]] е последна дестинация от турне, представящо албума ''Shake''.<ref>[https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/0000/00/00/116208_/ Дзукеро дебютира с Shake в „Шоуто на Слави“] dnevnik.bg 22 октомври 2001 г.</ref> Шест години по-късно, през 2008 г., италианският изпълнител включва България като специална спирка от турнето си ''All the Best Tour 2008''.<ref>[http://hotnews.bg/n/-Dzukero-zaradva-fenovete-si-v-Bulgariya-za-vtori-put.1502.html Дзукеро зарадва феновете си в България за втори път] hotnews.bg 5 май 2008 г.</ref> През ноември 2016 г. Дзукеро изнася 3-часов концерт в София. Градът е последна спирка от турнето, представящо албума му ''Black Cat''.<ref>[https://btvnovinite.bg/lifestyle/3-chasov-kupon-sas-zaharnija-geroj-dzukero.html 3-часов купон със захарния герой Дзукеро] btvnovinite.bg 16 ноември 2016 г.</ref> През лятото на 2018 г. Дзукеро пристига в България, за да изнесе концерт в [[Пловдив]].<ref>[https://smokini.bg/blog/zucchero-v-smokini Zucchero в Пловдив] smokini.bg 26 юли 2018 г.</ref> Италианският поп певец пее пред повече от 2000 зрители на сцената на [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]].<ref>[https://www.monitor.bg/bg/a/view/dzukero-pja-pod-dyjda-v-plovdiv-106240 Дзукеро пя под дъжда в Пловдив] monitor.bg 24 юли 2018 г.</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.zucchero.it/ Официален уебсайт] * [http://www.unpodizucchero.net/ unpodizucchero.net – фенсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181104112550/http://unpodizucchero.net/ |date=2018-11-04 }} * [http://fanclub.zucchero.it/ - официален и единствен подкрепян от самия Дзукеро фенсайт] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италиански поп певци]] [[Категория:Италиански рок певци]] [[Категория:Поп рок музиканти]] [[Категория:Соул музиканти]] [[Категория:Блус певци]] [[Категория:Атеисти]] 8rj6fj04lf843be5t01xirk47rtaepr 0 170473 12397682 12187214 2024-10-28T17:36:46Z Идеологист 200872 /* Личности */ 12397682 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Сопотско | име-местно = Сопотско | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Ресен (община)|Ресен]] | област = [[Горна Преспа]] | площ = | височина = 993 | население = 222 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = ВТ }} '''Сопотско''' или '''Съпотско'''<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/sr1/sr1_2.html Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 8.]</ref> ({{lang|mk|Сопотско}}) е [[село]] в община [[Ресен (община)|Ресен]], [[Северна Македония]]. == География == Селото e разположено в голяма близост до град [[Ресен]] източно от него, в западните поли на [[Бигла|Бигла планина]]. == История == Името на селото произлиза от [[праславянски език|праславянската]] дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.<ref>{{cite book |title= Słownik etymologiczny miast i gmin PRL |last=Rospond |first= Stanisław |authorlink= Станислав Роспонд |coauthors= |year=1984 |publisher= |location= Wrocław |isbn= |pages= 360 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> В XIX век Сопотско е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сопотско (Sopotsko) е посочено като село с 45 домакинства и 138 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|86-87}}</ref> Иконите в църквата „[[Св. св. Константин и Елена (Сопотско)|Св. св. Константин и Елена]]“ са дело на [[Йосиф Мажовски]] и [[Яков Мажовски]].<ref name="Василиев 243">{{Василиев|243}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Съпотско'' е изцяло българско село, но разделено в религиозно отношение, като от общо 495 жители, [[християни]]те са 420, а [[помаци|мохамеданите]] – 75.<ref>{{МЕС|241}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Сопотско'' е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 118 къщи.<ref>{{Битолски вилает|17}}</ref> В началото на XX век българите християни в селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Сапотско има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|170-171}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Сопотско са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|879}}</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 222 жители, от които:<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-12-17 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 184 |- | [[албанци]] | 36 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 2 |- |} == Личности == ; Родени в Сопотско * {{флагче|България}} [[Методи Балалчев]] (1896 – 1978), български художник * {{флагче|България}} Наум Пецалев – Бекрията (1874 – ?), четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година<ref>{{Псевдоними|15}}</ref> * {{флагче|Албания}} {{флагче|СФРЮ}} [[Реис Шакири]] (1922 – 2006), югославски политик, партизанин и деец на НОВМ * {{флагче|Албания}} {{флагче|Северна Македония}} [[Ресул Шакири]] (р. 1931), политик от Социалистическа република Македония ; Други * {{флагче|България}} [[Симеон Радев]], по произход от Сопотско == Външни препратки == * {{икона|mk}} [http://www.resen.gov.mk/ Официален сайт на Община Ресен] == Бележки == <references /> {{Община Ресен}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ресен]] oe1tp638huba2mwby0rfgd3xr6cxauf 0 172402 12398119 12095415 2024-10-29T07:19:28Z Xunonotyk 209517 12398119 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Монах|Монах (пояснение)}} {{Taxobox | status_bg = CR | status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = Тюлен монах | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Momonach.html | downloaded = 17 март 2012}}</ref> }} '''Средиземноморският тюлен монах''' (''Monachus monachus'') или '''белокоремен тюлен''', е смятан за най-рядкото [[Перконоги|перконого]] и за един от най-застрашените [[бозайници]] в света.<ref name="iucn2008">{{IUCN|assessors=Aguilar, A. & Lowry, L. |year=2008|id=13653|title=Monachus monachus|downloaded=13 ноември 2009}} Определен като критично застрашен (CR A2abc; C2a(i); E)</ref> == Физически характеристики == Този вид [[тюлен монах]] достига дължина средно 2,40 m и тегло 320 kg в зряла възраст, като женската е малко по-дребна от мъжкия. Козината на женската варира от кафява до тъмно сива, като на корема тя е по-светла. Мъжките са с черна козина, а тази на корема им е почти бяла. == Разпространение == Предишното месторазпространение на този тюлен се е простирало по протежение на бреговете на [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Черно море]], навътре в [[Атлантическия океан]], на юг до [[Кабо Верде]] (където вече е изчезнал) и на запад до [[Азорските острови]] (където също вече няма постоянна популация, а са забелязвани отделни животни, идващи от популацията на [[острови Дезертас|островите Дезертас]]. В Черно море изчезва първоначално от крайбрежията на Украйна, Русия и Грузия, след това – от това на Румъния и Турция. За последен път при [[Созопол]] е наблюдаван през 1975 г., а при [[Калиакра]] – през 1979 г.<ref>Боев, З. 1992. Реквием за черноморския тюлен. – в. „Черноморски фар“, бр. 91(1085)/13.05.1992: 2.</ref> По българското крайбрежие най-голям брой тюлени (25 екз.) наведнъж са били наблюдавани при Созопол в началото на 1960-те години. При [[Маслен нос]] има едно наблюдение от 1991 г.<ref>Боев, З. 1993. Тюлен монах. – Лов и риболов, 2: 8 – 9.</ref> В България са известни 2 находища на този тюлен в българския сектор на р. Дунав (при с. Стълпище, Русенско) и при гр. Никопол, както и 23 по българското черноморско крайбрежие (от Дуранкулак до Силистар). Многобройните наблюдения на тюлени по нашето Черноморие обхващат всички сезони на годината – от 5 януари до 8 декември. Малки тюленчета са регистрирани най-малко 4 (до 7) пъти, като два от тях са регистрирани умрели (като трупове). За изчезването на вида има две основни причини: (1) прякото му унищожаване от рибари, граничари и войници и (2) безпокойство поради засилената туристическа ерозия на крайбрежните скалисти брегове и драстичното увреждане на местообитанията му. И двете са резултат от ниската природозащитна култура на местното население, вкл. и на местните власти. Тюленът монах не може да бъде възстановен по българското Черноморие поради постоянно влошаващите се условия за живот в бившите местообитания на вида.<ref>Boev, Z. 2019. Past distribution of Monachus monachus in Bulgaria – subfossil and historical records (Carnivora: Phocidae. – Lynx, n. s. (Praha), 49: 163 – 176 (2018). ISSN 0024 – 7774 (print), 1804 – 6460 (online)</ref> == Начин на живот и хранене == Средиземноморският тюлен монах е активен денем и се храни с риба ([[змиорка]], [[сардина]], [[риба тон]] и др), [[мекотели]] (най-вече [[октоподи]]) и [[ракообразни]]. На ден може да погълне до три килограма храна. По време на [[линеене]]то и [[размножаване]]то прави лежища на пясъчно-каменисти брегове.<ref name="Markov">Марков, Георги. ''Бозайници''. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 219</ref> == Размножаване == Бременността продължава 10 – 11 месеца.<ref name="Markov">Марков, Георги. ''Бозайници''. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 219</ref> Женската ражда едно малко<ref name="Markov">Марков, Георги. ''Бозайници''. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 219</ref>, най-често през есента. За целта използва недостъпни подводни пещери, макар че исторически текстове свидетелстват, че в миналото това е ставало и на плажната ивица. От XVIII век насам липсват описания на подобни раждания. Малкото е с дължина приблизително 80 cm и тегло около 16 – 17 kg и за пръв път влиза във водата на две седмици. То се ражда с черна бебешка козина, често с бяло петно на корема. Формата на това петно може да бъде използвана за идентифициране на отделните индивиди. Отбиването става между петата и седемнадесетата седмица. Средиземноморският тюлен монах достига полова зрялост на четвъртата година<ref name="Markov">Марков, Георги. ''Бозайници''. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 219</ref> и живее до повече от двадесет години. == Природозащитен статус == Редица са били причините за драматичния спад на [[популация]]та на средиземноморския тюлен монах, най-вече промишленият му лов (особено по времето на [[Римската империя]] и [[Средновековие]]то) и унищожаването му през XX век от рибарите, които го считали за напаст, защото тюлените често късали пълните с риба мрежи, опитвайки се да изядат рибата в тях. Друга основна причина е урбанизацията на бреговата ивица. През 60-те години на XX в. става ясно, че видът е в бърз упадък и изчезването му от българското крайбрежие е твърде вероятно.<ref>Cvetkov, L, N. Boev 1966. Le Phoque de la Mer Noire. – In: XX-eme Congres – Assemble pleniere de la Commision Internationale pour l'exploration scientifique de la Mer Mediterranee. 17 – 22 oct. 1966. Bucarest – Constanza, Roumanie, p. 3 – 6.</ref><ref>Боев, Н. 1966. Да запазим черноморския тюлен. – в. „Отечествен фронт“, бр. 6885/ 30.10.1966.</ref><ref>Цветков, Л., Н. Боев 1978. Морски бозайници. – В: Черно море. Варна, Книгоизд. „Г. Бакалов“, 151 – 154.</ref> Средиземноморският тюлен монах е изчезнал от [[Мраморно море]] поради замърсяване и натоварения трафик от кораби, минаващи през [[Дарданелите]] и [[Босфора]]. Последният сигнал за тюлен в [[Черно море]] датира от края на деветдесетте години на XX век. През [[2004]] г. край [[Аркутино]] също е забелязан тюлен, но не е фотографиран. Вероятно е доплувал от изчезнала вече колония по турското крайбрежие. Планирано е да бъде внесена една двойка тюлени от Гърция.<ref name="стандарт">[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-03-12&article=270150 Вестник ''Стандарт'' – Пускат тюлен монах под Калиакра след 40 години] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090316104715/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-03-12&article=270150 |date=2009-03-16 }}. Посетен на 13 ноември 2009.</ref> В наши дни цялата популация се изчислява на по-малко от 600 [[индивид]]а, които са разпръснати на голяма територия. Това налага класифицирането на този вид като '''критично застрашен'''.<ref name="iucn2008" /> Има само две места, където популацията на средиземноморския тюлен монах се смята за жизнеспособна: [[Егейско море]] и най-вече тази на брега на [[Кабо Бланко]] в [[Западна Сахара]]. Тази популация най-вероятно поддържа малкото, но растящо ядро тюлени, живеещи на [[островите Дезертас]]. Тези ключови за вида места са на практика на противоположните краища на ареала му, което прави естествената размяна на индивиди между двете популации невъзможна. За два месеца през лятото на 1997 г. умират две трети от 300 тюлена от популацията в Кабо Бланко – събитие, което излага на риск жизнеспособността на вида. Становищата за причинителя на това изтребление остават раздвоени между [[епизоотия]] от [[морбили]] и бум на отровни [[водорасли]]. Това масово измиране допълнително задълбочава проблема относно оцеляването на този критично застрашен вид. След 1997 г. популацията в Кабо Бланко е започнала бавно да възстановява броя си и вече наброява около 150 индивида. Макар и намаляла наполовина в сравнение с броя си отпреди десет години, тази [[колония (биология)|колония]] все още е многократно по-голяма от останалите. Заплахата, че друго сходно събитие може да заличи цялата популация в Кабо Бланко, остава. == Опазване == Щети, нанесени на рибарски мрежи и редки атаки над морски рибни ферми в [[Турция]] и [[Гърция]], са сред причините местните хора да убиват средиземноморския тюлен монах в миналото. Преди всичко те са правили това за отмъщение, а не с цел регулиране на броя на животните. От 70-те години на XX век насам граждански организации, фондации и университети в двете страни полагат усилия за запазването на този вид. В изминалите десет години много групи са провели мисии с цел запознаването на местните жители с необходимостта от опазване на вида и начините за предотвратяване на конфронтация между тюлена и човека. Една от най-големите групи сред фондациите, насочили усилията си към спасяването на средиземноморския тюлен монах, е ''Групата по изследване на средиземноморския тюлен'' ({{lang|tr|Akdeniz Foklarını Araştırma Grubu (AFAG)}}), принадлежаща към ''Фондацията по подводни изследвания'' ({{lang|tr|Sualtı Araştırmaları Derneği (SAD)}}) в Турция. Групата е поела инициативи съвместно с властите в община [[Фоча (Турция)|Фоча]], които включват още създаването на гореща телефонна, факс и и-мейл линия в случай на забелязване на тюлен. Опазването на вида изисква защитаване на морето и бреговата ивица поради нуждата на средиземноморския тюлен монах от [[пещери]], където да почива и да се размножава. Въпреки че сериозните инструктори по подводно гмуркане избягват да посещават пещери, където се знае, че живеят тюлени, често слухът, че в някоя пещера е забелязан тюлен, е достатъчен да я превърне в туристическа атракция. Подобни безотговорни подводни гмуркания са в състояние да прогонят плахия средиземноморски тюлен монах от потенциално подходящи за вида [[местообитание|местообитания]]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Бозайниците в България]] * [[Същински тюлени]] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.arkive.org/mediterranean-monk-seal/monachus-monachus/ arkive.org – Снимки, видео и информация]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [http://www.monachus-guardian.org The Monachus Guardian] * {{икона|en}} [http://www.madeirabirds.com/madeira_monk_seal Madeira Monk Seal Colony] * {{икона|en}} [http://www.sadafag.org/english/ Група по изследване на средиземноморския тюлен в Турция] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111007105138/http://www.sadafag.org/english/ |date=2011-10-07 }} * {{икона|en}} [http://www.tudav.org/akdeniz_foku_arastirma.htm Национален план на Турция за спасяването на средиземноморския тюлен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070905044704/http://www.tudav.org/akdeniz_foku_arastirma.htm |date=2007-09-05 }} {{Бозайниците в България|Перконоги}} {{Хищници|C1.}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Фауна на Палеарктика]] [[Категория:Тюлени монаси]] [[Категория:Мегафауна]] hggl7so8m8m272urwrfwqibx1ikeqyt 0 177366 12397701 12397235 2024-10-28T18:16:28Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/213.91.249.206|редакции на 213.91.249.206]] ([[User talk:213.91.249.206|б]].), към версия на 78.159.138.115 12301502 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Ислям}} Според [[ислям]]а на човечеството са били изпратени 124 000 [[пророк]]а но в коран и керим са посочени само 25 от тях и 350 Божи пратеника. [[Пророк|Пророците]] са хора, които общуват с [[Аллах]] пряко или чрез ангел-посредник. Пратениците, освен че са и пророци, получават и писание - книга, която разпространяват. Пророци и техните книги са Давид-с Псалмите [[Мойсей]] - с [[Петокнижие]]то; [[Исус]] - с [[Библия]]та; [[Мохамед]] - с [[Коран]]а. В Корана се споменават 25 [[Божи пратеник]]а. {{Пророци в исляма}} {{мъниче|ислям}} [[Категория:Пророци в исляма| ]] kwgn2h3800wyxkkku6cbq542qnpq5xn 0 179201 12397870 12389545 2024-10-28T20:59:35Z Ted Masters 210248 12397870 wikitext text/x-wiki [[File:Bitumen.jpg|300px|thumb|Природен битум от [[Мъртво море]]]] [[Файл:Bitumen2.jpg|thumb|250px|При загряване битумът се втечнява]] '''Битумът''' ({{lang|la|на=от|Pix tumens}} – „изтичаща смола“, „земна смола“, „гробна смола“)<ref>[https://nat.museum-digital.de/?t=listen&s=&gbreitenat=24&style=grid&tag_id=32762&navlang=de#infoBoxthesInfoOverview „Bitumen“ на сайта на museum-digital:deutschland]</ref> е продукт от [[изветряне]]то на нефта.<ref>Лисичкин С. М. Очерки по истории развития отечественной нефтяной промышленности: дореволюционный период. М., Л.: Гостопиздат, 1954. С. 13.</ref> Битумите са твърди или подобни на смола продукти, които са смес от [[въглеводороди]] и техните [[азот]]ни, [[кислород]]ни, [[сяра|серни]] и [[метал]]осъдържащи производни. Битумите се използват при производството на [[асфалт]]ови смеси ([[асфалтобетон]]), [[Хидроизолация|хидроизолационни]] и лакобояджийски материали. == Свойства == Битумите са неразтворими във [[вода]]; напълно или частично са разтворими в [[бензен]], [[хлороформ]], [[въглероден дисулфид]] и други органични [[разтворител]]и. [[Плътност]]та (относителното тегло) на битума е 0,95 – 1,50 g/cm³. Втечнява се при температура 150 – 160&nbsp;°С. Цвят черен. Свойствата зависят от качеството на участващите в сместа видове нефт, главно от тяхната окисленост и наситеност със сяра. Повечето от богатите на битум находища се намират в [[Канада]] (71 %) и [[Венецуела]] (27 %)<ref name="бре">[https://old.bigenc.ru/geology/text/1872145 Статия] в [[Большая российская энциклопедия]]</ref>. Битумът е [[Аморфна структура|аморфно вещество]], т.е. в твърдо състояние проявява свойства на течност. За да докаже това, през 1927 г. професорът от университета на [[Куинсланд]] Томас Парнел поставя битум във фуния и чака да изтече. Експериментът потвърждава неговата теория – първата капка пада, макар и след осем години. Университетските специалисти продължават наблюденията и след смъртта на учения, установявайки за повече от 80 години, че битумът изтича със скорост една капка на всеки девет години, за което университетът е удостоен с [[антинобелова награда]] през 2005 г.<ref>{{cite web |author= |url=http://ig-nobel.ru/2005.php |title=Шнобелевская премия|lang= |website=Иг-Нобелова награда |publisher= |date= |access-date=2021-03-01 |archive-date=2021-05-12 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210512111722/https://ig-nobel.ru/2005.php |deadlink=no }}</ref> == Класификация == [[Файл:Refined bitumen.JPG|thumb|Битум]] Природните битуми са минерали от органичен произход с първична въглеводородна основа. Те включват естествени нефтени производни, образувани, когато консервацията на находищата им е нарушена в резултат на химично и биохимично окисляване или тектонични процеси.<ref name="бре" /> Добивът им се извършва предимно по кариерни или мини методи ([[катранени пясъци]]). Въз основа на техния състав, в зависимост от състава на изходните масла и условията на тяхната трансформация, те условно се разделят на няколко класа: * [[Малта (нефт)|малти]] * [[асфалт]]и * [[асфалтени]] * [[керити]] * [[озокерит]]и * [[гуминокерити]] * [[антраксолити]] * [[нафтиди]]<ref>''Каширцев В. А.'' Органическая геохимия нафтидов востока Сибирской платформы. Якутск: ЯФ СО РАН, 2003. 160 с.</ref> * [[нафтоиди]]. ''Изкуствените битуми'' (техническите битуми) са остатъчни продукти от преработването на нефта, [[каменните въглища]] и [[шисти]]те. По състав са близки до природните битуми. == История == Битумът е най-старият строителен и довършителен материал. Както показват разкопките в сирийското археологическо находище Ум ал-Тлел, адхезивните свойства на естествения битум са били известни още на [[неандерталци]]те през [[неолит]]а, които са използвали нагрят битум, за да прикрепят каменните върхове към дръжката на копието. Битумните съдове предхождат глинените съдове. Битумът е бил използван в строителството за изолация на дърво, което е било доста рядко в [[Месопотамия]]. Естественият битум често се използва като свързващо вещество при създаването на мозайки от полускъпоценни камъни и черупки (например двата [[инкрустация|инкрустирани]] декоративни панела, открити при разкопките на шумерския град [[Ур]], които са изложени в [[Британския музей]]). В Древния свят монополът върху естествения битум първоначално е принадлежал на Месопотамия и е представлявал значителна част от нейния износ. В [[Древен Египет]] битумът е използван за [[балсамиране]] и [[мумифициране]]. В древния [[Шумер]]<ref>{{Cite web |url=http://vostokoved.spb.ru/read.php?sname=gudea&articlealias=bitumen |title=Битум-древнейший строительный и отделочный материал |accessdate=2011-10-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140808042749/http://vostokoved.spb.ru/read.php?sname=gudea&articlealias=bitumen |archivedate=2014-08-08 |deadlink=yes }}</ref> това вещество се е наричало „есир“, акадците го наричали „идду“, арабите, живеещи в Ирак, са му дали много имена: „саяли“, „дзифт“ и „кар“. В древността битумът е бил използван и при изграждането на асирийските и вавилонски къщи, пътища, канали и напоителни системи благодарение на хидроизолационните му свойства. Съществува хипотеза, че при изграждането на [[Висящите градини на Семирамида]] във Вавилон също е използван битум. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Нефт]] * [[Асфалтени]] * [[Асфалтобетон]] * [[Катранени пясъци]] * [[Катранено езеро]] {{Превод от|ru|Битум|138873335}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Канцерогени]] [[Категория:Материали]] [[Категория:Нефтопродукти]] [[Категория:Аморфни тела]] gbycdsr2jt50eoekyd574wqq50g2spv 0 181735 12398263 12305920 2024-10-29T09:36:22Z Randona.bg 249543 Без огромни снимки 12398263 wikitext text/x-wiki {{друго значение|опълченеца|скулптора|Никола Корчев (скулптор)}} {{Личност | име = Никола Корчев | портрет = Nikola Korchev Sofia 1910.jpg | портрет-описание = Никола Корчев през 1910 година, София | категория = военен | описание = български опълченец | роден-място = село [[Горна Диканя]], [[Радомирско]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Варна]], [[Царство България]] }} '''Никола Павлов Корчев''' е [[Българско опълчение|опълченец-поборник]], един от спасителите и последен знаменосец на [[Самарското знаме]]. == Биография == Никола Корчев е роден през март 1836 г. в с. Горна Диканя, Радомирско. Той е висок и едър мъж. Женен е в село [[Долна Диканя]], където се премества да живее и е стопанин на воденица. Работи като локомотивен машинист на [[Хиршова железница|Хиршовата железница]] и жп линията Русе-Варна, след което емигрира в Румъния.<ref name="pamettanabulgarite.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:344006 | заглавие = Никола Корчев – спасителят на Самарското знаме | достъп_дата = 1 февруари 2023 | фамилно_име = Корчеви | първо_име = Калояна, Габриела | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = pamettanabulgarite.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230201165731/http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:344006 | архив_дата = 2023-02-01 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Качествата на българина били исполински ръст и огромна сила, придружени с много буен нрав и нетърпимост към всякаква неправда. Хората разказвали истории за това как убил двама турци заради това, че нахълтали в дома му с намерение да злоупотребят с жена му. След този случай, за да се спаси от преследване, той се мести със семейството си в [[Самоков]], но непримиримия му характер пак го кара да встъпи в конфликт с местния гръцки владика. Семейството пак се мести, но този път отиват чак в [[Истанбул|Цариград]]. Там Никола става локомотивен машинист и изучава железничарското дело. По време на работата си в железницата Русе-Варна няколко пъти му се налага да укрива [[Васил Левски]] в тендера за въглища. Не за пръв път заподозрян от турците, след като отново влиза в конфликт с тях, за да защити честта на красивата си жена, семейството отива да живее в Букурещ. Там Корчев става другар на българските емигранти и се включва в опълчението.<ref name="pamettanabulgarite.com"></ref> По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] се записва в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Опълченец е от 3-та рота на 3-та опълченска дружина. Служи под командването на подполковник [[Павел Калитин]]. По време на [[Битка при Стара Загора|битката при Стара Загора]] на 31 юли 1877 г. се води голяма борба за [[Самарското знаме]]. Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин. Знамето е спасено от стихийно сформирала се знаменна група след тежък ръкопашен бой. Никола Корчев се добира до [[Самарско знаме|Самарското знаме]], откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците. Награден е с войнишки кръст „За храброст“. След [[Освобождението]] е последният знаменосец на [[Самарско знаме|Самарското знаме]] в Радомир, където е била разположена Трета опълченска дружина. След демобилизацията се установява във Варна. На тържествата през [[1902]] г. на Шипченските височини, когато е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, художникът [[Ярослав Вешин]] вижда достолепния знаменосец на Самарската светиня. Макар след години, той успява да изпрати телеграма до дядо Никола, в която му съобщава, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност. Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. Умира на 29 август 1921 г. Костите му са положени в [[Паметник на свободата (Шипка)|храма-костница на Шипка]]. Той е послужил за прототип на [[Иван Боримечката|Боримечката]] при написването първия български роман „[[Под игото]]“ от [[Иван Вазов]].<ref name="pamettanabulgarite.com"></ref> == Семейно дарителство == На 2 март 1981 г. семейството на Никола Корчев дарява всичките принадлежности и реликви, останали от опълченеца, на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]]. Между тях са оригинални сигнатури с подписи на [[Филип Тотю|Филип Тотьо]], на [[Стефан Караджа]], Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много оригинални снимки на опълченци. Запазват си само кристалния сервиз, подарен от Руския император [[Николай II (Русия)|Николай II]] по случай честванията през 1902 г. на [[Шипка (връх)|връх Шипка]].<ref name="pamettanabulgarite.com"></ref> == Галерия == <gallery class="center"> Файл:Jaroslav-Vesin--Samarskoto-zname-1911.jpg | Никола Корчев, картина на [[Ярослав Вешин]] Файл:Nikola Korchev personal belongings.jpg | Лични принадлежности на Никола Корчев: мелничка за кафе Peugeot, личен тефтер и портфейл, експонати на [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]] </gallery> == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Корчев, Никола}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] [[Категория:Родени в област Перник]] [[Категория:Починали във Варна]] bjphi40oqwsrryenacuoczx0melrf89 0 182046 12398301 11898669 2024-10-29T10:29:10Z Xunonotyk 209517 Безглутенова диета 12398301 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{без конкретни източници|13:02, 11 февруари 2019 (UTC)}} '''Диетата''' е хранителен режим, при който се спазва определен тип [[хранене]] с цел да се коригира теглото на човека или да се подобри здравословното му състояние. Във втория случай понятието се употребява като вид лечебно хранене, което се прилага при различни видове заболявания. Спазването на диета не означава лишаване от храна, а правилната ѝ консумация. В нея е важно количеството, качеството и съотношението на приеманите храни. Има различни диети при различните болести – [[диабет]], сърдечни болести, наднормено тегло и др. Диетите за корекция на теглото са както за намаляване, така и за увеличаване на килограмите. При намаляване на килограмите най-често диетата е насочена към ограничаване на [[калория|калориите]] и мазнините. Има диети, при които не се яде мазно или сладко, както и такива, при които се ядат само плодове и зеленчуци. [[Вегетарианство|Вегетарианците]] са подлагат на целогодишна диета, която ги лишава от всякакво месо, а има вегетарианци, които не ядат нищо, произведено от животни – мляко, яйца, месо, сирене и т.н. На диета се подлагат и хората, които [[пости|постят]] по религиозни причини. Те също не бива да ядат месо и месни продукти за определен период от време. == Видове == === Средиземноморска диета === Макар и да е известна с названието „диета“, средиземноморската диета не е диета, а вид рационално хранене. Тя включва консумация на [[зехтин]], [[плод]]ове, [[зеленчуци]], житни растения, [[орех]]и, [[риба]] и червено вино, а ограничава приемането на [[месо]], [[Мляко|млечни]] продукти и твърд [[алкохол]]. Според изследване извършено от университета във [[Флоренция]] стриктното придържане към средиземноморската диета е свързано със значително по-малък риск от смърт следствие на сърдечно-съдови болести. Също ограничава появата на хронични заболявания, като [[Рак (болест)|рак]], [[Болест на Паркинсон|болестта на Паркинсон]] и на [[Болест на Алцхаймер|Алцхаймер]]. === Нискокалорична диета === {{обработка|уточнение на посочените цифри}} Нискокалоричните диети включват намаляване на процентното съдържание на [[мазнини]] в храненето, като така се намаляват калориите. Диетите от този тип включват NCEP Стъпка I и II. Мета-анализът на 16 проучвания с продължителност 2 – 12 месеца показва, че нискокалоричните диети (без умишлено ограничаване на приема на калории) водят до средна загуба на тегло от 3,2 кг (7,1 кг) в сравнение с обичайното хранене. Нискокалоричните диети обикновено предизвикват енергиен дефицит от 500 – 1000 калории на ден, което може да доведе до 0.5 кг (1.1 кг) на 1 кг (2,2 кг) загуба на тегло за седмица. Сред някои от най-често използваните нискокалорични диети са: диетата на Даш, диетата за из път и Weight Watchers. [[Национален институт по здравеопазване (САЩ)|Националният институт по здравеопазване в САЩ]] периодично контролира проучванията, за да определи ефективността на нискокалоричните диети. === Много нискокалорична диета === Много нискокалоричните диети предоставят 200 – 800 калории на ден, като се запазва приема на протеини, но се ограничават калориите от мазнините и въглехидратите. Те подлагат организма на [[глад]] и допринасят за средна седмична загуба на тегло от 1,5 – 2,5 кг (3,3 – 5,5 кг). „2-4-6-8“ е популярна диета от този вид, която следва четиридневен цикъл, в който се приемат само 200 калории през първия ден, втория ден 400, на третия ден 600, на четвъртия ден 800 и след това цикълът се повтаря. Тези диети не се препоръчват за общо ползване, тъй като са свързани с неблагоприятно въздействие и нежелани странични ефекти, като загуба на чиста мускулна маса, повишен риск от [[подагра]] и електролитен дисбаланс. Хората, които опитват тези диети трябва да бъдат внимателно наблюдавани от лекар, за да се предотвратят усложнения. === Нисковъглехидратна диета === {{основна|Нисковъглехидратна диета}} Нисковъглехидратните диети (като например диетата Аткинс) и протеиновите диети, са със сравнително високо съдържание на [[протеин]]и. Ниско въглехидратната диета се нарича понякога кетогенна диета (т.е. те ограничават приема на въглехидрати достатъчно, за да предизвика кетоза). При високомазнинната диета се ограничават само въглехидратите, а се набляга на животински мазнини, които са енергийният източник. Това е било и естественото хранене на човека в древността. === Безглутенова диета === [[Глутен]]ът е белтъчна смес, която се съдържа в храни, произведени от жито и житни растения като ечемик, овес и ръж. Всички житни култури съдържат глутен освен оризa. Между 0,3 и 1% от хората по света проявяват реакция на непоносимост към глутена вследствие на наследственото заболяване [[цьолиакия]]. Хората с непоносимост към глутена не трябва да приемат пшеница, ръж или ечемик с храната си под каквато и да е форма. === Детоксикираща диета === Детоксикиращите диети се смята, че премахват [[токсин]]ите от организма, повишавайки количеството отделяна [[урина]], по този начин не се дава достатъчно време на тялото да усвои мазнините и токсините, съдържащи се в ежедневната храна. Детоксикиращите диети често имат странични ефекти, причинени от липсата на тези токсини, по време на първите два или три дни, които могат да включват главоболие, диария и сънливост. Детоксикиращите диети не трябва никога да се започват, без първо да се потърси медицинска консултация. === Разделно хранене === {{основна|Разделно хранене}} Разделното хранене е вид хранителна диета, при която не се смесват въглехидрати с протеини и кисели плодове по време на едно и също хранене. == Механизъм на отслабване == === Загуба на мазнини срещу загуба на мускулна маса === Загубата на тегло обикновено води до загуба на мазнини, вода и мускули. Хората с [[наднорменото тегло]] или хората, страдащи от [[затлъстяване]], обикновено имат за цел да намалят процента на мастна тъкан и [[мазнини]]те в тялото. Освен това, тъй като мускулната тъкан е по-плътна от мазнините, загубата на мазнини довежда до увеличаване на загубата на телесен обем в сравнение с мускулна загуба. Намаляването дори и 10% мазнини в тялото, може да има драматичен ефект върху формата на човешкото тяло. За да се определи процентът на загуба на тегло, което трябва да намали мастната тъкан, са разработени различните методи за измерване на телесни мазнини. Загубата на [[мускули]] по време на отслабване може да бъде ограничено чрез редовно вдигане на тежести или лицеви опори и други силови упражнения и чрез приемане на достатъчно протеини. Според Националната академия на науките на САЩ, необходимата доза протеини на килограм телесно тегло е 0,8 грама за възрастни. Прекомерният прием на протеини, който не причинява отказ на бъбреците да функционират при здрави индивиди, може да бъде вреден за хората с бъбречни заболявания. Няма убедителни доказателства, че умерено високите протеинови диети при здрави индивиди са опасни, забелязва се само, че тези диети са опасни при индивиди, които вече страдат от бъбречни и чернодробни проблеми. Основната оценка на метаболизма е сумата от [[калория|калории]], които тялото изразходва в покой, което означава, без да се извършват никаква физическа активност. Основната оценка на [[Метаболизъм|метаболизма]] е повлияна от общото тегло на човек и общата сума мускули. Колкото повече мускули има човек, толкова повече калории може да изгори по естествен път. Когато размерът на мускулите се увеличава, тогава повече калории могат да се погълнат без да качи тегло. Обратното, ако сумата на мазнините се увеличава, при увеличаване на броя приети калории, ще се увеличи и теглото. Обикновено, когато хората губят тегло, те губят комбинация от мазнини и мускули. Ако диетният план включва ежедневен прием на калории по-голяма от базовата метаболитна активност (БМА), човек най-вероятно ще загуби мазнини. От друга страна, ако човек следва диета, която включва по-нисък прием на калории от БМА, този човек ще губят мазнини, но и по-висок процент мускули. Тежките диети могат да накарат хората да загубят 50% мазнини и 50% мускулите, като по този начин не се отразяват на метаболизма, защото губейки мускули, се засяга БМА. Например, когато човек минава на диета с ниско съдържание на въглехидрати, първоначалната загуба на тегло е резултат от изчерпването на гликоген. Гликогенът е смес от [[захар]] и [[вода]], главно се съхранява в мускулите. Следователно, голяма част от първоначалната загуба на тегло, е от мускулна загуба, която оказва влияние върху възможността да се поддържа устойчив контрол на теглото. Проучване, проведено в Университета на Кънектикът показа също, че спортисти, които са на диета с ниско съдържание на въглехидрати, не само намаляват своята ефективност, но и се набюдава спад на мускулната сила и на сърдечно-съдовите показатели. Поддържането на мускулна маса, докато губите мазнини, е ключов фактор за постигане както на идеалното тегло, така и на идеално тяло. За да постигнете тази цел, експертите съветват да не се намаляват въглехидратите агресивно. Мазнините могат да бъдат премахнати чрез намаляване на калорийния прием с 20% от дневните нужди за два дни. Това намалява приема на калории, дори при потреблението на въглехидрати на 100%, давайки възможност за намаляване на мазнините без загуба на мускули, тъй като [[гликоген]]ът в мускулите е правилно зареден. Упражнения в дните, когато се консумира най-високо количество въглехидрати, 1.5 до 2 часа след хранене, също са полезни за постигане на балансирано намаляване на мазнините, без да се получава мускулна загуба. В този прозорец от време, нивата на захарта и [[инсулин]]а са подложени на бавно намаляване. Когато нивата на инсулина започнат да падат, [[панкреас]]а произвежда хормона глюкагон докато освобождава хранителните вещества, съхранявани в мастните клетки на кръвта, за да се превърнат в енергия. Напротив, ако нивата на кръвната захар, са с голямо увеличение, инсулина храни мускулните клетки и складира излишъка в мастните клетки. Освен това, ако нивата на инсулина намалеят твърде много, мускулните клетки не получават необходимото количество от храната, която те изискват. Винаги трябва да има едно останало хранене през деня, след упражненията, за да се даде възможност на мускулите да се възстановят от физически упражнения. === Енергия, получена от храната === Приемът на енергия от храната е ограничен от ефективността на [[храносмилане]]то и ефективността на използването. Първото до голяма степен зависи от вида на храната, която се яде, а второто се влияе от различни фактори, включително възраст, пол, телесно тегло, хормонални нива, както и много други. Доброто сдъвкване, особено в старческа възраст, е доказано, че увеличава приема на [[микроелемент]]и. Въпреки това, ефектът от дъвченето за приема на захар, мазнини и протеини, не се наблюдава. === Как тялото елиминира мазнините === Всички процеси на тялото изискват енергия, за да функционират правилно. Когато тялото изразходва повече енергия, отколкото консумира (например при упражняване), клетките на тялото разчитат на вътрешно съхраняваните енергийни източници, като например сложни въглехидрати и мазнини, за да получат енергия. Първият източник, на който тялото се уповава, е гликогенът от гликогенолизата. [[Гликоген]]ът е комплексен въглехидрат, 65% от който се съхранява в скелетните мускули, а останалата част в [[черния дроб]] (на обща стойност около 2000 ккал в цялото тяло). Той е създаден от прекомерното поглъщане на [[хранителни вещества]], предимно въглехидрати. Когато гликогенът е почти изчерпан, тялото започва [[липолиза]] – мобилизация и разграждане на мастните запаси за енергия. В този процес мазнините, получени от мастната тъкан, или [[мастните клетки]], се разделят на [[глицерол]] и [[мастни киселини]], които могат да се използват за генериране на енергия. Основните продукти на метаболизма са въглероден диоксид и вода; въглеродният диоксид се отделя чрез дихателната система. === Психологически аспекти на загубата на тегло === Диетите засягат „енергийния“компонент на енергийния баланс чрез ограничаване или промяна на разпределението на храните. Техниките, които засягат апетита могат да ограничат приема на енергия, чрез влияние върху желанието да се преяжда. == Хранителен дневник == През 2008 г. проучване, публикувано в „Американски вестник на превантивна медицина“ показва, че хората на диета, които следят ежедневно храната си чрез личен дневник или диетен дневник, губят два пъти по-голяма част от теглото си, от колкото тези, които не водят дневник на храните, което предполага, че ако напишете храната, която приемате дневно, няма да ядете толкова калории. Съответно, диетният електронен дневник и специализираните уеб сайтове са придобили значителна популярност, и помагат на хората да следят калориите, изгарянето на калории, загубата на тегло, и хранителния баланс. == Източници == <references /> * American Dietetic Association. 2003. Position paper on vegetarian diets. J Am Diet Assoc. 103:748 – 765. * Curley, Sandra and Mark, The Natural Guide to Good Health. Lafayette, Louisiana. Supreme Publishing 1990 * Dansinger, M.L., Gleason, J. L., Griffith, J.L., et al., „One Year Effectiveness of the Atkins, Ornish, Weight Watchers, and Zone Diets in Decreasing Body Weight and Heart Disease Risk“, Presented at the American Heart Association Scientific Sessions 12 ноември 2003 in Orlando, Florida.) * Davis, B. and Melina, V. 2000. ''Becoming Vegan.'' pg. 22. * Wansink, B. ''Mindless Eating: Why We Eat More Than We Think'', New York: Bantam Dell (2006). * Cheraskin, Emmanuel, M.D., D.M.D. „The Breakfast/Lunch/Dinner Ritual“, Journal of Orthomolecular Medicine Vol.8, No.1, 1993. * Appleton, Nancy, Ph.D., „Nibbling, Grazing and Frequent Meals“. == Вижте също == * [[Диетология]] [[Категория:Диети| ]] 4jpq2gm9t8m7r33c9xu2p66sypaw1cf 12398303 12398301 2024-10-29T10:30:15Z Xunonotyk 209517 12398303 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{без конкретни източници|13:02, 11 февруари 2019 (UTC)}} '''Диетата''' е хранителен режим, при който се спазва определен тип [[хранене]] с цел да се коригира теглото на човека или да се подобри здравословното му състояние. Във втория случай понятието се употребява като вид лечебно хранене, което се прилага при различни видове заболявания. Спазването на диета не означава лишаване от храна, а правилната ѝ консумация. В нея е важно количеството, качеството и съотношението на приеманите храни. Има различни диети при различните болести – [[диабет]], сърдечни болести, наднормено тегло и др. Диетите за корекция на теглото са както за намаляване, така и за увеличаване на килограмите. При намаляване на килограмите най-често диетата е насочена към ограничаване на [[калория|калориите]] и мазнините. Има диети, при които не се яде мазно или сладко, както и такива, при които се ядат само плодове и зеленчуци. [[Вегетарианство|Вегетарианците]] са подлагат на целогодишна диета, която ги лишава от всякакво месо, а има вегетарианци, които не ядат нищо, произведено от животни – мляко, яйца, месо, сирене и т.н. На диета се подлагат и хората, които [[пости|постят]] по религиозни причини. Те също не бива да ядат месо и месни продукти за определен период от време. == Видове == === Средиземноморска диета === Макар и да е известна с названието „диета“, средиземноморската диета не е диета, а вид рационално хранене. Тя включва консумация на [[зехтин]], [[плод]]ове, [[зеленчуци]], житни растения, [[орех]]и, [[риба]] и червено вино, а ограничава приемането на [[месо]], [[Мляко|млечни]] продукти и твърд [[алкохол]]. Според изследване извършено от университета във [[Флоренция]] стриктното придържане към средиземноморската диета е свързано със значително по-малък риск от смърт следствие на сърдечно-съдови болести. Също ограничава появата на хронични заболявания, като [[Рак (болест)|рак]], [[Болест на Паркинсон|болестта на Паркинсон]] и на [[Болест на Алцхаймер|Алцхаймер]]. === Нискокалорична диета === {{обработка|уточнение на посочените цифри}} Нискокалоричните диети включват намаляване на процентното съдържание на [[мазнини]] в храненето, като така се намаляват калориите. Диетите от този тип включват NCEP Стъпка I и II. Мета-анализът на 16 проучвания с продължителност 2 – 12 месеца показва, че нискокалоричните диети (без умишлено ограничаване на приема на калории) водят до средна загуба на тегло от 3,2 кг (7,1 кг) в сравнение с обичайното хранене. Нискокалоричните диети обикновено предизвикват енергиен дефицит от 500 – 1000 калории на ден, което може да доведе до 0.5 кг (1.1 кг) на 1 кг (2,2 кг) загуба на тегло за седмица. Сред някои от най-често използваните нискокалорични диети са: диетата на Даш, диетата за из път и Weight Watchers. [[Национален институт по здравеопазване (САЩ)|Националният институт по здравеопазване в САЩ]] периодично контролира проучванията, за да определи ефективността на нискокалоричните диети. === Много нискокалорична диета === Много нискокалоричните диети предоставят 200 – 800 калории на ден, като се запазва приема на протеини, но се ограничават калориите от мазнините и въглехидратите. Те подлагат организма на [[глад]] и допринасят за средна седмична загуба на тегло от 1,5 – 2,5 кг (3,3 – 5,5 кг). „2-4-6-8“ е популярна диета от този вид, която следва четиридневен цикъл, в който се приемат само 200 калории през първия ден, втория ден 400, на третия ден 600, на четвъртия ден 800 и след това цикълът се повтаря. Тези диети не се препоръчват за общо ползване, тъй като са свързани с неблагоприятно въздействие и нежелани странични ефекти, като загуба на чиста мускулна маса, повишен риск от [[подагра]] и електролитен дисбаланс. Хората, които опитват тези диети трябва да бъдат внимателно наблюдавани от лекар, за да се предотвратят усложнения. === Нисковъглехидратна диета === {{основна|Нисковъглехидратна диета}} Нисковъглехидратните диети (като например диетата Аткинс) и протеиновите диети, са със сравнително високо съдържание на [[протеин]]и. Ниско въглехидратната диета се нарича понякога кетогенна диета (т.е. те ограничават приема на въглехидрати достатъчно, за да предизвика кетоза). При високомазнинната диета се ограничават само въглехидратите, а се набляга на животински мазнини, които са енергийният източник. Това е било и естественото хранене на човека в древността. === Безглутенова диета === [[Глутен]]ът е белтъчна смес, която се съдържа в храни, произведени от жито и житни растения като ечемик, овес и ръж. Всички житни култури съдържат глутен освен оризa. Между 0,3 и 1% от хората по света проявяват реакция на непоносимост към глутена вследствие на наследственото заболяване [[цьолиакия]]. Хората с непоносимост към глутена не трябва да приемат пшеница, ръж или ечемик с храната си под каквато и да е форма. === Детоксикираща диета === Детоксикиращите диети се смята, че премахват [[токсин]]ите от организма, повишавайки количеството отделяна [[урина]], по този начин не се дава достатъчно време на тялото да усвои мазнините и токсините, съдържащи се в ежедневната храна. Детоксикиращите диети често имат странични ефекти, причинени от липсата на тези токсини, по време на първите два или три дни, които могат да включват главоболие, диария и сънливост. Детоксикиращите диети не трябва никога да се започват, без първо да се потърси медицинска консултация. === Разделно хранене === {{основна|Разделно хранене}} Разделното хранене е вид хранителна диета, при която не се смесват въглехидрати с протеини и кисели плодове по време на едно и също хранене. == Механизъм на отслабване == === Загуба на мазнини срещу загуба на мускулна маса === Загубата на тегло обикновено води до загуба на мазнини, вода и мускули. Хората с [[наднорменото тегло]] или хората, страдащи от [[затлъстяване]], обикновено имат за цел да намалят процента на мастна тъкан и [[мазнини]]те в тялото. Освен това, тъй като мускулната тъкан е по-плътна от мазнините, загубата на мазнини довежда до увеличаване на загубата на телесен обем в сравнение с мускулна загуба. Намаляването дори и 10% мазнини в тялото, може да има драматичен ефект върху формата на човешкото тяло. За да се определи процентът на загуба на тегло, което трябва да намали мастната тъкан, са разработени различните методи за измерване на телесни мазнини. Загубата на [[мускули]] по време на отслабване може да бъде ограничено чрез редовно вдигане на тежести или лицеви опори и други силови упражнения и чрез приемане на достатъчно протеини. Според Националната академия на науките на САЩ, необходимата доза протеини на килограм телесно тегло е 0,8 грама за възрастни. Прекомерният прием на протеини, който не причинява отказ на бъбреците да функционират при здрави индивиди, може да бъде вреден за хората с бъбречни заболявания. Няма убедителни доказателства, че умерено високите протеинови диети при здрави индивиди са опасни, забелязва се само, че тези диети са опасни при индивиди, които вече страдат от бъбречни и чернодробни проблеми. Основната оценка на метаболизма е сумата от [[калория|калории]], които тялото изразходва в покой, което означава, без да се извършват никаква физическа активност. Основната оценка на [[Метаболизъм|метаболизма]] е повлияна от общото тегло на човек и общата сума мускули. Колкото повече мускули има човек, толкова повече калории може да изгори по естествен път. Когато размерът на мускулите се увеличава, тогава повече калории могат да се погълнат без да качи тегло. Обратното, ако сумата на мазнините се увеличава, при увеличаване на броя приети калории, ще се увеличи и теглото. Обикновено, когато хората губят тегло, те губят комбинация от мазнини и мускули. Ако диетният план включва ежедневен прием на калории по-голяма от базовата метаболитна активност (БМА), човек най-вероятно ще загуби мазнини. От друга страна, ако човек следва диета, която включва по-нисък прием на калории от БМА, този човек ще губят мазнини, но и по-висок процент мускули. Тежките диети могат да накарат хората да загубят 50% мазнини и 50% мускулите, като по този начин не се отразяват на метаболизма, защото губейки мускули, се засяга БМА. Например, когато човек минава на диета с ниско съдържание на въглехидрати, първоначалната загуба на тегло е резултат от изчерпването на гликоген. Гликогенът е смес от [[захар]] и [[вода]], главно се съхранява в мускулите. Следователно, голяма част от първоначалната загуба на тегло, е от мускулна загуба, която оказва влияние върху възможността да се поддържа устойчив контрол на теглото. Проучване, проведено в Университета на Кънектикът показа също, че спортисти, които са на диета с ниско съдържание на въглехидрати, не само намаляват своята ефективност, но и се набюдава спад на мускулната сила и на сърдечно-съдовите показатели. Поддържането на мускулна маса, докато губите мазнини, е ключов фактор за постигане както на идеалното тегло, така и на идеално тяло. За да постигнете тази цел, експертите съветват да не се намаляват въглехидратите агресивно. Мазнините могат да бъдат премахнати чрез намаляване на калорийния прием с 20% от дневните нужди за два дни. Това намалява приема на калории, дори при потреблението на въглехидрати на 100%, давайки възможност за намаляване на мазнините без загуба на мускули, тъй като [[гликоген]]ът в мускулите е правилно зареден. Упражнения в дните, когато се консумира най-високо количество въглехидрати, 1.5 до 2 часа след хранене, също са полезни за постигане на балансирано намаляване на мазнините, без да се получава мускулна загуба. В този прозорец от време, нивата на захарта и [[инсулин]]а са подложени на бавно намаляване. Когато нивата на инсулина започнат да падат, [[панкреас]]а произвежда хормона глюкагон докато освобождава хранителните вещества, съхранявани в мастните клетки на кръвта, за да се превърнат в енергия. Напротив, ако нивата на кръвната захар, са с голямо увеличение, инсулина храни мускулните клетки и складира излишъка в мастните клетки. Освен това, ако нивата на инсулина намалеят твърде много, мускулните клетки не получават необходимото количество от храната, която те изискват. Винаги трябва да има едно останало хранене през деня, след упражненията, за да се даде възможност на мускулите да се възстановят от физически упражнения. === Енергия, получена от храната === Приемът на енергия от храната е ограничен от ефективността на [[храносмилане]]то и ефективността на използването. Първото до голяма степен зависи от вида на храната, която се яде, а второто се влияе от различни фактори, включително възраст, пол, телесно тегло, хормонални нива, както и много други. Доброто сдъвкване, особено в старческа възраст, е доказано, че увеличава приема на [[микроелемент]]и. Въпреки това, ефектът от дъвченето за приема на захар, мазнини и протеини, не се наблюдава. === Как тялото елиминира мазнините === Всички процеси на тялото изискват енергия, за да функционират правилно. Когато тялото изразходва повече енергия, отколкото консумира (например при упражняване), клетките на тялото разчитат на вътрешно съхраняваните енергийни източници, като например сложни въглехидрати и мазнини, за да получат енергия. Първият източник, на който тялото се уповава, е гликогенът от гликогенолизата. [[Гликоген]]ът е комплексен въглехидрат, 65% от който се съхранява в скелетните мускули, а останалата част в [[черния дроб]] (на обща стойност около 2000 ккал в цялото тяло). Той е създаден от прекомерното поглъщане на [[хранителни вещества]], предимно въглехидрати. Когато гликогенът е почти изчерпан, тялото започва [[липолиза]] – мобилизация и разграждане на мастните запаси за енергия. В този процес мазнините, получени от мастната тъкан, или [[мастните клетки]], се разделят на [[глицерол]] и [[мастни киселини]], които могат да се използват за генериране на енергия. Основните продукти на метаболизма са въглероден диоксид и вода; въглеродният диоксид се отделя чрез дихателната система. === Психологически аспекти на загубата на тегло === Диетите засягат „енергийния“компонент на енергийния баланс чрез ограничаване или промяна на разпределението на храните. Техниките, които засягат апетита могат да ограничат приема на енергия, чрез влияние върху желанието да се преяжда. == Хранителен дневник == През 2008 г. проучване, публикувано в „Американски вестник на превантивна медицина“ показва, че хората на диета, които следят ежедневно храната си чрез личен дневник или диетен дневник, губят два пъти по-голяма част от теглото си, от колкото тези, които не водят дневник на храните, което предполага, че ако напишете храната, която приемате дневно, няма да ядете толкова калории. Съответно, диетният електронен дневник и специализираните уеб сайтове са придобили значителна популярност, и помагат на хората да следят калориите, изгарянето на калории, загубата на тегло, и хранителния баланс. == Източници == {{commonscat}} <references /> * American Dietetic Association. 2003. Position paper on vegetarian diets. J Am Diet Assoc. 103:748 – 765. * Curley, Sandra and Mark, The Natural Guide to Good Health. Lafayette, Louisiana. Supreme Publishing 1990 * Dansinger, M.L., Gleason, J. L., Griffith, J.L., et al., „One Year Effectiveness of the Atkins, Ornish, Weight Watchers, and Zone Diets in Decreasing Body Weight and Heart Disease Risk“, Presented at the American Heart Association Scientific Sessions 12 ноември 2003 in Orlando, Florida.) * Davis, B. and Melina, V. 2000. ''Becoming Vegan.'' pg. 22. * Wansink, B. ''Mindless Eating: Why We Eat More Than We Think'', New York: Bantam Dell (2006). * Cheraskin, Emmanuel, M.D., D.M.D. „The Breakfast/Lunch/Dinner Ritual“, Journal of Orthomolecular Medicine Vol.8, No.1, 1993. * Appleton, Nancy, Ph.D., „Nibbling, Grazing and Frequent Meals“. == Вижте също == * [[Диетология]] {{Кухня}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Диети| ]] aeigygqntb32w82q9lriowlgz2db7ou 0 183656 12397577 12397284 2024-10-28T15:34:26Z Randona.bg 249543 /* С */ 12397577 wikitext text/x-wiki '''Кукушани''' ({{lang|el|Κιλκισιώτες}}, ''килкисиотес'') са жителите на град [[Кукуш]], на гръцки Килкис, [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Това е списък на най-известните от тях. === Родени в Кукуш === [[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п|Посрещане на [[Хюсеин Хилми паша]] (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]] [[File:Asparuh Chichekliev.jpg|thumb|Аспарух Чичеклиев]] __NOTOC__ [[#А|А]] — [[#Б|Б]] — [[#В|В]] — [[#Г|Г]] — [[#Д|Д]] — [[#Е|Е]] — [[#Ж|Ж]] — [[#З|З]] — [[#И|И]] — [[#Й|Й]] — [[#К|К]] — [[#Л|Л]] — [[#М|М]] — [[#Н|Н]] — [[#О|О]] — [[#П|П]] — [[#Р|Р]] — [[#С|С]] — [[#Т|Т]] — [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] — [[#Х|Х]] — [[#Ц|Ц]] — [[#Ч|Ч]] — [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] — [[#Ю|Ю]] — [[#Я|Я]] ---- === А === * {{флагче|България}} [[Александър Владиков]] (1874 – 1942), български фотограф * {{флагче|България}} [[Александър Стаменов]] (1905 – 1971), български художник * {{флагче|България}} [[Александър Станишев]] (1886 – 1945), български лекар и политик * {{флагче|България}} Ана Чупаригова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XVIII, 1909.<ref>{{Кандиларов|171}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в кукушкото трикласно училищe.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Анго Попов]], български общественик и търговец * {{флагче|България}} [[Андон Андонов|Андон Василев Андонов (поп Антоний)]] (1912 – 26 октомври 1944), български духовник * {{флагче|България}} [[Андон Кушувалиев]] (1877 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Андон Попов]] (1888 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} Антон Христов Гугушев (1905 – ?), български лекар<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 — 1930</ref> * {{флагче|България}} [[Арап Нако Станишев]] (1823 – 1886), български предприемач и общественик * {{флагче|България}} [[Аспарух Измирлиев]] (1881 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Аспарух Чичеклиев (1899 – 1967), български общественик, един от основателите на [[Народно читалище „Гоце Делчев“|читалище „Гоце Делчев“]] в София,<ref>{{Влахов|260}}</ref> приятел на Христо Смирненски<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europeana.eu/bg/item/2024905/photography_ProvidedCHO_NALIS_Foundation_F13941802930047|заглавие=Аспарух Чичеклиев – приятел на Христо Смирненски|труд=europeana.eu|достъп_дата=10 януари 2023}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Ангелов|Атанас Г. Ангелов]] (1863 – 1952), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Гърков]] (? – 1863), български възрожденски общественик * {{флагче|България}} [[Атанас Хаджиниколов]] (1891 – 1953), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Калибацев]] (1887 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]] (1878 – 1964), български стопански историк === Б === * {{флагче|България}} [[Благой Даков|Благой Нанов Даков]] (1904 – ?), български преводач * {{флагче|България}} [[Благой Милушев]] (1906 – ?), [[изобретател]] и рационализатор в областта на [[Мебел|мебелното]] производство === В === [[Файл:Vasil Grkov IMARO Kukush.jpg|мини|Васил Гърков]] * {{флагче|България}} Вангел Андонов (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с [[Правителство на България (40)|правителството]] на [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]].<ref>{{Михайлов|2|709}}</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Гърков]] (1880 – 1962), български революционер от ВМОРО * {{флагче|Гърция}} [[Василиос Фтенакис]] (р. 1937), гръцки педагог, психолог и антрополог * {{флагче|България}} [[Васил Запрев]] (? – 1928), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Велика Хаджистоянова|Велика Железарова-Хаджистоянова]] (1886 - ?) българска просветна деятелка === Г === [[Файл:Gotse Gulev Add.jpg|мини|Реклама на Фабриката на Гоце Гулев, „Илюстрация Илинден“, януари 1942 г., бр. 1 (131), втора корица]] [[Файл:Γεώργιος Σαμαράς (Kilkisiotis).jpg|мини|Георги Самаров]] * {{флагче|България}} [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (1882 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Влахов]] (1867 – ?), деец на ВМОК * {{флагче|България}} Георги Георгиев, интербригадист<ref>{{Сирков|238}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Думчев]] (1881 – 1906), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Дупков]] (1880 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Златаров|Георги Т. Златаров]], крупен български търговец * {{флагче|България}} Георги Д. Хаджисерков или Серков, български взаимен учител през 60-те години, в 1869 името му е сред дарителите на средства за откриването на народно читалище.<ref>{{Влахов|126}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция|590}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Хаджиделев]] (1894 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Мазнов]] (1869 – 1912), български революционер * {{флагче|Гърция}} Георги Самаров (Γεώργιος Σαμαράς, Георгиос Самарас), гръцки революционер, агент на гръцката пропаганда от III рек<ref name="АГМК 93">{{АГМК 93}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Тишинов]] (1860 – 1904), български общественик<ref name="София помни 47">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=47 | заглавие=Парцел 47 |достъп_дата =9 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Тишинов (лекар)|Георги Тишинов]] (1902 – 1966), български лекар и поет * {{флагче|България}} Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), син на Ичо Тютюнджиев, съпруг на Рушка Арапнакова Станишева. Търгува с дробен тютюн, заинтересован много от училищните и църковните работи, приятел с Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев и Райко Жинзифов.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=32}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Узунов (ВМРО)|Георги Узунов]] (1898 – 1932), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Георги Джибрилов|Георги Христов Джибрилов]], български духовник * {{флагче|България}} [[Глигор Кьосев]] (1874 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Бояджиев]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Бърдаров|Георги (Гоце) Бърдаров]] (1872 – 1919), български военен деец * {{флагче|България}} Гоце Гулев (1880 – 1953), български търговец, собственик на трикотажна фабрика в София<ref name="София помни 48">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=48 | заглавие=Парцел 48 |достъп_дата =10 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Гоце Гърков]] (1886 – 1961), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Гоце Делчев]] (1872 – 1903), български революционер и национален герой * {{флагче|България}} [[Гоце Делииванов]], български учител * {{флагче|България}} [[Гоце Икономов]] (1876 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Имов]] (1870 – 1961), български революционер * {{флагче|България}} Гоце Китин, български революционер, четник на [[Михаил Герджиков]] в Кукушко<ref>{{Герджиков|404}}</ref> * {{флагче|България}} Гоце Серков (1882 – 1946), български революционер, деец на ВМРО<ref name="София помни 36">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=36| заглавие=Парцел 36 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Гоце Стойков Карчев]] (1873 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Тишин]], български революционер от ВМОРО. македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Гоце Иванов Червениванов (1878 – ?), български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.<ref>{{Влахов|208}}</ref> Около 1906 година според епархийските книги живее в София.<ref>ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36.</ref> === Д === * {{флагче|Гърция}} [[Деспина Хараламбиду]] (р. 1959), гръцки политик * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Димитър Влахов]] (1878 – 1953), български революционер, публицист и политик, приел по-късно македонизма * {{флагче|България}} Димитър Златаров, крупен български търговец в Кукуш и Солун * {{флагче|България}} [[Димитър Кушевалиев]], български офицер, подполковник, деец на Тайните офицерски братства * {{флагче|България}} [[Данчо Джангалозов|Дончо Джангалозов]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Димитрис Маркос]] (р. 1971), гръцки футболист * {{флагче|България}} [[Димитър Бальозов]] (1908 – ?), български учен * {{флагче|България}} [[Димитър Гълъбов]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Делчев]] (Мицо) (1879 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Икономов (Кукуш)|Димитър (Мицо) Икономов]] (1878 – ?), български революционер и стоматолог * {{флагче|България}} [[Димитър Кушевалиев]] (1866 – ?), български военен и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Христов Измирлиев|Димитър Измирлиев]] (около 1866 – 1943), български общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Станишев (анатом)|Димитър Станишев]] (1906 – 1995), български учен, анатом * {{флагче|България}} [[Димитър Тенчев]], български стоматолог и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Шопов (общественик)|Димитър Шопов]], български общественик * {{флагче|България}} Димитър Георгиев Ярцев (1895 – 1936), български военен деец<ref name="София помни 48">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=48 | заглавие=Парцел 48 |достъп_дата =10 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Дино Балтов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Дино Кьосев]] (1901 – 1977), български журналист и обществен деец * {{флагче|България}} [[Дино Ральов]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Дионис Янишлиев]] (1841 - 1916), български възрожденец * {{флагче|България}} [[Дионисий Кандиларов]] (1876 – ?), български учител и революционер * {{флагче|България}} Дончо Калъчев, български революционер, четник на [[Ичко Димитров]] в 1912 г.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.</ref> === Е === * {{флагче|България}} [[Екатерина Архимандритова]], българска просветна деятелка * {{флагче|България}} [[Екатерина Паница]] (1884 – 1967), българска просветна деятелка, съпруга на [[Тодор Паница]]. * {{флагче|България}} Елена Басмаджиева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XVII, 1908.<ref name=":0">{{Кандиларов|172}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в солунските основни училища.<ref name=":1">[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135</ref> === И === * {{флагче|България}} Иван Атанасов, [[Българско опълчение|български опълченец]], редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 13 май 1877 г., убит на 28 декември 1877 г.<ref name="Македонците 37">{{Македонците|37}}</ref><ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)</ref> * {{флагче|България}} Иван Бараков – Тарас Булба, български революционер<ref>{{Псевдоними|95}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Джинов]] (1869 – ?), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Иван Дойранлията]], гръцки революционер * {{флагче|България}} [[Иван Икилюлев]] (? – 1916), български анархист, участник в [[Атентат в Градското казино|Атентата в Градското казино]] срещу цар [[Фердинанд I]] * {{флагче|България}} [[Иван Икономов (инженер)|Иван (Вано) Икономов]] (1881 – 1938), български революционер и инженер * {{флагче|България}} [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Ковачев]] (1877 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Иван Кълев – Жабата, български революционер от ВМОРО<ref>{{Псевдоними|42}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Манолев]] (1871 – 1930), български учител и революционер * {{флагче|България}} [[Иван Палазов (Кукуш)|Иван Палазов]] (1892 – 1970), български военен и поет * {{флагче|България}} [[Иван Хаджиниколов]] (1861 – 1934), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (1869 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Чакмаков]] (1866 – 1931), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} Иван Антонов Палаузов (24 ноември 1898 – ?), български революционер, деец на ВМРО<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 2|last= Радовски |first=Александър |year= 2023 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 19 | isbn = 978-619-00-1604-5 }}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Панов – Кукуш|Илия Петров Панов/Понов – Кукуш]] (1892 – 1982), български революционер, деец на ВМРО и комунист === Й === * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Аманатидис (политик)|Йоанис Аманатидис]] (р. 1961), гръцки политик === К === * {{флагче|България}} [[Кара Георги Димов]], български адвокат и общественик * {{флагче|България}} [[Кирил Влахов]] (1907 – ?), български лекар * {{флагче|България}} Кирил Данилчев (Данилчин), български търговец, участник в Македоно-одринското опълчение,<ref>{{МОО|200}}</ref> участник в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Брат на [[Славка Данилчева|Славка]] и Екатерина Данилчеви, завършили Солунската гимназия, учителки. * {{флагче|България}} Киро Петров (? – 1925), български революционер, анархокомунист * {{флагче|България}} Кирил Хаджипопов, български общественик, председател на Кукушката секция на [[Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“|Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“]] в София към 1974 година<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1974 | month = май | title = Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ | journal = Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България | publisher = СМКПДБ – Централно ръководство | location = София | volume = VIII | issue = 5 | pages = 29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Кольо Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кимон Георгиев (революционер)|Кимон Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]] (1840 – 1900), български просветен и обществен деец * {{флагче|България}} [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] (1877 – 1957), български лекар, политик и обществен деец * {{флагче|България}} [[Коста Терзиев]] (1872 - 1947), български общественик и деец на Македонската федеративна организация * {{флагче|България}} [[Костадин Дупков]], български възрожденски деец * {{флагче|България}} [[Костадин Попгутов]], български възрожденски деец, участник в [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] * {{флагче|България}} [[Костадин Попнеделков]] (1877 – 1944), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Крум Христов]] (1906 – 1988), български журналист и дипломат * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Триаридис]] (1937 – 2012), гръцки политик === Л === * {{флагче|България}} [[Люба Икономова|Люба Икономова (Бичева)]] (1893 – 1978), българска учителка * {{флагче|България}} [[Любен Антонов]], български фотограф, за отлична служба през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ <ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 6-7</ref> === М === * {{флагче|България}} [[Магдалина Хаджиделева]], българска учителка * {{флагче|България}} [[Магдалина Тишинова]] (1876 – 1952), българска акушерка * {{флагче|България}} Манол Николев (Николаев, вероятно Николов) (? – 26 май 1878), [[Българско опълчение|български опълченец]], редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 18 май 1877 г., ранен на 13 август, оздравял на 20 септември, ранен на 31 декември 1877 г., умрял на 26 май 1878 г.<ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)</ref><ref name="Македонците 39">{{Македонците|39}}</ref> * {{флагче|България}} Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|ВКП (б)]] от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година<ref>Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.</ref> * {{флагче|България}} Мария Вангелова Маркова (1896 – 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО<ref name="София помни 29">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=29 | заглавие=Парцел 29 |достъп_дата =13 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Мария Измирлиева|Мария Димитрова Измирлиева]], българска учителка * {{флагче|България}} [[Мария Зенгелекова]] (Зенгилекова), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} Мария Златарова, българска учителка. Дъщеря на един от братята кукушани [[Златарови]]<ref>{{Cite journal|last=Миладинова-Алексиева|first=Царевна|title=Епоха, земя и хора. Свищов - Цариград - Солун|url=http://macedonia.kroraina.com/cm/cm_13.html|journal=Мир, 38, No 9669, 1 октомври 1932, с. 4. macedonia.kroraina.com}}</ref> (Христо или Димитър), богатите солунски търговци. Завършила Солунската българска девическа гимназия с третия випуск (1889).<ref>Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930</ref> Учителка в Кукуш (1892/1893).<ref>Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.</ref> * {{флагче|България}} Мария Трайкова (1890 – ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година<ref name="Танчев 59">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 59 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} Мария Ярцова/Ярцева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската българска девическа гимназия с випуск XIX, 1910 година.<ref>{{Кандиларов|172}}</ref> Учителка в [[Гумендже]] през учебната 1911/1912 г.<ref>ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 119. Бюджет за уч. 1911/912 год. Ведомост за заплатите на учителите и учителките при Гумендженското 3 кл. и осн. см. училище "Братя Миладинови"</ref> * {{флагче|България}} [[Милан Делчев]] (1883 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Милан Манолев]] (? – 1925), български революционер * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Милан Стоилов]] (1891 – 1903), революционер, македонист * {{флагче|България}} [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Танчев]] (1875 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Милка Романова|Милка Ковачева-Романова]] (1878 – след 1942), българска революционерка * {{флагче|България}} [[Милош Станишев (юрист)|Милош Станишев]] (1865 – 1935), български юрист * {{флагче|България}} [[Милош Станишев (офицер)|Милош Станишев]] (1891 – 1915), български офицер * {{флагче|България}} Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с [[Гоце Тенчов (Кукуш)|Гоце Тенчов]] и др.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=28}}</ref> В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.<ref>{{Влахов|160}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мицо Андонов]] (1901 – 1983), български театрален деец * {{флагче|България}} [[Димитър Г. Станишев|Мицо Г. Станишев]], български учител във взаимното училище, общественик * {{флагче|България}} [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (1870 – след 1943), български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати<ref name="София помни 35">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=35 | заглавие=Парцел 35 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мицо Сандъкчиев]] (1878 – 1901), български революционер от ВМОРО === Н === * {{флагче|България}} [[Нако Станишев]] (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител * {{флагче|България}} Нано Пандов, български просветен деец, учител в Гумендже в 1883 – 1885 година<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.</ref> * {{флагче|България}} Никола Иванов Балтов (1880 – ?),<ref>Изчислено по възрастта му, отбелязана в екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година – 26-годишен син Никола на Иван Балтов, 70-годишен. ДАА, фонд 246К, оп. 9, а.е. 500.</ref> български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.<ref>{{Влахов|207}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Бучков]] (1861 – 1899), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Влахов]] (1884 – 1965), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Никола Гугушев]], български художник * {{флагче|България}} [[Никола Гърков]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Деведжиев]] (1891 – ?), български печатар, комунист * {{флагче|България}} [[Никола Дзанев]] (1898 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Делииванов]] (около 1840 – ?), български общественик, лекар в Русия * {{флагче|България}} [[Никола Дупков]], български учител и революционер * {{флагче|България}} Никола Иванов, учи в Русия, след 1850 година заедно с Любен Каравелов и Нешо Бончев образуват кръжок и издават списание „Братски труд“ в четири броя<ref>{{Възрожденска интелигенция|270}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Манолев]], български революционер, османист, адвокат и учен * {{флагче|България}} Никола Мицев, български учител и революционер. В 1901 г. е учител в [[Морарци|Моравци]] и по Солунската афера е осъден на 3 години затвор в окови.<ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|pages=56}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Станишев]] (1906 – 1963), български учен * {{флагче|България}} Никола Терзиев, български просветен деец. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с двадесет и петия випуск (1911).<ref>{{Кандиларов|100}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 194 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Червениванов]] (1863 – 1939), български химик * {{флагче|България}} [[Никола Янев]] (1888 – 1921), български поет, писател и журналист * {{флагче|Гърция}} [[Никос Вергос]] (1996 – ), гръцки футболист === П === * {{флагче|България}} [[Петруш Сарафов]] (1864 – 1943), български търговец и общественик, благодетел на ВМОРО,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://sofiapomni.com/parcel.php?id=49&fbclid=IwAR3kj8K-XlKL1r9iATBrAUzlkmX6DlPM0QGHAHw3vDQsjVjHS4fdWHDCQXQ | заглавие = Парцел 49 | достъп_дата = 20 януари 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = София помни | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> женен за Нушка Шумкова * {{флагче|България}} [[Петър Архондов]] (1892 – ?), български печатар и социалист, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Петър Гугушев]] (? – 1912), български революционер * {{флагче|България}} [[Петър Дървингов]] (1875 – 1958), български военен * {{флагче|България}} Петър Сакъов, обществен деец. Вероятно Петър Саков, завършил [[Възпитаници на Солунската българска търговска гимназия|Солунската българска търговска гимназия, вип. 3, 1912]] (Кандиларов), т.е. Петър Андонов Сакъов, роден 1894 или 1895.<ref>В епархийска книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 12-годишен, баща Андон Сакъов, майка Мария, сестри София и Магдалина. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 500, л. 21 гръб.</ref> В 1934 г. е избран за касиер на Кукушкото благотворително братство,<ref>Протокол №1, 18 април 1934. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 10</ref> октомври 1944 г. е избран за член на настоятелството.<ref>{{Райчевски 2016|574 – 575}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Хаджиделев]] (1899 – ?), български комунист, македоно-одрински опълченец === Р === * {{флагче|България}} [[Райна Измирлиева]] (1884 – 1949), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} [[Радка Йосифова]] (1908 – 2012), преподавателка по музика и пеене в [[НАТФИЗ]] === С === * {{флагче|Гърция}} [[Савас Цитуридис]] (1954 – ), гръцки политик, депутат от Нова демокрация * {{флагче|Гърция}} [[Сакис Булас]] (1954 – 2014), гръцки певец и актьор * {{флагче|България}} [[Славка Данилчева|Славка Даниилова (Данилчева)]] (1884 – ?), българска учителка. *{{флагче|България}} София Гъркова, българска учителка. Завършва Солунската гимназия с деветнадеседия випуск (1910).<ref>{{Кандиларов|100}}</ref> Учителка в Кукуш (1911/1912 и 1912/1913 учебна година).<ref>ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Станиш Дельохаджиев]] (около 1883 – 1915), завършил с двадесет и петия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 100">{{Кандиларов|100}}</ref> Запасен подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26</ref> * {{флагче|България}} [[Станиш Хаджихристов]] (1779 – 1852), български общественик * {{флагче|България}} [[Страхил Титиринов]] (1905 – 1961), български художник * {{флагче|България}} Султана Константинова Сарафова (? – 6 юли 1941), българска революционерка, деятелка на ВМОРО и Илинденската организация<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1941 | month =декемврий | title =Отчетъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume =XIII | issue = 10 (130 | pages =7 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1941.pdf?sequence=3&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> === Т === * {{флагче|България}} [[Тено Гошев]] (1862 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Тено Панайотов|Тено П. Панайотов]], български учител * {{флагче|България}} Тенчо Папукчиев (1880 – 1958), български униатски общественик, деец на Македонската католическа лига, починал в София<ref name="София помни 23">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=23 | заглавие=Парцел 23 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Теньо Червениванов]] (1870 – 1947), български революционер * {{флагче|България}} [[Тодор Чопов]] (1895 – 1935), български революционер, анархокомунист * {{флагче|България}} [[Тома Бучков]] (1898 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Тома Измирлиев]] (1895 – 1935), български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Балтов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Влахов]] (1899 – 1981), български историк * {{флагче|България}} [[Туше Делииванов]] (1869 – 1950), български революционер * {{флагче|България}} Туше Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Гоце Междуречки]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} [[Туше Ковачев]] (? – 1942), български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Скачков]] (1887 – 1922), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Туше Танов – Учуменут, български революционер от ВМОРО, терорист<ref>{{Псевдоними|98}}</ref> * {{флагче|България}} [[Туше Тишин]], български революционер * {{флагче|България}} Туше Хаджизулфов (Хаджисулфов), помагач на [[Гемиджиите]] заедно с братята си Христо и Милан; съдържатели на кафене в Солун. След атентатите и тримата братя са осъдени и затворени, малолетният Милан Хаджизулфов умира в затвора. Христо и Туше оцеляват и след Междусъюзническата война се преселват в България.<ref>{{Влахов|204}}</ref> * {{флагче|България}} Туше Чолев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от полицията в България<ref>{{Михайлов|2|709, 779}}</ref> * {{флагче|България}} Туше Чопов (1897 – 1959), български революционер, син на [[Руша Чопова|Руша Делчева]] === Ф === * {{флагче|България}} Фания Сакъова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XIX, 1910.<ref name=":0" /> През учебната 1911/1912 година е учителка в солунскo основнo училищe.<ref name=":1" /> === Х === * {{флагче|България}} [[Христо Бучков]] (1857 – 1913), български дипломат * {{флагче|България}} [[Христо Влахов]] (1871 – 1957), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Далчев]] (1872 – 1949), български общественик и просветен деец, депутат в Османския парламент * {{флагче|България}} [[Христо Делчев]] (1885 – 1927), революционер и брат на Гоце Делчев * {{флагче|България}} [[Христо Джинов]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Джорлев]], български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Златаров]] (1845 – след 1907), крупен български търговец в Кукуш и Солун * {{флагче|България}} [[Христо Куслев]] (1877 – 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Смирненски]] (1898 – 1923), български поет * {{флагче|България}} [[Христо Станишев]] (1863 – 1952), български инженер, революционер и общественик * {{флагче|България}} [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]] (1867 – ?), учител. Син на Тенчо Георгиев (1812 – 1884) и Марча [[Станиш Хаджихристов|Станишева]] (1825 – 1906).<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=22}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Тенчев (лекар)|Христо Тенчев]] (1872 – 1953), лекар. Син на Гоце Тенчов; внук на Тенчо Георгиев и Марча [[Станиш Хаджихристов|Станишева]].<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=22-23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Трайков]] (1900 – 1933), български политик, комунист * {{флагче|България}} [[Христо Тютюнджиев|Христо (Ичо) Тютюнджиев]], български възрожденски общественик * {{флагче|България}} [[Христо Хаджидельов]] (? – 1901), български революционер * {{флагче|България}} Христо Хаджизулфов (Хаджисулфов), помагач на [[Гемиджиите]] заедно с братята си Туше и Милан; съдържатели на кафене в Солун. След атентатите и тримата братя са осъдени и затворени, малолетният Милан Хаджизулфов умира в затвора.<ref>{{Влахов|204}}</ref> Преселник в София. Дарител на сп. „[[Кукуш (1924)|Кукуш]]“ (1924).<ref>{{Cite journal|date=24 май 1924|year=1924|title=Братството благодари на всички Кукушани и околията, за подаренитѣ от тѣхна страна суми по случай Свѣтлитѣ празници и Св, Георги, тукъ даваме имената на дарителите|journal=Кукуш|publication-place=София|issue=1|pages=15}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Янков]], български революционер === Ц === * {{флагче|България}} Цветана Станишева Арапнакова-Мирска (1890 – след 1950). Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=40, 24}}</ref> Завършва стоматология в Нанси в 1912 година.<ref name="Танчев 58">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 58 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Завръща се в България и работи като зъболекарка. Членка е на Дружеството на българките с висше образование.<ref>{{Cite journal|last=Назърска|first=Жоржета|year=2015|title=Българските зъболекарки като женски образователни елити: проблеми на селектирането и функционирането|url=https://www.researchgate.net/publication/304951531_Bulgarian_women_dentists_as_female_educated_elites_Issues_of_selection_and_functioning|journal=Balkanistic Forum|volume=1|pages=113, бел. 29}}</ref> Женена за Петър Мирски, майка на [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/hora/zhana-stoyanovich-ne-se-li-nalyubi-ne-se-li-naigra-i-nakraya-gospod-ti-dade-angel-za-dete-kazvashe-priyatel/|заглавие=Жана Стоянович: Не се ли налюби, не се ли наигра и накрая Господ ти даде ангел за дете, казваше приятел|дата=1 май 2013|труд=jenatadnes.com|достъп_дата=23 декември 2022}}</ref> === Я === * {{флагче|България}} Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) [[Арап Нако Станишев|Арапнакова Станишева]] (1845 – 1925). Баща на [[Георги Влахов|Георги]], [[Христо Влахов|Христо]], [[Димитър Влахов|Мицо]], [[Никола Влахов|Никола]] и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето |year=1995| month= |publisher=ОРБЕЛ |location=София|isbn=954-496-016-7|pages=33}}</ref> === Починали в Кукуш === * {{флагче|Гърция}} [[Апостол Папаконстантину]] (1924 – 2009), гръцки духовник * {{флагче|България}} [[Герасим Огнянов]] (1885 – 1912), български революционер * {{флагче|България}} Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при [[Александър Георгиев (революционер)|Александър Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13]</ref>, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54</ref> * {{флагче|България}} Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22</ref> * {{флагче|България}} [[Нако Станишев]] (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител * {{флагче|Гърция}} [[Фотий Пайотас]] (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си === Свързани с Кукуш === * {{флагче|България}} [[Атанас Кушували]], български търговец и общественик, сподвижник на [[Нако Станишев|Нако С. Станишев]] * {{флагче|България}} Доне Митров, български революционер, учител и член на околийския комитет на ВМОРО в Кукуш през 1904 година.<ref>{{Николов|106}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константинка Калайджиева]] (р. 1921), българска филоложка и библиотечна деятелка, по произход от Кукуш * {{флагче|България}} [[Христо Христов (диригент)|Христо Георгиев Христов]] (р. 1962), диригент, по произход от Кукуш === Македоно-одрински опълченци от Кукуш === [[Файл:Georgi Rabadziev Document.jpg|мини|250п|Заявление от Георги Т. Рабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 1 януари 1935 г.]] * {{флагче|България}} Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|36}}</ref> * {{флагче|България}} Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на [[Гоце Междуречки]]<ref>{{МОО|396}}</ref> * {{флагче|България}} Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на [[Славчо Радоев]], 2 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|260}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|252}}</ref> * {{флагче|България}} Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина<ref name="МОО50">{{МОО|50}}</ref> * {{флагче|България}} Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на [[Яне Сандански]], нестроевата рота на 13-а кукушка дружина<ref name="МОО 749">{{МОО|749}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.<ref name="МОО50"/> Носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен от Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592</ref> * {{флагче|България}} Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912<ref>{{МОО|617}}</ref> * {{флагче|България}} Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на [[Иван Ташев]] и [[Рума Делчева]]<ref>{{МОО|37}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина<ref name="МОО37">{{МОО|37}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО<ref name="МОО37"/> * {{флагче|България}} [[Иван Палазов (Кукуш)|Иван Антонов Палазов]], 20-годишен, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина<ref name="МОО 81">{{МОО|81}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Хаджипанов, 24-годишен, учител, IV отделение, четата на [[Крум Пчелински]], 4 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|752}}</ref> * {{флагче|България}} Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, IV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|29}}</ref> * {{флагче|България}} Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|45}}</ref> * {{флагче|България}} [[Коста Червениванов]], 23-годишен, от Кукуш, четата на [[Гоце Междуречки]]<ref>{{МОО|797}}</ref> * {{флагче|България}} Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО<ref>{{МОО|825}}</ref> * {{флагче|България}} Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, IV отделение, четата на [[Гоце Бърдаров]], 4 рота на 14 воденска дружина, ранен<ref>{{МОО|30}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref name="МОО39">{{МОО|39}}</ref> * {{флагче|България}} Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен<ref name="МОО39"/> * {{флагче|България}} Тошо Бегинин, 15 щипска дружина<ref name="МОО 81"/> * {{флагче|България}} Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.<ref>{{МОО|72}}</ref> * {{флагче|България}} Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина<ref name="МОО 129">{{МОО|129}}</ref> * {{флагче|България}} Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|20}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2826 "Пенсия №269; животописна бележка на Иван Джинов"], публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 година == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Кукушани| ]] 0rm1tq155b9izvsn0tvv42sboovnve6 12397598 12397577 2024-10-28T16:12:28Z Randona.bg 249543 /* Е */ 12397598 wikitext text/x-wiki '''Кукушани''' ({{lang|el|Κιλκισιώτες}}, ''килкисиотес'') са жителите на град [[Кукуш]], на гръцки Килкис, [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Това е списък на най-известните от тях. === Родени в Кукуш === [[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п|Посрещане на [[Хюсеин Хилми паша]] (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]] [[File:Asparuh Chichekliev.jpg|thumb|Аспарух Чичеклиев]] __NOTOC__ [[#А|А]] — [[#Б|Б]] — [[#В|В]] — [[#Г|Г]] — [[#Д|Д]] — [[#Е|Е]] — [[#Ж|Ж]] — [[#З|З]] — [[#И|И]] — [[#Й|Й]] — [[#К|К]] — [[#Л|Л]] — [[#М|М]] — [[#Н|Н]] — [[#О|О]] — [[#П|П]] — [[#Р|Р]] — [[#С|С]] — [[#Т|Т]] — [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] — [[#Х|Х]] — [[#Ц|Ц]] — [[#Ч|Ч]] — [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] — [[#Ю|Ю]] — [[#Я|Я]] ---- === А === * {{флагче|България}} [[Александър Владиков]] (1874 – 1942), български фотограф * {{флагче|България}} [[Александър Стаменов]] (1905 – 1971), български художник * {{флагче|България}} [[Александър Станишев]] (1886 – 1945), български лекар и политик * {{флагче|България}} Ана Чупаригова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XVIII, 1909.<ref>{{Кандиларов|171}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в кукушкото трикласно училищe.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Анго Попов]], български общественик и търговец * {{флагче|България}} [[Андон Андонов|Андон Василев Андонов (поп Антоний)]] (1912 – 26 октомври 1944), български духовник * {{флагче|България}} [[Андон Кушувалиев]] (1877 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Андон Попов]] (1888 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} Антон Христов Гугушев (1905 – ?), български лекар<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 — 1930</ref> * {{флагче|България}} [[Арап Нако Станишев]] (1823 – 1886), български предприемач и общественик * {{флагче|България}} [[Аспарух Измирлиев]] (1881 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Аспарух Чичеклиев (1899 – 1967), български общественик, един от основателите на [[Народно читалище „Гоце Делчев“|читалище „Гоце Делчев“]] в София,<ref>{{Влахов|260}}</ref> приятел на Христо Смирненски<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europeana.eu/bg/item/2024905/photography_ProvidedCHO_NALIS_Foundation_F13941802930047|заглавие=Аспарух Чичеклиев – приятел на Христо Смирненски|труд=europeana.eu|достъп_дата=10 януари 2023}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Ангелов|Атанас Г. Ангелов]] (1863 – 1952), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Гърков]] (? – 1863), български възрожденски общественик * {{флагче|България}} [[Атанас Хаджиниколов]] (1891 – 1953), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Калибацев]] (1887 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]] (1878 – 1964), български стопански историк === Б === * {{флагче|България}} [[Благой Даков|Благой Нанов Даков]] (1904 – ?), български преводач * {{флагче|България}} [[Благой Милушев]] (1906 – ?), [[изобретател]] и рационализатор в областта на [[Мебел|мебелното]] производство === В === [[Файл:Vasil Grkov IMARO Kukush.jpg|мини|Васил Гърков]] * {{флагче|България}} Вангел Андонов (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с [[Правителство на България (40)|правителството]] на [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]].<ref>{{Михайлов|2|709}}</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Гърков]] (1880 – 1962), български революционер от ВМОРО * {{флагче|Гърция}} [[Василиос Фтенакис]] (р. 1937), гръцки педагог, психолог и антрополог * {{флагче|България}} [[Васил Запрев]] (? – 1928), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Велика Хаджистоянова|Велика Железарова-Хаджистоянова]] (1886 - ?) българска просветна деятелка === Г === [[Файл:Gotse Gulev Add.jpg|мини|Реклама на Фабриката на Гоце Гулев, „Илюстрация Илинден“, януари 1942 г., бр. 1 (131), втора корица]] [[Файл:Γεώργιος Σαμαράς (Kilkisiotis).jpg|мини|Георги Самаров]] * {{флагче|България}} [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (1882 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Влахов]] (1867 – ?), деец на ВМОК * {{флагче|България}} Георги Георгиев, интербригадист<ref>{{Сирков|238}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Думчев]] (1881 – 1906), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Дупков]] (1880 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Златаров|Георги Т. Златаров]], крупен български търговец * {{флагче|България}} Георги Д. Хаджисерков или Серков, български взаимен учител през 60-те години, в 1869 името му е сред дарителите на средства за откриването на народно читалище.<ref>{{Влахов|126}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция|590}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Хаджиделев]] (1894 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Мазнов]] (1869 – 1912), български революционер * {{флагче|Гърция}} Георги Самаров (Γεώργιος Σαμαράς, Георгиос Самарас), гръцки революционер, агент на гръцката пропаганда от III рек<ref name="АГМК 93">{{АГМК 93}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Тишинов]] (1860 – 1904), български общественик<ref name="София помни 47">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=47 | заглавие=Парцел 47 |достъп_дата =9 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Тишинов (лекар)|Георги Тишинов]] (1902 – 1966), български лекар и поет * {{флагче|България}} Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), син на Ичо Тютюнджиев, съпруг на Рушка Арапнакова Станишева. Търгува с дробен тютюн, заинтересован много от училищните и църковните работи, приятел с Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев и Райко Жинзифов.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=32}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Узунов (ВМРО)|Георги Узунов]] (1898 – 1932), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Георги Джибрилов|Георги Христов Джибрилов]], български духовник * {{флагче|България}} [[Глигор Кьосев]] (1874 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Бояджиев]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Бърдаров|Георги (Гоце) Бърдаров]] (1872 – 1919), български военен деец * {{флагче|България}} Гоце Гулев (1880 – 1953), български търговец, собственик на трикотажна фабрика в София<ref name="София помни 48">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=48 | заглавие=Парцел 48 |достъп_дата =10 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Гоце Гърков]] (1886 – 1961), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Гоце Делчев]] (1872 – 1903), български революционер и национален герой * {{флагче|България}} [[Гоце Делииванов]], български учител * {{флагче|България}} [[Гоце Икономов]] (1876 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Имов]] (1870 – 1961), български революционер * {{флагче|България}} Гоце Китин, български революционер, четник на [[Михаил Герджиков]] в Кукушко<ref>{{Герджиков|404}}</ref> * {{флагче|България}} Гоце Серков (1882 – 1946), български революционер, деец на ВМРО<ref name="София помни 36">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=36| заглавие=Парцел 36 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Гоце Стойков Карчев]] (1873 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Тишин]], български революционер от ВМОРО. македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Гоце Иванов Червениванов (1878 – ?), български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.<ref>{{Влахов|208}}</ref> Около 1906 година според епархийските книги живее в София.<ref>ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36.</ref> === Д === * {{флагче|Гърция}} [[Деспина Хараламбиду]] (р. 1959), гръцки политик * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Димитър Влахов]] (1878 – 1953), български революционер, публицист и политик, приел по-късно македонизма * {{флагче|България}} Димитър Златаров, крупен български търговец в Кукуш и Солун * {{флагче|България}} [[Димитър Кушевалиев]], български офицер, подполковник, деец на Тайните офицерски братства * {{флагче|България}} [[Данчо Джангалозов|Дончо Джангалозов]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Димитрис Маркос]] (р. 1971), гръцки футболист * {{флагче|България}} [[Димитър Бальозов]] (1908 – ?), български учен * {{флагче|България}} [[Димитър Гълъбов]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Делчев]] (Мицо) (1879 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Икономов (Кукуш)|Димитър (Мицо) Икономов]] (1878 – ?), български революционер и стоматолог * {{флагче|България}} [[Димитър Кушевалиев]] (1866 – ?), български военен и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Христов Измирлиев|Димитър Измирлиев]] (около 1866 – 1943), български общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Станишев (анатом)|Димитър Станишев]] (1906 – 1995), български учен, анатом * {{флагче|България}} [[Димитър Тенчев]], български стоматолог и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Шопов (общественик)|Димитър Шопов]], български общественик * {{флагче|България}} Димитър Георгиев Ярцев (1895 – 1936), български военен деец<ref name="София помни 48">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=48 | заглавие=Парцел 48 |достъп_дата =10 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Дино Балтов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Дино Кьосев]] (1901 – 1977), български журналист и обществен деец * {{флагче|България}} [[Дино Ральов]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Дионис Янишлиев]] (1841 - 1916), български възрожденец * {{флагче|България}} [[Дионисий Кандиларов]] (1876 – ?), български учител и революционер * {{флагче|България}} Дончо Калъчев, български революционер, четник на [[Ичко Димитров]] в 1912 г.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.</ref> === Е === * {{флагче|България}} [[Екатерина Архимандритова]], българска просветна деятелка * {{флагче|България}} Екатерина Гъркова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската гимназия с випуск XVIII, 1909.<ref>{{Кандиларов|170}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в Кукуш.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196</ref> * {{флагче|България}} [[Екатерина Паница]] (1884 – 1967), българска просветна деятелка, съпруга на [[Тодор Паница]]. * {{флагче|България}} Елена Басмаджиева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XVII, 1908.<ref name=":0">{{Кандиларов|172}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в солунските основни училища.<ref name=":1">[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135</ref> === И === * {{флагче|България}} Иван Атанасов, [[Българско опълчение|български опълченец]], редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 13 май 1877 г., убит на 28 декември 1877 г.<ref name="Македонците 37">{{Македонците|37}}</ref><ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)</ref> * {{флагче|България}} Иван Бараков – Тарас Булба, български революционер<ref>{{Псевдоними|95}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Джинов]] (1869 – ?), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Иван Дойранлията]], гръцки революционер * {{флагче|България}} [[Иван Икилюлев]] (? – 1916), български анархист, участник в [[Атентат в Градското казино|Атентата в Градското казино]] срещу цар [[Фердинанд I]] * {{флагче|България}} [[Иван Икономов (инженер)|Иван (Вано) Икономов]] (1881 – 1938), български революционер и инженер * {{флагче|България}} [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Ковачев]] (1877 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Иван Кълев – Жабата, български революционер от ВМОРО<ref>{{Псевдоними|42}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Манолев]] (1871 – 1930), български учител и революционер * {{флагче|България}} [[Иван Палазов (Кукуш)|Иван Палазов]] (1892 – 1970), български военен и поет * {{флагче|България}} [[Иван Хаджиниколов]] (1861 – 1934), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (1869 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Чакмаков]] (1866 – 1931), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} Иван Антонов Палаузов (24 ноември 1898 – ?), български революционер, деец на ВМРО<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 2|last= Радовски |first=Александър |year= 2023 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 19 | isbn = 978-619-00-1604-5 }}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Панов – Кукуш|Илия Петров Панов/Понов – Кукуш]] (1892 – 1982), български революционер, деец на ВМРО и комунист === Й === * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Аманатидис (политик)|Йоанис Аманатидис]] (р. 1961), гръцки политик === К === * {{флагче|България}} [[Кара Георги Димов]], български адвокат и общественик * {{флагче|България}} [[Кирил Влахов]] (1907 – ?), български лекар * {{флагче|България}} Кирил Данилчев (Данилчин), български търговец, участник в Македоно-одринското опълчение,<ref>{{МОО|200}}</ref> участник в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Брат на [[Славка Данилчева|Славка]] и Екатерина Данилчеви, завършили Солунската гимназия, учителки. * {{флагче|България}} Киро Петров (? – 1925), български революционер, анархокомунист * {{флагче|България}} Кирил Хаджипопов, български общественик, председател на Кукушката секция на [[Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“|Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“]] в София към 1974 година<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1974 | month = май | title = Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ | journal = Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България | publisher = СМКПДБ – Централно ръководство | location = София | volume = VIII | issue = 5 | pages = 29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Кольо Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кимон Георгиев (революционер)|Кимон Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]] (1840 – 1900), български просветен и обществен деец * {{флагче|България}} [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] (1877 – 1957), български лекар, политик и обществен деец * {{флагче|България}} [[Коста Терзиев]] (1872 - 1947), български общественик и деец на Македонската федеративна организация * {{флагче|България}} [[Костадин Дупков]], български възрожденски деец * {{флагче|България}} [[Костадин Попгутов]], български възрожденски деец, участник в [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] * {{флагче|България}} [[Костадин Попнеделков]] (1877 – 1944), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Крум Христов]] (1906 – 1988), български журналист и дипломат * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Триаридис]] (1937 – 2012), гръцки политик === Л === * {{флагче|България}} [[Люба Икономова|Люба Икономова (Бичева)]] (1893 – 1978), българска учителка * {{флагче|България}} [[Любен Антонов]], български фотограф, за отлична служба през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ <ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 6-7</ref> === М === * {{флагче|България}} [[Магдалина Хаджиделева]], българска учителка * {{флагче|България}} [[Магдалина Тишинова]] (1876 – 1952), българска акушерка * {{флагче|България}} Манол Николев (Николаев, вероятно Николов) (? – 26 май 1878), [[Българско опълчение|български опълченец]], редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 18 май 1877 г., ранен на 13 август, оздравял на 20 септември, ранен на 31 декември 1877 г., умрял на 26 май 1878 г.<ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)</ref><ref name="Македонците 39">{{Македонците|39}}</ref> * {{флагче|България}} Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|ВКП (б)]] от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година<ref>Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.</ref> * {{флагче|България}} Мария Вангелова Маркова (1896 – 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО<ref name="София помни 29">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=29 | заглавие=Парцел 29 |достъп_дата =13 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Мария Измирлиева|Мария Димитрова Измирлиева]], българска учителка * {{флагче|България}} [[Мария Зенгелекова]] (Зенгилекова), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} Мария Златарова, българска учителка. Дъщеря на един от братята кукушани [[Златарови]]<ref>{{Cite journal|last=Миладинова-Алексиева|first=Царевна|title=Епоха, земя и хора. Свищов - Цариград - Солун|url=http://macedonia.kroraina.com/cm/cm_13.html|journal=Мир, 38, No 9669, 1 октомври 1932, с. 4. macedonia.kroraina.com}}</ref> (Христо или Димитър), богатите солунски търговци. Завършила Солунската българска девическа гимназия с третия випуск (1889).<ref>Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930</ref> Учителка в Кукуш (1892/1893).<ref>Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.</ref> * {{флагче|България}} Мария Трайкова (1890 – ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година<ref name="Танчев 59">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 59 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} Мария Ярцова/Ярцева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската българска девическа гимназия с випуск XIX, 1910 година.<ref>{{Кандиларов|172}}</ref> Учителка в [[Гумендже]] през учебната 1911/1912 г.<ref>ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 119. Бюджет за уч. 1911/912 год. Ведомост за заплатите на учителите и учителките при Гумендженското 3 кл. и осн. см. училище "Братя Миладинови"</ref> * {{флагче|България}} [[Милан Делчев]] (1883 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Милан Манолев]] (? – 1925), български революционер * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Милан Стоилов]] (1891 – 1903), революционер, македонист * {{флагче|България}} [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Танчев]] (1875 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Милка Романова|Милка Ковачева-Романова]] (1878 – след 1942), българска революционерка * {{флагче|България}} [[Милош Станишев (юрист)|Милош Станишев]] (1865 – 1935), български юрист * {{флагче|България}} [[Милош Станишев (офицер)|Милош Станишев]] (1891 – 1915), български офицер * {{флагче|България}} Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с [[Гоце Тенчов (Кукуш)|Гоце Тенчов]] и др.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=28}}</ref> В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.<ref>{{Влахов|160}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мицо Андонов]] (1901 – 1983), български театрален деец * {{флагче|България}} [[Димитър Г. Станишев|Мицо Г. Станишев]], български учител във взаимното училище, общественик * {{флагче|България}} [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (1870 – след 1943), български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати<ref name="София помни 35">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=35 | заглавие=Парцел 35 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мицо Сандъкчиев]] (1878 – 1901), български революционер от ВМОРО === Н === * {{флагче|България}} [[Нако Станишев]] (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител * {{флагче|България}} Нано Пандов, български просветен деец, учител в Гумендже в 1883 – 1885 година<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.</ref> * {{флагче|България}} Никола Иванов Балтов (1880 – ?),<ref>Изчислено по възрастта му, отбелязана в екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година – 26-годишен син Никола на Иван Балтов, 70-годишен. ДАА, фонд 246К, оп. 9, а.е. 500.</ref> български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.<ref>{{Влахов|207}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Бучков]] (1861 – 1899), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Влахов]] (1884 – 1965), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Никола Гугушев]], български художник * {{флагче|България}} [[Никола Гърков]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Деведжиев]] (1891 – ?), български печатар, комунист * {{флагче|България}} [[Никола Дзанев]] (1898 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Делииванов]] (около 1840 – ?), български общественик, лекар в Русия * {{флагче|България}} [[Никола Дупков]], български учител и революционер * {{флагче|България}} Никола Иванов, учи в Русия, след 1850 година заедно с Любен Каравелов и Нешо Бончев образуват кръжок и издават списание „Братски труд“ в четири броя<ref>{{Възрожденска интелигенция|270}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Манолев]], български революционер, османист, адвокат и учен * {{флагче|България}} Никола Мицев, български учител и революционер. В 1901 г. е учител в [[Морарци|Моравци]] и по Солунската афера е осъден на 3 години затвор в окови.<ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|pages=56}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Станишев]] (1906 – 1963), български учен * {{флагче|България}} Никола Терзиев, български просветен деец. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с двадесет и петия випуск (1911).<ref>{{Кандиларов|100}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 194 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Червениванов]] (1863 – 1939), български химик * {{флагче|България}} [[Никола Янев]] (1888 – 1921), български поет, писател и журналист * {{флагче|Гърция}} [[Никос Вергос]] (1996 – ), гръцки футболист === П === * {{флагче|България}} [[Петруш Сарафов]] (1864 – 1943), български търговец и общественик, благодетел на ВМОРО,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://sofiapomni.com/parcel.php?id=49&fbclid=IwAR3kj8K-XlKL1r9iATBrAUzlkmX6DlPM0QGHAHw3vDQsjVjHS4fdWHDCQXQ | заглавие = Парцел 49 | достъп_дата = 20 януари 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = София помни | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> женен за Нушка Шумкова * {{флагче|България}} [[Петър Архондов]] (1892 – ?), български печатар и социалист, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Петър Гугушев]] (? – 1912), български революционер * {{флагче|България}} [[Петър Дървингов]] (1875 – 1958), български военен * {{флагче|България}} Петър Сакъов, обществен деец. Вероятно Петър Саков, завършил [[Възпитаници на Солунската българска търговска гимназия|Солунската българска търговска гимназия, вип. 3, 1912]] (Кандиларов), т.е. Петър Андонов Сакъов, роден 1894 или 1895.<ref>В епархийска книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 12-годишен, баща Андон Сакъов, майка Мария, сестри София и Магдалина. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 500, л. 21 гръб.</ref> В 1934 г. е избран за касиер на Кукушкото благотворително братство,<ref>Протокол №1, 18 април 1934. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 10</ref> октомври 1944 г. е избран за член на настоятелството.<ref>{{Райчевски 2016|574 – 575}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Хаджиделев]] (1899 – ?), български комунист, македоно-одрински опълченец === Р === * {{флагче|България}} [[Райна Измирлиева]] (1884 – 1949), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} [[Радка Йосифова]] (1908 – 2012), преподавателка по музика и пеене в [[НАТФИЗ]] === С === * {{флагче|Гърция}} [[Савас Цитуридис]] (1954 – ), гръцки политик, депутат от Нова демокрация * {{флагче|Гърция}} [[Сакис Булас]] (1954 – 2014), гръцки певец и актьор * {{флагче|България}} [[Славка Данилчева|Славка Даниилова (Данилчева)]] (1884 – ?), българска учителка. *{{флагче|България}} София Гъркова, българска учителка. Завършва Солунската гимназия с деветнадеседия випуск (1910).<ref>{{Кандиларов|100}}</ref> Учителка в Кукуш (1911/1912 и 1912/1913 учебна година).<ref>ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Станиш Дельохаджиев]] (около 1883 – 1915), завършил с двадесет и петия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 100">{{Кандиларов|100}}</ref> Запасен подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26</ref> * {{флагче|България}} [[Станиш Хаджихристов]] (1779 – 1852), български общественик * {{флагче|България}} [[Страхил Титиринов]] (1905 – 1961), български художник * {{флагче|България}} Султана Константинова Сарафова (? – 6 юли 1941), българска революционерка, деятелка на ВМОРО и Илинденската организация<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1941 | month =декемврий | title =Отчетъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume =XIII | issue = 10 (130 | pages =7 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1941.pdf?sequence=3&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> === Т === * {{флагче|България}} [[Тено Гошев]] (1862 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Тено Панайотов|Тено П. Панайотов]], български учител * {{флагче|България}} Тенчо Папукчиев (1880 – 1958), български униатски общественик, деец на Македонската католическа лига, починал в София<ref name="София помни 23">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=23 | заглавие=Парцел 23 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Теньо Червениванов]] (1870 – 1947), български революционер * {{флагче|България}} [[Тодор Чопов]] (1895 – 1935), български революционер, анархокомунист * {{флагче|България}} [[Тома Бучков]] (1898 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Тома Измирлиев]] (1895 – 1935), български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Балтов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Влахов]] (1899 – 1981), български историк * {{флагче|България}} [[Туше Делииванов]] (1869 – 1950), български революционер * {{флагче|България}} Туше Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Гоце Междуречки]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} [[Туше Ковачев]] (? – 1942), български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Скачков]] (1887 – 1922), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Туше Танов – Учуменут, български революционер от ВМОРО, терорист<ref>{{Псевдоними|98}}</ref> * {{флагче|България}} [[Туше Тишин]], български революционер * {{флагче|България}} Туше Хаджизулфов (Хаджисулфов), помагач на [[Гемиджиите]] заедно с братята си Христо и Милан; съдържатели на кафене в Солун. След атентатите и тримата братя са осъдени и затворени, малолетният Милан Хаджизулфов умира в затвора. Христо и Туше оцеляват и след Междусъюзническата война се преселват в България.<ref>{{Влахов|204}}</ref> * {{флагче|България}} Туше Чолев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от полицията в България<ref>{{Михайлов|2|709, 779}}</ref> * {{флагче|България}} Туше Чопов (1897 – 1959), български революционер, син на [[Руша Чопова|Руша Делчева]] === Ф === * {{флагче|България}} Фания Сакъова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XIX, 1910.<ref name=":0" /> През учебната 1911/1912 година е учителка в солунскo основнo училищe.<ref name=":1" /> === Х === * {{флагче|България}} [[Христо Бучков]] (1857 – 1913), български дипломат * {{флагче|България}} [[Христо Влахов]] (1871 – 1957), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Далчев]] (1872 – 1949), български общественик и просветен деец, депутат в Османския парламент * {{флагче|България}} [[Христо Делчев]] (1885 – 1927), революционер и брат на Гоце Делчев * {{флагче|България}} [[Христо Джинов]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Джорлев]], български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Златаров]] (1845 – след 1907), крупен български търговец в Кукуш и Солун * {{флагче|България}} [[Христо Куслев]] (1877 – 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Смирненски]] (1898 – 1923), български поет * {{флагче|България}} [[Христо Станишев]] (1863 – 1952), български инженер, революционер и общественик * {{флагче|България}} [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]] (1867 – ?), учител. Син на Тенчо Георгиев (1812 – 1884) и Марча [[Станиш Хаджихристов|Станишева]] (1825 – 1906).<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=22}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Тенчев (лекар)|Христо Тенчев]] (1872 – 1953), лекар. Син на Гоце Тенчов; внук на Тенчо Георгиев и Марча [[Станиш Хаджихристов|Станишева]].<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=22-23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Трайков]] (1900 – 1933), български политик, комунист * {{флагче|България}} [[Христо Тютюнджиев|Христо (Ичо) Тютюнджиев]], български възрожденски общественик * {{флагче|България}} [[Христо Хаджидельов]] (? – 1901), български революционер * {{флагче|България}} Христо Хаджизулфов (Хаджисулфов), помагач на [[Гемиджиите]] заедно с братята си Туше и Милан; съдържатели на кафене в Солун. След атентатите и тримата братя са осъдени и затворени, малолетният Милан Хаджизулфов умира в затвора.<ref>{{Влахов|204}}</ref> Преселник в София. Дарител на сп. „[[Кукуш (1924)|Кукуш]]“ (1924).<ref>{{Cite journal|date=24 май 1924|year=1924|title=Братството благодари на всички Кукушани и околията, за подаренитѣ от тѣхна страна суми по случай Свѣтлитѣ празници и Св, Георги, тукъ даваме имената на дарителите|journal=Кукуш|publication-place=София|issue=1|pages=15}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Янков]], български революционер === Ц === * {{флагче|България}} Цветана Станишева Арапнакова-Мирска (1890 – след 1950). Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=40, 24}}</ref> Завършва стоматология в Нанси в 1912 година.<ref name="Танчев 58">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 58 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Завръща се в България и работи като зъболекарка. Членка е на Дружеството на българките с висше образование.<ref>{{Cite journal|last=Назърска|first=Жоржета|year=2015|title=Българските зъболекарки като женски образователни елити: проблеми на селектирането и функционирането|url=https://www.researchgate.net/publication/304951531_Bulgarian_women_dentists_as_female_educated_elites_Issues_of_selection_and_functioning|journal=Balkanistic Forum|volume=1|pages=113, бел. 29}}</ref> Женена за Петър Мирски, майка на [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/hora/zhana-stoyanovich-ne-se-li-nalyubi-ne-se-li-naigra-i-nakraya-gospod-ti-dade-angel-za-dete-kazvashe-priyatel/|заглавие=Жана Стоянович: Не се ли налюби, не се ли наигра и накрая Господ ти даде ангел за дете, казваше приятел|дата=1 май 2013|труд=jenatadnes.com|достъп_дата=23 декември 2022}}</ref> === Я === * {{флагче|България}} Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) [[Арап Нако Станишев|Арапнакова Станишева]] (1845 – 1925). Баща на [[Георги Влахов|Георги]], [[Христо Влахов|Христо]], [[Димитър Влахов|Мицо]], [[Никола Влахов|Никола]] и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето |year=1995| month= |publisher=ОРБЕЛ |location=София|isbn=954-496-016-7|pages=33}}</ref> === Починали в Кукуш === * {{флагче|Гърция}} [[Апостол Папаконстантину]] (1924 – 2009), гръцки духовник * {{флагче|България}} [[Герасим Огнянов]] (1885 – 1912), български революционер * {{флагче|България}} Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при [[Александър Георгиев (революционер)|Александър Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13]</ref>, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54</ref> * {{флагче|България}} Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22</ref> * {{флагче|България}} [[Нако Станишев]] (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител * {{флагче|Гърция}} [[Фотий Пайотас]] (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си === Свързани с Кукуш === * {{флагче|България}} [[Атанас Кушували]], български търговец и общественик, сподвижник на [[Нако Станишев|Нако С. Станишев]] * {{флагче|България}} Доне Митров, български революционер, учител и член на околийския комитет на ВМОРО в Кукуш през 1904 година.<ref>{{Николов|106}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константинка Калайджиева]] (р. 1921), българска филоложка и библиотечна деятелка, по произход от Кукуш * {{флагче|България}} [[Христо Христов (диригент)|Христо Георгиев Христов]] (р. 1962), диригент, по произход от Кукуш === Македоно-одрински опълченци от Кукуш === [[Файл:Georgi Rabadziev Document.jpg|мини|250п|Заявление от Георги Т. Рабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 1 януари 1935 г.]] * {{флагче|България}} Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|36}}</ref> * {{флагче|България}} Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на [[Гоце Междуречки]]<ref>{{МОО|396}}</ref> * {{флагче|България}} Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на [[Славчо Радоев]], 2 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|260}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|252}}</ref> * {{флагче|България}} Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина<ref name="МОО50">{{МОО|50}}</ref> * {{флагче|България}} Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на [[Яне Сандански]], нестроевата рота на 13-а кукушка дружина<ref name="МОО 749">{{МОО|749}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.<ref name="МОО50"/> Носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен от Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592</ref> * {{флагче|България}} Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912<ref>{{МОО|617}}</ref> * {{флагче|България}} Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на [[Иван Ташев]] и [[Рума Делчева]]<ref>{{МОО|37}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина<ref name="МОО37">{{МОО|37}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО<ref name="МОО37"/> * {{флагче|България}} [[Иван Палазов (Кукуш)|Иван Антонов Палазов]], 20-годишен, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина<ref name="МОО 81">{{МОО|81}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Хаджипанов, 24-годишен, учител, IV отделение, четата на [[Крум Пчелински]], 4 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|752}}</ref> * {{флагче|България}} Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, IV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|29}}</ref> * {{флагче|България}} Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|45}}</ref> * {{флагче|България}} [[Коста Червениванов]], 23-годишен, от Кукуш, четата на [[Гоце Междуречки]]<ref>{{МОО|797}}</ref> * {{флагче|България}} Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО<ref>{{МОО|825}}</ref> * {{флагче|България}} Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, IV отделение, четата на [[Гоце Бърдаров]], 4 рота на 14 воденска дружина, ранен<ref>{{МОО|30}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref name="МОО39">{{МОО|39}}</ref> * {{флагче|България}} Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен<ref name="МОО39"/> * {{флагче|България}} Тошо Бегинин, 15 щипска дружина<ref name="МОО 81"/> * {{флагче|България}} Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.<ref>{{МОО|72}}</ref> * {{флагче|България}} Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина<ref name="МОО 129">{{МОО|129}}</ref> * {{флагче|България}} Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|20}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2826 "Пенсия №269; животописна бележка на Иван Джинов"], публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 година == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Кукушани| ]] mfwq5bwhqfcfsa1263p2pt6gba7493t 12397604 12397598 2024-10-28T16:24:58Z Randona.bg 249543 /* М */ Мария Делева, срещала съм я като революционерка 12397604 wikitext text/x-wiki '''Кукушани''' ({{lang|el|Κιλκισιώτες}}, ''килкисиотес'') са жителите на град [[Кукуш]], на гръцки Килкис, [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Това е списък на най-известните от тях. === Родени в Кукуш === [[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п|Посрещане на [[Хюсеин Хилми паша]] (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]] [[File:Asparuh Chichekliev.jpg|thumb|Аспарух Чичеклиев]] __NOTOC__ [[#А|А]] — [[#Б|Б]] — [[#В|В]] — [[#Г|Г]] — [[#Д|Д]] — [[#Е|Е]] — [[#Ж|Ж]] — [[#З|З]] — [[#И|И]] — [[#Й|Й]] — [[#К|К]] — [[#Л|Л]] — [[#М|М]] — [[#Н|Н]] — [[#О|О]] — [[#П|П]] — [[#Р|Р]] — [[#С|С]] — [[#Т|Т]] — [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] — [[#Х|Х]] — [[#Ц|Ц]] — [[#Ч|Ч]] — [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] — [[#Ю|Ю]] — [[#Я|Я]] ---- === А === * {{флагче|България}} [[Александър Владиков]] (1874 – 1942), български фотограф * {{флагче|България}} [[Александър Стаменов]] (1905 – 1971), български художник * {{флагче|България}} [[Александър Станишев]] (1886 – 1945), български лекар и политик * {{флагче|България}} Ана Чупаригова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XVIII, 1909.<ref>{{Кандиларов|171}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в кукушкото трикласно училищe.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Анго Попов]], български общественик и търговец * {{флагче|България}} [[Андон Андонов|Андон Василев Андонов (поп Антоний)]] (1912 – 26 октомври 1944), български духовник * {{флагче|България}} [[Андон Кушувалиев]] (1877 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Андон Попов]] (1888 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} Антон Христов Гугушев (1905 – ?), български лекар<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 — 1930</ref> * {{флагче|България}} [[Арап Нако Станишев]] (1823 – 1886), български предприемач и общественик * {{флагче|България}} [[Аспарух Измирлиев]] (1881 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Аспарух Чичеклиев (1899 – 1967), български общественик, един от основателите на [[Народно читалище „Гоце Делчев“|читалище „Гоце Делчев“]] в София,<ref>{{Влахов|260}}</ref> приятел на Христо Смирненски<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europeana.eu/bg/item/2024905/photography_ProvidedCHO_NALIS_Foundation_F13941802930047|заглавие=Аспарух Чичеклиев – приятел на Христо Смирненски|труд=europeana.eu|достъп_дата=10 януари 2023}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Ангелов|Атанас Г. Ангелов]] (1863 – 1952), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Гърков]] (? – 1863), български възрожденски общественик * {{флагче|България}} [[Атанас Хаджиниколов]] (1891 – 1953), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Калибацев]] (1887 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]] (1878 – 1964), български стопански историк === Б === * {{флагче|България}} [[Благой Даков|Благой Нанов Даков]] (1904 – ?), български преводач * {{флагче|България}} [[Благой Милушев]] (1906 – ?), [[изобретател]] и рационализатор в областта на [[Мебел|мебелното]] производство === В === [[Файл:Vasil Grkov IMARO Kukush.jpg|мини|Васил Гърков]] * {{флагче|България}} Вангел Андонов (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с [[Правителство на България (40)|правителството]] на [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]].<ref>{{Михайлов|2|709}}</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Гърков]] (1880 – 1962), български революционер от ВМОРО * {{флагче|Гърция}} [[Василиос Фтенакис]] (р. 1937), гръцки педагог, психолог и антрополог * {{флагче|България}} [[Васил Запрев]] (? – 1928), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Велика Хаджистоянова|Велика Железарова-Хаджистоянова]] (1886 - ?) българска просветна деятелка === Г === [[Файл:Gotse Gulev Add.jpg|мини|Реклама на Фабриката на Гоце Гулев, „Илюстрация Илинден“, януари 1942 г., бр. 1 (131), втора корица]] [[Файл:Γεώργιος Σαμαράς (Kilkisiotis).jpg|мини|Георги Самаров]] * {{флагче|България}} [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (1882 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Влахов]] (1867 – ?), деец на ВМОК * {{флагче|България}} Георги Георгиев, интербригадист<ref>{{Сирков|238}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Думчев]] (1881 – 1906), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Дупков]] (1880 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Златаров|Георги Т. Златаров]], крупен български търговец * {{флагче|България}} Георги Д. Хаджисерков или Серков, български взаимен учител през 60-те години, в 1869 името му е сред дарителите на средства за откриването на народно читалище.<ref>{{Влахов|126}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция|590}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Хаджиделев]] (1894 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Мазнов]] (1869 – 1912), български революционер * {{флагче|Гърция}} Георги Самаров (Γεώργιος Σαμαράς, Георгиос Самарас), гръцки революционер, агент на гръцката пропаганда от III рек<ref name="АГМК 93">{{АГМК 93}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Тишинов]] (1860 – 1904), български общественик<ref name="София помни 47">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=47 | заглавие=Парцел 47 |достъп_дата =9 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Тишинов (лекар)|Георги Тишинов]] (1902 – 1966), български лекар и поет * {{флагче|България}} Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), син на Ичо Тютюнджиев, съпруг на Рушка Арапнакова Станишева. Търгува с дробен тютюн, заинтересован много от училищните и църковните работи, приятел с Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев и Райко Жинзифов.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=32}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Узунов (ВМРО)|Георги Узунов]] (1898 – 1932), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Георги Джибрилов|Георги Христов Джибрилов]], български духовник * {{флагче|България}} [[Глигор Кьосев]] (1874 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Бояджиев]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Бърдаров|Георги (Гоце) Бърдаров]] (1872 – 1919), български военен деец * {{флагче|България}} Гоце Гулев (1880 – 1953), български търговец, собственик на трикотажна фабрика в София<ref name="София помни 48">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=48 | заглавие=Парцел 48 |достъп_дата =10 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Гоце Гърков]] (1886 – 1961), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Гоце Делчев]] (1872 – 1903), български революционер и национален герой * {{флагче|България}} [[Гоце Делииванов]], български учител * {{флагче|България}} [[Гоце Икономов]] (1876 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Имов]] (1870 – 1961), български революционер * {{флагче|България}} Гоце Китин, български революционер, четник на [[Михаил Герджиков]] в Кукушко<ref>{{Герджиков|404}}</ref> * {{флагче|България}} Гоце Серков (1882 – 1946), български революционер, деец на ВМРО<ref name="София помни 36">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=36| заглавие=Парцел 36 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Гоце Стойков Карчев]] (1873 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Гоце Тишин]], български революционер от ВМОРО. македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Гоце Иванов Червениванов (1878 – ?), български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.<ref>{{Влахов|208}}</ref> Около 1906 година според епархийските книги живее в София.<ref>ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36.</ref> === Д === * {{флагче|Гърция}} [[Деспина Хараламбиду]] (р. 1959), гръцки политик * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Димитър Влахов]] (1878 – 1953), български революционер, публицист и политик, приел по-късно македонизма * {{флагче|България}} Димитър Златаров, крупен български търговец в Кукуш и Солун * {{флагче|България}} [[Димитър Кушевалиев]], български офицер, подполковник, деец на Тайните офицерски братства * {{флагче|България}} [[Данчо Джангалозов|Дончо Джангалозов]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Димитрис Маркос]] (р. 1971), гръцки футболист * {{флагче|България}} [[Димитър Бальозов]] (1908 – ?), български учен * {{флагче|България}} [[Димитър Гълъбов]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Делчев]] (Мицо) (1879 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Икономов (Кукуш)|Димитър (Мицо) Икономов]] (1878 – ?), български революционер и стоматолог * {{флагче|България}} [[Димитър Кушевалиев]] (1866 – ?), български военен и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Христов Измирлиев|Димитър Измирлиев]] (около 1866 – 1943), български общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Станишев (анатом)|Димитър Станишев]] (1906 – 1995), български учен, анатом * {{флагче|България}} [[Димитър Тенчев]], български стоматолог и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Шопов (общественик)|Димитър Шопов]], български общественик * {{флагче|България}} Димитър Георгиев Ярцев (1895 – 1936), български военен деец<ref name="София помни 48">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=48 | заглавие=Парцел 48 |достъп_дата =10 април 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Дино Балтов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Дино Кьосев]] (1901 – 1977), български журналист и обществен деец * {{флагче|България}} [[Дино Ральов]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Дионис Янишлиев]] (1841 - 1916), български възрожденец * {{флагче|България}} [[Дионисий Кандиларов]] (1876 – ?), български учител и революционер * {{флагче|България}} Дончо Калъчев, български революционер, четник на [[Ичко Димитров]] в 1912 г.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.</ref> === Е === * {{флагче|България}} [[Екатерина Архимандритова]], българска просветна деятелка * {{флагче|България}} Екатерина Гъркова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската гимназия с випуск XVIII, 1909.<ref>{{Кандиларов|170}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в Кукуш.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196</ref> * {{флагче|България}} [[Екатерина Паница]] (1884 – 1967), българска просветна деятелка, съпруга на [[Тодор Паница]]. * {{флагче|България}} Елена Басмаджиева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XVII, 1908.<ref name=":0">{{Кандиларов|172}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учителка в солунските основни училища.<ref name=":1">[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135</ref> === И === * {{флагче|България}} Иван Атанасов, [[Българско опълчение|български опълченец]], редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 13 май 1877 г., убит на 28 декември 1877 г.<ref name="Македонците 37">{{Македонците|37}}</ref><ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)</ref> * {{флагче|България}} Иван Бараков – Тарас Булба, български революционер<ref>{{Псевдоними|95}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Джинов]] (1869 – ?), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Иван Дойранлията]], гръцки революционер * {{флагче|България}} [[Иван Икилюлев]] (? – 1916), български анархист, участник в [[Атентат в Градското казино|Атентата в Градското казино]] срещу цар [[Фердинанд I]] * {{флагче|България}} [[Иван Икономов (инженер)|Иван (Вано) Икономов]] (1881 – 1938), български революционер и инженер * {{флагче|България}} [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Ковачев]] (1877 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Иван Кълев – Жабата, български революционер от ВМОРО<ref>{{Псевдоними|42}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Манолев]] (1871 – 1930), български учител и революционер * {{флагче|България}} [[Иван Палазов (Кукуш)|Иван Палазов]] (1892 – 1970), български военен и поет * {{флагче|България}} [[Иван Хаджиниколов]] (1861 – 1934), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (1869 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Чакмаков]] (1866 – 1931), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} Иван Антонов Палаузов (24 ноември 1898 – ?), български революционер, деец на ВМРО<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 2|last= Радовски |first=Александър |year= 2023 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 19 | isbn = 978-619-00-1604-5 }}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Панов – Кукуш|Илия Петров Панов/Понов – Кукуш]] (1892 – 1982), български революционер, деец на ВМРО и комунист === Й === * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Аманатидис (политик)|Йоанис Аманатидис]] (р. 1961), гръцки политик === К === * {{флагче|България}} [[Кара Георги Димов]], български адвокат и общественик * {{флагче|България}} [[Кирил Влахов]] (1907 – ?), български лекар * {{флагче|България}} Кирил Данилчев (Данилчин), български търговец, участник в Македоно-одринското опълчение,<ref>{{МОО|200}}</ref> участник в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Брат на [[Славка Данилчева|Славка]] и Екатерина Данилчеви, завършили Солунската гимназия, учителки. * {{флагче|България}} Киро Петров (? – 1925), български революционер, анархокомунист * {{флагче|България}} Кирил Хаджипопов, български общественик, председател на Кукушката секция на [[Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“|Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“]] в София към 1974 година<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1974 | month = май | title = Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ | journal = Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България | publisher = СМКПДБ – Централно ръководство | location = София | volume = VIII | issue = 5 | pages = 29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Кольо Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кимон Георгиев (революционер)|Кимон Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]] (1840 – 1900), български просветен и обществен деец * {{флагче|България}} [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] (1877 – 1957), български лекар, политик и обществен деец * {{флагче|България}} [[Коста Терзиев]] (1872 - 1947), български общественик и деец на Македонската федеративна организация * {{флагче|България}} [[Костадин Дупков]], български възрожденски деец * {{флагче|България}} [[Костадин Попгутов]], български възрожденски деец, участник в [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] * {{флагче|България}} [[Костадин Попнеделков]] (1877 – 1944), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Крум Христов]] (1906 – 1988), български журналист и дипломат * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Триаридис]] (1937 – 2012), гръцки политик === Л === * {{флагче|България}} [[Люба Икономова|Люба Икономова (Бичева)]] (1893 – 1978), българска учителка * {{флагче|България}} [[Любен Антонов]], български фотограф, за отлична служба през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ <ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 6-7</ref> === М === * {{флагче|България}} [[Магдалина Хаджиделева]], българска учителка * {{флагче|България}} [[Магдалина Тишинова]] (1876 – 1952), българска акушерка * {{флагче|България}} Манол Николев (Николаев, вероятно Николов) (? – 26 май 1878), [[Българско опълчение|български опълченец]], редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 18 май 1877 г., ранен на 13 август, оздравял на 20 септември, ранен на 31 декември 1877 г., умрял на 26 май 1878 г.<ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)</ref><ref name="Македонците 39">{{Македонците|39}}</ref> * {{флагче|България}} Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|ВКП (б)]] от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година<ref>Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.</ref> * {{флагче|България}} Мария Вангелова Маркова (1896 – 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО<ref name="София помни 29">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=29 | заглавие=Парцел 29 |достъп_дата =13 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} Мария Делева, българска учителка и революционерка. Завършва Солунската гимназия с випуск XIII (1903)<ref>{{Кандиларов|165}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мария Измирлиева|Мария Димитрова Измирлиева]], българска учителка * {{флагче|България}} [[Мария Зенгелекова]] (Зенгилекова), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} Мария Златарова, българска учителка. Дъщеря на един от братята кукушани [[Златарови]]<ref>{{Cite journal|last=Миладинова-Алексиева|first=Царевна|title=Епоха, земя и хора. Свищов - Цариград - Солун|url=http://macedonia.kroraina.com/cm/cm_13.html|journal=Мир, 38, No 9669, 1 октомври 1932, с. 4. macedonia.kroraina.com}}</ref> (Христо или Димитър), богатите солунски търговци. Завършила Солунската българска девическа гимназия с третия випуск (1889).<ref>Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930</ref> Учителка в Кукуш (1892/1893).<ref>Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.</ref> * {{флагче|България}} Мария Трайкова (1890 – ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година<ref name="Танчев 59">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 59 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} Мария Ярцова/Ярцева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската българска девическа гимназия с випуск XIX, 1910 година.<ref>{{Кандиларов|172}}</ref> Учителка в [[Гумендже]] през учебната 1911/1912 г.<ref>ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 119. Бюджет за уч. 1911/912 год. Ведомост за заплатите на учителите и учителките при Гумендженското 3 кл. и осн. см. училище "Братя Миладинови"</ref> * {{флагче|България}} [[Милан Делчев]] (1883 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Милан Манолев]] (? – 1925), български революционер * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Милан Стоилов]] (1891 – 1903), революционер, македонист * {{флагче|България}} [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Танчев]] (1875 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Милка Романова|Милка Ковачева-Романова]] (1878 – след 1942), българска революционерка * {{флагче|България}} [[Милош Станишев (юрист)|Милош Станишев]] (1865 – 1935), български юрист * {{флагче|България}} [[Милош Станишев (офицер)|Милош Станишев]] (1891 – 1915), български офицер * {{флагче|България}} Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с [[Гоце Тенчов (Кукуш)|Гоце Тенчов]] и др.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=28}}</ref> В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.<ref>{{Влахов|160}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мицо Андонов]] (1901 – 1983), български театрален деец * {{флагче|България}} [[Димитър Г. Станишев|Мицо Г. Станишев]], български учител във взаимното училище, общественик * {{флагче|България}} [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (1870 – след 1943), български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати<ref name="София помни 35">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=35 | заглавие=Парцел 35 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мицо Сандъкчиев]] (1878 – 1901), български революционер от ВМОРО === Н === * {{флагче|България}} [[Нако Станишев]] (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител * {{флагче|България}} Нано Пандов, български просветен деец, учител в Гумендже в 1883 – 1885 година<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.</ref> * {{флагче|България}} Никола Иванов Балтов (1880 – ?),<ref>Изчислено по възрастта му, отбелязана в екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година – 26-годишен син Никола на Иван Балтов, 70-годишен. ДАА, фонд 246К, оп. 9, а.е. 500.</ref> български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.<ref>{{Влахов|207}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Бучков]] (1861 – 1899), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Влахов]] (1884 – 1965), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Никола Гугушев]], български художник * {{флагче|България}} [[Никола Гърков]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Деведжиев]] (1891 – ?), български печатар, комунист * {{флагче|България}} [[Никола Дзанев]] (1898 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Делииванов]] (около 1840 – ?), български общественик, лекар в Русия * {{флагче|България}} [[Никола Дупков]], български учител и революционер * {{флагче|България}} Никола Иванов, учи в Русия, след 1850 година заедно с Любен Каравелов и Нешо Бончев образуват кръжок и издават списание „Братски труд“ в четири броя<ref>{{Възрожденска интелигенция|270}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Манолев]], български революционер, османист, адвокат и учен * {{флагче|България}} Никола Мицев, български учител и революционер. В 1901 г. е учител в [[Морарци|Моравци]] и по Солунската афера е осъден на 3 години затвор в окови.<ref>{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|last2=Трифонов|first2=Стайко|title=Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX век). Нови документи|year=1995|publisher=Македонски научен институт|location=София|pages=56}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Станишев]] (1906 – 1963), български учен * {{флагче|България}} Никола Терзиев, български просветен деец. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с двадесет и петия випуск (1911).<ref>{{Кандиларов|100}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 194 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Червениванов]] (1863 – 1939), български химик * {{флагче|България}} [[Никола Янев]] (1888 – 1921), български поет, писател и журналист * {{флагче|Гърция}} [[Никос Вергос]] (1996 – ), гръцки футболист === П === * {{флагче|България}} [[Петруш Сарафов]] (1864 – 1943), български търговец и общественик, благодетел на ВМОРО,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://sofiapomni.com/parcel.php?id=49&fbclid=IwAR3kj8K-XlKL1r9iATBrAUzlkmX6DlPM0QGHAHw3vDQsjVjHS4fdWHDCQXQ | заглавие = Парцел 49 | достъп_дата = 20 януари 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = София помни | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> женен за Нушка Шумкова * {{флагче|България}} [[Петър Архондов]] (1892 – ?), български печатар и социалист, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Петър Гугушев]] (? – 1912), български революционер * {{флагче|България}} [[Петър Дървингов]] (1875 – 1958), български военен * {{флагче|България}} Петър Сакъов, обществен деец. Вероятно Петър Саков, завършил [[Възпитаници на Солунската българска търговска гимназия|Солунската българска търговска гимназия, вип. 3, 1912]] (Кандиларов), т.е. Петър Андонов Сакъов, роден 1894 или 1895.<ref>В епархийска книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 12-годишен, баща Андон Сакъов, майка Мария, сестри София и Магдалина. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 500, л. 21 гръб.</ref> В 1934 г. е избран за касиер на Кукушкото благотворително братство,<ref>Протокол №1, 18 април 1934. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 10</ref> октомври 1944 г. е избран за член на настоятелството.<ref>{{Райчевски 2016|574 – 575}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Хаджиделев]] (1899 – ?), български комунист, македоно-одрински опълченец === Р === * {{флагче|България}} [[Райна Измирлиева]] (1884 – 1949), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} [[Радка Йосифова]] (1908 – 2012), преподавателка по музика и пеене в [[НАТФИЗ]] === С === * {{флагче|Гърция}} [[Савас Цитуридис]] (1954 – ), гръцки политик, депутат от Нова демокрация * {{флагче|Гърция}} [[Сакис Булас]] (1954 – 2014), гръцки певец и актьор * {{флагче|България}} [[Славка Данилчева|Славка Даниилова (Данилчева)]] (1884 – ?), българска учителка. *{{флагче|България}} София Гъркова, българска учителка. Завършва Солунската гимназия с деветнадеседия випуск (1910).<ref>{{Кандиларов|100}}</ref> Учителка в Кукуш (1911/1912 и 1912/1913 учебна година).<ref>ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> * {{флагче|България}} [[Станиш Дельохаджиев]] (около 1883 – 1915), завършил с двадесет и петия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 100">{{Кандиларов|100}}</ref> Запасен подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26</ref> * {{флагче|България}} [[Станиш Хаджихристов]] (1779 – 1852), български общественик * {{флагче|България}} [[Страхил Титиринов]] (1905 – 1961), български художник * {{флагче|България}} Султана Константинова Сарафова (? – 6 юли 1941), българска революционерка, деятелка на ВМОРО и Илинденската организация<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1941 | month =декемврий | title =Отчетъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume =XIII | issue = 10 (130 | pages =7 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1941.pdf?sequence=3&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> === Т === * {{флагче|България}} [[Тено Гошев]] (1862 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Тено Панайотов|Тено П. Панайотов]], български учител * {{флагче|България}} Тенчо Папукчиев (1880 – 1958), български униатски общественик, деец на Македонската католическа лига, починал в София<ref name="София помни 23">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=23 | заглавие=Парцел 23 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Теньо Червениванов]] (1870 – 1947), български революционер * {{флагче|България}} [[Тодор Чопов]] (1895 – 1935), български революционер, анархокомунист * {{флагче|България}} [[Тома Бучков]] (1898 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Тома Измирлиев]] (1895 – 1935), български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Балтов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Влахов]] (1899 – 1981), български историк * {{флагче|България}} [[Туше Делииванов]] (1869 – 1950), български революционер * {{флагче|България}} Туше Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Гоце Междуречки]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} [[Туше Ковачев]] (? – 1942), български революционер * {{флагче|България}} [[Туше Скачков]] (1887 – 1922), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Туше Танов – Учуменут, български революционер от ВМОРО, терорист<ref>{{Псевдоними|98}}</ref> * {{флагче|България}} [[Туше Тишин]], български революционер * {{флагче|България}} Туше Хаджизулфов (Хаджисулфов), помагач на [[Гемиджиите]] заедно с братята си Христо и Милан; съдържатели на кафене в Солун. След атентатите и тримата братя са осъдени и затворени, малолетният Милан Хаджизулфов умира в затвора. Христо и Туше оцеляват и след Междусъюзническата война се преселват в България.<ref>{{Влахов|204}}</ref> * {{флагче|България}} Туше Чолев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от полицията в България<ref>{{Михайлов|2|709, 779}}</ref> * {{флагче|България}} Туше Чопов (1897 – 1959), български революционер, син на [[Руша Чопова|Руша Делчева]] === Ф === * {{флагче|България}} Фания Сакъова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XIX, 1910.<ref name=":0" /> През учебната 1911/1912 година е учителка в солунскo основнo училищe.<ref name=":1" /> === Х === * {{флагче|България}} [[Христо Бучков]] (1857 – 1913), български дипломат * {{флагче|България}} [[Христо Влахов]] (1871 – 1957), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Далчев]] (1872 – 1949), български общественик и просветен деец, депутат в Османския парламент * {{флагче|България}} [[Христо Делчев]] (1885 – 1927), революционер и брат на Гоце Делчев * {{флагче|България}} [[Христо Джинов]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Джорлев]], български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Златаров]] (1845 – след 1907), крупен български търговец в Кукуш и Солун * {{флагче|България}} [[Христо Куслев]] (1877 – 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Смирненски]] (1898 – 1923), български поет * {{флагче|България}} [[Христо Станишев]] (1863 – 1952), български инженер, революционер и общественик * {{флагче|България}} [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]] (1867 – ?), учител. Син на Тенчо Георгиев (1812 – 1884) и Марча [[Станиш Хаджихристов|Станишева]] (1825 – 1906).<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=22}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Тенчев (лекар)|Христо Тенчев]] (1872 – 1953), лекар. Син на Гоце Тенчов; внук на Тенчо Георгиев и Марча [[Станиш Хаджихристов|Станишева]].<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=22-23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Трайков]] (1900 – 1933), български политик, комунист * {{флагче|България}} [[Христо Тютюнджиев|Христо (Ичо) Тютюнджиев]], български възрожденски общественик * {{флагче|България}} [[Христо Хаджидельов]] (? – 1901), български революционер * {{флагче|България}} Христо Хаджизулфов (Хаджисулфов), помагач на [[Гемиджиите]] заедно с братята си Туше и Милан; съдържатели на кафене в Солун. След атентатите и тримата братя са осъдени и затворени, малолетният Милан Хаджизулфов умира в затвора.<ref>{{Влахов|204}}</ref> Преселник в София. Дарител на сп. „[[Кукуш (1924)|Кукуш]]“ (1924).<ref>{{Cite journal|date=24 май 1924|year=1924|title=Братството благодари на всички Кукушани и околията, за подаренитѣ от тѣхна страна суми по случай Свѣтлитѣ празници и Св, Георги, тукъ даваме имената на дарителите|journal=Кукуш|publication-place=София|issue=1|pages=15}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Янков]], български революционер === Ц === * {{флагче|България}} Цветана Станишева Арапнакова-Мирска (1890 – след 1950). Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=40, 24}}</ref> Завършва стоматология в Нанси в 1912 година.<ref name="Танчев 58">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 58 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Завръща се в България и работи като зъболекарка. Членка е на Дружеството на българките с висше образование.<ref>{{Cite journal|last=Назърска|first=Жоржета|year=2015|title=Българските зъболекарки като женски образователни елити: проблеми на селектирането и функционирането|url=https://www.researchgate.net/publication/304951531_Bulgarian_women_dentists_as_female_educated_elites_Issues_of_selection_and_functioning|journal=Balkanistic Forum|volume=1|pages=113, бел. 29}}</ref> Женена за Петър Мирски, майка на [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/hora/zhana-stoyanovich-ne-se-li-nalyubi-ne-se-li-naigra-i-nakraya-gospod-ti-dade-angel-za-dete-kazvashe-priyatel/|заглавие=Жана Стоянович: Не се ли налюби, не се ли наигра и накрая Господ ти даде ангел за дете, казваше приятел|дата=1 май 2013|труд=jenatadnes.com|достъп_дата=23 декември 2022}}</ref> === Я === * {{флагче|България}} Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) [[Арап Нако Станишев|Арапнакова Станишева]] (1845 – 1925). Баща на [[Георги Влахов|Георги]], [[Христо Влахов|Христо]], [[Димитър Влахов|Мицо]], [[Никола Влахов|Никола]] и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето |year=1995| month= |publisher=ОРБЕЛ |location=София|isbn=954-496-016-7|pages=33}}</ref> === Починали в Кукуш === * {{флагче|Гърция}} [[Апостол Папаконстантину]] (1924 – 2009), гръцки духовник * {{флагче|България}} [[Герасим Огнянов]] (1885 – 1912), български революционер * {{флагче|България}} Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при [[Александър Георгиев (революционер)|Александър Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13]</ref>, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54</ref> * {{флагче|България}} Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22</ref> * {{флагче|България}} [[Нако Станишев]] (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител * {{флагче|Гърция}} [[Фотий Пайотас]] (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си === Свързани с Кукуш === * {{флагче|България}} [[Атанас Кушували]], български търговец и общественик, сподвижник на [[Нако Станишев|Нако С. Станишев]] * {{флагче|България}} Доне Митров, български революционер, учител и член на околийския комитет на ВМОРО в Кукуш през 1904 година.<ref>{{Николов|106}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константинка Калайджиева]] (р. 1921), българска филоложка и библиотечна деятелка, по произход от Кукуш * {{флагче|България}} [[Христо Христов (диригент)|Христо Георгиев Христов]] (р. 1962), диригент, по произход от Кукуш === Македоно-одрински опълченци от Кукуш === [[Файл:Georgi Rabadziev Document.jpg|мини|250п|Заявление от Георги Т. Рабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 1 януари 1935 г.]] * {{флагче|България}} Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|36}}</ref> * {{флагче|България}} Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на [[Гоце Междуречки]]<ref>{{МОО|396}}</ref> * {{флагче|България}} Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на [[Славчо Радоев]], 2 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|260}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|252}}</ref> * {{флагче|България}} Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина<ref name="МОО50">{{МОО|50}}</ref> * {{флагче|България}} Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на [[Яне Сандански]], нестроевата рота на 13-а кукушка дружина<ref name="МОО 749">{{МОО|749}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.<ref name="МОО50"/> Носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен от Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592</ref> * {{флагче|България}} Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912<ref>{{МОО|617}}</ref> * {{флагче|България}} Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на [[Иван Ташев]] и [[Рума Делчева]]<ref>{{МОО|37}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина<ref name="МОО37">{{МОО|37}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО<ref name="МОО37"/> * {{флагче|България}} [[Иван Палазов (Кукуш)|Иван Антонов Палазов]], 20-годишен, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина<ref name="МОО 81">{{МОО|81}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Хаджипанов, 24-годишен, учител, IV отделение, четата на [[Крум Пчелински]], 4 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|752}}</ref> * {{флагче|България}} Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, IV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|29}}</ref> * {{флагче|България}} Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|45}}</ref> * {{флагче|България}} [[Коста Червениванов]], 23-годишен, от Кукуш, четата на [[Гоце Междуречки]]<ref>{{МОО|797}}</ref> * {{флагче|България}} Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО<ref>{{МОО|825}}</ref> * {{флагче|България}} Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, IV отделение, четата на [[Гоце Бърдаров]], 4 рота на 14 воденска дружина, ранен<ref>{{МОО|30}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref name="МОО39">{{МОО|39}}</ref> * {{флагче|България}} Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен<ref name="МОО39"/> * {{флагче|България}} Тошо Бегинин, 15 щипска дружина<ref name="МОО 81"/> * {{флагче|България}} Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.<ref>{{МОО|72}}</ref> * {{флагче|България}} Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина<ref name="МОО 129">{{МОО|129}}</ref> * {{флагче|България}} Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|20}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2826 "Пенсия №269; животописна бележка на Иван Джинов"], публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 година == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Кукушани| ]] l9el2faya8gfh2yjdaef9rpejlkynrk 0 184605 12397523 12282189 2024-10-28T14:12:37Z Xunonotyk 209517 12397523 wikitext text/x-wiki '''Историята на Сомалия''' обхваща развитието на територията на [[Сомалия]] от праисторията до наши дни и е свързана с историята на [[сомалийци|сомалийската]] етническа група. От I век [[Хафун]], [[Мосилон Бандар Гори]] и други градове започват да търгуват с гръцки и римски моряци. Северозападът е част от [[Аксум (държава)|царство Аксум]] от III до VII век, но между 700 и 1200 г. [[ислямът]] се настанява в територията на страната, особено след създаването на [[Могадишу]] през 900 г. Между 1200 и 1500 г. се създават независими градове и кралства. === Колониална Сомалия === Надпреварата за надмощие между сомалийските фамилии остава и през колониалния период, когато части от региона са населени от Великобритания и Италия. Тази ера започва през 1884 г., като край на дългогодишен мир по тези територии. По време на Берлинския конгрес започва кървава надпревара за Африка – разделянето на земите на Сомалия. В края на XIX век в Сомалия идват англичани, французи и италианци. С подписването на договори с различните кланове Сомалия става известна като Британска Сомалия. Южната част на страната е колонизирана от Италия през 1889 г. и е наричана Италианска Сомалия. Мухамед Абдуллах Хасан е борец за независимостта на Сомалия, роден в северните части на страната. Той е националист и е един от хората, разбунтували се срещу колонизацията. Между 1900 и 1907 г. италианските лидери се опитват да договорят сделка със султан Геледи. След неуспеха си италианците атакуват държавата и след много битки Сомалия става кървава арена. === През Втората световна война === Фашистка Италия, под диктаторството на [[Бенито Мусолини]], атакува [[Абисиния]] (днешна Етиопия) през [[1935]] г., за да я колонизира. Нашествието е осъдено от [[Лигата на нациите]], но е направено твърде малко, за да се освободи окупирана [[Етиопия]]. На [[3 август]] [[1940]] г. италиански войници, включително и сомалийски колониални обединения, преминават от Етиопия в Сомалия, където нахлуват британски войници и до 14 август успяват да договорят Барбера от британците. Британски сили, включително сомалийски войници, стартират кампания през януари [[1942]] в [[Кения]], която има за цел да освободи Британски Сомалиленд, окупираната от Италия Етиопия и [[Италиански Сомалиленд]]. Британските сили, които извършват операция в Сомалиленд, се състоят от три дивизии на южноафрикански, западни и източноафрикански войници. Те са подкрепяни от сили на сомалийски патриоти, водени от Абдулах Хасан и от сомалийците от различните кланове. След края на войната [[Организацията на обединените нации]] дава Сомалия като протекторат на Италия през 1949 г. === Сомалиленд === Сомалийците и другите африкански страни се борят на страната на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] по времето на [[Втората световна война]] и са покорени след конфликта. Надеждата на покорените подсилва дългата борба срещу колонизма и в много страни в [[Африка]], включително и в Сомалия, започват движения за независимост. Главните политически партии, които се борят за независимостта на Сомалия, са Сомалийски младежки клуб (СМК) и Сомалийска национална лига (СНЛ). Независимостта на британския протекторат на Сомалиленд от [[Великобритания]] е обявена на 26 юни 1960, а обединението с Италианския Сомалиленд става пет дена по-късно. Така повечето от сомалийските кланове стават независими и се оформя страната Сомалия.<ref>{{Citation |title=The beginning of the Somali nation after independence |url=http://www.worldsat.ca/image_gallery/ngs/ngs_somalia.html |accessdate=2008-03-10 |archivedate=2008-04-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080423014035/http://www.worldsat.ca/image_gallery/ngs/ngs_somalia.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.buluugleey.com/warkiidanbe/Governance.htm |заглавие=The dawn of the Somali nation-state in 1960 |достъп_дата=2008-03-10 |архив_дата=2009-01-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090116055005/http://www.buluugleey.com/warkiidanbe/Governance.htm }}</ref><ref>[http://www.strategypage.com/htmw/htwin/articles/20060809.aspx The making of a Somalia state]</ref> Правителството се оформя от [[Абдуллах Иса]] и [[Абдуллах Осман Даар]] за президент,<ref>[http://www.mudulood.com/PageAadan%20Cabdulle%20Cusman.html Aden Abdullah Osman the founding father]</ref><ref>[http://www.mudulood.com/OpinionPage546.htm The founding father of Somalia]</ref><ref>{{Citation |title=A tribute to the Somalia founding father, its president in 1960s |url=http://www.markacadeey.com/june/aden_cadde_20070609_1.htm |accessdate=2008-03-10 |archivedate=2008-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080223085204/http://www.markacadeey.com/june/aden_cadde_20070609_1.htm }}</ref> и [[Абдирашид Али Шермарке]] става премиер, по-късно и президент (от 1967 до 1969). Но съперничеството между различните племена остава,<ref>[http://www.somalilandtimes.net/2003/139/13904.shtml The making of Somalia, Somaliland]</ref><ref>[http://www.radiobuuhoodle.com/goodgovernance.htm The beginning of the Somalia state]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.buluugleey.com/warkiidanbe/Governance.htm |заглавие=The dawn of the Somali nation-state in 1960 |достъп_дата=2008-03-10 |архив_дата=2009-01-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090116055005/http://www.buluugleey.com/warkiidanbe/Governance.htm }}</ref><ref>[http://media.maps.com/magellan/Images/SOMCLA-W2.gif Historical self-governing clan factors in present day Somalia]</ref> като много кланове твърдят, че са принудени да се оттеглят в провинцията. През 1967 г. [[Мухамед Хаджи Ибрахим Егал]] става премиер, назначен от Шермарке. === Гражданска война в Сомалия === До 1978 г. рухва моралната власт на сомалийското правителство. Много сомалийци остават разочаровани от живота си под военна диктатура, а по-нататък през осемдесетте години режимът е отслабен, с приближаването на [[Студената война]] и стратегическата важност на Сомалия. Правителството става тоталитарно и през страната се появяват движения на съпротива, подпомагани от Етиопия, което води до гражданска война в Сомалия. През 1991 г. се виждат големи промени в Сомалия. Президентът е отстранен от длъжността си. След удовлетворяването на старейшините на северните кланове, известната още като Британска Сомалия северна част обявява независимостта си като Сомалиленд; въпреки че [[де факто]] е независима и сравнително по-устойчива от южните части, Сомалиленд не е потвърдена като независима държава от нито едно чуждо правителство.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/1367554.stm Somaliland citizens ask to be recognised as a state]</ref><ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/1361394.stm Гласуването в Сомалиленд за независимостта]</ref> През януари 1991 г. Али Мухамед бива избран за президент на цяла Сомалия, през февруари същата година е избран за национален лидер. === Нашествие на Етиопия и Гражданска война (2006) === Конфликтът избухва отново в ранна 2006 г. между съюза на военачалниците на Магадишу, известeн като Съюз за възстановяването на мира и антитероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите. Социални промени в законите, такива като възпрепятстване на дъвченето и дори забрана срещу гледане на филми и футбол публично, са част от движението покрай СИС (Съюз на ислямските съдилища) и наложените стриктни поуки.<ref>{{cite news | title =Regional court orders closure of khat kiosks | publisher =Garowe Online | date =[[2006-11-22]] | accessdate = 2 януари 2007 }}</ref> Съюзът е воден от шейх [[Шариф Ахмед]]. Когато на едно интервю е попитан дали СИС планира да разшири контрола си над Сомалия, той отговаря така: {{цитат|Страната не е нашия приоритет. Нашият приоритет е мирът на хората, достойнство и онова да живееш в свобода, която те можеха да решат в тяхната съдба. Това е нашият приоритет. Хората са по-важни за нас, отколкото страната.|}} Неколкостотин души, до голяма степен заловени от цивилните, умират по време на конфликта. Жителите на Магадишу описват този конфликт като най-лошата борба в повече от десетилетие. СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез [[ЦРУ]] и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. От Държавния департаментът на САЩ, не приемат това твърдение, но в същото време и не отричат, казват че САЩ не приемат никакво действие, което да нарушава международното оръжейно ембарго на Сомалия. Няколко имейла, описващи тайни нелегални операции от частни военни компании в прекъсване на регулации от [[Организация на обединените нации|ООН]], са описани <ref>{{cite news | last =Barnett | first =Antony | coauthors =Patrick Smith | title =US accused of covert operations in Somalia | publisher =[[The Observer]] | date =[[September 10]] [[2006]] | url =http://observer.guardian.co.uk/world/story/0,,1868920,00.html | accessdate = 2 януари 2007 }}</ref> от британския съботен вестник „[[Обзървър]]“. В ранния юли 2006 г. Ислямистката милиция вече има контрол над Могадишу, след [[Втората битка за Могадишу]] и последната крепост на СВМАТ, до града [[Джоуар]], пада без много съпротивление. Останалите сили на СВМАТ се оттеглят на изток и към границата с Етиопия и съюзът им се срива напълно. Поддържаното от Етиопия преходно правителство иска намесата на Африканските мироопазващи сили. СИС междувременно се противопоставят към това яростно с навлизането на външни войници – повечето етиопци – в Сомалия.<ref name = "Reuters2006-09-09">Somali Islamists to ask AU to end peace force plan, Reuters, [[September 9]], [[2006]].</ref> Твърдението е, че Етиопия със своята дълга история на имперска сила се опитва да управлява чрез пълномощник. Междувременно СИС и тяхната милиция взима контрол над много части от Южна Сомалия като употребява сила, вместо продължаването на приключилите договори с местното население. Ислямската милиция остава по границите на Етиопия, което е убежище на много сомалийци и преходното правителство на Сомалия. На 1 ноември 2006 г. преговорите между СИС и преходното правителство за мир пропадат. Международната общност се безпокои от факта, че може да избухне гражданска война, заедно с етиопците и еритрейските сили подкрепящи противоположните страни.<ref>{{cite news | last =Gollust | first =David | title =US Concerned Somalia Conflict Could Spread | publisher =[[Voice of America]] | date =[[2 ноември]] [[2006]] | url =http://www.voanews.com/english/2006-11-02-voa65.cfm | accessdate =2 януари 2007 | archiveurl =https://web.archive.org/web/20061108024204/http://www.voanews.com/english/2006-11-02-voa65.cfm | archivedate =2006-11-08 }}</ref> Войната избухва на 21 декември 2006 г. след изказване на лидера на СИС шейх [[Хасан Дахир Ауейс]]: „Сомалия е в състояние на война и всички сомалийци трябва да участват в тази битка срещу Етиопия“ и тежкият бой избухва между ислямистката милиция от една страна и от друга страна Сомалийското преходно правителство в съюз с Етиопия.<ref>{{cite news | title =Carnage as Somalia 'in state of war' | publisher =[[CNN]] | date =[[December 22]] [[2006]] | accessdate = 2 януари 2007 }}</ref> [[Файл:2006 ICU.svg|мини|200px|Сомалия под управлението на ИСС през 2006 г.]] През късния декември 2006 г. Етиопия започва въздушни удари срещу ислямистите през Сомалия. Етиопският информационен министър Берхан Хайлу заявява, че се цели във включването на град Буурхакаб в границите на Етиопия. Този град е в близост до Байдоа – прикритието на временното правителство. Етиопски реактивен изтребител бомбардира [[Международното летище в Могадишу]] без да нанася сериозни щети, но етиопците подтикват да се закрие летището. Други етиопски реактивни изтребители нападат военни летища западно от Могадишу.<ref>{{cite news | title =Ethiopia attacks Somalia airports | publisher =[[BBC]] | date =[[2006-12-25]] | url =http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/6208549.stm | accessdate = 2 януари 2007 }}</ref><ref>{{cite news | first=Jeffrey | last=Gentleman | title =Ethiopian Jets Strafe Mogadishu Airports | publisher =[[The New York Times]] | date =[[2006-12-26]] | url =http://www.nytimes.com/2006/12/26/world/africa/26somalia.html?_r=1&th&emc=th&oref=slogin | accessdate = 2 януари 2007 }}</ref> Тогава етиопският премиер [[Мелес Зенави]] обявява, че неговата страна води война срещу СИС, за да защити суверенността на страната. Изказването гласи така: „Етиопски отбранителни сили бяха принудени да влязат във войната към суверенитета „защита“ на страната и за да затъпят многократни атаки с ислямистки съдебни терористи и антиетиопски елементи, които те поддържат“.<ref>{{cite news | last =Yare | first =Hassan | title =Ethiopia says forced into war with Somali Islamists | publisher =[[Yahoo!]], [[Reuters]] | date =[[2006-12-24]] | accessdate = 2 януари 2007 }}</ref><ref>{{cite news | title =Ethiopia declares war on Somalia | publisher =[[Al Jazeera]] | date =[[December 25]] [[2006]] | accessdate = 2 януари 2007 }}</ref> Следват дни на тежка борба. На 28 декември 2006 г. съюзниците влизат в Могадишу, след като ислямските бойци напускат града. Премиерът Али Мохамед Геди обявява, че Могадишу е в безопасност, след преговори с водачите на местните кланове. До ноември 2007 г. преходното федерално правителство и неговите етиопски съюзници срещат още чести атаки от ислямското въстание. ==== Битка за Рас Камбони ==== Ислямистите отстъпват на юг, към тяхната крепост на [[Кисмайо]], противопоставяйки се на действия на ариергард в няколко градчета. Те опразняват Кисмайо, също така без борба твърдейки, че техният полет е стратегическо оттегляне, за да избегнат цивилни жертви и окопават около селото Рас Камбони, на границата с Кения. В ранния януари етиопците и сомалийското правителство започват атака, резултатът от която е битката за Рас Камбони. Започват нападения над ислямистките позиции, които се водят в хълмисти и горски местности. На 9 януари 2007 г. Съединените щати интервенират открито Сомалия, като ѝ изпращат оръжия, за да нападнат ислямските позиции при Рас Камбони. Дузини са убити и тогава СИС е до голяма степен победена. На 30 ноември 2007 г. борбата продължава в Могадишу между групи от сомалийци и етиопци от едната страна и ислямски войни от другата. == Източници == <references /> {{Африка-модел|История на|История на Африка по страни}} [[Категория:История на Сомалия| ]] 04kei1t1nwcl0mglbvn0z4v12s7i75t 0 193875 12397485 12396826 2024-10-28T13:33:18Z Nk 399 У:НЕЕ справочник 12397485 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Васил Бинев | портрет = Vasil Binev June 2 2015.JPG | размер на портрета = 270п | обяснение = Бинев в студио Доли, юни 2015 г. | рождено име = Васил Георгиев Бинев | роден-място = [[Калище]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | активност = 80-те години – | партньор = [[Силвия Лулчева]] (1997 – )<ref>{{cite web|url=http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/silvija-lulcheva-i-vasil-binev-sa-semejstvo-poveche-ot-20-godini.html |title=Силвия Лулчева и Васил Бинев са семейство повече от 20 години – bTV Новините |publisher=Btvnovinite.bg |date= |accessdate=26 април 2018}}</ref> | деца = 1 | сайт = | значими роли = Иво Фотев в „[[Откраднат живот]]“<br>Щерю в „[[Лъжите в нас]]“ | награди = 3 | общомедия = }} '''Васил Георгиев Бинев''' е български актьор. Занимава се предимно с озвучаване на филми, сериали и реклами. Най-известен е с работата си по „[[Дързост и красота]]“, „[[Вдовицата в бяло]]“, „[[Три съдби]]“, „[[Касандра (сериал)|Касандра]]“, „Мариамор“, „[[Госпожа Съблазън]]“, „[[Дарма и Грег]]“, „[[От местопрестъплението: Маями]]“, „[[Изгубени]]“, „[[Отчаяни съпруги]]“, „[[Бягство от затвора]]“, „[[Теория за Големия взрив]]“, „[[Касъл]]“, „[[Нюанси синьо]]“, „[[Госпожо Държавен секретар]]“ и „[[Златно момче]]“.<ref name="standart">{{cite web|url=http://www.standartnews.com/lifestyle-standart/vasil_binev_horeyshio_li_tova_sam_az-182089.html |title=Васил Бинев: Хорейшио ли? Това съм аз! – Стандарт Нюз |publisher=Standartnews.com |date=22 март 2013 |accessdate=26 април 2018}}</ref> Също така е известен с ролята си на злодея Иво Фотев в българския медицински драматичен сериал „[[Откраднат живот]]“. == Произход и образование == Роден е на 13 октомври 1957 г. в Калище, Пернишко.<ref name="zna">Атанасова, А. [https://lifeonline.bg/bg/vasil_binev_i_silviq_lulcheva_napravili_grandizoen_remont_na_doma_si_tova_lqto Васил Бинев и Силвия Лулчева направили грандиозен ремонт на дома си това лято], 26 септември 2021.</ref> През 80-те години учи актьорско майсторство за куклен театър при професор [[Николина Георгиева]] във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Завършва специалността „[[Актьорско майсторство|Актьорско майсторство за драматичен театър]]“ в класа на професор [[Надежда Сейкова]] през 1986 г.<ref>{{cite web|url=http://theatre.art.bg/васил-бинев__100|title=Васил Бинев – актьор, Vasil Binev, постановки с участието на Васил Бинев – theatre.art.bg|publisher=theatre.art.bg|accessdate=26 април 2018}}</ref> == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === В началото на 80-те години работи като сценичен работник и осветител в [[Кюстендилски театър|Кюстендилския театър]], в който по-късно играе Владиков в „[[Хъшове]]“, където си партнира със [[Стефан Гецов]], който също е режисьор. От 1986 до 1988 г. е актьор в [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] в [[Добрич]]. От 1988 до 1989 г. играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] в Бургас. От 1989 до 2011 г. работи в [[театър „Българска армия“]]. Измежду постановките, в които играе, са „Буре Барут“ на [[Деян Дуковски]], „[[Трамвай Желание]]“ на [[Тенеси Уилямс]] и „Убийството на Гонзаго“ на [[Недялко Йорданов]]. === Кариера в киното и телевизията === Бинев прави своя дебют като малка роля в ролята на Захария във „[[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския Хан]]“ през 1988 г. на режисьора [[Павел Павлов]]. През 1991 г. играе главна роля в българския телевизионен филм „[[Вампир (филм)|Вампир]]“ в ролята на кметския син Жельо, където си партнира със [[София Кузева]], [[Невена Коканова]], [[Андрей Баташов]], [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] и [[Люба Алексиева]] под режисурата на [[Павел Павлов]]. Играл е малки роли във филми и сериали, измежду които „[[Нощта на самодивите]]“ (3-та серия от „[[Полицаи и престъпници]]“), „[[Наблюдателя]]“, „[[Внукът на дядо Коледа]]“, „Синята птица“, „[[Наблюдателя]]“, „[[Столичани в повече]]“, „Секс, лъжи и ТВ: Осем дни в седмицата“ и „[[Връзки]]“. От 2018 г. до 2021 г. придобива популярност в ролята си на бизнесмена Иво Фотев в българския медицински сериал „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{cite web|url=https://www.slusham.com/irina-miteva-i-vasil-binev-v-otkradnat-zhivot/|заглавие=Ирина Митева и Васил Бинев в Откраднат живот|publisher=slusham.com|accessdate=26 април 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180221100110/https://www.slusham.com/irina-miteva-i-vasil-binev-v-otkradnat-zhivot/|archivedate=21 февруари 2018|архив_дата=2018-02-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180221100110/https://www.slusham.com/irina-miteva-i-vasil-binev-v-otkradnat-zhivot/}}</ref> През 2019 г. играе бащата на [[Весела Тотева]] в българския игрален филм „[[Доза щастие]]“ под режисурата на Яна Титова, заедно със [[Силвия Лулчева]], която играе майката на Весела. В същата година участва в късометражни филми, измежду които „Самсара“, „Стъпки“, „Чакалнята“, „От другата страна“ и „Божоле“, където си партнира с [[Диана Димитрова]] и [[Дарин Ангелов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marica.bg/lajfstajl/zvezdi-ot-otkradnat-jivot-se-borqt-za-nevazmojnata-si-lyubov | заглавие = Звезди от "Откраднат живот" се борят за невъзможната си любо... | издател = marica.bg | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> През 2021 г. влиза в ролята на разказвач в документалния филм „[[Малката маркиза]]“ на режисьора [[Станислав Дончев]].<ref>[http://bnr.bg/post/101546707/malkata-markiza-izpoved-ot-parvo-lice/ „Малката маркиза“, изповед от първо лице]</ref> От 2022 г. играе в българския сериал „[[Лъжите в нас]]“ в ролята на Щерю.<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://webcafe.bg/seriali/drama-tayni-ot-prehoda-i-nezakonna-sech-nova-puska-nov-bg-serial-lazhite-v-nas.html/ | заглавие = Драма, тайни от Прехода и незаконна сеч - Nova пуска нов бг сериал "Лъжите в нас" | издател = webcafe.bg | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/25/354372/васил-бинев-какво-да-очакваме-от-новия-български-сериал-лъжите-в-нас/ Васил Бинев – какво да очакваме от новия български сериал „Лъжите в нас“?]</ref> В същата година се снима във филма „[[Диада (филм)|Диада]]“ на режисьорката Яна Титова, който излиза по кината на 10 ноември 2023 г. == Кариера на озвучаващ актьор == Бинев започва кариерата си в дублажа в началото на 90-те години, а първият сериал, за който дава гласа си, е австралийски. Едни от ранните му сериали са „Тумай и слонът“, който също е австралийска продукция, и „[[Дързост и красота]]“ през 1993 г.<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/drzost-i-krasota-otnovo-v-efira-na-bnt www.bnt.bg]</ref> След 2009 г. озвучава и множество турски сериали, сред които са „[[Мечтатели (сериал)|Мечтатели]]“, „[[Дъщеря ми]]“, „[[Брак с чужденец]]“, „[[Великолепният век]]“, „[[Езел]]“, „[[Ифет]]“, „[[Всяка твоя сълза]]“, „[[Златно момче]]“ и други. Той е дикторът на българския сериал „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, излъчен по [[TV7]] от март до декември 2013 г. Освен във войсоувър дублажи, участва и в заглавия с [[нахсинхронен дублаж]] като „[[Играта на играчките]]“, „[[Круд]]“, „[[Невероятното пътешествие на гигантската круша]]“, „[[Покемон: Детектив Пикачу]]“ и „[[Момчето и чаплата]]“. == Награди и отличия == Бинев печели първа награда за най-добър млад актьор на прегледа за детско-юношеска драма и театър в Търговище и трета награда на четвъртия национален преглед на българската драма и театър<ref name="zna"/> През 2006 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Изгубени“ и „[[От местопрестъплението: Маями]]“ (на церемонията подзаглавието е сгрешено с „Лас Вегас“). Другите номинирани са [[Борис Чернев]] за „[[Клъцни/Срежи]]“ и „[[Изгубени]]“, и Венета Зюмбюлева за „Отдаденост“ и „[[Всички обичат Реймънд]]“. Печели Венета Зюмбюлева. През 2007 г. е номиниран за дублажа на „Франк Рива“ и „[[Бягство от затвора]]“. Другите номинирани са [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]] за „Мърфи Браун“ и „[[Спешно отделение]]“, [[Елена Русалиева]] за „Изгубени“ и „[[Отчаяни съпруги]]“, и Борис Чернев за „Бягство от затвора“ и „Изгубени“. Печели Таня Димитрова.<ref>{{cite web|url=http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4&subid=128 |title=Награди Икар 2007 – САБ |publisher=Uba.bg |date=20 юни 2014 |accessdate=26 април 2018}}</ref> През 2008 г. отново е номиниран, този път за дублажа на „[[От местопрестъплението: Маями]]“. Другите номинирани са [[Даниел Цочев]] за „[[Д-р Хаус]]“ и Елена Русалиева за „[[Грозната Бети]]“. Печели Даниел Цочев.<ref>{{cite web|url=http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4&subid=129 |title=Награди Икар 2008 – САБ |publisher=Uba.bg |date=20 юни 2014 |accessdate=26 април 2018}}</ref> На 27 март 2010 г. печели наградата за дублажа на „[[Брак с чужденец]]“. Другите номинирани са [[Александър Воронов]] и [[Любомир Младенов]] за „[[Моите мили съседи]]“.<ref>{{cite web|url=http://www.cinefish.bg/Nagradi-Ikar-2010-news3623.html |title=Награди „Икар“ 2010 |publisher=Cinefish.bg |date=2010-03-28 |accessdate=2018-04-26}}</ref> На 1 февруари 2024 г. е номиниран за пети път. Номинацията е за Кязъм Шанлъ в турския сериал „[[Златно момче]]“, излъчван по [[bTV]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.webfen.net/vasil-binev-specheli-zritelite-s-ozvuchavane-na-geroya-na-diren-polatoulara-kazam-v-zlatno-momche/|заглавие=Васил Бинев спечели зрителите с озвучаване на героя на Дирен Полатоуларъ – Казъм в „Златно момче“|издател=webfen.net|дата=5 февруари 2024|достъп_дата=6 февруари 2024}}</ref> Другите номинирани са [[Александър Митрев]] за ролята на Торфин в „[[Духове]]“, [[Георги Георгиев – Гого]] за Майкъл Корлеоне в „[[Кръстникът 3|Кръстникът, Кода: Смъртта на Майкъл Корлеоне]]“ и [[Камен Асенов]] за Уили Уонка в „[[Уонка]]“.<ref>{{cite web|url=https://www.ploshtadslaveikov.com/nominatsii-za-nagradite-ikar-2024-palen-spisak/|title=Номинации за наградите „Икар 2024“, пълен списък|publisher=„Площад Славейков“|date=1 февруари 2024|accessdate=1 февруари 2024}}</ref> Получава втората си награда на 27 март.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2024/03/28/449974/гласът-зад-кадър-васил-бинев-получи-икар-за-дублаж-при-мъжете-видео/|заглавие=Гласът зад кадър: Васил Бинев получи ИКАР за дублаж при мъжете (ВИДЕО)|издател=nova.bg|дата=28 март 2024|автор=Запрянов, Запрян}}</ref> == Личен живот == От 1997 г. е обвързан с актрисата [[Силвия Лулчева]], с която имат дъщеря. Двамата се запознават по време на дублажа на сериала „[[Незабравимата (теленовела)|Незабравима]]“ за Нова телевизия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eva.bg/article/34921-Vasil-Binev-mazhat-na-Silviya-Lulcheva | заглавие = Васил Бинев - мъжът на Силвия Лулчева | издател = eva.bg | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> == Филмография == * „[[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския хан]]“ (1988) – Захария * „[[Вампир (филм)|Вампир]]“ (1991) – Жельо, кметския син * „[[Полицаи и престъпници]]“ (1995) – (в 3-та серия „[[Нощта на самодивите]]“) * „Синята птица“ (1998) – Бащата * „[[Внукът на дядо Коледа]]“ (1998) – Бащата на Лъчко и Асен * „[[Наблюдателя]]“ (2001) – Мафиот * „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“ (2013) – Диктор * „[[Столичани в повече]]“ (2013) – Стефан * „Секс, лъжи и ТВ: Осем дни в седмицата“ (2013) – Иван Кибика (Джони) * „[[Връзки]]“ (2015) – Клиент<ref>{{cite web|url=http://www.btv.bg/gallery/seriali/vrazki/news/vasil-binev-javor-veselinov-i-ilijana-kodzhabasheva-predizvikvat-strasti-i-revnost-v-petachnite-vrazki-po-btv.html |title=Васил Бинев, Явор Веселинов и Илияна Коджабашева предизвикват страсти и ревност в петъчните „Връзки“ по bTV – bTV |publisher=btv.bg |date= |accessdate=26 април 2018}}</ref> * „[[Откраднат живот]]“ (2018) – Иво Фотев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/553/васил-бинев/|заглавие=Васил Бинев в „Откраднат живот“|издател=nova.bg|достъп_дата=21 октомври 2023}}</ref> * „[[Доза щастие]]“ (2019) – Бащата на Весела * „Чакалнята“ (2020, късометражен) – Йоаким<ref>[http://noblink.bg/portfolio-item/chakalnyata/ ЧАКАЛНЯТА (2020) - къс филм | NO BLINK]</ref> * „От другата страна“ (2020, късометражен) – Игнатов, бащата на Адриана и Кристиян * „Божоле“ (2021, късометражен) * „[[Малката маркиза]]“ (2021, документален) – Разказвач * „[[Лъжите в нас]]“ (2022) – Щерю * „Анна“ (2022) – Несторов<ref>[https://fccvarna.bg/събитие/анна-златна-роза-2022 fccvarna.bg]</ref> * „Като птиците“ (2023) – Птицата (глас)<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/kato-pticite-ni-sreshta-s-horata-koito-govorjat-ptichija-ezik.html btvnovinite.bg]</ref> * „[[Диада (филм)|Диада]]“ (2023) - господин Пиронков, директор на училище<ref>[https://diada-movie.com/actors/ diada-movie.com]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/14540748|заглавие=Силвия Лулчева и Васил Бинев участват във втория филм на Яна Титова – “Диада”|издател=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|дата=25 май 2023|достъп_дата=14 юни 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/100093068076544/videos/1493171471522925|заглавие=Публикация на Васил Бинев за ролята на г-н Пиронков във Facebook страницата на „Диада“|издател=facebook.com|дата=1 ноември 2023|достъп_дата=17 април 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Васил Бинев}} * [http://theatre.art.bg/васил-бинев__100 Васил Бинев в Art.bg] * {{imdb name|6726336}} * [http://www.gard.bg/actor/75 Васил Бинев в ГАРД] {{Икар за постижения в озвучаването и дублажа}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бинев, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] q3dyoo23njcm6lv7igfyfm8akwisofb 0 197164 12397586 11607328 2024-10-28T15:58:10Z Xunonotyk 209517 12397586 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Ушатите тюлени''' (''Otariidae''), наричани още '''морски лъвове''' по името на [[Морски лъв|подсемейството]] им, са морски [[бозайници]] от групата на [[Перконоги]]те (''Pinnipedia''). Както говори наименованието им (от [[гръцки]] ''otarion'' се превежда като ''малко ухо''), за разлика от [[Същински тюлени|Същинските (безухи) тюлени]] имат малка, но забележима [[ушна мида]]. == Разпространение == Срещат се в антарктически, субполярни и умерени води на Южното полукълбо, а в Северното полукълбо са представени само в [[Тихия океан]]. == Физическа характеристика == Ушатите тюлени са по-добре приспособени за придвижване на сушата от Същинските тюлени, без това да ги прави по-малко добри плувци. Перките им са сравнително по-големи и подгъвайки ги на сушата те ''стъпват'' на ставите на четирите си крака и ''подтичват'', вместо да пълзят по корем. Друга тяхна особеност са вече споменатите уши, кучешките им зъби също са по-добре развити и тестисите на мъжките са разположени във външни торбички. Космената покривка на морските лъвове е рядка и груба, а морските мечки имат и втори слой гъста и мека козина, заради която в миналото са били безмилостно избивани. Много характерен за морските лъвове е силно изразеният [[полов диморфизъм]], като мъжките имат високо чело, масивен врат, широк гръден кош и са до шест пъти по-тежки от женските. == Поведение == Всички ушати тюлени имат определен размножителен период през който излизат на сушата на определени плажове или скалисти крайбрежия, образувайки многочислени колонии. Те са изразено [[полигамия|полигамни]] животни – мъжките образуват ''хареми'', като обикновено излизат първи на брега и най-силните заемат най-добрите места, запазвайки си правото над женските на своя територия. След няколко дни пристигат и женските, раждат своите малки и скоро след това са готови за зачеване. Своята територия и женските в нея мъжките ревностно защитават с рев, перчене и често се стига до ожесточени битки помежду им, при които съперниците не само си причиняват сериозни наранявания, но и безогледно мачкат всичко по пътя си представлявайки сериозна заплаха за малките. Ушатите тюлени ловят риба, главоноги и крил, разчитайки предимно на зрението си, но някои женски се гмуркат и до 400 m дълбочина. == Класификация == [[Файл:Baby fur seal, South Georgia.jpg|мини|Бебе на ''[[Arctocephalus gazella]]'', [[Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови|Южна Джорджия]], 2009 г.]] [[Файл:Sea Lion Pup.jpg|мини|Ушато тюленче от вида ''[[Arctocephalus galapagoensis]]'']] '''Семейство Ушати тюлени''' * Подсемейство [[Морски котки]] (Arctocephalinae) ** Род [[Arctocephalus]] – Южни морски котки *** Вид [[Arctocephalus gazella]] – Антарктическа морска котка *** Вид [[Arctocephalus townsendi]] – Гуаделупска морска котка<ref name="eur-lex.europa.eu">{{cite web | url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:212:0001:0059:BG:PDF | title=РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 709/2010 НА КОМИСИЯТА от 22 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях | publisher=www.eur-lex.europa.eu | accessdate=22 февруари 2013 | format=PDF}}</ref> *** Вид [[Arctocephalus philippii]] – Чилийска морска котка<ref name="eur-lex.europa.eu"/> (Хуан-Фернандесова морска мечка) *** Вид [[Arctocephalus galapagoensis]] – Галапагоска морска котка *** Вид [[Arctocephalus pusillus]] – Южноафриканска морска котка *** Вид [[Arctocephalus forsteri]] – Новозеландска морска котка *** Вид [[Arctocephalus tropicalis]] – Субантарктическа морска котка *** Вид [[Arctocephalus australis]] – Южноамериканска морска котка ** Род [[Callorhinus]] – Северни морски котки *** Вид [[Callorhinus ursinus]] – Северна морска котка, северна морска мечка * Подсемейство [[Морски лъвове]] (Otariinae) ** Род [[Eumetopias]] *** Вид [[Eumetopias jubatus]] – Сивуч, дългоух тюлен ** Род [[Neophoca]] *** Вид [[Neophoca cinerea]] – Австралийски морски лъв ** Род [[Otaria]] *** Вид [[Otaria flavescens]] (''Otaria byronia'') – Патагонски морски лъв, отария ** Род [[Phocarctos]] *** Вид [[Phocarctos hookeri]] – Новозеландски морски лъв, морски лъв на Хукър ** Род [[Zalophus]] *** Вид †[[Zalophus japonicus]] – Японски морски лъв *** Вид [[Zalophus californianus]] – Калифорнийски морски лъв *** Вид [[Zalophus wollebaeki]] – Галапагоски морски лъв == Източници == <references />{{нормативен контрол}} [[Категория:Ушати тюлени| ]] act1l30klpsnxxu1j1q4kh1jwprtuuu 0 199581 12397677 10017275 2024-10-28T17:24:35Z MoesianLion 343962 12397677 wikitext text/x-wiki {{Разграничение|Евристика}} '''Еристика''' е метод за водене на спор, характерен за практиката на [[софист]]ите в [[Древна Гърция]]. Целта му е реторическо надмощие, независимо от дискутирания предмет. Названието е от старогръцкото eristikós – конфликт и по гръцкото име на богинята на раздора [[Ерида|Ерис]]. == Интерпретация на Платон == В диалога „[[Евтидем]]“<ref>Платон, Диалози т.2, София: НиИ, 1982. с. 23 – 73</ref> [[Платон]] дефинира метода на Евтидем и [[Дионисодор]] като „еристичен“. Невъзможно е да се обори еристичен аргумент, тъй като е построен по такъв начин, че всеки опит за опровергаване се проваля. Например, Евтидем се опитва да докаже невъзможността на лъжата<ref>Платон, Диалози т.2, София: НиИ, 1982. с. 40 – 41</ref>: {{цитат|„Несъществуващото не съществува, нали?“ „Не, не съществува“ „И несъществуващото не съществува никъде, нали?“ „Не.“ „Тогава възможно ли е несъществуващото да бъде обект на каквото и да е действие, в смисъл на несъществуващото никъде да му бъде въздействано по някакъв начин?“ „Не мисля.“ „Когато политиците разговарят в Народното събрание, това не е ли действие“ „Да, действие е.“ „Щом е действие, значи те вършат нещо, нали?“ „Да.“ „Тогава говоренето е действие, вършене на нещо?“ „Да.“ „Значи никой не говори несъществуващи неща. Докато говори, той всъщност върши нещо, а ти се съгласи, че на несъществуващите неща е невъзможно да се въздейства. Значи си съгласен с твърдението, че лъжи не съществуват: ако Дионисодор говори, той говори факти, т.е. истината.“}} == Източници == <references/> * [http://www.encyclopedia.com/doc/1O27-eristic.html HighBeam Encyclopedia] [[Категория:Древногръцка философия]] 1bc2gwav9pyq0dxsspz5e5o7szzs6lc 12398306 12397677 2024-10-29T10:35:54Z 78.154.14.183 ред. 12398306 wikitext text/x-wiki {{Разграничение|Евристика}} '''Еристика''' е метод за водене на спор, характерен за практиката на [[софист]]ите в [[Древна Гърция]]. Целта му е реторическо надмощие, независимо от дискутирания предмет. Названието е от старогръцкото eristikós – конфликт и по гръцкото име на богинята на раздора [[Ерида|Ерис]]. == Интерпретация на Платон == Според [[Богдан Богданов]] в диалога „[[Евтидем]]“<ref>Платон, ''Евтидем'', в "Диалози" т.2, София: НиИ, 1982. с. 23 – 73, пр. и бел. [[Богдан Богданов|Б. Богданов]]</ref> [[Платон]] изобличава метода на Евтидем и [[Дионисодор]] като „еристичен“. Проблематичният въпрос е, как е възможна лъжата. Трудността при оборването на еристичен аргумент е, че това изисква внимателен анализ на речта: {{цитат|„Несъществуващото не съществува, нали?“ „Не, не съществува“ „И несъществуващото не съществува никъде, нали?“ „Не.“ „Тогава възможно ли е несъществуващото да бъде обект на каквото и да е действие, в смисъл на несъществуващото никъде да му бъде въздействано по някакъв начин?“ „Не мисля.“ „Когато политиците разговарят в Народното събрание, това не е ли действие“ „Да, действие е.“ „Щом е действие, значи те вършат нещо, нали?“ „Да.“ „Тогава говоренето е действие, вършене на нещо?“ „Да.“ „Значи никой не говори несъществуващи неща. Докато говори, той всъщност върши нещо, а ти се съгласи, че на несъществуващите неща е невъзможно да се въздейства. Значи си съгласен с твърдението, че лъжи не съществуват: ако Дионисодор говори, той говори факти, т.е. истината.“<ref>Платон, Диалози т.2, София: НиИ, 1982. с. 40 – 41</ref>}} == Източници == <references/> * [http://www.encyclopedia.com/doc/1O27-eristic.html HighBeam Encyclopedia] [[Категория:Древногръцка философия]] atwrd84ib1wpeupn3yvcnxihtyb4rid 0 204488 12397888 12395155 2024-10-28T21:09:44Z Ted Masters 210248 12397888 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Алфред Ръсел Уолъс | име-оригинал = Alfred Russel Wallace | категория = биолог | описание = английски учен | портрет = Alfred-Russel-Wallace-c1895.jpg | портрет-описание = Около 1895 г. | роден-място = [[Ъск]], [[Мънмътшър]], [[Уелс]] | починал-място = [[Бродстоун]], [[Дорсет]], [[Англия]] | националност = {{Великобритания}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = биолог | област = [[Биология]], [[антропология]], [[биогеография]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = трудовете си за [[естествен отбор|естествения отбор]] и [[биогеография]]та | награди = [[Британско кралско научно дружество|Медал на Кралското дружество]] (1868)<br>[[Медал Копли]] (1908)<br>[[Орден за заслуги]] (1908) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Алфред Ръсел Уолъс''' ({{lang|en|Alfred Russel Wallace}}) е [[Англичани|английски]]<ref>{{cite web|last=Smith|first=Charles H.|title=Responses to Questions Frequently Asked About Wallace: Was Wallace actually a Welshman, as seems to be increasingly claimed?|url=http://www.wku.edu/~smithch/wallace/FAQ.htm|publisher=The Alfred Russel Wallace Page hosted by Western Kentucky University|accessdate=20 януари 2008|архив_дата=2008-05-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080509183747/http://www.wku.edu/~smithch/wallace/FAQ.htm}}</ref> [[естествоизпитател]], [[пътешественик изследовател]], [[географ]], [[антрополог]] и [[биолог]]. Уолъс прави мащабно теренно проучване, първоначално в басейна на река [[Амазонка]], а след това на [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], където открива [[Линията Уолъс]], разделяща [[Австралия|австралийската]] от [[Азия|азиатската]] [[фауна]]. Уолъс е известен основно с публикуването на собствена теория за [[естествен отбор|естествения отбор]] независимо от [[Чарлз Дарвин|Дарвин]], с което го подтиква да публикува неговата. През [[XIX век]] Уолъс е един от водещите учени, работещи в областта на [[еволюция]]та. На него се дължат множество приноси в еволюционната теория, като идеята за [[апосематизъм|апосематизма]] и [[ефект на Уолъс|ефекта на Уолъс]]. Уолъс бива смятан за времето си и за корифей по географското разпространение на животинските видове и понякога е наричан „баща на [[биогеография]]та“.<ref>{{cite web|last=Smith|first=Charles H.|title=Alfred Russel Wallace: Evolution of an Evolutionist Introduction|url=http://www.wku.edu/~smithch/wallace/chsarwin.htm|publisher=The Alfred Russel Wallace Page hosted by Western Kentucky University|accessdate=27 април 2007|архив_дата=2009-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090218215210/http://www.wku.edu/~smithch/wallace/chsarwin.htm}}</ref> Уолъс е силно увлечен по [[Спиритуализъм (религия)|спиритуализма]]. Освен това е поддръжник и на идеите за [[дуализъм (философия)|нематериалния произход]] на висшите мисловни способности на човека. Тези негови увлечения водят до обтягане на отношенията му с другите представители на научната общност и особено с другите учени пионери в областта на еволюцията. Освен с научната си дейност, Уолъс е известен и с активната си социална дейност, израз на критиката му към, според него, несправедливата социална и икономическа система в Англия от XIX век. Интересите му в биогеографията го правят един от първите видни учени, които изразяват загриженост за влиянието на човешката дейност върху [[околната среда]]. == Биография == === Младежки години === Роден е на [[8 януари]] 1823 година в уелското село Ленбидок (''Llanbadoc'') близо до [[Ъск]], графство [[Мънмътшър]], седмото от деветте деца на Томас Уолъс и Мери Ан Гринел. През 1828 г. семейството се премества в Хертфорд, където Алфред посещава училище. На 14-годишна възраст, поради финансови затруднения, напуска училище и заминава за [[Лондон]] при по-големия си брат Джон. Докато е в Лондон, посещава лекции в Лондонския институт по механика. През 1837 г. напуска Лондон и започва работа като чирак при другия си по-голям брат – Уилям. === Изследване и изучаване на природата === [[Файл:Wallace map archipelago.jpg|мини|260п|Релефна карта от „Малайският архипелаг“, показваща маршрутите на Уолъс по време на неговите пътешествия. С червена линия е обозначена верига от вулкани.]] Вдъхновен от историите на предшествениците му, пътуващи естествоизпитатели като [[Александър фон Хумболт|Хумболт]], [[Чарлз Дарвин|Дарвин]] и [[Уилям Едуардс|Едуардс]], Уолъс на свой ред взима решение да пътешества и открива света.<ref>Slotten, ''The Heretic in Darwin's Court'', pp. 34 – 37.</ref> През 1848 г. заедно с [[Хенри Уолтър Бейтс]] заминава за [[Бразилия]] на борда на кораба ''Мишиф''. Намерението им е да събират [[насекоми]] и други животински образци в [[Амазонска екваториална гора|амазонските тропически гори]] и да ги продадат на връщане на колекционери във [[Великобритания]]. Надяват се и да съберат доказателства за [[трансмутация на видовете|преобразуването на видовете]]. Уолъс и Бейтс прекарват първите години около [[Белем|Белем до Пара]], след това изследват вътрешността всеки поотделно, като от време на време се срещат, за да обсъждат откритията си. През 1849 г. за кратко време към тях се присъединява един млад изследовател и ботаник на име [[Ричард Спрус]], заедно с Хърбърт, по-младия брат на Уолъс. Хърбърт напуска скоро (умира две години по-късно от [[жълта треска]]). Спрус, подобно на Бейтс, прекарва над десет години в събиране на експонати в [[Южна Америка]].<ref>Wilson, p. 36; Raby, ''Bright Paradise'', pp. 89, 98 – 99, 120 – 121.</ref> В продължение на четири години Уолъс продължава да картира [[Рио Негро]], да събира образци и да си води бележки за народите и езиците, които среща, както и за географията, флората и фауната.<ref>Raby, ''Bright Paradise'', pp. 89 – 95.</ref> На 12 юли 1852 г. се качва на [[бригантина]]та ''Хелън''. След двадесет и осем дни в открито море пренасяният балсам в товара се запалва и екипажът се вижда принуден да изостави кораба. Цялата колекция на Уолъс бива унищожена. Уолъс успява да спаси само част от дневника си и малък брой скици. Той и екипажът прекарват десет дни в лодка преди да бъдат взети на борда на бригантината ''Джордесън''.<ref>Wilson, pp. 42 – 43.</ref> След завръщането си в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] Уолъс прекарва 11 месеца в Лондон, живеейки от обезщетението от застраховката на загубената сбирка и продавайки оцелелите екземпляри. Същевременно, въпреки че е загубил почти всичките си записки от южноамериканската си експедиция, той осъществява шест научни публикации (сред които „За маймуните на Амазонка“) и издава две книги – „Палмовите дървета на Амазонка и тяхната употреба“ и „Пътешествия по Амазонка“.<ref>Wilson, p. 45.</ref> Той се свързва и с редица британски естествоизпитатели, най-важния от които е Дарвин.<ref>Raby, ''Bright Paradise'', p. 148.</ref><ref name="Bibliography">{{cite web|last=Wallace|first=Alfred|title=Bibliography of the Published Writings of Alfred Russel Wallace (1823 – 1913)|url=http://www.wku.edu/~smithch/wallace/bib4.htm|publisher=The Alfred Russel Wallace Page hosted by Western Kentucky University|accessdate=6 май 2007|архив_дата=2008-12-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081211160548/http://www.wku.edu/~smithch/wallace/bib4.htm}}</ref> [[Файл:Wallace frog.jpg|мини|ляво|200px|Илюстрация от „Малайският архипелаг“ на летящата жаба, открита от Уолъс]] От 1854 до 1862 г., или на възраст от 31 до 39 години, Уолъс пътешества из [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]] и Индиите (дн. [[Малайзия]] и [[Индонезия]]), колекционира образци за продажба и изучава природата. Наблюденията му върху изразените зооложки разлики от двете страни на тесен пролив в архипелага го карат да предложи наличието на зоогеографска граница, станала известна като [[линията Уолъс]]. Уолъс събира над 125 хиляди образеца от архипелага (от които само [[бръмбари]]те са над 80 хиляди). Повече от хиляда са видове, непознати дотогава на науката.<ref>Shermer In Darwin's Shadow, pp. 14.</ref> Един от най-известните видове, описани по време на пътешествията му, е планиращата жаба ''[[Rhacophorus nigropalmatus]]'', известна като „летящата жаба на Уолъс“. Докато изследва архипелага, Уолъс усъвършенства идеите си за еволюцията и получава прозрение за [[естествен отбор|естествения отбор]]. Равносметката от изследванията и приключенията му най-накрая е публикувана през 1869 г. в „Малайският архипелаг“. Книгата се превръща в един от най-известните дневници на научни изследвания от XIX век. Тя е възхвалявана от учени като Дарвин (на който е посветена) и [[Чарлз Лайъл]], както и от лаици като романиста [[Джоузеф Конрад]], който я нарича „моята любима книга преди заспиване“ и я използва като източник на информация за редица свои романи, особено за „Лорд Джим“.<ref>Slotten, p. 267.</ref> [[Файл:Alfred Russel Wallace 1862 - Project Gutenberg eText 15997.png|мини|Снимка на Уолъс, [[Сингапур]], 1862 г.]] === Връщане в Англия, създаване на семейство === Уолъс се завръща в Англия през 1862 г. Посвещава времето си на подреждане на колекциите, събрани по време на пътуванията си. Изнася лекции и представя резултатите си пред научната общност и пред Лондонското зоологично дружество. През 1866 г. Уолъс се жени за Ани Митън, с която се запознава благодарение на [[Ричард Спрус]]. Семейство Уолъс има три деца: Хърбърт (1867 – 1874), който умира невръстен, Вайълет (1869 – 1945) и Уилям (1871 – 1951).<ref>Slotten, pp. 239 – 40.</ref> === Финансови проблеми === В края на 60-те и през 70-те години Уолъс изпитва остър финансов недостиг за семейството си. Докато е на [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], продажбата на екземпляри от колекциите му му носи значителни доходи, грижливо инвестирани от неговия финансов агент. При завръщането си в Англия обаче Уолъс прави поредица от лоши инвестиции в железниците и мините, които стопяват голяма част от средствата му. Успява да се справи благодарение на средствата от публикуването на „Малайският архипелаг“.<ref>Slotten, pp. 265 – 67.</ref> Въпреки помощта на приятелите си, той никога не успява да си осигури постоянна заплатена работа от рода на куратор в музей. Уолъс участва в държавни изпитни комисии, пише 25 статии за публикация между 1872 и 1876 г. за скромно възнаграждение и е заплатен от Лайъл и Дарвин за помощ при редактиране и публикуване на собствените им трудове.<ref>Slotten, pp. 299 – 300.</ref> През 1876 г., за да избегне продажба на част от собственото си имущество,<ref>Slotten, p. 325.</ref> Уолъс се налага да заеме 500 [[Лира стерлинг|лири стерлинги]], за да може да публикува „Географското разпространение на животните“. Дарвин е наясно с финансовите проблеми на Уолъс и дълго и упорито ходатайства, за да бъде присъдена на Уолъс доживотна правителствена пенсия за приносите му в науката. Това става през 1881 г., като с 200 лири стерлинги годишна пенсия финансовото състояние на Уолъс се стабилизира.<ref>Slotten, pp. 361 – 64.</ref> === Кончина === [[Файл:Alfred Russel Wallace (1912).png|мини|дясно|Уолъс през 1912 г., една година преди смъртта си]] Уолъс умира на 90-годишна възраст на [[7 ноември]] [[1913]] г. в къщата си, която построява десетилетие по-рано и я нарича „старата овощна градина“.<ref name="Slotten490"> Slotten p. 490.</ref> Вестта за смъртта му е широко отразена от пресата. „[[Ню Йорк Таймс]]“ го нарича ''последният от гигантите от великолепната група от интелектуалци, включваща представители като Дарвин, Хъксли, Спенсър и Оуен, чиито дръзки изследвания революционизират и еволюционизират мисълта на века''. Друг коментатор пише: ''Не е необходимо извинение за малобройните литературни или научни щуротии на автора на великата книга „Малайският архипелаг“''.<ref>Slotten p. 491.</ref> Някои от приятелите му предлагат той да бъде погребан в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]], но жена му следва желанието на Уолъс и го погребва в малко гробище в Броудстоун, [[Дорсет]].<ref name="Slotten490" /> Няколко известни британски учени издигат комитет за полагане на паметна плоча на Уолъс в [[Уестминстър]] близо до мястото, където е погребан Дарвин. Паметната плоча е открита на 1 ноември 1915 г. == Еволюционна теория == === Естествен отбор и Дарвин === През февруари 1858 г. Уолъс е убеден в реалността на еволюцията въз основа на биогеографското си проучване в [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]]. По-късно той пише в автобиографията си: {{цитат|Проблемът тогава беше не само как и защо видовете се променят, но и как и защо те се променят в нови, ясно определени видове, различими един от друг в много отношения; как и защо те стават толкова точно приспособени към различните начини на живот; и защо всички промеждутъчни нива отмират (както геологията го показва) и живеят само като ясно разграничени и добре изразени видове, родове и по-висши групи животни?<ref>Wallace My Life pp. 361.</ref>|}} Според автобиографията му, един ден, лежейки болен от треска, Уолъс мислел за идеята на [[Томас Малтус]] за положителните проверки на растежа на човешкото население, когато му хрумва идеята за естествения отбор. Ето как Уолъс описва това: {{цитат|Тогава ми дойде на ум, че тези причини или техните съответстващи действат постоянно в този случай и при животните; и понеже животните обикновено се размножават много по-бързо от човека, ежегодните поражения от тези причини трябва да са значителни, за да може да се държи нисък броя на всеки един вид, понеже е видно, че те не се увеличават равномерно всяка година, в противен случай светът отдавна щеше да е препълнен с тези, които се размножават най-бързо. Докато мисълта ми блуждаеше около това, за какво огромно и постоянно унищожение става въпрос, ми изниква въпросът „А защо едни умират, а други живеят?“. И ясният отговор беше, че като цяло по-приспособеният живее – а като се вземе предвид размерът на индивидуалната вариация, чието съществувание ми показа опитът ми на колекционер – то следва, че всички промени, необходими за приспособяването на видовете към променящите се условия, постъпват по този начин… По този начин всяка част от организацията при животните може да претърпи промени точно такива промени, каквито се изискват, и в самия процес на тези промени непромененият ще отмре, и по този начин окончателният облик и ясната изолация на всеки нов вид биха били обяснени.<ref>Wallace My Life pp. 361 – 362.</ref>|}} [[Файл:Darwin-Wallace medal.jpg|мини|ляво|[[Медал Дарвин-Уолъс|Медалът Дарвин-Уолъс]] се присъжда от [[Линейското дружество]] по случай петдесетата годишнина от публикуването на трудовете на Дарвин и Уолъс за [[естествен отбор|естествения отбор]]]] Уолъс се среща един-единствен път за кратко с Дарвин. Той е един от тези, с които Дарвин редовно си разменя писма и чиито наблюдения използва в подкрепа на теориите си. Въпреки че първите писма на Уолъс до Дарвин са изгубени, Уолъс пази всичките писма, получени от Дарвин. В първото, от май 1857 г., Дарвин прави коментари на писмото от 10 октомври, което е получил, както и върху статията на Уолъс „Върху закона, който е регулирал въвеждането на нови видове“ (1855). Вижда се, че двамата имат сходни мисли и в определена степен достигат до подобни изводи. Дарвин споделя, че подготвя своя собствен труд за публикация в близките две години.<ref>Darwin, Francis, 1887, ''The life and letters of Charles Darwin'' [http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F1452.2&viewtype=text&pageseq=111 p. 95]</ref> Във второто писмо, от 22 декември 1857 г., Дарвин пише колко се радва на разсъжденията на Уолъс върху разпространението, като допълва ''без никакво спекулиране, по този въпрос не съществува добро и оригинално наблюдение'', докато коментира: ''Вярвам, че стигам по-далеч от теб''.<ref>Darwin, Francis, 1887, ''The life and letters of Charles Darwin'' [http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F1452.2&viewtype=text&pageseq=124 p. 108]</ref> През февруари 1858 г. Уолъс изпраща на Дарвин есето си „Върху тенденцията на вариететите да се отклоняват до безкрайност от оригиналния тип“ с молба за преглед и предаване на [[Чарлз Лайъл]], в случай че Дарвин намери, че това си струва.<ref name="tendency">{{cite web|last=Wallace|first=Alfred|title=On the Tendency of Varieties to Depart Indefinitely From the Original Type|url=http://www.wku.edu/~smithch/wallace/S043.htm|publisher=The Alfred Russel Wallace Page hosted by Western Kentucky University|accessdate=22 април 2007|архив_дата=2007-04-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070429183411/http://www.wku.edu/~smithch/wallace/S043.htm}}</ref> На 18 юни 1858 г. получава ръкописа от Уолъс. Макар че Уолъс не употребява термина на Дарвин „естествен отбор“, той реално обрисува механизма на еволюционната дивергенция на едни видове от други вследствие на екологичния натиск. В този смисъл този механизъм е твърде сходен с теорията, която Дарвин подготвя през последните двадесет години, но все още не е публикувал. Дарвин изпраща ръкописа на Чарлз Лайъл с бележка, в която пише, че ''Не бих могъл да напиша по-добро резюме! Дори думите му сега стоят като заглавия на главите на книгата ми ... той не ми казва, че искам да публикувам, но аз ще напиша някой ден и ще изпратя за публикация в някое списание''.<ref>Slotten, pp. 153 – 154<br /> Darwin, Francis, 1887, ''The life and letters of Charles Darwin'' [http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F1452.2&viewtype=text&pageseq=132 p. 116]</ref> Смутен от болестта на малкия си син, Дарвин оставя решението на Чарлз Лайъл и [[Джоузеф Хукър]], които решават да публикуват есето съвместно, позовавайки се и на непубликувани ръкописи, които подчертават приоритета на Дарвин. Есето на Уолъс е представено на Лондонското линейско дружество на 1 юли 1858 г. заедно с откъси от есето, което Дарвин поверително показва на Хукър през 1847 г. и с писмо, което Дарвин пише през 1857 г. на американския ботаник [[Ейза Грей]].<ref>Browne, ''Charles Darwin: The Power of Place'', pp. 33 – 42.</ref> Уолъс приема положението, бивайки щастлив, че въобще е бил включен като съавтор. Социалният и научният статус на Дарвин са били далеч по-високи от тези на Уолъс, поради което е било крайно невероятно без Дарвин възгледите на Уолъс за еволюцията да бъдат взети на сериозно. Представянето, направено от Лайъл и Хукър, отрежда на Уолъс ролята на съоткривател, без той да е равен в социално отношение нито на Дарвин, нито на другия известен британски учен. В крайна сметка съвместното публикуване поставя Уолъс на едно равнище с по-известния Дарвин. В допълнение застъпничеството на Дарвин, Хукър и Лайъл допринася за по-големия прием на Уолъс в най-високите етажи на научното общество.<ref>Shermer, pp. 148 – 150.</ref> Реакцията на публикацията е хладна, президентът на дружеството отбелязва през май 1859 г., че годината не е белязана от някакво забележително откритие.<ref>Browne, ''Charles Darwin: The Power of Place'', pp. 40 – 42.</ref> С публикуването от Дарвин в края на 1859 г. на „[[Произход на видовете]]“ обаче, значението ѝ започва да се отчита. Когато Уолъс се завръща в Обединеното кралство, той отново се среща с Дарвин и двамата запазват и след това приятелските си отношения. В течение на дълги години малцина проявяват интерес към тези събития. Едва пред 1980 г. Арнолд Бракман и Джон Лангдън Брукс публикуват книги, в които допускат, че не само е имало конспирация с цел открадване на идеята на Уолъс, но и че Дарвин в крайна сметка е откраднал ключова идея от Уолъс, за да може да завърши своята теория. След задълбочени проучвания учените заключават, че тези предположения не са достоверни.<ref>Sloten, pp. 157 – 162</ref><ref>{{cite web|last=Shermer|first=Michael|title=In Darwin’s Shadow: Excerpt|url=http://www.michaelshermer.com/darwins-shadow/excerpt/|publisher=michaelshermer.com|accessdate=29 април 2008}}</ref><ref>{{cite web|last=Smith|first=Charles|title=Responses to Questions Frequently Asked About Wallace: Did Darwin really steal material from Wallace to complete his theory of natural selection?|url=http://www.wku.edu/~smithch/wallace/FAQ.htm|publisher=The Alfred Russel Wallace Page hosted by Western Kentucky University|accessdate=29 април 2008|архив_дата=2008-05-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080509183747/http://www.wku.edu/~smithch/wallace/FAQ.htm}}</ref> След публикуването на „Произход на видовете“ Уолъс става един от най-преданите ѝ защитници. През 1863 г. Дарвин е особено удовлетворен от една кратка публикация на Уолъс „Забележки върху публикацията на преподобния сър Хогтън върху пчелните килийки и произхода на видовете“ с цел окончателно отхвърляне на публикация на професора по геология от [[Дъблински университет|Дъблинския университет]], която отправя остра критика на коментарите на Дарвин върху това как шестостенните пчелни килийки биха се появили вследствие на естествения отбор.<ref>Slotten, pp. 197 – 99.</ref> Друга забележима защита на „Произход на видовете“ е „Сътворението по закон“ – рецензия, която Уолъс пише през 1867 г. за ''The Quarterly Journal of Science'' на книгата „Властта на закона“, написана от [[Дук Аргайл]] с цел отхвърляне на естествения отбор.<ref>{{cite web|last=Wallace|first=Alfred|title=Creation by Law (S140: 1867) |url=http://www.wku.edu/~smithch/wallace/S140.htm|publisher=The Alfred Russel Wallace Page hosted by Western Kentucky University|accessdate=23 май 2007}}</ref> След срещата през 1870 г. на британската асоциация, Уолъс пише до Дарвин, оплаквайки се, че ''не останаха опоненти, които да знаят нещо за естествената история, и няма вече добри дискусии, каквито имаше едно време''.<ref>Slotten, p. 261.</ref> ==== Разлики между идеите на Дарвин и на Уолъс за естествения отбор ==== Историците на науката отбелязват, че, докато Дарвин смята идеите на Уолъс в същността си за идентични на своите, все пак между тях има разлики.<ref>{{Cite journal | volume = 122 | issue = 4 | pages = 343 – 359 | last = Kutschera | title = A comparative analysis of the Darwin-Wallace papers and the development of the concept of natural selection | journal = Theory in Biosciences | date = 19 декември 2003}}</ref> Дарвин поставя акцента върху конкуренцията между индивидите за оцеляване и размножаване, докато Уолъс подчертава биогеографския натиск и натиска на околната среда върху вариетети и видове като основна движеща сила, която ги кара да се адаптират към условията на околната среда.<ref>Larson p. 75.</ref><ref>Bowler, Morus p. 149.</ref> Други отбелязват друга разлика. Изглежда, че Уолъс си е представял естествения отбор като един вид механизъм с обратно действие, който поддържа видовете и вариететите приспособени към условията на околната среда.<ref name="Unfinished Business">{{cite web |last=Smith |first=Charles H. |title=Wallace's Unfinished Business |url=http://www.wku.edu/~smithch/essays/UNFIN.htm |publisher=Complexity (publisher Wiley Periodicals, Inc.) Volume 10, No 2, 2004 |accessdate=11 май 2007 |архив_дата=2009-01-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090129210009/http://www.wku.edu/~smithch/essays/UNFIN.htm}}</ref> Те посочват един подминаван пасаж от известната публикация на Уолъс от 1858 г.: {{цитат|Действието на този принцип е точно като това на центробежен регулатор на парна машина, който проверява за наличия на несъответствия и ги коригира, преди малко преди да станат явни. По този начин никакъв неуравновесен недостатък в животинското царство не може никога да достигне някаква видима големина, защото би се провалил още на първата крачка, с трудно съществуване и почти сигурно обречен на скорошно изчезване.<ref name="tendency"/>|}} [[Грегори Бейтсън]], [[кибернетика|кибернетик]] и [[Антропология|антрополог]], отбелязва през 1970 г., че дори казвайки това само като пример, Уолъс „прави вероятно най-мощното изказване, което е правено през XIX век“.<ref>{{cite web|last=Brand|first=Stewart|title=For God’s Sake, Margaret|url=http://www.oikos.org/forgod.htm|publisher=CoEvolutionary Quarterly, June 1976|accessdate=4 април 2007|архив_дата=2007-04-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070415185352/http://www.oikos.org/forgod.htm}}</ref> ==== Предупредителна окраска и полов отбор ==== През 1867 г. Дарвин пише на Уолъс относно проблем, който иска да разбере – как някои [[гъсеници]] са успели да развият забележителни цветови окраски. Дарвин започва да вярва, че [[полов отбор|половият отбор]] – действие, на което Уолъс не отдава същото значение като Дарвин – обяснява множество случаи на ярки цветови окраски. Все пак Дарвин разбира, че това не може да се приложи и при гъсениците. Уолъс отговаря, че той и [[Хенри Бейтс|Бейтс]] са наблюдавали, че множество от най-живописните [[пеперуди]] излъчват странна миризма или имат особен вкус, и че [[Джон Дженър Вейър]] му казва, че птиците не биха яли определен вид нощна пеперуда, защото я намират за неприятна на вкус. ''И така, бялата нощна пеперуда е така ясно забележима в нощта, както цветната гъсеница през деня'' – Уолъс отговаря на Дарвин, че изглежда вероятно отличителната цветна окраска да служи като предупреждение на [[хищници]]те и по този начин да е възможно да се е развила посредством естествения отбор. Дарвин бива впечатлен от идеята. На следващата среща на Ентомологичното дружество Уолъс пита дали някои може да даде някакво доказателство по темата. През 1869 г. Вейър публикува данни от опити и наблюдения, включително за ярко оцветени гъсеници, които подкрепят идеята на Уолъс. Предупредителната окраска е един от многобройните приноси, които Уолъс прави в областта на еволюцията на цветовете при животните по принцип и идеята за защитната окраска в частност.<ref>Slotten, pp. 251 – 254.</ref> Тя е също така е и част от несъгласието на Уолъс с Дарвин по въпроса за половия отбор, запазило се до края на живота им. В книгата си „Тропическа природа и други есета“ от 1878 г. той пише обширно за цветовете при животни и растения и предлага алтернативни обяснения за множество случаи, които Дарвин отдава на половия отбор.<ref>Slotten, pp. 353 – 356.</ref> ==== Ефект на Уолъс ==== През 1889 г. Уолъс пише книгата „Дарвинизъм“, в която обяснява и защитава естествения отбор. В нея той излага хипотезата, че естественият отбор може да направлява репродуктивната изолация на два вариетета, като насърчава създаването на препятствия срещу хибридизацията. По този начин това би съдействало за възникването на нови видове. Той предлага следния сценарий: когато две популации на един вид се [[дивергенция (генетика)|различават]] отвъд определена граница, всяка бивайки приспособена към определени условия, хибридни индивиди биха били по-зле приспособени и от едната, и от другата майчина форма до такава степен, че естественият отбор ще се стреми да елиминира хибридните индивиди. Освен това при тези условия естественият отбор би благоприятствал развитието на бариери пред хибридизацията, понеже индивиди, които избягват чифтосването, даващо хибриди, ще имат по-приспособено потомство и по този начин ще допринесат за репродуктивна изолация на двата зараждащи се вида. Тази идея е известна като [[ефект на Уолъс]].<ref>Slotten, pp. 413 – 415.</ref> Уолъс предлага на Дарвин в частна кореспонденция от 1868 г. идеята, че естественият отбор може да играе роля за предотвратяване на хибридизацията, но в крайна сметка не разработва идеята в детайли.<ref>Slotten, p. 404.</ref> Идеята продължава да бъде тема на изследователска работа в еволюционната биология, като и компютърните симулации, и емпиричните резултати подкрепят валидността ѝ.<ref>{{cite web |last=Ollerton |first=J |title=Flowering time and the Wallace Effect |url=http://oldweb.northampton.ac.uk/aps/env/lbrg/journals/papers/OllertonHeredityCommentary2005.pdf|publisher=Heredity, August 2005 |accessdate=22 май 2007 |архив_дата=2007-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070605063504/http://oldweb.northampton.ac.uk/aps/env/lbrg/journals/papers/OllertonHeredityCommentary2005.pdf}}</ref> [[Файл:Wallace chimp.jpg|мини|250px|Илюстрация на шимпанзе от главата, посветена на приложението на [[естествен отбор|естествения отбор]] при човека. „Дарвинизъм“, 1889 г.]] === Приложение на теорията при човека и ролята на теологията в еволюцията === През 1864 г. Уолъс публикува статия, озаглавена „Произходът на човешката раса и корените на човечеството, извлечени от теорията за естествения отбор“. Към този момент Дарвин все още не е дискутирал темата в общественото пространство, за разлика от [[Томас Хъксли]] в „Доказателства за мястото на човека в природата“. === Оценка на ролята на Уолъс в историята на теорията за еволюцията === В множество описания на история на еволюцията Уолъс бива споменаван помежду другото само като „стимул“ на Дарвин да публикува теорията си.<ref name = "Slotten_p6">Slotten p. 6.</ref> В действителност Уолъс развива собствени еволюционни възгледи, различни от тези на Дарвин. Уолъс е смятан от мнозина (особено от Дарвин) за водещ еволюционен мислител за времето си, чиито идеи не могат да бъдат пренебрегнати. По думите на един специалист по [[история на науката]], чрез личната си кореспонденция и публикуваните трудове Дарвин и Уолъс обменят знания и стимулират взаимно идеите и теориите си в продължение на продължителен период от време.<ref>Shermer, p. 149.</ref> Уолъс е най-често цитираният естествоизпитател от Дарвин в „Произходът на човека“, често пъти в случаи на категорично несъгласие.<ref>Slotten, pp. 289 – 90.</ref> Уолъс остава горещ защитник на естествения отбор да края на живота си. Към 1880 г. еволюцията е била широка приета в научните кръгове, но Уолъс и [[Август Вайсман]] са почти единствените сред изявените биолози, които вярват, че естественият отбор е бил основната двигателна сила на еволюцията.<ref>Larson, p. 123.</ref><ref>Bowler, Morus p. 154.</ref> През 1889 г. Уолъс публикува книгата „Дарвинизмът“ в отговор на научни критики на естествения отбор.<ref>Slotten, p. 409.</ref> Тя е най-цитираната негова книга в научни публикации.<ref>Shermer, p. 18.</ref> == Биогеография и екология == [[Файл:Wallace biogeography.jpg|мини|ляво|250px|Карта на света от „Географското разпространение на животните“, на която са показани шестте биогеографски района на Уолъс]] През 1872 г. подтикван от много от приятелите си, сред които Дарвин, [[Филип Склейтър]] и [[Алфред Нютон]], Уолъс започва изследване върху обзор на географското разпространение на животните. В началото напредва бавно, донякъде защото класификационните системи за много типове животни търпят непрекъснати промени по това време.<ref>Slotten, p. 301.</ref> Работата е възобновена през 1874 г., след публикуването на редица нови разработки по животинската класификация.<ref>Slotten, p. 315.</ref> Уолъс разширява системата на Скеътър, който разделя света на 6 отделни географски района, за да може да опише географското разпространение, като включва [[бозайници]], [[влечуги]] и [[насекоми]]. Така Уолъс създава основата на [[екозона|зоогеографските райони]], която се използва и до наши дни. Той обсъжда всички познати по негово време фактори, оказващи в настоящето и оказвали в миналото влияние върху разпространението на животните в рамките на всеки географски район. Това включва влиянието на сухоземна връзка (като съществуващата понастоящем между [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]]) и влиянието на [[Ледников период|ледниковите периоди]]. Уолъс изготвя карти на фактори като [[надморска височина]], дълбочина на океаните и характер на регионалната растителност, които се отразяват на разпространението на животните. Той обобщава и всички познати семейства и родове от висшите животни и дава списък на познатото им географско разпространение. Информацията е представена така, че на един пътешественик да е лесно да се ориентира кои животни се срещат на определено място. Плодът на труда на Уолъс, двутомникът „Географско разпространение на животните“, е публикуван през 1876 г. и служи като основен източник на информация по [[зоогеография]] през следващите 80 години.<ref>Slotten, pp. 320 – 25.</ref> === Екологични въпроси === Задълбочената работа на Уолъс в областта на биогеографията го кара да осъзнае влиянието на човешката дейност върху природата. В „Природата на тропиците и други есета“ (1878) той предупреждава за опасността от обезлесяването и [[Ерозия на почвата|почвената ерозия]], особено при [[тропичен климат]] с обилни валежи. == Избрана библиография == * ''Travels on the Amazon and Rio Negro'', 1853 * ''The Malay Archipelago'', 1869 * ''Contributions to the Theory of Natural Selection'', 1870 * ''On miracles and modern sprirtualism'', 1874 * ''The Geographical Distribution of Animals'', 1876 * ''Tropical Life and Other Essays'', 1878 * ''Island Life'', 1880 * ''Darwinism'', 1889 * ''My Life: A Record of Events and Opinions'', 1905 == Източници == <references /> * Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Центральной и Южной Америки'', Москва, 1965, стр. 379 – 380. == Външни препратки == * {{Gutenberg author|Alfred_Russel_Wallace}} {{икона|en}} * [http://www.wku.edu/~smithch/index1.htm The Alfred Russel Wallace Page] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070405170132/http://www.wku.edu/~smithch/index1.htm |date=2007-04-05 }} {{икона|en}} * [http://wallacefund.info/ The Alfred Russel Wallace Website] {{икона|en}} * „[http://www.newyorker.com/arts/critics/atlarge/2007/02/12/070212crat_atlarge_rosen Missing Link-Alfred Russel Wallace, Charles Darwin's neglected double]“ by Jonathan Rosen, The New Yorker, 12 февруари 2007 {{икона|en}} * [http://www.papuaweb.org/dlib/bk/wallace/cover.html''The Malay Archipelago'' illustrated edition at Papua WebProject] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130618003836/http://www.papuaweb.org/dlib/bk/wallace/cover.html |date=2013-06-18 }} {{икона|en}} * [http://www.100welshheroes.com/en/biography/alfredrussellwallace Wallace at 100 Welsh Heroes] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100124191414/http://www.100welshheroes.com/en/biography/alfredrussellwallace |date=2010-01-24 }} {{икона|en}} {{Добра статия}} {{превод от|en|Alfred Russel Wallace|234881620}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Уолъс, Алфред Ръсел}} [[Категория:Английски учени]] [[Категория:Биогеография]] [[Категория:Британски антрополози]] [[Категория:Британски биолози]] [[Категория:Еволюционни биолози]] [[Категория:Чарлз Дарвин]] [[Категория:Английски изследователи]] [[Категория:Изследователи на Южна Америка]] [[Категория:Изследователи на Азия]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Британски общественици]] [[Категория:Британски социалисти]] [[Категория:Родени в Уелс]] [[Категория:Добри статии]] 6fjwcfhcbsyr4vsu4xw8j7b7wgb7pml 0 205825 12398264 10954158 2024-10-29T09:36:58Z Xunonotyk 209517 12398264 wikitext text/x-wiki {{друго значение|филма|книгата на [[Уилям Уортън]]|Пилето}} {{Филм | име = Пилето | име_оригинал = Birdy | картинка = | режисьори = [[Алън Паркър]] | продуценти = [[Нед Коп]]<br>[[Дейвид Менсън]]<br>[[Алън Маршал]] | сценаристи = [[Санди Крупф]]<br>[[Джак Бер]] | базиран на = романа „[[Пилето]]“<br> на [[Уилям Уортън]] | актьори = [[Матю Модайн]]<br>[[Никълъс Кейдж]] | музика = [[Питър Гейбриъл]] | оператор = Майкъл Сересин | монтаж = Джери Хамблинг | филмово_студио = ''A&M Films'' | разпространител = [[Tri-Star Pictures]] | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 14 декември 1984 | времетраене = 120 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 12 млн. [[щатски долар|щ.д.]] | приходи = 1,4 млн. щ.д. | код-IMDB = 0086969 | код-Allmovie = 60910 }} '''„Пилето“''' ({{lang|en|Birdy}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[драматичен филм]] на режисьора [[Алън Паркър]] от 1984 г., по [[Пилето|едноименния роман]] на [[Уилям Уортън]]. == Сюжет == {{сюжет}} „Пилето“ е пациент, хоспитализиран за лечение на психологическа травма след участието си във [[Виетнамската война]]. Не комуникира с никого, а [[езикът на тялото]] му се оказва напълно неразбираем за военния психиатър. Лекарят се обръща за помощ към най-добрия приятел на пациента си – Ал, който се лекува в друга болница след тежки наранявания от войната. Ал се опитва да помогне на приятеля си, като му припомня истории от ученическите години, но с всеки изминат ден фрустрацията му расте, защото „Пилето“ продължава да не общува. Все пак Ал има надежда, защото приятелят му започва да показва емоции. Времето напредва, а лекарят не вижда подобрение и смята да отпрати Ал, а освен това започва да забелязва признаци за психическо разстройство и у него. Отчаянието на Ал расте, а с него и разочарованието от света, в който изглежда че няма място не само за странния му приятел „Пилето“, но и за самия него. Спомените на Ал хвърлят светлина върху душевния свят на приятеля му „Пилето“, който не само отглежда и изучава птици, но и мечтае да бъде птица и се учи да лети с помощта на конструирани от него крила, а в сънищата си се превръща в птица и така постепенно се отчуждава все повече от заобикалящата го среда. {{сюжет-край}} == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Матю Модайн]] | ''Пилето'' |- | [[Никълъс Кейдж]] | ''Алфонсо (Ал) Колумбато'' |- | Джон Харкинс | ''Д-р/Майор Уейс'' |- | Санди Барон | ''Г-н Колумбато'' |- | Карън Йънг | ''Хана Рурк'' |- | Бруно Кърби | ''Реналди'' |- | Нанси Фиш | ''Г-жа Превост'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Пилето“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0086969/fullcredits#cast |accessdate=16 май 2019}}</ref> |} == Контекст == Работнически квартал на [[Филаделфия]] в края на [[1950-те]] и началото на [[1960-те]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0086969|Пилето}} * {{Amg movie|32929|Пилето}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/birdy „Пилето“] в ''[[Rotten Tomatoes]]'' * [http://film.virtual-history.com/film.php?filmid=11 „Пилето“] във ''Virtual History'' {{Филми на Алън Паркър}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Филми на Алън Паркър]] [[Категория:Филми от 1984 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски филми за Виетнамската война]] [[Категория:Филми за Виетнамската война]] cojjycz64pebb677vhktovttt1hzfcy 12398265 12398264 2024-10-29T09:37:27Z Xunonotyk 209517 12398265 wikitext text/x-wiki {{друго значение|филма|книгата на [[Уилям Уортън]]|Пилето}} {{Филм | име = Пилето | име_оригинал = Birdy | картинка = | режисьори = [[Алън Паркър]] | продуценти = [[Нед Коп]]<br>[[Дейвид Менсън]]<br>[[Алън Маршал]] | сценаристи = [[Санди Крупф]]<br>[[Джак Бер]] | базиран на = романа „[[Пилето]]“<br> на [[Уилям Уортън]] | актьори = [[Матю Модайн]]<br>[[Никълъс Кейдж]] | музика = [[Питър Гейбриъл]] | оператор = Майкъл Сересин | монтаж = Джери Хамблинг | филмово_студио = ''A&M Films'' | разпространител = [[Tri-Star Pictures]] | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 14 декември 1984 | времетраене = 120 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 12 млн. [[щатски долар|щ.д.]] | приходи = 1,4 млн. щ.д. | код-IMDB = 0086969 | код-Allmovie = 60910 }} '''„Пилето“''' ({{lang|en|Birdy}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[драматичен филм]] на режисьора [[Алън Паркър]] от [[Кино през 1984 година|1984 г.]], по [[Пилето|едноименния роман]] на [[Уилям Уортън]]. == Сюжет == {{сюжет}} „Пилето“ е пациент, хоспитализиран за лечение на психологическа травма след участието си във [[Виетнамската война]]. Не комуникира с никого, а [[езикът на тялото]] му се оказва напълно неразбираем за военния психиатър. Лекарят се обръща за помощ към най-добрия приятел на пациента си – Ал, който се лекува в друга болница след тежки наранявания от войната. Ал се опитва да помогне на приятеля си, като му припомня истории от ученическите години, но с всеки изминат ден фрустрацията му расте, защото „Пилето“ продължава да не общува. Все пак Ал има надежда, защото приятелят му започва да показва емоции. Времето напредва, а лекарят не вижда подобрение и смята да отпрати Ал, а освен това започва да забелязва признаци за психическо разстройство и у него. Отчаянието на Ал расте, а с него и разочарованието от света, в който изглежда че няма място не само за странния му приятел „Пилето“, но и за самия него. Спомените на Ал хвърлят светлина върху душевния свят на приятеля му „Пилето“, който не само отглежда и изучава птици, но и мечтае да бъде птица и се учи да лети с помощта на конструирани от него крила, а в сънищата си се превръща в птица и така постепенно се отчуждава все повече от заобикалящата го среда. {{сюжет-край}} == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Матю Модайн]] | ''Пилето'' |- | [[Никълъс Кейдж]] | ''Алфонсо (Ал) Колумбато'' |- | Джон Харкинс | ''Д-р/Майор Уейс'' |- | Санди Барон | ''Г-н Колумбато'' |- | Карън Йънг | ''Хана Рурк'' |- | Бруно Кърби | ''Реналди'' |- | Нанси Фиш | ''Г-жа Превост'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Пилето“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0086969/fullcredits#cast |accessdate=16 май 2019}}</ref> |} == Контекст == Работнически квартал на [[Филаделфия]] в края на [[1950-те]] и началото на [[1960-те]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0086969|Пилето}} * {{Amg movie|32929|Пилето}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/birdy „Пилето“] в ''[[Rotten Tomatoes]]'' * [http://film.virtual-history.com/film.php?filmid=11 „Пилето“] във ''Virtual History'' {{Филми на Алън Паркър}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Филми на Алън Паркър]] [[Категория:Филми от 1984 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски филми за Виетнамската война]] [[Категория:Филми за Виетнамската война]] krndke13y8wql59lkp3pr2hvki4hkuj 0 206868 12397564 11916151 2024-10-28T14:56:53Z Xunonotyk 209517 12397564 wikitext text/x-wiki {{друго значение|||Аделхайд Брауншвайгска (1274)}} {{към пояснение|Аделхайд|Аделхайд}} {{Личност | име = Ирина | име-оригинал = | име-рождено = Аделхайд | категория = монарх | описание = византийска императрица | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1321]] – [[1324]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Анна Савойска]] | други титли = германска принцеса | герб = }} | род = }} '''Ирина''', по рождение '''Аделхайд''' ({{lang|de|Adelheid-Irene von Braunschweig-Grubenhagen}}; * ок.1293; † 16/17 август 1324), е германска принцеса от [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг-Люнебург]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]] (1321 – 1324), първа съпруга на император [[Андроник III Палеолог]]. == Произход == Аделхайд е дъщеря на [[Хайнрих I фон Брауншвайг-Грубенхаген|Хайнрих I]], херцог на [[Брауншвайг-Люнебург]] от рода [[Велфи]], и на [[Агнес от Майсен|Агнес фон Майсен]] от рода [[Ветини]]. == Брак с Андроник III Палеолог == През март 1318 г. Аделхайд е омъжена за Андроник Палеолог (1296 – 1341), най-големия син на византийския съимператор [[Михаил IX Палеолог]] и [[Рита Арменска]]. За да се омъжи за Андроник, Аделхайд приема [[православие]]то и името Ирина. Двамата с Андроник имат един син (* юни 1320, † февруари 1322), починал на около две години. През 1321 г. избухва гражданска война между Андроник Палеолог и дядо му [[Андроник II Палеолог]]. Съпругът на Аделхайд се провъзгласява за император на Византия, а Аделхайд е обявена за негова императрица. Тя обаче умира в [[Родосто]] на 16 или на 17 август 1324 г. преди края на гражданската война. След смъртта ѝ Андроник III се жени повторно за [[Анна Савойска]]. == Източници == <references /> * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BRUNSWICK.htm#Adelheiddied1324 ''Adelheid'', „Medieval lands“ by Charles Cawley] * Georgius Phrantzes Liber I, 8, p. 39. * Ioannes Kantakuzenos Vol. I, I, 10, p. 50. {{СОРТКАТ:Брауншвайг, Аделхайд фон}} [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Велфи]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Починали в Родосто]] gcn2j11pxk34h5q357tc6ovigij65sb 12397566 12397564 2024-10-28T14:59:05Z Xunonotyk 209517 12397566 wikitext text/x-wiki {{друго значение|||Аделхайд Брауншвайгска (1274)}} {{към пояснение|Аделхайд|Аделхайд}} {{Личност | име = Ирина | име-оригинал = | име-рождено = Аделхайд | категория = монарх | описание = византийска императрица | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1321]] – [[1324]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Анна Савойска]] | други титли = германска принцеса | герб = }} | род = }} '''Ирина''', по рождение '''Аделхайд''' ({{lang|de|Adelheid-Irene von Braunschweig-Grubenhagen}}), е германска принцеса от [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг-Люнебург]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]] (1321 – 1324), първа съпруга на император [[Андроник III Палеолог]]. == Произход == Аделхайд е дъщеря на [[Хайнрих I фон Брауншвайг-Грубенхаген|Хайнрих I]], херцог на [[Брауншвайг-Люнебург]] от рода [[Велфи]], и на [[Агнес от Майсен|Агнес фон Майсен]] от рода [[Ветини]]. == Брак с Андроник III Палеолог == През март 1318 г. Аделхайд е омъжена за Андроник Палеолог (1296 – 1341), най-големия син на византийския съимператор [[Михаил IX Палеолог]] и [[Рита Арменска]]. За да се омъжи за Андроник, Аделхайд приема [[православие]]то и името Ирина. Двамата с Андроник имат един син (* юни 1320, † февруари 1322), починал на около две години. През 1321 г. избухва гражданска война между Андроник Палеолог и дядо му [[Андроник II Палеолог]]. Съпругът на Аделхайд се провъзгласява за император на Византия, а Аделхайд е обявена за негова императрица. Тя обаче умира в [[Родосто]] на 16 или на 17 август 1324 г. преди края на гражданската война. След смъртта ѝ Андроник III се жени повторно за [[Анна Савойска]]. == Източници == <references /> * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BRUNSWICK.htm#Adelheiddied1324 ''Adelheid'', „Medieval lands“ by Charles Cawley] * Georgius Phrantzes Liber I, 8, p. 39. * Ioannes Kantakuzenos Vol. I, I, 10, p. 50. {{СОРТКАТ:Брауншвайг, Аделхайд фон}} [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Велфи]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Починали в Родосто]] 6zcdion7ddwibdf2ppnb7bq4c2hq13t 0 214987 12397719 12192329 2024-10-28T18:30:05Z Протогер 252193 12397719 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър Христов|Петър Христов}} {{Личност|революционер}} '''Петър (петре) Христов Дамовски (Дамевски)''', наричан '''Германчето'''<ref>{{Псевдоними|28}}</ref>, '''Гермов''' и '''Преспански''', е [[българи|български]] [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:BASA-771K-1-201-1-Petar Hristov Germancheto.JPG|ляво|мини|250п|Четата на Петър Христов – Германчето, снимка на [[Христо Руков]].]] [[Файл:Petar Hristov Germancheto chetnici IMARO.jpg|ляво|мини|250п|Членове от агитационната група от четата на Петър Христов – Германчето.]] Петър Христов е роден през 1867 година в село [[Герман (дем Преспа)|Герман]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва първи клас. Присъединява се към ВМОРО през 1899 година и действа като селски войвода. През 1901 година е арестуван и осъден от турската власт на 6 години затвор. През март 1903 година е амнистиран и през [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] действа като преспански войвода, а след потушаването му заминава за [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1925 | month = 24 юли | title = Петъръ Христовъ Прѣспански | journal = „Независима Македония“ | publisher = СМЕО | location = София | volume = III | issue = 119 | pages = 3 | doi = | id = | url = https://digital.libplovdiv.com/bg/view/64a65be033d9619ac7435b7d?q%3Acontent=%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F&_x=content | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Петър Христов, 15 ноември 1905 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Петър Христов || [[Герман (дем Преспа)|Герман]] || Преспанска || |- || 2. || Климент А. П. Спировски || [[Охрид]] || || |- || 3. || Пандо Паскалев || [[Четирок|Четирог]] || Костурска || |- || 4. || [[Търпо Георгиев]] || [[Четирок|Четирог]] || Костурска || |- || 5. || [[Наум Марковски]] || [[Косинец]] || Костурска || |- || 6. || Филип Саров || [[Косинец]] || Костурска || |- || 7. || Ташко Георгиев || [[Добролища]] || Костурска || |- || 8. || Петър Иванов || [[Добролища]] || Костурска || |- || 9. || Христо Вангелов || [[Добролища]] || Костурска || |- || 10. || Тома Георгиев || [[Поздивища]] || Костурска || |- || 11. || Христо Димитров || [[Горно Неволяни|Неволяни]] || Леринска || |- || 12. || Коста Петров || [[Любойно]] || Преспанска || |- || 13. || Цветко Ангелов || [[Крани]] || Преспанска || |- || 14. || Сотир Трайков || [[Кономлади]] || Костурска || |- || 15. || Наум Търпов || [[Осничани|Сничани]] || Костурска || |- || 16. || Щерьо Търпов || [[Тиквени]] || Костурска || |- || 17. || Павле Николов || [[Турие (дем Лерин)|Турие]] || Костурска || |- || 18. || Петър Николов || [[Янковец]] || Ресенска || |- || 19. || [[Стоян Секулов]] || [[Брезово (община Демир Хисар)|Брезово]] || Битолска || |- || 20. || Лазар Делев || [[Извор (дем Пеония)|Извор]] || Солунска || |- || 21. || Димитър Вълчев || [[Извор (община Чашка)|Извор]] || Битолска || |- || 22. || Никола Стойчев || [[Слокощица]] || Кюстендилска || |- || 23. || Фидан Найденов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || || |- || 24. || Велко Петков || [[Сливица (село)|Сливица]] || Битолска || |- || 25. || Никола Кировски || [[Осничани|Сничани]] || Костурска || <ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> |} При повторното си завръщане в [[Македония (област)|Македония]] през 1905 година става преспански районен войвода с 12 души четници, сред които и няколко албанци. Обикаля главно района на нихаята [[Наколец]], докато помощникът му Дякона има за район околността на [[Ресен]].<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> Действа против турците и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. Обграден от турски аскер край село [[Дробитища]] се самоубива на 2 февруари 1908 година или 29 февруари 1907 година.<ref>{{cite journal | last = Евтимовъ | first = Александъръ | authorlink = | coauthors = | year = 1927 | month = декемврий | title = Прѣспанският войвода Петър Христовъ – Германчето | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = I | issue = 6 | pages = 15 – 16 | doi = | id = | url = https://strumski.com/readbook/?id=1077 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> Погребан е в братската могила в [[Апоскеп]].<ref>{{Николов|180}}</ref><ref name="МА 51">{{МА40|51}}</ref><ref>{{Пелтеков|94}}</ref> Като преспански войвода го наследява [[Иван Чакулев]].<ref>{{Матов 2011|121}}</ref> Син на Петър Христов е комунистическият деец [[Герман Дамовски]]. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Христов, Петър}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Родени в Герман (Леринско)]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Починали на 29 февруари]] 0zpbwfg6fsn7wx5fj5w3rrdpdlr0jvl 0 220344 12398071 11364766 2024-10-29T04:41:45Z Bichoes78 258843 12398071 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = ''[[Император на Византия|византийски император]]'' | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1376]] – [[1379]] | коронация = | предшественик = [[Йоан V Палеолог]] | наследник = [[Йоан V Палеолог]] | герб = }} | род = }} '''Андроник IV Палеолог''' ({{lang|el|Ανδρόνικος Δ' Παλαιολόγος}}) е [[византийски император]] в периода [[1376]] – [[1379]] г. == Произход == Андроник IV е най-възрастният син на император [[Йоан V Палеолог]] от брака му с [[Елена Кантакузина]], дъщерята на император [[Йоан VI Кантакузин]]. Негов по-малък брат е император [[Мануил II Палеолог]]. == Престолонаследник на Византия == На [[17 август]] 1355 г. [[Св. Синод]] на [[Цариградската патриаршия]] одобрява проекта за сключването на брак между Андроник и дъщерята на българския цар [[Иван Александър]] – [[Кераца-Мария|Мария Българска]]. Бракът е бил сключен, когато Андроник е едва на девет години, а и съпругата му била приблизително на същата възраст. Причината за ранния брак била чрез него да се укрепи съюзът между България и [[Византия|Вазантия]] за борба с настъпващите османци. През 1373 г. Андроник IV се сговоря със сина на султан [[Мурад I]] Савджъ да извършат преврат, като всеки от тях детронира баща си. Превратите обаче се провалят. Мурад ослепява Исмаил, като избожда очите му с нож. Йоан V нарежда да ослепят Андроник с горещ [[оцет]], а след това същата съдба сполетява и сина му Йоан (бъдещият [[Йоан VII Палеолог]]). Така обаче те запазват частично зрението си.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 54 – 55 | isbn = 954-90556-2-0 | lang = }}</ref> == Управление == {{основна|[[Гражданска война във Византия 1376-1379]]}} През [[1376]] г. Андроник и съпругата му успяват да избягат с помощта на генуезците от кулата, в която са затворени. Андроник IV обещава на турския султан да му върне крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]], в замяна на което Мурад I се задължава да му помогне срещу баща му Йоан V и брат му Мануил. Начело на конница от турци и малко византийци Андроник овладява [[Константинопол]], след което хвърля в затвора баща си и брат си.<ref name="имбър"/> През [[1377]] г. Йоан VII е коронясан за съимператор на баща си. [[Венеция]] вижда, че Андроник изпада в зависимост от [[Генуа]] (генуезци му помагат да избяга от затвора), което е неприемливо за нея, имайки предвид търговските „апетити“ на републиката към Византия. Мурад също продължава да се намесва активно в делата на Империята, която смята за своя васална държава. През 1379 година той, заедно с венецианците, оказва помощ на Йоан срещу Андроник и генуезците и обсажда [[Галата (Истанбул)|Галата]], като през 1381 година поставя двамата претенденти за съимператори.{{hrf|Имбър|2000|53 – 55}} Андроник запазва титула си на съимператор и се оттегля в област близо до [[Цариград]], където умира преди баща си, на [[28 юни]] [[1385]] година. Пет години по-късно, през [[1390]] г., синът на Андроник IV и Кераца Българска – Йоан, сваля от трона дядо си Йоан V и става император под името [[Йоан VII Палеолог]]. Властта му обаче продължава само пет месеца, тъй като султан [[Баязид I]] възстановява дядо му на трона. == Семейство == От брака си с Кераца Мария, дъщерята на цар Иван-Александър, Андронник IV имал няколко деца, като синът му Йоан VII Палеолог управлявал за кратко като император през 1390 г. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Византийски император]]|[[1376]]|[[1379]]|[[Йоан V Палеолог]]|[[Йоан V Палеолог]]}} {{пост край}} {{Римски императори}} [[Категория:Византийски императори]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Православни монарси]] p1uutthdiv7pmf1cqjmk0mfmyx4hs0a 0 223583 12397740 12051407 2024-10-28T18:48:24Z 149.62.207.123 12397740 wikitext text/x-wiki [[Файл:Percent poverty world map.png|мини|490px|Карта на света, показваща бедността по държави. Данните са от „World Factbook“ на ЦРУ.]] Салих сирачки Това е списък на страните по процент на населението, което живее в [[бедност]]. Бедността се описва като икономическо състояние при което липсват както пари, така и стоки и услуги от първа необходимост, които позволяват на човек да живее в приемливи условия. Такива са храната, водата, образованието, здравните услуги и подслонът. Има много действащи дефининиции за това какво е бедност, което води до съществени разминавания в разбирането на термина в различните държави. Поради същата причина все още не е създадена обща дефиниция за бедност. Сигурността на доходите, стабилността и предвидимите бъдещи средства за живот също спадат сред основните нужди, които служат като индикатори за бедността. Следователно тя може да бъде разглеждана и като икономическо състояние при което липсват стабилни и предвидими средства за живот. :* В първата таблица са включени държави, в които има данни, че процент от населението живее под 2 и 1 долар на ден. Използваните данни са от последните години на периода 1992 – 2012. :* Втората таблица включва страните по процент на населението, което живее под абсолютния праг на бедността определен от властите на всяка държава. Националните приблизителни данни са базирани на проучвания и преброявания на населението. Дефинициите за бедност значително варират в различните държави. Примерно, развитите държави използват доста по-общи критерии за бедност на населението. Поради тези съществени разлики сравняването на данните между страните трябва да се прави предпазливо и да се вземат предвид различните критерии за бедност във всяка една държава. ''В списъците са включени данни само за страните, за които има информация от ясен източник.'' '''Население живеещо с под $2 и<br> под $1 на ден (в %)''' {| class="sortable wikitable" |- ! Държава !! < $2<ref>Данните се отнасят за най-скорошните години в периода 1990 – 2005. [http://hdrstats.undp.org/indicators/24.html Бедност: развиващи се страни / Население живеещо с по-малко от $2 на ден(%)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090221190342/http://hdrstats.undp.org/indicators/24.html |date=2009-02-21 }}, Доклад за човешкото развитие 2007/08, Програма на ООН за развитие, от [[3 февруари]] [[2008]].</ref> !! < $1<ref>Данните се отнасят за най-скорошните години в периода 1990 – 2005. [http://hdrstats.undp.org/indicators/23.html Бедност: развиващи се страни / Население живеещо с по-малко от $1 на ден (%)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090209031556/http://hdrstats.undp.org/indicators/23.html |date=2009-02-09 }}, Доклад за човешкото развитие 2007/08, Програма на ООН за развитие, от 3 февруари 2008.</ref> |- 2$ 1$ | {{Албания}} || 4,25 || 0,62 |- | {{Алжир}} || 23,61 || 6,79 |- | {{Аржентина}} || 1,87 || 0,92 |- | {{Армения}} || 12,43 || 1,28 |- | {{Азербайджан}} || 2,81 || 0,43 |- | {{Бангладеш}} || 76,54 || 43,25 |- | {{Бенин}} || 75,32 || 47,33 |- | {{Бутан}} || 29,76 || 10,22 |- | {{Боливия}} || 24,89 || 15,61 |- | {{Босна и Херцеговина}} || 0,19 || 0,04 |- | {{Ботсвана}} || 49,40 || 31,23 |- | {{Бразилия}} || 10,82 || 6,14 |- | {{България}} || 0,41 || 0,00 |- | {{Буркина Фасо}} || 72,56 || 44,60 |- | {{Бурунди}} || 93,45 || 81,32 |- | {{Венецуела}} || 12,91 || 6,63 |- | {{Гамбия}} || 55,93 || 33,63 |- | {{Грузия}} || 32,21 || 15,27 |- | {{Гана}} || 28,59 || 51,84 |- | {{Гватемала}} || 26,33 || 13,53 |- | {{Демократична република Конго}} || 95,15 || 87,72 |- | {{Доминиканска република}} || 9,88 || 2,24 |- | {{Еквадор}} || 10,59 || 4,61 |- | {{Египет}} || 15,43 || 1,69 |- | {{Салвадор}} || 16,94 || 8,97 |- | {{Естония}} || 1,54 || 0,46 |- | {{Етиопия}} || 77,63 || 38,96 |- | {{Замбия}} || 82,55 || 68,51 |- | {{Зимбабве}} || 83 || 56,1 |- | {{Индия}} || 68,72 || 32,67 |- | {{Индонезия}} || 46,12 || 18,06 |- | {{Иран}} || 8,03 || 1,45 |- | {{Йемен}} || 46,60 || 17,53 |- | {{Йордания}} || 1,59 || 0,12 |- | {{Казахстан}} || 1,12 || 0,11 |- | {{Камбоджа}} || 53,27 || 22,75 |- | {{Камерун}} || 30,36 || 9,56 |- | {{Кабо Верде}} || 40,85 || 21,02 |- | {{Кения}} || 67,21 || 43,37 |- | {{Киргизстан}} || 21,69 || 6,23 |- | {{Китай}} || 29,79 || 13,06 |- | {{Колумбия}} || 15,82 || 8,16 |- | {{Коморски острови}} || 64,98 || 46,11 |- | {{Коста Рика}} || 5,97 || 3,12 |- | {{Кот д'Ивоар}} || 46,34 || 23,75 |- | {{Лаос}} || 66,00 || 33,88 |- | {{Латвия}} || 0,37 || 0,14 |- | {{Лесото}} || 62,25 || 43,41 |- | {{Либерия}} || 94,88 || 83,76 |- | {{Литва}} || 0,44 || 0,16 |- | {{Мадагаскар}} || 92,62 || 81,29 |- | {{Малави}} || 90,45 || 73,86 |- | {{Малайзия}} || 2,27 || 0,00 |- | {{Мали}} || 78,66 || 50,43 |- | {{Мавритания}} || 47,69 || 23,43 |- | {{Мексико}} || 5,19 || 1,15 |- | {{Микронезия}} || 44,69 || 31,15 |- | {{Молдова}} || 4,35 || 0,39 |- | {{Монголия}} || 44,06 || 10,08 |- | {{Мароко}} || 14,03 || 2,52 |- | {{Мозамбик}} || 81,77 || 59,58 |- | {{Намибия}} || 51,10 || 31,91 |- | {{Непал}} || 57,25 || 24,82 |- | {{Никарагуа}} || 31,74 || 11,91 |- | {{Нигер}} || 75,23 || 43,62 |- | {{Нигерия}} || 84,49 || 67,98 |- | {{Пакистан}} || 60,19 || 21,04 |- | {{Панама}} || 13,80 || 6,56 |- | {{Папуа Нова Гвинея}} || 57,38 || 35,79 |- | {{Парагвай}} || 13,22 || 7,16 |- | {{Перу}} || 12,74 || 4,91 |- | {{Република Конго}} || 74,40 || 54,10 |- | {{Република Македония}} || 5,91 || 0,00 |- | {{Република Южна Африка}} || 31,33 || 13,77 |- | {{Руанда}} || 82,37 || 63,17 |- | {{Румъния}} || 1,67 || 0,41 |- | {{Русия}} || 0,05 || 0,00 |- | {{Сао Томе и Принсипи}} || 54,20 || 28,18 |- | {{Свазиленд}} || 77,8 || 47,7 |- | {{Сирия}} || 16,85 || 1,71 |- | {{Сейнт Лусия}} || 40,58 || 20,93 |- | {{Сейшели}} || 1,84 || 0,25 |- | {{Сенегал}} || 60,36 || 33,50 |- | {{Сиера Леоне}} || 76,08 || 53,37 |- | {{Словакия}} || 0,12 || 0,06 |- | {{Словения}} || 0,10 || 0,06 |- | {{Судан}} || 44,14 || 19,80 |- | {{Суринам}} || 27,20 || 15,54 |- | {{Сърбия}} || 0,74 || 0,26 |- | {{Таджикистан}} || 27,69 || 6,56 |- | {{Танзания}} || 87,87 || 67,87 |- | {{Тайланд}} || 4,58 || 0,37 |- | {{Тринидад и Тобаго}} || 13,53 || 4,16 |- | {{Тунис}} || 8,06 || 1,35 |- | {{Того}} || 69,31 || 38,68 |- | {{Турция}} || 4,16 || 0,00 |- | {{Туркменистан}} || 49,65 || 24,82 |- | {{Уганда}} || 49,65 || 24,82 |- | {{Украйна}} || 0,17 || 0,06 |- | {{Уругвай}} || 1,18 || 0,20 |- | {{Филипини}} || 41,53 || 18,42 |- | {{Хаити}} || 78 || 53,9 |- | {{Хондурас}} || 35,7 || 14,9 |- | {{Централноафриканска република}} || 80,09 || 62,83 |- | {{Черна гора}} || 0,30 || 0,12 |- | {{Чили}} || 2,72 || 1,35 |- | {{Шри Ланка}} || 29,13 || 7,04 |- | {{Южна Африка}} || 34,1 || 10,7 |- | {{Ямайка}} || 5,44 || 0,21 |} '''Население живеещо под границата на бедността (в %)''' {| class="sortable wikitable" ! Държава ! [[Организация на обединените нации|ООН]]<ref>ДДанните се отнасят за най-скорошните години в периода 1990 – 2005. [http://hdrstats.undp.org/indicators/25.html Бедност: развиващи се страни / Население живеещо под определената от държавата граница на бедността (%)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090212140250/http://hdrstats.undp.org/indicators/25.html |date=2009-02-12 }}, Доклад за човешкото развитие 2007/08, Програма на ООН за развитие, от [[3 февруари]] [[2008]].</ref> ! style="background: #ddd" | [[ЦРУ]]<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2046.html Население под държавната граница на бедността] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151130070751/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2046.html |date=2015-11-30 }}, „The World Factbook“, ЦРУ, подновена на [[20 март]] 2008.</ref> ! style="background: #ddd" | Година ! Друг ! Година |- align="right" | align="left" | {{AUT}} || Няма данни || 5,9 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Азербайджан}} || 49,6 || 24 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{ALB}} || 25,4 || 25 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{DZA}} || 22,6 || 25 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{VIR}} || Няма данни || 28,9 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{AGO}} || Няма данни || 70 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ангуила}} || Няма данни || 23 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{ARG}} || Няма данни || 23,4 || <small>Jan.-Jun.</small> 2007 || 31.6 || 2008 |- align="right" | align="left" | {{Армения}} || 50.9 || 26,5 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{AFG}} || Няма данни || 53 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Бангладеш}} || 49,8 || 45 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{BHS}} || Няма данни || 9,3 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{BLR}} || 41,9 || 27,1 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{BEL}} || Няма данни || 15,2 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Белиз}} || Няма данни || 33,5 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Бенин}} || 29 || 37,4 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Бермудски острови}} ||Няма данни || 19 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Боливия}} || 62,7 || 60 || 2006 <small>est.</small> || 38.6 || 2004 |- align="right" | align="left" | {{Босна и Херцеговина}} || 19,5 || 25 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ботсвана}} || Няма данни || 30,3 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{BRA}} || 21,5 || 33 || 2005 || 24,1 || 2008 |- align="right" | align="left" | {{Бутан}} || Няма данни || 31,7 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Буркина Фасо}} || 46,4 || 46,4 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Бурунди}} || 36,4 || 68 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{BUL}} || 12,8 || 14,1 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Венецуела}} || 31,3 || 37,9 || <small>end</small> 2005 <small>est.</small> || 12.8 || 2006<ref>[http://www.mail-archive.com/pen-l@sus.csuchico.edu/msg30059.html [PEN-L&#93; ECLAC: Бедността и изключителната бедност във Венецуела в периода 2002 – 2006: спад с 18 пункта]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Виетнам}} || 28,9 || 14,75 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Гамбия}} || 57,6 || Няма данни || || || |- align="right" | align="left" | {{Гана}} || 39,5 || 28,5 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Гватемала}} || 56.2 || 56.2 || 2004 <small>est.</small> || 29 || 2006<ref>{{Citation |title=Бедност, глад и сигурност на храната в Централна Америка и Панама |url=http://www.eclac.org/cgi-bin/getProd.asp?xml=%2Fpublicaciones%2Fxml%2F1%2F21981%2FP21981.xml&xsl=%2Fdds%2Ftpl-i%2Fp9f.xsl&base=%2Ftpl%2Ftop-bottom.xslt |accessdate=2021-04-23 |archivedate=2013-07-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130728184732/http://www.eclac.org/cgi-bin/getProd.asp?xml=%2Fpublicaciones%2Fxml%2F1%2F21981%2FP21981.xml&xsl=%2Fdds%2Ftpl-i%2Fp9f.xsl&base=%2Ftpl%2Ftop-bottom.xslt }}</ref> |- align="right" | align="left" | {{Гвинея}} || 40 || 47 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Германия}} || Няма данни || 11 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Гренада}} || Няма данни || 32 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Грузия}} || 54,5 || 31 || 2006 || || |- align="right" | align="left" | {{Гуам}} || Няма данни || 23 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Джибути}} || Няма данни || 42 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Доминика}} || Няма данни || 30 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Доминиканска република}} || 42,2 || 42,2 || 2004 || 44,5 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{EGY}} || 16,7 || 20 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Еквадор}} || 46 || 38,3 || 2006 || 43 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Салвадор}} || 37.2 || 30.7 || 2006 <small>est.</small> || 47.5 || 2004<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Еритрея}} || 53 || 50 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{EST}} || 8,9 || 5 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Етиопия}} || 44,2 || 38,7 || FY05/06 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Замбия}} || 68 || 86 || 1993 || || |- align="right" | align="left" | ''[[Западен бряг]]'' || Няма данни || 46 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Зимбабве}} || 34,9 || 68 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | ''[[Ивицата Газа]]'' || Няма данни || 80 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Израел}} || Няма данни || 21,6 || 2005<ref>Границата на бедността в Израел е $7,30 на човек на ден.</ref> || || |- align="right" | align="left" | {{Източен Тимор}} || Няма данни || 42 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Индия}} || 5,6 || 5,2 || 2008 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Индонезия}} || 27,1 || 17,8 || 2006 || || |- align="right" | align="left" | {{Иран}} ||Няма данни || 18 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ирландия}} || Няма данни || 7 || 2005 <small>est.</small> || 6,8 || 2004 <small>est.</small><ref>[http://www.cso.ie/eusilc/people_in_consistent_poverty.htm Ирландски централен офис по статистика].</ref> |- align="right" | align="left" | {{Испания}} || Няма данни || 19,8 || 2005 || || |- align="right" | align="left" | {{Йемен}} || 41,8 || 45,2 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Йордания}} || 14,2 || 14,2 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{Кабо Верде}} || Няма данни || 30 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Казахстан}} || 34,6 || 13,8 || 2007 || || |- align="right" | align="left" | {{Камбоджа}} || 35 || 35 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Камерун}} || 40,2 || 48 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Канада}} || Няма данни || 10,8 || 2005<ref> Канада няма определена граница на бедността. Представената стойност е под минималните доходи в страната</ref> || 4,9 || 2004<ref name="FraserInstituteAlert">[http://www.fraserinstitute.org/COMMERCE.WEB/product_files/PovertyinCanada2006.pdf Basic Needs Poverty Measure] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100401002359/http://www.fraserinstitute.org/COMMERCE.WEB/product_files/PovertyinCanada2006.pdf |date=2010-04-01 }}, по изчисления за абсолютната бедност в Канада на Институт Фрейзър.</ref> |- align="right" | align="left" | {{Кения}} || 52 || 50 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Киргизстан}} || 41 || 40 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Китай}} || 4,6 || 8 || 2006 <small>est.</small><ref> 21.5 милиона от селско население живее под абсолютната граница на бедността, която в Китай е около $90 на година; още 35,5 милиона са над тази граница, но под тази за минимални доходи в страната, която е $125 годишно.</ref> || || |- align="right" | align="left" | {{Колумбия}} || 64 || 49,2 || 2005 || 13 || 2006<ref>[http://www.presidencia.gov.co/sne/2006/enero/18/presentaci%F3ncifraspobreza2005.pdf Microsoft PowerPoint – Presentación cifras pobreza 2005]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Коморски острови}} || Няма данни || 60 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Косово}} || Няма данни || 37 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Коста Рика}} || 22 || 16 || 2006 <small>est.</small> || 19 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Кот д'Ивоар}} || Няма данни || 42 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Лаос}} || 38,6 || 30,7 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Лесото}} || Няма данни || 49 || 1999 || || |- align="right" | align="left" | {{Ливан}} || Няма данни || 28 || 1999 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Либерия}} || Няма данни || 80 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Либия}} || Няма данни || 7,4 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Литва}} || Няма данни || 4 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Македония}} || 21,7 || 30 || 2005 || 29,8 || 2006<ref>[http://www.stat.gov.mk/pdf/2007/4.1.7.47.pdf 4.1.5.56]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Мадагаскар}} || 71,3 || 50 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Малави}} || 65,3 || 53 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Малайзия}} || 15,5 || 5.1 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Малдиви}} || Няма данни || 21 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Мали}} || 63,8 || 36,1 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Мавритания}} || 46,3 || 40 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Мавриций}} || Няма данни || 8 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Мароко}} || 19 || 15 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{MEX}} || 17,6 || 13,8 || 2006<ref>Данните са базирани на бедност стигаща до липса на храна. Общата бедност е повече от 40%.</ref> || || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Мианмар}} || Няма данни || 32,7 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Микронезия}} || Няма данни || 26,7 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Молдова}} || 48,5 || 29,5 || 2005 || || |- align="right" | align="left" | {{Мозамбик}} || 69,4 || 70 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Монголия}} || 36,1 || 36,1 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Непал}} || 30,9 || 30,9 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Нидерландия}} || Няма данни || 10,5 || 2005 || || |- align="right" | align="left" | {{Никарагуа}} || 47,9 || 48 || 2005 || 69,3 || 2001<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Нигер}} || 63 || 63 || 1993 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Нигерия}} || 34,1 || 70 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{NOR}} || – || – || – || 4,3 || 2007<ref>Данни: [http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2007/100577.htm Norway. Country Reports on Human Rights Practices – 2007], US Department of State; Население: [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/no.html Norway – CIA The World Factbook] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200506091556/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/no.html |date=2020-05-06 }}.</ref> |- align="right" | align="left" | {{ОАЕ}} || Няма данни || 19,5 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{UK}} || Няма данни || 14 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Пакистан}} || 62,6 || 24 || FY05/06 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Панама}} || 28,6 || 37 || 1999 <small>est.</small> || 20 || 2007<ref>[http://www.presidencia.gob.pa/senapan/Documentos/pobrezaPma.pdf G]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Папуа Нова Гвинея}} || 37,5 || 37 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Парагвай}} || 21,8 || 32 || 2005 <small>est.</small> || 60,5 || 2005<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Перу}} || 44,5 || 44,5 || 2006 || 39,9 || 2008<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Полша}} || 23,8 || 17 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Румъния}} || 21,5 || 25 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Русия}} || 30,9 || 15., || <small>Nov.</small> 2007 || 14 || <small>Mar.</small> 2008<ref>[http://en.rian.ru/analysis/20080301/100381963.html Руската икономика при Владимир Путин: успехи и провали]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Руанда}} || 60,3 || 60 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Сао Томе и Принсипи}} || Няма данни || 54 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Сенегал}} || 33,4 || 54 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{USA}} || Няма данни || 12 || 2004 <small>est.</small> || 12,6 || 2005<ref>[http://www.census.gov/hhes/www/poverty/poverty05/pov05hi.html Бюро за преброяване на населението на САЩ].</ref> |- align="right" | align="left" | {{Сърбия}} || Няма данни || 6,5 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Сиера Леоне}} || 70,2 || 70,2 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Словакия}} || Няма данни || 21 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{Словения}} || Няма данни || 12,9 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Судан}} || Няма данни || 40 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Суринам}} || Няма данни || 70 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Свазиленд}} || Няма данни || 69 || 2006 || || |- align="right" | align="left" | {{Сирия}} || Няма данни || 11,9 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тайван}} || Няма данни || 0,95 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Таджикистан}} || Няма данни || 60|| 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Танзания}} || 35,7 || 36 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тайланд}} || 13,6 || 10 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Того}} || 32,3 || 32 || 1989 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тонга}} ||Няма данни || 24 || FY03/04 || || |- align="right" | align="left" | {{Тринидад и Тобаго}} || 21 || 17 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тунис}} || 7,6 || 7,4 || 2005 <small>est.</small> || 3,8 || 2005<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.investintunisia.tn/document/345.pdf |заглавие=Човешкото развитие в Тунис |достъп_дата=2008-12-10 |архив_дата=2008-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080408205036/http://www.investintunisia.tn/document/345.pdf }}</ref> |- align="right" | align="left" | {{TUR}} || 27 || 20 || 2002 || 20,5 || 2005<ref>[http://www.turkstat.gov.tr/VeriBilgi.do Пълен доклад за бедността в страната, Турски статистически институт].</ref> |- align="right" | align="left" | {{Туркменистан}} || Няма данни || 30 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Уганда}} || 37,7 || 35 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Узбекистан}} || 27,5 || 33 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{UKR}} || 19,5 || 37,7 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Унгария}} || 17,3 || 8,6 || 1993 <small>est.</small> ||8,6 || |- align="right" | align="left" | {{Уругвай}} || Няма данни || 27,37 || 2006<ref>Процент от домакинствата</ref> || || |- align="right" | align="left" | {{Фиджи}} || Няма данни || 25,5 || FY90/91 || || |- align="right" | align="left" | {{Филипини}} || 36,8 || 30 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{FRA}} || Няма данни || 6,2 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Хаити}} || 65 || 80 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Хондурас}} || 50,7 || 50,7 || 2004 || 71,5 || 2006<ref name="ECLAC">[http://www.eclac.cl/cgi-bin/getprod.asp?xml=/publicaciones/xml/8/32598/P32598.xml&xsl=/deype/tpl/p9f.xsl&base=/deype/tpl/top-bottom.xsl "Anuario estadístico de América Latina y el Caribe, 2007."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080405182305/http://www.eclac.cl/cgi-bin/getprod.asp?xml=%2Fpublicaciones%2Fxml%2F8%2F32598%2FP32598.xml&xsl=%2Fdeype%2Ftpl%2Fp9f.xsl&base=%2Fdeype%2Ftpl%2Ftop-bottom.xsl|date=2008-04-05}} [[United Nations Economic Commission for Latin America and the Caribbean|ECLAC]], April 2008.</ref> |- align="right" | align="left" | {{Хърватия}} || Няма данни || 11 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Чад}} || 64 || 80 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Черна Гора}} || Няма данни || 7 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Чили}} || 17 || 18,2 || 2005 || 13,7 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Шри Ланка}} || 25 || 22 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Южна Африка}} || Няма данни || 50 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Южна Корея}} || Няма данни || 15 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ямайка}} || 18,7 || 14,8 || 2003 <small>est.</small> || || |} == Източници == <references /> [[Категория:Списъци на страни]] [[Категория:Население]] 213d6pcunq28s99zck18xuj1v9hwcfv 12397749 12397740 2024-10-28T18:53:13Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.207.123|редакции на 149.62.207.123]] ([[User talk:149.62.207.123|б]].), към версия на Ted Masters 12051407 wikitext text/x-wiki [[Файл:Percent poverty world map.png|мини|490px|Карта на света, показваща бедността по държави. Данните са от „World Factbook“ на ЦРУ.]] Това е списък на страните по процент на населението, което живее в [[бедност]]. Бедността се описва като икономическо състояние при което липсват както пари, така и стоки и услуги от първа необходимост, които позволяват на човек да живее в приемливи условия. Такива са храната, водата, образованието, здравните услуги и подслонът. Има много действащи дефининиции за това какво е бедност, което води до съществени разминавания в разбирането на термина в различните държави. Поради същата причина все още не е създадена обща дефиниция за бедност. Сигурността на доходите, стабилността и предвидимите бъдещи средства за живот също спадат сред основните нужди, които служат като индикатори за бедността. Следователно тя може да бъде разглеждана и като икономическо състояние при което липсват стабилни и предвидими средства за живот. :* В първата таблица са включени държави, в които има данни, че процент от населението живее под 2 и 1 долар на ден. Използваните данни са от последните години на периода 1992 – 2012. :* Втората таблица включва страните по процент на населението, което живее под абсолютния праг на бедността определен от властите на всяка държава. Националните приблизителни данни са базирани на проучвания и преброявания на населението. Дефинициите за бедност значително варират в различните държави. Примерно, развитите държави използват доста по-общи критерии за бедност на населението. Поради тези съществени разлики сравняването на данните между страните трябва да се прави предпазливо и да се вземат предвид различните критерии за бедност във всяка една държава. ''В списъците са включени данни само за страните, за които има информация от ясен източник.'' '''Население живеещо с под $2 и<br> под $1 на ден (в %)''' {| class="sortable wikitable" |- ! Държава !! < $2<ref>Данните се отнасят за най-скорошните години в периода 1990 – 2005. [http://hdrstats.undp.org/indicators/24.html Бедност: развиващи се страни / Население живеещо с по-малко от $2 на ден(%)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090221190342/http://hdrstats.undp.org/indicators/24.html |date=2009-02-21 }}, Доклад за човешкото развитие 2007/08, Програма на ООН за развитие, от [[3 февруари]] [[2008]].</ref> !! < $1<ref>Данните се отнасят за най-скорошните години в периода 1990 – 2005. [http://hdrstats.undp.org/indicators/23.html Бедност: развиващи се страни / Население живеещо с по-малко от $1 на ден (%)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090209031556/http://hdrstats.undp.org/indicators/23.html |date=2009-02-09 }}, Доклад за човешкото развитие 2007/08, Програма на ООН за развитие, от 3 февруари 2008.</ref> |- 2$ 1$ | {{Албания}} || 4,25 || 0,62 |- | {{Алжир}} || 23,61 || 6,79 |- | {{Аржентина}} || 1,87 || 0,92 |- | {{Армения}} || 12,43 || 1,28 |- | {{Азербайджан}} || 2,81 || 0,43 |- | {{Бангладеш}} || 76,54 || 43,25 |- | {{Бенин}} || 75,32 || 47,33 |- | {{Бутан}} || 29,76 || 10,22 |- | {{Боливия}} || 24,89 || 15,61 |- | {{Босна и Херцеговина}} || 0,19 || 0,04 |- | {{Ботсвана}} || 49,40 || 31,23 |- | {{Бразилия}} || 10,82 || 6,14 |- | {{България}} || 0,41 || 0,00 |- | {{Буркина Фасо}} || 72,56 || 44,60 |- | {{Бурунди}} || 93,45 || 81,32 |- | {{Венецуела}} || 12,91 || 6,63 |- | {{Гамбия}} || 55,93 || 33,63 |- | {{Грузия}} || 32,21 || 15,27 |- | {{Гана}} || 28,59 || 51,84 |- | {{Гватемала}} || 26,33 || 13,53 |- | {{Демократична република Конго}} || 95,15 || 87,72 |- | {{Доминиканска република}} || 9,88 || 2,24 |- | {{Еквадор}} || 10,59 || 4,61 |- | {{Египет}} || 15,43 || 1,69 |- | {{Салвадор}} || 16,94 || 8,97 |- | {{Естония}} || 1,54 || 0,46 |- | {{Етиопия}} || 77,63 || 38,96 |- | {{Замбия}} || 82,55 || 68,51 |- | {{Зимбабве}} || 83 || 56,1 |- | {{Индия}} || 68,72 || 32,67 |- | {{Индонезия}} || 46,12 || 18,06 |- | {{Иран}} || 8,03 || 1,45 |- | {{Йемен}} || 46,60 || 17,53 |- | {{Йордания}} || 1,59 || 0,12 |- | {{Казахстан}} || 1,12 || 0,11 |- | {{Камбоджа}} || 53,27 || 22,75 |- | {{Камерун}} || 30,36 || 9,56 |- | {{Кабо Верде}} || 40,85 || 21,02 |- | {{Кения}} || 67,21 || 43,37 |- | {{Киргизстан}} || 21,69 || 6,23 |- | {{Китай}} || 29,79 || 13,06 |- | {{Колумбия}} || 15,82 || 8,16 |- | {{Коморски острови}} || 64,98 || 46,11 |- | {{Коста Рика}} || 5,97 || 3,12 |- | {{Кот д'Ивоар}} || 46,34 || 23,75 |- | {{Лаос}} || 66,00 || 33,88 |- | {{Латвия}} || 0,37 || 0,14 |- | {{Лесото}} || 62,25 || 43,41 |- | {{Либерия}} || 94,88 || 83,76 |- | {{Литва}} || 0,44 || 0,16 |- | {{Мадагаскар}} || 92,62 || 81,29 |- | {{Малави}} || 90,45 || 73,86 |- | {{Малайзия}} || 2,27 || 0,00 |- | {{Мали}} || 78,66 || 50,43 |- | {{Мавритания}} || 47,69 || 23,43 |- | {{Мексико}} || 5,19 || 1,15 |- | {{Микронезия}} || 44,69 || 31,15 |- | {{Молдова}} || 4,35 || 0,39 |- | {{Монголия}} || 44,06 || 10,08 |- | {{Мароко}} || 14,03 || 2,52 |- | {{Мозамбик}} || 81,77 || 59,58 |- | {{Намибия}} || 51,10 || 31,91 |- | {{Непал}} || 57,25 || 24,82 |- | {{Никарагуа}} || 31,74 || 11,91 |- | {{Нигер}} || 75,23 || 43,62 |- | {{Нигерия}} || 84,49 || 67,98 |- | {{Пакистан}} || 60,19 || 21,04 |- | {{Панама}} || 13,80 || 6,56 |- | {{Папуа Нова Гвинея}} || 57,38 || 35,79 |- | {{Парагвай}} || 13,22 || 7,16 |- | {{Перу}} || 12,74 || 4,91 |- | {{Република Конго}} || 74,40 || 54,10 |- | {{Република Македония}} || 5,91 || 0,00 |- | {{Република Южна Африка}} || 31,33 || 13,77 |- | {{Руанда}} || 82,37 || 63,17 |- | {{Румъния}} || 1,67 || 0,41 |- | {{Русия}} || 0,05 || 0,00 |- | {{Сао Томе и Принсипи}} || 54,20 || 28,18 |- | {{Свазиленд}} || 77,8 || 47,7 |- | {{Сирия}} || 16,85 || 1,71 |- | {{Сейнт Лусия}} || 40,58 || 20,93 |- | {{Сейшели}} || 1,84 || 0,25 |- | {{Сенегал}} || 60,36 || 33,50 |- | {{Сиера Леоне}} || 76,08 || 53,37 |- | {{Словакия}} || 0,12 || 0,06 |- | {{Словения}} || 0,10 || 0,06 |- | {{Судан}} || 44,14 || 19,80 |- | {{Суринам}} || 27,20 || 15,54 |- | {{Сърбия}} || 0,74 || 0,26 |- | {{Таджикистан}} || 27,69 || 6,56 |- | {{Танзания}} || 87,87 || 67,87 |- | {{Тайланд}} || 4,58 || 0,37 |- | {{Тринидад и Тобаго}} || 13,53 || 4,16 |- | {{Тунис}} || 8,06 || 1,35 |- | {{Того}} || 69,31 || 38,68 |- | {{Турция}} || 4,16 || 0,00 |- | {{Туркменистан}} || 49,65 || 24,82 |- | {{Уганда}} || 49,65 || 24,82 |- | {{Украйна}} || 0,17 || 0,06 |- | {{Уругвай}} || 1,18 || 0,20 |- | {{Филипини}} || 41,53 || 18,42 |- | {{Хаити}} || 78 || 53,9 |- | {{Хондурас}} || 35,7 || 14,9 |- | {{Централноафриканска република}} || 80,09 || 62,83 |- | {{Черна гора}} || 0,30 || 0,12 |- | {{Чили}} || 2,72 || 1,35 |- | {{Шри Ланка}} || 29,13 || 7,04 |- | {{Южна Африка}} || 34,1 || 10,7 |- | {{Ямайка}} || 5,44 || 0,21 |} '''Население живеещо под границата на бедността (в %)''' {| class="sortable wikitable" ! Държава ! [[Организация на обединените нации|ООН]]<ref>ДДанните се отнасят за най-скорошните години в периода 1990 – 2005. [http://hdrstats.undp.org/indicators/25.html Бедност: развиващи се страни / Население живеещо под определената от държавата граница на бедността (%)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090212140250/http://hdrstats.undp.org/indicators/25.html |date=2009-02-12 }}, Доклад за човешкото развитие 2007/08, Програма на ООН за развитие, от [[3 февруари]] [[2008]].</ref> ! style="background: #ddd" | [[ЦРУ]]<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2046.html Население под държавната граница на бедността] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151130070751/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2046.html |date=2015-11-30 }}, „The World Factbook“, ЦРУ, подновена на [[20 март]] 2008.</ref> ! style="background: #ddd" | Година ! Друг ! Година |- align="right" | align="left" | {{AUT}} || Няма данни || 5,9 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Азербайджан}} || 49,6 || 24 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{ALB}} || 25,4 || 25 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{DZA}} || 22,6 || 25 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{VIR}} || Няма данни || 28,9 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{AGO}} || Няма данни || 70 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ангуила}} || Няма данни || 23 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{ARG}} || Няма данни || 23,4 || <small>Jan.-Jun.</small> 2007 || 31.6 || 2008 |- align="right" | align="left" | {{Армения}} || 50.9 || 26,5 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{AFG}} || Няма данни || 53 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Бангладеш}} || 49,8 || 45 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{BHS}} || Няма данни || 9,3 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{BLR}} || 41,9 || 27,1 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{BEL}} || Няма данни || 15,2 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Белиз}} || Няма данни || 33,5 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Бенин}} || 29 || 37,4 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Бермудски острови}} ||Няма данни || 19 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Боливия}} || 62,7 || 60 || 2006 <small>est.</small> || 38.6 || 2004 |- align="right" | align="left" | {{Босна и Херцеговина}} || 19,5 || 25 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ботсвана}} || Няма данни || 30,3 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{BRA}} || 21,5 || 33 || 2005 || 24,1 || 2008 |- align="right" | align="left" | {{Бутан}} || Няма данни || 31,7 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Буркина Фасо}} || 46,4 || 46,4 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Бурунди}} || 36,4 || 68 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{BUL}} || 12,8 || 14,1 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Венецуела}} || 31,3 || 37,9 || <small>end</small> 2005 <small>est.</small> || 12.8 || 2006<ref>[http://www.mail-archive.com/pen-l@sus.csuchico.edu/msg30059.html [PEN-L&#93; ECLAC: Бедността и изключителната бедност във Венецуела в периода 2002 – 2006: спад с 18 пункта]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Виетнам}} || 28,9 || 14,75 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Гамбия}} || 57,6 || Няма данни || || || |- align="right" | align="left" | {{Гана}} || 39,5 || 28,5 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Гватемала}} || 56.2 || 56.2 || 2004 <small>est.</small> || 29 || 2006<ref>{{Citation |title=Бедност, глад и сигурност на храната в Централна Америка и Панама |url=http://www.eclac.org/cgi-bin/getProd.asp?xml=%2Fpublicaciones%2Fxml%2F1%2F21981%2FP21981.xml&xsl=%2Fdds%2Ftpl-i%2Fp9f.xsl&base=%2Ftpl%2Ftop-bottom.xslt |accessdate=2021-04-23 |archivedate=2013-07-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130728184732/http://www.eclac.org/cgi-bin/getProd.asp?xml=%2Fpublicaciones%2Fxml%2F1%2F21981%2FP21981.xml&xsl=%2Fdds%2Ftpl-i%2Fp9f.xsl&base=%2Ftpl%2Ftop-bottom.xslt }}</ref> |- align="right" | align="left" | {{Гвинея}} || 40 || 47 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Германия}} || Няма данни || 11 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Гренада}} || Няма данни || 32 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Грузия}} || 54,5 || 31 || 2006 || || |- align="right" | align="left" | {{Гуам}} || Няма данни || 23 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Джибути}} || Няма данни || 42 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Доминика}} || Няма данни || 30 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Доминиканска република}} || 42,2 || 42,2 || 2004 || 44,5 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{EGY}} || 16,7 || 20 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Еквадор}} || 46 || 38,3 || 2006 || 43 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Салвадор}} || 37.2 || 30.7 || 2006 <small>est.</small> || 47.5 || 2004<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Еритрея}} || 53 || 50 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{EST}} || 8,9 || 5 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Етиопия}} || 44,2 || 38,7 || FY05/06 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Замбия}} || 68 || 86 || 1993 || || |- align="right" | align="left" | ''[[Западен бряг]]'' || Няма данни || 46 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Зимбабве}} || 34,9 || 68 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | ''[[Ивицата Газа]]'' || Няма данни || 80 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Израел}} || Няма данни || 21,6 || 2005<ref>Границата на бедността в Израел е $7,30 на човек на ден.</ref> || || |- align="right" | align="left" | {{Източен Тимор}} || Няма данни || 42 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Индия}} || 5,6 || 5,2 || 2008 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Индонезия}} || 27,1 || 17,8 || 2006 || || |- align="right" | align="left" | {{Иран}} ||Няма данни || 18 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ирландия}} || Няма данни || 7 || 2005 <small>est.</small> || 6,8 || 2004 <small>est.</small><ref>[http://www.cso.ie/eusilc/people_in_consistent_poverty.htm Ирландски централен офис по статистика].</ref> |- align="right" | align="left" | {{Испания}} || Няма данни || 19,8 || 2005 || || |- align="right" | align="left" | {{Йемен}} || 41,8 || 45,2 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Йордания}} || 14,2 || 14,2 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{Кабо Верде}} || Няма данни || 30 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Казахстан}} || 34,6 || 13,8 || 2007 || || |- align="right" | align="left" | {{Камбоджа}} || 35 || 35 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Камерун}} || 40,2 || 48 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Канада}} || Няма данни || 10,8 || 2005<ref> Канада няма определена граница на бедността. Представената стойност е под минималните доходи в страната</ref> || 4,9 || 2004<ref name="FraserInstituteAlert">[http://www.fraserinstitute.org/COMMERCE.WEB/product_files/PovertyinCanada2006.pdf Basic Needs Poverty Measure] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100401002359/http://www.fraserinstitute.org/COMMERCE.WEB/product_files/PovertyinCanada2006.pdf |date=2010-04-01 }}, по изчисления за абсолютната бедност в Канада на Институт Фрейзър.</ref> |- align="right" | align="left" | {{Кения}} || 52 || 50 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Киргизстан}} || 41 || 40 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Китай}} || 4,6 || 8 || 2006 <small>est.</small><ref> 21.5 милиона от селско население живее под абсолютната граница на бедността, която в Китай е около $90 на година; още 35,5 милиона са над тази граница, но под тази за минимални доходи в страната, която е $125 годишно.</ref> || || |- align="right" | align="left" | {{Колумбия}} || 64 || 49,2 || 2005 || 13 || 2006<ref>[http://www.presidencia.gov.co/sne/2006/enero/18/presentaci%F3ncifraspobreza2005.pdf Microsoft PowerPoint – Presentación cifras pobreza 2005]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Коморски острови}} || Няма данни || 60 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Косово}} || Няма данни || 37 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Коста Рика}} || 22 || 16 || 2006 <small>est.</small> || 19 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Кот д'Ивоар}} || Няма данни || 42 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Лаос}} || 38,6 || 30,7 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Лесото}} || Няма данни || 49 || 1999 || || |- align="right" | align="left" | {{Ливан}} || Няма данни || 28 || 1999 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Либерия}} || Няма данни || 80 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Либия}} || Няма данни || 7,4 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Литва}} || Няма данни || 4 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Македония}} || 21,7 || 30 || 2005 || 29,8 || 2006<ref>[http://www.stat.gov.mk/pdf/2007/4.1.7.47.pdf 4.1.5.56]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Мадагаскар}} || 71,3 || 50 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Малави}} || 65,3 || 53 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Малайзия}} || 15,5 || 5.1 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Малдиви}} || Няма данни || 21 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Мали}} || 63,8 || 36,1 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Мавритания}} || 46,3 || 40 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Мавриций}} || Няма данни || 8 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Мароко}} || 19 || 15 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{MEX}} || 17,6 || 13,8 || 2006<ref>Данните са базирани на бедност стигаща до липса на храна. Общата бедност е повече от 40%.</ref> || || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Мианмар}} || Няма данни || 32,7 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Микронезия}} || Няма данни || 26,7 || 2000 || || |- align="right" | align="left" | {{Молдова}} || 48,5 || 29,5 || 2005 || || |- align="right" | align="left" | {{Мозамбик}} || 69,4 || 70 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Монголия}} || 36,1 || 36,1 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Непал}} || 30,9 || 30,9 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Нидерландия}} || Няма данни || 10,5 || 2005 || || |- align="right" | align="left" | {{Никарагуа}} || 47,9 || 48 || 2005 || 69,3 || 2001<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Нигер}} || 63 || 63 || 1993 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Нигерия}} || 34,1 || 70 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{NOR}} || – || – || – || 4,3 || 2007<ref>Данни: [http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2007/100577.htm Norway. Country Reports on Human Rights Practices – 2007], US Department of State; Население: [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/no.html Norway – CIA The World Factbook] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200506091556/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/no.html |date=2020-05-06 }}.</ref> |- align="right" | align="left" | {{ОАЕ}} || Няма данни || 19,5 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{UK}} || Няма данни || 14 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Пакистан}} || 62,6 || 24 || FY05/06 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Панама}} || 28,6 || 37 || 1999 <small>est.</small> || 20 || 2007<ref>[http://www.presidencia.gob.pa/senapan/Documentos/pobrezaPma.pdf G]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Папуа Нова Гвинея}} || 37,5 || 37 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Парагвай}} || 21,8 || 32 || 2005 <small>est.</small> || 60,5 || 2005<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Перу}} || 44,5 || 44,5 || 2006 || 39,9 || 2008<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Полша}} || 23,8 || 17 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Румъния}} || 21,5 || 25 || 2005 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Русия}} || 30,9 || 15., || <small>Nov.</small> 2007 || 14 || <small>Mar.</small> 2008<ref>[http://en.rian.ru/analysis/20080301/100381963.html Руската икономика при Владимир Путин: успехи и провали]</ref> |- align="right" | align="left" | {{Руанда}} || 60,3 || 60 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Сао Томе и Принсипи}} || Няма данни || 54 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Сенегал}} || 33,4 || 54 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{USA}} || Няма данни || 12 || 2004 <small>est.</small> || 12,6 || 2005<ref>[http://www.census.gov/hhes/www/poverty/poverty05/pov05hi.html Бюро за преброяване на населението на САЩ].</ref> |- align="right" | align="left" | {{Сърбия}} || Няма данни || 6,5 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Сиера Леоне}} || 70,2 || 70,2 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Словакия}} || Няма данни || 21 || 2002 || || |- align="right" | align="left" | {{Словения}} || Няма данни || 12,9 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Судан}} || Няма данни || 40 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Суринам}} || Няма данни || 70 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Свазиленд}} || Няма данни || 69 || 2006 || || |- align="right" | align="left" | {{Сирия}} || Няма данни || 11,9 || 2006 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тайван}} || Няма данни || 0,95 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Таджикистан}} || Няма данни || 60|| 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Танзания}} || 35,7 || 36 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тайланд}} || 13,6 || 10 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Того}} || 32,3 || 32 || 1989 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тонга}} ||Няма данни || 24 || FY03/04 || || |- align="right" | align="left" | {{Тринидад и Тобаго}} || 21 || 17 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Тунис}} || 7,6 || 7,4 || 2005 <small>est.</small> || 3,8 || 2005<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.investintunisia.tn/document/345.pdf |заглавие=Човешкото развитие в Тунис |достъп_дата=2008-12-10 |архив_дата=2008-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080408205036/http://www.investintunisia.tn/document/345.pdf }}</ref> |- align="right" | align="left" | {{TUR}} || 27 || 20 || 2002 || 20,5 || 2005<ref>[http://www.turkstat.gov.tr/VeriBilgi.do Пълен доклад за бедността в страната, Турски статистически институт].</ref> |- align="right" | align="left" | {{Туркменистан}} || Няма данни || 30 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Уганда}} || 37,7 || 35 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Узбекистан}} || 27,5 || 33 || 2004 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{UKR}} || 19,5 || 37,7 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Унгария}} || 17,3 || 8,6 || 1993 <small>est.</small> ||8,6 || |- align="right" | align="left" | {{Уругвай}} || Няма данни || 27,37 || 2006<ref>Процент от домакинствата</ref> || || |- align="right" | align="left" | {{Фиджи}} || Няма данни || 25,5 || FY90/91 || || |- align="right" | align="left" | {{Филипини}} || 36,8 || 30 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{FRA}} || Няма данни || 6,2 || 2004 || || |- align="right" | align="left" | {{Хаити}} || 65 || 80 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Хондурас}} || 50,7 || 50,7 || 2004 || 71,5 || 2006<ref name="ECLAC">[http://www.eclac.cl/cgi-bin/getprod.asp?xml=/publicaciones/xml/8/32598/P32598.xml&xsl=/deype/tpl/p9f.xsl&base=/deype/tpl/top-bottom.xsl "Anuario estadístico de América Latina y el Caribe, 2007."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080405182305/http://www.eclac.cl/cgi-bin/getprod.asp?xml=%2Fpublicaciones%2Fxml%2F8%2F32598%2FP32598.xml&xsl=%2Fdeype%2Ftpl%2Fp9f.xsl&base=%2Fdeype%2Ftpl%2Ftop-bottom.xsl|date=2008-04-05}} [[United Nations Economic Commission for Latin America and the Caribbean|ECLAC]], April 2008.</ref> |- align="right" | align="left" | {{Хърватия}} || Няма данни || 11 || 2003 || || |- align="right" | align="left" | {{Чад}} || 64 || 80 || 2001 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Черна Гора}} || Няма данни || 7 || 2007 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Чили}} || 17 || 18,2 || 2005 || 13,7 || 2006<ref name="ECLAC"/> |- align="right" | align="left" | {{Шри Ланка}} || 25 || 22 || 2002 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Южна Африка}} || Няма данни || 50 || 2000 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Южна Корея}} || Няма данни || 15 || 2003 <small>est.</small> || || |- align="right" | align="left" | {{Ямайка}} || 18,7 || 14,8 || 2003 <small>est.</small> || || |} == Източници == <references /> [[Категория:Списъци на страни]] [[Категория:Население]] eg1t27mgfsvf2r2bpm9e8aofn10nsem 0 228243 12397599 12340593 2024-10-28T16:14:32Z Davidkenarovcska 254027 12397599 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Русия}} Игор Акинфеев | снимка = Igor Akinfeev 2020.jpg | прякор = Акинфа, Акинфей, Човека-магнит | цяло име = Игор Владимирович Акинфеев | град на раждане = [[Видное]] | държава на раждане = {{флагче|СССР}} [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 185 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{Флагче|Русия}} [[ПФК ЦСКА Москва|ЦСКА Москва]] | номер на фланелката = 35 | договор до = | юношески години = 1991 – 2002 | юношески отбори = {{Флагче|Русия}} [[ПФК ЦСКА Москва|ЦСКА Москва]] | години = 2003 – | отбори = {{Флагче|Русия}} [[ПФК ЦСКА Москва|ЦСКА Москва]] | мачове = 581 | голове = (0) | национален отбор години = 2002 – 2005<br>2004 – 2018 | национален отбор = {{Флагче|Русия}} {{имеНОФ21|Русия}}<br>{{Флагче|Русия}} {{имеНОФ|Русия}} | национален отбор мачове = 8<br>111 | национален отбор голове = (0)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 24 август 2024 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Игор Акинфеев''' ({{lang|ru|Игорь Владимирович Акинфеев}}) е [[Русия|руски]] [[футбол]]ист, вратар и капитан на [[ЦСКА Москва]]. Смятан е за един от най-добрите вратари в Русия и света. Неведнъж се е заклевал във вярност на ЦСКА, казвайки, че никога няма да играе за друг руски клуб.<ref>[http://igorakinfeev.ru/igor-akinfeev-ni-za-kakie-dengi-ne-ujdu-v-drugoj-rossijskij-klub/ Игорь Акинфеев: „Ни за какие деньги не уйду в другой российский клуб“]</ref> Има 111 мача за руския национален отбор, на който е и капитан в периода 2017 – 2018. == Биография == Роден е на [[8 април]] [[1986]] г. в град [[Видное]], Московска област. Висок е 185 см, тежи 78 кг. Идолите му са [[Сантяго Канисарес]] и [[Станислав Черчесов]]. Хобитата му са билярд и риболов. Учил е в 5-то училище във Видное. Акинфеев тренира футбол от четиригодишен, а на 7 вече е в школата на ЦСКА Москва. На 16 години Игор приключва с юношеския футбол и е взет в дубъла на „Армейците“. През 2008 г. става капитан на отбора. Кавалер на ордените „Дружба“ и „Трудова слава, 3 степен“. През 2009 г. завършва Московската академия по физическа култура. Същата година издава и книгата „100 дузпи от читателите“, в която отговаря на въпроси, зададени от феновете. През 2011 г. става най-младият играч с 200 мача в РПЛ. Любимата му музикална група е поп дуетът „[[Руки вверх]]“. В края на 2012 се снима в клипа към песента на Руки вверх „Открой мне дверь“.<ref>[http://www.paparazzi.ru/blogs/Bagirova/267196/ ИГОРЬ АКИНФЕЕВ СПЕЛ С „РУКИ ВВЕРХ“]</ref> Завършва магистратура в Руския държавен университет по нефт и газ „Губкин“.<ref>[https://www.rbc.ru/rbcfreenews/5bc99c029a79475a08fb2ddf Акинфеев объяснил решение поступить в магистратуру]</ref> Женен е за [[Екатерина Герун]].<ref>[http://pfc-cska.com/novosti/vse-novosti/novosti-osnovy/ekaterina-gerun-igor-pravilnyj-chelovek/ Екатерина Герун: Игорь – правильный человек]</ref> На 17 май 2014 г. Игор Акинфеев става баща за първи път.<ref>{{Citation |title=Игорь Акинфеев стал отцом! |url=http://pfc-cska.com/ru/news/?id=8000 |accessdate=2014-05-17 |archivedate=2014-05-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140518031026/http://pfc-cska.com/ru/news/?id=8000 }}</ref> == Кариера в ЦСКА Москва == === 2003 – 2004 === Привлечен е в мъжкия тим на ЦСКА през лятото на 2002 г. Заминава с мъжете на лагер в Израел, като според в. „Спорт-Експрес“ той се е представил там доста по-добре от титуляря [[Вениамин Мадрикин]]. На 29 март 2003 г. в 1/8 финал за Купата на Лигата на Русия срещу Зенит влиза като резерва на мястото на [[Дмитрий Крамаренко]], което е и първият му мач за ЦСКА. Дебютира в първенството на 31 май 2003 г. срещу [[Криля Советов (Самара)]]. Акинфеев спасява дузпа, като отбива удара на звездата на самарци [[Андрей Каряка]] и спечелва титулярното мястов клуба. В края на сезона „армейците“ стават шампиони на Русия. На 30 юли 2003 г. Игор дебютира в Евротурнирите срещу [[Вардар Скопие]], но в този мач ЦСКА губи с 1:2. През 2004 г. печели Суперкупата на Русия, като пази в дербито със [[Спартак Москва]] (3:1). В третия кръг на Купата на Русия, в мач срещу отбора „Криля Советов“ Игор е изгонен в последните минути на мача за удар срещу [[Денис Ковба]]. Акинфеев е наказан за 5 мача. Общо през сезон 2004 записва 26 мача в шампионата и допуска 15 гола. Поставен е под номер 3 в списък „33 най-добри“ за сезона. В купата на Русия изиграва 7 мача и допуска 3 гола. В третия кръг на шампионската лига „Армейците“ побеждават [[Глазгоу Рейнджърс]] и се класират за груповата фаза на турнира. В групите Акинфеев се представя стабилно, допускайки 5 гола в 6 мача. ЦСКА завършва 3-ти в групата и продължава участието си в Купата на УЕФА през пролетния дял. === 2005 – 2006 === [[Файл:AkinfeevSirl.JPG|мини|200px|Акинфеев и Мартин Шкъртел, 2005 г.]] През сезон 2005 Игор Акинфеев окончателно измества Мадрикин от титулярното място и става неизменен първи избор на вратата на „армейците“. Сезонът е повече от успешен за ЦСКА, като тимът става първият отбор от Русия, спечелил [[Купата на УЕФА]], след като на финала побеждава тима на [[Спортинг Лисабон]]. Отново „армейците“ са над всички и в Премиер лигата, както и турнира за Купата на Русия.Акинфеев става и най-младият футболист, получил званието „Заслужил майстор на спорта“. Печели приза „Първа петорка“ за най-добър млад футболит в шампионата на Русия с 68 гласа.<ref>[http://www.newsru.com/sport/02dec2005/youth.html Лучшим молодым футболистом России 2005 года назван Игорь Акинфеев]</ref>. В [[Шампионската лига]] през сезон 2005/06, Игор Акинфеев има основен принос за доброто представяне на тима в груповата фаза. В мача срещу [[ФК Арсенал|Арсенал]] прави едно от най-добрите си представяния в турнира, като отразява огромно количество удари от „топчиите“ и срещата завършва 0:0. Въпреки неговите усилия, ЦСКА Москва отпада от Шампионската лига и продължава участието си в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]], където отпада на 1/16 финал от Макаби Хайфа. След като Игор не допуска гол 362 минути в Шампионската лига, той започва да бъде сравняван с легендите [[Лев Яшин]] и [[Ринат Дасаев]]. Към него се появява интерес от [[Арсенал (отбор)|Арсенал]]. Въпреки това, Игор казва, че остава в ЦСКА в следващите 4 години. През този сезон печели шампионската титла на Русия за трети път в кариерата си. Избран е за вратар на годината и за най-добър футболист на бившите страни от ОНД. Същата година Игор получава втори червен картон в кариерата си, след като играе с ръка извън наказателното поле. Това става в дербито със [[ФК Спартак Москва|Спартак]]. === 2007 – 2008 === [[Файл:Akinfeev Perm.JPG|ляво|мини|200px|Игор Акинфеев]] На [[6 май]] [[2007]] година, в мача от 8 кръг на шампионата срещу [[ФК Ростов]] той получава скъсване на коленните връзки и отсъства шест месеца от терените. Негов заместник е [[Вениамин Мадрикин]], когото Акинфеев измества от титулярното място през [[2005]] година. Въпреки това, интензивна терапия помага на Игор да се върне в отбора преди края на шампионата. Първият мач след травмата Игор провежда на 3 ноември 2007 година в шампионата срещу [[ФК Кубан Краснодар]]. Стражът постепенно връща формата си. През сезон 2008 Акинфеев е избран за капитан на ЦСКА Москва. Изиграва всичките 30 мача в РФПЛ и става вратар на годината. Конкуренцията на поста на Акинфеев намалява, след като Мадрикин е даден под наем в Том Томск, а другата резерва [[Евгений Помазан]] е изиграл само няколко мача за отбора. На 3 август 2008 г. записва стотният си „сух“ мач в кариерата. Появяват се слухове, че през зимата той ще напусне ЦСКА Москва, за да играе за [[Манчестър Юнайтед]]. Оказва се, че в тези слухове няма нищо вярно и Игор остава в настоящия си клуб. Въпреки това се появява информация, че президентът на армейците [[Евгений Гинер]] твърдо е решил да го продаде. През 2008 г. Акинфеев е избран за петия най-добър вратар в света за сезона. === 2009 – 2010 === [[Файл:Igor Akinfeev 6622.jpg|200px|мини|Акинфеев в сезон 2011/12.]] През сезон 2009/10 Акинфеев помага на ЦСКА Москва да достигнат до 1/4 финал на Шампионската лига. Той подновява своят договор до 2014 година. На вратарския пост е привлечен [[Сергей Чепчугов]], но Акинфеев остава твърд титуляр, а Чепчугов е изиграва само една среща с екипа на ЦСКА през първия си сезон. В първия 1/4 финал срещу [[Интер Милан|Интер]], московчани губят с 0:1, но благодарение на Акинфеев запазват този резултат. В реванша той отново играе на ниво, въпреки че допуска един гол и неговият тим отпада от турнира. Вратарят продължава да е трансверна цел на [[Манчестър Юнайтед]], а също така е искан и от [[Байерн Мюнхен]], който търси класен вратар за новия сезон. В резултат на това обаче Байерн предпочита да привлече [[Мануел Нойер]] и Акинфеев остава в ЦСКА. През май 2010 се появява интерес и от [[Ювентус]]. Игор продължава да играе добре и тимът му е втори в шампионата през първия полусезон. На 1 август 2010 в дербито срещу Спартак, Игор получава травма на левия крак, но остава на терена до края на срещата. Акинфеев помага на ЦСКА Москва да влезе в групите в [[Лига Европа]]. В мач срещу [[Локомотив (Москва)]], Акинфеев е най-добрият на терена въпреки че отборът му губи с 0:1. На 3 октомври 2010 г, Акинфеев пропуска мач за първи път от много време, тъй като получава почивка срещу Ростов. Според някои източници е оставен резерва поради травма от предходния мач срещу [[Спарта (Прага)]] в Лига Европа. През 2010 г. става вицешампион на Русия с ЦСКА. През декември същата година е избран за вратар на годината,<ref>{{Citation |title=Игорь Акинфеев – лауреат приза журнала „Огонек“! |url=http://www.pfc-cska.com/news/clubnews/?id=4459 |accessdate=2010-12-03 |archivedate=2010-12-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101206094300/http://www.pfc-cska.com/news/clubnews/?id=4459 }}</ref> печелейки този приз за шести път. === 2011 – 2012 === През февруари 2011 г. в мач срещу ПАОК Солун в [[Лига Европа]] Игор се контузва и е принудително сменен от Чепчугов. В мача-реванш от Лига Европа срещу [[ФК Порто]] изиграва своя мач номер 300 за ЦСКА Москва във всички турнири. През май 2011 спасява дузпа срещу Криля Советов. 11 метровият удар е пропуснат от [[Евгений Савин]]. До 23-тия кръг на „преходния“ сезон 2011/12, в който руският футбол преминава на формат „есен-пролет“ Игор има 15 допуснати гола в 22 мача. В 35 мин на дербито със Спартак Игор получава травма на коляното, след сблъсък с бразилеца [[Велитон]], и е принудително сменен. След мача, треньорът [[Леонид Слуцкий]] казва, че Акинфеев отново има проблеми с коленните връзки, както и през 2007 г., когато получава подобна травма. Игор претърпява операция в Германия и ще отсъства над 6 месеца от терените. На 10 ноември 2011 Игор започва да тренира по индивидуална програма, докато се възстанови напълно.<ref>[http://www.livesport.ru/football/2011/11/10/akinfeev/ www.livesport.ru]</ref> На 3 февруари 2012 Акинфеев се присъединява към отбора на лагер в Испания.<ref>[http://sport.rambler.ru/news/football/592523050.html Возвращение]</ref> В средата на март за първи път след контузията попада в групата за мач на ЦСКА, пътувайки с отбора за гостуването срещу [[Реал Мадрид]]. В края на март президентът на ЦСКА [[Евгений Гинер]] казва, че Акинфеев ще се завърне в игра в някой от близките мачове.<ref>[http://www.gazeta.ru/sport/news/2012/03/23/n_2255937.shtml Акинфеев начал заниматься по индивидуальной программе]</ref> Първият си мач след травмата Игор записва срещу Зенит на 14 април 2012 г.. До края на сезона той спасява отбора от срамни загуби, но в крайна сметка ЦСКА завършва трети. На 2 септември 2012 г. записва своят стотния си мач без допуснат гол в първенството.<ref>{{Citation |title=Юбилей Игоря Акинфеева |url=http://pfc-cska.com/ru/news/?id=6174 |accessdate=2012-09-02 |archivedate=2012-10-17 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6BUT4fQxy?url=http://pfc-cska.com/ru/news/?id=6174 }}</ref> === 2013 – 2014 === [[Файл:Dinamo-cska (3).jpg|200px|мини|Акинфеев през ноември 2014 г.]] В началото на 2013 г. интерес към Акинфеев проявяват [[Реал Мадрид]]<ref>[http://www.footballtop.ru/news/igor-akinfeev-popal-v-sferu-interesov-reala Игорь Акинфеев попал в сферу интересов „Реала“]</ref> и [[ФК Барселона|Барселона]]<ref>[http://izvestia.ru/news/543418 Игорь Акинфеев может стать преемником Виктора Вальдеса в „Барселоне“]</ref>, но футболистът потвърждава, че иска да остане в ЦСКА.<ref>{{Citation |title=Акинфеев готов да остане в ЦСКА до края на кариерата си |url=http://www.sportal.bg/news.php?news=414921 |accessdate=2013-03-09 |archivedate=2016-08-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160815021858/http://www.sportal.bg/news.php?news=414921 }}</ref> През сезон 2012/13 става шампион на страната за четвърти път в кариерата си и за първи път като капитан на „армейците“. На 1 юни 2013 г. печели купата на Русия след като ЦСКА побеждава Анжи с дузпи, а Акинфеев спасява 11 метровия удар на бившия си съотборник [[Юрий Жирков]]. След края на финала Игор е избран за вратар на годината в Русия за седми път в кариерата си, което е абсолютен рекорд.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sports.ru/tribuna/blogs/glebis/467666.html |заглавие=Абсолютный Акинфеев! |достъп_дата=2013-06-01 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307142933/http://www.sports.ru/tribuna/blogs/glebis/467666.html }}</ref> Освен това е избран за футболист на сезона в първенството<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=431597 Игор Акинфеев беше избран за футболист на сезона в Русия]</ref> и попада в „Списък 33 най-добри“.<ref>[http://www.rusfootball.info/pliga/1146237729-yanbaev-glushakov-kerzhakov-popali-v-spisok-33-h.html ЯНБАЕВ, ГЛУШАКОВ, КЕРЖАКОВ ПОПАЛИ В СПИСОК 33-Х ЛУЧШИХ ИГРОКОВ ЧЕМПИОНАТА РОССИИ]</ref> Потребителите на сайта goal.com избират Акинфеев за най-добър вратар за сезон 2012/13.<ref>[http://www.sports.ru/football/151320648.html Читатели Goal.com назвали Акинфеева лучшим голкипером мира по итогам прошлого сезона]</ref> През сезон 2013/14 записва антирекорд в Шампионската лига, ставайки първият вратар, допуснал гол в 17 поредни мача.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/197092 Акинфеев с антирекорд в Шампионската лига]</ref> Междувременно към него интерес проявява италианският гранд Милан.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/197374 Милан набеляза Игор Акинфеев]</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=450608 Милан се цели в руснак]</ref> На 15 май 2014 г., в мач от последния кръг на първенството, Акинфеев записва мач номер 204 без допуснат гол в кариерата си, изпреварвайки по този показател легендарния [[Лев Яшин]].<ref>[http://www.sports.ru/football/1020582186.html ЦСКА – „Локомотив“. Акинфеев обошел Яшина по количеству „сухих“ матчей]</ref> В тази среща ЦСКА побеждава с 1 – 0 и успява да дублира титлата си от миналия сезон. В началото на сезон 2014/15, след разочароващото Световно първенство в Бразилия, Акинфеев започва да показва колеблива форма. Много критици го отписват и смятат, че [[Юрий Лодигин]] от Зенит е в пъти по-добър и трябва да измести Игор от титулярното място в националния отбор. На 13 август 2014 г. в мач срещу Терек Акинфеев става футболистът с най-много мачове за ЦСКА в шампионата на Русия, изпреварвайки [[Сергей Семак]]. Към края на годината Игор отново показва високата си класа. Особено запомнящо се остава гостуването на [[Манчестър Сити]], в което ЦСКА побеждава с 2:1, а Акинфеев опазва голяма част от опасните моменти пред вратата на „армейците“. На 10 декември 2014 г. записва своя мач номер 427, подобрявайки редорда на [[Владимир Федотов]] за най-много мачове с фланелката на ЦСКА Москва.<ref>[http://www.novsport.com/news1292691_1084.html Игор Акинфеев стана рекордьор и антирекордьор]</ref> === 2015 – === През 2015 г. Акинфеев удължава своя антирекорд за най-много поредни мачове в [[Шампионска лига]] до 37. Армейците отново не успяват да преминат груповата фаза на най-комерсиалния клубен турнир. Въпреки това, Игор е избран за най-добър вратар през сезона в Русия. На 31 октомври 2015 г. записва своя 232-ри мач без допуснат гол в шампионата на Русия, изравнявайки постижението на [[Ринат Дасаев]]. На 3 декември 2016 г. Акинфеев записва рекорд за най-много сухи мачове сред руските вратари в цялата история – 253. През сезон 2017/18 успява да прекрати своя антирекорд в Шампионската лига, записвайки суха мрежа срещу тима на [[Бенфика (Лисабон)]]. Освен това, е с основен принос за достигането на 1/4-финалите в [[Лига Европа]]. На 23 ноември 2018 г. поставя рекорд по най-много изигрнаи мачове за един клуб в шампионатите на СССР и Русия, като изпреварва в класацията [[Олег Блохин]].<ref>[https://www.sports.ru/football/1068999059.html Акинфеев побил рекорд Блохина по числу матчей за один клуб. У него 582 игры за ЦСКА]</ref> През сезон 2019/20 е избран за вратар на сезона в Русия, въпреки колебливите представяния на ЦСКА и значителното отдалечаване на „армейците“ от фаворитите за шампионската титла в Премиер лигата. През ноември 2020 г. Акинфеев и [[Вячеслав Чанов]] откриват вратарска школа в Реутов. През април 2021 г. подобрява рекорда на [[Сергей Игнашевич]] по най-много изиграни минути в шампионата на Русия. На 21 ноември 2021 г. записва своя мач номер 500 с екипа на ЦСКА Москва и общо 800 в цялата кариера. == Национален отбор == [[Файл:Rus-Por2012.jpg|100px|мини|ляво|Акинфеев е вратарят с най-много мачове за „Сборная“.]] Дебютира за [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] на 28 април 2004 г., на 18 години и 20 дни в контрола срещу Норвегия. Така той става най-младият играч, играл някога за тима. По-късно Акинфеев получава повиквателна в [[Национален отбор по футбол на Русия|Националния отбор на Русия]] за [[Евро 2004]]. Той става най-младият играч на това първенство, но не записва нито един мач. През 2006 г. Игор е във върховата си форма и става титуляр в националния тим на Русия, за сметка на [[Вячеслав Малафеев]] и [[Сергей Овчинников]]. През 2007, докато е контузен, титуляр става [[Владимир Габулов]], но Игор успява да възвърне статута си на първи избор в „сборная“. Участва на [[Евро 2008]], където има статут на титуляр и има основен принос за третото място на Русия там. Става вратарят с най-много спасявания на този турнир. На 3 март 2010 г. изиграва своя мач номер 40 за Русия. Този мач е срещу [[Унгария]]. На 10 август 2011 г. изиграва своя мач номер 50 за Русия и запазва мрежата си суха. След възстановяването си от травмата през 2011 г.титулярното му място е поставено под въпрос, но той попада в състава за Евро 2012. Въпреки това първи избор под рамката е [[Вячеслав Малафеев]]. След края на европейското Игор си връща мястото в „Сборная“. На 12 октомври 2012 г. изиграва своят мач номер 400 в кариерата.<ref>{{Citation |title=400-й матч Игоря Акинфеева |url=http://pfc-cska.com/ru/news/?id=6244 |accessdate=2012-10-13 |archivedate=2012-10-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121027115044/http://pfc-cska.com/ru/news/?id=6244 }}</ref> Също така той записва 708 минути без допуснат гол за националния отбор.<ref>[http://cskanews.com/pfc-cska/news-pfc-cska/press/22-goda-akinfeeva/?utm_term=цска%2C+cska&utm_content=цска%2C+cska&utm_source=twitterfeed&utm_medium=facebook&utm_campaign=цска%2C+cska 22 года Акинфеева]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На световното в Бразилия през 2014 г. Акинфеев е титулярен вратар, но Русия отпада още в групите. В първия мач с Южна Корея Игор изпуска топката във вратата си и отборът достига само до равенство. Във втория мач Сборная губи от Белгия, а в третия завършва 1:1 с Алжир. Акинфеев не записва нито една суха мрежа и е избран в отбора на разочарованията на турнира. Въпреки неубедителното представяне на Мондиала, треньорът [[Фабио Капело]] продължава да разчита на Игор Акинфеев като първи избор под рамката на вратата на „Сборная“. На 27 март 2015 г. още в началото на евроквалификацията срещу {{имеНОФ|Черна гора}} Акинфеев е уцелен с факла от фен. Вратарят е изнесен на носилка и заменен. Акинфеев получава леки изгаряния по врата. В 67-а минута срещата е прекратена, след летящи предмети към футболистите, а Черна гора губи служебно. Акинфеев е титуляр за Русия на [[Евро 2016]], но „Сборная“ отпада безславно в групите. Авторитетното издание „Дейли мейл“ изибра Игор за най-добре представилият се играч на Русия на турнира.<ref>[http://www.focus-sport.net/news108666/daily-mail-v-tima-na-rusiya-nad-vsichki-be-vrataryat-igor-akinfeev.html Daily Mail: В тима на Русия над всички бе вратарят Игор Акинфеев]</ref> През 2017 г. е избран за капитан на националния отбор. На [[Мондиал 2018]] е титулярен страж на „Сборная“, а в 1/8-финалите изиграва основна роля за победата над {{имеНОФ|Испания}} след изпълнение на дузпи, като спасява ударите на [[Коке]] и [[Яго Аспас]]. Спасяването му на последната дузпа с крак става известно като „крака на Акинфеев“. Избран е и за играч на мача.<ref>{{Citation |title=Испания – Россия 1:1 |url=https://ru.fifa.com/worldcup/matches/match/300331517/#motm |accessdate=2018-07-08 |archivedate=2018-07-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180714130008/https://ru.fifa.com/worldcup/matches/match/300331517/#motm }}</ref> На 1 октомври 2018 г. слага край на кариерата си в националния отбор. == Стил на игра == Силните страни на Акинфеев са силните шутове, позиционирането и избиването с ръце. Игор притежава устойчива психика и увереност. Той умее да конторлира защитниците пред себе си. Въпреки че не е от най-високите вратари, притежава изключителна атлетичност. Също така Акинфеев умее да спасява дузпи. == Статистика == === По сезони === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !rowspan="2" width=60|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Първенство !colspan="3"|Купа !colspan="3"|Купа на Лигата !colspan="3"|Суперкупа !colspan="3"|Лига Европа !colspan="3"|Шампионска лига !colspan="3"|Суперкупа на УЕФА !colspan="3"|ОБЩО |- !Мачове!!Голове!!С.М.*!!Мачове!!Голове!!С.М.!!Мачове!!Голове!!С.М.!!Мачове!!Голове!!С.М.!!Мачове!!Голове!!С.М.!!Мачове!!Голове!!С.М.!!Мачове!!Голове!!С.М.!!Мачове!!Голове!!С.М.!! |- |rowspan="20" align=center valign=center|'''[[ПФК ЦСКА (Москва)|ЦСКА]]''' |2003 |13||-11||6||2||-1||1||2||-1||1||0||0||0||0||0||0||1||-2||0||0||0||0||18||-15||8 |- |2004 |26||-15||14||1||-1||0||0||0||0||1||-1||0||0||0||0||10||-7||4||0||0||0||38||-24||18 |- |2005 |29||-17||15||7||-4||3||0||0||0||0||0||0||15||-11||6||0||0||0||1||-3||0||52||-35||24 |- |2006 |28||-25||12||7||-2||5||0||0||0||1||-2||0||0||0||0||8||-5||6||0||0||0||44||-34||23 |- |2007 |10||-6||5||2||-1||1||0||0||0||1||-2||0||2||-1||1||3||-8||0||0||0||0||18||-18||7 |- |2008 |30||-24||12||2||-3||0||0||0||0||0||0||0||6||-6||2||0||0||0||0||0||0||38||-33||14 |- |2009 |30||-30||10||4||-3||2||0||0||0||1||-1||0||4||-3||2||6||-10||0||0||0||0||45||-47||14 |- |2010 |28||-22||10||1||0||1||0||0||0||1||-1||0||7||-3||4||4||-4||0||0||0||0||41||-30||15 |- |2011/12 |28||-22||11||4||-5||1||0||0||0||1||-1||0||4||-3||2||0||0||0||0||0||0||37||-31||14 |- |2012/13 |29||-22||16||2||-1||1||0||0||0||0||0||0||2||-2||1||0||0||0||0||0||0||33||-25||18 |- |2013/14 |29||-24||13||3||-1||2||0||0||0||1||0||1||0||0||0||6||-17||0||0||0||0||39||-42||16 |- |2014/15 |30||-27||11||2||-1||1||0||0||0||1||-1||1||0||0||0||6||-13||0||0||0||0||39||-42||12 |- |2015/16 |18||-18||8||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||10||-16||0||0||0||0||28||-34||8 |- |2016/17 |29||−15||19||0||−0||0||0||−0||0||1||−1||0||0||0||0||6||−11||0||0||0||0||36||−27||19 |- |2017/18 |28||−20||15||0||−0||0||0||−0||0||0||0||0||6||−9||2||10||−10||5||0||0||0||44||−39||22 |- |2018/19 |30||−23||16||0||−0||0||0||−0||0||1||0||1||0||−0||0||5||−6||2||0||0||0||36||−29||19 |- |2019/20 |30||−29||13||1||−3||0||0||−0||0||0||0||0||5||−9||1||0||−0||0||0||0||0||36||−41||14 |- |2020/21 |28||−31||7||3||−4||1||0||−0||0||0||0||0||6||−8||2||0||−0||0||0||0||0||37||−43||10 |- |2021/22 |29||−28||13||2||−2||0||0||−0||0||0||0||0||0||−0||0||0||−0||0||0||0||0||31||−30||13 |- |2022/23 |1||0||1||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||0||1||0||1 |- !colspan="2"|Общо !|515||−415||236||45||−37||20||2||−1||1||10||−10||2||57||−55||23||75||−109||17||1||−3||0||705||−630||299 |} * <small>С.М. – „сухи мрежи“ (мачове без допуснат гол)</small> == Награди == === Клубни === * [[Руска Премиер Лига|Шампион на Русия]] – 2003, 2005, 2006, 2012/13, 2013/14, 2015/16 * [[Купа на Русия по футбол|Купа на Русия]] – 2005, 2006, 2008, 2009, 2011, 2013 * [[Суперкупа на Русия по футбол|Суперкупа на Русия]] – 2004, 2006, 2007, 2009, 2013, 2018 * [[Купа на УЕФА]] – 2004/05 === Индивидуални === * [[Вратар на годината в Русия]] – [[2004]], [[2005]], [[2006]], [[2008]], [[2009]], [[2010]], [[2012]]/[[2013|13]], [[2013]]/14, 2016/17, 2017/18. * Най-добър футболист на бившите страни от [[Общност на независимите държави|ОНД]] – [[2006]] г. * [[Най-добър млад играч в Русия|Най-добър млад футболист в Русия]] – [[2005]] година * [[Златна подкова|Сребърна подкова]] – 2005, 2006 и [[2008]] година * В списъка „[[33 най-добри футболисти в шампионата на Русия]]“ – №1 – 2005, 2006, 2008, 2009, 2010, 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020 * Вратар на годината на Goal.com – 2012/13 * Най-добър млад вратар в Европа – 2008 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.akinfeev-35.narod.ru Сайт на Акинфеев] * [http://pfc-cska.com/osnovnoj-sostav/*525/ Профил на официалния сайт на ЦСКА Москва] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141005203030/http://pfc-cska.com/osnovnoj-sostav/*525/ |date=2014-10-05 }} * [http://akinfeev.livejournal.com/ Блог на Акинфеев] * [http://www.rusteam.permian.ru/players/akinfeyev.html Профил на сайта на националния отбор на Русия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180701194209/http://www.rusteam.permian.ru/players/akinfeyev.html |date=2018-07-01 }} * [http://club.passion.ru/viewtopic.php?t=103491 Информация за вратаря]. {{Футболен отбор на Русия Евро 2004}} {{Футболен отбор на Русия Евро 2008}} {{Футболен отбор на Русия Евро 2012}} {{Футболен отбор на Русия Мондиал 2014}} {{Футболен отбор на Русия Евро 2016}} {{Футболен отбор на Русия Купа на конфедерациите 2017}} {{Футболен отбор на Русия Мондиал 2018}} {{ЦСКА Москва състав}} {{СОРТКАТ:Акинфеев, Игор}} [[Категория:Руски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ЦСКА Москва]] t7lr199ivt8fsotycwor4t3a3j8pius 0 231588 12397796 12383440 2024-10-28T19:50:20Z Ambra75 259141 12397796 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Франческо де Медичи|Франческо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Francesco I de' Medici | категория = аристократ | описание = Велик херцог на Тоскана | портрет = Francesco I de Medici.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[1574]] – [[1587]];<br>[[1564]] – [[1574]] (регент на Козимо I де Медичи) | коронация = | предшественик = [[Козимо I Медичи]] | наследник = [[Фердинандо I Медичи]] | други титли = Велик принц на Тоскана | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Франчèско I де Мèдичи''' ({{lang|it|Francesco I de' Medici}}; * [[25 март]] [[1541]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[19 октомври]] [[1587]] във [[Вила на Медичите (Поджо а Каяно)|Вила на Медичите]] в [[Поджо а Каяно]], Велико херцогство Тоскана<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-i-de-medici-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico)/ FRANCESCO I de' Medici, granduca di Toscana]'', in ''Treccani''. <small>Посетено на 12 май 2023.</small></ref>) е вторият [[велик херцог]] на Тоскана (1574 – 1587). == Произход == Той е най-големият син на [[Козимо I де Медичи]] (1519 – 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо]] (1522 – 1562). Негови дядо и баба по бащина линия са [[кондотиер]]ът [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и [[Мария Осорио и Пиментел]], маркиза на Вилафранка дел Биерсо. Има шестима братя и четири сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (1540 – 1557) * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (1542 – 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I]] [[Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (1543 – 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (1544 или 1545 – 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга ([[1560]]) на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (1546 – 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (1547 – 1562) * Антонио (1548 – 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (1549 – 1609), кардинал на Светата римска църква от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I се възкачва на престола на Великото херцогство на Тоскана, ставайки 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (1533 – 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (1554 – 1604), военен, генерал и политик, който убива жена си заради изневяра. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри извънбрачни връзки на баща си. == Биография == === Начални години === [[Файл:Agnolo Bronzino - Eleonora di Toledo with her son Francesco.jpg|ляво|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на [[Елеонора ди Толедо|Елеонора да Толедо]] със сина ѝ Франческо'', 1549 г., Кралски дворец, Пиза]] [[Файл:FrancescodeMedici.jpg|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Потрет на Франческо де Медичи'', 1551 г., [[Уфици]]]] Той е кръстен на обет, даден от майка му по повод на поклонение във [[Францискански орден|францисканското]] светилище [[Светилището на Ла Верна|Ла Верна]]<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico) DBI Eleonora de Toledo]</ref>. От [[1564|1564 г.]] е [[регент]] на Великото херцогство на мястото на баща си. На 18 декември [[1565]] [[1578|г.]] се жени за [[Йохана Австрийска|Йоана Австрийска]], дъщеря на [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбургски]]. След смъртта ѝ се жени за [[Бианка Капело]] през [[1579]] г. Двамата имат син [[Антонио Медичи|Антонио]], който се противопоставя на членовете на семейството си и е изключен от наследяването. Съпругата му Бианка не е обичана от двора и от брата на Франческо, кардинал [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], дотолкова, че внезапната смърт на двойката, само с един ден разлика един от друг, кара да се подозира дълго време поръчано отравяне от самия кардинал, докато хрониките говорят за причини, свързани с фулминантно заболяване. През [[2006|2006 г.]] се смята, че е доказано действително [[Арсен|отравяне с арсен]], но последващите тестове, проведени през [[2009|2009 г.]], показват, че смъртта се дължи на [[малария]]. === Велик херцог на Тоскана === Франческо, подобно на баща си [[Козимо I Медичи|Козимо]], е склонен към деспотизъм, но противно на него не успява да запази независимостта на Флоренция и действа почти като обикновен [[васал]] на своя тъст, императора на [[Император на Свещената Римска империя|Свещената Римска империя]]. Уплашен от [[Заговор на Пучи|заговора на Орацио Пучи и Пиеро Ридолфи]] и други флорентински благородници през [[1575]] г., той е безмилостен към отговорните и с тяхната подкрепа, като дори стига дотам, че дава съгласието си, ако не и да организира убийството на две жени от семейство [[Медичи]], които поддържат отношения с Анти-медичи партията: сестра му [[Изабела Медичи|Изабела де Медичи]] и неговата снаха [[Леонора Алварес де Толедо]], убити от съответните им съпрузи по-малко от седмица при много сходни обстоятелства. Освен това Франческо не се интересува много от политиката и предпочита да остави съдбата на Великото херцогство в ръцете на многобройните служители, на които сляпо се доверява. Той продължава да облага поданиците си с тежки данъци, за да плаща голям данък на Империята. [[Файл:Alessandro Allori - Francesco de' Medici - 1965.1179 - Art Institute of Chicago.jpg|мини|[[Алесандро Алори]], ''Портрет на Франческо I де Медичи'', ок. 1560 г., Чикагски худ. институт]] Подобно на своите предци херцогът е важен покровител на изкуствата, подкрепяйки много художници и възлагайки на [[Бернардо Буонталенти]] да построи вила в [[Пратолино]], където самият той купува имение през [[1568]] г. [[Вила Демидов|Вилата]], която сега е изгубена, е построена между [[1569]] и [[1581|1581 г.]] и е запомнена като най-разкошната от [[Вили на Медичите|вилите на Медичите]], построена с намерението да създаде приказна обстановка за втората съпруга на Франческо. Самият Буонталенти поверява проектирането на града-крепост [[Ливорно]], за да осигури подходящ излаз към морето за трафика на Великото херцогство. Той купува [[Вила ла Маджия|Вила Ла Маджия]] и цялото имущество на вилата на [[Монталбано (планина)|планината Монталбано]]. Франческо I е запален по [[алхимия]]та и чувствителен към трудовете на големите химици и алхимици на времето. Вдъхновен от [[Китайски порцелан|китайския порцелан]], внесен на Запад, той иска на всяка цена да се реши проблемът със смесите, за да се направят порцеланите. Така в Казино ди Сан Марко във Флоренция, под ръководството на Буонталенти, той поставя „арканистите" на работа, участвайки в експериментите им с дълги посещения в лабораторията. Опитите са успешни и около [[1575]] г. първите произведения на стъкловиден порцелан, правени някога на Запад, т. нар. „порцелан на Медичите“, виждат бял свят. Известно с тези проучвания е ''Studiolo'' – неговият работен кабинет в [[Палацо Векио]] във Флоренция, завършен между 1570 и 1572 г., съдържащ забележителна колекция от фрески и картини. Той е поръчан на [[Джорджо Вазари]] и е посветен на това „''... да служи за гардероб за редки и скъпоценни неща, както и за валута и за изкуство, така да се каже за бижута, медали, издълбани камъни, обработени кристали и вази...''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cfs-cls.cz/Files/nastenka/page_3024/Version1/Francesco%20I.pdf|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-01-24|архив_дата=2015-09-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150923202055/http://www.cfs-cls.cz/Files/nastenka/page_3024/Version1/Francesco%20I.pdf}}</ref> През 1585 г. той има честта да бъде домакин на [[посолство Теншо]] в своя двор – първата [[Япония|японска]] дипломатическа мисия в [[Европа]], на която той също показва в [[Пиза]] и [[Сиена]]. Умира на [[19 октомври]] [[1587]] г., а съпругата му [[Бианка Капело]] – на 20 октомври, и дълго време има подозрения, че тяхната смърт е причинена от неговия брат и наследник [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]]. Наследен е от брат си Фердинандо, който напуска кардиналската си длъжност за случая. === Противоречива смърт === [[Файл:Francesco medici rubens.jpg|мини|''Посмъртен портрет на Франческо I де Медичи'', рисуван между [[1621]] и 1625 г. от [[Петер Паул Рубенс|Питер Паул Рубенс]] за ''[[Цикълът на Мария де Медичи|Цикъла на Мария де Медичи в]]'' [[Люксембургски дворец|Люксембургския дворец]], сега в [[Лувър|Музея „Лувър]]“, [[Париж]]]] Вечерта на 8 октомври [[1587]] г., след ден, прекаран на лов с брат му [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо]], Франческо I и съпругата му Бианка вечерят във [[Вила на Медичите (Поджо а Каяно)|Вилата на Медичите]] в [[Поджо а Каяно]]. Първо Франческо, а след това и Бианка се почувстват зле и скоро си лягат, страдайки от периодична треска с висока температура и епизоди на повръщане: 11-12 дни по-късно и двамата умират, без единият да узнае за другия. Четирима професори от [[Флорентински университет|Университета във Флоренция]] (токсиколозите Франческо Мари, Елизабета Бертол, Алдо Полетини и историкът на медицината Донатела Липи) анализират фрагменти от черния дроб на Бианка и Франческо: тези тленни останки са открити преди няколко години в църквата [[Сан Франческо в Бонистало]] след откриването на документ, който свидетелства, че вътрешностите на двамата съпрузи са били заровени там след аутопсията. Много леки следи от женски и мъжки черен дроб са достатъчни, за да докажат следи от [[арсен]], в смъртоносни, но не и фулминантни количества (оттук и дългата агония); в този момент остава само да се изясни бащинството на органичните тъкани. Ако Фердинандо отказва държавно погребение за Бианка Капело (поради което погребението се игнорира), Франческо I е погребан в [[Параклиси на Медичите|параклисите на Медичите]] в базиликата „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“ до първата си съпруга [[Йохана Австрийска]]. Точно от гробницата на Франческо, обект на скорошна инспекция през [[2004|2004 г.]] в рамките на голям проучвателен проект за семейство Медичи, са открити органични останки, чието [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]] е установено, че е съвместимо с това на мъжкия черен дроб, което позволява определеното приписване. През [[1857|1857 г.]], по време на първоначално проучване на телата на Медичи, тялото на Франческо I е открито „''... много запазено ... има плешиво чело, черна коса, черна и необработена брада. Напуканите и свити ръце ясно показват, че човекът, на когото са принадлежали, е починал в спазми. Облечен е в тъмен ciambellotto, може би черен: има подобни панталони в испански стил, черни копринени чорапи и кожени обувки''".<ref>Sommi Picenardi G., ''Exhumation and reconnoissance of the Ashes of the Medici Princes направени през 1857 г. Протоколи и бележки“, Archivio Storico Italiano Серия V, Том I-II, M. Cellini & c., Флоренция 1888 г. в D. Lippi, „Illacrimate Sepolture – Любопитни факти и научни изследвания в историята на exhumation dei Medici'', Флоренция, 2006 [http://www.fupress.com/Archivio/pdf%5C4415.pdf онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160917161000/http://www.fupress.com/Archivio/pdf%5C4415.pdf |date=2016-09-17 }}.</ref> В цинковата кутия на Франческо I, [[Ексхумация|ексхумирана]] от Параклисите на Медичите през [[2004|2004 г.]], няма следи от органични материали, а само останки от тъкан, която обвива костите, освен това широко манипулирана от антрополозите през [[1950-те|1950-те г]]. Така че [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК-то]], намерено и сравнено с тази в [[Бонистало]] (подселище на днешно [[Поджо а Каяно]]), не е оригиналната ДНК, а се дължи на замърсяване. Освен това костницата в Бонистало не е разкопана с археологически техники. Обичайна практика е след аутопсията отстранените вътрешности да се третират с арсенови съединения, за да се запазят. Франческо I има висока и периодична треска, докато отравянето с арсен се характеризира с повръщане без температура. Така че отравянето остава само проста хипотеза, поне за някои учени. [[Файл:Pulzone, Scipione - Official portrait of Francesco I de' Medici as Grand Duke of Tuscany.jpg|ляво|мини|[[Шипионе Пулцоне]], ''Портрет на Франческо I де Медичи'', 1590 г., [[Уфици|Галерия Уфици]], Флоренция]] Тезата, формулирана през 2006 г. от групата учени от университетите на Флоренция и [[Павийски университет|Павия]], се основава на доказателства, получени от внимателен анализ на исторически документи и точни лабораторни изследвания. В допълнение към симптомите, представени от Франческо I, резултатите от аутопсията и резултатите от химико-токсикологичните изследвания, извършени върху останките, намерени в Бонистало, допринасят за определянето на картина, съвместима със смъртоносно [[Арсен|отравяне с арсен]]. Има многобройни научни публикации и токсикологични текстове (един от тях е Curtis D. Klassen ''Casarett и Doull's Toxicology - The basic science of poisons''), които съобщават за треска сред симптомите на интоксикация с арсен, придружена от епизоди на бурно [[повръщане]], което продължава през целия патологичен процес. Освен това, в случаи на отравяне, е документирано отделянето на силно миризливи [[изпражнения]], затруднения в дишането и блокиране на бъбреците в последните дни от живота на Великия херцог. Клиничната картина, описана в документите, свързани с хода на болестта на Франческо I, подчертава наличието на остри болки, белязани от писъци и стенания, толкова силни, че се чуват във всички стаи на вилата. Тези констатации са в съответствие с разкъсващите киселини и силната, делириумна възбуда, които също характеризират отравянето с арсен. Доказателствата, получени от аутопсията на Франческо I, също потвърждават хипотезата за интоксикация. Забележителното стомашно възпаление, кафявият, уголемен и много труден за разрязване [[черен дроб]], както и [[Хиперемия|хиперемираните]] и [[Оток|едематозни]] [[Бял дроб|бели дробове]] са повече от показателни. [[Слезка|Далакът]] е нормален и липсата на [[хипертрофия]] ([[спленомегалия]]) от друга страна изключва смъртта да е настъпила поради пристъп на [[малария]]. За да се потвърди идентичността на останките, в които е открита концентрация на арсен, съвместима със състояние на остра интоксикация, ДНК-то, открито в останките, взети в Бонистало, е сравнено с останките, намерени през 2004 г. в [[Параклиси на Медичите|параклисите на Медичите]] и приписани със сигурност на Франческо I. По-специално, по време на ексхумацията през [[2004|2004 г.]], в допълнение към костите на великия херцог, е открит фрагмент от кожа с придатъци от коса. Тази матрица е използвана като еталон за генетични изследвания. Резултатите на флорентинските изследователи се сблъскват с обективния факт, че антрополозите от 1950-те г., и по-специално проф. Джузепе Гена, прави гипсовата отливка на черепа на Франческо I, което непременно включва пълното отстраняване на всички останали меки тъкани. Следователно самото присъствие на фрагмента от кожа, на който се основават всички изследвания, трябва да се счита за невъзможно. Освен това процедурите за извличане и амплификация на ДНК не са достатъчно документирани в тяхната статия (Л. Отини). И накрая, изглежда много вероятно молекулярният резултат, получен в лаборатория, която не е посветена на изследването на древна ДНК, да се дължи на съвременното замърсяване на ДНК . Дебат с научно-академично значение по темата със сигурност не може да пренебрегне публикуването на резултати и аргументи в международно признати списания и точно поради тази причина откритията на флорентинския екип са публикувани в добре известно списание. Но всяко възражение срещу тезата им предизвиква дебат на високо ниво в името на науката и истината, който може да бъде само положителен. Въпреки това анализът през [[2009|2009 г.]], извършен с модерен имунологичен метод от изследователи от университетите в Пиза и Торино, и откриването на наличието на протеини от Plasmodium falciparum (причинител на пернициозна малария) в костната тъкан на Франческо I, потвърждава източниците, според които великият херцог и съпругата му са починали от маларийна треска и отново отхвърля вече противоречивата хипотеза за отравянето с арсен.<ref>{{Dead link|https://www.academia.edu/16198414/Reply_Malaria_of_Francesco_I_de_Medici_|bot=InternetArchiveBot}}</ref> Наличието на арсен може да се обясни с практиката на лекарите от времето да третират вътрешните органи, отстранени при аутопсията, с арсенови съединения, за да благоприятстват тяхното запазване. == Франческо I и науката == Запомнен от своите поданици повече с екстравагантността си, отколкото с просветеното покровителство, на него са дължими важни градоустройствени и културни инициативи, като разширяването на [[Пристанище Ливорно|пристанището на Ливорно]], основаването на [[Уфици|галерия Уфици]] през [[1581|1581 г.]], създаването на ''Studiolo'' в [[Палацо Векио]], стимулът на натуралистичните изследвания и насърчаването на алхимичните изследвания, в които той лично участва, което ще доведе до изобретяването на т. нар. [[Керамика на Медичите]]. == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. 18 декември 1565 г. във [[Флоренция]] за [[ерцхерцог]]иня [[Йохана Австрийска]] (* 24 януари 1547, [[Прага]]; † 10 април 1578, [[Флоренция]]), дъщеря на [[император]] [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] и на съпругата му [[Анна Ягелонина]] от Унгария и Бохемия, от която има 8 деца: * [[Елеонора де Медичи]] (* 28 февруари 1567<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf|заглавие=Tavola genealogica edlla famiglia Medici|достъп_дата=2023-05-12|архив_дата=2023-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512102805/https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf}}</ref>, Флоренция; † 9 септември 1611, [[Карвина|Карвиана]]), чрез брак [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]]''',''' ∞ 1584 за [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] (* 1562, † 1612), от когото има 5 сина и 2 дъщери * Ромола де Медичи (* 20 ноември 1568, Флоренция; † 2 декември 1568, Флоренция) * [[Анна де Медичи (1569 – 1584)|Анна де Медичи]] (* 31 декември 1569, Флоренция; † 19 февруари 1584, Флоренция) * Изабела де Медичи (* 30 септември 1571, † 8 август 1572) * Лукреция де Медичи (* 7 ноември 1572, Флоренция; † 14 август 1574, Флоренция) * [[Мария де Медичи]] (* 26 април 1573, Флоренция; † 3 юли 1642, [[Кьолн]]), чрез брак кралица на Франция, ∞ 5 октомври 1600 за [[Анри IV]], крал на Франция (* 13 декември 1553; † 14 май 1610), [[херцог]] на [[Вандом]] (1562 – 1589), [[крал на Навара]] (1572 – 1610), [[дофин]] на [[Виен]] (1589 – 1601) и крал на Франция (1589 – 1610), от когото има 3 сина (сред които крал [[Луи XIII]]) и 3 дъщери. * [[Филипо де Медичи]] (* 20 май 1577, Флоренция; † 29 март 1582, Флоренция), наследник на [[Велико херцогство Тоскана|Велико херцогство на Тоскана]], [[велик принц на Тоскана]] * дете (*/† 10 април 1578), умира в утробата на майка си, която впоследствие умира. ∞ 2. тайно юни 1578 за дългогодишната си метреса [[Бианка Капело]] (* 1548, [[Венеция]], † 20 октомври [[1587]], [[Поджо а Каяно]]), [[Венецианска република|венецианска]] благородничка. Той обявява публично брака едва на 10 юни 1579 г., с което скандализира поданиците си. От нея той има един син: * [[Антонио Медичи|Антонио де Медичи]] (* 29 август 1576, Флоренция; † 2 май 1621, Флоренция), [[Малтийски орден|рицар на Малта]] (1594); [[приор]] на [[Пиза]]; велик херцогски дипломат във Франция (1598), в [[Милано]] (1598), в [[Генуа]] (1599), в [[Болоня]] (1601), в [[Ливорно]] (1602, 1603, 1614), в [[Рим]] (1605), в [[Мантуа]] (1608), в [[Равена]] (1608 г.). След смъртта на единствения му син от първата му съпруга, Великият херцог легитимира извънбрачния син. По молба на Бианки, Франческо дава на Антонио Маркизат Капистрано в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]].<ref>''Covoni P.'' Don Antonio de'Medici al Casino di San Marco : [итал.]. Firenze : Tipografia cooperativa, 1892, с. 9</ref> През 1583 г. той официално го представя за свой приемник и моли испанския крал да признае Антонио в това му качество. През 1584 г. крал Филип II дава на престолонаследника титлата „принц на Капистрано“.<ref>''[https://web.archive.org/web/20160306104558/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/en/Scheda_Antonio_di_Francesco_I Antonio di Francesco I (1576—1621)]'' (итал.). ''www.palazzo-medici.it''. Palazzo Medici. <small>Посетени на 22 септември 2014.</small> <small>Архивирано от оригинала на 6 март 2016 г.</small></ref><ref>Luti F. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/antonio-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ Medici, Antonio de]''’ (итал.). ''www.treccani.it''. Dizionario Biografico degli Italiani, Volume LXXIII (2009). <small>Посетено на 23 януари 2023 г.</small></ref> Още когато Франческо е женен за Йохана Австрийска, той се влюбва в красивата Бианка, която също е омъжена. Връзката им е тайна и голямо вълнение предизвика убийството на улицата на нейния съпруг [[Пиетро Бонавентури]] при неуточнени обстоятелства през 1572 г. Всъщност Пиетро знае за изневярата на жена си, но я приема, защото успява да си намери работа в двора на Великия херцог като управител и да подобри стандарта си на живот, който дотогава е доста скромен. Утешавайки се с други жени и с разпуснат живот, той е намерен убит на улицата една сутрин, застрелян от няколко убийци, може би изпратени от роднини на жена му или водени от друга сенчеста дейност, в която може да е участвал. Има подозрения, че поръчителят е самият Франческо I. Когато съпругата на Франческо също умира, той и Бианка най-накрая успяха да се оженят, въпреки че от благоразумие първоначално сватбата е отпразнувана тайно поради твърдото противопоставяне на цялото семейство на Великия херцог срещу жената, която е източник на скандал за Франческо I. Ето защо не е изненадващо, че синът на двойката, дон Антонио – единственият оцелял син на Франческо I, никога не е приет като официален наследник на Великото херцогство и на него остро се противопоставя чичо му кардинал Фердинандо, по-късно Велик херцог под името [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]]. Всъщност истинското потекло на Антонио не е известно, понякога се споменава като син на Бианка, понякога като син на една от нейните слугини, който е осиновен от Франческо I и Бианка, но във всеки случай той се смята за незаконен и не е добре приет от законните наследници. <gallery caption="" class="center"> Файл:Alessandro Allori 033.jpg|[[Алесандро Алори]], ''Портрет на Йохана Австрийска'', [[1570|ок. 1570]] г., Съкровищница на великите херцози, [[Флоренция]] Файл:Alessandro allori, ritratto di bianca cappello, in tempera su intonaco, 02.jpg|Алесандро Алори, ''[[Портрет на Бианка Капело]]'', ок. [[1580]] г., [[Уфици|Галерия Уфици]], [[Флоренция]] Файл:Studio of Frans Pourbus II Eleanor de' Medici Duchess of Mantua.jpg|Школа на [[Франс Пурбус-младши|Франс Пурбус-Младши]], ''Портрет на Елеонора де Медичи, херцогиня на Мантуа'', ок. 1600 Файл:Ana de Medici01.jpg|Вероятен портрет на Анна де Медичи Файл:0 Marie de Médicis - Frans Pourbus le Jeune - Louvre (INV1710) - (2).JPG|[[Франс Пурбус-младши]], ''Портрет на Мария де Медичи'', 1610, [[Лувър]], [[Париж]] Файл:Don Filippo de' Medici, Gran principe di Toscana.jpg|''Портрет на Филипо де Медичи'', 1600, Галерия „Дейвид Койцер“, [[Цюрих]] Файл:Portrait of Antonio de Medici.png|[[Валоре Казини]], ''Потрет на Антонио де Медичи'', XVII век Файл:Alessandro Allori - Bianca Capello (Dallas Museum).jpg|Алесандро Алори, ''Портрет на великата херцогиня Бианка Капело де Медичи със сина ѝ Антонио'', ок. 1580 – ок. 1614, Худ. музей на Далас </gallery> == Източници == * Harold Acton, ''Gli ultimi Medici'', ISBN 88-06-59870-8 * Hibbert, Christopher (1979). „XXI“. In Pelican History of Art. The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin Books Ltd. * [http://www.belpaese2000.narod.ru/Citta/Firenze/medici.htm Медичите във Флоренция]. * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 Архив на семейство Медичи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071112051228/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 |date=2007-11-12 }}. {{икона|en}} * [http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm#Medici За Фердинандо I Медичи] {{Webarchive|url=https://archive.ph/20160916232408/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm%23Medici#Medici |date=2016-09-16 }} в книгата ''Salvador Miranda. The Cardinals of the Holy Roman Church'' на сайте Florida International University. {{икона|en}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://documents.medici.org "The Medici Archive Project"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=201&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 "The Medici Archive Project Bio Page"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190202041520/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=201&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 |date=2019-02-02 }} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=199 "Toledo-de' Medici, Leonor de (Eleonora)"], ''The Medici Archive Project'' * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=4800 "Osorio Pimentel, María"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090116143031/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=4800 |date=2009-01-16 }}, ''The Medici Archive Project'' * [http://fmg.ac/Projects/CharlesII/5-10/29.htm „''Leonora Alvarez de Toledo''“], fmg.ac, Medieval Lands Project * [http://www.paleopatologia.it/attivita/pagina.php?recordID=24 Francesco I de' Medici e di Bianca Cappello] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120525181716/http://www.paleopatologia.it/attivita/pagina.php?recordID=24 |date=2012-05-25 }}, paleopatologia.it {{пост начало}} {{пост|[[велик херцог на Тоскана]]|[[1574]]|[[1587]]|[[Козимо I Медичи|Козимо I]]|[[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I]]}} {{пост край}}{{Превод от|it|Francesco I de' Medici|130581724}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Велики херцози на Тоскана]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] buar47elk1earohr8tqmze620i7s4vy 12397939 12397796 2024-10-28T21:41:57Z Ambra75 259141 12397939 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Франческо де Медичи|Франческо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Francesco I de' Medici | категория = аристократ | описание = Велик херцог на Тоскана | портрет = Francesco I de Medici.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[1574]] – [[1587]];<br>[[1564]] – [[1574]] (регент на Козимо I де Медичи) | коронация = | предшественик = [[Козимо I Медичи]] | наследник = [[Фердинандо I Медичи]] | други титли = Велик принц на Тоскана | герб = | герб-описание = | отличия = }} |деца=[[Елеонора де Медичи]]<br>Ромола де Медичи<br>[[Анна де Медичи]]<br>Изабела де Медичи<br>Лукреция де Медичи<br>[[Мария де Медичи]]<br>[[Филипо де Медичи]]<br>[[Антонио де Медичи]]}} '''Франчèско I де Мèдичи''' ({{lang|it|Francesco I de' Medici}}; * [[25 март]] [[1541]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[19 октомври]] [[1587]] във [[Вила на Медичите (Поджо а Каяно)|Вила на Медичите]] в [[Поджо а Каяно]], Велико херцогство Тоскана<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-i-de-medici-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico)/ FRANCESCO I de' Medici, granduca di Toscana]'', in ''Treccani''. <small>Посетено на 12 май 2023.</small></ref>) е вторият [[велик херцог]] на Тоскана (1574 – 1587). == Произход == Той е най-големият син на [[Козимо I де Медичи]] (1519 – 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо]] (1522 – 1562). Негови дядо и баба по бащина линия са [[кондотиер]]ът [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и [[Мария Осорио и Пиментел]], маркиза на Вилафранка дел Биерсо. Има шестима братя и четири сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (1540 – 1557) * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (1542 – 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I]] [[Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (1543 – 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (1544 или 1545 – 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга ([[1560]]) на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (1546 – 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (1547 – 1562) * Антонио (1548 – 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (1549 – 1609), кардинал на Светата римска църква от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I се възкачва на престола на Великото херцогство на Тоскана, ставайки 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (1533 – 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (1554 – 1604), военен, генерал и политик, който убива жена си заради изневяра. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри извънбрачни връзки на баща си. == Биография == === Начални години === [[Файл:Agnolo Bronzino - Eleonora di Toledo with her son Francesco.jpg|ляво|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на [[Елеонора ди Толедо|Елеонора да Толедо]] със сина ѝ Франческо'', 1549 г., Кралски дворец, Пиза]] [[Файл:FrancescodeMedici.jpg|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Потрет на Франческо де Медичи'', 1551 г., [[Уфици]]]] Той е кръстен на обет, даден от майка му по повод на поклонение във [[Францискански орден|францисканското]] светилище [[Светилището на Ла Верна|Ла Верна]]<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico) DBI Eleonora de Toledo]</ref>. От [[1564|1564 г.]] е [[регент]] на Великото херцогство на мястото на баща си. На 18 декември [[1565]] [[1578|г.]] се жени за [[Йохана Австрийска|Йоана Австрийска]], дъщеря на [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбургски]]. След смъртта ѝ се жени за [[Бианка Капело]] през [[1579]] г. Двамата имат син [[Антонио Медичи|Антонио]], който се противопоставя на членовете на семейството си и е изключен от наследяването. Съпругата му Бианка не е обичана от двора и от брата на Франческо, кардинал [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], дотолкова, че внезапната смърт на двойката, само с един ден разлика един от друг, кара да се подозира дълго време поръчано отравяне от самия кардинал, докато хрониките говорят за причини, свързани с фулминантно заболяване. През [[2006|2006 г.]] се смята, че е доказано действително [[Арсен|отравяне с арсен]], но последващите тестове, проведени през [[2009|2009 г.]], показват, че смъртта се дължи на [[малария]]. === Велик херцог на Тоскана === Франческо, подобно на баща си [[Козимо I Медичи|Козимо]], е склонен към деспотизъм, но противно на него не успява да запази независимостта на Флоренция и действа почти като обикновен [[васал]] на своя тъст, императора на [[Император на Свещената Римска империя|Свещената Римска империя]]. Уплашен от [[Заговор на Пучи|заговора на Орацио Пучи и Пиеро Ридолфи]] и други флорентински благородници през [[1575]] г., той е безмилостен към отговорните и с тяхната подкрепа, като дори стига дотам, че дава съгласието си, ако не и да организира убийството на две жени от семейство [[Медичи]], които поддържат отношения с Анти-медичи партията: сестра му [[Изабела Медичи|Изабела де Медичи]] и неговата снаха [[Леонора Алварес де Толедо]], убити от съответните им съпрузи по-малко от седмица при много сходни обстоятелства. Освен това Франческо не се интересува много от политиката и предпочита да остави съдбата на Великото херцогство в ръцете на многобройните служители, на които сляпо се доверява. Той продължава да облага поданиците си с тежки данъци, за да плаща голям данък на Империята. [[Файл:Alessandro Allori - Francesco de' Medici - 1965.1179 - Art Institute of Chicago.jpg|мини|[[Алесандро Алори]], ''Портрет на Франческо I де Медичи'', ок. 1560 г., Чикагски худ. институт]] Подобно на своите предци херцогът е важен покровител на изкуствата, подкрепяйки много художници и възлагайки на [[Бернардо Буонталенти]] да построи вила в [[Пратолино]], където самият той купува имение през [[1568]] г. [[Вила Демидов|Вилата]], която сега е изгубена, е построена между [[1569]] и [[1581|1581 г.]] и е запомнена като най-разкошната от [[Вили на Медичите|вилите на Медичите]], построена с намерението да създаде приказна обстановка за втората съпруга на Франческо. Самият Буонталенти поверява проектирането на града-крепост [[Ливорно]], за да осигури подходящ излаз към морето за трафика на Великото херцогство. Той купува [[Вила ла Маджия|Вила Ла Маджия]] и цялото имущество на вилата на [[Монталбано (планина)|планината Монталбано]]. Франческо I е запален по [[алхимия]]та и чувствителен към трудовете на големите химици и алхимици на времето. Вдъхновен от [[Китайски порцелан|китайския порцелан]], внесен на Запад, той иска на всяка цена да се реши проблемът със смесите, за да се направят порцеланите. Така в Казино ди Сан Марко във Флоренция, под ръководството на Буонталенти, той поставя „арканистите" на работа, участвайки в експериментите им с дълги посещения в лабораторията. Опитите са успешни и около [[1575]] г. първите произведения на стъкловиден порцелан, правени някога на Запад, т. нар. „порцелан на Медичите“, виждат бял свят. Известно с тези проучвания е ''Studiolo'' – неговият работен кабинет в [[Палацо Векио]] във Флоренция, завършен между 1570 и 1572 г., съдържащ забележителна колекция от фрески и картини. Той е поръчан на [[Джорджо Вазари]] и е посветен на това „''... да служи за гардероб за редки и скъпоценни неща, както и за валута и за изкуство, така да се каже за бижута, медали, издълбани камъни, обработени кристали и вази...''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cfs-cls.cz/Files/nastenka/page_3024/Version1/Francesco%20I.pdf|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-01-24|архив_дата=2015-09-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150923202055/http://www.cfs-cls.cz/Files/nastenka/page_3024/Version1/Francesco%20I.pdf}}</ref> През 1585 г. той има честта да бъде домакин на [[посолство Теншо]] в своя двор – първата [[Япония|японска]] дипломатическа мисия в [[Европа]], на която той също показва в [[Пиза]] и [[Сиена]]. Умира на [[19 октомври]] [[1587]] г., а съпругата му [[Бианка Капело]] – на 20 октомври, и дълго време има подозрения, че тяхната смърт е причинена от неговия брат и наследник [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]]. Наследен е от брат си Фердинандо, който напуска кардиналската си длъжност за случая. === Противоречива смърт === [[Файл:Francesco medici rubens.jpg|мини|''Посмъртен портрет на Франческо I де Медичи'', рисуван между [[1621]] и 1625 г. от [[Петер Паул Рубенс|Питер Паул Рубенс]] за ''[[Цикълът на Мария де Медичи|Цикъла на Мария де Медичи в]]'' [[Люксембургски дворец|Люксембургския дворец]], сега в [[Лувър|Музея „Лувър]]“, [[Париж]]]] Вечерта на 8 октомври [[1587]] г., след ден, прекаран на лов с брат му [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо]], Франческо I и съпругата му Бианка вечерят във [[Вила на Медичите (Поджо а Каяно)|Вилата на Медичите]] в [[Поджо а Каяно]]. Първо Франческо, а след това и Бианка се почувстват зле и скоро си лягат, страдайки от периодична треска с висока температура и епизоди на повръщане: 11-12 дни по-късно и двамата умират, без единият да узнае за другия. Четирима професори от [[Флорентински университет|Университета във Флоренция]] (токсиколозите Франческо Мари, Елизабета Бертол, Алдо Полетини и историкът на медицината Донатела Липи) анализират фрагменти от черния дроб на Бианка и Франческо: тези тленни останки са открити преди няколко години в църквата [[Сан Франческо в Бонистало]] след откриването на документ, който свидетелства, че вътрешностите на двамата съпрузи са били заровени там след аутопсията. Много леки следи от женски и мъжки черен дроб са достатъчни, за да докажат следи от [[арсен]], в смъртоносни, но не и фулминантни количества (оттук и дългата агония); в този момент остава само да се изясни бащинството на органичните тъкани. Ако Фердинандо отказва държавно погребение за Бианка Капело (поради което погребението се игнорира), Франческо I е погребан в [[Параклиси на Медичите|параклисите на Медичите]] в базиликата „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“ до първата си съпруга [[Йохана Австрийска]]. Точно от гробницата на Франческо, обект на скорошна инспекция през [[2004|2004 г.]] в рамките на голям проучвателен проект за семейство Медичи, са открити органични останки, чието [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]] е установено, че е съвместимо с това на мъжкия черен дроб, което позволява определеното приписване. През [[1857|1857 г.]], по време на първоначално проучване на телата на Медичи, тялото на Франческо I е открито „''... много запазено ... има плешиво чело, черна коса, черна и необработена брада. Напуканите и свити ръце ясно показват, че човекът, на когото са принадлежали, е починал в спазми. Облечен е в тъмен ciambellotto, може би черен: има подобни панталони в испански стил, черни копринени чорапи и кожени обувки''".<ref>Sommi Picenardi G., ''Exhumation and reconnoissance of the Ashes of the Medici Princes направени през 1857 г. Протоколи и бележки“, Archivio Storico Italiano Серия V, Том I-II, M. Cellini & c., Флоренция 1888 г. в D. Lippi, „Illacrimate Sepolture – Любопитни факти и научни изследвания в историята на exhumation dei Medici'', Флоренция, 2006 [http://www.fupress.com/Archivio/pdf%5C4415.pdf онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160917161000/http://www.fupress.com/Archivio/pdf%5C4415.pdf |date=2016-09-17 }}.</ref> В цинковата кутия на Франческо I, [[Ексхумация|ексхумирана]] от Параклисите на Медичите през [[2004|2004 г.]], няма следи от органични материали, а само останки от тъкан, която обвива костите, освен това широко манипулирана от антрополозите през [[1950-те|1950-те г]]. Така че [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК-то]], намерено и сравнено с тази в [[Бонистало]] (подселище на днешно [[Поджо а Каяно]]), не е оригиналната ДНК, а се дължи на замърсяване. Освен това костницата в Бонистало не е разкопана с археологически техники. Обичайна практика е след аутопсията отстранените вътрешности да се третират с арсенови съединения, за да се запазят. Франческо I има висока и периодична треска, докато отравянето с арсен се характеризира с повръщане без температура. Така че отравянето остава само проста хипотеза, поне за някои учени. [[Файл:Pulzone, Scipione - Official portrait of Francesco I de' Medici as Grand Duke of Tuscany.jpg|ляво|мини|[[Шипионе Пулцоне]], ''Портрет на Франческо I де Медичи'', 1590 г., [[Уфици|Галерия Уфици]], Флоренция]] Тезата, формулирана през 2006 г. от групата учени от университетите на Флоренция и [[Павийски университет|Павия]], се основава на доказателства, получени от внимателен анализ на исторически документи и точни лабораторни изследвания. В допълнение към симптомите, представени от Франческо I, резултатите от аутопсията и резултатите от химико-токсикологичните изследвания, извършени върху останките, намерени в Бонистало, допринасят за определянето на картина, съвместима със смъртоносно [[Арсен|отравяне с арсен]]. Има многобройни научни публикации и токсикологични текстове (един от тях е Curtis D. Klassen ''Casarett и Doull's Toxicology - The basic science of poisons''), които съобщават за треска сред симптомите на интоксикация с арсен, придружена от епизоди на бурно [[повръщане]], което продължава през целия патологичен процес. Освен това, в случаи на отравяне, е документирано отделянето на силно миризливи [[изпражнения]], затруднения в дишането и блокиране на бъбреците в последните дни от живота на Великия херцог. Клиничната картина, описана в документите, свързани с хода на болестта на Франческо I, подчертава наличието на остри болки, белязани от писъци и стенания, толкова силни, че се чуват във всички стаи на вилата. Тези констатации са в съответствие с разкъсващите киселини и силната, делириумна възбуда, които също характеризират отравянето с арсен. Доказателствата, получени от аутопсията на Франческо I, също потвърждават хипотезата за интоксикация. Забележителното стомашно възпаление, кафявият, уголемен и много труден за разрязване [[черен дроб]], както и [[Хиперемия|хиперемираните]] и [[Оток|едематозни]] [[Бял дроб|бели дробове]] са повече от показателни. [[Слезка|Далакът]] е нормален и липсата на [[хипертрофия]] ([[спленомегалия]]) от друга страна изключва смъртта да е настъпила поради пристъп на [[малария]]. За да се потвърди идентичността на останките, в които е открита концентрация на арсен, съвместима със състояние на остра интоксикация, ДНК-то, открито в останките, взети в Бонистало, е сравнено с останките, намерени през 2004 г. в [[Параклиси на Медичите|параклисите на Медичите]] и приписани със сигурност на Франческо I. По-специално, по време на ексхумацията през [[2004|2004 г.]], в допълнение към костите на великия херцог, е открит фрагмент от кожа с придатъци от коса. Тази матрица е използвана като еталон за генетични изследвания. Резултатите на флорентинските изследователи се сблъскват с обективния факт, че антрополозите от 1950-те г., и по-специално проф. Джузепе Гена, прави гипсовата отливка на черепа на Франческо I, което непременно включва пълното отстраняване на всички останали меки тъкани. Следователно самото присъствие на фрагмента от кожа, на който се основават всички изследвания, трябва да се счита за невъзможно. Освен това процедурите за извличане и амплификация на ДНК не са достатъчно документирани в тяхната статия (Л. Отини). И накрая, изглежда много вероятно молекулярният резултат, получен в лаборатория, която не е посветена на изследването на древна ДНК, да се дължи на съвременното замърсяване на ДНК . Дебат с научно-академично значение по темата със сигурност не може да пренебрегне публикуването на резултати и аргументи в международно признати списания и точно поради тази причина откритията на флорентинския екип са публикувани в добре известно списание. Но всяко възражение срещу тезата им предизвиква дебат на високо ниво в името на науката и истината, който може да бъде само положителен. Въпреки това анализът през [[2009|2009 г.]], извършен с модерен имунологичен метод от изследователи от университетите в Пиза и Торино, и откриването на наличието на протеини от Plasmodium falciparum (причинител на пернициозна малария) в костната тъкан на Франческо I, потвърждава източниците, според които великият херцог и съпругата му са починали от маларийна треска и отново отхвърля вече противоречивата хипотеза за отравянето с арсен.<ref>{{Dead link|https://www.academia.edu/16198414/Reply_Malaria_of_Francesco_I_de_Medici_|bot=InternetArchiveBot}}</ref> Наличието на арсен може да се обясни с практиката на лекарите от времето да третират вътрешните органи, отстранени при аутопсията, с арсенови съединения, за да благоприятстват тяхното запазване. == Франческо I и науката == Запомнен от своите поданици повече с екстравагантността си, отколкото с просветеното покровителство, на него са дължими важни градоустройствени и културни инициативи, като разширяването на [[Пристанище Ливорно|пристанището на Ливорно]], основаването на [[Уфици|галерия Уфици]] през [[1581|1581 г.]], създаването на ''Studiolo'' в [[Палацо Векио]], стимулът на натуралистичните изследвания и насърчаването на алхимичните изследвания, в които той лично участва, което ще доведе до изобретяването на т. нар. [[Керамика на Медичите]]. == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. 18 декември 1565 г. във [[Флоренция]] за [[ерцхерцог]]иня [[Йохана Австрийска]] (* 24 януари 1547, [[Прага]]; † 10 април 1578, [[Флоренция]]), дъщеря на [[император]] [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] и на съпругата му [[Анна Ягелонина]] от Унгария и Бохемия, от която има 8 деца: * [[Елеонора де Медичи]] (* 28 февруари 1567<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf|заглавие=Tavola genealogica edlla famiglia Medici|достъп_дата=2023-05-12|архив_дата=2023-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512102805/https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf}}</ref>, Флоренция; † 9 септември 1611, [[Карвина|Карвиана]]), чрез брак [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]]''',''' ∞ 1584 за [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] (* 1562, † 1612), от когото има 5 сина и 2 дъщери * Ромола де Медичи (* 20 ноември 1568, Флоренция; † 2 декември 1568, Флоренция) * [[Анна де Медичи (1569 – 1584)|Анна де Медичи]] (* 31 декември 1569, Флоренция; † 19 февруари 1584, Флоренция) * Изабела де Медичи (* 30 септември 1571, † 8 август 1572) * Лукреция де Медичи (* 7 ноември 1572, Флоренция; † 14 август 1574, Флоренция) * [[Мария де Медичи]] (* 26 април 1573, Флоренция; † 3 юли 1642, [[Кьолн]]), чрез брак кралица на Франция, ∞ 5 октомври 1600 за [[Анри IV]], крал на Франция (* 13 декември 1553; † 14 май 1610), [[херцог]] на [[Вандом]] (1562 – 1589), [[крал на Навара]] (1572 – 1610), [[дофин]] на [[Виен]] (1589 – 1601) и крал на Франция (1589 – 1610), от когото има 3 сина (сред които крал [[Луи XIII]]) и 3 дъщери. * [[Филипо де Медичи]] (* 20 май 1577, Флоренция; † 29 март 1582, Флоренция), наследник на [[Велико херцогство Тоскана|Велико херцогство на Тоскана]], [[велик принц на Тоскана]] * дете (*/† 10 април 1578), умира в утробата на майка си, която впоследствие умира. ∞ 2. тайно юни 1578 за дългогодишната си метреса [[Бианка Капело]] (* 1548, [[Венеция]], † 20 октомври [[1587]], [[Поджо а Каяно]]), [[Венецианска република|венецианска]] благородничка. Той обявява публично брака едва на 10 юни 1579 г., с което скандализира поданиците си. От нея той има един син: * [[Антонио Медичи|Антонио де Медичи]] (* 29 август 1576, Флоренция; † 2 май 1621, Флоренция), [[Малтийски орден|рицар на Малта]] (1594); [[приор]] на [[Пиза]]; велик херцогски дипломат във Франция (1598), в [[Милано]] (1598), в [[Генуа]] (1599), в [[Болоня]] (1601), в [[Ливорно]] (1602, 1603, 1614), в [[Рим]] (1605), в [[Мантуа]] (1608), в [[Равена]] (1608 г.). След смъртта на единствения му син от първата му съпруга, Великият херцог легитимира извънбрачния син. По молба на Бианки, Франческо дава на Антонио Маркизат Капистрано в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]].<ref>''Covoni P.'' Don Antonio de'Medici al Casino di San Marco : [итал.]. Firenze : Tipografia cooperativa, 1892, с. 9</ref> През 1583 г. той официално го представя за свой приемник и моли испанския крал да признае Антонио в това му качество. През 1584 г. крал Филип II дава на престолонаследника титлата „принц на Капистрано“.<ref>''[https://web.archive.org/web/20160306104558/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/en/Scheda_Antonio_di_Francesco_I Antonio di Francesco I (1576—1621)]'' (итал.). ''www.palazzo-medici.it''. Palazzo Medici. <small>Посетени на 22 септември 2014.</small> <small>Архивирано от оригинала на 6 март 2016 г.</small></ref><ref>Luti F. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/antonio-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ Medici, Antonio de]''’ (итал.). ''www.treccani.it''. Dizionario Biografico degli Italiani, Volume LXXIII (2009). <small>Посетено на 23 януари 2023 г.</small></ref> Още когато Франческо е женен за Йохана Австрийска, той се влюбва в красивата Бианка, която също е омъжена. Връзката им е тайна и голямо вълнение предизвика убийството на улицата на нейния съпруг [[Пиетро Бонавентури]] при неуточнени обстоятелства през 1572 г. Всъщност Пиетро знае за изневярата на жена си, но я приема, защото успява да си намери работа в двора на Великия херцог като управител и да подобри стандарта си на живот, който дотогава е доста скромен. Утешавайки се с други жени и с разпуснат живот, той е намерен убит на улицата една сутрин, застрелян от няколко убийци, може би изпратени от роднини на жена му или водени от друга сенчеста дейност, в която може да е участвал. Има подозрения, че поръчителят е самият Франческо I. Когато съпругата на Франческо също умира, той и Бианка най-накрая успяха да се оженят, въпреки че от благоразумие първоначално сватбата е отпразнувана тайно поради твърдото противопоставяне на цялото семейство на Великия херцог срещу жената, която е източник на скандал за Франческо I. Ето защо не е изненадващо, че синът на двойката, дон Антонио – единственият оцелял син на Франческо I, никога не е приет като официален наследник на Великото херцогство и на него остро се противопоставя чичо му кардинал Фердинандо, по-късно Велик херцог под името [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]]. Всъщност истинското потекло на Антонио не е известно, понякога се споменава като син на Бианка, понякога като син на една от нейните слугини, който е осиновен от Франческо I и Бианка, но във всеки случай той се смята за незаконен и не е добре приет от законните наследници. <gallery caption="" class="center"> Файл:Alessandro Allori 033.jpg|[[Алесандро Алори]], ''Портрет на Йохана Австрийска'', [[1570|ок. 1570]] г., Съкровищница на великите херцози, [[Флоренция]] Файл:Alessandro allori, ritratto di bianca cappello, in tempera su intonaco, 02.jpg|Алесандро Алори, ''[[Портрет на Бианка Капело]]'', ок. [[1580]] г., [[Уфици|Галерия Уфици]], [[Флоренция]] Файл:Studio of Frans Pourbus II Eleanor de' Medici Duchess of Mantua.jpg|Школа на [[Франс Пурбус-младши|Франс Пурбус-Младши]], ''Портрет на Елеонора де Медичи, херцогиня на Мантуа'', ок. 1600 Файл:Ana de Medici01.jpg|Вероятен портрет на Анна де Медичи Файл:0 Marie de Médicis - Frans Pourbus le Jeune - Louvre (INV1710) - (2).JPG|[[Франс Пурбус-младши]], ''Портрет на Мария де Медичи'', 1610, [[Лувър]], [[Париж]] Файл:Don Filippo de' Medici, Gran principe di Toscana.jpg|''Портрет на Филипо де Медичи'', 1600, Галерия „Дейвид Койцер“, [[Цюрих]] Файл:Portrait of Antonio de Medici.png|[[Валоре Казини]], ''Потрет на Антонио де Медичи'', XVII век Файл:Alessandro Allori - Bianca Capello (Dallas Museum).jpg|Алесандро Алори, ''Портрет на великата херцогиня Бианка Капело де Медичи със сина ѝ Антонио'', ок. 1580 – ок. 1614, Худ. музей на Далас </gallery> == Източници == * Harold Acton, ''Gli ultimi Medici'', ISBN 88-06-59870-8 * Hibbert, Christopher (1979). „XXI“. In Pelican History of Art. The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin Books Ltd. * [http://www.belpaese2000.narod.ru/Citta/Firenze/medici.htm Медичите във Флоренция]. * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 Архив на семейство Медичи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071112051228/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 |date=2007-11-12 }}. {{икона|en}} * [http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm#Medici За Фердинандо I Медичи] {{Webarchive|url=https://archive.ph/20160916232408/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm%23Medici#Medici |date=2016-09-16 }} в книгата ''Salvador Miranda. The Cardinals of the Holy Roman Church'' на сайте Florida International University. {{икона|en}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://documents.medici.org "The Medici Archive Project"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=201&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 "The Medici Archive Project Bio Page"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190202041520/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=201&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 |date=2019-02-02 }} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=199 "Toledo-de' Medici, Leonor de (Eleonora)"], ''The Medici Archive Project'' * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=4800 "Osorio Pimentel, María"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090116143031/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=4800 |date=2009-01-16 }}, ''The Medici Archive Project'' * [http://fmg.ac/Projects/CharlesII/5-10/29.htm „''Leonora Alvarez de Toledo''“], fmg.ac, Medieval Lands Project * [http://www.paleopatologia.it/attivita/pagina.php?recordID=24 Francesco I de' Medici e di Bianca Cappello] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120525181716/http://www.paleopatologia.it/attivita/pagina.php?recordID=24 |date=2012-05-25 }}, paleopatologia.it {{пост начало}} {{пост|[[велик херцог на Тоскана]]|[[1574]]|[[1587]]|[[Козимо I Медичи|Козимо I]]|[[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I]]}} {{пост край}}{{Превод от|it|Francesco I de' Medici|130581724}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Велики херцози на Тоскана]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] cukyo162xz7dratq0x7rjd8ys65pfbk 12397945 12397939 2024-10-28T21:46:00Z Ambra75 259141 12397945 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Франческо де Медичи|Франческо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Francesco I de' Medici | категория = аристократ | описание = Велик херцог на Тоскана | портрет = Francesco I de Medici.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[21 април]] [[1574]] – [[19 октомври]] [[1587]];<br>[[1 май]] [[1564]] – [[21 април]] [[1574]] (регент на Козимо I де Медичи) | коронация = | предшественик = [[Козимо I де Медичи]] | наследник = [[Фердинандо I де Медичи]] | други титли = Велик принц на Тоскана | герб = | герб-описание = | отличия = }} |деца=[[Елеонора де Медичи]]<br>Ромола де Медичи<br>[[Анна де Медичи]]<br>Изабела де Медичи<br>Лукреция де Медичи<br>[[Мария де Медичи]]<br>[[Филипо де Медичи]]<br>[[Антонио де Медичи]]|погребан=Параклис на принцовете, Параклиси на Медичите, базиликата [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]], [[Флоренция]]|религия=[[Католицизъм]]}} '''Франчèско I де Мèдичи''' ({{lang|it|Francesco I de' Medici}}; * [[25 март]] [[1541]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[19 октомври]] [[1587]] във [[Вила на Медичите (Поджо а Каяно)|Вила на Медичите]] в [[Поджо а Каяно]], Велико херцогство Тоскана<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-i-de-medici-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico)/ FRANCESCO I de' Medici, granduca di Toscana]'', in ''Treccani''. <small>Посетено на 12 май 2023.</small></ref>) е вторият [[велик херцог]] на Тоскана (1574 – 1587). == Произход == Той е най-големият син на [[Козимо I де Медичи]] (1519 – 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо]] (1522 – 1562). Негови дядо и баба по бащина линия са [[кондотиер]]ът [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и [[Мария Осорио и Пиментел]], маркиза на Вилафранка дел Биерсо. Има шестима братя и четири сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (1540 – 1557) * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (1542 – 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I]] [[Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (1543 – 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (1544 или 1545 – 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга ([[1560]]) на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (1546 – 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (1547 – 1562) * Антонио (1548 – 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (1549 – 1609), кардинал на Светата римска църква от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I се възкачва на престола на Великото херцогство на Тоскана, ставайки 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (1533 – 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (1554 – 1604), военен, генерал и политик, който убива жена си заради изневяра. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри извънбрачни връзки на баща си. == Биография == === Начални години === [[Файл:Agnolo Bronzino - Eleonora di Toledo with her son Francesco.jpg|ляво|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на [[Елеонора ди Толедо|Елеонора да Толедо]] със сина ѝ Франческо'', 1549 г., Кралски дворец, Пиза]] [[Файл:FrancescodeMedici.jpg|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Потрет на Франческо де Медичи'', 1551 г., [[Уфици]]]] Той е кръстен на обет, даден от майка му по повод на поклонение във [[Францискански орден|францисканското]] светилище [[Светилището на Ла Верна|Ла Верна]]<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico) DBI Eleonora de Toledo]</ref>. От [[1564|1564 г.]] е [[регент]] на Великото херцогство на мястото на баща си. На 18 декември [[1565]] [[1578|г.]] се жени за [[Йохана Австрийска|Йоана Австрийска]], дъщеря на [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбургски]]. След смъртта ѝ се жени за [[Бианка Капело]] през [[1579]] г. Двамата имат син [[Антонио Медичи|Антонио]], който се противопоставя на членовете на семейството си и е изключен от наследяването. Съпругата му Бианка не е обичана от двора и от брата на Франческо, кардинал [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], дотолкова, че внезапната смърт на двойката, само с един ден разлика един от друг, кара да се подозира дълго време поръчано отравяне от самия кардинал, докато хрониките говорят за причини, свързани с фулминантно заболяване. През [[2006|2006 г.]] се смята, че е доказано действително [[Арсен|отравяне с арсен]], но последващите тестове, проведени през [[2009|2009 г.]], показват, че смъртта се дължи на [[малария]]. === Велик херцог на Тоскана === Франческо, подобно на баща си [[Козимо I Медичи|Козимо]], е склонен към деспотизъм, но противно на него не успява да запази независимостта на Флоренция и действа почти като обикновен [[васал]] на своя тъст, императора на [[Император на Свещената Римска империя|Свещената Римска империя]]. Уплашен от [[Заговор на Пучи|заговора на Орацио Пучи и Пиеро Ридолфи]] и други флорентински благородници през [[1575]] г., той е безмилостен към отговорните и с тяхната подкрепа, като дори стига дотам, че дава съгласието си, ако не и да организира убийството на две жени от семейство [[Медичи]], които поддържат отношения с Антимедичи партията: сестра му [[Изабела Медичи|Изабела де Медичи]] и неговата снаха [[Леонора Алварес де Толедо]], убити от съответните им съпрузи по-малко от седмица при много сходни обстоятелства. Освен това Франческо не се интересува много от политиката и предпочита да остави съдбата на Великото херцогство в ръцете на многобройните служители, на които сляпо се доверява. Той продължава да облага поданиците си с тежки данъци, за да плаща голям данък на Империята. [[Файл:Alessandro Allori - Francesco de' Medici - 1965.1179 - Art Institute of Chicago.jpg|мини|[[Алесандро Алори]], ''Портрет на Франческо I де Медичи'', ок. 1560 г., Чикагски худ. институт]] Подобно на своите предци херцогът е важен покровител на изкуствата, подкрепяйки много художници и възлагайки на [[Бернардо Буонталенти]] да построи вила в [[Пратолино]], където самият той купува имение през [[1568]] г. [[Вила Демидов|Вилата]], която сега е изгубена, е построена между [[1569]] и [[1581|1581 г.]] и е запомнена като най-разкошната от [[Вили на Медичите|вилите на Медичите]], построена с намерението да създаде приказна обстановка за втората съпруга на Франческо. Самият Буонталенти поверява проектирането на града-крепост [[Ливорно]], за да осигури подходящ излаз към морето за трафика на Великото херцогство. Той купува [[Вила ла Маджия|Вила Ла Маджия]] и цялото имущество на вилата на [[Монталбано (планина)|планината Монталбано]]. Франческо I е запален по [[алхимия]]та и чувствителен към трудовете на големите химици и алхимици на времето. Вдъхновен от [[Китайски порцелан|китайския порцелан]], внесен на Запад, той иска на всяка цена да се реши проблемът със смесите, за да се направят порцеланите. Така в Казино ди Сан Марко във Флоренция, под ръководството на Буонталенти, той поставя „арканистите" на работа, участвайки в експериментите им с дълги посещения в лабораторията. Опитите са успешни и около [[1575]] г. първите произведения на стъкловиден порцелан, правени някога на Запад, т. нар. „порцелан на Медичите“, виждат бял свят. Известно с тези проучвания е ''Studiolo'' – неговият работен кабинет в [[Палацо Векио]] във Флоренция, завършен между 1570 и 1572 г., съдържащ забележителна колекция от фрески и картини. Той е поръчан на [[Джорджо Вазари]] и е посветен на това „''... да служи за гардероб за редки и скъпоценни неща, както и за валута и за изкуство, така да се каже за бижута, медали, издълбани камъни, обработени кристали и вази...''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cfs-cls.cz/Files/nastenka/page_3024/Version1/Francesco%20I.pdf|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-01-24|архив_дата=2015-09-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150923202055/http://www.cfs-cls.cz/Files/nastenka/page_3024/Version1/Francesco%20I.pdf}}</ref> През 1585 г. той има честта да бъде домакин на [[посолство Теншо]] в своя двор – първата [[Япония|японска]] дипломатическа мисия в [[Европа]], на която той също показва в [[Пиза]] и [[Сиена]]. Умира на [[19 октомври]] [[1587]] г., а съпругата му [[Бианка Капело]] – на 20 октомври, и дълго време има подозрения, че тяхната смърт е причинена от неговия брат и наследник [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]]. Наследен е от брат си Фердинандо, който напуска кардиналската си длъжност за случая. === Противоречива смърт === [[Файл:Francesco medici rubens.jpg|мини|''Посмъртен портрет на Франческо I де Медичи'', рисуван между [[1621]] и 1625 г. от [[Петер Паул Рубенс|Питер Паул Рубенс]] за ''[[Цикълът на Мария де Медичи|Цикъла на Мария де Медичи в]]'' [[Люксембургски дворец|Люксембургския дворец]], сега в [[Лувър|Музея „Лувър]]“, [[Париж]]]] Вечерта на 8 октомври [[1587]] г., след ден, прекаран на лов с брат му [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо]], Франческо I и съпругата му Бианка вечерят във [[Вила на Медичите (Поджо а Каяно)|Вилата на Медичите]] в [[Поджо а Каяно]]. Първо Франческо, а след това и Бианка се почувстват зле и скоро си лягат, страдайки от периодична треска с висока температура и епизоди на повръщане: 11-12 дни по-късно и двамата умират, без единият да узнае за другия. Четирима професори от [[Флорентински университет|Университета във Флоренция]] (токсиколозите Франческо Мари, Елизабета Бертол, Алдо Полетини и историкът на медицината Донатела Липи) анализират фрагменти от черния дроб на Бианка и Франческо: тези тленни останки са открити преди няколко години в църквата [[Сан Франческо в Бонистало]] след откриването на документ, който свидетелства, че вътрешностите на двамата съпрузи са били заровени там след аутопсията. Много леки следи от женски и мъжки черен дроб са достатъчни, за да докажат следи от [[арсен]], в смъртоносни, но не и фулминантни количества (оттук и дългата агония); в този момент остава само да се изясни бащинството на органичните тъкани. Ако Фердинандо отказва държавно погребение за Бианка Капело (поради което погребението се игнорира), Франческо I е погребан в [[Параклиси на Медичите|параклисите на Медичите]] в базиликата „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“ до първата си съпруга [[Йохана Австрийска]]. Точно от гробницата на Франческо, обект на скорошна инспекция през [[2004|2004 г.]] в рамките на голям проучвателен проект за семейство Медичи, са открити органични останки, чието [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]] е установено, че е съвместимо с това на мъжкия черен дроб, което позволява определеното приписване. През [[1857|1857 г.]], по време на първоначално проучване на телата на Медичи, тялото на Франческо I е открито „''... много запазено ... има плешиво чело, черна коса, черна и необработена брада. Напуканите и свити ръце ясно показват, че човекът, на когото са принадлежали, е починал в спазми. Облечен е в тъмен ciambellotto, може би черен: има подобни панталони в испански стил, черни копринени чорапи и кожени обувки''".<ref>Sommi Picenardi G., ''Exhumation and reconnoissance of the Ashes of the Medici Princes направени през 1857 г. Протоколи и бележки“, Archivio Storico Italiano Серия V, Том I-II, M. Cellini & c., Флоренция 1888 г. в D. Lippi, „Illacrimate Sepolture – Любопитни факти и научни изследвания в историята на exhumation dei Medici'', Флоренция, 2006 [http://www.fupress.com/Archivio/pdf%5C4415.pdf онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160917161000/http://www.fupress.com/Archivio/pdf%5C4415.pdf |date=2016-09-17 }}.</ref> В цинковата кутия на Франческо I, [[Ексхумация|ексхумирана]] от Параклисите на Медичите през [[2004|2004 г.]], няма следи от органични материали, а само останки от тъкан, която обвива костите, освен това широко манипулирана от антрополозите през [[1950-те|1950-те г]]. Така че [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК-то]], намерено и сравнено с тази в [[Бонистало]] (подселище на днешно [[Поджо а Каяно]]), не е оригиналната ДНК, а се дължи на замърсяване. Освен това костницата в Бонистало не е разкопана с археологически техники. Обичайна практика е след аутопсията отстранените вътрешности да се третират с арсенови съединения, за да се запазят. Франческо I има висока и периодична треска, докато отравянето с арсен се характеризира с повръщане без температура. Така че отравянето остава само проста хипотеза, поне за някои учени. [[Файл:Pulzone, Scipione - Official portrait of Francesco I de' Medici as Grand Duke of Tuscany.jpg|ляво|мини|[[Шипионе Пулцоне]], ''Портрет на Франческо I де Медичи'', 1590 г., [[Уфици|Галерия Уфици]], Флоренция]] Тезата, формулирана през 2006 г. от групата учени от университетите на Флоренция и [[Павийски университет|Павия]], се основава на доказателства, получени от внимателен анализ на исторически документи и точни лабораторни изследвания. В допълнение към симптомите, представени от Франческо I, резултатите от аутопсията и резултатите от химико-токсикологичните изследвания, извършени върху останките, намерени в Бонистало, допринасят за определянето на картина, съвместима със смъртоносно [[Арсен|отравяне с арсен]]. Има многобройни научни публикации и токсикологични текстове (един от тях е Curtis D. Klassen ''Casarett и Doull's Toxicology - The basic science of poisons''), които съобщават за треска сред симптомите на интоксикация с арсен, придружена от епизоди на бурно [[повръщане]], което продължава през целия патологичен процес. Освен това, в случаи на отравяне, е документирано отделянето на силно миризливи [[изпражнения]], затруднения в дишането и блокиране на бъбреците в последните дни от живота на Великия херцог. Клиничната картина, описана в документите, свързани с хода на болестта на Франческо I, подчертава наличието на остри болки, белязани от писъци и стенания, толкова силни, че се чуват във всички стаи на вилата. Тези констатации са в съответствие с разкъсващите киселини и силната, делириумна възбуда, които също характеризират отравянето с арсен. Доказателствата, получени от аутопсията на Франческо I, също потвърждават хипотезата за интоксикация. Забележителното стомашно възпаление, кафявият, уголемен и много труден за разрязване [[черен дроб]], както и [[Хиперемия|хиперемираните]] и [[Оток|едематозни]] [[Бял дроб|бели дробове]] са повече от показателни. [[Слезка|Далакът]] е нормален и липсата на [[хипертрофия]] ([[спленомегалия]]) от друга страна изключва смъртта да е настъпила поради пристъп на [[малария]]. За да се потвърди идентичността на останките, в които е открита концентрация на арсен, съвместима със състояние на остра интоксикация, ДНК-то, открито в останките, взети в Бонистало, е сравнено с останките, намерени през 2004 г. в [[Параклиси на Медичите|параклисите на Медичите]] и приписани със сигурност на Франческо I. По-специално, по време на ексхумацията през [[2004|2004 г.]], в допълнение към костите на великия херцог, е открит фрагмент от кожа с придатъци от коса. Тази матрица е използвана като еталон за генетични изследвания. Резултатите на флорентинските изследователи се сблъскват с обективния факт, че антрополозите от 1950-те г., и по-специално проф. Джузепе Гена, прави гипсовата отливка на черепа на Франческо I, което непременно включва пълното отстраняване на всички останали меки тъкани. Следователно самото присъствие на фрагмента от кожа, на който се основават всички изследвания, трябва да се счита за невъзможно. Освен това процедурите за извличане и амплификация на ДНК не са достатъчно документирани в тяхната статия (Л. Отини). И накрая, изглежда много вероятно молекулярният резултат, получен в лаборатория, която не е посветена на изследването на древна ДНК, да се дължи на съвременното замърсяване на ДНК . Дебат с научно-академично значение по темата със сигурност не може да пренебрегне публикуването на резултати и аргументи в международно признати списания и точно поради тази причина откритията на флорентинския екип са публикувани в добре известно списание. Но всяко възражение срещу тезата им предизвиква дебат на високо ниво в името на науката и истината, който може да бъде само положителен. Въпреки това анализът през [[2009|2009 г.]], извършен с модерен имунологичен метод от изследователи от университетите в Пиза и Торино, и откриването на наличието на протеини от Plasmodium falciparum (причинител на пернициозна малария) в костната тъкан на Франческо I, потвърждава източниците, според които великият херцог и съпругата му са починали от маларийна треска и отново отхвърля вече противоречивата хипотеза за отравянето с арсен.<ref>{{Dead link|https://www.academia.edu/16198414/Reply_Malaria_of_Francesco_I_de_Medici_|bot=InternetArchiveBot}}</ref> Наличието на арсен може да се обясни с практиката на лекарите от времето да третират вътрешните органи, отстранени при аутопсията, с арсенови съединения, за да благоприятстват тяхното запазване. == Франческо I и науката == Запомнен от своите поданици повече с екстравагантността си, отколкото с просветеното покровителство, на него са дължими важни градоустройствени и културни инициативи, като разширяването на [[Пристанище Ливорно|пристанището на Ливорно]], основаването на [[Уфици|галерия Уфици]] през [[1581|1581 г.]], създаването на ''Studiolo'' в [[Палацо Векио]], стимулът на натуралистичните изследвания и насърчаването на алхимичните изследвания, в които той лично участва, което ще доведе до изобретяването на т. нар. [[Керамика на Медичите]]. == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. 18 декември 1565 г. във [[Флоренция]] за [[ерцхерцог]]иня [[Йохана Австрийска]] (* 24 януари 1547, [[Прага]]; † 10 април 1578, [[Флоренция]]), дъщеря на [[император]] [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] и на съпругата му [[Анна Ягелонина]] от Унгария и Бохемия, от която има 8 деца: * [[Елеонора де Медичи]] (* 28 февруари 1567<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf|заглавие=Tavola genealogica edlla famiglia Medici|достъп_дата=2023-05-12|архив_дата=2023-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512102805/https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf}}</ref>, Флоренция; † 9 септември 1611, [[Карвина|Карвиана]]), чрез брак [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]]''',''' ∞ 1584 за [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] (* 1562, † 1612), от когото има 5 сина и 2 дъщери * Ромола де Медичи (* 20 ноември 1568, Флоренция; † 2 декември 1568, Флоренция) * [[Анна де Медичи (1569 – 1584)|Анна де Медичи]] (* 31 декември 1569, Флоренция; † 19 февруари 1584, Флоренция) * Изабела де Медичи (* 30 септември 1571, † 8 август 1572) * Лукреция де Медичи (* 7 ноември 1572, Флоренция; † 14 август 1574, Флоренция) * [[Мария де Медичи]] (* 26 април 1573, Флоренция; † 3 юли 1642, [[Кьолн]]), чрез брак кралица на Франция, ∞ 5 октомври 1600 за [[Анри IV]], крал на Франция (* 13 декември 1553; † 14 май 1610), [[херцог]] на [[Вандом]] (1562 – 1589), [[крал на Навара]] (1572 – 1610), [[дофин]] на [[Виен]] (1589 – 1601) и крал на Франция (1589 – 1610), от когото има 3 сина (сред които крал [[Луи XIII]]) и 3 дъщери. * [[Филипо де Медичи]] (* 20 май 1577, Флоренция; † 29 март 1582, Флоренция), наследник на [[Велико херцогство Тоскана|Велико херцогство на Тоскана]], [[велик принц на Тоскана]] * дете (*/† 10 април 1578), умира в утробата на майка си, която впоследствие умира. ∞ 2. тайно юни 1578 за дългогодишната си метреса [[Бианка Капело]] (* 1548, [[Венеция]], † 20 октомври [[1587]], [[Поджо а Каяно]]), [[Венецианска република|венецианска]] благородничка. Той обявява публично брака едва на 10 юни 1579 г., с което скандализира поданиците си. От нея той има един син: * [[Антонио Медичи|Антонио де Медичи]] (* 29 август 1576, Флоренция; † 2 май 1621, Флоренция), [[Малтийски орден|рицар на Малта]] (1594); [[приор]] на [[Пиза]]; велик херцогски дипломат във Франция (1598), в [[Милано]] (1598), в [[Генуа]] (1599), в [[Болоня]] (1601), в [[Ливорно]] (1602, 1603, 1614), в [[Рим]] (1605), в [[Мантуа]] (1608), в [[Равена]] (1608 г.). След смъртта на единствения му син от първата му съпруга, Великият херцог легитимира извънбрачния син. По молба на Бианки, Франческо дава на Антонио Маркизат Капистрано в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]].<ref>''Covoni P.'' Don Antonio de'Medici al Casino di San Marco : [итал.]. Firenze : Tipografia cooperativa, 1892, с. 9</ref> През 1583 г. той официално го представя за свой приемник и моли испанския крал да признае Антонио в това му качество. През 1584 г. крал Филип II дава на престолонаследника титлата „принц на Капистрано“.<ref>''[https://web.archive.org/web/20160306104558/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/en/Scheda_Antonio_di_Francesco_I Antonio di Francesco I (1576—1621)]'' (итал.). ''www.palazzo-medici.it''. Palazzo Medici. <small>Посетени на 22 септември 2014.</small> <small>Архивирано от оригинала на 6 март 2016 г.</small></ref><ref>Luti F. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/antonio-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ Medici, Antonio de]''’ (итал.). ''www.treccani.it''. Dizionario Biografico degli Italiani, Volume LXXIII (2009). <small>Посетено на 23 януари 2023 г.</small></ref> Още когато Франческо е женен за Йохана Австрийска, той се влюбва в красивата Бианка, която също е омъжена. Връзката им е тайна и голямо вълнение предизвика убийството на улицата на нейния съпруг [[Пиетро Бонавентури]] при неуточнени обстоятелства през 1572 г. Всъщност Пиетро знае за изневярата на жена си, но я приема, защото успява да си намери работа в двора на Великия херцог като управител и да подобри стандарта си на живот, който дотогава е доста скромен. Утешавайки се с други жени и с разпуснат живот, той е намерен убит на улицата една сутрин, застрелян от няколко убийци, може би изпратени от роднини на жена му или водени от друга сенчеста дейност, в която може да е участвал. Има подозрения, че поръчителят е самият Франческо I. Когато съпругата на Франческо също умира, той и Бианка най-накрая успяха да се оженят, въпреки че от благоразумие първоначално сватбата е отпразнувана тайно поради твърдото противопоставяне на цялото семейство на Великия херцог срещу жената, която е източник на скандал за Франческо I. Ето защо не е изненадващо, че синът на двойката, дон Антонио – единственият оцелял син на Франческо I, никога не е приет като официален наследник на Великото херцогство и на него остро се противопоставя чичо му кардинал Фердинандо, по-късно Велик херцог под името [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]]. Всъщност истинското потекло на Антонио не е известно, понякога се споменава като син на Бианка, понякога като син на една от нейните слугини, който е осиновен от Франческо I и Бианка, но във всеки случай той се смята за незаконен и не е добре приет от законните наследници. <gallery class="center" caption="Семейството на Франческо I"> Файл:Alessandro Allori 033.jpg|[[Алесандро Алори]], ''Портрет на Йохана Австрийска'', [[1570|ок. 1570]] г., Съкровищница на великите херцози, [[Флоренция]] Файл:Alessandro allori, ritratto di bianca cappello, in tempera su intonaco, 02.jpg|Алесандро Алори, ''[[Портрет на Бианка Капело]]'', ок. [[1580]] г., [[Уфици|Галерия Уфици]], [[Флоренция]] Файл:Studio of Frans Pourbus II Eleanor de' Medici Duchess of Mantua.jpg|Школа на [[Франс Пурбус-младши|Франс Пурбус-Младши]], ''Портрет на Елеонора де Медичи, херцогиня на Мантуа'', ок. 1600 Файл:Ana de Medici01.jpg|Вероятен портрет на Анна де Медичи Файл:0 Marie de Médicis - Frans Pourbus le Jeune - Louvre (INV1710) - (2).JPG|[[Франс Пурбус-младши]], ''Портрет на Мария де Медичи'', 1610, [[Лувър]], [[Париж]] Файл:Don Filippo de' Medici, Gran principe di Toscana.jpg|''Портрет на Филипо де Медичи'', 1600, Галерия „Дейвид Койцер“, [[Цюрих]] Файл:Portrait of Antonio de Medici.png|[[Валоре Казини]], ''Потрет на Антонио де Медичи'', XVII век Файл:Alessandro Allori - Bianca Capello (Dallas Museum).jpg|Алесандро Алори, ''Портрет на великата херцогиня Бианка Капело де Медичи със сина ѝ Антонио'', ок. 1580 – ок. 1614, Худ. музей на Далас </gallery> == Източници == * Harold Acton, ''Gli ultimi Medici'', ISBN 88-06-59870-8 * Hibbert, Christopher (1979). „XXI“. In Pelican History of Art. The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin Books Ltd. * [http://www.belpaese2000.narod.ru/Citta/Firenze/medici.htm Медичите във Флоренция]. * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 Архив на семейство Медичи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071112051228/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 |date=2007-11-12 }}. {{икона|en}} * [http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm#Medici За Фердинандо I Медичи] {{Webarchive|url=https://archive.ph/20160916232408/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm%23Medici#Medici |date=2016-09-16 }} в книгата ''Salvador Miranda. The Cardinals of the Holy Roman Church'' на сайте Florida International University. {{икона|en}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://documents.medici.org "The Medici Archive Project"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=201&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 "The Medici Archive Project Bio Page"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190202041520/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=201&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 |date=2019-02-02 }} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=199 "Toledo-de' Medici, Leonor de (Eleonora)"], ''The Medici Archive Project'' * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=4800 "Osorio Pimentel, María"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090116143031/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=4800 |date=2009-01-16 }}, ''The Medici Archive Project'' * [http://fmg.ac/Projects/CharlesII/5-10/29.htm „''Leonora Alvarez de Toledo''“], fmg.ac, Medieval Lands Project * [http://www.paleopatologia.it/attivita/pagina.php?recordID=24 Francesco I de' Medici e di Bianca Cappello] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120525181716/http://www.paleopatologia.it/attivita/pagina.php?recordID=24 |date=2012-05-25 }}, paleopatologia.it {{пост начало}} {{пост|[[велик херцог на Тоскана]]|[[1574]]|[[1587]]|[[Козимо I Медичи|Козимо I]]|[[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I]]}} {{пост край}} {{Превод от|it|Francesco I de' Medici|130581724}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Велики херцози на Тоскана]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] fie501jlywl6x9aea1actd6gxkus4vz 0 231688 12397924 12383331 2024-10-28T21:29:44Z Ambra75 259141 12397924 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Фердинандо де Медичи|Фердинандо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[19 октомври]] [[1587]] – [[3 февруари]] [[1609]] | коронация = | предшественик = [[Франческо I Медичи]] | наследник = [[Козимо II де Медичи]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Мария Лукреция де Медичи]]<br>[[Франческо I де Медичи]]<br>[[Изабела де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]]<br>[[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция де Медичи]]<br>[[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико) де Медичи]]<br>[[Гарция де Медичи]]<br>Антонио де Медичи<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Пиетро де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Вирджиния де Медичи]]<br>[[Бия де Медичи|Бианка (Бия) де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]|деца=[[Козимо II де Медичи]]<br>[[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора де Медичи]]<br>[[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]]<br>[[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо де Медичи]]<br>[[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло де Медичи]]<br>[[Филипино де Медичи]]<br>[[Дон Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|Лоренцо де Медичи]]<br>[[Мария Мадалена де Медичи]]<br>[[Клавдия де Медичи]]|погребан=[[Параклис на принцовете]], [[Параклиси на Медичите]], [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]|религия=[[Католицизъм]]}} '''Фердинàндо I де Мèдичи''' ({{lang|it|Ferdinando de' Medici}}; * [[30 юли]] [[1549]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[7 февруари]] [[1609]], пак там) е [[кардинал]] и 3-ти [[Велик херцог на Тоскана]] (1587 – 1609). Допринася за значителното нарастване на влиянието и престижа на Династията [[Медичи]] в Италия и зад пределите ѝ. == Произход == Той е петият син на [[Козимо I де Медичи]] (* 1519, † 1574), първи [[Велик херцог на Тоскана]] (1537 –1574), и на [[Елеонора ди Толедо]] (* 1522, † 1562). Негови дядо и баба по бащина линия са известният [[кондотиер]] [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], и [[Мария Осорио и Пиментел]], [[Маркиз на Вилафранка де Биерсо|маркиза на Вилафранка де Биерсо]]. Има шест братя и четири сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (* 1540, † 1557), принцеса на Велико херцогство Тоскана * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (* 1541 † 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (* 1542, † 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (* 1543, † 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (* 1544 или 1545, † 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] като съпруга на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (* 1546, † 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (* 1547, † 1562) * Антонио (* 1548, † 1548) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (*/ † 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (* 1554, † 1604), военен, генерал и политик. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и есин полубрат и две полусестри извънбрачни връзки на баща си. == Биография == === Ранни години === [[Файл:Angelo Bronzino - Ferdinando de' Medici - WGA3252.jpg|мини|[[Аньоло Брондзино|Аньоло Бронзино]], ''Фердинандо де Медичи като дете'', между 1555 и 1565 г., [[Уфици]] .|ляво]]Тъй като управлението трябвало да наследи по-големият му брат [[Франческо I Медичи|Франческо]], Фердинандо от малък е подготвян за духовен сан. През [[1563]] г., едва 13-годишен, скоро след смъртта на неговия брат кардинал [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]], той е ръкоположен за [[кардинал]], но без приемане на свещенически обети (т. нар. кардинал-мирянин)<ref>{{Cite web|url=http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm#Medici|title=The Cardinals of the Holy Roman Church – Biographical Dictionary – Consistory of January 6, 1563|author=Salvador Miranda|publisher=www2.fiu.edu|accessdate=25 септември 2018|архив_дата=2016-09-16|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20160916232408/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm%23Medici#Medici}}</ref>. До назначаването на кардинал [[Франческо Сфорца (кардинал)|Франческо Сфорца]], номиниран от папа [[Григорий XIII]] през [[1583]] г., той е най-младият италиански кардинал. В [[Пиза]] [[малария]] убива както майка му[[Елеонора ди Толедо|Елеонора]], така и по-малките му братя [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] и [[Гарция де Медичи|Гарция]], и той е единственият, който оцелява. През следващите години страда от [[туберкулоза]]. Живеейки в Рим, той събира италиански антики за построената от него край Рим [[вила Медичи|Вила „Медичи“]], където излага богата колекция от класически скулптури. === Управление === ==== Вътрешна политика ==== [[Файл:Ferdinando i de' medici 12.JPG|мини|ляво|Фердинандо I де Медичи]] През [[1587]] г. неочаквано умират брат му [[Франческо I де Медичи|Франческо I]], велик херцог на Тоскана, и съпругата му [[Бианка Капело]] (има подозрение, че са отровени с [[арсеник]], най-вероятно от самия Фердинандо<ref>[https://www.newsru.com/world/29dec2006/medicis_poison.html Итальянские ученые спустя 420 лет раскрыли одно из самых загадочных убийств в роду Медичи]</ref>). Фердинандо I го наследява на трона на [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] на 38-годишна възраст. В [[Рим]], като кардинал, Фердинандо вече се е доказал като способен администратор. Той основава [[Вила Медичи]], като закупува много произведения на изкуството, които донася обратно във [[Флоренция]], когато се възкачва на престола. Той заема длъжността на кардинал дори след като става [[велик херцог]], докато политическият съюз с французите, насочен срещу [[Хабсбурги]]те, го принуждава през 1589 г. да наруши обета си за безбрачие и да се ожени за [[Кристина Лотарингска]], внучка на [[Катерина де Медичи]]. За тържествата по повод сватбата му на Джироламо Баргали е поръчана комедията ''La Pellegrina'', представена от членовете на Академия дели Интронати от [[Сиенска република|Сиена]]. Мъдрата външна политика на Фердинандо де Медичи спомага за търговския и финансов подем на Тоскана. В много отношения той е пълната противоположност на своя брат и предшественик [[Франческо I де Медичи|Франческо I]]. Той възстановява съдебната система, реорганизира корпорациите, задълженията и преди всичко бюрократичния апарат и насърчава данъчна реформа. Искрено се интересува от благополучието на своите поданици. Насърчава търговията и печели голяма част от богатството си чрез създаването във всички големи европейски градове на банки, контролирани от [[Медичи]]те. Той осъществява пресушаването на блатистата източна част на областта и превръщането на незначителното дотогава селище [[Ливорно]] в голямо пристанище. Всъщност неговият едикт за толерантност към [[евреи]]те и [[Ерес|еретиците]] (т.нар. [[Ливорнски закони|Ливорнска конституция]]) прави [[Ливорно]] свободно пристанище за множество испански евреи, които са били изгонени от Испания през [[1492]] г., и за други чужденци. Той кара част от течението на река [[Арно]] да бъде отклонено в [[канал]], който значително подобрява търговския трафик между Флоренция и [[Пиза]]. Благодарение на проект за напояване, който той популяризира, е възможно да се направят обработваеми много земи от Пиза до [[Фучекио]], от [[Вал ди Киана]] до [[Валдиниеволе]]. ==== Външна политика ==== [[Файл:Großherzog Ferdinando I. Toskana.jpg|мини|ляво|[[Шипионе Пулцоне]], ''Великият херцог Фердинанд I като кардинал'', XVI век]] Във външната политика Фердинандо I се опитва да направи Тоскана независима от влиянието на [[Хабсбурги]]те (за завръщането си в Тоскана и за завладяването на държавата [[Сиена]] Медичите е трябвало да разчитат на имперските армии). След убийството на френския крал [[Анри III]] през [[1589]] г. той се съюзява с крал [[Анри IV]], който се бори срещу [[Католическа лига (Франция)|Католическата лига]]. Фердинандо му обещава финансовата си подкрепа и го насърчава да приеме [[Католическа църква|Католицизма]]. Когато френският крал е покръстен, Фердинандо използва цялото си влияние, за да накара папата да приеме покръстването. Анри показва малко признателност за тези услуги и Фердинандо оставя отношенията им да охладнеят, запазвайки лелеяната си позиция на независимост. Фердинандо всъщност проявява голяма проницателност, като се обявява на страната на Анри IV, още когато последният оглавява [[хугеноти]]те. След коронацията му през 1594 г. обаче Фердинандо изпраща флота си в [[Марсилия]] и превзема замъка [[Иф (замък)|Иф]], с което си навлича гнева на новия френски крал. Примирието между двамата е скрепено с брака между Анри IV и племенницата на Фердинандо [[Мария де Медичи]] през декември 1600 г. Фердинандо I се свързва отново с Хабсбургите след загубата на [[Салуцо]] и урежда брака между сина си [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] и ерцхерцогиня [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Мадалена Австрийска]], сестра на императора, през октомври 1608 г.[[Файл:Capitanias.jpg|мини|Фердинанд I се опитва да колонизира малка [[Южна Америка|южноамериканска]] територия на север от делтата [[Амазонка|на река Амазонка]]]]Във военно отношение той подкрепя както краля на Испания [[Фелипе III]] в [[алжир]]ската кампания и в [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] срещу [[Тюркски народи|турците]]. Заради тези начинания той трябва да повиши данъците на своите поданици, но изглежда, че дори тези услуги не успяват да го освободят напълно от подчинение на Хабсбургите. Той насърчава формирането на ефикасен военен флот и побеждава няколко пъти пиратските флоти (Коста Бербера: подвиг на [[Анаба|Бона]], [[1607]] г.) и турските ([[Фамагуста]], [[1608]] г.). Фрески от неговите военни подвизи, изпълнени от [[Бернардино Почети]], все още могат да се видят днес в Зала Бона на [[Палацо Пити|Двореца Пити]]. === Експедиция „Торнтън“ === Фердинандо I насърчава [[Експедиция Торнтън|експедицията на Торнтън]], която е единственият италиански опит за създаване на колония в Америка<ref>R. Ridolfi, ''Pensieri medicei di colonizzare il Brasile'', in «Il Veltro», Roma, luglio-agosto 1962, с. 1-18.</ref> чрез организиране на експедиция до Северна [[Бразилия]] и Гвианите, която отпътува през [[1608]] г. от новоразширеното пристанище [[Ливорно]].<ref name="asei.eu">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.asei.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=180:gli-italiani-in-brasile-id-parte&catid=65:articoli&Itemid=250|заглавие=Gli italiani in Brasile (di Matteo Sanfilippo)|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110720153333/http://www.asei.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=180:gli-italiani-in-brasile-id-parte&catid=65:articoli&Itemid=250|архив_дата=2011-7-20}}</ref> Експедицията, командвана от английския капитан Торнтън, при завръщането си в Ливорно през [[1609]] г. от неговото изследователско пътуване в [[Амазонка]], открива Фердинандо I мъртъв от няколко месеца и неговият колониален проект е отменен от неговия наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] (използваният [[галеон]] „Санта Лучия“ от капитан Торнтън се връща в Ливорно с много информация и учебен материал – от [[аборигени]] до тропически папагали,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unipi.it/athenet1-14/03/athenet_febbraio2001.pdf|заглавие=Mirabilia et naturalia|достъп_дата=2023-3-31}}</ref> след като е направил междинно спиране в [[Тринидад (остров)|Тринидад]] и е готов да качи заселници, произхождащи от Ливорно и [[Лука]], за да ги отведе в Южна Америка в областта, където днес съществува [[Френска Гвиана]]). {{Цитат|През първите години на XVII век Фердинандо I от Тоскана лелеял мечтата за малка африканска империя; тогава обмисля възможността за бразилска колония. На 30 август 1608 г. флорентинският инженер Бачо да Филикая... му изпраща писмо от [[Лисабон]]. В него той реконструира завладяването на Бразилия и обяснява причините за упадъка на Лузитанската колония. Няма и месец по-късно Фердинанд заповяда да въоръжат една [[каравела]] и една [[тартана]] в пристанището на Ливорно и ги поверява на капитан Торнтън. Пътуването всъщност е подготвяно от известно време - писмото на Бачо само ускорява вече установена програма - и великият херцог дори е поискал от [[Робърт Дъдли]] карта на Амазонка, която той изследва през 1595 г. Дъдли съветва Торнтън да търси злато по бреговете на реките Амазонка и [[Ориноко]]. Фердинанд нарежда по-прозаично да се натоварят бали със стоки и да се основе, ако е възможно, търговски пост. Торнтън плава почти година: акостира в [[Гвиана]] и [[Бразилия]], изследва река Амазонка и Ориноко и се завръща в [[Кайен]] и [[Тринидад]]. На 12 юли 1609 г. той се връща в Ливорно, но не намира на кого да докладва за начинанието си. На 3 февруари същата година великият херцог умира и Флоренция вече не мисли за възможността да основе колония или търговско дружество в чужбина.|Gli italiani in Brasile (di Matteo Sanfilippo)}} === Смърт и наследник === Умира на 59-годишна възраст във Флоренция през 1609 г. Наследен е от сина си [[Козимо II Медичи]]. == Меценатство == През целия си живот Фердинандо де Медичи се занимава с [[меценат]]ство. Той поръчва [[Форт Белведере]] на [[Бернардо Буонталенти]]. Нарежда да се направи конната статуя на баща му Козимо I на [[Джамболоня]], която стои и към 2023 г. на [[Площад Синьория|Пиаца дела Синьория]] във Флоренция. Завършва системата от [[Вили на Медичите]], като строи вилите [[Вила на Медичите (Артимино)|Артимино]] и [[Вила на Медичите (Амброджана)|Амброджана]]. Той също така строи крепостта Сан Джорджо и [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо]]“. Той назначава [[Гаспаро Мола]] за главен гравьор на флорентинския монетен двор. В Сиена насърчава изграждането на голямата църква „Санта Мария ин Провенцано“ – светилище на едноименния свещен образ, като поверява проекта на картезианския монах Дамиано Шифардини. Защитава и насърчава дейността на [[Камерата де Барди]] (група благородници, които се срещат, за да обсъдят неформално музиката, литературата, науката и изкуствата), която поставя основите на големия сезон на [[мелодрама]]та и впоследствие на италианската [[опера]]. <gallery class="center" widths="160" heights="210" mode="nolines"> Файл:Forte belvedere, edificio principale 07.JPG|Форт Белведере Файл:Villa 100 camini.jpg|Вила Артимино ([[Карминяно]]) Файл:Villa Medicea dell'Ambrogiana (Montelupo Fiorentino) 05.jpg|Вила Амброджана, [[Монтелупо Фиорентино]] Файл:Cappelle medicee 11.JPG|Параклиси на Медичите Файл:Siena, basilica di provenzano, esterno 01.jpg|Санта Мария дела Киеза, Сиена </gallery> == Фердинандо I и науката == [[Файл:Livorno map 17th Century.jpg|мини|План на град Ливорно и неговото пристанище през 17 век]] Той е организаторът на разширяването на пристанището на [[Ливорно]] и развива колекциите на [[Медичи]]те от изкуство, природа и технически и научни инструменти. Подражавайки на отношението на великите владетели на своето време, финансира изследователски пътувания, като ботаническото пътуване на фламандеца [[Джузепе Казабона]] (ок. [[1535]] – [[1595]]) до о-в [[Крит]], чието ехо е постоянно във великите текстове по [[ботаника]] от последните години на XVI век и от началото на XVII век. Фердинандо I поддържа много близки отношения с [[Улисе Алдрованди]] и не пести подкрепа за програмата за систематично събиране на цветя, растения и животни, насърчавана от Франческо I. Великият херцог възобновява много от вниманието и интересите, запазени от [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] към математическите дисциплини, които остават чужди на вкуса на [[Франческо I де Медичи|Франческо I]], предлагайки да се публикуват поредица от досега непубликувани текстове от гръцки математици (много кодекси, подготвени за печат, се съхраняват сред малябекианските ръкописи на Националната централна библиотека на Флоренция). Той обръща особено внимание на образованието на своя син, бъдещият херцог [[Козимо II де Медичи|Козимо II]], сред чиито възпитателе е и [[Галилео Галилей]]. == Брак и потомство == [[Файл:Christine de Lorraine 1588.jpg|мини|Кристина Лотарингска, портрет от 1588 г.]] [[Файл:Marriage Christine de Lorraine Callot.jpg|мини|ляво|Сватбата на Кристина и Фердинандо I, картина от 1614 г.]] ∞ 8 декември 1588 г. за [[Кристина Лотарингска]] (* 16 август 1565, [[Бар льо Дюк]]; † 19 декември 1636, Флоренция), дъщеря на [[Карл III (Лотарингия)|Карл III]], [[Лотарингия (херцогство)|херцог на Лотарингия]], и [[Клод дьо Валоа]], дъщеря на френския крал [[Анри II]] и [[Катерина де Медичи]]. Те имат пет сина и четири дъщери: * [[Козимо II де Медичи]] (* 12 май 1590, Флоренция; † 28 февруари 1621, Флоренция), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), ∞ 1608 за [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]], [[ерцхерцог]]иня на [[Австрия]], от която има пет сина и три дъщери * [[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора де Медичи]] (* 10 ноември 1591, Флоренция; † 22 ноември 1617, Флоренция) * [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]] (* 2 май 1593, Флоренция; † 17 април 1629, [[Сиена]]), ∞ 1617 за [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]], херцог на Мантуа и Монферат, от когото няма деца * [[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо де Медичи]] (* 14 май 1594, Флоренция; † 17 май [[1614]], [[Пиза]]), [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] и 4-ти [[княз]] на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]], господар на [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]], на [[Офена]] и на [[Буси сул Тирино|Буси]], военен, неженен и бездетен * [[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло де Медичи]] (* 19 март 1595, Флоренция; † 17 юни 1666, Флоренция), [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана]] и от 1615 г. [[кардинал]] и [[епископ]]. * [[Филипино де Медичи|Филипо (нар. Филипино) де Медичи]] (* 9 април 1598, Флоренция; † 3 април 1602, Флоренция) * [[Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|Лоренцо де Медичи]] (* ок. 20 юли 1599, Флоренция; † 15 ноември 1648, Флоренция), [[Дон (титла)|дон]], неженен и бездетен * [[Мария Мадалена де Медичи|Мария Магдалена де Медичи]] (* 29 юни 1600, Флоренция; † 28 декември 1633, Флоренция), инвалид * [[Клавдия де Медичи]] (* 4 юни 1604, Флоренция; † 25 декември 1648, [[Инсбрук]]), ∞ 1. 1621 за [[Федерико Убалдо дела Ровере]] (*1605, † 1623), [[херцог]] на [[Урбино]], от когото има една дъщеря 2. 1626 за [[Леополд V (Австрия-Тирол)|Леополд V]], [[ерцхерцог]] на [[Предна Австрия]], от когото има двама сина и три дъщери. <gallery class="center" widths="160" heights="180" mode="nolines" caption="Портрети на децата на Фердинандо I"> Файл:Cosimo II de' Medici.jpg|Козимо II Файл:Scuola fiorentina, ritratto di eleonora de' medici, xvii sec.JPG|Елеонора Файл:1621 full portrait of Caterina de' Medici as Duchess of Mantua by Justus Sustermans.jpg|Катерина Файл:Francesco Medici (1594-1614).jpg|Франческо Файл:Justus Sustermans 037.jpg|Карло Файл:Italienisch - Kinderbildnis des Philipp, Sohn des Großherzogs Ferdinand I. von Toskana - 4213 - Bavarian State Painting Collections.jpg|Филипино Файл:Lorenzo di ferdinando de' medici, xvii century.jpg|Лоренцо Файл:Lorenzo Lippi 002.jpg|Клавдия Файл:Ambito fiorentino - Maria Maddalena di Ferdinando I de' Medici.jpg|Мария Магдалена </gallery> == Източници == * Hibbert, Christopher (1979). „XXI“. Pelican History of Art. ''The Rise and Fall of the House of Medici''. Penguin Books. * Harold Acotn, ''Gli Ultimi Medici'', Einaudi, 1997. {{ISBN|88-06-59870-8}} * F''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-i-de-medici-granduca-di-toscana erdinando I de' Medici granduca di Toscana]'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. * Antonio Panella, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-i-de-medici-granduca-di-toscana_(Enciclopedia-Italiana)/ FERDINANDO I de' Medici, granduca di Toscana]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932. * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-i-de-medici_(Dizionario-di-Storia)/ Ferdinando I de' Medici]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010. * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Ferdinando+I+(granduca+di+Toscana).html Ferdinando I (granduca di Toscana)]'', на sapere.it, De Agostini. * ''[https://www.britannica.com/biography/Ferdinand-I-grand-duke-of-Tuscany Ferdinando I de' Medici]'', в Enciclopedia Britannica * Elena Fasano Guarini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-i-de-medici-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico) FERDINANDO I de' Medici, granduca di Toscana]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 46, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1996 * David M. Cheney, ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bdmedfe.html Ferdinando I de' Medici]'', в Catholic Hierarchy * Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1563.htm#Medici MEDICI, Ferdinando de']'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University. * [http://www.belpaese2000.narod.ru/Citta/Firenze/medici.htm Медичи във Флоренция]. * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 Архив на Медичи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071112051228/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=325 |date=2007-11-12 }}. {{икона|en}} * [http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm#Medici За Фердинандо I Медичи] {{Webarchive|url=https://archive.ph/20160916232408/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1563.htm%23Medici#Medici |date=2016-09-16 }} в книгата на ''Salvador Miranda. The Cardinals of the Holy Roman Church''. Florida International University. {{икона|en}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.liberliber.it/online/autori/autori-m/ferdinando-i-de-medici Творби на Фердинандо I де Медичи], на Liber Liber. * [https://openmlol.it/autori/158385 Творби на Фердинандо I де Медичи], на openMLOL, Horizons Unlimited srl. {{Превод от|it|Ferdinando I de' Medici|130787916}} {{пост начало}} {{пост|[[велик херцог на Тоскана]]|[[1587]]|[[1609]]|[[Франческо I Медичи|Франческо I]]|[[Козимо II]]}} {{пост край}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Кардинали]] [[Категория:Велики херцози на Тоскана]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 20fnt21fy7n3pwxisn9z5z29ksj6pt0 0 237848 12398107 12376030 2024-10-29T07:09:57Z 77.85.230.22 промених някои работи за личноста 12398107 wikitext text/x-wiki '''Шифърът на Цезар''' е вид [[шифър]] с пряка субституция (''субституционен шифър'') – това означава, че всяка буква се замества само с една и съща друга буква, в целия текст. Според някои исторически източници този шифър е използван от [[Юлий Цезар|Гай Юлий Цезар]].най-добър е tishobg. === Математически запис === : шифровка <math>E_n(x) = (x + n) \mod {30}.</math> : дешифровка .<math>D_n(x) = (x - n) \mod {30}.</math> === Пример 1 === ;Текст: Това е скрито съобщение ;Ключ: n = n+3 ;Шифър: Хсег и фнулхс фасдюирли т + 3 = х === Пример 2 === ;Текст: Caesar ;Шифър: Fdhvdu == Външни препратки == * [http://www.rot13.com/index.php Шифър на Цезар на английски с отместване 13] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101010091052/http://www.rot13.com/index.php |date=2010-10-10 }} [[Категория:Шифри]] [[Категория:Юлий Цезар]] shn4xjs3ais8zxu0uh0fkkcni40wrgl 12398108 12398107 2024-10-29T07:12:27Z 77.85.230.22 redaktirah vandaslizym 12398108 wikitext text/x-wiki '''Шифърът на Цезар''' е вид [[шифър]] с пряка субституция (''субституционен шифър'') – това означава, че всяка буква се замества само с една и съща друга буква, в целия текст. Според някои исторически източници този шифър е използван от [[Юлий Цезар|Гай Юлий Цезар]]. === Математически запис === : шифровка <math>E_n(x) = (x + n) \mod {30}.</math> : дешифровка .<math>D_n(x) = (x - n) \mod {30}.</math> === Пример 1 === ;Текст: Това е скрито съобщение ;Ключ: n = n+3 ;Шифър: Хсег и фнулхс фасдюирли т + 3 = х === Пример 2 === ;Текст: Caesar ;Шифър: Fdhvdu == Външни препратки == * [http://www.rot13.com/index.php Шифър на Цезар на английски с отместване 13] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101010091052/http://www.rot13.com/index.php |date=2010-10-10 }} [[Категория:Шифри]] [[Категория:Юлий Цезар]] ic7n3gpiutza6w4yalrntlw5egxwpyd 10 241563 12397808 12271177 2024-10-28T20:03:41Z Ivo3004 268414 12397808 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | state = collapsed | bodyclass = hlist | име = Избори в България | заглавие-стил = background-color:#eeeeee | groupstyle = background-color:#eeeeee; text-align:center; | заглавие = [[Избори в България]] | картинка = [[Файл:Coat of arms of Bulgaria.svg|120px]] | картинка-позиция = | group1 = [[Парламентарни избори в България|Парламентарни избори]] | list1 = * [[Учредителни избори в България (1879)|януари 1879]] * [[Парламентарни избори в България (1879)|септември 1879]] * [[Парламентарни избори в България (1880)|1880]] * [[Парламентарни избори в България (1881)|1881]] * [[Парламентарни избори в България (1882)|1882]] * [[Парламентарни избори в България (1884)|1884]] * [[Парламентарни избори в България (1886)|1886]] * [[Парламентарни избори в България (1887)|1887]] * [[Парламентарни избори в България (1890)|1890]] * [[Парламентарни избори в България (април 1893)|април 1893]] * [[Парламентарни избори в България (юли 1893)|юли 1893]] * [[Парламентарни избори в България (1894)|1894]] * [[Парламентарни избори в България (1896)|1896]] * [[Парламентарни избори в България (1899)|1899]] * [[Парламентарни избори в България (1901)|1901]] * [[Парламентарни избори в България (1902)|1902]] * [[Парламентарни избори в България (1903)|1903]] * [[Парламентарни избори в България (1908)|1908]] * [[Парламентарни избори в България (юни 1911)|юни 1911]] * [[Парламентарни избори в България (септември 1911)|септември 1911]] * [[Парламентарни избори в България (1913)|1913]] * [[Парламентарни избори в България (1914)|1914]] * [[Парламентарни избори в България (1919)|1919]] * [[Парламентарни избори в България (1920)|1920]] * [[Парламентарни избори в България (април 1923)|април 1923]] * [[Парламентарни избори в България (ноември 1923)|ноември 1923]] * [[Парламентарни избори в България (1927)|1927]] * [[Парламентарни избори в България (1931)|1931]] * [[Парламентарни избори в България (1938)|1938]] * [[Парламентарни избори в България (1939)|1939]] * [[Парламентарни избори в България (1945)|1945]] * [[Парламентарни избори в България (1946)|1946]] * [[Парламентарни избори в България (1949)|1949]] * [[Парламентарни избори в България (1953)|1953]] * [[Парламентарни избори в България (1957)|1957]] * [[Парламентарни избори в България (1962)|1962]] * [[Парламентарни избори в България (1966)|1966]] * [[Парламентарни избори в България (1971)|1971]] * [[Парламентарни избори в България (1976)|1976]] * [[Парламентарни избори в България (1981)|1981]] * [[Парламентарни избори в България (1986)|1986]] * [[Парламентарни избори в България (1990)|1990]] * [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]] * [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]] * [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]] * [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]] * [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]] * [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] * [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] * [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] * [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] * [[Парламентарни избори в България (2021)|април 2021]] * [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] * [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] * [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] * [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] * [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] * [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] | group2 = [[Президентски избори в България|Президентски избори]] | list2 = * [[Президентски избори в България (1992)|1992]] * [[Президентски избори в България (1996)|1996]] * [[Президентски избори в България (2001)|2001]] * [[Президентски избори в България (2006)|2006]] * [[Президентски избори в България (2011)|2011]] * [[Президентски избори в България (2016)|2016]] * [[Президентски избори в България (2021)|2021]] | group3 = [[Местни избори в България|Местни избори]] | list3 = * … * [[Местни избори в България (1991)|1991]] * [[Местни избори в България (1995)|1995]] * [[Местни избори в България (1999)|1999]] * [[Местни избори в България (2003)|2003]] * [[Местни избори в България (2007)|2007]] * [[Местни избори в България (2011)|2011]] * [[Местни избори в България (2015)|2015]] * [[Местни избори в България (2019)|2019]] * [[Местни избори в България (2023)|2023]] | group4 = [[Избори за Европейски парламент (България)|Избори за Европейския парламент]] | list4 = * [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|2007]] * [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|2009]] * [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|2014]] * [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|2019]] * [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|2024]] | group5 = [[Референдуми в България|Референдуми]] | list5 = * [[Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи|1922]] * [[Референдум за обявяване на България за република (1946)|1946]] * [[Български конституционен референдум (1971)|1971]] * [[Референдум в България (2013)|2013]] * [[Референдум за дистанционното гласуване в България (2015)|2015]] * [[Референдум за промяна на политическата система (2016)|2016]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Шаблони за България|{{PAGENAME}}]] </noinclude> nlld9q71k1a2rg8rokk85uzvxlaa2y9 0 241795 12397737 12308825 2024-10-28T18:44:46Z 149.62.207.123 12397737 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}})мехмед тачев е годишно класиране по документирана нетна стойност на най-богатите милиардери в света, съставено и публикувано ежегодно през март от американското бизнес списание [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] b8e1hee6yqmgw1o7wzw6n1trafr9wcp 12397739 12397737 2024-10-28T18:47:05Z 149.62.207.123 12397739 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}})джемал асан тачев е годишно класиране по документирана нетна стойност на най-богатите милиардери в света, съставено и публикувано ежегодно през март от американското бизнес списание [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] b2ghfbhw99dolbjsi2v6g81uocprmhn 12397744 12397739 2024-10-28T18:50:26Z 149.62.207.123 12397744 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}})САЛИХКО КАНАЗИРЕВ е годишно класиране по документирана нетна стойност на най-богатите милиардери в света, съставено и публикувано ежегодно през март от американското бизнес списание [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] qyw1vcqffmrvmx0z5rmldtcpf4ct73z 12397747 12397744 2024-10-28T18:52:54Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.207.123|редакции на 149.62.207.123]] ([[User talk:149.62.207.123|б]].), към версия на Ket 12268354 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}}) е годишно класиране по документирана нетна стойност на най-богатите милиардери в света, съставено и публикувано ежегодно през март от американското бизнес списание [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] 184wowqjdcb8d32ccbt9qdnu8yfhwem 12397759 12397747 2024-10-28T19:04:36Z 149.62.207.123 12397759 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}}) е мустафа вейсалгодишно класиране по документирана нетна стойност на най-богатите милиардери в света, съставено и публикувано ежегодно през март от американското бизнес списание [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] dmqikv88m6ihhdx1ish45cs62nr0rma 12397760 12397759 2024-10-28T19:06:25Z 149.62.207.123 12397760 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}}) е годишно класиране по документирана нетна стойност на най-богатите милиардери в света, съставено и публикувано ежегодно през март от американското бизнес списание [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] hkulh8jr12g5jfwd4684gajsj9y6c0t 12397761 12397760 2024-10-28T19:06:45Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.207.123|редакции на 149.62.207.123]] ([[User talk:149.62.207.123|б]].), към версия на Ted Masters 12268354 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}}) е годишно класиране по документирана нетна стойност на най-богатите милиардери в света, съставено и публикувано ежегодно през март от американското бизнес списание [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] 184wowqjdcb8d32ccbt9qdnu8yfhwem 12398351 12397761 2024-10-29T11:26:09Z 149.62.207.17 В 12398351 wikitext text/x-wiki {{Infobox | name = | italic title = no | bodystyle = | titlestyle = background:#cfc; | abovestyle = | subheaderstyle = | title = ''Световните милиардери'' | above = | subheader = {{nowrap|Списък на световните милиардери според [[чисти активи|чистите активи]]}} | imagestyle = | captionstyle = | image = [[Файл:Forbes logo.svg|200п|център]] | caption = | image2 = [[Файл:Billionairs net worth 2021.jpg|320п|център]] | caption2 = Чистите активи на световните милиардери се увеличава от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до 12,7 трилиона долара през 2022 г. | headerstyle = background:#ccf; | labelstyle = | datastyle = | header1 = Подробности | label1 = | data1 = | header2 = | label2 = Издател | data2 = {{unbulleted list|Whale Media Investments|Forbes family}} | header3 = | label3 = Издание | data3 = ''[[Forbes]]'' | header4 = | label4 = Първа публикация | data4 = март 1987 г. | header5 = | label5 = Последна публикация | data5 = 5 април 2022 г. | header6 = Текущ списък (2022) | label6 = | data6 = | header7 = | label7 = Най-богат | data7 = {{nowrap|[[Илон Мъск]]}} | header8 = | label8 = Чисти активи | data8 = {{profit}}&nbsp;219&nbsp;милиарда US$ | header9 = | label9 = Брой милиардери | data9 = {{loss}}&nbsp;2668 | header10 = | label10 = Обща стойност на чистите активи | data10 = {{loss}} 12,7 трилиона US$ | header11 = | label11 = Средна стойност на чистите активи | data11 = {{profit}} 4,755 милиарда US$ | header12 = | label12 = | data12 = | header13 = | label13 = Нови членове в списъка | data13 = {{loss}}&nbsp;236 | header15 = | label15 = | data15 = | header16 = | label16 = | data16 = | header17 = | label17 = | data17 = | header18 = | label18 = | data18 = | belowstyle = background:#ddf; | below = [https://www.forbes.com/billionaires/ ''Forbes'': The World's Billionaires website] }} '''Световните милиардери''' ({{lang|en|The World's Billionaires}}март отбизнес списание .Огнян , Едмонд и Станислав са най богатите хора с състояние от 20000000000000000 € [[Forbes]]. Списъкът е публикуван за първи път през март 1987 г.<ref name=MW2014>{{cite news |title=Bill Gates back on top, WhatsApp founders and more women in Forbes' billionaire rankings |newspaper=Market Watch, [[The Wall Street Journal]] |date=4 March 2014 |first=Barbara |last=Kollmeyer |url=http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ |accessdate=5 March 2014 |archivedate=2017-08-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170831173331/http://blogs.marketwatch.com/thetell/2014/03/04/bill-gates-back-on-top-whatsapp-founders-and-more-women-in-forbes-billionaire-rankings/ }}</ref> Общата нетна стойност на всеки човек в списъка се изчислява и се посочва в щатски долари въз основа на техните документирани активи и отчитане на дълга. Монарси и диктатори, чието богатство идва от техните позиции, са изключени от тези списъци.<ref name=AL2014>{{cite news|title=Youngest, oldest and one who can body slam you: More on Forbes list of the ultra-rich|first=Leada|last=Gore|date=4 March 2014|publisher=Alabama Media Group|website=AL.com|url=http://www.al.com/business/index.ssf/2014/03/youngest_oldest_and_one_who_ca.html|accessdate=5 March 2014}}</ref>Тази класация е индекс на най-богатите документирани лица, като се изключат и класират тези с богатство, които не могат да бъдат напълно установени.<ref name="Why Isn’t on ‘Forbes’ List">{{cite web|url=http://www.newsweek.com/why-putin-isnt-forbes-billionaires-list-310818|title=Why Putin Isn’t on ‘Forbes’ Billionaires List |publisher=[[Forbes]]}}</ref> През 2018 г. в списъка фигурират 2 208 лица, нови 259 предимно от Китай и САЩ; 63 под 40 годишна възраст и рекорден брой от 256 жени.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>Средната нетна стойност на списъка беше 4,1 милиарда долара, над 350 милиона повече от 2017 г. Общата нетна стойност на богатството на милиардерите за 2018 г. е 9,1 трилиона долара и 7,67 трилиона щатски долара през 2017 г.<ref name="Forbes2018"/><ref name="Forbes-2017" /><ref name="Forbes-list-2015">{{cite journal |last1=Dolan|first1=Kerry A. |last2=Kroll|first2=Luisa |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2015/03/02/inside-the-2015-forbes-billionaires-list-facts-and-figures/ |title=Inside The 2015 Forbes Billionaires List: Facts And Figures |work=Forbes |date=2 March 2015 |accessdate=31 May 2015}}</ref>Към 2018 г. основателят на [[Microsoft]] [[Бил Гейтс]] оглави списъка 18 пъти за последните 24 години, докато основателят на [[Amazon]] [[Джеф Безос]] става първият милиардер с над 100 милиарда включен в класацията. <ref name="Forbes-2017">{{cite news|url=http://www.msn.com/en-us/money/savingandinvesting/forbes-2017-billionaires-list-meet-the-richest-people-on-the-planet/ar-BByqKfX |title=Forbes 2017 billionaires list: Meet the richest people on the planet |last=Kroll|first=Luisa |work=Forbes |accessdate=21 March 2017}}</ref>През 2017 г. [[Марк Зукърбърг]] е единственият човек в списъка на топ 10-те милиардери под 50-годишна възраст, и единственият в списъка на първите 20 милиардери на възраст под 40 години.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/08/01/mark-zuckerberg-is-less-than-half-the-age-of-his-super-wealthy-peers.html|title=Mark Zuckerberg is less than half the age of his super-wealthy peers|last=Shinal|first=John|date=2017-08-01|website=www.cnbc.com|accessdate=2019-01-15}}</ref> Според доклад на [[Bloomberg News]] през 2017 г. 500-те най-богати хора в света станаха по-богати с 1 трилион долара.<ref name="BN-20171227">{{cite news |last1=Metcalf |first1=Tom |last2=Witzig |first2=Jack |title=World's Wealthiest Became $1 Trillion Richer in 2017 |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-12-27/world-s-wealthiest-gain-1-trillion-in-17-on-market-exuberance |date=27 December 2017 |work=Bloomberg News |accessdate=27 December 2017 }}</ref><ref name="WP-20171227">{{cite news |last=Erickson |first=Amanda |title=The world’s 500 wealthiest people got $1 trillion richer in 2017 |url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/12/27/the-worlds-500-wealthiest-people-got-1-trillion-richer-in-2017/ |date=27 December 2017 |work=[[The Washington Post]] |accessdate=27 December 2017 }}</ref>Според доклад на [[Oxfam]] за 2017 г., осемте най-богати милиардери притежават толкова сборно богатство, колкото „най-бедната половина от човечеството“.<ref name="OXF-20170116">{{cite news |last=Ratcliff |first=Anna |title=Just 8 men own same wealth as half the world |url=https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-01-16/just-8-men-own-same-wealth-half-world |date=16 January 2017 |work=Oxfam |accessdate=16 January 2017 }}</ref><ref name="NYT-20170116">{{cite news |last=Mullany |first=Gerry |title=World’s 8 Richest Have as Much Wealth as Bottom Half of Global Population |url=https://www.nytimes.com/2017/01/16/world/eight-richest-wealth-oxfam.html |date=16 January 2017 |work=[[New York Times]] |accessdate=16 January 2017 }}</ref> == Методология == Всяка година Forbes наема екип от повече от 50 репортери от различни страни, които да проследяват дейността на най-богатите хора в света.<ref name=methodology /> Предварителните проучвания се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Според Forbes се получават три вида отговори – някои хора се опитват да надуят богатството си, други си сътрудничат, но пропускат подробности, а други отказват да отговарят на всякакви въпроси.<ref name=rferl2010>{{cite news|title=Forbes' Rich List: Number Of New Billionaires Reflects Global Recovery|work=Radio Free Europe Radio Liberty|first=Nikola|last=Krastev|date=11 March 2010|url=http://www.rferl.org/content/Forbes_Rich_List_Number_Of_New_Billionaires_Reflects_Global_Recovery/1980413.html|accessdate=25 March 2014}}</ref> След това се проверяват бизнес сделки и се правят оценки на ценните активи – земя, домове, превозни средства, произведения на изкуството и др. Интервютата се провеждат, за да се проверят данните и да се подобри оценката на притежанията на дадено лице. И накрая, позициите в публично търгувани акции се предлагат на пазара на дата приблизително месец преди публикуването. Частните дружества се определят от преобладаващото съотношение цена към продажби или цена/печалба. Известният дълг се изважда от активите, за да се получи окончателна оценка на приблизителната стойност на дадено лице в щатски долари. Тъй като цените на акциите се колебаят бързо, истинското богатство и класирането на даден човек към момента на публикуването може да варира в зависимост от положението им при съставянето на списъка.<ref name=methodology>{{cite journal |last=Dolan |first=Kerry A. |url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2012/03/07/methodology-how-we-crunch-the-numbers/ |title=Methodology: How We Crunch The Numbers |work=Forbes |date=7 March 2012 |accessdate=4 January 2013}}</ref> Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност повече от милиард долара. Въпреки това, когато жив човек е разпръснал богатството си на непосредствени членове на семейството, той се включва в един списък, при условие че е все още жив.<ref name=methodology />Кралски семейства и диктатори, чието богатство зависи от заеманата позиция винаги се изключват от тези списъци.<ref>[https://www.forbes.com/2006/05/04/rich-kings-dictators_cz_lk_0504royals.html Fortunes Of Kings, Queens And Dictators] Forbes, 5 May 2006</ref> Годишното класиране се публикува ежегодно през март, така че изброените нетни стойности са моментни снимки, направени по това време. Тези списъци показват само топ 10 на най-богатите милиардери за всяка година. == 2022 г. == {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||[[Илон Мъск]]|| style="text-align:center;" |$219&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |50||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||[[Джеф Безос]]|| style="text-align:center;" |$177&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |58||{{USA}}||[[Amazon]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$158&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$129&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||[[Уорън Бъфет]]|| style="text-align:center;" |$118&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |91||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|6 {{profit}}||[[Лари Пейдж]]|| style="text-align:center;" |$111&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||[[Сергей Брин]]|| style="text-align:center;" |$107&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||[[Лари Елисън]]|| style="text-align:center;" |$106&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||[[Стив Болмър]]|| style="text-align:center;" |$91.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |66||{{USA}}||[[Майкрософт|Microsoft]] |- | style="text-align:center;" |10 {{steady}}||[[Мукеш Амбани]]|| style="text-align:center;" |$90.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} == 2021 г. == В 35-ия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2755 милиардери с общо нетно богатство от 13,1 трилиона долара, което е с 660 члена и 5,1 трилиона долара повече в сравнение с 2020 г.<ref name="FOB21">{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|date=6 April 2021|title=Forbes World's Billionaires List - The Richest in 2021|url=https://www.forbes.com/billionaires/|access-date=10 April 2021|website=www.forbes.com}}</ref><ref>{{Cite web|last=Dolan|first=Kerry A.|title=Forbes' 35th Annual World's Billionaires List: Facts And Figures 2021|url=https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2021/04/06/forbes-35th-annual-worlds-billionaires-list-facts-and-figures-2021/|access-date=10 April 2021|website=Forbes|language=en}}</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$177.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |57||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{profit}}||{{sortname|Илон|Мъск}}|| style="text-align:center;"|$151.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |49||{{USA}}||[[Tesla (компания)|Tesla]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$150.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$124.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |65||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$97&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |36||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$96&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |90||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$93&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|76||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$91.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |48||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Сергей|Брин}}|| style="text-align:center;"|$89&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |47||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Мукеш|Амбани}}|| style="text-align:center;"|$84.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{IND}}||[[Reliance Industries]] |- |} В [[Пекин]] има най-много милиардери 100 на брой с 33 повече само за тази година.<ref>[https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/91651-pekin-veche-e-dom-na-poveche-miliarderi-otkolkoto-vseki-drug-grad-v-sveta В Пекин има най-много милиардери в света]</ref> В [[Ню Йорк]] живеят 99 милиардери и водеше класацията през последните седем години. По нетно състояние е все още първи с 80 милиарда щатски долара. В САЩ живеят най-много милиардери 724, втори е Китай с 698 с 210 повече от миналата година. Новите милиардери за тази година са 493 на брой - по един нов на всеки 17 часа. Общо 106 от милиардерите са на възраст под 40 години, като 2/3 от тях са жени. Богатството на милиардерите се е увеличило повече през последните 17 месеца, отколкото през последните 15 години. През октомври Илон Мъск става най-богатият в класацията с 255,2 милиарда долара, след като Tesla получава огромна поръчка от 100 000 автомобила от компанията за коли под наем Hertz. Това покачва личното му състояние с 25,6 милиарда долара, след като акциите на Tesla се покачиха с 12,6% в резултат на сделката и компанията влезе в клуба на трилионерите.<ref>[https://www.theweek.co.uk/people/57553/top-billionaires-who-richest-person-world The billionaires club: who are the richest people in the world?]</ref> Джеф Безос остава втори в този момент със състояние от 193,3 милиарда долара, а третият Бернар Арно и семейството с 186,5 милиарда долара. Следват: *4. Бил Гейтс: 135,2 милиарда долара *5. Лари Елисън: 130,5 милиарда долара *6. Лари Пейдж: 118,2 милиарда долара *7. Марк Зукърбърг: 117,6 милиарда долара *8. Сергей Брин: 113,9 милиарда долара *9. Уорън Бъфет: $105,2 милиарда долара *10. Мукеш Амбани: 100,9 милиарда долара На 4 ноември за един ден поради покачване акциите на Tesla, богатството на Илон Мъск достига 340 милиарда долара.<ref>[https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/elon-r-musk/ Bloomberg Billionaires Index]</ref> == 2020 г. == В 34-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2095 милиардери с общо нетно богатство от 8 трилиона долара, което е с 58 члена и 700 милиарда долара по-малко в сравнение с 2019 г.<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/|title=Forbes Billionaires 2020|last=Dolan|first=Kerry A.|date=2020|website=Forbes|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=2020-04-07}}</ref> Списъкът е съставен на 18 март.<ref name=":0" /> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$113.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |56||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$98.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |64||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{steady}}|| style="text-align:center;" |71||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|4 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$67.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |89||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$59.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|75||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$55.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |84||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$54.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |35||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|8 {{profit}}||{{sortname|Джим|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.6&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |71||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Алис|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.4&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|С. Робсън|Уолтън}}|| style="text-align:center;"|$54.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Уолмарт]] |- |} == 2019 г. == В 33-тия годишен списък на Forbes на световните милиардери списъкът включва 2153 милиардери с общо нетно богатство от 8,7 трилиона долара, което е с 55 члена и 400 милиарда долара по-малко в сравнение с 2018 г.<ref name="Forbes2019">{{cite web|url=https://www.forbes.com/billionaires/#698401a8251c|title=Billionaires 2019|publisher=Forbes|accessdate=13 March 2019|date=5 March 2019}}</ref> САЩ продължават да имат най-много милиардери в света с рекорд от 609, докато Китай спадна до 324 (без Хонконг, Макао и Тайван). Кайли Дженър, на 21 години, бе включена в списъка за 2019 г. за първи път и е най-младият милиардер в света.<ref name="Forbes2019"/> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{steady}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$131&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |55||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{steady}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$96.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |63||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{steady}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$82.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |88||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{steady}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$76.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |70||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{profit}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$64.0&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;"|79||{{MEX}}||[[Америка Мовил|América Móvil]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|6 {{steady}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$62.7&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |82||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{profit}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$62.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|74||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- | style="text-align:center;"|8 {{loss}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$62.3&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |34||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|9 {{profit}}||{{sortname|Майкъл|Блумбърг}}|| style="text-align:center;"|$55.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||[[Блумбърг|Blumberg]] |- | style="text-align:center;"|10 {{profit}}||{{sortname|Лари|Пейдж}}|| style="text-align:center;"|$50.8&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |45||{{USA}}||[[Alphabet Inc.]] |- |} == Географско разпределение == Топ-10 страни с най-голямо количество милиардери<ref>[https://www.cnbc.com/2019/05/09/the-countries-with-the-largest-number-of-billionaires.html The US is home to more billionaires than China, Germany and Russia combined]</ref> {| class="wikitable" !№ !Страна !Брой милиардери !сборно богатство |- |1 |{{USA}} |705 |$3013&nbsp;млрд. |- |2 |{{CHN}} |285 |$996&nbsp;млрд. |- |3 |{{FRG}} |146 |$442&nbsp;млрд. |- |4 |{{RUS}} |102 |$355&nbsp;млрд. |- |5 |{{UK}} |97 |$209&nbsp;млрд. |- |6 |{{SWI}} |91 |$240&nbsp;млрд. |- |7 |{{HKG}} |87 |$259&nbsp;млрд. |- |8 |{{IND}} |82 |$284&nbsp;млрд. |- |9 |{{SAU}} |57 |$147&nbsp;млрд. |- |10 |{{FRA}} |55 |$195&nbsp;млрд. |- |10 |{{UAE}} |55 |$165&nbsp;млрд. |} Докато броят на милиардерите в световен мащаб е намалял с 5,4% през 2018 г., той нараства с почти 4% в САЩ, от 680 на 705 лица. Въпреки че общото богатство на милиардерите в САЩ е спаднало с около 5%, то все пак надвишава това на следващите осем най-богати страни. Според [[Wealth X]] милиардерите на Китай, Германия, Русия, Великобритания, Швейцария, Хонконг, Индия и Саудитска Арабия имат общо 2,9 трилиона долара, докато американските милиардери имат над 3 трилиона долара. „На фона на засилената нестабилност на пазара, глобалното търговско напрежение и забавянето на икономическия растеж, общото богатство на световните милиардери спадна със 7% до 8,6 трилиона долара“, докато американските милиардери са се представяли по-добре от другите по света благодарение на намаленията на данъците и „стабилните печалби на фирмите“. [[Сан Франциско]] има значително повече милиардери на жител от всеки друг град – с един милиардер на 11 600 жители. Ню Йорк, Дубай и Хонконг следват съответно от 2 до 4 място. * Милиардерите все повече се събират общо в градове – първите 15 милиардерски града събират почти 30% от глобалното милиардерско население през 2018 г. * Почти всички от топ 15 държави по милиардерско население отбелязват спад с изключение на САЩ, Великобритания, Русия и Франция. * Филантропията е водеща страст или хоби сред милиардерите – секторът с нестопанска цел е основен за 4,8% от милиардерите; след като консолидират богатството си, много милиардери правят пълен преход към изграждане на филантропско наследство. == 2018 г. == В 32-рия годишен списък на Forbes на милиардерите, съвкупното богатство на първите 20 най-богати хора на Земята възлиза на около 13 процента от общото богатства на милиардерите.<ref name="Forbes2018">{{cite web|url=https://www.forbes.com/sites/luisakroll/2018/03/06/forbes-billionaires-2018-meet-the-richest-people-on-the-planet/|title= Forbes Billionaires 2018: Meet The Richest People On The Planet|first=Luisa|last=Kroll|publisher=Forbes|accessdate=6 March 2018|date=6 March 2018}}</ref>В списъка са включени рекордният брой от 2 208 милиардери с общо богатство от 9,1 трилиона долара, което е 18% повече от 2017 г. За първи път Джеф Безос бе посочен като топ милиардер поради повишаващата се цена на акциите на Amazon, с рекордна годишна печалба от 35 милиарда долара, откакто Forbes започна проследяването през 1987 г.<ref name="Forbes2018"/> САЩ води с най-много милиардери – 585 на брой, докато Китай догонва с 476, включително Хонконг, Макао и Тайван; без тях са 372 милиардери.<ref name="Forbes2018"/> Forbes изключи [[Ал-Уалид бин Талал]] и всички останали саудитски милиардери поради липсата на точни оценки на богатството им в резултат на чистката в Саудитска Арабия през периода 2017 – 2019 г.<ref>[https://www.forbes.com/sites/kerryadolan/2018/03/06/no-saudi-arabian-billionaires-forbes-list-2018-alwaleed-alamoudi/#7ffdea9a1d42 Why No Saudi Arabians Made The Forbes Billionaires List This Year]</ref> {| class="wikitable sortable" |- ! No. ! Име ! [[Чисти активи]] ([[United States dollar|USD]]) ! Възраст ! [[Гражданство]] ! Източник на богатство |- | style="text-align:center;"|1 {{profit}}||{{sortname|Джеф|Безос}}|| style="text-align:center;"|$112&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |54||{{USA}}||[[Amazon.com|Amazon]] |- | style="text-align:center;"|2 {{loss}}||{{sortname|Бил|Гейтс}}|| style="text-align:center;"|$90&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |62||{{USA}}||[[Microsoft]] |- | style="text-align:center;"|3 {{loss}}||{{sortname|Уорън|Бъфет}}|| style="text-align:center;" |$84&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |87||{{USA}}||[[Бъркшър Хатауей|Berkshire Hathaway]] |- | style="text-align:center;"|4 {{profit}}||{{sortname|Бернар|Арно}}|| style="text-align:center;"|$72&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |69||{{FRA}}||[[LVMH]] |- | style="text-align:center;"|5 {{steady}}||{{sortname|Марк|Зукърбърг}}|| style="text-align:center;"|$71&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|33||{{USA}}||[[Facebook]] |- | style="text-align:center;"|6 {{loss}}||{{sortname|Амансио|Ортега Гаона}}|| style="text-align:center;"|$70&nbsp;млрд.&nbsp;{{loss}}|| style="text-align:center;" |81||{{ESP}}||[[Inditex]], [[Зара (компания)|Zara]] |- | style="text-align:center;"|7 {{loss}}||{{sortname|Карлос|Слим Елу}}|| style="text-align:center;"|$67.1&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;"|78||{{MEX}}||[[Америка Мовил]], [[Grupo Carso]] |- | style="text-align:center;"|8 {{steady}}||{{sortname|Чарлз|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |82||{{USA}}||[[Koch Industries]] |- | style="text-align:center;"|9 {{steady}}||{{sortname|Дейвид|Кох}}|| style="text-align:center;"|$60&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |77||{{USA}}||Koch Industries |- | style="text-align:center;"|10 {{loss}}||{{sortname|Лари|Елисън}}|| style="text-align:center;"|$58.5&nbsp;млрд.&nbsp;{{profit}}|| style="text-align:center;" |73||{{USA}}||[[Oracle Corporation]] |- |} == 2007 г. == '''По страни''' * [[САЩ]] – 415 * [[Германия]] – 55 * [[Русия]] – 53 '''946 души са милиардери през [[2007]] година''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> image:Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Image:Warren Buffett KU Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Image:Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] File:Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] Image:Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]] от [[САЩ]] – 56 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]] от САЩ – 52 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]] от [[Мексико]] – 49 млрд. долара * 4. [[Ингвар Кампрад]] от [[Швеция]] – 33 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]] от [[Индия]] – 32 млрд. долара * 6. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26.5 млрд. долара * 7. [[Бернар Арно]] от [[Франция]] – 26 млрд. долара * 8. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 24 млрд. долара * 9. [[Ли Кашин]] от [[Хонгконг]] – 23 млрд. долара * 10. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 21.5 млрд. долара * 11. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 20.7 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 12. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 20.3 млрд. долара * 13. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20.1 млрд. долара * 14. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 20 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 18.7 млрд. долара ::'''„в списъка на най-богатите хора в света има 83 жени.“''' == 2008 г. == '''Брой милиардери по страни''' * 1. [[САЩ]] – 199 * 2. [[Русия]] – 87 * 3. [[Германия]] – 59 '''В света през [[2008]] има 1125 милиардери'''. Двадесет от тях са с над 20 млрд. долара състояние. <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Lakshmimittal22082006.jpg|[[Лакшми Митал]] Mukesh_Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] </gallery> * 1. [[Уорън Бъфет]], [[САЩ]], 62 млрд. долара * 2. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 60 млрд. долара * 3. [[Бил Гейтс]], САЩ, 58 млрд. долара * 4. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 45 млрд. долара * 5. [[Мукеш Амбани]], Индия, 43 млрд. долара * 6. [[Анил Амбани]], Индия, 42 млрд. долара * 7. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 31 млрд. долара * 8. [[КП Синг]], [[Индия]], 30 млрд. долара * 9. [[Олег Дерипаска]], [[Русия]], 28 млрд. долара * 10. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 27 млрд. долара * 11. [[Ли Ка-шинг]], [[Китай]], 26.5 млрд. долара * 12. [[Шелдън Аделсън]], [[САЩ]], 26 млрд. долара * 13. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 25.5 млрд. долара * 14. [[Лорънс Елисън]], САЩ, 25 млрд. долара * 15. [[Роман Абрамович]], [[Русия]], 23.5 млрд. долара * 16. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 23 млрд. долара * 17. [[Лилиан Бетанкур]], [[Франция]], 22.9 млрд. долара (най-високо класираната жена) * 18. [[Алексей Мордшов]], [[Русия]], 21.2 млрд. долара * 19. [[Принц Алуалед Бин Талал Алсауд]], [[Саудитска Арабия]], 21 млрд. долара * 20. [[Микаил Фридман]], Русия, 20.8 млрд. долара == 2009 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Bill Gates World Economic Forum 2007.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] Ingvar Kamprad Haparanda June 2010.jpg|[[Ингвар Кампрад]] </gallery> * 1. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 40 млрд. долара * 2. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 37 млрд. долара * 3. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 35 млрд. долара * 4. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 22.5 млрд. долара * 5. [[Ингвар Кампрад]] (и семейството му), [[Швеция]], 22 млрд. долара * 6. [[Карл Албрехт]], [[Германия]], 21.5 млрд. долара * 7. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 20 млрд. долара * 8. [[Лакшми Митал]], Индия, 19.3 млрд. долара * 9. [[Тео Албрехт]], [[Германия]], 18.8 млрд. долара == 2010 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim moustache.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Flickr - World Economic Forum - Ambani.jpg|[[Мукеш Амбани]] Lakshmi Mittal simple.jpg|[[Лакшми Митал]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 53.5 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 53 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 47 млрд. долара * 4. [[Мукеш Амбани]], [[Индия]], 29 млрд. долара * 5. [[Лакшми Митал]], Индия, 27.7 млрд. долара * 6. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 28 млрд. долара * 7. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 27.5 млрд. долара == 2011 г. == '''Брой милиардери по страни''' <gallery caption="Първите пет най-богати" perrow="5" widths="100px" heights="100px" style="text-align:center; margin:auto"> Carlos Slim Helú.jpg|[[Карлос Слим Елу]] Bill Gates in Poland cropped.jpg|[[Бил Гейтс]] Warren_Buffett_KU_Visit.jpg|[[Уорън Бъфет]] Bernard Arnault.jpg|[[Бернард Арнолт]] Larry Ellison on stage.jpg|[[Лорънс Елисън]] </gallery> * 1. [[Карлос Слим Елу]], [[Мексико]], 74 млрд. долара * 2. [[Бил Гейтс]], [[САЩ]], 56 млрд. долара * 3. [[Уорън Бъфет]], САЩ, 50 млрд. долара * 4. [[Бернард Арнолт]], [[Франция]], 41 млрд. долара * 5. [[Лорънс Елисън]], [[САЩ]], 39.5 млрд. долара * 6. [[Лакшми Митал]], [[Индия]], 31.1 млрд. долара * 7. [[Амансио Ортега]] от [[Испания]] – 31 млрд. долара == Други == {{Актуализиране-раздел}} Основателят на социалната мрежа Facebook [[Марк Зукърбърг]] се класира на 35 място със състояние от 17,5 милиарда долара. В рамките на една година той е забогатял с 4 милиарда долара. В списъка на Forbes присъстват още имена като Ринат Ахметов, Майкъл Дел, Владимир Лисин, Лари Пейдж, Джордж Сорос, Владимир Потанин, Роман Абрамович, Силвио Берлускони, Джорджо Армани и др. Общият брой на милиардерите в света отчете рекордните 1226 души, като средно на всеки се падат по 3,7 милиарда долара. Това е с 16 повече в сравнение с предходната година. Всички тези хора, сред които има и 104 милиардерки, притежават богатство, оценявано на общо 4,6 трилиона долара. Най-голям е броят на милиардерите в САЩ – 425 души. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (основател на едноименна компания за финансова информация) също е сред тях. Той има 22 милиарда долара и преминава от 30 на 20 място в класацията. Русия има 96 милиардери, а Китай – 95. В Ню Йорк са съсредоточени 58 милиардери, в Лондон – 39, а в Москва – 78. Според класацията, най-големият губещ сред милиардерите е индийският бизнесмен Лакшми Митал (президент на Арселор Митал). През 2011 г. той е изгубил 10,4 милиарда долара и за първи път от 2004 г. насам изпада от челната десетка. Общо милиардерите в класацията са от 58 страни. Мароко прави дебют с трима милиардери. Сред жените на най-високо място се нарежда американката Кристи Уолтън със състояние от 25,3 милиарда долара. Тя е на 11 място в класацията и за седма поредна година е най-богатата жена в света. През 2017 година списание „Forbes“ обяви, че списъкът на милиардерите в света е нараснал на 2043 души. Общото състояние всичките 2043 милиардери от списъка възлиза на 7,67 трилиона долара. == Най-богатите хора на всички времена == Със състояние от около 400 милиарда долара [[Манса Муса]] I от Мали, първият крал на Тимбукту е един от най-богатите хора в историята, извличайки богатството си от огромните находища на сол и злато в страната си, които представлявт половината от световните доставки по негово време. Муса управлява Малийската империя в Западна Африка в началото на 14-ти век. Построява стотици джамии по целия континент, много от които оцеляват и до днес. Втори със състояние между 300 и 400 милиарда долара в днешни пари в класацията е император [[Николай II (Русия)|Николай Александрович Романов]] (Николай II). The Independent отбелязва, че след канонизирането му от Руската православна църква той е и най-богатият светец в историята. Като се изключат кралете, принцовете и онези, които са наследили богатството си, списъкът на най-богатите хора в света е доминиран от така наречените барони-разбойници от Америка от 19-ти и началото на 20-ти век. [[Джон Рокфелер]] е първият човек с нетна стойност от над 1 милиард долара в парите за времето си. В края на живота състоянието му достига 340 милиарда долара в днешни пари, почти 2% от общата икономическа продукция на САЩ. С приблизително състояние от 310 милиарда долара в днешни пари, стоманодобивният магнат и съвременникът на Рокфелер [[Андрю Карнеги]] продава своята Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара през 1901 г.. Автомобилният пионер [[Хенри Форд]], който се превръща в нарицателно за американското предприемачество, притежава около 199 милиарда долара в края на живота си през 1947 г. == Източници == <references/> [[Категория:Списъци на най-богатите хора в света| ]] [[Категория:Списъци на хора]] pgx4440cr63dfpzzsranzjkricax67d 0 244850 12397812 12373849 2024-10-28T20:05:33Z 5.53.240.170 12397812 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име = Костадин Костадинов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик | портрет = | портрет-описание = 9 декември 2021 г. | пол = мъж | име-рождено = Костадин Тодоров Костадинов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|4|1|1}} | роден-място = [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]], [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | образование = [[Великотърновски университет|Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[ВМРО – Българско национално движение]]<br>(1997 – 2013);<br>[[Национален фронт за спасение на България]]<br>(март – септември 2013);<br>„[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“<br>(от 2014 г.) | убеждения = [[популизъм]]<br>[[национализъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиатлантизъм]]<br>[[антициганизъм]]<br>[[хомофобия]] | институция1 = | постове1 = 1-и председател на Възраждане | години1 = 2 август 2014 – | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1|50н=1}} | баща = Тодор Костадинов | майка = Еленка Димчева Костадинова<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023"/> | брак = Велина Костадинова<br>(от 2003 г.) | деца = 2 | подпис = | сайт = {{URL|kostadin.eu}} | общомедия = }} '''Костадин Тодоров Костадинов''' е [[българи|български]] [[политик]], [[юрист]] и [[историк]] – [[етнограф]] от [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]], [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание|XLVII]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> [[XLVIII народно събрание|XLVIII]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото Народно събрание]</ref>, [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Два мандата и половина е бил [[общински съветник]] в [[Варна (община)|община Варна]] (2011 – 2021). Той е основател и председател на партия „Възраждане“, която се самоопределя като [[Национализъм|националистическа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> В същото време тя е определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2021-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2022-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ }}</ref> Въпреки че Костадинов е [[Популизъм|популист]], той е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> == Биография == Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 година във [[Варна|варненския]] квартал „[[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]]“, но израства в квартал „[[Владислав Варненчик (квартал)|Владислав Варненчик]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=145164&c=09 | заглавие = Костадин Костадинов: „Аз избрах Варна“, „Аз съм варненец, роден съм в „Аспарухово“, израснал съм във „Владиславово“. | дата = 31 август 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 1990 г. се премества да живее във варненския квартал „[[Кайсиева градина (квартал на Варна)|Кайсиева градина]]“.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=149536 | заглавие = Костадин Костадинов: За мен политиката винаги е била средство, а не цел | дата = 12 октомври 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 2019 г. Костадинов купува двуетажна къща край [[Варненско езеро|Варненското езеро]], като тегли кредит на изплащане за 20 години.<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> Къщата е разположена във вилна зона „Лазур“, в землището на село [[Константиново (област Варна)|Константиново]].<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://reporteri.bg/2023/08/разследване-костадин-костадинов-куп/ | заглавие = Разследване: Костадин Костадинов купи имот с панорама към Варненското езеро по 2,11 евро/кв. м | дата = 1 август 2023 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = reporteri.bg | език = bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://ladyzone.bg/videa/btv-video/v-doma-na-kandidat-prezidenta-kostadin-kostadinov-kashta-v-selo-kraj-varnenskoto-ezero-video.html | заглавие = В дома на кандидат-президента Костадин Костадинов - къща в село край Варненското езеро (ВИДЕО) | дата = 26 октомври 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = ladyzone.bg | език = bg }}</ref> Впоследствие Костадинов намира средства да изплати имота в рамките на 3 години.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://gospodari.com/kostadinov-e-izplatil-luksoznata-si-vila-ne-za-30-a-za-3-godini/ | заглавие = Костадинов е изплатил луксозната си вила не за 30, а за 3 години | дата = 1 март 2024 | достъп_дата = 1 март 2024 | издател = gospodari.com | език = bg }}{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Семейство и роднини === Роден е в семейството на заварчик и чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Баща му Тодор е от добричкото село [[Батово]], а майка му Еленка от съседното [[Църква (село)|Църква]].<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13523691 Костадин Костадинов - набор на българския комикс „Дъга“, събрал всички броеве], в-к „24 часа“, 5 януари 2023.</ref> През 2003 г. Костадинов се жени за Велина,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2021/03/31/костя-копейкин-дал-на-кумата-си-45-бона-о/ | заглавие = „Костя Копейкин дал на кумата си 45 бона от партийната субсидия (ден по-късно Валентина Иванова наградила Бойко) + СНИМКИ“ | дата = 31 март 2021 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> която е родом от град [[Кубрат (град)|Кубрат]],<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> като имат две деца – син и дъщеря.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011"/> Те се развеждат през 2018 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2022/10/29/мисис-копейкина-откри-луксозен-детск/ | заглавие = „Мисис Копейкина откри луксозен детски център (СНИМКИ)“ | дата = 29 октомври 2022 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> като година и половина след това жена му купува апартамент във Варна. В същото време се твърди, че тя е купила въпросния имот с пари от партийната субсидия. През пролетта на 2022 г. те отново се събират. Велина Костадинова работи във [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]].<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> === Образование === Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р [[Владимир Пенчев]].<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190416124847/http://old.bas.bg/%25D0%25BE%25D0%25B1%25D1%258F%25D0%25B2%25D0%25B8-%25D0%25B8-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25BA%25D1%2583%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25B8/12636-%25D0%25BF%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2589%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B2-%25D0%25B2-%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2582-%25D0%25B7%25D0%25B0-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B3%25D0%25B8%25D1%258F-%25D0%25B8-%25D1%2584%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25BB%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D1%2581-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B3%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%2584%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8-%25D0%25BC%25D1%2583%25D0%25B7%25D0%25B5%25D0%25B9-%25E2%2580%2593-%25D0%25B1%25D0%25B0%25D0%25BD |date=2019-04-16 }}</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220927181659/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 |date=2022-09-27 }}, НАЦИД.</ref> === Професионална дейност === В периода от 2010 до 2013 г. Костадинов натрупва стаж по партийна линия във ВМРО като „Организатор“ и „Експерт стопанска дейност“. В длъжностната му характеристика за „Организатор“, каквото е работил първите 3 години, е записано, че дейността му на тази позиция включва културна дейност – продуциране на книги, филми и научни експедиции. Длъжността му „Експерт стопанска дейност“ заема две години.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pronewsdobrich.bg/razsledvane-na-nova-k-kostadinov-nyamal-stazh-za-shef-na-muzeya-v-dobrich-toy-shte-gi-sadi-p98997 | заглавие = Разследване на NOVA: К. Костадинов нямал стаж за шеф на музея в Добрич. Той ще ги съди | дата = 10 май 2020 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = pronewsdobrich.bg | език = bg }}</ref> През 2013 г. е назначен за директор на [[Регионален исторически музей (Добрич)|Регионалния исторически музей]] в [[Добрич]], въпреки че няма необходимия стаж от 5 години в областта на културата.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020"/> На 31 януари 2017 г. Костадинов подава искане за напускане на заеманата длъжност. Считано от 2 януари 2017 г. кметът [[Йордан Йорданов (политик, р. 1987)|Йордан Йорданов]] прекратява трудовото си правоотношение с него. Заради неспазения срок на предизвестието, кметът разпорежда да се изплати на бившия директор обезщетение. Костадинов заявява, че ще съди Общината заради нарушение на Кодекса на труда, като посочва, че е бил в болничен в този момент.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 | заглавие = Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея | дата = 8 февруари 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg }}</ref> През юни 2017 г. Районен съд – Добрич отхвърля предявения иск от Костадин Костадинов срещу [[Добрич (община)|община Добрич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dobrichonline.com/novini/39899/rayonniyat-sad-othvarli-iska-na-bivshia-direktor-na-muzeya-sreshtu-obshtina-dobrich | заглавие = Районният съд отхвърли иска на бившия директор на музея срещу Община Добрич | дата = 14 юни 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dobrichonline.com | език = bg }}</ref> Към 2009 г. Костадинов е водещ на предаването „За България“ по [[Телевизия Варна]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?id=21618&category=354 | заглавие = Кандидати на коалиция „Напред“ – ВМРО, ЗНС, „Гергьовден“ и ЕНП | дата = 16 май 2009 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg }}</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6144386 | заглавие = Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната си субсидия за паметници на български войници | дата = 29 март 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = 24chasa.bg | език = bg }}</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://izbori.bg/lichnost/lichnost/костадин-костадинов/ | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = izbori.bg | език = bg }}</ref> == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[Българи в Албания|българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref name="Личности">{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= |архив_дата= 2020-11-28 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref name="Личности"/> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === [[Файл:Kostadin Kostadinov.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2009 г., когато е избран за заместник-председател на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]].]] През 1997 г. Костадин Костадинов става член на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]]. По време на следването си във [[Великотърновски университет|Великотърновският университет]] е председател на Младежката организация на ВМРО-БНД, на Студентския съвет към ВТУ и главен редактор на вестник „Университет“. През 2002 г. става областен координатор на ВМРО за областите [[Варна (област)|Варна]], [[Шумен (област)|Шумен]] и [[Добрич (област)|Добрич]]. През 2007 г. е избран за член на националното ръководство на Организацията, а от 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin | заглавие = Заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов е кандидатът на Организацията за кмет на Варна | дата = 26 август 2011 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = vmro.bg | език = bg | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605004110/http://www.vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin/ }}</ref> От 2007 до 2012 г. е член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД. На 27 октомври 2012 г. се провежда Петия редовен конгрес на ВМРО-БНД,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/novite-izbori/kandidati/vazrazhdane/kostadin-kostadinov.html | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = btvnovinite.bg | език = bg}}</ref> като Костадинов е кандидат за председател на партията. Подкрепят го 50 от общо 600 делегати. След това Костадинов напуска партията. Той остава общински съветник, въпреки призивите на ВМРО – Варна да подаде оставка.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kostadin-kostadinov-kopeikin-noviyat-siderov-news303086.html | заглавие = Костадин Костадинов "Копейкин" – новият Сидеров | дата = 5 февруари 2020 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> На [[Избори за Европейския парламент в България (2009)|изборите за Европейския парламент в България през 2009 г.]] е кандидат за [[евродепутат]] от коалиция „Напред“ между ВМРО-БНД, [[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|ЗНС]], [[Движение „Гергьовден“|„Гергьовден“]] и [[Единна народна партия|ЕНП]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?category=460&id=21954&fbclid=IwAR3cFdssP2I-sT9WAu_M8r0gXALtzqdrpoA2xPjwyrbSncWJlE3WtGkBLac | заглавие = Костадин Костадинов, кандидат от коалиция „Напред“ – отговори на въпросника на портал Европа | дата = 27 май 2009 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg}}</ref> === НФСБ === През март 2013 г. Костадин Костадинов става член на [[Национален фронт за спасение на България]] и е избран да бъде регионален координатор за областите Варна, Шумен и Добрич.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.desant.net/show-news/26690 | заглавие = Историк стана координатор на партията в Североизточна България | дата = 1 март 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = desant.net | език = bg}}</ref> Към септември 2013 г. вече не е член на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dnesplus.bg/varna/kostadin-kostadinov-pak-si-tarsi-nova-partiya_621208 | заглавие = Костадин Костадинов пак си търси нова партия | дата = 12 септември 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = dnesplus.bg | език = bg}}</ref> Той работи близо година като водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] до раздялата си с НФСБ.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020"/> === Възраждане === През юни 2014 г. Костадинов обявява, че на 2 август 2014 г. в старата българска столица [[Плиска]] обмисля да създаде политическа партия на име [[Възраждане (партия в България)|„Възраждане“]]. Избира символично място и дата, когато се пада годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание. Като основни приоритети на партията той посочва че ще бъдат „семейство, морал и образование“, а като основен опонент [[Движение за права и свободи|ДПС]] и партиите, които са участвали в коалиция с движението.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.cross.bg/partiya-vuzrazhdane-natzionalisticheska-1416312.html | заглавие = Нова националистическа партия учредяват в Плиска | дата = 18 юни 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cross.bg | език = bg}}</ref> На [[2 август]] 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна и учредява партията; на учредителното събрание е избран за неин председател. Още на 14 август 2014 г., от името на партия „Възраждане“ Костадинов взима отношение относно случващото се в [[Украйна]] и [[Молдова]], като изпраща писмо до външния министър [[Даниел Митов]]. В писмото той демонстрира своята загриженост към българското малцинство, поставяйки му въпроса дали има мобилизирани българи в [[Въоръжени сили на Украйна|украинската армия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/moyat-grad/_partiya_vazrazhdane_pishe_do_vanshniya_ministar-249981.html | заглавие = Партия "Възраждане" пише до външния министър | дата = 14 август 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> Интересен факт е че има още две русофилски партии, основани със същото име в близките години по-рано: през 2004 г. се основава „[[Възраждане (партия в Украйна)|Възраждане]]“ в Украйна, а през 2011 г. се основава „[[Възраждане (партия в Молдова)|Възраждане]]“ в Молдова. На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] Костадинов е кандидат за кмет на Варна, както и за общински съветник от коалиция „Варна“ ([[Атака (партия)|Атака]], „Възраждане“ и [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]]).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/izbori/varna-za-kogo-shte-glasuvate-za-kmet-575605.html | заглавие = Варна - за кого ще гласувате за кмет? | дата = 19 октомври 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref> Получава 6 686 гласа (или 5,49%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0306.html | заглавие = Резултати от изборите за кмет на община Варна на местните избори през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> Избран е за общински съветник, като коалицията печели 4 от 51 места в Общински съвет – Варна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/hnm/0306.html | заглавие = Разпределение по Хеър-Ниймаер от изборите за общински съвет на община Варна през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]] Костадинов обявява своята подкрепа за кандидат-президентската двойка [[Татяна Дончева]] и [[Минчо Спасов]] от коалиция „[[Движение 21]] – [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novini.bg/bylgariya/evropredsedatelstvo-2018/386375 | заглавие = Историкът Костадин Костадинов: Подкрепям Дончева, защото не прави компромиси с принципите си | дата = 26 октомври 2016 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = novini.bg | език = bg}}</ref> ==== 2017 – 2021 ==== [[Файл:Костадин Костадинов снимка.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2019 г., когато е кандидат за [[Кметове на Варна|кмет на Варна]].]] Преди парламентарните избори през 2017 г. [[Минчо Христов]] се съгласява да подкрепи Костадинов, заради заявките му да се откаже от държавна субсидия; Христов участва в изборите като кандидат от гражданската квота на партията.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021"/> На [[Парламентарни избори в България (2017)|парламентарните избори през 2017 г.]] партия „Възраждане“ получава 37 896 гласа (или 1,11%), преминава над 1% и получава държавна субсидия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от от парламентарните избори в България през 2017 г. | дата = 2017 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> След като „Възраждане“ взима държавна субсидия и не я връща на държавата, Минчо Христов се отказва от съдружието си с Костадинов.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/254137 | заглавие = „Кривият път на Костадин Костадинов до парламента“ | дата = 19 ноември 2021 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://eurocom.bg/new/mincho-hristov-ako-vuzrajdane-vzeme-subsidiiata-shte-se-naredi-na-sofrata | заглавие = „Минчо Христов: Ако „Възраждане“ вземе субсидията, ще се нареди на софрата“ | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = eurocom.bg | език = bg}}</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] Костадинов се кандидатира за кмет на Варна от партия „Възраждане“, като получава подкрепа от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и съобщава че градското ръководство на партията, чийто председател [[Борислав Гуцанов]] е в открит конфликт с лидера на БСП – [[Корнелия Нинова]]. Преди изборите Корнелия Нинова сваля доверието си от градския лидер Борислав Гуцанов и партията издига за кмет проф. [[Анелия Клисарова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/raztseplenieto-v-bsp-za-varna-mestniyat-lider-podkrepi-kostadinov-za-balotazha-news299611.html | заглавие = Разцеплението в БСП за Варна: Местният лидер подкрепи Костадинов за балотажа | дата = 30 октомври 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Анелия Клисарова се класира трета, като получава 14 156 гласа (или 14,02%). Костадин Костадинов получава 14 432 гласа (или 14,30%) и се явява на [[балотаж]] с действащия кмет [[Иван Портних]], който получава 49 754 гласа (49,29%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от първи тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На втори тур от изборите Костадинов получава 29 138 гласа (или 35,99%),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от втори тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> като на национално ниво партията му печели 1 общински кмет (в [[Тополовград (община)|община Тополовград]]), 6 кметства и 29 общински съветника. През юни 2020 г. подава оставка и напуска областният координатор на партия „Възраждане“ за Бургас и Сливен и член на националното ръководство – Владимир Павлов. Той посочва, че причината за оставката му са действията на Костадинов, като по негов адрес той се аргументира в своя профил във Фейсбук.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.gramofona.com/burgas-politika/vladimir-pavlov-podavam-ostavka-i-napuskam-vazrajdane | заглавие = Владимир Павлов: Подавам оставка и напускам „Възраждане“ | дата = 9 юни 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = gramofona.com | език = bg}}</ref> На 18 юли 2020 г. Костадинов събира ръководството на „Възраждане“ в Габрово, където е взето решение да отстранят областните координатори на Велико Търново и Русе – [[Иван Спирдонов]] и Дилян Саманджиев. Причината е, че двете ръководства на областните структури са взели решение да не участват в националните протести, организирани от партията месец по-рано.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novinarnik.bg/каква-е-позицията-на-партия-възраждан/ | заглавие = Каква е позицията на партия „Възраждане“ спрямо оставките | дата = 23 юли 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = novinarnik.bg | език = bg}}</ref> През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html | заглавие = Прокуратурата поиска заличаване на партия "Възраждане" | дата = 20 юли 2020| достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200724222917/https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html |date=2020-07-24 }}, Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> ==== След ноември 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] „Възраждане“ става парламентарно представена партия, като печели 127 549 гласа (или 4,86%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/76-685-glasa-razlika-mezhdu-pp-i-gerb-sds-okonchatelno-ot-tsik.html | заглавие = 76 685 гласа разлика между ПП и ГЕРБ/СДС окончателно от ЦИК | дата = 16 ноември 2021 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = news.bg | език = bg}}</ref> Вкарва 13 народни представители в [[XLVII народно събрание]]. Костадинов е избран за народен представител от [[3-ти МИР – Варна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от изборите за президент и вицепрезидент и народни представители през ноември 2021 г. | дата = ноември 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> През август 2022 г. Костадинов решава да премахне гражданската квота във „Възраждане“ точно преди [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през октомври 2022 г.]] Така партията се лишава от знакови фигури, като [[Пламен Пасков]], [[Елена Гунчева]], [[Румяна Ченалова]] и [[Цвета Галунова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/274309 | заглавие = Костадин Костадинов или гони всички, които дори бегло биха могли да го засенчат, или просто отблъсква умните хора | дата = 29 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В интервю пред медиите Костадинов обяснява, че премахва гражданските квоти, защото кандидатите не са били лоялни към партията и е бил призован от избирателите.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/kostadinov-premahnahme-grazhdanskite-kvoti-zashtoto-ne-sa-loialni-kym-nas-a-kym-sobstvenoto-si-ego-2321414 | заглавие = Костадинов: Премахнахме гражданските квоти, защото не са лоялни към нас, а към собственото си его | дата = 17 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На 9 февруари 2024 г. от името на „Възраждане“ Костадинов изключва народните представители [[Иво Русчев]], [[Александър Арангелов]] и [[Николай Дренчев]]. Ден по-рано четирима общински съветници заемат различна позиция от тази на партията в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. Костадинов кара тримата депутати да поемат отговорност като ръководители на Софийската организация за това, че са кандидатирали тези хора за общински съветници. Те отказват да поемат тази отговорност и биват изключени.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/615235-ivo-ruschev-aleksandar-arangelov-i-nikolay-drenchev-sa-izklyucheni-ot-parlament | заглавие = Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев са изключени от парламентарната група на „Възраждане“, съобщи Костадин Костадинов | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = bta.bg | език = bg}}</ref> До този момент Николай Дренчев е бил организационен секретар на „Възраждане“ и считан за втория човек в партията след Костадин Костадинов.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/politics/vyzrajdane-prodyljava-da-goni-vraga-s-partien-bilet-trima-deputati-sa-na-pricel-news_2155607.html | заглавие = "Възраждане" продължава да гони врага с партиен билет: Трима депутати са на прицел | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref> == Критики и противоречия == === Руското нападение в Украйна === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха, наричайки ги „олигофрени и малоумници“ и „платените жълтопаветни русофоби“.<ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref name="dnevnik"></ref> На 25 януари 2022 г. Костадинов заговаря за референдум за членството на България в [[НАТО]], като поставя въпроса и за членството на страната в [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/kostadinov-se-kani-da-pravi-referendum-za-nato-bili-sme-aneksirani-snimka_news864602.html | заглавие = Костадинов се кани да прави референдум за НАТО, били сме анексирани СНИМКА | дата = 25 януари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 21 февруари 2022 г. Съветът за сигурност на Руската федерация препоръчва на президента [[Владимир Путин]] да признае независимостта на самопровъзгласилите се [[Донецка народна република|ДНР]] и [[Луганска народна република|ЛНР]] в [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101604590/liderite-v-doneck-i-lugans-oficialno-poiskaha-putin-priznae-dnr-lnr-za-nezavisimi-republiki | заглавие = Съветът за сигурност на Русия препоръча на президента да признае ДНР и ДНР за независими | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> По-късно в същия ден в [[Московски кремъл|Кремъл]] се състоява церемония, на която присъстват президентите на двете републики – [[Денис Пушилин]] (ДНР) и [[Леонид Пасечник]] (ЛНР), пред които Путин подписва указ за тяхната независимост от Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101604714/putin-vaznamerava-da-priznae-nezavisimostta-na-doneck-i-lugansk | заглавие = Путин призна независимостта на републиките в Донецк и Луганск | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 23 февруари 2022 г. Костадин Костадинов призовава българското правителство също да признае независимостта на ДНР и ЛНР, така както България е признала [[Декларация за независимост на Косово (2008)|декларацията за независимост на Косово]] от Сърбия през 2008 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-kostadin-kostadinov-prizovava-da-priznaem-dnr-i-lnr | заглавие = Костадин Костадинов призовава да признаем "ДНР" и "ЛНР" | дата = 23 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = faktor.bg | език = bg}}</ref> На следващия ден [[Руско нападение над Украйна|Русия напада Украйна]], като Путин нарича това „специална военна операция“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101605926/rusia-napadna-ukraina | заглавие = Русия нападна Украйна | дата = 24 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 1 март 2022 г. Костадинов се среща с посланичката на Руската федерация – [[Елеонора Митрофанова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101612598/kostadin-kostadinov-prizna-za-sreshta-s-poslanika-na-rusia | заглавие = Костадин Костадинов призна за среща с посланика на Русия | дата = 8 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> В същия ден министър-председателят на България пита Костадинов защо, след като е загрижен за българското малцинство, не е в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kiril-petkov-kam-kostadin-kostadinov-kato-si-takav-mazh-zashto-ne-si-v-ukraina-news332831.html | заглавие = Кирил Петков към Костадин Костадинов: Като си такъв мъж, защо не си в Украйна? | дата = 1 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Два дни след това Костадинов заминава, но в района около град [[Тараклия]] в [[Молдова]], населен предимно с етнически българи. Оставя превозното си средство в Молдова и влиза заедно с председателя на районния съвет на Тараклия и неговия шофьор в Украйна. Впоследствие получава забрана да влиза в [[Украйна]] за срок от 10 години.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/liderat-na-vazrazhdane-bil-izgonen-ot-ukraina-i-bez-pravo-da-vliza-tam-10-g-news333064.html | заглавие = Лидерът на "Възраждане" бил изгонен от Украйна и без право да влиза там 10 г. | дата = 7 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> През април 2023 г. в интервю пред [[Мартин Карбовски]] руската посланичка Елеонора Митрофанова заявява, че би гласувала за Костадин Костадинов, ако има тази възможност.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/intervyuta/mitrofanova-pred-karbovski-bih-glasuvala-za-kostadin-kostadinov-ako-mozheh | заглавие = Митрофанова пред Карбовски: Бих гласувала за Костадин Костадинов, ако можех | дата = 20 април 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> В края на май 2023 г. Костадинов заплашва [[Украинска бежанска криза (2022)|украинските бежанци]] в България с изселване и заговаря за автономия на населените с българи райони в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/307913-balgari-v-ukrayna-skochiha-sreshtu-dumi-na-kostadinov-tova-e-podkrepa-na-ruskata-agresiya | заглавие = Българи в Украйна скочиха срещу думи на Костадинов: Това е подкрепа на руската агресия | дата = 2 юни 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bgonair.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/komentari/kostadinov-v-otgovor-na-ukrainskoto-posolstvo-kolkoto-po-skoro-se-osvobodite-ot-natsizma-tolkova-po-dobre-za-vas-i-naroda-vi | заглавие = Костадинов в отговор на украинското посолство: Колкото по-скоро се освободите от нацизма, толкова по-добре за вас и народа ви | дата = 20 май 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> През юли 2023 г. кметовете на 16 български селища в Украйна, сред които и кметът на [[Болград]], осъждат изявите на Костадин Костадинов, като обвиняват ръководството на „Възраждане“ в проруски сепаратизъм.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/297778 | заглавие = Защо кметовете на български селища в Украйна осъдиха изяви на Костадин Костадинов | дата = 11 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В края на юли 2023 г. Костадинов е включен в списъка на [[Център „Миротворец“|сайта „Миротворец“]] с врагове на Украйна. Лидерът на „Възраждане“ е обявен за агент на влияние на Русия в България. Определен е за провокатор, лъжец, политически аферист и популист, който участва в информационно-пропагандистките операции на Русия срещу Украйна и България.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://trud.bg/костадинов-е-включен-в-списъка-на-сайта-миротворец-той-не-ме-е-страх/ | заглавие = Костадинов е включен в списъка на сайта "Миротворец". Той: Не ме е страх! | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = trud.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pik.bg/и-костадин-костадинов-в-черния-списък-на-„миротворец“---бил-руски-агент-на-влияние-в-бълга-news1186166.html | заглавие = И Костадин Костадинов в черния списък на „Миротворец“ – бил руски агент на влияние в България, „провокатор, лъжец, политически мошеник и популист“ | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = pik.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/kakvo-se-znae-za-saita-mirotvorec-koito-zaplashva-balgarski-politici-i-zhurnalisti-obzor-1241562news.html | заглавие = Какво се знае за сайта "Миротворец", който заплашва български политици и журналисти (ОБЗОР) | дата = 20 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> === Учебната програма === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> === Обвинения в омраза към малцинствата === С цел извличане на политическа подкрепа Костадинов се включва в организираните спонтанно от гражданите [[Антицигански вълнения в България 2011|антицигански вълнения в България през 2011 г.]] По време на безредиците около циганския квартал „[[Максуда]]“ на 26 септември 2011 г. е арестуван от полицията. Тогава той е бил сметнат за лидер на протестиращите и е бил отведен с полицейска кола за разпит.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=147775 | заглавие = Арестуваха кандидатът за кмет на Варна Костадин Костадинов за участие в протест | дата = 26 септември 2011 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg}}</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно циганската махала, Костадинов, който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. През септември 2022 г. във вестник „Уикенд“ на първа страница излизат твърдения, че Костадин Костадинов крие, че има цигански произход.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://varnanovini.bg/2022/09/03/uikend-koceto-ot-vuzrajdane-krie-che-e-rom/ | заглавие = „Уикенд“: Коцето от „Възраждане“ крие, че е ром | дата = 2022 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = varnanovini.bg | език = bg}}</ref> Въпреки своите изявления срещу циганите, с цел извличане на политическа подкрепа, партията на Костадинов регистрира на много места в страната кандидати за кметове и общински съветници от цигански произход на местните избори през 2023 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2023/10/15/изненада-роми-напълниха-листите-на/ | заглавие = ИЗНЕНАДА: Роми напълниха листите на „Възраждане” | дата = 10 октомври 2023 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средствата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се казва, че „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено, без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. В отговор на твърдението на Костадинов, Сметната палата заявява, че той е излъгал, и няма законова забрана политици да се отказват от субсидията си:<ref>[https://offnews.bg/politika/smetnata-palata-vazrazhdane-da-obiasniat-zashto-ne-se-otkazaha-ot-dar-728063.html Сметната палата: Възраждане да обяснят защо не се отказаха от държавна субсидия, ние никога не сме ги спирали], OffNews.bg, 5 май 2020 г.</ref> {{Цитат|''Това твърдение на Костадин Костадинов не отговаря на истината...Сметната палата никога не е давала указания и не се е произнасяла, че няма възможност за отказ от получаване на държавна субсидия.''}} === ЛГБТ права === Във връзка с кампания в защита на правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на [[ЛГБТ]] гражданите и техните съмишленици.<ref name="toest" /><ref>[https://clubz.bg/78010-avtorat_na_zhaltopavetni_oligofreni_zashtitava_normalnoto_semeystvo Авторът на „жълтопаветни олигофрени“ защитава „нормалното семейство“], Clubz.bg, 8 януари 2019 г.</ref> == Запазена марка и фондация „Костя Копейкин“ == Около 2018 г. на лидера на партия „Възраждане“ излиза прякорът Костя Копейкин.<ref>[https://mignews.info/kostya-kopejkin/ Костя Копейкин], МИГNEWS.INFO, 31 декември 2018.</ref><ref>[https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/arestuvaha-lidera-na-vyzrazhdane-kostadin-kostadinov-2239007 Полицията арестува лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, известен с прякора Костя Копейкин], dariknews.bg 2 септември 2020.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2022/05/21/4349197_snimka_na_denia_v_gabrovo_se_sheguvat_s_kostia_kopeikin/ Снимка на деня: В Габрово се шегуват с Костя Копейкин], Дневник, 21 май 2022.</ref> В XLVII народно събрание Костадин Костадинов се обижда и едва не се стига до бой, след като депутатът от „[[Продължаваме промяната]]“ [[Искрен Митев]] от парламентарната трибуна заявява: „Г-н Копейкин продаде хората, купи си къща с техните пари“, визирайки информацията от разследването на Нова телевизия.<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11714865 Пред децата на 1 юни Костадинов се обиди на г-н Копейкин и тръгна да разбива нос в парламента (Обзор)], 24chasa.bg, 1 юни 2022 г.</ref> През октомври 2022 г. става ясно, че членове от партията се опитват да регистрират търговска марка „Костя Копейкин“. Като причина изтъкват, че създават фондация с това име, която да помага на даровити деца.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/vazrazhdane-registrira.html "Възраждане" регистрира търговска марка "Костя Копейкин"], BTV, 10 октомври 2022.</ref> == Конфликт с Веселин Марешки == На 15 октомври 2014 г. в около 19:00 часа, пред пицария „Ред хот“ във Варна, собственикът на верига аптеки „Марешки“ [[Веселин Марешки]] удря шамар в лицето на общинския съветник Костадин Костадинов. Преди това двамата заемат различни страни в имотен спор, за това кой да взема наема от заведение „Студентска“ 6 в морския град.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://belejnik.bg/news/vikat-lineika-za-mareshki-v-politziyata-kostadinov-v-bolnitza?month=10&year=2014 | заглавие = Викат линейка за Марешки в полицията, Костадинов – в болница | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = belejnik.bg | език = bg}}</ref> Веднага след това Костадинов заявява, че ще го съди.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://fakti.bg/krimi/116929-udareniat-ot-mareshki-shte-go-sadi | заглавие = Удареният от Марешки ще го съди | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = fakti.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/bg/a/306583-arestuvaha-farmatsevtichniya-bos-veselin-mareshki | заглавие = Арестуваха фармацевтичния бос Веселин Марешки (ОБНОВЕНА) | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/70917 | заглавие = Марешки: Ако от шамара ми Костадинов получи комоцио, представете си какво ще стане от юмрука ми | дата = 3 ноември 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> == Конфликт с Елена Гунчева == [[Елена Гунчева]], която през 2021 г. е избрана от Костадинов за негова вицепрезидентка по време на кандидат-президентската им кампания, напуска партия Възраждане на 24 юни 2022 г. поради поведението на Костадинов, некомпетентността на някои от кадрите на партията и липсата на сътрудничество на партията с гражданските организации.<ref>[https://nova.bg/news/view/2022/06/24/373459/eлена-гунчева-напуска-възраждане-и-нс/ nova.bg]</ref> На 8 септември 2022 г. Гунчева публикува статия, в която описва членовете на партия Възраждане като „фашизоиди и илитерати“. Също така, нарича Костадинов „патерица“ на [[Бойко Борисов]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ |заглавие=svobodnoslovo.eu |достъп_дата=2024-08-23 |архив_дата=2022-10-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221015202951/https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ }}</ref> == Съдебни дела == През август 2023 г. с решение на [[Софийски градски съд]], Костадинов е осъден да плати 5000 лв. обезщетение на репортера на NOVA [[Васил Иванов (журналист)|Васил Иванов]] във връзка с разследвания на репортера за придобитите имоти на Костадинов. През 2020 г. Костадинов пуска обръщение във Фейсбук, в което твърди, че Иванов е монтирал „поръчков материал“ и „прави това, което му кажат", "зависим е от системата и от тези, които му плащат да прави нереалистични и подвеждащи материали“. Решението на съда е, че съдържанието е с обидни и клеветнически твърдения към журналиста.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/politika/shche-plashcha-vasil-ivanov-osdi-kostadin-kostadinov_news968321.html | заглавие = Ще плаща: Васил Иванов осъди Костадин Костадинов | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = blitz.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/balgariya-pravosudie/kostadinov-osden-ot-zhurnalist-taynata-padna-chak-sega-531937.html | заглавие = Костадинов осъден от журналист, тайната падна чак сега | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> На 8 април 2024 г. [[Софийски районен съд]] оправдава Костадин Костадинов по водено срещу него дело, че е всял паника сред населението с изказванията, че държавният резерв се топи.<ref name=":0">https://www.mediapool.bg/kostadinov-e-opravdan-za-vsyavane-na-panika-v-naselenieto-news357975.html</ref><ref name=":1">https://news.bg/crime/sadat-opravda-kostadinov-po-deloto-za-vsyavane-na-panika-po-vreme-na-pandemiyata.html</ref> Той е оправдан също така, че е разпространявал дезинформация относно противоепидемичните мерки. СРС се обосновава, че обвинението е неправилно конструирано и в действията на Костадинов няма пряк умисъл<ref name=":0" /><ref name=":1" /> От 9 май 2024 г. оправдателната присъда вече е в сила.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/prokuraturata-propusna-da-protestira-opravdavaneto-na-kostadinov</ref> == Протести == На 20 септември 2023 г. Костадин Костадинов отива на протеста на земеделските производители в [[Долни Богров]], но е изгонен от тях, тъй като не желаят протестът им да се политизира.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101880275/zemedelskite-proizvoditeli-izgoniha-kostadin-kostadinov-ne-iskat-protestat-im-da-se-politizira | заглавие = Земеделци изгониха Костадин Костадинов, не искат протестът им да се политизира | дата = 20 септември 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Kostadin Kostadinov (Bulgarian politician)|Костадин Костадинов}} * {{Икона|bg}} {{Official website|kostadin.eu|Официален блог на Костадин Костадинов}} * {{Facebook|kostadin.eu|Официална страница на Костадин Костадинов}} * [https://www.youtube.com/@KostadinVazrazhdane Официален канал на Костадин Костадинов] в [[Ютюб]] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4183 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 49-тото народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото народно събрание] * [https://www.youtube.com/watch?v=SzXfUWkV27k Разкрития за председателя на „Възраждане“ през май 2020 г. от разследващият журналист Васил Иванов] в Ютюб * Схемата „Възраждане“, разследване на Информационна агенция „Безпартиен БГ“ от края на 2021 г. в Ютюб – [https://www.youtube.com/watch?v=xhJXijnpcE4&t=412s (Епизод 1)], [https://www.youtube.com/watch?v=H4c6cgi8S_I (Епизод 2)] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Популизъм]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Антизападно настроени политици]] bdo89xwhllc76nalhl69liume3xnvqa 12397820 12397812 2024-10-28T20:10:24Z 5.53.240.170 12397820 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име = Костадин Костадинов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик | портрет = | портрет-описание = 9 декември 2021 г. | пол = мъж | име-рождено = Костадин Тодоров Костадинов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|4|1|1}} | роден-място = [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]], [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | образование = [[Великотърновски университет|Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[ВМРО – Българско национално движение]]<br>(1997 – 2013);<br>[[Национален фронт за спасение на България]]<br>(март – септември 2013);<br>„[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“<br>(от 2014 г.) | убеждения = [[популизъм]]<br>[[национализъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиатлантизъм]]<br>[[антициганизъм]]<br>[[хомофобия]] | институция1 = | постове1 = 1-и председател на Възраждане | години1 = 2 август 2014 – | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1|50н=1}} | баща = Тодор Костадинов | майка = Еленка Димчева Костадинова<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023"/> | брак = Велина Костадинова<br>(от 2003 г.) | деца = Тодор Костадинов<br>Деница Костадинова | подпис = | сайт = {{URL|kostadin.eu}} | общомедия = }} '''Костадин Тодоров Костадинов''' е [[българи|български]] [[политик]], [[юрист]] и [[историк]] – [[етнограф]] от [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]], [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание|XLVII]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> [[XLVIII народно събрание|XLVIII]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото Народно събрание]</ref>, [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Два мандата и половина е бил [[общински съветник]] в [[Варна (община)|община Варна]] (2011 – 2021). Той е основател и председател на партия „Възраждане“, която се самоопределя като [[Национализъм|националистическа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> В същото време тя е определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2021-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 | достъп_дата = 2021-03-02 | архив_дата = 2022-01-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ }}</ref> Въпреки че Костадинов е [[Популизъм|популист]], той е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> == Биография == Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 година във [[Варна|варненския]] квартал „[[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]]“, но израства в квартал „[[Владислав Варненчик (квартал)|Владислав Варненчик]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=145164&c=09 | заглавие = Костадин Костадинов: „Аз избрах Варна“, „Аз съм варненец, роден съм в „Аспарухово“, израснал съм във „Владиславово“. | дата = 31 август 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 1990 г. се премества да живее във варненския квартал „[[Кайсиева градина (квартал на Варна)|Кайсиева градина]]“.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=149536 | заглавие = Костадин Костадинов: За мен политиката винаги е била средство, а не цел | дата = 12 октомври 2011 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg }}</ref> През 2019 г. Костадинов купува двуетажна къща край [[Варненско езеро|Варненското езеро]], като тегли кредит на изплащане за 20 години.<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> Къщата е разположена във вилна зона „Лазур“, в землището на село [[Константиново (област Варна)|Константиново]].<ref name="reporteri.bg, 1 август 2023">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://reporteri.bg/2023/08/разследване-костадин-костадинов-куп/ | заглавие = Разследване: Костадин Костадинов купи имот с панорама към Варненското езеро по 2,11 евро/кв. м | дата = 1 август 2023 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = reporteri.bg | език = bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://ladyzone.bg/videa/btv-video/v-doma-na-kandidat-prezidenta-kostadin-kostadinov-kashta-v-selo-kraj-varnenskoto-ezero-video.html | заглавие = В дома на кандидат-президента Костадин Костадинов - къща в село край Варненското езеро (ВИДЕО) | дата = 26 октомври 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = ladyzone.bg | език = bg }}</ref> Впоследствие Костадинов намира средства да изплати имота в рамките на 3 години.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://gospodari.com/kostadinov-e-izplatil-luksoznata-si-vila-ne-za-30-a-za-3-godini/ | заглавие = Костадинов е изплатил луксозната си вила не за 30, а за 3 години | дата = 1 март 2024 | достъп_дата = 1 март 2024 | издател = gospodari.com | език = bg }}{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Семейство и роднини === Роден е в семейството на заварчик и чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Баща му Тодор е от добричкото село [[Батово]], а майка му Еленка от съседното [[Църква (село)|Църква]].<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13523691 Костадин Костадинов - набор на българския комикс „Дъга“, събрал всички броеве], в-к „24 часа“, 5 януари 2023.</ref> През 2003 г. Костадинов се жени за Велина,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2021/03/31/костя-копейкин-дал-на-кумата-си-45-бона-о/ | заглавие = „Костя Копейкин дал на кумата си 45 бона от партийната субсидия (ден по-късно Валентина Иванова наградила Бойко) + СНИМКИ“ | дата = 31 март 2021 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> която е родом от град [[Кубрат (град)|Кубрат]],<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021"/> като имат две деца – син и дъщеря.<ref name="moreto.net, 12 октомври 2011"/> Те се развеждат през 2018 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2022/10/29/мисис-копейкина-откри-луксозен-детск/ | заглавие = „Мисис Копейкина откри луксозен детски център (СНИМКИ)“ | дата = 29 октомври 2022 | достъп_дата = 27 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> като година и половина след това жена му купува апартамент във Варна. В същото време се твърди, че тя е купила въпросния имот с пари от партийната субсидия. През пролетта на 2022 г. те отново се събират. Велина Костадинова работи във [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]].<ref name="plovdivmedia.bg, 27 март 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> === Образование === Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р [[Владимир Пенчев]].<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190416124847/http://old.bas.bg/%25D0%25BE%25D0%25B1%25D1%258F%25D0%25B2%25D0%25B8-%25D0%25B8-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25BA%25D1%2583%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25B8/12636-%25D0%25BF%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2589%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B2-%25D0%25B2-%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2582-%25D0%25B7%25D0%25B0-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B3%25D0%25B8%25D1%258F-%25D0%25B8-%25D1%2584%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25BB%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D1%2581-%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B3%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%2584%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8-%25D0%25BC%25D1%2583%25D0%25B7%25D0%25B5%25D0%25B9-%25E2%2580%2593-%25D0%25B1%25D0%25B0%25D0%25BD |date=2019-04-16 }}</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220927181659/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 |date=2022-09-27 }}, НАЦИД.</ref> === Професионална дейност === В периода от 2010 до 2013 г. Костадинов натрупва стаж по партийна линия във ВМРО като „Организатор“ и „Експерт стопанска дейност“. В длъжностната му характеристика за „Организатор“, каквото е работил първите 3 години, е записано, че дейността му на тази позиция включва културна дейност – продуциране на книги, филми и научни експедиции. Длъжността му „Експерт стопанска дейност“ заема две години.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pronewsdobrich.bg/razsledvane-na-nova-k-kostadinov-nyamal-stazh-za-shef-na-muzeya-v-dobrich-toy-shte-gi-sadi-p98997 | заглавие = Разследване на NOVA: К. Костадинов нямал стаж за шеф на музея в Добрич. Той ще ги съди | дата = 10 май 2020 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = pronewsdobrich.bg | език = bg }}</ref> През 2013 г. е назначен за директор на [[Регионален исторически музей (Добрич)|Регионалния исторически музей]] в [[Добрич]], въпреки че няма необходимия стаж от 5 години в областта на културата.<ref name="pronewsdobrich.bg, 10 май 2020"/> На 31 януари 2017 г. Костадинов подава искане за напускане на заеманата длъжност. Считано от 2 януари 2017 г. кметът [[Йордан Йорданов (политик, р. 1987)|Йордан Йорданов]] прекратява трудовото си правоотношение с него. Заради неспазения срок на предизвестието, кметът разпорежда да се изплати на бившия директор обезщетение. Костадинов заявява, че ще съди Общината заради нарушение на Кодекса на труда, като посочва, че е бил в болничен в този момент.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 | заглавие = Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея | дата = 8 февруари 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg }}</ref> През юни 2017 г. Районен съд – Добрич отхвърля предявения иск от Костадин Костадинов срещу [[Добрич (община)|община Добрич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dobrichonline.com/novini/39899/rayonniyat-sad-othvarli-iska-na-bivshia-direktor-na-muzeya-sreshtu-obshtina-dobrich | заглавие = Районният съд отхвърли иска на бившия директор на музея срещу Община Добрич | дата = 14 юни 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dobrichonline.com | език = bg }}</ref> Към 2009 г. Костадинов е водещ на предаването „За България“ по [[Телевизия Варна]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?id=21618&category=354 | заглавие = Кандидати на коалиция „Напред“ – ВМРО, ЗНС, „Гергьовден“ и ЕНП | дата = 16 май 2009 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg }}</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6144386 | заглавие = Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната си субсидия за паметници на български войници | дата = 29 март 2017 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = 24chasa.bg | език = bg }}</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://izbori.bg/lichnost/lichnost/костадин-костадинов/ | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = izbori.bg | език = bg }}</ref> == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[Българи в Албания|българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref name="Личности">{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= |архив_дата= 2020-11-28 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/15-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref name="Личности"/> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === [[Файл:Kostadin Kostadinov.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2009 г., когато е избран за заместник-председател на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]].]] През 1997 г. Костадин Костадинов става член на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]]. По време на следването си във [[Великотърновски университет|Великотърновският университет]] е председател на Младежката организация на ВМРО-БНД, на Студентския съвет към ВТУ и главен редактор на вестник „Университет“. През 2002 г. става областен координатор на ВМРО за областите [[Варна (област)|Варна]], [[Шумен (област)|Шумен]] и [[Добрич (област)|Добрич]]. През 2007 г. е избран за член на националното ръководство на Организацията, а от 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin | заглавие = Заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов е кандидатът на Организацията за кмет на Варна | дата = 26 август 2011 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = vmro.bg | език = bg | архив_дата = 2019-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190605004110/http://www.vmro.bg/zamestnik-predsedateliat-na-vmro-kostadin-kostadin/ }}</ref> От 2007 до 2012 г. е член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД. На 27 октомври 2012 г. се провежда Петия редовен конгрес на ВМРО-БНД,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/novite-izbori/kandidati/vazrazhdane/kostadin-kostadinov.html | заглавие = Костадин Костадинов | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = btvnovinite.bg | език = bg}}</ref> като Костадинов е кандидат за председател на партията. Подкрепят го 50 от общо 600 делегати. След това Костадинов напуска партията. Той остава общински съветник, въпреки призивите на ВМРО – Варна да подаде оставка.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kostadin-kostadinov-kopeikin-noviyat-siderov-news303086.html | заглавие = Костадин Костадинов "Копейкин" – новият Сидеров | дата = 5 февруари 2020 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> На [[Избори за Европейския парламент в България (2009)|изборите за Европейския парламент в България през 2009 г.]] е кандидат за [[евродепутат]] от коалиция „Напред“ между ВМРО-БНД, [[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|ЗНС]], [[Движение „Гергьовден“|„Гергьовден“]] и [[Единна народна партия|ЕНП]].<ref name="old.europe.bg, 16 май 2009"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://old.europe.bg/htmls/page.php?category=460&id=21954&fbclid=IwAR3cFdssP2I-sT9WAu_M8r0gXALtzqdrpoA2xPjwyrbSncWJlE3WtGkBLac | заглавие = Костадин Костадинов, кандидат от коалиция „Напред“ – отговори на въпросника на портал Европа | дата = 27 май 2009 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = old.europe.bg | език = bg}}</ref> === НФСБ === През март 2013 г. Костадин Костадинов става член на [[Национален фронт за спасение на България]] и е избран да бъде регионален координатор за областите Варна, Шумен и Добрич.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.desant.net/show-news/26690 | заглавие = Историк стана координатор на партията в Североизточна България | дата = 1 март 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = desant.net | език = bg}}</ref> Към септември 2013 г. вече не е член на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dnesplus.bg/varna/kostadin-kostadinov-pak-si-tarsi-nova-partiya_621208 | заглавие = Костадин Костадинов пак си търси нова партия | дата = 12 септември 2013 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = dnesplus.bg | език = bg}}</ref> Той работи близо година като водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] до раздялата си с НФСБ.<ref name="mediapool.bg, 5 февруари 2020"/> === Възраждане === През юни 2014 г. Костадинов обявява, че на 2 август 2014 г. в старата българска столица [[Плиска]] обмисля да създаде политическа партия на име [[Възраждане (партия в България)|„Възраждане“]]. Избира символично място и дата, когато се пада годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание. Като основни приоритети на партията той посочва че ще бъдат „семейство, морал и образование“, а като основен опонент [[Движение за права и свободи|ДПС]] и партиите, които са участвали в коалиция с движението.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.cross.bg/partiya-vuzrazhdane-natzionalisticheska-1416312.html | заглавие = Нова националистическа партия учредяват в Плиска | дата = 18 юни 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cross.bg | език = bg}}</ref> На [[2 август]] 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна и учредява партията; на учредителното събрание е избран за неин председател. Още на 14 август 2014 г., от името на партия „Възраждане“ Костадинов взима отношение относно случващото се в [[Украйна]] и [[Молдова]], като изпраща писмо до външния министър [[Даниел Митов]]. В писмото той демонстрира своята загриженост към българското малцинство, поставяйки му въпроса дали има мобилизирани българи в [[Въоръжени сили на Украйна|украинската армия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/moyat-grad/_partiya_vazrazhdane_pishe_do_vanshniya_ministar-249981.html | заглавие = Партия "Възраждане" пише до външния министър | дата = 14 август 2014 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> Интересен факт е че има още две русофилски партии, основани със същото име в близките години по-рано: през 2004 г. се основава „[[Възраждане (партия в Украйна)|Възраждане]]“ в Украйна, а през 2011 г. се основава „[[Възраждане (партия в Молдова)|Възраждане]]“ в Молдова. На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] Костадинов е кандидат за кмет на Варна, както и за общински съветник от коалиция „Варна“ ([[Атака (партия)|Атака]], „Възраждане“ и [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]]).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/izbori/varna-za-kogo-shte-glasuvate-za-kmet-575605.html | заглавие = Варна - за кого ще гласувате за кмет? | дата = 19 октомври 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref> Получава 6 686 гласа (или 5,49%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0306.html | заглавие = Резултати от изборите за кмет на община Варна на местните избори през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> Избран е за общински съветник, като коалицията печели 4 от 51 места в Общински съвет – Варна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/hnm/0306.html | заглавие = Разпределение по Хеър-Ниймаер от изборите за общински съвет на община Варна през 2015 г. | дата = 2015 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]] Костадинов обявява своята подкрепа за кандидат-президентската двойка [[Татяна Дончева]] и [[Минчо Спасов]] от коалиция „[[Движение 21]] – [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novini.bg/bylgariya/evropredsedatelstvo-2018/386375 | заглавие = Историкът Костадин Костадинов: Подкрепям Дончева, защото не прави компромиси с принципите си | дата = 26 октомври 2016 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = novini.bg | език = bg}}</ref> ==== 2017 – 2021 ==== [[Файл:Костадин Костадинов снимка.jpg|мини|дясно|250п|Костадин Костадинов през 2019 г., когато е кандидат за [[Кметове на Варна|кмет на Варна]].]] Преди парламентарните избори през 2017 г. [[Минчо Христов]] се съгласява да подкрепи Костадинов, заради заявките му да се откаже от държавна субсидия; Христов участва в изборите като кандидат от гражданската квота на партията.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021"/> На [[Парламентарни избори в България (2017)|парламентарните избори през 2017 г.]] партия „Възраждане“ получава 37 896 гласа (или 1,11%), преминава над 1% и получава държавна субсидия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от от парламентарните избори в България през 2017 г. | дата = 2017 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> След като „Възраждане“ взима държавна субсидия и не я връща на държавата, Минчо Христов се отказва от съдружието си с Костадинов.<ref name="flagman.bg, 19 ноември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/254137 | заглавие = „Кривият път на Костадин Костадинов до парламента“ | дата = 19 ноември 2021 | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://eurocom.bg/new/mincho-hristov-ako-vuzrajdane-vzeme-subsidiiata-shte-se-naredi-na-sofrata | заглавие = „Минчо Христов: Ако „Възраждане“ вземе субсидията, ще се нареди на софрата“ | достъп_дата = 4 февруари 2024 | издател = eurocom.bg | език = bg}}</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] Костадинов се кандидатира за кмет на Варна от партия „Възраждане“, като получава подкрепа от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и съобщава че градското ръководство на партията, чийто председател [[Борислав Гуцанов]] е в открит конфликт с лидера на БСП – [[Корнелия Нинова]]. Преди изборите Корнелия Нинова сваля доверието си от градския лидер Борислав Гуцанов и партията издига за кмет проф. [[Анелия Клисарова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/raztseplenieto-v-bsp-za-varna-mestniyat-lider-podkrepi-kostadinov-za-balotazha-news299611.html | заглавие = Разцеплението в БСП за Варна: Местният лидер подкрепи Костадинов за балотажа | дата = 30 октомври 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Анелия Клисарова се класира трета, като получава 14 156 гласа (или 14,02%). Костадин Костадинов получава 14 432 гласа (или 14,30%) и се явява на [[балотаж]] с действащия кмет [[Иван Портних]], който получава 49 754 гласа (49,29%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от първи тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> На втори тур от изборите Костадинов получава 29 138 гласа (или 35,99%),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/0306.html | заглавие = Резултати от втори тур на изборите за кмет на община Варна през 2019 г. | дата = 2019 | достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> като на национално ниво партията му печели 1 общински кмет (в [[Тополовград (община)|община Тополовград]]), 6 кметства и 29 общински съветника. През юни 2020 г. подава оставка и напуска областният координатор на партия „Възраждане“ за Бургас и Сливен и член на националното ръководство – Владимир Павлов. Той посочва, че причината за оставката му са действията на Костадинов, като по негов адрес той се аргументира в своя профил във Фейсбук.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.gramofona.com/burgas-politika/vladimir-pavlov-podavam-ostavka-i-napuskam-vazrajdane | заглавие = Владимир Павлов: Подавам оставка и напускам „Възраждане“ | дата = 9 юни 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = gramofona.com | език = bg}}</ref> На 18 юли 2020 г. Костадинов събира ръководството на „Възраждане“ в Габрово, където е взето решение да отстранят областните координатори на Велико Търново и Русе – [[Иван Спирдонов]] и Дилян Саманджиев. Причината е, че двете ръководства на областните структури са взели решение да не участват в националните протести, организирани от партията месец по-рано.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://novinarnik.bg/каква-е-позицията-на-партия-възраждан/ | заглавие = Каква е позицията на партия „Възраждане“ спрямо оставките | дата = 23 юли 2020 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = novinarnik.bg | език = bg}}</ref> През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html | заглавие = Прокуратурата поиска заличаване на партия "Възраждане" | дата = 20 юли 2020| достъп_дата = 5 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200724222917/https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html |date=2020-07-24 }}, Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> ==== След ноември 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] „Възраждане“ става парламентарно представена партия, като печели 127 549 гласа (или 4,86%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/76-685-glasa-razlika-mezhdu-pp-i-gerb-sds-okonchatelno-ot-tsik.html | заглавие = 76 685 гласа разлика между ПП и ГЕРБ/СДС окончателно от ЦИК | дата = 16 ноември 2021 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = news.bg | език = bg}}</ref> Вкарва 13 народни представители в [[XLVII народно събрание]]. Костадинов е избран за народен представител от [[3-ти МИР – Варна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от изборите за президент и вицепрезидент и народни представители през ноември 2021 г. | дата = ноември 2021 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref> През август 2022 г. Костадинов решава да премахне гражданската квота във „Възраждане“ точно преди [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през октомври 2022 г.]] Така партията се лишава от знакови фигури, като [[Пламен Пасков]], [[Елена Гунчева]], [[Румяна Ченалова]] и [[Цвета Галунова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/274309 | заглавие = Костадин Костадинов или гони всички, които дори бегло биха могли да го засенчат, или просто отблъсква умните хора | дата = 29 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В интервю пред медиите Костадинов обяснява, че премахва гражданските квоти, защото кандидатите не са били лоялни към партията и е бил призован от избирателите.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/kostadinov-premahnahme-grazhdanskite-kvoti-zashtoto-ne-sa-loialni-kym-nas-a-kym-sobstvenoto-si-ego-2321414 | заглавие = Костадинов: Премахнахме гражданските квоти, защото не са лоялни към нас, а към собственото си его | дата = 17 август 2022 | достъп_дата = 6 февруари 2024 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На 9 февруари 2024 г. от името на „Възраждане“ Костадинов изключва народните представители [[Иво Русчев]], [[Александър Арангелов]] и [[Николай Дренчев]]. Ден по-рано четирима общински съветници заемат различна позиция от тази на партията в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. Костадинов кара тримата депутати да поемат отговорност като ръководители на Софийската организация за това, че са кандидатирали тези хора за общински съветници. Те отказват да поемат тази отговорност и биват изключени.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/615235-ivo-ruschev-aleksandar-arangelov-i-nikolay-drenchev-sa-izklyucheni-ot-parlament | заглавие = Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев са изключени от парламентарната група на „Възраждане“, съобщи Костадин Костадинов | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = bta.bg | език = bg}}</ref> До този момент Николай Дренчев е бил организационен секретар на „Възраждане“ и считан за втория човек в партията след Костадин Костадинов.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/politics/vyzrajdane-prodyljava-da-goni-vraga-s-partien-bilet-trima-deputati-sa-na-pricel-news_2155607.html | заглавие = "Възраждане" продължава да гони врага с партиен билет: Трима депутати са на прицел | дата = 9 февруари 2024 | достъп_дата = 9 февруари 2024 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref> == Критики и противоречия == === Руското нападение в Украйна === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха, наричайки ги „олигофрени и малоумници“ и „платените жълтопаветни русофоби“.<ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref name="dnevnik"></ref> На 25 януари 2022 г. Костадинов заговаря за референдум за членството на България в [[НАТО]], като поставя въпроса и за членството на страната в [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/kostadinov-se-kani-da-pravi-referendum-za-nato-bili-sme-aneksirani-snimka_news864602.html | заглавие = Костадинов се кани да прави референдум за НАТО, били сме анексирани СНИМКА | дата = 25 януари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 21 февруари 2022 г. Съветът за сигурност на Руската федерация препоръчва на президента [[Владимир Путин]] да признае независимостта на самопровъзгласилите се [[Донецка народна република|ДНР]] и [[Луганска народна република|ЛНР]] в [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101604590/liderite-v-doneck-i-lugans-oficialno-poiskaha-putin-priznae-dnr-lnr-za-nezavisimi-republiki | заглавие = Съветът за сигурност на Русия препоръча на президента да признае ДНР и ДНР за независими | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> По-късно в същия ден в [[Московски кремъл|Кремъл]] се състоява церемония, на която присъстват президентите на двете републики – [[Денис Пушилин]] (ДНР) и [[Леонид Пасечник]] (ЛНР), пред които Путин подписва указ за тяхната независимост от Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101604714/putin-vaznamerava-da-priznae-nezavisimostta-na-doneck-i-lugansk | заглавие = Путин призна независимостта на републиките в Донецк и Луганск | дата = 21 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 23 февруари 2022 г. Костадин Костадинов призовава българското правителство също да признае независимостта на ДНР и ЛНР, така както България е признала [[Декларация за независимост на Косово (2008)|декларацията за независимост на Косово]] от Сърбия през 2008 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-kostadin-kostadinov-prizovava-da-priznaem-dnr-i-lnr | заглавие = Костадин Костадинов призовава да признаем "ДНР" и "ЛНР" | дата = 23 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = faktor.bg | език = bg}}</ref> На следващия ден [[Руско нападение над Украйна|Русия напада Украйна]], като Путин нарича това „специална военна операция“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101605926/rusia-napadna-ukraina | заглавие = Русия нападна Украйна | дата = 24 февруари 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> На 1 март 2022 г. Костадинов се среща с посланичката на Руската федерация – [[Елеонора Митрофанова]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101612598/kostadin-kostadinov-prizna-za-sreshta-s-poslanika-na-rusia | заглавие = Костадин Костадинов призна за среща с посланика на Русия | дата = 8 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> В същия ден министър-председателят на България пита Костадинов защо, след като е загрижен за българското малцинство, не е в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/kiril-petkov-kam-kostadin-kostadinov-kato-si-takav-mazh-zashto-ne-si-v-ukraina-news332831.html | заглавие = Кирил Петков към Костадин Костадинов: Като си такъв мъж, защо не си в Украйна? | дата = 1 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Два дни след това Костадинов заминава, но в района около град [[Тараклия]] в [[Молдова]], населен предимно с етнически българи. Оставя превозното си средство в Молдова и влиза заедно с председателя на районния съвет на Тараклия и неговия шофьор в Украйна. Впоследствие получава забрана да влиза в [[Украйна]] за срок от 10 години.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/liderat-na-vazrazhdane-bil-izgonen-ot-ukraina-i-bez-pravo-da-vliza-tam-10-g-news333064.html | заглавие = Лидерът на "Възраждане" бил изгонен от Украйна и без право да влиза там 10 г. | дата = 7 март 2022 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> През април 2023 г. в интервю пред [[Мартин Карбовски]] руската посланичка Елеонора Митрофанова заявява, че би гласувала за Костадин Костадинов, ако има тази възможност.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/intervyuta/mitrofanova-pred-karbovski-bih-glasuvala-za-kostadin-kostadinov-ako-mozheh | заглавие = Митрофанова пред Карбовски: Бих гласувала за Костадин Костадинов, ако можех | дата = 20 април 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> В края на май 2023 г. Костадинов заплашва [[Украинска бежанска криза (2022)|украинските бежанци]] в България с изселване и заговаря за автономия на населените с българи райони в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/307913-balgari-v-ukrayna-skochiha-sreshtu-dumi-na-kostadinov-tova-e-podkrepa-na-ruskata-agresiya | заглавие = Българи в Украйна скочиха срещу думи на Костадинов: Това е подкрепа на руската агресия | дата = 2 юни 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bgonair.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://glasove.com/komentari/kostadinov-v-otgovor-na-ukrainskoto-posolstvo-kolkoto-po-skoro-se-osvobodite-ot-natsizma-tolkova-po-dobre-za-vas-i-naroda-vi | заглавие = Костадинов в отговор на украинското посолство: Колкото по-скоро се освободите от нацизма, толкова по-добре за вас и народа ви | дата = 20 май 2023 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = glasove.com | език = bg}}</ref> През юли 2023 г. кметовете на 16 български селища в Украйна, сред които и кметът на [[Болград]], осъждат изявите на Костадин Костадинов, като обвиняват ръководството на „Възраждане“ в проруски сепаратизъм.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/297778 | заглавие = Защо кметовете на български селища в Украйна осъдиха изяви на Костадин Костадинов | дата = 11 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> В края на юли 2023 г. Костадинов е включен в списъка на [[Център „Миротворец“|сайта „Миротворец“]] с врагове на Украйна. Лидерът на „Възраждане“ е обявен за агент на влияние на Русия в България. Определен е за провокатор, лъжец, политически аферист и популист, който участва в информационно-пропагандистките операции на Русия срещу Украйна и България.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://trud.bg/костадинов-е-включен-в-списъка-на-сайта-миротворец-той-не-ме-е-страх/ | заглавие = Костадинов е включен в списъка на сайта "Миротворец". Той: Не ме е страх! | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = trud.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pik.bg/и-костадин-костадинов-в-черния-списък-на-„миротворец“---бил-руски-агент-на-влияние-в-бълга-news1186166.html | заглавие = И Костадин Костадинов в черния списък на „Миротворец“ – бил руски агент на влияние в България, „провокатор, лъжец, политически мошеник и популист“ | дата = 24 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = pik.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/kakvo-se-znae-za-saita-mirotvorec-koito-zaplashva-balgarski-politici-i-zhurnalisti-obzor-1241562news.html | заглавие = Какво се знае за сайта "Миротворец", който заплашва български политици и журналисти (ОБЗОР) | дата = 20 юли 2023 | достъп_дата = 7 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> === Учебната програма === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> === Обвинения в омраза към малцинствата === С цел извличане на политическа подкрепа Костадинов се включва в организираните спонтанно от гражданите [[Антицигански вълнения в България 2011|антицигански вълнения в България през 2011 г.]] По време на безредиците около циганския квартал „[[Максуда]]“ на 26 септември 2011 г. е арестуван от полицията. Тогава той е бил сметнат за лидер на протестиращите и е бил отведен с полицейска кола за разпит.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.moreto.net/novini.php?n=147775 | заглавие = Арестуваха кандидатът за кмет на Варна Костадин Костадинов за участие в протест | дата = 26 септември 2011 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = moreto.net | език = bg}}</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно циганската махала, Костадинов, който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. През септември 2022 г. във вестник „Уикенд“ на първа страница излизат твърдения, че Костадин Костадинов крие, че има цигански произход.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://varnanovini.bg/2022/09/03/uikend-koceto-ot-vuzrajdane-krie-che-e-rom/ | заглавие = „Уикенд“: Коцето от „Възраждане“ крие, че е ром | дата = 2022 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = varnanovini.bg | език = bg}}</ref> Въпреки своите изявления срещу циганите, с цел извличане на политическа подкрепа, партията на Костадинов регистрира на много места в страната кандидати за кметове и общински съветници от цигански произход на местните избори през 2023 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2023/10/15/изненада-роми-напълниха-листите-на/ | заглавие = ИЗНЕНАДА: Роми напълниха листите на „Възраждане” | дата = 10 октомври 2023 | достъп_дата = 10 февруари 2024 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средствата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се казва, че „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено, без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. В отговор на твърдението на Костадинов, Сметната палата заявява, че той е излъгал, и няма законова забрана политици да се отказват от субсидията си:<ref>[https://offnews.bg/politika/smetnata-palata-vazrazhdane-da-obiasniat-zashto-ne-se-otkazaha-ot-dar-728063.html Сметната палата: Възраждане да обяснят защо не се отказаха от държавна субсидия, ние никога не сме ги спирали], OffNews.bg, 5 май 2020 г.</ref> {{Цитат|''Това твърдение на Костадин Костадинов не отговаря на истината...Сметната палата никога не е давала указания и не се е произнасяла, че няма възможност за отказ от получаване на държавна субсидия.''}} === ЛГБТ права === Във връзка с кампания в защита на правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на [[ЛГБТ]] гражданите и техните съмишленици.<ref name="toest" /><ref>[https://clubz.bg/78010-avtorat_na_zhaltopavetni_oligofreni_zashtitava_normalnoto_semeystvo Авторът на „жълтопаветни олигофрени“ защитава „нормалното семейство“], Clubz.bg, 8 януари 2019 г.</ref> == Запазена марка и фондация „Костя Копейкин“ == Около 2018 г. на лидера на партия „Възраждане“ излиза прякорът Костя Копейкин.<ref>[https://mignews.info/kostya-kopejkin/ Костя Копейкин], МИГNEWS.INFO, 31 декември 2018.</ref><ref>[https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/arestuvaha-lidera-na-vyzrazhdane-kostadin-kostadinov-2239007 Полицията арестува лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, известен с прякора Костя Копейкин], dariknews.bg 2 септември 2020.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2022/05/21/4349197_snimka_na_denia_v_gabrovo_se_sheguvat_s_kostia_kopeikin/ Снимка на деня: В Габрово се шегуват с Костя Копейкин], Дневник, 21 май 2022.</ref> В XLVII народно събрание Костадин Костадинов се обижда и едва не се стига до бой, след като депутатът от „[[Продължаваме промяната]]“ [[Искрен Митев]] от парламентарната трибуна заявява: „Г-н Копейкин продаде хората, купи си къща с техните пари“, визирайки информацията от разследването на Нова телевизия.<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11714865 Пред децата на 1 юни Костадинов се обиди на г-н Копейкин и тръгна да разбива нос в парламента (Обзор)], 24chasa.bg, 1 юни 2022 г.</ref> През октомври 2022 г. става ясно, че членове от партията се опитват да регистрират търговска марка „Костя Копейкин“. Като причина изтъкват, че създават фондация с това име, която да помага на даровити деца.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/vazrazhdane-registrira.html "Възраждане" регистрира търговска марка "Костя Копейкин"], BTV, 10 октомври 2022.</ref> == Конфликт с Веселин Марешки == На 15 октомври 2014 г. в около 19:00 часа, пред пицария „Ред хот“ във Варна, собственикът на верига аптеки „Марешки“ [[Веселин Марешки]] удря шамар в лицето на общинския съветник Костадин Костадинов. Преди това двамата заемат различни страни в имотен спор, за това кой да взема наема от заведение „Студентска“ 6 в морския град.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://belejnik.bg/news/vikat-lineika-za-mareshki-v-politziyata-kostadinov-v-bolnitza?month=10&year=2014 | заглавие = Викат линейка за Марешки в полицията, Костадинов – в болница | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = belejnik.bg | език = bg}}</ref> Веднага след това Костадинов заявява, че ще го съди.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://fakti.bg/krimi/116929-udareniat-ot-mareshki-shte-go-sadi | заглавие = Удареният от Марешки ще го съди | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = fakti.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/bg/a/306583-arestuvaha-farmatsevtichniya-bos-veselin-mareshki | заглавие = Арестуваха фармацевтичния бос Веселин Марешки (ОБНОВЕНА) | дата = 16 октомври 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/70917 | заглавие = Марешки: Ако от шамара ми Костадинов получи комоцио, представете си какво ще стане от юмрука ми | дата = 3 ноември 2014 | достъп_дата = 8 февруари 2024 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> == Конфликт с Елена Гунчева == [[Елена Гунчева]], която през 2021 г. е избрана от Костадинов за негова вицепрезидентка по време на кандидат-президентската им кампания, напуска партия Възраждане на 24 юни 2022 г. поради поведението на Костадинов, некомпетентността на някои от кадрите на партията и липсата на сътрудничество на партията с гражданските организации.<ref>[https://nova.bg/news/view/2022/06/24/373459/eлена-гунчева-напуска-възраждане-и-нс/ nova.bg]</ref> На 8 септември 2022 г. Гунчева публикува статия, в която описва членовете на партия Възраждане като „фашизоиди и илитерати“. Също така, нарича Костадинов „патерица“ на [[Бойко Борисов]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ |заглавие=svobodnoslovo.eu |достъп_дата=2024-08-23 |архив_дата=2022-10-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221015202951/https://svobodnoslovo.eu/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2/ }}</ref> == Съдебни дела == През август 2023 г. с решение на [[Софийски градски съд]], Костадинов е осъден да плати 5000 лв. обезщетение на репортера на NOVA [[Васил Иванов (журналист)|Васил Иванов]] във връзка с разследвания на репортера за придобитите имоти на Костадинов. През 2020 г. Костадинов пуска обръщение във Фейсбук, в което твърди, че Иванов е монтирал „поръчков материал“ и „прави това, което му кажат", "зависим е от системата и от тези, които му плащат да прави нереалистични и подвеждащи материали“. Решението на съда е, че съдържанието е с обидни и клеветнически твърдения към журналиста.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://blitz.bg/politika/shche-plashcha-vasil-ivanov-osdi-kostadin-kostadinov_news968321.html | заглавие = Ще плаща: Васил Иванов осъди Костадин Костадинов | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = blitz.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/balgariya-pravosudie/kostadinov-osden-ot-zhurnalist-taynata-padna-chak-sega-531937.html | заглавие = Костадинов осъден от журналист, тайната падна чак сега | дата = 4 август 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> На 8 април 2024 г. [[Софийски районен съд]] оправдава Костадин Костадинов по водено срещу него дело, че е всял паника сред населението с изказванията, че държавният резерв се топи.<ref name=":0">https://www.mediapool.bg/kostadinov-e-opravdan-za-vsyavane-na-panika-v-naselenieto-news357975.html</ref><ref name=":1">https://news.bg/crime/sadat-opravda-kostadinov-po-deloto-za-vsyavane-na-panika-po-vreme-na-pandemiyata.html</ref> Той е оправдан също така, че е разпространявал дезинформация относно противоепидемичните мерки. СРС се обосновава, че обвинението е неправилно конструирано и в действията на Костадинов няма пряк умисъл<ref name=":0" /><ref name=":1" /> От 9 май 2024 г. оправдателната присъда вече е в сила.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/prokuraturata-propusna-da-protestira-opravdavaneto-na-kostadinov</ref> == Протести == На 20 септември 2023 г. Костадин Костадинов отива на протеста на земеделските производители в [[Долни Богров]], но е изгонен от тях, тъй като не желаят протестът им да се политизира.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101880275/zemedelskite-proizvoditeli-izgoniha-kostadin-kostadinov-ne-iskat-protestat-im-da-se-politizira | заглавие = Земеделци изгониха Костадин Костадинов, не искат протестът им да се политизира | дата = 20 септември 2023 | достъп_дата = 2 март 2024 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Kostadin Kostadinov (Bulgarian politician)|Костадин Костадинов}} * {{Икона|bg}} {{Official website|kostadin.eu|Официален блог на Костадин Костадинов}} * {{Facebook|kostadin.eu|Официална страница на Костадин Костадинов}} * [https://www.youtube.com/@KostadinVazrazhdane Официален канал на Костадин Костадинов] в [[Ютюб]] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4183 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 49-тото народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/4001 Профил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото народно събрание] * [https://www.youtube.com/watch?v=SzXfUWkV27k Разкрития за председателя на „Възраждане“ през май 2020 г. от разследващият журналист Васил Иванов] в Ютюб * Схемата „Възраждане“, разследване на Информационна агенция „Безпартиен БГ“ от края на 2021 г. в Ютюб – [https://www.youtube.com/watch?v=xhJXijnpcE4&t=412s (Епизод 1)], [https://www.youtube.com/watch?v=H4c6cgi8S_I (Епизод 2)] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Популизъм]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Антизападно настроени политици]] 84awxi0x201frmczvhhf70drfd1rmbx 0 245869 12397570 12382063 2024-10-28T15:12:17Z 213.240.253.174 12397570 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 000000 | Име в оригинал = Disney Channel | Име на български = Канал Дисни | картинка = Disney Channel text logo (2024).svg | Дата на стартиране = 18 април 1983 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = [[Уолт Дисни Къмпани]] | Слоган = | Формат на картината = 720p (HDTV) | Език = [[английски език|английски]], [[испански език|испански]] | Страна = {{флагче с име|САЩ}} | Статут = частна | Предишни наименования= | Седалище = [[Бърбанк]], [[Калифорния]] | Свързани канали = [[Disney XD]]<br>[[Disney Junior|Disney Jr.]] | Уебсайт = {{URL|www.disneychannel.com}} | Разпространение = национално | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} }} '''Канал „Дисни“''' ({{lang|en|Disney Channel}}) е американски канал, който стартира на 18 април 1983 и чиято централа е разположена на Уесталамеди Аламеда Авеню в [[Бърбанк]], [[Калифорния]]. Каналът е собственосст на [[Disney-ABC Television Group]] подразделението на [[The Walt Disney Company]] под президентството на Ан Суини. След години, други държави започват да стартират свои версии. Има голям брой кабелни и сателитни телевизионни канали по света Disney Channel, фокусирани върху телевизионните програми за деца, като се излъчват както оригинални сериали и дългометражни ТВ филми, така и предавания на други фирми. Каналът в САЩ се представя предимно като детски, но в последно време е станал популярен и сред по-широка публика (най-често тийнейджъри, а понякога и възрастни). Disney Channels Worldwide е глобално портфолио от повече от 90 телевизионни предавания, излъчвани в 160 държави и на повече от 30 езика. Търговските марки включват Disney Channel, [[Disney XD]], [[Playhouse Disney]], [[Disney Cinemagic]], [[Hungama TV]] и [[Radio Disney]]. Disney Channels Worldwide е понастоящем управляван от Президента Каролина Лайткеп. От 21 септември 2017 логото е сменено в лилав цвят. == История == === Disney Channel: Началото (1983 – 1997) === През 1983 The Walt Disney Company обявява, че ще създаде кабелен канал, който да забавлява семействата с магията на Дисни през годините. Disney Channel е образуван в късната 1982 под лидерството на президента Алан Вагнер. Каналът стартира на национално ниво на [[18 април]] 1983 в 7 сутринта източно време със сериала [[Добро утро, Мики!]]. По времето на първото си пускане, Disney Channel e платен канал, който е излъчван 16 часа в деня, от 7 сутринта до 11 вечерта източно време (подобно на настоящото излъчване на [[Cartoon Network (Европа)|Cartoon Network]] в България<ref>[http://tv.dir.bg/tv_kanal_dnevna.php?id=6 tv.dir.bg]</ref>)<ref>The Disney Channel Magazine, Premiere Issue (April/May 1983), ''Eastern/Pacific, Central, and Mountain time zone editions''</ref><ref>[http://www.nytimes.com/2007/12/22/arts/22wagner.html?_r=1 ''New York Times'': Alan Wagner, 76, First President of the Disney Channel, Is Dead]. Посетен на 26 ноември 2009.</ref>. През април 1984 каналът удължава времето си излъчване на 18 часа, чрез още два часа към нощната си програма. Някои от предаванията, излъчвани по време на дневната програма на канала са ''Welcome to Pooh Corner'' („Добре дошли в къта на Пух“) и ''You and Me Kid'' (бел. пр „Аз и ти приятел“) заедно с няколко чуждестранни сериали и филми, включително ''[[Астерикс]]'', ''The Racoons'' („Енотите“), ''[[Мечето Падингтън]]'', както и австралийския [[уестърн]] ''Five Mile Creek'' („Поток дълъг пет мили“), а нощната програма включва ''The Adventures of Ozzie and Harriet'' („Приключенията на Ози и Хариет“). Потребителите получавали месечна програма, но тази политика бива закрита няколко години по-късно. Каналът получава специално обръщение през 1984 от [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Роналд Рейгън]]. На [[1 декември]] 1986 Disney Channel започва 24-часово излъчване. В началото на 1986 музикалният сериал ''Kids Incorporated'', в който се разказва за банда деца (по-късно младежи), които сформират собствена поп група, смесвайки ежедневни ситуации с различни изпълнения в стил шоу и музикални видеоклипове, става хитов за канала. По време на деветгодишното му излъчване, много нови звезди се раждат чрез участията си в него и музиката към него – включително Martika, бъдещите звезди от ''Party of Five'' („Група от петима“) Скот Улф и [[Дженифър Лав Хюит]], и [[Стейси Фъргюсън]], преди да стане известна като като Фърги от [[Black Eyed Peas]]. В ранните месеци на 1989 по каналът се завръща една от ранните емблеми на Disney Channel чрез ''The All-New Mickey Mouse Club'', което става абсолютен хит веднага и доказва, че формулата на Дисни за разнообразие в предаванията все още работи. Последната версия съдържа и елементи от класическото предаване като тематични дни и мускетарски якета, но музиката и някои детайли от сценария са осъвременени. ''MMC'' има постоянна публика, съставена от предимно деца. Предаването бележи и началото на кариерите на много бъдещи звезди като [[Кристина Агилера]], JC Chasez, [[Райън Гослинг]], [[Джъстин Тимбърлейк]], [[Бритни Спиърс]], Кери Ръсел и други. До 1995 година Disney Channel се гледа в над 8 милиона домакинства в САЩ. <ref>{{cite book |title=The Children's Television Community |last=Брайънт |first=дж. Алисън |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn=0-805-84996-3 |pages=149 |url= |accessdate=17-06-2008}}</ref> === Zoog и Vault Disney (1997 – 2002) === През 1997 (още през 1994 на някои места) Disney Channel започва да се променя от платен канал на предлаган чрез обикновена кабелна телевизия с разширени възможности. Промените траят официално до 2000 година (на някои места до 2004). Именно по това време каналът започва да набира популярност и зрители. След 1997, той стартира излъчването на откъси по цяла седмица четири пъти в годината, по примера на HBO, Cinemax, Showtime и Starz. Въпреки че Disney Channel спира да бъде платен канал, Националната Кабелна и Телекомуникационна Асоциация продължава да класира популярността му сред потребителите на едно и също място с тази на платените канали, а не с тази на обикновените кабелни телевизии. Отново през 1997 от Дисни подновяват облика на канала и премахват определителния член от името (частицата „the“ в името на английски). Освен това разделят символично канала на три части: [[Playhouse Disney]], който излъчва предавания за юноши; [[Трезор на Дисни]], който включва класически Дисни материали като ''Зоро'', ''The Mickey Mouse Club'', ''Walt Disney anthology television series'', стари класики и бонуси като ''The Love Bug''; и най-особеният, излъчван от следобед до късна вечер, ''Zoog Disney''. За водещи Zoog използва герои, наречени Zoogs, които приличат на роботи, но имат човешки гласове. Блокът е въведен през 1998, малко след учреждаването на [[Toon Disney]]. От септември 2001 до август 2002 цялата поредица предавания през уикендите (без тази на Playhouse Disney и Vault Disney) е наречена „Zoog Weekendz“ („Zoog уикекнди“). Оригиналният вид на Zoog-роботите е двуизмерен, но през 2001 те биват обновени и придобиват по-триизмерен вид и зрели гласове. Въпреки това, роботите са извадени от ефир след по-малко от година. Освен всичко останало, през 1997 е въведено и ново лого на канала, представляващо Мики Маус от тридесетте години на черен фон във формата на главата му. По същото време Disney Channel въвежда рекламна пауза в програмата си (предимно реклами на филми и предавания). Оригиналните продукции на Disney Channel по това време започват с ''Flash Forward'' през 1997 и продължават с предавания и филми като ''Известният Джет Джаксън'', ''Толкова странно'', ''Лизи Макгуайър'' и ''[[Ким Суперплюс]]'', както и много други. === Disney Channel: Подновен (2002 – 2007) === През септември 2002 Disney Channel започва да бъде постепенно обновяван. Първо, Zoog блокът бива премахнат от програмата на канала и оставен да съществува единствено като отделен уебсайт, който е слят с официалния Дисни уебсайт в началото на 2003. След това, на 9 септември 2002, Vault програмата е прекъсната в полза на повторения на оригинални продукции и други. Оригиналните филми, излъчвани дотогава в прайм тайм, стават само един на вечер, вместо два. Каналът се насочва към комедийни сериали и анимации за сметка на досегашните драма и риалити продукции. От трите отделни програмни канали, въведени през 1997, остава само Playhouse Disney, който е прекръстен на Disney Junior през 2011. През 2004 Ан Суини, ветеран в управляването на кабелни телевизии, поема контрола върху Disney-ABC Television Group и успешно превръща Disney Channel в „основния доходоносен проект на компанията“.<ref name=greenfeld>Карл Таро Грийнфелд, "[http://www.portfolio.com/news-markets/national-news/portfolio/2008/04/14/Disneys-Evolving-Business-Model How Mickey Got His Groove Back]", ''Condé Nast Portfolio'', Май 2008, 126 – 131 & 150.</ref> До 2008 ''Condè Nast Portfolio'' има възможността да отбележи, че каналът „добавял милиони хора към зрителите си месечно – всеки месец – за последните пет години“ и освен това го нарича „най-големият тийнейджърски инкубатор откакто [[NBA]] спря да привлича гимназистите“.<ref name=greenfeld/> Успешната стратегия на Суини е да открие, развие, популяризира и агресивно рекламира тийнейджърски музикални звезди, чийто стил и имидж са внимателно насочени към юношеската и тийнейджърска среда. Новата политика на Суини поставя началото на големия период от време, в който Disney Channel бързо набира популярност и зрители и започва да се конкурира с друг подобен канал, [[Никелодеон]]. По същото време, той започва да събира зрители от категории извън тези, които представляват основна цел, и да създава поп идоли от тийн звездите си. През 2003 Disney Channel пуска първия си мюзикъл, пригоден за кабелна телевизия, ''Чита гърлс'', който има 84 милиона зрители по света. Успехът му води до създаването на други подобни продукции като оригиналния филм ''[[Училищен мюзикъл]]'' и оригиналния сериал ''[[Хана Монтана]]''. През 2005 ''[[Това е така Рейвън]]'' става най-високо оценяваният сериал на канала, както и първият оригинален сериал на Disney Channel, който има повече от 65 епизода. Предаването достига 100 епизода и е първото, което има продължение (''[[Кори в къщата]]'', който е спрян преждевременно през втория си сезон). 2006 е годината на дебюта на хитовия оригинален филм ''Училищен мюзикъл'' и хитовия сериал ''Хана Монтана'', който поставя началото на кариерата на звездата [[Майли Сайръс]], дъщерята на популярния певец Били Рей Сайръс, който също участва в сериала. Премиерата на епизода ''That's So Suite Life of Hannah Montana'', който е кросоувър на предаванията ''Това е така Рейвън'', ''Хана Монтана'' и ''[[Лудориите на Зак и Коди]]'', е на 28 юли същата година. === Disney Channel Днес (2007-) === През 2007 Disney Channel намалява броя на филмите и сериалите, които пуска в премиера, до четири оригинални филма и два сериала на година. Най-успешният оригинален филм за 2007 става [[Училищен мюзикъл 2]] със 17,2 милиона зрители. Каналът изоставя програмите си за делничните следобеди и тези през уикендите, за да започне пет часова (по-късно шест, сега отново пет) програма, включваща блокове от оригинални сериали, която се мени всеки ден. Предаването, което следва, започва да бъде обявявано в горната част на екрана след паузата за реклами, вместо след края на шоуто, а следващите две и настоящото – на лента в долната част на екрана. Малко подобрена версия на това е въведена през септември 2008. През 2007 дебютират два нови сериала – продължението на ''That's So Raven'', ''[[Cory in the House]]'', което е спряно преждевременно през втория си сезон, и популярния ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]'' (''Wizards of Waverly Place'') с участието на [[Селена Гомез]], Дейвид Хенри и Джейк Т. Остин. 2008 е годината на премиерите на ''[[Финиъс и Фърб]]'' (''Phineas and Ferb'') и продължението на ''[[Лудориите на Зак и Коди]]'' – ''[[Корабните приключения на Зак и Коди]]'' (''The Suite Life on Deck''), заедно с тези на оригинални филми като ''[[Кемп Рок]]'' (''Camp Rock''), ''[[Minutemen]]'' и ''[[The Cheetah Girls: One World]]''. ''The Suite Life on Deck'' става най-гледаното и популярно предаване за 2008 сред средите на деца от 6 до 12 години и тийнейджъри до 14 години. <ref>{{citeweb | title=Disney Channel/DisneyChannel.com Highlights For 2008 | url=http://www.pr-inside.com/disney-channel-disneychannel-com-highlights-r992914.htm | accessdate=19 януари 2009 | архив_дата=2010-06-20 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100620225146/http://www.pr-inside.com/disney-channel-disneychannel-com-highlights-r992914.htm }}</ref> През 2009 Disney Channel стартира два нови сериала – ''[[Съни на алеята на славата]]'' (''Sonny With a Chance'') с участието на [[Деми Ловато]] през февруари и ''[[Джонас]]'' (''JONAS'') с участието на [[Джонас Брадърс]] през май. Новите филми през същата година включват: ''[[Dadnapped]]'', ''[[Hatching Pete]]'', ''[[Princess Protection Program]]'' и ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс: Филмът]]''. ''Магьосниците от Уейвърли Плейс: Филмът'' освен това става най-високо оценяваното и най-гледаното предаване на 2009 (с изключение на спортни събития) с 11,4 милиона зрители, което го прави и втория най-гледан оригинален филм на Disney Channel в историята. Премиерата на специалния кросоувър ''[[Wizards on Deck with Hannah Montana]]'' (между ''Магьосниците от Уейвърли Плейс'', ''The Suite Life on Deck'' и ''Хана Монтана'') също побеждава всякаква конкуренция във вечерта на премиерата си с 9,1 милиона зрители (ставайки най-гледаните епизоди на ''Магьосниците'' и ''On Deck''). През октомври 2009 каналът пуска нов късометражен сериал, наречен „Have a Laugh!“.<ref>[http://www.disney.com/mickeymouse Mickey Mouse & Have a Laugh]{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=affiliate.zap2it.com |url=http://affiliate.zap2it.com/tv/have-a-laugh/EP01202403 |accessdate=2010-09-02 |archivedate=2015-11-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151104032445/http://affiliate.zap2it.com/tv/have-a-laugh/EP01202403 }}</ref> Четири до пет минутните епизоди включват преработени части от класическите Дисни анимации. Първият излиза на 26 октомври 2009. Новото и настоящо лого на телевизията е въведено на 7 май 2010. То включва предишното лого (очертанията на главата на Мики Маус) вписано в правоъгълна кутия, наподобяваща приложение за смартфони. През юни Disney Channel въвежда нова мелодия като свой лозунг/мото, ''„It's On!“'', като част от програмата им за Лято 2010. През 2010 каналът пуска в ефир първото си предаване, официално насочено към семейна публика, ''[[Късмет, Чарли!]]'' (''Късмет, Чарли!'', излъчван и в България), както и последния, четвърти, сезон на ''Хана Монтана'', [[Hannah Montana (четвърти сезон)|''Hannah Montana Forever'']], който ще има 11 епизода и един последен, едночасов епизод. Пуснат е и втория сезон на ''JONAS'', ''Jonas L.A.''. От Disney Channel са планирали четири филма за 2010, два от които са излезли: [[Звезден сблъсък]], с участието на [[Стърлинг Найт]], [[Даниел Кембъл]] и [[Брендън Майкъл Смит]], и [[Den Brother]], с участието на [[Хъч Дейно]]. До края на годината се очакват премиерите на [[Camp Rock 2: The Final Jam]] (3 септември по Disney Channel САЩ) и [[Avalon High]]. Други два филма за телевизия, създадени заедно с канадска телевизия, са вече излезли: [[Harriet The Spy: Blog Wars]], с участието на [[Дженифър Стоун]], и [[16 Wishes]], с участието на [[Деби Райън]]. Есента на 2010 е дебюта на два нови сериала – анимацията ''[[Риби Тийнейджъри]]'' и сериала ''[[Раздвижи се]]'' с участието на [[Бела Торн]] и [[Зендая]]. Юни 2011 в САЩ започна сериала „Фермата ГОТ“ ''[[Фермата ГОТ]]''. В края на 2011 в САЩ започнаха новите тийн сериали ''[[Джеси]]'' и ''[[Остин и Али]]'' Есента на 2012 година в САЩ започва излъчване „Куче с блог“ ''[[Куче с блог]]''. А лятото 2013 година стартира ''[[Лив и Мади]]''. == Продукции на Disney Channel == {{основна|Списък със сериалите по Disney Channel}} Настоящите продукции в излъчване на Disney Channel включват ''[[Хана Монтана]]'', ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]'', ''[[Корабните приключения на Зак и Коди]]'', ''[[Съни на алеята на славата]]'', ''[[Джонас]]'', ''[[Късмет Чарли!]]'' и ''[[Финиъс и Фърб]]'' (става дума за програмата на Disney Channel в САЩ). Освен това по канала се излъчват и повторения на прекъснати и други Дисни предавания като ''[[Кори в къщата]]'', ''[[Лудориите на Зак и Коди]]'', ''[[Лило и Стич: Сериалът]]'', ''[[Това е така Рейвън]]'' и ''[[Гордо семейство]]''. Късометражни епизоди се пускат предимно в Playhouse Disney блока, докато музикални клипове на изпълнители на [[Walt Disney Records]] или [[Hollywood Records]] (пълната версия на тези клипове обикновено е излъчвана само на премиерата на видеото или между предавания – кратки версии вървят по време на рекламните паузи). Disney Channel продуцира и излъчва предимно [[Ситуационна комедия|ситуационни комедии]] (sitcoms), насочени към тийн момичета, както и известен брой анимации за юноши. Въпреки това към 2010 единственото анимационно предаване, чиито епизоди биват излъчвани за пръв път по канала, е ''Финиъс и Фърб'' (въпреки че сериите първо се появяват по Disney XD). Сериали на [[Walt Disney Television]] и на компании извън нея заемали по-голямата част от програмата на канала преди време, но днес, с фурора, причинен от Оригиналните Сериали на Disney Channel, тези сериали са почти напълно изчезнали от нея. През осемедесетте и деветдесетте години в излъчване са и специални предавания, които включват оригинални [[The Walt Disney Company|Disney]] анимации (които са създавани широко, докато самият [[Уолт Дисни]] е все още жив). Те са почти изцяло премахнати от програмата след 2000 годината, но присъствието им е подновено през 2009 с късометражните ''Have a laugh!''. Някои от предаванията на Дисни като ''Хана Монтана'' и ''Лизи МакГуайър'' сякаш се обръщат специално към тийнейджърките. Други продукции, като например ''[[Арън Стоун]]'' и други подобни, излъчвани по [[Disney XD]], се обръщат предимно към тийн момчета. Повечето Дисни сериали обикновено имат не повече от 6 актьора на договор и от 6 до 8 души като екип (по-рядко от 8 до 11). Сериалите са записани върху видеокасета и по-късно е добавен симулирания филмов ефект. Освен това използват ситком-формата, в който на заден план се чува публика и смях. === Програмни блокове === ==== Disney Jr. ==== Настоящият блок на Disney Channel, насочен към деца в предучилищна възраст, ''Playhouse Disney'', е излъчван от 4 сутринта до 2 на обед през делничните дни и до 11 на сутринта през уикендите. През летните месеци блокът продължава само до 11 часа през делничните дни. Към 2010 единственото предаване в блока, включващо класически Дисни герои е ''[[Клубът на Мики Маус]]'' (''Mickey Mouse Clubhouse''). Други продукции са ''[[Специален агент Осо]]'', ''[[Усмихнати умници]]'', ''[[Майстор Мани]]'', ''[[Айнщайнчета]]'', ''[[Кръстовище в джунглата]]'' и ''[[Моите приятели Тигър и Мечо Пух]]''. На 26 май 2010 е обявено, че Playhouse Disney ще бъде преименуван на Disney Junior, а на 5 ноември 2010 става ясно, че това ще се случи през февруари 2011. Новата мрежа ще се отдели като самостоятелен канал през 2012, ставайка пряка конкуренция на ''Nick Jr.'' на Никелодеон и подобни. ==== Уикенд вечери ==== Disney Channel излъчва първите няколко от най-новите епизоди на някой от сериалите си в специални вечери, наречени тематично „Disney Channel (ден от седмицата) Night“. Петъчните вечери обикновено включват ''[[Корабните приключения на Зак и Коди]]'', ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]'' и ''[[Финиъс и Фърб]]''. Докато понастоящем програмата за събота вечер не е постоянна, в неделя ''[[Хана Монтана]]'', ''[[Съни на алеята на славата]]'', ''[[Късмет, Чарли!]]'' и ''[[Джонас]]'' обикновено имат постоянно мяст през вечерите, въпреки че първите три се излъчват редовно и през седмицата. === Сезонни програмни блокове === ==== Лято ==== {{Основна|Летни събития на Disney Channel}} Лятната програма на Disney Channel за 2010 е наречена ''Rock Out Summer'' или „It's On!“ и продължава от 28 май до 12 септември 2010. Предишните лета са наричани следователно: * '''2009''' – ''Summer of Stars'' (29 май – 7 септември 2009) * '''2008''' – ''Totally Rockin' Summer!'' (17 май – 7 септември 2008) * '''2007''' – ''Summer!'' (24 май – 7 септември 2007) * '''2006''' – ''So Hot Summer! 2006'' (1 юни – 31 август 2006) * '''2005''' – ''So Hot Summer! 2005'' (10 юни – 31 август 2005) * '''2004''' – ''Raven's Psychic Summer'' (21 юни – 31 август 2004) ==== Хелоуин ==== {{Основна|Disney Channel Hauntober Fest Маратон}} Всяка вечер през октомври по Disney Channel се излъчват тематични предавания и филми в чест на [[Хелоуин]]. От 2006 насам са издадени много филми, създадени специално за Хелоуин, като например ''[[Вещици близначки]]'' или ''[[Търсачи на духове]]''. Освен това каналът прави и априлски Хелоуин като излъчва тематичните филми през април. Традицията е популяризирана през 2010. ==== Новогодишни събития ==== Звездите на Disney Channel участват в новогодишни Дисни събития всяка година в деня преди настъпването на новата. На този ден по каналът върви маратон от един от сериалите. Традицията се заражда още през Zoog ерата на канала, през 2000 година. Последната новогодишна вечер с подобни събития започва на 31 декември 2009 и завършва на 1 януари 2010 под името ''Disney Channel's New Year Star Showdown 2009''. Новогодишните Дисни вечери от предните години включват: * '''2008 – 2009''' – ''Totally New Year 2008'' (31 декември 2008 – 1 януари 2009) * '''2007 – 2008''' – ''Happy U Year 2007'' (31 декември 2007 – 1 януари 2008) * '''2006 – 2007''' – ''New Year Sing Along Bowl-Athon 2006'' (31 декември 2006 – 1 януари 2007) * '''2005 – 2006''' – ''Totally Suite New Year's Eve 2005'' (31 декември 2005 – 1 януари 2006) * '''2004 – 2005''' – ''New Year's Eve House Party 2004'' (31 декември 2004 – 1 януари 2005) ==== Игрите на Disney Channel ==== {{Основна|Игрите на Disney Channel}} Игрите на Disney Channel са за пръв път проведени през 2006 и оттогава включват звезди от продукции (сериали и филми) на Дисни, като се провеждат в спортния комплекс на [[Walt Disney World Resort]] в [[Орландо]], [[Флорида]]. След първото им провеждане, през 2006, игрите включват звезди от цял свят, заради което е добавен Жълт отбор (към Синия, Зеления и Червения) на събитието през 2008. През 2008 игрите включват четири отбора: Cyclones (Циклони), Comets (Комети), Lightning (Светкавица) и Inferno (Инферно). Игрите през 2008 са последните към днешна дата. През 2009 събитието не е провеждано и не е планирано да се провежда през 2010. === Филмотека === {{Основна|Списък с оригиналните филми по Disney Channel}} По един филм, незадължително такъв, който е бил пускан и по кината, е излъчван всеки следобед и почти всяка нощ през седмицата. Disney Channel излъчва направени за телевизия филми, наречени [[Оригинални филми на Disney Channel|Disney Channel Original Movies]] (Оригинални филми на Канал Дисни), между 4 и 6 пъти в годината, като именно тези филми са често излъчвани в праймтайм времето. Продукцията на тези оригиални филми започва през 1997 с филма ''[[Северно сияние]]''. Броят на създадените такива на година се увеличава от 2 през 1997 до 3 през 1998, чак до 12 през 2000, която е и единствената година с дебютиращ филм всеки месец. ''Училищен мюзикъл 2'' е най-успешния оригинален филм на Disney Channel и по популярност, и по спечелени награди. Във вечерта на премиерата си през август 2007 филмът поставя рекорд за най-гледана продукция на кабелна телевизия със 17.2 милиона зрители. Този рекорд е подобрен единствено от мач по [[американски футбол]] през декември 2007 със 17.5 милиона зрители (въпреки това филмът остава най-гледания телевизионен филм). Филмите [[Чита гърлс (филм)|''Чита гърлс'']] също е един от много успешните филми на Disney Channel, както и първият [[мюзикъл]] телевизионен филм на канала. Първата част е гледана от 84 милиона души по цял свят, но втората е най-успешна с 8.1 милиона зрители в САЩ. Екипът на филма прави турне с 86 концерта, което се нарежда в топ 10 на турнетата на 2006. В Houston Rodeo турнето подобрява рекорд, поставен от [[Елвис Пресли]] през 1973. Продават се 73 500 билета за три минути. През различни периоди от време Disney Channel излъчва и филми, които не са Disney продукции, включващи такива на [[Warner Bros.]], [[NBC Universal]], [[Sony Pictures]]и [[20th Century Fox]], както и други. Между 1986 и 1998 филмите съставляват по-голямата част от програмата на Disney Channel. Днес филми биват излъчвани през уикендите, всеки следобед и в праймтайм времето от понеделник до четвъртък. През последните години повечето по-ранни филми на канала (правени между 1997 – 2002) са рядко излъчвани, с изключение на някои с празнична тематика. През 2009 каналът започва излъчването на някои от тези по-стари филми през нощта. Всеки оригинален филм обикновено бил пускан по два пъти един след друг в деня на премиерата си, но тази традиция е прекъсната през 2006 с дебюта на ''High School Musical''. Въпреки това някои филми все още биват повтаряни през уикендите след петъчната си премиера (единствените изключения са ''[[Хариет шпионката]]'', ''[[Звезден сблъсък]]'', ''[[Отвлякоха татко]]'' и ''[[Кемп рок]]''). Отчасти защото каналът не излъчва реклами по време на филмите си, те често не запълват предвиденото за тях време в програмата. В такива случаи остатъка от времето е попълнен от епизод на оригинален сериал на Disney Channel за филми с продължителност между 90 и 100 минути, епизод на късометражен сериал за филми до 105 минути и музикален клип, реклама или още по-кратки сериали за филми, по-дълги от 105 минути. == Оценки == През май 2010 Nielsen ratings поставя Disney Channel на първо място за 63-ти пореден месец като най-популярен сред деца от 6 до 11 години и за 62 пореден месец за юноши от 9 до 14 години (за САЩ). Каналът е оценен като втория най-гледан кабелен канал през праймтайм времето сред цялостната аудитория в САЩ след USA Network. Излъчвани за пръв път епизоди на ''Корабните приключения на Зак и Коди'', ''Магьосниците от Уейвърли Плейс'' и ''Късмет Чарли'' през май 2010 правят 6 от топ 10-те излъчвания на канала за ключови демографски райони, като ''Финиъс и Фърб'' става №1 анимация за деца от 6 до 11 и юноши от 9 до 14 по телевизията, а ''Клубът на Мики Маус'' участва в топ 10 на предавания за деца от 2 до 5 години. <ref>[http://www.nickandmore.com/2010/06/02/disney-channel-may-2010-ratings-highlights/ www.nickandmore.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Свързани канали == === Настоящи канали === ==== Disney XD ==== {{Основна|Disney XD}} [[Файл:Disney XD - 2015.svg|ляво|130px]] Каналът в САЩ е насочен предимно към момчета от 7 до 14 години. Установен е на 13 февруари 2009 и започва да излъчва екшън и комедийни предавания от Disney Channel и бившия Toon Disney, както и от блокове по Jetix и отделни програми, създадени специално за канала. Каналът носи името на плейър и мини-сайт в уебсайта Disney.com, като XD е съкращение за Xtreme Digital, въпреки че се твърди, че XD няма някакво собствено значение в името на канала. ==== Disney Jr. ==== {{Основна|Disney Junior}} На [[26 май]] 2010 Disney-ABC Television Group обявява основаването, планирано за началото на 2011, на нов канал, чиято насоченост ще бъде предимно към деца в предучилищна възраст и който ще се стреми да се конкурира с други детски кабелни телевизии. Каналът, който е кръстен Disney Junior, ще излъчва предавания от вече съществуващия набор детски предавания на Disney както и пълнометражни филми на [[Walt Disney Pictures]]. Настоящият блок Playhouse Disney по Disney Channel и още 22 съответни мрежи в държави по света ще бъде изтеглен със стартирането на Disney Junior. На 23 януари 2013 година е започнало отделно излъчване на Disney Junior от Disney Channel чрез нов канал. === Бивши мрежи === ==== Toon Disney ==== {{Основна|Toon Disney}} Toon Disney е телевизионен канал, чието излъчване започва на [[18 април]] [[1998]] и чиято насоченост е предимно към деца и юноши на възраст между 6 и 12 години, който излъчва повторения на анимации на Disney и други компании. През 2002 каналът пуска нощния си блок, наречен [[Jetix]], който е насочен към деца на възраст 7 – 14 години и програмата му включва екшън сериали. През първата година на Toon Disney, Disney Channel периодично пуска откъси от предавания, излъчвани по него, за да привлече вниманието на заинтересовани зрители. Мрежата спира излъчването си на [[13 февруари]] [[2009]], за да бъде заместена от насочения главно към момчета [[Disney XD]]. === Други услуги === * '''Disney Channel HD''' е [[HDTV]] формат на Disney Channel, излъчващ известно количество от продукциите на канала в 720р HD. Започва излъчването си на [[19 март]] 2008. * '''Disney Channel On Demand''' е услугата на Disney Channel, която предоставя възможността за гледане на някои продукции на канала преди официалната им премиера. == Критики == Disney Channel е открито критикуван от различни страни заради настоящата си политика на продукциите. Експерти отправят критики основно към това, че каналът се е отдпръпнал дотолкова от традиционните герои на компанията-майка, [[The Walt Disney Company]], [[Мики Маус]], [[Гуфи]], [[Доналд Дък]] и други, че някои големи фенове казват, че каналът вече не е Disney канал. Други експерти не одобряват стратегията за маркетинг на Ан Суини, президента на ABC-Disney, която поставя насоченост на канала предимно към момичета в тийнейджърска възраст или по-малки. Освен това Суини заявява, че основната цел на Disney Channel e не да забавлява зрителите си, а да носи пари на компанията. == Лозунги == * ''Everything You Ever Imagined and More'' („Всичко, което някога сте си представяли и още“; 18 април 1983 – септември 1983) * ''Family Entertainment You Can Trust'' („Забавление за семейството, на което може да разчитате“; септември 1983 – 1985) * ''For the Family. All of It.'' („За семейството. Цялото“; 1985 – 1986) * ''Disney's Our Channel'' („Дисни е нашият канал“; 1986 – 1988) * ''America's Family Network'' („Семейния канал на Америка“; 1988 – 1997) * ''Our Stars, Your Place. Everyday.'' („Нашите звезди, вашият дом. Всеки ден.“; 1997 – 2002) * ''Express Yourself'' („Изрази себе си“; 2002 – 31 декември 2007) * ''Made Just for You'' („Направено точно за теб“; 2002 – 2009) * ''Dreams Come True'' („Мечтите се сбъдват“; 2009) * ''Believe in Yourself'' („Повярвай в себе си“; 1 януари 2010 – 2 февруари 2010) * ''Follow Your Dreams'' („Следвай мечтите си“; 2 февруари 2010 – 28 май 2010) * ''It's On!'' (28 май 2010 – 7 септември 2010) * ''The Best Place To Be.'' („Най-хубавото място.“ 7 септември 2010 – 2011 г.) == Присъствие в България == {{основна|Disney Channel България}} Предаванията на Disney Channel присъстват в българския ефир от 1991 – 1992 г. насам, като през 90-те игрални филми от програмата на канала се излъчват в съботното издание на предаването „[[Уолт дисни представя]]...“ по [[Канал 1]]. Съответно, анимационните сериали на „Дисни“ се излъчват в неделното издание. След като това предаване прекратява излъчване през 2001 г., филми и сериали от Disney Channel не се излъчват до 2003 – 2004 г., когато Канал 1 стартира ново предаване с наименование „Дисни“. Там се излъчват единствено анимационни сериали („Легенда за Тарзан“, „Лило и Стич“, „Отбор Гуфи“, „Ким Суперплюс“). Някои оригинални ТВ филми на Disney Channel са излъчени по същото време в редовната програма на Канал 1. На 1 януари 2006 г. предаването „Дисни“ е прекъснато, а заедно с него и излъчването на анимационните сериали на „Уолт Дисни“ в България. До 2006 г. всички излъчени анимационни сериали на „Дисни“ са със синхронен дублаж. През 2007 г. по [[Нова телевизия]] е излъчен филмът „Училищен мюзикъл“. В края на 2008 г. отново започва излъчването на анимационни сериали на „Дисни“ (отново по Нова телевизия и по [[Джетикс]]), но новите преводи не са направени със синхронен дублаж. Същото важи и за стартиралите през януари 2009 г. по [[БНТ 1]] сериали от Playhouse Disney – „Приключения с Мики Маус“ и „Моите приятели Тигъра и Мечо Пух“, също и за анимационните сериали на Дисни по [[bTV]] „[[Крякаща тайфа]]“, „[[Аладин (сериал)|Аладин]]“, „[[Новото училище на императора]]“, „[[Малката русалка (сериал)|Малката русалка]]“ и други. От 28 март 2009 г. по БНТ1 започва и излъчването на два комедийни сериала от Disney Channel всяка събота: „[[Хана Монтана]]“ и „[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]“. На 26 май 2009 г. Компанията „Уолт Дисни“ публикува съобщение, според което до края на годината [[Джетикс]] ще бъде преименуван на Disney Channel в пет страни в Източна Европа, сред които и България. След промяната каналът ще включва всички основни програми на „Дисни“, както и блокът за по-малки деца „Playhouse Disney“. По-късно, на 2 август, става ясно, че каналът ще стартира на български език на 19 септември 2009 г.<ref>[http://www.broadbandtvnews.com/?p=18685 ''Jetix to become Disney'', Broadband TV News]</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/08/04/765924_disni_chenul_trugva_na_bulgarski_ot_septemvri/ „Дисни ченъл“ тръгва на български от септември], Дневник, 4 август 2009.</ref> == Филмите и сериалите по Disney Channel (Румъния и България) == Заглавията, озвучени на български език са отбелязани с * === Сериали на Дисни === * [[Violetta]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Уондър]] (Александра Аудио) * [[Тайните на Гравити Фолс]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Монстър Бастър Клъб]]* * [[В групата съм]]* (студио Доли) * [[Джонас]]* (студио Доли) * [[Зик и Лутър]] * (Медия линк, от втори сезон на студио Доли) * [[Ким Суперплюс]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Корабните приключения на Зак и Коди]] * (Александра Аудио) * [[Късмет Чарли]]* (студио Доли) * [[Лудориите на Зак и Коди]] * (Медия линк) * [[Магьосниците от Уейвърли Плейс]] * (Медия линк, от трети сезон на студио Доли) * [[Съни на алеята на славата]] * (Медия линк / втори сезон с дублаж на Александра Аудио) * [[Хана Монтана]] * (Александра Аудио) * [[Щурият Бутовски]] * (Александра Аудио) * [[Нини]] * [[Крале по неволя]] * * [[Риби Тийнейджъри|Риби тийнейджъри]] *(студио Доли) * [[Раздвижи се]] * (Александра Аудио) * [[Джеси]] * (студио Доли) * [[Фермата ГОТ]] * (студио Доли) * [[Куче с блог]] * (студио Доли) * [[Остин и Али]] * (студио Доли) * [[H2O: Просто добави вода|H2O]] *(Медия линк) * [[Бавачката ми е вампир (сериал)|Бавачката ми е вампир]] * [[Кейси под прикритие]] * * [[Русалките от Мако]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Бини и призракът|Бини и призрака]] * [[Лив и Мади]] * (Александра Аудио) * [[Лятна ваканция]] * (Александра Аудио) * [[Имението „Евърмур“|Хрониките на „Евърмур“]] * * [[Стридок]]* * [[7 Д]] * * [[Междузвездни войни: Бунтовниците|Междузвездни войни: бунтовниците]] * [[Райли в големия свят]] * * [[ЛолиРок]] * (Александра Аудио) * [[Принцеса Бътърфлай в битка със силите на злото]] * (Александра Аудио) * [[Луна (сериал)|Soy Luna]] * [[Групата на Алекс]] * (Александра Аудио) * [[Мега-чудесата на Калинката и Черния котарак|Мега-чудесата на Калинката и Черният котарак]] * (Александра Аудио) * [[Рицар по неволя]] * (Александра Аудио) * [[Шеметен бяг]] * * [[Не бях аз]] * * [[Хатълей и духове ]] * * [[Домът на Рейвън ]] * * [[ Най-добри приятели завинаги]] * * [[ Клонинги в мазето- специални части ]] * === Филмите на Дисни === * Опашати лъжи * Плажен тийн филм 2 * Плажен тийн филм * [[Радио Бунтар]] * [[Лимонадената банда]] * [[Късмет Чарли! - Филмът]] * [[Магьосниците от Уевърли Плейс: Филмът]] * [[Невероятното приключение на Шарпей]] * [[Принц Смотльо]] * [[Кемп Рок]] * [[Кемп Рок 2: Последният концерт]] * [[Скачай]] * [[Училищен мюзикъл]] * [[Училищен мюзикъл 2]] * [[Финиъс и Фърб: Отвъд второто измерение]] * 16 желания * Близньосници * Близньсници 2 * Бавачката ми е вампир – Филмът * Гимназия Авалон * Кралицата на бала * Потомци * Нека да блести * Лов на чудовища * Хелоуин Таун * Хелоуин Таун 2 * [[Наследниците (филм)|Наследниците]] * Клауд 9 === Филмите и анимациите по Disney Junior === * [[Майстор Мани]] * (студио Доли) * [[Приключения с Мики Маус]] * (БНТ, заменя се с нов дублаж на Александра Аудио) * [[Кръстовище в Джунглата]] * (студио Доли) * [[Усмихнати умници]]* (студио Доли) * [[Специален агент Осо]] * (студио Доли) * [[Джейк и пиратите от Невърленд]] * (студио Доли) * [[Мук]] * * [[София Първа]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Док Макплюшинс]] * * [[Бутикът за панделки на Мини]] * * [[Малки Айнщайнчета]] * [[ПижаМаски|Пижа-маски]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://disneynow.com/ Официален сайт на Disney] * [https://www.disney.bg/ Официален сайт на Disney за България] * [http://www.disneyinternational.com/ Disney Channel International] * [http://www.disneyabctv.com/division/disneychannel_index.shtml Страница на сайта на ABC Cable Networks Group]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100327192235/http://www.disneyabctv.com/division/disneychannel_index.shtml |date=2010-03-27 }} {{превод от|en|Disney Channel|403531042}} [[Категория:Телевизионни канали в САЩ]] [[Категория:Телевизионни канали на английски език]] [[Категория:Детски телевизионни канали]] [[Категория:Уолт Дисни Къмпани]] [[Категория:Компании в Бърбанк]] [[Категория:Култура в Бърбанк]] [[Категория:Основани в САЩ през 1983 година]] 4c4ic1yp0qyhx7hhqyb0mig4enk5uxs 12397730 12397570 2024-10-28T18:40:42Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/213.240.253.174|редакции на 213.240.253.174]] ([[User talk:213.240.253.174|б]].), към версия на 95.87.235.200 12382063 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 000000 | Име в оригинал = Disney Channel | Име на български = Канал Дисни | картинка = Disney Channel text logo (2024).svg | Дата на стартиране = 18 април 1983 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = [[Уолт Дисни Къмпани]] | Слоган = | Формат на картината = 720p (HDTV) | Език = [[английски език|английски]], [[испански език|испански]] | Страна = {{флагче с име|САЩ}} | Статут = частна | Предишни наименования= | Седалище = [[Бърбанк]], [[Калифорния]] | Свързани канали = [[Disney XD]]<br>[[Disney Junior|Disney Jr.]] | Уебсайт = {{URL|www.disneychannel.com}} | Разпространение = национално | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} }} '''Канал „Дисни“''' ({{lang|en|Disney Channel}}) е американски канал, който стартира на 18 април 1983 и чиято централа е разположена на Уест Аламеда Авеню в [[Бърбанк]], [[Калифорния]]. Каналът е собственост на [[Disney-ABC Television Group]] подразделението на [[The Walt Disney Company]] под президентството на Ан Суини. След години, други държави започват да стартират свои версии. Има голям брой кабелни и сателитни телевизионни канали по света Disney Channel, фокусирани върху телевизионните програми за деца, като се излъчват както оригинални сериали и дългометражни ТВ филми, така и предавания на други фирми. Каналът в САЩ се представя предимно като детски, но в последно време е станал популярен и сред по-широка публика (най-често тийнейджъри, а понякога и възрастни). Disney Channels Worldwide е глобално портфолио от повече от 90 телевизионни предавания, излъчвани в 160 държави и на повече от 30 езика. Търговските марки включват Disney Channel, [[Disney XD]], [[Playhouse Disney]], [[Disney Cinemagic]], [[Hungama TV]] и [[Radio Disney]]. Disney Channels Worldwide е понастоящем управляван от Президента Каролина Лайткеп. От 21 септември 2017 логото е сменено в лилав цвят. == История == === Disney Channel: Началото (1983 – 1997) === През 1983 The Walt Disney Company обявява, че ще създаде кабелен канал, който да забавлява семействата с магията на Дисни през годините. Disney Channel е образуван в късната 1982 под лидерството на президента Алан Вагнер. Каналът стартира на национално ниво на [[18 април]] 1983 в 7 сутринта източно време със сериала [[Добро утро, Мики!]]. По времето на първото си пускане, Disney Channel e платен канал, който е излъчван 16 часа в деня, от 7 сутринта до 11 вечерта източно време (подобно на настоящото излъчване на [[Cartoon Network (Европа)|Cartoon Network]] в България<ref>[http://tv.dir.bg/tv_kanal_dnevna.php?id=6 tv.dir.bg]</ref>)<ref>The Disney Channel Magazine, Premiere Issue (April/May 1983), ''Eastern/Pacific, Central, and Mountain time zone editions''</ref><ref>[http://www.nytimes.com/2007/12/22/arts/22wagner.html?_r=1 ''New York Times'': Alan Wagner, 76, First President of the Disney Channel, Is Dead]. Посетен на 26 ноември 2009.</ref>. През април 1984 каналът удължава времето си излъчване на 18 часа, чрез още два часа към нощната си програма. Някои от предаванията, излъчвани по време на дневната програма на канала са ''Welcome to Pooh Corner'' („Добре дошли в къта на Пух“) и ''You and Me Kid'' (бел. пр „Аз и ти приятел“) заедно с няколко чуждестранни сериали и филми, включително ''[[Астерикс]]'', ''The Racoons'' („Енотите“), ''[[Мечето Падингтън]]'', както и австралийския [[уестърн]] ''Five Mile Creek'' („Поток дълъг пет мили“), а нощната програма включва ''The Adventures of Ozzie and Harriet'' („Приключенията на Ози и Хариет“). Потребителите получавали месечна програма, но тази политика бива закрита няколко години по-късно. Каналът получава специално обръщение през 1984 от [[Президент на Съединените американски щати|президента на САЩ]] [[Роналд Рейгън]]. На [[1 декември]] 1986 Disney Channel започва 24-часово излъчване. В началото на 1986 музикалният сериал ''Kids Incorporated'', в който се разказва за банда деца (по-късно младежи), които сформират собствена поп група, смесвайки ежедневни ситуации с различни изпълнения в стил шоу и музикални видеоклипове, става хитов за канала. По време на деветгодишното му излъчване, много нови звезди се раждат чрез участията си в него и музиката към него – включително Martika, бъдещите звезди от ''Party of Five'' („Група от петима“) Скот Улф и [[Дженифър Лав Хюит]], и [[Стейси Фъргюсън]], преди да стане известна като като Фърги от [[Black Eyed Peas]]. В ранните месеци на 1989 по каналът се завръща една от ранните емблеми на Disney Channel чрез ''The All-New Mickey Mouse Club'', което става абсолютен хит веднага и доказва, че формулата на Дисни за разнообразие в предаванията все още работи. Последната версия съдържа и елементи от класическото предаване като тематични дни и мускетарски якета, но музиката и някои детайли от сценария са осъвременени. ''MMC'' има постоянна публика, съставена от предимно деца. Предаването бележи и началото на кариерите на много бъдещи звезди като [[Кристина Агилера]], JC Chasez, [[Райън Гослинг]], [[Джъстин Тимбърлейк]], [[Бритни Спиърс]], Кери Ръсел и други. До 1995 година Disney Channel се гледа в над 8 милиона домакинства в САЩ. <ref>{{cite book |title=The Children's Television Community |last=Брайънт |first=дж. Алисън |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn=0-805-84996-3 |pages=149 |url= |accessdate=17-06-2008}}</ref> === Zoog и Vault Disney (1997 – 2002) === През 1997 (още през 1994 на някои места) Disney Channel започва да се променя от платен канал на предлаган чрез обикновена кабелна телевизия с разширени възможности. Промените траят официално до 2000 година (на някои места до 2004). Именно по това време каналът започва да набира популярност и зрители. След 1997, той стартира излъчването на откъси по цяла седмица четири пъти в годината, по примера на HBO, Cinemax, Showtime и Starz. Въпреки че Disney Channel спира да бъде платен канал, Националната Кабелна и Телекомуникационна Асоциация продължава да класира популярността му сред потребителите на едно и също място с тази на платените канали, а не с тази на обикновените кабелни телевизии. Отново през 1997 от Дисни подновяват облика на канала и премахват определителния член от името (частицата „the“ в името на английски). Освен това разделят символично канала на три части: [[Playhouse Disney]], който излъчва предавания за юноши; [[Трезор на Дисни]], който включва класически Дисни материали като ''Зоро'', ''The Mickey Mouse Club'', ''Walt Disney anthology television series'', стари класики и бонуси като ''The Love Bug''; и най-особеният, излъчван от следобед до късна вечер, ''Zoog Disney''. За водещи Zoog използва герои, наречени Zoogs, които приличат на роботи, но имат човешки гласове. Блокът е въведен през 1998, малко след учреждаването на [[Toon Disney]]. От септември 2001 до август 2002 цялата поредица предавания през уикендите (без тази на Playhouse Disney и Vault Disney) е наречена „Zoog Weekendz“ („Zoog уикекнди“). Оригиналният вид на Zoog-роботите е двуизмерен, но през 2001 те биват обновени и придобиват по-триизмерен вид и зрели гласове. Въпреки това, роботите са извадени от ефир след по-малко от година. Освен всичко останало, през 1997 е въведено и ново лого на канала, представляващо Мики Маус от тридесетте години на черен фон във формата на главата му. По същото време Disney Channel въвежда рекламна пауза в програмата си (предимно реклами на филми и предавания). Оригиналните продукции на Disney Channel по това време започват с ''Flash Forward'' през 1997 и продължават с предавания и филми като ''Известният Джет Джаксън'', ''Толкова странно'', ''Лизи Макгуайър'' и ''[[Ким Суперплюс]]'', както и много други. === Disney Channel: Подновен (2002 – 2007) === През септември 2002 Disney Channel започва да бъде постепенно обновяван. Първо, Zoog блокът бива премахнат от програмата на канала и оставен да съществува единствено като отделен уебсайт, който е слят с официалния Дисни уебсайт в началото на 2003. След това, на 9 септември 2002, Vault програмата е прекъсната в полза на повторения на оригинални продукции и други. Оригиналните филми, излъчвани дотогава в прайм тайм, стават само един на вечер, вместо два. Каналът се насочва към комедийни сериали и анимации за сметка на досегашните драма и риалити продукции. От трите отделни програмни канали, въведени през 1997, остава само Playhouse Disney, който е прекръстен на Disney Junior през 2011. През 2004 Ан Суини, ветеран в управляването на кабелни телевизии, поема контрола върху Disney-ABC Television Group и успешно превръща Disney Channel в „основния доходоносен проект на компанията“.<ref name=greenfeld>Карл Таро Грийнфелд, "[http://www.portfolio.com/news-markets/national-news/portfolio/2008/04/14/Disneys-Evolving-Business-Model How Mickey Got His Groove Back]", ''Condé Nast Portfolio'', Май 2008, 126 – 131 & 150.</ref> До 2008 ''Condè Nast Portfolio'' има възможността да отбележи, че каналът „добавял милиони хора към зрителите си месечно – всеки месец – за последните пет години“ и освен това го нарича „най-големият тийнейджърски инкубатор откакто [[NBA]] спря да привлича гимназистите“.<ref name=greenfeld/> Успешната стратегия на Суини е да открие, развие, популяризира и агресивно рекламира тийнейджърски музикални звезди, чийто стил и имидж са внимателно насочени към юношеската и тийнейджърска среда. Новата политика на Суини поставя началото на големия период от време, в който Disney Channel бързо набира популярност и зрители и започва да се конкурира с друг подобен канал, [[Никелодеон]]. По същото време, той започва да събира зрители от категории извън тези, които представляват основна цел, и да създава поп идоли от тийн звездите си. През 2003 Disney Channel пуска първия си мюзикъл, пригоден за кабелна телевизия, ''Чита гърлс'', който има 84 милиона зрители по света. Успехът му води до създаването на други подобни продукции като оригиналния филм ''[[Училищен мюзикъл]]'' и оригиналния сериал ''[[Хана Монтана]]''. През 2005 ''[[Това е така Рейвън]]'' става най-високо оценяваният сериал на канала, както и първият оригинален сериал на Disney Channel, който има повече от 65 епизода. Предаването достига 100 епизода и е първото, което има продължение (''[[Кори в къщата]]'', който е спрян преждевременно през втория си сезон). 2006 е годината на дебюта на хитовия оригинален филм ''Училищен мюзикъл'' и хитовия сериал ''Хана Монтана'', който поставя началото на кариерата на звездата [[Майли Сайръс]], дъщерята на популярния певец Били Рей Сайръс, който също участва в сериала. Премиерата на епизода ''That's So Suite Life of Hannah Montana'', който е кросоувър на предаванията ''Това е така Рейвън'', ''Хана Монтана'' и ''[[Лудориите на Зак и Коди]]'', е на 28 юли същата година. === Disney Channel Днес (2007-) === През 2007 Disney Channel намалява броя на филмите и сериалите, които пуска в премиера, до четири оригинални филма и два сериала на година. Най-успешният оригинален филм за 2007 става [[Училищен мюзикъл 2]] със 17,2 милиона зрители. Каналът изоставя програмите си за делничните следобеди и тези през уикендите, за да започне пет часова (по-късно шест, сега отново пет) програма, включваща блокове от оригинални сериали, която се мени всеки ден. Предаването, което следва, започва да бъде обявявано в горната част на екрана след паузата за реклами, вместо след края на шоуто, а следващите две и настоящото – на лента в долната част на екрана. Малко подобрена версия на това е въведена през септември 2008. През 2007 дебютират два нови сериала – продължението на ''That's So Raven'', ''[[Cory in the House]]'', което е спряно преждевременно през втория си сезон, и популярния ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]'' (''Wizards of Waverly Place'') с участието на [[Селена Гомез]], Дейвид Хенри и Джейк Т. Остин. 2008 е годината на премиерите на ''[[Финиъс и Фърб]]'' (''Phineas and Ferb'') и продължението на ''[[Лудориите на Зак и Коди]]'' – ''[[Корабните приключения на Зак и Коди]]'' (''The Suite Life on Deck''), заедно с тези на оригинални филми като ''[[Кемп Рок]]'' (''Camp Rock''), ''[[Minutemen]]'' и ''[[The Cheetah Girls: One World]]''. ''The Suite Life on Deck'' става най-гледаното и популярно предаване за 2008 сред средите на деца от 6 до 12 години и тийнейджъри до 14 години. <ref>{{citeweb | title=Disney Channel/DisneyChannel.com Highlights For 2008 | url=http://www.pr-inside.com/disney-channel-disneychannel-com-highlights-r992914.htm | accessdate=19 януари 2009 | архив_дата=2010-06-20 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100620225146/http://www.pr-inside.com/disney-channel-disneychannel-com-highlights-r992914.htm }}</ref> През 2009 Disney Channel стартира два нови сериала – ''[[Съни на алеята на славата]]'' (''Sonny With a Chance'') с участието на [[Деми Ловато]] през февруари и ''[[Джонас]]'' (''JONAS'') с участието на [[Джонас Брадърс]] през май. Новите филми през същата година включват: ''[[Dadnapped]]'', ''[[Hatching Pete]]'', ''[[Princess Protection Program]]'' и ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс: Филмът]]''. ''Магьосниците от Уейвърли Плейс: Филмът'' освен това става най-високо оценяваното и най-гледаното предаване на 2009 (с изключение на спортни събития) с 11,4 милиона зрители, което го прави и втория най-гледан оригинален филм на Disney Channel в историята. Премиерата на специалния кросоувър ''[[Wizards on Deck with Hannah Montana]]'' (между ''Магьосниците от Уейвърли Плейс'', ''The Suite Life on Deck'' и ''Хана Монтана'') също побеждава всякаква конкуренция във вечерта на премиерата си с 9,1 милиона зрители (ставайки най-гледаните епизоди на ''Магьосниците'' и ''On Deck''). През октомври 2009 каналът пуска нов късометражен сериал, наречен „Have a Laugh!“.<ref>[http://www.disney.com/mickeymouse Mickey Mouse & Have a Laugh]{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=affiliate.zap2it.com |url=http://affiliate.zap2it.com/tv/have-a-laugh/EP01202403 |accessdate=2010-09-02 |archivedate=2015-11-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151104032445/http://affiliate.zap2it.com/tv/have-a-laugh/EP01202403 }}</ref> Четири до пет минутните епизоди включват преработени части от класическите Дисни анимации. Първият излиза на 26 октомври 2009. Новото и настоящо лого на телевизията е въведено на 7 май 2010. То включва предишното лого (очертанията на главата на Мики Маус) вписано в правоъгълна кутия, наподобяваща приложение за смартфони. През юни Disney Channel въвежда нова мелодия като свой лозунг/мото, ''„It's On!“'', като част от програмата им за Лято 2010. През 2010 каналът пуска в ефир първото си предаване, официално насочено към семейна публика, ''[[Късмет, Чарли!]]'' (''Късмет, Чарли!'', излъчван и в България), както и последния, четвърти, сезон на ''Хана Монтана'', [[Hannah Montana (четвърти сезон)|''Hannah Montana Forever'']], който ще има 11 епизода и един последен, едночасов епизод. Пуснат е и втория сезон на ''JONAS'', ''Jonas L.A.''. От Disney Channel са планирали четири филма за 2010, два от които са излезли: [[Звезден сблъсък]], с участието на [[Стърлинг Найт]], [[Даниел Кембъл]] и [[Брендън Майкъл Смит]], и [[Den Brother]], с участието на [[Хъч Дейно]]. До края на годината се очакват премиерите на [[Camp Rock 2: The Final Jam]] (3 септември по Disney Channel САЩ) и [[Avalon High]]. Други два филма за телевизия, създадени заедно с канадска телевизия, са вече излезли: [[Harriet The Spy: Blog Wars]], с участието на [[Дженифър Стоун]], и [[16 Wishes]], с участието на [[Деби Райън]]. Есента на 2010 е дебюта на два нови сериала – анимацията ''[[Риби Тийнейджъри]]'' и сериала ''[[Раздвижи се]]'' с участието на [[Бела Торн]] и [[Зендая]]. Юни 2011 в САЩ започна сериала „Фермата ГОТ“ ''[[Фермата ГОТ]]''. В края на 2011 в САЩ започнаха новите тийн сериали ''[[Джеси]]'' и ''[[Остин и Али]]'' Есента на 2012 година в САЩ започва излъчване „Куче с блог“ ''[[Куче с блог]]''. А лятото 2013 година стартира ''[[Лив и Мади]]''. == Продукции на Disney Channel == {{основна|Списък със сериалите по Disney Channel}} Настоящите продукции в излъчване на Disney Channel включват ''[[Хана Монтана]]'', ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]'', ''[[Корабните приключения на Зак и Коди]]'', ''[[Съни на алеята на славата]]'', ''[[Джонас]]'', ''[[Късмет Чарли!]]'' и ''[[Финиъс и Фърб]]'' (става дума за програмата на Disney Channel в САЩ). Освен това по канала се излъчват и повторения на прекъснати и други Дисни предавания като ''[[Кори в къщата]]'', ''[[Лудориите на Зак и Коди]]'', ''[[Лило и Стич: Сериалът]]'', ''[[Това е така Рейвън]]'' и ''[[Гордо семейство]]''. Късометражни епизоди се пускат предимно в Playhouse Disney блока, докато музикални клипове на изпълнители на [[Walt Disney Records]] или [[Hollywood Records]] (пълната версия на тези клипове обикновено е излъчвана само на премиерата на видеото или между предавания – кратки версии вървят по време на рекламните паузи). Disney Channel продуцира и излъчва предимно [[Ситуационна комедия|ситуационни комедии]] (sitcoms), насочени към тийн момичета, както и известен брой анимации за юноши. Въпреки това към 2010 единственото анимационно предаване, чиито епизоди биват излъчвани за пръв път по канала, е ''Финиъс и Фърб'' (въпреки че сериите първо се появяват по Disney XD). Сериали на [[Walt Disney Television]] и на компании извън нея заемали по-голямата част от програмата на канала преди време, но днес, с фурора, причинен от Оригиналните Сериали на Disney Channel, тези сериали са почти напълно изчезнали от нея. През осемедесетте и деветдесетте години в излъчване са и специални предавания, които включват оригинални [[The Walt Disney Company|Disney]] анимации (които са създавани широко, докато самият [[Уолт Дисни]] е все още жив). Те са почти изцяло премахнати от програмата след 2000 годината, но присъствието им е подновено през 2009 с късометражните ''Have a laugh!''. Някои от предаванията на Дисни като ''Хана Монтана'' и ''Лизи МакГуайър'' сякаш се обръщат специално към тийнейджърките. Други продукции, като например ''[[Арън Стоун]]'' и други подобни, излъчвани по [[Disney XD]], се обръщат предимно към тийн момчета. Повечето Дисни сериали обикновено имат не повече от 6 актьора на договор и от 6 до 8 души като екип (по-рядко от 8 до 11). Сериалите са записани върху видеокасета и по-късно е добавен симулирания филмов ефект. Освен това използват ситком-формата, в който на заден план се чува публика и смях. === Програмни блокове === ==== Disney Jr. ==== Настоящият блок на Disney Channel, насочен към деца в предучилищна възраст, ''Playhouse Disney'', е излъчван от 4 сутринта до 2 на обед през делничните дни и до 11 на сутринта през уикендите. През летните месеци блокът продължава само до 11 часа през делничните дни. Към 2010 единственото предаване в блока, включващо класически Дисни герои е ''[[Клубът на Мики Маус]]'' (''Mickey Mouse Clubhouse''). Други продукции са ''[[Специален агент Осо]]'', ''[[Усмихнати умници]]'', ''[[Майстор Мани]]'', ''[[Айнщайнчета]]'', ''[[Кръстовище в джунглата]]'' и ''[[Моите приятели Тигър и Мечо Пух]]''. На 26 май 2010 е обявено, че Playhouse Disney ще бъде преименуван на Disney Junior, а на 5 ноември 2010 става ясно, че това ще се случи през февруари 2011. Новата мрежа ще се отдели като самостоятелен канал през 2012, ставайка пряка конкуренция на ''Nick Jr.'' на Никелодеон и подобни. ==== Уикенд вечери ==== Disney Channel излъчва първите няколко от най-новите епизоди на някой от сериалите си в специални вечери, наречени тематично „Disney Channel (ден от седмицата) Night“. Петъчните вечери обикновено включват ''[[Корабните приключения на Зак и Коди]]'', ''[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]'' и ''[[Финиъс и Фърб]]''. Докато понастоящем програмата за събота вечер не е постоянна, в неделя ''[[Хана Монтана]]'', ''[[Съни на алеята на славата]]'', ''[[Късмет, Чарли!]]'' и ''[[Джонас]]'' обикновено имат постоянно мяст през вечерите, въпреки че първите три се излъчват редовно и през седмицата. === Сезонни програмни блокове === ==== Лято ==== {{Основна|Летни събития на Disney Channel}} Лятната програма на Disney Channel за 2010 е наречена ''Rock Out Summer'' или „It's On!“ и продължава от 28 май до 12 септември 2010. Предишните лета са наричани следователно: * '''2009''' – ''Summer of Stars'' (29 май – 7 септември 2009) * '''2008''' – ''Totally Rockin' Summer!'' (17 май – 7 септември 2008) * '''2007''' – ''Summer!'' (24 май – 7 септември 2007) * '''2006''' – ''So Hot Summer! 2006'' (1 юни – 31 август 2006) * '''2005''' – ''So Hot Summer! 2005'' (10 юни – 31 август 2005) * '''2004''' – ''Raven's Psychic Summer'' (21 юни – 31 август 2004) ==== Хелоуин ==== {{Основна|Disney Channel Hauntober Fest Маратон}} Всяка вечер през октомври по Disney Channel се излъчват тематични предавания и филми в чест на [[Хелоуин]]. От 2006 насам са издадени много филми, създадени специално за Хелоуин, като например ''[[Вещици близначки]]'' или ''[[Търсачи на духове]]''. Освен това каналът прави и априлски Хелоуин като излъчва тематичните филми през април. Традицията е популяризирана през 2010. ==== Новогодишни събития ==== Звездите на Disney Channel участват в новогодишни Дисни събития всяка година в деня преди настъпването на новата. На този ден по каналът върви маратон от един от сериалите. Традицията се заражда още през Zoog ерата на канала, през 2000 година. Последната новогодишна вечер с подобни събития започва на 31 декември 2009 и завършва на 1 януари 2010 под името ''Disney Channel's New Year Star Showdown 2009''. Новогодишните Дисни вечери от предните години включват: * '''2008 – 2009''' – ''Totally New Year 2008'' (31 декември 2008 – 1 януари 2009) * '''2007 – 2008''' – ''Happy U Year 2007'' (31 декември 2007 – 1 януари 2008) * '''2006 – 2007''' – ''New Year Sing Along Bowl-Athon 2006'' (31 декември 2006 – 1 януари 2007) * '''2005 – 2006''' – ''Totally Suite New Year's Eve 2005'' (31 декември 2005 – 1 януари 2006) * '''2004 – 2005''' – ''New Year's Eve House Party 2004'' (31 декември 2004 – 1 януари 2005) ==== Игрите на Disney Channel ==== {{Основна|Игрите на Disney Channel}} Игрите на Disney Channel са за пръв път проведени през 2006 и оттогава включват звезди от продукции (сериали и филми) на Дисни, като се провеждат в спортния комплекс на [[Walt Disney World Resort]] в [[Орландо]], [[Флорида]]. След първото им провеждане, през 2006, игрите включват звезди от цял свят, заради което е добавен Жълт отбор (към Синия, Зеления и Червения) на събитието през 2008. През 2008 игрите включват четири отбора: Cyclones (Циклони), Comets (Комети), Lightning (Светкавица) и Inferno (Инферно). Игрите през 2008 са последните към днешна дата. През 2009 събитието не е провеждано и не е планирано да се провежда през 2010. === Филмотека === {{Основна|Списък с оригиналните филми по Disney Channel}} По един филм, незадължително такъв, който е бил пускан и по кината, е излъчван всеки следобед и почти всяка нощ през седмицата. Disney Channel излъчва направени за телевизия филми, наречени [[Оригинални филми на Disney Channel|Disney Channel Original Movies]] (Оригинални филми на Канал Дисни), между 4 и 6 пъти в годината, като именно тези филми са често излъчвани в праймтайм времето. Продукцията на тези оригиални филми започва през 1997 с филма ''[[Северно сияние]]''. Броят на създадените такива на година се увеличава от 2 през 1997 до 3 през 1998, чак до 12 през 2000, която е и единствената година с дебютиращ филм всеки месец. ''Училищен мюзикъл 2'' е най-успешния оригинален филм на Disney Channel и по популярност, и по спечелени награди. Във вечерта на премиерата си през август 2007 филмът поставя рекорд за най-гледана продукция на кабелна телевизия със 17.2 милиона зрители. Този рекорд е подобрен единствено от мач по [[американски футбол]] през декември 2007 със 17.5 милиона зрители (въпреки това филмът остава най-гледания телевизионен филм). Филмите [[Чита гърлс (филм)|''Чита гърлс'']] също е един от много успешните филми на Disney Channel, както и първият [[мюзикъл]] телевизионен филм на канала. Първата част е гледана от 84 милиона души по цял свят, но втората е най-успешна с 8.1 милиона зрители в САЩ. Екипът на филма прави турне с 86 концерта, което се нарежда в топ 10 на турнетата на 2006. В Houston Rodeo турнето подобрява рекорд, поставен от [[Елвис Пресли]] през 1973. Продават се 73 500 билета за три минути. През различни периоди от време Disney Channel излъчва и филми, които не са Disney продукции, включващи такива на [[Warner Bros.]], [[NBC Universal]], [[Sony Pictures]]и [[20th Century Fox]], както и други. Между 1986 и 1998 филмите съставляват по-голямата част от програмата на Disney Channel. Днес филми биват излъчвани през уикендите, всеки следобед и в праймтайм времето от понеделник до четвъртък. През последните години повечето по-ранни филми на канала (правени между 1997 – 2002) са рядко излъчвани, с изключение на някои с празнична тематика. През 2009 каналът започва излъчването на някои от тези по-стари филми през нощта. Всеки оригинален филм обикновено бил пускан по два пъти един след друг в деня на премиерата си, но тази традиция е прекъсната през 2006 с дебюта на ''High School Musical''. Въпреки това някои филми все още биват повтаряни през уикендите след петъчната си премиера (единствените изключения са ''[[Хариет шпионката]]'', ''[[Звезден сблъсък]]'', ''[[Отвлякоха татко]]'' и ''[[Кемп рок]]''). Отчасти защото каналът не излъчва реклами по време на филмите си, те често не запълват предвиденото за тях време в програмата. В такива случаи остатъка от времето е попълнен от епизод на оригинален сериал на Disney Channel за филми с продължителност между 90 и 100 минути, епизод на късометражен сериал за филми до 105 минути и музикален клип, реклама или още по-кратки сериали за филми, по-дълги от 105 минути. == Оценки == През май 2010 Nielsen ratings поставя Disney Channel на първо място за 63-ти пореден месец като най-популярен сред деца от 6 до 11 години и за 62 пореден месец за юноши от 9 до 14 години (за САЩ). Каналът е оценен като втория най-гледан кабелен канал през праймтайм времето сред цялостната аудитория в САЩ след USA Network. Излъчвани за пръв път епизоди на ''Корабните приключения на Зак и Коди'', ''Магьосниците от Уейвърли Плейс'' и ''Късмет Чарли'' през май 2010 правят 6 от топ 10-те излъчвания на канала за ключови демографски райони, като ''Финиъс и Фърб'' става №1 анимация за деца от 6 до 11 и юноши от 9 до 14 по телевизията, а ''Клубът на Мики Маус'' участва в топ 10 на предавания за деца от 2 до 5 години. <ref>[http://www.nickandmore.com/2010/06/02/disney-channel-may-2010-ratings-highlights/ www.nickandmore.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Свързани канали == === Настоящи канали === ==== Disney XD ==== {{Основна|Disney XD}} [[Файл:Disney XD - 2015.svg|ляво|130px]] Каналът в САЩ е насочен предимно към момчета от 7 до 14 години. Установен е на 13 февруари 2009 и започва да излъчва екшън и комедийни предавания от Disney Channel и бившия Toon Disney, както и от блокове по Jetix и отделни програми, създадени специално за канала. Каналът носи името на плейър и мини-сайт в уебсайта Disney.com, като XD е съкращение за Xtreme Digital, въпреки че се твърди, че XD няма някакво собствено значение в името на канала. ==== Disney Jr. ==== {{Основна|Disney Junior}} На [[26 май]] 2010 Disney-ABC Television Group обявява основаването, планирано за началото на 2011, на нов канал, чиято насоченост ще бъде предимно към деца в предучилищна възраст и който ще се стреми да се конкурира с други детски кабелни телевизии. Каналът, който е кръстен Disney Junior, ще излъчва предавания от вече съществуващия набор детски предавания на Disney както и пълнометражни филми на [[Walt Disney Pictures]]. Настоящият блок Playhouse Disney по Disney Channel и още 22 съответни мрежи в държави по света ще бъде изтеглен със стартирането на Disney Junior. На 23 януари 2013 година е започнало отделно излъчване на Disney Junior от Disney Channel чрез нов канал. === Бивши мрежи === ==== Toon Disney ==== {{Основна|Toon Disney}} Toon Disney е телевизионен канал, чието излъчване започва на [[18 април]] [[1998]] и чиято насоченост е предимно към деца и юноши на възраст между 6 и 12 години, който излъчва повторения на анимации на Disney и други компании. През 2002 каналът пуска нощния си блок, наречен [[Jetix]], който е насочен към деца на възраст 7 – 14 години и програмата му включва екшън сериали. През първата година на Toon Disney, Disney Channel периодично пуска откъси от предавания, излъчвани по него, за да привлече вниманието на заинтересовани зрители. Мрежата спира излъчването си на [[13 февруари]] [[2009]], за да бъде заместена от насочения главно към момчета [[Disney XD]]. === Други услуги === * '''Disney Channel HD''' е [[HDTV]] формат на Disney Channel, излъчващ известно количество от продукциите на канала в 720р HD. Започва излъчването си на [[19 март]] 2008. * '''Disney Channel On Demand''' е услугата на Disney Channel, която предоставя възможността за гледане на някои продукции на канала преди официалната им премиера. == Критики == Disney Channel е открито критикуван от различни страни заради настоящата си политика на продукциите. Експерти отправят критики основно към това, че каналът се е отдпръпнал дотолкова от традиционните герои на компанията-майка, [[The Walt Disney Company]], [[Мики Маус]], [[Гуфи]], [[Доналд Дък]] и други, че някои големи фенове казват, че каналът вече не е Disney канал. Други експерти не одобряват стратегията за маркетинг на Ан Суини, президента на ABC-Disney, която поставя насоченост на канала предимно към момичета в тийнейджърска възраст или по-малки. Освен това Суини заявява, че основната цел на Disney Channel e не да забавлява зрителите си, а да носи пари на компанията. == Лозунги == * ''Everything You Ever Imagined and More'' („Всичко, което някога сте си представяли и още“; 18 април 1983 – септември 1983) * ''Family Entertainment You Can Trust'' („Забавление за семейството, на което може да разчитате“; септември 1983 – 1985) * ''For the Family. All of It.'' („За семейството. Цялото“; 1985 – 1986) * ''Disney's Our Channel'' („Дисни е нашият канал“; 1986 – 1988) * ''America's Family Network'' („Семейния канал на Америка“; 1988 – 1997) * ''Our Stars, Your Place. Everyday.'' („Нашите звезди, вашият дом. Всеки ден.“; 1997 – 2002) * ''Express Yourself'' („Изрази себе си“; 2002 – 31 декември 2007) * ''Made Just for You'' („Направено точно за теб“; 2002 – 2009) * ''Dreams Come True'' („Мечтите се сбъдват“; 2009) * ''Believe in Yourself'' („Повярвай в себе си“; 1 януари 2010 – 2 февруари 2010) * ''Follow Your Dreams'' („Следвай мечтите си“; 2 февруари 2010 – 28 май 2010) * ''It's On!'' (28 май 2010 – 7 септември 2010) * ''The Best Place To Be.'' („Най-хубавото място.“ 7 септември 2010 – 2011 г.) == Присъствие в България == {{основна|Disney Channel България}} Предаванията на Disney Channel присъстват в българския ефир от 1991 – 1992 г. насам, като през 90-те игрални филми от програмата на канала се излъчват в съботното издание на предаването „[[Уолт дисни представя]]...“ по [[Канал 1]]. Съответно, анимационните сериали на „Дисни“ се излъчват в неделното издание. След като това предаване прекратява излъчване през 2001 г., филми и сериали от Disney Channel не се излъчват до 2003 – 2004 г., когато Канал 1 стартира ново предаване с наименование „Дисни“. Там се излъчват единствено анимационни сериали („Легенда за Тарзан“, „Лило и Стич“, „Отбор Гуфи“, „Ким Суперплюс“). Някои оригинални ТВ филми на Disney Channel са излъчени по същото време в редовната програма на Канал 1. На 1 януари 2006 г. предаването „Дисни“ е прекъснато, а заедно с него и излъчването на анимационните сериали на „Уолт Дисни“ в България. До 2006 г. всички излъчени анимационни сериали на „Дисни“ са със синхронен дублаж. През 2007 г. по [[Нова телевизия]] е излъчен филмът „Училищен мюзикъл“. В края на 2008 г. отново започва излъчването на анимационни сериали на „Дисни“ (отново по Нова телевизия и по [[Джетикс]]), но новите преводи не са направени със синхронен дублаж. Същото важи и за стартиралите през януари 2009 г. по [[БНТ 1]] сериали от Playhouse Disney – „Приключения с Мики Маус“ и „Моите приятели Тигъра и Мечо Пух“, също и за анимационните сериали на Дисни по [[bTV]] „[[Крякаща тайфа]]“, „[[Аладин (сериал)|Аладин]]“, „[[Новото училище на императора]]“, „[[Малката русалка (сериал)|Малката русалка]]“ и други. От 28 март 2009 г. по БНТ1 започва и излъчването на два комедийни сериала от Disney Channel всяка събота: „[[Хана Монтана]]“ и „[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]“. На 26 май 2009 г. Компанията „Уолт Дисни“ публикува съобщение, според което до края на годината [[Джетикс]] ще бъде преименуван на Disney Channel в пет страни в Източна Европа, сред които и България. След промяната каналът ще включва всички основни програми на „Дисни“, както и блокът за по-малки деца „Playhouse Disney“. По-късно, на 2 август, става ясно, че каналът ще стартира на български език на 19 септември 2009 г.<ref>[http://www.broadbandtvnews.com/?p=18685 ''Jetix to become Disney'', Broadband TV News]</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/08/04/765924_disni_chenul_trugva_na_bulgarski_ot_septemvri/ „Дисни ченъл“ тръгва на български от септември], Дневник, 4 август 2009.</ref> == Филмите и сериалите по Disney Channel (Румъния и България) == Заглавията, озвучени на български език са отбелязани с * === Сериали на Дисни === * [[Violetta]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Уондър]] (Александра Аудио) * [[Тайните на Гравити Фолс]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Монстър Бастър Клъб]]* * [[В групата съм]]* (студио Доли) * [[Джонас]]* (студио Доли) * [[Зик и Лутър]] * (Медия линк, от втори сезон на студио Доли) * [[Ким Суперплюс]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Корабните приключения на Зак и Коди]] * (Александра Аудио) * [[Късмет Чарли]]* (студио Доли) * [[Лудориите на Зак и Коди]] * (Медия линк) * [[Магьосниците от Уейвърли Плейс]] * (Медия линк, от трети сезон на студио Доли) * [[Съни на алеята на славата]] * (Медия линк / втори сезон с дублаж на Александра Аудио) * [[Хана Монтана]] * (Александра Аудио) * [[Щурият Бутовски]] * (Александра Аудио) * [[Нини]] * [[Крале по неволя]] * * [[Риби Тийнейджъри|Риби тийнейджъри]] *(студио Доли) * [[Раздвижи се]] * (Александра Аудио) * [[Джеси]] * (студио Доли) * [[Фермата ГОТ]] * (студио Доли) * [[Куче с блог]] * (студио Доли) * [[Остин и Али]] * (студио Доли) * [[H2O: Просто добави вода|H2O]] *(Медия линк) * [[Бавачката ми е вампир (сериал)|Бавачката ми е вампир]] * [[Кейси под прикритие]] * * [[Русалките от Мако]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Бини и призракът|Бини и призрака]] * [[Лив и Мади]] * (Александра Аудио) * [[Лятна ваканция]] * (Александра Аудио) * [[Имението „Евърмур“|Хрониките на „Евърмур“]] * * [[Стридок]]* * [[7 Д]] * * [[Междузвездни войни: Бунтовниците|Междузвездни войни: бунтовниците]] * [[Райли в големия свят]] * * [[ЛолиРок]] * (Александра Аудио) * [[Принцеса Бътърфлай в битка със силите на злото]] * (Александра Аудио) * [[Луна (сериал)|Soy Luna]] * [[Групата на Алекс]] * (Александра Аудио) * [[Мега-чудесата на Калинката и Черния котарак|Мега-чудесата на Калинката и Черният котарак]] * (Александра Аудио) * [[Рицар по неволя]] * (Александра Аудио) * [[Шеметен бяг]] * * [[Не бях аз]] * * [[Хатълей и духове ]] * * [[Домът на Рейвън ]] * * [[ Най-добри приятели завинаги]] * * [[ Клонинги в мазето- специални части ]] * === Филмите на Дисни === * Опашати лъжи * Плажен тийн филм 2 * Плажен тийн филм * [[Радио Бунтар]] * [[Лимонадената банда]] * [[Късмет Чарли! - Филмът]] * [[Магьосниците от Уевърли Плейс: Филмът]] * [[Невероятното приключение на Шарпей]] * [[Принц Смотльо]] * [[Кемп Рок]] * [[Кемп Рок 2: Последният концерт]] * [[Скачай]] * [[Училищен мюзикъл]] * [[Училищен мюзикъл 2]] * [[Финиъс и Фърб: Отвъд второто измерение]] * 16 желания * Близньосници * Близньсници 2 * Бавачката ми е вампир – Филмът * Гимназия Авалон * Кралицата на бала * Потомци * Нека да блести * Лов на чудовища * Хелоуин Таун * Хелоуин Таун 2 * [[Наследниците (филм)|Наследниците]] * Клауд 9 === Филмите и анимациите по Disney Junior === * [[Майстор Мани]] * (студио Доли) * [[Приключения с Мики Маус]] * (БНТ, заменя се с нов дублаж на Александра Аудио) * [[Кръстовище в Джунглата]] * (студио Доли) * [[Усмихнати умници]]* (студио Доли) * [[Специален агент Осо]] * (студио Доли) * [[Джейк и пиратите от Невърленд]] * (студио Доли) * [[Мук]] * * [[София Първа]] * ([[Александра Аудио]]) * [[Док Макплюшинс]] * * [[Бутикът за панделки на Мини]] * * [[Малки Айнщайнчета]] * [[ПижаМаски|Пижа-маски]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://disneynow.com/ Официален сайт на Disney] * [https://www.disney.bg/ Официален сайт на Disney за България] * [http://www.disneyinternational.com/ Disney Channel International] * [http://www.disneyabctv.com/division/disneychannel_index.shtml Страница на сайта на ABC Cable Networks Group]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100327192235/http://www.disneyabctv.com/division/disneychannel_index.shtml |date=2010-03-27 }} {{превод от|en|Disney Channel|403531042}} [[Категория:Телевизионни канали в САЩ]] [[Категория:Телевизионни канали на английски език]] [[Категория:Детски телевизионни канали]] [[Категория:Уолт Дисни Къмпани]] [[Категория:Компании в Бърбанк]] [[Категория:Култура в Бърбанк]] [[Категория:Основани в САЩ през 1983 година]] sqe1meqqvnuig4xz9glgs98e08hugaa 0 251410 12397702 12397244 2024-10-28T18:19:07Z Ted Masters 210248 Премахнати [[У:ДОБРО|добронамерени]] [[Special:Contributions/Fini85|редакции на Fini85]] ([[User talk:Fini85|б.]]) 12089458 wikitext text/x-wiki {{Кучешка порода |name= Австралийска овчарка |image= Australian Shepherd Sandy.jpg |image_caption= |height= Мъжки: 57 – 75 см</br>Женски: 45 – 54 см<ref name="fci">[http://www.fci.be/uploaded_files/342GB2009.doc Стандарт FCI № 342 от 5.06.2009]</ref> |weight= до 22 кг |country= [[Файл:Flag of the United States.svg|ръб|20px]] [[САЩ]] |year=1696 |fcigroup= 1 |fcisection= 1 |fcinum= 342 |fcistd= http://www.fci.be/uploaded_files/342GB2009.doc |category= |commons = Australian Shepherd |}} '''Австралийската овчарка''' е порода кучета, която въпреки името си произхожда от [[САЩ]]. == История на породата == През 1493 г. в Америка попадат първите мериносови овце, внос от Испания. Заедно с тях на новия континент се появяват средни на ръст кучета, между които се срещат екземпляри със сини очи. При по-късен импорт на мериносови овце от Австралия, в Америка също пристигат синеоки кучета. В тях обаче, вече тече кръв от [[Австралийско Келпи]] и [[Коли|Дългокосместо Коли]]. Чрез сложен процес на кръстосване се обособява порода, на която дават названието Австралийско Овчарско Куче (Австралийска Овчарка). Селекцията се осъществява в САЩ, а не в Австралия, както предполага името ѝ. Резултатът надхвърля всички очаквания, породата получава повсеместна употреба, расте и славата ѝ. Представителите на породата съчетават в себе си ума, интелигентността и работоспособността на Бордър Коли и Келпи. Притежават богатата и красива космена покривка на Дългокосместото Коли. В същото време имат и собствен чар, който ги отличава от породите, участвали в първоначалното създаване. Австралийската овчарка е на 10-о място в една от класациите за най-умни кучета. == Стандарт на породата == === Общ вид === Австралийската овчарка е средна на ръст порода кучета. Има здраво, мускулесто и пропорционално тяло, със среден кокал. Теглото на тялото и варира от 20 до 33 кг. Според класификацията на МФК се причислява към секцията на овчарските кучета (група 1 секция 1). === Характер === Австралийските овчарки са много трудолюбиви и отговорни, те винаги се стремят да угаждат на господаря си. Имат силно развито чувство за собственост, включително към своя собственик. Те са интелигентни, игриви, социални, лоялни и също така са добри компаньони. Тези кучета са много енергични и непрекъснато имат нужда да се занимават с нещо. Те са много здрави и издръжливи и упорити. Техния овчарски инстинкт може да бъде проблематичен за тяхното семейство, защото тази порода понякога се опитва да прилага тези си качества спрямо всичко, което се движи. С непознат те са резервирани и предпазливи, докогато го преценят. Също така са смели и умеят да бранят. Общуването с хората е решаващо за тази порода. Те се разбират добре с активни и внимателни по-големи деца. Австралийската овчарка обикновено не е агресивна към други кучета. Тези кучета, лоялни и верни приятели, същевременно са изключително трудоспособни. Австралийската овчарка лесно се справя с координирането на стада от овце или крави. Освен като пазач на стада, тя подхожда чудесно за различни кучешки спортове, поради бързината и енергичността си, а може успешно да бъде използвана и като охрана. Продължителността на живота на австралийската овчарка е около 15 години. === Глава === Тя е силна, с правилни черти, пропорционална, със средно широка черепна част и умерено удължена муцуна. === Уши === Те са триъгълна форма, високо на главата, като са леко заоблени на върха. === Очи === Очите на Австралийската овчарка са средни по размер с бадемовидна форма. Те са изразителни, а погледът е мек и благороден. Могат да бъдат сини, кафяви, кехлибарени или пъстри. Не са редки случаите, когато едното око е кафяво, а другото – синьо. === Крайници === Има солидни широки лапи, които осигуряват стабилност при стъпване. === Козина === Тази порода има разнообразна козина със средна дължина, права към къдрава. Сменя се два пъти годишно, с умерена смяна между тези периоди. Устойчива е на вятър и предпазва кучето при лоши метеорологични условия (водоустойчива). Козината може да бъде няколко цвята: черно-синьо, черно, червено–черно или изцяло червено със или без оттенъци и/или светло кафяви точки. По муцуната може да има петна, разновидности на бяло и жълто-кафяво, могат да се появят и на гърдите, на предните и задните лапи. Гъстата козина на врата и гърдите образува грива. Около главата, ушите и на предните крайници е по-къса, а по врата и задните крайници по-дълга. === Опашка === Характерна особеност на Австралийската овчарка е нейната опашка. Тя е нормално поставена и висяща, но дължината ѝ рядко превишава 10 – 12 см. При повечето кучета опашката напълно липсва. === Челюсти и зъби === Челюстите са здрави, с плътно прилепнали около тях устни. Зъбите са големи и здрави, с подобна на ножица захапка. === Грижи === Австралийската овчарка изисква минимална поддръжка. Поддръжката на козината е елементарна – достатъчно е сресване с твърда четка от време на време. По-голяма поддръжка е необходима по време на сезонната смяна на козината. Може да се къпят само когато е абсолютно необходимо. Трябва да и се осигуряват игри, разходки и упражнения за да развива и поддържа мускулатурата си. Тази порода е податлива на много болести. Могат да получат слепота или глухота. Тези, които са родени с къси/подрязани опашки може да получат сериозни гръбначни проблеми. Също са предразположени към епилепсия, тазобедрена дисплазия и [[катаракта]]. === Обучение === Австралийската овчарка е много интелигентно куче което се поддава обучение. То е особено податливо на дресиране, за да пази стада. Хубаво е да се социализират от малки и да се учат на послушание. Важно е да знаят кой е водачът, защото в противен случай ще се опитват да контролират. Австралийската овчарка изисква решителни, последователни и ефективни напътствия. Високата им интелигентност силната им способност да се учат прави стандартните упражнения скучни. Кучетата от тази порода се използват за пазачи от 19 век насам. === Активност === Австралийската овчарка изисква много и подвижни занимания. Обикновената разходка не е достатъчна. Те обожават да бягат, да играят и да участват във всички семейни игри. Те са в стихията си, когато им е дадена възможност да изпълнят някаква задача. Не е подходяща порода за отглеждане в апартамент, тъй като може да стане апатична, нервна и да се развият лоши черти от характера и. Те са средно активни и техният стопанин трябва да не води заседнал живот и е хубаво да се гледат в къща с голям двор и много пространство. Тази порода е изключително активна. == Източници == <references /> {{Овчарски кучета}} [[Категория:Американски породи кучета]] [[Категория:Овчарски кучета]] 5tkmdmzc195c87q6xkjhyxirefhwb1d 0 254389 12398023 12325453 2024-10-29T00:13:45Z 213.91.239.165 12398023 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[предприемач]] | постове1 = 4-ти [[президент на Република България]] | години1 = 22 януари 2012 – 22 януари 2017 г. | отличия = [[Файл:GRE Order Redeemer 1Class.png|40px|Голям кръст на Ордена на Спасителя]] • [[Файл:POL Order Orła Białego BAR.svg|40px|Орден „Бял орел“]] • [[Файл:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.png|40px|Орден на Инфанта дон Енрике]]<br>[[Файл:BRA Order of the Southern Cross - Grand Cross BAR.png|40px|Орден на Южния кръст]] • [[Файл:CYP Order of Makarios III ribbon.svg|40px|Орден „Макарий III“]] • [[Файл:Order of Prince Yaroslav the Wise 1st 2nd and 3rd Class of Ukraine.png|40px|Орден „Ярослав I“]]<br>[[Файл:GER Bundesverdienstkreuz 9 Sond des Grosskreuzes.svg|40px|Орден за заслуги пред Федерална република Германия]] • [[Файл:HUN Order of Merit of the Hungarian Rep (civ) 1class Collar BAR.svg|40px|Голям Кръст на Унгарския Орден с огърлие и звезда със златисти лъчи]] • [[Файл:Ro3osr.gif|40px|Орден „Звездата на Румъния“]]<br>[[Файл:Ribbon of an order of king Tomislav.png|40px|Орден „Крал Томислав“]] }} | брак = Вероника Кавракова (разведени)<br>[[Юлияна Плевнелиева]] (2000 – 2017; разведени)<br>[[Десислава Банова]] (2018 – настояще) }} '''Ро̀сен Асѐнов Плѐвнелиев''' е [[България|български]] [[предприемач]], [[инженер]] и [[политик]], 4<sup>-ти</sup> [[президент на Република България]] (22 януари 2012 – 22 януари 2017). [[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|Министър на регионалното развитие и благоустройството]] (27 юли 2009 – 9 септември 2011) в [[Правителство на Бойко Борисов (2009–2013)|първото правителство]] на [[Бойко Борисов]]. Плевнелиев печели [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори през 2011 г.]] като кандидат-президент на [[ГЕРБ]] на балотажа. На втория тур получава 52,56% от подкрепата според междинните резултати от ЦИК.<ref>{{Citation |title=Междинни резултати за страната при обработени 99,96% протоколи на СИК в ОИК |url=http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2016-11-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html }}</ref> На 19 януари 2012 г. Плевнелиев и [[Маргарита Попова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]]<ref>{{cite web|url=http://dnes.dir.bg/news/prezident-kletva-rosen-plevneliev-10342507?nt=10|title=Плевнелиев и Попова полагат клетва|accessdate=2012-1-19|publisher=dnes.dir.bg}}</ref> Встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г., когато изтича мандатът на президента [[Георги Първанов]]. == Биография == === Произход и образование === Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[област Благоевград]] в семейството на учителите Славка (20 декември 1936 – 16 юли 2017) и Асен Плевнелиеви (27 март 1932 – 1985).<ref name="PravRB">{{cite news|title= Биографии: Росен Асенов Плевнелиев|url= http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0219&n=4&g=|publisher= Официална уеб страница на Правителството на Република България|date= 29 юли 2009|accessdate= 12 август 2009|archivedate= 2014-01-20|archive-url= https://web.archive.org/web/20140120212944/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0219&n=4&g=}}</ref> Има по-голям брат – Румен (р. 1959). Потомък е на българи бежанци от [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драма (град)|Драмско]], преселили се в [[България]] през 1913 г.<ref>[http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/637999626-Pojelahte_da_govori_Rosen_Plevneliev.html Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.]</ref> Когато е на десет години, семейството му се премества в [[Благоевград]].<ref>[http://www.mediapool.bg/plevneliev-razkri-che-v-minal-zhivot-bil-irlandska-pastirka-news187595.html Плевнелиев разкри, че в минал живот бил ирландска пастирка], Mediapool, 18 декември 2011 г.</ref> Средното си образование получава в [[Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов“|Природо-математическата гимназия]] в Благоевград, между 1978 и 1982 г. Завършва с отличие гимназията и през 1982 г. заема първо място на националното състезание по компютърно програмиране. По това време Плевнелиев е щатен [[комсомол]]ски секретар при ОК на [[ДКМС]]. От 1982 г. до 1984 г. отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери в гр. Плевен и в Изчислителния център на Генералния щаб на Българската армия в гр. София. В периода 1984 – 1989 г. завършва [[Технически университет - София|Висшия машинно-електротехнически институт]] в [[София]], със специалност „изчислителна техника“.<ref name="PravRB" /> Като студент Росен Плевнелиев става член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и е избран в ръководството на партийната организация във [[Технически университет - София|ВМЕИ „Ленин“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/3583568 | заглавие = Антон Тодоров: Росен Плевнелиев е бил член на БКП | достъп_дата = 9 март 2014 | издател = 24 часа }}</ref> Владее [[немски език|немски]] и [[английски език]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://president.bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ | заглавие = Росен Плевнелиев – Биография | достъп_дата = 31 януари 2013 | издател = Официален сайт на президента на Република България }}</ref> == Кариера == === Бизнесмен === Веднага след завършване на висше образование започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника, но политическите промени в България го оставят без работа.<ref name="Dnevnik">{{cite news |title= Кой е Росен Плевнелиев |url= http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/23/759978_koi_e_rosen_plevneliev/ |publisher= в. „Дневник“ |date= 23 юли 2009 |accessdate=12 август 2009}}</ref> Започва да развива собствен бизнес през 1990 г., когато основава и започва да развива дружеството „Ирис Интернешънъл“ АД – първата строителна фирма в България със сертификат [[ISO 9001]], получен през октомври 1999 г. Фирмата работи на повече от 80 строителни обекта в [[Германия]] и участва в изпълнението на довършителни работи на проекти като Райхстага, Комерцбанк – Франкфурт, летище Мюнхен, летище Дюселдорф и др. Някои от нейните знакови проекти за България са реконструкцията на хотела на „[[Шератон]]“ в София, изграждането на централен офис на „[[БНП Париба]]“ в София, центъра на „[[Даймлер-Крайслер]]“ в София, [[Бизнес парк София]] и др.<ref name="PravRB" /> През 1994 г. основава и управлява „Лин България“ ООД, фирма, специализирана в [[сухо строителство]]. След 1998 г. участва в управлението на българските подразделения на германската компания „[[Линднер]]“ („Линднер Ирис Имобилиен“, „Ирис Интернешънъл“, „Линднер България“, „Линднер Имобилен Мениджмънт“), работеща в областта на разработването, управлението и инвестициите в недвижими имоти. Ръководи най-големия проект на компанията в страната – Бизнес парк София. Започнат през 1999 г., той е най-големият частно финансиран проект в областта на [[недвижим имот|недвижимите имоти]] в България и сред най-големите бизнес паркове в [[Югоизточна Европа]]. През 2003 г. е започнат и проектът [[Резиденшъл парк София]] – [[жилищен комплекс]] в близост до Бизнес парк София.<ref name="PravRB" /> От 2007 г. е член на управителния съвет на „[[Конфедерация на работодателите и индустриалците в България]]“. През същата година става член на борда на директорите на „[[Американска търговска камара]]“ и член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.<ref name="PravRB" /> === Политическа кариера === {{раздел-мъниче}} След проведените през юли 2009 г. парламентарни избори Росен Плевнелиев е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството. === Президентска кампания (2011) === На 4 септември 2011 г. Росен Плевнелиев е обявен за кандидат-президент на партия [[ГЕРБ]]. На 7 септември същата година подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството, приета от парламента на 9 септември, за да участва пълноценно в изборите. На I<sup>-я</sup> тур на [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] през октомври 2011 г. Плевнелиев печели 1 349 380 гласа (40,11% от действителните гласове), а на II<sup>-я</sup> тур – 1 698 136 (52,58% от действителните гласове).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html | заглавие = Резултати от сайта на ЦИК | достъп_дата = 24 ноември 2011 | издател = Централна избирателна комисия | архив_дата = 2016-11-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html }}</ref> {{Президентски избори в България (2011)}} === Политика след 2017 === Росен Плевнелиев работи със Соломон Паси по различни политически проекти по евроатлантическата ориентация на България<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2022/10/24/4406978_plevneliev_i_pasi_predstaviha_deklaraciia_na/ Срещите на Плевнелиев и Паси приключиха с проект на декларация], 24 октомври 2022</ref>. След изборите за 48-ото Народно събрание през октомври 2022 г. Плевнелиев е поканен от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да оглави контактна група, която да направи срещи с всички формации, влезли в състава на новия парламент, за да бъде сформирано правителство.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/338561-boyko-borisov-predlaga-liderite-na-parlamentarnite-formatsii-da-se-otdrapnat-naz</ref> В групата влиза и бившият външен министър и настоящ председател на Атлантическия клуб Соломон Паси. Двамата с Плевнелиев провеждат поредица от срещи с парламентарните групи в 48-то НС, но разговорите за сформиране на кабинет не дават резултат. През септември 2023 г. Плевнелиев е сред група общественици заедно с Паси, излезли с отворено писмо към политиците в Конституцията изрично да се запише, че България е член на НАТО и ЕС.<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15415677</ref> == Президент == На 19 януари 2012 г. Росен Плевнелиев полага [[Клетва на Република България|клетва]] пред Народното събрание. Веднага след това клетва полага и вицепрезидентът [[Маргарита Попова]]. След изтичането на мандата на президента [[Георги Първанов]], на 22 януари 2012 г. при тържествена церемония Росен Плевнелиев встъпва в длъжността [[президент на Република България]].<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_213643342 news.ibox.bg]</ref> === Вътрешна политика === Сред основните приоритети в програмата му<ref>[https://www.president.bg/cat86/Angajimenti-na-Prezidenta/ www.president.bg]</ref> е отзоваването на [[посланици]] на [[България]], сътрудничили на [[ДС]] или на [[РУ-ГЩ]] в периода 1944 – 1990 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/24/1211212_bsp_plevneliev_moje_da_otzove_poslanici_no_ne_i_zaradi/ | заглавие = БСП: Плевнелиев може да отзове посланици, но не и заради минало в ДС | достъп_дата = 24 ноември 2011 | дата = 24 ноември 2011 | труд = Дневник.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> Плевнелиев обявява справянето с дефицита на справедливост като приоритет, редом с административната реформа, включително електронното правителство. Изказва се в полза на енергийната ефективност и енергийната независимост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/16/1665199_prioritet_1_shte_e_spravedlivostta_obiavi_rosen/ | заглавие = Приоритет №1 ще е справедливостта, обяви Росен Плевнелиев | достъп_дата =17 декември 2011 | дата = 16 декември 2011 | труд = Дневник.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> В резултат на масови национални [[Антимонополни протести в България 2013|протести срещу монополите]], [[Правителство на Бойко Борисов (2009–2013)|правителството]] на премиера [[Бойко Борисов]] подава оставка на 20 февруари 2013 г. Съгласно конституцията, президентът Плевнелиев предоставя мандат за съставяне на ново правителство в рамките на действащия парламент последователно на [[ГЕРБ]], [[БСП]] и [[ДПС]], но след отказа на всяка от тях да състави правителство, назначава [[Правителство на Марин Райков|служебно]] с министър-председател [[Марин Райков]], което встъпва в длъжност на 13 март 2013 г. Служебното правителство начело с Марин Райков приема наредба, чрез която се въвеждат нови правила за управлението на публични средства. Ограничава се сумата държавни средства, които могат да бъдат депозирани в една банка с цел да се намалят рисковете от загуби от данъци при фалит. Благодарение на този ход в разгара на кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) на българските данъкоплатци са спестени близо 1 млрд. лв. Росен Плевнелиев съставя [[Правителство на Георги Близнашки|второ служебно правителство]] след подадената оставка на кабинета „Орешарски“ вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента, проведени на 27 юни 2014 година. Начело на второто служебно правителство, сформирано от независими експерти, е проф. Георги Близнашки. То встъпва в длъжност на 6 август 2014 г. и управлява страната до 7 ноември 2014 г. По време на правителството на Георги Близнашки държавата връща на Българската православна църква собствеността на храм-паметника „Александър Невски“ – акт, който е очакван с години от църквата. Президентът полага сериозни усилия за постигането на съгласие по основни дългосрочни цели, които са включени в Националната програма за развитие „България 2020“. Росен Плевнелиев многократно заявява, че е жизненоважно да се осигури приемственост в изпълнението на програмата при управлението на различни правителства. През 2016 г. започва и дебатът за формулиране на целите в следващата национална програма до 2030 г. По време на мандата си Росен Плевнелиев създава нов формат на национални политически консултации, който засилва диалога между президента и Народното събрание. В началото на всяка година от мандата си Плевнелиев обявява т. нар. Месец на политическите консултации. В рамките на консултациите всички парламентарно представени партии представят пред президента своите приоритети. В края на диалога президентът прави обръщение пред всички народни представители от парламентарната трибуна. === Външна политика === {{раздел-мъниче}} Първото официално посещение в чужбина на Плевнелиев като президент е в [[Италия]], на 29 март 2012 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/plevneliev-e-v-italiya-na-parvoto-si-ofitsialno-poseshtenie-kato-prezident-news191330.html | заглавие = Плевнелиев е в Италия на първото си официално посещение като президент | достъп_дата =20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = Mediapool.bg | издател = Mediapool }}</ref> Попитан защо нито веднъж по време на мандата си не е имал посещение в [[Северна Македония|Република Македония]], Плевнелиев посочва манипулирането на историята и политиката спрямо България на съседната страна. Според него македонизмът е идеология, която е не само антибългарска, но и антидемократична, като създава напрежение между бъдещите поколения.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2017/01/22/2357252/telma-makedoniya-spored-rosen-plevneliev-makedonizmat-ne-tryabva-da-vliza-v-es.html | заглавие= Телма“ (Македония): Според Росен Плевнелиев македонизмът не трябва да влиза в ЕС |достъп_дата =24 май 2017 |дата=22 януари 2017 |издател=Фокус }}</ref> == Критики и противоречия == * Докато е под ръководството на Плевнелиев, [[МРРБ]] не спазва процедурата по дела, които министърът е завел лично. В резултат на неспазените изисквания интересът на държавата не е защитен и държавата губи две дела, свързани с [[Корал (къмпинг)|къмпинг Корал]].<ref>{{cite news |title= МРРБ проигра държавния интерес в дела за плажа „Корал“ |url=http://www.mediapool.bg/мррб-проигра-държавния-интерес-в-дела-за-плажа-корал-news185353.html |publisher= Mediapool.bg |date= 21 ноември 2011 |accessdate=21 октомври 2011}}</ref> [[Файл:Rosen Plevneliev 2016.jpg|мини|Росен Плевнелиев в Ню Йорк, 18 септември 2016 г.]] * Първото новогодишно обръщение на Плевнелиев към нацията в качеството му на президент на републиката, по случай настъпването на 2013 г., е белязано от куриозен случай, свързан с една от снимките, използвана, за да илюстрира речта му. По времето, когато президентът говори за красотата на българската природа, до него се появява изображение на [[Скалистите планини]] в [[Колорадо]], [[САЩ]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/bulgaria/gaf-v-rechta-na-plevneliev-prati-balgariya-v-kolorado.html | заглавие = Гаф в речта на Плевнелиев прати България в Колорадо | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = [[Би Ти Ви]] }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/президентът-описва-красотата-на-българската-природа-със-снимка-от-аспен-news201218.html | заглавие = Президентът описва красотата на българската природа със снимка от Аспен | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = Медиапул }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/01/02/gaf-plevneliev-hvali-prirodata-na-bylgariia-pokazvaiki-planini-v-sasht.176589 | заглавие = Гаф! Плевнелиев хвали природата на България, показвайки планини в САЩ | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = www.Dnes.bg }}</ref> Новогодишното послание на президента в коментари получава одобрение.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/01/03/1977935_taka_narecheniiat_gaf_na_plevneliev/ | заглавие = Така нареченият гаф на Плевнелиев | достъп_дата = 6 януари 2013 | фамилно_име =Барух | първо_име =Еми | дата = 3 януари 2013 | труд = Дневник.БГ, Дойче Веле | издател = Икономедиа АД, Дойче Веле | цитат =Сбъркано съдържание в думите на Плевнелиев нямаше: той прилежно прочете едно премерено, подредено, приземено приветствие под прожектора на една приглушена протоколна привидност. }}</ref> Ден след новогодишния празник от [[Българската национална телевизия]] излизат с изявление, че „при изготвянето на клипа, подборът на показваните снимки е извършен съвместно от екипите на БНТ и пресцентъра на президентството“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1698124 | заглавие = БНТ: Грешната снимка от речта на Росен Плевнелиев е от сайта на Балкантурист | достъп_дата = 17 май 2014 | дата = 2 януари 2013 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]] | архив_дата = 2014-05-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140517152442/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1698124 }}</ref> В свое изявление три дни по-късно обаче президентът посочва, че екипът му е отговорен единствено за концепцията, а „гафът“ е допуснат при техническата реализация от страна на националната телевизия.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1702889 | заглавие = Росен Плевнелиев: Гордея се с новогодишната си реч, иска ми се повече хора да я разберат | достъп_дата = 17 май 2014 | дата = 5 януари 2013 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]] | архив_дата = 2014-05-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140517114803/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1702889 }}</ref> == Семейство и личен живот == Росен Плевнелиев встъпва като президент с втория си брак с втората си съпруга [[Юлияна Плевнелиева|Юлияна]], с която се жени през 2000, и с която имат трима синове – Филип, Асен, Павел.<ref>Диана Кънчева, Димчо Райков, Тони Щилиянова, [https://www.24chasa.bg/Article/1095942 Росен Плевнелиев – от хороскопите до големите звезди на политиката], 24chasa.bg, 30 октомври 2011.</ref>, но при спешен случай първият му син Филип е приет на 14 години в детско отделение на [[Национална кардиологична болница|Националната кардиологична болница]] на 7 август 2015 вечерта с влошено здравословно състояние вследствие от проблеми със сърцето. Детето умира на 8 август 2015 от усложнение на [[дисекация на аортата|проблеми на аортата]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/4913809 | заглавие = Филип, синът на Плевнелиев, е починал от рядко заболяване – нямало нито признаци, нито симптоми | достъп_дата = 8 август 2015 г. | дата = 8 август 2015 г. | издател = „24 часа“ }}</ref> Няма деца от първия си брак с Вероника Кавракова. Росен Плевнелиев се развежда с Юлияна Плевенлиева през 2017. По-късно през същата година обявява връзката си с [[Десислава Банова]], за която е сгоден от март 2018, а на 17 юни 2018 в София е регистриран техният брак. На 1 октомври 2018 г. Десислава Банова се сдобива със син Йоан.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/6917315 | заглавие = Само в „24 часа“: Плевнелиев се ожени за Деси Банова (Снимки, обновена) | достъп_дата = 17 юни 2018 | дата = 17 юни 2018 | труд = 24 часа.bg | издател = Медийна Група България}}</ref> == Награди и отличия == {{Уикицитат|Росен Плевнелиев}} * 2012 г. – „Голям кръст на Ордена на Спасителя“ ([[Гърция]]);<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Плевнелиев получава най-висшия държавен орден на Гърция | труд = Novinite.bg | достъп_дата = 21 ноември 2014 | уеб_адрес = http://novinite.bg/articles/14843/Plevneliev-poluchava-naj-visshiya-darjaven-orden-na-Garciya }}</ref> * Политик на годината 2011 г. и 2012 г.; * 2014 г. – „[[Орден на Белия орел]]“ ([[Полша]])<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Росен Плевнелиев получи най-висшето държавно отличие на Полша | труд = в-к [[Дневник (2001)|Дневник]] | достъп_дата = 21 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/20/2423391_rosen_plevneliev_poluchi_nai-vissheto_durjavno/ }}</ref> в знак на признание ''за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша''; * 2015 г. – „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа“, присъдена за изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите; * 2015 г. – „Личност на годината“ на Украйна, за обществена и политическа дейност в европейски и международен план; * 2016 г. – „Орден на националния флаг“ на Република Албания ''за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания''; * 2016 г. – най-високото държавно отличие на Молдова „Орден на Републиката“; * 2016 г. – „Голям кръст на Унгарския орден с огърлие и звезда със златисти лъчи“ на Унгария; * 2018 г. – почетен рицар и носител на орден „Св. Георги“ ([[Австрия]]);<ref>[https://www.dnes.bg/politika/2018/04/24/s-orden-i-zvanie-plevneliev-pocheten-ricar-v-avstriia.374532 С орден и звание: Плевнелиев – почетен рицар в Австрия]</ref> * „ERI prix“ на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс ([[Германия]]) за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа; * „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги" (Австрия) – ''за принос към развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия;'' * „Орден на Южния кръст“ ([[Бразилия]]) за приноса за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия; * „Двоен бял кръст“ ([[Словакия]]) първа степен за приноса в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения; * Огърлие на ордена „Макарий III“ ([[Република Кипър|Кипър)]], за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване; * „Орден за изключителни заслуги“ на Република Словения за приноса му за мирното, демократично и европейско развитие на държавите от региона и в знак на признателност за дейността му за задълбочаване на сътрудничеството между България и Словения; * „Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция [[Долна Австрия]]“; * Орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“, [[Австрия]]; * Орден на Сао Пауло за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб; * Степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Гърция; * Степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Южна Корея; * Степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Република Азербайджан<ref>[http://bsu.edu.az/ru/content/pocetnie_doktora „Почетные доктора“], Бакинский Государственный Университет.</ref> * Командир на Ордена на Почетния легион ([[Франция]], 2018) == Външни препратки == * [http://www.rosenplevneliev.bg/ Официален уебсайт на Росен Плевнелиев] == Бележки == <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"><references /></div> {{пост списък|Президент на България|4}} {{Пост списък|Министър на регионалното развитие и благоустройството на България|37}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Плевнелиев, Росен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Български инженери]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия орел]] [[Категория:Носители на Ордена на Спасителя]] [[Категория:Родени в Гоце Делчев]] [[Категория:По произход от Плевня]] kyso9vyb34i00j8xqali6fn9auny2uu 12398024 12398023 2024-10-29T00:14:18Z 213.91.239.165 12398024 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[предприемач]] | постове1 = 4-ти [[президент на Република България]] | години1 = 22 януари 2012 – 22 януари 2017 г. | отличия = [[Файл:GRE Order Redeemer 1Class.png|40px|Голям кръст на Ордена на Спасителя]] • [[Файл:POL Order Orła Białego BAR.svg|40px|Орден „Бял орел“]] • [[Файл:PRT Order of Prince Henry - Grand Cross BAR.png|40px|Орден на Инфанта дон Енрике]]<br>[[Файл:BRA Order of the Southern Cross - Grand Cross BAR.png|40px|Орден на Южния кръст]] • [[Файл:CYP Order of Makarios III ribbon.svg|40px|Орден „Макарий III“]] • [[Файл:Order of Prince Yaroslav the Wise 1st 2nd and 3rd Class of Ukraine.png|40px|Орден „Ярослав I“]]<br>[[Файл:GER Bundesverdienstkreuz 9 Sond des Grosskreuzes.svg|40px|Орден за заслуги пред Федерална република Германия]] • [[Файл:HUN Order of Merit of the Hungarian Rep (civ) 1class Collar BAR.svg|40px|Голям Кръст на Унгарския Орден с огърлие и звезда със златисти лъчи]] • [[Файл:Ro3osr.gif|40px|Орден „Звездата на Румъния“]]<br>[[Файл:Ribbon of an order of king Tomislav.png|40px|Орден „Крал Томислав“]] }} | брак = Вероника Кавракова (разведени)<br>[[Юлияна Плевнелиева]] (2000 – 2017; разведени)<br>[[Десислава Банова]] (2018 – настояще) }} '''Ро̀сен Асѐнов Плѐвнелиев''' е [[България|български]] [[предприемач]], [[инженер]] и [[политик]], 4<sup>-ти</sup> [[президент на Република България]] (22 януари 2012 – 22 януари 2017). [[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|Министър на регионалното развитие и благоустройството]] (27 юли 2009 – 9 септември 2011) в [[Правителство на Бойко Борисов (2009–2013)|първото правителство]] на [[Бойко Борисов]]. Плевнелиев печели [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори през 2011 г.]] като кандидат-президент на [[ГЕРБ]] на балотажа. На втория тур получава 52,56% от подкрепата според междинните резултати от ЦИК.<ref>{{Citation |title=Междинни резултати за страната при обработени 99,96% протоколи на СИК в ОИК |url=http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2016-11-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html }}</ref> На 19 януари 2012 г. Плевнелиев и [[Маргарита Попова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]]<ref>{{cite web|url=http://dnes.dir.bg/news/prezident-kletva-rosen-plevneliev-10342507?nt=10|title=Плевнелиев и Попова полагат клетва|accessdate=2012-1-19|publisher=dnes.dir.bg}}</ref> Встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г., когато изтича мандатът на президента [[Георги Първанов]]. == Биография == === Произход и образование === Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[област Благоевград]] в семейството на учителите Славка (20 декември 1936 – 16 юли 2017) и Асен Плевнелиеви (27 март 1932 – 1985).<ref name="PravRB">{{cite news|title= Биографии: Росен Асенов Плевнелиев|url= http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0219&n=4&g=|publisher= Официална уеб страница на Правителството на Република България|date= 29 юли 2009|accessdate= 12 август 2009|archivedate= 2014-01-20|archive-url= https://web.archive.org/web/20140120212944/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0219&n=4&g=}}</ref> Има по-голям брат – Румен (р. 1959). Потомък е на българи бежанци от [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драма (град)|Драмско]], преселили се в [[България]] през 1913 г.<ref>[http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/637999626-Pojelahte_da_govori_Rosen_Plevneliev.html Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.]</ref> Когато е на десет години, семейството му се премества в [[Благоевград]].<ref>[http://www.mediapool.bg/plevneliev-razkri-che-v-minal-zhivot-bil-irlandska-pastirka-news187595.html Плевнелиев разкри, че в минал живот бил ирландска пастирка], Mediapool, 18 декември 2011 г.</ref> Средното си образование получава в [[Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов“|Природо-математическата гимназия]] в Благоевград, между 1978 и 1982 г. Завършва с отличие гимназията и през 1982 г. заема първо място на националното състезание по компютърно програмиране. По това време Плевнелиев е щатен [[комсомол]]ски секретар при ОК на [[ДКМС]]. От 1982 г. до 1984 г. отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери в гр. Плевен и в Изчислителния център на Генералния щаб на Българската армия в гр. София. В периода 1984 – 1989 г. завършва [[Технически университет - София|Висшия машинно-електротехнически институт]] в [[София]], със специалност „изчислителна техника“.<ref name="PravRB" /> Като студент Росен Плевнелиев става член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и е избран в ръководството на партийната организация във [[Технически университет - София|ВМЕИ „Ленин“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/3583568 | заглавие = Антон Тодоров: Росен Плевнелиев е бил член на БКП | достъп_дата = 9 март 2014 | издател = 24 часа }}</ref> Владее [[немски език|немски]] и [[английски език]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://president.bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ | заглавие = Росен Плевнелиев – Биография | достъп_дата = 31 януари 2013 | издател = Официален сайт на президента на Република България }}</ref> == Кариера == === Бизнесмен === Веднага след завършване на висше образование започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника, но политическите промени в България го оставят без работа.<ref name="Dnevnik">{{cite news |title= Кой е Росен Плевнелиев |url= http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/23/759978_koi_e_rosen_plevneliev/ |publisher= в. „Дневник“ |date= 23 юли 2009 |accessdate=12 август 2009}}</ref> Започва да развива собствен бизнес през 1990 г., когато основава и започва да развива дружеството „Ирис Интернешънъл“ АД – първата строителна фирма в България със сертификат [[ISO 9001]], получен през октомври 1999 г. Фирмата работи на повече от 80 строителни обекта в [[Германия]] и участва в изпълнението на довършителни работи на проекти като Райхстага, Комерцбанк – Франкфурт, летище Мюнхен, летище Дюселдорф и др. Някои от нейните знакови проекти за България са реконструкцията на хотела на „[[Шератон]]“ в София, изграждането на централен офис на „[[БНП Париба]]“ в София, центъра на „[[Даймлер-Крайслер]]“ в София, [[Бизнес парк София]] и др.<ref name="PravRB" /> През 1994 г. основава и управлява „Лин България“ ООД, фирма, специализирана в [[сухо строителство]]. След 1998 г. участва в управлението на българските подразделения на германската компания „[[Линднер]]“ („Линднер Ирис Имобилиен“, „Ирис Интернешънъл“, „Линднер България“, „Линднер Имобилен Мениджмънт“), работеща в областта на разработването, управлението и инвестициите в недвижими имоти. Ръководи най-големия проект на компанията в страната – Бизнес парк София. Започнат през 1999 г., той е най-големият частно финансиран проект в областта на [[недвижим имот|недвижимите имоти]] в България и сред най-големите бизнес паркове в [[Югоизточна Европа]]. През 2003 г. е започнат и проектът [[Резиденшъл парк София]] – [[жилищен комплекс]] в близост до Бизнес парк София.<ref name="PravRB" /> От 2007 г. е член на управителния съвет на „[[Конфедерация на работодателите и индустриалците в България]]“. През същата година става член на борда на директорите на „[[Американска търговска камара]]“ и член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.<ref name="PravRB" /> === Политическа кариера === {{раздел-мъниче}} След проведените през юли 2009 г. парламентарни избори Росен Плевнелиев е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството. === Президентска кампания (2011) === На 4 септември 2011 г. Росен Плевнелиев е обявен за кандидат-президент на партия [[ГЕРБ]]. На 7 септември същата година подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството, приета от парламента на 9 септември, за да участва пълноценно в изборите. На I<sup>-я</sup> тур на [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] през октомври 2011 г. Плевнелиев печели 1 349 380 гласа (40,11% от действителните гласове), а на II<sup>-я</sup> тур – 1 698 136 (52,58% от действителните гласове).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html | заглавие = Резултати от сайта на ЦИК | достъп_дата = 24 ноември 2011 | издател = Централна избирателна комисия | архив_дата = 2016-11-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html }}</ref> {{Президентски избори в България (2011)}} === Политика след 2017 === Росен Плевнелиев работи със Соломон Паси по различни политически проекти по евроатлантическата ориентация на България<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2022/10/24/4406978_plevneliev_i_pasi_predstaviha_deklaraciia_na/ Срещите на Плевнелиев и Паси приключиха с проект на декларация], 24 октомври 2022</ref>. След изборите за 48-ото Народно събрание през октомври 2022 г. Плевнелиев е поканен от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да оглави контактна група, която да направи срещи с всички формации, влезли в състава на новия парламент, за да бъде сформирано правителство.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/338561-boyko-borisov-predlaga-liderite-na-parlamentarnite-formatsii-da-se-otdrapnat-naz</ref> В групата влиза и бившият външен министър и настоящ председател на Атлантическия клуб Соломон Паси. Двамата с Плевнелиев провеждат поредица от срещи с парламентарните групи в 48-то НС, но разговорите за сформиране на кабинет не дават резултат. През септември 2023 г. Плевнелиев е сред група общественици заедно с Паси, излезли с отворено писмо към политиците в Конституцията изрично да се запише, че България е член на НАТО и ЕС.<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15415677</ref> == Президент == На 19 януари 2012 г. Росен Плевнелиев полага [[Клетва на Република България|клетва]] пред Народното събрание. Веднага след това клетва полага и вицепрезидентът [[Маргарита Попова]]. След изтичането на мандата на президента [[Георги Първанов]], на 22 януари 2012 г. при тържествена церемония Росен Плевнелиев встъпва в длъжността [[президент на Република България]].<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_213643342 news.ibox.bg]</ref> === Вътрешна политика === Сред основните приоритети в програмата му<ref>[https://www.president.bg/cat86/Angajimenti-na-Prezidenta/ www.president.bg]</ref> е отзоваването на [[посланици]] на [[България]], сътрудничили на [[ДС]] или на [[РУ-ГЩ]] в периода 1944 – 1990 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/24/1211212_bsp_plevneliev_moje_da_otzove_poslanici_no_ne_i_zaradi/ | заглавие = БСП: Плевнелиев може да отзове посланици, но не и заради минало в ДС | достъп_дата = 24 ноември 2011 | дата = 24 ноември 2011 | труд = Дневник.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> Плевнелиев обявява справянето с дефицита на справедливост като приоритет, редом с административната реформа, включително електронното правителство. Изказва се в полза на енергийната ефективност и енергийната независимост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/16/1665199_prioritet_1_shte_e_spravedlivostta_obiavi_rosen/ | заглавие = Приоритет №1 ще е справедливостта, обяви Росен Плевнелиев | достъп_дата =17 декември 2011 | дата = 16 декември 2011 | труд = Дневник.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> В резултат на масови национални [[Антимонополни протести в България 2013|протести срещу монополите]], [[Правителство на Бойко Борисов (2009–2013)|правителството]] на премиера [[Бойко Борисов]] подава оставка на 20 февруари 2013 г. Съгласно конституцията, президентът Плевнелиев предоставя мандат за съставяне на ново правителство в рамките на действащия парламент последователно на [[ГЕРБ]], [[БСП]] и [[ДПС]], но след отказа на всяка от тях да състави правителство, назначава [[Правителство на Марин Райков|служебно]] с министър-председател [[Марин Райков]], което встъпва в длъжност на 13 март 2013 г. Служебното правителство начело с Марин Райков приема наредба, чрез която се въвеждат нови правила за управлението на публични средства. Ограничава се сумата държавни средства, които могат да бъдат депозирани в една банка с цел да се намалят рисковете от загуби от данъци при фалит. Благодарение на този ход в разгара на кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) на българските данъкоплатци са спестени близо 1 млрд. лв. Росен Плевнелиев съставя [[Правителство на Георги Близнашки|второ служебно правителство]] след подадената оставка на кабинета „Орешарски“ вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента, проведени на 27 юни 2014 година. Начело на второто служебно правителство, сформирано от независими експерти, е проф. Георги Близнашки. То встъпва в длъжност на 6 август 2014 г. и управлява страната до 7 ноември 2014 г. По време на правителството на Георги Близнашки държавата връща на Българската православна църква собствеността на храм-паметника „Александър Невски“ – акт, който е очакван с години от църквата. Президентът полага сериозни усилия за постигането на съгласие по основни дългосрочни цели, които са включени в Националната програма за развитие „България 2020“. Росен Плевнелиев многократно заявява, че е жизненоважно да се осигури приемственост в изпълнението на програмата при управлението на различни правителства. През 2016 г. започва и дебатът за формулиране на целите в следващата национална програма до 2030 г. По време на мандата си Росен Плевнелиев създава нов формат на национални политически консултации, който засилва диалога между президента и Народното събрание. В началото на всяка година от мандата си Плевнелиев обявява т. нар. Месец на политическите консултации. В рамките на консултациите всички парламентарно представени партии представят пред президента своите приоритети. В края на диалога президентът прави обръщение пред всички народни представители от парламентарната трибуна. === Външна политика === {{раздел-мъниче}} Първото официално посещение в чужбина на Плевнелиев като президент е в [[Италия]], на 29 март 2012 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/plevneliev-e-v-italiya-na-parvoto-si-ofitsialno-poseshtenie-kato-prezident-news191330.html | заглавие = Плевнелиев е в Италия на първото си официално посещение като президент | достъп_дата =20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = Mediapool.bg | издател = Mediapool }}</ref> Попитан защо нито веднъж по време на мандата си не е имал посещение в [[Северна Македония|Република Македония]], Плевнелиев посочва манипулирането на историята и политиката спрямо България на съседната страна. Според него македонизмът е идеология, която е не само антибългарска, но и антидемократична, като създава напрежение между бъдещите поколения.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2017/01/22/2357252/telma-makedoniya-spored-rosen-plevneliev-makedonizmat-ne-tryabva-da-vliza-v-es.html | заглавие= Телма“ (Македония): Според Росен Плевнелиев македонизмът не трябва да влиза в ЕС |достъп_дата =24 май 2017 |дата=22 януари 2017 |издател=Фокус }}</ref> == Критики и противоречия == * Докато е под ръководството на Плевнелиев, [[МРРБ]] не спазва процедурата по дела, които министърът е завел лично. В резултат на неспазените изисквания интересът на държавата не е защитен и държавата губи две дела, свързани с [[Корал (къмпинг)|къмпинг Корал]].<ref>{{cite news |title= МРРБ проигра държавния интерес в дела за плажа „Корал“ |url=http://www.mediapool.bg/мррб-проигра-държавния-интерес-в-дела-за-плажа-корал-news185353.html |publisher= Mediapool.bg |date= 21 ноември 2011 |accessdate=21 октомври 2011}}</ref> [[Файл:Rosen Plevneliev 2016.jpg|мини|Росен Плевнелиев в Ню Йорк, 18 септември 2016 г.]] * Първото новогодишно обръщение на Плевнелиев към нацията в качеството му на президент на републиката, по случай настъпването на 2013 г., е белязано от куриозен случай, свързан с една от снимките, използвана, за да илюстрира речта му. По времето, когато президентът говори за красотата на българската природа, до него се появява изображение на [[Скалистите планини]] в [[Колорадо]], [[САЩ]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/bulgaria/gaf-v-rechta-na-plevneliev-prati-balgariya-v-kolorado.html | заглавие = Гаф в речта на Плевнелиев прати България в Колорадо | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = [[Би Ти Ви]] }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/президентът-описва-красотата-на-българската-природа-със-снимка-от-аспен-news201218.html | заглавие = Президентът описва красотата на българската природа със снимка от Аспен | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = Медиапул }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/01/02/gaf-plevneliev-hvali-prirodata-na-bylgariia-pokazvaiki-planini-v-sasht.176589 | заглавие = Гаф! Плевнелиев хвали природата на България, показвайки планини в САЩ | достъп_дата = 2 януари 2013 | дата = 2 януари 2013 | издател = www.Dnes.bg }}</ref> Новогодишното послание на президента в коментари получава одобрение.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/01/03/1977935_taka_narecheniiat_gaf_na_plevneliev/ | заглавие = Така нареченият гаф на Плевнелиев | достъп_дата = 6 януари 2013 | фамилно_име =Барух | първо_име =Еми | дата = 3 януари 2013 | труд = Дневник.БГ, Дойче Веле | издател = Икономедиа АД, Дойче Веле | цитат =Сбъркано съдържание в думите на Плевнелиев нямаше: той прилежно прочете едно премерено, подредено, приземено приветствие под прожектора на една приглушена протоколна привидност. }}</ref> Ден след новогодишния празник от [[Българската национална телевизия]] излизат с изявление, че „при изготвянето на клипа, подборът на показваните снимки е извършен съвместно от екипите на БНТ и пресцентъра на президентството“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1698124 | заглавие = БНТ: Грешната снимка от речта на Росен Плевнелиев е от сайта на Балкантурист | достъп_дата = 17 май 2014 | дата = 2 януари 2013 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]] | архив_дата = 2014-05-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140517152442/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1698124 }}</ref> В свое изявление три дни по-късно обаче президентът посочва, че екипът му е отговорен единствено за концепцията, а „гафът“ е допуснат при техническата реализация от страна на националната телевизия.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1702889 | заглавие = Росен Плевнелиев: Гордея се с новогодишната си реч, иска ми се повече хора да я разберат | достъп_дата = 17 май 2014 | дата = 5 януари 2013 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]] | архив_дата = 2014-05-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140517114803/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1702889 }}</ref> == Семейство и личен живот == Росен Плевнелиев встъпва като президент с втория си брак с втората си съпруга [[Юлияна Плевнелиева|Юлияна]], с която се жени през 2000, и с която имат трима синове – Филип, Асен, Павел.<ref>Диана Кънчева, Димчо Райков, Тони Щилиянова, [https://www.24chasa.bg/Article/1095942 Росен Плевнелиев – от хороскопите до големите звезди на политиката], 24chasa.bg, 30 октомври 2011.</ref>, но при спешен случай първият му син Филип е приет на 14 години в детско отделение на [[Национална кардиологична болница|Националната кардиологична болница]] на 7 август 2015 г. вечерта с влошено здравословно състояние вследствие от проблеми със сърцето. Детето умира на 8 август 2015 от усложнение на [[дисекация на аортата|проблеми на аортата]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/4913809 | заглавие = Филип, синът на Плевнелиев, е починал от рядко заболяване – нямало нито признаци, нито симптоми | достъп_дата = 8 август 2015 г. | дата = 8 август 2015 г. | издател = „24 часа“ }}</ref> Няма деца от първия си брак с Вероника Кавракова. Росен Плевнелиев се развежда с Юлияна Плевенлиева през 2017. По-късно през същата година обявява връзката си с [[Десислава Банова]], за която е сгоден от март 2018, а на 17 юни 2018 в София е регистриран техният брак. На 1 октомври 2018 г. Десислава Банова се сдобива със син Йоан.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/6917315 | заглавие = Само в „24 часа“: Плевнелиев се ожени за Деси Банова (Снимки, обновена) | достъп_дата = 17 юни 2018 | дата = 17 юни 2018 | труд = 24 часа.bg | издател = Медийна Група България}}</ref> == Награди и отличия == {{Уикицитат|Росен Плевнелиев}} * 2012 г. – „Голям кръст на Ордена на Спасителя“ ([[Гърция]]);<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Плевнелиев получава най-висшия държавен орден на Гърция | труд = Novinite.bg | достъп_дата = 21 ноември 2014 | уеб_адрес = http://novinite.bg/articles/14843/Plevneliev-poluchava-naj-visshiya-darjaven-orden-na-Garciya }}</ref> * Политик на годината 2011 г. и 2012 г.; * 2014 г. – „[[Орден на Белия орел]]“ ([[Полша]])<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Росен Плевнелиев получи най-висшето държавно отличие на Полша | труд = в-к [[Дневник (2001)|Дневник]] | достъп_дата = 21 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/20/2423391_rosen_plevneliev_poluchi_nai-vissheto_durjavno/ }}</ref> в знак на признание ''за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша''; * 2015 г. – „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа“, присъдена за изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите; * 2015 г. – „Личност на годината“ на Украйна, за обществена и политическа дейност в европейски и международен план; * 2016 г. – „Орден на националния флаг“ на Република Албания ''за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания''; * 2016 г. – най-високото държавно отличие на Молдова „Орден на Републиката“; * 2016 г. – „Голям кръст на Унгарския орден с огърлие и звезда със златисти лъчи“ на Унгария; * 2018 г. – почетен рицар и носител на орден „Св. Георги“ ([[Австрия]]);<ref>[https://www.dnes.bg/politika/2018/04/24/s-orden-i-zvanie-plevneliev-pocheten-ricar-v-avstriia.374532 С орден и звание: Плевнелиев – почетен рицар в Австрия]</ref> * „ERI prix“ на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс ([[Германия]]) за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа; * „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги" (Австрия) – ''за принос към развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия;'' * „Орден на Южния кръст“ ([[Бразилия]]) за приноса за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия; * „Двоен бял кръст“ ([[Словакия]]) първа степен за приноса в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения; * Огърлие на ордена „Макарий III“ ([[Република Кипър|Кипър)]], за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване; * „Орден за изключителни заслуги“ на Република Словения за приноса му за мирното, демократично и европейско развитие на държавите от региона и в знак на признателност за дейността му за задълбочаване на сътрудничеството между България и Словения; * „Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция [[Долна Австрия]]“; * Орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“, [[Австрия]]; * Орден на Сао Пауло за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб; * Степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Гърция; * Степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Южна Корея; * Степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Република Азербайджан<ref>[http://bsu.edu.az/ru/content/pocetnie_doktora „Почетные доктора“], Бакинский Государственный Университет.</ref> * Командир на Ордена на Почетния легион ([[Франция]], 2018) == Външни препратки == * [http://www.rosenplevneliev.bg/ Официален уебсайт на Росен Плевнелиев] == Бележки == <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"><references /></div> {{пост списък|Президент на България|4}} {{Пост списък|Министър на регионалното развитие и благоустройството на България|37}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Плевнелиев, Росен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Български инженери]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия орел]] [[Категория:Носители на Ордена на Спасителя]] [[Категория:Родени в Гоце Делчев]] [[Категория:По произход от Плевня]] bre50xxlij9z3d6nj5yufzdlczwn0w2 0 255278 12397646 11981511 2024-10-28T16:46:15Z Danitrifonov04 292718 12397646 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Нидерландия}} Патрик ван Аанхолт | снимка = Van Aanholt in 2016 (cropped).jpg | град на раждане = [['с-Хертогенбос]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | височина = 175 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Защитник (футбол)|Ляв бек]] / [[Защитник (футбол)|Централен защитник]] | юношески години = 2005 – 2007<br>2007 – 2009 | юношески отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] | години = 2009 – 2014<br>2009 – 2010<br>2010<br>2011<br>2011<br>2012 – 2014<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021<br>2021 – 2024<br>2023 – 2024 | отбори ={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] *<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]] *<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] *<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]] *<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[СБВ Витесе|Витесе]] *<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]<br>{{Флагче|Турция}} [[ФК Галатасарай|Галатасарай]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] * | мачове = 2<br>20<br>7<br>12<br>3<br>67<br>82<br>126<br>45<br>39 | голове =(0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(5)<br>(7)<br>(13)<br>(2)<br>(2) | национален отбор години =2005 – 2006<br>2006 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008 – 2009<br>2010<br>2010 – 2013<br>2013 – 2021 | национален отбор ={{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ18|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ20|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове =7<br>17<br>2<br>8<br>1<br>16<br>19 | национален отбор голове =(0)<br>(6)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =19 май 2024 г | посл_нац_отбор = | наем = да |второ гражданство={{Флагче|Кюрасао}} [[Кюрасао]]}} '''Патрик ван Аанхолт''' ({{lang|nl|Patrick van Aanholt}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]]. Справя се добре вляво и в центъра на [[Защитник (футбол)|защитата]]. Той започва професионалната си кариера в [[ФК „Челси“|Челси]]. Докато играе там е отдаван под наем в пет други клуба. Той се присъедини към [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] за около 1,5 милиона паунда през [[2014]] г., през [[януари]] [[2017]] г. е прехвърлен в [[Кристъл Палас]] срещу хонорар, който стига до 14 милиона британски лири. Ван Анхолт играе за [[Нидерландия]] на многобройни младежки турнири, преди да направи първият си международен дебют през [[2013]] г. Той играе на [[Европейско първенство по футбол 2020|УЕФА Евро 2020]]. На [[28 юли]] [[2021]] г. [[ФК Галатасарай|Галатасарай]] обяви подписването на тригодишен безплатен трансферен договор с Ван Анхолт<ref>{{Cite web|title=Hoş geldin Patrick van Aanholt!|language=Turkish|url=http://www.galatasaray.org/haber/futbol/hos-geldin-patrick-van-aanholt/49055|access-date=2021-07-29|website=www.galatasaray.org}}</ref><ref>{{Cite web|title=Patrick van Aanholt transferi hakkında|language=Turkish|url=http://www.galatasaray.org/haber/gs-sportif-a-s/patrick-van-aanholt-transferi-hakkinda/49056|access-date=2021-07-29|website=www.galatasaray.org}}</ref>. ==Детство== Ван Анхолт е роден в [[Хертогенбош]], а родителите му са от [[Кюрасао]]. Той е братовчед на холандския национал [[Лирой Фер]].<ref>{{cite web|url=http://www.kilburntimes.co.uk/sport/football/queens-park-rangers/qpr_midfielder_leroy_fer_looking_forward_to_facing_cousin_against_sunderland_1_3746231|title=QPR midfielder Leroy Fer looking forward to facing cousin against Sunderland|first=Rob|last=Brennan|достъп_дата=2021-12-16|архив_дата=2015-09-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150928015944/http://www.kilburntimes.co.uk/sport/football/queens-park-rangers/qpr_midfielder_leroy_fer_looking_forward_to_facing_cousin_against_sunderland_1_3746231}}</ref> ==Кариера като национален състезател== На 19 ноември 2013 г. Ван Анхолт участва в приятелски мач между [[Нидерландия]] и [[Колумбия]], който завършва при резултат 0:0 на [[Йохан Кройф Арена|Амстердам Арена]]<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/friendlies/season=2014/matches/round=2000374/match=2013101/postmatch/report/ |title=Netherlands cling on against Colombia |publisher=UEFA |date=19 November 2013 |access-date=9 December 2013 }}</ref>. През септември 2017 г. Ван Аанхолт е поканен за приятелска среща между [[Кюрасао]] и [[Катар]], но не взема участие<ref>{{cite web|url=http://www.football-oranje.com/van-aanholt-called-curacao/|title=Van Aanholt Called Up by Curacao - Football Oranje|date=26 September 2017}}</ref>. Тъй като всичките му международни изяви за Холандия са само в приятелски мачове, той все още има право да участва за националния отбор на [[Кюрасао]].<ref>{{cite web|url=http://www.football-oranje.com/van-aanholt-called-curacao/|title=Van Aanholt Called Up by Curacao - Football Oranje|date=26 September 2017}}</ref> Той беше включен в първия титулярен състав на [[Роналд Куман]], когато [[Нидерландия]] се изправя срещу [[Англия]] на [[23 март]] [[2018]] г. в приятелски международен мач.<ref>{{cite web|url=https://www.cpfc.co.uk/news/2018/march/van-aanholt-wins-seventh-dutch-cap/|title=Van Aanholt Wins Seventh Netherlands Cap}}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|футболист|нидерландия}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Аанхолт, Патрик ван}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Челси]] [[Категория:Футболисти на ПСВ Айндховен]] [[Категория:Футболисти на Ковънтри Сити]] [[Категория:Футболисти на ФК Нюкасъл Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на ФК Съндърланд]] [[Категория:Футболисти на Лестър Сити]] [[Категория:Футболисти на Уигън Атлетик]] fhigfdzldbdfpqujq87q0snfd07dr5u 0 255494 12397403 12241490 2024-10-28T11:59:47Z Протогер 252193 /* Биография */ 12397403 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер|портрет=BASA-3K-7-421-21 (cropped).jpg|портрет-описание=Снимка на Дзоле войвода от Баница <br> (фото [[Братя Манаки]])}} '''Лазар Стойчев Гергев''', известен като '''Дзоле''' и '''Атеш (Атем) Паша''',<ref>{{Псевдоними|12}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[лерин]]ски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>{{Николов|158}}</ref> == Биография == [[Файл:United lerin cheta's dzole stoychev.jpg|ляво|мини|250п|Обединената леринска чета на Дзоле Гергов Стойчев и Стойчо Иванов след Младотурската революция, 1908 г.]] [[Файл:Tane Stoychev and Dzole Gergev IMARO.jpg|мини|250п|ляво|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) с техен четник]] Дзоле Стойчев е роден в [[Баница (дем Лерин)|Баница]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и изпълнява куриерски и [[тероризъм|терористични задачи]]. Влиза в терористична група заедно с [[Христо Иванов Майсторчето]] от [[Лерин]], Геле и Петре Попови от село Търсие, [[Тане Стойчев]] и [[Доре Минчев]] от село [[Горничево]], [[Дине Клюсов|Дине Клюсето]] от [[Горно Върбени]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref>. Става четник при [[Тане Стойчев]], а от 1903 година е лерински войвода на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. След погрома на въстанието е околийски войвода. На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев дават голямо сражение на [[Османска империя|османските]] войски и [[башибозук]] при село [[Жерви]] (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението, турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. Като районен войвода Дзоле Стойчев се движи в [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]] с 6 души четници, а отделно действат подвойводите му Насе Катин от [[Българска Блаца]], 30-годишен и действащ в [[Буфкол]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Петър Христов Неволянчето]] в [[Неред]]ско и [[Кръсте Льондев]] в [[Сетина|Сетинско]] и [[Попадия (Леринско)|Попадийско]].<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> През 1907 година изпраща писмо до жителите на [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]], в което ги призовава да не подпомагат [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]], които избиват българите и власите в района.<ref>[http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр. 306 – 307.]</ref> В него се чете: {{Цитат|Вие не сте гърци, а сте албанци и ние не искаме от вас да правим българи. Срамно е, че вие си отхвърлихте своята народност. Знайте, че вашите братя албанци организираха албанска чета, пред която ще трябва да отговаряте. Албанските и влашките чети са в съюз с нас и ние работим заедно като братя.<ref>Дракул, С. Македонија меѓу автономијата и дележот, Т. 6, Скопје, 2006, с. 175</ref>}} След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Стойчев се легализира и участва в дейността на [[младотурци]]те и застава начело на местната полиция. Участва в дейността първо на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]], а след това и на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Убит е в Лерин през 1909 година от фанатизирания турчин Саурадин<ref>{{Пелтеков|96}}</ref> след гръцка провокация<ref>[http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=1&pid=3&ppid=42&tid=166 „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.]</ref>. Дзоле Гергев остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.<ref>''Оздола идат църна кочия, <br>църна кочия, с църни байрак. <br> Натре ми лежи той Дзоле Гергев, <br>той Дзоле Гергев, той войводата.'' </ref><ref>''Пламен огин во балкано Сетински''</ref> През 1927 година в Елвуд, [[Индиана]] е основана [[Македонска патриотична организация]], наречена „[[Македонска патриотична организация „Дзоле Гергев“ (Елвуд)|Дзоле Гергев]]“.<ref>Трайков, Веселин. История на българската патриотична организация в Северна Америка, София 1993, с. 175.</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Dzole Stoychev so komiti.jpg|Четата на Дзоле Стойчев и младотурци BASA-3K-7-421-26-27 (cropped).jpg|Четата на Дзоле Стойчев при разбор Dzolegergev.jpg|Дзоле Гергев BASA-3K-7-421-11.jpg|Дзоле Гергев с четата си в Лерин през Хуриета Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|Войводите [[Тане Стойчев]] (най-вляво) и Дзоле Гергев (вторият от ляво) със свои четници в Леринско Dzole Gergev in Banitsa, 1900s.jpg | Дзоле на сватба в Баница, 1900 – 1909 г. Tomb of Dzole Gergev.jpg|Гробът на Дзоле Гергев в Баница, Леринско Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg| Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гергов (32-ри в първата колона) </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1336 "Скръбна Вѣсть - Лазаръ (Дзоле) Стойчевъ"], публикувано във в. „Вести“, брой 63, Цариград, 1910 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1360 ''To the Muchtar, Mayor, Priests, and Prelates of Belkameni''], публикувано в ''The East End of Europe'', London, 1908 година * {{YouTube|bFPxSPTSUKk|Пламен огин во балкано Сетински, песен за Тане Стойчев, Дзоле Гергев и Алексо Джорлев}} == Бележки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикиизточник|Огън, пламен вов балкана}} {{сродни проекти край}} <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Стойчев, Дзоле}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Терористи на ВМОРО]] [[Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Родени в Баница (Леринско)]] [[Категория:Починали в Лерин]] [[Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя]] 8lsv04a7zenm9eoe7si84zo1thaw8rn 12397584 12397403 2024-10-28T15:52:27Z Протогер 252193 /* Галерия */ 12397584 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер|портрет=BASA-3K-7-421-21 (cropped).jpg|портрет-описание=Снимка на Дзоле войвода от Баница <br> (фото [[Братя Манаки]])}} '''Лазар Стойчев Гергев''', известен като '''Дзоле''' и '''Атеш (Атем) Паша''',<ref>{{Псевдоними|12}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[лерин]]ски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>{{Николов|158}}</ref> == Биография == [[Файл:United lerin cheta's dzole stoychev.jpg|ляво|мини|250п|Обединената леринска чета на Дзоле Гергов Стойчев и Стойчо Иванов след Младотурската революция, 1908 г.]] [[Файл:Tane Stoychev and Dzole Gergev IMARO.jpg|мини|250п|ляво|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) с техен четник]] Дзоле Стойчев е роден в [[Баница (дем Лерин)|Баница]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и изпълнява куриерски и [[тероризъм|терористични задачи]]. Влиза в терористична група заедно с [[Христо Иванов Майсторчето]] от [[Лерин]], Геле и Петре Попови от село Търсие, [[Тане Стойчев]] и [[Доре Минчев]] от село [[Горничево]], [[Дине Клюсов|Дине Клюсето]] от [[Горно Върбени]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref>. Става четник при [[Тане Стойчев]], а от 1903 година е лерински войвода на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. След погрома на въстанието е околийски войвода. На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев дават голямо сражение на [[Османска империя|османските]] войски и [[башибозук]] при село [[Жерви]] (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението, турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. Като районен войвода Дзоле Стойчев се движи в [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]] с 6 души четници, а отделно действат подвойводите му Насе Катин от [[Българска Блаца]], 30-годишен и действащ в [[Буфкол]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Петър Христов Неволянчето]] в [[Неред]]ско и [[Кръсте Льондев]] в [[Сетина|Сетинско]] и [[Попадия (Леринско)|Попадийско]].<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> През 1907 година изпраща писмо до жителите на [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]], в което ги призовава да не подпомагат [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]], които избиват българите и власите в района.<ref>[http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр. 306 – 307.]</ref> В него се чете: {{Цитат|Вие не сте гърци, а сте албанци и ние не искаме от вас да правим българи. Срамно е, че вие си отхвърлихте своята народност. Знайте, че вашите братя албанци организираха албанска чета, пред която ще трябва да отговаряте. Албанските и влашките чети са в съюз с нас и ние работим заедно като братя.<ref>Дракул, С. Македонија меѓу автономијата и дележот, Т. 6, Скопје, 2006, с. 175</ref>}} След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Стойчев се легализира и участва в дейността на [[младотурци]]те и застава начело на местната полиция. Участва в дейността първо на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]], а след това и на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Убит е в Лерин през 1909 година от фанатизирания турчин Саурадин<ref>{{Пелтеков|96}}</ref> след гръцка провокация<ref>[http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=1&pid=3&ppid=42&tid=166 „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.]</ref>. Дзоле Гергев остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.<ref>''Оздола идат църна кочия, <br>църна кочия, с църни байрак. <br> Натре ми лежи той Дзоле Гергев, <br>той Дзоле Гергев, той войводата.'' </ref><ref>''Пламен огин во балкано Сетински''</ref> През 1927 година в Елвуд, [[Индиана]] е основана [[Македонска патриотична организация]], наречена „[[Македонска патриотична организация „Дзоле Гергев“ (Елвуд)|Дзоле Гергев]]“.<ref>Трайков, Веселин. История на българската патриотична организация в Северна Америка, София 1993, с. 175.</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Dzole_Gergev_on_horse.jpg | Дзоле Стойчев на кон Dzole Stoychev so komiti.jpg|Четата на Дзоле Стойчев и младотурци BASA-3K-7-421-26-27 (cropped).jpg|Четата на Дзоле Стойчев при разбор Dzolegergev.jpg|Дзоле Гергев BASA-3K-7-421-11.jpg|Дзоле Гергев с четата си в Лерин през Хуриета Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|Войводите [[Тане Стойчев]] (най-вляво) и Дзоле Гергев (вторият от ляво) със свои четници в Леринско Dzole Gergev in Banitsa, 1900s.jpg | Дзоле на сватба в Баница, 1900 – 1909 г. Tomb of Dzole Gergev.jpg|Гробът на Дзоле Гергев в Баница, Леринско Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg| Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гергов (32-ри в първата колона) </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1336 "Скръбна Вѣсть - Лазаръ (Дзоле) Стойчевъ"], публикувано във в. „Вести“, брой 63, Цариград, 1910 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1360 ''To the Muchtar, Mayor, Priests, and Prelates of Belkameni''], публикувано в ''The East End of Europe'', London, 1908 година * {{YouTube|bFPxSPTSUKk|Пламен огин во балкано Сетински, песен за Тане Стойчев, Дзоле Гергев и Алексо Джорлев}} == Бележки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикиизточник|Огън, пламен вов балкана}} {{сродни проекти край}} <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Стойчев, Дзоле}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Терористи на ВМОРО]] [[Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Родени в Баница (Леринско)]] [[Категория:Починали в Лерин]] [[Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя]] qfenwhaqlb3xseic9yhwsc05gc7cu0u 12397613 12397584 2024-10-28T16:27:36Z Протогер 252193 /* Галерия */ 12397613 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер|портрет=BASA-3K-7-421-21 (cropped).jpg|портрет-описание=Снимка на Дзоле войвода от Баница <br> (фото [[Братя Манаки]])}} '''Лазар Стойчев Гергев''', известен като '''Дзоле''' и '''Атеш (Атем) Паша''',<ref>{{Псевдоними|12}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[лерин]]ски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>{{Николов|158}}</ref> == Биография == [[Файл:United lerin cheta's dzole stoychev.jpg|ляво|мини|250п|Обединената леринска чета на Дзоле Гергов Стойчев и Стойчо Иванов след Младотурската революция, 1908 г.]] [[Файл:Tane Stoychev and Dzole Gergev IMARO.jpg|мини|250п|ляво|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) с техен четник]] Дзоле Стойчев е роден в [[Баница (дем Лерин)|Баница]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и изпълнява куриерски и [[тероризъм|терористични задачи]]. Влиза в терористична група заедно с [[Христо Иванов Майсторчето]] от [[Лерин]], Геле и Петре Попови от село Търсие, [[Тане Стойчев]] и [[Доре Минчев]] от село [[Горничево]], [[Дине Клюсов|Дине Клюсето]] от [[Горно Върбени]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref>. Става четник при [[Тане Стойчев]], а от 1903 година е лерински войвода на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. След погрома на въстанието е околийски войвода. На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев дават голямо сражение на [[Османска империя|османските]] войски и [[башибозук]] при село [[Жерви]] (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението, турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. Като районен войвода Дзоле Стойчев се движи в [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]] с 6 души четници, а отделно действат подвойводите му Насе Катин от [[Българска Блаца]], 30-годишен и действащ в [[Буфкол]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Петър Христов Неволянчето]] в [[Неред]]ско и [[Кръсте Льондев]] в [[Сетина|Сетинско]] и [[Попадия (Леринско)|Попадийско]].<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> През 1907 година изпраща писмо до жителите на [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]], в което ги призовава да не подпомагат [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]], които избиват българите и власите в района.<ref>[http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр. 306 – 307.]</ref> В него се чете: {{Цитат|Вие не сте гърци, а сте албанци и ние не искаме от вас да правим българи. Срамно е, че вие си отхвърлихте своята народност. Знайте, че вашите братя албанци организираха албанска чета, пред която ще трябва да отговаряте. Албанските и влашките чети са в съюз с нас и ние работим заедно като братя.<ref>Дракул, С. Македонија меѓу автономијата и дележот, Т. 6, Скопје, 2006, с. 175</ref>}} След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Стойчев се легализира и участва в дейността на [[младотурци]]те и застава начело на местната полиция. Участва в дейността първо на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]], а след това и на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Убит е в Лерин през 1909 година от фанатизирания турчин Саурадин<ref>{{Пелтеков|96}}</ref> след гръцка провокация<ref>[http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=1&pid=3&ppid=42&tid=166 „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.]</ref>. Дзоле Гергев остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.<ref>''Оздола идат църна кочия, <br>църна кочия, с църни байрак. <br> Натре ми лежи той Дзоле Гергев, <br>той Дзоле Гергев, той войводата.'' </ref><ref>''Пламен огин во балкано Сетински''</ref> През 1927 година в Елвуд, [[Индиана]] е основана [[Македонска патриотична организация]], наречена „[[Македонска патриотична организация „Дзоле Гергев“ (Елвуд)|Дзоле Гергев]]“.<ref>Трайков, Веселин. История на българската патриотична организация в Северна Америка, София 1993, с. 175.</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Dzole_Gergev_on_horse.jpg | Дзоле Стойчев на кон Dzole Gergev, Kraste Lyondev, Kraste Malikov and others.jpg|Сбор на войводи: [[Кръсте Льондев]], Дзоле Гергев, [[Кръсте Маликов]], [[Петре Костурчето]] и други, 1908 г. BASA-3K-7-421-26-27 (cropped).jpg|Четата на Дзоле Стойчев при разбор Dzolegergev.jpg|Дзоле Гергев BASA-3K-7-421-11.jpg|Дзоле Гергев с четата си в Лерин през Хуриета Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|Войводите [[Тане Стойчев]] (най-вляво) и Дзоле Гергев (вторият от ляво) със свои четници в Леринско Dzole Gergev in Banitsa, 1900s.jpg | Дзоле на сватба в Баница, 1900 – 1909 г. Tomb of Dzole Gergev.jpg|Гробът на Дзоле Гергев в Баница, Леринско Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg| Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гергов (32-ри в първата колона) </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1336 "Скръбна Вѣсть - Лазаръ (Дзоле) Стойчевъ"], публикувано във в. „Вести“, брой 63, Цариград, 1910 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1360 ''To the Muchtar, Mayor, Priests, and Prelates of Belkameni''], публикувано в ''The East End of Europe'', London, 1908 година * {{YouTube|bFPxSPTSUKk|Пламен огин во балкано Сетински, песен за Тане Стойчев, Дзоле Гергев и Алексо Джорлев}} == Бележки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикиизточник|Огън, пламен вов балкана}} {{сродни проекти край}} <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Стойчев, Дзоле}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Терористи на ВМОРО]] [[Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Родени в Баница (Леринско)]] [[Категория:Починали в Лерин]] [[Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя]] duy368l8xz0wsv9vamj9py4yjf7fne6 12397637 12397613 2024-10-28T16:36:33Z Мико 4542 /* Галерия */ 12397637 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер|портрет=BASA-3K-7-421-21 (cropped).jpg|портрет-описание=Снимка на Дзоле войвода от Баница <br> (фото [[Братя Манаки]])}} '''Лазар Стойчев Гергев''', известен като '''Дзоле''' и '''Атеш (Атем) Паша''',<ref>{{Псевдоними|12}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[лерин]]ски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>{{Николов|158}}</ref> == Биография == [[Файл:United lerin cheta's dzole stoychev.jpg|ляво|мини|250п|Обединената леринска чета на Дзоле Гергов Стойчев и Стойчо Иванов след Младотурската революция, 1908 г.]] [[Файл:Tane Stoychev and Dzole Gergev IMARO.jpg|мини|250п|ляво|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) с техен четник]] Дзоле Стойчев е роден в [[Баница (дем Лерин)|Баница]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и изпълнява куриерски и [[тероризъм|терористични задачи]]. Влиза в терористична група заедно с [[Христо Иванов Майсторчето]] от [[Лерин]], Геле и Петре Попови от село Търсие, [[Тане Стойчев]] и [[Доре Минчев]] от село [[Горничево]], [[Дине Клюсов|Дине Клюсето]] от [[Горно Върбени]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref>. Става четник при [[Тане Стойчев]], а от 1903 година е лерински войвода на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. След погрома на въстанието е околийски войвода. На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев дават голямо сражение на [[Османска империя|османските]] войски и [[башибозук]] при село [[Жерви]] (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението, турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. Като районен войвода Дзоле Стойчев се движи в [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]] с 6 души четници, а отделно действат подвойводите му Насе Катин от [[Българска Блаца]], 30-годишен и действащ в [[Буфкол]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Петър Христов Неволянчето]] в [[Неред]]ско и [[Кръсте Льондев]] в [[Сетина|Сетинско]] и [[Попадия (Леринско)|Попадийско]].<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> През 1907 година изпраща писмо до жителите на [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]], в което ги призовава да не подпомагат [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]], които избиват българите и власите в района.<ref>[http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр. 306 – 307.]</ref> В него се чете: {{Цитат|Вие не сте гърци, а сте албанци и ние не искаме от вас да правим българи. Срамно е, че вие си отхвърлихте своята народност. Знайте, че вашите братя албанци организираха албанска чета, пред която ще трябва да отговаряте. Албанските и влашките чети са в съюз с нас и ние работим заедно като братя.<ref>Дракул, С. Македонија меѓу автономијата и дележот, Т. 6, Скопје, 2006, с. 175</ref>}} След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Стойчев се легализира и участва в дейността на [[младотурци]]те и застава начело на местната полиция. Участва в дейността първо на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]], а след това и на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Убит е в Лерин през 1909 година от фанатизирания турчин Саурадин<ref>{{Пелтеков|96}}</ref> след гръцка провокация<ref>[http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=1&pid=3&ppid=42&tid=166 „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.]</ref>. Дзоле Гергев остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.<ref>''Оздола идат църна кочия, <br>църна кочия, с църни байрак. <br> Натре ми лежи той Дзоле Гергев, <br>той Дзоле Гергев, той войводата.'' </ref><ref>''Пламен огин во балкано Сетински''</ref> През 1927 година в Елвуд, [[Индиана]] е основана [[Македонска патриотична организация]], наречена „[[Македонска патриотична организация „Дзоле Гергев“ (Елвуд)|Дзоле Гергев]]“.<ref>Трайков, Веселин. История на българската патриотична организация в Северна Америка, София 1993, с. 175.</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Dzole_Gergev_on_horse.jpg | Дзоле Стойчев на кон Dzole Gergev, Kraste Lyondev, Kraste Malikov and others.jpg|Сбор на войводи: Четирима неразпознати, [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Петър Христов]], Дзоле Гергев, [[Кръсте Льондев]], младотурски офицер, [[Кръсте Маликов]], [[Петре Костурчето]] и други двама, 1908 г. BASA-3K-7-421-26-27 (cropped).jpg|Четата на Дзоле Стойчев при разбор Dzolegergev.jpg|Дзоле Гергев BASA-3K-7-421-11.jpg|Дзоле Гергев с четата си в Лерин през Хуриета Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|Войводите [[Тане Стойчев]] (най-вляво) и Дзоле Гергев (вторият от ляво) със свои четници в Леринско Dzole Gergev in Banitsa, 1900s.jpg | Дзоле на сватба в Баница, 1900 – 1909 г. Tomb of Dzole Gergev.jpg|Гробът на Дзоле Гергев в Баница, Леринско Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg| Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гергов (32-ри в първата колона) </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1336 "Скръбна Вѣсть - Лазаръ (Дзоле) Стойчевъ"], публикувано във в. „Вести“, брой 63, Цариград, 1910 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1360 ''To the Muchtar, Mayor, Priests, and Prelates of Belkameni''], публикувано в ''The East End of Europe'', London, 1908 година * {{YouTube|bFPxSPTSUKk|Пламен огин во балкано Сетински, песен за Тане Стойчев, Дзоле Гергев и Алексо Джорлев}} == Бележки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикиизточник|Огън, пламен вов балкана}} {{сродни проекти край}} <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Стойчев, Дзоле}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Терористи на ВМОРО]] [[Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Родени в Баница (Леринско)]] [[Категория:Починали в Лерин]] [[Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя]] p316i1an93cjg6sd8si3hzajo6ws0ui 0 256023 12397587 12222819 2024-10-28T15:59:21Z Протогер 252193 12397587 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Кръсте Льондев''' ('''Льонтев''', '''Леонтев''', '''Леонитов''',<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.</ref> '''Лондев'''), известен като '''Лерински''',<ref name="Свидетелства 158">{{Свидетелства12|158}}</ref> е [[българи|български]] военен и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 317.</ref> == Биография == [[Файл:BASA-3K-7-421-10.jpg|ляво|мини|250п|Кръстьо Льондев с четата си в Лерин през Хуриета.]] Кръсте Льондев е роден през 1876 г. в [[лерин]]ското село [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]],<ref>„Сите българи заедно“, Цочо В. Билярски, [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=731:am&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА. (ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО)].</ref> тогава в Османската империя, днес Неохораки, Гърция. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за лерински районен войвода. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като войвода на четата от родното си село. След въстанието е четник, а от 1905 година районен войвода на ВМОРО. През август 1906 година Кръсте Льондев навлиза в Леринско с четата си, тогава негов четник е [[Павел Наумов]]. Действа в района на Сетина и Попадийско с 8 души четници като помощник войвода на [[Дзоле Стойчев]].<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Кръсте Льондев, 19 август 1906 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Кръсто Льондев || [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]] || Леринско || |- || 2. || [[Павел Наумов]] || [[Велес]] || || |- || 3. || Стефан Христов || [[Буково (община Битоля)|Бук]] || Битолска || |- || 4. || Петко Петров || [[Битоля]] || || |- || 5. || Трайко Коцев || [[Велес]] || ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44]</ref> |} [[Файл:Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG|мини|250п|Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – [[Трайко Зойката]], [[Кръсте Маликов]], [[Славчо Пирчев]], [[Ангел Секулов|Ангел Базернишки]], [[Божин Вълчев]]; втори ред – [[Димко Николов|Димко Драговчето]], Кръсте Льондев, [[Блаже Кръстев|Блаже Биринчето]], [[Милан Матов]], [[Кръсте Трайков|Кръстю Трайков]], [[Кръстьо Алексов]]; трети ред (прави) – [[Гюрчин Петров]], [[Георги Ралев]], [[Никола Досев]], [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], [[Димко Богов]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Пецо Христов]], [[Лазар Цириов]], [[Стоян Мариовчето]].]] След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и е близък на [[Яне Сандански]] и [[Народна федеративна партия|Народната федеративна партия]]. В 1910 година отново става нелегален и участва във възстановяването на ВМОРО. През 1911 – 1912 година дейността на Кръсте Льондев в Леринско е подкрепена от учителя [[Христо Руков]], установил се в село [[Брезница]]. Кръсте Льондев участва с чета в [[Балканска война]] и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.]</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Льондев е старши подофицер в [[Планинска дивизия|Планинската дивизия]]. Съучредител е на [[Леринско благотворително братство|Леринското благотворително братство]] през август 1919 година.<ref>{{Райчевски 2016|577}}</ref> След войната е член на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]].<ref>{{Герджиков|406}}</ref> Изпратен е като организатор на [[ВМФРО]] в [[Албания]].<ref>{{Шанданов|103}}</ref> За кратко минава на сръбска служба<ref>{{Михайлов|2|134}}</ref> и прави опит да провали каналите на ВМРО през Албания.<ref>Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство „Знание“, 1998 г., София, стр.75.</ref> Привлечен е към [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]] от бившия служител на българската легация в Тирана [[Лазар Поповски]] и [[Христо Цветков]] и получава „[[Македонско дело]]“, но и федералисткия „[[Македонско съзнание]]“.<ref>{{Добринов|62}}</ref> В 1926 година, след като [[сърбомани|сърбоманския]] журналист [[Спас Хаджипопов]] е убит в [[Битоля]], Кръсте Льондев е арестуван. Според [[Милан Матов]] убиецът е Лазар Иванов, но е задържан Льондев поради подозрения за връзка с убиеца: „В 1926 г. от София бе изпратен в Битоля Лазар Иванов (родом от Леринско) да убие некои от сръбските големци. Той уби Попович (родом от с. Буф, Леринско), редактор на вестник „Напредък“, който ратуваше против гърците и бичуваше техните безчинства в Егейска Македония. Поради това убийство сърбите подозреха Льондев, че е във връзка с убиеца и го затвориха в Катил-хането (Долапите)... По същото време бега от София без паспорт Милко Пандов от Прилеп, когото сърбите заловили и го поставили в Битолското Катил-кане, дето се случил над Льондевия долап. Милко и Льондев беха добри познати <...> Льондев казал на Милко: „Кажи на Матов, че ще ме убият. Умирам на вятъра – само ми е мъчно, че не изпълних поръчката му да убия крал Александра <...>“.<ref name="Матов">{{Матов 2011|300 - 301}}</ref> Според други Льондев бил организирал убийството по нареждане на ВМРО. Съден и вкаран в затвора, той е убит убит на 1 февруари 1927 година<ref>[https://muzejbitola.mk/wp-content/uploads/2013/Zbornik_17_2013/01_Aleksandar_Litovski.pdf]</ref> от сръбски жандармеристи, водещи го на следствие, насред улицата при опит за бягство;<ref>{{Николов|95}}</ref><ref>{{Пелтеков|263-264}}</ref> според Матов обаче това е бил само предлог, за което са свидетелствали няколко души.<ref name="Матов" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Льондев, Кръсте}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Хора от дем Лерин]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подофицери]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация]] [[Категория:Вардарска Македония под сръбска власт]] [[Категория:Жертви на режима в Кралство Югославия]] [[Категория:Починали в Битоля]] pz0umn24vjuk9m1we10ilrbsz7pswwu 12397624 12397587 2024-10-28T16:29:39Z Протогер 252193 /* Биография */ 12397624 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Кръсте Льондев''' ('''Льонтев''', '''Леонтев''', '''Леонитов''',<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.</ref> '''Лондев'''), известен като '''Лерински''',<ref name="Свидетелства 158">{{Свидетелства12|158}}</ref> е [[българи|български]] военен и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 317.</ref> == Биография == [[Файл:BASA-3K-7-421-10.jpg|ляво|мини|250п|Кръстьо Льондев с четата си в Лерин през Хуриета.]] [[Файл:Dzole Gergev, Kraste Lyondev, Kraste Malikov and others.jpg|250п|мини|ляво|Сбор на войводи: Кръсте Льондев, [[Дзоле Стойчев]], [[Кръсте Маликов]], [[Петре Костурчето]] и други, 1908 г.]] Кръсте Льондев е роден през 1876 г. в [[лерин]]ското село [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]],<ref>„Сите българи заедно“, Цочо В. Билярски, [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=731:am&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА. (ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО)].</ref> тогава в Османската империя, днес Неохораки, Гърция. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за лерински районен войвода. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като войвода на четата от родното си село. След въстанието е четник, а от 1905 година районен войвода на ВМОРО. През август 1906 година Кръсте Льондев навлиза в Леринско с четата си, тогава негов четник е [[Павел Наумов]]. Действа в района на Сетина и Попадийско с 8 души четници като помощник войвода на [[Дзоле Стойчев]].<ref>{{Георгиев Трифонов 12|475-481}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Кръсте Льондев, 19 август 1906 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Кръсто Льондев || [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]] || Леринско || |- || 2. || [[Павел Наумов]] || [[Велес]] || || |- || 3. || Стефан Христов || [[Буково (община Битоля)|Бук]] || Битолска || |- || 4. || Петко Петров || [[Битоля]] || || |- || 5. || Трайко Коцев || [[Велес]] || ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44]</ref> |} [[Файл:Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG|мини|250п|Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – [[Трайко Зойката]], [[Кръсте Маликов]], [[Славчо Пирчев]], [[Ангел Секулов|Ангел Базернишки]], [[Божин Вълчев]]; втори ред – [[Димко Николов|Димко Драговчето]], Кръсте Льондев, [[Блаже Кръстев|Блаже Биринчето]], [[Милан Матов]], [[Кръсте Трайков|Кръстю Трайков]], [[Кръстьо Алексов]]; трети ред (прави) – [[Гюрчин Петров]], [[Георги Ралев]], [[Никола Досев]], [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], [[Димко Богов]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Пецо Христов]], [[Лазар Цириов]], [[Стоян Мариовчето]].]] След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и е близък на [[Яне Сандански]] и [[Народна федеративна партия|Народната федеративна партия]]. В 1910 година отново става нелегален и участва във възстановяването на ВМОРО. През 1911 – 1912 година дейността на Кръсте Льондев в Леринско е подкрепена от учителя [[Христо Руков]], установил се в село [[Брезница]]. Кръсте Льондев участва с чета в [[Балканска война]] и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.]</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Льондев е старши подофицер в [[Планинска дивизия|Планинската дивизия]]. Съучредител е на [[Леринско благотворително братство|Леринското благотворително братство]] през август 1919 година.<ref>{{Райчевски 2016|577}}</ref> След войната е член на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]].<ref>{{Герджиков|406}}</ref> Изпратен е като организатор на [[ВМФРО]] в [[Албания]].<ref>{{Шанданов|103}}</ref> За кратко минава на сръбска служба<ref>{{Михайлов|2|134}}</ref> и прави опит да провали каналите на ВМРО през Албания.<ref>Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство „Знание“, 1998 г., София, стр.75.</ref> Привлечен е към [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]] от бившия служител на българската легация в Тирана [[Лазар Поповски]] и [[Христо Цветков]] и получава „[[Македонско дело]]“, но и федералисткия „[[Македонско съзнание]]“.<ref>{{Добринов|62}}</ref> В 1926 година, след като [[сърбомани|сърбоманския]] журналист [[Спас Хаджипопов]] е убит в [[Битоля]], Кръсте Льондев е арестуван. Според [[Милан Матов]] убиецът е Лазар Иванов, но е задържан Льондев поради подозрения за връзка с убиеца: „В 1926 г. от София бе изпратен в Битоля Лазар Иванов (родом от Леринско) да убие некои от сръбските големци. Той уби Попович (родом от с. Буф, Леринско), редактор на вестник „Напредък“, който ратуваше против гърците и бичуваше техните безчинства в Егейска Македония. Поради това убийство сърбите подозреха Льондев, че е във връзка с убиеца и го затвориха в Катил-хането (Долапите)... По същото време бега от София без паспорт Милко Пандов от Прилеп, когото сърбите заловили и го поставили в Битолското Катил-кане, дето се случил над Льондевия долап. Милко и Льондев беха добри познати <...> Льондев казал на Милко: „Кажи на Матов, че ще ме убият. Умирам на вятъра – само ми е мъчно, че не изпълних поръчката му да убия крал Александра <...>“.<ref name="Матов">{{Матов 2011|300 - 301}}</ref> Според други Льондев бил организирал убийството по нареждане на ВМРО. Съден и вкаран в затвора, той е убит убит на 1 февруари 1927 година<ref>[https://muzejbitola.mk/wp-content/uploads/2013/Zbornik_17_2013/01_Aleksandar_Litovski.pdf]</ref> от сръбски жандармеристи, водещи го на следствие, насред улицата при опит за бягство;<ref>{{Николов|95}}</ref><ref>{{Пелтеков|263-264}}</ref> според Матов обаче това е бил само предлог, за което са свидетелствали няколко души.<ref name="Матов" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Льондев, Кръсте}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Хора от дем Лерин]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подофицери]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация]] [[Категория:Вардарска Македония под сръбска власт]] [[Категория:Жертви на режима в Кралство Югославия]] [[Категория:Починали в Битоля]] edhp8xnppchluvqdd543an1p2l6fdpi 0 257002 12398138 12381453 2024-10-29T07:52:59Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398138 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Сидни Интернешънъл | име-оригинал = Sydney International | град = [[Сидни]] | държава = {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Австралия]] | настилка = [[трева]], на открито<br>1885–1988<br>твърда, на открито<br>1989-днес | основан = 1885 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''436 000''' | wta_категория = WTA 500 | wta_състезатели = 30 сингъл<br>24 квалификации <br> 16 двойки | wta_пари = [[щатски долар|$]] '''703 580''' (2022) | уебсайт = http://www.medibankinternational.com www.medibankinternational.com }} '''Сидни Интернешънъл''' ({{lang|en|Sydney International}}) е професионален [[тенис]] турнир, който се провежда ежегодно в [[Сидни]], [[Австралия]]. Води началото си от 1885 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp | заглавие = Medibank International (профил на турнира) | дата = 18 септември 2009 | издател = [[ATP]] (atptennis.com) | език = en | достъп_дата = 2009-09-18 | архив_дата = 2008-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081221100526/http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp }}</ref> и е един от най-старите тенис турнири в света. == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 2023 |- | 2022 || {{флагче|Русия}} '''[[Аслан Карацев]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2021 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 |- | 2019 || {{флагче|Австралия}} '''[[Алекс де Минор]]''' || {{флагче|Италия}} [[Андреас Сепи]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2018 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Алекс де Минор]] || 1 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 2017 || {{флагче|Люксембург}} '''[[Жил Мюлер]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Даниел Еванс]] || 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 2 |- | 2016 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|България}} [[Григор Димитров]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 6<sup>(9–7)</sup> |- | 2015 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|Казахстан}} [[Михаил Кукушкин]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мартин дел Потро]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бърнард Томич]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2013 || {{флагче|Австралия}} '''[[Бърнард Томич]]''' || {{флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] || 6 – 3, 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 3 |- | 2012 || {{flagicon|Финландия}} '''[[Ярко Ниеминен]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жулиен Бенето]] || 6 – 2, 7 – 5 |- | 2011 || {{флагче|Франция}} '''[[Жил Симон]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Виктор Троицки]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2010 || {{флагче|Кипър}} '''[[Маркос Багдатис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2009 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 3, 6 – 7, 6 – 2 |- | 2008 || {{флагче|Русия}} '''[[Дмитрий Турсунов]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Крис Гучионе]] || 7 – 6, 7 – 6 |- | 2007 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Русия}} [[Игор Андреев]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Иво Минарж]] || 7 – 5, 6 – 0 |- | 2004 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 4 – 3 отказва се |- | 2003 || {{флагче|Южна Корея}} '''[[Хиунг-Тайк Ли]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 4 – 6, 7 – 6, 7 – 6 |- | 2002 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Чела]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2001 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2000 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] || 6 – 4, 6 – 0 |- | 1999 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1998 || {{флагче|Словакия}} '''[[Карол Кучера]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Тим Хенман]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Тим Хенман]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|САЩ}} '''[[Патрик Макенроу]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] || 6 – 2, 7 – 6 |- | 1994 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Иван Лендъл]] || 7 – 6, 6 – 4 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 7 – 6, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Франция}} '''[[Ги Форже]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|Франция}} '''[[Яник Ноа]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл-Уве Шееб]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Аарон Крикстейн]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Черкасов]] || 7 – 5, 6 – 1 |- | 1988 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Чехия}} '''[[Милослав Мечирж]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Питър Дуън]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1986 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1985 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Льоконт]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Кели Евернден]] || 6 – 7, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1984 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сами Джамалва Дж.]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майк Бауер]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1982 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Александър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]] || 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Луис]] || 6 – 4, 7 – 6, 6 – 3 |- | 1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Фриц Буенинг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6 |- | 1979 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ханк Пфистер]] || 6 – 4, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ким Уорик]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 7, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Роско Танер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 6 – 3 |- | 1976 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Дик Стоктън]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1975 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рос Кейс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Маркс]] || 6 – 2, 6 – 1, |- | 1974 дек || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Фил Дент]] || 7 – 6, 4 – 6, 3 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1974 яну || {{флагче|Австралия}} '''[[Джоф Мастърс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Колин Дибли]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1973 || {{флагче|Австралия}} '''[[Малкълм Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1972 || {{флагче|СССР|1955}} '''[[Александър Метревели]]''' || {{флагче|Франция}} [[Патрис Домингес]] || 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1971 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Александър]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Криъли]] || |- | 1969 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] || 6 – 4, 4 – 6, 9 – 7, 12 – 10 |- | 1968 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 1, 8 – 6 |- | 1966 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкъмб]] || 12 – 10, 6:0, 6:0 |- | 1965 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Нюкъмб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Артър Аш]] || 6 – 8, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 4 – 6, 6 – 3, 11 – 9, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1963 || {{флагче|САЩ}} '''[[Денис Ралстън]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Майк Сангстър]] || 6 – 8, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Флетчър]] || 6 – 4, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бари Маккей]] || 10 – 8, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 11 – 9, 8 – 6, 6 – 3 |- | 1958 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ърл Бухолц]] || 6 – 0, 6 – 1, 7 – 9, 6 – 2 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1956 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 2, 6 – 3, 2 – 6, 6 – 1 |- | 1954 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рекс Хартуиг]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1953 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 8 – 6, 4 – 6, 9 – 7, 10 – 8 |- | 1952 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Кен Макгрегър]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1951 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 4 – 6, 9 – 7, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1950 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Арт Ларсен]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1949 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бил Сидуел]] || 6 – 3, 10 – 8, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1948 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 6 – 4, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1947 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Джеймс Бринк]] || 6 – 4, 6 – 2, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1946 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дини Пайлс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1945 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дини Пайлс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1944 || rowspan="4" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 3, 4 – 6, 10 – 8, 6 – 8, 6 – 1 |- | 1939 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 4, 6 – 0 |- | 1938 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1937 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1936 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 4, 3 – 6, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 2 |- | 1935 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 3, 6 – 1, 3 – 6, 8 – 10, 6 – 2 |- | 1934 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 7 – 5, 2 – 6, 6 – 3, 1 – 6, 7 – 5 |- | 1933 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 4, 8 – 6, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Уилмър Алисън]] || 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. B. Walker]] || 6 – 2, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1930 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Къмингс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Едгар Муун]] || 6 – 1, 6 – 0, 7 – 5 |- | 1929 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Clifford Sproule]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1928 || {{флагче|Австралия}} '''[[Fred Kalms]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 1, 6 – 4, 2 – 6, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1927 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Шлезингер]] || 7 – 5, 1 – 6, 9 – 7, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1926 || {{флагче|Австралия}} '''[[Fred Kalms]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Eskell Andrews]] || 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1925 || {{флагче|Австралия}} '''[[Norman Peach]]''' || {{флагче|Австралия}} [[A. Sieler]] || 6 – 4, 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 8 – 6 |- | 1924 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 4, 7 – 9, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1923 || {{флагче|Австралия}} '''[[James Anderson (tennis)|James Anderson]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Norman Peach]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 0 |- | 1922 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ronald Thomas (tennis)|Ronald Thomas]]''' || {{флагче|Австралия}} Norman Peach || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1921 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[John Hawks (tennis)|John Hawks]] || walkover |- | 1920 || {{флагче|Австралия}} '''[[R. Neill]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Eric Pockley]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1919 || {{флагче|Австралия}} '''[[James Anderson (tennis)|James Anderson]]''' || {{флагче|Австралия}} [[R. Neill]] || 9 – 7, 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1918 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1917 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1916 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1915 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Marsh (tennis)|Henry Marsh]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 0 – 6, 6 – 4 |- | 1914 || {{флагче|Австралия}} '''[[James Anderson (tennis)|James Anderson]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]] || |- | 1913 || {{флагче|Австралия}} '''[[Arthur O'Hara Wood]]''' || {{флагче|Австралия}} [[James Anderson (tennis)|James Anderson]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1912 || {{флагче|Австралия}} '''[[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ashley Campbell]] || 6 – 3, 3 – 6, 8 – 6, 2 – 1 retired |- | 1911 || {{флагче|Австралия}} '''Ashley Campbell''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 8 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1910 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Harry Parker (tennis)|Harry Parker]]''' || {{флагче|Австралия}} Horace Rice || 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1909 || {{флагче|Австралия}} '''[[Rodney Heath]]''' || |- | 1908 || {{флагче|Австралия}} '''Rodney Heath''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 6 – 3, 6 – 4, 7 – 9, 6 – 4 |- | 1907 || {{флагче|Австралия}} '''Horace Rice''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Harry Parker (tennis)|Harry Parker]] || 6 – 4, 6 – 3, 3 – 6, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1906 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Stanley Doust]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1905 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1904 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1903 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Barney Murphy]] || |- | 1902 || {{флагче|Австралия}} '''[[Wilberforce Eaves]]''' || {{флагче|Австралия}} [[August Kearney]] || 6 – 0, 7 – 5, 1 – 6, 6 – 2 |- | 1901 || {{флагче|Австралия}} '''[[August Kearney]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 8 – 6, 1 – 6, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1900 || {{флагче|Австралия}} '''[[Horace Price]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Leslie Poidevin]] || 6 – 0, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1899 || {{флагче|Австралия}} '''[[August Kearney]]''' || || |- | 1898 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Dunlop]] || 14 – 12, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1897 || {{флагче|Австралия}} '''[[Arthur Curtis]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Henry Crossman]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1896 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || |- | 1895 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || || |- | 1894 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ben Green]] || 5 – 7, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1893 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1892 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || || |- | 1891 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Wilberforce Eaves]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дъдли Уеб]] || |- | 1890 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1889 || {{флагче|Австралия}} '''[[Percy Colquhoun]]''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1888 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Charles Cropper]] || 6 – 0, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1887 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Robert Fitzgerald (Tennis)|Robert Fitzgerald]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1886 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Salmon]] || 6 – 0, 6 – 0, 5 – 7, 8 – 6 |- | 1885 || {{флагче|Австралия}} '''[[W. J. Salmon]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Riddell]] || 1 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.medibankinternational.com/ Сидни Интернешънъл] Официален сайт {{Турнири от международната серия на АТП}} [[Категория:Апия Интернешънъл Сидни| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Австралия]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Австралия през 1885 година]] jveyffe1chp1jja9svl1xutqt5bkjyu 12398141 12398138 2024-10-29T07:54:35Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398141 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Сидни Интернешънъл | име-оригинал = Sydney International | град = [[Сидни]] | държава = {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Австралия]] | настилка = [[трева]], на открито<br>1885–1988<br>твърда, на открито<br>1989-днес | основан = 1885 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''436 000''' | wta_категория = WTA 500 | wta_състезатели = 30 сингъл<br>24 квалификации <br> 16 двойки | wta_пари = [[щатски долар|$]] '''703 580''' (2022) | уебсайт = http://www.medibankinternational.com www.medibankinternational.com }} '''Сидни Интернешънъл''' ({{lang|en|Sydney International}}) е професионален [[тенис]] турнир, който се провежда ежегодно в [[Сидни]], [[Австралия]]. Води началото си от 1885 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp | заглавие = Medibank International (профил на турнира) | дата = 18 септември 2009 | издател = [[ATP]] (atptennis.com) | език = en | достъп_дата = 2009-09-18 | архив_дата = 2008-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081221100526/http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp }}</ref> и е един от най-старите тенис турнири в света. == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 2023 |- | 2022 || {{флагче|Русия}} '''[[Аслан Карацев]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2021 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 |- | 2019 || {{флагче|Австралия}} '''[[Алекс де Минор]]''' || {{флагче|Италия}} [[Андреас Сепи]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2018 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Алекс де Минор]] || 1 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 2017 || {{флагче|Люксембург}} '''[[Жил Мюлер]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Даниел Еванс]] || 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 2 |- | 2016 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|България}} [[Григор Димитров]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 6<sup>(9–7)</sup> |- | 2015 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|Казахстан}} [[Михаил Кукушкин]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мартин дел Потро]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бърнард Томич]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2013 || {{флагче|Австралия}} '''[[Бърнард Томич]]''' || {{флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] || 6 – 3, 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 3 |- | 2012 || {{flagicon|Финландия}} '''[[Ярко Ниеминен]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жулиен Бенето]] || 6 – 2, 7 – 5 |- | 2011 || {{флагче|Франция}} '''[[Жил Симон]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Виктор Троицки]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2010 || {{флагче|Кипър}} '''[[Маркос Багдатис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2009 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 3, 6 – 7, 6 – 2 |- | 2008 || {{флагче|Русия}} '''[[Дмитрий Турсунов]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Крис Гучионе]] || 7 – 6, 7 – 6 |- | 2007 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Русия}} [[Игор Андреев]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Иво Минарж]] || 7 – 5, 6 – 0 |- | 2004 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 4 – 3 отказва се |- | 2003 || {{флагче|Южна Корея}} '''[[Хиунг-Тайк Ли]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 4 – 6, 7 – 6, 7 – 6 |- | 2002 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Чела]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2001 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2000 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] || 6 – 4, 6 – 0 |- | 1999 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1998 || {{флагче|Словакия}} '''[[Карол Кучера]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Тим Хенман]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Тим Хенман]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|САЩ}} '''[[Патрик Макенроу]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] || 6 – 2, 7 – 6 |- | 1994 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Иван Лендъл]] || 7 – 6, 6 – 4 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 7 – 6, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Франция}} '''[[Ги Форже]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|Франция}} '''[[Яник Ноа]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл-Уве Шееб]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Аарон Крикстейн]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Черкасов]] || 7 – 5, 6 – 1 |- | 1988 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Чехия}} '''[[Милослав Мечирж]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Питър Дуън]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1986 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1985 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Льоконт]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Кели Евернден]] || 6 – 7, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1984 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сами Джамалва Дж.]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майк Бауер]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1982 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Александър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]] || 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Луис]] || 6 – 4, 7 – 6, 6 – 3 |- | 1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Фриц Буенинг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6 |- | 1979 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ханк Пфистер]] || 6 – 4, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ким Уорик]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 7, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Роско Танер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 6 – 3 |- | 1976 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Дик Стоктън]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1975 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рос Кейс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Маркс]] || 6 – 2, 6 – 1, |- | 1974 дек || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Фил Дент]] || 7 – 6, 4 – 6, 3 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1974 яну || {{флагче|Австралия}} '''[[Джоф Мастърс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Колин Дибли]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1973 || {{флагче|Австралия}} '''[[Малкълм Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1972 || {{флагче|СССР|1955}} '''[[Александър Метревели]]''' || {{флагче|Франция}} [[Патрис Домингес]] || 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1971 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Александър]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Криъли]] || |- | 1969 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] || 6 – 4, 4 – 6, 9 – 7, 12 – 10 |- | 1968 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 1, 8 – 6 |- | 1966 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкъмб]] || 12 – 10, 6:0, 6:0 |- | 1965 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Нюкъмб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Артър Аш]] || 6 – 8, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 4 – 6, 6 – 3, 11 – 9, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1963 || {{флагче|САЩ}} '''[[Денис Ралстън]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Майк Сангстър]] || 6 – 8, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Флетчър]] || 6 – 4, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бари Маккей]] || 10 – 8, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 11 – 9, 8 – 6, 6 – 3 |- | 1958 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ърл Бухолц]] || 6 – 0, 6 – 1, 7 – 9, 6 – 2 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1956 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 2, 6 – 3, 2 – 6, 6 – 1 |- | 1954 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рекс Хартуиг]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1953 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 8 – 6, 4 – 6, 9 – 7, 10 – 8 |- | 1952 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Кен Макгрегър]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1951 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 4 – 6, 9 – 7, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1950 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Арт Ларсен]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1949 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бил Сидуел]] || 6 – 3, 10 – 8, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1948 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 6 – 4, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1947 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Джеймс Бринк]] || 6 – 4, 6 – 2, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1946 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дини Пайлс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1945 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дини Пайлс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1944 || rowspan="4" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 3, 4 – 6, 10 – 8, 6 – 8, 6 – 1 |- | 1939 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 4, 6 – 0 |- | 1938 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1937 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1936 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 4, 3 – 6, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 2 |- | 1935 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 3, 6 – 1, 3 – 6, 8 – 10, 6 – 2 |- | 1934 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 7 – 5, 2 – 6, 6 – 3, 1 – 6, 7 – 5 |- | 1933 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 4, 8 – 6, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Уилмър Алисън]] || 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. B. Walker]] || 6 – 2, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1930 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Къмингс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Едгар Муун]] || 6 – 1, 6 – 0, 7 – 5 |- | 1929 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Clifford Sproule]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1928 || {{флагче|Австралия}} '''[[Fred Kalms]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 1, 6 – 4, 2 – 6, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1927 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Шлезингер]] || 7 – 5, 1 – 6, 9 – 7, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1926 || {{флагче|Австралия}} '''[[Fred Kalms]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Eskell Andrews]] || 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1925 || {{флагче|Австралия}} '''[[Norman Peach]]''' || {{флагче|Австралия}} [[A. Sieler]] || 6 – 4, 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 8 – 6 |- | 1924 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 4, 7 – 9, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1923 || {{флагче|Австралия}} '''[[James Anderson (tennis)|James Anderson]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Norman Peach]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 0 |- | 1922 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ronald Thomas (tennis)|Ronald Thomas]]''' || {{флагче|Австралия}} Norman Peach || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1921 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[John Hawks (tennis)|John Hawks]] || walkover |- | 1920 || {{флагче|Австралия}} '''[[R. Neill]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Eric Pockley]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1919 || {{флагче|Австралия}} '''[[James Anderson (tennis)|James Anderson]]''' || {{флагче|Австралия}} [[R. Neill]] || 9 – 7, 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1918 || rowspan="3" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Първа световна война]])''' |- | 1917 |- | 1916 |- | 1915 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Marsh (tennis)|Henry Marsh]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 0 – 6, 6 – 4 |- | 1914 || {{флагче|Австралия}} '''[[James Anderson (tennis)|James Anderson]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]] || |- | 1913 || {{флагче|Австралия}} '''[[Arthur O'Hara Wood]]''' || {{флагче|Австралия}} [[James Anderson (tennis)|James Anderson]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1912 || {{флагче|Австралия}} '''[[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ashley Campbell]] || 6 – 3, 3 – 6, 8 – 6, 2 – 1 retired |- | 1911 || {{флагче|Австралия}} '''Ashley Campbell''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 8 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1910 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Harry Parker (tennis)|Harry Parker]]''' || {{флагче|Австралия}} Horace Rice || 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1909 || {{флагче|Австралия}} '''[[Rodney Heath]]''' || |- | 1908 || {{флагче|Австралия}} '''Rodney Heath''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 6 – 3, 6 – 4, 7 – 9, 6 – 4 |- | 1907 || {{флагче|Австралия}} '''Horace Rice''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Harry Parker (tennis)|Harry Parker]] || 6 – 4, 6 – 3, 3 – 6, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1906 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Stanley Doust]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1905 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1904 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1903 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Barney Murphy]] || |- | 1902 || {{флагче|Австралия}} '''[[Wilberforce Eaves]]''' || {{флагче|Австралия}} [[August Kearney]] || 6 – 0, 7 – 5, 1 – 6, 6 – 2 |- | 1901 || {{флагче|Австралия}} '''[[August Kearney]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 8 – 6, 1 – 6, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1900 || {{флагче|Австралия}} '''[[Horace Price]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Leslie Poidevin]] || 6 – 0, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1899 || {{флагче|Австралия}} '''[[August Kearney]]''' || || |- | 1898 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Dunlop]] || 14 – 12, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1897 || {{флагче|Австралия}} '''[[Arthur Curtis]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Henry Crossman]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1896 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || |- | 1895 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || || |- | 1894 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ben Green]] || 5 – 7, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1893 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1892 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || || |- | 1891 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Wilberforce Eaves]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дъдли Уеб]] || |- | 1890 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1889 || {{флагче|Австралия}} '''[[Percy Colquhoun]]''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1888 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Charles Cropper]] || 6 – 0, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1887 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Robert Fitzgerald (Tennis)|Robert Fitzgerald]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1886 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Salmon]] || 6 – 0, 6 – 0, 5 – 7, 8 – 6 |- | 1885 || {{флагче|Австралия}} '''[[W. J. Salmon]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Riddell]] || 1 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.medibankinternational.com/ Сидни Интернешънъл] Официален сайт {{Турнири от международната серия на АТП}} [[Категория:Апия Интернешънъл Сидни| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Австралия]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Австралия през 1885 година]] dxek68banoo18ht00zqsmz64fbos45z 12398144 12398141 2024-10-29T07:59:00Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398144 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Сидни Интернешънъл | име-оригинал = Sydney International | град = [[Сидни]] | държава = {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Австралия]] | настилка = [[трева]], на открито<br>1885–1988<br>твърда, на открито<br>1989-днес | основан = 1885 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''436 000''' | wta_категория = WTA 500 | wta_състезатели = 30 сингъл<br>24 квалификации <br> 16 двойки | wta_пари = [[щатски долар|$]] '''703 580''' (2022) | уебсайт = http://www.medibankinternational.com www.medibankinternational.com }} '''Сидни Интернешънъл''' ({{lang|en|Sydney International}}) е професионален [[тенис]] турнир, който се провежда ежегодно в [[Сидни]], [[Австралия]]. Води началото си от 1885 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp | заглавие = Medibank International (профил на турнира) | дата = 18 септември 2009 | издател = [[ATP]] (atptennis.com) | език = en | достъп_дата = 2009-09-18 | архив_дата = 2008-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081221100526/http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp }}</ref> и е един от най-старите тенис турнири в света. == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 2023 |- | 2022 || {{флагче|Русия}} '''[[Аслан Карацев]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2021 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 |- | 2019 || {{флагче|Австралия}} '''[[Алекс де Минор]]''' || {{флагче|Италия}} [[Андреас Сепи]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2018 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Алекс де Минор]] || 1 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 2017 || {{флагче|Люксембург}} '''[[Жил Мюлер]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Даниел Еванс]] || 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 2 |- | 2016 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|България}} [[Григор Димитров]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 6<sup>(9–7)</sup> |- | 2015 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|Казахстан}} [[Михаил Кукушкин]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мартин дел Потро]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бърнард Томич]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2013 || {{флагче|Австралия}} '''[[Бърнард Томич]]''' || {{флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] || 6 – 3, 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 3 |- | 2012 || {{flagicon|Финландия}} '''[[Ярко Ниеминен]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жулиен Бенето]] || 6 – 2, 7 – 5 |- | 2011 || {{флагче|Франция}} '''[[Жил Симон]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Виктор Троицки]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2010 || {{флагче|Кипър}} '''[[Маркос Багдатис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2009 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 3, 6 – 7, 6 – 2 |- | 2008 || {{флагче|Русия}} '''[[Дмитрий Турсунов]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Крис Гучионе]] || 7 – 6, 7 – 6 |- | 2007 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Русия}} [[Игор Андреев]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Иво Минарж]] || 7 – 5, 6 – 0 |- | 2004 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 4 – 3 отказва се |- | 2003 || {{флагче|Южна Корея}} '''[[Хиунг-Тайк Ли]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 4 – 6, 7 – 6, 7 – 6 |- | 2002 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Чела]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2001 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2000 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] || 6 – 4, 6 – 0 |- | 1999 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1998 || {{флагче|Словакия}} '''[[Карол Кучера]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Тим Хенман]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Тим Хенман]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|САЩ}} '''[[Патрик Макенроу]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] || 6 – 2, 7 – 6 |- | 1994 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Иван Лендъл]] || 7 – 6, 6 – 4 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 7 – 6, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Франция}} '''[[Ги Форже]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|Франция}} '''[[Яник Ноа]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл-Уве Шееб]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Аарон Крикстейн]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Черкасов]] || 7 – 5, 6 – 1 |- | 1988 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Чехия}} '''[[Милослав Мечирж]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Питър Дуън]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1986 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1985 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Льоконт]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Кели Евернден]] || 6 – 7, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1984 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сами Джамалва Дж.]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майк Бауер]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1982 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Александър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]] || 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Луис]] || 6 – 4, 7 – 6, 6 – 3 |- | 1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Фриц Буенинг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6 |- | 1979 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ханк Пфистер]] || 6 – 4, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ким Уорик]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 7, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Роско Танер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 6 – 3 |- | 1976 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Дик Стоктън]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1975 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рос Кейс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Маркс]] || 6 – 2, 6 – 1, |- | 1974 дек || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Фил Дент]] || 7 – 6, 4 – 6, 3 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1974 яну || {{флагче|Австралия}} '''[[Джоф Мастърс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Колин Дибли]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1973 || {{флагче|Австралия}} '''[[Малкълм Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1972 || {{флагче|СССР|1955}} '''[[Александър Метревели]]''' || {{флагче|Франция}} [[Патрис Домингес]] || 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1971 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Александър]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Криъли]] || |- | 1969 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] || 6 – 4, 4 – 6, 9 – 7, 12 – 10 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 1, 8 – 6 |- | 1966 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкъмб]] || 12 – 10, 6:0, 6:0 |- | 1965 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Нюкъмб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Артър Аш]] || 6 – 8, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 4 – 6, 6 – 3, 11 – 9, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1963 || {{флагче|САЩ}} '''[[Денис Ралстън]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Майк Сангстър]] || 6 – 8, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Флетчър]] || 6 – 4, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бари Маккей]] || 10 – 8, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 11 – 9, 8 – 6, 6 – 3 |- | 1958 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ърл Бухолц]] || 6 – 0, 6 – 1, 7 – 9, 6 – 2 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1956 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 2, 6 – 3, 2 – 6, 6 – 1 |- | 1954 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рекс Хартуиг]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1953 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 8 – 6, 4 – 6, 9 – 7, 10 – 8 |- | 1952 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Кен Макгрегър]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1951 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 4 – 6, 9 – 7, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1950 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Арт Ларсен]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1949 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бил Сидуел]] || 6 – 3, 10 – 8, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1948 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 6 – 4, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1947 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Джеймс Бринк]] || 6 – 4, 6 – 2, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1946 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дини Пайлс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1945 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дини Пайлс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1944 || rowspan="4" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 3, 4 – 6, 10 – 8, 6 – 8, 6 – 1 |- | 1939 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 4, 6 – 0 |- | 1938 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1937 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1936 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 4, 3 – 6, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 2 |- | 1935 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 3, 6 – 1, 3 – 6, 8 – 10, 6 – 2 |- | 1934 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 7 – 5, 2 – 6, 6 – 3, 1 – 6, 7 – 5 |- | 1933 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 4, 8 – 6, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Уилмър Алисън]] || 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[У. Б. Уокър]] || 6 – 2, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1930 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Къмингс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Едгар Муун]] || 6 – 1, 6 – 0, 7 – 5 |- | 1929 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Клифърд Спраул]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1928 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 1, 6 – 4, 2 – 6, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1927 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Шлезингер]] || 7 – 5, 1 – 6, 9 – 7, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1926 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Ескел Андрюс]] || 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1925 || {{флагче|Австралия}} '''[[Норман Пийч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[А. Силер]] || 6 – 4, 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 8 – 6 |- | 1924 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 4, 7 – 9, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1923 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Норман Пийч]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 0 |- | 1922 || {{флагче|Австралия}} '''[[Роналд Томас (тенисист)|Роналд Томас]]''' || {{флагче|Австралия}} Норман Пийч || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1921 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Хоукс (тенисист)|Джон Хоукс]] || walkover |- | 1920 || {{флагче|Австралия}} '''Р. Нийл''' || {{флагче|Австралия}} Ерик Покли || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1919 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} Р. Нийл || 9 – 7, 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1918 || rowspan="3" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Първа световна война]])''' |- | 1917 |- | 1916 |- | 1915 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Marsh (tennis)|Henry Marsh]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 0 – 6, 6 – 4 |- | 1914 || {{флагче|Австралия}} '''[[James Anderson (tennis)|James Anderson]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]] || |- | 1913 || {{флагче|Австралия}} '''[[Arthur O'Hara Wood]]''' || {{флагче|Австралия}} [[James Anderson (tennis)|James Anderson]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1912 || {{флагче|Австралия}} '''[[Alfred Jones (tennis)|Alfred Jones]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ashley Campbell]] || 6 – 3, 3 – 6, 8 – 6, 2 – 1 retired |- | 1911 || {{флагче|Австралия}} '''Ashley Campbell''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 8 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1910 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Harry Parker (tennis)|Harry Parker]]''' || {{флагче|Австралия}} Horace Rice || 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1909 || {{флагче|Австралия}} '''[[Rodney Heath]]''' || |- | 1908 || {{флагче|Австралия}} '''Rodney Heath''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 6 – 3, 6 – 4, 7 – 9, 6 – 4 |- | 1907 || {{флагче|Австралия}} '''Horace Rice''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Harry Parker (tennis)|Harry Parker]] || 6 – 4, 6 – 3, 3 – 6, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1906 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Stanley Doust]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1905 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1904 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1903 || {{флагче|Австралия}} '''[[Gilbert Sharp]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Barney Murphy]] || |- | 1902 || {{флагче|Австралия}} '''[[Wilberforce Eaves]]''' || {{флагче|Австралия}} [[August Kearney]] || 6 – 0, 7 – 5, 1 – 6, 6 – 2 |- | 1901 || {{флагче|Австралия}} '''[[August Kearney]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || 8 – 6, 1 – 6, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1900 || {{флагче|Австралия}} '''[[Horace Price]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Leslie Poidevin]] || 6 – 0, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1899 || {{флагче|Австралия}} '''[[August Kearney]]''' || || |- | 1898 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Dunlop]] || 14 – 12, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1897 || {{флагче|Австралия}} '''[[Arthur Curtis]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Henry Crossman]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1896 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || |- | 1895 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || || |- | 1894 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ben Green]] || 5 – 7, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1893 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1892 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || || |- | 1891 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Wilberforce Eaves]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дъдли Уеб]] || |- | 1890 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1889 || {{флагче|Австралия}} '''[[Percy Colquhoun]]''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1888 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Charles Cropper]] || 6 – 0, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1887 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Robert Fitzgerald (Tennis)|Robert Fitzgerald]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1886 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Salmon]] || 6 – 0, 6 – 0, 5 – 7, 8 – 6 |- | 1885 || {{флагче|Австралия}} '''[[W. J. Salmon]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Riddell]] || 1 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.medibankinternational.com/ Сидни Интернешънъл] Официален сайт {{Турнири от международната серия на АТП}} [[Категория:Апия Интернешънъл Сидни| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Австралия]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Австралия през 1885 година]] gth9xrust6xnq6lcpyqvm2p1m0sgbh0 12398149 12398144 2024-10-29T08:06:25Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398149 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Сидни Интернешънъл | име-оригинал = Sydney International | град = [[Сидни]] | държава = {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Австралия]] | настилка = [[трева]], на открито<br>1885–1988<br>твърда, на открито<br>1989-днес | основан = 1885 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''436 000''' | wta_категория = WTA 500 | wta_състезатели = 30 сингъл<br>24 квалификации <br> 16 двойки | wta_пари = [[щатски долар|$]] '''703 580''' (2022) | уебсайт = http://www.medibankinternational.com www.medibankinternational.com }} '''Сидни Интернешънъл''' ({{lang|en|Sydney International}}) е професионален [[тенис]] турнир, който се провежда ежегодно в [[Сидни]], [[Австралия]]. Води началото си от 1885 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp | заглавие = Medibank International (профил на турнира) | дата = 18 септември 2009 | издател = [[ATP]] (atptennis.com) | език = en | достъп_дата = 2009-09-18 | архив_дата = 2008-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081221100526/http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp }}</ref> и е един от най-старите тенис турнири в света. == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 2023 |- | 2022 || {{флагче|Русия}} '''[[Аслан Карацев]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2021 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 |- | 2019 || {{флагче|Австралия}} '''[[Алекс де Минор]]''' || {{флагче|Италия}} [[Андреас Сепи]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2018 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Алекс де Минор]] || 1 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 2017 || {{флагче|Люксембург}} '''[[Жил Мюлер]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Даниел Еванс]] || 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 2 |- | 2016 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|България}} [[Григор Димитров]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 6<sup>(9–7)</sup> |- | 2015 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|Казахстан}} [[Михаил Кукушкин]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мартин дел Потро]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бърнард Томич]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2013 || {{флагче|Австралия}} '''[[Бърнард Томич]]''' || {{флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] || 6 – 3, 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 3 |- | 2012 || {{flagicon|Финландия}} '''[[Ярко Ниеминен]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жулиен Бенето]] || 6 – 2, 7 – 5 |- | 2011 || {{флагче|Франция}} '''[[Жил Симон]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Виктор Троицки]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2010 || {{флагче|Кипър}} '''[[Маркос Багдатис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2009 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 3, 6 – 7, 6 – 2 |- | 2008 || {{флагче|Русия}} '''[[Дмитрий Турсунов]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Крис Гучионе]] || 7 – 6, 7 – 6 |- | 2007 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Русия}} [[Игор Андреев]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Иво Минарж]] || 7 – 5, 6 – 0 |- | 2004 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 4 – 3 отказва се |- | 2003 || {{флагче|Южна Корея}} '''[[Хиунг-Тайк Ли]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 4 – 6, 7 – 6, 7 – 6 |- | 2002 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Чела]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2001 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2000 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] || 6 – 4, 6 – 0 |- | 1999 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1998 || {{флагче|Словакия}} '''[[Карол Кучера]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Тим Хенман]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Тим Хенман]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|САЩ}} '''[[Патрик Макенроу]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] || 6 – 2, 7 – 6 |- | 1994 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Иван Лендъл]] || 7 – 6, 6 – 4 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 7 – 6, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Франция}} '''[[Ги Форже]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|Франция}} '''[[Яник Ноа]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл-Уве Шееб]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Аарон Крикстейн]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Черкасов]] || 7 – 5, 6 – 1 |- | 1988 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Чехия}} '''[[Милослав Мечирж]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Питър Дуън]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1986 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' |- | 1985 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Льоконт]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Кели Евернден]] || 6 – 7, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1984 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сами Джамалва Дж.]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майк Бауер]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1982 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Александър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]] || 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Луис]] || 6 – 4, 7 – 6, 6 – 3 |- | 1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Фриц Буенинг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6 |- | 1979 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ханк Пфистер]] || 6 – 4, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ким Уорик]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 7, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Роско Танер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 6 – 3 |- | 1976 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Дик Стоктън]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1975 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рос Кейс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Маркс]] || 6 – 2, 6 – 1, |- | 1974 дек || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Фил Дент]] || 7 – 6, 4 – 6, 3 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1974 яну || {{флагче|Австралия}} '''[[Джоф Мастърс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Колин Дибли]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1973 || {{флагче|Австралия}} '''[[Малкълм Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1972 || {{флагче|СССР|1955}} '''[[Александър Метревели]]''' || {{флагче|Франция}} [[Патрис Домингес]] || 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1971 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Александър]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Криъли]] || |- | 1969 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] || 6 – 4, 4 – 6, 9 – 7, 12 – 10 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 1, 8 – 6 |- | 1966 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкъмб]] || 12 – 10, 6:0, 6:0 |- | 1965 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Нюкъмб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Артър Аш]] || 6 – 8, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 4 – 6, 6 – 3, 11 – 9, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1963 || {{флагче|САЩ}} '''[[Денис Ралстън]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Майк Сангстър]] || 6 – 8, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Флетчър]] || 6 – 4, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бари Маккей]] || 10 – 8, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 11 – 9, 8 – 6, 6 – 3 |- | 1958 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ърл Бухолц]] || 6 – 0, 6 – 1, 7 – 9, 6 – 2 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1956 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 2, 6 – 3, 2 – 6, 6 – 1 |- | 1954 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рекс Хартуиг]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1953 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 8 – 6, 4 – 6, 9 – 7, 10 – 8 |- | 1952 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Кен Макгрегър]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1951 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 4 – 6, 9 – 7, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1950 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Арт Ларсен]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1949 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бил Сидуел]] || 6 – 3, 10 – 8, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1948 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 6 – 4, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1947 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Джеймс Бринк]] || 6 – 4, 6 – 2, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1946 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дини Пайлс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1945 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дини Пайлс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1944 || rowspan="4" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 3, 4 – 6, 10 – 8, 6 – 8, 6 – 1 |- | 1939 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 4, 6 – 0 |- | 1938 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1937 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1936 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 4, 3 – 6, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 2 |- | 1935 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 3, 6 – 1, 3 – 6, 8 – 10, 6 – 2 |- | 1934 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 7 – 5, 2 – 6, 6 – 3, 1 – 6, 7 – 5 |- | 1933 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 4, 8 – 6, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Уилмър Алисън]] || 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[У. Б. Уокър]] || 6 – 2, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1930 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Къмингс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Едгар Муун]] || 6 – 1, 6 – 0, 7 – 5 |- | 1929 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Клифърд Спраул]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1928 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 1, 6 – 4, 2 – 6, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1927 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Шлезингер]] || 7 – 5, 1 – 6, 9 – 7, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1926 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Ескел Андрюс]] || 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1925 || {{флагче|Австралия}} '''[[Норман Пийч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[А. Силер]] || 6 – 4, 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 8 – 6 |- | 1924 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 4, 7 – 9, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1923 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Норман Пийч]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 0 |- | 1922 || {{флагче|Австралия}} '''[[Роналд Томас (тенисист)|Роналд Томас]]''' || {{флагче|Австралия}} Норман Пийч || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1921 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Хоукс (тенисист)|Джон Хоукс]] || walkover |- | 1920 || {{флагче|Австралия}} '''Р. Нийл''' || {{флагче|Австралия}} Ерик Покли || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1919 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} Р. Нийл || 9 – 7, 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1918 || rowspan="3" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Първа световна война]])''' |- | 1917 |- | 1916 |- | 1915 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Марш''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Джоунс || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 0 – 6, 6 – 4 |- | 1914 || {{флагче|Австралия}} '''Джеймс Андерсън''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Джоунс || |- | 1913 || {{флагче|Австралия}} '''Артър О'Хара Ууд''' || {{флагче|Австралия}} Джеймс Андерсън || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1912 || {{флагче|Австралия}} '''Алфред Джоунс''' || {{флагче|Австралия}} Ашли Кембъл || 6 – 3, 3 – 6, 8 – 6, 2 – 1 отказва се |- | 1911 || {{флагче|Австралия}} '''Ашли Кембъл''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 8 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1910 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Хари Паркър''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1909 || {{флагче|Австралия}} '''Родни Хийт''' || {{флагче|Австралия}} Гранвил Г. Шарп || 6 –1 , 3 – 6, 6 – 1, 0 – 6, 6 – 3 |- | 1908 || {{флагче|Австралия}} '''Родни Хийт''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 6 – 4, 7 – 9, 6 – 4 |- | 1907 || {{флагче|Австралия}} '''Хорас Райс''' || {{флагче|Нова Зеландия}} Хари Паркър || 6 – 4, 6 – 3, 3 – 6, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1906 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Стенли Дауст || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1905 || colspan=3 align=center style=background: | '''Не се провежда''' |- | 1904 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1903 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Барни Мърфи || |- | 1902 || {{флагче|Австралия}} '''Уилбърфорс Ийвс''' || {{флагче|Австралия}} Август Керни || 6 – 0, 7 – 5, 1 – 6, 6 – 2 |- | 1901 || {{флагче|Австралия}} '''Август Керни''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 8 – 6, 1 – 6, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1900 || {{флагче|Австралия}} '''Хорас Райс''' || {{флагче|Австралия}} Лесли Пойдевин || 6 – 0, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1899 || {{флагче|Австралия}} '''Август Керни''' || {{флагче|Австралия}} Дейвид Л. Гаден|| 6 – 1, 6 – 0, 12 – 10 |- | 1898 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Alfred Dunlop]] || 14 – 12, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1897 || {{флагче|Австралия}} '''[[Arthur Curtis]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Henry Crossman]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1896 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Horace Rice]] || |- | 1895 || {{флагче|Австралия}} '''[[Henry Crossman]]''' || || |- | 1894 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ben Green]] || 5 – 7, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1893 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1892 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || || |- | 1891 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Wilberforce Eaves]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дъдли Уеб]] || |- | 1890 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || || |- | 1889 || {{флагче|Австралия}} '''[[Percy Colquhoun]]''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1888 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дъдли Уеб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Charles Cropper]] || 6 – 0, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1887 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Robert Fitzgerald (Tennis)|Robert Fitzgerald]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1886 || {{флагче|Австралия}} '''[[Charles Cropper]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Salmon]] || 6 – 0, 6 – 0, 5 – 7, 8 – 6 |- | 1885 || {{флагче|Австралия}} '''[[W. J. Salmon]]''' || {{флагче|Австралия}} [[W. J. Riddell]] || 1 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.medibankinternational.com/ Сидни Интернешънъл] Официален сайт {{Турнири от международната серия на АТП}} [[Категория:Апия Интернешънъл Сидни| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Австралия]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Австралия през 1885 година]] 2ltnevydj3rwnflwiley2khao97xy1f 12398150 12398149 2024-10-29T08:13:18Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398150 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Сидни Интернешънъл | име-оригинал = Sydney International | град = [[Сидни]] | държава = {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Австралия]] | настилка = [[трева]], на открито<br>1885–1988<br>твърда, на открито<br>1989-днес | основан = 1885 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''436 000''' | wta_категория = WTA 500 | wta_състезатели = 30 сингъл<br>24 квалификации <br> 16 двойки | wta_пари = [[щатски долар|$]] '''703 580''' (2022) | уебсайт = http://www.medibankinternational.com www.medibankinternational.com }} '''Сидни Интернешънъл''' ({{lang|en|Sydney International}}) е професионален [[тенис]] турнир, който се провежда ежегодно в [[Сидни]], [[Австралия]]. Води началото си от 1885 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp | заглавие = Medibank International (профил на турнира) | дата = 18 септември 2009 | издател = [[ATP]] (atptennis.com) | език = en | достъп_дата = 2009-09-18 | архив_дата = 2008-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081221100526/http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp }}</ref> и е един от най-старите тенис турнири в света. == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 2023 |- | 2022 || {{флагче|Русия}} '''[[Аслан Карацев]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2021 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 |- | 2019 || {{флагче|Австралия}} '''[[Алекс де Минор]]''' || {{флагче|Италия}} [[Андреас Сепи]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2018 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Алекс де Минор]] || 1 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 2017 || {{флагче|Люксембург}} '''[[Жил Мюлер]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Даниел Еванс]] || 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 2 |- | 2016 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|България}} [[Григор Димитров]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 6<sup>(9–7)</sup> |- | 2015 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|Казахстан}} [[Михаил Кукушкин]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мартин дел Потро]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бърнард Томич]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2013 || {{флагче|Австралия}} '''[[Бърнард Томич]]''' || {{флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] || 6 – 3, 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 3 |- | 2012 || {{flagicon|Финландия}} '''[[Ярко Ниеминен]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жулиен Бенето]] || 6 – 2, 7 – 5 |- | 2011 || {{флагче|Франция}} '''[[Жил Симон]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Виктор Троицки]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2010 || {{флагче|Кипър}} '''[[Маркос Багдатис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2009 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 3, 6 – 7, 6 – 2 |- | 2008 || {{флагче|Русия}} '''[[Дмитрий Турсунов]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Крис Гучионе]] || 7 – 6, 7 – 6 |- | 2007 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Русия}} [[Игор Андреев]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Иво Минарж]] || 7 – 5, 6 – 0 |- | 2004 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 4 – 3 отказва се |- | 2003 || {{флагче|Южна Корея}} '''[[Хиунг-Тайк Ли]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 4 – 6, 7 – 6, 7 – 6 |- | 2002 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Чела]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2001 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2000 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] || 6 – 4, 6 – 0 |- | 1999 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1998 || {{флагче|Словакия}} '''[[Карол Кучера]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Тим Хенман]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Тим Хенман]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|САЩ}} '''[[Патрик Макенроу]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] || 6 – 2, 7 – 6 |- | 1994 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Иван Лендъл]] || 7 – 6, 6 – 4 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 7 – 6, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Франция}} '''[[Ги Форже]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|Франция}} '''[[Яник Ноа]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл-Уве Шееб]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Аарон Крикстейн]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Черкасов]] || 7 – 5, 6 – 1 |- | 1988 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Чехия}} '''[[Милослав Мечирж]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Питър Дуън]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1986 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' |- | 1985 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Льоконт]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Кели Евернден]] || 6 – 7, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1984 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сами Джамалва Дж.]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майк Бауер]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1982 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Александър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]] || 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Луис]] || 6 – 4, 7 – 6, 6 – 3 |- | 1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Фриц Буенинг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6 |- | 1979 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ханк Пфистер]] || 6 – 4, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ким Уорик]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 7, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Роско Танер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 6 – 3 |- | 1976 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Дик Стоктън]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1975 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рос Кейс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Маркс]] || 6 – 2, 6 – 1, |- | 1974 дек || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Фил Дент]] || 7 – 6, 4 – 6, 3 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1974 яну || {{флагче|Австралия}} '''[[Джоф Мастърс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Колин Дибли]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1973 || {{флагче|Австралия}} '''[[Малкълм Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1972 || {{флагче|СССР|1955}} '''[[Александър Метревели]]''' || {{флагче|Франция}} [[Патрис Домингес]] || 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1971 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Александър]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Криъли]] || |- | 1969 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] || 6 – 4, 4 – 6, 9 – 7, 12 – 10 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 1, 8 – 6 |- | 1966 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкъмб]] || 12 – 10, 6:0, 6:0 |- | 1965 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Нюкъмб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Артър Аш]] || 6 – 8, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 4 – 6, 6 – 3, 11 – 9, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1963 || {{флагче|САЩ}} '''[[Денис Ралстън]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Майк Сангстър]] || 6 – 8, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Флетчър]] || 6 – 4, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бари Маккей]] || 10 – 8, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 11 – 9, 8 – 6, 6 – 3 |- | 1958 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ърл Бухолц]] || 6 – 0, 6 – 1, 7 – 9, 6 – 2 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1956 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 2, 6 – 3, 2 – 6, 6 – 1 |- | 1954 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рекс Хартуиг]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1953 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 8 – 6, 4 – 6, 9 – 7, 10 – 8 |- | 1952 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Кен Макгрегър]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1951 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 4 – 6, 9 – 7, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1950 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Арт Ларсен]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1949 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бил Сидуел]] || 6 – 3, 10 – 8, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1948 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 6 – 4, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1947 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Джеймс Бринк]] || 6 – 4, 6 – 2, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1946 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дини Пайлс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1945 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дини Пайлс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1944 || rowspan="4" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 3, 4 – 6, 10 – 8, 6 – 8, 6 – 1 |- | 1939 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 4, 6 – 0 |- | 1938 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1937 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1936 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 4, 3 – 6, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 2 |- | 1935 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 3, 6 – 1, 3 – 6, 8 – 10, 6 – 2 |- | 1934 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 7 – 5, 2 – 6, 6 – 3, 1 – 6, 7 – 5 |- | 1933 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 4, 8 – 6, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Уилмър Алисън]] || 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[У. Б. Уокър]] || 6 – 2, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1930 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Къмингс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Едгар Муун]] || 6 – 1, 6 – 0, 7 – 5 |- | 1929 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Клифърд Спраул]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1928 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 1, 6 – 4, 2 – 6, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1927 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Шлезингер]] || 7 – 5, 1 – 6, 9 – 7, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1926 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Ескел Андрюс]] || 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1925 || {{флагче|Австралия}} '''[[Норман Пийч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[А. Силер]] || 6 – 4, 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 8 – 6 |- | 1924 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 4, 7 – 9, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1923 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Норман Пийч]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 0 |- | 1922 || {{флагче|Австралия}} '''[[Роналд Томас (тенисист)|Роналд Томас]]''' || {{флагче|Австралия}} Норман Пийч || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1921 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Хоукс (тенисист)|Джон Хоукс]] || walkover |- | 1920 || {{флагче|Австралия}} '''Р. Нийл''' || {{флагче|Австралия}} Ерик Покли || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1919 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} Р. Нийл || 9 – 7, 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1918 || rowspan="3" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Първа световна война]])''' |- | 1917 |- | 1916 |- | 1915 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Марш''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Джоунс || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 0 – 6, 6 – 4 |- | 1914 || {{флагче|Австралия}} '''Джеймс Андерсън''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Джоунс || |- | 1913 || {{флагче|Австралия}} '''Артър О'Хара Ууд''' || {{флагче|Австралия}} Джеймс Андерсън || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1912 || {{флагче|Австралия}} '''Алфред Джоунс''' || {{флагче|Австралия}} Ашли Кембъл || 6 – 3, 3 – 6, 8 – 6, 2 – 1 отказва се |- | 1911 || {{флагче|Австралия}} '''Ашли Кембъл''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 8 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1910 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Хари Паркър''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1909 || {{флагче|Австралия}} '''Родни Хийт''' || {{флагче|Австралия}} Гранвил Г. Шарп || 6 –1 , 3 – 6, 6 – 1, 0 – 6, 6 – 3 |- | 1908 || {{флагче|Австралия}} '''Родни Хийт''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 6 – 4, 7 – 9, 6 – 4 |- | 1907 || {{флагче|Австралия}} '''Хорас Райс''' || {{флагче|Нова Зеландия}} Хари Паркър || 6 – 4, 6 – 3, 3 – 6, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1906 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Стенли Дауст || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1905 || colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1904 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1903 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Барни Мърфи || |- | 1902 || {{флагче|Австралия}} '''Уилбърфорс Ийвс''' || {{флагче|Австралия}} Август Керни || 6 – 0, 7 – 5, 1 – 6, 6 – 2 |- | 1901 || {{флагче|Австралия}} '''Август Керни''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 8 – 6, 1 – 6, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1900 || {{флагче|Австралия}} '''Хорас Райс''' || {{флагче|Австралия}} Лесли Пойдевин || 6 – 0, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1899 || {{флагче|Австралия}} '''Август Керни''' || {{флагче|Австралия}} Дейвид Л. Гаден|| 6 – 1, 6 – 0, 12 – 10 |- | 1898 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Кросман''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Дънлоп || 14 – 12, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1897 || {{флагче|Австралия}} '''Артър Къртис''' || {{флагче|Австралия}} Хенри Кросман || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1896 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Кросман''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 0 |- | 1895 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Кросман''' ||{{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1894 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Бен Грийн || 5 – 7, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1893 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Бен Грийн || 2 – 6, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 3, 7 – 5 |- | 1892 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Бен Грийн || 6 – 4, 2 – 6, 5 – 7, 10 – 8, 9 – 7 |- | 1891 || {{флагче|Великобритания}} '''Уилбърфорс Ийвс''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1890 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Хърбърт Е. Уеб || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1889 || {{флагче|Австралия}} '''Пърси Колхон''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1888 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Чарлз Кропър || 6 – 0, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1887 || {{флагче|Австралия}} '''Чарлз Кропър''' || {{флагче|Австралия}} Робърт Фицджералд || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1886 || {{флагче|Австралия}} '''Чарлз Кропър''' || {{флагче|Австралия}} У. Джей. Салмън || 6 – 0, 6 – 0, 5 – 7, 8 – 6 |- | 1885 || {{флагче|Австралия}} '''У. Джей. Салмън''' || {{флагче|Австралия}} У. Джей. Салмън || 1 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.medibankinternational.com/ Сидни Интернешънъл] Официален сайт {{Турнири от международната серия на АТП}} [[Категория:Апия Интернешънъл Сидни| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Австралия]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Австралия през 1885 година]] p66kmnug80630q3rimdpslnbp5r495j 12398151 12398150 2024-10-29T08:14:09Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398151 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Сидни Интернешънъл | име-оригинал = Sydney International | град = [[Сидни]] | държава = {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Австралия]] | настилка = [[трева]], на открито<br>1885–1988<br>твърда, на открито<br>1989-днес | основан = 1885 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''436 000''' | wta_категория = WTA 500 | wta_състезатели = 30 сингъл<br>24 квалификации <br> 16 двойки | wta_пари = [[щатски долар|$]] '''703 580''' (2022) | уебсайт = http://www.medibankinternational.com www.medibankinternational.com }} '''Сидни Интернешънъл''' ({{lang|en|Sydney International}}) е професионален [[тенис]] турнир, който се провежда ежегодно в [[Сидни]], [[Австралия]]. Води началото си от 1885 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp | заглавие = Medibank International (профил на турнира) | дата = 18 септември 2009 | издател = [[ATP]] (atptennis.com) | език = en | достъп_дата = 2009-09-18 | архив_дата = 2008-12-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081221100526/http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/338.asp }}</ref> и е един от най-старите тенис турнири в света. == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 2023 |- | 2022 || {{флагче|Русия}} '''[[Аслан Карацев]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2021 || rowspan="2" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 |- | 2019 || {{флагче|Австралия}} '''[[Алекс де Минор]]''' || {{флагче|Италия}} [[Андреас Сепи]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2018 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Алекс де Минор]] || 1 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 2017 || {{флагче|Люксембург}} '''[[Жил Мюлер]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Даниел Еванс]] || 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 2 |- | 2016 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|България}} [[Григор Димитров]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 6<sup>(9–7)</sup> |- | 2015 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Виктор Троицки]]''' || {{флагче|Казахстан}} [[Михаил Кукушкин]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мартин дел Потро]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бърнард Томич]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2013 || {{флагче|Австралия}} '''[[Бърнард Томич]]''' || {{флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] || 6 – 3, 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 3 |- | 2012 || {{flagicon|Финландия}} '''[[Ярко Ниеминен]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жулиен Бенето]] || 6 – 2, 7 – 5 |- | 2011 || {{флагче|Франция}} '''[[Жил Симон]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Виктор Троицки]] || 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2010 || {{флагче|Кипър}} '''[[Маркос Багдатис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2009 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 3, 6 – 7, 6 – 2 |- | 2008 || {{флагче|Русия}} '''[[Дмитрий Турсунов]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Крис Гучионе]] || 7 – 6, 7 – 6 |- | 2007 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Русия}} [[Игор Андреев]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Иво Минарж]] || 7 – 5, 6 – 0 |- | 2004 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 4 – 3 отказва се |- | 2003 || {{флагче|Южна Корея}} '''[[Хиунг-Тайк Ли]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 4 – 6, 7 – 6, 7 – 6 |- | 2002 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Чела]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2001 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2000 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] || 6 – 4, 6 – 0 |- | 1999 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1998 || {{флагче|Словакия}} '''[[Карол Кучера]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Тим Хенман]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Тим Хенман]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тод Мартин]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|САЩ}} '''[[Патрик Макенроу]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] || 6 – 2, 7 – 6 |- | 1994 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Иван Лендъл]] || 7 – 6, 6 – 4 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 7 – 6, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Франция}} '''[[Ги Форже]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|Франция}} '''[[Яник Ноа]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл-Уве Шееб]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Аарон Крикстейн]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Черкасов]] || 7 – 5, 6 – 1 |- | 1988 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Чехия}} '''[[Милослав Мечирж]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Питър Дуън]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1986 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' |- | 1985 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Льоконт]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Кели Евернден]] || 6 – 7, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1984 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сами Джамалва Дж.]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майк Бауер]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1982 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Александър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Фицджералд (тенис)|Джон Фицджералд]] || 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Крис Луис]] || 6 – 4, 7 – 6, 6 – 3 |- | 1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Фриц Буенинг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6 |- | 1979 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ханк Пфистер]] || 6 – 4, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Тим Уилкинсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ким Уорик]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 7, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Роско Танер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 6 – 3 |- | 1976 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Дик Стоктън]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1975 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рос Кейс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Маркс]] || 6 – 2, 6 – 1, |- | 1974 дек || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Фил Дент]] || 7 – 6, 4 – 6, 3 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1974 яну || {{флагче|Австралия}} '''[[Джоф Мастърс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Колин Дибли]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1973 || {{флагче|Австралия}} '''[[Малкълм Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1972 || {{флагче|СССР|1955}} '''[[Александър Метревели]]''' || {{флагче|Франция}} [[Патрис Домингес]] || 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1971 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фил Дент]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Александър]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Криъли]] || |- | 1969 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] || 6 – 4, 4 – 6, 9 – 7, 12 – 10 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || rowspan="1" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Тони Роуч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 1, 8 – 6 |- | 1966 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкъмб]] || 12 – 10, 6:0, 6:0 |- | 1965 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Нюкъмб]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Артър Аш]] || 6 – 8, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 4 – 6, 6 – 3, 11 – 9, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1963 || {{флагче|САЩ}} '''[[Денис Ралстън]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Майк Сангстър]] || 6 – 8, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Флетчър]] || 6 – 4, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 8 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бари Маккей]] || 10 – 8, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Фрейзър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 11 – 9, 8 – 6, 6 – 3 |- | 1958 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ърл Бухолц]] || 6 – 0, 6 – 1, 7 – 9, 6 – 2 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1956 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 6 – 2, 6 – 3, 2 – 6, 6 – 1 |- | 1954 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рекс Хартуиг]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1953 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лю Хоуд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 8 – 6, 4 – 6, 9 – 7, 10 – 8 |- | 1952 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Кен Макгрегър]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1951 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 4 – 6, 9 – 7, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1950 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Арт Ларсен]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1949 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Бил Сидуел]] || 6 – 3, 10 – 8, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1948 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 6 – 4, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1947 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Джеймс Бринк]] || 6 – 4, 6 – 2, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1946 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Дини Пайлс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1945 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дини Пайлс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1944 || rowspan="4" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 3, 4 – 6, 10 – 8, 6 – 8, 6 – 1 |- | 1939 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 4, 6 – 0 |- | 1938 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1937 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ейдриън Куист]] || 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1936 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 4, 3 – 6, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 2 |- | 1935 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 3, 6 – 1, 3 – 6, 8 – 10, 6 – 2 |- | 1934 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 7 – 5, 2 – 6, 6 – 3, 1 – 6, 7 – 5 |- | 1933 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 6 – 4, 8 – 6, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Уилмър Алисън]] || 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[У. Б. Уокър]] || 6 – 2, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Хари Хопман]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1930 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Къмингс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Едгар Муун]] || 6 – 1, 6 – 0, 7 – 5 |- | 1929 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Клифърд Спраул]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1928 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 1, 6 – 4, 2 – 6, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1927 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джак Крофърд]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Ричард Шлезингер]] || 7 – 5, 1 – 6, 9 – 7, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1926 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Калмс]]''' || {{флагче|Нова Зеландия}} [[Ескел Андрюс]] || 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1925 || {{флагче|Австралия}} '''[[Норман Пийч]]''' || {{флагче|Австралия}} [[А. Силер]] || 6 – 4, 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 8 – 6 |- | 1924 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джеймс Уилард]] || 6 – 4, 7 – 9, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1923 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Норман Пийч]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 0 |- | 1922 || {{флагче|Австралия}} '''[[Роналд Томас (тенисист)|Роналд Томас]]''' || {{флагче|Австралия}} Норман Пийч || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 8, 6 – 3 |- | 1921 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джералд Патерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Хоукс (тенисист)|Джон Хоукс]] || walkover |- | 1920 || {{флагче|Австралия}} '''Р. Нийл''' || {{флагче|Австралия}} Ерик Покли || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1919 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джеймс Андерсън (тенисист)|Джеймс Андерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} Р. Нийл || 9 – 7, 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1918 || rowspan="3" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Първа световна война]])''' |- | 1917 |- | 1916 |- | 1915 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Марш''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Джоунс || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 0 – 6, 6 – 4 |- | 1914 || {{флагче|Австралия}} '''Джеймс Андерсън''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Джоунс || 7 – 5, 3 – 6, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1913 || {{флагче|Австралия}} '''Артър О'Хара Ууд''' || {{флагче|Австралия}} Джеймс Андерсън || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 0 |- | 1912 || {{флагче|Австралия}} '''Алфред Джоунс''' || {{флагче|Австралия}} Ашли Кембъл || 6 – 3, 3 – 6, 8 – 6, 2 – 1 отказва се |- | 1911 || {{флагче|Австралия}} '''Ашли Кембъл''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 8 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1910 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Хари Паркър''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1909 || {{флагче|Австралия}} '''Родни Хийт''' || {{флагче|Австралия}} Гранвил Г. Шарп || 6 –1 , 3 – 6, 6 – 1, 0 – 6, 6 – 3 |- | 1908 || {{флагче|Австралия}} '''Родни Хийт''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 6 – 4, 7 – 9, 6 – 4 |- | 1907 || {{флагче|Австралия}} '''Хорас Райс''' || {{флагче|Нова Зеландия}} Хари Паркър || 6 – 4, 6 – 3, 3 – 6, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1906 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Стенли Дауст || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1905 || colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1904 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1903 || {{флагче|Австралия}} '''Гилбърт Шарп''' || {{флагче|Австралия}} Барни Мърфи || |- | 1902 || {{флагче|Австралия}} '''Уилбърфорс Ийвс''' || {{флагче|Австралия}} Август Керни || 6 – 0, 7 – 5, 1 – 6, 6 – 2 |- | 1901 || {{флагче|Австралия}} '''Август Керни''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 8 – 6, 1 – 6, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1900 || {{флагче|Австралия}} '''Хорас Райс''' || {{флагче|Австралия}} Лесли Пойдевин || 6 – 0, 6 – 1, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1899 || {{флагче|Австралия}} '''Август Керни''' || {{флагче|Австралия}} Дейвид Л. Гаден|| 6 – 1, 6 – 0, 12 – 10 |- | 1898 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Кросман''' || {{флагче|Австралия}} Алфред Дънлоп || 14 – 12, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1897 || {{флагче|Австралия}} '''Артър Къртис''' || {{флагче|Австралия}} Хенри Кросман || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1896 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Кросман''' || {{флагче|Австралия}} Хорас Райс || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 0 |- | 1895 || {{флагче|Австралия}} '''Хенри Кросман''' ||{{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1894 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Бен Грийн || 5 – 7, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1893 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Бен Грийн || 2 – 6, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 3, 7 – 5 |- | 1892 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Бен Грийн || 6 – 4, 2 – 6, 5 – 7, 10 – 8, 9 – 7 |- | 1891 || {{флагче|Великобритания}} '''Уилбърфорс Ийвс''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 8 – 6 |- | 1890 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Хърбърт Е. Уеб || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1889 || {{флагче|Австралия}} '''Пърси Колхон''' || {{флагче|Австралия}} Дъдли Уеб || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1888 || {{флагче|Австралия}} '''Дъдли Уеб''' || {{флагче|Австралия}} Чарлз Кропър || 6 – 0, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1887 || {{флагче|Австралия}} '''Чарлз Кропър''' || {{флагче|Австралия}} Робърт Фицджералд || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 0 |- | 1886 || {{флагче|Австралия}} '''Чарлз Кропър''' || {{флагче|Австралия}} У. Джей. Салмън || 6 – 0, 6 – 0, 5 – 7, 8 – 6 |- | 1885 || {{флагче|Австралия}} '''У. Джей. Салмън''' || {{флагче|Австралия}} У. Джей. Салмън || 1 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.medibankinternational.com/ Сидни Интернешънъл] Официален сайт {{Турнири от международната серия на АТП}} [[Категория:Апия Интернешънъл Сидни| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Австралия]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Австралия през 1885 година]] ayox9sg1zsisym8nycsrmnl5z0hpjlc 0 257004 12398155 12381475 2024-10-29T08:17:50Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12398155 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Пасифик Коуст Чемпиъншипс | име-оригинал = Pacific Coast Championships | град = [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]], [[Калифорния]] | държава = {{флагче с име|САЩ}} | настилка = твърда, на закрито (зала) | основан = 1889 | закрит = 2013 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл/<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = '''[[щатски долар|$]] 623 730''' (2013) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = http://www.sapopentennis.com www.sapopentennis.com }} '''Пасифик Коуст Чемпиъншипс''' ({{lang|en|Pacific Coast Championships}}) известен също, и като САП Оупън, професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]], [[Калифорния]], [[САЩ]]. == История == Първенството на Тихоокеанското крайбрежие е ежегоден турнир по тенис за мъже, основан като Първенството на Тихоокеанските щати или Секционното първенство на Тихоокеанското крайбрежие, известно още като Международното първенство на Тихоокеанското крайбрежие. Това е вторият най-стар тенис турнир в Съединените щати и се провежда от 1889 г. до 2013 г.<ref>{{cite magazine|title=So long California: SAP Open leaving a lot of history behind|url=http://sportsillustrated.cnn.com/tennis/news/20130205/sap-open-tennis-san-jose-rio-de-janeiro/|magazine=Sports Illustrated|last=Jenkins|first=Bruce|достъп_дата=2024-02-24|архив_дата=2013-07-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130726024515/http://sportsillustrated.cnn.com/tennis/news/20130205/sap-open-tennis-san-jose-rio-de-janeiro/|url-status=dead}}</ref> Последното му издание през 2013 година е известно със спонсорираното си име САП оупън (SAP Open), от серия ATP 250 на Асоциацията на професионалистите по тенис и се играе на закрито на твърди кортове в САП Център в Сан Хосе. == Финали == === Сингъл === {|class="wikitable" style="font-size:95%" |- !width="100"|Домакин !Година !width="200"|Шампион !width="190"|Финалист !width="180"|Резултат |- ! rowspan="20" style="background:#ededed" |[[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]] | 2013 || {{флагче|Канада}} '''[[Милош Раонич]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | [[САП Оупън 2012|2012]] || {{флагче|Канада}} '''[[Милош Раонич]]''' || {{флагче|Узбекистан}} [[Денис Истомин]] || 7 – 6<sup>(7–3)</sup>, 6 – 2 |- | 2011 || {{флагче|Канада}} '''[[Милош Раонич]]''' || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Вердаско]] || 7 – 6<sup>(8–6)</sup>, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2010 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Вердаско]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Анди Родик]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Радек Щепанек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Марди Фиш]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 2008 || {{флагче|САЩ}} '''[[Анди Родик]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Радек Щепанек]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2007 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Иво Карлович]] || 6 – 7<sup>(7–3)</sup>, 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2006 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лейтън Хюит]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 6 |- | 2005 || {{флагче|САЩ}} '''[[Анди Родик]]''' || {{флагче|Франция}} [[Сирил Солне]] || 6 – 0, 6 – 4 |- | 2004 || {{флагче|САЩ}} '''[[Анди Родик]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Марди Фиш]] || 7 – 6<sup>(15–13)</sup>, 6 – 4 |- | 2003 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' || {{флагче|Италия}} [[Давиде Сангинети]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2002 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 4 – 6, 7 – 6<sup>(8–6)</sup>, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2001 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Грег Руседски]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 2000 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Микаел Тилстрьом]] || 7 – 5, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1999 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сесил Мамит]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1998 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Грег Руседски]] || 3 – 6, 5 – 0 отказва се |- | 1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || 6 – 2, 1 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Италия}} '''[[Ренцо Фурлан]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || 3 – 6, 6 – 3, 7 – 5 |- ! rowspan="20" style="background:#ededed" |[[Сан Франциско]] | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брад Гилбърт]] || 6 – 2, 6 – 7<sup>(4–7)</sup>, 6 – 2 |- | 1992 || {{флагче|САЩ}} '''[[Майкъл Ченг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джим Къриър]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 1991 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дарън Кейхил]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брад Гилбърт]] || 6 – 2, 3 – 6, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тод Вицкен]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Брад Гилбърт]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Андерс Ярид]] || 7 – 5, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|САЩ}} '''[[Майкъл Ченг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Йохан Крик]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Швеция}} '''[[Петер Лундгрен]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джим Пю]] || 6 – 1, 7 – 5 |- | 1986 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Макенроу]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джими Конърс]] || 7 – 6, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Стефан Едберг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Йохан Крик]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1984 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Макенроу]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брад Гилбърт]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джон Макенроу]] || 3 – 6, 7 – 6<sup>(7–4)</sup>, 6 – 4 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Макенроу]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джими Конърс]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Елиът Телчър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Елиът Телчър]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1 |- | 1979 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Макенроу]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Питър Флеминг]] || 4 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Макенроу]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Дик Стоктън]] || 2 – 6, 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъч Уолтс]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Готфрид]] || 4 – 6, 6 – 3, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|САЩ}} '''[[Роско Танер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Готфрид]] || 4 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Вилас]] || 6 – 0, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 1974 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рос Кейс]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Артър Аш]] || 6 – 3, 5 – 7, 6 – 4 |- ! rowspan="1" style="background:#ededed" |[[Аламо (Калифорния)|Аламо]] | 1973 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Бьорн Борг]] || 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- ! rowspan="1" style="background:#ededed" |[[Олбани (Калифорния)|Олбани]] | 1972 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джими Конърс]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Роско Танер]] || 6 – 2, 7 – 6 |- ! rowspan="23" style="background:#ededed" |[[Бъркли]] | 1971 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Кен Розуол]] || 6 – 4, 6 – 4, 7 – 6 |- | 1970 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Клиф Ричи]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|САЩ}} '''[[Стан Смит]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Клиф Ричи]] || 6 – 2, 6 – 3 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|САЩ}} '''[[Стан Смит]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джим Макманъс]] || 10 – 8, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1967 || {{флагче|САЩ}} '''[[Чарлз Пасарел]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Клиф Ричи]] || 7 – 5, 8 – 6 |- | 1966 || {{флагче|Австралия}} '''[[Фред Стол]]''' || {{флагче|Пуерто Рико}} [[Чарлз Пасарел]] || 6 – 4, 2 – 6, 6 – 4 |- | 1965 || {{флагче|САЩ}} '''[[Марти Рисен]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Денис Ралстън]] || 5 – 7, 3 – 6, 6 – 1, 6 – 4, 8 – 6 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == [[Категория:САП Оупън| ]] [[Категория:Турнири по тенис в САЩ]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Турнири по тенис на закрито]] 6nbdneuees84qc0hspgllq8b53lrvm8 0 257013 12398152 12391587 2024-10-29T08:15:12Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398152 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Los Angeles Open | град = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]] | държава = {{флагче с име|САЩ}} | настилка = твърди, на открито | основан = 1927 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл/<br>32 квалификации <br> 16 двойки | atp_пари = '''[[щатски долар|$]] 557 550''' (2012) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = http://www.latennisopen.com www.latennisopen.com }} '''Лос Анджелис Оупън''' ({{lang|en|Los Angeles Open}}) е турнир по [[тенис]] за мъже, който се провежда в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]]. == История == Откритото първенство на Лос Анджелис е турнир по тенис, провеждан в Лос Анджелис, Съединените щати от 1927 г. до 2012 г. Той включва състезание за жени до 1974 г., когато Линда Луис печели последната титла при дамите. Впоследствие се превръща в турнир само за мъже и се интегрира в професионалната тенис верига на ATP. Първото издание е известно като Югозападен Тихоокеански Шампионат (Pacific Southwest Championships). Организатор е Пери Джонс и се провежда в Лос Анджелис Тенис Клуб (LATC) от октомври 1927 г. [[Бил Тилдън]] и Кеа Боуман са първите шампиони на сингъл.<ref>{{cite book|editor1-last=Wright|editor1-first=Irvine C.|title=Wright & Ditson's Lawn Tennis Guide for 1928|date=1928|publisher=Wright & Ditson|location=Boston|pages=133–134}}</ref> Турнирът бързо се превръща в престижно събитие в тенис календара.<ref name=baltzell>{{cite book|last1=Baltzell|first1=E. Digby|author-link= E. Digby Baltzell|title=Sporting Gentlemen : Men's Tennis from the Age of Honor to the Cult of the Superstar|url=https://archive.org/details/sportinggentleme0000balt|date=1995|publisher=Free Press|location=New York [u.a.]|isbn=9780029013151|pages=[https://archive.org/details/sportinggentleme0000balt/page/233 233]–241}}</ref> == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- |2012 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сам Куери]]''' (3) || {{флагче|Литва}} [[Ричардас Беранкис]] || 6 – 0, 6 – 2 |- |2011 || {{флагче|Латвия}} '''[[Ернест Гулбис]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Марди Фиш]] || 5 – 7, 6 – 4, 6 – 4 |- |2010 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сам Куери]]''' (2) || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 5 – 7, 7 – 6<sup>(7–2)</sup>, 6 – 3 |- |2009 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сам Куери]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Карстен Бол]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- |2008 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мартин дел Потро]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Анди Родик]] || 6 – 1, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- |2007 || {{флагче|Чехия}} '''[[Радек Щепанек]]'''|| {{флагче|САЩ}} [[Джеймс Блейк]] || 7 – 6<sup>(9–7)</sup>, 5 – 7, 6 – 2 |- |2006 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' (2) || {{флагче|Русия}} [[Дмитрий Турсунов]] || 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- |2005 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' (4) || {{флагче|Люксембург}} [[Жил Мюлер]] || 6 – 4, 7 – 5 |- |2004 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Николас Кифер]] || 7 – 6<sup>(8–6)</sup>, 6 – 4 |- |2003 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лейтън Хюит]] || 6 – 3, 4 – 6, 7 – 5 |- |2002 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' (3) || {{флагче|САЩ}} [[Ян-Майкъл Гембил]] || 6 – 2, 6 – 4 |- |2001 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] || 6 – 4, 6 – 2 |- |2000 || {{флагче|САЩ}} '''[[Майкъл Ченг]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Ян-Майкъл Гембил]] || 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 3, отказва се |- |1999 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 7 – 6<sup>(7–3)</sup>, 7 – 6<sup>(7–1)</sup> |- |1998 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Тим Хенман]] || 6 – 4, 6 – 4 |- |1997 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джим Къриър]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Томас Енквист]] || 6 – 4, 6 – 4 |- |1996 || {{флагче|САЩ}} '''[[Майкъл Ченг]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]] || 6 – 4, 6 – 3 |- |1995 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Томас Енквист]] || 6 – 7<sup>(7–9)</sup>, 7 – 6<sup>(7–4)</sup>, 6 – 2 |- |1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Борис Бекер]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Марк Уудфорд]] || 6 – 2, 6 – 2 |- |1993 || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Рихард Крайчек]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || 0 – 6, 7 – 6<sup>(7–3)</sup>, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- |1992 || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Рихард Крайчек]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Марк Уудфорд]] || 6 – 4, 2 – 6, 6 – 4 |- |1991 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пийт Сампрас]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брад Гилбърт]] || 6 – 2, 6 – 7<sup>(5–7)</sup>, 6 – 3 |- |1990 || {{флагче|Швеция}} '''[[Стефан Едберг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || 7 – 6, 2 – 6, 7 – 6 |- |1989 || {{флагче|САЩ}} '''[[Аарон Крикстейн]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || 2 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- |1988 || {{флагче|Швеция}} '''[[Микаел Пернфорс]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 2, 7 – 5 |- |1987 || {{флагче|САЩ}} '''[[Дейвид Пейт]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] || 6 – 4, 6 – 4 |- |1986 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Макенроу]]''' (2) || {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] || 6 – 2, 6 – 3 |- |1985 || {{флагче|САЩ}} '''[[Пол Анакон]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] || 7 – 6, 6 – 7, 7 – 6 |- |1984 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джими Конърс]]''' (4) || {{флагче|САЩ}} [[Елиът Телчър]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 4 |- |1983 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Йохан Крийк]] || 7 – 6, 6 – 1 |- |1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джими Конърс]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Мер Пърсел]] || 6 – 2, 6 – 1 |- |1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Макенроу]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сенди Майер]] || 6 – 7, 6 – 3, 6 – 3 |- |1980 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Тичър]] || 6 – 3, 6 – 2 |- |1979 || {{флагче|САЩ}} '''[[Питър Флеминг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джон Макенроу]] || 6 – 4, 6 – 4 |- |1978 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' (3) || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Готфрид]] || 6 – 2, 6 – 4 |- |1977 || {{флагче|САЩ}} '''[[Стан Смит]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Брайън Готфрид]] || 7 – 5, 3 – 6 6 – 4 |- |1976 || {{флагче|САЩ}} '''[[Брайън Готфрид]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Артър Аш]] || 6 – 2, 6 – 2 |- |1975 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Роско Танер]] || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- |1974 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джими Конърс]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Харолд Соломон]] || 6 – 3, 6 – 1 |- |1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джими Конърс]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Том Окер]] || 7 – 5, 7 – 6 |- |1972 || {{флагче|САЩ}} '''[[Стан Смит]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Роско Танер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- |1971 || {{флагче|САЩ}} '''[[Панчо Гонзалес]]''' (3) || {{флагче|САЩ}} [[Джими Конърс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 3 |- |1970 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' (2) || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкомб]] || 4 – 6, 6 – 4, 7 – 6 |- |1969 || {{флагче|САЩ}} '''[[Панчо Гонзалес]]''' (2) || {{флагче|САЩ}} [[Клиф Ричи]] || 6 – 0, 7 – 5 |- |1968 || {{флагче|Австралия}} '''[[Род Лейвър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 4 – 6, 6 – 0, 6 – 0 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- |1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' (4) || {{флагче|САЩ}} [[Марти Рийсен]] || 12 – 14, 6 – 3, 6 – 4 |- |1966 || {{флагче|САЩ}} '''[[Ален Фокс]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 6 – 3, 6 – 3 |- |1965 || {{флагче|САЩ}} '''[[Денис Ралстън]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Артър Аш]] || 6 – 4, 6 – 3 |- |1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' (3) || {{флагче|САЩ}} [[Денис Ралстън]] || 6 – 3, 6 – 3 |- |1963 || {{флагче|САЩ}} '''[[Артър Аш]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Уитни Рийд]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 2 |- |1962 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' (2) || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] || 16 – 14, 6 – 3 |- |1961 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джон Дъглас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 6 – 2, 1 – 6, 6 – 4 |- |1960 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бари Маккей]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Ърл Бухолц]] || 5 – 7, 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 |- |1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Индия}} [[Раманатан Кришнан]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 0, 6 – 4 |- |1958 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Хамилтън Ричардсън]]''' || {{флагче|Перу}} [[Алекс Олмедо]] || 7 – 5, 6 – 2, 4 – 6, 9 – 7 |- |1957 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' (3) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Гилбърт Шиа]] || 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- |1956 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Хърбърт Флам]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Кен Розуол]] || 4 – 6, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 3, 7 – 5 |- |1955 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Тони Трабърт]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Хърбърт Флам]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 |- |1954 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' (2) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Тони Трабърт]] || 7 – 5, 6 – 3, 6 – 4 |- |1953 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Вик Сейксас]] || 6 – 4, 1 – 6, 3 – 6, 6 – 1, 6 – 4 |- |1952 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Вик Сейксас]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Франк Седжман]] || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 4 |- |1951 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' (2) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Тони Трабърт]] || 6 – 3, 6 – 3, 2 – 6, 6 – 4 |- |1950 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Тед Шрьодер]] || 9 – 7, 6 – 3, 6 – 2 |- |1949 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Панчо Гонзалес]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Тед Шрьодер]] || 6 – 3, 9 – 11, 8 – 6, 6 – 4 |- |1948 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Тед Шрьодер]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Франк Паркър]] || 4 – 6, 7 – 9, 7 – 5, отказва се |- |1947 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Джак Креймър]]''' (3) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Тед Шрьодер]] || 10 – 8, 6 – 4, 6 – 4 |- |1946 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Джак Креймър]]''' (2) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Тед Шрьодер]] || 6 – 2, 6 – 8, 6 – 2, 8 – 6 |- |1945 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Франк Паркър]]''' (4) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Хърбърт Флам]] || 6 – 2, 6 – 4 |- |1944 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Франк Паркър]]''' (3) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Уилям Талбърт]] || 6 – 4, 6 – 8, 8 – 6 |- |1943 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Джак Креймър]]''' || {{flagicon|ECU}} [[Панчо Сегура]] || 0 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- |1942 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Франк Паркър]]''' (2) || {{flagicon|ECU}} [[Панчо Сегура]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- |1941 ||| {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Франк Паркър]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Франк Ковакс]] || 7 – 5, 6 – 0, 6 – 1 |- |1940 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Боби Ригс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Донълд Макнийл]] || 5 – 7, 2 – 6, 6 – 0, 12 – 10, 6 – 3 |- |1939 || {{флагче|Австралия}} '''[[Джон Бромич]]''' || {{флагче|Югославия}} [[Ференц Пунчич]] || 4 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 4 |- |1938 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ейдриън Куист]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Бромич]] || 6 – 3, 0 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- |1937 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Доналд Бъдж]]''' (3) || {{флагче|Германия|1935}} [[Готфрид фон Крам]] || 2 – 6, 7 – 5, 6 – 4, 7 – 5 |- |1936 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Доналд Бъдж]]''' (2) || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |1935 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Доналд Бъдж]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Родерик Менцел]] || 1 – 6, 11 – 9, 6 – 3, отказва се |- |1934 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Фред Пери]]''' (3) || {{флагче|САЩ|1912}} [[Лестър Стоуфен]] || 10 – 8, 6 – 4, 6 – 3 |- |1933 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Фред Пери]]''' (2) || {{флагче|Япония}} [[Джиро Сатох]] || 6 – 4, 1 – 6, 6 – 0, 7 – 5 |- |1932 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Фред Пери]]''' || {{флагче|Япония}} [[Джиро Сатох]] || 6 – 2, 6 – 4, 7 – 5 |- |1931 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' (2) || {{флагче|Великобритания}} [[Фред Пери]] || 8 – 10, 6 – 3, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- |1930 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Елсуърт Вайнс]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Грегъри Мангин]] || 14 – 12, 6 – 3, 6 – 4 |- |1929 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Джон Дъг]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Джон Ван Рин]] || 8 – 10, 7 – 5, 9 – 7, 8 – 6 |- |1928 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Коше]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристиан Босус]] || 2 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- |1927 || {{флагче|САЩ|1912}} '''[[Бил Тилдън]]''' || {{флагче|САЩ|1912}} [[Франсис Хънтър]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == [[Категория:Турнири по тенис в САЩ]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] [[Категория:Спорт в Лос Анджелис]] jpl333pxnbz4fitn3819vbthyb4bial 0 261504 12397498 12269110 2024-10-28T13:47:58Z Протогер 252193 12397498 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Apostol Kushkona, 1908.jpg | портрет-описание = Битоля, 1908 г. Фото [[Братя Манаки]] | описание = български революционер | роден-място = [[Пляса]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Апостол Кочкона''' или '''Кушкона''' е [[българи|български]] [[революционер]] от [[арумъни|арумънски]] произход, [[корча]]нски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Apostol Kochkona Ivan Chakulev.JPG|ляво|мини|250п|Апостол Кочкона и [[Иван Чакулев]]]] [[Файл:Apostol_Kochkona_with_Young_Turks.jpg|ляво|мини|250п|Апостол Кочкона с младотурци]] [[Файл:Apostol Kochkona cheta.jpg|мини|дясно|250п|Апостол Кочкона с четата си]] Кочкона е роден в [[корча]]нското влашко село [[Пляса]], тогава в Османската империя, днес в [[Албания]] и по народност е влах. През 1906 година заедно с [[Танаси Насту]] убиват патриаршисткия корчански митрополит [[Фотий Калпидис]], влизат във ВМОРО и водят чета в Корчанско.<ref>Anastasoff, Christ. Tanasi A. Nastu, A Macedono-Romanian Freedom Fighter - 45 Years Since His Death, in: Balkania, Volume VI, number 2, april 1972, p. 24-25.</ref> В края на февруа­ри 1907 година заедно с четника [[Ставро Грозданов|Ставре Грозданов]] от село [[Връбник]], са арестувани в костурското село [[Смърдеш]], Костурско. Освободен е при амнистията след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година.<ref>{{Николов|84}}</ref><ref>{{Пелтеков|238}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кочкона, Апостол}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Македонски власи]] [[Категория:Дейци на ВМОРО от арумънски и мъгленорумънски произход]] [[Категория:Хора от община Малик]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] kyr88sh8qgtbkmtdntg0cso2dj77vck 12397500 12397498 2024-10-28T13:48:42Z Протогер 252193 /* Биография */ 12397500 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Apostol Kushkona, 1908.jpg | портрет-описание = Битоля, 1908 г. Фото [[Братя Манаки]] | описание = български революционер | роден-място = [[Пляса]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Апостол Кочкона''' или '''Кушкона''' е [[българи|български]] [[революционер]] от [[арумъни|арумънски]] произход, [[корча]]нски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Apostol Kochkona Ivan Chakulev.JPG|ляво|мини|250п|Апостол Кочкона и [[Иван Чакулев]]]] [[Файл:Apostol_Kochkona_with_Young_Turks.jpg|ляво|мини|250п|Апостол Кочкона с младотурци]] [[Файл:Apostol Kochkona cheta.jpg|мини|дясно|250п|Апостол Кочкона с четата си, 1908 г.]] Кочкона е роден в [[корча]]нското влашко село [[Пляса]], тогава в Османската империя, днес в [[Албания]] и по народност е влах. През 1906 година заедно с [[Танаси Насту]] убиват патриаршисткия корчански митрополит [[Фотий Калпидис]], влизат във ВМОРО и водят чета в Корчанско.<ref>Anastasoff, Christ. Tanasi A. Nastu, A Macedono-Romanian Freedom Fighter - 45 Years Since His Death, in: Balkania, Volume VI, number 2, april 1972, p. 24-25.</ref> В края на февруа­ри 1907 година заедно с четника [[Ставро Грозданов|Ставре Грозданов]] от село [[Връбник]], са арестувани в костурското село [[Смърдеш]], Костурско. Освободен е при амнистията след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година.<ref>{{Николов|84}}</ref><ref>{{Пелтеков|238}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кочкона, Апостол}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Македонски власи]] [[Категория:Дейци на ВМОРО от арумънски и мъгленорумънски произход]] [[Категория:Хора от община Малик]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] 246jdzvki1j3kunlnhwyczqal5yy8yr 12397633 12397500 2024-10-28T16:32:53Z Протогер 252193 /* Биография */ 12397633 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Apostol Kushkona, 1908.jpg | портрет-описание = Битоля, 1908 г. Фото [[Братя Манаки]] | описание = български революционер | роден-място = [[Пляса]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Апостол Кочкона''' или '''Кушкона''' е [[българи|български]] [[революционер]] от [[арумъни|арумънски]] произход, [[корча]]нски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Кочкона е роден в [[корча]]нското влашко село [[Пляса]], тогава в Османската империя, днес в [[Албания]] и по народност е влах. През 1906 година заедно с [[Танаси Насту]] убиват патриаршисткия корчански митрополит [[Фотий Калпидис]], влизат във ВМОРО и водят чета в Корчанско.<ref>Anastasoff, Christ. Tanasi A. Nastu, A Macedono-Romanian Freedom Fighter - 45 Years Since His Death, in: Balkania, Volume VI, number 2, april 1972, p. 24-25.</ref> В края на февруа­ри 1907 година заедно с четника [[Ставро Грозданов|Ставре Грозданов]] от село [[Връбник]], са арестувани в костурското село [[Смърдеш]], Костурско. Освободен е при амнистията след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година.<ref>{{Николов|84}}</ref><ref>{{Пелтеков|238}}</ref> <gallery caption="" class="center"> Файл: Apostol_Kochkona_with_his_friend.jpg| Кочкона с негов другар Файл: Apostol Kochkona Ivan Chakulev.JPG| Апостол Кочкона и [[Иван Чакулев]] Файл: Apostol_Kochkona_with_Young_Turks.jpg| Апостол Кочкона с четата си, 1908 г. Файл: Apostol Kochkona cheta.jpg| Четата на Кочкона </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кочкона, Апостол}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Македонски власи]] [[Категория:Дейци на ВМОРО от арумънски и мъгленорумънски произход]] [[Категория:Хора от община Малик]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] p9ot1wqql6egw3r231v91xkuhl3sdei 0 262954 12397575 10942994 2024-10-28T15:23:01Z Xunonotyk 209517 12397575 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Lines, Vines and Trying Times | тип = студиен | обложка = | автор = Jonas Brothers | дата = 2008 – 2009 | година = [[16 юни]] [[2009]] <br><small>(виж [[Lines, Vines and Trying Times#История на издаванията по света|история на издаванията]]</small> | жанр = [[поп рок]], [[тийн поп]] | стилове = | времетраене = 47:36 | лейбъл = Hollywood Records | пореден = четвърти | имена = Джон Фийлдс | език = [[Английски език|английски]] | оценка = * ''[[Allmusic]]'' {{рейтинг|3|5}}<ref>[http://www.allmusic.com/album/r1562511 2009]</ref> * ''[[Chicago Tribune]]'' {{рейтинг|2|5}}<ref>[http://leisureblogs.chicagotribune.com/turn_it_up/2009/06/album-review-jonas-brothers-lines-vines-and-trying-times.html 2009]</ref> * ''[[Entertainment Weekly]]'' (B-) <ref>[http://www.ew.com/ew/article/0,,20284096,00.html 2009]</ref> * ''[[Los Angeles Times]]'' {{рейтинг|2.5|4}}<ref>[http://latimesblogs.latimes.com/music_blog/2009/06/album-review-jonas-brothers-lines-vines-and-trying-times.html 2009]</ref> * ''[[Daily News (New York)|New York Daily News]]'' {{рейтинг|2.5|5}}<ref>[http://www.nydailynews.com/entertainment/music/2009/06/16/2009-06-16_the_jonas_brothers_.html 2009]</ref> * ''[[PopMatters]]'' {{рейтинг|3|10}}<ref>[http://www.popmatters.com/pm/review/108832-the-jonas-brothers-lies-vines-and-trying-times/ www.popmatters.com]</ref> * ''[[Rolling Stone]]'' {{рейтинг|3|5}}<ref>[http://www.rollingstone.com/reviews/album/28576940/review/28565357/lines_vines_and_trying_times 2009]</ref> * [[Slant Magazine]] {{рейтинг|2|5}}<ref>[http://www.slantmagazine.com/music/music_review.asp?id=1782 2009]</ref> | предишен албум = ''[[Music from The 3D Concert Experience]]'' <br><small>(2009)</small> | този албум = ''Lines, Vines and Trying Times'' <br><small>(2009)</small> | следващ албум = ''[[Jonas Brothers Live CD+DVD]]'' | сингли = <div> # ''[[Paranoid (песен на Jonas Brothers)|Paranoid]]'' # ''Fly With Me'' # ''Keep It Real'' </div> }} '''''Lines, Vines and Trying Times''''' е четвъртият [[студиен албум]] на американската [[поп рок]] група ''[[Jonas Brothers]]''. Излиза на [[16 юни]] [[2009]] в САЩ и получава смесени критики. ''[[Rolling Stone]]'' го обявява за най-добрия им албум, въпреки че дава по-добра критика на предния. Продадени са над 554 хил. копия в САЩ, което е повече от достатъчно, за да бъде обявен албумът за златен. == Информация за албума == В интервю за ''Rolling Stone'', [[Ник Джонас]] заявява, че заглавието на албума ''Lines, Vines and Trying Times'' е „малко поезия, която съчинихме по време на снимките на [[Джонас]]“. Освен това казва: {{цитат|Не бих казал, че този нов албум е голям скок за нас, но определено има прогрес в музиката ни и е напредък. В него има доста повече струнни и духови инструменти. Става дума най-вече за това, което сме преживели и което ни вдъхновява. Опитахме се да използваме метафори един вид за да маскираме буквалните неща, които са ни се случили.|}} а Кевин добавя: {{цитат|Основното послание на албума е, че са си все същите стари Джонас Брадърс и че просто добавят различни музикални инструменти, за да доизградят мелодията.|}} Някои изпълнители, вдъхновили музиката в албума, са [[Елвис Костело]], [[The Zutons]], [[Coldplay]] и [[Нийл Даймънд]]. За песента „Much Better“ се твърди, че е написана по повод това, че Джо е преодолял бившата си приятелка [[Тейлър Суифт]], като се споменава нейният хит „Teardrops on my Guitar“. На концерт е обявено, че текстът е променен от „I get a rep for breaking hearts, now I'm done with superstars“ на „I get a rep for breaking hearts, now I'm done with movie stars“, по повод раздялата му с Камила Бел. == Песни == {{списък песни | заглавие на албум = Lines, Vines and Trying Times | година = 2009 | време = 47:36 | песен1-заглавие = World War III | песен1-забележка = | песен1-автор = Ник Джонас | песен1-текст = | песен1-музика = | песен1-оригинал = | песен1-време = 3:12 | песен2-заглавие = [[Paranoid (песен на Jonas Brothers)|Paranoid]] | песен2-забележка = | песен2-автор = Jonas Brothers, Кати Денис, Джон Фийлдс | песен2-текст = | песен2-музика = | песен2-оригинал = | песен2-време = 3:38 | песен3-заглавие = [[Fly with Me (песен)|Fly with Me]] | песен3-забележка = | песен3-автор = Jonas Brothers, [[Грег Гарбовски]] | песен3-текст = | песен3-музика = | песен3-оригинал = | песен3-време = 3:54 | песен4-заглавие = Poison Ivy | песен4-забележка = | песен4-автор = Jonas Brothers, Грег Гарбовски | песен4-текст = | песен4-музика = | песен4-оригинал = | песен4-време = 4:09 | песен5-заглавие = Hey Baby | песен5-забележка = с Джони Ланг на китара | песен5-автор = Jonas Brothers | песен5-текст = | песен5-музика = | песен5-оригинал = | песен5-време = 3:19 | песен6-заглавие = Before The Storm | песен6-забележка = с [[Майли Сайръс]] | песен6-автор = Jonas Brothers, Майли Сайръс | песен6-текст = | песен6-музика = | песен6-оригинал = | песен6-време = 4:26 | песен7-заглавие = What Did I Do to Your Heart | песен7-забележка = | песен7-автор = Jonas Brothers | песен7-текст = | песен7-музика = | песен7-оригинал = | песен7-време = 3:17 | песен8-заглавие = Much Better | песен8-забележка = | песен8-автор = Jonas Brothers | песен8-текст = | песен8-музика = | песен8-оригинал = | песен8-време = 4:36 | песен9-заглавие = Black Keys | песен9-забележка = | песен9-автор = Nick Jonas | песен9-текст = | песен9-музика = | песен9-оригинал = | песен9-време = 3:48 | песен10-заглавие = Don't Charge Me for the Crime | песен10-забележка = с Common | песен10-автор = Jonas Brothers, Райън Лайстман, Common | песен10-текст = | песен10-музика = | песен10-оригинал = | песен10-време = 3:59 | песен11-заглавие = Turn Right | песен11-забележка = | песен11-автор = Jonas Brothers | песен11-текст = | песен11-музика = | песен11-оригинал = | песен11-време = 2:48 | песен12-заглавие = Don't Speak | песен12-забележка = | песен12-автор = Jonas Brothers, Джон Фийлдс | песен12-текст = | песен12-музика = | песен12-оригинал = | песен12-време = 3:55 }} {{списък песни/бонуси | песен13-заглавие = [[Keep It Real (песен на Jonas Brothers)|Keep It Real]] | песен13-забележка = от оригиналния сериал [[Jonas L.A.]] | песен13-автор = Jonas Brothers | песен13-текст = | песен13-музика = | песен13-оригинал = | песен13-време = 2:51 | песен14-заглавие = Infatuation | песен14-забележка = Японски бонус | песен14-автор = Jonas Brothers | песен14-текст = | песен14-музика = | песен14-оригинал = | песен14-време = 3:30 }} === Японско бонус DVD === # „Paranoid (видеоклип)“ # „Paranoid (създаване на видеоклипа)“ # „Album Photo зад кулисите“ # „`JONAS` зад кулисите“ == Сингли == ; „Paranoid“ {{Основна|Paranoid (песен на Jonas Brothers)}} „Paranoid“ излиза като официален водещ сингъл на албума на [[12 май]] [[2009]], а е потвърдена от ''Hollywood Records'' като такъв още на [[29 април]]. Песента дебютира по [[Радио Дисни]] на [[7 май]] 2009, но официалното ѝ пускане като радиосингъл става на следващия ден. Видеоклипът прави дебюта си на [[23 май]] по [[Канал Дисни]]. ; „Fly With Me“ „Fly With Me“ излиза като сингъл на [[9 юни]] 2009. Използвана е първо по време на финалните надписи на филма „[[Нощ в музея 2]]“. Видеоклипът на песента прави премиерата си по Канал Дисни на [[7 юни]]. ; „Keep It Real“ „Keep It Real“ е потвърдена като песен чрез Twitter. Видеоклипът дебютира на [[6 септември]] [[2009]], а самата песен е използвана за пръв път в епизода на [[Jonas L.A.]] ''Keeping It Real''. == Изпълнители == * [[Кевин Джонас]]: соло китара, пиано („Turn Right“), беквокали * [[Джо Джонас]]: [[китара]], вокали, клавирни инструменти * [[Ник Джонас]]: китара, пиано, вокали, клавирни инструменти, [[глокеншпил]], [[барабани]] („What Did I Do to Your Heart“, „Hey Baby“ и „Keep It Real“) * Джон Фийлдс: бас, китара, клавирни инструменти, вокали, програмиране, [[перкусии]], баритон китара, talk box * [[Джон Лойд Тейлър|Джон Тейлър]]: вокали, китара * Дориън Крозиър: програмиране, барабани, перкусии * Кен Частейн: перкусии, програмиране, клавирни инструменти * Стийв Лу: клавирни инструменти * Common: гостуващи за песента „Don't Charge Me For The Crime“ * Крис Бийти: соло китара на „Much Better“ * Уил Оусли: педална китара и обикновена китара на „Turn Right“; [[мандолина]] и баритон китара на „What Did I Do to Your Heart“ * Стюарт Дънкан: струнни-лъкови инструменти на „What Did I Do to Your Heart“ и „Turn Right“ * [[Грег Гарбовски]]: бас на „What Did I Do to Your Heart“ * Джон Линд: акустична китара на „What Did I Do to Your Heart“ * Фредерик Йонет: хармоника на „What Did I Do to Your Heart“ * Брус Боутън: педална китара на „Before the Storm“ * [[Майли Сайръс]]: гостуващ вокал за „Before the Storm“ * Милиард Пауръс: дванадесет струнна акустична китара на „Before the Storm“ * Майкъл Бланд: барабани на „Hey Baby“ и „Paranoid“ * Джони Ланг: соло китара на „Hey Baby“ * Стийв Роум: [[вибрафон]]на „Paranoid“ == История на издаванията по света == {| class="wikitable" ! Регион ! Дата |- | [[Франция]], [[Полша]], [[Австрия]], [[Испания]], [[Естония]] и [[Ирландия]] | [[12 юни]] [[2009]] |- | [[Великобритания]], [[Португалия]] и [[Мексико]] | [[15 юни]], 2009 |- | [[Съединените американски щати]], [[Канада]], [[Бразилия]] и [[Колумбия]] | [[16 юни]] [[2009]] |- | [[Азия]] и [[Латинска Америка]] | [[17 юни]] 2009 |- | [[Австралия]] и [[Океания]] | [[19 юни]] [[2009]] |- | [[Япония]] | [[5 август]] 2009 |- |} == Класации и продажби == През първата си седмица ''Lines, Vines and Trying Times'' продава 247 000 копия, дебютирайки на първа позиция в ''Billboard 200''. През втората си седмица продава 68 000 копия, което е със 72% по-малко от първата. През третата си седмица продава 42 000 копия, което е с 32% по-малко от втората, и пада на осма позиция в класацията. Застава на 10-а позиция през четвъртата седмица с 34 000 продадени копия, а на следващата пада до 14. През шестата седмица пада на 15-а позиция, а после и до 19-а. === Позиции в класации и сертификати === {|class="wikitable" ! Класация (2009) ! Най-висока<br>позиция<ref>[http://acharts.us/album/44255 Към 8 ноември 2009]</ref> ! Сертификат ! Продажби |- | Топ 100 албуми [[Мексико]] | 1 | Платинен | 100 000 |- |[[Аржентина|Аржентинска]] класация | 1 | Златен | 20 000 |- |[[Венецуела|Венецуелска]] класация |1 | - | - |- | Класация на алубмите [[Канада]] |1 |Платинен |80 000 |- | Топ 100 албуми [[Испания]] | 1 | Златен | 40 000 |- | Топ 100 албуми [[Съединените американски щати|САЩ]] | 1 | Златен | 554 000 |- | Топ 30 албуми [[Португалия]] | 3 | - | - |- | Топ 50 албуми [[Австралия]] | 5 | - | - |- |Топ 75 алубми [[Ирландия]] |6 | - | - |- |Топ 40 албуми [[Нова Зеландия]] |8 | - | - |- |Топ 75 албуми [[Великобритания]] |9 | - | - |- |Топ 60 албуми [[Швеция]] |14 | - | - |- |Топ 40 албуми [[Финландия]] |15 | - | - |- |Топ 50 албума [[Белгия]] |16 | - | - |- |Топ 150 албума [[Франция]] |17 | - | - |- |Топ 100 албума [[Холандия]] |21 | - | - |- |Топ 50 албума [[Полша]] |22 | - | - |- |Топ 40 албума [[Норвегия]] |25 | - | - |- | Топ 40 албуми [[Дания]] | 28 | - | - |- |Топ 75 албума [[Австрия]] |33 | - | - |- |Топ 100 албума [[Швейцария]] |46 | - | - |} == Източници == <references /> == Вижте също == * [[It's About Time (албум на Jonas Brothers)]] * [[Jonas Brothers (албум)]] == Външни препратки == * [http://www.studentsoftheworld.info/sites/people/img/22129_jonas-brothers-album-cover-picture.jpg Предна обложка] * [http://jonasbrothers.com Официален сайт] * [http://www.myspace.com/jonasbrothers Джонас Брадърс в MySpace] * [http://www.facebook.com/JonasBrothers?ref=search&sid=1717147651.6241658471#/JonasBrothers?v=wall&viewas=1717147651&ref=search Джонас Брадърс във Facebook] {{Превод от|en|Lines, Vines and Trying Times|324361128}} [[Категория:Албуми на Джонас Брадърс]] [[Категория:Музикални албуми от 2009 година]] o0rd03p6i5riswvulm68akryfcsh09b 0 263014 12398233 11603649 2024-10-29T08:58:24Z Xunonotyk 209517 12398233 wikitext text/x-wiki '''Демагогията''' ([[старогръцки]]: ''Δημαγωγό'', от старогръцките ''δῆμος (демос, „хора“) + ἀγωγός (агогос, „водя“)'') е [[стратегия]] за спечелване на влияние чрез въвеждане на [[публика]]та в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“. Най-често демагогията се използва за постигане на [[политика|политически цели]] и [[реклама]]. Тя си служи с [[оратор]]ски и [[полемика|полемични]] средства (вкл. [[средства за масово осведомяване]]), обикновено това са емоционална [[реторика]] и [[пропаганда]], насочени към [[предразсъдък|предразсъдъците]], чувствата, страховете, [[суета]]та и надеждите на публиката. Типични са [[либерализъм|либералните]], [[популизъм|популистките]] и [[религия|религиозни]] тематики. Какво може да бъде окачествено като демагогия е спорен въпрос още откакто [[Аристофан]] за първи път използва термина по адрес на Атинския държавник [[Клеон]]. [[Етимология]]та на [[понятие]]то идва от названието [[демагог]], което първоначално не е съдържало негативен оттенък и в [[Древна Гърция]] е означавало [[демокрация|демократичен]] [[политик]], известен [[популизъм|популист]] и „[[народен трибун]]“. == Употреба и дефиниция == Американският обществен критик и хуморист [[Хенри Луис Менкен]] определя демагога като „човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goodreads.com/quotes/7425669-the-demagogue-is-one-who-preaches-doctrines-he-knows-to|заглавие=Demagogue by H. L. Mencken|автор=H. L. Mencken|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Както казва [[Джордж Бърнард Шоу]]: <blockquote>Макар че няма разлика между най-добрия и най-лошия демагог, в това, че и на двамата се налага да представят своите тези с еднаква мелодраматичност, има разлика от небето до земята между държавника, който прилъгва хората да му позволят да върши Божията воля, в каквото и превъплъщение тя дойде при него, и този човек, който ги излъгва в името на личните си амбиции и търговските интереси на плутократите, които притежават вестниците и го подкрепят по реципрочен начин.</blockquote> [[Макс Вебер]]: <blockquote>Политическо управление във вида на свободния „демагог“, който се е появил в древните градове-държави е по-голямата ни грижа; Както и градът-държава, този демагог е типичен за Запада и особено за средиземноморската култура. Нещо повече, политическото ръководство под формата на парламентарен „партиен лидер“, се е зародило в рамките на правовата държава, която също е характерна само за Запада.</blockquote> Въпреки че тези определения наблягат на използването на лъжа и фалш, опитните демагози често могат да използват само пресилването на определен факт, от което безкритичният слушател бива подведен сам да стигне до желаните заключения. Освен това демагогът може и да вярва на собствени си аргументи (например има добри основания да се предположи, че [[Адолф Хитлер]] – със сигурност един от най-успешните демагози в историята – искрено е вярвал на собствената си антиеврейска изобличителна риторика). == История и примери == Лидерите на [[Атинска демокрация|Атинската демокрация]], наричани демагози, са учили реторика и право от [[софизъм|софистите]]. [[Платон]] реагира срещу тях. Техните непрактични политически схеми обединяват едновременно недоволството на Платон от демагогията, разпространена по това време в Атина, и личните му предпочитания към аристократичната форма на управление. През XIX век политическите реакционери определят опонентите си като демагози и насочват срещу тях множество репресии и цензура. Представителите на Германската конфедерация на германо-национални и либерални групи са обвинявани в „преследване на демагози“ (Demagogenverfolgung), подривна дейност, както и размирици. След [[Юлска революция|Юлската революция]] от 1830, мерките срещу „демагогски машинации“, и по-специално срещу [[Фриц Ройтер]], били подновени. Известно използване на демагогия в историята е от застаряващия [[Ерих Лудендорф]], който за известно време е бил силен поддръжник на ранния възход на [[Адолф Хитлер]] и нацистка Германия. След като научава за назначаването на Хитлер за [[Канцлер на Германия|канцлер]], той изразява разочарованието си пред германския президент [[Паул фон Хинденбург]]: <blockquote>С назначаването на Хитлер за канцлер на Райха, предадохте нашето свещено Немско Отечество на един от най-големите демагози на всички времена. Аз предвещавам пред Вас, че този зъл човек ще потопи Райха в бездната и ще причини неизмеримо злочестие на нацията ни. Бъдещите поколения ще ви прокълнат в гроба Ви за това Ви действие. </blockquote> Хитлер се смята за може би най-точното олицетворение на демагог, след като успешно се издига на власт, като се обръща към етническите и националистически предразсъдъци и суетата на германския народ. == Известни исторически личности, възприемани като демагози == Следните два примера за демагози в древна Атина са спорни, поради липсата на точно определение за демагогията в античността, но са често споменавани: * [[Алкивиад]]: Убеждава жителите на Атина да нападнат Сицилия по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]], което води до катастрофални резултати. Той подвежда [[Еклесия|Атинското народно събрание]] да подкрепи издигането му за командир, като твърди, че победата ще дойде лесно, гъделичкайки атинската суета и призовавайки към действия и смелост, а не към внимателно обмисляне. * [[Клеон]]: Друг атински политик, критикуван от Тукидид и Аристофан. По същото време и друг възхваляван атинец, Сократ, е бил критикуван и нарочван за софист в комичната пиеса на Аристофан „Облаците“, но без да бъде определен като демагог. Тези съвременни личности отговарят по-точно на дефиницията на Шоу и Вебер: * [[Чарлз Кофлин]]: Американски католически свещеник, един от първите, които използват радиото, за да достигнат до масовата публика през 30-те години на 20 век. Близък приятел на [[Хюи Лонг]]. Въпреки че първоначално е гръмогласен поддръжник на [[Франклин Д. Рузвелт]] и неговия [[Нов курс на Рузвелт|Нов курс]], по-късно става рязък критик на Рузвелт. Тезите на Кофлин стават все по-антисемитски с времето и подкрепят разнообразни аспекти на фашистката политика на лидери като [[Бенито Мусолини]]. * [[Адолф Хитлер]]: Довежда [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Нацистката партия]] на власт в Германия, обръщайки се към етническата гордост на германците и конспиративни теории, които обвиняват евреите за икономическите проблеми на нацията. Хитлер въвежда държавен контрол над медиите и използва харизмата си и големите си ораторски умения, за да поведе Германия във война, насочена към разширяване на нейната територия. * [[Джоузеф Маккарти]]: американски сенатор от щата [[Уисконсин]] от 1947 до 1957. Слаб оратор, той става национално известен в началото 50-те години на 20 век, с обвиненията си към редица политици и обществени лица, че са комунисти или симпатизанти на комунистите. Представя себе си като безукорен, а всеки, който го критикува или не е съгласен с него, заклеймява като изменник спрямо [[САЩ]]. В крайна сметка неспособността му да обоснове твърденията си довежда до официалното му отхвърляне от Сената на САЩ през 1954 г. и загубата му на популярност. * [[Зулфикар Али Бхуто]]: министър-председател на [[Пакистан]] (1974 – 1977) и председател на социалистическо-демократичната [[Пакистанска Народна Партия]]. Бхуто се появява на националната политическа сцена през 1967 г., като отправя многобройни критики към диктаторските политики на [[Аюб Кхан]]. Бхуто има големи ораторски умения и краен популистки характер. Той се издига като ходи на обществени семинари, където прави драстични изказвания, за да привлече вниманието на обществените си слушатели. == Вижте също == * [[Лозунг]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Demagogy|208.54.36.184}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Общество]] [[Категория:Пропаганда]] [[Категория:Политика]] i3ozi1o9ypeq0lfh8193jg4c4d5ce92 0 264709 12397449 11865249 2024-10-28T12:53:55Z Протогер 252193 12397449 wikitext text/x-wiki {{друго значение|революционера от Буф|революционера от Песочница, Леринско|Наум Петров}} {{Личност|революционер}} '''Наум Петров''', известен като '''Буфчето'''<ref>{{Псевдоними|70}}</ref>, е [[българи|български]] революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Кюстендил 523">{{Кюстендил|523}}</ref> == Биография == [[Файл:Naum Bufcheto new.jpg|ляво|мини|150п|Наум Буфчето]] [[Файл:Naum Bufcheto and Vasil Saatchiata from Bitola.jpg|250п|мини|ляво|Наум Буфчето и Васил Саатчията, пощенска картичка]] Наум Петров е роден в 1878 година в леринското село [[Буф]], днес Акритас, [[Гърция]]. Внук е на участника в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] поп [[Константин Буфски]], а брат му [[Кръстю Буфчето]] е четник във ВМОРО. Още в 1878 година семейството му се изселва в [[Кюстендил]] в новооснованото [[Княжество България]]. Получава основно образование в Кюстендил и става работник в бояджийската работилница в града.<ref name="Кюстендил 523"/> През януари 1903 година влиза в четата на [[Борис Сарафов]] и заминава с нея за Битолско. Взима участие в събранието в корията над Буф, на което се взима решение за въстание.<ref name="Кюстендил 523"/> По вре­ме на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въс­тание]] е назначен за районен (централен) войвода на Буфкол. В началото на въстанието събира 80 души четници от селата [[Раково (дем Лерин)|Раково]], [[Битуша]], [[Клабучища]], [[Драгош (община Битоля)|Драгош]], [[Обсирено]], [[Велушина]], [[Света Петка (дем Лерин)|Света Петка]] и [[Градешница (община Битоля)|Градешница]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_14.html]</ref>. След края на въстанието се оттеля в Свободна България, но в 1904 година се завръща в Македония и отново става Буфски районен войвода. Негов четник е [[Васил Войнов (революционер)|Васил Саатчията]].<ref>{{Николов|25}}</ref> Поръчва бомби в Битоля, но при един инцидент те избухват и няколко дейци на ВМОРО загиват. При последвалите претърсвания на турските власти някои легални дейци на организацията напускат Македония.<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_25.html]</ref> На 29 октомври четата на Наум Петров прави неуспешен опит за убийството на гръцкия митрополит [[Йоаким Форопулос|Йоаким Пелагонийски]]. Буфчето загива в сражение с турски войски на 21 ноември 1905 година.<ref>{{Николов|114}}</ref><ref>{{Пелтеков|64}}</ref><ref name="Кюстендил 523"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Буфчето, Наум}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Буф]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Кюстендилци]] e2zrngpjz8l3cmu9ehgtl4ervsm9t7g 0 268722 12397846 12396454 2024-10-28T20:41:00Z Danitrifonov04 292718 12397846 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Италия}} Марио Балотели | снимка = Mario Balotelli OM (cropped).jpg | прякор = ''Супер Марио'', ''Мариотели'' | цяло име = Марио Баруа Балотели | град на раждане = [[Палермо]] | държава на раждане = {{Флагче|Италия}} [[Италия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{Флагче|Гана}} [[Гана]] | височина = 189 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор ={{Флагче|Италия}} [[ФК Дженоа|Дженоа]] | номер на фланелката =45 | договор до = | юношески години = 2001 – 2006<br>2006 – 2007 | юношески отбори = {{Флагче|Италия}} [[Лумецане]]<br>{{флагче|Италия}} [[Интер]] | години = 2006<br>2007 – 2010<br>2010 – 2013<br>2013 – 2014<br>2014 – 2016<br>2015 – 2016<br>2016 – 2019<br>2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Италия}} [[Лумецане]]<br>{{флагче|Италия}} [[Интер]]<br>{{флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]]<br>{{флагче|Италия}} [[Милан]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{флагче|Италия}} [[Милан]] *<br>{{Флагче|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Олимпик Марсилия]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Бреша Калчо|Бреша]]<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Монца|Монца]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Адана Демирспор]]<br>[[Файл:Flag of Switzerland.svg|15px]] [[ФК Сион|Сион]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Адана Демирспор]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Дженоа|Дженоа]] | мачове = 2<br>59<br>54<br>43<br>16<br>20<br>61<br>15<br>19<br>12<br>33<br>18<br>16<br>0 | голове = (0)<br>(20)<br>(20)<br>(26)<br>(1)<br>(1)<br>(33)<br>(8)<br>(5)<br>(5)<br>(18)<br>(6)<br>(7)<br>(0) | национален отбор години = 2008 – 2010<br>2010 – 2018 | национален отбор = {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ21|Италия}}<br>{{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} | национален отбор мачове = 18<br>36 | национален отбор голове = (7)<br>(14) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 12 ноември 2023 г | посл_нац_отбор = | наем = да* }} '''Марио Баруа Балотели''' ({{lang|it|Mario Barwuah Balotelli}}) е италиански [[футболист]] от [[гана]]йски произход, футболист на италианския [[ФК „Дженоа“|Дженоа]]. == Биография == Марио Балотели е роден в гр. [[Палермо]] в семейството на [[гана]]йските имигранти Томас и Роуз Баруа. През 1992 г. родителите му го дават за осиновяване на италианското семейство Балотели. След като става известен, биологичните му родители заявяват, че си го искат обратно, а Марио публично ги обвинява в „търсене на слава“. На [[13 август]] [[2008]] г. Марио Балотели става официален гражданин на [[Италия]]. През юли 2010 завършва висше образование по счетоводство. При приемните си родители израства с двама приемни братя – Корадо и Джовани, и сестра – Кристина. Бърз и техничен, наричан от пресата ''„Супер Марио“'', Балотели е мултифункционален футболист, който може да играе на всеки един офанзивен пост. Добър изпълнител на преки свободни удари, Балотели е смятан за едно от най-обещаващите открития в съвременния футбол. == Кариера == Балотели започва кариерата си в отбора на Лумецане, на 15-годишна възраст дебютира в официален мач срещу отбора на [[Падуа]] в „Серия Ц1“. === Интер === На [[31 август]] [[2006]] г. [[ФК Интер]] взема под наем младия талант, като в договора му има опция за цялостно откупуване на правата. Балотели започва да играе в юношеския отбор на Интер, където се превръща в неофициален лидер и отбелязва 19 гола в 20 мача. Няколко месеца по-късно Марио е част от младежкия отбор на Интер, т. нар. „Примавера“. Там вкарва 8 гола в 11 мача, сред които и решителната дузпа на финала срещу отбора на [[Сампдория]], донесла [[Скудето]]то на отбора. Дебютира за първия отбор на Интер на [[17 декември]] [[2007]] г., когато в последните минути на мача срещу [[Каляри Калчо|Каляри]] заменя [[Давид Суасо]]. Няколко дни по-късно Балотели излиза титуляр в мач от [[Копа Италия]] срещу отбора на [[Реджина]] и отбелязва два гола за крайното 4 – 1. На четвъртфиналите за Копа Италия, Балотели нанизва два гола за победата над вечния съперник [[Ювентус]]. Първия си гол в [[Серия А]] отбелязва през [[април]] [[2008]] г. срещу [[Аталанта БК]], а през [[ноември]] 2008 г. срещу Анотрозис идва и първото попадение на Балотели в [[Шампионска лига]]. През април 2009 г., след като отново отбелязва гол на Ювентус, феновете на „Старата госпожа“ започват да сипят расистки обиди по адрес на Марио, за което последствие са наказани един мач без подкрепяща публика. С отбора на [[Интер]], Марио Балотели е спечелил две [[Скудето|скудети]] и една [[Суперкупа на Италия]]. === Манчестър Сити === През лятото на 2010 той подписа за 5 години с отбора на Манчестър Сити, като сумата, която получи Интер, е 30 млн. В състава на националния отбор на Италия взима участие в [[Евро 2012]]. На 28 юни 2012 г. в полуфиналния мач срещу Германия отбелязва два гола и извежда отбора си на финал, където Италия отстъпва на Испания с 4:0. === Милан === На 29 януари по време на зимния трансферен прозорец подписва договор за 4,5 години с отбора на [[АК Милан|Милан]] за сумата от 20 милиона евро.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=324881 Край на чакането: Балотели е играч на Милан]</ref> По време на дебютния си мач с екипа на „росонерите“ той се разписва два пъти във вратата на Удинезе, за да оформи крайното 2:1 за Милан.<ref>[http://milan.gong.bg/view_article.php?article_id=326053 СуперМарио с мечтан дебют за Милан, макар и със спорна дузпа]</ref> === Ливърпул === През лятото на 2014 г. преминава в Ливърпул, като подписва тригодишен договор, а трансферната сума заплатена за него е на стойност 16 милиона [[Британска лира|паунда]].<ref>[http://www.bbc.com/sport/0/football/28878088 Mario Balotelli: Liverpool agree £16m fee for AC Milan striker] ВВС (21 август 2014)</ref><ref>[http://www.bbc.com/sport/0/football/28927162 Mario Balotelli: Liverpool complete £16m transfer] ВВС (25 август 2014)</ref> == Успехи == ;{{Флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] * [[Серия А]] (3): 2007/08, 2008/09, 2009/10 * [[Купа на Италия по футбол|Купа на Италия]] (1): 2009/10 * [[Суперкупа на Италия]] (1): 2008 * [[Шампионска лига]] (1): [[Шампионска лига 2009/10|2009/10]] ;{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * [[Английска висша лига]] (1): [[Английска висша лига 2011/12|2011/12]] * [[ФА Къп]] (1): 2010/11 * [[Къмюнити Шийлд]] (1): 2012 ;{{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} * [[Европейско първенство по футбол|Европейско първенство]] ** Вицешампион (1): [[Европейско първенство по футбол 2012|Евро 2012]] == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Балотели, Марио}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Милан]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на Олимпик Марсилия]] [[Категория:Футболисти на Бреша Калчо]] [[Категория:Родени в Палермо]] 9zvc80m6mxd6s13mcd71b4gwrta7tqu 0 270476 12397689 12033291 2024-10-28T17:44:36Z Rrriiibbb 324818 12397689 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Горещо пладне | картинка = | режисьори = [[Зако Хеския]] | продуценти = | сценаристи = [[Йордан Радичков]] | оператор = [[Тодор Стоянов (оператор)|Тодор Стоянов]] | актьори = [[Пламък Наков]],<br /> [[Петър Слабаков]],<br /> [[Григор Вачков]],<br /> [[Руси Чанев]] | музика = [[Милчо Левиев]] | разпространител = [[Студия за игрални филми „Бояна“|НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]] | премиера = [[3 януари]] [[1966]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{флагче|България|1966}} [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276986 | уебсайт = }} '''„Горещо пладне“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] от 1965 година на режисьора [[Зако Хеския]], по сценарий на [[Йордан Радичков]]. Оператор е [[Тодор Стоянов (оператор)|Тодор Стоянов]]. Създаден е по повестта „Горещо пладне“ на [[Йордан Радичков]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Пламък Наков]] | Алеко |- | [[Кямил Кючуков]] | |- | [[Лъчезар Янков]] | Лъчко |- | [[Петър Слабаков]] | Генералът |- | [[Григор Вачков]] | Селянинът |- | [[Дора Стаева]] | Майката на Алеко |- | [[Иван Братанов]] | Селянин |- | [[Димитър Панов]] | заспалият пътник |- | [[Аспарух Сариев]] | пътник от гарата |- | Владимир Кирилов |- | [[Никола Дадов]] | Селянин |- | [[Софка Атанасова]] |- | [[Георги Карев (актьор)|Георги Карев]] | машинистът |- | [[Ана Георгиева]] |- | [[Димитър Манчев]] | машинистът |- | [[Герасим Младенов]] | Чиновникът |- | [[Владислав Молеров]] | Капитанът |- | [[Никола Анастасов]] | пътник от влака |- | [[Руси Чанев]] | Войник |- | [[Калина Антонова]] | Девойка |- | [[Александър Диков (актьор)|Александър Диков]] |- | [[Георги Джубрилов]] |- | [[Найчо Петров]] | Пасажер |- | [[Йордан Спасов (актьор)|Йордан Спасов]] | машинист |} === Технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Режисьор]] | [[Зако Хеския]] |- | [[Сценарий]] | [[Йордан Радичков]] |- | [[Оператор]] | [[Тодор Стоянов (оператор)|Тодор Стоянов]] |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | [[Звук]] | Николай Попов |- | [[Художник]] | [[Георги Недялков]] |- | [[Костюм]]и | [[Анна Лъскова]] |- | Монтаж | [[Катя Василева]] |- | [[Грим]] | [[Аделина Михайлова]] |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | [[Лило Беличовски]]<br>[[Георги Банчев]]<br>[[Ана Петрова]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | [[Велчо Велчев (оператор)|Велчо Велчев]]<br>[[Виктор Чичов]] |- | Консултанти | полк. [[Гроздан Петров]]<br>Димитър Байкушев |- | Директор | [[Иван Кордов]] |- | Distributed by | [[Студия за игрални филми „Бояна“|Българска кинематография]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>/Copyright © [[1965]]/ |} == Награди == * Награда на списание „Синема интернасионал“, Швейцария, „за нови изразни средства“ на оператора Тодор Стоянов, [[Златна роза (фестивал)|Фестивал на българския филм]], Варна, 1966<ref>[http://bnf.bg/bg/odeon/movies/1482/ Горещо пладне], Българската национална филмотека. Посетен на 28 октомври 2024.</ref> * Участва в конкурсната програма на [[Фестивал в Кан|Филмовия фестивал в Кан]], 1965<ref>[https://www.festival-cannes.com/retrospective/1965/selection/ Официална селекция 1965 (на френски)], Официален сайт на Филмовия фестивал в Кан. Посетен на 28 октомври 2024.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|1482|Горещо пладне}} * {{imdb title|0276986|Горещо пладне}} * {{bgmovies|Goreshto+pladne_1966|Горещо пладне}} {{Филми на Зако Хеския}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1965 година]] [[Категория:Филми на Зако Хеския]] [[Категория:Йордан Радичков]] f0cqzkrmlw2llveqhr3j4t5h6lohi3n 12397726 12397689 2024-10-28T18:36:35Z Rrriiibbb 324818 12397726 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Горещо пладне | картинка = | режисьори = [[Зако Хеския]] | продуценти = | сценаристи = [[Йордан Радичков]] | оператор = [[Тодор Стоянов (режисьор)|Тодор Стоянов]] | актьори = [[Пламък Наков]],<br /> [[Петър Слабаков]],<br /> [[Григор Вачков]],<br /> [[Руси Чанев]] | музика = [[Милчо Левиев]] | разпространител = [[Студия за игрални филми „Бояна“|НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]] | премиера = [[3 януари]] [[1966]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{флагче|България|1966}} [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276986 | уебсайт = }} '''„Горещо пладне“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] от 1965 година на режисьора [[Зако Хеския]], по сценарий на [[Йордан Радичков]]. Оператор е [[Тодор Стоянов (режисьор)|Тодор Стоянов]]. Създаден е по повестта „Горещо пладне“ на [[Йордан Радичков]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Пламък Наков]] | Алеко |- | [[Кямил Кючуков]] | |- | [[Лъчезар Янков]] | Лъчко |- | [[Петър Слабаков]] | Генералът |- | [[Григор Вачков]] | Селянинът |- | [[Дора Стаева]] | Майката на Алеко |- | [[Иван Братанов]] | Селянин |- | [[Димитър Панов]] | заспалият пътник |- | [[Аспарух Сариев]] | пътник от гарата |- | Владимир Кирилов |- | [[Никола Дадов]] | Селянин |- | [[Софка Атанасова]] |- | [[Георги Карев (актьор)|Георги Карев]] | машинистът |- | [[Ана Георгиева]] |- | [[Димитър Манчев]] | машинистът |- | [[Герасим Младенов]] | Чиновникът |- | [[Владислав Молеров]] | Капитанът |- | [[Никола Анастасов]] | пътник от влака |- | [[Руси Чанев]] | Войник |- | [[Калина Антонова]] | Девойка |- | [[Александър Диков (актьор)|Александър Диков]] |- | [[Георги Джубрилов]] |- | [[Найчо Петров]] | Пасажер |- | [[Йордан Спасов (актьор)|Йордан Спасов]] | машинист |} === Технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Режисьор]] | [[Зако Хеския]] |- | [[Сценарий]] | [[Йордан Радичков]] |- | [[Оператор]] | [[Тодор Стоянов (оператор)|Тодор Стоянов]] |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | [[Звук]] | Николай Попов |- | [[Художник]] | [[Георги Недялков]] |- | [[Костюм]]и | [[Анна Лъскова]] |- | Монтаж | [[Катя Василева]] |- | [[Грим]] | [[Аделина Михайлова]] |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | [[Лило Беличовски]]<br>[[Георги Банчев]]<br>[[Ана Петрова]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | [[Велчо Велчев (оператор)|Велчо Велчев]]<br>[[Виктор Чичов]] |- | Консултанти | полк. [[Гроздан Петров]]<br>Димитър Байкушев |- | Директор | [[Иван Кордов]] |- | Distributed by | [[Студия за игрални филми „Бояна“|Българска кинематография]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>/Copyright © [[1965]]/ |} == Награди == * Награда на списание „Синема интернасионал“, Швейцария, „за нови изразни средства“ на оператора Тодор Стоянов, [[Златна роза (фестивал)|Фестивал на българския филм]], Варна, 1966<ref>[http://bnf.bg/bg/odeon/movies/1482/ Горещо пладне], Българската национална филмотека. Посетен на 28 октомври 2024.</ref> * Участва в конкурсната програма на [[Фестивал в Кан|Филмовия фестивал в Кан]], 1965<ref>[https://www.festival-cannes.com/retrospective/1965/selection/ Официална селекция 1965 (на френски)], Официален сайт на Филмовия фестивал в Кан. Посетен на 28 октомври 2024.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|1482|Горещо пладне}} * {{imdb title|0276986|Горещо пладне}} * {{bgmovies|Goreshto+pladne_1966|Горещо пладне}} {{Филми на Зако Хеския}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1965 година]] [[Категория:Филми на Зако Хеския]] [[Категория:Йордан Радичков]] 8v2b8oyju83jtg18ab0td84zda7pr86 0 270570 12397647 12359871 2024-10-28T16:47:07Z Rrriiibbb 324818 12397647 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = За къде пътувате | картинка = | режисьори = [[Рангел Вълчанов]] | продуценти = | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]],<br /> Рангел Вълчанов | оператор = [[Радослав Спасов]] | актьори = [[Стоян Алексиев]],<br /> [[Георги Калоянчев]],<br /> [[Катерина Евро]],<br /> [[Йосиф Сърчаджиев]] | музика = [[Кирил Дончев]] | разпространител = [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Първи творчески колектив]] | премиера = [[20 октомври]] [[1986]] г. | времетраене = 93 минути | страна = {{BUL}} | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0176336 | уебсайт = }} '''„За къде пътувате“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[комедиен филм|комедия]]) от 1986 година на режисьора [[Рангел Вълчанов]], по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] и [[Рангел Вълчанов]]. Оператор е [[Радослав Спасов]]. Музиката във филма е композирана от [[Кирил Дончев]], използвана е и музика от [[Моцарт]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- | Доцент Радослав Радев | [[Стоян Алексиев]] |- | Бай Деньо | [[Георги Калоянчев]] |- | Катерина | [[Катерина Евро]] |- | Другаря Стрезов | [[Йосиф Сърчаджиев]] |- | Учителят | [[Йордан Спиров]] |- | Бате Симо | [[Димо Коларов]] |- | Стрезова | [[Карина Ангелова]] |- | Професор Страшимиров | [[Живко Гарванов]] |- | Д-р Алексиев, асистента | [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] |- | Д-р Пенчев | [[Васил Димитров]] |- | Професорите | [[Тодор Пройков]]<br>[[Кирил Богоявленски]]<br>[[Желчо Мандаджиев]]<br>[[Алеко Минчев]]<br>[[Надя Тодорова]] - проф. Рутева<br>[[Александър Благоев]]<br>[[Михаил Парменов]]<br>[[Петър Гетов]]<br>[[Любомир Павлов (актьор)|Любомир Павлов]]<br>[[Недялко Недялков]]<br>[[Стефан Антонов]]<br>[[Александър Методиев (актьор)|Александър Методиев]] |- | В епизодите: | [[Данаил Мишев]]<br>[[Албена Казакова]]<br>[[Росица Русева]]<br>[[Владимир Русинов]] (като Вл. Русинов)<br>[[Б. Дерменджиева]]<br>[[Юлия Траянова]] (като Юл. Траянова)<br>[[Аве Иванова]]<br>В. Костова<br>Ц. Йонелов<br>Г. Пенчев<br>Ат. Найденов<br>К. Спасов |} === Технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Режисьор]] | [[Рангел Вълчанов]] |- | [[Сценарий]] | [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]<br>[[Рангел Вълчанов]] |- | [[Оператор]] | [[Радослав Спасов]] |- | [[Художник]] | [[Георги Тодоров (художник)|Георги Тодоров]] |- | [[Музика]] | [[Кирил Дончев]] |- | [[Тон]][[режисьор]] | [[Иван Венциславов]] |- | Монтаж | [[Йорданка Бъчварова]] |- | Комбинирани снимки и анимация | [[Недьо Недев]]<br>Аспарух Панов<br>[[Бойко Янев]]<br>[[Иван Манев (оператор)|Иван Манев]]<br>[[Нено Трифонов]]<br>[[Владимир Манов]] |- | [[Костюм]]и | [[Елена Демякова]] |- | [[Редактор]] | [[Правда Кирова]] |- | Директор | [[Христо Ненов]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Румяна Рунева]] |- | Асистент-[[режисьор]]и | [[Емилия Василева]]<br>[[Албена Пунева]]<br>[[Красимир Крумов]] |- | Втори [[оператор]] | [[Владимир Станков]] |- | Асистент-[[оператор]]и | [[Христо Александов]]<br>[[Георги Чолаков (оператор)|Георги Чолаков]]<br>Стефан Стоянов<br>[[Антон Наков]] |- | Втори [[Художник|художници]] | [[Биляна Костова]]<br>[[Соня Деспотова]] |- | [[Грим]] | [[Иванка Горшинина]]<br>[[Атанаска Попова]] |- | [[Гардероб]] | [[Маргарита Узунова]] |- | [[Асистент]]и по [[звук]]а | [[Валентин Кирилов]]<br>[[Мартин Захариев]]<br>[[Пламен Рашков]] |- | [[Асистент]]и по монтажа | [[Долорес Йорданова]]<br>[[Мария Кацева]]<br>[[Виолета Григорова]] |- | Осветление | Васил Каменов |- | [[Фарт]] | [[Петър Анев]] |- | [[Реквизит]] | [[Васко Петков]] |- | [[Фотограф]] | [[Соня Велева]] |- | Организатори | Александър Методиев<br>Веселин Василев<br>[[Атанас Найденов]]<br>[[Недка Димитрова]] |- | Distributed by | [[Студия за игрални филми „Бояна“|Българска кинематография]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Първи творчески колектив]]<br>/Copyright © [[1985]]/ |} {{Br}} == Външни препратки == * {{imdb title|0176336|За къде пътувате}} * {{bgmovies|Za+kyde+pytuvate_1986|За къде пътувате}} {{филми на Рангел Вълчанов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български комедии]] [[Категория:Български филми от 1986 година]] [[Категория:Филми от 1986 година]] [[Категория:Филми на Рангел Вълчанов]] 5znms9hwy0ip4u9q48epwzwn2yxxutw 0 270689 12397725 11437268 2024-10-28T18:36:06Z Rrriiibbb 324818 12397725 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тодор Стоянов|Тодор Стоянов}} {{Режисьор | име = Тодор Стоянов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[София]], [[Царство България]] | починал-място = [[България]] | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими филми = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = }} '''Тодор Владиславов Стоянов''' е български [[режисьор]], [[сценарист]] и [[кинооператор]]. Роден е на 6 юли 1930 г. в [[София]]. Тодор Стоянов завършва специалност операторско майсторство през 1952 г. в Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника в София. == Награди == * Награда на [[ФИПРЕСИ]] за филма „Отклонение“ от Международния филмов фестивал в [[Москва]], 1967 * Специална златна награда за филма „Отклонение“ от Международния филмов фестивал в Москва, 1967 * Голямата награда за филма „Отклонение“ от Международния филмов фестивал в Москва, 1967 * Награда на списание „Синема интернасионал“, Швейцария, „за нови изразни средства“ на оператора Тодор Стоянов за филма „Горещо пладне“, [[Златна роза (фестивал)|Фестивал на българския филм]], Варна, 1966<ref>[http://bnf.bg/bg/odeon/movies/1482/ Горещо пладне], Българската национална филмотека. Посетен на 28 октомври 2024.</ref> == Филмография == '''Като режисьор''' * [[Любовниците]] (1990) * [[Небе за всички]] (1987) * [[Вибрации]] (1984) * [[Почти ревизия]] (4-сер. тв, 1982) * [[Милост за живите]] (1981) * [[Насрещно движение]] (1978) * [[Когато се стискат ръцете]] (1975) * [[Присъствие (филм, 1975)|Присъствие]] (1975) * [[Последна проверка]] (1973) * [[Странен двубой]] (1971) * [[Петимата от Моби Дик]] (1970) * [[Мъже в командировка]] (1969) * [[Отклонение]] (1967) – (заедно с [[Гриша Островски]]) '''Като сценарист''' * [[До града е близо]] (1965) '''Като оператор''' * Милост за живите (1981) * Мъже в командировка (1969) * Отклонение (1967) * [[Началото на една ваканция]] (1966) * [[Мъже]] (1966) * [[Горещо пладне]] (1966) * [[Крадецът на праскови]] (1964) * [[Смърт няма]] (1963) * [[Двама под небето]] (1962) * [[Маргаритка (филм)|Маргаритка]] (1961) * [[Бедната улица]] (1960) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0832990|Тодор Стоянов}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Тодор}} {{Филми на Тодор Стоянов (режисьор)}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български кинооператори]] [[Категория:Родени в София]] kxl0m6hp33lqtgkvx67e95rndgmyf59 0 273046 12397753 11978190 2024-10-28T18:53:40Z 149.62.207.123 12397753 wikitext text/x-wiki Това е списък на развитието на рекорда за '''най-бърз сериен автомобил''', като условията за поставянето на този рекорд е автомобилът да бъде в [[серийно производство]] (не [[прототип]]) и да има разрешение за движение по обществени пътища (да не е състезателен автомобил за писта или да няма модификации). Първият автомобил в света е и първият носител на рекорда – [[Бенц Патент Моторваген]], който през [[1886]] г. развива 16 км/ч. Настоящият носител на рекорда, БМВ Е60 с номер Е7300 понего е сеат ибиза с намер Е3425, достига 412 км/ч през [[2007]] г. {| class="wikitable" style="font-size:97%;" |- ! rowspan="2"|Година ! rowspan="2"|Автомобил ! colspan="2"|Скорост ! rowspan="2"|Снимка ! rowspan="2"|Коментар |- !км/ч!!мили/ч |- | align=center| [[1886]] | [[Бенц Патент Моторваген]] | 16 | 10<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://blogs.thecarconnection.com/marty-blog/1015113_happy-birthday-car |заглавие=Happy Birthday, Car! |достъп_дата=2009-11-22 |архив_дата=2009-02-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090206232830/http://blogs.thecarconnection.com/marty-blog/1015113_happy-birthday-car }}</ref> | [[Файл:Patent-Motorwagen Nr.1 Benz 2.jpg|150px]] | Първият в света автомобил с разрешение за движение по обществени пътища. |- | align=center| [[1886]] | [[Даймлер Моторайзд Керидж]] | 17,7 | 11<ref>[http://www.museum-mercedes-benz.com/content.php/en/184/1886+Daimler+Motorized+Carriage 1886 Daimler Motorized Carriage]</ref> | [[Файл:Daimler Motorized Carriage IMG 0848.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1901]] | [[Мерцедес 35hp]] | 72,4 | 45 | [[Файл:Mercedes 35hp 01.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1903]] | [[Мерцедес 60hp]] | 96 | 60 |[[Файл:1903 Mercedes 60 HP.JPG|150px]] | |- | align=center| [[1924]] | [[Бентли 3 Литра|Бентли 3 Литра SS]] | 161<ref>{{Citation |title=Bentley 3 Litre |url=http://www.motorbase.com/vehicle/by-id/200842216/ |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2008-11-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081122165536/http://www.motorbase.com/vehicle/by-id/200842216/ }}</ref> | 100 | | От най-бързата спецификация на модела – SS, са произведени 18 екземпляра. |- | align=center| [[1928]] | [[Мерцедес-Бенц SSK]] | 193<ref>„Mercedes-Benz: Silver Star Century“, Денис Адлер, ISBN 0-7603-0949-3</ref> | 120 | [[Файл:Mercedes-Benz SSK (1928).jpg|150px]] | Произведени са 38 екземпляра. |- | align=center| [[1929]] | [[Бентли 4,5 Литра|Бентли 4,5 Литра Суперчарджван]] | 209,2<ref>[http://www.supercars.net/cars/130.html 1929 Bentley 4½ Litre Blower]</ref> | 130 | [[Файл:1929 Bentley front 34 right.jpg|150px]] | Произведени са 50 екземпляра със суперчарджван двигател. |- | align=center| [[1949]] | [[Ягуар XK120]] | 213,4 | 132,6<ref name="Jaguar XK120 “Ali”">[http://www.performancedesign.net/pdf/British_Motoring_0103spread.pdf "Jaguar XK120 „Ali“: The rare alloy-bodied cat that sired the American sports car", British Motoring, Volume 21, Spring 2003]</ref> | [[Файл:1950 Jaguar XK120 34.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на магистралата край [[Ябеке]], [[Белгия]], на [[30 май]].<ref>{{Citation |title=Jaguar XFR Top Speed |url=http://www.yosax.com/jaguar-xfr-top-speed |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2009-03-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090322044102/http://www.yosax.com/jaguar-xfr-top-speed }}</ref> Автомобилът е с премахнато предно стъкло и монтирани аеродинамичен дефлектор на предната броня и покривало на мястото до шофьора.<ref name="Jaguar XK120 “Ali”"/> |- | align=center| [[1953]] | [[Пегасо Z-102]] | 244,6<ref name="Pegaso, 1951 – 1958">[http://www.canadiandriver.com/2006/06/30/motoring-memories-pegaso-1951-1958.htm Motoring Memories: Pegaso, 1951 – 1958]</ref> | 152 | [[Файл:Pegaso Z-102 white vr TCE.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на магистралата край [[Ябеке]] на [[25 септември]].<ref name="Pegaso, 1951 – 1958"/> Използван е моделът Z-102 Туринг BS/2.8 с единичен [[суперчарджър]], защото двигателят на предвидения за рекорда Z-102 BSS/2.5 с двоен суперчарджър се разваля. |- | align=center| [[1954]] | [[Мерцедес-Бенц 300SL]] | 260<ref>{{Citation |title=Mercedes SL: Ein Mythos hat Geburtstag |url=http://www.epoche-3.de/mercedes_sl.php |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2010-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100329091815/http://epoche-3.de/mercedes_sl.php }}</ref> | 161,5 | [[Файл:Mercedes-Benz 300SL Coupe 1955 1956.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1962]] | [[Ферари 250 GTO]] | 279<ref>[http://www.supercars.net/cars/518.html 1962 Ferrari 250 GTO]</ref> | 173.4 | [[Файл:1962 Ferrari 250 GTO 34 2.jpg|150px]] | 39 екземпляра, произведени заради [[хомологация]]. Всички са спортни автомобили, които имат разрешение за шофиране както на писта, така и на обществени пътища. |- | align=center| [[1968]] | [[Ферари Дейтона|Ферари Дейтона GTB/4]] | 281,6 | 175<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/ferraridaytonap1.php |заглавие=Ferrari Daytona Part 1: 365 GTB/4 & GTS/4 |достъп_дата=2009-11-22 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305014203/http://www.qv500.com/ferraridaytonap1.php }}</ref> | [[Файл:Ferrari Daytona 1972ish.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1971]] | [[Ламборгини Миура|Ламборгини Миура P400 SV]] | 289,7<ref>[http://www.supercars.net/cars/981.html 1971 Lamborghini Miura P400 SV]</ref> | 180 | [[Файл:Lamborghini Miura P400SV.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1984]] | [[Ферари 288 GTO]] | 304 | 189<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/ferrari288p1.php |заглавие=Ferrari 288 GTO Part 1: 288 GTO |достъп_дата=2009-11-24 |архив_дата=2009-12-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091215134521/http://www.qv500.com/ferrari288p1.php }}</ref> | [[Файл:FerrariGTO.jpg|150px]] | Произведени са 272 екземпляра с цел хомологация за нова серия състезания от клас [[Група Б]] на [[ФИА]], но след отхвърлянето на идеята за този тип състезания почти всички остават само с модификация за шосейна употреба.<ref>[http://www.conceptcarz.com/vehicle/z8809/Ferrari_288%20GTO/default.aspx 1984 Ferrari 288 GTO]</ref> |- | align=center| [[1986]] | [[Порше 959]] | 317 | 197<ref name="Porsche 959">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/porsche959p1.php |заглавие=Porsche 959 Part 1: 959 |достъп_дата=2009-11-24 |архив_дата=2009-12-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091219115951/http://www.qv500.com/porsche959p1.php }}</ref> | [[Файл:Porsche 959 silver at Auto Salon Singen.jpg|150px]] | Подобно на Ферари 288 GTO с цел хомологация за Група Б са произведени 292 екземпляра, но след това почти всички са продадени на богати клиенти.<ref name="Porsche 959"/> |- | align=center| [[1987]] | [[Ферари F40]] | 323,5 | 201<ref name="Ferrari F40">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/ferrarif40p1.php |заглавие=Ferrari F40 Part 1: F40 |достъп_дата=2009-11-24 |архив_дата=2010-03-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100326175424/http://www.qv500.com/ferrarif40p1.php }}</ref> | [[Файл:Ferrari F40 at Auto Salon Singen Germany 432393386.jpg|150px]] | Първият сериен автомобил, който минава границата от 200 мили/ч.<ref name="Ferrari F40"/> |- | align=center| [[1990]] | [[Ламборгини Диабло]] | 325 | 202<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/lamborghinidiablop1.php |заглавие=Lamborghini Diablo Part 1: Diablo |достъп_дата=2009-11-25 |архив_дата=2010-03-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100302023455/http://www.qv500.com/lamborghinidiablop1.php }}</ref> | [[Файл:Diablobase.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1991]] | [[Бугати ЕВ110|Бугати ЕВ110 GT]] | 342,8 | 213<ref>„Lemon! 60 Heroic failures of motoring.“, Томи Дейвис, ISBN 1-86325-494-3</ref> | [[Файл:Bugatti EB110 GT.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1992]] | [[Бугати ЕВ110|Бугати ЕВ110 SS]] | 349 | 217<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/bugattieb110p2.php |заглавие=Bugatti EB110 Part 2: EB110 SS |достъп_дата=2009-11-22 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305050519/http://qv500.com/bugattieb110p2.php }}</ref> | | |- | align=center| [[1993]] | [[Ягуар XJ220]] | 349,2 | 217<ref>{{Citation |title=Motoring Milestones: Jaguar XJ220 |url=http://www.pistonheads.com/milestones/xj220.htm |accessdate=2009-11-26 |archivedate=2009-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091125084857/http://www.pistonheads.com/milestones/xj220.htm }}</ref> | [[Файл:JaguarXJ220.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на тестовата писта в [[Нардо]] от [[Мартин Брандъл]] като за целта [[катализатор]]ът е демонтиран. Серийната кола достига 344 км/ч или 213 мили/ч при мощност 549 hp<ref>Книга за рекорди на Гинес, 1994</ref>. Не е ясно по какъв критерий от [[Световни рекорди на Гинес|Гинес]] признават рекорда при положение, че махането на катализатора е модификация на колата. |- | align=center| [[1995]] | [[Макларън F1]] | 371,8 | 231<ref>[http://www.autoevolution.com/news/top-5-fastest-production-cars-of-all-time-5115.html Top 5 Fastest Production Cars of All Time]</ref> | [[Файл:1996 McLaren F1.jpg|150px]] | [[Джонатан Палмър]] достига 371.8 км/ч на пистата в Нардо при заводското ограничение на оборотите,<ref>[http://www.users.globalnet.co.uk/~anchsa/mclaren.htm McLaren F1]</ref> по-късно [[Марио Андрети]] постига същата скорост на тестове. На [[31 март]] [[1998]] г. един от експерименталните прототипи на F1 достига 386,2 км/ч (240,1 мили/ч).<ref>[http://hypertextbook.com/facts/2000/MichaelFeldman.shtml Speed of the Fastest Street Legal Car]</ref> |- | align=center| [[2005]] | [[Кьонигсег CCR]] | 387,9 | 241<ref>{{Citation |title=RSportsCars.com: Koenigsegg Breaks World Speed Record for Production Cars |url=http://www.rsportscars.com/eng/articles/koenigsegg_record.asp |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2010-10-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101017045101/http://www.rsportscars.com/eng/articles/koenigsegg_record.asp }}</ref> | [[Файл:Koenigsegg-CCR-'04.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на [[28 февруари]] тестовата писта в Нардо от пилота Лорис Бикоки и проверен от Гинес. Трябва да се вземе под внимание фактът, че пистата е овална, а отклонението при движение в овал снижава значително реално постижимата максимална скорост.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/05/05/style/index.htm Кьонигсег CCR – шведското чудо]</ref> |- | align=center| [[2005]] | [[Бугати Вейрон]] | 408,47<ref>{{Citation |title=400 and Beyond |url=http://www.bugatti.com/en/veyron-16.4/technology/speed.html |accessdate=2009-11-26 |archivedate=2007-10-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071011011915/http://www.bugatti.com/en/veyron-16.4/technology/speed.html }}</ref> | 253,81 | [[Файл:Bugatti Veyron-salzburg (6).jpg|150px]] | Рекордът е записан на [[19 април]] на тестовата писта на [[Фолксваген Груп]] в [[Ера-Лесиен]]. |- | align=center| [[2007]] | [[SSC Аеро|SSC Ултимейт Аеро ТТ]] | 412,28<ref name="SSC">{{Citation |title=It's official: SSC’s Ultimate Aero speed record is validated by Guinness world records |url=http://www.shelbysupercars.com/press/Press%20Release%2010-09-2007.pdf |accessdate=2009-11-26 |archivedate=2010-01-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100103092154/http://shelbysupercars.com/press/Press%20Release%2010-09-2007.pdf }}</ref> | 256,18 | | На [[9 октомври]] рекордът, поставен на [[13 септември]] е признат от официални представители на Гинес. За да бъде рекордът признат за официален според критериите на Гинес, автомобилът трябва да мине по тестовата отсечка, а след максимум един час да покрие трасето в обратна посока, за да се премахне влиянието на метеорологичните условия. Средната стойност на максималните скорости в двете посоки представлява максималната скорост на автомобила. При първото преминаване на трасето максималната скорост, която е отчетена е 414,31 км/ч (257,44 мили/ч), а при второто – 410,24 км/ч (254,91 мили/ч). Определената от тези параметри максимална скорост е 411,76 км/ч<ref name="SSC"/> Автомобилът се задвижва от 6.4-литров, осемцилиндров мотор с два турбокомпресора и мощност от 1183 к.с. |- | align=center| [[2010]] | [[Бугати Вейрон#Bugatti Veyron 16.4 Super Sport|Бугати Вейрон 16.4 Super Sport]] | 431,072<ref>[http://www.nbcnews.com/id/22826327/ns/business-us_business/t/worlds-fastest-street-legal-car NBC news]</ref> | 267,856 | | Рекордът е поставен от [[Пиер-Анри Рафанел]] с изключен ограничител на скоростта. За купувачите скоростта е ограничена на 415 km/h (258 mph). |- | align=center| [[2017]] | [[Кьонисег Агера RS]] | 447,19<ref>[https://www.topgear.com/car-news/supercars/koenigsegg-agera-rs-has-claimed-five-speed-records TOP Gear, Кьонисег Агера постав пет рекорда за скорост]</ref> | 267,856 | | Рекордът е поставен от [[Никлас Лиля]] през Ноември. Рекордът е проверен от независимата компания [[Рейслоджик]], но не е потвърден от Гинес или друга организация свързана със световните рекорди. |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Суперавтомобили]] syoofk8ivcp0mpnlhu4pp714y41g66n 12397755 12397753 2024-10-28T18:54:12Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.207.123|редакции на 149.62.207.123]] ([[User talk:149.62.207.123|б]].), към версия на InternetArchiveBot 11978190 wikitext text/x-wiki Това е списък на развитието на рекорда за '''най-бърз сериен автомобил''', като условията за поставянето на този рекорд е автомобилът да бъде в [[серийно производство]] (не [[прототип]]) и да има разрешение за движение по обществени пътища (да не е състезателен автомобил за писта или да няма модификации). Първият автомобил в света е и първият носител на рекорда – [[Бенц Патент Моторваген]], който през [[1886]] г. развива 16 км/ч. Настоящият носител на рекорда, [[SSC Аеро|SSC Ултимейт Аеро ТТ]], достига 412 км/ч през [[2007]] г. {| class="wikitable" style="font-size:97%;" |- ! rowspan="2"|Година ! rowspan="2"|Автомобил ! colspan="2"|Скорост ! rowspan="2"|Снимка ! rowspan="2"|Коментар |- !км/ч!!мили/ч |- | align=center| [[1886]] | [[Бенц Патент Моторваген]] | 16 | 10<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://blogs.thecarconnection.com/marty-blog/1015113_happy-birthday-car |заглавие=Happy Birthday, Car! |достъп_дата=2009-11-22 |архив_дата=2009-02-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090206232830/http://blogs.thecarconnection.com/marty-blog/1015113_happy-birthday-car }}</ref> | [[Файл:Patent-Motorwagen Nr.1 Benz 2.jpg|150px]] | Първият в света автомобил с разрешение за движение по обществени пътища. |- | align=center| [[1886]] | [[Даймлер Моторайзд Керидж]] | 17,7 | 11<ref>[http://www.museum-mercedes-benz.com/content.php/en/184/1886+Daimler+Motorized+Carriage 1886 Daimler Motorized Carriage]</ref> | [[Файл:Daimler Motorized Carriage IMG 0848.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1901]] | [[Мерцедес 35hp]] | 72,4 | 45 | [[Файл:Mercedes 35hp 01.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1903]] | [[Мерцедес 60hp]] | 96 | 60 |[[Файл:1903 Mercedes 60 HP.JPG|150px]] | |- | align=center| [[1924]] | [[Бентли 3 Литра|Бентли 3 Литра SS]] | 161<ref>{{Citation |title=Bentley 3 Litre |url=http://www.motorbase.com/vehicle/by-id/200842216/ |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2008-11-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081122165536/http://www.motorbase.com/vehicle/by-id/200842216/ }}</ref> | 100 | | От най-бързата спецификация на модела – SS, са произведени 18 екземпляра. |- | align=center| [[1928]] | [[Мерцедес-Бенц SSK]] | 193<ref>„Mercedes-Benz: Silver Star Century“, Денис Адлер, ISBN 0-7603-0949-3</ref> | 120 | [[Файл:Mercedes-Benz SSK (1928).jpg|150px]] | Произведени са 38 екземпляра. |- | align=center| [[1929]] | [[Бентли 4,5 Литра|Бентли 4,5 Литра Суперчарджван]] | 209,2<ref>[http://www.supercars.net/cars/130.html 1929 Bentley 4½ Litre Blower]</ref> | 130 | [[Файл:1929 Bentley front 34 right.jpg|150px]] | Произведени са 50 екземпляра със суперчарджван двигател. |- | align=center| [[1949]] | [[Ягуар XK120]] | 213,4 | 132,6<ref name="Jaguar XK120 “Ali”">[http://www.performancedesign.net/pdf/British_Motoring_0103spread.pdf "Jaguar XK120 „Ali“: The rare alloy-bodied cat that sired the American sports car", British Motoring, Volume 21, Spring 2003]</ref> | [[Файл:1950 Jaguar XK120 34.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на магистралата край [[Ябеке]], [[Белгия]], на [[30 май]].<ref>{{Citation |title=Jaguar XFR Top Speed |url=http://www.yosax.com/jaguar-xfr-top-speed |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2009-03-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090322044102/http://www.yosax.com/jaguar-xfr-top-speed }}</ref> Автомобилът е с премахнато предно стъкло и монтирани аеродинамичен дефлектор на предната броня и покривало на мястото до шофьора.<ref name="Jaguar XK120 “Ali”"/> |- | align=center| [[1953]] | [[Пегасо Z-102]] | 244,6<ref name="Pegaso, 1951 – 1958">[http://www.canadiandriver.com/2006/06/30/motoring-memories-pegaso-1951-1958.htm Motoring Memories: Pegaso, 1951 – 1958]</ref> | 152 | [[Файл:Pegaso Z-102 white vr TCE.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на магистралата край [[Ябеке]] на [[25 септември]].<ref name="Pegaso, 1951 – 1958"/> Използван е моделът Z-102 Туринг BS/2.8 с единичен [[суперчарджър]], защото двигателят на предвидения за рекорда Z-102 BSS/2.5 с двоен суперчарджър се разваля. |- | align=center| [[1954]] | [[Мерцедес-Бенц 300SL]] | 260<ref>{{Citation |title=Mercedes SL: Ein Mythos hat Geburtstag |url=http://www.epoche-3.de/mercedes_sl.php |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2010-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100329091815/http://epoche-3.de/mercedes_sl.php }}</ref> | 161,5 | [[Файл:Mercedes-Benz 300SL Coupe 1955 1956.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1962]] | [[Ферари 250 GTO]] | 279<ref>[http://www.supercars.net/cars/518.html 1962 Ferrari 250 GTO]</ref> | 173.4 | [[Файл:1962 Ferrari 250 GTO 34 2.jpg|150px]] | 39 екземпляра, произведени заради [[хомологация]]. Всички са спортни автомобили, които имат разрешение за шофиране както на писта, така и на обществени пътища. |- | align=center| [[1968]] | [[Ферари Дейтона|Ферари Дейтона GTB/4]] | 281,6 | 175<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/ferraridaytonap1.php |заглавие=Ferrari Daytona Part 1: 365 GTB/4 & GTS/4 |достъп_дата=2009-11-22 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305014203/http://www.qv500.com/ferraridaytonap1.php }}</ref> | [[Файл:Ferrari Daytona 1972ish.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1971]] | [[Ламборгини Миура|Ламборгини Миура P400 SV]] | 289,7<ref>[http://www.supercars.net/cars/981.html 1971 Lamborghini Miura P400 SV]</ref> | 180 | [[Файл:Lamborghini Miura P400SV.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1984]] | [[Ферари 288 GTO]] | 304 | 189<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/ferrari288p1.php |заглавие=Ferrari 288 GTO Part 1: 288 GTO |достъп_дата=2009-11-24 |архив_дата=2009-12-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091215134521/http://www.qv500.com/ferrari288p1.php }}</ref> | [[Файл:FerrariGTO.jpg|150px]] | Произведени са 272 екземпляра с цел хомологация за нова серия състезания от клас [[Група Б]] на [[ФИА]], но след отхвърлянето на идеята за този тип състезания почти всички остават само с модификация за шосейна употреба.<ref>[http://www.conceptcarz.com/vehicle/z8809/Ferrari_288%20GTO/default.aspx 1984 Ferrari 288 GTO]</ref> |- | align=center| [[1986]] | [[Порше 959]] | 317 | 197<ref name="Porsche 959">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/porsche959p1.php |заглавие=Porsche 959 Part 1: 959 |достъп_дата=2009-11-24 |архив_дата=2009-12-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091219115951/http://www.qv500.com/porsche959p1.php }}</ref> | [[Файл:Porsche 959 silver at Auto Salon Singen.jpg|150px]] | Подобно на Ферари 288 GTO с цел хомологация за Група Б са произведени 292 екземпляра, но след това почти всички са продадени на богати клиенти.<ref name="Porsche 959"/> |- | align=center| [[1987]] | [[Ферари F40]] | 323,5 | 201<ref name="Ferrari F40">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/ferrarif40p1.php |заглавие=Ferrari F40 Part 1: F40 |достъп_дата=2009-11-24 |архив_дата=2010-03-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100326175424/http://www.qv500.com/ferrarif40p1.php }}</ref> | [[Файл:Ferrari F40 at Auto Salon Singen Germany 432393386.jpg|150px]] | Първият сериен автомобил, който минава границата от 200 мили/ч.<ref name="Ferrari F40"/> |- | align=center| [[1990]] | [[Ламборгини Диабло]] | 325 | 202<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/lamborghinidiablop1.php |заглавие=Lamborghini Diablo Part 1: Diablo |достъп_дата=2009-11-25 |архив_дата=2010-03-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100302023455/http://www.qv500.com/lamborghinidiablop1.php }}</ref> | [[Файл:Diablobase.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1991]] | [[Бугати ЕВ110|Бугати ЕВ110 GT]] | 342,8 | 213<ref>„Lemon! 60 Heroic failures of motoring.“, Томи Дейвис, ISBN 1-86325-494-3</ref> | [[Файл:Bugatti EB110 GT.jpg|150px]] | |- | align=center| [[1992]] | [[Бугати ЕВ110|Бугати ЕВ110 SS]] | 349 | 217<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.qv500.com/bugattieb110p2.php |заглавие=Bugatti EB110 Part 2: EB110 SS |достъп_дата=2009-11-22 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305050519/http://qv500.com/bugattieb110p2.php }}</ref> | | |- | align=center| [[1993]] | [[Ягуар XJ220]] | 349,2 | 217<ref>{{Citation |title=Motoring Milestones: Jaguar XJ220 |url=http://www.pistonheads.com/milestones/xj220.htm |accessdate=2009-11-26 |archivedate=2009-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091125084857/http://www.pistonheads.com/milestones/xj220.htm }}</ref> | [[Файл:JaguarXJ220.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на тестовата писта в [[Нардо]] от [[Мартин Брандъл]] като за целта [[катализатор]]ът е демонтиран. Серийната кола достига 344 км/ч или 213 мили/ч при мощност 549 hp<ref>Книга за рекорди на Гинес, 1994</ref>. Не е ясно по какъв критерий от [[Световни рекорди на Гинес|Гинес]] признават рекорда при положение, че махането на катализатора е модификация на колата. |- | align=center| [[1995]] | [[Макларън F1]] | 371,8 | 231<ref>[http://www.autoevolution.com/news/top-5-fastest-production-cars-of-all-time-5115.html Top 5 Fastest Production Cars of All Time]</ref> | [[Файл:1996 McLaren F1.jpg|150px]] | [[Джонатан Палмър]] достига 371.8 км/ч на пистата в Нардо при заводското ограничение на оборотите,<ref>[http://www.users.globalnet.co.uk/~anchsa/mclaren.htm McLaren F1]</ref> по-късно [[Марио Андрети]] постига същата скорост на тестове. На [[31 март]] [[1998]] г. един от експерименталните прототипи на F1 достига 386,2 км/ч (240,1 мили/ч).<ref>[http://hypertextbook.com/facts/2000/MichaelFeldman.shtml Speed of the Fastest Street Legal Car]</ref> |- | align=center| [[2005]] | [[Кьонигсег CCR]] | 387,9 | 241<ref>{{Citation |title=RSportsCars.com: Koenigsegg Breaks World Speed Record for Production Cars |url=http://www.rsportscars.com/eng/articles/koenigsegg_record.asp |accessdate=2009-11-22 |archivedate=2010-10-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101017045101/http://www.rsportscars.com/eng/articles/koenigsegg_record.asp }}</ref> | [[Файл:Koenigsegg-CCR-'04.jpg|150px]] | Рекордът е поставен на [[28 февруари]] тестовата писта в Нардо от пилота Лорис Бикоки и проверен от Гинес. Трябва да се вземе под внимание фактът, че пистата е овална, а отклонението при движение в овал снижава значително реално постижимата максимална скорост.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/05/05/style/index.htm Кьонигсег CCR – шведското чудо]</ref> |- | align=center| [[2005]] | [[Бугати Вейрон]] | 408,47<ref>{{Citation |title=400 and Beyond |url=http://www.bugatti.com/en/veyron-16.4/technology/speed.html |accessdate=2009-11-26 |archivedate=2007-10-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071011011915/http://www.bugatti.com/en/veyron-16.4/technology/speed.html }}</ref> | 253,81 | [[Файл:Bugatti Veyron-salzburg (6).jpg|150px]] | Рекордът е записан на [[19 април]] на тестовата писта на [[Фолксваген Груп]] в [[Ера-Лесиен]]. |- | align=center| [[2007]] | [[SSC Аеро|SSC Ултимейт Аеро ТТ]] | 412,28<ref name="SSC">{{Citation |title=It's official: SSC’s Ultimate Aero speed record is validated by Guinness world records |url=http://www.shelbysupercars.com/press/Press%20Release%2010-09-2007.pdf |accessdate=2009-11-26 |archivedate=2010-01-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100103092154/http://shelbysupercars.com/press/Press%20Release%2010-09-2007.pdf }}</ref> | 256,18 | | На [[9 октомври]] рекордът, поставен на [[13 септември]] е признат от официални представители на Гинес. За да бъде рекордът признат за официален според критериите на Гинес, автомобилът трябва да мине по тестовата отсечка, а след максимум един час да покрие трасето в обратна посока, за да се премахне влиянието на метеорологичните условия. Средната стойност на максималните скорости в двете посоки представлява максималната скорост на автомобила. При първото преминаване на трасето максималната скорост, която е отчетена е 414,31 км/ч (257,44 мили/ч), а при второто – 410,24 км/ч (254,91 мили/ч). Определената от тези параметри максимална скорост е 411,76 км/ч<ref name="SSC"/> Автомобилът се задвижва от 6.4-литров, осемцилиндров мотор с два турбокомпресора и мощност от 1183 к.с. |- | align=center| [[2010]] | [[Бугати Вейрон#Bugatti Veyron 16.4 Super Sport|Бугати Вейрон 16.4 Super Sport]] | 431,072<ref>[http://www.nbcnews.com/id/22826327/ns/business-us_business/t/worlds-fastest-street-legal-car NBC news]</ref> | 267,856 | | Рекордът е поставен от [[Пиер-Анри Рафанел]] с изключен ограничител на скоростта. За купувачите скоростта е ограничена на 415 km/h (258 mph). |- | align=center| [[2017]] | [[Кьонисег Агера RS]] | 447,19<ref>[https://www.topgear.com/car-news/supercars/koenigsegg-agera-rs-has-claimed-five-speed-records TOP Gear, Кьонисег Агера постав пет рекорда за скорост]</ref> | 267,856 | | Рекордът е поставен от [[Никлас Лиля]] през Ноември. Рекордът е проверен от независимата компания [[Рейслоджик]], но не е потвърден от Гинес или друга организация свързана със световните рекорди. |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Суперавтомобили]] b00cf29olrl1hntxfjoymdzqnf1h5gw 0 274058 12397948 12309712 2024-10-28T21:53:04Z 94.190.160.247 Гей-Люсак е открил бора и силиция. 12397948 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | име = Жозеф Луи Гей-Люсак | име-оригинал = | категория = химик | описание = френски химик | портрет = Gaylussac.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Сен Леонар де Нобла]], [[Франция]] | починал-място = [[Париж]], Франция | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Химия]], [[физика]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Жозеф-Луи Гей-Люсак''' ({{lang|fr|Joseph Louis Gay-Lussac}}) ([[1778]] – [[1850]]) е френски [[химик]] и [[физик]] – член на [[Френската академия на науките]] – [[1806]] г., [[професор]] – [[1832]] г. Открил [[закон]]ите за зависимостта на [[обем]]а и (или) [[налягане]]то на [[идеален газ]] от [[температура]]та през [[1802]] г. и за обемните отношения при реакциите между газовете – [[1805]] – [[1808]] г. Допринесъл за изучаване на халогенните, фосфорните киселини, алкалните метали и др. Основател на обемния анализ. Открил [[цианоген]]а през [[1815]] г. Изследванията му върху водно-алкохолните [[разтвор]]и са основата за използвания в днешно време [[алкохолен градус|градус]] на алкохолните напитки. Открил бора (B) и силиция (Si). '''Закони на Гей-Люсак''': * ''за топлинното разширение на газовете'' през 1802 г. – изменението на обема на даден газ при постоянно налягане е право пропорционално на изменението на температурата: V<sub>t</sub> = V<sub>0</sub>(1+a<sub>p</sub>t); V<sub>t</sub> е обемът на газа при t<sup>0</sup>; V<sub>0</sub> – обемът при 0<sup>0</sup>C; a<sub>p</sub> – коефициента на топлинното разширение на газа при постоянно налягане. {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Жозеф-Луи Гей-Люсак}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Joseph Louis Gay-Lussac}} {{сродни проекти край}} Важи строго за идеалните газове. * ''за обемните отношения'' – [[1805]] – [[1808]] г.: при постоянна температура и налягане обемите на газовете, встъпващи в реакция, се отнасят помежду си и към обема на получения газ като малки цели числа. {{СОРТКАТ:Гей-Люсак, Луи Жозеф}} [[Категория:Френски химици]] [[Категория:Френски физици]] [[Категория:Хора от Нова Аквитания]] [[Категория:Погребани на Пер Лашез]] r1ym66m4gzgwh1pu2tcq85avqdyjfc3 0 274540 12397622 11649096 2024-10-28T16:29:13Z Протогер 252193 /* Биография */ 12397622 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Chris Mallek | категория = революционер | портрет = Kraste Malikov IMARO.jpg | описание = български революционер | роден-място = [[Хасаново]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Дениликуин]], [[Австралия]] }} '''Кръсте Маликов''', наричан още '''Малик, Малико''' ({{lang|en|Chris Mallek}}), е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Dzole Gergev, Kraste Lyondev, Kraste Malikov and others.jpg|250п|мини|ляво|Сбор на войводи: [[Кръсте Льондев]], [[Дзоле Стойчев]], Кръсте Маликов, [[Петре Костурчето]] и други, 1908 г.]] [[Файл:Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG|мини|250п|Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - [[Трайко Зойката]], Кръсте Маликов, [[Славчо Пирчев]], [[Ангел Секулов|Ангел Базернишки]], [[Божин Вълчев]]; втори ред - [[Димко Николов|Димко Драговчето]], [[Кръсте Льондев]], [[Блаже Кръстев|Блаже Биринчето]], [[Милан Матов]], [[Кръсте Трайков|Кръстю Трайков]], [[Кръстьо Алексов]]; трети ред (прави) - [[Гюрчин Петров]], [[Георги Ралев]], [[Никола Досев]], [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], [[Димко Богов]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Пецо Христов]], [[Лазар Цириов]], [[Стоян Мариовчето]].]] Маликов е роден в 1881 година<ref>Или в 1886</ref> в леринското село [[Хасаново]], тогава в Османската империя, днес Месохори, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник. От 1907 година е лерински полски войвода като се сражава с появилите се чети на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]]. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], служи в четата на [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]]. Заедно с Христов с над 400 четници, прекъсват на няколко места железопътната линия между [[Лерин]] и [[Кременица]] и предизвикват паника в тила на турските войски при Битоля.<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23.</ref> Участва в освобождаването на Лерин.<ref>{{МОО|415}}</ref><ref>{{Николов|97}}</ref><ref>{{Пелтеков|274}}</ref> През 1913 година емигрира в [[Австралия]]. Работи като магазинер в Куинсленд. След края на Първата световна война се връща в родното си Хасаново при съпругата си Катерина. Скоро след това е принуден повторно да емигрира в Австралия. Този път се установява в Дениликуин и работи като сладоледаджия. Англиканизира името си на Крис Малик. Умира там на 23 януари 1952 година.<ref>Hill, Peter. The Macedonians in Australia, 1989, р. 12.</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Македония|История на България|Османска империя|Австралия}} {{СОРТКАТ:Маликов, Кръсте}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Българи емигранти в Австралия]] [[Категория:Хора от дем Лерин]] [[Категория:Починали в Австралия]] ksphack0gusnchmgp0l7akl2jp0lkt3 0 275465 12398104 12375294 2024-10-29T07:06:15Z 77.85.230.22 Написах актуални новини за личноста. 12398104 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = Грейс Хопър | описание = американски офицер и пионер в информатиката | портрет=Grace_Hopper.jpg | портрет_описание = | прякор = Първа лейди на програмирането, Великолепната Грейс, Баба Кобол | място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Арлингтън]], [[Вирджиния]] САЩ | преданост = САЩ | въоръжени сили = [[ВМС на САЩ]] | години на служба = [[1943]] – [[1992]] с две прекъсвания | звание = [[Контраадмирал]] | войсково поделение = | командвания = | битки = | награди = | родства = | по-късна работа = }} '''Грейс Хопър''' ({{lang|en|Grace Hopper}}, с моминско име {{lang|en|Grace Brewster Murray}} – Грейс Брюстър Мъри; [[9 декември]] [[1906]] – [[1 януари]] [[1992]]) е американска военнослужеща, [[контраадмирал]], [[програмист]]ка, създала [[програмно осигуряване|програмното осигуряване]] за [[компютър]]а [[Марк I (Харвард)|Марк I]] и разработила първия [[компилатор]] за [[програмен език]].tishobg == Биография == Родена е през 1906 г. в Ню Йорк в семейство на застрахователен агент. През 1928 г. завършва физико-математическия отдел на колежа Васар и получава почетна диплома от академичното дружество Фи Бета Капа (''Phi Beta Kappa''). През 1930 г. се омъжва за Винсънт Хопър (бракът им трае до 1945 г.). Получава [[доктор]]ска степен по математика от [[Йейлски университет|Университета в Йейл]] и става професор по математика във Васар. [[Файл:Grace Hopper and UNIVAC.jpg|мини|Грейс Хопър пред компютъра UNIVAC]] По време на [[Втората световна война]] завършва офицерска школа и постъпва на служба в Корабното бюро ({{lang|en|Bureau of Ships}}) в [[Харвардски университет|Харвардския университет]]. Член на екипа [[програмист]]и на компютъра Mark I. През 1947 г. нейни колеги открили буболечка ({{lang|en|bug}}) в едно от [[реле]]тата, която пречела на правилната работа на компютъра. Грейс Хопър нарекла операцията по отстраняване „[[дебъгване]]“ ({{lang|en|debugging}}, обезбуболечаване). В периода 1951 – 1952 разработва [[Компютърна програма|програма]], смятана за първия [[компилатор]] в историята, която преобразува символите А-0 в [[машинен код]] за компютъра [[UNIVAC]]. През 1959 Хопър играе важна роля в разработката на нов език за програмиране – [[COBOL]]. == Вижте също == * [[Бъг]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * {{икона|ru}} [http://www.peoples.ru/undertake/computer/hopper/ Грейс Мюррей Хоппер на сайте peoples.ru] * {{икона|ru}} [http://www.computer-museum.ru/galglory/1.htm Виртуальный компьютерный музей] {{Превод от|ru|Грейс Хоппер|19233900}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хопър, Грейс}} [[Категория:Американски инженери]] [[Категория:Американски изобретатели]] [[Категория:Компютърни пионери]] [[Категория:Създатели на езици за програмиране]] [[Категория:Американски адмирали]] [[Категория:Американски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Корейска война]] [[Категория:Виетнамска война]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали във Вирджиния]] 94ky7fwpttwr7o8jjn95vezp6tlai2k 12398109 12398104 2024-10-29T07:12:59Z 77.85.230.22 redaktira vandaliizym 12398109 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = Грейс Хопър | описание = американски офицер и пионер в информатиката | портрет=Grace_Hopper.jpg | портрет_описание = | прякор = Първа лейди на програмирането, Великолепната Грейс, Баба Кобол | място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Арлингтън]], [[Вирджиния]] САЩ | преданост = САЩ | въоръжени сили = [[ВМС на САЩ]] | години на служба = [[1943]] – [[1992]] с две прекъсвания | звание = [[Контраадмирал]] | войсково поделение = | командвания = | битки = | награди = | родства = | по-късна работа = }} '''Грейс Хопър''' ({{lang|en|Grace Hopper}}, с моминско име {{lang|en|Grace Brewster Murray}} – Грейс Брюстър Мъри; [[9 декември]] [[1906]] – [[1 януари]] [[1992]]) е американска военнослужеща, [[контраадмирал]], [[програмист]]ка, създала [[програмно осигуряване|програмното осигуряване]] за [[компютър]]а [[Марк I (Харвард)|Марк I]] и разработила първия [[компилатор]] за [[програмен език]]. == Биография == Родена е през 1906 г. в Ню Йорк в семейство на застрахователен агент. През 1928 г. завършва физико-математическия отдел на колежа Васар и получава почетна диплома от академичното дружество Фи Бета Капа (''Phi Beta Kappa''). През 1930 г. се омъжва за Винсънт Хопър (бракът им трае до 1945 г.). Получава [[доктор]]ска степен по математика от [[Йейлски университет|Университета в Йейл]] и става професор по математика във Васар. [[Файл:Grace Hopper and UNIVAC.jpg|мини|Грейс Хопър пред компютъра UNIVAC]] По време на [[Втората световна война]] завършва офицерска школа и постъпва на служба в Корабното бюро ({{lang|en|Bureau of Ships}}) в [[Харвардски университет|Харвардския университет]]. Член на екипа [[програмист]]и на компютъра Mark I. През 1947 г. нейни колеги открили буболечка ({{lang|en|bug}}) в едно от [[реле]]тата, която пречела на правилната работа на компютъра. Грейс Хопър нарекла операцията по отстраняване „[[дебъгване]]“ ({{lang|en|debugging}}, обезбуболечаване). В периода 1951 – 1952 разработва [[Компютърна програма|програма]], смятана за първия [[компилатор]] в историята, която преобразува символите А-0 в [[машинен код]] за компютъра [[UNIVAC]]. През 1959 Хопър играе важна роля в разработката на нов език за програмиране – [[COBOL]]. == Вижте също == * [[Бъг]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * {{икона|ru}} [http://www.peoples.ru/undertake/computer/hopper/ Грейс Мюррей Хоппер на сайте peoples.ru] * {{икона|ru}} [http://www.computer-museum.ru/galglory/1.htm Виртуальный компьютерный музей] {{Превод от|ru|Грейс Хоппер|19233900}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хопър, Грейс}} [[Категория:Американски инженери]] [[Категория:Американски изобретатели]] [[Категория:Компютърни пионери]] [[Категория:Създатели на езици за програмиране]] [[Категория:Американски адмирали]] [[Категория:Американски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Корейска война]] [[Категория:Виетнамска война]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали във Вирджиния]] 57ch7vbw886mhnt3mfjtsojg6p736qd 0 279988 12397750 11403636 2024-10-28T18:53:17Z Rrriiibbb 324818 12397750 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Нона | картинка = | режисьори = [[Гриша Островски]] | продуценти = Българска кинематография | сценаристи = [[Стефан Цанев]] | оператор = [[Красимир Костов]] | актьори = [[Доротея Тончева]],<br /> [[Стефан Данаилов]],<br /> [[Никола Тодев (актьор)|Никола Тодев]],<br /> [[Димитър Йорданов (актьор)|Димитър Йорданов]] | музика = [[Георги Генков]] | разпространител = [[Българска национална филмотека]] | премиера = [[16 ноември]] [[1973]] г. | времетраене = 84 минути | страна = {{флагче|България|1973}} [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0174073 | уебсайт = }} '''„Нона“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драма (жанр)|драма]]) от 1973 година на режисьора [[Гриша Островски]], по сценарий на [[Стефан Цанев]]. Оператор е [[Красимир Костов]]. Създаден е по романа „[[Чифликът край границата]]“ и мотиви от творчеството на [[Йордан Йовков]]. Музиката във филма е композирана от [[Георги Генков]]. == Сюжет == Началото на 20-ти век. Младата Нона се завръща от Швейцария в бащиния си чифлик. Изумителната прилика с майка ѝ, която е починала при странни обстоятелства, разпалва неугаснали чувства в Гърдю, излежал 15 години в затвора. Нона се запознава с подпоручик Галчев. Посещава го в граничната застава. Той ѝ се обяснява в любов. Между селяните и Манолаки - Нониния баща, възниква спор за една нива. Учителят Йосиф, който е социалист и влюбен в Нона, организира безимотните хора на бунт. През нощта въоръжени селяни обграждат чифлика на бащата на Нона. Пристига подпоручик Галчев със своите войници. Започва стрелба, при която подпоручик Галчев е убит. Нона, сломена от скръб, се среща с Йосиф и го обвинява за смъртта на подпоручик Галчев. Към селото пътува годеникът на Нона, който пристига от Швейцария. На пътя файтонът му се разминава с каруцата, в която е ковчегът на подпоручик Галчев. Миг след като годеникът ѝ прекрачва прага на дома ѝ, Нона се самоубива... == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Доротея Тончева]] | Нона |- | [[Стефан Данаилов]] | подпоручик Галчев |- | [[Стефан Пейчев]] | Гърдю |- | [[Никола Тодев (актьор)|Никола Тодев]] | Манолаки |- | [[Тодор Тодоров (актьор)|Тодор Тодоров]] | Йосиф |- | [[Васил Михайлов]] | Тошо |- | [[Йосиф Сърчаджиев]] | Иван Великин |- | [[Наум Шопов]] | Милевски |- | [[Найчо Петров]] | селски кмет |- | [[Иван Иванович]] |- | [[Димитър Миланов (актьор)|Димитър Миланов]] | Филип |- | [[Вельо Горанов]] | Йови |- | [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]] | Велко |- | [[Димитър Йорданов (актьор)|Димитър Йорданов]] | дядо Пейо |- | [[Иван Янчев]] | селски фелдшер |- | [[Белла Цонева]] | госпожица Ева Шмид |- | [[Петър Пенков]] | господин Шмид |- | [[Любомир Димов]] |- | [[Димитър Бочев]] | войник |- | [[Иван Обретенов]] | помощник-пощаджия |- | [[Катя Паскалева]] | Санка снахата |- | [[Любка Минева]] | малката Нона |- | [[Александър Александров (актьор)|Александър Александров]] |- | [[Михаил Ботевски]] |- | [[Павел Поппандов]] |- | [[Йордан Биков (актьор)|Йордан Биков]] | Филип |- | [[Дочо Вачков]] |- | [[Димитър Кехайов]] |- | [[Цветана Денкова]] |- | [[Маргарита Кондакова]] |- | [[Пейо Драгоев]] |- | [[Никола Латев]] |- | [[Иван Граматиков]] |- | [[Елена Асенова]] |- | [[Стефан Бобадов]] |- |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Стефан Цанев]] |- | [[Режисьор]] | [[Гриша Островски]] |- | [[Оператор]] | [[Красимир Костов]] |- | [[Редактор]] | [[Боян Папазов]] |- | [[Музика]] | [[Георги Генков]] |- | [[Художник]] | [[Мони Аладжемов]] |- | [[Костюм]]и | [[Венера Наследникова]] |- | Монтаж | [[Весела Хаджипетрова]] |- | [[Грим]] | [[Таню Куков]] |- | [[Фотограф]] | Жана Карайорданова |- | Втори [[художник]] | [[Вера Тодорова]] |- | [[Реквизит]] | Лука Бистриков |- | [[Гардероб]] | Тодора Бистрикова<br>Асенка Димова |- | [[Осветление]] | Любомир Димитров |- | [[Кран]] | Христо Александров |- | Организатори | Васил Василев<br>Димитър Бакалов<br>Валентин Вълков |- | [[Оператор|Камера]] | [[Борислав Борозанов]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | [[Михаил Николов]]<br>[[Венцеслав Иванов]]<br>[[Стоян Деветаков]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Маргарита Колимечкова]] |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | [[Гани Стайков]]<br>[[Николина Гюмова]] |- | Директор | Христо Каранешев |- | Производство | [[Студия за игрални филми „Бояна“|Българска кинематография]]<br>[[Студия за игрални филми]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „ХЕМУС“]]<br>/Copyright © [[1973]]/ |} == Външни препратки == * {{imdb title|0174073|Нона}} * {{bgmovies|Nona_1973|Нона}} * {{bnf|1056|Нона}} {{филми на Гриша Островски}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български трагикомични филми]] [[Категория:Български филми от 1973 година]] [[Категория:Филми на Гриша Островски]] [[Категория:Йордан Йовков]] r57y14fa9tbsmztnlntcpnk7y9etyo3 0 280182 12397487 12390756 2024-10-28T13:33:40Z Nk 399 У:НЕЕ справочник 12397487 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | име-рождено = Ася Цветкова Рачева | националност = {{BUL}} | брак = [[Радослав Рачев]] (1989 – ) | деца = 1 {{Личност/Актьор | категория = актьор | активност = 1983 – | значими филми = | награди = }} }} '''Ася Цветкова Рачева''' (родена на 27 ноември 1966 г.) е българска актриса и певица. Занимава се активно с озвучаване на филми и сериали. == Ранен живот и кариера == Завършва ЕСПУ „Йордан Йовков“ в град [[Бургас]]. Още докато учи участва в различни театрални постановки. В периода 1983 – 1984 г. е член на трупата на Работнически сатиричен театър – Бургас, където участва в постановката „Службогонци“ на режисьора Кръстьо Дойнов. През 1985 г. е приета във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на доцент [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] и завършва през 1989 г. == Актьорска кариера == Докато е студентка играе в театър „[[Сълза и смях]]“ в спектакъла „Тристаен с южно изложение“ с режисьор Димитър Стоянов. По същото време участва в театрални представления в [[Алжир]] през 1987 г. и [[Финландия]] през 1989 г. Участва във всички дипломни спектакли на своя клас, които включват „Двойници в нощта“, „Малкият принц“, „Пепеляшка“, „Маугли“ и „Голият крал“. След завършването си през 1989 г. става член на трупата на Пазарджишкия [[куклен театър]] за сезон 1989 – 1990 г. През 1990 г. става съучредител на „Театър 13“ със седалище [[Национален дворец на културата|НДК]] и участва във всичките му постановки, като в периода 1990-1995 г. играе в [[Германия]], [[Австрия]], [[Белгия]], [[Унгария]], [[Полша]], [[Франция]], [[Испания]] и други страни. Участва в спектаклите „Резонанс“,<ref>[http://theatre13.blogspot.com/p/1997200.html theatre13.blogspot.com]</ref> „Игра на приказки“, „Коледна песен“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.segabg.com/article.php?id=206869|заглавие="Коледна приказка" в Софийската опера|издател=old.segabg.com|дата=29 декември 2001|достъп_дата=10 септември 2023}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Силуети“,<ref>[http://theatre13.blogspot.com/p/blog-page.html theatre13.blogspot.com]</ref> „Двойници в нощта“,<ref>[http://theatre13.blogspot.com/p/blog-page_18.html theatre13.blogspot.com]</ref> както и в концерт-спектакъла „Автопортрет“ на [[Нели Рангелова]].<ref>[http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=51557518&media=18935918&class=22937710&story=89209511 bgnews.bg]</ref> От 1995 до 1996 г. участва в шоу спектакъла на Казино Албена – „Морски сънища“. == Кариера на озвучаваща актриса == Рачева е по-известна с озвучаването на реклами, филми, сериали и анимации.<ref>[http://bulphoto.com/events/24306/ Българската премиера на анимационния хит „РИО” е преди американската], bulphoto.com, 6 април 2011.</ref> Започва да се занимава с това през втората половина на 90-те години във филми с [[нахсинхронен дублаж]]. Едни от първите с нейно участие са „[[Камъчето и пингвина]]“, „[[Палечка (филм)|Палечка]]“ и „[[Принцеса Анастасия]]“, където освен да озвучава, изпълнява и песни. С войсоувър дублаж започва през 2000 г., като първият ѝ сериал е анимационният „[[Семейство Защо Защо]]“. Известна е с ролитe си на Джейн Пoртър, принцеса Фиона и Дори съответно във филмите „[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]“, „[[Шрек]]“, „[[Търсенето на Немо]]“ и техните продължения. Измежду сериалитe с нейно участие са „[[Напълно непознати]]“ (дублаж на [[Медиа Линк]]), „[[Зина - принцесата воин]]“, „[[Осем прости правила]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Бойна звезда: Галактика (сериал, 2004)|Бойна звезда: Галактика]]“, „[[Доктор Кой]]“, „[[Блейд: Сериалът]]“ и „[[Моите мили съседи]]“. Рачева дублира популярни анимационни поредици като „[[Ю-Ги-О!]]“, „[[Х-Мен: Еволюция]]“, „[[Лигата на справедливостта (анимационен сериал)|Лигата на справедливостта]]“, „[[Наруто]]“, „[[Финиъс и Фърб]]“ (дублаж на Медиа Линк) и „[[Стивън Вселенски]]“. През 2018 г. е номинирана за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на Мама Имелда в „[[Тайната на Коко]]“, заедно с [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]] за [[Маргарет Тачър]] в „[[Желязната лейди (филм)|Желязната лейди]]“ и [[Гергана Стоянова]] за Регина в „Червената кралица“.<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6706272|title=Народният театър „Иван Вазов“ има 11 номинации за наградите „Икар“ 2018|author=Мила Манолова|publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=8 февруари 2018|accessdate=9 февруари 2018}}</ref> Наградата се присъжда на Йорданова.<ref>{{cite news|url=http://news.bnt.bg/bg/a/vasil-mikhaylov-poluchi-nagradata-ikar-za-tsyalosten-prinos-km-teatra|title=Иван Иванов получи наградата „Икар за чест и достойнство“|publisher=[[БНТ]]|author=Крайчовска, Галя|date=27 март 2018|accessdate=28 март 2018}}</ref> През 2019 г. Рачева получава втора номинация за наградата в категория „най-добър дублаж (актриса)“ за ролята на Джейн Доу в „[[Мъртва точка]]“, заедно с [[Василка Сугарева]] за Топси в „Мери Попинз се завръща“ и [[Ася Братанова]] за Марек в „Митика“.<ref>{{cite news|url=https://www.ploshtadslaveikov.com/palen-spisak-na-nominatsiite-za-ikar-2019/|title=Пълен списък на номинациите за „Икар 2019“; Стефан Цанев с награда за цялостен принос към театъра|author=|publisher=Площад Славейков|date=6 февруари 2019|accessdate=6 февруари 2019}}</ref> През 2022 г. Рачева получава наградата в категория „най-добър дублаж (актриса)“ за ролята на д-р Беделия в „Ханибал“. Номинирани с нея са [[Нина Гавазова]] за Елив в „[[Намери ме]]“ и [[Йорданка Илова]] за Азизе в „Не пускай ръката ми“.<ref>[http://uba.bg/номинации-икар-2022/ НОМИНАЦИИ ИКАР 2022 – САБ]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101627276/i-ikar-za-nai-dobar-dublaj-otiva-pri-asa-racheva/|заглавие=И „Икар“ за най-добър дублаж отива при... Ася Рачева|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=5 април 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Ася Рачева е беквокал на групата „Подуене Блус Бенд“. Пяла е още със „[[Стари муцуни]]“, „[[Бараби Блус Бенд]]“, „Монолит“, „[[Од Крю|Каскадьори]]“, „Кръпка Блус Бенд“, както и с [[Камен Кацата]], [[Валди Тотев]], Кирил Калев, [[Вили Казасян]] и Бенда на БНР, дует „Шик“, [[Мими Иванова]] и други. Три години участва в екипа на Детското неделно шоу на рок-радио [[Тангра (радио)|Тангра]] – „Тинтири Минтири“ като радиоводеща. От 2002 г. е ръководител на детската театрална школа „Грифиндор“, а през 2004 г. преподава театър в Частна езикова гимназия „Александър Дюма“. == Личен живот == От 1989 г. е омъжена за актьора [[Радослав Рачев]], който също се занимава с дублаж. Семейството има един син. == Източници == <references/> {{Икар за постижения в озвучаването и дублажа}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Рачева, Ася}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Родени в Бургас]] ay6m86iuns711hdmtsshnwfpiuuhtfg 0 281505 12398187 11917839 2024-10-29T08:44:38Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Германия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Германия]] 12398187 wikitext text/x-wiki {{без източници}} По време на авиошоу, провеждано в американската военновъздушна база [[Рамщайн (военновъздушна база)|Рамщайн]] край град [[Рамщайн-Мизенбах (на немски Ramstein-Misenbach)]], провинция Рейнланд-Пфалц (на немски Rheinland-Pfalz), [[Германия]] на [[28 август]] [[1988]] година, се разбиват 3 изтребителя от [[Фрече Триколори|Националния акробатичен патрул „Фрече Триколори“]] на италианските въоръжени сили. Около 40 очевидци загиват в първите няколко минути, а още няколкостотин са ранени. В следващите 2 месеца черната статистика достига 69 жертви заради починали тежко ранени. {{Commonscat|Ramstein air show disaster|Катастрофа на авиошоуто в Рамщайн}} {{мъниче|събитие|германия|италия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Авиационни произшествия по град|Рамщайн]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Германия|Рамщайн]] [[Категория:Въоръжени сили на Италия]] [[Категория:1988 година]] np61r7rn628wdc47k90mv3g2sl72htl 0 281930 12398312 12077116 2024-10-29T10:42:24Z 212.233.202.139 /* Библиография */ 12398312 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хорхе Букай | име-оригинал = Jorge Bucay | категория = психолог | описание = аржентински психотерапевт и психиатър | портрет = Jorge Bucay 2250.jpg | портрет-описание = Хорхе Букай през 2015 г. | роден-място = [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] | починал-място = | националност = {{Аржентина}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог | област = [[Психология]] | образование = Медицински университет – [[Буенос Айрес]] | учил-при = | работил-в = [[Университет в Буенос Айрес]] | студенти = | публикации = „Нека ти разкажа“ | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Хорхе Букай''' ({{lang|es|Jorge Bucay}}) е [[Аржентина|аржентински]] [[Гещалт терапия|гещалт психотерапевт]], [[психодрама]]тик и [[писател]]. == Биография == Роден е на [[30 октомври]] [[1949]] година в [[Буенос Айрес]], Аржентина. През [[1973]] завършва медицинския университет в родния си град и започва кариерата си на [[психиатър]] в отдела по [[психопатология]] на местната болница. Специализира като гещалт-психотерапевт в Аржентина, [[Чили]] и [[Съединените щати]]. Съвместява преподавателската си работа в [[Университет в Буенос Айрес|Университета в Буенос Айрес]] с професионалната си практика като психотерапевт на семейни двойки. Заедно с това води курсове, семинари и конференции в цял свят и най-вече в испаноговорещи държави като Чили, [[Мексико]], [[Коста Рика]] и [[Испания]], където е редактор на списание „Здрав дух“. Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата. Книгите му са продавани по два милиона копия в цял свят и са преведени на повече от седемнадесет езика. Живее в покрайнините на Буенос Айрес с жена си и двете си деца. == Библиография == ; На български език * „''Писма до Клаудия''“, преводач: Ева Тофтисова, Пловдив: изд. [[Хермес (издателство)|Хермес]], 2009, 256 с., ISBN 978-954-26-0791-5 * „''Приказки за размисъл''“, преводач: Ева Тофтисова, Пловдив: изд. Хермес, 2009, 192 с., ISBN 19789542607267 * ''„Да се обичаме с отворени очи“,'' преводач: Ева Тофтисова, Пловдив, изд. Хермеср 2010, 254с., ISBN 978-954-26-0885-1 * „''От самоуважението до егоизма''“, Пловдив, изд. Хермес, 2012, 208 с., ISBN 978-954-26-1060-1 * „''Да се обичаме с отворени очи''“, преводач: Ева Тофтисова, Пловдив: изд. Хермес, 2010, 264 с., ISBN 19789542607267 * „''Нека ти разкажа''“, преводач: Екатерина Делева, Пловдив: изд. Хермес, 2008, 240 с., ISBN 978-954-26-0618-5 * „''Трите въпроса''“, Пловдив: изд. Хермес, 2010, 320 с., ISBN 978-954-26-0927-8 <ref>[http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/268-horhe1 „Зависимостта“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160820114033/http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/268-horhe1 |date=2016-08-20 }}, глава от книгата „Трите въпроса“, на сайта Спиралата.</ref> * ''„Кандидатът“'', преводач: Мариана Китипов, Пловдив: изд. Хермес, 2015, 432с., ISBN 978-954-26-1514-9 * ''„Родители и деца – трудните взаимоотношения''“, преводач: Мариана Китипов, Пловдив: изд. Хермес, 2018/2023, 288с., ISBN 978-954-26-1627-6 Пет книги оформят цикъла му „''Пътни карти''“: * „''Пътят на самозависимостта''“. Пловдив: изд. Хермес, 2013, 208 с., ISBN 978-954-26-1273-5 * „''Пътят на откровението''“ * „''Пътят на сълзите''“. Пловдив: изд. Хермес, 2012, 288 с., ISBN 978-954-26-1108-0 * „''Пътят на щастието''“. Пловдив: изд. Хермес, 2012, 272 с., ISBN 978-954-26-1165-3 * „''Пътят на одухотворяването''“ ; На испански език [[Файл:Jorge Bucay.jpg|мини|180px|Хорхе Букай през 2008 г.]] * „''Cartas para Claudia''“, 1986 * „''Recuentos para Demián''“ („Приказки за Демиан“), 1994 * „''Cuentos para pensar''“, 1997 * „''De la autoestima al egoísmo''“, 1998 * „''Amarse con los ojos abiertos''“, в съавторство със Силвия Салинас, 2000 * „''Déjame que te cuente''“, 2002 * „''Todo (No) Terminó''“ („Не всичко е свършено“), в съавторство със Силвия Салинас, 2004 * „''El Juego de los Cuentos''“ („Играта на разказване на приказки“), 2004 * „''Cuenta Conmigo''“, 2005 * „''El Mito de le Diosa Fortuna''“ („Митът за богинята на късмета“), 2006 * „''20 pasos hacia adelante''“ („Двадесет крачки напред“), 2007 * „''El candidato''“ („Кандидатът“), носител на наградата за роман Premio de Novela Ciudad de Torrevieja за 2006 * „''Las 3 preguntas. ¿Quién soy? ¿Adónde voy? ¿Con quién?''“, 2008 Пет книги оформят цикъла му „''Hojas de Ruta''“: * „''El camino de la Auto-dependencia''“, 2002 * „''El camino del Encuentro''“, 2006 * „''El camino de las Lágrimas''“, 2002 * „''El camino de la Felicidad''“, 2002 * „''El camino de la Espiritualidad: Llegar a la Cima y Seguir Subiendo''“, 2011 == Награди == * 2006 – Носител на Premio de Novela Ciudad de Torrevieja == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Хорхе Букай}} * [http://www.bucay.com/ Официален сайт на Хорхе Букай] {{икона|es}} * [http://www.mentesana.es/index.jsp Сайт на списание ''Mente sana'' (Здрав ум)], списанието, издавано от Хорхе Букай {{икона|es}} * [http://e-vestnik.bg/9317 Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца – из софийската лекция на Хорхе Букай], e-vestnik, 12 юни 2010 {{Превод от|en|Jorge Bucay|337285865}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Букай, Хорхе}} [[Категория:Аржентински психиатри]] [[Категория:Аржентински психолози]] [[Категория:Аржентински психотерапевти]] [[Категория:Аржентински писатели]] [[Категория:Родени в Буенос Айрес]] 3jll5yz7wsgysqs0n7vnt3zm93vmq19 12398315 12398312 2024-10-29T10:44:48Z 212.233.202.139 /* Библиография */ 12398315 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хорхе Букай | име-оригинал = Jorge Bucay | категория = психолог | описание = аржентински психотерапевт и психиатър | портрет = Jorge Bucay 2250.jpg | портрет-описание = Хорхе Букай през 2015 г. | роден-място = [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] | починал-място = | националност = {{Аржентина}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог | област = [[Психология]] | образование = Медицински университет – [[Буенос Айрес]] | учил-при = | работил-в = [[Университет в Буенос Айрес]] | студенти = | публикации = „Нека ти разкажа“ | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Хорхе Букай''' ({{lang|es|Jorge Bucay}}) е [[Аржентина|аржентински]] [[Гещалт терапия|гещалт психотерапевт]], [[психодрама]]тик и [[писател]]. == Биография == Роден е на [[30 октомври]] [[1949]] година в [[Буенос Айрес]], Аржентина. През [[1973]] завършва медицинския университет в родния си град и започва кариерата си на [[психиатър]] в отдела по [[психопатология]] на местната болница. Специализира като гещалт-психотерапевт в Аржентина, [[Чили]] и [[Съединените щати]]. Съвместява преподавателската си работа в [[Университет в Буенос Айрес|Университета в Буенос Айрес]] с професионалната си практика като психотерапевт на семейни двойки. Заедно с това води курсове, семинари и конференции в цял свят и най-вече в испаноговорещи държави като Чили, [[Мексико]], [[Коста Рика]] и [[Испания]], където е редактор на списание „Здрав дух“. Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата. Книгите му са продавани по два милиона копия в цял свят и са преведени на повече от седемнадесет езика. Живее в покрайнините на Буенос Айрес с жена си и двете си деца. == Библиография == ; На български език * „''Писма до Клаудия''“, преводач: Ева Тофтисова, Пловдив: изд. [[Хермес (издателство)|Хермес]], 2009, 256 с., ISBN 978-954-26-0791-5 * „''Приказки за размисъл''“, преводач: Ева Тофтисова, Пловдив: изд. Хермес, 2009, 192 с., ISBN 19789542607267 * ''„Да се обичаме с отворени очи“,'' преводач: Ева Тофтисова, Пловдив, изд. Хермеср 2010, 254с., ISBN 978-954-26-0885-1 * „''От самоуважението до егоизма''“, Пловдив, изд. Хермес, 2012, 208 с., ISBN 978-954-26-1060-1 * „''Нека ти разкажа''“, преводач: Екатерина Делева, Пловдив: изд. Хермес, 2008, 240 с., ISBN 978-954-26-0618-5 * „''Трите въпроса''“, Пловдив: изд. Хермес, 2010, 320 с., ISBN 978-954-26-0927-8 <ref>[http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/268-horhe1 „Зависимостта“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160820114033/http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/268-horhe1 |date=2016-08-20 }}, глава от книгата „Трите въпроса“, на сайта Спиралата.</ref> * ''„Кандидатът“'', преводач: Мариана Китипов, Пловдив: изд. Хермес, 2015, 432с., ISBN 978-954-26-1514-9 * ''„Родители и деца – трудните взаимоотношения''“, преводач: Мариана Китипов, Пловдив: изд. Хермес, 2018/2023, 288с., ISBN 978-954-26-1627-6 Пет книги оформят цикъла му „''Пътни карти''“: * „''Пътят на самозависимостта''“. Пловдив: изд. Хермес, 2013, 208 с., ISBN 978-954-26-1273-5 * „''Пътят на откровението''“ * „''Пътят на сълзите''“. Пловдив: изд. Хермес, 2012, 288 с., ISBN 978-954-26-1108-0 * „''Пътят на щастието''“. Пловдив: изд. Хермес, 2012, 272 с., ISBN 978-954-26-1165-3 * „''Пътят на одухотворяването''“ ; На испански език [[Файл:Jorge Bucay.jpg|мини|180px|Хорхе Букай през 2008 г.]] * „''Cartas para Claudia''“, 1986 * „''Recuentos para Demián''“ („Приказки за Демиан“), 1994 * „''Cuentos para pensar''“, 1997 * „''De la autoestima al egoísmo''“, 1998 * „''Amarse con los ojos abiertos''“, в съавторство със Силвия Салинас, 2000 * „''Déjame que te cuente''“, 2002 * „''Todo (No) Terminó''“ („Не всичко е свършено“), в съавторство със Силвия Салинас, 2004 * „''El Juego de los Cuentos''“ („Играта на разказване на приказки“), 2004 * „''Cuenta Conmigo''“, 2005 * „''El Mito de le Diosa Fortuna''“ („Митът за богинята на късмета“), 2006 * „''20 pasos hacia adelante''“ („Двадесет крачки напред“), 2007 * „''El candidato''“ („Кандидатът“), носител на наградата за роман Premio de Novela Ciudad de Torrevieja за 2006 * „''Las 3 preguntas. ¿Quién soy? ¿Adónde voy? ¿Con quién?''“, 2008 Пет книги оформят цикъла му „''Hojas de Ruta''“: * „''El camino de la Auto-dependencia''“, 2002 * „''El camino del Encuentro''“, 2006 * „''El camino de las Lágrimas''“, 2002 * „''El camino de la Felicidad''“, 2002 * „''El camino de la Espiritualidad: Llegar a la Cima y Seguir Subiendo''“, 2011 == Награди == * 2006 – Носител на Premio de Novela Ciudad de Torrevieja == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Хорхе Букай}} * [http://www.bucay.com/ Официален сайт на Хорхе Букай] {{икона|es}} * [http://www.mentesana.es/index.jsp Сайт на списание ''Mente sana'' (Здрав ум)], списанието, издавано от Хорхе Букай {{икона|es}} * [http://e-vestnik.bg/9317 Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца – из софийската лекция на Хорхе Букай], e-vestnik, 12 юни 2010 {{Превод от|en|Jorge Bucay|337285865}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Букай, Хорхе}} [[Категория:Аржентински психиатри]] [[Категория:Аржентински психолози]] [[Категория:Аржентински психотерапевти]] [[Категория:Аржентински писатели]] [[Категория:Родени в Буенос Айрес]] 5832fu24as0mmvoubuou4saiawtorx5 0 284064 12398297 12229266 2024-10-29T10:25:06Z Xunonotyk 209517 12398297 wikitext text/x-wiki {{химкутия}} [[Файл:Gluten Sources.png|мини|260п|Източници на глутен – [[пшеница|пшенично]] брашно, [[спелта]], [[ечемик]] и [[ръж]]]] '''Глутенът''' ({{Lang|la|на=от|gluten}} – „лепило“) е [[белтък|белтъчна]] смес, която се съдържа в храни, произведени от [[жито]] и подобни на него растения (ечемик, овес и ръж).<ref>[https://ladyzone.bg/article/zdrave/kakvo-predstavliava-glutenat.html Какво представлява глутенът] ladyzone.bg</ref> Всички [[Житни|житни култури]] съдържат глутен освен [[ориз]]a. Веществото придава еластичност на [[тесто]]то, като спомага за запазване на формата му при процеса на втасване.<ref>[https://lifestyle.bg/food-and-diets/kakvo-e-gluten.html Какво е глутен?] lifestyle.bg 15 юли 2015 г.</ref> Глутенът се определя като главният показател за качеството на пшеничното [[брашно]] за производство на [[хляб]]. Измерва се в проценти. Нормалното съдържание, което позволява направата на хляб, е от 21 до 30%. При по-високи стойности качеството на хляба е по-добро. Пшениците с глутеново съдържание под 18% са в категорията [[Фуражни култури|фуражни]].<ref>[https://gotvach.bg/n9-28637-Глутен Глутен?] gotvach.bg</ref> Глутенът е изолиран от италиански химик през [[ХІХ век]]. Изолира се чрез операцията „отмиване на глутен“. == Качествени показатели == * Разливаемост * Цвят * Късливост == Нежелани реакции == Между 0,3 и 1% от хората по света проявяват реакция на непоносимост към глутена вследствие на наследственото заболяване [[цьолиакия]] (или целиакия) – възпаление на [[лигавица]]та на [[Тънки черва|тънките черва]] с всеобхватни последици за здравето.<ref>[https://smokini.bg/blog/zhivotat-bez-gluten Животът без глутен – каприз, мода или необходимост] smokini.bg 24 февруари 2018 г.</ref> Значително по-често се среща погрешна самодиагностика за повишена чувствителност към глутена. Болните от цьолиакия хора не трябва да употребяват пшеница, ръж или ечемик с храната си под каквато и да е форма. Доказано е, че повечето автоимунни заболявания ([[ревматоиден артрит]], [[множествена склероза]], [[тиреоидит на Хашимото]], [[синдром на Бехчет]], [[синдром на Хайнц]], [[псориазис]], [[псориатичен артрит]], [[гломерулонефрит]], [[лупус]], [[гноен хидарденит]]) са предшествани от „пропускливи черва“.<ref>[https://www.168chasa.bg/article/6736954 16 признака за непоносимост към глутен] 168chasa.bg 26 февруари 2018 г.</ref> Начинът за справяне с този проблем е изцяло премахване на глутена за поне 3 месеца.<ref>[https://www.obekti.bg/nauka/gluten-8-priznaka-za-neponosimost-koito-ne-tryabva-da-ignorirate Глутен – 8 признака за непоносимост, които не трябва да игнорирате] obekti.bg 18 април 2018 г.</ref> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Белтъци]] trrzxi20gmrzwknpshwcnirurb8bm19 12398298 12398297 2024-10-29T10:26:12Z Xunonotyk 209517 /* Нежелани реакции */ 12398298 wikitext text/x-wiki {{химкутия}} [[Файл:Gluten Sources.png|мини|260п|Източници на глутен – [[пшеница|пшенично]] брашно, [[спелта]], [[ечемик]] и [[ръж]]]] '''Глутенът''' ({{Lang|la|на=от|gluten}} – „лепило“) е [[белтък|белтъчна]] смес, която се съдържа в храни, произведени от [[жито]] и подобни на него растения (ечемик, овес и ръж).<ref>[https://ladyzone.bg/article/zdrave/kakvo-predstavliava-glutenat.html Какво представлява глутенът] ladyzone.bg</ref> Всички [[Житни|житни култури]] съдържат глутен освен [[ориз]]a. Веществото придава еластичност на [[тесто]]то, като спомага за запазване на формата му при процеса на втасване.<ref>[https://lifestyle.bg/food-and-diets/kakvo-e-gluten.html Какво е глутен?] lifestyle.bg 15 юли 2015 г.</ref> Глутенът се определя като главният показател за качеството на пшеничното [[брашно]] за производство на [[хляб]]. Измерва се в проценти. Нормалното съдържание, което позволява направата на хляб, е от 21 до 30%. При по-високи стойности качеството на хляба е по-добро. Пшениците с глутеново съдържание под 18% са в категорията [[Фуражни култури|фуражни]].<ref>[https://gotvach.bg/n9-28637-Глутен Глутен?] gotvach.bg</ref> Глутенът е изолиран от италиански химик през [[ХІХ век]]. Изолира се чрез операцията „отмиване на глутен“. == Качествени показатели == * Разливаемост * Цвят * Късливост == Нежелани реакции == Между 0,3 и 1% от хората по света проявяват реакция на непоносимост към глутена вследствие на наследственото заболяване [[цьолиакия]] (или целиакия) – възпаление на [[лигавица]]та на [[Тънки черва|тънките черва]] с всеобхватни последици за здравето.<ref>[https://smokini.bg/blog/zhivotat-bez-gluten Животът без глутен – каприз, мода или необходимост] smokini.bg 24 февруари 2018 г.</ref> Значително по-често се среща погрешна самодиагностика за повишена чувствителност към глутена. Болните от цьолиакия хора не трябва да употребяват пшеница, ръж или ечемик с храната си под каквато и да е форма. Доказано е, че повечето автоимунни заболявания ([[ревматоиден артрит]], [[множествена склероза]], [[тиреоидит на Хашимото]], [[синдром на Бехчет]], [[синдром на Хайнц]], [[псориазис]], [[псориатичен артрит]], [[гломерулонефрит]], [[лупус]], [[гноен хидарденит]]) са предшествани от „пропускливи черва“.<ref>[https://www.168chasa.bg/article/6736954 16 признака за непоносимост към глутен] 168chasa.bg 26 февруари 2018 г.</ref> Начинът за справяне с този проблем е изцяло премахване на глутена за поне 3 месеца ([[безглутенова диета]]).<ref>[https://www.obekti.bg/nauka/gluten-8-priznaka-za-neponosimost-koito-ne-tryabva-da-ignorirate Глутен – 8 признака за непоносимост, които не трябва да игнорирате] obekti.bg 18 април 2018 г.</ref> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Белтъци]] shdyt9cicxlf3d9w030vm02vl9r2ifp 0 288906 12397585 12096678 2024-10-28T15:55:50Z Протогер 252193 12397585 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Спиро Иванов Олчев''' е български книжар и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 60">{{Свидетелства12|60|}}</ref><ref name="Николов">{{Николов|121}}</ref> == Биография == [[Файл:Spiro Olchev, Nikola Kokarev, Vasil Chekalarov in 1900 by Dimitar Karastoyanov.jpg|мини|ляво|250п|Спиро Олчев, [[Никола Кокарев]] и [[Васил Чакаларов]] в 1900 г. Фото [[Димитър Карастоянов]]]] [[Файл:Spiro_Olchev_IMARO_portrait.jpg|мини|дясно|Спиро Олчев като войвода]] Олчев е роден на 25 декември 1870 година в [[Дърмени]], [[Ресен]]ско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]].<ref name="Николов"/> Брат му [[Христо Олчев]] е известен книжар в София.<ref>{{Citation |title=Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.62. |url=http://strumski.com/read_pdf.php?id=170 |accessdate=2013-12-08 |archivedate=2013-12-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170 }}</ref> Завършва IV гимназиален клас в [[София]].<ref name="Николов"/> Присъединява се към ВМОРО и през септември 1902 година влиза в четата на [[Славейко Арсов]] в Ресенско, като четник.<ref name="Свидетелства 61">{{Свидетелства12|61|}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода на Дърменската чета,<ref name="Николов"/><ref name="Свидетелства 61"/> с която се сражава на 27 юли при нападението на град Ресен, на 5 август при село [[Евла (община Ресен)|Ехла]], на 14 август при [[Покървеник]] и 15 септември при остров [[Голем град|Град]], Ресенско.<ref name="Свидетелства 61"/> Изтегля се към Гърция, където е арестуван от гръцките власти.<ref name="Николов"/><ref name="Свидетелства 61"/> Лежи в затворите в [[Каламбака]], [[Трикала]], [[Волос]], остров [[Халки]], [[Пирея]] и [[Атина]]. От побоища осакатява с левия си крак.<ref name="Свидетелства 61"/> Успява да стигне в София и през септември 1904 година събира чета от 32 души и отново заминава за Македония. При преминаването на Вардара при село [[Гявато (община Богданци)|Гявато]] четата води сражение, в което загива куриерът ѝ.<ref name="Свидетелства 61"/> Олчев пристига в Ресенско в края на януари 1905 година.<ref name="Николов"/> В края на март 1905 година се сражава с османски части при [[Габрешко кале|калето]] на село [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], Костурско, а на Великден при [[Неред]], Леринско.<ref name="Свидетелства 61"/> След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и открива българска книжарница в [[Битоля]], която съществува до окупацията на Битоля от сръбските части в 1912 година.<ref name="Николов"/> Олчев емигрира в Свободна България и се установява в София. На 16 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 60"/> която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 61"/> Женен е за българската учителка и революционерка [[Анета Олчева]]. Спиро Олчев умира на 23 април 1954 година в София.<ref name="Николов" /><ref>{{Пелтеков|335}}</ref> Негов личен архивен фонд се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]],<ref>ДАА, Фонд № 892К, оп.1</ref> а негови спомени – в [[Български исторически архив|Българския исторически архив]] (ф. 525, ДПЕ). == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Олчев, Спиро}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Хора от община Ресен]] [[Категория:Български книжари]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] 54z1qrkqx5flik01q0n4wsbtldzntm7 0 289838 12397572 11970212 2024-10-28T15:17:12Z Xunonotyk 209517 12397572 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Jonas L.A. | Име в оригинал = Jonas L.A. | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Формат на картината = SDTV<br>[[HDTV]] | Формат на звука = | Създател(и) = Майкъл Къртис<br>Робърт Шулман | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = It's a Laugh Productions | Актьори = [[Кевин Джонас]]<br>[[Джо Джонас]]<br>[[Ник Джонас]]<br>[[Челси Стъб]]<br>[[Никол Андерсън]] | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | ТВ Канал = [[Disney Channel]] | Излъчване = 2 май 2009 г. – 3 октомври 2010 г. | Сезони = 2 | Епизоди = 34 | Времетраене = около 25 минути | Официален уебсайт = http://tv.disney.go.com/disneychannel/jonas/index.html | Страница в IMDb = 1044418 | Страница в TV.com = }} '''''Jonas''''' (по-късно известен като '''Jonas L.A.''') е [[сериал]] на [[Disney Channel]], който започва излъчване през май 2009 г. В сериала участват братята Ник, Джо и Кевин от групата „[[Джонас Брадърс]]“. == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона |- |style="background: #002147;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 21 |align="center"| 2 май 2009 |align="center"| 14 март 2010 |- |style="background: #FB9902;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 13 |align="center"| 20 юни 2010 |align="center"| 3 октомври 2010 |- |} == Сюжет == Сериалът е за три момчета, които имат рок група и изживявят мечтата си да бъдат рок звезди, но има и две много красиви момичета, които стават част от тази мечта. Стела е тяхна стилистка и най-добрата им приятелка. Мейси е голяма фенка на Джонас и най-добрата приятелка на Стела, а с времето и на момчетата. Във втори сезон те са гаджета с Ник, но извън сериала като истинска двойка. Джо и Стела са също гаджета, но само в сериала. == В България == В България е излъчен първоначално по [[БНТ1]], а по-късно и [[Disney Channel (България)|Disney Channel]] с [[нахсинхронен дублаж]] на студио Доли. В дублажа на БНТ ролите се озвучават от [[Йорданка Илова]], [[Ася Братанова]], [[Виктор Танев]], [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] и [[Светломир Радев]]. В този на студио Доли участват [[Даниела Горанова]], [[Елена Русалиева]], [[Мина Костова]], [[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]], [[Явор Караиванов]], [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]], [[Момчил Степанов]], [[Радослав Рачев]] и [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]]. == Външни препратки == * [http://tv.disney.go.com/disneychannel/jonas/?int_cmp=dcom_jonas_s2_TV_Nav_ico__Intl Официален сайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Джонас Брадърс]] [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Сериали на Дисни]] [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Предавания на Дисни Ченъл]] s4ae82rau367le6srt6khyvo9mygh50 0 290950 12397661 12159510 2024-10-28T17:01:45Z Rrriiibbb 324818 12397661 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = режисьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | вложки = | брак = | деца = }} '''Милан Огнянов Миланов''' е български [[сценарист]], [[кинооператор]] и [[режисьор]]. == Биография == Роден е в град [[София]] на 27 май 1942 г. През 1967 г. завършва [[Софийски университет|Софийския университет]] с [[физика]], а през 1976 г. завършва ВГИК, Москва, със специалност [[операторско майсторство]]. През 1970 г. започва работа като оператор в [[Време (филмова студия)|Студията за научнопопулярни и документални филми]]. Там създава първата група за подводно снимане.<ref>[http://calendar.dir.bg/inner.php?d=27&month=5&year=2017&cid=21&sid=67&eid=8779 75 години от рождението на Милан Огнянов], calendar.dir.bg.</ref> Между 1983 и 1990 г. е режисьор в студията. От 1979 до 1983 г. е оператор в [[Ню Бояна Филм Студиос|Студията за игрални филми „Бояна“]]. Умира на 25 август 2004 г. == Филмография == ; Като режисьор * От Асизи до София – [[Йоан Павел II|папата]] на българска земя (2002) * Децата на Оркус (2001) * Не съм затворен кръг (2001) – за [[Александър Вутимски]] * Тангото (2001) * Трамваят – сто години от живота на София (2001) * Зелената къща (2000) – за и с [[Милчо Левиев]] * [[Циганско лято (филм)|Циганско лято]] (1998) * [[Завръщане (филм, 1997)|Завръщане]] (1997) * Василица (1996) * Езикът на мълчанието – лицедей (1996) * Езикът на мълчанието – маратон (1996) * Скитникът и неговата сестра (1996) * Живот в 33/16 (1992) – за и с [[Милчо Левиев]] * [[Продуцентът]] (1989) * [[Летен дъжд]] (1988) * Цар Калоян (1987) * Кантар (1985) * Еверест – радост и мъка (1984) * [[Селска хроника]] (1984) * [[Само джаз]] (1983) – сц. [[Христо Илиев – Чарли]], за и с [[Милчо Левиев]] * [[Сцена на нациите]] (1982) * [[Доминго]] (1980) – сц. [[Христо Илиев – Чарли]], за един неделен ден в [[Хавана]] * [[Бракувана земя]] * Вихрите на Амбарица * Връх Комунизъм ; Като сценарист * [[Циганско лято (филм)|Циганско лято]] (1998) ; Като оператор * Само джаз (1983) * [[Спас и Нели]] (1982) – реж. [[Георги Стоев (режисьор)|Джеки Стоев]] * [[Нашият Шошканини]] (1982) – реж. [[Георги Стоев (режисьор)|Джеки Стоев]] * [[Броени дни]] (1977) – реж. [[Георги Стоев (режисьор)|Джеки Стоев]] * Живот в търбуха на една крава (1977) – реж. [[Георги Стоев (режисьор)|Джеки Стоев]] * Ритуали на любовта (1977) – реж. [[Георги Стоев (режисьор)|Джеки Стоев]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|0644769}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Огнянов, Милан}} [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български кинооператори]] [[Категория:Възпитаници на Физическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] hyfwgh9znlwgzzoow9mv4r4oim19ke3 0 292629 12397717 12288413 2024-10-28T18:29:08Z 77.78.11.123 Сложих етнос, понеже ми се стори че е важно. 12397717 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = музикант | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[джаз]] | инструмент = | глас = алт | направление = | период-на-активност = | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = [[Вили Казасян]] | майка = [[Надежда Казасян|Надежда Ранджева]] | брак = | деца = Надежда Мари | подпис = | сайт = | общомедия = |етнос=[[арменци]]}} '''Хилда Вили Казасян''' е българска [[джаз]] певица. == Биография == Хилда Казасян е родена на 27 март 1970 г. в София. Дъщеря е на българския диригент и композитор от арменски произход [[Вили Казасян]] (1934 – 2008) и [[Надежда Казасян|Надежда Ранджева]]. През 1989 г. завършва [[Национално музикално училище „Любомир Пипков“|Националното музикално училище „Любомир Пипков“]]<ref>[http://www.nmu-bg.org/index.php?lng=bg&p=t1-304 Възпитаници на НМУ „Любомир Пипков“, випуск 1988/1989]</ref> със специалност „[[Ударни инструменти]]“. Продължава образованието си в класическия отдел на [[Национална музикална академия|Консерваторията]] отново с ударни инструменти, която завършва в класа на проф. [[Добри Палиев]]. Има 7-годишен брак с актьора [[Петър Попйорданов|Чочо Попйорданов]], който приключва поради неговата връзка с актрисата [[Йоана Буковска]]<ref name="pintev2009">Пинтев, 2009</ref>. След това Хилда Казасян има връзка с бизнесмена Симеон Бучков-Бучи, от когото има дъщеря Надежда-Мари<ref>Хай Клуб, 26.03.2010.</ref>. От 2013 г. има връзка с Пламен Иванов. Член е на журито на телевизионното шоу на бТВ „[[България търси талант]]“ – сезон 1 (2010) и сезон 2 (2012). Единадесет сезона е в журито на българското шоу „[[Като две капки вода]]“ (2013 – 2016; 2018 – досега). През 2018 – 2019 г. е заместник-председател на Обществения съвет към [[БНТ]].<ref>[https://bnt.bg/bg/a/znachimi-lichnosti-uchastvat-v-noviya-obshchestven-svet-na-bnt Значими личности участват в новия обществен съвет на БНТ], БНТ, 31 януари 2018 г.</ref> Казасян е [[антикомунизъм|антикомунистка]] и неколкократно се изказва против президента [[Румен Радев]].<ref>[https://newsbul.com/хилда-казасян-гнус-ме-е-от-румен-радев Хилда Казасян: Гнус ме е от Румен Радев!], newsbul.com.</ref> == Дискография == === CD === * Cover girl * Защо не (1996) * Сложи си ципа на устата (1996) * Jazz & Samba (2005) * Замълчи, замълчи (2007) – реаранжирана българска [[филмова музика]] * Jazz & me (2012) === DVD === * Гершуин, когото обичам (2004) – концерт == Бележки == <references /> == Източници == * [http://hildakazasyan.bg/ Официален сайт] * [http://www.hiclub.bg/Article.asp?ArticleId=427202 Хилда Казасян отново сама] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110705050341/http://www.hiclub.bg/Article.asp?ArticleId=427202 |date=2011-07-05 }}. // Хай Клуб, 26 март 2010, Посетен на 26 март 2010 * Пинтев, Светослав. Чочо – атентаторът от „Раковски“. // Монитор, 13 юни 2009. {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Казасян, Хилда}} [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български джаз певци]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Български антикомунисти]] [[Категория:Родени в София]] jiv8qqpwj36nnp06y7bxwgqqvm4eek5 0 294523 12398369 12395228 2024-10-29T11:48:40Z Ted Masters 210248 12398369 wikitext text/x-wiki Във [[физика]]та, '''уравнението на Дирак''' е [[Теория на относителността|релативистично]] [[Квантова механика|квантово механично]] вълново уравнение, формулирано от британския физик [[Пол Дирак]] през 1928 г., което описва [[Елементарна частица|елементарните частици]] със [[спин]] ½, като [[електрон]]а. То е първото уравнение, обединяващо (намиращо се в съгласие) принципите на квантовата механика и [[Специална теория на относителността|специалната теория на относителността]].<ref>{{cite book|title = Quanta: A handbook of concepts|url = https://archive.org/details/quantahandbookof0000atki|author = P.W. Atkins|publisher=Oxford University Press|page=[https://archive.org/details/quantahandbookof0000atki/page/52 52]|year = 1974|isbn = 978-0-19-855493-6}}</ref> Уравението предсказва съществуването на [[Антиматерия|античастици]] и предшества във времето експерименталното им доказване. Последващото откриване на [[позитрон]]а, античастицата на електрона, се превръща в един от най-големите триумфи на съвременната теоретична физика. == Математическа формулировка == Ето как изглежда уравнението на Дирак във формата, оригинално предложена от неговия създател<ref>{{cite book | last=Dirac|first= P.A.M.| title=Principles of Quantum Mechanics| url=https://archive.org/details/principlesquantu00dira_071|edition= 4th| publisher=Oxford University Press|series=International Series of Monographs on Physics| orig-year = 1958 |year=1982|isbn=978-0-19-852011-5|page=[https://archive.org/details/principlesquantu00dira_071/page/255 255]}}</ref>: ::<math>\left(\beta mc^2 + \sum_{k = 1}^3 \alpha_k p_k \, c\right) \psi (\mathbf{x},t) = i \hbar \frac{\partial\psi(\mathbf{x},t) }{\partial t}, </math> :където ::''m'' е [[Маса (величина)|масата в покой]] на електрона, ::''c'' е [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]], ::''p'' е операторът на импулса, ::'''x''' и ''t'' са съответно координатите [[пространство]] и [[време]], ::''ħ'' = ''h''/2π е редуцираната [[константа на Планк]], също известна като константа на Дирак. Новите елементи в това уравнение са 4×4 матриците <math>\alpha_k\,</math> и <math>\,\beta</math>, и четиримерната [[вълнова функция]] <math>\,\psi</math>. Всички матрици са [[Ермитова матрица|ермитови]], а квадратите им са [[Единична матрица|единични матрици]] (матрици на идентична трансформация): ::<math>\alpha_i^2=I_4</math> ::<math>\beta^2=I_4 \,</math> и те взаимно антикомутират: <math>\{\alpha_i,\alpha_j\} = 0</math> и <math>\{\alpha_i,\beta\} = 0</math>. Строго формулирано, ::<math>\alpha_i\alpha_j = -\alpha_j\alpha_i, \,</math> ::<math>\alpha_i\beta = -\beta\alpha_i, \,</math> където ''i'' и ''j'' са различни и заемат стойности от 1 до 3. Тези матрици, както и формата на [[Вълнова функция|вълновата фукция]], имат дълбоко математическо значение. Алгебричната структура, изразявана от матриците на Дирак, е създадена около 50 години преди това от английския математик [[Уилям Клифърд]], като от своя страна е базирана върху съчинението от средата на XIX век ''Lineare Ausdehnungslehre'' („Теория на линейните разширения“) на германския математик [[Херман Грасман]]. Това съчинение остава почти неразбираемо за съвременниците на Грасман. Появата на нещо толкова абстрактно на пръв поглед, с толкова късна дата и в такъв пряк физически контекст представлява една от най-забележителните глави в историята на физиката. === Сравнение с уравнението на Шрьодингер === Уравнението на Дирак на пръв поглед е сходно с [[Уравнение на Шрьодингер|уравнението на Шрьодингер]] за свободна частица: ::<math>-\frac{\hbar^2}{2m}\nabla^2\phi = i\hbar\frac{\partial}{\partial t}\phi.</math> Лявата му страна представлява квадрата на оператора на импулса, разделен на удвоената маса, което в нерелативистичен вид представлява кинетичната енергия. За да получим релативистично обобщение на това уравнение, тогава производните по времевата и пространствените координати трябва да присъстват симетрично, както е в релативистичните [[уравнения на Максуел]] – производните трябва да бъдат от един и същ ''порядък'' по отношение на пространството и времето. В теорията на относителността моментът и енергията са съответно пространствената и времевата части на геометричния пространствено-времеви вектор, 4-момент, и са свързани с релативистичното отношение на инвариантност ::<math>\frac{E^2}{c^2} - p^2 = m^2c^2</math>, което означава, че дължината на този вектор е масата в покой ''m''. Замествайки ''E'' и ''p'' с <math>i\hbar\frac{\partial}{\partial t}</math> и <math>-i\hbar\nabla</math>, както изисква [[Уравнение на Шрьодингер|теорията на Шрьодингер]], получаваме релативистичното уравнение: ::<math>\left(\nabla^2 - \frac{1}{c^2}\frac{\partial^2}{\partial t^2}\right)\phi = \frac{m^2c^2}{\hbar^2}\phi</math> и [[Вълнова функция|вълновата фукция]] <math>\,\phi\,</math> като релативистичен скалар – комплексно число, което има една и съща стойност във всички отправни системи. Тъй като уравнението е от втори порядък спрямо производната по времето, трябва да зададем начални стойности както на <math>\partial_t \phi</math>, така и на <math>\,\phi\,</math>. Това е нормално за класическа вълна, където началните условия включват местоположението и скоростта. В квантовата механика обаче се предполага, че вълновата функция трябва да дава пълно описание на състоянието на системата; познавайки само вълновата функция, би трябвало да може да определим бъдещите състояния на системата. В теорията на Шрьодингер плътността на вероятността е зададена чраз положително дефинирания израз: ::<math>\rho=\phi^*\phi\,</math> и нейния поток: ::<math>J = -\frac{i\hbar}{2m}(\phi^*\nabla\phi - \phi\nabla\phi^*)</math> а съхранението на плътността на вероятността има локална форма: ::<math>\nabla\cdot J + \frac{\partial\rho}{\partial t} = 0.</math> В теорията на относителността формата на плътността на вероятността и потока трябва да образуват четири-вектор така, че формата на плътността на вероятността да може да бъде намерена от потока просто като заместим <math>\nabla</math> с <math>\,\partial_t</math>: ::<math>\rho = \frac{i\hbar}{2m}(\phi^*\partial_t\phi - \phi\partial_t\phi^*).</math> Сега всичко отговаря на релативистичните изисквания, но ''плътността на вероятността не е определено положителна'', защото началните стойности на <math>\,\phi\,</math> и <math>\,\partial_t\phi</math> могат да бъдат избирани свободно. Този израз се свежда до Шрьодингеровите плътност и поток при суперпозиция на вълни с положителна честота, чиято дължина е голяма в сравнение с [[Ефект на Комптън|Комптъновата дължина на вълната]] <math>\lambda_k={h\over {m_ec}}</math>, т.е. в нерелативистичния случай. Изразът приема отрицателна стойност само в случаи на суперпозиция на вълни с отрицателна честота. Изразът дава различни знаци в случаите, когато са въвлечени сили с достатъчна амплитуда да предизвикат релативистично движение и точковото разсейване може да породи частици и античастици. Въпреки че не описва успешно единична частица, това уравнение е възродено в квантовата теория на полето, където е известно като [[уравнение на Клайн-Гордън]], и описва релативистично комплексно поле със спин 0. Неположителните плътност на вероятността и поток са съответно плътността на заряда и тока, докато частиците се описват чрез разширение на модите. За да можем да интерпретираме уравнението на Клайн-Гордън като уравнение за вероятностната амплитуда на отделна частица с определено местоположение, решенията за отрицателните честоти трябва да се интерпретират като описващи частици, движещи се назад във времето така, сякаш се разпространяват в миналото. Уравнение с такава интерпретация не дава възможност да определим бъдещето на частицата по настоящото и положение освен в нерелативистична рамка, доколкото тя налага глобално ограничение на амплитудите. Това може да послужи за пертурбационно разширение с частици, вибриращи напред-назад във времето, диаграми на [[Ричард Файнман|Файнман]], но не позволява пряко описание на вълновата функция, доколкото всяка частица има свое собствено време. === Пробивът на Дирак === Дирак разсъждава предпочитателно в термините на вълновите функции вместо в термините на полетата. Той си дава сметка, че в случая е нужно уравнение от първи порядък както по отношение на пространството, така и по отношение на времето като координати. Тук може формално да се изходи от релативистичния израз за енергията <math>E = c\sqrt{p^2 + m^2c^2}</math>, замествайки ''p'' с еквивалентния оператор, да се развие квадратния корен в безкраен ред от оператори като производни, да се настроят собствените стойности, а след това формално да се реши уравнението по итеративен път. По-голямата част от физиците се отнасят скептично към такъв процес дори и да е технически възможен. Разказват, че Дирак гледал огъня край камината в [[Кембридж]], разсъждавайки върху проблема, когато изведнъж му хрумва идеята да извади квадратен корен от оператора по следния начин: ::<math>\nabla^2 - \frac{1}{c^2}\frac{\partial^2}{\partial t^2} = (A \partial_x + B \partial_y + C \partial_z + \frac{i}{c}D \partial_t)(A \partial_x + B \partial_y + C \partial_z + \frac{i}{c}D \partial_t)</math> След като извършим умножението отдясно, виждаме, че за да се анулират смесените членове от вида <math>\partial_x\partial_y\,</math>, трябва да предположим, че ::<math>AB + BA = 0, \;\ldots</math> и ::<math>A^2 = B^2 = \ldots = 1\,</math> Дирак, който в този период бил интензивно увлечен в изследвания върху основите на [[Матрична механика|матричната механика]] на [[Вернер Хайзенберг|Хайзенберг]], незаабвно си дава сметка, че тези условия могат да бъдат изпълнени ако A, B... са ''матрици'', а вълновите функции по подразбиране са ''многокомпонентни''. Това незабавно обяснявало появата на двукомпонентни вълнови функции във феноменологичната теория на [[Волфганг Паули|Паули]] за спина, нещо, което до този момент изглежда мистериозно дори за самия Паули. Тук обаче матриците трябва да бъдат поне от вида 4×4 за да получим система с желаните свойства – така че вълновата функция има ''четири'' компонента, а не два, както в теорията на Паули. След разлагане на множители в термините на споменатите матрици, може да напишем уравнението: ::<math>(A\partial_x + B\partial_y + C\partial_z + \frac{i}{c}D\partial_t)\psi = \kappa\psi</math> където трябва да бъде определен коефициентът <math>\kappa\,</math>. Повтаряйки матричната операция, получаваме: ::<math>(\nabla^2 - \frac{1}{c^2}\partial_t^2)\psi = \kappa^2\psi</math> Ако изберем <math>\kappa = {mc}/{\hbar}</math> откриваме, че всички компоненти на вълновата функция ''индивидуално'' задоволяват релативистичното уравнение за енергията и момента. По този начин търсеното уравнение, което е от първи порядък както по отношение на пространството, така и по отношение на времето, е: ::<math>(A\partial_x + B\partial_y + C\partial_z + \frac{i}{c}D\partial_t - \frac{mc}{\hbar})\psi = 0</math> При <math>(A,B,C) = i\beta \alpha_k\,</math> и <math>\,D = \beta</math>, получаваме уравнението на Дирак. == Признание == Уравнението на Дирак е поставено на мемориална плоча за живота на Пол Дирак в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]], открита на 13 ноември 1995 г.<ref>{{cite web|author=Gisela Dirac-Wahrenburg |url=http://www.dirac.ch/PaulDirac.html |title=Paul Dirac |publisher=Dirac.ch |date= |accessdate=2013-07-12}}</ref> През 60-те години на XX век от работите на математика [[Майкъл Атия]] се оказва, че уравнението на Дирак има приложение и в чистата математика, обединявайки няколко различни области на изследване – обобщени в негова лекция на научната конференция, част от честванията на годишнината от смъртта на Пол Дирак пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското Лондондско дружество]] (във връзка с тези чествания е поставена и мемориалната плоча).<ref>{{cite web|author=Pais, A., Jacob, M., Olive, D., & Atiyah, M.|url=https://www.cambridge.org/core/books/paul-dirac/the-dirac-equation-and-geometry/EDFFA2093622636027B1171B6B4DCDE1|title=The Dirac equation and geometry. In Paul Dirac: The Man and his Work (pp. 108 – 128). Cambridge: Cambridge University Press. doi:10.1017/CBO9780511564314.006|publisher=Cambridge University Press.|date=|accessdate=}}</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Квантова механика]] [[Категория:Квантова теория на полето]] 6g6st63ndlki8vh48hg599x6n5hrrwc 0 297273 12398200 12034055 2024-10-29T08:45:46Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398200 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Самолетна катастрофа край Смоленск | снимка = Tu-154-crash-in-smolensk-20100410-11.jpg | описание = Останки от корпуса край Смоленск | дата = 10 април 2010 | място = 200 m преди военното летище край [[Смоленск]] | причина = разследва се, вероятна пилотска грешка<ref>{{Cite news|title=Названа предварительная версия крушения самолета президента Польши|trans_title=The President of Poland named in preliminary version of plane crash |date=10 април 2010 |publisher=Rambler Media Group |url=http://lenta.ru/news/2010/04/10/cause/ |work=Lenta.ru |accessdate=10 април 2010 |lang=ru}}</ref> | тип1 = [[Ту-154|Ту-154М]] | авиокомпания1 = Полски военновъздушни сили | кодово име1 = | маршрут1 = [[Варшава]] – [[Смоленск]] | пътници1 = 89 | екипаж1 = 7 | загинали1 = 96 | оцелели1 = 0 }} '''Самолетната катастрофа край Смоленск''' става на [[10 април]] [[2010]] г.: самолет [[Ту-154]]М на полските военновъздушни сили се удря в земята край град [[Смоленск]], Русия, при което загиват всичките 96 души на борда. Сред загиналите са полският президент [[Лех Качински]] и неговата съпруга, [[Ришард Качоровски]] (президент в изгнание на Втората полска република в периода 1989 – 1990 г.), високопоставени полски военни, управителят на полската централна банка Славомир Скшипек, заместник-министър на външните работи, правителствени лица, 12 депутати от полския парламент, старши представители на полското духовенство и роднини на жертвите от [[Катинското клане]]. [[Файл:2010 Polish Air Force Tu-154 crash map-ru.svg|мини|ляво|250п|Траектория на полета]] Катастрофата става в 10.50 ч. московско време. Официалната полска делегация тръгва от Варшава, за да участва в отдаване почит по случай 70-годишнината от извършеното в района на Смоленск Катинско клане. Причината за катастрофата се разследва. Според предварителни данни, пилотът прави опит да се приземи, на летището в бившата военна база край Смоленск, в гъста мъгла. Самолетът се оказва твърде ниско при захода към пистата. Той закачва върховете на дърветата, преобръща се, удря се в земята и се разпада на 200 м от пистата в гориста местност. На 1 юни 2010 г. полският министър-председател публикува пълна разпечатка на последните 39 минути на записа от пилотската кабина. == Разследване == В рамките на един час след катастрофата президентът на Русия [[Дмитрий Медведев]] обявява създаването на специална комисия за разследване на инцидента под надзора на министър-председателя [[Владимир Путин]]. Разследващият комитет на главния прокурор на Русия започва наказателно дело в съответствие с „нарушение на правилата за безопасност“ според руския наказателен кодекс. Путин и Медведев обещават на полския министър-председател [[Доналд Туск]], че ще работят в тясно сътрудничество с [[Полша]] в разследването на катастрофата. Водещата първоначална версия за катастрофата е неизправност в лявото крило на самолета, съветско производство, модел [[Ту-154]]. Другите две водещи версии показват като евентуални причини за катастрофата [[мъгла]]та, която в тази област е обичайно явление през пролетта и есента, или пилотска грешка. В ранната вечер на [[10 април]] двете [[черна кутия|черни кутии]] биват намерени невредими на мястото на катастрофата, което е потвърдено от руския министър на извънредните ситуации [[Сергей Шойгу]]. Същата вечер е съобщено, че записите потвърждават, че пилотът е правил опити за приземяване въпреки препоръките на ръководителите на въздушния трафик. Предварителните данни показват, че самолетът е ударил върховете на дърветата, докато е правил заход към летището при ниска видимост. Съобщението е направено от агенция [[ИТАР-ТАСС]], цитирайки Марина Гриднева, длъжностно лице в кабинета на руската главна прокуратура. На 11 април следователи заявяват, че са проучени отново записите на черната кутия и потвърждават, че не е имало технически проблеми със самолета, отхвърляйки първоначалните теории, че 20-годишната машина е причина за трагедията. Алексей Гусев, генерален директор на фабриката Авиакор, заявява, че трите двигателя на самолета са били ремонтирани и техниците са инспектирали електронното и навигационното оборудване. Той заявява също така, че няма съмнения относно летателната годност на самолета. == Окончателен международен доклад за причините за катастрофата == Близо 9 месеца след самолетната катастрофа, Междудържавният авиационен комитет на Русия (МАК) с участието на чуждестранни и полски представител в него излиза с окончателния си доклад за причините предизвикали катастрофата. Основната причина е оказаният психологически натиск върху екипажа – в пилотската кабина на самолета се е намирал главнокомандващ ВВС на Полша генерал Анджей Блашик. В кръвта му е открит алкохол в концентрация от 0.6[[промил|‰]]. За психологическото натоварване на екипажа е допринесло и присъствието на шефа на президентския протокол в кабината. Присъствието на странични лица до пилотите е било в разрез с т.нар. принцип на чистата кабина. Вследствие на този натиск, екипажът не взема адекватно решение да насочи самолета към резервно летище, поради гъстата мъгла над Смоленск. Отделно от психологическия натиск, пилотът на самолета над половин година не бил извършвал кацания в трудни метеорологични условия, а екипажът е демонстрирал „недостатъчно равнище на професионална подготовка“, което от субективна страна в съчетание с оказания психологически натиск е оказало пагубно влияние за да се стигне до трагичната развръзка. Самолетът Ту-154М е бил технически изправен при излитането от Варшава, а освен това е бил изцяло обновен и модернизиран. Следствие от взетото неадекватно решение за приземяване в Смоленск от екипажа, самолетът е кацал при невидими наземни ориентири, а и екипажът не е реагирал адекватно, когато се е задействала системата за ранно предупреждение. Автопилотът е останал включен, вместо да бъде избран режим на ръчно приземяване, и през последните минути от полета самолетът се е снижавал с вертикална скорост 8 метра в секунда – двойно повече от допустимото, отбелязва в заключението си експертната комисия за установяване на причините за катастрофата. Полските забележки по работната верся на доклада са били свързани с установяването на виновниците, „което не е от компетенцията на МАК“.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=174725&srcpos=19 www.mediapool.bg]</ref><ref>[http://bg.time.mk/read/31e033bc8e/cc8756ec6c/index.html bg.time.mk]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Полската реакция на окончателния доклад == Полската реакция на окончателния доклад е очаквано емоционална. Братът на загиналия полски президент Лех Качински – [[Ярослав Качински]] охарактеризира доклада като оскърбление за Полша. Според него, докладът е едностранен и в него липсват доказателства за направените изводи и заключения в окончателния доклад. Акредитираният в МАК представител на Полша полковник Едмунд Клих възлага голяма част от вината върху полската страна, но обвинява и руските авиодиспечери. „Съгласен съм, че по-голямата част от вината е на Полша“, твърди полският експерт в интервю за руски журналисти. В същото време обаче отбелязва, че за катастрофата може да е допринесла и неточна информация, постъпила от контролната кула.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=174725&srcpos=19 www.mediapool.bg]</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Авиационни произшествия по град|Смоленск]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия|Смоленск]] [[Категория:Бедствия и катастрофи през 2010 година]] [[Категория:История на Смоленск]] [[Категория:История на Полша]] [[Категория:Авиация в Полша]] [[Категория:2010 година в Русия]] 7to0vtqji7ipa3wshcvwqh9by2aeyy7 0 298292 12397883 10940872 2024-10-28T21:08:26Z Randona.bg 249543 12397883 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Димитър Радев | портрет = Dimitar Radev Dupnitsa.jpg | категория = политик | описание = Кмет на Дупница | роден-място = [[Дупница]], [[Османска империя]] | починал-място = }} {{към пояснение|Димитър Радев|Димитър Радев}} '''Димитър Янакиев Радев (Радов)''' е български [[Българско опълчение|опълченец]], след [[Освобождение на България|Освобождението]] [[Кметове на Дупница|кмет на Дупница]] и народен представител в [[IX обикновено народно събрание|Деветото обикновено народно събрание]].<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Българско опълчение 1877 - 1878.|volume=1, I, II и III дружина|year=[1997]|publisher=Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД|isbn=|pages=487, № III.767.5}}</ref> == Биография == Роден е около 1855 година в [[Дупница]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name=":0" /> Включва се като доброволец в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] (1876), награден е със сребърен медал. Постъпва в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] на 20 май 1877 година, зачислен е в III дружина IV рота. За участието си в [[Шейновска битка|битката при Шейново]] е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен. Уволнен е като унтерофицер на 22 юни 1878 година.<ref name=":0" /> {{източник|В [[Битка при Стара Загора|боевете при Стара Загора]] спасява [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден е с „[[Георгиевски кръст]]“ и други отличия.|2024|10|28}} След Освобождението живее в Дупница и служи 13 години като старши полицейски стражар.<ref name=":0" /> През 1895 г. е избран е за кмет на Дупница и е на този пост до 1899 г.<ref name=":0" /> Водач на [[Народна партия|Народната партия]] в Дупница става през 1894 г. За време на управлението си през 1898 година построява една гимназия и прогимназията „Евлоги Георгиев“ (днес „Евлоги и Христо Георгиеви“). Умира на 16 ноември 1918 година.<ref name=":0" /> Баща е на генерал [[Тодор Радев]]. == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Dupnitsa-coat-of-arms.svg|30px]] [[Кметове на Дупница|Кмет на Дупница]]|[[1894]]|[[1899]]|[[Андон Мициев]]|[[Никола Лазарков]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Радев, Димитър}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Кметове на Дупница]] [[Категория:Родени в Дупница]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] 3rfmqnicebnnqwnfrd80ogoqfsbwpdg 0 298898 12397619 12140757 2024-10-28T16:28:41Z Rrriiibbb 324818 /* Филмография */ 12397619 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Маргарита Карамитева | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна Република България]] | наставка = | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = [[Апостол Карамитев]]<br>[[Маргарита Дупаринова]] | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Маргарита Карамитева''' е българска [[актриса]]. Родена е в град [[София]] на 19 октомври 1958 година в семейството на големия български актьор [[Апостол Карамитев]] и актрисата [[Маргарита Дупаринова]]. Има брат [[Момчил Карамитев]], който понастоящем живее в Лос Анджелис. Става по-известна с участието си във филма [[Опасен чар]]. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || г-ца Диамандиева<br>(в 1 серия: II) |- | 2003 || [[Между рая и ада]] || || || сестра Райна |- | 2003 || [[Не се надвесвай навън]] || 3 || || жената на Асен |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || гримьорката Кичка в 3 серии (IV, V, VI) |- | 1997 || [[Дяволът]] || || || уредник в гробищата |- | 1997 || [[14 целувки]] || || || физичката |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || фотографката |- | 1994 || ''Donna di cuori'' || || Италия || Мюлер |- | 1994 || [[Престъпление от любов]] || || Италия || полицайката |- | 1993 || [[Ч.А.Д.О. - ООД]] || 3 || || |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || Верчето ''(в 3-та серия)'' |- | 1991 || [[Резерват (филм)|Резерват]] || || || чистачката |- | 1990 || [[Златната ряпа]] (тв) || || || модистката |- | 1989 || [[Комитски времена]] || || || попадията Мария |- | 1985 || [[Златно сърце (филм)|Златно сърце]] || 3 || || буля Гаджовица |- | 1985 || [[Ян Бибиян (филм)|Ян Бибиян]] || || || дяволчето Фют |- | 1984 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Хайдушка кръв]] || 5 || || козарката Виша, дъщерята на поп Маню от „Големаните“ |- | 1984 || [[Опасен чар]] || || || Савелина – Линчето, дъщерята на Седларов |- | 1983 || [[Меко казано]] || || || Картис |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] || 7 || || учителката [[Анна Малешевска|Аника Малешевска]] |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] || 3 || || учителката [[Анна Малешевска|Аника Малешевска]] |- | 1979 || [[Като белязани атоми]] || || || |- | || [[Концерт за въображаем оркестър]] || || || |- | ? || [[Бракониери]] || || || |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0438873}} {{СОРТКАТ:Карамитева, Маргарита}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] ewka0dvmnkbg8zkv2lyy0ivq3w6y2hw 12397629 12397619 2024-10-28T16:30:53Z Rrriiibbb 324818 12397629 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Маргарита Карамитева | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна Република България]] | наставка = | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = [[Апостол Карамитев]]<br>[[Маргарита Дупаринова]] | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Маргарита Карамитева''' е българска [[актриса]]. Родена е в град [[София]] на 19 октомври 1958 година в семейството на големия български актьор [[Апостол Карамитев]] и актрисата [[Маргарита Дупаринова]]. Има брат [[Момчил Карамитев]], който понастоящем живее в Лос Анджелис. Става по-известна с участието си във филма [[Опасен чар]]. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || г-ца Диамандиева<br>(в 1 серия: II) |- | 2003 || [[Между рая и ада]] || || || сестра Райна |- | 2003 || [[Не се надвесвай навън]] || 3 || || жената на Асен |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || гримьорката Кичка в 3 серии (IV, V, VI) |- | 1997 || [[Дяволът]] || || || уредник в гробищата |- | 1997 || [[14 целувки]] || || || физичката |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || фотографката |- | 1994 || ''Donna di cuori'' || || Италия || Мюлер |- | 1994 || [[Престъпление от любов]] || || Италия || полицайката |- | 1993 || [[Ч.А.Д.О. - ООД]] || 3 || || |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || Верчето ''(в 3-та серия)'' |- | 1991 || [[Резерват (филм)|Резерват]] || || || чистачката |- | 1990 || [[Златната ряпа]] (тв) || || || модистката |- | 1989 || [[Комитски времена]] || || || попадията Мария |- | 1988 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] || 7 || || учителката [[Анна Малешевска|Аника Малешевска]] |- | 1985 || [[Златно сърце (филм)|Златно сърце]] || 3 || || буля Гаджовица |- | 1985 || [[Ян Бибиян (филм)|Ян Бибиян]] || || || дяволчето Фют |- | 1984 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Хайдушка кръв]] || 5 || || козарката Виша, дъщерята на поп Маню от „Големаните“ |- | 1984 || [[Опасен чар]] || || || Савелина – Линчето, дъщерята на Седларов |- | 1983 || [[Меко казано]] || || || Картис |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] || 3 || || учителката [[Анна Малешевска|Аника Малешевска]] |- | 1979 || [[Като белязани атоми]] || || || |- | || [[Концерт за въображаем оркестър]] || || || |- | ? || [[Бракониери]] || || || |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0438873}} {{СОРТКАТ:Карамитева, Маргарита}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] b9s65yb56dul0abg7f5tnxwpihcgnqa 0 300268 12397666 12173685 2024-10-28T17:07:20Z 217.155.91.156 Правописна корекция 12397666 wikitext text/x-wiki [[Файл:Открытие заседаний народного собрания в Тырнове.jpg|мини|Заседание на Народното събрание в Търново, гравюра, 1879 г.]] [[Файл:Constituent Assembly of Bulgaria.jpg|мини|Сградата във Велико Търново, в която заседават Учредителното, I, III, IV и V [[велико народно събрание]]]] {{стар стил}} '''Първото велико народно събрание''' на [[Княжество България]] фактически е продължение на [[Учредителното събрание]] и започва работа на следващия ден след приемането на [[Търновската конституция]] и закриването на Учредителното събрание. Това Първо велико народно събрание е имало една единствена задача - избирането на монарх за Княжество България и като такъв е бил избран австрийският принц [[Александър I Български|Александър Батенберг]] под името княз Александър I Батенберг. Тази кандидатура е била предварително договорена между Руската империя и останалите европейски велики сили.<ref name="РУБ2">[https://dlib.rsl.ru/viewer/01003985428 «Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. / Том II / Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков» стр.81-85]</ref> Парирани са били опитите на съседните държави - Румъния и Сърбия за налагане на техни принцове, каквито постъпления е имало още по времето на Берлинския конгрес. Кандидатурата на Александър Батенберг официално не е била предложена от временното руско управление в княжеството, но е била негласно внушена като най-подходяща. Вземат участие почти всички депутати от Учредителното събрание и няколко нови - общо 237 души според Н.Овсяний.<ref name="РУБ2" /> Според други източници присъстват 231 народни представители. Редно е да се отбележи, че в Дневниците на Учредителното събрание издадени от Л.Каравелов и Н.Жейнов през 1879 г. има списък с 250 души<ref>Бошнакова, Милкана. Учредително българско народно събрание в Търново, 1879 г. Дневници. (Фототипно издание по първото издание на Дневниците, дело на типографията на Любен Каравелов и Нестор Жейнов в Търново, 1879 г.), Състав. и увод М. Бошнакова, С., 2009, 2014 стр.</ref>, но по всяка вероятно не всички народни избраници от този списък са присъствали на откриването (виж по-долу '''Избори за I ВНС'''). == Хронология == Заседанията се провеждат в същата сграда в която е заседавало Учредителното събрание - бившият турски конак в Търново. Имало е 2 заседания:<ref name="РУБ2" /> * 17 април - откриване на събранието и избор на княз, * 18 април - закриване на събранието. [[Александър Дондуков-Корсаков|Княз Дондуков-Корсаков]] открива заседанието на 17-ти април и призовава депутатите за експедитивност. (Руските войски е трябвало скоро да напуснат пределите на България съгласно Берлинският договор и е било възможно Княжество България да се озове без държавен глава и управление). За председател е избран бившият [[екзарх]] [[Антим I]], за подпредседател – [[Тодор Икономов]], а за секретар – [[Георги Тишев]].<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 421, ISBN 954-528-790-X</ref> На същото заседание проведено на закрити врата [[Васил Друмев|епископ Климент]] (Васил Друмев) предлага следните лица - принц Ройс (вероятно е имал предвид принц [[Хайнрих VII Ройс-Кьостриц]]), принц [[Валдемар Датски]] и принц Александър Батенберг. Последният е избран веднага с бурни овации, както пише [[Константин Иречек]] в книгата си "Княжество България".<ref>{{Цитат книга|last=Иречек|first=Константин|title=Княжество България|year=1899|publisher=Издателство на Хр. Г. Данов|location=Пловдив|pages=386}}</ref> Няма запазен протокол от това събрание и не е ясно колко от депутатите за гласували за княз Александър Батенберг и колко - против. Счита се, че князът е избран на това единствено заседание.<ref name="РУБ2" /> На 18-ти април [[Александър Дондуков-Корсаков|Княз Дондуков-Корсаков]] закрива Първото велико народно събрание с прочувствена реч.<ref name="РУБ2" /> На 26-ти юни новоизбраният Княз Александър Батенберг пристига в Търново и полага клетва в Търновската Конституция пред депутатите в читалище „Надежда“.<ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=5174550 Рухна покривът на първото Велико народно събрание], 11:18, 5 октомври 2009 г., автор Надежда Христова</ref> Няма запазени сведения колко от депутатите присъстват на тази клетва. == Избори за I ВНС == Има проведени избори вероятно през април 1879 г. Избраните делегати получават удостоверенията си в края на месец април или през месец май, когато вече е минал избора на български княз (на 17-ти април). ==== Пример ==== На 19.IV.1879 г. Провадийският окръжен началник подполковник Константин А. Вигант издава специално свидетелство, което легитимира избора на отец [[Иван Радов]] за депутат в събранието за избор на княз (I-во ВНС)<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Document&agid=16&flgid=37473&ilgid=98008&aelgid=6779002&dlgid=1048 ДА Варна, Ф.76К, л.1-1, а.е.51] </ref>. В ново писмо под № 1014, носещо дата 23.V.1879 г., Провадийският окръжен началник Михаил Дмитриевич Риболов уведомява духовника, че съгласно предписание на Варненския губернатор [[Павел Баумгартен|Павел Петрович Баумгартен]] № 2131 от 16.V.1879 г. той е длъжен в качеството си на депутат да присъства на събранието, което на 17.VI.1879 г. в Търново ще избере български княз.<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Document&agid=16&flgid=37473&ilgid=98008&aelgid=6779002&dlgid=1048 ДА Варна, Ф.76К, л.2-2, а.е.51]</ref><ref>{{Cite journal|last=Георгиев|first=Драгомир|title=Негово Всеблагоговейство Иконом Иван К. Радов – живот в служба на Бога и България|journal=ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ|publisher=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”|publication-place=ШУМЕН|publication-date=2018|volume=2 / 2018|pages=66}}</ref> == Противоречия == Според някои източници това събрание е заседавало до 26-ти юни същата година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/16|заглавие=Хронология на Народното събрание|автор=Народно Събрание на Република България|достъп_дата=2024-01-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.museumvt.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-i-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F|заглавие=Клетвата на княз Александър I Български пред Търновската конституция|автор=Доц. д-р Светла Атанасова, завеждащ отдел „История на България ХV – ХІХ век“|достъп_дата=2024-01-25}}</ref> Няма данни за проведени заседания от 18-ти април до 26-ти юни. == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{История на Велико Търново}} {{мъниче|история на България|политика}} {{Народно събрание на България}} [[Категория:I велико народно събрание| ]] hh2ikcj6l82p23gr95tcrs53cgg6i62 100 302627 12397476 12384618 2024-10-28T13:22:27Z Nk 399 *{{избрана|Логаритъм}} 12397476 wikitext text/x-wiki {{Портал Заглавка}}__NOTOC____NOEDITSECTION__ {| width="100%" | [[File:P cal euro.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9; margin-top:3em;"> === Актуални избрани статии === </div> |} {| width="100%" |- |style="vertical-align:top; padding-right: 1em; padding-left: 1em; width:50%" | {{Шаблон:Избрана статия {{ #time: W o|}} }} |style="vertical-align:top; padding-right: 1em; padding-left: 1em; width:50%" | {{Шаблон:Избрана статия {{ #time: W o| -1 weeks }} }} |} {| width="100%" |- |style="vertical-align:top; margin-right: 1em; padding-right: 1em; width:50%" | {| width="100%" | [[File:P Architecture.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Архитектура === </div> |} *{{избрана|Боудиъм (замък)}} *{{избрана|Замък}} *{{избрана|Колизей}} *{{избрана|Свети Йоан Кръстител (Валета)}} {| width="100%" | [[File:P biology.svg|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Биология === </div> |} *{{избрана|Акулообразни}} *{{избрана|Амурски леопард}} *{{избрана|Бял щъркел}} *{{избрана|Галапагоски чинки}} *{{избрана|Гепард}} *{{избрана|Голяма земна кукувица}} *{{избрана|Еволюция}} *{{избрана|Ензим}} *{{избрана|Ехинококоза}} *{{избрана|Западнонилска треска}} *{{избрана|Киви (птица)}} *{{избрана|Косатка}} *{{избрана|Котка на Жофроа}} *{{избрана|Майкъл Удръф}} *{{избрана|Мекотели}} *{{избрана|Метаболизъм}} *{{избрана|Птици}} *{{избрана|Рис}} *{{избрана|Сервал}} *{{избрана|Чарлз Дарвин}} *{{избрана|Шафран}} {| width="100%" | [[File:Purple geography icon.svg|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === География === </div> |} *{{избрана|Анастас Иширков}} *{{избрана|Асеновград}} *{{избрана|Бразилия}} *{{избрана|Варна}} *{{избрана|Виктория (езеро)}} *{{избрана|Дойран}} *{{избрана|Енидже Вардар}} *{{избрана|Йоланд}} *{{избрана|Йосемити (национален парк)}} *{{избрана|Киргизстан}} *{{избрана|Париж}} *{{избрана|Попово}} *{{избрана|Рила}} *{{избрана|Ръжево}} *{{избрана|Рудозем}} *{{избрана|Северна Корея}} *{{избрана|София}} *{{избрана|Чад}} {| width="100%" | [[File:P social sciences.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Демография и население === </div> |} *{{избрана|Бербери}} {| width="100%" | [[File:P bg.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Езикознание === </div> |} *{{избрана|Ватрослав Облак}} {| width="100%" | [[File:P art.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Изкуство === </div> |} *{{избрана|Ар нуво}} *{{избрана|Батман: Анимационният сериал}} *{{избрана|Вавилон 5|Вавилон 5 (ново гласуване)}} *{{избрана|Д-р Хаус}} *{{избрана|Изгубени}} *{{избрана|Калиграфия}} *{{избрана|Леонардо да Винчи}} *{{избрана|Луис Бунюел}} *{{избрана|Пийнътс}} {| width="100%" | [[File:P Food.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Кулинария === </div> |} *{{избрана|Таратор}} *{{избрана|Трапистка бира}} {| width="100%" | [[File:P literature.svg|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Литература === </div> |} *{{избрана|Едгар Алън По}} *{{избрана|Майн Рид}} {| width="100%" | [[File:P_trade.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Медицина и психология === </div> |} *{{избрана|Бяс}} *{{избрана|Ерих Фром}} *{{избрана|Множествена склероза}} *{{избрана|Очила}} *{{избрана|Психоанализа}} {| width="100%" | [[File:P music.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Музика === </div> |} *{{избрана|Джонас Брадърс}} *{{избрана|Дискография на Скорпиънс}} *{{избрана|Дмитрий Шостакович}} *{{избрана|Йохан Себастиан Бах}} *{{избрана|Лед Зепелин}} *{{избрана|Орган (музика)}} *{{избрана|Ред Хот Чили Пепърс}} *{{избрана|Скорпиънс}} *{{избрана|Led Zeppelin IV}} | style="vertical-align:top; padding-right: 1em; margin-right: 1em; width:50%" | {| width="100%" | [[File:P history.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Политика и история === </div> |} *{{избрана|Александър Суворов}} *{{избрана|Александър Хамилтън}} *{{избрана|Андрей Ляпчев}} *{{избрана|Апостол войвода}} *{{избрана|Балканска война}} *{{избрана|Битка при Акциум}} *{{избрана|Битка при Гетисбърг}} *{{избрана|Битка при Сталинград}} *{{избрана|Васил Ивановски}} *{{избрана|Василий II Българоубиец}} *{{избрана|Вафен-СС}} *{{избрана|Виктория (Обединено кралство)}} *{{избрана|Втора световна война}} *{{избрана|Върховен македоно-одрински комитет}} *{{избрана|Григор Пърличев}} *{{избрана|Джордж Вашингтон}} *{{избрана|Дик Чейни}} *{{избрана|Елизабет I}} *{{избрана|Енигма (машина)}} *{{избрана|Иван Баграмян}} *{{избрана|Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.}} *{{избрана|Константин I Велики}} *{{избрана|Линия „Зигфрид“}} *{{избрана|Междусъюзническа война}} *{{избрана|Методий Кусев}} *{{избрана|Михаил Кутузов}} *{{избрана|Муамар Кадафи}} *{{избрана|Никола Стоянов}} *{{избрана|Николае Чаушеску}} *{{избрана|Нерон}} *{{избрана|Октавиан Август}} *{{избрана|Операция Маркет-Гардън}} *{{избрана|Помпей}} *{{избрана|Райнхард Хайдрих}} *{{избрана|Самуил}} *{{избрана|Санстефански мирен договор}} *{{избрана|Солунска българска мъжка гимназия}} *{{избрана|Спиро Гулабчев}} *{{избрана|Сръбско-българска война}} *{{избрана|Страни, притежаващи ядрени оръжия}} *{{избрана|Улмска кампания}} *{{избрана|Филип II (Франция)}} *{{избрана|Френско-пруска война}} *{{избрана|Уинстън Чърчил}} *{{избрана|Че Гевара}} *{{избрана|Юлий Цезар}} {| width="100%" | [[File:P sport.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Спорт === </div> |} *{{избрана|Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)}} *{{избрана|Брайън Клъф}} *{{избрана|България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)|България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит}} *{{избрана|Волейбол}} *{{избрана|Джим Торп}} *{{избрана|Национален отбор по футбол на Австрия}} *{{избрана|ПФК Левски (София)}} *{{избрана|ПФК ЦСКА (София)}} *{{избрана|Хамбургер ШФ}} {| width="100%" | [[File:Speed1c.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Техника и технологии === </div> |} *{{избрана|Антонов Ан-225|Антонов Ан-225 2}} *{{избрана|Електрическа уредба на автомобила}} *{{избрана|Замък}} *{{избрана|Преобразуватели на електрическа енергия}} *{{избрана|Суперхетеродинен радиоприемник}} *{{избрана|Томас Едисън}} *{{избрана|Трамвай}} *{{избрана|Т-72}} *{{избрана|Устройства за излитане и кацане на летателни апарати}} *{{избрана|Ягдпантер}} *{{избрана|Ягдпанцер 38 Хецер}} {| width="100%" | [[File:P physics.png|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Физика и астрономия === </div> |} *{{избрана|Атом}} *{{избрана|Венера (планета)}} *{{избрана|Галилео Галилей}} *{{избрана|Жул Верн (АТК)}} *{{избрана|Земя}} *{{избрана|Исак Нютон}} *{{избрана|Луна}} *{{избрана|Марс (планета)}} *{{избрана|Международна космическа станция}} *{{избрана|Меркурий (планета)}} *{{избрана|Орион (космически кораб)}} *{{избрана|Сади Карно (физик)}} *{{избрана|Черна дупка}} {| width="100%" | [[File:P literature.svg|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Философия === </div> |} *{{избрана|Евфант}} {| width="100%" | [[File:P yes.svg|35px]] | width="100%"|<div style="border-bottom: solid 2px #3358a9;"> === Други === </div> |} *{{избрана|Логаритъм}} *{{избрана|Оцетна киселина}} *{{избрана|Смях}} |}<noinclude> ---- <div style="width:100%; text-align: center;">[[Уикипедия:Избрани статии/Хронология|Архив]]</div> <div style="width:100%; text-align: center;">[[Уикипедия:Избрани статии]]</div> [[Категория:Портали в Уикипедия]] [[Категория:Избрани статии| ]] </noinclude> qxim367l88ckhmg6qfbwvusmw4y7dex 0 306186 12398227 10351767 2024-10-29T08:53:58Z Xunonotyk 209517 12398227 wikitext text/x-wiki '''Историцизъм''' e мисловен модел, при който централно значение има специфичният социален контекст – например време, място, локални условия, докато идеята за фундаментално генерализируеми неизменни „закони“ в сферата на социологията или социалното са отречени. Терминът се развива със свои различни и разклоняващи се значения (макар все пак взаимосвързани). Елементи на историцизъм се появяват още в творбите на италианския философ [[Джамбатиста Вико]] и френския есеист [[Монтен]], като става изцяло развита с диалектиката на [[Хегел]], която е влиятелна през [[XIX век]] в [[Европа]]. Произведенията на [[Карл Маркс]], които са повлияни от Хегел, също съдържат историцизъм. Терминът е също свързан с емпиричните [[социални науки]] и работата на [[Франц Боас]]. Историцизмът може да бъде поставен в контраст на редукционистичните теории, които предполагат че всяко развитие може да бъде обяснено с фундаментални принципи (като например [[икономически детерминизъм|икономическия детерминизъм]]) или теории, които полагат историческите промени като резултат на случайността. Австро-английския философ Карл Попър атакува историцизма, заедно с [[детерминизъм|детерминизма]] и [[холизъм|холизма]], за които твърди, че са в основата му. Също така Талкът Парсънс критикува историцизма като случай на идеалистическа заблуда в книгата си „Структура на социалното действие“ (1937). [[Постструктурализъм|Постструктурализмът]] използва термина „нов историцизъм“, който има връзки едновременно с [[антропология]]та и [[Хегел]]ианизма. == Външни препратки == {{commonscat}} * [http://www.as.ua.edu/ant/Faculty/murphy/histor.htm Историцизъм в антропологията] {{Превод от|en|Historicism|363300642}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Социална философия]] [[Категория:Еволюция]] [[Категория:Хегел]] [[Категория:Естетика]] [[Категория:Теории на историята]] avzf8mr8f9k3vi508677s3kwx7tfjcp 0 306671 12397406 12367041 2024-10-28T12:00:20Z Milenkoff 314660 /* Външни препратки */ 12397406 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Петър (Пецо) Трайков Гировски''' е български офицер, революционер, [[Преспа (област)|преспански]] околийски войвода на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="ГУАМС 425">{{cite book |title=Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher=Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn=954-9800-36-9 |pages=425 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191024020628/http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |date=2019-10-24 }}</ref> Използва псевдонимите '''Искра'''<ref>{{Псевдоними|47}}</ref>, '''Искров П.''' и '''Праведников'''.<ref>{{Пърличев|617}}</ref> == Биография == [[Файл:Petar Shandanov i Petso Traykov.jpg|ляво|мини|250п|Петър Шанданов и Петър Трайков]] [[Файл:Kostur and Lerin cheti of IMRO.jpg|мини|left|250px|Костурската чета на Пецо Трайков и леринската на [[Илия Которкин]]]] [[Файл:Blazhe Vidov Pero Shandanov Misho Shkartov Petso Traykov Mitse Cheganski.JPG|мини|250п|ляво|[[Блаже Видов]], Петър Николов, [[Михаил Шкартов]], Петър Трайков и [[Мице Чегански]] в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 – 1936 г.]] [[Файл:Petso Traykov The Nationalism of Skopje Leaders.jpg|мини|250п|{{cite book |title=Национализмът на Скопските ръководители |last=Трайков |first= Пецо |authorlink= |coauthors= |year=1949 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url= https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3022|accessdate=}}]] Трайков е роден на 2 юни 1896 година във [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]], [[Лерин]]ско, [[Османска империя|Османската империя]], днес Итеа, в [[Гърция]]. Брат е на [[Георги Трайков]]. Според други сведения е роден в [[Арменово]], а след смъртта на баща му, майка му се омъжва повторно във Върбени и получава фамилията Гировска. Там се ражда брат му Георги. Учи в [[Битолска българска класическа гимназия|българската гимназия]] в Битоля.<ref name="ЕПК2 342">{{ЕПК|2|342}}</ref> След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България и завършва Българската военна академия. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Трайков е офицер от българската армия. След войната става член на ВМРО и действа в Леринско,<ref>{{Михайлов|2|156}}</ref> като е четник на [[Илия Которкин]].<ref>{{Шанданов|246}}</ref> В периода 1920 – 1923 година е помощник войвода и войвода в Преспанско. В 1924 Петър Трайков завежда Мелнишката околия, а в 1925 – 1926 година е войвода в Леринско.<ref>{{Михайлов|2|716}}</ref> Извършва атентант в Лерин, след който започва [[Леринска афера|Леринската афера]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/shklifovi/shklifovi_102_200.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, с. 126]</ref>. Заедно с [[Георги Попхристов]] и [[Петър Шанданов]] ръководи [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]]. Осъден е на смърт задочно в Гърция. Прехвърля се в Албания, където в 1927 година попада в затвора.<ref name="ГУАМС 425"/> Откритото от югославските власти негово дневниче предизвиква и [[Ресенска афера|Ресенската афера]]. В 1928 година стига до България. Секретар е на [[Леринско благотворително братство|Леринското братство]] в София.<ref name="ЕПК2 342"/> След разкола във ВМРО след убийството на [[Александър Протогеров]] в 1928 година е на страната на [[протогеровисти]]те, член е на техния Централен комитет и заедно с Шанданов води борбата срещу [[Иван Михайлов]]. Двамата постепенно се сближават с комунистите. Впоследствие Трайков преминава към [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]].<ref name="ГУАМС 425"/> Подпомага [[Българска комунистическа партия|БКП]] в нелегалната ѝ дейност.<ref name="ГУАМС 425"/> През 1935 година е интерниран в лагер от режима на деветнадесетомайците. Впоследствие на 07.02.1939 год. Трайков е освободен от изолационния лагер в [[Долна баня]].<ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 203 | isbn = 978-619-00-1431-7 }}</ref> След началото на Втората световна война през 1940 година установява контакти с английското разузнаване и е следен. След началото на операцията на силите на Оста срещу Гърция и Югославия е арестуван и интерниран в лагер (1941).<ref name="ГУАМС 425"/> Впоследствие е осъден на доживотен затвор по [[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]] като укривател и помагач на [[Емил Марков]].<ref name="ГУАМС 425"/> През септември 1944 година е освободен от затвора и подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/Апел_до_Македонците_во_Бугарија_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org]</ref>. Същата година става командир на бригада [[Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“|„Гоце Делчев“]] и участва в операциите срещу германците. Получава чин полковник. От 7 октомври 1944 година е командир на новосъздадения [[Брегалнишко-Струмишки корпус]].<ref>[https://www.strumski.com/books/p_trajkov_nacionalizma_na_skopskite_rukovoditeli.pdf Трайков, П. Национализмът на скопските ръководители, 1949, с.25]</ref> На 27 декември е избран за член на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] и участва във [[Списък на делегатите на Второто заседание на АСНОМ|второто му заседание]]. В началото на 1946 година Трайков участва като един от главните прокурорски свидетели в съдебния процес в Скопие срещу [[Йордан Чкатров]].<ref>Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 255, 257.</ref> След разрива между Тито и Сталин през 1948 година се връща в България.<ref name="ГУАМС 425"/> Трайков е автор на книгата „Национализмът на скопските ръководители“, издадена в 1949 година в [[София]], в която критикува бруталната [[Дебългаризация|дебългаризация]] във Вардарска Македония. Умира на 13 януари 1964 година в София.<ref>{{Николов|171}}</ref><ref>{{Пелтеков|475 – 476}}</ref><ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 362 – 363.</ref> == Външни препратки == * {{cite book |title=Национализмът на Скопските ръководители |last=Трайков |first= Пецо |authorlink= |coauthors= |year=1949 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url= https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3022|accessdate=}} * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4072 "Леринско в миналото. Борба за духовно и политическо освобождение"], публикувано във в-к "Македонска правда", год. I, бр. 21, София, 28 януари 1934 година == Бележки == <references/> {{Портал|Македония|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Трайков, Петър}} [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия]] [[Категория:Родени във Върбени]] [[Категория:Протогеровисти]] [[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Участници в комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] [[Категория:Български комунисти]] [[Категория:Тридесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български полковници]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] o1p1mz60hzhfe0h4if736zyk59a75eo 0 307553 12397445 11117107 2024-10-28T12:51:30Z Протогер 252193 /* Биография */ 12397445 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | име = Трайко Зойката | портрет = Trayko Zoykata IMARO.JPG | описание = български революционер | роден-място = [[Живово]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Живово]], [[Кралство Югославия]] }} '''Трайко Вълчев Зойката'''<ref>{{Псевдоними|97}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[прилеп (град)|прилепски]] районен войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Trayko Zoikata IMARO cheta.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Трайко Зойката (отпред).]] [[Файл:Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG|мини|250п|Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, [[Кръсте Маликов]], [[Славчо Пирчев]], [[Ангел Секулов|Ангел Базернишки]], [[Божин Вълчев]]; втори ред – [[Димко Николов|Димко Драговчето]], [[Кръсте Льондев]], [[Блаже Кръстев|Блаже Биринчето]], [[Милан Матов]], [[Кръсте Трайков|Кръстю Трайков]], [[Кръстьо Алексов]]; трети ред (прави) – [[Гюрчин Петров]], [[Георги Ралев]], [[Никола Досев]], [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], [[Димко Богов]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Пецо Христов]], [[Лазар Цириов]], [[Стоян Мариовчето]].]] Трайко Вълчев е роден в прилепското село [[Живово]], тогава в Османската империя. Семейството му е избито от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андарти]]. Присъединява се към редовете на ВМОРО и става нелегален четник при [[Иван Смичков]]. Заедно с Марко Христов от [[Витолище]] убиват селския шпионин Трайко Бегот, а по-късно край [[Полчище]] убиват Васил и Мерко от [[гъркомани|гъркоманската]] андартска чета на [[Стоян Цицов]].<ref>Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.52-54.</ref> В 1908 година е войвода в [[Мариово]].<ref>{{Николов|170}}</ref> След Младотурската револция се легализира, но убива един бей и отново става нелегален.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.</ref> Умира през 1937 година в родното си село.<ref>{{Пелтеков|474}}</ref><ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията | journal = Илюстрация Илиндень | location = | volume = XV | issue = 1 (151 | pages = 16 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Зойката, Трайко}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Прилеп]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] 9sddzlej8ewllis6oqg1qzw12u645lu 12397590 12397445 2024-10-28T16:05:53Z Протогер 252193 12397590 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | име = Трайко Зойката | портрет = Trayko Zoykata IMARO.JPG | описание = български революционер | роден-място = [[Живово]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Живово]], [[Кралство Югославия]] }} '''Трайко Вълчев Зойката'''<ref>{{Псевдоними|97}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[прилеп (град)|прилепски]] районен войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Trayko Zoikata IMARO cheta.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Трайко Зойката (отпред).]] [[Файл:Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG|мини|250п|ляво|Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, [[Кръсте Маликов]], [[Славчо Пирчев]], [[Ангел Секулов|Ангел Базернишки]], [[Божин Вълчев]]; втори ред – [[Димко Николов|Димко Драговчето]], [[Кръсте Льондев]], [[Блаже Кръстев|Блаже Биринчето]], [[Милан Матов]], [[Кръсте Трайков|Кръстю Трайков]], [[Кръстьо Алексов]]; трети ред (прави) – [[Гюрчин Петров]], [[Георги Ралев]], [[Никола Досев]], [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], [[Димко Богов]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Пецо Христов]], [[Лазар Цириов]], [[Стоян Мариовчето]].]] Трайко Вълчев е роден в прилепското село [[Живово]], тогава в Османската империя. Семейството му е избито от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андарти]]. Присъединява се към редовете на ВМОРО и става нелегален четник при [[Иван Смичков]]. Заедно с Марко Христов от [[Витолище]] убиват селския шпионин Трайко Бегот, а по-късно край [[Полчище]] убиват Васил и Мерко от [[гъркомани|гъркоманската]] андартска чета на [[Стоян Цицов]].<ref>Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.52-54.</ref> В 1908 година е войвода в [[Мариово]].<ref>{{Николов|170}}</ref> След Младотурската револция се легализира, но убива един бей и отново става нелегален.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.</ref> Умира през 1937 година в родното си село.<ref>{{Пелтеков|474}}</ref><ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията | journal = Илюстрация Илиндень | location = | volume = XV | issue = 1 (151 | pages = 16 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Зойката, Трайко}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Прилеп]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] lt3pefr6xlvjxhhtrr01pxslynpk0tm 12397592 12397590 2024-10-28T16:06:05Z Протогер 252193 Премахната редакция 12397590 на [[Special:Contributions/Протогер|Протогер]] ([[User talk:Протогер|б.]]) 12397592 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | име = Трайко Зойката | портрет = Trayko Zoykata IMARO.JPG | описание = български революционер | роден-място = [[Живово]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Живово]], [[Кралство Югославия]] }} '''Трайко Вълчев Зойката'''<ref>{{Псевдоними|97}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[прилеп (град)|прилепски]] районен войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Trayko Zoikata IMARO cheta.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Трайко Зойката (отпред).]] [[Файл:Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG|мини|250п|Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, [[Кръсте Маликов]], [[Славчо Пирчев]], [[Ангел Секулов|Ангел Базернишки]], [[Божин Вълчев]]; втори ред – [[Димко Николов|Димко Драговчето]], [[Кръсте Льондев]], [[Блаже Кръстев|Блаже Биринчето]], [[Милан Матов]], [[Кръсте Трайков|Кръстю Трайков]], [[Кръстьо Алексов]]; трети ред (прави) – [[Гюрчин Петров]], [[Георги Ралев]], [[Никола Досев]], [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], [[Димко Богов]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Пецо Христов]], [[Лазар Цириов]], [[Стоян Мариовчето]].]] Трайко Вълчев е роден в прилепското село [[Живово]], тогава в Османската империя. Семейството му е избито от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андарти]]. Присъединява се към редовете на ВМОРО и става нелегален четник при [[Иван Смичков]]. Заедно с Марко Христов от [[Витолище]] убиват селския шпионин Трайко Бегот, а по-късно край [[Полчище]] убиват Васил и Мерко от [[гъркомани|гъркоманската]] андартска чета на [[Стоян Цицов]].<ref>Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.52-54.</ref> В 1908 година е войвода в [[Мариово]].<ref>{{Николов|170}}</ref> След Младотурската револция се легализира, но убива един бей и отново става нелегален.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.</ref> Умира през 1937 година в родното си село.<ref>{{Пелтеков|474}}</ref><ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията | journal = Илюстрация Илиндень | location = | volume = XV | issue = 1 (151 | pages = 16 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Зойката, Трайко}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Прилеп]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] 9sddzlej8ewllis6oqg1qzw12u645lu 0 307557 12397625 10970634 2024-10-28T16:30:00Z Мико 4542 12397625 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Gyurchin Petrov IMARO.JPG | описание = български революционер | роден-място = [[Слатино (община Дебърца)|Слатино]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Слатино (община Дебърца)|Слатино]], [[Османска империя]] }} '''Гюрчин Петров Велянов''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[охрид]]ски районен войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:BASA-1932K-1-435-5.jpg|ляво|мини|Седнали от ляво надясно:Гюрчин Петров, [[Лазар Цириов]], [[Божин Вълчев]]. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]] [[Файл:BASA-1932K-1-435-4.jpg|ляво|мини|Български дейци в Охрид след Младотурската революция, 27 октомври 1908 г. На първия ред след свещеника със знамето [[Лазар Цириов]], Гюрчин Петров, Божин Вълчев. Фото [[Коста Лещаров]]. Източник: Държавна агенция „Архиви“]] [[Файл:Kraste Traykov.jpg|мини|Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.]] [[Файл:Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG|мини|250п|Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - [[Трайко Зойката]], [[Кръсте Маликов]], [[Славчо Пирчев]], [[Ангел Секулов|Ангел Базернишки]], [[Божин Вълчев]]; втори ред - [[Димко Николов|Димко Драговчето]], [[Кръсте Льондев]], [[Блаже Кръстев|Блаже Биринчето]], [[Милан Матов]], [[Кръсте Трайков|Кръстю Трайков]], [[Кръстьо Алексов]]; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, [[Георги Ралев]], [[Никола Досев]], [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], [[Димко Богов]], [[Петър Христов (Горно Неволяни)|Пецо Христов]], [[Лазар Цириов]], [[Стоян Мариовчето]]]] Петров е роден в 1875 година в охридското село [[Слатино (община Дебърца)|Слатино]], тогава в Османската империя. На 18 години започва да хайдутува. В 1901 година е привлечен към ВМОРО и от 1902 година е нелегален четник при [[Деян Димитров]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода на четата от [[Ботун]]. След разгрома на въстанието става легален, но от 1904 година отново е четник при [[Даме Груев]], [[Христо Узунов]] и [[Петър Чаулев]]. В 1907 година е назначен за районен войвода на [[Дебърца]]та. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира. Загива при нещастен случай, застрелян от четника си Зафир Котевски на сватба в Слатино.<ref>{{Николов|128}}</ref><ref>Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 4.</ref><ref>{{Пелтеков|355}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Петров, Гюрчин}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Дебърца]] [[Категория:Български хайдути от Македония]] qfsnl4vstj6md05k9jesappz3d12s6p 0 308958 12397447 11185256 2024-10-28T12:52:00Z Протогер 252193 12397447 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Войнов|Васил Войнов|тип=личност}} {{Личност|революционер}} '''Васил Николов Войнов''', известен като '''Саатчията'''<ref>{{Псевдоними|22}}</ref>, е български революционер, [[Битоля|битолски]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Bitola IMARo cheti during the Young turk revolution.jpg|мини|250п|Битолските чети на ВМОРО през Младотурската революция. На снимката са четите на [[Славчо Пирчев]], [[Никола Досев]], [[Ангел Базернишки]], [[Димко Драговчето]], [[Коста Костурски|Петре Костурчето]], [[Стоян Мариовчето]], [[Кръсте Льондев]], [[Кръсте Трайков]], [[Милан Матов]], [[Дзоле Гергев]], Васил Саатчията и [[Кръсте Маликов|Кръсте Малинков]].<ref>{{cite journal | last = Трайчевъ | first = Георги | authorlink = Георги Трайчев | coauthors = | year = 1930 | month = Май | title = Спомени отъ хуриета | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 6 | issue = 26 | pages = 3 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_3_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>]] Войнов е роден в 1876 година в [[Битоля]], тогава в Османската империя. Млад заминава за Румъния, където учи за часовникар. В 1896 година се връща в родния си град. В 1900 година влиза във ВМОРО и изпълнява терористични задачи. В 1904 - 1905 година е ръководител на терористите на ВМОРО в Битоля. От 1905 година става четник при [[Наум Петров Буфчето]], а след неговата смърт в края на годината е войвода до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година. През 1910 година младотурската власт го арестува, осъжда на 101 години затвор и заточва в [[Синоп]]. Освободен е през 1912 година.<ref>{{Николов|25}}</ref><ref>{{Пелтеков|412-413}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Войнов, Васил}} [[Категория:Родени в Битоля]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Терористи на ВМОРО]] [[Категория:Починали в София]] lhi49iodqyzkus68mspulpqfstz2xcs 0 312300 12397597 11705833 2024-10-28T16:09:45Z Ket 2798 /* top */ 12397597 wikitext text/x-wiki {{обработка|проверка на фактите – АИА}} {{Военен конфликт | име = Голяма турска война | конфликт = | картинка = File:Vienna Battle 1683.jpg|250п | описание = [[Битка при Виена|Битката при Виена]] (1683) | период = [[1683]] – [[1699]] | място = [[Балкани]], [[Централна Европа]], [[Далмация]], [[Пелопонес|Морея]], [[Крим]] | причина = османски поход към Виена | повод = османски завоевания | територия = | резултат = решителна победа за християнските сили | страна1 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px]] [[Османска империя]]<br/> [[Файл:Flag of the crimeans.svg|20px]] [[Кримско ханство]] | страна2 = [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Свещена Римска империя]]<br /> [[Файл:Chorągiew_królewska_króla_Zygmunta_III_Wazy.svg|20px]] [[Жеч Посполита]]<br /> [[Файл:Flag of Tsar of Moscow.jpg|ръб|20px|Флаг России]] [[Руско царство]]<br /> [[Файл:Flag of Most Serene Republic of Venice.svg|20px]] [[Венецианска република]] | командир1 = [[Файл:Flag of the Ottoman Empire (1453-1844).svg|22px|ръб]] [[Кара Мустафа]] | командир2 = [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]<br /> [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Евгений Савойски]]<br /> [[Файл:Chorągiew_królewska_króla_Zygmunta_III_Wazy.svg|20px]] [[Ян III Собиески]]<br /> [[Файл:Flag of Tsar of Moscow.jpg|ръб|20px|Флаг России]] [[Петър I (Русия)|Петър I]]<br /> [[Файл:Flag of Tsar of Moscow.jpg|ръб|20px|Флаг России]] [[Василий Голицин]]<br /> [[Файл:Flag of Most Serene Republic of Venice.svg|20px]] [[Франческо Морозини]] | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = }} '''Голямата турска война''' или '''Война на Свещената лига''' е военен конфликт между [[Османската империя]] и някои европейски страни, обединени в [[Свещена лига (1684)|Свещена лига]]. Войната завършва със [[стратегия|стратегическа]] победа на европейските християнски сили. След турското поражение в [[битка при Виена|битката при Виена]] инициативата във вековния религиозен конфликт преминава в християнски ръце. Още през февруари 1687 г. австрийският император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] изпраща манифест до цариградския патриарх Калиник VII с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против османците и да застанат на страната на Австрия. На 11 септември 1697 г. в [[битка при Зента|битката при Зента]] [[Евгений Савойски]] окончателно прекършва османските амбиции за завоюване на [[Централна Европа]] посредством превземането на [[Виена]]. През лятото на 1688 г., когато Военният съвет на Австрия решава да пренесе бойните действия на Балканския полуостров, едно от важните съображения е, че балканските християни ще се включат най-активно в борбата против турците. Такива данни предоставя и прочутият меморандум на [[Георги Бранкович]], изпратен до австрийския император. През същата 1688 г., когато превземат Белград, австрийците поставят на Турция като условие за постигане на мир да им бъдат отстъпени [[Трансилвания]], [[Влашко]], [[Молдова (област)|Молдова]], [[Босна]] с [[Херцеговина]], [[Сърбия]] и България. Избухват [[въстание на Петър Карпош|въстанията на Карпош]], в [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp/index.htm Петър Петров, проф. д-р „Карпошовото въстание (1689 г.)“, Македонски Научен Институт; Македонска Библиотека No 25; София, 1994]</ref>. Според османския хронист Силяхдар австрийците успяват да превземат Ипек, [[Призрен]], [[Тетово]], [[Щип]], [[Прищина]], [[Вучитрън]] (Косово), Нови Пазар, [[Косовска Митровица]], [[Скопие]], [[Лесковац]], [[Чачак]], Балево, Догдже, Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Барош, Ургуб, Куманово, Рожай, Лебане, Пирот, Крушевац, Смедерево, Видин, Гроцка, Кобилич, Грегоница, [[Крива паланка]] и [[Бела паланка]]. Бойните действия северно от Крива паланка са неблагоприятни за турската войска и австрийците и техните съюзници не само излизат победители, но и продължават настъплението си на юг. Войната завършва с подписването на [[Карловецки мирен договор|Карловецкия мирен договор]], последван от отделния [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополски мирен договор]] между Османската империя и Русия.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289 – 312 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref> == Бележки == <references /> {{Австро-турски войни}} {{Национално-регионални въпроси на Балканите}} {{Български въстания срещу османската власт}} {{Портал Военна история на България}} [[Категория:Голяма турска война| ]] 2cpog9aqutmz3zs4tlcor406oahgd56 0 314451 12397985 11928281 2024-10-28T23:29:36Z Luxferuer 25980 /* Прочути тъмници */ 12397985 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Затвор}} [[Файл:BlarneyCastle5.jpg|мини|Тъмница в [[замък Бларней]], [[Ирландия]]]] '''Тъмницата''' е [[килия]] или [[клетка]], в която [[затвор]]ниците се държат предимно под земята. Най-често се свързват със [[Средновековие|средновековните]] [[замък|замъци]], макар че асоциацията с мъчения вероятно се дължи повече на [[Ренесанс|ренесансовия период]]. '''Ублиетът''' е вид тъмница, в която може да се достигне единствено чрез люк в най-горната част на тавана. Представата за тъмни, влажни тъмници като сцена на продължителна [[самота]] и ужасна жестокост се използва изключително много в съвремието. == История == Малък брой [[нормандия|нормандски]] [[донжон]]и в английските замъци в началото имат и затвор, но са по-често срещани в Шотландия. Затварянето в тъмници не е често срещано наказание през Средновековието, така че повечето затворници чакат висящи дела или изпълнението на присъдата или са затворени поради политически причини. Затворниците с висок статут, като благородници например, по принцип не се държат в тъмници, а живеят до известна степен комфортно в стаи из замъците. [[Тауър|Кулата на Лондон]] е известен затвор за политически затворници, а в замъка Понтифракт престояват [[Томас Плантагонет, II граф на Ланкастър|Томас Ланкастърски]] (1322), [[Ричард II (Англия)|Ричард II]] (1400), [[Джеймс I (Шотландия)|Джеймс I Шотландски]] (1405-1424) и [[Шарл Орлеански|Шарл, херцог Орлеански]] (1417-1430). Построените затворнически килии в замъците се срещат все по-често след [[12 век|XII век]], когато се строят в сградите около портите, като често под тях има и големи ублиети. == Характерни черти == [[Файл:Oubliettes.Bastille.png|200п|мини|Диаграма на предполагаем ублиет в [[париж]]кия затвор [[Бастилия]] в ''„Речник на френската архитектура от XI до XVI век“'' от [[Южен Емануел Виоле-льо-Дюк]], като се пояснява, че е възможно да е използван за складиране на лед]] Макар че множество истински тъмници представляват просто празна стая с тежка врата или входен люк (на тавана или пода), използването на тъмниците за мъчения, както и асоциацията им с общочовешкия страх от затваряне в тъмнина и под земята, правят тъмниците силна [[метафора]] за голям брой контексти. Тъмниците се свързват с подземни комплекси от килии и стаи за мъчения. Като резултат броят на тъмничните помещения в замъците често бива преувеличен, за да се събуди интересът на [[туризъм|туристите]]. Много от стаите, описвани като тъмници или ублиети, са всъщност складови помещения, водни цистерни или дори отходни места. Пример за популярния термин ''„ублиет“'' ({{lang|fr|oubliette}}, „забравено място“) е изключително [[клаустрофобия|клаустрофобичната]] килия в тъмницата на Цезаровата кула на [[Уорик (замък)|замъка Уорик]], Централна Англия. Достъпът до килията представлява дупка в тавана, затворена с метална решетка. Дори да се обърнеш (или да се движиш въобще) би било почти невъзможно в тази миниатюрна стая. == В литературата == {{уикиречник|тъмница}} Ублиетите и тъмниците са популярна тема в [[готически роман|готическите]] и [[исторически роман|историческите романи]] от [[19 век|XIX в.]], където те се появяват като [[символ]]и на скрита жестокост и [[тирания|тиранична власт]] - антитезите на добродетелите през [[Просвещение]]то като [[свобода]] и [[истина|правда]]. Намиращи се по принцип под средновековни замъци или [[абатство|абатства]], те се използват от [[антагонист]]и (често католически монаси или [[Испанска инквизиция|инквизитори]]) за гонения на невинни хора. В [[роман]]а ''„[[Кралица Марго]]“'' на [[Александър Дюма - баща|Александър Дюма]] [[Катерина Медичи]] злорадо се наслаждава на страданията на жертва в облиетите на [[Лувър]]а. == Прочути тъмници == * [[Иф (замък)|Замъкът Иф]], в който дълги години „гние“ героя [[Едмон Дантес]] от романа на [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма]] – [[Граф Монте Кристо]]. * [[Тауър]] * [[Бастилия]] * [[Лубянка (сграда)|Лубянка]] * [[Балдуинова кула]] * [[Алкатрас]] * [[Римски терми (Варна)|Ичкале]] * [[Синг Синг]] [[Категория:Затвори|*]] caja8vmoyvcdtv5mac5lbj2mscnnwji 0 316868 12397863 11982294 2024-10-28T20:56:16Z Ambra75 259141 12397863 wikitext text/x-wiki {{Папа |Име= Пий IV |изображение=[[Файл:Ritratto di Pio IV.jpg|250px|автор: Бартоломео Пасароти]] |рождено_име=Джовани Анджело Медичи ди Мариняно |понтификат_начало= [[25 декември]] [[1559]] г. |понтификат_край= [[9 декември]] [[1565]] г. |предшественик=[[Павел IV]] |наследник=[[Пий V]] |местораждане= ''[[Милано]], [[Италия]]'' |място_на_смъртта=[[Рим]], Италия | герб = [[Файл:Medici popes.svg|Герб на Пий IV|120px]] }} '''Пий IV''', роден '''Джовàни Àнджело Мèдичи ди Мариняно''' ({{Lang|it|Giovanni Angelo Medici di Marignano}}; * [[31 март]] [[1499]], [[Милано]], [[Миланско херцогство]]; † [[9 декември]] [[1565]], [[Рим]], [[Папска държава]]), е 224-ият [[папа]] на Католическата църква от [[1559]] до [[1565]] г. Известен е с председателството на кулминацията на [[Трентски събор|Трентския събор]]. == Произход == Той е второто дете на Бернардино Медичи ди Нозиджа от семейство [[Медичи ди Милано]], и на Чечилия Сербелони<ref name="Enciclopedia dei Papi">[http://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_%28Enciclopedia_dei_Papi%29/ Biografia di Papa Pio IV] nell'Enciclopedia dei papi Treccani</ref>. За семейството на баща му се смята, че е в далечна връзка с [[Медичи|Медичите]] от [[Флоренция]], макар и без реални доказателства за общ произход. Въпреки известното фамилно име семейството му по бащина линия не принадлежи към висшата аристокрация, а към миланския патрициат и няма семейни отношения с Медичите от Флоренция.<ref>Claudio Rendina, I Papi. Storia e segreti, 1983, с. 274</ref> Баща му, бирник и лихвар, живее в сграда, разположена в квартал „Нозиджа“ в Милано; семейството има малко по-висок от средния стандарт на живот. И майка му принадлежи към семейство, което все още не може да се счита за напълно благородническо: баща й всъщност е юрист, принадлежащ към семейство на нотариуси. Има един брат и две сестри: * [[Джан Джакомо де Медичи|Джан Джакомо]] (* 1498, † 1555), който започва военна кариера, получавайки много почести; по-късно е номиниран за маркиз на [[Меленяно]]. * Маргарита, съпруга на граф [[Джиберто II Боромео]], граф на [[Арона (Италия)|Арона]], майка на свети [[Карло Боромео]] * Клара, съпруга на австрийския благородник [[Волф Дитрих фон Хоенемс|Волф Дитрих фон Емс цу Хоенемс]], вербовчик и командир на наемни войски == Биография == Джовани Анджело учи [[философия]] и [[медицина]] в [[Павийски университет|Павийския университет]], а след това посещава курсове по [[право]] в [[Болонски университет|Болоня]], където на 11 май 1525 г. завършва [[гражданско право|гражданско]] и [[канонично право]].<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> Става известен експерт юрист и на 28-годишна възраст решава да постъпи в служба на Църквата, като отива в [[Рим]], където пристига на 26 декември 1527 г. Оттам се завръща в [[Ломбардия]] през 1528 г., където е [[архиерей]] на [[Мацо ди Валтелина]] до 1529 г., когато неговият далечен роднина [[Климент VII]] го отзовава в Рим и го назначава за [[апостолически протонотарий]] (26 декември 1529 г.).<ref group="N">В действителност предвид нарастващото влияние на семейство Медичи от Милано в [[Ломбардия]] Климент VII, който вместо това принадлежи към династията [[Медичи]] от Флоренция, използва асонанса на фамилното име, за да използва религиозна фигура, политически влиятелна по това време, благодарение и на подвизите на брат си [[Джан Джакомо Медичи|Джан Джакомо]].</ref> {{Личност|категория=аристократ|баща=Бернардино Медичи ди Нозиджа|майка=Чечилия Сербелони|братя-сестри=[[Джан Джакомо де Медичи]]<br>Маргарита де Медичи<br>Клара де Медичи|деца=няма|род=[[Медичи ди Милано]]}} Качествата му на неуморим служител и способността му да ръководи делата предизвикват дълбокото уважение на наследника на папа Климент VII – папа [[Павел III]]. По същото време, през 1545 г., брат му [[Джан Джакомо Медичи]] се жени, със съгласието на Павел III, за [[Марция Орсини]] от благородническата фамилия [[Орсини]]. С този брак семейство Медичи се сродява с могъщите принцове Орсини, изкачвайки се до високите етажи на италианската аристокрация. Той също става роднина на Павел III, чиято баба по майчина линия е Катерина Орсини от херцозите на Гравина. Именно Павел III издига [[кардинал]] Джовани Анджело Медичи през 1549 г. Друга косвена последица е, че благородниците [[Медичи]] от Флоренция започват да наричат семейството на Джовани Анджело „роднини“ по очевидни причини за престиж, особено след избирането на последния.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uniterinsieme.altervista.org/medici-papi-e-pirati/|заглавие=Medici, Papi e… pirati?}}</ref> През същата година и до 1553 г. той е избран за епископ на епархията на [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] в [[Далмация]]. [[Файл:Portrait of Pope Pius IV (by Italian School, circa 1600).jpg|мини|Италиански художник, Портрет на папа Пий IV, ок. 1600 г.]] Участва в конклава от 1549-1550 г., който избира папа [[Юлий III]]. При този папа Джовани Анджело е назначен за префект на Висшия съд на апостолската сигнатура, за легат на Романя (1551) и за губернатор на Кампаня и Маритима (1552).<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> На [[Конклав|конклава]] от април 1555 г. застава на страната на антифренската фракция. Конклавът избира папа [[Марцел II]]. Участва и в конклава от май 1555 г., който избира [[Павел IV|папа Павел IV]]. При неговия понтификат положението му се влошава: всъщност той предпочита да напусне Рим (лятото на 1558 г.). Прекарва известно време в [[Ломбардия]], след това в [[Тоскана]], където се опитва да излекува [[Подагра|подаграта]], която го измъчва. В периода преди избора му за папа през 1559 г. заема следните длъжности: * 1529: назначен за протонотарий апостол, получава архиерейството на [[Мацо ди Валтелина|Мацо]] близо до [[Тирано]] ([[Валтелина]]) * 1534: губернатор на [[Асколи Пичено|Асколи]] * 1535: губернатор на [[Чита ди Кастело]] * 1536-1541: губернатор на [[Парма]] * 1539: губернатор на [[Фано]] * 1542-43: комисар на папските войски, изпратени в Унгария и Полша срещу турците и [[Лутеранство|лутераните]] * ноември 1542: постоянен командир на манастира „Сан Джемоло ди Гана“ * 1543: отговаря за дипломатическа мисия до херцога на Ферара. Отива в [[Бусето]], за да разреши граничен спор * 1544: губернатор на [[Анкона]] * 14 декември 1545 – 1553: архиепископ на Рагуза ди Далмация (ръкоположен на 25 април 1546 г.) * 1546: [[папски легат]] в Германия, където си сътрудничи с император [[Карл V]] във войната му срещу [[Шмалкалдска лига|Шмалкалдската лига]] * 1547: папски легат в [[Болоня]] * 1548: вицелегат в [[Перуджа]] * 8 април 1549 - 1 септември 1550 и 11 декември 1552 - 1553: кардинал презвитер на [[Санта Пуденциана (титулярна църква)|Санта Пуденциана]] * 21 юли 1550 г.: префект на Църховния трибунал на апостолическата сигнатура * 1 септември 1550 – 23 март 1552: кардинал свещеник на [[Сант Анастасия (титулярна църква)|Сант Анастасия]] * 22 май 1551 г.: папски легат в [[Романя]] * 1552: губернатор на [[Кампаня и Маритима]] * 1 март 1553 г. – 25 юни 1556 г.: епископ на [[Касано ал'Йонио|Касано ал Йонио]] * 11 декември 1553 – 20 септември 1557: кардинал презвитер на [[Санто Стефано ал Монте Челио (титулярна дякония)|Санто Стефано ал Монте Челио]] * 25 юни 1556 - 7 май 1557: епископ на [[Фолиньо]] * 20 септември 1557 – 25 декември 1559: кардинал презвитер на [[Санта Приска (титулярна дякония)|Санта Приска]] * (1557-58): назначен за абат комендатор на Сан Силано ди Романяно и [[приор]] комендатор на Санта Мария ин Калвенцано във [[Вицоло Предабиси]] === Папа === ==== Избор за папа ==== След смъртта на папа [[Павел IV]] е избран за папа на 26 декември [[1559]] г. На 6 януари 1560 г., в деня на [[Богоявление]], той е коронясан в параклиса на Павлин от [[Декан на Светия съвет|декана на Светия съвет на кардиналите]] [[Алесандро Фарнезе Младши]]. Пий IV е четвъртият кардинал сред издигнатите от [[Павел III]], който става папа. Конклавът се открива на 5 септември и се закрива на 26 декември за продължителност от 112 дни: това е най-дългият от повече от два века. Първото му важно действие е да помилва участниците в бунта, който е свалил предишния папа и да доведе под съд племенниците на предшественика си, от които кардинал Карло Карафа е удушен, а Джовани Карафа, херцог на Палиано – обезглавен. ==== Трентски събор ==== [[Файл:Pius IV. Pio IV, papa. Medici Giovanni Angelo.jpg|мини|[[Литография|Хромолитография]] в: Л. Трипепи, Портрети и биографии на римските папи: от Св. Петър до Лъв XIII, Рим, Vaglimigli Davide, 1879.]] На 29 ноември 1560 г. Пий IV публикува [[Була|булата]] ''Ad ecclesiae regimen,'' с която възобновява работата на Вселенския събор, като свиква отците на събора в [[Тренто]] на 18 януари [[1562]] г. Възобновяването на събора, спрян от папа [[Юлий III]], изисква продължителни преговори между Рим и големите католически сили (Испания, Империята и Франция).<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> Трите сили са разделени: от една страна, император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]] и [[Суверен на Франция|съпругата на кралицата на Франция,]] [[Катерина де Медичи]], биха искали свикването на нов съвет в град, различен от Тренто. [[Монарси на Испания|Испанският крал]] [[Филип II (Испания)|Филип II]] пък иска приемственост с предишните събори да бъде изрично посочена в булата. Булата обявява свикването на събора, без обаче изрично да потвърди приемствеността с предишните сесии. Преди да се възобнови работата, Пий IV нарежда преразглеждането на процеса срещу кардинал [[Джон Джероламо Мороне|Джовани Джероламо Мороне]] (затворен от папа [[Павел IV]] по обвинения в ерес), който завършва с пълното му оправдаване. Напълно реабилитиран, Пий IV изпраща кардинала в Тренто, за да ръководи последните сесии на събора като [[папски легат]] (1563 г.). Пий IV окончателно закрива Трентския събор на 4 декември 1563 г. Декретите на събора са потвърдени от папата в [[Консистория|консисторията]] на 26 януари 1564 г. и публикувани на 30 юни (була ''Benedictus Deus''). С [[Апостолическа конституция|апостолическата конституция]] ''Alias Nos'' от 2 август папата назначава колегия от осем кардинали, отговорни за прегледа и оценката на декретите: Конгрегацията на събора. Преди това на 24 март е одобрен новият [[Индекс на забранените книги]]. На 13 ноември 1564 г. папата одобрява с булата ''Iniunctum nobis'' „Тридентския символ на вярата“ (''Professio fidei Tridentinae''), утвърждавайки с този акт върховната папска власт в рамките на църковната общност. На 24 февруари 1565 г. публикува булата ''In principis apostolorum sede'', с която изрично се отменят всички привилегии, изключения и имунитети, предоставени за всяка титла, които са в противоречие с нормите на събора.<ref>Paolo Prodi, ''Il sovrano pontefice'', il Mulino, Bologna 1982, с. 262.</ref> Символът на вярата остава непроменена до 1877 г.<ref name=":0">Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv-papa_(Enciclopedia-Italiana)/_(Enciclopedia-Italiana)/ Papa Pio IV]'', в Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1935</ref> Нужни са голямо умение и внимание, за да се стигне до споразумение относно належащите въпроси, тъй като трите основни държави-участнички са готови да обединят сили в подкрепа на своите искания срещу исканията на Рим. Пий IV обаче, подпомаган от кардинал Морони и [[Карло Боромео|Карло Бормео]], успява да доведе съвета до удовлетворяващ за всички завършек. Определенията и декретите са потвърдени чрез папска [[була]] на 26 януари 1564 г. И въпреки че са посрещнати с известни ограничения от страна на Франция и Испания, прословутото ''Кредо на Пий IV'' или ''Тридентинско кредо'' се превръща в авторитетен израз на католическата вяра. ==== Борба срещу ересите и защита на християнството ==== Във Франция надвисва опасността от [[Схизма|разкол]] на [[Хугеноти|хугенотите]]. За да го осуети, Пий IV подкрепя борбата на френския крал срещу тях, доставяйки войски и пари. Папата отправя оплакванията си до [[Списък на британските монарси|кралицата на Англия]] [[Елизабет I]] за дискриминацията срещу английските католици. На [[Мария Стюарт|Мария Стюард]] – католическа [[Крал на Шотландия|кралица на Шотландия]] той подарява [[Златна роза|Златната роза]]. [[Анна Ягелонина]] – съпруга на [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]], император на Свещената Римска империя, също получава Златната роза. За да защити християните от Северна Африка, той организира военна експедиция до о-в [[Битка при Джерба|Джерба]] през 1560 г.<ref>Alfonso de Ulloa, ''La historia dell'impresa di Tripoli di Barbaria: fatta per ordine del Serenissimo re cattolico l'anno 1560 con le cose avenute a christiani nell'isola delle zerbe'', in Venezia, Appresso Francesco Rampazetto, 1566, accessibile su [http://books.google.it/books?id=9Ts8AAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=La+historia+dell%27impresa+di+Tripoli+di+Barbaria:+fatta+per+ordine+del+...++Di+Alfonso+de+Ulloa&hl=it&ei=vKK4TOWFFdmT4gbW95WXDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCgQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false google libri].</ref> ==== Връзки с църковните институции ==== * За да регулира [[Инквизиция|Инквизицията]], папа Павел IV публикува четири [[Апостолическа конституция|апостолически конституции]]: ''Pastoralis Officii'' (14 октомври 1562 г.), ''Cum inter crimina'' от 27 декември 1562 г., ''Romanus Pontifex'' (16 февруари 1564 г.)<ref group="N">Според други е публикувана на 10 март 1561.</ref> и ''Cum per nos'' от 1564 г. * На 10 март 1561 г. публикува булата ''Sacrosanct Romana Ecclesia'', с която признава [[Евхаристийно чудо на Моровале|евхаристийното чудо на Моровале]], състояло се в град [[Моровале]] през април 1560 г.: след пожар, който опустошава църквата на манастира „Сан Франческо“, частицата от Благословеното причастие е намерена непокътната, въпреки факта, че „сребърната ваза“, която я съдържа, се е разтопила * На 1 октомври 1561 г. той одобрява основаването на [[Орден на Свети Стефан|Ордена на Свети Стефан, папа и мъченик,]] създаден от [[Козимо де Медичи]], херцог на Флоренция и Сиена (папско послание ''Eximiae devotionis''). На 1 февруари 1562 г. той одобрява неговия статут, като го освещава под [[Правила на Свети Бенедикт|бенедиктинското правило]] (була ''His, quae pro Religionis propagatione'') * 1 март 1564 г.: налага на епископите ефективното присъствие в техните епархии * Забранява преизбирането на едни и същи лица в провинцията, освен по спешна причина (апостолическа конституция ''Sedis Apostolicae'', 14 септември 1565 г.) ==== Богословски решения и такива по литургични въпроси ==== През 1562 г. Трибуналът на Инквизицията осъжда французина [[Одет дьо Колини дьо Шатийон]], издигнат за [[кардинал]] от [[Климент VII|папа Климент VII]], който през 1560 г. се е обърнал към [[Реформация|Протестантската реформация]]. На 31 март 1563 г. Пий IV потвърждава присъдата за ерес с [[отлъчване от Църквата]]. На 24 март 1564 г. той публикува булата ''Dominici Gregis Custodiae,'' с която потвърждава забраната за призоваване на мъртвите, вече потвърдена от [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] през 1439 г., обявявайки я за магическа практика. Пий IV отменя дисциплинарната реформа на манастирите на своя предшественик [[Павел IV]] (1555 г.). През 1560 г. [[Беатификация|беатифицира]] [[Гонзало ди Амаранте]] – португалско религиозно лице и проповедник от 12 – 13 век. ==== Отношения с евреите ==== На 27 февруари 1562 г. Пий IV публикува булата ''Dudum felicis'', с която потвърждава суровите разпоредби на своя предшественик Павел IV спрямо евреите. Въпреки това той увеличава размера на римското гето и се ангажира да отвори магазини точно извън стените, за да облагодетелства евреите. Впоследствие обаче той се отказва от тази цел по съвет на император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]]. Пий IV позволява на евреите да правят [[Печатарство|печатни]] копия на [[Талмуд|Талмуда]], въпреки че името на печатаря, което се появява на заглавната страница, трябва да е християнин. ==== Други документи на Пий IV ==== След закриването на [[Трентски събор|Трентския събор]] Пий IV издава други разпоредби:<ref name=":0" /> * Започва да съставя първия Катехизис на Католическата църква (въпреки че не успява да го види отпечатан през 1566 г.) * Нарежда да се подготви реформата на [[Римски бревиарий|Римския бревиарий]] (богослужебна книга, съдържаща каноничните часове на Католическата църква) и на [[Мисал|Мисала]] * Започва преразглеждането на ''[[Вулгата]]''. За тази цел назначава комисия от кардинали (1561), която започва събирането на важни ръкописи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paginecattoliche.it/Volgata.htm|заглавие=Volgata|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041221234316/http://www.paginecattoliche.it/Volgata.htm|архив_дата=2004-12-21|достъп_дата=2023-07-25}}</ref> * На 20 януари 1564 г. публикува известната „Була за прошка“, адресирана до общността на [[Меленяно]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://luigibardelli.blogspot.it/2011/08/1563-o-1564-facciamo-chiarezza-sulla.html|заглавие=1563 o 1564? Facciamo chiarezza sulla vera data del Perdono}}</ref> * През 1564 г. постановява, че във всички университети на католическите страни студентите, преди да се дипломират, трябва да направят изповед на вярата в съответствие с ученията на [[Трентски събор|Трентския събор]] (була ''In Sacrosanta''). Следователно, [[Отлъчване от Църквата|отлъчените]] лица, [[Атеизъм|атеистите]] и всеки, който изповядва [[Религия|религия,]] различна от [[Католическа църква|Католицизма]], са изключени от дипломиране в който и да е факултет<ref>Commissione rettorale per la storia dell'Università di Pisa, {{Cite book|title=Storia dell'Università di Pisa: 1343-1737|publisher=Editore Pacini, 2000}} с. 174 </ref><ref>Gaetano Moroni, ''Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica da S. Pietro sino ai nostri giorni volume LIV'', Editore Tipografia Emiliana, 1852 с. 283. </ref> * С булата ''Sedes Apostolica Gratiarum Abundantissima Mater'' (22 февруари 1564 г.) дава на колегията от доктори на Урбинския университет правото да дава степени. ==== Управление на Папската държава ==== [[Файл:Pius IV 1.jpg|ляво|мини|336x336пкс|Портрет на папа Пий IV]] По време на своя понтификат Пий IV издава някои важни разпоредби. На 22 март 1560 г. напр. той потвърждава привилегията на община [[Анкона]] местните аптеки да бъдат инспектирани от техните лекари и консерватори, а не от Протомедика на Рим.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.europeana.eu/portal/record/2048011/SAN_san_dl_SAN_IMG_00007206.html|заглавие=1560, marzo 22, Roma. Breve di papa Pio IV con cui il ..|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924045246/http://www.europeana.eu/portal/record/2048011/SAN_san_dl_SAN_IMG_00007206.html|архив_дата=2015-9-24}}</ref> ==== Строителни работи в Рим ==== През 1561 г. папата завършва изграждането на [[Казино на Пий IV|Вила Пия]] вътре във [[Ватикански градини|Ватиканските градини]], поръчана от неговия предшественик [[Павел IV]]. През 1565 г. нарежда изграждането на три нови пътя на север от [[Пасето]], като по този начин разширява района на Борго. Трите улици се наричат съответно Борго Пио (от името на папата), Борго Виторио (от победата при [[Битка при Лепанто|Лепанто]]) и [[Борго Анджелико]] (от Анджело, кръщелното име на папата). Пред руините от [[Бани на Диоклециан|баните на Диоклециан]] той издига [[Базиликата Санта Мария дели Анджели и дей Мартири|базиликата „Санта Мария дели Анджели и дей Мартири]]“ (була от 27 юли 1561 г.). ==== Покровител на изкуствата и науките ==== Пий IV се оказва щедър покровител на изкуствата по време на своето папство. Сред основните художници, на които той поръчва творби, са [[Микеланджело Буонароти]], [[Даниеле да Волтера]] и [[Джовани да Удине]]. Сред най-значимите му произведения трябва да се спомене [[Порта Пиа]], издигната между 1561 и 1564 г. по проект на Микеланджело, за да замени древната [[Порта Номентана]], в края на пътя Пиа. Папата също така улеснява изкуството на [[Печатарство|печата]], като създава Печатницата на римския народ през 1561 г. Той призовава [[Паоло Мануцио]], третия син на [[Алдо Мануцио|Алдо]], да я ръководи (''Motu proprio'' от 22 юли 1561 г.). Впоследствие папата предоставя привилегията за печат и на други печатници. За няколко години градът става вторият град за производство на книги в Италия след Венеция.<ref>F. Barberi, ''Paolo Manuzio e la stamperia del popolo romano (1561-1570): con documenti inediti'', Tip. Cuggiani, Roma 1942.</ref> Сред другите мерки за насърчаване на разпространението на културата Пий IV насърчава реформата на светата музика, одобрявайки работата на [[Джовани Пиерлуиджи да Палестрина]]. Той също така потвърждава предимствата на университета в [[Дуе]] – културната столица на [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. ==== Борба срещу непотизма ==== Предшественикът на Пий IV, Павел IV, облагодетелства собственото си семейство [[Карафа]] по много начини, предоставяйки им привилегии и предимства. Пий IV започва разследване на роднините на своя предшественик. Много са освободени от задълженията си, някои кариери са блокирани. Кулминацията на разследването е през 1560 г.: на 30 януари същата година кардиналът [[Карло Карафа (кардинал)|Карло Карафа]] е отстранен от длъжност. На 7 юни Пий IV го арестува, заедно с трима други добре известни членове на семейството, за злоупотреби с власт, упражнявана по време на предишния понтификат. Карло е обвинен в склоняване на чичо си папата да води безсмислена война срещу могъща Испания, както и в ерес заради отношенията си с турския султан. Брат му [[Джовани Карафа|Джовани]] е обвинен, че е удушил жена си за изневяра и че лично е убил нейния любовник. [[Алфонсо Карафа]], кардинал като Карло, е обвинен в изнудване на умиращия си чичо за пари. [[Феранте Карафа]] и [[Леонардо де Карденас]] също са арестувани. Карло и Джовани Карафа са осъдени на смърт. [[Смъртно наказание|Екзекуцията]] е извършена в [[Сант Анжело|замъка Сант Анджело]] през март 1561 г.<ref>Lodovico Antonio Muratori, ''Annali d'Italia dal principio dell'era volgare sino all'anno 1750. Compilati da Lodovico Antonio Muratori colle prefazioni critiche di Giuseppe Catalani'', Vol. X, Dall'anno 1501 dell'era volgare sino all'anno 1600, Lucca: per Vincenzo Giuntini: a spese di Giovanni Riccomini, 1764, с. 325 ([http://books.google.it/books?id=x7ksAAAAQAAJ&pg=PA325 Google libri])</ref><ref>Adriano Prosperi, ''Op. cit.''</ref> Карло, като кардинал, е екзекутиран с [[гарота]], т.е. без кръвопролития (нощта на 4 срещу 5 март 1561 г.). На разсъмване на 5 март брат му Джовани, Феранте Карафа и Леонардо де Карденас са обезглавени. Последната смъртна присъда срещу кардинал е изпълнена на 16 юли 1517 г., когато е екзекутиран [[Алфонсо Петручи]]. Сред мерките срещу [[Непотизъм|непотизма]] е и указ, публикуван на 19 ноември 1561 г. С него се установява продължителността на длъжността „коадютор". Той изтича със смъртта на папата, който го назначава. По този начин прелатът няма право да го наследи, заобикаляйки конклава. Тази суровост в потискането на непотизма на предишния папа не му попречва да ги приложи сам с роднините си. Пий IV назначава голям брой кардинали сред роднините си: той издига двама свои племенници – [[Карло Боромео]] и [[Маркус Зитикус фон Хоенемс (кардинал)|Маркус Зитикус фон Хоенемс]], братовчед си по майчина линия [[Джовани Антонио Сербелони]], както и други по-далечни роднини като неаполитанеца [[Алфонсо Джезуалдо]] (девер на сестрата на Карло<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-gesualdo_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Gesualdo, Alfonso|автор=Simona Feci|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 53 (2000)}}</ref>) и пиемонтезеца [[Гуидо Лука Фереро|Гуидо Фереро]] (братовчед на Карло Боромео<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/guido-ferrero_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Ferrero, Guido|автор=Donatella Rosselli|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 47 (1997)}}</ref>). ==== Конспирация на Аколти ==== През 1565 г. е осуетен заговор срещу папата. В края на 1564 г. графовете Антонио Каноса и Тадео Манфреди, кавалерът Джанджакомо Пеличионе, Бенедето Аколти (незаконен син на кардинал [[Пиетро Аколти]]), неговият племенник Джулио, Просперо Питори и Джовани да Норча (слуги на граф Манфреди), замислят заговор с цел убийството на папата. Събрани в сграда в квартал Борго, в непосредствена близост до църквата „[[Сан Лоренцо ин Пискибус]]“, през нощта на 6 ноември, на следващия ден те отиват на [[аудиенция]] при папата в Залата на сигнатурата, въоръжени с мечове и кинжали, но по някаква причина не успяват да изпълнят делото. През следващите седмици заговорниците отново поискват аудиенция при Пий IV, като по-късно успяват да бъдат приети на 14 декември. Предната вечер обаче кавалер Пеличионе отива в папските апартаменти, като след много настоявания успява да бъде допуснат до присъствието на папата, на когото разкрива за съществуването на заговора.<ref name="bonora">Elena Bonora, ''Roma 1564. La congiura contro il papa'', Bari, Laterza, 2011. ISBN 978-88-420-9768-6</ref> [[Файл:Balze - Saint Charles Borromée assistant Pie IV à son lit de mort.JPG|мини|352x352пкс|[[Раймон Балз]], ''Свети Карло Боромео на смъртното ложе на папа Пий IV'', 1856]] Сутринта на 14 декември папските милиции нахлуват в двореца на граф Манфреди, където спят заговорниците, като успяват да ги арестуват всички с изключение на граф Каноса, който е арестуван четири дни по-късно в къщата на проститутка. След разпити, изтезания и процес, продължил повече от месец, присъдата е издадена на 18 януари: Каноса, Манфреди и Бенедето Аколти са осъдени на смърт, Пеличоне е заточен, а всички останали са оправдани.<ref name="bonora" /> === Смърт === Пий IV умира на 66-годишна възраст на 9 декември 1565 г. поради треска с усложнения, причинени от инфекция на пикочните пътища. [[Карло Боромео]] и [[Филип Нери|Филипо Нери]] присъстват на смъртния му одър. Той е временно погребан в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], но последното му погребение е извършено на 4 януари 1583 г. в презвитерия на базиликата „[[Санта Мария дели Анджели и дей Мартири]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santamariadegliangeliroma.it/paginamastersing.html?codice_url=istituzione_canonica|заглавие=S. Maria degli Angeli e dei Martiri}}</ref> Негов наследник е [[Пий V]]. == Източници == === Литература === * Carlo Borromeo: ''Al Beatissimo et Santissimo Nostro Signore Papa Pio IV''. Padova, 1565 * Onofrio Panvinio: ''Vita Pii IV''. Bologna, 1567 * Salvador Miranda [https://cardinals.fiu.edu/conclave-xvi.htm#1559 Conclave of September 5 to December 25, 1559] Florida International University * S. Redaelli ''Pio IV. Un pirata a San Pietro'' Mursia, Milano === Други === * Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv-papa_(Enciclopedia-Italiana)/ PIO IV papa]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1935 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_(Dizionario-di-Storia)/ Pio IV]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Pio+IV.html Pio IV]'', на sapere.it, De Agostini * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_(Enciclopedia-dei-Papi)/ Biografia di Pio IV]'', на Enciclopedia Treccani Online * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/biography/Pius-IV Pius IV]'', в Enciclopedia Britannica * Flavio Rurale, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-pio-iv_(Dizionario-Biografico) PIO IV, papa]'', Dizionario biografico degli italiani, vol. 83, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2015 * ''[https://www.beweb.chiesacattolica.it/persone/persona/102/ Papa Pio IV]'', на BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana * ''[https://www.storiaememoriadibologna.it/medici-giovan-angelo-pio-iv-519645-persona Papa Pio IV]'', в Storia e Memoria di Bologna, Comune di Bologna * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.newadvent.org/cathen/12129a.htm Papa Pio IV]'', в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company * (<abbr>EN</abbr>) David M. Cheney, ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bdemga.html Papa Pio IV]'', in Catholic Hierarchy * (<abbr>EN</abbr>) Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1549.htm#Medici MEDICI, Giovanni Angelo de']'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University == Бележки == <references /> * {{cite book|first=Claudio|last=Rendina|title=I papi. Storia e segreti|publisher=Newton Compton|location=Rome|year=1984}} * ''Text from the 9th edition (1888) of the [[Encyclopædia Britannica]]'' ** {{cite book | first= Sydney J.| last= Freedberg| year=1993| title= Painting in Italy, 1500 – 1600| chapter= | editor= Pelican History of Art| others= | pages=429 | publisher= Penguin Books Ltd | id= | url= | authorlink= }} {{Превод от|it|Papa Pio IV|133156497}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[папа|римски папа]]|[[1559]]|[[1565]]|[[Павел IV]]|[[Пий V]]}} {{пост край}} {{папи}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Папи]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Възпитаници на Падуанския университет]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Папи|Пий 11]] [[Категория:Италиански духовници|Пий 11]] jytxnwvgf9k9pyo8ixo1duot4ls7br9 12397864 12397863 2024-10-28T20:57:03Z Ambra75 259141 12397864 wikitext text/x-wiki {{Папа |Име= Пий IV |изображение=[[Файл:Ritratto di Pio IV.jpg|250px|автор: Бартоломео Пасароти]] |рождено_име=Джовани Анджело Медичи ди Мариняно |понтификат_начало= [[25 декември]] [[1559]] г. |понтификат_край= [[9 декември]] [[1565]] г. |предшественик=[[Павел IV]] |наследник=[[Пий V]] |местораждане= ''[[Милано]], [[Италия]]'' |място_на_смъртта=[[Рим]], Италия | герб = [[Файл:Medici popes.svg|Герб на Пий IV|120px]] }} '''Пий IV''', роден '''Джовàни Àнджело Мèдичи ди Мариняно''' ({{Lang|it|Giovanni Angelo Medici di Marignano}}; * [[31 март]] [[1499]], [[Милано]], [[Миланско херцогство]]; † [[9 декември]] [[1565]], [[Рим]], [[Папска държава]]), е 224-ият [[папа]] на Католическата църква от [[1559]] до [[1565]] г. Известен е с председателството на кулминацията на [[Трентски събор|Трентския събор]]. == Произход == Той е второто дете на Бернардино Медичи ди Нозиджа от семейство [[Медичи ди Милано]], и на Чечилия Сербелони<ref name="Enciclopedia dei Papi">[http://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_%28Enciclopedia_dei_Papi%29/ Biografia di Papa Pio IV] nell'Enciclopedia dei papi Treccani</ref>. За семейството на баща му се смята, че е в далечна връзка с [[Медичи|Медичите]] от [[Флоренция]], макар и без реални доказателства за общ произход. Въпреки известното фамилно име семейството му по бащина линия не принадлежи към висшата аристокрация, а към миланския патрициат и няма семейни отношения с Медичите от Флоренция.<ref>Claudio Rendina, I Papi. Storia e segreti, 1983, с. 274</ref> Баща му, бирник и лихвар, живее в сграда, разположена в квартал „Нозиджа“ в Милано; семейството има малко по-висок от средния стандарт на живот. И майка му принадлежи към семейство, което все още не може да се счита за напълно благородническо: баща й всъщност е юрист, принадлежащ към семейство на нотариуси. Има един брат и две сестри: * [[Джан Джакомо де Медичи|Джан Джакомо]] (* 1498, † 1555), който започва военна кариера, получавайки много почести; по-късно е номиниран за маркиз на [[Меленяно]]. * Маргарита, съпруга на граф [[Джиберто II Боромео]], граф на [[Арона (Италия)|Арона]], майка на свети [[Карло Боромео]] * Клара, съпруга на австрийския благородник [[Волф Дитрих фон Хоенемс|Волф Дитрих фон Емс цу Хоенемс]], вербовчик и командир на наемни войски == Биография == Джовани Анджело учи [[философия]] и [[медицина]] в [[Павийски университет|Павийския университет]], а след това посещава курсове по [[право]] в [[Болонски университет|Болоня]], където на 11 май 1525 г. завършва [[гражданско право|гражданско]] и [[канонично право]].<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> Става известен експерт юрист и на 28-годишна възраст решава да постъпи в служба на Църквата, като отива в [[Рим]], където пристига на 26 декември 1527 г. Оттам се завръща в [[Ломбардия]] през 1528 г., където е [[архиерей]] на [[Мацо ди Валтелина]] до 1529 г., когато неговият далечен роднина [[Климент VII]] го отзовава в Рим и го назначава за [[апостолически протонотарий]] (26 декември 1529 г.).<ref group="N">В действителност предвид нарастващото влияние на семейство Медичи от Милано в [[Ломбардия]] Климент VII, който вместо това принадлежи към династията [[Медичи]] от Флоренция, използва асонанса на фамилното име, за да използва религиозна фигура, политически влиятелна по това време, благодарение и на подвизите на брат си [[Джан Джакомо Медичи|Джан Джакомо]].</ref> {{Личност|категория=аристократ|баща=Бернардино Медичи ди Нозиджа|майка=Чечилия Сербелони|братя-сестри=[[Джан Джакомо де Медичи]]<br>Маргарита де Медичи<br>Клара де Медичи|деца=няма|род=[[Медичи ди Милано]]}} Качествата му на неуморим служител и способността му да ръководи делата предизвикват дълбокото уважение на наследника на папа Климент VII – папа [[Павел III]]. По същото време, през 1545 г., брат му [[Джан Джакомо Медичи]] се жени, със съгласието на Павел III, за [[Марция Орсини]] от благородническата фамилия [[Орсини]]. С този брак семейство Медичи се сродява с могъщите принцове Орсини, изкачвайки се до високите етажи на италианската аристокрация. Той също става роднина на Павел III, чиято баба по майчина линия е Катерина Орсини от херцозите на Гравина. Именно Павел III издига [[кардинал]] Джовани Анджело Медичи през 1549 г. Друга косвена последица е, че благородниците [[Медичи]] от Флоренция започват да наричат семейството на Джовани Анджело „роднини“ по очевидни причини за престиж, особено след избирането на последния.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uniterinsieme.altervista.org/medici-papi-e-pirati/|заглавие=Medici, Papi e… pirati?}}</ref> През същата година и до 1553 г. той е избран за епископ на епархията на [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] в [[Далмация]]. [[Файл:Portrait of Pope Pius IV (by Italian School, circa 1600).jpg|мини|Италиански художник, Портрет на папа Пий IV, ок. 1600 г.]] Участва в конклава от 1549-1550 г., който избира папа [[Юлий III]]. При този папа Джовани Анджело е назначен за префект на Висшия съд на апостолската сигнатура, за легат на Романя (1551) и за губернатор на Кампаня и Маритима (1552).<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> На [[Конклав|конклава]] от април 1555 г. застава на страната на антифренската фракция. Конклавът избира папа [[Марцел II]]. Участва и в конклава от май 1555 г., който избира [[Павел IV|папа Павел IV]]. При неговия понтификат положението му се влошава: всъщност той предпочита да напусне Рим (лятото на 1558 г.). Прекарва известно време в [[Ломбардия]], след това в [[Тоскана]], където се опитва да излекува [[Подагра|подаграта]], която го измъчва. В периода преди избора му за папа през 1559 г. заема следните длъжности: * 1529: назначен за протонотарий апостол, получава архиерейството на [[Мацо ди Валтелина|Мацо]] близо до [[Тирано]] ([[Валтелина]]) * 1534: губернатор на [[Асколи Пичено|Асколи]] * 1535: губернатор на [[Чита ди Кастело]] * 1536-1541: губернатор на [[Парма]] * 1539: губернатор на [[Фано]] * 1542-43: комисар на папските войски, изпратени в Унгария и Полша срещу турците и [[Лутеранство|лутераните]] * ноември 1542: постоянен командир на манастира „Сан Джемоло ди Гана“ * 1543: отговаря за дипломатическа мисия до херцога на Ферара. Отива в [[Бусето]], за да разреши граничен спор * 1544: губернатор на [[Анкона]] * 14 декември 1545 – 1553: архиепископ на Рагуза ди Далмация (ръкоположен на 25 април 1546 г.) * 1546: [[папски легат]] в Германия, където си сътрудничи с император [[Карл V]] във войната му срещу [[Шмалкалдска лига|Шмалкалдската лига]] * 1547: папски легат в [[Болоня]] * 1548: вицелегат в [[Перуджа]] * 8 април 1549 - 1 септември 1550 и 11 декември 1552 - 1553: кардинал презвитер на [[Санта Пуденциана (титулярна църква)|Санта Пуденциана]] * 21 юли 1550 г.: префект на Църховния трибунал на апостолическата сигнатура * 1 септември 1550 – 23 март 1552: кардинал свещеник на [[Сант Анастасия (титулярна църква)|Сант Анастасия]] * 22 май 1551 г.: папски легат в [[Романя]] * 1552: губернатор на [[Кампаня и Маритима]] * 1 март 1553 г. – 25 юни 1556 г.: епископ на [[Касано ал'Йонио|Касано ал Йонио]] * 11 декември 1553 – 20 септември 1557: кардинал презвитер на [[Санто Стефано ал Монте Челио (титулярна дякония)|Санто Стефано ал Монте Челио]] * 25 юни 1556 - 7 май 1557: епископ на [[Фолиньо]] * 20 септември 1557 – 25 декември 1559: кардинал презвитер на [[Санта Приска (титулярна дякония)|Санта Приска]] * (1557-58): назначен за абат комендатор на Сан Силано ди Романяно и [[приор]] комендатор на Санта Мария ин Калвенцано във [[Вицоло Предабиси]] === Папа === ==== Избор за папа ==== След смъртта на папа [[Павел IV]] е избран за папа на 26 декември [[1559]] г. На 6 януари 1560 г., в деня на [[Богоявление]], той е коронясан в параклиса на Павлин от [[Декан на Светия съвет|декана на Светия съвет на кардиналите]] [[Алесандро Фарнезе Младши]]. Пий IV е четвъртият кардинал сред издигнатите от [[Павел III]], който става папа. Конклавът се открива на 5 септември и се закрива на 26 декември за продължителност от 112 дни: това е най-дългият от повече от два века. Първото му важно действие е да помилва участниците в бунта, който е свалил предишния папа и да доведе под съд племенниците на предшественика си, от които кардинал Карло Карафа е удушен, а Джовани Карафа, херцог на Палиано – обезглавен. ==== Трентски събор ==== [[Файл:Pius IV. Pio IV, papa. Medici Giovanni Angelo.jpg|мини|[[Литография|Хромолитография]] в: Л. Трипепи, Портрети и биографии на римските папи: от Св. Петър до Лъв XIII, Рим, Vaglimigli Davide, 1879.]] На 29 ноември 1560 г. Пий IV публикува [[Була|булата]] ''Ad ecclesiae regimen,'' с която възобновява работата на Вселенския събор, като свиква отците на събора в [[Тренто]] на 18 януари [[1562]] г. Възобновяването на събора, спрян от папа [[Юлий III]], изисква продължителни преговори между Рим и големите католически сили (Испания, Империята и Франция).<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> Трите сили са разделени: от една страна, император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]] и [[Суверен на Франция|съпругата на кралицата на Франция,]] [[Катерина де Медичи]], биха искали свикването на нов съвет в град, различен от Тренто. [[Монарси на Испания|Испанският крал]] [[Филип II (Испания)|Филип II]] пък иска приемственост с предишните събори да бъде изрично посочена в булата. Булата обявява свикването на събора, без обаче изрично да потвърди приемствеността с предишните сесии. Преди да се възобнови работата, Пий IV нарежда преразглеждането на процеса срещу кардинал [[Джон Джероламо Мороне|Джовани Джероламо Мороне]] (затворен от папа [[Павел IV]] по обвинения в ерес), който завършва с пълното му оправдаване. Напълно реабилитиран, Пий IV изпраща кардинала в Тренто, за да ръководи последните сесии на събора като [[папски легат]] (1563 г.). Пий IV окончателно закрива Трентския събор на 4 декември 1563 г. Декретите на събора са потвърдени от папата в [[Консистория|консисторията]] на 26 януари 1564 г. и публикувани на 30 юни (була ''Benedictus Deus''). С [[Апостолическа конституция|апостолическата конституция]] ''Alias Nos'' от 2 август папата назначава колегия от осем кардинали, отговорни за прегледа и оценката на декретите: Конгрегацията на събора. Преди това на 24 март е одобрен новият [[Индекс на забранените книги]]. На 13 ноември 1564 г. папата одобрява с булата ''Iniunctum nobis'' „Тридентския символ на вярата“ (''Professio fidei Tridentinae''), утвърждавайки с този акт върховната папска власт в рамките на църковната общност. На 24 февруари 1565 г. публикува булата ''In principis apostolorum sede'', с която изрично се отменят всички привилегии, изключения и имунитети, предоставени за всяка титла, които са в противоречие с нормите на събора.<ref>Paolo Prodi, ''Il sovrano pontefice'', il Mulino, Bologna 1982, с. 262.</ref> Символът на вярата остава непроменена до 1877 г.<ref name=":0">Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv-papa_(Enciclopedia-Italiana)/_(Enciclopedia-Italiana)/ Papa Pio IV]'', в Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1935</ref> Нужни са голямо умение и внимание, за да се стигне до споразумение относно належащите въпроси, тъй като трите основни държави-участнички са готови да обединят сили в подкрепа на своите искания срещу исканията на Рим. Пий IV обаче, подпомаган от кардинал Морони и [[Карло Боромео|Карло Бормео]], успява да доведе съвета до удовлетворяващ за всички завършек. Определенията и декретите са потвърдени чрез папска [[була]] на 26 януари 1564 г. И въпреки че са посрещнати с известни ограничения от страна на Франция и Испания, прословутото ''Кредо на Пий IV'' или ''Тридентинско кредо'' се превръща в авторитетен израз на католическата вяра. ==== Борба срещу ересите и защита на християнството ==== Във Франция надвисва опасността от [[Схизма|разкол]] на [[Хугеноти|хугенотите]]. За да го осуети, Пий IV подкрепя борбата на френския крал срещу тях, доставяйки войски и пари. Папата отправя оплакванията си до [[Списък на британските монарси|кралицата на Англия]] [[Елизабет I]] за дискриминацията срещу английските католици. На [[Мария Стюарт|Мария Стюард]] – католическа [[Крал на Шотландия|кралица на Шотландия]] той подарява [[Златна роза|Златната роза]]. [[Анна Ягелонина]] – съпруга на [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]], император на Свещената Римска империя, също получава Златната роза. За да защити християните от Северна Африка, той организира военна експедиция до о-в [[Битка при Джерба|Джерба]] през 1560 г.<ref>Alfonso de Ulloa, ''La historia dell'impresa di Tripoli di Barbaria: fatta per ordine del Serenissimo re cattolico l'anno 1560 con le cose avenute a christiani nell'isola delle zerbe'', in Venezia, Appresso Francesco Rampazetto, 1566, accessibile su [http://books.google.it/books?id=9Ts8AAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=La+historia+dell%27impresa+di+Tripoli+di+Barbaria:+fatta+per+ordine+del+...++Di+Alfonso+de+Ulloa&hl=it&ei=vKK4TOWFFdmT4gbW95WXDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCgQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false google libri].</ref> ==== Връзки с църковните институции ==== * За да регулира [[Инквизиция|Инквизицията]], папа Павел IV публикува четири [[Апостолическа конституция|апостолически конституции]]: ''Pastoralis Officii'' (14 октомври 1562 г.), ''Cum inter crimina'' от 27 декември 1562 г., ''Romanus Pontifex'' (16 февруари 1564 г.)<ref group="N">Според други е публикувана на 10 март 1561.</ref> и ''Cum per nos'' от 1564 г. * На 10 март 1561 г. публикува булата ''Sacrosanct Romana Ecclesia'', с която признава [[Евхаристийно чудо на Моровале|евхаристийното чудо на Моровале]], състояло се в град [[Моровале]] през април 1560 г.: след пожар, който опустошава църквата на манастира „Сан Франческо“, частицата от Благословеното причастие е намерена непокътната, въпреки факта, че „сребърната ваза“, която я съдържа, се е разтопила * На 1 октомври 1561 г. той одобрява основаването на [[Орден на Свети Стефан|Ордена на Свети Стефан, папа и мъченик,]] създаден от [[Козимо де Медичи]], херцог на Флоренция и Сиена (папско послание ''Eximiae devotionis''). На 1 февруари 1562 г. той одобрява неговия статут, като го освещава под [[Правила на Свети Бенедикт|бенедиктинското правило]] (була ''His, quae pro Religionis propagatione'') * 1 март 1564 г.: налага на епископите ефективното присъствие в техните епархии * Забранява преизбирането на едни и същи лица в провинцията, освен по спешна причина (апостолическа конституция ''Sedis Apostolicae'', 14 септември 1565 г.) ==== Богословски решения и такива по литургични въпроси ==== През 1562 г. Трибуналът на Инквизицията осъжда французина [[Одет дьо Колини дьо Шатийон]], издигнат за [[кардинал]] от [[Климент VII|папа Климент VII]], който през 1560 г. се е обърнал към [[Реформация|Протестантската реформация]]. На 31 март 1563 г. Пий IV потвърждава присъдата за ерес с [[отлъчване от Църквата]]. На 24 март 1564 г. той публикува булата ''Dominici Gregis Custodiae,'' с която потвърждава забраната за призоваване на мъртвите, вече потвърдена от [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] през 1439 г., обявявайки я за магическа практика. Пий IV отменя дисциплинарната реформа на манастирите на своя предшественик [[Павел IV]] (1555 г.). През 1560 г. [[Беатификация|беатифицира]] [[Гонзало ди Амаранте]] – португалско религиозно лице и проповедник от 12 – 13 век. ==== Отношения с евреите ==== На 27 февруари 1562 г. Пий IV публикува булата ''Dudum felicis'', с която потвърждава суровите разпоредби на своя предшественик Павел IV спрямо евреите. Въпреки това той увеличава размера на римското гето и се ангажира да отвори магазини точно извън стените, за да облагодетелства евреите. Впоследствие обаче той се отказва от тази цел по съвет на император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]]. Пий IV позволява на евреите да правят [[Печатарство|печатни]] копия на [[Талмуд|Талмуда]], въпреки че името на печатаря, което се появява на заглавната страница, трябва да е християнин. ==== Други документи на Пий IV ==== След закриването на [[Трентски събор|Трентския събор]] Пий IV издава други разпоредби:<ref name=":0" /> * Започва да съставя първия Катехизис на Католическата църква (въпреки че не успява да го види отпечатан през 1566 г.) * Нарежда да се подготви реформата на [[Римски бревиарий|Римския бревиарий]] (богослужебна книга, съдържаща каноничните часове на Католическата църква) и на [[Мисал|Мисала]] * Започва преразглеждането на ''[[Вулгата]]''. За тази цел назначава комисия от кардинали (1561), която започва събирането на важни ръкописи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paginecattoliche.it/Volgata.htm|заглавие=Volgata|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041221234316/http://www.paginecattoliche.it/Volgata.htm|архив_дата=2004-12-21|достъп_дата=2023-07-25}}</ref> * На 20 януари 1564 г. публикува известната „Була за прошка“, адресирана до общността на [[Меленяно]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://luigibardelli.blogspot.it/2011/08/1563-o-1564-facciamo-chiarezza-sulla.html|заглавие=1563 o 1564? Facciamo chiarezza sulla vera data del Perdono}}</ref> * През 1564 г. постановява, че във всички университети на католическите страни студентите, преди да се дипломират, трябва да направят изповед на вярата в съответствие с ученията на [[Трентски събор|Трентския събор]] (була ''In Sacrosanta''). Следователно, [[Отлъчване от Църквата|отлъчените]] лица, [[Атеизъм|атеистите]] и всеки, който изповядва [[Религия|религия,]] различна от [[Католическа църква|Католицизма]], са изключени от дипломиране в който и да е факултет<ref>Commissione rettorale per la storia dell'Università di Pisa, {{Cite book|title=Storia dell'Università di Pisa: 1343-1737|publisher=Editore Pacini, 2000}} с. 174 </ref><ref>Gaetano Moroni, ''Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica da S. Pietro sino ai nostri giorni volume LIV'', Editore Tipografia Emiliana, 1852 с. 283. </ref> * С булата ''Sedes Apostolica Gratiarum Abundantissima Mater'' (22 февруари 1564 г.) дава на колегията от доктори на Урбинския университет правото да дава степени. ==== Управление на Папската държава ==== [[Файл:Pius IV 1.jpg|ляво|мини|336x336пкс|Портрет на папа Пий IV]] По време на своя понтификат Пий IV издава някои важни разпоредби. На 22 март 1560 г. напр. той потвърждава привилегията на община [[Анкона]] местните аптеки да бъдат инспектирани от техните лекари и консерватори, а не от Протомедика на Рим.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.europeana.eu/portal/record/2048011/SAN_san_dl_SAN_IMG_00007206.html|заглавие=1560, marzo 22, Roma. Breve di papa Pio IV con cui il ..|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924045246/http://www.europeana.eu/portal/record/2048011/SAN_san_dl_SAN_IMG_00007206.html|архив_дата=2015-9-24}}</ref> ==== Строителни работи в Рим ==== През 1561 г. папата завършва изграждането на [[Казино на Пий IV|Вила Пия]] вътре във [[Ватикански градини|Ватиканските градини]], поръчана от неговия предшественик [[Павел IV]]. През 1565 г. нарежда изграждането на три нови пътя на север от [[Пасето]], като по този начин разширява района на Борго. Трите улици се наричат съответно Борго Пио (от името на папата), Борго Виторио (от победата при [[Битка при Лепанто|Лепанто]]) и [[Борго Анджелико]] (от Анджело, кръщелното име на папата). Пред руините от [[Бани на Диоклециан|баните на Диоклециан]] той издига [[Базиликата Санта Мария дели Анджели и дей Мартири|базиликата „Санта Мария дели Анджели и дей Мартири]]“ (була от 27 юли 1561 г.). ==== Покровител на изкуствата и науките ==== Пий IV се оказва щедър покровител на изкуствата по време на своето папство. Сред основните художници, на които той поръчва творби, са [[Микеланджело Буонароти]], [[Даниеле да Волтера]] и [[Джовани да Удине]]. Сред най-значимите му произведения трябва да се спомене [[Порта Пиа]], издигната между 1561 и 1564 г. по проект на Микеланджело, за да замени древната [[Порта Номентана]], в края на пътя Пиа. Папата също така улеснява изкуството на [[Печатарство|печата]], като създава Печатницата на римския народ през 1561 г. Той призовава [[Паоло Мануцио]], третия син на [[Алдо Мануцио|Алдо]], да я ръководи (''Motu proprio'' от 22 юли 1561 г.). Впоследствие папата предоставя привилегията за печат и на други печатници. За няколко години градът става вторият град за производство на книги в Италия след Венеция.<ref>F. Barberi, ''Paolo Manuzio e la stamperia del popolo romano (1561-1570): con documenti inediti'', Tip. Cuggiani, Roma 1942.</ref> Сред другите мерки за насърчаване на разпространението на културата Пий IV насърчава реформата на светата музика, одобрявайки работата на [[Джовани Пиерлуиджи да Палестрина]]. Той също така потвърждава предимствата на университета в [[Дуе]] – културната столица на [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. ==== Борба срещу непотизма ==== Предшественикът на Пий IV, Павел IV, облагодетелства собственото си семейство [[Карафа]] по много начини, предоставяйки им привилегии и предимства. Пий IV започва разследване на роднините на своя предшественик. Много са освободени от задълженията си, някои кариери са блокирани. Кулминацията на разследването е през 1560 г.: на 30 януари същата година кардиналът [[Карло Карафа (кардинал)|Карло Карафа]] е отстранен от длъжност. На 7 юни Пий IV го арестува, заедно с трима други добре известни членове на семейството, за злоупотреби с власт, упражнявана по време на предишния понтификат. Карло е обвинен в склоняване на чичо си папата да води безсмислена война срещу могъща Испания, както и в ерес заради отношенията си с турския султан. Брат му [[Джовани Карафа|Джовани]] е обвинен, че е удушил жена си за изневяра и че лично е убил нейния любовник. [[Алфонсо Карафа]], кардинал като Карло, е обвинен в изнудване на умиращия си чичо за пари. [[Феранте Карафа]] и [[Леонардо де Карденас]] също са арестувани. Карло и Джовани Карафа са осъдени на смърт. [[Смъртно наказание|Екзекуцията]] е извършена в [[Сант Анжело|замъка Сант Анджело]] през март 1561 г.<ref>Lodovico Antonio Muratori, ''Annali d'Italia dal principio dell'era volgare sino all'anno 1750. Compilati da Lodovico Antonio Muratori colle prefazioni critiche di Giuseppe Catalani'', Vol. X, Dall'anno 1501 dell'era volgare sino all'anno 1600, Lucca: per Vincenzo Giuntini: a spese di Giovanni Riccomini, 1764, с. 325 ([http://books.google.it/books?id=x7ksAAAAQAAJ&pg=PA325 Google libri])</ref><ref>Adriano Prosperi, ''Op. cit.''</ref> Карло, като кардинал, е екзекутиран с [[гарота]], т.е. без кръвопролития (нощта на 4 срещу 5 март 1561 г.). На разсъмване на 5 март брат му Джовани, Феранте Карафа и Леонардо де Карденас са обезглавени. Последната смъртна присъда срещу кардинал е изпълнена на 16 юли 1517 г., когато е екзекутиран [[Алфонсо Петручи]]. Сред мерките срещу [[Непотизъм|непотизма]] е и указ, публикуван на 19 ноември 1561 г. С него се установява продължителността на длъжността „коадютор". Той изтича със смъртта на папата, който го назначава. По този начин прелатът няма право да го наследи, заобикаляйки конклава. Тази суровост в потискането на непотизма на предишния папа не му попречва да ги приложи сам с роднините си. Пий IV назначава голям брой кардинали сред роднините си: той издига двама свои племенници – [[Карло Боромео]] и [[Маркус Зитикус фон Хоенемс (кардинал)|Маркус Зитикус фон Хоенемс]], братовчед си по майчина линия [[Джовани Антонио Сербелони]], както и други по-далечни роднини като неаполитанеца [[Алфонсо Джезуалдо]] (девер на сестрата на Карло<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-gesualdo_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Gesualdo, Alfonso|автор=Simona Feci|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 53 (2000)}}</ref>) и пиемонтезеца [[Гуидо Лука Фереро|Гуидо Фереро]] (братовчед на Карло Боромео<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/guido-ferrero_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Ferrero, Guido|автор=Donatella Rosselli|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 47 (1997)}}</ref>). ==== Конспирация на Аколти ==== През 1565 г. е осуетен заговор срещу папата. В края на 1564 г. графовете Антонио Каноса и Тадео Манфреди, кавалерът Джанджакомо Пеличионе, Бенедето Аколти (незаконен син на кардинал [[Пиетро Аколти]]), неговият племенник Джулио, Просперо Питори и Джовани да Норча (слуги на граф Манфреди), замислят заговор с цел убийството на папата. Събрани в сграда в квартал Борго, в непосредствена близост до църквата „[[Сан Лоренцо ин Пискибус]]“, през нощта на 6 ноември, на следващия ден те отиват на [[аудиенция]] при папата в Залата на сигнатурата, въоръжени с мечове и кинжали, но по някаква причина не успяват да изпълнят делото. През следващите седмици заговорниците отново поискват аудиенция при Пий IV, като по-късно успяват да бъдат приети на 14 декември. Предната вечер обаче кавалер Пеличионе отива в папските апартаменти, като след много настоявания успява да бъде допуснат до присъствието на папата, на когото разкрива за съществуването на заговора.<ref name="bonora">Elena Bonora, ''Roma 1564. La congiura contro il papa'', Bari, Laterza, 2011. ISBN 978-88-420-9768-6</ref> [[Файл:Balze - Saint Charles Borromée assistant Pie IV à son lit de mort.JPG|мини|352x352пкс|[[Раймон Балз]], ''Свети Карло Боромео на смъртното ложе на папа Пий IV'', 1856]] Сутринта на 14 декември папските милиции нахлуват в двореца на граф Манфреди, където спят заговорниците, като успяват да ги арестуват всички с изключение на граф Каноса, който е арестуван четири дни по-късно в къщата на проститутка. След разпити, изтезания и процес, продължил повече от месец, присъдата е издадена на 18 януари: Каноса, Манфреди и Бенедето Аколти са осъдени на смърт, Пеличоне е заточен, а всички останали са оправдани.<ref name="bonora" /> === Смърт === Пий IV умира на 66-годишна възраст на 9 декември 1565 г. поради треска с усложнения, причинени от инфекция на пикочните пътища. [[Карло Боромео]] и [[Филип Нери|Филипо Нери]] присъстват на смъртния му одър. Той е временно погребан в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], но последното му погребение е извършено на 4 януари 1583 г. в презвитерия на базиликата „[[Санта Мария дели Анджели и дей Мартири]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santamariadegliangeliroma.it/paginamastersing.html?codice_url=istituzione_canonica|заглавие=S. Maria degli Angeli e dei Martiri}}</ref> Негов наследник е [[Пий V]]. == Източници == === Литература === * Carlo Borromeo: ''Al Beatissimo et Santissimo Nostro Signore Papa Pio IV''. Padova, 1565 * Onofrio Panvinio: ''Vita Pii IV''. Bologna, 1567 * Salvador Miranda [https://cardinals.fiu.edu/conclave-xvi.htm#1559 Conclave of September 5 to December 25, 1559] Florida International University * S. Redaelli ''Pio IV. Un pirata a San Pietro'' Mursia, Milano === Други === * Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv-papa_(Enciclopedia-Italiana)/ PIO IV papa]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1935 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_(Dizionario-di-Storia)/ Pio IV]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Pio+IV.html Pio IV]'', на sapere.it, De Agostini * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_(Enciclopedia-dei-Papi)/ Biografia di Pio IV]'', на Enciclopedia Treccani Online * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/biography/Pius-IV Pius IV]'', в Enciclopedia Britannica * Flavio Rurale, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-pio-iv_(Dizionario-Biografico) PIO IV, papa]'', Dizionario biografico degli italiani, vol. 83, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2015 * ''[https://www.beweb.chiesacattolica.it/persone/persona/102/ Papa Pio IV]'', на BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana * ''[https://www.storiaememoriadibologna.it/medici-giovan-angelo-pio-iv-519645-persona Papa Pio IV]'', в Storia e Memoria di Bologna, Comune di Bologna * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.newadvent.org/cathen/12129a.htm Papa Pio IV]'', в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company * (<abbr>EN</abbr>) David M. Cheney, ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bdemga.html Papa Pio IV]'', in Catholic Hierarchy * (<abbr>EN</abbr>) Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1549.htm#Medici MEDICI, Giovanni Angelo de']'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Бележки == <references /> * {{cite book|first=Claudio|last=Rendina|title=I papi. Storia e segreti|publisher=Newton Compton|location=Rome|year=1984}} * ''Text from the 9th edition (1888) of the [[Encyclopædia Britannica]]'' ** {{cite book | first= Sydney J.| last= Freedberg| year=1993| title= Painting in Italy, 1500 – 1600| chapter= | editor= Pelican History of Art| others= | pages=429 | publisher= Penguin Books Ltd | id= | url= | authorlink= }} {{Превод от|it|Papa Pio IV|133156497}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[папа|римски папа]]|[[1559]]|[[1565]]|[[Павел IV]]|[[Пий V]]}} {{пост край}} {{папи}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Папи]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Възпитаници на Падуанския университет]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Папи|Пий 11]] [[Категория:Италиански духовници|Пий 11]] 2flh9plx0wbcywkymmls4453kctii4v 12397866 12397864 2024-10-28T20:57:54Z Ambra75 259141 12397866 wikitext text/x-wiki {{Папа |Име= Пий IV |изображение=[[Файл:Ritratto di Pio IV.jpg|250px|автор: Бартоломео Пасароти]] |рождено_име=Джовани Анджело Медичи ди Мариняно |понтификат_начало= [[25 декември]] [[1559]] г. |понтификат_край= [[9 декември]] [[1565]] г. |предшественик=[[Павел IV]] |наследник=[[Пий V]] |местораждане= ''[[Милано]], [[Италия]]'' |място_на_смъртта=[[Рим]], Италия | герб = [[Файл:Medici popes.svg|Герб на Пий IV|120px]] }} '''Пий IV''', роден '''Джовàни Àнджело Мèдичи ди Мариняно''' ({{Lang|it|Giovanni Angelo Medici di Marignano}}; * [[31 март]] [[1499]], [[Милано]], [[Миланско херцогство]]; † [[9 декември]] [[1565]], [[Рим]], [[Папска държава]]), е 224-ият [[папа]] на Католическата църква от [[1559]] до [[1565]] г. Известен е с председателството на кулминацията на [[Трентски събор|Трентския събор]]. == Произход == Той е второто дете на Бернардино Медичи ди Нозиджа от семейство [[Медичи ди Милано]], и на Чечилия Сербелони<ref name="Enciclopedia dei Papi">[http://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_%28Enciclopedia_dei_Papi%29/ Biografia di Papa Pio IV] nell'Enciclopedia dei papi Treccani</ref>. За семейството на баща му се смята, че е в далечна връзка с [[Медичи|Медичите]] от [[Флоренция]], макар и без реални доказателства за общ произход. Въпреки известното фамилно име семейството му по бащина линия не принадлежи към висшата аристокрация, а към миланския патрициат и няма семейни отношения с Медичите от Флоренция.<ref>Claudio Rendina, I Papi. Storia e segreti, 1983, с. 274</ref> Баща му, бирник и лихвар, живее в сграда, разположена в квартал „Нозиджа“ в Милано; семейството има малко по-висок от средния стандарт на живот. И майка му принадлежи към семейство, което все още не може да се счита за напълно благородническо: баща й всъщност е юрист, принадлежащ към семейство на нотариуси. Има един брат и две сестри: * [[Джан Джакомо де Медичи|Джан Джакомо]] (* 1498, † 1555), който започва военна кариера, получавайки много почести; по-късно е номиниран за маркиз на [[Меленяно]]. * Маргарита, съпруга на граф [[Джиберто II Боромео]], граф на [[Арона (Италия)|Арона]], майка на свети [[Карло Боромео]] * Клара, съпруга на австрийския благородник [[Волф Дитрих фон Хоенемс|Волф Дитрих фон Емс цу Хоенемс]], вербовчик и командир на наемни войски == Биография == Джовани Анджело учи [[философия]] и [[медицина]] в [[Павийски университет|Павийския университет]], а след това посещава курсове по [[право]] в [[Болонски университет|Болоня]], където на 11 май 1525 г. завършва [[гражданско право|гражданско]] и [[канонично право]].<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> Става известен експерт юрист и на 28-годишна възраст решава да постъпи в служба на Църквата, като отива в [[Рим]], където пристига на 26 декември 1527 г. Оттам се завръща в [[Ломбардия]] през 1528 г., където е [[архиерей]] на [[Мацо ди Валтелина]] до 1529 г., когато неговият далечен роднина [[Климент VII]] го отзовава в Рим и го назначава за [[апостолически протонотарий]] (26 декември 1529 г.).<ref group="N">В действителност предвид нарастващото влияние на семейство Медичи от Милано в [[Ломбардия]] Климент VII, който вместо това принадлежи към династията [[Медичи]] от Флоренция, използва асонанса на фамилното име, за да използва религиозна фигура, политически влиятелна по това време, благодарение и на подвизите на брат си [[Джан Джакомо Медичи|Джан Джакомо]].</ref> {{Личност|категория=аристократ|баща=Бернардино Медичи ди Нозиджа|майка=Чечилия Сербелони|братя-сестри=[[Джан Джакомо де Медичи]]<br>Маргарита де Медичи<br>Клара де Медичи|деца=няма|род=[[Медичи ди Милано]]|погребан=Базилика „Санта Мария дели Анджели и дей Мартири“ (Рим)}} Качествата му на неуморим служител и способността му да ръководи делата предизвикват дълбокото уважение на наследника на папа Климент VII – папа [[Павел III]]. По същото време, през 1545 г., брат му [[Джан Джакомо Медичи]] се жени, със съгласието на Павел III, за [[Марция Орсини]] от благородническата фамилия [[Орсини]]. С този брак семейство Медичи се сродява с могъщите принцове Орсини, изкачвайки се до високите етажи на италианската аристокрация. Той също става роднина на Павел III, чиято баба по майчина линия е Катерина Орсини от херцозите на Гравина. Именно Павел III издига [[кардинал]] Джовани Анджело Медичи през 1549 г. Друга косвена последица е, че благородниците [[Медичи]] от Флоренция започват да наричат семейството на Джовани Анджело „роднини“ по очевидни причини за престиж, особено след избирането на последния.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uniterinsieme.altervista.org/medici-papi-e-pirati/|заглавие=Medici, Papi e… pirati?}}</ref> През същата година и до 1553 г. той е избран за епископ на епархията на [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] в [[Далмация]]. [[Файл:Portrait of Pope Pius IV (by Italian School, circa 1600).jpg|мини|Италиански художник, Портрет на папа Пий IV, ок. 1600 г.]] Участва в конклава от 1549-1550 г., който избира папа [[Юлий III]]. При този папа Джовани Анджело е назначен за префект на Висшия съд на апостолската сигнатура, за легат на Романя (1551) и за губернатор на Кампаня и Маритима (1552).<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> На [[Конклав|конклава]] от април 1555 г. застава на страната на антифренската фракция. Конклавът избира папа [[Марцел II]]. Участва и в конклава от май 1555 г., който избира [[Павел IV|папа Павел IV]]. При неговия понтификат положението му се влошава: всъщност той предпочита да напусне Рим (лятото на 1558 г.). Прекарва известно време в [[Ломбардия]], след това в [[Тоскана]], където се опитва да излекува [[Подагра|подаграта]], която го измъчва. В периода преди избора му за папа през 1559 г. заема следните длъжности: * 1529: назначен за протонотарий апостол, получава архиерейството на [[Мацо ди Валтелина|Мацо]] близо до [[Тирано]] ([[Валтелина]]) * 1534: губернатор на [[Асколи Пичено|Асколи]] * 1535: губернатор на [[Чита ди Кастело]] * 1536-1541: губернатор на [[Парма]] * 1539: губернатор на [[Фано]] * 1542-43: комисар на папските войски, изпратени в Унгария и Полша срещу турците и [[Лутеранство|лутераните]] * ноември 1542: постоянен командир на манастира „Сан Джемоло ди Гана“ * 1543: отговаря за дипломатическа мисия до херцога на Ферара. Отива в [[Бусето]], за да разреши граничен спор * 1544: губернатор на [[Анкона]] * 14 декември 1545 – 1553: архиепископ на Рагуза ди Далмация (ръкоположен на 25 април 1546 г.) * 1546: [[папски легат]] в Германия, където си сътрудничи с император [[Карл V]] във войната му срещу [[Шмалкалдска лига|Шмалкалдската лига]] * 1547: папски легат в [[Болоня]] * 1548: вицелегат в [[Перуджа]] * 8 април 1549 - 1 септември 1550 и 11 декември 1552 - 1553: кардинал презвитер на [[Санта Пуденциана (титулярна църква)|Санта Пуденциана]] * 21 юли 1550 г.: префект на Църховния трибунал на апостолическата сигнатура * 1 септември 1550 – 23 март 1552: кардинал свещеник на [[Сант Анастасия (титулярна църква)|Сант Анастасия]] * 22 май 1551 г.: папски легат в [[Романя]] * 1552: губернатор на [[Кампаня и Маритима]] * 1 март 1553 г. – 25 юни 1556 г.: епископ на [[Касано ал'Йонио|Касано ал Йонио]] * 11 декември 1553 – 20 септември 1557: кардинал презвитер на [[Санто Стефано ал Монте Челио (титулярна дякония)|Санто Стефано ал Монте Челио]] * 25 юни 1556 - 7 май 1557: епископ на [[Фолиньо]] * 20 септември 1557 – 25 декември 1559: кардинал презвитер на [[Санта Приска (титулярна дякония)|Санта Приска]] * (1557-58): назначен за абат комендатор на Сан Силано ди Романяно и [[приор]] комендатор на Санта Мария ин Калвенцано във [[Вицоло Предабиси]] === Папа === ==== Избор за папа ==== След смъртта на папа [[Павел IV]] е избран за папа на 26 декември [[1559]] г. На 6 януари 1560 г., в деня на [[Богоявление]], той е коронясан в параклиса на Павлин от [[Декан на Светия съвет|декана на Светия съвет на кардиналите]] [[Алесандро Фарнезе Младши]]. Пий IV е четвъртият кардинал сред издигнатите от [[Павел III]], който става папа. Конклавът се открива на 5 септември и се закрива на 26 декември за продължителност от 112 дни: това е най-дългият от повече от два века. Първото му важно действие е да помилва участниците в бунта, който е свалил предишния папа и да доведе под съд племенниците на предшественика си, от които кардинал Карло Карафа е удушен, а Джовани Карафа, херцог на Палиано – обезглавен. ==== Трентски събор ==== [[Файл:Pius IV. Pio IV, papa. Medici Giovanni Angelo.jpg|мини|[[Литография|Хромолитография]] в: Л. Трипепи, Портрети и биографии на римските папи: от Св. Петър до Лъв XIII, Рим, Vaglimigli Davide, 1879.]] На 29 ноември 1560 г. Пий IV публикува [[Була|булата]] ''Ad ecclesiae regimen,'' с която възобновява работата на Вселенския събор, като свиква отците на събора в [[Тренто]] на 18 януари [[1562]] г. Възобновяването на събора, спрян от папа [[Юлий III]], изисква продължителни преговори между Рим и големите католически сили (Испания, Империята и Франция).<ref name="Enciclopedia dei Papi" /> Трите сили са разделени: от една страна, император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]] и [[Суверен на Франция|съпругата на кралицата на Франция,]] [[Катерина де Медичи]], биха искали свикването на нов съвет в град, различен от Тренто. [[Монарси на Испания|Испанският крал]] [[Филип II (Испания)|Филип II]] пък иска приемственост с предишните събори да бъде изрично посочена в булата. Булата обявява свикването на събора, без обаче изрично да потвърди приемствеността с предишните сесии. Преди да се възобнови работата, Пий IV нарежда преразглеждането на процеса срещу кардинал [[Джон Джероламо Мороне|Джовани Джероламо Мороне]] (затворен от папа [[Павел IV]] по обвинения в ерес), който завършва с пълното му оправдаване. Напълно реабилитиран, Пий IV изпраща кардинала в Тренто, за да ръководи последните сесии на събора като [[папски легат]] (1563 г.). Пий IV окончателно закрива Трентския събор на 4 декември 1563 г. Декретите на събора са потвърдени от папата в [[Консистория|консисторията]] на 26 януари 1564 г. и публикувани на 30 юни (була ''Benedictus Deus''). С [[Апостолическа конституция|апостолическата конституция]] ''Alias Nos'' от 2 август папата назначава колегия от осем кардинали, отговорни за прегледа и оценката на декретите: Конгрегацията на събора. Преди това на 24 март е одобрен новият [[Индекс на забранените книги]]. На 13 ноември 1564 г. папата одобрява с булата ''Iniunctum nobis'' „Тридентския символ на вярата“ (''Professio fidei Tridentinae''), утвърждавайки с този акт върховната папска власт в рамките на църковната общност. На 24 февруари 1565 г. публикува булата ''In principis apostolorum sede'', с която изрично се отменят всички привилегии, изключения и имунитети, предоставени за всяка титла, които са в противоречие с нормите на събора.<ref>Paolo Prodi, ''Il sovrano pontefice'', il Mulino, Bologna 1982, с. 262.</ref> Символът на вярата остава непроменена до 1877 г.<ref name=":0">Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv-papa_(Enciclopedia-Italiana)/_(Enciclopedia-Italiana)/ Papa Pio IV]'', в Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1935</ref> Нужни са голямо умение и внимание, за да се стигне до споразумение относно належащите въпроси, тъй като трите основни държави-участнички са готови да обединят сили в подкрепа на своите искания срещу исканията на Рим. Пий IV обаче, подпомаган от кардинал Морони и [[Карло Боромео|Карло Бормео]], успява да доведе съвета до удовлетворяващ за всички завършек. Определенията и декретите са потвърдени чрез папска [[була]] на 26 януари 1564 г. И въпреки че са посрещнати с известни ограничения от страна на Франция и Испания, прословутото ''Кредо на Пий IV'' или ''Тридентинско кредо'' се превръща в авторитетен израз на католическата вяра. ==== Борба срещу ересите и защита на християнството ==== Във Франция надвисва опасността от [[Схизма|разкол]] на [[Хугеноти|хугенотите]]. За да го осуети, Пий IV подкрепя борбата на френския крал срещу тях, доставяйки войски и пари. Папата отправя оплакванията си до [[Списък на британските монарси|кралицата на Англия]] [[Елизабет I]] за дискриминацията срещу английските католици. На [[Мария Стюарт|Мария Стюард]] – католическа [[Крал на Шотландия|кралица на Шотландия]] той подарява [[Златна роза|Златната роза]]. [[Анна Ягелонина]] – съпруга на [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]], император на Свещената Римска империя, също получава Златната роза. За да защити християните от Северна Африка, той организира военна експедиция до о-в [[Битка при Джерба|Джерба]] през 1560 г.<ref>Alfonso de Ulloa, ''La historia dell'impresa di Tripoli di Barbaria: fatta per ordine del Serenissimo re cattolico l'anno 1560 con le cose avenute a christiani nell'isola delle zerbe'', in Venezia, Appresso Francesco Rampazetto, 1566, accessibile su [http://books.google.it/books?id=9Ts8AAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=La+historia+dell%27impresa+di+Tripoli+di+Barbaria:+fatta+per+ordine+del+...++Di+Alfonso+de+Ulloa&hl=it&ei=vKK4TOWFFdmT4gbW95WXDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCgQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false google libri].</ref> ==== Връзки с църковните институции ==== * За да регулира [[Инквизиция|Инквизицията]], папа Павел IV публикува четири [[Апостолическа конституция|апостолически конституции]]: ''Pastoralis Officii'' (14 октомври 1562 г.), ''Cum inter crimina'' от 27 декември 1562 г., ''Romanus Pontifex'' (16 февруари 1564 г.)<ref group="N">Според други е публикувана на 10 март 1561.</ref> и ''Cum per nos'' от 1564 г. * На 10 март 1561 г. публикува булата ''Sacrosanct Romana Ecclesia'', с която признава [[Евхаристийно чудо на Моровале|евхаристийното чудо на Моровале]], състояло се в град [[Моровале]] през април 1560 г.: след пожар, който опустошава църквата на манастира „Сан Франческо“, частицата от Благословеното причастие е намерена непокътната, въпреки факта, че „сребърната ваза“, която я съдържа, се е разтопила * На 1 октомври 1561 г. той одобрява основаването на [[Орден на Свети Стефан|Ордена на Свети Стефан, папа и мъченик,]] създаден от [[Козимо де Медичи]], херцог на Флоренция и Сиена (папско послание ''Eximiae devotionis''). На 1 февруари 1562 г. той одобрява неговия статут, като го освещава под [[Правила на Свети Бенедикт|бенедиктинското правило]] (була ''His, quae pro Religionis propagatione'') * 1 март 1564 г.: налага на епископите ефективното присъствие в техните епархии * Забранява преизбирането на едни и същи лица в провинцията, освен по спешна причина (апостолическа конституция ''Sedis Apostolicae'', 14 септември 1565 г.) ==== Богословски решения и такива по литургични въпроси ==== През 1562 г. Трибуналът на Инквизицията осъжда французина [[Одет дьо Колини дьо Шатийон]], издигнат за [[кардинал]] от [[Климент VII|папа Климент VII]], който през 1560 г. се е обърнал към [[Реформация|Протестантската реформация]]. На 31 март 1563 г. Пий IV потвърждава присъдата за ерес с [[отлъчване от Църквата]]. На 24 март 1564 г. той публикува булата ''Dominici Gregis Custodiae,'' с която потвърждава забраната за призоваване на мъртвите, вече потвърдена от [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] през 1439 г., обявявайки я за магическа практика. Пий IV отменя дисциплинарната реформа на манастирите на своя предшественик [[Павел IV]] (1555 г.). През 1560 г. [[Беатификация|беатифицира]] [[Гонзало ди Амаранте]] – португалско религиозно лице и проповедник от 12 – 13 век. ==== Отношения с евреите ==== На 27 февруари 1562 г. Пий IV публикува булата ''Dudum felicis'', с която потвърждава суровите разпоредби на своя предшественик Павел IV спрямо евреите. Въпреки това той увеличава размера на римското гето и се ангажира да отвори магазини точно извън стените, за да облагодетелства евреите. Впоследствие обаче той се отказва от тази цел по съвет на император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]]. Пий IV позволява на евреите да правят [[Печатарство|печатни]] копия на [[Талмуд|Талмуда]], въпреки че името на печатаря, което се появява на заглавната страница, трябва да е християнин. ==== Други документи на Пий IV ==== След закриването на [[Трентски събор|Трентския събор]] Пий IV издава други разпоредби:<ref name=":0" /> * Започва да съставя първия Катехизис на Католическата църква (въпреки че не успява да го види отпечатан през 1566 г.) * Нарежда да се подготви реформата на [[Римски бревиарий|Римския бревиарий]] (богослужебна книга, съдържаща каноничните часове на Католическата църква) и на [[Мисал|Мисала]] * Започва преразглеждането на ''[[Вулгата]]''. За тази цел назначава комисия от кардинали (1561), която започва събирането на важни ръкописи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paginecattoliche.it/Volgata.htm|заглавие=Volgata|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041221234316/http://www.paginecattoliche.it/Volgata.htm|архив_дата=2004-12-21|достъп_дата=2023-07-25}}</ref> * На 20 януари 1564 г. публикува известната „Була за прошка“, адресирана до общността на [[Меленяно]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://luigibardelli.blogspot.it/2011/08/1563-o-1564-facciamo-chiarezza-sulla.html|заглавие=1563 o 1564? Facciamo chiarezza sulla vera data del Perdono}}</ref> * През 1564 г. постановява, че във всички университети на католическите страни студентите, преди да се дипломират, трябва да направят изповед на вярата в съответствие с ученията на [[Трентски събор|Трентския събор]] (була ''In Sacrosanta''). Следователно, [[Отлъчване от Църквата|отлъчените]] лица, [[Атеизъм|атеистите]] и всеки, който изповядва [[Религия|религия,]] различна от [[Католическа църква|Католицизма]], са изключени от дипломиране в който и да е факултет<ref>Commissione rettorale per la storia dell'Università di Pisa, {{Cite book|title=Storia dell'Università di Pisa: 1343-1737|publisher=Editore Pacini, 2000}} с. 174 </ref><ref>Gaetano Moroni, ''Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica da S. Pietro sino ai nostri giorni volume LIV'', Editore Tipografia Emiliana, 1852 с. 283. </ref> * С булата ''Sedes Apostolica Gratiarum Abundantissima Mater'' (22 февруари 1564 г.) дава на колегията от доктори на Урбинския университет правото да дава степени. ==== Управление на Папската държава ==== [[Файл:Pius IV 1.jpg|ляво|мини|336x336пкс|Портрет на папа Пий IV]] По време на своя понтификат Пий IV издава някои важни разпоредби. На 22 март 1560 г. напр. той потвърждава привилегията на община [[Анкона]] местните аптеки да бъдат инспектирани от техните лекари и консерватори, а не от Протомедика на Рим.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.europeana.eu/portal/record/2048011/SAN_san_dl_SAN_IMG_00007206.html|заглавие=1560, marzo 22, Roma. Breve di papa Pio IV con cui il ..|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924045246/http://www.europeana.eu/portal/record/2048011/SAN_san_dl_SAN_IMG_00007206.html|архив_дата=2015-9-24}}</ref> ==== Строителни работи в Рим ==== През 1561 г. папата завършва изграждането на [[Казино на Пий IV|Вила Пия]] вътре във [[Ватикански градини|Ватиканските градини]], поръчана от неговия предшественик [[Павел IV]]. През 1565 г. нарежда изграждането на три нови пътя на север от [[Пасето]], като по този начин разширява района на Борго. Трите улици се наричат съответно Борго Пио (от името на папата), Борго Виторио (от победата при [[Битка при Лепанто|Лепанто]]) и [[Борго Анджелико]] (от Анджело, кръщелното име на папата). Пред руините от [[Бани на Диоклециан|баните на Диоклециан]] той издига [[Базиликата Санта Мария дели Анджели и дей Мартири|базиликата „Санта Мария дели Анджели и дей Мартири]]“ (була от 27 юли 1561 г.). ==== Покровител на изкуствата и науките ==== Пий IV се оказва щедър покровител на изкуствата по време на своето папство. Сред основните художници, на които той поръчва творби, са [[Микеланджело Буонароти]], [[Даниеле да Волтера]] и [[Джовани да Удине]]. Сред най-значимите му произведения трябва да се спомене [[Порта Пиа]], издигната между 1561 и 1564 г. по проект на Микеланджело, за да замени древната [[Порта Номентана]], в края на пътя Пиа. Папата също така улеснява изкуството на [[Печатарство|печата]], като създава Печатницата на римския народ през 1561 г. Той призовава [[Паоло Мануцио]], третия син на [[Алдо Мануцио|Алдо]], да я ръководи (''Motu proprio'' от 22 юли 1561 г.). Впоследствие папата предоставя привилегията за печат и на други печатници. За няколко години градът става вторият град за производство на книги в Италия след Венеция.<ref>F. Barberi, ''Paolo Manuzio e la stamperia del popolo romano (1561-1570): con documenti inediti'', Tip. Cuggiani, Roma 1942.</ref> Сред другите мерки за насърчаване на разпространението на културата Пий IV насърчава реформата на светата музика, одобрявайки работата на [[Джовани Пиерлуиджи да Палестрина]]. Той също така потвърждава предимствата на университета в [[Дуе]] – културната столица на [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. ==== Борба срещу непотизма ==== Предшественикът на Пий IV, Павел IV, облагодетелства собственото си семейство [[Карафа]] по много начини, предоставяйки им привилегии и предимства. Пий IV започва разследване на роднините на своя предшественик. Много са освободени от задълженията си, някои кариери са блокирани. Кулминацията на разследването е през 1560 г.: на 30 януари същата година кардиналът [[Карло Карафа (кардинал)|Карло Карафа]] е отстранен от длъжност. На 7 юни Пий IV го арестува, заедно с трима други добре известни членове на семейството, за злоупотреби с власт, упражнявана по време на предишния понтификат. Карло е обвинен в склоняване на чичо си папата да води безсмислена война срещу могъща Испания, както и в ерес заради отношенията си с турския султан. Брат му [[Джовани Карафа|Джовани]] е обвинен, че е удушил жена си за изневяра и че лично е убил нейния любовник. [[Алфонсо Карафа]], кардинал като Карло, е обвинен в изнудване на умиращия си чичо за пари. [[Феранте Карафа]] и [[Леонардо де Карденас]] също са арестувани. Карло и Джовани Карафа са осъдени на смърт. [[Смъртно наказание|Екзекуцията]] е извършена в [[Сант Анжело|замъка Сант Анджело]] през март 1561 г.<ref>Lodovico Antonio Muratori, ''Annali d'Italia dal principio dell'era volgare sino all'anno 1750. Compilati da Lodovico Antonio Muratori colle prefazioni critiche di Giuseppe Catalani'', Vol. X, Dall'anno 1501 dell'era volgare sino all'anno 1600, Lucca: per Vincenzo Giuntini: a spese di Giovanni Riccomini, 1764, с. 325 ([http://books.google.it/books?id=x7ksAAAAQAAJ&pg=PA325 Google libri])</ref><ref>Adriano Prosperi, ''Op. cit.''</ref> Карло, като кардинал, е екзекутиран с [[гарота]], т.е. без кръвопролития (нощта на 4 срещу 5 март 1561 г.). На разсъмване на 5 март брат му Джовани, Феранте Карафа и Леонардо де Карденас са обезглавени. Последната смъртна присъда срещу кардинал е изпълнена на 16 юли 1517 г., когато е екзекутиран [[Алфонсо Петручи]]. Сред мерките срещу [[Непотизъм|непотизма]] е и указ, публикуван на 19 ноември 1561 г. С него се установява продължителността на длъжността „коадютор". Той изтича със смъртта на папата, който го назначава. По този начин прелатът няма право да го наследи, заобикаляйки конклава. Тази суровост в потискането на непотизма на предишния папа не му попречва да ги приложи сам с роднините си. Пий IV назначава голям брой кардинали сред роднините си: той издига двама свои племенници – [[Карло Боромео]] и [[Маркус Зитикус фон Хоенемс (кардинал)|Маркус Зитикус фон Хоенемс]], братовчед си по майчина линия [[Джовани Антонио Сербелони]], както и други по-далечни роднини като неаполитанеца [[Алфонсо Джезуалдо]] (девер на сестрата на Карло<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-gesualdo_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Gesualdo, Alfonso|автор=Simona Feci|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 53 (2000)}}</ref>) и пиемонтезеца [[Гуидо Лука Фереро|Гуидо Фереро]] (братовчед на Карло Боромео<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/guido-ferrero_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Ferrero, Guido|автор=Donatella Rosselli|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 47 (1997)}}</ref>). ==== Конспирация на Аколти ==== През 1565 г. е осуетен заговор срещу папата. В края на 1564 г. графовете Антонио Каноса и Тадео Манфреди, кавалерът Джанджакомо Пеличионе, Бенедето Аколти (незаконен син на кардинал [[Пиетро Аколти]]), неговият племенник Джулио, Просперо Питори и Джовани да Норча (слуги на граф Манфреди), замислят заговор с цел убийството на папата. Събрани в сграда в квартал Борго, в непосредствена близост до църквата „[[Сан Лоренцо ин Пискибус]]“, през нощта на 6 ноември, на следващия ден те отиват на [[аудиенция]] при папата в Залата на сигнатурата, въоръжени с мечове и кинжали, но по някаква причина не успяват да изпълнят делото. През следващите седмици заговорниците отново поискват аудиенция при Пий IV, като по-късно успяват да бъдат приети на 14 декември. Предната вечер обаче кавалер Пеличионе отива в папските апартаменти, като след много настоявания успява да бъде допуснат до присъствието на папата, на когото разкрива за съществуването на заговора.<ref name="bonora">Elena Bonora, ''Roma 1564. La congiura contro il papa'', Bari, Laterza, 2011. ISBN 978-88-420-9768-6</ref> [[Файл:Balze - Saint Charles Borromée assistant Pie IV à son lit de mort.JPG|мини|352x352пкс|[[Раймон Балз]], ''Свети Карло Боромео на смъртното ложе на папа Пий IV'', 1856]] Сутринта на 14 декември папските милиции нахлуват в двореца на граф Манфреди, където спят заговорниците, като успяват да ги арестуват всички с изключение на граф Каноса, който е арестуван четири дни по-късно в къщата на проститутка. След разпити, изтезания и процес, продължил повече от месец, присъдата е издадена на 18 януари: Каноса, Манфреди и Бенедето Аколти са осъдени на смърт, Пеличоне е заточен, а всички останали са оправдани.<ref name="bonora" /> === Смърт === Пий IV умира на 66-годишна възраст на 9 декември 1565 г. поради треска с усложнения, причинени от инфекция на пикочните пътища. [[Карло Боромео]] и [[Филип Нери|Филипо Нери]] присъстват на смъртния му одър. Той е временно погребан в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], но последното му погребение е извършено на 4 януари 1583 г. в презвитерия на базиликата „Санта Мария дели Анджели и дей Мартири“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santamariadegliangeliroma.it/paginamastersing.html?codice_url=istituzione_canonica|заглавие=S. Maria degli Angeli e dei Martiri}}</ref> Негов наследник е [[Пий V]]. == Източници == === Литература === * Carlo Borromeo: ''Al Beatissimo et Santissimo Nostro Signore Papa Pio IV''. Padova, 1565 * Onofrio Panvinio: ''Vita Pii IV''. Bologna, 1567 * Salvador Miranda [https://cardinals.fiu.edu/conclave-xvi.htm#1559 Conclave of September 5 to December 25, 1559] Florida International University * S. Redaelli ''Pio IV. Un pirata a San Pietro'' Mursia, Milano === Други === * Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv-papa_(Enciclopedia-Italiana)/ PIO IV papa]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1935 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_(Dizionario-di-Storia)/ Pio IV]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Pio+IV.html Pio IV]'', на sapere.it, De Agostini * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pio-iv_(Enciclopedia-dei-Papi)/ Biografia di Pio IV]'', на Enciclopedia Treccani Online * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/biography/Pius-IV Pius IV]'', в Enciclopedia Britannica * Flavio Rurale, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-pio-iv_(Dizionario-Biografico) PIO IV, papa]'', Dizionario biografico degli italiani, vol. 83, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2015 * ''[https://www.beweb.chiesacattolica.it/persone/persona/102/ Papa Pio IV]'', на BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana * ''[https://www.storiaememoriadibologna.it/medici-giovan-angelo-pio-iv-519645-persona Papa Pio IV]'', в Storia e Memoria di Bologna, Comune di Bologna * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.newadvent.org/cathen/12129a.htm Papa Pio IV]'', в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company * (<abbr>EN</abbr>) David M. Cheney, ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bdemga.html Papa Pio IV]'', in Catholic Hierarchy * (<abbr>EN</abbr>) Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1549.htm#Medici MEDICI, Giovanni Angelo de']'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Бележки == <references /> * {{cite book|first=Claudio|last=Rendina|title=I papi. Storia e segreti|publisher=Newton Compton|location=Rome|year=1984}} * ''Text from the 9th edition (1888) of the [[Encyclopædia Britannica]]'' ** {{cite book | first= Sydney J.| last= Freedberg| year=1993| title= Painting in Italy, 1500 – 1600| chapter= | editor= Pelican History of Art| others= | pages=429 | publisher= Penguin Books Ltd | id= | url= | authorlink= }} {{Превод от|it|Papa Pio IV|133156497}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[папа|римски папа]]|[[1559]]|[[1565]]|[[Павел IV]]|[[Пий V]]}} {{пост край}} {{папи}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Папи]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Възпитаници на Падуанския университет]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Папи|Пий 11]] [[Категория:Италиански духовници|Пий 11]] py2k9fzz32eve7fbdt1hpovgt00srba 0 317098 12398136 12037409 2024-10-29T07:42:43Z Xunonotyk 209517 12398136 wikitext text/x-wiki [[Файл:Peasants breaking bread.jpg|250px|мини|Група пътници споделят проста гозба от [[хляб]] и [[питие]], ''Livre du roi Modus et de la reine Ratio'', [[14 век|XIV в.]]]] [[Файл:Banquet de Charles V le Sage.jpg|250px|мини|[[Банкет]] в [[Париж]], даден от френския крал [[Шарл V (Франция)|Шарл V]] (средата, в синьо) за императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] (ляво) и сина му [[Венцеслаус, крал на римляните]]. Всеки един от тях има пред себе си два [[нож]]а, квадратен съд, съдържащ [[сол]], кърпа, [[хляб]] и [[чиния]]. Миниатюра от [[Жан Фуке]], 1455 – 1460]] '''Средновековната кухня''' представлява [[храна]]та, [[навик|навиците]], свързани с храненето, и [[кулинария|готварските методи]] на големия брой европейски култури по време на [[Средновековие|Средните векове]] – период, чиито граници грубо може да се поставят от [[5 век|V]] до [[16 век|XVI век]]. През този период гозбите и готварството се променят по-малко, отколкото през последвалия кратък период на Ранната нова история, когато тези промени помагат за полагането на основите на съвременната европейска кухня. Зърнените храни остават най-важната основна храна в [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], защото [[ориз]]ът се появява по-късно в [[Европа]], а [[картоф]]ите са пренесени от [[Америка]] през [[1536]] г. и се разпростират из целия Стар континент доста по-късно. [[Ечемик]], [[овес]] и [[ръж]] се използват от бедните слоеве на обществото, а [[пшеница]] – от управляващите. Тези зърнени култури се ядат под формата на [[хляб]] или [[каша]] от всички членове на обществото. [[Бакла]]вови зърна и [[зеленчуци]] са важна част от храната на по-долните слоеве на обществото ([[фасул]]ът е открит в Америка и се появява в Европа едва след [[Христофор Колумб|Колумб]] – към XVI в.). [[Месо]]то е по-скъпо и затова по-престижно. Обикновено се среща под формата на уловен дивеч по [[аристокрация|благородническите]] трапези. Най-разпространените меса са [[свинско месо|свинско]] и [[Домашна кокошка|пилешко]], както от и други домашни животни, докато [[говеждо месо|говеждото]], което изисква повече финансови средства и инвестиции в земя, е по-рядко срещано. [[Треска]]та и [[херинга]]та са основната храна за северните народи, а сушени, опушени или засолени те си проправят път дълбоко в континенталната част на Европа. Освен това се ядат и голямо разнообразие от други соленоводни и сладководни [[риба|риби]]. Бавният транспорт и неефикасните методи за съхраняване на храните, базирани най-вече върху сушене, осоляване, опушване и мариноване, правят [[търговия]]та на множество храни на големи разстояние много скъпа. Заради това храната на аристокрацията е по-предразположена към чуждестранно влияние, отколкото кухнята на бедните и зависими селяни. Понеже всеки слой на обществото се опитва да имитира намиращия се по-високо от него, то иновациите от интернационалната търговия и войни от [[12 век|XII век]] нататък постепенно успяват да пробият бариерата между класите и да достигнат от средната класа на средновековните градове. Освен икономическата недостъпност на луксове като подправки, чрез [[указ]]и се обявява извън закона консумацията на някои храни сред определени социални класи. Социалните норми диктуват, че храната на работещата класа трябва да е по-малко изтънчена, защото се е смятало, че има пряка и естествена връзка между работата и храната на човек, така че ръчният труд изисква по-груба и евтина храна. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] се развива един вид изисквано готвене, който поставя стандарт за аристокрацията из цяла Европа. Честите подправки, включени в кисело-сладките гозби, типични за високите обществени слоеве, са най-често сок от незрял плод, [[вино]] и [[оцет]] в комбинация с [[черен пипер]], [[шафран]] и [[джинджифил]]. Споменатите подправки заедно с широко употребяваните [[захар]] и [[Пчелен мед|мед]] придават на множество ястия сладко-кисел вкус. [[Бадем]]ите са много популярни като [[застройка|застройки]] в [[супа|супи]], варени гозби и [[сос]]ове, като най-често се използва [[бадемово мляко]]. == Външни препратки == {{commonscat}} * {{икона|en}} [http://www.telusplanet.net/public/prescotj/data/viandier/viandier1.html ''Le Viandier de Taillevent''] – онлайн превод на кулинарна книга от XIV в. от Джеймс Прескот * {{икона|en}} [http://www.bl.uk/learning/langlit/booksforcooks/med/medievalfood.html Средновековно кулинарни книги в Британската библиотека] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070420130057/http://www.bl.uk/learning/langlit/booksforcooks/med/medievalfood.html |date=2007-04-20 }} – ресурс за изследване на средновековното кулинарство * {{икона|en}} [http://www.godecookery.com/how2cook/howto08a.htm Как да готвим като през Средновековието] – указания как да готвим като през Средновековието със съвременни съставки * {{икона|en}} [https://www.medievalchronicles.com/ Medievalchronicles.com/medieval-food/] - Средновековна храна и кухня - статии | Изображения * {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/8102 ''Формата на къртито''] – английска кулинарна книга от края на XIV в., достъпна в „Проект Гутенберг“ * {{икона|en}} [http://www.pbm.com/~lindahl/cariadoc/miscellany.html ''Cariadoc's Miscellany''] – колекция от статии и рецепти за средновековна и ренесансова храна * {{икона|en}} [http://www.medievalcookery.com/ MedievalCookery.com] – рецепти, информация и бележки за готвенето през средновековна Европа * {{икона|et}} {{икона|en}} {{икона|ru}} [http://www.oldehansa.ee/ Olde Hansa – средновековният ресторант в Талин] – съдържа информация за готвенето, навиците на хранене и културата през Ханзенските времена * {{икона|en}} [http://www.engr.psu.edu/MTAH/articles/pdf/daily_bread_outline.pdf Как да си изкараш хляба в средновековното общество] * {{икона|en}} [http://libro.uca.edu/charity/cw2.htm Хранене на бедните в средновековна Каталуния] * {{икона|en}} [http://people.eku.edu/resorc/Medieval_peasant_diet.htm Хранителни нужди на средновековния селянин] * {{икона|en}} [http://www.gallowglass.org/jadwiga/SCA/cooking/sauces.html Как се правят средновековни наденички] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070622012225/http://www.gallowglass.org/jadwiga/SCA/cooking/sauces.html |date=2007-06-22 }} * {{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20070913030846/http://www.sca.org.au/cockatrice/uploads/issue21_pyes.pdf ''Pyes de Pares''] – исторически експеримент с пай като начин за съхранение на месо {{Средновековие}} {{кухня}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Средновековие]] [[Категория:Кухня]] incard8m0l3rqdgw6gq897r7u589oh0 0 317811 12397818 10677997 2024-10-28T20:08:04Z 77.78.62.32 /* Творчество */ 12397818 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Жан Брюлер | име-оригинал = Jean Marsel Bruller | снимка = | описание = | псевдоним = '''Веркор''' | място на раждане = [[Париж]], [[Франция]] | място на смърт = Париж, Франция | работил = [[писател]] балестрист, [[художник]] илюстратор | националност = {{FRA}} | период = | жанрове = | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | вложки = }} '''Веркор''' (псевдоним на '''Жан Брюлер''', Jean Marcel Adolphe Bruller) ([[26 февруари]] [[1902]], [[Париж]], [[Франция]] – [[10 юни]] [[1991]], [[Париж]], [[Франция]]) – френски [[писател]] балестрист и [[художник]] илюстратор, деец от [[Съпротива (Франция)|Съпротивата]]. Творчеството му е с хуманистичен и антивоенен патос. Автор с много изострено чувство за политическа актуалност, в последната си повест „Вълчи капан“ (1979) той се ориентира към една много интересна тема, в която политическата и нравствено-етичната проблематика тясно се преплитат – темата за престъпленията на фашизма. Повестта доказва по художествен път убеждението на Веркор, че няма и не бива да има прошка за фашистките престъпления. == Биография == '''Жан Марсел Адолф Брюлер''' (Веркор) е роден на 26 февруари 1902 г. в Париж. През 1923 завършва образованието си и е инженер-електротехник. Предпочита да се занимава с изобразително изкуство, журналистика и белетристика. От 1930 до 1939 редовно издава албуми с карикатури.<ref>„Живот в дати“ – от книгата „Силва“, изд. „[[Народна култура]]“, С., 1979, с. 281 </ref> Изчезването му от артистичния хоризонт като автор на хумористични приключения, рисувани от самия него, не се свързва с появата на нова, непозната личност в политическата борба във Франция по времето на нейната окупация. През 1942 се включва активно в Съпротивата и участва до края на съществуването на [[Режим на Виши|Вишистка Франция]]. Публикува нелегално повестта „Мълчанието на морето“. През 1957 г. отказва да приеме „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“ – заради възмущението си от политиката на френското правителство във войната с [[Алжир]] и в знак на протест срещу действията на френските парашутисти. == За псевдонима == Името [[Веркор]] е известно като географско понятие, свързано с предпланините на [[Алпи]]те в Югоизточна [[Франция]]. Свързано е и с успехите на партизаните в тази част на Франция. Псевдонимът Веркор има [[Алегория|алегорично]] значение и е символ на вярата в победата.<ref>Венко Христов, статия „Надеждата на Веркор“ в книгата „Силва“, изд. „Народна култура“, С., 1979, с. 8</ref> Чак след края на войната става известно кой е публицистът и организаторът на нелегалните издания „Минюи“. == Творчество == * ''„[[Мълчанието на морето]]“'' – [[повест]] – 1942 г. * ''„Път към звездата“'' – [[роман]] – 1943 г. * ''„Повече или по-малко човек“'' – публицистика – 1950 г. * ''„Силата на светлината“'' – роман – 1951 г. * ''„Хора или животни“'' – роман – 1952 г. * ''„Следи на пясъка“'' – роман – 1954 г. * ''„Гняв“'' – роман – 1956 г. * ''„По брега“'' – разкази – 1958 г. * ''„Силва“'' – роман – 1960 г. и др. * "Анверският тигър"- роман - 1986 г. == Източници == <references /> * {{ЕЕЕ|10892|Веркор}} * [http://www.lib.ru/INPROZ/WERKOR/ Веркор в библиотеке „Либ.ру“] * [http://www.leseditionsdeminuit.com/f/index.php?sp=livAut&auteur_id=1662/ "Les Éditions де Minuit": Vercors (фр.)] {{икона|fr}} * [https://web.archive.org/web/20071214082051/http://pagesperso-orange.fr/vercorsecrivain/ Pagesperson-orange – Vercors (фр.)] {{икона|fr}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Френски писатели]] [[Категория:Парижани]] [[Категория:Погребани на Монпарнас]] [[Категория:Участници във Френската съпротива]] akr2vgurtjfsxic9g99e9r3b6h4uota 12397819 12397818 2024-10-28T20:09:17Z 77.78.62.32 /* Творчество */ 12397819 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Жан Брюлер | име-оригинал = Jean Marsel Bruller | снимка = | описание = | псевдоним = '''Веркор''' | място на раждане = [[Париж]], [[Франция]] | място на смърт = Париж, Франция | работил = [[писател]] балестрист, [[художник]] илюстратор | националност = {{FRA}} | период = | жанрове = | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | вложки = }} '''Веркор''' (псевдоним на '''Жан Брюлер''', Jean Marcel Adolphe Bruller) ([[26 февруари]] [[1902]], [[Париж]], [[Франция]] – [[10 юни]] [[1991]], [[Париж]], [[Франция]]) – френски [[писател]] балестрист и [[художник]] илюстратор, деец от [[Съпротива (Франция)|Съпротивата]]. Творчеството му е с хуманистичен и антивоенен патос. Автор с много изострено чувство за политическа актуалност, в последната си повест „Вълчи капан“ (1979) той се ориентира към една много интересна тема, в която политическата и нравствено-етичната проблематика тясно се преплитат – темата за престъпленията на фашизма. Повестта доказва по художествен път убеждението на Веркор, че няма и не бива да има прошка за фашистките престъпления. == Биография == '''Жан Марсел Адолф Брюлер''' (Веркор) е роден на 26 февруари 1902 г. в Париж. През 1923 завършва образованието си и е инженер-електротехник. Предпочита да се занимава с изобразително изкуство, журналистика и белетристика. От 1930 до 1939 редовно издава албуми с карикатури.<ref>„Живот в дати“ – от книгата „Силва“, изд. „[[Народна култура]]“, С., 1979, с. 281 </ref> Изчезването му от артистичния хоризонт като автор на хумористични приключения, рисувани от самия него, не се свързва с появата на нова, непозната личност в политическата борба във Франция по времето на нейната окупация. През 1942 се включва активно в Съпротивата и участва до края на съществуването на [[Режим на Виши|Вишистка Франция]]. Публикува нелегално повестта „Мълчанието на морето“. През 1957 г. отказва да приеме „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“ – заради възмущението си от политиката на френското правителство във войната с [[Алжир]] и в знак на протест срещу действията на френските парашутисти. == За псевдонима == Името [[Веркор]] е известно като географско понятие, свързано с предпланините на [[Алпи]]те в Югоизточна [[Франция]]. Свързано е и с успехите на партизаните в тази част на Франция. Псевдонимът Веркор има [[Алегория|алегорично]] значение и е символ на вярата в победата.<ref>Венко Христов, статия „Надеждата на Веркор“ в книгата „Силва“, изд. „Народна култура“, С., 1979, с. 8</ref> Чак след края на войната става известно кой е публицистът и организаторът на нелегалните издания „Минюи“. == Творчество == * ''„[[Мълчанието на морето]]“'' – [[повест]] – 1942 г. * ''„Път към звездата“'' – [[роман]] – 1943 г. * ''„Повече или по-малко човек“'' – публицистика – 1950 г. * ''„Силата на светлината“'' – роман – 1951 г. * ''„Хора или животни“'' – роман – 1952 г. * ''„Следи на пясъка“'' – роман – 1954 г. * ''„Гняв“'' – роман – 1956 г. * ''„По брега“'' – разкази – 1958 г. * ''„Силва“'' – роман – 1960 г. и др. * ''"Анверският тигър"- роман - 1986 г.'' == Източници == <references /> * {{ЕЕЕ|10892|Веркор}} * [http://www.lib.ru/INPROZ/WERKOR/ Веркор в библиотеке „Либ.ру“] * [http://www.leseditionsdeminuit.com/f/index.php?sp=livAut&auteur_id=1662/ "Les Éditions де Minuit": Vercors (фр.)] {{икона|fr}} * [https://web.archive.org/web/20071214082051/http://pagesperso-orange.fr/vercorsecrivain/ Pagesperson-orange – Vercors (фр.)] {{икона|fr}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Френски писатели]] [[Категория:Парижани]] [[Категория:Погребани на Монпарнас]] [[Категория:Участници във Френската съпротива]] hzbc3xh12yrviv1et11s2zo4bjgmcui 0 319413 12397617 11190084 2024-10-28T16:28:26Z Протогер 252193 /* Галерия */ 12397617 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Dimitar Babevski and Krastyo Germov Shekir.jpg | портрет-описание = [[Трайко Зойката]], Петре Костурчето и [[Кръстьо Гермов]], 1908 г. | описание = български революционер | роден-място = [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Петър (Петре) Костурчето''' или рядко '''Коста Костурски''' е [[българи|български]] [[Революция|революционер]], [[прилеп (град)|прилепски]] деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Петре Костурчето е роден в [[Костур (град)|костурското]] село [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], днес Лития, Гърция. Влиза във ВМОРО. През 1908 година е войвода на полската чета в Прилепско.<ref>{{Николов|127}}</ref> С обявяването на [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година влиза тържествено в град Прилеп.<ref>{{cite book |title= Прилеп и Прилепско низ историјата |volume=1 Од праисторијата до крајот на Првата светска војна |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1971 |publisher= Изд. на Општинското собрание и на Сојузот на Задруженијата на Борците од НОВ |location= Скопје |isbn= |pages= 271 |url= |accessdate=}}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Dzole Gergev, Kraste Lyondev, Kraste Malikov and others.jpg|Сбор на войводи: [[Кръсте Льондев]], [[Дзоле Стойчев]], [[Кръсте Маликов]], Петре Костурчето и други, 1908 г. Bitola IMARo cheti during the Young turk revolution.jpg|Обединените битолски чети, сред тях и Петре Костурчето (5)<ref>{{cite journal | last = Трайчевъ | first = Георги | authorlink = Георги Трайчев | coauthors = | year = 1930 | month = Май | title = Спомени от хуриета | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 6 | issue = 26 | pages = 3 - 5 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_3_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Kosta Kosturcheto IMARO cheta.jpg | Четата на Петре Костурчето<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1931 | month = Януарий | title = Четата на Прилепския войвода Петре Костурчето | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 1 | issue = 31 | pages = 9 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_4_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> и Трайко Зойката в Прилеп, 1908 г.<ref>{{Трайчев|260 - 261}}</ref> Milan Matov and Bitola voivodi 1908 IMARO.JPG | [[Милан Матов]] и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. Коста Костурски е четвърти на трети ред.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = Февруарий | title = М. Матовъ и войводите заедно | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 2 | issue = 112 | pages = 7 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Костурчето, Петре}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Куманичево]] h9berl9rqkm4j3hawekjlbawewb2xn3 0 319793 12397854 12346573 2024-10-28T20:48:53Z 85.187.210.85 12397854 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Доц. д-р Джевдет Чакъров |наставка = |портрет = |длъжност = [[Министър на околната среда и водите на България|министър на околната среда и водите]] |мандат_нач = [[18 юли]] [[2007]] |мандат_край = [[27 юли]] [[2009]] |назначен от = [[XL народно събрание]] |президент = |вицепрезидент = |монарх = |министър-председател = [[Сергей Станишев]] |год_мандат_министър-председател = 2005 – 2009 |вице_министър-председател = |губернатор = |генерал-губернатор = |предшестван от = [[Долорес Арсенова]] |наследен от = [[Нона Караджова]] |роден_дата = {{Дата на раждане и години|1960|8|8|1}} |роден_място = [[Асеновград]], [[Народна република България]] |починал_дата = |починал_място = |погребан = |националност = |религия = |родства = |съпруг = |деца = |партия = ПП „[[ДПС]]“ (2001-2024) ПП „[[АПС]]“ (2024- |седалище = |alma mater = |професия = [[медик]] • [[политик]] |подпис = |уебсайт = |бележки = {{Депутат-България|39н=1|40н=1|41н=1|42н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1|48н=1|49н=1|50н=1}} }} '''Доц. д-р Джевдет Ибрям Чакъров''' е български [[лекар]], [[политик]] и съпредседател на [[Движение за права и свободи]] (ДПС), депутат в [[XXXIX народно събрание|XXXIX]], [[XL народно събрание|XL]] и [[XLI народно събрание|XLI]], [[XLII народно събрание|XLII]], [[XLIII народно събрание|XLIII]], [[XLIV народно събрание|XLIV]], [[XLV народно събрание|XLV]], [[XLVI народно събрание|XLVI]], [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание|XLIX]] и [[L народно събрание]] и [[Министър на околната среда и водите на България|министър на околната среда и водите]] в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството]] на [[Сергей Станишев]]. == Биография == === Ранен живот и образование === Джевдет Чакъров е роден на [[8 август]] [[1960]] г. в град [[Асеновград]], област [[Пловдив]], [[България]]. През 1986 г. завършва [[медицина]] в Пловдивския [[Медицински университет - Пловдив|Медицински университет]] и до 1988 г. работи като хирург в болницата в гр. [[Лъки]]. След напускане работа там завършва [[хирург|обща хирургия]] и до 2001 г. е главен асистент в тази област в Медицинския университет<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 407, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 2001 г. получава степен по здравен мениджмънт.<ref>[http://livenews.bg/-16131 Профил: Джевдет Ибрям Чакъров]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – livenews.bg</ref> Владее свободно [[английски език|английски]] и [[руски език]]. === Професионална кариера === Автор е на научни изследвания и публикации в сферата на хирургията, микробиологията, социалната медицина и здравния мениджмънт. Д-р Чакъров продължава да извършва операции в [[Университетската болница „Свети Георги“]] към Медицинския университет в [[Пловдив]]. „Призванието ми е да бъда лекар, свикнал съм хората да ме търсят. Откривам сходството в политиката и в медицината – трябва да изслушваш, да откликваш на болката на другия“, казва д-р Джевдет Чакъров. Чакъров е работил в Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив като главен асистент, преди да влезе в политиката. Има 20 г. стаж като хирург, оперира бял дроб, дебело черво, жлъчка, панкреас. Не е хващал скалпела само когато е бил министър. === Политическа кариера === През 1996 г. е предложен за член на Централното Оперативно бюро на [[ДПС]], през 2001 г. за член, а през 2005 г. за вицепрезидент и член на Бюрото на [[Либерален интернационал|Либералния интернационал]]. Между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. изпълнява длъжността министър на околната среда и водите в кабинета на [[Сергей Станишев]]. След този пост е член на [[Комисията по околната среда и водите]] и в същото врем заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. ==== Начало ==== Джевдет Чакъров става член на ДПС още при създаването на партията. През 1996 година Чакъров е избран за член на Централното оперативно бюро – колективния ръководен орган на ДПС, какъвто е след неколкократно преизбиране. През юни 2001 г. е избран за народен представител от Движение за права и свободи от 8-и многомандатен избирателен район Добрич в XXXIX народно събрание и оттогава е избиран за депутат в четири последователни народни събрания. ==== В парламента ==== Още през първия си мандат като депутат в XXXIX народно събрание Джевдет Чакъров е номиниран от ДПС и е избран за председател на парламентарната комисия по околна среда и води (2001 – 2005). През тези години България води преговори за членство в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. По това време се подготвя и се приема екологично законодателство, което да отговаря на европейските изисквания и транспонира европейските екологични директиви. Като председател на парламентарната комисия по екология д-р Чакъров активно участва в този процес на синхронизация на българското с европейското екологично законодателство и има принос за приемането на редица закони. Той е съвносител на Закона за биологично разнообразие, приет през 2002 година, на законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за тютюна и тютюневите изделия, на два ЗИД на Закона за водите, на ЗИД на Закона за сдруженията за напояване Един от важните закони, които предизвикват особено силен обществен интерес е Законът за [[генетично модифициран организъм]] (ГМО). Джевдет Чакъров отстоява позицията за по-рестриктивни разпоредби както за отглеждането, така и за научните опити с генетично модифицирани култури с цел да се опазят чисти традиционни български земеделски култури. Под негово ръководство парламентарната комисия по околна среда и води постига консенсус между депутатите от всички парламентарни групи – и от управлението и от опозицията за тези текстове, и парламентът приема един рестриктивен по отношение на ГМО закон. ==== Министър ==== От 16 август 2005 г. до 29 юли 2009 година е министър на околната среда и водите в коалиционното правителство на Сергей Станишев. По време на мандата на Чакъров [[Министерство на околната среда и водите на България|Министерството на околната среда и водите]] подготвя Оперативната програма „Околна среда“, която е одобрена от [[Европейска комисия|Европейската комисия]] през ноември 2007 година, след като на 1 януари същата година България става пълноправен член на ЕС. Тя стартира успешно още през март 2008 година. По време на мандата на Чакъров МОСВ подготвя и предложенията за екологични зони, които да се включат в Европейската екологична мрежа [[Натура 2000|„НАТУРА 2000“]]. Като министър Чакъров поставя на вниманието на правителството и на лидерите на партиите от управляващата коалиция въпроса за неоправдано ниското концесионно възнаграждение, определено в договора за концесия на едно от най-богатите находища на злато в България – в [[Челопеч]]. Чакъров изразява позицията, че държавата е ощетена и не е защитен българският национален интерес. Като министър на екологията той не одобрява доклада за оценка за въздействие върху околната среда, с който концесионерът – канадската компания „Дънди прешъс металс“ иска разширение на добива и производството. Компетентното относно концесионния договор Министерство на икономиката и енергетиката, включваща депутати от трите партии от управляващата коалиция, почва преговори с концесионера за увеличение на концесионното възнаграждение и в резултат през март 2008 година е постигнато споразумение за увеличение на концесионното възнаграждение близо 10 пъти. Чакъров предприема и действия за изграждане на реална и ефективна система за разделно събиране и рециклиране на отпадъци. Той настоява фирмите за оползотворяване на различните видове отпадъци да направят поетапни инвестиции и да изградят реална система за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците в страната. През 2006 Чакъров отказва да подпише заповеди на голяма част от фирмите, че са изпълнили целите си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки в резултат на което фирмите-членове на тези организации трябва да платят на държавата пълнен размер на дължимата от тях продуктова такса. Над 800 компании, членове на съответните оползотворяващи организации подават жалби срещу заповедта на министъра. Чакъров инициира преговори с всички организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки и в резултат през май 2006 година се стига до изработване на меморандум за постигане на националните цели за оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки за тригодишен период до края на 2008 година. Меморандумът е подписан от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров и от представители на ръководствата на петте организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки. ==== В опозиция ==== След парламентарните избори през 2009 година Чакъров е избран за депутат от ДПС в XLI народно събрание от 2-ри многомандатен избирателен район, [[Бургас]]. Става заместник-председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондовете и член на парламентарната комисия по околна среда и води. През 2011 година като депутат от парламентарната комисия по околна среда и води Чакъров е един от първите, които повдигат темата за рисковете от либерализиране на Закона за ГМО, какъвто проектозакон е внесен в парламента след одобрението му от правителството на [[ГЕРБ]] по предложение на МОСВ. Между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за ГМО Чакъров внася предложения с цел запазване на рестриктивния режим на действащия Закон за ГМО, приет през 2005 година. В крайна сметка правителството отстъпва пред силния обществен натиск и текстовете за либерализиране на режима за ГМО отпадат. Чакъров е и един от основните критици на Националната стратегия за водния сектор, подготвена от МОСВ, одобрена от правителството на ГЕРБ и приета от мнозинството в XLI народно събрание в края на 2012 година. Чакъров се противопоставя на текстове, предвиждащи калкулирането на инвестиционните разходи в цената на водната услуга, което ще доведе до много сериозно нейно увеличение. Той настоява да се запазят механизмите за социална поносимост на цената на водната услуга. ==== Отново депутат ==== След предсрочните парламентарни избори през май 2013 година Джевдет Чакъров отново е избран за депутат в XLII народно събрание от 17-и многомандатен избирателен район Пловдив окръг. Ръководител е на парламентарната делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), заместник-председател е на парламентарната комисия по околна среда и води и член на парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Той е съвносител на ЗИД на Закона за водите, чиято цел е да се реши проблемът с ДДС, което трябва да плащат общините при изпълнението на проекти за изграждане на водна инфраструктура. === Международна дейност === Като млад политик Чакъров минава през школата на сериозни политически обучения по линия на [[Либералния интернационал]]. През 1998 година той е на обучение в Хамбург, Германия, организирано от фондация „[[Фридрих Науман]]“. През 1999 година е на политическо обучение в Лондон, част от което включва едномесечно участие в предизборната кампания за изборите за европейски парламент на либералната партия във Великобритания. Тогава Чакъров обикаля с настоящия лидер на Европейската либерална партия (АЛДЕ) Греъм Уотсън и неговия екип избирателния район, от който сър Уотсън е избран за член на Европейския парламент. През 2001 година Чакъров представя изащитава кандидатурата на ДПС за пълноправно членство в Европейската либерална партия на нейни официални форуми в [[Любляна]] и [[Брюксел]]. През 2002 година той представя и защитава кандидатурата на ДПС за наблюдател в Либералния интернационал (ЛИ) по време на Изпълнителен комитет на организацията в Гибралтар. През 2003 година Чакъров представя и защитава кандидатурата на ДПС за пълноправен член в ЛИ по време на конгреса на организацията в [[Дакар]], [[Сенегал]], на който ДПС получава пълноправно членство. През месец май 2005 г. Джевдет Чакъров е избран за Вицепрезидент и член на Бюрото на Либералния интернационал. През ноември 2010 година той е избран от ръководството на ЛИ да изрази подкрепа за кандидат за президент либерала А. Куатара (Alassane Dramane Quattare) в [[Кот д'Ивоар]] (Бряг на слоновата кост) на предстоящия втори тур на президентските избори в африканската държава. През март 2011 година е гост в Скопие на Четвъртия конгрес на Либерално-демократическата партия (ЛДП) на Македония с лидер [[Йован Манасиевски]], за да изрази подкрепата на ЛИ за партията на предстоящите тогава в Македония предсрочни парламентарни избори. През ноември 2011 година той води мисия в Централна Азия с цел разширяване на политическото присъствие на либералите в този регион. През октомври 2013 година Чакъров е на посещение в [[Киев]], [[Украйна]], където има срещи с ръководствата и активисти на двете либерални партии – Украйна на бъдещето и Европейско бъдеще за Украйна. През декември 2013 година Чакъров е изпратен да представлява Либералния интернационал на първия конгрес на новоучредената в Молдова Либерално-реформистка партия, която има сред своите членове много действащи парламентаристи, които подкрепят проевропейския дневен ред за Молдова. Чакъров е поканен да говори първи след президента на партията. == Семейство == Джевдет Чакъров е семеен, с 2 деца. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://d-chakarov.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140203075338/http://www.d-chakarov.com/ |date=2014-02-03 }} * [http://news.ibox.bg/news/id_1427232861 news.ibox.bg] * [http://www.agro.bg/article14354.html www.agro.bg] * [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=573404 www.trud.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304121912/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=573404 |date=2016-03-04 }} * [http://www.dps.bg/news/analysis-comments/1842/dzhevdet-chakarov--vodnata-strategiya-osvobozhdava-tsenata-na-vodata--koeto-oznachava-povishavane-tsenata-na-uslugata.aspx www.dps.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140118043559/http://dps.bg/news/analysis-comments/1842/dzhevdet-chakarov--vodnata-strategiya-osvobozhdava-tsenata-na-vodata--koeto-oznachava-povishavane-tsenata-na-uslugata.aspx |date=2014-01-18 }} * [http://www.mediapool.bg/parlamentat-otvori-vodniya-sektor-za-reformi-i-poskapvane-na-tsenite-news199814.html www.mediapool.bg] * [http://www.kmeta.bg/razdelnoto-sabirane-na-smetta-misiya-nevazmojna-17782.html www.kmeta.bg]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{пост списък|Министър на околната среда и водите на България|9}} {{Кабинет на Сергей Станишев}} {{Портал|Биографии|Медицина|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Чакъров, Джевдет}} [[Категория:Министри на околната среда и водите на България]] [[Категория:Членове на ДПС]] [[Категория:Българи от турски произход]] [[Категория:Родени в Асеновград]] kgr2qlkt4454o2s95rppdu6uaajsz8w 0 319797 12397423 12324224 2024-10-28T12:20:31Z Makenzis 216345 12397423 wikitext text/x-wiki {{обработка|правилни транскрипции на името на отбора и на останалите исландски имена}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Исландия}} Стяртнан | герб = Stjarnan Logo.png | оригинално име = Ungmennafélagið Stjarnan | прозвище = | основан = {{Роден|30|11|1960|1}} | разформирован = | стадион = „[[Стьорнювьолюр]]“ | капацитет = 1000 | собственик = | президент = {{флаг|Исландия}} [[Саймюндюр Фридьоунсон]] | старши треньор = {{флаг|Исландия}} [[Рунар Паутл Сигмюндсон]] | първенство = [[Урвалсдейлд]] | сезон = 2024 | място = '''4 – o''' | спонсор = | екипировка = | уебсайт = [http://stjarnan.is Официален сайт] | pattern_la1= _whiteshoulders|pattern_b1= _whiteshoulders|pattern_ra1= _whiteshoulders | leftarm1=0000FF|body1=0000FF|rightarm1=0000FF|shorts1=FFFFFF|socks1=0000FF | pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2= | leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF|socks2=FFFFFF }} [[Файл:Laugardalsvollur 6.jpg|260px|мини|дясно|Националният стадион „[[Лаугардалсвьолур]]“, на който отборът играе домакинския си мач от ЛЕ с италианския [[ФК Интер|Интер]] (20 август 2014)]] '''Унгменафелайид Стяртнан'''<ref group="бел.">''stjarnan'' е определената форма на исландското съществително име ''stjarna'', означаващо „звезда“. Съчетанието <rn> се изговаря „ртн“ в исландския език; така се предава то и на български ([[s:Наредба № 6|Наредба № 6]]).</ref> ({{lang|is|Ungmennafélagið Stjarnan}}, {{IPA|[ˈuŋkmɛnːaˌfjɛːlaijɪθ ˈstjartnan]}}) е исландски спортен клуб от [[Гардабайр]], известен най-вече с футболния си отбор, който играе в [[Пепсидейлд карла]], най-високото ниво на исландския футбол. Там е от [[2008]] г., след повече от десетгодишно прекъсване. Момчетата от Стяртнан добиват голяма световна популярност с артистичните си ликувания след отбелязан гол,<ref>[http://news.sky.com/skynews/Home/Strange-News/Iceland-Football-Team-Become-Internet-Sensation-After-Catch-A-Fish-Goal-Celebration/Article/201007415671760?lpos=Strange_News_First_Home_Page_Feature_Teaser_Region_0&lid=ARTICLE_15671760_Iceland_Football_Team_Become_Internet_Sensation_After_Catch-A-Fish_Goal_Celebration Is This The Best Goal Celebration Ever?]</ref> имитирайки риболов, раждане, [[Джон Рамбо|Рамбо]] и др. == Успехи == * [[Урвалсдейлд]]: (Висша лига) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 2014 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион''' (1): 2016 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист''' (2): 2013, 2023 * '''[[Пепсидейлд карла]]''' (Първа дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 1989 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място''' (4): 1993, 1995, 1999, 2008 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 2018 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (2): 2012, 2013 * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (2): 2015, 2019 == Известни футболисти == * {{Флагче|Исландия|Исландия}} [[Артноур Гудьонсен]] == Бележки == <references group="бел."/> == Външни препратки == * [http://stjarnan.is Официален сайт] * [http://www.youtube.com/watch?v=NHpAYlas7lA Компилация с някои от изпълнинията на футболистите] * [http://www.ksi.is/ Футболна асоциация на Исландия] * [http://www.icelandfootball.net/ Сайт на исландския футбол] * [http://www.thefinalball.com/equipa.php?id=8761&epoca_id=145 Профил на thefinalball.com] * [http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=15 Профил на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180605080028/http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=15 |date=2018-06-05 }} * [http://rus.worldfootball.net/teams/umf-stjarnan/1/ Профил на worldfootball.net] * [http://www.transfermarkt.com/umf-stjarnan-gardabaer/startseite/verein/21875/saison_id/2016 Профил на transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.stjarnan-gardabaer.2016-2017.5780..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [http://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Iceland/%C3%9Arvalsdeild-2016/team_info_overall/2408_UMF_Stjarnan Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/iceland/ungmennafelagid-stjarnan-gardabaer/2408/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/7684/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.icelandfootball.net/stjarnan-garethabaeligr.html Статистика] == Източници == <references /> {{Урвалсдейлд}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Стяртнан]] [[Категория:Основани в Исландия през 1960 година]] tauk4jg47onxnju6xh1fjouzuf6020e 12397724 12397423 2024-10-28T18:35:49Z Ted Masters 210248 12397724 wikitext text/x-wiki {{обработка|правилни транскрипции на името на отбора и на останалите исландски имена}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Исландия}} Стяртнан | герб = Stjarnan Logo.png | оригинално име = Ungmennafélagið Stjarnan | прозвище = | основан = {{Роден|30|11|1960|1}} | разформирован = | стадион = „[[Стьорнювьолюр]]“ | капацитет = 1000 | собственик = | президент = {{флаг|Исландия}} [[Саймюндюр Фридьоунсон]] | старши треньор = {{флаг|Исландия}} [[Рунар Паутл Сигмюндсон]] | първенство = [[Урвалсдейлд]] | сезон = 2024 | място = '''4-тo''' | спонсор = | екипировка = | уебсайт = [http://stjarnan.is Официален сайт] | pattern_la1= _whiteshoulders|pattern_b1= _whiteshoulders|pattern_ra1= _whiteshoulders | leftarm1=0000FF|body1=0000FF|rightarm1=0000FF|shorts1=FFFFFF|socks1=0000FF | pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2= | leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF|socks2=FFFFFF }} [[Файл:Laugardalsvollur 6.jpg|260px|мини|дясно|Националният стадион „[[Лаугардалсвьолур]]“, на който отборът играе домакинския си мач от ЛЕ с италианския [[ФК Интер|Интер]] (20 август 2014)]] '''Унгменафелайид Стяртнан'''<ref group="бел.">''stjarnan'' е определената форма на исландското съществително име ''stjarna'', означаващо „звезда“. Съчетанието <rn> се изговаря „ртн“ в исландския език; така се предава то и на български ([[s:Наредба № 6|Наредба № 6]]).</ref> ({{lang|is|Ungmennafélagið Stjarnan}}, {{IPA|[ˈuŋkmɛnːaˌfjɛːlaijɪθ ˈstjartnan]}}) е исландски спортен клуб от [[Гардабайр]], известен най-вече с футболния си отбор, който играе в [[Пепсидейлд карла]], най-високото ниво на исландския футбол. Там е от [[2008]] г., след повече от десетгодишно прекъсване. Момчетата от Стяртнан добиват голяма световна популярност с артистичните си ликувания след отбелязан гол,<ref>[http://news.sky.com/skynews/Home/Strange-News/Iceland-Football-Team-Become-Internet-Sensation-After-Catch-A-Fish-Goal-Celebration/Article/201007415671760?lpos=Strange_News_First_Home_Page_Feature_Teaser_Region_0&lid=ARTICLE_15671760_Iceland_Football_Team_Become_Internet_Sensation_After_Catch-A-Fish_Goal_Celebration Is This The Best Goal Celebration Ever?]</ref> имитирайки риболов, раждане, [[Джон Рамбо|Рамбо]] и др. == Успехи == * [[Урвалсдейлд]]: (Висша лига) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 2014 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион''' (1): 2016 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист''' (2): 2013, 2023 * '''[[Пепсидейлд карла]]''' (Първа дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 1989 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място''' (4): 1993, 1995, 1999, 2008 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 2018 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (2): 2012, 2013 * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (2): 2015, 2019 == Известни футболисти == * {{Флагче|Исландия|Исландия}} [[Артноур Гудьонсен]] == Бележки == <references group="бел."/> == Външни препратки == * [http://stjarnan.is Официален сайт] * [http://www.youtube.com/watch?v=NHpAYlas7lA Компилация с някои от изпълнинията на футболистите] * [http://www.ksi.is/ Футболна асоциация на Исландия] * [http://www.icelandfootball.net/ Сайт на исландския футбол] * [http://www.thefinalball.com/equipa.php?id=8761&epoca_id=145 Профил на thefinalball.com] * [http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=15 Профил на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180605080028/http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=15 |date=2018-06-05 }} * [http://rus.worldfootball.net/teams/umf-stjarnan/1/ Профил на worldfootball.net] * [http://www.transfermarkt.com/umf-stjarnan-gardabaer/startseite/verein/21875/saison_id/2016 Профил на transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.stjarnan-gardabaer.2016-2017.5780..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [http://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Iceland/%C3%9Arvalsdeild-2016/team_info_overall/2408_UMF_Stjarnan Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/iceland/ungmennafelagid-stjarnan-gardabaer/2408/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/7684/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.icelandfootball.net/stjarnan-garethabaeligr.html Статистика] == Източници == <references /> {{Урвалсдейлд}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Стяртнан]] [[Категория:Основани в Исландия през 1960 година]] jf30s6x1uzncb9w1f3o5io4sm1h7gsv 0 320243 12397543 12301029 2024-10-28T14:38:23Z Мико 4542 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] → [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 12397543 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име= Нейчо Неев | портрет= | описание= български политик | роден-място=село [[Присадец]], [[Свиленградско]], [[Народна република България]] | починал-място= | още= {{Депутат-България|36н=1}} }} '''Нейчо Христов Неев''' е български политик от [[СДС]]. == Биография == Роден е на 9 февруари 1948 г. в село [[Присадец]], [[Свиленградско]]. През 1974 г. завършва [[Технически университет (София)|ВМЕИ „В. И. Ленин“]], а след това до 1979 г. работи в електроснабдяване в [[Шумен]] и [[Търговище]]. От 1980 до 1989 г. е главен енергетик на СК „[[Кремиковци]]“.<ref name=":0">Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 363, ISBN 954-528-790-X</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://agentibg.com/index.php/bg/2014-03-06-09-57-41/280-2015-07-27-18-56-05|заглавие=Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Нейчо Христов Неев|труд=agentibg.com|достъп_дата=25 февруари 2023}}</ref> Член е на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Сътрудник на [[Държавна сигурност]] от 1978 г. с псевдоним „ИВА“, съдържател на явочна квартира, използвана по линия на [[Висше училище|ВУЗ]] (по това време в Шумен има филиал на Софийския университет). Снет от оперативен отчет през 1990 г. Досието му е унищожено с протокол през май 1990 г. по време на тайното прочистване на архивите от ген. [[Атанас Семерджиев]]. Разсекретен на 4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.<ref name=":1" /> През 1989 г. става член на [[Клуб за гласност и демокрация|Клуба за гласност и демокрация]]. Между 1990 и 1993 г. е член на Координационния съвет на [[СДС]]. В 1992 г. става депутат в [[XXXVI народно събрание]] от листата на СДС в Шумен, като изборът му не е директен, а влиза в парламента на мястото на [[Яни Милчаков]] с решение на [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] от 21 септември 1992 г. По това време е член на Федерация на клубовете за гласност и демокрация.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> В парламента е три месеца, от 21 септември до 30 декември 1992 г., когато след свалянето на [[Правителство на Филип Димитров|правителството на Филип Димитров]] е избран (след отказ на [[Александър Александров (политик)|Александър Александров]] в последния момент) за заместник-председател на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и министър на транспорта в съставеното с мандата на [[Движение за права и свободи|ДПС]] [[правителство на Любен Беров]].<ref name=":1" /><ref name=":2" /> На поста вицепремиер и министър, избран в самия край на 1992 г., се задържа до септември 1993 г. За освобождаването му не са посочени причини. След това заема отново мястото си в Парламента.<ref name=":1" /> След 1995 г. си създава частен бизнес.<ref>Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/ Изд. на МО, 1999, с. 318</ref> През 1999 г. е арестуван като обвиняем по делото за нарушаване на [[Ембарго над Съюзна република Югославия|югоембаргото]], наложено през 1992 г. срещу Югославия. Става и подсъдим, но по-късно делото срещу него е прекратено.<ref name=":1" /> Неев е известен с крилатата фраза „''Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер''“.<ref name=":1" /><ref>[http://www.malkiobyavi.com/pro/pic-news/print.php?newsid=428 www.malkiobyavi.com]</ref> Впоследствие той отрича да ѝ е автор.<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/novini/article/7167358|title=в. „24 часа“|last=Ковачев|first=Пенчо|date=24.11.2018|work=По-добре човек-оркестър, отколкото самотна цигулка|accessdate=15.08.2020}}</ref> Твърди, че е бил подготвен за министър, защото следял развитието на държавата още от 9-годишен. Поставя висока оценка на дейността си: „Преди да стана министър, всеки месец се блъскаха влакове. За 30 декември пишеше, че влаковете спират. Аз дойдох в 17 часа и на другия ден те тръгнаха. Режим се готвеше и изведнъж светна. Това, което съм свършил за 24 часа между 30 и 31 декември, някои министри през целия си мандат не са го направили“.<ref name=":2" /> == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[министър на транспорта]]|[[30 декември]] [[1992]]|[[23 юни]] [[1993]]|[[Александър Александров (политик)|Александър Александров]]|[[Кирил Ерменков]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Неев, Нейчо}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет – София]] [[Категория:Родени в област Хасково]] 5gtp3tt0y0j98zwhzv4mr6hss3feyx9 0 320309 12397845 12170911 2024-10-28T20:34:36Z 83.222.163.105 12397845 wikitext text/x-wiki '''Етатизмът''' ({{lang|fr|étatisme}}, от ''ètat'' – държава) е разбирането, че държавата трябва да контролира (в някаква степен) [[икономика]]та или [[социална политика|социалната политика]], или и двете.<ref>{{икона|en}} Levy, Jonah D (2006). ''The State After Statism: New State Activities in the Age of Liberalization''. Cambridge, MA: Harvard University Press. стр. 469. ISBN 978-0-674-02276-8</ref> Той може да се отнася до следните [[Дефиниция|определения]]: * [[политика|Политическо]] движение или [[доктрина]], според която държавата трябва да се намесва директно, по повече или по-малко силов начин, в [[икономика|икономическия]] и социалния живот; * Упражняването на държавна власт и увеличаване на полето ѝ за интервенция върху [[общество]]то; * Способите, чрез които държавата упражнява и поддържа [[монопол]], в една или друга степен, върху различните сектори: [[Първичен икономически сектор|икономическия]] ([[предприятие|предприятия]], контролирани директно или индиректно от държавата), социалния, [[здравеопазване|медико]]-социалния, [[култура|културния, религиозния]] и [[медия|медийния]] (държавна [[телевизия]]). == Съвременно приложение == Етатизмът е доктрина и форма на социално и икономическо устройство, според което държавата трябва да бъде ядрото и главната структура, която да направлява всички социални и икономически дейности. Етатизмът може да се ползва с различни значения, в зависимост от [[закон]]ността или незаконността, която [[индивид]]ите съзират в действията, монополизацията и институциите на държавата – той представлява форма на политическа власт, упражнявана по авторитарен начин от държавата, която може да бъде наречена етатист. Към тази власт има най-силен стремеж в [[демокрация|демократичните]] държави, това обяснява от части, желанията и разочарованията, които етатизмът може да породи, като се има предвид различните лични [[интерес]]и, съставляващи целостта на [[общество]]то. Сред съвременните идеологии, противници на етатизма, са [[либерализъм|либерализмът]], [[либертарианство]]то, [[минархизъм|минархизмът]], [[анархизъм|анархизмът]], [[капитализъм|капитализмът]] и някои представители на [[комунизъм|комунизма]], като причините за тази им (на комунистите) опозиция се корени в различните им цели и средства за постигането му. [[Икономически интервенционализъм|Интервенционализмът]] на държавата показва средствата, използвани от нея, за да оправдае интервенците си. Намесата на държавата може да засегне, директно или индиректно, всеки сектор, в който открие причина за действията си, било то икономическия или социалния. [[Лудвиг фон Мизес]], [[австрийска икономическа школа|австрийски икономист]], описва етатизма като пълно подчиняване на индивида на държавата, която му налага контрол, ограничаващ личната му [[свобода]] на действие. Търсейки начин да промени живота на индивида, етатизмът се стреми да замести личната инициатива със социален апарат, който да разполага с изцяло с нея. == Етатистки доктрини и практики == === Етатистки доктрини === Всички доктрини, съотносими с етатизма, имат една обща планировъчна и вмешателска визия за функцията на държавата. Тези форми могат да бъдат разграничени една от друга, но в основата си са сходни на полутоталитарните държави от всички епохи. Имплицитните и експлицитни прояви на етатизма могат да бъдат от всякакво естество: идеологическо и културно; контрол върху средствата за [[производство]], контрол и [[централизация]] на основните икономически дейности, държавен монопол. Основанията за съществуването на тази доктрина имат различен произход: * неравностойните условия на живот в обществото; * неравномерното разпределение на [[богатство|богатствата]]; * социалната и икономическа несигурност; * негативното отношение към социалната и икономическа свобода; * желанието да се подчини обществото на политическата власт на държавата; * желанието да се използва държавна власт за защита на лични интереси; * желанието да се превърне държавата в морален надзирател на всички граждани. === Етатистки практики === На практика действията на държавата могат да се простират в различни сфери: * икономическа (държавен монопол, [[Планова икономика|централно планиране]], [[протекционизъм]], [[финанси|финансов]] и [[валута|валутен]] интеревенционализъм...) * институционална и конституционална (централизъм или [[унитарна държава]], режим на смесване на властите, планирана демокрация) * в социалния и [[Фискална политика|фискален]] сектор * [[Публична администрация|административна]], регламентарна, [[Юрисдикция|юрисдическа]] (вж. [[Законодателна власт|Законодателна]] [[инфлация]]) * [[геополитика]] или международна политика (от типа: [[суверенизъм]], [[национализъм]], [[унилатерализъм]] * от [[религия|религиозно]], [[идеология|идеологическо]], [[морал]]но естество или чрез официално учение ([[теокрация]]; идеология на властващите). == Тоталитарни държави на XX век == Всички съществуващи или съществували тоталитарни държави развиват етатистката доктрина до нейния краен предел, развращавайки и обсебвайки човешкото [[съзнание]] чрез [[пропаганда]]. Волята на една партия или на един човек стои над волята на всички, над волята на народа. Идеята, че държавата е единственият израз на волята на масите, създава от тази държава тоталитарен режим. През [[XX век]] основните тоталитарни режими са [[нацизъм|нацизмът]] на [[Хитлер]], [[фашизъм|фашизмът]] на [[Бенито Мусолини|Мусолини]] и [[комунизъм|комунизмът]] на [[Сталин]]. == Източници == <references/> {{Превод от 2|fr|Étatisme|en|Statism|56856861|542055759}} == Библиография == * [[Михаил Бакунин]], „[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Държавност и анархия]“, изд. „Изток-Запад“, 2011 == Вижте също == * [[Антиетатизъм]] * [[Върховенство на закона]] * [[Държавен капитализъм]] * [[Икономически интервенционализъм|Интервенционализъм]] * [[Кемализъм]] * [[Легизъм]] * [[Либертарианство]] * [[Национализация]] * [[Тоталитаризъм]] * [[Планова икономика]] * [[Популизъм]] [[Категория:Етатизъм| ]] 18va1tp4ul56sr945g5n8bhjoq8icyi 0 320408 12397535 11003744 2024-10-28T14:33:43Z MoesianLion 343962 12397535 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Арджеш | име-оригинал = Argeș | картинка = Arges.Mihailesti-Cornetu.jpg | картинка-описание = Река Арджеш край [[Михъйлещ]] | местоположение = {{флагче с име|Румъния}}<br>[[Арджеш (окръг)|Арджеш]],<br>[[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]],<br>[[Гюргево (окръг)|Гюргево]],<br>[[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]] | дължина = 350 | басейн = 12 550 | отток = 73 | начало-място = [[Фъгърашки планини]] | начало-гео-ширина = 45.4319 | начало-гео-дължина = 24.6151 | начало-височина = 804 | устие-място = [[Дунав]] | устие-гео-ширина = 44.0592 | устие-гео-дължина = 26.6180 | устие-височина = 11 | устие-ширина = | път = [[Дунав]] → [[Черно море]] | карта = Румъния | карта-описание = Местоположение в Румъния }} '''Арджеш''' ({{lang|ro|Argeș}}; {{lang|hu|Argyas}}) е река в [[Румъния]] (окръзи [[Арджеш (окръг)|Арджеш]], [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]], [[Гюргево (окръг)|Гюргево]] и [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]), ляв приток на [[Дунав]]. Дължина 350 km. Площ на водосборния басейн 12 550 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article069158.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ардеш (река), т. 2, стр. 184]</ref> Река Ардеш се образува на 804 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Була (лява съставяща) и Капра (дясна съставяща), водещи началото си от най-високите части на планината [[Фъгърашки планини|Фъгъраш]] (част от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]). Устията на двете съставящи я реки представляват „двете опашки“ на горемия язовир Видрару, преградната стена на който е изградена на 10 km по-надолу, при село Арефу, окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]. След изтичането си от язовира Арджеж тече на юг в дълбока и тясна планинска долина и бързо течение. При град [[Куртя де Арджеш]] излиза от планината, завива на югоизток (тази посока следва до устието си) и тече през хълмиста местност, като долината ѝ се разширява, а течението – успокоява. След град [[Питещ]] пресича средната част на обширната [[Долнодунавска равнина]], където течението ѝ става бавно и спокойно, а долината широка и плитка, в която Арджеш силно меандрира. В този участък реката преминава на 10 km югозападно от столицата [[Букурещ]]. Влива се отляво в река Дунав, при нейния 432 km, на 11 m н.в., на 2 km югозападно от град [[Олтеница]], срещу българския град [[Тутракан]].<ref name="bse"/> На югозапад, запад и север водосборният басейн на Арджеш граничи с водосборните басейни на реките [[Ведя]], [[Олт]] и други по-малки леви притоци на [[Дунав]], а на североизток и изток – с водосборните басейни на реките [[Яломица]] и Мостищя (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 12 550 km² (1,54% от водосборния басейн на Дунав). Основни притоци: * '''леви''' – Вълсан (79 km, 348 km²), Риу Доамней (107 km, 1836 km²), Сабар (174 km, 1346 km²), [[Дъмбовица]] (237 km, 2837 km²); * '''десни''' – [[Няжлов (река)|Няжлов]] (188 km, 3719 km²). Река Арджеш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта, а през лятото често явления са внезапните епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, предизвикващи големи наводнения.<ref name="bse"/> В миналото, преди изграждането на жп линиите в тази част на Румъния надолу по течението ѝ от планината се е транспортирал необработен дървен материал за дървообработващите предприятия в южната част на страната. В средното и долното ѝ течение част от водите ѝ се използват за напояване, като за тази цел освен големия язовир Видрару са построени и множество по-малки, които освен това регулират и оттокът ѝ. По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: [[Куртя де Арджеш]] (историческата столица на Румъния) и [[Питещ]] (окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]), [[Гъещ]] (окръг [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]]), [[Олтеница]] (окръг [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]).<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Румъния]] == Източници == <references /> {{Река Дунав}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Реки в Румъния]] [[Категория:Притоци на Дунав]] [[Категория:Окръг Арджеш]] ie3w454gnuib0mplbaa8i1yf910qg9r 12397546 12397535 2024-10-28T14:39:16Z MoesianLion 343962 Добавен шаблон. 12397546 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Арджеш | име-оригинал = Argeș | картинка = Arges.Mihailesti-Cornetu.jpg | картинка-описание = Река Арджеш край [[Михъйлещ]] | местоположение = {{флагче с име|Румъния}}<br>[[Арджеш (окръг)|Арджеш]],<br>[[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]],<br>[[Гюргево (окръг)|Гюргево]],<br>[[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]] | дължина = 350 | басейн = 12 550 | отток = 73 | начало-място = [[Фъгърашки планини]] | начало-гео-ширина = 45.4319 | начало-гео-дължина = 24.6151 | начало-височина = 804 | устие-място = [[Дунав]] | устие-гео-ширина = 44.0592 | устие-гео-дължина = 26.6180 | устие-височина = 11 | устие-ширина = | път = [[Дунав]] → [[Черно море]] | карта = Румъния | карта-описание = Местоположение в Румъния }} {{Разграничение|Ардеш}} '''Арджеш''' ({{lang|ro|Argeș}}; {{lang|hu|Argyas}}) е река в [[Румъния]] (окръзи [[Арджеш (окръг)|Арджеш]], [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]], [[Гюргево (окръг)|Гюргево]] и [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]), ляв приток на [[Дунав]]. Дължина 350 km. Площ на водосборния басейн 12 550 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article069158.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ардеш (река), т. 2, стр. 184]</ref> Река Ардеш се образува на 804 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Була (лява съставяща) и Капра (дясна съставяща), водещи началото си от най-високите части на планината [[Фъгърашки планини|Фъгъраш]] (част от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]). Устията на двете съставящи я реки представляват „двете опашки“ на горемия язовир Видрару, преградната стена на който е изградена на 10 km по-надолу, при село Арефу, окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]. След изтичането си от язовира Арджеж тече на юг в дълбока и тясна планинска долина и бързо течение. При град [[Куртя де Арджеш]] излиза от планината, завива на югоизток (тази посока следва до устието си) и тече през хълмиста местност, като долината ѝ се разширява, а течението – успокоява. След град [[Питещ]] пресича средната част на обширната [[Долнодунавска равнина]], където течението ѝ става бавно и спокойно, а долината широка и плитка, в която Арджеш силно меандрира. В този участък реката преминава на 10 km югозападно от столицата [[Букурещ]]. Влива се отляво в река Дунав, при нейния 432 km, на 11 m н.в., на 2 km югозападно от град [[Олтеница]], срещу българския град [[Тутракан]].<ref name="bse"/> На югозапад, запад и север водосборният басейн на Арджеш граничи с водосборните басейни на реките [[Ведя]], [[Олт]] и други по-малки леви притоци на [[Дунав]], а на североизток и изток – с водосборните басейни на реките [[Яломица]] и Мостищя (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 12 550 km² (1,54% от водосборния басейн на Дунав). Основни притоци: * '''леви''' – Вълсан (79 km, 348 km²), Риу Доамней (107 km, 1836 km²), Сабар (174 km, 1346 km²), [[Дъмбовица]] (237 km, 2837 km²); * '''десни''' – [[Няжлов (река)|Няжлов]] (188 km, 3719 km²). Река Арджеш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта, а през лятото често явления са внезапните епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, предизвикващи големи наводнения.<ref name="bse"/> В миналото, преди изграждането на жп линиите в тази част на Румъния надолу по течението ѝ от планината се е транспортирал необработен дървен материал за дървообработващите предприятия в южната част на страната. В средното и долното ѝ течение част от водите ѝ се използват за напояване, като за тази цел освен големия язовир Видрару са построени и множество по-малки, които освен това регулират и оттокът ѝ. По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: [[Куртя де Арджеш]] (историческата столица на Румъния) и [[Питещ]] (окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]), [[Гъещ]] (окръг [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]]), [[Олтеница]] (окръг [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]).<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Румъния]] == Източници == <references /> {{Река Дунав}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Реки в Румъния]] [[Категория:Притоци на Дунав]] [[Категория:Окръг Арджеш]] k1bzv71k2hz4xu93bzqa8zxo44r51g7 12397548 12397546 2024-10-28T14:40:07Z MoesianLion 343962 12397548 wikitext text/x-wiki {{Разграничение|Ардеш}} {{Река | име = Арджеш | име-оригинал = Argeș | картинка = Arges.Mihailesti-Cornetu.jpg | картинка-описание = Река Арджеш край [[Михъйлещ]] | местоположение = {{флагче с име|Румъния}}<br>[[Арджеш (окръг)|Арджеш]],<br>[[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]],<br>[[Гюргево (окръг)|Гюргево]],<br>[[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]] | дължина = 350 | басейн = 12 550 | отток = 73 | начало-място = [[Фъгърашки планини]] | начало-гео-ширина = 45.4319 | начало-гео-дължина = 24.6151 | начало-височина = 804 | устие-място = [[Дунав]] | устие-гео-ширина = 44.0592 | устие-гео-дължина = 26.6180 | устие-височина = 11 | устие-ширина = | път = [[Дунав]] → [[Черно море]] | карта = Румъния | карта-описание = Местоположение в Румъния }} '''Арджеш''' ({{lang|ro|Argeș}}; {{lang|hu|Argyas}}) е река в [[Румъния]] (окръзи [[Арджеш (окръг)|Арджеш]], [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]], [[Гюргево (окръг)|Гюргево]] и [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]), ляв приток на [[Дунав]]. Дължина 350 km. Площ на водосборния басейн 12 550 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article069158.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ардеш (река), т. 2, стр. 184]</ref> Река Ардеш се образува на 804 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Була (лява съставяща) и Капра (дясна съставяща), водещи началото си от най-високите части на планината [[Фъгърашки планини|Фъгъраш]] (част от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]). Устията на двете съставящи я реки представляват „двете опашки“ на горемия язовир Видрару, преградната стена на който е изградена на 10 km по-надолу, при село Арефу, окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]. След изтичането си от язовира Арджеж тече на юг в дълбока и тясна планинска долина и бързо течение. При град [[Куртя де Арджеш]] излиза от планината, завива на югоизток (тази посока следва до устието си) и тече през хълмиста местност, като долината ѝ се разширява, а течението – успокоява. След град [[Питещ]] пресича средната част на обширната [[Долнодунавска равнина]], където течението ѝ става бавно и спокойно, а долината широка и плитка, в която Арджеш силно меандрира. В този участък реката преминава на 10 km югозападно от столицата [[Букурещ]]. Влива се отляво в река Дунав, при нейния 432 km, на 11 m н.в., на 2 km югозападно от град [[Олтеница]], срещу българския град [[Тутракан]].<ref name="bse"/> На югозапад, запад и север водосборният басейн на Арджеш граничи с водосборните басейни на реките [[Ведя]], [[Олт]] и други по-малки леви притоци на [[Дунав]], а на североизток и изток – с водосборните басейни на реките [[Яломица]] и Мостищя (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 12 550 km² (1,54% от водосборния басейн на Дунав). Основни притоци: * '''леви''' – Вълсан (79 km, 348 km²), Риу Доамней (107 km, 1836 km²), Сабар (174 km, 1346 km²), [[Дъмбовица]] (237 km, 2837 km²); * '''десни''' – [[Няжлов (река)|Няжлов]] (188 km, 3719 km²). Река Арджеш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта, а през лятото често явления са внезапните епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, предизвикващи големи наводнения.<ref name="bse"/> В миналото, преди изграждането на жп линиите в тази част на Румъния надолу по течението ѝ от планината се е транспортирал необработен дървен материал за дървообработващите предприятия в южната част на страната. В средното и долното ѝ течение част от водите ѝ се използват за напояване, като за тази цел освен големия язовир Видрару са построени и множество по-малки, които освен това регулират и оттокът ѝ. По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: [[Куртя де Арджеш]] (историческата столица на Румъния) и [[Питещ]] (окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]), [[Гъещ]] (окръг [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]]), [[Олтеница]] (окръг [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]).<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Румъния]] == Източници == <references /> {{Река Дунав}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Реки в Румъния]] [[Категория:Притоци на Дунав]] [[Категория:Окръг Арджеш]] 8wm26v6yrt88f3q35lc64l1ae6lslzo 12397727 12397548 2024-10-28T18:38:30Z Ted Masters 210248 ?!? 12397727 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Арджеш | име-оригинал = Argeș | картинка = Arges.Mihailesti-Cornetu.jpg | картинка-описание = Река Арджеш край [[Михъйлещ]] | местоположение = {{флагче с име|Румъния}}<br>[[Арджеш (окръг)|Арджеш]],<br>[[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]],<br>[[Гюргево (окръг)|Гюргево]],<br>[[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]] | дължина = 350 | басейн = 12 550 | отток = 73 | начало-място = [[Фъгърашки планини]] | начало-гео-ширина = 45.4319 | начало-гео-дължина = 24.6151 | начало-височина = 804 | устие-място = [[Дунав]] | устие-гео-ширина = 44.0592 | устие-гео-дължина = 26.6180 | устие-височина = 11 | устие-ширина = | път = [[Дунав]] → [[Черно море]] | карта = Румъния | карта-описание = Местоположение в Румъния }} '''Арджеш''' ({{lang|ro|Argeș}}; {{lang|hu|Argyas}}) е река в [[Румъния]] (окръзи [[Арджеш (окръг)|Арджеш]], [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]], [[Гюргево (окръг)|Гюргево]] и [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]), ляв приток на [[Дунав]]. Дължина 350 km. Площ на водосборния басейн 12 550 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article069158.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ардеш (река), т. 2, стр. 184]</ref> Река Ардеш се образува на 804 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Була (лява съставяща) и Капра (дясна съставяща), водещи началото си от най-високите части на планината [[Фъгърашки планини|Фъгъраш]] (част от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]). Устията на двете съставящи я реки представляват „двете опашки“ на горемия язовир Видрару, преградната стена на който е изградена на 10 km по-надолу, при село Арефу, окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]. След изтичането си от язовира Арджеж тече на юг в дълбока и тясна планинска долина и бързо течение. При град [[Куртя де Арджеш]] излиза от планината, завива на югоизток (тази посока следва до устието си) и тече през хълмиста местност, като долината ѝ се разширява, а течението – успокоява. След град [[Питещ]] пресича средната част на обширната [[Долнодунавска равнина]], където течението ѝ става бавно и спокойно, а долината широка и плитка, в която Арджеш силно меандрира. В този участък реката преминава на 10 km югозападно от столицата [[Букурещ]]. Влива се отляво в река Дунав, при нейния 432 km, на 11 m н.в., на 2 km югозападно от град [[Олтеница]], срещу българския град [[Тутракан]].<ref name="bse"/> На югозапад, запад и север водосборният басейн на Арджеш граничи с водосборните басейни на реките [[Ведя]], [[Олт]] и други по-малки леви притоци на [[Дунав]], а на североизток и изток – с водосборните басейни на реките [[Яломица]] и Мостищя (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 12 550 km² (1,54% от водосборния басейн на Дунав). Основни притоци: * '''леви''' – Вълсан (79 km, 348 km²), Риу Доамней (107 km, 1836 km²), Сабар (174 km, 1346 km²), [[Дъмбовица]] (237 km, 2837 km²); * '''десни''' – [[Няжлов (река)|Няжлов]] (188 km, 3719 km²). Река Арджеш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта, а през лятото често явления са внезапните епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, предизвикващи големи наводнения.<ref name="bse"/> В миналото, преди изграждането на жп линиите в тази част на Румъния надолу по течението ѝ от планината се е транспортирал необработен дървен материал за дървообработващите предприятия в южната част на страната. В средното и долното ѝ течение част от водите ѝ се използват за напояване, като за тази цел освен големия язовир Видрару са построени и множество по-малки, които освен това регулират и оттокът ѝ. По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: [[Куртя де Арджеш]] (историческата столица на Румъния) и [[Питещ]] (окръг [[Арджеш (окръг)|Арджеш]]), [[Гъещ]] (окръг [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]]), [[Олтеница]] (окръг [[Кълъраш (окръг)|Кълъраш]]).<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Румъния]] == Източници == <references /> {{Река Дунав}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Реки в Румъния]] [[Категория:Притоци на Дунав]] [[Категория:Окръг Арджеш]] ie3w454gnuib0mplbaa8i1yf910qg9r 0 324621 12397595 11688016 2024-10-28T16:08:49Z Xunonotyk 209517 12397595 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хуан Понсе де Леон | име-оригинал = Juan Ponce de León | категория = конкистадор | описание = испански конкистадор и изследовател | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сантервас де Кампос]], [[Валядолид (провинция)|Валядолид]], [[Испания]] | починал-място = [[Хавана]], [[Куба]] | националност = {{Испания}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Хуан Понсе де Леон''' ({{lang|es|Juan Ponce de León}}) е [[Испанци|испански]] [[конкистадор]] и [[пътешественик изследовател]], който основава първото европейско селище в [[Пуерто Рико]]. == Ранни години (1474 – 1493) == Роден е около [[1474]] година в градчето [[Сантервас де Кампос]] в провинция [[Валядолид (провинция)|Валядолид]], Испания, в семейство на [[дворянин]]. Служи като паж в кралския двор, а след това се отличава в сраженията за освобождаването на [[Гранада]] от [[маври]]те. След приключване на войната с маврите участва като доброволец във втората експедиция на [[Христофор Колумб]] през 1493 – 1496, която открива [[Малките Антили]], Пуерто Рико, [[Ямайка]] и южна [[Куба]]. == Експедиционна дейност (1503 – 1514) == === Завоюване на Пуерто Рико (1503 – 1509) === През 1503 г. се появява в [[Новия свят]] като капитан под началството на губернатора на [[Испаньола]] [[Николас Овамбо]]. Като награда за успешното потушаване на въстанието на [[индианците]] Понсе де Леон е назначен от Овамбо за наместник на източната част на Испаньола, днешната територия на [[Доминиканската република]]. Когато до него започват да достигат слухове за богати златни находища на съседния остров [[Пуерто Рико]], Понсе де Леон веднага организира експедиция, която през 1508 – 1509 завоюва острова, унищожава с брутална жестокост значителна част от местното население и основава в североизточната му част град [[Сан Хуан]], днешната столица на Пуерто Рико. След завръщането си на Испаньола е назначен за [[губернатор]] на завоювания от него остров. Това предизвиква завист у неговите сподвижници, които скоро го отстраняват от длъжността му. === Откриване на п-ов Флорида и част от Бахамските о-ви (1513 – 1514) === В Пуерто Рико Понсе де Леон научава от местните индианци легендата за „извора на вечната младост“, която изцяло го завладява. Със собствени средства организира експедиция на три кораба и поканва да участва в нея известния кормчия, участник в четвъртата експедиция на Христофор Колумб – [[Антон Аламинос]]. На корабите са наети като екипаж предимно стари хора и инвалиди, като се очаква, че при пристигането на „острова на вечната младост“ старите ще станат млади, а болните – здрави. Вероятно екипажът на тази [[флотилия]] е бил най-старият в цялата световна морска история. На 3 март 1513 г. флотилията отплава от Пуерто Рико на северозапад. Северно от южната група острови на [[Бахамски острови|Бахамските о-ви]], които са открити още от Колумб по време на първото му плаване, Аламинос внимателно води корабите във все още непознатите води от остров към остров. Испанците се къпят във всяка река или езеро, което видят на островите, но все не намират чудодейния източник. Там Понсе де Леон открива островите [[Кет (остров)|Кет]] ({{coord|24|25|N|75|32|W|}}), [[Елютера]] ({{coord|25|06|N|76|08|W|}}) и [[Голям Абако]] (27 март, {{coord|26|23|N|77|07|W|}}) и на 2 април, на 29º с.ш. – полуостров [[Флорида (полуостров)|Флорида]]. На 3 април Понсе де Леон слиза на брега и с подобаващите формалности за онова време встъпва във владение на новия „остров Бимини“ – първата испанска колония на континента [[Северна Америка]]. На 8 април Аламинос се опитва да продължи на север покрай брега, но успява да достигне едва до 30° с.ш. и обръща обратно на юг. Оттам флотилията продължава на юг, като испанците продължават да се къпят във всеки водоизточник и да се надяват на подмладяване, но за разлика от това много намират смъртта си в схватки с местните войнствени индиански племена. За един месец Понсе де Леон открива около 500 км от източното крайбрежие на полуострова до най-южната му точка, в т.ч. нос [[Канаверал]] ({{coord|28|27|N|80|32|W|}}). Южно от полуострова испанците откриват 200-километровата гирлянда от островчета [[Флорида Кийс]] и Флоридското течение ([[Гълфстрийм]]). Понсе де Леон продължава на север покрай западния бряг на [[Флорида]] до открития от него залив [[Шарлот Харбър]] (26º 45` с.ш.) и на 14 юни, след като установява, че на Флорида няма източник на вечна младост, тръгва обратно. На {{coord|24|40|N|82|51|W|}} испанците откриват о-вите [[Драй Тортугас]], където в продължение на 10 дни се запасяват с провизии – [[костенурки]], [[тюлени]], [[Пеликаноподобни|пеликани]] и друг дивеч. На 24 юни корабите напускат островите и продължават на югозапад. През юли вторично открива около 200 км от северния бряг на п-ов [[Юкатан]]. На 6 август флотилията напуска бреговете на Юкатан и през [[Флоридски проток|Флоридския проток]], използвайки [[Гълфстрийм]], на 18 август достига до остров Елютера. Там Понсе де Леон заповядва на Аламинос с един кораб да продължи да търси „острова на вечната младост“, а сам с останалите кораби на 10 октомври се завръща в Пуерто Рико. През февруари 1514 г. Аламинос се завръща в Пуерто Рико с известието, че е открил всички останали острови от Бахамския архипелаг и че на {{coord|25|45|N|79|16|W|}} е открил остров с название Бимини (два острова Северен и Южен Бимини). == Следващи години (1514 – 1521) == През 1514 г. Понсе де Леон е в Испания, където е назначен от краля за губернатор на откритите от него [[Бахамски острови]] и [[Флорида]] и получава патент за тяхната [[колонизация]]. Чак през 1521 г. обаче, с два кораба и с 200 въоръжени войници, Понсе де Леон акостира на западния бряг на Флорида и встъпва в изтребителна война с местните племена. В завързалите се сражения е ранен с отровна стрела и умира през юли 1521 г. в [[Хавана]], [[Куба]]. Погребан е в [[Сан Хуан]]. == Памет == '''Неговото име носят:''' * град [[Понсе (Пуерто Рико)|Понсе]] ({{coord|18|01|N|66|37|W|}}) в южната част на остров [[Пуерто Рико]]; * град [[Понсе де Леон (град)|Понсе де Леон]] ({{coord|30|40|N|85|56|W|}}) в окръг [[Уолтън (окръг, Флорида)|Уолтън]] щата [[Флорида]], [[САЩ]]; * залив [[Понсе де Леон (залив)|Понсе де Леон]] ({{coord|25|21|N|81|08|W|}}) на [[Мексиканския залив]] на югозападното крайбрежие на щата Флорида, САЩ; * проток [[Понсе де Леон (проток)|Понсе де Леон]] ({{coord|29|05|N|80|55|W|}}) на източното крайбрежие на щата Флорида, САЩ. == Източници == <references /> * [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Северной Америки'', М., 1962., стр. 75 – 78.] * [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/ Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Центральной и Южной Америки'', М., 1965., стр. 131 – 135.] * Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. : Т. 2. ''[http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150123233045/http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2 |date=2015-01-23 }}'', М., 1983 г., стр. 114 – 117. {{Изследователи на Америка}} {{Превод от|ru|Понсе де Леон, Хуан|27466279}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Понсе де Леон, Хуан}} [[Категория:Испански изследователи]] [[Категория:Конкистадори]] [[Категория:Изследователи на Северна Америка]] 2f1cs1j7i2a28lw9bt9wljk4ffuhgj6 0 334473 12397990 11966958 2024-10-28T23:36:03Z Ambra75 259141 12397990 wikitext text/x-wiki {{Папа | изображение=[[Файл:Innocent_VIII.JPG‎|250px]] | Име=Инокентий VIII | рождено_име=Джиовани Батиста Кибо | понтификат_начало=[[29 август]] [[1484]] г. | понтификат_край=[[25 юли]] [[1492]] г. | предшественик=[[Сикст IV]] | наследник=[[Александър VI]] | рождена_дата=[[1432]] г. | местораждане= Генуа, Република Генуа | дата_на_смъртта=[[25 юли]] [[1492]] г. | място_на_смъртта=[[Рим]], [[Папска държава]] | герб = [[Файл:C o a Innocenzo VIII.svg|120px]] | бележки = [[Файл:Ordine Supremo del Cristo Rib.png|70px]]<br />носител на висшия Христов орден на Ватикана }} '''Инокентий VIII''' ({{lang|la|Innocentius P.P. VIII}}), роден '''Джовани Батиста [[Чибо]]''' ({{lang|it|Giovanni Battista Cybo}}; * [[1432]], [[Генуа]], [[Генуезка република]]; † [[25 юли]] [[1492]], [[Рим]], [[Папска държава]]), е глава на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] от [[1484]] г. до смъртта си, 213-ия поред в традиционното броене. == Произход == Той е син на Арано (или Ароне) Чибо – мъж със сенаторски ранг, и на Теодорина де Мари от древно [[Де Мари|генуезко семейство]]. Семейството, свързано с [[Дория]], принадлежи към генуезкия [[Патриций (титла)|патрициат]] и участва във фракцията на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]], водена от Фрегозо. По време на войните за наследството на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] през първата половина на XV век Ароне Чибо участва активно, като дипломатически представител, в подкрепата, която Генуа предоставя на [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] в борбата им срещу [[Арагонска корона|Арагонците]]. Когато последните надделяват обаче, Чибо няма затруднения да се включи като високопоставен служител в правителствения апарат, който [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Великодушни]] създава в Кралство Неапол. В неаполитанския двор, където прекарва последните години от живота си, дълго време живее и синът му Джован Батиста, когото той има в доста напреднала възраст.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_%28Enciclopedia-dei-Papi%29/|заглавие=INNOCENZO VIII|автор=Marco Pellegrin|достъп_дата=2023-7-27}}</ref> {{Личност|категория=аристократ|баща=Арано Чибо|майка=Теодорина де Мари|деца=[[Франческето Чибо]]<br>[[Теодорина Чибо]]<br>поне още 5 други}} == Биография == === Живот в Неапол в двора на краля === След като е назначен за сенатор на Рим през 1455 г. от [[Каликст III|папа Калист III]], баща му Ароне е назначен за [[вицекрал]]<ref name=":1">Claudio Rendina, ''I Papi-storia e segreti'', Ariccia, Newton&Compton Editori, 2005, с. 594.</ref> на [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] – много висока държавна служба, и след това се премества в [[Неапол|Неапол.]] Там Джовани Батиста получава различни назначения, познавайки удоволствията на светския живот<ref name=":0" /> и през годините става баща на седем деца<ref name=":1" />, две от които са законно признати, въпреки че не се жени за майката, която остава неизвестн. Останалите пет деца са представени като негови племенници и влизат в папския двор. === Църковна кариера === По заповед на баща си Джовани Батиста по-късно се премества в [[Падуа]] и в [[Рим]], където продължава обучението си. През 1457 г., след смъртта на баща си, той започва религиозна кариера, скоро се премества в Папския двор в Рим<ref name=":0" /> и постъпва на служба при кардинал [[Филипо Каландрини]], който му помага много в кариерата.<ref name=":1" /> След като печели доверието на папа [[Павел II]], той получава различни задачи от него, включително повишението в [[епископ]] на [[Савона]] на 5 ноември 1466 г.<ref name=":0" /> Шест години по-късно трябва да напусне [[Лигурия]]: поради разногласия със [[Сфорца]], които контролират региона, на 16 септември 1472 г. е преместен от папа [[Сикст IV]] в епархията на [[Молфета]]<ref name=":0" /> и там става популярна фигура, тъй като през цялото времетраене на назначението пребивава постоянно в епархията – рядко нещо по това време, което става практика едва след [[Трентски събор|Трентския събор]]. Спокойният темперамент и надеждността на Чибо благоприятстваха кариерното му израстване в [[Римска курия|Папската курия]].<ref name=":0" /> В [[Консистория|консисторията]], отпразнувана от [[Сикст IV]] на 7 май 1473 г., по предложение на [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] той е назначен за [[кардинал]] презвитер, като първо получава титлата [[Санта Балбина (кардиналска титла)|Санта Балбина]], а през януари 1474 г. тази на [[Света Сесилия (кардиналска титла)|Санта Чечилия]].<ref>Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1473.htm#Cibo CIBO, Giovanni Battista]'', на ''fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church'', Florida International University. Посетнео на 27 юли 2023 г.</ref> === Избор за папа === [[Файл:PAPA Innocenzo VIII.jpg|мини|Папа Инокентий VIII]] Папа Сикст IV умира на 12 август 1484 г. и [[конклав]]ът е открит на 26 август. Двамата главни герои са кардиналите [[Юлий II|Джулиано Дела Ровере]] и [[Александър VI|Родриго Борджа]], които са начело на двете фракции, които се борят за избора на папа. Три дни по-късно обаче е избран Джовани Батиста Чибо. Неочакваната развръзка се дължи на факта, че нито един от двамата претенденти не успява да надделее над кандидатурата на съперника си. Всъщност Дела Ровере тогава е още твърде млад (41 години), докато Борджа няма достатъчно гласоподаватели на своя страна. Както вече се случва по-рано, кардиналите избиратели, за да излязат от патовата ситуация, избират „преходен папа“ – човек слаб по природа, следователно чувствителен към тяхното влияние. Кардинал Чибо се съобразява напълно с тези изисквания и в този смисъл не разочарова надеждите на своите избиратели. Избирането му е резултат от влиянието на кардинал Дела Ровере. По време на възкачването си на трона той е само на 52 години, така че не е стар, но лошото му здраве не обещава дълъг понтификат. Флорентинският посланик го преценява като човек, по-подходящ да бъде съветван, отколкото да съветва. Независимо от това новият папа притежава собствена визия за нещата, въпреки че със сигурност му липсва способността да командва.<ref name=":0" /> На 12 септември той е коронясан в „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“.<ref name=":1" /> Той избира името ''Инокентий VIII'' в памет на друг генуезки папа, [[Инокентий IV]], като по този начин възобновява наследяването, което е спряно от времето на [[Папска схизма|Западната схизма]].<ref name=":0" /> Инокентий VIII е първият папа, за чието избиране е документирано използването на формулата ''Habemus Papam'' (от лат. „Имаме папа“), но е вероятно тя да е била традиционно използвана и преди, но едва от неговия понтификат тази формула е засвидетелствана и канонизирана.<ref>''Documentario: Habemus papam,'' на La Storia siamo noi, su ildocumento.it.</ref> === Папа === ==== Църковно управление ==== ===== Реорганизация на Римската курия ===== [[Файл:Ritratto di papa Innocenzo VIII – Calvi dell'Umbria.jpg|ляво|241x241пкс]] Подобно на своите предшественици Инокентий VIII предпочита семейството си, но през първите пет години от понтификата си не назначава нито един от роднините си за кардинали. Той утвърждава [[Юлий II|Джулиано Дела Ровере]] на поста му като главен съветник на Курията (на когото в края на краищата дължи поста си на кардинал и на папа). [[Александър VI|Родриго Борджа]], съперникът на Дела Ровере, също е утвърден в Курията като вицеканцлер (вид министър- председател). Инокентий VIII прекарва понтификата си, застрашен от здравословни проблеми, затова е принуден да се довери на основните си съветници и да им делегира много възможности за избор. Дори когато прави племенника си [[Лоренцо Чибо де Мари]] кардинал, той не отнема никаква функция от двамата си главни съветници, за да я възложи на роднината. Новият папа наследява силно затруднено финансово състояние: дългът възлиза на 250 000 дуката.<ref name=":0" /> Инокентий не пада духом и преди всичко залага [[Папска тиара|тиарата]] си и част от съкровището в римска банка.<ref name=":1" /> Лошото управление на папските финанси от страна на Сикст IV го кара да преразгледа структурата на Римската курия. Тази реорганизация, вместо да е продиктувана от здравия разум, също е провокирана от желанието да се правят пари от новите служби, създадени специално срещу солидни плащания. ===== Була ''Summis desidentes'' ===== [[Файл:Summis desiderantes affectibus 1484.jpg|мини|240x240px|Була ''Summis desiderantes affectibus'']] На 5 декември 1484 г., в отговор на увещанията на германеца [[Хайнрих Крамер]], папа Инокентий VIII издава известната папска [[була]] ''[[Summis desiderantes affectibus]].''<ref name="autogenerato1">J.N.D. Kelly, Vite dei Papi, с. 425</ref> Адресирана до [[Доминикански орден|доминиканските]] инквизитори Хайнрих Крамер и [[Якоб Шпренгер]], булата потвърждава пълномощното да действа на териториите под юрисдикцията на църквите на Бремен, Кьолн, Майнц, Трир и Залцбург спрямо всички хора, заподозрени в съюз с дявола, в практикуване на [[Вещица|магьосничество]] и в извършване на злини над хора и неща. Документът стана причина за много процеси, образувани от [[Инквизиция]]та в страните от Християнска Европа. Противно на значението, което ѝ приписват историците, булата на Инокентий VIII не предизвиква [[лов на вещици]]. Съдържанието ѝ не се различава фундаментално от десетките подобни документи, издавани редовно от предшестващите го папи. На първо място тя няма [[Догма|догматичен]] характер. Тя също не говори за изгаряне на вещици на клада. Напротив, моли двамата инквизитори, срещу хората, виновни за описаните престъпления, „да ги затворят и да конфискуват имуществото им". Значението на ''Summisdesirentes affectibus'' се крие по-скоро във факта, че това е една от първите папски були, които ще бъдат [[Ръчен набор|отпечатани]], така че нейният обхват е много широк. Един от адресатите на булата, инквизиторът Хайнрих Крамер, я прикрепя към своя труд ''[[Malleus Maleficarum]]'' („Чукът на вещиците“), одобрен на 9 май 1487 г. от Теологическия факултет на [[Кьолнски университет|Кьолнския университет]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.malleusmaleficarum.org/|заглавие=The Malleus Maleficarum of Heinrich Kramer & James Sprenger|достъп_дата=2023-7-29|архив_дата=2007-06-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612022128/http://www.malleusmaleficarum.org/}}</ref> и също я възпроизвежда в следващите издания. Инокентий VIII продължава двусмислената политика на Сикст IV спрямо [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Протестира срещу насилието ѝ, но не предприема конкретни стъпки, за да го спре. През 1487 г. той одобрява назначаването на [[Томас де Торквемада]] за велик инквизитор. ===== Кръстоносен поход срещу валденсите ===== Инокентий VIII обявява [[кръстоносен поход]] срещу [[валденси]]те – некатолическа християнска общност, която населява много долини на [[Западни Алпи|Западните Алпи]]. Папата предлага пълна [[индулгенция]] на всички, които се заангажират с него. За тази цел на 27 април 1487 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/alberto-cattaneo_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Cattaneo, Alberto|автор=François-Charles Uginet|дата=1979|достъп_дата=2023-7-29}}</ref> той издава була, в която назначава за [[Папски легат|легат]] Алберто Катанео, [[архидякон]] на [[Кремона]], за да се намеси при краля на Франция [[Шарл VIII]] и савойския херцог [[Карл III Савойски]] за да ги убеди да подготвят въоръжена експедиция. Ако във френския регион [[Дофине]] валденсите са прогонени от френските войски, слабостта на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] не позволява на силите на Пиемонт да изкоренят валденските общности, които остават проспериращи до преследването, забранено от [[Емануил Филиберт Савойски]] през втората половина на 16 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/valdesi_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=Valdesi|автор=Mario Niccoli|дата=1937|достъп_дата=2023-7-27}}</ref> ===== Осъждане на Пико дела Мирандола ===== [[Файл:Pico1.jpg|мини|237x237пкс|Джовани Пико дела Мирандола (1463 – 1494)]] Инокентий VIII преследва не само предполагаемите вещици и еретици, но също така и философски предложения. Папата яростно атакува философията на родения в Модена [[Джовани Пико дела Мирандола]] – един от най-известните философи [[Ренесансов хуманизъм|хуманисти]], привърженик на философия, основана на придобиването на християнско, езическо и еврейско знание за [[Кабала (езотеризъм)|Кабала]], което той събира в ''[[Conclusiones philosophicae, cabalisticae et theologica]].''<ref name=":4">Nicoletta Tirinnanzi, [https://www.treccani.it/enciclopedia/pico-della-mirandola-giovanni_%28Il-Contributo-italiano-alla-storia-del-Pensiero:-Filosofia%29/ ''Pico della Mirandola, Giovanni''-, Il Contributo italiano alla storia del Pensiero: Filosofia] (2012)</ref> През 1487 г. Инокентий VIII забранява<ref>G. Di Napoli, ''G. Pico della Mirandola'', SCV, 1956, с. 139-187</ref>, със заплахата от тежки църковни порицания, четенето на книгата; самата книга е изгорена и Пико, въпреки че е избягал във Франция, за да избегне попадането в ръцете на Инквизицията, е заловен и е затворен в замъка на [[Венсен (замък)|Венсен]] през 1488 г.<ref name=":4" /> Освободен е с намесата на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. ==== Отношения с християнските монарси ==== Докато в Балканска Европа понтифексът не успява да постигне напредък срещу мюсюлманите, Инокентий VIII с благодарност приема новината, идваща от [[Испания]], за падането на [[Гранада]] на 2 януари 1492 г., което става благодарение на [[Фернандо II]] Арагонски и [[Исабела I Кастилска]]. Падането на последното мюсюлманско владение на Иберийския полуостров е отбелязано в Рим с големи тържества и печели на кралете на Испания и техните наследници титлата „Католическо величество“. Демонстрациите на радост са придружени от празненствата на [[карнавал]]а, направени великолепни благодарение на артистичния вкус на кардинал [[Рафаеле Риарио]].<ref name=":5">Claudio Rendina, {{Cite book|title=I Papi|publisher=|location=}} с. 599</ref> През 1486 г. крал [[Хенри VII]] е обявен за притежател на правото на английската корона чрез [[право на завоевание]], наследство и народен избор.<ref name="autogenerato12">J.N.D. Kelly, Vite dei Papi, с. 425</ref> ==== Отношения с Италианските държави ==== ===== Война срещу Неапол (1485 – 1486) ===== [[Файл:Ritratto di Ferrante d'Aragona.jpg|мини|236x236пкс|крал Фердинанд I]] [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] се опитва да използва военната си мощ, за да разкъса феодалната връзка, която свързва [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] със Светия престол: формално кралството е [[васал]] на Църквата. През юни 1485 г. той отказва да достави 8000 унции злато, необходими за церемонията на плащане на лептата, и организира нахлуването в Лацио. Инокентий VIII, посъветван от кардинал [[Юлий II|Джулиано Дела Ровере]], предлага защитата си на неаполитанските барони, лоялни на [[Анжуйска династия|Анжуйците]]. Той също така получава подкрепата на [[Генуезка република|Генуа]], [[Венецианска република|Венеция]] и Кралство Франция, които се надяват да си върнат трона на Неапол, бивш на Анжуйците (1282 – 1442). Впоследствие папата извиква [[кондотиер]]а [[Роберто Сансеверино]] в Рим и го поставя начело на своята армия (10 ноември 1485 г.)<ref name="EPAPI">''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_(Enciclopedia-dei-Papi) Papa Innocenzo VIII]'', в ''Enciclopedia dei Papi'', Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000</ref>. Фердинанд I, съюзник на Флоренция и Милано, отговаря, като наема [[Орсини]] на своя служба като кондотиери. През зимата на 1485 г. неаполитанската армия, водена от [[Алфонсо II Неаполитански]], син на Фердинанд I, и подсилена от войските на Вирджинио Орсини, прониква в Лацио от [[Сабински планини|Сабинските планини]], но не успява да достигне Рим поради съпротивата на папската армия. Сансеверино нарежда контраатака (януари 1486 г.), принуждавайки Алфонсо Арагонски да намери убежище в [[Питиляно]], – владение на Орсини в Южна Тоскана. Патовата ситуация продължава до началото на май. Тогава съдбата се обръща в полза на неаполитанците. Те се реорганизират и побеждават Сансеверино при [[Монторио Романо|Монторио]]. След три месеца папата разбира, че изгледите за победа са изчезнали и започва да се готви за мир. Той избира кардинал [[Джовани Микиел]] да води преговорите с неаполитанците, които водят до договора от 11 август 1486 г. Миланското херцогство и Флорентинската република фигурират като гаранти за спазването му.<ref name="EPAPI" /> Кардинал Дела Ровере, истинският поддръжник на войната срещу Неапол, губи доверието на папата, който решава да не се ползва повече от неговото сътрудничество.<ref name="ref_A">J.N.D. Kelly, ''Vite dei Papi'', с. 424.</ref> Въпреки това условията са благоприятни за Светия престол: кралят на Неапол се задължава да признае феодалния суверенитет на папата, на когото ще плаща годишна лепта плюс просрочените задължения. Мирът е скрепен от брака между племенницата на папат Перета Чибо Узодимаре (дъщеря на Теодорина и Герардо Узодимаре, папски ковчежник) с племенника на краля на Неапол, [[Алфонсо I дел Карето]], маркиз на [[Финале Лигуре|Финале]] и [[Ноли]]. Сватбата е отпразнувана в Рим на 16 ноември 1488 г. През май 1487 г. обаче Фердинанд I обявява мирния договор за невалиден. Когато отново настъпва датата 29 юни, кралят на Неапол обяви, че няма да плати годишната лепта. Той също така окупира град [[Акуила]] и неговата територия.<ref name="ref_A" /> От Милано и Флоренция не последва реакция: папата разбира, че няма съюзници в Италия.<ref name="EPAPI" /> Търсейки нови разбирания на италианската шахматна дъска, Инокентий VIII намира достоен събеседник в лицето на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]], владетел на [[Флорентинска република|Флоренция]] и съюзник на краля на Неапол. Споразумението е скрепено от брака между [[Франческето Чибо]], – извънбрачен син на папата, и [[Мадалена де Медичи]] – дъщеря на Лоренцо, който се празнува на 20 януари 1488 г.<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-innocenzo-viii_(Dizionario-Biografico) Papa Innocenzo VIII]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana</ref> Официални отношения са установени и с друг съюзник на Кралство Неапол – [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Съюзът е подложен на изпитание през 1487 г., когато Милано, със собствените си войски, помага за потушаването на бунт, избухнал в [[Озимо]], в [[Анконска марка|Анконската марка]]. В Неапол Феранте I не се поколеба да потисне бунтовническите барони. Противно на обещанията за [[амнистия]] всички те са коварно убити. ===== Приятелство с Лоренцо Великолепни ===== [[Файл:Lorenzo de Medici.jpg|мини|230x230пкс|Лоренцо Великолепни]] От 1486 до 1492 г. Инокентий намира събеседник в лицето на най-великия италиански държавник на времето [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. Последният, като се има предвид липсата на способности на Инокентий VIII в политическите дела, се надява да може да го използва за облагодетелстване на семейството си и, от друга страна, за да избегне нови войни на италианска земя.<ref name=":0" /> На пръв поглед семейната политика на Медичи се оказва успешна: [[Мадалена де Медичи]] се омъжва за [[Франческето Чибо]], незаконен син на папата, на 20 януари 1488 г. във Ватикана.<ref name=":32">Claudio Rendina, ''I Papi'', с. 596</ref> Освен това Инокентий обещава да назначи член на семейство Медичи за кардинал. Избран е 13-годишният [[Лъв X|Джовани де Медичи]], син на Лоренцо, който на практика получава кардиналската шапка на 9 март 1489 г.<ref>Claudio Rendina, ''I Papi'', с. 596</ref> По принцип ролята на първи съветник на папата преминава от Джулиано дела Ровере у Лоренцо де Медичи. ===== Втора война срещу Неапол (1489 – 1492) ===== През 1487 и 1488 г. кралят на Неапол не плаща на Апостолическия престол 8000 унции злато в съответствие с пакта за [[Васал|васалитет]], който обвързва Неапол с Рим. Обявяването на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] за неплатежоспособност рискува да доведе до наказателни последици: при третото поредно повторение за същото престъпление, което би се случило на 29 юни 1489 г., апостолическият съд може да наложи [[отлъчване от Църквата]] на арагонския суверен, след което непременно ще последва лишаване от трона. 29 юни 1489 г. минава без [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] да изпълни задълженията си. Папата оставя да минат няколко месеца и на 11 септември свиква публична консистория, която завършва с осъждането на Фердинанд I. Арагонският суверен е лишен от неаполитанската корона, която трябва да се счита за прехвърлена на Апостолическия престол. Инокентий VIII знае, че в действителност въпросът ще бъде окончателно разрешен само с оръжие. За това той не отлъчва суверена (за да избегне внезапна и прекомерна реакция от негова страна), но в същото време започва да се свързва с [[Крал на Франция|краля на Франция]], заобикаляйки Анжуйците, които не се оказват надеждни. През септември той изпраща съобщение до [[Шарл VIII]], в което го моли да отиде в Италия, за да подражава на делата на своите знаменити предци. Но кралят на Франция не помръдва, обяснявайки, че е въвлечен в някои вътрешни конфликти.<ref name="EPAPI" /> Силен с военното си превъзходство, кралят на Неапол започва политика на намеса във вътрешните работи на държавата на Църквата, облекчавайки различни градове, включително [[Камерино]], и подбуждайки [[Орсини]] срещу папата. Освен това той заплашва папата, че е готов всеки момент да доведе армията си под стените на Рим. Неговото намерение е да провокира военно положение в целия Лацио, за да накара папата да се предаде. Инокентий VIII първо се обръща към Венеция, Милано и Флоренция, но тъй като не намира помощ, решава да отговори на краля на Неапол със същата твърдост: той заплашва Фердинанд I с [[Отлъчване от Църквата|отлъчване]] и налагане на [[запрещение]] върху цялото кралство.<ref name=":0" /> Той не успява да осъществи намерението си, тъй като през есента-зимата на 1490-1491 г. е покосен от болест. На 29 юни 1491 г. посланикът на Неапол доставя на папата без парите, докато в различни градове на държавата се увеличават признаците на нетърпение към папската власт.<ref name="EPAPI" /> Инокентий VIII отново успява да избегне нахлуването в Папската държава, като започва преки преговори с краля на Неапол. Фердинанд I се съгласи да плати на Апостолическата камера 36 000 дуката за уреждане на всички просрочени задължения; в замяна той получава замяната на годишната лепта с поддържането на контингент от войски и кораби в защита на Апостолическия престол. Новият мирен договор между Рим и Неапол е обявен в [[Консистория|консисторията]] на 27 януари 1492 г. и е ратифициран на 7 февруари. Отново споразумението е подпечатано с брак: племенник на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд]], дон [[Луиджи Арагонски]], маркиз на [[Джераче]], се жени за Батистина Узодимаре, внучка на папата (втора дъщеря на дъщеря му Теодорина). Сватбата се състои на 3 юни. В същия ден е провъзгласен актът за легитимиране на Арагонската династия на трона на Неапол. Наследникът на трона, [[Фердинанд II (Неапол)|Ферандино]], принц на Капуа, получава папската [[Феодализъм|инвеститура]] на кралството.<ref name="EPAPI" /> ==== Връзки с турския султан ==== В съответствие с ангажиментите, поети при избора за папа Инокентий VIII се опитва да поднови усилията за организиране на [[кръстоносен поход]] срещу [[Османска империя|османските турци]]. През първите години от неговия понтификат конфликтът с Кралство Неапол на практика пречи на папата да изпълни резолюцията. Впоследствие се намесва нов факт, който кара Инокентий VIII да започне преговори с турския [[султан]]. [[Файл:Cem-in-italy.jpg|мини|235x235пкс|Джем султан]] След смъртта на [[Мехмед II|Мохамед II]] през 1481 г. наследяването на трона е оспорвано между двамата сина: [[Баязид II]], най-големият и след това нов султан, и [[Джем Султан|Шехзаде Джем]], вторият син. Джем предизвика по-големия си брат на битка, но е победен (20 юни). За да не бъде убит, той се предава на [[Хоспиталиери|рицарите на Родос]], надявайки се да се съюзи с тях срещу брат си. Но рицарите сключват споразумение със султана при добри условия: Джем е държан далеч от Константинопол, в замяна новият султан се задължава да плаща на рицарите годишна рента за неговото попечителство. Великият магистър на рицарския религиозен орден, – френският [[кардинал]] [[Пиер д'Обюсон]] прехвърля принца във [[Франция]] (1482). Първо Джем е държан като затворник в замъка Рошшинар ([[Дофине]]), след това в този на Бурганьоф в [[Лимузен]]. През 1488 г., след шест години затвор във Франция, Джем е предаден на Инокентий VIII, който иска да го използва като част от плана си за кръстоносен поход срещу османците. На 13 март 1489 г. Джем пристига в Рим. Инокентий VIII свиква конгрес на християнските монарси (1490 г.), за да започне кръстоносен поход. Европейските владетели изпращат свои представители в Рим, но решение не е взето, тъй като те отказват да се ангажират. В тази ситуация папата постига лично споразумение с Баязид II,<ref>Josef Gelmi, ''I papi'', TCS Rizzoli Libri S.p.A., Milano, 1993 </ref> принуждавайки турския султан да преговаря за задържането на своя съперник за престола. В замяна на плащането на 40 000 дуката годишно в злато папата обещава да държи Джем в строг затвор в Апостолическия дворец.<ref name=":0" /> В знак на благодарност султанът изпраща скъпоценна [[Мощи|реликва]] в Рим: частица от върха на копието, пронизало хълбока на Исус на кръста – [[Копие на Лонгин|Светото копие]]. Инокентий VIII е първият папа, който установява отношения със султана на [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="autogenerato1" /> Папата моли Джем да приеме [[Християнство|християнството]], но получава отказ. Въпреки това османският принц е полезен за политическите планове на Инокентий VIII, тъй като той заплашва да го освободи всеки път, когато Баязид планира военна кампания срещу християнските държави на [[Балкански полуостров|Балканите]]. ==== Управление на Папската държава ==== Нерешителността и колебанието на Инокентий VIII не спомагат за вътрешната сигурност на Папската държава. Особено критична година е 1488 г.<ref name=":0" /> През април [[Анкона]] е временно превзета от краля на Унгария [[Матяш Корвин]]. В допълнение към атаките отвън има вътрешни конфликти: господарят на Форли [[Джироламо Риарио]] е жертва на заговор. Папата не се намесва незабавно, за да отмени прякото управление на града от Светия престол, като се отказва от предоставянето на викариата на сина на Риарио, [[Отавиано Риарио|Отавиано]]. През есента на същата година [[Перуджа]] се разбунтува срещу управлението на папата: семейство [[Бальони]] се опитва да стане напълно независимо от папата.<ref name=":0" /> Инокентий VIII се оказва великодушен към онези, които защитаваха Папската държава, като например общността на [[Сориано нел Чимино]], която за защитата на своя град срещу феодала на [[Винянело]] Пиетро Паоло Нардини, който иска да го анексира, като по този начин отнеме суверенитета му от папата, е възнаградена с деноминацията ''Fidelitas'', която все още се появява днес на общинския герб и с освобождаване от плащане на данъци към [[Апостолическа камара|Апостолическата камара]]. ===== Меценатство и произведения, създадени в Рим ===== [[Файл:Castello della Magliana, esterno 2 - panoramio.jpg|мини|Замък „Маляна“]] Инокентий VIII поръчва няколко творби на различни художници: [[Антонио Полайоло]], [[Пинтурикио]], [[Андреа Мантеня]], [[Пиетро Перуджино|Перуджино]]. През 1488 г. възлага на [[Андреа Мантеня]] да украси личния му параклис в Белведере с делата на [[Йоан Кръстител|Свети Йоан Кръстител]], който е завършен през 1490 г. Сега на мястото на разрушения (през 18 век) Белведере се намират [[Ватикански музеи|Ватиканските музеи]]. Той също така поръчва замъка Маляна: цялостната реставрация и адаптация на средновековната сграда започва през 1480 г. при понтификата на папа [[Сикст IV]] и продължава при този на папа Инокентий VIII, който през 1490 г. притежава повечето от средновековни структури и построява новата сграда, която носи неговото име. === Смърт === Поради лошото си здраве по време на понтификата си Инокентий VIII често боледува. Няколко пъти състоянието му изглежда толкова тежко, че смъртта му изглежда неизбежна. На 25 юли 1492 г., вечерта на 60-ия си рожден ден, той умира. Погребан е във [[Свети Петър (Рим)|Ватиканската базилика]], където почива и до днес. Неговото тяло е единственото тяло на папа, първоначално погребано в [[Св. Петър (базилика)|базиликата на Константин]], запазено в новата базилика „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“.[[Файл:Monument to Innocentius VIII in Saint Peter's Basilica.jpg|мини|Гробницата на Инокентий VIII. дело на [[Антонио дел Полайоло]] (1498 г., базиликата „Свети Петър“ във Ватикана).]]Смъртта на Инокентий VIII е предсказана няколко дни по-рано от доктора и астролог [[Амброджо да Розате|Амброджо Варезе да Розате]], известен главен лекар на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], [[Миланско херцогство|херцог]] на [[Милано]], към когото папата се обръща, за да научи за здравословното си състояние.<ref>Simone Petrelli, ''Roma medievale e rinascimentale - Innocenzo VIII'', на ''medioevo.roma.it''</ref> Има много грешки в датите, показани на двете надгробни плочи в надгробния му паметник в „Свети Петър“. Всъщност третият стих от горния надпис гласи „VIXIT ANNOS VII ME X DI XXV“ („Живя седем години, десет месеца и двадесет и седем дни“). Глаголът VIXIT („живя“) очевидно не може да се отнася за възрастта, а за периода, в който е живял като папа, и във всеки случай и дните са грешни. В четвъртия стих годината на смъртта – 1492, съобщена като MCDIIIC (1497), е грешна.<ref>Vincenzo Forcella, ''Iscrizioni delle chiese e d'altri edificii di Roma'', Roma, Tipografia dei Fratelli Bencini, 1875, с. 146</ref> Вероятно поради тази неправилна дата на смъртта надписът по-долу, поставен през 1621 г. от неговия правнук Алберико Чибо по повод превода на надгробния паметник, има друга грешка – фразата „NOVI ORBIS SVO AEVO INVENTI GLORIA“ („В неговия понтификат, славата на откриването на [[Нов свят|Новия свят]]“). Заминаването на [[Христофор Колумб]] от [[Палос де ла Фронтера]] е на 3 август 1492 г., няколко дни след смъртта на папата. Журналистът [[Роджър Марино|Руджеро Марино]] обяснява факта с хипотезата, че Инокентий VIII е упражнявал ролята на защитник на Колумб.<ref>[http://www.ilgiornale.it/news/innocenzo-viii-papa-che-riscopr-nuovo-mondo.html Innocenzo VIII il papa che riscoprì il nuovo mondo]</ref> == Потомство == Има минимум седем деца, но само две са признати и узаконени, което им позволява престижни бракове:<ref name=":1" /> * [[Теодорина Чибо]] (* 1455, 1508), ∞ за генуезеца [[Герардо Узодимаре]], генуезки [[Патриций (титла)|патриций]] и главен ковчежник на Светата римска църква, от когото има един син и две дъщери<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/cybo/|заглавие=Cybo|достъп_дата=2023-7-27}}</ref> * [[Франческето Чибо]] (* ок. 1449/1450 в [[Неапол]], † 25 юли 1519 в [[Рим]]), ∞ 25 февруари 1487 в Рим чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за [[Мадалена Медичи|Мадалена де Медичи]] (* 25 юли 1473 във [[Флоренция]]; † 2 декември 1519 в Рим), втората дъщеря на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]], господар на [[Флорентинска република|Флоренция]], и на [[Клариса Орсини]], както и сестра на бъдещия [[папа]] [[Лъв X]]. От нея има трима сина и пет дъщер. Той е баща на [[Лоренцо Чибо|Лоренцо Кибо]], който се жени [[Ричарда Маласпина|за Ричарда Маласпина]] и от техния брак произлиза династията [[Чибо-Маласпина]]''[[Чибо-Маласпина]]'', която управлява [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]] до [[18 век]].<ref name=":6" /> == Източници == === Литература === * Ruggero Marino, Cristoforo Colombo e il Papa tradito, Newton Compton Editori, 1991 (nuova edizione, RTM Editori, 1997) * Jacob Burckhardt, ''La civiltà del Rinascimento in Italia'', Firenze, Sansoni, 1899 * Maurizio Gattoni, ''Sisto IV, Innocenzo VIII e la geopolitica dello Stato Pontificio (1471-1492)'', Roma, Edizioni Studium 2010 * Bastian Biancardi, Le vite de Re di Napoli, Raccolte succintamente con ogni accuratezza, Napoli, F. Pitteri, 1737 === Други === * Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii-papa_(Enciclopedia-Italiana)/ INNOCENZO VIII Papa]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1933 * Marco Pellegrini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-innocenzo-viii_(Dizionario-Biografico) INNOCENZO VIII, papa]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 62, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_(Dizionario-di-Storia)/ Innocenzo VIII]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/biography/Innocent-VIII Papa Innocenzo VIII]'', в Enciclopedia Britannica * ''[https://www.beweb.chiesacattolica.it/persone/persona/63/ Papa Innocenzo VIII]'', на BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.newadvent.org/cathen/08019b.htm Pope Innocent VIII]''I, в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company * (<abbr>EN</abbr>) David M. Cheney, ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bcibo.html Pope Innocent VIII]'', в Catholic Hierarchy * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_(Enciclopedia-dei-Papi) Papa Innocenzo VIII]'', в Enciclopedia dei Papi, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000 * (<abbr>EN</abbr>) Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1473.htm#Cibo CIBO, Giovanni Battista]'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University * ''[https://archive.org/stream/laciviltdelrina00burcgoog#page/n152/mode/2up/search/Innocenzo+VIII La Civiltà del Rinascimento in Italia]'' == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[папа|римски папа]]|[[29 август]] [[1484]]|[[25 юли]] [[1492]]|[[Сикст IV]]|[[Александър VI]]|¹}} {{пост край}} {{папи}} {{Превод от|it|Papa Innocenzo VIII|133563146}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Папи]] [[Категория:Възпитаници на Падуанския университет]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Генуа]] [[Категория:Починали в Рим]] f8czqsm4xrldjjkmids5ylbsaqs9hln 12397995 12397990 2024-10-28T23:43:51Z Ambra75 259141 12397995 wikitext text/x-wiki {{Папа | изображение=[[Файл:Innocent_VIII.JPG‎|250px]] | Име=Инокентий VIII | рождено_име=Джиовани Батиста Кибо | понтификат_начало=[[29 август]] [[1484]] г. | понтификат_край=[[25 юли]] [[1492]] г. | предшественик=[[Сикст IV]] | наследник=[[Александър VI]] | рождена_дата=[[1432]] г. | местораждане= Генуа, Република Генуа | дата_на_смъртта=[[25 юли]] [[1492]] г. | място_на_смъртта=[[Рим]], [[Папска държава]] | герб = [[Файл:C o a Innocenzo VIII.svg|120px]] | бележки = [[Файл:Ordine Supremo del Cristo Rib.png|70px]]<br />носител на висшия Христов орден на Ватикана }} '''Инокентий VIII''' ({{lang|la|Innocentius P.P. VIII}}), роден '''Джовани Батиста [[Чибо]]''' ({{lang|it|Giovanni Battista Cybo}}; * [[1432]], [[Генуа]], [[Генуезка република]]; † [[25 юли]] [[1492]], [[Рим]], [[Папска държава]]), е глава на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] от [[1484]] г. до смъртта си, 213-ия поред в традиционното броене. == Произход == Той е син на Арано (или Ароне) Чибо – мъж със сенаторски ранг, и на Теодорина де Мари от древно [[Де Мари|генуезко семейство]]. Семейството, свързано с [[Дория]], принадлежи към генуезкия [[Патриций (титла)|патрициат]] и участва във фракцията на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]], водена от Фрегозо. По време на войните за наследството на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] през първата половина на XV век Ароне Чибо участва активно, като дипломатически представител, в подкрепата, която Генуа предоставя на [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] в борбата им срещу [[Арагонска корона|Арагонците]]. Когато последните надделяват обаче, Чибо няма затруднения да се включи като високопоставен служител в правителствения апарат, който [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Великодушни]] създава в Кралство Неапол. В неаполитанския двор, където прекарва последните години от живота си, дълго време живее и синът му Джован Батиста, когото той има в доста напреднала възраст.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_%28Enciclopedia-dei-Papi%29/|заглавие=INNOCENZO VIII|автор=Marco Pellegrin|достъп_дата=2023-7-27}}</ref> Има един брат: Маурицио, губернатор на [[Сполето]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cardinals.fiu.edu/bios1489.htm#Cibo|заглавие=The Cardinals of the Holy Roman Church}}</ref> {{Личност|категория=аристократ|баща=Арано Чибо|майка=Теодорина де Мари|деца=[[Франческето Чибо]]<br>[[Теодорина Чибо]]<br>поне още 5 други|братя-сестри=Маурицио Чибо}} == Биография == === Живот в Неапол в двора на краля === След като е назначен за сенатор на Рим през 1455 г. от [[Каликст III|папа Калист III]], баща му Ароне е назначен за [[вицекрал]]<ref name=":1">Claudio Rendina, ''I Papi-storia e segreti'', Ariccia, Newton&Compton Editori, 2005, с. 594.</ref> на [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] – много висока държавна служба, и след това се премества в [[Неапол|Неапол.]] Там Джовани Батиста получава различни назначения, познавайки удоволствията на светския живот<ref name=":0" /> и през годините става баща на седем деца<ref name=":1" />, две от които са законно признати, въпреки че не се жени за майката, която остава неизвестн. Останалите пет деца са представени като негови племенници и влизат в папския двор. === Църковна кариера === По заповед на баща си Джовани Батиста по-късно се премества в [[Падуа]] и в [[Рим]], където продължава обучението си. През 1457 г., след смъртта на баща си, той започва религиозна кариера, скоро се премества в Папския двор в Рим<ref name=":0" /> и постъпва на служба при кардинал [[Филипо Каландрини]], който му помага много в кариерата.<ref name=":1" /> След като печели доверието на папа [[Павел II]], той получава различни задачи от него, включително повишението в [[епископ]] на [[Савона]] на 5 ноември 1466 г.<ref name=":0" /> Шест години по-късно трябва да напусне [[Лигурия]]: поради разногласия със [[Сфорца]], които контролират региона, на 16 септември 1472 г. е преместен от папа [[Сикст IV]] в епархията на [[Молфета]]<ref name=":0" /> и там става популярна фигура, тъй като през цялото времетраене на назначението пребивава постоянно в епархията – рядко нещо по това време, което става практика едва след [[Трентски събор|Трентския събор]]. Спокойният темперамент и надеждността на Чибо благоприятстваха кариерното му израстване в [[Римска курия|Папската курия]].<ref name=":0" /> В [[Консистория|консисторията]], отпразнувана от [[Сикст IV]] на 7 май 1473 г., по предложение на [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] той е назначен за [[кардинал]] презвитер, като първо получава титлата [[Санта Балбина (кардиналска титла)|Санта Балбина]], а през януари 1474 г. тази на [[Света Сесилия (кардиналска титла)|Санта Чечилия]].<ref>Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1473.htm#Cibo CIBO, Giovanni Battista]'', на ''fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church'', Florida International University. Посетнео на 27 юли 2023 г.</ref> === Избор за папа === [[Файл:PAPA Innocenzo VIII.jpg|мини|Папа Инокентий VIII]] Папа Сикст IV умира на 12 август 1484 г. и [[конклав]]ът е открит на 26 август. Двамата главни герои са кардиналите [[Юлий II|Джулиано Дела Ровере]] и [[Александър VI|Родриго Борджа]], които са начело на двете фракции, които се борят за избора на папа. Три дни по-късно обаче е избран Джовани Батиста Чибо. Неочакваната развръзка се дължи на факта, че нито един от двамата претенденти не успява да надделее над кандидатурата на съперника си. Всъщност Дела Ровере тогава е още твърде млад (41 години), докато Борджа няма достатъчно гласоподаватели на своя страна. Както вече се случва по-рано, кардиналите избиратели, за да излязат от патовата ситуация, избират „преходен папа“ – човек слаб по природа, следователно чувствителен към тяхното влияние. Кардинал Чибо се съобразява напълно с тези изисквания и в този смисъл не разочарова надеждите на своите избиратели. Избирането му е резултат от влиянието на кардинал Дела Ровере. По време на възкачването си на трона той е само на 52 години, така че не е стар, но лошото му здраве не обещава дълъг понтификат. Флорентинският посланик го преценява като човек, по-подходящ да бъде съветван, отколкото да съветва. Независимо от това новият папа притежава собствена визия за нещата, въпреки че със сигурност му липсва способността да командва.<ref name=":0" /> На 12 септември той е коронясан в „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“.<ref name=":1" /> Той избира името ''Инокентий VIII'' в памет на друг генуезки папа, [[Инокентий IV]], като по този начин възобновява наследяването, което е спряно от времето на [[Папска схизма|Западната схизма]].<ref name=":0" /> Инокентий VIII е първият папа, за чието избиране е документирано използването на формулата ''Habemus Papam'' (от лат. „Имаме папа“), но е вероятно тя да е била традиционно използвана и преди, но едва от неговия понтификат тази формула е засвидетелствана и канонизирана.<ref>''Documentario: Habemus papam,'' на La Storia siamo noi, su ildocumento.it.</ref> === Папа === ==== Църковно управление ==== ===== Реорганизация на Римската курия ===== [[Файл:Ritratto di papa Innocenzo VIII – Calvi dell'Umbria.jpg|ляво|241x241пкс]] Подобно на своите предшественици Инокентий VIII предпочита семейството си, но през първите пет години от понтификата си не назначава нито един от роднините си за кардинали. Той утвърждава [[Юлий II|Джулиано Дела Ровере]] на поста му като главен съветник на Курията (на когото в края на краищата дължи поста си на кардинал и на папа). [[Александър VI|Родриго Борджа]], съперникът на Дела Ровере, също е утвърден в Курията като вицеканцлер (вид министър- председател). Инокентий VIII прекарва понтификата си, застрашен от здравословни проблеми, затова е принуден да се довери на основните си съветници и да им делегира много възможности за избор. Дори когато прави племенника си [[Лоренцо Чибо де Мари]] кардинал, той не отнема никаква функция от двамата си главни съветници, за да я възложи на роднината. Новият папа наследява силно затруднено финансово състояние: дългът възлиза на 250 000 дуката.<ref name=":0" /> Инокентий не пада духом и преди всичко залага [[Папска тиара|тиарата]] си и част от съкровището в римска банка.<ref name=":1" /> Лошото управление на папските финанси от страна на Сикст IV го кара да преразгледа структурата на Римската курия. Тази реорганизация, вместо да е продиктувана от здравия разум, също е провокирана от желанието да се правят пари от новите служби, създадени специално срещу солидни плащания. ===== Була ''Summis desidentes'' ===== [[Файл:Summis desiderantes affectibus 1484.jpg|мини|240x240px|Була ''Summis desiderantes affectibus'']] На 5 декември 1484 г., в отговор на увещанията на германеца [[Хайнрих Крамер]], папа Инокентий VIII издава известната папска [[була]] ''[[Summis desiderantes affectibus]].''<ref name="autogenerato1">J.N.D. Kelly, Vite dei Papi, с. 425</ref> Адресирана до [[Доминикански орден|доминиканските]] инквизитори Хайнрих Крамер и [[Якоб Шпренгер]], булата потвърждава пълномощното да действа на териториите под юрисдикцията на църквите на Бремен, Кьолн, Майнц, Трир и Залцбург спрямо всички хора, заподозрени в съюз с дявола, в практикуване на [[Вещица|магьосничество]] и в извършване на злини над хора и неща. Документът стана причина за много процеси, образувани от [[Инквизиция]]та в страните от Християнска Европа. Противно на значението, което ѝ приписват историците, булата на Инокентий VIII не предизвиква [[лов на вещици]]. Съдържанието ѝ не се различава фундаментално от десетките подобни документи, издавани редовно от предшестващите го папи. На първо място тя няма [[Догма|догматичен]] характер. Тя също не говори за изгаряне на вещици на клада. Напротив, моли двамата инквизитори, срещу хората, виновни за описаните престъпления, „да ги затворят и да конфискуват имуществото им". Значението на ''Summisdesirentes affectibus'' се крие по-скоро във факта, че това е една от първите папски були, които ще бъдат [[Ръчен набор|отпечатани]], така че нейният обхват е много широк. Един от адресатите на булата, инквизиторът Хайнрих Крамер, я прикрепя към своя труд ''[[Malleus Maleficarum]]'' („Чукът на вещиците“), одобрен на 9 май 1487 г. от Теологическия факултет на [[Кьолнски университет|Кьолнския университет]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.malleusmaleficarum.org/|заглавие=The Malleus Maleficarum of Heinrich Kramer & James Sprenger|достъп_дата=2023-7-29|архив_дата=2007-06-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612022128/http://www.malleusmaleficarum.org/}}</ref> и също я възпроизвежда в следващите издания. Инокентий VIII продължава двусмислената политика на Сикст IV спрямо [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Протестира срещу насилието ѝ, но не предприема конкретни стъпки, за да го спре. През 1487 г. той одобрява назначаването на [[Томас де Торквемада]] за велик инквизитор. ===== Кръстоносен поход срещу валденсите ===== Инокентий VIII обявява [[кръстоносен поход]] срещу [[валденси]]те – некатолическа християнска общност, която населява много долини на [[Западни Алпи|Западните Алпи]]. Папата предлага пълна [[индулгенция]] на всички, които се заангажират с него. За тази цел на 27 април 1487 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/alberto-cattaneo_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Cattaneo, Alberto|автор=François-Charles Uginet|дата=1979|достъп_дата=2023-7-29}}</ref> той издава була, в която назначава за [[Папски легат|легат]] Алберто Катанео, [[архидякон]] на [[Кремона]], за да се намеси при краля на Франция [[Шарл VIII]] и савойския херцог [[Карл III Савойски]] за да ги убеди да подготвят въоръжена експедиция. Ако във френския регион [[Дофине]] валденсите са прогонени от френските войски, слабостта на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] не позволява на силите на Пиемонт да изкоренят валденските общности, които остават проспериращи до преследването, забранено от [[Емануил Филиберт Савойски]] през втората половина на 16 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/valdesi_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=Valdesi|автор=Mario Niccoli|дата=1937|достъп_дата=2023-7-27}}</ref> ===== Осъждане на Пико дела Мирандола ===== [[Файл:Pico1.jpg|мини|237x237пкс|Джовани Пико дела Мирандола (1463 – 1494)]] Инокентий VIII преследва не само предполагаемите вещици и еретици, но също така и философски предложения. Папата яростно атакува философията на родения в Модена [[Джовани Пико дела Мирандола]] – един от най-известните философи [[Ренесансов хуманизъм|хуманисти]], привърженик на философия, основана на придобиването на християнско, езическо и еврейско знание за [[Кабала (езотеризъм)|Кабала]], което той събира в ''[[Conclusiones philosophicae, cabalisticae et theologica]].''<ref name=":4">Nicoletta Tirinnanzi, [https://www.treccani.it/enciclopedia/pico-della-mirandola-giovanni_%28Il-Contributo-italiano-alla-storia-del-Pensiero:-Filosofia%29/ ''Pico della Mirandola, Giovanni''-, Il Contributo italiano alla storia del Pensiero: Filosofia] (2012)</ref> През 1487 г. Инокентий VIII забранява<ref>G. Di Napoli, ''G. Pico della Mirandola'', SCV, 1956, с. 139-187</ref>, със заплахата от тежки църковни порицания, четенето на книгата; самата книга е изгорена и Пико, въпреки че е избягал във Франция, за да избегне попадането в ръцете на Инквизицията, е заловен и е затворен в замъка на [[Венсен (замък)|Венсен]] през 1488 г.<ref name=":4" /> Освободен е с намесата на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. ==== Отношения с християнските монарси ==== Докато в Балканска Европа понтифексът не успява да постигне напредък срещу мюсюлманите, Инокентий VIII с благодарност приема новината, идваща от [[Испания]], за падането на [[Гранада]] на 2 януари 1492 г., което става благодарение на [[Фернандо II]] Арагонски и [[Исабела I Кастилска]]. Падането на последното мюсюлманско владение на Иберийския полуостров е отбелязано в Рим с големи тържества и печели на кралете на Испания и техните наследници титлата „Католическо величество“. Демонстрациите на радост са придружени от празненствата на [[карнавал]]а, направени великолепни благодарение на артистичния вкус на кардинал [[Рафаеле Риарио]].<ref name=":5">Claudio Rendina, {{Cite book|title=I Papi|publisher=|location=}} с. 599</ref> През 1486 г. крал [[Хенри VII]] е обявен за притежател на правото на английската корона чрез [[право на завоевание]], наследство и народен избор.<ref name="autogenerato12">J.N.D. Kelly, Vite dei Papi, с. 425</ref> ==== Отношения с Италианските държави ==== ===== Война срещу Неапол (1485 – 1486) ===== [[Файл:Ritratto di Ferrante d'Aragona.jpg|мини|236x236пкс|крал Фердинанд I]] [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] се опитва да използва военната си мощ, за да разкъса феодалната връзка, която свързва [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] със Светия престол: формално кралството е [[васал]] на Църквата. През юни 1485 г. той отказва да достави 8000 унции злато, необходими за церемонията на плащане на лептата, и организира нахлуването в Лацио. Инокентий VIII, посъветван от кардинал [[Юлий II|Джулиано Дела Ровере]], предлага защитата си на неаполитанските барони, лоялни на [[Анжуйска династия|Анжуйците]]. Той също така получава подкрепата на [[Генуезка република|Генуа]], [[Венецианска република|Венеция]] и Кралство Франция, които се надяват да си върнат трона на Неапол, бивш на Анжуйците (1282 – 1442). Впоследствие папата извиква [[кондотиер]]а [[Роберто Сансеверино]] в Рим и го поставя начело на своята армия (10 ноември 1485 г.)<ref name="EPAPI">''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_(Enciclopedia-dei-Papi) Papa Innocenzo VIII]'', в ''Enciclopedia dei Papi'', Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000</ref>. Фердинанд I, съюзник на Флоренция и Милано, отговаря, като наема [[Орсини]] на своя служба като кондотиери. През зимата на 1485 г. неаполитанската армия, водена от [[Алфонсо II Неаполитански]], син на Фердинанд I, и подсилена от войските на Вирджинио Орсини, прониква в Лацио от [[Сабински планини|Сабинските планини]], но не успява да достигне Рим поради съпротивата на папската армия. Сансеверино нарежда контраатака (януари 1486 г.), принуждавайки Алфонсо Арагонски да намери убежище в [[Питиляно]], – владение на Орсини в Южна Тоскана. Патовата ситуация продължава до началото на май. Тогава съдбата се обръща в полза на неаполитанците. Те се реорганизират и побеждават Сансеверино при [[Монторио Романо|Монторио]]. След три месеца папата разбира, че изгледите за победа са изчезнали и започва да се готви за мир. Той избира кардинал [[Джовани Микиел]] да води преговорите с неаполитанците, които водят до договора от 11 август 1486 г. Миланското херцогство и Флорентинската република фигурират като гаранти за спазването му.<ref name="EPAPI" /> Кардинал Дела Ровере, истинският поддръжник на войната срещу Неапол, губи доверието на папата, който решава да не се ползва повече от неговото сътрудничество.<ref name="ref_A">J.N.D. Kelly, ''Vite dei Papi'', с. 424.</ref> Въпреки това условията са благоприятни за Светия престол: кралят на Неапол се задължава да признае феодалния суверенитет на папата, на когото ще плаща годишна лепта плюс просрочените задължения. Мирът е скрепен от брака между племенницата на папат Перета Чибо Узодимаре (дъщеря на Теодорина и Герардо Узодимаре, папски ковчежник) с племенника на краля на Неапол, [[Алфонсо I дел Карето]], маркиз на [[Финале Лигуре|Финале]] и [[Ноли]]. Сватбата е отпразнувана в Рим на 16 ноември 1488 г. През май 1487 г. обаче Фердинанд I обявява мирния договор за невалиден. Когато отново настъпва датата 29 юни, кралят на Неапол обяви, че няма да плати годишната лепта. Той също така окупира град [[Акуила]] и неговата територия.<ref name="ref_A" /> От Милано и Флоренция не последва реакция: папата разбира, че няма съюзници в Италия.<ref name="EPAPI" /> Търсейки нови разбирания на италианската шахматна дъска, Инокентий VIII намира достоен събеседник в лицето на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]], владетел на [[Флорентинска република|Флоренция]] и съюзник на краля на Неапол. Споразумението е скрепено от брака между [[Франческето Чибо]], – извънбрачен син на папата, и [[Мадалена де Медичи]] – дъщеря на Лоренцо, който се празнува на 20 януари 1488 г.<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-innocenzo-viii_(Dizionario-Biografico) Papa Innocenzo VIII]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana</ref> Официални отношения са установени и с друг съюзник на Кралство Неапол – [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Съюзът е подложен на изпитание през 1487 г., когато Милано, със собствените си войски, помага за потушаването на бунт, избухнал в [[Озимо]], в [[Анконска марка|Анконската марка]]. В Неапол Феранте I не се поколеба да потисне бунтовническите барони. Противно на обещанията за [[амнистия]] всички те са коварно убити. ===== Приятелство с Лоренцо Великолепни ===== [[Файл:Lorenzo de Medici.jpg|мини|230x230пкс|Лоренцо Великолепни]] От 1486 до 1492 г. Инокентий намира събеседник в лицето на най-великия италиански държавник на времето [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. Последният, като се има предвид липсата на способности на Инокентий VIII в политическите дела, се надява да може да го използва за облагодетелстване на семейството си и, от друга страна, за да избегне нови войни на италианска земя.<ref name=":0" /> На пръв поглед семейната политика на Медичи се оказва успешна: [[Мадалена де Медичи]] се омъжва за [[Франческето Чибо]], незаконен син на папата, на 20 януари 1488 г. във Ватикана.<ref name=":32">Claudio Rendina, ''I Papi'', с. 596</ref> Освен това Инокентий обещава да назначи член на семейство Медичи за кардинал. Избран е 13-годишният [[Лъв X|Джовани де Медичи]], син на Лоренцо, който на практика получава кардиналската шапка на 9 март 1489 г.<ref>Claudio Rendina, ''I Papi'', с. 596</ref> По принцип ролята на първи съветник на папата преминава от Джулиано дела Ровере у Лоренцо де Медичи. ===== Втора война срещу Неапол (1489 – 1492) ===== През 1487 и 1488 г. кралят на Неапол не плаща на Апостолическия престол 8000 унции злато в съответствие с пакта за [[Васал|васалитет]], който обвързва Неапол с Рим. Обявяването на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] за неплатежоспособност рискува да доведе до наказателни последици: при третото поредно повторение за същото престъпление, което би се случило на 29 юни 1489 г., апостолическият съд може да наложи [[отлъчване от Църквата]] на арагонския суверен, след което непременно ще последва лишаване от трона. 29 юни 1489 г. минава без [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] да изпълни задълженията си. Папата оставя да минат няколко месеца и на 11 септември свиква публична консистория, която завършва с осъждането на Фердинанд I. Арагонският суверен е лишен от неаполитанската корона, която трябва да се счита за прехвърлена на Апостолическия престол. Инокентий VIII знае, че в действителност въпросът ще бъде окончателно разрешен само с оръжие. За това той не отлъчва суверена (за да избегне внезапна и прекомерна реакция от негова страна), но в същото време започва да се свързва с [[Крал на Франция|краля на Франция]], заобикаляйки Анжуйците, които не се оказват надеждни. През септември той изпраща съобщение до [[Шарл VIII]], в което го моли да отиде в Италия, за да подражава на делата на своите знаменити предци. Но кралят на Франция не помръдва, обяснявайки, че е въвлечен в някои вътрешни конфликти.<ref name="EPAPI" /> Силен с военното си превъзходство, кралят на Неапол започва политика на намеса във вътрешните работи на държавата на Църквата, облекчавайки различни градове, включително [[Камерино]], и подбуждайки [[Орсини]] срещу папата. Освен това той заплашва папата, че е готов всеки момент да доведе армията си под стените на Рим. Неговото намерение е да провокира военно положение в целия Лацио, за да накара папата да се предаде. Инокентий VIII първо се обръща към Венеция, Милано и Флоренция, но тъй като не намира помощ, решава да отговори на краля на Неапол със същата твърдост: той заплашва Фердинанд I с [[Отлъчване от Църквата|отлъчване]] и налагане на [[запрещение]] върху цялото кралство.<ref name=":0" /> Той не успява да осъществи намерението си, тъй като през есента-зимата на 1490-1491 г. е покосен от болест. На 29 юни 1491 г. посланикът на Неапол доставя на папата без парите, докато в различни градове на държавата се увеличават признаците на нетърпение към папската власт.<ref name="EPAPI" /> Инокентий VIII отново успява да избегне нахлуването в Папската държава, като започва преки преговори с краля на Неапол. Фердинанд I се съгласи да плати на Апостолическата камера 36 000 дуката за уреждане на всички просрочени задължения; в замяна той получава замяната на годишната лепта с поддържането на контингент от войски и кораби в защита на Апостолическия престол. Новият мирен договор между Рим и Неапол е обявен в [[Консистория|консисторията]] на 27 януари 1492 г. и е ратифициран на 7 февруари. Отново споразумението е подпечатано с брак: племенник на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд]], дон [[Луиджи Арагонски]], маркиз на [[Джераче]], се жени за Батистина Узодимаре, внучка на папата (втора дъщеря на дъщеря му Теодорина). Сватбата се състои на 3 юни. В същия ден е провъзгласен актът за легитимиране на Арагонската династия на трона на Неапол. Наследникът на трона, [[Фердинанд II (Неапол)|Ферандино]], принц на Капуа, получава папската [[Феодализъм|инвеститура]] на кралството.<ref name="EPAPI" /> ==== Връзки с турския султан ==== В съответствие с ангажиментите, поети при избора за папа Инокентий VIII се опитва да поднови усилията за организиране на [[кръстоносен поход]] срещу [[Османска империя|османските турци]]. През първите години от неговия понтификат конфликтът с Кралство Неапол на практика пречи на папата да изпълни резолюцията. Впоследствие се намесва нов факт, който кара Инокентий VIII да започне преговори с турския [[султан]]. [[Файл:Cem-in-italy.jpg|мини|235x235пкс|Джем султан]] След смъртта на [[Мехмед II|Мохамед II]] през 1481 г. наследяването на трона е оспорвано между двамата сина: [[Баязид II]], най-големият и след това нов султан, и [[Джем Султан|Шехзаде Джем]], вторият син. Джем предизвика по-големия си брат на битка, но е победен (20 юни). За да не бъде убит, той се предава на [[Хоспиталиери|рицарите на Родос]], надявайки се да се съюзи с тях срещу брат си. Но рицарите сключват споразумение със султана при добри условия: Джем е държан далеч от Константинопол, в замяна новият султан се задължава да плаща на рицарите годишна рента за неговото попечителство. Великият магистър на рицарския религиозен орден, – френският [[кардинал]] [[Пиер д'Обюсон]] прехвърля принца във [[Франция]] (1482). Първо Джем е държан като затворник в замъка Рошшинар ([[Дофине]]), след това в този на Бурганьоф в [[Лимузен]]. През 1488 г., след шест години затвор във Франция, Джем е предаден на Инокентий VIII, който иска да го използва като част от плана си за кръстоносен поход срещу османците. На 13 март 1489 г. Джем пристига в Рим. Инокентий VIII свиква конгрес на християнските монарси (1490 г.), за да започне кръстоносен поход. Европейските владетели изпращат свои представители в Рим, но решение не е взето, тъй като те отказват да се ангажират. В тази ситуация папата постига лично споразумение с Баязид II,<ref>Josef Gelmi, ''I papi'', TCS Rizzoli Libri S.p.A., Milano, 1993 </ref> принуждавайки турския султан да преговаря за задържането на своя съперник за престола. В замяна на плащането на 40 000 дуката годишно в злато папата обещава да държи Джем в строг затвор в Апостолическия дворец.<ref name=":0" /> В знак на благодарност султанът изпраща скъпоценна [[Мощи|реликва]] в Рим: частица от върха на копието, пронизало хълбока на Исус на кръста – [[Копие на Лонгин|Светото копие]]. Инокентий VIII е първият папа, който установява отношения със султана на [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="autogenerato1" /> Папата моли Джем да приеме [[Християнство|християнството]], но получава отказ. Въпреки това османският принц е полезен за политическите планове на Инокентий VIII, тъй като той заплашва да го освободи всеки път, когато Баязид планира военна кампания срещу християнските държави на [[Балкански полуостров|Балканите]]. ==== Управление на Папската държава ==== Нерешителността и колебанието на Инокентий VIII не спомагат за вътрешната сигурност на Папската държава. Особено критична година е 1488 г.<ref name=":0" /> През април [[Анкона]] е временно превзета от краля на Унгария [[Матяш Корвин]]. В допълнение към атаките отвън има вътрешни конфликти: господарят на Форли [[Джироламо Риарио]] е жертва на заговор. Папата не се намесва незабавно, за да отмени прякото управление на града от Светия престол, като се отказва от предоставянето на викариата на сина на Риарио, [[Отавиано Риарио|Отавиано]]. През есента на същата година [[Перуджа]] се разбунтува срещу управлението на папата: семейство [[Бальони]] се опитва да стане напълно независимо от папата.<ref name=":0" /> Инокентий VIII се оказва великодушен към онези, които защитаваха Папската държава, като например общността на [[Сориано нел Чимино]], която за защитата на своя град срещу феодала на [[Винянело]] Пиетро Паоло Нардини, който иска да го анексира, като по този начин отнеме суверенитета му от папата, е възнаградена с деноминацията ''Fidelitas'', която все още се появява днес на общинския герб и с освобождаване от плащане на данъци към [[Апостолическа камара|Апостолическата камара]]. ===== Меценатство и произведения, създадени в Рим ===== [[Файл:Castello della Magliana, esterno 2 - panoramio.jpg|мини|Замък „Маляна“]] Инокентий VIII поръчва няколко творби на различни художници: [[Антонио Полайоло]], [[Пинтурикио]], [[Андреа Мантеня]], [[Пиетро Перуджино|Перуджино]]. През 1488 г. възлага на [[Андреа Мантеня]] да украси личния му параклис в Белведере с делата на [[Йоан Кръстител|Свети Йоан Кръстител]], който е завършен през 1490 г. Сега на мястото на разрушения (през 18 век) Белведере се намират [[Ватикански музеи|Ватиканските музеи]]. Той също така поръчва замъка Маляна: цялостната реставрация и адаптация на средновековната сграда започва през 1480 г. при понтификата на папа [[Сикст IV]] и продължава при този на папа Инокентий VIII, който през 1490 г. притежава повечето от средновековни структури и построява новата сграда, която носи неговото име. === Смърт === Поради лошото си здраве по време на понтификата си Инокентий VIII често боледува. Няколко пъти състоянието му изглежда толкова тежко, че смъртта му изглежда неизбежна. На 25 юли 1492 г., вечерта на 60-ия си рожден ден, той умира. Погребан е във [[Свети Петър (Рим)|Ватиканската базилика]], където почива и до днес. Неговото тяло е единственото тяло на папа, първоначално погребано в [[Св. Петър (базилика)|базиликата на Константин]], запазено в новата базилика „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“.[[Файл:Monument to Innocentius VIII in Saint Peter's Basilica.jpg|мини|Гробницата на Инокентий VIII. дело на [[Антонио дел Полайоло]] (1498 г., базиликата „Свети Петър“ във Ватикана).]]Смъртта на Инокентий VIII е предсказана няколко дни по-рано от доктора и астролог [[Амброджо да Розате|Амброджо Варезе да Розате]], известен главен лекар на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], [[Миланско херцогство|херцог]] на [[Милано]], към когото папата се обръща, за да научи за здравословното си състояние.<ref>Simone Petrelli, ''Roma medievale e rinascimentale - Innocenzo VIII'', на ''medioevo.roma.it''</ref> Има много грешки в датите, показани на двете надгробни плочи в надгробния му паметник в „Свети Петър“. Всъщност третият стих от горния надпис гласи „VIXIT ANNOS VII ME X DI XXV“ („Живя седем години, десет месеца и двадесет и седем дни“). Глаголът VIXIT („живя“) очевидно не може да се отнася за възрастта, а за периода, в който е живял като папа, и във всеки случай и дните са грешни. В четвъртия стих годината на смъртта – 1492, съобщена като MCDIIIC (1497), е грешна.<ref>Vincenzo Forcella, ''Iscrizioni delle chiese e d'altri edificii di Roma'', Roma, Tipografia dei Fratelli Bencini, 1875, с. 146</ref> Вероятно поради тази неправилна дата на смъртта надписът по-долу, поставен през 1621 г. от неговия правнук Алберико Чибо по повод превода на надгробния паметник, има друга грешка – фразата „NOVI ORBIS SVO AEVO INVENTI GLORIA“ („В неговия понтификат, славата на откриването на [[Нов свят|Новия свят]]“). Заминаването на [[Христофор Колумб]] от [[Палос де ла Фронтера]] е на 3 август 1492 г., няколко дни след смъртта на папата. Журналистът [[Роджър Марино|Руджеро Марино]] обяснява факта с хипотезата, че Инокентий VIII е упражнявал ролята на защитник на Колумб.<ref>[http://www.ilgiornale.it/news/innocenzo-viii-papa-che-riscopr-nuovo-mondo.html Innocenzo VIII il papa che riscoprì il nuovo mondo]</ref> == Потомство == Има минимум седем деца, но само две са признати и узаконени, което им позволява престижни бракове:<ref name=":1" /> * [[Теодорина Чибо]] (* 1455, 1508), ∞ за генуезеца [[Герардо Узодимаре]], генуезки [[Патриций (титла)|патриций]] и главен ковчежник на Светата римска църква, от когото има един син и две дъщери<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/cybo/|заглавие=Cybo|достъп_дата=2023-7-27}}</ref> * [[Франческето Чибо]] (* ок. 1449/1450 в [[Неапол]], † 25 юли 1519 в [[Рим]]), ∞ 25 февруари 1487 в Рим чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за [[Мадалена Медичи|Мадалена де Медичи]] (* 25 юли 1473 във [[Флоренция]]; † 2 декември 1519 в Рим), втората дъщеря на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]], господар на [[Флорентинска република|Флоренция]], и на [[Клариса Орсини]], както и сестра на бъдещия [[папа]] [[Лъв X]]. От нея има трима сина и пет дъщер. Той е баща на [[Лоренцо Чибо|Лоренцо Кибо]], който се жени [[Ричарда Маласпина|за Ричарда Маласпина]] и от техния брак произлиза династията [[Чибо-Маласпина]]''[[Чибо-Маласпина]]'', която управлява [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]] до [[18 век]].<ref name=":6" /> == Източници == === Литература === * Ruggero Marino, Cristoforo Colombo e il Papa tradito, Newton Compton Editori, 1991 (nuova edizione, RTM Editori, 1997) * Jacob Burckhardt, ''La civiltà del Rinascimento in Italia'', Firenze, Sansoni, 1899 * Maurizio Gattoni, ''Sisto IV, Innocenzo VIII e la geopolitica dello Stato Pontificio (1471-1492)'', Roma, Edizioni Studium 2010 * Bastian Biancardi, Le vite de Re di Napoli, Raccolte succintamente con ogni accuratezza, Napoli, F. Pitteri, 1737 === Други === * Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii-papa_(Enciclopedia-Italiana)/ INNOCENZO VIII Papa]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1933 * Marco Pellegrini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-innocenzo-viii_(Dizionario-Biografico) INNOCENZO VIII, papa]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 62, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_(Dizionario-di-Storia)/ Innocenzo VIII]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/biography/Innocent-VIII Papa Innocenzo VIII]'', в Enciclopedia Britannica * ''[https://www.beweb.chiesacattolica.it/persone/persona/63/ Papa Innocenzo VIII]'', на BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.newadvent.org/cathen/08019b.htm Pope Innocent VIII]''I, в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company * (<abbr>EN</abbr>) David M. Cheney, ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bcibo.html Pope Innocent VIII]'', в Catholic Hierarchy * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-viii_(Enciclopedia-dei-Papi) Papa Innocenzo VIII]'', в Enciclopedia dei Papi, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000 * (<abbr>EN</abbr>) Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1473.htm#Cibo CIBO, Giovanni Battista]'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University * ''[https://archive.org/stream/laciviltdelrina00burcgoog#page/n152/mode/2up/search/Innocenzo+VIII La Civiltà del Rinascimento in Italia]'' == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[папа|римски папа]]|[[29 август]] [[1484]]|[[25 юли]] [[1492]]|[[Сикст IV]]|[[Александър VI]]|¹}} {{пост край}} {{папи}} {{Превод от|it|Papa Innocenzo VIII|133563146}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Папи]] [[Категория:Възпитаници на Падуанския университет]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Генуа]] [[Категория:Починали в Рим]] fqu7x13ziyaupljnk8wardqlci7j7jk 0 335318 12397770 12397031 2024-10-28T19:15:35Z 85.187.245.201 12397770 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Още нещо за любовта | картинка = | режисьори = [[Магдалена Ралчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] | оператор = [[Александър Лазаров]] | актьори = [[Калин Врачански]]<br /> [[Симеон Лютаков]]<br /> [[Сепиде Делфоруз (Барджасте)]]<br /> [[Мария Статулова]] | музика = [[Божидар Петков]] | разпространител = | премиера = 2010 | времетраене = 93 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Още нещо за любовта“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] от 2010 година на режисьора [[Магдалена Ралчева]], по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]. Оператор е [[Александър Лазаров]]. == Актьорски състав == Роли във филма изпълняват актьорите: * [[Калин Врачански]] - д-р [[Иван Руменов]], асистент на проф. [[Александър Станишев]] * [[Симеон Лютаков]] – фотографа Дикран * [[Сепиде Делфоруз (Барджасте)]] – жена на Дикран * [[Мария Статулова]] – майката на Дикран * [[Велко Кънев]] – индустриалец, арменец * [[Йосиф Шамли]] – Стефан, началника на болницата * [[Димо Алексиев]] – приятел на Дикран * [[Любомир Бъчваров]] * [[Богомил Атанасов]] * [[Стефан Щерев – Чечо|Стефан Щерев]] – милиционер * [[Емил Котев]] – санитар в болницата * [[Йордан Биков (актьор)|Йордан Биков]] – Бай Симо, портиер в болницата * [[Любомир Фърков]] – пациент в болницата * [[Надя Савова]] – хазяйка на д-р Руменов == Сценарий == Филмът е създаден по действителен случай. Историята ни пренася в 1945 г., когато младият д-р Иван Руменов, асистент на разстреляния от Народния съд проф. Александър Станишев (известен учен, хирург, създател на новата българска клинична хирургия, министър на вътрешните работи и народното здраве), е интерниран във Варна. Заминавайки за морския град, Руменов губи възможността да остане до жената, която обича, но печели място в сърцата на други добри хора. Там той се запознава с арменеца фотограф Дикран, любимец на целия град. Чрез Дикран д-р Руменов преоткрива истинското приятелство и радостта от живота. За беда, Дикран претърпява злополука и състоянието му е критично. Лекарите не дават никаква надежда за живота му. Тогава в болницата се появява красива жена, която настоява да се омъжи за Дикран, независимо от безнадеждното му състояние… == Факти за филма == * Това е последният филм на актьора [[Велко Кънев]]. == Външни препратки == * [http://www.nfc.bg/bg/viewfilm-go?filmId=134&type=669 „Още нещо за любовта“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100608141715/http://www.nfc.bg/bg/viewfilm-go?filmId=134&type=669 |date=2010-06-08 }} в Национален филмов център * [http://lubovta.com/ „Още нещо за любовта“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111230123816/http://lubovta.com/ |date=2011-12-30 }} Официалния сайт на филма * [http://www.cinefish.bg/Oshte-neshto-za-lyubovta-Something-More-About-Love-id23296.html „Още нещо за любовта“] във „Всичко за киното“ [[Категория:Филми на Магдалена Ралчева]] [[Категория:Български филми от 2010 година]] [[Категория:Български драми]] t8c1zwegsqu42xqqumngix6t4oac6he 12397775 12397770 2024-10-28T19:22:59Z 85.187.245.201 12397775 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Още нещо за любовта | картинка = | режисьори = [[Магдалена Ралчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] | оператор = [[Александър Лазаров]] | актьори = [[Калин Врачански]]<br /> [[Симеон Лютаков]]<br /> [[Сепиде Делфоруз (Барджасте)]]<br /> [[Мария Статулова]] | музика = [[Божидар Петков]] | разпространител = | премиера = 2010 | времетраене = 93 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Още нещо за любовта“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] от 2010 година на режисьора [[Магдалена Ралчева]], по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]. Оператор е [[Александър Лазаров]]. == Актьорски състав == Роли във филма изпълняват актьорите: * [[Калин Врачански]] - д-р [[Иван Руменов]], асистент на проф. [[Александър Станишев]] * [[Симеон Лютаков]] – фотографа Дикран * [[Сепиде Делфоруз (Барджасте)]] – Мелвин, годеницата на Дикран * [[Мария Статулова]] – майката на Дикран * [[Велко Кънев]] – индустриалец, арменец * [[Йосиф Шамли]] – Стефан, началник на болницата * [[Димо Алексиев]] – приятел на Дикран * [[Любомир Бъчваров]] * [[Богомил Атанасов]] * [[Стефан Щерев – Чечо|Стефан Щерев]] – милиционер * [[Емил Котев]] – санитар в болницата * [[Йордан Биков (актьор)|Йордан Биков]] – Бай Симо, портиер в болницата * [[Любомир Фърков]] – пациент в болницата * [[Надя Савова]] – хазяйка на д-р Руменов == Сценарий == Филмът е създаден по действителен случай. Историята ни пренася в 1945 г., когато младият д-р Иван Руменов, асистент на разстреляния от Народния съд проф. Александър Станишев (известен учен, хирург, създател на новата българска клинична хирургия, министър на вътрешните работи и народното здраве), е интерниран във Варна. Заминавайки за морския град, Руменов губи възможността да остане до жената, която обича, но печели място в сърцата на други добри хора. Там той се запознава с арменеца фотограф Дикран, любимец на целия град. Чрез Дикран д-р Руменов преоткрива истинското приятелство и радостта от живота. За беда, Дикран претърпява злополука и състоянието му е критично. Лекарите не дават никаква надежда за живота му. Тогава в болницата се появява красива жена, която настоява да се омъжи за Дикран, независимо от безнадеждното му състояние… == Факти за филма == * Това е последният филм на актьора [[Велко Кънев]]. == Външни препратки == * [http://www.nfc.bg/bg/viewfilm-go?filmId=134&type=669 „Още нещо за любовта“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100608141715/http://www.nfc.bg/bg/viewfilm-go?filmId=134&type=669 |date=2010-06-08 }} в Национален филмов център * [http://lubovta.com/ „Още нещо за любовта“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111230123816/http://lubovta.com/ |date=2011-12-30 }} Официалния сайт на филма * [http://www.cinefish.bg/Oshte-neshto-za-lyubovta-Something-More-About-Love-id23296.html „Още нещо за любовта“] във „Всичко за киното“ [[Категория:Филми на Магдалена Ралчева]] [[Категория:Български филми от 2010 година]] [[Категория:Български драми]] pf21w3aof7y60z3iehqvahzk2ob10nh 0 339354 12398182 12376559 2024-10-29T08:43:56Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в България]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] 12398182 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Полет 402 на Ел Ал | снимка = 4X-AKC J M G Gradidge collection via John Wegg.jpg | описание = 4X-AKC през 1950 г. | дата = 27 юли 1955 г. | място = северно от [[Петрич]] | причина = свален | тип1 = Констелейшън, конвертиран от C-69 към 049 и по-късно до 149<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.israelairlinemuseum.org/el-al-fleet/el-al-fleet-historic/el-al-fleet-historic-lockheed-constellations/ | заглавие= EL AL Fleet – Historic – Lockheed Constellations}}</ref> | авиокомпания1 = Ел Ал | кодово име1 = 4X-AKC | маршут1 = [[Лондон]] – [[Тел Авив]] | пътници1 = 51 | екипаж1 = 7 | загинали1 = 58 | оцелели1 = 0 | карта = България | карта-описание = Местоположение на катастрофата }} '''Полет 402 на Ел Ал Израел Еърлайнс''' (''El Al Israel Airlines'') – националния превозвач на Израел – се провежда на 27 юли 1955 година. Пътническият самолет [[Локхийд L-049 Констелейшън|„Констелейшън“ 149]] е свален от два български изтребителя [[МиГ-15]]. Самолетът се разбива на възвишението [[Кожух (възвишение)|Кожух]] при село [[Рупите]], северно от [[Петрич]]. Всички 58 души на борда (51 пътници и седемчленен екипаж) загиват. <ref name="bgtaini">{{cite book |title=BG смърти и тайни |last=Ковачев |first=Пенчо |authorlink=Пенчо Ковачев |coauthors= |year=2010 |publisher=Фабер |location= |isbn=9789544003142 |pages= |url= |accessdate=}}</ref> Според списание [[Тайм]] на борда има 57 души. <ref name="time">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,807400,00.html | заглавие=FOREIGN NEWS, BULGARIA: Through the Curtain | достъп_дата=9 януари 2011 | дата=8 август 1955 | архив_дата=2011-05-24 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110524095915/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,807400,00.html }}</ref> България отказва достъп на сформираната шестчленна израелска разследваща комисия, която на 28 и 29 юли прави два опита да влезе от Гърция. Въпреки това комисията успява да обследва самолетните останки с бинокъл от височините на [[Истимбей (форт)|Истимбей]] в Беласица. <ref>{{cite web| url=https://newspaperarchive.com/van-wert-times-bulletin-jul-29-1955-p-3/ |title=Bulgaria agrees to pay damages in plane tragedy |publisher=Van Wert Times Bulletin |date=29 юли 1955}}</ref> Когато три дни след инцидента България все пак допуска трима от следователите на своя територия, те имат само еднодневна виза и установяват, че повечето останки от самолета вече са премахнати.<ref name="time" /> Под международен натиск [[Правителство на България (67)|правителството]] съобщава, че е действано прибързано. <ref name="bgtaini" /><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,926171,00.html?promoid=googlep | заглавие=The Worst, but Not the First – TIME | достъп_дата=9 януари 2011 | дата=12 септември 1983 | архив_дата=2012-10-17 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121017024754/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,926171,00.html?promoid=googlep }}</ref> [[Израел]], [[САЩ]] и [[Великобритания]] осъждат България в [[Международен съд|международния съд]] в [[Хага]]. Процесът се провежда от 16 март до 3 април 1959 година. Българската държава изплаща обезщетение от 8292 [[щатски долар]]а за всеки загинал. <ref name="bgtaini" /> == История на полета == Самолетът, летящ по маршрут от [[Лондон]] през [[Париж]] и [[Виена]] за [[Тел Авив]] излита от Виена в 02:53 ч. сутринта и докато стига до Белград, полетът се осъществява без проблеми. Поради силен вятър и облачност, самолетът се отклонява от първоначалния си курс във въздушен коридор Amber 10 (161°)<ref name="ICAO50AN45"></ref>. Екипажът получава разрешение да изпълни полета на височина 17 500 фута (5300 метра), като по прогнозата за времето само 200 метра по-високо се е очаквал вятър със скорост 20 възела (около 36 км/ч). За да избегнат отклоняването наляво, екипажът е трябвало да отклони самолета надясно на 4°, т.е. да следва курс на 165°. Времето не полета от Белград до Скопие по план е било 44 минути, т.е. покрай Скопие самолетът е бил длъжен да мине 05:17 ч. Но за фактическото минаване през Скопие екипажът докладва в 05:10 ч., т.е. след 37 минути. Като се има предвид, че във втората част на маршрута вятърът на тази височина е бил не 20, а 70 възела (126 км/ч), за което екипажът не е знаел, следствието определя, че когато полотът докладва, че е минал покрай Скопие, всъщност вече се е бил отклонил значително на изток от трасето и дори не е бил стигнал до Скопие. Това е могло да се случи не само поради вятъра, но и заради гръмотевична буря по маршрута, която е била причина наземния радиофар на Скопие да излъчва неверни показания. Като решават, че са подминали Скопие, пилотите изпълняват завой наляво, следвайки курс 146°, а в 05:28, т.е. след 18 минути, докладват за пресичане на югославската граница. Екипажът е приел, че навлиза във въздушното пространство на Гърция, но следствието стига до извода, че в този момент самолетът е бил на 48 км от гръцката граница, но много близко до българската. След няколко минути полет 402 се оказва над българската територия. Това е потвърдено и от югославски очевидци. == Сваляне на самолета == По българската версия, пресичането от самолета на западната българска граница е забелязано от наблюдателен пост на противовъздушната отбрана край Трън и по тревога са вдигнати два изтребителя [[МиГ-15]] на Военновъздушните сили с пилоти Петров (водач на двойката) и Санкийски, съгласно заповед на заместник-командира на [[ПВО]], ген. Величко Георгиев. МиГ-овете са от 18-и изтребителен авиополк на 4-та изтребителна авиодивизия и излитат от авиобаза [[Доброславци]], която отговаря за въздушната отбрана на столицата [[София]]. По думите на пилотите, Санкийски първо опитва да предупреди пилота на лайнера, че е в нарушение, като стреля с трасиращи сигнални откоси пред носа на самолета, Петров повтаря предупредителните изстрели. Междувременно, чуждият самолет приближава южната (българо-гръцка) граница, където в крайна сметка е свален над Петрич. Пилотите на изтребителите докладват, че „Констелейшън“ първоначално дава вид, че ще следва инструкциите за принудително кацане, като спуска колесника и задкрилките, но след това ги прибира и променя курса към Гърция, надявайки се да избегне изтребителите. Лайнерът е поразен с оръдеен огън от изтребителите, след което започва да губи височина, като на 600 метра над земята се разпада на части и се разбива в пламъци северно от Петрич, недалеч от българо-югославската и гръцката граница. Загиват всички на борда – 51 души пътници и 7-членен екипаж. Израелските следователи не приемат българската версия, защото по нея излиза, че опитният екипаж след Белград в продължение на 147 мили (272 км), т.е. 41 минути, е трябвало да лети по курс 135°, което е било трудно да не се забележи, след като 80 мили са били в зоната на действие на белградския радиофар. Освен това било неясно защо екипажът, вече над България, е завил на юг, което не е било в плана за полета, а след това докладва за преминаване на гръцката граница. Когато българските изтребители уж били дали указания за принудително приземяване, излиза, че екипажът на пътническия самолет, рискува живота на своите пътници и отказва да изпълни заповедта. Освен това, ако действително е имало указания за приземяване от страна на българските военни, те е трябвало да се предават на установената международна честота, но югославските и гръцките диспечери заявяват, че не са чули никакви съобщения на тази честота. На следващия ден българското правителство признава за свалянето на самолета. То изразява съжаление за инцидента и организира официално разследване, но не разрешава на 6-членен разследващ екип от Израел да вземе участие. == Разследването == Българските власти не позволяват международно разследване на свалянето на самолета, което в характерния за Студената война дух на времето веднага е изтълкувано на Запад като признание, че самолетът е свален безпричинно. В спомените си „Моят живот в авиацията“ (Еър Груп 2000, София 2004) обаче тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев сочи, че на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разтопено от високата температура на ситни топчета. След експертиза металът, първоначално взет за алуминий или калай, се оказва сребро и мястото на инцидента отново е отцепено от кордон войници. Любопитен факт е, че сваленият самолет е пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил, Стенли Хинкс, което авторитетни български авиационни историографи като Цветан Цаков привеждат като аргумент, за да докажат, че отклонението от маршрута не е било случайно. Тези подозрения се поддържат и от разказа на военните пилоти, които твърдят че самолетът първоначално спуска колесник и задкрилки, за да покаже че се подчинява на изтребителите, но после се опитва да избяга в Гърция. Самолетът със спуснати задкрилки е фотографиран от самолета на Санкийски, но филмът, впоследствие иззет за целите на разследването, изчезва незнайно къде и никога не е намерен. След натиск от страна на западните правителства е стигнато до следното официално заключение: „Самолетът е получил едно или няколко попадения, които причиняват разхерметизация, и пожар в отоплителното отделение. Самолетът се разпада във въздуха в резултат на експлозия, причинена от куршуми, поразили дясното крило и вероятно лявото крило, заедно със снаряд или снаряди от голям калибър, в задната част на фюзелажа.“ Като следствие от инцидента е направена препоръка занапред да се използват повече радионавигационни станции по трасето на международния въздушен коридор „Amber 10“<ref name="ICAO50AN45">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://mountain.bajhui.org/pictures/books/ICAO_Circular_50_AN_45.pdf |заглавие=ICAO Circular 50-AN/45 |труд = AIRCRAFT ACCIDENT DIGEST No. 7 |година = 1957 |страници = 146-160}}</ref>. == Последици == Българското правителство първоначално отказва да поеме отговорност, остро критикувайки, че израелският самолет е нахлул в българското въздушно пространство без разрешение. Въпреки това, в края на краищата, то поднася официално извинение, в което казва че „пилотите на изтребителите прибързано и необмислено са свалили лайнера“ и се съгласява да плати известни компенсации на семействата на жертвите. Израел подава и искова молба до [[Международен съд|Международния съд]] в Хага, но с решение от 26 май 1959 съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция. След инцидента вътрешният министър Георги Цанков прави опит за подвеждане под наказателна отговорност на пилотите Петров и Санкийски. Опитът е пресечен след намесата на ген. Кинов, който заявява, че пилотите не могат да бъдат съдени за това, че са изпълнили заповед. В крайна сметка отговорност пред командването поема генерал Величко Георгиев, който от самото начало твърди, че той е издал заповедта за стрелба. Въпросът с плащането на обезщетения на близките на загиналите се проточва цели 9 години чак до 1964 година. Международният съд в Хага заключава, че се дава възможност да продължат преговорите между България и Израел за доброволното уреждане на спора. Той приключва с това, че българската страна плаща една минимална цена за смъртта на 58 невинни граждани. == Историческо значение на инцидента == Инцидентът с полет Ел Ал 402 се случва тъкмо при започналото леко затопляне на международните отношения между Запада и социалистическите страни и носи много политически негативи на България, включително и недоволство от страна на Съветския съюз. От друга страна, самият инцидент е колкото причина, така и последствие на недоверието и хладните отношения през Студената война. Българските ВВС през първата половина на 50-те години често са вдигани да противодействат на самолети-нарушители, както и на разузнавателни балони, по няколко пъти на ден. (Иван Бориславов. „Българските ВВС и Студената война“. Еър Груп 2000, София 2002.) Работата по нарушителите – нисколетящи, нискоскоростни витлови самолети – с реактивните бързи МиГ-15 е много трудна и често безрезултатна (Тома Ковачев. „Пътека в небето“. Еър Груп 2000, София 2005.), в резултат на което армейското началство пресира летците да „отбележат“ свален нарушител на всяка цена. Жертва на тези обстоятелства става израелският „Констелейшън“ на Ел Ал. == Пътници според гражданството им == {|class="wikitable sortable" |+ Пътници според гражданството им<ref name="bgtaini" /> !Националност !! Брой |- | {{ISR}} || 15 |- | {{USA}} || 12 |- | {{USSR}} || 5 |- | {{GBR}} || 4 |- | {{CAN}} || 4 |- | {{RSA}} || 4 |- | {{GER}} || 3 |- | {{AUT}} || 1 |- | {{SWE}} || 1 |- | {{POL}} || 1 |- | неустановено гражданство || 1 |} == Външни препратки == * [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=153286 Израелски пътнически самолет свален у нас през 1955 г.], dariknews.bg * [https://web.archive.org/web/20070610041524/http://library.lawschool.cornell.edu/cijwww/icjwww/idecisions/isummaries/iibsummary590526.htm Решението на Международния съд от 26 май 1959 г.] == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] [[Категория:История на България (1945 – 1989)]] [[Категория:История на Израел]] [[Категория:Транспорт в Израел]] [[Категория:История на община Петрич]] [[Категория:Военновъздушни сили на България]] [[Категория:1955 година]] [[Категория:27 юли]] [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] 6c1swkewshxlfr4drdkk0bqkex13sli 0 340166 12398194 12183874 2024-10-29T08:45:28Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398194 wikitext text/x-wiki {{Акт на насилие | заглавие = Терористичен акт на летище Домодедово | картинка = Domodedovo-terminal.jpg | размер_картинка = 240 | описание_картинка = | местоположение = [[Домодедово (летище)|летище Домодедово]], [[Русия]] | координати = | дата = [[24 януари]] [[2011]] г. | време = 16:32 ч. | цел = [[Домодедово (летище)|летище Домодедово]] | оръжие = [[бомба]] | загинали = 37 | ранени = 173 | извършител = Кавказки емират и Рияд-Салехийн | атентатори = }} '''Терористичният акт на летище „Домодедово“''' е [[тероризъм|терористичен акт]], извършен на [[24 януари]] [[2011]] г. в международната зала за посрещачи на [[Москва|московското]] [[Домодедово (летище)|летище Домодедово]]<ref name="lentaa">{{cite web|url=http://www.lenta.ru/news/2011/01/24/twenty/|title=Число погибших в „Домодедово“ увеличилось вдвое|date=24 января 2011|publisher=Lenta.ru|accessdate=25 януари 2011}}</ref><ref>[http://www.domodedovo.ru/ru/main/news/press_rel/?ID=2982 Пресс-релиз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110127161959/http://www.domodedovo.ru/ru/main/news/press_rel/?ID=2982 |date=2011-01-27 }} на сайте аэропорта „Домодедово“</ref><ref name="gazetarua">{{cite news|title=Следственный комитет квалифицировал взрыв в Домодедово как теракт|url=http://www.gazeta.ru/news/lenta/2011/01/24/n_1671098.shtml|work=Газета.ру|date=24 януари 2011|accessdate=24 януари 2011}}</ref>, [[Русия]]. Експлозията (според някои източници експлозиите са били 2<ref>{{cite web|url=http://www.vesti.ru/doc.html?id=422847|title=Очевидцы: в аэропорту было два взрыва. В метро усилены меры безопасности|date=24 января 2011|publisher=Вести.ру|accessdate=25 януари 2011}}</ref>) е предизвикана от така наречен „смъртник“ (по друга информация бомбата е била в чанта<ref>{{Citation |title=Дождь – optimistic channel |url=http://slon.ru/tvrain/?q=low |accessdate=2011-01-25 |archivedate=2010-12-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101224021018/http://slon.ru/tvrain/?q=low }}</ref>), като взривът е в 16:32 ч. московско време сред тълпата от посрещачи. Вследствие на атентата загиват 35 души (сред които и българинът Николай Иванов<ref>[[BTV]] Новините от [[25 януари]] [[2011]] г.: „Българин сред загиналите при атентата на летище Домодедово“</ref>), 110 души получават различни по степен наранявания и са хоспитализирани в московски болници. == Хроника на трагедията == * [[24 януари]] 2011 година, около 16:32 часа сред тълпата, посрещаща пристигащите пътници в международната зала на летището избухва взрив. По това време на терминала има граждани от Русия и други страни. Според данни от [[Министерство на здравеопазването на Руската Федерация|Министерството на здравеопазването на Руската Федерация]]<ref>Пресс-центр Домодедово</ref><ref>{{Citation |title=Список пострадавших при теракте в аэропорте „Домодедово“ |url=http://www.minzdravsoc.ru/health/katastrof/199 |accessdate=2011-01-26 |archivedate=2011-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110127162921/http://www.minzdravsoc.ru/health/katastrof/199 }}</ref>, загиват 35 души, ранени са 116. Летищната сграда е обвита в дим. Хората са евакуирани през аварийните изходи. Изходите към залите за пристигане са блокирани, те се изпълват с множество хора. Част от полетите са пренасочени към [[Летище Шереметиево]]. * "Молете се за нас, при нас на „Домодедово“ се взриви бомба" – това е първото съобщение, появило се в световната мрежа, публикувано в 16:38 часа<ref>[http://lenta.ru/articles/2011/01/25/retweet/ Lenta.ru: Молите се в Twitter]</ref>, на страницата на социалната мрежа [[Twitter]]. 15 минути по-късно, в [[ефир]] излиза първото специално издание на телевизия „Дожд“<ref>{{Citation |title=Практика большого взрыва: Как вещательные и социальные СМИ доносили читателям новости о теракте в аэропорту „Домодедово“ |url=http://slon.ru/articles/524254/ |accessdate=2011-01-26 |archivedate=2011-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110127161434/http://slon.ru/articles/524254/ }}</ref>. * По данни на информационна агенция „РИА-Новости“, мощността на [[бомба]]та, избухнала на летището е 5 кг. [[тротил]]ов еквивалент. * За да бъдат евакуирани хората на летището, екипа за действие при инциденти решава да разруши една тухлена стена<ref>[http://www.directadvert.ru/news/txt/?id=10367&nnn_id=15080655 www.directadvert.ru]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. * В съобщение на агенция „Rosbalt“, разузнавателните служби са имали информация за самоубийствен атентат в Москва<ref>{{cite news|title=У спецслужб была информация о готовящемся теракте|url=http://www.rosbalt.ru/2011/01/24/811848.html|work=[[Росбалт]]|publisher=ИА „Росбалт“|date=24 января 2011|accessdate=24 януари 2011|quote=Както съобщава за „Росбалт“ източник от правоохранителите органи, в нощта срещу понеделник, сътрудници на московското ГУВД са получили информация, че в Зеленоград има опасност да бъде осъществен терористичен акт от атентатор-самоубиец|archive-date=2011-01-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20110127102309/http://www.rosbalt.ru/2011/01/24/811848.html}}</ref>. * Президентът на Руската Федерация [[Дмитрий Медведев]] променя плановете си за посещение на Световния икономически форум в [[Давос]]<ref>{{cite news|title=Медведев ввел особый режим безопасности на транспорте|url=http://lenta.ru/news/2011/01/24/medvedev|work=Lenta.ru|publisher=Rambler Media Group|date=24 януари 2011|accessdate=24 януари 2011}}</ref>. Президентът настоява за въвеждане на специален режим на сигурност на летищата и другите транспортни центрове в страната. Експлозията на летище „Домодедово“ официално е наречена акт на тероризъм. * Изяснява се, че мощността на взривното устройство е било не по-малко от 7 кг. тротилов еквивалент. Според някои изказвания, в бомбата били поставени метални предмети, които да нанесат повече поражения<ref>[http://www.vz.ru/news/2011/1/24/463459.html ВВС: След терористичния акт милицията издирва трима мъже].</ref>. * Според [[лекар]]ите, участвали в първата вълна на спасители от Бърза помощ, бомбата е била пълна с дребни метални елементи – парчета от тръби, болтове, гайки и други подобни елементи. Впоследствие обаче експерти казват, че това не е възможно и най-вероятно металните фрагменти може би са парчета от колички, багаж и други предмети, които са били в близост до епицентъра на експлозията. * На летището пристига директорът на Градското управление на министерството на вътрешните работи в Москва Владимир Колоколцев, заявява ръководителят на отдел връзки с обществеността на столичната милиция Виктор Бирюков. Той добавя, че милицията в Москва е въвела специален режим и мерки за защита на всички важни съоръжения в столицата. На мястото на експлозията пристига и заместник-главният [[прокурор]] Владимир Малиновски, и транспортният прокурор на Москва Владимир Тюлков. * Според предварителните доклади един от тримата заподозрени мъже идва от Северен [[Кавказ]]. * 19:24 ч. Броят на жертвите на терористичната атака нараства до 35 души. * 19:35 ч. на мястото на атентата са открити останките на заподозрян терорист. * Според мнение на лекарите, дадено на основание получените наранявания на пострадалите, бомбата вероятно е била на пода. * На сайта на Министерството на извънредните ситуации е публикуван списък с пострадалите, които са хоспитализирани в Москва. * 21:03 ч. Според сайта Lenta.ru са пострадали най-малко шестима чужденци – граждани на [[Италия]], [[Франция]], [[Словакия]], [[Таджикистан]], [[Узбекистан]] и [[Киргизстан]]. Това са само предварителни официални данни. == Разследване == Разследването на терористичния акт е възложено на Следствен отдел към Разследващия комитет на Русия, който започва работа по наказателно производство, възбудено по член 205 (терористичен акт), точка 2 от член 105 (убийство на две или повече лица), част 1 от член 222 (незаконно притежание на оръжие и взривни вещества<ref>{{cite web|url=http://www.sledcom.ru/news/40571.html|title=Уголовное дело о теракте в аэропорту „Домодедово“ возбуждено по трем статьям Уголовного кодекса российской Федерации|date=24 януари 2011|publisher=СКП РФ|accessdate=24 януари 2011}}</ref>), Част 1 на член 223 (незаконно производство на взривни устройства) от Наказателния кодекс на Русия. Към [[27 януари]] [[2011]] година е известно, че разследването е започнало с изземване на документите на сигурността на летище „Домодедово“<ref name="lenta_docs">[http://www.lenta.ru/news/2011/01/24/documents/ Следствието иззе документацията на службата по безопасност на „Домодедово“]</ref>. Според последна информация на агенция Lenta.ru, разследването опровергава информацията, че експлозията на летището е следствие на самоубийствен акт на двама мъже. По предварителни данни, взривното устройство е взривено от мъж, на видима външност между 30 и 40 години, със спортно телосложение, с европейски облик, а не с кавказки черти. Участието в терористичната атака на жена и мъж с арабски черти, за което по-рано съобщава източник от правоохранителните органи, е отхвърлено от разследването. На мястото на взрива са открити следи от пластичен експлозив<ref>[http://www.lenta.ru/news/2011/01/25/plastit/ Lenta.ru: Террор: На месте взрыва в Домодедово нашли следы пластита]</ref>. Бомбата е била пълна с метални детайли. == Източници == <references /> [[Категория:Терористични актове в Русия|Домодедово]] [[Категория:Терористични актове в гражданската авиация|Домодедово]] [[Категория:Авиационни произшествия по град|Домодедово]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия|Домодедово]] [[Категория:Транспорт в Московска област]] [[Категория:История на Московска област]] [[Категория:Транспорт в Москва]] [[Категория:История на Москва]] [[Категория:Домодедово]] [[Категория:2011 година в Русия]] 7rwq3cf91a95mosi15tom6l6wbbp43t 0 359394 12397876 12389439 2024-10-28T21:06:19Z Ted Masters 210248 12397876 wikitext text/x-wiki {{Личност| | име = Симонета Веспучи | портрет = Piero di Cosimo 043 detail.jpg | портрет-описание = [[Пиеро ди Козимо]]. „[[Портрет на Симонета Веспучи]]“ (фрагмент). Единственият портрет, за когото е сигурна, че е изобразена Симонета, тъй като на картината е написано името ѝ ''SIMONETTA IANUENSIS VESPUCCIA'' | px = 200 px | описание = флорентинска благородничка |категория=аристократ|име-рождено=''Симонета Катанео''|роден-дата=28 януари (?) [[1453]]|роден-място=[[Генуа]] или [[Порто Венере]]|псевдоним=Хубавата Симонета|баща=Гаспаре Катанео дела Волта|майка=Катерина Виоланта Спинола|брак=Марко Веспучи|род=Катанео по рождение <br>Веспучи по брак|братя-сестри=Природениː<br>Батистина Фрегозо|погребан=[[Онисанти (Флоренция)|църква Онисанти]] (Флоренция)|деца=няма}} '''Симонèта Веспучи''' ({{lang|it|Simonetta Vespucci}}; {{lang|la|Vespuccia, Vesputia}}), родена '''Катанèо''' ({{lang|it|Cattaneo}}; * 28 януари (?) [[1453]], [[Генуа]] или [[Порто Венере]]; † [[26 април]] [[1476]], [[Флоренция]]) е възлюбена на [[Джулиано Медичи|Джулиано де Медичи]], по-младият брат на флорентинския владетел [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]], както и на самия Лоренцо. Считана е за първа красавица на Флорентинския [[ренесанс]], а за своята красота получава прозвището ''Несравнимата (''{{lang|fr|La Sans Pareille}}) и ''Хубавата Симонета'' ({{lang|it|La Bella Simonetta}}). Вероятно служи за модел на картините на [[Ботичели]] „[[Раждането на Венера (Ботичели)|Раждането на Венера]]“ и няколко други негови творби; изобразена е и като [[Клеопатра VII|Клеопатра]] със змия на шията на платното на [[Пиеро ди Козимо]] и на неговата творба „[[Смъртта на Прокрида]]“. == Произход == Симонета се ражда в семейството на генуезките благородници Гаспаре [[Катанео]] дела Волта и Катерина Виоланта [[Спинола]] (известна като Катокия) на 28 януари [[1453]] г. (историците не са съгласни дали е родена в [[Генуа]] или във [[Фецано]] ди [[Порто Венере]]), следователно е член на благородническото семейство Катанео. Родителите ѝ стават известни като родители на тази легендарна „жива [[Венера]]“. От страна на майка си е роднина на рода Апиани – господари на [[Пьомбино|Пиомбино]]. == Биография == === Брак === През април [[1469]] г., когато е едва на 16 години, Симонета отива да се срещне с много младия си съпруг Марко Веспучи, далечен братовчед на мореплавателя [[Америго Веспучи]], в църквата „Сан Торпете“ в присъствието на [[Дож на Генуа|дожа]] на [[Генуезка република|Генуа]] и на цялата градска аристокрация. Смята се, че като дете тя придружава родителите си в изгнание във вилата, която семейство Катанео притежава във [[Фецано]] ди [[Порто Венере]], където живее до 16-годишна възраст.<ref name="ref_A">Paola Giovetti, с. 12</ref> Семейството е изгонено от Генуа по време на част от вътрешните борби. Майка ѝ първо се омъжва за [[Батиста Фрегозо (1380 – 1442)|Батиста Фрегозо]], от когото има дъщеря Батистина, която се омъжва за [[Якопо III Апиано]], херцог на [[Княжество Пьомбино|Пиомбино]]. Семейство Катанео, докато е в изгнание, също се радва на гостоприемството на херцога на Пиомбино, споделяйки го с флорентинеца Пиеро Веспучи ([[приор]] на Сан Марко), баща на Марко, бъдещият съпруг на Симонета. Симонета остава в двора на Пиомбино до [[1468]] г., когато се омъжва. Тук Пиеро Веспучи, бащата на бъдещия ѝ съпруг, често гостува по бизнес дела. В Пиомбино именно е уреден и бракът ѝ.<ref>Rachele Farina, с. 28-29</ref> Марко отива в Генуа, тъй като баща му смята, че е препоръчително той да изучава организацията на известната банка Сан Джорджо, чийто прокурист е бъдещият му тъст Гаспаре Катанео.<ref name="ref_A2">Paola Giovetti, с. 12</ref> Очевидно, след като е приет в къщата на началника си, Марко се е среща с дъщеря му и урежда брак, който е полезен за семейство Катанео като съюз с богато флорентинско семейство на банкери, приближени на управляващото семейство Медичи (неотдавнашното [[Падане на Константинопол (1453)|падане на Константинопол]] и загубата на източните колонии всъщност особено засяга сем. Катанео икономически и морално.). === Живот във Флоренция в двора на Медичите === [[Файл:Vasari-Lorenzo.jpg|мини|250x250пкс|[[Джорджо Вазари]], ''Портерт на Лоренцо Великолепни'', ок. 1533/34 г.]] След сватбата двойката се установява във [[Флоренция]], градът на Веспучи. Пристигането им съвпада с изкачването на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] като глава на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. Лоренцо и брат му [[Джулиано Медичи|Джулиано]] посрещат булката и младоженеца в [[Палацо Медичи-Рикарди|Двореца на Медичите]] на ул. „Ларга“ и организират пищно празненство в тяхна чест във [[Вила „Медичи“ в Кареджи|Вилата си в Кареджи]]. Следват кратки години на празненства и приеми с разкошен живот, в центъра на който е дворът на Медичите. Марко и Симонета се установяват в семейния дом – Барго д'Онисанти. [[Файл:Giuliano de' Medici by Sandro Botticelli.jpeg|ляво|мини|281x281пкс|[[Сандро Ботичели]], ''Портрет на Джулиано де Медичи'', ок. 1478/1480 г.]] Нейният съвременник [[Анджело Полициано]] я описва като „семпла и невинна дама, която никога не е давала повод за ревност или скандал“ и казва, че „наред с другите изключителни дарове на природата тя имаше толкова мил и привлекателен начин на общуване, че всеки, който я срещна отблизо познати или онези, на които е проявявала дори най-малко внимание, се чувстваха обект на нейната обич. Нямаше нито една жена, която да ѝ завижда, и всички я хвалеха толкова много, че това изглеждаше нещо необичайно: толкова много мъже я обичаха без вълнение и ревност и толкова много дами я хвалеха без злоба.“<ref>''Esther D. Singleton''. [https://books.google.com/books?id=ayIG3lIfbiQC&pg=PA136&dq=Simonetta+Vespucci&lr=&as_drrb_is=q&as_minm_is=0&as_miny_is=&as_maxm_is=0&as_maxy_is=&as_brr=3&as_pt=ALLTYPES&ei=ra3xSbTEKoncygSslNiLCw&hl=ru#PPA129,M1 Great Portraits, as Seen and Described by Great Writers] с. 129.</ref> Всички знатни мъже в града полудяват по нея, а владетелят на града Лоренцо Великолепни и по-малкият му брат Джулиано Медичи търсят нейното благоволение. Първият влюбен в Симонета е самият Лоренцо. Без него, неговата декларирана любов и неговото одобрение не би имало толкова много поетични и живописни описания на Симонета. Самият той, когато тя е още жива, ѝ посвещава стихотворения като ''Selve d'Amore'' („Любовни лесове“), но в предпочитаната от него благоразумна форма на ''жена-звезда'' според теорията на Данте за жената-ангел.<ref>Rachele Farina, pag. 50</ref> Тъй като Лоренцо се занимава с държавни дела (и боготвори друга жена - [[Лукреция Донати]]), Джулиано има повече време да се грижи за нея. Смята се, че тя е става любовница на Джулиано през 1475 г. (въпреки че се твърди също, че връзката им е била платоническа и че тя е била „прекрасната дама“ на Джулиано, в съответствие с придворния живот на флорентинския двор). Както пишат биографите на Лоренцо Великолепни, които се придържат към първата версия, „тази връзка бе скрита по неизвестни причини“, но през 1475 г. с помощта на фин трик успяват да организират празник в чест на Симонета. [[Файл:Alfonso II di Napoli.jpg|мини|190x190пкс|Алфонсо II Неаполитански|ляво]] През [[1473]] г. процесията на [[Елеонора Арагонска (1450 – 1493)|Елеонора Арагонска]] пристига във Флоренция, ескортирана от нейния брат [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо]], херцог на Калабрия и наследник на трона на Неапол, която е на път за [[Ферара]], за да се омъжи за [[Ерколе I д’Есте]]. По този повод Алфонсо среща Симонета и се влюбва в нея, но връзката им е представена в литературата като платоническа. По този повод Лоренцо Великолепни използва привлекателността на младата жена като инструмент за сключване на съюз с [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]].<ref>Rachele Farina, pag. 47,55</ref> Връх Симонета достига на Турнира на Джулиано – рицарски турнир на пл. „Санта Кроче“ през [[1475]] г. Официалната причина за него е дипломатически успех: сключването на съюз между Милано, Венеция и Флоренция на 2 ноември 1474 г. (въз основа на датата на този празник се изчислява рожденият ден на Симонета - предполага се, че този ден не е избран случайно). На него Джулиано де Медичи, според това, което е обезсмъртено в поемата ''Stanze per la giostra di Giuliano de' Medici'' от [[Анджело Полициано]], обещава и посвещава победата на Симонета, присъстваща в публиката. Преди него язди оръженосец с щандарт (незапазен днес), на който Ботичели (или художниците от неговата работилница) изобразяват Симонета в алегоричната роля на [[Венера]]-[[Минерва]] с [[Купидон]], окован в краката ѝ. Стиховете на Полициано описват тази картина и дават ключ към нея: тя показва Симонета като [[Атина Палада]] в бяла рокля, с щит и копие, държаща главата на [[Медуза (митология)|Медуза Горгона]] в ръцете си и мотото ''La Sans Pareille'' („Несравнимата“), избрано лично от Лоренцо. То за съжаление е унищожено поради нетрайността на тъканта.<ref>Paola Giovetti, с. 28</ref><ref>Rachele Farina, с. 67</ref> Друг щандарт е поръчан от работилницата на [[Андреа дел Верокио]], вероятно по проект на [[Леонардо да Винчи]]. Той също е изгубен, но подготвителният чертеж достига до нас, запазен в Кабинета на рисунките в [[Уфици]].<ref>Rachele Farina, с. 68</ref> Симонета е обявена за „кралица на турнира“, като лично предлага на Джулиано наградата на турнира – изящно изработен шлем, изработен в работилницата на Верокио.<ref>Paola Giovetti, с. 29</ref> До този момент нейната милост е завладяла всички във Флоренция, преди всичко Джулиано, който става неин любовник. След смъртта ѝ Джулиано има само една връзка с флорентинка – [[Фиорета Горини]] от фамилията [[Паци]], която му ражда син Джулио, бъдещия папа [[Климент VII]].<ref>Paola Giovetti, с. 72</ref> [[Луиджи Пулчи]] ѝ посвещава няколко сонета, а Лоренцо Великолепни я възхвалява в своя ''Selve d'Amore'' и в четири сонета след смъртта ѝ. === Смърт === [[Файл:Sandro Botticelli - La nascita di Venere - Google Art Project - edited.jpg|мини|299x299px|Сандро Ботичели, ''„Раждането на Венера“'']] Симонета умира на 26 април 1476 г. на 23-годишна възраст. Традиционно се смята, че смъртта ѝ е резултат от [[туберкулоза]] (или еднакво смъртоносна [[пневмония]] по онова време). Новите хипотези обаче предполагат, че тя всъщност е била засегната от аденом на [[хипофиза]]та със секреция на [[пролактин]] и [[соматотропин]], и че вероятно е била стерилна. Увеличаването на [[Рак|тумора]] води до нейната смърт.<ref>Paolo Pozzilli, Luca Vollero, Anna Maria Colao, pp. 1067-1073</ref> В деня на погребението й, 27 април, тя е пренесена през Флоренция в отворен ковчег, облечена в бяло, за да ѝ се възхищават хората за последен път – изключение, направено само за специални лица.<ref>Paola Giovetti, с. 62-63</ref> За тъжната ѝ смърт Лоренцо Великолепни написва четири сонета.<ref>Paola Giovetti, с. 74</ref> Джулиано също пише няколко стиха за Симонета, със сигурност не на нивото на тези на по-известния му брат, но също толкова тъжни и искрени.<ref>Paola Giovetti, с. 76</ref><ref>Rachele Farina, с. 118</ref> Джулиано умира 2 години след нея, убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]]. Лоренцо Великолепни описва чувствата, които го обземат след смъртта на красивата Симонета, за която научава докато е в [[Пиза]]. Лоренцо пише, че след като прочита писмото, той излиза в градината: „Беше нощ и аз и най-скъпият ми приятел вървяхме заедно, говорейки за нещастието, което ни сполетя. Времето беше ясно и ние, разговаряйки, видяхме на запад искряща звезда, толкова ярка, че засенчи с блясъка си не само други звезди, но и други светила, които избледняха в нейната светлина. Възхищавайки се на тази звезда, аз се обърнах към моя приятел и казах: Няма да се учудим, ако душата на тази чудна дама се превърне в нова звезда или, като се възнесе, се обедини с нея.“ Той разказва и за нейното погребение: „С непокрито лице я пренесоха от къщата в криптата и тя накара онези, които я видяха, да пролеят много сълзи ... Тя вдъхваше състрадание, но и възхищение, защото в смъртта тя надмина красота, която през живота си е смятала за ненадмината. В нейния външен вид се проявява истинността на думите на [[Петрарка]]: „Красива е смъртта на това красиво лице““.<ref>''Клулас И.'' [http://belpaese2000.narod.ru/Teca/Quattro/Medici/cloulas/clou02_04.htm Лоренцо Великолепный]. Посетено на 1 март 2023 г.</ref> [[Файл:Chiesa di ognissanti, facciata.JPG|мини|247x247пкс|Църква „Онисанти“ (Вси Светии), Флоренция]] Погребана е в семейния параклис на сем. [[Веспучи]] в [[Онисанти (Флоренция)|църквата Онисанти]] във Флоренция (построена от член на семейство Веспучи през 1383 г.), вероятно в параклиса на дядото на Марко, Джулиано Веспучи, в левия [[трансепт]]. Гробът ѝ не е запазен, защото по-късно параклисът е превърнат в параклис на Свети Франциск и е преместен или опразнен, но не се знае през коя година и от кого.<ref>Rachele Farina, с. 103-105</ref> <ref>Paola Giovetti, с. 64-65</ref> [[Сандро Ботичели|Ботичели]] завещава да бъде погребан редом до Симонета, което е и изпълнено 34 години след смъртта ѝ. Съпругът й Марко Веспучи се жени повторно след смъртта й. Той кръщава сина си Джулиано. Според някои изследователи това предполага, че той е знаел за връзката на жена си с Джулиано де Медичи и не е изпитвал враждебност към него. Но има и версия,<ref>''Luca Landucci''. Diario Fiorentino del 1450 al 1516. / Ed. by Iodoco del Badia. Florence, 1883. с. 22.</ref> че напротив, Веспучи са били много обидени от връзката на представител на семейството им с Медичите и сякаш затова са били замесени в Заговора на Паци, в който Джулиано е убит.<ref>Catherine Lawless. Women on the margins: the 'beloved' and the 'mistress' in Renaissance Florence</ref> == Списък с произведения, за които се предполага, че е изобразена Симонета == [[Сандро Ботичели]]: * ''[[Примавера|Пролет]]'', между 1477 – 1478 г. * ''[[Раждането на Венера (Ботичели)|Раждането на Венера]]'', [[Уфици]]. Ботичели завършва картината през 1485 г., 9 години след нейната смърт. * Образи на Мадони: *# ''Мадоната с нара'', Уфици *# ''Мадона Магнификат,'' Уфици * Счита се, че Ботичели е нарисувал 4 профилни изображения, които биха могли да бъдат на Симонета: *# ''[[Портрет на млада жена (Ботичели)|Портрет на млада жена]]'', Щеделевски худ. институт, [[Франкфурт на Майн]]. Предполага се, че това е Симонета поради сходството на модела с „Клеопатра“ на [[Пиеро ди Козимо]]. Освен това авторството на Ботичели не е доказано. Някои предполагат, че картината е на [[Якопо дел Селайо]]. *# ''Портрет на млада жена'', (ок. 1476 – 1480), [[Берлинска картинна галерия]]. Някои предполагат, че модел вероятно е майката или жената на Лоренцо Великолепни ([[Лукреция Торнабуони]] или [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]]), поради което картината фигурира в Галерията само като „Портрет на млада жена“. Авторството на Ботичели не е доказано. Портретът произхожда от Двореца на Медичите и за него има най-много основания да се счита за картината, описана от [[Вазари]]. *# ''Портрет на млада жена'' (ок. 1480 – 85). Токио, Колекция „Марубени“. Оспорвано е дали Симонета е моделът на тази картина. *# ''Портрет на млада жена'' (ок. 1475), [[Галерия Палатина]] ([[Палацо Пити]]), Флоренция. Освен Симонета като други вероятни модели за този портрет са Клариса Орсини или друга любовница на Джулиано – [[Фиорета Горини]]. Авторството на Ботичели е оспорвано. * ''Венера и Марс'', 1483. Според една от версиите тя е изображение на Джулиано и Симонета<ref>Така мисли примерно [[Павел Муратов]]. В „Образах Италии“ той пише: „Венера и Марс“ – Симонета и Джулиано, усталые путники, только что перешедшие полдень любви. „Примавера“ – их любовь, окутанная тенями вечера, когда воспоминание о первой встрече уже смешивается с предчувствием смерти, и вечный обет душ сменяет простые наслаждения".</ref>, въпреки че това предположение се отхвърля от редица изкуствоведи, тъй като картината е от семейната сбирка на Веспучи и в ъгъла е изобразен гербът на този род, така че Джулиано, като любовник, не може да бъде изобразен там. Според други предположения това е портрет на Марко Веспучи. * Атина в ''Палада и кентавъра'', Истината в ''[[Клевета (Ботичели)|Клевета]]'', [[Данте Алигиери|дантевата]] [[Беатриче Портинари|Беатриче]] в цикъла рисунки на Ботичели към „[[Божествена комедия]]“ и т.н. [[Пиеро ди Козимо]]: * ''[[Портрет на Симонета Веспучи]]'' „в образа на Клеопатра“, 1490 (ок. 1500; до 1520), [[Музей „Конде“]]. Посмъртен портрет на Симонета половин десетилетие след смъртта ѝ. Името ѝ е написано долу на портрета. * ''[[Смъртта на Прокрида]]'', кр. на XV век, Лондон, [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]] [[Доменико Гирландайо]]: * фреска с изображението ''Мадона дела Мизерикордия'' (1472), простряла защитнически ръце над семейство Веспучи в Капела „Веспучи“ в църквата „Онисанти“. Счита се, че Симонета е единствената жена, изобразена в групата с непокрита глава. [[Америго Веспучи]], изобразен на фреската, е на 18-годишна възраст. Това е най-достоверното нейно изображение. [[Андреа дел Верокио]] (?) * ''Женски портрет'' – скулптурен бюст, предполагаемо изображение на Симонета, Вашингтон, [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Национална галерия]] на изкуствата<ref>{{Citation |title=Verrocchio (attr.), Busto di donna (Simonetta Vespucci?), Washington CD, National Gallery of Art. Photo |url=http://www.drammaturgia.it/saggi/multimedia.php?id=265 |accessdate=2011-07-20 |archivedate=2010-05-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100526065701/http://www.drammaturgia.it/saggi/multimedia.php?id=265 }}</ref> Вероятно именно този бюст на Симонета през XIX век се намира в колекцията на сър Фредерик Кук в Ричмънд, така както много произведения от тази колекция днес са във Вашингтон. <gallery> Файл:Sandro Botticelli 049.jpg|[[Раждането на Венера (Ботичели)|''Раждането на Венера'']] (Ботичели). Детайл. Идентификацията на Симонета в тази картина е поставена под съмнение от почти цялата специализирана литература. Файл:Sandro Botticelli 040.jpg|''Пролет'' (Ботичели). Детайл. Флора, алегорията на самата пролет. Облечен в цветя и заобиколен от цветни момичета, той предвещава настъпването на новия сезон. Някой предполага без документално основание, че би могло да е лицето на Симонета. Файл:Botticelli-primavera crop Simonetta.JPG|''Пролет'' (Ботичели). Детайл. Файл:Sandro Botticelli 060.jpg|''Мадоната с нара'' (Ботичели) Файл:Madonna of the Magnificat.png|''Мадона Магнификат'' (Ботичели) Файл:Simonetta Vespuci as a Nymph by Sandro Botticelli - Städel - Frankfurt am Main - Germany 2017.jpg|''Портрет на млада жена'' (Ботичели), Франкфурт Файл:Sandro Botticelli 066.jpg|alt=„Портрет на млада жена“ (Ботичели ?), Берлин|''Портрет на млада жена'' (Ботичели ?), Берлин Файл:Simonetta Vespucci007.jpg|alt=„Портрет на млада жена“ (Ботичели ?), Токио|''Портрет на млада жена'' (Ботичели ?), Токио Файл:Sandro Botticelli 068.jpg|alt=„Портрет на млада жена“ (Ботичели ?), Флоренция|''Портрет на млада жена'' (Ботичели ?), Флоренция Файл:Venus and Mars.jpg|''Венера и Марс'' (Ботичели) Файл:Piero di Cosimo - Portrait de femme dit de Simonetta Vespucci - Google Art Project.jpg|[[Портрет на Симонета Веспучи|''Портрет на Симонета Веспучи'']] (Пиеро ди Козимо) Файл:Piero di Cosimo 013.jpg|[[Смъртта на Прокрида|''Смъртта на Прокрида'']] (Пиеро ди Козимо) Файл:Domenico ghirlandaio, madonna della misericordia, ognissanti, Firenze.jpg|''Мадона дела Мизерикордия'' (Доменико Гирландайо) Файл:Sandro Botticelli 024.jpg|Клевета (Ботичели), детайл Файл:Sandro Botticelli 034.jpg|Детайл от фреска от [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] (Ботичели) </gallery> == Източници == * Carlo Montresor, ''Monografia d'arte. Botticelli'', ATS Italia, 2010 * Ernst Gombrich, ''Botticelli's Mythologies: A Study in the Neoplatonic Symbolism of His Circle'', в "Journal of the Warburg and Courtauld Institutes", Vol. 8 (1945), с. 7-60 * Michelle Wharton Vanderzant, ''Piero Di Cosimo's Simonetta Vespucci: A Fantasy Portrait'', Michigan State University. Department of Art, 1983 * Sharon Fermor, ''Piero di Cosimo. Fiction, Invention, Fantasia'', London 1993 ISBN 9780948462368 * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 ISBN 8854105260 * Paola Giovetti, ''La modella del Botticelli Simonetta Cattaneo Vespucci simbolo del Rinascimento'', Edizioni Studio Tesi, Roma 2015 ISBN 978-88-7692-609-9 * Rachele Farina, ''Simonetta. Una donna alla corte dei Medici'', Bollati Boringhieri, Torino 2001 ISBN  88-339-1356-2 * Judith Rachel Allan, ''[https://etheses.bham.ac.uk//id/eprint/5616/3/Allan15PhD_Redacted.pdf Simonetta Cattaneo Vespucci: Beauty, Politics, Literature and Art in Early Renaissance Florence]'', PhD Thesis, University of Birmingham 2014 * Guido Cornini, ''Botticelli'', Giunti Editore, Firenze 2016 ISBN 978-88-09-99424-9 * Francesca Allegri, ''Fuori dall'ombra. Le donne nei retroscena della Grande Storia'', Carmignani editrice, 2017 * Ana Debenedetti - Caroline Elam (Eds.), ''Botticelli, Past and Present'', UCL Press, 2019 ISBN 9781787354609 * Paolo Pozzilli, Luca Vollero, Anna Maria Colao, ''Venus by Botticelli and her Pituitary Adenoma'', in "Endocrine Practice", Vol. 25(10) (2019), pp. 1067-1073. == Бележки == <references /> {{Превод от 2|it|Simonetta Vespucci|ru|Веспуччи, Симонетта|131564251|128418145}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Веспучи, Симонета}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кралски любовници]] t2mr21l4uopo71dzdpdklemubh9tibl 0 362654 12397612 11412416 2024-10-28T16:27:31Z Xunonotyk 209517 12397612 wikitext text/x-wiki {{без източници|19:11, 30 юли 2018 (UTC)}} {{актьор | име = Кет Греъм | име-оригинал = Kat Graham | портрет = Kat Graham by Gage Skidmore.jpg | обяснение = Кет през 2015 | рождено име = Катерина Александра Греъм | роден-място = [[Женева]], [[Швейцария]] | починал-място = | друго име = | активност = '''Актьорска кариера'''<br>1998 – <br>'''Музикална кариера'''<br>2002 – | брачен партньор = Котрел Гидри | деца = | родители = | работа = актриса, певица, танцьорка, модел | местожителство = | сайт = [http://www.katgraham.com/ www.katgraham.com] | значими роли = Бони Бенет в „[[Дневниците на вампира]]“ | награди = }} '''Катерина „Кет“ Александра Греъм''' е [[актриса]], [[певица]], танцьорка и модел от швейцарски произход. Най-известна е с ролята си на Бони Бенет в сериала „[[Дневниците на вампира]]“. == Личен живот == Катерина говори английски, испански, френски, малко еврейски и португалски език. Греъм започва да се среща с Котрел Гидри през 2008 и се сгодява за него на 28 октомври 2012. Те развалят годежа си и се разделят на 12 декември 2014. == Ранен живот == Катерина Греъм е родена в [[Женева]], [[Швейцария]] и е израснала в Лос Анджелис, Калифорния. Баща ѝ, Джоузеф, е от американско-либерийски произход, а майка ѝ, Наташа, е с руски и полски корени. Бащата на Катерина е музикален продуцент. Дядо ѝ е бил посланик на ООН, служейки 40 години в [[Холандия]], [[Швеция]], [[Румъния]] и [[Кения]]. Родителите ѝ се развеждат, когато тя е на пет години. Има полубрат, Яков, роден в [[Тел Авив]], [[Израел]]. Кет е с еврейска религия и учи в училище „Hebrew“. == Кариера == === Реклами и танци === Греъм започва кариерата си на шестгодишна възраст в развлекателната индустрия. През следващите осем години се появява в различни реклами, включително за Барби, Mart, Pop-Tarts и Едисън. На 15 години е забелязана от Фатима Робинсън и е помолена да бъде една от танцьорките за Lil' Bow Wow. На 17 години Катерина участва в национална маркетингова кампания за реклама на безалкохолната напитка Fanta. Греъм се появява като член на „Fantanas“, позната като Капри или Ягода. Тя се появява в различни музикални клипове, които включват „Lonely“, „Dip It Low“, „Somebody to Love“, „What If“, „Used to Love U“, „Why I Love You“, „B.U.D.D.Y.“, „Just A Dream“, „Looking for Love“. === Телевизия и филми === През 2002 актрисата прави дебюта си в шоуто на Дисни „[[Лизи Макгуайър]]“. Появява се и в различни тв предавания, като ''CSI: Crime Scene Investigation, The O.C., Malcolm in the Middle, Joan of Arcadia, Grounded For Life and Greek''. През 2008 се появява в три епизода на сериала „[[Хана Монтана]]“, където играе ролята на приятелка на Джаксън Стюарт. Греъм участва във филмите ''17 Again'' и ''The Roommate''. През декември 2008 Катерина започва снимките на фантастиката ''Boogie Town'' в Лос Анджелис. Заснемането на филма е прекратено през същия месец поради проблеми с финансирането на проекта. През април 2009 снимките на продукцията са спрени поради конфликт между някои членове от актьорския състав. Кет се снима във филм, в който се провеждат танцови битки. Тя е в ролята на Ингрид. Очаква се премиерата да е през октомври 2011, но е издаден през юни 2009. През март 2009 участва в свръхестествения сериал „[[Дневниците на вампира]]“. Играе ролята на Бони Бенет, вещица. Премиерата на сериите е на 10 септември 2009 с 4,91 милиона зрители. През май 2012 сериалът е подновен за четвърти сезон. През 2011 Греъм печели наградата ''Scene Stealer Female'' по време на наградите ''Teen Choice'' за ролята си на Бони Бенет. През август 2010 Катерина е включена във филма ''Honey 2''. Той е продължение на първата част през 2003. Филмът излиза в определени страни и печели 8 милиона долара в световен мащаб. През юни 2011 филмът е издаден и получава отрицателни отзиви, но въпреки това Греъм е похвалена. През същата година участва във филма ''Dance Fu''. === Музика === През 2002 Катерина пише песен, озаглавена „Derailed“. Песента е включена във филм със същото заглавие. През 2006 започва кариера на музикант. Греъм прави почивка през 2007, когато е включена в песен на рапъра Will.I.Am. През април 2010 песента „My Boyfriends Back“ излиза в YouTube и има над 1 милион гледания. През октомври 2010 Греъм издава своя дебютен сингъл „Sassy“. Очаква се и музикален клип към песента през същия месец, но той не се получава добре и е отказан. След това тя продължава да прави кавъри на различни песни. Катерина участва в песента „Only Happy When It Rains“ за саундтрака на „[[Дневниците на вампира]]“. Премиерата на песента е през декември 2010 в епизода, озаглавен „Жертвоприношението“. През март 2011 Кет издава друг сингъл „I Want It All“. Видеото на песента е през май 2011. През февруари 2012 Греъм подписва договор с ''A&M Octone Records'', който е записан като неин пръв лейбъл. През март 2012 издава песента „Put Your Graffiti On Me“. Тя получава положителни отзиви от критиците. Официалната премиера на видеото към песента е през същия месец, на 19 октомври 2012, и има около 5 милиона гледания. Песента достига номер 5 в US Billboard Hot Dance Club Songs. На 29 май Греъм изпълнява парчето в шоуто на Елън. Това е записано като първото ѝ музикално изпълнение в телевизията. На същия ден издава първия си албум „EP“, който дебютира под номер 54 в iTunes Music Album. Катерина е в процес на записване на дебютния си албум. Вторият сингъл от „EP“ е озаглавен „Wanna Say“. Видеото към песента е режисирано от Benny Boom и продуцирано от London Alley. Тя също се появява в песента „Dog Day Afternoon“. На 25 юни 2013 Кет дава възможност на пет фена да издадат името на новия ѝ сингъл в Туитър. Премиерата на „Power“ е на следващия ден. Песента е първият сингъл от новия ѝ албум. Катерина издава още един сингъл „1991“ на 10 март 2015. == Влияния == Катерина се е повлияла от [[Тупак Шакур]], [[Марая Кери]], [[Дженифър Лопес]], [[Шакира]], [[Риана]], [[Нели Фуртадо]], както и от [[Дестинис Чайлд]], [[Бийтълс]] и [[Спайс Гърлс]]. == Филмография == === Филми === {| class="wikitable" |- ! Година !! Заглавие !! Роля |- | 1998 || ''The Parent Trap'' || Джаки |- | 2004 || ''Johnson Family Vacation'' || танцьорка |- | 2007 || ''Hell on Earth'' || Фелисия |- | 2008 || ''Our First Christmas'' || Берни |- | 2009 || ''17 Again'' || Джейми |- | 2011 || ''The Roommate'' || Ким Джонсън |- | 2011 || ''Honey 2'' || Мария Размирез |- | 2011 || ''Dance Fu'' || Чака Лавбел |- | 2012 || ''Bleachers'' || Мелъни |- | 2014 || ''Addicted'' || Даймънд |} === Телевизия === {| class="wikitable" |- ! Година !! Заглавие !! Роля |- | 2002 || ''Lizzie McGuire'' || член номер 2 |- | 2003 || ''Strong Medicine'' || Ашли Колинс |- | 2003 || ''Malcolm in the Middle'' || актриса |- | 2004 || ''Joan of Arcadia'' || Анджела |- | 2004 || ''Like Family'' || момиче |- | 2004 || ''Grounded for Life'' || Лаура |- | 2006 || ''The O.C.'' || Ким |- | 2006 || ''CSI: Crime Scene Investigation'' || Тиша |- | 2007 || ''Greek'' || танцьорка |- | 2008 || ''Hannah Montana'' || Алисън |- | 2009-настояще || ''The Vampire Diaries'' || Бони Бенет |- | 2012 || ''Ridiculousness'' || себе си |- | 2012 || ''Oh Sit!'' || себе си |- | 2013 || ''The Show with Vinny'' || себе си |- | 2014 || ''Whose Line Is It Anyway?'' || себе си |- | 2015 || ''Stalker'' || Кристин Харпър |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Година !! Позиция в класация |- | ''Roxbury Drive'' || * ''Издаден: 25 септември 2015'' * ''Лейбъл: Sound Zoo Records'' * ''Формати: CD, дигитално сваляне'' || {{center|—}} |} === Разширени записи === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Година !! Позиция в класация |- | Remixes || * ''Издаден: 26 юли 2011'' * ''Лейбъл: Perezcious Records'' * ''Формати: безплатно дигитално сваляне'' || {{center|—}} |- | Against the Wall || * ''Издаден: 29 май 2012'' * ''Лейбъл: A&M/Octone Records'' * ''Формати: CD, дигитално сваляне'' || {{center|4 (US)}} |} === Сингли като водещ артист === {| class="wikitable" |- ! Година !! Заглавие !! Албум !! Позиция в класация |- | 2010 || ''„I Want It All“'' || не е включена в албум || {{center|—}} |- | 2010 || ''„Sassy“'' || не е включена в албум || {{center|—}}– |- | 2010 || ''„Cold Hearted Snake“'' || не е включена в албум || {{center|—}} |- | 2012 || ''„Put Your Graffiti on Me“'' || ''Against the Wall'' || {{center|5 (US)}} |- | 2012 || ''„Wanna Say“'' || ''Against the Wall'' || {{center|25 (US)}} |- | 2013 || ''„Power“'' || не е включена в албум || {{center|—}} |- | 2015 || ''„1991“'' || ''Roxbury Drive'' || {{center|—}} |- | 2015 || ''„Secrets“''<br><small>''(с участието на Babyface)''</small> || ''Roxbury Drive'' || {{center|—}} |} === Сингли като партниращ си артист === {| class="wikitable" |- ! Година !! Заглавие !! Албум !! Позиция в класация |- | 2007 || ''„I Got It from My Mama“''<br><small>''Will.I.Am (с участието на vocals by Graham)''</small> || ''Songs About Girls'' || {{center|31 (US)<br>38 (UK)}} |- | 2007 || ''„One More Chance“''<br><small>''Will.I.Am (с участието на vocals by Graham'')</small> || ''Songs About Girls'' || {{center|97}} |- | 2007 || ''„The Donque Song“''<br><small>''Will.I.Am (с участието на Snoop Dogg and vocals by Graham)''</small> || ''Songs About Girls'' || {{center|—}} |- | 2012 || ''„Dog Day Afternoon“''<br><small>''Ras Kass (с участието на Kat Graham and Dirt Nasty)''</small> || ''Spit No Evil'' || {{center|—}} |} === Музикални клипове като водещ артист === {| class="wikitable" |- ! Година !! Заглавие |- | 2009 || ''„Boom Kat“'' |- | 2009 || ''„My Boyfriend's Back“'' |- | 2010 || ''„I Want It All“'' |- | 2010 || ''„Sassy“'' |- | 2010 || ''„Cold Hearted Snake“'' |- | 2012 || ''„Put Your Graffiti on Me“'' |- | 2013 || ''„Wanna Say“'' |- | 2013 || ''„Power“'' |- | 2015 || ''„1991“'' |- | 2015 || ''„Secrets“'' |} === Музикални клипове като партниращ артист === {| class="wikitable" |- ! Година !! Заглавие |- | 2002 || ''„Slacker“'' |- | 2002 || ''„Why I Love You“'' |- | 2003 || ''„Wanna B Where U R“'' |- | 2003 || ''„No L.O.V.E.“'' |- | 2003 || ''„Salt Shaker“'' |- | 2003 || ''„The Way I Am“'' |- | 2004 || ''„Used to Love U“'' |- | 2005 || ''„Lonely“'' |- | 2005 || ''„What If“'' |- | 2006 || ''„What You Want“'' |- | 2007 || ''„B.U.D.D.Y.“'' |- | 2008 || ''„One More Chance“'' |- | 2008 || ''„Siempre Ausente“'' |- | 2010 || ''„Somebody to Love (Remix)“'' |- | 2010 || ''„Just a Dream“'' |- | 2011 || ''„Looking for Love“'' |- | 2011 || ''„Broken Down“'' |- | 2011 || ''„Black and Jewish“'' |- | 2014 || ''„Really Don't Care“'' |} == Турнета == * ''The Fantanas (2004 – 2006)'' * ''The Black Eyed Peas Black Blue & You Tour (2007)'' * ''The Vampire Diaries Tour – Q&A With The Cast (2010)'' * ''2012 National Promo Tour (2012)'' == Награди и номинации == {| class="wikitable" |- ! Година !! Категория !! Проект !! Резултат |- | 2010 || ''Scene Stealer Female'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |- | 2011 || ''Scene Stealer Female'' || ''The Vampire Diaries'' || Печели |- | 2011 || ''Rockin' Actress (TV)'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |- | 2012 || ''Actress Fantasy/Sci-Fi'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |- | 2013 || ''Actress Fantasy/Sci-Fi'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |- | 2014 || ''Actress Fantasy/Sci-Fi'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |- | 2014 || ''Creative Award'' || ''Contributions in the industry'' || Печели |- | 2015 || ''MTV Ship of The Year<br>(with Ian Somerhalder)'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |- | 2015 || ''Choice TV: Chemistry<br>(with Ian Somerhalder)'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |- | 2015 || ''Choice TV: Scene Stealer'' || ''The Vampire Diaries'' || Номинирана |} == Външни препратки == * [http://www.katgraham.com/ Официален сайт] * {{imdb name|0334159}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Греъм, Катерина}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Афроамерикански актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Американски певици]] [[Категория:Американски поп певци]] [[Категория:Американски ритъм енд блус певци]] [[Категория:Американски танцьори]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Модели от САЩ]] [[Категория:Поляци в САЩ]] [[Категория:Руснаци в САЩ]] [[Категория:Родени в Женева]] k92r7st70ejcibm4al7al9nudpq4tsw 0 363599 12397567 12269291 2024-10-28T15:03:10Z Amherst99 49254 12397567 wikitext text/x-wiki [[Файл:1860-russian-america.jpg|мини|300px|Руска Америка – карта от 1860 г.]] '''Продажбата на Аляска''' или '''покупката на Аляска''' (в зависимост от гледната точка) е [[Договор|сделка]] за покупко-продажба на [[Аляска]] между правителствата на [[Руската империя]] и [[САЩ]] от 1867 г. за цена от 7,2 милиона [[щатски долар]]а (1,67 милиарда $ по цени към 2008 г.). Общата площ на [[Руска Америка]] по това време възлиза на 1 518 800 km². През 1853 г. руският [[генерал-губернатор]] на [[Сибир|Източен Сибир]] граф Николай Муравиев-Амурски докладва, че според него раздялата с територията е неизбежна, тъй като разходите за поддръжка на американските руски владения са значителни. Същевременно със стойността на продажбата ѝ би се спомогнало да се укрепят позициите на Русия в [[Азия]] по тихоокеанското крайбрежие срещу разрастващото се проникване и влияние на [[Британска империя|Британската империя]] в [[Тихи океан|Северния Пасифик]]. В крайна сметка със загубата в [[Кримска война|Кримската война]] окончателно се затвърждава убеждението, че поради силния британски флот е безсмислено прякото владение на ледените планински територии в [[Северна Америка|Америка]] и през 1867 г. „куфарът с лед“ е продаден на САЩ. От страна на [[Конгрес на САЩ|американския Конгрес]] сделката изглежда изключително неизгодна, защото е свързана със значителни разходи по поддръжката на това огромно и отдалечено от източното крайбрежие владение, а освен това [[Гражданска война в САЩ|гражданската война]] е разорила [[хазна]]та. [[Файл:Alaska Purchase (hi-res).jpg|мини|230px|ляво|Чекът за 7,2 млн. долара, <br>използван за покупката на [[Аляска]]</br>]] За руската позиция по продажбата решаваща е ролята на министъра на външните работи [[Александър Горчаков]], който на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] заема профренска позиция с цел [[баланс на силите]], като същевременно е упрекнат от Московския славянски комитет, че е предал интересите на [[българи]]те. Сред най-видните постоянни критици на външната му политика са [[Иван Аксаков]], [[Константин Победоносцев]], писателят [[Фьодор Достоевски]] и императрица [[Мария Александровна]]. На 18 октомври 1867 г. Аляска официално преминава в патримониума на Съединените щати. Същия ден в САЩ е въведен официално и [[григориански календар|григорианския календар]] и жителите на Аляска от 5 октомври се събуждат на 18 октомври. За 19 век и въобще в [[история на САЩ|историята на САЩ]] покупката на Аляска се оказва второто по значимост териториално разширение след [[покупка на Луизиана|покупката на Луизиана]]. В началото на века в САЩ се разраства [[треска за злато]], а находищата на [[нефт]] и [[газ]] в региона се оценяват прогнозно на 100 – 180 млрд. долара. == Източници == * [http://www.yale.edu/lawweb/avalon/diplomacy/russia/treatywi.htm Договор за покупката] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060825094708/http://www.yale.edu/lawweb/avalon/diplomacy/russia/treatywi.htm |date=2006-08-25 }} {{икона|en}}, [http://www.hrono.ru/dokum/alyaska1867.html Договор за продажбата] {{икона|ru}} * [http://www.sovsekretno.ru/magazines/article/472 Статията на Александър Зинухов „Престъпна сделка“ на sovsekretno.ru] * [https://web.archive.org/web/20080102232209/http://battles.h1.ru/prodaza_aliyski.shtml «Продажба на Аляска: документи, писма, спомени» на battles.h1.ru (архивни копия през януари 2008 г.)] * [http://www.vokrugsveta.com/S4/proshloe/alaskasale.htm Продажбата на Аляска на vokrugsveta.com] * [http://www.rutv.ru/video.html?d=0&tvpreg_id=151961 «Руска Аляска. Продадено! Тайна сделка»]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, документален филм, ВГТРК, 2010 г. == Вижте също == * [[История на стойността]] [[Категория:История на Аляска]] [[Категория:Договори на Руската империя]] [[Категория:Договори на САЩ]] [[Категория:Руска Америка]] [[Категория:История на външната политика на САЩ]] mr2ldnkjp25dz7lgm00j0wywot8hjbt 0 364463 12397752 11725712 2024-10-28T18:53:29Z Пища Хуфнагел 119943 12397752 wikitext text/x-wiki {{художник | име = Филипино Липи<br> | картинка = Filippino Lippi 007.jpg | описание = Автопортрет, фрагмент от картина<br> италиански художник | роден-място = [[Прато]], [[Италия]] | починал-място = [[Флоренция]], Италия | стил = [[живопис]], | учител = [[Ботичели]] | академия = [[Флорентинска школа|Флорентинска живописна школа]] | направление = [[фреска]] | патрон = | творби = „Извеждането на апостол Павел от тъмницата“, „''Смъртта на Лукреция'' | повлиян =[[Ботичели]] | повлиял = | награди = | подпис = | подпис_текст = | уебсайт = }} '''Филипино Липи''' е италиански художник от [[Флорентинска школа|Флорентинската школа]] на късното [[куатроченто]], син на художника [[Фра Филипо Липи]]. == Творчество == По характера на своето творчество Филипино прилича на [[Сандро Ботичели]], но проявява в сравнение с него още по-значителен талант и още по-голяма смелост. За неговите произведения е характерен силен драматизъм в съчетание със свобода и виртуозност в групирането на фигурите и рисунките, както и в техните движения.<ref>Antonio Paolucci: Filippino Lippi. Cantini, Florenz, 1992, ISBN 88-7737-171-4</ref> Към ранните му творби от монументална живопис принадлежат фреските, с които той довършва [[Капела Бранкачи]] в църквата [[Санта Мария дел Кармине]] във [[Флоренция]], които са започнати от [[Мазачо]] и [[Мазолино]]: * „Извеждането на апостол Павел от тъмницата“, * „Апостолите Петър и Павел пред проконсула“ * „Мъченическата смърт на апостол Петър“<ref>Die Bedeutung Filippino Lippis für den Manierismus. Peters-Schildgen, Susanne. – Essen: Verl. Die Blaue Eule, 1989</ref>. === Светци и донатори === * Влияние от нидерладските майстори се появява у Филипино Липи във „Видението на Мария пред св. Бернар“ (ок. 1486, [[Фиезоле]]): дарителят Пиеро ди Франческо дел Пулиезе е изобразен като полуфигура в долния край, но с поглед той активно участва в действията. * Друга негова картина („Мадона със светите“, ок. 1488, църква „Санто Спирито“, Флоренция) изобразява дарителя Танаи дей Нерли и неговата жена Нана дей Капони, които с изумление се взират за чудо. От детайлите е очевидно внимателното изучаване на нидерландската живопис. * Така емоционално е „Благовещение“ (фреска в Капела Карафа, посветена на Св. [[Тома Аквински]], в църквата [[Санта Мария сопра Минерва]], 1488 – 93), където поръчващ е кардинал Олвиеро Карафа, изписан редом с Тома Аквински, а Богородица почти се е обърнала с гръб, съсредоточена в безмълвен диалог с донатора – решението е почти еретично. * Неговото „Поклонение на влъхвите“ (1496, Уфици) включва изображение на [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо де Медичи Стария]]. Стоящият юноша отгоре, е възможно да е неговия син, [[Джовани де Медичи|Джовани де Медичи ил Пополано]].<ref>Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.</ref> == Галерия от произведения == <gallery class="center"> Filippino, morte di lucrezia.JPG|„''Смъртта на Лукреция''“ 1478 – 1480, галерия Палатина Filippino, storie di virginia.jpg | „''История на девата''“, [[Лувър]], Париж, Франция Bernardo claraval filippino lippi.jpg|„''Видението на Св. Бернард''“ (1486), Флоренция Filippino Lippi 016.jpg|''Архангел Гавраил и [[Книга на Товит|Товит]]'' </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.virtualuffizi.com/uffizi1/artista.asp?Autore=Filippino+Lippi Творби на Филипино Липи] в [[галерия Уфици]] във [[Флоренция]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Липи, Филипино}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Родени в Прато]] [[Категория:Починали във Флоренция]] 9th6p9c62nux7hibnylle6761hzl60p 0 365124 12398195 12373824 2024-10-29T08:45:31Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398195 wikitext text/x-wiki '''Инцидент с южнокорейски „Боинг“''' може да се отнася за: * [[Полет 902 на „Кориън Еър Лайнс“]] – инцидент с южнокорейски „[[Боинг 707]]“ през 1978 г. над въздушното пространство на [[СССР]] в [[Карелска автономна съветска социалистическа република|Карелска АССР]], [[РСФСР]], при който самолетът е принудително приземен върху ледено езеро. * [[Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“]] – инцидент с южнокорейски „[[Боинг 747]]“ през 1983 г. над въздушното пространство на [[СССР]] в [[Далечен изток на Русия|Далечния изток]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|РСФСР]], при който самолетът е свален и се разбива. {{пояснение}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] [[Категория:Авиация в Южна Корея]] [[Категория:История на Южна Корея]] qnzjrjrnjecofj6nqxujsheid7adzke 0 365134 12398239 12388978 2024-10-29T09:09:56Z Станислав Николаев 13436 12398239 wikitext text/x-wiki [[Файл:Iranair655shootdown.png|мини|350п|Ирански пътнически самолет А300]] [[Файл:USS Vincennes launching SM-2MR in 1987.jpg|мини|350п|Учебно изстрелване на ракета от борда на Vincennes]] [[Файл:USS Vincennes (CG-49) Aegis large screen displays.jpg|мини|350п|Командният център [[Аеджис (БИУС)|AEGIS]] на американския крайцер Vincennes]] '''Инцидентът с иранския полет 655''' ''(IR655)'' е свалянето с американска ракета на пътнически самолет [[Еърбъс А300|Airbus A300]] на [[Iran Air]] над [[Персийския залив]] на 3 юли 1988 г., изпълнявал редовен полет между градовете [[Бандар Абас]] в [[Иран]] и [[Дубай]], [[ОАЕ]]. Самолетът е свален от ракета, изстреляна от ракетния крайцер „[[Вансен (ракетен крайцер, 1984)|Vincennes]]“ от състава на [[Военноморски сили на САЩ|Военноморските сили на САЩ]]. Загиват всичките 290 души на борда на самолета, вкл. 16 членове на екипажа и 66 деца сред пътниците. По време на изстрелването на ракетата по самолета американският крайцер Vincennes се е намирал в ирански териториални води. Правителството на САЩ излиза със съобщение, че иранският самолет е бил погрешно идентифициран като [[F-14]] на ВВС на Иран. Иранското правителство от своя страна обаче твърди, че Vincennes съзнателно е атакувал гражданския самолет. Причините за трагедията са комплексни. Сред водещите са липсата на комуникация с ръководството на гражданските полети в района, което се дължи на обтегнатите отношения между американската и иранската страна, както и неадекватното обучение на екипажа на американския крайцер. В допълнение към това е и разигралото се по-рано сутринта стълкновение между крайцера и въоръжените ирански катери от бреговата охрана. Отделно от това инцидентът възниква 1 г. след като в Персийския залив иракски самолет [[Мираж F-1]] атакува американската фрегата [[USS Stark]] по време на [[ирано-иракска война|Ирано-иракската война]] с противокорабна ракета [[Екзосет]], убивайки 37 членове на екипажа и повреждайки сериозно кораба. След инцидента в американския военноморски флот са въведени нови правила за [[сигурност]], които да позволяват надеждна идентификация на потенциално опасни цели при въздушна атака. == Жертви == {|class="sortable wikitable" !Гражданство||Пътници||Екипаж||Всичко |- |{{IRN}}||238||16||254 |- |{{UAE}}||13||0||13 |- |{{IND}}||10||0||10 |- |{{PAK}}||6||0||6 |- |{{YUG}}||6||0||6 |- |{{ITA}}||1||0||1 |- |'''Всичко'''||'''274'''||'''16'''||'''290'''<ref>Islamic Republic of Iran. [http://www.icj-cij.org/docket/files/79/6629.pdf Memorial of the Islamic Republic of Iran in the Case Concerning the Aerial Incident of 3 July 1988 (Islamic Republic of Iran v. United States of America)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130717223406/http://www.icj-cij.org/docket/files/79/6629.pdf |date=2013-07-17 }}. p. 15. 24 July 1990.{{икона|en}}</ref> |} На 26 февруари 1996 г. САЩ се съгласяват да изплатят на Иран компенсация в размер на 61,8 млн. долара за 248 жертви в инцидента по разчет от 300 хил. долара за всеки трудоспособен и 150 хил. за останалите, без стойността на сваления самолет, възлизаща на около 30 млн. долара. Съединените щати разглеждат паричната компенсация като доброволен акт, но отказват да признаят вина и да се извинят за инцидента. <ref name="Time">[http://www.time.com/time/printout/0,8816,968407,00.html Time] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130517233703/http://www.time.com/time/printout/0,8816,968407,00.html |date=2013-05-17 }} {{икона|en}}</ref> == Източници == <references /> <!-- [[Категория:Транспорт в Иран]] --> [[Категория:Авиационни произшествия в Азия]] [[Категория:Транспорт в Иран]] [[Категория:История на Иран]] [[Категория:Военна история на САЩ]] [[Категория:Военноморски сили на САЩ]] [[Категория:1988 година]] [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]] lyw31l6wn423ahzhk4ahhew95ewjoky 0 365154 12398196 12389595 2024-10-29T08:45:34Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398196 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Инцидент с южнокорейски „Боинг“|Инцидент с южнокорейски „Боинг“}} {{Самолетна катастрофа|име=Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“|снимка=20559-186-HL7442-B747-230B-ZRH-5'80.jpg|описание=Самолетът, който е свален през 1983 г., на [[летище „Цюрих“]] през 1980 г.|дата=[[1 септември]] [[1983]] г.|място=[[Японско море|Източно море]], близо до остров [[Монерон]], западно от остров [[Сахалин]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съветски съюз]]|причина=Свален от съветските сили за противовъздушна отбрана поради навигационна грешка на пилотите; разпадане по време на полет|тип1=„[[Боинг 747|Боинг 747-230B]]“|авиокомпания1=„[[Кориън Еър Лайнс]]“|кодово име1=HL7442|маршрут1=[[Ню Йорк]] – [[Анкъридж]] – [[Сеул]]|пътници1=246|екипаж1=23{{refn|3-членен екипаж в пилотската кабина, 20-членен кабинен екипаж и 6-членен собствен персонал. (ICAO 93, раздел 1.3, стр. 6)|group=Б}}|загинали1=269|оцелели1=0}} '''Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“{{refn|Известен също така като „Инцидентът с южнокорейския „Боинг““|group=Б}}''' е редовен полет на „[[Кориън Еър Лайнс]]“ от [[Ню Йорк]] до [[Сеул]] през [[Анкъридж]], [[Аляска]].{{sfn|Johnson|1986|p=6}} На 1 септември 1983 г. [[Самолет|самолетът]] е свален от съветския самолет-прехващач „[[Су-15]]”.{{sfn|Degani|2001|p=}}<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailymotion.com/video/x2pn4w3|заглавие=Defection of Soviet Pilot Cpt. Alexander Zuyev to the West in 1989|издател=dailymotion.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=61661|заглавие="Студената война" в небето|фамилно_име=Младенова|първо_име=Галина|дата=2013-09-02|труд=Глобус|издател=duma.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://clubz.bg/6235-genadiy_osipovich_az_svalih_yuzhnokoreyskiya_boing_pak_bih_go_napravil|заглавие=Генадий Осипович: Аз свалих южнокорейския боинг, пак бих го направил|фамилно_име=Инджов|първо_име=Момчил|дата=2014-07-21|издател=clubz.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> Пътническият самолет „[[Боинг 747]]“ пътува от Анкъридж за Сеул, но поради навигационна грешка, допусната от екипажа, самолетът се отклонява от планирания маршрут{{sfn|Daniloff|2008|p=304}}{{sfn|Degani|2004|p=}}{{sfn|ICAO|1993|p=4, 5 и 43}}{{sfn|Pearson|1987|p=40-41}} и прелетява през съветското забранено въздушно пространство.{{sfn|ICAO|1993|p=13}}{{sfn|Pearson|1987|p=40}}{{sfn|Degani|2004|p=}} Съветските военновъздушни сили третират неидентифицирания самолет като нахлуващ американски шпионски самолет{{sfn|Degani|2004|p=}}<ref>Maier, Timothy W. (April 16, 2001). "KAL 007 Mystery". Insight Magazine</ref> и го унищожават с [[Ракета въздух-въздух|ракети въздух-въздух]] след изстрелване на предупредителни изстрели.<ref name=":0">Illesh, Andrey (1992). "The Mystery of the KAL-007 (English translation)". Izvestia.</ref><ref>{{Цитат книга|last=Daniloff|first=Nicholas|title=Of Spies and Spokesmen: My Life as a Cold War Correspondent|url=https://books.google.bg/books?id=5h4kuotImbgC&pg=PA305&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-09-25|year=2008|publisher=University of Missouri Press|lang=en|isbn=978-0826266309|pages=301}}</ref>{{sfn|ICAO|1993|p=55}} Самолетът се разбива в морето близо до остров [[Монерон]], западно от [[Сахалин]] в [[Японско море]]{{sfn|Johnson|1986|p=30}} и убива всички 269 пътници и екипаж на борда, включително [[Лари Макдоналд]] от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите на САЩ]].{{sfn|ICAO|1993|p=54}}{{sfn|Pearson|1987|p=122}} [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] открива останките в морето на 15 септември, както и полетните записващи устройства през октомври,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1992/10/16/world/tape-displays-the-anguish-on-jet-the-soviets-downed.html|заглавие=Tape Displays the Anguish On Jet the Soviets Downed|фамилно_име=Bohlen|първо_име=Celestine|дата=1992-10-16|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> но тази информация е пазена в тайна от съветските власти до 1992 г., след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на страната]].<ref name=":0" /><ref>Andrey Illesh (May 21, 1991). "?". Izvestia. p. 6.</ref>{{sfn|Oberdorfer|1998|p=51}} Съветският съюз първоначално отрича да знае за инцидента, но по-късно признава,{{sfn|Young, Launer|1988|p=pp. xiii, 47}} че сваля самолета и твърди, че е на шпионска мисия.<ref>Sputnik, ''The Truth and Lies about the South Korean Airliner''</ref> [[Политбюро на ЦК на КПСС]] заявява, че това е умишлена провокация от страна на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]]{{sfn|Pearson|1987|p=145}} за изследване на военната готовност на Съветския съюз или дори за [[Casus belli|провокиране на война]]. Съединените американски щати обвиняват Съветския съюз, че възпрепятства операциите по търсене и спасяване.<ref>Congressional Record, September 20, 1983, pp. S12462–S12464</ref> Съветските въоръжени сили скриват доказателствата търсени в разследването на Международната организация за гражданска авиация, като бордовите записващи устройства,<ref>Soviet news magazine, Izvestia #228, October 16, 1992</ref> които са публикувани десет години по-късно, след разпадането на Съветския съюз.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://legacy.icao.int/icao/en/nr/1993/pio199301_e.pdf|заглавие=KAL TAPES TO BE HANDED OVER TO ICAO|автор=ICAO|дата=1993-01|издател=legacy.icao.int|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121209114516/http://legacy.icao.int/icao/en/nr/1993/pio199301_e.pdf|архив_дата=2012-12-09|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> В резултат на инцидента Съединените американски щати променят процедурите за проследяване на самолети, които излитат от [[Аляска]], а президентът [[Роналд Рейгън]] издава директива, която прави американската сателитна радионавигационна [[глобална система за позициониране]] свободно достъпна за гражданска употреба, след като бъде достатъчно развита, като общо благо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://iipdigital.usembassy.gov/st/english/article/2006/02/20060203125928lcnirellep0.5061609.html|заглавие=United States Updates Global Positioning System Technology|фамилно_име=Pellerin|първо_име=Cheryl|дата=2006-02-03|издател=iipdigital.usembassy.gov|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131009161500/http://iipdigital.usembassy.gov/st/english/article/2006/02/20060203125928lcnirellep0.5061609.html|архив_дата=2013-10-09|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> Роналд Рейгън допълнително втвърдява тона в отношенията на страната му със Съветския съюз и инициира „големи дипломатически усилия за задържане на международното и вътрешното внимание, фокусирано върху съветските действия“.{{sfn|Richelson|1997|p=385}} Отнема лиценза на „[[Аерофлот|Аерофлот Совиет Еърлайнс]]“ за извършване на полети до и от Съединените американски щати до 1986 г.<ref>The Current Digest of the Soviet Press</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1983/09/09/world/reagan-acts-to-close-down-aeroflot-s-2-offices-in-us.html|заглавие=REAGAN ACTS TO CLOSE DOWN AEROFLOT'S 2 OFFICES IN U.S.|фамилно_име=Clines|първо_име=Francis X.|дата=1983-09-09|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> и обявява кръстоносен поход срещу [[Комунизъм|комунизма]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=9VA4W1wDMAk|заглавие=President Reagan's Address to the Nation on the Soviet Attack on a Korean Airliner (KAL 007)|автор=Ronald Reagan Presidential Foundation & Institute|дата=2011-04-23|труд=|издател=youtube.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> == Предистория == Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг“ над тогавашното въздушно пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над [[Карелия]], в близост до база на [[Северен флот|Северния флот]] на [[Бяло море]]. През пролетта на 1982 г. 2 групи самолетоносачи на [[американски военноморски флот|американския военноморски флот]] навлизат в [[Охотско море]] в близост до п-в [[Камчатка]], където е разположена базата на съветските [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомни подводници]] от [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация|съветските стратегически ядрени сили]], които са в състава на [[Тихоокеански флот|Тихоокеанския флот]]. Преди инцидента с този самолет в края на март 1983 г. 3 американски самолетоносача се намират във водите на [[Алеутски острови|Алеутските острови]], където 3 седмици провеждат военно учение, като на 4 април 6 самолета „А-7“ в района на Малките [[Курилски острови]] навлизат над съветското въздушно пространство на дълбочина от 2 до 30 км над териториалните води на СССР и извършват учебни стрелби срещу наземни цели на о. Зелени. След разследване на инцидента на 4 април тогавашният министър на отбраната на СССР взема незабавни мерки да замени остарелите „МиГ-21“ и „МиГ-23“ на Курилските острови и о. Сахалин с по-модерните самолети „МиГ-31“, за да се предотвратяват бъдещи евентуални провокации. == Развитие == [[Файл:KAL007.svg|мини|258x258px|Предполагаема траектория на Боинга над въздушното пространство на Съветския съюз|ляво]] Съветски [[изтребител]] „[[Су-15]]“ сваля „[[Боинг 747]]“ на южнокорейските авиолинии, полет 007 (KAL-007) или (KE007). Южнокорейският самолет навлиза над съветското въздушното пространство и е свален от изтребители-прихващачи „Су-15“, след което се разбива югозападно от остров [[Сахалин]]. В катастрофата няма оцелели, а сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ [[Лари Макдоналд]]. Сваленият самолет е превозвал 246 пътници и е бил с екипаж от 23 души, като е изпълнявал полет от [[Ню Йорк]] за [[Сеул]] (с междинно кацане в [[Анкоридж]]). Свален е, след като се отклонява от курса на 500 километра. Основните версии за причините за случилото се са съответно според конфронтиралите се страни – грешка на екипажа и провокация от страна на американското външно разузнаване [[ЦРУ]]. == Последици == Инцидентът предизвика сериозно влошаване на и без това обтегнатите отношения между СССР и САЩ. По онова време съветските войски са в [[Афганистан]], а в САЩ за президент е избран „ястребът“ Роналд Рейгън, като Студената война навлиза в нова спирала на напрежение. Този инцидент е най-тежкият в историята на съветската авиация, довел до втвърдяване на позициите между водещите [[ядрени сили]] СССР и [[САЩ]] в края на [[Студената война]]. Начело на 2-те държави са съответно [[Юрий Андропов]], бивш ръководител на [[КГБ]], и [[Роналд Рейгън]], който след инцидента обявява кръстоносен поход срещу комунизма. == Бележки == <references group="Б" /> == Източници == <references /> == Литература == * {{Cite book|last=Young, Launer|first=Marilyn, Michael|title=Flights of Fancy, Flight of Doom: KAL 007 and Soviet-American Rhetoric|url=https://books.google.bg/books?id=fbN1AAAAMAAJ&redir_esc=y|accessdate=2024-09-24|year=1988|publisher=University Press of America|lang=en|isbn=0819172251|pages=pp. xiii, 47}} * {{Cite book|last=Johnson|first=Richard William|title=Shootdown : Flight 007 and the American connection|url=https://archive.org/details/shootdownflight000john/page/n1/mode/2up|accessdate=2024-09-24|year=1986|publisher=Viking|location=New York, N.Y., U.S.A.|lang=en|isbn=0-670-81209-9|pages=6}} * {{Cite book|last=Daniloff|first=Nicholas|title=Of Spies and Spokesmen: My Life as a Cold War Correspondent|url=https://books.google.bg/books?id=nGJNfdDZpskC&redir_esc=y|accessdate=2024-09-25|year=2008|publisher=University of Missouri Press|lang=en|isbn=0826266304}} * {{Cite book|last=Degani|first=Asaf|title=Taming HAL: Designing Interfaces Beyond 2001|url=https://books.google.bg/books?id=SG07muS_S2EC&redir_esc=y|accessdate=2024-09-25|year=2004|publisher=Palgrave Macmillan|lang=en|isbn=031229574X}} * {{Cite book|last=ICAO|title=Destruction of Korean Air Lines Boeing 747 on 31 August 1983, Report on the Completion of the ICAO Fact-finding Investigation, June 1993|url=https://aviation-is.better-than.tv/KAL007%20ICAO%20DESTRUCTION%20OF%20KOREAN%20AIR%20LINES%20BOEING%20747.pdf|format=PDF|accessdate=2024-09-25|year=1993|publisher=International Civil Aviation Organization|location=CANADA|lang=en}} * {{Cite book|last=Pearson|first=David|title=KAL 007: The Cover-up|url=https://books.google.bg/books?id=W19DAAAACAAJ&redir_esc=y|accessdate=2024-09-25|year=1987|publisher=Summit Books|lang=en|isbn=0671557165}} * {{Cite book|last=Oberdorfer|first=Don|title=From the Cold War to a New Era: The United States and the Soviet Union, 1983-1991|url=https://books.google.bg/books?id=33thz5xQu7UC&redir_esc=y|accessdate=2024-09-25|year=1998|publisher=JHU Press|isbn=0801859220}} * {{Cite book|last=Richelson|first=Jeffrey T.|title=A Century of Spies. Oxford University Press US|year=1997|lang=en|isbn=0-19-511390-X}} * {{Cite book|last=Degani|first=Asaf|title=Korean Air Lines Flight 007: Lessons From the Past and Insights for the Future|year=2001|publisher=New York: St. Martin's Press (Palgrave-Macmillan)|lang=en}} == Външни препратки == * [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=393&aid=9427 Полковник Станислав Петров, който спаси света] * [http://www.pro-pvo.ru/PermaLink,guid,4abda946-cb0a-4603-8db7-6b4119708ce8.aspx "Тот „Боинг“ сбил я"] * [http://natgeobg.blogspot.com/2009/11/blog-post_6811.html Най-големите самолетни катастрофи] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] [[Категория:Авиация в Южна Корея]] [[Категория:История на Южна Корея]] [[Категория:Военна история на СССР]] [[Категория:История на Сахалинска област]] [[Категория:Транспорт в Сахалинска област]] [[Категория:1983 година в СССР]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] glj3n5d9269r1m48n79wnaba4kkagwo 0 365156 12398199 12389596 2024-10-29T08:45:43Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398199 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Инцидент с южнокорейски „Боинг“|Инцидент с южнокорейски „Боинг“}} {{Самолетна катастрофа|име=Полет 902 на „Кориън Еър Лайнс“|снимка=N428PA, Jet Clipper Star of Hope, Newcastle, 19 July 75 (2).jpg|описание=Самолетът, който е свален, докато все още е в експлоатация от „[[Пан Ам]]“.|дата=[[20 април]] [[1978]] г.|място=Близо до остров [[Лухи]], [[Карелска автономна съветска социалистическа република|Карелска АССР]], [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руска СФСР]], [[Съветски съюз]]|причина=Свален от съветските сили за противовъздушна отбрана поради навигационна грешка|тип1=„[[Боинг 707|Боинг 707-321B]]“|авиокомпания1=„[[Кориън Еър Лайнс]]“|кодово име1=HL7429|маршрут1=[[Париж]] – [[Анкъридж]] – [[Сеул]]|пътници1=97|екипаж1=12|загинали1=2|оцелели1=107}} '''Полет 902 на „Кориън Еър Лайнс“{{refn|Известен също така като „Инцидентът с южнокорейския „Боинг““|group=Б}}''' е редовен полет на „[[Кориън Еър Лайнс]]“ от [[Париж]] до [[Сеул]] през [[Анкъридж]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1978/04/22/archives/flight-of-south-korean-airliner-very-puzzling-to-us-officials-have.html|заглавие=Flight of South Korean Airliner `Very Puzzling’ to U.S. Officials|фамилно_име=Halloran|първо_име=Richard|дата=1978-04-22|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> На 20 април 1978 г. самолетът стига почти над [[Северен магнитен полюс|Северния магнитен полюс]], а това причинява големи грешки в базираните на [[Компас|магнитния компас]] навигационни системи на машината. Това променя курса и самолетът се обръща на югоизток, прелетява над [[Баренцово море]], нарушава съветското въздушно пространство и достига съветското крайбрежие около 3 часа и 2400 км след завоя на юг.<ref name=":0" /> Съветският радар за противовъздушна отбрана забелязва самолета на около 400 километра от териториални си води, но той не отговаря на многобройните искания от земята.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.istpravda.com.ua/articles/2012/05/4/81648/|заглавие=Весна 1978-го. Як СРСР збив над Карелією корейський "боїнг". ФОТО|издател=istpravda.com.ua|език=ru|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> Съветската противовъздушна отбрана изпраща изтребител „[[Су-15]]“,<ref name=":1" /> който изстрелва две ракети по машината „[[Боинг 707]]“ близо до [[Мурманск]], [[Съветския съюз]].<ref>"The Worst, But Not The First." Time 122.11 (1983): 21. Academic Search Premier. Web.</ref><ref>"The Mystery Of Flight 902 Why Did A South Korean Jet Make a 180° Turn over the Arctic?." Time 111.18 (1978): 35. Academic Search Premier. Web</ref> Това пробива фюзелажа и причинява бърза декомпресия, при което един корейски пътник умира.<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1978/04/24/agony-of-flight-902/b2c7128d-4a31-4499-8582-21c1439e5bc5/|заглавие=Agony of Flight 902|фамилно_име=Klose|първо_име=Kevin|дата=1978-04-24|издател=washingtonpost.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170828154739/https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1978/04/24/agony-of-flight-902/b2c7128d-4a31-4499-8582-21c1439e5bc5/|архив_дата=2017-08-28|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> След няколко неуспешни опита за кацане, пилотът презимява самолета върху леда на замръзналото езеро Корпиярви в [[Карелска автономна съветска социалистическа република|Карелска АССР]], разположено близо до финландската граница.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.autoreview.ru/archive/2008/07/defender/index.php?phrase_id=4645209|заглавие=Увидеть Париж — и не умереть|автор=Константин СОРОКИН, Артур БЕРЗИН|дата=2008|издател=autoreview.ru|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090906210246/http://www.autoreview.ru/archive/2008/07/defender/index.php?phrase_id=4645209|архив_дата=2009-09-06|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> Около два часа след аварийното кацане съветски войски достигат самолета, за да започнат спасителна операция, по това време японски пътник умира.<ref name=":2" /> С хеликоптери оцелелите са транспортирани до град Кем в [[Карелия]].<ref name=":1" /> На 22 април всички, с изключение на пилота и навигатора, са закарани до Мурманск и излитат за [[Хелзинки]], [[Финландия]], откъдето отпътуват на 23 април за Сеул.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1978/04/23/archives/south-korean-plane-plunged-30000-feet-after-being-fired-on-several.html|заглавие=SOUTH KOREAN PLANE PLUNGED 30,000 FEET AFTER BEING FIRED ON|фамилно_име=Apple Jr.|първо_име=R. W.|дата=1978-04-23|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> Няколко дни по-късно пилотът и навигаторът са освободени; според съветските власти и двамата признават, че нарушават съветското въздушно пространство и пренебрегват заповедите на самолета-прехващач за кацане.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1978/04/30/archives/soviet-frees-last-2-in-korean-plane-case-pilot-and-navigator-of.html|заглавие=SOVIET FREES LAST 2 IN KOREAN PLANE CASE|фамилно_име=Whitney|първо_име=Craig R.|дата=1978-04-30|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> Съветският съюз таксува [[Южна Корея]] 100 000 щатски долара (467 100 долара по цени от 2023 г.) за грижата за пътниците, но сметката никога не е платена от Южна Корея.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://time.com/3002171/malaysia-airlines-ukraine-crash-airliners-shot-down/|заглавие=Past Attacks on Commercial Airliners|автор=TIME Staff|дата=2014-07-17|издател=time.com|език=en|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> Съветският съюз отказва да сътрудничи на международните експерти, докато те разследват инцидента, и не предоставя никакви данни от „черната кутия“ на самолета.<ref name=":1" /> Екипажът на полет 902 смята, че навигационна грешка променя курса на самолета, което е потвърдено и от пътници на борда, които казват, че капитанът им съобщава това при кацането.<ref name=":3" /> През 1983 г., 5 години след инцидента с полет 902, [[полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“]], също е свален от съветската противовъздушна отбрана. При разбиването на самолета в [[Японско море]] загиват всички 269 дупи на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=61661|заглавие="Студената война" в небето|фамилно_име=Младенова|първо_име=Галина|дата=2013-09-02|труд=Глобус|издател=duma.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://clubz.bg/6235-genadiy_osipovich_az_svalih_yuzhnokoreyskiya_boing_pak_bih_go_napravil|заглавие=Генадий Осипович: Аз свалих южнокорейския боинг, пак бих го направил|фамилно_име=Инджов|първо_име=Момчил|дата=2014-07-21|издател=clubz.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-25}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“]] * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == <references group="Б" /> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://aviation-safety.net/database/record.php?id=19780420-1 Доклад на мрежата за авиационна безопасност] * [https://englishrussia.com/2008/06/03/the-korean-boeing/#more-1961 Черно бели снимки на останките на полет 902 на „Кориън Еър Лайнс“] {{Превод от|en|Korean Air Lines Flight 902|1246755700}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] [[Категория:Авиация в Южна Корея]] [[Категория:История на Южна Корея]] [[Категория:Военна история на СССР]] [[Категория:История на Република Карелия]] [[Категория:Транспорт в Република Карелия]] [[Категория:1978 година в СССР]] [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]] aaym7g0fviqn0vesq7l9d9y2omr6aiv 0 365433 12398326 10949269 2024-10-29T10:58:13Z Xunonotyk 209517 12398326 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Момо|Момо (пояснение)}} {{Книга | име = Момо | име в оригинал = Momo | корица = | px = | корица-текст = | други-имена = | език = [[немски език|немски]] | автор = [[Михаел Енде]] | издадена-година = [[1973]] | издадена-държава = [[Германия]] | издателство = | жанр = [[детска литература]] | вид = | произведения = | ISBN = 978-954-527-426-8 | поредица = | предходна = | следваща = | бележки = }} [[Файл:Momo Figuur Hannover.jpg|мини|ляво|Скулптура на Момо от Улрике Ендерс в [[Хановер]] на площад „Михаел Енде“]] '''„Момо“''' ({{lang|de|Momo}}) е [[детска литература|роман за деца]] от германския писател [[Михаел Енде]]. За първи път е издаден през 1973 г. Пълното заглавие на немски е ''Die seltsame Geschichte von den Zeit-Dieben und von dem Kind, das den Menschen die gestohlene Zeit zurückbrachte'' — „Странната история за времекрадците и за детето, което върна на хората откраднатото време“. Темата „[[време]]“ е основна в произведението. В романа се разказва как малкото момиченце Момо с помощта на майстор Хора и неговата приказна костенурка успява да победи сивите господа – времекрадците. По книгата е направен филм през 1986 г., италианско-германска продукция, в която и Енде има малка роля.<ref>{{imdb title|0091537|Momo (1986)}}</ref> През 1984 г. ''Karussell/Universal Music Group'' издават драматизирана аудиокнига „Момо“, разказана от Харалд Лайпниц, с режисьор Анке Бекерт, музика Франк Дювал (3 части на LP и MC, 2 части на CD). Книгата също така е драматизирана в редица [[радио]]програми, адаптирана е за сценични постановки, включително опера, написана от Енде. През 2001 г. по нея е направен [[анимация|анимационен]] филм.<ref>{{imdb title|0299040|Momo alla conquista del tempo (2001)}}</ref> Книгата е преведена на повече от двадесет езика и е отличена с Германската награда за най-добра детска книга.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://malkotochetene.bnt.bg/biblioteka/momo | заглавие = Момо | достъп_дата = 14 септември 2011 | дата = | издател = [[БНТ]] | цитат = | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В статия на философа Дейвид Лой и професора по литература Линда Гудхю книгата „Момо“ е определена като „един от забележителните романи в края на XX век“.<ref>Goodhew, Linda; and Loy, David, [http://ccbs.ntu.edu.tw/FULLTEXT/JR-MISC/101783.htm ''Momo, Dogen, and the Commodification of Time''], KronoScope, Volume 2, Number 1, 2002, pp. 97-107(11).</ref> Книгата е издавана на български, в превод на [[Федя Филкова]] (1982 г.). == Източници == <references /> {{мъниче|литература}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Романи на Михаел Енде]] [[Категория:Книги от 1973 година]] [[Категория:Детска литература]] 1od6ew2hzm23uspwae92eovd7x8bewc 0 366094 12397778 12396963 2024-10-28T19:25:26Z Randona.bg 249543 /* Председатели на общината */ 12397778 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Солунска българска община | лого = | снимка = Solun Bulgarian Municipality Document Header.jpg | пояснение = Глава на документ на общината | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Солун]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 1862 година, [[Османска империя]] | закрита = 1913 година, [[Кралство Гърция]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Солунската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]] в [[Солун]], [[Османска империя|Османската империя]], съществувало от 1862 до 1913 година, когато е закрита след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от новите гръцки власти. == История == [[Файл:Kozma Prechistanski to Nikola Aleksiev.jpg|мини|250п|ляво|Писмо на [[Козма Дебърски|архимандрит Козма]] като председател на Солунската българска община до [[Никола Алексиев (възрожденец)|Никола Алексиев]]]] [[Файл:Saint Cyril and Methodius Church in Thessaloniki.jpg|мини|250п|Българската църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Солун, 1873)|Св. св. Кирил и Методий]]“]] До средата на XIX век българите в Солун са малко, тъй като бързо се претопяват в гръцката православна маса. През пролетта на 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] посещава Солун и пише в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“: {{цитат|Въпреки близостта на българските селища, в Солун има малко постоянни жители българи. В махалата (част от града) Свети Атанасий има само сто къщи принадлежащи на тях. Повечето жители са евреи от разни секти и турци; след това са македонските власи и гърците, които живеят тук в съвсем близко сходство. Освен тези има и много цигани и накрая европейци. Българите, като постоянни жители, много лесно се смесват с гърците под влияние на гръцкото образование и господстващото в градовете на Македония пренебрежение към името им. На мен особено ми беше важно сближението с работещите пришълци българи. Такива има много в Солун. Особено от [[Дебър]] и [[Битоля]] идват тук работници за постройките, пристанищните работи и приготвянето на хранителни<ref>{{Григорович|89}}</ref> припаси.<ref>{{Григорович|90}}</ref>}} Движението за славянска просвета в Солун започва под влияние на активните български еснафи в града. Още в 1817 година шивашкият еснаф, съставен от дебрани, крушевчани и кичевчани, съставя дарителен паметник – Памѧтница или споменіца на живи и мертви, който в 1841 година е преведен на гръцки, за да се чете в църква, тъй като четенето на славянски не е позволено. В еснафа е обсъждано създаването на българска църква и българско училище, за да не се изгуби българският език. В 1833 година еснафът уславя за славянски килиен учител монаха руснак [[Исая Солунски|Исая]].<ref name="Снегаров 27">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=27 |url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> В края на 50-те – началото на 60-те години идеята за откриване на българско училище в Солун е назряла, за нея активно работи [[Константин Държилов|Константин (Динко) Държилов]]. Има сведение, че според писмо на [[Димитър Миладинов]] до [[Климент Полянин]] от 22 декември 1859 година руската императрица, чрез руския консул във Варна [[Александър Рачински]], е пратила пари на дъщерята на Държилов, [[Славка Динкова]], за основаване на българско училище в Солун (но според некролога ѝ тя е родена в 1850 година); през февруари 1862 година Константин Държилов известява зографското монашеско братство, че е основал българска община в Солун, а няколко месеца по-късно съобщава на монасите, че в града вече има и българско училище; с тези писма той фактически иска помощта им за заплащането на учител. Идеята му е създаденото в Солун училище да се превърне „във върховно училище, нещо като пансион“, в което да се възпитават бедни деца и да се учат по съчиненията на сина му [[Георги Динков]], които ще отпечата в руския манастир на [[Света гора|Атон]]. По същото време в руското консулство в Солун е депозирана молба, подписана от председателя на българската църковна община и още 87 нейни членове, които молят за финансова подкрепа за замисленото от тях българско училище в града. Средства обаче не са получени.<ref>{{Константинова|28, 29}}</ref> В периода 1863 – 1866 година фамилията Държилови е център на българските инициативи в Солун. В 1866 година [[Славка Динкова]], насърчена от майка си [[Велика Държилова]], открива първото българско девическо училище, в което по-късно учат и момчета.<ref>{{Цитат книга|last=Снегаров|first=Иван|title=Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи|url=https://www.strumski.com/books/Solun%20v%20BG%20duhovna%20kultura.pdf|series=Университетска библиотека № 180|year=1937|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=46, 52}}</ref><ref name=":1">в. „Македония“, 3, № 18, 30 март 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 113.</ref> За целта майка ѝ дарява един етаж от къщата си в българската махала, на улица „Свети Атанас“ № 11. Училището съществува до смъртта на Славка в 1869 година.<ref>{{Константинова|29 – 30}}</ref> Според [[Младен Панчев]] още през 1866 година около училището се създава „нещо като българска община“, с участието на братята Динко и [[Киряк Държилов|Киряк (Недялко) Държилови]], Георги Държилов, Йован и Йосиф Франго от Дебърско, [[Вело Негрев]] от [[Селце (община Маврово и Ростуше)|Селце]], Йосиф Яковов от Косоврасти (Дебърско) и други.<ref name=":2">{{cite journal|last=Панчевъ|first=Младенъ|authorlink=|date=1933|year=1933|title=Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.)|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=София|publisher=Илинденска организация|volume=Година 5|issue=Книга 6 (46)|pages=13|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=май|lang-hide=|lang=}}</ref> Дейността на училището има силно въздействие за създаването (или възстановяването) на Солунската българска община.<ref name=":4">{{Цитат книга|last=Снегаров|first=Иван|title=Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи|url=https://www.strumski.com/books/Solun%20v%20BG%20duhovna%20kultura.pdf|series=Университетска библиотека № 180|year=1937|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=56–57}}</ref> През февруари 1868 година управителното тяло на училището свиква в дома на [[Панайот Хаджилазов]] общо събрание солунските българи, но и много българи от други места са поканени и присъстват.<ref name=":3">{{Цитат книга|last=Снегаров|first=Иван|title=Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи|url=https://www.strumski.com/books/Solun%20v%20BG%20duhovna%20kultura.pdf|series=Университетска библиотека № 180|year=1937|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=46–47}}</ref><ref name=":4" /> Георги Динков дава отчет и освен за работите на училището, в своята реч той призовава българите да съставят „община за църковно общественото си управление“ и събранието решава да бъде създадена солунската българска община, избира се и нейното ръководството.<ref name=":3" /><ref name=":4" /> В състава на общината са избрани [[Иван Хаджилазаров]] (касиер), Блаже Хаджилазов, [[Димитър Паунчев]], [[Киряк Държилов|Кирияк Държиловец]], Йосиф Гешков и Трайчо Петрович (съветници), Панайот Хаджилазов и Стефо Хадживеличкович (помощници). Те получават писмено пълномощно, подписано от 830 българи и зидарския, шивашкия, дърводелския, скотовъдския, кожухарския и търговския еснаф. Общината се упълномощава да представлява народа и се задължава да се грижи за църковно-обществения напредък. Водеща роля в създаването на общината играе [[Георги Динков]] – син на Константин Държилов и племенник на Киряк Държилов.<ref>{{cite book|last=Кирил патриарх Български|first=|authorlink=Кирил Български|coauthors=|title=Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа|url=|accessdate=|year=1969|publisher=Синодално издателство|location=София|isbn=|pages=548}}</ref><ref name="Снегаров 56 – 57">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=56–57|url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> Според Младен Панчев в 1868 година членове са също и [[Петруш Шумков]], [[Насте Стоянов]], Димитър и [[Никола Паунчеви (възрожденец)|Никола Паунчеви]], а по-късно същата година, тъй като руският консул иска да се явят пред него представители на общината, е избрана формална община от Костадин Герасимов от Охрид, Георги кехая и дядо Ичо от Бугариево, Йосиф Яковов и Петруш Шумков. Тази община си поръчва първия печат, състоящ се от четири части, а с дръжката – пет, всяка част се пазела от отделен член на общината и така печатът можел да бъде удрян само със съгласието на всичките пет души. Печатът е с кръгла форма, с образите на свети Кирил и Методий и Светия Дух над тях; надписът околовръст гласял: „Българска църковна община въ Солунъ“. Този печат е използван до октомври 1891 година, когато [[Мустафа Зихни паша|Зихни паша]] го забранява.<ref>{{cite journal|last=Панчевъ|first=Младенъ|authorlink=|date=1933|year=1933|title=Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.)|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=София|publisher=Илинденска организация|volume=Година 5|issue=Книга 6 (46)|pages=13–14|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=май|lang-hide=|lang=}}</ref> [[Файл:Bulgarian Seals of Solun.jpg|ляво|мини|350п|Печати на Българското църковно настоятелство „Св. Кирил и Методий“ и Българската църковна община в Солун<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/kakpisheha.html Михайлов, Иван. Как пишеха нашите народни будители и герои]</ref>]] Скоро общината е разтурена поради вътрешни разногласия по училищни въпроси, но в края на август или началото на септември 1869 година е възстановена отново в по-широк състав, но запазвайки и някои от старите членове: Димитър Паунчев (председател), [[Петър Шумков]] (подпредседател), [[Насте Стоянов]] (касиер), Йосиф Яковов, Панайот Лазов, Кирияк Държиловец, Блаже Шага (Шагов), Ичо Кехая, Йосиф Франго, Георги Архимандритов и Иван Попов,<ref name="Снегаров 59, 69">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=59, 69 (бел. 38)|url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref><ref name=":0" /> Георги Карадаалията.<ref name=":5">{{cite journal|last=Панчевъ|first=Младенъ|authorlink=|date=1933|year=1933|title=Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.)|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=София|publisher=Илинденска организация|volume=Година 5|issue=Книга 6 (46)|pages=14|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=май|lang-hide=|lang=}}</ref> Задачите, които се възлагат на общината са две: да издигне българското училище до степен да бъде най-добро училище с оглед на примера на добре устроените гръцки училища и да издигне българската църква „в името на съотечествениците ни и просветители на всички славянски народи свети Кирил и Методий“.<ref name="Снегаров 59">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=59|url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref><ref name=":0">{{cite book|last=Кирил патриарх Български|first=|authorlink=Кирил Български|coauthors=|title=Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа|url=|accessdate=|year=1969|publisher=Синодално издателство|location=София|isbn=|pages=549}}</ref> Общината се обръща за утвърждение към Привременния екзархийски смесен съвет и моли Българското читалище в Цариград да одобри назначаването на йеродякон [[Агапий Войнов]] (определен за учител във [[Воден]]) за учител в Солун. На 7 септември 1869 година общината открива общинско смесено училище. Същата година е открито и българското [[Солунско читалище]].<ref>{{cite book | title = Народните читалища в България, Том I | last = Кондарев | first = Никола | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1972 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 294 – 295 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Членове на общината в 1870/71 година са Димитър Паунчев, Насте Стоянов (който е определен и за отговорен училищен настоятел), Димо Карагино, Апостол Йоано, Спасе Велков, Стоян Йованов, Андреа Илиев, Ристо Шага. В 1871/72 година са включени и Спас Дюлгерски и Апостол Иванов.<ref name=":5" /> През 1872 година екзарх [[Антим I]] утвърждава за временен председател, избрания от общината, свещеник [[Петър Димитров (духовник)|Петър Димитров]] от [[Зарово]]. Разногласята в общината обаче продължават и се стига до разцепление и поява на нова българска община, която обаче Екзархията не утвърждава. Смущения предизвиква и отзоваването на солунския епископ [[Нил Изворов]] от Солун, направено по настоявене на Портата, която се позовава на [[Ферман за Българската екзархия|екзархийския ферман]], който не предвижда български владици в Солун и Одрин. Така се появява втората македонска [[униятство в България|уния]] от 1874 година. Отец Димитров се увлича за кратко от униятската пропаганда, но след среща с [[Петко Славейков]] се отказва от униятството и се разкайва с писмо до екзарха в 1874 година. Димитров остава в Солун до разгрома на Априлското въстание в 1876 година, когато е принуден да замине за Цариград.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=552, 639 |url= |accessdate=}}</ref> На 20 юли 1873 година в Солун е открит [[Св. св. Кирил и Методий (Солун, 1873)|български параклис]] с настоятели Димитър Паунчев, Насте Стоянов, Петър Шумков и устабаши Георги Стоянов от [[Връбница (община Булкиза)|Връбница]] става негов настоятел.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=646 |url= |accessdate=}}</ref> В периода 1873 – 1876 година общинари са Насте Стоянов и Петруш Шумков от Крушово, Димитър Паунчев и Андрей Илиев от Охрид, Иван Петров Ташканов от Кукуш, Христо Шага, Апостол Иванов, Стоян Иванов, Спасе Нелков, Новко Иванов и Вельо Нигрев, всички дебарлии дюлгери.<ref name=":5" /> [[Файл:Kozma of Debar.JPG|мини|250п|Архимандрит [[Козма Пречистански]], председател на общината от 1880 до 1886 г.]] В периода 1876 – 1878 година в общината се включват Никола Паунчев и Стоян Апостолов, дебърчанин.<ref name=":5" /> Според други сведения по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] общината е разтурена. През май 1878 година Никола Паунчев и [[Насте Стоянов]] от името на Солунската община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> През 1878/1879 година, при председателството на свещеник Иван Ангелов, в общината се включват нови общинари: хаджи Христо Иванов и [[Тодор Хаджимишев|Тодор хаджи Мишев]] от Велес, Христо Николов от Дебър и Герасим Костадинов от Щип. През 1879/1880 година се включват и [[Никола Попстефанов (общественик)|Никола поп Стефанов]] от Велес, Христо хаджи Панев от Кукуш и Янко Илиев от Дебър.<ref name=":5" /> На 29 октомври и 24 декември 1879 година общината пише до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] с искане за завръщане от Пловдив в Цариград, тъй като с отсъствието си от столицата занамерявал грижите за църковните дела и за противодействие срещу гръцкото духовенство, което употребявало притеснителни за българите мерки.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=63 |url= |accessdate=}}</ref> В 1880 година се завръща от Цариград активният народен деец архимандрит [[Методий Кусев]], който успешно се наема да възстанови църковно-просветното дело в Солун. С негова помощ е изпратен в Солун като драгоманин на [[Руско консулство в Солун|руското консулство]], оглавявано от [[Михаил Хитрово]], [[Наум Спространов]]. Кусев препоръчва на Солунската община да избере за свой председател бившия игумен на Пречистанския манастир [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]]. Кусев, Пречистански и Спространов развиват активна дейност и успяват да изправят на крака църковно-просветното дело в Солунско.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=553 |url= |accessdate=}}</ref> Екзархията изпраща пари за издръжка на солунските училища и учителите [[Кузман Шапкарев]] и Димитър Христов, като ги препоръчва на общината като македонци и добри учители и българи. Шапкарев е определен за секретар на общината, а след него „печатопазител“ е [[Герасим Константинов]] – прекарал известно време по затворите. Общината иска в учебната 1880 – 1881 година Екзархията да поеме издръжката на училищата, но от Цариград отпускат само определена сума пари и общината сама поема остатъка. В началото на юли 1880 година е избрана нова община, която е утвърдена от Екзархията и е възложено ръководството на Солунска епархия.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=554, 639 |url= |accessdate=}}</ref> В общината влизат [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] - председател, Димко Хаджипанов - подпредседател, свещеник [[Иван Ангелов (свещеник)|Иван Ангелов]] - застъпник-председател, Кузман Шапкарев, Петруш Шумков, Герасим Сахатчиев, Никола Паунчев, [[Никола Попстефанов (общественик)|Никола Попстефанов]], К. П. Кусев, Христо Шагов, Янко Илиев и Стоян Иванов. Платен секретар е Константин Панов, на когото е възложено да събира помощи в Румелия и Княжеството за изплащане на купената училищна сграда. Скоро обаче Панов е освободен поради парични затруднения.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=639 |url= |accessdate=}}</ref> [[Файл:Iona Madzjarov.JPG|ляво|мини|250п|Свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]], председател на общината от 1886 до 1889 и от 1894 до 1904 г.]] През есента на 1880 година общината участва активно в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка]] и [[Солунска българска девическа гимназия|девическа гимназия]] в града. На общината се възлагат не само солунски задачи, а дейността ѝ навлиза дълбоко навътре в Македония. Смятана е за „главна община на всичките общини в Македония“, тъй като може да представлява във вилаетската столица и проблемите на другите общини. Председателят на общината се е смятал за управляващ формално несъздадената Солунска епархия.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 63 |url= |accessdate=}}</ref> През декември общината моли руското консулство за парична помощ: {{цитат|В Росийското императорско генерално консулство в Македония. Българската община в Солун, понеже не се намира в състояние да облекчи достасъжалителното положение на българските семейства, донесени в последните времена от [[Велес|Кюпрюлийския]] окръг в Солун, прибягва до благодетелното чусвство на Императорското генерално консулство, и има честта да Го моли най-покорно да благоволи и я избави от подобно неприятно положение, като пожертва и я снабди с едно количество пари. Солун, 19 д/врий 1880 Председателят свещ. Ив. Маджаров, печатопазител Герасимов, К.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=341 - 342 |url= |accessdate=}}</ref>}} През август 1882 година е избрана нова община,<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 |url= |accessdate=}}</ref> в която влизат [[Тодор Хаджимишев]], Коне Шошев, [[Тодор Мацанов]], [[Никола Алексиев (възрожденец)|Никола Алексиев]], Петър Шумков, Насте Стоянов, С. Ризов, Н. Попев и Б. Кузманов.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=639 |url= |accessdate=}}</ref> Общината се заема активно с работа, но скоро подава оставка, поради вътрешни разногласия, дължащи се на това, че в Солун са събрани изтъкнати търговци от разни градове на Македония и между тях трудно се постига вътрешно единство. Оставката обаче не е приета от Екзархията в Цариград, откъдето изтъкват пречките пред съставяне на нова община и дават съвети за продължаване на дейността като средищна община в Македония.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 |url= |accessdate=}}</ref> [[Файл:BASA-1932K-1-422-6.jpg|дясно|мини|250п|Празненство на солунските дружества по случай деня на Св. св. Кирил и Методий, 11 май 1906 г., Мъжката гимназия в Солун. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] [[Файл:BASA-1932K-1-422-7.jpg|дясно|мини|250п|Празненство на касапското дружество, Солун, 1906 г. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] [[Файл:Certificate of Nikola Popstefanov from the Bulgarian Primary School in Thessaloniki, 9 June 1902.jpg|дясно|мини|250п|Свидетелство на Никола Попстефанов от Българското начално училище в Солун, 9 юни 1902 г., подписано от управителя [[Благой Десковски]] и учителката Елена Мацанова]] [[Файл:Thessaloniki Bulgarian Municipality Certficate 1910.JPG|дясно|мини|250п|Свитеделство за бедност от Солунската община, подписано от свещеник Христо Шумаров, 22 юли 1910 г.]] [[Файл:Exarchist Estate List Thessaloniki 1909.jpg|дясно|мини|250п|Инвентарен опис на имотите на Солунската и Кукушката община]] През септември 1884 година е избран нов състав на общината: Даме Петров, Георги Новоселец, Тодор Мацанов, Тодор Хаджимишев, [[Коне Самарджиев]], Н. Попов, [[Константин Стателов]], Коне Шошев, К. Белозелков, хаджи Пано Кушев.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=63579 |url= |accessdate=}}</ref> В края на юли 1885 година е избран нов състав на общината, който е утвърден от екзарха.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 |url= |accessdate=}}</ref> <gallery class="center" caption="Отчет на Солунската българска община до екзарха от архимандрит Козма, 23 юли 1886 г."> Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 1.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 2.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 3.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 4.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 5.jpg | </gallery> Председател от 1886 до 1889 година е свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]], заместен от архимандрит [[Григорий Пелагонийски|Григорий]]. От 1894 до 1904 година председател отново е свещеник Маджаров.<ref>Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.139, 151.</ref> В периода 1897–1899 година в изборите за общинари надделява т.нар. Народна партия, предвождана от [[Христо Татарчев]] и [[Даме Груев]]; влизат почетните старци Тодор Хаджимишев, Никола Попстефанов, Саздо Дерменджиев, но зад тях стоят синовете им: [[Ангел Хаджимишев (дипломат)|Ангел Хаджимишев]], [[Илия Попстефанов]] и други по-млади хора (Христо Татарчев, П. Дамянов, [[Петко Сарафов|П. Сарафов]]), около които се групира интелигенцията и еснафът.<ref>{{Константинова|107}}</ref> След Маджаров до 1907 година общината е оглавявана от йеромонах [[Неофит Скопски|Неофит]], наследен от архимандрит [[Евлогий Светиев|Евлогий]]<ref name="Илюстрация Илиндень 3">{{Цитат периодика | last = Христовъ | first = К | authorlink = Кирил Христов Совичанов | coauthors = | year = 1938 | month = февруарий | title = Високо Преосвещений св. скопскии митрополитъ Неофитъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume = X | issue = 2 (92) | pages = 3 | doi = | id = | url = http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1938.pdf?sequence=6&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация | archive-date = 2017-09-30 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170930175749/http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1938.pdf?sequence=6&isAllowed=y }}</ref> в 1907 година.<ref name="Цацов 301">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Принцепс |location= |isbn=9548067757 |pages= 301 |url= |accessdate=}}</ref> От края на 1909 година, във връзка с новото административно-териториално деление, направено от Българската екзархия, начело на солунската община застава архиерейски наместник, а от януари 1910 година църковната община в Солун официално се преименува на Солунска българска митрополия. Титулярът ѝ обаче никога не получава берат от османските власти.<ref>{{Константинова|121}}</ref> Учители в солунските български основни училища през учебната 1911/1912 година са [[Димитър Попангелов]] (старши учител), Елена Басмаджиева, Георги Ив. Захов, Верка Мотева, Атанас Петров, [[Петра Попстаматова]], Божия Бърдарова, [[Пенчо Кавракиров]], Петър Димитров, Виктория Христова, Андромаха Настева, Мария Димитрова, Зора Ачкова, Велика Хр. Николова, Фания Сакъова и София Попхристова.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135</ref> В Меморандум на солунското българско гражданство от началото на 1913 година до министър-председателя на България се казва, че надеждите на българите са помрачени от факта, че вместо български войски в голяма част от Македония са навлезли сръбски и гръцки, които не се държат като освободители, а като завоеватели. Гръцките власти заставят българите да се обявяват за гърци, изгарят книги, тероризират българските учители, свещеници и бивши революционери. „Това е печалната картина по цяло Енидже Вардарско, Кайларско, Мъгленско, Леринско, Костурско и Солунско, райони, населени с компактно българско население, което вече от 20 години води въоръжена борба за своето освобождение. Но сега гърци и сърби открито заявяват, че няма да напуснат окупираните от тях български територии. Това е, което най-много терзае българското население. Ето защо солунското българско гражданство апелира към министър-председателя и царя на направят всичко възможно да се запази целостта на българското отечество.“<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.</ref> == Председатели на общината == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Константин Държилов]] || 1862 – 1866 |- || [[Иван Хаджилазаров]] || 1868 – 1869 |- || [[Димитър Паунчев]] || 1869 – 1872 |- || [[Петър Димитров (духовник)|Петър Димитров]] || 1872 – 1876 |- || [[Никола Паунчев (възрожденец)|Никола Паунчев]] || 1876 – 1878 |- || свещеник [[Иван Ангелов (свещеник)|Иван Ангелов]] || 1878 – 1879 |- || свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] || 1880 – 1881 |- || архимандрит [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]] || 1881 – 1886 |- || свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] || 1886 – 1889 |- || архимандрит [[Григорий Пелагонийски|Григорий Зафиров]] || 1889 – 1890 |- || архимандрит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий]] || 1890 – 1894 |- || свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] || 1894 – 1903 |- || йеромонах [[Неофит Скопски (екзархийски митрополит)|Неофит Паскалев]] || 1903 – 1907 |- || свещеник [[Христо Шумаров]] || 1907 – 1909 |- || архимандрит [[Никодим Тивериополски|Никодим]] || 1909 – 1910 |- || архимандрит [[Евлогий Светиев]] || 1910 – юни 1913 |- |} <gallery caption="Инвентар на собствеността на общината, направен от Христо Далчев за Смесената гръцко-българска емиграционна комисия" class="center"> Property of the Thessaloniki Bulgarian Municipality 01.jpg | Property of the Thessaloniki Bulgarian Municipality 02.jpg | </gallery> <gallery caption="Ведомост за заплатите на учителите и учителките в солунските основни училища през месец април 1912 год." class="center"> BASA-246K-1-664.134.jpg BASA-246K-1-664.135.jpg| BASA-246K-1-664.135 back.jpg | </gallery> <gallery caption="Сведения за учители в Солун" class="center"> BASA-246K-1-664.133.jpg|Пенчо Кавракиров, Зорка Ачкова, Велика Хр. Николова </gallery> == Вижте също == * [[Солунски български клуб]] * [[Централни български гробища (Солун)]] == Външни препратки == * {{cite book |title= Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда |last=Салганджиевъ |first= Стефанъ |authorlink= |coauthors= |year=1906 |publisher=Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ |location=Пловдивъ |isbn= |pages= 27 - 28 |url= http://www.promacedonia.org/bdobr/ss/ss_7.htm|accessdate=}} * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3351 "Създаването на българската община в Солун"], публикувано в "Сборник Солун", София, 1934 година == Бележки == <references /> {{Солунски българи}} {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Солунска българска община| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1868 година]] jh7uybf9zt3gg7ns1r6gh3i9m1fhb3u 12397823 12397778 2024-10-28T20:11:46Z Randona.bg 249543 12397823 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Солунска българска община | лого = | снимка = Solun Bulgarian Municipality Document Header.jpg | пояснение = Глава на документ на общината | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Солун]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 1862 година, [[Османска империя]] | закрита = 1913 година, [[Кралство Гърция]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Солунската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]] в [[Солун]], [[Османска империя|Османската империя]], съществувало от 1862 до 1913 година, когато е закрита след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от новите гръцки власти. == История == [[Файл:Kozma Prechistanski to Nikola Aleksiev.jpg|мини|250п|ляво|Писмо на [[Козма Дебърски|архимандрит Козма]] като председател на Солунската българска община до [[Никола Алексиев (възрожденец)|Никола Алексиев]]]] [[Файл:Saint Cyril and Methodius Church in Thessaloniki.jpg|мини|250п|Българската църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Солун, 1873)|Св. св. Кирил и Методий]]“]] До средата на XIX век българите в Солун са малко, тъй като бързо се претопяват в гръцката православна маса. През пролетта на 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] посещава Солун и пише в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“: {{цитат|Въпреки близостта на българските селища, в Солун има малко постоянни жители българи. В махалата (част от града) Свети Атанасий има само сто къщи принадлежащи на тях. Повечето жители са евреи от разни секти и турци; след това са македонските власи и гърците, които живеят тук в съвсем близко сходство. Освен тези има и много цигани и накрая европейци. Българите, като постоянни жители, много лесно се смесват с гърците под влияние на гръцкото образование и господстващото в градовете на Македония пренебрежение към името им. На мен особено ми беше важно сближението с работещите пришълци българи. Такива има много в Солун. Особено от [[Дебър]] и [[Битоля]] идват тук работници за постройките, пристанищните работи и приготвянето на хранителни<ref>{{Григорович|89}}</ref> припаси.<ref>{{Григорович|90}}</ref>}} Движението за славянска просвета в Солун започва под влияние на активните български еснафи в града. Още в 1817 година шивашкият еснаф, съставен от дебрани, крушевчани и кичевчани, съставя дарителен паметник – Памѧтница или споменіца на живи и мертви, който в 1841 година е преведен на гръцки, за да се чете в църква, тъй като четенето на славянски не е позволено. В еснафа е обсъждано създаването на българска църква и българско училище, за да не се изгуби българският език. В 1833 година еснафът уславя за славянски килиен учител монаха руснак [[Исая Солунски|Исая]].<ref name="Снегаров 27">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=27 |url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> В края на 50-те – началото на 60-те години идеята за откриване на българско училище в Солун е назряла, за нея активно работи [[Константин Държилов|Константин (Динко) Държилов]]. Има сведение, че според писмо на [[Димитър Миладинов]] до [[Климент Полянин]] от 22 декември 1859 година руската императрица, чрез руския консул във Варна [[Александър Рачински]], е пратила пари на дъщерята на Държилов, [[Славка Динкова]], за основаване на българско училище в Солун (но според некролога ѝ тя е родена в 1850 година); през февруари 1862 година Константин Държилов известява зографското монашеско братство, че е основал българска община в Солун, а няколко месеца по-късно съобщава на монасите, че в града вече има и българско училище; с тези писма той фактически иска помощта им за заплащането на учител. Идеята му е създаденото в Солун училище да се превърне „във върховно училище, нещо като пансион“, в което да се възпитават бедни деца и да се учат по съчиненията на сина му [[Георги Динков]], които ще отпечата в руския манастир на [[Света гора|Атон]]. По същото време в руското консулство в Солун е депозирана молба, подписана от председателя на българската църковна община и още 87 нейни членове, които молят за финансова подкрепа за замисленото от тях българско училище в града. Средства обаче не са получени.<ref>{{Константинова|28, 29}}</ref> В периода 1863 – 1866 година фамилията Държилови е център на българските инициативи в Солун. В 1866 година [[Славка Динкова]], насърчена от майка си [[Велика Държилова]], открива първото българско девическо училище, в което по-късно учат и момчета.<ref>{{Цитат книга|last=Снегаров|first=Иван|title=Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи|url=https://www.strumski.com/books/Solun%20v%20BG%20duhovna%20kultura.pdf|series=Университетска библиотека № 180|year=1937|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=46, 52}}</ref><ref name=":1">в. „Македония“, 3, № 18, 30 март 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 113.</ref> За целта майка ѝ дарява един етаж от къщата си в българската махала, на улица „Свети Атанас“ № 11. Училището съществува до смъртта на Славка в 1869 година.<ref>{{Константинова|29 – 30}}</ref> Според [[Младен Панчев]] още през 1866 година около училището се създава „нещо като българска община“, с участието на братята Динко и [[Киряк Държилов|Киряк (Недялко) Държилови]], Георги Държилов, Йован и Йосиф Франго от Дебърско, [[Вело Негрев]] от [[Селце (община Маврово и Ростуше)|Селце]], Йосиф Яковов от Косоврасти (Дебърско) и други.<ref name=":2">{{cite journal|last=Панчевъ|first=Младенъ|authorlink=|date=1933|year=1933|title=Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.)|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=София|publisher=Илинденска организация|volume=Година 5|issue=Книга 6 (46)|pages=13|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=май|lang-hide=|lang=}}</ref> Дейността на училището има силно въздействие за създаването (или възстановяването) на Солунската българска община.<ref name=":4">{{Цитат книга|last=Снегаров|first=Иван|title=Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи|url=https://www.strumski.com/books/Solun%20v%20BG%20duhovna%20kultura.pdf|series=Университетска библиотека № 180|year=1937|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=56–57}}</ref> През февруари 1868 година управителното тяло на училището свиква в дома на [[Панайот Хаджилазов]] общо събрание солунските българи, но и много българи от други места са поканени и присъстват.<ref name=":3">{{Цитат книга|last=Снегаров|first=Иван|title=Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи|url=https://www.strumski.com/books/Solun%20v%20BG%20duhovna%20kultura.pdf|series=Университетска библиотека № 180|year=1937|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=46–47}}</ref><ref name=":4" /> Георги Динков дава отчет и освен за работите на училището, в своята реч той призовава българите да съставят „община за църковно общественото си управление“ и събранието решава да бъде създадена солунската българска община, избира се и нейното ръководството.<ref name=":3" /><ref name=":4" /> В състава на общината са избрани [[Иван Хаджилазаров]] (касиер), Блаже Хаджилазов, [[Димитър Паунчев]], [[Киряк Държилов|Кирияк Държиловец]], Йосиф Гешков и Трайчо Петрович (съветници), Панайот Хаджилазов и Стефо Хадживеличкович (помощници). Те получават писмено пълномощно, подписано от 830 българи и зидарския, шивашкия, дърводелския, скотовъдския, кожухарския и търговския еснаф. Общината се упълномощава да представлява народа и се задължава да се грижи за църковно-обществения напредък. Водеща роля в създаването на общината играе [[Георги Динков]] – син на Константин Държилов и племенник на Киряк Държилов.<ref>{{cite book|last=Кирил патриарх Български|first=|authorlink=Кирил Български|coauthors=|title=Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа|url=|accessdate=|year=1969|publisher=Синодално издателство|location=София|isbn=|pages=548}}</ref><ref name="Снегаров 56 – 57">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=56–57|url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> Според Младен Панчев в 1868 година членове са също и [[Петруш Шумков]], [[Насте Стоянов]], Димитър и [[Никола Паунчеви (възрожденец)|Никола Паунчеви]], а по-късно същата година, тъй като руският консул иска да се явят пред него представители на общината, е избрана формална община от Костадин Герасимов от Охрид, Георги кехая и дядо Ичо от Бугариево, Йосиф Яковов и Петруш Шумков. Тази община си поръчва първия печат, състоящ се от четири части, а с дръжката – пет, всяка част се пазела от отделен член на общината и така печатът можел да бъде удрян само със съгласието на всичките пет души. Печатът е с кръгла форма, с образите на свети Кирил и Методий и Светия Дух над тях; надписът околовръст гласял: „Българска църковна община въ Солунъ“. Този печат е използван до октомври 1891 година, когато [[Мустафа Зихни паша|Зихни паша]] го забранява.<ref>{{cite journal|last=Панчевъ|first=Младенъ|authorlink=|date=1933|year=1933|title=Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.)|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=София|publisher=Илинденска организация|volume=Година 5|issue=Книга 6 (46)|pages=13–14|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=май|lang-hide=|lang=}}</ref> [[Файл:Bulgarian Seals of Solun.jpg|ляво|мини|350п|Печати на Българското църковно настоятелство „Св. Кирил и Методий“ и Българската църковна община в Солун<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/kakpisheha.html Михайлов, Иван. Как пишеха нашите народни будители и герои]</ref>]] Скоро общината е разтурена поради вътрешни разногласия по училищни въпроси, но в края на август или началото на септември 1869 година е възстановена отново в по-широк състав, но запазвайки и някои от старите членове: Димитър Паунчев (председател), [[Петър Шумков]] (подпредседател), [[Насте Стоянов]] (касиер), Йосиф Яковов, Панайот Лазов, Кирияк Държиловец, Блаже Шага (Шагов), Ичо Кехая, Йосиф Франго, Георги Архимандритов и Иван Попов,<ref name="Снегаров 59, 69">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=59, 69 (бел. 38)|url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref><ref name=":0" /> Георги Карадаалията.<ref name=":5">{{cite journal|last=Панчевъ|first=Младенъ|authorlink=|date=1933|year=1933|title=Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.)|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=София|publisher=Илинденска организация|volume=Година 5|issue=Книга 6 (46)|pages=14|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=май|lang-hide=|lang=}}</ref> Задачите, които се възлагат на общината са две: да издигне българското училище до степен да бъде най-добро училище с оглед на примера на добре устроените гръцки училища и да издигне българската църква „в името на съотечествениците ни и просветители на всички славянски народи свети Кирил и Методий“.<ref name="Снегаров 59">{{cite book |title= Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Университетска библиотека № 180. Придворна печатница |location= София |isbn= |pages=59|url= http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf |accessdate= |quote= }}</ref><ref name=":0">{{cite book|last=Кирил патриарх Български|first=|authorlink=Кирил Български|coauthors=|title=Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа|url=|accessdate=|year=1969|publisher=Синодално издателство|location=София|isbn=|pages=549}}</ref> Общината се обръща за утвърждение към Привременния екзархийски смесен съвет и моли Българското читалище в Цариград да одобри назначаването на йеродякон [[Агапий Войнов]] (определен за учител във [[Воден]]) за учител в Солун. На 7 септември 1869 година общината открива общинско смесено училище. Същата година е открито и българското [[Солунско читалище]].<ref>{{cite book | title = Народните читалища в България, Том I | last = Кондарев | first = Никола | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1972 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 294 – 295 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Членове на общината в 1870/71 година са Димитър Паунчев, Насте Стоянов (който е определен и за отговорен училищен настоятел), Димо Карагино, Апостол Йоано, Спасе Велков, Стоян Йованов, Андреа Илиев, Ристо Шага. В 1871/72 година са включени и Спас Дюлгерски и Апостол Иванов.<ref name=":5" /> През 1872 година екзарх [[Антим I]] утвърждава за временен председател, избрания от общината, свещеник [[Петър Димитров (духовник)|Петър Димитров]] от [[Зарово]]. Разногласята в общината обаче продължават и се стига до разцепление и поява на нова българска община, която обаче Екзархията не утвърждава. Смущения предизвиква и отзоваването на солунския епископ [[Нил Изворов]] от Солун, направено по настоявене на Портата, която се позовава на [[Ферман за Българската екзархия|екзархийския ферман]], който не предвижда български владици в Солун и Одрин. Така се появява втората македонска [[униятство в България|уния]] от 1874 година. Отец Димитров се увлича за кратко от униятската пропаганда, но след среща с [[Петко Славейков]] се отказва от униятството и се разкайва с писмо до екзарха в 1874 година. Димитров остава в Солун до разгрома на Априлското въстание в 1876 година, когато е принуден да замине за Цариград.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=552, 639 |url= |accessdate=}}</ref> На 20 юли 1873 година в Солун е открит [[Св. св. Кирил и Методий (Солун, 1873)|български параклис]] с настоятели Димитър Паунчев, Насте Стоянов, Петър Шумков и устабаши Георги Стоянов от [[Връбница (община Булкиза)|Връбница]] става негов настоятел.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=646 |url= |accessdate=}}</ref> В периода 1873 – 1876 година общинари са Насте Стоянов и Петруш Шумков от Крушово, Димитър Паунчев и Андрей Илиев от Охрид, Иван Петров Ташканов от Кукуш, Христо Шага, Апостол Иванов, Стоян Иванов, Спасе Нелков, Новко Иванов и Вельо Нигрев, всички дебарлии дюлгери.<ref name=":5" /> [[Файл:Kozma of Debar.JPG|мини|250п|Архимандрит [[Козма Пречистански]], председател на общината от 1880 до 1886 г.]] В периода 1876 – 1878 година в общината се включват Никола Паунчев и Стоян Апостолов, дебърчанин.<ref name=":5" /> Според други сведения по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] общината е разтурена. През май 1878 година Никола Паунчев и [[Насте Стоянов]] от името на Солунската община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> През 1878/1879 година, при председателството на свещеник Иван Ангелов, в общината се включват нови общинари: хаджи Христо Иванов и [[Тодор Хаджимишев|Тодор хаджи Мишев]] от Велес, Христо Николов от Дебър и Герасим Костадинов от Щип. През 1879/1880 година се включват и [[Никола Попстефанов (общественик)|Никола поп Стефанов]] от Велес, Христо хаджи Панев от Кукуш и Янко Илиев от Дебър.<ref name=":5" /> На 29 октомври и 24 декември 1879 година общината пише до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] с искане за завръщане от Пловдив в Цариград, тъй като с отсъствието си от столицата занамерявал грижите за църковните дела и за противодействие срещу гръцкото духовенство, което употребявало притеснителни за българите мерки.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=63 |url= |accessdate=}}</ref> В 1880 година се завръща от Цариград активният народен деец архимандрит [[Методий Кусев]], който успешно се наема да възстанови църковно-просветното дело в Солун. С негова помощ е изпратен в Солун като драгоманин на [[Руско консулство в Солун|руското консулство]], оглавявано от [[Михаил Хитрово]], [[Наум Спространов]]. Кусев препоръчва на Солунската община да избере за свой председател бившия игумен на Пречистанския манастир [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]]. Кусев, Пречистански и Спространов развиват активна дейност и успяват да изправят на крака църковно-просветното дело в Солунско.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=553 |url= |accessdate=}}</ref> Екзархията изпраща пари за издръжка на солунските училища и учителите [[Кузман Шапкарев]] и Димитър Христов, като ги препоръчва на общината като македонци и добри учители и българи. Шапкарев е определен за секретар на общината, а след него „печатопазител“ е [[Герасим Константинов]] – прекарал известно време по затворите. Общината иска в учебната 1880 – 1881 година Екзархията да поеме издръжката на училищата, но от Цариград отпускат само определена сума пари и общината сама поема остатъка. В началото на юли 1880 година е избрана нова община, която е утвърдена от Екзархията и е възложено ръководството на Солунска епархия.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=554, 639 |url= |accessdate=}}</ref> В общината влизат [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] - председател, Димко Хаджипанов - подпредседател, свещеник [[Иван Ангелов (свещеник)|Иван Ангелов]] - застъпник-председател, Кузман Шапкарев, Петруш Шумков, Герасим Сахатчиев, Никола Паунчев, [[Никола Попстефанов (общественик)|Никола Попстефанов]], К. П. Кусев, Христо Шагов, Янко Илиев и Стоян Иванов. Платен секретар е Константин Панов, на когото е възложено да събира помощи в Румелия и Княжеството за изплащане на купената училищна сграда. Скоро обаче Панов е освободен поради парични затруднения.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=639 |url= |accessdate=}}</ref> [[Файл:Iona Madzjarov.JPG|ляво|мини|250п|Свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]], председател на общината от 1886 до 1889 и от 1894 до 1904 г.]] През есента на 1880 година общината участва активно в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка]] и [[Солунска българска девическа гимназия|девическа гимназия]] в града. На общината се възлагат не само солунски задачи, а дейността ѝ навлиза дълбоко навътре в Македония. Смятана е за „главна община на всичките общини в Македония“, тъй като може да представлява във вилаетската столица и проблемите на другите общини. Председателят на общината се е смятал за управляващ формално несъздадената Солунска епархия.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 63 |url= |accessdate=}}</ref> През декември общината моли руското консулство за парична помощ: {{цитат|В Росийското императорско генерално консулство в Македония. Българската община в Солун, понеже не се намира в състояние да облекчи достасъжалителното положение на българските семейства, донесени в последните времена от [[Велес|Кюпрюлийския]] окръг в Солун, прибягва до благодетелното чусвство на Императорското генерално консулство, и има честта да Го моли най-покорно да благоволи и я избави от подобно неприятно положение, като пожертва и я снабди с едно количество пари. Солун, 19 д/врий 1880 Председателят свещ. Ив. Маджаров, печатопазител Герасимов, К.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=341 - 342 |url= |accessdate=}}</ref>}} През август 1882 година е избрана нова община,<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 |url= |accessdate=}}</ref> в която влизат [[Тодор Хаджимишев]], Коне Шошев, [[Тодор Мацанов]], [[Никола Алексиев (възрожденец)|Никола Алексиев]], Петър Шумков, Насте Стоянов, С. Ризов, Н. Попев и Б. Кузманов.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=639 |url= |accessdate=}}</ref> Общината се заема активно с работа, но скоро подава оставка, поради вътрешни разногласия, дължащи се на това, че в Солун са събрани изтъкнати търговци от разни градове на Македония и между тях трудно се постига вътрешно единство. Оставката обаче не е приета от Екзархията в Цариград, откъдето изтъкват пречките пред съставяне на нова община и дават съвети за продължаване на дейността като средищна община в Македония.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 |url= |accessdate=}}</ref> [[Файл:BASA-1932K-1-422-6.jpg|дясно|мини|250п|Празненство на солунските дружества по случай деня на Св. св. Кирил и Методий, 11 май 1906 г., Мъжката гимназия в Солун. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] [[Файл:BASA-1932K-1-422-7.jpg|дясно|мини|250п|Празненство на касапското дружество, Солун, 1906 г. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] [[Файл:Certificate of Nikola Popstefanov from the Bulgarian Primary School in Thessaloniki, 9 June 1902.jpg|дясно|мини|250п|Свидетелство на Никола Попстефанов от Българското начално училище в Солун, 9 юни 1902 г., подписано от управителя [[Благой Десковски]] и учителката Елена Мацанова]] [[Файл:Thessaloniki Bulgarian Municipality Certficate 1910.JPG|дясно|мини|250п|Свитеделство за бедност от Солунската община, подписано от свещеник Христо Шумаров, 22 юли 1910 г.]] [[Файл:Exarchist Estate List Thessaloniki 1909.jpg|дясно|мини|250п|Инвентарен опис на имотите на Солунската и Кукушката община]] През септември 1884 година е избран нов състав на общината: Даме Петров, Георги Новоселец, Тодор Мацанов, Тодор Хаджимишев, [[Коне Самарджиев]], Н. Попов, [[Константин Стателов]], Коне Шошев, К. Белозелков, хаджи Пано Кушев.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=63579 |url= |accessdate=}}</ref> В края на юли 1885 година е избран нов състав на общината, който е утвърден от екзарха.<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа |last= Кирил патриарх Български |first= |authorlink=Кирил Български |coauthors= |year=1969 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=555 |url= |accessdate=}}</ref> <gallery class="center" caption="Отчет на Солунската българска община до екзарха от архимандрит Козма, 23 юли 1886 г."> Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 1.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 2.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 3.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 4.jpg | Report of the Thessaloniki Bulgarian Municipality, 23 July 1886 - Page 5.jpg | </gallery> Председател от 1886 до 1889 година е свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]], заместен от архимандрит [[Григорий Пелагонийски|Григорий]]. От 1894 до 1904 година председател отново е свещеник Маджаров.<ref>Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.139, 151.</ref> В периода 1897–1899 година в изборите за общинари надделява т.нар. Народна партия, предвождана от [[Христо Татарчев]] и [[Даме Груев]]; влизат почетните старци Тодор Хаджимишев, Никола Попстефанов, Саздо Дерменджиев, но зад тях стоят синовете им: [[Ангел Хаджимишев (дипломат)|Ангел Хаджимишев]], [[Илия Попстефанов]] и други по-млади хора (Христо Татарчев, П. Дамянов, [[Петко Сарафов|П. Сарафов]]), около които се групира интелигенцията и еснафът.<ref>{{Константинова|107}}</ref> След Маджаров до 1907 година общината е оглавявана от йеромонах [[Неофит Скопски|Неофит]], наследен от архимандрит [[Евлогий Светиев|Евлогий]]<ref name="Илюстрация Илиндень 3">{{Цитат периодика | last = Христовъ | first = К | authorlink = Кирил Христов Совичанов | coauthors = | year = 1938 | month = февруарий | title = Високо Преосвещений св. скопскии митрополитъ Неофитъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume = X | issue = 2 (92) | pages = 3 | doi = | id = | url = http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1938.pdf?sequence=6&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация | archive-date = 2017-09-30 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170930175749/http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1938.pdf?sequence=6&isAllowed=y }}</ref> в 1907 година.<ref name="Цацов 301">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Принцепс |location= |isbn=9548067757 |pages= 301 |url= |accessdate=}}</ref> От края на 1909 година, във връзка с новото административно-териториално деление, направено от Българската екзархия, начело на солунската община застава архиерейски наместник, а от януари 1910 година църковната община в Солун официално се преименува на Солунска българска митрополия. Титулярът ѝ обаче никога не получава берат от османските власти.<ref>{{Константинова|121}}</ref> Учители в солунските български основни училища през учебната 1911/1912 година са [[Димитър Попангелов]] (старши учител), Елена Басмаджиева, Георги Ив. Захов, Верка Мотева, Атанас Петров, [[Петра Попстаматова]], Божия Бърдарова, [[Пенчо Кавракиров]], Петър Димитров, Виктория Христова, Андромаха Настева, Мария Димитрова, Зора Ачкова, Велика Хр. Николова, Фания Сакъова и София Попхристова.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135</ref> В Меморандум на солунското българско гражданство от началото на 1913 година до министър-председателя на България се казва, че надеждите на българите са помрачени от факта, че вместо български войски в голяма част от Македония са навлезли сръбски и гръцки, които не се държат като освободители, а като завоеватели. Гръцките власти заставят българите да се обявяват за гърци, изгарят книги, тероризират българските учители, свещеници и бивши революционери. „Това е печалната картина по цяло Енидже Вардарско, Кайларско, Мъгленско, Леринско, Костурско и Солунско, райони, населени с компактно българско население, което вече от 20 години води въоръжена борба за своето освобождение. Но сега гърци и сърби открито заявяват, че няма да напуснат окупираните от тях български територии. Това е, което най-много терзае българското население. Ето защо солунското българско гражданство апелира към министър-председателя и царя на направят всичко възможно да се запази целостта на българското отечество.“<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.</ref> == Председатели на общината == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Константин Държилов]] || 1862 – 1866 |- || [[Иван Хаджилазаров]] || 1868 – 1869 |- || [[Димитър Паунчев]] || 1869 – 1872 |- || [[Петър Димитров (духовник)|Петър Димитров]] || 1872 – 1876 |- || [[Никола Паунчев (възрожденец)|Никола Паунчев]] || 1876 – 1878 |- || свещеник [[Иван Ангелов (свещеник)|Иван Ангелов]] || 1878 – 1879 |- || свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] || 1880 – 1881 |- || архимандрит [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]] || 1881 – 1886 |- || свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] || 1886 – 1889 |- || архимандрит [[Григорий Пелагонийски|Григорий Зафиров]] || 1889 – 1890 |- || архимандрит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий]] || 1890 – 1894 |- || свещеник [[Йона Маджаров|Иван Маджаров]] || 1894 – 1903 |- || йеромонах [[Неофит Скопски (екзархийски митрополит)|Неофит Паскалев]] || 1903 – 1907 |- || свещеник [[Христо Шумаров]] || 1907 – 1909 |- || архимандрит [[Никодим Тивериополски|Никодим]] || 1909 – 1910 |- || архимандрит [[Евлогий Светиев]] || 1910 – юни 1913 |- |} <gallery caption="Инвентар на собствеността на общината, направен от Христо Далчев за Смесената гръцко-българска емиграционна комисия" class="center"> Property of the Thessaloniki Bulgarian Municipality 01.jpg | Property of the Thessaloniki Bulgarian Municipality 02.jpg | </gallery> <gallery caption="Ведомост за заплатите на учителите и учителките в солунските основни училища през месец април 1912 год." class="center"> BASA-246K-1-664.134.jpg BASA-246K-1-664.135.jpg| BASA-246K-1-664.135 back.jpg | </gallery> <gallery caption="Финансови сведения за учители в Солун" class="center"> BASA-246K-1-664.133.jpg|Пенчо Кавракиров, Зорка Ачкова, Велика Хр. Николова BASA-246K-1-664.137_back_and_138.jpg|Д. Попангелов, Елена Басмаджиева, София Попхристова, Ф. Сакъова </gallery> == Вижте също == * [[Солунски български клуб]] * [[Централни български гробища (Солун)]] == Външни препратки == * {{cite book |title= Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда |last=Салганджиевъ |first= Стефанъ |authorlink= |coauthors= |year=1906 |publisher=Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ |location=Пловдивъ |isbn= |pages= 27 - 28 |url= http://www.promacedonia.org/bdobr/ss/ss_7.htm|accessdate=}} * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3351 "Създаването на българската община в Солун"], публикувано в "Сборник Солун", София, 1934 година == Бележки == <references /> {{Солунски българи}} {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Солунска българска община| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1868 година]] tqklc5em8jirthw74ek1r0az54ad52w 2 367434 12397574 12395190 2024-10-28T15:18:36Z Станислав Николаев 13436 12397574 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] jsegonsk7pqb9afyoopgv27jkkepb14 12398221 12397574 2024-10-29T08:50:34Z Станислав Николаев 13436 12398221 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] a3n8dxziz1gt9awta9o168bo8ahs8wc 12398234 12398221 2024-10-29T08:58:57Z Станислав Николаев 13436 12398234 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] 039ow0eaingn85s13337us43w8tm292 12398242 12398234 2024-10-29T09:10:49Z Станислав Николаев 13436 12398242 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] q5c4h045kqbsob8hdtr3wb5idb4e5nq 12398256 12398242 2024-10-29T09:25:05Z Станислав Николаев 13436 12398256 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] e263ujxq4sjkhhnhim51q70qwisx1bp 12398268 12398256 2024-10-29T09:39:21Z Станислав Николаев 13436 12398268 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] jaoq42mp2lrj9g7ifezoh4qp0ttqy11 0 376785 12397653 11632557 2024-10-28T16:53:38Z MoesianLion 343962 12397653 wikitext text/x-wiki {{Химкутия |картинка2=Glycin - Glycine.svg |картинка2_описание=Химична структура |други_имена=аминоетанова киселина{{Br}}аминооцетна киселина }} {{Разграничение|глицерин}} '''Глицинът''' е една от двадесетте канонични [[аминокиселина|аминокиселини]]. Той е най-простата аминокиселина, като страничното му разклонение е един водороден атом. Кодиращите го [[кодон]]и са GGU, GGC, GGA, GGG. == Биосинтеза == Глицинът не е незаменима аминокиселина за човека и може да бъде синтезиран от аминокиселината [[серин]], която на свой ред се синтезира от [[3-фосфоглицерат]] – метаболит на [[гликолиза]]та. В повечето организми тази трансаминазна реакция се катализира от [[ензим]]а [[серин хидроксиметилтрансфераза]], опериращ с [[кофактор (биохимия)|кофактора]] [[пиродоксал фосфат]]:<ref name="Lehninger"/> {{ Complex Enzymatic Reaction |major_substrate_1=[[Серин]] |major_substrate_1_stoichiometric_constant= |major_substrate_1_image=Serin - Serine.svg |major_substrate_1_image_size=100px |major_substrate_2=[[фолиева киселина|FH<sub>4</sub>]] |major_substrate_2_stoichiometric_constant= |major_substrate_2_image=Folicacid2.png |major_substrate_2_image_size=140px |major_product_1=[[Глицин]] |major_product_1_stoichiometric_constant= |major_product_1_image=Glycin - Glycine.svg |major_product_1_image_size=80px |major_product_2=N5,N10-метилен тетрахидрофолат |major_product_2_stoichiometric_constant= |major_product_2_image=5,10-methylenetetrahydrofolic acid.svg |major_product_2_image_size=180px |foward_enzyme=[[серин хидроксиметилтрансфераза]] |reverse_enzyme=серин хидроксиметилтрансфераза |reaction_direction_(foward/reversible/reverse)=reversible |minor_foward_substrate(s)= |minor_foward_product(s)=H<sub>2</sub>O |minor_reverse_product(s)=H<sub>2</sub>O |minor_reverse_substrate(s)= }} В [[черен дроб|черния дроб]] на [[гръбначни]]те глициновата синтеза се катализира от ензима [[глицин синтаза]] (известен и като глицин-разделящ ензим). Реакцията е обратима и равновесна.:<ref name="Lehninger"/> <br /> {{Enzymatic Reaction |foward_enzyme=[[глицин синтаза]] |reverse_enzyme= |substrate=N5,N10-метилен тетрахидрофолат |product=Глицин |reaction_direction_(foward/reversible/reverse)=reversible |minor_foward_substrate(s)=CO<sub>2</sub><br />NH{{индекси|p=+|b=4}}<br />НАДН<sub>2</sub> |minor_foward_product(s)=[[фолиева киселина|FH4]]<br />[[НАД]]<sup>+</sup> |minor_reverse_substrate(s)=[[фолиева киселина|FH4]]<br />НАД<sup>+</sup> |minor_reverse_product(s)=CO<sub>2</sub><br />NH{{индекси|p=+|b=4}}<br />НАДН<sub>2</sub> |substrate_image=5,10-methylenetetrahydrofolic acid.svg |substrate_image_size=180px |product_image=Glycin - Glycine.svg |product_image_size=80px }} Глициновите аминотрансферази могат да катализират синтеза на глицин от глиоксилат и глутамат или аланин. За разлика от останалите аминотрансферазни реакции, глициновите аминотрансферази силно облагоприятстват глициновия синтез. Важни пътища за образуване на глицин при бозайници са от холин и серин.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA.|first=|title=Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31 st Edition|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> Комплексът, свързан с разграждането на глицин в чернодробните митохондрии, разгражда глицина до CO<sub>2</sub> и {{chem|NH|4|+}} и образува N<sup>5</sup>, N1<sup>0</sup>-метилен тетрахидрофолат. Системата за разграждане на глицин се състои от три ензима и Н-протеин, който има ковалентно прикрепен дихидролипоилен остатък. При некетотична хиперглицинемия (рядко вроден недостатък в глициновото разграждане), глицинът се акумулира във всички тъкани на тялото, включително в централната нервна система. Дефектът в първичната хипероксалурия е неспособността да се катаболизира глиоксилатът, образуван при дезаминирането на глицин. Последващото окисление на глиоксилата до оксалат води до уролитиаза, нефрокалциноза, хипертония или смърт, вследствие на бъбречна недостатъчност. Дефект в бъбречната тубуларна реабсорбция причинява глицинурия.<ref name=":0" /> В повечето белтъци глицинът е слабо застъпен, като забележително изключение прави [[колаген]]а, който е изграден от над 35% глицин.<ref name="Lehninger">Nelson, David L.; Cox, Michael M. (2005), ''Principles of Biochemistry'' (4th ed.), New York: W. H. Freeman, pp. 127, 675 – 77, 844, 854, ISBN 0-7167-4339-6</ref><ref name="SzpakJAS">{{Cite journal |last=Szpak |first=Paul |title=Fish bone chemistry and ultrastructure: implications for taphonomy and stable isotope analysis | url=http://uwo.academia.edu/PaulSzpak/Papers/827788/Fish_Bone_Chemistry_and_Ultrastructure_Implications_for_Taphonomy_and_Stable_Isotope_Analysis |journal=[[Journal of Archaeological Science (journal)|Journal of Archaeological Science]] |year=2011 |volume=38 |issue=12 |pages=3358 – 3372 |doi=10.1016/j.jas.2011.07.022 }}</ref> Притежава най-късата странична верига (със само един водороден атом), което определя позицията и в молекулата на колагена – на местата на усукване на трите вериги, аминокиселинните радикали си пречат пространствено. Глицинът участва в биосинтеза на хем, пурини, креатин и сакрозин.<ref name=":0" /> == Източници == <references/> {{аминокиселини}} [[Категория:Протеиногенни аминокиселини]] [[Категория:Глюкогенни аминокиселини]] [[Категория:Невротрансмитери]] [[Категория:Едноосновни киселини]] cfefpa9gniprs84nhniqd3cv0qhtyyl 12397735 12397653 2024-10-28T18:44:16Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/MoesianLion|редакции на MoesianLion]] ([[User talk:MoesianLion|б]].), към версия на Ted Masters 11632557 wikitext text/x-wiki {{Химкутия |картинка2=Glycin - Glycine.svg |картинка2_описание=Химична структура |други_имена=аминоетанова киселина{{Br}}аминооцетна киселина }} '''Глицинът''' е една от двадесетте канонични [[аминокиселина|аминокиселини]]. Той е най-простата аминокиселина, като страничното му разклонение е един водороден атом. Кодиращите го [[кодон]]и са GGU, GGC, GGA, GGG. == Биосинтеза == Глицинът не е незаменима аминокиселина за човека и може да бъде синтезиран от аминокиселината [[серин]], която на свой ред се синтезира от [[3-фосфоглицерат]] – метаболит на [[гликолиза]]та. В повечето организми тази трансаминазна реакция се катализира от [[ензим]]а [[серин хидроксиметилтрансфераза]], опериращ с [[кофактор (биохимия)|кофактора]] [[пиродоксал фосфат]]:<ref name="Lehninger"/> {{ Complex Enzymatic Reaction |major_substrate_1=[[Серин]] |major_substrate_1_stoichiometric_constant= |major_substrate_1_image=Serin - Serine.svg |major_substrate_1_image_size=100px |major_substrate_2=[[фолиева киселина|FH<sub>4</sub>]] |major_substrate_2_stoichiometric_constant= |major_substrate_2_image=Folicacid2.png |major_substrate_2_image_size=140px |major_product_1=[[Глицин]] |major_product_1_stoichiometric_constant= |major_product_1_image=Glycin - Glycine.svg |major_product_1_image_size=80px |major_product_2=N5,N10-метилен тетрахидрофолат |major_product_2_stoichiometric_constant= |major_product_2_image=5,10-methylenetetrahydrofolic acid.svg |major_product_2_image_size=180px |foward_enzyme=[[серин хидроксиметилтрансфераза]] |reverse_enzyme=серин хидроксиметилтрансфераза |reaction_direction_(foward/reversible/reverse)=reversible |minor_foward_substrate(s)= |minor_foward_product(s)=H<sub>2</sub>O |minor_reverse_product(s)=H<sub>2</sub>O |minor_reverse_substrate(s)= }} В [[черен дроб|черния дроб]] на [[гръбначни]]те глициновата синтеза се катализира от ензима [[глицин синтаза]] (известен и като глицин-разделящ ензим). Реакцията е обратима и равновесна.:<ref name="Lehninger"/> <br /> {{Enzymatic Reaction |foward_enzyme=[[глицин синтаза]] |reverse_enzyme= |substrate=N5,N10-метилен тетрахидрофолат |product=Глицин |reaction_direction_(foward/reversible/reverse)=reversible |minor_foward_substrate(s)=CO<sub>2</sub><br />NH{{индекси|p=+|b=4}}<br />НАДН<sub>2</sub> |minor_foward_product(s)=[[фолиева киселина|FH4]]<br />[[НАД]]<sup>+</sup> |minor_reverse_substrate(s)=[[фолиева киселина|FH4]]<br />НАД<sup>+</sup> |minor_reverse_product(s)=CO<sub>2</sub><br />NH{{индекси|p=+|b=4}}<br />НАДН<sub>2</sub> |substrate_image=5,10-methylenetetrahydrofolic acid.svg |substrate_image_size=180px |product_image=Glycin - Glycine.svg |product_image_size=80px }} Глициновите аминотрансферази могат да катализират синтеза на глицин от глиоксилат и глутамат или аланин. За разлика от останалите аминотрансферазни реакции, глициновите аминотрансферази силно облагоприятстват глициновия синтез. Важни пътища за образуване на глицин при бозайници са от холин и серин.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA.|first=|title=Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31 st Edition|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> Комплексът, свързан с разграждането на глицин в чернодробните митохондрии, разгражда глицина до CO<sub>2</sub> и {{chem|NH|4|+}} и образува N<sup>5</sup>, N1<sup>0</sup>-метилен тетрахидрофолат. Системата за разграждане на глицин се състои от три ензима и Н-протеин, който има ковалентно прикрепен дихидролипоилен остатък. При некетотична хиперглицинемия (рядко вроден недостатък в глициновото разграждане), глицинът се акумулира във всички тъкани на тялото, включително в централната нервна система. Дефектът в първичната хипероксалурия е неспособността да се катаболизира глиоксилатът, образуван при дезаминирането на глицин. Последващото окисление на глиоксилата до оксалат води до уролитиаза, нефрокалциноза, хипертония или смърт, вследствие на бъбречна недостатъчност. Дефект в бъбречната тубуларна реабсорбция причинява глицинурия.<ref name=":0" /> В повечето белтъци глицинът е слабо застъпен, като забележително изключение прави [[колаген]]а, който е изграден от над 35% глицин.<ref name="Lehninger">Nelson, David L.; Cox, Michael M. (2005), ''Principles of Biochemistry'' (4th ed.), New York: W. H. Freeman, pp. 127, 675 – 77, 844, 854, ISBN 0-7167-4339-6</ref><ref name="SzpakJAS">{{Cite journal |last=Szpak |first=Paul |title=Fish bone chemistry and ultrastructure: implications for taphonomy and stable isotope analysis | url=http://uwo.academia.edu/PaulSzpak/Papers/827788/Fish_Bone_Chemistry_and_Ultrastructure_Implications_for_Taphonomy_and_Stable_Isotope_Analysis |journal=[[Journal of Archaeological Science (journal)|Journal of Archaeological Science]] |year=2011 |volume=38 |issue=12 |pages=3358 – 3372 |doi=10.1016/j.jas.2011.07.022 }}</ref> Притежава най-късата странична верига (със само един водороден атом), което определя позицията и в молекулата на колагена – на местата на усукване на трите вериги, аминокиселинните радикали си пречат пространствено. Глицинът участва в биосинтеза на хем, пурини, креатин и сакрозин.<ref name=":0" /> == Източници == <references/> {{аминокиселини}} [[Категория:Протеиногенни аминокиселини]] [[Категория:Глюкогенни аминокиселини]] [[Категория:Невротрансмитери]] [[Категория:Едноосновни киселини]] o5q5zgc4jc4dxncbgkak82sqg4r8dfs 0 376948 12397515 12131936 2024-10-28T14:04:56Z A nedev 71697 12397515 wikitext text/x-wiki {| width=300 style="float: right; font-size: 90%; margin: 0 0 3em 0; border: 1px solid #aaa; border-collapse: collapse;" |- | style="padding: 0.5em; background: #5050FF; font-size: 120%; color: #ffffff; text-align: center;" | '''Вителсбахи'''<br /><span style="font-size: 85%; color: #ffffff">Германия</span> |- | style="text-align: center; padding: 0.5em;" | [[Файл:Wittelsbach Arms.svg|120 п|Герб на Вителсбахите]] |- style="vertical-align: top; background-color: #330099" |- | {| style="padding: 0 1em 0 1em; border-width: 0; width: 100%; background-color: #ffffff" |- style="vertical-align: top;"| | width=95 | '''Страна:''' | style="padding-left: 0.5em;" | [[Германия]], [[Калмарска уния]], [[Гърция]] |- style="vertical-align: top;" |'''Парентална династия:''' |style="padding-left: 0.5em;" | ''няма'' |- style="vertical-align: top;" | width=95 | '''Титли:''' | style="padding-left: 0.5em;" | ''[[Свещен римски император]],{{Br}}[[Римско-немски крал|Римско-германски крал]],<br/> [[Херцогство Бавария|Херцог]], [[Курфюрство Бавария|Електор]] и [[Бавария|Крал на Бавария]],{{Br}}[[Списък на владетелите на Курпфалц|Палатин-Електор]],{{Br}}[[Курфюрство Кьолн|Курфюрст на Кьолн]],{{Br}}[[Крал на Дания]],{{Br}}[[Крал на Норвегия]],{{Br}}[[Крал на Швеция]],{{Br}}[[Крал на Гърция]]'' |- style="vertical-align: top;" | width=95 | '''Основател:''' | style="padding-left: 0.5em;" | [[Ото I (Шайерн)|Ото фон Шайерн]] |- style="vertical-align: top;" |'''Последен владетел:''' |style="padding-left: 0.5em;" | [[Лудвиг III (крал на Бавария)|Лудвиг III]] |- style="vertical-align: top;" |'''Настоящ потомък:''' |style="padding-left: 0.5em;" | [[Франц Баварски]] |- style="vertical-align: top;" |'''Година на основаване:''' |style="padding-left: 0.5em;" | [[1180]] |- style="vertical-align: top;" |'''Разпадане:''' |style="padding-left: 0.5em;" | [[1918]] |- style="vertical-align: top;" |'''Националност:''' |style="padding-left: 0.5em;" | [[Германци]] |- style="vertical-align: top;" |'''Кадетски линии:''' |style="padding-left: 0.5em;" | ''42'' |} |} [[Файл:Wappen des Herzogs in Bayern (Haus Wittelsbach).png|мини|Герб на херцозите на Бавария, Дом Вителсбахи]] '''Вителсбахите''' ({{lang|de|Haus Wittelsbach}}) са сред най-старите [[немски]] благороднически родове и [[династия]] на [[Германия]]. От тях произлизат векове наред [[Бавария|баварските]], [[Курпфалц|пфалцските]], [[Юлих-Берг|юлих-бергските]] владетели. Управляват [[Бавария]] от края на 12 век до края на [[Първата световна война]]. Според легендите, Вителсбахите произлизат от [[Карл Велики]] и дори от древните [[троянци]]. Произлизат вероятно от [[Луитполдинги]]те. Те дават [[Списък на баварските владетели|херцози и крале]] на [[Бавария]], [[курфюрст]]и на [[Бранденбург]] (1351 – 1364), [[граф]]ове на [[Холандия]] (1353 – 1417), [[крал]]е на [[Дания]] (1440 – 1448), [[Чехия]] (1619 – 1620), [[Швеция]] (1654 – 1741), [[Гърция]] (1832 – 1862), херцози на [[Бремен-Ферден]] (1654 – 1719). Представители на фамилията са двама [[император]]и на [[Свещената Римска империя]] (1314 – 1347, 1742 – 1745), един [[римски крал]] (1400). Основател на династията през [[1180]] г. е херцог [[Ото I (Бавария)|Ото I]], последен владетел през [[1918]] г. е [[Лудвиг III (Бавария)|Лудвиг III]]. Днес глава на фамилията е [[Франц Баварски]], херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен). Когато падат от власт в Бавария след края на [[Първата световна война]], Вителсбахите са най-старата династия в Европа.<ref name="История на Мюнхен 17-18">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=17 – 18}}</ref> == Графове на Шайерн, пфалцграфове на Бавария == До средата на XII век Вителсбахите се причисляват към средното благородничество. По това време в тяхно владение са наследствените графства [[Шайерн]], [[Келхайм]] и [[Вартенберг]]. Благодарение на близостта си до [[Фридрих I Барбароса]], демонстрирана по време на италианските походи, [[Ото V (Шайерн)|Ото]] и [[Конрад I Вителсбах|Конрад Вителсбах]] получават нови владения. Конрад първи получава [[Горен Пфалц]], а Ото получава [[Херцогство Бавария|Бавария]] след конфликта на Фридрих Барбароса с [[Хайнрих Лъв]].<ref name="История на Мюнхен 17-18" /> Графове на Шайерн: * [[Ото I (Шайерн)|Ото I]] (1014) * [[Ото II (Шайерн)|Ото II]] († 1078) * [[Екехардт I (Шайерн)|Екехардт I]] († пр. 11 май 1091) * [[Ото V (Шайерн)|Ото V]] († 1156), пфалцграф на Бавария * граф Ото VIII от Шайерн (1117 – 1183) = херцог [[Ото I (Бавария)|Ото I]] (от 1180) == Херцози на Бавария/Унгария (1305 – 1308), Бранденбург (1323 – 1373), Тирол (1342 – 1363), Холандия и Хенегау (1346 – 1425) == През 1222 херцозите на Бавария и [[Пфалц]] сключват [[лична уния|личен съюз]].<ref name="История на Мюнхен 17-18" /> * '''1180 – 1183''': [[Ото I (Бавария)|Ото I]] (ок. 1117 – 11.7.1183) * '''1183 – 1231''': [[Лудвиг I (херцог на Бавария)|Лудвиг I Келхаймер]] (23.12.1174 – 15.9.1231), пфалцграф на Пфалц (1214 – 1228) * '''1231 – 1253''': [[Ото II (Бавария)|Ото II]] (7.4.1206 – 29.11.1253), пфалцграф на Пфалц (1228 – 1253) След смъртта на Ото II херцогство Бавария е разделено между синовете му [[Людвиг II Строги|Лудвиг]] и [[Хайнрих XIII (Бавария)|Хайнрих]]. Лудвиг получава [[Долна Бавария]] и Пфалц, а Хайнрих – [[Горна Бавария]].<ref name="История на Мюнхен 17-18" /> === [[Херцогство Долна Бавария|Долна Бавария]] (1255 – 1340)/Унгария (1305 – 1308) === * '''1253 – 1290''': [[Хайнрих XIII (Бавария)|Хайнрих XIII]] = Хайнрих I в Долна Бавария (19.11.1235 – 3.2.1290) * '''1290 – 1312''': [[Ото III (Бавария)|Ото III]] (11.2.1261 – 9.9.1312), крал на Унария (Отон I, 1305 – 1308) === [[Горна Бавария (херцогство)|Горна Бавария]] и Пфалц (1255 – 1329/1340) === * '''1253 – 1294''': [[Людвиг II Строги|Лудвиг II]] (13.4.1229 – 2.2.1294), пфалцграф на Пфалц (1253 – 1294) * '''1294 – 1317''': [[Рудолф I (Пфалц)|Рудолф I]] (9.10.1274 – 12.8.1319), пфалцграф на Пфалц (1294 – 1319) * '''1294 – 1347''': [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] (1.4.1282 – 11.10.1347), крал на Германия (1314 – 1347), император на [[Свещената Римска империя]] (1328 – 1347), херцо на Бавария (1340 – 1347) Лудвиг IV е първият от династията [[Вителсбах]], който получава кралски и императорски сан. През 1329 г. той се съгласява [[Пфалц]] да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата [[Тирол]] и [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], както и областите [[Холандия (историческа област)|Холандия]], [[Зеландия]] и [[Фризия]].<ref name="История на Мюнхен 24-26">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=24 – 26}}</ref> === Бавария (1340 – 1349) === * '''1340 – 1347''': [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] (1.4.1282 – 11.10.1347), херцо на Горна Бавария (1294 – 1347), крал на Германия (1314 – 1347), император на [[Свещената Римска империя]] (1328 – 1347), херцо на Бавария (1340 – 1347) * '''1347 – 1349''' заедно управляват 6-те сина на император Лудвиг, [[Стефан II (Бавария)|Стефан II]] (22.12.1313 – 10.5.1375), [[Лудвиг V (Бавария)|Лудвиг V]] (7.1316 – 18,9.1361), [[Лудвиг VI (Бавария)|Лудвиг VI]] (12.5.1330 – 14.5.1365), [[Вилхелм I (Бавария)|Вилхелм I]] (сл. 1332 – 1389), [[Албрехт I (Бавария)|Албрехт I]] (25.7.1336 – 13.12.1404) и [[Ото V (Бавария)|Ото V]] (1346 – 15.11.1379) === [[Херцогство Бавария-Щраубинг|Щраубинг-Холандия]] (1353 – 1425/1429) === * 1347 – 1388 [[Вилхелм I (Бавария)|Вилхелм I]] * 1347 – 1404 [[Албрехт I (Бавария)|Албрехт I]] и [[Албрехт II (Бавария)|Албрехт II]] * 1404 – 1417 [[Вилхелм II (Бавария)|Вилхелм II]] * 1404 – 1425 [[Йохан III (Бавария)|Йохан III]] === Горна Бавария-[[Тирол]] и [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]] (1349 – 1363/1373) === * 1347 – 1361 [[Лудвиг V (Бавария)|Лудвиг V]] * 1347 – 1351 [[Лудвиг VI (Бавария)|Лудвиг VI]] * 1347 – 1351 [[Ото V (Бавария)|Ото V]] * 1361 – 1363 [[Майнхард III]] === Долна Бавария-Ландсхут (1353 – 1392) === * 1347 – 1375 [[Стефан II (Бавария)|Стефан II]] === [[Херцогство Бавария-Инголщат|Бавария-Инголщат]] (1392 – 1447) === * 1375 – 1413 [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] * 1413 – 1447 [[Лудвиг VII (Бавария)|Лудвиг VII]] * 1438 – 1445 [[Лудвиг VIII (Бавария)|Лудвиг VIII]] === [[Херцогство Бавария-Ландсхут|Бавария-Ландсхут]] (1392 – 1503) === * 1375 – 1393 [[Фридрих (Бавария)|Фридрих]] * 1393 – 1450 [[Хайнрих XVI (Бавария)|Хайнрих XVI]] * 1450 – 1479 [[Лудвиг IX (Бавария)|Лудвиг IX]] * 1479 – 1503 [[Георг (Бавария)|Георг]] === [[Херцогство Бавария-Мюнхен|Бавария-Мюнхен]] (1392 – 1505) === * 1375 – 1397 [[Йохан II (Бавария)|Йохан II]] * 1397 – 1438 [[Ернст (Бавария)|Ернст]] * 1397 – 1435 [[Вилхелм III (Бавария)|Вилхелм III]] * 1435 – 1441 [[Адолф (Бавария)|Адолф]] * 1438 – 1460 [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III]] * 1460 – 1463 [[Йохан IV (Бавария)|Йохан IV]] * 1460 – 1467 [[Зигмунд (Бавария)|Зигмунд]], след това херцог на Бавария-Дахау * 1465 – 1508 [[Албрехт IV (Бавария)|Албрехт IV]], обединява всички баварски линии 1503 === [[Херцогство Бавария]] (1505 – 1623) === * 1505 – 1508 [[Албрехт IV (Бавария)|Албрехт IV]], обединява всички баварски линии 1503 * 1508 – 1550 [[Вилхелм IV (Бавария)|Вилхелм IV]] * 1508 – 1545 [[Лудвиг X (Бавария)|Лудвиг X]] в Ландсхут * 1550 – 1579 [[Албрехт V (Бавария)|Албрехт V]] * 1579 – 1598 [[Вилхелм V (Бавария)|Вилхелм V]] * 1598 – 1651 [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан]] == [[Курфюрство Бавария|Курфюрстове на Бавария]] (1623 – 1777) == * 1623 – 1651 [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан I]] * 1651 – 1679 [[Фердинанд Мария (Бавария)|Фердинанд Мария]] * 1679 – 1726 [[Максимилиан II Емануел (Бавария)|Максимилиан II Емануел]], ''Generalstatthalter'' на Холандия (1692 – 1706) и херцог на Люксембург (1712 – 1714) * 1726 – 1745 [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл Албрехт]], 1741 – 1743 крал на Бохемия, от 1742 като Карл VII ''император на Свещената Римска империя'' * 1745 – 1777 [[Максимилиан III Йозеф (Бавария)|Максимилиан III Йозеф]] == [[Курфюрство Кьолн|Курфюрстове на Кьолн]] (1583 – 1761) == * [[Ернст от Бавария (1554–1612)|Ернст от Бавария]] 1583 – 1612 * [[Фердинанд от Бавария (1577–1650)|Фердинанд от Бавария]] 1612 – 1650 * [[Максимилиан Хайнрих от Бавария]] 1650 – 1688 * [[Йозеф Клеменс от Бавария]] 1688 – 1723 * [[Клеменс Август Баварски|Клеменс Аугуст I от Бавария]] 1723 – 1761 == Игуменка на манастир Есен (1726 – 1776) == * [[Франциска Кристина фон Пфалц-Зулцбах]] 1726 – 1776 == Княжески епископи на Лиеж (1581 – 1763) == * [[Йохан III (Бавария)|Йохан VI от Щраубинг-Холанд]] 1389 – 1418 * [[Ернст от Бавария (1554–1612)|Ернст от Бавария]] 1581 – 1612 * [[Фердинанд от Бавария (1577–1650)|Фердинанд от Бавария]] 1612 – 1650 * [[Максимилиан Хайнрих от Бавария]] 1650 – 1688 * [[Йозеф Клеменс от Бавария]] 1694 – 1723 * [[Йохан Теодор от Бавария]] 1744 – 1763 == Римско-германски крале и императори == * 1314 – 1347: [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] * 1400 – 1410: [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт от Пфалц]] * 1742 – 1745: [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII Албрехт]] == Пфалцграфове при Рейн (1214 – 1356) == * 1214 – 1231: [[Лудвиг I (херцог на Бавария)|Лудвиг I Келхаймер]] (1174 – 1231), син на Ото I * 1231 – 1253: [[Ото II (Бавария)|Ото II]] (1206 – 1253), син на Лудвиг I * 1253 – 1294: [[Лудвиг II Строги]] (1229 – 1294), син на Ото II * 1294 – 1317: [[Рудолф I (Пфалц)|Рудолф I]] (1274 – 1319), син на Лудвиг II * 1317 – 1327: [[Адолф от Пфалц|Адолф]] (1300 – 1327), син на Рудолф I * 1329 – 1353: [[Рудолф II (Пфалц)|Рудолф II Слепия]] (1306 – 1353), син на Рудолф I * 1353 – 1390: [[Рупрехт I (Пфалц)|Рупрехт I Червения]] (1309 – 1390), син на Рудолф I, 1356 курфюрст на Пфалц == Курпфалц с делението (1356 – 1777)/Дания, Швеция и Норвегия (1440 – 1448)/Бохемия (1619 – 1620) == [[Файл:Wappen Kurpfalz Ludwig III..jpg|мини|125px|Герб на Вителсбахите 1420]] * [[Рупрехт I (Пфалц)|Рупрехт I]], курфюрст на Пфалц 1353/54 – 1390 * [[Рупрехт II (Пфалц)|Рупрехт II]], курфюрст на Пфалц 1390 – 1398 * [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт III]], курфюрст на Пфалц 1398 – 1410, 1400 – 1410 също римски крал * [[Лудвиг III (Пфалц)|Лудвиг III]], курфюрст на Пфалц 1410 – 1436 * [[Лудвиг IV (Пфалц)|Лудвиг IV]], курфюрст на Пфалц 1436 – 1449 * [[Фридрих I (Пфалц)|Фридрих I]] курфюрст на Пфалц 1452 – 1476 * [[Филип (Пфалц)|Филип]], курфюрст на Пфалц 1476 – 1508 * [[Лудвиг V (Пфалц)|Лудвиг V]], курфюрст на Пфалц 1508 – 1544 * [[Фридрих II (Пфалц)|Фридрих II]], курфюрст на Пфалц 1544 – 1556 * [[Отхайнрих]], курфюрст на Пфалц 1556 – 1559 * [[Фридрих III (Пфалц)|Фридрих III]], курфюрст на Пфалц 1559 – 1576 * [[Лудвиг VI (Пфалц)|Лудвиг VI]], курфюрст на Пфалц 1576 – 1583 * [[Фридрих IV (Пфалц)|Фридрих IV]], курфюрст на Пфалц 1583 – 1610 * [[Фридрих V (Пфалц)|Фридрих V]], курфюрст на Пфалц 1610 – 1623 и крал на Бохемия (1619 – 1620) * [[Карл I Лудвиг (Пфалц)|Карл I Лудвиг]], курфюрст на Пфалц 1649 – 1680 * [[Карл II (Пфалц)|Карл II]], курфюрст на Пфалц 1680 – 1685 * [[Филип Вилхелм (Пфалц)|Филип Вилхелм]], курфюрст на Пфалц 1685 – 1690 * [[Йохан Вилхелм (Пфалц)|Йохан Вилхелм]], курфюрст на Пфалц 1690 – 1716 * [[Карл III Филип (Пфалц)|Карл III Филип]], курфюрст на Пфалц 1716 – 1742 * [[Карл Теодор (Пфалц и Бавария)|Карл IV Филип Теодор]], курфюрст на Пфалц 1743 – 1777, 1777 – 1799 също курфюрст на Бавария == Крале на Швеция (1654 – 1720) и херцози на [[Бремен-Ферден]] (1654 – 1719) == * [[Карл X|Карл X Густав]] 1654 – 1660 * [[Карл XI]] 1660 – 1697 * [[Карл XII]] 1697 – 1718 * [[Улрика Елеонора (Швеция)|Улрика Елеонора]] 1718 – 1720 == [[Херцогство Юлих-Берг|Херцози на Юлих и Берг]] (1614 – 1806) == * [[Волфганг Вилхелм (Пфалц-Нойбург)|Волфганг Вилхелм]] (1614 – 1653) * [[Филип Вилхелм (Пфалц)|Филип Вилхелм]] (1653 – 1679) също курфюрст на Пфалц 1685 – 1690 * [[Йохан Вилхелм (Пфалц)|Йохан Вилхелм]] (1679 – 1716), също курфюрст на Пфалц 1690 – 1716 * [[Карл III Филип (Пфалц)|Карл III Филип]], също курфюрст на Пфалц 1716 – 1742 * [[Карл Теодор (Пфалц и Бавария)|Карл IV Филип Теодор]], също курфюрст на Пфалц 1743 – 1799 и Бавария 1777 – 1799 * [[Максимилиан I Йозеф (Бавария)|Максимилиан I Йозеф]] (1799 – 1806), също курфюрст на Пфалц-Бавария == Херцози на Цвайбрюкен (1410 – 1797) == Последният херцог на Цвайбрюкен е през 1795 г. Максимилиан Йозеф, херцог без земя. През 1799 г. наследява Карл Теодор като курфюрст в Мюнхен. == Курфюрсти на Пфалц-Бавария (1777 – 1806) == * [[Карл Теодор (Пфалц и Бавария)|Карл Теодор]] (1777 – 1799) * [[Максимилиан I Йозеф (Бавария)|Максимилиан IV Йозеф]] (1799 – 1806), от 1806 като Максимилиан I Йозеф крал на Бавария == Крале на Бавария (1806 – 1918) == [[Файл:Residenz Ansicht Hofgarten, München.jpg|мини|200px|Кралският дворец в Мюнхен]] * [[Максимилиан I Йозеф (Бавария)|Максимилиан I Йозеф]] (1806 – 1825) * [[Лудвиг I (Бавария)|Лудвиг I]] (1825 – 1848) * [[Максимилиан II Йозеф (Бавария)|Максимилиан II]] (1848 – 1864) * [[Лудвиг II (Бавария)|Лудвиг II]] (1864 – 1886) * [[Луитполд Баварски|Принцрегент Луитполд]] (1886 – 1912), регент за [[Лудвиг II (Бавария)|Лудвиг II]] и след това за [[Ото (Бавария)|Ото I]] * [[Ото (Бавария)|Ото Вилхелм Луитполд]] (1886 – 1916) * Принцрегент Лудвиг (1912 – 1913) след 1913 крал Лудвиг III * [[Лудвиг III (Бавария)|Лудвиг III]] (1913 – 1918) == Крале на Гърция (1832 – 1862) == * [[Отон I (Гърция)|Ото I]] (1832 – 1862) == Глави на Дом Вителсбах (след 1918) == * [[Лудвиг III (Бавария)|Лудвиг III]] (1918 – 1921) * [[Рупрехт Баварски]] (1921 – 1955) * [[Албрехт Баварски (1905–1996)|Албрехт Баварски]] (1955 – 1996) * [[Франц Баварски]] (от 1996) == Списък на Вителсбахските линии == * Долна Бавария * Горна Бавария * Бавария * Горна Бавария * Бавария-Мюнхен * Бавария-Инголщат * Бавария-Долна Бавария * Бавария-Щраубинг-Холандия * Бавария-Ландсхут * Пфалц * Курлиния Хайделберг * Мозбах * Мозбах-Ноймаркт * Зимерн-Цвайбрюкен * [[Пфалц-Зулцбах]]-[[Графство Спонхайм|Спонхайм]] * Стара линия Зимерн * Млада линия Зимерн * Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц * Пфалц-Велденц * Пфалц-Лютцелщайн * Пфалц-Велденц-Лютцелщайн * [[Пфалц-Ноймаркт]] * Пфалц-Нойбург-Хилполтщайн * [[Херцогство Пфалц-Нойбург|Пфалц-Нойбург]] * Пфалц-Зулцбах II * Пфалц-Зулцбах-Хилполтщайн * [[Пфалц-Цвайбрюкен]] * Пфалц-Цвайбрюкен, млада линия * Цвайбрюкен Ландсберг * Цвайбрюкен Клеебург * [[Пфалц-Зулцбах]] I (Хилполтщайн) * Пфалц-Паркщайн * [[Пфалц-Цвайбрюкен|Пфалц-Биркенфелд]] * Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд * Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер * Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен * Бретценхайм * Хегненберг-Дукс * Холнщайн от Бавария * Паркщайн * Плотнитц-Стокхамер * Валерзе == Литература == * ''Genealogie des Hauses Wittelsbach''. Verwaltung des Herzogs von Bayern (Schloß Nymphenburg), München 1996. * Adalbert von Bayern, ''Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie''. 2. Auflage, Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3. * Ludwig Holzfurtner, ''Die Wittelsbacher. Staat und Dynastie in acht Jahrhunderten.'' Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018191-2. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.Gen.Heinz-Wember.de/wittelsbacher www. Gen. Heinz-Wember.de/Wittelsbacher] – Die Genealogie der Wittelsbacher * [http://www.Haus-Bayern.com www. Haus-Bayern.com] – Haus Bayern, Wittelsbacher Ausgleichsfonds * Gerhard Immler, Wittelsbacher (19./20. Jahrhundert), in: [http://www.historisches-lexikon-bayerns.de/artikel/artikel_44648 Historisches Lexikon Bayerns] * [http://www.bayerisches-nationalmuseum.de/Win/e/e.htm Sonderausstellung ''Die Wittelsbacher und das Reich der Mitte. 400 Jahre China und Bayern'' im Bayerischen Nationalmuseum München, bis 26. Juli 2009] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111129041226/http://www.bayerisches-nationalmuseum.de/Win/e/e.htm |date=2011-11-29 }} {{commonscat|House of Wittelsbach}} [[Категория:Вителсбахи| ]] [[Категория:Германска аристокрация]] q7zysch095i0isnvlr7efmjlqv7q8cq 0 378818 12397971 11902163 2024-10-28T22:24:44Z Redaktor GLAM 337308 Better image resolution 12397971 wikitext text/x-wiki [[Полша]] е управлявана в различни моменти от историята си от князе (10 и 14 век) или крале (11 – 18 век). Най-дълго управлявалите династии са [[Пясти]] (ок. 960 – 1370) и [[Ягелони]] (1386 – 1572). Много често държавата е управлявана от монарси, владетели и на други държави или принцове, „наети“ от други династии. В Полша се прилага и уникалният модел за Европа на избираеми монарси. Полската независимост приключва с края на [[Жечпосполита]] през [[1795]] година, а е възстановена с републиканска форма на управление след края на [[Първата световна война]] – през [[1918]] година. == Легендарни крале == {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Племе!!Царуване!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Лех]]||[[Файл:Lech 111.PNG|80px]]|| [[Лехити]] ||6 век||легендарен основател на полската нация |- |[[Кракус]]||[[Файл:Chronica Polonorum I 5.jpg|Krak|80px]]|| Лехити ||8 век||легендарен основател на [[Краков]] |- |[[Принцеса Ванда|Ванда]]||[[Файл:Chronica Polonorum Vanda.jpg|80px]]|| Лехити ||8 век||легендарна дъщеря на Кракус и неизвестна по име [[Вандали|вандалка]] |} == Полулегендарни владетели на западна Полша (Велика Полша) == {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Династия!!Управление!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Попел]]||[[Файл:PopielBis1581.jpg|100px]]|| [[Попелиди]]||Княз от 9 век||полулегендарен владетел от западнославянските племена [[гоплани]] и [[поляни]] |- |[[Шемовит]]|| [[Файл:Siemowit.PNG|100px]]|| [[Пясти]]||княз от 9 век||полулегендарен княз<br>син на [[Пяст]] |- |[[Лестек|Лешек]]||[[Файл:Lestek.PNG|100px]] || [[Пясти]]||княз от 9-и – 10 век||полулегендарен <br>син на Шемовит |- |[[Шемомисъл]]||[[Файл:Siemomysł.PNG|100px]] || Пясти||княз от 10 век||полулегендарен<br>син на Лешко |} == Монарси на Полша == {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Династия!!Управление!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Мешко I]] (Mieszko I)||[[Файл:MieszkoDagome.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 960?–992||син на Шемомисъл<br>първи християнски монарх |- |[[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] (Bolesław I Chrobry)||[[Файл:Boleslaw Chrobry (76848974) (cropped).jpg|100px]] || Пясти||княз 992 – 1025<br>Kрал 1025||син на Мешко I и [[Добрава Чешка]]<br>първи коронясан за крал |- |[[Мешко II Лямберт]] (Mieszko II Lambert)||[[Файл:Mieszko_II.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Kрал 1025 – 1031||син на Болеслав I и [[Емнилда]] |- |[[Безприм]] (Bezprym)||[[Файл:Bezprym.jpeg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1031 – 1032||син на Болеслав I [[Юдит Унгарска]] (''спорен'') |- |[[Ото Болеславович]] (Otto Bolesławowic)|| ||[[Пясти]]||Княз 1032||син на Болеслав I и Eмнилда |- |[[Дитрик]] (Dytryk)|| || [[Пясти]]||Княз 1032||внук на Мешко I |- |[[Мешко II Лямберт]] (Mieszko II Lambert)||[[Файл:Mieszko_II.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1032 – 1034||повторно |- |[[Болеслав Забравени]]<br>(Bolesław Zapomniany)|||| Пясти||Княз 1034 – 1039||син на Mешко II и [[Рихеза Лотарингска]] |- |[[Кажимеж I Обновител]]<br>(Kazimierz I Odnowiciel)||[[Файл:Odnowiciel.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1039 – 1058||син на Mешко II и Рихеза Лотарингска |- |[[Болеслав II Щедри]]<br>(Bolesław II Szczodry)||[[Файл:Smialy.jpg|100px]] || Пясти||Княз 1058 – 1076<br>Kрал 1076 – 1079||син на Кажимеж I и [[Мария Добронега Киевска]] |- |[[Владислав I Херман]]<br>(Władysław I Herman)||[[Файл:Jan Matejko, Władysław I Herman.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1079 – 1102||син на Кажимеж I и Mария Добронега |- |[[Збигнев (Полша)|Збигнев]] (Zbigniew)||[[Файл:Zbigniew.JPG|100px]] || Пясти||Княз 1098 – 1107||син на Владислав I (''спорен'')<br>първоначално съвместно с Владислав I 1098 – 1102 |- |[[Болеслав III Кривоусти]]<br>(Bolesław III Krzywousty)||[[Файл:Boleslav_III_of_Poland.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1107 – 1138||син на Владислав I <br> първоначално съвместно с Владислав I 1098 – 1102 |- |[[Владислав II Изгнаник]]<br>(Władysław II Wygnaniec)||[[Файл:Jan_Matejko%2C_W%C5%82adys%C5%82aw_II_Wygnaniec.jpg|100px]] || Пясти||Велик княз 1138 – 1146||син на Болеслав III <br> също княз на Силезия<br>изгонен от страната от братята си |- |[[Болеслав IV Къдрави]]<br>(Bolesław IV Kędzierzawy)||[[Файл:Jan Matejko, Bolesław IV Kędzierzawy.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1146 – 1173||син на Болеслав III<br>също херцог на Масовия |- |[[Мешко III Стари]]<br>(Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko stary.jpg|100px]] || Пясти||Велик княз 1173 – 1177||син на Болеслав III<br>също княз на Велика Полша |- |[[Кажимеж II Справедливи]] <br>(Kazimierz II Sprawiedliwy) ||[[Файл:Kazimierz 2 Sprawiedliwy.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1177 – 1190||син на Болеслав III <br>също херцог на Висилица и Сандомир |- |[[Мешко III Стари]]<br>(Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko stary.jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1190||повторно |- |[[Кажимеж II Справедливи]] <br>(Kazimierz II Sprawiedliwy)||[[Файл:Kazimierz 2 Sprawiedliwy.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1190 – 1194||повторно |- |[[Лешек I Бели]] <br>(Leszek I Biały) ||[[Файл:Jan Matejko, Leszek Biały.jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1194 – 1198||син на Кажимеж II <br>също херцог на Сандомир |- |[[Мешко III Стари]]<br>(Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko stary.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1198 – 1199||отново |- |[[Лешек I Бели]]<br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Jan Matejko, Leszek Biały.jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1199 ||отново |- |[[Мешко III Стари]] <br> (Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko stary.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1199 – 1202||отново |- |[[Владислав III Тънконоги]]<br>(Władysław III Laskonogi)||[[Файл:Jan_Matejko,_Władysław_Laskonogi.jpg‎|100px]] ||Пясти||Велик княз 1202||син на Мешко III <br>също княз на Велика Полша |- |[[Лешек I Бели]]<br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Jan Matejko, Leszek Biały.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1202 – 1210||отново |- |[[Мешко IV|Мешко IV Кривокраки]]<br> (Mieszko IV Plątonogi)||[[Файл:Mieszko IV.JPG|100px]] || Пясти||Велик княз 1210 – 1211||син на Владислав II <br>също херцог на Силезия |- |[[Лешек I Бели]]<br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Jan Matejko, Leszek Biały.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1211 – 1225||отново |- |[[Хенрик I Брадати]]<br>(Henryk I Brodaty)||[[Файл:Jan Matejko, Henryk I Brodaty.jpg|100px]] ||Пясти||велик княз 1225||внук на Владислав II, син на [[Болеслав I Високи (Силезия)]] <br>също херцог на Силезия |- |[[Лешек I Бели]] <br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Jan Matejko, Leszek Biały.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1225 – 1227||отново<br>убит |- |[[Владислав III Тънконоги]]<br>(Władysław III Laskonogi)||[[Файл:Jan_Matejko,_Władysław_Laskonogi.jpg‎|100px]] ||Пясти||Велик княз 1227 – 1229||отново |- |[[Конрад I (Полша)|Конрад I Мазовецки]]<br> (Konrad Mazowiecki)||[[Файл:Mazowiecki.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1229 – 1232||син на Кажимеж II <br>също херцог на Масовия |- |[[Хенрик I Брадати]]<br>(Henryk I Brodaty)||[[Файл:Jan Matejko, Henryk I Brodaty.jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1232 – 1238||отново |- |[[Хенрик II Набожни]]<br>(Henryk II Pobożny)||[[Файл:Henryk II Pobożny tomb effigy.PNG|100px]] ||[[Пясти]]||велик княз 1238 – 1241||син на Хенрих I <br>също херцог на Вроцлав е Велика Полша<br>загинал в [[Битка при Легнице (1241)|битката при Легнице]] |- |[[Болеслав Рогати]]<br>(Bolesław II Rogatka)||[[Файл:BolesławRogatka.JPG|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1241||син на Хнрих II и Aнна Бохемска <br>също херцог на Силезия |- |[[Конрад I (Полша)|Конрад I Мазовецки]]<br> (Konrad Mazowiecki)||[[Файл:Mazowiecki.jpg|100px]] ||Пясти||High Duke 1241 – 1243||повторно |- |[[Болеслав V Скромни]] <br>(Bolesław V Wstydliwy) ||[[Файл:Jan Matejko, Bolesław Wstydliwy.jpg|100px]] ||[[Паясти]]||Велик княз 1243 – 1279 ||син на Лешек Бели |- |[[Лешек II Черни]]<br>(Leszek II Czarny)||[[Файл:Jan Matejko, Leszek Czarny.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1279 – 1288||внук по майчина линия на Хенрих II<br>син на Кажимеж I от [[Куявия]] |- |[[Болеслав VII Мазовецки]]<br>(Bolesław VII Siemowitowicz)||[[Файл:Bolesław II.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1288|| внук на Конрад Мазовецки<br> Херцог на Масовия |- |[[Хенрик IV Праведни]]<br>(Henryk IV Prawy)||[[Файл:Henryk probus.jpg|100px]] || Пясти||Велик княз 1288 – 1289||по бащина линия внук на Хенрих II<br>по майчина линия внук на Конрад I<br>син на [[Хенрих III Бели]] и Юдит Мазовецка<br> Херцог на Долна Силезия |- |[[Болеслав VII Мазовецки]]<br>(Bolesław VII Siemowitowicz)||[[Файл:Bolesław II.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1289|| повторно |- |[[Владислав I Локетек]]<br>(Władysław I Łokietek)||[[Файл:Wladyslaw_Lokietek.jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1289||внук на Kонрад I Мазовецки<br>син на Кажимеж I от Куявия |- |[[Хенрик III Праведни]]<br>(Henryk III Prawy)||[[Файл:Henryk probus.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1289 – 1290||отново |- |[[Пшемисъл II]]<br>(Premysł II)||[[Файл:Jan Matejko, Przemysł II.jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1290 – 1291<br>Kрал 1295 – 1296||внук на Хенрих II<br>син на [[Пшемисъл I]] и Eлизабет от Вроцлав<br>също херцог на Познан, Велика Полша и Померания |- |[[Вацлав II]]<br>(Wacław II Czeski)||[[Файл:Codex Manesse Wenzel II. von Böhmen.jpg|100px]] || [[Пшемисловци]]||Велик княз 1291 – 1300<br>Kрал 1300 – 1305||син на [[Отокар II (Бохемия)]] и Kунигунда от Славония<br>женен за дъщерята на Пшемисъл II Eлизабет Ричеза<br>също крал на Бохемия |- |[[Вацлав III]]<br>(Wacław III Czeski)||[[Файл:Wenzel3.jpg|100px]] || [[Пшемисловци]]||Kрал 1305 – 1306||син на Вацлав II [[Гута Хабсбургска]]<br>некоронован<br>убит |- |[[Рудолф I Хабсбург]]<br>(Rudolf Austriacki)||[[Файл:Rudolph III Habsburg.jpg|100px]] || [[Хабсбурги]]||Tитла ''Kрал на Полша<br>1306 – 1307''|| Херцог на Aвстрия и Щирия (като Рудолф III) |- |[[Анри I (Бохемия)|Хенрих Каринтийски]]<br>(Henryk Karyncki)||[[Файл:JindrichKorutansky pecet1303.jpg|100px]] || [[Мейнхардин]]||Tитла ''Kрал на Полша<br>1307 – 1310''||Граф на Тирол и херцог на Каринтия (като Хайнрих VI) |- |[[Ян Люксембургски]]<br>(Jan Luksemburski)||[[Файл:John of Luxemburg.PNG|100px]] || [[Люксембурги]]||Tитла ''Kрал на Полша<br>1310 – 1335''||граф на Люксембург (като John the Blind) |- |[[Владислав I Локетек]]<br>(Władysław I Łokietek)||[[Файл:Wladyslaw_Lokietek.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1306 – 1320 <br> Kрал 1320 – 1333||възстановил отново Кралство Полша |- |[[Кажимеж III Велики]]<br>(Kazimierz III Wielki)||[[Файл:Kazimierz III sarcophagus figure.jpg|100px]] || Пясти||Kрал 1333 – 1370||син на Владислав I Локетек <br>един от най-забележителните полски монарси |- |[[Лайош I Велики]] <br>(Ludwik Węgierski) ||[[Файл:Budapest Heroes square Nágy Lájos.jpg|100px]] || [[Анжуйска династия]]||Kрал 1370 – 1382||син на [[Карл Роберт Анжуйски]] и Елжбета Локетек<br>като племенник на Кажимеж III<br>e избран за крал и коронован на 17 ноември<br>също крал на Унгария |- |[[Ядвига Анжуйска]]<br>(Jadwiga Andegaweńska)||[[Файл:Jadwiga_Jan_Matejko_%28Poczet%29.jpg|100px]] || [[Анжуйска династия]]||''Kрал'' 1384 – 1399||дъщеря на Лайош I и Елизабет от Босна<br>коронована през 1384<br>и управлява заедно със съпруга си<br>Владислав II от 1386 г. |- |} == Крал на Полша и Велик княз на Литва (1385 – 1569) == === [[Ягелони]] === {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Династия!!Начало на управление!!Край на управление!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Владислав II Ягело]]<br>(Ladislas II, Jogaila)||[[Файл:Jogaila (Władysław II).jpg|100px]] || [[Ягелони]]||4 март 1386||1 юни 1434||[[Велик княз на Литва]] 1377 – 1434<br>управлява заедно със съпругата си Ядвига от 1399<br>най-дълго управлявалия полски крал |- |[[Владислав III|Владислав III Варненчик]]<br>(Ladislas III, Vladislovas III)||[[Файл:Warnenczyk grob CP.jpg|100px]] || Ягелони||25 юли 1434||10 ноември 1444||син на Владислав II <br>също крал на Унгария (като Ласло I)<br>убит в [[Битка при Варна|Битката край Варна]], оттам и „Варненчик“ |- |[[Кажимеж IV Ягелончик|Kажимеж IV]]<br>(Casimir IV, Kazimieras Jogailaitis)||[[Файл:Giovanni da Capistrano and Polish King Casimir IV Jagiellon.PNG|100px]] || Ягелони||25 юни 1447||7 юни 1492||син Владислав II <br>също Велик княз на Литва 1440 – 1492 |- |[[Ян I Олбрахт]]<br>(John I Albert, Jonas Albrechtas)||[[Файл:Jan I Olbracht by Bacciarelli.jpg|100px]] || Ягелони||23 септември 1492||16 юни 1501||син на Кажимеж IV |- |[[Александер Ягелончик]]<br>(Alexander, Aleksandras)||[[Файл:Aleksa.jpg|100px]] || Ягелони||12 декември 1501||19 август 1506||син на Кажимеж IV <br>също Велик княз на Литва 1492 – 1506 |- |[[Зигмунт I Стари]]<br>(Sigismund I, Žygimantas Senasis)||[[Файл:Jungholz_Sigismund_I_the_Old.jpg|100px]] || Ягелони||8 декември 1506||1 април 1548||син на Кажимеж IV <br>също Велик княз на Литва |- |[[Зигмунт II Август]]<br>(Sigismund II August I, Žygimantas Augustas)||[[Файл:Sigismund II Augustus.PNG|100px]] || Ягелони||1 април 1548||7 юли 1572||син на Зигмунт I <br>също Велик княз на Литва<br>заменя персоналната уния на Кралство Полша и Великото княжество Литва с истински съюз и изборна монархия ([[Жечпосполита]]) през 1569 г. |- |} == Вижте също == * [[Херцогство Велика Полша]] * [[Княз на Мазовия|Херцог на Мазовия]] * [[Владетели на Померания]] * [[Княз на Краков|Херцог на Краков]] * [[Княжество Силезия|Херцог на Силезия]] * [[Кралство Галиция-Волиния|Владетелите на Галиция]] * [[Президент на Полша]] == Външни препратки == * Górczyk, Wojciech, [http://histmag.org/?id=3057&act=ac "Półksiężyc, orzeł, lew i smok. Uwagi o godłach napieczętnych Piastów"] Histmag.org June 14 2009 {{превод от|en|List of Polish monarchs|465662088}} [[Категория:Монарси на Полша| ]] [[Категория:Списъци на владетели|Полша]] b33rxngfz9u5qtlmxizxjoa9gjud5z9 0 379566 12397601 11843173 2024-10-28T16:16:43Z Xunonotyk 209517 12397601 wikitext text/x-wiki {| border="1" cellpadding="2" |+ '''Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна и Централна Америка и Антилските острови (Х – ХVІІ в.)''' ! width="65" | Години ! width="100" | Име на откривател, изследовател ! width="820" | Направени открития и изследвания ! width="65" | Изследванията засягат следните съвременни държави и територии |- | style="text-align: right;" | около 900 || [[Гунбьорн Улфсон]] || Първо плаване към източните брегове на [[Гренландия]] || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 981 – 985 || [[Ерик Торвалдсон]] || Откриване и изследване на южните (981) и югозападните брегове на Гренландия (982 – 983) и основаване на първи викингски селища на острова (985) || Гренландия |- | style="text-align: right;" | 985 или 986 || [[Бярни Херьоулфсон]] || Първо плаване към североизточното крайбрежие на [[Северна Америка]] || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | около 1000 – 1101 || [[Лейф Ериксон]] || Плаване към североизточното крайбрежие на [[Северна Америка]] и откриване на т.нар. „Земя Винланд“ || Канада |- | style="text-align: right;" | до 60-те години на ХІІІ в. || викингски колонисти || Откриване и изследване на западните брегове на [[Гренландия]] до 74° с.ш. и залива [[Диско (залив)|Диско]] || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | около 1362 || [[Петер Кнутсон]] || Вероятно посещение на викингите на районите на север и запад от [[Горно езеро]] || [[Канада]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 12 октомври 1492 || [[Христофор Колумб]] || Официално приета дата за откриване на [[Америка]]. Откриване на островите островите [[Рам]] (Санта Мария де Консепсион, {{coord|23|41|N|74|52|W|}}), [[Лонг Айлънд (Бахамски острови)|Лонг Айлънд]] (Фернандина, {{coord|23|20|N|75|07|W|}}) и [[Крукед Айлънд]] (Изабела, {{coord|22|45|N|74|14|W|}}) от [[Бахамски острови|Бахамските о-ви]], североизточните брегове на [[Куба]] и северното крайбрежие наостров [[Хаити (остров)|Хаити]] || [[Бахамски острови|Бахамски о-ви]], [[Куба]], [[Хаити]], [[Доминиканска република]] |- | style="text-align: right;" | 1493 – 1496 || [[Христофор Колумб]] || Откриване на островите [[Доминика]] ({{coord|15|25|N|61|20|W|}}), [[Мари Галант]] ({{coord|15|56|N|61|16|W|}}), [[Гваделупа]] ({{coord|16|15|N|61|30|W|}}), [[Монсерат]] ({{coord|16|45|N|62|12|W|}}), [[Антигуа]] ({{coord|17|05|N|61|48|W|}}), [[Невис]] (Сен Мартен, {{coord|17|09|N|62|35|W|}}), [[Сейнт Китс]] (Сейнт Кристофър, {{coord|17|21|N|62|47|W|}}), [[Синт Еустатиус]] (Санта Анастасия, {{coord|17|30|N|62|58|W|}}), [[Саба]] (Сан Кристобал {{coord|17|38|N|63|14|W|}}), [[Санта Крус (остров)|Санта Крус]] (Сейнт Крой, {{coord|17|45|N|64|45|W|}}), [[Вирджински острови]] ({{coord|18|25|N|64|45|W|}}), Виекес ({{coord|18|07|N|65|26|W|}}) и [[Пуерто Рико]] (1493). Откриване на 1700 км от южното крайбрежие на Куба, западното и южно крайбрежие на остров [[Ямайка]] и южното крайбрежие на остров [[Хаити (остров)|Хаити]] (1494) || [[Доминика]], [[Гваделупа]], [[Монсерат]], [[Антигуа и Барбуда]], [[Сейнт Китс и Невис]], [[Американски Вирджински острови]], [[Пуерто Рико]], Куба, [[Ямайка]], [[Хаити]], [[Доминиканска република]] |- | style="text-align: right;" | 1495 – 1496 || [[Алонсо де Охеда]] || Завладяване на остров [[Хаити (остров)|Хаити]] и откриване на златни находища във вътрешността на острова || Хаити, Доминиканска република |- | style="text-align: right;" | 1497 || [[Джон Кабот]] || Плаване към североизточното крайбрежие на [[Северна Америка]] и вероятно откриване на [[Нюфаундленд]] || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1498 || [[Христофор Колумб]] || Откриване и проследяване на южното крайбрежие на остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] ({{coord|10|26|N|61|16|W|}}) || [[Тринидад и Тобаго]] |- | style="text-align: right;" | 1499 || [[Алонсо де Охеда]] || Откриване на островите [[Кюрасао]] ({{coord|12|10|N|69|00|W|}}) и [[Аруба]] ({{coord|12|30|N|70|00|W|}}) || [[Кюрасао]], [[Аруба]] |- | style="text-align: right;" | 1500 || [[Висенте Пинсон]] || Откриване на остров [[Гренада]] ({{coord|12|06|N|61|41|W|}}) || [[Гренада]] |- | style="text-align: right;" | 1500 – 1501 || [[Гашпар Кортереал]] (1450 – 1501) || Плаване към североизточното крайбрежие на [[Северна Америка]] и откриване на част от източния бряг на п-ов [[Лабрадор]] между 50º и 60º с.ш. || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1502 – 1503 || [[Христофор Колумб]] || Откриване на остров [[Мартиника]] (15 юни 1502, {{coord|14|40|N|61|00|W|}}) и карибското крайбрежие на [[Централна Америка]] между [[Хондураски залив|Хондураския залив]] и залива [[Дариен]] (1502 – 1503) || [[Мартиника]], [[Хондурас]], [[Никарагуа]], [[Коста Рика]], [[Панама]] |- | style="text-align: right;" | около 1504 || рибари-бретонци || Откриване на залива [[Сейнт Лорънс (залив)|Сейнт Лорънс]] и „Земята на бретонците“ (п-ов [[Нова Шотландия]]) || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1508 || [[Себастиан де Окампо]] || Първо плаване около [[Куба]] и откриване на заливите [[Хавана (залив)|Хавана]] и [[Сиенфуегос]] ({{coord|22|08|S|80|29|W|}}) || [[Куба]] |- | style="text-align: right;" | 1508 – 1509 || [[Висенте Пинсон]], [[Хуан Диас де Солис]] || Дооткриване на [[Хондураски залив|Хондураския залив]] и о-вите [[Ислас де ла Байя]] в него. Откриване на цялото източно крайбрежие на п-ов [[Юкатан]] със заливите [[Четумал (залив)|Четумал]] (18º 30` с.ш.), Еспириту Санто (19º 20` с.ш.) и Асунсион (19º 40` с.ш.) и откриване и проследяване на северното и западно крайбрежие на полуострова, южния бряг на залива [[Кампече (залив)|Кампече]] и част от източното крайбрежие на [[Мексико]] до 23º 30` с.ш., като по този начин са открити над 2700 км от бреговете на Юкатан и [[Мексиканския залив]] || [[Хондурас]], [[Белиз]], Мексико |- | style="text-align: right;" | 1508 – 1509 || [[Хуан Понсе де Леон]] || Завоюване на остров [[Пуерто Рико]] и основаване на град [[Сан Хуан]], днешната столица на страната || [[Пуерто Рико]] |- | style="text-align: right;" | 1509 – 1512 || [[Панфило де Нарваес]] || Завоюване на остров [[Ямайка]] (1509 – 1510) и [[Куба]] (1511 – 1512) || [[Ямайка]], [[Куба]] |- | style="text-align: right;" | 1513 – 1514 || [[Хуан Понсе де Леон]], [[Антон Аламинос]] || Откриване на северната група на [[Бахамски острови|Бахамските о-ви]], в т.ч. островите [[Кет (остров)|Кет]] ({{coord|24|25|N|75|32|W|}}), [[Елютера]] ({{coord|25|06|N|76|08|W|}}) и [[Голям Абако]] ({{coord|26|23|N|77|07|W|}}), източното (до 30º с.ш.), южното и западно крайбрежие на п-ов Флорида (до залива [[Шарлот Харбър]], 26º 45` с.ш.), 200-километровата гирлянда от острови [[Флорида Кис]], о-вите [[Драй Тортугас]] ({{coord|24|40|N|82|51|W|}}) и Флоридското течение ([[Гълфстрийм]]). Вторично откриване на около 200 км от северния бряг на п-ов [[Юкатан]] и дооткриване на всички острови от [[Бахамски острови|Бахамските о-ви]], в т.ч. остров [[Бимини]] (два острова Северен и Южен Бимини, {{coord|25|45|N|79|16|W|}}) || Бахамски о-ви, [[САЩ]], [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1515 || [[Гаспар Моралес]] || Първо плаване в [[Панамски залив|Панамския залив]] и откриване на [[Бисерни острови|Бисерни о-ви]] ({{coord|8|25|N|79|00|W|}}) || [[Панама]] |- | style="text-align: right;" | 1515 – 1516 || [[Гонсало де Бадахос]] || Второ плаване в [[Панамски залив|Панамския залив]] и откриване на п-ов [[Асуеро]] ({{coord|7|50|N|80|40|W|}}) на запад || Панама |- | style="text-align: right;" | 1516 – 1518 || [[Гаспар де Еспиноса]] || Откриване и опустошаване на западното, тихоокеанско крайбрежие на [[Панама]] и откриване на запад от п-ов Асуеро островите [[Себако]] ({{coord|7|32|N|81|09|W|}}) и [[Койба]] ({{coord|7|30|N|81|47|W|}}) || [[Панама]] |- | style="text-align: right;" | 1517 || [[Франсиско Кордова]], [[Антон Аламинос]] || Вторично откриване и изследване на 700 км от северния и западния бряг на п-ов [[Юкатан]] до лагуната [[Терминос]] ({{coord|18|36|N|91|33|W|}}). Първи сведения за страната на маите. || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1518 || [[Хуан Диас де Грихалва]], [[Антон Аламинос]] || Вторично откриване на югоизточното и източно крайбрежие на [[Мексико]], в т.ч. остров [[Косумел]] ({{coord|20|30|N|86|57|W|}}) и остров [[Сан Хуан де Улуа]] ({{coord|19|13|N|96|08|W|}}) и устията на реките Грихалва ([[Табаско (река)|Табаско]]), [[Коацакоалкос]], [[Папалоапан]], [[Котастла]], [[Туспан]] и [[Пануко]]. Първи срещи на испанците с представители на империята на ацтеките || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1519 || [[Алонсо Алварес де Пинеда]] || Откриване на цялото северно и северозападно крайбрежие на [[Мексиканския залив]] на протежение повече от 2500 км от п-ов Флорида до устието на река [[Пануко]] ({{coord|22|16|N|97|47|W|}}). Предполагаемо откриване на устието на река [[Мисисипи]] или на вливащата се по&#768; на изток река [[Алабама (река)|Алабама]] || [[САЩ]], [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1519 – 1521 || [[Ернан Кортес]] || Завоюване на империята на ацтеките и откриване на Мексиканската планинска земя || Мексико |- | style="text-align: right;" | 1520 || [[Франсиско Гордильо]] || Откриване на част от източното крайбрежие на [[Северна Америка]] между 29º и 33º с.ш. (североизточното крайбрежие на [[Флорида]], цялото крайбрежия на днешния щат [[Джорджия]] и част от крайбрежието на [[Южна Каролина]]) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1520 || [[Педро Кексос]] || Откриване на част от източното крайбрежие на [[Северна Америка]] между 33º и 34º с.ш. (северното крайбрежие на щата [[Южна Каролина]]) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1520 || [[Жуау Фагундиш]] || Откриване на островите [[Сен Пиер и Микелон]], на юг от остров [[Нюфаундленд (остров)|Нюфаундленд]]. Изследване на целия източен бряг на остров [[Кейп Бретон]] и откриване южно от него на дългия пясъчен остров [[Сейбъл]] ({{coord|43|57|N|59|55|W|}}) || [[Сен Пиер и Микелон]], [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1522 || [[Хуан Бермудес]] || Откриване на Бермудските острови ({{coord|32|18|N|64|47|W|}}) || [[Бермудски острови]] |- | style="text-align: right;" | 1522 || [[Кристобал де Олид]] || Първо проникване в областите [[Мичоакан]] и [[Колима (щат)|Колима]] (на запад от град [[Мексико Сити]]), откриване на горното течение на река [[Лерма]] и част от тихоокеанското крайбрежие на [[Мексико]] между 102º и 106º з.д. || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1522 – 1523 || [[Гонсало Сандовал]] (1497 – 1528), [[Педро де Алварадо]], [[Хуан Алварес Чико]] || Завоюване на южната, тихоокеанска област на [[Мексико]] – [[Оахака]] и откриване на планината [[Южна Сиера Мадре]] || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1522 – 1523 || [[Хил Гонзалес Авила]], [[Андрес Ниньо]] || Заобикаляне на п-ов [[Асуеро]] и откриване на заливите [[Чирики]] и [[Голфо-Дулсе]] (отделени един от друг от нос Бурика, {{coord|8|02|N|82|52|W|}}), [[Коронадо]] и [[Никоя (залив)|Никоя]] ({{coord|8|35|N|85|10|W|}}) с полуостров [[Никоя (полуостров)|Никоя]] ({{coord|9|50|N|85|30|W|}}), ограждащ го от към океана (1522). Откриване на езерата [[Никарагуа (езеро)|Никарагуа]] и [[Манагуа (езеро)|Манагуа]] || [[Панама]], [[Коста Рика]], [[Никарагуа]] |- | style="text-align: right;" | 1523 || [[Андрес Ниньо]] || Завършване на откриването на 1500 км от южното крайбрежие на [[Централна Америка]] от п-ов [[Никоя (полуостров)|Никоя]] на югоизток до залива [[Теуантепек]] ({{coord|16|N|95|W|}}) на северозапад. Откриване на заливите [[Папагайо]] и [[Фонсека]] ({{coord|13|10|N|87|40|W|}}) и планинската верига [[Сиера Мадре де Чиапас]] || Коста Рика, Никарагуа, [[Хондурас]], [[Салвадор]], [[Гватемала]], [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1523 || [[Франсиско Гарай]] || Окончателно откриване на западния бряг на [[Мексиканския залив]] от 25º до 22º с.ш. (устието на река [[Пануко]]) || Мексико |- | style="text-align: right;" | 1523 || [[Хуан Алварес Чико]] || Откриване и завоюване на областта [[Гереро]], тихоокеанското крайбрежие на [[Мексико]] между 98° и 102° з.д. и долното течение на река [[Балсас (река)|Балсас]] || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1524 || [[Себастиян де Белалкасар]] || Проникване във вътрешността на [[Никарагуа]] и завладяване на страната || [[Никарагуа]] |- | style="text-align: right;" | 1524 || [[Джовани да Верацано]] || Откриване на над 2300 км от източното крайбрежие на [[Северна Америка]] между 34° и 46° с.ш., в т.ч. лагуната [[Памлико]] (35º 15` с.ш.), [[Чесапийк|Чесапикския залив]] (38º с.ш.) и залива [[Делауеър (залив)|Делауеър]] (39º 05` с.ш.), устието на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]], остров [[Лонг Айлънд]] (40º 50` с.ш.), п-ов [[Кейп Код]] (41º 40` с.ш.) и залива [[Мейн (залив)|Мейн]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1524 – 1525 || [[Педро де Алварадо]] || Откриване на провлака [[Теуантепек]] и тихоокеанското крайбрежие на [[Централна Америка]] на югоизток от провлака до залива [[Фонсека]] ({{coord|13|10|N|87|40|W|}}), в т.ч. високопланинската област [[Чиапас]] (в [[Мексико|Югоизточно Мексико]]) и планинската южна област на [[Гватемала]]. Завладяване на [[Гватемала]] и основаване на град [[Гватемала (град)|Гватемала]] (1524). Завлядяване на днешните територии на [[Салвадор]] и основаване на град [[Ел Салвадор]] (1525) || [[Мексико]], [[Гватемала]], [[Салвадор]] |- | style="text-align: right;" | 1524 – 1525 || [[Ернан Кортес]] || Пресичане на [[Централна Америка]] на юг от п-ов [[Юкатан]] – от залива [[Кампече]] до [[Хондураски залив|Хондураския залив]] || [[Мексико]], Гватемала, [[Белиз]] |- | style="text-align: right;" | 1525 || [[Жуау Фагундиш]] || Откриване на около 1000 км от източното крайбрежие на [[Северна Америка]], в т.ч. южния бряг на п-ов [[Нова Шотландия]], крайбрежието на залива [[Фънди]] и част от северозападния бряг на залива [[Мейн (залив)|Мейн]] до залива [[Пенобскот]] ({{coord|44|15|N|68|50|W|}}) || [[Канада]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1527 – 1528 || [[Франсиско де Монтехо]] (баща) || Първи поход във вътрешността на п-ов [[Юкатан]], завладяване на страната на маите и окончателно откриване на източното крайбрежие на полуострова от остров [[Косумел]] ({{coord|20|28|N|86|53|W|}}) на север до залива [[Четумал]] на юг || [[Мексико]], [[Белиз]] |- | style="text-align: right;" | 1528 || [[Нуньо Гусман]] || Първи поход в [[Мексико|Западно Мексико]] за завоюване на нови територи и основаване на градовете [[Гуадалахара]] и [[Сакатекас]]. Спускане по река [[Лерма-Сантяго]] и откриване на залива [[Лас Бандерас]] ({{coord|20|37|N|105|26|W|}}) и част от тихоокеанското крайбрежие на Мексико на север от залива до входа на [[Калифорнийски залив|Калифорнийския залив]] || Мексико |- | style="text-align: right;" | 1528 || [[Панфило де Нарваес]] || Поход по североизточния бряг на Мексиканския залив и откриване на заливите [[Тампа (залив)|Тампа]], [[Апалачи (залив)|Апалачи]] (84º з.д.), [[Пенсакола]] (87º з.д.) и [[Мобил (залив)|Мобил]] (88º з.д.) и делтата на река [[Мисисипи]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1529 – 1536 || [[Алвар Нунес Кабеса де Вака]] || Първо пресичане на [[Северна Америка]] от изток на запад, през [[Примексиканска низина|Примексиканската низина]], южните части на [[Велики равнини|Великите равнини]] и басейна на средното течение на река [[Рио Гранде]] до [[Калифорнийски залив|Калифорнийския залив]] || [[САЩ]], [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1530 || [[Нуньо Гусман]] || Първи, неуспешен поход на испанците в [[Тексас]]. Основаване на град [[Кулякан]] ({{coord|24|48|N|107|24|W|}}), недалеч от входа на [[Калифорнийски залив|Калифорнийския зялив]], който става отправен център за по-нататъшните испански завоевания на север || САЩ, Мексико |- | style="text-align: right;" | 1531 || [[Алонсо Лопес Авила]] (1486 – 1542) || Първо пресичане на южната част на п-ов [[Юкатан]] от запад на изток (до залива [[Четумал]]) || Мексико, [[Белиз]] |- | style="text-align: right;" | 1532 || [[Диего Уртадо Мендоса]] || Откриване на западното, тихоокеанско крайбрежие на [[Мексико]] до 27º с.ш., в т.ч. о-вите [[Лас Трес Мариас]] ({{coord|21|30|N|106|30|W|}}) || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1533 || [[Ернандо Грихалва]] (неизв. – 1537) || Откриване на островите [[Сокоро (остров)|Сокоро]] ({{coord|18|48|N|110|59|W|}}) и [[Сан Бенедикто]] ({{coord|19|18|N|110|48|W|}}) от архипелага [[Ревиля Хихедо]] || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1534 || [[Жак Картие]] || Откриване на протока [[Бел Айл (проток)|Бел Айл]] ({{coord|51|40|N|56|10|W|}}), отделящ [[Нюфаундленд]] на югоизток от п-ов [[Лабрадор]] на северозапад и остров [[Бел Айл (остров)|Бел Айл]] ({{coord|51|55|N|55|15|W|}}, в източната част на протока) и подробно изследване северните и южни брегове на протока. Пресичане на залива [[Сейнт Лорънс (залив)|Сейнт Лорънс]] в югозападно направление и откриване на о-вите [[Магдалена (острови)|Магдалена]] ({{coord|47|30|N|61|40|W|}}), северния бряг на остров [[Принц Едуард (остров)|Принц Едуард]], залива [[Шальор]] ({{coord|48|00|N|65|35|W|}}), южния и източен бряг на п-ов [[Гаспе (полуостров)|Гаспе]] със залива [[Гаспе (залив)|Гаспе]] ({{coord|48|50|N|64|30|W|}}), протока [[Гаспе (проток)|Гаспе]] (между п-ов Гаспе на югозапад и остров [[Антикости]] на североизток) и южния, източния и северния бряг на остров [[Антикости]] ({{coord|49|30|N|63|00|W|}}). По този начин е открит почти цялия южен и западен бряг на залива [[Сейнт Лорънс (залив)|Сейнт Лорънс]] и част от северния му бряг || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1535 – 1536 || [[Жак Картие]] || Откриване на протока [[Минган]] (Жак Картие, {{coord|50|10|N|63|40|W|}}, отделящ остров [[Антикости]] на юг от п-ов [[Лабрадор]] на север), река [[Сейнт Лорънс]], до устието на река [[Отава (река)|Отава]] (ляв приток), река [[Сагеней]] (ляв приток) и хълма [[Монреал]] || Канада |- | style="text-align: right;" | 1537 – 1538 || [[Андрес Тапия]] || Откриване на 500 км от източния бряг на [[Калифорнийски залив|Калифорнийския залив]] до 29º с.ш., в т.ч. остров [[Тибурон]] ({{coord|28|59|N|112|22|W|}}) || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1539 – 1540 || [[Франсиско де Ульоа]] || Откриване и проследяване на цялото източно крайбрежие на [[Калифорнийски залив|Калифорнийския залив]] и откриване в най-северната му част устието на река [[Колорадо (река)|Колорадо]] и първо плаване нагоре по течението ѝ на 100 км. Откриване на източното крайбрежие на п-ов [[Долна Калифорния|Калифорния]] (над 1200 км), а след това и западното му крайбрежие до нос [[Пунта Баха]] (29º 57` с.ш.), в т.ч. остров [[Седрос]] ({{coord|28|09|N|115|15|W|}}) || [[Мексико]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1539 – 1542 || [[Ернандо де Сото]], [[Луис де Москосо]] || Поход през източната част на [[Примексиканска низина|Примексиканската низина]] до река [[Мисисипи]] и в районите на запад от долното ѝ течение. Откриване на реките [[Олтамахо]] и [[Савана (река)|Савана]], южната част на планината [[Апалачи]] ([[Блу Ридж|Сини планини (Блу Ридж)]]) и стичащите се от нея множество реки, вливащи се в [[Мексиканския залив]], в т.ч. – [[Апалачикола]] и [[Алабама (река)|Алабама]] и средното течение на река [[Тенеси (река)|Тенеси]]. Първо пресичане на река [[Мисисипи]] и откриване на десните ѝ притоци реките [[Арканзас (река)|Арканзас]], [[Ред Ривър]] и други || САЩ |- | style="text-align: right;" | 1540 || [[Ернан Аларкон]] (1500 – 1541) || Вторично откриване на устието на река [[Колорадо (река)|Колорадо]] и плаване нагоре по нея на около 200 км до устието на левия ѝ река [[Хила]] || [[Мексико]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1540 – 1542 || [[Франсиско Васкес де Коронадо]], [[Гарсия Лопес Карденас]] || Поход през платото [[Колорадо (плато)|Колорадо]] и откриване на [[Гранд Каньон]] на река [[Колорадо (река)|Колорадо]] ([[Гарсия Лопес Карденас]]), югоизточните части на [[Скалистите планини]] и горните течения на реките [[Рио Гранде]] и [[Пекос]]. Поход на север през [[Велики равнини|Великите равнини]] до 40º с.ш. и възможно достигане и до река [[Мисури]] || [[Мексико]], САЩ |- | style="text-align: right;" | 1541 – 1543 || [[Жан Алфонс]] || Първо изследване на вътрешните райони на [[Канада|Източна Канада]] (река [[Сагеней]]) и откриване на езерото [[Сент Джон]] ({{coord|48|40|N|72|00|W|}}). Изследване на южния бряг на п-ов [[Лабрадор]] и плаване до 42° с.ш. покрай източното крайбрежие на [[Северна Америка]] където е открит големия залив [[Масачузетс (залив)|Масачузетс]] ({{coord|42|15|N|70|30|W|}}) || [[Канада]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1541 – 1544 || [[Франсиско Монтехо]] (син) (1508 – 1565) || Окончателно завоюване на страната на [[маи]]те и изследване на вътрешните райони на п-ов [[Юкатан]] || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1542 || [[Руй Лопес де Вилялобос]] || Окончателно откриване на архипелага [[Ревиля Хихедо]] – островите [[Кларион]] ({{coord|18|22|N|114|44|W|}}) и [[Рока Партида]] ({{coord|19|00|N|110|04|W|}}) || [[Мексико]] |- | style="text-align: right;" | 1542 || [[Хуан Кабрильо]] || Откриване на около 1600 км от западното крайбрежие на [[Северна Америка]] от п-ов [[Долна Калифорния|Калифорния]] до 41º 30` с.ш., в т.ч. залива [[Магдалена (залив)|Магдалена]] (24º 37` с.ш.), остров [[Седрос]] (вторично, 28º 09` с.ш.), залива [[Сан Кинтин]] (30º 26` с.ш.) и залива на [[Сан Диего]] (32º 40` с.ш.), островите [[Санта Каталина]] (33º 22` с.ш.), [[Сан Клементе (остров)|Сан Клементе]] (32º 54` с.ш.), [[Санта Крус (остров)|Санта Крус]] (34º с.ш.), [[Санта Роса]] (33º 58` с.ш.) и [[Сан Мигел (остров)|Сан Мигел]] (34º 02` с.ш.) и протока [[Санта Барбара (проток)|Санта Барбара]], северно от тях и заливите [[Дрейк]] (38º 01` с.ш.) и [[Монтерей (залив)|Монтерей]] (36º 48` с.ш.) || Мексико, [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1542 – 1543 || [[Луис де Москосо]] || Откриване на реките [[Сабин (река)|Сабин]], [[Тринити (река)|Тринити]], [[Бразос]] и др. (всичките вливащи се в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]]) и първо плаване по долното течение на [[Мисисипи]] от устието на река [[Арканзас (река)|Арканзас]] до морето || САЩ |- | style="text-align: right;" | 1576 – 1578 || [[Мартин Фробишър]] || Три плавания към североизточните брегове на [[Северна Америка]] с цел откриване на Северозападния проход. Откриване на югоизточната част на остров [[Бафинова земя]] – полуостровите [[Мета Инкогнита (полуостров)|Мета Инкогнита]] – на югозапад и [[Хол (полуостров)|Хол]] – на североизток, залива [[Фробишър (залив)|Фробишър]] между тях и остров [[Локс Ленд]] ({{coord|62|20|N|64|30|W|}}) || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1579 || [[Френсис Дрейк]] || Откриване на участък от западното крайбрежие на [[Северна Америка]] между 38º и 48º с.ш., в т.ч. залива [[Дрейк (залив)|Дрейк]] (вторично, {{coord|38|01|N|122|58|W|}}) и о-вите [[Фаралон]] ({{coord|37|44|N|123|02|W|}}) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1581 – 1583 || испански мисионери || Откриване и изследване на средния и горния басейн на река [[Рио Гранде]] и долното и средното течение на река [[Пекос]] || [[Мексико]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1583 || [[Бернардино Белтран]] || Откриване на цялото горно течение на река [[Пекос]] (ляв приток на [[Рио Гранде]]) и планината [[Сангре де Кристо]] || САЩ |- | style="text-align: right;" | 1584 || [[Филип Амадас]] || Откриване на източното крайбрежие на [[Северна Америка]] на залива [[Албемарл]] ({{coord|36|04|N|76|04|W|}}) и вторично откриване на обширната лагуна Памлико ({{coord|35|19|N|75|56|W|}}) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1584 – 1586 || [[Ричард Гренвил]] (1542 – 1591) || Първи опити за колонизация на източното крайбрежие на [[Северна Америка]], територията на днешния щат [[Северна Каролина]] и основаване на първата английска колония на остров [[Роаноук (колония)|Роаноук]] (1585) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1585 – 1587 || [[Джон Дейвис]] || Три плавания с цел търсене на Северозападния проход. Откриване на [[Готхоб (фиорд)|Готхоб фиорд]] {{coord|64|50|N|51|00|W|}} в ([[Гренландия|Югозападна Гренландия]]), протока [[Дейвис (проток)|Дейвис]], п-ов [[Къмбърланд (полуостров)|Къмбърланд]] и залива [[Къмбърланд (залив)|Къмбърланд]] ({{coord|65|500|N|65|00|W|}}) в източната част на остров [[Бафинова земя]] (1585). Плаване покрай югозападното крайбрежие на [[Гренландия]] до 68º с.ш., откриване на залива [[Ексетер]] ({{coord|66|15|N|62|15|W|}}, на източното крайбрежие на п-ов Къмбърланд), източното крайбрежие на п-ов [[Хол (полуостров)|Хол]] (югоизточната част на [[Бафинова земя]]) и изследване на източното крайбрежие на п-ов [[Лабрадор]] до 54º 15` с.ш. (залива [[Хамилтън (залив)|Хамилтън]]) (1586). Плаване в [[Бафинов залив|Бафиновия залив]] до 72º 12` с.ш., изследване на залива [[Къмбърланд (залив)|Къмбърланд]], п-ов [[Хол (полуостров)|Хол]] и залива [[Фробишър (залив)|Фробишър]] на юг от него и цялото източно крайбрежие на п-ов [[Лабрадор]] до 52º с.ш. (1587) || [[Гренландия]], [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1593 || [[Антонио Гутерес де Уманя]] || 1000-километров поход от горното течение на река [[Пекос]] (ляв приток на [[Рио Гранде]]) на североизток, откриване на горните течения на реките [[Арканзас (река)|Арканзас]], [[Репабликан]] (лява съставяща на [[Канзас (река)|Канзас]]) и [[Плат (река)|Плат]] (десен приток на [[Мисури]]) и достигане до географския център на [[Северна Америка]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1602 || [[Бартоломю Госнолд]] (1572 – 1607) || Откриване на протока [[Вайнярд]] и остров [[Мартас-Вайнярд]] ({{coord|41|24|N|70|37|W|}}), покрай източното крайбрежие на [[Северна Америка]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1604 – 1609 || [[Самюел дьо Шамплен]] || Изследване на п-ов [[Нова Шотландия]], остров [[Кейп Бретон]] и залива [[Фънди]] ({{coord|45|00|N|65|30|W|}}) (1604). Изследване на цялото крайбрежие на залива [[Мейн (залив)|Мейн]] и откриване на заливите [[Кейп Код (залив)|Кейп Код]] ({{coord|41|52|N|70|17|W|}}) и [[Масачузетс (залив)|Масачузетс]] ({{coord|42|00|N|70|30|W|}}) и двата отлични по-малки залива в него – Бостънски и Плимутски (1505). Откриване на остров [[Нантакет (остров)|Нантакет]] (41º 17` с.ш.), протока [[Нантакет]] (на север от острова) и вторично на остров [[Мартас Вайнярд]] (41º 24` с.ш.) и основаване на първо френско селище в района (1606). Основаване на град [[Квебек (град)|Квебек]] (1608) и провеждане първо зимуване в него. Откриване на река [[Ришельо (река)|Ришельо]] (десен приток на [[Сейнт Лорънс]]), езерото [[Шамплен (езеро)|Шамплен]] и планините [[Адирондак]] и [[Грийн Маунтинс]] (Зелени планини) (1609) || [[Канада]], САЩ |- | style="text-align: right;" | 1605 || [[Джон Канингъм]] (1575 – 1651) || Откриване на остров [[Кристиан ІV (остров)|Кристиан ІV]] ({{coord|60|00|N|43|35|W|}}), близо до югоизточното крайбрежие на [[Гренландия]] и изследване на западното крайбрежие на гигантския остров до 69º 10` с.ш. (залива [[Диско (залив)|Диско]]) || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 1605 || [[Джордж Уеймут]] || Изследване на северното крайбрежие на залива [[Мейн (залив)|Мейн]] и откриване на залива [[Пенобскот (залив)|Пенобскот]] ({{coord|44|15|N|69|00|W|}}) и вливащата се от север в него река [[Пенобскот (река)|Пенобскот]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1607 || [[Хенри Хъдсън]] || Откриване на [[Земя Хъдсън]], на 74º с.ш., на източното крайбрежие на [[Гренландия]] || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 1607 – 1609 || [[Кристофър Нюпорт]], [[Джон Смит]] (1580 – 1631) || Откриване на устието на река [[Джеймс (река)|Джеймс]] и основаване на 14 май на първата английска колония на континента Джеймстаун (сега [[Нюпорт Нюз]], щата [[Вирджиния]]). Първо изкачва на 200 км по течението на реката до нейните прагове в източните склонове на платото [[Пидмонт (плато)|Пидмонт]] в [[Апалачи]]те (1607). Колонизация на басейна на река [[Джеймс (река)|Джеймс]] и откриване северно от нея на река [[Йорк (река)|Йорк]] (1607 – 1609, [[Джон Смит]]) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1609 – 1610 || [[Хенри Хъдсън]] || Две експедиции за търсене на Северозападния проход. Изследване източното крайбрежие на [[Северна Америка]] от 44º до 36º с.ш. и откриване на остров [[Манхатън]] и река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] (вторично) и плаване на 200 км нагоре по нея до мястото където сега е град [[Олбани (Ню Йорк)|Олбани]] (1609). Откриване на [[Хъдсън (проток)|Хъдсъновия проток]], залива [[Унгава]], цялото северно крайбрежие на п-ов [[Лабрадор]], остров [[Солсбъри (остров)|Солсбъри]] ({{coord|63|30|N|77|05|W|}}), о-вите [[Дигс]] ({{coord|62|30|N|78|00|W|}}), нос Уулстенхол ({{coord|62|30|N|77|30|W|}}, северозападната точка на п-ов Лабрадор), източния бряг на [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]], остров [[Мансел]] (62º с.ш.), о-вите [[Отава (острови)|Отава]] (59º 30` с.ш.), о-вите [[Ту Бротерс]] (58º 50` с.ш.), о-вите [[Слипер]] (57º 30` с.ш.), о-вите [[Кинг Джордж (острови)|Кинг Джордж]] (57º 20` с.ш.), о-вите [[Белчер (острови)|Белчер]] (56º 20` с.ш.) и залива [[Джеймс (залив)|Джеймс]] (в най-южната част на [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]]) (1610) || [[САЩ]], [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1611 – 1615 || франко-канадски трапери || Откриване и изследване басейна на река [[Отава (река)|Отава]] и езерото [[Хюрън (езеро)|Хюрън]] || Канада, САЩ |- | style="text-align: right;" | 1612 – 1613 || [[Томас Батън]] || Откриване на остров [[Резолюшън (остров)|Резолюшън]] ({{coord|61|35|N|64|50|W|}}), южното крайбрежие на остров [[Саутхамптън (остров)|Саутхамптън]], остров [[Котс]] ({{coord|62|36|N|82|58|W|}}), част от западния бряг на [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]] между 60º 40` и 63º с.ш., в т.ч. залива [[Батън (залив)|Батън]] (58º 50` с.ш.), устията на реките [[Нелсън (река)|Нелсън]] и [[Чърчил (река)|Чърчил]], южния вход на протока [[Рос-Уелкъм]] (отделящ остров Саутхямптън от континента) и остров [[Мансел]] ({{coord|62|01|N|79|47|W|}}) || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1615 || [[Етиен Брюле]] || Откриване на езерото [[Онтарио (езеро)|Онтарио]], река [[Съскуиханна]], на юг от него и проследяване на цялото ѝ течение до [[Чесапик (залив)|Чесапикския залив]]. Пресичане на [[Апалачко плато]] и [[Алегенски планини|Алегенските планини]] и откриване на п-ов [[Делауеър (полуостров)|Делауеър]] || [[Канада]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1615 || [[Самюел дьо Шамплен]] || Откриване на река [[Матава]] (десен приток на [[Отава (река)|Отава]]), езерото [[Ниписинг]] (оттичащо се на изток чрез Матава в Отава и на запад чрез Френч Ривър в залива [[Джорджиан Бей]] на езерото [[Хюрън (езеро)|Хюрън]]) и езерото [[Симко]] (между езерата [[Хюрън (езеро)|Хюрън]] и [[Онтарио (езеро)|Онтарио]]). Доказване, че река [[Сейнт Лорънс]] изтича от езерото [[Онтарио (езеро)|Онтарио]] и откриване на югоизток от него на езерото [[Онайда]] и изтичащата от него река [[Осуиго]], вливаща се в Онтарио || Канада, САЩ |- | style="text-align: right;" | 1615 – 1616 || [[Робърт Байлот]], [[Уилям Бафин]] || Две експедиции за откриване на Северозападния проход. Изследване на [[Хъдсън (проток)|Хъдсъновия проток]] и откриване на о-вите [[Лоуер Савидж]] ({{coord|61|40|N|65|40|W|}}), островите [[Нотингам (остров)|Нотингам]] ({{coord|63|17|N|77|57|W|}}), [[Солсбъри (остров)|Солсбъри]] (вторично, {{coord|63|32|N|76|59|W|}}), [[Саутхамптън (остров)|Саутхамптън]] (вторично, {{coord|64|30|N|84|00|W|}}) и [[Мил остров)|Мил]] ({{coord|64|00|N|78|10|W|}}), протока [[Фрозен Стрийт]] ({{coord|65|40|N|84|10|W|}}, между остров Саутхямптън на юг и п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]] на север) и картиране на южния бряг на [[Бафинова земя]] (1615). Откриване на западния бряг на [[Гренландия]] между 72 – 76º с.ш., залива [[Мелвил (залив)|Мелвил]], п-ов [[Хейс (полуостров)|Хейс]] (76 – 78º 45` с.ш.), южния вход на протока [[Смит (проток)|Смит]], остров [[Елсмиър (остров)|Елсмиър]], залива [[Смит (залив)|Смит]] ({{coord|76|50|N|78|50|W|}}), източния вход на протока [[Джонс]] ({{coord|76|00|N|82|00|W|}}, между Елсмиър и остров Девон), протока [[Ланкастър (проток)|Ланкастър]] ({{coord|74|10|N|84|00|W|}}), остров [[Байлот (остров)|Байлот]] ({{coord|73|20|N|78|20|W|}}) и източния бряг на [[Бафинова земя]] (1616) || [[Канада]], [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 1619 – 1620 || [[Йенс Мунк]] || Плаване в [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]] и вторично откриване на залива [[Батън]] и устието на вливащата се в него река [[Чърчил (река)|Чърчил]] || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1621 – 1628 || [[Етиен Брюле]] и други франко-канадски трапери || Откриване на Северния проток в езерото [[Хюрън (езеро)|Хюрън]] и остров [[Манитулин]] на юг от протока, река [[Сейнт Мъри (река)|Сейнт Мъри]], свързваща [[Горно езеро]] с [[Хюрън (езеро)|Хюрън]] и праговете ѝ – [[Су Сейнт Мъри]] и източните и част от северните брегове на [[Горно езеро]] до 90º 30` з.д. || Канада, [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1631 || [[Томас Джеймс]] (1593 – 1635) || Откриване на южните брегове на [[Хъдсън (залив)|Хъдзъновия залив]], в т.ч. залива [[Джеймс (залив)|Джеймс]] (вторично) и остров [[Чарлтън (остров)|Чарлтън]] ({{coord|52|00|N|79|30|W|}}) в най-южната му част || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1631 || [[Люк Фокс]] || Изследване на западния бряг на [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]], откриване на остров [[Марбъл]] ({{coord|62|40|N|91|00|W|}}) и устието на река [[Нелсън (река)|Нелсън]] (вторично). Откриване на п-ов [[Фокс (полуостров)|Фокс]] (югозападната част на [[Бафинова земя]]), [[Фокс (басейн)|Басейна Фокс]] (отделящ [[Бафинова земя]] от континента) и протока [[Фокс (проток)|Фокс]], съединяващ [[Фокс (басейн)|Басейна Фокс]] с [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]] || Канада |- | style="text-align: right;" | 1634 || [[Жан Николе]] || Откриване на протока [[Макинак]] и на запад от него на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]]. Плаване на запад покрай северния бряг на езерото и откриване на залива [[Грийн Бей]] ({{coord|45|00|N|87|30|W|}}) и вливащата се в него река [[Фокс]]. Изкачване по нея до горното ѝ течение, преминаване през вододела, откриване на река [[Уисконсин (река)|Уисконсин]], спускане по нея и откриване горното течение на река [[Мисисипи]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1640 – 1648 || [[Жан дьо Бребьоф]] || Откриване на езерото [[Ери]] (1640) и [[Ниагарски водопад|Ниагарския водопад]] (1648) || [[Канада]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1650 || [[Авраам Ууд]] (1614 – 1682) || Откриване на платото [[Пидмонд]] между реките [[Джеймс (река)|Джеймс]] и [[Роаноук (река)|Роаноук]] в днешния щат [[Вирджиния]] || САЩ |- | style="text-align: right;" | 1652 || [[Дейвид Данел]] || Откриване и изследване на югоизточното крайбрежие на [[Гренландия]] между 64º и 65º30` с.ш., в т.ч. островите [[Йенс Мунк (остров)|Йенс Мунк]] (65º 40` с.ш.), [[Орстед]] (65º 10` с.ш.) и [[Данеборг]] (65º 20` с.ш.). Изследване на югозападното крайбрежие до 66º 30` с.ш. || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 1654 || [[Гел Хамке]] || Откриване на залива [[Гел Хамке (залив)|Гел Хамке]] на източното крайбрежие на [[Гренландия]] и остров [[Клаверинг]] ({{coord|74|17|N|21|05|W|}}) в него || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 1654 – 1656 || [[Медард дьо Грозейле]] || Пълно обикаляне на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]] и първо описание на бреговете му || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1655 || [[Брур Рейс]] || Откриване на най-източната точка на п-ов [[Земя Хъдсън]] – нос [[Брур Рейс (нос)|Брур Рейс]] ({{coord|73|31|N|20|23|W|}}) и остров Бонтеку ({{coord|73|07|N|21|22|W|}}) на входа на фиорда Франц-Йосиф || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 1658 – 1660 || [[Медард дьо Грозейле]] || Вторично откриване изворите на [[Мисисипи]] и първо плаване по горното ѝ течение || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1660 – 1670 || [[Йохан Ледерер]] || Вторично откриване на цялото течение на река [[Джеймс (река)|Джеймс]], а на север от нея, откриване на реките [[Паманки]] и [[Рапаханок]], извиращи от [[Апалачи]]те и вливащи се в [[Атлантическия океан]]. Изкачване до [[Сините планини]] и откриване на запад от тях на река [[Шенандоа]] (най-голям десен приток на [[Потомак]]), а на запад от нея – [[Алегански планини|Алеганските планини]] || САЩ |- | style="text-align: right;" | 60-те години на ХVІІ в. || [[Клод Жан Алуе]] || Изследване на западното крайбрежие на [[Горно езеро|Горното езеро]] и вторично откриване на река [[Уисконсин (река)|Уисконсин]] (ляв приток на [[Мисисипи]]) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1663 || [[Гийом Кутюр]] || Откриване на езерото [[Мистасини]] ({{coord|50|57|N|73|42|W|}}), река [[Рупърт (река)|Рупърт]] изтичаща от него и езерото [[Немиско]] ({{coord|51|20|N|76|52|W|}}) || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1668 || [[Захарий Гилам]], [[Медард дьо Грозейле]] || Откриване на залива [[Рупърт (залив)|Рупърт]] ({{coord|51|35|N|79|00|W|}}, най-южната част на [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]]), устието на вливащата се в него от изток река [[Рупърт (река)|Рупърт]], а на север от нея – устието на река [[Истмейн]] ({{coord|52|15|N|78|30|W|}}) || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1668 – 1688 || търговски агенти на „Компанията Хъдсънов залив“ || Изследване на южните брегове на [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]] от залива [[Джеймс (залив)|Джеймс]] на изток до устието на река [[Чърчил (река)|Чърчил]] на запад || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1669 || [[Рене Робер дьо Ла Сал]] || Откриване на река [[Охайо]] (най-големия ляв приток на [[Мисисипи]]) и проследяване на почти по цялото ѝ течение || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1671 || [[Томас батс]] || Изкачване по река [[Роаноук (река)|Роаноук]], пресичане на [[Сините планини]] и вторично откриване на [[Алегански планини|Алеганските планини]]. Откриване на река [[Ню Ривър]], една от съставящите на река [[Канова]] от басейна на [[Охайо]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1671 || [[Ламберт]] || Откриване на източното крайбрежие на [[Гренландия]], на 79º10`с.ш. на [[Земя Ламберт]] || [[Гренландия]] |- | style="text-align: right;" | 1671 – 1672 || [[Рене Робер дьо Ла Сал]] || Откриване на река [[Илинойс (река)|Илинойс]] и достигане до горното течение на [[Мисисипи (река)|Мисисипи]] на 39º с.ш. (1671). Откриване на реките [[Канкаки]] (ляв приток на [[Илинойс (река)|Илинойс]]) и [[Сент Джозеф (река)|Сент Джозеф]] (вливаща се от юг в [[Мичиган (езеро)|Мичиган]]) и изследване на целия източен бряг на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]] (1672) || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1672 || [[Медард дьо Грозейле]] || Откриване на езерото [[Нипигон]] ({{coord|49|50|N|88|30|W|}}) на север от [[Горно езеро]] || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1672 || [[Шарл Албанел]] || Пресичане по вътрешните водни пътища южната част на п-ов [[Лабрадор]] и открива езерото [[Албанел (езеро)|Албанел]] ({{coord|51|09|N|72|57|W|}}) || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1673 || [[Луи Жолие]], [[Жак Маркет]] || Първо плаване надолу по река [[Мисисипи]] от устието на река [[Уисконсин (река)|Уисконсин]] до устието на река [[Арканзас (река)|Арканзас]]. Откриване устията на реките [[Мисури]] и [[Охайо]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1673 – 1674 || [[Гейбриъл Артър]] || Пресичане на [[Апалачи]]те и откриване и опознаване на целите горни басейни на реките [[Тенеси (река)|Тенеси]], [[Савана (река)|Савана]] и множество реки, вливащи се в [[Мексиканския залив]] || [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1678 – 1679 || [[Рене Робер дьо Ла Сал]] || Изследване на водните пътища от река [[Сейнт Лорънс]] през [[Великите езера]] до горното течение на [[Мисисипи]] || [[Канада]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1681 – 1682 || [[Рене Робер дьо Ла Сал]] || Плаване от устието на река [[Илинойс (река)|Илинойс]] надолу по [[Мисисипи]] до [[Мексиканския залив]] и обратно || САЩ |- | style="text-align: right;" | 1689 || [[Жак дьо Нойон]] || Откриване на река [[Рейни (река)|Рейни]] (на запад от [[Горно езеро]]), езерата [[Лак ла Круо]], [[Намакан]] и [[Рейни (езеро)|Рейни]] (през които реката протича) и откриване на [[Горско езеро|Горското езеро]] (Lake of the Woods, {{coord|49|00|N|94|45|W|}}) || [[Канада]], [[САЩ]] |- | style="text-align: right;" | 1690 – 1692 || [[Хенри Келси]] (1667 – 1724) || Изкачване по река [[Хейс (река)|Хейс]], вливаща се от юг в залива [[Нелсън (залив)|Нелсън]] на [[Хъдсън (залив)|Хъдсъновия залив]] до 55º с.ш., пресичане на запад и югозапад на Лаврентийското плато и откриване на езерото [[Крос (езеро)|Крос]] ({{coord|54|38|N|97|47|W|}}) и река [[Саскачеван (река)|Саскачеван]] и десния ѝ приток река [[Карот]] || Канада |- | style="text-align: right;" | 1694 || [[Луи Жолие]] || Картиране на източното крайбрежие на п-ов [[Лабрадор]] от 52º до 56º с.ш. || [[Канада]] |- | style="text-align: right;" | 1698 – 1700 || [[Еусевио Кино]] || Първи опити за картиране на части от [[Мексико|Северозападно Мексико]], северната част на п-ов [[Долна Калифорния|Калифорния]] и части от днешните щати [[Аризона]] и [[Ню Мексико]] || [[Мексико]], [[САЩ]] |} == Източници == <references /> * [http://geoman.ru/books/item/f00/s00/z0000000/index.shtml Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные., стр. 394 – 397.] * [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 1 – 194, 283 – 287.] * [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/ Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 30 – 47, 54 – 72, 96 – 104, 122 – 185, 259 – 273] * Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. :Т. 2. ''[http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2; Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.)]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', М., 1983 г., стр. 11 – 38, 60 – 73, 105 – 124, 139 – 152, 181 – 203, 314 – 348. :Т. 3. ''[http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110517175107/http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3 |date=2011-05-17 }}'', М., 1984 г., 91 – 95, 187 – 214. {{Хронология Откриване и изследване на регионите на Земята}} [[Категория:Изследователи на Северна Америка|*]] [[Категория:География на Северна Америка]] [[Категория:История на Северна Америка]] my54x28rijsq89igzxhwklv4yfqi0pc 4 380779 12398057 12397176 2024-10-29T02:20:59Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата 12398057 wikitext text/x-wiki 29 октомври 2024 lbqkcghpglj79qu3v8dgy8gqkslcd1w 0 384944 12397415 12357237 2024-10-28T12:06:56Z Makenzis 216345 12397415 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Фимлейкафелаг Хапнарфярдар | герб = Logo FH Hafnarfjördur.svg | оригинално име = ''Fimleikafélag Hafnarfjarðar'' | прозвище = ''ФХ-ингар'' (FH-ingar) | основан= {{Роден|14|10|1929|1}} | стадион = „[[Каплакрики (стадион)|Каплакрики]]“ | капацитет = 6450 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Валдимар Сваварсон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Оулавюр Хелги Кристияунсон | първенство = [[Урвалсдейлд]] | сезон = 2024 | място = '''6-то''' | уебсайт = [http://www.fh.is/ Официален сайт] | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | pattern_so1 = _color_3_stripes_black | leftarm1 = ffffff | body1 = ffffff | rightarm1 = ffffff | shorts1 =000000 | socks1 = ffffff | pattern_la2=_blackshoulders|pattern_b2=_blackshoulders|pattern_ra2=_blackshoulders | leftarm2=000080|body2=000080|rightarm2=000080|shorts2=000080|socks2=000080 }} [[Файл:Stadion des FH Hafnarfjörður.jpg|270px|мини|дясно|Стадион „[[Каплакрики (стадион)|Каплакрики]]“]] '''Фимлейкафелаг Хапнарфярдар''' <ref name="СГН">Написание названия Хабнарфьордюр и ударение — согласно изданию: {{книга|автор=|часть=|заглавие=[[Словарь географических названий зарубежных стран]]|оригинал=|ссылка=|ответственный=|издание=3-е изд. перераб. и доп.|место=М.|издательство=Недра|год=1986|том=|страницы=400|страниц=459|серия=|isbn=|тираж=70000}} — УДК 528.935:003.035(038). Также написание Хабнарфьордюр используется на сайте uefa.com — официальном сайте [[УЕФА]] (см. раздел [[#Ссылки|Ссылки]]).</ref> ({{lang|is|Fimleikafélag Hafnarfjarðar}}, съкр. ''FH'') е [[Исландия|исландски]] [[футбол]]ен отбор от [[град]] [[Хапнарфьордюр]], [[Исландия]]. Клубът играе на най-високото ниво на исландския футбол – Урвалсдайд лигата. Извън Исландия клубът е известен с това, че през сезон 2004/05 отстранява [[Шотландия|шотландския]] [[ФК Дънфърмлин Атлетик|Дънфърмлин Атлетик]] с общ резултат 4:3 от турнира за купата на УЕФА. == История == === 21 век === Като шампион на Исландия от 2004 г., ФХ представлява страната в Шампионската лига на УЕФА 2005–06, губейки от Нефтчи Баку от Азербайджан с 2–0 [2] в първия мач и с 1–2 [3] във втория мач –1 общо] от първия квалификационен кръг. Отборът спечели шампионата на Исландия за трета поредна година през 2006 г., след като спечели дивизията с 36 точки от 54. Трюгви Гудмундсон стана голмайсторът на отбора с осем гола през този сезон. През лятото на 2006 г. трима от играчите на клуба играха за националния отбор. Арман Смари Бьорнсон също се присъедини към норвежкия отбор Бран след превъзходно заклинание за първите 15 кръга [необходимо е пояснение]. Балдур Бет също напусна отбора в края на сезона и се присъедини към съперника Валур със свободен трансфер. Клубният стадион Каплакрики претърпя основно преустройство: южната трибуна се разшири, като капацитетът за сядане достигна 3500. Има допълнителни планове за увеличаване на капацитета за сядане до близо 6000, което би направило стадиона най-големият в Исландия, с изключение на националния стадион на Исландия. Също така ще бъдат построени няколко нови клубни сгради, закрит център за лека атлетика и покрив над трибуните. На 20 октомври 2006 г. клубът подписа с исландските близнаци Арнар и Бярки Гунлаугсон, които са играли за Болтън Уондърърс ФК, Стоук Сити ФК, Фейенорд Ротердам, 1. ФК Нюрнберг и Лестър Сити ФК. Близнаците бяха прехвърлени в детския си клуб ИА Акранес в края на юли 2008 г. На 1 ноември 2006 г. клубът подписа с 26-годишния Матиас Гурмундсон от Валур. Сезон 2007 видя ФХ да завършва на второ място във Висшата дивизия зад основните съперници Валур, след като загуби от тях в една от последните игри за сезона. ФХ спечели Купата на Исландия с победа с 2-1 над Фьолнир във финала за купата, което им осигури място в квалификационния кръг за Купата на УЕФА. През октомври 2007 г. Олафур Йоханесон подаде оставка като мениджър на ФХ, за да поеме националния отбор на Исландия. През неговите пет години в контрола на ФХ отборът спечели Висшата дивизия три пъти, два пъти беше втори, спечели купата на лигата три пъти и купата веднъж. Хаймир Гудьонсон, бивш асистент-мениджър и бивш капитан на ФХ, беше нает като негов заместник. На 1 август 2008 г. клубът беше изтеглен срещу отбора от Висшата лига на F.A. Астън Вила във втория квалификационен кръг на Купата на УЕФА. Те бяха победени с 4–1 в домакинския мач на 14 август и завършиха наравно 1–1 при гостуването във Вила Парк на 28 август, като загубиха с общ резултат 5–2. На 27 септември 2008 г. ФХ спечели Исландската Висша дивизия за четвърти път от 5 години. В един от най-вълнуващите последни дни на състезанието някога, техните основни съперници Кеплавик бяха фаворити за спечелването на титлата с 2 точки преднина пред ФХ в последния кръг. ФХ имаше мач срещу Филкир, докато Кефлавик беше домакин на Фрам, които сами трябваше да спечелят, за да си осигурят третото място и последното място в Купата на УЕФА през следващия сезон. ФХ трябваше да спечели мача си с два гола разлика, за да се възползва от равенството в Кефлавик. В събитието ФХ победи ФК Филкир с 2–0 за ФХ с голове на Матиас Вилхялмсон и Гюминдир Сеаварсон, докато ФК Филкир, след като беше с гол повече, загуби с 2–1 от Фрам. Капитанът Давид Видарсон вдигна купата за ужас на феновете на Кефлавик. Те участваха в Шампионската лига на УЕФА 2010–11, след като спечелиха лигата през 2009 г. След това завършиха на второ място в лигата през 2010 г. и 2011 г. и спечелиха лигата през 2012 г. за десето поредно класиране в топ-2. През 2015 и 2016 г. те спечелиха титлата в исландската Висша дивизия една до друга. == Успехи == * '''Шампионат на Исландия''': ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (8):''' 2004, 2005, 2006, 2008, 2009, 2012, 2015, 2016 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (9):''' 1989, 1993, 1994, 2003, 2007, 2010, 2011, 2013, 2014 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (2):''' 2001, 2019 * '''Купа на Исландия''': ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2007, 2010 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (4):''' 1972, 1991, 2003, 2017 * '''Купа на Лигата на Исландия''': ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (6):''' ''рекорд'' 2002, 2004, 2006, 2007, 2009, 2014 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2001 * '''Суперкупа на Исландия''': ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (6):'''2004, 2006, 2008, 2009, 2010, 2013 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 2006, 2008, 2012, 2016, 2017 * '''Купа Fotbolti.net''': ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2017 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2014 == Европейска статистика == * ''Статистика от: 17 юли 2013'' {| class="wikitable" align="center" |- ! Туринр ! Мачове ! П ! Р ! З ! ГВ ! ГД |- | [[Шампионска лига на УЕФА|УЕФА Шампионска лига]] | 15 | 3 | 3 | 9 | 13 | 20 |- | [[Купа на УЕФА]]/[[Лига Европа]] | 23 | 9 | 7 | 7 | 32 | 33 |} == Източници == <references/>2-Neftchi Baku – FH Hafnarfjordur : 2–0 (Match Report) ScoresPro.com 3- FH Hafnarfjordur – Neftchi Baku : 1–2 (Match Report) ScoresPro.com == Външни препратки == * [http://www.fh.is/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161016235823/http://fh.is/ |date=2016-10-16 }} * [http://www.ksi.is/ Футболна асоциация на Исландия] * [http://www.icelandfootball.net/ Сайт на исландския футбол] * [http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=2 Профил на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180605073743/http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=2 |date=2018-06-05 }} * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=1968&epoca_id=135 Профил на ceroacero.es] * [http://rus.worldfootball.net/teams/fh-hafnarfjoerdur/ Профил на worldfootball.net] * [http://www.transfermarkt.com/fh-hafnarfjordur/startseite/verein/1185 Профил на transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.fh-hafnarfjordur.2016-2017.2485..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [http://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Iceland/%C3%9Arvalsdeild-2016/team_info_overall/1141_FH_Hafnarfj%C3%B6r%C3%B0ur Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/iceland/fimleikafelag-hafnarfjordur/1141/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/675/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.icelandfootball.net/fh-hafnarfjoumlrethur.html Статистика] {{Урвалсдейлд}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Х]] [[Категория:Хапнарфьордюр]] [[Категория:Основани в Исландия през 1929 година]] 81z02su20a5afs4e8awa2kp4f32hpbw 0 384952 12397723 12397363 2024-10-28T18:33:58Z Ted Masters 210248 12397723 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = Тор (Акюрейри) | герб = | прозвище = ''Торсарар'' | основан= [[1915]] | стадион = [[Торсвьотлюр]] | капацитет = 984 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Сигфус Олафор Хелгасон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Пол Видар Гисласон | първенство = I дивизия | сезон = 2024 | място = 10^-и | pattern_la1=|pattern_b1=|pattern_ra=| | leftarm1=FFFFFF|body1=FFFFFF|rightarm1=FFFFFF|shorts1=FF0000|socks1=FFFFFF| | pattern_la2=|pattern_b2=_blackshoulders|pattern_ra2=| | leftarm2=000000|body2=FF0000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000| }} '''Тор Акюрейри''' ({{lang|is|Íþróttafélagið Þór Akureyri}}, {{IPA|[ˈiːθrouʰtaˌfjɛːlaijɪθ ˈθouːr ˈaːkʰʏrˌeiːrɪ]}}) е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Акюрейри]], [[Исландия]]. Клубът е основан на 6 юни 1915 и е кръстен „Тор“ (''Þór'') в чест на бог [[Тор (митология)|Тор]]. През сезон 2010 тимът си осигурява място в Урвалсдайд - висшата лига на Исландия. През сезон 2011 клубът завършва на незавидното 11-о място от 12 отбора и през 2012 ще играе във втора дивизия на Исландия. Благодарение на доброто си представяне в турнира за купата '''Тор Акюрейри''' стигна до финал, където беше победен от шампиона [[КР Рейкявик]]. Тъй като [[КР Рейкявик]] през сезон 2012/2013 взима квота за [[Шампионска лига на УЕФА|УЕФА Шампионска лига]], на '''Тор Акюрейри''' е дадено правото да участва в Лига Европа с квотата от Купата на Исландия. == Известни бивши играчи == * {{флагче|Исландия}} [[Аста Арнатодир]] * {{флагче|Исландия}} [[Халдор Аскелсон]] * {{флагче|Исландия}} [[Хлинир Бригисон]] * {{флагче|Исландия}} [[Арон Гунаршон]] * {{флагче|Исландия}} [[Ивар Гунаршон]] * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Шон Уеб]] == Външни препратки == [http://www.thorsport.is/thorsport/ Официален сайт] [[Категория:Исландски футболни отбори]] [[Категория:Основани в Исландия през 1915 година]] auhyomba3w5gygs9tepj3ko7srvtyu9 0 385035 12397486 12396782 2024-10-28T13:33:29Z Nk 399 У:НЕЕ справочник 12397486 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Здравко Методиев | портрет = | обяснение = | рождено име = Здравко Кръстев Методиев | роден-място = [[България]] | починал-място = | националност = | активност = 80-те години – | брачен партньор = | деца = 2 | сайт = | значими роли = | награди = „Икар“ за най-добър дублаж (актьор):<br>2019 – „Скорпион“ | общомедия = }} '''Здравко Кръстев Методиев''' е български актьор. Занимава се активно с озвучаване на предавания, филми и сериали. Най-известен е с работата си по „[[Приятели]]“, „[[Клъцни/Срежи]]“, „[[Джоуи (сериал)|Джоуи]]“, „[[Как се запознах с майка ви]]“, „[[Чък]]“, „[[Теория за Големия взрив]]“ и „[[Перла (сериал)|Перла]]“, както и на предаването "[[Черешката на тортата]]". == Ранен живот == Роден е на 7 март 1961 г. Завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. == Актьорска кариера == Играе е в [[Държавен пътуващ театър|Държавния пътуващ театър]].<ref>[http://novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=OTY0OzQ2 novinar.bg]</ref> Играе в 23 епизод от втори сезон на „[[Тя и той]]“. Участва и в комедийното шоу „[[Аламинут]]“. == Кариера на озвучаващ актьор == Методиев започва кариерата си в дублажа около 1996 г. Един от първите му филми е „[[Космически забивки]]“, а един от първите му сериали е теленовелата „[[Просто Мария]]“. По-активно се занимава с озвучаване от 2000 г. Освен споменатите в началото сериали, други с негово участие са „[[Фрейзър (сериал)|Фрейзър]]“ (дублаж на Арс Диджитал Студио), „[[Закони на войната]]“, „[[Смолвил (сериал)|Смолвил]]“ (от трети сезон), „[[Звеното]]“, „[[До живот (сериал)|До живот]]“ и минисериалът „[[Братя по оръжие (минисериал)|Братя по оръжие]]“, както и анимационните поредици „[[Х-Мен (сериал)|Х-Мен]]“, „[[Кураж, страхливото куче]]“, „[[Спондж Боб Квадратни гащи]]“ (дублаж на Диема Вижън), „[[Междузвездни войни: Войната на клонингите (сериал, 2008)|Междузвездни войни: Войната на клонингите]]“ (дублаж на bTV) и „[[Пингвините от Мадагаскар]]“ (дублаж на Диема Вижън и TV7). През 2014 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „[[Спондж Боб Квадратни гащи]]“ (дублаж на Диема Вижън/TV7), в която е номиниран заедно с [[Ани Василева]] за „[[Новите съседи]]“ и [[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]] за „[[Гадни копилета]]“.<ref>{{Citation |title=www.artualno.info |url=http://www.artualno.info/nominatsii-za-natsionalni-nagradi-ikar-2014-na-sayuz-na-artistite-v-balgariya |accessdate=2014-01-17 |archivedate=2014-03-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140328010732/http://www.artualno.info/nominatsii-za-natsionalni-nagradi-ikar-2014-na-sayuz-na-artistite-v-balgariya }}</ref> Печели Ани Василева.<ref>[http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4 www.uba.bg]</ref> През 2015 г. е номиниран за дублажа на „[[Пингвините от Мадагаскар]]“ (дублаж на Диема Вижън/TV7), заедно с Николай Николов за „[[Имението Даунтън]]“ и [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]] за „[[Новите съседи]]“.<ref>[http://ploshtadslaveikov.com/?p=14764 ploshtadslaveikov.com]</ref> Печели Димитър Иванчев.<ref>[http://www.ploshtadslaveikov.com/kristiyana-tsenkova-vdigna-ikar-za-debyu/ www.ploshtadslaveikov.com]</ref> През 2016 г. Методиев е номиниран за „[[Виолета (сериал)|Виолета]]“, заедно с [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]] за същия сериал и Николай Николов за „[[Черният списък]]“.<ref>[http://new.nationaltхелatre.bg/bg/news/item/586-nominacii-za-nacionalnite-nagradi-ikar-2016 new.nationaltheatre.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Печели Николай Николов.<ref>[http://www.sofialive.bg/city/tochki-na-zasichane/148-ikar-2016-pobeditelite.html www.sofialive.bg]</ref> През 2019 г. получава наградата в категория „най-добър дублаж (актьор)“ за ролята на Тоби в „Скорпион“,<ref>{{cite news|url=https://www.dnevnik.bg/kultura/2019/03/28/3410985_iva_todorova_i_ivan_panteleev_sa_golemite_pobediteli/|title=Ива Тодорова и Иван Пантелеев са големите победители на наградите „Икар“|author=Мила Вачева|publisher=[[Дневник (2001)|Дневник]]|date=28 март 2019|accessdate=20 април 2019}}</ref> за която е номиниран заедно с [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] за Гуанга в „Малката стъпка“ и [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] за Джейми Фрейзър в „[[Друговремец (сериал)|Друговремец]]“.<ref>{{cite news|url=https://www.ploshtadslaveikov.com/palen-spisak-na-nominatsiite-za-ikar-2019/|title=Пълен списък на номинациите за „Икар 2019“; Стефан Цанев с награда за цялостен принос към театъра|author=|publisher=Площад Славейков|date=6 февруари 2019|accessdate=6 февруари 2019}}</ref> == Филмография == * „[[Каталии]]“ (2001) – Хлапака * „[[Тя и той]]“ (2003) * „[[Аламинут]]“ – Здравко, различни герои (2006 – 2010) == Личен живот == Женил се е два пъти и има двама сина.<ref>[http://novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=OTY0OzQ2 novinar.bg]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://alaminut.bg/web/faces/view/12 Здравко Методиев в Alaminut.bg] {{Икар за постижения в озвучаването и дублажа}} {{СОРТКАТ:Методиев, Здравко}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] qe21b65wd2uix6b1bvx2qgm8cqqnpir 0 395392 12397758 12316351 2024-10-28T19:04:12Z 95.87.235.200 Премахната редакция 12316351 на [[Special:Contributions/46.55.186.10|46.55.186.10]] ([[User talk:46.55.186.10|б.]]) 12397758 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Венцеслав Стефанов | категория = футболист | описание = български бизнесмен | портрет = Ventzi stefanov.jpg | портрет-описание = Венцеслав Стефанов като президент на [[ПФК Славия (София)|ПФК „Славия (София)“]] | роден-място = [[София]], [[България]]| починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[бизнесмен]] | брак = | деца = Димитър Стефанов, Евелина Стефанова }} '''Венцеслав Стефанов''' е [[България|български]] [[бизнесмен]], [[общественик]], [[Спорт|спортен деятел]], Президент на [[ПФК Славия (София)|ПФК „Славия (София)“]]. == Биография == Роден е на [[28 ноември]] [[1949]] г. в [[София]]. През 1994 г. Стефанов, [[Младен Михалев|Маджо]] и [[Румен Николов (Пашата)|Румен Николов – Пашата]] регистрират ''Interpetrolium and Partners'', икономическата структура на [[СИК]] и най-големият търговец на горива в България.<ref>[https://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2012/12/13/1968322_istoriiata_na_mutrite/ www.capital.bg]</ref> Влиза в ръководството на [[ПФК Славия|Славия]] на следващата година.<ref>[http://slavia.sportal.bg/statistics_president_details.php?champ=1&team=14&season=69 Профил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120503154325/http://slavia.sportal.bg/statistics_president_details.php?champ=1&team=14&season=69 |date=2012-05-03 }} в сайта sportal.bg</ref> == Вижте също == {{Wikiquote-inline|Венцеслав Стефанов}} * [[ПФК Славия (София)]] == Източници == <references /> {{мъниче|бизнесмен|българин}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Стефанов, Венцислав}} [[Категория:Председатели на български футболни клубове]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] 2b5fh48jkv6s5evu85f9y2o9dyx5ejw 0 395812 12397927 12209662 2024-10-28T21:34:19Z Frank C. Müller 97466 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Pauline Viardot Denkmal Baden Baden fcm.jpg]] → [[File:Pauline Viardot Denkmal Baden Baden (fcm).jpg]] to harmonize the names of a set of images 12397927 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Полин Виардо''' ({{lang|fr|Pauline Viardot}}) е [[Французи|френска]] [[Опера|оперна]] [[Певец|певица]], [[мецосопран]], родена в семейство на [[Испанци|испански]] музиканти. Известна е още под имената '''Полин Виардо-Гарсия''' и '''Полин Гарсия-Виардо'''.<ref name="Brit">{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/627231/Pauline-Viardot Encyclopedia Britannica/Pauline Viardot]</ref> С прекрасния си глас и особено с впечатляващите си [[драма]]тични изпълнения тя спечелва уважението и възхищението на много от [[композитор]]ите на своето време – [[Михаил Глинка]], [[Джакомо Майербер]], [[Ектор Берлиоз]], [[Рихард Вагнер]], [[Шарл Гуно]], [[Камий Сен-Санс]], [[Йоханес Брамс]]. Някои от тях пишат роли за нея, други ѝ посвещават свои произведения.<ref name="Tchaikovsky">{{икона|en}} [http://www.tchaikovsky-research.org/en/people/viardot-garcia_pauline.html Tchaikovsky research/Pauline Viardot-Garcia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120418112843/http://www.tchaikovsky-research.org/en/people/viardot-garcia_pauline.html |date=2012-04-18 }}</ref> Има една от най-вълнуващите музикални кариери на своето време.<ref name="pdf">{{икона|en}} [http://www.hildegard.com/pdf_notes/494-02592_notes.pdf Pauline Viardot-Garcia (1821 – 1910)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131014175701/http://www.hildegard.com/pdf_notes/494-02592_notes.pdf |date=2013-10-14 }}</ref> == Първи години == Родена е на [[18 юли]] [[1821]] г. в [[Париж]] в семейство на оперни певци с пълното име Полин Микеле Фердинанд Гарсия.<ref name="Brit"/><ref name="Gardian">{{икона|en}} [http://www.guardian.co.uk/music/2006/feb/24/classicalmusicandopera The Gardian/Pauline who?/24 февруари 2006]</ref> Родителите ѝ са испанци, а баща ѝ е знаменитият [[тенор]], композитор и вокален [[Педагогика|педагог]] [[Мануел Гарсия (баща)|Мануел дел Популо Висенте Гарсия]]. За него [[Джоакино Росини]] написва партията на граф Алмавива в „[[Севилският бръснар]]“. Майка ѝ Хоакина също е оперна певица.<ref name="Belcanto">{{икона|ru}} [http://belcanto.ru/malibran.html Belcanto/Мария Малибран (Maria Malibran)]</ref> По-малка сестра е на [[харизма]]тичната [[Мария Малибран]], чиято завладяваща личност, вокална техника, [[Сцена|сценично]] присъствие, както и трагично ранната ѝ смърт, я превръщат в един от идолите на романтичното поколение на това време.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Belcanto"/> Брат ѝ е [[баритон]]ът Мануел Гарсия Младши, един от най-известните музикални преподаватели в Париж.<ref name="Brit"/><ref name="Belcanto"/> Кръстници на малката Полин стават [[Италианци|италианският]] композитор [[Фердинандо Паер]] и [[принц]]еса Прасковя Галицина, наричана още Полина, руска [[Аристокрация|аристократка]] и водеща фигура във висшето общество. Две от имената на момичето са взети от първите имена на неговите кръстници.<ref name="Barbara">{{икона|en}} [http://books.google.bg/books?id=zppg-I0Bw1UC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PR11#v=onepage&q&f=false Barbara Kendall-Davies – „The Life and Work of Pauline Viardot Garcia: The years of fame, 1836 – 1863"/Cambridge Scholars Press/2003/ISBN 1-904303-27-7]</ref> Полин е с 13 години по-малка от сестра си Мария и е любимката на баща си. Той, който е много строг с Мария и брат ѝ Мануел, е особено мек с най-малката си дъщеря.<ref name="Gardian"/><ref name="Barbara"/> Във връзка с кариерата на родителите по време на ранното детство на Полин, семейството пътува в [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Мексико]].<ref name="pdf"/> В Ню Йорк бащата създава трупа, в която включва цялото си семейство плюс още няколко певци и певици. Подготвят се за постановката на операта на Гарсия „Дон Жуан“. Полин, която е само на 4 години научава наизуст цялото произведение, тъй като присъства на всички репетиции.<ref name="Barbara"/> Скоро трупата омръзва на нюйоркчани и потегля за нови [[концерт]]и към Мексико. Посещението им донася добри финансови успехи, докато във [[Веракрус (щат)|Веракрус]] не са нападнати и ограбени от [[Гангстер|бандити]]. Семейството загубва 6000 [[щатски долар|долара]] в [[злато]], но всички остават живи и без никакви наранявания, само със спомените за изпитания [[страх]]. По-късно Полин често разказва за този случай. Завръщат се в Париж през [[1829]] г., но без Мария, която се е омъжила.<ref name="Barbara"/> От 6-годишна възраст Полин владее [[испански език|испански]], който се употребява в дома ѝ, [[френски език|френски]], езика на нейната Родина и допълнително [[английски език|английски]] и [[италиански език|италиански]].<ref name="pdf"/> В най-ранна възраст взима уроци по [[музика]] от баща си, който я подготвя за [[Пиано|пианистка]].<ref name="Tchaikovsky"/> Като дете, докато семейството е в Мексико, се обучава по пиано и при Маркос Вега, [[орган (музика)|органист]] при [[катедрала]]та в [[Мексико (град)|Мексико сити]].<ref name="Barbara"/><ref name="Pauline">{{икона|en}} [http://www.harmonicorde.com/Pauline%20ViardotGarcia.html# Pauline Viardot-Garcia]</ref> По-късно взима запомнящи се уроци и от [[Ференц Лист]], който става първата ѝ детска любов.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Gardian"/><ref name="Barbara"/> Едновременно с това учи [[Композиция (музика)|композиция]], хармония и [[контрапункт]] с Антон Рейха и пеене с майка си. Рейха е учител на Лист и Ектор Берлиоз и близък приятел на [[Лудвиг ван Бетховен]].<ref name="Brit"/><ref name="pdf"/> [[Мечта]]та на момичето е да стане пианистка.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Turgenev">{{икона|ru}} [http://www.turgenevmusica.info/en/index.html Turgenev and Russian Music] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120329161559/http://www.turgenevmusica.info/en/index.html |date=2012-03-29 }}</ref> До края на живота си тя остава един много талантлив изпълнител на пиано и често свири в [[дует]] със свои приятели като [[Фредерик Шопен]], [[Клара Шуман|Клара Вик]] и [[Роберт Шуман]].<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Pauline"/> През [[1829]] г. сестра ѝ Мария се запознава с бъдещия си съпруг, [[Белгия|белгийския]] [[Цигулка|цигулар]] Шарл де Берио, с когото поддържа връзка. Тя не може да се омъжи за него, тъй като първият ѝ брак все още не е разтрогнат. Скоро забременява и семейството ѝ е възмутено и ужасено от предстоящ евентуален публичен скандал. Всичко това се отразява сериозно върху по-нататъшните [[морал]]ни възгледи на Полин.<ref name="Barbara"/> Баща ѝ умира от [[Пневмония|белодробно възпаление]] през [[1832]] г., когато тя е само на 11 години и двете с майка си се преместват в дома на Мария и Шарл в [[Белгия]].<ref name="Independent">{{икона|en}} [http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/features/pauline-viardot-the-forgotten-diva-526049.html The Independent/Pauline Viardot: The forgotten diva]</ref> == Начало на кариерата == Концертния си дебют като пианистка прави през [[1836]] г., на 15-годишна възраст в [[Брюксел]] със сестра си Мария и съпруга ѝ. Тя предизвиква сензация с изпълнените от нея каденца, наричани „каденца на дявола“, от композицията на [[Николо Паганини]] за цигулка „Дяволски трели“.<ref name="pdf"/> На [[27 август]] участва отново с двамата на концерт в Кралската музикална академия в [[Лил]]. Там свири на пианото в дует с цигулката на Шарл. Дуетът е композиран от самия него специално за общото им изпълнение.<ref name="Barbara"/> През септември 1836 г. при нещастен случай в [[Манчестър]], само на 28 години, умира сестра ѝ Мария Малибран. От този момент животът на момичето е много променен, като от нея вече се очаква да продължи семейните певчески традиции.<ref name="Tchaikovsky"/> Майката и Берио се опитват да променят насоките на обучението ѝ, като я насърчават да се концентрира върху [[пеене]]то.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Barbara"/> Полин е принудена да се откаже от [[Амбиция|амбициите]] и мечтата си да стане концертираща пианистка и да се опита да заеме мястото на починалата си сестра. Майка ѝ отново започва да ѝ преподава уроци по пеене, които стават неин приоритет. Полин е много музикална и [[талант]]лива, с голям капацитет за обучение, така че много бързо навлиза в спецификата на вокалните изпълнения. Заради голямото ѝ трудолюбие семейството ѝ я нарича „Мравчицата“.<ref name="Barbara"/> През [[1837]] г. майката и Шарл решават, че е готова да се появи пред публика. Това става на [[13 декември]] в Брюксел на един важен концерт, в който участва Берио и на който присъства [[крал]]ското семейство. Концертът преминава успешно за нея, главно защото гласът ѝ донякъде наподобява този на Малибран. През пролетта на следващата година участва в нов концерт в [[Льовен]], където младата певица впечатлява публиката и е посрещната с овации. Успехът ѝ е толкова категоричен, че семейството решава, че е време да се представи и зад граница.<ref name="Barbara"/> Потенциално гласът на Полин има диапазон над три [[Октава|октави]], но тя използва само две при изпълненията си. Във високите регистри не е така добра, както в средните и ниските. Затова успоредно с концертите тя полага много труд в упражненията си във високите тоналности, за да обработи гласа си. Постига диапазон от C3 до F6 и пее от [[контраалт]]ови до [[сопран]]ови партии.<ref name="Barbara"/> == Първо турне == [[Файл:P.F. Sokolov 038.jpg|мини|250п|Портрет на Полин от Пьотр Соколов (1830-години)]] [[Файл:LouisViardot.jpg|мини|250п|Луи Виардо през 1840 г.]] През април [[1838]] г. тримата тръгват на първото турне на младата певица. Тя дава концерти първо в Белгия – отново в Льовен, след това в [[Синт Тройден]] и [[Тонгерен]]. В [[Холандия]] пее в [[Маастрихт]] и [[Аахен]], където е свирила преди две години пред [[Прусия|пруския]] крал [[Фридрих Вилхелм III]]. Пристигат в [[Германия]], където Шарл де Берио е много добре познат. Полин е посрещната с любопитство от публиката, като сестра на великата Малибран и роднина на един от най-добрите цигулари на времето си. Изнася много концерти в големи и малки градове и навсякъде бележи значителни успехи, а критиката в немската преса е много положителна. В [[Берлин]] изнася концерт пред пруския крал, където изпълнява арии от [[Георг Фридрих Хендел|Хендел]] и [[Кристоф Глук|Глук]]. Когато свършва е поздравена от [[оркестър]]а с удари от [[Лък (музика)|лъкове]] по пюпитрите. Това е начин на изразяване на особено [[уважение]], каквото не всеки певец получава. След концерта кралят ѝ подарява [[смарагд]]ова огърлица.<ref name="Barbara"/> В Лайпциг се запознава с [[Феликс Менделсон Бартолди]] и с [[Англичани|английския]] композитор Уилям Бенет ''(William Sterndale Bennett)'', който по-късно става директор на [[Кралско филхармонично дружество|Филхармоничното дружество]] в [[Лондон]] и често работи с Полин. Следват концерти в [[Австрия]], като се задържат по-дълго само в [[Залцбург]].<ref name="Barbara"/> През ранния септември заминават за [[Италия]]. Тук Полин посещава поредица от [[Музей|музеи]], почти във всеки град, в който концертира и се запознава с [[живопис]]та, [[скулптура]]та и [[архитектура]]та на страната. Изнася концерт в [[Падуа]], където среща Лист и детското ѝ обожание и възхищение от него избухват отново. Но той има вече жена и две деца и моралът на Полин не ѝ позволява да задълбочи интереса си към него. Концертите ѝ в Италия са посрещнати с интерес, след което семейството се завръща в Брюксел.<ref name="Barbara"/> == Париж == На [[28 октомври]] 1838 г. Полин и майка ѝ заминават за Париж при Мануел Младши, а Шарл остава в Брюксел, където има професионални ангажименти. Настаняват се в апартамент на левия бряг на [[Сена]]. Тук се запознават с много [[музикант]]и, [[писател]]и, [[Художник|художници]], между които е и [[Алфред дьо Мюсе]].<ref name="Barbara"/> Когато [[поет]]ът чува 17-годишната Полин, пише за гласа ѝ, че е „с вкус на горски плодове“. Според него Полин притежава тайната на великите творци и за да изрази някакви чувства, тя не слуша гласа, а сърцето си. Полин е поласкана от отношението му към нея, а той от своя страна проявява искрен професионален интерес към кариерата ѝ. Постепенно Мюсе става един от многото влюбени в нея почитатели.<ref name="Barbara"/><ref name="Independent"/><ref name="Muse">{{икона|en}} [http://vulpeslibris.wordpress.com/2008/06/20/michael-steen-enchantress-of-nations/ Michael Steen: Enchantress of Nations/Pauline Viardot: Soprano, Muse and Lover]</ref> Гуно също изпитва голяма слабост към певицата.<ref name="Muse"/> На [[15 декември]] [[1838]] г. Полин прави дебюта си в Париж в ''„Théâtre de la Renaissance“'' с голям успех. По повод на този концерт Берлиоз обаче пише в пресата, че с изпълнението си тя е съсипала дуета от операта „[[Орфей и Евридика]]“ на [[Кристоф Глук]]. Той е възмутен от добавената от певицата орнаментика, което според него е недопустимо. Отбелязва, че гласът ѝ е много добър, но [[теситура]]та му е твърде ниска за партията на Евридика. Берлиоз бързо променя мнението си, след като на следващата година е представен на Полин и стават добри приятели. Под негово влияние тя започва да включва в концертите си още арии от опери на Глук. Постепенно той успява да промени доста [[Музикален стил|стила]] ѝ. Мюсе пише често за нея в пресата и така увеличава популярността ѝ.<ref name="Barbara"/> Чест гост в дома на семейството става [[Луи Виардо]], дългогодишен приятел на брат ѝ Мануел и [[Жорж Санд]], който помага на Мария Малибран да анулира първия си брак. Той е очарователен 38-годишен мъж, директор на парижкия „Театър италиен“. Полин харесва присъствието му, защото е внимателен, чувствителен и може да говори с него по теми, които я интересуват. Той е интелигентен и начетен човек с много качества и разнообразни интереси и занимания – [[адвокат]], [[журналист]], писател, [[преводач]], [[изкуство]]вед, политически [[философ]], специалист по [[испанска литература]]. Виардо е първият преводач на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]] на френски език. Като голям познавач на живописта притежава добра колекция от [[Картина|картини]] на старите майстори. Въпреки че е с 21 години по-възрастен от Полин, тя се чувства силно привлечена от него. При честите посещения на Мюсе и Виардо в дома на певицата между тях започва [[съперничество]] за сърцето на Полин. През януари следващата година Мюсе публикува [[поема]], посветена на певицата. По-късно се оттегля от борбата за обичта ѝ.<ref name="Barbara"/> Полин никога не става „втора Малибран“. Не е известна с [[красота]] като сестра си, гласът ѝ, въпреки че обхваща изключително широк диапазон, е по-подходящ за мецосопранови партии, отколкото за големите височини на [[сопран]]овите. Но публиката скоро разбира, че Полин притежава и нещо много важно – забележително драматично присъствие. Една от първите, които признават това е писателката Жорж Санд, която е в публиката при дебюта на Полин в Париж. По-късно стават добри приятелки и Жорж Санд е тази, която помага на Полин да отблъсне любовното внимание на Мюсе. Тя я запознава и с бъдещия ѝ съпруг Луи, за когото преценява, че би бил перфектният съпруг за младото момиче.<ref name="Gardian"/> == Лондон == Когато в началото на [[1839]] г. Шарл де Берио пристига в Париж, той е посрещнат с новината, че Полин е поканена да направи лондонския си дебют в Кралския театър, център на оперния живот в [[Англия]]. Берио заминава с тях като [[импресарио]] на певицата.<ref name="Barbara"/> Тук Полин се представя с ролята на Дездемона от „[[Отело (опера)|Отело]]“ на [[Джоакино Росини|Росини]].<ref name="Gardian"/><ref name="Barbara"/> Тя се чувства доста неуверена, защото публиката още пази възхищението си от Мария Малибран в тази роля и баща ѝ Мануел Гарсия като Отело. Представлението се провежда на [[9 май]] в Лондон, където певицата си партнира с известния тенор [[Джовани Рубини]], който пее партията на Отело, [[баритон]]а [[Антонио Тамбурини]] в ролята на Яго и [[Бас (гласов обхват)|басът]] [[Луиджи Лаблаш]]. С първите двама пее още много пъти през дългата си кариера. След тази вечер на специалистите вече е ясно, че в лицето на Полин Гарсия изгрява нова оперна звезда. Полин не е красавица като сестра си, може даже да бъде определена като сравнително грозна, което не ѝ е спестено нито от пресата, нито от самата [[крал]]ица. Но гласът и драматичните ѝ изпълнения са блестящи и магнетични.<ref name="Barbara"/> В Лондон изпълнява още партиите на Анджолина в „[[Пепеляшка (Джоакино Росини)|Пепеляшка]]“ и Нинета в „[[Крадливата сврака]]“, и двете на Росини.<ref name="Barbara"/> Особено любима ѝ става ролята на Розина от „Севилският бръснар“.<ref name="Pauline"/> Всички постановки се изпълняват изцяло на италиански, поради което Полин е трябвало за кратко време да научи отново [[текст]]овете на този език.<ref name="Barbara"/> Талантът ѝ е забелязан, а виртуозната ѝ техника успява да прикрие недостатъците на гласа ѝ. Драматичните ѝ интерпретации правят силно впечатление.<ref name="Brit"/><ref name="Tchaikovsky"/> В Лондон Полин се запознава с [[Джордж Байрон]] и става горещ негов почитател. Благодарение на покровителството на лейди Блесингтън тя често е канена в салоните на висшата аристокрация. Музикалният [[критик]] и летописец Хенри Чорли пише за едно от изпълненията ѝ при тези посещения, че тя е много по-велика на концертния [[подиум]], отколкото на сцената. И че едно от най-красивите ѝ изпълнения е това на каденцата в дуета от операта „[[Танкред]]“ на Росини, което я нарежда по-високо от изпълненията както на сестра ѝ, така и на прочутото [[Германци|немско]] сопрано [[Хенриета Зонтаг]]. При пребиваването си в Англия, освен с работата си в операта, тя е ангажирана и с много концерти.<ref name="Barbara"/> == Отново в Париж == [[Файл:Salon of Pauline Viardot - Gallica.jpg|ляво|мини|350п|Салонът на Полин и Луи Виардо (1853 г.)]] На следващата година става [[примадона]] за сезона на Италианската опера в Париж, като се изявява главно в опери на Росини.<ref name="pdf"/><ref name="All">{{икона|en}} [http://www.allmusic.com/artist/pauline-viardot-q6502/biography All Music/Biography/Pauline Viardot]</ref> Тук отново привлича вниманието на Берлиоз и пее в неговите опери „[[Троянци (опера)|Троянци]]“ и „[[Беатриче и Бенедикт]]“.<ref name="All"/> През [[1840]] г. под влияние на Жорж Санд, която я е взела под крилото си, Полин се омъжва за Луи Виардо, към когото и без това храни нежни чувства.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Independent"/> След брака им Полин продължава да концертира и пее на сцената, преподава и композира музика<ref name="Chopin">{{икона|en}} [http://www.radiochopin.org/chopins-circle/friends-lovers-a-rivals/pauline-viardot Radio Chopin/200 Chopin Stories/Pauline Viardot]</ref>, а Виардо се заема с управлението на артистичната ѝ кариера. Двамата имат 4 музикално надарени деца, които по-късно стават професионални музиканти.<ref name="Tchaikovsky"/> Двойката обикаля [[Европа]] непрекъснато, като Луи акомпанира на концертите на жена си.<ref name="All"/> Домът на семейство Виардо става център на активен [[Култура|културен]] живот, на голям кръг от приятели и на интелектуалния и артистичен елит на Париж.<ref name="Chopin"/><ref name="Harvard">{{икона|en}} [http://oasis.lib.harvard.edu/oasis/deliver/~hou00141 Viardot-Garcia, Pauline, 1821 – 1910. Pauline Viardot-Garcia papers: Guide/Houghton Library, Harvard College Library, Harvard University] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110719210556/http://oasis.lib.harvard.edu/oasis/deliver/~hou00141 |date=2011-07-19 }}</ref><ref name="Chopin"/> Нейната подкрепа и приятелство вдъхновяват [[Ектор Берлиоз]], [[Йоханес Брамс]], [[Цезар Франк]], [[Жул Масне]], [[Джакомо Майербер]] и [[Камий Сен-Санс]], които ѝ посвещават някои от композициите си. Други близки приятели, често посещаващи дома им, са [[Фредерик Шопен]], [[Камий Коро]], [[Гюстав Доре]], [[Хайнрих Хайне]], Ференц Лист, [[Хенри Джеймс]], Жорж Санд и Клара Шуман.<ref name="Gardian"/><ref name="Harvard"/> Тя е социална личност с голям авторитет и много влиятелни приятели. Поканата за един от нейните салони е голяма привилегия дори за короновани глави. Политическата ѝ позиция обаче, както и тази на съпруга ѝ, е чисто [[република]]нска. Самата Полин има различни образи, тя е както огнена, така и забележително хладна и уравновесена, може да бъде изключително взискателна, но и много [[Толерантност|толерантна]]. Винаги обаче остава верен и щедър приятел.<ref name="Muse"/> Полин е чест гост в дома на Жорж Санд в [[Ноан-Вик]], Франция, където Санд живее на семейни начала с Шопен. Когато през [[1847]] г. връзката им се разпада, тя е тази, която полага много безуспешни усилия да помири двете страни. Две години по-късно пее на погребението на Шопен мецосопрановото соло на ''„Tuba mirum“'' от [[Моцарт]].<ref name="Chopin"/> По-късно Жорж Санд написва два романа, вдъхновени от нея.<ref name="Muse"/> През [[1849]] г. певицата участва в премиерата на операта „[[Пророкът (опера)|Пророкът]]“ на Джакомо Майербер, където изпълнява партията на Фидес, която се превръща в една от нейните най-любими и често изпълнявани роли.<ref name="Pauline"/><ref name="All"/> Според някои източници композиторът също е влюбен в нея.<ref name="Independent"/> В репертоара ѝ влиза и операта „Алцеста“ на Глук.<ref name="All"/> През [[1851]] г. участва в премиерата на операта „Сафо“ от Шарл Гуно.<ref name="Pauline"/> Става и една от най-добрите изпълнителки на ролята на лейди Макбет от едноименната опера на [[Джузепе Верди]].<ref name="All"/> По-късно, през [[1859]] г., отново в Париж пее в преработената от Берлиоз опера на Глук „Орфей и Евридика“. Ролята ѝ на Евридика остава една от най-известните в нейната история.<ref name="Pauline"/><ref name="All"/> Пее за [[Рихард Вагнер]] само с един поглед върху партитурата на неговата „[[Тристан и Изолда (опера)|Тристан и Изолда]]“.<ref name="Gardian"/> == Русия == [[Файл:Karl Brullov 44.jpg|мини|260п|Портрет на Полин от руския художник [[Карл Брюлов]] ([[1844]] г.)]] [[Файл:1857 Arkady Nikitin-Portrait of Ivan Turgenev.jpg|мини|260п|Портрет на Иван Тургенев от Аркадий Никитин ([[1857]] г.)]] Трупата, в която пее Виардо, е една от първите, които популяризират италианската опера в [[Русия]].<ref name="pdf"/> През зимните сезони на [[1843]] – [[1846]] г. и [[1852]] – [[1853]] г. Полин Виардо концертира с тази трупа в [[Санкт Петербург]].<ref name="Tchaikovsky"/> Придружава я съпругът ѝ Луи, който е поел грижите за развитието на нейната кариера.<ref name="Gardian"/> С изпълнението си в ролята на Розина от „Севилският бръснар“ на Росини, както и на други партии на [[белканто]]то, спечелва сърцата на публиката. На концертите изпълнява и арии, песни и романси от [[Михаил Глинка|Глинка]], които я правят изключително популярна в руската [[столица]].<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Gardian"/> Дори понякога изпълнява и цели сцени от операта му „[[Живот за царя]]“. Проявява интерес и към романсите на [[Александър Даргомижки]], друг талантлив [[Руснаци|руски]] композитор. На домашни и [[Благотворителност|благотворителни]] концерти пее един от любимите си романси „Нет, только тот, кто знал...“.<ref name="Turgenev"/> Между големите ѝ почитатели се нарежда [[Фьодор Достоевски]], който в [[повест]]та си „[[Бели нощи (Достоевски)|Бели нощи]]“ се възхищава от интерпретацията ѝ на ролята на Розина. От нея се възхищава дори писателят и литературен критик [[Висарион Белински]], който даже не се интересува особено от музика.<ref name="Tchaikovsky"/> == Виардо и Тургенев == Най-съдбовно в Русия е запознанството ѝ с писателя [[Иван Тургенев]]. Среща го на 22-годишна възраст по време на първото си турне в Русия през [[1843]] – [[1844]] г., когато той е на 25. Тургенев посещава всичките ѝ концерти през сезона, без да пропуска нито един<ref name="Turgenev"/>, а Полин приема предложението му да ѝ преподава уроци по [[руски език]]. Това е началото на една [[страст]], срещу която певицата се бори почти през целия си живот. Тургенев от своя страна е силно възхитен и влюбен в нея в продължение на много години. Следва я на турнетата ѝ из цяла Европа.<ref name="Turgenev"/><ref name="Independent"/> В крайна сметка ситуацията е разрешена по изключително неконвенционален начин – семейство Виардо заживява с Тургенев в нещо подобно на едно общо домакинство.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Independent"/> Според някои автори дори едно от децата на Полин е от Иван Тургенев, но това по никакъв начин не е доказано.<ref name="All"/> Факт е обаче, че той е силно привързан към всички деца на Полин и Луи.<ref name="pdf"/> Независимо от това дали любовта им е била консумирана или не, за което има различни версии, съвместният им живот е много полезен в [[Творчество|творческо]] отношение и за двамата. Тя го вдъхновява за създаването на едни от най-добрите му произведения<ref name="Independent"/> и му разкрива величието и очарованието на френската, немската и италианска музика. Той от своя страна задълбочава интереса си към руската музика, за да я разкрие пред нея.<ref name="Turgenev"/> Полин преживява кратко взаимно увлечение с френския композитор Гуно, което бързо отминава. Това е отразено в разказа на Тургенев „Песента на триумфиращата любов“.<ref name="Independent"/> Отчасти благодарение на влиянието на Тургенев Полин показва голям интерес към руската музика и в крайна сметка се научава да чете и разбира руски език. Композира музика към стихове на [[Александър Пушкин]], [[Михаил Лермонтов]] и на самия Тургенев, като ги превежда с негова помощ на френски и [[немски език]]. Три албума с такива нейни песни са публикувани в Русия през [[1864]], [[1869]] и [[1871]] г., главно за сметка на Тургенев. Те обаче са остро критикувани от [[Цезар Кюи]], който по това време освен всичко друго, е и изтъкнат музикален критик. По време на редовните си посещения в Русия Тургенев ѝ пише многобройни писма, в които засяга и музикалните събития в родната му страна.<ref name="Tchaikovsky"/> През април 1871 г. отново под влияние на Тургенев се запознава за първи път с музиката на [[Пьотър Чайковски|Чайковски]]. Тогава в Петербург [[Елизавета Лавровская]] изпълнява негови песни на концерти от 16 до 28 март. След заминаването на Виардо за Лондон, Тургенев ѝ изпраща копие от албума с тези песни и Полин ги изпълнява на едно от своите редовни музикални матинета. Копие от нейния албум с интерпретации на тези песни е изпратено на Чайковски. Изпълнението ѝ на една от песните в албума, същата „Нет, только тот, кто знал...“ често предизвиква сълзи в очите на Тургенев и по-късно той отразява това в последния си публикуван [[разказ]] „Клара Милич“ („След смъртта“) през [[1883]] г.<ref name="Tchaikovsky"/> През лятото на [[1874]] г. Тургенев изпраща на певицата [[увертюра]]та-фантазия на Чайковски „Ромео и Жулиета“. Чайковски има идея да организира концерт от свои произведения в Париж през март [[1877]] г. и се опитва да привлече Полин като един от изпълнителите. Концертът обаче не се състои, защото не са набрани необходимите средства. Тургенев често ѝ изпраща произведения на руски композитори, към които тя се отнася с особен интерес. През [[1879]] г. той пише своето „Стихотворение в проза“, в което се връща в годината, когато за първи път е срещнал Полин.<ref name="Turgenev"/> == Последни години == През [[1863]] г., на 42-годишна възраст, Полин Виардо се оттегля от сцената и се установява със съпруга, децата си и Тургенев в [[Баден-Баден]] в Германия, където става много търсен вокален педагог.<ref name="All"/> Избират да живеят извън Франция, тъй като съпругът ѝ има проблеми от политически характер в Париж.<ref name="Pauline"/> Въпреки честите си участия на сцената и многобройните си оперни турнета, Виардо има щастлив семеен живот. И четирите ѝ деца се посвещават на музиката.<ref name="pdf"/> Дъщеря им Луиз Йерит Виардо ([[1841]] – [[1918]]) става композитор и преподавателка по пеене, а синът им Пол Виардо ([[1857]] – [[1941]]) е виден цигулар, [[диригент]] и композитор.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Pauline"/> Другите им две дъщери Клодѝ ([[1852]] – [[1914]]) и Мариан ([[1859]] – [[1919]]?) стават концертиращи певици.<ref name="pdf"/><ref name="Pauline"/> През [[1870]] г. семейството се връща отново в Париж където, с изключение на един кратък престой в Лондон през [[1871]] г., остават до края на живота си. Полин рядко изнася рецитали и се посвещава на композирането на песни и опери, както и на преподавателска дейност. Нейни ученички са френското мецосопрано [[Дезире Арто̀]], както и много руски певци, между които [[контраалт]]а Елизавета Лавровская и сопраното Александра Панаева (Сандра), придобили по-късно голяма известност в Русия.<ref name="Tchaikovsky"/> През [[1883]] г. последователно умират съпругът ѝ Луи Виардо и Тургенев – единият през май, другият – през август.<ref name="Pauline"/> Последните си години Тургенев отново прекарва в дома на семейство Виардо.<ref name="Gardian"/> След неговата смърт Полин продължава да се интересува от руската музика.<ref name="Tchaikovsky"/> Пази всички негови [[документ]]и и [[ръкопис]]и до края на живота си.<ref name="Harvard"/> През [[1887]] г. организира специален концерт в Париж, на който е изпълнена фантазията за пиано на източна тематика „[[Исламей]]“ от [[Милий Балакирев]].<ref name="Tchaikovsky"/> Полин Виардо умира на [[18 май]] [[1910]] г. в Париж на 89-годишна възраст, заобиколена от любовта и уважението на интелектуалния елит на Франция.<ref name="Brit"/> == Оценки от известни личности и постижения == [[Файл:Pauline Viardot and Marietta Alboni in Act1 of Les Huguenots, Covent Garden 1848 - NGO1p59.jpg|ляво|мини|260п|Полин Виардо и Мариета Албони в „Хугеноти“ от Майербер ([[1848]] г.)]] Оперната кариера на Виардо я води до най-големите оперни театри в Европа. През [[1849]] г. е избрана от Джакомо Майербер да изпълни ролята на Фидес в премиерата на операта му „Пророкът“. През [[1859]] г. Берлиоз преработва операта на Глук „Орфей и Евридика“ специално за нейния глас, на премиерата на която тя изпълнява главната роля.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="All"/> Тя изпълнява тази роля повече от 150 пъти през живота си.<ref name="pdf"/><ref name="Women">{{икона|en}} [http://oboeclassics.com/~oboe3583/ambache/wViardot.htm Women of Note/Pauline Viardot-Garcia (1821 – 1910)]</ref> В нея достига висини в драматичното изкуство, които рядко се виждат на сцена. През [[1862]] г. [[Чарлз Дикенс]] нарича изпълнението ѝ в тази роля „най-невероятното изпълнение, пълно с възвишена актьорска игра“.<ref name="Women"/> [[Хайнрих Хайне]] е възхитен от младата Полин и я сравнява с пролетен славей.<ref name="Barbara"/> Берлиоз описва певицата като „един от най-великите художници в миналото и в настоящето в историята на музиката“. Нейните музикални изяви са аплодирани навсякъде по света. Кръгът от интелектуалци около нея и съпруга и Луи Виардо е един от най-изявените в Париж.<ref name="Women"/> Полин Виардо е дълбоко уважавана от много от съвременните ѝ композитори. Чайковски говори за нея като за „една от най-видните фигури на френския музикален свят“. В едно писмо до снаха си пише: „Тя е толкова прекрасна и интересна жена, че съм изцяло запленен от нея, независимо от нейните седемдесет години.“<ref name="Tchaikovsky"/> Роберт Шуман посвещава на Полин своя ''Op 24''<ref name="Women"/>, през [[1869]] г. Брамс написва за нея [[рапсодия]]та си ''„Alt-Rhapsodie“''.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Pauline"/> През [[1877]] г. Камий Сен-Санс ѝ посвещава своята опера „Самсон и Далила“.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Women"/> Сприятелява се с Клара Шуман, Фредерик Шопен и Жорж Санд, с които става много близка.<ref name="Tchaikovsky"/><ref name="Turgenev"/> Тургенев и Жорж Санд пишат [[Литература|литературни]] произведения, в които тя е [[прототип]] на главната героиня.<ref name="pdf"/><ref name="Gardian"/> Под опеката на Шопен композира вокални вариации на редица негови [[Мазурка|мазурки]], а тя на свой ред го учи на испанската музика, което го вдъхновява да напише едно [[болеро]].<ref name="Chopin"/> През [[2003]] г. в Лондон е издадена [[Биография|биографичната]] книга на ''Michael Steen'' – ''„Enchantress of Nations: Pauline Viardot, Soprano, Muse and Lover“''.<ref name="Books">{{икона|en}} [http://www.iconbooks.co.uk/book/enchantress-of-nations-pauline-viardot-soprano-muse-and-lover-72/ Iocon Books/Enchantress of Nations: Pauline Viardot, Soprano, Muse and Lover]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Творчество == Наред с кариерата си на певица, Полин Виардо е и талантлив композитор. През живота си написва над 100 песни по текстове на водещи поети, 5 опери, три от които са по [[Либрето|либрета]] на Тургенев.<ref name="Independent"/><ref name="Women"/> Това са ''„Trop de femmes“'' с либрето от Тургенев([[1867]]), ''„L'ogre“'', чието либрето е пак от него ([[1868]]), ''„Le conte de fées“'' по собствено либрето ([[1879]]) и ''„Cendrillon“'', също по собствено либрето([[1904]]).<ref name="Pauline"/> През [[1869]] г. написва операта „Последният магьосник“ ''(Le dernier sorcier)'' отново по либрето на Тургенев.<ref name="Pauline"/><ref name="Harvard"/> Една от тях – ''„Cendrillon“'' е записана през [[2000]] г. от ''„Opera Rara“'' в Лондон. Някои от песните ѝ се изпълняват в наше време от италианското сопрано ''Anna Caterina Antonacci'' и американката ''Frederica von Stade''. Издаден е и диск с техните изпълнения. През [[2006]] г. двете певици заедно с баритона Владимир Чернов изнасят концерт с нейни песни в ''„Wigmore Hall“'' в Лондон.<ref name="Gardian"/> При създаването на песните си показва изключителен усет към текстовете им. Композира както във френски, така и в испански стил, включва елементи от испански [[танц]]и, най-често болеро. В една от нейните най-красиви и известни песни ''„Haï Luli“'', която се изпълнява оттогава, тя се обръща към френските романтични [[шансон]]и. В нея се редуват простонародни мелодии с предимпресионистични музикални похвати и драматични промени в [[темпо]]то. През [[1890]] г. написва композицията за глас и пиано „Сънят на Исус“ ''(Le Rêve de Jésus)'', където на всяка част от текста отговаря майсторски използвано пиано. Музиката преминава от нежна приспивна песен и шум от [[ангел]]ски крила до заплашителен поход на римски войници.<ref name="Chopin"/> През живота си композира 15 инструментални пиеси, различни [[Камерна музика|камерни творби]], много клавирни произведения и издава два тома с упражнения за [[цигулка]].<ref name="pdf"/><ref name="Independent"/><ref name="Women"/> Повечето от нейните творби никога не са били официално представяни, но често се изпълняват на музикални вечери и частни театрални представления.<ref name="Muse"/> Полин Виардо публикува и един наръчник по пеене, който хвърля светлина върху практиката на вокалните изпълнения през [[19 век]]. Издава подредени вокални версии върху мазурки на Шопен.<ref name="All"/> Има и 80 непубликувани песни, които датират от ранните ѝ години като певица.<ref name="Harvard"/> Биографите ѝ обаче не обръщат внимание на дарбата ѝ да композира и се съсредоточават главно върху вокалните ѝ изпълнения. Въпреки хвалебствията, изказани по повод нейните творби от такива композитори като Лист, Шопен, Майербер и Берлиоз, те са пренебрегнати. А и тя не прави никакви усилия да ги популяризира. В наше време нейните произведения са почти забравени.<ref name="Independent"/> [[Файл:Immeuble Pauline Viardot.jpg|мини|250п|Парижкият дом, в който живее Полин от 1884 до смъртта си през 1910 г.]] [[Файл:Pauline Viardot Denkmal Baden Baden (fcm).jpg|мини|250п|Бюст на Полин Виардо в Баден-Баден]] === Опери === * ''„Trop de femmes“'' – по либрето на Иван Тургенев ([[1867]]) * ''„L'ogre“'' – по либрето на Тургенев ([[1868]]) * ''„Le dernier sorcier“'' – по либрето на Тургенев ([[1869]]) * ''„Le conte de fées“'' – по собствено либрето ([[1879]]) * ''„Cendrillon“'' – по собствено либрето ([[1904]]) == Хорали == * „Бохемски хор“ ''(Choeur bohémien)'' * „Хор на елфите“ ''(Choeur des elfes)'' * „Хор на предачките“ ''(Choeur de fileuses)'' * „Младата република“ ''(La Jeune République)'' === Инструментална музика === * 2 балетни мелодии за пиано ([[1885]]) * ''Défilé bohémien for piano 4 hands'' (1885) * Интродукция и полонеза за пиано за 4 ръце ([[1874]]) * ''Marche militaire for 2 flutes and piccolo, 2 oboes, 2 brass choirs'' ([[1868]]) * Мазурка за пиано (1868) * 6 пиеси за цигулка и пиано (1868) * Втори руски албум за пиано ([[1874]]) * Сонатина за цигулка и пиано (1874) * Арменска сюита за пиано за 4 ръце == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/watch?v=na1gMRcWI5U Полин Виардо – „Haí Lulí“, изпълнена от Чечилия Бартоли през 2009 г.], Youtube * [http://www.youtube.com/watch?v=OwItomGYHKM Полин Виардо по Шопен – „Plainte d'amour“, изпълнена от Кристиане Бьозигер през 2008 г.], Youtube * [http://www.youtube.com/watch?v=3-qA_4_QHE8 Полин Виардо – хабанера, изпълнена от Мария Ханьова през 2008 г.], Youtube * [http://www.pauline-viardot.de/Werkverzeichnis.htm "Pauline Viardot. Systematisch-bibliographisches Werkverzeichnis (VWV)" von Christin Heitmann] == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Виардо, Полин}} [[Категория:Френски оперни певци]] [[Категория:Френски певици]] [[Категория:Френски композитори]] [[Категория:Оперни композитори]] [[Категория:Композитори на Романтизма]] [[Категория:Парижани]] [[Категория:Погребани на Монмартър]] pzw0wbrzj38vom6amdb3voc5ehqnk0g 0 399082 12398287 12357464 2024-10-29T10:17:59Z Xunonotyk 209517 /* Употреба */ 12398287 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Taxobox}} '''Японският ориз''' (''Oryza sativa var. japonica'') е дребнозърнеста вариация на [[ориз]]а, която е характеризирана с уникалното си качество. Има и подвид, наречен "mochigome" (залепящ се ориз), който се използва за правене на mochi. По начало оризът е кафяв, който по-късно може да бъде полиран от машина, в който случай се продава като готов бял ориз, hamukai. Кълнещият кафяв ориз също така и се продава в по-малки количества. Той има по-мека повърхност от кафявия ориз и приятно ухание, както и запазва здравословните предимства на кафявия ориз. Повечето супермаркети в Япония продават готов ориз по 10 кг, 5 кг, и по-малки опаковки. Кафявият ориз обикновено се продава по 30 кг. Места, оборудвани с полираща машина, наречено seimaijo, за полиране на кафяв ориз, са често срещана гледка в селските краища на Япония. == Култивация == Ориз се култивира из цяла Япония. В Хокайдо, най-северния остров на Япония, се отглеждат по-тежки видове. В Хоншу видове като koshihikari се отглеждат. Култивацията е високо машинизирана, и почти цялото сеене и жътва се прави от машини. Оризовите зърна първо се топят във вода, после се засяват под покривка, а след това навън, след като са достатъчно големи. Оризови полета покриват много от хълмовете в Япония. Фермите са ограничени, защото голяма част от страната е планинска. == Употреба == Японците ядат ориз по няколко начина – обикновен ориз, готвен ориз, или често с добавки. Често се използва и за [[суши]]. Оризът също се използва за направа на алкохолни питиета (като саке, оцет от ориз) или различни видове леки закуски. == Начин на приготвяне == Повечето японци използват машини за готвене на ориз, в които се поставя точно определено количество измит ориз и вода. Оризът първо се измива, за да се премахнат излишните боклуци. После, преди да бъде сготвен, обикновено се накисва във вода за половин-един час през лятото или два-през зимата. После оризът се сварява, а след това седи на пара докато центърът на ориза не стане мек. Не се добавя сол. Традиционно, оризът е добавка към всяко едно ядене в Япония; повечето модерни машини за готвене на ориз имат таймер, за да може оризът да е готов за сутрешно ядене. Машината може да поддържа ориза топъл за няколко часа за да не се налага да се приготвя по няколко пъти на ден. Готовият ориз се поднася в специални купички-chawan. След готвенето оризът може да бъде държан и в дървена кутия, наречена ohitsu.{{Нормативен контрол}} [[Категория:Зърнени култури]] 4nt5p23m4des3b1b0w70i8o5a0tq89e 12398291 12398287 2024-10-29T10:21:55Z Xunonotyk 209517 12398291 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Taxobox}} '''Японският ориз''' (''Oryza sativa var. japonica'') е дребнозърнеста вариация на [[ориз]]а, която е характеризирана с уникалното си качество. Има и подвид, наречен ''mochigome'' (залепящ се ориз), който се използва за правене на ''mochi''. По начало оризът е кафяв, който по-късно може да бъде полиран от машина, в който случай се продава като готов бял ориз ''hamukai''. Кълнещият кафяв ориз също така и се продава в по-малки количества. Той има по-мека повърхност от кафявия ориз и приятно ухание, както и запазва здравословните предимства на кафявия ориз. Повечето супермаркети в Япония продават готов ориз по 10 кг, 5 кг, и по-малки опаковки. Кафявият ориз обикновено се продава по 30 кг. Места, оборудвани с полираща машина, наречено ''seimaijo'', за полиране на кафяв ориз, са често срещана гледка в селските краища на Япония. == Култивация == Ориз се култивира из цяла Япония. В Хокайдо, най-северния остров на Япония, се отглеждат по-тежки видове. В Хоншу се отглеждат видове като ''koshihikari''. Култивацията е високо машинизирана и почти цялото сеене и жътва се прави от машини. Оризовите зърна първо се топят във вода, после се засяват под покривка, а след това навън, след като са достатъчно големи. Оризови полета покриват много от хълмовете в Япония. Фермите са ограничени, защото голяма част от страната е планинска. == Употреба == [[Японци]]те ядат ориз по няколко начина – обикновен ориз, готвен ориз, или често с добавки. Често се използва и за [[суши]]. Оризът също се използва за направа на алкохолни питиета (като саке, оцет от ориз) или различни видове леки закуски. == Начин на приготвяне == Повечето японци използват машини за готвене на ориз, в които се поставя точно определено количество измит ориз и вода. Оризът първо се измива, за да се премахнат излишните боклуци. После, преди да бъде сготвен, обикновено се накисва във вода за половин-един час през лятото или два часа през зимата. После оризът се сварява, а след това седи на пара, докато центърът на ориза не стане мек. Не се добавя сол. Традиционно, оризът е добавка към всяко едно ядене в Япония; повечето модерни машини за готвене на ориз имат таймер, за да може оризът да е готов за сутрешно ядене. Машината може да поддържа ориза топъл за няколко часа за да не се налага да се приготвя по няколко пъти на ден. Готовият ориз се поднася в специални купички ''chawan''. След готвенето оризът може да бъде държан и в дървена кутия, наречена ''ohitsu''. {{Нормативен контрол}} [[Категория:Зърнени култури]] njct44rxrlki2k161dend8i32mcm30q 0 403776 12398172 11990380 2024-10-29T08:34:30Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Австралия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Австралия]] 12398172 wikitext text/x-wiki '''На 22 декември 1978 година''' лекият самолет „[[Чесна]]“, модел 188, пилотиран от [[Джей Прочноу]], се загубва над [[Тихия океан]]. Единственият самолет наоколо, който имал възможността да окаже съдействие, се оказва пътническият [[DC-10]] на [[Новозеландски авиолинии|Новозеландските авиолинии]]. След няколкочасово търсене екипът на новозеландския самолет успява да открие загубилия се „Чесна 188“ и да помогне за неговото приземяване на австралийския [[остров Норфолк]]. [[Файл:Cessna 188.JPG|250п|мини|„Чесна 188“, подобен на спасения]] == Ход на инцидента == === Първи ден === На 21 декември 1978 г. Джей Прочноу, оттеглил се от [[Военноморски сили на САЩ|Военноморския флот]] на [[САЩ]] опитен [[пилот]], има задачата да достави „Чесна 188“ от [[Съединените щати]] в [[Австралия]]. В друг самолет, също „Чесна 188“, го съпътства негов колега. Дългото пътуване на тези леки самолети по план трябва да премине през 4 етапа. Сутринта на 21-ви и двамата излитат от летище [[Паго Паго]], [[Източна Самоа]]. Съпътникът на Прочноу не излита успешно и претърпява катастрофа, но се отървава без сериозни наранявания. Прочноу се приземява, за да помогне на колегата си, а на другия ден заминава за о-в Норфолк. === Втори ден === Очаквайки, че вече е достигнал крайната цел, Прочноу не успява да намери острова и уведомява Окландския център за [[контрол на въздушния трафик]] за станалото. Продължава да търси о. Норфолк, но по-късно разбира, че не функционира бордовият [[радиолокационен пеленгатор]]. Отново информирал Окландския център, но този път обявява аварийна ситуация. Единственият в близост до селскостопанския „Чесна“ е новозеландският DC-10, пътуващ по полет 103 от [[Фиджи]] към [[Окланд]]. На борда му има 88 души. Капитан е [[Олуин Гордън Вет]], полетен инженер – [[Гордън Брукс]], първи офицер – [[Артур Дови]]. Вет знае, че ако не опитат да помогнат, Прочноу почти сигурно ще загине. Освен че Г. Вет е навигатор, има и пътник с навигаторски умения, готов да помогне – Малкъм Фортсит. DC-10 не разполагал с [[радар]], което автоматично означава, че ще трябва да търсят друг начин. Гордън Вет се възползва от залязващото слънце, за да открие местоположението на „Чесна 188“. По-късно осъществява контакт чрез [[високочестотен радиопредавател]] (''VHF'') с обхват 200 морски мили (около 370 км). Екипажът решава самолетът да изпусне диря, за да може Прочноу да я забележи, но това отпада като вариант поради лошите метеорологични условия. Брукс се досетил, че изпускането на диря може да стане възможно чрез „изхвърляне“ на [[гориво]]. Имайки предвид, че търсенето става все по-безнадеждно, а възможностите – пред изчерпване, решават да го направят. Вече става късно и тъмно и Джей Прочноу не забелязва дирята. Вет моли всички пътници да гледат през прозорците, а малка група кани в самолетната кабина. Става още по-тъмно и именно това е причината Прочноу да обмисли „приводняване“, но капитанът на големия самолет не се отказва. Екипът на DC-10 отново решава да опита да определи координатите на „Чесна 188“, този път възползвайки се от точния момент на [[залез]]. Друг вид търсене изисква Прочноу да се върти в кръг, преминавайки във и извън VHF обхвата – това отнема около 1 час. Минути по-късно включват т. нар. „стробо-светлини“. Прочноу съобщава, че ги е видял, но всъщност това били светлините на нефтената платформа „Пенрод“, теглена от [[Нова Зеландия]] към [[Сингапур]]. Това дава представа за координатите на малкия „Чесна“ и екипажът на DC-10 установява точните му координати. На селскостопанския самолет не остава много гориво, но се оказва достатъчно, за да бъде приземен на о. Норфолк. След продължилия 23 часа и 5 мин. презокеански полет пилотът Джей Прочноу успешно приземява своя самолет на Норфолкското [[летище]]. == След инцидента == Екипът на DC-10 е награден от тогавашната самолетна компания „[[МакДонъл Дъглас]]“ със сертификат за ''„най-високите стандарти на съчувстие, преценка и професионализъм“''. Полетният инженер Гордън Брукс загива в [[полет 901 на Новозеландските авиолинии]], където е пак полетен инженер. Капитанът Гордън Вет издава книга, описваща катастрофата на връх [[Еребус]] на 28 ноември 1979 г., отнела живота на 257 души, сред които е именно Брукс. == Филм за инцидента == Инцидентът е драматизиран през 1993 г. в американския филм ''„Милосърдна мисия: Спасението на полет 771“''. В главните роли са [[Скот Бакула]] в ролята на Джей и [[Робърт Лоджия]] в ролята на Гордън Вет. Има няколко отлики на филма спрямо действителния случай: * фамилното име на Джей е Паркинс, а не Прочноу, вторият пилот е Ръс Ман, а полетният инженер – Уорън Банкс, който е и втори навигатор (вместо Малкъм Фортсит); * Джей напуска Паго Паго минути след неуспешното излитане на неговия колега, докато в действителност Прочноу заминава на другия ден; * самолетът на Новозеландските авиолинии е „Боинг 767“, вместо DC-10, а и интериорът е на „Боинг 747“; * филмът не включва появата на нефтената платформа, а пътниците забелязват самолета „Чесна“; * Джей следва еърлайнера до Окланд, а не до остров Норфолк; * добавена е дъждовна буря, а горивото е на свършване, за да бъде подсилен драматичният ефект. {{Портал Авиация}} == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/title/tt0107556/ „Милосърдна мисия: Спасението на полет 771“ в IMDB] * [http://www.navworld.com/navcerebrations/mayday.htm Детайлно обяснение на инцидента] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304001323/http://www.navworld.com/navcerebrations/mayday.htm |date=2016-03-04 }} {{Превод от|en|Cessna 188 Pacific rescue|500861224}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Австралия|Тихия океан]] [[Категория:Транспорт в Нова Зеландия]] [[Категория:История на Нова Зеландия]] [[Категория:Норфолк]] [[Категория:1978 година]] cf11mjqemiv1342c98cvi8n4h0n1ok2 0 422414 12398372 12028516 2024-10-29T11:51:10Z Redaktor GLAM 337308 Better image resolution 12398372 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = полска княгиня | портрет = Dobrawa (274945).jpg | портрет-описание = Портрет от [[Ян Матейко]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Доубравка Пршемисловна''' (известна още като Домбрани, Дубравка, Дубрава и Домбрувка; {{lang|pl|Dobrawa Przemyślidka}}; † [[977]]) е чешка княгиня и съпруга на първия полски княз [[Мешко I]]. Според ранните исторически извори през 966 г. Доубравка убеждава съпруга си да приеме [[християнството]] и съдейства активно за разпространението на новата религия в полските земи. == Живот == === Произход и ранни години === Доубравка е дъщеря на чешкия княз [[Болеслав I Страшни]], като за нейна майка най-често се сочи предполагаемата съпруга на Болеслав I [[Биагота]]<ref>{{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/bohemia/bohemia1.html#DB1 |title= Complete Genealogy of the Přemyslid dynasty |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}</ref>. Почти нищо не се знае за първите години от живота на Доубравка. Не са известни нито датата, нито мястото на раждането ѝ. Единствено в хрониката на [[Козма Пражки]] се споменава, че когато се омъжила за Мешко I, Доубравка вече била доста възрастна<ref>''Chronicle of Cosmas of Prague'': translated, introduction and commentary developed by Maria Wojciechowska, Warsaw 1968, lib. I cap. 27, p. 149.</ref>. Това сведение на Козма Пражки обаче се оценява като неблагонадеждно и тенденциозно, като най-вероятно хронистът е имал непочтени намерения<ref>H. Łowmiański, ''Religia Słowian i jej upadek'', Warsaw p. 338, footnote 889.</ref>. Възможно е обаче Козма Пражки да е имал предвид голямата възрастова разлика между Доубравка и сестра ѝ или да е объркал Доубравка с първата съпруга на Мешко Ода, която по време на сватбата си е била между 19 – 25 годишна – късна възраст за женитба според средновековните разбирания. Като се имат предвид средновековните обичаи, някои изследователи приемат, че по времето, когато се омъжила за Мешко I, Доубравка най-вероятно също е наближавала двайсетте си години<ref>J. Strzelczyk, ''Bolesław Chrobry'', p. 15.</ref>. През 1895 г. Освалд Балцер изказва тезата, че преди да се омъжи за Межко I, Доубрава е била омъжена за маркграфа [[Гунтер Мерзебургски]], от когото е имала син [[Гунзелин (Майсен)|Гунзелин]]. Тази теза се основава на едно сведение в [[Хроника на Титмар|Хрониката на Титмар]], който нарича Гунзелин брат на [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]], който е син на Доубравка<ref>''Thietmari chronicon'', vol. V, cap. 18, p. 274; vol. V, cap. 36, p. 300; vol. VI, cap. 54, p. 390.</ref>. Съвременни учени обаче поставят това твърдение под съмнение и смятат, че всъщност Гунзелин и Болеслав I са братовчеди или роднини по сватовство. === Брак с Мешко I и покръстване на Полша === През втората половина на 964 г.<ref>Date fixed by H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 548.</ref> е сключен договор между чешкия княз Болеслав I Страшни и полския княз Мешко I. За да се консолидира съюзът между двата княжески двора, през 965 г. дъщерята на Болеслав I Старши е омъжена за княз Мешко I. Между младоженците обаче има религиозна пропаст, тъй като Доубравка е християнка, а Мешко I – [[езичник]]. [[Файл:POL_Warsaw_Pałac_Ursynów9.jpg|мини|ляво|Статуя на Доубравка Пршемисловна във [[Варшава]]]] Два независими един от друг източника потвърждават важната роля на Доубравка за [[Християнизация|християнизацията]] на Полша. Първият е [[Титмар Мерзебургски]], който е роден две години преди смъртта на Доубравка. В хрониката си той споменава, че чешката княгиня настоятелно притискала съпруга си да приеме християнско кръщене, като дори заплашвала в противен случай да разтрогне брака им, а с това и чешко-полския съюз. Накрая усилията ѝ дали резултат – Мешко I се покръстил, а с него и цяла Полша<ref>''Thietmari chronicon'', vol. IV, cap. 56.</ref>. От друга страна, в хрониката на [[Гал Аноним]] от 12 век се споменава, че Доубравка пристигнала в Полша заедно с голяма свита от мирски и религиозни лица. Тя приела да се омъжи за полския княз само при условието, че той приеме християнската вяра. Мешко I приел и това направил брака му с християнката възможен. Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка<ref>J. Dowiat, ''Metryka chrztu Mieszka I'', p. 79; Andrzej Feliks Grabski, ''Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych'', p. 26; S. Trawkowski, ''Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego'', pp. 116 – 117; H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 549.</ref>. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена<ref>A. F. Grabski, ''Mieszko I'', Warsaw 1973, p. 93.</ref>. Преданията приписват на Доубравка и основаването на църквите „Света Троица“ и „Свети Вит“ в [[Гнезно]] и на църквата „Света Мария“ на остров Тумски в [[Познан]]. Политически бракът на Доубравка и Мешко I укрепва съюза между чехи и поляци, който продължава и след смъртта ѝ. През 967 г. чехите помагат на Мешко I в решителната битка срещу волините, предвождани от Вихман Млади. Освен това съпругът ѝ Мешко I и брат ѝ [[Болеслав II Благочестиви]] подкрепят [[Хайнрих II (Бавария)|Хайнрих II Баварски]] в претенциите му за германската императорска корона след смъртта на император Отон I през 973 г. === Смърт и място на погребение === Доубравка умира през 977 г. В своя студия от 1888 г. полският писател [[Юзеф Крашевски]] обявява, че гробът на княгинята е открит в катедралата на Гнезно. Маркиран е от обикновен камък с кръст. В гроба били открити останки от пурпурни дрехи и тежки златотъкани надбедрени препаски. Подобно становище за гроба на княгинята изразява през 1843 г. и [[Едвард Рачински]]<ref>E. Raczyński, ''Wspomnienia Wielkopolski to jest województw poznańskiego, kaliskiego i gnieźnieńskiego'', Poznań 1843, vol. II, pp. 356 – 360.</ref>. Въпреки това съвременните учени смятат точното място на гроба ѝ за неизвестно<ref>K. Jasiński, ''Rodowód pierwszych Piastów'', p. 78.</ref>. == Деца == От брака на Доубравка и Мешко I се раждат три деца: * [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] (ок 967 – 17 юни 1025); * дъщеря, вероятно кръстена Светослава, често идентифицирана с легендарната шведска кралица [[Зигрид Надменната]] (968/972 - 1016), за която дъщеря се предполага, че първо е омъжена за шведския крал [[Ерик VI Сегерсел|Ерик Победоносни]], а по-късно и за датския крал [[Свен I|Свен I Вилобради]]. За тази дъщеря на Доубравка се смята, че е майка на [[Кнут Велики]] и на [[Олаф Скьотконунг]]. * Гунхилда Полска, също омъжена за [[Свен I|Свен I Вилобради]]. == Източници == <references/> {{превод от|en|Dobrawa of Bohemia|513405666}} [[Категория:Пршемисловци]] [[Категория:Пясти]] d4jnzejwamjymg6m51dzm5m1c9z5ns8 0 422618 12398132 11982754 2024-10-29T07:36:12Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12398132 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Полиан''' ({{Lang|el|Πoλύαινoς}}, {{lang|la|Polyaenus}}, ''Polyenus'') е [[Древна Македония|македонски]] [[ретор]], [[адвокат]] и писател в [[Древен Рим]].<ref name="DM">{{DM|2|442}}</ref> Полион е роден в [[Никея]], в [[Римска провинция|римската провинция]] [[Витиния]] в [[Мала Азия]]. [[Римски имена|Фамилията]] му е с македонски произход. През 161 г. той работи в Рим като ретор (оратор) и адвокат. През 161 г. той издава своята първа [[книга]] „Стратегика“ по случай започването на [[Партска война на Луций Вер|Паратската война]] (161-166). Неговото произведение от 8 книги има за предмет [[Стратегия|стратегията]] и е [[Сборник|сбирка]] от 900 примера за военни [[Стратегема|стратегеми]] и той го посвещава на императорите [[Марк Аврелий]] и [[Луций Вер]]. == Издания == * Polyaenus, ''Stratagems of war''. Edited and translated by Peter Krentz and Everett L. Wheeler. 2 Volumes. Chicago, 1994. * Polyaenus, ''Polyaeni Strategematon libri VIII.''Ex rec. Eduardi Woelfflin iterum rec. Ioannes Melber. Addenda adiecit Klaus Reinhard. Teubner, Lipsiae 1887. (''Bibliotheca scriptorum Graecorum et Romanorum Teubnerian''). Nachdruck: Stuttgart 1970. == Източници == * Krentz, Peter; Wheeler, Everett L., ''Introduction''. In: Polyaenus: ''Stratagems of war''. Edited and translated by Peter Krentz and Everett L. Wheeler. 2 Volumes. Chicago, 1994. * Meister, Klaus, ''Polyainos''. Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. Hrsg. von Hubert Cancik, Helmuth Schneider. 10 Pol-Sal. Stuttgart == Външни препратки == * [http://www.attalus.org/translate/polyaenus.html Polyaenus, ''Stratagems of War''], attalus.org * [http://www.livius.org/pn-po/polyaenus/polyaenus.htm Polyaenus] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140511072317/http://www.livius.org/pn-po/polyaenus/polyaenus.htm |date=2014-05-11 }}, livius.org * [http://websfor.org/alexander/polyaenus/intro.asp Polyaenus, ''Stratagems of War'', Translated by E. Shepherd, 1793] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Древногръцки писатели]] [[Категория:Древни македонци]] 6hm546a204yqfilfjcy2tubq5lbtxfy 0 424778 12397627 11969728 2024-10-28T16:30:33Z Xunonotyk 209517 12397627 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Кет Балу | име_оригинал = Cat Ballou | картинка = | режисьори = [[Елиът Силвърстейн]] | продуценти = | сценаристи = Уолтър Нюмън {{Br}} Франк Пиърсън | актьори = [[Джейн Фонда]]{{Br}}[[Лий Марвин]] | оператор = Джак Марта | музика = | жанр = [[уестърн]]<br>[[комедия]] | разпространител = Колумбия пикчърс | премиера = [[24 юни]] [[1965]] | времетраене = 97 минути | страна = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0059017 | уебсайт = }} '''„Кет Балу“''' ({{lang|en|Cat Ballou}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[уестърн]] [[Комедия (жанр)|комедия]], излязла по екраните през [[Кино през 1965 година|1965 година]], режисирана от [[Елиът Силвърстейн]] с участието на [[Джейн Фонда]] и [[Лий Марвин]] в главните роли. Сценарият, написан от Уолтър Нюмън и Франк Пиърсън, е адаптация по романа „Балада за Кет Балу“ от Рой Чанслър. == Сюжет == Филмът разказва историята на младата красавица от Дивия запад Кет Балу (Фонда), която наема печен майстор на пищова, за да защити семейното ранчо и да отмъсти за убийството на баща ѝ. За нейна изненада, стрелецът се оказва съвсем различен от това, което е очаквала. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джейн Фонда]]||Кет Балу |- |[[Лий Марвин]]||Кид Шелийн / Тим Страун |- |Майкъл Калан||Клей Буун |- |Дуейн Хикман||Джед |- |[[Нат Кинг Кол]]||Сънрайз Кид (дете на изгрева) |- |Стуби Кей||професор Сам Сянката |- |Том Нардини||Джаксън Двете мечки |- |Джон Марли||Франки Балу |- |Реджиналд Дени||Сър Хари Пърсивал |- |Артър Хъникът||Бъч Касиди |- |} == Награди и номинации == „''Кет Балу''“ е сред основните заглавия на [[Награди Оскар (38-а церемония)|38-ата церемония]] по връчване на наградите „[[Оскар]]“, където е номиниран за отличието в 5 категории, печелейки статуетката за най-добра мъжка роля за изпълнението на Лий Марвин, който е удостоен и с награда „[[Златен глобус]]“ в същата категория.<ref name="awards">[http://www.imdb.com/title/tt0059017/awards Номинации и награди]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/38th-winners.html |заглавие=Награди „Оскар“ (38-а церемония) (официален сайт) |достъп_дата=2012-11-21 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006065104/http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/38th-winners.html }}</ref> Филмът е поставен от Американския филмов институт в някои категории както следва: * [[100 години Американски филмов институт... 100 комедии|АФИ 100 години... 100 комедии]] – #50 * [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|АФИ 10-те топ 10]] – #10 Уестърн == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0059017|Кет Балу}} * {{Amg movie|8587}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/cat_ballou/?search=Cat%20Ballou „Кет Балу“ в ''[[Rotten Tomatoes]]''] [[Категория:Американски уестърни]] [[Категория:Филми от 1965 година]] ost2x8rra9gp8uopwdvs0trv9zv08qi 12397628 12397627 2024-10-28T16:30:47Z Xunonotyk 209517 /* В ролите */ 12397628 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Кет Балу | име_оригинал = Cat Ballou | картинка = | режисьори = [[Елиът Силвърстейн]] | продуценти = | сценаристи = Уолтър Нюмън {{Br}} Франк Пиърсън | актьори = [[Джейн Фонда]]{{Br}}[[Лий Марвин]] | оператор = Джак Марта | музика = | жанр = [[уестърн]]<br>[[комедия]] | разпространител = Колумбия пикчърс | премиера = [[24 юни]] [[1965]] | времетраене = 97 минути | страна = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0059017 | уебсайт = }} '''„Кет Балу“''' ({{lang|en|Cat Ballou}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[уестърн]] [[Комедия (жанр)|комедия]], излязла по екраните през [[Кино през 1965 година|1965 година]], режисирана от [[Елиът Силвърстейн]] с участието на [[Джейн Фонда]] и [[Лий Марвин]] в главните роли. Сценарият, написан от Уолтър Нюмън и Франк Пиърсън, е адаптация по романа „Балада за Кет Балу“ от Рой Чанслър. == Сюжет == Филмът разказва историята на младата красавица от Дивия запад Кет Балу (Фонда), която наема печен майстор на пищова, за да защити семейното ранчо и да отмъсти за убийството на баща ѝ. За нейна изненада, стрелецът се оказва съвсем различен от това, което е очаквала. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джейн Фонда]]||Кет Балу |- |[[Лий Марвин]]||Кид Шелийн / Тим Страун |- |Майкъл Калан||Клей Буун |- |Дуейн Хикман||Джед |- |[[Нат Кинг Кол]]||Сънрайз Кид (дете на изгрева) |- |Стуби Кей||професор Сам Сянката |- |Том Нардини||Джаксън Двете мечки |- |Джон Марли||Франки Балу |- |Реджиналд Дени||сър Хари Пърсивал |- |Артър Хъникът||Бъч Касиди |- |} == Награди и номинации == „''Кет Балу''“ е сред основните заглавия на [[Награди Оскар (38-а церемония)|38-ата церемония]] по връчване на наградите „[[Оскар]]“, където е номиниран за отличието в 5 категории, печелейки статуетката за най-добра мъжка роля за изпълнението на Лий Марвин, който е удостоен и с награда „[[Златен глобус]]“ в същата категория.<ref name="awards">[http://www.imdb.com/title/tt0059017/awards Номинации и награди]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/38th-winners.html |заглавие=Награди „Оскар“ (38-а церемония) (официален сайт) |достъп_дата=2012-11-21 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006065104/http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/38th-winners.html }}</ref> Филмът е поставен от Американския филмов институт в някои категории както следва: * [[100 години Американски филмов институт... 100 комедии|АФИ 100 години... 100 комедии]] – #50 * [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|АФИ 10-те топ 10]] – #10 Уестърн == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0059017|Кет Балу}} * {{Amg movie|8587}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/cat_ballou/?search=Cat%20Ballou „Кет Балу“ в ''[[Rotten Tomatoes]]''] [[Категория:Американски уестърни]] [[Категория:Филми от 1965 година]] 8j1zhv6sezzrz828tkawc3tjxjie39n 12397871 12397628 2024-10-28T21:00:05Z Ted Masters 210248 12397871 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Кет Балу | име_оригинал = Cat Ballou | картинка = | режисьори = [[Елиът Силвърстейн]] | продуценти = | сценаристи = Уолтър Нюмън {{Br}} Франк Пиърсън | актьори = [[Джейн Фонда]]{{Br}}[[Лий Марвин]] | оператор = Джак Марта | музика = | жанр = [[уестърн]]<br>[[комедия]] | разпространител = Колумбия пикчърс | премиера = [[24 юни]] [[1965]] | времетраене = 97 минути | страна = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0059017 | уебсайт = }} '''„Кет Балу“''' ({{lang|en|Cat Ballou}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[уестърн]] [[Комедия (жанр)|комедия]], излязла по екраните през [[Кино през 1965 година|1965 година]], режисирана от [[Елиът Силвърстейн]] с участието на [[Джейн Фонда]] и [[Лий Марвин]] в главните роли. Сценарият, написан от Уолтър Нюмън и Франк Пиърсън, е адаптация по романа „Балада за Кет Балу“ от Рой Чанслър. == Сюжет == Филмът разказва историята на младата красавица от Дивия запад Кет Балу (Фонда), която наема печен майстор на пищова, за да защити семейното ранчо и да отмъсти за убийството на баща ѝ. За нейна изненада, стрелецът се оказва съвсем различен от това, което е очаквала. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джейн Фонда]]||Кет Балу |- |[[Лий Марвин]]||Кид Шелийн / Тим Страун |- |Майкъл Калан||Клей Буун |- |Дуейн Хикман||Джед |- |[[Нат Кинг Кол]]||Сънрайз Кид (дете на изгрева) |- |Стуби Кей||професор Сам Сянката |- |Том Нардини||Джаксън Двете мечки |- |Джон Марли||Франки Балу |- |Реджиналд Дени||сър Хари Пърсивал |- |Артър Хъникът||Бъч Касиди |- |} == Награди и номинации == „''Кет Балу''“ е сред основните заглавия на [[Награди Оскар (38-а церемония)|38-ата церемония]] по връчване на наградите „[[Оскар]]“, където е номиниран за отличието в 5 категории, печелейки статуетката за най-добра мъжка роля за изпълнението на Лий Марвин, който е удостоен и с награда „[[Златен глобус]]“ в същата категория.<ref name="awards">[http://www.imdb.com/title/tt0059017/awards Номинации и награди]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/38th-winners.html |заглавие=Награди „Оскар“ (38-а церемония) (официален сайт) |достъп_дата=2012-11-21 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006065104/http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/38th-winners.html }}</ref> Филмът е поставен от Американския филмов институт в някои категории както следва: * [[100 години Американски филмов институт... 100 комедии|АФИ 100 години... 100 комедии]] – #50 * [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|АФИ 10-те топ 10]] – #10 Уестърн == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0059017|Кет Балу}} * {{Amg movie|8587}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/cat_ballou/?search=Cat%20Ballou „Кет Балу“] в ''[[Rotten Tomatoes]]'' [[Категория:Американски уестърни]] [[Категория:Филми от 1965 година]] pbz16ri6utyn5resqf36xr33u1trhz1 2 427725 12397741 12389062 2024-10-28T18:48:46Z Mmm-jun 122671 /* Предстоящо: мъничета и нови статии */ 12397741 wikitext text/x-wiki Аз съм физик, с тясна специалност в областта на физиката на твърдото тяло (материалознание, нанотехнологии). *[[Потребител:Mmm-jun/Пясъчник|<big>Пясъчник</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Чернова|<big>Чернова</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Допълване|<big>Допълване</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Работна|<big>Работна</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Помощни страници|<big>Помощни страници</big>]] ==== Предстоящо: мъничета и нови статии ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> * Всички [[Персийски градини]] * [[Персеполис]] * [[Саади]] * [[Дейлемити]] * [[Ейван]] * [[Велик Хорасан]] * [[Токови носители]] (токоносители, носители на заряд) *[[Плазмено отлагане на слоеве]] * [[Ресафа]] (Resafa, Уики) *[[Фабрика за персийски килими в Панагюрище]] ([http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Inventory&agid=25&flgid=5088314&ilgid=10568552 Б. Персийски], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=25&flgid=5088314 Б. Персйски], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=5088314&ilgid=10568552&aelgid=1039968 отв. писмо от O. Богосиян], [http://212.122.187.196:84/FundSearch.aspx „Персийски килими“ – Панагюрище], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=28&flgid=5080597&ilgid=11208938&aelgid=16071765 Фирмено дело на Б. Богосиян – Пловдив, 1898 г.], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5086773&ilgid=10329821&aelgid=18200121 М.А.Бедикян – Панагюрище, 1946], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=20206&ilgid=52476&aelgid=998938 Нурица О. Богосян – национализация], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=20206&ilgid=52476&aelgid=998939 Елиз Богос Богосян (нац-ия)], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=5086206&ilgid=5107390&aelgid=1000094 Сантух О. Богосян-рег. на фирма, 1923], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=25&flgid=5076819 ПК „Текстил“ – Панагюрище (Инж. Дж.Бедикян)]) * </div> === Списък на по-съществени приноси === ==== Статии, започнати от мен (количество информация в байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> #[[Нитинол]] (25 500 байта) #[[Списък на градовете в Иран]] (19 000) #[[Провинции на Иран]] (слято с [[Административно деление на Иран]]) (15 000) #[[Шахрестан]] (28 500) #[[Алборз (остан)]] (4 500) #[[Празници в Иран]] (6 000) #[[Лунен календар]] (7 000) #[[Герб на Иран]] (11 000) #[[Ялда]] (10 000) #[[Херман Брокхаус]] (8 500) #[[Ирански календар‎]] (46 000) # 12-те месеца на Иранския календар (общо 24 000) #[[Алборз‎]] (15 000) #[[Дизин]] (6 500) #[[Шемшак]] (3 500) #[[Точал (комплекс)]] (14 000) #[[Дарбандсар]] (4 000) #[[Абали]] (3 000) #[[Пуладкаф]] (3 000) #[[Персийски градини]] (21 500) #[[Наталия Бессмертнова]] (13 500) #[[Екатерина Максимова]] (34 000) #[[Владимир Василиев]] (36 000) #[[Язд]] (24 000) #[[Вятърна кула (бадгир)]] (18 000) #[[Аб Анбар]] (17 500) #[[Яхчал]] (15 000) #[[Ганат]] (42 000) #[[Язд (остан)]] (13 000) #[[Исфахан (остан)]] (18 500) #[[Северен Хорасан]] (16 500) #[[Разави Хорасан]] (14 000) #[[Южен Хорасан]] (13 000) #[[Региони в Иран]] (3 500) # [[Слънчев календар]] (7 500) # [[Къна (Хенна)]] (21 000) # [[Евгений Онегин (опера)]] (26 500) # [[Спящата красавица (балет)]] (15 500) # [[Спартак (балет)]] (15 500) # [[Ромео и Жулиета (балет)]] (63 500) # [[Асаф Месерер]] (8 000) # [[Денис Мацуев]] (20 000) # [[Юрий Башмет]] (28 000) # [[Галина Вишневская]] (60 000) # [[Елена Образцова]] (62 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2017#Победители_и_награди_в_ЦИЕ_Пролет_2017_:)| ЦИЕ Пролет 2017]) # [[Валерий Гергиев]] (60 500) # [[Персийски килим]] (118 000) # [[Пролетно тайнство]] (73 000) # [[Грузинска музика]] (26 000) # [[Грузинско вино]] (83 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2018#Награди| ЦИЕ Пролет 2018]) # [[Супра (традиция)]] (14 500) # [[Тамада]] (10 000) # [[Дама Пика (опера)]] (45 000) # [[Борис Годунов (опера)]] (62 000) # [[Даря-йе Нур]] (16 000) # [[Нур-ал-Айн]] (10 000) # [[Димитри Аракишвили]] (12 000) # [[Закария Палиашвили]] (19 000) # [[Национални съкровища на Иран]] (26 000) # [[Глобус от скъпоценни камъни]] (4 500) # [[Корона Каяни]] (6 500) # [[Корона Шахбану]] (6 000) # [[Трон Надери]] (6 500) # [[Трон Слънце]] (6 000) # [[Мраморен трон]] (6 500) # [[Юлия Платонова]] (7 000) # [[Йонна имплантация]] (7 000) # [[Сплави с памет на форма]] (35 000) # [[Иранска кухня]] (39 000) # [[Наталия Пушкина]] (179 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_пролет_2019#Победители| ЦИЕ Пролет 2019]) # [[Вацлав Нижински]] (63 000) # [[Музеен остров]] (36 500) # [[Стар музей (Берлин)]] (21 000) # [[Нов музей (Берлин)]] (146 500) # [[Стара национална галерия]] (22 000) # [[Музей Боде]] (26 000) # [[Вилхелм фон Боде]] (19 000) # [[Надер Шах]] (44 500) # [[Акоб Джугаеци]] (7 000) # [[Нигохос Дзахгарар]] (10 500) # [[Саркис Пидзак]] (8 000) # [[Григор Мличеци]] (12 000) # [[Арменска миниатюра]] (56 000) #[[Евангелие на царицата Мълке]] (17 500) #[[Лвовско евангелие]] (16 000) #[[Карско евангелие]] (20 500) # [[Ахпатско евангелие]] (11 000) # [[Ечмиадзинско евангелие]] (30 000) # [[Момик]] (23 500) # [[Ованес Аркайехбайр]] (7 500) # [[Торос Таронаци]] (11 000) # [[Закария Гнунеци]] (5 000) # [[Григор Хлатеци]] (9 000) # [[Евангелие на царицата Керан]] (10 500) # [[Зейтунско евангелие]] (17 000) # [[Йоланта]] (23 000) # [[Алеко (опера)]] (22 000) # [[Палячи]] (27 000) # [[Манон]] (22 000) # [[Манон Леско]] (33 500) # [[Вилите]] (17 000) # [[Едгар (опера)]] (16 500) # [[Момичето от златния Запад]] (31 500) # [[Лястовичката]] (27 000) # [[Мантията]] (19 000) # [[Триптих (Пучини)]] (20 000) # [[Сестра Анджелика]] (17 000) # [[Адрианополско евангелие]] (11 000) # [[Хафт пейкар]] (78 500) # [[Хамсе]] (12 500) # [[Братя Чапек]] (5000) # [[Йозеф Чапек]] (22 000) # [[R.U.R.]] (12 000) # [[Ян Рипка]] (8 500) # [[Lawsonia inermis]] (9 000) # [[Чахар Махал и Бахтияри]] (16 500) # [[Хосроу и Ширин]] (29 000) # [[Амир Хосроу Дехлави]] (18 000) # [[Тримата принцове на Серендип]] (33 000) # [[Серендипити]] (12 000) # [[Задиг]] (55 500) # [[Кадусии]] (5000) # [[Хиркания]] (7500) # [[Марис Лиепа]] (23 500) </div> ==== Страници, допълнени от мен (+ добавени байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4;"> #[[Национално знаме на Иран]] (+27 000) #[[Бушер (остан)]] (+6 700) #[[Хафез]] (+43 500) #[[Йозеф Хайдн]] (+57 300) #[[Пьотър Чайковски]] (+61 400) #[[Бременност при човека]] (+40 600) #[[Чай]] (+90 000) #[[Мая Плисецкая]] (+28 000) #[[Занджан (остан)]] (14 500) #[[Голестан]] (21 000) #[[Мазандаран]] (14 000) #[[Семнан (остан)]] (16 500) #[[Керман (остан)]] (24 500) #[[Систан и Балучестан]] (19 500) #[[Хормозган]] (18 500) #[[Фарс (остан)]] (23 500) #[[Обикновен кисел трън]] (+ 15 000) #[[Тоска (опера)]] (+16 000) #[[Пергамски музей]] (+23 500) #[[Торос Рослин]] (+20 000) #[[Мадам Бътерфлай]] (+15 000) #[[Джани Скики]] (+10 000) #[[Турандот]] (+23 500) #[[Карел Чапек]] (+12 500) #[[Техеран (остан)]] (+9 500) #[[Маркази (остан)]] (+11 000) #[[Кум (остан)]] (+12 000) #[[Казвин (остан)]] (+10 500) #[[Гилан]] (+20 000) #[[Ардабил (остан)]] (+11 000) #[[Източен Азербайджан]] (+14 500) #[[Западен Азербайджан]] (+11 000) #[[Кюрдистан (остан)]] (+11 000) #[[Хамадан (остан)]] (+14 500) #[[Керманшах (остан)]] (+19 000) #[[Илам (остан)]] (+10 000) #[[Лурестан]] (+12 000) #[[Хузестан]] (+17 500) #[[Кохгилюе и Бойер Ахмад]] (+11 000) #[[Йон]] (+7 500) </div> {{панорама|Iran Esfahan Panorama Imam Square 360.jpg|2500px|Площад Нагше Джахан в [[Исфахан]] -میدان نقش جهان در اصفهان}} ftetl5f3wrq4ze1g3jh1z81mcrqzbe5 12397743 12397741 2024-10-28T18:49:51Z Mmm-jun 122671 /* Статии, започнати от мен (количество информация в байтове) */ 12397743 wikitext text/x-wiki Аз съм физик, с тясна специалност в областта на физиката на твърдото тяло (материалознание, нанотехнологии). *[[Потребител:Mmm-jun/Пясъчник|<big>Пясъчник</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Чернова|<big>Чернова</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Допълване|<big>Допълване</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Работна|<big>Работна</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Помощни страници|<big>Помощни страници</big>]] ==== Предстоящо: мъничета и нови статии ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> * Всички [[Персийски градини]] * [[Персеполис]] * [[Саади]] * [[Дейлемити]] * [[Ейван]] * [[Велик Хорасан]] * [[Токови носители]] (токоносители, носители на заряд) *[[Плазмено отлагане на слоеве]] * [[Ресафа]] (Resafa, Уики) *[[Фабрика за персийски килими в Панагюрище]] ([http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Inventory&agid=25&flgid=5088314&ilgid=10568552 Б. Персийски], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=25&flgid=5088314 Б. Персйски], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=5088314&ilgid=10568552&aelgid=1039968 отв. писмо от O. Богосиян], [http://212.122.187.196:84/FundSearch.aspx „Персийски килими“ – Панагюрище], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=28&flgid=5080597&ilgid=11208938&aelgid=16071765 Фирмено дело на Б. Богосиян – Пловдив, 1898 г.], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5086773&ilgid=10329821&aelgid=18200121 М.А.Бедикян – Панагюрище, 1946], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=20206&ilgid=52476&aelgid=998938 Нурица О. Богосян – национализация], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=20206&ilgid=52476&aelgid=998939 Елиз Богос Богосян (нац-ия)], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=25&flgid=5086206&ilgid=5107390&aelgid=1000094 Сантух О. Богосян-рег. на фирма, 1923], [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=25&flgid=5076819 ПК „Текстил“ – Панагюрище (Инж. Дж.Бедикян)]) * </div> === Списък на по-съществени приноси === ==== Статии, започнати от мен (количество информация в байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> #[[Нитинол]] (25 500 байта) #[[Списък на градовете в Иран]] (19 000) #[[Провинции на Иран]] (слято с [[Административно деление на Иран]]) (15 000) #[[Шахрестан]] (28 500) #[[Алборз (остан)]] (4 500) #[[Празници в Иран]] (6 000) #[[Лунен календар]] (7 000) #[[Герб на Иран]] (11 000) #[[Ялда]] (10 000) #[[Херман Брокхаус]] (8 500) #[[Ирански календар‎]] (46 000) # 12-те месеца на Иранския календар (общо 24 000) #[[Алборз‎]] (15 000) #[[Дизин]] (6 500) #[[Шемшак]] (3 500) #[[Точал (комплекс)]] (14 000) #[[Дарбандсар]] (4 000) #[[Абали]] (3 000) #[[Пуладкаф]] (3 000) #[[Персийски градини]] (21 500) #[[Наталия Бессмертнова]] (13 500) #[[Екатерина Максимова]] (34 000) #[[Владимир Василиев]] (36 000) #[[Язд]] (24 000) #[[Вятърна кула (бадгир)]] (18 000) #[[Аб Анбар]] (17 500) #[[Яхчал]] (15 000) #[[Ганат]] (42 000) #[[Язд (остан)]] (13 000) #[[Исфахан (остан)]] (18 500) #[[Северен Хорасан]] (16 500) #[[Разави Хорасан]] (14 000) #[[Южен Хорасан]] (13 000) #[[Региони в Иран]] (3 500) # [[Слънчев календар]] (7 500) # [[Къна (Хенна)]] (21 000) # [[Евгений Онегин (опера)]] (26 500) # [[Спящата красавица (балет)]] (15 500) # [[Спартак (балет)]] (15 500) # [[Ромео и Жулиета (балет)]] (63 500) # [[Асаф Месерер]] (8 000) # [[Денис Мацуев]] (20 000) # [[Юрий Башмет]] (28 000) # [[Галина Вишневская]] (60 000) # [[Елена Образцова]] (62 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2017#Победители_и_награди_в_ЦИЕ_Пролет_2017_:)| ЦИЕ Пролет 2017]) # [[Валерий Гергиев]] (60 500) # [[Персийски килим]] (118 000) # [[Пролетно тайнство]] (73 000) # [[Грузинска музика]] (26 000) # [[Грузинско вино]] (83 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2018#Награди| ЦИЕ Пролет 2018]) # [[Супра (традиция)]] (14 500) # [[Тамада]] (10 000) # [[Дама Пика (опера)]] (45 000) # [[Борис Годунов (опера)]] (62 000) # [[Даря-йе Нур]] (16 000) # [[Нур-ал-Айн]] (10 000) # [[Димитри Аракишвили]] (12 000) # [[Закария Палиашвили]] (19 000) # [[Национални съкровища на Иран]] (26 000) # [[Глобус от скъпоценни камъни]] (4 500) # [[Корона Каяни]] (6 500) # [[Корона Шахбану]] (6 000) # [[Трон Надери]] (6 500) # [[Трон Слънце]] (6 000) # [[Мраморен трон]] (6 500) # [[Юлия Платонова]] (7 000) # [[Йонна имплантация]] (7 000) # [[Сплави с памет на форма]] (35 000) # [[Иранска кухня]] (39 000) # [[Наталия Пушкина]] (179 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_пролет_2019#Победители| ЦИЕ Пролет 2019]) # [[Вацлав Нижински]] (63 000) # [[Музеен остров]] (36 500) # [[Стар музей (Берлин)]] (21 000) # [[Нов музей (Берлин)]] (146 500) # [[Стара национална галерия]] (22 000) # [[Музей Боде]] (26 000) # [[Вилхелм фон Боде]] (19 000) # [[Надер Шах]] (44 500) # [[Акоб Джугаеци]] (7 000) # [[Нигохос Дзахгарар]] (10 500) # [[Саркис Пидзак]] (8 000) # [[Григор Мличеци]] (12 000) # [[Арменска миниатюра]] (56 000) #[[Евангелие на царицата Мълке]] (17 500) #[[Лвовско евангелие]] (16 000) #[[Карско евангелие]] (20 500) # [[Ахпатско евангелие]] (11 000) # [[Ечмиадзинско евангелие]] (30 000) # [[Момик]] (23 500) # [[Ованес Аркайехбайр]] (7 500) # [[Торос Таронаци]] (11 000) # [[Закария Гнунеци]] (5 000) # [[Григор Хлатеци]] (9 000) # [[Евангелие на царицата Керан]] (10 500) # [[Зейтунско евангелие]] (17 000) # [[Йоланта]] (23 000) # [[Алеко (опера)]] (22 000) # [[Палячи]] (27 000) # [[Манон]] (22 000) # [[Манон Леско]] (33 500) # [[Вилите]] (17 000) # [[Едгар (опера)]] (16 500) # [[Момичето от златния Запад]] (31 500) # [[Лястовичката]] (27 000) # [[Мантията]] (19 000) # [[Триптих (Пучини)]] (20 000) # [[Сестра Анджелика]] (17 000) # [[Адрианополско евангелие]] (11 000) # [[Хафт пейкар]] (78 500) # [[Хамсе]] (12 500) # [[Братя Чапек]] (5000) # [[Йозеф Чапек]] (22 000) # [[R.U.R.]] (12 000) # [[Ян Рипка]] (8 500) # [[Lawsonia inermis]] (9 000) # [[Чахар Махал и Бахтияри]] (16 500) # [[Хосроу и Ширин]] (29 000) # [[Амир Хосроу Дехлави]] (18 000) # [[Тримата принцове на Серендип]] (33 000) # [[Серендипити]] (12 000) # [[Задиг]] (55 500) # [[Кадусии]] (5000) # [[Хиркания]] (7500) # [[Марис Лиепа]] (23 500) # [[Мадаен]] (13 000) </div> ==== Страници, допълнени от мен (+ добавени байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4;"> #[[Национално знаме на Иран]] (+27 000) #[[Бушер (остан)]] (+6 700) #[[Хафез]] (+43 500) #[[Йозеф Хайдн]] (+57 300) #[[Пьотър Чайковски]] (+61 400) #[[Бременност при човека]] (+40 600) #[[Чай]] (+90 000) #[[Мая Плисецкая]] (+28 000) #[[Занджан (остан)]] (14 500) #[[Голестан]] (21 000) #[[Мазандаран]] (14 000) #[[Семнан (остан)]] (16 500) #[[Керман (остан)]] (24 500) #[[Систан и Балучестан]] (19 500) #[[Хормозган]] (18 500) #[[Фарс (остан)]] (23 500) #[[Обикновен кисел трън]] (+ 15 000) #[[Тоска (опера)]] (+16 000) #[[Пергамски музей]] (+23 500) #[[Торос Рослин]] (+20 000) #[[Мадам Бътерфлай]] (+15 000) #[[Джани Скики]] (+10 000) #[[Турандот]] (+23 500) #[[Карел Чапек]] (+12 500) #[[Техеран (остан)]] (+9 500) #[[Маркази (остан)]] (+11 000) #[[Кум (остан)]] (+12 000) #[[Казвин (остан)]] (+10 500) #[[Гилан]] (+20 000) #[[Ардабил (остан)]] (+11 000) #[[Източен Азербайджан]] (+14 500) #[[Западен Азербайджан]] (+11 000) #[[Кюрдистан (остан)]] (+11 000) #[[Хамадан (остан)]] (+14 500) #[[Керманшах (остан)]] (+19 000) #[[Илам (остан)]] (+10 000) #[[Лурестан]] (+12 000) #[[Хузестан]] (+17 500) #[[Кохгилюе и Бойер Ахмад]] (+11 000) #[[Йон]] (+7 500) </div> {{панорама|Iran Esfahan Panorama Imam Square 360.jpg|2500px|Площад Нагше Джахан в [[Исфахан]] -میدان نقش جهان در اصفهان}} p6ejg6a1hr4yevox7gs3ui5l9hkd1be 0 428386 12397559 12167435 2024-10-28T14:49:40Z 46.232.152.14 12397559 wikitext text/x-wiki Списъкът включва най-високите сгради в [[София]]. Обектите са подредени по височина над 70 м. == Завършени сгради == {| class="wikitable sortable" |- !№ !Име !Град !Височина (м) !Етажи !Година |- |1 |[[Капитал Форт]] |[[София]] |126 |28 |2015 |- |2 |[[Милениум Център|Милениум Център – Сграда 1 (хотел)]] |[[София]] |112/115.4<ref>[https://www.skyscrapercenter.com/city/sofia www.skyscrapercenter.com]</ref>/121<ref>[https://www.emporis.com/statistics/tallest-buildings/city/100537/sofia-bulgaria www.emporis.com]</ref> |32 |2017/2018 |- |3 |[[Милениум Център|Милениум Център – Сграда 2 (офиси)]] |[[София]] |108<ref>[https://www.skyscrapercenter.com/city/sofia www.skyscrapercenter.com]</ref><ref>[https://www.emporis.com/statistics/tallest-buildings/city/100537/sofia-bulgaria www.emporis.com]</ref> |24 |2016 |- |4 |NV Tower |София |107 |21 |2021 |- |5|| Хотел [[Хотел Родина|„Родина“]] || [[София]] || 104 || 25 || 1981 |- |6|| Сграда на [[КНСБ]] || София || 89 || 22 || 1978 |- |7|| Хотел „[[Маринела София]]“ || София || 88 || 22 || 1978 |- |8|| Инфинити Тауър (офис сграда на [[България Мол]]) || София || 90,5 || 20 || 2013 <ref>[https://www.buildingoftheyear.bg/bg/buildings/view/407/Infiniti-Tauar.html www.buildingoftheyear.bg]</ref> |- |9|| Хотел „Хемус“ || София || 76 || 20 || 1976 |- |10 |[[Милениум Център|Милениум Център – Сграда 3 (жилища)]] |[[София]] |84<ref>[https://www.skyscrapercenter.com/city/sofia www.skyscrapercenter.com]</ref><ref>[https://www.emporis.com/statistics/tallest-buildings/city/100537/sofia-bulgaria www.emporis.com]</ref> |18 |2017 |- |11|| Парк-хотел „Москва“ || София || 82 || 23 || 1974 |- |12|| Административна сграда на [[НДК]] || София || 62 || 19 || 1981 |- |13|| Кула от [[Софарма бизнес тауърс]] || София || 81<ref>(https://citybuild.bg/news/otkriha-sopharma-business)</ref>|| 22 || 2011 |- |14|| [[Министерство на транспорта]] || София || 80 || 18 || 1967 |- |15|| Кула от [[Софарма бизнес тауърс]] || София || 74,7 || 19 || 2011 |- |16 |Телус Тауър |София |74,5 |20 |2017 |- |17|| Хотел „Принцес“ || София || 74 || 17 || 1977 |- |18|| Блок 1В в ж.к. [[Младост (квартал в София)|„Младост“]] || София || 72 || 24 || 1977 |- |19|| [[Централа]] на „[[БТК]]“ АД || София || 70 || 17 || 2010 |- |20|| [[Бенчмарк Тауър]]|| София || 70 || 17 || 2009 |- |21|| [[Мега Парк София]]|| София || 70 || 17 || 2010 |- |22|| [[Централа на ЦКБ]] || София || 70 || 14 || 1969 |} == Сгради в строеж == {| class="wikitable sortable" |+ |- !Място !Име !Град !Височина (м) !Етажи !Година |- |1 |[[Скай Форт]] |[[София]] |202 |47 |[[2016]] |- |2 |[[Златен век (сграда)|Златен век]] |[[София]] |120 |34 |[[2017]] |- |3 |Гранд Каньон |[[София]] |114 |30 | |- |4 |[[Ай Тауър]] (хотел „Мариот“) |[[София]] |113 |30 |[[2017]] |- |5 |[[Диамант (сграда)|Диамант]] |[[София]] |70 |20 |[[2016]] |} == Предложени сгради == {| class="wikitable" |+ !Място !Име !Град !Височина (м) !Статус |- |1 |V-Towers – 1.Tower |София |305 | |- |2 |V-Towers – 2. Tower |София |215 | |- |3 |Paradise tower |София |215 | |} == Вижте също == * [[Списък на най-високите сгради в България]] * [[Най-високите сгради и съоръжения в България]] == Източници == <references/> [[Категория:Списъци за България]] [[Категория:Небостъргачи в София| ]] rpvhngemt26a9pc02iworkemkft7ec0 0 429655 12397455 11525762 2024-10-28T13:04:15Z Протогер 252193 12397455 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | име-оригинал = Mihail Handuri | портрет = Mihail_Handuri_IMARO_cheta.jpg | портрет-описание = Михаил Хандури (Mihail Handuri) от Ливада, Георги Гаки Доду (Ioryi Gachu-Dodi) от Гопеш, Косту Дабижа (Costu Dabija) от Крушево, Наки Кузман (Nachi Cuzman) от Гопеш, Христа Преш (Hrista Presh) от Негуш, [[Таки Николов|Таки Динчя]] (Tachi Dincea) от Крушево, Ванчо Дамаш (Uncea Damash) от Гопеш и Никола Макри (Coli Makri) от Доляни. 1906 г., в околностите на [[Родиво]], Воденско | описание = арумънски и български революционер | роден-място = [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Михаил (Дине) Хандури''' или '''Хандули''' ({{lang|ro|Mihail Handuri, Handuli}}; {{lang|el|Ντίνο Χαντούρη}}) e арумънски и български [[революционер]], [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Seal of Voden - Ber region of IMARO.JPG|мини|ляво|Печат на Воденско - Берска чета]] Михаил Хандури е роден във влашкото село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]], тогава в Османската империя. През август 1906 година [[Георги Мучитанов]] влиза с чета от власи в Паяк планина и предава ръководството ѝ на Михаил Хандури. Това са Косту Дабижа, [[Таки Николов|Таки Динчя]] и Наум Петрушевски от [[Крушево (град)|Крушево]], Ванчо Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от [[Гопеш]], и Наки Кузман от [[Маловища]], а към тях се присъединяват още Христо Преш от [[Негован (дем Лерин)|Негован]], Никола Макри и Муша Дарлаяни от [[Кумария|Доляни]], [[Кола Нича]] и Янчу Пендифунда от Бер, Христо Гичя Рошо от [[Патичино]] и Мита Здру от [[Къдрево]].<ref>Costu Dabija, Tachi Dincea and Naum Petrushevski, all four from Krushevo, Unciu Damash and Ioryi Gachi Dodu from Gopesh and Nachi Cuzman from Malovishta, Hrista Presh from Negovan, Nicola Macri and Musha Darlaiani from Doliani, Cola Nicea and Iancu Pendifunda from Veria, Hristo Chicea Rosho from Paticina and Mita Zdru from Candrova.</ref> Четата се разделя на две, като действат във Воденско, Ениджевардарско и Берско около 2 години. Четата разполага със собствен печат, на който пише „Влашка Берско - Воденска чета на ВМОРО - Централисти“<ref>''Vlach Veria – Vodena band of IMRO – Centralists''</ref><ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.191-193.]</ref>. През лятото на 1907 година заедно с [[Иван Златанов (Голишани)|Иван Златанов]] и Георги Касапчето от [[Месимер]] или [[Георги Мучитанов|Георги Мучитанов - Касапчето]] се среща с [[Телос Агапинос]] и [[Андон Минга]], които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно.<ref>{{Citation |title=Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος - Ιούνιος 2008) |url=http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf |accessdate=2013-02-16 |archivedate=2015-06-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150610224244/http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Хандури, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО от арумънски и мъгленорумънски произход]] [[Категория:Македонски власи]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Ливада]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] 2gvm9fijfwfn1bfyrp7pv7szqiegovp 0 432549 12397644 12140724 2024-10-28T16:41:53Z MoesianLion 343962 12397644 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} {{Разграничение|бизон}} '''Американска норка''', или '''визон''' ({{lang|la|Neovison vison}}) е северноамерикански [[хищник]] от семейство [[Порови]], единствен представител на [[Род (биология)|род]] американски норки (''Vision''). Американските норки боледуват от [[коронавирусна болест 2019 при животните|коронавирусна болест 2019]] и могат да предават [[SARS-CoV-2|инфекцията]] на хора, и на други животни.<ref name="corhv1">{{cite journal | last =проф. Георги Георгиев, д.в.м.н. | first = | authorlink = | coauthors = доц. Илиян Костов, д.в.м., д-р Мадлен Василева | year = 2021 | month = 08 | title = Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“ от инфекция с вируса на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2), патогенния агент, който причинява COVID-19 инфекция при хора и осигуряване на достъп до затворените експозиционни части на зоологическата колекция | journal = | publisher = [[Център за оценка на риска по хранителната верига|ЦОРХВ]] при [[Министерство на земеделието, храните и горите|МЗХГ]] на Република България | location = София | volume = | issue = | pages = | doi =10.5281/zenodo.5159047 | id = | url = https://corhv.government.bg/files/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0%20%D0%B8%20%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0/02_%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B8%20%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE%20%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D1%8A%D0%BC%20%D1%82%D1%8F%D1%85/2021/Stanovishte_Zoo_Covid__19_GG_04.08.2021_with_summary_ENG_and_BG_DOI.pdf | format = pdf | accessdate = 07.10.2021 г | lang-hide = bg | lang = }}</ref> == Физическа характеристика == Външно прилича на [[европейска норка|европейската норка]], но има по големи размери (дължина на тялото – до 50 см., тегло – до 2 кг, дължина на опашката – до 25 см.). След 1933 г. е аклиматизирана на територията на бившия СССР и Северна Европа. == Класификация == Дълго време видът се смята за близък до [[европейска норка|европейската норка]], но последните изследвания показват, че американските норки са близки до рода Златки (Martes), докато европейските са близки до рода Mustela. По тази причина учените отделят американската норка в отделен род – ''Neovison''. == Литература == * {{Cite book|last=Anthony|first=Harold Elmer|url=http://www.archive.org/details/fieldbookofnorth00anth|title=Field book of North American mammals; descriptions of every mammal known north of the Rio Grande, together with brief accounts of habits, geographical ranges, etc.|publisher=New York, London, G. P. Putnam's Sons|year=1928|ref=harv}} * {{Cite book|last=Bachrach|first=Max|title=Fur: a practical treatise|publisher=New York: Prentice-Hall, 3rd edition|year=1953|ref=harv}} * {{Cite book|last=Coues|first=Elliott|url=http://www.archive.org/details/furbearinganima00couegoog|title=Fur-bearing Animals: A Monograph of North American Mustelidae|publisher=Government Printing Office|year=1877|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Feldhamer|first1=George A.|last2=Thompson|first2=Bruce Carlyle|last3=Chapman|first3=Joseph A.|title=Wild mammals of North America: biology, management, and conservation|url=https://archive.org/details/wildmammalsofnor0000unse_f5o3|publisher=JHU Press|year=2003|isbn=0-8018-7416-5|ref=harv}} * {{Cite book|last=Gates|first=William Gilford|url=http://www.archive.org/details/propagationofmin00gate|title=The propagation of mink and marten|publisher=Spokane, Shaw & Borden co., printers|year=1915|ref=harv}} * {{Cite book|last=Harding|first=Arthur Robert|url=http://www.archive.org/details/minktrappingbook00harduoft|title=Mink trapping; a book of instruction giving many methods of trapping|publisher=Columbus, O., A.R. Harding|year=1906|ref=harv}} * {{Cite book|last=Merriam|first=C. Hart|url=http://www.archive.org/details/mammalsofadiron00merr|title=The mammals of the Adirondack region, northeastern New York. With an introductory chapter treating of the location and boundaries of the region, its geological history, topography, climate, general features, botany and faunal position|publisher=New York Holt|year=1886|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Harris|first1=Stephen|last2=Yalden|first2=Derek|title=Mammals of the British Isles|publisher=Mammal Society; 4th Revised edition edition|year=2008|isbn=0-906282-65-9|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Heptner|first1=V. G.|last2=Sludskii|first2=A. A.|url=http://www.archive.org/details/mammalsofsov212001gept|title=Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores (Mustelidae and Procyonidae)|publisher=Washington, D.C.: Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation|year=2002|isbn=90-04-08876-8|ref=harv}} * {{Cite book|last=Kurtén|first=Björn|title=Pleistocene mammals of North America|url=https://archive.org/details/pleistocenemamma0000kurt|publisher=Columbia University Press|year=1980|isbn=0-231-03733-3}} * {{Cite book|last=Seton|first=Ernest Thompson|url=http://www.archive.org/details/lifehistoriesofn02seto|title=Life-histories of northern animals: an account of the mammals of Manitoba|publisher=New York City: Scribner|year=1909|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Stone|first1=Witmer|last2=Cram|first2=William Everett|url=http://www.archive.org/details/americananimals02cramgoog|title=American Animals|publisher=Doubleday, Page & Co.|year=1902|ref=harv}} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.sevin.ru/vertebrates/index.html?Mammals/233.html Американска норка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927220412/http://www.sevin.ru/vertebrates/index.html?Mammals/233.html |date=2007-09-27 }} * [http://zmmu.msu.ru/personal/pavlinov/Mam_Rus_t/Carn/Mu_vis.htm Американска норка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170214012355/http://zmmu.msu.ru/personal/pavlinov/mam_rus_t/carn/mu_vis.htm |date=2017-02-14 }} * [http://inferret.ru/page-id-73.html Американска норка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130329182558/http://inferret.ru/page-id-73.html |date=2013-03-29 }} * [http://ecosystema.ru/08nature/mamm/064.htm Американска норка] * [http://www.dikiezveri.com/norka1.html Американска норка] {{мъниче|животни}}{{Нормативен контрол}}{{Хищници|M.}} [[Категория:Същински порови]] [[Категория:Фауна на Палеарктика]] [[Категория:Фауна на Неарктика]] qv5hbf9qmqlh4gobvkdxbvu76cv2d5m 12397734 12397644 2024-10-28T18:44:07Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/MoesianLion|редакции на MoesianLion]] ([[User talk:MoesianLion|б]].), към версия на InternetArchiveBot 12140724 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Американска норка''', или '''визон''' ({{lang|la|Neovison vison}}) е северноамерикански [[хищник]] от семейство [[Порови]], единствен представител на [[Род (биология)|род]] американски норки (''Vision''). Американските норки боледуват от [[коронавирусна болест 2019 при животните|коронавирусна болест 2019]] и могат да предават [[SARS-CoV-2|инфекцията]] на хора, и на други животни.<ref name="corhv1">{{cite journal | last =проф. Георги Георгиев, д.в.м.н. | first = | authorlink = | coauthors = доц. Илиян Костов, д.в.м., д-р Мадлен Василева | year = 2021 | month = 08 | title = Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“ от инфекция с вируса на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2), патогенния агент, който причинява COVID-19 инфекция при хора и осигуряване на достъп до затворените експозиционни части на зоологическата колекция | journal = | publisher = [[Център за оценка на риска по хранителната верига|ЦОРХВ]] при [[Министерство на земеделието, храните и горите|МЗХГ]] на Република България | location = София | volume = | issue = | pages = | doi =10.5281/zenodo.5159047 | id = | url = https://corhv.government.bg/files/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0%20%D0%B8%20%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0/02_%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B8%20%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE%20%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D1%8A%D0%BC%20%D1%82%D1%8F%D1%85/2021/Stanovishte_Zoo_Covid__19_GG_04.08.2021_with_summary_ENG_and_BG_DOI.pdf | format = pdf | accessdate = 07.10.2021 г | lang-hide = bg | lang = }}</ref> == Физическа характеристика == Външно прилича на [[европейска норка|европейската норка]], но има по големи размери (дължина на тялото – до 50 см., тегло – до 2 кг, дължина на опашката – до 25 см.). След 1933 г. е аклиматизирана на територията на бившия СССР и Северна Европа. == Класификация == Дълго време видът се смята за близък до [[европейска норка|европейската норка]], но последните изследвания показват, че американските норки са близки до рода Златки (Martes), докато европейските са близки до рода Mustela. По тази причина учените отделят американската норка в отделен род – ''Neovison''. == Литература == * {{Cite book|last=Anthony|first=Harold Elmer|url=http://www.archive.org/details/fieldbookofnorth00anth|title=Field book of North American mammals; descriptions of every mammal known north of the Rio Grande, together with brief accounts of habits, geographical ranges, etc.|publisher=New York, London, G. P. Putnam's Sons|year=1928|ref=harv}} * {{Cite book|last=Bachrach|first=Max|title=Fur: a practical treatise|publisher=New York: Prentice-Hall, 3rd edition|year=1953|ref=harv}} * {{Cite book|last=Coues|first=Elliott|url=http://www.archive.org/details/furbearinganima00couegoog|title=Fur-bearing Animals: A Monograph of North American Mustelidae|publisher=Government Printing Office|year=1877|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Feldhamer|first1=George A.|last2=Thompson|first2=Bruce Carlyle|last3=Chapman|first3=Joseph A.|title=Wild mammals of North America: biology, management, and conservation|url=https://archive.org/details/wildmammalsofnor0000unse_f5o3|publisher=JHU Press|year=2003|isbn=0-8018-7416-5|ref=harv}} * {{Cite book|last=Gates|first=William Gilford|url=http://www.archive.org/details/propagationofmin00gate|title=The propagation of mink and marten|publisher=Spokane, Shaw & Borden co., printers|year=1915|ref=harv}} * {{Cite book|last=Harding|first=Arthur Robert|url=http://www.archive.org/details/minktrappingbook00harduoft|title=Mink trapping; a book of instruction giving many methods of trapping|publisher=Columbus, O., A.R. Harding|year=1906|ref=harv}} * {{Cite book|last=Merriam|first=C. Hart|url=http://www.archive.org/details/mammalsofadiron00merr|title=The mammals of the Adirondack region, northeastern New York. With an introductory chapter treating of the location and boundaries of the region, its geological history, topography, climate, general features, botany and faunal position|publisher=New York Holt|year=1886|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Harris|first1=Stephen|last2=Yalden|first2=Derek|title=Mammals of the British Isles|publisher=Mammal Society; 4th Revised edition edition|year=2008|isbn=0-906282-65-9|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Heptner|first1=V. G.|last2=Sludskii|first2=A. A.|url=http://www.archive.org/details/mammalsofsov212001gept|title=Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores (Mustelidae and Procyonidae)|publisher=Washington, D.C.: Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation|year=2002|isbn=90-04-08876-8|ref=harv}} * {{Cite book|last=Kurtén|first=Björn|title=Pleistocene mammals of North America|url=https://archive.org/details/pleistocenemamma0000kurt|publisher=Columbia University Press|year=1980|isbn=0-231-03733-3}} * {{Cite book|last=Seton|first=Ernest Thompson|url=http://www.archive.org/details/lifehistoriesofn02seto|title=Life-histories of northern animals: an account of the mammals of Manitoba|publisher=New York City: Scribner|year=1909|ref=harv}} * {{Cite book|last1=Stone|first1=Witmer|last2=Cram|first2=William Everett|url=http://www.archive.org/details/americananimals02cramgoog|title=American Animals|publisher=Doubleday, Page & Co.|year=1902|ref=harv}} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.sevin.ru/vertebrates/index.html?Mammals/233.html Американска норка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927220412/http://www.sevin.ru/vertebrates/index.html?Mammals/233.html |date=2007-09-27 }} * [http://zmmu.msu.ru/personal/pavlinov/Mam_Rus_t/Carn/Mu_vis.htm Американска норка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170214012355/http://zmmu.msu.ru/personal/pavlinov/mam_rus_t/carn/mu_vis.htm |date=2017-02-14 }} * [http://inferret.ru/page-id-73.html Американска норка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130329182558/http://inferret.ru/page-id-73.html |date=2013-03-29 }} * [http://ecosystema.ru/08nature/mamm/064.htm Американска норка] * [http://www.dikiezveri.com/norka1.html Американска норка] {{мъниче|животни}}{{Нормативен контрол}}{{Хищници|M.}} [[Категория:Същински порови]] [[Категория:Фауна на Палеарктика]] [[Категория:Фауна на Неарктика]] r7fluj64n53qmkg0wnhjm5qsardt3ff 2 437402 12397434 12394107 2024-10-28T12:39:29Z Mmm-jun 122671 12397434 wikitext text/x-wiki '''„Хащ бехещ“''' ({{lang|fa|هشت بهش - Осем райски градини}}) е поема на индийския поет [[Амир Хосроу Дехлави]]. Тя е част от неговия сборник, създаден и оформен по подобие на „Хамсе“ на [[Низами Ганджеви]]. Създадена е през 1301-1302, написана е във форма на маснави и състои се от 3 350 двустишия. Подобно на другите поеми на сборника, които имат своите аналози в Хамсе на Низами, Хащ бехещ е написана използвайки съдържанието и структурата на [[Хафт пейкар]] на Низами През XIII век, под патронажа на Делхийския султанат, индо-персийската поезия преживява разцвет, при което основните жанрове са относително късите форми като касида газела. Амир Хосроу обаче се насочва към големи разказвателни поеми. Вземайки за образец Хамсе на Низами и отдавайки по този начин почит към големия персийски поет, той създава цикъл от пет поеми, които са със същото съдържание и форма като на Низами. "Хащ бехещ" е последната част от този цикъл, завършен през 1301-1302 г. обогати персийската литература с ново произведение, вдъхновено от индийската култура. Числово осем (''хащ'') в названието на поемата посочва, че тя съдържа осем истории. С това поетът подчертава разликата от Хафт пейкар на Низами, къдео броят им е седем (''хафт'') разказани на персийския цар Бахрам Гур (Бахрам V; управлявал от 421-439 г.) от седем принцеси. всяка от които представлява един от седемте климата на света през седемте дни на седмицата, започвайки със събота, от седем принцеси, представляващи седемте климата на света (индийски, нимрузки, славянски, татарски, руми, арабски и Ḵʷārazmian), всяка свързана с една от седемте планети и облечена в дрехи и пребиваваща в дворец с различен цвят за всеки ден: черен, шафран, зелен, червен, виолетов, сандалово дърво и бял. Има осем истории в "Хашт Бехешт", една повече отколкото в "Хафт пейкар" на Низами, за да надмине символично своя предшественик Низами, въпреки че първият разказ всъщност е рамкова история, включваща Бахрам Гур на лов. Историите на Амир Хосров са по-дълги и по-бързо темпови отколкото на Низами, пълни с остроумна игра на думи и се основават на сложни сюжети, които включват магия и приключения. За сюжетите и детайлите поетът черпи от своя индийски произход, може би дори от устни източници (Шарма). Борбата на Бахрам Гур да се превърне в справедлив владетел не е централна тема; неговото управление вече е установено, когато започва историята на Амир Хосров. Бахрам Гур ловува със своя спътница Деларам и демонстрира своите умения по стрелба с лъка, като променя пола на един див магаре. Той е обиден от нейния коментар, че неговото постижение не е нищо специално и я изпраща в изгнание. Най-забележителната разлика тук е, че персонажът на Низами Фетна, който предприема строг тренировъчен режим, за да докаже своята физическа сила на Бахрам Гур, е щастливо променен на Деларам, която изучава изкуството на музиката, за да докаже своята стойност. Тя овладява дванадесетте парда на класическата персийска музика и свиренето й има магически ефект върху газелите. Това е било разглеждано от учените като индикация за собствения дълбок интерес и участие на Амир Хосров в музиката на неговото време. След това се строят седем павилиона и принцесите се опитват да отвлекат вниманието на царя от лова. В историите за магия и приключения поетът се е проявил отлично, както в разказаната в четвъртък от арабската принцеса за героя Рам, който възвръща своето наследство и открива любимата си, като получава специални подаръци от трима мъдри мъже: мехлем за очи, който прави човек невидим, магическа заклинание, което веднага заспива хората и див, който изпълнява неговите заповеди. Петъчната история, разказана от Ḵʷārazmian принцесата, включва магически талисман, който се смее, когато чуе някой да лъже. Свръхестествената история, разказана в понеделник от славянската принцеса, за метаморфозата на дух в човек или животно, също се среща в "Ṭuṭi-nāma" (Bürgel, стр. 171). Бахрам Гур изчезва по време на лов в края на произведението. В началото на стихотворението поетът предлага съвети на новородената си дъщеря ʿAfifa. Втората история за тримата сина на краля на Серендип е свободно преведена на италиански от Христофоро Армено през 1557 г. и има отличието да бъде първият персийски разказ, който се появява на европейски език. Впоследствие е преведен и на различни други езици (пиемонтски, "Les Huit Paradis"). gtfpmudei2wuxzacj98d7qqi9u6h5id 0 439396 12397542 12362230 2024-10-28T14:38:20Z Мико 4542 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] → [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 12397542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александър Маринов | категория = политик | описание = български социолог и политик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Политик | категория = | партия = [[Българска социалистическа партия|БСП]]<br>[[Български социално-либерален съюз]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|36н=1|37н=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Александър Иванов Маринов''' е [[България|български]] социолог (професор) и политик. [[Народен представител]] в парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[Списък на народните представители в Тридесет и шестото народно събрание|XXXVI]] и [[Списък на народните представители в Тридесет и седмото народно събрание|XXXVII]] народни събрания<ref name="списание Тема"/> от 1991 до 1997 г.<ref name="trud">[https://trud.bg/проф-александър-маринов-социолог-и-преподавател-в-су-пред-труд-news-ако-ще-всички-в-парлам/ „Проф. Александър Маринов, социолог и преподавател в СУ, пред „Труд news“: Ако ще всички в парламента да направят общо правителство, пак няма да има стабилност“], Тодор Токин, trud.bg, 05.04.2024 г.</ref> == Биография == Роден е в София на [[12 май]] [[1957]] г. Завършва специалност „Социология“ в Софийския университет „Климент Охридски” през 1982 г. Защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (днес: доктор) по социология през 1987 г. Владее руски, английски и френски език.<ref name="trud"/> === В политиката === През 1990 г. влиза в политиката, като е избран за член на [[Висш съвет на Българската социалистическа партия|Висшия съвет]] на [[Българската социалистическа партия]]. Малко по-късно става член на председателството на ВС. Избран е за народен представител през октомври 1991 г. от Благоевградския регион. Същия месец е избран и за председател на Софийската организация на БСП, какъвто остава до май 1996 г. Междувременно 3 години е заместник-председател на ПГ на БСП в XXXVI и XXXVII НС. През юни 1996 г., след като различията му с тогавашното ръководство на БСП и парламентарната група достигат своя пик, той си подава оставката. Малко по-късно основава новата партия [[Български социално-либерален съюз]]. Участва с нея в [[Местни избори в България (1999)|местните избори]] през 1999 г., но без особен успех. През цялото това време продължава да се занимава с политически и социални анализи като доктор по социология.<ref name="списание Тема">[http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=227&aid=5610 „Социологът Александър Маринов: Нови избори до края на годината“] // сп. [[Тема (списание)|„Тема“]]</ref> На [[Избори за Европейския парламент в България (2009)|изборите за Европейския парламент]] през 2009 г. е първи от листата на партия [[Българска социалдемокрация]].<ref>[https://archive.ph/20130628011352/http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=21575&category=5 „Социологът Александър Маринов води евродепутатската листа на партията на Александър Томов“] // Портал Европа, 15 май 2009 г.</ref> Бил е председател на Стратегическия съвет при президента [[Румен Радев]] и съветник на служебния премиер [[Гълъб Донев]].<ref name="trud"/> === В науката === Преподава в: * катедра „Публична администрация” на Философския факултет на Софийския университет като доцент (2005) и професор 2016); * катедра „Политически науки” на Факултета по икономически и социални науки на [[Пловдивския университет]] като доцент (2009) и професор 2017).<ref name="trud"/> Автор е на 4 авторски и съавтор на 4 колективни монографии, както и на повече он 70 студии и статии. Член е на редакционни съвети на 4 научни периодични издания.<ref name="trud"/> === В спорта и др. === Като млад (юноша, младеж, мъж) спортува „[[хокей на лед]]“, има звание „[[Майстор на спорта]]“. Състезател е на [[ХК Левски (София)|„Левски”]] (1972 – 1978), [[ХК Академика (София)|„Академик”]] (1979 – 1983) и [[Национален отбор по хокей на лед на България|националния отбор]] на България (1976 – 1980).<ref name="trud"/> Изявява се също като [[телевизионен водещ]] – на предаването „Часът на [[Другата България]]“ и на други предавания.<ref>[http://chasatna.drugatabulgaria.org/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8/ Водещи на предаването] {{Webarchive |url= https://web.archive.org/web/20121014055554/http://chasatna.drugatabulgaria.org/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8/ |date= 2012-10-14}}, „Часът на Другата България“ (официален сайт)</ref> [[Архив на Държавна сигурност#2006|Комисията по досиетата]] обявява за първи път името му сред сътрудниците на бившата служба „[[Държавна сигурност]]“ като съдържател на явочна квартира през периода 1983 – 1990 година с псевдоним „Майстора“ с Решение № 64/21.05.2009 г.<ref>[https://comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=236 Решение № 164/21 май 2009 г.] на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.omda.bg/page.php?tittle=Александър_Маринов&IDMenu=370&IDArticle=2731 Биография на Александър Маринов в ОМДА] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Маринов, Александър}} [[Категория:Преподаватели в Пловдивския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български хокеисти на лед]] [[Категория:Български социолози]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Народни представители, сътрудници на Държавна сигурност]] fqkn132m7p218tbzlqpqp66eo6aybiv 0 445512 12397544 12261347 2024-10-28T14:38:26Z Мико 4542 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] → [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 12397544 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име = Кольо Парамов | портрет = | портрет-описание = | описание = български политик | роден-място = село [[Змейово]] (Старозагорско), [[Народна република България]] | починал-място = | още = {{Депутат-България|36н=1}} }} '''Кольо Парамов''' е български [[Финанси|финансов]] експерт и [[политик]]. [[Народен представител]] от [[Парламентарна група|парламентарната група]] на [[БСП]] в [[XXXVI народно събрание|XXXVI]] [[народно събрание]]. Бивш съветник на премиера [[Бойко Борисов]]. Бил е кмет на промишлено селище [[Ерма река]], зам.-директор на „[[Горубсо]]“ – [[Златоград]], главен ревизор на [[Българска народна банка|БНБ]].<ref name="Events.bg"/><ref name="Livenews.bg">[http://www.livenews.bg/Kolio-Paramov-20040 Профил: Кольо Парамов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // Livenews.bg</ref> == Биография == Кольо Парамов е роден на 2 август 1954 година в село [[Змейово]] ([[Старозагорско]]).<ref name="Livenews.bg"/> Възпитаник е на [[Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“]] в град [[Стара Загора]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/interviews/2002/paramov_finance.htm „Финансистът Кольо Парамов: Бордът на Ханке е по учебник“, 5 юни 2002] // Pravoslavieto.com</ref> Завършил е икономическа география и философия в [[Софийски университет|СУ „Климент Охридски“]] и „Международни икономически отношения“ в [[Университет за национално и световно стопанство|УНСС]].<ref name="Events.bg">[http://www.events.bg/bg/holidays/2858/Кольо-Парамов---финансов-експерт Кольо Парамов – финансов експерт]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // Events.bg</ref><ref name="Livenews.bg"/> През 1979 г. е привлечен за сътрудник към комунистическите служби – [[Държавна сигурност|ДС]], управление „Гранични войски“ – разузнавателен отдел – 4-ти граничен отряд. == Публична длъжност или дейност == * 1991 – 1994 Народен представител от БСП в XXXVI народно събрание. * август 1995 – ноември 1996 Началник на служба в БНБ, * 14 ноември 1996 – 1 януари 1998 Главен ревизор на БНБ. * Кандидат за кмет и за общински съветник в гр. София, издигнат от партия „Обединена социалдемокрация“ на местните избори през 2011 г. * Кандидат за народен представител в XLII народно събрание на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г., издигнат от партия „Либерален алианс“ в 26-МИР София-област и в 29-МИР Хасково. На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент от Християн-социалния съюз, заедно с [[Жорж Ганчев]].<ref>[https://www.cik.bg/bg/pvr2016/registers/candidates РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г.], посетен на 5 октомври 2016</ref> На [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през 2022 г.]] е кандидат за народен представител от коалиция „[[Справедлива България]]“, водач на листите в [[8 МИР Добрич]] и [[9 МИР Кърджали]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.big5.bg/2022/08/30/д-р-тотко-найденов-и-финансовият-експе/ | заглавие = „Д-р Тотко Найденов и финансовият експерт Кольо Парамов повеждат листите на „Справедлива България“ в Ямбол и Добрич“ | дата = 30 август 2022 | достъп_дата = 18 септември 2022 | издател = big5.bg | език = bg}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-16-00-28/263-2015-05-07-05-15-52 Кольо Петков Парамов]. Регистър на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА {{Мъниче|Политик|България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Парамов, Кольо}} [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Кандидати за вицепрезидент на България]] [[Категория:Възпитаници на Геолого-географския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] 07lkjvh55deqgi361m53ty9k247f9pb 0 445819 12397426 12324217 2024-10-28T12:27:32Z Makenzis 216345 12397426 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} ФК „Валур“ | герб = | оригинално име = Knattspyrnufélagið Valur | прозвище = ''Валсарар'' | основан= {{Роден|11|5|1911|1}} | стадион = „[[Хлидаренди (стадион)|Хлидаренди]]“ | капацитет = 1524 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Хьордур Гуннарссон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} [[Олафур Йоханесон]] | първенство = [[Урвалсдайлд]] | сезон = 2024 | място = '''3.''' | уебсайт = [http://www.valur.is/ Официален сайт] | екипировка = {{Флагче|Италия}} [[Macron]] | pattern_la1 = |pattern_b1 =_valur17h |pattern_ra1 = |pattern_sh1 =_levanger17a |pattern_so1 =_valur17h | leftarm1 = FF0100 |body1 = FF0000|rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF |socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = |pattern_b2 =_valur17a|pattern_ra2 = |pattern_sh2 =_levanger17h |pattern_so2 =_valur17a | leftarm2 = FFFFFF |body2 = FFFFFF|rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FF0000 |socks2 = FF0000 }} [[Файл:Hlíðarendi stadium, Reykjavík.jpg|270px|мини|дясно|Стадион „[[Хлидаренди (стадион)|Хлидаренди]]“]] '''ФК „Валур“''' ({{lang|is|Knattspyrnufélagið Valur}}) е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Рейкявик]]. Един от най-успешните и титулувани исландски футболни отбори. Празнува 100-годишен юбилей през май 2011 г. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/56|title=Шампиони на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303204328/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar//nr/56}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (23):''' 1930, 1933, 1935, 1936, 1937, 1938, 1940, 1942, 1943, 1944, 1945, 1956, 1966, 1967, 1976, 1978, 1980, 1985, 1987, 2007, 2017, 2018, 2020 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (18):''' 1927, 1928, 1929, 1931, 1932, 1934, 1941, 1947, 1951, 1953, 1962, 1973, 1977, 1984, 1986, 1988, 2005, 2023 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (18):''' 1915, 1916, 1917, 1918, 1923, 1946, 1948, 1949, 1955, 1957, 1958, 1959, 1961, 1963, 1974, 1975, 1979, 2006 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58|title=Носители на Купата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2013-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131212211445/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (11):''' 1965, 1974, 1976, 1977, 1988, 1990, 1991, 1992, 2005, 2015, 2016 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (3):''' 1966, 1978, 1979 * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/54|title=Носители на Исландската лига по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191801/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/54}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 2008, 2011, 2023 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 1997, 1998, 2000, 2007, 2013 * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/60|title=Носители на Суперкупата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304210006/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/60}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (10):''' 1977, 1979, 1988, 1991, 1992, 1993, 2006, 2008, 2016, 2017 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (4):''' 1981, 1986, 1989, 2019 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.valur.is Официален уебсайт] * [http://www.ksi.is/ Футболна асоциация на Исландия] * [http://www.icelandfootball.net/ Сайт на исландския футбол] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=1974&epoca_id=145 Профил на thefinalball.com] * [http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=19 Профиль на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180605072420/http://www.foot.dk/VisIslklub.asp?ID=19 |date=2018-06-05 }} * [http://rus.worldfootball.net/teams/valur-reykjavik/ Профил на worldfootball.net] * [http://www.transfermarkt.com/valur/startseite/verein/1033/saison_id/2016 Профил на transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.valur-reykjavik.2016-2017.1556..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [http://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Iceland/Úrvalsdeild-2016/team_info_overall/2407_Valur_Reykjavík Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/iceland/knattspyrnufelagidh-valur/2407/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/7544/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.icelandfootball.net/valur-reykjaviacutek.html Статистика] {{Урвалсдейлд}} {{СОРТКАТ:Valur}} [[Категория:Исландски футболни отбори|В]] [[Категория:Спорт в Рейкявик]] [[Категория:Основани в Исландия през 1911 година]] 1tbe9o1ozyqcjhuofbqtsmc8crm3o1h 12397427 12397426 2024-10-28T12:27:49Z Makenzis 216345 /* Външни препратки */ 12397427 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} ФК „Валур“ | герб = | оригинално име = Knattspyrnufélagið Valur | прозвище = ''Валсарар'' | основан= {{Роден|11|5|1911|1}} | стадион = „[[Хлидаренди (стадион)|Хлидаренди]]“ | капацитет = 1524 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Хьордур Гуннарссон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} [[Олафур Йоханесон]] | първенство = [[Урвалсдайлд]] | сезон = 2024 | място = '''3.''' | уебсайт = [http://www.valur.is/ Официален сайт] | екипировка = {{Флагче|Италия}} [[Macron]] | pattern_la1 = |pattern_b1 =_valur17h |pattern_ra1 = |pattern_sh1 =_levanger17a |pattern_so1 =_valur17h | leftarm1 = FF0100 |body1 = FF0000|rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF |socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = |pattern_b2 =_valur17a|pattern_ra2 = |pattern_sh2 =_levanger17h |pattern_so2 =_valur17a | leftarm2 = FFFFFF |body2 = FFFFFF|rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FF0000 |socks2 = FF0000 }} [[Файл:Hlíðarendi stadium, Reykjavík.jpg|270px|мини|дясно|Стадион „[[Хлидаренди (стадион)|Хлидаренди]]“]] '''ФК „Валур“''' ({{lang|is|Knattspyrnufélagið Valur}}) е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Рейкявик]]. Един от най-успешните и титулувани исландски футболни отбори. Празнува 100-годишен юбилей през май 2011 г. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/56|title=Шампиони на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303204328/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar//nr/56}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (23):''' 1930, 1933, 1935, 1936, 1937, 1938, 1940, 1942, 1943, 1944, 1945, 1956, 1966, 1967, 1976, 1978, 1980, 1985, 1987, 2007, 2017, 2018, 2020 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (18):''' 1927, 1928, 1929, 1931, 1932, 1934, 1941, 1947, 1951, 1953, 1962, 1973, 1977, 1984, 1986, 1988, 2005, 2023 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (18):''' 1915, 1916, 1917, 1918, 1923, 1946, 1948, 1949, 1955, 1957, 1958, 1959, 1961, 1963, 1974, 1975, 1979, 2006 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58|title=Носители на Купата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2013-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131212211445/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (11):''' 1965, 1974, 1976, 1977, 1988, 1990, 1991, 1992, 2005, 2015, 2016 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (3):''' 1966, 1978, 1979 * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/54|title=Носители на Исландската лига по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191801/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/54}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 2008, 2011, 2023 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 1997, 1998, 2000, 2007, 2013 * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/60|title=Носители на Суперкупата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304210006/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/60}}</ref> ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (10):''' 1977, 1979, 1988, 1991, 1992, 1993, 2006, 2008, 2016, 2017 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (4):''' 1981, 1986, 1989, 2019 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.valur.is Официален уебсайт] * [http://www.ksi.is/ Футболна асоциация на Исландия] * [http://www.icelandfootball.net/ Сайт на исландския футбол] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=1974&epoca_id=145 Профил на thefinalball.com] * [http://rus.worldfootball.net/teams/valur-reykjavik/ Профил на worldfootball.net] * [http://www.transfermarkt.com/valur/startseite/verein/1033/saison_id/2016 Профил на transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.valur-reykjavik.2016-2017.1556..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [http://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Iceland/Úrvalsdeild-2016/team_info_overall/2407_Valur_Reykjavík Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/iceland/knattspyrnufelagidh-valur/2407/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/7544/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.icelandfootball.net/valur-reykjaviacutek.html Статистика] {{Урвалсдейлд}} {{СОРТКАТ:Valur}} [[Категория:Исландски футболни отбори|В]] [[Категория:Спорт в Рейкявик]] [[Категория:Основани в Исландия през 1911 година]] f27jyewy56wsww54n11d6icheisp04z 0 445832 12397419 12324210 2024-10-28T12:12:16Z Makenzis 216345 12397419 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} ИА Акранес | герб = | прозвище = ''Скагамен'' (Skagamenn) | основан= 1946 г. | стадион = „[[Акранесвьолур (стадион)|Акранесвьолур]]“ | капацитет = 5550 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Магнус Гюдмюндсон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} | първенство = [[1 дивизия]] | сезон = 2024 | място = '''5-о''' | уебсайт = [http://www.ia.is/ Официален уебсайт] | pattern_la1=|pattern_b1=_thinblacksides|pattern_ra1=| leftarm1=ffff00|body1=ffff00|rightarm1=ffff00|shorts1=000000|socks1=ffff00 | pattern_la2=_redshoulders|pattern_b2=_redshoulders|pattern_ra2=_redshoulders | leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000 }} '''ИА Акранес''' е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Акранес]]. Основан е през 1946 г. и е един от най-титулуваните футболни отбори в страната. Клубните цветове са жълто и черно. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (18):''' 1951, 1953, 1954, 1957, 1958, 1960, 1970, 1974, 1975, 1977, 1983, 1984, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 2001 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (12):''' 1952, 1955, 1959, 1961, 1963, 1964, 1965, 1969, 1978, 1979, 1985, 1997 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (14):''' 1950, 1956, 1962, 1976, 1980, 1981, 1986, 1987, 1988, 1998, 2003, 2004, 2005, 2007 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (9):''' 1978, 1982, 1983, 1984, 1986, 1993, 1996, 2000, 2003 ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (9):''' 1961, 1963, 1964, 1965, 1969, 1974, 1975, 1976, 1999 * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 1996, 1999, 2003 ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2019 * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2003 ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (6):''' 1983, 1984, 1985, 1993, 1996, 1997 == Източници == * [http://www.ia.is/ Официален уебсайт] * [https://web.archive.org/web/20081221024340/http://www.freewebs.com/iauk/squad.htm Сайт на запалянковците] {{Урвалсдейлд}} {{СОРТКАТ:Akraness}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Акранес]] [[Категория:Акранес]] [[Категория:Основани в Исландия през 1946 година]] ewyz9wnbssov5c4sr4kzh0okx5iuc24 12397420 12397419 2024-10-28T12:12:53Z Makenzis 216345 12397420 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} ИА Акранес | герб = | прозвище = ''Скагамен'' (Skagamenn) | основан= 1946 г. | стадион = „[[Акранесвьолур (стадион)|Акранесвьолур]]“ | капацитет = 5550 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Магнус Гюдмюндсон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} | първенство = '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''' | сезон = 2024 | място = '''5-о''' | уебсайт = [http://www.ia.is/ Официален уебсайт] | pattern_la1=|pattern_b1=_thinblacksides|pattern_ra1=| leftarm1=ffff00|body1=ffff00|rightarm1=ffff00|shorts1=000000|socks1=ffff00 | pattern_la2=_redshoulders|pattern_b2=_redshoulders|pattern_ra2=_redshoulders | leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000 }} '''ИА Акранес''' е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Акранес]]. Основан е през 1946 г. и е един от най-титулуваните футболни отбори в страната. Клубните цветове са жълто и черно. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (18):''' 1951, 1953, 1954, 1957, 1958, 1960, 1970, 1974, 1975, 1977, 1983, 1984, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 2001 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (12):''' 1952, 1955, 1959, 1961, 1963, 1964, 1965, 1969, 1978, 1979, 1985, 1997 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (14):''' 1950, 1956, 1962, 1976, 1980, 1981, 1986, 1987, 1988, 1998, 2003, 2004, 2005, 2007 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (9):''' 1978, 1982, 1983, 1984, 1986, 1993, 1996, 2000, 2003 ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (9):''' 1961, 1963, 1964, 1965, 1969, 1974, 1975, 1976, 1999 * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 1996, 1999, 2003 ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2019 * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2003 ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (6):''' 1983, 1984, 1985, 1993, 1996, 1997 == Източници == * [http://www.ia.is/ Официален уебсайт] * [https://web.archive.org/web/20081221024340/http://www.freewebs.com/iauk/squad.htm Сайт на запалянковците] {{Урвалсдейлд}} {{СОРТКАТ:Akraness}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Акранес]] [[Категория:Акранес]] [[Категория:Основани в Исландия през 1946 година]] oh4xsyc4ky2slxoh3tkeos2u4580b2x 0 447065 12398120 12397195 2024-10-29T07:19:48Z 151.0.254.136 12398120 wikitext text/x-wiki {{сливане|Джела}} {{без източници}} {{към пояснение|Гела|Гела (пояснение)}} [[Файл:Gela SNGANS 065.jpg|мини|350px|Древногръцка [[тетрадрахма]] от [[Гела]] (420 – 415 г. пр.н.е.)]] [[Файл:Tratto costa gelese.jpg|мини|350px|Пясъчната ивица край Гела, където символично или не, се води първото сражение на европейска земя от атлантическите съюзници – началото на [[операция Хъски]] с дебаркиране на англо-американците от съседен Тунис, където се е намирал Картаген]] [[Файл:SC180476.jpg|мини|350px|Операция Хъски край античната Гела на 11 юли 1943 г.]] [[Файл:Gela 11 lug 43.jpg|мини|350px|Италиано-германската контраатака на Гела на 11 юли 1943 г.]] '''Гела''' е приемана за първото значимо древногръцко селище в [[Сицилия]], до въздигането на [[Сиракуза]], което събитие слага началото на същинската [[История на Древногръцка Сицилия|древногръцка колонизация на острова]] от [[7 век пр.н.е.]], макар първото гръцко селище на средиземноморския остров да е [[Занкле]], т.е. [[Месина]], основано в [[756 г. пр.н.е.]] Античната история на Гела, днес [[Джела]], продължава малко повече от четири века. Основана е в 690/689 г. пр.н.е. от [[родос]]ци и [[крит]]яни, съвместно и с други [[дорийци]]. През [[581 г. пр.н.е.]] част от жителите на Гела се преселват в [[Агригент]]. Гела бележи началото на разцвета си като антично селище и средище при управлението на тирана [[Клеандър (тиран)|Клеандър]], а при управлението на брат му [[Хипократ]] подчинява цяла източна гръцка Сицилия. При [[Гелон]], който наследява Хипократ, е подчинена и Сиракуза, след което начело на градската конфедерация са двамата братя на Гелон – [[Хиерон]] и [[Полизал]]. При управлението на Полизал Гела запада за сметка на Сиракуза, понеже половината от нейното население е преселено в бъдещия гръцки сицилиански център, въпреки че Гела отново провежда самостоятелна политика. В Гела умира „бащата на [[трагедия]]та“ [[Есхил]] в [[456 г. пр.н.е.]], а тирана [[Дионисий I Стари]] проиграва край Гела в [[405 г. пр.н.е.]] важна победа над картагенците. Около [[340 г. пр.н.е.]] в Гела пристига нова преселническа вълна от [[Древна Гърция]] – [[хиос]]ци. Около [[305 г. пр.н.е.]] Гела е подчинена от [[Агатокъл]], а през [[282 г. пр.н.е.]] древногръцкия град е разрушен от [[мамертинци]]те<ref>Emanuele Zuppardo-Salvatore Piccolo, '''''Terra Mater. Sulle sponde del Gela greco''''', Betania издателство, Калтанисета 2005, стр. 162-163.</ref>, в резултат от което жителите му били преселени от агригентския тиран [[Пинтий]] в нов град – [[Пинтия]] ([[Ликата]]). {{Превод от|ru|Джела#Античная Гела|53445132}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:Исторически градове в Италия]] == Бележки == <references /> g28o2l1ga5wsnwe4l7hfqcu9bjqgz4o 0 449292 12398099 7044077 2024-10-29T06:57:12Z Xunonotyk 209517 12398099 wikitext text/x-wiki '''Огнянов''' може да се отнася за: * [[Александър Огнянов]] (1884 – 1953), български политик * [[Антон Огнянов]] (р. 1988), български футболист * [[Борислав Огнянов]] (р. 1975), български сценарист * [[Герасим Огнянов]] (1885 – 1912), български революционер * [[Любомир Огнянов]] (р. 1941), български историк * [[Любомир Огнянов (журналист)]] (р. 1977), български журналист * [[Мариян Огнянов]] (р. 1988), български футболист * [[Милан Огнянов]] (1942 – 2004), български режисьор * [[Минчо Огнянов]] (р. 1935), български скулптор * [[Огнян Огнянов]] (р. 1977), български футболист * [[Сава Огнянов]] (1876 – 1933), български актьор * [[Стефан Огнянов]] (1865 – ?), български политик * [[Тихомир Огнянов]] (1927 – 2006), сръбски футболист * [[Христо Огнянов]] (1911 – 1997), български писател == Вижте също == * [[Огнянович]] * [[Огняново]] {{пояснение}} rctni7o7jm3ar3pkxe4a619w94yjl17 0 453899 12398191 12388371 2024-10-29T08:45:04Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Испания]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания]] 12398191 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Авиокатастрофа в Тенерифе | снимка = Het verongelukte KLM-toestel De Rijn, Bestanddeelnr 929-1005 - cropped.jpg | описание = Отломки от самолета на KLM на пистата на „Лос Родеос“ | дата = [[27 март]] [[1977]] г. | място = [[Летище Тенерифе Север – Сиудад де Ла Лагуна|Летище „Лос Родеос“]], [[Тенерифе]], [[Канарски острови]], [[Испания]] | причина = Сблъсък на пистата | загинали = 583 | оцелели = 61 | тип1 = „[[Боинг 747|Боинг 747-206B]]“ | авиокомпания1 = [[KLM]] | кодово име1 = PH-BUF | маршрут1 = [[Амстердам]] – [[Гран Канария|Канария]] | пътници1 = 234 | екипаж1 = 14 | загинали1 = 248 | оцелели1 = 0 | тип2 = „Боинг 747-121“ | авиокомпания2 = „[[Пан Ам]]“ | кодово име2 = N736PA | маршрут2 = [[Лос Анджелис]] – Канария | пътници2 = 380 | екипаж = 16 | загинали2 = 335 | оцелели2 = 61 }} '''Авиокатастрофата в Тенерифе''' се случва на 27 март 1977 г., когато два пътнически [[Самолет|самолета]] „[[Боинг 747]]“ се сблъскват на пистата на летище „Лос Родеос“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.smithsonianmag.com/air-space-magazine/reviews-crash-in-canary-islands-180972227/|заглавие=Crash in the Canary Islands|фамилно_име=Tedeschi|първо_име=Diane|дата=2019-06|труд=AIR & SPACE MAGAZINE|издател=smithsonianmag.com|език=en|достъп_дата=2024-09-11}}</ref> (сега [[Летище Тенерифе Север – Сиудад де Ла Лагуна]]) на [[Испания|испанския]] остров [[Тенерифе]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=j9ZVAAAAIBAJ&pg=6267%2C6928131|заглавие=580 killed in history's worst air disaster|автор=Eugene Register-Guard. (Oregon)|дата=1977-03-28|издател=„[[Асошиейтед Прес]]“|страници=2A|език=en|достъп_дата=2025-09-11}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=kNZVAAAAIBAJ&pg=6418%2C7066417|заглавие=Dutch pilot blamed for air disaster|автор=Eugene Register-Guard. (Oregon)|дата=1977-03-29|издател=„Асошиейтед Прес“|страници=1A|език=en|достъп_дата=2024-09-11}}</ref> Сблъсъкът се случва, когато '''полет 4805 на KLM''' започва излитане в гъста мъгла, докато '''полет 1736 на „Пан Ам“''' все още е на пистата. Ударът и произтичащият от него пожар убива всичките 248 души на борда на самолета [[KLM]] и 335 от 396 души на борда на самолета „[[Пан Ам]]“, като само 61 оцеляват в предната част на последния самолет. С общо 583 смъртни случая бедствието е най-смъртоносният инцидент в историята на авиацията.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Двата самолета кацат на „Лос Родеос“ по-рано през деня и са сред няколкото самолета, отклонени към това лещите поради експлозия на бомба на планираната дестинация [[летище „Гран Канария“]]. „Лос Родеос“ е задръстено от паркирани самолети, които блокират единствената пътека за рулиране и принуждават самолетите, които излитат да рулират по нея. Гъста мъгла се носи по летището, така че видимостта е значително намалена за пилотите и [[Контрол на въздушното движение|контролната кула]].<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Последвалото разследване от испанските власти заключава, че основната причина за инцидента е решението на капитана на KLM да излети с погрешното убеждение, че е издадено разрешение за излитане от контрола на въздушното движение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aviation-safety.net/database/record.php?id=19770327-0|заглавие=ASN Accident Description|издател=aviation-safety.net|език=en}}</ref> Нидерландските следователи поставят по-голям акцент върху взаимното неразбирателство в радиокомуникациите между екипажа на KLM и контрола на въздушното движение,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.project-tenerife.com/engels/PDF/Dutch_comments.PDF|заглавие=Dutch comments on the Spanish report|автор=Netherlands Department of Civil Aviation|издател=project-tenerife.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110715121635/http://www.project-tenerife.com/engels/PDF/Dutch_comments.PDF|архив_дата=2011-07-15|достъп_дата=2024-09-11}}</ref> но в крайна сметка KLM признава, че техният екипаж е отговорен за инцидента и авиокомпанията се съгласява да компенсира финансово роднините на всички жертви.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.project-tenerife.com/engels/howklmaccept.htm|заглавие=How KLM accepted their responsibility for the accident|издател=project-tenerife.co|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070822232022/http://www.project-tenerife.com/engels/howklmaccept.htm|архив_дата=2007-08-22|достъп_дата=2024-09-11}}</ref> Бедствието има трайно влияние върху индустрията и подчертава по-специално жизненоважното значение на използването на стандартизирана [[фразеология]] в радиокомуникациите. Процедурите в пилотската кабина също са прегледани, което допринася за установяването на управлението на ресурсите на екипажа като основна част от обучението на пилотите на авиокомпаниите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gofir.com/general/crm/index.htm|заглавие=The Cockpit, the Cabin, and Social Psychology|фамилно_име=Baron|първо_име=Robert|издател=gofir.com|език=en|достъп_дата=2024-09-11}}</ref> Капитанът вече не се счита за безпогрешен и екипажът се насърчава по време на операции на самолета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tenerife-information-centre.com/tenerife-airport-disaster.html|заглавие=The Tenerife Airport Disaster - the worst in aviation history|издател=tenerife-information-centre.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220411111410/https://www.tenerife-information-centre.com/tenerife-airport-disaster.html|архив_дата=2022-04-11|достъп_дата=2024-09-11}}</ref> Това е най-смъртоностната [[Авиационно произшествие|самолетна катастрофа]] в историята на авиацията, като не се вземат предвид [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите]] в [[Ню Йорк]] от 11 септември 2001 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/nai-smartonosnite-samoletni-katastrofi-v-istoriata-na-aviaciata-snimki-|заглавие=1. Най-смъртоносният инцидент в историята на авиацията|дата=2023-01-26|труд=Най-смъртоносните самолетни катастрофи в историята на авиацията (снимки)|издател=„[[Дарик радио|Дарик]]“|език=bg|достъп_дата=2024-09-11}}</ref> == Описание == Летище Тенерифе Север е разположено край град [[Сан Кристобал де ла Лагуна]] на остров [[Тенерифе]] (провинция [[Санта Крус де Тенерифе (провинция)|Санта Крус де Тенерифе]], област [[Канарски острови]], [[Испания]]), намирайки се на 11 километра от регионалната столица [[Санта Крус де Тенерифе]]. Същият ден на летището на съседния остров Гран Канария е извършен атентат без жертви от „Движението за независимост и автономия на Канарските острови“ ({{lang|es|Movimiento por la Autodeterminación e Independencia del Archipiélago Canario (MPAIAC)}}). Това налага пренасочването на целия въздушен трафик към северното летище на остров Тенерифе. В 17:06:50 местно време на 27 март 1977 г. в резултат от сблъсъка на 2 самолета „[[Boeing 747]]“ намират смъртта си 583 души. Трагедията се разиграва в мъгла с видимост до 100 m преди и непосредствено при излитането на двата самолета, насочили се един срещу друг на пистата за излитане след рулиране. Причините за катастрофата са комплексни: гъстата мъгла, претовареният трафик, нарушена комуникация, изнервеният екипаж на [[KLM]] (бързащ да излети за [[Амстердам]] след пренасочването и задържането му в Тенерифе, за да може да се вмести в трудовите норми), принизена бдителност на екипажа на „Pan American“ (не изпълняващ указанията да излезе по пистата за рулиране C3 с маньовър на 135° – практически невъзможен за самолета „Boeing 747“, поради което екипажът решава, че диспечерът им е казал да свърнат по C4, за което е необходима маневра само на 45°). == Разговори == [[Файл:Map Tenerife Disaster EN.svg|lang=bg|мини|300px|Схема на придвижването на самолетите]] [[Файл:Tenerife 747 Crash.svg|мини|300px|Схема на сблъсъка]] [[Файл:Tenerife747s.png|мини|300px|Възстановка с помощта на [[3D компютърна графика|компютърна тримерна графика]] на фаталния момент вследствие от най-трагичното ''[[Qui pro quo]]'' в историята на авиацията]] {| class=standard |-class=shadow |17:06:20.08 || диспечерът на Тенерифе (към капитана на KLM) || Бъдете готови за излитане, ще ви се обадя. |- |17:06:20.3 || PanAm (2-ри пилот) към диспечера || Ние все още следваме полосата, Клипер 1736 („Клипер“ е позивна на самолета на PanAm). |-class=shadow |17:06:19.39-17:06:23.19 |colspan="2"|''Последните 2 съобщения са се насложили едно върху друго и са чути в пилотската кабина на KLM като шум'' |-class=shadow |17:06:25.6 || диспечер на Тенерифе || Разбрах ви, Папа Алфа 1736 (това е PA = PanAm 1736), докладвайте, когато освободите полосата. |- |17:06:29.6 || PanAm (2-ри пилот) || ОК, ще докладваме, когато освободим. |-class=shadow | || диспечер на Тенерифе || Благодаря. |- | || PanAm (капитан) || Давайте да излизаме оттук от чертата. |- | || PanAm (2-ри пилот) || Да, какво той нервничи. |- | || PanAm (бордови инженер) || Да, след като ни държа толкова време. А сега бързайте. |-bgcolor=gold | 17:06:32.43|| KLM (бордови инженер) || Те не са още напуснали? |-bgcolor=gold | 17:06:34.1 || KLM (капитан) || Какво казваш? |-bgcolor=gold | 17:06:34.15|| KLM (втори пилот)|| Да |-bgcolor=gold | 17:06:34.7 || KLM (бордови инженер) || Той вече напусна полосата, този PanAm? |-bgcolor=gold | 17:06:35.7 || KLM (капитан) || (''раздразнено'') О, да! |- | 17:06:40.0 |colspan=2| ''Капитанът на „PanAm“ вижда светлините на боинга на KLM на разстояние около 700 m'' |- | 17:06:41 || PanAm (капитан) || (''крещи'') Той се приближава! Виж! Този кучи син се приближава! Махаме се! Махаме се! |-bgcolor=gold | 17:06:44 |colspan=2| ''KLM вдига предния колесник'' |-bgcolor=gold | 17:06:47.44 || KLM (капитан) || (''крещи'') |-class=shadow | 17:06:50.0 |colspan=2| '''Сблъсък.''' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://aircrash.ucoz.net/publ/1-1-0-11 Данни за авиокатастрофата] {{икона|ru}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания|Тенерифе]] [[Категория:Транспортни катастрофи в Африка|Тенерифе]] [[Категория:История на Канарските острови]] [[Категория:1977 година]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]] 8mi6nems17kvnuuve6y2qzbyet1pi1s 0 457664 12398260 11302676 2024-10-29T09:29:19Z Xunonotyk 209517 12398260 wikitext text/x-wiki {{друго значение|книгата|филма|Пилето (филм)}} {{Книга | име = Пилето | име в оригинал = Birdy | корица = | px = | корица-текст = | други-имена = | език = [[английски език|английски]] | автор = [[Уилям Уортън]] | издадена-година = 1978 | издадена-държава = [[Англия]] | издателство = | жанр = [[роман]] | вид = | произведения = | ISBN = | поредица = | предходна = | следваща = | бележки = }} '''„Пилето“''' ({{lang|en|Birdy}}) е дебютният [[роман]] на [[Уилям Уортън]], който писателят публикува след 50-ата си година. Романът бързо печели одобрението на публиката и критиците, като печели наградата на САЩ за „Дебютна книга“<ref>{{икона|en}} [http://www.nationalbook.org/nba1980.html National Book Foundation]</ref>. „Пилето“ е също така финалист за наградата [[Пулицър]], където губи за сметка на „Песента на екзекутора“ на [[Норман Мейлър]]. Романът „Пилето“ е адаптиран за филм със същото име – [[Пилето (филм)|Пилето]], от режисьора [[Алън Паркър]], с участието на [[Матю Модайн]] и [[Никълъс Кейдж]]. Романът „Пилето“ е издаден на български език през 1981 г. в превод от [[Тодор Вълчев (преводач)|Тодор Вълчев]]. == Източници == <references /> [[Категория:Книги от 1978 година]] a0qk6dhlodblvhlhr8daxvxgfc9b3pe 0 457921 12397933 12376831 2024-10-28T21:38:55Z Randona.bg 249543 12397933 wikitext text/x-wiki {{обработка|разширяване по версията на украински език}} {{към пояснение|Георги Симеонов|Георги Симеонов}} {{Личност | име = Георги Симеонов | категория = революционер | описание = български революционер | роден-място = [[Котел]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Георги Илиев Симеонов Мамарец''', известен още и като '''Гаджал войвода,''' е български [[хайдутин]], революционер и [[Българско опълчение|опълченец]]. Заради участието си във всички войни и въстания по времето си е наречен ''Войникът на века''. == Биография == Роден е в [[Котел]] през 1811 г. (според други източници през 1808 г.). Взима участие в множество военни кампании, включително [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829), [[Велчова завера|Велчовата завера]] (1835), [[Браилски бунтове|1-вия и 2-рия Браилски бунт]] (1841), [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] (1848 – 1849), [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856), потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]] (1863 – 1864), [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876 година.<ref name="ortograph.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ortograph.com/books/250-balgarski-voevodi-2017-22175|заглавие=250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство|фамилно_име=Чомпалов|първо_име=Тодор|автор_препратка=|дата=2017|труд=|издател=Зеница|страници=41 – 42|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=20 декември 2022|цитат=}} ISBN 9789549674514</ref> По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) служи в III рота на III опълченска дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]].<ref>{{Цитат книга|title=Българско опълчение 1877 - 1878.|volume=1, I, II и III дружина|year=[1997]|publisher=Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД|isbn=|pages=388, № III.158.26}}</ref> Участва във всички решителни боеве - [[битка при Свищов|форсирането на Дунава]], [[Битка при Търново (1877)|освобождаването на Търново]], боевете при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], Шипка ([[Шипченска битка (юли 1877)|I]], [[Шипченска битка (август 1877)|II]], [[Шипченска битка (септември 1877)|III]]), [[Шейновска битка|Шейново]], Садово, Тича. === Кресненско-Разложкото въстание === След Освобождението при избухването на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] застава начело на малка чета, съставена от бивши опълченци<ref name="Дойнов 32"/> и издържана от Рилския манастир<ref name="Дойнов 32">{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=32|url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_2.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> и с нея през септември 1878 година пресича границата и навлиза в Македония и започва въоръжени действия срещу османците.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=130 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_1.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Четата му заедно с тези на [[Стоян Карастоилов]], [[Коста Кукето]], [[Стою Торолинко]], [[Кръстю Аризанов|Кръстю Светиврачки]] участва в големия отряд, който напада на 5 октомври Кресненските ханове и дава начало на въстанието.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=38 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Георги Гаджала се проявява в сражението.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=41 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Дядо Георги Гаджала става член на въстаническия щаб. В щаба заедно с другите войводи се опитва да примирява двамата чужденци, водачи на въстанието [[Луис Войткевич]] и [[Адам Калмиков]].<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=47 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> По време на въстанието е ранен.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=68 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_5.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Доброволец е в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. Участник е и в [[Офицерски бунт (1887)|Офицерския бунт от 1887]]. Умира на 1 декември 1899 г. == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Македония|Военна история на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Симеонов, Георги}} [[Категория:Български хайдути]] [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]] [[Категория:Хора от Кримската война]] [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Родени в Котел]] [[Категория:Русофили]] dsf9nsst1lixmj3sha0xh6auz3l4t3p 12397940 12397933 2024-10-28T21:42:02Z Randona.bg 249543 12397940 wikitext text/x-wiki {{обработка|разширяване по версията на украински език}} {{към пояснение|Георги Симеонов|Георги Симеонов}} {{Личност | име = Георги Симеонов | категория = революционер | описание = български революционер | роден-място = [[Котел]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Георги Илиев Симеонов Мамарец''', известен още и като '''Гаджал войвода,''' е български [[хайдутин]], революционер и [[Българско опълчение|опълченец]]. Заради участието си във всички войни и въстания по времето си е наречен ''Войникът на века''. == Биография == Роден е в [[Котел]] през 1811 г. (според други източници през 1808 г.). Взима участие в множество военни кампании, включително [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829), [[Велчова завера|Велчовата завера]] (1835), [[Браилски бунтове|1-вия и 2-рия Браилски бунт]] (1841), [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] (1848 – 1849), [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856), потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]] (1863 – 1864), [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876 година.<ref name="ortograph.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ortograph.com/books/250-balgarski-voevodi-2017-22175|заглавие=250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство|фамилно_име=Чомпалов|първо_име=Тодор|автор_препратка=|дата=2017|труд=|издател=Зеница|страници=41 – 42|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=20 декември 2022|цитат=}} ISBN 9789549674514</ref> По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) служи в III рота на III опълченска дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]].<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Българско опълчение 1877 - 1878.|volume=1, I, II и III дружина|year=[1997]|publisher=Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД|isbn=|pages=388 - 389, № III.158.26}}</ref> Участва във всички решителни боеве - [[битка при Свищов|форсирането на Дунава]], [[Битка при Търново (1877)|освобождаването на Търново]], боевете при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], Шипка ([[Шипченска битка (юли 1877)|I]], [[Шипченска битка (август 1877)|II]], [[Шипченска битка (септември 1877)|III]]), [[Шейновска битка|Шейново]], Садово, Тича. === Кресненско-Разложкото въстание === След Освобождението при избухването на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] застава начело на малка чета, съставена от бивши опълченци<ref name="Дойнов 32"/> и издържана от Рилския манастир<ref name="Дойнов 32">{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=32|url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_2.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> и с нея през септември 1878 година пресича границата и навлиза в Македония и започва въоръжени действия срещу османците.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=130 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_1.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Четата му заедно с тези на [[Стоян Карастоилов]], [[Коста Кукето]], [[Стою Торолинко]], [[Кръстю Аризанов|Кръстю Светиврачки]] участва в големия отряд, който напада на 5 октомври Кресненските ханове и дава начало на въстанието.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=38 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Георги Гаджала се проявява в сражението.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=41 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Дядо Георги Гаджала става член на въстаническия щаб. В щаба заедно с другите войводи се опитва да примирява двамата чужденци, водачи на въстанието [[Луис Войткевич]] и [[Адам Калмиков]].<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=47 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> По време на въстанието е ранен.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=68 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_5.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Доброволец е в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. Участник е и в [[Офицерски бунт (1887)|Офицерския бунт от 1887]]. Умира на 1 декември 1899 г. в Русе.<ref name=":0" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Македония|Военна история на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Симеонов, Георги}} [[Категория:Български хайдути]] [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]] [[Категория:Хора от Кримската война]] [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Родени в Котел]] [[Категория:Русофили]] 01aqhxrxmeioiws45hca7j1yje4f2cu 12397943 12397940 2024-10-28T21:45:07Z Randona.bg 249543 /* Биография */ 12397943 wikitext text/x-wiki {{обработка|разширяване по версията на украински език}} {{към пояснение|Георги Симеонов|Георги Симеонов}} {{Личност | име = Георги Симеонов | категория = революционер | описание = български революционер | роден-място = [[Котел]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Георги Илиев Симеонов Мамарец''', известен още и като '''Гаджал войвода,''' е български [[хайдутин]], революционер и [[Българско опълчение|опълченец]]. Заради участието си във всички войни и въстания по времето си е наречен ''Войникът на века''. == Биография == Роден е в [[Котел]] през 1811 г. (според други източници през 1808 г.). По майчина линия е племенник на капитан [[Георги Мамарчев]].<ref name=":0" /> Взима участие в множество военни кампании, включително [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829), [[Велчова завера|Велчовата завера]] (1835), [[Браилски бунтове|1-вия и 2-рия Браилски бунт]] (1841), [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] (1848 – 1849), [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856), потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]] (1863 – 1864), [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876 година.<ref name="ortograph.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ortograph.com/books/250-balgarski-voevodi-2017-22175|заглавие=250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство|фамилно_име=Чомпалов|първо_име=Тодор|автор_препратка=|дата=2017|труд=|издател=Зеница|страници=41 – 42|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=20 декември 2022|цитат=}} ISBN 9789549674514</ref> По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) служи в III рота на III опълченска дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]].<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Българско опълчение 1877 - 1878.|volume=1, I, II и III дружина|year=[1997]|publisher=Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД|isbn=|pages=388 - 389, № III.158.26}}</ref> Участва във всички решителни боеве - [[битка при Свищов|форсирането на Дунава]], [[Битка при Търново (1877)|освобождаването на Търново]], боевете при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], Шипка ([[Шипченска битка (юли 1877)|I]], [[Шипченска битка (август 1877)|II]], [[Шипченска битка (септември 1877)|III]]), [[Шейновска битка|Шейново]], Садово, Тича. === Кресненско-Разложкото въстание === След Освобождението при избухването на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] застава начело на малка чета, съставена от бивши опълченци<ref name="Дойнов 32"/> и издържана от Рилския манастир<ref name="Дойнов 32">{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=32|url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_2.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> и с нея през септември 1878 година пресича границата и навлиза в Македония и започва въоръжени действия срещу османците.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=130 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_1.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Четата му заедно с тези на [[Стоян Карастоилов]], [[Коста Кукето]], [[Стою Торолинко]], [[Кръстю Аризанов|Кръстю Светиврачки]] участва в големия отряд, който напада на 5 октомври Кресненските ханове и дава начало на въстанието.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=38 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Георги Гаджала се проявява в сражението.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=41 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Дядо Георги Гаджала става член на въстаническия щаб. В щаба заедно с другите войводи се опитва да примирява двамата чужденци, водачи на въстанието [[Луис Войткевич]] и [[Адам Калмиков]].<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=47 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> По време на въстанието е ранен.<ref>{{cite book |title= Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва |last= Дойнов |first=Дойно |authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=68 |url= http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_5.html |accessdate=30 декември 2016}}</ref> Доброволец е в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. Участник е и в [[Офицерски бунт (1887)|Офицерския бунт от 1887]]. Умира на 1 декември 1899 г. в Русе.<ref name=":0" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Македония|Военна история на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Симеонов, Георги}} [[Категория:Български хайдути]] [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]] [[Категория:Хора от Кримската война]] [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Родени в Котел]] [[Категория:Русофили]] m4nvlm2e02jy9yxyo7ej7shx62p0kau 0 462478 12397762 12396960 2024-10-28T19:07:03Z Randona.bg 249543 12397762 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Pencho_Kavrakirov.jpg | описание = български публицист | роден-място = [[Ватилък]], [[Османска империя]] | починал-място = }} [[Файл:BASA-771K-1-196-1-Enidzhe Vardar.JPG|мини|250п|Революционният комитет в Енидже Вардар: Първи ред, седнали, от ляво надясно: [[Димитър Карабашев]], учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; [[Христо Сърбинов|Христо Сърбов Христов]], шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото от Енидже Вардар; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; [[Михаил Каяфов]], търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; [[Тодор Никезов]], учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар]] '''Пенчо Христов Кавракиров''' е български публицист и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. == Биография == Пенчо Кавракиров е роден в солунското село [[Ватилък]] или в град [[Солун]], тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на революционера от ВМОРО [[Христо Кавракиров]] и той заедно с брат си [[Яким Кавракиров|Яким]] и сестра си [[Елена Кавракирова|Елена]] също участват в дейността на организацията.<ref name="Тасев 151">{{cite book |title= Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг |last= Тасев |first= Славчо |authorlink= |coauthors= |year= 1971 |publisher=БКП|location= София|isbn= |pages= 151 |url= |accessdate=}}</ref> В 1905 година завършва с двадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 98">{{Кандиларов|98}}</ref> Част е от групата на [[Санданисти]]те, а след Младотурската революция от юли 1908 година е член на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народна федеративната партия (българска секция)]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=1aAMAAAAIAAJ&q=божин+проданов&dq=божин+проданов&hl=bg&sa=X&ei=DDRqUti4GYLftAbp44FA&ved=0CEcQ6AEwBDge Динев, Ангел, Владимир Картов (ред). Одбрани дела, том 5, Скопје, 1987, стр. 487.]</ref> През учебната 1910/1911 година Пенчо Кавракиров е учител в България,<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 133</ref> а следвзщата 1911/1912 година е учител в Солун.<ref>[http://books.google.bg/books?id=vpIbAAAAIAAJ&q=Пенчо+Кавракировъ&dq=Пенчо+Кавракировъ&hl=bg&sa=X&ei=2AhyUtrxHcGOtAb4gYHQAg&ved=0CDEQ6AEwAA Кандиларов, Георги. Българските гимназии и основни училища в Солун: по случай на 50 годишнината на солунските български гимназии, МНИ, 1930, стр.183, 187.]</ref><ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135</ref> По-късно емигрира в България и преподава в берковските села, където се занимава с комунистическа дейност.<ref>[http://books.google.bg/books?id=6ggzAAAAIAAJ&q=Пенчо+Кавракиров&dq=Пенчо+Кавракиров&hl=bg&sa=X&ei=4AhyUsqwNYHPtAaosIGIAg&ved=0CDoQ6AEwAg Георгиев, Ангел. Паметни години, Български писател, 1965, стр.267.]</ref> След това се установява в Петрички окръг и открива собствена печатница „Доверие“, в която се печатат нелегални материали на брат му [[Симеон Кавракиров]] и на БКП.<ref>[http://books.google.bg/books?id=Mrq2AAAAIAAJ&q=Пенчо+Кавракиров&dq=Пенчо+Кавракиров&hl=bg&sa=X&ei=4AhyUsqwNYHPtAaosIGIAg&ved=0CD4Q6AEwAw Боденичаров, Крум. Пирински соколи: Очерци за загинали революционни борци, действали в Благоевградски окръг, БКП, 1970, стр.62.]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=JAVUAAAAYAAJ&q=Пенчо+Кавракиров&dq=Пенчо+Кавракиров&hl=bg&sa=X&ei=4AhyUsqwNYHPtAaosIGIAg&ved=0CDYQ6AEwAQ Тодоров, Ангел. Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Бакалов, Димитър Полянов в спомените на съвременниците си, Български писател, 1968, стр.275]</ref> == Родословие == {{Кавракирови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кавракиров, Пенчо}} [[Категория:Родени в Солун]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Санданисти]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Двадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени във Ватилък]] [[Категория:Кавракирови|Пенчо]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] 769e7ypbgo9pqjskwtl2ou02f6orrvd 12397769 12397762 2024-10-28T19:13:39Z Протогер 252193 /* Биография */ 12397769 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Pencho_Kavrakirov.jpg | описание = български публицист | роден-място = [[Ватилък]], [[Османска империя]] | починал-място = }} [[Файл:BASA-771K-1-196-1-Enidzhe Vardar.JPG|мини|250п|Революционният комитет в Енидже Вардар: Първи ред, седнали, от ляво надясно: [[Димитър Карабашев]], учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; [[Христо Сърбинов|Христо Сърбов Христов]], шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото от Енидже Вардар; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; [[Михаил Каяфов]], търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; [[Тодор Никезов]], учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар]] '''Пенчо Христов Кавракиров''' е български публицист и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. == Биография == Пенчо Кавракиров е роден в солунското село [[Ватилък]] или в град [[Солун]], тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на революционера от ВМОРО [[Христо Кавракиров]] и той заедно с брат си [[Яким Кавракиров|Яким]] и сестра си [[Елена Кавракирова|Елена]] също участват в дейността на организацията.<ref name="Тасев 151">{{cite book |title= Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг |last= Тасев |first= Славчо |authorlink= |coauthors= |year= 1971 |publisher=БКП|location= София|isbn= |pages= 151 |url= |accessdate=}}</ref> В 1905 година завършва с двадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 98">{{Кандиларов|98}}</ref> Част е от групата на [[Санданисти]]те, а след Младотурската революция от юли 1908 година е член на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народна федеративната партия (българска секция)]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=1aAMAAAAIAAJ&q=божин+проданов&dq=божин+проданов&hl=bg&sa=X&ei=DDRqUti4GYLftAbp44FA&ved=0CEcQ6AEwBDge Динев, Ангел, Владимир Картов (ред). Одбрани дела, том 5, Скопје, 1987, стр. 487.]</ref> През учебната 1910/1911 година Пенчо Кавракиров е учител в България,<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 133</ref> а следващата 1911/1912 година е учител в Солун.<ref>[http://books.google.bg/books?id=vpIbAAAAIAAJ&q=Пенчо+Кавракировъ&dq=Пенчо+Кавракировъ&hl=bg&sa=X&ei=2AhyUtrxHcGOtAb4gYHQAg&ved=0CDEQ6AEwAA Кандиларов, Георги. Българските гимназии и основни училища в Солун: по случай на 50 годишнината на солунските български гимназии, МНИ, 1930, стр.183, 187.]</ref><ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135</ref> По-късно емигрира в България и преподава в берковските села, където се занимава с комунистическа дейност.<ref>[http://books.google.bg/books?id=6ggzAAAAIAAJ&q=Пенчо+Кавракиров&dq=Пенчо+Кавракиров&hl=bg&sa=X&ei=4AhyUsqwNYHPtAaosIGIAg&ved=0CDoQ6AEwAg Георгиев, Ангел. Паметни години, Български писател, 1965, стр.267.]</ref> След това се установява в Петрички окръг и открива собствена печатница „Доверие“, в която се печатат нелегални материали на брат му [[Симеон Кавракиров]] и на БКП.<ref>[http://books.google.bg/books?id=Mrq2AAAAIAAJ&q=Пенчо+Кавракиров&dq=Пенчо+Кавракиров&hl=bg&sa=X&ei=4AhyUsqwNYHPtAaosIGIAg&ved=0CD4Q6AEwAw Боденичаров, Крум. Пирински соколи: Очерци за загинали революционни борци, действали в Благоевградски окръг, БКП, 1970, стр.62.]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=JAVUAAAAYAAJ&q=Пенчо+Кавракиров&dq=Пенчо+Кавракиров&hl=bg&sa=X&ei=4AhyUsqwNYHPtAaosIGIAg&ved=0CDYQ6AEwAQ Тодоров, Ангел. Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Бакалов, Димитър Полянов в спомените на съвременниците си, Български писател, 1968, стр.275]</ref> == Родословие == {{Кавракирови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кавракиров, Пенчо}} [[Категория:Родени в Солун]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Санданисти]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Двадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени във Ватилък]] [[Категория:Кавракирови|Пенчо]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] 2omjujinaw3iex8swswur08vpp50w39 0 469469 12397964 11648923 2024-10-28T22:10:40Z Like the windows 306705 12397964 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = A Day To Remember | фон = група | картинка = Peace and Love A Day to Remember 1.JPG | картинка_текст = A Day To Remember през 2010 г. | създадена = Окала, [[Флорида]], [[Файл:Flag of USA.svg|20px]] [[САЩ]] | стил = [[Метълкор]]<br />[[Пост хардкор]]<br />[[Поп пънк]] | период_на_активност = 2003 – до наши дни | лейбъл = Indianola, Victory, ADTR | сайт = [http://www.adtr.com/ www.adtr.com] | състав = Джереми Маккинън<br />Нийл Уестфол<br />Джошуа Уудърд<br />Алекс Шелнът<br />Кевин Скаф | бивши_членове = Том Деней<br>Брандън Робъртс<br>Боби Скръгс }} '''Ъ Дей Ту Римембър''' (''A Day To Remember'') е [[САЩ|американска]] [[рок]] [[Музикална група|група]], сформирана през [[2003]] г. в [[Окала]], щата [[Флорида]], от [[Том Дени]] ([[китара]]) и [[Боби Скръгс]] ([[барабани]]). Забележителното за тях е смесването на стиловете [[металкор]] и [[поп пънк]] в едно. В състава са още вокалистът Джереми Маккинън, бас китаристът и беквокалист Нийл Уестфол, другият бас китарист Джошуа Уудард, перкусионистът и барабанист Алекс Шелнът и китаристът Кевин Скеф. [[A day to remember]] == История == Първият им албум ''And Their Name Was Treason'' е издаден през 2005 г. с [[Индианола Рекърдс]]. Скръгс е заместен от Шелнът през 2006 г. По-късно бандата записва ''For Those Who Have Heart'' (2007) с Виктори Рекърдс. Тръгват на няколко турнета във Великобритания и САЩ и свирят по фестивали, преди да запишат ''Homesick'' (2009). По време на концертите за промоция на ''Homesick'', Дени е сменен от Скеф. Скоро след издаването на следващия си албум – ''What Separates Me From You'' (2010), групата изнася околосветско турне. През 2011 г. групата се занимава със съдебен спор с Виктори по отношение на звукозаписния им контракт, който спор е разрешен през октомври 2013 г. Последният им албум, ''Common Courtesy'' е издаден през същия месец. {{мъниче|музикална група}} [[Категория:Американски рок групи]] [[Категория:Музикални групи във Флорида]] br79fll55coc5kdmnekwgy5oklglmox 12397967 12397964 2024-10-28T22:12:08Z Like the windows 306705 Знам че трябваше в пясъчника, извинявам се и няма да се повтори. 12397967 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = A Day To Remember | фон = група | картинка = Peace and Love A Day to Remember 1.JPG | картинка_текст = A Day To Remember през 2010 г. | създадена = Окала, [[Флорида]], [[Файл:Flag of USA.svg|20px]] [[САЩ]] | стил = [[Метълкор]]<br />[[Пост хардкор]]<br />[[Поп пънк]] | период_на_активност = 2003 – до наши дни | лейбъл = Indianola, Victory, ADTR | сайт = [http://www.adtr.com/ www.adtr.com] | състав = Джереми Маккинън<br />Нийл Уестфол<br />Джошуа Уудърд<br />Алекс Шелнът<br />Кевин Скаф | бивши_членове = Том Деней<br>Брандън Робъртс<br>Боби Скръгс }} '''Ъ Дей Ту Римембър''' (''A Day To Remember'') е [[САЩ|американска]] [[рок]] [[Музикална група|група]], сформирана през [[2003]] г. в [[Окала]], щата [[Флорида]], от [[Том Дени]] ([[китара]]) и [[Боби Скръгс]] ([[барабани]]). Забележителното за тях е смесването на стиловете [[металкор]] и [[поп пънк]] в едно. В състава са още вокалистът Джереми Маккинън, бас китаристът и беквокалист Нийл Уестфол, другият бас китарист Джошуа Уудард, перкусионистът и барабанист Алекс Шелнът и китаристът Кевин Скеф. == История == Първият им албум ''And Their Name Was Treason'' е издаден през 2005 г. с [[Индианола Рекърдс]]. Скръгс е заместен от Шелнът през 2006 г. По-късно бандата записва ''For Those Who Have Heart'' (2007) с Виктори Рекърдс. Тръгват на няколко турнета във Великобритания и САЩ и свирят по фестивали, преди да запишат ''Homesick'' (2009). По време на концертите за промоция на ''Homesick'', Дени е сменен от Скеф. Скоро след издаването на следващия си албум – ''What Separates Me From You'' (2010), групата изнася околосветско турне. През 2011 г. групата се занимава със съдебен спор с Виктори по отношение на звукозаписния им контракт, който спор е разрешен през октомври 2013 г. Последният им албум, ''Common Courtesy'' е издаден през същия месец. {{мъниче|музикална група}} [[Категория:Американски рок групи]] [[Категория:Музикални групи във Флорида]] t7p5vsnwchukehjrtorgj188z4tbcck 2 472866 12397437 12359253 2024-10-28T12:45:39Z Ulugbeck1 144544 12397437 wikitext text/x-wiki '''Бийтълджус''' == Сюжет == Когда Адам решает выйти наружу, он попадает в пустынный мир с чудовищными песчаными червями, которые его едва не съедают. Вскоре погибшие супруги находят «Справочник для недавно упокоившихся» и начинают его изучать, пытаясь решить, что же делать дальше. А в это время сестра Барбары, Джейн Баттерфилд, продает дом семье Дитц из Нью-Йорка. Делия Дитц, которая считает себя творческой личностью, с помощью своего приятеля Отто, высокомерного дизайнера интерьеров, начинает перестройку дома, желая все перекрасить и перепланировать. Чарльз Дитц, муж Делии, любитель-орнитолог, мечтает спокойно наблюдать птиц и ни о чем не думать, а юная Лидия, падчерица Делии, является девушкой-готом и мечтает стать профессиональным фотографом. Возмущенные наглостью Делии, Мейтленды пытаются напугать и изгнать новых жильцов из своего дома, но поскольку Делия и Чарльз их не видят, все попытки мертвых супругов тщетны. Тогда Адам и Барбара с помощью справочника проникают в загробный мир. Этот мир практически не отличается от мира живых: тут так же много бюрократов, очередей и неоходимости заполнять и подписывать кучу различных бумаг. Юрист Джуно сообщает Мейтлендам, что они должны оставаться в доме 125 лет, и чтобы прогнать Дитцев, их надо напугать «по-настоящему». Поняв, что напугать новых хозяев у них не получается, Адам и Барбара, несмотря на категорически запрет Джуно не делать этого, вызывают на помощь Битлджуса. Это бывшим помощник Джуно, который теперь работает призраком-«биоэкзорцистом». Битлджус оказывается очень грубым и нахальным типом, и Мейтленды убегают от него. Вскоре выясняется, что Лидия может видеть Адама и Барбару. Они начинают дружить, и Лидия, которая ненавидит свою мачеху Делию, решает помочь призракам изгнать непрошенных жильцов. Во время званного обеда, на который Делия пригласила важного босса Макси Динна, Адам и Барбара устроивают хаос, но это не отпугивает гостей, а наоборот, привлекает. Чарльз загорается идеей сделать свое жилище «домом с призраками», и организовать поток туристов. Динн хочет доказательства существования призраков, и тогда Отто, используя «Справочник для недавно умерших», проводит, как он считает, спиритический сеанс и призывает Адама и Барбару, но супруги начинают разлагаться, поскольку Отто невольно совершил обряд экзорцизма. Чтобы спасти Мейтлендов, Лидия неохотно вызывает Битлджуса на помощь, но он соглашается помочь только при условии, что Лидия выйдет за него замуж. Если это произодет, то Битлджус сможет свободно приходить в мир живых и сеять в нем хаос. Битлджус действительно спасает Адама и Барбару, но тут же разбрасывает их по двум «мирам», чтобы они не мешали ему пожениться. Во время свадебной церемонии все пытаются произнести имя Битлджюса, чтобы он исчез, но коварный демон в буквальном смысле затыкает всем рот. Наконец Адам отвлекает Битлджуса, врезавшись в него на игрушечной машине со своего макета, а Барбара врывается в дом верхом на песчаном черве, который пожирает Битлджуса. Дитцы и Мейтленды решают жить вместе в мирном сосуществовании. Адам, Барбара и Лидия танцуют в отремонтированной части, празднуя хорошую оценку Лидии на экзамене по математике, а Чарльз читает книгу под названием «Живые и мёртвые». А в это время Битлджус сидит в комнате ожидания загробной жизни и пытается пролезть без очереди перед колдуном, который в ответ сжимает его голову. Несмотря на это, Битлджусом остается оптимистом и говорит: «Я так лучше выгляжу». == Снимачен процес == * Все умершие люди в комнате ожидания загробного мира находятся в том же состоянии, в котором они умерли, однако утонувшие Мейтленды не мокрые от воды. Тим Бертон посчитал, что постоянно держать актеров мокрыми на съмочной площадке было бы слишком неудобно. * Когда Адам и Барбара находятся в офисе загробного мира, громкий голос в системе оповещения объявляет: «Рейс 409 прибывает в ворота 3». В реальности самолет, летевший рейсом 409 авиакомпании United Airlines врезался в гору в штате Вайоминг 6 октября 1955 года, убив всех пассажиров и членов экипажа на борту. В то время это была одна из самых страшных авиакатастроф в истории. * Во время съемок этого фильма Кэтрин О'Хара познакомилась со своим будущим мужем, художником-постановщиком Бо Уэлчем. * Этот фильм стал первым фильмом на DVD, выпущенным компанией Netflix в 1998 году. * В эпизоде, где Адам и Барбара входят в офис юристки Джуно и видят, как она разговаривает с недавно умершей футбольной командой, из окна кабинета Джуно виден кинотеатр, полный призраков. Когда фильм вышел в прокат, сцена создавала иллюзию, что живые и мертвые зрители могут видеть друг друга. * Желая показать, как надо пугать живых по-настоящему, Битлджус показывает жуткое лицо Адаму и Барбаре, однако зритель не видит это лицо, поскольку камера показывает Битлджуса со спины. Первоначально «страшное лицо» Битлджуса собирались показать зрителю, для этого был создан сложный макияж, но в конечном итоге режиссер отказался от этой идеи. * Поскольку сценарий фильма показался актерам слишком странным, то они не сразу приняли предложение Бертона сниматься в этом фильме. Только Джина Дэвис сразу согласилась, а вот других актеров пришлось уговаривать. Продюсер фильма Дэвид Геффен обратился к менеджеру Майкла Китона, чтобы тот уговорил актера встретиться с Бертоном, и только после долгого общения Китона и Бертона Китон все-таки сказал «да». А уговаривать Кэтрин О'Хара режиссер Бертон вылетел в другой город лично. * Сцена, в которой Битлджус превращается в жуткую змею и нападает на живых людей, была снята до того, как Майкл Китон получил роль Битлджуса, и поэтому использованная аниматронная змея не имела с ним никакого сходства. После того, как Китон получил роль, эта сцена была переснята, и змею сделали похожей на Китона-Битлджуса. * Когда в сентябре 2010 года умер актер Гленн Шадикс, сыгравший в фильме Отто, на его поминальной службе согласно завещанию прозвучала песня «Banana Boat», которая была использована в сцене званого ужина. * Кассовый успех фильма породил планы по созданию продолжения, которое планировали назвать «Битлджус выходит на Гавайи». Был заказан сценарий, а Майкл Китон и Вайнона Райдер подписали контракт на повторное исполнение своих ролей. Однако в то время Тим Бертон потерял интерес к проекту и вместо этого стал режиссером фильмов «Бэтмен» (1989) и «Возвращение Бэтмена» (1992). Только спустя тридцать пять лет Тим Бертон все-таки снял продолжение истории о Битлджусе, в котором Китон, Райдер и О'Хара вернулись к ролям своих персонажей. * В первоначальном сценарии гости на званном обеде должны были танцевать под песню музыкальной группы «The Ink Spots», но Джеффри Джонс и Кэтрин О'Хара предложили, чтобы прозвучала песня «Banana Boat» в исполнении Гарри Белафонте. * Актриса Кирсти Элли была первой кандидатурой на роль Барбары, но в этот момент она была занята в другом проекте, и продюсеры не расторгли с ней контракт, чтобы Кирсти могла сыграть роль Барбары. На роль Барбары также рассматривались Сигурни Уивер, Линда Блэр, Голди Хоун, Лора Дерн и Линда Хэмилтон. * Наряду с фильмами «Космические яйца» (1987) и «Большой» (1988), в этом фильме единожды звучит слово «fuck», хотя рейтинг фильма PG-13. * Чарльз Дитц изображен читающим журнал под названием «Живые и мертвые». Обложка книги – это номер журнала Macworld за январь 1988 года. Оригинальный реквизит был продан на аукционе Heritage Auctions за 1375 долларов. * На протяжении всего фильма несколько раз упоминается, что Мейтленды и Дитцы живут в Уинтер-Ривер, штат Коннектикут. * Актриса Сильвия Сидни играет дымящегося призрака с дырой в горле, из которой выходит дым. В реальной жизни Сидни умерла от рака горла в Нью-Йорке в возрасте 88 лет. * Во время сцены на кладбище после бегства Мейтлендов, Битлджус выходит из себя и пинает дерево. Изначально дерево не должно было упасть, но во время одного из дублей Майкл Китон так хорошо пнул декорацию, что она свалилась, и Китон произнес фразу, которой не было в сценарии: «Чертовски хорошая модель!». Эта импровизация с падением дерева очень понравилась режиссеру Тиму Бертону, и он включил ее в фильм. * Фильм должен был заканчиваться тем, что Лидия погибает в огне и присоединяется к своим друзьям в загробной жизни. Создатели фильма изменили финал, посчитав, что это выглядит как завуалированная пропаганда суицида и послужит плохим примером для молодежи. * В фильме вообще нет упоминания о матери Лидии. В первоначальном варианте сценария ее мать звали Эвелин. По сюжету Эвелин и Чарльз развелись, и она осталась в Нью-Йорке с младшей сестрой Лидии, но приехала в их дом в Коннектикуте в качестве гостя на званый ужин. Однако в готовом фильме никакого упоминания персонажей матери и младшей сестры нет. В музыкальной адаптации фильма объясняется, что мать Лидии, которую назвали Эмили Дитц, умерла незадолго до событий этой истории, и эта смерть представлена как основная причина депрессии Лидии и ее интереса к загробной жизни. * Когда Битлджус уговаривает Лидию выйти за него замуж, он называет себя «самым завидным холостяком с тех пор, как появился Валентино». Это шутливый намек на Рудольфа Валентино, итальянского актера голливудского кино 1920-х годов, которого прозвали «латиноамериканским любовником» и считали в то время главным сердцеедом Голливуда. * По словам сценариста Лоуренса Сенелика, оригинальный сценарий был гораздо более зловещим. Мейтленды погибли не от утопления, а от гораздо более ужасной смерти, а Битлджус был не веселым «биоэкзорцистом», а демоном-убийцей. * Общее время, в течение которого Мейтленды живы, не считая вступительных титров, составляет пять минут тридцать пять секунд. * Битлджус никогда не произносит своего собственного имени. Подразумевается, что он не может этого сделать. В противном случае он мог бы вызывать себя, когда захочет. * На 11-й минуте фильма зрители видят, как Битлджус читает газету «Загробная жизнь». В разделе некрологов есть фотографии Мейтлендов, одетых именно в то, в чем они умерли. Это главное отличие от некрологов в «Газете живых», где члены семьи сами выбирают, какую фотографию умерших использовать. * Во время сцены, где Лидия, Делия, Чарльз и Ото идут на чердак, чтобы встретиться лицом к лицу с Адамом и Барбарой, и вместо этого обнаруживают модель города, Адам и Барбара висят на окне снаружи, зацепившись за него руками. При монтаже был удален момент, в котором показывалось, что во время пока Адам и Барбара висят на окне, песчаный червь находится под ними и пытается их сожрать. * Автомобиль, на котором Мейтленды свалились с моста в реку – Volvo 245 DL 1977 года выпуска. На момент выхода фильма универсалы Volvo считались самыми безопасными автомобилями в Америке. В нескольких рекламных объявлениях производители автомобиля хвастались, что Volvo были настолько хорошо сделаны, что водители могли выживать в них в различных авариях. Такие заявления на фоне «гибели» в фильме Адама и Барбары именно в автомобиле Volvo придавали фильму дополнительную дозу «черного юмора». * Голова скелета на вершине карусели Битлджуса очень похожа на Джека Скеллингтона, фигурку скелета, которую Тим Бертон рисовал с 1982 года и которая в конечном итоге будет использована в качестве главного героя фильма «Кошмар перед Рождеством» (1993), который Бертон написал в соавторстве и спродюсировал. * Бюджет визуальных эффектов составлял всего 1 миллион долларов, что было главным условием для Тима Бертона, решившего сделать визуальные эффекты как можно более безвкусными. * Майкл Макдауэлл, написавший оригинальный сценарий фильма, был как в личном, так и в профессиональном плане зациклен на смерти. Он получил докторскую степень по английской литературе в университете Брандейса, и его докторская диссертация называлась «Отношение американцев к смерти в 1825-1865». Макдауэлл был не только плодовитым романистом в жанрах детективов, триллеров и ужасов, но и коллекционером предметов, связанных со смертью. Он вместе со своим давним любовником, профессором театра Лоуренсом Сенеликом, собрал большую коллекцию исторических памятных вещей о смерти, включая мемориальные и похоронные открытки, ноты к песням о смерти, посмертные реликвии, рекламу траурных платьев и надгробий, документы, связанные с похоронной индустрией, различные фотографии – от так называемых «спиритических снимков» до посмертных изображений умерших детей и взрослых и фотографий полицейских управлений с мест ужасных преступлений. Макдауэлл умер в 1999 году в возрасте 49 лет от СПИД. * Непосредственно перед званным ужином Делия говорит Лидии, что один из приглашенных гостей – автор журнала «Искусство в Америке». В финальной сцене, когда Делия показывает Чарльзу свою последнюю скульптуру, за его спиной появляется экземпляр журнала «Искусство в Америке» с фотографией Делии и несколькими ее скульптурами на обложке и слоганом «Образы загробной жизни». * Тим Бертон совершенно серьезно рассматривал Арнольда Шварценеггера на роль Битлджуса, но продюсеры фильма были против, поскольку Шварценеггер был звездой боевиков, и зрители не восприняли бы его всерьез в роли «веселого демона». Но упрямый Бертон все равно обратился к Шварценеггеру, однако получил отказ, поскольку в это время Арнольд был занят на съемках фильма «Бегущий человек» (1987). * В качестве художника-постановщика этого фильма Тим Бертон хотел видеть Антона Ферста, но в это время Ферст был занят на съемках фильма «Приподнятое настроение» (1988) (фильм также был о призраках, но оказался очень плохим и в прокате полностью провалился). Поработать вместе Бертону и Ферсту удалось над фильмом «Бэтмен» (1989), за который Ферст получил премию «Оскар». * В одном из интервью актер Алек Болдуин заявил, что очень не любит этот фильм и жалеет о том, что согласился в нем участвовать. * Майкл Китон, играющий Битлджуса, появляется только через 25 минут после начала фильма, и всего его герой проводит на экране лишь 14,5 минут (из 92 минут фильма). Именно поэтому Майкл Китон провел всего две недели на съемках. * В комнате ожидания в конце фильма нижнюю половину ассистентки фокусника, которую Битлджус пытается облапошить, сыграла тогдашняя девушка режиссера Тима Бертона. * В 2016 году во время одного из интервью Майклу Китону в который уже раз задали вопрос: будет ли когда-нибудь продолжение «Битлджуса»? Актер Бенджамин Новак, находившийся рядом с Китоном, предложил, чтобы все просто произнесли «Битлджус» три раза, и продолжение получилось бы. Все окружающие, включая самого Китона, громко рассмеялись над этим предложением. * Черно-белая полосатая одежда Битлджуса намекает, что он пленник проклятия, которое обрушилось на него, и поэтому одежда персонажа должна быть похожей на тюремную. * На роль Лидии рассматривались Джульетт Льюис, Лори Лафлин, Дайан Лэйн, Сара Джессика Паркер, Брук Шилдс, Джастин Бейтман, Молли Рингвальд и Дженнифер Коннелли. Хизер Лангенкамп рассматривалась на роль Лидии после того, как Тим Бертон увидел ее в фильме «Кошмар на улице Вязов» (1984), но Лангенкамп отказалась от этой роли. В итоге окончательный выбор свелся только к двум актрисам: Вайнона Райдер и Алиса Милано, и Райдер получила эту роль. * Битлджус надевает свой культовый костюм в черно-белую полоску на две минуты в кульминационный момент фильма. * Наклейка на бампере автомобиля, на котором едут Адам и Барбара, гласит: «Я торможу ради животных». * Имя заглавного героя, равно как и само название фильма, является игрой слов: в одном из вариантов английской транскрипции имя звезды Бетельгейзе (Betelgeuse) звучит как «Битлджус», что созвучно Beetlejuice («Жучиный сок»). * На роль Битлджуса рассматривались Дастин Хоффман, Робин Уильямс, Кристофер Ллойд, Джим Керри, Тим Карри, Джек Николсон, Билл Мюррей, Роберт Де Ниро и Джон Клиз. * Эпизод, когда Барбара держит в одной руке нож, а в другой рукой поднимает «отрубленную» голову Адама снимали следующим образом: Алек Болдуин стоял на коленях за черной ширмой, обрезанной вокруг его подбородка, и поэтому создавалось впечатление, что «отрубленная» голова «висит» в воздухе. * Публичный дом, который собирался посетить Битлджус, называется «Ад Данте», намекая на знаменитое произведение Данте «Божественная комедия». У всех «работниц» борделя на голове кокетливые дьявольские рожки. * После неожиданного кассового успеха фильма «Большое приключение Пи-Ви» (1985) Тим Бертон обнаружил, что является очень популярным режиссером, посольку ему стали присылать много интересных сценариев. Однако ничего из присланного Бертону не понравилось, и он уже начать писать свою версию «Бэтмена», когда ему прислали сценарий Майкла Макдауэлла. Бертону очень понравилась идея, и он сразу же согласился снять фильм. * Тим Бертон попытался снять сцену, где креветки спрыгивают с тарелок и нападают на лица гостей, сидящих за столом, с помощью загримированных рук актеров, которые должны были прятаться под столом. Сцена никак не получалось, и тогда приняли решение снять сцену по другому: «креветок» поместили на лицах сидящих за столом гостей, с помощью тонких нитей сорвали их с лиц так, чтобы они шлепнулись на стол, а потом просто запустили эту сцену в обратном порядке. * На самом деле фильм снимали не в Коннектикуте, в небольшом городке Восточный Коринф, штат Вермонт. Крытый мост через небольшую речку для сцены падения автомобиля был постороен неподалеку от городка. «Дом Мейтлендов» представлял собой только фасад (то есть по сути «пустую коробку»), построенный на фермерском поле в ста ярдах от моста, без каких-либо внутренних помещений. * В 2000 году Американский институт кино включил этот фильм в список 100 самых смешных американских фильмов. * Сцена, в которой Битлджус съедает муху, является отсылкой к фильму ужасов «Муха» (1958). Когда Битлджус утаскивает муху под землю, можно услышать, как она выкрикивает знаменитую фразу из фильма 1958 года: «Помогите мне! Помогите мне!» * В сцене, когда Отто вызывает призраков Мейтлендов, он цитирует строки из стихотворения Томаса Ловелла «Предупреждение». * Возраст Лидии нигде не указывается, но в момент съемок (с 11 марта по 11 июня 1987 года) Вайноне Райдер, которая сыграла Лидию, было 15 лет (она родилась 29 октября 1971 года). * Правильно имя «Битлджус» в фильме произносят пятнадцать раз: Барбара – восемь раз, Джуно – два раза, Лидия – пять раз. Адам также произносит это имя несколько раз, но всякий раз неправильно. * Майкл Китон самостоятельно придумал большую часть образа своего персонажа. Китон сказал гримеру, что хочет, чтобы на лице у него была плесень, а волосы выглядели так, как будто он сунул палец в электрическую розетку, кроме того, актер попросил отдел гардероба прислать ему одежду разных периодов времени. * Когда Битлджус в образе ужасного змея нападает на людей, Отто кубарем падает с лестницы. Актер Гленн Шадикс, который играл Отто в фильме, умер в возрасте 58 лет от трам головы в результате падения с лестницы. * Изначально роль Делии досталась Анжелике Хьюстон, но из-за болезни она отказалась от этой роли. * В интервью Harper's Bazaar Вайнона Райдер рассказала, как впервые оказлась на съемочной площадке фильма. Она хотела встретиться с режиссером Тимом Бертоном, но вместо этого к ней подошел какой-то молодой парень, про которого Вайнона подумала, что он из художественного отдела. Райдер и парень легко и спокойно поговорили около получаса, обсуждая любимые фильмы, и когда Райдер спросила парня, не знает ли он, когда появится режиссер Бертон, парень с улыбкой ответил: «О, это же я!» Райдер была поражена, поскольку в ее представлении режиссер должен был выглядеть солидным, возрастным мужчиной, а Бертону в то время было всего 30 лет. * Звуковой сигнал на часах юристки Джуно – это «Похоронный марш» Фередрика Шопена (соната 35, часть 3). * Когда Адам находит листок с рекламой Битлджуса, он трижды произносит его имя, но из-за того, что Адам произносит его неправильно, Битлджус не появляется. * Джейн, агент по недвижимости, и ее дочь всегда носят в фильме одинаковые наряды. * Мелодия, которую Чарльз Дитц насвистывает перед тем, как начать наблюдать за птицами, взята из «Увертюры легкой кавалерии» Франца фон Зуппе. * Во время званого ужина Ото упоминает, что до обвала рынка он был исследователем паранормальных явлений в Нью-Йорке, и шутит, что люди, совершающие самоубийство, становятся государственными служащими в загробной жизни. И действительно, все люди, работающие в «загробном» офисе являются самоубийцами: королева красоты 1939 года сидит в приемной с перерезанными запястьями, в комнате регистрации сидит повешенный мужчина, а юристка Джуно, которая общается с Мейтлендами, перерезала себе горло. * Когда Битлджус превращается в змею, он говорит Адаму и Барбаре: «Вперед, создай мое тысячелетие!» Это является отсылкой к знаменитой фразе Клинта Иствуда в фильме «Грязный Гарри» (1971): «Вперед, создай мой день!» * Съмки эпизода, где Адам и Барбара превращаются в древних стариков и начинают распадаться, продолжались в течении недели. * В сцене насильственной свадьбе Битлджуса и Лидии платье невесты ярко-красного цвета. Это отсылка к стиху о цветах свадебного платья: «Если женишься в красном, то лучше умереть». * Успех фильма породил анимационный сериал, премьера которого состоялась через год после выхода фильма на экраны. Хотя в нем не используется многое из того, что было в самом фильме, в нем все же используются тонкие отсылки, например, когда в одном эпизоде Битлджус закрыл рот Клэр Брюстер металлической пластиной точно так же, как он поступил с Барбарой в фильме. * Это первый фильм Тима Бертона, получивший премию «Оскар» (в категории «Лучший грим»). * На роль Отто рассматривались актеры Уэйн Найт, Джон Кэнди, Джон Гудман и Боб Хоскинс. * Когда Адам снова становится самим собой на чердаке, внимательные зрители могут увидеть, как Алек Болдуин прикрепляет свой комедийный фальшивый нос. * В одном из вариантов сценария после падения с моста рука Барбары оказалась раздавленной, когда дверь машины с ее стороны врезалась ей в предплечье. Затем, когда их машина погрузжается в реку, супруги зовут на помощь, постепенно захлебываются и умирают. Когда их души возвращаются в их дом, Барбара восстанавливает свою сломанную руку. И хотя потом сценарий изменили, не показав смерть Адама и Барбары, в фильме сохранился диалог из этого сценария, в котором Адам спрашивает Барбару: «Как твоя рука?», и она отвечает: «Я не знаю, кажется, все нормально». Таким образом, зрители не знающие про первоначальный сценарий, не понимали смысла этого диалога. * В фильме постоянно акцентируется внимание на цифре «три»: чтобы вызвать Битлджуса, надо трижды произнести его имя; чтобы открыть дверь в загробный мир, надо постучать в дверь три раза; чтобы получить помощь от юристки Джуно, надо ждать три месяца; всего трижды Джуно может оказать помощь; чтобы вернуться из макета города домой, надо трижды сказать «Домой!». Наконец, при въезде в дом Делия упоминает пропавшую скульптуру: «Почему их только три, если должно быть четыре?» * Мюзикл «Битлджус» по мотивам фильма вышел на театральный Бродвей в марте 2019 года. '''Бийтълджус 2''' == Сюжет == Проходит тридцать шесть лет после событий первого фильма. Лидия Дитц ведёт ток-шоу о сверхъестественном под названием «Дом с привидениями», продюсером которого является её бойфренд Рори, и во время одной из передач Лидия с ужасом видит в зале призрак Битлджуса. А в это время в загробном мире оживает итальянка Долорес, бывшая жена Битлджуса. Она собирает себя из кусков, скрепляя их степлером, и начинает бродить по преисподней в поиках своего мужа. Несколько веков назад во время страшной эпидемии чумы Долорес и Битлджус убили друг друга, и теперь Долорес мечтает отмостить своему бывшему мужу. Сам же Битлджус руководит офисом «биоэкзорцистов», и ему помогают одинаковые призраки с маленькими усохшими головами. Вольф Джексон, который играл полицеских детективов и ставший после смерти полицейским в загробном мире, предупреждает Битлджуса, что его бывшая жена Делорес сбежала из плена и теперь ищет его. Вскоре Делия, мачеха Лидии, сообщает ей о гибели её отца Чарльза. Лидия вместе со своей дочерью Астрид приежают на похороны в тот самый дом в Уинтер-Ривер. Астрид находится с матерью во враждебных отношениях, посльку считает ее мошенницей, которая обманывает доверчивых зрителей «сверхъестественной чепухой». Кроме того, Астрид очень скучает по своему отцу, с которым Лидия развелась и который пропал в Южной Америке. После заупокойной службы Рори делает предложение Лидии, которое она принимает, в результате чего Астрид убегает и встречается с симпачтиным парнем Джереми, который приглашает её к себе перед свадьбой. На Хэллоуин Астрид попадает в дом Джереми, и вдруг с ужасом узнает, что этот парень – призрак. Джереми приглашает Астрид в загробный мир и обещает девушке найти ее отца. Узнав о прошлом Джереми как убийцы своих родителей, Лидия неохотно снова обращается к Битлджусу за помощью в освобождении Астрид. Тот соглашается, но требует, чтобы Лидия вышла за него замуж, что позволит ему остаться в мире смертных и избежать встречи со своей мстительной бывшей женой Долорес. Лидия неохотно соглашается и даже подписывает кровью брачный контракт. Битлджус и Лидия отправляются на железнодорожную станцию загробной жизни в попытке помешать Астрид сесть на «Поезд душ». Узнав, что Битлджус привел в загробный мир живого человека, Вольф Джексон пытается арестловать нарушителя. Астрид встречает своего отца Ричарда, облепленного пираньями, и Ричард рассказывает дочери, что погиб на Амазонке. Лидия вытаскивает Астрид из «Поезда Душ», и они сбегают через портал из загробного мира и попадают в место, где на них нападает песчаный червь. Однако Ричард спасает их от червя и показывает Лидии и Астрид, как вернуться в мир живых. Битлджус находит коварного Джереми и потравляет его в ад. В это время Делия «репетирует» церемонию похорон ее мужа Чарльза, используя в качестве «реквизита» двух живых змей, которые оказываются ядовитыми. Змеи кусают Делию, и она попадает в загробный мир, где встречает Битлджуса. Она просит его найти Чарльза, Битлджус соглашается, но в ответ Делия должна помочь ему найти Лидию. Оказавшись в мире живых, Астрид извиняется перед матерью за то, что не верила ей о призраках. Лидия и Астрид прибывают в церковь на свадьбу, где Лидия должна выйти замуж за Рори, но тут появляется Битлджус с Делией и прерывает церемонию. Битлджус вкалывает Рори «сыворотку правды», и тот рассказывает, что никогда не верил в способности Лидии и использовал ее только ради денег. Взбешенная Лидия бьет Рори в лицо, то отлетает в сторону и место жениха снова занимает Битлджус, который по-прежнему влюблен в Лидию. Свадебная церемония движется к своему завершению, но тут в церкви появляется разъяренная Долорес, которая кричт, что Битлджус ее муж. Используя заклинания, Астрид запускает в церковь песчаного червя, которого Битлджус отклоняет, заставляя его съесть Долорес и Рори. Тут же выясняется, что Битлджус нарушил правила загробного мира, брачный контракт сгорает у него в руках, а сам он раздувается и лопается. Делоия прощается с Лидией и Астрид и уходит в загробный мир, где с радостью встречает своего любимого Чарльза. Некоторое время спустя Лидия снимает заключительную часть своего последнего эпизода «Дома с привидениями», и решает отдохнуть вместе с Астрид. Они отправляются в замок Дракулы в Румынии, где Астрид якобы влюбляется в парня, выходит за него замуж и рожает чудовищного младенца, похожего на Битлджуса. На самом деле, все это оказывается кошмаром, который приснился Лидии, но это значит, что влюбленный в нее демон Битлджус по-прежнему желает стать ее возлюбленным… == Снимачен процес == * Первоначально у Мейтлендов была эпизодическая роль в конце фильма, но Тим Бертон посчитал, что никакое цифровое омоложение не убедит зрителей в том, что Алек Болдуин и Джина Дэвис того же возраста, что и в первом фильме. * Перед тем, как Битлджус отправляет Джереми в ад после аннулирования его паспорта для возвращения в реальный мир, в документе можно увидеть его полное имя – Джереми Дэмиен Фрейзер. * В финале звучит та же музыка, что и в оригинальном фильме Стивена Кинга «Кэрри», что предупреждает о не очень счастливом конце. * Майкл Китон сказал, что он и Тим Бертон были особенно заинтересованы в создании фильма, который не был бы слишком технологичным. Они хотели, чтобы в нем были те же визуальные эффекты, что и в первом фильме. * У Вайноны Райдер было только одно условие, когда она впервые встретилась с создателями фильма «Очень странные дела» братьями Дафферами: если вдруг Тим Бертон решит снимать «Битлджус 2», то Дафферы должны немедленно временно освободить Райдер от участия в сериале, чтобы она могла сняться у Бертона. Братья Дафферы это условия приняли. * В модельном городке под мостом Уинтер-Ривер в «воде» находится перевернутый автомобиль, символизирующий аварию, в которой погибли Адам и Барбара в первом фильме. * И Майкл Китон, и режиссер Тим Бертон решили сохранить Битлджуса таким же неполиткорректным, каким он был в оригинальном фильме. * Когда в сентябре 2010 года умер актер Гленн Шадикс, сыгравший в фильме Отто, на его поминальной службе согласно завещанию прозвучала песня «Banana Boat», которая была использована в сцене званого ужина в первом фильме. В этом фильме небольшой хор поет ту же песню на похоронах Чарльза Дитца. * До окончания съемок этого фильма оставалось полтора дня, прежде чем началась забастовка актеров. * В первом фильме Битлджус предлагает Адаму и Барбаре приготовить еду и говорит: «Надеюсь, вам понравится итальянская кухня!» В этом фильме показано, что он на самом деле был итальянцем и погиб во время жуткой эпидемии чумы (о которой он также упоминал в первом фильме). * Монстры с маленькими головами – это не компьютерная графика, а специальные куклы, которые надевали на актеров. Крошечные головы были полностью аниматронными, и кукловоды управляли ими дистанционно. * Первоначально роль детектива Вулфа Джексона была предложена Кристоферу Уокену, но в итоге ее получил Уиллем Дефо. * Когда Битлджус засыпает мобильный телефон Лидии спам-рекламой, в одной из них говорится, что он добавляет «веселья на похороны». * Решение рассказать историю происхождения Битлджуса на итальянском языке было принято Тимом Бертоном, поскольку он был вдохновлен работами Федерико Феллини. Бертон объяснил, что история происхождения Битлджуса похожа на пролог к фильму Феллини, поэтому она должна быть показана черно-белыми красками, озвучена на итальянском языке и в общем визуальном стиле стать похожей на фильмы Феллини. Кроме того, Моника Беллуччи - итальянка, так что вполне естественно, что Долорес тоже была итальянкой. * Дэнни Девито, которого убивает вновь собранная из кусков Долорес, не упоминается во вступительных титрах, но показан в заключительных титрах. * Моника Беллуччи озвучила свою собственную героиню в итальянской версии фильма. * Станционное табло над «Загробным экспрессом» показывают четыре конечные станции этой железной дороги: Великий Запредельный мир, Жемчужные врата, Огненный Ад и поля Элизиума. * Одним из экспонатов отмененной выставки Делии стало видео, на котором она запечатлена в окружении ворон. Это шутливая отсылка к Мойре Роуз, героине сериала «Шитс Крик», которую сыграла Кэтрин О'Хара. В этом сериале Мойра Роуз снимается в фильме «У ворон есть глаза-2», съемки которого якобы происходят в Албании. * Актер Артур Конти получил сообщение, что Тим Бертон утвердил его на роль Джереми Фрейзера 1 апреля, и поначалу решил, что это просто розыгрыш. * По словам Моники Беллуччи процесс создания макияжа ее персонажа занимал перед съемками по три часа. * Актеры японского дубляжа были подобраны так, чтобы походить на роли своих персонажей, и в комплекте с оригинальными костюмами, чтобы полностью вжиться в образ. * В июле 2023 года прямо во время съемок были укражены некоторые декорации из фильма. Среди украденных предметов были большой фонарный столб, украшенный тыквой, несколько бутафорских витрин и копия скульптуры с шипами, знакомая зрителям по первому фильму как одна из работ Делии Дитц. * Для этого фильма у Кэтрин О'Хара было заготовлено шесть париков светло-медного цвета, которые сделал на заказ собственный мастер актрисы. Однако Тим Бертон настоял, чтобы волосы Делии были рыжие, такие же как в первом фильме, и поэтому Кэтрин пришлось целую ночь красить парики в ярко-красный цвет и подстригать их в разные стили. * Дженна Ортега рассказала, что актер Джастин Теру постоянно шутил на съемочной площадке, заставляя Ортегу смеяться и выходить из образа. В свою очередь Теру рассказал, что Кэтрин О'Хара своими шутками заставляла его постоянно выходить из образа. * Когда Долорес приходит в себя, на ее безымянном пальце заметно отсутствие обручального кольца. Это отсылка к первому фильму, где Битлджус снимает кольцо с отрезанного пальца, чтобы использовать его на своей свадьбе с Лидией. * Моника Беллуччи описала движения своего персонажа как «почти как танец в жанре хоррор». На съемку ее движений для конкретной сцены ушло три съемочных дня. * Премьера фильма состоялась на следующий день после 73-летия Майкла Китона. * Бюджет этого фильма оценивается в 150 миллионов долларов, а бюджет первого фильма (с поправкой на инфляцию с 1988 года по 2024 год) составил всего 39 миллионов. Таким образом бюджет второго фильма почти в 4 раза превысил бюджет первого фильма. * Тим Бертон подумывал о том, чтобы назвать фильм «Битлджус 2024» как дань уважения одному из своих любимых фильмов ужасов «Дракула 1972». * В первом фильме Битлджус заявляет, что его бывшая жена ничего для него не значила, когда он достает ее отрубленный безымянный палец. В этом фильме выясняется, что Долорес вышла за него замуж, чтобы убить его и получить бессмертие его души. Так что на самом деле все было наоборот: он ничего для нее не значил. * У широкоплечих мужчин-монстров с крошечными сморщенными головами на одежде находятся бейджи с именами. Имена выбраны не просто так, это имена продюсеров фильма. Поэтому монстры носят имена Брэд (намек на Брэда Питта), Эл (Эл Гофф) и так далее. * Дженна Ортега была единственной актрисой, которую практически не гримировали для съемок, поскольку по мнению режиссера Бертона ее героиня должна была выглядеть именно так. * Уборщик, которого играет Дэнни Де Вито, своим поведением постоянно намекает на фильм «Возвращения Бэтмена», в котором Де Вито играл злодея Пингвина. Уборщик как и Пингвин, издает хрюкающие звуки, а в какой-то уборщик момент выпивает средство для чистки унитаза, из-за чего у него изо рта сочится темная жидкость. Точно так же темная жидкость сочится изо рта Пингвина, когда Бэтмен смертельно ранит этого злодея. * Семейный психотерапевт Лидии и Рори носит имя «доктор Гликман». Персонаж назван в честь генерального директора Miramax Джона Гликмана, давнего и хорошего друга режиссера Бертона. * В фильме показано, что Делия сдержала свое обещание никогда не переделывать кабинет Чарльза. Даже спустя годы дизайн кабинета остается таким же, как и в первом фильме. * Польский дубляж фильма исправляет ошибку в сцене, в которой Марию Склодовскую-Кюри называют «французским физиком», вместо этого правильно идентифицируя ее как польку. * Во время работы над этим фильмом Майклу Китону было 71 год, и это вдвое больше, чем во время работы над первым фильмом, когда Китону было всего 35 лет. * Обезглавленный труп Чарльза Дитца озвучивал актер, имя которого не указали в титрах. * Дженна Ортега рассказала, что впервые встретила Майкла Китона, когда он был одет в костюм главного героя: «Он подошел ко мне сзади. Я проходила тест на прическу и макияж, и кто-то похлопал меня по плечу, я обернулась и, конечно же, испугалась». * В одной из газет, которые читает Битлджус, есть короткая статья с заголовком о призраках, чья смерть была ошибочно отнесена к самоубийствам. Это объясняет, почему Битлджус, который был отравлен, и Ричард, муж Лидии, которого съели пираньи, были назначены на работу в загробную бюрократию, хотя ни один из них не покончил с собой. * В первом фильме, когда Битлджус встречает Чарльза и Делию, они обнимаются, и Битлджус вручает Чарльзу пару змей. Это предвещает смерть Делии от укусов аспидов в дальнейшем. * Красный телефон на столе Битлджуса – это намек на Бэтмена, поскольку этот телефон является копией «бэтфона» в кабинете комиссара Гордона из фильма 1966 года про Бэтмена. * Некоторое время на роль Астрид рассматривалась Хлоя Грейс Морец, но в итоге была выбрана Дженна Ортега. * Скульптура, которую Делия Дитц сделала в первом фильме, была подарена школе-интернату ее сводной внучки Астрид. * Премьера фильма на Венецианском кинофестивале вызвала трехминутные овации зрителей. * Первоначально один из продюсеров фильма, Брэд Питт, собирался сыграть эпизодическую роль в "зале ожидания преисподней" в роли человека, получившего пулю в голову, что отсылало бы к смерти его персонажа в фильме «Сжечь после прочтения» (2008). Но в итоге сцену вырезали из финальной версии. * Действие фильма происходит в вымышленном городе Уинтер-Ривер, штат Коннектикут, но на самом деле съемки проходили в Восточном Коринфе, штат Вермонт, в том же месте, где снимался первый фильм. * Смерть Чарльза была основана на давнем кошмаре Тима Бертона. Режиссеру приснилось, что он выжил в авиакатастрофе только для того, чтобы быть съеденным акулой. * Хотя Мейтленды не появляются в фильме, зрители могут заметить их маленькие фигурки в речной канаве внутри макета, которые смотрят на дом во вступительных титрах. * Джеффри Джонса не пригласили на роль Чарльза Дитца из-за того, что его в ото момент обвиняли в сексуальных домогательствах, и создатели фильма решили не рисковать, приглашая в рпроект актера со скандальной репутацией. Вместо этого было объяснено, что его персонаж был убит до событий фильма, а сходство Джонса было показано с помощью архивных кадров и покадровой анимации. * Идея «смерти Делии» принадлежала Кэтрин О'Хара, которая сказала авторам сценария о своей героине: «Я думаю, она должна покончить с собой только потому, что она так сильно влюблена в Чарльза. Единственное, что она может сделать, - это присоединиться к нему в загробной жизни». Сценаристам идея очень понравилась, но им показалось странным, что в комедии один из главных героев покончит с собой в конце фильма. Поэтому был придумал более креативный и необычный способ – смерть из-за несчастного случая (укусы ядовитых змей). * В зале ожидания загробного мира находится обожженный мужчина в костюме Санта-Клауса, что является отсылкой к известной мрачной сцене из фильма «Гремлины» (1984), где Кейт Беринджер объясняет, как ее отец умер в канун Рождества. * Ребенок, ползающий по потолку в финале фильма – это отсылка к фильму «На Игле» (1996), когда у обкуренного Рентона возникают галлюцинации с ползающим ребенком, который передвигается по полу и потолку. * Майкл Китон и Вайнона Райдер сказали, что их любимым эпизодом в фильме была сцена свадебного танца, а Райдер особенно понравилось смотреть в «великолепные глаза Китона». * Сидя в приемной рядом с сумасшедшей кошатницей, Битлджус комментирует: «Я больше люблю собак». Позже, во время свадебного музыкального номера, его собака показана как одна из его прошлых любимиц, наряду с Лидией и Долорес. * На создание костюмов для монстров с крошечными головами дизайнера по костюмам Колин Этвуд вдохновили одежда американских риэлторов из 80-х годов, которые носили блейзеры золотистого цвета, коричневый галстук и белую рубашку. * В первом фильме подразумевалось, что причина, по которой большинство живых людей не видят призраков, заключается в том, что они подсознательно предпочитают этого не делать, поэтому в «Руководстве для недавно умерших» подчеркнуто расплывчато говорится о том, что живые «не могут» или «не хотят» видеть призраков. Лидия могла видеть Мейтлендов, потому что чувствовала себя отчужденной и оторванной от мира живых. Во втором фильм оказывается, что Лидия - медиум-экстрасенс, обладающий сверхъестественной способностью видеть души умерших, и Мейтленды были лишь первым примером пробуждения ее способностей. * Надгробная плита Чарльза Дитца выполнена в форме прозрачного акульего плавника с его изображением посередине и гласит: «R.I.P. Чарльз Дитц – отец, муж, любитель птиц». fy92ez0rd390i3zdabcgd5yggsvvvnk 12397459 12397437 2024-10-28T13:09:14Z Ulugbeck1 144544 12397459 wikitext text/x-wiki '''Бийтълджус''' == Сюжет == Когда Адам решает выйти наружу, он попадает в пустынный мир с чудовищными песчаными червями, которые его едва не съедают. Вскоре погибшие супруги находят «Справочник для недавно упокоившихся» и начинают его изучать, пытаясь решить, что же делать дальше. А в это время сестра Барбары, Джейн Баттерфилд, продает дом семье Дитц из Нью-Йорка. Делия Дитц, которая считает себя творческой личностью, с помощью своего приятеля Отто, высокомерного дизайнера интерьеров, начинает перестройку дома, желая все перекрасить и перепланировать. Чарльз Дитц, муж Делии, любитель-орнитолог, мечтает спокойно наблюдать птиц и ни о чем не думать, а юная Лидия, падчерица Делии, является девушкой-готом и мечтает стать профессиональным фотографом. Возмущенные наглостью Делии, Мейтленды пытаются напугать и изгнать новых жильцов из своего дома, но поскольку Делия и Чарльз их не видят, все попытки мертвых супругов тщетны. Тогда Адам и Барбара с помощью справочника проникают в загробный мир. Этот мир практически не отличается от мира живых: тут так же много бюрократов, очередей и неоходимости заполнять и подписывать кучу различных бумаг. Юрист Джуно сообщает Мейтлендам, что они должны оставаться в доме 125 лет, и чтобы прогнать Дитцев, их надо напугать «по-настоящему». Поняв, что напугать новых хозяев у них не получается, Адам и Барбара, несмотря на категорически запрет Джуно не делать этого, вызывают на помощь Битлджуса. Это бывшим помощник Джуно, который теперь работает призраком-«биоэкзорцистом». Битлджус оказывается очень грубым и нахальным типом, и Мейтленды убегают от него. Вскоре выясняется, что Лидия может видеть Адама и Барбару. Они начинают дружить, и Лидия, которая ненавидит свою мачеху Делию, решает помочь призракам изгнать непрошенных жильцов. Во время званного обеда, на который Делия пригласила важного босса Макси Динна, Адам и Барбара устроивают хаос, но это не отпугивает гостей, а наоборот, привлекает. Чарльз загорается идеей сделать свое жилище «домом с призраками», и организовать поток туристов. Динн хочет доказательства существования призраков, и тогда Отто, используя «Справочник для недавно умерших», проводит, как он считает, спиритический сеанс и призывает Адама и Барбару, но супруги начинают разлагаться, поскольку Отто невольно совершил обряд экзорцизма. Чтобы спасти Мейтлендов, Лидия неохотно вызывает Битлджуса на помощь, но он соглашается помочь только при условии, что Лидия выйдет за него замуж. Если это произодет, то Битлджус сможет свободно приходить в мир живых и сеять в нем хаос. Битлджус действительно спасает Адама и Барбару, но тут же разбрасывает их по двум «мирам», чтобы они не мешали ему пожениться. Во время свадебной церемонии все пытаются произнести имя Битлджюса, чтобы он исчез, но коварный демон в буквальном смысле затыкает всем рот. Наконец Адам отвлекает Битлджуса, врезавшись в него на игрушечной машине со своего макета, а Барбара врывается в дом верхом на песчаном черве, который пожирает Битлджуса. Дитцы и Мейтленды решают жить вместе в мирном сосуществовании. Адам, Барбара и Лидия танцуют в отремонтированной части, празднуя хорошую оценку Лидии на экзамене по математике, а Чарльз читает книгу под названием «Живые и мёртвые». А в это время Битлджус сидит в комнате ожидания загробной жизни и пытается пролезть без очереди перед колдуном, который в ответ сжимает его голову. Несмотря на это, Битлджусом остается оптимистом и говорит: «Я так лучше выгляжу». == Снимачен процес == * Все умершие люди в комнате ожидания загробного мира находятся в том же состоянии, в котором они умерли, однако утонувшие Мейтленды не мокрые от воды. Тим Бертон посчитал, что постоянно держать актеров мокрыми на съмочной площадке было бы слишком неудобно. * Когда Адам и Барбара находятся в офисе загробного мира, громкий голос в системе оповещения объявляет: «Рейс 409 прибывает в ворота 3». В реальности самолет, летевший рейсом 409 авиакомпании United Airlines врезался в гору в штате Вайоминг 6 октября 1955 года, убив всех пассажиров и членов экипажа на борту. В то время это была одна из самых страшных авиакатастроф в истории. * Во время съемок этого фильма Кэтрин О'Хара познакомилась со своим будущим мужем, художником-постановщиком Бо Уэлчем. * Этот фильм стал первым фильмом на DVD, выпущенным компанией Netflix в 1998 году. * В эпизоде, где Адам и Барбара входят в офис юристки Джуно и видят, как она разговаривает с недавно умершей футбольной командой, из окна кабинета Джуно виден кинотеатр, полный призраков. Когда фильм вышел в прокат, сцена создавала иллюзию, что живые и мертвые зрители могут видеть друг друга. * Желая показать, как надо пугать живых по-настоящему, Битлджус показывает жуткое лицо Адаму и Барбаре, однако зритель не видит это лицо, поскольку камера показывает Битлджуса со спины. Первоначально «страшное лицо» Битлджуса собирались показать зрителю, для этого был создан сложный макияж, но в конечном итоге режиссер отказался от этой идеи. * Поскольку сценарий фильма показался актерам слишком странным, то они не сразу приняли предложение Бертона сниматься в этом фильме. Только Джина Дэвис сразу согласилась, а вот других актеров пришлось уговаривать. Продюсер фильма Дэвид Геффен обратился к менеджеру Майкла Китона, чтобы тот уговорил актера встретиться с Бертоном, и только после долгого общения Китона и Бертона Китон все-таки сказал «да». А уговаривать Кэтрин О'Хара режиссер Бертон вылетел в другой город лично. * Сцена, в которой Битлджус превращается в жуткую змею и нападает на живых людей, была снята до того, как Майкл Китон получил роль Битлджуса, и поэтому использованная аниматронная змея не имела с ним никакого сходства. После того, как Китон получил роль, эта сцена была переснята, и змею сделали похожей на Китона-Битлджуса. * Когда в сентябре 2010 года умер актер Гленн Шадикс, сыгравший в фильме Отто, на его поминальной службе согласно завещанию прозвучала песня «Banana Boat», которая была использована в сцене званого ужина. * Кассовый успех фильма породил планы по созданию продолжения, которое планировали назвать «Битлджус выходит на Гавайи». Был заказан сценарий, а Майкл Китон и Вайнона Райдер подписали контракт на повторное исполнение своих ролей. Однако в то время Тим Бертон потерял интерес к проекту и вместо этого стал режиссером фильмов «Бэтмен» (1989) и «Возвращение Бэтмена» (1992). Только спустя тридцать пять лет Тим Бертон все-таки снял продолжение истории о Битлджусе, в котором Китон, Райдер и О'Хара вернулись к ролям своих персонажей. * В первоначальном сценарии гости на званном обеде должны были танцевать под песню музыкальной группы «The Ink Spots», но Джеффри Джонс и Кэтрин О'Хара предложили, чтобы прозвучала песня «Banana Boat» в исполнении Гарри Белафонте. * Актриса Кирсти Элли была первой кандидатурой на роль Барбары, но в этот момент она была занята в другом проекте, и продюсеры не расторгли с ней контракт, чтобы Кирсти могла сыграть роль Барбары. На роль Барбары также рассматривались Сигурни Уивер, Линда Блэр, Голди Хоун, Лора Дерн и Линда Хэмилтон. * Наряду с фильмами «Космические яйца» (1987) и «Большой» (1988), в этом фильме единожды звучит слово «fuck», хотя рейтинг фильма PG-13. * Чарльз Дитц изображен читающим журнал под названием «Живые и мертвые». Обложка книги – это номер журнала Macworld за январь 1988 года. Оригинальный реквизит был продан на аукционе Heritage Auctions за 1375 долларов. * На протяжении всего фильма несколько раз упоминается, что Мейтленды и Дитцы живут в Уинтер-Ривер, штат Коннектикут. * Актриса Сильвия Сидни играет дымящегося призрака с дырой в горле, из которой выходит дым. В реальной жизни Сидни умерла от рака горла в Нью-Йорке в возрасте 88 лет. * Во время сцены на кладбище после бегства Мейтлендов, Битлджус выходит из себя и пинает дерево. Изначально дерево не должно было упасть, но во время одного из дублей Майкл Китон так хорошо пнул декорацию, что она свалилась, и Китон произнес фразу, которой не было в сценарии: «Чертовски хорошая модель!». Эта импровизация с падением дерева очень понравилась режиссеру Тиму Бертону, и он включил ее в фильм. * Фильм должен был заканчиваться тем, что Лидия погибает в огне и присоединяется к своим друзьям в загробной жизни. Создатели фильма изменили финал, посчитав, что это выглядит как завуалированная пропаганда суицида и послужит плохим примером для молодежи. * В фильме вообще нет упоминания о матери Лидии. В первоначальном варианте сценария ее мать звали Эвелин. По сюжету Эвелин и Чарльз развелись, и она осталась в Нью-Йорке с младшей сестрой Лидии, но приехала в их дом в Коннектикуте в качестве гостя на званый ужин. Однако в готовом фильме никакого упоминания персонажей матери и младшей сестры нет. В музыкальной адаптации фильма объясняется, что мать Лидии, которую назвали Эмили Дитц, умерла незадолго до событий этой истории, и эта смерть представлена как основная причина депрессии Лидии и ее интереса к загробной жизни. * Когда Битлджус уговаривает Лидию выйти за него замуж, он называет себя «самым завидным холостяком с тех пор, как появился Валентино». Это шутливый намек на Рудольфа Валентино, итальянского актера голливудского кино 1920-х годов, которого прозвали «латиноамериканским любовником» и считали в то время главным сердцеедом Голливуда. * По словам сценариста Лоуренса Сенелика, оригинальный сценарий был гораздо более зловещим. Мейтленды погибли не от утопления, а от гораздо более ужасной смерти, а Битлджус был не веселым «биоэкзорцистом», а демоном-убийцей. * Общее время, в течение которого Мейтленды живы, не считая вступительных титров, составляет пять минут тридцать пять секунд. * Битлджус никогда не произносит своего собственного имени. Подразумевается, что он не может этого сделать. В противном случае он мог бы вызывать себя, когда захочет. * На 11-й минуте фильма зрители видят, как Битлджус читает газету «Загробная жизнь». В разделе некрологов есть фотографии Мейтлендов, одетых именно в то, в чем они умерли. Это главное отличие от некрологов в «Газете живых», где члены семьи сами выбирают, какую фотографию умерших использовать. * Во время сцены, где Лидия, Делия, Чарльз и Ото идут на чердак, чтобы встретиться лицом к лицу с Адамом и Барбарой, и вместо этого обнаруживают модель города, Адам и Барбара висят на окне снаружи, зацепившись за него руками. При монтаже был удален момент, в котором показывалось, что во время пока Адам и Барбара висят на окне, песчаный червь находится под ними и пытается их сожрать. * Автомобиль, на котором Мейтленды свалились с моста в реку – Volvo 245 DL 1977 года выпуска. На момент выхода фильма универсалы Volvo считались самыми безопасными автомобилями в Америке. В нескольких рекламных объявлениях производители автомобиля хвастались, что Volvo были настолько хорошо сделаны, что водители могли выживать в них в различных авариях. Такие заявления на фоне «гибели» в фильме Адама и Барбары именно в автомобиле Volvo придавали фильму дополнительную дозу «черного юмора». * Голова скелета на вершине карусели Битлджуса очень похожа на Джека Скеллингтона, фигурку скелета, которую Тим Бертон рисовал с 1982 года и которая в конечном итоге будет использована в качестве главного героя фильма «Кошмар перед Рождеством» (1993), который Бертон написал в соавторстве и спродюсировал. * Бюджет визуальных эффектов составлял всего 1 миллион долларов, что было главным условием для Тима Бертона, решившего сделать визуальные эффекты как можно более безвкусными. * Майкл Макдауэлл, написавший оригинальный сценарий фильма, был как в личном, так и в профессиональном плане зациклен на смерти. Он получил докторскую степень по английской литературе в университете Брандейса, и его докторская диссертация называлась «Отношение американцев к смерти в 1825-1865». Макдауэлл был не только плодовитым романистом в жанрах детективов, триллеров и ужасов, но и коллекционером предметов, связанных со смертью. Он вместе со своим давним любовником, профессором театра Лоуренсом Сенеликом, собрал большую коллекцию исторических памятных вещей о смерти, включая мемориальные и похоронные открытки, ноты к песням о смерти, посмертные реликвии, рекламу траурных платьев и надгробий, документы, связанные с похоронной индустрией, различные фотографии – от так называемых «спиритических снимков» до посмертных изображений умерших детей и взрослых и фотографий полицейских управлений с мест ужасных преступлений. Макдауэлл умер в 1999 году в возрасте 49 лет от СПИД. * Непосредственно перед званным ужином Делия говорит Лидии, что один из приглашенных гостей – автор журнала «Искусство в Америке». В финальной сцене, когда Делия показывает Чарльзу свою последнюю скульптуру, за его спиной появляется экземпляр журнала «Искусство в Америке» с фотографией Делии и несколькими ее скульптурами на обложке и слоганом «Образы загробной жизни». * Тим Бертон совершенно серьезно рассматривал Арнольда Шварценеггера на роль Битлджуса, но продюсеры фильма были против, поскольку Шварценеггер был звездой боевиков, и зрители не восприняли бы его всерьез в роли «веселого демона». Но упрямый Бертон все равно обратился к Шварценеггеру, однако получил отказ, поскольку в это время Арнольд был занят на съемках фильма «Бегущий человек» (1987). * В качестве художника-постановщика этого фильма Тим Бертон хотел видеть Антона Ферста, но в это время Ферст был занят на съемках фильма «Приподнятое настроение» (1988) (фильм также был о призраках, но оказался очень плохим и в прокате полностью провалился). Поработать вместе Бертону и Ферсту удалось над фильмом «Бэтмен» (1989), за который Ферст получил премию «Оскар». * В одном из интервью актер Алек Болдуин заявил, что очень не любит этот фильм и жалеет о том, что согласился в нем участвовать. * Майкл Китон, играющий Битлджуса, появляется только через 25 минут после начала фильма, и всего его герой проводит на экране лишь 14,5 минут (из 92 минут фильма). Именно поэтому Майкл Китон провел всего две недели на съемках. * В комнате ожидания в конце фильма нижнюю половину ассистентки фокусника, которую Битлджус пытается облапошить, сыграла тогдашняя девушка режиссера Тима Бертона. * В 2016 году во время одного из интервью Майклу Китону в который уже раз задали вопрос: будет ли когда-нибудь продолжение «Битлджуса»? Актер Бенджамин Новак, находившийся рядом с Китоном, предложил, чтобы все просто произнесли «Битлджус» три раза, и продолжение получилось бы. Все окружающие, включая самого Китона, громко рассмеялись над этим предложением. * Черно-белая полосатая одежда Битлджуса намекает, что он пленник проклятия, которое обрушилось на него, и поэтому одежда персонажа должна быть похожей на тюремную. * На роль Лидии рассматривались Джульетт Льюис, Лори Лафлин, Дайан Лэйн, Сара Джессика Паркер, Брук Шилдс, Джастин Бейтман, Молли Рингвальд и Дженнифер Коннелли. Хизер Лангенкамп рассматривалась на роль Лидии после того, как Тим Бертон увидел ее в фильме «Кошмар на улице Вязов» (1984), но Лангенкамп отказалась от этой роли. В итоге окончательный выбор свелся только к двум актрисам: Вайнона Райдер и Алиса Милано, и Райдер получила эту роль. * Битлджус надевает свой культовый костюм в черно-белую полоску на две минуты в кульминационный момент фильма. * Наклейка на бампере автомобиля, на котором едут Адам и Барбара, гласит: «Я торможу ради животных». * Имя заглавного героя, равно как и само название фильма, является игрой слов: в одном из вариантов английской транскрипции имя звезды Бетельгейзе (Betelgeuse) звучит как «Битлджус», что созвучно Beetlejuice («Жучиный сок»). * На роль Битлджуса рассматривались Дастин Хоффман, Робин Уильямс, Кристофер Ллойд, Джим Керри, Тим Карри, Джек Николсон, Билл Мюррей, Роберт Де Ниро и Джон Клиз. * Эпизод, когда Барбара держит в одной руке нож, а в другой рукой поднимает «отрубленную» голову Адама снимали следующим образом: Алек Болдуин стоял на коленях за черной ширмой, обрезанной вокруг его подбородка, и поэтому создавалось впечатление, что «отрубленная» голова «висит» в воздухе. * Публичный дом, который собирался посетить Битлджус, называется «Ад Данте», намекая на знаменитое произведение Данте «Божественная комедия». У всех «работниц» борделя на голове кокетливые дьявольские рожки. * После неожиданного кассового успеха фильма «Большое приключение Пи-Ви» (1985) Тим Бертон обнаружил, что является очень популярным режиссером, посольку ему стали присылать много интересных сценариев. Однако ничего из присланного Бертону не понравилось, и он уже начать писать свою версию «Бэтмена», когда ему прислали сценарий Майкла Макдауэлла. Бертону очень понравилась идея, и он сразу же согласился снять фильм. * Тим Бертон попытался снять сцену, где креветки спрыгивают с тарелок и нападают на лица гостей, сидящих за столом, с помощью загримированных рук актеров, которые должны были прятаться под столом. Сцена никак не получалось, и тогда приняли решение снять сцену по другому: «креветок» поместили на лицах сидящих за столом гостей, с помощью тонких нитей сорвали их с лиц так, чтобы они шлепнулись на стол, а потом просто запустили эту сцену в обратном порядке. * На самом деле фильм снимали не в Коннектикуте, в небольшом городке Восточный Коринф, штат Вермонт. Крытый мост через небольшую речку для сцены падения автомобиля был постороен неподалеку от городка. «Дом Мейтлендов» представлял собой только фасад (то есть по сути «пустую коробку»), построенный на фермерском поле в ста ярдах от моста, без каких-либо внутренних помещений. * В 2000 году Американский институт кино включил этот фильм в список 100 самых смешных американских фильмов. * Сцена, в которой Битлджус съедает муху, является отсылкой к фильму ужасов «Муха» (1958). Когда Битлджус утаскивает муху под землю, можно услышать, как она выкрикивает знаменитую фразу из фильма 1958 года: «Помогите мне! Помогите мне!» * В сцене, когда Отто вызывает призраков Мейтлендов, он цитирует строки из стихотворения Томаса Ловелла «Предупреждение». * Возраст Лидии нигде не указывается, но в момент съемок (с 11 марта по 11 июня 1987 года) Вайноне Райдер, которая сыграла Лидию, было 15 лет (она родилась 29 октября 1971 года). * Правильно имя «Битлджус» в фильме произносят пятнадцать раз: Барбара – восемь раз, Джуно – два раза, Лидия – пять раз. Адам также произносит это имя несколько раз, но всякий раз неправильно. * Майкл Китон самостоятельно придумал большую часть образа своего персонажа. Китон сказал гримеру, что хочет, чтобы на лице у него была плесень, а волосы выглядели так, как будто он сунул палец в электрическую розетку, кроме того, актер попросил отдел гардероба прислать ему одежду разных периодов времени. * Когда Битлджус в образе ужасного змея нападает на людей, Отто кубарем падает с лестницы. Актер Гленн Шадикс, который играл Отто в фильме, умер в возрасте 58 лет от трам головы в результате падения с лестницы. * Изначально роль Делии досталась Анжелике Хьюстон, но из-за болезни она отказалась от этой роли. * В интервью Harper's Bazaar Вайнона Райдер рассказала, как впервые оказлась на съемочной площадке фильма. Она хотела встретиться с режиссером Тимом Бертоном, но вместо этого к ней подошел какой-то молодой парень, про которого Вайнона подумала, что он из художественного отдела. Райдер и парень легко и спокойно поговорили около получаса, обсуждая любимые фильмы, и когда Райдер спросила парня, не знает ли он, когда появится режиссер Бертон, парень с улыбкой ответил: «О, это же я!» Райдер была поражена, поскольку в ее представлении режиссер должен был выглядеть солидным, возрастным мужчиной, а Бертону в то время было всего 30 лет. * Звуковой сигнал на часах юристки Джуно – это «Похоронный марш» Фередрика Шопена (соната 35, часть 3). * Когда Адам находит листок с рекламой Битлджуса, он трижды произносит его имя, но из-за того, что Адам произносит его неправильно, Битлджус не появляется. * Джейн, агент по недвижимости, и ее дочь всегда носят в фильме одинаковые наряды. * Мелодия, которую Чарльз Дитц насвистывает перед тем, как начать наблюдать за птицами, взята из «Увертюры легкой кавалерии» Франца фон Зуппе. * Во время званого ужина Ото упоминает, что до обвала рынка он был исследователем паранормальных явлений в Нью-Йорке, и шутит, что люди, совершающие самоубийство, становятся государственными служащими в загробной жизни. И действительно, все люди, работающие в «загробном» офисе являются самоубийцами: королева красоты 1939 года сидит в приемной с перерезанными запястьями, в комнате регистрации сидит повешенный мужчина, а юристка Джуно, которая общается с Мейтлендами, перерезала себе горло. * Когда Битлджус превращается в змею, он говорит Адаму и Барбаре: «Вперед, создай мое тысячелетие!» Это является отсылкой к знаменитой фразе Клинта Иствуда в фильме «Грязный Гарри» (1971): «Вперед, создай мой день!» * Съмки эпизода, где Адам и Барбара превращаются в древних стариков и начинают распадаться, продолжались в течении недели. * В сцене насильственной свадьбе Битлджуса и Лидии платье невесты ярко-красного цвета. Это отсылка к стиху о цветах свадебного платья: «Если женишься в красном, то лучше умереть». * Успех фильма породил анимационный сериал, премьера которого состоялась через год после выхода фильма на экраны. Хотя в нем не используется многое из того, что было в самом фильме, в нем все же используются тонкие отсылки, например, когда в одном эпизоде Битлджус закрыл рот Клэр Брюстер металлической пластиной точно так же, как он поступил с Барбарой в фильме. * Это первый фильм Тима Бертона, получивший премию «Оскар» (в категории «Лучший грим»). * На роль Отто рассматривались актеры Уэйн Найт, Джон Кэнди, Джон Гудман и Боб Хоскинс. * Когда Адам снова становится самим собой на чердаке, внимательные зрители могут увидеть, как Алек Болдуин прикрепляет свой комедийный фальшивый нос. * В одном из вариантов сценария после падения с моста рука Барбары оказалась раздавленной, когда дверь машины с ее стороны врезалась ей в предплечье. Затем, когда их машина погрузжается в реку, супруги зовут на помощь, постепенно захлебываются и умирают. Когда их души возвращаются в их дом, Барбара восстанавливает свою сломанную руку. И хотя потом сценарий изменили, не показав смерть Адама и Барбары, в фильме сохранился диалог из этого сценария, в котором Адам спрашивает Барбару: «Как твоя рука?», и она отвечает: «Я не знаю, кажется, все нормально». Таким образом, зрители не знающие про первоначальный сценарий, не понимали смысла этого диалога. * В фильме постоянно акцентируется внимание на цифре «три»: чтобы вызвать Битлджуса, надо трижды произнести его имя; чтобы открыть дверь в загробный мир, надо постучать в дверь три раза; чтобы получить помощь от юристки Джуно, надо ждать три месяца; всего трижды Джуно может оказать помощь; чтобы вернуться из макета города домой, надо трижды сказать «Домой!». Наконец, при въезде в дом Делия упоминает пропавшую скульптуру: «Почему их только три, если должно быть четыре?» * Мюзикл «Битлджус» по мотивам фильма вышел на театральный Бродвей в марте 2019 года. '''Бийтълджус 2''' == Сюжет == Проходит тридцать шесть лет после событий первого фильма. Лидия Дитц ведёт ток-шоу о сверхъестественном под названием «Дом с привидениями», продюсером которого является её бойфренд Рори, и во время одной из передач Лидия с ужасом видит в зале призрак Битлджуса. А в это время в загробном мире оживает итальянка Долорес, бывшая жена Битлджуса. Она собирает себя из кусков, скрепляя их степлером, и начинает бродить по преисподней в поиках своего мужа. Несколько веков назад во время страшной эпидемии чумы Долорес и Битлджус убили друг друга, и теперь Долорес мечтает отмостить своему бывшему мужу. Сам же Битлджус руководит офисом «биоэкзорцистов», и ему помогают одинаковые призраки с маленькими усохшими головами. Вольф Джексон, который играл полицеских детективов и ставший после смерти полицейским в загробном мире, предупреждает Битлджуса, что его бывшая жена Делорес сбежала из плена и теперь ищет его. Вскоре Делия, мачеха Лидии, сообщает ей о гибели её отца Чарльза. Лидия вместе со своей дочерью Астрид приежают на похороны в тот самый дом в Уинтер-Ривер. Астрид находится с матерью во враждебных отношениях, посльку считает ее мошенницей, которая обманывает доверчивых зрителей «сверхъестественной чепухой». Кроме того, Астрид очень скучает по своему отцу, с которым Лидия развелась и который пропал в Южной Америке. После заупокойной службы Рори делает предложение Лидии, которое она принимает, в результате чего Астрид убегает и встречается с симпачтиным парнем Джереми, который приглашает её к себе перед свадьбой. На Хэллоуин Астрид попадает в дом Джереми, и вдруг с ужасом узнает, что этот парень – призрак. Джереми приглашает Астрид в загробный мир и обещает девушке найти ее отца. Узнав о прошлом Джереми как убийцы своих родителей, Лидия неохотно снова обращается к Битлджусу за помощью в освобождении Астрид. Тот соглашается, но требует, чтобы Лидия вышла за него замуж, что позволит ему остаться в мире смертных и избежать встречи со своей мстительной бывшей женой Долорес. Лидия неохотно соглашается и даже подписывает кровью брачный контракт. Битлджус и Лидия отправляются на железнодорожную станцию загробной жизни в попытке помешать Астрид сесть на «Поезд душ». Узнав, что Битлджус привел в загробный мир живого человека, Вольф Джексон пытается арестовать нарушителя. Астрид встречает своего отца Ричарда, облепленного пираньями, и Ричард рассказывает дочери, что погиб на Амазонке. Лидия вытаскивает Астрид из «Поезда Душ», и они сбегают через портал из загробного мира и попадают в место, где на них нападает песчаный червь. Однако Ричард спасает их от червя и показывает Лидии и Астрид, как вернуться в мир живых. Битлджус находит коварного Джереми и направляет его в ад. В это время Делия «репетирует» церемонию похорон ее мужа Чарльза, используя в качестве «реквизита» двух живых змей, которые оказываются ядовитыми. Змеи кусают Делию, и она попадает в загробный мир, где встречает Битлджуса. Она просит его найти Чарльза, Битлджус соглашается, но в ответ Делия должна помочь ему найти Лидию. Оказавшись в мире живых, Астрид извиняется перед матерью за то, что не верила ей о призраках. Лидия и Астрид прибывают в церковь на свадьбу, где Лидия должна выйти замуж за Рори, но тут появляется Битлджус с Делией и прерывает церемонию. Битлджус вкалывает Рори «сыворотку правды», и тот рассказывает, что никогда не верил в способности Лидии и использовал ее только ради денег. Взбешенная Лидия бьет Рори в лицо, то отлетает в сторону и место жениха снова занимает Битлджус, который по-прежнему влюблен в Лидию. Свадебная церемония движется к своему завершению, но тут в церкви появляется разъяренная Долорес, которая кричт, что Битлджус ее муж. Используя заклинания, Астрид запускает в церковь песчаного червя, которого Битлджус отклоняет, заставляя его съесть Долорес и Рори. Тут же выясняется, что Битлджус нарушил правила загробного мира, брачный контракт сгорает у него в руках, а сам он раздувается и лопается. Делоия прощается с Лидией и Астрид и уходит в загробный мир, где с радостью встречает своего любимого Чарльза. Некоторое время спустя Лидия снимает заключительную часть своего последнего эпизода «Дома с привидениями», и решает отдохнуть вместе с Астрид. Они отправляются в замок Дракулы в Румынии, где Астрид якобы влюбляется в парня, выходит за него замуж и рожает чудовищного младенца, похожего на Битлджуса. На самом деле, все это оказывается кошмаром, который приснился Лидии, но это значит, что влюбленный в нее демон Битлджус по-прежнему желает стать ее возлюбленным… == Снимачен процес == * Первоначально у Мейтлендов была эпизодическая роль в конце фильма, но Тим Бертон посчитал, что никакое цифровое омоложение не убедит зрителей в том, что Алек Болдуин и Джина Дэвис того же возраста, что и в первом фильме. * Перед тем, как Битлджус отправляет Джереми в ад после аннулирования его паспорта для возвращения в реальный мир, в документе можно увидеть его полное имя – Джереми Дэмиен Фрейзер. * В финале звучит та же музыка, что и в оригинальном фильме Стивена Кинга «Кэрри», что предупреждает о не очень счастливом конце. * Майкл Китон сказал, что он и Тим Бертон были особенно заинтересованы в создании фильма, который не был бы слишком технологичным. Они хотели, чтобы в нем были те же визуальные эффекты, что и в первом фильме. * У Вайноны Райдер было только одно условие, когда она впервые встретилась с создателями фильма «Очень странные дела» братьями Дафферами: если вдруг Тим Бертон решит снимать «Битлджус 2», то Дафферы должны немедленно временно освободить Райдер от участия в сериале, чтобы она могла сняться у Бертона. Братья Дафферы это условия приняли. * В модельном городке под мостом Уинтер-Ривер в «воде» находится перевернутый автомобиль, символизирующий аварию, в которой погибли Адам и Барбара в первом фильме. * И Майкл Китон, и режиссер Тим Бертон решили сохранить Битлджуса таким же неполиткорректным, каким он был в оригинальном фильме. * Когда в сентябре 2010 года умер актер Гленн Шадикс, сыгравший в фильме Отто, на его поминальной службе согласно завещанию прозвучала песня «Banana Boat», которая была использована в сцене званого ужина в первом фильме. В этом фильме небольшой хор поет ту же песню на похоронах Чарльза Дитца. * До окончания съемок этого фильма оставалось полтора дня, прежде чем началась забастовка актеров. * В первом фильме Битлджус предлагает Адаму и Барбаре приготовить еду и говорит: «Надеюсь, вам понравится итальянская кухня!» В этом фильме показано, что он на самом деле был итальянцем и погиб во время жуткой эпидемии чумы (о которой он также упоминал в первом фильме). * Монстры с маленькими головами – это не компьютерная графика, а специальные куклы, которые надевали на актеров. Крошечные головы были полностью аниматронными, и кукловоды управляли ими дистанционно. * Первоначально роль детектива Вулфа Джексона была предложена Кристоферу Уокену, но в итоге ее получил Уиллем Дефо. * Когда Битлджус засыпает мобильный телефон Лидии спам-рекламой, в одной из них говорится, что он добавляет «веселья на похороны». * Решение рассказать историю происхождения Битлджуса на итальянском языке было принято Тимом Бертоном, поскольку он был вдохновлен работами Федерико Феллини. Бертон объяснил, что история происхождения Битлджуса похожа на пролог к фильму Феллини, поэтому она должна быть показана черно-белыми красками, озвучена на итальянском языке и в общем визуальном стиле стать похожей на фильмы Феллини. Кроме того, Моника Беллуччи - итальянка, так что вполне естественно, что Долорес тоже была итальянкой. * Дэнни Девито, которого убивает вновь собранная из кусков Долорес, не упоминается во вступительных титрах, но показан в заключительных титрах. * Моника Беллуччи озвучила свою собственную героиню в итальянской версии фильма. * Станционное табло над «Загробным экспрессом» показывают четыре конечные станции этой железной дороги: Великий Запредельный мир, Жемчужные врата, Огненный Ад и поля Элизиума. * Одним из экспонатов отмененной выставки Делии стало видео, на котором она запечатлена в окружении ворон. Это шутливая отсылка к Мойре Роуз, героине сериала «Шитс Крик», которую сыграла Кэтрин О'Хара. В этом сериале Мойра Роуз снимается в фильме «У ворон есть глаза-2», съемки которого якобы происходят в Албании. * Актер Артур Конти получил сообщение, что Тим Бертон утвердил его на роль Джереми Фрейзера 1 апреля, и поначалу решил, что это просто розыгрыш. * По словам Моники Беллуччи процесс создания макияжа ее персонажа занимал перед съемками по три часа. * Актеры японского дубляжа были подобраны так, чтобы походить на роли своих персонажей, и в комплекте с оригинальными костюмами, чтобы полностью вжиться в образ. * В июле 2023 года прямо во время съемок были укражены некоторые декорации из фильма. Среди украденных предметов были большой фонарный столб, украшенный тыквой, несколько бутафорских витрин и копия скульптуры с шипами, знакомая зрителям по первому фильму как одна из работ Делии Дитц. * Для этого фильма у Кэтрин О'Хара было заготовлено шесть париков светло-медного цвета, которые сделал на заказ собственный мастер актрисы. Однако Тим Бертон настоял, чтобы волосы Делии были рыжие, такие же как в первом фильме, и поэтому Кэтрин пришлось целую ночь красить парики в ярко-красный цвет и подстригать их в разные стили. * Дженна Ортега рассказала, что актер Джастин Теру постоянно шутил на съемочной площадке, заставляя Ортегу смеяться и выходить из образа. В свою очередь Теру рассказал, что Кэтрин О'Хара своими шутками заставляла его постоянно выходить из образа. * Когда Долорес приходит в себя, на ее безымянном пальце заметно отсутствие обручального кольца. Это отсылка к первому фильму, где Битлджус снимает кольцо с отрезанного пальца, чтобы использовать его на своей свадьбе с Лидией. * Моника Беллуччи описала движения своего персонажа как «почти как танец в жанре хоррор». На съемку ее движений для конкретной сцены ушло три съемочных дня. * Премьера фильма состоялась на следующий день после 73-летия Майкла Китона. * Бюджет этого фильма оценивается в 150 миллионов долларов, а бюджет первого фильма (с поправкой на инфляцию с 1988 года по 2024 год) составил всего 39 миллионов. Таким образом бюджет второго фильма почти в 4 раза превысил бюджет первого фильма. * Тим Бертон подумывал о том, чтобы назвать фильм «Битлджус 2024» как дань уважения одному из своих любимых фильмов ужасов «Дракула 1972». * В первом фильме Битлджус заявляет, что его бывшая жена ничего для него не значила, когда он достает ее отрубленный безымянный палец. В этом фильме выясняется, что Долорес вышла за него замуж, чтобы убить его и получить бессмертие его души. Так что на самом деле все было наоборот: он ничего для нее не значил. * У широкоплечих мужчин-монстров с крошечными сморщенными головами на одежде находятся бейджи с именами. Имена выбраны не просто так, это имена продюсеров фильма. Поэтому монстры носят имена Брэд (намек на Брэда Питта), Эл (Эл Гофф) и так далее. * Дженна Ортега была единственной актрисой, которую практически не гримировали для съемок, поскольку по мнению режиссера Бертона ее героиня должна была выглядеть именно так. * Уборщик, которого играет Дэнни Де Вито, своим поведением постоянно намекает на фильм «Возвращения Бэтмена», в котором Де Вито играл злодея Пингвина. Уборщик как и Пингвин, издает хрюкающие звуки, а в какой-то уборщик момент выпивает средство для чистки унитаза, из-за чего у него изо рта сочится темная жидкость. Точно так же темная жидкость сочится изо рта Пингвина, когда Бэтмен смертельно ранит этого злодея. * Семейный психотерапевт Лидии и Рори носит имя «доктор Гликман». Персонаж назван в честь генерального директора Miramax Джона Гликмана, давнего и хорошего друга режиссера Бертона. * В фильме показано, что Делия сдержала свое обещание никогда не переделывать кабинет Чарльза. Даже спустя годы дизайн кабинета остается таким же, как и в первом фильме. * Польский дубляж фильма исправляет ошибку в сцене, в которой Марию Склодовскую-Кюри называют «французским физиком», вместо этого правильно идентифицируя ее как польку. * Во время работы над этим фильмом Майклу Китону было 71 год, и это вдвое больше, чем во время работы над первым фильмом, когда Китону было всего 35 лет. * Обезглавленный труп Чарльза Дитца озвучивал актер, имя которого не указали в титрах. * Дженна Ортега рассказала, что впервые встретила Майкла Китона, когда он был одет в костюм главного героя: «Он подошел ко мне сзади. Я проходила тест на прическу и макияж, и кто-то похлопал меня по плечу, я обернулась и, конечно же, испугалась». * В одной из газет, которые читает Битлджус, есть короткая статья с заголовком о призраках, чья смерть была ошибочно отнесена к самоубийствам. Это объясняет, почему Битлджус, который был отравлен, и Ричард, муж Лидии, которого съели пираньи, были назначены на работу в загробную бюрократию, хотя ни один из них не покончил с собой. * В первом фильме, когда Битлджус встречает Чарльза и Делию, они обнимаются, и Битлджус вручает Чарльзу пару змей. Это предвещает смерть Делии от укусов аспидов в дальнейшем. * Красный телефон на столе Битлджуса – это намек на Бэтмена, поскольку этот телефон является копией «бэтфона» в кабинете комиссара Гордона из фильма 1966 года про Бэтмена. * Некоторое время на роль Астрид рассматривалась Хлоя Грейс Морец, но в итоге была выбрана Дженна Ортега. * Скульптура, которую Делия Дитц сделала в первом фильме, была подарена школе-интернату ее сводной внучки Астрид. * Премьера фильма на Венецианском кинофестивале вызвала трехминутные овации зрителей. * Первоначально один из продюсеров фильма, Брэд Питт, собирался сыграть эпизодическую роль в "зале ожидания преисподней" в роли человека, получившего пулю в голову, что отсылало бы к смерти его персонажа в фильме «Сжечь после прочтения» (2008). Но в итоге сцену вырезали из финальной версии. * Действие фильма происходит в вымышленном городе Уинтер-Ривер, штат Коннектикут, но на самом деле съемки проходили в Восточном Коринфе, штат Вермонт, в том же месте, где снимался первый фильм. * Смерть Чарльза была основана на давнем кошмаре Тима Бертона. Режиссеру приснилось, что он выжил в авиакатастрофе только для того, чтобы быть съеденным акулой. * Хотя Мейтленды не появляются в фильме, зрители могут заметить их маленькие фигурки в речной канаве внутри макета, которые смотрят на дом во вступительных титрах. * Джеффри Джонса не пригласили на роль Чарльза Дитца из-за того, что его в ото момент обвиняли в сексуальных домогательствах, и создатели фильма решили не рисковать, приглашая в рпроект актера со скандальной репутацией. Вместо этого было объяснено, что его персонаж был убит до событий фильма, а сходство Джонса было показано с помощью архивных кадров и покадровой анимации. * Идея «смерти Делии» принадлежала Кэтрин О'Хара, которая сказала авторам сценария о своей героине: «Я думаю, она должна покончить с собой только потому, что она так сильно влюблена в Чарльза. Единственное, что она может сделать, - это присоединиться к нему в загробной жизни». Сценаристам идея очень понравилась, но им показалось странным, что в комедии один из главных героев покончит с собой в конце фильма. Поэтому был придумал более креативный и необычный способ – смерть из-за несчастного случая (укусы ядовитых змей). * В зале ожидания загробного мира находится обожженный мужчина в костюме Санта-Клауса, что является отсылкой к известной мрачной сцене из фильма «Гремлины» (1984), где Кейт Беринджер объясняет, как ее отец умер в канун Рождества. * Ребенок, ползающий по потолку в финале фильма – это отсылка к фильму «На Игле» (1996), когда у обкуренного Рентона возникают галлюцинации с ползающим ребенком, который передвигается по полу и потолку. * Майкл Китон и Вайнона Райдер сказали, что их любимым эпизодом в фильме была сцена свадебного танца, а Райдер особенно понравилось смотреть в «великолепные глаза Китона». * Сидя в приемной рядом с сумасшедшей кошатницей, Битлджус комментирует: «Я больше люблю собак». Позже, во время свадебного музыкального номера, его собака показана как одна из его прошлых любимиц, наряду с Лидией и Долорес. * На создание костюмов для монстров с крошечными головами дизайнера по костюмам Колин Этвуд вдохновили одежда американских риэлторов из 80-х годов, которые носили блейзеры золотистого цвета, коричневый галстук и белую рубашку. * В первом фильме подразумевалось, что причина, по которой большинство живых людей не видят призраков, заключается в том, что они подсознательно предпочитают этого не делать, поэтому в «Руководстве для недавно умерших» подчеркнуто расплывчато говорится о том, что живые «не могут» или «не хотят» видеть призраков. Лидия могла видеть Мейтлендов, потому что чувствовала себя отчужденной и оторванной от мира живых. Во втором фильм оказывается, что Лидия - медиум-экстрасенс, обладающий сверхъестественной способностью видеть души умерших, и Мейтленды были лишь первым примером пробуждения ее способностей. * Надгробная плита Чарльза Дитца выполнена в форме прозрачного акульего плавника с его изображением посередине и гласит: «R.I.P. Чарльз Дитц – отец, муж, любитель птиц». ib88wvjg35b3gzkabcr0r0qdcdrrqdl 12398304 12397459 2024-10-29T10:33:54Z Ulugbeck1 144544 12398304 wikitext text/x-wiki '''Бийтълджус''' == Сюжет == Когда Адам решает выйти наружу, он попадает в пустынный мир с чудовищными песчаными червями, которые его едва не съедают. Вскоре погибшие супруги находят «Справочник для недавно упокоившихся» и начинают его изучать, пытаясь решить, что же делать дальше. А в это время сестра Барбары, Джейн Баттерфилд, продает дом семье Дитц из Нью-Йорка. Делия Дитц, которая считает себя творческой личностью, с помощью своего приятеля Отто, высокомерного дизайнера интерьеров, начинает перестройку дома, желая все перекрасить и перепланировать. Чарльз Дитц, муж Делии, любитель-орнитолог, мечтает спокойно наблюдать птиц и ни о чем не думать, а юная Лидия, падчерица Делии, является девушкой-готом и мечтает стать профессиональным фотографом. Возмущенные наглостью Делии, Мейтленды пытаются напугать и изгнать новых жильцов из своего дома, но поскольку Делия и Чарльз их не видят, все попытки мертвых супругов тщетны. Тогда Адам и Барбара с помощью справочника проникают в загробный мир. Этот мир практически не отличается от мира живых: тут так же много бюрократов, очередей и неоходимости заполнять и подписывать кучу различных бумаг. Юрист Джуно сообщает Мейтлендам, что они должны оставаться в доме 125 лет, и чтобы прогнать Дитцев, их надо напугать «по-настоящему». Поняв, что напугать новых хозяев у них не получается, Адам и Барбара, несмотря на категорически запрет Джуно не делать этого, вызывают на помощь Битлджуса. Это бывшим помощник Джуно, который теперь работает призраком-«биоэкзорцистом». Битлджус оказывается очень грубым и нахальным типом, и Мейтленды убегают от него. Вскоре выясняется, что Лидия может видеть Адама и Барбару. Они начинают дружить, и Лидия, которая ненавидит свою мачеху Делию, решает помочь призракам изгнать непрошенных жильцов. Во время званного обеда, на который Делия пригласила важного босса Макси Динна, Адам и Барбара устроивают хаос, но это не отпугивает гостей, а наоборот, привлекает. Чарльз загорается идеей сделать свое жилище «домом с призраками», и организовать поток туристов. Динн хочет доказательства существования призраков, и тогда Отто, используя «Справочник для недавно умерших», проводит, как он считает, спиритический сеанс и призывает Адама и Барбару, но супруги начинают разлагаться, поскольку Отто невольно совершил обряд экзорцизма. Чтобы спасти Мейтлендов, Лидия неохотно вызывает Битлджуса на помощь, но он соглашается помочь только при условии, что Лидия выйдет за него замуж. Если это произодет, то Битлджус сможет свободно приходить в мир живых и сеять в нем хаос. Битлджус действительно спасает Адама и Барбару, но тут же разбрасывает их по двум «мирам», чтобы они не мешали ему пожениться. Во время свадебной церемонии все пытаются произнести имя Битлджюса, чтобы он исчез, но коварный демон в буквальном смысле затыкает всем рот. Наконец Адам отвлекает Битлджуса, врезавшись в него на игрушечной машине со своего макета, а Барбара врывается в дом верхом на песчаном черве, который пожирает Битлджуса. Дитцы и Мейтленды решают жить вместе в мирном сосуществовании. Адам, Барбара и Лидия танцуют в отремонтированной части, празднуя хорошую оценку Лидии на экзамене по математике, а Чарльз читает книгу под названием «Живые и мёртвые». А в это время Битлджус сидит в комнате ожидания загробной жизни и пытается пролезть без очереди перед колдуном, который в ответ сжимает его голову. Несмотря на это, Битлджусом остается оптимистом и говорит: «Я так лучше выгляжу». == Снимачен процес == * Все умершие люди в комнате ожидания загробного мира находятся в том же состоянии, в котором они умерли, однако утонувшие Мейтленды не мокрые от воды. Тим Бертон посчитал, что постоянно держать актеров мокрыми на съмочной площадке было бы слишком неудобно. * Когда Адам и Барбара находятся в офисе загробного мира, громкий голос в системе оповещения объявляет: «Рейс 409 прибывает в ворота 3». В реальности самолет, летевший рейсом 409 авиакомпании United Airlines врезался в гору в штате Вайоминг 6 октября 1955 года, убив всех пассажиров и членов экипажа на борту. В то время это была одна из самых страшных авиакатастроф в истории. * Во время съемок этого фильма Кэтрин О'Хара познакомилась со своим будущим мужем, художником-постановщиком Бо Уэлчем. * Этот фильм стал первым фильмом на DVD, выпущенным компанией Netflix в 1998 году. * В эпизоде, где Адам и Барбара входят в офис юристки Джуно и видят, как она разговаривает с недавно умершей футбольной командой, из окна кабинета Джуно виден кинотеатр, полный призраков. Когда фильм вышел в прокат, сцена создавала иллюзию, что живые и мертвые зрители могут видеть друг друга. * Желая показать, как надо пугать живых по-настоящему, Битлджус показывает жуткое лицо Адаму и Барбаре, однако зритель не видит это лицо, поскольку камера показывает Битлджуса со спины. Первоначально «страшное лицо» Битлджуса собирались показать зрителю, для этого был создан сложный макияж, но в конечном итоге режиссер отказался от этой идеи. * Поскольку сценарий фильма показался актерам слишком странным, то они не сразу приняли предложение Бертона сниматься в этом фильме. Только Джина Дэвис сразу согласилась, а вот других актеров пришлось уговаривать. Продюсер фильма Дэвид Геффен обратился к менеджеру Майкла Китона, чтобы тот уговорил актера встретиться с Бертоном, и только после долгого общения Китона и Бертона Китон все-таки сказал «да». А уговаривать Кэтрин О'Хара режиссер Бертон вылетел в другой город лично. * Сцена, в которой Битлджус превращается в жуткую змею и нападает на живых людей, была снята до того, как Майкл Китон получил роль Битлджуса, и поэтому использованная аниматронная змея не имела с ним никакого сходства. После того, как Китон получил роль, эта сцена была переснята, и змею сделали похожей на Китона-Битлджуса. * Когда в сентябре 2010 года умер актер Гленн Шадикс, сыгравший в фильме Отто, на его поминальной службе согласно завещанию прозвучала песня «Banana Boat», которая была использована в сцене званого ужина. * Кассовый успех фильма породил планы по созданию продолжения, которое планировали назвать «Битлджус выходит на Гавайи». Был заказан сценарий, а Майкл Китон и Вайнона Райдер подписали контракт на повторное исполнение своих ролей. Однако в то время Тим Бертон потерял интерес к проекту и вместо этого стал режиссером фильмов «Бэтмен» (1989) и «Возвращение Бэтмена» (1992). Только спустя тридцать пять лет Тим Бертон все-таки снял продолжение истории о Битлджусе, в котором Китон, Райдер и О'Хара вернулись к ролям своих персонажей. * В первоначальном сценарии гости на званном обеде должны были танцевать под песню музыкальной группы «The Ink Spots», но Джеффри Джонс и Кэтрин О'Хара предложили, чтобы прозвучала песня «Banana Boat» в исполнении Гарри Белафонте. * Актриса Кирсти Элли была первой кандидатурой на роль Барбары, но в этот момент она была занята в другом проекте, и продюсеры не расторгли с ней контракт, чтобы Кирсти могла сыграть роль Барбары. На роль Барбары также рассматривались Сигурни Уивер, Линда Блэр, Голди Хоун, Лора Дерн и Линда Хэмилтон. * Наряду с фильмами «Космические яйца» (1987) и «Большой» (1988), в этом фильме единожды звучит слово «fuck», хотя рейтинг фильма PG-13. * Чарльз Дитц изображен читающим журнал под названием «Живые и мертвые». Обложка книги – это номер журнала Macworld за январь 1988 года. Оригинальный реквизит был продан на аукционе Heritage Auctions за 1375 долларов. * На протяжении всего фильма несколько раз упоминается, что Мейтленды и Дитцы живут в Уинтер-Ривер, штат Коннектикут. * Актриса Сильвия Сидни играет дымящегося призрака с дырой в горле, из которой выходит дым. В реальной жизни Сидни умерла от рака горла в Нью-Йорке в возрасте 88 лет. * Во время сцены на кладбище после бегства Мейтлендов, Битлджус выходит из себя и пинает дерево. Изначально дерево не должно было упасть, но во время одного из дублей Майкл Китон так хорошо пнул декорацию, что она свалилась, и Китон произнес фразу, которой не было в сценарии: «Чертовски хорошая модель!». Эта импровизация с падением дерева очень понравилась режиссеру Тиму Бертону, и он включил ее в фильм. * Фильм должен был заканчиваться тем, что Лидия погибает в огне и присоединяется к своим друзьям в загробной жизни. Создатели фильма изменили финал, посчитав, что это выглядит как завуалированная пропаганда суицида и послужит плохим примером для молодежи. * В фильме вообще нет упоминания о матери Лидии. В первоначальном варианте сценария ее мать звали Эвелин. По сюжету Эвелин и Чарльз развелись, и она осталась в Нью-Йорке с младшей сестрой Лидии, но приехала в их дом в Коннектикуте в качестве гостя на званый ужин. Однако в готовом фильме никакого упоминания персонажей матери и младшей сестры нет. В музыкальной адаптации фильма объясняется, что мать Лидии, которую назвали Эмили Дитц, умерла незадолго до событий этой истории, и эта смерть представлена как основная причина депрессии Лидии и ее интереса к загробной жизни. * Когда Битлджус уговаривает Лидию выйти за него замуж, он называет себя «самым завидным холостяком с тех пор, как появился Валентино». Это шутливый намек на Рудольфа Валентино, итальянского актера голливудского кино 1920-х годов, которого прозвали «латиноамериканским любовником» и считали в то время главным сердцеедом Голливуда. * По словам сценариста Лоуренса Сенелика, оригинальный сценарий был гораздо более зловещим. Мейтленды погибли не от утопления, а от гораздо более ужасной смерти, а Битлджус был не веселым «биоэкзорцистом», а демоном-убийцей. * Общее время, в течение которого Мейтленды живы, не считая вступительных титров, составляет пять минут тридцать пять секунд. * Битлджус никогда не произносит своего собственного имени. Подразумевается, что он не может этого сделать. В противном случае он мог бы вызывать себя, когда захочет. * На 11-й минуте фильма зрители видят, как Битлджус читает газету «Загробная жизнь». В разделе некрологов есть фотографии Мейтлендов, одетых именно в то, в чем они умерли. Это главное отличие от некрологов в «Газете живых», где члены семьи сами выбирают, какую фотографию умерших использовать. * Во время сцены, где Лидия, Делия, Чарльз и Ото идут на чердак, чтобы встретиться лицом к лицу с Адамом и Барбарой, и вместо этого обнаруживают модель города, Адам и Барбара висят на окне снаружи, зацепившись за него руками. При монтаже был удален момент, в котором показывалось, что во время пока Адам и Барбара висят на окне, песчаный червь находится под ними и пытается их сожрать. * Автомобиль, на котором Мейтленды свалились с моста в реку – Volvo 245 DL 1977 года выпуска. На момент выхода фильма универсалы Volvo считались самыми безопасными автомобилями в Америке. В нескольких рекламных объявлениях производители автомобиля хвастались, что Volvo были настолько хорошо сделаны, что водители могли выживать в них в различных авариях. Такие заявления на фоне «гибели» в фильме Адама и Барбары именно в автомобиле Volvo придавали фильму дополнительную дозу «черного юмора». * Голова скелета на вершине карусели Битлджуса очень похожа на Джека Скеллингтона, фигурку скелета, которую Тим Бертон рисовал с 1982 года и которая в конечном итоге будет использована в качестве главного героя фильма «Кошмар перед Рождеством» (1993), который Бертон написал в соавторстве и спродюсировал. * Бюджет визуальных эффектов составлял всего 1 миллион долларов, что было главным условием для Тима Бертона, решившего сделать визуальные эффекты как можно более безвкусными. * Майкл Макдауэлл, написавший оригинальный сценарий фильма, был как в личном, так и в профессиональном плане зациклен на смерти. Он получил докторскую степень по английской литературе в университете Брандейса, и его докторская диссертация называлась «Отношение американцев к смерти в 1825-1865». Макдауэлл был не только плодовитым романистом в жанрах детективов, триллеров и ужасов, но и коллекционером предметов, связанных со смертью. Он вместе со своим давним любовником, профессором театра Лоуренсом Сенеликом, собрал большую коллекцию исторических памятных вещей о смерти, включая мемориальные и похоронные открытки, ноты к песням о смерти, посмертные реликвии, рекламу траурных платьев и надгробий, документы, связанные с похоронной индустрией, различные фотографии – от так называемых «спиритических снимков» до посмертных изображений умерших детей и взрослых и фотографий полицейских управлений с мест ужасных преступлений. Макдауэлл умер в 1999 году в возрасте 49 лет от СПИД. * Непосредственно перед званным ужином Делия говорит Лидии, что один из приглашенных гостей – автор журнала «Искусство в Америке». В финальной сцене, когда Делия показывает Чарльзу свою последнюю скульптуру, за его спиной появляется экземпляр журнала «Искусство в Америке» с фотографией Делии и несколькими ее скульптурами на обложке и слоганом «Образы загробной жизни». * Тим Бертон совершенно серьезно рассматривал Арнольда Шварценеггера на роль Битлджуса, но продюсеры фильма были против, поскольку Шварценеггер был звездой боевиков, и зрители не восприняли бы его всерьез в роли «веселого демона». Но упрямый Бертон все равно обратился к Шварценеггеру, однако получил отказ, поскольку в это время Арнольд был занят на съемках фильма «Бегущий человек» (1987). * В качестве художника-постановщика этого фильма Тим Бертон хотел видеть Антона Ферста, но в это время Ферст был занят на съемках фильма «Приподнятое настроение» (1988) (фильм также был о призраках, но оказался очень плохим и в прокате полностью провалился). Поработать вместе Бертону и Ферсту удалось над фильмом «Бэтмен» (1989), за который Ферст получил премию «Оскар». * В одном из интервью актер Алек Болдуин заявил, что очень не любит этот фильм и жалеет о том, что согласился в нем участвовать. * Майкл Китон, играющий Битлджуса, появляется только через 25 минут после начала фильма, и всего его герой проводит на экране лишь 14,5 минут (из 92 минут фильма). Именно поэтому Майкл Китон провел всего две недели на съемках. * В комнате ожидания в конце фильма нижнюю половину ассистентки фокусника, которую Битлджус пытается облапошить, сыграла тогдашняя девушка режиссера Тима Бертона. * В 2016 году во время одного из интервью Майклу Китону в который уже раз задали вопрос: будет ли когда-нибудь продолжение «Битлджуса»? Актер Бенджамин Новак, находившийся рядом с Китоном, предложил, чтобы все просто произнесли «Битлджус» три раза, и продолжение получилось бы. Все окружающие, включая самого Китона, громко рассмеялись над этим предложением. * Черно-белая полосатая одежда Битлджуса намекает, что он пленник проклятия, которое обрушилось на него, и поэтому одежда персонажа должна быть похожей на тюремную. * На роль Лидии рассматривались Джульетт Льюис, Лори Лафлин, Дайан Лэйн, Сара Джессика Паркер, Брук Шилдс, Джастин Бейтман, Молли Рингвальд и Дженнифер Коннелли. Хизер Лангенкамп рассматривалась на роль Лидии после того, как Тим Бертон увидел ее в фильме «Кошмар на улице Вязов» (1984), но Лангенкамп отказалась от этой роли. В итоге окончательный выбор свелся только к двум актрисам: Вайнона Райдер и Алиса Милано, и Райдер получила эту роль. * Битлджус надевает свой культовый костюм в черно-белую полоску на две минуты в кульминационный момент фильма. * Наклейка на бампере автомобиля, на котором едут Адам и Барбара, гласит: «Я торможу ради животных». * Имя заглавного героя, равно как и само название фильма, является игрой слов: в одном из вариантов английской транскрипции имя звезды Бетельгейзе (Betelgeuse) звучит как «Битлджус», что созвучно Beetlejuice («Жучиный сок»). * На роль Битлджуса рассматривались Дастин Хоффман, Робин Уильямс, Кристофер Ллойд, Джим Керри, Тим Карри, Джек Николсон, Билл Мюррей, Роберт Де Ниро и Джон Клиз. * Эпизод, когда Барбара держит в одной руке нож, а в другой рукой поднимает «отрубленную» голову Адама снимали следующим образом: Алек Болдуин стоял на коленях за черной ширмой, обрезанной вокруг его подбородка, и поэтому создавалось впечатление, что «отрубленная» голова «висит» в воздухе. * Публичный дом, который собирался посетить Битлджус, называется «Ад Данте», намекая на знаменитое произведение Данте «Божественная комедия». У всех «работниц» борделя на голове кокетливые дьявольские рожки. * После неожиданного кассового успеха фильма «Большое приключение Пи-Ви» (1985) Тим Бертон обнаружил, что является очень популярным режиссером, посольку ему стали присылать много интересных сценариев. Однако ничего из присланного Бертону не понравилось, и он уже начать писать свою версию «Бэтмена», когда ему прислали сценарий Майкла Макдауэлла. Бертону очень понравилась идея, и он сразу же согласился снять фильм. * Тим Бертон попытался снять сцену, где креветки спрыгивают с тарелок и нападают на лица гостей, сидящих за столом, с помощью загримированных рук актеров, которые должны были прятаться под столом. Сцена никак не получалось, и тогда приняли решение снять сцену по другому: «креветок» поместили на лицах сидящих за столом гостей, с помощью тонких нитей сорвали их с лиц так, чтобы они шлепнулись на стол, а потом просто запустили эту сцену в обратном порядке. * На самом деле фильм снимали не в Коннектикуте, в небольшом городке Восточный Коринф, штат Вермонт. Крытый мост через небольшую речку для сцены падения автомобиля был постороен неподалеку от городка. «Дом Мейтлендов» представлял собой только фасад (то есть по сути «пустую коробку»), построенный на фермерском поле в ста ярдах от моста, без каких-либо внутренних помещений. * В 2000 году Американский институт кино включил этот фильм в список 100 самых смешных американских фильмов. * Сцена, в которой Битлджус съедает муху, является отсылкой к фильму ужасов «Муха» (1958). Когда Битлджус утаскивает муху под землю, можно услышать, как она выкрикивает знаменитую фразу из фильма 1958 года: «Помогите мне! Помогите мне!» * В сцене, когда Отто вызывает призраков Мейтлендов, он цитирует строки из стихотворения Томаса Ловелла «Предупреждение». * Возраст Лидии нигде не указывается, но в момент съемок (с 11 марта по 11 июня 1987 года) Вайноне Райдер, которая сыграла Лидию, было 15 лет (она родилась 29 октября 1971 года). * Правильно имя «Битлджус» в фильме произносят пятнадцать раз: Барбара – восемь раз, Джуно – два раза, Лидия – пять раз. Адам также произносит это имя несколько раз, но всякий раз неправильно. * Майкл Китон самостоятельно придумал большую часть образа своего персонажа. Китон сказал гримеру, что хочет, чтобы на лице у него была плесень, а волосы выглядели так, как будто он сунул палец в электрическую розетку, кроме того, актер попросил отдел гардероба прислать ему одежду разных периодов времени. * Когда Битлджус в образе ужасного змея нападает на людей, Отто кубарем падает с лестницы. Актер Гленн Шадикс, который играл Отто в фильме, умер в возрасте 58 лет от трам головы в результате падения с лестницы. * Изначально роль Делии досталась Анжелике Хьюстон, но из-за болезни она отказалась от этой роли. * В интервью Harper's Bazaar Вайнона Райдер рассказала, как впервые оказлась на съемочной площадке фильма. Она хотела встретиться с режиссером Тимом Бертоном, но вместо этого к ней подошел какой-то молодой парень, про которого Вайнона подумала, что он из художественного отдела. Райдер и парень легко и спокойно поговорили около получаса, обсуждая любимые фильмы, и когда Райдер спросила парня, не знает ли он, когда появится режиссер Бертон, парень с улыбкой ответил: «О, это же я!» Райдер была поражена, поскольку в ее представлении режиссер должен был выглядеть солидным, возрастным мужчиной, а Бертону в то время было всего 30 лет. * Звуковой сигнал на часах юристки Джуно – это «Похоронный марш» Фередрика Шопена (соната 35, часть 3). * Когда Адам находит листок с рекламой Битлджуса, он трижды произносит его имя, но из-за того, что Адам произносит его неправильно, Битлджус не появляется. * Джейн, агент по недвижимости, и ее дочь всегда носят в фильме одинаковые наряды. * Мелодия, которую Чарльз Дитц насвистывает перед тем, как начать наблюдать за птицами, взята из «Увертюры легкой кавалерии» Франца фон Зуппе. * Во время званого ужина Ото упоминает, что до обвала рынка он был исследователем паранормальных явлений в Нью-Йорке, и шутит, что люди, совершающие самоубийство, становятся государственными служащими в загробной жизни. И действительно, все люди, работающие в «загробном» офисе являются самоубийцами: королева красоты 1939 года сидит в приемной с перерезанными запястьями, в комнате регистрации сидит повешенный мужчина, а юристка Джуно, которая общается с Мейтлендами, перерезала себе горло. * Когда Битлджус превращается в змею, он говорит Адаму и Барбаре: «Вперед, создай мое тысячелетие!» Это является отсылкой к знаменитой фразе Клинта Иствуда в фильме «Грязный Гарри» (1971): «Вперед, создай мой день!» * Съмки эпизода, где Адам и Барбара превращаются в древних стариков и начинают распадаться, продолжались в течении недели. * В сцене насильственной свадьбе Битлджуса и Лидии платье невесты ярко-красного цвета. Это отсылка к стиху о цветах свадебного платья: «Если женишься в красном, то лучше умереть». * Успех фильма породил анимационный сериал, премьера которого состоялась через год после выхода фильма на экраны. Хотя в нем не используется многое из того, что было в самом фильме, в нем все же используются тонкие отсылки, например, когда в одном эпизоде Битлджус закрыл рот Клэр Брюстер металлической пластиной точно так же, как он поступил с Барбарой в фильме. * Это первый фильм Тима Бертона, получивший премию «Оскар» (в категории «Лучший грим»). * На роль Отто рассматривались актеры Уэйн Найт, Джон Кэнди, Джон Гудман и Боб Хоскинс. * Когда Адам снова становится самим собой на чердаке, внимательные зрители могут увидеть, как Алек Болдуин прикрепляет свой комедийный фальшивый нос. * В одном из вариантов сценария после падения с моста рука Барбары оказалась раздавленной, когда дверь машины с ее стороны врезалась ей в предплечье. Затем, когда их машина погрузжается в реку, супруги зовут на помощь, постепенно захлебываются и умирают. Когда их души возвращаются в их дом, Барбара восстанавливает свою сломанную руку. И хотя потом сценарий изменили, не показав смерть Адама и Барбары, в фильме сохранился диалог из этого сценария, в котором Адам спрашивает Барбару: «Как твоя рука?», и она отвечает: «Я не знаю, кажется, все нормально». Таким образом, зрители не знающие про первоначальный сценарий, не понимали смысла этого диалога. * В фильме постоянно акцентируется внимание на цифре «три»: чтобы вызвать Битлджуса, надо трижды произнести его имя; чтобы открыть дверь в загробный мир, надо постучать в дверь три раза; чтобы получить помощь от юристки Джуно, надо ждать три месяца; всего трижды Джуно может оказать помощь; чтобы вернуться из макета города домой, надо трижды сказать «Домой!». Наконец, при въезде в дом Делия упоминает пропавшую скульптуру: «Почему их только три, если должно быть четыре?» * Мюзикл «Битлджус» по мотивам фильма вышел на театральный Бродвей в марте 2019 года. '''Бийтълджус 2''' == Сюжет == Проходит тридцать шесть лет после событий первого фильма. Лидия Дитц ведёт ток-шоу о сверхъестественном под названием «Дом с привидениями», продюсером которого является её бойфренд Рори, и во время одной из передач Лидия с ужасом видит в зале призрак Битлджуса. А в это время в загробном мире оживает итальянка Долорес, бывшая жена Битлджуса. Она собирает себя из кусков, скрепляя их степлером, и начинает бродить по преисподней в поиках своего мужа. Несколько веков назад во время страшной эпидемии чумы Долорес и Битлджус убили друг друга, и теперь Долорес мечтает отмостить своему бывшему мужу. Сам же Битлджус руководит офисом «биоэкзорцистов», и ему помогают одинаковые призраки с маленькими усохшими головами. Вольф Джексон, который играл полицеских детективов и ставший после смерти полицейским в загробном мире, предупреждает Битлджуса, что его бывшая жена Делорес сбежала из плена и теперь ищет его. Вскоре Делия, мачеха Лидии, сообщает ей о гибели её отца Чарльза. Лидия вместе со своей дочерью Астрид приежают на похороны в тот самый дом в Уинтер-Ривер. Астрид находится с матерью во враждебных отношениях, посльку считает ее мошенницей, которая обманывает доверчивых зрителей «сверхъестественной чепухой». Кроме того, Астрид очень скучает по своему отцу, с которым Лидия развелась и который пропал в Южной Америке. После заупокойной службы Рори делает предложение Лидии, которое она принимает, в результате чего Астрид убегает и встречается с симпачтиным парнем Джереми, который приглашает её к себе перед свадьбой. На Хэллоуин Астрид попадает в дом Джереми, и вдруг с ужасом узнает, что этот парень – призрак. Джереми приглашает Астрид в загробный мир и обещает девушке найти ее отца. Узнав о прошлом Джереми как убийцы своих родителей, Лидия неохотно снова обращается к Битлджусу за помощью в освобождении Астрид. Тот соглашается, но требует, чтобы Лидия вышла за него замуж, что позволит ему остаться в мире смертных и избежать встречи со своей мстительной бывшей женой Долорес. Лидия неохотно соглашается и даже подписывает кровью брачный контракт. Битлджус и Лидия отправляются на железнодорожную станцию загробной жизни в попытке помешать Астрид сесть на «Поезд душ». Узнав, что Битлджус привел в загробный мир живого человека, Вольф Джексон пытается арестовать нарушителя. Астрид встречает своего отца Ричарда, облепленного пираньями, и Ричард рассказывает дочери, что погиб на Амазонке. Лидия вытаскивает Астрид из «Поезда Душ», и они сбегают через портал из загробного мира и попадают в место, где на них нападает песчаный червь. Однако Ричард спасает их от червя и показывает Лидии и Астрид, как вернуться в мир живых. Битлджус находит коварного Джереми и направляет его в ад. В это время Делия «репетирует» церемонию похорон ее мужа Чарльза, используя в качестве «реквизита» двух живых змей, которые оказываются ядовитыми. Змеи кусают Делию, и она попадает в загробный мир, где встречает Битлджуса. Она просит его найти Чарльза, Битлджус соглашается, но в ответ Делия должна помочь ему найти Лидию. Оказавшись в мире живых, Астрид извиняется перед матерью за то, что не верила ей о призраках. Лидия и Астрид прибывают в церковь на свадьбу, где Лидия должна выйти замуж за Рори, но тут появляется Битлджус с Делией и прерывает церемонию. Битлджус вкалывает Рори «сыворотку правды», и тот рассказывает, что никогда не верил в способности Лидии и использовал ее только ради денег. Взбешенная Лидия бьет Рори в лицо, то отлетает в сторону и место жениха снова занимает Битлджус, который по-прежнему влюблен в Лидию. Свадебная церемония движется к своему завершению, но тут в церкви появляется разъяренная Долорес, которая кричт, что Битлджус ее муж. Используя заклинания, Астрид запускает в церковь песчаного червя, которого Битлджус отклоняет, заставляя его съесть Долорес и Рори. Тут же выясняется, что Битлджус нарушил правила загробного мира, брачный контракт сгорает у него в руках, а сам он раздувается и лопается. Делоия прощается с Лидией и Астрид и уходит в загробный мир, где с радостью встречает своего любимого Чарльза. Некоторое время спустя Лидия снимает заключительную часть своего последнего эпизода «Дома с привидениями», и решает отдохнуть вместе с Астрид. Они отправляются в замок Дракулы в Румынии, где Астрид якобы влюбляется в парня, выходит за него замуж и рожает чудовищного младенца, похожего на Битлджуса. На самом деле, все это оказывается кошмаром, который приснился Лидии, но это значит, что влюбленный в нее демон Битлджус по-прежнему желает стать ее возлюбленным… == Снимачен процес == * Первоначально у Мейтлендов была эпизодическая роль в конце фильма, но Тим Бертон посчитал, что никакое цифровое омоложение не убедит зрителей в том, что Алек Болдуин и Джина Дэвис того же возраста, что и в первом фильме. * Перед тем, как Битлджус отправляет Джереми в ад после аннулирования его паспорта для возвращения в реальный мир, в документе можно увидеть его полное имя – Джереми Дэмиен Фрейзер. * В финале звучит та же музыка, что и в оригинальном фильме Стивена Кинга «Кэрри», что предупреждает о не очень счастливом конце. * Майкл Китон сказал, что он и Тим Бертон были особенно заинтересованы в создании фильма, который не был бы слишком технологичным. Они хотели, чтобы в нем были те же визуальные эффекты, что и в первом фильме. * У Вайноны Райдер было только одно условие, когда она впервые встретилась с создателями фильма «Очень странные дела» братьями Дафферами: если вдруг Тим Бертон решит снимать «Битлджус 2», то Дафферы должны немедленно временно освободить Райдер от участия в сериале, чтобы она могла сняться у Бертона. Братья Дафферы это условия приняли. * В модельном городке под мостом Уинтер-Ривер в «воде» находится перевернутый автомобиль, символизирующий аварию, в которой погибли Адам и Барбара в первом фильме. * И Майкл Китон, и режиссер Тим Бертон решили сохранить Битлджуса таким же неполиткорректным, каким он был в оригинальном фильме. * Когда в сентябре 2010 года умер актер Гленн Шадикс, сыгравший в фильме Отто, на его поминальной службе согласно завещанию прозвучала песня «Banana Boat», которая была использована в сцене званого ужина в первом фильме. В этом фильме небольшой хор поет ту же песню на похоронах Чарльза Дитца. * До окончания съемок этого фильма оставалось полтора дня, прежде чем началась забастовка актеров. * В первом фильме Битлджус предлагает Адаму и Барбаре приготовить еду и говорит: «Надеюсь, вам понравится итальянская кухня!» В этом фильме показано, что он на самом деле был итальянцем и погиб во время жуткой эпидемии чумы (о которой он также упоминал в первом фильме). * Монстры с маленькими головами – это не компьютерная графика, а специальные куклы, которые надевали на актеров. Крошечные головы были полностью аниматронными, и кукловоды управляли ими дистанционно. * Первоначально роль детектива Вулфа Джексона была предложена Кристоферу Уокену, но в итоге ее получил Уиллем Дефо. * Когда Битлджус засыпает мобильный телефон Лидии спам-рекламой, в одной из них говорится, что он добавляет «веселья на похороны». * Решение рассказать историю происхождения Битлджуса на итальянском языке было принято Тимом Бертоном, поскольку он был вдохновлен работами Федерико Феллини. Бертон объяснил, что история происхождения Битлджуса похожа на пролог к фильму Феллини, поэтому она должна быть показана черно-белыми красками, озвучена на итальянском языке и в общем визуальном стиле стать похожей на фильмы Феллини. Кроме того, Моника Беллуччи - итальянка, так что вполне естественно, что Долорес тоже была итальянкой. * Дэнни Девито, которого убивает вновь собранная из кусков Долорес, не упоминается во вступительных титрах, но показан в заключительных титрах. * Моника Беллуччи озвучила свою собственную героиню в итальянской версии фильма. * Станционное табло над «Загробным экспрессом» показывают четыре конечные станции этой железной дороги: Великий Запредельный мир, Жемчужные врата, Огненный Ад и поля Элизиума. * Одним из экспонатов отмененной выставки Делии стало видео, на котором она запечатлена в окружении ворон. Это шутливая отсылка к Мойре Роуз, героине сериала «Шитс Крик», которую сыграла Кэтрин О'Хара. В этом сериале Мойра Роуз снимается в фильме «У ворон есть глаза-2», съемки которого якобы происходят в Албании. * Актер Артур Конти получил сообщение, что Тим Бертон утвердил его на роль Джереми Фрейзера 1 апреля, и поначалу решил, что это просто розыгрыш. * По словам Моники Беллуччи процесс создания макияжа ее персонажа занимал перед съемками по три часа. * Актеры японского дубляжа были подобраны так, чтобы походить на роли своих персонажей, и в комплекте с оригинальными костюмами, чтобы полностью вжиться в образ. * В июле 2023 года прямо во время съемок были укражены некоторые декорации из фильма. Среди украденных предметов были большой фонарный столб, украшенный тыквой, несколько бутафорских витрин и копия скульптуры с шипами, знакомая зрителям по первому фильму как одна из работ Делии Дитц. * Для этого фильма у Кэтрин О'Хара было заготовлено шесть париков светло-медного цвета, которые сделал на заказ собственный мастер актрисы. Однако Тим Бертон настоял, чтобы волосы Делии были рыжие, такие же как в первом фильме, и поэтому Кэтрин пришлось целую ночь красить парики в ярко-красный цвет и подстригать их в разные стили. * Дженна Ортега рассказала, что актер Джастин Теру постоянно шутил на съемочной площадке, заставляя Ортегу смеяться и выходить из образа. В свою очередь Теру рассказал, что Кэтрин О'Хара своими шутками заставляла его постоянно выходить из образа. * Когда Долорес приходит в себя, на ее безымянном пальце заметно отсутствие обручального кольца. Это отсылка к первому фильму, где Битлджус снимает кольцо с отрезанного пальца, чтобы использовать его на своей свадьбе с Лидией. * Моника Беллуччи описала движения своего персонажа как «почти как танец в жанре хоррор». На съемку ее движений для конкретной сцены ушло три съемочных дня. * Премьера фильма состоялась на следующий день после 73-летия Майкла Китона. * Бюджет этого фильма оценивается в 150 миллионов долларов, а бюджет первого фильма (с поправкой на инфляцию с 1988 года по 2024 год) составил всего 39 миллионов. Таким образом бюджет второго фильма почти в 4 раза превысил бюджет первого фильма. * Тим Бертон подумывал о том, чтобы назвать фильм «Битлджус 2024» как дань уважения одному из своих любимых фильмов ужасов «Дракула 1972». * В первом фильме Битлджус заявляет, что его бывшая жена ничего для него не значила, когда он достает ее отрубленный безымянный палец. В этом фильме выясняется, что Долорес вышла за него замуж, чтобы убить его и получить бессмертие его души. Так что на самом деле все было наоборот: он ничего для нее не значил. * У широкоплечих мужчин-монстров с крошечными сморщенными головами на одежде находятся бейджи с именами. Имена выбраны не просто так, это имена продюсеров фильма. Поэтому монстры носят имена Брэд (намек на Брэда Питта), Эл (Эл Гофф) и так далее. * Дженна Ортега была единственной актрисой, которую практически не гримировали для съемок, поскольку по мнению режиссера Бертона ее героиня должна была выглядеть именно так. * Уборщик, которого играет Дэнни Де Вито, своим поведением постоянно намекает на фильм «Возвращения Бэтмена», в котором Де Вито играл злодея Пингвина. Уборщик как и Пингвин, издает хрюкающие звуки, а в какой-то момент уборщик момент выпивает средство для чистки унитаза, из-за чего у него изо рта сочится темная жидкость. Точно так же темная жидкость сочится изо рта Пингвина, когда Бэтмен смертельно ранит этого злодея. * Семейный психотерапевт Лидии и Рори носит имя «доктор Гликман». Персонаж назван в честь генерального директора Miramax Джона Гликмана, давнего и хорошего друга режиссера Бертона. * В фильме показано, что Делия сдержала свое обещание никогда не переделывать кабинет Чарльза. Даже спустя годы дизайн кабинета остается таким же, как и в первом фильме. * Польский дубляж фильма исправляет ошибку в сцене, в которой Марию Склодовскую-Кюри называют «французским физиком», вместо этого правильно идентифицируя ее как польку. * Во время работы над этим фильмом Майклу Китону было 71 год, и это вдвое больше, чем во время работы над первым фильмом, когда Китону было всего 35 лет. * Обезглавленный труп Чарльза Дитца озвучивал актер, имя которого не указали в титрах. * Дженна Ортега рассказала, что впервые встретила Майкла Китона, когда он был одет в костюм главного героя: «Он подошел ко мне сзади. Я проходила тест на прическу и макияж, и кто-то похлопал меня по плечу, я обернулась и, конечно же, испугалась». * В одной из газет, которые читает Битлджус, есть короткая статья с заголовком о призраках, чья смерть была ошибочно отнесена к самоубийствам. Это объясняет, почему Битлджус, который был отравлен, и Ричард, муж Лидии, которого съели пираньи, были назначены на работу в загробную бюрократию, хотя ни один из них не покончил с собой. * В первом фильме, когда Битлджус встречает Чарльза и Делию, они обнимаются, и Битлджус вручает Чарльзу пару змей. Это предвещает смерть Делии от укусов аспидов в дальнейшем. * Красный телефон на столе Битлджуса – это намек на Бэтмена, поскольку этот телефон является копией «бэтфона» в кабинете комиссара Гордона из фильма 1966 года про Бэтмена. * Некоторое время на роль Астрид рассматривалась Хлоя Грейс Морец, но в итоге была выбрана Дженна Ортега. * Скульптура, которую Делия Дитц сделала в первом фильме, была подарена школе-интернату ее сводной внучки Астрид. * Премьера фильма на Венецианском кинофестивале вызвала трехминутные овации зрителей. * Первоначально один из продюсеров фильма, Брэд Питт, собирался сыграть эпизодическую роль в "зале ожидания преисподней" в роли человека, получившего пулю в голову, что отсылало бы к смерти его персонажа в фильме «Сжечь после прочтения» (2008). Но в итоге сцену вырезали из финальной версии. * Действие фильма происходит в вымышленном городе Уинтер-Ривер, штат Коннектикут, но на самом деле съемки проходили в Восточном Коринфе, штат Вермонт, в том же месте, где снимался первый фильм. * Смерть Чарльза была основана на давнем кошмаре Тима Бертона. Режиссеру приснилось, что он выжил в авиакатастрофе только для того, чтобы быть съеденным акулой. * Хотя Мейтленды не появляются в фильме, зрители могут заметить их маленькие фигурки в речной канаве внутри макета, которые смотрят на дом во вступительных титрах. * Джеффри Джонса не пригласили на роль Чарльза Дитца из-за того, что его в ото момент обвиняли в сексуальных домогательствах, и создатели фильма решили не рисковать, приглашая в рпроект актера со скандальной репутацией. Вместо этого было объяснено, что его персонаж был убит до событий фильма, а сходство Джонса было показано с помощью архивных кадров и покадровой анимации. * Идея «смерти Делии» принадлежала Кэтрин О'Хара, которая сказала авторам сценария о своей героине: «Я думаю, она должна покончить с собой только потому, что она так сильно влюблена в Чарльза. Единственное, что она может сделать, - это присоединиться к нему в загробной жизни». Сценаристам идея очень понравилась, но им показалось странным, что в комедии один из главных героев покончит с собой в конце фильма. Поэтому был придумал более креативный и необычный способ – смерть из-за несчастного случая (укусы ядовитых змей). * В зале ожидания загробного мира находится обожженный мужчина в костюме Санта-Клауса, что является отсылкой к известной мрачной сцене из фильма «Гремлины» (1984), где Кейт Беринджер объясняет, как ее отец умер в канун Рождества. * Ребенок, ползающий по потолку в финале фильма – это отсылка к фильму «На Игле» (1996), когда у обкуренного Рентона возникают галлюцинации с ползающим ребенком, который передвигается по полу и потолку. * Майкл Китон и Вайнона Райдер сказали, что их любимым эпизодом в фильме была сцена свадебного танца, а Райдер особенно понравилось смотреть в «великолепные глаза Китона». * Сидя в приемной рядом с сумасшедшей кошатницей, Битлджус комментирует: «Я больше люблю собак». Позже, во время свадебного музыкального номера, его собака показана как одна из его прошлых любимиц, наряду с Лидией и Долорес. * На создание костюмов для монстров с крошечными головами дизайнера по костюмам Колин Этвуд вдохновили одежда американских риэлторов из 80-х годов, которые носили блейзеры золотистого цвета, коричневый галстук и белую рубашку. * В первом фильме подразумевалось, что причина, по которой большинство живых людей не видят призраков, заключается в том, что они подсознательно предпочитают этого не делать, поэтому в «Руководстве для недавно умерших» подчеркнуто расплывчато говорится о том, что живые «не могут» или «не хотят» видеть призраков. Лидия могла видеть Мейтлендов, потому что чувствовала себя отчужденной и оторванной от мира живых. Во втором фильм оказывается, что Лидия - медиум-экстрасенс, обладающий сверхъестественной способностью видеть души умерших, и Мейтленды были лишь первым примером пробуждения ее способностей. * Надгробная плита Чарльза Дитца выполнена в форме прозрачного акульего плавника с его изображением посередине и гласит: «R.I.P. Чарльз Дитц – отец, муж, любитель птиц». 6nu3oi700gmljgsxyi9b3h2tzj8rhaj 0 474881 12398065 12392972 2024-10-29T03:13:53Z Stephan1000000 253000 470 12398065 wikitext text/x-wiki {{друго значение|американския телевизионен сериал|престъпленията по време на война|Военно престъпление}} {{ТВ продукция | цветова гама = | Име на български = Военни престъпления | Име в оригинал = NCIS | Картинка = NCIS (TV series) logo.svg | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Екшън]]<br>[[Драма]] | Формат = | Създател(и) = Доналд Белисарио<br>Дон Макгил | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = Марк Хармън<br>Саша Алегзандър<br>Майкъл Уедърли<br>Поли Перет<br>Дейвид Маккалъм<br>Шон Мъри<br>Коти ди Пабло<br>Лорън Холи<br>Роки Каръл<br>Брайън Дийцън<br>Емили Уикършъм<br>[[Уилмър Валдерама]]<br>Дженифър Еспозито<br>Дуейн Хенри<br>[[Мария Бело]]<br>Диона Рийзъноувър | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = Numeriklab – „NCIS Theme“ | Крайна мелодия = Numeriklab – „NCIS Theme“ | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 22 | Епизоди = 470 | Списък с епизоди = #Излъчени сезони | Изпълнителен продуцент = Дон Макгил | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Шейн Бренан<br>Доналд Белисарио | Времетраене = 42 – 44 минути | ТВ Канал = [[Си Би Ес|CBS]] | Формат на картината = 480i ([[SDTV]])<br>1080i ([[HDTV]]) | Формат на звука = Dolby Digital 5.1 | Излъчване = 23 септември 2003 г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = [[Военна прокуратура]]<br>[[Военни престъпления: Лос Анджелис]]<br>[[Военни престъпления: Ню Орлиънс]] | Официален уебсайт = http://www.cbs.com/shows/ncis | Страница в IMDb = 0364845 | Страница в TV.com = ncis }} '''„Военни престъпления“''' ({{lang|en|Navy NCIS:Naval Criminal Investigative Service}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[полиция|полицейски]] драматичен телевизионен сериал, развиващ се около един измислен екип от специални агенти от Военноморската криминална следствена служба, която провежда военни криминални разследвания с участието на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американския флот]] и [[Американски морски пехотен корпус|морската пехота]]. Премиерата му е на 23 септември 2003 г. по [[CBS]]. Към днешна дата той се излъчва в продължение на десет пълни сезона, а през 2011 г. е избран за най-любим сериал.<ref>{{Citation |title='NCIS' Voted America's All-Time Favorite TV Show; 'Two and a Half Men,' 'Bones,' 'House,' Several Current Shows Rank |url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/05/05/ncis-voted-americas-all-time-favorite-tv-show-two-and-a-half-men-bones-house-several-current-shows-rank/91686/ |accessdate=2014-02-28 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304205146/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/05/05/ncis-voted-americas-all-time-favorite-tv-show-two-and-a-half-men-bones-house-several-current-shows-rank/91686/ }}</ref> Сериала завършва десетия си сезон като най-гледания в Съединените щати по време на телевизионния сезон 2012/13.<ref>[http://www.deadline.com/2013/05/tv-season-series-rankings-2013-full-list/ Full 2012 – 2013 TV Season Series Rankings]</ref> Създател на сериала е Доналд Белисарио, а Дон Макгил е изпълнителен продуцент. На 3 май 2020 г. сериалът е подновен за осемнайсети сезон,<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2020/05/cbs-renewals-1202927097/ |title=CBS Renews 18 Series, Including Freshmen 'FBI: Most Wanted', 'Bob ♥ Abishola', 'All Rise' & 'The Unicorn'|work=Deadline Hollywood |first1=Peter |last1=White |first2=Nellie |last2=Andreeva |date=May 6, 2020 |accessdate=May 6, 2020}}</ref> който започва на 17 ноември 2020.<ref>{{cite web |date=2020-10-13 |title=Shows A-Z NCIS on CBS |url=http://thefutoncritic.com/showatch/ncis/listings/ |accessdate=2020-10-13 |website=The Futon Critic}}</ref> == Сюжет == Група специални федерални агенти от Военноморски разследвания е натоварен със задачата да разследва криминални дела във всички военни отдели на армията на САЩ. Те са готови да разследват всички военни без значение от техния ранг само и единствено, за да стигнат до истината и наказването на виновниците. Начело на този екип е агент Лерой Джетро Гибс, който командва с твърда ръка своя екип като дори си позволява от време на време да нарушава вътрешните правила, за да стигне до виновника и да раздаде правосъдие. Към екипа са още агент Кейтлин Тод, която е бивш агент на [[Тайна служба|Тайните служби]], и Антони ДиНозо – бивш полицай от отдел „Убийства“ в [[Балтимор]]. Част от екипа също са и специалистката по съдебна медицина Аби Скиуто и д-р Доналд „Дъки“ Малард. == Актьори == {| class="wikitable plainrowheaders" |- ! scope="col" rowspan="2" | Герой ! scope="col" rowspan="2" | Актьор ! scope="col" rowspan="2" | Роля ! scope="col" colspan="14"| Сезон |- ! scope="col" style="width:5%;" | 1 ! scope="col" style="width:5%;" | 2 ! scope="col" style="width:5%;" | 3 ! scope="col" style="width:5%;" | 4 ! scope="col" style="width:5%;" | 5 ! scope="col" style="width:5%;" | 6 ! scope="col" style="width:5%;" | 7 ! scope="col" style="width:5%;" | 8 ! scope="col" style="width:5%;" | 9 ! scope="col" style="width:5%;" | 10 ! scope="col" style="width:5%;" | 11 ! scope="col" style="width:5%;" | 12 ! scope="col" style="width:5%;" | 13 ! scope="col" style="width:5%;" | 14 |- | scope="row" | Лирой Джетро Гибс | Марк Хамън | Специален агент и шеф на екипа | colspan="14" style="background:#dfd; text-align:center;"| |- | scope="row" | Антъни Динозо | Майкъл Уедърли | Старши специален агент | colspan="13" style="background:#dfd; text-align:center;"| | colspan="1" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| |- | scope="row" | Кейтлин Тод | Саша Александър | Специален агент | colspan="2" style="background:#dfd; text-align:center;"| | style="background:#fdd; text-align:center;"|Гост | colspan="4" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| | style="background:#fdd; text-align:center;"|Глас | style="background:#fdd; text-align:center;"|Глас | colspan="5" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| |- | scope="row" | Зива Давид | Кот де Пабло | Специален агент | colspan="2" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| | colspan="8" style="background:#dfd; text-align:center;"| | colspan="1" style="background:#dfd; text-align:center;"| | colspan="3" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na" | |- | scope="row" | Аби Шуто | Поли Перет | съдебна медицина | colspan="14" style="background:#dfd; text-align:center;"| |- | scope="row" | Тимати МакГии | Шон Мъри | Специален агент | style="background:#fdd; text-align:center;"|гостува | colspan="13" style="background:#dfd; text-align:center;" | |- | scope="row" | Джени Шепърд | Лорен Холи | Директор | colspan="2" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| | colspan="3" style="background:#dfd; text-align:center;"| | colspan="3" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| | style="background:#fdd; text-align:center;"|Глас | colspan="5" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| |- | scope="row" | Емили Уикершам | Ели Бишъп | Специален агент | colspan="10" style="background:#ececec; color:gray; vertical-align:middle; text-align:center;" class="table-na"| | colspan="4" style="background:#dfd; text-align:center;" | |- |Леон Ванс |Роки Каръл |Директор | | | | |Гост | colspan="9" | |} == Излъчени сезони == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width=90%;" |+ |- ! colspan="2" rowspan="2" scope="col" style="padding:0 8px;" | Сезон ! rowspan="2" scope="col" style="padding:0 8px;" | Епизоди |- ! scope="col" | Начало ! scope="col" | Край ! scope="col" | Рейтинг ! scope="col" | Място |- | scope="row" style="background:#c28b6c; color:#100; width:10px;" | |'''1''' | 23 | 23 септември 2003 г. | 25 май 2004 г. | 11.84 | 26-о |- | scope="row" style="background:#558899; color:#100; width:10px;" | |'''2''' | 23 | 28 септември 2004 г. | 24 май 2005 г. | 13.57 | 22-ро |- | scope="row" style="background:#b23249; color:#100; width:10px;" | |'''3''' | 24 | 20 септември 2005 г. | 16 май 2006 г. | 15.27 | 16-о |- | scope="row" style="background:#60922f; color:#100; width:10px;" | |'''4''' | 24 | 19 септември 2006 г. | 22 май 2007 г. | 14.54 | 20-о |- | scope="row" style="background:#127fc0; color:#100; width:10px;" | |'''5''' | 19 | 25 септември 2007 г. | 20 май 2008 г. | 14.41 | 14-о |- | scope="row" style="background:#CE2029; color:#fff;" | |'''6''' | 25 | 23 септември 2008 г. | 19 май 2009 г. | 17.77 | 5-о |- | scope="row" style="background:#007ba7; color:#100; width:10px;" | |'''7''' | 24 | 22 септември 2009 г. | 25 май 2010 г. | 19.33 | 4-то |- | scope="row" style="background:#1e4d2b; color:#100; width:10px;" | |'''8''' | 24 | 21 септември 2010 г. | 17 май 2011 г. | 19.46 | 5-о |- | scope="row" style="background:#000; color:#100; width:10px;" | |'''9''' | 24 | 20 септември 2011 г. | 15 май 2012 г. | 19.49 | 3-то |- | scope="row" style="background:#123456; color:#100; width:10px;" | |'''10''' | 24 | 25 септември 2012 г. | 14 май 2013 г. | 21.34 | 1-во |- | scope="row" style="background:#391e5b; color:#100; width:10px;" | |'''11''' | 24 | 24 септември 2013 г. | 13 май 2014 г. | 19.77 | 3-то |- | scope="row" style="background:#FF8000; color:#100; width:10px;" | |'''12''' | 24 | 23 септември 2014 г. | 12 май 2015 г. | 18.25 | 3-то |- | scope="row" style="background:#9F3500; color:#100; width:10px;" | |'''13''' | 24 | 22 септември 2015 г. | 17 май 2016 г. | | |- |scope="row" style="background:#bcc9d2; color:#100; width:10px;" | |'''14''' | 24 | 20 септември 2016 г. | 16 май 2017 г. | | |- |scope="row" style="background:#eb4e2f; color:#100; width:10px;" | |'''15''' | 24 | 26 септември 2017 г. | 22 май 2018 г. | | |- |scope="row" style="background:#000e5e; color:#100; width:10px;" | |'''16''' |24 |25 септември 2018 г. |21 май 2019 г. | | |- | |'''17''' | |24 септември 2019 г. | | | |- |} * <small>Рейтинга се измерва в милиони и е само за САЩ.</small> == „Военни престъпления“ в България == В България сериалът започва да се излъчва първоначално по [[Нова телевизия]] на 30 март 2004 г.<ref>{{Citation |title=www.ntv.bg |url=http://www.ntv.bg/program/program.php |accessdate=2004-04-04 |archivedate=2004-04-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20040404101145/http://www.ntv.bg/program/program.php }}</ref>, под заглавието „Военноморски специален отдел“.<ref>{{Citation |title=www.ntv.bg |url=http://www.ntv.bg/series/show_series.php?id=14 |accessdate=2004-04-04 |archivedate=2004-04-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20040404103627/http://www.ntv.bg/series/show_series.php?id=14 }}</ref> Прави първо повторно излъчване по [[GTV]]. Дублажът е на [[Медиа Линк]]. Ролите се озвучават от [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]], [[Нина Гавазова]], [[Александър Митрев]], [[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]] и [[Илиян Пенев]]. През 2008 г. първите три сезона започват излъчване по [[Diema]]. След първите два сезона, премиерните излъчвания се преместват по Нова телевизия, а повторенията са по [[Кино Нова]]. Шести и седми сезон са излъчвани премиерно по Нова от 14 септември до 22 ноември 2012 г. Дванайсети, тринайсети и четиринайсети сезон остават временно неизлъчени. На 30 ноември 2020 г. започва петнайсети сезон, всеки делник от 23:30 и завършва на 4 януари 2021 г. На 5 януари започва шестнайсети сезон и приключва на 5 февруари. На 8 февруари започва седемнайсети сезон и завършва на 5 март. На 12 септември 2023 г. започва дванайсети сезон, всеки делник от 23:30. След него започва тринайсети сезон, който завършва на 16 ноември. На 17 ноември започва четиринайсети сезон. На 21 май 2010 г. започва повторно излъчване по [[bTV Cinema]].<ref>{{Citation |title=Кримката „Военни престъпления“ продължава само по bTV Cinema |url=http://www.slusham.com/krimkata-vevoenni-prestapleniyave-pro.html |accessdate=2014-03-14 |archivedate=2014-03-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140314060920/http://www.slusham.com/krimkata-vevoenni-prestapleniyave-pro.html }}</ref> Дублажът е записан наново. На 6 август 2013 г. започва повторно и по [[Fox Crime]] от първи сезон.<ref>{{Citation |title=Сериала в сайта на Фокс Крайм |url=http://foxcrime.foxchannels.bg/show/370/NCIS/ |accessdate=2014-02-28 |archivedate=2014-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140303235211/http://foxcrime.foxchannels.bg/show/370/NCIS/ }}</ref> На 18 март 2022 г. започва дванайсети сезон. В първи и втори сезон дублажът е на студио Сюжет, от трети до единайсети сезон дублажът е на Диема Вижън, а на дванайсети е на Андарта Студио. На 3 септември 2015 г. по Диема започва премиерно осми сезон, всеки делник от 21:00. Той завършва на 8 октомври. На 9 октомври започва девети сезон. На 20 юли 2017 г. започва десети сезон, всеки делник от 21:00. След него започва единайсети сезон и завършва на 25 септември. В първите два сезона дублажът е на студио Сюжет. Ролите се озвучават от артистите [[Светлана Смолева]] от първи до трети сезон, [[Мина Костова]] от първи до трети, [[Лиза Шопова]] в четвърти, десети и единайсети, [[Ани Василева]] от пети до девети, [[Нина Гавазова]] от дванайсети, [[Христина Ибришимова]] от четвърти, [[Здравко Димитров]] от първи до трети, [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] от първи до единайсети и от петнайсети до седемнайсети, [[Емил Емилов]] от четвърти до единайсети, [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] от дванайсети до четиринайсети, [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]] от дванайсети и [[Стефан Сърчаджиев – Съра]]. В трети сезон Смолева е заместена от Юлия Станчева за около десетина епизода, а Димитров е заместен от Лъчезар Стефанов за няколко епизода. В девети сезон Христина Ибришимова е заместена от Даниела Горанова в един епизод. В дублажа на Андарта Студио ролите се озвучават от Таня Михайлова, [[Даринка Митова]], [[Емил Емилов]], [[Борис Кашев]] и Росен Русев. == Външни препратки == {{Commonscat|NCIS (TV series)}} * {{official website|http://www.cbs.com/primetime/ncis}} * {{imdb title|0364845|Военни престъпления}} * {{tv.com show|ncis|Военни престъпления}} * [http://www.tvguide.com/tvshows/ncis/100320 Военни престъпления в TV Guide] * [http://www.allmovie.com/movie/v295554 Военни престъпления в Allmovie] == Източници == <references /> [[Категория:Американски военни сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Екшън сериали]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] gxms45zf2ix3enr7m9lxy7e15atz9ub 0 480381 12398334 12384777 2024-10-29T11:14:53Z Ambra75 259141 12398334 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Галеото Малатеста|Галеото Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = I. Господар на [[Римини]]<br>II. Господар на [[Пезаро]]<br>III. Господар на [[Фано]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = I. и II. [[1372]] – [[1385]]<br>III. [[1357]] – [[1385]] | коронация = | предшественик = I. и II. [[Малатеста Унгаро]]<br>III. няма | наследник = I. [[Карло I Малатеста]]<br>II. [[Малатеста IV Малатеста]]<br>III. [[Пандолфо III Малатеста]] | други титли = господар на [[Фано]], [[Чезена]], [[Асколи Пичено]] и [[Фосомброне]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Елиза дьо Ла Вилет <br>[[Елизабета да Варано]]|майка=Тадеа от Римини|деца=Ренгарда Малатеста<br>[[Карло I Малатеста]]<br>Томаза Малатеста<br>[[Маргерита Малатеста (1370–1399)|Маргерита Малатеста]]<br>Джентиле Малатеста<br>Ренгарда Малатеста<br>[[Андреа Малатеста]]<br>Николо Малатеста<br>[[Галеото Белфиоре Малатеста]]<br>[[Пандолфо III Малатеста]] Велики<br>Извънбр.:<br>Гасперо Малатеста<br>Якопо Малатеста<br>Киара Малатеста<br>Дъщеря<br>Гуроне Малатеста}} '''Галеото I Малатеста''' ({{lang|it|Galeotto I Malatesta}}; * [[1299]], [[Римини]], [[Папска държава]]; † [[21 януари]] [[1385]], [[Чезена]], [[Италия]]) е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], господар на [[Римини]] (1372 – 1385), [[Пезаро]] (1372), [[Фано]], [[Чезена]] (1376), [[Асколи Пичено]] и [[Фосомброне]] от рода [[Малатеста]]. == Произход == Той е син на [[Пандолфо I Малатеста]] († 1326), господар на Пезаро и Римини от 1317 г., и на Тадеа от Римини. Има един брат и една сестра: * [[Малатеста II Малатеста|Малатеста II]] (* 1299, † 1364), господар на господар на Пезаро (1326 – 1330, 1333 – 1340) и на Римини (1335 – 1363) * [[Катерина Малатеста|Катерина]] (* ок. 1322, † ок. 1340), съпруга на [[Луиджи I Гонзага]], господар на [[Мантуа]]. == Биография == Заедно с брат си и фланкиран от кардинал [[Бертрандо дел Поджето]], през [[1333]] г. Галеото се бие близо до [[Отбранителна стена|стените]] на [[Ферара]], но попада в плен. Освободен, той се присъединява към [[Ферантино Малатеста]] срещу [[Папски легат|папския легат]] и с обединените армии завладява територията на [[Римини]]. Скоро Ферантино заговорничи срещу Галеото, но последният го хвърля в затвора и се обявява за господар на града. Той обаче трябва да се бие с прокудения Ферантино и войната продължава до [[1343]] г. Император [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] му отрежда територията на Фано. През [[1347]] г. Галеото нахлува в Анконската марка и превзема [[Сенигалия]], [[Анкона]], а по-късно завладява [[Озимо]], [[Йези]] и [[Орчано ди Пезаро|Орчано]] и скоро става господар на по-голямата част от провинцията. Той побеждава [[Джентиле да Молиано]] и [[Лонио дей Симонети]] близо до [[Фермо]], като пленява Лонио. През [[1348]] г. град [[Асколи Пичено]] дава командването на [[Милиция|милициите]] на Галеото. Той му осигурява защита, опитвайки се в същото време да се направи господар на града. През [[1349]] г. сваля оръжие и прави [[поклонничество]] в [[Свети земи|Светите земи]]. След като се завръща в Италия, през [[1351]] г. е повикан от [[Луи Анжуйски]] в [[Неапол]]. През [[1353]] г., заедно с брат си и голям брой въоръжени мъже, обсажда [[Фермо]] срещу Джентиле да Молиано. Но трябва да се втурне да защитава Римини, нападнат от [[Фра Мориале]] и неговите наемници. След това се бие с кардинал [[Еджидио Алборноз]], [[Папски легат|легат]] на папа [[Инокентий VI]], и си възвръща Фермо през 1353 г. Опитва да си вземе обратно [[Реканати]] от папския легат, но е отблъснат. Обсажда [[Патерно (Анкона)|Патерно]], който се разбунтува. Воюва с [[Родолфо II да Варано]], но е пленен. След сключването на мира Галеото получава от Църквата викариата на Римини, Пезаро, Фано и Фосомброне. През [[1356]] г. участва в [[Кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу господаря на [[Форли]]. Побеждава [[Чезена]] и принуждава Фаенца да се предаде. Една година по-късно, през [[1357]] г., той окупира Чезена и обсажда [[Мурата (Сан Марино)|Мурата]], превземайки крепостта след месец, валидно защитавана от съпругата на [[Орделафи]]. След това превзема Кастелнуово и [[Бертиноро]], но напразно обсажда Форли. Завладява [[Мелдола]] чрез предателство и през [[1359]] г. успява да накара Орделафи да капитулира пред Форли. През [[1360]] г. е изпратен от легата в [[Болоня]], заплашена от [[Бернабо Висконти]]. Потушава въстанията на [[Кориналдо]] и укрепва Болоня. След това, през [[1361]] г., е изпратен на територията на [[Парма]] и се връща с богата кражба на добитък. Галеото напразно се опитва да завладее [[Луго (Италия)|Луго]], който не превзема поради [[дезертьорство]]то на неговите [[Наемник|наемници]]. Той носи необходимата помощ в Болоня и атакува враговете при моста Сан Руфило, побеждавайки ги, като взема голям брой пленници. Подкрепя войната още две години и след това поема върховното командване на [[Милиция]]та на кралица [[Джована I Анжуйска]]. През [[1364]] г., когато избухва войната между [[Флоренция]] и [[Пиза]], той заменя своя племенник [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо II]] в командването на флорентинските милиции. След като установявава лагер в [[Кашина (Италия)|Кашина]], на шест мили от Пиза, е нападнат от [[Джовани Акуто]], [[капитан]] на пизанците, но го побеждава, принуждавайки го да бяга от Пиза. Получава много почести от Флоренция, но не успява да извърши други подвизи, защото наемниците му се разбунтуват срещу него. Връщайки се в Римини, наследява своя брат, който умира през [[1364]] г., в синьорията и все още управлява заедно с племенниците си [[Малатеста Унгаро]] и Пандолфо II. Запазва Фано за себе си. През [[1368]] г. отива в [[Падуа]], където е отседнал император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], след което отива на служба на [[Йоан V Палеолог]]. През [[1370]] г. получава господството на [[Сансеполкро]] от папата. През [[1372]] г. в [[Авиньон]] е препотвърден като генерален капитан на църквата от папа [[Григорий XI]]. Поради смъртта на племенниците си той централизира цялото господство на Малатеста около себе си. Помага на папата във войната срещу флорентинците, опитва се да си върне [[Урбино]], но жителите на Урбино го отхвърлят. Превзема [[Кали (Италия)|Кали]], но е прогонен. През [[1376]] г. принуждава Чезена да остане верен на Църквата и завладява отново [[Сантарканджело ди Романя|Сантарканджело]]. След като се завръща в Чезена, е отстранен от нея от кардиналския легат, който извършва там действия с прекомерна свирепост, поради което успява да я завземе отново през [[1378]] г., добавяйки господството на [[Бертиноро]]. През същата година получава управлението на Чезена от графа на Романя, от името на папата. Той установява форма на [[полк]] и отзовава изгнаниците. За притежанието на [[Чезенатико]] Галеото трябва да води война срещу [[Гуидо I да Полента|Гуидо да Полента]], но с посредничеството на маркиза на [[Ферара]] сключва мир през [[1381]] г. Въпреки това две години по-късно отново се вдига на оръжие и Полента губи [[Сенигалия]]. На територията на Равеня превзема Червия, [[Полента (Бертиноро)|Полента]], Кулианело и Бастия, но е победен в [[Равена]]. Обратно в Римини, войната е продължена от синовете му, защото той умира през [[1385]] г. == Тиранин в град Асколи Пичено (1348 – 1353) == === Призоваване на Галеото в Асколи Пичено === Галеото пристига в град [[Асколи Пичено]] през май [[1348]] г. и остава там до [[1353]] г. Той е призован от народа и е избран за Генерален капитан на градското оръжие за войната срещу [[Фермо]]. Неговата задача, след като вече е станал господар на Асколи, също е да защитава града, който е в много лоши условия след тиранията на неговия предшественик Алторачо – племенник на папа [[Климент VI]], чумната епидемия, катастрофалните загуби, понесени във войната начело с врага [[Джентиле да Молиано]], сушата, нашествието на скакалци, глада и някои щети от земетресение. Народът от Асколи познава Галеото от войната срещу Фермо и има възможността да оцени военните му умения да се изправи срещу Джентиле да Мояно. Затова решава да разчита на него и на брат му Малатеста, известен като [[Малатеста I Малатеста|Малатестино]]. С помощта на посланици хората ги призовават да им се притекат на помощ, като предлагат на Галеото да бъде техен военачалник. Градските хроники съобщават, че по това време той е бил млад и амбициозен водач на наемници, женен през [[1323]] г. за младата Елиза дьо ла Вилет – първата му съпруга, племенница на провоста на [[Марка (териториална единица)|марката]] Амелий дьо Лотрек. Галеото пристига в Асколи с брат си Малатестино и с голям брой войници и рицари и хората го провъзгласяват за защитник на народа на Асколи. Малатеста организира скромна, но способна армия и полк, съставен от планинци, и започва да преследва армията на Фермо. През ноември 1348 г. той се сблъсква в [[Сан Северино Марке|Сан Северино]] с Джентиле да Молиано, който се оттегля към Фермо и оставя много затворници, провизии и ариергард в ръцете на асколанците. Галеото, горд от тази лесна победа, се завръща в Асколи и по пътя разграбва и подчинява замъците Марано, [[Кастиняно]], Монте дел'Олмо и [[Карасай]]. Той също така окупира Сан Бенедето а Маре, днешен [[Сан Бенедето дел Тронто]], благодарение на предателството на Пиеро Манчини, който продава града си срещу награда от 1000 златни [[Гулден|флорина]], платени от народа на Асколи. Също през същата година завоевателната кампания продължава с обсадата на град [[Офида]], където Галеото лагерува с войските си. Той разруши пътищата, които водят към града и разшрушава [[акведукт]]а, който захранва източниците извън стените. Хората от Офида се опитват да противодействат на силите на Малатеста със смели атаки, но за да избегнат страдания и кръвопролития, те се предават. В резултат на това по-нататъшно завоевание той се премести с армията си в [[Анкона]] и я окупира през нощта, без да срещне никаква съпротива от страна на народа. Според хрониките от онова време не може да се изключи, че може би те самите са поканили Малатеста да завладее града. Този успех изпълнява желанието на [[Малатеста да Верукио]], който иска да доминира над Марка до река [[Тронто]]. Онова, което липсва, е град Фермо, който никога не е подчинен на господството на Малатеста, въпреки непрестанните опити да се делегитимира суверенитета на Джентиле да Молиано, който също е подкрепен от помощта на наемническата компания на [[Фра Мориале]] (Монреале д'Албарно). === Укрепителни съоръжения, заговор срещу Галеото и арест на епископ Изако Бинди (1349) === [[Файл:Forte Malatesta IMG 0015.JPG|мини|Форт Малатеста в Асколи Пичено, построен от Галеото Малатеста]] Връщайки се в Асколи, Галеото построява крепостта близо до Порта Маджоре, на коритото на потока Кастелано, която е разрушена с неговото изгонване и впоследствие възстановена от [[Антонио да Сангало Млади]]. Укрепената структура все още носи неговото име днес: [[Форт Малатеста]]. Също през същата година той заповядва изграждането на друга крепост, която след реконструкцията ''„a fundamentis“'', поръчана от папа [[Пий IV]], се нарича Крепост Пия. Тя се намира в най-високата част на града – Пеласгическия хълм, и се радва на отлична стратегическа гледка. Той също така подрежда рововете, които заобикалят Асколи, укрепва градските стени и павира всички градски улици. Нуждата на Галеото да изгради укрепления с бързина възниква от съзнанието, че той знае, че народът на Асколи го гледа враждебно и не изпитва много съчувствие към злоупотребите, които той и армията му извършват срещу града. [[Файл:Fortezza Pia Ascoli 0059.jpg|мини|Крепостта Пия в Асколи Пичено]] Народът няма намерение да поеме тежестта на нова тирания и започва да крои поредица от [[Заговор|конспирации]] и [[заговор]]и срещу Галеото. Той обаче нарежда да екзекутират онези, които биха се опитали да направят опит за покушение на живота му. Екзекуциите са изключително демонстративни жестове като предупреждение към всеки, който се опитва да се изправи срещу него. Това допълнително подклажда жителите на Асколи срещу тиранина и предизвиква възмущението на [[Бенедиктински орден|бенедиктинския]] [[епископ]] на града Изако Бинди, който следи екзекуциите от прозорците си. Реакцията му е незабавна и след като облича одеждите си, той решава да отиде при Галеото и неговите офицери с намерението да се изправи срещу тях и публично да ги смъмри, но не успява, защото войниците на Галеото го нападат и го отвеждат в затвора във форта заедно с тримата му братя, като ги задържат там 11 месеца. Народът на Асколи, който смята епископа за свой водач и единствен защитник, остава вцепенен пред лицето на такава бруталност и бяга, намирайки убежище в домовете си. Хората на Малатеста разграбват и затварят църквите и из целия град има атмосфера на ужас, докато стражите на тиранина претърсват, а постоянните патрули задушават всяка проява на бунт. Също през същата година Галеото оставя оръжието си и заминава за [[Палестина]]. Хрониките на Асколи също разказват за пътуването му до Римини и Божи гроб, което според Де Сантис трябва да се разбира повече като [[Сансеполкро]] близо до [[Арецо]]. === Нова конспирация, въстание на планинските замъци и освобождение на епископа на Асколи (1350) === През януари 1350 г. Пиер Марино ди Джо ди Стефано, Джовани Джентилони от Болоня, Нотар Кола Андреа Бианкино ди Чичо ди Лелио, Санте с псевдоним Ронцоне и други заговорничат срещу Галеото, но заговорът се проваля, тъй като Лоцо ди Руджеро да Каша му донася за него и получава 100 златни флорина награда. Малатеста залавя заговорниците на 4 февруари [[1350]] г. и се отнася към тях особено жестоко. Той ги оставя да се влачат по улиците на града, висящи на опашките на четири коня, които се спират на главния площад, днешен пл. „Аринго“, където те са разчленени и набучени на [[Пика (оръжие)|пики]]. Неговата тирания предизвика недоволство дори сред планинските [[Замък|замъци]] на района, които се разбунтуват: Монте Калво, Рока ди Аркуата дел Тронто, Куинтодечимо, Кокоша, Лишано ди Колото, Червара, [[Апиняно дел Тронто|Апиняно]], [[Фолиняно]] и [[Акуасанта Терме|Акуасанта]]. За да успокои хората и планинците, Галеото на 6 април [[1350]] г. нарежда освобождаването на епископ Изако Бинди и на братята му, но в същото време прогонва много граждани от Асколи. Докато е извън града, планинците се втурват към стените на Асколи, спирайки пред Порта Романа, и предизвикват битка, като викат: ''„Умри, умри, Галеото, да живее народът на Асколи“.'' В сблъсъка те са победени, много от тях са убити в битка, други пленени, някои успяват да избягат към Монте Полезио, а шестима са обесени на градската порта. Впоследствие Галеото организира и провежда наказателна експедиция срещу планинските бунтовници и, използвайки наемнически войски, напредва, за да установи своя щаб в Акуасанта. Оттук той извършва нападения в продължение на 14 дни, като убива и пленява. ==== Експедиции и завоюване на крепости и замъци, освобождение на Озимо (1351) ==== Само няколко дни след завръщането си от [[Акуасанта Терме|Акуасанта]] Галеото организира експедицията до [[Санта Витория ин Матенано|Санта Витория]], окупирана от [[Милиция|милициите]] на [[Джентиле да Молиано]], и завладява крепостта на 1 май благодарение на [[Дезертьорство|дезертирането]] на гвардейския корпус от 40 мъже, които напуска крепостта през нощта. По време на връщането от Санта Витория до Асколи Галеото, на 19 юни [[1351]] г., спира и лагерува в замъка [[Палмиано|Сан Пиетро]], подчинявайки го на 21 юни. Продължавайки своята завоевателна работа, на 1 юли той превзема Куинцано, Кастелфиорито, Виндола, [[Рокафлувионе]] и други, които сключват мир с жителите на Асколи. След като планинските бунтовници са потушени, Галеото се връща отново в Санта Витория, отново окупирана от Фермо, и след като я превзема отново, тръгва да се бие срещу замъка [[Сервиляно]], където се намира Джентиле да Молиано с армията му. Молиано не се поддавана предизвикателството на Малатеста, съзнавайки превъзходството на съперника си и намира убежище във Фермо. Галеото и народа на Фермо се сблъскват само няколко месеца по-късно в [[Озимо]], когато градът, нападнат от Фермо, едва продължава да се съпротивлява. Народът на Асколи се притичва на помощ на Озимо и воден от Галеото, народът на Фермо вдига обсадата, за да избегне да попадне между двете милиции – тези на Озимо и на Асколи. Галеото е посрещнат като освободител на родината и установява своето господство над Озимо, поддържайки го до [[1355]] г. – годината на битката при замъка Падерно. Връщайки се от Озимо към Асколи, милициите на Малатеста спират, за да обсадят замъка [[Чивитанова Марке]], където е барикадиран Руджеро, син на Джентиле да Молиано. Галеото получава предаването на замъка и води Руджеро и войските му в Асколи като пленници. На 20 април 1351 г. Галеото и жителите на Асколи обсаждат [[Монтефалконе Апенино|Монтефалконе]], подчинен на Фермо; те си връщат [[Банер|знамето]], откраднато от народа на Фермо три години по-рано, на 29 април [[1348]] г., когато пристанището на Асколи е превзето и унищожено. През [[1351]] г. Галеото е повикан от [[Луи Анжуйски|Луи от Таранто]] в [[Неапол]]. ==== Мир с град Фермо ==== През юли 1351 г. Галеото и народът на Асколи сключват първия общ мирен договор с народа на Фермо. Трябва да се има предвид обаче, че това не разубеждава Галеото да разшири границите си и че експанзионистичните му цели продължават, като желанието му също е да завладее град [[Фермо]]. Архиепископът на Милано [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], загрижен за целите на Галеото и за властта, която цялото семейство [[Малатеста]] има в [[Централна Италия]], насърчава мирните преговори, които започват в [[Монтерубиано]] и завършват в Римини. Висконти, през юни 1351 г., изпраща трима от своите пратеници в [[Марке]]: рицаря [[Томазо ди Лампаняно]], доктора [[Якопо Бофи]] и [[Николо дей Феи]] от [[Арецо]], с мисията да доставят посолството си както в град Фермо, така и в това на Асколи. На 4 юли 1351 г. народите на Фермо и на Асколи се срещат в Монтерубиано и въпреки че не подписват окончателно мира, успяват да се споразумеят и да напишат 16 предварителни члена от преговорите. Според хрониките това се случва след щурма на [[Монтефалконе Апенино|Монтефалконе]]. Делегациите се срещат отново на 23 октомври [[1351]] г. в Римини, в двореца Малатеста, където постигат окончателни мирни споразумения. Договорът постановява, че страните считат за свои собствени замъците, завладени на техните територии, всяка от тях би отзовала прогонените или изселените граждани, на хората от Фермо също е разрешено да плават и да използват пристанището на Асколи, жителите на Асколи са признати за господстващи над пристанището на Асколи и около 4&nbsp;км плаж между устието на Тронто и потока Раньола. Тези основни клаузи са последвани от други, свързани с Митарела, дъщеря на Мерченарио – синът на Роджеро, който е изкупен, [[Ломо да Йези]], и предимствата на мира, на които градовете и замъците биха се радвали, като [[Сера де' Конти]], Монтефалконе, Рипа, Чивитанова, [[Сан Джинезио]], [[Монтегранаро]], Торе ди Палме. Този договор е подписан за Фермо и неговите съюзници с подписа на Джентиле да Молиано и за Асколи от Галеото и брат му Малатестино. Копие от този акт се съхранява в Държавния архив на Асколи Пичено. === Обсада и превземане на Петритоли (1352) === Мирът продължава около 40 години, през които Фермо и Асколи продължават да си съперничат. Само няколко месеца по-късно, през май [[1352]] г., Галеото Малатеста, начело на народа от Асколи от квартал Сант Емидио, се насочва към замъка [[Петритоли]], който се намира на пътя между Асколи и Фермо, обсажда го, увреждайки неговия стени, и изгаря околностите и посевите. Оттук той се насочва към замъка [[Монте Видон Комбате|Монте Видон]], завладява го и народът на Асколи от квартал Сант Емидио го завладяват. По-късно те са заменени от тези от квартал Санта Мария Интервиенас. Въпреки че Галеото съобщава за завоевания и териториални придобивки, хората от Асколи продължават да се възмущават от неговата тирания и с тези предпоставки Джамбатиста Джанлучо ди Антонио и Джакомо ди Маргерито ди Марсилио и може би други, които успяват да избягат от отмъщението на Малатеста, замислят нов заговор срещу него. Планът им се проваля и те са заловени, влачени из града и публично обесени. Също през 1352 г., февруари, Ван Леонардо ди Моналдо споделя същата съдба. Жестокостта на Галеото вече е измъчвала града и неговия епископ, който, наситен от тормоза и екзекуциите на Малатеста, моли папата да го премести в [[Акуила]] и е заменен от Павел I от Бацано. === Въстание на Асколи и прогонване на Галеото (1353) === Галеото, нехаещ за ситуацията, продължава репресиите си и към планините и никога не става жертва на многобройните засади срещу него. Все пак, предвид неблагоприятните условия, той решава да намери убежище в града, като се барикадира вътре в крепостта. Хората се надигат и атакуват укреплението, докато не го завладяват. В този сблъсък са убити много доверени мъже, защитаващи Галеото, а някои успяват да се спасят, като бягат през моста Чеко, който по-късно е наречен още „мостът на нападенията“. Този епизод кара Галеото да реши да изостави Асколи окончателно и с онова, което остава от армията му, се оттегля на север и никога повече не се връща. През [[1353]] г., заедно с брат си и голям брой въоръжени мъже, той обсажда [[Фермо]] срещу [[Джентиле да Молиано]]. Но той трябва да се втурне да защитава Римини, нападнат от [[Фра Мориале]] и неговите наемници. След това се бие с кардинал [[Еджидио Алборноз]], [[Папски легат|легат]] на папа [[Инокентий VI]], и си връща Фермо през [[1353]] г. Той се опитва да си върне [[Реканати]] от папския легат, но е отблъснат. Обсажда [[Патерно (Анкона)|Патерно]], който се разбунтува. Бие се срещу [[Родолфо да Варано]], но е пленен. След сключването на мира получава от Църквата викариата на [[Римини]], [[Пезаро]], [[Фано]] и [[Фосомброне]]. === Обсада и поражение на замъка Падерно === Галеото обсажда замъка Падерно в [[контадо]] [[Анкона]], днешен [[Патерно (Анкона)|Патерно]], на 29 април [[1355]] г., който се бунтува срещу емисарите му, които изискват плащането на някои данъци. Малатеста, с присъствието на над 600 кавалеристи, и хората от Анкона, създава лагер, заобиколен от стени, до които може да се влезе през една-единствена, лесно защитима и контролирана порта. Родолфо [[да Варано]] ди [[Камерино]], [[гонфалониер на Църквата]] и лидер на антималатестаните, с около 800 конници нахлува в лагера, окупира го и го губи два пъти. Той проучва третия опит за атака, като се разполага на хълм, от който лагерът няма защитна стена, и атакува портата по същото време. Галеото се оказва обкръжен и е заловен два пъти от враговете си и два пъти освободен от своите конници. Докато се опитва да избяга, конят му е улучен и умира, а той е ранен и заловен, като принуден да влезе в затвора. [[Еверард фон Ансторп]] има честта да го плени и получава награда от 200 [[Гулден|флорина]]. В селището Патерно, в памет на тази победа над Малатеста, е осветен параклис на Сан Джакомо, който не е запазен днес. Затворникът е отведен в [[Губио]] в присъствието на кардинал Алборноз, който не го освобождава веднага, а го поверява на [[Никола Ачайоли,]] велик [[сенешал]]. Впоследствие Галеото и [[Родолфо да Варано]] сключват мир и се озовават заедно в папската процесия на папа [[Урбан V]]. След сключването на мира Малатеста получава от Църквата викариата на [[Римини]], [[Пезаро]], [[Фано]] и [[Фосомброне]]. == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. 7 ноември 1323 за Елиза дьо Ла Вилет († 28 август 1366), дъщеря на Гулиелмо, господар дьо Ла Вилет, племенница на Амелио ди Лотрек, маркграф на [[Анконска марка|Анконската марка]], от която има една дъщеря: * Ренгарда († декември 1366), ∞ за Мазо Тарлати, син на господаря на Пиетрамала Тарлато Тарлати от [[Арецо]] ∞ 2. 1367 за Джентиле да Варано, дъщеря на [[Родолфо II да Варано]], господар на [[Камерино]], и на Камила Киавели, от която има пет сина и четири дъщери: * [[Карло I Малатеста|Карло I]] (* 5 юни 1368, † 13 септември 1429, [[Лонджано]]), кондотиер, от 1385 господар на Римини, Фано, Чезена и Фосомброне; ∞ 1386 г. за [[Елизабета Гонзага (1432)|Елизабета Гонзага]] († 1432), дъщеря на [[Луиджи II Гонзага|Лудовико II Гонзага]], от която няма деца * Томаза, ∞ 1350 за [[Джакомо Пеполи]] (* ок. 1315, † 23 септември 1367), господар на Болоня от 1347 с брат си Джовани, син на господаря на Болоня [[Тадео Пеполи]] * [[Маргерита Малатеста|Маргерита]] (* 1370, † 28 февруари 1399), ∞ 1393 за [[Франческо I Гонзага]] (* 1366, † 1407), [[капитан на народа]] на [[Мантуа]], син на [[Луиджи II Гонзага]], от когото има син и дъщеря * Джентиле († ок. 1450), ∞ 1397 за [[Джангалеацо Манфреди]] (* ок. 1375, † 16 октомври 1417), господар на [[Фаенца]], от когото има четирима сина и две дъщери * Ренгарда († септември 1434), ∞ ноември 1397 за [[Гуидантонио да Монтефелтро]] (* 1378, † 21 февруари 1443), херцог на Урбино (1403 – 1433), син на херцога на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио да Монтефелтро]], от когото няма деца * [[Андреа Малатеста|Андреа]], наречен Малатеста (* 30 октомври 1373, † 1416), кондотиер, господар на [[Чезена]]; ∞ 1. 1390 за [[Ренгарда Алидозио]] († септември 1401), дъщеря на Бертрандо Алидозио, господар на [[Имола]], и на съпругата му Елиза Тарлати, от която има един син и две дъщери 2. за 1403 [[Лукреция Орделафи]] (* 1389, † 1404), негова роднина, дъщеря на [[Франческо III Орделафи|Франческо (Кеко) III Орделафи]], господар на [[Форли]], и на съпругата му Катерина Гонзага, от която има една дъщеря 3. 1408 за [[Полисена Сансеверино]] ди [[Веноза]] († сл. 1430) от [[Веноза]], дъщеря на [[Венцеслао Сансеверино]], херцог на [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], от която няма деца * Николо * [[Галеото Белфиоре Малатеста|Галеото Новело]], наречен Белфиоре (* 5 юли 1377, замък Монтефиоре; † 15 август 1400, замък на Морталбодо), кондотиер, господар на [[Червия]]; ∞ април 1395 за Анна Да Монтефелтро († 28 април 1434), дъщеря на [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио Да Монтефелтро]], граф на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] * [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] Велики (* 2 януари 1370, † 3 октомври 1427), кондотиер, господар на Фано; ∞ 1. за Паола Бианка Малатеста 2. за Антония да Варано 3. за Маргерита Гуиди ди Попи; има един син, както и трима извънбрачни синове Има четири или пет извънбрачни деца: * Гасперо, ∞ Антония, дъщеря на Алмерико от Алмеричи от [[Пезаро]] * Якопо, ∞ за жена († 15 декември 1399, Флоренция) * Киара, ∞ за Антонио Гуалди, син на Угучо Гуалди от Римини * Дъщеря, ∞ 1376 за Лудовико де Мучоло от Балоки, господари на Монтенуово * Гуроне, 1407 потест на [[Апиро]], вероятен син на Галеацо Велики от Римини == Източници == === Литература === * Claudio Rendina. ''I capitani di ventura''. Rome: Newton Compton. 1992 * Giovanni Soranzo: [http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta_(Enciclopedia-Italiana)/ ''Malatesta''], Enciclopedia Italiana (1934) * Farulli P. ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724 * Secondo Balena, ''Ascoli nel Piceno – storia di Ascoli e degli ascolani'', Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, pp. 226 – 228; ISBN 88-86610-11-4 * Amiani Pietro Maria. ''Memorie storiche della città di Fano''. Fano, 1751 * Girolamo Baldassini. ''Memorie istoriche dell'antichissima e regia città di Jesi''. Bonelli. Jesi. 1765 * F. G. Battaglini ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789 * Cesare Clementini. ''Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell'origine e vite dei Malatesti''. Rimini, 1617 * P. Farulli, ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724 * F. Zazzera, ''Della nobiltà d'Italia''. De Romanis, Napoli, 1628 * Raimondo Zazzeri, ''Storia di Cesena''. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891 * Sebastiano Andreantonelli, ''Historiae Asculanae'', Histroiae Urbium et Regionum Rariores LXIV, ristampa fotomeccanica, Forni Editore, Bologna aprile 1968, pp: de Isaach, liber unicus 295 * Secondo Balena, ''Ascoli nel Piceno - storia di Ascoli e degli ascolani'', Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, с. 226 – 228 * Giambattista Carducci, ''Su le memorie e i monumenti di Ascoli nel Piceno'', Arnaldo Forni Editore, Fermo, 1853, pp. 20 * Antonio De Santis, ''Ascoli nel Trecento'', vol. I (1300 – 1350), Collana di Pubblicazioni Storiche Ascolane, Grafiche D'Auria, ottobre 1999, Ascoli Piceno, с. 136, 307, 455 – 470, 472 – 480, 484 * Antonio De Santis, ''Ascoli nel Trecento'', vol. II (1350 – 1400), Collana di Pubblicazioni Storiche Ascolane, Grafiche D'Auria, ottobre 1999, Ascoli Piceno, с. 27 – 42, 61 – 64, 500 – 502 * Giuseppe Fabiani, ''Ascoli nel Quattrocento'', Collana di Pubblicazioni Ascolane, Società Tipolitografica Editrice, Ascoli Piceno, 1950, с. 37 * Giovanni Franceschini, ''I Malatesta'', Dall'Oglio Editore, La Tipografia di Varese spa, Via Tonale 49, Varese, 15 marzo 1973, tavole genealogiche: TAV II * Francesco Antonio Marcucci, ''Saggio delle cose ascolane e de' i vescovi di Ascoli nel Piceno'', ristampa anastatica, Arnaldo Forni Editore, Sala Bolognese, maggio 1984, с. 20 * ''RIS - Rerum Italicarum Scriptores'', tomo XVI parte III fasc. I, anno 1912, edizione Giosuè Carducci – Vittorio Fiorini * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini'', Torino, 1835. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f12.item.r=.zoom Tav. IX] * Anna Falcioni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/galeotto-malatesta_(Dizionario-Biografico) MALATESTA, Galeotto]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007 === Други === * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/galeotto-malatesta_(Dizionario-di-Storia)/ Malatesta, Galeotto]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Malatèsta,+Galeòtto.html Malatèsta, Galeòtto]'', на sapere.it, De Agostini * [https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#_Toc482893193 Chapter 6. Rimini]. Medlands * Condottieri di ventura. [https://condottieridiventura.it/galeotto-malatesta-signore-di-rimini/ Galeotto Malatesta] {{Превод от|it|Galeotto I Malatesta|135289273}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] 5rerhqij4o9etete8jo2q3tjgiglqqp 12398348 12398334 2024-10-29T11:24:39Z Ambra75 259141 12398348 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Галеото Малатеста|Галеото Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = I. Господар на [[Римини]]<br>II. Господар на [[Пезаро]]<br>III. Господар на [[Фано]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = I. и II. [[1372]] – [[1385]]<br>III. [[1357]] – [[1385]] | коронация = | предшественик = I. и II. [[Малатеста Унгаро]]<br>III. няма | наследник = I. [[Карло I Малатеста]]<br>II. [[Малатеста IV Малатеста]]<br>III. [[Пандолфо III Малатеста]] | други титли = господар на [[Фано]], [[Чезена]], [[Асколи Пичено]] и [[Фосомброне]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |брак=Елиза дьо Ла Вилет <br>[[Елизабета да Варано]]|майка=Тадеа от Римини|деца=Ренгарда Малатеста<br>[[Карло I Малатеста]]<br>Томаза Малатеста<br>[[Маргерита Малатеста (1370–1399)|Маргерита Малатеста]]<br>Джентиле Малатеста<br>Ренгарда Малатеста<br>[[Андреа Малатеста]]<br>Николо Малатеста<br>[[Галеото Белфиоре Малатеста]]<br>[[Пандолфо III Малатеста]] Велики<br>Извънбр.:<br>Гасперо Малатеста<br>Якопо Малатеста<br>Киара Малатеста<br>Дъщеря<br>Гуроне Малатеста|братя-сестри=[[Малатеста II Малатеста]]<br>Катерина Малатеста}} '''Галеото I Малатеста''' ({{lang|it|Galeotto I Malatesta}}; * [[1299]], [[Римини]], [[Папска държава]]; † [[21 януари]] [[1385]], [[Чезена]], [[Италия]]) е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], господар на [[Римини]] (1372 – 1385), [[Пезаро]] (1372), [[Фано]], [[Чезена]] (1376), [[Асколи Пичено]] и [[Фосомброне]] от рода [[Малатеста]]. == Произход == Той е син на [[Пандолфо I Малатеста]] († 1326), господар на Пезаро и Римини, и на съпругата му Тадеа от Римини. Има един брат и една сестра: * [[Малатеста II Малатеста|Малатеста II]] (* 1299, † 1364), господар на [[Пезаро]] (1326 – 1330, 1333 – 1340) и на [[Римини]] (1335 – 1363) * [[Катерина Малатеста|Катерина]] (* ок. 1322, † ок. 1340), господарка на [[Мантуа]] като съпруга на [[Луиджи I Гонзага]] == Биография == Заедно с брат си и фланкиран от кардинал [[Бертрандо дел Поджето]], през [[1333]] г. Галеото се бие близо до [[Отбранителна стена|стените]] на [[Ферара]], но попада в плен. Освободен, той се присъединява към [[Ферантино Малатеста]] срещу [[Папски легат|папския легат]] и с обединените армии завладява територията на [[Римини]]. Скоро Ферантино заговорничи срещу Галеото, но последният го хвърля в затвора и се обявява за господар на града. Той обаче трябва да се бие с прокудения Ферантино и войната продължава до [[1343]] г. Император [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] му отрежда територията на Фано. През [[1347]] г. Галеото нахлува в Анконската марка и превзема [[Сенигалия]], [[Анкона]], а по-късно завладява [[Озимо]], [[Йези]] и [[Орчано ди Пезаро|Орчано]] и скоро става господар на по-голямата част от провинцията. Той побеждава [[Джентиле да Молиано]] и [[Лонио дей Симонети]] близо до [[Фермо]], като пленява Лонио. През [[1348]] г. град [[Асколи Пичено]] дава командването на [[Милиция|милициите]] на Галеото. Той му осигурява защита, опитвайки се в същото време да се направи господар на града. През [[1349]] г. сваля оръжие и прави [[поклонничество]] в [[Свети земи|Светите земи]]. След като се завръща в Италия, през [[1351]] г. е повикан от [[Луи Анжуйски]] в [[Неапол]]. През [[1353]] г., заедно с брат си и голям брой въоръжени мъже, обсажда [[Фермо]] срещу Джентиле да Молиано. Но трябва да се втурне да защитава Римини, нападнат от [[Фра Мориале]] и неговите наемници. След това се бие с кардинал [[Еджидио Алборноз]], [[Папски легат|легат]] на папа [[Инокентий VI]], и си възвръща Фермо през 1353 г. Опитва да си вземе обратно [[Реканати]] от папския легат, но е отблъснат. Обсажда [[Патерно (Анкона)|Патерно]], който се разбунтува. Воюва с [[Родолфо II да Варано]], но е пленен. След сключването на мира Галеото получава от Църквата викариата на Римини, Пезаро, Фано и Фосомброне. През [[1356]] г. участва в [[Кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу господаря на [[Форли]]. Побеждава [[Чезена]] и принуждава Фаенца да се предаде. Една година по-късно, през [[1357]] г., той окупира Чезена и обсажда [[Мурата (Сан Марино)|Мурата]], превземайки крепостта след месец, валидно защитавана от съпругата на [[Орделафи]]. След това превзема Кастелнуово и [[Бертиноро]], но напразно обсажда Форли. Завладява [[Мелдола]] чрез предателство и през [[1359]] г. успява да накара Орделафи да капитулира пред Форли. През [[1360]] г. е изпратен от легата в [[Болоня]], заплашена от [[Бернабо Висконти]]. Потушава въстанията на [[Кориналдо]] и укрепва Болоня. След това, през [[1361]] г., е изпратен на територията на [[Парма]] и се връща с богата кражба на добитък. Галеото напразно се опитва да завладее [[Луго (Италия)|Луго]], който не превзема поради [[дезертьорство]]то на неговите [[Наемник|наемници]]. Той носи необходимата помощ в Болоня и атакува враговете при моста Сан Руфило, побеждавайки ги, като взема голям брой пленници. Подкрепя войната още две години и след това поема върховното командване на [[Милиция]]та на кралица [[Джована I Анжуйска]]. През [[1364]] г., когато избухва войната между [[Флоренция]] и [[Пиза]], той заменя своя племенник [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо II]] в командването на флорентинските милиции. След като установявава лагер в [[Кашина (Италия)|Кашина]], на шест мили от Пиза, е нападнат от [[Джовани Акуто]], [[капитан]] на пизанците, но го побеждава, принуждавайки го да бяга от Пиза. Получава много почести от Флоренция, но не успява да извърши други подвизи, защото наемниците му се разбунтуват срещу него. Връщайки се в Римини, наследява своя брат, който умира през [[1364]] г., в синьорията и все още управлява заедно с племенниците си [[Малатеста Унгаро]] и Пандолфо II. Запазва Фано за себе си. През [[1368]] г. отива в [[Падуа]], където е отседнал император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], след което отива на служба на [[Йоан V Палеолог]]. През [[1370]] г. получава господството на [[Сансеполкро]] от папата. През [[1372]] г. в [[Авиньон]] е препотвърден като генерален капитан на църквата от папа [[Григорий XI]]. Поради смъртта на племенниците си той централизира цялото господство на Малатеста около себе си. Помага на папата във войната срещу флорентинците, опитва се да си върне [[Урбино]], но жителите на Урбино го отхвърлят. Превзема [[Кали (Италия)|Кали]], но е прогонен. През [[1376]] г. принуждава Чезена да остане верен на Църквата и завладява отново [[Сантарканджело ди Романя|Сантарканджело]]. След като се завръща в Чезена, е отстранен от нея от кардиналския легат, който извършва там действия с прекомерна свирепост, поради което успява да я завземе отново през [[1378]] г., добавяйки господството на [[Бертиноро]]. През същата година получава управлението на Чезена от графа на Романя, от името на папата. Той установява форма на [[полк]] и отзовава изгнаниците. За притежанието на [[Чезенатико]] Галеото трябва да води война срещу [[Гуидо I да Полента|Гуидо да Полента]], но с посредничеството на маркиза на [[Ферара]] сключва мир през [[1381]] г. Въпреки това две години по-късно отново се вдига на оръжие и Полента губи [[Сенигалия]]. На територията на Равеня превзема Червия, [[Полента (Бертиноро)|Полента]], Кулианело и Бастия, но е победен в [[Равена]]. Обратно в Римини, войната е продължена от синовете му, защото той умира през [[1385]] г. == Тиранин в град Асколи Пичено (1348 – 1353) == === Призоваване на Галеото в Асколи Пичено === Галеото пристига в град [[Асколи Пичено]] през май [[1348]] г. и остава там до [[1353]] г. Той е призован от народа и е избран за Генерален капитан на градското оръжие за войната срещу [[Фермо]]. Неговата задача, след като вече е станал господар на Асколи, също е да защитава града, който е в много лоши условия след тиранията на неговия предшественик Алторачо – племенник на папа [[Климент VI]], чумната епидемия, катастрофалните загуби, понесени във войната начело с врага [[Джентиле да Молиано]], сушата, нашествието на скакалци, глада и някои щети от земетресение. Народът от Асколи познава Галеото от войната срещу Фермо и има възможността да оцени военните му умения да се изправи срещу Джентиле да Мояно. Затова решава да разчита на него и на брат му Малатеста, известен като [[Малатеста I Малатеста|Малатестино]]. С помощта на посланици хората ги призовават да им се притекат на помощ, като предлагат на Галеото да бъде техен военачалник. Градските хроники съобщават, че по това време той е бил млад и амбициозен водач на наемници, женен през [[1323]] г. за младата Елиза дьо ла Вилет – първата му съпруга, племенница на провоста на [[Марка (териториална единица)|марката]] Амелий дьо Лотрек. Галеото пристига в Асколи с брат си Малатестино и с голям брой войници и рицари и хората го провъзгласяват за защитник на народа на Асколи. Малатеста организира скромна, но способна армия и полк, съставен от планинци, и започва да преследва армията на Фермо. През ноември 1348 г. той се сблъсква в [[Сан Северино Марке|Сан Северино]] с Джентиле да Молиано, който се оттегля към Фермо и оставя много затворници, провизии и ариергард в ръцете на асколанците. Галеото, горд от тази лесна победа, се завръща в Асколи и по пътя разграбва и подчинява замъците Марано, [[Кастиняно]], Монте дел'Олмо и [[Карасай]]. Той също така окупира Сан Бенедето а Маре, днешен [[Сан Бенедето дел Тронто]], благодарение на предателството на Пиеро Манчини, който продава града си срещу награда от 1000 златни [[Гулден|флорина]], платени от народа на Асколи. Също през същата година завоевателната кампания продължава с обсадата на град [[Офида]], където Галеото лагерува с войските си. Той разруши пътищата, които водят към града и разшрушава [[акведукт]]а, който захранва източниците извън стените. Хората от Офида се опитват да противодействат на силите на Малатеста със смели атаки, но за да избегнат страдания и кръвопролития, те се предават. В резултат на това по-нататъшно завоевание той се премести с армията си в [[Анкона]] и я окупира през нощта, без да срещне никаква съпротива от страна на народа. Според хрониките от онова време не може да се изключи, че може би те самите са поканили Малатеста да завладее града. Този успех изпълнява желанието на [[Малатеста да Верукио]], който иска да доминира над Марка до река [[Тронто]]. Онова, което липсва, е град Фермо, който никога не е подчинен на господството на Малатеста, въпреки непрестанните опити да се делегитимира суверенитета на Джентиле да Молиано, който също е подкрепен от помощта на наемническата компания на [[Фра Мориале]] (Монреале д'Албарно). === Укрепителни съоръжения, заговор срещу Галеото и арест на епископ Изако Бинди (1349) === [[Файл:Forte Malatesta IMG 0015.JPG|мини|Форт Малатеста в Асколи Пичено, построен от Галеото Малатеста]] Връщайки се в Асколи, Галеото построява крепостта близо до Порта Маджоре, на коритото на потока Кастелано, която е разрушена с неговото изгонване и впоследствие възстановена от [[Антонио да Сангало Млади]]. Укрепената структура все още носи неговото име днес: [[Форт Малатеста]]. Също през същата година той заповядва изграждането на друга крепост, която след реконструкцията ''„a fundamentis“'', поръчана от папа [[Пий IV]], се нарича Крепост Пия. Тя се намира в най-високата част на града – Пеласгическия хълм, и се радва на отлична стратегическа гледка. Той също така подрежда рововете, които заобикалят Асколи, укрепва градските стени и павира всички градски улици. Нуждата на Галеото да изгради укрепления с бързина възниква от съзнанието, че той знае, че народът на Асколи го гледа враждебно и не изпитва много съчувствие към злоупотребите, които той и армията му извършват срещу града. [[Файл:Fortezza Pia Ascoli 0059.jpg|мини|Крепостта Пия в Асколи Пичено]] Народът няма намерение да поеме тежестта на нова тирания и започва да крои поредица от [[Заговор|конспирации]] и [[заговор]]и срещу Галеото. Той обаче нарежда да екзекутират онези, които биха се опитали да направят опит за покушение на живота му. Екзекуциите са изключително демонстративни жестове като предупреждение към всеки, който се опитва да се изправи срещу него. Това допълнително подклажда жителите на Асколи срещу тиранина и предизвиква възмущението на [[Бенедиктински орден|бенедиктинския]] [[епископ]] на града Изако Бинди, който следи екзекуциите от прозорците си. Реакцията му е незабавна и след като облича одеждите си, той решава да отиде при Галеото и неговите офицери с намерението да се изправи срещу тях и публично да ги смъмри, но не успява, защото войниците на Галеото го нападат и го отвеждат в затвора във форта заедно с тримата му братя, като ги задържат там 11 месеца. Народът на Асколи, който смята епископа за свой водач и единствен защитник, остава вцепенен пред лицето на такава бруталност и бяга, намирайки убежище в домовете си. Хората на Малатеста разграбват и затварят църквите и из целия град има атмосфера на ужас, докато стражите на тиранина претърсват, а постоянните патрули задушават всяка проява на бунт. Също през същата година Галеото оставя оръжието си и заминава за [[Палестина]]. Хрониките на Асколи също разказват за пътуването му до Римини и Божи гроб, което според Де Сантис трябва да се разбира повече като [[Сансеполкро]] близо до [[Арецо]]. === Нова конспирация, въстание на планинските замъци и освобождение на епископа на Асколи (1350) === През януари 1350 г. Пиер Марино ди Джо ди Стефано, Джовани Джентилони от Болоня, Нотар Кола Андреа Бианкино ди Чичо ди Лелио, Санте с псевдоним Ронцоне и други заговорничат срещу Галеото, но заговорът се проваля, тъй като Лоцо ди Руджеро да Каша му донася за него и получава 100 златни флорина награда. Малатеста залавя заговорниците на 4 февруари [[1350]] г. и се отнася към тях особено жестоко. Той ги оставя да се влачат по улиците на града, висящи на опашките на четири коня, които се спират на главния площад, днешен пл. „Аринго“, където те са разчленени и набучени на [[Пика (оръжие)|пики]]. Неговата тирания предизвика недоволство дори сред планинските [[Замък|замъци]] на района, които се разбунтуват: Монте Калво, Рока ди Аркуата дел Тронто, Куинтодечимо, Кокоша, Лишано ди Колото, Червара, [[Апиняно дел Тронто|Апиняно]], [[Фолиняно]] и [[Акуасанта Терме|Акуасанта]]. За да успокои хората и планинците, Галеото на 6 април [[1350]] г. нарежда освобождаването на епископ Изако Бинди и на братята му, но в същото време прогонва много граждани от Асколи. Докато е извън града, планинците се втурват към стените на Асколи, спирайки пред Порта Романа, и предизвикват битка, като викат: ''„Умри, умри, Галеото, да живее народът на Асколи“.'' В сблъсъка те са победени, много от тях са убити в битка, други пленени, някои успяват да избягат към Монте Полезио, а шестима са обесени на градската порта. Впоследствие Галеото организира и провежда наказателна експедиция срещу планинските бунтовници и, използвайки наемнически войски, напредва, за да установи своя щаб в Акуасанта. Оттук той извършва нападения в продължение на 14 дни, като убива и пленява. ==== Експедиции и завоюване на крепости и замъци, освобождение на Озимо (1351) ==== Само няколко дни след завръщането си от [[Акуасанта Терме|Акуасанта]] Галеото организира експедицията до [[Санта Витория ин Матенано|Санта Витория]], окупирана от [[Милиция|милициите]] на [[Джентиле да Молиано]], и завладява крепостта на 1 май благодарение на [[Дезертьорство|дезертирането]] на гвардейския корпус от 40 мъже, които напуска крепостта през нощта. По време на връщането от Санта Витория до Асколи Галеото, на 19 юни [[1351]] г., спира и лагерува в замъка [[Палмиано|Сан Пиетро]], подчинявайки го на 21 юни. Продължавайки своята завоевателна работа, на 1 юли той превзема Куинцано, Кастелфиорито, Виндола, [[Рокафлувионе]] и други, които сключват мир с жителите на Асколи. След като планинските бунтовници са потушени, Галеото се връща отново в Санта Витория, отново окупирана от Фермо, и след като я превзема отново, тръгва да се бие срещу замъка [[Сервиляно]], където се намира Джентиле да Молиано с армията му. Молиано не се поддавана предизвикателството на Малатеста, съзнавайки превъзходството на съперника си и намира убежище във Фермо. Галеото и народа на Фермо се сблъскват само няколко месеца по-късно в [[Озимо]], когато градът, нападнат от Фермо, едва продължава да се съпротивлява. Народът на Асколи се притичва на помощ на Озимо и воден от Галеото, народът на Фермо вдига обсадата, за да избегне да попадне между двете милиции – тези на Озимо и на Асколи. Галеото е посрещнат като освободител на родината и установява своето господство над Озимо, поддържайки го до [[1355]] г. – годината на битката при замъка Падерно. Връщайки се от Озимо към Асколи, милициите на Малатеста спират, за да обсадят замъка [[Чивитанова Марке]], където е барикадиран Руджеро, син на Джентиле да Молиано. Галеото получава предаването на замъка и води Руджеро и войските му в Асколи като пленници. На 20 април 1351 г. Галеото и жителите на Асколи обсаждат [[Монтефалконе Апенино|Монтефалконе]], подчинен на Фермо; те си връщат [[Банер|знамето]], откраднато от народа на Фермо три години по-рано, на 29 април [[1348]] г., когато пристанището на Асколи е превзето и унищожено. През [[1351]] г. Галеото е повикан от [[Луи Анжуйски|Луи от Таранто]] в [[Неапол]]. ==== Мир с град Фермо ==== През юли 1351 г. Галеото и народът на Асколи сключват първия общ мирен договор с народа на Фермо. Трябва да се има предвид обаче, че това не разубеждава Галеото да разшири границите си и че експанзионистичните му цели продължават, като желанието му също е да завладее град [[Фермо]]. Архиепископът на Милано [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], загрижен за целите на Галеото и за властта, която цялото семейство [[Малатеста]] има в [[Централна Италия]], насърчава мирните преговори, които започват в [[Монтерубиано]] и завършват в Римини. Висконти, през юни 1351 г., изпраща трима от своите пратеници в [[Марке]]: рицаря [[Томазо ди Лампаняно]], доктора [[Якопо Бофи]] и [[Николо дей Феи]] от [[Арецо]], с мисията да доставят посолството си както в град Фермо, така и в това на Асколи. На 4 юли 1351 г. народите на Фермо и на Асколи се срещат в Монтерубиано и въпреки че не подписват окончателно мира, успяват да се споразумеят и да напишат 16 предварителни члена от преговорите. Според хрониките това се случва след щурма на [[Монтефалконе Апенино|Монтефалконе]]. Делегациите се срещат отново на 23 октомври [[1351]] г. в Римини, в двореца Малатеста, където постигат окончателни мирни споразумения. Договорът постановява, че страните считат за свои собствени замъците, завладени на техните територии, всяка от тях би отзовала прогонените или изселените граждани, на хората от Фермо също е разрешено да плават и да използват пристанището на Асколи, жителите на Асколи са признати за господстващи над пристанището на Асколи и около 4&nbsp;км плаж между устието на Тронто и потока Раньола. Тези основни клаузи са последвани от други, свързани с Митарела, дъщеря на Мерченарио – синът на Роджеро, който е изкупен, [[Ломо да Йези]], и предимствата на мира, на които градовете и замъците биха се радвали, като [[Сера де' Конти]], Монтефалконе, Рипа, Чивитанова, [[Сан Джинезио]], [[Монтегранаро]], Торе ди Палме. Този договор е подписан за Фермо и неговите съюзници с подписа на Джентиле да Молиано и за Асколи от Галеото и брат му Малатестино. Копие от този акт се съхранява в Държавния архив на Асколи Пичено. === Обсада и превземане на Петритоли (1352) === Мирът продължава около 40 години, през които Фермо и Асколи продължават да си съперничат. Само няколко месеца по-късно, през май [[1352]] г., Галеото Малатеста, начело на народа от Асколи от квартал Сант Емидио, се насочва към замъка [[Петритоли]], който се намира на пътя между Асколи и Фермо, обсажда го, увреждайки неговия стени, и изгаря околностите и посевите. Оттук той се насочва към замъка [[Монте Видон Комбате|Монте Видон]], завладява го и народът на Асколи от квартал Сант Емидио го завладяват. По-късно те са заменени от тези от квартал Санта Мария Интервиенас. Въпреки че Галеото съобщава за завоевания и териториални придобивки, хората от Асколи продължават да се възмущават от неговата тирания и с тези предпоставки Джамбатиста Джанлучо ди Антонио и Джакомо ди Маргерито ди Марсилио и може би други, които успяват да избягат от отмъщението на Малатеста, замислят нов заговор срещу него. Планът им се проваля и те са заловени, влачени из града и публично обесени. Също през 1352 г., февруари, Ван Леонардо ди Моналдо споделя същата съдба. Жестокостта на Галеото вече е измъчвала града и неговия епископ, който, наситен от тормоза и екзекуциите на Малатеста, моли папата да го премести в [[Акуила]] и е заменен от Павел I от Бацано. === Въстание на Асколи и прогонване на Галеото (1353) === Галеото, нехаещ за ситуацията, продължава репресиите си и към планините и никога не става жертва на многобройните засади срещу него. Все пак, предвид неблагоприятните условия, той решава да намери убежище в града, като се барикадира вътре в крепостта. Хората се надигат и атакуват укреплението, докато не го завладяват. В този сблъсък са убити много доверени мъже, защитаващи Галеото, а някои успяват да се спасят, като бягат през моста Чеко, който по-късно е наречен още „мостът на нападенията“. Този епизод кара Галеото да реши да изостави Асколи окончателно и с онова, което остава от армията му, се оттегля на север и никога повече не се връща. През [[1353]] г., заедно с брат си и голям брой въоръжени мъже, той обсажда [[Фермо]] срещу [[Джентиле да Молиано]]. Но той трябва да се втурне да защитава Римини, нападнат от [[Фра Мориале]] и неговите наемници. След това се бие с кардинал [[Еджидио Алборноз]], [[Папски легат|легат]] на папа [[Инокентий VI]], и си връща Фермо през [[1353]] г. Той се опитва да си върне [[Реканати]] от папския легат, но е отблъснат. Обсажда [[Патерно (Анкона)|Патерно]], който се разбунтува. Бие се срещу [[Родолфо да Варано]], но е пленен. След сключването на мира получава от Църквата викариата на [[Римини]], [[Пезаро]], [[Фано]] и [[Фосомброне]]. === Обсада и поражение на замъка Падерно === Галеото обсажда замъка Падерно в [[контадо]] [[Анкона]], днешен [[Патерно (Анкона)|Патерно]], на 29 април [[1355]] г., който се бунтува срещу емисарите му, които изискват плащането на някои данъци. Малатеста, с присъствието на над 600 кавалеристи, и хората от Анкона, създава лагер, заобиколен от стени, до които може да се влезе през една-единствена, лесно защитима и контролирана порта. Родолфо [[да Варано]] ди [[Камерино]], [[гонфалониер на Църквата]] и лидер на антималатестаните, с около 800 конници нахлува в лагера, окупира го и го губи два пъти. Той проучва третия опит за атака, като се разполага на хълм, от който лагерът няма защитна стена, и атакува портата по същото време. Галеото се оказва обкръжен и е заловен два пъти от враговете си и два пъти освободен от своите конници. Докато се опитва да избяга, конят му е улучен и умира, а той е ранен и заловен, като принуден да влезе в затвора. [[Еверард фон Ансторп]] има честта да го плени и получава награда от 200 [[Гулден|флорина]]. В селището Патерно, в памет на тази победа над Малатеста, е осветен параклис на Сан Джакомо, който не е запазен днес. Затворникът е отведен в [[Губио]] в присъствието на кардинал Алборноз, който не го освобождава веднага, а го поверява на [[Никола Ачайоли,]] велик [[сенешал]]. Впоследствие Галеото и [[Родолфо да Варано]] сключват мир и се озовават заедно в папската процесия на папа [[Урбан V]]. След сключването на мира Малатеста получава от Църквата викариата на [[Римини]], [[Пезаро]], [[Фано]] и [[Фосомброне]]. == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. 7 ноември 1323 за Елиза дьо Ла Вилет († 28 август 1366), дъщеря на Гулиелмо, господар дьо Ла Вилет, племенница на Амелио ди Лотрек, маркграф на [[Анконска марка|Анконската марка]], от която има една дъщеря: * Ренгарда († декември 1366), ∞ за Мазо Тарлати, син на господаря на Пиетрамала Тарлато Тарлати от [[Арецо]] ∞ 2. 1367 за Джентиле да Варано, дъщеря на [[Родолфо II да Варано]], господар на [[Камерино]], и на Камила Киавели, от която има пет сина и четири дъщери: * [[Карло I Малатеста|Карло I]] (* 5 юни 1368, † 13 септември 1429, [[Лонджано]]), кондотиер, от 1385 господар на Римини, Фано, Чезена и Фосомброне; ∞ 1386 г. за [[Елизабета Гонзага (1432)|Елизабета Гонзага]] († 1432), дъщеря на [[Луиджи II Гонзага|Лудовико II Гонзага]], от която няма деца * Томаза, ∞ 1350 за [[Джакомо Пеполи]] (* ок. 1315, † 23 септември 1367), господар на Болоня от 1347 с брат си Джовани, син на господаря на Болоня [[Тадео Пеполи]] * [[Маргерита Малатеста|Маргерита]] (* 1370, † 28 февруари 1399), ∞ 1393 за [[Франческо I Гонзага]] (* 1366, † 1407), [[капитан на народа]] на [[Мантуа]], син на [[Луиджи II Гонзага]], от когото има син и дъщеря * Джентиле († ок. 1450), ∞ 1397 за [[Джангалеацо Манфреди]] (* ок. 1375, † 16 октомври 1417), господар на [[Фаенца]], от когото има четирима сина и две дъщери * Ренгарда († септември 1434), ∞ ноември 1397 за [[Гуидантонио да Монтефелтро]] (* 1378, † 21 февруари 1443), херцог на Урбино (1403 – 1433), син на херцога на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио да Монтефелтро]], от когото няма деца * [[Андреа Малатеста|Андреа]], наречен Малатеста (* 30 октомври 1373, † 1416), кондотиер, господар на [[Чезена]]; ∞ 1. 1390 за [[Ренгарда Алидозио]] († септември 1401), дъщеря на Бертрандо Алидозио, господар на [[Имола]], и на съпругата му Елиза Тарлати, от която има един син и две дъщери 2. за 1403 [[Лукреция Орделафи]] (* 1389, † 1404), негова роднина, дъщеря на [[Франческо III Орделафи|Франческо (Кеко) III Орделафи]], господар на [[Форли]], и на съпругата му Катерина Гонзага, от която има една дъщеря 3. 1408 за [[Полисена Сансеверино]] ди [[Веноза]] († сл. 1430) от [[Веноза]], дъщеря на [[Венцеслао Сансеверино]], херцог на [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], от която няма деца * Николо * [[Галеото Белфиоре Малатеста|Галеото Новело]], наречен Белфиоре (* 5 юли 1377, замък Монтефиоре; † 15 август 1400, замък на Морталбодо), кондотиер, господар на [[Червия]]; ∞ април 1395 за Анна Да Монтефелтро († 28 април 1434), дъщеря на [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио Да Монтефелтро]], граф на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] * [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] Велики (* 2 януари 1370, † 3 октомври 1427), кондотиер, господар на Фано; ∞ 1. за Паола Бианка Малатеста 2. за Антония да Варано 3. за Маргерита Гуиди ди Попи; има един син, както и трима извънбрачни синове Има четири или пет извънбрачни деца: * Гасперо, ∞ Антония, дъщеря на Алмерико от Алмеричи от [[Пезаро]] * Якопо, ∞ за жена († 15 декември 1399, Флоренция) * Киара, ∞ за Антонио Гуалди, син на Угучо Гуалди от Римини * Дъщеря, ∞ 1376 за Лудовико де Мучоло от Балоки, господари на Монтенуово * Гуроне, 1407 потест на [[Апиро]], вероятен син на Галеацо Велики от Римини == Източници == === Литература === * Claudio Rendina. ''I capitani di ventura''. Rome: Newton Compton. 1992 * Giovanni Soranzo: [http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta_(Enciclopedia-Italiana)/ ''Malatesta''], Enciclopedia Italiana (1934) * Farulli P. ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724 * Secondo Balena, ''Ascoli nel Piceno – storia di Ascoli e degli ascolani'', Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, pp. 226 – 228; ISBN 88-86610-11-4 * Amiani Pietro Maria. ''Memorie storiche della città di Fano''. Fano, 1751 * Girolamo Baldassini. ''Memorie istoriche dell'antichissima e regia città di Jesi''. Bonelli. Jesi. 1765 * F. G. Battaglini ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789 * Cesare Clementini. ''Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell'origine e vite dei Malatesti''. Rimini, 1617 * P. Farulli, ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724 * F. Zazzera, ''Della nobiltà d'Italia''. De Romanis, Napoli, 1628 * Raimondo Zazzeri, ''Storia di Cesena''. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891 * Sebastiano Andreantonelli, ''Historiae Asculanae'', Histroiae Urbium et Regionum Rariores LXIV, ristampa fotomeccanica, Forni Editore, Bologna aprile 1968, pp: de Isaach, liber unicus 295 * Secondo Balena, ''Ascoli nel Piceno - storia di Ascoli e degli ascolani'', Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, с. 226 – 228 * Giambattista Carducci, ''Su le memorie e i monumenti di Ascoli nel Piceno'', Arnaldo Forni Editore, Fermo, 1853, pp. 20 * Antonio De Santis, ''Ascoli nel Trecento'', vol. I (1300 – 1350), Collana di Pubblicazioni Storiche Ascolane, Grafiche D'Auria, ottobre 1999, Ascoli Piceno, с. 136, 307, 455 – 470, 472 – 480, 484 * Antonio De Santis, ''Ascoli nel Trecento'', vol. II (1350 – 1400), Collana di Pubblicazioni Storiche Ascolane, Grafiche D'Auria, ottobre 1999, Ascoli Piceno, с. 27 – 42, 61 – 64, 500 – 502 * Giuseppe Fabiani, ''Ascoli nel Quattrocento'', Collana di Pubblicazioni Ascolane, Società Tipolitografica Editrice, Ascoli Piceno, 1950, с. 37 * Giovanni Franceschini, ''I Malatesta'', Dall'Oglio Editore, La Tipografia di Varese spa, Via Tonale 49, Varese, 15 marzo 1973, tavole genealogiche: TAV II * Francesco Antonio Marcucci, ''Saggio delle cose ascolane e de' i vescovi di Ascoli nel Piceno'', ristampa anastatica, Arnaldo Forni Editore, Sala Bolognese, maggio 1984, с. 20 * ''RIS - Rerum Italicarum Scriptores'', tomo XVI parte III fasc. I, anno 1912, edizione Giosuè Carducci – Vittorio Fiorini * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini'', Torino, 1835. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f12.item.r=.zoom Tav. IX] * Anna Falcioni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/galeotto-malatesta_(Dizionario-Biografico) MALATESTA, Galeotto]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007 === Други === * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/galeotto-malatesta_(Dizionario-di-Storia)/ Malatesta, Galeotto]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Malatèsta,+Galeòtto.html Malatèsta, Galeòtto]'', на sapere.it, De Agostini * [https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#_Toc482893193 Chapter 6. Rimini]. Medlands * Condottieri di ventura. [https://condottieridiventura.it/galeotto-malatesta-signore-di-rimini/ Galeotto Malatesta] {{Превод от|it|Galeotto I Malatesta|135289273}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] 9cz6e38u7o9ohmgcyxxyiqlk22mb4tk 14 487168 12398176 9079425 2024-10-29T08:43:43Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в България]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 9079425 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Транспортни катастрофи в България]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|България]] [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|България]] [[Категория:История на авиацията в България|Произшествия]] b2n56xkfw6ilq6udk37lna04byn3ie9 0 489317 12397464 12262048 2024-10-28T13:15:46Z Davidkenarovcska 254027 12397464 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Кристиян Малинов | снимка = Kristiyan Malinov 2.JPG | описание = Малинов с екипа на [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] през [[2013]] г. | прякор = ''Маратонеца'' | цяло име = Кристиян Александров Малинов | град на раждане = [[Петрич]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 171 см | пост = [[Полузащитник|Дефанзивен халф]] | настоящ отбор = {{Флагче|Белгия}} [[ФК Кортрейк|Кортрейк]] | номер на фланелката = 15 | договор до = | юношески години = 2004 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008 – 2013 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]]<br>{{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] | години = 2011 – 2016<br>2013 – 2014<br>2016<br>2016 – 2020<br>2016 – 2017<br>2020 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]<br>→{{Флагче|България}} [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]*<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс Ловеч II|Литекс Ловеч II]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА (София) II]]<br>{{Флагче|Белгия}} [[Ауд Хеверле Льовен|Льовен]]<br>{{Флагче|Белгия}} [[КВ Кортрейк|Кортрейк]] | мачове = 44<br>26<br>11<br>105<br>9<br>66<br>18 | голове = (4)<br>(4)<br>(0)<br>(6)<br>(1)<br>(2)<br>(0) | национален отбор години = 2010<br>2014 – 2016<br>2015 – 2022 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{Флагче|България}} [[България до 21]]<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 3<br>12<br>29 | национален отбор голове = (0)<br>(1)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 5 юни 2024 | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Кристиян Александров Малинов''' е [[България|български]] [[футбол]]ист, продукт на [[Академия Литекс]] и състезател на белгийския [[ФК Кортрейк|Кортрейк]]. Малинов е бивш юношески национал и настоящ национал на България, играе като централен полузащитник или като опорен халф, силният му крак е десният. == Състезателна кариера == Роден е на 30 март 1994 г. в [[Петрич]], но детството му преминава първоначално в [[Кавракирово]], а по-късно в [[Благоевград]]. През 2004 година започва да тренира футбол в школата на [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]], а негов първи треньор е [[Иван Златински]]. При „петричани“ изкарва три години и през 2007 г. преминава в частната школа на [[Ивайло Андонов]] – [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]. Там негов треньор е [[Бисер Златински]]. Година по-късно младокът решава да смени обстановката и заедно със своя братовчед [[Костадин Малинов]] се явяват на ежегодните приемни изпити провеждани от [[Академия Литекс]]. И двамата са одобрени, като достигат до юношеския национален отбор. Първият му треньор при „оранжевите“ е [[Димитър Здравчев]], а в зависимост от различните възрастови формации треньори още са му били специалисти като [[Петко Петков (футболен треньор)|Петко Петков]] и [[Евгени Колев]]. Прави неофициален дебют за първия състав на 1 септември 2011 г. при тогавашния треньор [[Любослав Пенев]] в контролата срещу [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]].<ref>[http://www.novsport.com/news158285_1006.html Шампионът Литекс надви Ботев Враца в контрола] novsport (1 септември 2011)</ref> На 19 август 2020 г. Малинов е продаден на белгийския [[Ауд Хеверле Льовен|Льовен]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kristiyan-malinov/156236/ Профил на Малинов в сайта soccerway] * {{UEFA player|250023566}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Малинов, Кристиян}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Български футболисти в Белгия]] iepkx75i17qga336mffzs98u67qnosk 0 489582 12397421 12396731 2024-10-28T12:13:20Z Ambra75 259141 12397421 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лоренцо де Медичи|Лоренцо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = I. господар на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]<br>II. херцог на [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] | портрет = Portrait of Lorenzo di Medici.jpg | портрет-описание = [[Рафаело Санцио]], ''Портрет на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино'', 1518, частна колекция | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. 17 март 1516 – 4 май 1519<br>II. 18 август 1516 – 4 май 1519 | коронация = | предшественик = I. [[Джулиано II де Медичи]]<br>II. [[Франческо Мария I дела Ровере]] | наследник = I. [[Климент VII|Джулио де Медичи]]<br>II. [[Франческо Мария I дела Ровере]] | други титли = Генерален капитан на Флоренция (от 1515);<br>Генерален капитан на Църквата (от 8 август 1515);<br>Посланик на Сеньорията при Франсоа I, крал на Франция (от 17 октомври 1515) | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=Лоренцо де Медичи<br>[[Клариса де Медичи]]<br>Луиза де Медичи<br>Козимо де Медичи|партньор=[[Симонета да Колевекио]] (вероятна)|деца=[[Катерина де Медичи]]<br>Извънбр.:<br>[[Алесандро де Медичи]] (вероятен)}} '''Лорèнцо II ди Пиèро де Мèдичи''' ({{lang|it|Lorenzo di Piero de’ Medici}}; * [[12 септември]] [[1492]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[4 май]] [[1519]], Вила Медичи, [[Кареджи]], Флорентинска република) от Династията [[Медичи]], е от 1516 г. до смъртта си [[де факто]] господар на Флорентинската република и от 1516 г. [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]]. Баща е на френската кралица [[Катерина де Медичи]] и вероятен баща на първия херцог на Флоренция [[Алесандро де Медичи]]. [[Николо Макиавели]] му посвещава „[[Владетелят]]“, а [[Микеланджело Буонароти]] идеализира фигурата му в статуята „Образ на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино“ в [[Нова сакристия|Параклисите на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо“]] (Флоренция).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici-duca-d-urbino_(Enciclopedia-Italiana)|заглавие=LORENZO de' Medici, duca d'Urbino|достъп_дата=2023-3-18}}</ref> == Произход == Той е син на [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II де Медичи Злочестия]] (1472 – 1503), владетел на Флоренция, и съпругата му [[Алфонсина Орсини]] (1472 – 1520). По бащина линия е внук на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи Великолепни]] и [[Клариса Орсини]], а по майчина – на [[Роберто Орсини]], граф на [[Талякоцо]], и на Катерина Сансеверино. Племенник е на [[папа]] [[Лъв X]]. Има двама братя и две сестри: * Лоренцо († 1492 млад) * [[Клариса де Медичи|Клариса]] (1493 – 1528), от 1508 г. съпруга на флорентинския банкер [[Филипо Строци|Филипо Строци Млади]] * Луиза (1494 – неизв.) * Козимо († млад) == Биография == === Ранни години === Посрещнат с „голямо тържество“ при раждането си, Лоренцо е кръстен и получава името на наскоро починалия си дядо си по бащина линия – [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]].<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici-duca-di-urbino_(Dizionario-Biografico)|заглавие=LORENZO de' Medici, duca di Urbino|автор=Gino Benzoni|достъп_дата=2023-3-18}}</ref> С прогонването от Флоренция на баща му през 1494 г. Лоренцо пристига тайно в [[Урбино (херцогство)|Урбино]]. Благодарение на загрижеността на Антонио Довици е настанен във [[Венеция]], където се крие Пиеро Довици, и е поверен на грижите на Джироламо Липомано, в чиято резиденция остава поне до 29 февруари 1500 г. с голяма благодарност от страна на Медичите.<ref name=":4" /> Почти 8-годишен и вече грамотен, „Лоренцино“ е извикан от майка си Алфонсина в Рим. След това той и майка му следват [[Пиеро II Злочестия]], военно ангажиран в Южна Италия от името на Франция. Така Лоренцо първо живее в [[Монтекасиано|Монтекасино]], а след това в [[Гаета]]. След трагичната смърт на баща му, който се удавя в река [[Гариляно]] с още 300 души в опит да прехвърли артилерията на 28 декември 1503 г. за вдовицата и сираците се погрижва Бартоломео д'Алвиано, победител с [[Гонсало Фернандес де Кордоба]],, докато не ги предаде в безопасност на брат си Бернардино д'Алвиано. Веднъж в Рим, образованието на Лоренцо продължава. Сред възпитателите му е и [[Хуманизъм|хуманистът]] Дж. Фаворино. Способен да овладее [[Латински език|латински]] и да разбира [[Старогръцки език|старогръцки]], той не е запален по учението, а предпочита конете, хрътките, соколите, ловните дружинки и жените. Майка му не одобрява желанието му за забавление и винаги изисква той да ѝ се подчинява. Въпреки натрапчивостта на ѝ – „твърде амбициозна“ според съвременниците му, интригантка и често неуместна, Лоренцо не скъсва с нея, а напротив – запазва чувствата на „любов и благоговение“, като се грижи да получи нейното одобрение.<ref name=":4" /> === Херцог на Урбино === [[Файл:Lorenzo_Second_Medici.jpeg|мини|ляво|Лоренцо II де Медичи, херцог на Урбино]] През [[1512]] г. Лоренцо успява да се върне във Флоренция благодарение на подкрепата на папа [[Юлий II]] и [[Свещената лига (1511)|Свещената лига]]: испанска армия, под командването на [[Рамон де Кардона]], нахлува в [[Муджело]] и [[Разграбване на Прато|разграбва]] [[Прато]] и [[Кампи Бизенцио]] по ужасяващ начин. Изправени пред тези опустошения, флорентинците се предават и приемат завръщането на семейство Медичи. Сред жертвите на репресиите и отмъщенията, последвали реставрацията на Медичите, са и [[Николо Макиавели]], който е заточен в имението си [[Сан Кашано ин Вал ди Пеза]], и [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониерът]] [[Пиеро Содерини]], който е принуден да отиде в изгнание. През 1516 г. папа [[Лъв X]] отнема всичката собственост на херцог [[Франческо Мария I дела Ровере]] в края на една скъпа и безполезна война и дава [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] на своя племенник Лоренцо. През 1517 г. Лоренцо е ранен във врата от вражески [[аркебуз]] по време на обсадата на [[Мондолфо]]. През 1518 г., когато херцогството е нападнато от войските на лишения от собственост Франческо I, Лоренцо не е в състояние да се изправи срещу атаката и предава командването на войната на [[Бернардо Довици ди Бибиена]] (известен като „кардинал Бибиена“), талантлив писател и елегантен светски мъж, както и лош военен, който на свой ред е принуден да отстъпи. === Брак и ранна смърт === [[Файл:Ritratto di gentildonna (Madeleine de la Tour d'Auvergne ?) - Uffizi.jpg|мини|Вероятен портрет на Маделин дьо ла Тур д'Оверн]] Като част от усилията си да спечели властта в Италия кралят на Франция [[Франсоа I]] се обръща към създаването на определени стратегически съюзи. На 8 декември 1515 г. той и папа [[Лъв X]] се срещат и подписват споразумение за приятелство, в което Франсоа се съгласява да осигури властта на Ватикана над Католическата църква във Франция, а Лъв обещава да подкрепи претенциите на Франсоа над трона на Неапол. Това споразумение, подобно на повечето други от времето, е скрепено с брачен съюз. Племенникът на Лъв, Лоренцо II де Медичи, току-що е станал господар на Флорентинската република през 1516 г. Франсоа му пише, за да го поздрави, като заявява: „Възнамерявам да ви помогна с цялата си сила. Също така искам да ви омъжа за някоя красива и добра дама от благородническо потекло и от моите роднини, така че любовта, която нося към вас, да расте и да се укрепва.“<ref>Knecht, R.J. (1999). ''Catherine de' Medici''. Pearson Education Limited, с. 5-6</ref> „Добрата дама“, предложена от крала, е неговата богата и далечна роднина [[Маделин дьо ла Тур д'Оверн]], дъщеря на [[Жан IV дьо ла Тур д'Оверн]], [[Оверн (графство)|граф на Оверн]], и Жана дьо Бурбон-Вандом. Лоренцо приема надлежно, тъй като е голяма чест да бъда свързан с френското кралско семейство, особено след като е от по-малко благороднически род (Медичите стават благородници едва наскоро), макар и изключително богат.<ref>Knecht, R.J. (1999). ''Catherine de' Medici''. Pearson Education Limited, с. 6-7</ref> Що се отнася до Маделин и нейното семейство, те са щастливи да бъдат обвързани със сферата на самия папа. [[Файл:Michelangelo tomba di lorenzo duca d'urbino.jpg|мини|ляво|Гробницата на Лоренцо]] Лоренцо се жени на 2 май 1518 г. в Замъка на [[Амбоаз]] за Маделин.<ref name=":4" /><ref name=":0">Knecht, R.J. (1999). ''Catherine de' Medici''. Pearson Education Limited, с. 7</ref> Техният брак е знак за съюза между краля на Франция [[Франсоа I]] и [[папа]] [[Лъв X]], чичо на Лоренцо II, срещу император [[Максимилиан I]]. Тяхната сватба е разкошен празник, който отбеляза не само техния съюз, но и раждането на [[Дофини на Оверн|дофина]] за Франсоа I.<ref name=":1">McGowan, Margaret M. (2008). ''Dance in the Renaissance: European Fashion, French Obsession''. Yale University Press, с. 135</ref> Както при другите празненства, организирани от краля през целия му живот, танците заемат много важно място. Танцува се предимно в италиански стил. 72 дами са облечени в италиански, немски и други модни костюми, правейки доста богата изложба на коприна и цвят.<ref name=":1" /> Франсоа дава на Маделин 10 000 златни монети, докато Лоренцо предлага богати подаръци на френските благородници.<ref name=":0" /> По време на сватбеното тържество за първи път е поставена ''[[Мандрагора (комедия)|Мандрагола]]'', известната комедия на [[Николо Макиавели]]. Младото семейство се радва много на раждането на дъщеря им Катерина на 13 април следващата година и според летописците те са така доволни сякаш имат син. На 4 май 1519 г. обаче 26-годишният Лоренцо умира от [[сифилис]], по-малко от две седмици след 19-годишната си съпруга. Маделин умира на 28 април от това, за което се смята, че е [[чума]] (някои спекулират, че може да е била заразена със сифилис от съпруга си).<ref>Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 8</ref> Лоренцо е погребан в гробницата, дело [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] в [[Нова сакрестия|Параклисите на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо“]] във Флоренция. След смъртта му [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] се връща у сем. [[Дела Ровере]]. == Брак и потомство == ∞ 2 май 1518 г. в Замъка на [[Амбоаз]] за [[Маделин дьо ла Тур д'Оверн]] (* 1495, † 28 април 1519), дъщеря на [[Жан IV дьо ла Тур д'Оверн]], [[Оверн (графство)|граф на Оверн]], на [[Лораге]], господар на [[Ла Тур д'Оверн|Ла Тур]], и [[Жана дьо Бурбон-Вандом]], от която има една дъщеря: * [[Катерина де Медичи]] (* 13 април 1519, Флоренция; † 5 януари 1589, [[Блоа]], [[Кралство Франция]]), графиня на Оверн, кралица на Франция; ∞ октомври 1533 в [[Ница]] за [[Анри II]], [[крал на Франция]], от когото има 10 деца, сред които 3 крале на Франция, 1 кралица на Испания и 1 кралица на Франция и Навара. Има един извънбрачен син от [[Мулати|мулатката]]<ref name=":2">Caroline P. Murphy, ''Murder of a Medici Princess'', Oxford, Oxford University Press, 2008, с. 9</ref><ref>Lilian H. Zirpolo, ''Michelangelo: A Reference Guide to His Life and Works'', Lanham, USA, Rowman & Littlefield, 2020, с. 111.</ref> [[Симонета да Колевекио]], прислужница на майката на Лоренцо II Алфонсина в Рим.<ref>Christopher Hibbert, ''The House of Medici Its Rise and Fall'', HarperCollins Publishers, 2012 <abbr>[1974]</abbr>, с. 471</ref><ref>John K. Brackett, ''Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537'', в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (a cura di), ''Black Africans in Renaissance Europe'', Cambridge, Cambridge University Press, 2005</ref><ref>Catherine Fletcher, ''The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de’ Medici'', Oxford, Oxford University Press, 2016, с. 14-18</ref><ref name=":3">Ippolita Douglas Scotti, ''100 personaggi che hanno fatto la storia di Firenze'', Roma, Newton Compton Editori, 2020, с. 144</ref>: * [[Алесандро де Медичи]] (* 22 юли 1510, † 6 януари 1537) „Мавъра“, херцог на [[Пене]], градски владетел на [[Списък на владетелите на Тоскана|Флоренция]] от 1530 до 1537 г., от 1532 г. херцог на Флоренция. Според някои може би е плод на тайната любовна афера между Алфонсина и кардинал Джулио де Медичи, бъдещ папа [[Климент VII]] и братовчед на Лоренцо II.<ref name=":2" /><ref name=":3" /> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Catherine-de-medici.jpg|Катерина де Медичи Файл:Jacopo Pontormo 056.jpg|Алесандро де Медичи, вероятен извънбрачен син </gallery> == Лоренцо де Медичи в изкуството и литературата == [[Гробницата на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино|Неговата гробница]] в [[Нова сакристия|Параклисите на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|църквата Сан Лоренцо във Флоренция]], дело на [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]], е известна със статуите на ''[[Здрач (Микеланджело)|Здрача]]'' и ''[[Аврора (Микеланджело)|Зората]]'' и с неговия алегоричен [[Портрет на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино|портрет]] в дрехите на римски водач. Поради омонимията с неговия дядо [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (и двамата се казват Лоренцо ди Пиеро де Медичи) гробницата му понякога се бърка с тази на неговия прародител. <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Grabmal von Lorenzo II. de Medici (Michelangelo) Cappelle Medicee Florenz-3.jpg|Микеланджело, ''Здрач'' Файл:Sagrestia nuova, aurora, 1524-27.jpg|Микеланджело, ''Зора'' Файл:Lorenzo de Medici (Michelangelo) Cappelle Medicee Firenze.jpg|Микеланджело, ''Статуя на Лоренцо де Медичи'' </gallery> През 1519 г. неговият портрет е нарисуван на маслена картина от [[Рафаело Санцио]]. Платното е закупено през 2007 г. на търг на [[Кристис]] от неизвестен купувач за 27,5 млн. евро.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pinkblog.it/post/duca-di-raffaello-venduto-a-274-milioni-di-euro/|заглавие=“Duca” di Raffaello venduto a 27,4 milioni di euro|дата=2007-7-7|достъп_дата=2023-3-17|архив_дата=2023-03-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230317224828/https://www.pinkblog.it/post/duca-di-raffaello-venduto-a-274-milioni-di-euro/}}</ref> След като първоначално предлага да го посвети на чичо му [[Джулиано II де Медичи|Джулиано]], [[Николо Макиавели]] посвещава на Лоренцо „[[Владетелят]]“, родена като колекция от примери, дискусии и предложения към човека, управлявал Флоренция по това време. == Източници == * Emmanuella Lugnani Scarano: ''Opere di Francesco Guicciardini. Storia d'Italia'', Turin 1981 (Bd. 2). * Massimo Winspeare: ''Die Medici.'' Florenz 2000, ISBN 88-8347-057-5, S. 58 – 59. * Gino Benzoni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici-duca-di-urbino_(Dizionario-Biografico) LORENZO de' Medici, duca di Urbino]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small> * Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici-duca-d-urbino_(Enciclopedia-Italiana) LORENZO de' Medici, duca d'Urbino]'', в ''Enciclopedia Italiana'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana. <small>Посетено на 17 март 2013 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Lorenzo de' Medici, duca di Urbino|130787905}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Урбино]] [[Категория:Сеньори на Флоренция]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] hwzdkvk1el06u66swm8u0r90f1y8hiv 0 489659 12397560 12372920 2024-10-28T14:49:44Z Ambra75 259141 12397560 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание =владетел на Флоренция | портрет = 501 Piero de Medici 02.JPG | портрет-описание = Портрет от Герардо ди Джовани дел Фора, 1494 | име-рождено = ''Пиеро ди Лоренцо де Медичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1492]] – [[1494]] | коронация = | предшественик = [[Лоренцо Великолепни]] | наследник = [[Джироламо Савонарола]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола де Медичи]]<br>братя-близнаци<br>[[Мадалена де Медичи]]<br>Контесина Беатриче де Медичи<br>[[Лъв X]] (Джовани де Медичи)<br>[[Луиза де Медичи]]<br>[[Контесина де Медичи]]<br>[[Джулиано II де Медичи]]|починал-място=река [[Гариляно]] при [[Минтурно]]|партньор=[[Катерина Гонзага ди Джорджо]]|деца=[[Лоренцо II де Медичи]]<br>[[Клариса де Медичи]]<br>Луиза де Медичи<br>Козимо де Медичи<br>Извънбр.: <br>Мария де Медичи}} '''Пиеро II ди Лоренцо де Медичи''' ''Глупавия'' или ''Злочестия'' ({{lang|it|Piero II de’ Medici, Piero di Lorenzo de' Medici, il Fatuo o lo Sfortunato}}; * [[15 февруари]] [[1472]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[28 декември]] [[1503]], река [[Гариляно]] при [[Минтурно]]) от фамилията [[Медичи]], е владетел на [[Флорентинска република|Флоренция]] от 1492 до 1494 г. == Произход == Той е най-възрастният син и наследник на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (* 1449; † 1492), [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия, и на съпругата му [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] (* ок. 1453; † 1487). Има девет братя и сестри: * [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола]] (* 1470, † 1553), съпруга на [[Якопо Салвиати]]. * братя-близнаци († 1471 след раждане). * [[Мадалена Медичи|Мария Магдалена Ромола]] (* 1473; † 1519, Рим), съпруга на [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]]. * Контесина Беатриче († 1474 като бебе). * Джовани (* 1475, † 1521), известен като папа [[Лъв X]]. * [[Луиза Медичи|Луиза Контесина Ромола]], нар. Луиджа (* 1477, † 1488), годеница на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи]] „Пополано“. * [[Контесина Медичи|Контесина Антония Ромола]] (* 1478; † 1515), [[пфалцграф|пфалцграфиня]] като съпруга на [[Пиеро Ридолфи]]. * [[Джулиано II Медичи|Джулиано]] (* 1479, † 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]], [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] и [[генерален капитан на Църквата]]. == Биография == === Младежки години и образование === [[Файл:501 Piero de Medici 01.JPG|мини|Пиеро на творбата на [[Доменико Гирландайо]] ''Потвърждение на францисканското правило'' (1483 – 1485), църква „[[Санта Тринита (Флоренция)|Санта Тринитà]]“ (Флоренция)]] Въпреки че е обучаван от детството си да наследи баща си като господар на Флоренция и ръководител на семейната банка. Той е отгледан заедно с по-малкия си брат Джовани, бъдещ папа [[Лъв X]], и братовчед си Джулио, бъдещ папа [[Климент VII]].<ref>Tomas, Natalie R. (2003). ''The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence''. Aldershot: Ashgate Publishing.с. 7</ref> Въпреки многото забележителни учители, избрани за него – първо [[Анджело Полициано|Аньоло Полициано]] и след това [[Bernardo Michelozzi|Бернардо Микелоци]]<ref name=":0">Patrizia Meli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_res-18265fb6-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_(Dizionario-Biografico)/ MEDICI, Piero de']'', in ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia Italiana, SBN IT\ICCU\UBO\3742646. <small>URL посетен на 21 януари 2023</small>.</ref><ref>Strathern, Paul (31 October 2011). ''[https://books.google.it/books?id=KeJA7tgjfbgC&pg=PT144&redir_esc=y Death in Florence: the Medici, Savonarola and the Battle for the Soul of the Renaissance City]''. Random House. с. 144.</ref>, Пиеро доказва, че няма талант за подобни роли, липсва му [[Харизматична власт|харизма]] и има арогантен и недисциплиниран характер. По-късно 31-годишният Полициано умира от отравяне от [[арсеник]], много вероятно по нареждане на Пиеро, на 24 септември 1494 г., поради близкото му приятелство с фанатичния доминикански монах [[Джироламо Савонарола]].<ref>Moore, Malcolm (7 February 2008). "[https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/1577958/Medici-philosophers-mystery-death-is-solved.html Medici philosopher's mysterious death is solved]". ''The Daily Telegraph''. London. Посетено на 22 януари 2023 </ref> Пиеро също постоянно се кара с братовчедите си [[Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи|Лоренцо]] и [[Джовани Пополано Медичи|Джовани]], двамата синове на [[Пиерфранческо I Медичи|Пиерфранческо де Медичи Стари]], които са и по-възрастни и по-богати от него.<ref>Hibbert, Christopher (1974). ''The House of Medici: Its rise and fall''. New York: William Morrow and Company.</ref> По време на посещението на владетеля на Болоня [[Джовани I Бентивольо]] във Флоренция през 1485 г. младият Пиеро е критикуван от промедическия политик Николо Микелоци за прекалено богатите си дрехи, които биха могли да събудят раздразнение у другите флорентински високопоставени лица. През следващите години (1486 – 1492) младият Медичи посреща кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] от името на баща си и през 1489 г. отива като посланик в [[Милано]] по случай брака на младия херцог [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] и [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]].<ref name=":0" /> През 1486 г. чичото на Пиеро [[Бернардо Ручелай]] преговаря Пиеро да се ожени за тосканската благородничка [[Алфонсина Орсини]] и го замества в сключването на брака чрез пълномощник.<ref>Gilbert, Felix (1949). "''[https://philpapers.org/rec/GILBRA Bernardo Rucellai and the Orti Oricellari: A Study on the Origin of Modern Political Thought]''". Journal of the Warburg and Courtauld Institutes. The Warburg Institute. 12: 105.</ref> Пиеро и Алфонсина се запознават през 1488 г. и имат поне три деца. === Управление (1492 – 1494) === ==== Дипломатически провали и вътрешни кризи ==== [[Файл:Agnolo Bronzino - Piero il Fatuo.jpg|мини|Портрет на Пиеро от Школата на [[Аньоло Брондзино]], XVI век, [[Уфици]]]] [[Файл:Italy 1494 AD-hu.svg|ляво|мини|Италия през 1494 г.]] След смъртта на баща си на 8 април [[1492]] г. Пиеро поема управлението на града много лесно, както се случва с [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]] след смъртта на баща му [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро ил Готозо]] през 1469 г. Въпреки че Лоренцо Великолепни не е бил [[де юре]] принц, а просто обикновен гражданин на град Флоренция, Съветът на седемдесетте – най-важният управителен орган на града, създаден от неговите последователи, признава [[де факто]] управлението на Медичите и, след смъртта на Лоренцо, проправя пътя на неговия син Пиеро към властта. Той е назначен за ''Аccopiatore'' в нарушение на редовната минимална възраст и по този начин получава ключова роля при попълването на държавни служби. Така харизмата и способностите, с които баща му е упражнявал контрол над политическия живот на Флоренция, са от полза за Пиеро – 21-годишен младеж, лишен от каквито и да било способности или политическа чувствителност. Доказателството за некадърността си владетелят дава няколко месеца след издигането си на власт. Той напразно се опитва да постигне съюз с Родриго Борджия, който току-що се е възкачил на папския престол като [[Александър VI|папа Александър VI]], по повод пътуването му до Рим през ноември 1492 г., за да му отдаде почит.<ref name=":0" /> Папата не обръща внимание на предложението за брак между дъщеря му [[Лукреция Борджия]] и брата на Пиеро, [[Джулиано II Медичи|Джулиано, херцог на Немур]]. Преговорите за брак на брат му с [[Лаура Орсини]], вероятно незаконната дъщеря на папа Александър VI, също се провалят. Още по-вредна е вътрешната му политика: показният политически клиентелизъм предизвиква различни заговори във Флоренция, от които най-изненадващ организираният от неговите братовчеди, членове на т нар. ''Пополани'' – [[кадетска линия]] на [[Медичи]]те. По тази причина те са изгонени от града през пролетта на 1494 г.<ref name=":0" /> Що се отнася до културната политика, насърчавана от неговите предци, Пиеро се откроява с безразличието, което показва към всяка форма на култура. Въпреки че не е невежа, младият Медичи не поддържа добри отношения с художниците, покровителствани от баща му, сред които по-специално [[Микеланджело Буонароти]]. Говори се, че той оказва толкова малко внимание на любимия художник на баща му, че му нарежда по време на големия снеговалеж на 20 януари 1494 г. да създаде снежна статуя.<ref name=":0" /> Все пак той се занимава с поезия, събира ценни ръкописи и успешно се грижи за възраждането на болната банка на Медичите. Политическият нюх, от друга страна, не е една от силните му страни. Така между 1492 и 1494 г., когато кралят на Франция [[Шарл VIII]] подготвя война срещу [[Кралство Неапол]], Пиеро се оказва в капан на династичното си взаимоотношение с [[Орсини]]. Чрез тях той е обвързан с Неапол, докато се изправяшсрещу французите и срещу обсадения милански регент [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]], който ги повиква в страната. ==== Идване на Шарл VIII ==== [[Файл:Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg|ляво|мини|Шарл VIII, крал на Франция]] След кратък период на относително спокойствие крехкият мирен баланс между италианските държави, старателно изграден от [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]], се срива с решението на френския крал [[Шарл VIII]] да пресече [[Алпи]]те с армия, за да завладее [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], върху което се хвали с наследствени права ([[1494|1494 г.]]). Кралят е привлечен в Италия от [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] (Лудовико ил Моро), бивш регент на Милано, като начин да изгони племенника си [[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джан Галеацо Сфорца]] и да го замени като [[Миланско херцогство|херцог на Милано]]. Всички [[Стари италиански държави|италиански държави]] гледат с голямо безпокойство на слизането на толкова голяма армия към полуострова. След като урежда нещата в Милано, Шарл VIII се придвижва към Неапол. Във Флоренция всички погледи са приковани към това как Пиеро би се държал с госта, който като цяло не е враждебен, но е доста обременяващ. Кралят трябва да премине през [[Тоскана]], както и да остави войски там, за да осигури комуникационните си линии с Милано. Докато армията му наближава Тоскана, той изпраща пратеници във Флоренция, за да помоли Пиеро да подкрепи искането му за Неапол и да позволи на армията му да премине. Пиеро чака пет дни, преди да отговори, че Флоренция ще остане неутрална. Това е неприемливо за краля, който възнамерява да нахлуе в Тоскана, като започне с крепостта [[Фивицано]], която той ограбва и брутално избива.<ref name=":2">Hibbert, Christopher (1974). The House of Medici: Its rise and fall. New York: William Morrow and Company. </ref> [[Файл:Sarzana-fortezza di firmafede2.jpg|мини|<small>Крепостта Фирмафеде в [[Сардзана]]. Благодарение на съгласието, с което Пиеро я дава на Шарл VIII, във Флоренция избухва голям бунт срещу Медичите на 9 ноември 1494 г., прогонвайки семейството и започвайки неговото „второ изгнание“ (първото е през 1433 г.).</small>]] Пиеро се опитва да окаже съпротива, но получава малка подкрепа от членовете на флорентинския елит, попаднали под влиянието на фанатичния доминикански свещеник [[Джироламо Савонарола]]. Дори братовчедите му [[Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи|Лоренцо]] и [[Джовани Пополано Медичи|Джовани]], се съюзяват с краля, като му изпращат съобщения, за да обещаят своята подкрепа и средства.<ref name=":2" /> Когато френската армия навлиза в териториите на Флорентинската република, за да не отприщи война, може би загубена от самото начало, Пиеро е принуден да се предаде, на което не поставя никакви условия и приема всичко, което Шарл VIII поиска. До края на октомври той не е успял да спечели никаква подкрепа за Флоренция и без да се консултира с управляващата Синьория (градският орган на самоуправление), решава да посети краля в лагера му и да се опита да спечели приятелството му. По време на срещата им Пиеро се съгласява с всичките му искания, включително предаването на четири крепости в стратегически и гранични зони: [[Сардзана]], [[Пиетрасанта]], Сардзанело и Либрафрата, както и на градовете [[Пиза]] и [[Ливорно]].<ref name=":2" /> По този начин французите в края на октомври получават свободно преминаване в земята на Тоскана. Когато Пиеро се връща във Флоренция, за да докладва на Синьорията, той е посрещнат с обществен гняв. Появата му пред Синьорията, придружен от няколко въоръжени мъже, с което той иска да оправдае провалената си спасителна акция, кара чашата да прелее. Хронистите, които са най-враждебни към Медичите, съобщават как Пиеро би коленичил пред краля, целувайки обувките му; може би това е новина от пренебрежение, но тя е достатъчна да възпламени флорентинската тълпа. === Изгнание === ==== Прогонване ==== [[Файл:Girolamo Savonarola.jpg|мини|[[Фра Бартоломео]], ''Портрет на Джироламо Савонарола'', ок. 1497 – 1498, Музей на Сан Марко (Флоренция)]] Брат [[Джироламо Савонарола]] (бивш враг на Медичите) и партията против Медичите дълго време чакат искрата, която да предизвика народен бунт, култивиран и чрез пламенните проповеди на [[Доминикански орден|доминиканския]] монах. Флорентинците се вдигат на бунт на 9 ноември 1494 г.<ref name="treccpiero2">[http://www.example.org Piero de Medici nell'Enciclopedia Treccani].</ref>, разграбват [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]] на ул. „Ларга“, и възстановяват [[Флорентинска република|Флорентинската република]], коригирана в смисъл на по-голямо народно присъствие и изразена [[теокрация]] от Савонарола (например [[Иисус Христос|Исус Христос]] е обявен за единствен крал на Флоренция). По този повод статуята ''[[Юдит и Олоферн]]'' от [[Донатело]] е извадена от фонтан в Двореца на Медичите и е тържествено поставена на [[Площад Синьория|Пиаца дела Синьория]] като символ на тиранията, прогонена от народа. Вследствие на бунта основният клон на семейство Медичи е заточен. Самият Пиеро трябва да напусне града. Второстепенният клон на Медичите, застанал на страната на бунтовниците, е отзован в родината си и взима името ''Пополано'', за да се разграничи от омразните роднини ([[Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи|Лоренцо ил Пополано]] и брат му [[Джовани Пополано Медичи|Джовани]] може би искат да спечелят гражданите и самите те да бъдат избрани за господари на града). Медичите живеят в изгнание почти 18 години чак до 1512 г., когато градът е принуден да се предаде от Джовани де Медичи, който през 1513 г. е избран за папа [[Лъв X]], укрепвайки властта на семейството. ==== Изгнание и смърт ==== Пиеро и семейството му намират убежище първо в [[Болоня]], а след това във [[Венеция]], благодарение на намесата на френския дипломат [[Филип дьо Комин]]. Те се издържат, като продават бижутата на Медичите, събрани от [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]]. След няколко години, през които той се опитва да влезе във Флоренция със сила, разчитайки ту на [[Сиена]], ту на [[Венецианска република|Венеция]], ту на французите, през [[1501]] г. Пиеро е назначен за губернатор на [[Касино]] и неговия район от краля на Франция [[Луи XII]].<ref name="dellomo">{{Cite book|title=MONTECASSINO un'abbazia nella storia|publisher=Arti Grafiche Amilcare Pizzi S.p.A.|location=|isbn=88-8256-506-8}}</ref> По този начин той се оказва въвлечен във войните между испанците и французите за контрола над Кралство Неапол и заедно с това – над [[феод]]а [[Монтекасиано|Монтекасино]]. Грешката на Пиеро, когато се опитва да се завърне, е че се съюзява с чуждестранните врагове на Флорентинската република, като [[Чезаре Борджия]], така че насърчава единството на флорентинците и това кара да го мразят още повече. Освен това френският крал [[Луи XII]] не толерира неговото завръщане, защото желае да включи Флоренция в своята клиентела в борбата за Италия между Севера и Юга. Флорентинците зависят от благоволението на краля. След като френските войски са победени в [[Битка при Гариляно (1503)|битката при Гариляно]] през декември 1503 г., Пиеро иска да избяга на южния бряг на река [[Гариляно]], като вземе ценна артилерия на безопасно място. Той товари лодката, на който иска да прекоси реката с хората си, с четири оръдия. От голямото тегло и силния насрещен вятър лодката се преобръща, при което 31-годишният Пиеро се удавя в реката на територията на [[Минтурно]]. Тялото му е открито няколко дни по-късно близо до [[Гаета]] в устието на реката. Той е погребан в църквата на [[Монтекасино (абатство)|Абатство „Монтекасино]]“ (отляво зад [[олтар]]а, в [[Хор (архитектура)|хора]]), чийто абат е брат му, кардинал Джовани де Медичи (бъдещ [[Лъв X|папа Лъв X]]). Известно време по-късно бъдещият [[Климент VII|папа Климент VII]], тогава все още кардинал, негов братовчед, поръчва гробницата му на [[Франческо да Сангало]], разположена вътре в базиликата на абатството и завършена през 1539 г.<ref name="dellomo" /> == Брак и потомство == ∞ 25 февруари 1487 г. в Неапол (договор), март 1488 във Флоренция за [[Алфонсина Орсини]] (* 1472; † 7 февруари 1520, Флоренция), дъщеря на [[Роберто Орсини]], граф на [[Талякоцо]] и [[Маса д'Албе|Албе]], гранд конетабъл на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], и на втората му съпругата Катерина Сансеверино от [[Неапол]], от която има двама сина и две дъщери: * [[Лоренцо II де Медичи]] (* 12 септември 1492, [[Флоренция]]; † 4 май 1519, Вила Медичи ди Кареджи, Флоренция) е от 1516 г. владетел на Флоренция, от 1516 г. [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]]; ∞ 2 май 1518 г. в Замъка на [[Амбоаз]] за [[Маделин дьо ла Тур д'Оверн]] (* 1495, † 28 април 1519), дъщеря на [[Жан IV дьо ла Тур д'Оверн]], [[Оверн (графство)|граф на Оверн]], на [[Лораге]], господар на [[Ла Тур д'Оверн|Ла Тур]], и [[Жана дьо Бурбон-Вандом]], от която има една дъщеря. бъдещата френска кралица [[Катерина де Медичи]]; * [[Клариса Медичи|Клариса де Медичи]] (* 14 септеври 1493, † 5 май 1528), ∞ 1508 за флорентинския банкер [[Филипо Строци|Филипо Строци Млади]] (* 1489, † 1538), от когото има 10 деца. * Луиза де Медичи (* февруари 1494) * Козимо де Медичи († млад) От документите за кръщението става ясно, че той е имал и друга дъщеря, вероятно извънбрачна, защото е родена твърде близо до Лоренцо: * Мария де Медичи (* януари или февруари 1492) <gallery caption="" class="center"> Файл:Sandro Botticelli 068.jpg|Алфонсина Орсини,<br> съпруга (вероятен портрет) Файл:Portrait of Lorenzo di Medici.jpg|Лоренцо II, <br>син Файл:Clarice de' Medici.jpg|Клариса,<br> дъщеря </gallery>Пиеро има много любовници. Една от тях е прочутата куртизанка [[Катерина Гонзага ди Джорджо|Катерина Гонзага]] от [[Новелара]], която след това става за кратко метреса на крал [[Фердинандо II (Неапол)|Фердинандо II Арагонски]] и за по-дълго на краля на Франция [[Шарл VIII]].<ref name=":1">''Biblioteca dell'"Archivum Romanicum." Storia, letteratura, paleografia'', Volumi 44-45, 1955.</ref><ref name=":9">{{Cite book|title=Quaderno, Volumi 1-5|pages=35-36}}</ref> == Източници == * Massimo Winspeare: ''Die Medici.'' Florenz 2000, ISBN 88-8347-057-5, S. 58 – 59. * Volker Reinhardt: ''Die Medici. Florenz im Zeitalter der Renaissance''. 3. Auflage. C. H. Beck, München 2004, ISBN 3-406-44028-2, S. 100 – 101. * Ronald P. Stocker: ''The Rise and Fall of Piero de Medici. 1492-1494''. Dissertation, Texas Christian University 1975. * Massimo Winspeare: ''Die Medici. Das goldene Zeitalter der großen Kunstsammlungen''. Sillabe, Livorno 2002, ISBN 88-8347-057-5, S. 42 – 45. * Tomas, Natalie R. (2003). ''The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence''. Aldershot: Ashgate Publishing. p. 246. * Mariano Dell'Omo, ''MONTECASSINO un'abbazia nella storia'', Arti Grafiche Amilcare Pizzi S.p. A., 1999 * Patrizia Meli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_res-18265fb6-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_(Dizionario-Biografico)/ MEDICI, Piero de']'', in ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia Italiana * Michela Cigola, Arturo Gallozzi, (2018). ''La tomba Medici dei Sangallo a Montecassino: rappresentazioni di un progetto mai eseguito e di un monumento perduto''. In Rappresentazione/Materiale/Immateriale. Roma Gangemi editore 2018; 449 – 456. * Alison Brown, ''Piero di Lorenzo de' Medici and the Crisis of Renaissance Florence'', Cambridge UP, 2020 * ''[https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#PieroMedicidied1503B PIERO "il Unfortunato" de' Medici],'' на ''Medlands,'' посетено на 21 януари 2023 г. == Бележки == <references /> {{Превод от 2|it|Piero il Fatuo|en|Piero the Unfortunate|130800254|1130319397}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Сеньори на Флоренция]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Удавници]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 4cmoocobdi8n0bg9jy216v9zdqm797o 0 489661 12398286 12356251 2024-10-29T10:17:42Z Ambra75 259141 12398286 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Blason it famille Strozzi.svg|родно_име=Strozzi|страна=[[Флорентинска република]]<br>[[Велико херцогство Тоскана]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Маркграфство Мантуа]]<br>[[Херцогство Мантуа]]<br>[[Сеньория Ферара]]<br>[[Херцогство Ферара]]<br>[[Неаполитанско кралство]]<br>[[Сицилианско кралство]]<br>[[Кралство Франция]]<br>[[Португалска Индия]]<br>[[Полско кралство]]<br>[[Свещена Римска империя]]<br>[[Австрийска империя]]<br>[[Кралство Италия]]<br>[[Италия]]|основател=Убертино I Строци|титли=[[Кардинал]] (ненасл.)<br /> [[Архиепископ]] (ненасл.)<br /> [[Епископ]] (ненасл.)<br><br />''Клон Джерио (нар. „ди Мантова“)'': <br /> [[Маркиз]]и Строци<br />Маркизи на Чиляро и Рока<br /> Маркизи на Грана<br /> Флорентински [[патриций (титла)|патриции]]<br /> Патриции на Ферара<br /> [[Благородник (титла)|Благородници]] на Мантуа<br /> [[Граф]]ове на Монталто (изчезнала)<br />Граф на Тревил (изч.)<br><br />''Клон Строца'':<br /> Принц на [[Форано]]<br /> Принц Строци<br /> Херцог на Баньоло<br /> Римски благородници<br /> Флорентински патриции<br /> Благородници на Сан Миниато<br /> Принц на Сант Анна (изч.)<br /> Господар на [[Еперне]] (изч.)<br /> Господар на [[Бресюир]]<br /> [[Дон (титла)|Дон]] и доня|година на основаване=край на XII век}}{{Твърде дълга}} '''Строци''' ({{Lang|it|Strozzi}}) са една от най-старите и важни фамилии във [[Флоренция]], чиито исторически събития се преплитат с някои от най-значимите събития от [[Късно средновековие|Късното средновековие]] и Модерната епоха. == История == Семейството произхожда от [[Фиезоле]] от [[13 век|XII век]]. То има къщи във [[Флоренция]], където веднага става успешно и известно. Семейството живее в Кула „Строци“ и в съседните сгради, които и днес се намират на ул. „Моналда“. [[Убертино I Строци|''Убертино I Строци'']] има двама сина – [[Джерио Строци|''Джерио'']] и [[Строца Строци|''Строца'']], които се бият в [[Битка при Монтаперти|битката при Монтаперти]], където Джерио умира през 1260 г.<ref>{{Cite book|title=P. Litta, Famiglia celebri di Italia. Strozzi di Firenze, 1839, Tav. II}}</ref> Чрез синовете на Джерио и Строца семейството се разклонява на две основни линии, които дават началото на различни клонове, разпространени в различни градове в Италия и в Европа, които обаче винаги поддържат имоти и връзки с града-„майка“ Флоренция, където се ражда богатството на Строци. === В политиката и обществения живот === Благодарение на своето богатство и политически умения Строци са в центъра на всички политически повратни моменти в историята на Флоренция от XIII век нататък. ''Убертино II ди Джерио Строци'' е магистрат на Буономини („добрите мъже“) през 1281 г. и е първият от сем. Строци, който влиза в Магистратурата на Двумесечните приори на изкуствата през 1284 г. (т.е. на гилдиите, чиито приори упражняват изпълнителната власт и контролират всички служби на Флорентинската република). Неговият брат ''Росо ди Джерио Строци'' е издигнат през 1294 г., първият от своя дом, до [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]: той поставя основата на богатството на Строци и помага за основаването на олигархията от богати семейства, които трябва да са начело на републиката. Благодарение на финансовата дейност Строци стават изключително богати и за някои периоди (и до голяма част от XV век) са документирани като най-богатите във Флоренция. В подкрепа на оценката на богатството има регистър на данък, наречен ''prestanza –'' принудителен заем, искан от всички семейства в града през [[1343]] г.: ако [[Медичи]]те са обложени с данък от 304 [[Флорин|флорина]], при Строци той е 2063 флорина. С откриването на множество банкови клонове в цяла Европа неговите потомци се разпростират навсякъде, придобивайки слава и богатство в Италия и в чужбина. Банката на Строци – една от основните във Флоренция от началото на XIV век, заема пари на папи и крале и има клонове в цяла Европа: Франция, Испания, Фландрия, както и банка в основните италиански дворове: [[Рим]], [[Ферара]], [[Венеция]], [[Неапол]], [[Палермо]], [[Мантуа]] и др. Преди всичко изключително важната банкова дейност позволява на семейството в различните му клонове да изгради солидна икономическа база, от която произлизат длъжностите и почестите, покровителството и благородническите титли, които те получават от [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство|Анжуйските, Арагонските и Бурбонските суверени на Неапол]], от [[Монарси на Испания|суверените на Испания]], от [[Крал на Франция|кралете на Франция]], от [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]], от [[Списък на римските папи|римските папи]], както и от държателите на древните владения на Северна Италия като [[Гонзага (род)|Гонзага]], [[Висконти]] и [[Есте (династия)|Есте]]. Във всеки град Строци имат построени луксозни резиденции, които също имат представителна цел към тяхната знаменита клиентела, и са добре обучени като банкери в безмилостната конкуренция на Флоренция. Неслучайно когато политическите условия са неблагоприятни за Строци, главите на семействата са заточени. Това се случва за първи път през 1382 г. на прекия племенник на Росо ди Джерио Строци, [[Томазо Строци|''Томазо Строци'']], който е главен герой във [[Война на осемте светии|Войната на осемте светии]] и който, вследствие на [[Чомпи|Бунта на Чомпи]], намира убежище в [[Мантуа]], посрещнат от [[Гонзага (род)|Гондзага]], където води клона на семейството си. Същото се случва по-късно, когато новият глава на семейството във Флоренция – прочутият [[Пала Строци|''Пала Строци'']] (най-големият данъкоплатец на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], хуманист, банкер и влиятелен посланик, посветен в рицарството от [[Анжуйска династия|Анжуйските]] крале на Неапол през 1415 г.) е заточен през 1434 г. от [[Козимо де Медичи|Козимо де Медичи Стари]], чието семейство наскоро се е издигнало в икономическия и политически елит на Флоренция и твърдо държи властта през следващите векове. От този момент Пала Строци се мести в [[Падуа]], а децата му във [[Ферара]]. Заедно с него от Флоренция са прогонени всички мъже от различните клонове на Строци. Някои по-късно успяват да се върнат, като например [[Филипо Строци Стари|''Филипо Строци Стари'']]. Филипо, след като постига успех с Банката на Строци в Неапол, възстановява семейното богатство във Флоренция, където поставя началото на великолепния [[Палацо Строци|Палацо „Строци]]“, започнат през [[1489]] г. Общо Строци дават на град Флоренция 93 приори на изкуствата (те упражняват изпълнителната власт и контролират всички служби на републиката) и шестнадесет [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониери на правосъдието]]; в същото време те, от различните клонове на семейството, са управители, съдии, посланици за [[Херцогство Мантуа]], [[Херцогство Ферара]], [[Рим]] и [[Папска държава|Папската държава]], [[Венецианска република|Венецианската република]], [[Кралство Франция|Кралство Франция,]] [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя Империя]], [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]], и заемат политически, военни и църковни длъжности. През 1422 г. трима членове на семейството са посланици във Венецианската република по едно и също време: [[Уберто Строци|''Уберто Строци'']] от името на [[Маркграфство Мантуа]], ''Нане Строци'' от [[Сеньория Ферара]] и известният хуманист [[Пала Строци|''Пала Строци'']] от [[Флорентинска република|Флорентинската република]] (преди да бъде изгонен от Флоренция от [[Медичи]]те през 1434 г.). След [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]] през 19 век сем. Строци навлиза в политическия живот на новата държава чрез сенаторите: маркиз ''[[Луиджи Строци]] ди Мантова'' (1801-1868), принц [[Фердинандо Лоренцо Строци Майорка Ренци|''Фердинандо Лоренцо Строци Майорка Ренци'']] (1821-1878), принц [[Пиеро Строци Майорка Ренци|''Пиеро Строци Майорка Ренци'']] (1855 – 1907). === В религията === Сред Строци има и религиозни лица, като [[Беатификация|блаженият]] ''Алесио Строци'' през XIV век – [[приор]] на базиликата „[[Санта Мария Новела]]“, [[кардинал]] [[Лоренцо Строци|''Лоренцо Строци'']], архиепископ [[Леоне Строци (архиепископ)|''Леоне Строци'']], епископите ''Алесандро Строци'', ''Роберто Строци'', [[Луиджи Мария Строци|''Луиджи Мария Строци'']]. Представители на семейството заемат различни позиции във всички ордени на [[Католическа църква|Църквата]] във Флоренция, Рим, Мантуа и другаде, по-специално в [[Доминикански орден|Доминиканския орден]]. В различните градове, където живеят Строци, те издигат своите благороднически параклиси и са патрони главно на църквите, управлявани от Доминиканците, като базиликата „Санта Мария Новела“ във Флоренция, [[Сан Доменико (Мантуа)|църквата „Сан Доменико]]“ в [[Мантуа]], църквата „[[Сан Доменико (Ферара)|Сан Доменико]]“ във [[Ферара]], базиликите „Светилище на Блажената дева на Молино“ в [[Луго (Италия)|Луго]] и „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ в Рим. По-късно семейство Строци има представители сред [[Йезуитски орден|Йезуитския орден]], като проповедникът отец ''Томазо Строци'' в Неапол и в Рим. Те също така имат теолози в италианските университети, както и в [[Парижки университет|Парижкия]] и в [[Оксфордски университет|Оксфордския]] университет от XIV век. === Кондотиери === [[Файл:Tondo_Giovanni_della_robbia.jpg|мини| [[Джовани дела Робия]], герб на Строци, XV век, Катедрален площад на Флоренция (преди това в Палацо „Строци“ в [[Мантуа]]).|209x209пкс]] Преди всичко Строци са велики банкери в цяла Европа и в земите, известни по онова време, са политици, както и ценни [[кондотиер]]и. ''Нане Строци'' (1376 – ?) е генерален командир на войските на [[Есте (династия)|Есте]] във Ферара. [[Уберто Строци|''Уберто Строци'']] от края на XIV век е кондотиер на [[Гонзага (род)|Гонзага]] в [[Мантуа]], както и [[Пиетро Строци|''Пиетро Строци'']] в началото на XVI век. Известни са [[Леоне Строци|''Леоне Строци'']], рицар на [[Суверенен Малтийски орден|Малтийския орден]] през 1530 г., [[Пиеро Строци|''Пиеро Строци'']] (назначен за маршал на Франция от крал [[Анри II (Франция)|Анри II]] през 1554 г.) и [[Филипо Строци (1541 – 1582)|''Филипо ди Пиеро Строци'']], генерален командир от Френската армия. Няколко членове на семейството се бият и загиват в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] (1571 г.) с позиции на военно командване, включително ''Пандолфо Строци'', генерал на галерите на [[Орден на Свети Стефан|Ордена на Свети Стефан]]. Няколко членове на семейството са погребани в [[Свети Йоан Кръстител (Валета)|Катедралата „Свети Йоан"]] във [[Валета]], [[Малта]]. През XVII век ''Пиетро Строци'' (1626 – 1664), граф на [[Шратентал]], е австрийски генерал, убит от [[Османска империя|османците]] при обсадата на Нови Зрин ([[Хърватия]]) и паметникът му все още стои в [[Прага]]. Женен за Мария Катарина Кевенхюлер, той живее във Виена в Палат „Строци“ на Строцигасе. Синът му граф ''Якопо Строци'' е генерал и маршал-полковник на армиите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. === Имигранти и пътешественици === Към днешна дата има дузина различни патрициански клонове на семейство Строци, живели в различни италиански и чужди градове. Освен флорентинските, мантуанските и ферарските клонове има и тези, установени по търговските маршрути на [[Неапол]], [[Палермо]], [[Авиньон]], [[Лион]], както и във [[Фландрия (графство)|Фландрия]], [[Барселона]] и [[Виена]]. ''Анибале Строци'' живее в [[Полша]] с потомци. ''Пиеро Строци'' (1483 - 1522), син на Андреа Строци (от клон Джерио) и Елизабета ди Пандолфо ди Джовани [[Ручелай]], е изследовател, следващ португалците и [[Джовани да Емполи]], участва в обсадата на [[Гоа]] през 1510 г., която става столица на вицекралството на [[Португалска Индия]], в превземането на [[Малака (щат)|Малака]] в [[Малайзия]], отива в [[Кочин]] и е сред първите европейци, които влизат в Индонезийския архипелаг на [[Молукски острови|Молукските острови]]. Той умира без потомство, но други членове на семейството, произхождащи от клона на художника [[Дзаноби Строци|''Дзаноби Строци'']] (1412-1468), живеят в Гоа. Лоренцо Строци през втората половина на XVI век е най-влиятелният банкер в столицата на Португалското вицекралство, към когото се обръщат [[Медичи]]те, както и флорентинските и по-общо италианските семейства, за да отвори и засили нови търговски пътища с Индия. Между края на XV и XVI век, във века на [[Велики географски открития|великите географски открития]], кораби от цяла Европа, въоръжени от италиански и флорентински търговски къщи (Берарди, Строци, Фрескобалди, Маркиони, Серниджи, Гонди) и командвани от [[Христофор Колумб]], [[Америго Веспучи]], [[Джон Кабот]] и [[Джовани да Верацано|Джовани да Варацано]], извършват един от най-решителните подвизи в западната човешка история, удвоявайки границите на света до континенти, дотогава малко посещавани или непознати, от Източните Индии до [[Америка]]. === В изкуството === [[Файл:Ritratto di maddalena strozzi.jpg|мини| [[Рафаело Санцио]], ''Портрет на Мадалена Строци'', 1504-1506 г., Галерия „Уфици“, Флоренция.|290x290пкс]] [[Файл:Zanobi_Strozzi,_Madonna_dell'Umiltà._Milano,_Museo_Poldi_Pezzoli.jpg|мини| [[Дзаноби Строци]], ''Мадоната на смирението,'' Музей „Полди Пецоли“, Милано.|309x309пкс|ляво]] Безброй поръчки са поверени от различните клонове на сем. Строци на най-великите художници от [[Късно средновековие|Късното средновековие]] до [[Ренесанс]]а, като [[Андреа Орканя]], [[Фра Анджелико|Беато Анджелико]], [[Бенедето да Маяно]], [[Дела Робия]], [[Рафаело Санцио]], [[Джулио Романо]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Тициан]]. Изпъкват стенописите от XIV век от [[Нардо ди Чоне]], структурирани според „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте Алигиери|Данте]], [[полиптих]]ът „Христос на трона и светци“ от Андреа Орканя за [[Капела Строци (Мантуа)|Параклис „Строци]]“ в [[Мантуа]], в [[Санта Мария Новела|базиликата Санта Мария Новела]] във Флоренция; в същата базилика са и [[Параклис на Благовещението|Параклисът на Благовещението]], [[Параклис на Филипо Строци|Параклисът на Филипо Строци]] с цикъла от фрески на [[Филипино Липи]] и гробницата на [[Филипо Строци Стари]], дело на [[Бенедето да Маяно]], който също го изобразява в бюст, днес в [[Лувър]]а. [[Мино да Фиезоле]] извайва бюста на Николо Строци (1454 г.), а [[Дезидерио да Сетиняно]] - този на Мариета Строци (1464 г.), и двата в [[Музей Боде|Музея „Боде“]] в [[Берлин]]. В Сакристията на църквата „Света Троица“ във Флоренция се намира [[Параклис „Строци“]], поръчан от известния [[Пала Строци]] в чест на неговия баща Онофрио Строци и дело на [[Лоренцо Гиберти]], който по-късно е наследен от [[Микелоцо]], с творби на [[Пучо Капана]], [[Джентиле да Фабриано]], [[Лука дела Робия]], и творбите „Сваляне от кръста“ от [[Лоренцо Монако]] и [[Фра Анджелико]] (днес в Музей „Сан Марко“) и „[[Поклонение на влъхвите (Джентиле да Фабриано)|Поклонението на влъхвите“]] от [[Джентиле да Фабриано]] (днес в Галерищ „[[Уфици]]“). Емблематично доказателство за поръчките, свързани с дипломатическия и търговски обмен на Строци, е картината „Тавола Строци“ от XV век, дарена от [[Филипо Строци Стари]] на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинандо I Арагонски]]. Тя е едно от най-известните изображения, достигнали до нас от Неапол в [[Анжуйска династия|Анжуйската]] и [[Арагонска корона|Арагонската]] епоха. Поетът и политик [[Тито Веспасиано Строци|''Тито Веспасиано Строци'']] от клона на Ферара е изобразен на портрет (сега във Фондация „Чини “ във Венеция) от [[Балдасаре д'Есте]], извънбрачен син на [[Николо III д’Есте]]. В началото на XVI век, по случай сватбата между Аньоло Дони и Мадалена Строци, [[Рафаело Санцио|Рафаело]] създава известните „Портрет на Аньоло Дони“ и „Портрет на Мадалена Строци“, а [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] – [[Тондо „Дони“]], днес съхранявани в [[Уфици]]. Впоследствие [[Тициан]] създава „[[Портрет на Клариса Строци]]“ (сега в [[Берлинска картинна галерия|Берлинската картинна галерия]]), докато Мавзолеят на [[Пиетро Строци]], днес в базиликата „Сант Андреа“ в Мантуа е от Бернардино Джермани по дизайн на [[Джулио Романо]]. Параклисът „Строци“ от XVII век в базиликата „[[Сант Андреа дела Вале]]“ в Рим е базиран на оригинален проект на [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] [[Джовани Лоренцо Бернини|и]] след това адаптиран за принц Леоне Строци, един от първите покровители на [[Джовани Лоренцо Бернини|Лоренцо Бернини]] в Рим. [[Дзаноби Строци|''Дзаноби Строци'']] (1412-1468), принадлежащ към второстепенен клон на семейството, участва в градския патрициат на Флоренция и самият той е художник и миниатюрист, един от основните сътрудници на [[Фра Анджелико|Беато Анджелико]]. === Интелектуалци === Сред безбройните интелектуалци на семейството са: [[Пала Строци|''Пала Строци'']] (* [[1372]], [[Флоренция]], † [[18 май]] [[1462]], [[Падуа]]), писател, филолог и философ, сред най-големите хуманисти на своето време, както и най-големият данъкоплатец на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], противник на [[Медичи]]те, които надделява над неговата фракция и той е заточен в [[Падуа]] през 1434 г. [[Ферара|Ферарезецът]] [[Тито Веспасиано Строци|''Тито Веспасиано Строци'']] и неговият син [[Ерколе Строци|''Ерколе Строци'']] са политици и писатели в двора на [[Есте (династия)|Есте]], автори на най-известните поетични, литературни и театрални композиции на латински език на [[Хуманизъм|Хуманизма]]. Литературната творба на Тито Веспасиано Строци е публикувана от [[Алдо Мануцио]] през [[1513]] г. заедно с произведенията на неговия син Ерколе под заглавието ''Strozii poëtae pater et filius''. Ерколе Строци е приятел на [[Лудовико Ариосто]] и довереник на [[Лукреция Борджия|Лукреция Борджа]]. Сестрата на Тито Веспасиано Строци, ''Лучия Строци'', е майка на поета [[Матео Мария Боярдо]]. [[Алесандро Строци|''Алесандро Строци'']] е хуманист и картограф, живял във Венеция. Той създава ''Картата на Рим'' – една от най-значимите на Вечния град, създадена през XV век. ''Агостино Строци'' (1450 - след 1505) е [[Августински орден|августински]] [[абат]] в Мантуа, приятел на хуманиста [[Марио Екуикола]] и довереник на [[Изабела д’Есте]], маркиза на Мантуа. Той е автор на един от първите трактати в защита на женския пол: ''La defensione delle donne'' („Защитата на жените“).<ref>{{Cite book|title=Sally Anne Hickson, Women, Art and Architectural Patronage in Renaissance Mantua, Ashgate Book, London, New York, 2012}}</ref> [[Уберто Строци|''Уберто Строци'']] (? – 1553) от клон „Мантуа“ е учен и основател на Академия дей Виняюоли в Рим, сред роднините на кардинал [[Помпео Колона]], погребан е и е изобразен в мраморен бюст в базиликата [[Санта Мария сопра Минерва]] в Рим. ''Франческо ди Солдо Строци'', около средата на XVI век, превежда [[Тукидид]] и [[Ксенофонт]] от старогръцки на италиански език. [[Файл:Prospetto_del_Palazzo_Non_Finito,_con_Stemma_Strozzi_in_angolo._Progettatto_di_Bernardo_Buontalenti.jpg|мини| Фасада на [[Палацо Нонфинито]] във Флоренция, с герба на Строци в ъгъла. Проектиран от [[Бернардо Буонталенти]] през XVII век.|337x337пкс]] ''Чириако Строци'', учен с безгранична ерудиция и множество интереси (медицина, архитектура, ботаника), пише на старогръцки книги IX и X на трактата на [[Аристотел]] [[Политика (Аристотел)|„Политика“]], считан за незавършен, публикувани във Флоренция през 1562 г. ''Пиеро Строци'' (1550 – след 1609) е флорентински музикант и е член на [[Камерата де Барди]] (група благородници, която се среща през XVI век за неформално обсъждане на музиката, литературата, науката и изкуствата). Той е автор на ''Mascherata degli accecati'' („Маскарад на ослепените“). [[Джулио Строци|''Джулио Строци'']], роден във Венеция през 1583 г., е поет и [[либретист]] за оперите на [[Клаудио Монтеверди]] и [[композитор]]а [[Франческо Кавали]], и осиновител на композиторката [[Барбара Строци]]. Сенатор ''Карло Строци'' (1587 – 1670), [[пфалцграф]], събира известна библиотека от латински кодекси, „Carte Strozziane“. След като неговите потомци умират, тя е разделена между [[Библиотека Лауренциана]] и [[Библиотека Малябекиана]] във Флоренция. В началото на [[17 век|XVII]] век флорентинският учен ''Джован Батиста Строци'' събира Академия дели Алтерати в Палацо „Строци дел Поета“, построен през XVI век. Също известен е [[Палацо Нонфинито]], проектиран от [[Бернардо Буонталенти]] през XVII век за страничен клон на Строци, които също имат Палацо „Морозини Строци“ (XVI век) във [[Венеция]]. Десетина хуманисти и интелектуалци от фамилията Строци влизат в [[Академия дела Круска]]. В по-ново време маркиз ''Карло Теодоро Строци ди Мантова'' (1810 – 1866) е [[Нумизматика|нумизмат]] и археолог, първи директор на музея във [[Фиезоле]], основава периодично издание за нумизматика и [[сфрагистика]] през 1869 г. във Флоренция. Неговата прочута колекция от древни монети сега се намира в [[Националния археологически музей на Парма,]] а колекцията му от [[вкаменелост]]ни находки съставлява колекцията Строци, съхранявана в едноименната зала на Природонаучния музей на Флоренция. В сферата на предприемачеството принц ''Леоне Строци Майорка Ренци'' е едноличен директор на Automobili Florentia - Италианска автомобилна фабрика (FTA) – италиански производител на автомобили, активен от [[1901]] до [[1910|1910 г.]], който произвежда някои от най-престижните автомобили от началото на века (един екземпляр се съхранява в Музея на автомобила в [[Торино]]). С въстанията на [[Рисорджименто]] маркиз ''Масимилиано Строци Сакрати'' от клона на Мантуа пише трактат през 1846 г., с който възнамерява да предложи Федерална Италия – „Съединените щати на Италия“ по примера на Съединените щати, където е пътувал и изучавал обществото и конституцията. Неговият Палацо „Строци Сакрати“ във Ферара по-късно става Генерален щаб на [[Трета италианска война за независимост|Третата италианска война за независимост]], където през 1866 г. е приет кралят на Италия [[Виктор Емануил II]]. == Линия Джерио == === Линия Джерио, Строци ди Фиренце и Строци ди Мантова – Маркизи Строци === [[Файл:Cappella_Strozzi_di_mantova.jpg|мини| Параклис „Строци ди Мантова“ в [[Санта Мария Новела|базиликата Санта Мария Новела]] във Флоренция, 1335 г. С фрески на [[Нандо ди Чоне]] и полиптих на [[Андреа Орканя]] (1350 - 1357)|270x270пкс]]Непосредственото потомство на ''Джерио Строци'', син на ''Убертино I Строци'', получава достъп до най-високите длъжности на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. * ''Убертино II Строци'', син на Джерио, е Магистрат на Buononimi през 1281 г. и е първият от Дом Строци, който влиза в Магистратурата на Двумесечните приори на изкуствата (т.е. изпълнителната власт на Флоренция) през 1284 г. и в други служби във Флоренция. * Неговият брат ''Росо ди Джерио Строци'' е издигнат, първият от сем. Строци, до [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] на [[Флорентинска република|Флорентинската република]] през 1294 г., поставя основата на богатството на семейството си и помага за основаването на олигархията от богати семейства, които трябва да командват Републиката: той притежава параклис в базиликата „[[Санта Мария Новела]]“ във Флоренция (по-късно известен като Параклис „Строци ди Мантова“). Параклисът между 1350 и 1357 г. е украсен с фрески от [[Нардо ди Чоне]] – цикъла „Страшният съд“, „Ад“ и „Рай“'','' структуриран според „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте Алигиери]]. * Синът на Росо ди Джерио – [[Убертино Строци|''Убертино III Строци'']], е един от главните герои на реформата на републиканската администрация след изгонването на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] от Флоренция през 1328 г., постановявайки, като [[гонфалониер на правосъдието]] през [[1336]] г., че всеки, който желае да упражнява дейност, трябва да бъде регистриран в една от гилдиите на изкуствата, като по този начин изключва феодалната аристокрация от упражняването на професиите и облагодетелства надпреварата за власт на търговската класа, която през онези години крои своите заговори за онези изключителни случаи на социално издигане, които се проявяват в началото на следващия век (както се случва впоследствие за [[Медичи]]те). След смъртта на бездетния Убертино III Строци основната линия на Джерио продължава в потомството на брат му ''Марко Строци ди Росо''. * Синът на Марко, [[Томазо Строци|''Томазо Строци'']] от 1375 г. е в Магистратурата на „Ото ди Гуера“, за да защити Флоренция срещу папството (в т. нар. [[Война на осемте светии]]). След бунта на [[Чомпи]] Томазо Строци влиза в триумвират с Бенедето Алберти и Салвестро де Медичи до 1382 г. Тогава той се мести в двора на [[Гонзага (род)|Гонзага]] в Мантуа, където остава (въпреки че успява да запази част от флорентинските имоти и да търгува с град), давайки живот на клона на Строци от линията Джерио, наречена „'''ди Мантова“'''. Линията, която произхожда от Томазо Строци <ref>[http://www.san.beniculturali.it/web/san/dettaglio-soggetto-produttore?id=23449 Sistema archivistico nazionale. Strozzi di Mantova.]</ref>, произлиза от ''[[Росо Строци]] ди Джерио'', син на [[Марко Строци|''Марко Строци'']],<ref>{{Cite book|title=Strozzi di Firenze|series=Famiglie celebri italiane|publisher=|location=Milano}}</ref> все още съществува и наброява многобройни членове на фамилията, които са били в услуга на [[Гонзага (род)|Гонзага]] и след това на Австрийските Хабсбурги. [[Файл:Stemma_di_Francesco_di_Benedetto_Strozzi_di_Mantova,_poi_Conte_di_Montalto.jpg|мини| Герб на Франческо ди Бенедето Строци ди Мантова, граф на Монталто, 1474 г.|220x220px]] * Синът на Томазо Строци – ''Уберто I Строци'' бяга с баща си от Флоренция и се приютява в двора на Гонзага в Мантуа, където е военен в тяхна служба срещу [[Висконти]] през 1397 г. и получава [[феод]] от Гонзага, където впоследствие ще бъде построена [[Вила Строци (Палидано)]]. Уберто се жени за Лукреция [[Салвиати]] и техният син * [[Бенедето Строци|''Бенедето Строци'']] (през XV век) е на служба на Мантуа и на [[Есте (династия)|Есте]], и е направен рицар от император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] Хабсбург през 1451 г. Бенедето се жени първо за [[Катерина Гонзага ди Новелара е Баньоло]], която му ражда ''Уберто II Строци'', който продължава линията на Мантуа, и после за Лукреция [[Гуичардини]]. От този последен брак се ражда [[Франческо Строци|''Франческо Строци'']] (XV век), в служба на [[Сфорца]], който през 1474 г. дава началото на страничния клон на ''графовете на Монталто'', който изчезва през втората половина на [[17 век|XVII век]]. * ''Уберто II Строци'' (ок. 1440 – 1495) се жени за Лодовика [[Висконти]] и от техния съюз се ражда * ''Томазо II Строци'' (ок. 1470 – 1550), политик и посланик, съпруг на Франческа Кастильоне, сестра на известния [[Хуманизъм|хуманист]] [[Балдасаре Кастильоне]]. От техните деца * [[Уберто Строци|''Уберто Строци'']] (? – 1553) е учен и основател на Академия дей Виняюоли в Рим, един от роднините на кардинал [[Помпео Колона]], има прелатска кариера, получавайки през 1539 г. позицията на апостолически секретар: той е погребан и изобразен на мраморен бюст в базиликата „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ в Рим.[[Файл:Ritratto_del_Marchese_Giulio_Cesare_Strozzi,_1711.jpg|мини| ''Портрет на маркиз Джулио Чезаре Строци'', 1711 г. Национално училище-интернат „Мария Луиджа“, Парма|264x264пкс]] * Неговият брат ''Лодовико Строци'' (1502 – 1565) продължава рода на Строци ди Джерио и е херцогски управител на Мантуа: той се жени за Мария ди Карло ди Джанфранческо Строци, потомка на известния [[Пала Строци]] (вж. по-долу Линия Строца - Строци ди Флоренция, Падуа и „Ферара“. клон „ди Пала“ ). От синовете на Лодовико Строци, * ''Джулио Строци'' (известен като ''Помпео''), е посланик, губернатор и генерален оръжеен капитан на [[Херцогство Мантуа]] в Монферат, където има земи и титлата „граф на [[Тревиле]]“ (1590 г.), умира без наследници. * Неговият брат ''Помпео I Строци'' (1537 – 1582), син на Лодовико, е посланик на [[Гонзага (род)|Гонзага]] и е направен рицар на [[Сантяго (орден)|Ордена на Сантяго]] от краля на Испания, с потомците му. Твърди се, че в дома му, според завещанието му, е била съхранявана подготвителният картон за „Войната в Пиза“, („Битката при Кашина“)'','' която [[Микеланджело Буонароти]] е трябвало да използва, за да направи фреската в [[Палацо Векио]] във [[Флоренция]] и която вероятно е изгубена по време на [[Разграбване на Мантуа|разграбването на Мантуа]] на 18 юли 1630 г. От съюза на Помпео I Строци с [[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]] се ражда * [[Джулио Чезаре Строци|''Джулио Чезаре Строци'']] (? – 1631), посланик, губернатор на [[Казале Монферато|Казале]] и [[Монферат]], кавалер на Ордена на Изкупителя (1628), женен за Франческа Пенса ди [[Чилие|Чиляро]] и от 1614 г. маркиз на Чиляро и Рока; във втория си брак се жени за Анна [[дел Карето]], [[Маркграфство Грана|маркиза на Грана]], придобивайки правото на маркграфска титла за всички мъжки потомци на Строци от неговия клон. В историческия момент, в който политиката на Гонзага се преплита с [[Хабсбурги]]те, Строци ди Мантова са в двора на Виена и в контакт с централноевропейските дворове: * дъщерите на Джулио Чезаре Строци, Мария Франческа (1620 – 1668) и Мария Лукреция (1622 – 1694) се омъжват съответно за семействата [[Атемс (род)|Атемс]] и [[Радзивил]], княжески членове съответно на [[Хабсбурги|Дома на Австрия]] и на [[Велико литовско княжество|Великото литовско херцогство]]. * синът на Джулио Чезаре Строци – [[Пала Строци|''Пала Строци'']] (? – 1690) се жени за Лавиния [[Капилупи]] и продължава ранговете на баща си като губернатор на Казале и Монферат, той е кавалер на Ордена на Изкупителя (1646) и е главен иконом на Херцозите на Мантуа. * Синът на Пала Строци – маркиз ''Пиетро Антонио Строци'' е държавен министър и е на мисия в Париж, за да се опита да спаси херцогството на Гонзага през 1707 г. Той се жени за Кристина от маркизите [[Фереро дела Мармора]] и продължава родословието в Мантуа със сина си Маркиз ''Франческо Строци'', който се жени за Делия Гериери Гонзага: * техният по-малък син – абат ''Пиетро Строци'' (1723 -1803) се мести в Полезине ди Ровиго, където неговите потомци ще живее в Палацо „Строци“ в [[Бергантино]] (днес Музеят на въртележката), давайки живот на страничен клон на Строци със седалище в Бергантино. [[Файл:Veduta_settecentesca_del_lato_su_parco_di_Villa_Strozzi_a_Palidano,_Mantova.jpg|мини| Изглед от XVIII век на Вила „Строци“ в Палидано, Мантуа|242x242пкс]] * по-големият син на Пиетро Антонио Строци – маркиз ''Филипо Строци'' (1708 – 1773) продължава мантуанската линия на фамилията. Той е роден през 1708 г., когато прекъсва господството на Гондзага (което преминава към [[Хабсбурги|Дома на Австрия]]) и участва в Имперската правителствена конференция, впоследствие установила се в Мантуа, която става втора столица заедно с Милано на австрийското господство в [[Ломбардия]]: жени се за Маргарита [[Емили]] от патрициата на Веронезе, която му ражда син – * маркиз ''Алесандро Строци'' (1758 – 1817), който е във Виенския двор и след това полковник на австрийските императори, и Командир на крепостта Ферара. Алесандро се жени за Вилхелмина Щайн от Вормс, от която се раждат трима сина: * 1) Маркиз ''Масимилиано Строци Сакрати'' (1797-1859), който наследява фамилното име и ферарските имоти на своята леля Елеонора Строци Сакрати: археолог, пътешественик, политик, насърчава проекта за федерална Италия „Съединените италиански щати“ през 1846 г. и приема през 1866 г. от краля на Италия [[Виктор Емануил II]] в неговия дворец във Ферара, който става щаб на [[Австрийско-пруско-италианска война|Третата италианска война за независимост]] (без потомци); * 2) Маркиз [[Луиджи Строци|''Луиджи Строци'']] (1801-1868), сенатор на Кралство Италия, който продължава да живее в [[Мантуа]] и умира без потомство. * 3) Маркиз ''Карло Теодоро Строци'' (1810-1886), един от най-големите нумизмати и археолози на своето време, първи директор на Градския музей във Фиезоле, донася линията Строци ди Джерио, известна като „ди Мантова“ обратно във Флоренция, притежаващ къща във Вилино „Строци“ на виале „Филипо Строци“ (по-късно известна като Вила „Витория“, днешна Конгресна палата във Флоренция), резиденция на маркиз Карло Теодоро Строци и съпругата му баронеса Джорджиана Стрикланд от Бойнтън. От техния съюз се раждат две деца, Масимилиано и Пио Луиджи. [[Файл:Muse_Strozzi_Sacrati_Belfiore.jpg|мини| Две картини на музите, част от Студиоло Есте в [[Белфиоре]], тогавашна собственост на Строци Сакрати и сега част от Националната пинакотека на Ферара.]] * Маркиз ''Масимилиано Строци Сакрати'' (1841 – 1915), най-големият син на маркиз Карло Теодоро, също наследява фамилията и имуществото във Ферара на своя чичо Масимилиано (1797-1859), жени се за Гуендолин [[Стюарти|Стюард]] от кралския дом на Шотландия, живее в Палат „Строци ди Мантова - Гуадани Строци Сакрати“ (Пиаца дел Дуомо във Флоренция), днес седалище на Регион [[Тоскана]], от когото се раждат маркиз Джерио (1898-1976) и маркиз Уберто (1900-1982), и двамата без потомство. * Маркиз ''Уберто Строци Сакрати'' умира през 1982 г. Палацо „Строци ди Мантова - Гуадани Строци Сакрати“ (Флоренция, Пиаца дел Дуомо) е закупен от Регион [[Тоскана]] през 1988 г. Някои произведения от ферарски произход от колекцията „Строци ди Мантова - Сакрати“, които се съхраняват там, като оригиналните „Музи“ от XV век от ''Studiolo'' на [[Борсо д’Есте]] в Палата в [[Белфиоре]], и четирите панела, първоначално част от триптих, направен от ръката на [[Ел Греко]], сега се намират в Националната художествена галерия на Ферара. Голяма част от колекцията от керамика „Строци ди Мантова“, сред най-пълните по онова време, в частни ръце с произведения на [[Дела Робия]] влиза в Международния музей на керамиката във [[Фаенца]], колекцията от египетски антики, събрана по време на пътуванията на Масимилиано Строци Сакрати (1797 – 1860) в Палацо „Сакрати“ във Ферара, преди да стигне до Флоренция, сега е в Националния археологически музей на Флоренция. Оригиналното копие на ''Житиетата'' на [[Джорджо Вазари]], принадлежащо на прочутата фамилия [[Карачи (род)|Карачи]] от болонски художници и с анотации на ръка, собственост на маркиз Уберто Строци, е дарено на Архигимназията на Болоня. „Иглата за шапка с Леда и лебеда“ (1528-1530) от [[Бенвенуто Челини]] е в [[Национален музей Барджело|Националния музей „Барджело“]] във Флоренция. [[Файл:Decorazioni_parietali_con_stemmi_Strozzi,_Palazzo_dei_Congressi_di_Firenze,_già_Villino_Strozzi_di_Mantova_(.jpg|мини|215x215пкс| Стенни декорации с гербове на Строци в Конгресната палата на Форенция (бивш Вилино „Строци ди Мантова“.]] * Маркиз ''Пио Луиджи Строци'' (1848 – 1919), втори син на маркиз Карло Теодоро, наследява мантуанските имоти и дворци на своя чичо сенатор [[Луиджи Строци|''Луиджи Строци'']] (1801-1868), земите с Вила „Строци в Палидано“ заедно с имението Пиаджа в [[Монтайоне]] и Вилино „Строци“ във Флоренция (днес Конгресна палата), където живее със съпругата си Рита Френфанели Чибо, последната потомка на папската фамилия [[Чибо]]. От техния брак са родени маркиз Карло Строци (1883-1941), без потомство, и * маркиз ''Масимилиано Строци'' (1889 – ?), който се жени в [[Бостън]] за Линда Арнолд, от семейството основател на щата [[Роуд Айланд]] и [[Провидънс]] и потомка на генерал [[Бенедикт Арнолд]] (1741 – 1801). От брака се раждат * Патриция, Франческа и Лавиния, последната родена във Вилино „Строци“ през 1923 г. и последна пряка потомка на Строци ди Мантова. ''Лавиния Строци'' се омъжва за Феличе от маркизите Сасоли [[де Бианки]], Граф на [[Пиано]], от когото ражда * ''Андреа Строци'' (1953 – ). Андреа се жени за Джиневра дей Конти Кавина и техният син * ''Гуичардо Сасоли де Бианки Строци'', граф на [[Пиано ди Соренто|Пиано]] (1980 – ) получава фамилното име „Строци“ от своя прародител по бащина линия (с DPR 396/ 2000 г. и Указ на министъра на вътрешните работи от 20 май 2003 г.). [[Файл:Palazzo_dei_Congressi_di_Firenze,_già_Villino_Strozzi_'di_Mantova',_Firenze.jpg|мини| Конгресната палата във Флоренция, бивше Вилино „Строци ди Мантова“|231x231пкс]] Като основно място за поклонение във Флоренция Строци ди Мантова имат параклиса „Строци от Мантуа“ в [[Санта Мария Новела]]. Техните резиденции са Кула „Строци“ и впоследствие Палацо „Строци“ в Мантуа, Вила Строци „Ил Куерчето“, Вила „Строци“ (днес Конгресна палата във Флоренция), именията Лавакио ([[Понтасиеве]]) и Пиаджа ([[Монтайоне]]), и Крепостта „Строци“ в [[Кампи Бизенцио]]; в Мантуа като места за поклонение са църквата „Сан Доменико“ (сега разрушена), базиликата „Сант Андреа“, светилището „Беата Верджине деле Грацие“ ([[Куртатоне]]), църквата „Сан Систо II, папа и мъченик“ в Палидано Гондзага, и като резиденции Вила „Строци“ в Палидано и различни дворци, включително Палацо „Строци“ (Мантуа. Във Ферара са църквата „Сан Доменико“ като място за поклонение и резиденциите Палацо „Строци Сакрати“ и Казино Строци във [[Вигарано Майнарда]]. Някои клонове на семейство Строци се сливат в клона Строци ди Мантова (върнат във Флоренция през XIX век), като този на хуманиста Пала Строци (виж по-долу в текста ''Линия на Строца - Строци от Флоренция, Падуа и „Ферара“, клон „ди Пала“)'' и други от Ферара, в допълнение към семейството на маркизите Сакрати. === Линия Джерио, Строци ди Ферара. Клон „Нане" === [[Файл:Baldassarre_d'Este,_Tito_Vespasiano_Strozzi,_Fondazione_Cini_di_Venezia.jpg|мини| [[Балдасаре д'Есте]], ''Тито Веспасиано Строци,'' Венеция, Фондация „Чини“|272x272пкс]] * Братовчедът на [[Томазо Строци]], ''Карло ди Строца II'', брат на Марко ди Росо от рода Джерио, също е заточен заедно със сина си Нане във [[Ферара]]. * ''Нане (Джовани) Строци'' (1376 – 1427) е военен капитан на фамилията [[Есте (династия)|Есте]] и прародител на Строци ди Ферара. Има четири деца, сред които * ''Лучия Строци'', която се омъжва за Боярдо Боярдо, граф на [[Скандиано]], и ражда [[Матео Мария Боярдо]], автор на „Влюбения Орландо“, и * поета и политика от Ферара [[Тито Веспасиано Строци|''Тито Веспасиано Строци'']] (1424 – 1505), който се жени за Домицила Рангони (дъщеря на кондотиера [[Гуидо I Рангони]]), от която има: * 1) [[Ерколе Строци|''Ерколе Строци'']] (ок. 1473 - 1508), писател и политик, близък приятел на [[Лудовико Ариосто]] и близък довереник на [[Лукреция Борджия|Лукреция Борджа]] * 2) ''Лоренцо Строци'', съпруг на Костанца [[Бентивольо (род)|Бентивольо]]. От клона Строци ди Ферара е Палацо „Строци Бевилакуа“ (1494 – 1499), построен от братята ''Карло'' и ''Камило Строци'' и дело на [[Биаджо Росети]] – дворцов архитект на [[Есте (династия)|Есте]] и автор на Addizione erculea, (първият модерен европейски град), на Палацо дей Диаманти и на църквата „[[Санта Мария ин Вадо]]“, където са погребани няколко представители на Строци от Ферара, както и в църквата „Сан Доменико“. Друг Палацо „Строци“ днес е едно от седалищата на Ферарския университ (на ул. „Лодовико Ариосто“ 35). Чрез [[Тито Веспасиано Строци|''Тито Веспасиано Строци'']] (1424 – 1505), който е бил комисар в [[Луго]] на [[Романя естенсе]] и чрез други членове на семейство Строци от Ферара, които са заемали политически постове там от името на сем. Есте, няколко члена на семейство Строци живеея в Луго в продължение на векове (дори след отхвърли господството на Есте в полза на [[Папска държава|Папската държава]]) и са места за поклонение и погребения от края на XV век в Доминиканската църква на базиликата „Светилище Блажена Дева на Молино“, до учения граф Антонио Строци през XIX век. === Генеалогия: Линия Джерио, Строци ди Фиренце и Строци ди Мантова. Маркизи Строци === [[Файл:3563MantovaBancaAgricola.jpg|мини| Палацо „Строци“, Мантуа]] [[Файл:Villa_Strozzi.JPG|мини| Вила „Строци“, Палидано]] [[Файл:Albero_genealogico_di_Pompeo_Strozzi.jpg|мини| Генеалогично дърво на [[Джулио Чезаре Строци]], маркиз на Чиляро и Рока (1607 г.)|328x328пкс]] '''Мото''': ''Val più morto Virtù e Buona Fama che tutto l'oro che l'avaro brama'' („Струва повече мъртва добродетел и добра слава от цялото злато, за което жадува скъперникът“) (от император [[Рудолф II]] - 20 август 1590 г. на Помпео Строци и потомци); ''Par Vous'' („За вас“) (Онофрио ди Пала Строци); ''Le Bel et Bon'' („Красивото и доброто“) (от кралските членове на Неапол през 1415 г. на Пала ди Онфорио Строци и потомци); ''Lealtà'' („Лоялност“) Потомци по пряка линия: * ''Джерио I ди Убертино I Строци'', политик във Флоренция. Умира в [[Битка при Монтаперти|битката при Монтаперти]] (1260 г.) * ''Росо Строци'' (? – 1316), политик във Флоренция през 1294 г., издигнат, първият от семейство Строци, в [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], основава богатството на семейството си и помага за основаването на олигархията от богати семейства, които трябва да командват републиката * ''Марко Строци'' (? – 1363), политик във Флоренция * [[Томазо Строци|''Томазо I Строци'']] (? – 1395), от 1375 г. е в Магистратурата „Ото дела Гуера“, за да защитава Флоренция срещу папството, от 1382 г. е заточен с потомците си в [[Мантуа]], посрещнат добре от [[Гонзага (род)|Гонзага]] * [[Уберто Строци|''Уберто I Строци'']] (? – 1449), [[кондотиер]] на Гондзага срещу [[Висконти]] (1397 г.) * ''Бенедето Строци'' (? – 1482), посланик, рицар от император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] (1451) * ''Уберто II Строци'' (ок. 1440 – 1495), политик и посланик * ''Томазо II Строци'' (ок. 1470 – 1550), политик и посланик * ''Лодовико Строци'' (1502 – 1565), херцогски управител на Мантуа. Женен за Мария ди Карло Строци от Ферара, потомка на хуманиста [[Пала Строци]] и неговия син Джанфранческо, изгонени от Флоренция през 1434 г. след надмощието на фракцията на [[Медичи|Медичите]] (клон от Ферара, която изчезва през 1617 г. и продължава чрез този брак в клона на Мантуа) * ''Помпео I Строци'' (1537 – 1582), посланик на Гондзага в Рим. Твърди се, че в дома му, според завещанието му, е била съхранявана подготвителният картон на „Войната в Пиза“ („Битката при Кашина“), която [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] е трябвало да използва, за да направи фреската в [[Палацо Векио]] във [[Флоренция]] и която вероятно е била изгубена по време на разграбването на Мантуа. * [[Джулио Чезаре Строци|''Джулио Чезаре Строци'']] (? – 1631), маркиз на Рока и Чиляро (от 1614), посланик на [[Гонзага (род)|Гондзага]], губернатор на [[Казале Монферато|Казале]] и [[Монферат]], рицар на Ордена на Изкупителя (1628). От 1618 г. чрез привилегия от император [[Рудолф II]] неговото семейство, имоти и замъци на него и на неговите потомци попадат под защитата и имунитета на империята. * [[Пала Строци|''Пала Строци'']] (1619 – 1690), маркиз на Рока и Чиляро, посланик на [[Гонзага (род)|Гондзага]], губернатор на Казале и Монферат, рицар на Ордена на Изкупителя (1646) * Маркиз ''Пиетро Антонио Строци'' (? – 1727), държавен министър, на мисия в Париж, за да спаси Херцогството за Гонзага през 1707 г. * Маркиз ''Франческо Строци'' (? – 1733) * Маркиз ''Филипо Строци'' (1708 – 1773) участва в Австрийската правителствена конференция, създадена в Мантуа * Маркиз ''Алесандро Строци'' (1758 – 1817), полковник на императора на Австрия и командир на Крепостта на Ферара * Маркиз ''Масимилиано Строци Сакрати'' (1797 – 1859), археолог, политик, насърчава проекта за федерална Италия „Съединените италиански щати“ през 1846 г., домакин през 1866 г. на краля на Италия [[Виктор Емануил II]] в своя дворец във Ферара, който става щабът на [[Австрийско-пруско-италианска война|Третата италианска война за независимост]]. Той получава фамилното име и имотите на фамилията Сакрати от леля си Елеонора Строци, по мъж Сакрати (сестра на баща му маркиз Алесандро Строци). Без потомство. * Маркиз [[Луиджи Строци|''Луиджи Строци'']] (1801 – 1868), сенатор на [[Кралство Италия]], брат на предишния. Без потомство. * Маркиз ''Карло Теодоро Строци'' (1810 – 1886), нумизмат и археолог, първи директор на Градския музей във [[Фиезоле]], брат на предишния * Маркиз ''Масимилиано Строци Сакрати'' (1841 – 1915), от когото са маркиз Джерио (1898 – 1976) и маркиз Уберто (1900 – 1982), и двамата без потомство * Маркиз ''Пио Луиджи Строци'' (1848 – 1919), брат на предишния * Маркиз ''Карло Строци'' (1883 – 1941), украсен с английския военен кръст през [[Първа световна война|Първата световна война]] (без потомство) * Маркиз ''Масимилиано Строци'' (1889 – ?), брат на предишния, от който се раждат: * ''Патриция от Маркизите Строци'' (1914 – ?), жена на Паоло Манчини Грифоли * ''Франческа от Маркизите Строци'' (1921 – 2004), сестра на предишната, жена на Лука Мазини Лукети * ''Лавиния от Маркизите Строци'' (1923 – 2020), сестра на предишните две и последна пряка потомка на клона Строци ди Мантова, жена на Феличе от Маркизите Сасоли [[де Бианки]], граф на Пиано, от когото има Андреа (1953 – ), който се жени за Джиневра от графовете Кавина, от която има Гуичардо Сасоли де Бианки Строци * ''Гуичардо Сасоли де Бианки Строци''. Граф на Пиано (1980 – ) получава фамилното име Строци от своята прародителка Лавиния (с Президентски указ 396/2000 и Указ на министъра на вътрешните работи от 20 май 2003 г.). Други представители на Клона Строци ди Мантова: * ''Убертино II Строци'', Магистрат на Buononimi (1281), първият от фамилията Строци в Магистратурата на Приорите на изкуствата (т. е. гилдии) през 1284 г. * ''Джакомо Строци'', син на [[Томазо Строци|Томазо I Строци]], оратор на флорентинците до краля на Унгария през 1370 г.[[Файл:Il_Marchese_Luigi_STrozzi.jpg|мини|213x213px| Портрет на сенатор маркиз [[Луиджи Строци]] (1801-1868)]] * ''Гуартиерото Строци'' (? – 1538), командир на флорентинците в защитата на свободата срещу папа [[Климент VII]] де Медичи и император [[Карл V]] се отличава срещу маркиз [[дел Васто]] в италианската провинция, след това е убит от Медичите. * ''Франческо Строци'', граф на Монталто (от 1474 г.) * ''Агостино Строци'' (1450 – след 1505), августински абат, автор на един от първите трактати в защита на женския пол: ''Дезертьорството на жените'' . * [[Пиетро Строци|''Пиетро Строци'']] (? – 1529), кондотиер на [[Гонзага (род)|Гонзага]]. Неговият погребален паметник в „Сант Андреа“ в Мантуа е дело на ученици на [[Джулио Романо]] * [[Уберто Строци|''Уберто Строци'']] (? – 1553), учен и основател на Академия дей Виняюоли в Рим, един от роднините на кардинал [[Помпео Колона]], погребан и изобразен в мраморен бюст в базиликата [[Санта Мария сопра Минерва]] * ''Джулио Строци'' (известен като ''Помпео''), посланик на херцог [[Гулиелмо Гонзага]] при император [[Рудолф II|Рудолф II Хабсбург]] в Прага, в Мадрид за [[Винченцо I Гонзага]], който следва в Унгарската война при превземането на [[Естергом]] през 1595 г. Той е губернатор и генерален оръжеен капитан на [[Херцогство Мантуа]] в Монферат, където има земи и титлата на граф на [[Тревиле]] (1590 г.). * ''Чезаре Строци'' (? – 1606), губернатор на Монферат * Маркиз ''Джерио Строци'', посланик на кралицата на Швеция за Гонзага, губернатор на [[Казале Монферато|Казале]] през [[1655|1655 г.]] * Отец ''Томазо Строци'', теолог и проповедник на [[Йезуитски орден|Ойезуитския орден]] в Неапол и Рим, автор на ''Quaresimale'' и други текстове. * Маркиз ''Карло Строци'' (? – 1821) полковник и генерал-майор от [[Хабсбурги|Дом Хабсбургит]] във [[Велико херцогство Тоскана]] == Линия Строца == [[Файл:Filippino_Lippi,_Cappella_di_Filippo_Strozzi_il_Vecchio._Firenze,_Basilica_di_Santa_Maria_Novella.jpg|мини| Детайл от [[Параклис на Филипо Строци Стари|Параклиса на Филипо Строци Стари]], фрески от [[Филипино Липи]], Базилика „[[Санта Мария Новела]]“, Флоренция|307x307пкс]] От различните синове на ''Строца Строци'' (? – 1303), син на Убертино I, се раждат: * 1) ''Паньо ди Строца Строци'', вторият от сем. Строци, станал [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] на [[Флорентинска република|Флорентинската република]] през 1297 г.<ref>{{Cite book|title=Pompeo Litta, Famiglie Celebri Italiani. Strozzi di Firenze. Tav X, 1839}}</ref> По време на гонфалониерството си се нарича принцепс в Палата на Приорите на изкуствата, великолепният [[Палацо Векио|Палаоц Векио]]. От клоновете, произлизащи от Паньо Строци, изчезнали през XVII век, са художникът [[Дзаноби Строци|''Дзаноби Строци'']], чиито потомци се установяват в [[Гоа]], и ученият ''Джамбатиста Строци'' (1551 – 1634), който живее в [[Палацо „Строци дел Поета“]]. * 2) ''Пино ди Строца Строци'', чийто син ''Пиетро Строци,'' е [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]], а неговият племенник ''Анибале Строци'' има почетни политически роли във Флоренция, след бунта на [[Чомпи]] през 1378 г. той трябва да напусне Флоренция (както братовчед си [[Томазо Строци|''Томазо Строци'']] от линията Джерио) и първо е [[кондотиер]] в Рим на служба при папа [[Урбан VI]], а след това е в Полша, където неговият клон изчезва; * 3) ''Джери ди Строца Строци'', чийто син Лука заема различни позиции във Флоренция през XIV век и след това изчезва * 4) ''Лапо ди Строца Строци'', който е магистрат на приорите и чиито потомци са известни за историята на Флоренция: * от сина му ''Пала Строци'' се ражда големият търговец ''Онофрио Строци'', чийто единствен син е най-влиятелният хуманист на своето време – * [[Пала Строци|''Пала Строци'']] (1372 – 1462), в контраст с тогавашния възход на [[Медичи|Медичите]] и е изгнаник със синовете си в [[Падуа]] и [[Ферара]]. * Другият син на Лапо, ''Лозо Строци'', е [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] през 1312 г. Неговите потомци връщат сем.о Строци обратно в политическата и икономическа мода във Флоренция от втората половина на XV век, създавайки политически фигури от калибъра на [[Филипо Строци Стари|''Филипо Строци Стари'']] и [[Филипо Строци|''Филипо Строци'']] като основни противници на [[Медичи|Медичите]]. С наследниците на последните двама с течение на времето се намира път на помирение, премествайки се между XVI и XVII век в Рим като тяхна основна резиденция, където се радват на големи почести, и през XIX век се завръщат във Флоренция. === Строци от Флоренция, от Падуа и от Ферара. Клон „ди Пала“ === [[Файл:Palla_(e_Lorenzo%3F)_Strozzi._particolare_da_L'Adorazione_dei_Magi_di_Gentile_da_Fabriano.jpg|мини| [[Пала Строци]] (с богат тюрбан и сокол в поза) до сина си Лоренцо (с червена шапка). Детайл от ''[[Поклонение на влъхвите (Джентиле да Фабриано)|„Поклонението на влъхвите“]]'' от [[Джентиле да Фабриано]] . Флоренция, галериите Уфици (по-рано в параклиса „Строци“ в Сакрестията на Санта Тринита, Флоренция)|346x346пкс]] * ''Онофрио Строци'' (1375 – 1418), син на Пала ди Лапо Строци, е предприемач, много успешен финансист, особено във военноморската търговия в цяла Европа. Той влиза във владение на огромни поземлени комплекси и сгради в провинцията на запад от Флоренция, по-специално близо до [[Кампи Бизенцио|Кампи]], [[Поджо а Каяно]], [[Карминяно]], [[Прато]], [[Монтемурло]], [[Емполи]] – всички места, където единственият му син Пала по-късно строи вили. * [[Пала Строци|''Пала Строци'']] (1372 - 18 май 1462), син на Онофрио ди Пала, е добър писател, филолог и философ, политик, посланик, колекционер на редки книги и познавач на [[Старогръцки език|старогръцки]] и [[латински език]]. Той е един от най-големите хуманисти на своето време, както и най-големият данъкоплатец на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. Посветен е в рицарство от [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство|кралете Анжуйци на Неапол]] през 1415 г., когато отива там от името на Флорентинската република, за да честити сватбата между кралица [[Джована II Анжуйска]] и [[Жак II дьо Бурбон]]. Живее във [[Вила на Медичите (Ла Петрая)|Вила Ла Петрая]] по хълмовете на Флоренция, поръчва известното „[[Поклонение на влъхвите (Джентиле да Фабриано)|Поклонение на влъхвите]]“ [[Джентиле да Фабриано|от Джентиле да Фабриано]] и „Свалянето от кръста“ от [[Фра Анджелико|Беато Анджелико]] и [[Лоренцо Монако]], и двете за Параклис „Строци“, проектиран от [[Лоренцо Гиберти]] в църквата „Света Троица“ във Флоренция. Още по-късно през годините Пала Строци се сблъсква с [[Козимо де Медичи]], човекът, който е завзел цялата власт на града и пред когото са възможни само два пътя: обединяване на силите чрез приемане на подчинена роля или челен сблъсък, и Пала, от върха на своето богатство и горд със своята култура, е глава на фракцията срещу Медичите заедно с друг неукротим олигарх, [[Риналдо дели Албици]]. Поради тази причина, победен от Медичите, Пала изоставя Флоренция заедно със сина си Джанфранческо през 1434 г. и никога не се връща. Той намира убежище в университетския град [[Падуа]], като взема легендарната си библиотека със себе си: той прави своя падуански дом близо до Прато дела Вале център на възроден елинизъм, където живеят платени хуманисти като [[Йоан Аргиропул]] (ректор на Падуанския университет и един от първите пропагандатори на преоткриването на антични автори в [[Западна Европа]]). Той свързва колекцията си от ръкописи с манастира „Санта Джустина“ в Падуа, която по-късно е разпръсната. Предполага се, че с негово посредничество идва [[Донатело]], който остава в града десет години. Пала продава земята на Пиаца „Строци“ във Флоренцищя, където неговият братовчед (също на име Пала) и наследниците строят [[Палацо дело Строцино]], по проект, приписван на [[Филипо Брунелески]] и направен от [[Микелоцо]] и [[Джулиано да Маяно]]. Той също поддържа няколко имота във Флоренция, управлявани от неговите роднини [[Ручелай]]. Неговата падуанска резиденция е в Палацо „Строци“ (сега Палацо „Фиоко“) в Прато дела Вале, построен през 1441 г., докато седалището на банката му е в днешния Палацо „Катанео Строци“. От четирите деца на Пала Строци, * ''Онофрио ди Пала Строци'' (1411 – 1452) живее с баща си в [[Падуа]], без потомство * ''Карло ди Пала Строци'' е таен служител на папа [[Николай V]] в Рим, без потомство * ''Лоренцо ди Пала Строци'' (1404 – 1452) е посланик и неговите потомци живеят във Ферара (клон, изчезнал през 1737 г.) * ''Джанфранческо ди Пала Строци'' (1418 – ?) се опитва да се върне във Флоренция и безуспешно да изгони [[Медичи|Медичите]]. Той живее във Венеция и Ферара, където неговите потомци по права мъжка линия измират през 1617 г.: този клон на Джанфранческо ди Пала Строци се слива в този на Строци ди Мантова чрез брака на Мария ди Карло ди Джанфранческо Строци ди Ферара с Лудовико Строци ди Мантова. === Строци от Флоренция и от Рим. Принцове на Форано, херцози на Баньоло === [[Файл:Palazzo_Strozzi_1.jpg|ляво|мини| Фасадата на Палацо „Строци“ вна гравюра от онзи период]] [[Файл:Benedetto_da_maiano,_Ritratto_di_Filippo_Strozzi_il_Vecchio,_Parigi,_Louvre.jpg|мини| [[Бенедето да Майяно]], ''Портрет на Филипо Строци Стария'', Париж, [[Лувър]]|246x246пкс]] [[Файл:Palazzo_Strozzi_Florenz-1.jpg|мини| [[Палацо Строци]], Флоренция. Въз основа на проект на Бенедето да Маяно, 1489 г]] [[Файл:Piatto_da_parata_con_stemmi_de'Medici_e_Strozzi,_XVI_sec._Manifattura_faentina.png|мини| Парадна чиния с гербовете на Медичи и Строци, XVI век, манифактура от [[Фаенца]]. [[Виктория и Албърт (музей)|Музей на Виктория и Албърт]], Лондон.|211x211пкс]] [[Файл:WP_Piero_Strozzi.jpg|мини| ''Портрет на Пиеро Строци, маршал на Франция'' . [[Палацо Векио]], Флоренция]]''Леонардо ди Лозо Строци'' (? – 1353) е посланик и войник на Флорентинската република, женен за Елена Манфреди. Синът му ''Филипо ди Леонардо Строци'' (? – 1405) живее в Сан Миниато (Флоренция) и има няколко деца от брака си с Маргарита Фератини, сред които само ''Симоне ди Филипо Строци'' (1376 – 1424) – политик, [[подест]] на [[Модиляна]], посланик на флорентинците, има потомци от брака си с Андреина Рондинели. Техният син ''Матео Строци'' (1397 – 1435) е богат банкер и за разлика от другите членове на семейството си не участва в политическите спорове с [[Медичи]]те, но когато [[Пала Строци]] е заточен през 1434 г., същото се случва и с него, който бяга в [[Пезаро]] и умира малко след това. Той е женен за [[Алесандра Мачинги,]] от която са известни писмата, изпращани на многобройните им деца в други градове, за да имат късмет. Сред тях е * [[Филипо Строци Стари|''Филипо Строци Стари'']] (1428 – 1491), който губи баща си Матео Строци на 7-годишна възраст и за когото майка му превръща зестрата си в пари и го изпраща в [[Палермо]]. Филипо Строци Старият скоро отива в двора на кралете на Неапол и съживява икономическото богатство на семейството: веднъж във Флоренция, той кара [[Бенедето да Маяно]] да започне грандиозния проект на [[Палацо Строци|Палацо „Строци“]] – най-красивия ренесансов дворец в града, така че за да бъде „голяма къща", представителна, на цялото семейство Строци. Един от синовете му от втория му брак със Селвадджа [[Джанфиляци]] е * Джован Батиста, известен като [[Филипо Строци|''Филипо Строци Млади'']] (1489 - 18 декември 1538), който печели трайна репутация като един от най-влиятелните политици на своето време. Той се жени за [[Клариса де Медичи]], дъщеря на [[Пиеро II Злочестия]], племенница на папа [[Лъв X]], леля на херцог [[Алесандро де Медичи]] и на кралицата на Франция [[Катерина де Медичи]]. С идването на власт на тираничния херцог [[Алесандро де Медичи]] (незаконен син на семейството, който е и първият член от Медичите, получил наследствена благородническа титла), Филипо Строци Млади става негов противник и един от основните представители на партията против Медичите. През [[1537]] г., решен да си върне Флоренция след убийството на херцог Алесандро де Медичи, с надеждата, че новият потомък на фамилията Медичи [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] е все още неопитен в държането на новопридобитата власт, Филипо Строци Млади събира армия от флорентински изгнаници, която тръгва към града. Но новият херцог Козимо I (който по-късно обединява Тоскана под короната си), още тогава се оказва [[кондотиер]], който далеч не е лесен за победа и победата му е съкрушителна. Филипо е арестуван и завършва дните си в затворите на крепостта „Сан Джовани Батиста“. Междувременно потомците на Филипо Строци Млади и Клариса де Медичи намират убежище във Франция под закрилата на [[Катерина де Медичи]]: * ''Луиза Строци'', в която [[Алесандро де Медичи|херцог Алесандро де Медичи]] се влюбва, но е отхвърлен, е отровена. * [[Пиеро Строци|''Пиеро Строци'']] през [[1556]] г. е назначен за суперинтендант на папските армии, господар на [[Еперне]] и става маршал на Франция. Неговият брат * [[Леоне Строци|''Леоне Строци'']] има задачи и посолства в Италия, епископ на [[Безие]] и архиепископ на [[Алби]], където се бори с [[Калвинизъм|калвинистката]] ерес. Третият брат * [[Лоренцо Строци|''Лоренцо Строци'']] е направен кардинал от [[Павел IV|папа Павел IV]] в [[Консистория|консисторията]] от [[1555]] г. с титлата „[[Санта Балбина (кардиналска титла)|Санта Балбина]]“. Четвъртият брат * ''Роберто Строци'' е този, който остава главно в Италия, за да управлява съдбата на семейството, докато братята му са ангажирани на други фронтове: той има политическа цел, но е и голям [[меценат]], клиент и посредник на художествени произведения, както свидетелстват изпращането на двамата ''Затворници'' на [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] в [[Монморанси]] през 1550 г. като подарък за краля на Франция – статуи, които са били предложени на Строци от самия Буонароти в замяна на гостоприемството, получено през предишните години), както и поръчаният на [[Тициан]] портрет на дъщеря му Клариса. Впоследствие Пиеро Строци и Леоне Строци се завръщат от Франция в Италия, за да защитят [[Сиенска република|Сиенската република]] от целите на семейния враг [[Козимо I де Медичи]]. Съпротивата в обсадения град е силна от самото начало, като войските на флорентинците са подсилени с помощта на императорските войски. На 11 юни [[1554|1554 г.]] Пиеро прави опит за нападение от града с 10 хил. души, насочвайки се към [[Понтедера]]. Надявайки се да стигне до Флоренция през Вал ди Ниеволе, той изненадва враговете си. След първоначално благоприятен изход войските на Пиеро се оттеглят в [[Пистоя]], за да изчакат помощ по море, донесена от Леоне Строци. Но Леоне умира, ударен от [[аркебуз]] близо до [[Кастильоне дела Пеская]] и лошото време попречва на корабите да акостират. Така че Пиеро успява само с късмет да се върне в [[Сиена]]. Той прави опит за нов набег на 2 август, но е победен при [[Марчано дела Киана]] в [[Битка при Сканагало|битката при Сканагало]]. До този момент войната в Сиена е взела окончателна посока, но Строци и сиенците се съпротивляват още пет години. От Пиеро Строци, който се жени за [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи]] (сестра на убиеца на [[Списък на владетелите на Тоскана|херцога на Флоренция]] [[Алесандро де Медичи]]), се ражда в изгнание * [[Филипо Строци (1541 – 1582)|''Филипо ди Пиеро Строци'']]. Филипо наследява от баща си титлата „господар на [[Еперне]]“, към която добавя титлата „господар на [[Бресюир]]“ и командир на френската армия, и рицар на [[Орден на Светия Дух|Ордена на Светия Дух]]: пленен и убит от испанците в битката при Терсейра на [[Азорски острови|Азорските острови]], той умира без наследници. [[Файл:Tiziano_Vecellio,_Clarissa_Strozzi,_Berlino,_Gemäldegalerie.jpg|мини| [[Тициан|Тициано Вечелио]], ''Клариса Строци'', [[Берлинска картинна галерия]]]] [[Файл:Cappella_di_Leone_Strozzi_su_progetto_di_Michelangelo_Buonarroti._Roma,_Sant'Andrea_della_Valle.jpg|мини| Параклис на Леоне Строци, проектиран от [[Микеланджело Буонароти]], в базиликата „Сант Андреа дела Вале“, Рим.]] [[Файл:Casali_Strozzi.jpg|мини| Изглед от XVIII век на Селските къщи Строци на [[Монте Марио]] в Рим, построени от [[Джакомо дел Дука]]]] Родът на семейството в Клона Строца продължава благодарение на другия син на [[Филипо Строци Стари]] (1428 – 1491) – * [[Лоренцо ди Филипо Строци|''Лоренцо ди Филипо Строци'']] (1482 – 1549), от когото произлиза клонът на ''принцовете на Форано.'' Лоренцо заема различни политически длъжности във Флоренция, но след създаването на [[Велико херцогство Тоскана]] от [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] той частично се оттегля от обществения живот и написва първите жития на знаменитите членове на своя дом. С властта, която сега е твърдо в ръцете на Медичите, отношенията със Строци се помиряват и те се връщат във Флоренция. През XVII век техният [[Палацо Строци|дворец]] е един от най-оживените с многобройни приеми и в него заседава [[Академия дела Круска]]. От брака на Лоренцо Строци с Лукреция [[Ручелай]] се ражда * ''Джамбатиста Строци'' (1504 – 1571). Козимо I го прави сенатор през 1561 г. Джамбатиста Строци се жени за Мария ди [[Биндо Алтовити]], чийто баща е известен враг на семейство Медичи, а неговият син * ''Лоренцо Строци'' (1561 – 1595) се жени за Лоренца [[Гуичардини]]. Техният син * ''Лоренцо ди Лоренцо Строци'' (1585 -1571) е сенатор във Флоренция през 1641 г. и камерхер на кардинал [[Леополдо де Медичи]]. Неговият син * ''Джамбатиста Строци'' (1619 – 1681) е посланик и Благородник на Камарата на великите херцози на Флоренция и от брака му с Франческа Алтовити се ражда * ''Лоренцо Франческо Строци'' (1674 – 1742). Лоренцо се мести в Рим, жени се за ''Тереза Строци Майорка Ренци'', дъщеря и наследница на Джамбатиста - праправнук на гореспоменатия Джамбатиста Строци (1504 - 1571), чийто втори син Филипо се установява в Рим по наследство от маршал [[Пиеро Строци]]. Тереза (чиято сестра се омъжва за Микеланджело Каетани, принц на [[Казерта]], херцог на [[Сермонета]]) донася Херцогство Баньоло и Маркграфство Форано като зестра, което след брака ѝ с Лоренцо Франческо Строци е издигнато до Княжество Форано'''.''' Семейство Строци изживява славен сезон в Рим между XVII и XVIII век, за което свидетелстват Параклис „Строци“ в базиликата „[[Сант Андреа дела Вале]]“, Вила „Строци“ (която някога се е намирала там, където е била издигната Римската опера - Костанци), Палацо „Строци але Стимате“ на Ларго ди Торе Арджентина и Селски къщи Строци (''Casali Strozzi'') в днешния римски квартал „Дела Витория“. Гербът на Строци присъства в различни параклиси и гробни паметници в много римски църкви, както за дейността на княжеския клон на фамилията, така и за църковните роли и на други клонове, присъстващи в Рим, и също се намира в църквата „[[Санта Мария дела Витория]]“, в църквата „[[Санта Катерина дела Рота]]“, в базиликата „[[Сан Джовани дей Фиорентини]]“, както и в базиликата „[[Санта Мария сопра Минерва]]“, където има погребалните паметници на Америго Строци и гореспоменатият на [[Уберто Строци]] от Мантуа. Синът на Лоренцо Франческо и Тереза Строци, * ''Филипо ди Лоренцо Франческо Строци'' (1699 – 1763) е 2-ри принц на Форано, 3-ти херцог на Баньоло и е номиниран от папа [[Климент XII]], негов роднина, за капитан на папската кавалерия. Бидейки без потомство, брат му * ''Фердинандо ди Лоренцо Франческо Строци'' (1718 – 1769) е 3-ти принц на Форано, 4-ти херцог на Баньоло, държавен съветник и главен иконом на Мария дьо [[Бурбони|Бурбон]], съпруга на [[Леополд II (Тоскана)|великия херцог Леополд II]], и държавен съветник през 1776 г. В деня на сватбата на дъщеря си той раздава зестри на момичетата от народа, опростява дългове на селяните, разпределя суми на бедни семейства и освобождава онези, които са затворени поради дългове от затвора Стинке (поради което този клон на семейството се нарича още „''Строци деле Стинке''") и връща семейството обратно във Флоренция. От брака на Фердинандо с Джулия ди Пиетро Строци се ражда * ''Лоренцо ди Фердинандо Строци'' (1748 – 1802), 4-ти принц на Форано и 5-ти херцог на Баньоло, главен кавалер на великия херцог Леополдо II през 1773 г. и близък съветник на императора на Австрия. От брака му с Лодовика Алтиери се ражда * ''Фердинандо Мария ди Лоренцо Строци'' (1774 – 1835), 5-ти принц на Форано, 6-ти херцог на Баньоло, камерхер на принцеса [[Елиза Бонапарт]], която [[Наполеон I|Наполеон]] поставя начело на управлението на Тоскана. След като Домът на Австрия е възстановен, той е иконом на принц Леополд, дворът на Неапол го номинира за кавалер на [[Орден на Сан Дженаро|Ордена на Сан Дженаро]] и от 1816 г. се отказва от баронските права върху [[Форано]] за сметка на папа [[Пий VII]], запазвайки титлите за себе си. Строци от този клон също приемат фамилните имена „''Майорка Ренци''“. Той се жени за Тереза от [[Бофор (род)|Бофор]] и неговият син * ''Фердинандо Лоренцо ди Фердинандо Мария Строци'' (1821 – 1878) е 6-и принц на Форано, 7-и херцог на Баньоло и член на Асамблеята на Тоскана, която през [[1860]] г. решава за премахването на властта на Великия херцог. По време на анексирането той е назначен за сенатор. Фердинандо се жени за Антониета от принцовете Сентурионе Ското, от която има четири деца: Пиеро, Леоне, Роберто и Луиза. * ''Пиеро ди Фердинандо Лоренцо Строци'' (1855 – 1907) е 7-и принц на Форано, 8-и херцог на Баньоло, без потомство. Неговият брат * ''Леоне ди Фердинандо Лоренцо Строци'' (1856 – 1929), 8-ми принц на Форано, 9-ти херцог на Баньоло, е единствен директор на Automobili Florentia - Тосканска автомобилна фабрика (FTA) – италиански производител на автомобили, активен от [[1901]] до [[1910|1910 г.]] Дъщеря му Беатрис се омъжва за Паоло Паолоци от [[Киузи]], от който произлиза фамилията „''Паолоци Строци''“. * С ''Роберто ди Фердинандо Лоренцо Строци'' (1861 – 1951), 8-и принц на Форано, 9-и херцог на Баньоло, прекият мъжки клон на тази линия на семейство Строци изчезва. Сестрата на Пиеро, Леоне и Роберто, * ''Луиза ди Фердинандо Лоренцо Строци'', се омъжва за граф Франческо Гуичардини, от когото има Пиеро Гуичардини, женен за Мария Луиза Бомбичи Понтели. Синът на Пиеро – * ''Джироламо Гуичардини Строци'' (1938 – ) приема фамилното име Строци по завещателно разпореждане на своя прачичо Роберто Строци (1 август 1951 г. и с Указ на президента на Италианската република от 18 юни. 1954 г.; Впоследствие с RR.LL.PP. от Н. В. [[Умберто II]] 9 окт. 1965 г. му е разрешено да наследи и титлите на принц на [[Форано]] и на херцог на Баньоло). Друг клон на фамилията, произхождащ от Лоренцо Строци (? – 1479), живял в Неапол, брат на [[Филипо Строци Стари]] и син на Матео Строци (1397 – 1435) и [[Алесандра Мачинги]], произлиза от прапраправнука * ''Орацио Строци'' (? – 1654), който се премества в [[Монарси на Испания|двора на суверените на Испания]] като довереник на [[Фелипе III|Филип III]] и след това се установява в Палермо, където се заражда линията на ''маркизите Строци ди Флорес'' (1637), след това ''принцове на Сант Ана'' (от 1643 г.), който изчезва със сина на Орацио, * принц ''Джузепе ди Орацио Строци'', капитан на Палермо (1675) и претор (1684 и 1687) без преки мъжки наследници. Спомените от престоя му в Палермо са останали в Палацо „Строци“ (днес Палацо „Онето ди Сан Лоренцо“). === Генеалогия: линия Строца, Строци ди Фиренце е ди Рома. Принцове на Форано, херцози на Баньоло === '''Мото''': ''Sic et virtusexpeto'' („И затова моля за добродетел“'')'' и ''Mitis esto'' („“) от [[Филипо Строци Стари]] * ''Строца ди Убертино I Строци'' (? – 1303). Смята се, че е участвал в [[Битка при Монтаперти|битката при Монтаперти]] (1260 г.). * ''Лапо Строци'' * ''Лозо Строци'', [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] на [[Флорентинска република|Флорентинската република]] през 1312 г. * ''Леонардо Строци'' (? – 1353), посланик и въоръжен войник на Флорентинската република * ''Филипо Строци'' (? – 1405) * ''Симоне Строци'' (1376 – 1424), [[подест]] на [[Модиляна]], посланик на флорентинците * ''Матео Строци'' (1397 – 1435), банкер, заточен в [[Пезаро]] през 1434 г. * [[Филипо Строци Стари|''Филипо Строци Стари'']] (1428 – 1491), банкер в [[Палермо]], Неапол и Флоренция. Възстановява богатството на семейството си * [[Лоренцо ди Филипо Строци|''Лоренцо Строци'']] (1482 – 1549), посланик, който по-късно се оттегля. Първи мемоарист за живота на видни членове на семейството * ''Джамбатиста Строци'' (1504 – 1571). Сенатор във Флоренция през 1561 г * ''Лоренцо Строци'' (1561 – 1595) * ''Лоренцо Строци'' (1585 – 1571), сенатор във Флоренция през 1641 г., камерхер на [[Леополдо де Медичи|кардинал Леополдо де Медичи]] * ''Джамбатиста Строци'' (1619 – 1681), посланик и Б;агородник от Камарата на Великите херцози на Флоренция. * ''Лоренцо Франческо Строци Майорка Ренци'' (1674 – 1742), 1-ви принц на Форано, 2-ри херцог на Баньоло, установява се в Рим. * ''Филипо Строци Майорка Ренци'' (1699 – 1763), 2-ри принц на Форано, 2-ри херцог на Баньоло. Капитан на папската кавалерия * ''Фердинандо Джузепе Строци Майорка Ренци'' (1718 – 1769), 3-ти принц на Форано, 4-ти херцог на Баньоло, брат на предишния, връща семейството обратно във Флоренция * ''Лоренцо Строци Майорка Ренци'' (1748 – 1802), 4-ти принц на Форано, 5-ти херцог на Баньоло. Конен майор на Великия херцог Леополд II през 1773 г. и близък съветник на императора на Австрия. * ''Фердинандо Мария Строци Майорка Ренци'' (1774 – 1835), 5-ти принц на Форано, 6-ти херцог на Баньоло. Той се отказва от баронските права над [[Форано]] за сметка на папа [[Пий VII]], като запазва титлите за себе си. * [[Фердинандо Строци|''Фердинандо Лоренцо Строци Майорка Ренци'']] (1821 – 1878), 6-и принц на Форано, 7-и херцог на Баньоло. Член на Тосканската асамблея, което през [[1860|1860 г.]] решава премахването на властта на Великото херцогство. По време на анексирането той е назначен за сенатор * [[Пиеро Строци (сенатор)|''Пиеро Строци Майорка Ренци'']] (1855 – 1907), 7-и принц на Форано, 8-и херцог на Баньоло * ''Леоне Строци Майорка Ренци'' (1856 – 1929), 8-и принц на Форано, 9-и херцог на Баньоло, брат на предишния (дъщеря му Беатриче се омъжва за Паоло Паолоци, от когото произлиза фамилията „''Паолоци Строци''“) * ''Роберто Строци Майорка Ренци'' (1861 – 1951), 9-ти принц на Форано, 10-ти херцог на Баньоло, брат на предишния (без потомство). * ''Луиза Строци'' (1859 – 1929), сестра на предишния, омъжва се за Франческо Гуичардини, от когото има Пиеро (1882-1961), който се жени за Мария Луиза Бомбичи Понтели, от която има Джироламо Гуичардини Строци (р. 1938) * ''Джироламо Гуичардини Строци'' (1938 – ), принц на Форано, херцог на Баньоло (Според завещателното разпореждане на неговия чичо дон Роберто Строци Майорка Ренци от 1 август 1951 г. и съответния указ на Президента на републиката от 18 юни 1954 г. той приема фамилното име Строци'''.''' Впоследствие с Р.Р. LL. ПП. на Н.В. Умберто II 9 окт. 1965 г. му е разрешено да наследи и титлите на принц на Форано и на херцог на Баньоло). == Резиденции и религиозни сгради == {| align="center" border="2" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;" !Изображение !Наименование !Строеж !Реставрации/модификации !Любопитно !Разположение |- ! colspan="6" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''Обществени сгради''' |- ! colspan="6" class="noprint" style="font-weight:normal" |[[Тоскана]] |- |[[Файл:Torre_degli_Strozzi.JPG|453x453пкс]] |Torre degli Strozzi (Кула „Строци“) |Преди XIII век |По-висока от околните сгради, след общото „обезглавяване“ на всички частни флорентински кули в края на XIII век тя приема сегашната си височина. |Кулата е основната резиденция на сем. Строци, преди то да се раздели на различни клонове и да се премести с течение на времето в съседните сгради, построени впоследствие, като Палацо „Строцино“ и грандиозният [[Палацо Строци|Палацо „Строци“]], всички на Пиаца дели Строци |[[Флоренция]] |- |[[Файл:Palazzo_dello_strozzino_01.JPG|240x240пкс]] |Palazzo dello Strozzino<br /><small>(anche detto Palazzo delle Tre Porte)</small> (Палат „Строцино“, нар. също Палат на трите порти) |Построен през XV век върху терени на [[Пала Строци]]. Проектът е приписван на [[Микелоцо]] и [[Джулиано да Маяно]]. |Последният етаж е построен през XIX век. С работата по възстановяването и разрушаването на Флоренция, столицата на Италия, в края на XIX век сградата е частично разрушена. В началото на XX век друга част от комплекса е разрушена, включително красивият двор от XV век, за да се построи Кино-театър „Савоя“, бъдещ Одеон, проектиран от Марчело Пиачентини в сътрудничество с Джино Вентури. |По-стар, но по-малък от величествения Палацо „Строци“. Резиденция на членовете на вторични клонове. |Флоренция |- |[[Файл:Palazzo_Strozzi_Florenz-1.jpg|180x180пкс]] |Palazzo Strozzi ([[Палацо Строци|Палат „Строци“]]) |Построен от 1489 до 1538 г. от различни архитекти: [[Джулиано да Сангало]] (може би автор на проекта, но не участва в строителството), [[Бенедето да Маяно]], [[Симоне дел Полайоло]], [[Бачо д'Аньоло]]. |Впоследствие, през 1638 г., Герардо Силвани построява параклиса на първия етаж, а през 1662 г. разширява стълбището на ул. „Торнабуони“. През 1864 г. т. нар. „[[улична пейка]]“ е добавена външно от Джузепе Поджи и са направени други модификации. Реставриран е между 1886 и 1889 г. и отново в нач. на ХХ век. |Пожелан от [[Филипо Строци Стари|Филипо Строци Стария]] и с внушителни размери, той се смята за шедьовър на [[Ренесансова архитектура|ренесансовата архитектура]]. Отвън има произведения от ковано желязо (държачи за факли, държачи за знамена, халки за коне) от известния ковач [[Капара]]. |Флоренция |- |[[Файл:Giuseppe_baccani,_Case_Strozzi_ora_dei_Bardi_in_Via_degli_Anselmi,_1880s.jpg|245x245пкс]] |Palazzo Strozzi di via degli Anselmi (Палат „Строци“ на ул. „Анселми“) |2-ра пол. на XV век |Разрушен между 1893 и 1894 г., за да се разширят ул. „Анселми“ и ул. „Сасети“ | |Флоренция |- |[[Файл:Palazzo_nonfinito,_view_01.JPG|240x240пкс]] |Palazzo Nonfinito (Палат „Нонфинито“) |Построен е от сем. Строци върху земя и къщи, които някога са били апартаменти на [[Паци (род)|Паци]], [[Николини]] и Перини. Работата започва през 1593 г., продължава до след 1612 г. и трябва да се намесят повече архитекти и скулптори, включително [[Бернардо Буонталенти]], [[Матео Ниджети]], [[Винченцо Скамоци]], [[Джовани Батиста Качини]], [[Чиголи|Ил Чиголи]], [[Санти ди Тито]]. |През първата половина на XIX век архитектът Паскуале Почанти е повикан да адаптира отново помещенията. След 1865 г. в някои зали са извършени консолидационни, реставрационни и декоративни работи по проект на архитекта Франческо Мацеи, като строителната площадка е под ръководството на инж. Никола Нази. През 1917 г. има достатъчна работа по казармата. Фасадата е възстановена между 1938 и 1944 г. от Пиеро Санпаолези. Тя е повредена през Втората световна война и е възстановена през 1948 г. Други реставрации са извършени през 1956, 1967, 1972 г. |От сем. Строци през 1802 г. имотът преминава към Джовани Гуасти, който през 1814 г. го препродава на Кралското правителство на Тоскана и там се създават различни офиси. С появата на [[Кралство Италия]] и Флоренция като столица дворецът е седалище на Държавния съвет. От 1901 до 1911 г. е закупен и използван от Италианските пощи, а през 1917 г. е зает от военни служби. От 1924 г. в него се помещава Природонаучният музей. |Флоренция |- |[[Файл:Palazzo_Strozzi_Duomo.JPG|180x180пкс]] | Palazzo Strozzi di Mantova<br /><small>(anche detto Palazzo Guadagni-Strozzi-Sacrati)</small> (Палат „Строци ди Мантова“, нар. също Палат „Гуадани-Строци-Сакрати“ |Построен през XV век от сем. Буонделмонти върху стари къщи на сем. Бискиери. |Модификациите и разширенията на двореца започват през 1604 г. и продължават няколко пъти поне до 1640 г., вероятно от архитекта и скулптора [[Герардо Силвани]]. В средата на XVIII век и отново от 1812 до 1815 г. са направени други модификации и произведения на декоративна украса. След като става собственост на Регион [[Тоскана]] през 1989 г., той претърпява дълга и сложна фаза на реставрация в началото на XXI век на стойност 12 млн. евро. |Конфискуван от Буонделмонти, преминава първо към Арингучи, а след това към Гуадани в края на XVI век. През XIX век преминава към Анна Рикарди-Строци и сина ѝ Карло, след това преминава по наследство към клона Строци ди Мантова, слят впоследствие със сем. Сакрати. Днес това е седалище на Регионалния съвет и на Регион Тоскана. |Флоренция |- |[[Файл:Settignano,_villa_il_querceto,_08.jpg|180x180пкс]] |Villa Strozzi "Il Querceto" (Вила „Строци“ „Ил Куерчето“) |Оригиналната вила е построена през XIV век от сем. Бонакорси. |Втора кула е добавена през XVI век, като така се придава по-симетрична форма на вилата, която също е оборудвана с елегантна градина. Вътрешният двор има неоренесансови промени от XIX век, а конюшните също датират от XIX век. |След като [[Бонаколси|Бонакорси]] фалират от дългове, през 1347 г. вилата и пристройките са закупени от сем. Строци. През 1871 г. маркиза Анна Строци, последната потомка на клона, който притежава вилата, я дарява на сина си Карло Ричарди, но умирайки през същата година, вилата е закупена от клона Строци-Сакрати, потомци на клона Строци ди Мантова, който го държи до 1982г. |Понте а Мензола, подселище на Флоренция |- |[[Файл:Villa_Strozzi_-_SouthWest_Facade_01.jpg|180x180пкс]] |Villa Strozzi al Boschetto (Вила „Строци ал Боскето“) |Построена в сред. на XVI век от Джован Батиста ди Лоренцо Строци. |Важна трансформация настъпва в средата на XIX век, когато принц Фердинандо Строци възлага на [[Джузепе Поджи]] да реставрира вилата и да препроектира парка. |След дълги перипетии, включително реквизицията първо от германските войски, а след това и от съюзническите войски през Втората световна война, паркът и вилата са закупени от Община Флоренция, превръщайки се в обществен парк (наречен „Парк на Вила Строци“ или „Боскето"). Сега е седалище на музикален център Темпо Реале, а до 2011 г. е седалище и на център Полимода. |Софиано, подселище на Флоренция |- |[[Файл:Montemurlo,_villa_strozzi_06.JPG|180x180пкс]] |Villa Strozzi di Bagnolo <small>(o semplicemente Villa di Bagnolo) (</small>Вила „Строци ди Баньоло“ или Вила „Баньоло“)<br /> |Построена между [[16 век|XVI]] и [[17 век|XVII век]] от сем. Строци, преадаптирайни вероятно по скромна средновековна структура |Модернизирана около 1742 г., когато вероятно е определен външният вид на видимата днес фасада, а след това отново в края на [[18 век|XVIII век]] и през [[19 век|XIX век]] |Предавана от наследник на наследник до наши дни, тя никога не е предлагана за продажба, въпреки че мъжката линия на този клон Строци изчезва от 1863 г. |Баньоло, подселище на [[Монтемурло]] |- | |Villa Strozzi di San Martino (Вила „Строци ди Сан Мартино“) |Построена поне през [[15 век|XV век]] от сем. Строци. |Интервенции през [[18 век|XVIII]], [[19 век|XIX]] и [[20 век|XX век]]. |През 1601 г. е закупена от Филипо Макиавели, 22 г. по-късно тя преминава към Камило Пандолфини, а през XIX век преминава към Тадеи. През 1905 г. е купена от Горети, след което преминава към Строци-Ридолфи, които я държат до 1960 г. В края на XX век е седалище на SMA. През 2000 г. комплексът е закупен от "Kontact s.p.a." и малко след това е закупен от компанията "Villa Strozzi a Marignolle s.r.l.", все още собственик. |Софиано, подселище на Флоренция |- |[[Файл:Rocca_Strozzi.jpg|180x180пкс]] |Rocca Strozzi (Крепост „Строци“) |Построена е през XIV век от Флорентинската република на мястото, където се е издигала първата крепост от XI век (по-късно разрушена от [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] през 1260 г.), построена от гвелфското сем. Мацинги |През XIX век са направени модификации и са започнати реставрационни работи след закупуването от община [[Кампи Бизенцио]]. |Военното значение на крепостта намалява и през XVI век тя е закупена от сем. Строци, които имат много владения тук, и е превърната във ферма. В продължение на няколко десетилетия между XIX и XX век тук се помещават и местните казарми на карабинерите. Става собственост на Италианската държава, когато наследниците на Уберто Строци Сакрати я продават като плащане на данъци върху наследството и след това е придобита от Община Кампи Бизенцио. |[[Кампи Бизенцио]] |- ! colspan="6" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''[[Лацио]]''' |- |[[Файл:Largo_di_Torre_Argentina_-_panoramio_(4).jpg|180x180пкс]] |Palazzo Strozzi alle Stimmate<br /><small>(oggi noto come Palazzo Besso) (</small>Палат „Строци але Стимате“, днес Палат „Бесо“) |Построен през [[15 век|XV век]] от сем. Рустичи. |През XVI век Марчело Вестри, девер на Франческо Рустичи, кара ломбардския майстор-строител Батиста Мола да поръча основен ремонт. В началото на XVII век кардинал [[Отавио Паравичини]] го разкрасява и разширява. Сем. Строци го управлява и го разширява, а [[Себастиано Чиприани]] също работи там. Банка Тибертина извършва важни работи по модернизация от 1882 до 1886 г. |През 1606 г. Франческо Рустичи, затънал в дългове, е принуден да продаде цялата сграда на кардинал Отавио Паравичини. През 1620 г. преминава към семейство Олиати, които от 1636 г. го дават под наем на семейство Строци, които стават собственици през 1649 г. и които го продават едва през 1882 г. През 1905 г. става собственост на Марко Бесо и седалището на неговата фондация. |[[Рим]] |- ! colspan="6" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''[[Ломбардия]]''' |- |[[Файл:3563MantovaBancaAgricola.jpg|180x180пкс]] |Palazzo Strozzi (Палат „Строци“) |Нова сграда е построена през 1863 г. от Луиджи Строци, използвайки повторно сграда, построена през 1826 г. от Пиетро Томази и някои съседни сгради. На тези места от XV век се издига резиденцията на сем. Фоленги, а впоследствие до първите десетилетия на XIX век - дворец на Торели. |Радикално преструктуриране, базирано на проект на архитекта [[Джовани Джаки]], включва бившата собственост на Строци между 1910 и 1912 г. с използването на [[стоманобетон]], който се въвежда в строителната индустрия по това време. |От 1872 г. е седалище на Банка Мутуа Пополаре, след това от 1949 г. на Банка Агрикола Мантована (BAM). Преди това от 1944 г. е използвана като печатница на в. „Ла Воче ди Мантова“. През 2008 г. става собственост на Банка „Монте дей Паски ди Сиена“, след сливането на BAM с последната. |[[Мантуа]] |- |[[Файл:Villa_Strozzi.JPG|180x180пкс]] |Villa Strozzi (Вила „Строци“) |Построена между [[17 век|XVII]] и [[18 век|XVIII век]], от клона Строци ди Мантова |През XIX век, по нареждане на Луиджи Строци, цялата сграда е реновирана, разширявайки имота. Той е повреден от земетресение през 2012 г. и е в ход проект за възстановяване на стойност 13,5 млн. евро. |От 1953 г. в него се помещава селскостопанско училище и административните служби и общите служби на института „П. А. Строци“. Комплексът е собственост на [[Мантуа (провинция)|Провинция Мантуа]] от 1976 г. |Паладано, подселище на [[Гондзага]] |- ! colspan="6" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''Религиозни сгради''' |- ! colspan="6" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''[[Тоскана]]''' |- |[[Файл:Cappella_strozzi_di_mantova_00.JPG|240x240пкс]] |Cappella Strozzi<br /><small>(successivamente detta Cappella Strozzi di Mantova)</small> (Параклис „Строци“, после Параклис „Строци ди Мантова“) |Строителството завършва около 1335 г. и едва по-късно, от 1350 до 1357 г., е изписан от художника [[Нардо ди Чоне]] (брат на [[Андреа Орканя]]) с участието на [[Николо ди Томазо]] и [[Джовани дел Биондо]]. | |В допълнение към стенописите на [[Нардо ди Чоне]], в параклиса има и полиптих на олтара, дело на Андреа Орканя (брат на Нардо). |[[Санта Мария Новела|Базилика „Санта Мария Новела“]], [[Флоренция]] |- ! colspan="6" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''[[Ломбардия]]''' |- |[[Файл:Giulio_romano_(dis._attr.),_mausoleo_strozzi,_1529,_00.jpg|270x270пкс]] |Mausoleo Strozzi (Мавзолей „Строци“) |Построен от Школата на [[Джулио Романо]]. | |Посветен на кондотиера Пиетро Строци (?-1529) на служба на [[Гонзага (род)|Гондзага]] |Василика „Сан Андреа“, [[Мантуа]] |} == Източници == * Pompeo Litta, ''Strozzi di Firenze'', в Famiglie celebri italiane, Milano, 1839 * Marcello Vannucci, ''Le grandi famiglie di Firenze'', Newton Compton Editori, 2006 * Robeto Palarocchi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/strozzi_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Strozzi]'', в Enciclopedia Italiana (1936). <small>Посетено на 11 май 2023 г.</small> * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/strozzi/ Strozzi]'', в Enciclopedia online. <small>Посетено на 11 май 2023 г.</small> * ''[http://www.san.beniculturali.it/web/san/dettaglio-soggetto-produttore?id=23449 Strozzi di Mantova]'', на Beniculturali.it <small>Посетено на 11 май 2023 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Strozzi|132932271}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 40kxw32qz31h5r0zko6exgc56x6xi45 0 489665 12397904 12383413 2024-10-28T21:16:43Z Ambra75 259141 12397904 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Фердинандо де Медичи|Фердинандо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = Portrait-Of-Ferdinand-II-De-Medici.jpg | портрет-описание = [[Николо Касана]], ''Портрет на великия принц Фердинандо де Медичи'', 1790 г., [[Палацо Пити]], [[Флоренция]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[23 май]] [[1670]] – [[31 октомври]] [[1713]] | коронация = | предшественик = [[Козимо III де Медичи]] | наследник = [[Джан Гастоне де Медичи]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |деца=няма|братя-сестри=[[Анна Мария Луиза де Медичи]]<br>[[Джан Гастоне де Медичи]]}} '''Фердинàндо Мария де Мèдичи''' ({{lang|it|Ferdinando Maria de’ Medici}}; * [[9 август]] [[1663]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[31 октомври]] [[1713]], пак там) от Династията [[Медичи]], е от 23 май 1670 г. наследствен [[Велико херцогство Тоскана|велик принц на Тоскана]]. Днес той е запомнен предимно като колекционер и [[меценат]] на изкуството. Със страст към театъра, музиката и фигуративните изкуства, както и отличен музикант (понякога наричан „Орфей на принцовете“), той сам привлича най-добрите музиканти във Флоренция и я превръща във важен музикален център. Благодарение на неговото покровителство той прави възможно изобретяването на фортепианото (прародител на пианото) на [[Бартоломео Кристофори]]. == Произход == Той е най-големият син на [[велик херцог|великия херцог]] на Тоскана [[Козимо III де Медичи]] (* 1642, † 1723), и на [[Маргарита Луиза Орлеанска]] (* 1645, † 1721). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Фердинандо II де Медичи]], велик херцог на Тоскана, и [[Витория дела Ровере]], принцеса от [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]], а по майчина – херцог [[Гастон Орлеански]], херцог на Орлеан, и [[Маргарита Лотарингска]]. Има един брат и една сестра: * [[Анна Мария Луиза де Медичи|Анна Мария Луиза]] (* 1667, † 1743), курфюрстиня като съпруга на [[Йохан Вилхелм (Пфалц)|Йохан Вилхелм фон Пфалц]] * [[Джан Гастоне де Медичи|Джан Гастоне]] (* 1671, † 1737), 7-и [[Велик херцог на Тоскана]] (1723 – 1737), последен велик херцог от Дом Медичи; съпруг на [[Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург]] == Биография == === Детство и образование === [[Файл:Galleria di luca giordano, 1682-85, giove e apoteosi dei medici 10 ferdinando come dioscuro con stella (satellite mediceo).JPG|ляво|мини|[[Лука Джордано]], ''Триумф на Медичите'', [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи Рикарди]], 1685 г., детайл с Фердинандо като дете.]] [[Файл:Justus Sustermans 008.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], Фердинанд в ранна възраст със сестра си Анна Мария Луиза и гувернантката им, 1660-те г.]] Фердинандо е роден в [[Палацо Пити]], Флоренция. Силните контрасти между родителите му, които след това довеждат до тяхната раздяла, го карат да се сближи с майка си: като нея Фердинандо обича светските удоволствия, изкуствата и музиката (самият той е музикант), докато с баща си Козимо, човек дълбоко религиозен, отношенията му са винаги напрегнати. За образованието му обаче младият Фердинандо е поставен под грижите на баба си [[Витория дела Ровере]], но неговият чичо [[Франческо Мария де Медичи]] (само три години по-голям от него) също има значително влияние върху живота му. Голямата страст, която Фердинандо винаги има към музиката, се дължи основно на обучението му, което той провежда в [[контрапункт]] с Джанмария Палиарди от [[Генуа]] и в практиката на различни инструменти с Пиеро Салвети, до такава степен, че за него се казва, че е можел да изсвири песен дори на пръв поглед,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://baschenis.interfree.it/contributi.htm|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-03-17|архив_дата=2006-06-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060608173257/http://baschenis.interfree.it/contributi.htm}}</ref> повтаряйки парчето перфектно след това по памет.<ref>Acton, H. (1958) The Last Medici, p. 164.</ref> === Брак === На 19 януари 1689 г. Фернандо се жени във Флоренция за [[Виоланта Беатрикс Баварска]] (* 23 януари 1673, [[Мюнхен]]; † 29 май 1731, Флоренция) от род [[Вителсбахи]], дъщеря на [[Фердинанд Мария (Бавария)|Фердинанд Мария]], [[курфюрст]] на [[Курфюрство Бавария|Бавария]], и съпругата му [[Хенриета Савойска|Хенриета Аделхайд Савойска]], както и сестра на дофина на Франция. Това е нещастен съюз и защото Фердинандо едновременно посещава други дами от двора, актриси, и също има две [[фаворит]]и в двора си – ''Петрило'', музикант, известен с красотата си, и ''Чекино'', венециански певец- [[кастрат]]. Бракът е бездетен. === Смърт === [[Файл:Ferdinando de' Medici, Grand Prince of Tuscany, by Giovanni Battista Foggini, Italy, Florence, c. 1680-1682, marble - Metropolitan Museum of Art - New York City - DSC07035.jpg|мини|''Бюст на великия принц Фердинандо де Медичи'' от [[Йоан Кръстител Фогини|Джовани Батиста Фоджини]], 1683 г., [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Музей на изкуствата Метрополитън]], [[Ню Йорк]]]] Известен развратник, по време на посещение на [[Венециански карнавал|Венецианския карнавал]] през [[1696|1696 г.]], Фердинандо се заразява със [[сифилис]] (вероятно от добре известната певица Виктория Таркуини, известна като Бамбаджа<ref>Тя е съпруга на концертиращия пианист Жан-Батист Фаринел и по всяка вероятност е дъщеря на Робер Камбер и преди това има връзка с [[Георг Фридрих Хендел|Хендел]]</ref>), който го довежда до лудост и до неговата смърт на 31 октомври 1713 г. във Флоренция, преди да може да се възкачи на трона. Погребан е в [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Базилика „Сан Лоренцо“]] във Флоренция. След смъртта на Козимо III, тъй като няма деца, по-малкият брат на Фердинандо, [[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне]], последният от Медичите на трона на Тоскана, се възкачва на престола през 1723 г. (след него, останала без наследници, династията замира и Великото херцогство преминава към [[Хабсбург-Лотаринги]]). През [[1857|1857 г.]], по време на първоначално проучване на телата на Медичи, тялото му е открито, както следва: {{Цитат|Трупът е бил увит в чаршаф от черна коприна [...] От тялото, за което е добре известно, че е било балсамирано, са останали само костите. Лицето бе покрито с кадифена качулка, а под нея имаше още една мушама: по същия начин ръцете бяха затворени в две торбички, пълни с балсам. Дрехата според стила на времето бе от сребърен бродиран камилски плат с копчета от сребърна нишка; гърдите, покрити с черна кираса. Панталоните бяха закопчани под коляното с две катарами, които бяха напълно оксидирани и украсени с по пет камъка, може би диаманти: само при докосването им катарамите се стопяваха на прах. Чорапите бяха копринени, обувките украсени с големи дантелени рози. На ръкавите на ризата си имаше малки двойни златни копчета с шифъра на принца. [...] близо до главата златен медал и друг поставен на гърдите. Мечът, поставен от лявата страна, бе счупен: дръжката бе направена от усукана златна нишка, цялата покрита с балсама, излят от трупа. В тръбата, поставена близо до краката му, имаше надпис, написан върху пергаментова хартия, но толкова разкъсан, че беше невъзможно да се прочете [...] близо до краката му беше поставено сърцето на принцеса Виоланта-Беатрикс Баварска, неговата съпруга.}} == Меценатство == [[Файл:Anton Domenico Gabbiani - Portrait of Three Musicians of the Medici Court - WGA08360.jpg|мини|ляво|[[Антон Доменико Габиани]], ''Трима музиканти в двора на Фердинандо де Медичи'', 1685 – 90 г., [[Палатинска галерия]] на [[Палацо Пити]], Флоренция. Певецът, стоящ до клавесина, е Франческо „Чекино“ де Кастрис, един от фаворитите на Фердинандо]] Фердинандо де Медичи е запомнен преди всичко като покровител на изкуствата. Във Вилата на Медичите в [[Поджо а Каяно]] той е събрал в една единствена стая, наречена ''Кабинет с малки произведения на всички най-известни художници'', изключителна колекция от малки картини, минимум 174 на брой от толкова различни и известни художници, сред които [[Албрехт Дюрер]], [[Леонардо да Винчи]], [[Рафаело Санцио]], [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], както и ''Автопортретът в студиото'' на [[Лавиния Фонтана]]. От 1683 г. той наема [[Никола Касана|Николо Касана]] като собствен агент на произведения на изкуството, съветник, копист и реставратор. Той също така наема [[Франческо Тревизани]], [[Бартоломео Бимби]], [[Джузепе Креспи|Джузепе Мария Креспи]], [[Антон Доменико Габиани]] и [[Себастиано Ричи]]. През 1705 г. организира първата публична изложба на произведения от своята колекция в [[Сантисима Анунциата (Флоренция)|базиликата „Сантисима Анунциата]]“ във [[Флоренция]].<ref>Acton, H. (1958) ''The Last Medici'', p. 259.</ref> [[Файл:Il Prinicpe Ferdinando de' Medici con i suoi musici - Gabbiani.jpg|мини|Антон Доменико Габиани, ''Принц Фердинандо и неговите музиканти'', 1685 – 90, Палатинска галерия в Палацо Пити, Флоренция. Принцът е вторият отдясно.]] Активен в литературните и поетични кръгове, той е приятел на [[Винсент да Филикая|Винченцо да Филикая]] и [[Бенедето Менцини]]. Посвещението, направено му от [[Шипионе Мафей]] в неговия ''Giornale de' Letterati'' (1710) е доказателство за многото покровителства на Фердинандо. Една от големите любови в живота на Фердинанд обаче е музиката. Във вилата си в Пратолино (сега [[Вила Демидов]]), само на 12 км от Флоренция, той нарежда да се построи театър, проектиран от [[Антонио Мария Фери]]. От 1679 до 1710 г. тук всяка година се провеждат оперни представления, обикновено през септември. Първоначално те се провеждат в голямата зала на вилата на горния етаж, но когато театърът е построен през 1696 г. на третия етаж, музикалната продукция се увеличава още повече.<ref>Holmes (1994, 23)</ref> До 1686 г. представленията се ръководят пряко от чичото на Фердинандо, [[Франческо Мария де Медичи]], който напълно подкрепя начина на живот и любовта на племенника си към музиката; след като Франческо Мария става кардинал обаче, управлението на театъра попада изцяло под отговорността на Фердинандо.<ref>Holmes (1994, 24)</ref> Сред композиторите, които въвежда в двора на Великия херцог, са [[Алесандро Скарлати|Алесандро]] и [[Доменико Скарлати]], [[Джакомо Антонио Перти]], [[Джовани Легренци]], [[Джовани Палиарди]], [[Карло Полароли]], [[Джузепе Мария Орландини]], [[Бенедето Марчело]], [[Бернардо Паскини]], както и младият [[Георг Фридрих Хендел]].<ref>Harris, E.T. (2001) ''Handel as Orpheus: voice and desire in the chamber cantatas'', p. 37. {{ISBN|0-674-00617-8}}</ref> Алесандро Скарлати и [[Георг Фридрих Хендел]], по-специално, изпълняват за Фердинандо по различни поводи също в [[Палацо Пити]] във Флоренция и в други провинциални вили на Медичите като тази в Поджио а Каяно или тази в Пратолино. [[Антонио Салви]], придворният лекар, написва няколко либрета, които Хендел по-късно използва за своите опери.<ref>Dean, W. & J.M. Knapp (1996) Handel's Operas 1704–1726. Clarendon Press Oxford, p. 80.</ref> ''[[Родриго (опера)|Родриго]]'' от Хендел е изпълнена за първи път във Флоренция през 1708 г. С Алесандро Скарлати Медичите поддържат тясна кореспонденция относно музикалните детайли на произведенията, които композиторът създава. През 1701 г. [[Томазо Албинони]] му посвещава първата си колекция от камерни сонати за две цигулки и бас (балети за трима op. 3), а през 1703 г. е поканен от Фердинандо във Флоренция, за да постави операта му „Гризелда“. През 1711 г. [[Антонио Вивалди]] посвещава на Фердинандо де Медичи колекцията от концерти опус 3, ''L'estro armonico'', отпечатана от издателя [[Естиен Роже]]. === Фортепианото на Бартоломео Кристофори === През [[1688|1688 г.]], докато минава през [[Падуа]], Фердинандо решава да наеме [[Бартоломео Кристофори]] като пазител на музикалните инструменти в неговата колекция (над 75). С финансовата подкрепа на принца Кристофори разработва серия от нови инструменти за него. Първият от тях е овалния спинет (1690 г.) и спинетона, предназначен да направи [[басо континуо]] партиите в оперни и концертни композиции от онова време. Третият инструмент е [[фортепиано]]то (около 1700 г.), прекият предшественик на съвременното [[пиано]]. == Източници == * Harold Acton: ''Gli ultimi Medici'', Turin 1963, ISBN 88-06-59870-8 * M. Fabbri: ''Alessandro Scarlatti e il Principe Ferdinando De’ Medici.'' Florenz 1961 * Alfred von Reumont: ''Geschichte Toscana's seit dem Ende des florentinischen Freistaates''. F. A. Perthes, Gotha 1876 – 1877 (I: Die Medici 1530 – 1737. II: Geschichte Toscana's unter dem Hause Lothringen-Habsburg; 1737 – 1859.). * Franco Cesati, ''The twillight of the dynasty'', in Monica Fintoni, Andrea Paoletti (a cura di), ''The Medici: Story of a European Dynasty'', La Mandragora s.r.l., 2005, с. 131 – 132 * Holmes, William (1994) ''Opera observed: views of a Florentine impresario in the early eighteenth century''. University of Chicago Press. * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-de-medici Mèdici, Ferdinando de']'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. * Francesco Martelli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Ferdinando de’]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 * ''[https://www.accademicidellacrusca.org/scheda?IDN=2203 Ferdinando de' Medici]'', на accademicidellacrusca.org, [[Академия дела Круска]] == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ferdinando de' Medici|130570977}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Принцове|Фердинандо]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 5lzc32icqlddxv13k6mpxkpf2lykdnd 0 493101 12398179 12356506 2024-10-29T08:43:47Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в България]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] 12398179 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Авиокатастрофа край Габаре | снимка = Balkan Bulgarian Airlines Tu-134 LZ-TUA ORY 1979-8-3.png | описание = „[[Ту-134]]“ на АК „Балкан“ | дата = 16 март 1978 г. | място = [[Габаре]] | причина = неизвестна | тип1 = [[Ту-134]] | авиокомпания1 = [[Балкан (авиокомпания)|„Балкан“]] | кодово име1 = LZ-TUB | маршрут1 = [[София]] – [[Варшава]] | пътници1 = 66 | екипаж1 = 7 | загинали1 = 73 | оцелели1 = 0 | карта = България | карта-описание = Местоположение на катастрофата }} '''Катастрофата''' на пътническия самолет „[[Туполев Ту-134]]“ на [[Балкан (авиокомпания)|авиокомпания „Балкан“]] става край с. [[Габаре]], община Бяла Слатина, [[област Враца]] на [[16 март]] [[1978]] година. Загиват 73 души. Това е най-голямата авиокатастрофа в България и 8-а в историята на „Ту-134“.<ref name="Russianplanes" /><ref name="ASN">{{cite web|url=http://aviation-safety.net/database/record.php?id=19780316-0|title=Aircraft accident Tupolev 134 LZ-TUB Gabare|publisher=[[Aviation Safety Network]]|accessdate=26 май 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6GuUgmQ6G|archivedate=26 май 2013|lang=en}}</ref> == Самолет == „Ту-134“ с бордови номер LZ-TUB (заводски: 8350501, сериен: 05 – 01) е произведен от [[Харков]]ския авиационен завод през [[1968]] година и през септември е предаден на българския национален авиопревозвач [[ТАБСО]] (преименуван същата година в „Балкан“). Пътническият капацитет на салона е 72 места.<ref name="Russianplanes">{{cite web|url=http://russianplanes.net/reginfo/37155|title=Туполев Ту-134 Бортовой №: LZ-TUB|publisher=Russianplanes.net|accessdate=26 май 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6GuUfw7Go|archivedate=26 май 2013}}</ref> == Полет == Самолетът изпълнява полет по редовната пътническа авиолиния по маршрут [[София]] – [[Варшава]], като на борда му се намират 7 членове на екипажа и 66 пътници. Излита от [[летище София]] и започва да набира височина. След 10 минути обаче, преминавайки височина 4900 метра, неочаквано обръща на 135° и преминава в остро снижение, след което се врязва в скала край село Габаре, община Бяла Слатина , област Враца , на 130 километра от София, и напълно се разрушава. Всички на борда загиват. Причината за катастрофата не е установена. Съществува версия, че на авиолайнера по някакъв начин са оказали въздействие самолети на [[ВВС на България]] – с попътна струя, сблъсък във въздуха и пр.<ref name="Przeglad">{{cite web|url=http://www.przeglad-tygodnik.pl/pl/artykul/janusza-rolickiego-o-januszu-wilhelmim-fantazje|title=Janusza Rolickiego o Januszu Wilhelmim fantazje|date=27/2003|publisher=Przeglad|accessdate=26 май 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6GuUkLHfz|archivedate=26 май 2013|lang=pl}}</ref> == Жертви == Няма оцелели от намиралите се на борда 73 души: 66 пътници (39 поляци, 27 българи) и 7 членове на екипажа. Сред известните пътници са: * [[Януш Вилхелми]] (''Janusz Wilhelmi'') – полски литературен критик, министър на културата и изкуствата на Полската Народна Република, ръководител на Комитета по кинематография<ref name="Przeglad" /> * делегация от Българската федерация по художествена гимнастика, вкл. националния отбор и придружаващи лица:<ref>{{cite web|url=http://rg4u.clan.su/forum/31-225-1|title=История чемпионатов мира по художественной гимнастике|accessdate=26 май 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6GuUhhi3q|archivedate=26 май 2013}}</ref> ** [[Жулиета Шишманова]] – треньорка ** Севдалина Попова – съдийка ** Снежана Михайлова – акомпаньорка ** [[Румяна Стефанова]] – спортистка ** Албена Петрова – спортистка ** Валентина Кирилова – спортистка. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://biographbg.wordpress.com/2024/04/21/tu-134-ds/ Летящият ковчег на Държавна сигурност] Божидар Божков, Biograph #151, април 2024, посетен на 7 септември 2024 [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България|Габаре]] [[Категория:История на България (1945 – 1989)]] [[Категория:Гражданска авиация в България]] [[Категория:Община Бяла Слатина]] [[Категория:1978 година]] [[Категория:16 март]] 9036vschsj1ui4k155l1viu1oqboumo 0 494159 12398180 12360490 2024-10-29T08:43:50Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в България]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] 12398180 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Авиокатастрофа край Кривина | снимка = Tupolev TU-134 Balkan - Bulgarian Airlines LZ-TUV, AMS Amsterdam (Schiphol), Netherlands PP1167662756.jpg | описание = „Ту-134А“ на АК „Балкан“ | дата = 10 януари 1984 г. | място = [[Летище София]] | причина = пилотска грешка | загинали1 = 50 души | оцелели1 = 0 души | тип1 = „[[Туполев Ту-134]]“ | авиокомпания1 = [[Балкан (авиокомпания)|„Балкан“]] | кодово име1 = LZ-TUR | маршрут1 = [[Берлин]] – [[София]] | пътници1 = 45 | екипаж1 = 5 | карта = България | карта-описание = Местоположение в България }} '''Катастрофата''' на пътническия самолет „[[Туполев Ту-134]]“ на авиокомпания [[Балкан (авиокомпания)|„Балкан“]] става край с. [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[област София]] на [[10 януари]] [[1984]] година. Загиват 50 души – всички, намирали се на борда. == Самолет == „Ту-134А“ с бордови номер LZ-TUR (заводски: 4352308, сериен: 23-08) е произведен от [[Харков]]ския авиационен завод през [[1974]] година и през май същата година е предаден на българския национален авиопревозвач „Балкан“. Пътническият капацитет на неговия салон е 72 места<ref>{{cite web|url=http://russianplanes.net/reginfo/8787|title=Туполев Ту-134А Бортовой №: LZ-TUR|publisher=Russianplanes.net|accessdate=1 юни 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6H4O0Fhto|archivedate=2 юни 2013}}</ref>. == Полет == Самолетът изпълнява полет по редовната пътническа авиолиния по маршрут [[Берлин]] – [[София]]. На борда му се намират 5 членове на екипажа с командир Кирил Велинов и 45 пътници. В пилотската кабина влиза проверяващ от Държавната въздухоплавателна инспекция, който освобождава втория пилот и заема неговото място. Полетът протича без отклонения<ref name="БП">{{cite web| url=http://www.aviasafety.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=529:dh100110&catid=17:2009-07-25-12-34-30&Itemid=194#ixzz0ijVxpYVH< | title= В этот день, 10 января |publisher=Безопасность полётов|accessdate=1 юни 2013}}</ref><ref name="Wikimapia">{{cite web|url=http://wikimapia.org/#lang=ru&lat=42.691931&lon=23.472247&z=15&m=b&show=/25783596/bg/|title=Лобно място - 10.01.1984 г|publisher=[[Уикимапия]]|accessdate=1 юни 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6H4O1I1K6|archivedate=2 юни 2013|lang=}}</ref>. При подхождането към [[летище София]] самолетът попада в снежна буря и командирът решава да се насочи към запасно летище, но между него и проверяващия се провежда следният разговор (съгласно записващото устройство): {{oq|bg| — Командире, заповядвам ви да изпълните сляпо кацане, само по уреди!<br /> — При тази буря, дъжд и гръмотевици?<br /> — Спусни пердетата и изпълнявай!<br /> — Вие луд ли сте, другарю проверяващ – ще се пребием всички!<ref name="Wikimapia" />}} Проверяващият е непреклонен и командирът се подчинява. При опит за заход към пистата самолетът се оказва на 80-100 метра от земята, закача далекопровод, губи скорост и се забива в земята на около 4 километра от пистата, като от триенето при влаченето по земята се запалва. Пристигналите аварийни служби започват да гасят пожара, но с прах (открит после в дробовете на пътниците), а не с пяна<ref name="БП" /><ref name="Wikimapia" />. == Причини == Разследващата комисия определя, че вината е на загиналия екипаж. В авиокомпанията са извършени масови уволнения и в течение на денонощие са уволнени около 850 служители<ref name="Wikimapia" />. == Източници == <references /> [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България|Кривина]] [[Категория:История на България (1945 – 1989)]] [[Категория:Район Панчарево]] [[Категория:1984 година в България]] [[Категория:Транспорт в София]] [[Категория:История на София]] [[Категория:Гражданска авиация в България]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] d7m4blrvndcficza3ag1f8sqbbmg0r7 0 494847 12397479 12397240 2024-10-28T13:24:38Z Randona.bg 249543 Това хем е без източници, хем не е енциклопедично значимо, хем има данни за малолетни 12397479 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Христо Димитров|Христо Димитров}} {{повече източници}} {{Личност | име = Христо Ив. Димитров | категория = хореограф | описание = български продуцент, хореограф и режисьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Христо Иванов Димитров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1969|10|7|1}} | роден-място = [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | вложки = {{Личност/Предприемач | категория = хореограф | област = | образование = [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив]] | висше = [[Хореографска режисура]] | работил-в = | постове = | известен-с = | награди = }} | брак = | деца = | сайт = {{URL|hristodimitrov.bg}} }} '''Христо Ив. Димитров''' е български хореограф и режисьор, известен като създател и продуцент на фолклорен ансамбъл „[[Българе (ансамбъл)|Българе]]“.<ref>[http://www.bulgare.net Национален фолклорен ансамбъл „Българе“]</ref> == Биография == Роден е на 7 октомври 1969 г. във Варна, но живее и завършва средно образование в Шумен. От десетгодишен играе народни хора в самодейни състави. След отбиване на военната служба във флота, превръща хобито си в професия. От 1990 г. е редовен студент в [[АМТИИ|Академията за музикално и танцово изкуство]] в Пловдив в специалността „Хореографска режисура“. Дипломира се през 1994 г. в класа на проф. Петър Луканов. Живее в Пловдив и се реализира в предприемаческия, издателския и рекламния бизнес до 2000 г., когато се премества в София. == Ансамбъл „Българе“ == През 2002 г. с активната финансова подкрепа на британския поданик [[Ян Чарлз Андерсон]] подготвя създаването на своя частен професионален фолклорен ансамбъл в България. На 1 октомври 2002 г. Христо Димитров и сестра му Елена Андерсон полагат началото на Национален фолклорен ансамбъл „БЪЛГАРЕ“. На 3 април 2003 г. е дебютът на ансамбъла в Зала 1 на НДК с премиерата на музикално-танцовия спектакъл „Това е България!“, създаден от Христо Димитров. Вторият му авторски спектакъл като сценарист, хореограф и режисьор е историческият „България през вековете“, с премиера през юни 2006 г. Премиерата на третата му авторска творба – музикално-танцовия спектакъл „Албена“, е през май 2007 г. Талантливият хореограф и режисьор създава през годините и т.нар. събитийни спектакли – „Морски истории“, „България в Европа“, „Последната нощ на Апостола“ и др. В навечерието на 3 март 2012 г. е премиерата на екранизираната версия на спектакъла на ансамбъл „Българе“ „Това е България!“. Това е първият музикално-танцов фолклорен филм по сценарий и режисура на Христо Димитров. Той е автор и на четвъртия мащабен спектакъл на ансамбъл „Българе“ – „Осмото чудо“, чиято премиера е през юни 2016 година. == Продуцент и импресарио == Успешен продуцент на ансамбъл „Българе“ от самото му създаване. От 2007 г. е продуцент и на български тенори, известни като трио „Уникалните гласове“. Създава хореографията и режисурата на музикално-танцовия им шоу спектакъл с участието на НФА „Българе“ с премиера през август 2008 г. От 2009 година продуцира и дамското трио „Сопрано“. След прекратяване на отношения с тях, продуцира триото сопрани „Le Contesse“. В края на 2011 г. разширява дейността си със създаването на Национална импресарска мрежа „НИМ“. == Патриотични инициативи == Създава фондация „Българе“ (2004), чиито задачи са да подкрепя, съхранява и популяризира българското фолклорно и културно наследство в България и в чужбина. Учредява Национално движение „Второ Българско Възраждане“ (2005), привличайки към идеите му много патриоти от различни слоеве на българското общество. Издава луксозното патриотично списание „Българе“ (2005 – 2008). Организира кампанията „Да развеем българското знаме“ (2007). През 2010 г. е избран за член на Управителния съвет на Сдружение „Майка България“. През 2013 г. – създава сдружение „Гражданска позиция“. Учредява Фондация „Вяра без граници“ (2012) и клуба „Библията отговаря“ (2014). През 2014 г. по негова идея и с активното му участие се учредява Сдружение „Пазители на българщината“, като е избран за председател на управителния съвет. Юли 2014 г., като председател на УС на „Пазители на българщината“ организира Националния събор „Войводска среща“ в Жеравна == Създател на фестивали == Международен фестивал на фолклорната носия в [[Жеравна]], създаден и организиран от Христо Димитров и Фондация „Българе“, провеждан ежегодно в края на август от 2008 г. Международен фестивал на танцовото изкуство в [[Кранево]], организиран ежегодно – през юни от 2017 г. Годишни награди „Златна муза“ за творби и постижения в областта на българското танцово изкуство – ежегодно в световния ден на танца – 29 април, от 2016 г. == Политическа кариера == През 2021 г., на изборите за [[XLV народно събрание]], е водач на листата за народни представители на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]] в 21 МИР Сливен.<ref>[https://slivenpost.bg/ръководителят-на-ансамбъл-българе/ slivenpost.bg]</ref> Партията не преминава 4% праг за влизане в парламента. == Отличия == * [[Златен век (отличие)|Почетен знак „Златен век“]] – (печат на Симеон Велики) и грамота от Министерството на културата за големия му принос в развитието на българската култура, по повод 24 май през 2014 г. * Август 2015 г. – Христо Димитров е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Котел“. * [[Почетни граждани на Шумен|Почетен гражданин на Шумен]] – с решение № 551 на Общински съвет – Шумен от 28 септември 2017 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://tvshumen.bg/novina/vrychiha-zvanieto-pocheten-grajdanin-na-shumen-na-hristo-dimitrov/2533 | заглавие = „Връчиха званието Почетен гражданин на Шумен на Христо Димитров“ | достъп_дата = 23 декември 2019 | издател = [[Шумен (телевизия)|Телевизия Шумен]] | език = | архив_дата = 2019-12-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191223183540/http://tvshumen.bg/novina/vrychiha-zvanieto-pocheten-grajdanin-na-shumen-na-hristo-dimitrov/2533 }}</ref> * Почетен знак на президента на Република България, от 7 октомври 2019 г., връчен от президента Румен Радев за значимия принос на Христо Ив. Димитров към съхранението, развитието и популяризирането на българския фолклор. * „Орден Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен – указ 103 от 1 юни 2020 г. на президента на Република България Румен Радев, за големите заслуги на Христо Ив. Димитров в областта на културата и изкуството и за популяризирането на българските традиции и фолклор. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|hristodimitrov.bg}} {{Портал|Биографии|Музика|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Димитров, Христо}} [[Категория:Български хореографи]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български продуценти]] [[Категория:Български музикални продуценти]] [[Категория:Възпитаници на АМТИИ]] [[Категория:Почетни граждани на Шумен]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] jt8er0rxmlwpk8v83iv0fu07myh2hfa 0 495598 12398006 12373101 2024-10-29T00:00:43Z Ambra75 259141 12398006 wikitext text/x-wiki {{Монарх|погребана в=Базилика „Мадона дела Гиара“ в [[Реджо нел'Емилия]]|място на смъртта=[[Реджо нел'Емилия]], [[Херцогство Модена и Реджо]]|родена=[[29 юни]] [[1725]]|място на раждане=[[Новелара]], [[Графство Новелара и Баньоло]]|описание=херцогиня на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и княгиня на Карара]], херцогиня на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]]|съпруга на=[[Евгений Йоан Франциск Савойски-Соасон]]<br>[[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе Риналдо III д’Есте]]|вероизповедание=[[Католицизъм]]|династия=[[Чибо-Маласпина]] по рождение<br>[[Дом Есте|Есте]] по брак|потомство=[[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче Ричарда]]<br>Риналдо Франческо|герб=[[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Cybo-Malaspina.svg|100px]] [[Файл:Arms of the house of Este (8).svg|100px]]|управление=I. 18 август [[1731]] – 25 декември [[1790]] (Маса и Карара)<br>22 февруари [[1780]] – 25 декември [[1790]] (Модена и Реджо)|предшествана от=I. [[Алдерано I Чибо-Маласпина]]<br>II. [[Шарлота-Аглая Бурбон-Орлеан]]|наследена от=I. [[Мария Беатриче д’Есте (1750–1829)|Мария Беатриче Ричарда д'Есте]]<br>II. [[Наполеон I]]|други титли=Херцогиня на Айело и баронеса на [[Падули]]|изображение=Digital collage named "Maria Teresa, Duchess of Massa and Carrara, Duchess of Modena".png}} '''Мария Тереза Франческа Чибо-Маласпина''' ({{lang|it|Maria Teresa Francesca Cybo-Malaspina}}; * [[29 юни]] [[1725]] в [[Новелара]], [[Графство Новелара и Баньоло]] † [[25 декември]] [[1790]] в [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Херцогство Модена и Реджо]]) е 5-та [[Херцогство Маса и Княжество Карара|херцогиня на Маса и княгиня на Карара]] (1731 – 1790), херцогиня на Айело и баронеса на [[Падули]], последна представителка на рода [[Маласпина|Чибо-Маласпина]], управляващ тези територии, и чрез брак [[Модена (херцогство)|херцогиня на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1780 – 1790). През 1769 г. основава [[Карарска академия за изящни изкуства|Карарската академия за изящни изкуства]]. == Произход == Мария Тереза е най-голямата дъщеря на [[Алдерамо I Чибо-Маласпина|Алдерано I Чибо-Маласпина]] (* 1690; † 1731), [[Суверени на Маса и Карара|херцог на Маса]], и на съпругата му [[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]] (* 1698, † 1768), потомка на клона на [[Гонзага (род)|Гондзага]] на [[Графство Новелара|графовете на Новелара]]. Има две по-малки сестри: * Мария Анна Матилда (* 1726, † 1797), съпруга на Орацио Албани, 2-ри княз на [[Сориано ал Чимино]], [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Урбино]] и [[Генуа]], племенник на папа [[Климент XI (папа)|Климент XI]] * Мария Камила (* 1728; † 1760 ), съпруга на Рестайно Джоакино ди Токо Кантелмо Стюарт, херцог на [[Пополи]], княз на [[Петорано сул Джицио|Петорано]], Акая и [[Монтемилето]], херцог на [[Апиче]] и [[Сичиняно дели Албурни|Сичиняно]], маркиз на [[Монтефалчоне]], [[Манокалцати]] и Сера, граф на Монтеаперто и господар на [[Рефранкоре]]. == Биография == === Ранни бракове === След преждевременната смърт на баща си през 1731 г., докато е още дете, Мария Тереза е в центъра на сложни брачни споразумения, тъй като нейната зестра включва държавата. На 10 ноември [[1734]] г. са подписани брачните договори с 12-годишния принц [[Евгений Йохан Франциск Савойски-Соасон]], [[Опавско княжество|херцог на Тропау]] и граф на [[Соасон (графство)|Соасон]]. Той обаче умира в [[Манхайм]] 13 дена по-късно.<ref>{{Harv|O.Raffo|p.3}}.</ref> Кратко време след това отново започват продължителни консултации между италианските и чуждестранните династии и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която също е в центъра на борбите за наследяването на [[Карл VI]]: сред всички изпъква херцогът на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] [[Франческо III д’Есте|Франческо III д'Есте]], който печели бъдещ изход на [[Тиренско море]], принуждавайки своя син – 14-годишния [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе Риналдо]], наследник на трона, да се ожени за Мария Тереза. Бракът е сключен чрез пълномощник в [[Маса (Тоскана)|Маса]] през [[1741]] г. без помпозност, както поради липсата на интерес от страна на младоженеца, така и поради оскъдните финансови ресурси на Чибо-Маласпина. Бракът не е щастлив и това довежда до бързо изчезване на династията [[Есте (династия)|Есте]]. От съюза се раждат две деца в първите години, но след като изпълнява брачните си задължения, младоженецът започва да води разпуснат живот, унижавайки Мария Тереза с откритите си връзки с любовници. Тя е принудена да остане в [[Модена]], където обаче може да разчита на уважението и обичта на свекървата си. Има навика да се връща през лятото в родината си отвъд [[Апенински планини|Апенините]], за да се грижи за семейното си състояние. Все по-влошените отношения със съпруга ѝ довеждат двойката до окончателна раздяла.<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.44}}.</ref> Мария Тереза се оттегля в [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], развеселявана само от посещенията на единствената си дъщеря [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче]] и зет си [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Хабсбургски]].<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.46}}.</ref> === Просветено управление === [[Файл:Maria Teresa Cybo Malaspina.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Мария Тереза]] Когато става пълнолетна, Мария Тереза поема през 1744 г. сама управлението на [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] (до този момент неин регент е майка ѝ). В съответствие с времето си тя практикува ''просветено'' управление, демонстрирайки големи административни умения. През [[1757]] г. реформира икономиката на Карара чрез едикти, които предоставят [[Мрамор|мраморните]] залежи на различните селски общности на [[Кариера (мина)|кариерите]].<br>Тя продължава и завършва път, който води от [[Маса (Тоскана)|Маса]] до Модена, днешната [[Виа Вандели]].<br>Опитва се да създаде модерна болница в [[Маса (Тоскана)|Маса]].<br>В съответствие с църковната политика на император [[Йозеф II]], прилаган от 1780 до 1790 г. и целяща да намали авторитета на [[Католическа църква|Католическата църква]] в Хабсбургската монархия на Свещената Римска империя, Мария Тереза прави опит за реформа на местното духовенство с оглед на създаването от папата на [[диоцез|епархия]], която включва само територията на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|херцогството]], по онова време заета от епархията на [[Луни]]. === Карарска академия за изящни изкуства === {{Main|Карарска академия за изящни изкуства}} Сред многото дейности, започнати от херцогинята, една от основните е основаването на [[Карара|Карарската]] академия за изящни изкуства. През [[1757]] г., приемайки предложението на Джовани Доменико Оливиери, скулптор от Карара, който е живял в двора на Испания и е сътрудничил в основаването на [[Мадридска академия|Мадридската академия]], Мария Тереза обнародва уставите на академия на името на [[Сан Чекардо]] (епископ на [[Ортоново|Луни]] и патрон на Карара), които трябва да се погрижат за подготовката на трите основни изкуства: живопис, скулптура и архитектура. Вече съществува местната традиция за запознаване със скулптурата, която е предпочитана от древния метод на работилницата: отделни частни лица имат студио в Карара, което тогава е известно подобно на това на Барата ал Балуардо, и стават [[Меценат|меценати]] на своите ученици.<ref>{{Harv|O.Raffo|p.6}}.</ref> [[Файл:PalazzoDel Medico2.jpg|мини|251x251пкс|Палацо дел Медико или Палацо Росо, тогавашно седалище на академията]] Първият опит на Мария Тереза обаче остава неуспешен. 12 години по-късно, на 26 септември [[1769|1769 г.]], тя с последвал [[хирограф]] (вид документ) обнародва официалния акт за основаване на [[Карарска академия за изящни изкуства|Карарската академия за изящни изкуства]], премахвайки обаче курса по живопис. Всъщност са създадени само секциите на школите по скулптура и архитектура, така че академията, създадена по този начин, да насърчава развитието на изкуствата, свързани с местната индустрия, както и търговията с мрамор. Основният директор на школата по скулптура е [[Джовани Антонио Чибей]]. Инспекторът на архитектурната школа е Филипо дел Медико, който проектира и седалището на академията, чието строителство започва през [[1771]] г. През [[1781|1781 г.]] Мария Тереза въвежда данък върху мрамора, за да финансира разходите на академията. [[Файл:Monumento funebre di Maria Teresa Cybo D'Este.JPG|ляво|мини|282x282пкс|Надгробен паметник на Мария Тереза в базиликата „Мадона дела Гиара“ в [[Реджо нел'Емилия]], дело на Джузепе Пизани с мраморен бюст от [[Джовани Антонио Чибей]].]] Смъртта на основателката през [[1790]] г.,<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.70}}.</ref> разстоянието от Карара на новата [[Мария Беатриче д’Есте|херцогиня Мария Беатриче]], която живее в [[Милано]] със съпруга си, и влиянието на [[Френска революция|Френската революция]] довеждат институцията до упадък. Когато Маса и Карара са присъединени към [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]] (1796 г.), [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе III]], завръщайки се от [[Модена]], приема някои разпоредби, които гарантират оцеляването на академията, като в същото време запазват нейното значение и благоприличие. Като висш ръководен орган е определена Комисията по обществено образование и е създадена Школата на Орнато. След това моментно възстановяване Академията е изправена пред трудни години, които продължават до завладяването на полуострова от [[Наполеон]]. През 1805 г. Академията приема името „Еуджениана" в чест на Южен Боорне, вицекрал на Италия и по силата на новите разпоредби става институция от национално значение. Дидактическата структура е обогатена от катедрите по История и митология и по Изобразителна анатомия. == Брак и потомство == Омъжва се два пъти: ∞ 1. 10 ноември [[1734]] г. (договор) чрез пълномощник за принц [[Евгений Йоан Франциск Савойски-Соасон]] (* 23 септември 1714 във Виена, † 23 ноември 1734 в [[Манхайм]]), [[Опавско княжество|херцог на Тропау]] и 4-ти граф на [[Соасон (графство)|Соасон]]. Двойката не се вижда, юридически никога не са били женени. ∞ 2. 1741 в [[Маса (Тоскана)|Маса]] чрез пълномощник за [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе Риналдо III д’Есте]] (* 22 ноември 1727 в Модена; † 14 октомври 1803 в [[Тревизо]]), последен [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1780 до 1796), от когото има син и дъщеря: * [[Мария Беатриче д’Есте (1750–1829)|Мария Беатриче Ричарда д’Есте]] (* 6 април 1750, † 14 ноември 1829), [[Херцогство Маса и Карара|'''херцогиня на Маса и Карара''']] (1790 – 1797 и от 1816); ∞ 15 октомври 1771 за [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл]] (* 1754 † 1806), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]], от когото има пет сина и четири дъщери. * Риналдо Франческо д’Есте (* 4 януари 1753 в Модена, † 5 май 1753) == Вижте също == {{колони|2| * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Херцогство Модена и Реджо]] * [[Синьория Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Карарска академия за изящни изкуства]] * [[Чибо-Маласпина]] * [[Маласпина]] * [[Чибо]] }} == Източници == * Anne Mueller von der Haegen: ''Art & Architecture Tuscany'', h.f. Ullmann, 2010. S. 43 f. * Marco Castracane: ''Gli italiani e l'arte'', 2011, S. 88 f. * ''L'enciclopedia dei personaggi.'' – Novara: Istituto Geografico De Agostini, 1999 * ''Memorie della famiglia Cybo e delle monete di Massa di Lunigiana'': Giorgio Viani 1808 * Luciano Chiappini, ''Gli Estensi'', Milano, Dall'Oglio, 1967 * Olga Raffo, ''Maria Teresa Cybo-Malaspina d'Este : sovrana illuminata, donna triste,'' in Il tempo delle donne, le donne del tempo, Lucca, Pacini Fazi editore, 2003 * [https://accademiacarrara.it/it/istituzione/storia История на Карарската академия за изящни изкуства], <small>посетен на 18 август 2022 г.</small> * [http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html Генеалогия на Чибо-Маласпина], на http://genealogy.euweb.cz/, <small>посетен на 18 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Maria Teresa Cybo-Malaspina|119146378}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] t8y2vb6l5528td87tf4ylxgbd75j4qi 12398296 12398006 2024-10-29T10:24:37Z Ambra75 259141 12398296 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|описание=I. херцогиня на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и княгиня на Карара]]<br>II. херцогиня на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]]|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. 18 август [[1731]] – 25 декември [[1790]]<br>22 февруари [[1780]] – 25 декември [[1790]] | коронация = | предшественик = I. [[Алдерано I Чибо-Маласпина]]<br>II. [[Шарлота-Аглая Бурбон-Орлеан]] | наследник = I. [[Мария Беатриче д’Есте (1750–1829)|Мария Беатриче Ричарда д'Есте]]<br>II. [[Наполеон I]] | титла = Херцогиня на Айело<br>баронеса на [[Падули]] | други титли = | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | герб = [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Cybo-Malaspina.svg|100px]] [[Файл:Arms of the house of Este (8).svg|100px]] | герб-описание = }}|род=[[Чибо-Маласпина]] по рождение<br>[[Дом Есте|Есте]] по брак|майка=[[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]]|деца=[[Мария Беатриче д’Есте]]<br>Риналдо Франческо д'Есте|погребан=Базилика „Мадона дела Гиара“ ([[Реджо нел'Емилия]])}} '''Мария Тереза Франческа Чибо-Маласпина''' ({{lang|it|Maria Teresa Francesca Cybo-Malaspina}}; * [[29 юни]] [[1725]] в [[Новелара]], [[Графство Новелара и Баньоло]] † [[25 декември]] [[1790]] в [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Херцогство Модена и Реджо]]) е 5-та [[Херцогство Маса и Княжество Карара|херцогиня на Маса и княгиня на Карара]] (1731 – 1790), херцогиня на Айело и баронеса на [[Падули]], последна представителка на рода [[Маласпина|Чибо-Маласпина]], управляващ тези територии, и чрез брак [[Модена (херцогство)|херцогиня на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1780 – 1790). През 1769 г. основава [[Карарска академия за изящни изкуства|Карарската академия за изящни изкуства]]. == Произход == Мария Тереза е най-голямата дъщеря на [[Алдерамо I Чибо-Маласпина|Алдерано I Чибо-Маласпина]] (* 1690; † 1731), [[Суверени на Маса и Карара|херцог на Маса]], и на съпругата му [[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]] (* 1698, † 1768), потомка на клона на [[Гонзага (род)|Гондзага]] на [[Графство Новелара|графовете на Новелара]]. Има две по-малки сестри: * Мария Анна Матилда (* 1726, † 1797), съпруга на Орацио Албани, 2-ри княз на [[Сориано ал Чимино]], [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Урбино]] и [[Генуа]], племенник на папа [[Климент XI (папа)|Климент XI]] * Мария Камила (* 1728; † 1760 ), съпруга на Рестайно Джоакино ди Токо Кантелмо Стюарт, херцог на [[Пополи]], княз на [[Петорано сул Джицио|Петорано]], Акая и [[Монтемилето]], херцог на [[Апиче]] и [[Сичиняно дели Албурни|Сичиняно]], маркиз на [[Монтефалчоне]], [[Манокалцати]] и Сера, граф на Монтеаперто и господар на [[Рефранкоре]]. == Биография == === Ранни бракове === След преждевременната смърт на баща си през 1731 г., докато е още дете, Мария Тереза е в центъра на сложни брачни споразумения, тъй като нейната зестра включва държавата. На 10 ноември [[1734]] г. са подписани брачните договори с 12-годишния принц [[Евгений Йохан Франциск Савойски-Соасон]], [[Опавско княжество|херцог на Тропау]] и граф на [[Соасон (графство)|Соасон]]. Той обаче умира в [[Манхайм]] 13 дена по-късно.<ref>{{Harv|O.Raffo|p.3}}.</ref> Кратко време след това отново започват продължителни консултации между италианските и чуждестранните династии и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която също е в центъра на борбите за наследяването на [[Карл VI]]: сред всички изпъква херцогът на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] [[Франческо III д’Есте|Франческо III д'Есте]], който печели бъдещ изход на [[Тиренско море]], принуждавайки своя син – 14-годишния [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе Риналдо]], наследник на трона, да се ожени за Мария Тереза. Бракът е сключен чрез пълномощник в [[Маса (Тоскана)|Маса]] през [[1741]] г. без помпозност, както поради липсата на интерес от страна на младоженеца, така и поради оскъдните финансови ресурси на Чибо-Маласпина. Бракът не е щастлив и това довежда до бързо изчезване на династията [[Есте (династия)|Есте]]. От съюза се раждат две деца в първите години, но след като изпълнява брачните си задължения, младоженецът започва да води разпуснат живот, унижавайки Мария Тереза с откритите си връзки с любовници. Тя е принудена да остане в [[Модена]], където обаче може да разчита на уважението и обичта на свекървата си. Има навика да се връща през лятото в родината си отвъд [[Апенински планини|Апенините]], за да се грижи за семейното си състояние. Все по-влошените отношения със съпруга ѝ довеждат двойката до окончателна раздяла.<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.44}}.</ref> Мария Тереза се оттегля в [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], развеселявана само от посещенията на единствената си дъщеря [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче]] и зет си [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Хабсбургски]].<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.46}}.</ref> === Просветено управление === [[Файл:Maria Teresa Cybo Malaspina.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Мария Тереза]] Когато става пълнолетна, Мария Тереза поема през 1744 г. сама управлението на [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] (до този момент неин регент е майка ѝ). В съответствие с времето си тя практикува ''просветено'' управление, демонстрирайки големи административни умения. През [[1757]] г. реформира икономиката на Карара чрез едикти, които предоставят [[Мрамор|мраморните]] залежи на различните селски общности на [[Кариера (мина)|кариерите]].<br>Тя продължава и завършва път, който води от [[Маса (Тоскана)|Маса]] до Модена, днешната [[Виа Вандели]].<br>Опитва се да създаде модерна болница в [[Маса (Тоскана)|Маса]].<br>В съответствие с църковната политика на император [[Йозеф II]], прилаган от 1780 до 1790 г. и целяща да намали авторитета на [[Католическа църква|Католическата църква]] в Хабсбургската монархия на Свещената Римска империя, Мария Тереза прави опит за реформа на местното духовенство с оглед на създаването от папата на [[диоцез|епархия]], която включва само територията на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|херцогството]], по онова време заета от епархията на [[Луни]]. === Карарска академия за изящни изкуства === {{Main|Карарска академия за изящни изкуства}} Сред многото дейности, започнати от херцогинята, една от основните е основаването на [[Карара|Карарската]] академия за изящни изкуства. През [[1757]] г., приемайки предложението на Джовани Доменико Оливиери, скулптор от Карара, който е живял в двора на Испания и е сътрудничил в основаването на [[Мадридска академия|Мадридската академия]], Мария Тереза обнародва уставите на академия на името на [[Сан Чекардо]] (епископ на [[Ортоново|Луни]] и патрон на Карара), които трябва да се погрижат за подготовката на трите основни изкуства: живопис, скулптура и архитектура. Вече съществува местната традиция за запознаване със скулптурата, която е предпочитана от древния метод на работилницата: отделни частни лица имат студио в Карара, което тогава е известно подобно на това на Барата ал Балуардо, и стават [[Меценат|меценати]] на своите ученици.<ref>{{Harv|O.Raffo|p.6}}.</ref> [[Файл:PalazzoDel Medico2.jpg|мини|251x251пкс|Палацо дел Медико или Палацо Росо, тогавашно седалище на академията]] Първият опит на Мария Тереза обаче остава неуспешен. 12 години по-късно, на 26 септември [[1769|1769 г.]], тя с последвал [[хирограф]] (вид документ) обнародва официалния акт за основаване на [[Карарска академия за изящни изкуства|Карарската академия за изящни изкуства]], премахвайки обаче курса по живопис. Всъщност са създадени само секциите на школите по скулптура и архитектура, така че академията, създадена по този начин, да насърчава развитието на изкуствата, свързани с местната индустрия, както и търговията с мрамор. Основният директор на школата по скулптура е [[Джовани Антонио Чибей]]. Инспекторът на архитектурната школа е Филипо дел Медико, който проектира и седалището на академията, чието строителство започва през [[1771]] г. През [[1781|1781 г.]] Мария Тереза въвежда данък върху мрамора, за да финансира разходите на академията. [[Файл:Monumento funebre di Maria Teresa Cybo D'Este.JPG|ляво|мини|282x282пкс|Надгробен паметник на Мария Тереза в базиликата „Мадона дела Гиара“ в [[Реджо нел'Емилия]], дело на Джузепе Пизани с мраморен бюст от [[Джовани Антонио Чибей]].]] Смъртта на основателката през [[1790]] г.,<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.70}}.</ref> разстоянието от Карара на новата [[Мария Беатриче д’Есте|херцогиня Мария Беатриче]], която живее в [[Милано]] със съпруга си, и влиянието на [[Френска революция|Френската революция]] довеждат институцията до упадък. Когато Маса и Карара са присъединени към [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]] (1796 г.), [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе III]], завръщайки се от [[Модена]], приема някои разпоредби, които гарантират оцеляването на академията, като в същото време запазват нейното значение и благоприличие. Като висш ръководен орган е определена Комисията по обществено образование и е създадена Школата на Орнато. След това моментно възстановяване Академията е изправена пред трудни години, които продължават до завладяването на полуострова от [[Наполеон]]. През 1805 г. Академията приема името „Еуджениана" в чест на Южен Боорне, вицекрал на Италия и по силата на новите разпоредби става институция от национално значение. Дидактическата структура е обогатена от катедрите по История и митология и по Изобразителна анатомия. == Брак и потомство == Омъжва се два пъти: ∞ 1. 10 ноември [[1734]] г. (договор) чрез пълномощник за принц [[Евгений Йоан Франциск Савойски-Соасон]] (* 23 септември 1714 във Виена, † 23 ноември 1734 в [[Манхайм]]), [[Опавско княжество|херцог на Тропау]] и 4-ти граф на [[Соасон (графство)|Соасон]]. Двойката не се вижда, юридически никога не са били женени. ∞ 2. 1741 в [[Маса (Тоскана)|Маса]] чрез пълномощник за [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе Риналдо III д’Есте]] (* 22 ноември 1727 в Модена; † 14 октомври 1803 в [[Тревизо]]), последен [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1780 до 1796), от когото има син и дъщеря: * [[Мария Беатриче д’Есте (1750–1829)|Мария Беатриче Ричарда д’Есте]] (* 6 април 1750, † 14 ноември 1829), [[Херцогство Маса и Карара|'''херцогиня на Маса и Карара''']] (1790 – 1797 и от 1816); ∞ 15 октомври 1771 за [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл]] (* 1754 † 1806), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]], от когото има пет сина и четири дъщери. * Риналдо Франческо д’Есте (* 4 януари 1753 в Модена, † 5 май 1753) == Вижте също == {{колони|2| * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Херцогство Модена и Реджо]] * [[Синьория Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Карарска академия за изящни изкуства]] * [[Чибо-Маласпина]] * [[Маласпина]] * [[Чибо]] }} == Източници == * Anne Mueller von der Haegen: ''Art & Architecture Tuscany'', h.f. Ullmann, 2010. S. 43 f. * Marco Castracane: ''Gli italiani e l'arte'', 2011, S. 88 f. * ''L'enciclopedia dei personaggi.'' – Novara: Istituto Geografico De Agostini, 1999 * ''Memorie della famiglia Cybo e delle monete di Massa di Lunigiana'': Giorgio Viani 1808 * Luciano Chiappini, ''Gli Estensi'', Milano, Dall'Oglio, 1967 * Olga Raffo, ''Maria Teresa Cybo-Malaspina d'Este : sovrana illuminata, donna triste,'' in Il tempo delle donne, le donne del tempo, Lucca, Pacini Fazi editore, 2003 * [https://accademiacarrara.it/it/istituzione/storia История на Карарската академия за изящни изкуства], <small>посетен на 18 август 2022 г.</small> * [http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html Генеалогия на Чибо-Маласпина], на http://genealogy.euweb.cz/, <small>посетен на 18 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Maria Teresa Cybo-Malaspina|119146378}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] n9jwzj9sijbeenc7ridnrk7dwh5aajg 12398299 12398296 2024-10-29T10:26:21Z Ambra75 259141 12398299 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|описание=I. херцогиня на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и княгиня на Карара]]<br>II. херцогиня на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]]|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. 18 август [[1731]] – 25 декември [[1790]]<br>22 февруари [[1780]] – 25 декември [[1790]] | коронация = | предшественик = I. [[Алдерано I Чибо-Маласпина]]<br>II. [[Шарлота-Аглая Бурбон-Орлеан]] | наследник = I. [[Мария Беатриче д’Есте (1750–1829)|Мария Беатриче Ричарда д'Есте]]<br>II. [[Наполеон I]] | титла = Херцогиня на Айело<br>баронеса на [[Падули]] | други титли = | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | герб = [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Cybo-Malaspina.svg|100px]] [[Файл:Arms of the house of Este (8).svg|100px]] | герб-описание = }}|род=[[Чибо-Маласпина]] по рождение<br>[[Дом Есте|Есте]] по брак|майка=[[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]]|деца=[[Мария Беатриче д’Есте]]<br>Риналдо Франческо д'Есте|погребан=Базилика „Мадона дела Гиара“ ([[Реджо нел'Емилия]])|братя-сестри=Мария Анна Чибо-Маласпина<br>Мария Камила Чибо-Маласпина}} '''Мария Тереза Франческа Чибо-Маласпина''' ({{lang|it|Maria Teresa Francesca Cybo-Malaspina}}; * [[29 юни]] [[1725]] в [[Новелара]], [[Графство Новелара и Баньоло]] † [[25 декември]] [[1790]] в [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Херцогство Модена и Реджо]]) е 5-та [[Херцогство Маса и Княжество Карара|херцогиня на Маса и княгиня на Карара]] (1731 – 1790), херцогиня на Айело и баронеса на [[Падули]], последна представителка на рода [[Маласпина|Чибо-Маласпина]], управляващ тези територии, и чрез брак [[Модена (херцогство)|херцогиня на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1780 – 1790). През 1769 г. основава [[Карарска академия за изящни изкуства|Карарската академия за изящни изкуства]]. == Произход == Мария Тереза е най-голямата дъщеря на [[Алдерамо I Чибо-Маласпина|Алдерано I Чибо-Маласпина]] (* 1690; † 1731), [[Суверени на Маса и Карара|херцог на Маса]], и на съпругата му [[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]] (* 1698, † 1768), потомка на клона на [[Гонзага (род)|Гонзага]] на [[Графство Новелара|графовете на Новелара]]. Има две по-малки сестри: * Мария Анна Матилда (* 1726, † 1797), съпруга на Орацио Албани, 2-ри княз на [[Сориано ал Чимино]], [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Урбино]] и [[Генуа]], племенник на папа [[Климент XI (папа)|Климент XI]] * Мария Камила (* 1728; † 1760 ), съпруга на Рестайно Джоакино ди Токо Кантелмо Стюарт, херцог на [[Пополи]], княз на [[Петорано сул Джицио|Петорано]], Акая и [[Монтемилето]], херцог на [[Апиче]] и [[Сичиняно дели Албурни|Сичиняно]], маркиз на [[Монтефалчоне]], [[Манокалцати]] и Сера, граф на Монтеаперто и господар на [[Рефранкоре]]. == Биография == === Ранни бракове === След преждевременната смърт на баща си през 1731 г., докато е още дете, Мария Тереза е в центъра на сложни брачни споразумения, тъй като нейната зестра включва държавата. На 10 ноември [[1734]] г. са подписани брачните договори с 12-годишния принц [[Евгений Йохан Франциск Савойски-Соасон]], [[Опавско княжество|херцог на Тропау]] и граф на [[Соасон (графство)|Соасон]]. Той обаче умира в [[Манхайм]] 13 дена по-късно.<ref>{{Harv|O.Raffo|p.3}}.</ref> Кратко време след това отново започват продължителни консултации между италианските и чуждестранните династии и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която също е в центъра на борбите за наследяването на [[Карл VI]]: сред всички изпъква херцогът на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] [[Франческо III д’Есте|Франческо III д'Есте]], който печели бъдещ изход на [[Тиренско море]], принуждавайки своя син – 14-годишния [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе Риналдо]], наследник на трона, да се ожени за Мария Тереза. Бракът е сключен чрез пълномощник в [[Маса (Тоскана)|Маса]] през [[1741]] г. без помпозност, както поради липсата на интерес от страна на младоженеца, така и поради оскъдните финансови ресурси на Чибо-Маласпина. Бракът не е щастлив и това довежда до бързо изчезване на династията [[Есте (династия)|Есте]]. От съюза се раждат две деца в първите години, но след като изпълнява брачните си задължения, младоженецът започва да води разпуснат живот, унижавайки Мария Тереза с откритите си връзки с любовници. Тя е принудена да остане в [[Модена]], където обаче може да разчита на уважението и обичта на свекървата си. Има навика да се връща през лятото в родината си отвъд [[Апенински планини|Апенините]], за да се грижи за семейното си състояние. Все по-влошените отношения със съпруга ѝ довеждат двойката до окончателна раздяла.<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.44}}.</ref> Мария Тереза се оттегля в [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], развеселявана само от посещенията на единствената си дъщеря [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче]] и зет си [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Хабсбургски]].<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.46}}.</ref> === Просветено управление === [[Файл:Maria Teresa Cybo Malaspina.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Мария Тереза]] Когато става пълнолетна, Мария Тереза поема през 1744 г. сама управлението на [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] (до този момент неин регент е майка ѝ). В съответствие с времето си тя практикува ''просветено'' управление, демонстрирайки големи административни умения. През [[1757]] г. реформира икономиката на Карара чрез едикти, които предоставят [[Мрамор|мраморните]] залежи на различните селски общности на [[Кариера (мина)|кариерите]].<br>Тя продължава и завършва път, който води от [[Маса (Тоскана)|Маса]] до Модена, днешната [[Виа Вандели]].<br>Опитва се да създаде модерна болница в [[Маса (Тоскана)|Маса]].<br>В съответствие с църковната политика на император [[Йозеф II]], прилаган от 1780 до 1790 г. и целяща да намали авторитета на [[Католическа църква|Католическата църква]] в Хабсбургската монархия на Свещената Римска империя, Мария Тереза прави опит за реформа на местното духовенство с оглед на създаването от папата на [[диоцез|епархия]], която включва само територията на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|херцогството]], по онова време заета от епархията на [[Луни]]. === Карарска академия за изящни изкуства === {{Main|Карарска академия за изящни изкуства}} Сред многото дейности, започнати от херцогинята, една от основните е основаването на [[Карара|Карарската]] академия за изящни изкуства. През [[1757]] г., приемайки предложението на Джовани Доменико Оливиери, скулптор от Карара, който е живял в двора на Испания и е сътрудничил в основаването на [[Мадридска академия|Мадридската академия]], Мария Тереза обнародва уставите на академия на името на [[Сан Чекардо]] (епископ на [[Ортоново|Луни]] и патрон на Карара), които трябва да се погрижат за подготовката на трите основни изкуства: живопис, скулптура и архитектура. Вече съществува местната традиция за запознаване със скулптурата, която е предпочитана от древния метод на работилницата: отделни частни лица имат студио в Карара, което тогава е известно подобно на това на Барата ал Балуардо, и стават [[Меценат|меценати]] на своите ученици.<ref>{{Harv|O.Raffo|p.6}}.</ref> [[Файл:PalazzoDel Medico2.jpg|мини|251x251пкс|Палацо дел Медико или Палацо Росо, тогавашно седалище на академията]] Първият опит на Мария Тереза обаче остава неуспешен. 12 години по-късно, на 26 септември [[1769|1769 г.]], тя с последвал [[хирограф]] (вид документ) обнародва официалния акт за основаване на [[Карарска академия за изящни изкуства|Карарската академия за изящни изкуства]], премахвайки обаче курса по живопис. Всъщност са създадени само секциите на школите по скулптура и архитектура, така че академията, създадена по този начин, да насърчава развитието на изкуствата, свързани с местната индустрия, както и търговията с мрамор. Основният директор на школата по скулптура е [[Джовани Антонио Чибей]]. Инспекторът на архитектурната школа е Филипо дел Медико, който проектира и седалището на академията, чието строителство започва през [[1771]] г. През [[1781|1781 г.]] Мария Тереза въвежда данък върху мрамора, за да финансира разходите на академията. [[Файл:Monumento funebre di Maria Teresa Cybo D'Este.JPG|ляво|мини|282x282пкс|Надгробен паметник на Мария Тереза в базиликата „Мадона дела Гиара“ в [[Реджо нел'Емилия]], дело на Джузепе Пизани с мраморен бюст от [[Джовани Антонио Чибей]].]] Смъртта на основателката през [[1790]] г.,<ref>{{Harv|L.Chiappini|p.70}}.</ref> разстоянието от Карара на новата [[Мария Беатриче д’Есте|херцогиня Мария Беатриче]], която живее в [[Милано]] със съпруга си, и влиянието на [[Френска революция|Френската революция]] довеждат институцията до упадък. Когато Маса и Карара са присъединени към [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]] (1796 г.), [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе III]], завръщайки се от [[Модена]], приема някои разпоредби, които гарантират оцеляването на академията, като в същото време запазват нейното значение и благоприличие. Като висш ръководен орган е определена Комисията по обществено образование и е създадена Школата на Орнато. След това моментно възстановяване Академията е изправена пред трудни години, които продължават до завладяването на полуострова от [[Наполеон]]. През 1805 г. Академията приема името „Еуджениана" в чест на Южен Боорне, вицекрал на Италия и по силата на новите разпоредби става институция от национално значение. Дидактическата структура е обогатена от катедрите по История и митология и по Изобразителна анатомия. == Брак и потомство == Омъжва се два пъти: ∞ 1. 10 ноември [[1734]] г. (договор) чрез пълномощник за принц [[Евгений Йоан Франциск Савойски-Соасон]] (* 23 септември 1714 във Виена, † 23 ноември 1734 в [[Манхайм]]), [[Опавско княжество|херцог на Тропау]] и 4-ти граф на [[Соасон (графство)|Соасон]]. Двойката не се вижда, юридически никога не са били женени. ∞ 2. 1741 в [[Маса (Тоскана)|Маса]] чрез пълномощник за [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе Риналдо III д’Есте]] (* 22 ноември 1727 в Модена; † 14 октомври 1803 в [[Тревизо]]), последен [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1780 до 1796), от когото има син и дъщеря: * [[Мария Беатриче д’Есте (1750–1829)|Мария Беатриче Ричарда д’Есте]] (* 6 април 1750, † 14 ноември 1829), [[Херцогство Маса и Карара|херцогиня на Маса и Карара]] (1790 – 1797 и от 1816); ∞ 15 октомври 1771 за [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Австрийски-Есте]] (* 1754 † 1806), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]], от когото има пет сина и четири дъщери. * Риналдо Франческо д’Есте (* 4 януари 1753 в Модена, † 5 май 1753) == Вижте също == {{колони|2| * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Херцогство Модена и Реджо]] * [[Синьория Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Карарска академия за изящни изкуства]] * [[Чибо-Маласпина]] * [[Маласпина]] * [[Чибо]] }} == Източници == * Anne Mueller von der Haegen: ''Art & Architecture Tuscany'', h.f. Ullmann, 2010. S. 43 f. * Marco Castracane: ''Gli italiani e l'arte'', 2011, S. 88 f. * ''L'enciclopedia dei personaggi.'' – Novara: Istituto Geografico De Agostini, 1999 * ''Memorie della famiglia Cybo e delle monete di Massa di Lunigiana'': Giorgio Viani 1808 * Luciano Chiappini, ''Gli Estensi'', Milano, Dall'Oglio, 1967 * Olga Raffo, ''Maria Teresa Cybo-Malaspina d'Este : sovrana illuminata, donna triste,'' in Il tempo delle donne, le donne del tempo, Lucca, Pacini Fazi editore, 2003 * [https://accademiacarrara.it/it/istituzione/storia История на Карарската академия за изящни изкуства], <small>посетен на 18 август 2022 г.</small> * [http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html Генеалогия на Чибо-Маласпина], на http://genealogy.euweb.cz/, <small>посетен на 18 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Maria Teresa Cybo-Malaspina|119146378}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] ln50dmsbyr9asi8sih1fy4w5i7qsn2b 0 497248 12397929 12383402 2024-10-28T21:34:59Z Ambra75 259141 12397929 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Фердинандо де Медичи|Фердинандо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[28 февруари]] [[1621]] – [[23 май]] [[1670]] | коронация = | предшественик = [[Козимо II Медичи]] | наследник = [[Козимо III Медичи]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = Велик магистър на ''Ордена на Св. Стефан'';<br>Велик [[бали]] на честта и предаността на [[Суверенен Малтийски орден|''Суверенния военен орден'']] на Малта ''„Златна роза“'' }} |братя-сестри=[[Мария Кристина де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Маргарита де Медичи]]<br>[[Матиас де Медичи]]<br>[[Франческо де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|деца=Козимо де Медичи<br>дъщеря<br>[[Козимо III де Медичи]]<br>[[Франческо Мария де Медичи]]}} '''Фердинàндо II де Мèдичи''' ({{lang|it|Ferdinando II de’ Medici}}; * [[14 юли]] [[1610]], [[Палацо Пити]], [[Флоренция]]; † [[23 май]] [[1670]], пак там) е [[Велико херцогство Тоскана|Велик херцог на Тоскана]] (1621 – 1670) от фамилията [[Медичи]]. Той е щедър покровител на изследователи като [[Галилео Галилей]], [[Еванджелиста Торичели]] и [[Винченцо Вивиани]]. == Произход == Той е най-големият син на [[Козимо II де Медичи]] (* 1590, † 1621), велик херцог на Тоскана, и на [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (* 1589, † 1631). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], [[Велико херцогство Тоскана|Велик херцог на Тоскана]], и [[Кристина Лотарингска]], принцеса от Дом [[Лотаринги]], а по майчина – [[ерцхерцог]] [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II Австрийски]] и [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Анна Баварска]]. Има четири братя и три сестри: * [[Мария Кристина де Медичи]] (* 1609, † 1632), инвалид, неомъжена * [[Джовани Карло де Медичи|Джован(и) Карло де Медичи]] (* 1611, † 1663), кардинал * [[Маргарита де Медичи|Маргерита де Медичи]] (* 1612, † 1679), регентка на Херцогство Парма и Пиаченца (1646 – 1648), съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе]] * [[Матиас де Медичи]] (* 1613, † 1667), военен, управител на Сиена (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667), неженен * [[Франческо де Медичи]] (* 1614, † 1634), военен, неженен * [[Анна де Медичи]] (* 1616, † 1676), ерцхерцогиня на [[Предна Австрия]] като съпруга на [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тиролски]] * [[Леополдо де Медичи]] (* 1617, † 1675), кардинал от 12 декември 1667 г., губернатор на Сиена (1636 – 1641 и 1643 – 1644) == Биография == === Младост === Баща му умира, когато Фердинандо е на 11 години. Докато малолетният велик херцог навърши пълнолетие, Тоскана е поверена на [[регент]]ството на неговата майка и баба му по бащина линия [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] и [[Кристина Лотарингска]], подпомагани от регентски съвет.<ref>{{Harv|Hale|с.178}}.</ref> Управлението им е лошо: направени са огромни разходи за луксозни придобивки, вратите на правителството и на двора са отворени за голям брой неспособни духовници, а увеличаването на данъците и налозите бележи началото на тосканския икономически упадък.<ref>{{Harv|Strathern|с.381}}.</ref> Във външната политика двете регентки организират годежа между 13-годишния Фердинандо и 2-годишната му братовчедка [[Витория дела Ровере]], последната наследница на [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]], но не успяват да се противопоставят на окупацията на малка държава от папа [[Урбан VIII]] след смъртта на последния херцог. Фердинандо получава прецизно образование под ръководството на двама учители и под ръководството на значими учители, включително Матео Нерони по география, история и космография и свещеника Фамиано Микелини, бивш ученик на [[Галилео Галилей]], по математика и астрономия. Той се радва на физическа активност и на обучение по военни изкуства, конна езда, лов, което е видно в ценния дневник, оставен от неговия камерхер Чезаре Тинги, и на подчертано внимание към религиозните и морални практики, по изричната воля на много религиозните велики херцогини. През 1626 г. Фердинандо II се разболява от [[едра шарка]] – факт, документиран от поредица негови портрети на [[Юстус Сустерманс]]. През 1628 г. той решава да направи дълго пътуване в Италия и Европа, като посети [[Рим]], [[Неапол]], [[Светилище на Лорето|светилището на Лорето]], [[Болоня]], [[Ферара]], [[Венеция]], [[Виена]] и [[Прага]], където се среща с чичо си по майчина линия, император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II Хабсбургски]]. === Управление === ==== Вътрешна политика ==== [[Файл:Portrait Ferdinando II de Medici.jpg|мини|Портрет на Фердинандо II де Медичи]] На 14 юли [[1628]] г. Фердинандо II става пълновластен [[велик херцог]], въпреки че в ранните години влиянието на майка му и баба му остава силно върху обществените дела,<ref>{{Harv|Strathern|с.375}}.</ref> Той веднага кара поданиците си да го заобичат заради кротостта му и семплия му характер: намирайки финансите в хаос, той значително намалява съдебните разходи и прави етикета по-методичен и прост. Популярността му нараства още повече, когато по време на [[Чума|чумната]] епидемия от [[1630]] г., за разлика от много други членове на аристокрацията и правителството, Фердинандо II и братята му лично помагат на населението.<ref>{{Harv|Acton|с.29}}.</ref> Въпреки това, въпреки ангажимента и предпазните мерки за предотвратяване на заразата, като ограничаване на влизането на границите, епидемията унищожава около 10% от населението на Великото херцогство, причинявайки силен икономически дисбаланс.<ref>{{Harv|Hale|с.179}}.</ref> По време на дългото си управление Фердинандо II желае да сподели властта с братята си [[Джовани Карло де Медичи|Джовани Карло]], [[Матиас де Медичи|Матиас]] и [[Леополдо де Медичи|Леополдо]], с които установява отлично сътрудничество и които винаги са близо до него. Въпреки ангажираността и способностите му обаче, признати от много историци<ref>F Diaz, ''Il Granducato di Toscana'', с. 367</ref>, царуването му вижда първите признаци на упадък на тосканската икономика, главно поради щетите от чумата от 1630 г. и катастрофалната международна икономическа и политическа ситуация, която кулминира с тежката намеса на Тоскана по време на [[Войни на Папската държава с Кастро|войната с Кастро]]. Фердинандо II продължава работата по повторното култивиране на долината [[Вал ди Киана|Киана]], грижи се за селскостопанското производство, по-специално за производството на вина, масла и сурова коприна, значително намалява вътрешните задължения и се опитва да разруши корпоративните бариери, които ограничават развитието на вълната и коприна. Накрая, за да се справи със сериозната финансова ситуация, той се опитва да реорганизира данъчната система и разформирова част от военния флот през 1649 г. Освен това на 17 май [[1626]] създава ловния резерват ''Barco reale'' в района на планината [[Монталбано (планина)|Монталбано]]. ==== Външна политика ==== Във външната политика Фердинандо II винаги се е движил изключително предпазливо, опитвайки се да балансира между [[Кралство Франция]] и [[Испания|Кралство Испания]]. През [[1635]] г. той напразно се опитва да създаде лига от италиански държави, които да се противопоставят на двете сили. През [[1643]] г. влиза във втората [[Войни на Папската държава с Кастро|война на Кастро]], за да предотврати укрепването на [[Папска държава|Папската държава]] по южните граници на Великото херцогство.<ref>{{Harv|Hale|с.181}}.</ref> Войната включва много големи разходи и изтощава хазната до такава степен, че за да събере повече заемни средства, великият херцог трябва да плаща много скъпа лихва, докато в някои земеделски райони практиката на бартер се възобновява поради сериозните парични проблеми.<ref>{{Harv|Hale|с.180}}.</ref> По време на неговото управление територията на Великото херцогство е леко разширена чрез покупките на графство [[Санта Фиора]] ([[1633]] г.) от потомък на [[Сфорца]] и на [[Понтремоли]] ([[1649]] г.) с платени 50 хил. златни флорина на Испания. === Меценатство === [[Файл:Galileo-sustermans.jpg|мини|Галилео Галилей (1564 – 1642)]] [[Файл:Evangelista Torricelli by Lorenzo Lippi (circa 1647, Galleria Silvano Lodi & Due).jpg|мини|ляво|Еванджелиста Торичели (1608 – 1647)]] [[Файл:Vincenzo Viviani.jpeg|мини|Винченцо Вивиани (1622 – 1703)]] Искрено проявяващ интерес към науката от детството си, Великият херцог пази [[Барометър|барометри]], [[Термометър|термометри]] и други технологични инструменти в [[Палацо Пити]] за свое удоволствие.<ref>{{Harv|Acton|с.27}}.</ref> Той е щедър покровител на изследователи като [[Галилео Галилей]], [[Еванджелиста Торичели]] и [[Винченцо Вивиани]], като не пренебрегва да се посвети лично на проучвания върху изкуственото инкубиране на кокошки и на подобренията в термометъра. През [[1642]] г. той основава Експерименталната академия на Медичите, от която произлиза Експерименталната академия (''Accademia del Cimento''), замислена от брат му [[Леополдо де Медичи|Леополдо]] през [[1657]] г., която е първото европейско научно общество с експериментален характер.<ref>http://brunelleschi.imss.fi.it/genscheda.asp?appl=LST&xsl=luogo&chiave=700037 {{Harv|Acton|с.38}}.</ref> През [[1654|1654 г.]] той открива първата в света [[Метеорология|метеорологична]] служба с помощта на [[Йезуитски орден|йезуита]] [[Луиджи Антинори]]. През [[1633]] г., по време на неговото управление, е започнат процесът на [[Инквизиция]]та срещу Галилео Галилей, за който Фердинандо II работи енергично, за да гарантира пизанският учен да бъде признат за невинен и оставен свободен да продължи изследванията си. След осъждането на Галилей Фердинандо предпазливо преследва целта за неговото премахване или смекчаване на присъдата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://brunelleschi.imss.fi.it/museum/isim.asp?c=300222|заглавие=erdinando II de' Medici, granduca di Toscana|достъп_дата=2023-4-29}}</ref> Великият херцог обогатява важните колекции от картини, антики, полускъпоценни камъни, бижута и скулптури, които вече са започнати от неговите предшественици, особено след пристигането на колекциите от [[Урбино (херцогство)|херцозите на Урбино]], на които съпругата му [[Витория дела Ровере]] е последна потомка, включваща и известната „[[Венера Урбинска]]“ от [[Тициан]] и „[[Портрет на Юлий II|Портретът на Юлий II]]“ от [[Рафаело Санцио|Рафаело]]. === Брак === [[Файл:The Grand Duke Ferdinand II of Tuscany and his Wife.jpg|мини|ляво|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на великия херцог Фердинандо II и на съпругата му'', 1660-те г., [[Национална галерия (Лондон)]]]] През 1634 г. Фердинандо II се жени за [[Витория дела Ровере]]. Това е несполучлив брак поради различията в характерите и интересите на двамата. Фердинандо е весел човек, интересуващ се от наука, а Витория – религиозна жена със строги навици. Двойката има няколко деца: първият син, Козимо („Козимино“), умира скоро след раждането, през 1639 г. (негов портрет от [[Юстус Сустерманс]] остава в [[Параклиси на Медичите|параклисите на Медичите]]). По-късно, през 1641 г., се ражда дъщеря, която умира почти веднага, преди дори да получи име и да бъде кръстена. Първите разногласия с Витория възникват при раждането на третото дете и който по-късно е престолонаследник – [[Козимо III де Медичи|Козимо]], роден през [[1642]] г., комуто Фердинандо II иска да даде повече политическо и научно образование, докато майка му желае той да бъде обучаван от религиозни лица.<ref>{{Harv|Acton|с.44}}.</ref> Четвъртото и последно дете на двойката, [[Франческо Мария де Медичи|Франческо Мария]], се ражда много години по-късно, през [[1660]] г. === Смърт === 59-годишният Фердинандо II умира на 23 май 1670 г. от [[инсулт]] след влошаване на [[оток]], който го измъчва от известно време. Той е разкошно погребан в Параклисите на Медичите в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]].<ref>{{Harv|Acton|с.108}}.</ref> През [[1857]] г., по време на първоначално проучване на телата на Медичите, тялото му е открито така: „… превърнат в кости. Под плаща на Великия магистър на Ордена на Свети Стефан той носеше черна дреха от кадифен хермезин, богата на дантела; а на краката си имаше конусовидна шапка с голяма периферия... от дясната страна – дървен скиптър. На качулката и на гърдите бяха пришити два златни медала... От короната, която държеше в ръцете си, открихме друг по-малък златен медал, висящ...“.<ref>Sommi Picenardi G., ''Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note'', Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, ''Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'', Firenze, 2006</ref> == Фердинандо II и науката == Започвайки от средата на 1640-те г., Великият херцог организира неформална дейност за експериментиране в двора. Направени са експерименти с първите създавани някога [[Термометър|термометри]], [[Влажност на въздуха|влажността]] на въздуха е измерена с кондензационния [[хигрометър]], „гравитацията или лекотата на течно нещо" с [[Ареометър|хидрометъра]]. През [[1644]] г. в цитрусовата оранжерия на [[Боболи (градина)|Градина „Боболи]]“ е тестван нещо като изкуствен инкубатор за раждане на пиленца въз основа на температурата, измерена с 60-градусов термометър, поставен под мътеща кокошка. Тези експериментални дейности представляват предпоставката, от която започва [[Академия Чименто|Експерименталната академия]], основана през [[1657]] г. от брат му [[Леополдо де Медичи|Леополдо]]. Фердинандо II подкрепя [[Галилео Галилей]] и насърчава изследванията му. По време на [[Процес срещу Галилео Галилей|процеса срещу Галилей от 1633 г.]] той работи усилено, за да гарантира пизанският учен да бъде признат за невинен и оставен свободен да продължи изследванията си. След осъждането на Галилей той предпазливо преследва целта присъдата му да бъде отменена или смекчена. == Брак и потомство == ∞ 1634 за [[Витория дела Ровере]] (* [[7 февруари]] [[1622]], [[Пезаро]]; † [[5 март]] [[1694]], [[Пиза]]) от фамилията [[Дела Ровере]], принцеса от [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]], дъщеря на [[Федерико Убалдо дела Ровере]] и [[Клавдия де Медичи]], от която има трима сина и една дъщеря: * Козимо де Медичи (* 19 декември 1639, Флоренция; † 21 декември 1639, пак там), велик принц на Тоскана * дъщеря (*/ † 1640 при раждане) * [[Козимо III де Медичи]] (* 14 август 1642, [[Флоренция]]; † 31 октомври 1723, пак там), 6-и [[Списък на владетелите на Тоскана|Велик херцог на Тоскана]]; ∞ 20 юни 1661 г. за [[Маргарита Луиза Орлеанска]] (* 28 юли 1645, † 17 септември 1721), дъщеря на херцог [[Гастон Орлеански]], третият син на [[Анри IV (Франция)|Анри IV]] и на [[Мария Медичи|Мария де Медичи]]. Развод 1675 г. Двамата имат двама сина и една дъщеря. * [[Франческо Мария де Медичи]] (* 12 ноември 1660, Флоренция; † 3 февруари 1711, [[Баньо а Риполи]]), [[кардинал]], херцог на Ровере и Монтефелтро; ∞ за [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза Гондзага]] (* 13 ноември 1686, [[Гуастала]]; † 16 март 1742, [[Падуа]]), дъщеря на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гондзага]], [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]], от която няма деца. <gallery caption="" class="center" widths="160px" heights="210px"> Файл:Sustermans, Justus - Official portrait of Vittoria della Rovere as Grand Duchess of Tuscany.jpg|Витория дела Ровере ,<br>съпруга Файл:Volterrano, Cosimo III de' Medici in grand ducal robes (Warsaw Royal Castle).jpg|Козимо III,<br>син Файл:Portrait of Francesco Maria de' Medici in armour.jpg|Франческо Мария,<br>син </gallery> == Източници == *''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-de-medici-granduca-di-toscana Ferdinando II de' Medici granduca di Toscana]'', на Treccani.it – Enciclopedie on line * Antonio Panella, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-de-medici-granduca-di-toscana_(Enciclopedia-Italiana)/ FERDINANDO II de' Medici, granduca di Toscana]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-de-medici_(Dizionario-di-Storia)/ Ferdinando II de' Medici]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * Irene Cotta Stumpo, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-de-medici-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico) FERDINANDO II de' Medici, granduca di Toscana]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 46, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1996 * ''[https://www.britannica.com/biography/Ferdinand-II-grand-duke-of-Tuscany Ferdinand II (grand duke of Tuscany)]'', Encyclopedia Britannica, на britannica.com === Библиография === * Harold Acton, ''The Last Medici'', Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0 * Paul Strathern, ''The Medici: Godfathers of the Renaissance'', Vintage books, London, 2003, ISBN 978-0-09-952297-3 * J.R. Hale, ''Florence and the Medici'', Orion books, London, 1977, ISBN 1-84212-456-0 * H. E. Napier, ''Florentine history, from the earliest authentic records to the accession of Ferdinand the Third, grand duke of Tuscany.'' London: E. Moxon, 1846. Chapter IX. * Alessandro Lazzeri, ''Il Principe e il Diplomatico. Ferdinando II tra il destino e la storia'', Firenze, Edizioni Medicea, 1996 * Riguccio Galluzzi, Jacopo, ''Istoria del Granducato di Toscana sotto il governo della Casa Medici'', Livorno, Stamperia Vignozzi, 1781 * Indro Montanelli e Roberto Gervaso, ''Storia d'Italia: l'Italia del Seicento'', Milano, Rizzoli, 1978 * Antonio Ferrini, ''[https://books.google.it/books?id=Mm42AAAAMAAJ&printsec=frontcover&hl=it Compendio di storia della Toscana dall'origine degli Etruschi fino ai nostri tempi]'', Firenze, Tipografia di Sansone Coen, 1840 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.belpaese2000.narod.ru/Citta/Firenze/medici.htm Медичи от Флоренция]. {{пост начало}} {{пост|[[велик херцог на Тоскана]]|[[1621]]|[[1670]]|[[Козимо II Медичи]]|[[Козимо III Медичи]]}} {{пост край}} {{Превод от|it|Ferdinando II de' Medici|129799396}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Велики херцози на Тоскана]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] qgqyj6zbr1s99jo8clvefs7jyx951gq 0 501113 12397680 11851072 2024-10-28T17:30:26Z Skibididani 348753 12397680 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик|още={{Депутат-България|45н=1|46н=1|47н=1|48н=1|49н=1}}}} '''Теменужка Петрова Петкова''' е [[България|български]] политик от политическа партия [[ГЕРБ]]. Тя е [[министър на енергетиката на България|министър на енергетиката]] в [[Правителство на Бойко Борисов 2|кабинета „Борисов II“]] (2014 – 2017) и [[Правителство на Бойко Борисов 2|„Борисов III“]] (2017 – 2021). == Биография == Завършва магистратура в специалността „Счетоводство и контрол“ в [[Университета за национално и световно стопанство]]. Преминава обучения в областта на „Вътрешния одит в публичния сектор“ в Министерствата на финансите на [[Ирландия]] и [[Великобритания]] и в областта на „Държавната финансова инспекция" в Министерството на финансите на [[Португалия]].<ref name="minfin929">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.minfin.bg/bg/page/929 | заглавие = ТЕМЕНУЖКА ПЕТРОВА | достъп_дата = 24 октомври 2014 | труд = www.minfin.bg | издател = Министерство на финансите на Република България }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> От 1992 г. до 2000 г. заема длъжностите финансов ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол“. След това работи в [[Агенция за държавен вътрешен финансов контрол|Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол]] като държавен вътрешен одитор и началник на отдел. От 2007 г. е директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност“ в [[Агенция за държавна финансова инспекция|Агенцията за държавна финансова инспекция]] (АДФИ). В периода 2010 г. – 2013 г. е директор на АДФИ.<ref name="minfin929" /> Заема длъжността заместник министър на финансите в [[Правителство на Георги Близнашки|кабинета „Близнашки“]] (2014 г.). Ресорът ѝ включва дирекциите „Данъчна политика“ и „Вътрешен контрол“ в [[Министерството на финансите]], [[Национална агенция за приходите|Националната агенция за приходите]], [[Агенция Митници|Агенция „Митници“]], [[Агенция за държавна финансова инспекция|Агенцията за държавна финансова инспекция]] и [[Държавна комисия по хазарта|Държавната комисия по хазарта]].<ref name="minfin929" /> На [[7 ноември]] [[2014]] г. е избрана за [[министър на енергетиката на България|министър на енергетиката]] в [[Правителство на Бойко Борисов 2|кабинета „Борисов II“]]. Според нея приоритет на това правителство е да бъде продължен животът на 5 и 6 блок на [[АЕЦ „Козлодуй“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/biznes/2014/11/08/2415501_petkova_obeshta_da_izvadi_energetikata_ot_omagyosaniia/ | заглавие = Петкова обеща да извади енергетиката от омагьосания кръг | достъп_дата = 8 ноември 2014 | дата = 8 ноември 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> == Източници == <references /> {{кабинет на Бойко Борисов II}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Петрова, Теменужка}} [[Категория:Български министри]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] pcup0xyy6cha236b09pww88bmi2dlef 0 502899 12397986 12214624 2024-10-28T23:31:29Z Ambra75 259141 12397986 wikitext text/x-wiki {{Личност|кардинал | описание = [[кардинал]], [[архиепископ]] | портрет = | портрет-описание =Иноченцо Чибо (вдясно) с папа [[Лъв X]] и с бъдещия папа [[Климент VII]]: копие на картината на [[Рафаело Санцио|Рафаело]] от [[Джулиано Буджардини]], 1520 г. | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Stemma cardinalizio Innocenzo Cybo.png | герб-описание = }} |име=Иноченцо Чибо|роден-място=[[Генуа]], [[Генуезка република]]|починал-място=[[Рим]], [[Папска държава]]|деца=Ричарда Чибо<br>Елена Чибо<br>Алесандро Чибо<br>Клементе Чибо|починал-дата=[[14 април]] [[1550]]|религия=[[Католицизъм]]|баща=[[Франческето Чибо]]|братя-сестри=Лукреция Чибо<br>Клариса Чибо<br>Елеонора Чибо<br>[[Лоренцо Чибо]]<br>Катерина Чибо<br>Иполита Чибо<br>Джовани Батиста Чибо|род=[[Чибо]]|погребан=Базилика „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ (Рим)|партньор=[[Ричарда Маласпина]]}} '''Иночèнцо Чѝбо''' ({{lang|it|Innocenzo Cybo, Innocenzo Cibo}}, * [[25 август]] [[1491]] в [[Генуа]], [[Генуезка република]]; † 14 април [[1550]] в [[Рим]], [[Папска държава]]) е италиански [[архиепископ]] и от 23 септември [[1513]] г. [[кардинал]]. == Произход == Син е на [[Франческето Чибо]] (* 1450, † 1519), [[граф]] на Латеранския дворец (1490) и на [[Ферентило]] (1517), господар на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и [[Черветери]] (1490), римски барон (1515), [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на Папската армия (1487), херцог на [[Сполето]] (1513), и на [[Мадалена де Медичи]] (* 1473, † 1528), сестра на [[папа]] [[Лъв X]] и първа братовчедка на папа [[Климент VII]]. Негови дядо по баба по бащина линия са [[папа]] [[Инокентий VIII]] (баща му е негов незаконен син, впоследствие узаконен) и неаполитанска благородничка, а по майчина – [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], владетел на [[Флорентинска република|Флоренция]], и [[Клариса Орсини]]. Има двама брат и пет сестри: * Лукреция (* 1489, † 1492) * Клариса (* 1490, † 1492), родена недъгава * [[Елеонора Чибо|Елеонора]] (* 1499, † 1557), [[Бенедиктински орден|бенедиктинска]] монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в [[Генуа]] * [[Лоренцо Чибо|Лоренцо]] (* 1500, † 1549), [[Графство Ферентило|граф на Ферентило]], губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 дек. 1519), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (май 1532), губернатор на [[Пиза]] (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папските армии (22 юни 1530), съпруг на [[Ричарда Маласпина]], маркиза на [[Херцогство Маса и Карара|Маса]], господарка на Карара. * Катерина (* 1501, † 1557), херцогиня на [[Камерино]] като съпруга на Джовани Мария [[Да Варано]] * Иполита (* 1503, † 1503), маркиза на [[Колорно]], графиня на [[Каяцо]] и господарка на [[Бобио]] като съпруга на Роберто Амброджо да Сансеверино * Джовани Батиста (* 1505, † 1550), [[епископ]] на [[Марсилия]] (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529) == Биография == На 17 март 1513 г. – денят, в който [[Лъв X]] е ръкоположен за [[епископ]], той прави Иноченцо [[апостолически протонотарий]].<ref>Marino Sanuto ''Diario'' Volume 16, col. 57.</ref> В първата [[консистория]] на папата от 23 септември 1513 г. Иноченцо той става кардинал-дякон на Св. св. Козма и Дамян. Той разменя тази дякония за [[Санта Мария ин Домника (титулярна дякония)|Санта Мария ин Домника]] на 26 юни 1517 г На 11 май 1520 г. става [[архиепископ]] на [[Генуа]] с благоволението на своя чичо папа Лъв X и остава на този пост до 1521 г.. За три месеца през 1521 г. е [[кардинал-камерлинг]] на Светата римска църква, но му е „позволено“ да продаде службата за сумата от 35 000 дуката на друг от фаворитите на Лъв X – кардинал [[Франческо Армелино де Медичи]].<ref>Luigi Gradenigo, the Venetian Ambassador, in ''Relazioni degli ambasciatori veneti al Senato'' Series II Volume III (edited by Tommaso Gar), Roma (Firenze 1846) p. 71; Lorenzo Cardella, ''Memorie storiche de' cardinali della Santa Romana Ecclesia'' Volume IV (Roma 1793) p. 8, pp. 40-41.</ref> Натрупва административни права върху епископски седалища, напр. [[Сейнт Андрюс]] (13 октомври 1513 – 13 ноември 1514),<ref>Никога не е епископ на Сейнт Ендрюс, а само администратор. Не е бил в епископски сан. Guilelmus van Gulik & Conradus Eubel, ''Hierarchia catholica medii et recentioris aevi'' III, editio altera (Monasterii 1923), с. 108. David M. Cheney, [http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bciboi.html ''Innocenzo Cardinal Cibo (Cybo)''.] Посетено на 2016-04-04.</ref> [[Марсилия]], Алерия в [[Корсика]] (19 юни 1518 – 19 декември 1520), [[Вентимиля]] (27 юли 1519 – 8 август 1519) и много други, повечето за кратки периоди от време. Участва в [[Конклав|конклава]] от декември 1520 г до 9 януари 1521 г. и въпреки че (или може би защото) е болен и трябва да гласува от болничното си легло, той е близо до избирането си за папа. След като името му е предложено, той успява да получи около двадесет гласа, очевидно от по-младите кардинали, желаещи да продължат навиците от двора на Лъв X.<ref>F. Petruccelli della Gattina, ''Histoire diplomatique des conclaves'' Volume I (Paris: 1864), с. 520-521. Историята произлиза от писмо, написано от Джовани Мария Галиани от Рим на 10 януари 1522 г., ден след края на Конклава. Цитира се в Staffetti, 35-36 n. 1, който го използва и the ''Memorie della famiglia Cybo'', семейна история написана по заповед на принц Алберико Чибо, за да прокара идеята, че кардинал Иноченцо е бил активен кандидат. Това е много малко вероятно, тъй като кардинал [[Климент VII|Джулио де Медичи]] е активен кандидат, вече подкрепен от флорентинците.</ref> Френският крал [[Франсоа I]] го назначава за [[абат]] на „Сен Виктор“ в Леран през 1522 г., надявайки се без съмнение да засили френския интерес към Колегията на кардиналите след избирането на служител на император [[Карл V]] на папския престол като [[Адриан VI]]. Той също така получава абатство „Сен Уен“ в [[Руан]]. През 1524 г. той става [[папски легат]] на [[Болоня]] и [[Романя]]. През 1529 и 1530 г. посреща както на император Карл V, така и папа [[Климент VII]] в Болоня и участва в коронацията на императора на 24 февруари като архидякон. В края на церемониите той и кардинал [[Иполито де Медичи]] придружават императора по пътя му до [[Мантуа]].<ref>[[Gaetano Giordani]], ''Della venuta e dimora in Bologna del Sommo Pontefice Clemente VII. per la coronazione di Carlo V. Imperatore'' (Bologna 1842) p. 179</ref> Точно преди [[Разграбване на Рим (1527)|разграбването на Рим]] през 1527 г. той намира убежище в [[Маса и Карара]], гост на своята [[Ричарда Маласпина]], съпруга на брат му, която му ражда четири деца, които по-късно са узаконени. Доклад до Венецианския сенат, написан от Антонио Сорано, негов посланик в Рим, на 18 юли 1531 г., предоставя анализ на кардинал Чибо, както изисква задачата му. Той заявява, че Чибо не е човек с грандиозни дела, нито с дълбоки мисли, но твърде веднага се отдава на светските удоволствия и на някаква похотливост. Папа Климент VII не го търси за съвет по държавните въпроси.<ref>Eugenio Alberi (editor), ''Relazioni degli ambasciatori veneti al senato'' Volume VII (Serie IIa, Volume IIIo) (Firenze 1846), 279: „Този кардинал Чибо не е човек на голямо дело или висок дух, а по-скоро бърз и отдаден на светските удоволствия и на известна похотливост. Той има богат доход, може би 22 хиляди дуката, и папата не го използва в съвета, що се отнася до държавните въпроси; но само дълги години в легацията на Болоня. По мое време беше попо в двора; следователно не мога да се разпростра много, като говоря за него. Не искам да мълча, защото на път за легацията ми във Флоренция [1527 г.] го посетих, минавайки през Болоня, и от малкото общуване, което имах с него, открих, че той, заедно с брат си Джовани Бартоломео, много обичат Ваше светлост</ref> През 1532 и 1533 г. кардинал Чибо е изпратен от първия си братовчед папа [[Климент VII]] да управлява Флоренция по време на отсъствието на херцог [[Алесандро де Медичи]]. Той е един от четиримата кардинали, назначени за изпълнители на завещанието на папата.<ref>The executors of his Last Will and Testament were Cardinals Innocenzo Cibo, Ippolito de' Medici, Nicolo Ridolfi, and Giovanni Salviati (F. A. Artaud de Montor, ''Histoire des souverains Pontifes Romains'' Volume IV (Paris 1851) 114).</ref> На конклава след смъртта на Климент той има надежди за папския престол, но е засенчен от [[Павел III]]<ref>[http://www.csun.edu/~hcfll004/SV1534.html Notes on Conclave of 1534, Dr. J. P. Adams.]</ref> и впоследствие решава да се върне във Флоренция.<ref>Staffetti, 127-130, се опитва да подкрепи тезата, въз основа на наблюденията на Фелицианджели, че Чибо е бил кандидат, но документацията е много слаба и историята не е в съгласие с другите известни факти от изборите. Кардинал Фарнезе, който е имал предварително разбирателство с кардинал Иполито де Медичи, роднина на Иноченцо, за флорентинска подкрепа, е обявен за папа чрез акламация.</ref> Но тук отношенията му с великия херцог [[Козимо I де Медичи]] се влошават и той се мести отново в Маса и Карара през 1540 г. Две години по-късно неговата лоялност към имперската кауза е възнаградена с титлата на кардинал протектор на Германия. В Рим кардиналът има резиденцията си Палацо Алтемпс ([[Хоенемс]]). Той се завръща в този град през 1549 г., за да вземе участие в конклава след смъртта на папа Павел III. Предпочитаният кандидат е [[Реджиналд Поул]], но е избран Джовани Мария Чоки дел Монте – [[Юлий III]].<ref>[http://www.csun.edu/~hcfll004/SV1549.html Notes on Conclave of 1549-1550, Dr. J. P. Adams.]</ref> Като старши кардинал дякон Иноченцо Чибо коронясва папа Юлий III на 22 февруари 1550 г. На 28 февруари 1550 г. той разменя дяконията [[Санта Мария ин Домника]] с тази на [[Санта Мария ин Виа Лата (титулярна дякония)|Санта Мария ин Виа Лата]]. Умира на 14 април 1550 г. на 59-годишна възраст, след като е бил кардинал в продължение на 37 години. Погребан е в базиликата „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ в Рим, в центъра на [[Хор (архитектура)|хора]], зад главния олтар, между паметниците на чичо му Лъв X и братовчед му Климент VII. == Потомство == От [[Ричарда Маласпина]] (* 1497 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, сеньория Карара, Монета и Авенца]]; † 15 юни 1553 в [[Бани ди Лука]], пак там), [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиза на Маса]] и княгиня на Карара, Монета и Авенца (13 април 1519 – 6 октомври 1546 и 27 юни 1547 – 15 юни 1553), и чрез брак графиня на [[Ферентило]] (14 май 1520 – 14 март 1549), съпруга на брат му [[Лоренцо Чибо|Лоренцо]], има двама сина и две дъщери, узаконени от него: * Елена Чибо * Ричарда Чибо * Алесандро Чибо * Клементе Чибо == Източници == * Giuseppe Moroni, ''Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica'' Volume 13 (1842), с. 121 – 125. * Luigi Staffetti, ''Il cardinale Innocenzo Cybo'' (Firenze 1894) 14 n. 2. * Marino Sanuto, ''Diario,'' Vol. 16, col. 57 * ''[https://www.storiaememoriadibologna.it/cibo-innocenzo-519624-persona Innocenzo Cybo]'', в Storia e Memoria di Bologna, Comune di Bologna * Franca Petrucci, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-cibo_(Dizionario_Biografico)/ CIBO, Innocenzo]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Cybo,+Innoc%C3%A8nzo.html Cybo, Innocènzo]'', на sapere.it, De Agostini * Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1513.htm#Cibo CIBO, Innocenzo]'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University * ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bciboi.html Innoncenzo Cardinal Cibo]'', на Catholic Hierarchy == Бележки == <references /> {{Превод от|en|Innocenzo Cybo|1136269979}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Кардинали]] [[Категория:Римокатолически архиепископи от 16 век]] [[Категория:Римокатолически епископи от 16 век]] [[Категория:Италианска аристокрация]] g4gp25mu2bxkpwee650z02bjq5sn8om 0 503216 12397952 12384699 2024-10-28T21:59:15Z Ambra75 259141 12397952 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Франческо де Медичи|Франческо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = 4-ти княз на Капестрано | портрет = Francesco Medici (1594-1614).jpg | портрет-описание = Анонимен, ''Портрет на Франческо де Медичи'', 1614, [[Уфици]], Флоренция | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[1611]]/[[1613]] – [[1614]] | коронация = | предшественик = [[Козимо II де Медичи]] | наследник = [[Карло ди Фердинандо де Медичи]] | други титли = принц от Велико херцогство Тоскана;<br>барон на Карапеле;<br> синьор на Кастел дел Монте, Офена и Буси сул Тирино | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Козимо II де Медичи]]<br>[[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора де Медичи]]<br>[[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]]<br>[[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло де Медичи]]<br>[[Филипино де Медичи]]<br>[[Дон Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|Лоренцо де Медичи]]<br>[[Мария Мадалена де Медичи]]<br>[[Клавдия де Медичи]]|деца=няма|брак=няма}} '''Франчèско ди Фердинàндо де Мèдичи''' ({{lang|it|Francesco di Ferdinando de' Medici}}; * [[14 май]] [[1594]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[17 май]] [[1614]], [[Пиза]], Велико херцогство Тоскана) от фамилията [[Медичи]], е [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] и 4-ти [[княз]] на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]], сеньор на [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]], [[Офена]] и [[Буси сул Тирино|Буси]], военен. == Произход == Той е вторият син на [[Фердинандо I де Медичи]] (1 549, † 1609), [[кардинал]] и 3-ти [[Велик херцог на Тоскана]] (1587 – 1609), и на съпругата му [[Кристина Лотарингска]] (* 1565, † 1636). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Козимо I де Медичи]], първи [[Велик херцог на Тоскана]] (1537 –1574), и [[Елеонора ди Толедо]], а по майчина – херцог [[Карл III (Лотарингия)|Карл III Лотарингски]] и [[Клод дьо Валоа]], втората дъщеря на френския крал [[Анри II]] и [[Катерина Медичи|Катерина де Медичи]]. Има четирима братя и четири сестри: * [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] (* 1590, † 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), съпруг на [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]], [[ерцхерцог]]иня на [[Австрия]] * [[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора]] (* 1591, † 1617) * [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина]] (* 1593, † 1629), херцогиня на Мантуа и Монферат като съпруга на [[Фердинандо Гонзага]] * [[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло]] (* 1595, † 1666), [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана]], [[кардинал]] и [[епископ]] * [[Филипино де Медичи|Филипо, нар. Филипино]] (* 1598, † 1602) * [[Дон Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|Лоренцо]] (* 1599, † 1648), испански гранд с обръщението „[[Дон (титла)|дон]]“, военен и дипломат * [[Мария Мадалена де Медичи|Мария Магдалена]] (* 1600, † 1633), инвалид * [[Клавдия де Медичи|Клавдия]] (* 1604, † 1648), [[херцог|херцогиня]] на [[Урбино]] като съпруга на [[Федерико Убалдо дела Ровере]] и [[ерцхерцог|ерцхерцогиня]] на [[Предна Австрия]] като съпруга на [[Леополд V (Австрия-Тирол)|Леополд V]]. == Биография == През 1612 г. е номиниран за принц на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]] (баронството включва територията на [[Санто Стефано ди Сесанио]], [[Калашо]], Рока Калашо, [[Кастелвекио Калвизио]] и [[Карапеле Калвизио]]), господар на [[Офена]], [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]] и земята на [[Буси сул Тирино|Буси]]. Той носи титлата „принц на Капестрано“ до смъртта си.<ref name=":0">Bacciotti E. ''[https://books.google.ru/books?id=FN4OvthJbdIC&pg=PA213&lpg=PA213&dq=Francesco+de%27+Medici+(14+maggio+1594+–+17+maggio+1614)&source=bl&ots=LU6gYDl1PH&sig=RHNQv07bYpmhGqtUolcVOyAoacg&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwjO4JuJ55TPAhVIfiwKHaJXAAsQ6AEILTAD#v=onepage&q=Francesco%20de'%20Medici%20(14%20maggio%201594%20–%2017%20maggio%201614)&f=false Il fiorentino istruito calendario per l'anno 1852]''. Firenze: Tipografia di Niccola Fabbrini, 1851. с. 213</ref><ref>De Rubertis Ach. ''[[De Rubertis Ach. Varietà storiche e letterarie. — Pisa: Nistri-Lischi, 1935. — P. 108|Varietà storiche e letterarie]]''. Pisa: Nistri-Lischi, 1935. с. 108</ref> Предвиден за кариерата на дипломат, Франческо предпочита да се посвети на военното изкуство. На 15 г. постъпва в армията. Командва войските, изпратени от Тоскана през 1613 г., за да помогнат на [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]] срещу [[Савойско херцогство|херцога на Савоя]] [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]], но не участва във военните действия, тъй като между двамата претенденти е сключен мир, преди той да достигне [[Херцогство Мантуа]].<ref name=":0" /> След като прави поклонение в [[Лорето (Марке)|Лорето]] до [[свещена хижа|Светата хижа]], умира в [[Пиза]] малко след завръщането си, на 17 май 1614 г., от остра чревна болест.<ref>Grimaldi F. ''[https://books.google.ru/books?id=i0zZAAAAMAAJ&q=Francesco+de%27+Medici,+principe+di+Capestrano+dal+1613&dq=Francesco+de%27+Medici,+principe+di+Capestrano+dal+1613&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiqsa-47pjPAhUjCpoKHfldBpwQ6AEIHDAA Pellegrini e pellegrinaggi a Loreto nei secoli XIV—XVIII]''. Foligno: Accademia fulginia, 2001. с. 655.</ref> Има предположение, че е бил [[петнист тиф]].<ref name="paleopatologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21|заглавие=Il «Progetto Medici»: studio antropologico e paleopatologico dei Granduchi|автор=|труд=|издател=www.paleopatologia.it|език=it|достъп_дата=16 декабря 2015|архив_дата=2016-08-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160822212006/http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21}}</ref> Погребан е в семейната гробница – [[Параклис на Медичите|Параклиса на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо]]“. Върху надгробната плоча, според желанието на починалия, е издълбан надписът „Принц на Капестрано“ (на лат. ''Princeps Capestrani''). В негова памет са написани редица епитафии от няколко автори, в които се прославя неговата девственост, смелост и великодушие.<ref>Oettinger Ed.-M. ''[https://books.google.ru/books?id=nNAeAegMBJoC&pg=RA1-PA69&dq=Francesco+de%27+Medici+1594+-+1615&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwjSs9akoZTPAhWsNJoKHX2HAqAQ6AEIIzAB#v=onepage&q=Francesco%20de'%20Medici%201594%20-%201615&f=false Bibliographie biographique universelle dictionnaire des ouvrages relatifs a l’histoire de la vie publique et privée des personnages célèbres de tous les temps et de toutes les nations depuis le commencement du monde jusqu’a nos]''. Paris: A. Lacroix et C., 1866. Vol. I. с. 69</ref> През 1857 г., по време на първоначално изследване на телата на Медичите, тялото му е намерено, както следва: „... на черепа той носеше филцова шапка; той беше облечен в бяла сатенена дреха, с времето станала жълтеникава, с подобно голямо наметало, стигащо до коленете, и с дантелени ръкави около китките. Чорапите бяха от плетена коприна, чехлите от кожа.“<ref>Sommi Picenardi G., ''Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note'', Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, ''Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'', Firenze, 2006</ref> Изследването на останките показва, че през живота си принцът е страдал от заболявания на костната система, като [[артрит]] и [[остеохондроза]].<ref name="paleopatologia2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21|заглавие=Il «Progetto Medici»: studio antropologico e paleopatologico dei Granduchi|автор=|труд=|издател=www.paleopatologia.it|език=it|достъп_дата=16 декабря 2015|архив_дата=2016-08-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160822212006/http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21}}</ref> == В изкуството == Оцелели са детски портрети на Франческо от [[Тиберио Тити]] от 1597 г. в Галерия „[[Уфици]]“<ref>Caneva C. ''[[Caneva C. Il corridorio vasariano agli Uffizi. — Firenze: Banca Toscana, 202. — P. 238.|Il corridorio vasariano agli Uffizi]]''. Firenze: Banca Toscana, 202. с. 238.</ref> и от [[Алори, Кристофано|Кристофано Алори]] от 1598 г. в [[Палатинска галерия|Палатинската галерия]] в [[Палацо Пити]]. На последния той е изобразен заедно с по-голямата си сестра [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина]].<ref>Butazzi, Grazietta. ''[[Butazzi, Grazietta. I principi bambini abbigliamento e infanzia nel seicento (итал.) // Antichità viva : журнал. — 1984. — N. XXIII. — P. 64.|I principi bambini abbigliamento e infanzia nel seicento]]'' <small>(итал.)</small> // Antichità viva : журнал. 1984. N. XXIII. с. 64.</ref> Портрет на принца като възрастен от неизвестен художник от [[Флорентинска школа|Флорентинската школа по живопис]] в колекцията на Галерия „Уфици“ е нарисуван малко преди смъртта му през 1614 г.<ref name="paleopatologia2" /> Образът на Франческо е запазен и върху бронзов медальон от Гийом Дюпре от 1613 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deamoneta.com/auctions/view/302/480|заглавие=Francesco di Ferdinando de Medici (1594—1614), principe di Capestrano. Medaglia uniface 1613|автор=Guillaume Duprè|труд=|издател=www.artemideaste.com|език=it|достъп_дата=18.9.2016}}</ref> <gallery caption="" class="center" widths="160px" heights="210px"> Файл:Francesco_di_ferdinando_de%27_Medici,_xvii_century.jpg|Тиберио ди Тито, ''Франческо ди Фердинандо де Медичи'', 1597 Файл:Francesco and Caterina Medici by Cristofano Allori.jpg|Кристофано Алори, ''Франческо и Катерина де Медичи'', ок. 1598 Файл:Guillaume dupré, medaglia di Francesco di Ferdinando de' Medici, 1613 (no verso, bronzo dorato).JPG|Медал на Франческо де Медичи от Гийом Дюпре </gallery> == Източници == <references /> * {{cite web|url=http://www.comunedicapestrano.it/news/opuscolo.pdf|author=|title=Comune Capestrano|publisher=Comune-di-Capestrano.it|description=|accessdate=|архив_дата=2014-08-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140815005943/http://www.comunedicapestrano.it/news/opuscolo.pdf}} {{икона|it}} * {{cite web|url=http://www.deamoneta.com/auctions/view/179/352|author=|title=Francesco di Ferdinando de Medici (1594 – 1614), prince of Capestrano|publisher=Dea-Moneta.com|description=|accessdate=}} {{икона|en}} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=1115 Documents dels Mèdici: Francesco de Mèdici] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205024130/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=1115 |date=2014-12-05 }} * [http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#Fe1 genealogy.euweb.cz] {{Превод от|ru|Медичи, Франческо (1594 – 1614)|124033852}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Пиза]] [[Категория:Италианска аристокрация]] rt7794ievbjobe7bryaqweculd2x2cw 0 503218 12397416 12382590 2024-10-28T12:07:02Z Ambra75 259141 12397416 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лоренцо де Медичи|Лоренцо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|принц | описание = [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]], военен и дипломат | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} |име=дон Лоренцо де Медичи|деца=няма|брак=няма|религия=[[Католицизъм]]|погребан=[[Параклиси на Медичите]], [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]|братя-сестри=[[Козимо II де Медичи]]<br>[[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора де Медичи]]<br>[[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]]<br>[[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо де Медичи]]<br>[[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло де Медичи]]<br>[[Филипино де Медичи]]<br>[[Мария Мадалена де Медичи]]<br>[[Клавдия де Медичи]]}} Дон '''Лорèнцо ди Фердинандо де Мèдичи''' ({{lang|it|Lorenzo di Ferdinando de' Medici, Don Lorenzo de' Medici}}; * [[1 август]] [[1599]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[15 ноември]] [[1648]], Флоренция, Велико херцогство Тоскана) от фамилията [[Медичи]], е [[принц]] от Великото херцогство Тоскана и испански [[Гранд (титла)|гранд]] с обръщението „[[Дон (титла)|дон]]“, военен и дипломат. == Произход == Той е седмото дете на [[велик херцог|Великия херцог]] [[Фердинандо I де Медичи]] (* 1549; † 1609), [[кардинал]] и 3-ти [[Велик херцог на Тоскана]] (1587 – 1609), и на съпругата му [[Кристина Лотарингска]] (* 1565; † 1636). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Козимо I де Медичи]], Велик херцог на Тоскана, и [[Елеонора ди Толедо]], грандеса от известната кастилска фамилия [[Дом Алба|Алба де Тормес]], а по майчина – херцог [[Карл III (Лотарингия)|Карл III Лотарингски]] и [[Клод дьо Валоа]], втората дъщеря на френския крал [[Анри II (Франция)|Анри II]] и [[Катерина де Медичи]]. Има четири братя и четири сестри: * [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] (* 1590, † 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), съпруг на [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]], [[ерцхерцог]]иня на [[Австрия]] * [[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора]] (* 1591, † 1617) * [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина]] (* 1593, † 1629), съпруга на [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]], херцог на [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]] * [[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо]] (* 1594, † 1614), 4-ти [[княз]] на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]], господар на [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]], на [[Офена]] и на [[Буси сул Тирино|Буси]], военен. * [[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло]] (* 1595, † 1666), [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана]] и от 1615 г. [[кардинал]] и [[епископ]] * [[Филипино де Медичи|Филипо, нар. Филипино]] (* 1598, † 1602) * [[Мария Мадалена де Медичи|Мария Магдалена]] (* 1600, † 1633) * [[Клавдия де Медичи|Клавдия]] (* 1604, † 1648), съпруга на [[Федерико Убалдо дела Ровере]], [[херцог]] на [[Урбино]], и на [[Леополд V (Австрия-Тирол)|Леополд V]], [[ерцхерцог]] на [[Предна Австрия]] == Биография == === Ранни години === [[Кръщение|Кръстен]] е през октомври 1600 г. Учи с братята си при [[Галилео Галилей]], [[Бенедето Кастели]] и [[Джироламо Меркуриале]]. Освен науки и [[хуманитарни науки]] изучава [[Конен спорт|конна езда]], [[фехтовка]], [[танц]]и и [[баска топка]] (пилота). Обича [[лов]]а. През февруари 1609 г., след смъртта на баща си, наследява вилите [[Вила Ла Петрая|Ла Петрая]], [[Вила Ла Топая|Ла Топая]], Кашине, [[Вила на Медичите (Требио)|Требио]] и [[Вила на Медичите (Монтеветолини)|Монтеветолини]], владенията в [[Муджело]], [[Понтасиеве]], [[Скарперия]], [[Пиза]] и [[Ливорно]]. Според волята на великия херцог Фердинанд I всички негови по-малки синове получават солидна издръжка, за да може всеки от тях да се ожени за представител на управляващ дом и да създаде странични клонове на династията Медичи. През 1617 – 1628 г. дворът във Флоренция договаря безрезултатно брака на Лоренцо, първо с принцеса от [[Пико (род)|Дом Пико]], херцози на [[Мирандола]], след това с принцеса от Дом [[Карафа]], наследница на [[Княжество Стиляно]] и [[Херцогство Сабионета]]. <gallery caption="" class="center"> Файл:La petraia, veduta 02.JPG|Ла Петрая Файл:Villa La Topaia.jpg|Ла Топая Файл:Villa medicea del trebbio, 10.jpg|Требио Файл:Villa di montevettolini, 01.JPG|Монтеветолини </gallery> === Придворен живот === През 1621 г., след смъртта на великия херцог [[Козимо II де Медичи|Козимо II]], Лоренцо остава единственият възрастен мъж от управляващия дом в тосканския двор. Заедно с регентите, майка си [[Кристина Лотарингска]] си и [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] – вдовица на по-големия му брат той участва в управлението от името на малолетния си племенник, великия херцог [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]]. Друг по-голям брат на Лоренцо – [[кардинал]] [[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло де Медичи]] рядко посещава Флоренция. На княза са поверени дипломатически отношения с управляващите домове. Въпреки че не се интересува от военна кариера и никога не е участвал във войни и битки, той получава ранг на Генералисимус на армията на Великия херцог на Тоскана и ранг на Велик конетабъл на [[Орден Свети Стефан (военен орден)|военния орден на Свети Стефан]]. Принцът е привлечен от [[Рицарски турнир|турнири]], футбол, надбягвания с хрътки, конни надбягвания, театър и музика. През юли 1621 г. Лоренцо се мести в двореца Парионе във Флоренция, който е наследил от чичо си [[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]. Тук той провежда срещи на театрални групи – Академията на непостоянните (на итал. ''Accademia degli Incostanti''), Компанията на съгласните (на итал. ''Compagnia dei Concordi'') и след това Компанията на непоклатимите (на итал. ''Compagnia degli Immobili''). Лоренцо не е в добро здраве. Злоупотребява с храна. Пътува много с образователни и дипломатически цели в италианските и германските държави. През 1617 г. е в [[Мантуа]] за сватбата на сестра си [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина]] с херцог [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]]. През 1619 г. пътува [[Инкогнита|инкогнито]] до херцогствата [[Урбино (херцогство)|Урбино]], [[Херцогство Мантуа|Мантуа]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена]] и [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Парма]], [[Венецианска република|Венецианската]] и [[Генуезка република|Генуезката република]]. През 1621 г. посещава [[Папска държава|Папската държава]] и прави поклонение в [[Лорето (Марке)|Лорето]]. По време на това пътуване посещава сестра си [[Клавдия де Медичи|Клавдия]] и нейния съпруг, херцог [[Федерико Убалдо дела Ровере]]. През 1623 г. оглавява посолството на Великото херцогство, изпратено в [[Урбино]] за овдовялата сестра на принца и нейната дъщеря [[Витория дела Ровере|Виктория]]. Дворът във Флоренция поверява на Лоренцо въпросите, свързани с наследството на неговата племенница. За тази цел той посещава [[Рим]], за да привлече подкрепата на [[папа]] [[Урбан VIII]]. През 1626 г. придружава сестра си Клавдия в [[Инсбрук]] за сватбата ѝ с ерцхерцог [[Леополд V (Австрия-Тирол)|Леополд V Хабсбургски]]. Лоренцо мисли да се запише в Имперската армия и да участва във войната с [[Протестантство|протестантите]] в [[Чехия|Бохемия]]. Вместо това, след като посещава двора в [[Мюнхен]], той остава известно време на гости на херцога на Лотарингия [[Шарл I дьо Гиз]] в двора в [[Нанси]]. След това пристига в щаба на императорската армия във [[Волфсбург]]. През декември 1626 г. [[чума]]та го принуждава да напусне армията и да се върне във Флоренция. През 1635 г. Лоренцо отново посещава [[Венеция]]. === Колекционер === След ремонта на [[вила Ла Петрая]] близо до Флоренция, извършена от архитекта [[Джулио Париджи]], принцът я прави своя провинциална резиденция и инструктира известния художник [[Балдасаре Франческини]] да я изрисува. Тук през 1630 – 1640-те години той събира най-богатата колекция от произведения, включително скулптури на [[Микеланджело Буонароти]], [[Джамболоня]], [[Джовани Франческо Сузини]], гравюри на [[Албрехт Дюрер]] и [[Жак Кало]], картини на италианските художници [[Джованни да Сан Джовани]], [[Карло Долчи]], [[Франческо Фурини]], [[Винченцо Дандини|Винченцо]] и [[Чезаре Дандини]], [[Леонардо Ферони]], [[Орацио Фидани]], [[Джовани Гарцони]], [[Артемизия Джентилески]], [[Балдасаре Франческини]], [[Доменико Казини|Доменико]] и [[Валоре Казини]], [[Бачо дел Бианко]] и [[Стефано дела Бела]], както и на фламандските художници [[Петер Паул Рубенс]], [[Юстус Сустерманс]] и [[Антонис ван Дайк]]. === Последни години и смърт === [[Файл:Portrait Ferdinando II de Medici.jpg|мини|Фердинандо II де Медичи]] През последните няколко години Лоренцо има сериозни здравословни проблеми, обострят се [[подагра]]та и [[артрит]]ът му. Умира на 49-годишна възраст на 15 ноември 1648 г. във Флоренция. Завещава цялото си имущество на своя племенник, великия княз [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]], с молба да раздаде част от него на роднини и слуги, както и да даде милостиня на бедните и за панихиди. Погребан е в [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] в базиликата „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“ във Флоренция. През 1857 г., по време на първата [[ексхумация]] на тленните му останки, в гроба му са открити почти разложени кости и дрехи. Дрехите съответстват на испанската мода от XVII век. Възможно е да се установи, че принцът е погребан в лилава кадифена жилетка, бродирана със злато, и в филцова шапка с пера. == Източници == <references /> * {{икона|it}} Alberi Eug. ''Relazioni degli Ambasciatori Veneti al Senato: Comprende le relazioni degli stati Europei, tranne l’Italia'': Firenze: A Spese dell’ Editore, 1863. P. lxxiv. * {{икона|it}} Lippi D. ''Illacrimate Sepolture. Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'': Firenze: Firenze University Press, 2006. * {{икона|it}} {{cite web|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici_res-0b23891e-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_(Dizionario-Biografico)/|author=Elisabetta Stumpo.|title=Medici, Lorenzo de’|publisher=Treccani.it|description=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73 (2009)|accessdate=}} <small>Посетено на 31 март 2023 г.</small> * {{икона|en}}{{cite web|url=http://www.themedicifamily.com/Lorenzo-di-Ferdinando-de-Medici.html|author=|title=Don Lorenzo de’ Medici|publisher=The-Medici-Family.com|description=|accessdate=}} <small>Посетено на 31 март 2023 г.</small> * {{икона|it}} Litta P. ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452282m/f44.item.r=Famiglie%20celebri%20di%20Italia.zoom Medici di Firenze. Tavola XV]'' // Famiglie celebri di Italia[it] : Milano : Paolo Emilio Giusti ed., 1819. – Vol. I. <small>Посетено на 31 март 2023 г.</small> == Външни препратки == * [http://documents.medici.org/document_search_results.cfm ''Don Lorenzo de' Medici''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070130152554/http://documents.medici.org/document_search_results.cfm |date=2007-01-30 }} {{Превод от|ru|Медичи, Лоренцо 1599 – 1648)|122069431}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] e6z3ndue030sno1p0hzeecdkdjbc2z4 0 503220 12397524 12370826 2024-10-28T14:13:25Z Ambra75 259141 12397524 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария де Медичи|Мария де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание =принцеса от Велико херцогство Тоскана | портрет = Ambito fiorentino - Maria Maddalena di Ferdinando I de' Medici.jpg | портрет-описание = Анонимен, ''Портрет на Мария Магдалена де Медичи'', ок. 1615 г., Вила „Медичи“„ [[Черето Гуиди]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |баща=[[Фердинандо I де Медичи]]|братя-сестри=[[Козимо II де Медичи]]<br>[[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора де Медичи]]<br>[[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]]<br>[[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо Фердинандо де Медичи]]<br>[[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло де Медичи]]<br>[[Филипино де Медичи]]<br>[[Дон Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|Лоренцо де Медичи]]<br>[[Клавдия де Медичи]]|погребан=Манастир „Крочета“ (Флоренция)|деца=няма|брак=няма}} '''Мария Мадалена де Медичи''' ({{lang|it|Maria Maddalena de' Medici}}; * [[29 юни]] [[1600]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[28 декември]] [[1633]], Флоренция, Велико херцогство Тоскана) от фамилията [[Медичи]], е [[принцеса]] от [[Велико херцогство Тоскана]]. == Произход == Тя е осмото дете и трета дъщеря на [[Фердинандо I де Медичи]], Велик херцог на Тоскана, и [[Кристина Лотарингска]], принцеса от [[Лотаринги|Дома Лотаринги]]. По бащина линия тя е внучка на [[Козимо I Медичи|Козимо I]], велик херцог на Тоскана, и [[Елеонора ди Толедо|Елеонора Алварес де Толедо]], аристократка от Дом [[Альварес де Толедо (род)|Алварес де Толедо]], който е свързан с кралете на [[Испания]]. От страна на майка си е внучка на [[Карл III (Лотарингия)|Карл III]], херцог на Лотарингия, и принцеса [[Клод Валоа|Клод дьо Валоа]]. Прабабата на Катерина по майчина линия е френската кралица [[Катерина Медичи|Катерина де Медичи]]. Има пет братя и три сестри: * [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана * [[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора]] (1591 – 1617) * [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина]] (1593 – 1629), херцогиня на Мантуа и Монферат чрез брака си 1617 с [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]] * [[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо]] (1594 – 1614), [[княз]] на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]], господар на [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]], [[Офена]] и [[Буси сул Тирино|Буси]], военен * [[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло]] (1596 – 1666), [[кардинал]] * [[Филипино де Медичи|Филипо, нар. Филипино]] (1598 – 1602) * [[Дон Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|Лоренцо]] (1599 – 1648), испански гранд с обръщението „[[Дон (титла)|дон]]“, военен и дипломат * [[Клавдия Медичи|Клавдия]] (1604 – 1648), съпруга от 1621 г. на [[Федерико Убалдо дела Ровере]], [[херцог]] на [[Урбино (херцогство)|Урбино]], и от 1626 г. на [[Леополд V (Австрия-Тирол)|Леополд V]], [[ерцхерцог]] на [[Предна Австрия]]. == Биография == [[Файл:Ponti di maddalena, via laura.JPG|мини|Арки на ул. „Лаура“]] Мария Магдалена има вродени малформации в развитието на крайниците, поради което е кръстена едва на 9 години. Съвременник на принцесата, флорентинецът Паоло Верцони, в дневника си я нарича „инвалид“. Според италианския лекар Гаетано Пиерачини, въз основа на изследване на приживе портрети на принцесата, Мария Магдалена има много къси крака. По заповед на Великия херцог архитектът [[Джулио Париджи]] построява за нея дворец в манастира Крочета във [[Флоренция]]. [[Файл:Museo archeologico di Firenze, corridoio mediceo.JPG|ляво|мини|Издигнатият коридор вътре в дворец „Крочета“]] Имайки големи затруднения при изкачване на стълби, резиденцията ѝ е оборудвана от архитекта с поредица от повдигнати проходи, през които тя да може да се движи, без да среща стъпала по пътя си и най-вече без да е необходимо да слиза на улицата, където би привлякла погледите на любопитните. Днес са останали четири повдигнати арки на прохода, една към [[Болница на невинните]], една над ул. Пергола, една на ул. Лаура (за да се стигне до друг манастир) и една, влизаща в базиликата на [[Сантисима Анунциата]], откъдето принцесата е присъствала на литургия, гледайки през решетка в левия [[Неф|кораб]] поставена зад малко помещение в края на прохода. В двореца дълъг повдигнат коридор съответства на тези пасажи, наречен Коридор на Медичите, който напомня за [[Коридор Вазари|Коридора на Вазари]], и който Магдалена е използвала, за да се мести на закрито, докато остава на нивото на първия етаж. [[Файл:Via della colonna, palazzo della crocetta 01.JPG|мини|Дворец „Крочета“, Флоренция]] По обясними причини Мария Магдалена не е сред дъщерите на великия херцог, за които дворът във Флоренция има брачни планове. На 24 май 1621 г. принцесата е преместена в двореца Крочета, където живее през следващите 12 години. През цялото време до нея има шестима слуги. Въпреки възприетата по онова време традиция, според която жената или се омъжва, или става монахиня, Мария Магдалена не прави нито първото, нито второто. Тя живее в [[Доминикански орден|Доминиканския]] манастир, оставайки принцеса. Дворът във Флоренция получава разрешение за нея и за нейните прислужници да живеят по този начин от [[папа]] [[Григорий XV]]. Мария Магдалена умира на 28 декември 1633 г. във Флоренция на 33-годишна възраст. Погребана е в манастира Крочета според собственото ѝ завещание. През 1857 г. останките ѝ са [[Ексхумация|ексхумирани]] за първи път. Според свидетелствата на учените дрехите и обувките, с които е била облечена по време на погребението, са добре запазени. Скелетът е с рокля от лилав брокат с цветя, избродирани със сребърен конец, и кожени обувки с високи коркови подметки. Върху черепа, върху който някога е имало корона, има ръждива тел. == Вижте също == * [[Медичи]] * [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина де Медичи]] == Източници == * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 ISBN 88-541-0526-0 * [http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#Fe1 Medici 3], genealogy.euweb.cz * ''[http://documents.medici.org/ Archivio online di documenti sulla famiglia Medici] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }}'', на ''documents.medici.org''. * Sommi Picenardi G., ''Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note'', Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I – II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, ''Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'', Firenze, 2006 {{Превод от|ru|Медичи, Мария Магдалина|105389711}} {{Портал|Биографии|Италия}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Инвалиди]] h20j2ccfmg1lpclq9ec5atpf6c8j5of 0 503221 12397508 12367171 2024-10-28T14:02:20Z Ambra75 259141 12397508 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария Кристина|Мария Кристина (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Maria Christina de’ Medici | категория = монарх | описание =принцеса от Велико херцогство Тоскана | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Фердинандо II де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Маргарита де Медичи]]<br>[[Матиас де Медичи]]<br>[[Франческо де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|деца=няма|брак=няма|погребан=базилика [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]}} '''Марѝя Кристѝна де Мèдичи''' ({{lang|it|Maria Christina de’ Medici, Maria Cristiana}}; * [[24 август]] [[1609]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[9 август]] [[1632]], пак там<ref name=":0">''[https://www.treccani.it/enciclopedia/maria-maddalena-d-austria-granduchessa-di-toscana_%28Dizionario-Biografico%29/ Maria Maddalena d’Austria, granduchessa di Toscana]'' (итал.). Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 70. www.treccani.it (2008). Посетнео на 26 януари 2023 г.</ref><ref name=":1">Carter T. [https://books.google.ru/books?id=HeewAAAAQBAJ&hl=ru&source=gbs_navlinks_s ''Orpheus in the Marketplace'']. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 2013. P. 22. (I Tatti studies in Italian Renaissance history).</ref>) от фамилията [[Медичи]], е [[принцеса]] от Велико херцогство Тоскана. == Произход == Тя е най-голямата дъщеря и първо дете на [[Козимо II де Медичи]] (* 1590, † 1621), велик херцог на Тоскана, и на [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (* 1589, † 1631). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], [[Велико херцогство Тоскана|Велик херцог на Тоскана]], и [[Кристина Лотарингска]], принцеса от Дом [[Лотаринги]], а по майчина – [[ерцхерцог]] [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II Австрийски]] и [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Анна Баварска]]. Има петима братя и две сестри: * [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]] (* 1610, † 1670), [[меценат]], 5-и Велик херцог на [[Тоскана]], съпруг на [[Витория дела Ровере]] * [[Джовани Карло де Медичи|Джован(и) Карло]] (* 1611, † 1663), кардинал * [[Маргарита де Медичи|Маргерита]] (* 1612 † 1679), херцогиня на Парма и Пиаченца като съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе]] * [[Матиас де Медичи|Матиас]] (* 1613, † 1667), военен, губернатор на Сиена (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667), неженен * [[Франческо де Медичи|Франческо]] (* 1614, † 1634), военен, неженен * [[Анна де Медичи|Анна]] (* 1616, † 1676), от 1646 ерцхерцогиня на [[Предна Австрия]] като съпруга на [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тиролски]] * [[Леополдо де Медичи|Леополдо]] (* 1617, † 1675), кардинал, губернатор на Сиена. == Биография == [[Файл:Maria Cristina de' Medici (1609-1632).png|мини|Портрет от Валоре Казини (1613). Музей на историята на изкуството, [[Виена]]|ляво]] Мария Кристина получава същите имена като баба си по бащина линия. Тя е кръстена година след раждането си – на 21 ноември 1610 г.<ref>Petrioli Tofani An. ''[https://books.google.ru/books?hl=ru&id=5E1HAQAAIAAJ&dq=Maria+Cristina+fu+battezzata+il+21+novembre+1610&focus=searchwithinvolume&q=21+novembre Omaggio a Dürer: Mostra di stampe e disegni]''. Verona: Leo S. Olschki, 1971. </ref> Родена е [[Инвалидност|инвалид]]. Историкът Естела Галасо-Калдерара в книгата си „Великата херцогиня Мария Магдалена Австрийска“ описва състоянието ѝ по следния начин: „Вината на нейния пол<ref>Момичетата не наследяват трона на Великия херцог на Тоскана, така че семейството на Великия херцог чака раждането на момче.</ref> бе утежнена от сериозни физически и психически аномалии“.<ref>Cruz An. J., Galli Stampino M. ''[https://books.google.ru/books?id=plkfDAAAQBAJ&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Early Modern Habsburg Women: Transnational Contexts, Cultural Conflicts, Dynastic Continuities]''. New York: Routledge, 2016. P. 175–176. – 312 p. (Women and Gender in the Early Modern World). </ref> Семейството крие физическото и психическото ѝ състояние. През 1619 г. 10-годишната Мария Кристина е настанена в манастира на Непорочното зачатие във Флоренция, поверена на грижите на монахини от Конгрегацията на сестрите на Свети Стефан. Там тя живее с многобройни слуги и приятелки.<ref name=":2">Lipp Ch. ''[https://books.google.ru/books?id=kCYpDAAAQBAJ&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Contested Spaces of Nobility in Early Modern Europe]''. — New York: Routledge, 2016. — P. 137.</ref> След 10-месечни преговори на 14 октомври 1620 г. във Флоренция ръководителите на родовете на [[Медичи]]те и [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] сключват брачен договор, според който Мария Кристина или друга принцеса от дома на Медичите трябва да стане съпруга на Принц [[Одоардо I Фарнезе|Одоардо]], син и наследник на [[Ранучо I Фарнезе|Ранучо I]], [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|херцог на Парма и Пиаченца]] от [[Фарнезе (семейство)|рода Фарнезе]].<ref>''[https://books.google.ru/books?hl=ru&id=vcs7AQAAIAAJ&dq=Maria+Cristina+de%27+Medici+e+Odoardo+Farnese&focus=searchwithinvolume&q=14+ottobre+1620+erano Archivio Storico per le Provincie Parmens]''i. Parma: Deputazione di storia patria per le provincie parmensi, 1909. P. 147.</ref> Когато принцът разбира за физическите недостатъци на булката, той отказва да я вземе за жена. Брачният договор предвижда младоженецът да замени една принцеса с друга<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archiviodistato.firenze.it/memoriadonne/cartedidonne/cdd_02_arrivo.pdf|заглавие=Margarita di Cosimo II|автор=|труд=Scritture delle donne di casa Medici nei fondi dell’Archivio di Stato di Firenze|издател=www.archiviodistatofirenze.it|език=it|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160205135306/http://www.archiviodistato.firenze.it/memoriadonne/cartedidonne/cdd_02_arrivo.pdf|архив_дата=5 февруари 2016|достъп_дата=13.04.3017}}</ref> и вместо Мария Кристина за него се омъжва по-малката ѝ сестра [[Маргарита де Медичи|Маргарита]].<ref>Harness K. ''[https://books.google.ru/books?id=gfj1sn6m_XoC&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Echoes of Women’s Voices: Music, Art, and Female Patronage in Early Modern Florence]''. Chicago: University of Chicago Press, 2006. P. 175–176. </ref> Мария Кристина все още живее в манастира, но не полага [[Монашество|монашески обети]].<ref name=":2" /> Умира на 22-годишна възраст на 9 август 1632 г.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> във [[Вила на Медичите (Поджо Империале)|Вилата на Медичите]] в [[Поджо Империале]] близо до Флоренция.<ref>Dumas Al. ''[https://books.google.ru/books?id=EfVfmMYXxD4C&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Storia del governo della Toscana: sotto La casa de’Medici]''. Milano: Borroni e Scotti, 1845. P. 162.</ref> През 1857 г. гробът ѝ в Параклисите на Медичите в Базилика „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“ е открит и [[Ексхумация|ексхумиран]]. При изследването на тленните ѝ останки е установено, че от дрехите, в които е била погребана, „само дантела, напълно изгнила, и малко метал от цветята, от които е направена короната“, косата на главата е била „отделен от черепа и смесена с кост“.<ref>''Lippi D.'' Illacrimate sepolture: curiosità e ricerca scientifica nella storia delle riesumazioni dei Medici. — Firenze: Firenze University Press, 2006. — Vol. XLIV. P. 53. 161 p. (Studi e saggi). </ref> == Мария Кристина де Медичи в изкуството == Запазени са няколко портрета на Мария Кристина. Портретът на дете от 1613 г., приписван на [[Валоре Казини]], сега е в колекцията на [[Музей на историята на изкуството|Музея на историята на изкуството]] във [[Виена]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.khm.at/de/objektdb/detail/2519/|заглавие=Maria Cristina de’ Medici (1609—1632) im Alter von drei Jahren|автор=Valore Casini (1590—1660)|труд=|издател=www.khm.at|език=de|достъп_дата=13.04.2017}}</ref> Майке Фогт-Люерсен идентифицира като неин детски портрет от неизвестно лице и портрет, приписван на [[Кристофано Алори]], в който тя е изобразена като Юдит с меч и главата на [[Олоферн]] в ръцете.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kleio.org/en/history/famtree/vip/6326/|заглавие=The Medici — Maria Christina de’ Medici|автор=Vogt-Lüerssen, Maike|труд=|издател=www.kleio.org|език=en|достъп_дата=13.04.3017}}</ref> == Източници == * [http://documents.medici.org/ Медичи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }} {{икона|en}} * [http://www.mesemediceo.it/cristiana_la_colpa_segreta.htm ''Мария Кристина Медичи''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130414025212/http://www.mesemediceo.it/cristiana_la_colpa_segreta.htm |date=2013-04-14 }}, Mesemediceo.it {{икона|it}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.belpaese2000.narod.ru/Citta/Firenze/medici.htm Медичи от Флоренция] {{Превод от|ru|Мария Кристина Медичи|123997944}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Инвалиди]] [[Категория:Родени във Флоренция]] eme1g1hwedf36rdg4izb3li42v8zhdb 0 503246 12397501 12200183 2024-10-28T13:50:21Z Ambra75 259141 12397501 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = херцогиня на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]] | портрет = Margherita de' Medici, duchess of Parma.jpg | портрет-описание = Портрет на Маргерита де Медичи от [[Юстус Сустерманс]], XVII век, Музей на изкуствата „Дейвид Оусли“, Мънси, [[Индиана]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[11 октомври]] [[1628]] – [[11 септември]] [[1646]] | коронация = | предшественик = [[Маргерита Алдобрандини]] | наследник = [[Маргарета Виоланта Савойска]] | други титли = принцеса от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] | герб = [[Файл:Armoiries Parme 1592.svg|70px]] [[Файл:Augmented Arms of Medici.svg|66px]] | герб-описание = | отличия = }} |деца=Катерина Фарнезе<br>[[Ранучо II Фарнезе]]<br>[[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]]<br>[[Орацио Фарнезе (генерал)|Орацио Фарнезе]]<br>Мария Катерина Фарнезе<br>Мария Магдалена Фарнезе<br>[[Пиетро Фарнезе]]<br>Отавио Франческо Фарнезе|братя-сестри=[[Мария Кристина де Медичи]]<br>[[Фердинандо II де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Матиас де Медичи]]<br>[[Франческо де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] по брак}} '''Маргарѝта де Мèдичи''' ({{lang|it|Margherita de' Medici}}, * [[21 май|21]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf|заглавие=Tavola genealogica della famiglia Medici|достъп_дата=2023-05-12|архив_дата=2023-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512102805/https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf}}</ref> или [[31 май]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#CosimoIIdied1621|заглавие=Cosimo I de' Medici|достъп_дата=2023-05-12}}</ref> [[1612]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]];<ref name=":1">Moreni D. Glorie della casa Medici : [итал.]. — Firenze : Stamperia Magheri, 1826, с. 389</ref> † [[6 февруари]] [[1679]], [[Парма]], [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]]) от фамилията [[Медичи]], е принцеса от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] и чрез брак [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|херцогиня на Парма и Пиаченца]], и [[регент]]ка на херцогството (1646 – 1648). == Произход == Тя е втората дъщеря на [[велик херцог|Великия херцог]] на Тоскана [[Козимо II де Медичи]] (* 1590, † 1621) и [[ерцхерцог]]иня [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (* 1589, † 1631). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на Тоскана, и [[Кристина Лотарингска]], а по майчина – [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II, ерцхерцог на Австрия]], и принцеса [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Ана Баварска]]. Има пет братя и две сестри: * [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина де Медичи]] (* 1609 † 1632), неомъжена, инвалид * [[Фердинандо II де Медичи]] (* 1610 † 1670), [[меценат]], 5-и Велик херцог на Тоскана от [[1621]] г., съпруг на [[Витория дела Ровере]] * [[Джовани Карло де Медичи]] (* 1611 † 1663), кардинал * [[Маргерита Медичи]] (* 1612 † 1679), съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе]], регентка на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]] (1646 – 1648) * [[Матиас де Медичи]] (* 1613 † 1667), военен, управител на Сиена (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667), неженен * [[Франческо де Медичи]] (* 1614 † 1634), военен, неженен * [[Анна де Медичи]] (* 1616 † 1676), ерцхерцогиня на [[Предна Австрия]] като съпруга на [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тирол]] * [[Леополдо де Медичи]] (* 1617 † 1675), кардинал, губернатор на [[Сиена]] == Биография == === Ранни години === [[Файл:Justus Sustermans 018.jpg|мини|ляво|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Маргарита де Медичи'', [[1622]], [[Уфици]] ([[Флоренция]])]] Детството на принцесата преминава в двора на [[Флоренция]]. Като всички деца на Великите херцог и херцогинята тя получава добро образование: владее [[Латински език|латински]] и [[Италиански език|италиански]], познава литературата, музиката и изкуството.<ref>''Chiusole An.'' La genealogia delle case più illustri di tutto il mondo principiando : [итал.]. — Venezia : Giambattista Recurti, 1743, с. 566</ref><ref name=":0">Benzoni G. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_%28Dizionario-Biografico%29/ Margherita de’ Medici, duchessa di Parma e Piacenza]''. ''www.treccani.it''. — Dizionario Biografico degli Italiani. Псетено на 26 януари 2023 г.</ref> На 14 февруари 1627 г. принцеса Маргарита е сгодена за [[Одоардо I Фарнезе]], херцог на Парма и Пиаченца, който преди това е бил сгоден за по-голямата ѝ сестра, принцеса [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина]]. Предишният годеж продължава седем години и е прекратен поради влошаване на здравословните проблеми с булката. В интерес на двата дома е взето решение за нов годеж.<ref name=":0" /> Династичният брак, който осигурява съюза между Херцогство Парма и [[Кралство Франция]], което се стреми да разшири влиянието си върху [[Стари италиански държави|италианските държави]]. По съвет на първия министър, кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|дьо Ришельо]], вдовстващата кралица [[Мария Медичи|Мария де Медичи]], която е братовчедка на Великия херцог на Тоскана, предлага [[Козимо II Медичи|Козимо II]] да омъжи принцеса Маргарита за най-малкия ѝ син [[Гастон Орлеански|Гастон]], [[херцог на Орлеан]], а на Херцога на Парма да дадат принцеса [[Анна Медичи|Анна де Медичи]], най-малката дъщеря на Великия херцог. Планът на вдовстващата кралица е подкрепен от [[папа]] [[Урбан VIII]], но е отхвърлен от дворовете на Парма и Флоренция.<ref name=":0" /> === Херцогиня и регентка === [[Файл:Portrait of Margherita de' Medici, c. 1628, Oil on canvas, 187 x 115 cm, Galleria Palatina (Palazzo Pitti), Florence.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Маргарита де Медичи'', 1628, [[Палатинска галерия]] ([[Палацо Пити]], Флоренция)]] На 11 октомври 1628 г. в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|катедралата на Флоренция]] се състои сватбата на принцеса Маргарита и херцог [[Одоардо I Фарнезе]]. Сватбените тържества продължават в [[Парма]], където младоженците пристигат на 6 декември същата година.<ref name=":0" /> В тяхна чест [[Театър Фарнезе]] представя премиерата на операта „Меркурий и Марс“ по музика на [[Клаудио Монтеверди]] и текст на [[Клаудио Акилени]].<ref>''Zietz Lynn K.'' Breve storia dei teatri : [итал.]. — Roma : Gremese, 2001.с. 151</ref> По време на управлението на Одоардо I и Маргарита през 1630 г. избухва епидемия от [[чума]], една от последиците от която е недоволството на поданиците, засилено от контраста между лукса на двора и данъчното бреме върху хората, а също и от профренската политика на херцога.<ref>Febbroni M., Pedretti P. ''[https://web.archive.org/web/20150405235109/http://www.gazzettadiparma.it/news/storia-di-parma/146020/Parma--la-vita-e-gli.html Odoardo, il guerriero mancato]''. www.gazzettadiparma.it. Parma, la vita e gli amori. Архивирано от оригинала на 5 април 2015 г.</ref> Съпругът на Маргарита умира от [[инсулт]] на 12 септември 1646 г. в [[Пиаченца]]. Вдовстващата херцогиня става [[регент]]ка на непълнолетния си син и управлява заедно със своя девер, [[кардинал]] [[Франческо Мария Фарнезе]], след чиято смърт на 12 юли 1647 г. тя изпълнява задълженията на регентството сама. През същата година Маргарита прави [[Поклонничество|поклонение]] в Базиликата на Светия дом в [[Лорето (Марке)|Лорето]]. На 17 септември 1648 г. херцог [[Ранучо II Фарнезе]] поема независимо управление. Почти веднага между него и майка му възникват търкания, появата на които Маргарита отдава на влиянието на държавния секретар Якопо Гауфридо. Вдовстващата херцогиня не без основание смята последния за френски шпионин и не го харесва от управлението на покойния си съпруг. Тя иска да направи държавен секретар генерал Франческо Серафини, който се радва на нейното покровителство. Накрая, след поражението във Втората война за Херцогство [[Кастро (херцогство)|Кастро]], тя успява да постигне изгонването на Гауфридо, който е екзекутиран през януари 1650 г. в Пиаченца.<ref name=":0" /><ref>Masnovo Om. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Enciclopedia-Italiana)/ Margherita de Medici, duchessa di Parma e Piacenza]''. ''www.treccani.it''. — Enciclopedia Italiana. Посетено на 26 януари 2023 г.</ref> === Късни години === [[Файл:Margherita de' medici, xvii century.jpg|мини|Маргарита де Медичи]] Маргарита не е в добри контакти с двете снахи на най-големия си син. През април 1660 г. херцог Ранучо II се жени за първи път за принцеса [[Маргарета Виоланта Савойска|Маргарита Виоланта Савойска]]. Почти веднага между свекървата и снахата възниква взаимна вражда. Поради това разногласията със сина ѝ ескалират толкова много, че той съветва майка си да се върне във Флоренция. През октомври 1660 г. отношенията им окончателно се влошават. Херцогинята отпразнува Нова година сама. През април 1661 г. тя заминава за Флоренция за сватбата на своя племенник, престолонаследника принц [[Козимо III Медичи|Козимо III]] и принцеса [[Маргарита Луиза Орлеанска]], и не бърза да се върне. Маргарита пристига в Парма през август 1661 г. Отношенията ѝ със сина ѝ се подобряват едва след смъртта на първата му съпруга поради раждане през април 1663 г. Година по-късно Ранучо II се жени за втори път за принцеса [[Изабела д’Есте|Изабела д'Есте]], към която майка му изпитва същата неприязън, както към първата си снаха.<ref name=":0" /> Отстранена от държавните дела от сина си, херцогинята поддържа активна кореспонденция с братята си. В писмата си до тях тя пише как се забавлява, например с риболов и лов, за здравето си, интересува се от здравословното им състояние. През 1671 г. вдовстващата херцогиня остава известно време в [[Инсбрук]] с по-малката си сестра [[Анна Медичи|Анна де Медичи]], графиня на [[Тирол]] и ерцхерцогиня на Австрия. Тя пише последното си писмо в последния ден на януари 1679 г. Маргарита де Медичи умира на 6 февруари 1671 г. в Парма<ref name=":1" /> и е погребана в гробницата на Дом Фарнезе в базиликата на Богородица на заграждението. В памет на херцогинята в храмовете в Парма и Пиаченца са прочетени [[Епитафия|епитафии]], написани от Отавио Ланди, [[Бенедето Бакини]] и Феличе Ротонди.<ref name=":0" /> == Възгледи и интереси == През целия си живот Маргарита поддържа близки отношения с Флоренция, където също пътува през 1639 и 1651 г. Тя е привърженичка на сближаването на позициите на Дом [[Медичи]] и Дом [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] във външната политика. При нея пармският двор е силно повлиян от флорентинската култура и придворния етикет. Маргарита покровителства [[балет]]а и [[опера]]та. По покана на херцогинята певецът [[Иполито Фузай]], който служи при брат ѝ, кардинал [[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]], многократно изнася концерти в Парма. Покровителства и художници. Любимият ѝ художник е [[Юстус Сустерманс]], който рисува няколко нейни портрета на различни възрасти. Портретът на херцогинята от 1635 г. е нарисуван от [[Франческо Копа]], поръчан от кардинал [[Джовани Карло Медичи|Джанкарло де Медичи]], друг от братята ѝ. С последния я свързва и страстта към [[градинарство]]то.<ref name=":0" /> Според портрети и източници от онова време Маргарита не е била красива жена, но е компенсирала това с други качества, била е приветлива, добродушна и отлично образована. Въпреки че е уреден по политически причини, бракът с Одоардо Фарнезе е щастлив и подпечатан от пълна взаимна вярност. == Брак и потомство == ∞ 11 октомври 1628 във [[Флоренция]] за херцог [[Одоардо I Фарнезе]] (* 28 април 1612, [[Парма]], † 11 септември 1646, [[Пиаченца]]), син на херцога на Парма [[Ранучо I Фарнезе]] и на [[Маргерита Алдобрандини]], племенница на папа [[Климент VIII]], от когото има 5 сина и 3 дъщери: * Катерина Фарнезе (* 2 октомври 1629, † 11 октомври 1629) * [[Ранучо II Фарнезе]] (* 17 септември 1630, [[Кортемаджоре]]; † 11 декември 1694, [[Парма]]), херцог на Парма и Пиаченца от 1646, ∞ 1. за [[Маргарета Виоланта Савойска|Маргарита Виоланта Савойска]], 2. зач [[Изабела д’Есте (Парма)|Изабела д’Есте]], 3. [[Мария д’Есте]] * [[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]] (* 10 януари 1635, Парма; † 18 февруари 1689, [[Мадрид]]), [[Управители на Хабсбургска Нидерландия|управител на Хабсбургска Нидерландия]] от 1678 до 1682, неженен * [[Орацио Фарнезе (генерал)|Орацио Фарнезе]] (* 24 януари 1636, † 2 ноември 1656), генерал на Венецианските рицари, неженен * Мария Катерина Фарнезе (* 3 септември 1637, † 27 април 1684), монахиня * Мария Магдалена Фарнезе (* 15 юли 1638, † 11 март 1693), неомъжена * [[Пиетро Фарнезе]] (* 20 април 1639, Пиаченца; † 4 март 1677, Парма), неженен * Отавио Франческо Фарнезе (* 5 януари 1641, † пр. 4 август 1641), погребан в Сан Систо в Пиаченца <br> <gallery caption="" class="center" widths="150px" heights="140px"> Файл:Odoardo Farnese.jpg|Одоардо I Фарнезе,<br> съпруг Файл:Jacob Denys - Portrait of Ranuccio II.jpg|Ранучо II, <br>син Файл:Alessandro di Odoardo Farnese.jpg|Алесандро, син Файл:(Venise) Monument to general Orazio Farnese by Baldassarre Longhena.jpg|Орацио,<br> син </gallery> == Източници == * ''Margaret of Parma.'' Anne Commire: ''Women in World History. A biographical Encyclopedia.'' Band 10: ''Maa – Mei.'' Yorkin, Detroit MI u. a. 2001, ISBN 0-7876-4069-7, S. 275 f. * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza Margherita de' Medici duchessa di Parma e Piacenza]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana * Omero Masnovo, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Enciclopedia-Italiana)/ MARGHERITA de' Medici, duchessa di Parma e Piacenza]'', в ''Enciclopedia Italiana'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934 * Gino Benzoni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Dizionario-Biografico) MARGHERITA de’ Medici, duchessa di Parma e Piacenza]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008 * ''[http://documents.medici.org/ Archivio online di documenti sulla famiglia Medici] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }}'', на ''documents.medici.org'' * [http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#C2 ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/farnese2.html Farnese 2], genealogy.euweb.cz * [http://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00002991&tree=LEO ''Margherita de' Medici''], genealogics.org == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Маргарита Медичи|124257689}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Парма]] [[Категория:Херцози на Пиаченца]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Фарнезе]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] erhgwm48wms2uo10f3gxf20wkh4gx0h 12397504 12397501 2024-10-28T13:54:22Z Ambra75 259141 /* Брак и потомство */ 12397504 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = херцогиня на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]] | портрет = Margherita de' Medici, duchess of Parma.jpg | портрет-описание = Портрет на Маргерита де Медичи от [[Юстус Сустерманс]], XVII век, Музей на изкуствата „Дейвид Оусли“, Мънси, [[Индиана]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[11 октомври]] [[1628]] – [[11 септември]] [[1646]] | коронация = | предшественик = [[Маргерита Алдобрандини]] | наследник = [[Маргарета Виоланта Савойска]] | други титли = принцеса от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] | герб = [[Файл:Armoiries Parme 1592.svg|70px]] [[Файл:Augmented Arms of Medici.svg|66px]] | герб-описание = | отличия = }} |деца=Катерина Фарнезе<br>[[Ранучо II Фарнезе]]<br>[[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]]<br>[[Орацио Фарнезе (генерал)|Орацио Фарнезе]]<br>Мария Катерина Фарнезе<br>Мария Магдалена Фарнезе<br>[[Пиетро Фарнезе]]<br>Отавио Франческо Фарнезе|братя-сестри=[[Мария Кристина де Медичи]]<br>[[Фердинандо II де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Матиас де Медичи]]<br>[[Франческо де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] по брак}} '''Маргарѝта де Мèдичи''' ({{lang|it|Margherita de' Medici}}, * [[21 май|21]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf|заглавие=Tavola genealogica della famiglia Medici|достъп_дата=2023-05-12|архив_дата=2023-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512102805/https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf}}</ref> или [[31 май]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#CosimoIIdied1621|заглавие=Cosimo I de' Medici|достъп_дата=2023-05-12}}</ref> [[1612]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]];<ref name=":1">Moreni D. Glorie della casa Medici : [итал.]. — Firenze : Stamperia Magheri, 1826, с. 389</ref> † [[6 февруари]] [[1679]], [[Парма]], [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]]) от фамилията [[Медичи]], е принцеса от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] и чрез брак [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|херцогиня на Парма и Пиаченца]], и [[регент]]ка на херцогството (1646 – 1648). == Произход == Тя е втората дъщеря на [[велик херцог|Великия херцог]] на Тоскана [[Козимо II де Медичи]] (* 1590, † 1621) и [[ерцхерцог]]иня [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (* 1589, † 1631). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на Тоскана, и [[Кристина Лотарингска]], а по майчина – [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II, ерцхерцог на Австрия]], и принцеса [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Ана Баварска]]. Има пет братя и две сестри: * [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина де Медичи]] (* 1609 † 1632), неомъжена, инвалид * [[Фердинандо II де Медичи]] (* 1610 † 1670), [[меценат]], 5-и Велик херцог на Тоскана от [[1621]] г., съпруг на [[Витория дела Ровере]] * [[Джовани Карло де Медичи]] (* 1611 † 1663), кардинал * [[Маргерита Медичи]] (* 1612 † 1679), съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе]], регентка на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]] (1646 – 1648) * [[Матиас де Медичи]] (* 1613 † 1667), военен, управител на Сиена (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667), неженен * [[Франческо де Медичи]] (* 1614 † 1634), военен, неженен * [[Анна де Медичи]] (* 1616 † 1676), ерцхерцогиня на [[Предна Австрия]] като съпруга на [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тирол]] * [[Леополдо де Медичи]] (* 1617 † 1675), кардинал, губернатор на [[Сиена]] == Биография == === Ранни години === [[Файл:Justus Sustermans 018.jpg|мини|ляво|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Маргарита де Медичи'', [[1622]], [[Уфици]] ([[Флоренция]])]] Детството на принцесата преминава в двора на [[Флоренция]]. Като всички деца на Великите херцог и херцогинята тя получава добро образование: владее [[Латински език|латински]] и [[Италиански език|италиански]], познава литературата, музиката и изкуството.<ref>''Chiusole An.'' La genealogia delle case più illustri di tutto il mondo principiando : [итал.]. — Venezia : Giambattista Recurti, 1743, с. 566</ref><ref name=":0">Benzoni G. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_%28Dizionario-Biografico%29/ Margherita de’ Medici, duchessa di Parma e Piacenza]''. ''www.treccani.it''. — Dizionario Biografico degli Italiani. Псетено на 26 януари 2023 г.</ref> На 14 февруари 1627 г. принцеса Маргарита е сгодена за [[Одоардо I Фарнезе]], херцог на Парма и Пиаченца, който преди това е бил сгоден за по-голямата ѝ сестра, принцеса [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина]]. Предишният годеж продължава седем години и е прекратен поради влошаване на здравословните проблеми с булката. В интерес на двата дома е взето решение за нов годеж.<ref name=":0" /> Династичният брак, който осигурява съюза между Херцогство Парма и [[Кралство Франция]], което се стреми да разшири влиянието си върху [[Стари италиански държави|италианските държави]]. По съвет на първия министър, кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|дьо Ришельо]], вдовстващата кралица [[Мария Медичи|Мария де Медичи]], която е братовчедка на Великия херцог на Тоскана, предлага [[Козимо II Медичи|Козимо II]] да омъжи принцеса Маргарита за най-малкия ѝ син [[Гастон Орлеански|Гастон]], [[херцог на Орлеан]], а на Херцога на Парма да дадат принцеса [[Анна Медичи|Анна де Медичи]], най-малката дъщеря на Великия херцог. Планът на вдовстващата кралица е подкрепен от [[папа]] [[Урбан VIII]], но е отхвърлен от дворовете на Парма и Флоренция.<ref name=":0" /> === Херцогиня и регентка === [[Файл:Portrait of Margherita de' Medici, c. 1628, Oil on canvas, 187 x 115 cm, Galleria Palatina (Palazzo Pitti), Florence.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Маргарита де Медичи'', 1628, [[Палатинска галерия]] ([[Палацо Пити]], Флоренция)]] На 11 октомври 1628 г. в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|катедралата на Флоренция]] се състои сватбата на принцеса Маргарита и херцог [[Одоардо I Фарнезе]]. Сватбените тържества продължават в [[Парма]], където младоженците пристигат на 6 декември същата година.<ref name=":0" /> В тяхна чест [[Театър Фарнезе]] представя премиерата на операта „Меркурий и Марс“ по музика на [[Клаудио Монтеверди]] и текст на [[Клаудио Акилени]].<ref>''Zietz Lynn K.'' Breve storia dei teatri : [итал.]. — Roma : Gremese, 2001.с. 151</ref> По време на управлението на Одоардо I и Маргарита през 1630 г. избухва епидемия от [[чума]], една от последиците от която е недоволството на поданиците, засилено от контраста между лукса на двора и данъчното бреме върху хората, а също и от профренската политика на херцога.<ref>Febbroni M., Pedretti P. ''[https://web.archive.org/web/20150405235109/http://www.gazzettadiparma.it/news/storia-di-parma/146020/Parma--la-vita-e-gli.html Odoardo, il guerriero mancato]''. www.gazzettadiparma.it. Parma, la vita e gli amori. Архивирано от оригинала на 5 април 2015 г.</ref> Съпругът на Маргарита умира от [[инсулт]] на 12 септември 1646 г. в [[Пиаченца]]. Вдовстващата херцогиня става [[регент]]ка на непълнолетния си син и управлява заедно със своя девер, [[кардинал]] [[Франческо Мария Фарнезе]], след чиято смърт на 12 юли 1647 г. тя изпълнява задълженията на регентството сама. През същата година Маргарита прави [[Поклонничество|поклонение]] в Базиликата на Светия дом в [[Лорето (Марке)|Лорето]]. На 17 септември 1648 г. херцог [[Ранучо II Фарнезе]] поема независимо управление. Почти веднага между него и майка му възникват търкания, появата на които Маргарита отдава на влиянието на държавния секретар Якопо Гауфридо. Вдовстващата херцогиня не без основание смята последния за френски шпионин и не го харесва от управлението на покойния си съпруг. Тя иска да направи държавен секретар генерал Франческо Серафини, който се радва на нейното покровителство. Накрая, след поражението във Втората война за Херцогство [[Кастро (херцогство)|Кастро]], тя успява да постигне изгонването на Гауфридо, който е екзекутиран през януари 1650 г. в Пиаченца.<ref name=":0" /><ref>Masnovo Om. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Enciclopedia-Italiana)/ Margherita de Medici, duchessa di Parma e Piacenza]''. ''www.treccani.it''. — Enciclopedia Italiana. Посетено на 26 януари 2023 г.</ref> === Късни години === [[Файл:Margherita de' medici, xvii century.jpg|мини|Маргарита де Медичи]] Маргарита не е в добри контакти с двете снахи на най-големия си син. През април 1660 г. херцог Ранучо II се жени за първи път за принцеса [[Маргарета Виоланта Савойска|Маргарита Виоланта Савойска]]. Почти веднага между свекървата и снахата възниква взаимна вражда. Поради това разногласията със сина ѝ ескалират толкова много, че той съветва майка си да се върне във Флоренция. През октомври 1660 г. отношенията им окончателно се влошават. Херцогинята отпразнува Нова година сама. През април 1661 г. тя заминава за Флоренция за сватбата на своя племенник, престолонаследника принц [[Козимо III Медичи|Козимо III]] и принцеса [[Маргарита Луиза Орлеанска]], и не бърза да се върне. Маргарита пристига в Парма през август 1661 г. Отношенията ѝ със сина ѝ се подобряват едва след смъртта на първата му съпруга поради раждане през април 1663 г. Година по-късно Ранучо II се жени за втори път за принцеса [[Изабела д’Есте|Изабела д'Есте]], към която майка му изпитва същата неприязън, както към първата си снаха.<ref name=":0" /> Отстранена от държавните дела от сина си, херцогинята поддържа активна кореспонденция с братята си. В писмата си до тях тя пише как се забавлява, например с риболов и лов, за здравето си, интересува се от здравословното им състояние. През 1671 г. вдовстващата херцогиня остава известно време в [[Инсбрук]] с по-малката си сестра [[Анна Медичи|Анна де Медичи]], графиня на [[Тирол]] и ерцхерцогиня на Австрия. Тя пише последното си писмо в последния ден на януари 1679 г. Маргарита де Медичи умира на 6 февруари 1671 г. в Парма<ref name=":1" /> и е погребана в гробницата на Дом Фарнезе в базиликата на Богородица на заграждението. В памет на херцогинята в храмовете в Парма и Пиаченца са прочетени [[Епитафия|епитафии]], написани от Отавио Ланди, [[Бенедето Бакини]] и Феличе Ротонди.<ref name=":0" /> == Възгледи и интереси == През целия си живот Маргарита поддържа близки отношения с Флоренция, където също пътува през 1639 и 1651 г. Тя е привърженичка на сближаването на позициите на Дом [[Медичи]] и Дом [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] във външната политика. При нея пармският двор е силно повлиян от флорентинската култура и придворния етикет. Маргарита покровителства [[балет]]а и [[опера]]та. По покана на херцогинята певецът [[Иполито Фузай]], който служи при брат ѝ, кардинал [[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]], многократно изнася концерти в Парма. Покровителства и художници. Любимият ѝ художник е [[Юстус Сустерманс]], който рисува няколко нейни портрета на различни възрасти. Портретът на херцогинята от 1635 г. е нарисуван от [[Франческо Копа]], поръчан от кардинал [[Джовани Карло Медичи|Джанкарло де Медичи]], друг от братята ѝ. С последния я свързва и страстта към [[градинарство]]то.<ref name=":0" /> Според портрети и източници от онова време Маргарита не е била красива жена, но е компенсирала това с други качества, била е приветлива, добродушна и отлично образована. Въпреки че е уреден по политически причини, бракът с Одоардо Фарнезе е щастлив и подпечатан от пълна взаимна вярност. == Брак и потомство == ∞ 11 октомври 1628 във [[Флоренция]] за херцог [[Одоардо I Фарнезе]] (* 28 април 1612, [[Парма]], † 11 септември 1646, [[Пиаченца]]), син на херцога на Парма [[Ранучо I Фарнезе]] и на [[Маргерита Алдобрандини]], племенница на папа [[Климент VIII]], от когото има 5 сина и 3 дъщери: * Катерина Фарнезе (* 2 октомври 1629, † 11 октомври 1629) * [[Ранучо II Фарнезе]] (* 17 септември 1630, [[Кортемаджоре]]; † 11 декември 1694, [[Парма]]), херцог на Парма и Пиаченца от 1646, ∞ 1. за [[Маргарета Виоланта Савойска|Маргарита Виоланта Савойска]] (* 15 ноември 1635, † 29 април 1663), от която няма деца 2. 18 февруари 1664 за братовчедка си [[Изабела д’Есте (Парма)|Изабела д’Есте]] (* 3 октомври 1635, † 21 август 1666), от която има един син и две дъщери 3. октомври 1668 за [[Мария д’Есте]] (* 8 декември 1644, † 20 август 1684), полусестра на втората му съпруга, от която има седем деца * [[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]] (* 10 януари 1635, Парма; † 18 февруари 1689, [[Мадрид]]), [[Управители на Хабсбургска Нидерландия|управител на Хабсбургска Нидерландия]] (1678 – 1682), неженен. Има двама извънбрачни сина и две извънбрачни дъщери от метресата си. * [[Орацио Фарнезе (генерал)|Орацио Фарнезе]] (* 24 януари 1636, † 2 ноември 1656), генерал на Венецианските рицари, неженен * Мария Катерина Фарнезе (* 3 септември 1637, † 27 април 1684), монахиня * Мария Магдалена Фарнезе (* 15 юли 1638, † 11 март 1693), неомъжена * [[Пиетро Фарнезе]] (* 20 април 1639, Пиаченца; † 4 март 1677, Парма), неженен * Отавио Франческо Фарнезе (* 5 януари 1641, † пр. 4 август 1641), погребан в Сан Систо в Пиаченца<br> <gallery caption="" class="center" widths="150px" heights="140px"> Файл:Odoardo Farnese.jpg|Одоардо I Фарнезе,<br> съпруг Файл:Jacob Denys - Portrait of Ranuccio II.jpg|Ранучо II, <br>син Файл:Alessandro di Odoardo Farnese.jpg|Алесандро, син Файл:(Venise) Monument to general Orazio Farnese by Baldassarre Longhena.jpg|Орацио,<br> син </gallery> == Източници == * ''Margaret of Parma.'' Anne Commire: ''Women in World History. A biographical Encyclopedia.'' Band 10: ''Maa – Mei.'' Yorkin, Detroit MI u. a. 2001, ISBN 0-7876-4069-7, S. 275 f. * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza Margherita de' Medici duchessa di Parma e Piacenza]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana * Omero Masnovo, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Enciclopedia-Italiana)/ MARGHERITA de' Medici, duchessa di Parma e Piacenza]'', в ''Enciclopedia Italiana'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934 * Gino Benzoni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Dizionario-Biografico) MARGHERITA de’ Medici, duchessa di Parma e Piacenza]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008 * ''[http://documents.medici.org/ Archivio online di documenti sulla famiglia Medici] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }}'', на ''documents.medici.org'' * [http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#C2 ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/farnese2.html Farnese 2], genealogy.euweb.cz * [http://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00002991&tree=LEO ''Margherita de' Medici''], genealogics.org == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Маргарита Медичи|124257689}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Парма]] [[Категория:Херцози на Пиаченца]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Фарнезе]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] i1f7x0minehnwoe649olez6643rwuwc 12397505 12397504 2024-10-28T13:55:45Z Ambra75 259141 12397505 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = херцогиня на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]] | портрет = Margherita de' Medici, duchess of Parma.jpg | портрет-описание = Портрет на Маргерита де Медичи от [[Юстус Сустерманс]], XVII век, Музей на изкуствата „Дейвид Оусли“, Мънси, [[Индиана]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[11 октомври]] [[1628]] – [[11 септември]] [[1646]] | коронация = | предшественик = [[Маргерита Алдобрандини]] | наследник = [[Маргарета Виоланта Савойска]] | други титли = принцеса от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]]<br>Регентка на Херцогство Парма и Пиаченца | герб = [[Файл:Armoiries Parme 1592.svg|70px]] [[Файл:Augmented Arms of Medici.svg|66px]] | герб-описание = | отличия = }} |деца=Катерина Фарнезе<br>[[Ранучо II Фарнезе]]<br>[[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]]<br>[[Орацио Фарнезе (генерал)|Орацио Фарнезе]]<br>Мария Катерина Фарнезе<br>Мария Магдалена Фарнезе<br>[[Пиетро Фарнезе]]<br>Отавио Франческо Фарнезе|братя-сестри=[[Мария Кристина де Медичи]]<br>[[Фердинандо II де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Матиас де Медичи]]<br>[[Франческо де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] по брак|погребан=Базилика на Богородица на заграждението (Парма)}} '''Маргарѝта де Мèдичи''' ({{lang|it|Margherita de' Medici}}, * [[21 май|21]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf|заглавие=Tavola genealogica della famiglia Medici|достъп_дата=2023-05-12|архив_дата=2023-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512102805/https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf}}</ref> или [[31 май]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#CosimoIIdied1621|заглавие=Cosimo I de' Medici|достъп_дата=2023-05-12}}</ref> [[1612]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]];<ref name=":1">Moreni D. Glorie della casa Medici : [итал.]. — Firenze : Stamperia Magheri, 1826, с. 389</ref> † [[6 февруари]] [[1679]], [[Парма]], [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]]) от фамилията [[Медичи]], е принцеса от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] и чрез брак [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|херцогиня на Парма и Пиаченца]], и [[регент]]ка на херцогството (1646 – 1648). == Произход == Тя е втората дъщеря на [[велик херцог|Великия херцог]] на Тоскана [[Козимо II де Медичи]] (* 1590, † 1621) и [[ерцхерцог]]иня [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (* 1589, † 1631). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на Тоскана, и [[Кристина Лотарингска]], а по майчина – [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II, ерцхерцог на Австрия]], и принцеса [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Ана Баварска]]. Има пет братя и две сестри: * [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина де Медичи]] (* 1609 † 1632), неомъжена, инвалид * [[Фердинандо II де Медичи]] (* 1610 † 1670), [[меценат]], 5-и Велик херцог на Тоскана от [[1621]] г., съпруг на [[Витория дела Ровере]] * [[Джовани Карло де Медичи]] (* 1611 † 1663), кардинал * [[Маргерита Медичи]] (* 1612 † 1679), съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе]], регентка на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]] (1646 – 1648) * [[Матиас де Медичи]] (* 1613 † 1667), военен, управител на Сиена (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667), неженен * [[Франческо де Медичи]] (* 1614 † 1634), военен, неженен * [[Анна де Медичи]] (* 1616 † 1676), ерцхерцогиня на [[Предна Австрия]] като съпруга на [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тирол]] * [[Леополдо де Медичи]] (* 1617 † 1675), кардинал, губернатор на [[Сиена]] == Биография == === Ранни години === [[Файл:Justus Sustermans 018.jpg|мини|ляво|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Маргарита де Медичи'', [[1622]], [[Уфици]] ([[Флоренция]])]] Детството на принцесата преминава в двора на [[Флоренция]]. Като всички деца на Великите херцог и херцогинята тя получава добро образование: владее [[Латински език|латински]] и [[Италиански език|италиански]], познава литературата, музиката и изкуството.<ref>''Chiusole An.'' La genealogia delle case più illustri di tutto il mondo principiando : [итал.]. — Venezia : Giambattista Recurti, 1743, с. 566</ref><ref name=":0">Benzoni G. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_%28Dizionario-Biografico%29/ Margherita de’ Medici, duchessa di Parma e Piacenza]''. ''www.treccani.it''. — Dizionario Biografico degli Italiani. Псетено на 26 януари 2023 г.</ref> На 14 февруари 1627 г. принцеса Маргарита е сгодена за [[Одоардо I Фарнезе]], херцог на Парма и Пиаченца, който преди това е бил сгоден за по-голямата ѝ сестра, принцеса [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина]]. Предишният годеж продължава седем години и е прекратен поради влошаване на здравословните проблеми с булката. В интерес на двата дома е взето решение за нов годеж.<ref name=":0" /> Династичният брак, който осигурява съюза между Херцогство Парма и [[Кралство Франция]], което се стреми да разшири влиянието си върху [[Стари италиански държави|италианските държави]]. По съвет на първия министър, кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|дьо Ришельо]], вдовстващата кралица [[Мария Медичи|Мария де Медичи]], която е братовчедка на Великия херцог на Тоскана, предлага [[Козимо II Медичи|Козимо II]] да омъжи принцеса Маргарита за най-малкия ѝ син [[Гастон Орлеански|Гастон]], [[херцог на Орлеан]], а на Херцога на Парма да дадат принцеса [[Анна Медичи|Анна де Медичи]], най-малката дъщеря на Великия херцог. Планът на вдовстващата кралица е подкрепен от [[папа]] [[Урбан VIII]], но е отхвърлен от дворовете на Парма и Флоренция.<ref name=":0" /> === Херцогиня и регентка === [[Файл:Portrait of Margherita de' Medici, c. 1628, Oil on canvas, 187 x 115 cm, Galleria Palatina (Palazzo Pitti), Florence.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Маргарита де Медичи'', 1628, [[Палатинска галерия]] ([[Палацо Пити]], Флоренция)]] На 11 октомври 1628 г. в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|катедралата на Флоренция]] се състои сватбата на принцеса Маргарита и херцог [[Одоардо I Фарнезе]]. Сватбените тържества продължават в [[Парма]], където младоженците пристигат на 6 декември същата година.<ref name=":0" /> В тяхна чест [[Театър Фарнезе]] представя премиерата на операта „Меркурий и Марс“ по музика на [[Клаудио Монтеверди]] и текст на [[Клаудио Акилени]].<ref>''Zietz Lynn K.'' Breve storia dei teatri : [итал.]. — Roma : Gremese, 2001.с. 151</ref> По време на управлението на Одоардо I и Маргарита през 1630 г. избухва епидемия от [[чума]], една от последиците от която е недоволството на поданиците, засилено от контраста между лукса на двора и данъчното бреме върху хората, а също и от профренската политика на херцога.<ref>Febbroni M., Pedretti P. ''[https://web.archive.org/web/20150405235109/http://www.gazzettadiparma.it/news/storia-di-parma/146020/Parma--la-vita-e-gli.html Odoardo, il guerriero mancato]''. www.gazzettadiparma.it. Parma, la vita e gli amori. Архивирано от оригинала на 5 април 2015 г.</ref> Съпругът на Маргарита умира от [[инсулт]] на 12 септември 1646 г. в [[Пиаченца]]. Вдовстващата херцогиня става [[регент]]ка на непълнолетния си син и управлява заедно със своя девер, [[кардинал]] [[Франческо Мария Фарнезе]], след чиято смърт на 12 юли 1647 г. тя изпълнява задълженията на регентството сама. През същата година Маргарита прави [[Поклонничество|поклонение]] в Базиликата на Светия дом в [[Лорето (Марке)|Лорето]]. На 17 септември 1648 г. херцог [[Ранучо II Фарнезе]] поема независимо управление. Почти веднага между него и майка му възникват търкания, появата на които Маргарита отдава на влиянието на държавния секретар Якопо Гауфридо. Вдовстващата херцогиня не без основание смята последния за френски шпионин и не го харесва от управлението на покойния си съпруг. Тя иска да направи държавен секретар генерал Франческо Серафини, който се радва на нейното покровителство. Накрая, след поражението във Втората война за Херцогство [[Кастро (херцогство)|Кастро]], тя успява да постигне изгонването на Гауфридо, който е екзекутиран през януари 1650 г. в Пиаченца.<ref name=":0" /><ref>Masnovo Om. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Enciclopedia-Italiana)/ Margherita de Medici, duchessa di Parma e Piacenza]''. ''www.treccani.it''. — Enciclopedia Italiana. Посетено на 26 януари 2023 г.</ref> === Късни години === [[Файл:Margherita de' medici, xvii century.jpg|мини|Маргарита де Медичи]] Маргарита не е в добри контакти с двете снахи на най-големия си син. През април 1660 г. херцог Ранучо II се жени за първи път за принцеса [[Маргарета Виоланта Савойска|Маргарита Виоланта Савойска]]. Почти веднага между свекървата и снахата възниква взаимна вражда. Поради това разногласията със сина ѝ ескалират толкова много, че той съветва майка си да се върне във Флоренция. През октомври 1660 г. отношенията им окончателно се влошават. Херцогинята отпразнува Нова година сама. През април 1661 г. тя заминава за Флоренция за сватбата на своя племенник, престолонаследника принц [[Козимо III Медичи|Козимо III]] и принцеса [[Маргарита Луиза Орлеанска]], и не бърза да се върне. Маргарита пристига в Парма през август 1661 г. Отношенията ѝ със сина ѝ се подобряват едва след смъртта на първата му съпруга поради раждане през април 1663 г. Година по-късно Ранучо II се жени за втори път за принцеса [[Изабела д’Есте|Изабела д'Есте]], към която майка му изпитва същата неприязън, както към първата си снаха.<ref name=":0" /> Отстранена от държавните дела от сина си, херцогинята поддържа активна кореспонденция с братята си. В писмата си до тях тя пише как се забавлява, например с риболов и лов, за здравето си, интересува се от здравословното им състояние. През 1671 г. вдовстващата херцогиня остава известно време в [[Инсбрук]] с по-малката си сестра [[Анна Медичи|Анна де Медичи]], графиня на [[Тирол]] и ерцхерцогиня на Австрия. Тя пише последното си писмо в последния ден на януари 1679 г. Маргарита де Медичи умира на 6 февруари 1671 г. в Парма<ref name=":1" /> и е погребана в гробницата на Дом Фарнезе в базиликата на Богородица на заграждението. В памет на херцогинята в храмовете в Парма и Пиаченца са прочетени [[Епитафия|епитафии]], написани от Отавио Ланди, [[Бенедето Бакини]] и Феличе Ротонди.<ref name=":0" /> == Възгледи и интереси == През целия си живот Маргарита поддържа близки отношения с Флоренция, където също пътува през 1639 и 1651 г. Тя е привърженичка на сближаването на позициите на Дом [[Медичи]] и Дом [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] във външната политика. При нея пармският двор е силно повлиян от флорентинската култура и придворния етикет. Маргарита покровителства [[балет]]а и [[опера]]та. По покана на херцогинята певецът [[Иполито Фузай]], който служи при брат ѝ, кардинал [[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]], многократно изнася концерти в Парма. Покровителства и художници. Любимият ѝ художник е [[Юстус Сустерманс]], който рисува няколко нейни портрета на различни възрасти. Портретът на херцогинята от 1635 г. е нарисуван от [[Франческо Копа]], поръчан от кардинал [[Джовани Карло Медичи|Джанкарло де Медичи]], друг от братята ѝ. С последния я свързва и страстта към [[градинарство]]то.<ref name=":0" /> Според портрети и източници от онова време Маргарита не е била красива жена, но е компенсирала това с други качества, била е приветлива, добродушна и отлично образована. Въпреки че е уреден по политически причини, бракът с Одоардо Фарнезе е щастлив и подпечатан от пълна взаимна вярност. == Брак и потомство == ∞ 11 октомври 1628 във [[Флоренция]] за херцог [[Одоардо I Фарнезе]] (* 28 април 1612, [[Парма]], † 11 септември 1646, [[Пиаченца]]), син на херцога на Парма [[Ранучо I Фарнезе]] и на [[Маргерита Алдобрандини]], племенница на папа [[Климент VIII]], от когото има 5 сина и 3 дъщери: * Катерина Фарнезе (* 2 октомври 1629, † 11 октомври 1629) * [[Ранучо II Фарнезе]] (* 17 септември 1630, [[Кортемаджоре]]; † 11 декември 1694, [[Парма]]), херцог на Парма и Пиаченца от 1646, ∞ 1. за [[Маргарета Виоланта Савойска|Маргарита Виоланта Савойска]] (* 15 ноември 1635, † 29 април 1663), от която няма деца 2. 18 февруари 1664 за братовчедка си [[Изабела д’Есте (Парма)|Изабела д’Есте]] (* 3 октомври 1635, † 21 август 1666), от която има един син и две дъщери 3. октомври 1668 за [[Мария д’Есте]] (* 8 декември 1644, † 20 август 1684), полусестра на втората му съпруга, от която има седем деца * [[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]] (* 10 януари 1635, Парма; † 18 февруари 1689, [[Мадрид]]), [[Управители на Хабсбургска Нидерландия|управител на Хабсбургска Нидерландия]] (1678 – 1682), неженен. Има двама извънбрачни сина и две извънбрачни дъщери от метресата си. * [[Орацио Фарнезе (генерал)|Орацио Фарнезе]] (* 24 януари 1636, † 2 ноември 1656), генерал на Венецианските рицари, неженен * Мария Катерина Фарнезе (* 3 септември 1637, † 27 април 1684), монахиня * Мария Магдалена Фарнезе (* 15 юли 1638, † 11 март 1693), неомъжена * [[Пиетро Фарнезе]] (* 20 април 1639, Пиаченца; † 4 март 1677, Парма), неженен * Отавио Франческо Фарнезе (* 5 януари 1641, † пр. 4 август 1641), погребан в Сан Систо в Пиаченца<br> <gallery caption="" class="center" widths="150px" heights="140px"> Файл:Odoardo Farnese.jpg|Одоардо I Фарнезе,<br> съпруг Файл:Jacob Denys - Portrait of Ranuccio II.jpg|Ранучо II, <br>син Файл:Alessandro di Odoardo Farnese.jpg|Алесандро, син Файл:(Venise) Monument to general Orazio Farnese by Baldassarre Longhena.jpg|Орацио,<br> син </gallery> == Източници == * ''Margaret of Parma.'' Anne Commire: ''Women in World History. A biographical Encyclopedia.'' Band 10: ''Maa – Mei.'' Yorkin, Detroit MI u. a. 2001, ISBN 0-7876-4069-7, S. 275 f. * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza Margherita de' Medici duchessa di Parma e Piacenza]'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana * Omero Masnovo, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Enciclopedia-Italiana)/ MARGHERITA de' Medici, duchessa di Parma e Piacenza]'', в ''Enciclopedia Italiana'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934 * Gino Benzoni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/margherita-de-medici-duchessa-di-parma-e-piacenza_(Dizionario-Biografico) MARGHERITA de’ Medici, duchessa di Parma e Piacenza]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008 * ''[http://documents.medici.org/ Archivio online di documenti sulla famiglia Medici] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090501010452/http://documents.medici.org/ |date=2009-05-01 }}'', на ''documents.medici.org'' * [http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#C2 ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/farnese2.html Farnese 2], genealogy.euweb.cz * [http://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00002991&tree=LEO ''Margherita de' Medici''], genealogics.org == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Маргарита Медичи|124257689}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Парма]] [[Категория:Херцози на Пиаченца]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Фарнезе]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] t1hkkk02tol0mz05x3mx4ug2hv7qeyf 0 503722 12398337 12384723 2024-10-29T11:16:29Z Ambra75 259141 12398337 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Andrea Malatesta | категория = аристократ | описание =I. Господар на [[Чезена]], [[Червия]] и [[Бертиноро]]<br>II. Господар на [[Фосомброне]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Malatesta-1.jpg | герб-описание = | отличия = }} |брак=[[Ренгарда Алидозио]]<br>[[Лукреция Орделафи]]<br>[[Полисена Сансеверино]]|майка=[[Елизабета да Варано]]|деца=[[Галеото Малатеста (1395 – 1414)|Галеото Малатеста]]<br>Елизабета Малатеста<br>Антония Малатеста<br>[[Паризина Малатеста]]|религия=[[Католицизъм]]|братя-сестри=Ренгарда Малатеста<br>[[Карло I Малатеста]]<br>Томаза Малатеста<br>[[Маргерита Малатеста (1370–1399)|Маргерита Малатеста]]<br>Джентиле Малатеста<br>Ренгарда Малатеста<br>Николо Малатеста<br>[[Галеото Белфиоре Малатеста]]<br>[[Пандолфо III Малатеста]] Велики<br>Природени:<br>Гасперо Малатеста<br>Якопо Малатеста<br>Киара Малатеста<br>Сестра<br>Гуроне Малатеста}} '''Андреа Малатеста,''' нар. също '''Малатеста Малатеста''' ({{lang|it|Andrea Malatesta, Malatesta Malatesta}}; * [[30 ноември]] [[1373]]; † [[24 септември]] [[1416]], [[Чезена]]) e господар на [[Чезена]], [[Червия]], [[Бертиноро]] и от 1388 г. – на [[Фосомброне]]. Той е италиански благородник от фамилията [[Малатеста]], известен [[кондотиер]] на епохата, който се бие за различни господари. Той е баща на [[Паризина Малатеста]], която чрез трагичния си край вдъхновява [[Джордж Байрон]] да напише стихотворения, а композиторите [[Гаетано Доницети]] и [[Пиетро Маскани]] – опери. == Произход == Той е третият син на известния [[кондотиер]] [[Галеото I Малатеста]] (* 1299, † 1385, Чезена), господар на [[Римини]], [[Фано]], [[Асколи Пичено]], [[Чезена]] и [[Фосомброне]], и на втората му съпруга [[Елизабета да Варано]], дъщеря на Родолфо II да Варано, господар на [[Камерино]], и на Камила Киавели. Има четирима братя и четири сестри: * [[Карло I Малатеста|Карло I]] (* 1368, † 1429), кондотиер, господар на Римини, Фано, Чезена и Фосомброне, съпруг на [[Елизабета Гонзага (1432)|Елизабета Гонзага]] * Томаза, съпруга на [[Джакомо Пеполи]], съгосподар на Болоня * [[Маргерита Малатеста|Маргерита]] (* 1370, † 1399), съпруга на [[Франческо I Гонзага]], [[капитан на народа]] на [[Мантуа]] * Джентиле († ок. 1450), съпруга на [[Джангалеацо Манфреди]], господар на [[Фаенца]] * Ренгарда († 1434), съпруга на [[Гуидантонио да Монтефелтро]], херцог на Урбино * Николо * [[Галеото Белфиоре Малатеста|Галеото Новело]], наречен Белфиоре (* 1377, † 1400), кондотиер, господар на [[Червия]], съпруг на Анна Да Монтефелтро, дъщеря на [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио Да Монтефелтро]], граф на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] * [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] Велики (* 1370, † 1427), кондотиер, господар на Фано, съпруг на [[Паола Бианка Малатеста]], на [[Антония да Варано]] и на Маргерита Гуиди ди Попи Има и двама или трима природени братя и две природени сестри от извънбрачни връзки на баща си. == Биография == По-известен е като Малатеста от [[Чезена]] – град, който той получава като подарък от баща си Галеото I. Прави Чезена своя резиденция и строи там катедрала. През 1397 г. преминава на служба на [[Болоня|болонците]], от които е изпратен с двеста копиеносци да помогне на флорентинците, потиснати от [[Миланско херцогство|Херцога на Милано]]. Той потиска набезите, извършени в неговото [[контадо]] от [[Алберико да Барбиано]], след което преминава към защитата на Мантуа. След като [[Якопо дал Верме]] му попречва да премине река [[По]] при Боргофорте (дн. подселище на [[Борго Вирджилио]]), той не може да пресече и река [[Минчо]], защото е възпрепятстван от [[Уголото Бианкардо]]. Дал Верме печели победа над Малатеста близо до [[Мантуа]] и влиза в града. През 1398 г. Андреа се бие с [[Брачо да Монтоне|Брачо Фортебрачо]] и с изгнаниците от Перуджа, опитвайки се напразно да си върне Мантуа, превзета от Биордо дей Микелоти. Той преминава на служба при него във Вал Ночера, завладявайки различни замъци. През 1398 г. е номиниран за сенатор от папа [[Бонифаций IX]], заемайки длъжността около година, през която предприема експедиция срещу жителите на [[Колона (Италия)|Колона]]. През 1399 г., понеже [[Гвелфи и гибелини|гибелинската]] партия крои да го лиши от господството на Чезена, той конфискува активите на заговорниците и увеличава владението си на Чезена и [[Верукио]]. През 1402 г. преминава на служба на [[Джан Галеацо Висконти]], участвайки в експедицията в Болоня и си създава име в битката при [[Казалекио ди Рено|Казалекио]]. Когато херцогът умира, той преминава на служба при папата и през 1403 г. се опитва да си върне Болоня от Висконти, след което се присъединява към [[Папски легат|папския легат]], завзема различни земи в района на Болоня и се нахвърля на територията на Парма, вземайки там голяма плячка и накрая се завръща в Болоня триумфално. През 1404 г. става свидетел на посвещаването на [[Фаенца]], участва във войната срещу [[Алберико да Барбиано]], завладява [[Форли]] през 1406 г., след като принуждава [[Сарсина]], [[Ранчо]] и много други да се подчинят. През 1408 г. преминава в заплатата при [[Джовани Мария Висконти]], като се жени за дъщеря му Антония. Противопоставя се на [[Фачино Кане]] на територията на Павия. Връщайки се в Чезена и съюзявайки се с маркиза на Ферара, той се бие с [[Отобуоно де Терци|Отобуоно де' Терци]] и е от голяма помощ на Сфорца при [[Котиньола]] при поражението, нанесено на тиранина на Парма под стените на Модена. След като тиранинът е убит през 1409 г., той се завръща в Чезена, където остава до 1413 г. През тази година се бие с Йоан XXIII, съюзник на [[Ладислав Анжуйски|Ладислав]], крал на Неапол, и се опитва да превземе Болоня. Той се озовава с Ладислао в похода към Рим. Той участва в обсадата на [[Сполето]], който напуска, за да се притече на помощ на Сфорца при Котиньола, докато последният обсажда [[Паоло Орсини]]. Той отново превзема територията на Болоня, воюва срещу [[Лудовико Милиорати]], отнемайки различни замъци, зависими от Рока Контрада. След като [[Брачо да Монтоне]] нахлува в района на Чезена и завладя [[Чезенатико]], болният Малатеста поисква помощ първо от Флоренция, а след това от Перуджа, които го избират за генерален капитан, за да ги защитава от общия враг. Той се влошава и умира през 1416 г. == Брак и потомство == Андреа Малатеста се жени три пъти: ∞ 1. 1390 [[Ренгарда Алидозио]] († септември 1401), дъщеря на [[Бертрандо Алидозио]], господар на [[Имола]], и на съпругата му Елиза Тарлати, от която има един син и две дъщери: * [[Галеото Малатеста (1395 – 1414)|Галеото Малатеста]] (* 1395, † 1414), ∞ за [[Николина да Варано]] († 1429, Камерино), дъщеря на [[Родолфо III да Варано]], кондотиер и господар на [[Камерино]], и на съпругата му Костана Змендучи. Нямат деца. * Елизабета Малатеста († 1434), ∞ за [[Обицо да Полента]] от [[Равена]] * [[Антония Малатеста ди Чезена|Антония Малатеста]] († XV век, Чезена), ∞ 1408 за [[Джовани Мария Висконти|Джованмария Висконти]] (* 7 септември 1388, † 16 май 1412), херцог на Милано, от когото няма деца. ∞ 2. 1403 [[Лукреция Орделафи]] (* 1389, † 1404), негова роднина, дъщеря на [[Франческо III Орделафи|Франческо (Кеко) III Орделафи]], господар на [[Форли]], и съпругата му Катерина Гондзага, дъщеря на [[Гвидо II Гонзага|Гуидо II Гондзага]], господар на [[Новелара]]. Имат една дъщеря: * [[Паризина Малатеста|Паризина]] (Лаура) Малатеста (* октомври 1404; † 21 май 1425, [[Ферара]]), ∞ 2 април 1417 за маркграф [[Николо III д’Есте|Николо III д'Есте]], владетел на Ферара, [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], от когото има две дъщери-близначки и един син. Тя изневерява със заварения си син [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго д'Есте]] и двамата са обезглавени по заповед на нейния съпруг. ∞ 3. 7 ноември 1408 [[Полисена Сансеверино]] († сл. 1430) от [[Веноза]], дъщеря на [[Венцеслао Сансеверино]], херцог на [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], от която няма деца. == Източници == * Pier Giovanni Fabbri „MALATESTA (de Malatestis), Andrea, detto Malatesta“ in: Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 68 (2007) ([http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta-andrea-detto-malatesta_(Dizionario_Biografico)/ Online]) * Pompeo Conte Litta: „Famiglie celebre Italiane“; Malatesta; Tavola X * Trevor Dean, „Malatesta“ in: Volker Reinhardt (Herausgeber) „Die großen Familien Italiens“, S. 324 f; Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1992; Kröners Taschenbuchausgabe Band 485; ISBN 3-520-48501-X * Pier Giovanni Fabbri: [http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta-andrea-detto-malatesta_(Dizionario_Biografico)/ ''MALATESTA (de Malatestis), Andrea, detto Malatesta'']. Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 68 (Malatacca–Mangelli), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2007 * Massera Aldo Francesco. Note Malatestiane. Galileiana, Firenze, 1911 * Zazzeri Raimondo. Storia di Cesena. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891 * ''[http://www.roth37.it/COINS/Malatesta/storia.html Malatesta - Storia]'', <small>посетен на 10 август 2022 г.</small> {{Превод от|de|Andrea Malatesta|124637863}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Литературни герои]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Кондотиери]] 5wr20vjaub49vmlndasyvwljjagckvd 0 522524 12398111 12388432 2024-10-29T07:16:36Z 149.62.206.75 Правописна грешка 12398111 wikitext text/x-wiki {{Картина | файл= Velazquez-The Surrender of Breda.jpg | име= „Предаването на Бреда“ | художник= Диего Веласкес | година= 1634 г. | вид= маслени бои върху платно | височина=307 | ширина=367 | музей= Прадо | град= Мадрид }} '''„Предаването на Бреда“''' ({{lang|es|La rendición de Breda}}), или '''„Копия“''' (''Las lanzas''), е картина на [[Диего Веласкес]], нарисувана в периода 1634 – 1635 г. Картината се намира в музея „[[Прадо]]“ в [[Мадрид]]. Изобразява сцената при предаването на ключовете на град [[Бреда]] от неговия губернатор [[Юстин ван Насау]] на главнокомандващия испанските войски [[Амброзио Спинола]] на [[5 юни]] [[1625]] г. Алтернативното име на картината „Копия“ е породено от това, че 1/3 от платното е заета от изображението на [[Копие|копия]] на воини от испанската армия, като съставлява важна част от композицията. == История == „Предаването на Бреда“ е измежду 12-те [[батална живопис|батални картини]], създадени за увековечаване на победите на войските на [[Филип IV (Испания)|Филип IV]]. Предназначени са за Залата на кралствата в двореца [[Буен Ретиро]].<ref>Horst Lademacher, Simon Groenveld. Krieg und Kultur, p. 275</ref> Наред с тях е изложен цикъл от платна, изобразяващи 10 епизода от живота на [[Херакъл]] на [[Франсиско де Сурбаран]], както и конни портрети на управлявалите 3 поколения на кралското семейство, нарисувани от Веласкес и учениците от ателието му. Картините символизирали славата и непобедимостта на испанските [[Хабсбурги]]. == Обсада на Бреда == [[Файл:Breda (Atlas van Loon).jpg|мини|250px|Карта на Бреда от атласа на [[Фредерик ван Лун]]]] {{Вижте също|Обсада на Бреда (1624)}} Сцената по предаването на ключа от крепостта, изобразена на платното, е предшествана от многомесечна ([[28 август]] [[1624]] – [[2 юни]] [[1625]] г.) [[Обсада на Бреда (1624)|обсада на града]] от испански войски под командването на Амброзио Спинола. През [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]], Испания се бори за запазване на властта на Хабсбургите над [[Испанска Нидерландия]], чиято протестантска част се е разбунтувала и отделила от испанската корона, създавайки [[Утрехтска уния|Утрехтската уния]]. Амброзио Спинола, използвайки паузата, възникнала по време на [[Тридесетгодишната война]], обсажда крепостта. От военна гледна точка, обсадата на Бреда е крайно рисковано и абсолютно безполезно начинание, и има за основна цел повдигането на духа на войските; но от политическа гледна точка има голям ефект. Цяла [[Европа]] по това време следи в очакване развитието на събитията при обсадата на Бреда. == Интересни факти == * Някои изследователи на картината предполагат, че крайният персонаж вдясно изобразява самия художник. * Във филма „[[Капитан Алатристе (филм)|Капитан Алатристе]]“ е включен епизодът, който е изобразен на картината. Самата картина също се появява във филма. == Литература == * Justi, Carl. Diego Velázquez and his Times. London: H. Grevel & Co., 1889 * López-Rey, José. Velázquez’ Work and World. Greenwich, CT: New York Graphic Society, 1968 * Morris, Jan. Spain. London: Faber & Faber, 1964 * Museo Nacional del Prado, [http://www.museodelprado.es/enciclopedia/enciclopedia-on-line/voz/lanzas-o-la-rendicion-de-breda-las-velazquez/ «The Surrender of Breda, or The Lances.»] * Jonathan Brown, John Huxtable Elliott. A palace for a king: the Buen Retiro and the Court of Philip IV, ISBN 0-300-10185-6 * White, John Manchip. Diego Velazquez: Painter and Courtier. Chicago: Rand McNally & Company, 1969 * Horst Lademacher, Simon Groenveld. Krieg und Kultur, ISBN 3-89325-575-3 * Esther Singleton. Great pictures as seen and described by famous writers, New York, 1907 == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|La rendición de Breda}} [[Категория:Картини на Веласкес]] [[Категория:Картини в „Прадо“]] [[Категория:Бреда]] 2jmuwr637gturkyaf5kzcb05joiefi3 0 523383 12397772 11743193 2024-10-28T19:19:31Z Пища Хуфнагел 119943 12397772 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник}} [[Файл:Maestro di tressa madonna with child siena cathedral 1250s.jpg|мини|„Мадоната с големите очи“, Сиена]] '''Майсторът от Треса''' ({{lang|it|Maestro di Tressa}}, предпол. ок. 1215 – след 1250) е италиански художник от [[Сиенска школа|Сиенската школа]]. Предполага се, че живописецът работи в [[Сиена]] и нейните периферии през втората четвърт на XIII век.<ref>L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 12 – 17, 184</ref> Известният специалист по средновековна живопис Едуард Гарисън през 1949 година кръщава „Майстор от Треса“ неизвестния автор на фрагментите на олтара с изображение „Мадона с младенеца“ от църквата „Санта Мария а Треса“, недалеко от Сиена.<ref>Edward B. Garrison. Italian Romenesque Panel Painting: An Illustrated Index. Florence, 1949.</ref> Неговото авторство, ученият приписва за няколко произведения, изпълнени през периода 1215 – 1240 години.<ref>Edward B. Garrison. Italian Romenesque Panel Painting: An Illustrated Index. Florence, 1949.</ref> <gallery> Master of Tressa The Saviour Blessing and Stories of the True Cross 1215 Siena Pinacoteca..jpg|Христос во славе и шест сцени от историята на Истинския кръста. 1215 г. Сиена, Пинакотека. Maestro di Tressa. Madonna col Bambino in trono, due angeli e sei storie (mutile). 13 cent. Siena, Museo Diocesano..jpg|Майстора от Треса. Мадона с младенеца, двама ангели и шест евангелски истории. Сиена, Музей на окръга. Master of Tressa. Madonna and Child with Angels and saints. 1225-1250. 93x52cm Chigi -Saracini Collection, Siena..jpg|Майстор от Треса. Мадона с младенеца, ангели и светци. 1225 – 1250 г. Колекция Киджи Сарачини, Сиена. </gallery> == Източници == {{commonscat|Category:Maestro di Tressa}} <references /> === Допълнителна литература === * „Искусство итальянского Ренессанса“ Под редакцией Рольфа Томана. Konemann. 2000. стр. 40 – 41 * Miklos Boskovits. The Origins of Florentine Painting. 1100 – 1270. Giunti. 2001. pp. 57 – 61 {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Сиенци]] ea8d9gcqxeqhamx1u65s8ioycm49snb 0 523571 12397435 12383316 2024-10-28T12:39:37Z Ambra75 259141 12397435 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лукреция де Медичи|Лукреция де Медичи|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = [[Алесандро Алори]], ''Лукреция де Медичи'', 1560, Худ. музей на Северна Каролина | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[3 юли]] [[1558]] – [[21 април]] [[1561]] | коронация = | предшественик = [[Рене Френска]] | наследник = [[Барбара Австрийска]] | други титли = херцогиня на Модена и Реджо;<br>принцеса на Тоскана | герб = [[Файл:Augmented Arms of Medici.svg|100px]] [[Файл:Coat of arms of the House of Este (1535).svg|100px]] | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Мария Лукреция де Медичи]]<br>[[Франческо I де Медичи]]<br>[[Изабела де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]]<br>[[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико) де Медичи]]<br>[[Гарция де Медичи]]<br>Антонио де Медичи<br>[[Фердинандо I де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Пиетро де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Вирджиния де Медичи]]<br>[[Бия де Медичи|Бианка (Бия) де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]<br>сестра|погребан=Манастир „Корпус Домини“, Ферара|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Есте (династия)|Есте]] по брак|деца=няма}} '''Лукрèция де Мèдичи''' ({{Lang|it|Lucrezia de' Medici}}) или '''Лукреция ди Кòзимо I де Мèдичи''' ({{Lang|it|Lucrezia di Cosimo I de' Medici}}; * [[14 февруари]] [[1544]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lucrezia-de-medici-duchessa-di-ferrara_(Dizionario-Biografico)|заглавие=LUCREZIA de' Medici, duchessa di Ferrara|автор=Grazia Biondi|дата=2006|достъп_дата=2023-05-12}}</ref> или [[7 юни]] [[1545]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf|заглавие=Tavola genealogica della famiglia Medici|достъп_дата=2023'05'12|архив_дата=2023-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512102805/https://archiviodistatofirenze.cultura.gov.it/asfi/fileadmin/risorse/allegati_inventari_on_line/s48_p1_albero_genealogico_medici.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#_Toc482893184|заглавие=B. GRAND DUKES of TUSCANY (MEDICI)|автор=MedLands|достъп_дата=2023'05'12}}</ref>, [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[21 април]] [[1561]], [[Ферара]], [[Херцогство Ферара]]) e принцеса от [[Медичи|Дом Медичи]] и чрез брак [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]]. == Произход == Тя е дъщеря на [[Козимо I де Медичи]] (* 1519, † 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо]] (* 1522, † 1562). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[кондотиер]]ът [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], внучка на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/cosimo-i-de-medici-duca-di-firenze-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Cosimo I de’ Medici, duca di Firenze, granduca di Toscana|автор=Fasano Guarini, Elena|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 30|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=2.1.2015}}</ref> а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и [[Мария Осорио и Пиментел]], [[Маркиз на Вилафранка дел Биерсо|маркиза на Вилафранка дел Биерсо]].<ref name="arrighi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Eleonora de Toledo, duchessa di Firenze|автор=Arrighi, Vanna|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=2.1.2015}}</ref> Тя е петото дете и третата дъщеря на Козимо I, херцог на Флоренция, бъдещ [[Велико херцогство Тоскана|велик херцог на Тоскана]], и [[Елеонора ди Толедо|Елеонора Алварес де Толедо]]. Има седем братя и три сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (* 1540, † 1557), принцеса на Велико херцогство Тоскана * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (* 1549, † 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (* 1542, † 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (* 1543, † 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (* 1546, † 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (* 1547, † 1562) * Антонио (* 1548, † 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (* 1549, † 1609), кардинал от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I става 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (* /† 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (* 1554, † 1604), военен, генерал и политик. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри от негови извънбрачни връзки. == Биография == === Ранни години === Лукреция е кръстена на [[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|прабаба]] си по бащина линия.<ref name="vogtlüerssen">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kleio.org/en/books/true_faces_medici/artikel/|заглавие=The True Faces of the Daughters and Sons of Cosimo I de' Medici|автор=Vogt-Lüerssen, Maike|труд=|издател=www.kleio.org|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> Както всички деца на херцога и херцогинята тя получава добро образование и е възпитавана в строгост, според испанския дворцов церемониал, който майка ѝ спазва. Момичетата в това семейство не могат да напускат стаите си без разрешение, където само [[Дуеня|дуени]] (стари моми, които бдят за благоразумието) могат да бъдат с тях. Освен бащата и братята им до тях се допускат и възрастни изповедници.<ref name="arrighi"/> === Брак === От детството родителите търсят достоен партньор за дъщеря си. През 1549 – 1550 г. е планиран бракът ѝ с Дон Педро де Арагона и Кардона, 3-ти херцог на Монталто. През 1552 г. тя е сгодена за Фабио дал Монте, племенник на [[папа]] [[Юлий III]], но годежът е анулиран след смъртта на папата през 1555 г.{{Hrf|Langdon|2006|139}} През 1557 г., в знак на помирение между профренския херцог на Ферара и Модена [[Ерколе II д’Есте]] и испанския крал [[Филип II (Испания)|Филип II]] е решено престолонаследникът на Ферара и Модена да се ожени за [[Мария Лукреция де Медичи]], най-голямата дъщеря на флорентинския херцог [[Козимо I де Медичи|Козимо I]], съюзник на [[Испания]] и посредник в преговорите. Мария обаче умира малко след това и Лукреция заема нейното място.<ref name="vogtlüerssen"/><ref name="arrivo">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archiviodistato.firenze.it/memoriadonne/cartedidonne/cdd_02_arrivo.pdf|заглавие=Lucrezia di Cosimo I. Biografia|автор=Arrivo, Georgia|труд=Scritture delle donne di casa Medici nei fondi dell’Archivio di Stato di Firenze|издател=www.archiviodistato.firenze.it|език=it|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> На брака между принц от рода на [[Есте (династия)|Есте]] и принцеса от рода на Медичите се противопоставя профренската партия в двора на младоженеца. За съпруга на престолонаследника са предложени [[Маргарита Френска (1523 – 1574)|сестрата]] и [[Елизабет дьо Валоа]] – дъщеря на френския крал [[Анри II (Франция)|Анри II]]. Сред посланиците, пристигнали във Флоренция от Ферара, които все още не са видели Лукреция, умишлено се разпространяват слухове за грозотата ѝ и лошото ѝ здраве. Въпреки това на 13 април 1558 г. в Пиза е сключен брачен договор, според който за булката се дава зестра от 200 000 златни скуди.{{Hrf|Langdon|2006|140}} На 11 май същата година Алесандро Фиаски, представителят на Ферара, подарява на Лукреция пръстен в знак на годеж. Тогава посланиците за първи път я виждат и са доволни от външния ѝ вид. Тя им изглежда възпитано и добродетелно момиче.<ref name="biondi"/> Престолонаследникът [[Алфонсо I д’Есте]] влиза тържествено във Флоренция на 18 май 1558 г. На 3 юли същата година той и Лукреция се венчават в [[параклис]]а в [[Палацо Пити]]{{Hrf|Notizie storiche|1815|5}}, а според друга версия – в църквата „[[Санта Мария Новела]]“{{Hrf|Langdon|2006|143}}, от епископа на [[Кортона]] Джованбатиста ди Симоне Риказоли. По молба на тъща си престолонаследникът се съгласява да отложи брачната нощ, докато 13-годишната му съпруга не стане жена. Според устно споразумение между него и тъста му, постигнато при сключване на брачния договор, три дни след сватбата Алфонсо напуска Флоренция. Той отива в двора на френския крал в Париж, който обещава да плати суверенен дълг на Херцогство Ферара от 300 000 дуката. Лукреция, въпреки поканата на свекъра си да дойде във [[Ферара]], по молба на майка си остава да чака съпруга си във Флоренция.<ref name="biondi"/><ref name="staley1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://historion.net/tragedies-medici/lucrezia-eleanora-isabella?page=2|заглавие=Lucrezia. — Eleanora. — Isabella.|автор=Staley, Edgcumbe|труд=The Tragedies of the Medici|издател=www.historion.net|език=en|достъп_дата=14.1.2015}}</ref> Заедно със сестра си [[Изабела де Медичи|Изабела]] коронованата принцеса живее в покоите на майка им, изолирана от останалия свят, и те не могат да ги напускат без разрешението ѝ.<ref name="arrivo"/> Лукреция е влюбена в съпруга си, но той е безразличен към нея. Многобройните ѝ писма до него често остават без отговор. Докато чака Алфонсо, тя не яде почти нищо и говори малко, ежедневно се моли за него дълго време на сутрешната служба. Тя желае да се освободи от грижите на майка си и да започне самостоятелен живот.{{Hrf|Langdon|2006|143}} Известно време по-късно херцогът на Флоренция изразява недоволство от зет си, че той бави завръщането си при жена си. Едва след смъртта на Ерколе II на 3 октомври 1559 г., когато Алфонсо става херцог на Ферара, Модена и Реджо под името [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II]], а съпругата му става съответно херцогиня, той напуска Франция и я взема при себе си. На 17 февруари [[1560]] г. Лукреция тържествено влиза във Ферара.<ref name="biondi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/lucrezia-de-medici-duchessa-di-ferrara_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Lucrezia de’ Medici, duchessa di Ferrara|автор=Biondi, Grazia|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 66|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=7.1.2015}}</ref><ref name="staley2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://historion.net/tragedies-medici/lucrezia-eleanora-isabella?page=3|заглавие=Lucrezia. — Eleanora. — Isabella.|автор=Staley, Edgcumbe|труд=The Tragedies of the Medici|издател=www.historion.net|език=en|достъп_дата=14.1.2015}}</ref> === Обстоятелства на смъртта === [[Файл:03 Corpus Domini Ferrara - Sala del Coro o sala delle Clarisse - Tombe estensi.jpg|мини|Гробът на Лукреция]] Във Ферара херцогинята не живее дълго и почти през цялото това време присъствието ѝ е ограничено до частните ѝ апартаменти. По-малко от година след пристигането си тя се разболява от белодробна [[туберкулоза]] и умира два месеца по-късно, на 21 април 1561 г., на 16-17-годишна възраст. Според заключението на д-р Андреа Паскуали, изпратено до херцогинята от баща ѝ от Флоренция, по време на болестта на Лукреция Алфонсо непрекъснато бди над нея. Аутопсията на лекаря разкрива, че херцогинята е починала от „гнила треска". Въпреки това, след смъртта на Лукреция се разпространяват слухове, че е била отровена.<ref name="biondi"/><ref name="arrivo"/>{{Hrf|Langdon|2006|144}}<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://historion.net/tragedies-medici/lucrezia-eleanora-isabella?page=4|заглавие=Lucrezia. — Eleanora. — Isabella.|автор=Staley, Edgcumbe|труд=The Tragedies of the Medici|издател=www.historion.net|език=en|достъп_дата=14.1.2015}}</ref> Тя е погребана във Ферара, в манастира „Корпус Домини“, в семейната гробница на Дом [[Есте (династия)|Есте]]. Бракът ѝ с Алфонсо II е бездетен и вдовецът се жени още два пъти: през 1565 г. за ерцхерцогиня [[Барбара Австрийска]] и през 1579 г. за принцеса [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита Гондзага]]. И в двата брака няма деца. Със смъртта на Алфонсо II Херцогство Ферара става част от [[Папска държава|Папската държава]], а Херцогство Модена и Реджо преминава към неговия племенник [[Чезаре д’Есте]], потомък на незаконната линия на Дом Есте.<ref name="biondi"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-ii-d-este-duca-di-ferrara_(Dizionario_Biografico)/|заглавие=Alfonso II d’Este, duca dì Ferrara|автор=Quazza, Romolo|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 2|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=14.1.2015}}</ref> == Лукреция де Медичи в културата == Съхранен е красив неин портрет на [[Аньоло Брондзино]] в загадъчна черна рокля, една от най-ценните и скъпи цветови разновидности, която разкрива нейните невинни черти. Лукреция е „последната херцогиня“ от „Моята последна херцогиня“ (на англ. ''My Last Duchess'') – драматичен монолог в стихове от [[Робърт Браунинг]], публикуван за първи път под заглавието „Италия“ (''Italy'') през 1842 г. в сборника „Драматична лирика“ (''Dramatic Lyrics'') и през 1845 г. с настоящото заглавие в сборника „Драматични романси и лирика“ (''Dramatic Romances and Lyrics''). == Източници == * Grazia Biondi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lucrezia-de-medici-duchessa-di-ferrara_(Dizionario-Biografico) LUCREZIA de' Medici, duchessa di Ferrara]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 66, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2006 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Lucrèzia+de'+Medici.html Lucrèzia de' Medici]'', на sapere.it, De Agostini. * ''[https://madameguillotine.co.uk/2013/02/14/lucrezia-de-medici/ Lucrezia de' Medici] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230503202513/https://madameguillotine.co.uk/2013/02/14/lucrezia-de-medici/ |date=2023-05-03 }}'', на madameguillotine.co.uk == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://art.futurisrael.org/Kuskin/It01.htm Портрет на Алфонсо II Д'Есте и Лукреция де Медичи] {{Превод от|ru|Лукреция Медичи (герцогиня Феррары)|123943553}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Починали във Ферара]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] oc7fieqm82zu4twnjrugifnf6ftxtnv 0 523608 12397771 11609354 2024-10-28T19:16:57Z Пища Хуфнагел 119943 12397771 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | име-оригинал = Ambrogio Lorenzetti }} '''Амбрòджо Лоренцèти''' ({{Lang|it|Ambrogio Lorenzetti}}, * ок. 1290, [[Сиена|Сиенa]], [[Сиенска република]], † 9 юни 1348, пак там) е италиански живописец, представител на [[Сиенска школа|Сиенската школа]], по-малък брат на художника [[Пиетро Лоренцети]] (* ок. 1280, † 1348). == Творчество == [[Файл:Lorenzetti Amb.presentation detail.jpg|мини|250px|ляво|Амброджо Лоренцети. „Пренасяне в храма“ 1442 г. детайл. Флоренция, Галерия [[Уфици]]]] Датата на раждането на Амброджо Лоренцети, както и датата на раждане на неговия брат Пиетро, е неизвестна. Историците на изкуството я отнасят към 1290 г.<ref>Chiara Frugoni, Pietro e Ambrogio Lorenzetti, Le Lettere, Firenze 2010. ISBN 88-7166-668-2</ref> В своите „Жизнеописания на най-прославените живописци“ [[Джорджо Вазари]] посвещава на Амброджо малка глава, описвайки го като човек с философска нагласа на ума, който „понася с дух умерено и спокойно доброто и злото, което му дарява съдбата“. Освен това Вазари пише, че Амброджо Лоренцети е почитан от съвременниците не само като художник, но и като литератор, че той постоянно общува с хора – учени и издигнати, и „по-скоро напомня на аристократ и философ, отколкото на художник…“<ref>Dizionario biografico degli italiani LXV, Roma, Istituto dell'Enciclopedia italiana, 2005</ref> [[Файл:Lorenzetti Amb. madonna-and-child-1319г.jpg|мини|250px| ''Мадоната с Младенеца'', 1319 г. [[Сан Кашано ин Вал ди Пеза]], Музей на религиозното изкуство.]] === Фрески в Палацо Публико === Най-известното произведение на Амброджо Лоренцети са фреските под общото название „Алегория на доброто и лошото управление в града и селото“ (1338-1339), които изписва в залата на Деветимата в сиенското кметство – [[Палацо Публико (Сиена)|Палацо Публико]]. [[Файл:Lorenzetti Amb. allegory-of-good-government- 1338-39..jpg|мини|700px|център|„Алегория на доброто управление“ фреска, детайл. 1337-1339 г. Сиена, Палацо Публико.]] На фреската централните фигури олицетворяват Правителството на [[Средновековна комуна|Комуната]] и Правосъдието със символичните за него везни. Те са обкръжени от фигури на добродетелите – [[справедливост]], [[умереност]], великодушие, [[мъдрост]], смелост и миролюбие. Долу многофигурната композиция представя процесията на сиенските граждани, устремени към доброто управление, а срещу тях войници водят пленените врагове на Републиката. === Сцени от живота на св. Никола в Галерия „Уфици“ (Флоренция) === <gallery> Файл:Ambrogio lorenzetti, scene della vita di san nicola 03.jpg Файл:Ambrogio lorenzetti, scene della vita di san nicola 04.jpg Файл:Ambrogio lorenzetti, scene della vita di san nicola 01.jpg Файл:Ambrogio lorenzetti, scene della vita di san nicola 02.jpg </gallery> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лоренцети, Амброджо}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Родени в Сиена]] [[Категория:Починали в Сиена]] [[Категория:Починали от чума]] iplpltvu4ksp0oszsln7dd0gq3hple8 0 523780 12397792 11743170 2024-10-28T19:47:13Z Пища Хуфнагел 119943 12397792 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал= Domenico di Bartolo | националност= {{ITA}} | роден-дата = 1400/1404 | починал-дата= 1444/1447 | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = [[Тадео ди Бартоло]] | академия = | направление = [[Сиенска школа]] | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Домèнико ди Бàртоло''' ({{lang|it|Domenico di Bartolo}}) с рождено име '''Доменико Геци''' (''Domenico Ghezzi''; * [[1400]]/[[1404]] г., [[Ашано]], † [[1444]]/[[1447]], [[Сиена]], [[Сиенска република]]) е италиански [[художник]] от [[Сиенска школа|Сиенската школа]]. До началото на 15 век той е един от художниците на Сиена, най-повлиян от новия флорентински стил на рисуване. По времето, когато е активен и работи, Доменико е единственият сиенски художник, получавал поръчки от клиенти във Флоренция. Той също е нает от Лоренцо [[Векиета]], наричан още Лоренцо ди Пиетро, за да работи заедно с него за фреската „Грижата за болните“, която днес се смята за шедьовър на Залата на поклонниците в болницата [[Санта Мария дела Скала]] (Сиена). Доменико за първи път се появява в света на ранното ренесансово изкуство през 1420 г. Той, заедно с няколко други неизвестни сиенски художници, е документиран като част от реставрационен проект за изрисуване на [[Сиенска катедрала|Катедралата в Сиена]]. Той е записан за първи път като майстор през 1428 г. в списък на Гилдията на художниците (ruolo dei pittori).<ref>STREHLKE, C. B. (1986). Domenico Di Bartolo (Italy, Siena, Painting, Hospital, Renaissance). Available from ProQuest Dissertations & Theses Global. (303414358). (Order No. 8610816).</ref> Първата му оцеляла подписана и датирана творба идва от 1433 г.: „Мадоната на смирението и четирите музикални ангела“. През 1433 г. той също рисува „Богородица с Младенеца, заобиколен от светци".<ref>Giovanna Damiani. "''[https://www.oxfordartonline.com/subscriber/article/grove/art/T023181 Domenico di Bartolo]''." Grove Art Online. Oxford Art Online. Oxford University Press. Web. 2 November 2017. </ref> Година по-късно, през 1434 г., Доменико предоставя дизайн за подова плоча в Катедралата на Сиена въз основа на рисунка на император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], пребивавал в Сиена от 1432 до 1433 г. От 1435 до 1440 г. Доменико е ангажиран с фрескова поръчка за [[Сакристия|сакристията]] на катедралата. Тази работа обаче е прекъсната през 1438 г., което му дава време да отиде в [[Перуджа]], за да нарисува олтар за църквата на манастира „Санта Джулиана“, която сега е изложена в Националната галерия на Умбрия. През 1437 г. той също поема договор за изпълнение на олтар за монасите от „Сан Агостино“ в Ашано. До 1439 г. творецът получава заплащане да работи в сиенската болница „Санта Мария дела Скала“. Стенописите, изпълнени в Залата на поклонника (''Pellegrinaio'') на болницата между 1439 и 1440 г., представляват сцени от историята на институцията и добрите дела; те са последните завършени творби на художника и се смятат за негови шедьоври. В по-голямата си част произведенията на Доменико са базирани в Перуджа и единствената му известна дейност извън Сиена може да е била във Флоренция, тъй като първият му биограф, Джорджо Вазари, записва произведения, извършени от него в църквите „Кармине“ и „Санта Тринитà“. През януари 1440 г. Доменико ди Бартоло се жени за Антония Панилини, а на 18 февруари 1446 г. тя е официално спомената като вдовица. == Биография == Роден е в [[Ашано]] около 1400 г. [[Джорджо Вазари]] в своите „Жизнеописания на знаменитите живописци“<ref>Джорджо Вазари „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.</ref> съобщава, че е племенник и ученик на художника [[Тадео ди Бартоло]], „бил е скромен и приятен и се е отличавал с изключителна любезност и учтивост“. Твърдението му за племенник не е потвърдено.<ref>Van Marle, Raimond (2012). ''The Development of the Italian Schools of Painting: Volume IX''. Netherlands: Springer Netherlands. с. 534</ref> Несъмнено Доменико учи при Тадео ди Бартоло и дори известно време някои от неговите произведения са приписвани на учителя му. Много рано се премества в Сиена. Освен в Сиена работи и в Ашано и [[Перуджа]]. Точната дата на смъртта му не е известна. Последният път когато неговото име се споменава в документите, е през 1445 г., т.е. скоро след като свършва работата си над фреските в болницата „[[Санта Мария дела Скала]]“. == Творчество == === Начални години в Сиена === [[Файл:Madonna-and-child-enthroned- 1432-1444 Domenico di bartolo.jpg|мини|266x266px|''Мадоната с Младенеца на трон'', ок. 1432-44 г., Музей на Принстънския университет]] В сиенските документи името на Доменико ди Бартоло за първи път се появява през [[1420]] г. в качеството си на участник по работите в [[Сиенска катедрала|Сиенската катедрала]], които в документа не са назовани. В списъка на Гилдията на сиенските художници неговото име се появява през [[1428]] г. В същата година той отива в Рим и вижда работите на [[Пизанело]] в църквата „[[Сан Джовани ин Латерано]]“, който е считан за проводник на флорентинските художествени новации, които се проявяват у Доменико още с първите му работи.<ref>Steffi Roettgen. Italian Frescoes of Early Renaissans 1400 – 1470. Abbeville Press Publishers 1996.</ref> Влиянието на [[Филипо Липи]] може да се забележи в „''Мадоната с Младенеца на трон“'' (ок. [[1432]]-[[1444|1444 г.]],, Музей на [[Принстънски университет|Принстънския университет]]). Няма други сведения за ранните му години на артистичен живот. Периоди на обучение в римската международна среда, флорентинската среда, художникът [[Мартино ди Бартоломео]] и други са изложени като хипотеза от различни експерти. Първата творба, приписвана на него, датирана от около [[1430|1430 г.]], е ''Мадоната с Младенеца между Светите Петър и Павел'', вероятно частна поръчка и сега се съхранява в Колекция „Крес“ на [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Националната художествена галерия]] във [[Вашингтон]]. Тук могат да се видят многобройни влияния на зараждащия се [[флорентински ренесанс]], като монументалното оформление на фигурите и пространствата, солидността на обвивката на Мария, вдъхновена от ''Мадоната на Св. Агата Метерца'' на [[Мазачо]], ракурсът на ореолите и единичният източник на светлина на златен фон, отново вдъхновен от флорентинския майстор, както и звездните ореоли, извлечени от [[Паоло Учело]]. Дори нишата с мидовидния полукупол и [[Путо|путите]], държащи венци, са вдъхновени от [[Донатело]]. [[Файл:DOMENICO DI BARTOLO.jpg|мини|294x294px|''Мадоната на смирението'', 1433 г., Национална пинакотека (Сиена)]] Първата сигурна творба в каталога на художника е ''Мадоната на смирението'', поръчана от антуража на живия тогава [[Свети Бернардин (Сиена)|свети Бернардин Сиенски]] и сега изложена в Националната пинакотека в Сиена. Творбата, подписана „''Dominicus''“ и датирана от [[1433|1433 г.]], поставя фигурите в три дълбоки регистъра (четири, ако включите свитъка в краката на Богородица) и има монументална солидност на фигурите и в същото време меланхолични и спокойни погледи, които се отнасят отново към флорентинската живопис. [[Файл:Pavimento di siena, imperatore sigismondo (domencio di Bartolo).jpg|ляво|мини|212x212пкс|''Сигизмунд и неговите министри'']] На следващата година той прави мраморна [[Opus sectile|инкрустация]] на пода на Сиенската катедрала със ''Сигизмунд и неговите министри''. Има и рисунка с портрет на императора – подготвителна рисунка за подготовка на самата мраморна инкрустация, в която художникът подчертава своите портретни умения и която му печели репутацията на велик художник до такава степен, че той става една от отправните точки за големи обществени поръчки. От [[1435]] до [[1437|1437 г.]] той изписва фреските на [[Сакристия|сакристията]] на катедралата с ''Историите на четиримата светци-покровители на Сиена,'' от които днес са останали само непълни фрагменти. Дейностите са прекъснати през [[1438|1438 г.]] поради смъртта на [[Якопо дела Куерча]], работещ в катедралата в онези години, и са подновени едва през [[1439]] – [[1440|1440 г.]] === Извън Сиена === [[Файл:Polittico di Perugia di Domenico di Bartolo.jpg|мини|229x229px|Полиптих в Националната галерия на Умбрия от 1438 г.]] През [[1437|1437 г.]] той получава поръчката да създаде олтар на Августинския манастир в [[Ашано]] – олтар, който сега е изгубен. ''Мадоната с Младенеца'' от Колекция „Джонсън“ в [[Музей на изкуството (Филаделфия)|Музея на изкуствата във Филаделфия]] датира от същата година. Произведението като цяло е антинатуралистично и разкрива изненадващи архаизми, вероятно дължащи се на изостаналия вкус на неизвестен клиент. През [[1438|1438 г.]] художникът се мести в [[Перуджа]]. Негов е полиптихът с ''Мадоната с Младенеца между светиите Бенедикт, Йоан Кръстител, Юлиана и Бернардин'', изложен днес в [[Национална галерия на Умбрия|Националната галерия на Умбрия]] и поръчан от игуменката на манастира „Санта Джулиана“ в Перуджа. В тази работа се повтарят силните препратки към флорентинското изкуство от онова време, със силния натурализъм на лицата и пълните обеми. === Завръщане в Сиена и успех === [[Файл:Care-of-the-sick-1440-47 Santa Maria della Scala.jpg|ляво|мини|238x238пкс|''Грижа за болните'', 1440-1441 г. ]] [[Файл:Pellegrinaio di santa maria della scala 06, domenico di bartolo, distribuzione delle elemosine.JPG|мини|257x257пкс|''Приемане на поклонници и раздаване на милостиня'', 1441 г. ]] [[Файл:Pellegrinaio di santa maria della scala 04, domenico di bartolo celestino III concede privilegi di autonomia all'ospedale.JPG|мини|258x258пкс|''Разширяване на привилегиите на болницата от папа Целестин III,'' 1442 г.]] [[Файл:Pellegrinaio di santa maria della scala 02, domenico di bartolo, elemosina del vescovo.JPG|ляво|мини|254x254px|''Епископска милостиня'' ]] [[Файл:Domenico di Bartolo - The Rearing and Marriage of Female Foundlings - WGA06416.jpg|мини|''Отглеждане и женитба на сирачки'']] Най-значимото произведение на Доменико ди Бартоло без съмнение са фреските на сиенската болница „[[Санта Мария дела Скала]]“. Над фреските той работи вече в зряла възраст. Заръщайки се в [[Сиена]] през [[1439|1439 г.]], за да завърши стенописите в сакристията на катедралата, той също така получава важната поръчка за изписване на Залата на поклонника в болницата, където допринася за шест от десетте фрески в залата. Той работи там от [[1440]] до [[1444|1444 г.]] от името на ректора Джовани Буцикели. Две сцени на източната стена са посветени на събития, свързани с историята на болницата, за което под всяка фреска има пространствен коментар – „Разширяване на привилегиите на болницата от папа Целестин III“ (1442 г.) и „Разширение на болницата“ (1443 г.). В тях цари дух на тържественост, съответстващ на това важно събитие.<ref>Timothy Hyman, ''Sienese Painting The Art of a City-Republic (1278 – 1477)'', pagine= pp164-165, Thames and Hudson 1993</ref> На противоположната стена Доменико изписва четири фрески и в тях цари съвсем друга атмосфера: „Хранене на беден“ (1444 г.), „Отглеждане и женитба на сирачки“ (1442 г.), „Приемане на поклонници и раздаване на милостиня“ (1442 г.), и „Грижа за болните“ (1442 г.). На тези фрески е изобразен всекидневният живот на болницата-приют за страдащите, каквато е Санта Мария дела Скала, и в тях няма нито религиозна възвишенност, нито историческа помпозност. В тези фрески има удивително разнообразие на сюжети, пози и лица.<ref>Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissans Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2007.</ref> Доменико започва с четвъртата фреска на дясната стена – ''Грижа за болните'' и след това продължава с третата фреска на същата стена, изобразяваща ''Раздаването на милостиня.''<ref>[http://www.jmrw.com/Abroad/Sienne/pages/11b_jpg.htm Domenico di Bartolo - Santa Maria della Scala - Sienne - Traitement des malades] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080511173127/http://www.jmrw.com/Abroad/Sienne/pages/11b_jpg.htm|date=11 maggio 2008}}</ref> Тези първи две фрески показват силните флорентински влияния на художника, с обемни фигури, вдъхновени от [[Мазачо]], архитектурата на [[Филипо Брунелески]], дълбок [[хуманизъм]], който може да се види в ренесансовите лица на героите и в уроците по медицина (хирургът в центъра мие краката на болния и физикът с черната шапка вляво работят в присъствието на ученици, за да ги инструктират) – характеристики, които се комбинират със способността на велик разказвач, фин декоратор, педантичен описател на детайли с по-[[Готика|готически]] отпечатък. В следващите стенописи флорентинският стил отстъпва място на размиването на ярките цветови контрасти, сплескването на фигурите, раздразнението на повествованието с множество герои, стереотипните лица за описание на ролите, ирационалната пространственост на средата и на фигурите, които често ги посещават – всички черти на готиката, който сиенската култура поддържа, за да уважава своята традиция и да се противопоставя на флорентинския стил. [[Файл:Domenico di Bartolo, madonna della misericordia, 1444, 03.jpg|ляво|мини|238x238пкс|''Мадоната на мантията,'' 1444 г.]] Фреската с ''Мадона на мантията'' датира от [[1444|1444 г.]], намира се в Параклиса на мощите или на мантията на същата болница и през [[1610|1610 г.]] е преместена от ректора [[Агостино Киджи]] в старата сакристия на болницата, под мраморен навес, където е и сега. За да се адаптира към това ново място, фреската е отделена заедно с цялата стена и разделена на три части. Днес двете странични крила са разположени от двете страни на сенника, в снижена позиция по отношение на централния панел, така че да не засенчват стенописите отгоре от [[Векиета]]. Тук отново се вижда зрелият стил на художника, където милостива Мадона протяга ръката си, за да посрещне тълпа от религиозни и светски герои, коленичили съответно отдясно и отляво, всички предадени с онази готическа жилка, на която вече се възхищават в Залата на поклонничка. Последната задача, получена от художника през [[1444|1444 г.]], е да изрисува [[Люнет (архитектура)|люнет]] с ''Коронясването на Богородица'' за общината в залата на съвета на [[Палацо Публико (Сиена)|Палацо Публико]]. Работата току-що е започнала, но е завършена и подписана от [[Сано ди Пиетро]] на следващата година. Художникът вероятно умира между втората половина на [[1444]] и [[1445|1445 г.]] и поради тази причина вероятно не успява да завърши фреската в Палацо Публико. Документ свидетелства, че съпругата му Антония, за която се жени през 1440 г., е вдовица през февруари [[1447|1447 г.]] == Стил == Доменико ди Бартоло е най-съвременният предвестник на формалните завоевания на [[Ренесанс|Ренесанса]] в сиенските земи, приемник на иновации дори преди много флорентинци, прилагайки например центрична линейна [[перспектива]] още през 1430-те години до първите стенописи в Залата на поклонника в Болница „[[Санта Мария дела Скала]]“ през 1440-41 г. Последната му фаза, от друга страна, бележи отдаване на архаични готически мотиви. С тази регресия в готически смисъл флорентинският ренесансов стил на Доменико ди Бартоло остава незавършен и не може да се изрази в своята пълнота, но този избор е съзнателен, продиктуван от културната среда на града, в който той живее, а не от личен избор. Докато може да рисува за частен клиент, художникът дава воля на всички нови актуализации в ренесансовия смисъл, но веднага щом репутацията му позволява да получи важни поръчки от големите институции на града – болницата и общината, художникът трябва да подготви превода на флорентински изобразителни текстове за използване от клиенти и потребители на неговия град. Най-новите критици са склонни да преоценяват зрелия стил на твореца, тъй като той успява да приеме от новата Флорентинска школа само това, което е съвместимо със сиенската традиция, смесвайки по съзнателен и отличен начин новите елементи на зараждащия се флорентински ренесанс с обикновената описателност, преувеличеното разказване на истории, героите и стереотипната пространственост на готическия стил, като по този начин реализира своя зрял стил, несравним през онези години и по-късно. == Списък с творби == * ''Мадоната с Младенеца на трон със светиите Петър и Павел'', около 1430 г., темпера върху дърво, 53x31 см, [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Национална художествена галерия]], [[Вашингтон]] * ''Мадона на смирението'', 1433 г., темпера върху дърво, 93x59,5&nbsp;cm, [[Национална художествена галерия (Сиена)|Национална художествена галерия]], [[Сиена]] * ''Император Сигизмунд с неговите министри'', 1434 г., картон за мраморна инкрустация, под на [[Сиенска катедрала|Сиенската катедрала]] * ''Истории на четиримата светци-покровители на Сиена'', 1435-1437 и 1439-1440, останки от стенописи, сакристия на Сиенската катедрала * ''Мадоната с Младенеца'', 1437 г., темпера върху дърво, 61.9x43.8 cm, [[Музей на изкуството (Филаделфия)|Музей на изкуството]], [[Филаделфия]] * ''Мадоната с Младенеца'', 1435-1440, темпера върху дърво, 96x66 см, Музей на изкуствата на [[Принстънски университет|Принстънския университет]], [[Принстън]] * ''Полиптих на Света Юлиана'', 1438 г., темпера върху дърво, [[Национална галерия на Умбрия]], [[Перуджа]] * Фрески на [[Поклонение в Санта Мария дела Скала|поклонника]], 1440-1444 г., [[Санта Мария дела Скала|музеен комплекс „Санта Мария дела Скала“]], [[Сиена]] * ''Мадона от мантията'', 1444 г., отделна фреска, Стара сакристия, Музеен комплекс „Санта Мария дела Скала“, Сиена * ''Коронация на Богородица'', 1444 г., фреска (току-що започната и завършена и подписана от [[Сано ди Пиетро|Сано ди Петро]] през 1445 г., Зала на общинския съвет, [[Палацо Публико (Сиена)|Палацо Публико]], Сиена. == Източници == * Steffi Roettgen. ''Italian Frescoes of Early Renaissans 1400—1470''. Abbeville Press Publishers, 1996. * Diana Norman. ''Painting in Late Medieval and Renaissans Siena (1260—1555)''. Yale University Press, 2007. * Timothy Hyman, ''Sienese Painting The Art of a City-Republic (1278-1477)'', с. 164–165, Thames and Hudson, 1993 * Giulietta Chelazzi Dini, Alessandro Angelini, Bernardina Sani, “''Pittura Senese''”, Editore 24 Ore Cultura, 2002 * Maria Elena Massimi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/domenico-ghezzi_(Dizionario-Biografico)/ GHEZZI, Domenico]'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 53, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Domenico di Bartolo|120889615}} {{Портал|Италия|Биографии|Изкуство}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бартоло, Доменико}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Починали в Сиена]] 5bmna70200f6jy8rbkk79psre6fulva 12397801 12397792 2024-10-28T19:53:46Z Пища Хуфнагел 119943 12397801 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = художник | име-оригинал= Domenico di Bartolo | националност= {{ITA}} | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = [[Тадео ди Бартоло]] | академия = | направление = [[Сиенска школа]] | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Домèнико ди Бàртоло''' ({{lang|it|Domenico di Bartolo}}) с рождено име '''Доменико Геци''' (''Domenico Ghezzi''; * [[1400]]/[[1404]] г., [[Ашано]], † [[1444]]/[[1447]], [[Сиена]], [[Сиенска република]]) е италиански [[художник]] от [[Сиенска школа|Сиенската школа]]. До началото на 15 век той е един от художниците на Сиена, най-повлиян от новия флорентински стил на рисуване. По времето, когато е активен и работи, Доменико е единственият сиенски художник, получавал поръчки от клиенти във Флоренция. Той също е нает от Лоренцо [[Векиета]], наричан още Лоренцо ди Пиетро, за да работи заедно с него за фреската „Грижата за болните“, която днес се смята за шедьовър на Залата на поклонниците в болницата [[Санта Мария дела Скала]] (Сиена). Доменико за първи път се появява в света на ранното ренесансово изкуство през 1420 г. Той, заедно с няколко други неизвестни сиенски художници, е документиран като част от реставрационен проект за изрисуване на [[Сиенска катедрала|Катедралата в Сиена]]. Той е записан за първи път като майстор през 1428 г. в списък на Гилдията на художниците (ruolo dei pittori).<ref>STREHLKE, C. B. (1986). Domenico Di Bartolo (Italy, Siena, Painting, Hospital, Renaissance). Available from ProQuest Dissertations & Theses Global. (303414358). (Order No. 8610816).</ref> Първата му оцеляла подписана и датирана творба идва от 1433 г.: „Мадоната на смирението и четирите музикални ангела“. През 1433 г. той също рисува „Богородица с Младенеца, заобиколен от светци".<ref>Giovanna Damiani. "''[https://www.oxfordartonline.com/subscriber/article/grove/art/T023181 Domenico di Bartolo]''." Grove Art Online. Oxford Art Online. Oxford University Press. Web. 2 November 2017. </ref> Година по-късно, през 1434 г., Доменико предоставя дизайн за подова плоча в Катедралата на Сиена въз основа на рисунка на император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], пребивавал в Сиена от 1432 до 1433 г. От 1435 до 1440 г. Доменико е ангажиран с фрескова поръчка за [[Сакристия|сакристията]] на катедралата. Тази работа обаче е прекъсната през 1438 г., което му дава време да отиде в [[Перуджа]], за да нарисува олтар за църквата на манастира „Санта Джулиана“, която сега е изложена в Националната галерия на Умбрия. През 1437 г. той също поема договор за изпълнение на олтар за монасите от „Сан Агостино“ в Ашано. До 1439 г. творецът получава заплащане да работи в сиенската болница „Санта Мария дела Скала“. Стенописите, изпълнени в Залата на поклонника (''Pellegrinaio'') на болницата между 1439 и 1440 г., представляват сцени от историята на институцията и добрите дела; те са последните завършени творби на художника и се смятат за негови шедьоври. В по-голямата си част произведенията на Доменико са базирани в Перуджа и единствената му известна дейност извън Сиена може да е била във Флоренция, тъй като първият му биограф, Джорджо Вазари, записва произведения, извършени от него в църквите „Кармине“ и „Санта Тринитà“. През януари 1440 г. Доменико ди Бартоло се жени за Антония Панилини, а на 18 февруари 1446 г. тя е официално спомената като вдовица. == Биография == Роден е в [[Ашано]] около 1400 г. [[Джорджо Вазари]] в своите „Жизнеописания на знаменитите живописци“<ref>Джорджо Вазари „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.</ref> съобщава, че е племенник и ученик на художника [[Тадео ди Бартоло]], „бил е скромен и приятен и се е отличавал с изключителна любезност и учтивост“. Твърдението му за племенник не е потвърдено.<ref>Van Marle, Raimond (2012). ''The Development of the Italian Schools of Painting: Volume IX''. Netherlands: Springer Netherlands. с. 534</ref> Несъмнено Доменико учи при Тадео ди Бартоло и дори известно време някои от неговите произведения са приписвани на учителя му. Много рано се премества в Сиена. Освен в Сиена работи и в Ашано и [[Перуджа]]. Точната дата на смъртта му не е известна. Последният път когато неговото име се споменава в документите, е през 1445 г., т.е. скоро след като свършва работата си над фреските в болницата „[[Санта Мария дела Скала]]“. == Творчество == === Начални години в Сиена === [[Файл:Madonna-and-child-enthroned- 1432-1444 Domenico di bartolo.jpg|мини|266x266px|''Мадоната с Младенеца на трон'', ок. 1432-44 г., Музей на Принстънския университет]] В сиенските документи името на Доменико ди Бартоло за първи път се появява през [[1420]] г. в качеството си на участник по работите в [[Сиенска катедрала|Сиенската катедрала]], които в документа не са назовани. В списъка на Гилдията на сиенските художници неговото име се появява през [[1428]] г. В същата година той отива в Рим и вижда работите на [[Пизанело]] в църквата „[[Сан Джовани ин Латерано]]“, който е считан за проводник на флорентинските художествени новации, които се проявяват у Доменико още с първите му работи.<ref>Steffi Roettgen. Italian Frescoes of Early Renaissans 1400 – 1470. Abbeville Press Publishers 1996.</ref> Влиянието на [[Филипо Липи]] може да се забележи в „''Мадоната с Младенеца на трон“'' (ок. [[1432]]-[[1444|1444 г.]],, Музей на [[Принстънски университет|Принстънския университет]]). Няма други сведения за ранните му години на артистичен живот. Периоди на обучение в римската международна среда, флорентинската среда, художникът [[Мартино ди Бартоломео]] и други са изложени като хипотеза от различни експерти. Първата творба, приписвана на него, датирана от около [[1430|1430 г.]], е ''Мадоната с Младенеца между Светите Петър и Павел'', вероятно частна поръчка и сега се съхранява в Колекция „Крес“ на [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Националната художествена галерия]] във [[Вашингтон]]. Тук могат да се видят многобройни влияния на зараждащия се [[флорентински ренесанс]], като монументалното оформление на фигурите и пространствата, солидността на обвивката на Мария, вдъхновена от ''Мадоната на Св. Агата Метерца'' на [[Мазачо]], ракурсът на ореолите и единичният източник на светлина на златен фон, отново вдъхновен от флорентинския майстор, както и звездните ореоли, извлечени от [[Паоло Учело]]. Дори нишата с мидовидния полукупол и [[Путо|путите]], държащи венци, са вдъхновени от [[Донатело]]. [[Файл:DOMENICO DI BARTOLO.jpg|мини|294x294px|''Мадоната на смирението'', 1433 г., Национална пинакотека (Сиена)]] Първата сигурна творба в каталога на художника е ''Мадоната на смирението'', поръчана от антуража на живия тогава [[Свети Бернардин (Сиена)|свети Бернардин Сиенски]] и сега изложена в Националната пинакотека в Сиена. Творбата, подписана „''Dominicus''“ и датирана от [[1433|1433 г.]], поставя фигурите в три дълбоки регистъра (четири, ако включите свитъка в краката на Богородица) и има монументална солидност на фигурите и в същото време меланхолични и спокойни погледи, които се отнасят отново към флорентинската живопис. [[Файл:Pavimento di siena, imperatore sigismondo (domencio di Bartolo).jpg|ляво|мини|212x212пкс|''Сигизмунд и неговите министри'']] На следващата година той прави мраморна [[Opus sectile|инкрустация]] на пода на Сиенската катедрала със ''Сигизмунд и неговите министри''. Има и рисунка с портрет на императора – подготвителна рисунка за подготовка на самата мраморна инкрустация, в която художникът подчертава своите портретни умения и която му печели репутацията на велик художник до такава степен, че той става една от отправните точки за големи обществени поръчки. От [[1435]] до [[1437|1437 г.]] той изписва фреските на [[Сакристия|сакристията]] на катедралата с ''Историите на четиримата светци-покровители на Сиена,'' от които днес са останали само непълни фрагменти. Дейностите са прекъснати през [[1438|1438 г.]] поради смъртта на [[Якопо дела Куерча]], работещ в катедралата в онези години, и са подновени едва през [[1439]] – [[1440|1440 г.]] === Извън Сиена === [[Файл:Polittico di Perugia di Domenico di Bartolo.jpg|мини|229x229px|Полиптих в Националната галерия на Умбрия от 1438 г.]] През [[1437|1437 г.]] той получава поръчката да създаде олтар на Августинския манастир в [[Ашано]] – олтар, който сега е изгубен. ''Мадоната с Младенеца'' от Колекция „Джонсън“ в [[Музей на изкуството (Филаделфия)|Музея на изкуствата във Филаделфия]] датира от същата година. Произведението като цяло е антинатуралистично и разкрива изненадващи архаизми, вероятно дължащи се на изостаналия вкус на неизвестен клиент. През [[1438|1438 г.]] художникът се мести в [[Перуджа]]. Негов е полиптихът с ''Мадоната с Младенеца между светиите Бенедикт, Йоан Кръстител, Юлиана и Бернардин'', изложен днес в [[Национална галерия на Умбрия|Националната галерия на Умбрия]] и поръчан от игуменката на манастира „Санта Джулиана“ в Перуджа. В тази работа се повтарят силните препратки към флорентинското изкуство от онова време, със силния натурализъм на лицата и пълните обеми. === Завръщане в Сиена и успех === [[Файл:Care-of-the-sick-1440-47 Santa Maria della Scala.jpg|ляво|мини|238x238пкс|''Грижа за болните'', 1440-1441 г. ]] [[Файл:Pellegrinaio di santa maria della scala 06, domenico di bartolo, distribuzione delle elemosine.JPG|мини|257x257пкс|''Приемане на поклонници и раздаване на милостиня'', 1441 г. ]] [[Файл:Pellegrinaio di santa maria della scala 04, domenico di bartolo celestino III concede privilegi di autonomia all'ospedale.JPG|мини|258x258пкс|''Разширяване на привилегиите на болницата от папа Целестин III,'' 1442 г.]] [[Файл:Pellegrinaio di santa maria della scala 02, domenico di bartolo, elemosina del vescovo.JPG|ляво|мини|254x254px|''Епископска милостиня'' ]] [[Файл:Domenico di Bartolo - The Rearing and Marriage of Female Foundlings - WGA06416.jpg|мини|''Отглеждане и женитба на сирачки'']] Най-значимото произведение на Доменико ди Бартоло без съмнение са фреските на сиенската болница „[[Санта Мария дела Скала]]“. Над фреските той работи вече в зряла възраст. Заръщайки се в [[Сиена]] през [[1439|1439 г.]], за да завърши стенописите в сакристията на катедралата, той също така получава важната поръчка за изписване на Залата на поклонника в болницата, където допринася за шест от десетте фрески в залата. Той работи там от [[1440]] до [[1444|1444 г.]] от името на ректора Джовани Буцикели. Две сцени на източната стена са посветени на събития, свързани с историята на болницата, за което под всяка фреска има пространствен коментар – „Разширяване на привилегиите на болницата от папа Целестин III“ (1442 г.) и „Разширение на болницата“ (1443 г.). В тях цари дух на тържественост, съответстващ на това важно събитие.<ref>Timothy Hyman, ''Sienese Painting The Art of a City-Republic (1278 – 1477)'', pagine= pp164-165, Thames and Hudson 1993</ref> На противоположната стена Доменико изписва четири фрески и в тях цари съвсем друга атмосфера: „Хранене на беден“ (1444 г.), „Отглеждане и женитба на сирачки“ (1442 г.), „Приемане на поклонници и раздаване на милостиня“ (1442 г.), и „Грижа за болните“ (1442 г.). На тези фрески е изобразен всекидневният живот на болницата-приют за страдащите, каквато е Санта Мария дела Скала, и в тях няма нито религиозна възвишенност, нито историческа помпозност. В тези фрески има удивително разнообразие на сюжети, пози и лица.<ref>Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissans Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2007.</ref> Доменико започва с четвъртата фреска на дясната стена – ''Грижа за болните'' и след това продължава с третата фреска на същата стена, изобразяваща ''Раздаването на милостиня.''<ref>[http://www.jmrw.com/Abroad/Sienne/pages/11b_jpg.htm Domenico di Bartolo - Santa Maria della Scala - Sienne - Traitement des malades] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080511173127/http://www.jmrw.com/Abroad/Sienne/pages/11b_jpg.htm|date=11 maggio 2008}}</ref> Тези първи две фрески показват силните флорентински влияния на художника, с обемни фигури, вдъхновени от [[Мазачо]], архитектурата на [[Филипо Брунелески]], дълбок [[хуманизъм]], който може да се види в ренесансовите лица на героите и в уроците по медицина (хирургът в центъра мие краката на болния и физикът с черната шапка вляво работят в присъствието на ученици, за да ги инструктират) – характеристики, които се комбинират със способността на велик разказвач, фин декоратор, педантичен описател на детайли с по-[[Готика|готически]] отпечатък. В следващите стенописи флорентинският стил отстъпва място на размиването на ярките цветови контрасти, сплескването на фигурите, раздразнението на повествованието с множество герои, стереотипните лица за описание на ролите, ирационалната пространственост на средата и на фигурите, които често ги посещават – всички черти на готиката, който сиенската култура поддържа, за да уважава своята традиция и да се противопоставя на флорентинския стил. [[Файл:Domenico di Bartolo, madonna della misericordia, 1444, 03.jpg|ляво|мини|238x238пкс|''Мадоната на мантията,'' 1444 г.]] Фреската с ''Мадона на мантията'' датира от [[1444|1444 г.]], намира се в Параклиса на мощите или на мантията на същата болница и през [[1610|1610 г.]] е преместена от ректора [[Агостино Киджи]] в старата сакристия на болницата, под мраморен навес, където е и сега. За да се адаптира към това ново място, фреската е отделена заедно с цялата стена и разделена на три части. Днес двете странични крила са разположени от двете страни на сенника, в снижена позиция по отношение на централния панел, така че да не засенчват стенописите отгоре от [[Векиета]]. Тук отново се вижда зрелият стил на художника, където милостива Мадона протяга ръката си, за да посрещне тълпа от религиозни и светски герои, коленичили съответно отдясно и отляво, всички предадени с онази готическа жилка, на която вече се възхищават в Залата на поклонничка. Последната задача, получена от художника през [[1444|1444 г.]], е да изрисува [[Люнет (архитектура)|люнет]] с ''Коронясването на Богородица'' за общината в залата на съвета на [[Палацо Публико (Сиена)|Палацо Публико]]. Работата току-що е започнала, но е завършена и подписана от [[Сано ди Пиетро]] на следващата година. Художникът вероятно умира между втората половина на [[1444]] и [[1445|1445 г.]] и поради тази причина вероятно не успява да завърши фреската в Палацо Публико. Документ свидетелства, че съпругата му Антония, за която се жени през 1440 г., е вдовица през февруари [[1447|1447 г.]] == Стил == Доменико ди Бартоло е най-съвременният предвестник на формалните завоевания на [[Ренесанс|Ренесанса]] в сиенските земи, приемник на иновации дори преди много флорентинци, прилагайки например центрична линейна [[перспектива]] още през 1430-те години до първите стенописи в Залата на поклонника в Болница „[[Санта Мария дела Скала]]“ през 1440-41 г. Последната му фаза, от друга страна, бележи отдаване на архаични готически мотиви. С тази регресия в готически смисъл флорентинският ренесансов стил на Доменико ди Бартоло остава незавършен и не може да се изрази в своята пълнота, но този избор е съзнателен, продиктуван от културната среда на града, в който той живее, а не от личен избор. Докато може да рисува за частен клиент, художникът дава воля на всички нови актуализации в ренесансовия смисъл, но веднага щом репутацията му позволява да получи важни поръчки от големите институции на града – болницата и общината, художникът трябва да подготви превода на флорентински изобразителни текстове за използване от клиенти и потребители на неговия град. Най-новите критици са склонни да преоценяват зрелия стил на твореца, тъй като той успява да приеме от новата Флорентинска школа само това, което е съвместимо със сиенската традиция, смесвайки по съзнателен и отличен начин новите елементи на зараждащия се флорентински ренесанс с обикновената описателност, преувеличеното разказване на истории, героите и стереотипната пространственост на готическия стил, като по този начин реализира своя зрял стил, несравним през онези години и по-късно. == Списък с творби == * ''Мадоната с Младенеца на трон със светиите Петър и Павел'', около 1430 г., темпера върху дърво, 53x31 см, [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Национална художествена галерия]], [[Вашингтон]] * ''Мадона на смирението'', 1433 г., темпера върху дърво, 93x59,5&nbsp;cm, [[Национална художествена галерия (Сиена)|Национална художествена галерия]], [[Сиена]] * ''Император Сигизмунд с неговите министри'', 1434 г., картон за мраморна инкрустация, под на [[Сиенска катедрала|Сиенската катедрала]] * ''Истории на четиримата светци-покровители на Сиена'', 1435-1437 и 1439-1440, останки от стенописи, сакристия на Сиенската катедрала * ''Мадоната с Младенеца'', 1437 г., темпера върху дърво, 61.9x43.8 cm, [[Музей на изкуството (Филаделфия)|Музей на изкуството]], [[Филаделфия]] * ''Мадоната с Младенеца'', 1435-1440, темпера върху дърво, 96x66 см, Музей на изкуствата на [[Принстънски университет|Принстънския университет]], [[Принстън]] * ''Полиптих на Света Юлиана'', 1438 г., темпера върху дърво, [[Национална галерия на Умбрия]], [[Перуджа]] * Фрески на [[Поклонение в Санта Мария дела Скала|поклонника]], 1440-1444 г., [[Санта Мария дела Скала|музеен комплекс „Санта Мария дела Скала“]], [[Сиена]] * ''Мадона от мантията'', 1444 г., отделна фреска, Стара сакристия, Музеен комплекс „Санта Мария дела Скала“, Сиена * ''Коронация на Богородица'', 1444 г., фреска (току-що започната и завършена и подписана от [[Сано ди Пиетро|Сано ди Петро]] през 1445 г., Зала на общинския съвет, [[Палацо Публико (Сиена)|Палацо Публико]], Сиена. == Източници == * Steffi Roettgen. ''Italian Frescoes of Early Renaissans 1400—1470''. Abbeville Press Publishers, 1996. * Diana Norman. ''Painting in Late Medieval and Renaissans Siena (1260—1555)''. Yale University Press, 2007. * Timothy Hyman, ''Sienese Painting The Art of a City-Republic (1278-1477)'', с. 164–165, Thames and Hudson, 1993 * Giulietta Chelazzi Dini, Alessandro Angelini, Bernardina Sani, “''Pittura Senese''”, Editore 24 Ore Cultura, 2002 * Maria Elena Massimi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/domenico-ghezzi_(Dizionario-Biografico)/ GHEZZI, Domenico]'', in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 53, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Domenico di Bartolo|120889615}} {{Портал|Италия|Биографии|Изкуство}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бартоло, Доменико}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Починали в Сиена]] c3jptb1w2gqvd7ckn2oykkt1troag7o 0 524515 12397428 12383263 2024-10-28T12:33:30Z Ambra75 259141 12397428 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лукреция де Медичи|Лукреция де Медичи|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Lucrezia Maria Romola di Lorenzo de’ Medici | категория = аристократ | описание = флорентинска благородничка | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = ''Лукреция Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = [[Файл:Coat of arms of the House Of Medici.svg|100px]] [[Файл:Coa fam ITA Salviati HrM.svg|100px]] | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=братя-близнаци<br>[[Пиеро II Злочестия]]<br>[[Мадалена де Медичи]]<br>Контесина Беатриче де Медичи<br>[[Лъв X]] (Джовани де Медичи)<br>[[Луиза де Медичи]]<br>[[Контесина де Медичи]]<br>[[Джулиано II де Медичи]]|деца=[[Джовани Салвиати]]<br>Лоренцо Салвиати<br>Пиеро Салвиати<br>Елена Салвиати<br>Катерина Салвиати<br>Батиста Салвиати<br>[[Мария Салвиати]]<br>Луиза Салвиати<br>[[Франческа Салвиати]]<br>[[Бернардо Салвиати]]<br>Аламано Салвиати|род=[[Медичи]] по произход<br>[[Салвиати]] по брак}} '''Лукрèция Марѝя Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи''' ({{lang|it|Lucrezia Maria Romola di Lorenzo de’ Medici}}; * [[4 август]] [[1470]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † 10 ноември/15 ноември [[1553]], [[Рим]], [[Папска държава]]) е благородничка от рода [[Медичи]] от Флорентинската република. Тя е баба на папа [[Лъв XI]] и на [[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]], първи [[Списък на владетелите на Тоскана|велик херцог на Тоскана]]. == Произход == Тя е най-голямата дъщеря на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (* 1449 – 1492), [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия, и на съпругата му [[Клариса Орсини]] (* ок. 1453 – 1487), дъщеря на [[Якопо Орсини|Якопо (Джакомо) Орсини]], господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]]. Има 9 братя и сестри: * братя-близнаци († 1471 след раждането). * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II „Злочестият“]] (* 1472 † 1503), господар на Флоренция след смъртта на баща им. * [[Мадалена де Медичи|Мария Магдалена Ромола]] (* 1473 † 1519), съпруга на [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]]. * Контесина Беатриче († 1474 като бебе). * Джовани (* 1475 † 1521), известен като папа [[Лъв X]] * [[Луиза де Медичи|Луиза Контесина Ромола]], нар. Луиджа (* 1477 † 1488), годеница на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи, нар. Пополано]] * [[Контесина Медичи|Контесина Антония Ромола]] (* 1478 † 1515), [[пфалцграф|пфалцграфиня]] като съпруга на [[Пиеро Ридолфи]]. * [[Джулиано II Медичи|Джулиано]] (* 1479 † 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]], [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] и [[генерален капитан на Църквата]]. == Биография == === Начални години и опит за брак с Джовани дела Ровере === Тя е кръстена на 21 август 1470 г. с имената „Лукреция Мария Ромола“. [[Файл:Лукреция Мария Ромола Медичи.jpg|мини|ляво|''Портрет на благородничка'', за която се смята, че е Лукреция де Медичи, от [[Сандро Ботичели]] или [[Рафаелино дел Гарбо]], XV век]] [[Файл:Pope Julius II.jpg|мини|Джулиано дела Ровере]] През 1474 г. племенникът на папа [[Сикст IV]], кардинал Джулиано дела Ровере, бъдещ папа [[Юлий II]] (1503 – 1513), моли Лоренцо Великолепни да омъжат 4-годишна му дъщеря Лукреция за брат му [[Джовани дела Ровере]]. Кардиналът също очаква предаването на градовете [[Сансеполкро]] и [[Чита ди Кастело]] като зестра за Лукреция. Сансеполкро обаче законно принадлежи на [[Папска държава|Папската държава]] и е даден на Флоренция през 1441 г. като залог за дълговете на папата. Кардинал дела Ровере възнамерява да изгони [[Николо Вители]], господарите на Чита ди Кастело, които са врагове на Медичите, от владението си с помощта на флорентинците. Лоренцо де Медичи обаче не възнамерява да остави любимата си дъщеря на Дом [[Дела Ровере]] и поради съмнителната политика на папския племенник решава да не дава Лукреция. След това Джулиано дела Ровере нахлува в [[Умбрия]] през юни 1474 г. начело на папска армия. Той жестоко наказва въстаниците в [[Тоди]] и [[Сполето]] и малко след това се опитва да завладее Чита ди Кастело. Затова Лоренцо решава да подкрепи предишния си враг Вители и прогонва папската армия с помощта на милански и неаполитански войски. След това Сикст IV оттегля Лоренцо и брат му [[Джулиано Медичи|Джулиано де Медичи]] от доходоносната служба на папски депозитар и възлага на [[кондотиер]]а [[Федерико да Монтефелтро]] завладяването на Чита ди Кастело. Да Монтефелтро завладява този град, дъщеря му Джована се омъжва малко по-късно за Джовани дела Ровере, който получава владение, състоящо се от областите [[Сенигалия]] и Мондавия. От този момент нататък Лоренцо де Медичи трябва да се съпротивлява на непримиримата политика на папата, чиято тъжна кулминация е [[Заговор на Паци|заговорът на Паци]] през 1478 г. Поради това Флоренция укрепва съюзите си с [[Миланско херцогство|Милано]] и [[Неаполитанско кралство|Неапол]], последният от които се проявява в това, че Лукреция е взета по крилото на неаполитанския крал [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]]. Въпреки тази трудна политическа ситуация Лукреция и нейните братя и сестри имат щастливо детство. Лоренцо Великолепни се погрижва децата му да получат добро образование. Сред нейните учители е хуманистът [[Анджело Полициано]], който учи синовете и дъщерите на Лоренцо да четат и пишат и ги обучава в литература, поезия и философия. [[Лукреция Торнабуони]], майката на Лоренцо, учи внучките си на основите на счетоводството и домакинската работа. Момичетата усвояват и практически умения като шиене. === Брак с Якопо Салвиати === [[Файл:Portrait of a Knight of Malta, Probably Fra Jacopo Salviati MET DT254471.jpg|мини|Вероятен портрет на Якопо Салвиати]] След като заговорът на Паци е осуетен, Лоренцо де Медичи се опасява от нови заговори от страна на части от [[олигархия]]та. Той осъзнава политическата необходимост да обвърже потенциалните вътрешни политически опоненти със семейството си и затова решава да омъжи най-голямата си дъщеря Лукреция за [[Якопо Салвиати|Якопо]], син на Джовани Салвиати, починал млад. Якопо и неговият пазител Аверардо Салвиати са се доказали като верни последователи на Медичите, но техният роднина кардинал [[Франческо Салвиати (архиепископ)|Франческо Салвиати]], бившият архиепископ на [[Пиза]], е един от инициаторите на заговора на Паци и това води до социалния остракизъм на семейство Салвиати. Бракът на Лукреция и Якопо има за цел да помогне за помиряването на техните семейства. На 13 септември 1481 г. двете семейства публично обявяват годежа на децата си в Катедралата на Флоренция, където през 1478 г. е убит братът на Лоренцо [[Джулиано Медичи|Джулиано]]. Тъй като Лукреция е само на 11 години, датата на сватбата е отложена за 1486 г. и нейната зестра е определена на 2000 фиорини. [[Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|мини|ляво|Козимо I де Медичи]] Бракът между Лукреция и Якопо Салвиати се сключва във Флоренция на 14 септември 1486 г. След брака си Лукреция често живее в къщата на баща си, с когото поддържа близки отношения, особено след смъртта на майка си през 1488 г., за която се грижи на смърното ложе и която обожава през целия си живот. Съпругът на Лукреция Якопо Салвиати се издига до влиятелен банкер и политик във Флоренция през 1490-те г. Той служи от 1499 до 1518 г. като един от приорите на [[Сеньория]]та и през 1514 г. заема най-високата длъжност на [[Гонфалониер]] на правосъдието. Лукреция уважава съпруга си и посвещава живота си предимно на отглеждането и образованието на десетте им деца. Освен това тя смята за своя задача да осигури сплотеността на своите братя и сестри, които живеят в изгнание от 1494 г. Тя също се опитва да помири враждуващите членове на по-младите и по-възрастните семейства на Медичите. През 1509 г. Лукреция и мъжът ѝ взимат в дома си Джовани де Медичи – 11-годишния осиротял син на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи ил Пополано]] и [[Катерина Сфорца]]. Лукреция успява да повлияе положително на своенравния Джовани, който по-късно става последният голям [[кондотиер]] на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]] като [[Джовани дале Банде Нере]]. Джовани изпитва особена привързаност към дъщеря ѝ Мария, която е почти на същата възраст. Следователно Лукреция инициира годежа през 1515 г. и брака на дъщеря си с Джовани през 1516 г. Тя очаква, че този брак ще установи политическа връзка между членовете на по-младата и по-старшата линия на Медичи и че икономическите връзки на банковата къща Салвиати с богатите по-млади Медичи ще бъдат засилени. През 1519 г. Мария и Джовани стават родители на [[Козимо I Медичи|Козимо I]], бъдещият първи [[Списък на владетелите на Тоскана|велик херцог на Тоскана]]. === Живот в Рим и последни години === [[Файл:Valore Casini - Portrait of Leo X - WGA04525.jpg|мини|Папа Лъв X]] През 1513 г. братът на Лукреция Джовани е избран за папа. Сега [[Лъв X]] вижда най-важната си задача възстановяването на управлението на Медичите във Флоренция и даването на материални облаги на сестрите си Лукреция, [[Мадалена Медичи|Мадалена]] и [[Контесина Медичи|Контесина]] и техните семейства. Лукреция живее в Рим през по-голямата част от понтификата на брат си (1513 – 1521) и кара Лъв X да номинира най-големия ѝ син [[Джовани Салвиати|Джовани]] за кардинал на 1 юли 1517 г. През 1530 г. Лукреция и Якопо Салвиати напускат Флоренция по политически причини. Лукреция живее уединено след смъртта на съпруга си († 1533) и умира в дълбока старост на 83 г. на 15 ноември 1553 г. Надживява съпруга си, осем от десетте си деца и един правнук, както и четиримата си внуци и десет от шестнадесетте си правнуци. Политиката на нейния внук Козимо I вече не ѝ оказва влияние. == Брак и потомство == ∞ 10 септември 1486 във Флоренция за [[Якопо Салвиати]] (* 15 септември 1461, Флоренция; † 6 септември 1533), италиански търговец и политик, посланик на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], син на Джовани Салвиати и на Елена (или Мадалена) [[Гонди (род)|Гонди]] [[Буонделмонти (род)|Буонделмонти]], от когото има шест сина и пет дъщери, някои от които заемат важни позиции или са родители на водещи фигури в историята на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]]: * [[Джовани Салвиати]] (* 24 март 1490, Флоренция; † 28 октомври 1553, [[Равена]]), [[Флорентинска република|флорентийски]] дипломат и [[кардинал]] на Римокатолическата църква (от 1 юли 1517 г.) , [[епископ]] на [[Италия]], на [[Фермо]] (1518 – 1520) и на [[Ферара]] (1520 – 1550). * Лоренцо Салвиати (* 8 юли 1492, Флоренция; † 16 юли 1539, [[Ферара]]), сенатор и [[меценат]], ∞ за Констанца Конти, синът им е кардинал [[Антон Мария Салвиати|Антонмария Салвиати]]; * Катерина Салвиати (неизв.), ∞ 1511 за флорентинския историк Филипо Нерли * Пиеро Салвиати (неизв.), патриций, ∞ за Катерина [[Палавичини]]; * Елена Салвиати (* 1495, Флоренция; † 1552, [[Генуа]]), ∞ 1. за Палавичино [[Палавичини|Палавичино]], маркиз на [[Бусето]] 2. за [[Якопо V Апиано]] (* 1480, [[Пьомбино]]; † 20 октомври 1545, Пьомбино), господар на Пьомбино (1510 – 1545), [[пфалцграф]], от когото има 3 сина; * Батиста Салвиати (* 1498, † 1524), ∞ за Констанца де Барди; * [[Мария Салвиати|Мария Ромола Салвиати]] (* 17 юли 1499, Флоренция; † 12 декември 1543, Вила ди Кастело), ∞ 15 ноември 1516 за [[Джовани дале Банде Нере|Лудовико ди Джовани де Медичи, нар. Джовани дале Банде Нере]] (* 6 април 1498, [[Форли]]; † 30 ноември 1526, [[Мантуа]]), кондотиер, от когото има първия велик херцог на Тоскана, [[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]]; * Луиза Салвиати (неизв.), ∞ за [[Сиджизмондо II де Луна]] Монкада († 1530) от графовете на [[Калтабелота]], херцог на [[Бибиана]], от когото има 3 сина; * [[Франческа Салвиати]] (* 22 август 1508, Флоренция; † ?), ∞ 1. за Пиеро Гуалтероти, от когото има една дъщеря 2. 1533 за [[Отавиано де Медичи]] (* 1484, † 1546), патриций на Флоренция, от когото има син Алесандро, бъдещ папа [[Лъв XI]]; * [[Бернардо Салвиати]] (* 17 февруари 1508, Флоренция; † 6 май 1568, Рим), [[кондотиер]], кардинал (от 26 февруари 1561), има извънбрачна дъщеря; * Аламано Салвиати (* 1510, † 1571), патриций, ∞ за Констанца Серистори. == Източници == * Ingeborg Walter: ''“Der Prächtige – Lorenzo de’ Medici und seine Zeit”''. Piper Verlag GmbH, München 2005, ISBN 3-492-24204-9 * James Cleugh: ''„Die Medici – Macht und Glanz einer europäischen Familie“''. Genehmigte Lizenzausgabe für Bechtermünz Verlag im Weltbild Verlag GmbH, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4 * Franco Cesati: ''„Die Medici – Die Geschichte einer europäischen Dynastie“''. La Mandragora s.r.l; 1999, ISBN 88-85957-39-0 {{Превод от|de|Lucrezia di Lorenzo de’ Medici|226024092}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] boqemimbwmq4npdxg146f3iunnv7r2o 12397436 12397428 2024-10-28T12:42:42Z Ambra75 259141 /* Произход */ 12397436 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лукреция де Медичи|Лукреция де Медичи|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Lucrezia Maria Romola di Lorenzo de’ Medici | категория = аристократ | описание = флорентинска благородничка | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = ''Лукреция Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = [[Файл:Coat of arms of the House Of Medici.svg|100px]] [[Файл:Coa fam ITA Salviati HrM.svg|100px]] | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=братя-близнаци<br>[[Пиеро II Злочестия]]<br>[[Мадалена де Медичи]]<br>Контесина Беатриче де Медичи<br>[[Лъв X]] (Джовани де Медичи)<br>[[Луиза де Медичи]]<br>[[Контесина де Медичи]]<br>[[Джулиано II де Медичи]]|деца=[[Джовани Салвиати]]<br>Лоренцо Салвиати<br>Пиеро Салвиати<br>Елена Салвиати<br>Катерина Салвиати<br>Батиста Салвиати<br>[[Мария Салвиати]]<br>Луиза Салвиати<br>[[Франческа Салвиати]]<br>[[Бернардо Салвиати]]<br>Аламано Салвиати|род=[[Медичи]] по произход<br>[[Салвиати]] по брак}} '''Лукрèция Марѝя Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи''' ({{lang|it|Lucrezia Maria Romola di Lorenzo de’ Medici}}; * [[4 август]] [[1470]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † 10 ноември/15 ноември [[1553]], [[Рим]], [[Папска държава]]) е благородничка от рода [[Медичи]] от Флорентинската република. Тя е баба на папа [[Лъв XI]] и на [[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]], първи [[Списък на владетелите на Тоскана|велик херцог на Тоскана]]. == Произход == Тя е най-голямата дъщеря на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (* 1449 † 1492), [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия, и на съпругата му [[Клариса Орсини]] (* ок. 1453 † 1487), дъщеря на [[Якопо Орсини|Якопо (Джакомо) Орсини]], господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]]. Има 9 братя и сестри: * братя-близнаци († 1471 след раждането). * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II „Злочестият“]] (* 1472. † 1503), господар на Флоренция след смъртта на баща им. * [[Мадалена де Медичи|Мария Магдалена Ромола]] (* 1473. † 1519), съпруга на [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]]. * Контесина Беатриче († 1474 като бебе). * Джовани (* 1475. † 1521), известен като папа [[Лъв X]] * [[Луиза де Медичи|Луиза Контесина Ромола]], нар. Луиджа (* 1477. † 1488), годеница на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи, нар. Пополано]] * [[Контесина Медичи|Контесина Антония Ромола]] (* 1478. † 1515), [[пфалцграф|пфалцграфиня]] като съпруга на [[Пиеро Ридолфи]]. * [[Джулиано II Медичи|Джулиано]] (* 1479. † 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]], [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] и [[генерален капитан на Църквата]]. == Биография == === Начални години и опит за брак с Джовани дела Ровере === Тя е кръстена на 21 август 1470 г. с имената „Лукреция Мария Ромола“. [[Файл:Лукреция Мария Ромола Медичи.jpg|мини|ляво|''Портрет на благородничка'', за която се смята, че е Лукреция де Медичи, от [[Сандро Ботичели]] или [[Рафаелино дел Гарбо]], XV век]] [[Файл:Pope Julius II.jpg|мини|Джулиано дела Ровере]] През 1474 г. племенникът на папа [[Сикст IV]], кардинал Джулиано дела Ровере, бъдещ папа [[Юлий II]] (1503 – 1513), моли Лоренцо Великолепни да омъжат 4-годишна му дъщеря Лукреция за брат му [[Джовани дела Ровере]]. Кардиналът също очаква предаването на градовете [[Сансеполкро]] и [[Чита ди Кастело]] като зестра за Лукреция. Сансеполкро обаче законно принадлежи на [[Папска държава|Папската държава]] и е даден на Флоренция през 1441 г. като залог за дълговете на папата. Кардинал дела Ровере възнамерява да изгони [[Николо Вители]], господарите на Чита ди Кастело, които са врагове на Медичите, от владението си с помощта на флорентинците. Лоренцо де Медичи обаче не възнамерява да остави любимата си дъщеря на Дом [[Дела Ровере]] и поради съмнителната политика на папския племенник решава да не дава Лукреция. След това Джулиано дела Ровере нахлува в [[Умбрия]] през юни 1474 г. начело на папска армия. Той жестоко наказва въстаниците в [[Тоди]] и [[Сполето]] и малко след това се опитва да завладее Чита ди Кастело. Затова Лоренцо решава да подкрепи предишния си враг Вители и прогонва папската армия с помощта на милански и неаполитански войски. След това Сикст IV оттегля Лоренцо и брат му [[Джулиано Медичи|Джулиано де Медичи]] от доходоносната служба на папски депозитар и възлага на [[кондотиер]]а [[Федерико да Монтефелтро]] завладяването на Чита ди Кастело. Да Монтефелтро завладява този град, дъщеря му Джована се омъжва малко по-късно за Джовани дела Ровере, който получава владение, състоящо се от областите [[Сенигалия]] и Мондавия. От този момент нататък Лоренцо де Медичи трябва да се съпротивлява на непримиримата политика на папата, чиято тъжна кулминация е [[Заговор на Паци|заговорът на Паци]] през 1478 г. Поради това Флоренция укрепва съюзите си с [[Миланско херцогство|Милано]] и [[Неаполитанско кралство|Неапол]], последният от които се проявява в това, че Лукреция е взета по крилото на неаполитанския крал [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]]. Въпреки тази трудна политическа ситуация Лукреция и нейните братя и сестри имат щастливо детство. Лоренцо Великолепни се погрижва децата му да получат добро образование. Сред нейните учители е хуманистът [[Анджело Полициано]], който учи синовете и дъщерите на Лоренцо да четат и пишат и ги обучава в литература, поезия и философия. [[Лукреция Торнабуони]], майката на Лоренцо, учи внучките си на основите на счетоводството и домакинската работа. Момичетата усвояват и практически умения като шиене. === Брак с Якопо Салвиати === [[Файл:Portrait of a Knight of Malta, Probably Fra Jacopo Salviati MET DT254471.jpg|мини|Вероятен портрет на Якопо Салвиати]] След като заговорът на Паци е осуетен, Лоренцо де Медичи се опасява от нови заговори от страна на части от [[олигархия]]та. Той осъзнава политическата необходимост да обвърже потенциалните вътрешни политически опоненти със семейството си и затова решава да омъжи най-голямата си дъщеря Лукреция за [[Якопо Салвиати|Якопо]], син на Джовани Салвиати, починал млад. Якопо и неговият пазител Аверардо Салвиати са се доказали като верни последователи на Медичите, но техният роднина кардинал [[Франческо Салвиати (архиепископ)|Франческо Салвиати]], бившият архиепископ на [[Пиза]], е един от инициаторите на заговора на Паци и това води до социалния остракизъм на семейство Салвиати. Бракът на Лукреция и Якопо има за цел да помогне за помиряването на техните семейства. На 13 септември 1481 г. двете семейства публично обявяват годежа на децата си в Катедралата на Флоренция, където през 1478 г. е убит братът на Лоренцо [[Джулиано Медичи|Джулиано]]. Тъй като Лукреция е само на 11 години, датата на сватбата е отложена за 1486 г. и нейната зестра е определена на 2000 фиорини. [[Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|мини|ляво|Козимо I де Медичи]] Бракът между Лукреция и Якопо Салвиати се сключва във Флоренция на 14 септември 1486 г. След брака си Лукреция често живее в къщата на баща си, с когото поддържа близки отношения, особено след смъртта на майка си през 1488 г., за която се грижи на смърното ложе и която обожава през целия си живот. Съпругът на Лукреция Якопо Салвиати се издига до влиятелен банкер и политик във Флоренция през 1490-те г. Той служи от 1499 до 1518 г. като един от приорите на [[Сеньория]]та и през 1514 г. заема най-високата длъжност на [[Гонфалониер]] на правосъдието. Лукреция уважава съпруга си и посвещава живота си предимно на отглеждането и образованието на десетте им деца. Освен това тя смята за своя задача да осигури сплотеността на своите братя и сестри, които живеят в изгнание от 1494 г. Тя също се опитва да помири враждуващите членове на по-младите и по-възрастните семейства на Медичите. През 1509 г. Лукреция и мъжът ѝ взимат в дома си Джовани де Медичи – 11-годишния осиротял син на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи ил Пополано]] и [[Катерина Сфорца]]. Лукреция успява да повлияе положително на своенравния Джовани, който по-късно става последният голям [[кондотиер]] на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]] като [[Джовани дале Банде Нере]]. Джовани изпитва особена привързаност към дъщеря ѝ Мария, която е почти на същата възраст. Следователно Лукреция инициира годежа през 1515 г. и брака на дъщеря си с Джовани през 1516 г. Тя очаква, че този брак ще установи политическа връзка между членовете на по-младата и по-старшата линия на Медичи и че икономическите връзки на банковата къща Салвиати с богатите по-млади Медичи ще бъдат засилени. През 1519 г. Мария и Джовани стават родители на [[Козимо I Медичи|Козимо I]], бъдещият първи [[Списък на владетелите на Тоскана|велик херцог на Тоскана]]. === Живот в Рим и последни години === [[Файл:Valore Casini - Portrait of Leo X - WGA04525.jpg|мини|Папа Лъв X]] През 1513 г. братът на Лукреция Джовани е избран за папа. Сега [[Лъв X]] вижда най-важната си задача възстановяването на управлението на Медичите във Флоренция и даването на материални облаги на сестрите си Лукреция, [[Мадалена Медичи|Мадалена]] и [[Контесина Медичи|Контесина]] и техните семейства. Лукреция живее в Рим през по-голямата част от понтификата на брат си (1513 – 1521) и кара Лъв X да номинира най-големия ѝ син [[Джовани Салвиати|Джовани]] за кардинал на 1 юли 1517 г. През 1530 г. Лукреция и Якопо Салвиати напускат Флоренция по политически причини. Лукреция живее уединено след смъртта на съпруга си († 1533) и умира в дълбока старост на 83 г. на 15 ноември 1553 г. Надживява съпруга си, осем от десетте си деца и един правнук, както и четиримата си внуци и десет от шестнадесетте си правнуци. Политиката на нейния внук Козимо I вече не ѝ оказва влияние. == Брак и потомство == ∞ 10 септември 1486 във Флоренция за [[Якопо Салвиати]] (* 15 септември 1461, Флоренция; † 6 септември 1533), италиански търговец и политик, посланик на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], син на Джовани Салвиати и на Елена (или Мадалена) [[Гонди (род)|Гонди]] [[Буонделмонти (род)|Буонделмонти]], от когото има шест сина и пет дъщери, някои от които заемат важни позиции или са родители на водещи фигури в историята на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]]: * [[Джовани Салвиати]] (* 24 март 1490, Флоренция; † 28 октомври 1553, [[Равена]]), [[Флорентинска република|флорентийски]] дипломат и [[кардинал]] на Римокатолическата църква (от 1 юли 1517 г.) , [[епископ]] на [[Италия]], на [[Фермо]] (1518 – 1520) и на [[Ферара]] (1520 – 1550). * Лоренцо Салвиати (* 8 юли 1492, Флоренция; † 16 юли 1539, [[Ферара]]), сенатор и [[меценат]], ∞ за Констанца Конти, синът им е кардинал [[Антон Мария Салвиати|Антонмария Салвиати]]; * Катерина Салвиати (неизв.), ∞ 1511 за флорентинския историк Филипо Нерли * Пиеро Салвиати (неизв.), патриций, ∞ за Катерина [[Палавичини]]; * Елена Салвиати (* 1495, Флоренция; † 1552, [[Генуа]]), ∞ 1. за Палавичино [[Палавичини|Палавичино]], маркиз на [[Бусето]] 2. за [[Якопо V Апиано]] (* 1480, [[Пьомбино]]; † 20 октомври 1545, Пьомбино), господар на Пьомбино (1510 – 1545), [[пфалцграф]], от когото има 3 сина; * Батиста Салвиати (* 1498, † 1524), ∞ за Констанца де Барди; * [[Мария Салвиати|Мария Ромола Салвиати]] (* 17 юли 1499, Флоренция; † 12 декември 1543, Вила ди Кастело), ∞ 15 ноември 1516 за [[Джовани дале Банде Нере|Лудовико ди Джовани де Медичи, нар. Джовани дале Банде Нере]] (* 6 април 1498, [[Форли]]; † 30 ноември 1526, [[Мантуа]]), кондотиер, от когото има първия велик херцог на Тоскана, [[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]]; * Луиза Салвиати (неизв.), ∞ за [[Сиджизмондо II де Луна]] Монкада († 1530) от графовете на [[Калтабелота]], херцог на [[Бибиана]], от когото има 3 сина; * [[Франческа Салвиати]] (* 22 август 1508, Флоренция; † ?), ∞ 1. за Пиеро Гуалтероти, от когото има една дъщеря 2. 1533 за [[Отавиано де Медичи]] (* 1484, † 1546), патриций на Флоренция, от когото има син Алесандро, бъдещ папа [[Лъв XI]]; * [[Бернардо Салвиати]] (* 17 февруари 1508, Флоренция; † 6 май 1568, Рим), [[кондотиер]], кардинал (от 26 февруари 1561), има извънбрачна дъщеря; * Аламано Салвиати (* 1510, † 1571), патриций, ∞ за Констанца Серистори. == Източници == * Ingeborg Walter: ''“Der Prächtige – Lorenzo de’ Medici und seine Zeit”''. Piper Verlag GmbH, München 2005, ISBN 3-492-24204-9 * James Cleugh: ''„Die Medici – Macht und Glanz einer europäischen Familie“''. Genehmigte Lizenzausgabe für Bechtermünz Verlag im Weltbild Verlag GmbH, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4 * Franco Cesati: ''„Die Medici – Die Geschichte einer europäischen Dynastie“''. La Mandragora s.r.l; 1999, ISBN 88-85957-39-0 {{Превод от|de|Lucrezia di Lorenzo de’ Medici|226024092}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] djn055yne2ocn7yvuaie20t8awyb1k7 0 524705 12397497 12397378 2024-10-28T13:47:17Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/151.251.83.93|редакции на 151.251.83.93]] ([[User talk:151.251.83.93|б]].), към версия на Carbonaro. 12380320 wikitext text/x-wiki '''Средиземноморските твърдолистни вечнозелени гори и храсти''', известни още като ''средиземноморски гори'', ''субтропически твърдолистни гори и храсти'' и ''средиземноморска зона'' са природна зона, разположена в районите със субтропичен климат, най-често между 30-ия и 40-ия паралел. Зоната притежава уникално [[биоразнообразие]] и много [[Ендемит|ендемични видове]]. Оттук произхождат множество земеделски култури като [[маслина]]та и [[корков дъб|корковия дъб]]. Тъй като зоната е гъстонаселена и климатичните и условия са много подходящи за земеделие, растителният и животинският свят са застрашени от изчезване. Тя е от основните хабитатни типове във физикогеографската класификация на [[Световен фонд за природата|Световния фонд за природата]].<ref>[https://www.worldwildlife.org/biomes/mediterranean-forests-woodlands-and-scrubs www.worldwildlife.org]</ref> [[Файл:Biome map 12.svg|мини|500п|]] [[Файл:صنوبر بروتي في غابات كسب.JPG|мини|300п|Гора в Сирия]] == Обхват == Твърдолистните гори и храсти заемат [[Средиземно море|Средиземноморието]], част от северозападна [[Африка]] (предимно на територията на [[Мароко]]), Капската провинция в югозападната част на [[ЮАР]], югозападният край на [[Австралия]], централната част на [[Чили]] в [[Южна Америка]] и [[Калифорния]] в [[Северна Америка]]. == Климат == Твърдолистните гори и храсти попадат в зоната на субтропичния климатичен пояс. Тъй като този тип климат е характерен за районите около [[Средиземно море]], той е наричан още и с популярното название Средиземноморски климат. Зимата, която в северното полукълбо продължава от декември до март, а в южното – от юни до септември, се характеризира с хладно време, но с положителни температури (7 – 14 градуса °С) и значителни валежи. Лятото е горещо и сухо, като температурите често надхвърлят 30 °С. Годишното количество на валежите е ниско (250 – 600 мм). == Основна характеристика == Зоната на твърдолистните гори и храсти обединява различни биоми, чиито характеристики се определят от доминиращите растителни съобщества. В този смисъл могат да се отличат 3 основни подзони със специфична растителност: [[Файл:GarajonayNationalpark Lorbeerwald.jpg|мини|330px|Лаврови гори на [[Канарски острови|Канарските острови]]]] * '''Твърдолистни широколистни гори'''. Доминират в регионите, където количествата на валежите са по-високи. Ландшафтът представлява предимно гъста широколистна вечнозелена гора с подлес в по-влажните райони. Срещат се видове, които са характерни за [[широколистни гори|широколистните гори]] в умерените ширини, като [[дъб]]овете. Различното при дърветата от тази зона обаче е, че те са вечнозелени и не губят листната си маса през зимата. В определени райони се срещат и [[иглолистни гори|иглолистни дървета]], чиито иглички са приспособени да задържат влагата през горещите лета. Разпространени са в по-голямата част от [[Пиренейски полуостров|Пиренейския]] и [[Апенински полуостров|Апенинския]] полуострови, както и на [[Балкански полуостров|Балканите]] по крайбрежието на [[Далмация]] и в северна и централна [[Гърция]], югозападна [[Австралия]], централно [[Чили]] и [[Калифорния]]. * '''Храстови съобщества'''. Това са предимно райони с по-сух климат (под 350 мм годишни валежи). Доминират високи и гъсти храсти като маките в Средиземноморието. Дърветата са нарядко и имат солидна коренова система. * '''Степно-пасищна'''. Тази зона се характеризира с рядка растителност, открити тревни пространства с редки храстови формации и единични дървета. Днес тази зона почти не се среща в диво състояние, тъй като пасищата са култивирани за земеделие и животновъдство. == Флора == Названието на зоната идва от твърдите, тъмни и месести листа на много от вечнозелените растения. Тази особеност е приспособление, благодарение на което растенията задържат влагата през сухото и горещо лято. Твърдолистните гори и храсти са сред зоните с най-голямо многообразие на растителните видове. [[Файл:Quercus suber.001 - Monfrague.JPG|мини|300п|[[Корков дъб]] и твърдолистна гора в [[Испания]]]] Смята се, че тук са съсредоточени около 7% от всички растителни видове на планетата, като много от тях са [[ендемит]]и. Особено забележителни в това отношение са Калифорнийската флористична област на западното крайбрежие на [[Северна Америка]] и Капският флористичен регион в най-южната част на Африка, където около 55 – 60% от растенията са ендемити. Сред тях има множество видове пъстри цветя. Много дървесни видове като маслината се отличават с масивна и дълбока коренова система, която им позволява да оползотворяват максимално оскъдната влага през лятото. Най-характерните за зоната дървета са [[кипарис]]ите, [[дъб]]овете, [[бук]]овете, [[лаврово дърво|лавровите]] и [[дафинов лист|дафиновите дървета]] и [[пиния|пиниите]]. Средиземноморието е родина на важни културни растения като [[маслина]]та, дафиновото дърво и [[корков дъб|корковия дъб]]. Специално внимание заслужават горите в югозападна [[Австралия]], които имат различна растителност, специфична за този континент като [[евкалипт]]ите. <ref>География на света, Труд, 2005</ref><ref>Cody, M.L. (1986). „Diversity, rarity, and conservation in Mediterranean-climate regions“. In Soulé, M.E. Conservation biology: the science of scarcity and diversity. Sunderland, Massachusetts, USA.: Sinauer. pp. 122 – 152.</ref> == Фауна == Поради гъстотата на населението и интензивното използване за стопански цели, голяма част от животните в тази зона са изчезнали или са на прага на изчезването. Ареалът им е твърде ограничен, а популациите – малобройни. В Средиземноморието се срещат [[елен]]и, [[сърна|сърни]], [[дива котка|диви котки]], в по-отдалечените и планински части – [[кафява мечка|мечки]] и [[вълк|вълци]]. Въпреки че [[Африка]] е сред континентите с най-голямо разнообразие сред животните и особено мегафауната, тази зона в Капската област е доста бедна на едри животни. Преобладават преди всичко птиците, които тук са особено разнообразни. Правят впечатление птиците – нектарници, които се хранят с нектара на многобройните видове цветя, както и огромният брой [[пеперуди]]. В Австралия фауната е много по-представителна, защото тук се срещат [[кенгуру]]та, [[коала|коали]], [[птицечовка|птицечовки]], [[ехидни]] и др. == Регионални особености == Тъй като са разположени на 6 континента в двете полукълба, на много големи разстояния едни от други, твърдолистните гори в различните региони се различават поради твърде различните особености на континентите. === Средиземноморие === Това е най-обширният екологичен район в тази природна зона и неслучайно е дал името на целия биом. Обхваща районите около Средиземно море в Южна [[Европа]], [[Близък изток|Близкия изток]] и северна [[Африка]]. В регионите с по-значителни годишни количества валежи пребладава горската твърдолистна и иглолистна растителност, която тук е представена от видове, като [[средиземноморски бор]], [[кипарис]], [[корков дъб]], [[лаврово дърво]], [[пиния]]. Особено голямо е разнообразието на растителния свят в Източното Средиземноморие – на [[Балкански полуостров|Балканите]], в [[Левант]]а и [[Мала Азия]]. Освен гореизброените тук се срещат и видове като [[кедър]], [[маслина]], [[дафиново дърво]]. [[Файл:Maquis and garrigue in Corsica3.jpg|мини|300п|Маки в [[Корсика]]]] Много от регионите в Средиземноморието са покрити с храстова растителност, сред която доминират [[Макия|маките]] и храстите [[фригана]]. Животинският свят на Средиземноморието е доста беден, като се има предвид древната история на заселеност и интензивно селско стопанство в региона. В миналото този регион е имал богата фауна и са се срещали дори видове като [[лъв]]ове, [[леопард]]и, [[слонове]], повече видове птици и влечуги. Много от тези животни обаче са изчезнали поради промени в климата и натиска на човешкото въздействие от хилядолетия. До началото на 1 хилядолетие пр.н.е. лъвове са се срещали в горите на Балканския полуостров (включително в България). Тяхната популация още тогава вероятно е била ниска и това, в съчетание с по-гъстото населване на района и избиването им, тъй като са нападали стадата на домашните животни е довело до пълно изчезване на вида. Не е ясно кога точно изчезва този вид от Балканите. В древногръцки източници се говори за лъвове в района дори в края на 2 век пр.н.е. Със сигурност те изчезват до 1 – 2 век. Много учени смятат, че тези лъвове са от един вид заедно с [[Атласки лъв|атлаския лъв]] (Panthera leo leo), който съществува до 1942 г. в горите на [[Алжир]] и [[Мароко]]. Днес животинският свят се състои от лисици, чакали и катерици в Европа. Уникален вид е [[Иберийски рис|иберийския рис]], който е на прага на изчезването и живее само в резервата „[[Кото Доняна]]“ в [[Испания]]. На Балканите биоразнообразието е по-голямо и тук се срещат повече видове птици, костенурки и дори мечки. В Северна Африка и в Гибралтар се срещат маймуни от вида [[макак]]. Срещат се и [[хамелеон]]и (в Северна Африка и Леванта).<ref>„Средиземно море“, справочник, 2004</ref> === Капски флористичен регион === Това е регионът с най-голямо видово разнообразие в цялата зона и едно от местата с най-много ендемични видове на планетата. Тук живеят над 55% от всички растителни и животински видове в тази природна зона. [[Файл:Peninsula Sandstone Fynbos - Table Mountain Cape Town 4.jpg|мини|ляво|300px|характерна растителност за Капския флористичен регион]] Особено забележително е многообразието сред растенията, които са представени от над 9000 вида (74% от видовете в цялата природна зона), от които 6200 са ендемити. Това е впечатляващо биоразнообразие в световен мащаб, като се има предвид, че Капската флористична област заема площ от едва 46 000 кв. км, т.е. около 2,3 пъти по-малка от [[България]]. Ландшафтът на областта представлява редки гори и храсти, като пейзажът е изпълнен с ниски растения с ярки съцветия. Сред множеството ендемити са [[левкадендрон]]ите, цветните растения [[Protea]] и много други. Заселването на европейците още от 17 век, когато се установяват нидерландците и особено през 19 век, след като областта попада под британски контрол, изсичането на гори за стопански нужди и интензивния лов за трофеи довеждат до унищожаване на голяма част от биоразнообразието, като най-потърпевши са едрите представители на животинския свят като [[капски лъв|капския лъв]] (Panthera leo melanochaita) и зебрата [[куага]], които са били ендемити за тази малка област. Регионът се отличава с огромното разнообразие на видове птици, сред които най-много са птиците – нектарници, поради множеството видове цветя.<ref>Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002</ref> === Калифорнийска флористична област === Калифорнийската флористична област заема малка ивица от западното крайбрежие на Северна Америка, на територията на американския щат [[Калифорния]]. Областта е уникална със своите 3448 вида растения, 60% от които не се срещат никъде другаде по света. Сред ендемитите са храстите [[елда]] и осилестите борове. Едно от най-забележителните дървета тук е гигантската [[секвоя]], чиито представители са едни от най-високите дървета в света, извисяващи се до 100 метра височина. Поради гъстата населеност на района и последвалото обезлесяване територията на тези гори е твърде ограничена и днес тя се счита за най-малката по площ твърдолистна гора в света. От животинските видове тук се срещат само някои видове диви овце, гущери и катерици.<ref>National Geographic Bulgaria, бр. 2, февруари 2006</ref> === Югозападна Австралия === [[Файл:Bush in fog.jpg|мини|300п|[[Евкалипт]]ова гора в Австралия]] Това е най-забележителният екорегион от зоната на твърдолистните гори и храсти, поради естеството на австралийската природа, известна със своята уникалност като флора и фауна. Зоната обхваща само крайните югозападни части на Австралия и малка част от [[Нов Южен Уелс]] в югоизточната част на континента. Регионът може да се похвали с огромния брой ендемити, особено сред растенията от семейство [[Протейнови]]. Най-характерни за югозападна Австралия, както и за много други места на този материк са [[евкалипт]]ите. Отделни представители достигат височина над 120 метра и се смятат за най-високите дървета в света. За разлика от останалите региони фауната тук е много разнообразна. Обитават преди всичко типичните представители на австралийския животински свят – [[кенгуру]], [[Ехидни|ехидна]], [[птицечовка]], множество видове птици и влечуги, особено змии. Наличието на гори от евкалипт обуславя същестуваването и на един от символите на Австралия – [[коала]]та, която обаче се среща само в югоизточните части. == Екорегиони == === Австралазия === * [[Гори и храсти на Суонската крайбрежна низина]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Джарахско-Карийски гори и храсти]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Ейрско-Йоркски мали]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Есперански мали]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Кулгардийски гори]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Маунтлофтийски гори]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Мърийско-Дарлингски гори и мали]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Наракуртски гори]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Югозападноавстралийски гори]] <small>([[Австралия]])</small> * [[Югозападноавстралийски савани]] <small>([[Австралия]])</small> === Афротропическа област === * [[Олбански гъсталаци]] <small>([[ЮАР]])</small> * [[Планински фейнбоси и реностерфелди]] <small>([[ЮАР]])</small> * [[Равнинни фейнбоси и реностерфелди]] <small>([[ЮАР]])</small> === Неарктика === * [[Калифорнийски вътрешни чапарали и гори]] <small>([[САЩ]])</small> * [[Калифорнийски крайбрежни чапарали]] <small>([[Мексико]], [[САЩ]])</small> * [[Калифорнийски планински чапарали и гори]] <small>([[САЩ]])</small> === Неотропическа област === * [[Чилийски маторали]] <small>([[Чили]])</small> === Палеарктика === * [[Анадолски иглолистни и листопадни смесени гори]] <small>([[Турция]])</small> * [[Егейско-западнотурски склерофилни и смесени гори]] <small>([[Албания]], [[България]], [[Гърция]], [[Северна Македония]], [[Турция]])</small> * [[Иберийски иглолистни гори]] <small>([[Испания]])</small> * [[Иберийски склерофилни и полулистопадни гори]] <small>([[Испания]], [[Португалия]])</small> * [[Източносредиземноморски иглолистно-склерофилно-широколистни гори]] <small>([[Израел]], [[Ирак]], [[Йордания]], [[Ливан]], [[Палестина]], [[Сирия]], [[Турция]])</small> * [[Илирийски листопадни гори]] <small>([[Албания]], [[Босна и Херцеговина]], [[Гърция]], [[Италия]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Черна гора]])</small> * [[Италиански склерофилни и полулистопадни гори]] <small>([[Ватикана]], [[Италия]], [[Монако]], [[Сан Марино]], [[Франция]])</small> * [[Канарски сухи гори]] <small>([[Испания]])</small> * [[Корсикански планински широколистни и смесени гори]] <small>([[Франция]])</small> * [[Критски средиземноморски гори]] <small>([[Гърция]])</small> * [[Кипърски средиземноморски гори]] <small>([[Кипър]])</small> * [[Пиндски смесени гори]] <small>([[Албания]], [[Гърция]], [[Косово]], [[Северна Македония]])</small> * [[Северозападноиберийски планински гори]] <small>([[Испания]], [[Португалия]])</small> * [[Североизточноиспански и южнофренски средиземноморски гори]] <small>([[Испания]], [[Италия]], [[Франция]])</small> * [[Средиземноморски акациево-арганиеви сухи гори и сукулентни гъсталаци]] <small>([[Западна Сахара]], [[Мароко]])</small> * [[Средиземноморски гори]] <small>([[Алжир]], [[Либия]], [[Мароко]], [[Тунис]])</small> * [[Средиземноморски сухи гори и степи]] <small>([[Алжир]], [[Египет]], [[Либия]], [[Мароко]], [[Тунис]])</small> * [[Тиренско-Адриатически склерофилни и смесени гори]] <small>([[Италия]], [[Малта]], [[Франция]])</small> * [[Югозападноиберийски средиземноморски склерофилни и смесени гори]] <small>([[Гибралтар]], [[Испания]], [[Португалия]])</small> * [[Югоизточноиберийски храсти и гори]] <small>([[Испания]])</small> * [[Южноанадолски планински иглолистни и листопадни гори]] <small>([[Израел]], [[Ливан]], [[Сирия]], [[Турция]])</small> * [[Южноапенински смесени планински гори]] <small>([[Италия]])</small> == Екология == Твърдолистните гори покриват райони, които са гъсто населени или са сред центровете на човешката култура от хилядолетия. Огромна част от техния ареал е унищожен от човека, немалко от видовете флора и фауна са изчезнали. Човешкия натиск продължава и днес, въпреки че във всички страни в обхвата на зоната има добре организирани и ефективни природозащитни стратегии. Високите температури през лятото често предизвикват опустошителни горски пожари, които унищожават големи площи, заети с гори. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Биоми}} [[Категория:Гори по вид]] [[Категория:Средиземноморски климат]] [[Категория:Фитогеография]] [[Категория:Биоми]] 7rtqw79jgcyr47mbov3i5ypq5gbchn0 4 528586 12398059 12395718 2024-10-29T02:21:06Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 90 дни) to [[Уикипедия:Новини/Архиви/2024]] 12398059 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Новини/Архиви/%(year)s |algo = old(90d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив уикипедия новини2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Reminder! Vote closing soon to fill vacancies of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – reminder to vote|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – reminder to vote}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear all, The voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is closing soon. It is open through 10 August 2024. Read the information on [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Election/2024_Special_Election#Voting|the voting page on Meta-wiki to learn more about voting and voter eligibility]]. If you are eligible to vote and have not voted in this special election, it is important that you vote now. '''Why should you vote?''' The U4C is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community input into the committee membership is critical to the success of the UCoC. Please share this message with members of your community so they can participate as well. In cooperation with the U4C,<section end="announcement-content" /> </div> -- [[m:User:Keegan (WMF)|Keegan (WMF)]] ([[m:User talk:Keegan (WMF)|talk]]) 15:29, 6 август 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Keegan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == ''This Month in GLAM'': July 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue VII, July 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: For what matters most for your community * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Argentina report|Argentina report]]: Mid-term digitization update * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Structuring Wiki Loves Monuments through a Wikidata portal * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Canada report|Canada report]]: CCA Hosts Inaugural Wiki Edit-a-Thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Germany report|Germany report]]: The flight over the "Rosinenbomber" - drone deployment for Free Knowledge; Kicking off a German-language community of practice for building cultural heritage linked open data with the wikimedia projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/India report|India report]]: GLAM partner ventures into 'Digitisation Plus' programs with Wikimedians * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Prompting what's most important - our community in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: WikiProject International Botanical Congress 2024, a presentation to the Natural History Museum, London & Kew Gardens staff and a Research expeditions edit-a-thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/UK report|UK report]]: Translations galore * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/USA report|USA report]]: Wikicurious WikiNYC Civic Hall; San Diego 111; #5WomenArtists campaign * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group July monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Special story|Special story]]: GLAM GLobal meetup & GLAM Global Calls * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Events|Calendar]]: August's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 02:58, 12 август 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27242105 --> == <span lang="en" dir="ltr">Coming soon: A new sub-referencing feature – try it!</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="Sub-referencing"/> [[File:Sub-referencing reuse visual.png|{{#ifeq:{{#dir}}|ltr|right|left}}|400px]] Hello. For many years, community members have requested an easy way to re-use references with different details. Now, a MediaWiki solution is coming: The new sub-referencing feature will work for wikitext and Visual Editor and will enhance the existing reference system. You can continue to use different ways of referencing, but you will probably encounter sub-references in articles written by other users. More information on [[m:Special:MyLanguage/WMDE Technical Wishes/Sub-referencing|the project page]]. '''We want your feedback''' to make sure this feature works well for you: * [[m:Special:MyLanguage/WMDE Technical Wishes/Sub-referencing#Test|Please try]] the current state of development on beta wiki and [[m:Talk:WMDE Technical Wishes/Sub-referencing|let us know what you think]]. * [[m:WMDE Technical Wishes/Sub-referencing/Sign-up|Sign up here]] to get updates and/or invites to participate in user research activities. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Deutschland|Wikimedia Deutschland]]’s [[m:Special:MyLanguage/WMDE Technical Wishes|Technical Wishes]] team is planning to bring this feature to Wikimedia wikis later this year. We will reach out to creators/maintainers of tools and templates related to references beforehand. Please help us spread the message. --[[m:User:Johannes Richter (WMDE)|Johannes Richter (WMDE)]] ([[m:User talk:Johannes Richter (WMDE)|talk]]) 10:36, 19 August 2024 (UTC) <section end="Sub-referencing"/> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Johannes Richter (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Johannes_Richter_(WMDE)/Sub-referencing/massmessage_list&oldid=27309345 --> == Sign up for the language community meeting on August 30th, 15:00 UTC == Hi all, The next language community meeting is scheduled in a few weeks—on August 30th at 15:00 UTC. If you're interested in joining, you can [https://www.mediawiki.org/wiki/Wikimedia_Language_and_Product_Localization/Community_meetings#30_August_2024 sign up on this wiki page]. This participant-driven meeting will focus on sharing language-specific updates related to various projects, discussing technical issues related to language wikis, and working together to find possible solutions. For example, in the last meeting, topics included the Language Converter, the state of language research, updates on the Incubator conversations, and technical challenges around external links not working with special characters on Bengali sites. Do you have any ideas for topics to share technical updates or discuss challenges? Please add agenda items to the document [https://etherpad.wikimedia.org/p/language-community-meeting-aug-2024 here] and reach out to ssethi(__AT__)wikimedia.org. We look forward to your participation! [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 23:19, 22 август 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:SSethi (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Announcing the Universal Code of Conduct Coordinating Committee</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[https://lists.wikimedia.org/hyperkitty/list/board-elections@lists.wikimedia.org/thread/OKCCN2CANIH2K7DXJOL2GPVDFWL27R7C/ Original message at wikimedia-l]. [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement - results|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement - results}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, The scrutineers have finished reviewing the vote and the [[m:Special:MyLanguage/Elections Committee|Elections Committee]] have certified the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Results|results]] for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election|Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) special election]]. I am pleased to announce the following individual as regional members of the U4C, who will fulfill a term until 15 June 2026: * North America (USA and Canada) ** Ajraddatz The following seats were not filled during this special election: * Latin America and Caribbean * Central and East Europe (CEE) * Sub-Saharan Africa * South Asia * The four remaining Community-At-Large seats Thank you again to everyone who participated in this process and much appreciation to the candidates for your leadership and dedication to the Wikimedia movement and community. Over the next few weeks, the U4C will begin meeting and planning the 2024-25 year in supporting the implementation and review of the UCoC and Enforcement Guidelines. You can follow their work on [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Meta-Wiki]]. On behalf of the U4C and the Elections Committee,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 14:05, 2 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Have your say: Vote for the 2024 Board of Trustees!</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Hello all, The voting period for the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|2024 Board of Trustees election]] is now open. There are twelve (12) candidates running for four (4) seats on the Board. Learn more about the candidates by [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Candidates|reading their statements]] and their [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Questions_for_candidates|answers to community questions]]. When you are ready, go to the [[Special:SecurePoll/vote/400|SecurePoll]] voting page to vote. '''The vote is open from September 3rd at 00:00 UTC to September 17th at 23:59 UTC'''. To check your voter eligibility, please visit the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Voter_eligibility_guidelines|voter eligibility page]]. Best regards, The Elections Committee and Board Selection Working Group<section end="announcement-content" /> </div> [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:13, 3 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == ''This Month in GLAM'': August 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue VIII, August 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Aruba report|Aruba report]]: Vacancy Wikimedian in Residence for Wikipedia on Aruba - Aruba on Wikipedia project * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Technology and biodiversity: “Amazonian Knowledge on Wiki” * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Colombia report|Colombia report]]: Colombia in Wikimania Mood * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: Cooperation between National Library and Wikimedia CR was presented at Wikimania 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/India report|India report]]: Wikimedians-in-residence assigned to add lexicographical data of 5 endangered languages of West Bengal * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: 10 reasons why the National Library of the Netherlands moved its Wikimedia-related publications from SlideShare to Zenodo, and keeps them on Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Looking for Aotearoa's next roving Wikipedian, a Wikidata Te Papa research expeditions publication & the Wikidata WikiProject IBC follow-up workshop * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Macedonia report|North Macedonia report]]: An insight of Wkikimedia MKD's 2024 GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/UK report|UK report]]: Indonesian Featured Article award * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/USA report|USA report]]: Wikimania report and meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group August monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Special story|Special story]]: Global GLAM Wiki Meetup - Future meetings and outcomes * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: AvoinGLAM at Wikimania * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Content Partnerships Hub at Wikimania; The Helpdesk; Metabase; UN collaboration day * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Commons Impact Metrics, WikiLibCon25, and WikiConference North America * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Events|Calendar]]: September's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 10:47, 11 септември 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27310248 --> == This Month in Education: August 2024 == <div class="plainlinks" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 7 • August 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/August 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/August 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Cross-Cultural Knowledge Sharing: Wikipedia's New Frontier at University of Tehran|Cross-Cultural Knowledge Sharing: Wikipedia's New Frontier at University of Tehran]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Let's Read Wikipedia in Bolivia reaches teachers in Cochabamba|Let's Read Wikipedia in Bolivia reaches teachers in Cochabamba]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Results of the 2023 “Wikipedia for School” Contest in Ukraine|Results of the 2023 “Wikipedia for School” Contest in Ukraine]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Edu Wiki Camp in Serbia, 2024|Edu Wiki Camp in Serbia, 2024]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wikimedia Human Rights Month this year engaged schools in large amount|Wikimedia Human Rights Month this year engaged schools in large amount]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Strengthening Education Programs at Wikimania 2024: A Global Leap in Collaborative Learning|Strengthening Education Programs at Wikimania 2024: A Global Leap in Collaborative Learning]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wiki Education programs are featured in a scientific outreach magazine, and Wiki Movimento Brasil offers training for researchers in the Amazon|Wiki Education programs are featured in a scientific outreach magazine, and Wiki Movimento Brasil offers training for researchers in the Amazon]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wiki Movimento Brasil aims to adapt a game about Wikipedia, organize an academic event for scientific dissemination, and host the XXXIII Wiki-Education Workshop|Wiki Movimento Brasil aims to adapt a game about Wikipedia, organize an academic event for scientific dissemination, and host the XXXIII Wiki-Education Workshop]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 13:21, 11 септември 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=27310254 --> == <span lang="en" dir="ltr">Your wiki will be in read-only soon</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="server-switch"/><div class="plainlinks"> [[:m:Special:MyLanguage/Tech/Server switch|Read this message in another language]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-Tech%2FServer+switch&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}] The [[foundation:|Wikimedia Foundation]] will switch the traffic between its data centers. This will make sure that Wikipedia and the other Wikimedia wikis can stay online even after a disaster. All traffic will switch on '''{{#time:j xg|2024-09-25|en}}'''. The switch will start at '''[https://zonestamp.toolforge.org/{{#time:U|2024-09-25T15:00|en}} {{#time:H:i e|2024-09-25T15:00}}]'''. Unfortunately, because of some limitations in [[mw:Special:MyLanguage/Manual:What is MediaWiki?|MediaWiki]], all editing must stop while the switch is made. We apologize for this disruption, and we are working to minimize it in the future. A banner will be displayed on all wikis 30 minutes before this operation happens. This banner will remain visible until the end of the operation. '''You will be able to read, but not edit, all wikis for a short period of time.''' *You will not be able to edit for up to an hour on {{#time:l j xg Y|2024-09-25|en}}. *If you try to edit or save during these times, you will see an error message. We hope that no edits will be lost during these minutes, but we can't guarantee it. If you see the error message, then please wait until everything is back to normal. Then you should be able to save your edit. But, we recommend that you make a copy of your changes first, just in case. ''Other effects'': *Background jobs will be slower and some may be dropped. Red links might not be updated as quickly as normal. If you create an article that is already linked somewhere else, the link will stay red longer than usual. Some long-running scripts will have to be stopped. * We expect the code deployments to happen as any other week. However, some case-by-case code freezes could punctually happen if the operation require them afterwards. * [[mw:Special:MyLanguage/GitLab|GitLab]] will be unavailable for about 90 minutes. This project may be postponed if necessary. You can [[wikitech:Switch_Datacenter|read the schedule at wikitech.wikimedia.org]]. Any changes will be announced in the schedule. '''Please share this information with your community.'''</div><section end="server-switch"/> </div> [[User:Trizek_(WMF)|Trizek_(WMF)]], 09:36, 20 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Trizek (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27248326 --> == 'Wikidata item' link is moving. Find out where... == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"><i>Apologies for cross-posting in English. Please consider translating this message.</i>{{tracked|T66315}} Hello everyone, a small change will soon be coming to the user-interface of your Wikimedia project. The [[d:Q16222597|Wikidata item]] [[w:|sitelink]] currently found under the <span style="color: #54595d;"><u>''General''</u></span> section of the '''Tools''' sidebar menu will move into the <span style="color: #54595d;"><u>''In Other Projects''</u></span> section. We would like the Wiki communities feedback so please let us know or ask questions on the [[m:Talk:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|Discussion page]] before we enable the change which can take place October 4 2024, circa 15:00 UTC+2. More information can be found on [[m:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|the project page]].<br><br>We welcome your feedback and questions.<br> [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 18:58, 27 септември 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Danny Benjafield (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Danny_Benjafield_(WMDE)/MassMessage_Test_List&oldid=27524260 --> == Invitation to Participate in Wiki Loves Ramadan Community Engagement Survey == Dear all, Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. We are excited to announce the upcoming [[m:Wiki Loves Ramadan|Wiki Loves Ramadan]] event, a global initiative aimed at celebrating Ramadan by enriching Wikipedia and its sister projects with content related to this significant time of year. As we plan to organize this event globally, your insights and experiences are crucial in shaping the best possible participation experience for the community. To ensure that Wiki Loves Ramadan is engaging, inclusive, and impactful, we kindly invite you to participate in our community engagement survey. Your feedback will help us understand the needs of the community, set the event's focus, and guide our strategies for organizing this global event. Survey link: https://forms.gle/f66MuzjcPpwzVymu5 Please take a few minutes to share your thoughts. Your input will make a difference! Thank you for being a part of our journey to make Wiki Loves Ramadan a success. Warm regards, User:ZI Jony 03:19, 6 октомври 2024 (UTC) Wiki Loves Ramadan Organizing Team <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27510935 --> == ''This Month in GLAM'': September 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue IX, September 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Wikimedian in Residence at Elbasan’s Ethnographic Museum in Albania * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Argentina report|Argentina report]]: GLAM and communities * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: Artbank's edit-a-thon for gender equity in Australian visual arts * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Project 'Belgian distilleries as Linked Open Data' completed * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Photowalks for Wiki Loves Monuments 2024 at five corners of Brazil * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/France report|France report]]: 4th edition of the Label Culture Libre * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/India report|India report]]: Digitization at the Museum of Santal Culture, Federation Hall Society Library and Cultural Heritage and Literature in Meghalaya * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Report on the Wikidata WikiProject International Botanical 2024, Conference report for SPNHC-TDWG 2024 and the upcoming New Zealand species edit-a-thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Spain report|Spain report]]: Wiki Takes Rural Archaeology * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/UK report|UK report]]: Wiki content in interfaith education * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/USA report|USA report]]: Banned books and more * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group September monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Special story|Special story]]: Global GLAM calls from November: short survey, and register! * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Events|Calendar]]: October's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 11:38, 10 октомври 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27548598 --> == <span lang="en" dir="ltr">Preliminary results of the 2024 Wikimedia Foundation Board of Trustees elections</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Hello all, Thank you to everyone who participated in the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|2024 Wikimedia Foundation Board of Trustees election]]. Close to 6000 community members from more than 180 wiki projects have voted. The following four candidates were the most voted: # [[User:Kritzolina|Christel Steigenberger]] # [[User:Nadzik|Maciej Artur Nadzikiewicz]] # [[User:Victoria|Victoria Doronina]] # [[User:Laurentius|Lorenzo Losa]] While these candidates have been ranked through the vote, they still need to be appointed to the Board of Trustees. They need to pass a successful background check and meet the qualifications outlined in the Bylaws. New trustees will be appointed at the next Board meeting in December 2024. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Results|Learn more about the results on Meta-Wiki.]] Best regards, The Elections Committee and Board Selection Working Group <section end="announcement-content" /> </div> [[User:MPossoupe_(WMF)|MPossoupe_(WMF)]] 08:25, 14 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MPossoupe (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Seeking volunteers to join several of the movement’s committees</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Each year, typically from October through December, several of the movement’s committees seek new volunteers. Read more about the committees on their Meta-wiki pages: * [[m:Special:MyLanguage/Affiliations_Committee|Affiliations Committee (AffCom)]] * [[m:Special:MyLanguage/Ombuds_commission|Ombuds commission (OC)]] * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation/Legal/Community Resilience and Sustainability/Trust and Safety/Case Review Committee|Case Review Committee (CRC)]] Applications for the committees open on 16 October 2024. Applications for the Affiliations Committee close on 18 November 2024, and applications for the Ombuds commission and the Case Review Committee close on 2 December 2024. Learn how to apply by [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation/Legal/Committee_appointments|visiting the appointment page on Meta-wiki]]. Post to the talk page or email [mailto:cst@wikimedia.org cst@wikimedia.org] with any questions you may have. For the Committee Support team, <section end="announcement-content" /> </div> -- [[m:User:Keegan (WMF)|Keegan (WMF)]] ([[m:User talk:Keegan (WMF)|talk]]) 23:07, 16 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Keegan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27601062 --> == 'Wikidata item' link is moving, finally. == Hello everyone, I previously wrote on the 27th September to advise that the ''Wikidata item'' sitelink will change places in the sidebar menu, moving from the '''General''' section into the '''In Other Projects''' section. The scheduled rollout date of 04.10.2024 was delayed due to a necessary request for Mobile/MinervaNeue skin. I am happy to inform that the global rollout can now proceed and will occur later today, 22.10.2024 at 15:00 UTC-2. [[m:Talk:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|Please let us know]] if you notice any problems or bugs after this change. There should be no need for null-edits or purging cache for the changes to occur. Kind regards, -[[m:User:Danny Benjafield (WMDE)|Danny Benjafield (WMDE)]] 11:29, 22 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Danny Benjafield (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Danny_Benjafield_(WMDE)/MassMessage_Test_List&oldid=27535421 --> 2hftdj06f5zselqibfu4x2kvdw9k74e 12398079 12398059 2024-10-29T05:11:24Z MediaWiki message delivery 145624 Нова тема /* Final Reminder: Join us in Making Wiki Loves Ramadan Success */ 12398079 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Новини/Архиви/%(year)s |algo = old(90d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив уикипедия новини2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Reminder! Vote closing soon to fill vacancies of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – reminder to vote|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – reminder to vote}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear all, The voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is closing soon. It is open through 10 August 2024. Read the information on [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Election/2024_Special_Election#Voting|the voting page on Meta-wiki to learn more about voting and voter eligibility]]. If you are eligible to vote and have not voted in this special election, it is important that you vote now. '''Why should you vote?''' The U4C is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community input into the committee membership is critical to the success of the UCoC. Please share this message with members of your community so they can participate as well. In cooperation with the U4C,<section end="announcement-content" /> </div> -- [[m:User:Keegan (WMF)|Keegan (WMF)]] ([[m:User talk:Keegan (WMF)|talk]]) 15:29, 6 август 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Keegan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == ''This Month in GLAM'': July 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue VII, July 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: For what matters most for your community * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Argentina report|Argentina report]]: Mid-term digitization update * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Structuring Wiki Loves Monuments through a Wikidata portal * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Canada report|Canada report]]: CCA Hosts Inaugural Wiki Edit-a-Thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Germany report|Germany report]]: The flight over the "Rosinenbomber" - drone deployment for Free Knowledge; Kicking off a German-language community of practice for building cultural heritage linked open data with the wikimedia projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/India report|India report]]: GLAM partner ventures into 'Digitisation Plus' programs with Wikimedians * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Prompting what's most important - our community in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: WikiProject International Botanical Congress 2024, a presentation to the Natural History Museum, London & Kew Gardens staff and a Research expeditions edit-a-thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/UK report|UK report]]: Translations galore * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/USA report|USA report]]: Wikicurious WikiNYC Civic Hall; San Diego 111; #5WomenArtists campaign * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group July monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Special story|Special story]]: GLAM GLobal meetup & GLAM Global Calls * [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Contents/Events|Calendar]]: August's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/July 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 02:58, 12 август 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27242105 --> == <span lang="en" dir="ltr">Coming soon: A new sub-referencing feature – try it!</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="Sub-referencing"/> [[File:Sub-referencing reuse visual.png|{{#ifeq:{{#dir}}|ltr|right|left}}|400px]] Hello. For many years, community members have requested an easy way to re-use references with different details. Now, a MediaWiki solution is coming: The new sub-referencing feature will work for wikitext and Visual Editor and will enhance the existing reference system. You can continue to use different ways of referencing, but you will probably encounter sub-references in articles written by other users. More information on [[m:Special:MyLanguage/WMDE Technical Wishes/Sub-referencing|the project page]]. '''We want your feedback''' to make sure this feature works well for you: * [[m:Special:MyLanguage/WMDE Technical Wishes/Sub-referencing#Test|Please try]] the current state of development on beta wiki and [[m:Talk:WMDE Technical Wishes/Sub-referencing|let us know what you think]]. * [[m:WMDE Technical Wishes/Sub-referencing/Sign-up|Sign up here]] to get updates and/or invites to participate in user research activities. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Deutschland|Wikimedia Deutschland]]’s [[m:Special:MyLanguage/WMDE Technical Wishes|Technical Wishes]] team is planning to bring this feature to Wikimedia wikis later this year. We will reach out to creators/maintainers of tools and templates related to references beforehand. Please help us spread the message. --[[m:User:Johannes Richter (WMDE)|Johannes Richter (WMDE)]] ([[m:User talk:Johannes Richter (WMDE)|talk]]) 10:36, 19 August 2024 (UTC) <section end="Sub-referencing"/> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Johannes Richter (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Johannes_Richter_(WMDE)/Sub-referencing/massmessage_list&oldid=27309345 --> == Sign up for the language community meeting on August 30th, 15:00 UTC == Hi all, The next language community meeting is scheduled in a few weeks—on August 30th at 15:00 UTC. If you're interested in joining, you can [https://www.mediawiki.org/wiki/Wikimedia_Language_and_Product_Localization/Community_meetings#30_August_2024 sign up on this wiki page]. This participant-driven meeting will focus on sharing language-specific updates related to various projects, discussing technical issues related to language wikis, and working together to find possible solutions. For example, in the last meeting, topics included the Language Converter, the state of language research, updates on the Incubator conversations, and technical challenges around external links not working with special characters on Bengali sites. Do you have any ideas for topics to share technical updates or discuss challenges? Please add agenda items to the document [https://etherpad.wikimedia.org/p/language-community-meeting-aug-2024 here] and reach out to ssethi(__AT__)wikimedia.org. We look forward to your participation! [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 23:19, 22 август 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:SSethi (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Announcing the Universal Code of Conduct Coordinating Committee</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[https://lists.wikimedia.org/hyperkitty/list/board-elections@lists.wikimedia.org/thread/OKCCN2CANIH2K7DXJOL2GPVDFWL27R7C/ Original message at wikimedia-l]. [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement - results|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement - results}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, The scrutineers have finished reviewing the vote and the [[m:Special:MyLanguage/Elections Committee|Elections Committee]] have certified the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Results|results]] for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election|Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) special election]]. I am pleased to announce the following individual as regional members of the U4C, who will fulfill a term until 15 June 2026: * North America (USA and Canada) ** Ajraddatz The following seats were not filled during this special election: * Latin America and Caribbean * Central and East Europe (CEE) * Sub-Saharan Africa * South Asia * The four remaining Community-At-Large seats Thank you again to everyone who participated in this process and much appreciation to the candidates for your leadership and dedication to the Wikimedia movement and community. Over the next few weeks, the U4C will begin meeting and planning the 2024-25 year in supporting the implementation and review of the UCoC and Enforcement Guidelines. You can follow their work on [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Meta-Wiki]]. On behalf of the U4C and the Elections Committee,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 14:05, 2 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Have your say: Vote for the 2024 Board of Trustees!</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Hello all, The voting period for the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|2024 Board of Trustees election]] is now open. There are twelve (12) candidates running for four (4) seats on the Board. Learn more about the candidates by [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Candidates|reading their statements]] and their [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Questions_for_candidates|answers to community questions]]. When you are ready, go to the [[Special:SecurePoll/vote/400|SecurePoll]] voting page to vote. '''The vote is open from September 3rd at 00:00 UTC to September 17th at 23:59 UTC'''. To check your voter eligibility, please visit the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Voter_eligibility_guidelines|voter eligibility page]]. Best regards, The Elections Committee and Board Selection Working Group<section end="announcement-content" /> </div> [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:13, 3 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == ''This Month in GLAM'': August 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue VIII, August 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Aruba report|Aruba report]]: Vacancy Wikimedian in Residence for Wikipedia on Aruba - Aruba on Wikipedia project * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Technology and biodiversity: “Amazonian Knowledge on Wiki” * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Colombia report|Colombia report]]: Colombia in Wikimania Mood * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: Cooperation between National Library and Wikimedia CR was presented at Wikimania 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/India report|India report]]: Wikimedians-in-residence assigned to add lexicographical data of 5 endangered languages of West Bengal * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: 10 reasons why the National Library of the Netherlands moved its Wikimedia-related publications from SlideShare to Zenodo, and keeps them on Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Looking for Aotearoa's next roving Wikipedian, a Wikidata Te Papa research expeditions publication & the Wikidata WikiProject IBC follow-up workshop * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Macedonia report|North Macedonia report]]: An insight of Wkikimedia MKD's 2024 GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/UK report|UK report]]: Indonesian Featured Article award * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/USA report|USA report]]: Wikimania report and meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group August monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Special story|Special story]]: Global GLAM Wiki Meetup - Future meetings and outcomes * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: AvoinGLAM at Wikimania * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Content Partnerships Hub at Wikimania; The Helpdesk; Metabase; UN collaboration day * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Commons Impact Metrics, WikiLibCon25, and WikiConference North America * [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Contents/Events|Calendar]]: September's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/August 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 10:47, 11 септември 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27310248 --> == This Month in Education: August 2024 == <div class="plainlinks" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 7 • August 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/August 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/August 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Cross-Cultural Knowledge Sharing: Wikipedia's New Frontier at University of Tehran|Cross-Cultural Knowledge Sharing: Wikipedia's New Frontier at University of Tehran]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Let's Read Wikipedia in Bolivia reaches teachers in Cochabamba|Let's Read Wikipedia in Bolivia reaches teachers in Cochabamba]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Results of the 2023 “Wikipedia for School” Contest in Ukraine|Results of the 2023 “Wikipedia for School” Contest in Ukraine]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Edu Wiki Camp in Serbia, 2024|Edu Wiki Camp in Serbia, 2024]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wikimedia Human Rights Month this year engaged schools in large amount|Wikimedia Human Rights Month this year engaged schools in large amount]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Strengthening Education Programs at Wikimania 2024: A Global Leap in Collaborative Learning|Strengthening Education Programs at Wikimania 2024: A Global Leap in Collaborative Learning]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wiki Education programs are featured in a scientific outreach magazine, and Wiki Movimento Brasil offers training for researchers in the Amazon|Wiki Education programs are featured in a scientific outreach magazine, and Wiki Movimento Brasil offers training for researchers in the Amazon]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/August 2024/Wiki Movimento Brasil aims to adapt a game about Wikipedia, organize an academic event for scientific dissemination, and host the XXXIII Wiki-Education Workshop|Wiki Movimento Brasil aims to adapt a game about Wikipedia, organize an academic event for scientific dissemination, and host the XXXIII Wiki-Education Workshop]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 13:21, 11 септември 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=27310254 --> == <span lang="en" dir="ltr">Your wiki will be in read-only soon</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="server-switch"/><div class="plainlinks"> [[:m:Special:MyLanguage/Tech/Server switch|Read this message in another language]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-Tech%2FServer+switch&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}] The [[foundation:|Wikimedia Foundation]] will switch the traffic between its data centers. This will make sure that Wikipedia and the other Wikimedia wikis can stay online even after a disaster. All traffic will switch on '''{{#time:j xg|2024-09-25|en}}'''. The switch will start at '''[https://zonestamp.toolforge.org/{{#time:U|2024-09-25T15:00|en}} {{#time:H:i e|2024-09-25T15:00}}]'''. Unfortunately, because of some limitations in [[mw:Special:MyLanguage/Manual:What is MediaWiki?|MediaWiki]], all editing must stop while the switch is made. We apologize for this disruption, and we are working to minimize it in the future. A banner will be displayed on all wikis 30 minutes before this operation happens. This banner will remain visible until the end of the operation. '''You will be able to read, but not edit, all wikis for a short period of time.''' *You will not be able to edit for up to an hour on {{#time:l j xg Y|2024-09-25|en}}. *If you try to edit or save during these times, you will see an error message. We hope that no edits will be lost during these minutes, but we can't guarantee it. If you see the error message, then please wait until everything is back to normal. Then you should be able to save your edit. But, we recommend that you make a copy of your changes first, just in case. ''Other effects'': *Background jobs will be slower and some may be dropped. Red links might not be updated as quickly as normal. If you create an article that is already linked somewhere else, the link will stay red longer than usual. Some long-running scripts will have to be stopped. * We expect the code deployments to happen as any other week. However, some case-by-case code freezes could punctually happen if the operation require them afterwards. * [[mw:Special:MyLanguage/GitLab|GitLab]] will be unavailable for about 90 minutes. This project may be postponed if necessary. You can [[wikitech:Switch_Datacenter|read the schedule at wikitech.wikimedia.org]]. Any changes will be announced in the schedule. '''Please share this information with your community.'''</div><section end="server-switch"/> </div> [[User:Trizek_(WMF)|Trizek_(WMF)]], 09:36, 20 септември 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Trizek (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27248326 --> == 'Wikidata item' link is moving. Find out where... == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"><i>Apologies for cross-posting in English. Please consider translating this message.</i>{{tracked|T66315}} Hello everyone, a small change will soon be coming to the user-interface of your Wikimedia project. The [[d:Q16222597|Wikidata item]] [[w:|sitelink]] currently found under the <span style="color: #54595d;"><u>''General''</u></span> section of the '''Tools''' sidebar menu will move into the <span style="color: #54595d;"><u>''In Other Projects''</u></span> section. We would like the Wiki communities feedback so please let us know or ask questions on the [[m:Talk:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|Discussion page]] before we enable the change which can take place October 4 2024, circa 15:00 UTC+2. More information can be found on [[m:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|the project page]].<br><br>We welcome your feedback and questions.<br> [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 18:58, 27 септември 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Danny Benjafield (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Danny_Benjafield_(WMDE)/MassMessage_Test_List&oldid=27524260 --> == Invitation to Participate in Wiki Loves Ramadan Community Engagement Survey == Dear all, Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. We are excited to announce the upcoming [[m:Wiki Loves Ramadan|Wiki Loves Ramadan]] event, a global initiative aimed at celebrating Ramadan by enriching Wikipedia and its sister projects with content related to this significant time of year. As we plan to organize this event globally, your insights and experiences are crucial in shaping the best possible participation experience for the community. To ensure that Wiki Loves Ramadan is engaging, inclusive, and impactful, we kindly invite you to participate in our community engagement survey. Your feedback will help us understand the needs of the community, set the event's focus, and guide our strategies for organizing this global event. Survey link: https://forms.gle/f66MuzjcPpwzVymu5 Please take a few minutes to share your thoughts. Your input will make a difference! Thank you for being a part of our journey to make Wiki Loves Ramadan a success. Warm regards, User:ZI Jony 03:19, 6 октомври 2024 (UTC) Wiki Loves Ramadan Organizing Team <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27510935 --> == ''This Month in GLAM'': September 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue IX, September 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Wikimedian in Residence at Elbasan’s Ethnographic Museum in Albania * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Argentina report|Argentina report]]: GLAM and communities * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: Artbank's edit-a-thon for gender equity in Australian visual arts * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Project 'Belgian distilleries as Linked Open Data' completed * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Photowalks for Wiki Loves Monuments 2024 at five corners of Brazil * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/France report|France report]]: 4th edition of the Label Culture Libre * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/India report|India report]]: Digitization at the Museum of Santal Culture, Federation Hall Society Library and Cultural Heritage and Literature in Meghalaya * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Report on the Wikidata WikiProject International Botanical 2024, Conference report for SPNHC-TDWG 2024 and the upcoming New Zealand species edit-a-thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Spain report|Spain report]]: Wiki Takes Rural Archaeology * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/UK report|UK report]]: Wiki content in interfaith education * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/USA report|USA report]]: Banned books and more * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group September monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Special story|Special story]]: Global GLAM calls from November: short survey, and register! * [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Contents/Events|Calendar]]: October's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/September 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 11:38, 10 октомври 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27548598 --> == <span lang="en" dir="ltr">Preliminary results of the 2024 Wikimedia Foundation Board of Trustees elections</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Hello all, Thank you to everyone who participated in the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|2024 Wikimedia Foundation Board of Trustees election]]. Close to 6000 community members from more than 180 wiki projects have voted. The following four candidates were the most voted: # [[User:Kritzolina|Christel Steigenberger]] # [[User:Nadzik|Maciej Artur Nadzikiewicz]] # [[User:Victoria|Victoria Doronina]] # [[User:Laurentius|Lorenzo Losa]] While these candidates have been ranked through the vote, they still need to be appointed to the Board of Trustees. They need to pass a successful background check and meet the qualifications outlined in the Bylaws. New trustees will be appointed at the next Board meeting in December 2024. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2024/Results|Learn more about the results on Meta-Wiki.]] Best regards, The Elections Committee and Board Selection Working Group <section end="announcement-content" /> </div> [[User:MPossoupe_(WMF)|MPossoupe_(WMF)]] 08:25, 14 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MPossoupe (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27183190 --> == <span lang="en" dir="ltr">Seeking volunteers to join several of the movement’s committees</span> == <div lang="en" dir="ltr"> <section begin="announcement-content" /> Each year, typically from October through December, several of the movement’s committees seek new volunteers. Read more about the committees on their Meta-wiki pages: * [[m:Special:MyLanguage/Affiliations_Committee|Affiliations Committee (AffCom)]] * [[m:Special:MyLanguage/Ombuds_commission|Ombuds commission (OC)]] * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation/Legal/Community Resilience and Sustainability/Trust and Safety/Case Review Committee|Case Review Committee (CRC)]] Applications for the committees open on 16 October 2024. Applications for the Affiliations Committee close on 18 November 2024, and applications for the Ombuds commission and the Case Review Committee close on 2 December 2024. Learn how to apply by [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation/Legal/Committee_appointments|visiting the appointment page on Meta-wiki]]. Post to the talk page or email [mailto:cst@wikimedia.org cst@wikimedia.org] with any questions you may have. For the Committee Support team, <section end="announcement-content" /> </div> -- [[m:User:Keegan (WMF)|Keegan (WMF)]] ([[m:User talk:Keegan (WMF)|talk]]) 23:07, 16 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Keegan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=27601062 --> == 'Wikidata item' link is moving, finally. == Hello everyone, I previously wrote on the 27th September to advise that the ''Wikidata item'' sitelink will change places in the sidebar menu, moving from the '''General''' section into the '''In Other Projects''' section. The scheduled rollout date of 04.10.2024 was delayed due to a necessary request for Mobile/MinervaNeue skin. I am happy to inform that the global rollout can now proceed and will occur later today, 22.10.2024 at 15:00 UTC-2. [[m:Talk:Wikidata_For_Wikimedia_Projects/Projects/Move_Wikidata_item_link|Please let us know]] if you notice any problems or bugs after this change. There should be no need for null-edits or purging cache for the changes to occur. Kind regards, -[[m:User:Danny Benjafield (WMDE)|Danny Benjafield (WMDE)]] 11:29, 22 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Danny Benjafield (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Danny_Benjafield_(WMDE)/MassMessage_Test_List&oldid=27535421 --> == Final Reminder: Join us in Making Wiki Loves Ramadan Success == Dear all, We’re thrilled to announce the Wiki Loves Ramadan event, a global initiative to celebrate Ramadan by enhancing Wikipedia and its sister projects with valuable content related to this special time of year. As we organize this event globally, we need your valuable input to make it a memorable experience for the community. Last Call to Participate in Our Survey: To ensure that Wiki Loves Ramadan is inclusive and impactful, we kindly request you to complete our community engagement survey. Your feedback will shape the event’s focus and guide our organizing strategies to better meet community needs. * Survey Link: [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSffN4prPtR5DRSq9nH-t1z8hG3jZFBbySrv32YoxV8KbTwxig/viewform?usp=sf_link Complete the Survey] * Deadline: November 10, 2024 Please take a few minutes to share your thoughts. Your input will truly make a difference! '''Volunteer Opportunity''': Join the Wiki Loves Ramadan Team! We’re seeking dedicated volunteers for key team roles essential to the success of this initiative. If you’re interested in volunteer roles, we invite you to apply. * Application Link: [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfXiox_eEDH4yJ0gxVBgtL7jPe41TINAWYtpNp1JHSk8zhdgw/viewform?usp=sf_link Apply Here] * Application Deadline: October 31, 2024 Explore Open Positions: For a detailed list of roles and their responsibilities, please refer to the position descriptions here: [https://docs.google.com/document/d/1oy0_tilC6kow5GGf6cEuFvdFpekcubCqJlaxkxh-jT4/ Position Descriptions] Thank you for being part of this journey. We look forward to working together to make Wiki Loves Ramadan a success! Warm regards,<br> The Wiki Loves Ramadan Organizing Team 05:11, 29 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=27568454 --> 5a549fsntesdsxgr528emfzqkyqrxu8 0 528698 12398378 12392439 2024-10-29T11:55:00Z Ambra75 259141 12398378 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = господар на Римини и Фано | портрет = SigismondoMalatesta.jpg | портрет-описание = [[Пиеро дела Франческа]], ''[[Портрет на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]]'', господар на Римини, ок. [[1451]] г. | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1432]] – [[1468]] | коронация = | предшественик = [[Галеото Роберто Малатеста]] | наследник = [[Роберто Малатеста]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |деца=Галеото Роберто Новело Малатеста<br>Галеото Малатеста<br>[[Джована Малатеста]]<br>Джовани Малатеста<br>[[Маргерита Малатеста от Римини|Маргерита Малатеста]]<br>[[Антония Малатеста]]<br>Извънбр.:<br> [[Роберто Малатеста|Роберто Новело Малатеста]]<br>[[Салустио Малатеста]]<br>Лукреция Малатеста<br>Пандолфо Малатеста<br>[[Валерио Галеото Малатеста]]<br>Джовани Малатеста<br>Алесандра Малатеста<br>Умилия Малатеста<br>Контесина Малатеста<br>Елизабета Малатеста}} '''Сиджизмòндо Пандòлфо Малатèста''', нар. ''Вълкът от Римини'' ({{lang|it|Sigismondo Pandolfo Malatesta, il lupo di Rimini}}; * [[19 юни]] [[1417]], [[Бреша]]; † [[7 октомври]] [[1468]], [[Римини]], [[Папска държава]]) от рода [[Малатеста]], е [[Италианци|италиански]] [[кондотиер]], господар на Римини и на [[Фано]] (1432 – 1468). Той е голям [[меценат]] на изкуствата, довеждайки в Римини – столицата на своята държава, значителна група художници и писатели сред най-авторитетните на полуострова. Винаги нуждаещ се от средства, за да финансира грандиозните си проекти, той понякога е безскрупулен по време на война, дори е готов да смени страната в полза на онзи, от който има най-голяма изгода. В дългосрочен план това му печели за врагове някои от големите личности на времето, които постепенно го изолират и се опитват по всякакъв начин да го огънат. Към това е добавено изтощителното и почти постоянно състояние на война с неговия съсед и съперник [[Федерико да Монтефелтро]], който от [[Урбино]] управлява желания град [[Пезаро]], с който Малатеста може да обедини своите територии [[Романя]] и [[Марке]]. Въпреки многобройните опити за завладяване на близкия град този проект така и не се осъществява. В крайна сметка, изключен от [[Мир от Лоди|мира от Лоди]] (9 април 1454) и [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от папа [[Пий II]], той е маргинализиран и атакуван от много страни, губейки голяма част от териториите си и завършвайки последните си дни сред незавършени проекти. [[Езра Паунд]] го нарича „най-големият губещ в историята". == Произход == Той е извънбрачен син на [[Пандолфо III Малатеста]] (* 1369, † 1427), господар на [[Фано]], и на метресата му [[Антония да Бариняно]] (* 1399, † 1471), благородничка от [[Ломбардия|ломбардски]] произход. Има двама братя: * [[Галеото Роберто Малатеста|Галеото Роберто]] (* 1411, † 1432), [[кондотиер]], съпруг на [[Маргерита д’Есте (1411 – 1476)|Маргерита д'Есте]], дъщеря на [[Николо III д’Есте]] * [[Доменико Малатеста Новело|Доменико или Малатеста Новело]] (* 1418, † 1465), господар на [[Чезена]] ( 1429 – 1456), съпруг на Виоланта да Монтефелтро, дъщеря на [[Гуидантонио да Монтефелтро]] == Биография == === Начални години === Със смъртта на баща си през [[1427]] г. чичо му [[Карло II Малатеста|Карло]], който е дошъл на власт без деца, работи, за да гарантира, че папа [[Мартин V]] ще легитимира тримата извънбрачни синове на Пандолфо, така че да имат достъп до властта, което се увенчава с успех. След смъртта на Карло през [[1429]] г., по-големият полубрат на Сиджизмондо, [[Галеото Роберто Малатеста|Галеото Роберто]], става господар на Римини, но през [[1432]] г. умира едва на 20 г. === Начални години на управление === След смъртта на Галеото Робето Малатеста през 1432 г. властта премина в ръцете на двамата му братя – 15-годишния Сиджизмондо Пандолфо и 14-годишния [[Доменико Малатеста Новело|Доменико Новело]]. Поради своята незряла възраст двамата уреждат разделянето на областите на съответните си компетенции в нещо като управленчески консорциум с поредица от споразумения (1433, 1437, 1442 и 1451 г.), чиято честота е индикация за повтарящия се раздор помежду им. По-специално на Сиджизмондо Пандолфо са предоставени всички земи на юг от река [[Марекия]], включително [[Римини]], [[Сантарканджело ди Романя|Сантарканджело]], Скортиката (днешна [[Ториана]]), [[Фано]] и провостурата на [[Сант'Агата Фелтрия]], докато на Доменико са предоставени [[Чезена]], [[Бертиноро]], [[Мелдола]], [[Сарсина]], [[Ронкофредо]] и Пиеве ди Сестино. === Рицар и капитан на Църквата === [[Файл:Piero, sigismondo malatesta e san sifismondo.jpg|мини|''[[Пиеро дела Франческа]]'', [[стенопис]], който прославя получаването на рицарско звание от Сиджизмондо Пандолфо, ''Храм Малатеста, Римини (1451)'']] През [[1433]] г. император [[Сигизмунд Люксембургски]] минава през Римини и по този повод посвещава Сиджизмондо Пандолфо в [[Рицарство|рицар]]. Две години по-късно, на 18 март 1435 г., папа [[Евгений IV]] го назначава за шест месеца начело на 200 копия<ref group="N">През [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]] терминът ''lancia'' (копие) обозначава основната тактическа единица, съставена от три компонента: 1. тежко въоръжен и защитен рицар - т. нар. capolancia или шлем 2. оръженосец на кон, оборудван с леко въоръжение (натречен piatto или, във Франция, coustillier) 3. паж (в Италия често saccomanno), който изпълнява всички обичайни функции на сервитьор, носещ храна и портиер за поръчки, както и осигуряване на всички повече материални нужди (готвене, чували, raccolta della legna, транспорт delle tente и др.).</ref> на Църквата, с ролята на генерален капитан. === Между Сфорца и Висконти === Заедно с брат си Доменико Сиджизмондо Пандолфо първо осигурява съюза с роднините си от [[Пезаро]], подновявайки мирните клаузи с далечния си чичо [[Карло II Малатеста]], а след това се намесва в споровете между Милано и Рим, по-специално между [[Филипо Мария Висконти]] и знаменосеца на Църквата [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]. [[Романя]] всъщност е на линията на враждебните действия между двете фракции. Франческо атакува [[Орделафи]] във [[Форли]] срещу [[кондотиер]]а на Висконти [[Франческо Пичинино]], щурмувайки града на 14 юли [[1436]] г. и прогонвайки [[Антонио Орделафи]]. Междувременно Сиджизмондо помага на Сфорца с войски и поставя гарнизон в [[Болоня]] за папата. [[Файл:Matteo de' pasti, medaglia di sigismondo pandolfo malatesta con la Fortezza, verso 1446.JPG|мини|ляво|Матео де Пасти, ''Крепостта седнала между два слона'', обратна страна на Медала на Сиджизмондо Пандолфо и Крепостта (1446)]] Успешният резултат от военните действия кара Сиджизмондо да изпъкне сред наемническите компании и на 3 април 1437 г. той е нает от [[Венецианска република|Венецианската република]] срещу миланците. Въпреки това в битката при [[Калчинара сул'Ольо]] на 22 юли 1437 г. неговият противник [[Николо Пичинино]] надделява и след като договорът с Венеция изтича на 12 януари [[1438]] г., Сиджизмондо се завръща за кратко в Римини, преди да се посвети на други военни операции. Идването на [[Франческо I Сфорца]] в [[Анконска марка|Анконската марка]] развълнува градовете и местните власти, но Сиджизмондо, страхувайки се за своята държава, скоро подновява съюза със Сфорца и за около пет години е верен на съюза Венеция - [[Флорентинска република|Флоренция]] - [[Сфорца]]. През тези години Романя не претърпява големи политическо-военни промени и опитът на Малатеста да превземе [[Форли]] и [[Форлимпополи]] води до примирие с родовете [[Да Полента]], [[Манфреди (род)|Манфреди]] и [[Орделафи]]. Франческо Сфорца напуска областта, за да се отправи към [[Ломбардия]], за да заплаши териториите на [[Висконти]] и следователно общия баланс. В този контекст Филипо Мария Висконти създава умела диверсия, като изпраща Николо Пичинино с 6000 конници в Романя, за да подразни съюзниците на Сфорца, сред които и Сиджизмондо на фронтовата линия, които в същото време също са атакувани от юг от [[Гуидантонио да Монтефелтро]]. Временната капитулация на братята Сиджизмондо и Доменико спасява ситуацията и през март Сиджизмондо се опитва да преобърне съюзите в Полента ([[Бертиноро]]), като предлага услугите си на Пичинино. Той и брат му са наети за кондотиери, въпреки че не са призовани да се бият с бившите съюзници, а постигат мир с [[Урбино]], управляван от [[Федерико да Монтефелтро]]. === Срещу Федерико да Монефелтро === [[Файл:Federico da Montefeltro.jpg|мини|Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино]] Мирът с Да Монтефелтро е ефимерен и още през [[1441]] г. е нарушен поради началото на конфликта около [[Пезаро]], управляван от бездарния [[Галеацо Малатеста]]. За Сиджизмондо Пезаро е стратегическо място, което би позволило териториите на [[Римини]] да бъдат обединени с тези в [[Марке]]. Заплашен от своя роднина, Галеацо, колкото и да се колебае, не може да направи нищо, освен да поиска помощта на чичо си [[Федерико да Монтефелтро]]. Избягвайки пряка конфронтация, Сиджизмондо вместо това подкрепя изгнаника [[Алберико Бранкалеони]] в нахлуването в [[Монтефелтро]], който завладява няколко замъка и принуждава Федерико да се върне набързо в своите територии, за да организира отбраната. [[Файл:Matteo de' pasti, medaglia di sigismondo pandolfo malatesta con castel sismondo, verso, versione coi punti triangolari 1446.JPG|thumb|left|[[Матео де Пасти]], ''Медал на Сиджизмондо Пандолфо и Кастел Сизмондо'' (ок. 1446)]] [[Файл:Marche - 179 (49113992833).jpg|мини|Крепостта в Сан Лео]] Следващият ход на Сиджизмондо е още по-дързък – директна атака срещу владетеля на Монтефелтро, който през септември [[1441]] г. попада в засада в граничната зона близо до Монтелоко и е ранен. Въпреки това Федерико успява да спре целите на противника си, като се съюзява със [[Сан Марино]] и извършва нападения в района на Римини през цялата есен, до кулминацията на възстановяването на крепостта на [[Сан Лео]] – историческият символ на отбраната на териториите на Монтефелтро, завладени от Малатеста. В този момент Сиджизмондо избягва по-нататъшни репресии, приемайки, както би станало обичайно, посредничеството на приятелска сила, в този случай [[Алесандро Сфорца]], брат на Франческо, който на 20 ноември постига примирие с уговорката за мир, който предвижда реституцията на всички завоювани територии. === Мир с Милано и първите военни действия с Неапол === Междувременно ''мирът от Кремона'' от 20 ноември [[1441]] г. умиротворява [[Венецианска република|Венеция]] с [[Миланско херцогство|Милано]], сключвайки примирие със Сфорца чрез брака между [[Франческо I Сфорца]] и [[Бианка Мария Висконти]], извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]]. Това позволява на Сфорца да се върне в Марке, за да консолидира своите завоевания, които папа [[Евгений IV]] отказва да признае. [[Файл:Alfonso-V-el-Magnanimo.jpg|мини|Алфонсо V Арагонски, крал на Неапол]] Папата, Неапол и Милано обединяват сили срещу него с [[Николо Пичинино]] и [[Федерико да Монтефелтро]], докато Сиджизмондо застава на страната на стария си съюзник. Докато Франческо Сфорца се бие в Марке срещу папата, [[Алфонсо V Арагонски]] заплашва владенията му в Южна Италия, нетърпелив да получи инвеститурата на [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|крал на Неапол]] от папата. В този контекст Сиджизмондо се поколебава, прогресивно намалявайки подкрепата си за Сфорца, който губи позиции, докато Франческо от [[Фано]] не му предлага значителни финансови вноски. Докато папските и неаполитанските армии подлагат местното население на грабежи, обсади, унищожаване на посеви и добитък, пристига помощ от [[Флорентинска република|Флоренция]] и [[Венецианска република|Венеция]], които убеждават Филипо Мария Висконти да убеди Алфонсо V Арагонски да изтегли войските. През септември Висконти и Сфорца сключват мир, влизайки в съюз с Венеция и Флоренция, който също включва държавите на Сиджизмондо. Позицията на папата, чиито капитани са [[Николо Пичинино]], [[Федерико да Монтефелтро]] и [[Доменико Малатеста Новело|Новело Малатеста]], остава двусмислена. Сиджизмондо Пандолфо се изправя срещу тях в тежката [[битка при Монтелуро]] (8 ноември [[1443|1443 г.]]) побеждавайки противниците си, включително брат си, който се оттегля на юг. След това Сфорца започва повторното завоюване на своите територии и Сиджизмондо подновява намерението си да превземе [[Пезаро]], докато Федерико да Монтефелтро, който не е участвал в Монтелуро, незабавно разгръща войски в защита на града, гарантирайки патова ситуация. === Скъсване с Франческо Сфорца === [[Файл:Francesco Sforza.jpg|ляво|мини|Франческо Сфорца, херцог на Милано]] През [[1444]] г. Сиджизмондо Малатеста съобщава за важното завладяване на [[Сенигалия]], но липсата на помощ от неговия съюзник [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] в [[Битка при Монтолмо|битката при Монтолмо]] (19 август 1444 г.) води до окончателния разрив между двамата: Франческо отхвърля Сиджизмондо грубо и вместо това започва да разчита на помощта на неговия омразен съперник [[Федерико да Монтефелтро]]. Враждебността нараства между двата исторически съперника, състояща се от взаимни репресии, които водят до завладяването на маргинални територии с малка стратегическа стойност, като замъците на Фронтоне, [[Кастеделчи|Кастелделчи]], Сенатело и Фаджола за Сиджизмондо. В края на 1344 г. Федерико провежда тайни преговори с враговете на Сиджизмондо, като [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] и [[Галеацо Малатеста]], което води до отстъпването на [[Пезаро]] на Франческо и на [[Фосомброне]] на Федерико, за общо 20 000 [[флорин]]а. На 8 декември 1444 г. [[Алесандро Сфорца]] се жени за племенницата на [[Галеацо Мария Сфорца|Галеацо Мария]] [[Костанца да Варано]] и получава [[Пезаро]] от брат си Франческо (15 януари 1445 г.). Сиджизмондо реагира на тези ходове проницателно, предлагайки услугите си на [[Алфонсо V Арагонски]] и изпращайки посланици до папата, [[Филипо Мария Висконти]] и [[Леонело д’Есте]], за да осигурят подкрепа в следващите ходове. През юни някои неаполитански кораби пристигат на брега на Марке, атакувайки Сфорца от Пезаро, докато са преследвани от сушата от Сиджизмондо и миланските войски. Отначало Сиджизмондо, нападнат в сърцето на своите територии в [[Марке]], губи Канделара, страда от разграбването на [[Пергола (Италия)|Пергола]] и опустошението в територията на [[Фано]]. След нова атака срещу Монтефелтро, Сиджизмондо, водейки войските на Милано, Неапол и Църквата, се втурва към Марке, извършвайки общо нападение, което след подчинение на [[Арчевия|Рока Контрада]] и [[Фермо]] му гарантира контрол над целия регион. Когато [[Карло Фортебрачи]] и [[Доменико Малатеста Новело]] атакуват [[Урбино]] от негово име, е постигнато примирие. През есента на 1446 г. войските на Сфорца и Монтефелтро се опитват да контраатакуват, насочвайки се неуспешно към крепостта на [[Градара]]. === От единия фронт на другия === [[1446]] г. води до усложнение във военно-политическата рамка, като Милано е атакуван от венецианците и Сфорца под ръководството на [[Микелото Атендоло]]. Висконти поисква помощ от своя съюзник Сиджизмондо, който тръгва с войските си към Ломбардия, но е победен близо до [[Казалмаджоре]]. По този начин Висконти се оказва принуден да се споразумее със зет си [[Франческо I Сфорца]], принуждавайки цялостно преработване на рамката на съюза. Така Сиджизмондо трябва да се споразумее с враговете си Сфорца и Монтефелтро, като сключи примирие, което включва връщането на всички завладени земи, включително крепостта на [[Сенигалия]]. Папа [[Николай V]] гарантира, че [[Алесандро Сфорца]] (Пезаро), [[Федерико да Монтефелтро]] (Урбино) и [[Доменико Малатеста Новело|Малатеста Новело]] (Чезена) също са включени в примирието от [[1447]] г. Въпреки усилията обаче напрежението между Сиджизмондо Пандолфо и Федерико да Монтефелтро остава високо, отново поради въпроса за Пезаро, от който Малатеста няма намерение да се отказва. През 1447 г. по същество има два фронта, изправени един срещу друг в Италия: [[Милано]], [[Арагонска корона|арагонските]] владетели на Неапол и папата, срещу Венеция, Флоренция и [[Анжуйска династия|Анжуйците]], които се стремят да си върнат Неапол. Двете страни се възползват от поведението на най-известните капитани на времето, включително Малатеста и Федерико да Монтефелтро, които почти винаги са на противоположните страни. Сиджизмондо Пандолфо, с вече неоспоримата си слава, е ту на единия фронт, ту на другия, въз основа на това кой предложи най-доброто обезщетение, с безскрупулен прагматизъм, който скоро привлича обвинения в нелоялност, които освен всичко друго не винаги са неоснователни, както показва и най-новата [[историография]]. В действителност поведението му, което не е образцово, не се дължи на неговия характер, а на факта, че трябва да мисли за собствената си държава, непрекъснато воюваща с тази на семейство [[Да Монтефелтро]]. === Скъсване с Неапол === [[Файл:Cappella dei magi, sigismondo pandolfo malatesta 2.jpg|мини|''[[Беноцо Гоцоли]]'', Сиджизмондо Пандолфо сред изтъкнатите гости на двора на [[Медичи]]те, ''Параклис на влъхвите, Дворец –Медичи-Рикарди“ (1459)'']] На 21 април 1447 г. Сиджизмондо е нает от [[Алфонсо V Арагонски]] за 32 000 дуката, но непрецизните договорни условия го оставят недоволен до такава степен, че той се предлага на другия фронт, на венецианците, и едва след безрезултатните преговори се обръща към Арагонците. Заплащането за кондотиерството му всъщност е проблематично и Сиджизмондо в крайна сметка събира само 25 000 дуката за услугите си, считани за недостатъчни, за да осигурят заплатите на наетите въоръжени мъже. С това, което получава, той се опитва безуспешно да превземе [[Фосомброне]] от Монтефелтро и, независимо от Алфонсо, който му нарежда да се присъедини към него в Тоскана, Сиджизмондо се опитва по всякакъв начин вместо това да влезе в служба на своите венецианско-флорентински съперници. Нуждаейки се от помощ, флорентинците най-накрая разчупват недоверието и на 10 декември [[1447]] г. наемат Малатеста заедно с милициите на [[Федерико да Монтефелтро]]. Войната се води бързо, гарантирайки победата на [[Пьомбино|Пиомбино]] на 15 юли [[1448]] г., благодарение на уменията на Сиджизмондо. Ако този успех е важна част от неговото професионално (и следователно икономическо) състояние, му печели Алфонсо V Арагонски за враг, негодуващ от поведението на бившия си съюзник, което компрометира успеха му. Но този проблем не тревожи Малатеста в този момент, който получава триумфа във Флоренция и е провъзгласен от [[Хуманизъм|хуманиста]] и поета [[Базинио да Парма]] в „Хесперис“, за спасител на Тоскана. === Апогей === [[Файл:Matteo de' pasti, medaglia di sigismondo pandolfo malatesta col tempio malatestiano, recto 1450.JPG|мини|ляво|[[Матео де Пасти]], ''Медал на Сиджизмондо Пандолфо и Храм Малатеста'' (1447)]] Сиджизмондо Малатеста се радва на успеха си в следните много печеливши задачи за Венеция (26 ноември 1449 г., потвърдени на 5 януари 1450 г.), когато е назначен за генерален капитан на венецианските милиции и събира армия от 2000 конници и 500 пехотинци с лична месечна заплата от 600 дуката. За разлика от флорентинците и миланците венецианците изглежда да плащат навреме. През 1453 г., при подновяването на договора с Милано и Флоренция, Малатеста все още има половината от компенсацията от предходната година (32 000 дуката), но въпреки това втората тосканска война също е голям успех, улеснена от епидемия в арагонската армия, която също временно засяга нейния капитан [[Федерико да Монтефелтро]], позволявайки превземането на Вада. През тези години Сиджизмондо също успява да укрепи собствената си държава, с папската отстъпка на [[Монтемарчано]] и Касиано и завладяването на [[Пергола (Италия)|Пергола]], Монтероло, [[Сенигалия]] и викариата на [[Мондавио]]. Ако Пезаро остане чужд, държавата на Малатеста би могла да разчита на огромни области от своята природа, на [[Градара]] и на важни позиции в [[Монтефелтро]]. Подобрени са отбранителните укрепления в Сенигалия, [[Фано]] и околностите, като [[Верукио]], [[Монтескудо]], [[Пенабили]], [[Сантарканджело ди Романя|Сантарканджело]], [[Соляно ал Рубиконе|Соляно]] и [[Градара]], както и изграждането на замъка Сиджизмондо в Римини. Вътрешните пътища са подобрени по маршрутите, които свързват Адриатическо море с Тоскана, Умбрия и Северна Италия. Връзките между селската икономика и търговско-градската икономика се регулират, като се върви към частична либерализация на занаятчийските корпоративни обединения. === Признаци на колебание === Установяването на Сиджизмондо в Марке в крайна сметка прави папата подозрителен, притеснен от твърде голямата власт, която той печели, така че подкрепата, показана дотогава от [[Каликст III]], например в практиките по узаконяване на неговите синове [[Роберто Малатеста|Роберто]], [[Малатеста Малатеста|Малатеста]] и [[Валерио Малатеста|Валерио Галеото]], липсва, докато борбите с [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] се влошават и също италианските владетели, поддръжници на политиката на баланс, започват да не вярват на Малатеста. === Мирът от Лоди и събитията в Сиена === Истински провал настъпва по време на преговорите за [[Мир от Лоди|Мира от Лоди]] (9 април [[1454]] г.), който на практика постановява края на войните в Италия и изтъква големите сили, които разделят Италия помежду си. Малатеста всъщност е изключен поради настояването на [[Алфонсо V Арагонски]], който се обявява извън каквото и да е споразумение, ако в него участва кондотиерът, към когото се хвали с няколко изключителни и очевидни заслуги. Сиджизмондо Пандолфо остава изолиран, с уронен престиж на военен и държавник и с последващия срив на финансовите приходи, свързани с принудителни заеми. Тази трудна ситуация се влошава от неприятна ситуация с [[Сиенска република|Комуна Сиена]], която го наема на 7 октомври [[1454]] г., за да разреши една на пръв поглед лесна ситуация, като се насочи срещу бунтовническия граф на [[Питиляно]] [[Алдобрандино Орсини]]. Малатеста се проваля в мисията си, провеждайки кратка и злополучна кампания, която кара сиенците да го заподозрат в предателство (изглежда погрешно). В допълнение към това, че не му е платено, както е уговорено, лагерът му трябва да претърпи позора от грабежите от сиенските милиции. === Стари и нови врагове === [[Файл:KHM Wien A 76, WA 823, A 1021 - Armor of Sigismondo Malatesta.jpg|мини|Части от бронята на Сиджизмондо Пандолфо, [[Музей на историята на изкуството]] (Виена)]] През 1455-1456 г. отношенията със стария му враг [[Федерико да Монтефелтро]] се колебаят между мир и война, между пламенни дипломатически преговори. През [[1457]] г. двамата съперници се срещат в присъствието на [[Борсо д’Есте]] и [[Доменико Малатеста Новело]], за да се опитат да разрешат дългогодишните спорове, но още през октомври същата година Монтефелтро и [[Якопо Пичинино]] нахлуват във викариата на [[Фано]] от името на краля на Арагон, който възнамерява по този начин да се компенсира за кредита от 40 000 алфонсини, който е дал на Малатеста и който му е необходим за войните срещу [[Анжуйска династия|Анжуйците]]. Последният поисква помощта на старите си съюзници Венеция, Флоренция и Милано, но преди всичко папа [[Каликст III]] предприема действия, като изпраща кардинал [[Пий II|Енеа Силвио Пиколомини]] да преговаря мир, след като Малатеста плати на Алфонсо V Арагонски дължимото. Началото на преговорите съвпада със смъртта на Алфонсо V (27 юни [[1458]] г.) и малко след това на папа Каликст (6 август), което кара Малатеста да повярва, че вече е свободен от дългове. Но новият крал на Неапол [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]], син на Алфонсо V, и преди всичко новият папа [[Пий II]] (който е кардинал [[Пиколомини]]) се оказват по-агресивни от всякога срещу Сиджизмондо. През [[1459]] г. Сиджизмондо Пандолфо си връща замъците в долината на Чезано, но на 6 август, по време на ''Мантуанския конгрес'', папата го принуждава да ги върне, като издава арбитражно решение: Малатеста трябва да се задължи да изплати дълга на 40 000 алфонсина на краля на Неапол и като гаранция за пълно изплащане трябва да даде териториите на [[Сенигалия]], викариата на [[Мондавио]], [[Пергола (Италия)|Пергола]] и [[Монтемарчано]] като депозит на [[Свети престол|Светия престол]], както и да обещае да не вдига отново оръжие за десет години. От друга страна, Малатеста като компесанция ще си върне узурпираните замъци от [[Федерико да Монтефелтро]], връщайки ситуацията до състоянието, в което е била преди военните действия. Малатеста е притиснат в ъгъла подобно на [[Якопо Пичинино]] – капитанът на неаполитанските милиции в [[Марке]]. В крайна сметка наградата не удовлетворява всички, включително Федерико да Монтефелтро, който очаква по-добри териториални отстъпки, но папата е твърд в искането да се спазва установеното. Само Малатеста обаче се разбунтува, поради редица факти, които го карат да се чувства не само потиснат, но и подиграван. През октомври 1959 г. той предава териториите, поискани като депозит на папата [[Отавиано Понтано]], но изпада в ярост, когато Пичинино не му връща нито един замък; настроението му се влошава, когато земите, определени за Църквата, не остават в ръцете на папата, а незабавно са отстъпени на Монтефелтро. Веднага след като получава 3000 дуката от Анкона, за да води война срещу [[Йези]], която след това отказва да води, като я делегира на сина си [[Роберто Малатеста|Роберто]], Сиджизмондо окупира [[Монтемарчано]], викариата на Мондавио и, заедно с Пичинино и [[Джовани Антонио Орсини дел Балцо]] той се премества на Анжуйския фронт срещу арагонския крал на Неапол. === Сблъсък с Пий II === [[Файл:Pinturicchio - No. 8 - Pope Pius II at the Congress of Mantua - WGA17804.jpg|мини|ляво|[[Пинтурикио]], ''Пий II свиква Мантуанския събор'', Библиотека Пиколомини, Катедрала на Сиена (1502-1507)]] Разбунтувайки се срещу папата, Малатеста скоро се оказва в ситуация на пълна дипломатическа изолация. През [[1460]] - [[1462]] г. ситуацията бързо се влошава, когато Пий II го отзовава три пъти след многократно неподчинение: без да получи никакви признаци на покаяние, папата го [[Отлъчване от Църквата|отлъчва от Църквата]] на Коледа 1460 г., освобождава поданиците му от клетвата за лоялност и завежда процес срещу да го „оклевети" (1461), което завършва с изгарянето на чучелото му в Рим (1462). Това също води до намаляване на статута на викарий на териториите на Светия престол. Пий II, [[Сиенска република|сиенец]] по произход и следователно враждебен към Малатеста от времето на лошото му поведение с родния му град, формира истинска лига срещу него заедно с Краля на Неапол, Херцога на Милано и [[Федерико да Монтефелтро]], с цел да го доведе до пълна разруха. Водени от кондотиерите [[Лудовико Малвеци]] от [[Болоня]] и [[Пиер Паоло Нардини]], папските войски с 3000 коннници и 2000 пехотинци нахлуват в земите на Малатеста в Марке, превземат долината на река [[Чезано (река)|Чезано]] и лагеруват на ръба на викариата на [[Мондавио]], в равнината под замъка на Нидасторе. Контраофанзивата на Малатеста не закъснява и на 2 юли [[1461]] г. в [[Битка при Нидасторе|битката при Кастелеоне ди Суаза]] той постига изключителна победа срещу папската армия, водена от [[Наполеоне Орсини (кондотиер)|Наполеоне Орсини]] и три пъти по-силна. На следващата година той успява да окупира [[Сенигалия]], но пристигането на контингентите на [[Федерико да Монтефелтро]] го кара да се оттегли във [[Фано]], втората столица на неговата държава. Преследван, той е достигнат и победен в [[Битка при Чезано (1462)|битката при Чезано]] (1462) близо до Пиан дела Марота, на брега на река Чезано. Войските му са разбити и той успява да се спаси с няколко доверени свои лица и да намери убежище по море, напразно търсейки своите [[Анжуйска династия|анжуйски]] съюзници. Синът му [[Роберто Малатеста|Роберто]] едва успява да влезе в крепостта Мондолфо. В този момент Пий II овладява ситуацията и решава да продължи да неутрализира врага, като поверява продължаването на военните операции на Федерико да Монтефелтро и на кардинал [[Папски легат|легата]] [[Николо Фортеджери]] (май [[1463]] г.). Те си връщат [[Сенигалия]], викариата на Мондавио, а също и [[Фано]], обсаден по море от Фортеджери (25 септември 1463 г.). В този момент венецианците започват серия от натиск върху папата да разхлаби строгата си хватка върху Малатеста, който се възползва от възможността да поиска прошка и я получава. В този момент му остават само [[Римини]] и малка околна територия, все още в качеството си на папски викарий. === Война с Мореа === [[Файл:Rimini - Tempio malatestiano - Foto Giovanni Dall'Orto, aprile 2004 07.jpg|мини|Интериор на Храм Малатеста с портрета на Сиджизмондо Пандолфо върху куб, държан от слонове (емблемата на [[Малатеста]])]] Изолиран, обеднял и подкопан в личния си престиж, на Сиджизмондоне му остава нищо друго, освен да търси нови начини за себе си и сина си, за да се префинансират, опитвайки се да възстанови отношенията с другите по-мощни [[Стари италиански държави|италиански държави]]. Само Милано и Венеция проявяват разбиране. По-специално венецианците го наемат между [[1464]] и [[1466]] г. да се бие с [[Османска империя|турците]] в [[Пелопонес|Мореа]] – мисия, която много владетели на Италия и отвъд Алпите са отказали поради нейната суровост и опасност. Заминавайки за Гърция, Сиджизмондо, след като получава гаранция за защита на държавата и семейството си от венецианците, започва военни действия, които не му донасят нито успех, нито печалба. През [[1465]] г. той се разболява и в Италия се разпространява слухът, че е починал, предизвиквайки поредица от събития, които предвещават какво ще се случи при смъртта му. Венецианците, с официалното намерение да защитят съпругата му [[Изота дели Ати|Изолда]] и сина му [[Салустио Малатеста|Салустио]], изпращат гарнизон, който може би вместо това има за истинска цел да ги изгони. Изолда, която би искала да направи сина си господар, получава малка подкрепа сред онези, които искат нейният първороден син [[Роберто Малатеста|Роберт]] да дойде на власт, онези, които искат градът да се върне на Църквата, както е посочено в условията на мира от 1463 г., и онези, които искат да влязат под закрилата на велика сила като Милано или Флоренция. Самият папа застава нащрек и подготвя армия, която при необходимост да окупира Римини. Но Малатеста е все още жив и след като се възстановява, разтревожен от тъмните сенки, които сега се простират над малката му държава, той получава, след дълги колебания от венецианците, освобождение от Морейската война. === Последни години === [[Файл:Bernardo ciuffagni e francesco di simone ferrucci, tomba di sigismondo pandolfo malatesta 01.JPG|мини|ляво|Гробът на Сиджизмондо Пандолфо в Храма Малатеста, дело на тосканците [[Бернардо Куфраджини]] и [[Франческо ди Симоне Феручи]]]] След като се завръща в Италия, след като урежда нещата в полза на жена си Изота и сина им Салустио при смъртта му (23 април 1466 г.), той отива в Рим, за да получи от новия папа [[Павел II]] награда за войната срещу турците и някои отстъпки. В действителност папата прави всичко, за да го задържи възможно най-дълго, докато той тайно премества армията си, за да окупира Римини. Планът се оказва неуспешен от самото начало и когато Сиджизмондо осъзнава ситуацията, той е толкова ядосан, че успява да получи награда от 1500 дуката. След като сключва мир с папата, през пролетта на [[1468]] г. той се връща на служба на Църквата в кампания срещу [[Норча]]. Тук той се разболява, което води до смъртта му няколко месеца по-късно. На 16 август [[1468]] г. той прави нови завещателни разпоредби относно активите си в [[Далмация]], придобити по време на кампанията срещу турците, и на 9 октомври същата година умира в Римини, оставяйки всичките си планове незавършени. Тялото му е погребано в [[храм Малатеста|храма Малатеста]] в Римини – амбициозен незавършен проект, който добре обобщава контраста между неговите стремежи и злощастната му съдба. Сиджизмондо определя като наследник съпругата си [[Изота дели Ати]] и сина им [[Салустио Малатеста|Салустио]]. Неговият извънбрачен син (или племенник) [[Роберто Малатеста|Роберто]], който е легитимиран от папа [[Николай V]], взима властта чрез интриги и поръчва убийството на синовете на Изота. == Меценатство == {{Основна|Ренесанс на Римини}} Сиджизмондо Пандолфо Малатеста освен това е [[поет]] и покровител на изкуствата. Приживе славата му е свързана преди всичко с дейността му като [[кондотиер]] и капитан, въпреки че е господар на малка и като цяло маргинална държава и постепенно предопределена да изчезне. Неговата известност, свързана с популяризирането на артистични и културни инициативи, често много амбициозни и скъпи, е много по-трайна и нараства през вековете, като всичко има за цел да издигне личния му образ и този на династията [[Малатеста]], почти до степен да го превърне в истинска религия. Именно конфликтите с папството го карат да насърчи развитието на особена смесица между езическия класически свят, християнската култура и личното поклонение, обогатено с рицарски и придворни внушения. Следователно той не е обикновен финансист на произведения, а е активен елемент в творческите процеси, въплъщавайки същите идеали, които има намерение да насърчава: човек на войната и на културата, рицар и абсолютен суверен. Неговата стратегия за самопредставяне разчита на изсичането на медали, които след това са дарявани като скъп спомен като рисуван портрет. Разчитайки на най-добрите налични художници, като [[Пизанело]] и, след напускането на последния, на [[Матео де Пасти]], той съживява имперското внушение на древните монети, поверявайки своето собствено изображение (и това на съпругата му [[Изота дели Ати]]) на безсмъртно прославяне. [[Файл:Tempio Malatestiano 4.JPG|мини|Храмът „Малатеста“ в [[Римини]]]] От 30-те години на миналия век той призовава в двора си едни от най-квалифицираните и авангардни художници и архитекти на италианската сцена, като им поверява по същество два големи проекта с донякъде противоположен характер. Единият е укреплението [[Кастел Сизмондо]] – укрепената семейна резиденция, за която той също се възползва от съветите на [[Филипо Брунелески]]. Другият е реконструкцията на древната църква „Сан Франческо“, която по-късно става [[Храм Малатеста|Храм „Малатеста]]“, с по-ярко културна операция, кондензираща философски и теологични ценности, в която езическата слава и християнските примери се възраждат, като оброчна и гробна работа, за себе си и неговата династия. На тази строителна площадка, която постепенно се разширява, за да включи цялата сграда, творят известни имена като [[Леон Батиста Алберти]], [[Пиеро дела Франческа]], [[Агостино ди Дучо]], [[Матео де Пасти]], както и местни художници като [[Матео Нути]] и [[Кристофоро Фоски]]. Особената смесица между древно и модерно се долавя точно от декорацията на параклисите, свързани с езическите божества, [[музи]]те, [[Либерални изкуства|либералните изкуства]], [[Сибила|сибилите]], [[Пророк|пророците]] и [[Доктори на Църквата|църковните отци]], представляващи нещо като история на божественото и човешки операции, разпръснати с множество препратки към личната история на Малатеста, на неговата династия и на Изота. В литературната област, от една страна, военните знания, обогатени с практически опит, водят до възраждане на военните трактати в синтетичните произведения на [[Роберто Валтурио]]. От друга страна [[Флорентинска Платонова академия|Флорентинският неоплатонизъм]] намира особен уклон тук в творчеството на писатели като [[Базинио да Парма]], [[Тобия Борги]], [[Гуарино да Верона]] и [[Джусто де Конти]]. == Брак и потомство == [[Файл:Pisanello_016.jpg|мини|Джиневра д'Есте]] Сиджизмондо Пандолфо провежда внимателна брачна политика, за да си осигури изгодни съюзи. Жени се три пъти: 1. ∞ 1434 за [[Джиневра д'Есте]] (* 1419, † 1440), дъщеря на [[Николо III д’Есте]], [[маркграф]] на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и на втората му съпруга [[Паризина Малатеста]], от която има един син: * Галеото Роберто Новело (* 29 септември 1437, † 18 ноември 1438) 2. ∞ 25 октомври 1441 за [[Полисена Сфорца]] (* 1428, [[Фермо]]; † 1449, [[Римини]]), извънбрачна дъщеря на [[Франческо I Сфорца]], херцог на [[Милано]], и метресата му [[Джована д'Акуапенденте]], от която има един син и една дъщеря: * Галеото (* 17 януари 1443, † като малък) * [[Джована Малатеста|Джована]] (* 1443, † 2 ноември 1511), ∞ 1461 за [[Джулио Чезаре да Варано]] (* 1434, Камерино; † 9 октомври 1502, [[Пергола (Италия)|Пергола]]), господар на [[Камерино]] и голям [[меценат]], от когото има двама сина и една дъщеря [[Файл:Isotta degli Atti by Matteo de Pasti.jpg|мини|[[Матео де Пасти]], Медал с Изота дели Ати, 1466 г.]] 3. ∞ 1456 за [[Изота дели Ати]] (* ок. 1432, Римини; † 9 юли 1474), с която има връзка от 1446 г. (3 г. преди смъртта на съпругата си) и от която има един син и две дъщери, родени преди брака: * Джовани († 22 май 1447 като малък) * [[Маргерита Малатеста от Римини|Маргерита]], ∞ февруари 1455 за Карло Фортебрачи, син на кондотиера [[Брачо да Монтоне|Брачо Фортебрачи]] – граф на [[Монтоне]] * [[Антония Малатеста|Антония]] (* 1451, Римини; † 25 декември 1483, [[Луцара (Италия)|Луцара]], обезглавена), ∞ 11 януари 1481 за [[Родолфо Гонзага]] (* 18 април 1452, Мантуа; † 6 юли 1495, [[Форново ди Таро|Форново]]), господар на [[Кастильоне деле Стивиере|Кастильоне]], [[Кастел Гофредо]], [[Солферино]], Луцара и [[Повильо]], от когото няма деца. Има няколко извънбрачни деца: От [[Ванета Тоски]] от [[Фано]] (* 1419, Фано; † 30 юни 1475, [[Мелдола]]) има един или двама сина: * [[Роберто Малатеста|Роберто]] Великолепни (* 1440, Рим или 1442 Фано; † септември 1482, Рим), узаконен 31 август 1450, господар на Римини (1468 – 1482) и [[кондотиер]]; ∞ 25 юни 1475 за Елизабета, дъщеря на [[Федерико да Монтефелтро]], херцог на [[Урбино (херцогство)|Урбино]], от която няма деца. Има шест извънбрачни деца, сред които [[Пандолфо IV Малатеста|Пандолфо IV]], господар на Римини * [[Салустио Малатеста|Салустио]] (* 1450; † 8 август 1470, Римини), узаконен 31 август 1450, военен, наследник на баща си, убит по нареждане на брат си Роберто; вероятен син на [[Изота дели Ати]] От Джентиле, дъщеря на сер Джовани от [[Болоня]], има един син и една дъщеря: * Лукреция († 1483), узаконена 1463; ∞ 6 февруари 1456 за Алберто д'Есте, извънбрачен син на [[Николо III д’Есте|Николо III д'Есте]], маркиз на Ферара * Пандолфо († ок. юни 1490) От неизвестни жени има: * [[Валерио Галеото Малатеста|Валерио, наречен Галеото]] († ноември 1470 до [[Гуалдо]], убит по нареждане на полубрат си [[Роберто Малатеста|Роберто]]), узаконен 9 ноември 1453, религиозно лице, има две извънбрачни дъщери. * Джовани († 22 май 1447), военен * Алесандра, ∞ за Джовани Тинголи от Римини * Умилия, 1467 монахиня умилиятка в Манастира „Сан Матео“ в Римини * Контесина, ∞ 1474 за Кристофоро ди Нардино от сем. Нардини от [[Форли]], господар на [[Карбоняно]] и Джулианело * Елизабета († сл. 1481), неомъжена == Вижте също == * [[Портрет на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] == Бележки == <references group="N"/> == Източници == === Литература === * P. Farulli, ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724 * Secondo Balena, ''Ascoli nel Piceno – storia di Ascoli e degli ascolani'', Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, pp. 226 – 228; ISBN 88-86610-11-4 * Anna Falcioni, [http://www.treccani.it/enciclopedia/sigismondo-pandolfo-malatesta_(Dizionario_Biografico)/ ''MALATESTA, Sigismondo Pandolfo''], Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 68, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007. <small>Посетено на 24 септември 2023 г.</small> * Giovanni Soranzo, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/sigismondo-pandolfo-malatesta_(Enciclopedia-Italiana)/ MALATESTA, Sigismondo Pandolfo]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934. <small>Посетен на 24 септември 2023 г.</small> * Augusto Campana - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/isotta-degli-atti_%28Dizionario-Biografico%29/ Atti, Isotta degli]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 4 (1962) * Gino Franceschini, ''I Malatesta'', Milano, Dall'Oglio, 1973, SBN IT\ICCU\RAV\0168526. * Mario Tabanelli, Sigismondo Pandolfo Malatesta, Faenza, Fratelli Lega, 1977, SBN IT\ICCU\SBL\0240088 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini'', Torino, 1835, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f16.item.r=.zoom Tav. XIII] и [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f17.item.r=.zoom IV] === Други === * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/sigismondo-pandolfo-malatesta_(Dizionario-di-Storia)/ Malatesta, Sigismondo Pandolfo]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010. <small>Посетено на 24 септември 2023 г.</small> * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Malatèsta,+Sigismóndo+Pandòlfo.html Malatèsta, Sigismóndo Pandòlfo]'', на sapere.it, De Agostini. <small>Посетено на 24 септември 2023 г.</small> * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/biography/Sigismondo-Pandolfo-Malatesta Sigismondo Pandolfo Malatesta]'', на Enciclopedia Britannica. <small>Посетено на 24 септември 2023 г.</small> * ''[https://condottieridiventura.it/sigismondo-pandolfo-malatesta-di-brescia/ Sigismondo Pandolfo Malatesta]'', на condottieridiventura.it. <small>Посетено на 24 септември 2023 г.</small> * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#SigismondoPandolfoMalatestaMGinevraEste SIGISMONDO PANDOLFO Malatesta], fmg.ac. <small>Посетено на 24 септември 2023 г.</small> {{Превод от|it|Sigismondo Pandolfo Malatesta|135180265}}{{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Кондотиери]] [[Категория:Италианска аристокрация]] q0ed0rbywxgqs2j2wmyqmo39qn9opb0 0 529218 12398356 12384927 2024-10-29T11:30:29Z Ambra75 259141 12398356 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Джовани Малатеста|Джовани Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Giovanni III Malatesta | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Blasone Malatesta.svg | герб-описание = | отличия = }} | род = [[Малатеста]] | баща = [[Малатестино Малатеста]] | деца = Филипо Малатеста<br>[[Галеото III Малатеста]]<br>[[Карло III Малатеста]]<br>Малатеста Малатеста<br>Карло Малатеста<br>Рамберто Малатеста<br>Тино Малатеста<br>Лудовико Малатеста<br>Никола Малатеста<br>Пандолфо Малатеста }} '''Джовани III Малатеста''' ({{lang|it|Giovanni III Malatesta}}, † [[1375]]) е италиански [[кондотиер]] от династията [[Малатеста]]. == Произход == Той е син на [[Малатестино I Малатеста]] († 1317), господар на [[Римини]]. Има един брат [[Ферантино Малатеста]] († 1353), господар на Римини (1326 – 1335). == Биография == Джовани получава отличителните знаци на конника през [[1324|1324 г.]] Тръгва срещу [[Урбино]] заедно с [[Ферантино Малатеста]], за да накаже [[Гвелфи и гибелини|гибелините]], които се опитват да превземат [[Пезаро]], но армията на Римини е победена и Джовани е принуден да бяга. През [[1326|1326 г.]] е заподозрян като съучастник на чичо си [[Рамберто II Малатеста|Рамберто II]] в опит да превземе Римини. Успява да се оневини, но предпочита да стои далеч от този град, докато Ферантино доминира там. Той вярно подкрепя правата на [[Гонзага (род)|Гонзага]] и на [[Джовани Малатеста|Джанчото]] срещу братовчедите си и техните привърженици и завладява Монтелеоне, [[Борги (Италия)|Калбана]] и Калбанела. През [[1363|1363 г.]] е сключен мир и Джовани е освободен от [[Отлъчване от Църквата|отлъчването от Църквата]], наложено му от кардинал [[Бертрандо дел Поджето]]. През [[1344|1344 г.]], връщайки се с [[Малатестино I Малатеста|Малатестино]] от [[Парма]] и [[Модена]], е изненадан от [[Гонзага (род)|Филипо Гонзага]] и въпреки упоритата съпротива е пленен. През [[1348|1348 г.]] помага на господарите на Римини да подчинят [[Анконска марка|Анконската марка]]. Същата година преминава в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и се бие за кралица [[Джована I Анжуйска]] срещу [[Лайош I Велики|Лайош I Велики, крал на Унгария]]. Под стените на [[Аверса]] е победен от [[Лайош I Велики|баварците]] и е взет в плен. По време на войната, която роднините му водят срещу кардинал [[Еджидио Алборноз]], той е поставен в гвардията на [[Асколи Пичено|Асколи]], откъдето е изгонен с хората си от въстаналия народ. След като се помирява с [[Католическа църква|Църквата]], през [[1356|1356 г.]] води дълга война за нея, като успява да върне за Църквата голяма част от държавата, която се е разбунтувала срещу нея. == Брак и потомство == ∞ за Виоланта Дела Фаджола, от която има десет сина: * Филипо († 1389) * [[Галеото III Малатеста|Галеото III]] († 25 октомври 1423), кондотиер * [[Карло III Малатеста|Карло III]] († 1486), кондотиер, [[маркиз]] на [[Ронкофредо]] и [[Монтиано]]; ∞ за Чечилия, от която има един син и пет дъщери * Малатеста († сл. 1402) * Карло († 1434) * Рамберто († 1481), ∞ за Алда Гонзага 2. Франческа Пеполи * Тино († 1402), ∞ за 1. Идана Малатеста 2. Маргерита Малатеста * Лудовико * Никола * Пандолфо == Източници == * Battaglini F. G. ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789; * Bonoli Paolo. ''Istoria della città di Forlì''. Forlì, 1661; * Farulli P. ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724; * Zazzera F. ''Della nobiltà d’Italia''. De Romanis, Napoli, 1628. * Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835 {{Превод от|it|Giovanni III Malatesta|128340292}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] 5yms89yvgvdj665auxn52fsnrzgmueo 12398367 12398356 2024-10-29T11:47:04Z Ambra75 259141 12398367 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Джовани Малатеста|Джовани Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Giovanni III Malatesta | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Blasone Malatesta.svg | герб-описание = | отличия = }} | род = [[Малатеста]] | баща = [[Малатестино Малатеста]] | деца = Филипо Малатеста<br>[[Галеото III Малатеста]]<br>[[Карло III Малатеста]]<br>Малатеста Малатеста<br>Карло Малатеста<br>Рамберто Малатеста<br>Тино Малатеста<br>Лудовико Малатеста<br>Никола Малатеста<br>Пандолфо Малатеста |братя-сестри=[[Ферантино Малатеста]]|майка=неизв.}} '''Джовани III Малатеста''' ({{lang|it|Giovanni III Malatesta}}, † [[1375]]) е италиански [[кондотиер]] от династията [[Малатеста]]. == Произход == Той е син на [[Малатестино I Малатеста]] († 1317), господар на [[Римини]]. Има един брат: * [[Ферантино Малатеста]] († 1353), господар на Римини (1326 – 1335). == Биография == Джовани получава отличителните знаци на рицар през [[1324|1324 г.]] Тръгва срещу [[Урбино]] заедно с [[Ферантино Малатеста]], за да накаже [[Гвелфи и гибелини|гибелините]], които се опитват да превземат [[Пезаро]], но армията на Римини е победена и Джовани е принуден да бяга. През [[1326|1326 г.]] е заподозрян като съучастник на чичо си [[Рамберто II Малатеста|Рамберто II]] в опит да превземе Римини. Успява да се оневини, но предпочита да стои далеч от този град, докато Ферантино доминира там. Той вярно подкрепя правата на [[Гонзага (род)|Гонзага]] и на [[Джовани Малатеста|Джанчото]] срещу братовчедите си и техните привърженици и завладява Монтелеоне, [[Борги (Италия)|Калбана]] и Калбанела. През [[1363|1363 г.]] е сключен мир и Джовани е освободен от [[Отлъчване от Църквата|отлъчването от Църквата]], наложено му от кардинал [[Бертрандо дел Поджето]]. През [[1344|1344 г.]], връщайки се с [[Малатестино I Малатеста|Малатестино]] от [[Парма]] и [[Модена]], е изненадан от [[Гонзага (род)|Филипо Гонзага]] и въпреки упоритата съпротива е пленен. През [[1348|1348 г.]] помага на господарите на Римини да подчинят [[Анконска марка|Анконската марка]]. Същата година преминава в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и се бие за кралица [[Джована I Анжуйска]] срещу [[Лайош I Велики|Лайош I Велики, крал на Унгария]]. Под стените на [[Аверса]] е победен от [[Лайош I Велики|баварците]] и е взет в плен. По време на войната, която роднините му водят срещу кардинал [[Еджидио Алборноз]], той е поставен в гвардията на [[Асколи Пичено|Асколи]], откъдето е изгонен с хората си от въстаналия народ. След като се помирява с [[Католическа църква|Църквата]], през [[1356|1356 г.]] води дълга война за нея, като успява да върне за Църквата голяма част от държавата, която се е разбунтувала срещу нея. == Брак и потомство == ∞ за Виоланта Дела Фаджола, от която има десет сина: * Филипо Малатеста († 1389) * [[Галеото III Малатеста]] († 25 октомври 1423), кондотиер * [[Карло III Малатеста]] († 1486), кондотиер, [[маркиз]] на [[Ронкофредо]] и [[Монтиано]]; ∞ за Чечилия, от която има един син и пет дъщери * Малатеста Малатеста († сл. 1402) * Карло Малатеста († 1434) * Рамберто Малатеста († 1481), ∞ за Алда Гонзага 2. за Франческа Пеполи * Тино Малатеста († 1402), ∞ за 1. Идана Малатеста 2. за Маргерита Малатеста * Лудовико Малатеста * Никола Малатеста * Пандолфо Маалтеста == Източници == * Battaglini F. G. ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789; * Bonoli Paolo. ''Istoria della città di Forlì''. Forlì, 1661; * Farulli P. ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724; * Zazzera F. ''Della nobiltà d’Italia''. De Romanis, Napoli, 1628. * Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835 {{Превод от|it|Giovanni III Malatesta|128340292}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] dtxv3unedlm8ylckbfooxrf1cbyhx3v 12398380 12398367 2024-10-29T11:58:58Z Ambra75 259141 12398380 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Джовани Малатеста|Джовани Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Giovanni III Malatesta | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Blasone Malatesta.svg | герб-описание = | отличия = }} | род = [[Малатеста]] | баща = [[Малатестино Малатеста]] | деца = Филипо Малатеста<br>[[Галеото III Малатеста]]<br>[[Карло III Малатеста]]<br>Малатеста Малатеста<br>Карло Малатеста<br>Рамберто Малатеста<br>Тино Малатеста<br>Лудовико Малатеста<br>Никола Малатеста<br>Пандолфо Малатеста |братя-сестри=[[Ферантино Малатеста]]|майка=неизв.|брак=Виоланта Дела Фаджола}} '''Джовани III Малатеста''' ({{lang|it|Giovanni III Malatesta}}, † [[1375]]) е италиански [[кондотиер]] от династията [[Малатеста]]. == Произход == Той е син на [[Малатестино I Малатеста]] († 1317), господар на [[Римини]]. Има един брат: * [[Ферантино Малатеста]] († 1353), господар на Римини (1326 – 1335). == Биография == Джовани получава отличителните знаци на рицар през [[1324|1324 г.]] Тръгва срещу [[Урбино]] заедно с [[Ферантино Малатеста]], за да накаже [[Гвелфи и гибелини|гибелините]], които се опитват да превземат [[Пезаро]], но армията на Римини е победена и Джовани е принуден да бяга. През [[1326|1326 г.]] е заподозрян като съучастник на чичо си [[Рамберто II Малатеста|Рамберто II]] в опит да превземе Римини. Успява да се оневини, но предпочита да стои далеч от този град, докато Ферантино доминира там. Той вярно подкрепя правата на [[Гонзага (род)|Гонзага]] и на [[Джовани Малатеста|Джанчото]] срещу братовчедите си и техните привърженици и завладява Монтелеоне, [[Борги (Италия)|Калбана]] и Калбанела. През [[1363|1363 г.]] е сключен мир и Джовани е освободен от [[Отлъчване от Църквата|отлъчването от Църквата]], наложено му от кардинал [[Бертрандо дел Поджето]]. През [[1344|1344 г.]], връщайки се с [[Малатестино I Малатеста|Малатестино]] от [[Парма]] и [[Модена]], е изненадан от [[Гонзага (род)|Филипо Гонзага]] и въпреки упоритата съпротива е пленен. През [[1348|1348 г.]] помага на господарите на Римини да подчинят [[Анконска марка|Анконската марка]]. Същата година преминава в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и се бие за кралица [[Джована I Анжуйска]] срещу [[Лайош I Велики|Лайош I Велики, крал на Унгария]]. Под стените на [[Аверса]] е победен от [[Лайош I Велики|баварците]] и е взет в плен. По време на войната, която роднините му водят срещу кардинал [[Еджидио Алборноз]], той е поставен в гвардията на [[Асколи Пичено|Асколи]], откъдето е изгонен с хората си от въстаналия народ. След като се помирява с [[Католическа църква|Църквата]], през [[1356|1356 г.]] води дълга война за нея, като успява да върне за Църквата голяма част от държавата, която се е разбунтувала срещу нея. == Брак и потомство == ∞ за Виоланта Дела Фаджола, от която има десет сина: * Филипо Малатеста († 1389) * [[Галеото III Малатеста]] († 25 октомври 1423), кондотиер * [[Карло III Малатеста]] († 1486), кондотиер, [[маркиз]] на [[Ронкофредо]] и [[Монтиано]]; ∞ за Чечилия, от която има един син и пет дъщери * Малатеста Малатеста († сл. 1402) * Карло Малатеста († 1434) * Рамберто Малатеста († 1481), ∞ за Алда Гонзага 2. за Франческа Пеполи * Тино Малатеста († 1402), ∞ за 1. Идана Малатеста 2. за Маргерита Малатеста * Лудовико Малатеста * Никола Малатеста * Пандолфо Маалтеста == Източници == * Battaglini F. G. ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789; * Bonoli Paolo. ''Istoria della città di Forlì''. Forlì, 1661; * Farulli P. ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724; * Zazzera F. ''Della nobiltà d’Italia''. De Romanis, Napoli, 1628. * Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835 {{Превод от|it|Giovanni III Malatesta|128340292}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] 6vi5t1zp6fuf6clnheanwsl56u13oxx 0 545579 12398270 12352926 2024-10-29T09:40:03Z Станислав Николаев 13436 12398270 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Полет 9525 на „Джърмануингс“ | снимка = [[Файл:320_GERMANWINGS_D-AIPX_147_10_05_14_BCN_RIP_(16730197959).jpg|250px|]] | описание = Смолетът, който участва в катастрофата, сниман през май 2014 г. | дата = 24 март 2015 г. | място = [[Алп дьо От Прованс]], [[Франция]] | причина = Самоубийство от втори пилот | тип1 = „[[Еърбъс А320|Еърбъс А320-211]]“ | авиокомпания1 = „[[Джърмануингс]]“ | кодово име1 = D-AIPX | маршрут1 = [[Барселона]] – [[Дюселдорф]] | пътници1 = 144 | екипаж1 = 6 | загинали1 = 150 | оцелели1 = 0 }} '''Полет 9525 на „Джърмануингс“''' е редовен международен полет на нискотарифната компания „[[Джърмануингс]]“ от [[Барселона]] до [[Дюселдорф]]. На [[24 март]] [[2015]] г. самолет „[[Еърбъс А320|Еърбъс А320-211]]“, опериращ по линията, катастрофира в труднодостъпна зона близо до [[Алп дьо От Прованс]], на около 100 km северозападно от [[Ница]] във френските [[Алпи]]. Всички 144 пасажери и 6 членен екипаж загиват. Това е третата най-смъртоносна катастрофа на „Еърбъс А320“ и третата най-смъртоносна самолетна катастрофа във [[Франция]]. Френският прокурор, френските и германските авиационни власти и говорител на „Джърмануингс“ заявяват, че катастрофата е умишлено причинена от втория пилот – 27-годишния Андреас Лубиц. Той е обявен за негоден за пилотиране от лекаря си заради опасения, свързани с психичното здраве, но не разкрива това на работодателя си.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.news.com.au/travel/travel-updates/what-we-know-about-a320-co-pilot-andreas-lubitz/story-fnizu68q-1227280471225 |заглавие=Airbus 320 crash: What we known about a320 co-pilot Andreas Lubitz |достъп_дата=2015-03-28 |архив_дата=2015-03-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150328180940/http://www.news.com.au/travel/travel-updates/what-we-know-about-a320-co-pilot-andreas-lubitz/story-fnizu68q-1227280471225 }}</ref> След катастрофата авиационните власти в [[Канада]], [[Нова Зеландия]] и [[Германия]] прилагат нови регулации, които изискват да има двама души от упълномощения персонал да присъстват в пилотската кабина по всяко време в пряк отговор на инцидента и обстоятелствата около участието втория пилот Лубиц.<ref>[http://www.cbc.ca/news/world/germanwings-flight-4u9525-canadian-airlines-told-to-have-2-people-in-the-cockpit-1.3010494 Germanwings Flight 4U9525: Canadian airlines told to have 2 people in the cockpit]</ref><ref>[http://www.stuff.co.nz/travel/news/67527128/air-nz-changes-cockpit-policy-following-germanwings-crash CAA changes cockpit policy following Germanwings crash]</ref><ref>[http://blogs.wsj.com/briefly/2015/03/27/germanwings-crash-how-the-aviation-industry-has-reacted-at-a-glance/ Germanwings Crash: How the Aviation Industry Has Reacted]</ref> Топ агенцията за въздушна безопасност на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] препоръчва подобни промени в правилата в цяла Европа.<ref>[http://www.wsj.com/articles/eu-considers-beefing-up-cockpit-rules-after-germanwings-plane-crash-1427455560 EU Regulator Recommends Tightening Cockpit Rules After Germanwings Crash]</ref> Редица авиокомпании обявяват, че предприемат доброволно подобни правила.<ref>[http://www.theguardian.com/world/live/2015/mar/26/germanwings-plane-crash-investigation-press-conference-live-updates-4u9525 Germanwings crash: airliners change cockpit rules after co-pilot blamed – as it happened]</ref><ref>[http://www.theguardian.com/world/live/2015/mar/27/germanwings-crash-details-emerge-of-the-co-pilot-who-crashed-his-plane-live-updates#block-5514a5ede4b07e0a7c43a7bc Germanwings investigators find torn-up sicknote in co-pilot's home]</ref><ref>[http://www.cbc.ca/news/world/germanwings-flight-4u9525-co-pilot-andreas-lubitz-hid-illness-from-employer-1.3011724 Germanwings Flight 4U9525 co-pilot Andreas Lubitz 'hid illness' from employer]</ref> == Самолетът == Самолетът, участвал в катастрофата, е „[[Еърбъс А320|Еърбъс А320-211]]“, сериен номер 147, регистриран като D-AIPX. Първият полет на самолета е на [[29 ноември]] [[1990]] г. и е доставен на „[[Луфтханза]]“ на [[5 февруари]] [[1991]] г. Той е служил за „Джърмануингс“ за първи път през 2003 г. и е бил върнат на „Луфтханза“ през 2004 г. Десет години по-късно е бил върнат на обновената „Джърмануингс“ на 31 януари 2014 г. == Катастрофата == [[Файл:Germanwings Flight 9525 flight path topographic vector.svg|мини|240px|Треактория на полета]] Полет 9525 е излетял от писта 07R на летището в [[Барселона]] около 11:01 българско време на [[24 март]] [[2015]] г. и е трябвало да пристигне в Дюселдорф в 12:39 българско време. Френските авиационни власти ''[[Direction générale de l'aviation civile]]'' (DGAC) обявяват самолета в бедствено положение след снижението му и загубата на радиоконтакт. Самолетът е достигнал хоризонтален полет на ешелон 380 (около 12 000 m) три минути преди да започне това, което е приличало на контролирано спускане. Самолетът се разбива в труднодостъпен район на около 100 km северозападно от [[Ница]]. Радарният контакт е бил загубен в 11:45 българско време, по време когато самолетът се е намирал на 2100 m. == Вижте също == * [[Полет 370 на „Малайзия Еърлайнс“]] * [[Полет 17 на „Малайзия Еърлайнс“]] == Източници == {{reflist|30em}} [[Категория:2015 година в Европа]] [[Категория:Транспортни катастрофи във Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия в Европа]] [[Категория:Прованс-Алпи-Лазурен бряг]] [[Категория:Авиация във Франция]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]] a39hqppm7qsa6wkn9lab873214t58p9 0 548563 12397996 12393289 2024-10-28T23:48:46Z Ambra75 259141 12397996 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание =I. княз на Маса и маркиз на Карара<br>II. маркиз на Маса и господар на Карара | портрет =Alberico I Cybo-Malaspina.jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място =[[Маса (Тоскана)|Маса]], Княжество Маса и Маркграфство Карара | погребан =църква „Сан Франческо“ (Маса) | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. 23 август [[1568]] – 18 януари [[1623]]<br>II. 16 юни [[1553]] – 23 август [[1568]] | коронация = | предшественик = I. няма<br>II. [[Ричарда Маласпина]] | наследник = I. [[Карло I Чибо-Маласпина]]<br>II. няма | титла = | други титли = Граф на [[Ферентило]] (1549 – 1619)<br>Херцог на [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] (1619 – 1623)<br>Граф и маркиз на [[Айело Калабро|Айело]]<br>Барон на [[Падули]] (от 1566)<br>Господар на [[Монтелеоне ди Сполето|Монтелеоне]] (1562 – 1565) | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род =[[Чибо-Маласпина]] | баща = | майка = | брак =[[Елизабета дела Ровере]]<br>Изабела ди Капуа | деца =[[Алдерано Чибо-Маласпина]]<br>Елеонора Чибо-Маласпина<br>Лукреция Чибо-Маласпина<br>Катерина Чибо-Маласпина<br>Феранте Чибо-Маласпина<br>Извънбр.:<br>Виктория Чибо-Маласпина<br>Франческо Чибо-Маласпина<br>Мария Чибо-Маласпина <br>Франческо Чибо-Маласпина<br>Анджело Чибо-Маласпина<br>Маурицио Чибо-Маласпина | подпис =Firma Alberico I Cybo-Malaspina.jpg | сайт = |братя-сестри=[[Елеонора Чибо-Маласпина]]<br>[[Джулио I Чибо-Маласпина]]}} '''Алберѝко I Чѝбо-Маласпѝна''' ({{lang|it|Alberico Cybo-Malaspina}}, * [[28 февруари]] [[1534]] в [[Генуа]], [[Генуезка република]]; † [[18 януари]] [[1623]] в [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Княжество Маса и Маркграфство Карара]]) от фамилията [[Маласпина]] е първо маркиз на Маса и господар на Карара (1553 – 1568), а след това – княз на Маса и маркиз на Карара (1568 – 1623). Освен това е граф на [[Ферентило]] (1549 – 1619), херцог на [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] (1619 – 1623), граф и маркиз на [[Айело Калабро|Айело]], барон на [[Падули]] (от 1566) и господар на [[Монтелеоне ди Сполето|Монтелеоне]] (1562 – 1565). С него започва господството на [[Чибо-Маласпина]] над [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]].<ref>[http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>Palandrani, ''Alberico e Massa, la città e il giardino'', с. 18.</ref> == Произход == Той е вторият син на [[Лоренцо Чибо]] (* 1500, † 1549), граф на [[Ферентило]], губернатор на [[Сполето]], и на съпругата му [[Ричарда Маласпина]] (* 1497, † 1553). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]] и [[Мадалена де Медичи]], а по майчина – [[Антонио Алберико II Маласпина]], маркиз на Маса, господар на Карара, и [[Лукреция д’Есте]], дъщеря на [[Сиджизмондо I д’Есте]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Cybo 2], genealogy.euweb.cz</ref> Племенник е на Джовани Батиста, от 1530 г. [[епископ]] на [[Марсилия]]. Правнук е на папа [[Инокентий VIII]]. Има един брат и една сестра: * [[Елеонора Чибо-Маласпина|Елеонора]] (* 1523, † 1594), графиня на [[Лаваня]] като съпруга на [[Джан Луиджи Фиески]] и маркиза на [[Четона]] като съпруга на Джанлудовико „Киапино“ Вители * [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио]] (* 1525, † 1547), '''маркиз на Маса и господар на Карара''' (1546 – 1547), римски и генуезки патриций, [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Пиза]] и [[Флоренция]], [[Неапол|неаполитански]] патриций, благородник на [[Витербо]], полковник от Френската армия, съпруг на [[Перета Дория]] Има и един полубрат и една полусестра от извънбрачни връзки на баща си. == Биография == През 1552 г. Алберико се жени за [[Елизабета дела Ровере]], дъщеря на херцога на Урбино [[Франческо Мария I дела Ровере|Франческо Мария I дела Ровере,]] който е на страната на младия маркиз. След трагичната смърт на по-големия му брат [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио]] през 1548 г. и на майка му [[Ричарда Маласпина|Ричарда]] през 1553 г. Алберико става наследник на семейство [[Чибо-Маласпина]]<ref>{{Cite book|title=Alberico e Massa, la città e il giardino}}</ref> на 17 февруари 1554 г., на 21-годишна възраст. Император [[Карл V]] му дава феодалната инвеститура, въпреки че не е достигнал каноничната възраст от 25 години.<ref name="p65">{{Harv|F. Bonatti|p.65}}.</ref> През същата година е избран за лейтенант на херцог [[Гуидобалдо II дела Ровере]] – генерален капитан на оръжията на Църквата. На следващата година Алберико предприема безуспешни действия да направи [[Маса (Тоскана)|Маса]] седалище на епископството.<ref name="pag172">{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|p.172}}.</ref> По повод войната за завладяването на [[Сиенска република|Сиенската република]], търсена от великия херцог [[Козимо I де Медичи]], Алберико, в качеството си на военен командир, изпраща контингент от около 1000 пехотинци. За разлика от майка си Алберико поддържа приятелски отношения със семейство [[Медичи]]: през 1565 г. той е кум на сватбата на [[Кронпринц|наследствения принц]] на Тоскана [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I.]] През 1557 г. започва работа по укрепването на [[Маса (Тоскана)|Маса]] и [[Карара]]. Междувременно отношенията с господарите на [[Флоренция]] и с благородниците от [[Урбино]] му спечелват влизане в двора на [[Филип II (Испания)|Филип II]], [[Монарси на Испания|крал на Испания]]. Там през 1558 г. получава титлата „камерхер“ и двеста златни скуди, заедно с други престижни позиции, включително честта да представлява монарха във Франция по случай смъртта на [[Анри II (Франция)|Анри II]], представяйки официално съболезнованията на испанския двор на вдовицата му [[Катерина де Медичи]]. Алберико се стреми към титлата „[[Гранд на Испания]]“ – много престижно признание, което не получава. Разочарован от испанския двор и възползвайки се от избора на новия папа [[Пий IV]] (15 декември 1559 г.), той напусна Мадрид, за да отиде в Рим. Там новият папа – потомък на семейство Медичи го назначава за губернатор на [[Монтелеоне ди Сполето|Монтелеоне]] – земя, която граничи с феода му [[Херцогство Ферентило|Ферентило]], наследен след смъртта на баща му.<ref name="p652">{{Harv|F. Bonatti|p.65}}.</ref> През същата година Фердинандо I дава на държавите Маса и Карара „привилегията за защита и отбрана“ на 25 февруари, а веднага след 2 май и „привилегията на монетния двор“.<ref name="pag1722">{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|p.172}}.</ref> През 1561 г. Алберико овдовява. Той се жени повторно през 1563 г. за [[Изабела ди Винченцо ди Капуа|Изабела ди Капуа]], дъщеря на Винченцо ди Капуа, херцог на [[Термоли]].<ref>{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|pp. 229-231}}.</ref> След испанския и папския опит Алберико се завръща в родната си държава и установява резиденцията си в [[Маса (Тоскана)|Маса]], където кара да променят градското оформление и кара да построят престижни сгради. Този период на преосноваване на града е наречен Чибейска Маса или Нова Маса (''Massa Cybea,'' ''Massa Nuova).'' Алберико осигурява нуждите на населението чрез поредица от обществени сгради, обгражда кварталите със стени, павира улиците и площадите, разширява и модифицира благородническия дворец на [[Маласпина]]. На 23 август 1568 г. император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] издига Маса в княжество, а Карара в маркграфство, с титлата „[[имперски княз]]“ за Алберико и неговите наследници. Той получава и още едно официално признание – обръщението „Високопревъзходителство“ от император [[Рудолф II]] с диплом от 17 юни 1588 г., заедно със способността да издига [[Пфалцграф|пфалцграфове]] и с прерогатива за вмъкване на императорския [[двуглав орел]] и [[Девиз|мотото]] ''Libertas'' („Свобода“) в семейния герб. Новият герб на Алберико представлява новопридобито достойнство на имперски принц и е оформен така: цъфналият бодил на Маласпина, кръстът и карираната лента на [[Чибо]], в центъра на [[Щит (хералдика)|щита]] гербът на Медичите, съставен от шест червени топки и една синя, с над тях три златни лилии, така че принцът иска да си спомни, че баба му по бащина линия е принадлежала към семейството на Медичите.<ref>{{Harv|F. Bonatti|pp.65-72}}.</ref>[[Файл:Carrara-accademia_belle_arti3.jpg|мини|Палат Чибо-Маласпина в Карара|253x253пкс]][[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]] с грамота от 25 август 1620 г. издига Маса в ранга на имперски град. Алберико умира на 89-годишна възраст в Маса на 18 януари 1623 г., след като управлява седемдесет години над [[Марка (териториална единица)|маркизата]] и след това над Княжеството Маса.<ref>{{Cite book|title=Il libro a fumetti della storia di Massa|pages=Appendice Lettera A}}</ref> По волята е погребан в църквата „Сан Франческо“ в Маса. Той е наследен от внук си [[Карло I Чибо-Маласпина|Карло I]], чиито потомци управляват територията до [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]].<ref>{{Harv|F. Bonatti|p.72}}.</ref> == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. февруари 1552 в [[Рим]] за [[Елизабета дела Ровере]] (* 1529, [[Урбино]]; † 6 юни 1561, Маса), третата дъщеря на [[Франческо Мария I дела Ровере]], [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]], и на съпругата му [[Елеонора Гонзага дела Ровере|Елеонора Гонзага]], от която има един син: * [[Алдерано Чибо-Маласпина]] (* 9 декември 1552 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], † 16 ноември 1606 във [[Ферара]]), маркиз на Карара, граф на [[Ферентило]] (1590), херцог на [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] (1603); ∞ 1580 за [[Марфиза д'Есте]] (* 1562, † 1608), извънбрачна дъщеря на [[Франческо д’Есте]], княз на Маса, от която има седем сина и една дъщеря. ∞ 2. 16/17 февруари 1563 в Рим за [[Изабела ди Капуа]] (* 1546, [[Молфета]], † 14 януари 1575, Маса), дъщеря на херцога на [[Термоли]] [[Феранте ди Капуа]], от която има един син и три дъщери: <ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Cybo 2], genealogy.euweb.cz</ref> * Елеонора Чибо-Маласпина (* 19 септември 1564, Маса, † 8 октомври 1585, Генуа), ∞ 1580 в [[Генуа]] за Агостино [[Грималди]] (* 1558, Генуа, † 1603 пак там), херцог на [[Еболи]], маркиз на Диано и граф на [[Рапало]] * Лукреция Чибо-Маласпина (* 10 септември 1565, Маса, † 6 октомври 1607, Рим), ∞ 1591 в Рим за Ерколе Сфондрати (* ок. 1559, † 1637), херцог на [[Монтемарчано]] * Катерина Чибо-Маласпина (* 29 октомври 1566, Маса, † 1610, Флоренция), монахиня в манастира „Сантисима Анунциата деле Мурате“ във [[Флоренция]] * Феранте Чибо-Маласпина (* 26 декември 1568, Маса, † 30 януари 1593, Неапол), маркиз на [[Айело Калабро|Айело]], има един извънбрачен син Той има пет извънбрачните деца: * [[Витория Чибо-Маласпина]] (* ноември 1555, Маса, † 12 март 1635), узаконена; ∞ 1574 за [[Иполит I Бентивольо]] (* 1549, Ферара, † 1619, [[Модена]]), маркиз на [[Гуалтиери]] и [[Кастел Болонезе]] * Франческо Чибо-Маласпина (* 1563, Рим, † 1629, Генуа), [[Францискански орден|францискански]] монах * Мария Чибо-Маласпина (* 14 март 1582, Генуа, † 1633, Маса), ∞ 1603 в Маса за Оберто [[Палавичини|Палавичино]] († 1615, [[Милано]]), маркиз на [[Тавиано]] * Анджело Чибо-Маласпина (* ок. 1590, Генуа, † 1673, пак там), [[Францискански орден|францискански]] монах и след 1550 г. свещеник на Конгрегацията на Иисус и Мария * Маурицио Чибо-Маласпина (* 4 септември 1600, [[Карара]], † 1654, Маса), францискански монах == Нова Маса == === Градско преустройство === Основаването на [[Маса (Тоскана)|Маса]] датира от 10 юни [[1557|1557 г.]], когато е положен първият камък от стените на Маса. Алберико I веднага се намесва в организацията на новия град, който представлява неговата власт. Първоначално принцът кара да възстановят и изравнят площада Баняра, по-късно наречен Меркурио, с артистичен фонтан. Между двата площада е [[Херцогски дворец (Маса)|Херцогският дворец]], в който Алберико прави промени и разширения, за да го превърне в окончателна и елегантна резиденция. По същото време той нарежда да възстановят църквата „Сан Пиетро“, която е в много лошо състояние. Първо той кара да преустроят камбанарията, която е снабдена с нови камбани, а по-късно и дома на викария. Това е така, защото Алберико възнамерява да я превърне в катедрала, за да ѝ придаде ново достойнство. През същия период той кара да построят ренесансовата овощна градина, пълна с цитрусови дървета и дивеч, която се намира на ул. „Палестро“, от която днес е останал древният мраморен портал „Паскуин и Паскуина“.<ref>{{Harv|F. Bonatti|p.97}}.</ref> В прокламация от 30 септември [[1579|1579 г.]] принцът, желаейки да засели тази част от Маса, наречена ул. „Алберика“, и да я подреди окончателно, отваря нови пътища чрез разрушаване на стари сгради, заменяйки ги с нови сгради, с които обединява старото градско оформление с настоящото. С друго съобщение от [[1594|1594 г.]] за предотвратяване на обезлюдяването на старата част на Маса Алберико I нарежда отварянето на безопасни пътища и солта да се продава в тази област. По същата причина той нарежда да построят манастира „Сан Якопо“ близо до църквата „Кармине“, която по този начин е разположена между старите отбранителни стени и по-новите.<ref>{{Harv|F. Bonatti|p.100}}.</ref> Алберико кара да разширят и да укрепят отбранителните структури на [[Рока Маласпина (Маса)|крепостта Маласпина]], за да се противопостави на новите огнестрелни оръжия.<ref>{{Harv|F. Bonatti|p.105}}.</ref> === Маса по времето на Алберико I === В писмо от [[1602|1602 г.]] на Алберико I до неговия приятел Херцога на Трибалда, има изчерпателно описание на това как е изглеждал Маса по онова време: {{Цитат|Маса е голяма земя с около 1000 точки в изолиран хълм от много твърда скала, който се простира до върха на крепостта, която има стени почти навсякъде; и това е квадрат с отлично качество за обекта, намиращ се на главния път на Тоскана, Лигурия и Ломбардия и близо до морето на три мили, с красивата равнина отпред. От гореспоменатия хълм се простира останалата част от земята в равнината с красиви сгради и пътища, всички нови и построени от негово превъзходителство вече четиридесет години, но въпреки това расте, така че новата стена с укрепления и старата на над него кръжи малко по-малко от две мили и скоро ще бъде превърнат в град.}} За тези боядисани къщи и дворци, украсени със стенописи и графити, Чибейска Маса се нарича Massa picta, което значи „Изрисувана Маса“. За да постигне това, князът използва майстори, които работят в големи центрове като Генуа и Флоренция, където тези техники са широко разпространени и използвани на ниво градско планиране.<ref>{{Cite book|title=Alberico e Massa, la città e il giardino|pages=171-175}}</ref> === Стените на Маса === Преди заселването на младия Алберико I, Маса не е град, а група от села и малки населени райони, разпръснати в равнината под замъка и в провинцията. Единственото градско присъствие е Стара Маса. През [[1557|1557 г.]] Алберико, само на 24-годишна възраст, започва обширния си проект за градоустройствена основа на Маса, т. нар. Нова Маса (Маса Нуова) или Чибейска Маса (Маса Чибеа), в която експериментира и прилага концепциите за градоустройство от Късния ренесанс и Предбарока. === Херцогски дворец === [[Файл:Palazzo_Cybo-Malaspina,_Massa_(1).jpg|мини|Херцогският палат на Чибо-Маласпина в Маса|266x266пкс]]Семейство [[Маласпина]] притежава скромна по размери къща в древния Борго ди Баняра, която с Алберико I Чибо-Маласпина, след многобройни разширения и трансформации, се превръща в дворец на маркиз, в княжески дворец и накрая в елегантна резиденция за суверените, сегашния Палацо Росо (Червен дворец) – цвят, който характеризира много градски сгради, свързани с династията, като Вила дела Кунча, [[Вила Масони]] и [[Вила дела Ринкиостра]]. Старата къща е включена в новия дом, който Алберико I избира за себе си и семейството си, модифицирайки го до такава степен, че се превръща в символ на властта. Разширението предвижда нова самостоятелна сграда, ортогонална на старата къща на Маласпина, по-висока и с фасада от страната на големия площад. === Овощна градина === На 21 юни [[1557|1557 г.]] маркиз Алберико I построява Овощната градина или Помарио Дукале, разположена извън градските стени, в района, наречен Кампорималдо или Кампромалдо, едновременно с основаването на Маса Чибеа. Алберико се погрижва портокаловите дървета от градината Маласпина ди Прадо (старата градина) да бъдат прехвърлени в тази на Кампорималдо, която изглежда необработена. Градината на маркиза беше четириъгълник, заобиколен от високи стени, с вътрешност, набраздена от правоъгълни пътеки, които очертаваха нейната геометрия. === Вила „Кунча“ === Вилата на маркиза Маласпина е построена по заповед на Алберико I през [[1557|1557 г]] .: обикновено се е наричала ''della Cuncia'' в памет на дейността по щавене, която се е извършвала в района и е служила като база за дните, посветени на риболова, всъщност вилата е била обливана от водите на река Фриджидо, тогава богата на пъстърва и змиорка. Алберико, недоволен от местната растителност, нарежда да да засядат цитрусови растения от близката градина Кампорималдо. Структурата на червената вила е компактна, увенчана с малка назъбена кула с тоскански характеристики. Поради формата на терена конструкцията включва стаи отпред и стълбище, което се свързва с горните етажи, към хълма, за да не блокира светлината от стаите. Някои стаи са изписани от Джован Батиста Гирланда, баща на много по-известния [[Агостино Гирланда]].<ref>{{Harv|F. Bonatti|p.125}}.</ref> Използваните материали са речни и ломени камъни, мансарди с дървени покриви и мраморно стълбище. С течение на времето и с поредицата от нови собственици (Марчини, Джорджери и Пелерано), вилата претърпява обемни трансформации, които променят първоначалното оформление на Алберико. В момента тя е частна собственост.<ref>{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|pp.197-198}}.</ref> [[Файл:Fontana Borgo del Ponte.JPG|мини|227x227пкс|Борго дел Понте]] === Фонтани === Една от най-значимите интервенции на Алберико I по отношение на градската политика се отнася до изграждането на монументални обществени фонтани в градските центрове. Всички фонтани са направени от мрамор и са оборудвани със символични и дидактични елементи: надписи, гербове, украса. Има многобройни източници, пълни с вода, които украсяват града, но само няколко от тях са оцелели до наши дни.<ref>{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|p.187}}.</ref> Основните от тях са фонтанът на Меркурий на едноименния площад и фонтанът „Борго дел Понте“. == Херцогски монетен двор == На 2 март 1559 г. Алберико I получава от император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] привилегията да сече монети в собствената си държава. Преди да започне да сече новите монети, суверенът променя стойността на тези, които са в сила на пазара на Маса. Повече от година след концесията, на 26 юли 1560 г., той открива своя монетен двор. Така държавите [[Маса (Тоскана)|Маса]] и [[Карара]] имат своя собствена валута, която е законно платежно средство на територията на Тоскана и в републиките [[Лука]] и [[Генуа]].<ref>{{Harv|F. Bonatti|pp.88-89}}.</ref> [[Файл:Double doppie à l'effigie d'Albéric Malaspina, 1588.jpg|мини|265x265пкс|Двойно двойна, 1588 г.]] Още в началния период между 1560 и 1568 г. монетният двор произвежда цяла серия златни монети, сред които заслужават внимание цели три различни вида скуди и рядкото половин скудо. През този период не по-малко от 23 различни вида златни монети са произведени от монетния двор на Маса<ref>{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|pp.303-304}}.</ref>, който след 1570 г. е разположен около централната зона на Маса Чибеа – период, в който в Маса отговорник за монетния двор е [[Джулио Романели]] от [[Акуила]]. Сеченето се извършва в сграда на ул. „Пиетро Гуера“, днешна ул. „Данте“.<ref>{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|p.317}}.</ref> Маркизът сече златни и сребърни монети, сред които основните са: половин скудо, половин двойна или скудо, двойната и четворната двойна. Върху монетите с по-голяма стойност Алберико I има гравиран своя портрет, а на обратната страна е [[Герб|гербът]] на дома му – цъфналият бодил на [[Маласпина]], алената лента на [[Чибо-Маласпина|Чибо]], емблемата с топките на семейство [[Медичи]]. Най-често срещаните сребърни монети на Алберико са паоло и половин паоло, много от които носят датата на издаване. Монетите са отлично изсечени и дори са правени опити да бъдат фалшифицирани повече от веднъж.<ref>{{Harv|F. Bonatti|p.89}}.</ref> В хронологичен план на златните монети на Маса има тринадесетгодишен период, в който, за разлика от предходния и следващия период, са сечени само два вида златни монети: точно две скуди. Забавянето на монетосеченето настъпва около 1568 г., в която Алберико получава титлата на [[имперски княз]] от император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]]. През 1588 г., когато император [[Рудолф II]] дава на княза на Маса привилегията да може да украсява герба си с [[Двуглав орел|двуглавия орел]] и мотото ''Libertas'' („Свобода“), монетният двор на Маса възобновява сеченето на монети.<ref>{{Harv|C.Giumelli-O.Raffo Maggini|p.304}}.</ref> == Източници == * Fausto Cozzetto, ''Lo Stato di Aiello : feudo, istituzioni e società nel Mezzogiorno moderno'', Napoli, Editoriale Scientifica, 2001 * Carlo Favetti, ''Ferentillo segreta. Storia di un Principato'', Stampa Tipolito Visconti, Terni 2005 * Claudio Giumelli e Olga Raffo Maggini (a cura di), ''Il tempo di Alberico, 1553-1623 : Alberico 1. Cybo-Malaspina: signore, politico e mecenate a Massa e a Carrara'', testi di Maria Grazia Armanini ... \et al.!, Pisa, Pacini, 1991 * Claudio Palandrani-Federico Brambilla, ''Alberico e Massa, la città e il giardino : una lettura in chiave ermetica dell'urbanistica e delle imprese di un principe del tardo Rinascimento'', Alberto Ricciardi, Massa 2003 * Claudio Palandrani-Nicola Guerra, ''Il libro a fumetti della Storia di Massa'', Alberto Ricciardi, Massa 2004 * Paolo Pelù-Olga Raffo (a cura di), ''Il Feudo di Ferentillo nel tempo di Alberico Cybo Malaspina'', Aedes Muratoriana, Modena 2009 * Franco Bonatti, ''Massa ducale'', con contributi di Giancarlo e Nicoletta Salvatori e Marzia Ratti Carpenzano, Pisa, Giardini, stampa, 1987 * Franca Petrucci, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/alberico-cibo-malaspina_(Dizionario-Biografico) CIBO MALASPINA, Alberico]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Alberico+Cybo+Malaspina.html Alberico Cybo Malaspina]'', на sapere.it == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Alberico I Cybo-Malaspina|132438068}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Италианска аристокрация]] amd4kqrwyuni9xf5muyjp8eriowzfqu 0 548564 12397862 12396395 2024-10-28T20:55:44Z Ted Masters 210248 12397862 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|описание=княгиня на [[Херцогство Маса и Карара|Маса и маркграфиня на Карара]]|вложки={{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = 30 януари [[1580]] – 16 ноември [[1606]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = принцеса на Ферара<br>принцеса на Модена и Реджо<br>княгиня на [[Ферентило]]<br>княгиня на [[Монтекио]] | религия = | герб = [[Файл:Arms of the house of Este (6).svg|100px]] [[Файл:Coat of arms of the House of Cybo-Malaspina.svg|100px]] | герб-описание = }}|брак=[[Алфонсино д’Есте]]<br>[[Алдерано Чибо-Маласпина (1552-1606)|Алдерано Чибо-Маласпина]]|братя-сестри=[[Брадаманте д’Есте]]|деца=[[Карло I Чибо-Маласпина]]<br>Франческо Чибо-Маласпина<br>Одоардо Чибо-Маласпина<br>Чезаре Чибо-Маласпина<br>Витория Чибо-Маласпина<br>Фердинандо Чибо-Маласпина<br>Алесандро Чибо-Маласпина<br>Алфонсо Чибо-Маласпина|погребан=църква „Санта Мария дела Консолационе“ (Ферара)|майка=неизв.|род=[[Есте (династия)|Есте]] по рождение<br>[[Есте (династия)|Есте]] и [[Чибо-Маласпина]] по брак|портрет-описание=портрет от [[Антонио Моро]], ок. 1580 г.|роден-дата=ок. 1554}} '''Марфѝза д'Есте''' ({{lang|it|Marfisa d'Este}}, * ок. 1554 във [[Ферара]], [[Херцогство Ферара]], † [[16 октомври]] [[1608]], пак там) от фамилията [[Дом Есте|Есте]] е чрез първия си брак маркиза на [[Монтекио]] и чрез втория си брак княгиня на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и маркграфиня Карара]], и княгиня на [[Ферентило]]. Обича изкуството и културата, и покровителства поета [[Торквато Тасо|Торкуато Тасо]].<ref>[http://www.artecultura.fe.it/index.phtml?id=383 ''Chi è Marfisa D’Este?'', ''Biografia'']</ref> == Произход == Тя е извънбрачна дъщеря на [[Франческо д’Есте]] (* 1516 † 1578), [[княз]] на [[Маса Ломбарда|Масаломбарда]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#MFM ''Marfisa d'Este''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://geneall.net/it/name/72528/marfisa-d-este/ Marfisa d'Este], geneall.net</ref>, и на негова неизвестна метреса. По баща е внучка на [[Алфонсо I д’Есте]], херцог на Ферара, Модена и Реджо, и на [[Лукреция Борджия]], дъщерята на папа [[Александър VI]]. Има една сестра: * [[Брадаманте д’Есте|Брадаманте]] (* пр. 1559 † сл. 1597), съпруга на граф [[Ерколе Бевилакуа]] И двете са узаконени впоследствие и са кръстени на героини от „Бесния Орландо“ на [[Лудовико Ариосто]]. == Биография == === Начални години и първи брак === [[Файл:158FerraraPalazzinaMarfisa.JPG|мини|Дворец на Марфиза д'Есте във Ферара|ляво|236x236пкс]] През 1559 г. баща ѝ строи за нея във [[Ферара]] [[Дворец на Марфиза д’Есте|Двореца на Марфиза д’Есте]].<ref>Musei di Arte Antica e Museo della Cattedrale, [http://www.artecultura.fe.it/index.phtml?id=382 ''Palazzina Marfisa d'Este''] </ref> Образованието, което Марфиза получава между семейството и манастира, я подготвя за навлизане в живота на ферарския двор и завършва с узаконяването ѝ през [[1573]] г. от папа [[Григорий XIII]] и през [[1576]] г. от херцог [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II]]. Когато през 1578 г. баща ѝ умира, в завещанието му е постановено, че тя ще бъде поверена на грижите на Леонора д'Есте, сестра на Алфонсо II, и че ще влезе във владение на парите от наследството, когато се омъжи за член на фамилията [[Есте (династия)|Есте]]. На 5 май 1578 г. Марфиза се омъжва за братовчед си [[Алфонсино д’Есте]], граф на [[Ферентило]], син на маркграф [[Алфонсо д’Есте (Монтекио)|Алфонсо д’Есте ди Монтекио]] и [[Джулия дела Ровере]]. Бракът е възпят от нейния приятел [[Торкуато Тасо]] с канцоната „Вече нощната ведрина“ (''Già il notturno sereno'').<ref>Letteratura italiana. Torquato Tasso, [http://www.letteraturaitaliana.net/pdf/Volume_5/t128.pdf le Rime] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230520002125/http://www.letteraturaitaliana.net/pdf/Volume_5/t128.pdf |date=2023-05-20 }}. <small>Посетен на 13 август 2022 г.</small></ref> Нямат деца. Алфонсино, пет години по-млад от нея, умира едва няколко месеца след брака. Марфиза, любителка на забавленията, продължава да участва в дворцови празненства въпреки траура. === Втори брак и контакти с Торкуато Тасо === На 30 януари 1580 г. се сключва договорът за предстоящата сватба на Марфиза на 10 април с [[Алдерано Чибо-Маласпина]], наследствен принц на Маса и Карара, от когото тя ще има осем деца. Веднага след сватбата Марфиза заминава за Венеция със свита от над сто души. След завръщането си във Ферара участва интензивно в светския живот в двора и често е един от основните аниматори, организиращи срещи, маскаради, представления и пътувания. [[Торкуато Тасо]] е в контакт с Марфиза на няколко пъти. През юни 1581 г. тя отива да посети поета, който е във ферарската болница „Света Анна“. По повод бременността и раждането на първото ѝ дете той пише за нея няколко [[сонет]]а: „Посещаваш храма със закъснели и бавни крачки“ ("Visiti il tempio a passi tardi e lenti"), „Жена, на твоята скромна плодородна утроба“ ("Donna, al pudico tuo grembo fecondo"), „Вече красива и щастлива съпруга, сега щастлива и красива“ ("Già bella e lieta sposa, or lieta e bella"), и „Расти като растение от плодоносно семе“ ("Cresci qual pianta di fecondo seme").[[Файл:Ritratto di Torquato Tasso.jpg|мини|230x230пкс|Торкуато Тасо]]През август 1583 г. Марфиза организира пътуване до Маделана, в което участват Тасо и други личности от двора на Ферара. По време на престоя си там художникът [[Филипо Паладини]] рисува портрета ѝ, който предоставя на Тасо темата за няколко сонета, публикувани заедно с други два сонета от художника и един от [[Джулио Нути]] месец след пътуването със заглавие „Сонети от синьор Торкуато Тасо върху портрет на най-известната и най-превъзходна дама дона Марфиза д'Есте Чибо, маркиза на Маса“ (Флоренция, 1583 г.). Също така в контекста на тази екскурзия е поставен диалогът на Тасо ''La Molza overo de amore'', посветен на Марфиза и публикуван в Милано за първи път през 1586 г. Поетът ѝ посвещава и много други сонети, сред които „В един ден видях две жени, прославени и редки“ (на итал. ''Due donne in un dì vidi illustri e rare''), посветен и на [[Лукреция д’Есте]]. Други писатели, които гравитират около двора на Ферара, също имат контакти с Марфиза: през 1581 г. на нея е посветено първото издание на „Лудост“ (''Pazzia'') от [[Джовани Донато Кукети]], а през 1595 г. тя организира представянето на ''Pastor fido'' („Верният пастир“) от Джовани [[Батиста Гуарини]]. След раждането на последното ѝ, осмо дете през 1594 г. Марфиза се мести за кратко в [[Маса (Тоскана)|Маса]], но се връща във [[Ферара]] при специални поводи и окончателно през 1598 г. След изгонването на [[Есте (династия)|Есте]] от Ферара, което се случва през същата година, тя е практически единственият представител на семейството, останал в града и поддържащ контакт с пратениците на папата. === Последни години, смърт и легенда === Марфиза води уединен живот в двореца си до смъртта си на 16 август 1608 г., когато е на около 48 г. Погребана е във Ферара в църквата „Санта Мария дела Консолационе“ в града. След смъртта ѝ редица обстоятелства допринасят за създаването на легенда около фигурата ѝ, засвидетелствана от картини и литературни текстове, всички от които обаче датират от XX век. Според свидетели призракът на Марфиза излиза от двореца през нощта на колесница, теглена от няколко коня, влачейки група мъртви любовници по улиците на града. Причините, поради които възниква тази легенда, са различни и се припокриват една с друга във времето: красотата и жизнеността на Марфиза, за които са останали многобройни съвременни на нея свидетелства, смъртта на първия ѝ съпруг Алфонсо д'Есте при неизяснени обстоятелства и особено затвореният живот, който тя води през последните си години, упадъкът на двореца ѝ след напускането му и влиянието на героинята на рицарските поеми, на която е кръстена тя. == Брак и потомство == Омъжва се два пъти: ∞ 1. 5 май 1578 за братовчед си [[Алфонсино д’Есте|Алфонсино д'Есте]] (* 11 ноември 1560, † 4 септември 1578), граф на [[Ферентило]], син на маркграф [[Алфонсо д’Есте (Монтекио)|Алфонсо д’Есте от Монтекио]] и [[Джулия дела Ровере]], от когото няма деца. ∞ 2. 30 януари 1580 (договор), 10 април за [[Алдерано Чибо-Маласпина]] (* 9 декември 1552 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], † 16 ноември 1606 във [[Ферара]]), наследствен принц на Маса и Карара, от когото има седем сина и една дъщеря: * [[Карло I Чибо-Маласпина]] (* 18 ноември 1581 Ферара, † 13 февруари 1662 Маса), наследник на баща си, суверенен княз на Маса и суверенен маркиз на Карара от 1623 до 1662 г.; ∞ за [[Бриджида Спинола]] (* 26 октомври 1587; † 22 януари 1660), дъщеря на [[Джанетино Спинола]] и Диана де Мари от [[Генуа]]., от която има четиринадесет деца; * Франческо Чибо-Маласпина (* 1584, Ферара, † 1616, Маса), римски [[Патриций (титла)|патриций]], [[Генуа|генуезки]] патриций, [[Неапол|неаполитански]] патриций, [[Пиза|пизански]] и [[Флоренция|флорентински]] патриций, благородник на [[Витербо]] * Одоардо Чибо-Маласпина (* 1585 Ферара, † 1612 Генуа), полковник в Испанката армия, римски патриций, генуезки патриций, неаполитански патриций, пизански и флорентински патриций, благородник на [[Витербо]] * Чезаре Чибо-Маласпина (* 1587, † 1588) * Витория Чибо-Маласпина (* 1588 Ферара, † 1635 Болоня), ∞ 1603 за Ерколе Пеполи (* 1581, † 1613), граф на Кастильоне, граф на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], болонски патриций, сенатор на [[Болоня]] * Фердинандо Чибо-Маласпина (* 1590 Ферара, † 1623 Маса), каноник на катедралата „Сан Лоренцо“ в Генуа * Алесандро Чибо-Маласпина (* 1594 Ферара † 1639 Рим), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]] * Алфонсо Чибо-Маласпина (* и † 1596 Ферара), римски патриций, генуезки патриций, патриций на Пиза и Флоренция, Неаполитански патриций, благородник на Витербо. == Вижте също == * [[Маласпина]] * [[Чибо-Маласпина]] * [[Дворец на Марфиза д’Есте]] * [[Ферара]] * [[Есте (династия)|Есте]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * Simona Foà: [http://www.treccani.it/enciclopedia/marfisa-d-este_(Dizionario_Biografico)/ ''Marfisa d'Este''], в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 43 (1993), <small>посетен на 13 август 2022 г.</small> {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Родени във Ферара]] [[Категория:Починали във Ферара]] [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Родени през 16 век]] skz6e4sn1nsl0cp5kn12hwpf96hn14h 0 548683 12397979 12214621 2024-10-28T23:08:52Z Ambra75 259141 12397979 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = I. [[Херцогство Ферентило|граф на Ферентило]]<br>II.съмаркграф на Маса | портрет = Parmigianino_020.jpg | портрет-описание = Лоренцо Чибо<br> (портрет от [[Пармиджанино]], 1524) | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | период = I. 25 юли [[1519]] – 14 март [[1549]]<br>II. 21 март [[1530]] – 26 септември [[1541]] | предшественик = I. [[Франческето Чибо]]<br>II. [[Ричарда Маласпина]] (маркграфиня) | наследник = I. и II. [[Ричарда Маласпина]] | други титли = губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]]<br>капитан на гвардията на Апостолически дворец в [[Орвието]]<br>вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано<br> губернатор на [[Витербо]]<br>губернатор на [[Пиза]]<br>генерал на Папската армия<br>генерален командващ на Папската армия | герб = | герб-описание = }} |погребан=Катедрала на Маса|деца=[[Елеонора Чибо-Маласпина]]<br>[[Джулио I Чибо-Маласпина]]<br>[[Алберико I Чибо-Маласпина]]<br>Отавио Чибо-Маласпина<br>Джулия Чибо-Маласпина<br>Извънбр.:<br>Отавио Чибо-Маласпина<br>Джулия Чибо-Маласпина|братя-сестри=Лукреция Чибо<br>Клариса Чибо<br>[[Иноченцо Чибо]]<br>Елеонора Чибо<br>Катерина Чибо<br>Иполита Чибо<br>Джовани Батиста Чибо|религия=[[Католицизъм]]}} '''Лорèнцо Чѝбо''' ({{lang|it|Lorenzo Cybo}}; * [[20 юли]] [[1500]], Сампиердарена (днес в [[Генуа]]), [[Генуезка република]]; † [[14 март]] [[1549]], [[Пиза]], [[Флорентинска република]]) от фамилията [[Чибо]] е [[Херцогство Ферентило|граф на Ферентило]] (1519 – 1549), губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 декември 1519), капитан на гвардията на Апостолически дворец в [[Орвието]] (11 ноември 1527), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (1532), губернатор на [[Пиза]] (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папската армия (22 юни 1530). Приема фамилията [[Чибо-Маласпина]] през [[1520]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1|заглавие=Giovanni Battista|достъп_дата=16 август 2022}}</ref> == Произход == Той е вторият син на [[Франческето Чибо]] (* 1449, † 1519), незаконен син на папа [[Инокентий VIII]] и неаполитанска благородничка, и на съпругата му [[Мадалена де Медичи]] (* 1473, † 1519), дъщеря на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]] и на [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]], и сестра на папа [[Лъв X]]. Има двама братя и пет сестри: * Лукреция (* 1489, † 1492) * Клариса (* 1490, † 1492) * [[Иноченцо Чибо|Иноченцо]] (* 1491, † 1550), кардинал, архиепископ на [[Сейнт Андрюс]] и [[Единбург]] (1513 – 1514), [[Генуа]] (1520), [[Безие]] (1536) и [[Месина]] (1538), епископ на [[Марсилия]] (1517 – 1530), Алерия ([[Корсика]]) (1518 – 1519), [[Вентимиля]] (1519 – 1519), [[Торино]] (1520 – 1548), [[Волтурара Ирпина|Волтурара]] (1526 – 1526), Мариана и [[Аячо|Аячо (]]Корсика) (1531 – 1531), [[Тропеа]] (1538 – 14 1538), [[папски легат]] в Болоня (1523), губернатор и [[регент]] на Флоренция (1532 – 1533), регент на [[Херцогство Маса и Карара|Маса и Карара]] (1547). * Елеонора (* 1499, † 1557), [[Бенедиктински орден|бенедиктинска]] монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в [[Генуа]] * Катерина (* 1501, † 1557), херцогиня на [[Камерино]] като съпруга на Джовани Мария [[Да Варано]] * Иполита (* 1503, † 1503), маркиза на [[Колорно]], графиня на [[Каяцо]] и господарка на [[Бобио]] като съпруга на Роберто Амброджо да Сансеверино * Джовани Батиста (* 1505, † 1550), [[епископ]] на [[Марсилия]] (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529). == Биография == На 25 юли [[1519|1519 г.]] наследява от баща си [[Феод|феода]] [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] в [[Папска държава|Папската държава]] и го управлява до смъртта си, макар че предпочита да го прави от [[Рим]] чрез викарий. През [[1524|1524 г.]] известният художник [[Пармиджанино]] му рисува портрет (днес в Statens Museum For Kunst, [[Копенхаген]]), който подчертава фините му черти и красивия външен вид: Лоренцо е на 24 години и е командир на Папската гвардия. След престой във френския двор е губернатор на [[Сполето]] от [[1524|1524 г.]], а от [[1530|1530 г.]] е генерален командир на [[Папска държава|Папската държава]] благодарение и на влиятелната позиция в [[Римска курия|Римската курия]] на брат му [[Иноченцо Чибо|Инокентий]].<ref>{{Harv|P.Pelù-O.Raffo|p.28}}.</ref> Съпругата му има характер, определен като „горд и извратен“, което е в основата на многобройни семейни разногласия, кулминирали в трагичното събитие със смъртта на техния син [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио]]. [[Ричарда Маласпина|Ричарда]] получава императорско разрешение на 21 март [[1530|1530 г.]] да свърже Лоренцо с управлението на [[Маркиз|маркиза]]. През [[1541|1541 г.]] властната жена отменя неговото сърегентство, предвид факта че Чибо почти винаги остава в Рим, отдаден на удоволствията от живота, вместо да сътрудничи в управлението на малката държава.<ref>{{Harv|L.Tettoni-F.Saladini,1997|p.7}}.</ref> Умира в [[Пиза]] през [[1549|1549 г.]] на 49-годишна възраст. Скулпторът [[Пиетрасанта|от Пиетрасанта]] [[Стаджо Стаджи]] извайва за него великолепен саркофаг с лежаща фигура, който все още може да се види днес в криптата на Катедралата на Маса. Най-големият му син Джулио (през [[1573|1573 г.]]) и съпругата му Ричарда са погребани в гробницата по волята на по-малкия му син [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I.]]<ref>{{Harv|C.Favetti|p.59}}.</ref> В [[Херцогство Ферентило|Графство Ферентило]] той е наследен от сина си [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]], който през [[1553|1553 г.]] също поема управлението от майка си, със задължението да добави това на [[Маласпина]] към естественото си фамилно име.<ref>{{Harv|P.Pelù-O.Raffo|p.30}}.</ref> == Брак и потомство == ∞ 14 май 1520 за [[Ричарда Маласпина]] (* 1497 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца]]; † 15 юни 1553 в [[Бани ди Лука]], пак там), маркиза на Маса, господарка на Карара, дъщеря на [[Антонио Алберико II Маласпина]], [[Херцогство Маса и Карара|маркиз на Маса]], господар на [[Карара]], и на Лукреция [[Дом Есте|д'Есте]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Cybo 2], genealogy.euweb.cz</ref> От нея има двама сина и една дъщеря: * [[Елеонора Чибо-Маласпина]] (* 10 март 1523 в Маса, † 22 февруари 1594 във Флоренция), ∞ 1. 30 януари 1543 в Карара за [[Джан Луиджи Фиески]] (* 1522, † 1547), граф на [[Лаваня]] 2. 1 октомври 1549 във [[Флоренция]] за Джанлудовико „Киапино“ Вители (* 1520, † 1575), маркиз на [[Четона]]; * [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио Чибо-Маласпина]] (* 1525 в Рим, † 18 май 1547 в Милано, обезглавен), маркиз на Маса и господар на Карара, полковник на френската войска, ∞ март 1546 в [[Генуа]] за Перета Дория (* 1526 в Пели, † 1591 в [[Лоано]]), дъщеря на Томазо Дория, [[патриций]] на Генуа, братовчед на [[Андреа Дориа|Андреа Дория]] * [[Алберико I Чибо-Маласпина]] (* 1534, † 1623), маркиз на Маса и господар на Карара (16 май 1553 – 1623) и от 1568 г. [[маркграф]] на Карара, княз на Маса и маркиз на Карара (23 август 1568), граф (май 1566) и маркиз (1569) на Айело, барон на [[Падули]] (септ. 1566), граф на [[Ферентило]] (1549), господар на Монтелеоне (12 юни 1562 - април 1565); ∞ 1. февруари 1552 в Рим за [[Елизабета дела Ровере]] (* 1529, Урбино; † 6 юни 1561, Маса), трета дъщеря на [[Франческо Мария I дела Ровере]], първият [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]], и на съпругата му [[Елеонора Гонзага дела Ровере|Елеонора Гондзага]]. 2. 16/17 февруари 1563 в Рим за Изабела ди Капуа (* 1546 в [[Молфета]], † 14 януари 1575 в Маса), дъщеря на Фердинандо ди Капуа, херцог на [[Термоли]]. Има и две извънбрачни деца: * Отавио Чибо-Маласпина († сл. 1580, Рим), доктор по право * Джулия Чибо-Маласпина (* ок. 1535 в Рим, † 1591 в Генуа), ∞ 1552 в Генуа за Николо Грималди (* 1524 в Генуа, † 1593 пак там), княз на [[Салерно]], херцог на [[Еболи]], маркиз на Диано и граф на [[Рапало]] == Източници == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/cybo-lorenzo-marchese-di-massa-e-conte-di-ferentillo/ ''Cybo, Lorenzo, marchese di Massa e conte di Ferentillo''], Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011 * Franca Petrucci, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-cibo_(Dizionario_Biografico)/ CIBO, Lorenzo]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981 * Leone Tettoni e Francesco Saladini, ''La famiglia Cibo e Cybo Malaspina'', Massa, Palazzo di S. Elisabetta, 1997 * Franco Bonatti, ''Massa ducale'', con contributi di Giancarlo e Nicoletta Salvatori e Marzia Ratti Carpenzano, Pisa, Giardini,stampa, 1987 * ''Apparati della Vita di Benvenuto Cellini'', edizione a cura di Ettore Camesasca, Classici Bur, Milano 2007, prima edizione 1985 * Carlo Favetti, ''Ferentillo segreta... Storia di un Principato'', Terni, Stampa Tipolito Visconti, 2005 * Paolo Pelù e Olga Raffo (a cura di), ''Il feudo di Ferentillo nel tempo di Alberico 1. Cybo Malaspina (1553-1623)'', Modena, Aedes Muratoriana, 2009 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Lorenzo Cybo|133785547}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 1o8too604yutr4jcwyaemtkvkozptwf 0 548686 12397993 11974356 2024-10-28T23:37:22Z Ambra75 259141 12397993 wikitext text/x-wiki {{Личност|кардинал | описание = [[кардинал]], [[архиепископ]] на [[Беневенто]], <br>[[епископ]] на [[Ван (Франция)|Ван]], [[Палестрина]], [[Албано Лациале|Албано]] и [[Ноли]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Лоренцо Чибо де Мари''' ({{lang|it|Lorenzo Cybo de Mari}}; * ок. [[1450]]/[[1451]], [[Генуа]] или [[Валенция]], † [[21 декември]] [[1503]], [[Рим]]) е италиански католически [[кардинал]], [[архиепископ]] на [[Беневенто]] (1485 – 1503), [[епископ]] на [[Ван (Франция)|Ван]] във [[Франция]] (1490 – 1503), епископ на [[Палестрина]] (1493), епископ на [[Албано Лациале|Албано]] (1501) и епископ на [[Ноли]] (1502).<ref>[http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1489.htm#Cibo ''Lorenzo Cybo de Mari''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180121094401/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1489.htm#Cibo |date=2018-01-21 }}, [http://www.fiu.edu/~mirandas Cardinals], Salvador Miranda, fiu.edu</ref><ref>Franca Petrucci, [http://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-cibo-mari_(Dizionario_Biografico)/ ''CIBO MARI, Lorenzo in Dizionario biografico degli italiani''], vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981</ref> == Произход и духовна кариера == Член е на старата благородническа фамилия ''де Мари'', незаконен син на Маурицио Чибо – губернатор на [[Сполето]] и брат на папа [[Инокентий VIII]] (Джовани Батиста Чибо). На 5 декември 1485 г. става архиепископ на [[Беневенто]]. На 9 март 1489 г. неговият чичо папа Инокентий VIII го прави кардинал.<ref>[http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1489.htm#Cibo ''Lorenzo Cybo de Mari''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180121094401/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1489.htm#Cibo |date=2018-01-21 }}, fiu.edu</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Кардинали]] [[Категория:Римокатолически архиепископи от 15 век]] [[Категория:Римокатолически архиепископи от 16 век]] [[Категория:Римокатолически епископи от 15 век]] [[Категория:Римокатолически епископи от 16 век]] [[Категория:Архиепископи на Италия]] [[Категория:Епископи в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 53ywx26jqrxek07e7vpaqglnkf8g7lv 0 548690 12397978 11877990 2024-10-28T23:05:25Z Ambra75 259141 12397978 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|описание=I. херцог на Сполето<br>II. граф на Ферентило|вложки={{Личност/Монарх | категория = аристократ | период =I. 1513 – 1519<br>II. 1484 – 1519 | коронация = | предшественик =I. [[Педро Луис де Борха]]<br>II. Няма | наследник = I. няма <br>II.[[Лоренцо Чибо]] | други титли = граф на Латеранския дворец<br>господар на Ангуилара и Черветери <br>Римски барон<br>патриций на Флоренция, Неапол и Пиза<br>благородник на Витербо<br>губернатор на Рим<br>генерал губернатор на Папската армия<br>губернатор на Сполето | герб = Coat of arms of the House of Cybo.svg | герб-описание = | отличия = }}|деца=Лукреция Чибо<br>Клариса Чибо<br>[[Иноченцо Чибо]]<br>Елеонора Чибо<br>[[Лоренцо Чибо]]<br>[[Катерина Чибо]]<br>Иполита Чибо<br>Джовани Батиста Чибо|майка=неаполитанска благородничка|роден-дата=ок. 1449/1450|погребан=[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], Рим|портрет=.|братя-сестри=[[Теодорина Чибо]]<br>други}} '''Франческо,''' нар. '''„Франческето“ Чибо''' ({{Lang|it|Francesco 'Franceschetto' Cybo}}'';'' * ок. [[1449]]/[[1450]] в [[Неапол]], [[Неаполитанско кралство]], † [[25 юли]] [[1519]] в [[Рим]], [[Папска държава]]) от фамилията [[Чибо]] е незаконен син на [[папа]] [[Инокентий VIII]]. Той е [[граф]] на Латеранския дворец (1490), граф на [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] (1517), господар на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и на [[Черветери]] (1490), Римски барон (1515), [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), патриций на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), херцог на [[Сполето]] (1513). == Произход == Майка му е неаполитанска благородничка, а баща му – папа [[Инокентий VIII]], т. е. Джовани Батиста Чибо (* 1432 † 1492). Наречен е Франческето заради малкия си ръст. Има поне още шест полубратя и полусестри, от които само той и Теодорина, съпруга на генуезеца Герардо Узодимаре, са официално признати. == Биография == === Живот по време на папството на баща му === След избирането на баща му за [[папа]] през [[1484]] г. той го следва в Рим. Отдава се на любовни авантюри и хазарт, така че има финансови проблеми на няколко пъти. Баща му решава да го използва за политически съюзи и така на 25 февруари 1487 г. го жени чрез представител за дъщерята на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]], [[Мадалена де Медичи|Мадалена]]. Така Франческето става роднина на бъдещия папа [[Лъв X]] (Джовани Лоренцо де Медичи), брат на Мадалена. Заедно двойката получава като свой прерогатив Дворец „Паци“, конфискуван 20 години по-рано от отговорните за [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]]. Сватбата сбъдва амбициите и плановете както на папата, така и на Медичи, който официално дава на дъщеря си 4000 [[Дукат|дуката]] като [[зестра]]. Благодарение на баща си Инокентий VIII Франческето е облагодетелстван на няколко пъти да заема длъжности в [[Папска държава|Папската държава]], като тази на Генерален капитан на църквата. През 1484 г. баща му го назначава за [[Херцогство Ферентило|Граф на Ферентило]] – [[феод]], който неговите потомци държат до 1730 г., а през 1488 г. става губернатор на Рим и на герба на Църквата. Официално Франческето е считан за племенник на папите, близко е до лостовете на властта и, оставайки изключен от важните игри, се опитва да получи услуги от един или друг, като в замяна дава обещания за благодарност, а понякога и компенсация. Освен това той получава от баща си, директно от държавната хазна, значителни суми пари. Въпреки това има непрестанни финансови проблеми, понеже е толкова пристрастен към хазарта, че успява да загуби 14 хил. дуката за една нощ. На 21 февруари 1490 г. чрез папска [[була]] той получава [[Феод|феодите]] [[Черветери]] и [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]], без да се споменава в нея изплащането на значителна сума на графовете Ангуилара, които предявяват претенции върху тези земи, от Лоренцо де Медичи, който възнамерява по този начин да увеличи зестрата на дъщеря си. Франческето получава и титлата „Граф на Свещения Латерански дворец“. Той също така намира начин да увеличи доходите си, сключвайки договор с вицешамбелана, според който глоби, надвишаващи 150 дуката, ще бъдат прехвърляни на него. През септември 1490 г., при невярната новина за смъртта на болния си баща, Франческето се опитва да поеме контрол над Църковната хазна и над госта-затворник в Рим Джем – вторият син на султан [[Мохамед II]], за да го преотстъпи срещу възнаграждение вероятно на [[Вирджинио Орсини (Брачано)|Вирджинио Орсини]], генерален командир на [[Фернандо II|Фердинандо II Арагонски]]. Този инцидент не пропуска да остави отпечатък върху папската хазна, която е изчерпана от инвентаризация, направена навреме от някои кардинали. През март 1492 г. той отива да се срещне с [[Лъв X|Джовани де Медичи]], неговият 13-годишен девер, който идва в Рим, за да бъде номиниран за [[кардинал]]. По този повод Франческето съставя, адресирайки ги до Медичите, поредица от съвети, които изглежда са в основата на известното писмо на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] до сина му. През май е изпратен в [[Терачина]], за да посрещне [[Фердинандо II (Неапол)|Фердинандо II]] Арагонски. Франческето поддържа отлични отношения със своя тъст Лоренцо Медичи. Престоят му във Флоренция и Тоскана е чест. В писмата, разменяни с Лоренцо, той успява да се справи не само със собствените си интереси, но и с проблеми от голямо значение, както когато през 1488 г. му се моли да говори с папата, за да го разубеди да поиска помощ от Франция. Отношенията му с неговия девер [[Пиеро II Злочестия]] обаче не са толкова добри. При смъртта на Лоренцо Великолепни през април 1492 г., след закъснение от страна на папата, който първоначално иска да изпрати Франческето като представител на Църквата и след това се отказва от тази си цел, той, като зет на велик покойник, тръгва към Флоренция и съобщава за пристигането си на Пиеро в рамките на десет дни. Пиеро обаче се обръща към посланика на Медичите в Рим, за да направи всичко възможно да разубеди Франческето да пътува. === Живот след смъртта на баща му === След смъртта на баща си Инокентий VIII през юли 1492 г. Франческето, който през май е станал [[пфалцграф]], напуска Рим, където вече не е спокоен. Той първо намира убежище в [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]], след това във [[Флоренция]] и накрая в [[Пиза]]. Понеже не се чувства сигурен, че може да запази феодите Ангуилара и [[Черветери]], а също така и по съвет на Медичите, той ги продава на 3 септември 1492 г. за 40 хил. дуката на [[Вирджинио Орсини (Брачано)|Вирджинио Орсини]]. Това е без знанието на папа [[Александър VI]] и събужда неговото недоволство. Продажбата е източник на силно напрежение между папата и краля на Неапол [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]]. Всъщност чрез придобиването на тези укрепени градове, разположени на територията на Папската държава, Вирджинио Орсини, един от фаворитите на Фердинандо I, засилва влиянието на Неаполитанското кралство в околностите на Рим. Проблемът затихва през 1493 г. с плащането на папата на сума, равна на тази на покупката. По време на целия понтификат на Александър VI Франческето живее между Тоскана и [[Генуа]] – градът, от който семейството произхожда. Едва с избирането на папа [[Юлий II]] на 1 юли 1503 г., който е съюзник на семейството му, Франческето за завръща в Рим. Още когато бъдещият папа е кардинал, той му е дал назаем 10 хил. дуката, които Юлий никога не му връща. В Рим Франческето достига още по-добро положение, когато девер му Джовани де Медичи става папа с името [[Лъв X]] на 9 март 1513 г. Лъв прави първородния му син Иноченцо кардинал. Франческето получава от папата управлението на [[Херцогство Сполето]], както и някои приходи от портите на Рим, които по-късно преотстъпва на канониците на Сан Джовани, получавайки от папата в замяна на 17 декември 1515 г. титлата „Граф на [[Херцогство Ферентило|Ферентило]]“. На 31 юли 1515 г. той става Римски барон, а през октомври 1916 г. – Благородник на [[Витербо]]. След пътуването си в [[Тунис]] Франческето умира през 1519 г. на около 69-годишна възраст в Рим. Погребан е в църквата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“, ​​до гроба на баща си Инокентий VIII.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Cybo 2: ''Franceschetto Cybo''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>Franca Petrucci, [http://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-cibo_(Dizionario_Biografico)/ ''CIBO, Francesco''], Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981.</ref> == Брак и потомство == ∞ 25 февруари 1487 в [[Рим]] чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за [[Мадалена Медичи|Мадалена де Медичи]] (* 25 юли 1473 във [[Флоренция]]; † 2 декември 1519 в Рим), втората дъщеря на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]], господар на [[Флорентинска република|Флоренция]], и на [[Клариса Орсини]], както и сестра на бъдещия [[папа]] [[Лъв X]]. От нея има трима сина и пет дъщери: * Лукреция Чибо (* 1489, † 1492), кръстена на 4 януари 1490 г. от Родриго Борджа – бъдещият папа [[Александър VI]] * Клариса Чибо (* 1490, † 1492), родена недъгава, умира като дете * [[Иноченцо Чибо]] (* 25 август 1491 във Флоренция, † 23 септември 1550 в Рим), кардинал от 23 септември 1513, архиепископ на [[Сейнт Андрюс]] и [[Единбург]] (13 окт. 1513 – 1514), [[Генуа]] (11 май 1520), [[Безие]] (3 окт. 1536) и [[Месина]] (14 юни 1538), епископ на [[Марсилия]] (11 окт. 1517 – 12 януари 1530), Алерия ([[Корсика]]) (19 юни 1518 – 1519), [[Вентимиля]] (27 юли 1519 – юни 1519), [[Торино]] (4 юли 1520 – юни 1548), [[Волтурара Ирпина|Волтурара]] (10 окт. 1526 – окт. 1526), Мариана и [[Аячо|Аячо (]]Корсика) (20 март 1531 – 1 дек. 1531), [[Тропеа]] (февр. 1538 – 14 юни 1538), абат комендатор на „Сан Паоло д'Арно“ в Пиза (1505), „Сам Саба“ в Рим (1520), „Сан Сиро“ в Генуа (1520 – 1529) и „Сен Витор“ в Марсилия (1522), папски легат в Болоня (11 януари 1523), губернатор и регент на Флоренция (22 окт. 1532 – март 1533), регент на [[Херцогство Маса и Карара|Маса и Карара]] (20 март – 27 юни 1547). * Елеонора Чибо (* 1499 във Флоренция, † 1557 в Генуа), [[Бенедиктински орден|бенедиктинска]] монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в [[Генуа]]. * [[Лоренцо Чибо]] (* 20 юли 1500 в Сампиердарена (Генуа), † 14 март 1549 в Пиза), '''[[Херцогство Ферентило|граф на Ферентило]]''', губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 дек. 1519), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (май 1532), губернатор на [[Пиза]] (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папските армии (22 юни 1530); ∞ 14 май 1520 за [[Ричарда Маласпина]] (* 1497 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], + 16 юни 1553 в [[Бани ди Лука]]), маркиза на [[Херцогство Маса и Карара|Маса]], господарка на Карара, дъщеря на [[Антонио Алберико II Маласпина]], маркиз на Маса, господар на Карара, от която има 2 сина и 1 дъщеря. Има и 2 извънбрачни деца. През 1520 г. приема фамилията „[[Чибо-Маласпина]]“. * [[Катерина Чибо]] (* 13 септември 1501 във Флоренция, † 17 февруари 1557, пак там), ∞ юли 1520 във Флоренция за Джовани Мария [[Да Варано]] (* 1481 Камерино † 1527 пак там), херцог на [[Камерино]] * Иполита Чибо (* 1503 във Флоренция † 1503 в Колорно), ∞ 1522 за Роберто Амброджо да Сансеверино († март 1532 в [[Бусето]]), маркиз на [[Колорно]], граф на [[Каяцо]] и господар на [[Бобио]] * Джовани Батиста Чибо (* 6 май 1505 в Рим, † 15 март 1550 в замък Син, [[Прованс]]), [[епископ]] на [[Марсилия]] (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529). Има една извънбрачна дъщеря. == Вижте също == * [[Чибо]] * [[Чибо-Маласпина]] * [[Медичи]] == Източници == * C. Favetti, ''Ferentillo segreta. Storia di un Principato'', Terni 2005. * L. Tettoni e F. Saladini, ''La famiglia Cybo e Cybo Malaspina'', Massa 1997. * Franca Petrucci, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-cibo_(Dizionario-Biografico)/ CIBO, Francesco]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981, <small>посетен на 16 август 2022 г.</small> * ''[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Генеалогия]'', на genealogy,euweb.cz, <small>посетен на 16 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от 2|it|Franceschetto Cybo|fr|Franceschetto Cybo|126554759|165801296}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Чибо| ]] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Родени в Неапол]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Родени през 15 век]] cewsetyg2fpc85dakc66jqoci2wby88 0 548691 12397493 12336989 2024-10-28T13:41:17Z Ambra75 259141 12397493 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Maria Maddalena Romola di Lorenzo de' Medici | категория = монарх | описание = графиня на [[Ферентило]] | портрет = Maddalena de' Medici.jpg | портрет-описание = | име-рождено = ''Марѝя Мадалèна Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[20 януари]] [[1488]] – [[25 юли]] [[1519]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Ричарда Маласпина]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола де Медичи]]<br>братя-близнаци<br>[[Пиеро II Злочестия]]<br>Контесина Беатриче де Медичи<br>[[Лъв X]] (Джовани де Медичи)<br>[[Луиза де Медичи]]<br>[[Контесина де Медичи]]<br>[[Джулиано II де Медичи]]|деца=Лукреция Чибо<br>Клариса Чибо<br>[[Иноченцо Чибо]]<br>Елеонора Чибо<br> [[Лоренцо Чибо]]<br>Катерина Чибо<br>Иполита Чибо<br>Джовани Батиста Чибо|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Чибо]] по брак}} '''Мадалена де Медичи''', с рождено име '''Марѝя Мадалèна Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи''' ({{lang|it|Maria Maddalena Romola di Lorenzo de' Medici}}; * [[25 юли]] [[1473]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[2 декември]] [[1519]], [[Рим]], [[Папска държава]]) от фамилията [[Медичи]], е чрез брак графиня на [[Ферентило]]. == Произход == Тя е втората дъщеря на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (* 1449, † 1492), [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на Флорентинската република, най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия, и на съпругата му [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] (* ок. 1453, † 1487), дъщеря на [[Якопо Орсини|Якопо (Джакомо) Орсини]], господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]]. Има девет братя и сестри: * [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола]] (* 1470, † 1553), от 1486 съпруга на [[Якопо Салвиати]]. * братя-близнаци († 1471 след раждането). * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро „Злочестият“]] (* 1472, † 1503), господар на Флоренция след смъртта на баща им. * Контесина Беатриче († 1474 като бебе). * Джовани (* 1475, † 1521), известен като папа [[Лъв X]]. * [[Луиза Медичи|Луиза Контесина Ромола]], нар. Луиджа (* 1477, † 1488), годеница на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи]] „Пополано“. * [[Контесина Медичи|Контесина Антония Ромола]] (* 1478, † 1515), съпруга на [[пфалцграф]] [[Пиеро Ридолфи]]. * [[Джулиано II Медичи|Джулиано]] (* 1479, † 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]], [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] и [[генерален капитан на Църквата]] == Биография == === Начални години === Мадалена има щастливо детство, което е оформено преди всичко от близките ѝ отношения с брат ѝ [[Лъв X|Джовани]]. Лоренцо де Медичи иска децата му да получат добро образование, поради което наема [[Хуманизъм|хуманиста]] [[Анджело Полициано]]. Баба ѝ по бащина линия [[Лукреция Торнабуони]] учи нея и сестрите ѝ на счетоводство, смятане и управление на домакинство. Политически обаче детството на Мадалена е оформено от събитията около [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], иницииран от папа [[Сикст IV]] през 1478 г. срещу управлението на Медичите във Флоренция и чиято най-известна жертва е чичо ѝ [[Джулиано Медичи|Джулиано]]. [[Файл:Ritratto di papa Innocenzo VIII – Calvi dell'Umbria.jpg|мини|Папа Инокентий VIII]] И след смъртта на папата римо-флорентинските отношения не се подобряват. През 1485 г. неаполитанските барони, подкрепени от новия папа [[Инокентий VIII]], се надигат срещу управлението на краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]], подкрепян от Флоренция и [[Миланско херцогство|Милано]]. Затова Лоренцо де Медичи подписва на 2 ноември 1485 г. във Флоренция наемнически договор с Вирджинио, Вичино, Джулио и Джан Паоло [[Орсини]], които потушават въстанието на бароните на страната на Феранте. Войната на бароните завършва с мира между папата и краля на Неапол, сключен през август 1486 г., който дава на бунтовниците исканата амнистия. Лоренцо Великолепни сега се интересува от нормализиране на отношенията между Флоренция и Рим. Затова през есента на 1486 г. той изпраща своя шурей, архиепископа на Флоренция Риналдо Орсини и дипломата Пиерфилипо Пандолфини в Рим, за да предоговорят римо-флорентинските отношения с Инокентий VIII. Тъй като междувременно римският клон на банката на Медичите трябва практически да прекрати дейността си, за Лоренцо е наложително да постигне споразумение с папата по икономически причини. По същия начин Лоренцо възнамерява активно да насърчава църковната кариера на сина си Джовани с помощта на папата. Инокентий VIII е готов за политическо сравнение с Флоренция и заявява, че в бъдеще ще следва съветите на Лоренцо по политически въпроси. Освен това папата прехвърля финансовите дела на Ватикана на Банката на Медичите. Той обаче очаква Лоренцо да омъжи 14-годишната му дъщеря Мадалена за сина му Франческо. [[Франческето Чибо|Франческо Чибо]] е плод на голямата любов на баща му към неаполитанка и е признат от него за негов биологичен син. Франческето, както римляните наричат почти 40-годишния мъж, живее финансово зависим от баща си. Той е пияница и комарджия, който пилее парите си за куртизанки и чиито дългове винаги се изплащат от баща му. Първоначално Лоренцо не е склонен да омъжи втората си най-голяма дъщеря за своенравния син на папата. През януари 1487 г. обаче папата сключва споразумение с Венеция, което принуждава Лоренцо, който е загрижен за това, да действа бързо. Заради очакваните политически и икономически предимства той решава да пожертва личното щастие на дъщеря си и да се съгласи на брак между Мадалена и Франческо. === Брак с Франческо Чибо и живот в Рим === На 25 февруари 1487 г. бракът между Мадалена де Медичи и Франческо Чибо е отпразнуван в Рим в присъствието на папата, но в отсъствието на булката, която е представлявана от чичо си Риналдо Орсини. Зестрата на Мадалена е 4000 [[флорин]]а. На същия ден в Неапол се сключва бракът на брат ѝ [[Пиеро II Злочестия|Пиеро де Медичи]] с [[Алфонсина Орсини]] в отсъствието на булката и младоженеца, но в присъствието на краля на Неапол. Лоренцо Великолепни винаги е знаел, че управлението на семейството му не е трайно осигурено от традиция или закон във Флоренция. С браковете на Пиеро и Мадалена и планираната църковна кариера на Джовани той се стреми да даде на Медичите втора опора в Рим, с цел да осигури бъдещото управление на най-големия си син Пиеро във Флоренция. Това трябва да стане с помощта на римските съюзници, ако се наложи. И двата брака са успех във външната политика на Медичите. Те намират одобрението на неаполитанския крал и регента на Миланското херцогство [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико ил Моро]]. Въпреки това тези бракове предизвикват вълнения във флорентинската олигархия, така че Лоренцо решава да сгоди останалите си две дъщери [[Луиза Медичи|Луиза]] и [[Контесина Медичи|Контесина]] съответно за [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи]] и [[Пиеро Ридолфи]]. Както е уговорено, Мадалена, придружена от майка си [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]], която вече страда от [[туберкулоза]], брат си Пиеро и зет си [[Якопо Салвиати]], пристига на 13 ноември 1487 г. в Рим. На 20 януари е сватбата ѝ в папската резиденция. През май 1488 г. Мадалена се завръща във Флоренция със съпруга и майка си, за да присъства на сватбеното тържество на брат си Пиеро, което обаче не е отпразнувано поради смъртта на [[Луиза Медичи|Луиза]], по-малката им сестра Въпреки това Мадалена остава във Флоренция, като се грижи за болната си майка до смъртта ѝ на 30 юли 1488 г. и се завръща в Рим едва след молбата на баща ѝ през септември 1488 г. През март 1489 г. папа Инокентий VIII номинира 13-годишния ѝ брат [[Лъв X|Джовани де Медичи]] за кардинал. Въпреки че трябва да остави службата си до 1492 г., Лоренцо е изпълнил политическата си цел да омъжи дъщеря си Мадалена. Сега Джовани разполага с църковен доход, който оттогава използва в полза на Медичите. Така папата, също по настояване на неаполитанския крал [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]], дава на Джовани бенедиктинското абатство [[Монтекасино (абатство)|Монтекасино]], което е един от най-богатите манастири в християнския свят със своите приходи, обширни владения и права. Междувременно Мадалена участва в оживения светски живот в Рим. Папата държи много на снаха си, подарява ѝ щедро ценни бижута и разпуска обичаите във Ватикана от нейно име. Светските жени вече имат право да влизат в стаите на папата, без да бъдат питани, а през ноември 1488 г. внучката на Инокентий Перета празнува сватбата си във Ватикана. Въпреки че Лоренцо Великолепни не одобрява упадъка на папската власт, той се страхува повече от неизбежната смърт на болния папа и от неразрешените досега материални нужди на дъщеря му. Още през лятото на 1487 г. Франческо Чибо, който дотогава е без доходи, придобива владенията на [[Черветери]] и [[Санта Севера]] с помощта на Банката на Медичите. По същия начин банката му финансира придобиването на Графство [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]], така че Франческо притежава малка прилежаща област в северната част на Рим. Отпуснатите му кредити се уреждат чрез прехвърляне на църковни приходи в банката. Инокентий VIII също се задължава да изплати всички искове на Лоренцо към папската камара, които датират от времето на [[Сикст IV]], и той дава на 21 февруари 1490 г. на сина си Графство Ангуилара. Малко по-късно Франческо получава и флорентинско гражданство. Накрая, като зестра на Мадалена, той получава дворец от конфискуваното имущество на [[Якобо Паци|Якопо Паци]]. Сега Мадалена се радва на високо обществено положение в Рим. Родриго Борджия, бъдещ папа [[Александър VI]], е готов да кръсти голямата ѝ дъщеря Лукреция. Бракът на Мадалена обаче е нещастен, Франческето я пренебрегва и скоро след сватбата продължава с предишния си живот. Той отново преминава през прословути квартали с приятеля си Джироламо Тутавила, заедно нахлуват в къщи, изнасилват жени и пилеят пари на хазарт. Франческето губи 14 000 дуката за една нощ, което се равнява на цял дворец. === Живот след смъртта на баща ѝ === Животът на Мадалена претърпява повратна точка със смъртта на баща ѝ през април 1492 г. и смъртта на свекъра ѝ през юли 1492 г. Сега Франческо Чибо се страхува да не стане жертва на обичайните възмездия след смъртта на папата. От една страна той не може да разчита на помощта на мощния римски благороднически род [[Орсини]], а от друга страна не може да очаква подкрепата на техните противници. Поради тези причини той продава имуществото си, понякога на изгодни цени, и бяга във Флоренция със семейството си. Отказът на Франческо Чибо от политическата власт в Рим осигурява на семейството му спокоен живот през следващите двадесет години в именията им във Флоренция, Тоскана, Генуа и Лигурия. [[Чибо]] нямат врагове; това позволява напредъка на децата ѝ и Мадалена успява да получи икономически контрол над своите притежания. Тя е по-малко успешна в отглеждането на сина си [[Иноченцо Чибо|Иноченцо]], който последва баща си, раждат му се четири извънбрачни деца като млад и се заразява със [[сифилис]] на младини. Братът на Мадалена Джовани е избран за папа като [[Лъв X]] на 15 март 1513 г. Скоро след това той позволява на сестрите си да участват в придворния живот в Рим. [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция]], [[Контесина Медичи|Контесина]] и Мадалена се преместват заедно в Рим и тормозят брат си с прекомерни изисквания. Лъв X, който се чувства особено свързан с Мадалена, чийто брак направи възможно издигането му, номинира на 23 септември 1513 г. нейния 22-годишен син Иноченцо за кардинал и му осигурява огромни доходи. По същия начин папата глези братята и сестрите на Иноченцо със стоки и щедри парични дарове. Мадалена получава римско гражданство през 1515 г., а през 1516 г. съпругът ѝ Франческо получава губернаторството на [[Херцогство Сполето]] като нов източник на доходи. Фаворизирането на Мадалена от папата и нейното погрешно прието политическо влияние довеждат до завистта и недоволството на сестрите ѝ, така че Лъв X номинира съпрузите им [[Джовани Салвиати]] и [[Николо Ридолфи]] на 1 август 1517 г. за кардинали. 46-годишната Мадалена умира на 2 декември 1519 г. в Рим, няколко седмици след съпруга си. Погребана е в базиликата [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]. През 1520 г. нейният син Иноченцо е назначен за архиепископ на [[Генуа]] и архиепископ на [[Торино]]. == Брак и потомство == [[Файл:Giuliano Bugiardini - Pope Leo X with Cardinals Giulio de' Medici and Innocenzo Cybo.jpg|мини|[[Иноченцо Чибо]] (дясно), с [[Климент VII|Джулио Медичи]] (ляво) и [[Лъв X|папа Лъв X]] (център)]] ∞ 25 февруари 1487 в [[Рим]] чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]] (* ок. 1449/1450, [[Неапол]]; † 25 юли 1519, Рим) от фамилията [[Чибо]], незаконен син на [[папа]] [[Инокентий VIII]]. Той е [[граф]] на Латеранския дворец (1490), на [[Ферентило]] (1517), сеньор на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и [[Черветери]] (1490), Римски барон (1515), патриций на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), губернатор на [[Сполето]] (1513). Двамата имат трима сина и пет дъщери: * Лукреция Чибо (* декември 1489, † юли 1492), кръстена на 4 януари 1490 г. от Родриго [[Борджия]], бъдещ папа [[Александър VI]] * Клариса Чибо (* декември 1490, † 1492), родена с увреждания * [[Иноченцо Чибо]] (* 25 август 1491, [[Генуа]]; † 23 септември 1550, Рим), кардинал от 15 септември 1513, архиепископ на [[Сейнт Андрюс]] и [[Единбург]] (13 окт. 1513 – 1514), [[Генуа]] (11 май 1520), [[Безие]] (3 окт. 1536) и [[Месина]] (14 юни 1538), епископ на [[Марсилия]] (11 окт. 1517 – 12 януари 1530), Алерия ([[Корсика]]) (19 юни 1518 – 1519), [[Вентимиля]] (27 юли 1519 – юни 1519), [[Торино]] (4 юли 1520 – юни 1548), [[Волтурара Ирпина|Волтурара]] (10 окт. 1526 – окт. 1526), Мариана и [[Аячо|Аячо (]]Корсика) (20 март 1531 – 1 дек. 1531), [[Тропеа]] (февр. 1538 – 14 юни 1538), абат комендатор на „Сан Паоло д'Арно“ в Пиза (1505), „Сам Саба“ в Рим (1520), „Сан Сиро“ в Генуа (1520 – 1529) и „Сен Витор“ в Марсилия (1522), папски легат в Болоня (11 януари 1523), губернатор и регент на Флоренция (22 окт. 1532 – март 1533), регент на [[Херцогство Маса и Карара|Маса и Карара]] (20 март – 27 юни 1547). * Елеонора Чибо (* 1499, Флоренция; † 1557, Генуа), [[Бенедиктински орден|бенедиктинска]] монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в [[Генуа]]. [[Файл:Parmigianino 020.jpg|мини|Лоренцо Чибо, худ. [[Пармиджанино]]]] * [[Лоренцо Чибо]] (* 20 юли 1500, Сампиердарена (Генуа); † 14 март 1549, [[Пиза]]), граф на [[Ферентило]], губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 дек. 1519), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (май 1532), губернатор на Пиза (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папските армии (22 юни 1530); ∞ 14 май 1520 за [[Ричарда Маласпина]] (* 1497; [[Маса (Тоскана)|Маса]]; † 16 юни 1553, [[Бани ди Лука]]), маркиза на Маса, господарка на Карара, дъщеря на [[Антонио Алберико II Маласпина]], маркиз на Маса, господар на Карара, от която има 2 сина и 1 дъщеря. Има и 2 извънбрачни деца. През 1520 г. приема фамилията „[[Чибо-Маласпина]]“. * Катерина Чибо (* 13 септември 1501, Флоренция; † 17 февруари 1557, Флоренция), ∞ юли 1520 във Флоренция за Джовани Мария Да Варано (* 1481, [[Камерино]] † 1527, Камерино), херцог на Камерино * Иполита Чибо (* 1503, Флоренция; † 1503, [[Колорно]]), ∞ 1522 за Роберто Амброджо да Сансеверино († март 1532, [[Бусето]]), маркиз на [[Колорно]], граф на [[Каяцо]] и господар на [[Бобио]] * Джовани Батиста Чибо (* 6 май 1505, Рим; † 15 март 1550, замък Син, [[Прованс]]), [[епископ]] на [[Марсилия]] (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529). Има една извънбрачна дъщеря. == Източници == * Ingeborg Walter: ''Der Prächtige – Lorenzo de’ Medici und seine Zeit''. München : Piper, 2005 * Alois Uhl; ''„Die Päpste und die Frauen“''; Piper Verlag GmbH; München; Juli 2007 * James Cleugh; ''„Die Medici - Macht und Glanz einer europäischen Familie“''; Genehmigte Lizenzausgabe für Bechtermünz Verlag im Weltbild Verlag GmbH; Augsburg 1996 * Cay Rademacher; ''„Der Pate von Florenz“''; GEO EPOCHE – Das Magazin für Geschichte, Heft Nr. 19, Verlag Gruner + Jahr AG & Co. KG, 2005 * Volker Reinhardt; ''„Der unheimliche Papst – Alexander VI. Borgia 1431 – 1503“''; Verlag C.H. Beck; München; 1. Auflage in der Beck’schen Reihe 2007 * Ivan Cloulas; ''„Die Borgia – Biographie einer Familiendynastie“''; Wilhelm Heyne Verlag München; 1993 * Tomas, Natalie R. (2003). ''The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence''. Aldershot: Ashgate. * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=9016&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 ''Maddalena de' Medici e i suoi figli''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927014844/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=9016&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 |date=2007-09-27 }}, documents.medici.org * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/maddalena-de-medici Mèdici, Maddalena de']'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana. <small>Посетено на 15 януари 2023 г.</small> * Irene Fosi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/maddalena-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Maddalena de’]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009. <small>Посетено на 15 януари 2023 г.</small> {{Превод от|de|Maddalena de’ Medici|203741096}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Рим]] kh49esuganwjyqz71ep8gk2kih3kv2f 0 548692 12398323 12389879 2024-10-29T10:53:15Z Ambra75 259141 12398323 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = I. [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиза на Маса]] и княгиня на Карара<br>II. графиня на Ферентило | портрет = Marchesa di Massa Ricciarda Malaspina.jpg | портрет-описание = Ричарда Маласпина в Крепостта на Маласпина в [[Маса (Тоскана)|Маса]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. 13 април [[1519]] – 6 октомври [[1546]] и 27 юни [[1547]] – 15 юни [[1553]]<br>II. [[14 май]] [[1520]] – [[14 март]] [[1549]] | коронация = | предшественик = I. [[Антонио Алберико II Маласпина]] (1), [[Джулио I Чибо-Маласпина]] (2)<br>II. [[Мадалена Медичи]] | наследник = I. [[Джулио I Чибо-Маласпина]] (1), [[Алберико I Чибо-Маласпина]] (2)<br>II. [[Елизабета дела Ровере]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |починал-място=[[Бани ди Лука]], Маса, Маркграфство Маса, синьория Карара, Монета и Авенца|роден-място=[[Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, синьория Карара, Монета и Авенца]]|погребан=Катедрала на Маса|род=[[Маласпина]] по рождение<br>[[Фиески]] и [[Чибо-Маласпина]] по брак|брак=[[Шипионе Фиески]]<br>[[Лоренцо Чибо]]|деца=Изабела Фиески<br>[[Елеонора Чибо-Маласпина]]<br>[[Джулио I Чибо-Маласпина]]<br>[[Алберико I Чибо-Маласпина]]<br>Извънбр.:<br>Елена Чибо<br>Ричарда Чибо<br>Алесандро Чибо<br>Клементе Чибо<br>Шипионе Манрик д'Агилар}} '''Ричàрда Маласпѝна''' ({{lang|it|Ricciarda Malaspina}}; * [[1497]], [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, синьория Карара, Монета и Авенца]]; † [[15 юни]] [[1553]], [[Бани ди Лука]]) от фамилията [[Маласпина]], е [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиза на Маса]] и княгиня на Карара, Монета и Авенца (13 април 1519 – 6 октомври 1546 и 27 юни 1547 – 15 юни 1553), и чрез брак графиня на [[Ферентило]] (14 май 1520 – 14 март 1549). == Произход == Тя е дъщеря и наследничка на [[Антонио Алберико II Маласпина]] († 1519), от 1481 г. маркиз на Маса и господар на Карара, и на съпругата му Лукреция [[Есте (династия)|д’Есте]] (* 1535, † 1598).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Cybo 2], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://gw.geneanet.org/franckjacques52?lang=fr;pz=therese;nz=d+orleans;ocz=0;p=ricciarda;n=malaspina ''Ricciarda Malaspina''], GeneaNet</ref> Има три сестри: * [[Елеонора Маласпина|Елеонора]] (* 1493, † 1515), графиня на [[Лаваня]] като съпруга на [[Шипионе Фиески]] * Катерина Дианора (* ок. 1500), монахиня във [[Ферара]] като Лукреция * [[Тадеа Маласпина|Тадеа]] (* 1505, † 1559), графиня на [[Скандиано]] като съпруга на [[Джовани Батиста Боярдо]], метреса на херцог [[Алесандро де Медичи]]. == Биография == === Първи брак === По-голямата ѝ сестра Елеонора е дадена за съпруга на [[Шипионе Фиески]] от [[Генуа]], но тя умира през [[1515]] г., малко след сватбата. Тогава Алберико прави всичко възможно, за да накара дъщеря си Ричарда да се омъжи за Шипионе. Плащайки много голяма сума, той получава от папа [[Лъв X]] необходимото разрешение за брак и също номинира Ричарда за своя наследница в Маркграфство Маса, като уточнява, че ще я наследи първородният син, роден от нея или от нейната линия. От съюза между Шипионе и Ричарда се ражда Изабела, която се омъжва през 1533 г. за Виталиано Висконти Боромео, донасяйки зестра от 12 хил. скуди. === Втори брак === През [[1519]] г. умира баща ѝ, а през [[1520]] г. – и съпругът ѝ. Папа [[Лъв X]] и кардинал [[Иноченцо Кибо|Иноченцо Чибо]] решават да я омъжат за [[Лоренцо Чибо]], [[граф на Ферентило]], брат на кардинала. Лоренцо и Иноченцо са синове на [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]], незаконен син на папа [[Инокентий VIII]] и на [[Мадалена де Медичи]], третото дете на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] и [[Клариса Орсини]]. Споразумението е подписано на 14 май 1520 г. от [[Ерколе д'Есте ди Сан Мартино|Ерколе д'Есте]], чичо на Ричарда и неин представител. От брака са родени [[Елеонора Чибо-Маласпина|Елеонора]] ([[1523]]), [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио]] ([[1525]]) и [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико]] ([[1534]]); последният, въпреки че се счита за законен, вероятно е син на кардинал Иноченцо Чибо. В годините след брака двойката се мести в [[Рим]], където Ричарда остава малко преди [[Разграбване на Рим (1527)|разграбването през 1527]] г. Когато става известно, че императорските войски се приближават към града, като нарушава заповедите на папа [[Климент VII]], който забранява напускането на града от съображения за обществения ред, тя бяга с децата си в [[Остия (Рим)|Остия]], откъдето стига до [[Чивитавекия]], след това до [[Пиза]] и накрая до [[Маса (Тоскана)|Маса]]. === Конфликт с втория ѝ съпруг === По време на престоя си в Рим Ричарда успява да спечели приятелството на влиятелни личности, способни да ръководят избора на император [[Карл V]] Хабсбург относно маркграфството, което е [[имперски феод]]. Със сигурност благодарение на тези приятелства на 16 юли [[1529]] г. Карл V предоставя инвеститурата на Маса и Карара на Ричарда и неговите първородни потомци от мъжки пол, а при липсата им – от женски пол. Целта, преследвана от [[1525]] г., най-накрая е постигната, но това е първият акт на дипломатическа война, която я противопоставя на съпруга ѝ до [[1546]] г. Всъщност от началото на 30-те години отношенията между съпрузите се влошават. Благодарение на подкрепата на своя братовчед папа [[Климент VII]] Лоренцо тайно се обръща към Карл V, за да получи инвеститурата на Маса и Карара. В тези години той постига блестяща военна кариера и получава все по-престижни длъжности, и участва в церемонията по императорската коронация в [[Болоня]]; тук на 21 март [[1530]] г. той успява да получи диплома от Карл V, в която претенциите му върху маркграфството са приети: императорът всъщност го назначава за „съгосподар“ на [[феод]]а, както и за наследник на Ричарда, в случай че я надживее. Съответно Ричарда откликва на инициативата на съпруга си и на 7 април [[1533]] г. успява да получи правото да назначава свой наследник. През [[1533]] г. тя се мести във [[Флоренция]], където остава до [[1537]] г. През този период живее с майка си Лукреция и сестра си Тадеа в Дворец „Паци“ на ул. „Проконсоло“ и във вилата, която принадлежи на същото семейство и се нарича Ла Лоджа. Тези сгради всъщност са собственост на нейния съпруг Лоренцо като наследник на [[Франческето Кибо|Франческето Чибо]]. Въпреки че живее далеч от Маса, действията на маркизата имат за цел да запазят властта над държавата само у нея и това е възможно благодарение на действията на Иноченцо Чибо, който от [[Карара]], където се оттегля през 1537 г., управлява Маса от нейно име. През следващите години Ричарда се бори за изключването на съпруга си от съвместното господство, оспорвайки и подкрепяйки невалидността на завещанието на баща си Алберико (което предвижда не Ричарда да бъде директният му наследник, а нейният първороден син) спрямо авторитетното изявление на императора, който е дал инвеститурата. Карл V се съгласява и с диплома от 26 септември [[1541]] г. отменя правото, дадено на Лоренцо да участва в управлението на Маса. В този момент Лоренцо се опитва през [[1538]] г. да завладее маркграфството със сила. Той успява да залови [[кастелан]]а и шамбелана Пиетро Гасани, но трябва да се откаже от по-нататъшни действия по съвет на брат си кардинала, който очевидно го кара да се замисли за невъзможността да осъществи проекта си против волята на императора. === Конфликт със сина ѝ Джулио и загуба на маркграфството === Законният претендент за феода всъщност е [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио]], най-големият син на Ричарда, но отношенията между двамата са много напрегнати поради оскъдното му икономическо финансиране, което го принуждава да се откаже от така желаната военна кариера. През [[1545]] г. отношенията им се влошават още повече и може би тогава Джулио решава да вземе властта със сила. Благодарение на подкрепата на 20 [[аркебуз]]а на Галеото Маласпина, маркиз на [[Оливола]], подпомогнат от някои от многобройните бунтовници на маркграфството и от [[кастелан]]а Джироламо Гирланда, той се опитва да окупира [[Карара]] на 28 август [[1545]] г. След като влиза в имението, поради първоначална нерешителност и действията на кардинал [[Иноченцо Кибо|Иноченцо]], който го задържа по време на нападението, Джулио не успява да залови майка си: Ричарда има време да се барикадира в крепостта на Маса, откъдето успява да вдигне поданиците срещу бунтовниците. Джулио и хората му са принудени да бягат. След това Ричарда решава отново да напусне маркграфството и да отиде в Рим, давайки на сина си по-голям финансов заем, който във всеки случай го оставя неудовлетворен. В този момент Джулио показва, че е готов да отиде на служба при [[Козимо I Медичи]], който гледа с интерес към Маса, а също така през пролетта на [[1546]] г. той успява да получи подкрепата на могъщото семейство [[Дория]]. След това Джулио, въз основа на тази подкрепа и недоволството на жителите на Маса от суровото управление на майка му, през октомври 1546 г. успешно окупира града и крепостта с помощта на баща си Лоренцо, който е начело на войските, и взима титлата „маркиз“. Козимо I допринася решително за операцията, предоставяйки на Джулио военна и финансова помощ. === Поражение и смърт на сина ѝ Джулио, и повторно придобиване на маркграфството === Позицията на сина на Ричарда Джулио отслабва, особено след бруталното убийство на Пиетро Гасани и двамата му сина в нощта между 8 и 9 ноември 1546 г., за което е заподозрян като главен виновник. Изправен пред загубата на замъка, през октомври Ричарда се обръща към [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]]. През ноември император [[Карл V]] постановява да отстъпи феода на Гондзага, докато чака да се разреши въпросът; Джулио обаче е издействал държавата да бъде поверена на кардинал [[Иноченцо Кибо|Иноченцо Чибо]] и през декември се жени за Перета Дория. [[Козимо I Медичи]], който също го подкрепя, не гледа благосклонно на приближаването на [[Дория]] към феода Маса поради страх от пряка имперска намеса и след като извиква Джулио в [[Пиза]], през март [[1547]] г. дори го затваря в крепостта. Поради неустойчивостта на положението си младият мъж се съгласява да се откаже от маркизата в полза на баща си Лоренцо, който го предава на втория си син Алберико. Няколко месеца по-късно войниците му трябва да изоставят Маса, окупирана от четиридесет испанци, която Феранте Гондзага, от името на Карл V, предоставя на Ричарда. След нов опит да завземе маркграфството Джулио е арестуван в [[Понтремоли]] и, наред с други неща, е заподозрян в заговор срещу императора с французите, и е обезглавен в [[Милано]] на 18 май [[1548]] г. Ричарда действа, за да спаси сина си от смъртта, въпреки че е трудно да се каже дали наистина е опитала всичко възможно. В писмо, написано от Рим на 2 февруари 1548 г., тя моли Карл V за помилване. Обезглавяването на сина ѝ е последвано от смъртта на съпруга ѝ на 14 март [[1549]] г. Поради това Ричарда се завръща в Маса, чиято крепост ѝ е върната през април 1549 г., и остава там до [[1550]] г., преди да се установи отново в Рим. В крепостта остава новият [[кастелан]] Ричардо Ломбардели и шестнадесет войници. Ричарда се опита да се сближи с Козимо I Медичи. Тя получава подкрепата му, особено в операциите за взаимна намеса срещу ендемичния бандитизъм, който заразява границите на Маса. Смъртта на кардинал Иноченцо Чибо през 1550 г., който е големият защитник на маркизата, със сигурност допринася за сближаването ѝ с Козимо I. От Рим благородничката лично го уведомява за кончината на Иноченцо, като поисква помощ за наследниците му. Някои от децата на кардинала са и деца на маркизата, която неслучайно е назначена за изпълнител на неговото завещание заедно с кардинал [[Джовани Салвиати]], на когото е възложена и ролята на възпитател. Показателно е, че в завещанието си кардинал Иноченцо също назовава сина на Ричарда [[Алберико I Чибо-Маласпина]]. През февруари [[1552]] г. тя жени Алберико за [[Елизабета дела Ровере]], сестра на [[Гуидобалдо II дела Ровере]], [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]]. === Болест, смърт и погребение === В началото на [[1553]] г., в лошо здравословно състояние, Ричарда отива в [[Бани ди Лука]] за лечение. През май състоянието ѝ се влошава и на 15 май тя диктува завещанието си на нотариуса Филипо Андреони. В него определя сина си [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико]] за свой приемник и прародител на [[Чибо-Маласпина]]; на сестра му Тадеа предоставя използването на римските си резиденции. Тя не забравя за нито една от своите законни дъщери: Изабела, родена от първия ѝ брак, и Елеонора, която е омъжила в нещастен брак за [[Джан Луиджи Фиески]] през [[1542]] г., нито за извънбрачните си деца Елена, призната и легитимирана от [[Иноченцо Чибо]], на която тя оставя 5000 златни скуди, и Шипионе, чийто баща е любовникът ѝ маркиз Джован Фердинандо Манрик д'Агилар. Умира на 56-годишна възраст на 16 юни 1553 г. в Бани ди Лука, в термалните бани в [[Република Лука]]. Нейният син Алберико кара да преместят тленните ѝ останки в криптата на Катедралата в Маса, като нарежда да ги поставят заедно с тези на баща му Лоренцо и на брат му Джулио. == Брак и потомство == Ричарда се омъжва два пъти: ∞ 1. за [[Шипионе Фиески]] (* ок. 1480; † 1520, Маса), син на Джан Луиджи Стари от клона Ториля на силното лигурско семейство [[Фиески]] и съпругата му Катерина дел Карето от маркизите на [[Финале Лигуре|Финале]], от когото има една дъщеря:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/scipione-fieschi_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Fieschi, Scipione|автор=Maristella Cavanna Ciappina|дата=1997|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 47|достъп_дата=17 август 2022}}</ref> * Изабела Фиески, ∞ за граф Виталино Висконти Боромео, от когото няма деца. ∞ 2. 14 май 1520 за [[Лоренцо Чибо]] (* 1500, † 1549), граф на [[Ферентило]], племенник на папа [[Инокентий VIII]].<ref>[http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Имат двама сина и една дъщеря: * [[Елеонора Чибо-Маласпина]] (* 10 март 1523, Маса; † 22 февруари 1594, [[Флоренция]]), ∞ 1. 30 януари 1543 в Карара за [[Джан Луиджи Фиески]] (* 1522, † 1547), граф на [[Лаваня]] 2. 1 октомври 1549 във [[Флоренция]] за Джанлудовико „Киапино“ Вители (* 1520, † 1575), маркиз на [[Четона]]; * [[Джулио I Чибо-Маласпина]] (* 1525, Рим; † 18 май 1547, [[Милано]], обезглавен), маркиз на Маса, господар на Карара, полковник на френската войска, ∞ март 1546 в [[Генуа]] за Перета Дория (* 1526, Пели; † 1591, [[Лоано]]), дъщеря на Томазо Дория, [[патриций]] на Генуа, братовчед на [[Андреа Дориа|Андреа Дория]]; * [[Алберико I Чибо-Маласпина]] (* 28 февруари 1534, Генуа; † 18 януари 1623, Маса), маркиз на Маса и господар на Карара (16 май 1553 – 1623) и от 1568 г. [[маркграф]] на Карара, княз на Маса и маркиз на Карара (23 август 1568), граф (май 1566) и маркиз (1569) на Айело, барон на [[Падули]] (септ. 1566), граф на [[Ферентило]] (1549), господар на Монтелеоне (12 юни 1562 – април 1565); ∞ 1. февруари 1552 в [[Рим]] за [[Елизабета дела Ровере]] (* 1529, † 6 юни 1561), третата дъщеря на [[Франческо Мария I дела Ровере]], първият [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]], и съпругата му [[Елеонора Гонзага дела Ровере|Елеонора Гондзага]]. 2. 16/17 февруари 1563 в Рим за [[Изабела ди Капуа]] (* 1546, [[Молфета]]; † 14 януари 1575, Маса), дъщеря на Фердинандо ди Капуа, херцог на [[Термоли]]. Има няколко извънбрачни деца: От кардинал [[Иноченцо Чибо]], има двама сина и две дъщери, узаконени от него: * Елена Чибо * Ричарда Чибо * Алесандро Чибо * Клементе Чибо От маркиз Джован Фердинандо Манрик д'Агилар има един син: * Шипионе Манрик д'Агилар == Вижте също == * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Чибо]] * [[Маласпина]] * [[Чибо-Маласпина]] == Източници == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/cybo-lorenzo-marchese-di-massa-e-conte-di-ferentillo/ ''Cybo, Lorenzo, marchese di Massa e conte di Ferentillo''], Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011 * ''[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Genealogy]'', на genealogy.euweb.cz/, <small>посетен на 17 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ricciarda Malaspina|124219049}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Маса и Карара]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Италианска аристокрация]] fozz41rn70tmqxpkse1v0w1i8yp7zuc 0 548844 12397946 12384712 2024-10-28T21:50:02Z Ambra75 259141 12397946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Франческо де Медичи|Франческо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Francesco Maria de’ Medici | категория = кардинал | описание = губернатор на Сиена,<br> кардинал | портрет = Francesco Maria de' Medici.jpg | портрет-описание = Портрет на Франческо Мария от [[Юстус Сустерманс]], 1678 г. | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[1683]] – [[1711]] (губернатор)<br>[[1686]] – [[1709]] (кардинал) | коронация = | предшественик = [[Матиас де Медичи]] | наследник = [[Виоланта Беатрикс Баварска]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=Козимо де Медичи<br>сестра<br>[[Козимо III де Медичи]]|деца=няма}} '''Франчèско Мария де Мèдичи''' ({{lang|it|Francesco Maria de’ Medici}}; * [[12 ноември]] [[1660]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[3 февруари]] [[1711]], [[Вила на Медичите (Лапенджи)|Вила на Медичите „Лапенджи“]], [[Баньо а Риполи]]) от династията [[Медичи]], е флорентински благородник, губернатор на [[Сиена]] (1683 – 1711), [[кардинал]] (1686 – 1709) и [[меценат]].<ref>[http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1686.htm#Medici ''Francesco Maria de’ Medici''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120729120251/http://www2.fiu.edu/~mirandas/bios1686.htm#Medici |date=2012-07-29 }}. Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University</ref> Неговото художествено и литературно меценатство е постоянно: негови протежета са художниците [[Пандолфо Рески]] и [[Салватор Роза]], и поетите [[Винченцо да Филикая]] и [[Лодовико Адимари]]. == Произход == Той е третият син на [[Фердинандо II де Медичи]] (* 1610, † 1670), [[Велико херцогство Тоскана|Велик херцог на Тоскана]] (1621 – 1670), и на съпругата му [[Витория дела Ровере]] (* 1622, † 1694), принцеса от [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]].<ref name="Medici">{{cite web|url= http://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00010976&tree=LEO |title= Francesco Maria de' Medici |accessdate= 12 ноември 2010|last= van de Pas|first= Leo|work= Genealogics.org}}</ref> Негови дядо и баба по бащина линия са [[Козимо II де Медичи]], велик херцог на Тоскана, и [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]], а по майчина – [[Федерико Убалдо дела Ровере]], [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] (1621 – 1623), и [[Клавдия де Медичи]]. Има двама братя и една сестра: * Козимо (* 1639, † 1639), велик принц на Тоскана * сестра († 1640 при раждане) * [[Козимо III де Медичи|Козимо III]] (* 1642, † 1723), 6-и [[Списък на владетелите на Тоскана|Велик херцог на Тоскана]]; от 20 юни 1661 г. съпруг на [[Маргарита Луиза Орлеанска]], дъщеря на херцог [[Гастон Орлеански]]. == Биография == === Ранни години === Франческо Мария е роден на 12 ноември 1660 г. – 18 години след най-големия син на двойката, бъдещият велик херцог [[Козимо III де Медичи|Козимо III]]. Тържествата за раждането на втория мъжки наследник продължават до 15 ноември, когато той е кръстен в частния параклис на [[Палацо Пити]] от епископа на [[Фиезоле]] [[Роберто Строци]]. Почти на същата възраст като племенниците си, синовете на брат му Козимо, принцовете [[Фердинандо де Медичи (1663 – 1713)|Фердинандо]], [[Анна Мария Луиза де Медичи|Анна Мария Луиза]] и [[Джан Гастоне де Медичи|Джан Гастоне]], Франческо Мария споделя с тях гувернантки и учители в ранна детска възраст. Следвайки традицията в двора на Медичите, за негов учител е назначен [[Сиена|сиенецът]] Филипо Панокиески, граф на Елчи. Предопределен като по-млад принц за църковна кариера, още през 1666 г. той започва да трупа църковни пенсии и облаги, включително длъжностите на провост на [[Прато]] и на Санта Мария ин Кастело (в тази епархия), предоставена му от папа [[Александър VII]], [[приор]] на Ордена на св. Йоан Геросолимитан в [[Пиза]], дадена му през 1667 г. от папа [[Климент IX]], инвеститурата на [[Кастелеоне]] и половината от Торе Мирабела заедно с абатството ''nullius'' на Сан Лоренцо ин Кампо в [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]], някога принадлежало на майка му, предоставена му от папа [[Климент X]] през 1670 г. и потвърдено от папа Александър VIII. Сред най-забележителните му църковни приходи са пенсията за архиепископията на Монреале (22 000 скуди), получена през 1673 г., към която през 1675 г. е добавено абатството на Сан Галгано близо до Сиена. Междувременно Франческо Мария получава многостранно образование, което включва математически и физически науки, история, география и литература. Посланиците на Лука докладват с възхищение за жизнеността, нравите и „нежните черти“ на принца. След смъртта на неговия чичо, кардинал [[Леополдо де Медичи|Леополдо]], през 1675 г. Франческо Мария е в центъра на много очаквания по отношение както на неговата църковна кариера, така и на културната му политика, която е традиция на Дом Медичи. По същото време му се носи славата на любител на удоволствията, на провинцията, лова и забавленията, която споделя с племенника си, великият княз Фердинандо. През 1675 г. той е патрон на Академия дели Афинати, помещаваща се в казиното на Сан Марко, която той наследява след смъртта на чичо си. В това партньорство, насочено към представянето на музикални драми, той има функция не само на финансов патронаж, но и на артистичен, осигурявайки актьори и певци, подходящи за ролите, изисквани от композициите. === Губернатор на Сиена === На 10 март [[1683]] г. е назначен от брат си [[Козимо III де Медичи|Козимо III]] за губернатор на [[Сиена]] ([[1683]]) – позиция, която заема до смъртта си. През годините на губернаторството на Сиена Франческо Мария изгражда официални връзки и приятелства, които поддържа тук до смъртта си. Той получава много и разнообразни искания за арбитраж от сиенски граждани, които се чувстват потиснати от местните министри по наследствени въпроси, и оплаквания за случаи на по-тежки престъпления, извършени в трудни райони, като испанските гарнизони на [[Орбетело]] и Таламоне. В Сиена той също така се намесва по ендемичните проблеми на [[Марема]], издавайки през октомври 1694 г. съобщението за план за органична рекултивация и повторно заселване, за който той предвижда данъчни облекчения и свободна търговия със зърно. Също толкова интензивни са контактите на принца със сиенските академии и колежи, по-специално с Колежа „Толомей“, ръководен от [[Йезуитски орден|йезуитите]]. === Кардинал и резиденция Лапеджи === [[Файл:Undated portrait of Cardinal Francesco Maria de' Medici (future Duke of Rovere and Montefeltro) by Justus Sustermans.jpg|мини|Портрет на кардинал Франческо Мария от Юстус Сустерманс]] [[Файл:Zocchi, ville 52 lappeggi.jpg|мини|ляво|Вилата на Медичите в Лапеджи]] На 2 септември [[1686]] г. папа [[Инокентий XI]] го прави [[кардинал]]. До назначаването на кардинал [[Пиетро Отобони]] от папа [[Александър VIII]] той е най-младият италиански кардинал. Франческо упражнява голямо влияние в [[конклав]]ите от [[1689]] и [[1700]] г. Въпреки маневрите си да получава винаги нови почести и облаги (той е абат комендатор на [[Абатство Сан Галгано|Сан Галгано]], както и принц-протектор на много древното [[Братството на Сан Галгано|братство на Св. Галган]], на [[Абатство Санто Стефано (Дуе Караре)|Санто Стефано]] в [[Карара]], на [[Маршиен]] и на Сент Аман), той не живее в [[Рим]], а във [[Вила на Медичите (Лапеджи)|Вила ди Лапеджи]]. Кардиналът, за разлика от своя предшественик [[Франческо I де Медичи]], взима вилата присърце и започва процес на пълното ѝ преструктуриране. Той вика придворния архитект [[Антонио Фери]] с намерението да подражава на великолепието на [[Вила на Медичите (Пратолино)|Вилата на Медичите в Пратолино]]. Кардиналът избира най-амбициозния проект на Фери, но получава цена по-малко от половината от исканата за работата (30 хил. дуката вместо 90 хил.), оправдавайки се, че за него е достатъчно вилата да издържи до края на неговия дни. Градината и паркът са живописно аранжирани на различни нива, с алеи, оградени с лаврови плетове, цитрусови дървета, фонтани, скулптури и нимфеи. Вилата е преустроена с подразделение на четири павилиона, наречени според цветовете на драпериите, които ги покриват, Жълт, Туркоазен, Червен и Зелен апартамент. Интериорът е декориран от основните художници на флорентинския [[Рококо]] период: [[Алесандро Герардини]], [[Пиер Дандини]] и декоратора [[Риналдо Боти]]. Вилата е седалище на личния двор на кардинала, място за банкети, забавления и пищни оргии, които се вписват добре в атмосфера на упадък като през XVIII век, където кардиналът е свикнал с развлечения, неподходящи за сана му. Този начин на живот ни е предаден от поета [[Джован Батиста Фаджиуоли]]. В Римската курия Франческо Мария заема позицията на кардинал-протектор на Короните на Дом [[Хабсбурги]], както в Мадрид, така и във Виена, и защитата на [[Сервитски орден|Сервитския орден]] и на валомброзанците. След смъртта на краля на Испания [[Карлос II]] (1700 г.) той също става протектор на френската корона. Както е традицията на кардиналите Медичи, той е един от главните герои в [[конклав]]ите, довели до избирането на папите [[Александър VIII]] (1689), [[Инокентий XII]] (1691) и [[Климент XI (папа)|Климент XI]] (1700), докато надвисват сложните международни политически събития, причинени от френският експанзионизъм и [[Война за испанското наследство|войната за испанското наследство]]. Неговата кореспонденция с резидента на Тоскана в Испания Кориолано Монтемани и с императорския пратеник Джовани Фердинандо Франческо, граф на Ауерсперг е интензивна и фокусирана върху политическата линия на Светия престол, нетърпелив да запази мира на Италия и да гарантира неутралитета на [[Савойска династия|Савойците]]. === Династичен брак === [[Файл:Eleonora Luisa Gonzaga, Duchess of Rovere and Montefeltro.jpg|мини|ляво|Елеонора Луиза Гонзага, съпруга]] [[Файл:Portrait of Francesco Maria de' Medici in armour.jpg|мини|Анонимен, ''Портрет на Франческо Мария в доспехи'', 1709]] През [[1709]] г. Франческо Мария, с наднормено тегло и в лошо здраве поради ексцесиите от всякакъв вид, е въвлечен в плана на брат му за спасяване на потомците на семейството. След като получава папско освобождаване от кардиналския пост на 20 юни, 48-годишният мъж против волята си се жени за 21-годишната принцеса [[Елеонора Луиза Гонзага]], дъщеря на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гонзага]], [[херцог]] на [[Гуастала]]. Опитът за потомство се проваля както поради първоначалната съпротива на принцесата, изпитваща отвращение към него, да консумира брака, която обаче по-късно е принудена на това с ласкателства и заплахи, така и поради лошото здравословно състояние на младоженеца, което поставя под съмнение способността му да продължи потомството. === Смърт === [[Файл:Medaglia del cardinale francesco maria de' medici.JPG|мини|Кардинал Франческо Медичи (медал)]] Епизодът в крайна сметка смазва Франческо Мария толкова много, че той умира през февруари [[1711|1711 г.]] на 50-годишна възраст. Погребан е в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо“]]. Със завещание той оставя активите си, включително резиденцията си в Лапеджи и казиното Лилиано, на своя племенник [[Джан Гастоне де Медичи|Джан Гастоне]] и на Конгрегацията на бедните на Св. Йоан Кръстител с право на ползване от съпругата му Елеонора и брат му Козимо III. След смъртта му вдовицата му води нередовен живот, скитайки се из Италия и извън нея. Описанието на нейните незаконни любовни връзки с нейните слуги и на нейното майчинство на незаконни деца заема страниците на различни таблоидни брошури и докладите на английския посланик Хорас Ман. През [[1857]] г., по време на първоначално изследване на телата на [[Медичи]]те, е намерено тялото му: „... превърнат в кости и увит в чаршаф от черна коприна..., покрит с изгнили парцали от същия цвят, но така отпечатани, че не може да се различи формата на дрехите; обувките имаха златни катарами. Близо до краката бе поставена тръба, вътре в която вече не се съдържаше надписът, който трябваше да бъде там... също бе поставен голям сноп дантела, намерен близо до тези кости, но те бяха толкова парцаливи, че се превърнаха в прах само при докосване: които бяха преценени като църковни дрехи, които принадлежаха на починалия, докато той бе инвестиран с кардиналска длъжност, макар че не бяха част от плаща с дантели, което според хрониката на Сетимани бе поставен с тялото...“<ref>Sommi Picenardi G., ''Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note'', Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, ''Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'', Firenze, 2006</ref> == Меценатство == [[Файл:Villa di lappeggi, 00.JPG|мини|Вилата на Медичите в Лапеджи|ляво]] Неговото действие на художествен патронаж е постоянно, запазено преди всичко за резиденцията му във вилата в Лапеджи, украсена с картини, много от които белязани от ориенталския вкус на времето, и реновирана от 1698 г. от архитекта [[Антонио Фери]]. След смъртта на майка си Франческо Мария придобива няколко картини на [[Тициан]], [[Бартоломео Лигоци]], [[Пиетро Дандини]] и др. Неговото протеже е художникът [[Пандолфо Рески]], специалист по пейзажи и битки, а също и негов камерхер. Сред редовните гости в Лапеджи е поетът [[Джовани Батиста Фаджуоли]], който възхвалява тази луксозна резиденция. Освен във Флоренция Франческо Мария упражнява патронажа си над различни театрални асоциации в [[Пеша]], [[Пистоя]], [[Ливорно]], [[Пиза]], [[Сиена]]. Като клиент на скулптора [[Антонио Франческо Андреоци]] през 1703 г. той участва в работите по римската базилика [[Сан Джовани ин Латерано]], насърчавана от папа [[Климент XI (папа)|Климент XI]]. == Брак и потомство == ∞ 29 юни 1709 г. в [[Гуастала]] с представител, 14 юли във Флоренция за принцеса [[Елеонора Луиза Гонзага|Елеонора Луиза Гондзага]] (* 13 ноември 1686, Гуастала; † 16 март 1742, [[Падуа]]), дъщеря на [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо Гондзага]], [[Херцогство Гуастала|херцог на Гуастала]], и на [[Мария Витория Гонзага|Мария Витория Гондзага]]. Бракът е бездетен. == Източници == * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-maria-de-medici Mèdici, Francesco Maria de']'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana * Maria Pia Paoli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-maria-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Francesco Maria de’]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 * (<abbr>EN</abbr>) David M. Cheney, ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bdmedfm.html Francesco Maria de' Medici]'', в Catholic Hierarchy * (<abbr>EN</abbr>) Fonte: Archivio online di documenti sulla famiglia Medici, su documents.medici.org == Бележки == <references /> {{Превод от|It|Francesco Maria de' Medici|132629665}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италиански кардинали]] ovj30hg8681ndqcedbvu29oyz2do5te 14 550424 12397537 9595749 2024-10-28T14:38:10Z Мико 4542 Мико премести страница „[[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]]“ като „[[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]]“: англицизъм (чрез [[У:КМ|КМ]]) 9595749 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Български политици след 1989|*]] iolyp55xhu5zcwibx3yjz5p3nxwaihp 0 552234 12397777 11743172 2024-10-28T19:24:06Z Пища Хуфнагел 119943 12397777 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник}} [[Файл:Niccolo di Buonaccorso. Madonna and Child enthroned.c.1380. Boston MFA.jpg|мини|327x327px|''Мадоната с Младенеца, Йоан Кръстител, свети архиепископи и ангели''. 46.3 x 31.7 cm. ок.1380 г. Бостън, Музей на изящните изкуства. Централен панел на неизвестен триптих.]] '''Николò ди Бонакòрсо''', или '''Николò ди Буонакòрси''' ({{lang|it|Niccolo di Bonaccorso|Niccolo di Buonaccorso}}; * в [[Сиена]], [[Сиенска република]], † [[1338]]) е италиански художник от [[Сиенска школа|Сиенската школа]], съгласно документите работил в [[Сиена]] от [[1355]] до 1388 г.<ref>Pia Palladino. Art and Devotion in Siena After 1350: Luca di Tomme, Nicolo Di Buonaccorso, Timken Museum of Art 1998</ref> == Биография == Николо ди Бонакорсо се ражда в семейството на художника [[Бонакорсо ди Паче]]. Датата на неговото раждане е неизвестна, макар изследователите да предполагат, че това е приблизително 1348 г., т.к. именно в тази година неговият баща се жени за Мадалене ди Чеко ди Нучо – бъдеща майка на Николо. В немногото съхранени документи се споменава неговото име от 1356 до 1388 г. Името на Николо ди Бонакорсо през 1356 г. се появява в списъка на Гилдията на сиенските художници "Breve dell'Arte". Изследователите предполагат, че част от имената на художниците, и сред тях името на Николо, попада в този регистър няколко години по-късно. Доколкото той не може да е роден преди 1348 г., то самостоятелен живописец той може би става едва през 1370 г. В Сиенската република той прави не лоша кариера не само като живописец, но и като способен администратор. От 1372 до 1377 г. влиза в състава на Съвета - висшият правителствен орган на Сиенската република, а през 1381 г. е избран на почетната длъжност gonfaloniere (знаменосец) в района Св. Мартин. С определена доза увереност може да се твърди, че при заемането на толкова високи постове Николо може да е разчитал на доста престижни поръчки<ref>Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 366-67, 620</ref>. == Творчество == От съхраненото наследство на художника голяма част съставляват неголеми портативни олтари. Този факт е причина за това, че сред изследователите на историята на изкуствата се утвърждава мнението, че Николо ди Бонакорсо е второстепенен сиенски художник, което не е съвсем вярно. Действително основният корпус на неговите произведения съставлява неголеми произведения, често с еднакви библейски сюжети и способи на изображения; не са съхранени никакви сведения за това, че Николо разписва фрески в храмовете. Следва да се отчита обаче, че наличните произведения са само малка част от създаденото от този майстор.<ref>Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.</ref> Сред произведенията, създадени от Николо, по-известен е [[Триптих|триптихът]], състоящ се от „Обвързване на Мария“ ([[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]], Лондон), „Въведение на Мария в храма“ (Галерия [[Уфици]], [[Флоренция]]) и „Коронясването на Мария“ (Музей [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], [[Ню Йорк]])<ref>Pia Palladino. Art and Devotion in Siena After 1350: Luca di Tomme, Nicolo Di Buonaccorso, Timken Museum of Art 1998.</ref>. <gallery mode="packed" heights="300"> Файл:Niccolo di Buonaccorso. Presentation of the Virgin. 1380. Uffizi, Florence.jpg|''Въведение на Мария в храма'' (ляв панел), 1380 г. [[Уфици]], [[Флоренция]]. Файл:Niccolo di Buonaccorso. Marriage of the Virgin.1380. London NG.jpg|''Обвързване на Мария'' (централен панел), 1380 г. [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия, Лондон]]. Файл:Niccolo di Buonaccorso. Coronation of the Virgin. 1380 Metropolitan Museum, N-Y..jpg|''Коронясване на Мария'' (десен панел), 1380 г. [[Музей на изкуството „Метрополитън“]], Ню Йорк. </gallery> Най-голям интерес сред тях представлява лондонското „Обвързване на Мария“. Художникът е преместил многолюдната сцена на изхода от храма. На преден план е изобразен Йосиф, слагащ на пръстен на палеца на Мария; между тях стои първосвещеник, а зад Йосиф могат да се видят родителите на Мария, Йоаким и Ана, чиито глави са обкръжени от нимби. Музикантите тръбят в тръби и бият барабани; от прозорците надничат любопитни лица, в десния долен ъгъл гледа към случващото се малко мамче – чест атрибут на сиенските многолюдни композиции. На заден план е изобразена висока палма и изследователите виждат в нея намек за библейската „Песен на песните“. Под краката на присъстващите е разтлан килим с турски орнаменти – едно от първите изображения на турски килим в европейското изкуство. В долната част на картината има надпис NICHOLAUS: BONACHURSI: DE SENIS: ME PINXIT („Николо ди Бонакорсо от Сиена ме нарисува“). На картината отсъства дата, но изследователите я датират приблизително към 1380 г. == Източници == <references /> {{Превод от|ru|Никколо ди Бонаккорсо|102312436}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бонакорсо, Николо ди}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Сиенци]] slltnxq0g4v5o97gupmvifqtc9i9x0d 0 552468 12397788 11743190 2024-10-28T19:41:05Z Пища Хуфнагел 119943 12397788 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | вложки={{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = | академия = | направление = [[Сиенска школа]] | патрон = | работил = | творби = | повлиян = [[Доменико ди Бартоло]], [[Тадео ди Бартоло]] | повлиял = }}|националност={{ITA}}|баща=[[Пиетро д’Анджело]]|братя-сестри=[[Якопо дела Куерча]]|описание=италиански художник и миниатюрист|роден-дата=ок. 30 ноември 1400|починал-дата=ок. 1467|роден-място=[[Лука]] ?|починал-място=[[Волтера]] ?}} [[Файл:Polittico di priamo della quercia.JPG|мини|''Олтар-табернакул от църквата „Св. св. Михаил и Петър“''. 1420-те г. Музей „Вила Гуиниджи“, [[Лука]]]]. [[Файл:PRIAMO DELLA QUERCIA (PRIAMO DEL PIETRO) ACTIVE IN SIENA 1442-1467 THE MADONNA AND CHILD ENTHRONED WITH ADORING ANGELS.jpg|мини|''Мадоната с Маденеца и ангели''. 1430 – 40, [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Музей „Метрополитън“]], [[Ню Йорк]]]] [[Файл:Priamo della Quercia. Santa Maria della Scale. fresco.jpg|мини|''Агустино Новело назначава първия ректор''. фреска. 1440 – 1444 г. Болница „Санта Мария дела Скала“, Сиена]] '''Приàмо дèла Куèрча''' ({{lang|it|Priamo della Quercia}}; * ок. 30 ноември [[1400]], [[Лука]] ?, † ок. 1467/68, [[Волтера]]?<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://palazzosansedoni.fondazionemps.it/priamo-della-quercia-madonna-col-bambino-fra-i-santi-giovanni-battista-caterina-lucia-e-giovanni-evangelista/|заглавие=Priamo della Quercia|автор=Palazzo Sansedoni|достъп_дата=7 дек. 2022}}</ref>) е италиански [[художник]] и [[Миниатюра|миниятюрист]], представител на [[Сиенска школа|Сиенската школа]].<ref>Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. Thames and Hudson, London, 1998 с. 251 – 255</ref> == Биография и творчество == Приамо дела Куерча е син на сиенския скулптор [[Пиетро д’Анджело]] и малък брат на знаменития скулптор [[Якопо дела Куерча]]. Датата на неговото раждане е неизвестна, но мястото вероятно е град Лука, където, съгласно съхранените документи, неговият баща работи от 1387 до 1422 г. Ранното му формиране се основава на изучаването на готическата живопис в Лука и [[Пиза]]. През 1426 г. той изписва ''олтара-табернакул за манастирската църква „Св. св. Михаил и Петър“'' в Манастир „дел’Анджело“ до Лука (сега в Музей „Вила Гуиниджи“, Лука). Олтарът е изпълнен през 1420-те г., като художникът изписва на него Христос Пантократор, Благовещение, няколко светии по страните и предела с чудесата на Архангел Михаил. През 1428 г. художникът работи в провинция [[Лука (провинция)|Лука]], създавайки ''[[полиптих]] за църквата „Сан Лоренцо в Сегроминьо“'' (сега загубен). Според някои източници Приамо го оставя недовършен и заминава за Сиена, а според други той продължава да работи в Лука до 1432 г. На този ранен период от неговото творчество се приписват и ''поясът на олтара „Св. Антоний-абат и св. Яков“'' (1420-те г.) (Колекцията на Банка „Монте дей Паски ди Сиена“), ''[[триптих]] „Разпятие със светии“'' (приписан му от Дж. Келаци Дини; частна колекция), ''„Мадоната с Младенеца“'', изписана, както се предполага,<ref>Ingo F. Walther/Norbert Wolf. Masterpieces of Illumination. Taschen. 2005, с. 380 – 81</ref> <ref>Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622</ref> с някакъв бохемски образец-прототип (продаден на аукцион на [[Сотбис]] през 1995 г.), ''„Мадоната с Младенеца и ангели“'' ([[Музей на изкуството „Метрополитън“|Музей „Метрополитън“]], Ню Йорк) и ''олтар от три части „Мадоната с Младенеца и св. Урсула, Архангел Михаил, св. Агата и св. Лукия“'' (Музей „Метрополитън“, Ню Йорк), изписан през 1442 г. за църквата „Сан Микеле“ под влияние на творчеството на [[Тадео ди Бартоло]]. Като живописец с неголямо дарование Приамо дела Куерча, благодарение на своя по-голям и по-известен брат Якопо, се запознава с най-добрите сиенски художници. Предполага се, че благодарение на тези връзки се обединява с [[Доменико ди Бартоло]] и взема участие във фреските в „[[Санта Мария дела Скала]]“. Неговият брат, скулпторът Якопо, има добри връзки с ръководството на тази болница (през 1434 г. е предложен за длъжността на неин ректор, но не е избран). Приамо дела Куерча работи там съвместно с [[Доменико ди Бартоло]] и Лоренцо ди Пиетро ([[Векиета]]). Някои специалисти<ref>Steffi Roettgen. Italian Frescoes of Early Renaissans 1400 – 1470. Abbeville Press Publishers. 1996, с. 186 – 203</ref> предполагат, че там той участва като подмайстор на Доменико ди Бартоло, но поради голямата сума, изплатена на Приамо за тази работа хипотезата се отхвърля. Документите съобщават, че от него е изписана източната стена, на която е останала една-единствена фреска: „''Аугустино Новело назначава първия ректор''“. Събитието, дало повод за сюжета на фреската, се е случило в началото на XIV век, когато монахът-[[Августински орден|августинец]] Аугустино Новело назначава първия ректор на болницата. На фреската е изобразена голяма арка, декорирана с клони на виеща се лоза, а в долните ниши на арката има релефи на Адам и Ева. Пространството на фреската е поделено в дълбочина чрез три арки, тези три образуващи се пространства символизират различни степени на християнското милосърдие. На преден план монахът благословя стоящия пред него на колене ректор на болницата. В тази фреска художника до голяма степен се отдалечава от условния език на [[Международна готика|Международната готика]], който е присъщ на неговите ранни творби. Също така жизнеността на човешките фигури у Приамо се получава по-неудачно в сравнение с разположените до тях хора от фреските на Доменико ди Бартоло, затова неговата творба изглежда доста по-скромно. През 1440 г., когато той едва пристъпва към работата си над тези фрески (съгласно документите завършва и получава заплащане през 1442 г.), Приамо получава поръчка за изписване на ''главния олтар на църквата „Св. Архангел Михаил“'' във [[Волтера]] (сега изгубен). В този град Приамо работи голяма част от оставащите му години. През 1445 г. изпълнява там триптих за Митницата по солта (сега произведението се пази в Ораторий на св. Антоний абат). Сред работите, изпълнени във Волтера, са: ''„Св. Бернардин в слава“,'' изписана за Палацо дей Приори (Волтера, Пинакотека), неголямата ''„Мадона с Младенеца и св. св. Яков и Виктор“'' от болницата „Санта Мария Магдалена“ (носи датата 1450 г.; Волтера, Пинакотека) и ''„Мадоната с Младенеца, св. Ансан и св. Октавиан“'', изпълнена за съда (Волтера, Пинакотека)<ref>Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. Thames and Hudson, London, 1998, с. 251 – 255</ref><ref>F. Zeri with Elizabeth E. Gardner. Italian Paintings: A Catalogue of the Collection of The Metropolitan Museum of Art – Sienese and Central Italian Schools. N-Y, 1980 с. 70</ref>. През 1453 г. Приамо е отбелязан в Сиена, но през 1467 г. той се появява отново в документите на Волтера, въпреки че нито един от тези документи не е свързан с работата му. В допълнение към изброените произведения, на него се приписва авторството на стенописите в параклиса „Среща на Мария и Елизабет“ извън Флорентинската порта във Волтера. Фреските изобразяват „Мадоната с Младенеца с Николай Толентински в слава“, „Бог Отец, ангели и светците Антоний абат, Виктор (?), Йероним (?) и Антоний от Падуа“. Стенописите вероятно са направени около 1446 г., когато [[Никола Толентински]] е канонизиран. Това приписване се подкрепя от Енцо Карли и Франко Леси. Милард Мис приписва на Приамо авторството на миниатюрите в „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте Алигиери|Данте]], собственост на Йейтс Томпсън ([[Британска библиотека]], Лондон), но това приписване, направено през 1964 г., става предмет на дискусия и се оспорва от други експерти (Джон Поуп- Хенеси ги смята дело на [[Векиета]]; Джулиета Келаци Дини вярва, че са дело на [[Никола ди Улисе да Сиена|Никола ди Улисе]]).<gallery> Файл:Priamo della Quercia. Scene from a Novella. Early 1440s. Philadelphia Museum of Art.jpg|Неидентифицирана сцена от неизвестна новела. Касон. Началото на 1440-те г., Музей на изкуствата, [[Филаделфия]]. Файл:Priamo della Quercia. Virgin and Child between saints Victor and Jacob. 1450. Volterra, Pinacoteca..jpg|''Мадоната с Младенеца и св. св. Яков и Виктор''. 1450 г., [[Волтера]], Пинакотека. Файл:Priamo della Quercia. Virgin and Child between saints Victor and Octavian, Volterra, Pinacoteca.jpg|alt=Мадона с младенеца св. Ансано и св. Октавиан. 1450-те г., Волтера, Пинакотека.|''Мадоната с Младенеца св. Ансан и св. Октавиан''. 1450-те г., Волтера, Пинакотека<ref>Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622</ref>. </gallery> == Източници == * Steffi Roettgen. ''Italian Frescoes of Early Renaissans 1400—1470''. Abbeville Press Publishers. 1996, pp. 186—203 * Giulietta Chelazzi Dini et al. ''Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque''. Thames and Hudson, London, 1998 pp 251—255 * Carl Brandon Strehlke. ''Italian paintings 1250—1450''. John G. Johnson Collection and the Philadelphia Museum of Art. 2004, pp. 363—366 * Ingo F. Walther/Norbert Wolf. ''Masterpieces of Illumination''. Taschen. 2005, pp 380-81 * Da Jacopo della Quercia a Donatello. ''Le arti a Siena nel primo Rinascimento'', a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622 == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Приамо делла Кверча|119238744}} {{Портал|Италия|Биографии|Изкуство}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Куерча, Приамо дела}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Родени през 15 век]] [[Категория:Починали през 15 век]] [[Категория:Сиенци]] 1zqndilsnqm5k3yidih31b8plj5qmd2 0 555892 12397784 12011247 2024-10-28T19:37:37Z Пища Хуфнагел 119943 12397784 wikitext text/x-wiki {{Личност|националност={{ITA}}|роден-място=[[Сиена]], [[Сиенска република]]|починал-място=Сиена, Сиенска република|категория=художник | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = | академия = | направление = [[Сиенска школа]] | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = [[Федерико Барочи]], [[Доменико Бекафуми]], [[Чиголи]] }}}} '''Вентура ди Аркàнджело Салимбèни''' ({{Lang|it|Ventura di Arcangelo Salimbeni}}), известен като '''Бевилàкуа''' (''Bevilacqua''; * [[20 януари]] [[1568]], [[Сиена]], [[Сиенска република]], † [[1613]] пак там) е италиански художник-[[Маниеризъм|маниерист]] и [[Гравюра|гравьор]], един от последните представители на [[Сиенска школа]] от периода на [[Куатроченто]]. == Биография и творчество == [[Файл:Glorification of the Eucharist - Salimbeni.JPG|мини|''Диспут за евхаристията''|285x285пкс]] Салимбени е роден в [[Сиена]]. Учи живопис заедно със своя полубрат [[Франческо Вани]] при баща им Арканджело Салимбени в ателие в родния им град Сиена.<ref>Maurizio Abbati in: Luoghi d’Italia. Rapolano Terme, Franco Cantini Editore, Florenz 1997, ISBN 88-8030-102-0, S. 14</ref> Вероятно прекарва известно време в [[Северна Италия]], а след това се премества в [[Рим]] през 1588 г., за да работи, заедно с всички останали, по изписването на [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]] на папа [[Сикст V]]. През [[1590]] и [[1591]] г. получава поръчка от кардинал [[Бонифаций Бевилакуа Алдобрандини]] за някои картини в Църквата на Иисус и в [[Санта Мария Маджоре|Базилика „Санта Мария Маджоре]]“, и двете разположени в Рим. Влиянието на [[Маниеризъм|маниеристичните]] художници [[Кавалер д'Арпино]] и [[Андреа Лили]] е очевидно в тези му творби. Салимбени се завръща в [[Сиена]] през [[1595|1595 г.]] Тук той става един от последните майстори на Маниеристичната школа, в този период на преход към [[Бароково изкуство|Бароковия стил]]. По време на престоя си в Сиена той е силно повлиян от гениалния стил на [[Федерико Барочи]], както може да се види в драпериите, подчертани от резки промени на светлината и вълнообразни повърхности, присъстващи в ''Раждането на Богородица'' ([[1607]] - [[1608]] г.) в църквата „Сан Доменико“ във [[Ферара]]. В периода между 1589 и 1594 г. Салимбени прави в Рим няколко [[Офорт|офорта]], седем от които оцеляват. Те са сред най-добрите италиански отпечатъци за периода. Най-ранният и най-голям е „Кръщение Христово“ от 1589 г., който той създава в сътрудничество с по-опитния [[Амброджо Брамбила]]. [[Файл:Ventura Salimbeni 001.jpg|ляво|мини|''Чудото на Хиацинт'', 1590-1610 г.]] От [[1595]] до [[1602|1602 г.]] завършва живописни цикли за сиенските църкви като Оратория на Светата Троица. известни са неговите подробни подготвителни скици и много от тях днес се намират в [[Уфици]] във [[Флоренция]] и в [[Възпоменателен музей "М. Х. де Янг"|Де Янг]] в [[Сан Франциско]]. Около [[1600|1600 г.]] започва да рисува сцени от ''живота на Свети Хиацинт'' в сиенската църква „Санто Спирито“. Тези творби показват в сградите и пейзажа на заден план перспектива, която може да бъде проследена до стила на сиенския маниеристичен художник [[Доменико Бекафуми]]. Също така за църквата „Санто Спирито“ Салимбени завършва многобройни живописни цикли. През тези години той продължава да създава картини за други италиански църкви, например във [[Флоренция]]. Във флорентинската базилика „[[Сантисима Анунциата (Флоренция)|Сантисима Анунциата]]“ той изписва фрески на няколко [[Люнет (архитектура)|люнета]] със сцени от историята на [[Сервитски орден|Сервитския орден]] между [[1605]] и [[1608|1608 г.]] В Катедралата „Сан Салваторе“ рисува ''Йоан Кръстител''. Също през [[1600|1600 г.]] той има поръчка за създаването на фреските ''Възкресението на Христос'' и ''Умираща Света Клара, посетена от папата'', и двете за свода на параклиса „Сан Масимо“ в Базилика „[[Санта Мария дели Анджели (Асизи)|Санта Мария дели Анджели]]“ в [[Асизи]].[[Файл:Esaltation of the Eucaristy - Sputnik.png|мини|детайл от „Диспут за евхаристията“|175x175px]]На Салимбени през [[1603|1603 г.]] са поръчани други фрески, свързани със ''сцени на светците Кирико и Джулита'' в едноименната църква в Сиена, една от най-старите в града. Както преди за църквата „Света Троица“, и тук той работи заедно с художника [[Алесандро Казолани]]. Това е период, пълен с нови задачи за сиенския художник. Три други картини са изпълнени от него за църквата „Сан Лоренцо“ в Сан Пиетро ди [[Монталчино]]: ''Доставянето на ключовете'' ([[1599]]), ''Диспутът на Евхаристията'' (1600) и ''Разпятието'' ([[1604]]). По същото време той участва и в създаването на две творби в базиликата „Сан Пиетро“ в [[Перуджа]]: ''Видението на Григорий Велики'' и ''Наказанието на Давид''. [[Папски легат|Папският легат]], кардинал [[Бонифаций Бевилакуа Алдобрандини|Бонифаций Бевилакуа]], поръчал тези работи, е толкова ентусиазиран от резултата, че го награждава с [[Орден на златната шпора|Ордена на Златната шпора]], най-престижния на [[Свети престол|Светия престол]]. В същото време той е упълномощен да се нарича „Кавалер Бевилакуа". Между [[1607]] и [[1609|1609 г.]] работи в [[Пиза]], където рисува платно, озаглавено ''„Възнесение Богородично“'' за църквата „Сан Фредиано“ в Пиза и преди всичко допринася за новата живописна украса на галерията на [[Катедрала на Пиза|катедралата в Пиза]] с картината ''„Вечният в слава“ и Архангелите'' (сега поставени в южната пътека) и ''Падането на манна''. През [[1612|1612 г.]] той създава ''Житие на Свети Галган'' за църквата „Сантучо“ в Сиена, със светеца отшелник и гора на заден план. Последното му произведение на изкуството е [[Маслена живопис|картината с маслени бои]] ''Сватбата на Богородица'' за Епархийската семинария във [[Фолиньо]], през [[1613|1613 г.]], сега изложена в Музея на епархийския капитул във Фолиньо. В своя артистичен живот той се вдъхновява от [[Федерико Барочи]], [[Доменико Бекафуми]] и богатата и хармонична палитра на [[Чиголи]]. Сред неговите ученици са [[Алесандро Казолани]] и [[Рутилио Манети]]. По време на престоя си в [[Рим]] от [[1589]] до [[1594|1594 г.]] той също гравира някои [[офорт]]и, от които само седем са достигнали до наши дни. Те със сигурност са сред най-изисканите италиански произведения от периода. Първият в хронологичен ред и по размер е ''Кръщението на Христос'' от [[1589|1589 г.]], изпълнено в сътрудничество с по-опитния [[Амброуз Брамбила|Амброджо Брамбила]].<ref>Sydney J., Freedberg (1993). Painting in Italy, 1500-1600. Pelican History of Art (3 ed.). London: Penguin Books</ref> През [[1634|1634 г.]] [[Бернардино Капители]] прави посмъртно негов портрет. == Списък с творби == * Света Агнеса ''(Sant'Agnese)'' (1590, [[офорт]], Музей „Де Янг“, [[Сан Франциско]], [[Калифорния]]) * Благовещение ''(L'Annunciazione)'' (1594, рисунка, Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * Сватба на Дева Мария ''(Matrimonio della Vergine)'' (1590, Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * Две Изследвания на една жена (Due ''Studi di donna)'' (Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * Фигуративни етюди на мъж и седнала жена ''(Studi figurativi di un uomo e di una donna seduta'') (Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * Изследвания на мъжка фигура с меч (''Studi di una figura maschile con la spada)'' (Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * Мадона с Младенеца ''(Madonna col Bambino)'' (Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * ''Studi figurativi di un uomo e di una donna in piedi'' (Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * Св. св. Анна и Йоаким ''(Santi Anna e Gioacchino)'' (1590, офорт, Музей „Де Янг“, Сан Франциско, Калифорния) * Благовещение ''(L'Annunciazione)'' (Museum of Fine Arts, Budapest) * Смърт на Св. Киара с благословията на папа [[Инокентий IV]] ''(Morte di Santa Chiara con benedizione di papa Innocenzo IV)'' (disegno, Музей „Фицуилям“, [[Кеймбридж]], UK) * Христос на кръста с Дева Мария, [[Мария Магдалина|Мария Магдалена]] и Св. Йоан ''(Cristo sulla Croce con la Vergine, Maddalena e San Giovanni)'' (Худ. институт Courtauld, Лондон) * Две изследвания на женска глава, скица на крак (''Due studi di testa di donna, schizzo di un piede)'' (Courtauld Institute of Art, Londra) * Коленичил младеж с ваза ''(Giovane in ginocchio con un vaso)'' (Courtauld Institute of Art, Londra) * Архиепископ Асканий I Пиколомини представя излекувана на Дева Мария ''(L'Arcivescovo Ascanio I Piccolomini presenta una miracolata alla Vergine)'' (Архиепископски дворец на Сиена) * Сватбата на Дева Мария ''(Matrimonio della Vergine)'' (Епархийска семинария на [[Фолиньо]]) * Дева Мария и Младенеца в слава ''(La Vergine e il Bambino in Gloria–'' (1590, Grand Rapids Museum of Art, [[Мичиган]]) * Троицата със св. Петър и св. Бернар (''Trinità con San Pietro e San Bernardo)'' (Музей „Феш“, [[Аячо]], Франция) * Етюд за олтарна картина (''Studio per una pala d'altare)'' (рисунка, Худ. музей „Фог“, [[Бостън]], [[Масачузетс]]) * Света Екатерина ослепява с погледа си флорентинските войници (''Santa Caterina acceca con lo sguardo i soldati fiorentini'' (Музей „Тайлърс“, [[Харлем]], Ню Йорк) * Св. Лаврентий и Св. [[Карло Боромео|Карл Боромео]] се покланят на Христовото име ''(San Lorenzo e San Carlo Borromeo adorano il Nome di Gesù)'' (Катедрала на [[Гросето]]) * Фрески „Възкресение Христово“ (''Resurrezione di Cristo)'' (Църква „Св. Йоан Кръстител“ в Баньо Виньони) * Фреска „Троицата действаща на света“ (''Trinità all'opera col Mondo)'' (Църква „Сан Лоренцо“ в Сан Пиетро ди Монталчино) * Възкресение Христово ''(Resurrezione di Cristo)'' в параклиса на Отнасянето на Господ в базиликата [[Санта Мария дели Анджели (Асизи)|Санта Мария дели Анджели]] в [[Асизи]] * Разпятие ''(Crocifissione)'' (Propositura dei Santi Giusto e Clemente, [[Кастелнуово Берарденга]]) * Изкачването на Голгота ''(Andata al Calvario)'' (Църква „Св. Августин“, Сиена) * Свети Антоний в поклонение на Младенеца (''Sant'Antonio in adorazione di Gesù Bambino)'' (Църква „Св. Донат“, [[Киани]]) * Опечалената Мадона и светии ''(Madonna addolorata e santi)'' (Църква на Компанията на Сан Салваторе, Скрофиано) * Мъченичеството на Св. Екатерина Александрийска ''(Martirio di Santa Caterina d'Alessandria)'' (Енорийска църква Свети Филип и св. Яков, [[Монталчино]]) * Блажени Пиетро Петрони ''(Beato Pietro Petroni)'' (1597, Енорийска църква Свети Филип и Яков, Монталчино) * Св. Симон Сток, който получава от Дева Мария ордена ''(San Simone Stock che riceve dalla Vergine lo scapolare)'' (Църква на Св. Франциск, Монталчино) * Посещението ''(Visitazione)'' (Църква на Мадоната на Виталета, [[Сан Куирико д'Орча]]) * Чудото на снега ''(Miracolo della Neve)'' (Светилище на Мадоната на милосърдието (или на Коронясаната), [[Арчидосо]]) * Рождение Богородично ''(Nascita della Vergine)'' и ''Dormitio Virginis'', (Църква „Санта Мария в портика във Фонтегиуста“), [[Сиена]]) * Благовещение и Вечният ''(L'Annunciata e l'Eterno)'' (1597, Контрада Леокорно, Сиена) * Разпятие ''(Crocifissione)'' (1600, Базилика „Сан Доменико“, Сиена) * Благовещение ''(Annunciazione)'' и Рождество (''Natività)'' (1607, Църква „Сан Фредиано“, [[Пиза]]) * Мъченичеството на Света Цецилия ''(Martirio di Santa Cecilia)'' (1607, Църква „Санта Чечилия“, Пиза) * Падането на манна ''(La caduta della Manna)'' (1607, Катедрала на Санта Мария Асунта, Пиза) * Вечният в слава и архангелите ''(Eterno in Gloria e gli Arcangeli)'' (1609, Катедрала на Санта Мария Асунта, Пиза) ** Поклонението на пастирите ''(Adorazione dei Pastori)'' (opera firmata e datata 1610, Църква „Св. Августин“, [[Фолиньо]]) * Различни фрески (Вила „Ботини“, [[Лука]]) == Литература == * Sydney J. Freedberg, ''Painting in Italy, 1500-1600'', New Haven, Pelican History of Art, 1993. * Marco Ciampolini, ''Ventura Salimbeni: (Siena, 1569-1613)'', in ** Anna Maria Ambrosini Massari ''et al.'', ''Nel segno di Barocci: allievi e seguaci tra Marche, Umbria, Siena'', Milano, Motta, 2005. * Michele Maccherini, ''Ventura Salimbeni, Muzio Placidi e la decorazione del coro del duomo'', in ** Mario Lorenzoni ''et al.'', ''Le pitture del Duomo di Siena'', Cinisello Balsamo, Silvana Editoriale, 2008. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ventura Salimbeni|123310067}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|Изкуство}} {{СОРТКАТ:Салимбени, Вентура}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Родени в Сиена]] [[Категория:Починали в Сиена]] pkepbl52rgd8l1tcf0jcw5udmwbul2y 0 583495 12397817 11475502 2024-10-28T20:07:52Z Пища Хуфнагел 119943 12397817 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Cosimo Tura | категория = художник | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = | академия = [[Ферарска школа]] | направление = [[Ранен ренесанс]] | патрон = | работил = [[Ферара]] | период = 15 век | жанр = религиозна живопис, портрети | творби = | повлиян = [[Франческо Скарцоне]] | повлиял = [[Лоренцо Коста]] | избран = | награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} [[Файл:Cosmè tura, ritratto di giovane uomo, 1470-80 ca..JPG|мини|''Портрет на млад мъж'' (ок. 1450 – 1452), [[Музей на изкуството „Метрополитън“]], Ню Йорк]] [[Файл:Cosmè Tura 003.jpg|мини|''Пролет'' (ок. 1460), Национална галерия, Лондон]] '''Козимо Тура''' или '''Козмè Тура''' ({{lang|it|Cosimo Tura}}; ''Cosmè Tura'' * ок. [[1430]] във [[Ферара]]; † април [[1495]], пак там) е [[Италия|италиански]] [[художник]] през Ранния [[ренесанс]] от [[Ферарска школа|Ферарската школа]]. == Биография == Той е дворцов художник на династията [[Дом Есте|д’Есте]] във [[Ферара]] и основател и главен представител на [[Ферарска школа|Ферарската школа]]. Тура учи за художник в [[Падуа]] при [[Франческо Скарцоне]] (1397 – 1468). От 1460 до 1495 г. работи като дворцов художник при херцозите [[Борсо д’Есте]] и [[Ерколе I д’Есте]], където създава [[Еклектика|еклектичен]] стил с елементи от късната [[готика]]. При него във Ферара учи художникът [[Лоренцо Коста]]. Умира в нищета. == Произведения == Съхранени са панели от органа на Катедрала във Ферара (1469) и Полиптих „Роверела“ (1470 – 1474), понастоящем разделен на части, съхранявани в различни музеи. * „Св. Антоний Падуански“ (''Sant'Antonio da Padova''; Галерия „Д’Есте“, [[Модена]]) * „Св. Себастиан“ (''San Sebastiano''; [[Берлинска картинна галерия]]) * „Св. Христофор“ (San Cristoforo; Берлинска картинна галерия) * „Благовещение“ (''L'Annunciazione''; [[Катедрала на Ферара]]) * Св. Георги, убиващ змея (''S. Giorgio che uccide il drago''; Колекция „Виторио Чини“, [[Венеция]]) * Св. Георги, убиващ змея (''S. Giorgio che uccide il drago''; панели на органа в Катедралата на Ферара) * „Мадона“ (''Madonna''; Колекция „Прата“, [[Ню Йорк]]) * „Светци и дарител“ (''Santi e donatore''; Галерия „Колона“, [[Рим]]) * „Пролет“ (Калиопа) (''La primavera [Calliope]''; [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]], [[Лондон]]) * „Фигура на светец“ (''Figura di Santo''; Колекция „Джонсън“, [[Филаделфия]]) * „Св. Доминик“ (''S. Domenico''; [[Уфици]], [[Флоренция]]) * „Пиета“ (''Pietà''; [[Лувър]], Париж) * „Св. Антоний Падуански“ (S. Antonio; Лувър) * „Благовещение“ (''Annunciazione''; Колекция „Кук“, Ричмонд) * „Мъртвият Христос, поддържан от два ангела“ (''Cristo morto sorretto da due angeli''; Музей на история на изкуството, [[Виена]]) * „Поклонение на влъхвите“ (''L'Adorazione dei magi''; Музей „Фицулиямс“, [[Кеймбридж (Масачузетс)|Кеймбридж]], САЩ) * Тонди на Св. Маврелий“ (''Tondi di S. Maurelio''; Пинакотека на Ферара) * „Свети епископ“ (''Santo Vescovo''; [[Музей „Полди Пецоли“]], [[Милано]]) * „Музикант“ (''Musico''; Художествена галерия, [[Дъблин]]) * „Светец“ (''Santo''; Художествен музей, [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]], Франция) <gallery class="center"> Файл:Cristo crocifisso di Cosmè Tura.jpg|''Разпнатият Христос'', [[Пинакотека „Брера“ (Милано)|Пинакотека „Брера“]], Милано Файл:Cosmè tura, san cristoforo, 1484 ca.JPG|''Св. Христофор'' (1484), [[Берлинска картинна галерия]] Файл:Cosmè tura, san sebastiano, 1484 ca.JPG|''Св. Себастиан'' (1484), Берлинска картинна галерия Файл:Cosmè tura, pietà dal polittico roverella, 1474 ca..JPG|''Пиета'', [[Лувър]], Париж Файл:Cosmè tura, sant'antonio da padova leggente, 1475 ca. 01.JPG|''Четящият Антоний Падуански'' (ок. 1475), Лувър, Париж Файл:Cosmè tura, san ludovico di tolosa.JPG|''Св. Луи Тулузки'' (1484?), [[Музей на изкуството „Метрополитън“]]“, Ню Йорк Файл:Cosmè tura, fuga in egitto, 1470-80 ca. 01.JPG|''Бягството в Египет'', панел от полиптих „Роверела“ (ок. 1470 - 1480), Музей на изкуствата „Метрополитън“, Ню Йорк Файл:Accademia - Madonna dello zodiaco - Cosmè Tura.jpg|''Мадоната на зодиака'' (1459 - 1463), [[Галерия дел'Академия|Галерия на Академията]], Венеция </gallery> == Литература == * С. Дзуффи, ''Возрождение. XV век. Кватроченто''. Москва: Омега-пресс, 2008, с. 349 – 351. – 384 с. ISBN 978-5-465-01772-5 * Stephen J. Campbell, ''Cosmè Tura of Ferrara. Style, Politics and the Renaissance City. 1450 – 1495''. Yale University Press, New Haven CT, 1998, ISBN 0-300-07219-8. * Eberhard Ruhmer, ''Cosimo Tura'' = ''Tura. Paintings and Drawings''. Complete edition. Phaidon Press, London, 1958. * auro Natale, ''Cosmè Tura e Francesco del Cossa''. L'arte a Ferrara nell'età di Borso d'Este, catalogo della mostra, Ferrara, Palazzo dei Diamanti–Palazzo Schifanoia, 23 settembre 2007 – 6 gennaio 2008, Ferrara, Ferrara Arte, 2007, ISBN 88-89793-01-5 == Външни препратки == * [http://www.zeno.org/Kunstwerke/A/Tura,+Cosmè Картини на ''Тура, Козмè''], Zeno.org. * [http://www.palazzodiamanti.it/index.phtml?id=591 Biografiq] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110511022829/http://www.palazzodiamanti.it/index.phtml?id=591 |date=2011-05-11 }} * [http://www.treccani.it/enciclopedia/cosme-tura/ Tura, Cosmè (propr. Cosimo)], Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Родени във Ферара]] [[Категория:Починали във Ферара]] nkyr37ra0os8mh1373w4ccw60p54elh 0 584548 12397461 12290977 2024-10-28T13:11:43Z Davidkenarovcska 254027 12397461 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболист |име на играча = Станислав Маламов |снимка = |цяло име = Станислав Александров Маламов |прякор = |град на раждане = [[Стамболийски (град)|Стамболийски]] |държава на раждане = {{Флагче|България|1989}} [[Народна република България]] |ръст = 182 см |настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Марица (Пловдив)|Марица (Пловдив)]] |номер на фланелката = 21 |договор до = |пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1996–2002 </br> 2002–2008 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Тракия (Стамболийски)]] </br>{{Флагче|България}} [[Марица (Пловдив)]] |години = 2008–2010 </br> 2010 </br> 2011 </br> 2012–2014 </br> 2015 </br> 2015–2016 </br> 2016 </br> 2018 </br> 2018–2019 </br> 2020 </br>2021– |отбори = {{Флагче|България}} [[Марица (Пловдив)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Несебър|Несебър]] </br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Раковски 2011|Раковски]] </br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Хасково 2009|Хасково]] </br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] </br>{{Флагче|България}} [[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Верея (Стара Загора)|Верея]] <br/>{{Флагче|България}} [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] <br/>{{Флагче|България}} [[ФК Марица (Пловдив)|Марица (Пловдив)]] |мачове = 23</br>10</br>?</br>55</br>8</br>16</br>8</br>3</br>18</br>4</br>66 |голове = (1)</br>(1)</br>(?)</br>(2)</br>(0)</br>(2)</br>(1)</br>(0)</br>(2)<br/>(0)</br>(12) |национален отбор = |национален отбор мачове = |национален отбор голове = |последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2018 г | |последно обновяване национален отбор = | }} '''Станислав Маламов''' (роден на [[21 септември]] [[1989]] г.) е български [[футболист]], [[полузащитник]]. == Кариера == Родeн е на [[21 септември]] [[1989]] г. в град [[Стамболийски (град)|Стамболийски]]. Маламов започва футболната си кариера на седем годишна възраст в местния клуб [[ФК Тракия (Стамболийски)|Тракия (Стамболийски)]]. През 2002 г. преминава в прочутата школа на [[Марица (Пловдив)]]. През лятото на 2008 г. е включен в първия отбор на [[Марица]]. На 12 декември 2011 г., Маламов се присъединява към [[Локомотив (Пловдив)]] със старши треньор [[Емил Велев]]. Своя дебют в А група прави на 10 март 2012 г. при победата с 2 – 0 над [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] През 2015 г. подписва с [[ЦСКА (София)]]. На 24 май 2016 г. Маламов, вкарва единствения и победен гол над [[Монтана]] за [[Купа на България]]. == Отличия == * [[Купа на България]] – 1 път носител (2016) с [[ЦСКА (София)]] * Шампион на [[В футболна група|Югозападна В група]] с ЦСКА (София) през 2015/2016 г. {{Мъниче|Български футболист}} {{ФК Витоша (Бистрица) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Маламов, Станислав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Нефтохимик (Бургас)]] [[Категория:Футболисти на Септември (София)]] [[Категория:Футболисти на Верея (Стара Загора)]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Родени в Стамболийски]] ldx0p6dstrqss3ab6rs6cqm75grrll1 12397480 12397461 2024-10-28T13:26:58Z 212.5.142.182 12397480 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболист |име на играча = Станислав Маламов |снимка = |цяло име = Станислав Александров Маламов |прякор = |град на раждане = [[Стамболийски (град)|Стамболийски]] |държава на раждане = {{Флагче|България|1989}} [[Народна република България]] |ръст = 182 см |настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] |номер на фланелката = 21 |договор до = |пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1996–2002 </br> 2002–2008 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Тракия (Стамболийски)]] </br>{{Флагче|България}} [[Марица (Пловдив)]] |години = 2008–2010 </br> 2010 </br> 2011 </br> 2012–2014 </br> 2015 </br> 2015–2016 </br> 2016 </br> 2018 </br> 2018–2019 </br> 2020 </br>2021–2024<br>2024– |отбори = {{Флагче|България}} [[Марица (Пловдив)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Несебър|Несебър]] </br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Раковски 2011|Раковски]] </br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Хасково 2009|Хасково]] </br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] </br>{{Флагче|България}} [[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Верея (Стара Загора)|Верея]] <br/>{{Флагче|България}} [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] <br/>{{Флагче|България}} [[ФК Марица (Пловдив)|Марица (Пловдив)]]<br/>{{Флагче|България}}</br>[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] |мачове = 23</br>10</br>?</br>55</br>8</br>16</br>8</br>3</br>18</br>4</br>66</br>0 |голове = (1)</br>(1)</br>(?)</br>(2)</br>(0)</br>(2)</br>(1)</br>(0)</br>(2)<br/>(0)</br>(12)<br>(0) |национален отбор = |национален отбор мачове = |национален отбор голове = |последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2018 г | |последно обновяване национален отбор = | }} '''Станислав Маламов''' (роден на [[21 септември]] [[1989]] г.) е български [[футболист]], [[полузащитник]]. == Кариера == Родeн е на [[21 септември]] [[1989]] г. в град [[Стамболийски (град)|Стамболийски]]. Маламов започва футболната си кариера на седем годишна възраст в местния клуб [[ФК Тракия (Стамболийски)|Тракия (Стамболийски)]]. През 2002 г. преминава в прочутата школа на [[Марица (Пловдив)]]. През лятото на 2008 г. е включен в първия отбор на [[Марица]]. На 12 декември 2011 г., Маламов се присъединява към [[Локомотив (Пловдив)]] със старши треньор [[Емил Велев]]. Своя дебют в А група прави на 10 март 2012 г. при победата с 2 – 0 над [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] През 2015 г. подписва с [[ЦСКА (София)]]. На 24 май 2016 г. Маламов, вкарва единствения и победен гол над [[Монтана]] за [[Купа на България]]. == Отличия == * [[Купа на България]] – 1 път носител (2016) с [[ЦСКА (София)]] * Шампион на [[В футболна група|Югозападна В група]] с ЦСКА (София) през 2015/2016 г. {{Мъниче|Български футболист}} {{ФК Витоша (Бистрица) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Маламов, Станислав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Нефтохимик (Бургас)]] [[Категория:Футболисти на Септември (София)]] [[Категория:Футболисти на Верея (Стара Загора)]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Родени в Стамболийски]] poowbdnd433eaexir6a2mt5jh8wcrvp 0 593016 12397532 12367255 2024-10-28T14:31:39Z Ambra75 259141 12397532 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = губернатор на Сиена | портрет = Justus Sustermans (studio of) - Portrait of Mattias de' Medici.jpg | портрет-описание = Портрет от [[Юстус Сустерманс]], Национална художествена галерия, [[Вашингтон]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1629]] – [[1631]] (I)<br>[[1641]] – [[1642]] (II)<br>[[1644]] – [[1667]] (III) | коронация = | предшественик = [[Катерина Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]] (I);<br>[[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]] (II и III) | наследник = [[Леополдо Медичи|Леполдо де Медичи]] (I и II);<br>[[Франческо Мария Медичи|Франческо Мария де Медичи]] (III) | други титли = [[принц]] на [[Велико херцогство Тоскана]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Мария Кристина де Медичи]]<br>[[Фердинандо II де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Маргарита де Медичи]]<br>[[Франческо де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|погребан=базилика [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]}} '''Матѝас ди Кòзимо де Мèдичи''' ({{lang|it|Mattias i Cosimo de' Medici}}; * [[9 май]] [[1613]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[11 октомври]] [[1667]], [[Сиена]], Велико херцогство Тоскана) от фамилията [[Медичи]], е принц от [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], военен и от 1629 г. управител на [[Сиена]] (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#C2 Medici 3], genealogy.euweb.cz</ref> Участник в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и във войната с [[Кастро (херцогство)|Кастро]]. [[Маршал|Фелдмаршал]] на императорската армия. Владетел на [[Сиена]] от 1629 – 1667 г. [[Меценат]]. [[Суверенен Малтийски орден|Рицар на честта и предаността на Малтийския орден]]. == Произход == Той е третият син на [[Велико херцогство Тоскана|тосканския велик херцог]] [[Козимо II де Медичи]] (1590 – 1621), първороден син е на [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]] и на [[Кристина Лотарингска]], и на съпругата му [[ерцхерцог]]иня [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (1589 – 1631), дъщеря на ерцхерцог [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II Австрийски]] и принцеса [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Анна Баварска]]. Има четирима братя и три сестри: * [[Мария Кристина де Медичи|Мария Кристина]] (1609 – 1632), принцеса * [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]] (1610 – 1670), 5-и Велик херцог на [[Тоскана]], съпруг на [[Витория дела Ровере]] * [[Джовани Карло Медичи|Джанкарло]] (1611 – 1663), [[кардинал]] * [[Маргарита де Медичи|Маргерита]] (1612 – 1679), херцогиня на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Парма и Пиаченца]] като съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе]] * [[Франческо де Медичи|Франческо]] (1614 – 1634), принц. военен * [[Анна де Медичи|Анна]] (1616 – 1676), ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тиролски]] * [[Леополдо де Медичи|Леополдо]] (1617 – 1675), кардинал. == Биография == === Ранни години === [[Файл:Justus Sustermans Prince Mattias de' Medici.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на дете (Матиас е Медичи)'', ок. 1620]] Роден е във [[Флоренция]] на 9 май [[1613]] г. Израства и бива възпитан заедно с по-малкия си брат [[Франческо Медичи|Франческо]], като разликата помежду им е само година. Придворният лекар и учителите на принцовете изпращат ежедневни писмени доклади на майка им за здравословното състояние, напредъка в обучението и за всички събития в живота на двамата принцове. След смъртта на баща им, когато майка им и баба им стават регентки над малолетния Велик херцог – по-големият брат на принцовете, [[Фердинандо II Медичи|Фердинандо II де Медичи]], хора, които нямат изключителни знания, но имат благороднически произход и принадлежат към най-високите слоеве на духовенството, са назначени за учители на Матиас и Франческо. Децата са възпитавани като привърженици на [[Контрареформация]]та и идеите на [[Абсолютна монархия|Абсолютизма]]. Матиас се подготвя за кариера като духовник. Младият мъж обаче не желае да става духовник и на 16 години избира военната кариера. На 29 май 1629 г., след смъртта на вдовстващата херцогиня [[Катерина Медичи (1593 – 1629)|Катерина]] на 17 април, Великият херцог назначава по-малък брат за нов владетел на Сиена. Матиас пристига в града на 27 август същата година и се установява в кралския дворец на [[Пиаца дел Дуомо (Сиена)|Катедралния площад]]. Преди да напусне Флоренция, майка му му дава писмо, в което го призовава да продължи образованието си и дава съвети за поведението и задълженията на губернатора. Матиас участва във всички заседания на Съвета, който разглежда дела и петиции на поверената му територия, често дава публични аудиенции, посещава църковни служби, демонстрирайки своята привързаност към католицизма. Той е страстен ловец, любител на добродетелната музика и театралните представления. През февруари 1630 г. по покана на принца актьори от [[Комедия дел арте|Комедията дел арте]] пристигат в Сиена от Флоренция. Поведението на младия владетел му помага да спечели уважението на сиенците. === Военна кариера === [[Файл:Matthias de' medici, xvii century portrait.jpg|мини|ляво|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Матиас де Медичи'', ок. 1660, [[Палацо Пити]], Флоренция]] През септември 1631 г. Матиас, заедно с [[Франческо Медичи|Франческо]], придружава майка си до императорския двор във [[Виена]]. По време на неговото отсъствие Сиена се управлява от името на принца от неговия по-малък брат, [[кардинал]] [[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]]. Вдовстващата велика княгиня поверява синовете на техния чичо, император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена]] се опитва да гарантира, че принцовете постъпват на служба в имперската армия под командването на [[Албрехт фон Валенщайн]]. По време на пътуването Матиас и Франческо продължават да се забавляват с лов и балове до ноември 1631 г., когато майка им внезапно умира в [[Пасау]]. Великият херцог Фердинанд II разрешава на братята да останат в чужбина и разпределя под тяхно командване корпус от 1000 конници и 6000 пехотинци. През пролетта на 1632 г., поради военните успехи на протестантите в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], той им дава 100 хил. скуда и оръжия с искане незабавно да отидат в активната императорска армия и да се докажат в битки с протестантите на страната на императора. През юли 1632 г. Матиас и Франческо се насочват към театъра на военните действия. След като се срещат с императора във Виена, те пристигат в лагера на императорската армия близо до [[Нюрнберг]]. На 16 ноември 1632 г. братята за първи път участват в битката – [[Битка при Лютцен|битката при Лютцен]], по време на която Матиас се среща със своя сънародник генерал [[Пиколомини, Отавио|Отавио Пиколомини]]. След като посреща принцовете с ентусиазъм, [[Албрехт фон Валенщайн]] скоро започва да се отнася към тях негативно. Причината за това е недоволството на генералисимуса от недостатъчното участие на Великото херцогство Тоскана в снабдяването на императорската армия. Отначало той отказва да даде военни звания, съответстващи на произхода на принцовете. Тогава, желаейки да се отърве от присъствието им в армията, през юли 1633 г. той напълно отнема командването на полковете от Матиас и Франческо. Както вярват самите принцове, причината за такова отношение към тях от страна на генералисимуса е, че в императорския двор те говорят за възможното предателство на Валенщайн. През февруари 1634 г. в писмо до Великия херцог братята искат разрешение да напуснат императорската армия, страхувайки се за живота си, ако обвинението в предателство срещу генералисимуса се потвърди. По-големият брат удовлетворява молбата им и през същия месец те напускат военните действия и пристигат в замъка Нойщадт. [[Файл:Carlo Dolci 008.jpg|мини|Принц Матиас де Медичи, изобразен във военно облекло от [[Карло Долчи]] през 1635 г., [[Музей на историята на изкуството]], [[Виена]]]] През пролетта на 1634 г. Матиас се завръща в Имперската армия под командването на [[Матиас Галас]]. През май същата година той участва в обсадата на [[Регенсбург]], по време на която, заразен от [[чума]], по-малкият му брат Франческо умира. Матиас, прекарал по време на служба в императорската армия (разходите на принца възлизат на повече от 60 000 скудо), мисли да се върне в родината си, но остава под командването на своя братовчед, унгарския крал Фердинанд, бъдещият император [[Фердинанд III]], с когото участва в [[Битка при Ньордлинген (1634)|битката през септември 1634 г. при Ньордлинген]]. След като получава чин на генерал от императорската артилерия, той прекарва известно време във Флоренция. Той започва военната кампания от 1635 г. със среща с унгарския крал, която се провежда в [[Бавария]], и получава командване на пехотен полк. Влиза в битката в края на август, побеждавайки армията на френския крал между [[Майнц]] и [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]. Есента прекарва в маневри в [[Пфалц]] и [[Лотарингия (регион)|Лотарингия]]. През декември 1635 г. разполага полка за зимна квартируване във [[Вормс]]. По това време той трябва да реши множество проблеми с доставките и заплатите на армията, така че принцът дори е обвинен от местните власти в присвояване. През май 1636 г. Матиас пристига в щаба на главнокомандващия на императорската армия в [[Шпайер]]. Той иска да подготви своя полк за нова военна кампания, този път срещу самата Франция, която е обявила война на Испания. Полкът на принца трябва да участва в превземането на [[Дижон]], но той претърпява тежки числени загуби по време на похода поради липса на провизии и болести. Матиас решава да се върне в родината си, за което говори открито. През февруари 1637 г. новият император Фердинанд III не кани княза на среща на генералния щаб във Виена и през юни същата година Матиас се завръща във Флоренция. Но още на 1 юли 1637 г. императорът му дава патент на [[Фелдмаршал (Австрия)|фелдмаршал]] на императорската армия и принцът отново постъпва на служба. Изпратен е в [[Померания]], където през декември 1637 г. превзема [[Узедом]], [[Волгаст]] и [[Демин]]. За пореден път проблемите с настаняването на войските за зимата и големите лични разходи, възлизащи на 341 718 [[флорин]]а, го принуждават да поиска оставката си. През 1639 г. императорът разрешава на принца да напусне императорската армия и да се върне в родината си. През април същата година, преди да се върне във Флоренция, Матиас прекарва известно време във Виена поради здравословни проблеми. === Късни години === През август 1639 г. Матиас пристига във Флоренция и се връща към задълженията си на владетел на Сиена. Скоро се появяват слухове за намерението на принца да влезе в служба на френския крал, които обаче не саа потвърдени. През 1641 г. той пътува до [[Милано]], [[Генуа]], [[Ферара]] и [[Венеция]]. По време на това пътуване Матиас отново се интересува от театър. През февруари 1645 г., по покана на принца композиторът [[Франческо Сакрати]] пристига в Сиена, където в Академията на слугите на хармонията (лат. ''Accademia dei Febiarmonici'') той поставя операта „Привидната луда“ по [[либрето]]то на Джулио Строци. През септември 1641 г. [[папа]] [[Урбан VIII]] окупира [[Кастро (херцогство)|Херцогство Кастро]], пренебрегвайки претенциите за феод от [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма]]. Действията на папата водят до това още през следващата година да бъде сключен съюз срещу [[Папска държава|Папската държава]] между Великото херцогство Тоскана, [[Херцогство Модена и Реджо|Херцогство Модена]] и [[Венецианска република|Република Венеция]]. Матиас е поставен начело на тосканската армия. Той започва боевете през лятото на 1643 г. с нахлуване в [[Умбрия]]. През юни те окупират [[Чита дела Пиеве|Чита дел Пиеве]] и [[Кастильоне дел Лаго]]. През есента в битките при Монджовино, [[Радикофани]] и [[Питиляно]] армията на папата е победена. Войната за Кастро завършва с победата на съюза на италианските държави. През [[1643]] г. той поема командването на лигата, сформирана от [[Венецианска република|Република Венеция]], Велико херцогство Тоскана, [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма]] и [[Херцогство Модена и Реджо|Херцогство Модена]] срещу папата Барберини, като отново оставя управлението на Сиена на Леополд. Той окончателно се връща в тосканския град през [[1644]] г., оставайки там до смъртта си. [[Файл:Villa di lappeggi, 00.JPG|мини|ляво|Резиденцията на принца. Вила Медичи в Лапеджи. Снимка 2013]] През 1644 г. Великият херцог, като награда, дава на Матиас владението на Монте Сан Савино и Вила Лапеджи. Последният, поръчан от принца, е преустроен от архитекта Антонио Марией Ферри и става една от резиденциите на Матиас. Във вилата той даваше маскирани балове, идваше тук на лов. Тук принцът съхранява многобройни произведения на живописта. Той особено харесва платна, изобразяващи битки, натюрморти и картини на библейски теми. [[Файл:Justus Sustermans 023.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Матиас де Медичи'', XVII век, Палацо Пити, Флоренция]] Любител на [[лов]]а, конните надбягвания (една от неговите конюшни редовно участва в конното надбягване [[Палио от Сиена|Палио ди Сиена]]), партитата и светските удоволствия, Матиас също е чувствителен към [[изкуство]]то, [[музика]]та и [[театър]]а и покровителства художници като [[Юстус Сустерманс]] (от когото самият той е изобразен в [[броня]]), [[Волтерано]], [[Жак Куртоа]], известен като Боргнон, [[Ливио Мехус]], чиито картини събира в [[Вила Медичи (Лапеги)|резиденцията си в Лапеджи]], [[Балдасаре Франческини]], [[Рафаело Вани]] и [[Рутилио Манети]], [[кастрат]]а [[Ато Мелани]]. Принцът колекционира не само картини, но и оригинални вещи. Колекциите му включват 27 вази от слонова кост, циферблати и научни инструменти, [[Кабинет с чудеса|Кабинети с чудеса]]. Сега колекциите му се съхраняват в [[Уфици]]. През май 1647 г. той значително разширява залата на Генералния съвет на Сиена в Обществения дворец. Матиас подпомага дейността на операта в града. През 1647 г. отново се появяват слухове за намерението на принца да влезе в служба на френския крал, което отново не намира потвърждение. През 1649 и 1656 г. Фердинанд II му поверява командването на народната милиция, охраняваща границите на Великото херцогство по време на Втората война за Кастро и чумата. При последния случай Матиас командва и цялата тосканска армия. През 1663 г. обявява намерението си да стане кардинал. През 1666 г. здравословните му проблеми се влошават поради [[подагра]] и [[артрит]]. През 1667 г. желанието на княза да приеме църковен сан е подкрепено от великия княз Фердинанд II и папа [[Климент IX]] . Въпреки това, малко след това, на 11 октомври 1667 г., Матиас де Медичи умира в Сиена на 54-годишна възраст. Погребан е във Флоренция в [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] в базиликата „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“, Флоренция. Принцът не се жени и няма потомство. През 1857 г., по време на първата ексхумация на останките на Матиас де Медичи, в гроба му е намерен балсамиран труп, облечен в рокля и наметало на рицар от Малта от [[Камлет|камлот]] и [[коприна]], чорапи и обувки от кадифе с панделки. В краката на починалия има широкопола филцова шапка. На гърдите има златна монета; от едната страна на монетата е изобразен портрет на папа Климент IX, от другата – Пасхалният Агнец със Светия Дух, който го осенява, а датата е 1667 г.<ref>Sommi Picenardi G., ''Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note'', Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, ''Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'', Firenze, 2006</ref> == В изкуството == Няколко приживе портрети на Матиас Медичи са оцелели, повечето от които са от [[Юстус Сустерманс]]. В момента картините се съхраняват както в частни колекции, така и в колекциите на музеи, като [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Националната художествена галерия]] във [[Вашингтон]] и Палатинската галерия ([[Палацо Пити]]) във Флоренция. == Матиас и науката == Принц Матиас се отличава в командването на армията на Медичите, особено в [[Германия]] по време [[Тридесетгодишна война|на Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]): оттук той донася много инструменти в Тоскана (прекрасни [[Циферблат (астрономия)|циферблати]], [[Астролабия|астролабии]], компаси, минни инструменти и такива за топографско проучване), подписани от известни архитекти и доставчици на най-важната европейска [[Кабинет на чудесата|Кабинети на чудесата]] на 12 юли [[1654]] г. инструментите на Матиас са депозирани в [[Уфици|Галерия „Уфици]]“, което придава на колекцията на Медичите по-европейски характер. == Източници == * Acton, Harold: ''The Last Medici'', Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0 * Young, G.F.: ''The Medici'': Volume II, John Murray, London, 1920* Young, G.F.: ''The Medici'': Volume II, John Murray, London, 1920* * ''Lippi D.'' Illacrimate Sepolture. Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici : [итал.]. – Firenze : Firenze University Press, 2006. * ''Litta P.'' Medici di Firenze. Tavola XV // Famiglie celebri di Italia[it] : [итал.]. Milano : Paolo Emilio Giusti ed., 1819. Vol. I. * Giampiero Brunelli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/mattias-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Mattias de’]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/mattias-de-medici Mèdici, Mattias de']'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana. * ''[https://www.accademicidellacrusca.org/scheda?IDN=2073 Mattias de' Medici]'', на ''accademicidellacrusca.org'', Accademia della Crusca. == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Маттиас Медичи|119941122}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Сиена]] [[Категория:Италианска аристокрация]] arf8c4yygss8iykg0v3f4l87tdez823 12397534 12397532 2024-10-28T14:32:31Z Ambra75 259141 12397534 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = губернатор на Сиена | портрет = Justus Sustermans (studio of) - Portrait of Mattias de' Medici.jpg | портрет-описание = Портрет от [[Юстус Сустерманс]], Национална художествена галерия, [[Вашингтон]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1629]] – [[1631]] (I)<br>[[1641]] – [[1642]] (II)<br>[[1644]] – [[1667]] (III) | коронация = | предшественик = [[Катерина Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]] (I);<br>[[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]] (II и III) | наследник = [[Леополдо Медичи|Леполдо де Медичи]] (I и II);<br>[[Франческо Мария Медичи|Франческо Мария де Медичи]] (III) | други титли = [[принц]] на [[Велико херцогство Тоскана]] | герб = | герб-описание = | отличия = рицар на Малтийския орден }} |братя-сестри=[[Мария Кристина де Медичи]]<br>[[Фердинандо II де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Маргарита де Медичи]]<br>[[Франческо де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|погребан=базилика [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]|деца=няма|брак=няма}} '''Матѝас ди Кòзимо де Мèдичи''' ({{lang|it|Mattias i Cosimo de' Medici}}; * [[9 май]] [[1613]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[11 октомври]] [[1667]], [[Сиена]], Велико херцогство Тоскана) от фамилията [[Медичи]], е принц от [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], военен и от 1629 г. управител на [[Сиена]] (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#C2 Medici 3], genealogy.euweb.cz</ref> Участник в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и във войната с [[Кастро (херцогство)|Кастро]]. [[Маршал|Фелдмаршал]] на императорската армия. Владетел на [[Сиена]] от 1629 – 1667 г. [[Меценат]]. Рицар на честта и предаността на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]]. == Произход == Той е третият син на [[Велико херцогство Тоскана|тосканския велик херцог]] [[Козимо II де Медичи]] (1590 – 1621), първороден син е на [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]] и на [[Кристина Лотарингска]], и на съпругата му [[ерцхерцог]]иня [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (1589 – 1631), дъщеря на ерцхерцог [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II Австрийски]] и принцеса [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Анна Баварска]]. Има четирима братя и три сестри: * [[Мария Кристина де Медичи|Мария Кристина]] (1609 – 1632), принцеса * [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]] (1610 – 1670), 5-и Велик херцог на [[Тоскана]], съпруг на [[Витория дела Ровере]] * [[Джовани Карло Медичи|Джанкарло]] (1611 – 1663), [[кардинал]] * [[Маргарита де Медичи|Маргерита]] (1612 – 1679), херцогиня на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Парма и Пиаченца]] като съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе]] * [[Франческо де Медичи|Франческо]] (1614 – 1634), принц. военен * [[Анна де Медичи|Анна]] (1616 – 1676), ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тиролски]] * [[Леополдо де Медичи|Леополдо]] (1617 – 1675), кардинал. == Биография == === Ранни години === [[Файл:Justus Sustermans Prince Mattias de' Medici.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на дете (Матиас е Медичи)'', ок. 1620]] Роден е във [[Флоренция]] на 9 май [[1613]] г. Израства и бива възпитан заедно с по-малкия си брат [[Франческо Медичи|Франческо]], като разликата помежду им е само година. Придворният лекар и учителите на принцовете изпращат ежедневни писмени доклади на майка им за здравословното състояние, напредъка в обучението и за всички събития в живота на двамата принцове. След смъртта на баща им, когато майка им и баба им стават регентки над малолетния Велик херцог – по-големият брат на принцовете, [[Фердинандо II Медичи|Фердинандо II де Медичи]], хора, които нямат изключителни знания, но имат благороднически произход и принадлежат към най-високите слоеве на духовенството, са назначени за учители на Матиас и Франческо. Децата са възпитавани като привърженици на [[Контрареформация]]та и идеите на [[Абсолютна монархия|Абсолютизма]]. Матиас се подготвя за кариера като духовник. Младият мъж обаче не желае да става духовник и на 16 години избира военната кариера. На 29 май 1629 г., след смъртта на вдовстващата херцогиня [[Катерина Медичи (1593 – 1629)|Катерина]] на 17 април, Великият херцог назначава по-малък брат за нов владетел на Сиена. Матиас пристига в града на 27 август същата година и се установява в кралския дворец на [[Пиаца дел Дуомо (Сиена)|Катедралния площад]]. Преди да напусне Флоренция, майка му му дава писмо, в което го призовава да продължи образованието си и дава съвети за поведението и задълженията на губернатора. Матиас участва във всички заседания на Съвета, който разглежда дела и петиции на поверената му територия, често дава публични аудиенции, посещава църковни служби, демонстрирайки своята привързаност към католицизма. Той е страстен ловец, любител на добродетелната музика и театралните представления. През февруари 1630 г. по покана на принца актьори от [[Комедия дел арте|Комедията дел арте]] пристигат в Сиена от Флоренция. Поведението на младия владетел му помага да спечели уважението на сиенците. === Военна кариера === [[Файл:Matthias de' medici, xvii century portrait.jpg|мини|ляво|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Матиас де Медичи'', ок. 1660, [[Палацо Пити]], Флоренция]] През септември 1631 г. Матиас, заедно с [[Франческо Медичи|Франческо]], придружава майка си до императорския двор във [[Виена]]. По време на неговото отсъствие Сиена се управлява от името на принца от неговия по-малък брат, [[кардинал]] [[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]]. Вдовстващата велика княгиня поверява синовете на техния чичо, император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена]] се опитва да гарантира, че принцовете постъпват на служба в имперската армия под командването на [[Албрехт фон Валенщайн]]. По време на пътуването Матиас и Франческо продължават да се забавляват с лов и балове до ноември 1631 г., когато майка им внезапно умира в [[Пасау]]. Великият херцог Фердинанд II разрешава на братята да останат в чужбина и разпределя под тяхно командване корпус от 1000 конници и 6000 пехотинци. През пролетта на 1632 г., поради военните успехи на протестантите в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], той им дава 100 хил. скуда и оръжия с искане незабавно да отидат в активната императорска армия и да се докажат в битки с протестантите на страната на императора. През юли 1632 г. Матиас и Франческо се насочват към театъра на военните действия. След като се срещат с императора във Виена, те пристигат в лагера на императорската армия близо до [[Нюрнберг]]. На 16 ноември 1632 г. братята за първи път участват в битката – [[Битка при Лютцен|битката при Лютцен]], по време на която Матиас се среща със своя сънародник генерал [[Пиколомини, Отавио|Отавио Пиколомини]]. След като посреща принцовете с ентусиазъм, [[Албрехт фон Валенщайн]] скоро започва да се отнася към тях негативно. Причината за това е недоволството на генералисимуса от недостатъчното участие на Великото херцогство Тоскана в снабдяването на императорската армия. Отначало той отказва да даде военни звания, съответстващи на произхода на принцовете. Тогава, желаейки да се отърве от присъствието им в армията, през юли 1633 г. той напълно отнема командването на полковете от Матиас и Франческо. Както вярват самите принцове, причината за такова отношение към тях от страна на генералисимуса е, че в императорския двор те говорят за възможното предателство на Валенщайн. През февруари 1634 г. в писмо до Великия херцог братята искат разрешение да напуснат императорската армия, страхувайки се за живота си, ако обвинението в предателство срещу генералисимуса се потвърди. По-големият брат удовлетворява молбата им и през същия месец те напускат военните действия и пристигат в замъка Нойщадт. [[Файл:Carlo Dolci 008.jpg|мини|Принц Матиас де Медичи, изобразен във военно облекло от [[Карло Долчи]] през 1635 г., [[Музей на историята на изкуството]], [[Виена]]]] През пролетта на 1634 г. Матиас се завръща в Имперската армия под командването на [[Матиас Галас]]. През май същата година той участва в обсадата на [[Регенсбург]], по време на която, заразен от [[чума]], по-малкият му брат Франческо умира. Матиас, прекарал по време на служба в императорската армия (разходите на принца възлизат на повече от 60 000 скудо), мисли да се върне в родината си, но остава под командването на своя братовчед, унгарския крал Фердинанд, бъдещият император [[Фердинанд III]], с когото участва в [[Битка при Ньордлинген (1634)|битката през септември 1634 г. при Ньордлинген]]. След като получава чин на генерал от императорската артилерия, той прекарва известно време във Флоренция. Той започва военната кампания от 1635 г. със среща с унгарския крал, която се провежда в [[Бавария]], и получава командване на пехотен полк. Влиза в битката в края на август, побеждавайки армията на френския крал между [[Майнц]] и [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]. Есента прекарва в маневри в [[Пфалц]] и [[Лотарингия (регион)|Лотарингия]]. През декември 1635 г. разполага полка за зимна квартируване във [[Вормс]]. По това време той трябва да реши множество проблеми с доставките и заплатите на армията, така че принцът дори е обвинен от местните власти в присвояване. През май 1636 г. Матиас пристига в щаба на главнокомандващия на императорската армия в [[Шпайер]]. Той иска да подготви своя полк за нова военна кампания, този път срещу самата Франция, която е обявила война на Испания. Полкът на принца трябва да участва в превземането на [[Дижон]], но той претърпява тежки числени загуби по време на похода поради липса на провизии и болести. Матиас решава да се върне в родината си, за което говори открито. През февруари 1637 г. новият император Фердинанд III не кани княза на среща на генералния щаб във Виена и през юни същата година Матиас се завръща във Флоренция. Но още на 1 юли 1637 г. императорът му дава патент на [[Фелдмаршал (Австрия)|фелдмаршал]] на императорската армия и принцът отново постъпва на служба. Изпратен е в [[Померания]], където през декември 1637 г. превзема [[Узедом]], [[Волгаст]] и [[Демин]]. За пореден път проблемите с настаняването на войските за зимата и големите лични разходи, възлизащи на 341 718 [[флорин]]а, го принуждават да поиска оставката си. През 1639 г. императорът разрешава на принца да напусне императорската армия и да се върне в родината си. През април същата година, преди да се върне във Флоренция, Матиас прекарва известно време във Виена поради здравословни проблеми. === Късни години === През август 1639 г. Матиас пристига във Флоренция и се връща към задълженията си на владетел на Сиена. Скоро се появяват слухове за намерението на принца да влезе в служба на френския крал, които обаче не саа потвърдени. През 1641 г. той пътува до [[Милано]], [[Генуа]], [[Ферара]] и [[Венеция]]. По време на това пътуване Матиас отново се интересува от театър. През февруари 1645 г., по покана на принца композиторът [[Франческо Сакрати]] пристига в Сиена, където в Академията на слугите на хармонията (лат. ''Accademia dei Febiarmonici'') той поставя операта „Привидната луда“ по [[либрето]]то на Джулио Строци. През септември 1641 г. [[папа]] [[Урбан VIII]] окупира [[Кастро (херцогство)|Херцогство Кастро]], пренебрегвайки претенциите за феод от [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма]]. Действията на папата водят до това още през следващата година да бъде сключен съюз срещу [[Папска държава|Папската държава]] между Великото херцогство Тоскана, [[Херцогство Модена и Реджо|Херцогство Модена]] и [[Венецианска република|Република Венеция]]. Матиас е поставен начело на тосканската армия. Той започва боевете през лятото на 1643 г. с нахлуване в [[Умбрия]]. През юни те окупират [[Чита дела Пиеве|Чита дел Пиеве]] и [[Кастильоне дел Лаго]]. През есента в битките при Монджовино, [[Радикофани]] и [[Питиляно]] армията на папата е победена. Войната за Кастро завършва с победата на съюза на италианските държави. През [[1643]] г. той поема командването на лигата, сформирана от [[Венецианска република|Република Венеция]], Велико херцогство Тоскана, [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма]] и [[Херцогство Модена и Реджо|Херцогство Модена]] срещу папата Барберини, като отново оставя управлението на Сиена на Леополд. Той окончателно се връща в тосканския град през [[1644]] г., оставайки там до смъртта си. [[Файл:Villa di lappeggi, 00.JPG|мини|ляво|Резиденцията на принца. Вила Медичи в Лапеджи. Снимка 2013]] През 1644 г. Великият херцог, като награда, дава на Матиас владението на Монте Сан Савино и Вила Лапеджи. Последният, поръчан от принца, е преустроен от архитекта Антонио Марией Ферри и става една от резиденциите на Матиас. Във вилата той даваше маскирани балове, идваше тук на лов. Тук принцът съхранява многобройни произведения на живописта. Той особено харесва платна, изобразяващи битки, натюрморти и картини на библейски теми. [[Файл:Justus Sustermans 023.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Матиас де Медичи'', XVII век, Палацо Пити, Флоренция]] Любител на [[лов]]а, конните надбягвания (една от неговите конюшни редовно участва в конното надбягване [[Палио от Сиена|Палио ди Сиена]]), партитата и светските удоволствия, Матиас също е чувствителен към [[изкуство]]то, [[музика]]та и [[театър]]а и покровителства художници като [[Юстус Сустерманс]] (от когото самият той е изобразен в [[броня]]), [[Волтерано]], [[Жак Куртоа]], известен като Боргнон, [[Ливио Мехус]], чиито картини събира в [[Вила Медичи (Лапеги)|резиденцията си в Лапеджи]], [[Балдасаре Франческини]], [[Рафаело Вани]] и [[Рутилио Манети]], [[кастрат]]а [[Ато Мелани]]. Принцът колекционира не само картини, но и оригинални вещи. Колекциите му включват 27 вази от слонова кост, циферблати и научни инструменти, [[Кабинет с чудеса|Кабинети с чудеса]]. Сега колекциите му се съхраняват в [[Уфици]]. През май 1647 г. той значително разширява залата на Генералния съвет на Сиена в Обществения дворец. Матиас подпомага дейността на операта в града. През 1647 г. отново се появяват слухове за намерението на принца да влезе в служба на френския крал, което отново не намира потвърждение. През 1649 и 1656 г. Фердинанд II му поверява командването на народната милиция, охраняваща границите на Великото херцогство по време на Втората война за Кастро и чумата. При последния случай Матиас командва и цялата тосканска армия. През 1663 г. обявява намерението си да стане кардинал. През 1666 г. здравословните му проблеми се влошават поради [[подагра]] и [[артрит]]. През 1667 г. желанието на княза да приеме църковен сан е подкрепено от великия княз Фердинанд II и папа [[Климент IX]] . Въпреки това, малко след това, на 11 октомври 1667 г., Матиас де Медичи умира в Сиена на 54-годишна възраст. Погребан е във Флоренция в [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] в базиликата „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“, Флоренция. Принцът не се жени и няма потомство. През 1857 г., по време на първата ексхумация на останките на Матиас де Медичи, в гроба му е намерен балсамиран труп, облечен в рокля и наметало на рицар от Малта от [[Камлет|камлот]] и [[коприна]], чорапи и обувки от кадифе с панделки. В краката на починалия има широкопола филцова шапка. На гърдите има златна монета; от едната страна на монетата е изобразен портрет на папа Климент IX, от другата – Пасхалният Агнец със Светия Дух, който го осенява, а датата е 1667 г.<ref>Sommi Picenardi G., ''Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note'', Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, ''Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'', Firenze, 2006</ref> == В изкуството == Няколко приживе портрети на Матиас Медичи са оцелели, повечето от които са от [[Юстус Сустерманс]]. В момента картините се съхраняват както в частни колекции, така и в колекциите на музеи, като [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Националната художествена галерия]] във [[Вашингтон]] и Палатинската галерия ([[Палацо Пити]]) във Флоренция. == Матиас и науката == Принц Матиас се отличава в командването на армията на Медичите, особено в [[Германия]] по време [[Тридесетгодишна война|на Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]): оттук той донася много инструменти в Тоскана (прекрасни [[Циферблат (астрономия)|циферблати]], [[Астролабия|астролабии]], компаси, минни инструменти и такива за топографско проучване), подписани от известни архитекти и доставчици на най-важната европейска [[Кабинет на чудесата|Кабинети на чудесата]] на 12 юли [[1654]] г. инструментите на Матиас са депозирани в [[Уфици|Галерия „Уфици]]“, което придава на колекцията на Медичите по-европейски характер. == Източници == * Acton, Harold: ''The Last Medici'', Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0 * Young, G.F.: ''The Medici'': Volume II, John Murray, London, 1920* Young, G.F.: ''The Medici'': Volume II, John Murray, London, 1920* * ''Lippi D.'' Illacrimate Sepolture. Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici : [итал.]. – Firenze : Firenze University Press, 2006. * ''Litta P.'' Medici di Firenze. Tavola XV // Famiglie celebri di Italia[it] : [итал.]. Milano : Paolo Emilio Giusti ed., 1819. Vol. I. * Giampiero Brunelli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/mattias-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Mattias de’]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/mattias-de-medici Mèdici, Mattias de']'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana. * ''[https://www.accademicidellacrusca.org/scheda?IDN=2073 Mattias de' Medici]'', на ''accademicidellacrusca.org'', Accademia della Crusca. == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Маттиас Медичи|119941122}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Сиена]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 628w6eg11nx0dwn89bglktyuq7wxrsm 0 593020 12397951 12384654 2024-10-28T21:54:43Z Ambra75 259141 12397951 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Франческо де Медичи|Франческо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|аристократ | описание = [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]] | портрет = | портрет-описание = Франческо де Медичи, портрет от [[Юстус Сустерманс]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = }} |име=Франческо де Медичи|погребан=Параклис на Медичите, Базилика „[[Сан Лоренцо (Флоренция)]]“|братя-сестри=[[Мария Кристина де Медичи]]<br>[[Фердинандо II де Медичи]]<br>[[Джовани Карло де Медичи]]<br>[[Маргарита де Медичи]]<br>[[Матиас де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Леополдо де Медичи]]|деца=няма|брак=няма}} '''Франчèско де Мèдичи''' ({{lang|it|Francesco de' Medici}}; * [[16 октомври]] [[1614]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[25 юли]] [[1634]], [[Регенсбург]], [[Свещена Римска империя]]) от фамилията [[Медичи]], е принц от Тоскана и военен.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#C2 Medici 3], genealogy.euweb.cz</ref> == Произход == Той е четвъртият син и шестото дете на [[Велико херцогство Тоскана|тосканския велик херцог]] [[Козимо II де Медичи]] (* 1590, † 1621) и съпругата му [[ерцхерцог]]иня [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] (* 1589, † 1631). По бащина линия е внук на [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]], велик херцог на Тоскана, и [[Кристина Лотарингска]] от [[Лотаринги]]те, а по майчина – на [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II]], ерцхерцог на Австрия от [[Хабсбурги]]те, и на [[Мария Анна Баварска (1551 – 1608)|Мария Анна Баварска]] от рода [[Вителсбахи]]. Има четири братя и три сестри: * [[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина де Медичи]] (* 1609, † 1632), родена инвалид, неомъжена * [[Фердинандо II Медичи|Фердинандо II де Медичи]] (* 1610, † 1670), [[меценат]], 5-и Велик херцог на [[Тоскана]] от [[1621]] г., съпруг на [[Витория дела Ровере]], наследничка на херцог [[Федерико Убалдо дела Ровере]] * [[Джовани Карло Медичи|Джован(и) Карло де Медичи]] (* 1611, † 1663), кардинал от 14 ноември 1644 г. * [[Маргерита Медичи|Маргерита де Медичи]] (* 1612, † 1679), от 1628 г. съпруга на херцог [[Одоардо I Фарнезе|Одоардо I Фарнезе от Парма и Пиаченца]], регентка на [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]] (1646 – 1648) * [[Матиас Медичи|Матиас де Медичи]] (* 1613, † 1667), военен, губернатор на Сиена (1629 – 1636, 1641 – 1643, 1644 – 1667), неженен * [[Анна Медичи|Анна де Медичи]] (* 1616, † 1676), ерцхерцогиня на [[Предна Австрия]] от 1646 г. чрез брака си с [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тирол]] * [[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]] (* 1617, † 1675), кардинал от 12 декември 1667 г., губернатор на Сиена (1636 – 1641 и 1643 – 1644). == Биография == === Ранни години === [[Файл:Justus Sustermans Francesco de Medici Kunsthistorisches Museum.jpg|мини|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на Франческо де Медичи'', 1625]] Франческо де Медичи носи името на своя чичо по бащина линия [[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо Фердинандоде де Медичи]], починал от [[Тифоидна треска|коремен тиф]] няколко месеца преди раждането му. В деня след раждането си е кръстен в [[Палацо Пити]]. Ритуалът е проведен от флорентинския архиепископ Алесандро Марци-Медичи. [[Кръстник]] на принца е роднината на майка му [[Сигизмунд III Васа]], крал на Полша и велик княз на Литва, който е представен по време на ритуала от своя пратеник. Франческо израства и е възпитаван с по-големия си брат [[Матиас де Медичи|Матиас]]. Разликата във възрастта между тях е само година. Придворният лекар и учителите на принцовете изпращат ежедневни писмени доклади на майка им за здравословното им състояние, напредъка им в образованието и за всички събития в живота им. След смъртта на баща им, когато майка им и баба им стават [[регент]]ки на по-големия им брат, великия херцог [[Фердинандо II де Медичи|Фердинанд II]], за учители на принцовете са назначени хора, които нямат изключителни познания, но имат благороднически произход и принадлежат към най-високите слоеве на духовенството. Децата са възпитавани като привърженици на [[Контрареформация]]та и идеите [[Абсолютна монархия|на Абсолютизма]]. Франческо, по решение на майка си, се подготвя за военна кариера. Военният и писател Фабрицио Барболани ди Монтауто е назначен за негов учител и възпитател. Принцът обаче няма способности за военни дела. Той е изискан млад мъж със слабо телосложение, който предпочита живота в двора с балове, пиршества и лов пред военните битки. === Кариера и преждевременна смърт === [[Файл:Albrecht of Waldstein 1620.jpeg|мини|ляво|Албрехт фон Валенщайн]] През септември 1631 г. Франческо, заедно с Матиас, посещава императорския двор във [[Виена]], където вдовстващата Велика княгиня представя синовете си на брат си, император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. Майката на принцовете се опитва да осигури те да влязат в имперската армия при [[Албрехт фон Валенщайн]]. По време на пътуването Франческо и Матиас продължават да се забавляват с лов и балове до ноември 1631 г., когато вдовстващата Велика херцогиня умира внезапно в [[Пасау]]. По-големият брат, Великият херцог на Тоскана, им позволява да останат в чужбина и разпределя корпус от 1000 конници и 6000 пехотинци под тяхно командване в имперската армия. През пролетта на 1632 г., поради военните успехи на протестантите в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], Великият херцог на Тоскана дава на братята 100 хил. [[скудо]] и голямо количество оръжия с изискването незабавно да отидат в активната имперска армия и да се докажат в битки с протестантите на страната на императора. [[Файл:Suttermans, Giusto - Ritratto di Francesco de' Medici in armatura.jpg|мини|Портрет от Юстус Сустерманс, 1631 – 1632]] [[Файл:Sustermans Francesco de' Medici.jpg|мини|ляво|Портрет от Юстус Сустерманс]] През юли 1632 г. Франческо и Матиас отиват в театъра на военните действия. След среща с императора във Виена те пристигат в лагера на императорската армия близо до [[Нюрнберг]]. На 16 ноември 1632 г. те за първи път участват в битката – [[Битка при Лютцен|битката при Лютцен]]. След като посреща принцовете с ентусиазъм, Валенщайн скоро започна да се отнася към тях негативно. Причината за това е недоволството на генералисимуса от недостатъчното участие на [[Велико херцогство Тоскана]] в снабдяването на имперската армия. Отначало той отказва да даде военни звания, съответстващи на произхода на принцовете. Тогава, желаейки да се отърве от присъствието на Франческо и Матиас в действащата армия, през юли 1633 г. той напълно им отнема командването на полковете. Както вярват самите принцове, причината за такова отношение към тях от страна на генералисимуса е, че в императорския двор те говорят за възможното предателство на Валенщайн. През февруари 1634 г. в писмо до великия херцог Франческо и Матиас искат разрешение да напуснат императорската армия, страхувайки се за живота си, ако обвинението в предателство срещу генералисимуса се потвърди. По-големият брат удовлетворява молбата им и през същия месец те напускат театъра на военните действия и пристигат в замъка Нойщат. Неуспешното начало на военната служба окончателно убеждава Франческо в непригодността му за военна кариера, за което той пише в писмо до по-големия си брат през март 1634 г. Не му е обаче позволено да напусне имперската армия. През май същата година, начело на кавалерията на Великото херцогство, Франческо участва в обсадата на [[Регенсбург]]. През юли в лагера на обсаждащите избухва [[чума]]. Франческо се разболява, но лекарите не диагностицират веднага заболяването му. Състоянието му бързо се влошава, а изпратеният при него императорски лекар не може да направи нищо. 19-годишният Франческо умира близо до Регенсбург на 25 юли 1634 г. Първо останките на принца са пренесени във [[Францискански орден|Францисканския]] манастир в [[Болцано]]. Новината за смъртта му стига до двора във Флоренция в началото на август, когато всички там се подготвят за сватбата на [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]] и [[Витория дела Ровере]]. По заповед на Великия херцог на 30 август 1634 г. е извършено тържествено погребение на покойника в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]] във Флоренция. Няма потомство. == В изкуството == Няколко портрета на Франческо, изобразяващи го на различни възрасти, са оцелели и почти всичките са от [[Юстус Сустерманс]]. Детски портрет на принца (ок. 1625 г.) от същия художник, който е копие на творба на [[Франческо Бианки Буонавита]], се намира в колекцията на [[Музей на историята на изкуството|Музея на историята на изкуството]] във [[Виена]]. На платното той е изобразен с [[далматин]]ец. Още два портрета на Сустерманс (ок. 1628 г.), на които Франческо е изобразен в [[броня]], се намират в колекциите на Галерия „[[Уфици]]“ и в [[Палатинска галерия|Палатинската галерия]] във Флоренция. Те са изписани малко след като принцът пада от коня си при порта Сан Фредиана и си чупи крака. Друг портрет от същия художник, рисуван от него малко преди смъртта на принца, се намира в колекцията на [[Национален музей (Краков)|Националния музей]] в [[Краков]]. == Източници == * Acton, Harold: ''The Last Medici'', Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0 * Young, G.F.: ''The Medici'': Volume II, John Murray, London, 1920, p. 410, 531 * Biagioli B., Stumpo El. ''Lettere alla figlia Caterina de’ Medici Gonzaga duchessa di Mantova (1617—1629)'' : Firenze : Firenze University Press, 2015. Vol. XLII. P. 204. * Chiusole An. ''[https://books.google.ru/books?id=zp1lIvQZOW8C&hl=ru&source=gbs_navlinks_s La genealogia delle case più illustri di tutto il mondo principiando]'' : Venezia : Giambattista Recurti, 1743. * Moreni D. ''[https://books.google.ru/books?id=EIUmiwzZGoMC&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Glorie della casa Medici]'' : Firenze : Stamperia Magheri, 1826. * Martelli F. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-de-medici_%28Dizionario-Biografico%29/ Medici, Francesco de’]''. на www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani. Volume 73 (2009) == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Медичи, Франческо (1614 – 1634)|118885107}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италиански военни]] 8f88inimowgvm4feebs3gaq0vzrir6b 0 594741 12398000 11874145 2024-10-28T23:56:07Z Ambra75 259141 12398000 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[херцог]] на [[Херцогство Маса и Карара|Маса и княз на Карара]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = херцог | период = 20 ноември [[1715]] – 18 август [[1731]] | предшественик = [[Алберико III Чибо-Маласпина]] | наследник = [[Мария Тереза Чибо-Маласпина]] | други титли = принц на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]<br>херцог на [[Ферентило]]<br>херцог на Аджело<br>[[пфалцграф]] на Латеран<br>барон на [[Падули]]<br>суверенен господар на Монета и Авенца<br>господар на Лаго, Лагитело, Сера и Терати<br> барон на Рим<br>патриций на [[Рим]] и на [[Генуа]]<br>патриций на [[Пиза]] и на [[Флоренция]]<br>патриций на [[Неапол]]<br>благородник на [[Витербо]] | герб = | герб-описание = }} |баща=[[Карло II Чибо-Маласпина]]|майка=Тереза [[Памфили]]|деца=[[Мария Тереза Чибо-Маласпина]]<br>Мария Анна Чибо-Маласпина<br>Мария Камила Чибо-Маласпина|роден-място=[[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара]]|починал-място=[[Рим]], [[Папска държава]]|род=[[Чибо-Маласпина]]|брак=[[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]]|братя-сестри=[[Алберико III Чибо-Маласпина]]<br>Фулвия Чибо-Маласпина<br>Олимпия Мария Чибо-Маласпина<br>Мария Магдалена Иноченца Чибо-Маласпина<br>Фулвия Мария Чибо-Маласпина<br>[[Камило Чибо-Маласпина]]<br>Мария Магдалена Чибо-Маласпина<br>Виктория Тереза Чибо-Маласпина<br>Алдерано Джакомо Чибо-Маласпина}} '''Алдерано I Чибо-Маласпина''' ({{lang|it|Alderano I Cybo-Malaspina}}; * [[22 юли]] [[1690]], [[Маса (Тоскана)|Маса]], Херцогство Маса и Княжество Карара; † [[18 август]] [[1731]], [[Рим]], [[Папска държава]]) от фамилията [[Маласпина|Чибо-Маласпина]], е от 1715 до 1731 г. 4-ти [[Херцогство Маса и Княжество Карара|херцог на Маса и княз на Карара]],<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html Genealogie der Cybo-Malaspina], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com</ref> принц на [[Свещената Римска империя]], шести херцог на [[Ферентило]] (до 1730 г.), пети херцог на Аджело, [[пфалцграф]] на Латеран, барон на [[Падули]], суверенен господар на [[Монета (Карара)|Монета]] и [[Авенца]], господар на [[Лаго]], Лагитело, Сера и Терати, римски барон, римски патриций и генуезки патриций, патриций на Пиза и на Флоренция, неаполитански патриций, благородник на [[Витербо]]. Той е последният мъжки суверен от фамилията. Неговата дъщеря и наследничка [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]] е последният суверен на Маса и Карара от фамилията. == Произход == Той е син на [[Карло II Чибо-Маласпина]] (* 1631, † 1710), херцог на Маса и княз на Карара, и на Тереза Памфили. Негови дядо и баба по бащина линия са [[Алберико II Чибо-Маласпина]], херцог на Маса и княз на Карара, и Фулвия Пико дела Мирандола, а по майчина – Камило [[Памфили]], княз на Сан Мартино и херцог на Карпинето, племенник на папа Инокентий, и Олимпия [[Алдобрандини]]. Има трима братя и шест сестри: * [[Алберико III Чибо-Маласпина|Алберико III]] (* 1674, † 1715), херцог на Маса и княз на Карара, съпруг на Николета Клотилда Грило * Фулвия (* 1675, † 1677) * Олимпия Мария (* 1676, † 1751), монахиня кларисинка в манастира „Санта Киара“ в Маса * Мария Мадалена Иноченца (* 1677, † 1678) * Фулвия Мария (* 1679, † 1753), монахиня кларисинка в манастира „Санта Киара“ в Маса * [[Камило Чибо-Маласпина|Камило]] (* 1681, † 1743), херцог на [[Ферентило]] (1715 – 1730), херцог на Айело и барон на [[Падули]] (1715), [[кардинал]] (от 1729), патриах на Константинопол (1718), Велик приор на Рим на Ордена на Свети Йоан от Малата (1730-1731) * Мария Магдалена (* 1683, † 1765), монахиня кларисинка в манастира „Санта Киара“ в Маса * Витория Тереза (* 1684, † 1739), монахиня кларисинка в манастира „Санта Киара“ в Маса * Алдерано Джакомо (* 1686, † 1687) Има и една полусестра от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == Със споразумение, подписано в [[Монтефиасконе]] на 2 декември [[1715|1715 г.]] и ратифицирано в Рим на следващата година, той оставя като [[апанаж]] на брат си [[Камило Чибо-Маласпина|Камило]] феодите и алодиалните имоти, намиращи се в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и в [[Папска държава|Папската държава]]. Жени в [[Милано]] на 29 април [[1715|1715 г.]] за [[Рикиарда Гонзага ди Новелара е Баньоло|Ричарда Гонзага]] [[Гонзага ди Новелара е Баньоло|ди Новелара е Баньоло]], братовчедка на баща му по майчина линия. Без мъжки братя или братовчеди (освен брат му кардинал Камило, починал през 1743 г.), способни да го наследят, законни или не, той прекарва първите десет години от брачния си живот като суверен, потиснат от призрака на изчезването на династията и разчленяването на държавата. В Рим принц Джузепе Лотарио Конти, херцог на [[Поли]], по-голям брат на [[Инокентий XIII|папа Инокентий XIII]], моли Светия престол за закупуването на Херцогство Маса, но неговият брат папата му отказва. Най-накрая през [[1725|1725 г.]] се ражда първата му [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|дъщеря]], след която се раждат още две в бърза последователност: херцог Алдерано, десетото от единадесет деца и чийто баща може да се похвали с дванадесет братя и сестри, изглежда се оказва плодовит като своите предци, но той умира внезапно през [[1731|1731 г.]] на 41-годишна възраст като последен мъжки владетел на [[Чибо-Маласпина]]. == Брак и потомство == ∞ 29 април 1715 в Милано за [[Ричарда Гонзага ди Новелара е Баньоло]] (* 22 февруари 1698, 24 ноември 1768), дъщеря на [[Камило III Гонзага]], граф на [[Новелара]], и на принцеса Матилда д'Есте от Княжество [[Сан Мартино ин Рио]], принцеса на [[Модена]] и Реджо. Те имат три дъщери: * [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Терезa Франческа Чибо-Маласпина]] (* 29 юни 1725, † 25 декември 1790), херцогиня на Маса и княгиня на Карара, херцогиня на Айело и баронеса на [[Падули]] (12 януари 1743), и чрез брак [[Херцогство Модена и Реджо|херцогиня на Модена и Реджо]] (1780 – 1790); ∞ 1. 10 ноември 1734 в Маса чрез представител за [[Евгений Йоан Франциск Савойски-Каринян|Еудженио Джовани Франческо Савойски]] (* 1714, † 1734), [[Соасон (графство)|граф на Соасон]], херцог на Тропо. Двойката не се вижда, юридически никога не са били женени. 2. 16 април 1741 в Маса за [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе III д’Есте]] (* 1727, † 1803), [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], от когото има син и дъщеря * Мария Анна Матилда Чибо-Маласпина (* 10 април 1726 в Маса; † декември 1797 в [[Рим]]), ∞ 1748 за Орацио Албани (* 1717 в Рим, † 1792 пак там), 2-ри княз на Сориано ал Чимино, [[патриций]] на [[Урбино]] и [[Генуа]], племенник на папа [[Климент XI (папа)|Климент XI]] * Мария Камила Чибо-Маласпина (* 29 април 1728 в Маса; † юни 1760 в [[Неапол]]), ∞ 1755 Рестайно Джоакино ди Токо Кантелмо Стюарт, херцог на [[Пополи]], 5-и принц на [[Петорано сул Джицио|Петорано]] и [[Монтемилето]], титулярен [[Ахейско княжество|княз на Ахая]], херцог на [[Апиче]] и [[Сичиняно дели Албурни|Сичиняно]], маркиз на [[Монтефалчоне]], [[Манокалцати]] и Сера, граф на Монтеаперто, господар на [[Рефранкоре]], испански [[Гранд (титла)|гранд]] == Източници == * ''Memorie della famiglia Cybo e delle monete di Massa di Lunigiana'': Giorgio Viani 1808 * Enrico Stumpo, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/alderano-cibo-malaspina_(Dizionario-Biografico)/ CIBO MALASPINA, Alderano]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981 * ''[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html Genealogy]'', на http://genealogy.euweb.cz/ == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Alderano I Cybo-Malaspina|133692576}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Италианска аристокрация]] n3n76nxxritm5jgveqch81pis3nga71 0 595401 12397695 11954710 2024-10-28T17:59:15Z Frank C. Müller 97466 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Stent4 fcm.jpg]] → [[File:Stent4 (fcm).jpg]] to harmonize the names of a set of images 12397695 wikitext text/x-wiki [[Файл:Stent4 (fcm).jpg|мини|Стентове с различна ширина и оплетка]] [[Файл:SEMS endo.jpg|мини|Ендоскопия през стент на хранопровода]] '''Стентът''' ({{lang|en|stent}}) е малка тръбичка, направена от [[метал]] или [[пластмаса]], обичайно с форма на саморазгъваща се мрежичка, която се поставя в [[артерия]], [[кръвоносен съд]] или друга куха структура в тялото (например: [[хранопровод]]а или [[уретра]]та), за да я държи отворена. Процедурата по поставяне на стент в тялото се нарича стентиране и е минимално инвазивна, нехирургическа операция, целяща възстановяване проходимостта на артерията.<ref name="mlp" /> Съществуват различни видове стентове. Повечето се правят от метална или пластмасова нишка, но има и специфични, например: стентове с лекарство, емболизационни койлове (спирали), стент графтове (ендопротези), които се използват в по-големи артерии за ендоваскуларно лечение на [[аортна дисекация]]. Стентовете с лекарство са покрити с лекарствен препарат, който пречи на артериите да се запушват повторно. Като другите стентове на коронарните артерии, и този вид стентове остават в артерията за постоянно.<ref name="mlp" /> Стентиране се прилага обикновено за лечение на следните състояния, които са резултат от стеснени или увредени кръвоносни съдове: * [[Коронарна болест на сърцето]] ([[ангиопластика]] и стентиране на сърцето), * [[Периферна съдова болест]] (ангиопластика и стентиране на периферните артерии), * [[Стеноза на реналната артерия]], * Аневризма на [[коремна аорта|коремната аорта]], * [[Стеноза на каротидната артерия]].<ref name="mlp" /> Други причини за използването на стентове са: * Стеснена или увредена уретра (утретрална стиктура), * [[аневризма|Аневризми]], включително аневризми на [[торакална аорта|торакалната аорта]], * Стеснени жлъчни канали, * Блокиране на дихателните пътища.<ref name="mlp">[https://www.nlm.nih.gov/medlineplus/ency/article/002303.htm Stent], Medline Plus, U.S. National Library of Medicine. Update Date 5/27/2014</ref> Сред желаните характеристики на стентовете са:<ref>J Butany, K Carmichael, S W Leong, and M J Collins. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1770873/ Coronary artery stents: identification and evaluation]. J Clin Pathol. 2005 Aug; 58(8): 795–804. doi: 10.1136/jcp.2004.024174</ref> * малък напречен профил, * висока гъвкавост (за приспособяване към извити артерии, жлъчни канали и др.), * висока биосъвместимост между стента и организма, * голяма радиална якост, * благоприятни радиографски свойства (например непрозрачни за рентгенови лъчи маркери в двата края на стента за улесняване видимостта за точното му позициониране), * наличие на атравматични ръбове (за предотвратяване на травми на стената на артериите), * възможност за повторно стягане на стента и репозициониране по време на имплантиране, * полиуретаново покритие на стента (за предотвратяване на туморни враствания). == Вижте също == * [[Уретрален стент]] == Източници == {{commonscat|Stents}} <references /> [[Категория:Кардиология]] [[Категория:Медицински имплант]] rv6e3eov8y9jn0g5q3bru3jw6ll8usc 0 598198 12398206 11970442 2024-10-29T08:46:16Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398206 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Д. Б. Купър | име-оригинал = D. B. Cooper | категория = престъпник | описание = | портрет = [[Файл:DBCooper.jpg|200px]] | портрет-описание = Рисунка на Д. Б. Купър, съставена от ФБР, 1972 г. | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Престъпник | категория = престъпник | прякор = | принадлежност = | известен-с = | престъпления = отвличане на Боинг 727 | жертви = 0 | период = 24 ноември 1971 г. | място = | мотиви = | издирван-от = [[ФБР]] | дата-арест = | присъда = | затвор = | бягство = | убит = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Д. Б. Купър''' ({{lang|en|D. B. Cooper}}) е медиен [[епитет]], използван за неидентифициран престъпник в САЩ. Той [[отвличане на самолет|отвлича]] самолет „[[Боинг 727]]“ във въздушното пространство между [[Портланд]], [[Орегон]] и [[Сиатъл]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]] на 24 ноември 1971 г., взима [[$]] 200 000 откуп ($1 170 000 през 2015 г.) и скача с [[парашут]] в неизвестност. Въпреки проведеното обширно издирване с хайки и разследване на [[ФБР]] извършителят никога не е открит или идентифициран. Случаят остава единственият нерешен случай на въздушно пиратство в американската авиационна история{{sfn|Himmelsbach|Worcester|1986|p=135}}. == Източници == <references/> {{мъниче|САЩ}} [[Категория:Американски престъпници]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Безследно изчезнали]] [[Категория:Псевдоними]], eiwrgldxi6l1lx90ut4cwuoqj84afkr 0 599135 12397729 12397288 2024-10-28T18:40:03Z Arise13 47978 Премахната редакция 12397288 на [[Special:Contributions/87.120.190.90|87.120.190.90]] ([[User talk:87.120.190.90|б.]]) 12397729 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Черноморец|Черноморец (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = Черноморец 1919 | герб = | оригинално име = | прозвище = ''Акулите''<br>''Бургазлии'' | основан = 4 август 2015 г. | разформирован = | стадион = „[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Иван Претъргов]]“ | капацитет = 5000 | собственик = „Бъдеще за Черноморец“ | президент = {{флагче|България}} Спасимир Иванов | старши треньор = {{флагче|България}} [[Ангел Стойков]] | първенство = [[Трета аматьорска футболна лига#Югоизточна аматьорска футболна лига|Югоизточна Трета лига]] | сезон = 2023/24 | място = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]], 15-то ''(изпада)'' | спонсор = [[Winbet]] | екипировка = {{флагче|България}} Tomy Sport | pattern_la1 = _uhlsportdivision2rbw | pattern_b1 = _uhlsportdivision2rbw | pattern_ra1 = _uhlsportdivision2rbw | leftarm1 = 0000FF | body1 = 0000FF | rightarm1 = 0000FF | shorts1 = 0000FF | socks1 = 0000FF | pattern_la2= _thinborderonwhite | pattern_b2=_collarblue | pattern_ra2= _thinborderonwhite | leftarm2= FFFFFF | body2= FFFFFF | rightarm2= FFFFFF | shorts2= FFFFFF | socks2= FFFFFF | pattern_la3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_b3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_ra3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_sh3 = 000060 | pattern_so3 = 000060 | leftarm3 = 000060 | body3 = 000060 | rightarm3 = 000060 | shorts3 = 000060 | socks3 = 000060 | уебсайт = [https://www.chernomorets1919.com/ chernomorets1919.com] }} '''Черноморец 1919''' е [[България|български]] [[футболен клуб]] от [[Бургас]], създаден през 2015 г. Играе своите домакински мачове на стадион „[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Иван Претъргов]]“ в бургаския квартал „[[Долно Езерово]]“. През сезон 2023/24 отборът играе домакинските си срещи във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] на [[Лазур (стадион)|стадион Лазур]]. == История == След изпадането на [[ПСФК Черноморец (Бургас)]] във „В група“, и разкритията, че собственикът [[Митко Събев]] е източвал клуба за да го доведе до фалит<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559218 Направиха скандални разкрития за източването на Черноморец от собственика Митко Събев]</ref>, сдружение „Бъдеще за Черноморец“ заявява намерението си да създаде нов клуб<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559348 Cдружение Бъдеще за Черноморец кани всички, свързани с клуба, на общо събрание]</ref>, който да продължи традициите на закрития през 2006 г. [[ФК Черноморец (Бургас)]]. На 4 август 2015 г. официално е учреден Черноморец 1919.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=560341 Черноморец 1919 беше основан]</ref> Бронзовият медалист от САЩ '94 [[Златко Янков]], както и известния бургаски футболист [[Стойко Сакалиев]], се завръщат към футбола за да помогнат на новия отбор.<ref>[http://sport.burgas24.bg/581347.html Черноморец картотекира Златко Янков]</ref> През 2018 г. отборът за първи път влиза в [[Трета аматьорска футболна лига]]. Завършва първият си сезон на 4-то място. Черноморец завърши сезон 2022–23 на 2-ро място, но показа желание да се присъедини към [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]], тъй като победителят в групата, [[ОФК Несебър|Несебър]], има финансови затруднения.<ref>[https://sportal.bg/news-2023061613380044540 Черноморец (Бургас) изрази готовност за участие във Втора лига от новия сезон]</ref> На 19 юни 2023 г. Несебър обявява, че остава в Трета лига и българския футбол Съюзът обявява, че вместо това Черноморец ще се класира във Втора лига.<ref>[https://topsport.bg/b-group/bfs-potvardi-chernomorets-burgas-se-zavrashta-v-profesionalniya-futbol.html БФС потвърди : Черноморец (Бургас) се завръща в професионалния футбол]</ref> През ноември 2023 г. Черноморец обявява реконструкция на стадион "[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Червено знаме]]" в квартал Долно Езерово, като планират стадионът да бъде с 5000 седящи места, да се изградят още 2 тренировъчни игрища и да се преименува на името на техния нападател [[Иван Притъргов]].<ref> [https://dnesbulgaria.com/%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80 %D0%B5%D1%86-1919-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D1%8F%D0%BB/ ФК "Черноморец 1919" Бургас изгражда изцяло нова модерна база и стадион "Иван Претъргов" в кв. "Долно Езерово" /снимки/ - Днес България]</ref> == Състав == {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" bgcolor="blue" align="center" |<span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- | {{0}}1 ||{{Флагче|България}} Стефан Михайлов |- | 12 ||{{Флагче|България}} Димитър Тодоров |- | 12 ||{{Флагче|България}} Мартин Шейтанов |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|България}} Мариян Димитров |- |{{0}}4 ||{{Флагче|България}} Стоян Кижев |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Петър Генчев (футболист)|Петър Генчев]] |- |14 ||{{Флагче|България}} Константин Павлов |- |19 ||{{Флагче|България}} Димитър Жеков |- |22 ||{{Флагче|България}} Петър Патев |- |66 ||{{Флагче|България}} Стоян Мантов |- |{{0}}{{0}} ||{{Флагче|България}} [[Камен Хаджиев]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Полузащитници</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} Филип Ангелов |- |11 ||{{Флагче|България}} Даниел Кабанелас |- |23 ||{{Флагче|Украйна}} Олексий Геловани |- |30 ||{{Флагче|България}} Даниел Иванов |- |33 ||{{Флагче|България}} Георги Господинов |- |38 ||{{Флагче|България}} Петър Пейчев |- |77 ||{{Флагче|България}} Мартин Петков |- |88 ||{{Флагче|България}} Венцислав Славов |- | ||{{Флагче|България}} Павел Георгиев |- | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Живко Петков]] |- |17 ||{{Флагче|България}} [[Тодор Чаворски]] |- |36 ||{{Флагче|Украйна}} Артем Холод |- |90 ||{{Флагче|България}} Христо Георгиев |- | ||{{Флагче|Сенегал}} Алиуне Бадара |- | ||{{Флагче|България}} Мариян Тонев |- |} {{clear}} == Галерия == <gallery> Файл:Черноморец 1919.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2022 / 2023 Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас 2021 2022.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2021/2022 Файл:Черноморец 1919 Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас - Есенен първенец 2020/2021 Файл:Черноморец 1919 Бургас сезон 2020-2021.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2020/2021 Файл:Черноморец 1919 Бургас 1.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2019/2020 Файл:IMGP8587-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 – шампиони на „А“ Областна футболна група Файл:IMGP8062-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:IMGP6778-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:Chernomoretz-1919-006.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:Черноморец Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:IMGP3631-002.JPG|Черноморец 1919 Бургас 2015/2016- шампиони на „Б“ Областна футболна група – „Изток“ </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.chernomorets1919.com/ Официален сайт] * [https://www.flashscore.bg/team/chernomorets-1919/IeVD4qkM/ ФК Черноморец 1919 - резултати] Резултати от последните мачове на ФК Черноморец {{fb старт}} {{Втора професионална футболна лига}} {{fb край}} {{Портал футбол}} [[Категория:Основани в България през 2015 година]] [[Категория:Бургаски футболни отбори|Черноморец 1919]] djxpfpyde5yjhbtt9lmeyoezn14d6o7 12398289 12397729 2024-10-29T10:21:18Z 2A01:5A8:575:24F1:0:0:12B6:BA8 Подновяване на информацията 12398289 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Черноморец|Черноморец (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = Черноморец 1919 | герб = | оригинално име = | прозвище = ''Акулите''<br>''Бургазлии''<br>Шарани | основан = 4 август 2015 г. | разформирован = | стадион = „[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Иван Претъргов]]“ | капацитет = 5000 | собственик = „Бъдеще за Черноморец“ | президент = {{флагче|България}} Спасимир Иванов | старши треньор = {{флагче|България}} [[Ангел Стойков]] | първенство = [[Трета аматьорска футболна лига#Югоизточна аматьорска футболна лига|Югоизточна Трета лига]] | сезон = 2023/24 | място = [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]] | спонсор = [[Winbet]] | екипировка = {{флагче|България}} Tomy Sport | pattern_la1 = _uhlsportdivision2rbw | pattern_b1 = _uhlsportdivision2rbw | pattern_ra1 = _uhlsportdivision2rbw | leftarm1 = 0000FF | body1 = 0000FF | rightarm1 = 0000FF | shorts1 = 0000FF | socks1 = 0000FF | pattern_la2= _thinborderonwhite | pattern_b2=_collarblue | pattern_ra2= _thinborderonwhite | leftarm2= FFFFFF | body2= FFFFFF | rightarm2= FFFFFF | shorts2= FFFFFF | socks2= FFFFFF | pattern_la3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_b3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_ra3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_sh3 = 000060 | pattern_so3 = 000060 | leftarm3 = 000060 | body3 = 000060 | rightarm3 = 000060 | shorts3 = 000060 | socks3 = 000060 | уебсайт = [https://www.chernomorets1919.com/ chernomorets1919.com] }} '''Черноморец 1919''' е [[България|български]] [[футболен клуб]] от [[Бургас]], създаден през 2015 г. Играе своите домакински мачове на стадион „[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Иван Претъргов]]“ в бургаския квартал „[[Долно Езерово]]“. През сезон 2023/24 отборът играе домакинските си срещи във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] на [[Лазур (стадион)|стадион Лазур]]. == История == След изпадането на [[ПСФК Черноморец (Бургас)]] във „В група“, и разкритията, че собственикът [[Митко Събев]] е източвал клуба за да го доведе до фалит<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559218 Направиха скандални разкрития за източването на Черноморец от собственика Митко Събев]</ref>, сдружение „Бъдеще за Черноморец“ заявява намерението си да създаде нов клуб<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559348 Cдружение Бъдеще за Черноморец кани всички, свързани с клуба, на общо събрание]</ref>, който да продължи традициите на закрития през 2006 г. [[ФК Черноморец (Бургас)]]. На 4 август 2015 г. официално е учреден Черноморец 1919.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=560341 Черноморец 1919 беше основан]</ref> Бронзовият медалист от САЩ '94 [[Златко Янков]], както и известния бургаски футболист [[Стойко Сакалиев]], се завръщат към футбола за да помогнат на новия отбор.<ref>[http://sport.burgas24.bg/581347.html Черноморец картотекира Златко Янков]</ref> През 2018 г. отборът за първи път влиза в [[Трета аматьорска футболна лига]]. Завършва първият си сезон на 4-то място. Черноморец завърши сезон 2022–23 на 2-ро място, но показа желание да се присъедини към [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]], тъй като победителят в групата, [[ОФК Несебър|Несебър]], има финансови затруднения.<ref>[https://sportal.bg/news-2023061613380044540 Черноморец (Бургас) изрази готовност за участие във Втора лига от новия сезон]</ref> На 19 юни 2023 г. Несебър обявява, че остава в Трета лига и българския футбол Съюзът обявява, че вместо това Черноморец ще се класира във Втора лига.<ref>[https://topsport.bg/b-group/bfs-potvardi-chernomorets-burgas-se-zavrashta-v-profesionalniya-futbol.html БФС потвърди : Черноморец (Бургас) се завръща в професионалния футбол]</ref> През ноември 2023 г. Черноморец обявява реконструкция на стадион "[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Червено знаме]]" в квартал Долно Езерово, като планират стадионът да бъде с 5000 седящи места, да се изградят още 2 тренировъчни игрища и да се преименува на името на техния нападател [[Иван Притъргов]].<ref> [https://dnesbulgaria.com/%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80 %D0%B5%D1%86-1919-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D1%8F%D0%BB/ ФК "Черноморец 1919" Бургас изгражда изцяло нова модерна база и стадион "Иван Претъргов" в кв. "Долно Езерово" /снимки/ - Днес България]</ref> == Състав == {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" bgcolor="blue" align="center" |<span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- | {{0}}1 ||{{Флагче|България}} Стефан Михайлов |- | 12 ||{{Флагче|България}} Димитър Тодоров |- | 12 ||{{Флагче|България}} Мартин Шейтанов |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|България}} Мариян Димитров |- |{{0}}4 ||{{Флагче|България}} Стоян Кижев |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Петър Генчев (футболист)|Петър Генчев]] |- |14 ||{{Флагче|България}} Константин Павлов |- |19 ||{{Флагче|България}} Димитър Жеков |- |22 ||{{Флагче|България}} Петър Патев |- |66 ||{{Флагче|България}} Стоян Мантов |- |{{0}}{{0}} ||{{Флагче|България}} [[Камен Хаджиев]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Полузащитници</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} Филип Ангелов |- |11 ||{{Флагче|България}} Даниел Кабанелас |- |23 ||{{Флагче|Украйна}} Олексий Геловани |- |30 ||{{Флагче|България}} Даниел Иванов |- |33 ||{{Флагче|България}} Георги Господинов |- |38 ||{{Флагче|България}} Петър Пейчев |- |77 ||{{Флагче|България}} Мартин Петков |- |88 ||{{Флагче|България}} Венцислав Славов |- | ||{{Флагче|България}} Павел Георгиев |- | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Живко Петков]] |- |17 ||{{Флагче|България}} [[Тодор Чаворски]] |- |36 ||{{Флагче|Украйна}} Артем Холод |- |90 ||{{Флагче|България}} Христо Георгиев |- | ||{{Флагче|Сенегал}} Алиуне Бадара |- | ||{{Флагче|България}} Мариян Тонев |- |} {{clear}} == Галерия == <gallery> Файл:Черноморец 1919.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2022 / 2023 Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас 2021 2022.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2021/2022 Файл:Черноморец 1919 Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас - Есенен първенец 2020/2021 Файл:Черноморец 1919 Бургас сезон 2020-2021.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2020/2021 Файл:Черноморец 1919 Бургас 1.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2019/2020 Файл:IMGP8587-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 – шампиони на „А“ Областна футболна група Файл:IMGP8062-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:IMGP6778-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:Chernomoretz-1919-006.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:Черноморец Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:IMGP3631-002.JPG|Черноморец 1919 Бургас 2015/2016- шампиони на „Б“ Областна футболна група – „Изток“ </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.chernomorets1919.com/ Официален сайт] * [https://www.flashscore.bg/team/chernomorets-1919/IeVD4qkM/ ФК Черноморец 1919 - резултати] Резултати от последните мачове на ФК Черноморец {{fb старт}} {{Втора професионална футболна лига}} {{fb край}} {{Портал футбол}} [[Категория:Основани в България през 2015 година]] [[Категория:Бургаски футболни отбори|Черноморец 1919]] ggsut0y7pg5w63ayf0vhrreh45dt31i 12398290 12398289 2024-10-29T10:21:46Z 2A01:5A8:575:24F1:0:0:12B6:BA8 12398290 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Черноморец|Черноморец (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = Черноморец 1919 | герб = | оригинално име = | прозвище = ''Акулите''<br>''Бургазлии''<br>Шарани | основан = 4 август 2015 г. | разформирован = | стадион = „[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Иван Претъргов]]“ | капацитет = 5000 | собственик = „Бъдеще за Черноморец“ | президент = {{флагче|България}} Спасимир Иванов | старши треньор = {{флагче|България}} [[Ангел Стойков]] | първенство = [[Трета аматьорска футболна лига#Югоизточна аматьорска футболна лига|Югоизточна Трета лига]] | сезон = 2024/25 | място = [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]] | спонсор = [[Winbet]] | екипировка = {{флагче|България}} Tomy Sport | pattern_la1 = _uhlsportdivision2rbw | pattern_b1 = _uhlsportdivision2rbw | pattern_ra1 = _uhlsportdivision2rbw | leftarm1 = 0000FF | body1 = 0000FF | rightarm1 = 0000FF | shorts1 = 0000FF | socks1 = 0000FF | pattern_la2= _thinborderonwhite | pattern_b2=_collarblue | pattern_ra2= _thinborderonwhite | leftarm2= FFFFFF | body2= FFFFFF | rightarm2= FFFFFF | shorts2= FFFFFF | socks2= FFFFFF | pattern_la3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_b3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_ra3 = _uhlsportdivision2nrb | pattern_sh3 = 000060 | pattern_so3 = 000060 | leftarm3 = 000060 | body3 = 000060 | rightarm3 = 000060 | shorts3 = 000060 | socks3 = 000060 | уебсайт = [https://www.chernomorets1919.com/ chernomorets1919.com] }} '''Черноморец 1919''' е [[България|български]] [[футболен клуб]] от [[Бургас]], създаден през 2015 г. Играе своите домакински мачове на стадион „[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Иван Претъргов]]“ в бургаския квартал „[[Долно Езерово]]“. През сезон 2023/24 отборът играе домакинските си срещи във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] на [[Лазур (стадион)|стадион Лазур]]. == История == След изпадането на [[ПСФК Черноморец (Бургас)]] във „В група“, и разкритията, че собственикът [[Митко Събев]] е източвал клуба за да го доведе до фалит<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559218 Направиха скандални разкрития за източването на Черноморец от собственика Митко Събев]</ref>, сдружение „Бъдеще за Черноморец“ заявява намерението си да създаде нов клуб<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559348 Cдружение Бъдеще за Черноморец кани всички, свързани с клуба, на общо събрание]</ref>, който да продължи традициите на закрития през 2006 г. [[ФК Черноморец (Бургас)]]. На 4 август 2015 г. официално е учреден Черноморец 1919.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=560341 Черноморец 1919 беше основан]</ref> Бронзовият медалист от САЩ '94 [[Златко Янков]], както и известния бургаски футболист [[Стойко Сакалиев]], се завръщат към футбола за да помогнат на новия отбор.<ref>[http://sport.burgas24.bg/581347.html Черноморец картотекира Златко Янков]</ref> През 2018 г. отборът за първи път влиза в [[Трета аматьорска футболна лига]]. Завършва първият си сезон на 4-то място. Черноморец завърши сезон 2022–23 на 2-ро място, но показа желание да се присъедини към [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]], тъй като победителят в групата, [[ОФК Несебър|Несебър]], има финансови затруднения.<ref>[https://sportal.bg/news-2023061613380044540 Черноморец (Бургас) изрази готовност за участие във Втора лига от новия сезон]</ref> На 19 юни 2023 г. Несебър обявява, че остава в Трета лига и българския футбол Съюзът обявява, че вместо това Черноморец ще се класира във Втора лига.<ref>[https://topsport.bg/b-group/bfs-potvardi-chernomorets-burgas-se-zavrashta-v-profesionalniya-futbol.html БФС потвърди : Черноморец (Бургас) се завръща в професионалния футбол]</ref> През ноември 2023 г. Черноморец обявява реконструкция на стадион "[[Червено знаме (стадион, Бургас)|Червено знаме]]" в квартал Долно Езерово, като планират стадионът да бъде с 5000 седящи места, да се изградят още 2 тренировъчни игрища и да се преименува на името на техния нападател [[Иван Притъргов]].<ref> [https://dnesbulgaria.com/%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80 %D0%B5%D1%86-1919-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D1%8F%D0%BB/ ФК "Черноморец 1919" Бургас изгражда изцяло нова модерна база и стадион "Иван Претъргов" в кв. "Долно Езерово" /снимки/ - Днес България]</ref> == Състав == {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" bgcolor="blue" align="center" |<span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- | {{0}}1 ||{{Флагче|България}} Стефан Михайлов |- | 12 ||{{Флагче|България}} Димитър Тодоров |- | 12 ||{{Флагче|България}} Мартин Шейтанов |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|България}} Мариян Димитров |- |{{0}}4 ||{{Флагче|България}} Стоян Кижев |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Петър Генчев (футболист)|Петър Генчев]] |- |14 ||{{Флагче|България}} Константин Павлов |- |19 ||{{Флагче|България}} Димитър Жеков |- |22 ||{{Флагче|България}} Петър Патев |- |66 ||{{Флагче|България}} Стоян Мантов |- |{{0}}{{0}} ||{{Флагче|България}} [[Камен Хаджиев]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Полузащитници</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} Филип Ангелов |- |11 ||{{Флагче|България}} Даниел Кабанелас |- |23 ||{{Флагче|Украйна}} Олексий Геловани |- |30 ||{{Флагче|България}} Даниел Иванов |- |33 ||{{Флагче|България}} Георги Господинов |- |38 ||{{Флагче|България}} Петър Пейчев |- |77 ||{{Флагче|България}} Мартин Петков |- |88 ||{{Флагче|България}} Венцислав Славов |- | ||{{Флагче|България}} Павел Георгиев |- | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Живко Петков]] |- |17 ||{{Флагче|България}} [[Тодор Чаворски]] |- |36 ||{{Флагче|Украйна}} Артем Холод |- |90 ||{{Флагче|България}} Христо Георгиев |- | ||{{Флагче|Сенегал}} Алиуне Бадара |- | ||{{Флагче|България}} Мариян Тонев |- |} {{clear}} == Галерия == <gallery> Файл:Черноморец 1919.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2022 / 2023 Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас 2021 2022.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2021/2022 Файл:Черноморец 1919 Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас - Есенен първенец 2020/2021 Файл:Черноморец 1919 Бургас сезон 2020-2021.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2020/2021 Файл:Черноморец 1919 Бургас 1.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2019/2020 Файл:IMGP8587-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 – шампиони на „А“ Областна футболна група Файл:IMGP8062-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:IMGP6778-001.JPG|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:Chernomoretz-1919-006.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:Черноморец Бургас.jpg|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:IMGP3631-002.JPG|Черноморец 1919 Бургас 2015/2016- шампиони на „Б“ Областна футболна група – „Изток“ </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.chernomorets1919.com/ Официален сайт] * [https://www.flashscore.bg/team/chernomorets-1919/IeVD4qkM/ ФК Черноморец 1919 - резултати] Резултати от последните мачове на ФК Черноморец {{fb старт}} {{Втора професионална футболна лига}} {{fb край}} {{Портал футбол}} [[Категория:Основани в България през 2015 година]] [[Категория:Бургаски футболни отбори|Черноморец 1919]] a8vx25n2mz0nd86ns8dk3skpl06628y 0 603366 12397561 12381622 2024-10-28T14:50:42Z Ambra75 259141 12397561 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |род=[[Медичи]]ː Пополано|майка=Джиневра дей Кавалканти|братя-сестри=Франческо де Медичи <br>Леонора де Медичи|брак=Лаудомия Ачайоли}} '''Пиерфранчèско ди Лорèнцо де Мèдичи,''' нар. '''Стари''' ({{lang|it|Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici, il Vecchio, Pierfrancesco il Vecchio}}; * 1415<ref>Young G. F. ''The Medici''. Boston : E. P. Dutton, 1926. Vol. II, с. 168.</ref><ref name=":0">''Vogt-Lüerssen M.[de].'' [https://www.kleio.org/en/history/famtree/vip/4952/ Pierfrancesco de’ Medici (1415—1476)] (англ.). ''www.kleio.org''. The Medici. <small>Посетено на 4 май 2020. [https://web.archive.org/web/20190402070208/http://www.kleio.org/en/history/famtree/vip/4952/ Архивирано] от оригинала на 2 април 2019 год.</small></ref> или [[1430]],<ref name=":1">Pierfrancesco di Lorenzo di Giovanni (1430—1476) (итал.). ''www.palazzo-medici.it''. I Medici. <small>Посетено на 22 септември 2014.</small> <small>[https://web.archive.org/web/20160306114959/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Pierfrancesco_di_Lorenzo_di_Giovanni%26id_cronologia_contenuto%3D2 Архивирано] из оригинала на 6 март 2016 г.</small></ref><ref name=":2">''Vezzosi P.'' Ti presento la famiglia Medici: i ritratti medicei della Serie aulica agli Uffizi : [итал.]. — Firenze : Alinea Editrice, 2009. — P. 37. — 80 p. — (Uffizi e territorio).</ref><ref name=":3">Brown Al''.'' ''[https://www.jstor.org/stable/751086?seq=1 Pierfrancesco de’ Medici, 1430—1476: A Radical Alternative to Elder Medicean Supremacy?]'' <small>(англ.)</small> // Journal of the Warburg and Courtauld Institutes : journal. — 1979. — No. 42. — P. 81—103</ref> [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[19 юли]] [[1476]], Флоренция, Флорентинска република) е банкер и политик от ''Пополано –'' кадетски клон на фамилията [[Медичи]].<ref>[http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Pierfrancesco_di_Lorenzo_di_Giovanni Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici], Palazzo-medici.it</ref> == Произход == Той е син на [[Лоренцо ди Джовани де Медичи|Лоренцо ди Джовани де Медичи Стари]] (1395 – 1440), банкер, и на Джиневра дей Кавалканти.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz</ref> Племенник е на [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]] и братовчед на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро Подагрения]], които са господари [[де факто]] на Флоренция. Негови баба и дядо по бащина линия са [[Джовани ди Бичи де Медичи]], основател на [[Банка на Медичите|Банката на Медичите]], и [[Пикарда Буери]],<ref name=":0" /> а по майчина – Джовани ди Америго дей Кавалканти и Костанца Маласпина.<ref>Carratori L. ''[[Cavalcanti, Amerigo]]'' (итал.). ''www.treccani.it''. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XXII (1979). <small>Посетено на 18 март 2023 г.</small></ref> Има един брат и една сестра: * Франческо († пр. 1440), съпруг на Мария Гуалтероти * Леонора == Биография == [[Файл:Pierfrancesco de' Medici.jpg|мини|ляво|Пиерфранческо Стари]] След преждевременната смърт на баща му през септември 1440 г.<ref name=":3" /> малкият Пиерфранческо е отгледан и образован от чичо си [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]] до навършването на пълнолетие. Поверено му е наследството, което включва именията в [[Кафаджоло]] и Требио в [[Муджело]]. Пиерфранческо предпочита да живее в провинцията, особено в имението Требио, където ловът е любимото му занимание. Тук той държи конеферма; отглежда и коне и кучета.<ref name=":1" /> Подобно на баща си той следва преди всичко икономическите интереси на семейството и се занимава с банкиране. През 1455 г., заедно с Козимо Стари, [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро Подагрения]], Джерозо Пили и Аньоло Тани, Пиерфранческо основава клон на [[Банка на Медичите|банката на Медичите]] в [[Брюге]]. Той също така участва в политическия живот на Флоренция. През 1458 г., като част от дипломатическата мисия на Флорентинската република, присъства на интронизацията на папа [[Пий II]]. През 1459 г. е избран за глава на ''Приората на изкуствата''. През 1460 г. става един от осемте пазачи на Флоренция. През 1465 г. е назначен за началник на монетния двор на Флорентинската република и е изпратен като пратеник в [[Маркграфство Мантуа]].<ref name=":1" /> След смъртта на Козимо Стари през 1464 г. ръководството на семейството и банката е поето от неговия син [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро Подагрения]]. Пиефранческо първоначално остава в неговия кръг, но след това става негов противник, като участва в неуспешния заговор на [[Лука Пити]] (1466 г.). Помилван е от братовчед си, завръща се от изгнание и отново заема мястото си в семейния бизнес.<ref name=":2" /> През 1469 г., докато е в Рим, Пиерфранческо е помолен да придружи [[Клариса Орсини]], булката на неговия племенник [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], до Флоренция, но Пиерфранческо отказва по неизвестна причина.<ref name=":1" /> Малко преди смъртта си Пиерфранческо нарежда в завещание братята [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] и [[Джулиано де Медичи]] от старата линия на Медичите да поемат опекунството над двамата му малолетни синове. Умира във Флоренция на 19 юли<ref name=":3" /><ref name=":4">Meli P. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici_res-07f8fd0e-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_%28Dizionario-Biografico%29/ Medici, Lorenzo de’]'' (итал.). ''www.treccani.it''. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume LXXIII (2009). Посетено на 18 март 2023 г.</ref> или 28 март<ref name=":0" /> 1476 г. на 46-годишна възраст и децата му са осиновени от Лоренцо Великолепни.<ref name=":4" /> == Брак и потомство == [[Файл:Adorazione dei magi, filippino lippi detail.jpg|мини|[[Филипино Липи]], ''Поклонението на влъхвите'', детайл с Пиерфранческо Стари]] ∞ [[1451]] г. за Лаудомия Ачайоли, дъщеря на флорентинския дипломат и политик Аньоло Ачайоли и на Сарачина Джакомини-Тебалдучи, от която има двама сина: * [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи|Лоренцо де Медичи]], нар. ''Лоренцо ил Пополано'' (* 4 август 1463, Флоренция; † 20 май 1503, пак там), банкер, дипломат, политически деятел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]; ∞ април 1481 (договор), 19 юли 1482 (брак) за [[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]] (* 1464, † 9 март 1523, Флоренция), дъщеря на [[Якопо III Д'Апиано]], княз на [[Пьомбино]], от която има 3 сина и 2 дъщери. * [[Джовани де Медичи]], нар. ''Джовани ил Пополано'' (* 21 октомври 1467, Флоренция; † 14 септември 1498, [[Баньо ди Романя|Сан Пиеро ин Баньо]]), политически деятел на Флорентинската република; ∞ септември 1497 г. за [[Катерина Сфорца]] (* 1463, † 1509), от която има един син – известният [[кондотиер]] [[Джовани дале Банде Нере]]. == В изкуството == Известни са няколко изображения на Пиерфранческо Стари. Посмъртен портрет от [[Франческо Морандини]], наречен Попи, рисуван през 1586 г., се съхранява в колекциите на [[Уфици]] във Флоренция. Картината от 1496 г. „Поклонението на влъхвите" от [[Филипино Липи]] с помощници, която някога е украсявала олтара, също се съхранява там; той изобразява Пиерфранческо Медичи като един от влъхвите. == Източници == * James Cleugh: ''Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie''. Piper, München 2002, ISBN 3-492-23667-7. * Franco Cesati: ''Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie''. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0. == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Медичи, Пьерфранческо Старший|126725938}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италиански банкери]] [[Категория:Италиански дипломати]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] a4oxbln5nrky7lgz4s4t2a0xqzbklnk 0 603384 12397422 12382692 2024-10-28T12:15:34Z Ambra75 259141 12397422 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лоренцо де Медичи|Лоренцо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|аристократ | описание = [[Флоренция|флорентински]] [[меценат]], [[банкер]], [[политик]] | портрет = | портрет-описание = [[Сандро Ботичели]], ''Портрет на млад мъж'' (може би Лоренцо Ил Пополано), около 1479 г., [[Палацо Пити]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = }} |име=Лоренцо ил Пополано|име-рождено=Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи|род=[[Медичи]]: Пополано|деца=[[Пиерфранческо де Медичи Млади]]<br>Аверардо де Медичи<br>[[Лаудомия де Медичи]]<br>[[Джиневра де Медичи]]<br>Винченцо де Медичи|майка=Лаудомия Ачайоли|брак=[[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]]}} '''Лорèнцо ди Пиерфранчèско де Мèдичи''', наречен от 1494 г. '''Лоренцо ил Пополàно''' ({{lang|it|Lorenzo di Pierfrancesco de’ Medici, Lorenzo il Popolano}}; * [[4 август]] [[1463]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[20 май]] [[1503]], пак там), е флорентински аристократ, банкер, дипломат, политически деятел на Флорентинската република, [[меценат]], член на по-младата линия на [[Медичи]]те – ''Пополано''. == Произход == [[Файл:Pierfrancesco de' Medici il Vecchio.jpg|мини|ляво|Пиерфранческо Стария, баща]] Той е първороден син на [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо де Медичи Стари]] (1415 или 1430 – 1476), банкер и политик, и на съпругата му Лаудомия ди Аньоло Ачайоли (? – 1482). Негови баба и дядо по бащина линия са [[Лоренцо ди Джовани де Медичи|Лоренцо Стари]], банкер, и Джиневра дей [[Кавалканти]], а по майчина – флорентинският дипломат и политик Аньоло [[Ачайоли]] и Сарачина Джакомини-Тебалдучи. Има един по-малък брат [[Джовани де Медичи|Джовани ил Пополано]] (1467 – 1498),<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz</ref> политик, меценат, съпруг от 1497 г. на [[Катерина Сфорца]], господарка на [[Имола]] и графиня на [[Форли]]. == Биография == === Начални години === Малко преди смъртта си баща му нарежда в завещание братята [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] и [[Джулиано де Медичи]] от старата линия на Медичите – ''Кафаджоло'' да поемат опекунството над малолетните му синове. Останал сирак от баща си само на 13-годишна възраст през [[1476]] г., Лоренцо с брат си [[Джовани де Медичи|Джовани]] минава под опеката на братовчед си Лоренцо Великолепни, 14 години по-възрастен и по онова време господар на Флоренция. Лоренцо отглежда двамата братя заедно с децата си и им осигурява културно образование, с учители с голям престиж като поета [[Налдо Налди]], философа [[Марсилио Фичино]] и писателя [[Анджело Полициано]]. През този период Марсилио Фичино изпраща няколко писма на младия Лоренцо, апелирайки към него като ''Laurentius minor'', където той дава ценни съвети, етични предупреждения и други формиращи принципи, докато Полициано му дава няколко книги и му посвещава някои от произведенията си. Лоренцо се занимава с поезия, пише някои композиции на простонароден език, [[меценат]] е на художници и литератори, както и ефективен бизнесмен, участващ в семейния банков бизнес и в други търговски дела. Записването му в гилдията „Изкуства на обмяната“ (Arti del Cambio) през [[1480]] г. и в тази на Калимала през [[1485]] г. става заедно с брат му Джовани, докато само той е записан в „Изкуството на коприната“ през [[1497]] г. На 17 години той вече е член на Балия (извънредната магистратура), а през [[1483]] г. е изпратен като посланик във Франция, където присъства на коронацията на [[Шарл VIII]]. === Меценат на Сандро Ботичели === [[Файл:Sandro Botticelli 083.jpg|ляво|мини|Сандро Ботичели]] [[Файл:Botticelli Primavera.jpg|мини|''Пролет'']] Във Флоренция Лоренцо живее в няколко къщи на улица Ларга, в непосредствена близост до [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]], където съхранява колекцията си от редки книги и ценни картини, сред които произведенията на [[Сандро Ботичели]] „Пролет“ (''La Primavera'') – от около [[1477]] – [[1478]] г. и „Палада и кентавърът“ от [[1482]] – [[1483]] г., описани в описите от [[1498]], [[1503]] и [[1516]] г. В „Пролет“ Лоренцо може би е представен като [[Меркурий (митология)|Меркурий]], докато съпругата му [[Семирамида Д'Апиано д'Арагона]], дъщеря на [[Якопо III Д'Апиано|Якопо III]], владетел на [[Пьомбино|Пиомбино]], е изобразена като централната Грация, която гледа към него и към която [[Ерос]] се кани да изстреля стрелата на любовта; според други учени изобразените са [[Джулиано де Медичи]], който е убит в [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] през 1478 г., и неговата любима [[Симонета Веспучи]]. Тази втора хипотеза е по-вероятна, тъй като творбата е създадена от Ботичели, когато Лоренцо е едва на 15 години: тъй като е малко вероятно той да се е оженил толкова преждевременно, по-вероятно е лицето, изобразено като Меркурий, да е братовчед му Джулиано, починал същата година. [[Файл:Pallade col Centauro, Sandro Botticelli (1482).jpg|мини|''Палада и кентавърът'']] ''Палада и кентавърът,'' от друга страна, изглежда е поръчана по случай сватбата на Лоренцо през [[1482]] ф. със Семирамида или за сватбата на брат му Джовани с [[Луиза де Медичи]], дъщеря на Лоренцо Великолепни, която обаче умира внезапно преди датата на сватбата. Някои тълкувания на произведението виждат в него съвет, продиктуван от Великолепни, за да смекчат, чрез техните съпруги, бурния характер на Лоренцо и на брат му Джовани. Лоренцо поръчва на Ботичели да направи 100 рисунки върху пергамент, предназначени да илюстрират коментар на [[Кристофоро Ландино]] към ''[[Божествена комедия]]'' на [[Данте Алигиери]]. Днес от тях са останали 92, разпределени между [[Ватиканска библиотека|Ватиканската апостолическа библиотека]] и [[Гравюрен кабинет (Берлин)|Гравюрния кабинет]] в [[Берлин]]. Също така принадлежащи на Лоренцо са [[Вила дел Требио]], завещана от [[Джовани ди Бичи де Медичи|Джовани ди Бичи]] на неговия дядо [[Лоренцо ди Джовани де Медичи|Лоренцо Стари]] (брат на [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]]), и [[Вила замък|Вила ди Кастело]], закупена през [[1477]] г. по указание на Лоренцо Великолепни. === Конфликт с Лоренцо Великолепни === [[Файл:Lorenzo de Medici.jpg|мини|ляво|Лоренцо Великолепни]] През май-септември 1478 г. Лоренцо Великолепни, без да информира Лоренцо и Джовани, тегли от наследството, оставено му от баща им, сумата от 53 643 [[флорин]]а, за да спаси от фалит клона на [[Банка на Медичите|банката на Медичите]] в Рим, който е провокиран от [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]]. Лоренцо приема постъпката на братовчед си негативно, но тъй като е под негово попечителство, не изразява открито оплаквания. На следващата година той дори приютява семейството на Лоренцо Великолепни в своята вила в Требио, което е избягало от чумата във Флоренция. На 1 октомври 1484 г. Лоренцо обаче е изключен от Съвета на стоте, тъй като поради действията на опекуна с финансите му се оказва неспособен да плати данъка, който осигурява правото да избира и да бъде избиран в колегия от дванадесет консули. Навършвайки пълнолетие, той и брат му поискват наследството си от Лоренцо Великолепни. Последният е принуден да се подчини на арбитраж и на 22 ноември 1485 г. като компенсация да прехвърли на братовчедите си вилата Кафаджоло и семейните притежания в [[Муджело]] в размер на 30 хил. дуката. И двете страни не са доволни от решението. Лоренцо е възмутен, че му е удържана 1/3 от загубите на банковия клон на Медичите в Лондон и някои други разходи, като казва, че покойният му баща не би участвал в тези трансакции. Мирът обаче с основния клон на фамилията изглежда възстановен, поне до смъртта на Лоренцо Великолепни на 8 април [[1492]] г. === Второ изгонване на Медичите === [[Файл:501 Piero de Medici 02.JPG|мини|Пиеро II Злочестия]] [[Файл:Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg|ляво|мини|Шарл VIII]] След смъртта на Лоренцо Великолепни през 1492 г. Лоренцо застава срещу сина му [[Пиеро II Злочестия]], ставайки един от най-важните представители на партията срещу управлението на Медичите в града. През април 1494 г. във Вила Кафаджоло той и брат му Джовани се срещат с пратеника на френския крал [[Шарл VIII]], противник на Пиеро Злочестия. По заповед на Пиеро братята са арестувани и хвърлени в затвора в [[Палацо Векио|Двореца на Синьорията]]. По време на разпита те потвърждават, че са [[васал]]и на френския крал. Лоренцо и Джовани са осъдени на доживотен затвор и конфискация на имуществото. Въпреки това, не искайки да влошава отношенията с Париж, Флоренция заменя присъдата с изпращане на двамата братя в имението в Муджело. През май 1494 г. те са изведени извън града във Вила Кастело. Когато през октомври 1494 г. крал Шарл VIII влиза в [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], Лоренцо и Джовани се присъединяват към него и се завръщат с него във Флоренция през ноември същата година. Пиеро Злочестият бяга. Лоренцо е избран в Съвета на двадесетте „свързвачи“, които имат задачата да реформират административната система (минималната възрастова граница от 40 години е намалена, за да позволи назначаването му). Фигурата му придобива такава известност, че той е смятан от мнозина за наследник на културното първенство на Лоренцо Великолепни. За да подчертаят своята привързаност към републиканското управление на [[Савонарола]] и за да се дистанцират от по-стария клон на Дом Медичи, той и брат му Джовани приемат псевдонима ''Пополано'', което означава „народен“ на италиански. === Банкер и политик === [[Файл:Amerigo Vespucci.jpg|мини|Америго Веспучи]] През 1480 г. Лоренцо се присъединява към Гилдията на обменячите на пари. През 1485 г. – към Гилдията на търговците на суровини. През 1497 г. – към Гилдията на търговците на продукти. През 1488 г. заедно с брат си Джовани открива банкерска къща. В услуга на братята е [[Америго Веспучи]]. През 1491 г. Лоренцо го назначава да отговаря за клона на Банката на Медичите в [[Севиля]]. Оттук Веспучи решава да отиде в [[Нов свят|Новия свят]]. Запазени са три писма на пътешественика до работодателя, които са написани от него по време на неговите експедиции. Трактатът „Нови свят“ (на лат. ''Mundus novus''), публикуван през 1504 г. от Веспучи, е посветен на Лоренцо де Медичи. По време на управлението на Лоренцо Великолепни Лоренцо не взема активно участие във вътрешната политика на Флорентинската република. Вместо държавни постове братовчед му му поверява дипломатически задачи. През 1483 г. той изпраща Лоренцо начело на флорентинска делегация в Париж за коронацията на Шарл VIII. През 1478 г. заедно с него Лоренцо приема във Флоренция пратеника на френския крал [[Филип дьо Комин]]. През 1488 г. Лоренцо посреща във вилата си Кастело [[Франческето Чибо]], извънбрачен син на папа [[Инокентий VIII]]. През 1494 г. той основава манифактура за производство на керамика, която след това се мести в [[Кафаджоло]]. След изгонването на Пиеро Злочести от Флоренция Лоренцо и [[Бернардо Ручелай]] стават лидери на една от двете фракции в града. Друга фракция е водена от Пиеро Капони и Франческо Валори. През март 1495 г., начело на флорентинската делегация в Неапол, Лоренцо поздравява крал [[Шарл VIII]] за придобиването на [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и иска Пиза и редица селища от [[Луниджана]], окупирани от френския крал по време на конфликта с Пиеро Злочести, да бъдат върнати на Флоренция. През декември същата година в [[Пистоя]] Лоренцо ил Пополано приема пратениците на френския крал. През 1498 г. в [[Лион]] той поздравява от името на Флоренция крал [[Луи XII]] за възкачването на трона. По време на приема Лоренцо информира краля, че Флоренция си е върнала контрола над [[Бибиена]]. През 1499 г., на мироопазваща мисия, той отново посещава Пистоя, където се води ожесточена борба между фракциите. === Меценат === [[Файл:Adorazione dei magi, filippino lippi.JPG|мини|[[Филипино Липи]], ''Поклонението на влъхвите'', Уфици. Героите отляво са идентифицирани като [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо Стари]] (коленичил) и неговите синове Лоренцо (фигурата, от която паж отнема короната) и Джовани (мъжът с бокала).]] Започва период на проницателни дипломатически действия, меценатство на художници ([[Сандро Ботичели|Ботичели]] и [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] преди всичко) и на хора на литературата (като хуманиста [[Алесандро Брачези (хуманист)|Алесандро Брачези]], историка [[Бартоломео Скала]], поета [[Михаил Марул Тарханиот]], които му посвещават някои от творбите си, като напр. сборника „Химни и епиграми“ на Тарханиот от 1497 г.) [[Файл:Sandro Botticelli - La nascita di Venere - Google Art Project - edited.jpg|ляво|мини|Сандро Ботичели, ''Раждането на Венера,'' Уфици, ок. 1485]] През [[1494]] г. той основава керамична фабрика, която след това премества в [[Кафаджоло]], докато през [[1496]] г. пише писма за представяне на Микеланджело, който заминава за [[Рим]] за първи път и е добре дошъл в кръга на флорентинските банкери, живеещи там. За него Микеланджело извайва ''[[Сан Джованино (Микеланджело)|Сан Джованино]]'' година по-рано, изгубен до днес или все още неидентифициран. Той поръчва нови произведения на Ботичели, като фреските във вилите му ([[Вила дел Требио|Требио]] през [[1495]] г., [[Вила Кастело|Кастело]] през [[1497]] г.), всички от които са изгубени. И прочутото пано ''[[Раждането на Венера (Ботичели)|„Раждането на Венера“]]'' е поръчано от него, за да украси Вила Кастело. Той също си кореспондира с флорентинския изследовател [[Америго Веспучи]], който му изпраща няколко писма за начинанието си в Новия свят. През [[1496]] г. [[Филипино Липи]] изобразява Лоренцо, [[Джовани де Медичи|Джовани]] и техния баща [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо]] като [[Тримата влъхви|влъхвите]] на панела ''Поклонението на влъхвите'', рисуван за монасите от Скопето и днес намиращ се в Галерия „[[Уфици]]“. === Късни години === Междувременно климатът на града е оживен от екстремизма на [[Джироламо Савонарола|Савонарола]], който става [[де факто]] управител на града, поставяйки основните представители на големите аристократични фамилии на града във все по-лоша светлина: поради това Лоренцо пътува често, особено във [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и остава за дълги периоди във [[Вила дел Требио]]. Обратно във Флоренция след смъртта на брат си Джовани през [[1498]] г., той е изпратен като посланик при новия крал на Франция, [[Луи XII]], за да отговори на завладяването на [[Бибиена]], където републиканците са победили силите, съюзени с [[Пиеро II Злочестия|Пиеро Злочестия]] и неговия брат Джовани, бъдещият папа [[Лъв X]]. През следващите години, след смъртта на Савонарола през [[1498]] г., в града се водят дискусии дали да му се повери управлението на републиката, както се е случвало в славните времена на Лоренцо Великолепни, но тези дискусии са прекъснати през [[1501]] г., когато над фигурата на Лоренцо е хвърлена сянката на съмнението, че предпочита [[Чезаре Борджия]] за евентуално завладяване на града. Той обаче не е осъден и умира няколко години по-късно във Флоренция през [[1503]] г. на 39-годишна възраст. == Брак и потомство == [[Файл:Palazzo Medici Riccardi by night 01.JPG|мини|[[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]]]] През 1481 г. [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] урежда годежа на братовчед му Лоренцо със [[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]] (* 1464, † 9 март 1523, Флоренция), дъщеря на [[Якопо III Д'Апиано]] (1422 – 1474), пфалцграф, господар на [[Пьомбино]], [[Скарлино]], [[Популония]], [[Суверето]], Бадия ал Фанго и островите [[Елба (остров)|Елба]], [[Монтекристо]] и [[Пианоза]], и Батистина Кампофрегозо, дъщеря на дожа на Генуа [[Джано Фрегозо|Джано I Кампофрегозо]]; брачен договор април 1481, женитба 19 юли 1482 г.<ref>Palazzo Medici Riccardi.</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/appiani1.html ''Appiani 1'']</ref> Тя донася голяма зестра (4000 златни флорина) и роднинска връзка с влиятелните от [[Арагонска корона|Арагонската корона]] в [[Неапол]]. Двамата живеят в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]] на ул. „Ларга“ (днес ул. „Кавур“) във Флоренция или в имението Вила „Медичи ди Кастело“ ([[Вила дел Требио]]). Имат трима сина и две дъщери: * [[Пиерфранческо де Медичи Млади]] (*1487, Флоренция; † август 1525, Кафаджоло), банкер, ∞ 1511 за Мария Солдерини, от която има 4 деца, сред които [[Лоренцино де Медичи]] – убиец на [[Алесандро де Медичи]], последният владетел на Флоренция от „старшия“ клон на Медичите, като по този начин предава властта на правнука на Лоренцо – [[Козимо I де Медичи]]. * Аверардо де Медичи (* 1488, † 1495) * [[Лаудомия де Медичи]], ∞ 1502 за Франческо [[Салвиати]] * [[Джиневра де Медичи]], ∞ за Джовани дели [[Албици]] (* 20 декември 1479, † 1 януари 1527), от когото има 4 деца. * Винченцо де Медичи == Източници == * {{Икона|de}} Franco Cesati: ''Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie''. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0. * {{Икона|de}} James Cleugh: ''Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie''. Bechtermünz, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4. * {{Икона|en}} ''[https://themedicifamily.com/lorenzo-di-pierfrancesco-de-medici/ Lorenzo di Pierfrancesco de’ Medici]''. на ''www.themedicifamily.com''. <small>Посетено на 18 март 2023 г.</small> * {{Икона|it}} Bruno Bonari, ''Lorenzo di Pierfrancesco dei Medici detto il Popolano'', C.T.E. Editore, Livorno 2019 * {{Икона|it}} Meli P. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici_res-07f8fd0e-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_(Dizionario-Biografico) Medici, Lorenzo de’]''. на ''www.treccani.it''. Dizionario Biografico degli Italiani, Volume LXXIII (2009). <small>Посетено на 18 март 2023 г.</small> * {{Икона|it}} ''[http://www.mesemediceo.org/lorenzo_il_popolano.htm Lorenzo di Pierfrancesco noto come il "Popolano" (1463—1503] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230318153357/http://www.mesemediceo.org/lorenzo_il_popolano.htm |date=2023-03-18 }}''), на ''www.mesemediceo.org''. <small>Посетено на 18 март 2023 г.</small> * {{Икона|it}} ''[https://web.archive.org/web/20151117030720/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Lorenzo_il_Popolano Lorenzo il Popolano, Lorenzo di Pierfrancesco detto (1463—1503)],'' на ''www.palazzo-medici.it''. <small>Архивирано от оригинала на 17 ноември 2015 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Лоренцо Пополано|126726032}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италиански банкери]] [[Категория:Италиански дипломати]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 1wk9vqcyeksg0qkh3dbhodi5648tef0 0 603651 12397562 12372972 2024-10-28T14:55:06Z Ambra75 259141 12397562 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=Аверардо де Медичи<br>[[Лаудомия де Медичи]]<br>[[Джиневра де Медичи]]<br>Винченцо де Медичи|брак=[[Мария Содерини]]|деца=[[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия де Медичи]]<br>[[Лоренцино де Медичи]]<br>[[Джулиано ди Пиерфранческо де Медичи|Джулиано де Медичи]]<br>[[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена де Медичи]]|майка=[[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]]}} '''Пиерфранчèско ди Лорèнцо де Мèдичи Млади''' или '''Пополàно''' ({{lang|it|Pierfrancesco de’ Medici; Pierfrancesco di Lorenzo de' Medici, il Giovane o il Popolano}}; * [[1487]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[август]] [[1525]], [[Вила на Медичите (Кафаджоло)|Вила на Медичите]], Кафаджоло) е [[Банка|банкер]] и дипломат от Флорентинската република, представител на по-младата линия на [[Медичи]]те, наречена [[Медичи#Други семейни клонове|Пополано]] (или Требио). == Произход == Син е на [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи]], наречен от 1494 г. Лоренцо ил Пополано (1463 – 1503), флорентински аристократ, банкер, дипломат, политически деятел на Флорентинската република, [[меценат]], и на съпругата му [[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]] (1464 – 1523).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/appiani1.html ''Appiani 1'']</ref> По бащина линия е внук на [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо I де Медичи Стари]], банкер и политик, и на Лаудомия [[Ачайоли]], дъщеря на флорентинския дипломат и политик Аньоло Ачайоли, а по майчина – на [[Якопо III Д'Апиано]], княз на [[Пьомбино|Пиомбино]], и на Батиста Фрегозо. Роднина е на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], владетел на Флоренция. Има двама братя и две сестри: * Аверардо (1488 – 1495) * [[Лаудомия де Медичи|Лаудомия]], от 1502 съпруга на Франческо [[Салвиати]] * [[Джиневра де Медичи|Джиневра]], съпруга на Джовани дели [[Албици]] * Винченцо == Биография == [[Файл:Cafaggiolo_utens.jpg|мини|ляво|Вила „Медичи ди Кафаджоло“]] За разлика от баща си не се посвещава на политиката. Само веднъж, през 1522 г., той е изпратен като посланик от папата. Умира на около 38-годишна възраст през 1525 г. == Брак и потомство == [[Файл:Scuola fiorentina, medaglia di lorenzino de' medici.JPG|мини|Медальон на Лоренцино де Медичи]] ∞ 1511 г. за [[Мария Содерини]] (* 7 септември 1494, Флоренция, † сл. 7 май 1550),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/maria-soderini_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Soderini, Maria|автор=Francesco Martelli|дата=2018|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 93|достъп_дата=2023-5-6}}</ref> дъщеря на [[Томазо Содерини]], от която има двама сина и две дъщери:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz</ref> * [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия де Медичи]] (* 21 октомври 1516, † сл. 1558), ∞ 1. 1532 за Аламано [[Салвиати]], 2. 1539 за [[Пиеро Строци]] (* 1510, Флоренция; † 21 май 1558, [[Тионвил]]), маршал на Франция, господар на Еперне, от когото има 1 син * [[Лоренцино де Медичи]], нар. Лоренцачо (* 22 март 1514, Флоренция; † 26 февруари 1548, Венеция, убит), политик, писател и драматург, убиец 1537 г. на братовчед си херцог [[Алесандро де Медичи]] * [[Джулиано ди Пиерфранческо де Медичи|Джулиано де Медичи]] (* ок. 1520, Флоренция; † 28 юли 1588, замък на [[Ориол (Буш дю Рон)|Ориол]]), прави църковна кариера във Франция благодарение на подкрепата на [[Катерина де Медичи]] и е епископ на [[Безие]] (1561) и на [[Алби]] (1576), архиепископ на Екс (1574), абат на Базилика „Сен Виктор“ в [[Марсилия]] (1570); * [[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена де Медичи]] (* 8 август 1518, Флоренция; † 14 април 1583, Рим) ∞ 1. за Алмано [[Салвиати]], 2. 1539 за [[Роберто Строци]] († 1566), барон на [[Колалто]], от когото има 1 син и 7 дъщери. == Литература == * Franco Cesati: ''Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie''. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0. * James Cleugh: ''Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie''. Bechtermünz, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4. == Източници == <references /> {{Превод от|it|Pierfrancesco de' Medici il Giovane|128548836}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италиански банкери]] [[Категория:Италиански дипломати]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 64w45xxazyat1dfuqb84dqb9ec2fves 12397563 12397562 2024-10-28T14:55:53Z Ambra75 259141 12397563 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=Аверардо де Медичи<br>[[Лаудомия де Медичи]]<br>[[Джиневра де Медичи]]<br>Винченцо де Медичи|брак=[[Мария Содерини]]|деца=[[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия де Медичи]]<br>[[Лоренцино де Медичи]]<br>[[Джулиано ди Пиерфранческо де Медичи|Джулиано де Медичи]]<br>[[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена де Медичи]]|майка=[[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]]|починал-място=[[Вила на Медичите (Кафаджоло)|Вила на Медичите]], Кафаджоло|починал-дата=[[август]] [[1525]]}} '''Пиерфранчèско ди Лорèнцо де Мèдичи Млади''' или '''Пополàно''' ({{lang|it|Pierfrancesco de’ Medici; Pierfrancesco di Lorenzo de' Medici, il Giovane o il Popolano}}; * [[1487]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[август]] [[1525]], [[Вила на Медичите (Кафаджоло)|Вила на Медичите]], Кафаджоло) е [[Банка|банкер]] и дипломат от Флорентинската република, представител на по-младата линия на [[Медичи]]те, наречена [[Медичи#Други семейни клонове|Пополано]] (или Требио). == Произход == Син е на [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи]], наречен от 1494 г. Лоренцо ил Пополано (1463 – 1503), флорентински аристократ, банкер, дипломат, политически деятел на Флорентинската република, [[меценат]], и на съпругата му [[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]] (1464 – 1523).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/appiani1.html ''Appiani 1'']</ref> По бащина линия е внук на [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо I де Медичи Стари]], банкер и политик, и на Лаудомия [[Ачайоли]], дъщеря на флорентинския дипломат и политик Аньоло Ачайоли, а по майчина – на [[Якопо III Д'Апиано]], княз на [[Пьомбино|Пиомбино]], и на Батиста Фрегозо. Роднина е на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], владетел на Флоренция. Има двама братя и две сестри: * Аверардо (1488 – 1495) * [[Лаудомия де Медичи|Лаудомия]], от 1502 съпруга на Франческо [[Салвиати]] * [[Джиневра де Медичи|Джиневра]], съпруга на Джовани дели [[Албици]] * Винченцо == Биография == [[Файл:Cafaggiolo_utens.jpg|мини|ляво|Вила „Медичи ди Кафаджоло“]] За разлика от баща си не се посвещава на политиката. Само веднъж, през 1522 г., той е изпратен като посланик от папата. Умира на около 38-годишна възраст през 1525 г. == Брак и потомство == [[Файл:Scuola fiorentina, medaglia di lorenzino de' medici.JPG|мини|Медальон на Лоренцино де Медичи]] ∞ 1511 г. за [[Мария Содерини]] (* 7 септември 1494, Флоренция, † сл. 7 май 1550),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/maria-soderini_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Soderini, Maria|автор=Francesco Martelli|дата=2018|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 93|достъп_дата=2023-5-6}}</ref> дъщеря на [[Томазо Содерини]], от която има двама сина и две дъщери:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz</ref> * [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия де Медичи]] (* 21 октомври 1516, † сл. 1558), ∞ 1. 1532 за Аламано [[Салвиати]], 2. 1539 за [[Пиеро Строци]] (* 1510, Флоренция; † 21 май 1558, [[Тионвил]]), маршал на Франция, господар на Еперне, от когото има 1 син * [[Лоренцино де Медичи]], нар. Лоренцачо (* 22 март 1514, Флоренция; † 26 февруари 1548, Венеция, убит), политик, писател и драматург, убиец 1537 г. на братовчед си херцог [[Алесандро де Медичи]] * [[Джулиано ди Пиерфранческо де Медичи|Джулиано де Медичи]] (* ок. 1520, Флоренция; † 28 юли 1588, замък на [[Ориол (Буш дю Рон)|Ориол]]), прави църковна кариера във Франция благодарение на подкрепата на [[Катерина де Медичи]] и е епископ на [[Безие]] (1561) и на [[Алби]] (1576), архиепископ на Екс (1574), абат на Базилика „Сен Виктор“ в [[Марсилия]] (1570); * [[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена де Медичи]] (* 8 август 1518, Флоренция; † 14 април 1583, Рим) ∞ 1. за Алмано [[Салвиати]], 2. 1539 за [[Роберто Строци]] († 1566), барон на [[Колалто]], от когото има 1 син и 7 дъщери. == Литература == * Franco Cesati: ''Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie''. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0. * James Cleugh: ''Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie''. Bechtermünz, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4. == Източници == <references /> {{Превод от|it|Pierfrancesco de' Medici il Giovane|128548836}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италиански банкери]] [[Категория:Италиански дипломати]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] ol3p5ouz54mpx8onru3kf5jf7wwg4i4 0 603653 12397424 12382586 2024-10-28T12:20:45Z Ambra75 259141 12397424 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лоренцо де Медичи|Лоренцо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|аристократ | описание = [[политик]], [[писател]] и [[драматург]] | портрет = | портрет-описание = [[Флорентинска школа]], Медал на Лоренцино де Медичи | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = }} |майка=[[Мария Содерини]]|религия=[[Католицизъм]]|псевдоним=Лоренцачо|име-рождено=Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, нар. Лоренцачо|партньор=Елена Бароци|деца=Лоренцина де Медичи|братя-сестри=[[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия де Медичи]]<br>[[Джулиано ди Пиерфранческо де Медичи|Джулиано де Медичи]]<br>[[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена де Медичи]]}} '''Лорèнцо (Лоренцѝно) ди Пиерфранчèско де Мèдичи,''' наречен също '''Лоренцàчо''' ({{lang|it|Lorenzo di Pierfrancesco de’ Medici, Lorenzino, Lorenzaccio de' Medici}}; * [[22 март]] [[1514]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[26 февруари]] [[1548]], [[Венеция]], [[Венецианска република]]) е политик, писател и драматург, представител на [[Кадетска линия|кадетската линия]] на [[Медичи]]те – Пополано (или Требио), убиец на братовчед си – великия херцог на Флоренция [[Алесандро де Медичи]]. == Произход == Той е син първо дете на [[Пиерфранческо де Медичи Млади]] (* 1487, † 1525), [[Банка|банкер]] и дипломат, и на съпругата му [[Мария Содерини]] (* 1494, † 1570).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html ''Medici 3''], genealogy.euweb.cz.</ref> Негови дядо и баба по бащина линия са [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи]] (от 1494 г. Лоренцо ил Пополано), флорентински аристократ, банкер, дипломат, политик, [[меценат]], и [[Семирамида Д'Апиано Д'Арагона]], флорентинска благородничка, а по майчина – Томазо ди Паолантонио [[Содерини]] и Фиамета [[Строци (фамилия)|Строци]]. Има един брат и две сестри: * [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия]] (* 1516, †1558), съпруга на Аламано [[Салвиати]] и на [[Пиеро Строци]], маршал на Франция, господар на [[Еперне]]. * [[Джулиано ди Пиерфранческо де Медичи|Джулиано]] (* ок. 1520, † 1588), прави църковна кариера във Франция благодарение на подкрепата на [[Катерина де Медичи]] и е епископ на [[Безие]] (1561) и на [[Алби]] (1576), архиепископ на Екс (1574), абат на Базилика „Сен Виктор“ в [[Марсилия]] (1570). * [[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена]] (* 1518, † 1583), съпруга на Алмано [[Салвиати]] и на [[Роберто Строци]], барон на [[Колалто]]. == Биография == === Ранни години === Заради стройния си вид е наричан и известен с умалителното ''Лоренцино.'' Губи баща си едва 11-годишен (август [[1525]] г.) и е отгледан от майка си във [[Вила на Медичите (Требио)|вилата на Медичите „Требио“]] заедно с по-малкия си брат [[Джулиано ди Пиерфранческо де Медичи|Джулиано]] и двете си сестри [[Лаудомия де Медичи|Лаудомия]] и [[Магдалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена]]. Свещеникът Джовани Франческо Дзефи постъпва на служба през 1515 г. като учител на Лоренцино. Дзефи е посредствен учен и не отговаря на живата интелигентност на Лоренцино и е вероятно самият Лоренцино да е осигурил собственото си образование благодарение на дълбокото си влечение към учението.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici_res-0992fe06-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Lorenzo de'|автор=Elizabetta Stumpo|достъп_дата=2023--5-7}}</ref> През декември [[1526]] г. Лоренцино е отведен във [[Венеция]] с брат си Джулиано и с бъдещия [[велик херцог]] [[Козимо I де Медичи]], за да избягат от пристигането на [[ландскнехти]]те. Тяхното заминаване е съдбовно, защото само година по-късно [[Разграбване на Рим (1527)|разграбването на Рим]] силно отслабва папа [[Климент VII]] (Джулио Дзаноби де Медичи) и в резултат на това [[Медичи]]те са прогонени от Флоренция.<ref>L.A. Ferrai, ''La giovinezza di Lorenzino de' Medici'', in 'Giornale Storico della Letteratura Italiana', II, 1883, с. 79-112.</ref> Младите Медичи, настанени от семейство Капело, са въведени във венецианската среда, където са в кръга на писатели и художници. Лоренцино прави образователни пътувания до [[Тревизо]] с Марко Антонио Гонди, до [[Падуа]] и [[Виченца]] с Козимо; през август 1529 г. той отива в [[Болоня]] с братовчедите си [[Алесандро де Медичи]], син на Климент VII, и [[Иполито де Медичи]], за да присъства на коронацията на [[Карл V]] от папата.<ref name=":0" /> През април [[1530]] г. Лоренцино се мести в [[Рим]], където, благодарение на приятелството на Филипо Строци и защитата на папата, той прекарва почти четири години, през които успява да се посвети на задълбочаване на своето класическо образование. През есента на 1532 г. се завръща с папата в Болоня; но отношенията с Климент VII се влошават, когато папата му отказа пълното изплащане на заем от 6600 скуди, който неговият предшественик Лоренцо е дал на Апостолическата камара. През пролетта на [[1534|ч]] г. Лоренцино поврежда берелефите на [[Арка на Константин|Арката на Константин]] в Рим и краде някои статуи от [[Древноримски форум|Форума]].<ref name=":0" /> Само намесата на неговия братовчед кардинал [[Иполито де Медичи|Иполито]] спасява момчето от гнева на папата, който обещава да екзекутира извършителя на вандализма.<ref>« [Иполито] с голямо усилие можа са обуздае гнева му; който се успокои, само когато му показа, че убивайки го, срамът и позорът ще бъдат за Дом Медичи»; B. Varchi, ''Storie fiorentine'', libro XV.</ref> Историците се чудят за причините за жеста, виждайки в него, освен желанието да се притежават древни произведения, също и знак за завист към богатствата на братовчеда папа<ref>L. A. Ferrai, ''Lorenzino de' Medici e la Società cortigiana del Cinquecento'', Milano, Hoepli, 1891</ref> или опит за подражание на известен акт, извършен от [[Алкивиад]] в навечерието на [[Сицилианска експедиция|Сицилианската експедиция]] през 415 пр.н.е.<ref>A. Borgognoni, ''Lorenzo di Pier Francesco de' Medici'', в ''Studi di letteratura storica'', Bologna 1891, с. 9</ref> Въпреки това епизодът печели на Лоренцино непочтено изгонване от града и може би прякора ''Лоренцачо'' (Лошия Лоренцо). === Отношения с херцог Алесандро де Медичи === [[Файл:Alessandro-the-moor.jpg|мини|Херцог Алесандро де Медичи „Мавъра“]] Напускайки Рим, младият Медичи бяга във Флоренция, където скоро става спътник в ексцесиите на [[Алесандро де Медичи|херцог Алесандро]] – негов братовчед, който става господар на града през 1530 г. и [[Списък на владетелите на Тоскана|херцог на Флоренция]] през 1532 г. Двамата създават много близка връзка, но автентичността на приятелството им често е поставяна под въпрос и връзката им не е без тъмни страни. Според историка [[Якопо Нарди]], приятел на Лоренцино, той бил „много обичан“ от Алесандро, който „го правеше участник във всичките си ... не много честни любовни тайни“.<ref>I. Nardi, ''Istorie della città di Firenze'', 2 vol., a cura di A. Gelli, Firenze, Le Monnier, 1858, II, с. 281.</ref> В действителност Лоренцо храни все по-вкоренена омраза срещу Алесандро, виновен в неговите очи, че задушава традиционните градски свободи. Тази му вяра, съчетана с възхищението му от тираничните герои на класицизма, като [[Луций Юний Брут]] и [[Марк Юний Брут (брат на Луций Юний Брут)|Марк Юний Брут]], подхранва неговото „много силно желание да стане безсмъртен“ и го тласка към бъдещото убийство на братовчед му.<ref>B. Varchi, ''Storia fiorentina'', a cura di L. Arbib, Firenze III, 1844, с. 262</ref> През декември 1535 г. той придружава Алесандро в [[Неапол]], където Карл V изразява мнението си относно контраста между делегацията на флорентински изгнаници и самия Алесандро.<ref name=":0" /> Историкът от XVI век на страната на Медичите [[Шипионе Амирато]] твърди, че Лоренцино е мразел братовчед си и е започнал да планира убийството му след смъртта на кардинал [[Иполито де Медичи|Иполито]], вероятно отровен по заповед на самия херцог, в [[Итри]] на 10 август 1535 г.<ref>S. Ammirato, ''Istorie fiorentine'', Firenze, Marchini e Becherini, 1826, vol. X, lib. XXXI, с. 228</ref> Други съвременни коментатори и историци смятат, че престъпният проект вече е узрял в съзнанието на младежа преди година, когато омразният понтифекс умира. В „Моя живот“ [[Бенвенуто Челини]] разказва, че след като е помолил Лоренцино за обратната страна на медал, на който трябвало да изобрази лицето на Алесандро, младият мъж обещал да го получи възможно най-скоро, също и защото се надявал „да направя нещо, което да накара света да се почуди“.<ref>B. Cellini, ''Vita, scritta da lui medesimo'', Firenze, Barbera, 1890, I, cap. XV</ref> През 1536 г. херцогът застава на страната на Лоренцино в контекста на дългогодишен наследствен спор, възникнал между потомците на [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо Стари]], прадядото на Лоренцино, причинявайки значителни финансови щети на неговия братовчед. === Убийството на херцог Алесандро === [[Файл:Duke Alessandro's Death, 1863.tif|мини|Убийството на херцог Алесандро де Медичи]] Вечерта на 5 срещу 6 януари [[1537]] г. Лоренцино примамва Алесандро в апартаментите си, като му обещава любовна нощ и го оставя сам с обещанието да се върне скоро с жената, с която преди това се уговорил. Според повечето историци това е Катерина Содерини Джинори, съпруга на [[Леонардо Джинори]], по която Алесандро се е увлякъл, но според [[Бернардо Сени]] жената е [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия]], сестра на Лоренцино. Междувременно Алесандро заспива и след като разпуска охраната си, е напълно беззащитен, когато Лоренцино се връща заедно със своя слуга Пиеро ди Джованабате, известен като Скороконколо. Двамата го нападат с удари с меч и кама, а свирепият отговор на херцога, който се бие с всички сили, преди да бъде убит, е безполезен.<ref>S.Dall'Aglio, ''L'assassino del duca. Esilio e morte di Lorenzino de' Medici'', Firenze, Olschki, 2011, с. 3-14</ref> Представени са много хипотези, за да се обяснят причините за убийството, от лична обида поради ревност или наследствени проблеми до желанието на Лоренцино да направи забележителен жест, който да увековечи славата му. Според републиканските изгнаници против Медичите Лоренцино е бил мотивиран от политически причини и е убил херцога, за да освободи Флоренция от това, което мнозина смятат за тирания и да позволи връщането на Републиката, която е била заменена от Княжеството само няколко години по-рано. Това обяснение се сближава с даденото от самия Лоренцино в прочутата му „Апология“, написана няколко дни след престъплението. === Изгнание === След като извършва престъплението Лоренцино взима конете, които предварително е подготвил за бягството, и напусна града заедно със слугата си Пиеро и още един слуга. Той стига до [[Болоня]], където съдията [[Силвестро Алдобрандини]], от републиканска вяра, не вярва на историята му. След това беглецът продължава към [[Венеция]], където е топло посрещнат от много богатия банкер [[Филипо Строци]], лидер на изгнаниците флорентинци, който му обещава да даде синовете си [[Пиеро Строци|Пиеро]] и [[Роберто Строци|Роберто]] за съпрузи на сестрите му Лаудомия и Мадалена. Сред многото други изгнаници, които му се радват там, са и известните писатели [[Якопо Нарди]] и [[Бенедето Варки]], които определят убиеца като по-велик от [[Марк Юний Брут|Брут]], сравнявайки го с известния [[Убийство на Цезар|цезароубиец]]. И поетът [[Луиджи Аламани]] от Франция възхвалява Лоренцино, а скулпторът [[Якопо Сансовино]] казва, че иска да му посвети паметник.<ref>S.Dall'Aglio, ''L'assassino del duca'', cit., с. 14-22</ref> [[Пиетро Аретино]], от друга страна, отхвърля жеста и неговия автор, заявявайки в писмо до [[Питър Бембо|Пиетро Бембо,]] че не разбира „как може срещу всички чувства на човечеството да бъде издигнат един вулгарен престъпник до четирите небеса“.<ref>Ferrai, cit., с. 259</ref> [[Файл:Pico della Mirandola dinanzi a Lorenzino de' Medici.jpg|мини|[[Анджело Пиетрасанта]], ''Пико дела Мирандола пред Лоренцино де Медичи'', XIX век]] С херцог Алесандро основният клон на Медичите изчезва, въпреки че той оставя след себе си две малки деца – [[Джулио ди Алесандро де Медичи|Джулио]] и [[Джулия де Медичи|Джулия]], които обаче са обявени за неспособни да управляват, тъй като са родени извънбрачни от баща, чието родословие вече е несигурно. Така става известен 17-годишен младеж, който представлява второстепенния клон на Медичите от страна на баща си и основния клон от страна на майка си – [[Козимо I де Медичи|Козимо I]], който е избран за нов херцог на града, и със съгласието на [[Карл V|император Карл V]]. Няколко дни след пристигането си във Венеция Лоренцино решава да се премести в [[Мирандола]] като гост на граф [[Галеото II Пико]] през януари, набирайки войски, които Строци би трябвало да поведе срещу Флоренция, и планирайки окупацията на [[Пиза]]. Междувременно той убеждава семейството си да напусне Вилата в Кафаджоло и да потърси подслон в Болоня при семейство Строци.<ref name=":0" /> Връщайки се за кратко във Венеция, след това Лоренцино отплава на 6 февруари [[1537]] г. за [[Константинопол]] в компанията на османския посланик във Венеция и [[Джорджо Грити]], син на [[Дож на Венеция|дожа]] [[Андреа Грити]]. Изборът да напусне Италия се дължи отчасти на рисковете да бъде убит и отчасти на дипломатически пост при султан [[Сюлейман I]] Великолепни от името на краля на Франция. Няколко месеца по-късно [[Битка при Монтемурло|битката при Монтемурло]], с победата на войските на Козимо I, бележи края на надеждите на Филипо Строци и на много флорентински изгнаници. Покровителят на Лоренцино е арестуван и умира в затвора през [[1538]] г. (като самоубиец според официалната версия), след като е бил подложен на мъчения в опит да му се припише невероятна отговорност за тираноубийството.<ref>Dall'Aglio, ''L'assassino del duca'', cit., с. 26-28</ref> Лоренцино е обявен за бунтовник във Флоренция и на 24 април е обнародвана прокламация, която установява награда от 4000 златни флорина за „всеки, който го убие“ и отпускане на богата пенсия, и освобождаване от данъци за автора на залавянето му.<ref>B. Varchi, ''Storia fiorentina'', a cura di L. Arbib, Firenze III, 1844, с. 307.</ref> В края на септември 1537 г. Лоренцо се мести в [[Лион]], [[Кралство Франция]], защитен от могъщата флорентинска нация в града. Тук, вероятно в началото на октомври, той е приет от краля [[Франсоа I]], който му предлага защитата си и му дава 400 скуди, докато [[Луиджи Аламани]] му посвещава няколко стиха. Той може да разчита и на гостоприемството на много флорентинци, преди всичко на ковчежника на краля Джулиано Бонакорси и на неговия чичо по майчина линия, епископа на Сент Джулиано Содерини. През следващите месеци той следва движенията на френския двор, докато през януари 1539 г. се установява в [[Париж]], където се опитва да скрие самоличността си, като се възползва от гостоприемството на Джулиано Буонакорси, ковчежник на краля, а понякога и на [[Бенвенуто Челини]], когото познава от двора на Александро.<ref name=":0" /> През 1539 г. Лоренцино прави опит да обясни реторически извършеното от него убийство в произведението си „Апология“, в което развива идеи, сходни с тези на [[Николо Макиавели]]. През 1541 г. той се мести чичо си Джулиано Содерини в Сент, недалеч от [[Ла Рошел]], където прекарва няколко сравнително спокойни месеца, прекъсвани само от нови дипломатически мисии, поверени му от Пиеро Строци, включително една във Венеция в началото на 1542 г. заедно с Луиджи Аламани, за да провери желанието на Републиката да се съюзи с Франция. Всъщност противно на това, което се е смятало в миналото, през този период Лоренцино често пътува до Италия и изпълнява важни политико-дипломатически мисии от името на краля. По-специално той е там от февруари до юли 1542 г., за да действа като връзка между краля и флорентинските изгнаници от Венеция, за да организират военна експедиция срещу великия херцог Козимо I.<ref>Dall'Aglio, ''L'assassino del duca'', cit., pp. 90-106</ref> Обратно в Париж, той остава там до края на 1544 г. === Смърт === [[Файл:Giuseppe bezzuoli, lorenzino de' medici assassinato sulla piazza dei ss. giovanni e paolo a venezia, 1840.jpg|мини|[[Джузепе Бецуоли]], ''Лоренцино де Медичи убит на пл. Св. св. Йоан и Павел във Венеция'', 1840 г.]] През септември [[1544]] г., след смъртта на [[Джулиано Содерини]], Лоренцино се завръща за постоянно във Венеция, където го очаква семейството му и където се настанява в прекрасния дворец на [[Строци (фамилия)|Строци]] в Канареджо. В града той е в тесен контакт с другите флорентински изгнаници и установява близки отношения с [[Папски легат|папския легат]] във Венеция [[Джовани дела Каза]]. В града той намира отново [[Бенвенуто Челини]] и се запознава с Елена Бароци Чентани, която ще му роди дъщеря посмъртно. Във Венеция, леговище на Медичите и на имперските шпиони, Лоренцино е много по-изложен на опасност, отколкото във Франция, и опитите да бъде убит и да се отмъсти за смъртта на [[Алесандро де Медичи|херцог Алесандро]] зачестяват. Ситуацията се усложнява допълнително, когато между края на [[1547]] г. и началото на [[1548]] г. почти всички флорентинци напускат Венеция и се преместват във Франция, а Лоренцино остава изолиран, а Венецианското правителство не му позволява да замине. Така на 26 февруари [[1548]] г. 33-годишният мъж и чичо му Алесандро Содерини са убити пред двореца „Чентани“ в Сан Тома от двама убийци. Един от тях, Франческо да Бибона, оставя разказ за историята, който съдържа ценни подробности за изпълнението на убийството.<ref>Вж. ''Racconto della morte di Lorenzino de' Medici, tratto da una relazione del capitano Francesco Bibbona, che l'uccise'', in Cesare Cantù, 'Spigolature negli archivi toscani', in ''Rivista Contemporanea'' 20 (1860), с. 332–345.</ref> Реакцията на [[Венецианска република|Венецианската република]] е почти нулева, също и защото Съветът на десетте скоро разбира, че двамата убийци се радват на закрилата на императора [[Карл V]]. В продължение на много векове на секретаря на Медичите [[Джовани Франческо Лотини]] се приписва основната роля в организирането на престъплението, но новите изследвания вместо това показват неговата отчужденост от него.<ref>Stefano Dall'Aglio, ''Il presunto colpevole. Giovan Francesco Lottini e l'assassinio di Lorenzino de' Medici'', in 'Rivista Storica Italiana', CXXI (2009), с. 840-856</ref> Освен това съвременниците и следващите историци винаги са смятали, че херцог [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] е наредил атаката, за да отмъсти за смъртта на своя предшественик. Благодарение на ново проучване на Стефано дал Альо знаем, че, напротив, цялата маневра е била организирана от император Карл V, който не е можел да прости за смъртта на своя зет, съпруг на дъщеря му [[Маргарита Пармска|Маргарита]]. Следователно Карл V изрично нарежда убийството, като пише от [[Аугсбург]] без знанието на Козимо I, като дава подробни инструкции на своя посланик във Венеция [[Хуан Уртадо де Мендоса]], който се погрижва за оперативния аспект.<ref>Dall'Aglio, ''L'assassino del duca'', cit., с. 220-229, 243-251</ref> == Потомство == Не се жени. От Елена Бароци (* 1514, † 1580) има една дъщеря, родена посмъртно: * [[Лоренцина де Медичи]] (* ок. 1547, Венеция; † ок. 1590, [[Рим]]), ∞ за Джулио [[Колона (род)|Колона]]. == Литературна дейност == Лоренцино е писател. В „Апология“ той се защитава от общата обвинение в убийството на братовчед му, като заявява, че го е извършил, защото е бил движен единствено от любов към свободата: той е последвал примера на [[Марк Юний Брут]] – един от убийците на [[Юлий Цезар|Цезар]], и е решил да убие херцога, след като се престори на негов приятел и верен царедворец. „Апология“-та се счита за един от най-високите образци на ренесансовото красноречие и за един от манифестите на антитиранската мисъл. Написана е в две различни чернови, първата от които е не много различна от окончателната версия и датира от януари 1537 г., няколко дни след убийството.<ref>S. Dall'Aglio, ''Nota sulla redazione e sulla datazione dell'''Apologia'' di Lorenzino de' Medici'', in 'Bibliothèque d'Humanisme et Renaissance', LXXI (2009), с. 233-241</ref> През март 1536 г. във Флоренция той работи върху вдъхновената от класиката комедия ''Aridosia'', съсредоточена върху историята на братята Маркантонио и скъперника Ариодизио и върху различното образование, което те дават на децата си. В текста Лоренцино успява да смеси класически модели като „Аулулария и Мостелария“ на [[Плавт]] и „Аделфея“ на [[Теренций]] с модели на съвременна комедия като „Мандрагола“ на [[Николо Макиавели]]. Творбата, един от най-добрите примери за класически вдъхновен театър от XVI век, е поръчана от херцог [[Алесандро де Медичи]] за сватбата му с [[Маргарита Пармска|Маргарита Австрийска]] и успешно поставена на 13 юни 1536 г.<ref name=":0" /> във Флоренция, първо в ''Spedale dei Tessitori'' и след това в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]]. Тя е адаптирана от Пиер дьо Лариве в ''Les Esprits'' (1579). == Лоренцино де Медичи в културата == [[Файл:Alfons Mucha - 1896 - Lorenzaccio.jpg|мини|Плакат на [[Алфонс Муха]] за пиесата на дьо Мюсе „Лоренцачо“]] Убийството на Лоренцо де Медичи получава ехо в изкуството и литературата: * 1548: [[Маргарита Наварска]] го включва като анонимен герой в новела XII от Ден втори от „[[Хептамерон]]“ * ок. 1540: [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] създава заради него бюст на [[Марк Юний Брут|Брут]] * 1607: Англичанинът [[Сирил Торньор]] издава драмата ''The revenger’s tragedy'' („Трагедията на отмъстителя“) * 1622: Испанецът [[Диего Хименес де Енцизо]] се вдъхновява от него в драмата ''Los Medicis de Florencia'' („Медичите на Флоренция“) * 1631: Англичанинът [[Джеймс Шърли]] пише драмата ''The traitor'' („Предателят“) * 1780: Италианецът М. Растрели пише трагедията ''La morte di Alessandro de’ Medici'' („Смъртта на Алесандро де Медичи“) * 1789: Италианецът [[Виторио Алфиери]] пише поемата ''L’Etruria vendicata'' („Отмъстената Етрурия“) * 1834: Французинът [[Алфред дьо Мюсе]] пише историческата [[драма]] ''Lorenzaccio,'' вдъхновен от текста на [[Жорж Санд]] ''Une conspiration en 1537'' (1831) * 1839: Италианецът [[Джузепе Ревере]] пише ''Lorenzino'' * 1839: Французинът [[Луи Бернар]] пише трагедията ''Laurent de Médicis'' * 1842: [[Александър Дюма-баща]] пише ''Lorenzino'' * 1843: Италианецът [[Луиджи Леони]] пише ''Lorenzino de’ Medici'' * 1945: Италианецът [[Джовани Пачини]] пише операта ''Lorenzino de’ Medici'' * 1918: Немецът [[Дитрих Екарт]] пише драмата ''Lorenzaccio''.<ref>{{Cite book|title=Michelangelo nel Teatro|series=La Ricerca Umanistica|publisher=Istituto Italiano per gli Studi Filosofici|location=Napoli|pages=184-195}}</ref> * 1935: Италианецът [[Гуидо Бриньоне]] режисира филма ''Lorenzino de’ Medici'' == Източници == * {{Икона|it}} Marcello Vannucci: ''Lorenzaccio. Lorenzino de’ Medici'', Roma 1984. * {{Икона|it}} Luigi Alberto Ferrai, ''Lorenzino de' Medici e la società cortigiana del Cinquecento'', Milano, Hoepli, 1891 * {{Икона|it}} Lorenzino de' Medici, ''Apologia e Lettere'', a cura di F. Erspamer, Roma, Salerno, 1991. * {{Икона|it}} Stefano Dall'Aglio, ''L'assassino del duca. Esilio e morte di Lorenzino de' Medici'', Firenze, L.S. Olschki, 2011. * {{Икона|it}} Emilio Faccioli: ''Lorenzino de' Medici: Aridosia.'' Einaudi, Torino 1974 * {{Икона|it}} A. Borgognoni, ''Lorenzo di P. Francesco de' M.'', Bologna 1878; препечатка в Studi di letteratura storica, Bologna 1891 * {{Икона|it}} F. Martini, ''Lorenzo de' Medici e il tirannicidio nel Rinascimento'', Firenze 1882 * {{Икона|it}} E. Rho, ''L. il tirannicida'', Rovigo 1928 * {{Икона|it}} Elisabetta Stumpo: [http://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici_res-0992fe06-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_(Dizionario-Biografico)/ ''Medici, Lorenzo de’ (Lorenzino)'']. в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 73 (2009). <small>Посетено на 7 май 2023 г.</small> * {{Икона|it}} Edmondo Rho: ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzino-de-medici_(Enciclopedia-Italiana)/ Medici, Lorenzino de']'', в Enciclopedia Italiana (1934). <small>Посетено на 7 май 2023 г.</small> * {{Икона|it}} ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzino-de-medici_(Dizionario-di-Storia)/ Medici, Lorenzino de']'', в Dizionario di Storia (2010). <small>Посетено на 7 май 2023 г.</small> * {{Икона|en}} Dall’Aglio, Stefano. ''The Duke’s Assassin. Exile and Death of Lorenzino de’ Medici''. New Haven and London : Yale University Press, 2015. {{ISBN|978-0-3001-8978-0}} * {{Икона|en}} Dall’Aglio, Stefano'', [https://yalebooks.yale.edu/2015/10/29/historys-coldest-case-the-assassination-of-lorenzino-de-medici/ History’s Coldest Case: The Assassination of Lorenzino de’ Medici]''. Yale University Press blog. Yale University (29 октомври 2015). <small>Посетено на 7 май 2023 г.</small> * {{Икона|en}} Lorenzino de’ Medici. ''[https://books.google.com/books?id=m6KfDwAAQBAJ Apology for a Murder]''. revised. Alma Books, 7 March 2019. {{ISBN|978-0-7145-4947-7}} * {{Икона|en}} ''[https://www.britannica.com/biography/Lorenzino-de-Medici Lorenzino de' Medici]'', на Encyclopedia Britannica. <small>Посетено на 7 май 2023 г.</small> * {{Икона|fr}} Alfred de Musset: ''Lorenzaccio''. Texte integral et dossier. Gallimard, Paris 2003, ISBN 2-07-030255-5 * {{Икона|fr}} Pierre Barbéris: ''Lorenzaccio de Musset''. Reihe: Balises Oeuvres. Fernand Nathan, Paris 1993 ISBN 2-09-188582-7 * {{Икона|fr}} Pierre Gauthiez, ''Lorenzaccio (Lorenzino de Médicis) 1514-1548'', Paris, Fontemoing, 1904. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Lorenzino-de-Medici Лоренцино де Медичи в Encyclopædia Britannica] * {{икона|en}} Stefano Dall’Aglio, [http://blog.yupnet.org/2015/10/29/historys-coldest-case-the-assassination-of-lorenzino-de-medici/ History’s Coldest Case: The Assassination of Lorenzino de’ Medici], блог на Yale University Press, 29 октомври 2015 * {{икона|it}} Elisabetta Stumpo, [http://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-de-medici_res-0992fe06-dcdf-11df-9ef0-d5ce3506d72e_(Dizionario-Biografico)Entry/ MEDICI, Lorenzo de’ в Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73 (2009)] * {{икона|en}} Judith Martin, [http://www.weeklystandard.com/lorenzo-the-mysterious/article/1070554/ Lorenzo the Mysterious] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170429034504/http://www.weeklystandard.com/lorenzo-the-mysterious/article/1070554 |date=2017-04-29 }}, ''The Weekly Standart'', Dec 07, 2015 {{Превод от|it|Lorenzino de' Medici|130602891}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италиански писатели]] [[Категория:Екзекутирани хора]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] ax91em0xprzsqsyfvf3vvppuoauz9uc 0 603809 12397973 12372923 2024-10-28T22:46:40Z Ambra75 259141 12397973 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Roberto Strozzi | категория = аристократ | описание = италиански аристократ, банкер, меценат, барон на Колалто | портрет = Portrait of Roberto Strozzi.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Blason it famille Strozzi.svg | герб-описание = | отличия = }} |брак=[[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена де Медичи]]|деца=Клариса Строци<br>Луиджа Строци<br>[[Леоне Строци (1555 – 1632)|Леоне Строци]]<br>Алфонсина Строци<br>Катерина Строци<br>Джулия Строци<br>Иноченца Строци<br>Корнелия Строци|майка=[[Клариса де Медичи]]}} '''Робèрто Стрòци''' ({{lang|it|Roberto Strozzi}}; * [[1515]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[1566]], Флоренция, [[Флорентинско херцогство]]) от [[Флоренция|флорентинската]] фамилия [[Строци (фамилия)|Строци]], е [[барон]] на [[Колалто]], [[банкер]] и [[меценат]]. Той е ключова фигура на флорентинските изгнаници в [[Стари италиански държави|Италия]], настроени срещу управлението на [[Медичи]]те във Флоренция. == Произход == Роберто е син на [[Филипо Строци|Филипо Строци ''Млади'']] (* 1489, † 1538), [[кондотиер]], политик и банкер от фамилията Строци, и на [[Клариса де Медичи]] (* 1489, † 1528), флорентинска аристократка. Негови дядо по бащина линия са [[Филипо Строци Стари]], политик, търговец и банкер, и Селваджа Джанфиляци, а по майчина – владетелят на Флоренция [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II де Медичи Злочестия]] и [[Алфонсина Орсини]].<ref>''Biografia Universale antica e moderna'', Vol. LV, Venedig 1829, S.234</ref><ref>Landi, Fausto: ''Gli ultimi anni della Repubblica di Siena 1525 – 1555'', Edizioni Cantagalli, Siena 1994, S. 74</ref> Има шест братя и три сестри: * [[Пиеро Строци|Пиеро]] (* ок. 1510, † 1558), барон на Еперне, [[кондотиер]], маршал на Франция (1544); съпруг на [[Лаудомия де Медичи]] * Мария, съпруга на Лоренцо Ридолфи * [[Леоне Строци|Леоне]] (* 1515, † 1554), кондотиер, рицар на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]], посланик на Малтийския орден в [[Константинопол]], адмирал на френския флот, бездетен * Джулио († 1537) * Винченцо († 1537) * Алесандро († 1541) * Луиджа († 1534), съпруга на Луиджи Капони * Мадалена (Адалена) Строци, съпруга на граф Фламинио дел Ангуилара, господар на Стабия * [[Лоренцо Строци|Лоренцо]] (* 1513, † 1571), [[абат]], [[епископ]], [[кардинал]], [[архиепископ]] на [[Алби]], архиепископ на [[Екс ан Прованс]]. == Биография == === Начални години и Втора флорентинска република === Роберто получава [[Хуманизъм|хуманистично]] образование по волята на баща си, подобно на братята си [[Пиеро Строци|Пиеро]], [[Лоренцо Строци|Лоренцо]] и [[Леоне Строци|Леоне]]. През годините на Втората флорентинска република (1527 – 1530) живее в [[Падуа]]. Напуска я през [[1529]] г., за да се присъедини към баща си в [[Лука]] заедно с тримата си братя. С [[реставрация]]та на [[Медичи]]те Строци се завръщат във Флоренция. Отношенията им с херцог [[Алесандро де Медичи]] се влошават и Филипо се сближава с кръговете на изгнаниците, настроени против Медичите, както и с кардинал [[Иполито де Медичи]], братовчед и съперник на херцога. Затова Роберто и брат му Пиеро се местят в [[Рим]].<gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Jacopo Pontormo 056.jpg|Херцог Алесандро де Медичи Файл:Portrait of Cardinal Ippolito de' Medici in a Hungarian Costume (by Titian) - Palazzo Pitti, Florence.jpg|Иполито де Медичи </gallery> === Борби с Медичите и живот в Рим === През [[1537]] г. убийството на херцог Алесандро съживява амбициите на изгнаниците в различни италиански градове, които организират първите опити за щурм на Флоренция. С брат си Пиеро от [[Болоня]] Роберто организира въоръжена намеса. Баща им, който иска дипломатическо споразумение с Медичите, не е съгласен с тях. По този повод Роберто отива в Рим, за да поиска финансовата помощ на кардинал Николо Ридолфи. След като опитът на Пиеро в [[Тоскана]] се проваля, Роберто се присъединява към него и го разубеждава от организирането на по-нататъшни експедиции, като го връща обратно в Рим. В римския дом на Строци недалеч от замъка [[Сант Анжело|Сант Анджело]] Роберто усъвършенства хуманистичното си образование под ръководството на Бенедето Варки. Баща му [[Филипо Строци|Филипо]] всъщност желае той да се насочи към църковната кариера, но невъздържаността и непостоянството на Роберто, склонен повече „към оръжието, отколкото към църквата“, му попречват и баща му го заплашва със спиране на финансирането за децата му и затварянето на техният римски дом. === Живот във Венеция === [[Файл:Château de Chantilly, Corneille de Lyon, portrait Catherine de' Medici.JPG|мини|Катерина де Медичи]] През юни 1537 г. Филипо моли децата му да се присъединят към него във [[Венеция]]. Там той се среща с френския посланик Жорж д'Арманяк. С подкрепата на френския крал Строци планират преврат срещу Медичите във Флоренция. Роберто с 1500 души участва във военните маневри, окупирайки [[Монтепулчано]]. При [[Монтемурло]] през август 1537 г. войските на баща му са разбити и той е заловен. През 1538 г., с подкрепата на [[Катерина де Медичи]], съпруга на френския [[дофин]], Роберто и брат му Леоне неуспешно се опитва да преговарят за освобождаването на баща си в императорския двор, като първо отиват в [[Барселона]], а след това в Ег Морт и [[Ница]] по повод срещата между [[Валоа (династия)|Валоа]] и [[Хабсбурги]]те. Смъртта на Филипо Млади в затвора само подклажда враждебността на Роберто и братята му към Медичите. През 1539 г. те допълнително заздравяват връзката с „тосканския грубиян“ [[Лоренцино де Медичи]] чрез двоен брак с двете му сестри: Пиеро се жени за Лаудомия, а Роберто – за Мадалена де Медичи, която му ражда седем дъщери и мъжки наследник. Роберто омъжва трите си най-големи дъщери, за да укрепи съюзите с други семейства на антиимперски изгнаници, като [[Фиески]] и [[Орсини]]. През следващите години Роберто пътува между Венеция, [[Ферара]] и [[Рим]] по работа и по семейни причини. Във Венеция той посещава кръга от изгнаници против Медичите, включително Донато Джаноти и неговия девер Лоренцино, с които става близък приятел. === Прогонване от Венеция и живот в Рим === [[Файл:Henri II roi de France (1547-1559).jpg|ляво|мини|Крал Анри II]] [[Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|мини|Херцог Козимо I]] През [[1547]] г. Строци са прогонени от Венеция. Роберто се установява в [[Рим]], където присъствието му начело на семейната банка е задължително. За разлика от братята си той остава стабилно в Италия и се превръща в един от основните представители на флорентинските изгнаници, настроени против Медичите. Значима е ролята му като финансов и политически посредник между тях и френския двор: от името на брат си [[Пиеро Строци|Пиеро]] Роберто предава суми пари за агентите и посланиците на френския крал в Италия и ръководи набирането на средства сред тосканските банкери в [[Лион]] през 1546 г., насочени към финансирането с голяма сума на антихабсбургския съюз между [[Франсоа I]] и протестантските князе от [[Шмалкадска лига|Шмалкадската лига]]. Като награда за услугите му кралят му предлага писма за натурализация през 1544 г. и го номинира почетен рицар на дофината на Франция [[Катерина де Медичи]]. С възкачването на трона на [[Анри II (Франция)|Анри II]] през [[1547]] г. Роберто с братята и съпругата си отива в двора, за да отдаде почит на новия суверен със скъпоценности и произведения на изкуството и да укрепят връзката с кралицата на Франция. По този повод той получава титлата на рицар на краля, а две от дъщерите му стават придворни дами на Катерина де Медичи. През 1548 г. той също получава командването на абатството Сен Виктор в [[Марсилия]], поискано за него от кардинал Жан дю Беле в замяна на отпуснатите заеми и за ролята му на съветник и посредник между агентите на краля и [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]]. През следващите години, въпреки наградата от 5000 скуди, дадена на главата му от [[Козимо I де Медичи]] и многократните неуспешни опити за убийство срещу него, Роберто остава един от основните представители на флорентинската нация в Рим на позиция против Медичите. === Участия в борбата срещу Медичите и смърт === [[Файл:OctaafFarnese.jpg|мини|Херцог Отавио Фарнезе]] От името на брат си Пиеро той събира средства за финансирането на военната кампания в Тоскана през 1553 – 54 г. за прогонването на Козимо I де Медичи. Освен че подкрепя и закриля различни изгнаници като [[Бартоломео Кавалканти]], Роберто се ангажира с това брат му [[Лоренцо Строци|Лоренцо]] да стане [[кардинал]] и поддържа отношения с брат си [[Леоне Строци|Леоне]], за няколко години отстранен от служба на краля: през декември 1553 г. именно Роберто убеждава Леоне да се върне с Франция и да подкрепи опита със собствената си флота на брат им Пиеро в [[Сиена]]. Зад всички военни операции на Пиеро стоят ръката и парите на Роберто, който е ключова фигура на флорентинските изгнаници в Италия. Въпреки моментите на напрежение с [[Юлий III]], Роберто остава привилегирован посредник между папата и френските посланици. След като събира необходимите средства във [[Ферара]], през декември 1553 г. той придружава брат си Пиеро до [[Сиена]] и участва пряко във военните операции срещу херцогството на Козимо, до трагичния изход от битката при [[Марчано дела Киана|Марчано]] на 2 август [[1554]] г. Под понтификата на [[Павел IV]] Роберто не престава да планира нови експедиции срещу херцогството на Медичите с [[Херцози на Парма|херцога на Парма]] [[Отавио Фарнезе]], като може да разчита на безусловната подкрепа на могъщия кардинал-племенник Карло Карафа, когото Роберто придружава до френския двор през 1556 г. и от чието име работи през пролетта на 1557 г. в Италия. Смъртта на брат му Пиеро през 1558 г. и упадъкът на всякаква конкретна перспектива за сваляне на властта на Медичите подтиква Роберто през 1561 г. да договори споразумение за мир с Козимо I, което завършва със завръщането му във Флоренция. Роберто умира в родния си град през 1566 г. на около 51-годишна възраст. == Меценатство == [[Файл:Miguel Ángel, por Daniele da Volterra (detalle) Brighter version.jpg|мини|Микеланджело Буонароти]] Роберто Строци е голям меценат, поръчител и посредник на художествени произведения. Това е видно в изпращането на две ''Prigioni'' на [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] на маршала на Франция [[Ан дьо Монморанси]] през 1550 г. като подарък за краля (двете статуи са предложени от твореца на Роберто в замяна на оказаното му гостоприемство в предходните години), както и в „перспективата“, поръчана на [[Бастиано да Сангало]] (известен като Аристотеле) за неговата римска резиденция по случай карнавала от 1546 г. Роберто също така поддържа връзки с [[Якопино дел Конте|Якопино Дел Конте]], който го изобразява два пъти, с [[Франческо Салвиати]], който също го изобразява, и с [[Тициан]], на когото поръчва портрета на дъщеря си Клариса. През 1559 г. от името на [[Катерина де Медичи]], Роберто се обръща към Микеланджело и след това към [[Даниеле да Волтера|Даниеле Ричарели да Волтера]], за да почетат починалия [[Анри II (Франция)|Анри II]] с бронзова конна статуя. Връзките му с известни писатели също са интензивни: той може да бъде открит под перото на [[мадригал]]истите [[Джироламо Парабоско]] и [[Чиприано де Роре]], на музиканта [[Силвестро ди Ганаси]], който му посвещава трактата си ''Rubertina Rubertina'', на хуманиста [[Антонио Бручоли]], който го представя като герой в неговите „Диалози“, както и от [[Пиетро Аретино]], който не спестява критиките си към него. == Брак и потомство == ∞ 1539 г. за [[Мадалена ди Пиерфранческо де Медичи|Мадалена де Медичи]] (* ок. 1523, † 1583), дъщеря на [[Пиерфранческо де Медичи Млади]] и [[Мария Содерини]],<ref>Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 ISBN 88-541-0526-0</ref> от която има един син и седем дъщери:<ref>[http://geneall.net/it/name/647617/roberto-strozzi-barone-di-collalto/ ''Roberto Strozzi, barone di Collalto''], Geneall.net</ref> * Клариса Строци († 1581), ∞ за Кристофоро Савели * Луиджа Строци († 1548, [[Рим]]) * [[Леоне Строци (1555 – 1632)|Леоне Строци]] (* 1555, † 1632), ∞ за Софонизба Савели († 16 ноември 1618, Рим) * Алфонсина Строци, придворна дама на [[Катерина Медичи|Катерина де Медичи]], чрез бракграфиня на [[Лаваня]]; ∞ за Шипионе [[Фиески]] * Катерина Строци, ∞ 1571 за Карло Фаусто [[Орсини]] * Джулия Строци, чрез брак господарка на [[Неми]]; ∞ за Муцио Франджипани * Иноченца Строци, [[монахиня]] * Корнелия Строци == Източници == * Oreste Battistella, ''I Conti di Collalto e San Salvatore e la Marca Trivigiana'', Arti Grafiche Longo et Zoppelli, Treviso, 1929. * Guillaume Alonge, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/roberto-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/ Strozzi, Roberto]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 94 (2019). <small>Посетено на 29 март 2023 г.</small> == Бележки == <references /> {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Флорентинци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] 0yf7cc9z3fjtx555ogu11nstm58n7fz 0 603900 12397879 12120721 2024-10-28T21:07:13Z Ambra75 259141 12397879 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Салвестро де Медичи|Салвестро де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност| | описание = [[гонфалониер на правосъдието]], [[приор]] на Флоренция | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = }} |баща=Аламано де Медичи|брак=Бартоломеа Алтовити|деца=Маргерита де Медичи<br>Онофрия де Медичи<br>Николо де Медичи<br>Аламано де Медичи<br>Грегорио де Медичи<br>Катерина де Медичи|род=[[Медичи]]: Салвестро ди Аламано|погребан=[[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Катедрала на Флоренция]]|портрет=.|братя-сестри=Джовани де Медичи<br>Андреа де Медичи<br>Николò де Медичи<br>Африкело де Медичи<br>Бартоломео де Медичи<br>Микеле де Медичи|майка=неизв.}} '''Салвèстро ди Аламàно де Мèдичи''' ({{lang|it|Salvestro di Alamanno de’ Medici}}; * [[1331]] ?, [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[1388]], пак там) от фамилията [[Медичи]] е флорентински политик, който е първият в семейството, по това време принадлежащо към местната средна аристокрация, който заема важни длъжности в града, като тези на [[гонфалониер на правосъдието]] и [[приор]]. Родоначалник е на [[Кадетски клон|кадетския клон]] на Медичите ''Салвестро ди Аламано'', който изчезва в съответните подклонове на няколко пъти: през 1620 г., през първата половината на XVIII век и около 1770 г . == Произход == Салвестро е син на месер Аламано ди Филипо де Медичи († 1355) и внук на [[Филипо ди Киарисимо I де Медичи]], както и далечен братовчед на [[Джовани ди Бичи де Медичи]], основателят на династията [[Медичи]]. Има шест братя: * Джовани († сл. 1353) * Андреа († ок. 1379) * Николò * Африкело * Бартоломео († ок. 1360) * Микеле († ок. 1403) Да не се бърка със [[Салвестро де Медичи (Киарисимо)|Салвестро де Медичи, нар. ''Киарисимо'']] († 1350), син на [[Аверардо ди Аверардо де Медичи]]. == Биография == Салвестро е член на патрицианската класа на града, враждебно настроена към политиката на доминиращия тогава [[Гвелфи и гибелини|гвелфски]] компонент. Гвелфските благородници на власт провеждат своята [[Олигархия|олигархична]] политика, като държат т. нар. Второстепенни изкуства (''Arti Minori)'', т.е. онази поредица от занаятчии и „малък народ“, събрани в по-малко престижни и печеливши гилдии, извън политическия живот на града, различни от Първостепенните изкуства (''Arti Maggiori''). В допълнение към тези изкуства има „пролетариат“, т.е. маса от неквалифицирани работници, чието недоволство скоро се проявява в [[Чомпи|бунта на Чомпи]] (1378 г.). Той започва политическата си кариера като член на Приората на изкуствата през [[1358|1358 г.]], след като е въоръжен за рицар през [[1351|1351 г]]. През 1351 г. успешно участва във войната срещу [[Висконти]] в защита на замъка Скарперия. Той е [[Капитан на народа|капитан]] на [[Пистоя]] през [[1360|1360 г.]] и през [[1381|1381 г.]] Избран е за [[гонфалониер на правосъдието]] през [[1378|1378 г.]] След като заема длъжността на най-високия пост във Флорентинската държава, предприема политика срещу гвелфите, възстановявайки някои ограничителни закони спрямо благородниците, намалявайки правомощията на Capitani di Parte (най-висшият орган на Гвелфската партия, в която, заедно със Съвета на кредендарите държи ефективната власт) и отзовавайки амонитите. Тези закони отприщват силна опозиция от страна на благородниците. През [[1378|1378 г.]] избухва Бунтът на Чомпи, като работниците, особено в областта на производството на вълна, искат да участват в политическия живот на града със създаването на нови гилдии, които ги интересуват. Тяхното изпълнено с насилие въстание води до репресии срещу благородниците с тормоз, опожаряване на къщи и грабежи. По време на бунта Салвестро подкрепя исканията на работниците на вълна и подкрепя претенциите срещу градската олигархия. На 21 юли 1378 г., по време на [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониерството]] на [[Микеле ди Ландо]], глава на чомпите, Салвестро и 63 други граждани са обявени за [[Рицарство|рицари]] управители на Републиката и по-късно му е предоставена част от приходите от данъци – привилегия, която обаче по-късно е премахната, когато самите чомпи заподозират Ландо, че предпочита твърде много средната класа. Салвестро е един от ключовите мъже в контрабунта, където ''дебелият народ'' (богатият градски патрициат) се съюзява с буржоазията на ''малкия народ'' срещу [[Чомпи]]-те, които междувременно са показали признаци на разделение. В битката срещу самия Ландо и останали без съюзници, през [[1382|1382 г.]] чомпите са победени, техните гилдии са разпуснати и много от тях трябва да напуснат града. Салвестро през този период е един от хората с най-голяма власт. Той е обвинен в тирания, до такава степен че е осъден на изгнание през [[1382|1382 г.]] за 5 години, когато фракцията на гвелфите на [[Албици]] взима надмощие. Умира през 1388 г. на около 57-годишна възраст и е погребан в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Катедралата на Флоренция]]. == Брак и потомство == ∞ за Бартоломеа Алтовити, от която има трима сина и три дъщери:<ref>Pompeo Litta, ''Famiglie celebri italiane''. Medici di Firenze, Firenze, 1827.</ref> * Маргерита де Медичи, ∞ за Раниери Скуарчалупи * Онофрия де Медичи, ∞ за Микеле Ристори * Николò де Медичи († 1364, убит), кмет на [[Сансеполкро]] през първата половина на 1361 г.<ref>Firenze, Archivio di Stato, Notarile antecosimiano, 16172, alla data del 12 agosto 1361.</ref> * Аламано де Медичи († ок. 1421), ∞ за Маргерита Ковони, от която има 4 сина * Грегорио де Медичи * Катерина де Медичи, ∞ за Габриело Панчатики == Източници == * [[Николо Макиавели]]: [http://www.worldwideschool.org/library/books/hst/european/HistoryofFlorenceandoftheAffairsofItaly/toc.html ''History of Florence and of the Affairs of Italy''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051106083939/http://www.worldwideschool.org/library/books/hst/european/HistoryofFlorenceandoftheAffairsofItaly/toc.html |date=2005-11-06 }} * James Cleugh: ''Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie''. 4. Auflage, Piper, München 2002, ISBN 3-492-23667-7. * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/biography/Salvestro-de-Medici Salvestro de' Medici]'', в Enciclopedia Britannica, <small>посетено на 3 май 2023 г.</small> * [http://www.palazzomediciriccardi.it/mediateca/i-medici-prima-del-quattrocento-iii-chiarissimo-e-i-suoi-discendenti/ I Medici prima del Quattrocento (III): Chiarissimo e i suoi discendenti], на Palazzo Medici Riccardi, <small>посетено на 3 май 2023 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Salvestro de' Medici|127593604}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] 69fmk33sid1v3szg8p9ks79ebqdp77f 0 605487 12397425 12396675 2024-10-28T12:25:43Z Ambra75 259141 12397425 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Luisa Contessina Romola di Lorenzo de' Medici | категория = аристократ | описание = флорентинска благородничка | портрет = Ghirlandaio,_Domenico_workshop_-_Portrait_of_a_girl_-_National_Gallery.jpg | портрет-описание = Вероятен портрет на Луиза от [[Доменико Гирландайо]] | име-рождено = ''Луѝза Контесѝна Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола де Медичи]]<br>братя-близнаци<br>[[Пиеро II Злочестия]]<br>[[Мадалена де Медичи]]<br>Контесина Беатриче де Медичи<br>[[Лъв X]] (Джовани де Медичи)<br>[[Контесина де Медичи]]<br>[[Джулиано II де Медичи]]}} '''Луѝза Контесѝна Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи''' ({{lang|it|Luisa Contessina Romola di Lorenzo de' Medici}}), наречена '''Луѝджа де Мèдичи''' (''Luigia de' Medici''; * [[25 януари]] [[1477]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † лято [[1488]], пак там) е италианска благородничка от рода [[Медичи]]. == Произход == Тя е четвъртата дъщеря на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (* 1449 † 1492), [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия, и на съпругата му [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] (ок. 1453 – 1487), дъщеря на [[Якопо Орсини|Якопо (Джакомо) Орсини]], господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]]. Има пет братя и четири сестри: * [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола]] (* 1470, † 1553), съпруга на [[Якопо Салвиати]]. * братя-близнаци (*/† 1471 след раждането). * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро „Злочестият“]] (* 1472, † 1503), господар на Флоренция след смъртта на баща им. * [[Мадалена Медичи|Мария Магдалена Ромола]] (1473, † 1519), съпруга на [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]]. * Контесина Беатриче († 1474 като бебе). * Джовани (* 1475, † 1521), известен като папа [[Лъв X]]. * [[Контесина Медичи|Контесина Антония Ромола]] (* 1478, † 1515), съпруга на [[пфалцграф]] [[Пиеро Ридолфи]]. * [[Джулиано II Медичи|Джулиано]] (* 1479, † 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]], [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] и [[генерален капитан на Църквата]]. == Биография == Кръстена е на 30 януари 1477 г. с имената ''Луиза Контесина Ромола''. Предназначена е да се омъжи за далечния си роднина [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи, нар. Пополано]], вторият син на [[Пиерфранческо I Медичи]] – банкер и дипломат. Тя обаче умира на 11 години през 1488 г. Вероятно по време на годежа през 1482 – 1483 г., по поръчка на баща си, известният художник [[Сандро Ботичели]] рисува картината „Палада и кентавърът", изобразяваща [[алегория]] на брачния живот. През 1485 г. баща ѝ ѝ дава скъпоценен [[Часослов]], която сега се съхранява в [[Библиотека Лауренциана|Лаврентианската библиотека]]. == Източници == * {{cite web|url=http://www.dkdonovan.com/getperson.php?personID=I15635&tree=Main|author=|title=Luisa de Medici|publisher=DK-Donovan.com|description=|accessdate=}} * {{cite web|url=http://gw.geneanet.org/madile?lang=it;p=louise;n=de+medicis|author=|title=Louise de Medicis|publisher=Geneanet.org|description=|accessdate=}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] ovxj6d1pvqiwhr6mwraeyaazkz0owqj 0 605780 12398001 11878666 2024-10-28T23:59:17Z Ambra75 259141 12398001 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Карло I|Карло I}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание =I. Княз на Маса и маркграф на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Карара]]<br>II. Херцог на [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] | портрет = | портрет-описание =Изображение на монета с лика на Карло I Кибо-Маласпина, от “Мемоарите на семейство Чибо и монетите на Маса ди Луниджана", от Джорджо Виани, 1808 г. | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място =[[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Княжество Маса и Маркграфство Карара]] | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 18 януари [[1623]] – 13 февруари [[1662]] | коронация = | предшественик = I. и II. [[Алберико I Чибо-Маласпина]] | наследник = I. и II. [[Алберико II Чибо-Маласпина]] | титла = | други титли = херцог на [[Айело Калабро|Айело]]<br>принц на [[Свещената Римска империя]]<br>[[пфалцграф]] на [[Латерански дворец|Латеран]]<br>барон на [[Падули]]<br>суверенен господар на Монета и Авенца<br>господар на Лаго, Лагитело, Сера и Терати<br>барон на [[Рим]]<br>патриций на Рим и на [[Генуа]]<br>патриций на [[Пиза]] и на [[Флоренция]]<br>патриций на Неапол<br>благородник на [[Витербо]] | религия = | образование = | роднини = | герб = Coat of arms of the House of Cybo-Malaspina.svg | герб-описание = }} | род =[[Чибо-Маласпина]] | баща =[[Алдерано Чибо-Маласпина]] | майка = | брак =[[Бриджида Спинола]] | деца =[[Алберико II Чибо-Маласпина]]<br>Марфиза Чибо-Маласпина<br>[[Мария Чибо-Маласпина]]<br>[[Вероника Чибо-Маласпина]]<br>[[Алдерано Чибо-Маласпина (1613 – 1700)|Алдерано Чибо-Маласпина]]<br>Плачидия Чибо-Маласпина<br>Джанетино Чибо-Маласпина<br>Франческо Чибо-Маласпина<br>Лоренцо Чибо-Маласпина<br>Одоардо Чибо-Маласпина<br>Диана Чибо-Маласпина<br>[[Ричарда Чибо-Маласпина]]<br>Доменико Чибо-Маласпина<br>Джовани Батиста Чибо-Маласпина | подпис = | сайт = |херцог|братя-сестри=Франческо Чибо-Маласпина<br>Одоардо Чибо-Маласпина<br>Чезаре Чибо-Маласпина<br>Витория Чибо-Маласпина<br>Фердинандо Чибо-Маласпина<br>Алесандро Чибо-Маласпина<br>Алфонсо Чибо-Маласпина}} '''Кàрло I Чѝбо-Маласпѝна''' ({{lang|it|Carlo I Cybo-Malaspina}}; * [[18 ноември]] [[1581]] във [[Ферара]], [[Папска държава]]; † [[13 февруари]] [[1662]] в [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Княжество Маса и Маркграфство Карара]]) е княз на Маса и маркграф на Карара, втори херцог на [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] (1623 – 1662), първи херцог на [[Айело Калабро|Айело]], принц на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[пфалцграф]] на [[Латерански дворец|Латеран]], барон на [[Падули]] от 1609 г., суверенен господар на Монета и Авенца, господар на Лаго, Лагитело, Сера и Терати от 1623 г., [[барон]] на Рим, [[Патриций (титла)|патриций]] на Рим и на [[Генуа]], патриций на [[Пиза]] и на [[Флоренция]], патриций на [[Неапол]], благородник на [[Витербо]]. == Произход == Той е първото дете на [[Алдерано Чибо-Маласпина]] (* 1552, † 1606), титулярен маркиз на Карара, херцог на Ферентило, патриций на [[Рим]] и на [[Генуа]], [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Пиза]] и на [[Флоренция]], патриций на [[Неапол]], благородник на [[Витербо]], и на съпругата му [[Марфиза д’Есте|Марфиза д'Есте]] (* 1562, † 1608). Негови дядо и баба по бащина линия са херцог [[Алберико I Чибо-Маласпина]] и [[Елизабета дела Ровере]], а по майчина – [[Франческо д’Есте]], княз на Маса (Марфиза е негова извънбрачна дъщеря), и неизвестна жена. Има шест братя и една сестра: * Франческо (* 1584, † 1616), патриций на [[Рим]] и на [[Генуа]], [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Пиза]] и на [[Флоренция]], благородник на [[Витербо]] * Одоардо (* 1585, † 1612), патриций на Рим и на Генуа, патриций на Пиза и на Флоренция, патриций на [[Неапол]], благородник на Витербо, полковник от Армията на S.M. Cattolica * Чезаре (*/ † 1587) * Витория (* 1588, † 1635), съпруга на графа сенатор Ерколе Пеполи, граф на [[Кастильоне]], граф на [[Свещена Римска империя|Свещената Риска империя]], патриций на [[Болоня]] и сенатор на Болоня * Фердинандо (* 1590, † 1623), свещеник, каноник на Катедралата на Генуа * Алесандро (* 1594, † 1639), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]] (1597) * Алфонсо (*/ † 1596), патриций на Рим и Генуа, патриций на Пиза и Флоренция, патриций на Неапол, благородник на Витербо == Биография == При раждането му му са посветени стихове от [[Торкуато Тасо]]. След смъртта на чичо си Феранте на 30 януари 1593 г. наследява титлата „маркиз на [[Айело Калабро|Айело]], земя на Калабрия“, закупена от неговия предшественик [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]] през 1566 г. и която [[Фелипе III|Филип III]] от Испания издига като маркграфство три години по-късно и която става херцогство през 1605 г. На 22 февруари 1605 г. се жени за Бриджида, дъщеря на генуезеца Джанетино [[Спинола]], рицар на Ордена на Св. Яков, който му донася 120 000 дуката като зестра и от която има четиринадесет деца. Първите години от брака си прекарва в [[Генуа]], където се раждат децата му. На 14 ноември 1606 г. умира баща му и Карло, след като става наследник на трона на дядо си, приема титлата „маркиз на Карара“ по право на рождение. Когато дядо му [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]] умира през 1623 г., той е принуден от събитията да прехвърли резиденцията си в княжеството. Той се възкачва на трона на 18 януари [[1623]] г., като получава императорската инвеститура от [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]] на 7 ноември. През 1625 г. издейства за себе си и за своите потомци правото да носят титлата „Високопочитаем“ (на итал.: ''Illustrissimo''). Карло I се отличава с много обществени дейности и оставя конкретни следи от работата си, управлявайки в продължение на тридесет и девет години с благоразумието на своя предшественик, движейки се без да показва арогантност или воля за надмощие в разгара на борбите на различните държави на Централна Италия (особено между [[Флорентинска република|Флоренция]] и [[Генуезка република|Генуа]]). Така той получава през 1629 г. от папа [[Урбан VIII]] енорията Сан Пиетро ди Маса да бъде издигната като прочута колегиална църква, с абатско достойнство и използване на епископи, която той по-късно разширява и украсява с дванадесет мраморни олтара. Той също така разширява и украсява парка Чибо в Кампорималдо и модернизира жилищните дворци на [[Карара]] и [[Маса (Тоскана)|Маса]]. По време на управлението си знае как да култивира науките и изкуствата, благоприятствайки тяхното развитие и разпространение с внимателна културна политика, насочена към обучение на младите хора в класическа литература и следователно към формиране на група от интелектуалци на негова служба. Той води в Маса като учители първо Гуидо Ванини от [[Лука]] и след това Консалво де Санти от [[Отранто]], докато на Франческо дела Доте от [[Пиза]] е поверена задачата да създаде типография с приложена библиотека. Самият той, любител на литературата и страстен любител на поезията от 1600 г., е член на Академията на безстрашните във Ферара, на която също става принц. Също е принц на Академията на Генуа, където изявява качествата си на писател и поет и е член на Академията на тъмните (''Accademia degli Oscuri'') в Лука. Има много поети, с които е в контакт и които го прославят в своите стихове: Торкуато Тасо, Доменико Андреони от Лука, [[Клаудио Акилини]] и др. Умира на 13 февруери 1662 г. на 80-годишна възраст и е погребан в Параклиса на Св. Броеница в църквата „Св. Петър“ в Маса. Наследен е от най-големия си син [[Алберико II Чибо-Маласпина|Алберико II]]. == Брак и потомство == ∞ 22 февруари 1605 в [[Генуа]] за [[Бриджида Спинола]] (* 26 октомври 1587, Генуа; † 22 януари 1660, пак там), дъщеря на [[Джанетино Спинола]] и на Диана де Мари от Генуа, от която има осем сина и шест дъщери: * [[Алберико II Чибо-Маласпина]] (* 23 юли 1607, Генуа; † 2 февруари 1690, Маса), 1-ви херцог на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и княз на Карара]] (1664 – 1690), княз на Маса и маркграф на Карара (1662 – 1664), херцог на [[Херцогство Ферентило|Ферантило]] (1662 – 1690); ∞ 1629 за [[Фулвия Пико дела Мирандола]] (* 1607, † 1679), от която има шест сина и седем дъщери * Марфиза Чибо-Маласпина (* 17 ноември 1608, Генуа; † 26 март 1612, пак там) * [[Мария Чибо-Маласпина]] (* 29 декември 1609, Генуа; † 13 декември 1652, [[Падуа]]), ∞ 1626 за [[Галеото IV Пико дела Мирандола]], княз на [[Мирандола]] (* 1605 † 1637), от когото има двама сина и шест дъщери * [[Вероника Чибо-Маласпина]] (* 10 декември 1611, Генуа; † 13 декември 1691, Падуа), ∞ 1627 за [[Якопо Салвиати]] (* 1607 † 1672), херцог на Джулиано, патриций на Флоренция, от когото има три деца * [[Алдерано Чибо-Маласпина (1613 – 1700)|Алдерано Чибо-Маласпина]] (* 16 юли 1613, Генуа; † 22 юли 1700, Рим), [[кардинал]] от 1645, [[епископ]] на [[Йези]] (1656 – 1671) * Плачидия Чибо-Маласпина (* 15 август 1614, Генуа; † 11 март 1675, Неапол), ∞ за Карло де Гуевара († 1674), херцог на [[Бовино]], патриций на Неапол, велик сенешал на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] * Джанетино Чибо-Маласпина (* 17 август 1615, Генуа; † 30 юли 1683, Мадрид), патриций на Рим и на Генуа, патриций на Пиза и на Флоренция, патриций на Неапол, благородник на Витербо, рицар на Сантяго, генерал от кавалерията и фелдмайстор на армиите на краля на Испания; * Франческо Чибо-Маласпина (* 4 ноември 1616, Генуа; † февруари 1657, Неапол), кавалер на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]] (1625), генерал на галерите на Краля на Испания * Лоренцо Чибо-Маласпина (* 23 април 1618, Генуа; † 18 април 1680, Рим), [[епископ]] на [[Йези]] от 1671 * Одоардо Чибо-Маласпина (* 6 декември 1619, Генуа; † 6 февруари 1705, Маса), префект и папски управител на [[Перуджа]], [[Анкона]], [[Витербо]], [[Норча]], [[Орвието]], [[Камерино]] и Сабина (1655 – 1670), титулярен архиепископ на [[Селевкия]] от 1670 г., апостолически нунций в [[Швейцария]] (1670 – 1679), секретар на Конгрегацията на пропагандата Fide (1680 – 1695), титулярен патриарх на [[Константинопол]] от 1689 г. * Диана Чибо-Маласпина (* 1620, Генуа, † 1688, Маса), монахиня кларисинка в Манастира на Св. Киара в [[Маса (Тоскана)|Маса]] * [[Ричарда Чибо-Маласпина]] (* 20 март 1622, Генуа; † март 1683, [[Новелара]]), ∞ 1648 в Маса за [[Алфонсо II Гонзага|Алфонсо II Гондзага]] (* 1616 † 1678), граф на [[Новелара]], от когото има трима сина и една дъщеря * Доменико Чибо-Маласпина (* 1623, Генуа; † 1678, Маса), [[абат]] на Колегиална църква „Сан Пиетро“ в Маса, абат комендатор на „Сан Пиетро“ в Борцоне (1644), абат комендатор на „Сан Пиетро ин Вале“ във [[Ферентило]] (1653) * Джовани Батиста Чибо-Маласпина (* 1624, Маса, † 1625, пак там) == Източници == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/massa-e-carrara-ducato-di_(Enciclopedia-Italiana)/ ''Massa e Carrara, Ducato di''], на treccani.it * Nicola Longo, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/carlo-cibo-malaspina_res-c3b3595d-87ea-11dc-8e9d-0016357eee51_%28Dizionario-Biografico%29/ Cibo Malaspina, Carlo]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 25 (1981) * ''Carlo I Cybo Malaspina principe di Massa e marchese di Carrara (1623-1662)'', Atti del Convegno di Studi Massa e Carrara, 8-11 novembre 2001, Luna Editore (2005) * [http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html Cybo-Malaspina], genealogy.euweb.cz {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Маса и Карара]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 152bm7rsdgilv5e2lcf24xc59cxss72 0 610262 12397692 11182168 2024-10-28T17:50:03Z MoesianLion 343962 12397692 wikitext text/x-wiki [[Файл:Brosen bow ship.jpg|мини|Котвени и швартови клюзове.]] {{Разграничение|Шлюз}} '''Клюз''' ({{lang|nl|kluis}}) e кръгъл, овален или правоъгълен отвор във [[фалшборд]]а, в [[палуба]]та или в [[борд]]а, окантован с отлята рамка или метален прът, служещ за пропускане и намаляване на триенето на [[котвена верига|котвената верига]], [[швартовка|швартовите въжета]] или [[буксир]]ното въже. На [[ветроходен кораб|платноходите]] ''клюз'' се наричат продълговатите или кръгли отверстия, служещи за прекарването на въжетата или котвените вериги. Според предназначението и мястото на разполагане ''клюзовете'' се наричат: в [[нос (корабоплаване)|носа]] – ''канатен'', по средата на съда – ''буксирен'', в [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] – ''кърмови'' или ''шпрингов''. == Типове клюзове == === Швартовен клюз === [[Файл:Klüse Schlepper Cuxhaven.jpg|мини|Швартовен клюз.]] '''Швартов клюз''' ({{lang|en|mooring pipe}}) е клюз, служещ за пропускане на [[въже]], поставян в борда на съда, например във [[фалшборд]]а. ''Швартовия клюз'' може да има по-сложна конструкция: въжето да се допира само до въртящи се ролсове (универсален ''клюз'') или [[шкив]]ове, укрепени на въртящ се барабан, който се ориентира под действието на опъването на въжето в нужното направление (автоматический клюз). === Палубен клюз === '''Палубен клюз''' ({{lang|en|chain pipe}}) е отвор в [[палуба]]та с чугунена или стоманена рамка за пропускане на котвената верига от горната палуба или от палубата на [[бак]]а в котвената кутия. Отверстията на ''палубните клюзове'' се затварят със специален метален капак, която се нарича ''клюзов капак''. === Котвен клюз === [[Файл:Ankerklüse.jpg|мини|Котвен клюз.]] '''Котвен клюз''' ({{lang|en|hawse hole}}) е специална лята стоманена или чугунена тръба, прокарана през палубата през борда на съда (в [[нос (корабоплаване)|носа]] или [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] в [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]]). === Трален клюз === '''Трален клюз''' е стоманена или чугунена конструкция, укрепена на горната палуба на кърмовия срез и служеща за пропускане и насочване на зад кърмовия срез на тралещите части на буксирите при поставяне или прибиране на [[Тралене|трала]]. === Клюз скоба === '''Клюз скоба''' е специално приспособление вместо котвения ''клюз'', състоящо се от палубен и бордови фланци и улей. Котвената верига преминава през ''клюз скобата'' така, както и през ''клюза''. == Литература == * Морской Словарь, М, Военное издательство МО СССР, 1959 * Морской Энциклопедический Словарь, Л-д, „Судостроение“, 1991, ISBN 5-7355-0280-8 {{Превод от|ru|Клюз|75904907}} [[Категория:Морски термини|К]] [[Категория:Части на кораба|К]] 8zeqgk9ix9s0ekcrpykvu1oi1hjssvz 12397738 12397692 2024-10-28T18:46:40Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/MoesianLion|редакции на MoesianLion]] ([[User talk:MoesianLion|б]].), към версия на Alexander.D.Hristov 11182168 wikitext text/x-wiki [[Файл:Brosen bow ship.jpg|мини|Котвени и швартови клюзове.]] '''Клюз''' ({{lang|nl|kluis}}) e кръгъл, овален или правоъгълен отвор във [[фалшборд]]а, в [[палуба]]та или в [[борд]]а, окантован с отлята рамка или метален прът, служещ за пропускане и намаляване на триенето на [[котвена верига|котвената верига]], [[швартовка|швартовите въжета]] или [[буксир]]ното въже. На [[ветроходен кораб|платноходите]] ''клюз'' се наричат продълговатите или кръгли отверстия, служещи за прекарването на въжетата или котвените вериги. Според предназначението и мястото на разполагане ''клюзовете'' се наричат: в [[нос (корабоплаване)|носа]] – ''канатен'', по средата на съда – ''буксирен'', в [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] – ''кърмови'' или ''шпрингов''. == Типове клюзове == === Швартовен клюз === [[Файл:Klüse Schlepper Cuxhaven.jpg|мини|Швартовен клюз.]] '''Швартов клюз''' ({{lang|en|mooring pipe}}) е клюз, служещ за пропускане на [[въже]], поставян в борда на съда, например във [[фалшборд]]а. ''Швартовия клюз'' може да има по-сложна конструкция: въжето да се допира само до въртящи се ролсове (универсален ''клюз'') или [[шкив]]ове, укрепени на въртящ се барабан, който се ориентира под действието на опъването на въжето в нужното направление (автоматический клюз). === Палубен клюз === '''Палубен клюз''' ({{lang|en|chain pipe}}) е отвор в [[палуба]]та с чугунена или стоманена рамка за пропускане на котвената верига от горната палуба или от палубата на [[бак]]а в котвената кутия. Отверстията на ''палубните клюзове'' се затварят със специален метален капак, която се нарича ''клюзов капак''. === Котвен клюз === [[Файл:Ankerklüse.jpg|мини|Котвен клюз.]] '''Котвен клюз''' ({{lang|en|hawse hole}}) е специална лята стоманена или чугунена тръба, прокарана през палубата през борда на съда (в [[нос (корабоплаване)|носа]] или [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] в [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]]). === Трален клюз === '''Трален клюз''' е стоманена или чугунена конструкция, укрепена на горната палуба на кърмовия срез и служеща за пропускане и насочване на зад кърмовия срез на тралещите части на буксирите при поставяне или прибиране на [[Тралене|трала]]. === Клюз скоба === '''Клюз скоба''' е специално приспособление вместо котвения ''клюз'', състоящо се от палубен и бордови фланци и улей. Котвената верига преминава през ''клюз скобата'' така, както и през ''клюза''. == Литература == * Морской Словарь, М, Военное издательство МО СССР, 1959 * Морской Энциклопедический Словарь, Л-д, „Судостроение“, 1991, ISBN 5-7355-0280-8 {{Превод от|ru|Клюз|75904907}} [[Категория:Морски термини|К]] [[Категория:Части на кораба|К]] sk8h4529robr82os0mrdzm2mguuogcp 0 631077 12397972 12376240 2024-10-28T22:39:50Z Isip2 westboro 225694 /* Енористи и свещеници, служили в енорията */ 12397972 wikitext text/x-wiki {{Храм |име=„Непорочно Зачатие Богородично“ |име-оригинал=Immaculata Conceptio |картинка= Parchevich-Rakovski-catholic-church.jpg |картинка-описание=фасадата |вид на храма=римокатолическа църква |страна=България |населено място=[[Раковски (град)|Раковски]] |вероизповедание=[[Римокатолицизъм]] |епархия=[[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивска]] |архиерейско наместничество= |тип на сградата= |архитектурен стил= |време на изграждане= 1930 – 1931 г. |реликви=Частица от [[Животворен кръст|Светия Кръст]] |съвременен статут=действащ храм |съвременно състояние= |сайт= |общомедия= |категория=християнство }} '''„Непорочно Зачатие Богородично“''' ({{lang|la|Immaculata Conceptio Beatae Virginis Mariae}}) е християнска [[църква (сграда)|църква]] в град [[Раковски (град)|Раковски]], [[България]], част от [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската епархия]] на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]]. Църквата е енорийски храм на квартал [[Парчевич (квартал)|Парчевич]] (Алифаково). == История на енорията == Устрояването на католическото село Парчевич e станало след намесата на свещенството. Старото му име e [[Алифаково]], по името на местен мюсюлмански светия – Али-Факъ, чийто гроб до началото на XX век привличал многобройни поклонници. По време на турско владичество, село Алифаково е било заселено с богати турци. Българите-павликяни от съседните села са работили като ратаи на турските чифлици. Поради извънмерното си увеличение, жителите на [[Балтаджии]] в края на XIX век били принудени да се замислят за някое по-широко място за заселване. В началото на XX век, отец Ангел Бадов поел посредничество между своите енориаши и изселващите се от Алифаково турци при откупуването на техните земи. Първата къща, принадлежаща на турчин на име Сюлейман, била откупена през 1905 г. от влиятелния тогава в Балтаджий – Йозо Йовчев за единия от синовете му, Рафаил, който се заселил със семейството си на 24 септември същата година.<ref>[http://luben2.narod.ru/zaselvaneto.html Акълийски Л., Католишки истории - За заселването на някои католически селища]</ref> През 1914 г. останалите турци в селото решават да се изселят и да продадат имотите си. Отец [[Амврозий Комаров]] окуражава жителите на Балтаждии да закупят имотите на изселниците. За тази цел е са направени постъпки пред Министерството на финансите кредитният лимит на сдружение „Св. Изидор“ да бъде вдигнат два пъти поради неговото изчерпване. С увеличаване на броя на семействата преместили се от Балтаджии в Алифаково, нуждата от постоянен свещеник в селото нараства. Балтаджии помагат със средства за построяване на сграда, която да служи за място на църковни служби и за място където ще живее свещеника. Отец Франц Човалков е първият постоянен свещеник в селото.<ref name=":1" /> На 24 октомври 1918 г. отец Венцислав Гайдаджийски е назначен за енорист.<ref>[https://digital.libplovdiv.com/bg/view/637f59319645102b01c814d1?q%3Acontent=%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE&_x=content в-к "БОРБА", ПЛОВДИВ, Бр. No. 6737 от 23 октомври 1943 г.]</ref> През 1919 г. храмът е завършен, с което формално се поставя началото на енорията. Тогава католиците в енорията наброяват около 100 души.<ref>Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1919 г.</ref> Къщите в селото наброяват 40 по време на земетресението през 1928 г., а населението – 222 души. Всички къщи са нови или построени след 1904 г. Нито една от тях не е запазена. Процентно селото дава най-много жертви от всички населени места в района. [[Борис III|Цар Борис III]] и епископ [[Винкенти Пеев|Викенти Пеев]] посещават селото на другия ден и организират първата материална и духовна помощ. Военните са мобилизирани за разчистване на развалините. Френският консул в Пловдив, френското дружество „Франс-Ориент“ и папският визитатор помагат с парични дарения за селото. [[Български червен кръст|Българският червен кръст]] осигурява едномесечена прехрана за 20 деца, останали без родители.<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.</ref> Сестра [[Мариана Караколева]] от [[Йосифинки|Обществото на сестрите на Св. Йосиф на явлението]] е родена в енорията. След завръщането си в България през 1979 г. и е забранено да върши открито своята религиозна мисия, но продължава да помага на миряните като селска калугерка. След 10 ноември 1989 г. тя открито се афишира като монахиня. След политическите промени през 1989 г. енористи в енорията са завърналите се от чужбина в България [[Конвентуалци (монашески орден)|отци-конвентуалци]] [[Симеон Луков]] от 1991 г., [[Максимилиян Балабански]] от 1992 г. и [[Георги Арлашки]] от 1995 г. От 1999 г. до смъртта си през 2005 г. енорист е отец [[Йосиф Пищийски]]. === Енористи и свещеници, служили в енорията === # отец Франц Човалков # отец Венцислав Гайдаджийски (1918 - 1960) # отец [[Николай Радев]] (1961 - 1990) # отец [[Симеон Луков]] (1991) # отец [[Максимилиян Балабански]] (1992 - 1993) # отец [[Георги Арлашки]] (1995 - 1999) # отец [[Йосиф Пищийски]] (1999 - 2005) # отец Артур Хелстовски # отец Евгений Ружански (от 2024) == История на храма == [[Файл:Parchevich-Rakovski-catholic-church, 1931.jpg|дясно|мини|260п|Гости на освещаването на новата църква на 8 ноември 1931 г.]] [[Файл:Church Parchevich 3.jpg|мини|260п|Камбанарията на старата църква през 2019 г.]] През 1919 г. за нуждите на енорията е построена скромна църква. Тя е разрушена от [[Чирпанското земетресение]]. Единствено камбанарията на църквата, построена през 1925 г., е оцеляла.<ref name=":1" /> <gallery class="center" widths="140px" heights="200px"> Immaculate conception Virgin church in Rakovski before April 1928.jpg|Старата църква преди земетресението от април 1928 г. Immaculate conception Virgin church in Rakovski after April 18,1928.jpg|След земетресението остава само камбанарията </gallery> Строежът на новата църква започва през 1930 година заедно с храмовете на съседните католически села – „[[Пресвето Сърце Исусово (Раковски)|Пресвето Сърце Исусово]]“ в Калъчлии и „[[Свети Архангел Михаил (Раковски)|Свети Архангел Михаил]]“ в Балтаджии. Главна заслуга за това има апостолическият делегат в България [[Йоан XXIII|Анджело Ронкали]]. Архитектурата е трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна камбанария над главния вход, проективана от архитект [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]]. Католическата църква в село [[Борец (село)|Борец]] е изпълнена по същия проект. Населението на Алифаково – около 200 души участва с доброволен труд. Всички волски и конски коли са били използвани за пренасяне на строителни материали.<ref>Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.</ref> Храмът е осветен на 8 ноември 1931 г. Църквата е основно ремонтирана в началото на XXI век. Храмов празник – 8 декември. == Частица от Светия Кръст == В храма се пази частица от [[Животворен кръст|кръста]], на който е бил разпнат Исус Христос. Частицата е донесена от отец Венцислав Гайдаджийски, енорийски свещеник в енорията след [[Първата световна война]]. След построяване на новия храм през 1931 г. реликвата е била складирана на тавана и открита от отец Артур Хелстовски, който прави нова поставка и я излага в храма през 2021 г. <ref>[https://plovdivnow.bg/obshtina-rakovski/hram-rakovski-pazi-chastitsa-krasta-koito-e-razpnat-hristos-63599 Храм в Раковски пази частица от кръста, на който е разпнат Христос]</ref> [[Файл:Church Parchevich 4.jpg|600п|център|мини|Изглед към църквата и старата камбанария]] == Бележки == <references /> {{Портал|Католицизъм|България}} [[Категория:Църкви в Раковски]] [[Категория:Римокатолически църкви в България|зачатие]] [[Категория:Енории в Софийско-пловдивската епархия|зачатие]] [[Категория:Основани в България през 1931 година]] [[Категория:Католическа общност в Раковски]] bm9tt8c610su3wx4jfbrtzauysg7pq2 3 639482 12397746 8000972 2024-10-28T18:52:09Z Ted Masters 210248 12397746 wikitext text/x-wiki '''Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия!''' Не се колебай да прегледаш [[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]], с повече подробности за промяната, създаването и оформлението на статиите. Може също да прелистиш [[Уикипедия:ЧЗВ|често задаваните въпроси]] и да изпробваш как работи системата в [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. За да научиш повече за картинките в Уикипедия, започни [[Уикипедия:10 неща, които трябва да се знаят за картинките в Уикипедия|оттук]]. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на [[Уикипедия:Разговори|страницата за разговори]]. В '''[[Уикипедия:Портал|Портала за общността]]''' има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. За краткост на първо време можеш да погледнеш [[Уикипедия:Наръчник/Уикипищов|Уикипищова]]. Можеш също така [[Специални:Userlogin/signup|да се регистрираш]] – това не е задължително, но дава някои [[Уикипедия:Защо да се регистрираме?|предимства]]. :: --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:02, 16 ноември 2016 (UTC) == Август 2017 == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата [[:Видин]], не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]] или изтрита. Моля използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]] ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. [[Специални:Приноси/149.62.201.144|149.62.201.144]] 08:31, 4 август 2017 (UTC) == Октомври 2024 == [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с Вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<!-- Шаблон:П-вандал3 --><br> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:52, 28 октомври 2024 (UTC) 3tod7v2pmgq9lcadtupdy5l1wsktcst 0 639964 12398279 10676554 2024-10-29T09:59:41Z Xunonotyk 209517 12398279 wikitext text/x-wiki [[Файл:Bhutanese hemadatsi.jpg|мини|250п|Бутанското национално ястие ''ема даци'' ([[люти чушки]] със сирене) с ориз (микс от [[бял ориз]] и [[бутански червен ориз]])]] '''Бутанската кухня''' ({{lang|dz|འབྲུག་ཟས་}}) е термин, с който се обозначава кухнята на [[Бутан]]. При нея се използва много [[бутански червен ориз]] (единственият вид [[ориз]], който расте на голяма [[надморска височина]]), [[обикновена елда]] и все по-честно [[царевица]]. Елда се яде основно в [[Бумтанг]], царевица – най-вече в източните райони, а ориз – навсякъде другаде. Диетата в планинските райони също така включва [[пилешко]], месо от [[як]], сушено [[Говеждо месо|говеждо]], [[Свинско месо|свинско]], [[свинска мас]] и [[овнешко месо|овнешко]]. Супите и яхниите от месо, ориз, [[леща]], [[папратовидни]] и сушени зеленчуци, подправени с люти чушки и сирене, са често срещано ястие по време на студените сезони. ''Зоу шунго'' е оризово ястие, смесено с остатъци от зеленчуци. ''Ема даци'' е лютиво ястие, приготвено с големи зелени люти чушки в сос от сирене (подобен на мексиканския [[чили кон кесо]]), което може да бъде наречено национално [[ястие]], поради широкото си разпространение и гордостта, която бутанците изпитват към него. Други храни включват ''жаша мару'' (пилешко ястие), ''пхакша паа'' (сушено свинско, сготвено с люти чушки, подправки и зеленчуци, сред които [[репичка|репички]] и зелени зеленчуци); ''тхукпа'' (тибетска супа), ''батхуп'' и пържен ориз. Сиренето, направено от краве мляко, се нарича ''датши'' и никога не се консумира сурово, а се използва за направата на сосове. ''Зоудоу'' е друг вид сирене, което се приготвя в източните райони на Бутан и се добавя към супите. Зоудоу обикновено е зеленикаво на цвят и има силна миризма. Други видове сирена включват западните [[чедар]] и [[Гауда (сирене)|гауда]]. Западните сирена се произвеждат в швейцарски завод за сирене в Бумтанг или се внасят от [[Индия]]. По-известните закуски включват ''[[момо (храна)|момо]]'' (бутански кнедли), ''шакам изей'', ''кхабзей'', ''шабалей'' (хлебче, пълнено с говеждо и зеле), ''джума'' (бутански [[наденица|наденици]], мариновани в подправки) и [[юфка]]. Ресторантите в Бутан могат да сервират китайски, непалски, тибетски и индийски храни, които са много популярни. Съществуват и корейски ресторанти в страната, породени от нарастващата популярност на [[Южна Корея|корейската]] поп култура.<ref>{{икона|en}} [http://www.insideasean.com/cover-story/Korean-fever-strikes-Bhutan-972/ Korean fever strikes Bhutan] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160202004551/http://www.insideasean.com/cover-story/Korean-fever-strikes-Bhutan-972/ |date=2016-02-02 }}</ref> [[Млечни продукти|Млечните храни]], особено маслото, кравето сирене и сиренето от як, също са популярни и в действителност повечето мляко бива превръщано в масло и сирене. Известните напитки включват [[тибетски чай]], млечен чай, [[черен чай]], местното [[оризово вино]] ''[[ара (напитка)|ара]]'' и [[бира]]. Подправките включват [[Къри (смес от подправки)|къри]], [[кардамон]], [[джинджифил]], ''тингей'' ([[сечуански пипер]]), [[чесън]], [[куркума]] и [[ким]]. <gallery class="center" caption="Бутански ястия и храни" widths="170px" heights="150px"> Cooking jasha maroo.JPG|Приготвяне на ''жаша мару'' – традиционно ястие от [[пилешко месо|пилешко]], [[домат]]и и други съставки Bhutanese Jasha Tshoem.jpg|''Жаша цоем'', бутанско [[Къри (ястие)|къри]] Bhutanese chili.jpg|Бутански люти чушки, пазар в Тхимпху </gallery> == Етикет == Когато на човек му се предложи храна, възпитано е той да каже „мешу мешу“, покривайки устата си с ръце в знак на отказ, а да приеме след като му се предложи втори или трети път. == Източници == {{commonscat}} <references/> * Rennie, Frank; Mason, Robin (2008.) [https://books.google.com/books?id=2VlSJqs3e4IC&pg=PA105 ''Bhutan: ways of knowing'']. Information Age Publishing, Inc. ISBN 978-1-59311-734-4 * ''Tashi Delek'' [[Drukair]] Magazine Volume XII No. 4 Fall 2007 Page 42 {{Кухня}} {{превод от|en|Bhutanese cuisine|703605652}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кухни на народите]] [[Категория:Азиатска кухня]] [[Категория:Култура на Бутан|кухня]] jzcc45gw6i9u2cqdix2q3n96kgc4i9n 12398282 12398279 2024-10-29T10:12:25Z Xunonotyk 209517 12398282 wikitext text/x-wiki [[Файл:Bhutanese hemadatsi.jpg|мини|250п|Бутанското национално ястие ''ема даци'' ([[люти чушки]] със сирене) с ориз (микс от бял [[ориз]] и [[бутански червен ориз]])]] '''Бутанската кухня''' ({{lang|dz|འབྲུག་ཟས་}}) е термин, с който се обозначава кухнята на [[Бутан]]. При нея се използва много [[бутански червен ориз]] (единственият вид [[ориз]], който расте на голяма [[надморска височина]]), [[обикновена елда]] и все по-честно [[царевица]]. Елда се яде основно в [[Бумтанг]], царевица – най-вече в източните райони, а ориз – навсякъде другаде. Диетата в планинските райони също така включва [[пилешко]], месо от [[як]], сушено [[Говеждо месо|говеждо]], [[Свинско месо|свинско]], [[свинска мас]] и [[овнешко месо|овнешко]]. Супите и яхниите от месо, ориз, [[леща]], [[папратовидни]] и сушени зеленчуци, подправени с люти чушки и сирене, са често срещано ястие по време на студените сезони. ''Зоу шунго'' е оризово ястие, смесено с остатъци от зеленчуци. ''Ема даци'' е лютиво ястие, приготвено с големи зелени люти чушки в сос от сирене (подобен на мексиканския [[чили кон кесо]]), което може да бъде наречено национално [[ястие]], поради широкото си разпространение и гордостта, която бутанците изпитват към него. Други храни включват ''жаша мару'' (пилешко ястие), ''пхакша паа'' (сушено свинско, сготвено с люти чушки, подправки и зеленчуци, сред които [[репичка|репички]] и зелени зеленчуци); ''тхукпа'' (тибетска супа), ''батхуп'' и пържен ориз. Сиренето, направено от краве мляко, се нарича ''датши'' и никога не се консумира сурово, а се използва за направата на сосове. ''Зоудоу'' е друг вид сирене, което се приготвя в източните райони на Бутан и се добавя към супите. Зоудоу обикновено е зеленикаво на цвят и има силна миризма. Други видове сирена включват западните [[чедар]] и [[Гауда (сирене)|гауда]]. Западните сирена се произвеждат в швейцарски завод за сирене в Бумтанг или се внасят от [[Индия]]. По-известните закуски включват ''[[момо (храна)|момо]]'' (бутански кнедли), ''шакам изей'', ''кхабзей'', ''шабалей'' (хлебче, пълнено с говеждо и зеле), ''джума'' (бутански [[наденица|наденици]], мариновани в подправки) и [[юфка]]. Ресторантите в Бутан могат да сервират китайски, непалски, тибетски и индийски храни, които са много популярни. Съществуват и корейски ресторанти в страната, породени от нарастващата популярност на [[Южна Корея|корейската]] поп култура.<ref>{{икона|en}} [http://www.insideasean.com/cover-story/Korean-fever-strikes-Bhutan-972/ Korean fever strikes Bhutan] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160202004551/http://www.insideasean.com/cover-story/Korean-fever-strikes-Bhutan-972/ |date=2016-02-02 }}</ref> [[Млечни продукти|Млечните храни]], особено маслото, кравето сирене и сиренето от як, също са популярни и в действителност повечето мляко бива превръщано в масло и сирене. Известните напитки включват [[тибетски чай]], млечен чай, [[черен чай]], местното [[оризово вино]] ''[[ара (напитка)|ара]]'' и [[бира]]. Подправките включват [[Къри (смес от подправки)|къри]], [[кардамон]], [[джинджифил]], ''тингей'' ([[сечуански пипер]]), [[чесън]], [[куркума]] и [[ким]]. <gallery class="center" caption="Бутански ястия и храни" widths="170px" heights="150px"> Cooking jasha maroo.JPG|Приготвяне на ''жаша мару'' – традиционно ястие от [[пилешко месо|пилешко]], [[домат]]и и други съставки Bhutanese Jasha Tshoem.jpg|''Жаша цоем'', бутанско [[Къри (ястие)|къри]] Bhutanese chili.jpg|Бутански люти чушки, пазар в Тхимпху </gallery> == Етикет == Когато на човек му се предложи храна, възпитано е той да каже „мешу мешу“, покривайки устата си с ръце в знак на отказ, а да приеме след като му се предложи втори или трети път. == Източници == {{commonscat}} <references/> * Rennie, Frank; Mason, Robin (2008.) [https://books.google.com/books?id=2VlSJqs3e4IC&pg=PA105 ''Bhutan: ways of knowing'']. Information Age Publishing, Inc. ISBN 978-1-59311-734-4 * ''Tashi Delek'' [[Drukair]] Magazine Volume XII No. 4 Fall 2007 Page 42 {{Кухня}} {{превод от|en|Bhutanese cuisine|703605652}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кухни на народите]] [[Категория:Азиатска кухня]] [[Категория:Култура на Бутан|кухня]] 916v2p7j4jtlba1o6q2mlt9h4wlxo4n 0 641266 12398328 10969880 2024-10-29T11:02:54Z Xunonotyk 209517 12398328 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Момо|Момо (пояснение)}} {{Селище инфо|Италия | име = Момо | име-местно = Momo | регион = Пиемонт | провинция = [[Новара (провинция)|Новара]] | площ = 23,56 | височина = 213 | основаване = | пощенски-код = 28015 | телефонен-код = 0321 | сайт = {{URL|http://www.comune.momo.no.it}} }} '''Мо̀мо''' ({{lang|it|Momo}}; {{lang|pms|Mom}}, '''Мом''', на местен диалект: ''Mum'', '''Мюм''') е малък [[град]] и [[Административно деление на Италия|община]] в [[Северна Италия|Северна]] [[Италия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]], регион [[Пиемонт]]. Разположен е на 213 m надморска височина. Населението на общината е 2731 души (към 2010 г.).<ref>[http://demo.istat.it Данни ISTAT].</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.comune.momo.no.it Уебсайт на общината] {{мъниче|Италия|селище}} {{Провинция Новара}} [[Категория:Новара (провинция)]] [[Категория:Градове в Пиемонт]] pk1parv7guwbx08xjf8ty2876abtdq7 0 641407 12397865 12393779 2024-10-28T20:57:26Z Ted Masters 210248 12397865 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Конститюшън“ |име-оригинал = [[USS (префикс)|USS]] Constitution |снимка = US Navy 101021-N-7642M-317 USS Constitution returns to her pier after an underway to celebrate her 213th launching day anniversary.jpg |заглавие = „USS Constitution“ през 2010 г. |емблема = [[File: USS Constitution crest.png|25px]] |флаг = {{флагификация|САЩ|ВМС}} |тип = [[ветроходен кораб|Ветроходна]] [[фрегата]] |производител = ''Edmund Hartt's Shipyard''<ref name="nvr">{{cite web|url=http://www.nvr.navy.mil/SHIPDETAILS/SHIPSDETAIL_1315.HTML|title=USS CONSTITUTION|work=Naval Vessel Register|accessdate=24 май 2008|archiveurl=http://www.webcitation.org/66FWQvRpz|archivedate=18 март 2012}} {{икона|en}}</ref>, [[Бостън]], [[САЩ]]. |поръчан = |започнат = [[1 ноември]] [[1794]] г.<ref name="nvr" /> |завършен = [[21 октомври]] [[1797]] г.<ref name="nvr" /> |начало = 1797 г. |край = |състояние = [[Кораб музей]] |тип ветрилно стъкмяване = [[Кораб с пълно стъкмяване|Право стъкмяване]] |домуване = Charlestown Navy Yard<ref name="USNFF">{{cite web |title = US Navy Fact File – Constitution |publisher = United States Navy |date = 7 July 2009 |url = http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=4200&tid=100&ct=4 |access-date = 3 March 2016 |archive-url = https://web.archive.org/web/20170701203833/http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=4200&tid=100&ct=4 |archive-date = 1 July 2017 |df = dmy-all}}</ref> |ИМО = [[Номер на борда]]:<br>IX-21, 1941 г.;<br>От 1 септември 1975 г. [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|без класификация]] |позивна = NAPJ<ref>{{cite web|title=Miscellaneous Photo Index|url=http://www.navsource.org/archives/09/46/46021.htm|website=www.navsource.org|access-date=20 July 2017}}</ref><br>[[Файл:ICS November.svg|13px]] [[Файл:ICS Alpha.svg|13px]] [[Файл:ICS Papa.svg|13px]] [[Файл:ICS Juliet.svg|13px]] |дължина = 62,00 [[метър|m]] |по водолинията =<br>53,00 m |ширина = 13,3 m |по мидъл шпангоута = 13,26 m |височина = [[фокмачта]]: 60 m;<br>[[гротмачта]]: 67 m;<br>[[бизанмачта]]: 52,6 m |газене = 7,20 m |задвижване = [[ветроходен кораб|Платноход]] с право [[ветрилно въоръжение]] |ветрила = 3968 [[квадратен метър|m²]]<ref Name="USNFF" /> |движител = [[Ветроходно ветрило|Платна]] |скорост = до 13 [[възел (скорост)|възела]]<br />(24 [[километър в час|km/h]])<ref name=speed>{{cite web |url=http://usscm.blogspot.com/2012_07_01_archive.html |title=Log Lines |website=Research and Collections at the USS Constitution Museum |access-date=21 August 2015}}</ref> |водоизместимост = 2200 [[тон|t]] (нормална) |броня = |екипаж = 450 души, в т.ч.<br />55 [[Корпус на морската пехота на Съединените американски щати|морски пехотинци]] и [[юнга|юнги]] |други име 1 = Кръстен в чест на |други 1 = [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]]<ref Name="DANFS">{{cite web|title=Constitution|url=https://www.history.navy.mil/research/histories/ship-histories/danfs/c/constitution.html|access-date=4 March 2016}}</ref> |други име 2 = [[Прякор]]: |други 2 = ''Old Ironsides'': ''Старчето с железни хълбоци'' |оръдия = 52 оръдия в т.ч.:<br>30 x 24-[[фунт]]ови далекобойни оръдия;<br />20 x 32-фунтови [[каронада|каронади]];<br />2 x 24-фунтови [[нос (корабоплаване)|носови]] оръдия |торпеда = |други = |източник = }} '''„Конститюшън“''' ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Constitution}}), още наричан '''„Старчето с железни хълбоци“''' (''Old Ironsides'') до 2012 година е бил най-старият [[ветроходен кораб]] в света<ref group=~>През 2012 година на вода отново е спуснат „[[Виктори (линеен кораб, 1765)|Виктори]]“ ([[HMS]] Victory), който е с няколко години по-стар от „Конститюшън“</ref>, който се намира на вода и е в състояние да плава. Все още се числи в бойния състав на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американския флот]], след повече от 200 години служба. Известен е и като „Old Ironsides“ („Старчето с железните хълбоци“, „Желязнобордното старче“ и т.н.). Този си прякор получава след като по време на [[Британско-американска война|Англо-американската война]] от 1812 – 1815 г. забелязват, че [[гюле]]тата на британския кораб [[HMS Guerriere]] отскачат от неговите [[борд]]ове, които са направени от [[вирджински дъб]]<ref name="navymil_1">{{cite web|url=http://www.navy.mil/navydata/navy_legacy_hr.asp?id=192 |title=USS Constitution, The History |author=Story by JO1 Lorraine Ramsdell, Naval Reserve Office of Information Det. 206 Washington, D.C. |date=Reviewed: 16 септември 2009 |publisher=Navy.mil – Official Site of the US Navy |accessdate=18 септември 2010 |archiveurl=http://www.webcitation.org/61CNukx0P |archivedate=25 август 2011|lang=en }}</ref>. == История == [[спускане на вода на плавателен съд|Спуснат е на вода]] на 21 октомври 1797 г. На 23 юли 1798 г. започва първото му пътешествие, в периода 1798 – 1800 г. участва в [[квазивойна]]та между САЩ и Франция, [[Първа берберска война|триполийската война]], [[Британско-американска война|англо-американската война 1812 – 1815 г.]]. През 1830 г. корабът, на 31-годишна възраст, доста почтена за онова време, едва не е унищожен. Но публикуваната по същото време посветена на кораба поема „Old Ironsides“ има голям успех сред населението, и гражданите настояват за съхранването на фрегатата. Вместо отписване от флота корабът преминава първия от своите многобройни възстановителни ремонти. По време на [[Американска гражданска война|гражданската война]] „Конститюшън“ служи като [[учебен кораб]], неговото въоръжение е намалено до 16 оръдия и той е [[Ранг във ветроходния военноморски флот|прекласифициран]] на кораб 2-ри [[Ранг на кораб|ранг]]. През 1878 година „Конститюшън“ участва в [[Световно изложение (1878)|Световното изложение]] в [[Париж]]. През 1900 г. [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] утвърждава проект за съхраняване на „Конститюшън“ като музеен кораб, но без предвидено за това финансиране от държавния [[бюджет]]. През 1905 г. е предложено корабът да се изведе в морето и той да се използва като мишена за артилерийски стрелби, но след вълна от протести през 1906 г. от бюджета са отделени $100 000 на съхранение и текущ [[ремонт на кораба]], а през 1907 г. той е открит за посещения. На 1 декември 1917 г. корабът получава името „Old Constitution“, за да може името „Constitution“ да получи най-новият [[линеен крайцер]] от [[еднотипни кораби|типа]] „[[Линейни крайцери тип „Лексингтън“|Лексингтън]]“. На 24 юли 1925 г., след като в съответствие с [[Вашингтонска конференция|Вашингтонското морско съглашение]] от 1923 г. построяването на корабите от типа на „Лексингтън“ е отменено (а двата недостроени [[корпус на кораб|корпуса]] са преоборудвани на [[самолетоносач]]и), „Конститюшън“ получава обратно името си. В периода 1927 до 1930 г. съдът е в ремонт, след което се отправя на турне по САЩ, което продължава 3 години. За това време корабът посещава около 90 града, на борда на фрегатата се качват над 4,5 млн. души.<ref>{{Cite web|url=http://proboating.ru/articles/design/sailing-ship-constitution/|title=История создания и боевой путь фрегата „Constitution“|publisher=proboating.ru|accessdate=3 ноември 2016}}</ref> Съгласно [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|класификацията на корабите на ВМС]] от 1 септември 1975 г., за да се подчертае неговият уникален исторически статус, USS Constitution (бивш [[номер на борда|IX 21]]) е прекласифициран в клас „none“ (нулев). Следва ремонт на „Конститюшън“ през 1995 г. През 1997 година, в чест на празниците по повод 200-годишният юбилей от построяването, фрегатата излиза в морето. Предишното му самостоятелно плаване датира от преди 116 години. На 5 май 2016 г. корабът влиза в [[сух док]] на военноморската [[корабостроителница]] в [[Бостън]] за реставрация и ремонт. Общата стойност на всички работи съставя около 15 [[милион]]а [[щатски долар|долара]]. Обновеният съд е спуснат обратно на вода на 23 юли 2017 г. Понастоящем той се намира в залива на град Бостън, [[Щати в САЩ|щата]] [[Масачузетс]], по него се водят екскурзии<ref>{{Citation |title=Поездка в город Бостон (США). Экскурсия на самый старый боевой парусник в мире – „U.S.S.Constitution“. Отзывы. Фото |url=http://www.dikarem.net/dikarem/ussconstitution-samyj-staryj-boevoj-parsunik-v-mire-2.html |accessdate=2016-12-01 |archivedate=2013-07-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130721082603/http://www.dikarem.net/dikarem/ussconstitution-samyj-staryj-boevoj-parsunik-v-mire-2.html }}</ref>, явява се последната от шестнадесетте точки на историческата [[Пътека на Свободата]]. Корабът е включен в списъка на [[Национален исторически паметник на САЩ|най-важните забележителности]] на [[САЩ]]. == „Конститюшън“ в културата == * Ветроходът се споменава във [[филм]]а „Живота след хората“. Твърди се, че след прекратяване на грижите и обслужването му той ще потъне след 9 месеца поради гниене на дъските. * Корабът се споменава в книгата на С. С. Форестър „Хорнблауер и Отчаяният“. В нея слугата на Хорнблауер Доути се спасява от бесилото на американския военен кораб ''Constitution'', на котва в порта на Кадис. * Платноходът е изобразен в [[компютърна игра|играта]] Fallout 4. == Галерия == <gallery> Launching USS Constitution.png|Спускането на вода, 1797 г. USS Constitution vs Guerriere.jpg|Битката с Guerriere, 1812 г. USS Constitution ready for launch.jpg|В док след поредния ремонт, 1858 г. Constitutiondrydock1995.jpg|В док, 1995 год USS Constitution Sail200d.jpg|USS Constitution с издути платна, 1997 г. USS Constitution 1997.jpg|1997 г. USS Constitution downtown Boston 2005.jpg|В залива на Бостън, 2005 г. USS Constitution salutes Bataan 2005.jpg|Constitution дава салют на кораба [[USS Bataan (LHD-5)]] USS Constitution 2006.jpg|Оръдеен салют, изглед от гротмачтата, 2006 г. USS Constitution in drydock in Boston, 2016.JPG|В дока по време на поредния ремонт, 2016 г. USS Constitution in dock.jpg|В дока, 2018 г. </gallery> == Коментари == {{references|group=~}} == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Списък на корабите музеи]] * [[Сириан, Георгиос|Джордж Сириан]] == Външни препратки == * {{Official website|https://www.navy.mil/uss-constitution/}} {{икона|en}} * [http://www.maritimequest.com/warship_directory/us_navy_pages/sailing_ships/constitution/uss_constitution.htm Фотографии] {{икона|en}} * [http://ussconstitutionmuseum.org Old Ironsides: USS Constitution Museum, Charlestown, Massachusetts] {{икона|en}} * [http://www.thecaptainsclerk.com/ The Captain's Clerk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120823150424/http://www.captainsclerk.info/ |date=23 August 2012 }}&nbsp;– Extensive sources including ship logs, personnel rosters and research information {{икона|en}} * [http://www.historicphotography.com/uss_constitution_old_ironsides_i.htm ''Constitution'' and ''Grebe'' in Houston, 1932] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121103092440/http://www.historicphotography.com/uss_constitution_old_ironsides_i.htm |date=3 November 2012 }} {{икона|en}} * {{commonscat-inline|USS Constitution (ship, 1797)}} {{превод от|ru|USS Constitution|81690165}} [[Категория:Култура в Бостън|К]] [[Категория:Ветроходни кораби|К]] [[Категория:Военни кораби на САЩ|К]] [[Категория:Американски кораби музеи|К]] jt9rdz55vnqurgegs0yr5ols6ebvvhn 0 644473 12398201 12077130 2024-10-29T08:45:49Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398201 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Самолетна катастрофа с Ту-154 | снимка = RA-85572 crash site sketch.jpg | дата = 25 декември 2016 г. | място = [[Черно море]] | причина = Пространствена дезориентация след излитане, пилотска грешка | тип1 = [[Туполев Ту-154]] | авиокомпания1 = [[Въоръжени сили на Руската федерация]] | кодово име1 = RA-85572 | маршрут1 = [[Шчолково]] ([[Русия]]) – [[Латакия]] ([[Сирия]]) | пътници1 = 84 | екипаж1 = 8 | загинали1 = 92 | оцелели1 = 0 | карта = }} '''Самолетната катастрофа''' се случва на 25 декември 2016 г., когато [[Туполев Ту-154]] на руското военно министерство с 92 души на борда се разбива в [[Черно море]]. == Катастрофа == Самолетът се разбива малко след излитане от международното летище в [[Сочи]], на път за авиобазата Хмеймим в [[Латакия]], [[Сирия]].<ref>{{cite web|url=http://www.itv.com/news/story/2016-12-25/russian-military-plane-with-91-on-board-crashes-over-black-sea/|title=Russian military plane with 91 on board crashes over Black Sea|publisher=itv.com}}</ref> Излита с 92 души на борда в 5:27 ч. местно време (4:27 ч. българско), след престой от черноморския курорт Сочи. Машината изчезва от радарите около 20 минути след излитането си. Полетът превозва 64 членове на военния [[Ансамбъл за песни и танци на Руската армия „Александър Александров“]], включително неговият директор, [[Валерий Халилов]].<ref>{{cite web |url=http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-38430164 |title=Russian military plane crashes in Black Sea near Sochi |publisher=BBC News Online |accessdate=25 декември 2016}}</ref> Девет от пътниците са журналисти, по трима от [[Първи канал]], [[НТВ (Русия)|НТВ]] и Звезда.<ref>{{cite web |url=https://www.rt.com/news/371623-russian-tu-154-disappears-radars/ |title= Russian plane with military band crashes en route to Syria |publisher=Russia Today |accessdate=25 декември 2016}}</ref> Самолетът се разбива на 1,5 km от брега в Черно море. Останки са намерени на дълбочина от 50 до 70 m.<ref>{{cite web|last=Farrer|first=Martin|title=Russian military plane missing in Black Sea with up to 100 on board|url=https://www.theguardian.com/world/2016/dec/25/russian-military-plane-missing-in-black-sea-with-up-to-100-on-board-report-says|work=theguardian,com|publisher=The Guardian|accessdate=25 декември 2016}}</ref> Загиват всички 92 души на борда.<ref>{{cite web |url=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20161225-0 |title=Accident description |publisher=Aviation Safety Network |accessdate=25 декември 2016}}</ref> Телата на 10 души са прибрани от морето.<ref>{{cite web |url=http://news.sky.com/story/russian-jet-carrying-91-including-famous-military-band-crashes-near-sochi-10707413 |title=Russian jet carrying 93 including famous Alexandrov Ensemble crashes near Sochi |publisher=Sky News |accessdate=25 декември 2016}}</ref> == Разследване == Веднага след катастрофата, разследващият комитет на Русия започва проучване на причината за катастрофата.<ref>{{cite news|title=Russia Investigators Initiate Criminal Case Into Tu-154 Crash in Black Sea|url=https://sputniknews.com/russia/201612251048970217-tu154-crash-investigation/|accessdate=25 декември 2016|publisher=Sputnik International}}</ref> [[Владимир Путин]] обявява 26 декември 2016 г. за [[ден на национален траур]].<ref>{{cite web|last=Blau |first=Max |url=http://edition.cnn.com/2016/12/25/asia/russian-military-jet-disappears/ |title=Russian plane crash: No sign of survivors - CNN.com |publisher=Edition.cnn.com |date= |accessdate=25 декември 2016}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|2016 Russian Defence Ministry Tupolev Tu-154 crash|756606280}} [[Категория:Авиационни произшествия по град|Сочи]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия|Сочи]] [[Категория:История на Сочи]] [[Категория:2016 година в Русия]] cm7j7wna6512b26chp0190sjqlw5nbb 14 644549 12398192 9079445 2024-10-29T08:45:26Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Русия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 9079445 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Русия]] [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|Русия]] [[Категория:Авиационни произшествия в Азия|Русия]] [[Категория:Транспортни катастрофи в Русия]] [[Категория:Авиация в Русия|Произшествия]] lqr175jyffe4oiifa9fesyaefcsfx6u 14 644571 12398203 9080145 2024-10-29T08:46:12Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 9080145 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия по страна|САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия в Океания|САЩ]] [[Категория:Транспортни катастрофи в САЩ]] [[Категория:Авиация в САЩ|Произшествия]] ls3jkindqonrzhl6dyuvw5jug0niwsu 0 645035 12397630 11023392 2024-10-28T16:31:25Z Xunonotyk 209517 12397630 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кет|Кет (пояснение)}} {{Река | име = Кет | картинка = | картинка-описание = | местоположение = {{Флагче|Русия}} '''[[Русия]]'''<br>[[Красноярски край]]<br>[[Томска област]] | дължина = 1621 | басейн = 94 200 | отток = 502 | начало-място = [[Западносибирска равнина]]<br>[[Красноярски край]] | начало-гео-ширина = 56.7890 | начало-гео-дължина = 92.4935 | начало-височина = 360 | устие-място = [[Об]] → [[Карско море]] | устие-гео-ширина = 58.9000 | устие-гео-дължина = 81.5597 | устие-височина = 44 | устие-ширина = | път = | карта = Русия Сибирски федерален окръг | карта-описание = }} '''Кет''' ({{lang|ru|Кеть}}) е [[река]] в [[Русия]], [[Сибир|Южен Сибир]], [[Красноярски край]] и [[Томска област]], десен приток на река [[Об]]. Дължината ѝ с река Болшая Кет е 1621 km, която ѝ отрежда 20-о място по дължина сред реките на [[Русия]]. Река Кет води началото си от крайната югоизточна, висока и гориста (тайга) част на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]], на 360 m н.в., на вододела с река [[Енисей]], на около 17 km западно от село Мостовское, Красноярски край. По цялото си протежение реката протича през югоизточна част на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]]. До устието на десния си приток река Орловка Кет силно меандрира, а по-надолу се разделя наръкави, които изобилстват от плитчини и някои от тях по време на маловодието пресъхват. Влива се отдясно в река Об чрез два ръкава – Тогурска Кет (при село Тогур, Томска област) и Копиловска Кет, която протича 180 km успоредно на река Об и се влива в нея 2246 km, на 44 m н.в., при село [[Нарим]], Томска област. [[Файл:Ket_basin.png|мини|ляво|Карта на водосборния басейн на река Кет]] [[Файл:Ob_river_basin.png|мини|300п|Карта на водосборния басейн на река Об]] Водосборният басейн на Кет обхваща площ от 94 200 km², което представлява 3,15% от водосборния басейн на река [[Об]]. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на [[Красноярски край]] и [[Томска област]]. Границите на водосборния басейн на реката са следните: * на север – водосборния басейн на река [[Тим (река)|Тим]], десен приток на [[Об]]. * на изток – водосборния басейн на река [[Енисей]]; * на юг – водосборния басейн на река [[Чулим]], десен приток на Об; Река Кет получава над 200 притока с дължина над 10 km, като 17 от тях са с дължина над 100 km: ::* 1290 → Малая Кет 239 / 2420, на 14 km северозападно от село Тархово, [[Красноярски край]] ::* 1116 → Мендел 366 / 3800, на 2 km източно от село Ворожейка, Красноярски край ::* 956 ← Сочур 301 / 4820, Красноярски край ::* 863 → Еловая 331 / 6230, на 10 km източно от село Айдара, Красноярски край ::* 812 → Оленка 115 / 1500, [[Красноярски край]] ::* 788 ← Келма 165 / 1390, на 6 km южно от село Катайга, [[Томска област]] ::* 722 ← Чагисейка 143 / 781, на 7 km югозападно от село Уст Озерное, Томска област ::* 612 → Утка 160 / 2690, при село Максимкин Яр, Томска област ::* 547 ← Тоголика 200 / 2540, Томска област ::* 523 ← Орловка 327 / 9010, [[Томска област]] ::* 489 → Чачамга 181 / 2720, при село Клюквинка, Томска област ::* 414 ← Лисица 414 / 7980, на 11 km североизточно от посьолок Белий Яр, Томска област ::* 340 → Суйга 130 / 1660, на 3 km северно от село Палочка, Томска област ::* 278 ← Кузурова 110 / 1080, при село Кузурово, [[Томска област]] ::* 204 ← Елтирева 332 / 5240, на 3,5 km северозападно от село Белояровка, Томска област ::* 102 ← Пиковка 201 / 1340, при село Зайкино, Томска област ::* 11 ← Пайдугина 458 / 8790, при от село Алатеево, Томска област Подхранването на река Кет е предимно снежно. Пълноводието на реката е от май до август. Среден годишен отток на 236 km от устието 560 m³/s, което годишно прави 17,7 km³. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май. През пролетта по време на ледотопенето често се появяват задръствания по течението на реката, които предизвикват широкото ѝ разливане и наводнява обширни райони. По течението на реката са разположени около 30 населени места, в т.ч. посьолок Белий Яр (районен център) в [[Томска област]] Река Кет е плавателна до село Уст Озерное. В края на ХІХ в. е изграден Об-Енисейския канал, който съединява чрез река Ломоватая басейна на Кет с река Кас от басейна на [[Енисей]]. Поради неефективността на канала през 1917 г. се преустановява плаването по него и той е изоставен. == Вижте също == * [[Списък на реките в Русия]] * [[Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)]] * [[Списък на реките в Русия по дължина]] == Източници == <references /> * [http://bse.sci-lib.com/article060876.html Большая Советская Энциклопедия]. * [http://textual.ru/gvr/index.php?card=190747&bo=0&rb=0&subb=0&hep=0&wot=0&name=%EA%E5%F2%FC&loc= Государственный водный реестр России]. * [http://geo.1september.ru/2006/05/21.htm Большие реки России] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100921215931/http://geo.1september.ru/2006/05/21.htm |date=2010-09-21 }}. {{Портал|География|Русия}} {{Превод от|ru|Кеть|78159695}} [[Категория:Притоци на Об]] [[Категория:Реки в Красноярски край]] [[Категория:Реки в Томска област]] qp1yl5yjq35dmf2kjsif5efkgpwmqkk 0 645341 12398237 12033545 2024-10-29T09:01:21Z Luxferuer 25980 12398237 wikitext text/x-wiki {{музикална група}} [[Файл:Chór aleksandrowa i balet 27 października 2009 warszawa.JPG|мини|250п|Изпълнение на ансамбъла, 2009 г.]] [[Файл:Alexandrov Ensemble 05.jpg|мини|250п|Изпълнение на ансамбъла, 2015 г.]] '''Ансамбълът за песни и танци на Руската армия „Александър Александров“''' ({{lang|ru|Ансамбль песни и пляски Российской армии имени А. В. Александрова}}) е представителен музикален [[ансамбъл]] на въоръжените сили на бившия [[СССР]] – до 1992 г., после на [[Русия]]. Организатор и първи музикален ръководител е композиторът и диригент [[Александър Александров (диригент)|Александър Александров]], концертен директор е Михаил Шулман. През 1928 г. ансамбълът се състои от 8 певци, 2 танцьори, балетист и четец. Първата концертна изява е на 12 октомври 1928 г. Първоначалното му наименование е '''Ансамбъл за червеноармейска песен на Централния дом на Червената армия „Михаил Фрунзе“'''. Преименуван е на '''Червенознаменен ансамбъл за червеноармейски песни и танци на СССР''' през 1935 г. Творческият му състав нараства до 135 изпълнители. На 26 юни 1941 г. на Беларуската гара в Москва при изпращане на военна част на фронта ансамбълът за пръв път изпълнява известната днес песен [[Свещена война (песен)|„Свещена война“]]. Наименуван е на основателя му '''Ансамбъл за песни и танци на Съветската армия „Александър Александров“''' на 10 юли 1949 г. В репертоара на ансамбъла са повече от 2000 произведения – народни песни и танци, духова музика, класически произведения, шедьоври на световната рок и поп музика. Изпълненията на ансамбъла в държави от всички континенти се превръщат във визитна картичка на [[Въоръжени сили на Руската федерация|Въоръжените сили на Русия]]. В ансамбъла работят 186 артисти към 2010 г. Ансамбълът е награждаван многократно за значителни творчески постижения: орден „Червено знаме“, орден „За боеви заслуги“, орден „Червена звезда“ (Чехословакия), „Златен дискобол“ за най-добра грамофонна плоча и „Златен диск“ за рекорден тираж на грамофонна плоча (Франция), „Златен диск“ (Нидерландия), премия „Белите жерави на Русия“ и др. Носител е на почетното звание ''академически'' от 1978 г. На 25 декември 2016 г. на път за концерт в [[Сирия]] с [[Самолетна катастрофа край Сочи|полет със самолет „Ту-154“ при авиокатастрофа]] загиват 64 артисти на ансамбъла близо до брега на [[Сочи]]. Сред тях са художественият ръководител генерал-майор [[Валерий Халилов]], [[балетмайстор]]ът Вячеслав Ермолин, главният [[хор]]майстор Константин Майоров, солистите Виктор Санин и Григорий Осипов. След обявен конкурс е попълнен съставът на ансамбъла. За нов художествен ръководител е назначен полковник [[Генадий Саченюк]]. Първият концерт на обновения ансамбъл е изнесен на сцената на Централния академичен театър на Руската армия в Москва на 16 февруари 2017 г.<ref>[http://tass.ru/kultura/4032007 Видео и фото первого выступления нового состава Ансамбля имени Александрова] – tass.ru, 17.02.2017 г.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.redarmychorus.ru/. Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161225215139/http://redarmychorus.ru/ |date=2016-12-25 }} [[Категория:Въоръжени сили на Русия]] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Вокални групи]] [[Категория:Танцови групи]] [[Категория:Танц в Русия]] [[Категория:Основани в СССР през 1928 година]] p5tvuc4rr6lbu4qmzc29jf4h7u1ls84 0 647985 12397916 12393436 2024-10-28T21:23:45Z Danitrifonov04 292718 12397916 wikitext text/x-wiki {{футболист |име={{Флагче|Япония}} Такуми Минамино |снимка= FC Admira Wacker Mödling vs. FC Red Bull Salzburg 2018-04-15 (061).jpg |цяло име={{PAGENAME}} |град на раждане=[[Осака (префектура)|Осака]] |държава на раждане={{Флагче|Япония}} [[Япония]] |пост=[[Полузащитник]] |настоящ отбор={{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] |номер на фланелката=18 | юношески години = 2007 – 2012 | юношески отбори = {{Флагче|Япония}} [[Серезо Осака]] |години=2012 – 2015<br/>2015 – 2020<br>2020 – 2022<br>2021<br>2022 – |отбори={{Флагче|Япония}} [[Серезо Осака]]<br/>{{Флагче|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Саутхямптън|Саутхямптън]] *<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] |мачове=62<br/>136<br/>55<br>10<br>55 |голове=(7)<br/>(42)<br/>(12)<br>(2)<br>(11) |национален отбор години=2010 – 2011<br>2012<br>2015 – 2016<br>2015 – |национален отбор={{Флагче|Япония}} {{имеНОФ17|Япония}}<br>{{Флагче|Япония}} {{имеНОФ20|Япония}}<br>{{Флагче|Япония}} {{имеНОФ23|Япония}}<br>{{Флагче|Япония}} {{имеНОФ|Япония}} |национален отбор мачове= 15<br>8<br>14<br>63 |национален отбор голове= (6)<br>(5)<br>(4)<br>(23) |посл_проф_отбори = 18 октомври 2024 г |посл_нац_отбор = 15 октомври 2024 г |наем = да }} '''Такуми Минамино''' ({{lang|ja|南野 拓実}}) е [[Япония|японски]] [[футбол]]ист, който играе за [[АС Монако|Монако]] и националния отбор на [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]]. == Успехи == === Отборни === ;{{флагче|Австрия}} '''[[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]]''' *[[Австрийска Бундеслига]] ** Шампион (6): 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20 *[[Купа на Австрия]] ** Носител (4): 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2018/19 ;{{флагче|Англия}} '''[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]''' *[[Английска висша лига]] ** Шампион (1): 2019/20 *[[Купа на Англия]] ** Носител (1): 2021/22 *[[Купа на лигата на Англия]] ** Носител (1): 2021/22 *[[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] ** Финалист (1): 20211/22 ;{{флагче|Япония}} '''{{имеНОФ|Япония}}''' *[[Азиатска купа на АФК|Купа на Азия]] ** Сребърен медалист (1): 2019 ;{{флагче|Япония}} '''{{имеНОФ23|Япония}}''' *[[Азиатска купа на АФК|Купа на Азия]] ** Шампион (1): 2016 == Индивидуални == * Най-добър новобранец в Джей лигата на Япония: 2013 == Национален отбор == {| class="wikitable" style="text-align:center" |+ Мачове и голове за националния отбор по години !colspan=3|{{Флагче|JPN}} [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] |- !Година!!Мачове!!Голове |- |2015||2||0 |- |2018||5||4 |- |2019||15||7 |- |2020||4||1 |- |2021||5||4 |- !Общо||31||16 |} == Външни препратки == * [http://www.national-football-teams.com/player/60928/Takumi_Minamino.html National Football Teams] {{мъниче|футболист}} {{СОРТКАТ:Минамино, Такуми}} [[Категория:Японски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ред Бул Залцбург]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Саутхамптън]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] kydf9867w02rwyp87sv5diqvzfih7rf 3 651732 12398338 12369216 2024-10-29T11:17:16Z Ulugbeck1 144544 /* Сотрудничество (нова глава) */ 12398338 wikitext text/x-wiki == Пермутационни прости числа == Здравейте, много интересни статии пишете! Но не разбрах, защо „не съществуват пермутационни прости числа състоящи се от две или повече от две цифри, избрани от 1, 3, 7, 9.“, при положение, че малко по-горе в същия параграф се твърди: „Всички пермутационни прости числа от две и повече цифри са съставени от цифрите 1, 3, 7, 9.“ Поздрави! --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 22:17, 22 ноември 2017 (UTC) :Благодаря! Наистина съм го написал неясно. Промених текста и добавих обяснение. Надявам се сега да ясно за всички: "... не съществуват пермутационни прости числа, състоящи се от две или повече повтарящи се цифри от 1, 3, 7, 9 (т.е. възможно е повторение само на една цифра)." [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:41, 23 ноември 2017 (UTC) ::Благодаря и аз! Сега вече е перфектно ясно :-) --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 16:34, 23 ноември 2017 (UTC) == Бързо изтриване == Здрасти. Това, което търсиш е {{ш|бързо изтриване}}. Слагай смело, ако създадеш страница по погрешка или искаш да си изтриеш лична страница {{усмивка}}. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 08:47, 20 февруари 2018 (UTC) :Благодаря, сега се сетих като го каза. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:49, 20 февруари 2018 (UTC) == Несъществуващи източници == Здравей. Несъществуващите източници често могат да бъдат заменени с линкове от [[:en:Wayback Machine|Wayback Machine]]. Върнах редакциите ти по статията Райна и замених линковете с архивни копия. Поздрави, [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 12:45, 20 февруари 2019 (UTC) : Благодаря за което, много по-добре стана сега. Аз обаче изтрих и още несъществуващи референции към статии от друг сайт. Можеш ли да направиш пак магията си?. Сега видях, че вече си го направил. Супер си. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:58, 20 февруари 2019 (UTC) == Местене == Прочетете внимателно [[Беседа:Тортиля]], [[Беседа:Паеля]] и [[Беседа:Хуан Кабрильо/Архив 1]] преди да местите, моля Ви. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:56, 1 май 2019 (UTC) : Направих само връзка от тортия към тортиля, исках да изместя беседата, но нямаше нужда. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:01, 1 май 2019 (UTC) :: Ахаа - ясно. Нещо се беше объркало. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:02, 1 май 2019 (UTC) ::: В момента изглежда наред, благодаря за фикса. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:06, 1 май 2019 (UTC) == Йоханес ван дер Ваалс == Виждам, че променяте към главно Ван в други статии, а основната?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:29, 16 май 2019 (UTC) : Правилото за главна буква е само когато името започва с частицата "ван", т.е. Ван дер Ваалс, но Йоханес ван дер Ваалс. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:24, 16 май 2019 (UTC) ::Но нали е един и същ човек? Правилно ли е случаят без малко име да се различава със случая,когато е изписано и малкото име?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:41, 16 май 2019 (UTC) ::: Да, защото се прави за яснота. Собствени имена започват с главна буква без значение каква част от името изписваш. Както Йордан -> Данчо. == Уилард Либи == Може би не си забелязал, че [[Уилард Либи|основната]] вече е Уилард, затова върнах[[Картинка:Namiga.png|;-)|link=]]--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:51, 15 юли 2019 (UTC) : Прав си, за мен е без значение, просто поне когато са в една статия да са еднакви. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:02, 15 юли 2019 (UTC) == За някои езикови правила == Здравейте, имате добър усет към езика, но, моля, не въвеждайте неофициални езикови новости - да се изписва например "1990-те". Правилото е "90-те години на ХХ век"; другото не е прието, поне засега. Институтът за български език към БАН има телефон за езикови справки (0879 66 83 63), много са отзивчиви. Искам да обърна внимание и на друг - уикипедиански - проблем: по най-различен начин и твърде често неправилно се изписват числителните редни, особено когато са свързани напр. с поредно Народно събрание и др. Може би някъде трябва да се направи дискусия - като по-опитен предложете къде - и да се приеме някакво уеднаквяване. Визирам следното: има цели четири правилни начина за изписване и въпреки това масово се греши. Например: Единадесето обикновено народно събрание (т.е. с думи), XI обикновено народно събрание, 11-о обикновено народно събрание, 11. обикновено народно събрание. Главни букви не се пишат, освен в първия случай (Единадесето) (е, има вътрешни езиковедски дискусии, но те са твърде специализирани). И английският модел още не е приет [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]. Първият начин - доста дълго става понякога. Вторият начин - поради растящата неграмотност някои хора явно се затрудняват от римските числа. Третият начин - масово се греши! Вие знаете, че е „25-и кадър“, а не „25-ти“, но мнозина не знаят. А и табелката на ул. "6-ти сепрември" години наред си е стояла грешно изписана [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] (не знам сега как е). Освен това бих казала, че не е особено естетично 5-ото /или както го пишат 5-тото (може би им изглежда по-добре ?). А, може и като горен индекс, може и на самия ред. Четвъртият начин - приет е съвсем официално; допускам, че е направено заради споменатата неграмотност - така, с тази точка, най-лесно се избягват грешките! Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:33, 18 юли 2019 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], най-доброто място за подобна дискусия е [[У:Р|Разговори]] -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:21, 18 юли 2019 (UTC) :: Съгласен съм със Сале, а и правилата не зависят от един човек, но ще отговоря накратко: За 1990-те съм съгласен, че е поамериканчване, но е лесно и кратко, а енциклопедиите не са точно художествени произведения. Отделно съм питал точно за това и няма правило, което да го забранява, по-скоро е, цитирам: „белег на лош стил“. Плюс това така ни се казва самата страница: [[1990-те]], затова го използвам. И като казах име на страница стигам до най-сериозното, както се казва непоследователността. Виж страниците за меридиани, например [[135-ти западен меридиан]], всичките са …-ти, вместо …-и, освен [[100-ен западен меридиан]], който всъщност трябва да е 100-тен; по-надолу пък „100-ният източен меридиан“ – ако заместим '100' със 'сто' ще стане 'стоният'. Отделно народните събрания са тотален миш-маш от изписвания на числителни и главни букви, отделно арабски и римски цифри. Което води до следващото: на римските цифри не се слагат добавки за числително и са подходящи за такова изреждане, но не са подходящи за неща над 40, защото стават сложни за масите. Затова е хубаво всички ОНС да са с арабски, и съм стигнал до 26-ото, като в първото изречение го качвам в горен регистър, което е естетично, но няма как да е правило. Но аз мога да променям само статии, за заглавията бозата остава.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:36, 18 юли 2019 (UTC) За десетилетията - това, че е лесно и кратко, не ми се струва аргумент; коректният начин няма нищо общо с художествено произведение (не разбирам въобще този израз тук). За 135-тия и т.н. - както вече писах, виждам, че Вие знаете правилото, но пак не мога да приема, че щом всички са написани грешно, трябва да си стоят по грешния начин. А за народните събрания и аз това казвам - тотална бъркотия, и не само с цифрите, но и с главните букви, и затова предложих това да се обсъди и ако не може да се избере един от правилните начини, то поне да не се използват грешните. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:03, 18 юли 2019 (UTC) : Извън възможностите ми е да оправям стари, но поне гледам да няма нови грешки. А десетилетията пак казвам, така се казва страницата, а заглавията са приети за най точното определение.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:12, 18 юли 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:48, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19352615 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:14, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19395316 --> == Ватдализми == Не си играй да връщаш последователно вандализмите, просто иди на невандализираната редакция в историята, дай редакция и запазване. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:32, 3 октомври 2019 (UTC) : Да, знам мислех че е само една. Благодаря. -- [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:40, 3 октомври 2019 (UTC) == Патрульор == Привет! Гледам, че си се поизмъчил да му връщаш редакциите на {{потребител|212.50.29.198}} една по една – поздравления за търпението и постоянството! Не би ли искал да станеш [[У:ПАТ|патрульор]]? # В такива случаи ще можеш да „[[Уикипедия:Възвръщане#rollback|отменяш наведнъж редакции]]“ на един потребител буквално с едно щракване с мишката (ако са няколко различни вандала, за съжаление пак трябва да се отваря старата версия на страницата преди вандализмите). # За останалите патрульори е полезно, че върнатите от теб редакции ще бъдат отбелязани като проверени, и няма да има нужда те също да ги проверяват (иначе им излизат с червени удивителни в списъка за наблюдение и последните промени, независимо от това, че ти реално вече си ги върнал). Според мен направо [[У:ЗБ|пиши на бюрократите]]. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:18, 3 октомври 2019 (UTC) : +1 --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 12:00, 3 октомври 2019 (UTC) == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:52, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19433656 --> == Изписване на 4-цифрени числа без интервал == Моля виж тук: [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Формули#Числа] - Числа. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 07:48, 9 октомври 2019 (UTC) == Защо махнахте редакциите ми на "адаптер"? == Аз оправих и чисто пунктуационни грешки. И тях ли отричате? Аз превеждам над 30 години технически текстове, а съм и завършил съобщителна техника. Заради подобни действия спрях да редактирам, но сега направих едно изключение. Явно ще е последно. [[Потребител:Xakepxakep|Xakepxakep]] ([[Потребител беседа:Xakepxakep|беседа]]) 19:43, 15 октомври 2019 (UTC) : Успокой се малко, грешно цъкане. Върнах го след по-малко от секунда. Извинявам се. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:44, 15 октомври 2019 (UTC) == Мъничета директно пратени за триене == Съгласна съм, че в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фазова_модулация&oldid=9648934 този вид] е твърде кратко, но не съм съвсем съгласна за триене. Вместо това - сега и/или при подобни случаи в бъдеще - дали не би могъл * да съчиниш още едно изречение, например като превод от [[:en:Phase modulation]], * да насърчиш потребителя да съчини още едно изречение, * да сложиш шаблон за мъниче, а в крайна сметка дори и (иначе омразният ми шаблон) за микромъниче, вместо шаблона за изтриване? Преди малко наистина изтрих по твое предложение и със същата мотивировка страницата за [[хорда (биология)]], но го направих по-скоро защото текстът беше 1:1 копиран от някакъв учебникарски материал от 8 клас, а и защото от проучването, което си направих набързо, останах с впечатление, че по-правилният термин така или иначе е [[нотохорда]] ([[:en:Notochord]]). За да бъда разбрана правилно, апелирам само за по-милостиво отношение към кратките, но иначе вярни като дефиниция статии, особено по научни теми, а по възможност и към новодошлите/анонимните, които ги започват, и вероятно ще бъдат спечелени да допринасят, ако им се окаже помощ, съвет и насърчение, вместо предложение за изтриване. Възможно е и да греша, разбира се. [[User:Spiritia|Спири]]&nbsp;[[User talk:Spiritia|···&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;···]] 08:01, 22 октомври 2019 (UTC) : Проблемът беше моментът, в който се случи: имаше над 5 статии с по едно изречение и трима вандали, които пишеха простотии в три статии едновременно. Иначе съм съгласен. Бих оставил мъниче на потребител с регистрация или на адрес с поне една-две смислени редакции, не и първото нещо което си направил да е нова статия с правописни грешки. Не мисля че количеството почнати статии вдига качеството на У. --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:50, 22 октомври 2019 (UTC) == ? == Защо върнахте редакциите в [[Гордиан II]]? [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 23:21, 9 декември 2019 (UTC) :: Прилагаме шаблон Личност, ако мислите че не предлага достатъчно данни предложете промяна в шаблона. --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:49, 10 декември 2019 (UTC) ::: Триете информация и източници, не може така. Плюс това шаблона не е задължителен и е пълен с проблеми. [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 08:56, 10 декември 2019 (UTC) :::: Нямаше как да премахна само редакцията на шаблона, защото беше първа. За проблеми с шаблона докладвайте на отговорните лица и ще бъдат отстранени --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:10, 10 декември 2019 (UTC) ::::: Не може ли просто да върна последните ми редакции? [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 11:07, 10 декември 2019 (UTC) == Дименсии == Здравейте, защо променяте съкращенията на мерните единици за дължина от български на латински букви? След последния разговор остана решението, че могат да се ползват както едните, така и другите съкращения. В случая имам предвид статията [[Екарма (остров)]]. В същия текст сте маркирал като препратка думата [[котлован]], която в случая се отнася за жилищни сгради, а така маркирана сочи към едноименната форма на релефа. Вероятно е случайност? Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:49, 12 декември 2019 (UTC) :: Щом може и двете значи не е проблем да ги променям, нали? Просто предпочитам да е само едното от двете. Котлован е изкоп, в случая предполагам вкопани жилища, т.е. проблемът е в неточността на статията за котлован, а не в препратката.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:00, 12 декември 2019 (UTC) ::: Ами според мен не е проблем, но не е необходимо. Аз например предпочитам българските съкращения. За котлована - строителният май не става за самостоателна статия, защото просто означава изкоп за основи. Но така пренасочено е объркващо. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:07, 12 декември 2019 (UTC) :::: В големи статии, където е писано в различни периоди, присъстват и на кирилица и на латиница и с точка след тях, и вече променям като видя без да се замислям. [[Котлован]] сега ще го допълня. Поздрави--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:12, 12 декември 2019 (UTC) :::::Благодаря за допълването на статията. Имах тази информация под ръка и това съм писал, предполагам, че понятието е по-широко. --[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 12:49, 12 декември 2019 (UTC) == Последните Ви промени == Здравейте, моля, не променяюте главната буква на Южни Курилски острови. Курилските острови са съставени от три групи и всяка си има име - Северни Курилски, Средни Курилски и Южни Курилски. Друг проблем - във всички статии, които чета имената на геоложките епохи са написани с малка буква - холоцен, плейстоцен и т.н. Търсих, но не намерих правило във връзка с началната буква. Моля, ако имате източник да го цитирате тук. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:28, 5 февруари 2020 (UTC) Значи е редно да са в скобите с хиперлинка. 11:29, 5 февруари 2020 (UTC) :: {{ping|Молли}} основната редакция беше за минерала лабрадор, който не е полуостров Лабрадор. Предлагам да спрем да редактираме тази статия. За епохите се доверявам на доц. Върбанова [https://kaksepishe.com/tag/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8/] -[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 21:09, 5 февруари 2020 (UTC) ::: Съгласна съм с редакцията на лабрадора, но не мога да се съглася с преместването на картата на вулкана най-отдолу. Затова връщам редакцята Ви. Разбрахме се за Курилските острови, въпреки че не виждам смисъл от това, което предлагате. Формално го приемам. Чудесно е, че намерихте източник за геоложките епохи, така и аз няма да се чудя как да ги пиша. Може би трябва да се включат в някой бот, защото съм сигурна, че ги има и в двата варианта. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:56, 5 февруари 2020 (UTC) == Числителни редни == Здрасти, виждам, че променяш някои числителни редни. По този въпрос е добре да прегледаш статията на проф. [[Владко Мурдаров]]: [https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf Начини за представяне на числителните редни имена с цифри]. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 22:06, 16 февруари 2020 (UTC) : Мисля, че ползваме [https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/ БАН]. Сменил съм доста за последните години. Гледах и този пдф и той казва същото. Теб кое те притесни?--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:11, 17 февруари 2020 (UTC) :: Нищо не ме притесни. Просто помислих, че може да ти е полезно, понеже от време на време виждам, че коригираш подобни проблеми. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:33, 17 февруари 2020 (UTC) ::: Благодаря! Като цяло редактирам след проверка, но този файл е по-подробен.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:03, 17 февруари 2020 (UTC) ::::Имате ли нещо против тези източници да станат основа за текст в раздел Числа на [[Уикипедия:Стил]], за да се постави някакво начало и да имаме посочени поне някои правила. --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 16:47, 17 февруари 2020 (UTC). ::::: Не, разбира се. Чудесна идея.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:16, 17 февруари 2020 (UTC) == Кавички и страници == Здрасти - в чуждоезикови цитати, кавичките трябва да си остават оригиналните, както и страниците - тоест p., σ. и пр., а не с. Това по повод [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE&curid=217612&diff=9974877&oldid=9473507]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:18, 10 март 2020 (UTC) : Автоматичната корекция (#) ги прецаква,а страниците – ок.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:19, 10 март 2020 (UTC) == Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos == [[Special:Diff/10103067|Тук]] май неволно си изтрил едно „и“ от „9-ти“. Сега ще хваща 9-тe, като ще го коригира на 9-ие. Това, разбира се, ако [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] е актуализирал списъка, но не е забелязал този пропуск. Може би ще е добре, ако се направят повечето в този списък като регулярни изрази. Има доста повтаряне, което може да се съкрати. За начало мога да опитам с най-повтарящите се, а после и с останалите. Ако двамата с Vodnokon4e не възразите де... [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:35, 18 април 2020 (UTC) :: Прав си, исках да хвана всички родове ама не става.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:37, 18 април 2020 (UTC) :: Не, не съм го пускал днес още с актуализирания. Нищо против нямам, после ще го взема наготово.[[Картинка:Uhilen.gif|:-D|link=]]--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:38, 18 април 2020 (UTC) Може да добавиш още географски понятия, за които се сещаш. Аз добавих една малка част, но списъкът с времето вероятно ще стане огромен. Добавяй ги в раздела (както ти падне), а аз ще ги подреждам и преправям като изрази, ако се налага. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:20, 25 май 2020 (UTC) == Б(о)удика == Предполагам разполагаш с някакви източници за предпочетеното от теб произношение с „о“?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:43, 23 април 2020 (UTC) : Страницата се казва така, нямам никакви предпочитания. Ако искаш напиши някакво произношение, ако искаш премести страницата на Будика и смени всичко в текста. Просто вярвам, че текста трябва да отговаря на заглавието.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:12, 23 април 2020 (UTC) ::Благодаря ти за бързата реакция. Очевидно разминаването между името на статията и вътре в текста се дължи на това, че повечето пишещи също не са разполагали с български източник и затова не са я преместили. Поставям се на твое място, но с оглед уеднаквяването аз бих преместила статията. Междувременно се е появил един филм за нея и там е именно Будика. Така че ако нямаш против, ще възвърна промените ти и ще преместя страницата. Извинявам се, ако си се почувствал засегнат--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:38, 23 април 2020 (UTC) ::: Не, няма проблем. но дори в руската е Боудикка. p.s. И обектът в Уикиданни.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:40, 23 април 2020 (UTC) == За ь → й; й → ь == [[Special:Diff/10157660|Това тук]] не мисля, че може да се направи лесно. С един или два израза няма да стане. При ь + о трябва да стане на й + о, ако въпросната комбинация е предшествана от гласна – това тук е ок; може да се направи. Но за обратното трябва доста повече да се внимава. Възможно е да има случаи на чужди думи, при които цялата дума е образувана от сливането на две по-малки (напр. [[Йостерйотланд (лен)|Йосте'''рйо'''тланд]]: от '''йостер''' (изток) + '''йотланд''' (Готландия); тук ''рй'' е границата между двете сляти думи). При комбинацията на ь (или й) с останалите гласни пък има доста особености – напр. случаи, в които това е недопустимо – ''нье'' и ''ньи'' трябва да станат съответно ''не'' и ''ни'', а не ''нйе'' и ''нйи'' (или пък ''ние'' и ''нии''), ''ньа'' или ''ньу'' съответно ''ня'' и ''ню''. Пред шъшкащите съгласни (ж, ш, ч) пък въобще не трябва да има омекотяване (и в този смисъл [[Special:Diff/10157654|тази твоя редакция]] изглежда неправилна; трябва да е Брашо [http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/]). Изобщо ще е доста сложно да се направят подходящи изрази за автоматично поправяне, и дори да се направят някакви, с времето ще започнат да се пълнят с изключения. В най-добрия случай трябва да се минава на полуавтоматично, иначе ще настъпи хаос и ще се отвори още повече работа. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:45, 12 май 2020 (UTC) :: {{ping|Ted Masters}} Знам за Брашо, но ползвах книга, писах я в преместването. Мисля че с полуавтоматично пак ще стане, като цяло се учи в първи клас правилото и едва ли трябва да са много грешките.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:53, 12 май 2020 (UTC) ::: Ще направя малко по-обстойно преглеждане за други възможни особености. Ако няма много, ще се опитам да наглася някакви изрази. Накрая ще взема да направя и аз една бот сметка, за да поправям, без да пълня последните промени. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 12 май 2020 (UTC) == [[Механика на флуидите]] and [[Хидроаеромеханика]] == Hi! Could you merge this two articles on the same topic or nominate it to a correct page? [[Потребител:Wikisaurus|Wikisaurus]] ([[Потребител беседа:Wikisaurus|беседа]]) 12:59, 30 май 2020 (UTC) : {{ping|Wikisaurus}} {{done}} Done.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:07, 30 май 2020 (UTC) == Праяграй == Официалният уебсайт е: www.prayagraj.nic.in. Ако отидете на стария уебсайт: www.allahabad.nic.in, автоматично ще бъдете пренасочени към новия уебсайт с новото име Prayagraj Я отговорих: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5#%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B9_-_%D0%90%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B4_-_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_%D1%83_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B8 : I saw your comment, but from here (Bulgaria) both sites are unreachable. I don't have powers to do the change you want, sorry.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:06, 12 юни 2020 (UTC) Може ли да напишете съобщение до тях. Те знаят по-добре и знаят по-добре на кого да пишат. Просто връзка на темата и след това темата е направена и правосъдието е направено. --[[Потребител:Tecumseh*1301|Tecumseh*1301]] ([[Потребител беседа:Tecumseh*1301|беседа]]) 18:38, 13 юни 2020 (UTC) == Сотрудничество == Доброго времени суток, уважаемый коллега Xunonotyk! Пишу вам по-русски, так как в вашей анкете указано, что вы свободно владеете русским. Вначале хочу выразить вам БОЛЬШУЮ благодарность за ваши правки тех страниц, в создании которых я принимал участие. ОТЛИЧНАЯ РАБОТА! В свое время я и наш коллега Rumensz очень активно работали вместе, мы сделали очень много страниц, посвященных Шерлоку Холмсу, Джеймсу Бонду и много других. Потом, в силу некоторых личных обстоятельств я, к сожалению, перестал писать страницы для болгарской Уики, но в самое ближайшее время собираюсь возобновить! Ведь осталось ОЧЕНЬ много незаконченной работы плюс я хочу начать ГЛОБАЛЬНУЮ работу, посвященную Star Wars в болгарской Уики. Очень рассчитываю, что вы, уважаемый коллега Xunonotyk, поддержите меня и нашего коллегу Rumensz в нашей совместной работе в качестве еще одного редактора и помощника! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}}У меня также нет времени писать целые статьи, но я стараюсь уделять время маленьким но полезные правки. Спасибо за добрые слова и удачи![[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:48, 6 юли 2020 (UTC) Нет, нет, речь не идет о написании целых статей! Речь идет именно о конечной корректировке статей, которые мы будем писать вдвоем с коллегой Rumensz. Заранее благодарны! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, уважаемый коллега Xunonotyk! Написал сегодня нашему коллеге Rumensz, он готов к сотрудничеству. Ура!) И сегодня же сделал страницу к предстоящему фильму о Бонде. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Русский текст здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0#%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8 Если у вас есть желание и возможность, не могли бы вы проверить эту новую страницу с точки зрения грамотного болгарского языка. Заранее вам благодарен! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Смъртта може да почака"!!! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 :Нет проблем, это мое удовольствие :)[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 21:31, 10 юли 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как я и говорил ранее, я решил активно работать на страницах, посвященных Star Wars. На странице "Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха" сделал большую правку, посвященную ролям и актерам. Не могли бы вы проверить эту исправленную страницу с точки зрения грамотного болгарского языка и - самое главное - с точки зрения имен персонажей? https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_I_-_%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! И снова ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха"!!! Теперь по аналогии можно будет сделать раздел "Актьорски състав" и на других страницах, посвященных Star Wars. Сейчас сделал правку на "Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_II_-_%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_III_-_%D0%9E%D1%82%D0%BC%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Снова ОЧЕНЬ БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_IV_-_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_V_-_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара"!!! Вы также увидели, что я начал вносить некоторые правки в "Бягащият човек" и сразу помогли мне. БОЛЬШОЕ вам спасибо! Сегодня я полностью поправил эту страницу (актеры, описание фильма, интересные факты). Проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}} Некоторые термины я не понимаю, можно вы указать на источник: ''убити от завои'' и ''снима с глицерин''. Спасибо[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:57, 29 юли 2020 (UTC) Оригинальный текст Съемки «зоны игры» происходили на заброшенном заводе в Калифорнии. На заводе повсюду валялись куски разбитого стекла и металла, но проблема заключалась в том, что после 50 лет эксплуатации весь кирпич стал чёрным, и его не возможно было снимать ночью. Оператор фильма попросил дважды опрыскать все 25 акров, которые ему предстояло снимать, глицерином. Это значительно увеличило бюджет фильма, но в результате поверхность обломков хорошо отражала свет и съемки ночью прошли успешно. :: {{ping|ulugbeck1}} так намного лучше :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:38, 29 юли 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Бягащият човек"!!! Теперь это настоящая красивая страница, не хуже чем в англоуики. Но когда я правил страницу по Шварценеггеру, то увидел, что некоторые его фильмы не имеют персональных страниц в болгарской уики. Поскольку я большой фанат Арнольда, то не удержался, и временно отвлекся от Star Wars и переключился на Арни.:))) Сделал, точнее восстановил заново, страницу "Ченге в детската градина" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B5_%D0%B2_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Ченге в детската градина"!!! Получилась полноценная красивая страница! Теперь можно будет сделать еще несколько страниц по фильмам Арнольда и дополнить уже существующие страницы. Начал работу по фильму "Хищникът", пока добавил актеров, потом добавлю описание фильма и интересные факты - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Но при этом не забываю и про Star Wars, добавил актеров по очередной странице "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VI_-_%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Хищникът" и "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите"!!! Как и обещал, добавил описание фильма и интересные факты на странице "Хищникът" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст (сюжет и интересные факты) на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Хищникът"!!! Получилась классная красивая страница! Добавил актеров на "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда", проверьте эту страницу, пожалуйста. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VII_-_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0 Теперь планирую добавить актеров на "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи" и сделать еще одну страницу фильма с участием Арнольда Шварценнегера.:) с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда"!!! Я, правда, один момент все-таки подправил, убрав информацию, что Рей - внучка Палпатина. Просто в этом фильме (в 7-ой части) об этом нет никакого намека, поэтому более логичной эта информация будет в девятой части. Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Краят на дните" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Краят на дните"!!! Все получилось очень четко и красиво! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Терминатор: Мрачна съдба" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80:_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Но так же не забыл и про Star Wars))) "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VIII_-_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8 Добавил на этой странице актеров, проверьте и ее, пожалуйста! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи"!!! Также хотел вас спросить про новые страницы по фильмам Арнольд Шварценеггера. Как мне лучше сделать - уже сейчас создавать и публиковать новые страницы, которые потом надо будет корректировать, или вначале дождаться, когда вы отредактируете "Терминатор: Мрачна съдба"? с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}} Думаю продолжить, как раньше, ты начинаешь, я заканчиваю.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:54, 10 септември 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Терминатор: Мрачна съдба"!!! Получилась отличная страница!!! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Заличителят" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам за помощь на странице "Заличителят"!!! Получилась отличная, красивая страница!!! Существенно доработал страницу по фильму Арнольда - "Командо" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Командо"! Все получилось замечательно! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Херкулес в Ню Йорк" (фильм чудовищного качества, но в Википедии должно быть все:) ) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B5%D1%81_%D0%B2_%D0%9D%D1%8E_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь по созданию страницы "Херкулес в Ню Йорк"!!! Все получилось великолепно! Когда я продолжил работу по фильмам Арнольда, то обратил внимание, что во многих страницах нет списка актеров, нет сюжета, нет интересных фактов о фильме. Поэтому решил улучшить ВСЕ существующие страницы о фильмах Арнольда, а при этом делая и новые страницы. Два фильма Арнольда, в которые добавил список актеров и интересные факты: Терминатор 2: Денят на страшния съд - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_2:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4 Зов за завръщане - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B2_%D0%B7%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1990) Проверьте их, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Терминатор 2: Денят на страшния съд" и "Зов за завръщане"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Продолжая работу по фильмам Арнольда, добавил актеров в 4 фильмах: Джуниър - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80 Терминатор 3: Бунтът на машините - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Истински лъжи - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8 Терминатор: Спасение - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80:_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! с большим уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Джуниър", "Терминатор 3", "Терминатор: Спасение" и "Истински лъжи" Замечательная работа!!! На странице "Истински лъжи" добавил сам сюжет и интересные факты, теперь это ПОЛНОЦЕННАЯ страница! - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с большим уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Прошу прощения, что так надолго пропал. Семейные дела, работа и прочее((((((((((((( Но, как говорил, один мой любимый персонаж "I`ll be back!")))))) ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Истински лъжи"! Замечательная работа! НАКОНЕЦ-ТО я добрался до своего одного из САМЫХ любимых фильмов, Терминатор-2! На этой странице, благодаря нам, появился список актеров, интересные факты, а теперь и сюжет. Теперь страница ПОЛНОСТЬЮ сформирована! Ура! Проверьте её, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_2:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4 Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Терминатор-2"! Теперь в болгарской Уики есть полноценная страница по этому фильму!!! Ура! Продолжаю работу по фильмам с участием Шварценнегера. Фильм "Около света за 80 дни". Там у него роль небольшая, но забавная))) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_80_%D0%B4%D0%BD%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2004) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Около света за 80 дни"! Раньше страница была удалена, но с вашей помощью мы ее восстановили и сделали красивой, полноценной страницей. Замечательно! Продолжаю работу по фильмам с участием Шварценнегера. Очередной фильм "Сурова сделка". Фильм малоизвестный, но страницу по нему обязательно надо сделать. Впервые я посмотрел этот фильм в видеосалоне, с ужасным переводом, еще во времена СССР.))) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0#%D0%A1%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 :: {{ping|ulugbeck1}} А здесь все видеокассеты и все строки были прочитаны одним и тем же актером ровным голосом без каких-либо эмоций. И перевод был довольно общим :) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Сурова сделка"! Сделана с вашей помощью КРАСИВАЯ, ОТЛИЧНАЯ страница!!! Во время работы над страницей еще одного фильма ("Вий-2") с участием Арнольда немного "отвлекся" на другого актера, которого я тоже очень люблю, на сэра Энтони Хопкинса. Великий актер, одно слово! И, разумеется, когда я обнаружил, что три легендарных фильма с его участием находятся в "неидеальном" состоянии, я немедленно переключился на них:) Итак, вначале "Ханибал" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Потом ОБЯЗАТЕЛЬНО сделаю "Червеният дракон" и, разумеется, не фильм, а ЛЕГЕНДУ - "МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА".:) с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ханибал"! С вашей помощью получилась ШИКАРНАЯ страница!!! Классная работа!!! Сейчас, как и планировал, сделал страницу "Червеният дракон". Обожаю этот фильм!:) Шикарная сцена в начале: флейтист не попадает в ноты, недовольный доктор Лектер слегка дергает правым глазом, а потом музыканта съедают на ужин:))) Теперь, если вдруг вижу по телевизору плохо поющих певцов или певиц, тоже моргаю правым глазом:))) Итак, "Червеният дракон" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Червеният дракон"! Получилась ОТЛИЧНАЯ, КРАСИВАЯ страница! Класс! И, наконец, ФИНАЛ истории доктора Ганнибала Лектера с участием сэра Энтони Хопкинса - САМЫЙ главный фильм:) Мълчанието на агнетата - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Мълчанието на агнетата"! Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница!!! Думаю, надо будет позже сделать страницы „Преследвачът“ (этот фильм пока не смотрел) и „Ханибал: Потеклото“ (фильм смотрел и он не понравился мне), чтобы фильмография по доктору Ганнибалу Лектеру была полной.:) А сейчас снова вернулся к Шварценнегеру. Еще один ФИЛЬМ-ЛЕГЕНДА! В детстве смотрел его на видеокассете сто раз:) Терминаторът - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Терминаторът"! ОТЛИЧНАЯ, КЛАССНАЯ работа!!! Теперь это полноценная страница!!! Как и обещал ранее, сделал страницу „Ханибал: Потеклото“. Хоть фильм мне и не очень понравился, но для полного комплекта в болгарской уики должны быть ВСЕ страницы о легендарной д-ре Ганнибале Лектере:) При этом не забываю работать и по фильмам Арнольда, сделал "Интересни факти" для "Терминатор 3: Бунтът на машините" (хотя мне этот фильм тоже не очень нравится :) ), чуть позже напишу сюжет. „Ханибал: Потеклото“ - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB:_%D0%9F%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE "Терминатор 3: Бунтът на машините" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ханибал: Потеклото"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Теперь о докторе Ганнибале Лектере практически полная фильмография. Остался только фильм „Преследвачът“. А теперь предлагаю сделать разворот на 180 градусов))) Недавно начал смотреть фильм "Борат 2". Очень забавно, в некоторых моментах так хохотал. И когда решил узнать, кто играет роль дочери Бората, с удивлением обнаружил, что это болгарская актриса Мария Бакалова. Такая забавная! Молодчина! Поэтому предлагаю на время уйти от каннибалов и маньяков, и заняться чем-то веселым и смешным.))) Решил сделать страницы по "Борат 2", дополнить "Борат" и уж заодно слелать страницу по еще одному фильму Саши Барона Коена "Бруно". „Борат 2“ (чуть позже дополню сюжет фильма и список актеров) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_2 „Бруно“ (страница полностью написана) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) "Терминатор 3: Бунтът на машините" (про Арнольда не забываю, сделал "Интересни факти", чуть позже допишу сюжет) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! Понимаю, что работы много, но что поделать))) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Бруно"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Все замечательно получилось! И отдельное спасибо за "Интересни факти" на странице "Терминатор 3: Бунтът на машините". В ближайшее время обязательно дополню там "Сюжет"! А пока ПОЛНОСТЬЮ доделал страницу по фильму "Борат" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Добавил там "Сюжет" и "Интересни факти". Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Здравствуй, в Борат не понимаю только етот: Несмотря на многочисленные угрозы подать на Сашу Барона Коэна, в реальности это сделали только три студента, которые подвозили Бората в своем трейлере. Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Имелось ввиду то, что многие, кто невольно участвовали в фильме, хотели подать на Коэна в суд, но фактически это сделали только три студента, которые подвозили Коэна - "Бората" на машине и показали ему порновидео с участием Памеллы Андерсон и ее мужа Томми Ли. Только они подали на Коэна в суд после выхода фильма "Борат" и проиграли, кстати. На этой неделе планирую дописать страницу по фильму "Борат-2", а потом уделить внимание одному из самых любимых моих режиссеров - Тарантино! Надо сделать, чтобы творчество Квентина было представлено в болгарской уики на ВЫСШЕМ УРОВНЕ! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как и обещал ранее, доделал полностью страницу "Борат 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_2 Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А сейчас планирую заняться Тарантино! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Борат-2"! Все получилось отлично!!! Замечательная работа! Как и обещал, начал заниматься Квентином Тарантино. "Четири стаи" - один из самых любимых моих фильмов, в котором Квентин был режиссером одного из эпизодов. Сколько раз его смотрел, и все равно смеюсь над юмором этого фильма. "Четири стаи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Четири стаи"! Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница!!! Замечательно! Решил существенно доработать страницу "Джанго без окови", чтобы она была на 100%. А после нее надо будет обязательно сделать страницу "От здрач до зори". О, это один из самых любимых моих фильмов! "Джанго без окови" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : На данный момент это была моя самая длинная редакция. Также была ошибка в актерах и в роли Сэмюэля Джексона. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:58, 6 август 2021 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Джанго без окови"!!! Да, работа получилась ОЧЕНЬ БОЛЬШАЯ. Но зато какая стала страница! КОНФЕТКА!!! В ближайшее время надо будет обязательно сделать "От здрач до зори". Культовый фильм! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как и планировал, сделал (точнее, восстановил) страницу "От здрач до зори" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%87_%D0%B4%D0%BE_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B8 Обожаю этот фильм!:) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 В ближайшее время обязательно сделаю страницу "Десперадо (1995)", тоже очень классный фильм! А уж анекдот из этого фильма, который рассказывает Квентин - это СУПЕР! :))) с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Простите великодушно, что так долго ничего не делал для Уики. Работа, дела, заботы((( Но вот наконец-то добрался до любимого дела!) ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "От здрач до зори"!!! Получилась классная страница!!! СПАСИБО!!! Уже собирался делать страницу "Десперадо (1995)", но тут случайно заметил, что в Уики нет страницы "Адвокат на Дявола". А мне этот фильм очень нравится! Поэтому на время оставил Тарантино и Родригеса и переключился на Ал Пачино и Киану Ривза. Отношусь к этим актерам с величайшим уважением! Итак, "Адвокат на Дявола" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B0 Проверьте эту страницу, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Снова прошу извинить, что долго ничего не делал для Уики. Работа, дела((( Но вот наконец-то опять занялся любимым делом!) ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Адвокат на Дявола"!!! Получилось все СУПЕР!!! Собирался делать страницу "Десперадо (1995)", но тут случились две мировые премьеры! "Дюн" и "Смъртта може да почака". Разумеется, я посмотрел оба фильма, и решил, что надо срочно сделать по ним полноценные страницы. Итак, "Дюн" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8E%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2021) Проверьте эту страницу, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А чуть позже сделаю страницу "Смъртта може да почака". с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Спасибо мой друг, «Дюна» - моя любимая книга и единственная книга, которую я читал не раз. Однако первый фильм был большим разочарованием, надеюсь, этот лучше раскроет гений Фрэнка Герберта.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:56, 10 ноември 2021 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дюн"!!! Получилась отличная страница!!! К своему стыду, я не читал эту замечательную книгу. Про "Дюну" я узнал самым неожиданным образом - в юности играл в компьютерную игру "DUNE 2000". И вот тогда-то я узнал и про Арракис, и про громадных песчаных червей и про злобных Харконненов. АБСОЛЮТНО согласен с вами, что экранизация 1984 года - полное разочарование. Я даже не стал досматривать фильм до конца! Конечно, Дэвид Линч - режиссер замечательный, но вот фильм получился плохой. Впрочем, мне все равно придется его внимательно посмотреть, чтобы дополнить страницу в Уики по этому фильму. Как говорят в России: "Мыши плакали, но продолжали есть кактус" :))) Как и обещал, полностью доделал "Смъртта може да почака", добавил сюжет, актеров и интересные факты. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0Пр%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC)Проверьте эту страницу, пожалуйста. В интересных фактах сделал ссылку на фильм "Достать ножи". Классный фильм с Крейгом, надо будет обязательно сделать страницу по этому фильму для Уики. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как обещал ранее, дополнил страницу (сюжет и интересни факти) по ЗАМЕЧАТЕЛЬНОМУ фильму "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи". Это реально ШЕДЕВР!!! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VIII_-_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8 Страница получилась объемная, но зато в ней максимум информации. Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Я даже не знаю, с чего начать. За последние несколько недель произошло столько, что я реально думал, что сойду с ума. Весь мой мир рухнул. Все мои мечты и планы были погублены решением верховной власти России начать конфликт с Украиной. Я КАТЕГОРИЧЕСКИ ПРОТИВ ВСЕГО ЭТОГО!!! КАТЕГОРИЧЕСКИ!!! Но увы, таких как я, в России не очень много. И теперь я вынужден жить в стране, которую ненавидит весь мир. Ужас моего положения еще в том, что мой отец - болгарин, а мать - русская. И теперь я свой среди чужих и чужой среди своих. Представляете? Прежде чем написать вам, я долго думал, что мне теперь делать. И я понял, что если я не буду делать ну хоть что-то хорошее и полезное, то реально сойду с ума от ужаса всего происходящего. Я решил, что несмотря ни на что, я должен продолжать помогать Болгарии строить Уики дальше. Если вы скажете мне в ответ, что не желаете сотрудничать с гражданином такой страны, то я вас пойму, хотя это будет очень больно и обидно. Но я надеюсь, что вы поймете, что верховная власть в России - это одно, а некоторые простые граждане России, которые против всего этого ужаса - это другое. Решать вам, но я очень надеюсь, что мы продолжим дальше совместно строить болгарскую Уики. Недавно посмотрел замечательный сериал ББС "Десет малки негърчета" и решил сделать страницу по нему - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0_(%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Я не знаю, как вам помочь в ситуации, в которой я даже не ожидал оказаться живым свидетелем безумия сумасшедшего диктатора. И я делаю то, что у меня хорошо получается, и я надеюсь, что это скоро закончится. Не отказывайтесь от правды, потому что она действительно делает вас свободными.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:41, 31 март 2022 (UTC) : ОГРОМНОЕ ВАМ СПАСИБО ЗА ЧЕСТНЫЕ СЛОВА! Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Десет малки негърчета". Все получилось замечательно! Поскольку в этом фильме снимался замечательный актер Чарлс Данс, я решил улучшить несколько страниц по фильмам с его участием. Одним из таких фильмов является замечательная комедия "Златното дете". Написал раздел "Сюжет" и добавил "Интересни факти" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Десет малки негърчета". Отличная страница! Как и писал раньше, стал делать страницы по фильма с участием Чарльза Дэнса. И когда начал дополнять страницу по фильму "Пришълецът 3", то вначале подумал, что работы будет немного. Сюжет, немного интересных фактов - и все. И ошибся! Там столько интересной информации о фильме оказалось! Просто можно фильм о фильме снимать. Да, информации много, но и страница в Уики получилась классная, с большим количеством интересной и полезной информации. "Пришълецът 3" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%88%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_3 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Пришълецът 3". Все получилось отлично! Столько интересной информации! Не страница, а конфета! Однако когда все было готово, я подумал, что на страницу "Пришълецът 3" можно еще кое-что добавить. Просто когда писали сценарий для фильма, то там была целая история! И я решил добавить эту историю о сценариях фильма, чтобы страница в болгарской Вики получилась не просто ХОРОШЕЙ, а ВЕЛИКОЛЕПНОЙ! Поэтому ОГРОМНАЯ просьба к вам - проверьте ее еще раз. Я там добавил раздел - "Филмови сценарии" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%88%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_3 Одновременно я с большим удовольствием добавил информацию на страницу "Последният екшън герой". Тут вообще одним выстрелом двух зайцев убил. И по Арнольду сделал страницу, и по Чарльзу Дансу. Замечательный фильм, очень много юмора, смотрел его всегда с удовольствием! А какие смешные диалоги! "Джек, это не настоящий мир, это мир кино, посмотри, тут нет НЕКРАСИВЫХ женщин! Конечно нет, ведь это же КАЛИФОРНИЯ!" "Последният екшън герой" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B5%D0%BA%D1%88%D1%8A%D0%BD_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Еще раз прошу прощения, что загрузил работой сразу по двум страницам. Но мне хочется, чтобы страницы в в болгарской Уики были ИДЕАЛЬНЫМИ, с максимальным количеством интересной информации. с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Еще раз ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Пришълецът 3"! Теперь это максимально интересная, с большим количеством дополнительной информации страница! Как только мы закончим работу по "Последният екшън герой" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B5%D0%BA%D1%88%D1%8A%D0%BD_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9 то можно будет делать еще более новые и интересные страницы! У меня уже целый ряд заготовок. Еще раз прошу прощения, что загружаю вас таким количеством работы по Уики. с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Последният екшън герой". Получилась прекрасная страница!!! Замечательно!!! Недавно со мной произошла интересная история. Пришел я в гости, и дети хозяев (им по 8 лет) попросили рассказать им "ужасни приказки". Когда попытался рассказать им историю про ведьму и принца, то никакого интереса это не вызвало. Тогда рассказал им содержание фильма "Омен". О, тут юные любители "страшных сказок" сразу притихли и очень внимательно все выслушали! Им это очень понравилось! После этого, разумеется, я решил проверить этот фильм в Уики. И когда его там не оказалось, то немедленно приступил к работе! Ведь это не фильм, а легенда!!! Причем именно старый фильм, 1976 года. В Уики есть страница ремейка "Поличбата 666", чуть позже я ее обязательно доделаю! "Поличбата" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Поличбата". Все замечательно получилось!!! Поскольку "Поличбата" и 666 - это все очень мрачно, то решил для равновесия сделать страницу по какому-то веселому фильму. Обожаю Лесли Нильсена и Мела Брукса, а у них есть совместный фильм - шикарная пародия на вампирские "ужасы"! "Дракула: мъртъв и доволен" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0:_%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%B2_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Спасибо за страницу, она была почти готова. Лесли Нильсен искренне смешил меня, когда я был маленьким. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:50, 11 май 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дракула: мъртъв и доволен". Получилась прекрасная страница!!! Решил сделать еще одну страницу по фильмам Мела Брукса. Это даже не фильм - это ЛЕГЕНДА ПАРОДИИ! Знаменитый фильм "История на света: Част I". Господи, сколько раз я его смотрел и всякий раз смеюсь! Тут еще очень важный момент, что в СССР этот фильм показывали на видеокассетах с переводом Алексея Михалева. Был такой неофициальный переводчик иностранных фильмов. Тоже человек-легенда, благодаря которому в буквальном смысле звучали просто волшебно. Не удержусь и пришлю вам ссылку в качестве небольшого примера - https://www.youtube.com/watch?v=fJ56L55mKEk Ну просто шедевр! "История на света: Част I" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0:_%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_I Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "История на света: Част I". Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница, просто конфета!!! Когда пишу про интересные факты к тому или иному фильму, то регулярно появляется информация про рейтинги фильмов. Поэтому пока решил немного отойти от фильмов, и сделать страницу про рейтинги. За основу взял страницу из англоязычной википедии. "Система за оценка на филмите на Motion Picture Association" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_Motion_Picture_Association Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Поздравляю с той самой ключевой страницей, теперь ее лучше поставить ссылкой в ​​шаблоне, который мы используем для фильмов, а потом пройтись по всем рейтинговым фильмам, чтобы заполнить ее. Однако я ничего не могу поделать. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:03, 16 май 2022 (UTC) :Да, я даже не сообразил вначале, что мы с вами сделали не просто страницу, а целый шаблон!!! Для многих, многих фильмов в Уики! Шаблон - это впервые у меня, поэтому как его создавать, к большому сожалению, не знаю. Обращусь за помощью к нашим коллегам, может они помогут. ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь!!! В самое ближайшее время собираюсь сделать страницу по еще одной моей любимой комедии - "Догма". Замечательный фильм, с тонким юмором, с прекрасными актерами! С огромным уважением, Ulugbeck1 [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 13:58, 16 май 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Как и обещал ранее, сделал страницу "Догма" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BC%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Когда работал над этой страницей, то возник один забавный эпизод. В фильме есть персонаж - ужасный демон, состоящий из дерьма. В оригинале его называют - "Golgothan", в русском озвучке его перевели "Дерьмодемон". Я перевел его название на болгарский как "Лайнодемон". Не знаю, правильно ли? : Я предпочел Голготан, как было написано в некоторых болгарских субтитрах, но добавил, что он создан экскрементами :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:42, 19 май 2022 (UTC) Что касается "Топ Гън: Маверик", то я пока этот фильм не видел. Как только будем премьера, то сразу же сделаем страницу! Том Круз - один из самых моих любимых актеров! Кстати, страница предыдущего фильма "Топ Гън" пока не очень качественная. В самое ближайшее время поработаю с ней: надо будет дополнить сюжет и добавить раздел "Интересни факти". с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Догма". Получилась ОТЛИЧНАЯ страница!!! Как обещал, доделал страницу "Топ Гън" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF_%D0%93%D1%8A%D0%BD Добавил "Интересни факти", "Актьорски състав" и "Саундтракът на филма". Теперь это полноценная страница! Проверьте ее, пожалуйста. Но когда делал "Топ Гън", то сразу вспомнил шикарную пародию на этот фильм - "Смотаняци". Великолепная комедия, до сих пор смеюсь над ней! Ну а адмирал Бенсон из этого фильма - это просто шедевр!!! https://www.youtube.com/watch?v=gMWg8XNXYEA ШЕДЕВР!!! Поэтому решил не откладывать дело в долгий ящик и сделал (точнее - восстановил) страницу по "Смотаняци" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%86%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста, тоже. Понимаю, что получилось много работы, но что поделать. Фильмы ведь замечательные, правда? Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Топ Гън" и "Смотаняци". Получились ВЕЛИКОЛЕПНЫЕ страницы!!! Поскольку мы сделали страницу "Смотаняци", то решил долго не думать и сразу же сделать "Смотаняци 2". Эта часть мне нравится даже больше первой. Сколько раз ее смотрел, и всякий раз просто лопаюсь от смеха, насколько все замечательно там пародируется. А президент САЩ Томас Бенсън - это ШЕДЕВР!!! https://www.youtube.com/watch?v=QQLavyqAcSU "Смотаняци 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%86%D0%B8_2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Смотаняци 2". Все КЛАССНО получилось!!! Хотел продолжить дальше работу по комедийным фильмам, но тут вмешался забавный случай. Решил добавить НЕМНОГО информации на странице актера "Кийт Дейвид", и неожиданно наш коллега Rebelheartous удалил мою информацию! Он написал "излишен раздел; добавен е само един филм, за който дори няма статия". Обычно я очень спокойный човек, но тут так разозлился! :) Снова добавил МНОГО информации и написал: "Добавени са ДВАДЕСЕТ филма, за които има статии. А статията "Бърз или мъртъв" ще се появи скоро". И решил сделать статью "Бърз или мъртъв". Фильм мне не очень нравится, но "ще се появи скоро"! :) Поэтому выполняю свое обещание. "Бърз или мъртъв" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%B7_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%B2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Я не согласен с некоторыми трюками, но важно то, что они заставили сделать что-то лучше. А фильм действительно глупый.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:26, 9 юни 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Бърз или мъртъв". Фильм слабенький, глупый, а страница в Уики по нему получилась просто КОНФЕТКА!!! Недавно пересмотрел прелестный фильм "Гамбит" с Фърт и Рикманом. Какой же великий актер был Алан! Мог сыграть ВСЕ! И в этом фильме он потрясающе комичен. Наглый и самоуверенный глава "Шабандър-Медиа", который написал автобиографию "АЗ"!!! :):) Потрясающе! Критики фильм почему-то все дружно ругают, но мне фильм очень нравится, поэтому с удовольствием сделал страницу. Гамбит (филм, 2012) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2012) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Кинокритики вообще потеряли связь с реальностью, и этот фильм это показывает. Я предполагаю, что низкие оценки связаны с их высокими ожиданиями от оригинального фильма. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:01, 14 юни 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Гамбит". Получилась аккуратная, красивая страничка!!! "Кинокритики вообще потеряли связь с реальностью" - согласен не на 100, а на 1000%! Причем часто бывает, что фильм, которому критики поставили рейтинг 100% вообще смотреть невозможно. Решил снова заняться фильмами Мела Брукса и сделал страницу по "Дванадесетте стола". Фильм хороший, но мало кому известный, смотрел его пару лет назад. Больше насмешил не сюжет, а как иногда наивно изображают американцы советскую действительность. По моему мнению, лучшей экранизацией "Дванадесетте стола" является фильм с участием Андрея Миронова. Ах, как же несправедливо, что он умер так рано! Всего 46 лет! Кстати, с этим связана одна история. В августе 1986 я с родителями как раз был в Болгарии, мы приехали в гости к моему дяде и тёте в Пловдив. И вдруг я увидел (впервые в жизни, поэтому четко запомнил) в местной газете черные страшные слова "СКОРБНА ВЕСТ". А ниже небольшая статья, в которой сообщалось, что в Риге умер "съветски филмов и театрален актьор" Андрей Миронов. Такая вот грустная и удивительная история. Когда-нибудь обязательно надо будет сделать страничку по фильму с участием Миронова! Ну а пока Мел Брукс. Дванадесетте стола - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1970) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 И еще один небольшой вопрос. Собираюсь делать страницу по ЛЕГЕНДАРНОМУ фильму Мела Брукса "Космические яйца". ГЕНИАЛЬНАЯ пародия на Star Wars! ГЕНИАЛЬНАЯ! Сколько раз смотрел, и всякий раз смеюсь от души! В оригинале фильм называется Spaceballs, в русском прокате его перевели как "Космические яйца". Как его название лучше перевести на болгарский? На странице актера Рик Моранис прочитал название "Космически топки". Это корректно? с огромным уважением, Ulugbeck1 : {{пинг|Ulugbeck1}} Да, смотри [https://www.cinefish.bg/Kosmicheski-topki-Treylar-trailer25018.html] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дванадесетте стола". Получилась прекрасная страница!!! Жаль только, что и в фильме, и в романе компаньоны остаются без сокровищ.:):) "Съкровището бе останало, то бе запазено и дори увеличено. То можеше да се пипне с ръка, но не можеше да бъде отнесено. То бе преминало на служба при други хора. Иполит Матвеевич попипа гранитната облицовка. Студенината на камъка премина в самото му сърце. И той закрещя." :):):) Как и обещал, сделал страницу по ЛЕГЕНДАРНОМУ фильму Мела Брукса "Космические яйца". И в очередной раз его посмотрел в переводе Алексея Михалёва. ГЕНИАЛЬНАЯ ПАРОДИЯ!!! Я фанат Star Wars, но эту пародию смотрю с огромным удовольствием. Космически топки - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Космически топки". Великолепная работа!!! Обратил внимание, что вы даже расшифровали WASP - White Affluent Schooled Person. Вот что значит тщательно все делать, учитывать малейшие нюансы! Вы настоящий профессионал своего дела!!! Продолжая тему с комедиями, решил немного отойти от САЩ и переместиться во Францию. Там тоже много прекрасных комедий, и одна из главных комедийных парочек - это Кристиан Клавие и Жерар Депардийо. Да, они всемирно известны своим дуэтом Астерикс и Обиликс, но мне ОЧЕНЬ нравиться еще одна их совместная комедия - "Ангелите хранители". Какой же там шикарный юмор! Клавие просто бесподобно играет священника! И эти постоянные шутки над фамилией его героя. "Моя фамилия не ТИРАН, не ТУРЕН, а ТАРЕН!!!" "Я не отец ХРЕН, я отец ТАРЕН!!!" :):):) Ангелите хранители - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ангелите хранители". Получилась замечательная страница!!! А теперь торжественный момент. :) "Ангелите хранители" была 199-ой страницей, которую я сделал в Уики вместе с вами и другими замечательными болгарскими коллегами! И вот теперь ДВУХСОТАЯ, ЮИЛЕЙНАЯ СТРАНИЦА!!! Конечно, это не так уж много, но все-таки прилично. ДВУХСОТАЯ!!! Обязательно надо будет отметить это событие! Во время последнего визита в Болгарию муж моей двоюродной сестры подарил мне литровую бутылку ракии (собственное производство, из Стара-Загора). Надо будет выпить 200 грамм - по 1 грамм за каждую статью в Уики. Или лучше сделать 1000 статей, и тогда выпить всю бутылку? :):):) Итак, 200-ую статью решил сделать по ГЕНИАЛЬНОМУ фильму "Капитан Фантастик". Я уже много раз употреблял слово "гениальный", но это реально ШЕДЕВР. И Виго гениален, и фильм гениальный. Смотрел фильм десять раз, и все равно смеюсь и рыдаю. Капитан Фантастик - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Капитан Фантастик". Получилась великолепная страница!!! Продолжая создавать страницы о комедиях, вспомнил прелестный добрый фильм "Калинките". Хотя критики его опять (!) разругали, но мне фильм очень нравится. И сюжет забавный, и Родни Дейнджърфийлд прекрасно играет. Калинките (филм) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А чуть позже собираюсь немного отойти от комедий и доделать страницу по шикарному фильму одного из моих самых любимых режиссеров Тарантино. Это фильм "Омразната осморка". ОЧЕНЬ, конечно, длинный, но классный! И поэтому надо сделать по нему отличную страницу. с огромным уважением, Ulugbeck1 : Я думаю, что им это не нравится, потому что в то время было много фильмов с похожей темой, таких как классический „Тутси“, и вскоре после этого появилась „Миссис Даутфайр“. Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Калинките". Получилась красивая, аккуратная страница! Замечательно, что вы упомянули фильм "Тутси"! Это абсолютная КИНОКЛАССИКА, обожаю этот фильм. Первый фильм, в котором я впервые увидел Дастина Хоффмана, был "Крамер против Крамера", еще с озвучкой СССР. Великолепный фильм, но Хоффман мне не очень понравился там. А вот после "Тутси" я точно понял, что Дастин - настоящий гений! Страница "Тутси" в Уики пока еще не доделана, к сожалению. Поэтому в самое ближайшее время дополню "Сюжет" и "Интересни факти". Ведь это киноклассика! А сейчас, как и обещал, доделал "Омразната осморка" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Отличная работа, но кажется, что [[Омразната осморка]] не хватает "Актьорски състав" [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:01, 25 юли 2022 (UTC) :Ой, главное сделал и ЗАБЫЛ поставить! Сорри, сорри, сорриииии! Все, добавил "Актьорски състав", посмотрите его, пожалуйста! [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 13:33, 25 юли 2022 (UTC) :: Сработало, с мелким ремонтом на Самюъл Джаксън и Кърт Ръсел :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:09, 25 юли 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Омразната осморка". Получилась шикарная страница!!! Насчет "Самюъл Джаксън и Кърт Ръсел" прошу великодушно извинить! Вот что бывает, когда сильно торопишься:))) Как и обещал, сделал "Тутси" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%82%D1%81%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Случайно обнаружил, что страница "Леон" (филм) в Уики практически не оформлена. Буду срочно ее делать! "Леон" - это СУПЕР СУПЕР КЛАССИКА!!! Обожаю этот фильм. А когда слышу «Shape of My Heart», то просто рыдаю като крава. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Тутси". Получилась отличная станица!!! Как и обещал, сделал страницу по фильму "Леон" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Кстати, когда делал страницу по "Тутси", просматривал страницу Джесики Ланг и попал на страницу ее первого фильма "Кинг Конг". Ооооо, это такая ностальгия! Не знаю, как это было в НРБ, но когда "Кинг Конг" привезли в СССР, то было просто сумасшествие. Невероятно длинные очереди за билетами в кинотеатры, школьники массово сбегали с уроков. И, признаюсь по секрету, я тоже сбежал с уроков, чтобы посмотреть этот легендарный фильм. :))) В самое ближайшее время обязательно сделаю страницу в Уики по этому фильму! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Леон". Получилась шикарная станица!!! Как и обещал, поработал на страницей "Кинг Конг" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B3_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B3_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1976) Проверьте ее, пожалуйста. Ах, какая же ностальгия была во время работы на этой страницей.:) Я помню, как мы, мальчишки, до хрипоты спорили: "настоящий" Конг, "не настоящий"? Человек? Робот? Увы, Интернета тогда в СССР не было, поэтому спор разрешить было некому.:) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Когда делал страницу по "Леон", проверил страницу по Гари Олдман. Великий актер, но все роли - кровавых злодеев. Лий Харви Осуалд, Дракула, луд Стансфийлд, очарователен Жан-Батист Емануел Зорг и така нататък. Но у него есть немного фильмов, где он играет вполне "добрых" персонажей. Например, фильм "Магистрала 60", очень веселый фильм, с тонким юмором. Обязательно в ближайшее время сделаю по нему страницу! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Кинг-Конг". Получилась отличная, красивая страница!!! Как и обещал, сделал страницу "Магистрала 60". И в очередной раз посмеялся над проделками леприкона, которого играет Гари Олдман. "Одна влюбленная пара попросила меня, чтобы их счастье продлилось до самой смерти. Я взорвал их в машине прямо возле церкви, где они обвенчались". А в связи с текущими событиями я вспомнил серию из "Досиетата Х", в которой Мълдър знакомится с женщиной-джинном и просит ее, чтобы в мире не было войн. Джинн выполняет желание: в мире остается только сам Мълдър, а все остальные люди исчезают. И джинн объясняет, что это самый простой способ уничтожить войны - уничтожить вообще человечество. Эх, от таких слов становится грустно... Итак, "Магистрала 60" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0_60 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Недавно посмотрел новый фильм из франшизы "Хищникът", называется "Prey" (в русской Уики перевели как "Добыча"). Поскольку я фанат этой франшизы, то планирую сделать страницу в болгарской Уики.:) с огромным уважением, Ulugbeck1 : P.S. Понимаю, что дополнительно загрузил вас работой и вы будете меня ругать, но я не удержался и "Хищникът: Плячка" сделал :):):) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82:_%D0%9F%D0%BB%D1%8F%D1%87%D0%BA%D0%B0 Проверьте еще и ее, пожалуйста. Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Магистрала 60". Получилась аккуратная, красивая страница!!! Как я писал ранее, сделал "Хищникът: Плячка" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82:_%D0%9F%D0%BB%D1%8F%D1%87%D0%BA%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 В выходные был в кино, посмотрел очень интересный новый фильм "Три хиляди години копнеж", захотел сделать страницу, но наш колега Krisi tranchev.1999 опередил.:))) Ну ничего, пока сделал раздел "Актьорски състав", а позже можно будет дополнить остальное. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Хищникът: Плячка". Получилась замечательная страница!!! Кроме того, вы сделали правки на странице "Три хиляди години копнеж", за это тоже спасибо! Как я и обещал, дополнил страницу "Три хиляди години копнеж" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B6 Сделал разделы "Сюжет" и "Интересни факти", проверьте их, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Получился спойлер и я отредактировал статью о фильме, который еще не видел :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:54, 19 септември 2022 (UTC) :Ой, колега, прошу вас великодушно извинить меня!:) Честное слово, не хотел! Просто мне фильм очень понравился, и я поспешил сделать страницу. Чтобы загладить вину, обязательно угощу вас при встрече бутылкой: или бира, или ракия, или сок - на ваш выбор.:) [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 13:45, 19 септември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Три хиляди години копнеж". Получилась отличная страница!!! Правда, наш суровый колега Rebelheartous снова вмешался в процесс.:) "Моля, избягвайте раздели като Интересни факти или Разни". Ох, ну какая разница, как назвать раздел, в котором написана информация о фильме! Чтобы не разжигать конфликт, буду писать "Снимачен процес":):) Поскольку мне ОЧЕНЬ НРАВИТСЯ Тильда Суинтон, решил посмотреть страницы фильмов с ее участием, и обнаружил, что страница фильма "Константин" не завершена. А мне этот фильм очень нравится. Вроде бы сказка, комикс, но какие там классные актеры (мои любимые Ривз, Вайс, Суинтон), как замечательно играют. Ну а Питер Стромаре вообще шикарен! Роль небольшая, но КЛАССНАЯ! https://www.youtube.com/watch?v=YLs3NX1r3J4 Просто мурашки по коже!:) В общем, решил эту страницу доделать. Кстати, эту страницу создал наш с вами хитрый колега-конкурент Krisi tranchev.1999. Почему хитрый? А он очень часто создает страницу фильма, ставит табличку "Тази статия за филм все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите." и бежит дальше, а нам с вами приходится все доделывать, превращать заготовку в полноценную, красивую страницу.:) Итак, филм "Константин" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Привет, Ulugbeck1! Я увидел, что вы сделали в статию „Константин“. Вот что я имею ввиду, когда пишу „Моля, избягвайте раздели като Интересни факти или Разни“. Такие предложения как ''„Освен че пуши цигари, Константин пие Ardbeg, едномалцово шотландско уиски Islay със силен опушен вкус.“'', либо ''„Свещените ръчни гранати“ всъщност бяха коледни украси, пълни с вода.“'' больше подходят для журнала „50 интересных фактов о фильме...“. Это не значимая информация для Уикипедии. Также обратите внимание, что время глагола, в котором пишется здесь – [[Сегашно историческо време]]. Например: Вместо „разработването започна“, надо писать „разработването започ'''ва'''“ и так далее.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:26, 22 септември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Сердечно поздравляю вас с Днем Независимости! Желаю счастья и процветания Болгарии и ее гражданам! Немного перефразирую известное выражение англичан: "Боже, храни Болгарию!" С праздником вас! с огромным уважением, Ulugbeck1 : Спасибо за добрые слова. Вчера я думал о том, что в этот день Болгария стала независимой в значительной степени именно от Российской империи, которая хоть и сильно отличается от нынешней, имеет нечто общее – свою экспансионистскую политику. Интересно, когда они наконец поймут, что мы не в Средневековье... С праздником! [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 07:23, 22 септември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Константин". Получилась классная, красивая страница!!! Я уже вспоминал замечательного актера Питера Стромаре. Роли у него небольшие, но ХАРИЗМАТИЧЕСКИЕ.:) И тут я вспомнил "русского космонавта Льва Андропова" из фильма "Армагеддон". О, это такой типаж!!! https://www.youtube.com/watch?v=wzb9nguQH7g "Он прожил один на станции "Мир" 18 месяцев и практически сошел с ума" :):):) Класс! Помню, что когда первый раз смотрел "Армагеддон", то просто хохотал на этом эпизоде. Но как обиделась русская официальная власть! Помню, даже была передача на центральном телеканале, куда пришли какие-то "космические эксперты", НАСТОЯЩИЕ космонавты и все стали дружно ругать Голливуд за то, что они так плохо показали "русского космонавта Андропова". Эх, когда у людей нет чувства юмора и чувства самоиронии, то они просто идиоты... Итак, "Армагеддон" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Армагеддон". Получилась не страница, а просто КОНФЕТА! Класс!!! Несколько дней назад щелкал пультом телевизора и случайно наткнулся на фильм "Без чувств". Милая, немного глупая комедия, которую смотрел давно-давно. Ощутил ностальгию и решил сделать страницу. "Без чувства" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7_%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Да, недавно посмотрел "Фокус-мокус 2". Ох, Бет Мидлър‎ е "жена пламък"!:) Ей уже 76 лет, а как она играет! Обожаю ее! Подумал сделать страницу "Фокус-мокус 2", но... наш коллега и конкурент Krisi tranchev.1999 опять оказался быстрее! Ох уж этот негодный мальчишка!:):):) Но я обязательно доделаю обе страницы "Фокус-мокус" и "Фокус-мокус 2", поскольку это очень хорошие, веселые фильмы. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Без чувства". Красивая, аккуратная страница!!! Отлично! Как и обещал, полностью сделал "Фокус-мокус" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%81 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Фокус-мокус". Получилась классная, красивая страница!!! Хотел уже делать "Фокус-мокус 2", но тут неожиданно по телевизору посмотрел фильм "Вател". Ох, как же все-таки красиво было в королевской Франции! Балы, наряды, прекрасные дамы, изысканные блюда, дорогое вино и така нататък, и така нататък.:) Хотя понятно, как должны были обдирать налогами несчастных крестьян, чтобы сделать такую "красоту для избранных". Недаром же все закончилось Революцией и гильотиной. В общем, решил немного отойти от сестри Сандерсън, и сделать "Вател" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 P.S. В добавление к "Вател" дополнил страницу с веселой комедией "Близнаци" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте и ее, пожалуйста! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Вател" и "Близнаци". Вы сделали сразу две классные, красивые страницы!!! Недавно посмотрел фильм "Желязната маска" с Лео, и решил в воскресенье устроить просмотр фильмов с его участием. И как только начал смотреть "Защо тъгува Гилбърт Грейп", то начал плакать. Като крава. Смотреть и плакать. Като крава. Грустный, но замечательный фильм! Я впервые посмотрел его много-много лет назад, но именно тогда понял, что этот мальчик Лео ди Каприо, который играл Арни Грейпа - это юный гений. Поэтому решил немного отвлечься от комедий и сделать полноценную страницу по этому фильму. "Защо тъгува Гилбърт Грейп" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE_%D1%82%D1%8A%D0%B3%D1%83%D0%B2%D0%B0_%D0%93%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BF Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Защо тъгува Гилбърт Грейп"! Получилась прекрасная страница!!! Недавно добрые "пираты" подбросили мне новый фильм "Добър медицински брат" с Еди Редмейн. Я очень уважаю этого актера и с удовольствием посмотрел этот фильм. Начинается все тихо-мирно, но потом... ой-ой-ой. :) Теперь мне даже страшно попадать в больницу в США, лучше лягу в больницу в Плевене или в Пловдиве, так безопаснее. :) Итак, "Добър медицински брат" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80_%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Добър медицински брат"! Сделана отличная страница!!! Сейчас по русскому телевидению одна из телефонных компаний постоянно показывает рекламные ролики с участием "образа Брюса Уиллиса", и я решил на всякий случай проверить, как там поживает старина Брюс в Уики. :) "Умирай трудно" - это САМЫЕ ГЛАВНЫЕ фильмы Брюса, поэтому решил сделать по ним полноценные страницы. Эх, это такая ностальгия... "Умирай трудно - 1" я, будучи школьником, впервые посмотрел в видеосалоне, плата - 1 рубль!:) Итак, "Умирай трудно" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Интересное совпадение — работать над одним из культовых фильмов Кларенса Гиллиарда вскоре после его смерти. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:59, 7 декември 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно"! Получилась не страница, а просто конфетка!!! Насчет Кларенса Гиллиарда... Да уж, бывают иногда в жизни совпадения. Иногда смешные, иногда грустные, и иногда просто странные. Надеюсь, что во время нашей следующей совместной работы неприятных совпадений не будет. Поскольку начали работу над франшизой "Умирай трудно", то предлагаю заняться "Умирай трудно 2". О, вы даже не представляете, сколько воспоминаний вызывает у меня этот фильм! Это целая история! Не знаю как в НРБ, но в СССР покупка видеомагнитофона - это было СОБЫТИЕ!:) В один прекрасный день наша семья купила это самое чудо фирмы Sharp. САМОЙ ПЕРВОЙ видеокассетой, которую купили для просмотра на ЛИЧНОМ видеомагнитофоне, и был фильм "Умирай трудно 2"! Представляете?!? Господи, сколько же раз я его смотрел... раз тридцать, не меньше. Ведь каждый, кто приходил в гости, вначале восхищался тем, что у нас появился видеомагнитофон, а потом просил "что-то показать". И я в очередной раз вставлял в видеомагнитофон кассету с "Умирай трудно 2". :) Итак, "Умирай трудно 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_2 Проверьте его, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно 2"! Получилась получилась шикарная страница!!! Продолжил работать над франшизой "Умирай трудно", начал делать "Умирай трудно 3". Но тут посмотрел одну экранизацию Стивена Кинга, и немного "отвлекся". :) Фильм "Кристина" Джона Карпентера, конечно, не такой ШЕДЕВР, как "Нещото", но тоже неплохой, достойный полноценной страницы в българской Уики. Кристин (филм, 1983) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1983) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А страницу "Умирай трудно 3" завершу в самое ближайшее время, там осталось совсем немного. :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Кристин"! Получилась классная, красивая страница! Как и обещал ранее, продолжаю работу над "Умирай трудно". Следующий фильм - "Умирай трудно 3". Этот фильм в 1995 году я тоже впервые увидел по видеомагнитофону. Только это был не мой видеомагнитофон, а моего приятеля. :) Итак, "Умирай трудно 3" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_3 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Сердечно поздравляю вас со всеми прошедшими праздниками (Православна и католическа Коледа, Нова година)!!! Какво искаме всички ние? И така, че най-накрая имаше мир и един от двамата Владимир отиде да се срещне с Вивиен Лий. Надявам се разбирате за кого и какво намеквам. :) БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно 3"! Получилась отличная, красивая страница!!! Когда писал "Умирай трудно 3", то упомянул фильм "Съдия Дред". На всякий случай проверил эту страницу и обнаружил, что она когда-то была, но ее удалили. Что ж, почему бы нам ее не восстановить? Сделаем малко "Ressurrection". :) Итак, "Съдия Дред - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B4 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 P.S. Кстати, поймал себя на интересной мысли. Делал это не специально, но ПЕРВАЯ страница в 2023 году - это "Съдия Дред". Могучий мужчина из США с мощным оружием, который перестреляет всех вселенских негодяев. Хорошо бы... :) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Съдия Дред"! Получилась получилась замечательная страница!!! Сделал еще одну страницу из франшизы "Умирай трудно" - "Умирай трудно 4". Увы, возраст никому не идет на пользу и в этом фильме Уилис выглядит старичком, хотя и по-прежнему очень бодрым. Скача и избягва куршумите като млада планинска коза :):):) Хотел сразу делать и "Умирай трудно: Денят настъпи", но когда делал страницу "Съдия Дред", то вспомнил один из фильмов на Сталоун - "Кобра". Ооооо, когда я был школьником, то все мальчишки просто стонали от восхищения! "Ты - болезнь, а я лекарство!" (https://www.youtube.com/watch?v=9qyWZFIy03o) Класс!!! Поэтому в самое ближайшее время обязательно займусь этой страницей в Уики. Итак, "Умирай трудно 4" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_4 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно 4"! Получилась получилась классная, красивая страница!!! Как и обещал, дополнил страницу "Кобра" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 В ближайшее время доделаю "Умирай трудно: Денят настъпи" и немного отвлекусь на "Чебурашка" :):) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Кобра"! Получилась шикарная страница!!! Сорри, что так долго не появлялся, но была причина. Увы, заболел ковид((( И когда температура 38-39, писать страницы в Уики очень трудно. Но как только поправился, то сразу принялся за любимое дело. :) Итак, наконец-то добил "неубиваемого" Джона Макклейна :) "Умирай трудно: Денят настъпи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Ковид дал мне один плюс - лежишь в кровати, кашляешь, но ничего не делаешь и можно посмотреть новые фильмы. :) Поэтому я посмотрел практически все фильмы, которые были номинированы на "Оскар" в 2023 году, и по всем этим фильмам надо дополнять страницы в Уики. Займусь этим в самое ближайшее время! с огромным уважением, Ulugbeck1 P.S. Не выдержал и сделал еще "Баншите от Инишерин" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%98%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD Проверьте и ее, пожалуйста! Уж извините, что еще загрузил вас работой. :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Ура, ура, вы снова вернулись в Уики!!! А то я стал волноваться вашему долгому отсутствию. Что случилось? (:(: Но как только увидел, что вы сделали "Умирай трудно: Денят настъпи" - УРА, УРА, УРА! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Умирай трудно: Денят настъпи"! Получилась получилась отличная страница!!! Я сделал еще "Баншите от Инишерин" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%98%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD Уж извините, что так загрузил вас работой. :) Недавно посмотрел филм „Копнеж за танц“ с Джеймсом Макавой. Очень пронзительный и грустный фильм, в нескольких моментах просто слезы вызывает. Обязательно сделаю по нему страницу!! Еще раз очень рад вашему возвращению! Как говорил дважды губернатор Калифорнии "Айл би бэк!" :) с огромным уважением, Ulugbeck1 : Все в порядке, но дома это какое-то сумасшествие, и я всегда думаю, что завтра посмотрю вики, и что-то срочное появляться. Увидел, что так далее никогда не будет и сегодня заставил себя сделать вики. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:11, 19 април 2023 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! О, как мне это знакомо! :):):) Дома - дела, на работе - дела, во время сна - дела. Но если только делами заниматься, то на Уики никогда не будет хватать времени. И поэтому я при любом удобном моменте всегда стараюсь уделить время и силы для Уики. ВСЕГДА. Если мы ее не будем делать, то увы, никто ее за нас не сделает. :) В этом смысле мы настоящие "джедаи". В фильме эта маленькая кучка героев спасала Галактику от ситхов и прочих негодяев, а в нашей реальности мы, та же маленькая кучка людей, спасаем Болгарию от невежества - ни больше, ни меньше. Я специально посмотрел статистику: сейчас в Уики около 300 человек, которые ее создают. 300 человек, которые помогают стать более образованными ШЕСТИ С ПОЛОВИНОЙ МИЛЛИОНАМ БОЛГАР! 300 и 6.500.000! Нет, мы - настоящие джедаи!:) Няма емоция, има покой. Няма невежество, има познание. (А это самое главное в Уики!) Няма страст, има мир. Няма хаос, има хармония. Няма смърт, съществува само Силата. Как и обещал ранее, сделал страницу „Копнеж за танц“ - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B6_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Фильм „Копнеж за танц“ очень грустный, поэтому решил в ближайшее время вновь вернуться к веселому жанру комедии. Есть замечательный фильм "Как да откраднеш милион". Гениальная комедия, смотрел ее много раз и все равно смеюсь! Гениально! https://www.youtube.com/watch?v=hLn-P2y-ivg "Всё это так, но ведь известно, что за всю свою жизнь ван Гог продал всего одну картину. А твой отец, для увековечения его трагического гения... продал уже две." :):):) Обязательно сделаем для этого фильма страницу! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Баншите от Инишерин"! Получилась отличная, красивая страница!!! Как и обещал ранее, сделал страницу "Как да откраднеш милион" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88_%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD , причем сделал эту страницу по "технологии" нашего коллеги-конкурента другарю Krisi tranchev :):) Он обычно создает новую страницу с минимумом информации, потом вешает табличку "мъниче|филм" и спокойно бежит дальше. Кто будет достраивать этот "дом" ему неважно, главное, что он АВТОР новой страницы. :) Вот и я решил так делать, чтобы мы с вами могли этого хитрого парня опередить. :) Понимаю, что опять загружаю вас работой, но если будет время и возможность, то, пожалуйста, проверьте и страницу "Как да откраднеш милион". Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Когда делал страницу "Как да откраднеш милион", то на странице Питера О`Тула обнаружил, что в Уики нет страницы фильма "Калигула"! Обычно мы с вами делаем страницы с мелодрамами, комедиями, боевиками, но я все-таки решил сделать и эту страницу. :) Ведь фильм все-таки легендарный, хотя и очень неприличный.:) Но я посмотрел этот фильм, когда уже был взрослым, и поэтому особое впечатление все эти "письки-сиськи" на меня уже не произвели. Меня потрясла игра актеров Макдауэлла и О`Тула. Макдауэлл великолепно сыграл безумного психопата Калигулу, который сходит с ума от абсолютной власти! А как шикарно сыграл О`Тул императора Тиберия! Старый, гниющий заживо деспот, сходящий с ума от подозрений в измене и от постоянного страха за свою шкуру. Блестящая игра великого актера! В общем, хоть нас могут и отругать защитники нравственности и морали, но я все-таки предлагаю в ближайшее время сделать страницу филм "Калигула". :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Копнеж за танц"! Получилась замечательная страница!!! Как и обещал ранее, сделал страницу "Калигула" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста, если у вас будет возможность и время. Иногда наша совместная работа напоминает мне древнегреческий миф о Геркулесе. :):):) Колега Xunonotyk като Херкулес, колега Ulugbeck1 като Лернейска хидра.:):) Как только "Херкулес" срубает очередную голову, то есть редактирует очередную страницу Уики, то "Лернейска хидра" на место срубленной головы отращивает одну или даже две новых! :):) Уж простите великодушно, но "Лернейска хидра" хочет только одного - что в болгарской Уики было как можно больше ПЕРВОКЛАССНЫХ статей. И ваша помощь в этой работе ОГРОМНАЯ и НЕОЦЕНИМАЯ! с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Как да откраднеш милион"! Получилась великолепная страница! Класс!!! Как и планировал ранее, дополнил страницу "Разврат" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2013) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. Поскольку недавно были очередные праздники, связанные с окончанием Второй Мировой, то посмотрел несколько интересных фильмов по этой теме. Один из них произвел на меня очень большое впечатление - "Заговор", с участием Кеннета Брана, актера и режиссера которого я очень уважаю. В фильме нет ни стрельбы, ни взрывов, ни падающих бомб, но впечатление фильм производит жутковатое, особенно учитывая нынешние события в Украине. Если вы смотрели этот фильм или посмотрите его, то вы мою мысль поймете. Пока сделал заготовку, но ОБЯЗАТЕЛЬНО дополню позже, сделав полноценную страницу! И поскольку меня опять потянуло в историю, то сделал заодно и заготовку для фильма "Жана д'Арк". И снова почувствовал себя като "Лернейска хидра", которая на место срубленной головы отрастила несколько новых. :) с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Калигула"! Получилась классная страница!!! В очередной раз стал "жертвой импульса". Планировал одно, но сделал совершенно другое:) Хотел закончить страницы "Жана д'Арк" и "Заговор", но неожиданно наткнулся на страницу "Мухата". О, этот фильм вызвал столько ностальгии, снова погрузил меня в детство! Когда в нашей семье появился видеомагнитофон, то ПЕРВЫМ фильм ужасов, который я посмотрел, это и был фильм "Муха":) Ой, как же было страшно, но я держался.:) Итак, филм "Мухата" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1986) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ-СУПЕРОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Разврат" и "Мухата"! Получились прекрасные страницы!!! Сразу две классные страницы!!! Недавно в очередной раз посмотрел фильм "Казино" Мартина Скорцезе. ГЕНИАЛЬНЫЙ, ГЕНИАЛЬНЫЙ, ГЕНИАЛЬНЫЙ филм! Три часа пролетают как одна секунда, хотя я видел этот филм раз пять или шесть. Какие актеры, какая музыка! А тексты! "Когда ты любишь кого-то, ты должен им доверять. Другого пути нет. Ты должен отдать им ключи от всего, что ты имеешь. Иначе какой смысл? И, какое-то время, я думал, что любил именно так", главный герой садится в машину и... следует взрыв. ГЕНИАЛЬНО! Итак, филм "Казино" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Некоторое время назад сделал страницу "Жана д'Арк", но страница была незаконченной. Теперь все дополнил. Понимаю, что опять загрузил вас работой, но... это же Уикипедия:) "Жана д'Арк" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D1%80%D0%BA_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1999) Проверьте ее, пожалуйста, по возможности. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Жана д'Арк" и "Казино"! Получились шикарные страницы!!! КЛАСС!!! Когда мы сделали страницу "Мухата", то сразу встал вопрос - а как же втората част? :) И воспоминания вновь унесли меня в юность, когда я впервые посмотрел "Мухата II". Этот фильм был не менее страшный, чем первый, но в нем я уже не просто боялся, а переживал за главного героя. Так хотелось, чтобы он вылечился от генов мухи! :) В общем, сделал страницу по "Мухата II" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0_II Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Мухата II"! Получилась классная страница! Решил, что ужасов пока достаточно, и вновь вернулся к комедиям. Уже давно хотел сделать что-нибудь еще по французским комедиям, и поэтому обратился к фильму "Голямата разходка". Это не фильм, это просто шедевр!!! В СССР смотрел его несколько раз и всякий раз хохотал от души. А потом, когда приехал в НРБ, посмотрел его еще раз, вместе со своей любимой тетушкой. Фильм не был дублирован, были только болгарские титры, я тогда читать по-болгарски не мог, но зато знал текст почти наизусть. Вот и получился такой забавный просмотр: племеник знает текст наизусть, леля читает титры, и мы вдвоем хохочем над шутками великого де Фюнеса! :) https://www.youtube.com/watch?v=Zdnmx1SsAw0 Ну ведь просто ГЕНИЙ СМЕХА!:):):) Итак, "Голямата разходка" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0 Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Голямата разходка"! Получилась великолепная страница!!! Когда мы сделали эту страницу, я вспомнил, что недавно посмотрел французский фильм "Жана Дю Бари". Не шедевр, конечно, но неплохой фильм. Пока сделал предварительный вариант страницы, но обязательно дополню его в ближайшее время. Кстати, обратил внимание, что в Уики мало информации по замечательным французским комедиям, поэтому обязательно постараюсь сделать несколько страниц по этим фильмам. А пока решил сделать то, что давно планировал - филм "Изгубени в превода". Обожаю этот фильм! И странно, и смешно, и грустно, и потрясающая игра Бил Мъри. Несколько лет назад я работал в торговой фирме, и мне приходилось довольно много ездить в другие города России. И всякий раз, когда я оказывался в гостинице, то воображал себя главным героем "Изгубени в превода" :):) Сидишь в ужасной провинциальной гостинице на чужой кровати, в чужом городе, вокруг чужие люди, и тупо смотришь перед собой... Да, если мне хочется погрустить и посмеяться, то с удовольствием пересматриваю "Изгубени в превода". Итак, "Изгубени в превода" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 P.S. Когда сделал "Изгубени в превода", то невольно посмотрел страницу актрисы Ана Фарис, и сразу вспомнил ЛЕГЕНДАРНЫЕ фильмы "Страшен филм 1,2,3 и 4". Как же я смеюсь, когда смотрю эти фильмы! Это просто классика юмора! Сделал, точнее восстановил, предварительно "Страшен филм 3", но ОБЯЗАТЕЛЬНО надо сделать полноценные страницы по всем этим фильмам. :) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Изгубени в превода"! Получилась классная страница!!! Кстати, когда прочитал "В една сцена от филма Боб тича по оживена улица в Токио, докато минава ван, пълен с жени в униформи, развяващи знамена и банери. Това е форма на политическа реклама, използвана от кандидати за някакъв вид изборна длъжност. Самият кандидат в този момент ТИЧА ДО МИКРОБУСА", то представил - как было бы здорово, если бы депутаты парламента бегали бы так по улицам Плевена или Пловдива? :):) Как и обещал, окончательно сделал страницу "Страшен филм 3". Гениальная комедия! Правда, есть "страничен ефект". Теперь, когда смотрю фильм "Матрица", сразу начинаю хохотать, когда вижу Архитектора (https://www.youtube.com/watch?v=kTqPJ3q30H0) Гениальная пародия!!! "Я зову ее Линда" :):) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC_3 Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 :P.S. Не выдержал, и сразу сделал "Страшен филм 4" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC_4 Проверьте и его, пожалуйста! :с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Страшен филм 3" и "Страшен филм 4"! Получились великолепные страницы!!! По примеру нашего коллеги-"конкурента" Krisi tranchev.1999 сделал несколько страниц-заготовок, чтобы потом вернуться к ним и сделать полноценными страницами. Это только хитрый Krisi сделает заготовку, но потом к ней не возвращается, бежит дальше:) У нас будет все правильно - страница должны быть полноценной, подробной и красивой. Как мы всегда с вами и делаем! Итак, фильм "Заговор" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Очень тяжелый фильм, в котором великолепно играют Кенет Брана и Стенли Тучи. Когда с легкой улыбкой Брана, играющий кровавого нацистского палача Гейдриха, говорит в кадре, что "в СУТКИ (!) будут уничтожаться от 2 до 5 ТЫСЯЧ евреев", делается просто жутко(((((: Смотрел этот фильм с приятелем, очень впечатлительным человеком, так он еще до конца фильма не выдержал и спросил - а все этих уродов казнили или нет? Увы, отвечаю ему, только казнили только часть, причем мЕньшую. Большинство после войны спокойно посидели в тюрьме 3-4 года, потом вышли на свободу, и уже в 50-х годах жили в Германии. Хотя это очень неправильно, согласитесь. Я тоже думаю, что если "человек" ставит свою подпись на документе, в котором санкционируется массовое истребление людей, то такой "человек" должен заканчивать свою поганую жизнь с петлей на шее, болтаясь на виселице. И никак иначе! Проверьте, пожалуйста, страницу этого фильма - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 :Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! :Сердечно поздравляю Вас с Днем независимости! Желаю Болгарии процветания и развития, и обязательно - мирного неба над головой! Боже, храни Болгарию и ее граждан! :: Спасибо! Независимость относительна, но и обязательна для современного общества. Чем я горжусь в болгарской истории, так это относительно мирными переходами, поскольку в война нет победителей.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:42, 22 септември 2023 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Заговор"! Получилась классная страница!!! Недавно посмотрел потрясающий мини-сериал Нетфликс "Painkiller". Потрясающий!!! Я, конечно, подозревал, что фармакологические фирмы обманывают пациентов ради прибыли. Но чтобы в США (не в Албании или в Намибии, а в США!) такая фирма убила полмиллиона (!!!) своих сограждан, и ее за это всего лишь публично "поругали" - это по настоящему страшно.((((((((: Поэтому как только появилось время, то сразу сделал страницу в Уики. Кстати, это мой первый опыт, страницу с сериалом еще ни разу не делал. Итак, "Болкоуспокояващо" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE_(%D0%A2%D0%92_%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Болкоуспокояващо"! Получилась шикарная страница!!! Первый опыт по созданию страниц о сериале удался! Я решил продолжить "експерименти" и сделать страницу, посвященную какому-нибудь известному герою фильма или сериала. И тут я случайно увидел фото одной шикарной "момиче", и понял, что надо сделать для нее персональную страницу!:) О, эта "момиче" много лет назад разбила мое сердце! Это несравненная Мис Пиги!:):):) ОБОЖАЮ этот персонаж!!! В 19-ти википедиях были страницы о Мис Пиги, теперь персональная страница этой "дивы" будет и в Уики! Итак, "Мис Пиги" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81_%D0%9F%D0%B8%D0%B3%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Наш колега Elizaiv22 не выдержал, и сделал страницу "Мис Пиги". :) Опередил вас, так сказать. :):) Тем не менее, посмотрите ее, пожалуйста, может там нужны правки. Ведь колега Elizaiv22 мог не видеть русского текста, на котором я ее писал. с огромным уважением к Вам, Ulugbeck1 == Пренасочване == Здравей! Смятам да изтрия [[80486|това пренасочване]], което си направил. След като се създаде статия за Intel 80486, тогава може да остане. Без съществуваща страница подобни пренасочвания са излишни и заблуждаващи – водят до никъде. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:27, 6 ноември 2020 (UTC) : Съгласен, имах нещо предвид, но нямам време сега.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:31, 6 ноември 2020 (UTC) :: Аз затова и изчаках. Предполагах, че може би смяташ да я създадеш. Нищо, когато се появи необходимата страница, пак ще се направи пренасочването. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Засега само ще го изтрия, без да махам препратките към него. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:37, 6 ноември 2020 (UTC) == Checking a draft == Hello {{Ping|Xunonotyk}}, I wrote the draft https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:BarbaraLuciano13 of an article, concerning a well-known Italian artist https://en.wikipedia.org/wiki/Andrea_Benetti_(artist) Now I need someone to controll the text. Can you help me? Thank you so much for your help, --[[Потребител:BarbaraLuciano13|BarbaraLuciano13]] ([[Потребител беседа:BarbaraLuciano13|беседа]]) 13:19, 11 юли 2021 (UTC) : Hello {{ping|BarbaraLuciano13}}, I checked the draft, it was very well done.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:58, 12 юли 2021 (UTC) ::Thanks a lot {{Ping|Xunonotyk}}! Since I don't have the "move page" function, I did a "copy and paste". Can you see if everything is alright? ::https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8 ::Thank you, you have been brilliant! --[[Потребител:BarbaraLuciano13|BarbaraLuciano13]] ([[Потребител беседа:BarbaraLuciano13|беседа]]) 07:23, 12 юли 2021 (UTC) ::: I thank you, it looks OK. Best Regards [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 07:51, 12 юли 2021 (UTC) == Манекен == Здравей. Би ли обяснил [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BD&type=revision&diff=9488430&oldid=9488406 това преместване], защото според мен не е направено много добре? Не смятам, че първото значение е именно куклата манекен и изобщо някой се сеща за нея, когато се спомене манекен/манекенка. Освен това [[Модел (личност)|тук си разграничил]] модел и фотомодел, защо? Аз имам какво да кажа по повода, но първо искам да чуя ти какво мислиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 29 ноември 2021 (UTC) :Здравей, {{ping|Rebelheartous}}. Водещо за мен е оригиналното значение на думата, а не придобитото често погрешно масово значение в България. Нямам претенции към страниците и редакциите си, ако желаеш го направи по-добре. Виж и [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB_(%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) Беседата]. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:18, 29 ноември 2021 (UTC) == Халогенна група == Здравей! Не съм съгласен, че пренасочването е ненужно. Понятието е синоним на халоген, при това често използвано в литературата. Заслужава си да го има – дори само заради едното индексиране, ако щеш – макар и нито една страница да не сочи към него. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:52, 7 декември 2021 (UTC) : {{ping|Ted Masters}} Добре, така да бъде. <del>Здравей {{ping|Ted Masters}}, виж [[Дефиниция на планета]] и прецени да я махнеш или да я пренасочиш към [[Планета]].[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:20, 17 декември 2021 (UTC) </del>Извинявай, вече съм изпушил и пиша глупости. == Далем (Северен Айфел) == Здрасти. Какво означава селище, както пише в [[Далем (Северен Айфел)]]? Село ли е или град?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:50, 20 февруари 2022 (UTC) :По-скоро град, българските разделения за село и град не се покриват с тези в Западна Европа, затова писах селище. Направих го град и община като повечето в Италия. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:14, 20 февруари 2022 (UTC) :: Да, просто думата звучи като някакъв трети вид населено място, нещо между село и град. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:31, 20 февруари 2022 (UTC) == Пояснителни == Напълно излишни са [[Special:Diff/11321905|подобни поставяния]] на шаблон към по-обща пояснителна, когато в случая има по-конкретна пояснителна. Ненужен пълнеж в страниците... --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:01, 26 февруари 2022 (UTC) :Доообре :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:22, 26 февруари 2022 (UTC) == Пеева == Здрасти. Статия за музикален изпълнител е на път да бъде изтрита – певица с едни от най-гледаните български видеоклипове в „Ютюб“ ([https://www.youtube.com/watch?v=04A2SYe80fY 16] и [https://www.youtube.com/watch?v=UY1bt8ilps4 14 милиона] гледания), с множество песни, албум, номинации и награди, отразена в различни публикации и медии. Ще погледнеш ли [[Уикипедия:Страници за изтриване/2022/10/Пеева]] и ако решиш, пусни своя глас. Мерси предварително. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:39, 17 октомври 2022 (UTC) : Писах само коментар, иначе принципно съм против изтриване на статии само заради това че има по-значими личности без статии. Но както писах в коментара, не е редно аз да гласувам. Като вариант за спасяване на статията може да се прехвърли някаква част като раздел при F.O., докато тя се прочуе още. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:21, 21 октомври 2022 (UTC) == Удо Диркшнайдер == [[Удо Диркшнайдер]]. Колега, дали няма да можеш да поправиш източника в английската версия, че на мен не ми се получи много добре. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:37, 7 юни 2023 (UTC) :{{ping|Luxferuer}} Здравей, половин час го гледам, докато осъзная, че си писал дата в юли, а сме юни. Дописах и lang=bg, защото сайта е само на български. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:24, 7 юни 2023 (UTC) == Translation request == Hello. Can you create the article [[:en:Laacher See]], which is the third most powerful volcano in Europe after Campi Flegrei and Santorini, in Bulgarian Wikipedia? Yours sincerely, [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 08:17, 12 юни 2023 (UTC) : Hi {{ping|Multituberculata}}, here is the page – [[Лахер Зе]]. Please, excuse the small size but I'm really busy now and don't have much time for Wiki. Hopefully some other users will improve it. Thanks for the contact with me. Best regards [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:15, 12 юни 2023 (UTC) ::Thank you very much for the new article! [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 11:16, 12 юни 2023 (UTC) == Приноси == За да не решиш, че само се заяждам, искам да ти благодаря за всичките приноси. Вършиш чудесна работа! Проектът има нужда от повече хора като теб, които да оправят грешките. Знам, че времето и усилията, които отделяш, не са малко, и съм убеден, че не само аз оценявам отдадеността ти. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 23:39, 2 октомври 2023 (UTC) :Благодаря, наистина. Същото важи в пълна сила и за теб. Просто има хиляди страници с крещяща нужда от пълна преработка и уикипедизиране, а хабим време за една запетая, която не е нормирана изрично, а аз я ползвам за смислово разграничаване. Превеждал съм на български за голяма ИТ компания и там беше правило именно заради яснотата. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 04:50, 3 октомври 2023 (UTC) == Сотрудничество (нова глава) == Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОЧЕНЬ-ОЧЕНЬ-ОЧЕНЬ рад вновь с вами общаться! А то наша творческая пауза слишком уж затянулась. К сожалению, по довольно банальной причине - я серьезно повредил левое колено(:(: Сначала лечил, потом операция, потом реабилитация... Кошмар, в общем. В таких условиях было не до Уики, к сожалению. Но сейчас, хоть я и хожу с тростью (как джентльмен от Лондон), вновь возвращаюсь к любимому занятию. Ура, ура! Пока был болен, посмотрел очень много интересных фильмов и сериалов, и один из них произвел на меня ОЧЕНЬ большое впечатление. Это "Консультант" с Вальцем. Вальц как всегда ВЕЛИКОЛЕПЕН!!! Штандартенфюрер Ганс Ланда по-прежнему на высшем уровне актерского мастерства! :) Итак, "Консултант" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82_(%D1%82%D0%B2_%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Я пока сделал заготовку, и в самое ближайшее время заполню содержание каждой серии. Посмотрите предварительно эту страницу, пожалуйста! с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 09:29, 21 декември 2023 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за правки на странице "Консултант"!!! Новогодние каникулы закончились, и я с большим удовольствием (как и обещал) доделал эту страницу. Итак, "Консултант" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82_(%D1%82%D0%B2_%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за страницу "Консультант"! Классная, красивая страница, просто конфета!!! Просто открываю страницу и любуюсь! Как я уже писал ранее, сейчас прохожу реабилитацию, хожу с палочкой и пока с большим трудом поднимаюсь и спускаюсь по лестнице. Да, да, как настоящий "загадочный консультант":):):) Поэтому регулярно говорю себе: "Ну что ж, мистер Регус Патофф, начинаем идти по лестнице":):):) Еще раз спасибо за помощь на странице "Консультант"! Вчера посмотрел очень милый фильм "Банка на Дейв" с участием Рори Киннира (очень нравится мне этот актер) и Фийби Динивър (ну на Дафне Бриджъртън женился бы сразу, если бы она согласилась:):):) Фильм очень легкий, интересный, с хорошим финалом, и поэтому решил долго не ждать, а сразу написать страницу. "Банка на Дейв" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Банката на Дейв"!!! Получилась красивая, классная страница!!! Поскольку я большой любитель кино, то у меня есть одно из "золотых" правил. Каждый год как только я узнаю список фильмов, номинированных на Оскар в категории "За най-добър филм", то я ставлю себе задачу - посмотреть ВСЕ фильмы из этого списка!:):):) Неважно как, неважно где я их достану - я ДОЛЖЕН УВИДЕТЬ ВСЕ ФИЛЬМЫ, даже если надо слетать "в една далечна галактика..." :):):) Вот несколько дней назад я и посмотрел еще два фильма из списка 2024 года - "Минали животи" и "Маестро". Скажу сразу, что фильмы мне не понравились. Слабый сюжет, слабый сценарий, слабая игра актеров. Вообще непонятно, как их номинировали на Оскар. Но это решение академиков, не будем его обсуждать.:) И сразу после просмотра я решил сделать по ним страницы. Они получились не очень большие, поэтому я надеюсь, что не очень загружу вас работой.:) Итак, "Минали животи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B8 и "Маестро" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2023) Проверьте, пожалуйста, эти страницы! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Кстати, о странице „Оскар“ за най-добър филм. На этой странице я обнаружил, что довольно много фильмов из списков номинированных на Оскар не имеют страниц! Даже за последние пять лет. Лейди Бърд, Черен куклосклановец, Вице, Бащата, Манк, Минари, Момиче с потенциал, Звукът на метала, Карай колата ми, Жените говорят. Безобразие!:) Будем это совместно исправлять!:) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за страницы "Минали животи" и "Маестро"!!! Получились красивые и аккуратные странички, замечательно!!! Как я и писал в предыдущем письме, занимаюсь фильмами, номинированными на Оскар. Сделал "Черен в клана" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B2_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Хотя и сделал страницу о прошлом "оскароносном" фильме, но не забываю и про текущий момент:) Недавно посмотрел "American Fiction", шикарный фильм, рекомендую!!! Обязательно сделаю по нему страницу! Если только коварный Krisi tranchev.1999 меня не опередит:) Сейчас собираюсь посмотреть "Клети създания" (эх, вот тут коварный Транчев нас опередил) и "Зона на интерес". с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Черен в клана"! Получилась четкая, красивая, информативная страница! Я все-таки опередил хитрого другарю Транчева, и сделал первым страницу "Американско четиво"! Ура!:) Сделал ее в два этапа, вначале основу, а затем полностью сформировал. Итак, "Американско четиво" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Уже подготовил основы для страниц "Минари" (замечательный фильм!) и "Заседнали" (еще более замечательный фильм, рекомендую его обязательно посмотреть!), в ближайшее время сделаю по ним полноценные страницы. с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Американско четиво"! Получилась шикарная страница!!! Как и говорил ранее, я дополнил "Минари", теперь это полноценная страница, а не заготовка - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Недавно посмотрел парочку иностранных фильмов, которые были в номинациях на "Оскар" - "Перфектни дни" (Япония) и "Граф" (Чили). Очень интересные, обязательно надо будет сделать страницы!:) ‎ с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Наконец-то я закончил свою "официальную" работу, и могу с очень большим удовольствием заняться своей "неофициальной" работой - созданием страниц Уики! Ура!:) БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за страницу "Минари"! Получилась классная красивая страница!!! Немного изучив статистику своей "работы" в Уики, я вдруг обнаружил, что у меня накопилось достаточное количество "неполных" страниц. Эти страницы были сделаны по методу нашего коллеги-конкурента "другарю Транчева": название, актерский состав и очень-очень краткое содержание сюжета. Да, страница вроде бы существует, ты сделал ее первым, но по факту это всего лишь заготовка, недостроенный дом, который никому не нужен. Поэтому я решил вернуться к тем страницам, которые когда-то были созданы, но не были доделаны до конца. Мы с вами, дорогой коллега, не "другарю Транчев", мы делаем страницы на 100%. Нет, даже на 101%!:):) Поскольку я долго не занимался любимой работой, то сделал сразу ДВЕ страницы, и прошу прощения, что нагружаю вас таким количеством работы. Итак, две страницы, проверьте их, пожалуйста: "Червено, бяло и кралско синьо" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE,_%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE_%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) "От здрач до зори 2: Тексаски кървави пари" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%87_%D0%B4%D0%BE_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B8_2:_%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8 Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Когда уже почти сделал две страницы, решил посмотреть - а что сейчас делает "другарю Транчев"?:):):) Он делал какие-то незначительные правки на странице "Непоносима жестокост", и когда я увидел, что эта страница недоделана, то не выдержал...:) Обожаю этот фильм, поэтому, сорри, сорри, сделал и ТРЕТЬЮ страницу: "Непоносима жестокост" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82 Проверьте, пожалуйста, и ее! Понимаю, какой я нехороший человек, буквально навалил на вас кучу работы... уж простите великодушно!:) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! У русских есть поговорка - "Убить один выстрелом ДВУХ зайцев", у немцев эта поговорка звучит немного по-другому - "Убить одним выстрелом ДВУХ вальдшнепов". В вашем случае я просто в шоке - вы одним "выстрелом" "убили" сразу ТРЕХ "зайцев", сделав сразу ТРИ статьи!!! Браво!!! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за "Червено, бяло и кралско синьо", "От здрач до зори 2: Тексаски кървави пари" и "Непоносима жестокост"!!! Получились классные страницы!!! Продолжаю доделывать "недостроенные дома" и поэтому "достроил" страницу "Човекът с косачката" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D1%81_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 Но когда делал эту страницу, то обнаружил, что один ШИКАРНЫЙ фильм, в котором участвовал Пиърс Броснан, не имеет полноценной страницы. Это фильм Mamma Mia! - ГЕНИАЛЬНЫЙ мюзикл!!! И, разумеется, я сразу же взялся за эту страницу, увеличивая объем работы для вас. :):) Проверьте обе эти страницы, пожалуйста! Mamma Mia! - https://bg.wikipedia.org/wiki/Mamma_Mia! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Вы не представляете, с каким удовольствием я пишу вам это сообщение!!! Почти ДВА месяца самые разнообразные дела отвлекали меня от любимой работы - делать Уики. ДВА месяца! Просто кошмар! Но теперь я наконец-то свободен и могу с вашей помощью делать страницы Уики! УРА!!! Разумеется, когда я смог снова начать работу в Уики, я повел себя как наркоман, который долго лечился в клинике, но потом попал на маковые поля Афганистана:):):):) Нет, это плохое сравнение, "Наркотиците са зло!" :):) Я повел себя как ОЧЕНЬ толстый мужчина, который долго лечился в клинике по диетической программе "Да отслабнете до смърт", а потом попал в самую большую сладкарницу Софии:):):):) И начал есть, есть, есть! В общем, прошу меня сильно не ругать, но я дописал сразу ТРИ ранее подготовленные страницы. "Зли малки писма" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0 "Крал на Ню Йорк" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D1%8E_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA "Мъртвата зона (филм)" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 И, разумеется, ОГРОМНАЯ (хотя и запоздалая) вам благодарность за помощь со страницами "Човекът с косачката" и Mamma Mia! Получились ВЕЛИКОЛЕПНЫЕ страницы!!! с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Зли малки писма", "Крал на Ню Йорк" и "Мъртвата зона (филм)"!!! Получились великолепные страницы!!! Вы замечательно сделали ОЧЕНЬ большую и ТРУДНУЮ работу! Как и планировал ранее, дополняю до 100% ранее сделанные страницы. "Скорост 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82_2_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) "Жана дю Бари" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8E_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте их, пожалуйста! Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Забавно, что оба эти фильма оказались кассовыми провалами. Это всегда меня удивляло. Ведь прежде чем снимать кино, служба маркетинга должна досконально изучить, будут ли зрители смотреть этот фильм. Но, увы, получается "русская рулетка". Сразу вспоминаю гениальный фильм "Няма място за старите кучета": Выбирай, орел или решка? Но я должен знать, на что играю. Ты уже выбрал, просто скажи орел или решка? Орел. Что ж, ты выиграл:):) Старик на заправочной станции выиграл жизнь, а создатели "Скорост 2" и "Жана Дю Бари" не угадали и проиграли деньги. :):):) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Вчера в Болгарии был один из самых главных праздников, поэтому сердечно вас с этим праздником и поздравляю! В нынешних и прошлых исторических реалиях желаю только одного - чтобы до скончания веков никто никогда не приходил в Болгарию без разрешения!!! Никто и никогда!!! Ни "братья", ни "соседи", ни тем более враги!!! Только в гости и только по разрешению граждан Болгарии!!! Мой дом - моя крепость, мой дом - мои порядки! Ну а нам с вами могу пожелать еще более продуктивного сотрудничества! :):) В Уики сейчас 300 тысяч страниц, надо делать 500. Так что работаем! :):):) с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] : Спасибо, Ulugbeck1. Как здесь говорим – От твоите уста в Божиите уши. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:24, 23 септември 2024 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Скорост 2" и "Жана дю Барни"! Получились отличные страницы!!! Некоторое время назад представилась возможность посмотреть фильм "Бийтълджус Бийтълджус". Но перед этим я решил "освежить" память и посмотреть легендарный фильм 1988 года "Бийтълджус". Когда я первый раз смотрел его, я был еще подростком, и фильм немного напугал меня. Но сейчас я смотрел этот фильм совсем по другому, на душе была такая ностальгия. Фильм шикарный! После этого я посмотрел "Бийтълджус Бийтълджус". Гениально!!! Я так смеялся! Шикарный черный юмор!!! Класс! И, разумеется, я сразу решил дополнить страницы в Уики по этим двум фильмам! Бийтълджус - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%81 Бийтълджус Бийтълджус - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%81_%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%81 Оригинальный текст на русском как всегда здесь- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Разделы "Снимачен процес" на обеих страницах получились ОЧЕНЬ большими, ничего не поделать. Зато там столько интересной информации об этих фильмах! И болгарским любителям этих фильмов будет очень интересно все это прочитать! с огромным уважением к Вам [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Reminder to vote now to select members of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote reminder|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote reminder}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear Wikimedian, You are receiving this message because you previously participated in the UCoC process. This is a reminder that the voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) ends on May 9, 2024. Read the information on the [[m:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|voting page on Meta-wiki]] to learn more about voting and voter eligibility. The Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members were invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Please share this message with members of your community so they can participate as well. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 23:16, 2 май 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Election/2024/Previous_voters_list&oldid=26721206 --> 7jvn8jkto3i7evyj8sg53x847obgyoc 3 652483 12397512 12397179 2024-10-28T14:03:32Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-10-28T14:03:21Z: 109.121.233.221 */ 12397512 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-10-21T13:25:44Z: 89.106.107.146 == {{чекюзър|89.106.107.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:25, 21 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-21T20:47:36Z: 149.62.207.237 == {{чекюзър|149.62.207.237|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:47, 21 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T11:43:16Z: 217.142.21.90 == {{чекюзър|217.142.21.90|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T21:14:09Z: 105.97.217.247 == {{чекюзър|105.97.217.247|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:14, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T03:56:54Z: 151.251.81.64 == {{чекюзър|151.251.81.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:57, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T11:41:59Z: 62.73.122.66 == {{чекюзър|62.73.122.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:42, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T03:36:48Z: 149.62.206.114 == {{чекюзър|149.62.206.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:36, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T13:45:08Z: 2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8 == {{чекюзър|2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:45, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T15:21:36Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:22, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T16:57:38Z: 2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1 == {{чекюзър|2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:57, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T17:40:15Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:40, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:13:14Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:13, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:50:16Z: 45.83.216.12 == {{чекюзър|45.83.216.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:50, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:53:30Z: 158.58.205.224 == {{чекюзър|158.58.205.224|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T15:53:34Z: 77.220.196.32 == {{чекюзър|77.220.196.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T14:57:04Z: 92.247.48.104 == {{чекюзър|92.247.48.104|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:57, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T15:56:40Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:56, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:03:21Z: 109.121.233.221 == {{чекюзър|109.121.233.221|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:03, 28 октомври 2024 (UTC) o1usbchxt0ha84ejhwlx9a1wxmovwvf 12397556 12397512 2024-10-28T14:45:02Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-10-28T14:44:52Z: 87.120.15.155 */ 12397556 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-10-21T13:25:44Z: 89.106.107.146 == {{чекюзър|89.106.107.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:25, 21 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-21T20:47:36Z: 149.62.207.237 == {{чекюзър|149.62.207.237|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:47, 21 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T11:43:16Z: 217.142.21.90 == {{чекюзър|217.142.21.90|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T21:14:09Z: 105.97.217.247 == {{чекюзър|105.97.217.247|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:14, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T03:56:54Z: 151.251.81.64 == {{чекюзър|151.251.81.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:57, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T11:41:59Z: 62.73.122.66 == {{чекюзър|62.73.122.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:42, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T03:36:48Z: 149.62.206.114 == {{чекюзър|149.62.206.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:36, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T13:45:08Z: 2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8 == {{чекюзър|2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:45, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T15:21:36Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:22, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T16:57:38Z: 2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1 == {{чекюзър|2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:57, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T17:40:15Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:40, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:13:14Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:13, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:50:16Z: 45.83.216.12 == {{чекюзър|45.83.216.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:50, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:53:30Z: 158.58.205.224 == {{чекюзър|158.58.205.224|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T15:53:34Z: 77.220.196.32 == {{чекюзър|77.220.196.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T14:57:04Z: 92.247.48.104 == {{чекюзър|92.247.48.104|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:57, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T15:56:40Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:56, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:03:21Z: 109.121.233.221 == {{чекюзър|109.121.233.221|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:03, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:44:52Z: 87.120.15.155 == {{чекюзър|87.120.15.155|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:45, 28 октомври 2024 (UTC) t0sqpwutubcwz6f4ho915cb5b9by09r 12397642 12397556 2024-10-28T16:39:25Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-10-28T16:39:15Z: 212.95.180.194 */ 12397642 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-10-21T13:25:44Z: 89.106.107.146 == {{чекюзър|89.106.107.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:25, 21 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-21T20:47:36Z: 149.62.207.237 == {{чекюзър|149.62.207.237|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:47, 21 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T11:43:16Z: 217.142.21.90 == {{чекюзър|217.142.21.90|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T21:14:09Z: 105.97.217.247 == {{чекюзър|105.97.217.247|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:14, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T03:56:54Z: 151.251.81.64 == {{чекюзър|151.251.81.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:57, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T11:41:59Z: 62.73.122.66 == {{чекюзър|62.73.122.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:42, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T03:36:48Z: 149.62.206.114 == {{чекюзър|149.62.206.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:36, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T13:45:08Z: 2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8 == {{чекюзър|2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:45, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T15:21:36Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:22, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T16:57:38Z: 2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1 == {{чекюзър|2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:57, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T17:40:15Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:40, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:13:14Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:13, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:50:16Z: 45.83.216.12 == {{чекюзър|45.83.216.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:50, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:53:30Z: 158.58.205.224 == {{чекюзър|158.58.205.224|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T15:53:34Z: 77.220.196.32 == {{чекюзър|77.220.196.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T14:57:04Z: 92.247.48.104 == {{чекюзър|92.247.48.104|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:57, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T15:56:40Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:56, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:03:21Z: 109.121.233.221 == {{чекюзър|109.121.233.221|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:03, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:44:52Z: 87.120.15.155 == {{чекюзър|87.120.15.155|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:45, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T16:39:15Z: 212.95.180.194 == {{чекюзър|212.95.180.194|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:39, 28 октомври 2024 (UTC) k8d9opjqpevw0cv7uk8gvvy4a9fw7dw 12398061 12397642 2024-10-29T02:21:08Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 2 threads (older than 7 дни) to [[Потребител беседа:PSS 9/Архиви/2024/октомври]] 12398061 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-10-22T11:43:16Z: 217.142.21.90 == {{чекюзър|217.142.21.90|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T21:14:09Z: 105.97.217.247 == {{чекюзър|105.97.217.247|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:14, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T03:56:54Z: 151.251.81.64 == {{чекюзър|151.251.81.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:57, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T11:41:59Z: 62.73.122.66 == {{чекюзър|62.73.122.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:42, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T03:36:48Z: 149.62.206.114 == {{чекюзър|149.62.206.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:36, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T13:45:08Z: 2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8 == {{чекюзър|2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:45, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T15:21:36Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:22, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T16:57:38Z: 2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1 == {{чекюзър|2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:57, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T17:40:15Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:40, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:13:14Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:13, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:50:16Z: 45.83.216.12 == {{чекюзър|45.83.216.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:50, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:53:30Z: 158.58.205.224 == {{чекюзър|158.58.205.224|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T15:53:34Z: 77.220.196.32 == {{чекюзър|77.220.196.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T14:57:04Z: 92.247.48.104 == {{чекюзър|92.247.48.104|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:57, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T15:56:40Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:56, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:03:21Z: 109.121.233.221 == {{чекюзър|109.121.233.221|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:03, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:44:52Z: 87.120.15.155 == {{чекюзър|87.120.15.155|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:45, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T16:39:15Z: 212.95.180.194 == {{чекюзър|212.95.180.194|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:39, 28 октомври 2024 (UTC) m0f0i49q63bwoql1kdjp9fez726h4vn 12398168 12398061 2024-10-29T08:32:42Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-10-29T08:32:30Z: 213.149.157.173 */ 12398168 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-10-22T11:43:16Z: 217.142.21.90 == {{чекюзър|217.142.21.90|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T21:14:09Z: 105.97.217.247 == {{чекюзър|105.97.217.247|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:14, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T03:56:54Z: 151.251.81.64 == {{чекюзър|151.251.81.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:57, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T11:41:59Z: 62.73.122.66 == {{чекюзър|62.73.122.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:42, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T03:36:48Z: 149.62.206.114 == {{чекюзър|149.62.206.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:36, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T13:45:08Z: 2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8 == {{чекюзър|2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:45, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T15:21:36Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:22, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T16:57:38Z: 2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1 == {{чекюзър|2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:57, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T17:40:15Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:40, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:13:14Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:13, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:50:16Z: 45.83.216.12 == {{чекюзър|45.83.216.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:50, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:53:30Z: 158.58.205.224 == {{чекюзър|158.58.205.224|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T15:53:34Z: 77.220.196.32 == {{чекюзър|77.220.196.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T14:57:04Z: 92.247.48.104 == {{чекюзър|92.247.48.104|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:57, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T15:56:40Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:56, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:03:21Z: 109.121.233.221 == {{чекюзър|109.121.233.221|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:03, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:44:52Z: 87.120.15.155 == {{чекюзър|87.120.15.155|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:45, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T16:39:15Z: 212.95.180.194 == {{чекюзър|212.95.180.194|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:39, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-29T08:32:30Z: 213.149.157.173 == {{чекюзър|213.149.157.173|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:32, 29 октомври 2024 (UTC) en74apyx0595s0i3wj7o760d88uz8mx 12398321 12398168 2024-10-29T10:46:48Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-10-29T10:46:36Z: 176.222.6.238 */ 12398321 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-10-22T11:43:16Z: 217.142.21.90 == {{чекюзър|217.142.21.90|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-22T21:14:09Z: 105.97.217.247 == {{чекюзър|105.97.217.247|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:14, 22 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T03:56:54Z: 151.251.81.64 == {{чекюзър|151.251.81.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:57, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-24T11:41:59Z: 62.73.122.66 == {{чекюзър|62.73.122.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:42, 24 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T03:36:48Z: 149.62.206.114 == {{чекюзър|149.62.206.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:36, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T13:45:08Z: 2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8 == {{чекюзър|2A01:5A8:30D:2D58:8714:732E:47A3:30F8|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:45, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T15:21:36Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:22, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T16:57:38Z: 2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1 == {{чекюзър|2A01:5A8:487:F28D:8888:7F65:557B:BE1|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:57, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-25T17:40:15Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:40, 25 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:13:14Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:13, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:50:16Z: 45.83.216.12 == {{чекюзър|45.83.216.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:50, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T11:53:30Z: 158.58.205.224 == {{чекюзър|158.58.205.224|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-26T15:53:34Z: 77.220.196.32 == {{чекюзър|77.220.196.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:53, 26 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T14:57:04Z: 92.247.48.104 == {{чекюзър|92.247.48.104|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:57, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-27T15:56:40Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:56, 27 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:03:21Z: 109.121.233.221 == {{чекюзър|109.121.233.221|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:03, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T14:44:52Z: 87.120.15.155 == {{чекюзър|87.120.15.155|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:45, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-28T16:39:15Z: 212.95.180.194 == {{чекюзър|212.95.180.194|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:39, 28 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-29T08:32:30Z: 213.149.157.173 == {{чекюзър|213.149.157.173|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:32, 29 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-29T10:46:36Z: 176.222.6.238 == {{чекюзър|176.222.6.238|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:46, 29 октомври 2024 (UTC) btmqvk43cipup662wqa7qyeizpz8ika 0 652860 12397531 12302460 2024-10-28T14:31:38Z Bikov80 210047 12397531 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | работил = [[Политолог]], [[журналист]], [[политик]] | още = {{Депутат-България|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1|48н=1|49н=1|50н=1}} }} '''Тома Любомиров Биков''' е български политолог, народен представител, журналист и [[политик]] от [[ГЕРБ|ПП ГЕРБ]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] е от 2017 година. == Биография == Завършва актьорство за драматичен театър в [[Югозападен университет|ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград]].<ref>[https://conservative.bg/author/toma/ conservative.bg]</ref> Магистър по политология от [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. От 2002 до 2005 година работи като актьор в [[Драматичен театър „Гео Милев“]] – Стара Загора. От 2006 до 2010 година е журналист и автор на политически коментари във вестник „Гласове“. През 2008 година е редактор в сутрешния блок на [[Българска национална телевизия|БНТ]], а след това водещ на предаване в телевизия RE-TV. От 2010 до 2012 година е главен редактор на сайта glasove.com. == Политическа дейност == През 2012 година влиза в политиката<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-then/iz-zhitieto-na-blazheniya-toma-purzholnik|автор=|фамилно_име=|първо_име=|труд=www.segabg.com|достъп_дата= | заглавие = Из „Житието на Блажения Тома Пържолник“ {{!}} СЕГА | издател = www.segabg.com}}</ref> като става съучредител и член на Националния съвет на Движение България на гражданите, което е оглавено от първия български еврокомисар [[Меглена Кунева]]. Водач на листата на Движение България на гражданите във 2-ри МИР – Бургас на предсрочните парламентарни избори през 2013 година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://grajdani.bg/?p=4698 |заглавие=grajdani.bg |достъп_дата=2017-03-05 |архив_дата=2017-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170305193522/http://grajdani.bg/?p=4698 }}</ref> След неуспеха на движението през 2013 година, участва активно в създаването на [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]]. След изборите за европейския парламент през 2014 година се дистанцира от дясно-центристката коалицията и отказва номинация за кандидат за народен представител. Като основен аргумент за това свое решение изтъква нежеланието на лидерите на блока да постигнат общо лидерство, обща структура и общ механизъм за взимане на решение.<ref>[http://offnews.bg/news/Analizi_289/RB-triabva-da-se-prevarne-vav-federatciia_343223.html offnews.bg]</ref> Дистанцира се от Реформаторския блок и става съучредител и член на Управителния съвет на Института за дясна политика.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/23/2348789_nov_institut_za_diasna_politika_shte_sblijava/ www.dnevnik.bg]</ref> Със създаването на Института се обявява за коалиция между [[ГЕРБ]] и [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] след предсрочните парламентарни избори през 2014 година. След създаването на второто [[Правителство на Бойко Борисов 2|правителство]] на [[Бойко Борисов|Бойко]] [[Бойко Борисов|Борисов]] е поканен за съветник в [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и се присъединява към екипа на Заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и [[Министерство на вътрешните работи (общо)|министър на вътрешните работи]] [[Румяна Бъчварова]], където отговаря за коалиционната политика.<ref>[http://www.mediapool.bg/kadri-na-kuneva-minavat-na-rabota-pri-premiera-borisov-news227486.html www.mediapool.bg]</ref> Участва в предсрочните парламентарни избори през 2017 година като кандидат за депутат от гражданската квота на ГЕРБ в 24 МИР – София.<ref>[http://www.novini.bg/news/409066-герб-представи-столичните-кандидати-за-депутати-(видео).html www.novini.bg]</ref> На 26 март 2017 година е избран за [[народен представител]] в [[XLIV народно събрание]], където е член на комисиите по „Културата и медиите“, „Политиките за българите в чужбина“ и „Отбрана“.<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/2684/satr parliament.bg]</ref> На [[Парламентарни избори в България (2021)|парламентарните избори поведени на 4 април 2021]] е избран за депутат в [[XLV народно събрание]]. На изборите на 11 юли 2021 година е избран за депутат в XLVI народно събрание, където е председател на Комисията по културата и медиите. На парламентарните избори на 3 ноември 2021 година е избран за депутат в XLVII народно събрание. На 2 октомври 2022 година е избран за депутат в XLVIII народно събрание. Зам.-преседател на ПГ на ГЕРБ-СДС в XLV, XLVI, XLVII и XLVIII народно събрание. Зам.-председател на Комисията по културата и медиите в XLVII и XLVIII народно събрание. На 2 април 2023 година е избран за депутат в XLIX народно събрание, в което е председател на Комисията по културата и медиите. На 9 юни 2024 година е избран за депутат в L народно събрание, в което е зам.-председател на Комисията по културата и медиите. На 27 октомври е избран за депутат в LI народно събрание. Има две деца. == Творчество == През 2009 година издава книгата „Досието на Доган“, през 2014 година – „Другата история на България – 157 модерни апокрифа“<ref>{{cite book | title = Другата история на България: 157 модерни апокрифа | year = 2014 | edition = Първо издание | publisher = Millenium | location = София | isbn = 978-954-515-234-4 | url = https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1268807140?lang=BUL | accessdate = 19.03.2022 }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, а през 2019 година – „Политически кризи и служебни правителства“. Първите две книги са продадени в няколко хиляден тираж. През 2021 година от печат излиза и четвъртата му книга „Българските Революции“, а през 2024 година е издадена "Българските контрареволюции и краят на идеологиите". == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Биков, Тома}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Родени в Бургас]] eja6s19osd815zwfl7r61mymoffkksb 12397533 12397531 2024-10-28T14:32:10Z Bikov80 210047 12397533 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | работил = [[Политолог]], [[журналист]], [[политик]] | още = {{Депутат-България|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1|48н=1|49н=1|50н=1}} }} '''Тома Любомиров Биков''' е български политолог, народен представител, журналист и [[политик]] от [[ГЕРБ|ПП ГЕРБ]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] е от 2017 година. == Биография == Завършва актьорство за драматичен театър в [[Югозападен университет|ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград]].<ref>[https://conservative.bg/author/toma/ conservative.bg]</ref> Магистър по политология от [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. От 2002 до 2005 година работи като актьор в [[Драматичен театър „Гео Милев“]] – Стара Загора. От 2006 до 2010 година е журналист и автор на политически коментари във вестник „Гласове“. През 2008 година е редактор в сутрешния блок на [[Българска национална телевизия|БНТ]], а след това водещ на предаване в телевизия RE-TV. От 2010 до 2012 година е главен редактор на сайта glasove.com. == Политическа дейност == През 2012 година влиза в политиката<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-then/iz-zhitieto-na-blazheniya-toma-purzholnik|автор=|фамилно_име=|първо_име=|труд=www.segabg.com|достъп_дата= | заглавие = Из „Житието на Блажения Тома Пържолник“ {{!}} СЕГА | издател = www.segabg.com}}</ref> като става съучредител и член на Националния съвет на Движение България на гражданите, което е оглавено от първия български еврокомисар [[Меглена Кунева]]. Водач на листата на Движение България на гражданите във 2-ри МИР – Бургас на предсрочните парламентарни избори през 2013 година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://grajdani.bg/?p=4698 |заглавие=grajdani.bg |достъп_дата=2017-03-05 |архив_дата=2017-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170305193522/http://grajdani.bg/?p=4698 }}</ref> След неуспеха на движението през 2013 година, участва активно в създаването на [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]]. След изборите за европейския парламент през 2014 година се дистанцира от дясно-центристката коалицията и отказва номинация за кандидат за народен представител. Като основен аргумент за това свое решение изтъква нежеланието на лидерите на блока да постигнат общо лидерство, обща структура и общ механизъм за взимане на решение.<ref>[http://offnews.bg/news/Analizi_289/RB-triabva-da-se-prevarne-vav-federatciia_343223.html offnews.bg]</ref> Дистанцира се от Реформаторския блок и става съучредител и член на Управителния съвет на Института за дясна политика.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/23/2348789_nov_institut_za_diasna_politika_shte_sblijava/ www.dnevnik.bg]</ref> Със създаването на Института се обявява за коалиция между [[ГЕРБ]] и [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] след предсрочните парламентарни избори през 2014 година. След създаването на второто [[Правителство на Бойко Борисов 2|правителство]] на [[Бойко Борисов|Бойко]] [[Бойко Борисов|Борисов]] е поканен за съветник в [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и се присъединява към екипа на Заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и [[Министерство на вътрешните работи (общо)|министър на вътрешните работи]] [[Румяна Бъчварова]], където отговаря за коалиционната политика.<ref>[http://www.mediapool.bg/kadri-na-kuneva-minavat-na-rabota-pri-premiera-borisov-news227486.html www.mediapool.bg]</ref> Участва в предсрочните парламентарни избори през 2017 година като кандидат за депутат от гражданската квота на ГЕРБ в 24 МИР – София.<ref>[http://www.novini.bg/news/409066-герб-представи-столичните-кандидати-за-депутати-(видео).html www.novini.bg]</ref> На 26 март 2017 година е избран за [[народен представител]] в [[XLIV народно събрание]], където е член на комисиите по „Културата и медиите“, „Политиките за българите в чужбина“ и „Отбрана“.<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/2684/satr parliament.bg]</ref> На [[Парламентарни избори в България (2021)|парламентарните избори поведени на 4 април 2021]] е избран за депутат в [[XLV народно събрание]]. На изборите на 11 юли 2021 година е избран за депутат в XLVI народно събрание, където е председател на Комисията по културата и медиите. На парламентарните избори на 3 ноември 2021 година е избран за депутат в XLVII народно събрание. На 2 октомври 2022 година е избран за депутат в XLVIII народно събрание. Зам.-преседател на ПГ на ГЕРБ-СДС в XLV, XLVI, XLVII и XLVIII народно събрание. Зам.-председател на Комисията по културата и медиите в XLVII и XLVIII народно събрание. На 2 април 2023 година е избран за депутат в XLIX народно събрание, в което е председател на Комисията по културата и медиите. На 9 юни 2024 година е избран за депутат в L народно събрание, в което е зам.-председател на Комисията по културата и медиите. На 27 октомври 2024 година е избран за депутат в LI народно събрание. Има две деца. == Творчество == През 2009 година издава книгата „Досието на Доган“, през 2014 година – „Другата история на България – 157 модерни апокрифа“<ref>{{cite book | title = Другата история на България: 157 модерни апокрифа | year = 2014 | edition = Първо издание | publisher = Millenium | location = София | isbn = 978-954-515-234-4 | url = https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1268807140?lang=BUL | accessdate = 19.03.2022 }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, а през 2019 година – „Политически кризи и служебни правителства“. Първите две книги са продадени в няколко хиляден тираж. През 2021 година от печат излиза и четвъртата му книга „Българските Революции“, а през 2024 година е издадена "Българските контрареволюции и краят на идеологиите". == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Биков, Тома}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Родени в Бургас]] p9r3w0i9pv633cqiz7hpy0p2vu5rsu3 0 661842 12398084 12371133 2024-10-29T05:39:10Z Davidkenarovcska 254027 12398084 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = ЦСКА 1948 | герб = | оригинално име = ЦСКА 1948 (София) | прозвище = ''Червените'' | основан = {{Стартова дата и възраст|2016|07|19}} | разформирован = | стадион = „Бистрица“ | капацитет = 2,500 | собственик = {{Флагче|България}} Цветомир Найденов | президент = {{Флагче|България}} Стефан Сотиров | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 7-мо | спонсор = [[Ефбет]] | екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] | equipment = | website = http://bg.cska1948.bg/ | pattern_la1 = _pumacup23r | pattern_b1 = _pumacup23r | pattern_ra1 = _pumacup23r | pattern_sh1 = | pattern_so1 = _puma2223rl | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _pumaglory22w | pattern_b2 = _pumaultimate23w | pattern_ra2 = _pumaglory22w | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = 000000 | socks2 = 000000 | pattern_la3 = _whiteborder | pattern_b3 = _pumaliga2122s | pattern_ra3 = _whiteborder | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = 646464 | body3 = 646464 | rightarm3 = 646464 | shorts3 = FFFFFF | socks3 = FFFFFF }} '''ЦСКА 1948 (София)''' e [[футболен клуб]] от [[София]], [[България]]. Играе мачовете си на стадион „Бистрица“, като от сезон 2020/21 участва в [[Първа професионална футболна лига]]. Цветовете на отбора са червено и бяло. == История == === Основаване === През юни 2016 г., след като юридическото лице, представляващо ПФК ЦСКА (София) – „ПФК ЦСКА ЕАД“, фалира и е създадено ново, което представлява клуба, като преструктурира тези на ПФК Чавдар (Етрополе) и [[ПФК Литекс (Ловеч)]], за да участва в новосъздадената [[Първа професионална футболна лига]], част от феновете не са съгласни с тази процедура и решават да създадат нов клуб с популярната абревиатура ЦСКА.<ref name="CSKA1948founding"/> ФК ЦСКА 1948 е основан на 19 юли 2016 г. на учредително събрание, провело се в [[Централен военен клуб|Централния военен клуб]] в София.<ref>[http://www.temasport.com/news/view/Учредиха+ФК+ЦСКА+1948/news:40668 Учредиха ФК ЦСКА 1948] temasport.com 21 юли 2016 г.</ref><ref name="CSKA1948founding">[http://www.dnevnik.bg/sport/2016/07/19/2797927_nov_cska_be_uchreden_shte_uchastva_v_a_okrujna_grupa/ Нов ЦСКА бе учреден, ще участва в А окръжна група]</ref> === 2016 – 2018: Аматьорски групи === ЦСКА 1948 печели първия си трофей на 21 август 2016 г. на четиристранен приятелски турнир в с. Кокаляне. Във финала „червените“ побеждават Академик (София) с 1:0. В дебютния си сезон 2016/17 клубът участва в [[Областни аматьорски футболни групи|Областна група София (град) – юг]], четвъртото ниво на футбола в България. В своя първи официален мач ЦСКА 1948 побеждава като гост с 8:0 [[Люлин (София)]] на 11 септември 2016 г.<ref>[https://gong.bg/bg-football/drugi/cska-1948-debiutira-s-razgromna-pobeda-nad-liulin-396513 ЦСКА 1948 дебютира с разгромна победа над Люлин] gong.bg 11 септември 2016 г.</ref> В началото на шампионата клубът домакинства на стадион [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], а впоследствие ползва тези в кв. „Обеля“ и в с. Герман. ЦСКА 1948 завършва на първо място в крайното класиране в областната група, а след победа с 4:3 над Надежда (Доброславци) става столичен първенец на четвърта дивизия. На 7 юни 2017 г. ЦСКА 1948 побеждава в плейоф ФК Брацигово със 7:6 след изпълнение на дузпи и печели промоция за [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]. Освен това тимът достига до финал за Купата на Аматьорската лига, който губи от третодивизионния Черноморец (Балчик) на 25 май 2017 г. За сезон 2017/18 клубът се премества на стадиона в кв. „Драгалевци“, който отговаря на изискванията за участие в третия ешелон на българския футбол. След много силно представяне в шампионата, на 19 май 2018 г. ЦСКА 1948 си осигурява класиране за Втора професионална лига. Отборът записва 29 победи, 5 равенства и нито една загуба, а двама „армейски“ футболисти завършват сезона като голмайстори на Трета Югозападна лига – Андон Гущеров и Петко Петков. Отделно от това, ЦСКА 1948 отново стига напред за Купата на Аматьорската лига, като този път приключва участието си на полуфиналите. === Сезон 2018/19: Втора професионална лига === За първия си сезон във Втора професионална лига, ЦСКА 1948 се премества на Националния стадион „Васил Левски“. Направена е силна селекция с футболисти от професионалния футбол, като целта пред тима е класиране в Първа лига. След четвъртия кръг старши треньорът Валентин Илиев, който води отбора от самото начало, е заменен с Петко Петков. Към средата на сезона, ЦСКА 1948 заема четвърта позиция, като е зад „Арда“ (Кърджали), които заемат трето място, даващо право на участие в плейоф за класиране в елитната дивизия. == Успехи == * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] – 1-во място: ** [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] – [[Втора професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] ** [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна трета лига]]: 2017/18 **[[Областни аматьорски футболни групи|Областна група София (град)]]: 2016/17 ** Финалист за [[Купа на Аматьорската футболна лига]]: 2016/17 **[[Суперкупа на България]] - Финалист (1): 2023 ** Финалист за [[Купа на България]]: 2022/23 == Настоящ състав == ''Към 12 юни 2023 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" style="text-align:center; background:#f00;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|България}} [[Петър Маринов]] |- | 12||{{Флагче|Франция}} [[Леви Нтумба]] |- | 29||{{Флагче|България}} [[Даниел Наумов]] |- | 33||{{Флагче|Украйна}} [[Генадий Ганев]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#f00;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Джонатан Перейра]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Алжир}} [[Мохамед Белхадж]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Кабо Верде}} [[Стив Фуртадо]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Симеон Василев (футболист)|Симеон Василев]] |- | 23||{{Флагче|България}} [[Емил Виячки]] |- | 24||{{Флагче|Албания}} [[Ерденис Гурища]] |- | 91||{{Флагче|Република Конго}} [[Райън Бидунга]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#f00;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Талис (футболист)|Талис]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Бирсент Карагарен]] |- | 13||{{Флагче|България}} [[Стоян Стоичков]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Никола Илиев (футболист)|Никола Илиев]] |- | 20||{{Флагче|България}} [[Антонио Вутов]] |- | 21||{{Флагче|България}} [[Емил Ценов]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Реян Даскалов]] |- | 28||{{Флагче|Сърбия}} [[Неделко Пишчевич]] |- | 39||{{Флагче|Таджикистан}} [[Парвизджон Умарбаев]] |- | 99||{{Флагче|България}} [[Радослав Кирилов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" style="text-align:center; background:#f00;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Педриньо]] |- | 25||{{Флагче|Украйна}} [[Евгений Сердюк]] |- | 51||{{Флагче|Франция}} [[Диедри Куаси]] |- |} {{-}} === Треньорски щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Емил Костадинов]]||Спортен директор |- |{{флагче|България}}||[[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]]||Старши треньор |- |{{флагче|България}}||[[Любен Любенов]]||Помощник-треньор |- |{{флагче|България}}||[[Емил Варадинов]]||Треньор на вратарите |- |{{флагче|България}}||[[Димитър Атанасовски]]||Треньор на вратарите |- |{{флагче|България}}||[[Мартин Гърдев]]||Анализатор |- |{{флагче|България}}||[[Петър Лозанов]]||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||[[Георги Пешев]]||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||[[Райко Иванов]]||Масажист |- |{{флагче|България}}||[[Дейвид Лозанов]]||Домакин |- |{{флагче|България}}||[[Лилия Стефанова]]||Психолог |- |} == Екипировка, спонсор и талисман == Цветовете на титулярния екип са червени. За сезон 2020/21 гостуващия екип е изцяло е раиран, а резервния – в черно. От 2020 г. юли месец „червените“ футболисти носят екипите на световноизвестния германски концерн „Адидас“. На 31 януари 2017 г. клубът представи основния си спонсор – Efbet, който подпомага не само представителния тим, но и детско-юношеската школа. {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !Години !Екип !Спонсор |- |2016 – 2019 |[[Errea]] |Efbet |- |2019 – 2023 |[[Адидас]] |Efbet |- |2023 – |[[Пума АГ|Пума]] |Efbet |} От 2018 г. талисман на ЦСКА 1948 е [[лъв]]чето Арми. === Сезони === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Сезон !Първенство !Статистика !Място !Национална купа !Купа на АФЛ<br /> |- |2016 – 17 | style="text-align:center;"|[[Областни аматьорски футболни групи|Областна група София (град) – юг]] |Мачове-22 (21/1/0)<br>Голове-105:7<br>Точки-64 |1 |Не участва |Финал |- |2017 – 18 | style="text-align:center;"|[[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна Трета лига]] |Мачове-34 (29/5/0)<br>Голове-95:16<br>Точки-92 |1 |Втори предв. кръг |1/2 финали |- |2018 – 19 | style="text-align:center;"|[[Втора професионална футболна лига|Втора професионална лига]] |Мачове-30 (16/11/3)<br>Голове-39:18<br>Точки – 59 |4 |1/16 финали |Не участва |- |2019 – 20 |[[Втора професионална футболна лига|Втора професионална лига]] (до XXI кръг вкл.) |Мачове – 21 (18/1/2) Голове – 59:18 Точки – 55 |1 |1/4 финали |Не участва |- |2020 – 21 |[[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] |Мачове-31 (12/11/8) Голове-41:34 Точки-47 |5 |1/4 финали |Не участва |- |2021 – 22 |[[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] |Мачове-32 (11/8/13) Голове-51:45 Точки-41 |8 |1/16 финали |Не участва |- |2022 – 23 |[[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] |Мачове-35 (17/13/5) Голове-55:28 Точки-64 |3 |Финал |Не участва |- |2023 – 24 |[[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] |Мачове-36(13/13/10) Голове-35:30 Точки-52 |7 |1/4 финали |не участва |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://cska1948.bg Официален сайт] * [http://bgclubs.eu/teams/CSKA1948(Sofia) Профил в bgclubs.eu] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:Софийски футболни отбори|Централен спортен клуб на армията 1948]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] 4f2m80kr2gsq4t3y8h892dxntewa3fs 0 665097 12397745 12383562 2024-10-28T18:51:50Z 149.62.207.123 12397745 wikitext text/x-wiki {{Автомобил | име = Rt 12 | снимка = Rt12.jpg | заглавие = | производител = Ruf | модел = | години = 2004 - | сглобяван_в = | предшественик = | наследник = | собственик = | подобни = | дизайнер = | клас = [[спортен автомобил]] | платформа = | конфигурация = | тип_на_купето = 2 врати | двигател = 3.7 л битурбо H6 | мощност = | въртящ_момент = | задвижване = заден двигател, задно задвижване / задвижване на четирите колела | ск_кутия = 6-степенна ръчна | макс_скорост = | ускорение = | база = | дължина = 4495 mm | ширина = 1882 mm | височина = 1270 mm | просвет = | тегло = 1500 кг | разход = | капацитет_гориво = | обем_багажник = }} Най-бързата кола е бмв Е60 с намер Е7300 мърши.... == Информация на модела == Марката представи колата през есента на автомобилното изложение като първото от тях се появи на новата платформа 997 на Porsche. Двулицевият 3.6-литров, шестцилиндров двигател, базиран на предишния модел серия 996, предлага 530 и 560 к.с., а опцията с 3.8-литров двигател е с мощност от 685 к.с. (511 кВт) до 730 к.с. На тапицерия; Насочени към клиенти, изискващи по-голяма производителност и по-твърда работа от Porsche 911 Turbo и GT2. Собственикът на компанията, се съмнява в живота на системата PCCB, което изглежда обяснява този избор на спирачната система.<ref>{{Citation |title=www.roadandtrack.com |url=http://www.roadandtrack.com/article.asp?section_id=3&article_id=30&page_number=2 |accessdate=2017-07-18 |archivedate=2009-06-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090609094505/http://www.roadandtrack.com/article.asp?section_id=3&article_id=30&page_number=2 }}</ref> == Производителност == Rt 12 е една от най-бързите автомобили в света с максимална скорост от 0 – 60 секунди от 2,8 секунди и максимална скорост от 350 км / ч със стандартна скоростна кутия. <ref>{{Citation |title=www.ruf-automobile.de |url=http://www.ruf-automobile.de/content.php?seite=seiten%2Fmodelle.php&archiv=&jahr=&details=1 |accessdate=2021-02-11 |archivedate=2009-12-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091217150350/http://www.ruf-automobile.de/content.php?seite=seiten%2Fmodelle.php&archiv=&jahr=&details=1 }}</ref>. Тя е по-бърза от линията, но има малко по-ниска максимална скорост. <ref>[http://www.roadandtrack.com/car-reviews/road-tests/2012-mclaren-mp4-12c-1 www.roadandtrack.com]</ref> == Цена == Базовата цена на Ruf Rt 12 е € 224 300 ($ 287 799.33).<ref>{{Citation |title=www.rsportscars.com |url=http://www.rsportscars.com/porsche/2005-porsche-ruf-rt-12/ |accessdate=2017-07-18 |archivedate=2012-06-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120628041425/http://www.rsportscars.com/porsche/2005-porsche-ruf-rt-12/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|автомобил}} [[Категория:Спортни автомобили]] f1ep3j7n28tkw0dj5pqd6wq15ulgl9x 12397748 12397745 2024-10-28T18:53:03Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.207.123|редакции на 149.62.207.123]] ([[User talk:149.62.207.123|б]].), към версия на 149.62.206.7 12383562 wikitext text/x-wiki {{Автомобил | име = Rt 12 | снимка = Rt12.jpg | заглавие = | производител = Ruf | модел = | години = 2004 - | сглобяван_в = | предшественик = | наследник = | собственик = | подобни = | дизайнер = | клас = [[спортен автомобил]] | платформа = | конфигурация = | тип_на_купето = 2 врати | двигател = 3.7 л битурбо H6 | мощност = | въртящ_момент = | задвижване = заден двигател, задно задвижване / задвижване на четирите колела | ск_кутия = 6-степенна ръчна | макс_скорост = | ускорение = | база = | дължина = 4495 mm | ширина = 1882 mm | височина = 1270 mm | просвет = | тегло = 1500 кг | разход = | капацитет_гориво = | обем_багажник = }} Най-бързата кола е голфа на Джан Джанеров мърши.... == Информация на модела == Марката представи колата през есента на автомобилното изложение като първото от тях се появи на новата платформа 997 на Porsche. Двулицевият 3.6-литров, шестцилиндров двигател, базиран на предишния модел серия 996, предлага 530 и 560 к.с., а опцията с 3.8-литров двигател е с мощност от 685 к.с. (511 кВт) до 730 к.с. На тапицерия; Насочени към клиенти, изискващи по-голяма производителност и по-твърда работа от Porsche 911 Turbo и GT2. Собственикът на компанията, се съмнява в живота на системата PCCB, което изглежда обяснява този избор на спирачната система.<ref>{{Citation |title=www.roadandtrack.com |url=http://www.roadandtrack.com/article.asp?section_id=3&article_id=30&page_number=2 |accessdate=2017-07-18 |archivedate=2009-06-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090609094505/http://www.roadandtrack.com/article.asp?section_id=3&article_id=30&page_number=2 }}</ref> == Производителност == Rt 12 е една от най-бързите автомобили в света с максимална скорост от 0 – 60 секунди от 2,8 секунди и максимална скорост от 350 км / ч със стандартна скоростна кутия. <ref>{{Citation |title=www.ruf-automobile.de |url=http://www.ruf-automobile.de/content.php?seite=seiten%2Fmodelle.php&archiv=&jahr=&details=1 |accessdate=2021-02-11 |archivedate=2009-12-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091217150350/http://www.ruf-automobile.de/content.php?seite=seiten%2Fmodelle.php&archiv=&jahr=&details=1 }}</ref>. Тя е по-бърза от линията, но има малко по-ниска максимална скорост. <ref>[http://www.roadandtrack.com/car-reviews/road-tests/2012-mclaren-mp4-12c-1 www.roadandtrack.com]</ref> == Цена == Базовата цена на Ruf Rt 12 е € 224 300 ($ 287 799.33).<ref>{{Citation |title=www.rsportscars.com |url=http://www.rsportscars.com/porsche/2005-porsche-ruf-rt-12/ |accessdate=2017-07-18 |archivedate=2012-06-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120628041425/http://www.rsportscars.com/porsche/2005-porsche-ruf-rt-12/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|автомобил}} [[Категория:Спортни автомобили]] ma648uvjpae1zpy18miyd8rgolub98n 12397751 12397748 2024-10-28T18:53:23Z Ted Masters 210248 12397751 wikitext text/x-wiki {{Автомобил | име = Rt 12 | снимка = Rt12.jpg | заглавие = | производител = Ruf | модел = | години = 2004 - | сглобяван_в = | предшественик = | наследник = | собственик = | подобни = | дизайнер = | клас = [[спортен автомобил]] | платформа = | конфигурация = | тип_на_купето = 2 врати | двигател = 3.7 л битурбо H6 | мощност = | въртящ_момент = | задвижване = заден двигател, задно задвижване / задвижване на четирите колела | ск_кутия = 6-степенна ръчна | макс_скорост = | ускорение = | база = | дължина = 4495 mm | ширина = 1882 mm | височина = 1270 mm | просвет = | тегло = 1500 кг | разход = | капацитет_гориво = | обем_багажник = }} '''Ruf Rt 12''' е спортна кола. == Информация на модела == Марката представи колата през есента на автомобилното изложение като първото от тях се появи на новата платформа 997 на Porsche. Двулицевият 3.6-литров, шестцилиндров двигател, базиран на предишния модел серия 996, предлага 530 и 560 к.с., а опцията с 3.8-литров двигател е с мощност от 685 к.с. (511 кВт) до 730 к.с. На тапицерия; Насочени към клиенти, изискващи по-голяма производителност и по-твърда работа от Porsche 911 Turbo и GT2. Собственикът на компанията, се съмнява в живота на системата PCCB, което изглежда обяснява този избор на спирачната система.<ref>{{Citation |title=www.roadandtrack.com |url=http://www.roadandtrack.com/article.asp?section_id=3&article_id=30&page_number=2 |accessdate=2017-07-18 |archivedate=2009-06-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090609094505/http://www.roadandtrack.com/article.asp?section_id=3&article_id=30&page_number=2 }}</ref> == Производителност == Rt 12 е една от най-бързите автомобили в света с максимална скорост от 0 – 60 секунди от 2,8 секунди и максимална скорост от 350 км / ч със стандартна скоростна кутия. <ref>{{Citation |title=www.ruf-automobile.de |url=http://www.ruf-automobile.de/content.php?seite=seiten%2Fmodelle.php&archiv=&jahr=&details=1 |accessdate=2021-02-11 |archivedate=2009-12-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091217150350/http://www.ruf-automobile.de/content.php?seite=seiten%2Fmodelle.php&archiv=&jahr=&details=1 }}</ref>. Тя е по-бърза от линията, но има малко по-ниска максимална скорост. <ref>[http://www.roadandtrack.com/car-reviews/road-tests/2012-mclaren-mp4-12c-1 www.roadandtrack.com]</ref> == Цена == Базовата цена на Ruf Rt 12 е € 224 300 ($ 287 799.33).<ref>{{Citation |title=www.rsportscars.com |url=http://www.rsportscars.com/porsche/2005-porsche-ruf-rt-12/ |accessdate=2017-07-18 |archivedate=2012-06-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120628041425/http://www.rsportscars.com/porsche/2005-porsche-ruf-rt-12/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|автомобил}} [[Категория:Спортни автомобили]] agg95e0muiqyvdwhetnb32n7jkgu946 10 667370 12397878 8014327 2024-10-28T21:06:41Z Ted Masters 210248 12397878 wikitext text/x-wiki {| <!-- Template:Collapse --> class="collapsible {{#switch:{{lc:{{{expand|no}}}}}|uncollapse|uncollapsed|expand|expanded|yes|y=uncollapsed|#default=collapsed}}" style="{{{{{|safesubst:}}}#ifeq:{{NAMESPACEE}}|{{ns:0}}|display: none;}}background-color: {{{bg1|transparent}}}; text-align: left; border: {{{border|1px}}} solid {{{b-color|silver}}}; {{{{{|safesubst:}}}#switch:{{{float|}}} | left = margin:0.2em 0.5em 0.2em 0; width:{{{{{|safesubst:}}}#if:{{{width|}}}|{{{width}}}|auto}}; float: left; clear: {{{clear|left}}} | right = margin:0.2em 0 0.2em 0.5em; width:{{{{{|safesubst:}}}#if:{{{width|}}}|{{{width}}}|auto}}; float: right; clear: {{{clear|right}}} | none = margin:0.2em 0; width:{{{{{|safesubst:}}}#if:{{{width|}}}|{{{width}}}|auto}}; clear: {{{clear|none}}} | center | centre = margin:0.2em auto; width:{{{{{|safesubst:}}}#if:{{{width|}}}|{{{width}}}|auto}}; clear: {{{clear|both}}} | #default = margin: 0.2em auto auto; width:{{{{{|safesubst:}}}#if:{{{width|}}}|{{{width}}}|100%}}; clear: {{{clear|both}}} }}; padding: 1px;" |- ! style="background-color: {{{background|{{{bg|#F0F2F5}}}}}}; font-size:87%; padding:0.2em 0.3em; text-align: {{{{{|safesubst:}}}#if:{{{left|}}}|left|{{{{{|safesubst:}}}#if:{{{center|}}}|center|left}}}}; {{{{{|safesubst:}}}#if:{{{fc|}}}|color: {{{fc}}};|}}" | <span style="font-size: 115%;">{{{2|{{{title|{{{heading|{{{header|Extended content}}}}}}}}}}}}</span> |- | style="border: solid {{{border2|1px silver}}}; padding: {{{padding|8px}}}; background-color: {{{bg2|white}}};" | {{{1<noinclude>|{{lorem ipsum|3}}</noinclude>}}} |}{{{{{|safesubst:}}}#ifeq:{{NAMESPACEE}}|{{ns:0}}|<span class="error noprint">[[Template:collapse]] is not available for use in articles (see [[MOS:COLLAPSE]]).</span>}}<noinclude> {{Documentation}} </noinclude> i3w9lkbgp5g55y2fjqz7hasbp7pkum4 0 672120 12398078 11968350 2024-10-29T05:11:10Z Синан Лападжов 353119 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:3|0|0 */ 12398078 wikitext text/x-wiki {{Списание | заглавие = Екшън комикс | оригинално-заглавие = Action Comics | лого = | корица = Action comics 1 cgc 9-point-0 vincent zurzolo.jpg | корица-текст = Винсън Зулзоло показва копие на първия брой от „Екшън Комикс“ на панаира [[Сан Диего Комик-Кон|Комик Кон]] в [[Ню Йорк]] през 2014 г. | px = | редактор = | категории = [[комикс]] | периодичност = '''Първа част:'''<br>(юни 1938 – октомври 2011)<br>'''Втора част:'''<br>(ноември 2011 – юли 2016)<br>'''Първа част-продължение:'''<br>(август 2016 – ?) | тираж = | носител = [[хартия]] | издател = | компания = [[Ди Си Комикс]] | година-основаване = | първи-брой = Екшън комикс, № 1 | последен-брой = | последен-номер = 1026<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://leagueofcomicgeeks.com/comic/5587740/action-comics-1026 | заглавие = „Action Comics #1026“ | достъп_дата = 14 октомври 2020 | издател = League of Comicgeek | език = en }}</ref> | държава = [[САЩ]] | език = [[Английски език|английски]] | сайт = {{URL|https://www.dccomics.com/}} | issn = | общомедия = }} '''„Екшън комикс“'''<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/12/02/1217425_purviiat_komiks_za_supermen_beshe_prodaden_za/ | заглавие=„Първият комикс за Супермен беше продаден за рекордните 2.16 млн. долара“ |достъп_дата =30 септември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=02.12.2011 |труд= |издател=dnevnik.bg |цитат= |език= }}</ref> ({{lang|en|Action Comics}}) е [[американски комикс|американско]] [[комикс]] [[списание]], издавано от компанията „[[Ди Си Комикс]]“. „Екшън комикс, № 1“ излиза юни 1938 и в него за първи път е представен персонажа [[Супермен]] – един от първите [[супергерой|супергерои]], който популяризира и оформя архитипа на супергероя. Първоначално списанието е издавано от издателство с името „Национален съюз на издаването“ (''National Allied Publications''), което после става „Национално издателство за комикси“ (''National Comics Publications'') и „Национално издателство за комикси“ (''National Periodical Publications''), преди окончателно да се превърне в днешните Ди Си Комикс. Оригиналната серия на Екшън комикс върви от 1938 г. до 2011 г. и остава като един от най-дълго просъществувалите комикси с последователно номерирани издания. Втората част на серията, започвайки отново с издание № 1, стартира от 2011 г. до 2016 г. През август 2016 г. „Екшън комикс“ се връща към оригиналната си номерация и започва да издава от № 957.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/97/ | заглавие=„Action Comics“ |достъп_дата =27 септември 2017 |труд=[[Ди Си Комикс]] |издател=comics.org |цитат= |език=en }}</ref> == История на публикуването == === Златна епоха === [[Супергерой|Супергероят]] [[Супермен]], създаден от писателя Джери Сийгъл и художника Джо Шустър, прави своя дебют в „Екшън комикс, № 1“, излязъл на книжния пазар 18 април 1938 (корицата на броя е представена юни),<ref>{{cite book |title= The Encyclopedia of Superheroes on Film and Television |last=Muir |first=John Kenneth |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=McFarland & Company |location=Jefferson, North Carolina |isbn=978-0-7864-3755-9 |pages=539 |url=https://books.google.com/books?id=kdMzAQAAIAAJ |accessdate=}}</ref> което бележи началото на така наречената „[[Златна епоха на комиксите]]“.<ref>{{cite book |title= DC Comics Year by Year: A Visual Chronicle |last=Cowsill and Wallace |first=Alan, Daniel |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=DK Publ. |location=London |isbn=978-0-7566-6742-9 |pages=20 |url=https://books.google.com/books?id=YPQ9QwAACAAJ |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Comic Book Culture |last=Goulart |first=Ron |authorlink= |coauthors= |year=2000 |publisher=Collectors Press |location=Tigard, Oregon |isbn=978-1-888054-38-5 |pages=43 |url= |accessdate=}}</ref> Сийгъл и Шустър опитват с години да намерят издател за своя персонаж, но безуспешно. Те плануват героят им да участва в стрип комиксите на вестникарските колони. Първоначално създаденият от тях персонаж е смел, но побъркан мъж, който използва своите телепатични способности, за да всее разруха в човечеството. Този злодей се появява в разказ, написан от Сийгъл и илюстриран от Шустър. Историята е публикувана във фензин „Научна фантастика“ (''Science Fiction''), издаван от креативния тандем.{{hrf|Jones|2006|82 – 84}} След появата на историята Сийгъл заявява: „Ами ако този Супермен е воден от добри вместо зли намерения?“ Писателят и художникът работят по някои заглавия за „Национален съюз на издаването“, като например Слам Брадли от „Детектив комикс“.{{hrf|Jones|2006|120}} Тандемът е поканен да се включи в предстояща нова публикация на Нешанъл. Те представят Супермен и идеята им е изпратена за разглеждане. След като Сийгъл и Шустър показват част от създадените стрип комикси, форматирани на цяла страница, компанията решава да сложи героя на корицата на списанието.{{hrf|Jones|2006|124}} Издателят Хари Донънфелд вижда издадения брой и намира историята за Супермен абсурдна. Той нарежда героят никога повече да не участва на корицата на „Екшън комикс“. Първият брой прави добри печалби и е последвано запитване, което показва, че книгата е купувана заради Супермен. Персонажът е върнат на корицата и присъства на нея в следващите 19 издания от списанието.<ref>{{cite book |title= The Comic Book History of Comics |last=Van Lente |first=Fred |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=IDW Publishing |location=San Diego, California |isbn=1613771975 |pages=32 |url= |accessdate=}}</ref> Първоначално „Екшън комикс“ е антология, включваща в себе си няколко истории, като допълнение към тази за Супермен. Самостоятелни истории получава и персонажа Затара – илюзионист, изнасящ представления на сцената. Друг герой Текс Томпсън впоследствие става Г-н Америка и по-късно Америкомандо. Злодеят Виджиланте се радва на дълга ротация в поредицата. Понякога списанията включват и хумористични истории като тази за Нейфут Хенри – полицай, който говори в [[рима|рими]]. „Екшън комикс“ представя някой от персонажите и темите, които стават основен елемент в развитието на личността Супермен. Луис Лейн прави своя дебют в първия брой на серията. В „Екшън комикс, № 6“ (ноември 1938), историята „Фалшивият мениджър на Супермен“ (''Superman's Phony Manager'') се забелязва офис момче с папионка, чийто име не е споменато, но се вярва, че това е първата поява на Джими Олсън.<ref>{{cite book |title= „Superman's Career. Superman: The Ultimate Guide to the Man of Steel“ |last=Beatty |first=Scott |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Dorling Kindersley |location=Лондон, Англия |isbn=978-0756620677 |pages=126 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/issue/349/ | заглавие=„Action Comics #6“ |достъп_дата =20 октомври 2017 |труд= |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Способността на Супермен да лети е разкрита за първи път в брой 13 (юни 1939).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://readcomiconline.to/Comic/Action-Comics-1938/Issue-13?id=25000#4 | заглавие=Action Comics #13, p. 4 |достъп_дата =16 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=readcomiconline.to |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> Другите суперсили на персонажа са показани в следващите издания: рентгенови очи в брой 18 (ноември 1939),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://readcomiconline.to/Comic/Action-Comics-1938/Issue-18?id=25005#7 | заглавие=Action Comics #18, p. 7 |достъп_дата =16 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=readcomiconline.to |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> телескопично зрение,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://readcomiconline.to/Comic/Action-Comics-1938/Issue-20?id=25008#10 | заглавие=Action Comics #20, p. 10 |достъп_дата =16 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=readcomiconline.to |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> способност да задържа дълго дъха си под вода<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://readcomiconline.to/Comic/Action-Comics-1938/Issue-20?id=25008#11 | заглавие=Action Comics #20, p. 11 |достъп_дата =16 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=readcomiconline.to |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> и мощен дъх в брой 20 (януари 1940).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://readcomiconline.to/Comic/Action-Comics-1938/Issue-20?id=25008#15 | заглавие=Action Comics #20, p. 15 |достъп_дата =16 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=readcomiconline.to |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> [[Лекс Лутор]] – злодеят, който ще се превърне във вечния враг на Супермен, прави своя дебют в брой 23 (април 1940).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://readcomiconline.to/Comic/Action-Comics-1938/Issue-23?id=25011#10 | заглавие=Action Comics #23, p. 10 |достъп_дата =16 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=readcomiconline.to |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> Друг популярен злодей Човекът-играчка, създаден от писателя Дон Камерън и художника Ед Добротка, се появява в брой 64 (септември 1943).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://readcomiconline.to/Comic/Action-Comics-1938/Issue-64?id=25085 | заглавие=Action Comics #64 |достъп_дата =16 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=readcomiconline.to |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> До 1942 художникът Уейн Боринг, който преди това е един от асистентите на Шустър, става главен художник на Супермен.<ref>{{cite book |title= DC Comics: Sixty Years of the World's Favorite Comic Book Heroes |last=Daniels |first=Les |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher=Bulfinch Press |location=New York, New York |isbn=0821220764 |pages=[https://archive.org/details/dccomicssixtyyea0000dani/page/28 28] |url=https://archive.org/details/dccomicssixtyyea0000dani|accessdate=}}</ref> === Сребърна епоха === Под редакцията на Морт Уейсингър<ref name="Grand">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.comics.org/search/advanced/process/?ind_pub_notes=&reprint_notes=&letters=&series=Action+Comics&series_notes=&issue_notes=&synopsis=&colors=&keywords=&isbn=&tracking_notes=&job_number=&issues=&issue_date=&issue_reprinted=None&title=&variant_name=&brand=&feature=&indicia_publisher=&pub_name=&is_indexed=None&start_date=&pub_notes=&inks=&issue_title=&end_date=&format=&brand_notes=&price=&barcode=&volume=&pages=&characters=&genre=&issue_pages=&order2=date&order3=&order1=series&pencils=&target=issue&story_editing=Mort+Weisinger&notes=&is_surrogate=None&issue_count=&issue_editing=Mort+Weisinger&method=icontains&script=&logic=True&indicia_frequency=&story_reprinted=None&page=1 | заглавие=„Mort Weisinger's run on Action Comics“ |достъп_дата =2 януари 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Grand Comics Database |цитат= |език= en}}</ref> „Екшън комикс“ развива митологията за Супермен. Писателят Джери Колмън и Уейн Боринг създават „Крепост на уединението“ в брой 241 (юни 1958 г.).<ref>Алекс, Ървинг; „1950s“ в Долан, стр. 91 – „Крепост на уединението в Супермен е видяна за първи път. „Суперключа на укрепление Супермен“ на Джери Колмън и Уейн Боринг разкрива тайните на крепостта.“</ref> Следващият месец Ото Байндър и Ал Пластино дебютират със своя злодей Брейниак и градът в бутилка Кендор.<ref>Ървинг; „1950s“ в Долън, стр. 90 – „Митологията за Криптон се разширява драматично с представянето на злодея Брейниак и Градът в бутилка Кендор в Екшън комикс, брой 242, историята „Супердуелът в космоса“, написана от Ото Биндер и нарисувана от Ал Пластино.“</ref> Постепенно размерът на изданието намалява, тъй като издателят не желае да увеличи цената на корицата, която възлиза на 10 цента, от там намалява и броя на историите вътре. За известно време персонажите Конго Бил и Томи Туморъл служат като допълнение към историята за Супермен. Писателят Робърт Бърнстейн и художникът Хауърд Шърман преработват резервната функция „Конго Бил“ в брой 248 (януари 1959 г.). Там е представена историята на главния герой, който придобива способността да разменя тялото си с това на горила. Името на персонажа е преименувано на Конгорила.<ref>Ървинг; „1950s“ в Долън, стр. 92 – „Писателят Робърт Бърнстейн и художникът Хауърд Шърман дават на Конго Бил нова посока на развитие в Екшън комикс №248.“</ref> [[Супергърл]], създадена от Ото Байндър и Ал Пластино, е представена в брой 252 (май 1959 г.).<ref>Ървинг; „1950s“ в Долън, стр. 94 – „Екшън комикс №252 разкрива, че има и друг оцелял от планетата Криптон – Супергърл. Кара Зор-Ел се разбива на Земята с ракета, изпратена от нейните родители.“</ref> След нейното дебютно участие новият персонаж се подвизава под личността на осиротялата Линда Лий, която прави сиропиталището Мидвейл нейна основна база. В Екшън комикс №261 (февруари 1960) се появява нейният домашен любимец Стийки,<ref>Джери Сийгъл (писател), Джим Мууни (художник). „Суперлюбимеца на Супергърл“, Екшън комикс №261 (февруари 1960).</ref> създаден от Джери Сийгъл и Джим Мууни.<ref>{{cite book |title= „Jim Mooney Interview“. The Krypton Companion. |last=Eury |first=Michael |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=TwoMorrows Publishing |location=Raleigh, North Carolina |isbn=1-893905-61-6 |pages=[https://archive.org/details/kryptoncompanion0000unse/page/44 44] |url=https://archive.org/details/kryptoncompanion0000unse|accessdate=}}</ref> Супергърл се присъединява към Легиона на супергероите в брой 276<ref>Сийгъл (писател), Мууни (художник). „Трите суперприятелки на Супергърл“ Екшън комикс №276 (май 1961)</ref> и служи като „тайно оръжие“ за Супермен в продължение на три години, докато не се разкрива в брой 285 (януари 1962 г.).<ref>Макавени, Майкъл „1960s“ в Долан, стр. 105 – „В януарския брой на Екшън комикс писателят Джери Сийгъл и художникът Джим Мууни най-накрая разкриват самоличността на братовчедката на Супермен Кара Зор-Ел – Супергърл.“</ref> Според историка на комикси Лес Даниелс: художникът Кърт Суон стана окончателният художник на Супермен в началото на 60-те години на 20 век с „нов поглед“ към героя, който замени версията на Уейн Боринг.<ref>Даниелс, „The Superman Family Strength in Numbers“, стр. 118 – „От 1961 г. новият поглед на Суон ще замени патриархалната версия на Уейн Боринг. Супермен на Суон става постоянен и най-накрая присъстващ, както казва новият художник, с „повече истории за Супермен от всеки друг“.</ref> Светът на Бизаро за първи път присъства в историята „Светът на Бизаровците!“ в брой 262 (април 1960).<ref>Макавени, Майкъл „1960s“ в Долан, стр. 100 – „Когато Супермен посещава мъртва планета, населявана от Бизаро... писателят Ото Байндър и художникът Уейн Боринг разкриват цял свят, пълен с изостанали същества.“</ref> Писателят Джим Шутър създава злодея Паразитът в Екшън комикс №340 (август 1966).<ref>Макавени, Майкъл „1960s“ в Долан, стр. 118 – „В история написана от Джим Шутър и нарисувана от Ал Пластино, Паразитът навлиза в живота на Супермен.“</ref> === Брознова епоха === Морт Уейсингър се пенсионира от Ди Си през 1970 г. Последното издание на Екшън комикс с него е брой 392 (септември 1970 г.).<ref name="Grand" /> Мъри Болтиноф става главен редактор до излизането на брой 418. Супергероят Метаморфо има поддържаща функция в изданията от 413 до 418, след като персонажът бележи кратка ротация като резерва в „Най-добрите комикси на света“.<ref>{{Цитат периодика| last = Stroud | first =Bryan | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =май | title =Metamorpho in Action Comics | journal =Back Issue | volume = | issue =64 | pages =22 – 27 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Юлиъс Шварц става главен редактор след брой 410 (декември 1972 г.).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/search/advanced/process/?target=issue&method=icontains&logic=True&keywords=&order1=series&order2=date&order3=&start_date=&end_date=&title=&feature=&job_number=&pages=&script=&pencils=&inks=&colors=&letters=&story_editing=Julius+Schwartz&genre=&characters=&synopsis=&reprint_notes=&story_reprinted=None&notes=&pub_name=&pub_notes=&brand=&brand_notes=&indicia_publisher=&is_surrogate=None&ind_pub_notes=&series=Action+Comics&series_notes=&tracking_notes=&issue_count=&issues=&volume=&issue_title=&variant_name=&issue_date=&indicia_frequency=&price=&issue_pages=&format=&issue_editing=Julius+Schwartz&isbn=&barcode=&issue_notes=&issue_reprinted=None&is_indexed=None | заглавие=„Julius Schwartz's run on Action Comics“ |достъп_дата =5 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Grand Comics Database |цитат= |език= en}}</ref> Този брой представя героя Човешка цел, създаден от Лен Уейн и Кармин Инфантино, като резерва.<ref>McAvennie ''1970s'' in Dolan, стр. 153: „Започвайки като резервно участие на страниците на Екшън комикс, писателят Лен Уейн и художникът Кармин Инфантино представят Кристофър Ченс, майстор на маскировката, който може да се превърне в човешка мишена – при условие, че може да го оцените.“</ref> [[Зелената стрела]] и Черното канарче започват участие в брой 423 (април 1973 г.) и продължат да пребивават на страниците до брой 458, първоначално придружени от Човешка цел и Атомът.<ref>{{Цитат периодика| last = Kingman | first =Jim | authorlink = | coauthors = | year =май | month =2013 | title =„The Ballad of Ollie and Dinah“ | journal =Back Issue! | volume = | issue =64 | pages =10 – 21 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Между брой 423 (април 1973 г.) и 424 (юни 1973 г.) поредицата пропуска един месец, заради решението на Ди Си да промени датите на корицата от издателската си линия.<ref>{{cite book |title= 75 Years of DC Comics The Art of Modern Mythmaking |last=Levitz |first=Paul |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Taschen |location=Cologne, Germany |isbn=978-3-8365-1981-6 |pages=516 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Нова версия на Човекът-играчка е създадена от Кери Бейтс и Кърт Суон в брой 432 (февруари 1974 г.)<ref>Макавини ''1970s'' в Доланд, стр. 158: „Писателят Кери Бейтс и художникът Кърт Суон дават на Супермен цялата „забава“, която героят може да поеме, заедно с ловкото участие на новия Човекът-играчка, в Екшън комикс № 432.“</ref> Брой 437 (юли 1974) и брой 443 (януари 1975), вместени в сборника от препечатани издания ''DC 100 Page Super Spectacular''.<ref>{{Цитат периодика| last = Eury | first =Michael | authorlink = | coauthors = | year =2015 | month =July | title =A Look at DC's Super Specs | journal =Back Issue! | volume = | issue =81 | pages =22 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Мартин Паско пише брой 500 (октомври 1979 г.), който съдържа история на Супермен, както е съществувала по това време.<ref>Паско, Мартин (пис.); Суон, Кърт (худ.); Чиарамонте, Франк (туш). „Историята на живота на Супермен“, Екшън комикс № 500 (октомври 1979 г.)</ref> Историята е поместена във формата ''Dollar Comics''.<ref>{{Цитат периодика| last = Romero | first =Max | authorlink = | coauthors = | year =July | month =2012 | title =I'll Buy That For a Dollar! DC Comics' Dollar Comics | journal =Back Issue!. Raleigh, North Carolina: TwoMorrows Publishing | volume = | issue =57 | pages =39 – 41 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Супергероинята Виксън прави своя дебют в Екшън комикс № 521 (юли 1981 г.).<ref>Манинг, Матю Кей. ''1980s'' в Долан, стр. 194: „Супермен дава кураж на нова тайнствена жена с име Виксън, която прави своята първа поява. В историята, написана от Гари Конуей и нарисувана от Кърт Суон, активистът супермодел Мери Маккейб се намесва в живота на Човекът от стомана.“</ref> За да се отбележи 45-ата годишнина на серията, персонажите на [[Лекс Лутор]] и Брейниак са ъпдейтнати за участие в брой 544 (юли 1983 г.). Лутор облича своя иконичен елегантен костюм за първи път в историята „Лутор на свобода!“.<ref>Бейтс, Кери (пис.), Суон, Кърт (худ.), Андеръсн, Мърфи (туш). „Лутор на свобода!“, Екшън комикс № 544 (юни 1983 г.)</ref> Обликът на Брейниак се променя от познатия [[андроид]] със зелена кожа до метален робот, приличащ на скелет, в историята „Прераждане!“<ref>Уолфмен, Марв (пис.), Кейн, Джил (худ.), Кейн, Джил (туш). „Прераждане!“, Екшън комикс № 544 (юни 1983 г.)</ref> Персонажът на Кийт Гифън Амбъш Бъг се появява в броевете 560,<ref>Гифън, Кийт; Фрейминг, Робърт Уорън (пис.); Гифън, Кийт (худ.); Окснър, Боб (туш). „Полицейски бележник“, Екшън комикс № 560 (октомври 1984 г.)</ref> 563<ref>Гифън, Кийт; Фрейминг, Робърт Уорън (пис.); Гифън, Кийт (худ.); Окснър, Боб (туш). „Черен красавец“, Екшън комикс № 563 (януари 1985 г.)</ref> и 565.<ref>Гифън, Кийт; Фрейминг, Робърт Уорън (пис.); Гифън, Кийт (худ.); Окснър, Боб (туш). „Продажба или манна от Мондо“, Екшън комикс № 565 (март 1985 г.)</ref> Екшън комикс № 579 с писател Жан-Марк Лофисие и художник Гафън прави реверанс към френската комикс поредица [[Астерикс]], като праща Супермен и Джими Олсън обратно във времето в малко селце, населено с гали.<ref>Лофисие, Жан-Марк; Лофисие, Ранди (пис.); Гифън, Кийт (худ.); Окснър, Боб (туш). „Затворници във времето (1986 г. сл. Хр. до CCLIII век сл. Хр.)“, Екшън комикс № 579 (май 1986)</ref> Шварц приключва своята кариера на редактор с брой 583 (септември 1986), в който е поместена втората част на „Какво стана с Човекът от утрешния ден?“ – история на Алън Мур и Кърт Суон.<ref>Манинг, Матю Кей. ''1980s'' в Долан, стр. 220: „В „Какво стана с Човекът от утрешния ден?“ – история от две части, написана от Алън Мур и нарисувана от Кърт Суон, приключенията на Супермен от Сребърната епоха са докарани до драматичен край.“</ref> === Модерна епоха === След събитията от „Кризата на безкрайните земи“, писателят и художник Джон Бърн възобновява франчайза Супермен с лимитираната серия „Човекът от стомана“ през 1986 г.<ref name="dol">Manning ''1980s'' в Долан, стр. 221: „В шестия брой от минисериите, озаглавени „Човекът от стомана“, непосилната задача да преработи Супермен се пада на известния писател и художник Джон Бърн... Резултатът е огромен успех, одобрен от старите и новите фенове.“</ref> Екшън комикс се превърна в „тим-ъп“ заглавие със своя брой 584 (януари 1987 г.), където Супермен обединява сили с групата от супергерои Новите тийн титани. Други специални участници в супер тима през този период включват: Фантомът-странник,<ref>Бърн, Джон (пис.), Джардино, Дик (худ.) „И гробовете предават своята смърт...“, Екшън комикс #585 (февруари 1987 г.)</ref> Новите богове,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Джардино, Дик (худ.). „Победителят“, Екшън комикс #586 (март 1987 г.)</ref> Демонът,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Джардино, Дик (худ.). „Градски пейзаж!“, Екшън комикс #587 (април 1987 г.)</ref> Човекът ястреб,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Джардино, Дик (худ.). „Всички войни трябва да спрат, Втора част“, Екшън комикс #588 (май 1987 г.)</ref> Корпусът на Зеления фенер,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Джардино, Дик (худ.). „Зелено върху зелено“, Екшън комикс #589 (юни 1987 г.)</ref> Железните хора,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Джардино, Дик (худ.). „По-добре да умреш отровен“, Екшън комикс #590 (юли 1987 г.) / Бърн, Джон (пис.), Андру, Рос (мол.), Бърн, Джон; Уилямс, Кийт (худ.). „Елемент 126“, Екшън комикс #599 (април 1988 г.)</ref> Супермомчето,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Бърн, Джон; Уилямс, Кийт (худ.). „Минала неперфектност“, Екшън комикс #591 (август 1987 г.)</ref> Голямата Барда,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Бърн, Джон; Уилямс, Кийт (худ.). „...разходка на тамната страна“, Екшън комикс #592 (септември 1987 г.)</ref> Господин Чудо,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Бърн, Джон; Уилямс, Кийт (худ.). „Самоубийствена примка“, Екшън комикс #593 (октомври 1987)</ref> Бустър Голд,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Бърн, Джон; Уилямс, Кийт (худ.). „Всички тези блясъци“, Екшън комикс #594 (ноември 1987 г.)</ref> Марсианския ловец,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Бърн, Джон; Уилямс, Кийт (худ.). „Призракът на Супермен“, Екшън комикс #595 (декември 1987 г.)</ref> Привидението,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Бърн, Джон; Уилямс, Кийт (худ.). „Адът е там, където е сърцето...“, Екшън комикс #596 (януари 1988 г.)</ref> Луис Лейн и Лана Лейн,<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Стар, Ленард; Уилямс, Кийт (худ.). „Посетител“, Екшън комикс #597 (февруари 1988 г.)</ref> Шахмат,<ref>Купърберг, Пол; Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон (мол.), Темпълтън, Тай (худ.). „Шахмат“, Екшън комикс #598 (март 1988 г.)</ref> [[Жената-чудо]]<ref>Бърн, Джон (пис.), Бърн, Джон; Перез, Джордж (мол.), Перез, Джордж (худ.). „Различни светове“, Екшън комикс #600 (май 1988 г.)</ref> и Човекът-прилеп.<ref>Бърн, Джон (пис.), Мигнола, Майк (мол.), Мигнола, Майк (худ.). „Мракът, където пребивават лъжите“, Екшън комикс #600 (май 1988 г.)</ref> Първият „Годишен Екшън комикс“ е публикуван през 1987 г. и включва Супермен, в екип с Батман, в история, написана от Бърн и изготвена от Артър Адамс.<ref>Бърн, Джон (пис.), Адамс, Артър (мол.), Джордано, Дик (худ.). „Скийтър“, Годишен екшън комикс 1 (1987)</ref> В издание #599 (април 1988 г.) е включена Ди Си Комикс бонус книга.<ref name="dol" /> От 24 май 1988 до 14 март 1989<ref name="week">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.comics.org/series/3564/ | заглавие = „Action Comics Weekly“ | достъп_дата = 20 май 2019 | издател = Grand Comics Database | език = en }}</ref> списанието променя периода на излизане, като става седмично издание със заглавие „Седмичен екшън комикс“ (ACW), който представлява антология.{{hrf|Miller-Thompson-Bickford-Frankenhoff|2005|35 – 44}} Причина за тази промяна е решението на Ди Си да свалят заглавието „Корпусът на Зеления фенер“ и съсредоточаването на историите за Зеления фенер само в ACW. Останалото от тези броеве включва истории в серии на други персонажи от Ди Си, понякога като проби, които съответно водят до ограничение на серията или по-честата ѝ ротация. Герои със своя собствена история са: Черното канарче, Черният ястреб, [[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]], [[Жената-котка]], Мъртвецът, [[Дик Грейсън|Нощното крило]], Жената фантом, Фантомът странник, Тайната шесторка, Спиди и Дивото куче. Заглавия, свързани с ACW по това време, включват минисериите за Жената котка и Черният ястреб. Над двата продукта работи същият творчески тим от седмичното издание. По време на съществуването на ACW са публикувана два спешъла на Зеления фенер, единият в края на 1988 г, другият пролетта на 1989 г. Последният спешъл обвива сторилайна от серията за Зеления фенер от седмичника. Всеки брой включва история в две страници от сюжета за Супермен, която служи за отдаване на почит към ранните комикс стрипове за Човекът от стомана от вестниците. За последния брой на ACW е планувана история, в която се сблъскват персонажите на Кларк Кент и Хал Джордан, написана от писателя [[Нийл Геймън]].<ref name="flm">Геймън, Нийл (пис.). „Представяне“ Зеления фенер/Супермен: Легендата за зеления пламък (ноември 2000 г.)</ref> Произведението на Геймън обаче е центрирано върху партньорството между Супермен и Зеленият фенер, като странично участват и други герои от ACW като Черният ястреб (във флашбек частта), Мъртвецът и Фантомът странник. Разказът противоречи на редакционната политика на Ди Си по това време, която представя Хал Джордан и Кларк Кент като приятели, които знаят един на друг тайните си самоличности. Това не се е считало за правило през 1989 г. и Геймън не проявява желание да промени наратива. Тъй като всяка серия в ACW се редактира от различни редактори, хронологията не се поддържа от главната редакцията на Ди Си.<ref name="flm" /> Историята е изведена в различен комикс, написан от Елиът Си. Маджин, е пуснат в книгата. Произведението на Геймън е публикувано най-накрая в единична книжка със заглавие „Зеленият фенер / Супермен: Легенда за зеления пламък“ през 2000 г. Експериментът „Седмичен екшън комикс“ продължава до март 1989 г. и след кратко прекъсване в брой 643 (юли 1989 г.) оригиналното заглавие е върнато, както и месечния график.{{hrf|Miller-Thompson-Bickford-Frankenhoff|2005|35 – 44}} Писателят и художник Джордж Перез застава начело на възобновеното списание.<ref>Перез, Джордж (пис.), Перез, Джордж (мол.), Брийдинг, Брет (худ.). „Супермен на Земята“, Екшън комикс #643 (юли 1989 г.)</ref> Следващият месец към него се присъединява скриптъра Роджър Стърн.<ref>Перез, Джордж (пис.), Перез, Джордж (мол.), Брийдинг, Брет (худ.). „Двойна опасност“, Екшън комикс #644 (август 1989 г.)</ref> Като писател Стърн допринася за такива истории като „Паника [[в небето]]“<ref>Манинг, ''1990s'', Долан, стр. 253: „В това приключение от седем части... писателите Дан Юргенс, Джери Ордуей, Роджър Стърн и Луис Симпсън, с художниците Брет Брийдинг, Том Грумет, Джон Богданов и Боб Маклауд събират много от любимите персонажи на Ди Си, които да защитават света.“</ref> и „Смъртта на Супермен“. Той създава Заличителят за „Годишен екшън комикс“ #2<ref>{{cite book | title = The DC Comics Encyclopedia (''Eradicator'') | last = Wallace | first = Dan | authorlink = | coauthors = | editor = Dougall, Alastair | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Dorling Kindersley | location = London, United Kingdom | isbn = 0-7566-4119-5 | doi = | pages = | url =https://archive.org/details/dccomicsencyclop0000unse| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Стърн, Роджър (пис.), Суон, Кърт (мол.), Брийдинг, Брет (худ.). „Спомени от миналото на Киптон“, „Годишен екшън комикс“ #2 (май 1989 г.)</ref> и по-късно го прибавя към „Управлението на Супермен“ – история започнала от „Приключенията на Супермен“ #500.<ref>Манинг, ''1990s'', Долан, стр. 259: „Броят също включва четири тийзър комикса, които представят група от съперници, които се борят в името на Супермен... Заличителят се завръща в предварителниата история от писателят Роджър Стърн и художника Джаксън Гуис“</ref> След това Заличителят поема ролята на „Последният син на Криптон“ в Екшън комикс #687 (юни 1993 г.)<ref>Стърн, Роджър (пис.), Гуис, Джаксън (мол.), Родиър, Денис (худ.). „Роден отново“, Екшън комикс #687 (юни 1993)</ref> Стърн написва историята от 1991 г., в която Кларк Кент най-накрая разкрива личността си като Супермен на Луис Лейн.<ref>Стърн, Роджър (пис.), Маклауд, Боб (мол. и худ.). „Тайни в нощта“, Екшън комикс #662 (февруари 1991 г.)</ref><ref>Манинг, ''1990s'', Долан, стр. 249: „С приближаване на тяхната брачна връзка Кларк мисли, че е време да разкрие неговата двойствена самоличност на любовта на своя живот. Паметният брой е написан от Роджър Стърн и нарисуван от Боб Маклауд.“</ref> Няколко големи сюжетни линии преминават в „Екшън комикс“, включително „Император Жокер“ от 2000 г.<ref>Колсил, Алън, ''2000s'', Долан, стр. 296: „Сага от девет части, която се разпростира през всички заглавия на Супермен.“</ref> и „Нашите воюващи светове“ през 2001 г.<ref>Колсил, Алън, ''2000s'', Долан, стр. 300: „Двойната история „Нашите воюващи светове“ доминира книгите за Супермен от август до септември 2001 г.“</ref> Джон Байрън се завръща в списанието за броевете #827 – 835 (2005 – 2006) съвместно с писателя Нийл Геймън. След дългата сюжетна линия „Една година по-късно“, „Екшън комикс“ прави сюжет, обединявайки сериите от „Супермен“. Продуктът е озаглавен „Нагоре и нагоре и по-далеч“, където Кларк Кент се опитва да предпази Метрополис без своите супер сили, докато накрая не си ги възвръща. Сюжетната линия „Последният син“ е дело на Джоф Джонс и [[Ричард Донър]], режисьорът на „[[Супермен: Филмът]]“ от 1978 г., а моливът е на Адам Куберт. Историята представя персонажа на Кристофър Кент и пренася на страниците злодеите от филма: Генерал Зод, Уурса и Нон, които стават част от Вселената на Ди Си.<ref>Джонс, Джоф; Донър, Ричард (пис.), Куберт, Адам (мол.). „Последния син“, Екшън комикс 844 – 846, 851, Годишен 11 (декември 2006 – юли 2008)</ref> Брой #851 (август 2007) излиза в 3D формат.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.comics.org/issue/364092/ | заглавие = „Action Comics #851 &#91;3D&#93;“ | достъп_дата = 20 май 2019 | издател = Grand Comics Database | език = en }}</ref> Започвайки с брой #875 (май 2009 г.), написан от Грег Рука и рисуван от Еди Браунс,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/greg-rucka-man-of-action/ | заглавие = „Greg Rucka: Man of Action“ | достъп_дата = 20 май 2019 | фамилно_име = Renaud | първо_име = Jeffrey | дата = 24 март 2009 | издател = Comic Book Resources | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090429085936/http://comicbookresources.com/?page=article&id=20543 | архив_дата = 29 април 2009 | език = en }}</ref> Тара Ак-Вар и Крис Кент заемат мястото на Супермен като главен протагонист на комикса, докато истинският Супермен напуска Земята, за да заживее на Новия Криптон. Резервната история за Капитан Атом започва в брой #879 (септември 2009 г.). На 22 февруари 2010 г. копие от „Екшън комикс #1“ е продадено на аукцион за 1 милион долара, подобрявайки миналогодишния рекорд от $317 000 на друго копие от броя, което било в по-лошо състояние. Купувачът е анонимно лице. Продажбата е извършена от аукцион, базиран в Манхатан с име „ComicConnect.com“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.crainsnewyork.com/article/20100222/FREE/100229983 | заглавие = „Superman's debut sells for $1M at auction“ | достъп_дата = 20 май 2019 | дата = 22 февруари 2010 | труд = Crain's New York Business | издател = Associated Press | архив_уеб_адрес = https://www.webcitation.org/5nlh9imNu?url=http://www.crainsnewyork.com/article/20100222/FREE/100229983 | архив_дата = 23 февруари 2010 | език = en }}</ref> Въпреки че Ди Си първоначално обявява Марк Гугенхайм като писател на заглавието, което трябва да последва лимитираните серии „Войната на Супермен“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://dcu.blog.dccomics.com/2009/12/10/dcu-in-2010-marc-guggenheim-steps-in-as-writer-on-action-comics/ | заглавие = „DCU in 2010: Marc Guggenheim Steps in as Writer on Action Comics“ | достъп_дата = 20 май 2019 | фамилно_име = Segura | първо_име = Alex | дата = 10 декември 2009 | труд = The Source | издател = DC Comics.com | архив_уеб_адрес = https://www.webcitation.org/673OdwjuW?url=http://www.dccomics.com/blog/2009/12/10/dcu-in-2010-marc-guggenheim-steps-in-as-writer-on-action-comics | архив_дата = 20 април 2012 | език = en }}</ref> той е заменен от Пол Корнел.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://dcu.blog.dccomics.com/2010/04/12/paul-cornell-steps-in-as-new-action-comics-writer/ | заглавие = „Paul Cornell Steps in as New Action Comics Writer“ | достъп_дата = 20 май 2019 | фамилно_име = Segura | първо_име = Alex | дата = 12 април 2010 | труд = The Source | издател = DC Comics.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100415050712/http://dcu.blog.dccomics.com/2010/04/12/paul-cornell-steps-in-as-new-action-comics-writer/ | архив_дата = 15 април 2010 | език = en }}</ref> Корнел включва Лекс Лутор като главен персонаж в „Екшън комикс“ от брой #890 до #900.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=26828 | заглавие = „Paul Cornell: A DC Exclusive“ | достъп_дата = 20 май 2019 | фамилно_име = Phegley | първо_име = Kiel | дата = 22 юни 2010 | издател = Comic Book Resources | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100624074613/http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=26828 | архив_дата = 24 юни 2010 | език = en }}</ref> Персонажът на Дет прави своята първа поява в #894, със съгласието на нейния създател Нил Геймън.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=27068 | заглавие = „Lex Luthor Faces Death“ | достъп_дата = 20 май 2019 | фамилно_име = Phegley | първо_име = Kiel | дата = 8 юли 2010 | издател = Comic Book Resources | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100710092338/http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=27068 | архив_дата = 10 юли 2010 | език = en }}</ref> През април 2011 г. 900-тното издание на „Екшън комикс“ излиза на пазара. Той служи като заключителна част на сторилайна за Лутор „Черният кръг“ и продължение на историята „Управлението на обречените дни“. Последният брой на оригиналния Екшън комикс е #904. === Новите 52 === Заглавието е възобновено от брой № 1, като част от серията „Новите 52“ от 2011 г. с творчески екип писателя Грант Морисън и художника Регс Моралес.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dccomics.com/blog/2011/06/10/history-happens-now | заглавие = „History Happens Now“ | достъп_дата = 25 септември 2020 | фамилно_име = Hyde | първо_име = David | дата = 10 юни 2011 | издател = [[Ди Си Комикс]] | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120712223339/http://www.dccomics.com/blog/2011/06/10/history-happens-now | архив_дата = 12 юли 2012 | цитат = „Грант Морисън („Всички звезди от Супермен“) се събира с изключителния художник Гагс Моралес за да създадат истории за Мъжът от будещето, които не са нищо досега четено от читателите от Екшън комикс № 1“ | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://comicsalliance.com/new-superman-comics/ | заглавие = „The New Superman Titles Are Here, Grant Morrison on Action Comics“ | достъп_дата = 25 септември 2020 | фамилно_име = Uzumeri | първо_име = David | дата = 10 юни 2011 | издател = ComicsAlliance | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120412222642/http://www.comicsalliance.com/2011/06/10/new-superman-comics/ | архив_дата = 12 април 2012 | език = en }}</ref> Както при всички книги, свързани с рестартирането на Ди Си, Кларк Кент изглежда с около пет години по-млад от предишното въплъщение на персонажа (където той ще се фокусира върху ранните дни от развитието на Супермен, докато основната поредица обръща внимание върху настоящето). Супергероите като цяло се появяват само през последните пет години и на тях се гледа, в най-добрия случай, с подозрение, а в най-лошия, с откровена враждебност. Сюжетът в Екшън комикс се развива около година преди събитията от „Лига на справедливостта, №1“ и е посочен от съиздателя на Ди Си Дан Дидио като „Вселената на Ди Си: Нулева година“, докато Лигата действа в „Първа година“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamesradar.com/newsarama/ | заглавие = „Fan Expo '11: DC Comics – The New 52 Panel (JSA Returns!)“ | достъп_дата = 25 септември 2020 | фамилно_име = Ore | първо_име = Jonathan | дата = 27 август 2011 | издател = Newsarama | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121002114125/http://www.newsarama.com/comics/fan-expo-new-52-110827.html | архив_дата = 2 октомври 2012 | цитат = „„Толкова голяма част от Вселената на Ди Си е изградена около Супермен“, обяснява Дидио. „Ако Лигата на справедливостта е първа година, Екшън комикс е почти нулева година“.“ | език = en }}</ref> Мъжът от стомана все още не е спечелил доверието на гражданите на Метрополис и носи облекло, състоящ се от тениска с пелерина, дънки и работни ботуши. Първият брой е отпечатан в пет разпечатки от март 2012 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sciencefiction.com/2012/02/28/action-comics-batman-the-dark-knight-and-detective-comics-getting-reprints/ | заглавие = „Holy Sales, Batman! ‘Action Comics’, ‘Batman’, ‘Batman: The Dark Knight’ And ‘Detective Comics’ #1s Getting Reprints“ | достъп_дата = 25 септември 2020 | фамилно_име = West | първо_име = Scott | дата = 28 февруари 2012 | издател = ScienceFiction.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120414050127/http://sciencefiction.com/2012/02/28/action-comics-batman-the-dark-knight-and-detective-comics-getting-reprints/ | архив_дата = 14 април 2012 | език = en }}</ref> Първата сюжетна линия в рестартираната серия е озаглавена „Супермен и мъжете от стомана“ и представлява колекция от истории. Разказа започва от ранните години на Супремен, когато си създава име на защитник на потиснатите в Метрополис. Той привлича вниманието на военните и учения Лекс Лутор, който е заинтересован да тества собствените си сили, както и да открие какъв вид заплаха представлява той самия. След завършването на сюжетната линия на Морисън, писателят Анди Дигъл и художникът Тони Даниел стават новия творчески екип на заглавието от брой № 19. За разлика от предишните издания, мястото на действието в новата поредицата на Екшън комикс се развива в настоящето. Дигъл обяви оставката си като писател на поредицата малко преди първият брой да излезе в продажба.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/diggle-leaves-action-comics-daniel-takes-over-scripting-duties/ | заглавие = „Diggle Leaves Action Comics, Daniel Takes Over Scripting Duties“ | достъп_дата = 25 септември 2020 | фамилно_име = Phegley | първо_име = Kiel | дата = 20 март 2013 | издател = Comic Book Resources | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130503192328/http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=44383 | архив_дата = 3 май 2013 | език = en }}</ref> Дигъл остави заглавието само с един завършен брой (той ще бъде съавтор на номер 20 и един от създателите на сюжета от номер 21), като Даниел поема напълно сценария и художествените задължения за двата следващи броя, с които се завършва арката от три части „Хибрид“. Скот Лобдел написва поредица след напускането на Дигъл и Даниел.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/lobdell-on-teen-titans-superboy-action-comics/ | заглавие = Lobdell on ''Teen Titans'', ''Superboy'' &amp; ''Action Comics'' | достъп_дата = 25 iemje;l,r 2020 | фамилно_име = Sunu | първо_име = Steve | дата = 11 април 2013 | издател = Comic Book Resources | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130417015509/http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=44845 | архив_дата = 17 април 2013 | език = en }}</ref> Писателят Грег Пак и художникът Арън Кудър стават новият творчески екип в поредицата от брой № 25 (януари 2014 г.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/greg-pak-aaron-kuder-take-over-action-comics/ | заглавие = „Greg Pak &amp; Aaron Kuder Take Over ''Action Comics''“ | достъп_дата = 25 iemje;l,r 2020 | фамилно_име = Phegley | първо_име = Kiel | дата = 24 юни 2013 | издател = Comic Book Resources | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131029115437/http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=46263 | архив_дата = 29 октомври 2013 | език = en }}</ref> Тази серия завърши с брой № 52 (юли 2016 г.), който е част от арката „Последните дни на Супермен“, който се включва смъртта на Супермен и края на „Новата 52“.<ref>Tomasi, Peter (w), Eaglesham, Dale; Eaton, Scott (p), Eaglesham, Dale; Faucher, Wayne (i). ''The Final Days of Superman Part 6: The Great Pretender'' Action Comics v2, 52 (July 2016)</ref> === Ди Си Възраждане === Като част от плана „Ди Си Възраждане“ Ди Си Комикс стартира отново Екшън комикс през юни 2016 г. и връща оригиналното намериране на списанието – броевете започват от „Екшън комикс, № 957“. Писател на възобновената серия е Дан Юргенс и книгите излизат два пъти в месеца.<ref name="ornu">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/exclusive-action-detective-comics-return-to-original-numbering-for-rebirth/ | заглавие = „EXCLUSIVE: "Action", "Detective Comics" Return To Original Numbering For "Rebirth"“ | достъп_дата = 14 октомври 2020 | фамилно_име = White | първо_име = Brett | дата = 18 февруари 2016 | издател = Comic Book Resources | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170303012943/http://www.cbr.com/exclusive-action-detective-comics-return-to-original-numbering-for-rebirth/ | архив_дата = 3 март 2017 | цитат = | език = en }}</ref> Тя е продължение на поредицата „Супермен: Луис и Кларк“, която описва Супермен, неговата съпруга Луис Лейнс и техния син Джонатан Кент.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamesradar.com/newsarama/ | заглавие = „DC Comics Rebirth Recap – Creative Teams, Schedule & a Few New Details“ | достъп_дата = 14 октомври 2020 | фамилно_име = Marston | първо_име = George | дата = 26 март 2016 | издател = Newsarama | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161011165142/http://www.newsarama.com/28578-dc-comics-rebirth-recap.html | архив_дата = 11 октомври 2016 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kotaku.com.au/2016/03/dc-comics-has-unveiled-the-titles-and-creative-lineup-behind-rebirth/ | заглавие = „DC Comics Has Unveiled The Titles And Creative Lineup Behind Rebirth“ | достъп_дата = 14 октомври 2020 | фамилно_име = Liptak | първо_име = Andrew | дата = 29 март 2016 | издател = Kotaku | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160424100013/http://www.kotaku.com.au/2016/03/dc-comics-has-unveiled-the-titles-and-creative-lineup-behind-rebirth/ | архив_дата = 24 април 2016 | език = en }}</ref> За 1000-ия брой на Екшън комикс, издаден на 18 април 2018 г. - 80-годишнината от премиерния брой – Ди Си връщат Супермен в традиционния му костюм с червените гащи и жълтия колан.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.newsarama.com/38237-superman-gets-a-new-costume-and-those-iconic-classic-red-trunks-for-action-comics-1000.html | заглавие = „SUPERMAN's Red Trunks Are Back For ACTION COMICS #1000“ | достъп_дата = 14 октомври 2020 | издател = Newsarama | език = en }}</ref> „Екшън комикс, № 1000“ събира обикновената корица, празен вариант на корицата, осем корици, обхващащи осем десетилетия от 30-те до 00-те години, деветнадесет други варианта на корици от различни изпълнители и с твърди корици „Екшън комикс: Луксозни издание за 80-та годишнина на Супермен“. Брайън Майкъл Бендис стана новият автор на Екшън комикс, започваща с брой № 1001.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nerdist.com/brian-michael-bendis-will-relaunch-superman-get-his-own-comic-line/ | заглавие = „Brian Michael Bendis Will Relaunch SUPERMAN, Get His Own Comic Line“ | достъп_дата = 14 октомври 2020 | фамилно_име = Marnell | първо_име = Blair | дата = 1 февруари 2018 | издател = Nerdist | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180314042413/https://nerdist.com/brian-michael-bendis-will-relaunch-superman-get-his-own-comic-line/ | архив_дата = 14 март 2018 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.forbes.com/sites/markhughes/2018/02/01/exclusive-bendis-to-write-superman-revive-jinxworld-and-oversee-new-custom-imprint-at-dc-comics/#7c54a7f15c40 | заглавие = „Exclusive: Bendis To Write Superman, Revive Jinxworld, And Oversee New Custom Imprint At DC Comics“ | достъп_дата = 14 октомври 2020 | фамилно_име = Hughes | първо_име = Mark | дата = 1 февруари 2018 | издател = [[Форбс]] | език = en }}</ref> === Безкрайна граница === С брой 1029 от март 2021 г. се започва издаването на заглавието „Безкрайна граница“ (Infinite Frontier). Филип Кенеди Джонсън става водещ писател на серията, както и предружаващата серия за Супермен.<ref>Action Comics #1029 (March 23, 2021)</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/dc-superman-action-comics-creative-teams/ | заглавие = „New Action Comics, Superman Creative Teams Bring a Death of Superman Arc“ | достъп_дата = 15 октомври 2021 | фамилно_име = Arvedon | първо_име = Jon | дата = 16 декември 2020 | издател = Comic Book Resources | език = en }}</ref> == Схема на излизане и номерация == Екшън комикс е най-дълго просъществувалата серия на Ди Си с последователна номерация след списанието „Детектив комикс“. Отклонение от стриктия месечен план на издаване са четири препечатни издания в голям формат на Супергърл, публикувани ежегодно като 13-ти за месеца брой: № 334 (март, 1966), № 347 (март-април, 1967), № 360 (март-април, 1968) и № 373 (март-април, 1969). Екшън комикс е бил в тримесечна пауза в два случая от историята си. Първият от тези случаи е през лятото на 1986 г., когато брой № 583 за месец септември е последван от януарския брой от 1987 № 584. Причината е спирането на серията „Супермен“ в този период и публикуването на лимитираната серия от шест броя „[[Човек от стомана]]“ на Джон Байърн.{{hrf|Miller-Thompson-Bickford-Frankenhoff|2005|35-44}} Екшън комикс спира и между броевете № 686 и № 687 (февруари и юни 1993), след историческата линия „Смъртта на Супермен“ и „Погребение за приятел“ и преди завръщането с историята „Управлението на Супермен“.{{hrf|Miller-Thompson-Bickford-Frankenhoff|2005|35-44}} Списанието се публикува седмично от 24 май 1988 до 14 март 1989 г.<ref name="week" /> Временното увеличаване чистота на издаване на Екшън комикс позволява на заглавието да надмине по брой на самостоятелните издания „Детектив комикс“. Това надминаване става през 70-те години, когато серията излиза за няколко години два пъти в месеца. Промяната трае от № 601 до № 642. През този период Супермен се появява само в история от две страници на всяко издание. Той продължава да е единственият персонаж присъствал във всеки брой на Екшън комикс. Брой № 0 (октомври, 1994) е публикуван между № 703 и № 704 като част от „Месец Нула“, след събитието с участие на много от пресонажите на Ди Си „Нулев час: Криза на времето“. Има и брой № 1,000,000 (ноември, 1998) по време на събитето „Ди Си Един милион“ през октомври 1998 г., между броевете № 748 и № 749. На 1 юни 2011 г. е обявено, че всички серии, чийто сюжет се развива във Вселената на Ди Си ще бъдат спряни или преустановени чрез нов брой с номерация № 1. Събитията в лимитираната серия „Флашпойнт“ начеват нова последователна сюжетна линия, която е причината да се спрят досегашните истории. Въпреки че Екшън комикс е най-дълго просъществувалата поредица, която достига до № 904, тя не е изключение от правилото и първия брой от рестартираната серия излиза на пазара под № 1 на 7 септември 2011 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.comics.org/series/59922/ | заглавие = „Action Comics vol. 2“ | достъп_дата = 15 януари 2021 | издател = Grand Comics Database | език = en }}</ref> През феврувари 2016 г. е обявено, че като част от „Ди Си Възраждане“ Екшън комикс е подновен и ще се върне към оригиналната система на номерация, като започне от № 957 (август, 2016) и ще излиза два пъти в месеца.<ref name="ornu" /> == Библиография == * {{cite book |title= „Men of Tomorrow“ |last=Jones |first=Gerard |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Arrow Books |location=New York |isbn=978-0-09-948706-7 |pages= |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = „Action Comics. The Comic Buyer's Guide Standard Catalog of Comic Books“ | last = Miller-Thompson-Bickford-Frankenhoff | first = John Jackson-Maggie-Peter-Brent | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = September 2005 | edition = Fourth ed. | publisher = Krause Publications | location = Iola, Wisconsin | isbn = 978-0-87349-993-4 | doi = | pages = 35 – 44 | url =https://archive.org/details/standardcatalogo0000unse_c7m0| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> [[Категория:Комиксови списания]] 4fti3c7z90sc5va6gkdccddifyjsq3i 0 680993 12398047 12360961 2024-10-29T01:04:19Z SajoR 132865 герб 12398047 wikitext text/x-wiki {{Римокатолически епископ | име = Веслав Шмигел | име-оригинал = Wiesław Śmigiel | картинка = Śmigiel.JPG | издигнат от = [[Бенедикт XVI]] | националност = {{Полша}} | дата на раждане = {{Дата на раждане|1969|1|3}} | място на раждане = [[Швече]], Полша | дата на смърт = | място на смърт = | пост I = епископ на [[Торунска епархия|Торунската епархия]]<br>(2017 – ) | пост II = викарен епископ на [[Пелплинска епархия|Пелплинската епархия]]<br>(2012 – 2017) | пост III = титулярен епископ на Беатия<br>(2012 – 2017) | интереси = пасторална теология | приноси = | герб = Coat of arms of Coat of arms of Wieslaw Smigiel (archbishop).svg | подпис = | общомедия = Wiesław Śmigiel }} '''Вѐслав А̀нджей Шмѝгел''' ({{lang|pl|Wiesław Andrzej Śmigiel}}) е [[Полша|полски]] [[Римокатолическа църква|римокатолически]] духовник, хабилитиран доктор по [[богословие]], преподавател в [[Люблински католически университет „Йоан Павел II“|Люблинския католически университет]], [[викарий|викарен епископ]] на [[Пелплинска епархия|Пелплинската епархия]] и [[титулярен епископ]] на Беатия (2012 – 2017), епископ на [[Торунска епархия|Торунската епархия]] от 2017 година. == Биография == Веслав Шмигел е роден на 3 януари 1969 година в град [[Швече]]. Завършва 1-ви общообразователен лицей в [[Бидгошч]], През 1988 година започва да учи във [[Висша духовна семинария (Пелплин)|Висшата духовна семинария]] в [[Пелплин]]. Дипломира се като мигистър по богословие през 1994 година. На 29 май същата година е ръкоположен за свещеник, след което служи като викарий в енорията „Св. Троица“ в [[Кошчежина]]. Специализира пасторална теология в Люблинския католически университет (1998 – 2000). От 2001 година е преподавател в университета. През 2003 година защитава докторска дисертация по пасторална теология на тема: „Религиозното четене като средство за религиозно формиране на верните. Теологично-пасторална студия“ ({{lang|pl|Czytelnictwo religijne jako środek formacji religijnej wiernych. Studium teologiczno-pastoralne}}). В 2010 година му е присъдена научна степен хабилитиран доктор. На следващата година е избран за ръководител на Катедрата по пасторална теология (2011 – 2014). На 24 март 2012 година папа [[Бенедикт XVI]] го номинира за викарен епископ на Пелплинската епархия и титулярен епископ на Беатия. Приема епископско посвещение (хиротония) на 21 април в [[Успение на Пресвета Дева Мария (Пелплин)|Пелплинската катедрала]] от ръката [[Славой Лешек Глудж]], гдански архиепископ, в съслужие с [[Хенрик Мушински]], почетен гнезненскки архиепископ и [[Анджей Суски]], торунски епископ.<ref>{{икона|pl}} {{cite book |title=Bp Wiesław Śmigiel mianowany nowym biskupem toruńskim |last=Zieliński |first=Przemysław|year=2017 |publisher= |location=Naszemiasto.pl |url=http://pelplin.naszemiasto.pl/artykul/bp-wieslaw-smigiel-mianowany-nowym-biskupem-torunskim,4308280,art,t,id,tm.html |accessdate=26 декември 2017 г}}</ref> На 11 ноември 2017 година папа [[Франциск]] го номинира за епископ на Торунската епархия. Приема канонично епархията на 8 декември<ref>{{икона|pl}} {{cite book |title=Bp Wiesław Śmigiel objął kanonicznie diecezję toruńską|year=2017 |publisher=Diecezja-torun.pl|url=https://diecezja-torun.pl/Artykuly/View/1809/bp-wieslaw-smigiel-objal-kanonicznie-diecezje-torunska |accessdate=26 декември 2017 г}}</ref> и влиза в [[Св. св. Йоан Кръстител и Йоан Богослов|Торунската катедрала]] като епископ на 10 декември.<ref>{{икона|pl}} {{cite book|title=(Polski) Bp Wiesław Śmigiel nowym biskupem toruńskim (sylwetka)|year=2017|publisher=Episkopat.pl|url=http://episkopat.pl/en/bp-wieslaw-smigiel-nowym-biskupem-torunskim-sylwetka/|accessdate=26 декември 2017 г}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171227000705/http://episkopat.pl/en/bp-wieslaw-smigiel-nowym-biskupem-torunskim-sylwetka/ |date=2017-12-27 }}; {{икона|pl}} {{cite book|title=Pastoralista y KUL-u biskupem pomocniczym w Pelpinie|year=2012|publisher=Radiomaryja.pl|url=http://www.radiomaryja.pl/bez-kategorii/pastoralista-z-kul-u-biskupem-pomocniczym-w-pelplinie/|accessdate=26 декември 2017 г.}}; {{икона|pl}} {{cite book |title=Ingres w Toruniu |year=2017 |publisher=Gosc.pl |url=http://gosc.pl/doc/4369006.Ingres-w-Toruniu |accessdate=26 декември 2017 г }}</ref> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|титулярен епископ на [[Баеса|Беатия]]<br/>|2012|2017|[[Албин Малишак]]|[[-]]}} {{пост| [[Торунска епархия|торунски епископ]]<br/>|2017||[[Анджей Суски]]|[[-]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Полша|Християнство}} {{СОРТКАТ:Шмигел, Веслав}} [[Категория:Полски богослови]] [[Категория:Възпитаници на Люблинския католически университет]] [[Категория:Преподаватели в Люблинския католически университет]] [[Категория:Викарни епископи на Пелплинската епархия]] [[Категория:Торунски епископи]] [[Категория:Личности (Торун)]] 6ht4zk9hvi2x5lfkdsm145oq3q2b4yr 0 683499 12398280 12377933 2024-10-29T10:09:02Z 90.154.232.192 12398280 wikitext text/x-wiki {{Храна | име = Пържени картофи | снимка = Fries 2.jpg | описание = Порция пържени картофи. | вид = [[бързо хранене]] | друго име = чипс, уеджис | произход = [[Белгия]] | създател = | създаден = края на [[17 век]] | тип = гарнитура | сервиране = горещи, осолени | съставки = [[картофи]], [[олио]] | вариации = [[Путин (ястие)|путин]] | калории = | бележки = | общомедия = French fries }} '''Пържените картофи''' ({{lang|fr|frites}}) представляват парчета от [[картоф]]и, изпържени в голямо количество силно нагрята растителна или животинска мазнина. По традиция се приготвят във [[фритюрник]]. Пържените картофи са популярно ястие във веригите за [[бързо хранене]]. Сервират се горещи, меки или хрупкави, и обикновено се ядат като част от обяда или вечерята или самостоятелно, като бързо ядене. Често присъстват в менютата на различни ресторанти и барове. В [[Северна Америка]] обикновено биват [[Осоляване|осолявани]] и почти винаги се сервират с [[кетчуп]], но в много държави те имат други подправки или топинги, като например [[оцет]], [[майонеза]] или други местни специалитети. == Приготвяне == Пържените картофи се приготвят, като първо картофите се обелват и нарязван на ленти. След това се накисват в студено вода, за да се премахне нишестето на повърхността им, след което се изсушават.<ref name="ff">Fannie Farmer, ''The Boston Cooking-School Cook Book'', 1896, ''s.v.''</ref><ref name="stange">{{cite book|author=Saint-Ange, Evelyn and Aratow|year=1927|title=La Bonne Cuisine de Madame E. Saint-Ange: The Essential Companion for Authentic French Cooking|publisher=Larousse|page=553|isbn= 1-58008-605-5}}</ref> После могат да се пържат на един или два етапа. Готвачите обикновено предпочитат двойната техника, тъй като дава по-добри резултати.<ref name="stange"/><ref>{{cite news|last=Blumenthal|first=Heston|title=How to cook perfect spuds|url=http://www.theage.com.au/lifestyle/cuisine/how-to-cook-perfect-spuds-20120417-1x4fp.html|newspaper=The Age|date=17 април 2012}}</ref> Картофите, извадени от земята, могат да съдържат твърде много вода, което води до влажни картофи, така че обикновено се предпочитат картофи, които са били съхранявани за известно време.<ref>[https://idahopotato.com/dr-potato/french-fried-potatoes Idaho Potato Commission]</ref> В двуетапния метод, първата баня, понякога наричана [[бланширане]], е в гореща мазнина (около 160&nbsp;°C). Това може да бъде направено предварително.<ref name="stange" /> След това се пържат за по-кратко време в много гореща мазнина (около 190&nbsp;°C), за да може външността да стане хрупкава. После се слагат на решетка или в кърпа, за да се изцедят, осолят и сервират. Точните времена на двете бани зависят от размера на картофите. Например, за 2 – 3 mm ленти, първата баня отнема около 3 минути, а втората трае секунди.<ref name="stange" /> Повечето пържени картофи се правят от замразени картофи, които са бланширани или поне промишлено изсушени с въздушна струя.<ref>{{cite web|url=https://www.thespruce.com/how-do-restaurants-make-fries-crispy-995934|title=The Making of French Fries|publisher=thespruce.com|достъп_дата=2018-01-21|архив_дата=2017-12-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171210124315/https://www.thespruce.com/how-do-restaurants-make-fries-crispy-995934}}</ref> Стандартната мазнина за пърженето на картофите е [[Растително масло|растителна]]. В миналото, телешката [[лой]] се е считала за по-добър вариант,<ref name="stange"/> като растителната мазнина е била алтернатива. Всъщност, [[McDonald's]] използват смес от 93% телешка лой и 7% [[памучно масло]] до 1990 г., когато преминават на растително масло с телешки аромат.<ref>Schlosser, Eric (2001). ''Fast Food Nation: The Dark Side of All-American Meal''. Houghton Mifflin. ISBN 0-395-97789-4</ref> == История == Спорът относно това къде са създадени първите пържени картофи съществува и до днес между [[Франция]] и [[Белгия]].<ref name="SW158">{{cite book|last1=Schehr|first1=Lawrence R.|last2=Weiss|first2=Allen S.|title=French Food: On the Table On the Page and in French Culture|publisher=Routledge|location=Abingdon|year=2001|page=158|isbn=0415936284}}</ref> От белгийска гледна точка, популярността на термина „french fries“ (букв. „пържени картофи“ на [[Английски език|английски]]) се обяснява като „френска гастрономична хегемония“, при която кухнята на Белгия е асимилирана, поради липса на разбиране в комбинация с еднаквия език и географска близост между двете страни.<ref name="SW158"/> Белгийският журналист Джо Жерар твърди, че семеен ръкопис от 1781 г. разказва за пържене на картофи преди 1680 г. в долината [[Маас]] в тогавашна [[Испанска Нидерландия]] (днешна Белгия).<ref name="frites1">{{икона|fr}} Hugues Henry (16 август 2001) {{cite web |url=http://www.frites.be/v4/index.cfm?context=article&ContentID=354 |title=La Frite est-elle belge? |достъп_дата=2018-01-21 |архив_дата=2013-05-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130524003848/http://www.frites.be/v4/index.cfm?context=article&ContentID=354 }}</ref><ref name="ilegems1">{{икона|nl}} {{cite book|last = Ilegems|first = Paul|title = De Frietkotcultuur|publisher = Loempia|isbn = 90-6771-325-2|year = 1993}}</ref> Жерар не е представил ръкописа за това твърдение, поради факта, че той не е свързан с по-късната история на пържените картофи, тъй като картофите пристигат в този район към около 1735 г. Според някои експерти, условията през 18 век не са позволявали на селяните да отделят голямо количество мазнина за готвене на картофи.<ref>Leclercq, Pierre. [http://www.musee-gourmandise.be/fr/articles-de-fond/77-articles-fond/132-la-veritable-histoire-de-la-frite La véritable histoire de la pomme de terre frite] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220209164507/https://www.musee-gourmandise.be/fr/articles-de-fond/77-articles-fond/132-la-veritable-histoire-de-la-frite |date=2022-02-09 }}, musee-gourmandise.be, mentioning the work of Fernand Pirotte on the history of the potato</ref> Пържените картофи са въведени в американската войска, пристигнала в Белгия през [[Първата световна война]]. Белгийците преди това са се грижили за британските войници с чипс и продължават да го сервират и на американците, когато поемат [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния фронт]].<ref>{{cite book|last=McDonald|first=George|title=Frommer's Belgium, Holland & Luxembourg|url=https://archive.org/details/belgiumhollandlu00mcdo|publisher=Wiley Publishing|year=2007|page=[https://archive.org/details/belgiumhollandlu00mcdo/page/485 485]|isbn=978-0-470-06859-5}}</ref> Американците приемат, че това са френски пържени картофи, тъй като си мислят, че са във Франция, защото местният език и официалният в белгийската армия по това време е френски.<ref name="frites1"/> По това време популярността на термина „пържени картофи“ вече расте – използва се в САЩ от 1899 г., въпреки че не е ясно дали се е отнасял за класическия чипс или за днешните пържени картофи.<ref>Handy, Mrs. Moses P. [https://books.google.com/books?id=G_ImAQAAIAAJ&dq=%22french%20fries%22&pg=RA1-PA159#v=onepage&q&f=false "Kitchen Economy in France"], Good Housekeeping, Volumes 28 – 29 159 Vol XXIX No 1 юли 1899 Whole No 249.</ref> Пържените картофи впоследствие стават национално ястие и значителна част от няколко национални ястия.<ref>{{cite book|last1=Schehr|first1=Lawrence R.|last2=Weiss|first2=Allen S.|title=French Food: On the Table On the Page and in French Culture|publisher=Routledge|location=Abingdon|year=2001|pages=158 – 9|isbn=0415936284}}</ref> В [[България]] пържените картофи навлизат масово в ресторантите през 70-те години на XX век, когато са изградени фабрики за производство на замразен полуфабрикат – дотогава те са рядкост и се избягват, заради трудоемкото им приготвяне.<ref name="шкодрова">{{cite book | last = Шкодрова | first = Албена | authorlink = Албена Шкодрова | year = 2015 | title = Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ | publisher = Жанет 45 | location = Пловдив | isbn = 978-619-186-115-6 | pages = 225}}</ref> == Влияние върху здравето == Пържените картофи съдържат основно [[въглехидрати]] (най-вече под формата на [[нишесте]]) и протеини от картофа, както и мазнина, поета по време на пърженето. Солта, която съдържа [[натрий]], почти винаги се използва за овкусяване. Една голяма порция пържени картофи от McDonald's в САЩ съдържа 154 грама продукт. 510-те калории идват от 66 g въглехидрати, 24 g мазнини, 7 g протеини и 350 mg натрий.<ref>{{cite web|url=http://nutrition.mcdonalds.com/getnutrition/nutritionfacts.pdf|title=McDonald's Nutrition Facts for Popular Menu Items|work=nutrition.mcdonalds.com|достъп_дата=2018-01-21|архив_дата=2011-10-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111021001852/http://nutrition.mcdonalds.com/getnutrition/nutritionfacts.pdf}}</ref> Ястието получава критики от някои експерти, които го определят като нездравословно и с малко хранителни качества. Пържените картофи съдържат много голямо количество [[акриламид]]и, поради което изплуват опасения относно влиянието им върху човешкото здраве.<ref name="acs">{{cite web |url=http://www.cancer.org/cancer/cancercauses/othercarcinogens/athome/acrylamide |title=Acrylamide |date=1 октомври 2013 |publisher=American Cancer Society |достъп_дата=2018-01-21 |архив_дата=2016-11-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161120194243/http://www.cancer.org/cancer/cancercauses/othercarcinogens/athome/acrylamide }}</ref><ref name="Pelucchi2015">{{cite journal |vauthors=Pelucchi C, Bosetti C, Galeone C, La Vecchia C |title=Dietary acrylamide and cancer risk: an updated meta-analysis |journal=Int. J. Cancer |volume=136 |issue=12 |pages=2912 – 22 |year=2015 |pmid=25403648 |doi=10.1002/ijc.29339 |url=}}</ref> Според Американското онкологично общество към момента няма яснота дали повишената консумация на акриламиди увеличава риска от рак.<ref name="acs" /> Мета-анализ показва, че акриламидите не са свързани с повечето видове често срещан рак.<ref name="Pelucchi2015" /> == Галерия == <gallery class=center mode=packed> Chili fries.jpg|Пържени картофи с чили. The Hat, chili cheese fries.jpg|Пържени картофи със сирене. SupermaketFries.jpg|Вълнообразно нарязани пържени картофи. Fast food 01 ebru.jpg|Къдрави пържени картофи. Curry chips.jpg|Пържени картофи с къри. Shoestring fries, garlic, homemade blue cheese dressing, with some spicy sauce.jpg|Пържени картофи със синьо сирене и дресинг. Bartley's.jpg|Сладки пържени картофи. </gallery> == Източници == <references/> [[Категория:Бързо хранене]] [[Категория:Белгийска кухня]] [[Категория:Френска кухня]] qrkan220a7x94iu1f4ixxy05v7jnozg 4 685800 12397488 11506593 2024-10-28T13:34:17Z 149.62.207.211 /* Използване на модули */ 12397488 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:МОД]]}} <br /><inputbox> type=fulltext width=40 namespaces=Модул** searchbuttonlabel=Search bgcolor=#FFF break=no placeholder=Търси модул searchbuttonlabel=Търсене </inputbox><br /> <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> '''Модулите в Уикипедия''' се пишат на езика за програмиране [[Lua]]. Lua кодът може да бъде вграден в [[У:Ш|шаблони]], като се използва <code><nowiki>{{#invoke:}}</nowiki></code> функционалността на Scribunto. Това разширение поддържа Lua 5.1 от юли 2015 г. За изпълняване на по-сложни задачи, като числови изчисления, манипулации на низове, анализи и дървета за вземане на решения, обикновените шаблони не вършат работа, понеже стават твърде сложни или бавни. Чрез използването на Lua модули страниците се зареждат по-бързо, освен това модулите са гъвкави и дават по-интересни начини за представяне на информацията. <code>{{Личност | име = моля, въведете програмен код | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} {{футболен отбор | име на отбора = {{Книга | име = {{Личност | име = {{Личност | име = {{Taxobox | image = | image_caption = | status_bg = | status_bg_extinct = | status_bg_ref = }}{{Летателен апарат | име = {{Музикален изпълнител | име = ‑‑{{категория инфо|{{Личност | име = {{Филм | име = [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Уикипедия не може да приеме материали със запазени [[Уикипедия:Авторски права|авторски права]]. Въведеният от вас текст в страницата „[[:[[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, не добавяйте неподходящи външни препратки в Уикипедия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия#Уикипедия не е склад за препратки, изображения или мултимедийни файлове|Уикипедия не е списък с препратки]] и не трябва да бъде използвана за рекламиране или за трибуна. Това включва препратки към лични страници, собствени уебсайтове или уебсайтове, в които имате участие, препратки с цел популяризиране на даден уебсайт, продукт и т.н. Вижте [[Уикипедия:Външни препратки|упътването за външните препратки]] за допълнителни подробности. Тъй като Уикипедия използва атрибута <code>nofollow</code>, външните препратки не оказват влияние върху повечето търсачки и рейтинга в тях на сочените страници. Ако сте сигурни, че дадена външна препратка е подходяща за енциклопедията, моля да обосновете това на беседата на страницата, вместо отново да добавяте препратката. Благодаря.<!-- Шаблон:П-спам2 --> [[Специални:Приноси/149.62.207.211|149.62.207.211]] 13:34, 28 октомври 2024 (UTC)]]“ е бил копиран и поради това беше изтрит. Моля, въздържайте се да въвеждате отново текстове и/или други материали, освен ако те не се разпространяват под свободен лиценз, съвместим с лиценза [[Криейтив Комънс|Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното]] и другите допълнителни [[Уикипедия:Условия за ползване|условия за ползване]] на Уикипедия. Благодаря! [[Специални:Приноси/149.62.207.211|149.62.207.211]] 13:34, 28 октомври 2024 (UTC) | име_оригинал = | картинка = | описание = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | базиран_на = | актьори = | музика = | оператор = | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = | разпространител = | жанр = | премиера-дата = | премиера-място = | времетраене = | страна = | език = | цветност = | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} }} | име-оригинал = | фон = | лого = | картинка = | картинка_текст = | от = | създадена = | националност = | стил = | основни инструменти = | период_на_активност = | лейбъл = | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = | награди = | сайт = | състав = | бивши_членове = | общомедия = }} | снимка = | заглавие = | описание = | националност = | тип = | дизайнер = | производител = | произведен = | произведени бройки = | единична цена = | първи полет = | използван за пръв път от = | използван от = | въведен в експлоатация = | изведен от експлоатация = | състояние = | екипаж = | дължина = | размах на крилете = | площ на крилете = | височина = | тегло празен = | тегло пълен = | двигател = | мощност = | макс скорост = | макс претоварване = | полета без доп резервоари = | полета с доп резервоари = | таван на полета = | скороподемност = | относ натоварване на крилото = | оръдие = | ракети = | бомби = }} | име-оригинал = | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} | име-оригинал = | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = | автор = | издадена-година = | издадена-държава = | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = | жанр = | жанрове = | вид = | произведения = | страници = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = | бележки = | общомедия = }} | герб = | оригинално име = | прозвище = | основан = | разформирован = | стадион = | капацитет = | собственик = | президент = | старши треньор = | първенство = | сезон = | спонсор = | екипировка = }} </code>== Използване на модули == <pre> {{#invoke:Wd|property|Q347118|P18|format=\[\[File:%p {{!}} thumb {{!}} left\]\]}} </pre> * '''<code>[[Модул:Wd|Wd]]</code>''' е името на модула * '''<code>property</code>''' е името на функция от този модул * '''<code>Q347118</code>''' е стойността на параметър 1 * '''<code>P18</code>''' е стойността на параметър 2 * '''<code>format=\[\[File:%p {{!}} thumb {{!}} left\]\]</code>''' е параметър с име <code>format</code> и неговата стойност <code>\[\[File:%p {{!}} thumb {{!}} left\]\]</code>. [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите повече пробни редакции в статиите на Уикипедия, дори ако целта Ви е била да поправите нещо. Подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и бяха премахнати. Ако имате желание да експериментирате отново, моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря.<!-- Шаблон:П-тест2 --> [[Специални:Приноси/149.62.207.211|149.62.207.211]] 13:34, 28 октомври 2024 (UTC) == Създаване на модули == Модулът е страница от именно пространство <code>Модул:</code> и може да се създаде по същия начин както и всяка друга страница с тази разлика, че името задължително се предшества от префикса на именното пространство. === Пример === Примерно съдържание на модул с име Hello: <syntaxhighlight lang="lua"> local p = {} function p.hi(frame) local name = frame.args[1] return "Hello, " .. name .."!" end return p </syntaxhighlight> Извикване на модула: <pre> {{#invoke:Hello|hi|Pesho}} </pre> Резултат: <pre> Hello, Pesho! </pre> == Дебъгване == За дебъгване кода на даден модул може да се използва ''„Конзолата за отстраняване на грешки“'' намираща се в долната част на всеки модул в режим на ''„редактиране“''. Конзолата представлява поле за въвеждане на текст, което можете да се използва за изпробване на Lua код. {{center|1=[[File:Scribunto debug console.PNG|none]]}} Щракнете върху полето за въвеждане на текст, въведете кода от примера по-долу и натиснете ''Enter''. <syntaxhighlight lang="lua"> local p = {} function p.hi(frame) local name = frame.args[1] return "Hello, " .. name .."!" end </syntaxhighlight> Следва извикване на функцията <code>p.hi(frame)</code>, но за целта първо трябва да подадем обекта <code>frame</code> със задължителния параметър <code>args</code>: <syntaxhighlight lang="lua"> local frame = {} frame.args = {} frame.args[1] = 'world' </syntaxhighlight> Самото извикване на желаната функция става с <code>p.hi(frame)</code>, но за да видим резултата от нея, трябва да използваме <code>mw.log()</code>: <syntaxhighlight lang="lua"> mw.log(p.hi(frame)) </syntaxhighlight> След като натиснете отново ''Enter'', под текста, който сте написали, трябва да видите следното: <pre> Hello, world! </pre> Друг вариант за логване на резултата от <code>p.hi</code> е директно с <code>mw.log(p.hi({['args']={'world'}}))</code>. == Вижте също == * [[:Категория:Lua шаблони]] * [[:mw:Extension:Wikibase Client/Lua]] * [[:mw:Extension:Scribunto/Lua reference manual]] * [http://www.lua.org/manual/5.1/manual.html Lua 5.1 Reference Manual] * [https://repl.it/languages/Lua Online Lua Editor] {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране]] fkhi82etbyrpagscjzs00kz6wk15gjy 12397699 12397488 2024-10-28T18:08:26Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.207.211|редакции на 149.62.207.211]] ([[User talk:149.62.207.211|б]].), към версия на Carbonaro. 11506593 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:МОД]]}} <br /><inputbox> type=fulltext width=40 namespaces=Модул** searchbuttonlabel=Search bgcolor=#FFF break=no placeholder=Търси модул searchbuttonlabel=Търсене </inputbox><br /> <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> '''Модулите в Уикипедия''' се пишат на езика за програмиране [[Lua]]. Lua кодът може да бъде вграден в [[У:Ш|шаблони]], като се използва <code><nowiki>{{#invoke:}}</nowiki></code> функционалността на Scribunto. Това разширение поддържа Lua 5.1 от юли 2015 г. За изпълняване на по-сложни задачи, като числови изчисления, манипулации на низове, анализи и дървета за вземане на решения, обикновените шаблони не вършат работа, понеже стават твърде сложни или бавни. Чрез използването на Lua модули страниците се зареждат по-бързо, освен това модулите са гъвкави и дават по-интересни начини за представяне на информацията. == Използване на модули == <pre> {{#invoke:Wd|property|Q347118|P18|format=\[\[File:%p {{!}} thumb {{!}} left\]\]}} </pre> * '''<code>[[Модул:Wd|Wd]]</code>''' е името на модула * '''<code>property</code>''' е името на функция от този модул * '''<code>Q347118</code>''' е стойността на параметър 1 * '''<code>P18</code>''' е стойността на параметър 2 * '''<code>format=\[\[File:%p {{!}} thumb {{!}} left\]\]</code>''' е параметър с име <code>format</code> и неговата стойност <code>\[\[File:%p {{!}} thumb {{!}} left\]\]</code>. == Създаване на модули == Модулът е страница от именно пространство <code>Модул:</code> и може да се създаде по същия начин както и всяка друга страница с тази разлика, че името задължително се предшества от префикса на именното пространство. === Пример === Примерно съдържание на модул с име Hello: <syntaxhighlight lang="lua"> local p = {} function p.hi(frame) local name = frame.args[1] return "Hello, " .. name .."!" end return p </syntaxhighlight> Извикване на модула: <pre> {{#invoke:Hello|hi|Pesho}} </pre> Резултат: <pre> Hello, Pesho! </pre> == Дебъгване == За дебъгване кода на даден модул може да се използва ''„Конзолата за отстраняване на грешки“'' намираща се в долната част на всеки модул в режим на ''„редактиране“''. Конзолата представлява поле за въвеждане на текст, което можете да се използва за изпробване на Lua код. {{center|1=[[File:Scribunto debug console.PNG|none]]}} Щракнете върху полето за въвеждане на текст, въведете кода от примера по-долу и натиснете ''Enter''. <syntaxhighlight lang="lua"> local p = {} function p.hi(frame) local name = frame.args[1] return "Hello, " .. name .."!" end </syntaxhighlight> Следва извикване на функцията <code>p.hi(frame)</code>, но за целта първо трябва да подадем обекта <code>frame</code> със задължителния параметър <code>args</code>: <syntaxhighlight lang="lua"> local frame = {} frame.args = {} frame.args[1] = 'world' </syntaxhighlight> Самото извикване на желаната функция става с <code>p.hi(frame)</code>, но за да видим резултата от нея, трябва да използваме <code>mw.log()</code>: <syntaxhighlight lang="lua"> mw.log(p.hi(frame)) </syntaxhighlight> След като натиснете отново ''Enter'', под текста, който сте написали, трябва да видите следното: <pre> Hello, world! </pre> Друг вариант за логване на резултата от <code>p.hi</code> е директно с <code>mw.log(p.hi({['args']={'world'}}))</code>. == Вижте също == * [[:Категория:Lua шаблони]] * [[:mw:Extension:Wikibase Client/Lua]] * [[:mw:Extension:Scribunto/Lua reference manual]] * [http://www.lua.org/manual/5.1/manual.html Lua 5.1 Reference Manual] * [https://repl.it/languages/Lua Online Lua Editor] {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране]] 4ic6lwv3tlgiu8ck1y6d302u8u5sjpj 0 690380 12398186 12388116 2024-10-29T08:44:35Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Германия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Германия]] 12398186 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Самолетна катастрофа в Мюнхен | снимка = Ambassador.arp.750pix.jpg | дата = 6 февруари 1958 г. | място = [[Мюнхен]], [[Западна Германия]] | причина = Неизправност при излитане, падане на пистата | тип1 = Airspeed AS-57 Ambassador | авиокомпания1 = [[British Airways]] | кодово име1 = G-ALZU | маршрут1 = [[Белград]] (Югославия) – [[Манчестър]] (Англия) | пътници1 = 38 | екипаж1 = 6 | загинали1 = 23 | оцелели1 = 21 | карта = Германия }} '''Самолетната катастрофа в Мюнхен''' се случва в [[Западна Германия]] на 6 февруари 1958 г. В самолета е футболният отбор на [[Манчестър Юнайтед]], наречен „[[Бебетата на Бъзби]]“, заедно с поддръжници и журналисти<ref>{{cite web |year=1958 |title=Video: Britain Mourns. Soccer Champs Die In Plane Crash, 1958/02/10 (1958) |url=https://archive.org/details/1958-02-10_Britain_Mourns |publisher=[[Universal Newsreel]] |accessdate=20 февруари 2012 }}</ref>. Загиват на място 20 от 38-те души в самолета. Ранените, някои в безсъзнание, са откарани в болница в [[Мюнхен]], където още 3 души умират, което довежда до 23 жертви и 21 оцелели. Отборът се връща от мач за [[КЕШ]] в [[Белград]], [[СФР Югославия]], където надделява над „[[Цървена звезда]]“, за да премине към полуфиналите на състезанието. Самолетът каца междинно в Мюнхен, за да зареди с гориво. След зареждането пилотите Джеймс Тайн и Кенет Раймънт 2 пъти отлагат излитането заради увеличеното налягане в левия двигател. Опасявайки се, че ще закъснеят прекалено много, капитан Тайн започва 3-ти опит за излитане. Вали сняг и в края на пистата се образува слой киша. Самолетът навлиза в кишата, хлъзга се и минава през ограда отвъд края на пистата, лявото крило се откъсва, след като удря къща. Страхувайки се, че самолетът може да избухне, Тайн започва да евакуира пътниците, вратарят [[Хари Грег]] на „Манчестър Юнайтед“ помага да се измъкнат оцелелите от останките. Разследване от страна на властите на летищата в Западна Германия първоначално обвинява Тайн. По-късно е установено, че катастрофата е причинена от кишата на пистата, което забавя твърде много самолета, за да излети. Тайн е освободен през 1968 г., 10 години след инцидента. Манчестър Юнайтед по това време се опитва да стане третият клуб, който печели три последователни титли в английската лига. Те са на шест точки зад лидерите на лигата [[Уулвърхямптън Уондърърс]]. Катастрофата не само спира амбициите им за титлата тази година, но и разрушава ядрото на това, което може да бъде едно от най-големите поколения играчи в английската история на футбола. Отнема 10 години, докато клубът се възстанови, като Бъзби възстановява отбора и печели европейската купа през 1968 г. с новото поколение „Бебета“. == Предистория == През април 1955 г. [[УЕФА]] създава [[КЕШ]], футболен турнир за клубовете шампиони на европейските нации, филиали на УЕФА, който да започне през сезон 1955/56.<ref>{{cite web |title=UEFA Champions League – History |url=http://www.uefa.com/uefachampionsleague/history/index.html |publisher=UEFA |accessdate=24 април 2011 }}</ref> Победителите в английската лига [[ФК Челси|Челси]] обаче отказват да участват.<ref>White, p. 103</ref> На следващия сезон английската лига е спечелена от Манчестър Юнайтед, воден от [[Мат Бъзби]]. Футболната лига отново отказва тяхното участие, но Бъзби и неговия шеф Харолд Хардман с помощта на председателя на футболната асоциация Стенли Роуз се обявяват за участие и Юнайтед става първият английски отбор, който играе в Европа.<ref name="white_105">White, p. 105</ref> Отборът, известен като „Бебетата на Бъзби“ заради младостта си, стига до полуфиналите, където е надвит от бъдещия победител – [[Реал Мадрид]]. Спечелването на титлата на първа дивизия още през този сезон означава квалификация за турнира от 1957/58. Домакинските шампионатни срещи са в събота, а европейските мачове в средата на седмицата, така че въпреки че пътуването със самолет е рисковано, това е единственият избор, ако Юнайтед иска да участва.<ref>Crick et al., p. 39</ref> След като преодоляват [[Шамрок Роувърс]] и [[Дукла Прага]] в предварителния и първи кръг съответно, Юнайтед се изправя пред Цървена звезда Белград от Югославия за четвъртфиналите. След като ги побеждава с 2:1 на [[Олд Трафорд]] на 14 януари 1958 г., клубът трябва да пътува до Югославия за реванша на 5 февруари. На връщане от [[Прага]] в предишния кръг, мъглата над Англия не позволява на отбора да отлети обратно за [[Манчестър]], така че те отлетяват до [[Амстердам]], преди да вземат ферибота от Хоук Холанд до Харвич и след това влак до Манчестър.<ref>Morrin, pp. 67 – 68</ref> Нетърпелив да не пропусне мачовете на футболната лига и да не преживее трудно пътуването, клубът наема самолет от [[British Airways]] от Манчестър за Белград за далечния мач срещу Цървена звезда.<ref>Morrin, p. 77</ref> Мачът завършва 3:3, но това е достатъчно да изпрати Юнайтед на полуфиналите. Излитането от Белград е отложено с 1 час след като Джони Бери губи паспорта си, а самолетът пристига в Мюнхен за зареждане на гориво в 13:15 GMT.<ref>Morrin, p. 93</ref><ref name="white_119">White, p. 119</ref> == Сблъсъкът == В 14:19 GMT от контролната кула в Мюнхен е съобщено, че самолетът е готов да излети и е дадено разрешение за излитане, изтичащо в 14:31 часа.<ref>Morrin, p. 97</ref> Раймънт отлага излитането, след като Тайн забелязва, че маншонът за налягането не е стабилен, когато самолетът достига пълна мощност и двигателят звучи странно, докато се ускорява.<ref name="morrin_98">Morrin, p. 98</ref> Вторият опит е направен три минути по-късно, но се отказва след 40 секунди.<ref>Morrin, pp. 99 – 100</ref> След втория провал пътниците се оттеглят в салона на летището. Тогава започва да вали сняг тежко и изглежда малко вероятно самолетът да излети. Дънкан Едуардс от Манчестър Юнайтед изпраща телеграма до ханджията си в Манчестър. Той пише: „Всички полети са отменени, летим утре, Дънкан.“<ref name="barnes_16">Barnes et al., p. 16</ref> Пътниците са призовани обратно в самолета 15 минути след като го напускат.<ref>Morrin, p. 103</ref> Няколко от играчите не са уверени, че може да се проведе полетът, особено [[Били Уилън]], който казва: „Това може да е смърт, но аз съм готов“. Други, включително [[Дънкан Едуардс]], [[Томи Тейлър]], [[Марк Джоунс]], [[Еди Колман]] и [[Франк Суифт]], се преместват в задната част на самолета, вярвайки, че е по-безопасно. След като всички са на борда, Тайн и Раймент стартират самолета в 14:56 ч.<ref>Morrin, p. 107</ref> В 14:59 часа те стигат до мястото за излитане на пистата, където получават разрешение да се подредят, готови за излитане.<ref>Morrin, pp. 107 – 108</ref> На пистата провеждат окончателни проверки в пилотската кабина и в 15:02 часа им е казано, че разрешението им ще изтече в 15:04 ч. Пилотите се съгласяват да се опитат да излязат. В 15:03 те казват на контролната кула своето решение. Раймънт премества напред бавно лоста за увеличаване оборотите на двигателя и освобождава спирачките, а самолетът започва да ускорява. Самолетът се плъзга от края на пистата, разбива се в оградата около летището и по пътя преди да спре едното му крило се откъсва, тъй като се удря в къща, в която живее шестчленно семейство. Част от опашката на самолета е откъсната, преди лявата страна на пилотската кабина да удари дърво. Дясната страна на корпуса удря дървена колиба, в която има камион пълен с гуми и гориво, които експлодират.<ref>{{cite web |title=The Munich air disaster: a timeline |url=http://www.bbc.co.uk/manchester/content/articles/2008/01/17/060208_munich_timeline_feature.shtml |publisher=BBC Manchester |date=19 март 2008 |accessdate=12 октомври 2008 }}</ref> 20 пътници загиват на борда, а 3 умират по-късно в болницата. Когато вижда пламъците около пилотската кабина, Тайн се страхува, че самолетът ще експлодира и казва на екипажа си да се евакуира. Стюардесите Розмари Шевертън и Маргарет Белис са първите, които излизат през счупен авариен прозорец, следвани от Бил Роджърс.<ref name="morrin_115">Morrin, p. 115</ref> Раймънт е затиснат на мястото си при смачкания фюзелаж и казва на Тайн да излезе без него. Междувременно в кабината вратарят Хари Грег идва в съзнание, мислейки че е мъртъв.<ref>Morrin, p. 116</ref> Той чувства кръвта на лицето си и „не смее да постави ръката си, [той] смята, че върхът на главата му я няма като смачкано варено яйце“.<ref>White, p. 118.</ref> Той също успява да спаси някои пътници. == Жертви == === Екипаж === * Капитан Кенет Раймент – пилот. (Оцелява при катастрофата, но умира 5 седмици по-късно в болница, вследствие на раните си по главата) * Том Кейбъл – стюард в кабината === Футболисти === [[Файл:Munich Memorial Plaque.jpg|мини|Плоча на [[Олд Трафорд]] в памет на жертвите.]] [[Файл:Munich Clock.jpg|мини|Мюнхенски часовник с часа на инцидента в югоизточната част на Олд Трафорд]] * [[Джефри Бент (27.09.1932 Селфорд, Англия-06.02.1958 Мюнхен, Германия)]] * [[Роджър Бърн (08.09.1929 Гортън, Англия-06.02.1958 Мюнхен, Германия)]] * [[Еди Колман (01.11.1936 Манчестер, Англия-06.02.1958 Мюнхен, Германия)]] * [[Дънкан Едуардс]] (Оцелява при катастрофата, но умира 15 дни по-късно в болница) * [[Марк Джоунс (15.06.1933 Уомбуел, Англия-06.02.1958 Мюнхен, Германия)]] * [[Дейвид Пег (20.09.1935 Хайфийлдс, Англия-06.02.1958 Мюнхен, Германия)]] * [[Томас Тейлър (29.02.1932 Барнзли, Англия-06.02.1958 Мюнхен, Германия)]] * [[Били Уилън (01.01.1935 Дъблин, Ирландия-06.02.1958 Мюнхен, Германия)]] ; служители * Уолтър Крикмър – клубен секретар * Том Къри – треньор * Бърт Уейли – главен треньор === Журналисти === * Алф Кларк, ''Manchester Evening Chronicle'' * Дони Дейвис, ''Manchester Guardian'' * Джордж Фалоус, ''Daily Herald'' * Том Джаксън, ''Manchester Evening News'' * Арчи Ледбрук, ''Daily Mirror'' * Хенри Роуз, ''Daily Express'' * Франк Суифт, ''[[News of the World]]'' (бивш вратар на [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] и [[Манчестър Сити]], умира на път за болницата) * Ерик Томпсън, ''[[Daily Mail]]'' ; други * Бела Миклош – пътнически агент * Уили Сатиноф – фен, близък приятел на Мат Бъзби == Оцелели == === Екипаж === * Маргарет Белис, стюардеса (починала 1998 г.)<ref>{{cite news |title=Stewardess who saved lives at Munich |url=http://www.thenorthernecho.co.uk/news/2018427.stewardess_who_saved_lives_at_munich/ |work=Hounslow Chronicle |date=5 февруари 2008 |accessdate=14 април 2013 }}</ref> * Розмари Шевертън, стюардеса * Джордж Роджърс, радио оператор (починал 1997 г.) * Капитан Джеймс Тайн, пилот (починал 1975 г.)<ref>{{cite news |first=Marcus |last=Leroux |title=Captain James Thain cleared of blame after the thawing of hostilities |url=http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/premier_league/manchester_united/article3279019.ece |work=The Times |date=30 януари 2008 |accessdate=11 януари 2009 |location=London }}{{Dead link|date=октомври 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Футболисти === * [[Джони Бери]] (никога не играе повече, починал 1994 г.)<ref>Barnes et al., p. 66.</ref> * [[Джаки Бленчфлауър]] (никога не играе повече, починал 1998 г.)<ref>{{cite news |title=Busby Babe loses battle against cancer |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/163621.stm |publisher=BBC News |date=2 септември 1998 |accessdate=10 януари 2009 }}</ref> * [[Боби Чарлтън]] * [[Бил Фолкс]] (починал 2013 г.)<ref>{{cite news |title=Busby Babe Bill Foulkes dies, aged 81 |url=http://www.bbc.co.uk/news/uk-england-manchester-25084845 |publisher=BBC News |date=25 ноември 2013 |accessdate=25 ноември 2013 }}</ref> * [[Хари Грег]] (починал 2020 г.) * [[Кени Моргънс]] (починал 2012 г.)<ref>{{cite news |title=Kenny Morgans: Ex-Man Utd player and Munich survivor dies |url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/20388051 |publisher=BBC Sport |date=18 ноември 2012 |accessdate=18 ноември 2012 }}</ref> * [[Албърт Скенлън]] (починал 2009 г.)<ref>{{cite news |title=Busby Babe Albert Scanlon dies |url=http://menmedia.co.uk/manchestereveningnews/news/s/1187158_busby_babe_albert_scanlon_dies |work=Manchester Evening News |date=22 декември 2009 |accessdate=23 декември 2009 |archive-date=2012-11-12 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121112180207/http://menmedia.co.uk/manchestereveningnews/news/s/1187158_busby_babe_albert_scanlon_dies }}</ref> * [[Денис Вайълет]] (починал 1999 г.)<ref>{{cite news |title=Busby Babe dies |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/292184.stm |publisher=BBC News |date=7 март 1999 |accessdate=10 януари 2009 }}</ref> * [[Рей Ууд]] (починал 2002 г.)<ref>{{cite news |first=Bill |last=Wilson |title=Waiting for news from Munich |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/magazine/7211922.stm |publisher=BBC News |date=4 февруари 2008 |accessdate=10 януари 2009 }}</ref> ; служители * [[Мат Бъзби]], старши треньор (починал 1994 г.)<ref>{{cite news |title=1969: Matt Busby retires from Man United |url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/january/14/newsid_3334000/3334059.stm |publisher=BBC News |date=14 януари 2008 |accessdate=11 януари 2009 }}</ref> === Журналисти === * Тед Елиярд, ''[[Daily Mail]]'' телеграфист (починал 1964 г.) * Питър Хауърд, ''Daily Mail'' фотограф (починал 1996 г.)<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=8Z0FZ5Y5p8UC&pg=PT13&lpg=PT13&dq=%22Peter+Howard%22+%22Daily+Mail%22++1996&source=bl&ots=EsPMiHX4kv&sig=9_CyW11u8tw3FjUTcYlBwvPlPcc&hl=nl&sa=X&ei=70mcU9isNsTYOrKGgMAD&ved=0CE0Q6AEwBA#v=onepage&q=%22Peter%20Howard%22%20%22Daily%20Mail%22%20%201996&f=false|title=The Busby Babes|publisher=|accessdate=14 април 2015}}</ref> * Франк Тейлър, ''[[News Chronicle]]'' репортер (починал 2002 г.)<ref>{{cite news |first=Brian |last=Glanville |title=Obituary: Frank Taylor |url=https://www.theguardian.com/news/2002/jul/22/guardianobituaries.sport |work=The Guardian |location=London |date=22 юли 2002 |accessdate=11 януари 2009 }}</ref> ; други * Вера Лукич, съпруга на югославски дипломат, и нейното бебе, Весна. Спасени са от вратаря Хари Грег. По това време, Вера Лукич е бременна със сина си Зоран.<ref name="greatest_save">{{cite news |title=Gregg's 'greatest save' – Munich remembered |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/northern_ireland/7226285.stm |publisher=BBC News |date=4 февруари 2008 |accessdate=7 октомври 2008 }}</ref> * Елеанор Миклош, съпруга на Бела Миклош * Небойша Томашович, югославски дипломат (починал 2017 г.)<ref>[https://www.telegraph.co.uk/obituaries/2017/06/25/bato-tomasevic-publisher-survivor-1958-munich-air-disaster/ Bato Tomasevic obituary]</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Munich air disaster|831850445}} [[Категория:Авиационни произшествия по град|Мюнхен]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Германия|Мюнхен]] [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Транспорт в Мюнхен]] [[Категория:История на Мюнхен]] [[Категория:1958 година]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] jpbf3fk87eo5mdob80yezwh9h3c0p9c 0 691709 12398343 12299947 2024-10-29T11:19:32Z Scorpionmkc 323310 Поправена правописна грешка 12398343 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Храм | име = „Свети Николай Мирликийски“ | категория = християнство | картинка = Черквата в Литаково 2.jpg | картинка-описание = | вид на храма = | страна = България | населено място = [[Литаково]] | вероизповедание = [[Българска православна църква – Българска патриаршия]] | епархия = [[Ловчанска епархия|Ловчанска]] | архиерейско наместничество = [[Ботевградска духовна околия|Ботевградско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1851 г. | реликви = | съвременен статут = църква с художествена стойност | съвременно състояние = действаща | сайт = }} '''„Свети Николай Мирликийски“''' е разположена в село [[Литаково]], община Ботевград. Намира се в началото на селото, до нея води асфалтиран път. Църквата е изградена през 1851 г. на мястото на древен храм, който е ограбен и разрушен. Според Дойчо Попхристов при изкопаване основите на храма е намерена икона, на която пише: ''Болгарских и православних царей''. Иконата е взета от владиката [[Агапий Врачански]], който е поканен да освети мястото на строежа на църквата в Литаково. Храмът е въздигнат, но осветен чак през 1862 г. По време на [[Кримска война|Кримската война]] е използван за оръжеен склад. В аналите на църквата със светли букви се пази името на поп Христо Дойчов (1838 – 1885 г.). Той е учител в селото. Ръкоположен е за свещеник през 1862 г. Взема пряко участие в организирането на Революционния комитет Дели Ибрахим в с. Литаково и е куриер на комитета. По негова инициатива е съградено и първото общинско училище в селото. След битката в местността Осенов преслъп над селото [[Ботева чета|Ботевите четници]] са доведени в центъра му, заедно с набучените на кол глави на петима от тях, отрязани за назидание след неравен бой. През нощта родолюбиви литаковци заедно с местния свещеник поп Христо убиват заптието, което пази главите и ги пренасят в църквата. Там те са погребани с църковен ритуал, след което са положени под потона на олтара. След Освобождението черепите са пренесени в двора на църквата и са положени в гроб, както изискват християнските канони, а на камбанарията е поставена паметна плоча. Статутът на църквата е определен с писмо № 3107 от 18 септември 1978 г. за църква с художествена стойност. == Бележки == <references /> {{Обекти в община Ботевград}} {{Портал|Православие|Ботевград|България}} [[Категория:Църкви в Ловчанската епархия|Николай (Литаково)]] [[Категория:Ботевградска духовна околия|Николай (Литаково)]] [[Категория:Община Ботевград]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1862 година]] 52br1id6l1b1p3va9wpiqp1dx0kt687 0 693846 12397706 10962653 2024-10-28T18:20:15Z PowerBUL 202075 12397706 wikitext text/x-wiki {{Малка планета | име=4400 Багряна | тип = астероид | откривател=[[Владимир Шкодров]] <br> [[Виолета Иванова]] | дата=[[24 август]] [[1985]] г. | снимка= | заглавие= | означение= | категория= | епоха=[[23 март]] [[2018]] г. | ексцентрицитет= 0,1385581 | голяма_полуос=2,3677502 [[Астрономическа единица|АЕ]] | перихелий=2,0396791 [[Астрономическа единица|АЕ]] | инклинация= 4,37713° | възел= 352,11853° | аномалия= 297,59189° | период=3,64 [[юлианска година|години]] | афелий=2,696 [[Астрономическа единица|АЕ]] | величина= 13,7 | параметър= | скорост= | размери=5,373 [[километър|km]] | маса= | плътност= | гравитация= | втора_космическа= | въртене= | спектрален_клас= | албедо= 0,185 | температура= | общомедия = }} '''(4400) Багряна''' ({{lang|en| Bagryana}}) е [[астероид]] от [[астероиден пояс|главния астероиден пояс]]. Открит е от [[Владимир Шкодров]] и [[Виолета Иванова]] в [[НАО-Рожен|Националната астрономическа обсерватория]] на връх [[Рожен (връх)|Рожен]] (в [[Родопите]]) на 24 август 1985 г. Носи името на поетесата [[Елисавета Багряна]], която била голяма почитателка на астрономията. == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|4400 Bagryana}} * [https://www.minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=4400 4400 Bagryana] – Базата данни на Международния Астрономически Съюз (IAU) * [http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/Астероиди_с_български_имена_-_автор_Чавдар_Дуцов Астероиди с български имена] * [https://www.researchgate.net/profile/Sunay_Ibryamov/publication/282360198_Asteroids_-_a_brief_history_of_the_discovery_Some_data_and_facts_about_30_asteroids_with_Bulgarian_names/links/560e7e6808aec422d1115e2f/Asteroids-a-brief-history-of-the-discovery-Some-data-and-facts-about-30-asteroids-with-Bulgarian-names.pdf Астероиди – кратка история на откриването. Някои данни и факти за 30 астероиди, носещи български имена]. {{мъниче|астероид}} {{Малки планети}} [[Категория:Астероиди|4400 Багряна]] [[Категория:Астероиди с български имена]] [[Категория:Обекти, наречени на Елисавета Багряна]] dy6arniyow5l9htqza4js4zhy2yx2hw 0 695239 12397880 12392678 2024-10-28T21:07:34Z Ted Masters 210248 12397880 wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Бойко Неделчев | фон = певец | картинка = BOYKO NEDELCHEV.jpg | картинка_текст = | псевдоним = | рождено_име = Бойко Ангелов Неделчев | роден_в = [[Русе]], [[Файл:Flag of Bulgaria (1948-1967).svg|21п]] [[Народна република България]] | починал_в = | стил = [[Поп музика|поп]], [[фънк]], [[диско]], [[R&B]], [[джаз]] | инструмент = | глас = [[тенор]] | период_на_активност = от [[1988]] г. | лейбъл = [[Балкантон]], [[Рива саунд]], [[MARBLI]], [[Subdibula]], [[Acsior]] | свързани_изпълнители = [[Деян Неделчев]], [[Венета Рангелова]], [[Радостина Колева]], [[Маргарита Хранова]], [[Росица Ганева]], [[Снежина Темелкова]], [[Емил Димитров]], [[Весела Минчева]], [[Румяна Коцева]], [[Искрен Пецов]], [[Орлин Горанов]], [[Николай Томов]], [[Тодор Колев]], [[Анджелин Неделчев]], [[Пенко Станчев]], [[Gianni Neri & Massimo Marconi]], [[Валентин Асенов]], [[Гуна Иванова]], [[Христина Ботева]], [[Иван Балсамаджиев]], [[Снежина Славкова]], ВГ [[Черно и бяло (група)|Черно и бяло]], [[Петя Атанасова]] | влияния = [[Стиви Уондър]], „[[Ърт, Уинд енд Файър“]], [[Лили Иванова]], „[[ФСБ]]“, [[Васил Найденов]], Орлин Горанов, „[[Куул енд дъ Генг]]“ | сайт = }} '''Бойко Ангелов Неделчев''', е [[българи|български]] поп [[певец]],<ref>[http://eventsbg.com/bg/holidays/4285/Бойко-Неделчев---поп-певец Бойко Неделчев – поп певец] {{Webarchive |url= https://web.archive.org/web/20170429023626/http://eventsbg.com/bg/holidays/4285/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2---%D0%BF%D0%BE%D0%BF-%D0%BF%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%86 |date= 2017-04-29}}</ref> [[композитор]] и автор на песни, спортист и актьор. Брат е на певеца [[Деян Неделчев]]. През 1993 г. печели Първа и Втора награда на международния фестивал „[[Златният Орфей]]“, в конкурса за нови български поп песни.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Деян%20и%20Бойко%20Неделчеви | заглавие= Деян и Бойко Неделчеви |достъп_дата = 17 януари 2016 | дата =, раздел: bgestrada |труд= написано от Лео Богдановски |издател= публикувано от bgestrada.com |език= }}</ref> Пее като солист, в дует с брат си Деян и дуети с други певци. Професионален баскетболист е до 1998 г. Състезава се в редица видове спорт (баскетбол, плажен волебол, лека атлетика, тенис на маса). Играе като актьор в театъра, телевизията, киното. Живее във Франция ([[Монпелие]]) от 2002 до 2014 г. == Музикална кариера == Започва кариерата си през 1988 г. Първата му изява е в [[Национален студентски дом|Студентския дом на културата]] в София през 1988 г.<ref>Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“</ref> Записва първата си песен „Може би не е любов“ в [[БНР]] с брат си Деян Неделчев през 1989 г. „[[Балкантон]]“ издава първата плоча с Деян през 1991 г. През 1992 г. Бойко Неделчев записва един от най-големите си хитове – „Лудо влюбен“. Тази песен печели Първа награда на радиококурса „Пролет“.<ref>[http://bnr.bg/prolet/post/100288461/1992-ludo-vluben-boiko-nedelchev Лудо влюбен]</ref> Женен е за [[Венета Рангелова]], една от най-популярните имена в поп-музиката на България от 80-те години.<ref>[https://www.blitz.bg/article/10247 www.blitz.bg]</ref> Кумове им стават приятелите им Красимир и Виолета Гюлмезови от дует „[[Шик]]“. През 1996 г. (с брат си Деян) печели наградата „Дует на България“. Участва 5 пъти в международния фестивал в [[Египет]], където печели три награди. През април 2000 г. Деян и Бойко Неделчеви печелят сребърен медал и златна чаша на фестивала за музика в [[Северна Корея]]. През 2001 г. братята записват песента „От икебана дървесата ги боли“. През 1999 – 2000 е музикален редактор в „Балкантон“. Солист е в „Арт Студио Воин“ (АСВ) в [[София]] (2000 – 2002) с [[Румяна Коцева]], брат си Деян, [[Валентин Асенов]], [[Гуна Иванова]] и [[Христина Ботева]]. Работи с известни автори, като [[Морис Аладжем]], [[Тодор Анастасов]], [[Тончо Русев]], [[Хайгашод Агасян]], [[Красимир Гюлмезов]], [[Атанас Косев]], [[Александър Миладинов]], [[Александър Александров]], [[Пламен Велинов]], [[Борис Чакъров]]. Има концертни изпълнения и турнета в чужбина: Монголия, СССР, Египет, Казахстан, Беларус, Италия, Франция, Испания, Гърция, Северна Корея, Монако, Андора. === Изяви === * „[[Завръщането на птиците]]“ (2001) – (мюзикъл) * „[[Знаете ли български?]]“ (1994) (тв шоу) ; Фестивали {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Участие !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 2014 || || || Международен фестивал || [[Ег Мор]],<br>{{флаг|Франция}} [[Франция]] |- | 2013 || || || Международен фестивал || [[Палавас ле Фло]],<br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 2012 || || || Международен фестивал || [[Ла Гран Мот]],<br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 2011 || || || Международен фестивал || [[Гро дьо Роа]],<br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 2010 || || || Международен фестивал || Ег Мор,<br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 2009 || || || Международен фестивал || Гро дьо Роа,<br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 2007 || || || Международен фестивал Радио <br>Франс Интернасиоал (РФФ)|| [[Монпелие]],<br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 2007 || || || Международен фестивал || [[Карно (град)|Карно]], <br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 2006 || || || Международен фестивал || Ла Гран Мот, <br>{{флаг|Франция}} Франция |- | 1999 || с Радостина Колева || „Огъня в нас“ <br>(муз. Радостина Колева) || XII Международен фестивал <br>за певци „[[Сарандев]]“ || [[Добрич]] |- | 1996 || с Деян Неделчев || „Ще оживея от любов“ <br>(муз. [[Андрей Петков]]) || I фестивал „Любовни дуети“ || София |- | 1996 || с Деян Неделчев || „Очи като магия“ <br>(муз. Морис Аладжем) || II фестивал на любовната <br>песен „Сребърният Ерос“ || [[Пловдив]] |- | 1994 || с Деян Неделчев || „Труден избор“ <br>(муз. Бойко Неделчев) || Международен фестивал<br> „Златният Орфей“ || Слънчев бряг |- | 1993 || с Деян Неделчев || „Обич-блян“ <br>(муз. Деян Неделчев)|| Международен фестивал <br>„Златният Орфей“ || Слънчев бряг |- |} === Награди === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 2000 || '''IV награда''' <br> с ([[Радостина Колева]]) || „Огъня в нас“ <br>(муз. Радостина Колева) || VI Международен песенен фестивал „Кайро“ || [[Кайро]], <br>{{Египет}} |- | 2000 || style="background:gold;" | '''Купа''' <br> с (Деян Неделчев) || за изпълнител || XV Пролетен международен фестивал на изкуствата || [[Пхенян]], <br>{{флаг|Северна Корея}} [[КНДР]] |- | 2000 || style="background:silver;" | '''Сребърен медал''' <br> с (Деян Неделчев) || за изпълнител || XV Пролетен международен фестивал на изкуствата || Пхенян, <br>{{флаг|Северна Корея}} КНДР |- | 2000 || style="background:#cfaa88;" | '''III награда'''<br> с (Деян Неделчев) || за изпълител || XV Пролетен международен фестивал на изкуствата || Пхенян, <br>{{флаг|Северна Корея}} КНДР |- | 1997 || '''Наградата на признанието'''<br> с (Деян Неделчев) || „Златно моме“ || Международен песенен фестивал „Саут Пасифик“ || [[Сърфърс Парадайс]], <br>{{Австралия}} |- | 1997 || '''IV награда''' <br> с (Деян Неделчев) || „Дихание“ <br>(муз. Пламен Велинов) || III Международен песенен фестивал „Кайро“ || Кайро, <br>{{Египет}} |- | 1996 || style="background:silver;" | '''II награда''' <br> с (Деян Неделчев) || „Като живота“ <br>(муз. Пламен Велинов) || II Международен песенен фестивал „Кайро“ || Кайро, <br>{{Египет}} |- | 1996 || style="background:silver;" | '''II награда''' <br> с (Деян Неделчев) || „Страхувам се, че те обичам“ <br>(муз. Морис Аладжем) || Радиоконкурс „[[Пролет (радиоконкурс)|Пролет]]“ || София |- | 1995 ||style="background:gold;" | '''Мелодия на месец октомври'''<br> с (Деян Неделчев) || „Очи като магия“ <br>(муз. Морис Аладжем) || Конкурс „[[Мелодия на годината]]“ || София |- | 1994 || style="background:silver;" | '''II награда'''<br> с (Деян Неделчев, [[Маргарита Хранова]], [[Снежина Славкова]] и [[вокална група|ВГ]] „[[Черно и бяло (група)|Черно и бяло]]“) || „Подай ръка“ <br>(муз. Александър Миладинов) || XXV Международен фестивал „Златният Орфей“ || [[Слънчев бряг]] |- | 1993 || style="background:gold;" | '''I награда''' || „Обич-блян“ <br>(муз. Деян Неделчев) || XXIV Международен фестивал „Златният Орфей“ || Слънчев бряг |- | 1992 || style="background:gold;" | '''I награда''' || „Лудо влюбен“ <br>(муз. Морис Аладжем) || Радиоконкурс „Пролет“ || София |- | 1990 || | '''Специалната награда''' || за изпълнител || Международен фестивал „Мелодия на приятелите“ || [[Улан Батор]], <br>{{Монголия}} |- | 1975 || style="background:silver;" | '''II награда'''|| за изпълнител || I фестивал за народно творчество || [[Русе]] |- |} === Дискография === ; Студийни албуми {| class="wikitable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 2002 || „Колко си хубава, Господи“<br>''(с Деян Неделчев)''|| CD || [[Acsior]] || |- | 1997 || „Блага вест“<br>''(с Деян Неделчев)''|| CD и МС || [[Рива саунд]] || |- | 1996 || „Братя“<br>''(с Деян Неделчев)''|| CD || Балкантон || |- | 1995 || „The Greatest Hits“<br>''(с Деян Неделчев)''|| MC || [[MARBLI]] || |- | 1993 || „Обич за обич“<br>''(с Деян Неделчев)''|| MC || [[Subdibula]] || |- | 1993 || „Обич-блян“ – „Посвещение“<br>''(двоен албум с Деян Неделчев)''|| 2 LP || Балкантон || |- | 1993 || „Най-доброто от Деян и Бойко Неделчеви 1988 – 1992“ || LP || Балкантон || |- | 1992 || „Лудо влюбен“<br>''(с Деян Неделчев)'' || LP || Балкантон || |- | 1991 || „Игра на любов“<br>''(с Деян Неделчев)'' || LP || Балкантон || BTA 12744 |- |} == Спортна кариера == До 1998 е професионален баскетболист, играещ в [[БК Дунав|„Дунав“]] (Русе), „Левски“ ([[Левски (град)|Левски]]), [[БК Локомотив (София)|„Локомотив“]] (София), [[БК Славия|„Славия“]] (София), [[БК Левски|„Левски“]] (София), „Ботев“ ([[Дебелец]]), „Спартак“ ([[Плевен]]), „Машиностроител“ ([[Трявна]]). През 2005 – 2006 играе за „[[Кроа д’Аржан]]“ (Сребърният кръст) (Монпелие), Франция<ref>[[Български баскетболисти в чужбина#Франция|Български баскетболисти в чужбина]]</ref> Футболист в „[[Дунав (Русе)]]“ и френския „[[ФК Льо Пети Бард|Льо Пети Бард]]“ (Малкият бард) (Монпелие) през 2005.<ref>[[Български футболисти в чужбина#Франция|Български баскетболисти в чужбина]]</ref> Участва в 6 класически лекоатлетически маратона от 1986 до 1991. Лекоатлет на дълги разстояния към отбора на „Кремиковци“ с треньор Георги Минчев. 3-то място в скоростното изкачване на хотел „Родина“ през 1988. 5-о място в лекоатлетическата обиколка „100 км на Витоша“ през 1989. Играе за отбора на „Монпелие“ по тенис на маса през 2005 г., треньор е европейската шампионка [[Даниела Гергелчева]]. 3-то място на плажен волейбол в Ла Гран Мот през 2008 година. Етап от нациоалното първенство. 4-то място на плажен волейбол в Монпелие през 2012 година. Също етап от нациоалното първенство. В единайсеторката на Националния отбор по футбол за поп и рок музиканти, победили през 1992 година Националния отбор на Италия за професионални спортисти с 1:0 на ст. „[[Българска армия|Hародна армия]]“. == Актьорска кариера == Работи в [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] и [[Малък градски театър „Зад канала“]] през 1997 – 1999. Участва в няколко постановки, най-известната от които става „Тромпетът“ с [[Тодор Колев]]. Играе в десетки телевизионни и игрални филма, като „[[Денят на владетелите]]“, „[[Маргарит и Маргарита]]“, „[[Поверие за белия вятър]]“ и някои копродукции като френския „Жената на ъгъла“, „Спартак“, „Кодът“, „[[По следите на капитан Грант]]“, „[[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]“. == Отличия == * Дует номер 1 на България за 1996 година с брат си Деян в „Годишните музикални награди на [[АРТ Рок Център]]“, (София, 1996) * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Вицешампион и сребърен медалист със [[БК Спартак (Плевен)|„Спартак“]] (Плевен) през 1985/1986 г. * [[Файл:Master sporta.jpg|21п]] [[Майстор на спорта]] (1986) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/4929496-Бойко-Неделчев Бойко Неделчев в discogs] * [https://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=persona/Деян%20и%20Бойко%20Неделчеви Деян и Бойко Неделчеви в bgestrada] {{Портал|Биографии|Изкуство|Музика|Спорт|България}} {{СОРТКАТ:Неделчев, Бойко}} [[Категория:Български автори на песни]] [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български баскетболисти]] [[Категория:Български баскетболисти в чужбина]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Български маратонци]] [[Категория:Български тенисисти на маса]] [[Категория:Български плажни волейболисти]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Хора от Монпелие]] [[Категория:Родени в Русе]] 8rohdn49l4sh5u5blvx3bp0q9el5vfu 0 697401 12397704 12376367 2024-10-28T18:19:17Z PowerBUL 202075 12397704 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = 51 СУ „Елисавета Багряна“ | основаване = 1961 г. | град = [[София]] | държава = [[България]] | директор = Асен Александров | патрон = [[Елисавета Багряна]] | адрес = София, ул. „Софийски герой“ 28 | телефон = 02/9520545<br>02/9521149<br>02/9521309 | e-mail = office@51school.bg | сайт = {{URL|https://51su.info}} |девиз=Мечтаем, вярваме, постигаме|емблема=|празник=28 април}} '''51 средно училище „Елисавета Багряна“''' е общинско училище с прием в 1-ви и 7-и клас в [[София]], район [[Красно село (район)|„Красно село“]], квартал [[Хиподрума]], на улица „Софийски герой“ № 28 (близо до бившето кино „Урвич“).<ref>{{Citation |title=Контакти |url=http://51sou.info/download/procedura_tableti-51%20COU%20AZ.pdf/ |accessdate=2018-06-29 |archivedate=2016-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161204015629/http://51sou.info/download/procedura_tableti-51%20COU%20AZ.pdf }}</ref> == История == 51 СУ „Елисавета Багряна“ е основано през 1961 г. като в началото има 632 ученици и 32 учители. В сегашната сграда първите занятия стартират през януари 1962 г. От 1969 г. до 1991 г. патрон на училището е „[[Васил Демиревски]]“, а от 1991 г., след решение на МОН, се преименува на „[[Елисавета Багряна]]“. През същата учебна година училището започва да профилира с изобразително изкуство.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://51sou.info/pages/letopis.htm |заглавие=История на 51 СУ „Елисавета Багряна“ |достъп_дата=2018-06-29 |архив_дата=2018-06-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180630105724/http://51sou.info/pages/letopis.htm }}</ref> == Любопитни факти == * Голяма част от училищните сцени във филма [[Войната на таралежите (филм)|„Войната на таралежите“ (1978)]] са заснети в сградата на училището<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://51sou.info/vestnici51/broj40.pdf |заглавие=Училищен вестник на 51 СУ – брой 40 от 2010 г. |достъп_дата=2018-07-03 |архив_дата=2016-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161205071448/http://51sou.info/vestnici51/broj40.pdf }}</ref> == Източници == <references /> {{Образование в София}} [[Категория:Средни училища в София| 051]] [[Категория:Обекти, наречени на Елисавета Багряна]] [[Категория:Основани в България през 1961 година]] lvm95o985rcrv0hnbcqc8vt75npqhn6 0 698900 12398175 12001372 2024-10-29T08:42:45Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Източници */ 12398175 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = RIM-24A Tartar<br><small></small> |картинка = Tartar missile 1.jpg |картинка_описание = Пуск на ракета от семейство Tartar |произход = |вид = [[Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране]] |изобретател = [[General Dynamics]], {{Флагификация|САЩ}} |дата_създаване = 1958 г. |производител = General Dynamics |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = 1962 г. |дата_на_въоръжение_до = 1980 г. |на_служба_при = [[Файл:Flag of the United States Navy (unofficial proportions).svg|22px|ръб]] [[Военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]]<br>{{Флагификация|Франция|ВМС}} |конфликти = |брой = 2400 от всички модификации |варианти = RIM-24 A; RIM-24 B; RIM-24 C |маса = 580 [[килограм|кг]] |дължина = 4,57 [[метър|м]] |диаметър = 0,34 м |степени = |полезен товар = |двигател = |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[Осколочно-фугасен снаряд|Осколочна-фугасна]] |бойна глава-мощ = 59 кг |бойна глава-брой = 1 |моц = |обсег = 18,5 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = 1,8 число на [[Мах|М]]<br> |височина = 16 км |насочване = |платформа = Надводни [[кораб]]и }} '''Дженерал Дайнемикс RIM-24 „Тартар“''' ({{lang|en|General Dynamics RIM-24 Tartar}}) е [[САЩ|американски]] [[зенитно-ракетен комплекс]] клас „кораб-въздух“. Представлява намалено копие на ЗРК [[Териер (ЗРК)|RIM-2 „Териер“]]. През 1963 г. ракетата получава обозначението RIM-24. [[ракета земя-въздух|ЗУР]] в комплекса „Тартар“ е ракетата RIM-2 без стартов ускорител. Комплекса '''RIM-24 Tartar''' е постановен на 3 [[Ракетни крайцери тип „Олбани“|крайцера от типа „Олбани“]] (CG-10 – CG-12), 2 атомни ракетни крайцера от типа „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ (DLGN 36 – 37), 23 [[разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|разрушителите с УРО от типа „Чарлз Ф. Адамс“]] (DDG 2 – 24) и 4 от типа „Дикейтор“ (DDG 56 – 59): всичко на 32 кораба на [[ВМС на САЩ]]. Комплекса също е доставян като зенитно въоръжение за корабите на [[Италия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Стойността на производство на една ракета е 402 500$. Общо са произведени 2400 бр. от ракетите RIM-24A, RIM-24B и RIM-24C на семейството Tartar. == [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] == === RIM-24 A === * [[Дължина]]: 4,57 [[метър|м]]. * [[Диаметър]]: 0,343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * [[Тегло]]: 580 [[килограм|кг]]. * [[Скорост]]: 1,8 [[Число на Мах|М]]. (603 [[метър в секунда|м/с]]). * Далечина на [[полет]]а: 14, или по други данни 18 [[километър|км]]. * Височина на стрелбата: 16,1 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. === RIM-24 B === * Дължина: 4.72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 590 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с). * Далечина: 30 км. * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг (130 [[фунт]]а). === RIM-24 C === * Дължина: 4,72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 594,75 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с) * Далечина: 32,4 км (17,5 [[морска миля|морски мили]]) * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. == Галерия == <gallery> Tartar missile.jpg| Зенитно-ракетния комплекс RIM-24 Tartar Tartar.jpg| Ракета RIM-24 Tartar guided missile systems control console 1.jpg |Пункт за управление на ракетната стрелба на ЗРК RIM-24 Tartar HMAS Darwin (FFG 04) launching a RIM-66 Standard missile on 1 June 1986 (6417017).jpg | ЗРК RIM-24 Tartar на [[фрегата]]та с УРО „Дарвин“ (FFG 04) USS Columbus (CG-12) fires a RIM-24 Tartar missile, in 1965 (KN-11658).jpg|ЗРК RIM-24 Tartar на крайцера с УРО „Колумбус“ (CG-12) </gallery> == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Albatros-Aspide]] * [[MIM-14 Nike-Hercules]] * [[MIM-3 Nike Ajax]] * [[Акаш (ЗРК)|Зенитно-ракетен комплекс „Акаш“]] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tartar-RIM24.php Tartar RIM-24] * {{икона|ru}} [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070913111051/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 |date=2007-09-13 }} * {{икона|en}} [http://www.designation-systems.net/dusrm/m-24.html www.designation-systems.net] * {{икона|fr}} [http://www.netmarine.net/bat/ee/duchayla/photo12.htm www.netmarine.net] * {{commonscat-inline|RIM-24 Tartar}} {{превод от|ru|RIM-24 Tartar|93898962}} [[Категория:Зенитно-ракетни комплекси с морско базиране]] [[Категория:Американски зенитно-ракетни комплекси]] [[Категория:Американски ракети]] 08xw5q0u5jiigaku67bdhuinf8khu7a 12398226 12398175 2024-10-29T08:53:21Z Alexander.D.Hristov 169981 12398226 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Тартар“ | име оригинал = RIM-24A Tartar |картинка = Tartar missile 1.jpg |картинка_описание = Пуск на ракета от семейство Tartar |произход = |вид = [[Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране]] |изобретател = [[General Dynamics]], {{Флагификация|САЩ}} |дата_създаване = 1958 г.<ref name=":0">{{Cite book |last=Nicklas |first=Brian |title=American Missiles: The Complete Smithsonian Field Guide |publisher=Frontline Books |year=2012 |isbn=9781848325173}}</ref> |производител = General Dynamics |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = 1962 г. |дата_на_въоръжение_до = 1980 г. |на_служба_при = [[Файл:Flag of the United States Navy (unofficial proportions).svg|22px|ръб]] [[Военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]]<br>{{Флагификация|Франция|ВМС}} и др.<ref name=":0" /> |конфликти = [[Виетнамска война]] |брой = 2400 от всички модификации |варианти = RIM-24 A; RIM-24 B; RIM-24 C |маса = 580 [[килограм|кг]] (на ракетата)<ref name=":0" /> |дължина = 4,57 [[метър|м]] (на ракетата)<ref name=":0" /> |диаметър = 0,34 м (на ракетата)<ref name=":0" /> |степени = |полезен товар = |двигател = |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[Осколочно-фугасен снаряд|Осколочна-фугасна]] |бойна глава-мощ = 59 кг |бойна глава-брой = 1 |моц = |обсег = 18,5 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = 1,8 число на [[Мах|М]] |височина = 16 км |насочване = |платформа = [[Надводен кораб|Надводни кораби]] }} '''Дженерал Дайнемикс RIM-24 „Тартар“''' ({{lang|en|General Dynamics RIM-24 Tartar}}) е [[САЩ|американски]] [[зенитно-ракетен комплекс]] клас „кораб-въздух“. Представлява намалено копие на ЗРК [[Териер (ЗРК)|RIM-2 „Териер“]]. През 1963 г. ракетата получава обозначението RIM-24. [[ракета земя-въздух|ЗУР]] в комплекса „Тартар“ е ракетата RIM-2 без стартов ускорител. Комплексът '''RIM-24 Tartar''' е постановен на 3 [[Ракетни крайцери тип „Олбани“|крайцера от типа „Олбани“]] ([[номер на борда|CG-10]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref> – CG-12), 2 атомни ракетни крайцера от типа „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ (DLGN 36 – 37), 23 [[разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|разрушителите с УРО от типа „Чарлз Ф. Адамс“]] (DDG 2 – 24) и 4 от типа „Дикейтор“ (DDG 56 – 59): всичко на 32 кораба на [[ВМС на САЩ]]. Комплекса също е доставян като зенитно въоръжение за корабите на [[Италия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Стойността на производство на една ракета е 402 500[[щатски долар|$]]. Общо са произведени 2400 бр. от ракетите RIM-24A, RIM-24B и RIM-24C на семейството ''Tartar''. == [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] == === RIM-24 A === * [[Дължина]]: 4,57 [[метър|м]]. * [[Диаметър]]: 0,343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * [[Тегло]]: 580 [[килограм|кг]]. * [[Скорост]]: 1,8 [[Число на Мах|М]]. (603 [[метър в секунда|м/с]]). * Далечина на [[полет]]а: 14, или по други данни 18 [[километър|км]]. * Височина на стрелбата: 16,1 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. === RIM-24 B === * Дължина: 4.72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 590 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с). * Далечина: 30 км. * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг (130 [[фунт]]а). === RIM-24 C === * Дължина: 4,72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 594,75 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с) * Далечина: 32,4 км (17,5 [[морска миля|морски мили]]) * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. == Галерия == <gallery> Tartar missile.jpg| Зенитно-ракетния комплекс RIM-24 Tartar Tartar.jpg| Ракета RIM-24 Tartar guided missile systems control console 1.jpg |Пункт за управление на ракетната стрелба на ЗРК RIM-24 Tartar HMAS Darwin (FFG 04) launching a RIM-66 Standard missile on 1 June 1986 (6417017).jpg | ЗРК RIM-24 Tartar на [[фрегата]]та с УРО „Дарвин“ (FFG 04) USS Columbus (CG-12) fires a RIM-24 Tartar missile, in 1965 (KN-11658).jpg|ЗРК RIM-24 Tartar на крайцера с УРО „Колумбус“ (CG-12) </gallery> == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Albatros-Aspide]] * [[MIM-14 Nike-Hercules]] * [[MIM-3 Nike Ajax]] * [[Акаш (ЗРК)|Зенитно-ракетен комплекс „Акаш“]] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tartar-RIM24.php Tartar RIM-24] * {{икона|ru}} [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070913111051/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 |date=2007-09-13 }} * {{икона|en}} [http://www.designation-systems.net/dusrm/m-24.html www.designation-systems.net] * {{икона|fr}} [http://www.netmarine.net/bat/ee/duchayla/photo12.htm www.netmarine.net] * {{commonscat-inline|RIM-24 Tartar}} {{превод от|ru|RIM-24 Tartar|93898962}} [[Категория:Зенитно-ракетни комплекси с морско базиране]] [[Категория:Американски зенитно-ракетни комплекси]] [[Категория:Американски ракети]] 3awo2ijaszue5wsv1bebmik6kqr3qm7 12398229 12398226 2024-10-29T08:55:38Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Външни препратки */ 12398229 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Тартар“ | име оригинал = RIM-24A Tartar |картинка = Tartar missile 1.jpg |картинка_описание = Пуск на ракета от семейство Tartar |произход = |вид = [[Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране]] |изобретател = [[General Dynamics]], {{Флагификация|САЩ}} |дата_създаване = 1958 г.<ref name=":0">{{Cite book |last=Nicklas |first=Brian |title=American Missiles: The Complete Smithsonian Field Guide |publisher=Frontline Books |year=2012 |isbn=9781848325173}}</ref> |производител = General Dynamics |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = 1962 г. |дата_на_въоръжение_до = 1980 г. |на_служба_при = [[Файл:Flag of the United States Navy (unofficial proportions).svg|22px|ръб]] [[Военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]]<br>{{Флагификация|Франция|ВМС}} и др.<ref name=":0" /> |конфликти = [[Виетнамска война]] |брой = 2400 от всички модификации |варианти = RIM-24 A; RIM-24 B; RIM-24 C |маса = 580 [[килограм|кг]] (на ракетата)<ref name=":0" /> |дължина = 4,57 [[метър|м]] (на ракетата)<ref name=":0" /> |диаметър = 0,34 м (на ракетата)<ref name=":0" /> |степени = |полезен товар = |двигател = |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[Осколочно-фугасен снаряд|Осколочна-фугасна]] |бойна глава-мощ = 59 кг |бойна глава-брой = 1 |моц = |обсег = 18,5 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = 1,8 число на [[Мах|М]] |височина = 16 км |насочване = |платформа = [[Надводен кораб|Надводни кораби]] }} '''Дженерал Дайнемикс RIM-24 „Тартар“''' ({{lang|en|General Dynamics RIM-24 Tartar}}) е [[САЩ|американски]] [[зенитно-ракетен комплекс]] клас „кораб-въздух“. Представлява намалено копие на ЗРК [[Териер (ЗРК)|RIM-2 „Териер“]]. През 1963 г. ракетата получава обозначението RIM-24. [[ракета земя-въздух|ЗУР]] в комплекса „Тартар“ е ракетата RIM-2 без стартов ускорител. Комплексът '''RIM-24 Tartar''' е постановен на 3 [[Ракетни крайцери тип „Олбани“|крайцера от типа „Олбани“]] ([[номер на борда|CG-10]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref> – CG-12), 2 атомни ракетни крайцера от типа „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ (DLGN 36 – 37), 23 [[разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|разрушителите с УРО от типа „Чарлз Ф. Адамс“]] (DDG 2 – 24) и 4 от типа „Дикейтор“ (DDG 56 – 59): всичко на 32 кораба на [[ВМС на САЩ]]. Комплекса също е доставян като зенитно въоръжение за корабите на [[Италия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Стойността на производство на една ракета е 402 500[[щатски долар|$]]. Общо са произведени 2400 бр. от ракетите RIM-24A, RIM-24B и RIM-24C на семейството ''Tartar''. == [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] == === RIM-24 A === * [[Дължина]]: 4,57 [[метър|м]]. * [[Диаметър]]: 0,343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * [[Тегло]]: 580 [[килограм|кг]]. * [[Скорост]]: 1,8 [[Число на Мах|М]]. (603 [[метър в секунда|м/с]]). * Далечина на [[полет]]а: 14, или по други данни 18 [[километър|км]]. * Височина на стрелбата: 16,1 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. === RIM-24 B === * Дължина: 4.72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 590 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с). * Далечина: 30 км. * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг (130 [[фунт]]а). === RIM-24 C === * Дължина: 4,72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 594,75 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с) * Далечина: 32,4 км (17,5 [[морска миля|морски мили]]) * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. == Галерия == <gallery> Tartar missile.jpg| Зенитно-ракетния комплекс RIM-24 Tartar Tartar.jpg| Ракета RIM-24 Tartar guided missile systems control console 1.jpg |Пункт за управление на ракетната стрелба на ЗРК RIM-24 Tartar HMAS Darwin (FFG 04) launching a RIM-66 Standard missile on 1 June 1986 (6417017).jpg | ЗРК RIM-24 Tartar на [[фрегата]]та с УРО „Дарвин“ (FFG 04) USS Columbus (CG-12) fires a RIM-24 Tartar missile, in 1965 (KN-11658).jpg|ЗРК RIM-24 Tartar на крайцера с УРО „Колумбус“ (CG-12) </gallery> == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Albatros-Aspide]] * [[MIM-14 Nike-Hercules]] * [[MIM-3 Nike Ajax]] * [[Акаш (ЗРК)|Зенитно-ракетен комплекс „Акаш“]] == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tartar-RIM24.php Tartar RIM-24] {{икона|en}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070913111051/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 |date=2007-09-13 }} {{икона|ru}} * [http://www.designation-systems.net/dusrm/m-24.html www.designation-systems.net] {{икона|en}} * [https://web.archive.org/web/20020313140541/http://www.astronautix.com/lvs/terrier.htm Terrier] {{икона|en}} * [http://www.history.navy.mil/our-collections/photography/numerical-list-of-images/nhhc-series/nh-series/NH-88000/NH-88489.html NH 88489] {{икона|en}} * [http://www.netmarine.net/bat/ee/duchayla/photo12.htm www.netmarine.net] {{икона|fr}} * {{commonscat-inline|RIM-24 Tartar}} {{превод от|ru|RIM-24 Tartar|93898962}} [[Категория:Зенитно-ракетни комплекси с морско базиране|Т]] [[Категория:Американски зенитно-ракетни комплекси|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] g8vv9xk1ng29ueepngiy52u8tj7witu 12398235 12398229 2024-10-29T08:59:18Z Alexander.D.Hristov 169981 12398235 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Тартар“ | име оригинал = RIM-24A Tartar |картинка = Tartar missile 1.jpg |картинка_описание = Пуск на ракета от семейство Tartar |произход = |вид = [[Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране]] |изобретател = [[General Dynamics]], {{Флагификация|САЩ}} |дата_създаване = 1958 г.<ref name=":0">{{Cite book |last=Nicklas |first=Brian |title=American Missiles: The Complete Smithsonian Field Guide |publisher=Frontline Books |year=2012 |isbn=9781848325173}}</ref> |производител = General Dynamics |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = 1962 г. |дата_на_въоръжение_до = 1980 г. |на_служба_при = [[Файл:Flag of the United States Navy (unofficial proportions).svg|22px|ръб]] [[Военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]]<br>{{Флагификация|Франция|ВМС}} и др.<ref name=":0" /> |конфликти = [[Виетнамска война]] |брой = 2400 от всички модификации |варианти = RIM-24 A; RIM-24 B; RIM-24 C |маса = 580 [[килограм|кг]] (на ракетата)<ref name=":0" /> |дължина = 4,57 [[метър|м]] (на ракетата)<ref name=":0" /> |диаметър = 0,34 м (на ракетата)<ref name=":0" /> |степени = |полезен товар = |двигател = |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[Осколочно-фугасен снаряд|Осколочна-фугасна]] |бойна глава-мощ = 59 кг |бойна глава-брой = 1 |моц = |обсег = 18,5 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = 1,8 число на [[Мах|М]] |височина = 16 км |насочване = |платформа = [[Надводен кораб|Надводни кораби]] }} '''Дженерал Дайнемикс RIM-24 „Тартар“''' ({{lang|en|General Dynamics RIM-24 Tartar}}) е [[САЩ|американски]] [[зенитно-ракетен комплекс]] клас „кораб-въздух“. Представлява намалено копие на ЗРК [[Териер (ЗРК)|RIM-2 „Териер“]]. През 1963 г. ракетата получава обозначението RIM-24. [[ракета земя-въздух|ЗУР]] в комплекса „Тартар“ е ракетата RIM-2 без стартов ускорител. Комплексът '''RIM-24 Tartar''' е постановен на трите [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от [[еднотипни кораби|типа]] [[Ракетни крайцери тип „Олбани“|„Олбани“]] ([[номер на борда|CG-10]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref> – CG-12), двата [[атомен ракетен крайцер|атомни ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|Калифорния]]“ (DLGN 36 – 37), 23 [[разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|разрушителите с УРО от типа „Чарлз Ф. Адамс“]] (DDG 2 – 24) и 4 от типа „Дикейтор“ (DDG 56 – 59): всичко на 32 кораба на [[ВМС на САЩ]]. Комплексът също е доставян като зенитно въоръжение за корабите на [[Италия]], [[Франция]] и [[Нидерландия]]. Стойността на производство на една ракета е 402 500[[щатски долар|$]]. Общо са произведени 2400 бр. от ракетите RIM-24A, RIM-24B и RIM-24C на семейството ''Tartar''. == [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] == === RIM-24 A === * [[Дължина]]: 4,57 [[метър|м]]. * [[Диаметър]]: 0,343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * [[Тегло]]: 580 [[килограм|кг]]. * [[Скорост]]: 1,8 [[Число на Мах|М]]. (603 [[метър в секунда|м/с]]). * Далечина на [[полет]]а: 14, или по други данни 18 [[километър|км]]. * Височина на стрелбата: 16,1 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. === RIM-24 B === * Дължина: 4.72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 590 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с). * Далечина: 30 км. * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг (130 [[фунт]]а). === RIM-24 C === * Дължина: 4,72 м. * Диаметър: 0.343 м. * Размах на крилата: 0,61 м. * Тегло: 594,75 кг. * Скорост: 1.8 М (603 м/с) * Далечина: 32,4 км (17,5 [[морска миля|морски мили]]) * Височина на стрелбата: 20 км. * Тегло на бойната глава: 59 кг. == Галерия == <gallery> Tartar missile.jpg| Зенитно-ракетния комплекс RIM-24 Tartar Tartar.jpg| Ракета RIM-24 Tartar guided missile systems control console 1.jpg |Пункт за управление на ракетната стрелба на ЗРК RIM-24 Tartar HMAS Darwin (FFG 04) launching a RIM-66 Standard missile on 1 June 1986 (6417017).jpg | ЗРК RIM-24 Tartar на [[фрегата]]та с УРО „Дарвин“ ([[класификация на корабите по номер на вимпела|FFG 04]]) USS Columbus (CG-12) fires a RIM-24 Tartar missile, in 1965 (KN-11658).jpg|ЗРК RIM-24 Tartar на крайцера с УРО „Колумбус“ (CG-12) </gallery> == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Albatros-Aspide]] * [[MIM-14 Nike-Hercules]] * [[MIM-3 Nike Ajax]] * [[Акаш (ЗРК)|Зенитно-ракетен комплекс „Акаш“]] == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tartar-RIM24.php Tartar RIM-24] {{икона|en}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070913111051/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000086#1000086 |date=2007-09-13 }} {{икона|ru}} * [http://www.designation-systems.net/dusrm/m-24.html www.designation-systems.net] {{икона|en}} * [https://web.archive.org/web/20020313140541/http://www.astronautix.com/lvs/terrier.htm Terrier] {{икона|en}} * [http://www.history.navy.mil/our-collections/photography/numerical-list-of-images/nhhc-series/nh-series/NH-88000/NH-88489.html NH 88489] {{икона|en}} * [http://www.netmarine.net/bat/ee/duchayla/photo12.htm www.netmarine.net] {{икона|fr}} * {{commonscat-inline|RIM-24 Tartar}} {{превод от|ru|RIM-24 Tartar|93898962}} [[Категория:Зенитно-ракетни комплекси с морско базиране|Т]] [[Категория:Американски зенитно-ракетни комплекси|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] iot6fh2kkssw8axerkzbpk4ccd0fmt5 0 700171 12398262 10083861 2024-10-29T09:33:23Z Alexander.D.Hristov 169981 12398262 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 76-мм/50 артилерийска установка Mark 33 | име оригинал = 3"/50 Mark 33 | картинка = 3in50 Mk 33 mount on USS Wasp (CVA-18) c1954.jpg | заглавие = АУ Mk 33 на [[самолетоносач]]а „[[Уосп (самолетоносач, 1943)|Уосп]]“ (''[[USS (префикс)|USS]] Wasp ([[номер на борда|CV-18]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'') | на въоръжение = {{флагификация|САЩ|ВМС}}<br>(1946 – 1990 г.)<br>{{флагификация|Норвегия|ВМС}}<br>{{флагификация|Испания|ВМС}} | производител = {{флагификация|САЩ}} | година на производство =<br>[[1945]] г. | войни и конфликти = [[Виетнамска война]] | произведени = | калибър = 76 | дължина на ствола = 4055{{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | дължина на канала на ствола = 3820/50 | обем на камерата = 3,56 | маса на оръдието със затвора = 798{{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | маса на снаряда = 10,9<br>(AA VT Mark 31 Mod 1){{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | начална скорост на снаряда =<br>823 | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно зареждане]] [[револвер]]ен тип | марка на АУ = Mark 33 | обща маса на АУ = 14 696{{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | ъгъл на вертикално насочване на ствола = −15°/+85° | ъгъл на завъртане = 360° | максимална скорост на ВН = 30 | максимална скорост на ХН =24 | далечина на стрелбата = 13 400 | досегаемост по височина =<br>9300 | скорострелност = 45 – 50 }} '''76 мм артилерийска установка Mark 33''' е [[САЩ|американска]] [[цев|двустволна]] [[корабна артилерия|корабна]] [[универсална артилерия|универсална артилерийска установка]] [[калибър]] 76 [[милиметър|mm]]. Разработена е на основата на [[Самозарядна винтовка|полуавтоматичното]] [[зенитно оръдие]] ''Mark 22'' от времето на [[Втората световна война]]. Представлява две оръдия ''Mark 22'', постановени на общ [[лафет]]. На основата на оръдието ''Mark 22'' е разработена също АУ ''Mark 27'', модернизация на която е ''АУ Mark 33'', и едностволната АУ ''Mark 34''. == История == Към края на Втората световна война става очевидно, че 20-мм [[автоматично оръдие|автомати]] „[[20 mm оръдие Oerlikon|Ерликон]]“ и 40-мм автомати „[[Bofors L60|Бофорс]]“ имат слаба ефективност против масови атаки по въздух, каквито са периода 1944 – 45 г. атаките на [[камикадзе]]. Оръдията калибър 127 мм позволяват ефективно да се унищожават атакуващите самолети, обаче са прекалено тежки и големи, за да може да се поставят в достатъчен брой. За решаването на този проблем следва по спешност да се разработи зенитна установка междинен калибър. Най-малкия калибър оръдия, способни да стрелят със [[снаряд]]и с дистанционен [[взривател]], по онова време е 76 мм. Това са стандартните оръдия ''Mark 22'', служили като [[корабна артилерия#класификация|главен калибър]] на ескортните [[разрушител]]и и [[Спомагателен кораб|спомагателните кораби]], строени в края на Втората световна война. Тези оръдия лесно се модернизират за воденето на автоматичен огън с помощта на автоматично зареждащо устройство. [[Прототип]]а на новата артилерийска установка е готов на 1 септември 1945 г. Макар установката да не се използва през войната, тя е широко разпространена в американския флот от края на 1940-те до 1980-те години и се намира на въоръжение и до днес на корабите американска постройка, продадени на други страни, а също и на норвежките [[фрегата|фрегати]] от типа „Осло“. Испанската фирма ''Fabrica de Artilleria, Sociedad Española de Construccion Naval'' произвежда тези установки по лиценз за испанския флот. По размери новата сдвоена установка съответства на 40-мм автомат „Бофорс“, макар и да е по-тежка. При преоборудването на корабите една нова установка заменя три „Бофорса“. == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book |last= Campbell |first= John |date= 1985 |title= Naval Weapons of World War Two |location= Annapolis, Maryland |publisher= Naval Institute Press |isbn= 0-87021-459-4}} * {{cite web |last= DiGiulian |first= Tony |date= 3 April 2020 |ref= {{sfnRef| DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8}} |title= 3"/50 (7.62 cm) Marks 2, 3, 5, 6 and 8 |url= http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk2.php |access-date= 7 December 2020 |website= NavWeaps.com }} * {{cite web |last= DiGiulian |first= Tony |date= 15 June 2016 |ref= {{sfnRef| DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22}} |title= 3"/50 (7.62 cm) Mark 10, 17, 18, 19, 20, 21 and 22 |url= http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk10-22.php |access-date= 7 December 2020 |website= NavWeaps.com }} * {{cite web |last= DiGiulian |first= Tony |date= 25 March 2019 |ref= {{sfnRef| DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34}} |title= 3"/50 (7.62 cm) Marks 27, 33 and 34 |url= http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk27-33-34.php |access-date= 7 December 2020 |website= NavWeaps.com }} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk27-33-34.php 3"/50 (7.62 cm) Marks 27, 33 and 34] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|3inch/50 Marks 27 33 34 AA gun}} {{Превод от|ru|3"/50 Mark 33|92637233}} [[Категория:Универсална артилерия|76]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|76]] [[Категория:Корабна артилерия на САЩ|76]] [[Категория:Артилерия по калибър|76]] pwiwovlq7vp8tmy7t1a465ui4unl6e6 12398266 12398262 2024-10-29T09:38:36Z Alexander.D.Hristov 169981 /* История */ 12398266 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 76-мм/50 артилерийска установка Mark 33 | име оригинал = 3"/50 Mark 33 | картинка = 3in50 Mk 33 mount on USS Wasp (CVA-18) c1954.jpg | заглавие = АУ Mk 33 на [[самолетоносач]]а „[[Уосп (самолетоносач, 1943)|Уосп]]“ (''[[USS (префикс)|USS]] Wasp ([[номер на борда|CV-18]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'') | на въоръжение = {{флагификация|САЩ|ВМС}}<br>(1946 – 1990 г.)<br>{{флагификация|Норвегия|ВМС}}<br>{{флагификация|Испания|ВМС}} | производител = {{флагификация|САЩ}} | година на производство =<br>[[1945]] г. | войни и конфликти = [[Виетнамска война]] | произведени = | калибър = 76 | дължина на ствола = 4055{{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | дължина на канала на ствола = 3820/50 | обем на камерата = 3,56 | маса на оръдието със затвора = 798{{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | маса на снаряда = 10,9<br>(AA VT Mark 31 Mod 1){{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | начална скорост на снаряда =<br>823 | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно зареждане]] [[револвер]]ен тип | марка на АУ = Mark 33 | обща маса на АУ = 14 696{{sfnm |1a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8 |2a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22 |3a1= DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34 }} | ъгъл на вертикално насочване на ствола = −15°/+85° | ъгъл на завъртане = 360° | максимална скорост на ВН = 30 | максимална скорост на ХН =24 | далечина на стрелбата = 13 400 | досегаемост по височина =<br>9300 | скорострелност = 45 – 50 }} '''76 мм артилерийска установка Mark 33''' е [[САЩ|американска]] [[цев|двустволна]] [[корабна артилерия|корабна]] [[универсална артилерия|универсална артилерийска установка]] [[калибър]] 76 [[милиметър|mm]]. Разработена е на основата на [[Самозарядна винтовка|полуавтоматичното]] [[зенитно оръдие]] ''Mark 22'' от времето на [[Втората световна война]]. Представлява две оръдия ''Mark 22'', постановени на общ [[лафет]]. На основата на оръдието ''Mark 22'' е разработена също АУ ''Mark 27'', модернизация на която е ''АУ Mark 33'', и едностволната АУ ''Mark 34''. == История == Към края на [[Втората световна война]] става очевидно, че 20-мм [[автоматично оръдие|автомати]] „[[20 mm оръдие Oerlikon|Ерликон]]“ и 40-мм автомати „[[Bofors L60|Бофорс]]“ имат слаба ефективност против масови атаки по въздух, каквито са периода 1944 – 45 г. атаките на [[камикадзе]]. Оръдията калибър 127 мм позволяват ефективно да се унищожават атакуващите самолети, обаче са прекалено тежки и големи, за да може да се поставят в достатъчен брой. За решаването на този проблем следва по спешност да се разработи зенитна установка междинен калибър. Най-малкият калибър оръдия, способни да стрелят със [[снаряд]]и с дистанционен [[взривател]], по онова време е 76 мм. Това са стандартните оръдия ''Mark 22'', които служат като [[корабна артилерия#класификация|главен калибър]] на ескортните [[разрушител]]и и [[Спомагателен кораб|спомагателните кораби]], строени в края на Втората световна война. Тези оръдия лесно се модернизират за воденето на автоматичен огън с помощта на автоматично зареждащо устройство. [[Прототип]]ът на новата артилерийска установка е готов на 1 септември 1945 г. Макар установката да не се използва през войната, тя е широко разпространена в американския флот от края на 1940-те до 1980-те години и се намира на въоръжение и до днес на корабите построени в САЩ, продадени на други страни, а също и на [[Въоръжени_сили_на_Норвегия#Морска_отбрана|норвежките]] [[фрегата|фрегати]] от типа „Осло“. Испанската фирма ''Fabrica de Artilleria, Sociedad Española de Construccion Naval'' произвежда тези установки по лиценз за [[Въоръжени_сили_на_Испания#Испански_военноморски_сили_(Armada_Española)|испанския флот]]. По размери новата сдвоена установка съответства на 40-мм автомат „Бофорс“, макар и да е по-тежка. При преоборудването на корабите една нова установка заменя три „Бофорса“. == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book |last= Campbell |first= John |date= 1985 |title= Naval Weapons of World War Two |location= Annapolis, Maryland |publisher= Naval Institute Press |isbn= 0-87021-459-4}} * {{cite web |last= DiGiulian |first= Tony |date= 3 April 2020 |ref= {{sfnRef| DiGiulian, 3"/50 Marks 2–8}} |title= 3"/50 (7.62 cm) Marks 2, 3, 5, 6 and 8 |url= http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk2.php |access-date= 7 December 2020 |website= NavWeaps.com }} * {{cite web |last= DiGiulian |first= Tony |date= 15 June 2016 |ref= {{sfnRef| DiGiulian, 3"/50 Marks 10–22}} |title= 3"/50 (7.62 cm) Mark 10, 17, 18, 19, 20, 21 and 22 |url= http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk10-22.php |access-date= 7 December 2020 |website= NavWeaps.com }} * {{cite web |last= DiGiulian |first= Tony |date= 25 March 2019 |ref= {{sfnRef| DiGiulian, 3"/50 Marks 27–34}} |title= 3"/50 (7.62 cm) Marks 27, 33 and 34 |url= http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk27-33-34.php |access-date= 7 December 2020 |website= NavWeaps.com }} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_3-50_mk27-33-34.php 3"/50 (7.62 cm) Marks 27, 33 and 34] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|3inch/50 Marks 27 33 34 AA gun}} {{Превод от|ru|3"/50 Mark 33|92637233}} [[Категория:Универсална артилерия|76]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|76]] [[Категория:Корабна артилерия на САЩ|76]] [[Категория:Артилерия по калибър|76]] t47efkks8uld00b7mdn9cxt4f8go8be 0 700277 12397757 11848651 2024-10-28T18:58:39Z Пища Хуфнагел 119943 12397757 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | име-оригинал = Marco Cardisco | псевдоним = Марко Калабрезе }} '''Марко Кардиско''' ({{lang|it|Marco Cardisco}}) е италиански художник, работил по време на периода [[Ренесанс]]. Роден е около [[1486]] г. вероятно в община [[Тириоло]], провинция [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]], и умира около [[1542]] г. в [[Неапол]]. Заради това, че е роден в [[Калабрия]], той е известен също като Марко Калабрезе. Той работи преди всичко в Неапол между 1508 и 1542 г. Художникът е повлиян от [[Полидоро да Караваджо]] и е учител на [[Пиетро Негрони]]. == Биография == [[Файл:Marco Cardisco Adoración de los Reyes 1519 Museo Civico Castel Nuovo Nápoles.jpg|мини|дясно|''„Преклонението на маговете“'', Граждански музей в Кастел Нуово, Неапол]] Освен че е родом от Калабрия, за обучението на художника нищо не се знае. Придържането му към стила на Андреа да Салерно обаче е очевидно. Вероятно има период на чиракуване в [[Рим]] между 1515 и 1518 г. в ателието на Полидоро да Караваджо. Скоро след това се премества в Неапол, където от 1521 г. е включен в списъка на неаполитанските художници. В Неапол художникът оставя най-важното си произведение, рисувано през 1519 г. – „Преклонението на маговете“, в което се виждат фигурите на [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]], [[Алфонсо II (Неапол)|Алфонсо II]], [[Карл V]]. Неговият зрял стил е силно повлиян от изкуството на Полидоро да Караваджо, на което той е един от основните неаполитански привърженици. Важните му творби от този период са „Успение Богородично“ и „Разговорът на Свети Августин“, създадена първоначално за църквата Сант Агостино, Неапол, в наши дни изложени в [[Музей Каподимонте]], Неапол. Марко Кардиско умира в Неапол през [[1542]] г. == Картини на Марко Кардиско == <gallery> File:Dormitio Virginis, Marco Cardisco 001.jpg|''„Успение Богородично“'',<br>[[Музей Каподимонте]], [[Неапол]] File:Disputa di sant'Agostino, Marco Cardisco 001.jpg|''„Спорът на Свети Августин“'',<br>Музей Каподимонте, Неапол File:Madonna con i santi Marco e Andrea, Marco Cardisco 001.jpg|''„Мадоната със светиите Марко и Андреа и Архангел Михаил побеждава демона“'',<br>Музей Каподимонте, Неапол File:Marco cardisco, disputa e trionfo di s.agostino sugli eretici, 1533 ca, Q973.JPG|''„Разговорът на Свети Августин“'',<br>Граждански музей в Кастел Нуово, [[Неапол]]. File:Charles V Cardisco Castel Nuovo Napoli.jpg|''„Карл V“'',<br>Граждански музей в Кастел Нуово, Неапол. </gallery> == Вижте също == * [[Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол]] == Източници == * Oreste Ferrari, CARDISCO, Marco, detto Marco Calabrese, in ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 19, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1976. Посетен на 2 юли 2017. {{Превод от|it|Marco Cardisco|91170902}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кардиско, Марко}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Починали в Неапол]] 239e9nx2am4t7ovsqj7u6qw46rjxodf 0 703344 12398124 12078909 2024-10-29T07:23:53Z Пища Хуфнагел 119943 12398124 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Lavinia Fontana | категория = художник | портрет = Lav Fontana Autoritratto.jpg | портрет-описание = „Автопортрет“ | име-рождено = | националност = италианка | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = маниеризъм | учител = | академия = | направление = | патрон = | работил = | период = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Лавиния Фонтана''' ({{lang|it|Lavinia Fontana}}; родена на 24 август 1552 г. в [[Болоня]], починала на 11 август 1614 г. в [[Рим]]) е италианска художничка от стила „[[маниеризъм]]“. == Биография == Лавиния Фонтана е родена в [[Болоня]] през 1552 г.<ref>{{cite book |title=Great Women Artists |date=2019 |publisher=Phaidon Press |isbn=978-0714878775 |page=140}}</ref> в семейството на Просперо Фонтана и Антония де Бонардис. Кръстена е на [[24 август]] [[1552]] г. в катедралата Сан Пиетро.<ref>{{Cite book|title=Lavinia Fontana: A Painter and Her Patrons in Sixteenth-Century Bologna|url=https://archive.org/details/laviniafontanapa0000murp|last=Murphy|first=Caroline P.|publisher=Yale University Press|year=2003|isbn=978-0-300-09913-3|location=Singapore|pages=[https://archive.org/details/laviniafontanapa0000murp/page/18 18]}}</ref> По-голямата ѝ сестра Емилия умира през [[1568]] г., когато Лавиния е на шестнадесет години. Просперо е виден художник от Болонската школа по това време и е неин учител. == Първи години == [[Файл:Lavinia Fontana - Family Portrait - WGA7980.jpg|мини|„Семеен портрет“]] Лавиния е дъщеря на известния художник и учител Просперо Фонтана (1512 – 1597) и на жена му Антониа де Бонарди. В ателието на баща си, който е работил преди това в Рим и [[Флоренция]], тя получава първоначално художествено обучение. Поради липса на мъжки наследник в семейството, на нея се пада отговорността да продължи професията на баща си. Тя е смятана за първата жена кариерен артист в [[Западна Европа]], тъй като разчита на комисионни за доходите си.<ref name=":0">{{Cite book|title=Lavinia Fontana: A Painter and Her Patrons in Sixteenth-Century Bologna|url=https://archive.org/details/laviniafontanapa0000murp|last=Murphy|first=Caroline P.|publisher=Yale University Press|year=2003|isbn=978-0-300-09913-3|location=New Haven, CT|pages=[https://archive.org/details/laviniafontanapa0000murp/page/30 30]}}</ref><ref name="nmwaprofile">{{cite web|title=Artist Profile: Lavinia Fontana|url=http://nmwa.org/explore/artist-profiles/lavinia-fontana|publisher=National Museum of Women in the Arts|access-date=29 March 2013}}</ref> Семейството ѝ разчита на кариерата ѝ на художник, а съпругът ѝ работи като неин агент и отглежда 11-те им деца.<ref name="50 Women Artists You Should Know">{{cite book|last1=Weidemann|first1=Christiane|last2=Larass|first2=Petra|last3=Melanie|first3=Klier|title=50 Women Artists You Should Know|publisher=Prestel|isbn=978-3-7913-3956-6|pages=[https://archive.org/details/50womenartistsyo0000weid/page/18 18, 19]|year=2008|url=https://archive.org/details/50womenartistsyo0000weid/page/18}}</ref> Тя е може би първата жена художник, която рисува женски голи тела, но това е тема на противоречия сред историците на изкуството.<ref>{{Cite journal|last=De Girolami Cheney|first=Liana|date=2015|title=Lavinia Fontana's nude Minervas|journal=Woman's Art Journal|language=en|pages=32|issn=0270-7993|oclc=956553105}}</ref> Лавиния получава либерално и задълбочено образование, което е прави равностойна на мъжете-художници, получили академично образование. В първия си автопортрет (1577), който тя рисува, според сигнатурата, по огледалното си изображение, тя прави препратка към един портрет на [[Софонизба Ангисола]], която е неин пример в изкуството. „Автопортрет с [[клавесин]]“ я показва като образцова млада дама, която владее музикален инструмент, а на заден план се вижда част от ателието ѝ, което я представя и като художничка. Картината е била предназначена за бъдещия ѝ свекър, заможен търговец от [[Имола]]. Лавиния по-късно следва при нидерландския художник [[Денис Калверт]], който също е учил при баща ѝ. [[Файл:Lavinia Fontana - Self-Portrait at the Spinet - WGA07985.jpg|мини|„Автопортрет на клавесина“, 1577 г.]] == Стил и художествени успехи == Известни стават преди всичко портретите и историческите картини на Лавиния Фонтана. През седемдесетте години на 16 век Лавиния е смятана за една от най-значимите портретистки на [[Болоня]]. Акуратният ѝ стил отговарял на вкуса на аристокрацията – художничката показва модни, богато украсени дрехи и недостъпни благородници. Същевременно картините ѝ поставят в центъра жената и свидетелстват за едно самочувствие, нехарактерно за епохата. [[Файл:Bianca degli Utili Maselli and six of her children, by Lavinia Fontana.jpg|мини|„Бианка дели Утили Масели с шест от децата си“, преди 1614 г.]] През 1577 г. Лавиния се омъжва за художника Паоло Дзапи (Paolo Zappi или Paolo Fappi) и ражда единадесет деца, от които оцеляват само три. Съпругът ѝ Паоло подкрепя жена си и поема част от работата в домакинството. Според някои сведения е изпълнявал и дребни детайли по нейните картини – например по дрехите. Лавиния получава подкрепа в началото на своята кариера от папа Григорий ХІІ, който също произхожда от Болоня. Портретът на нейния покровител е една от най-хубавите ѝ картини (1580). Този портрет ѝ отваря пътя към нови поръчки от страна на духовни лица. Тя получавала щедри хонорари за индивидуалните или груповите портрети, подобно на [[Ван Дайк]] по-късно. Една от най-големите ѝ поръчки е груповият портрет на семейство Гоцадини (Gozzadini), във формат два на два метра. == Признание == [[Файл:Felice antonio casoni, lavinia fontana, 1611.JPG|мини|Феличе Антонио Касони „Лавиния Фонтана“, 1611 г.]] Лавиния Фонтана рисува и портрети на хора от най-влиятелните кръгове в Болоня, също групови портрети, но и религиозни картини, а от 1580 г. – също и голямоформатни олтарни картини. През 1589 г. получава поръчка от испанския крал да нарисува картината „Светото семейство“ за завършения [[Ескориал]]. През 1603 г. Лавиния се мести заедно с цялото си семейство в Рим по покана на папа Климент VІІ. Следват поръчки за олтарни картини, както и за исторически картини за частни лица. По случай 60-ия ѝ юбилей творците от Рим поръчват изсичането на медал. На едната му страна е изобразена дама с боне, а на другата – антична фигура с разпусната, буйно развята коса. Необичайно за жена от онази епоха, Лавиния прави и актови картини. Картината ѝ „[[Минерва]] се облича“ от 1613 г., която Лавиния рисува по поръчка на кардинал [[Сципионе Боргезе]], е и нейната последна известна картина. [[Файл:Lavinia Fontana - Holy Family with Saints.JPG|мини|„Светото семейство“, 1578 г.]] Лавиния Фонтана има голям успех като художничка, избрана е в Римската академия и е считана за един от най-големите художници на своето време. Съществуват повече от сто картини, които са документирани от по-ранни източници, но само 32 носят нейния подпис. Приписват ѝ се други 25 картини, които са запазени, което я прави художничката с най-много картини от епохата. == Творби == * „Поклонението на влъхвите“, 1570 – 1575, Pinacoteca Communale, Имола * „Портрет на аристократка“, 1580, Национален музей на жените художнички, [[Вашингтон]] * „Noli me tangere (1581) – автопортрет в ателието“, 1577, галерия [[Уфици]], Флоренция * „Портрет на семейство Гоцадини“, 1584, Национална пинакотека на Болоня * „Раждането на Мария“, 1590, Chiesa della Trinità, Болоня * „Портрет на дама с кученце“, края на деветдесетте години на 16 век, The Walters Art Gallery, [[Балтимор]] * „Минерва се облича“, 1613, [[Галерия Боргезе]], Рим == Библиография == * Debra N. Mancoff: ''Frauen, die die Kunst veränderten''. Prestel, München 2012, ISBN 978-3-7913-4732-5, S. 8 – 9, 12, 66 – 67. * Christiane Weidemann, Petra Larass, Melanie Klier: ''50 Künstlerinnen, die man kennen sollte''. Prestel, München 2008, ISBN 978-3-7913-3957-3, S. 18 – 19. * [[Christina Haberlik]], [[Ira Mazzoni|Ira Diana Mazzoni]]: ''50 Klassiker – Künstlerinnen, Malerinnen, Bildhauerinnen und Photographinnen''. Gerstenberg, Hildesheim 2002, ISBN 978-3-8067-2532-2, S. 15 – 20. * Caroline P. Murphy: ''Lavinia Fontana. A Painter and Her Patrons in Sixteenth-Century Bologna''. Yale University Press, New Haven 2003, ISBN 0-300-09913-4. * Irmgard Osols-Wehden (Hrsg.): ''Frauen der italienischen Renaissance. Dichterinnen, Malerinnen, Mäzeninnen''. Primus, Darmstadt 1999, ISBN 978-3-89678-115-4. * Ulrike Müller Hofstede: ''Lavinia Fontana (1552 – 1614)''. In: Dirk Heoges (Hrsg.): ''Frauen in der italienischen Renaissance''. Lang, Frankfurt a. Main 1999, ISBN 3-631-34525-9, S. 163 – 177. * Whitney Chadwick: ''Women, Art, and Society''. Thames and Hudson, London 1990, ISBN 978-0-500-18194-2. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nmwa.org/works/portrait-noblewoman nmwa.org] * [http://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/62.122.141 www.metmuseum.org] * [http://www.virtualuffizi.com/lavinia-fontana.html www.virtualuffizi.com] * [http://www.nationalgallery.ie/en/aboutus/ThisWeek/Womens_Day/Lavinia_Fontana.aspx www.nationalgallery.ie] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150710172231/http://www.nationalgallery.ie/en/aboutus/ThisWeek/Womens_Day/Lavinia_Fontana.aspx |date=2015-07-10 }} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фонтана, Лавиния}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Родени в Болоня]] [[Категория:Починали в Рим]] m12oq5qrm0yub8mlej782p4a4wdwewh 0 703418 12398162 12001376 2024-10-29T08:28:58Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Литература */ 12398162 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = RUM-139 VLA<br><small></small> |картинка = VLAlaunch.jpg |картинка_описание = Пуск на противолодъчната ракета VLA |произход = |вид = [[Противолодъчен ракетен комплекс|Противолодъчна ракета]] |изобретател = [[Goodyear Aerospace]],<br>{{Флагификация|САЩ}} |дата_създаване = [[1983]] г. |производител = [[Lockheed Martin]],<br>{{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = [[1996]] г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}} |конфликти = |брой = |варианти = |маса = 639 [[килограм|кг]] |дължина = 4,89 [[метър|м]] |диаметър = 0,358 м<br>0,696 м (с крилата) |степени = 2 |полезен товар = |двигател = Твърдогоривни |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[Торпедо]] Mk 46<br>или Mk 54 |бойна глава-мощ = |бойна глава-брой = 1 |моц = |обсег = 28 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = >330 [[метър в секунда|м/с]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|Инерционно]] |платформа = Надводни [[кораб]]и }} '''RUM-139 VLA ''' ([[Абревиатура|съкр.]] {{lang|en|'''V'''ertical '''L'''aunch '''A'''SROC}} (където, на свой ред [[RUR-5 ASROC|ASROC]] e прието в САЩ съкращение на термина '''A'''nti-'''S'''ubmarine '''ROC'''ket – Противолодъчна ракета с вертикален пуск) е [[САЩ|американска]] [[Противолодъчен ракетен комплекс|противолодъчна ракета]], модификация на ракетата [[RUR-5 ASROC]], използваща като [[ракетна пускова установка|пускова установка]] универсалната [[установка за вертикален пуск|УВП]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]]. Тя е основно средство за поразяване на [[подводница|подводници]] от надводните кораби на [[Военноморски сили на САЩ|американските ВМС]]. Използва се и във [[Военноморски сили|ВМС]] на някои други страни. == История на създаването == Разработката на ракетата започва през 1983 г., когато фирмата „Гудиър Аероспейс“ (Goodyear Aerospace) получава договор от ВМФ на САЩ за противолодъчна ракета с надводно базиране, съвместима с установката за вертикален пуск (УВП) Mk 41. Проектирането върви много бавно и продължава до 1996 г. За това време, през 1986 г., компанията „Гудиър Аероспейс“ е погълната от компанията „Лорал“ (Loral), а тя на свой ред – от компанията „Локхийд Мартин“ през 1995 г.<ref name="Thomas"> {{cite |автор = Thomas, Vincent C. |заглавие = The Almanac of Seapower |ответственный = |url = http://www.navweaps.com/index_tech/tech-082.htm |место = |издателство = Navy League of the United States |година = 1987 |том = |страниц = |страници = 190 – 191 |isbn = 0-9610724-8-2. }} </ref>. Очаква се приемането на VLA на въоръжение през 1989 г., обаче през 1988 г., като единно противолодъчно оръжие за надводни кораби и подводни лодки е приета ракетата [[MGM-52 Sea Lance|„Сий Ланс“]]. Въпреки това, през 1990, разработката на „Сий Ланс“ е прекратена, и проекта VLA е продължен<ref name="Friedman-Ships"/>. Главната задача на разработчиците е да се увеличи далечината на стрелба до [[радиус]]а на засичане на новия [[сонар]] [[AN/SQS-53]] (13,5 км) при по-масивна бойна част (противолодъчните [[торпедо|торпеда]] [[Mark 46 (торпедо)|Mark 46]] или [[Mark 50 (торпедо)|Mark 50]])<ref name="Friedman-Ships"> {{cite |автор = Norman Friedman |заглавие = The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998 |ответственный = |ссылка = |место = |издателство = Naval Institute Press |година = 1997 |том = |страници = 808 |страницы = |isbn = 1557502684, 9781557502681. }} </ref>. == Конструкция на пусковата установка == Като пускова установка се използва универсалната УВП [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]]. С минимални модификации ракетата може да се изстрелва от релсовата пускова установка [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и от контейнерната пускова установка ''Mk 112''<ref name="Lockheed">[http://www.lockheedmartin.com/data/assets/corporate/press-kit/VLA_productcard.pdf Vertical Launch Antisubmarine Missile (VLA)]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. Lockheed Martin Product Card.</ref> == Управление на стрелбата == Управление стрелбата се осъществява с помощта на бойната информационна система ({{lang|en|ASW Combat System – ASWCS}}) SQQ-89<ref>[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1500&ct=2 Vertical Launch Anti-Submarine Rocket ASROC (VLA) Missile: Navy.mil]</ref>. Тя включва в себе си системата за управление на подводната стрелба ({{lang|en|Underwater Fire Control System – UFCS}}) ''Mk 116 Mod 6'' или ''Mod 7'', устройство за обмен на данните с [[БИУС]] на кораба, стационарният сонар ''AN/SQS-53'' (първично устройство за целеуказание), буксируем сонар ''AN/SQR-19'', сигнален процесор ''AN/SQQ-28'' за обработка на данните от хидроакустичните буеве, предавани чрез [[вертолет]] със системата ''LAMPS Mk III'' ({{lang|en|Light Airborne Multi-Purpose System}})<ref name="GlobalSecurity">[http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/vla.htm RUM-139 Vertical Launch ASROC (VLA): GlobalSecurity.org]</ref>. == Конструкция на ракетата == Основата на системата за управление съставлява цифров [[автопилот]] ({{lang|en|digital autopilot, DAC}}), който се използва за управление на вектора на тягата, за да изведе ракетата на необходимия ъгъл на възвишение (40° в началния участък, 29° на маршевия). За целите на снижаването на влиянието на отклонението от вятъра при големи височини траекторията на ракетата се прави по-полегата. Както и в класическия [[RUR-5 ASROC|ASROC]] далечината на [[полет]]а се регулира с изключването на двигателя и отделянето на бойната част в нужната точка от траекторията<ref name="Friedman-Ships"/>. Ракетата се поставя в [[транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]] ''Mk 15 Mod 0 VLS'', който изключва необходимостта от провеждане на техническо обслужване на [[борд]]а на кораба<ref name="GlobalSecurity"/>. == Производство == Започвайки от 1993 г. фирмата [[Lockheed Martin|„Локхийд Мартин“]] е произвела над 900 единици VLA<ref name="Lockheed"/>. == Модернизация == В първите комплекси VLA се използва състоящата на въоръжение ракета [[RUR-5 ASROC|RUR-5 АСРОК]] с модернизирани твърдогоривен ускорител и цифрова система за насочване. Като бойна част тя носи самонасочващото се противолодъчно торпедо [[Mark 46 (торпедо)|Mk 46]], което в определена точка от траекторията се пуска с [[парашут]]. От 1996 г. ракетата е заменена с новата RUM-139A, а след това с RUM-139B. Предлага се да се замени торпедото [[Mark 46 (торпедо)|Mk 46]] с [[Mark 50 (торпедо)|Mk 50]], обаче предложението е отклонено. Във връзка с появата на концепцията за мрежовоцентрични [[бойни действия]] (net-centric warfare operations) се планира да се увеличи далечината на стрелба 4 – 5 пъти във версията VLA-ER ({{lang|en|VLA Extended Range}}), за сметка на въвеждане на аеродинамични носещи елементи. Предполага се, че на тази модификация ще бъдат подложени 90% от намиращите се на въоръжение VLA. Планира се също създаването на унифицирана ракета за корабно и въздушно базиране CLAW ({{lang|en|Common Launch Anti-submarine Weapon}})<ref name="Lockheed"/>. == Тактика за използване == След старта ракетата е автономна и нейната траектория не се коригира от носителя. Далечината на стрелба се определя от времето на горене на твърдогоривния заряд на маршевия двигател, което се въвежда в реле за време преди пуска. В разчетната точка от траекторията се отделя маршевия двигател и се разтваря парашута, осигуряващ забавянето и приводняването на торпедото. При входа във водата се отделя парашута и се пуска двигателя на торпедото, което започва търсене на целта. == Кораби – носители == * [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“]] * [[Разрушители тип „Арли Бърк“]] == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|автор=Norman Friedman|заглавие=The Naval Institute Guide to World Naval Weapons Systems, 1997 – 1998|url=https://books.google.ru/books?id=l-DzknmTgDUC|издател=Naval Institute Press|място=Annapolis, Maryland|дата=1997|страници=808|isbn=1557502684|ref=Friedman}} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_ASROC.php ASROC RUR-5A and VLA] {{икона|en}} * [https://web.archive.org/web/20080915154559/http://www.warships.ru/usa/Weapons/Missiles/ASROC/Asroc.htm Противолодочный комплекс ASROC] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|RUM-139 VL-ASROC}} {{превод от|ru|RUM-139 VL-Asroc|92677826}} [[Категория:Противолодъчни ракети]] [[Категория:Американски ракети]] 0e0850k6onc2sp14fqeeu7987kgo2z4 12398173 12398162 2024-10-29T08:39:38Z Alexander.D.Hristov 169981 12398173 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = RUM-139 VLA<br><small></small> |картинка = VLAlaunch.jpg |картинка_описание = Пуск на противолодъчната ракета VLA |произход = |вид = [[Противолодъчен ракетен комплекс|Противолодъчна ракета]] |изобретател = [[Goodyear Aerospace]],<br>{{Флагификация|САЩ}} |дата_създаване = [[1983]] г. |производител = [[Lockheed Martin]],<br>{{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = [[1996]] г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}} |конфликти = |брой = |варианти = |маса = 639 [[килограм|кг]] |дължина = 4,89 [[метър|м]] |диаметър = 0,358 м<br>0,696 м (с крилата) |степени = 2 |полезен товар = |двигател = Твърдогоривни |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[Торпедо]] Mk 46<br>или Mk 54 |бойна глава-мощ = |бойна глава-брой = 1 |моц = |обсег = 28 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = >330 [[метър в секунда|м/с]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|Инерционно]] |платформа = [[надводен кораб|Надводни кораби]] }} '''RUM-139 VLA ''' ([[Абревиатура|съкр.]] {{lang|en|'''V'''ertical '''L'''aunch '''A'''SROC}} (където, на свой ред [[RUR-5 ASROC|ASROC]] e прието в САЩ съкращение на термина '''A'''nti-'''S'''ubmarine '''ROC'''ket – Противолодъчна ракета с вертикален пуск) е [[САЩ|американска]] [[Противолодъчен ракетен комплекс|противолодъчна ракета]], модификация на ракетата [[RUR-5 ASROC]], използваща като [[ракетна пускова установка|пускова установка]] универсалната [[установка за вертикален пуск|УВП]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]]. Тя е основно средство за поразяване на [[подводница|подводници]] от [[надводен кораб|надводните кораби]] на [[Военноморски сили на САЩ|американските ВМС]]. Използва се и във [[Военноморски сили|ВМС]] на някои други страни. == История на създаването == Разработката на ракетата започва през 1983 г., когато фирмата „Гудиър Аероспейс“ (''Goodyear Aerospace'') получава договор от ВМФ на САЩ за противолодъчна ракета с надводно базиране, съвместима с установката за вертикален пуск (УВП) Mk 41. Проектирането върви много бавно и продължава до 1996 г. За това време, през 1986 г., компанията „Гудиър Аероспейс“ е погълната от компанията „Лорал“ (''Loral''), а тя на свой ред – от компанията „Локхийд Мартин“ през 1995 г.<ref name="Thomas"> {{cite |автор = Thomas, Vincent C. |заглавие = The Almanac of Seapower |ответственный = |url = http://www.navweaps.com/index_tech/tech-082.htm |место = |издател = Navy League of the United States |дата= 1987 |том = |страниц = |страница = 190 – 191 |isbn = 0-9610724-8-2. }} </ref> Очаква се приемането на VLA на въоръжение през 1989 г., обаче през 1988 г., като единно противолодъчно оръжие за надводни кораби и подводни лодки е приета ракетата [[MGM-52 Sea Lance|„Сий Ланс“]]. Въпреки това, през 1990, разработката на „Сий Ланс“ е прекратена, и проектът VLA е продължен.<ref name="Friedman-Ships"/> Главната задача на разработчиците е да се увеличи далечината на стрелба до [[радиус]]а на засичане на новия [[сонар]] [[AN/SQS-53]] (13,5 [[км]]) при по-масивна бойна част (противолодъчните [[торпедо|торпеда]] [[Mark 46 (торпедо)|Mark 46]] или [[Mark 50 (торпедо)|Mark 50]]).<ref name="Friedman-Ships"> {{cite |автор = Norman Friedman |заглавие = The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998 |ответственный = |ссылка = |место = |издател = Naval Institute Press |дата = 1997 |том = |страници = 808 |страницы = |isbn = 1557502684, 9781557502681. }} </ref> == Конструкция на пусковата установка == Като пускова установка се използва универсалната УВП [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]]. С минимални модификации ракетата може да се изстрелва от релсовата пускова установка [[Mk 26 (пускова установка)|Mk 26]] и от контейнерната пускова установка ''Mk 112''.<ref name="Lockheed">[http://www.lockheedmartin.com/data/assets/corporate/press-kit/VLA_productcard.pdf Vertical Launch Antisubmarine Missile (VLA)]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. Lockheed Martin Product Card.</ref> == Управление на стрелбата == Управление стрелбата се осъществява с помощта на [[БИУС|бойната информационна система]] ({{lang|en|ASW Combat System – ASWCS}}) SQQ-89.<ref>[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1500&ct=2 Vertical Launch Anti-Submarine Rocket ASROC (VLA) Missile: Navy.mil]</ref> Тя включва в себе си системата за управление на подводната стрелба ({{lang|en|Underwater Fire Control System – UFCS}}) ''Mk 116 Mod 6'' или ''Mod 7'', устройство за обмен на данните с [[БИУС]] на кораба, стационарният сонар ''AN/SQS-53'' (първично устройство за целеуказание), буксируем сонар ''AN/SQR-19'', сигнален процесор ''AN/SQQ-28'' за обработка на данните от хидроакустичните буеве, предавани чрез [[вертолет]] със системата ''LAMPS Mk III'' ({{lang|en|Light Airborne Multi-Purpose System}}).<ref name="GlobalSecurity">[http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/vla.htm RUM-139 Vertical Launch ASROC (VLA): GlobalSecurity.org]</ref> == Конструкция на ракетата == Основата на системата за управление съставлява цифров [[автопилот]] ({{lang|en|digital autopilot, DAC}}), който се използва за управление на вектора на тягата, за да изведе ракетата на необходимия [[ъгъл]] на възвишение (40[[Градъс (ъгъл)|°]] в началния участък, 29° на маршевия). За целите на снижаването на влиянието на отклонението от [[вятър]]а при големи височини траекторията на ракетата се прави по-полегата. Както и в класическия [[RUR-5 ASROC|ASROC]] далечината на [[полет]]а се регулира с изключването на двигателя и отделянето на бойната част в нужната точка от траекторията.<ref name="Friedman-Ships"/> Ракетата се поставя в [[транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]] ''Mk 15 Mod 0 VLS'', който изключва необходимостта от провеждане на техническо обслужване на [[борд]]а на кораба.<ref name="GlobalSecurity"/> == Производство == Започвайки от 1993 г. фирмата [[Lockheed Martin|„Локхийд Мартин“]] е произвела над 900 единици VLA.<ref name="Lockheed"/> == Модернизация == В първите комплекси VLA се използва състоящата на въоръжение ракета [[RUR-5 ASROC|RUR-5 АСРОК]] с модернизирани твърдогоривен ускорител и цифрова система за насочване. Като бойна част тя носи самонасочващото се противолодъчно торпедо [[Mark 46 (торпедо)|Mk 46]], което в определена точка от траекторията се пуска с [[парашут]]. От 1996 г. ракетата е заменена с новата RUM-139A, а след това с RUM-139B. Предлага се да се замени торпедото [[Mark 46 (торпедо)|Mk 46]] с [[Mark 50 (торпедо)|Mk 50]], обаче предложението е отклонено. Във връзка с появата на концепцията за мрежовоцентрични [[бойни действия]] (net-centric warfare operations) се планира да се увеличи далечината на стрелба 4 – 5 пъти във версията VLA-ER ({{lang|en|VLA Extended Range}}), за сметка на въвеждане на аеродинамични носещи елементи. Предполага се, че на тази модификация ще бъдат подложени 90% от намиращите се на въоръжение VLA. Планира се също създаването на унифицирана ракета за корабно и въздушно базиране CLAW ({{lang|en|Common Launch Anti-submarine Weapon}}).<ref name="Lockheed"/> == Тактика за използване == След старта ракетата е автономна и нейната траектория не се коригира от носителя. Далечината на стрелба се определя от времето на горене на твърдогоривния заряд на маршевия двигател, което се въвежда в реле за време преди пуска. В разчетната точка от траекторията се отделя маршевия двигател и се разтваря парашута, осигуряващ забавянето и приводняването на торпедото. При входа във водата се отделя парашута и се пуска двигателя на торпедото, което започва търсене на целта. == Кораби – носители == * [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“]] * [[Разрушители тип „Арли Бърк“]] * Разрушители тип „Атаго“ * Разрушители тип „Конго“ * Разрушители тип „Зумвалт“ * Разрушители тип „Мая“ == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|автор=Norman Friedman|заглавие=The Naval Institute Guide to World Naval Weapons Systems, 1997 – 1998|url=https://books.google.ru/books?id=l-DzknmTgDUC|издател=Naval Institute Press|място=Annapolis, Maryland|дата=1997|страници=808|isbn=1557502684|ref=Friedman}} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_ASROC.php ASROC RUR-5A and VLA] {{икона|en}} * [https://web.archive.org/web/20080915154559/http://www.warships.ru/usa/Weapons/Missiles/ASROC/Asroc.htm Противолодочный комплекс ASROC] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|RUM-139 VL-ASROC}} {{превод от|ru|RUM-139 VL-Asroc|92677826}} [[Категория:Противолодъчни ракети]] [[Категория:Американски ракети]] 5pbojg32h6ijw1utz5bwpxm1dbtfsfa 0 703953 12397779 12253437 2024-10-28T19:27:59Z Пища Хуфнагел 119943 12397779 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | име-оригинал = Angelo Caroselli }} '''Анджело Карозели''' ({{lang|it|Angelo Caroselli}}), ([[Рим]], [[10 февруари]] [[1585]] г. – Рим, [[8 април]] [[1652]] г.) е италиански [[художник]], активен в Рим в периода на стила [[Барок]]. == Биография == [[Файл:Angelo Caroselli - Allegory of Spring.jpg|мини|дясно|Анджело Карозели<br>''„Алегория на пролетта“''<br>Музей Феш, Аячо, Франция]] Анджело Карозели е роден на 10 февруари 1585 г. в [[Рим]] в семейство на търговец на картини. Карозели не получава специално обучение, не е свързан с майсторите на живописта и няма покровител. Той е самоук [[художник]], почитател на [[Караваджо]]. Въпреки че ефективно възпроизвежда творби на [[Тициан]] и [[Рафаело Санцио]], художникът има свой стил включващ влияния от Караваджо и [[Питер ван Лар]]. Анджело Карозели започва кариерата си на художник като реставратор и има репутация на отличен имитатор. Още през 1608 г. името му е включено в списъка на Академията на Сан Лука, Рим. В търсене на клиенти и изява, художникът се мести първо във [[Флоренция]] (1605 г.), а след това в [[Неапол]] (1618 г.). При завръщането си в [[Рим]], той е обвинен в опит да продаде фалшификати, които е изработил сам по картини на великите майстори и си спечелва лоша репутация. Най-известните творби на Анджело Карозели са „Свети Андрей“ за църквата в Монтекалварио в Неапол и „Свети Вацлав крал на Бохемия“ в [[Свети Петър (Рим)]]. Учител е на братята художници Филипо и Франческо Лаури, Пиетро Паолини и на сина си Карло Каросели. Вторият му брак с Бриджита Лаури, сестра на художника Филипо Лаури, датира от 1642 година. Анджело Карозели умира на 8 април 1652 г. в [[Рим]]. == Псевдо Карозели == [[Файл:Strega - Caroselli.jpg|мини|дясно|''„Вещица“'', Частна колекция,<br> картина на Псевдо Карозели]] Една голяма част от картините, първоначално приписани на Анджело Карозели, се установява, че са рисувани от друг художник, който за сега остава неизвестен. Неизвестният художник определен като Псевдо Карозели е на стилистичното ниво на римския художник, на който вероятно е бил ученик. В картините приписани на Псевдо Карозели са изобразени вещици и ласкателни куртизанки, като често героите, които се виждат в тези картини, имат гротеска поза и карикатурни черти. По-достоверна е хипотезата, че Псевдо Карозели е северноевропейски художник, вероятно принадлежащ към колонията на фламандските художници, които в седемнадесети век живеят постоянно в [[Рим]], но според някои автори не трябва да се изключва възможността, че Карло Карозели, сина на Анджело Карозели, може да е автор на тези тридесет платна. И накрая, има и такива, които подкрепят хипотезата, че под променливата индивидуалност в действителност се крие личността на няколко различни художници, които обаче принадлежат към кръга на Анджело Карозели. == Картини на Анджело Карозели == <gallery> File:Angelo Caroselli - Madonna and Child with St Lawrence and St Stephen - Walters 371896.jpg|''„Мадоната с Младенеца, Свети Лаврентий и Свети Стефан“''<br>Уолтърс Арт Музей<br>Балтимор, САЩ Angelo Caroselli (1585 – 1652).jpg|''„Алегория на любовта“''<br>Сотбис, Ню Йорк File:Lesbia piange per la morte del suo passerotto - Caroselli.jpg|''„Лесби плаче за смъртта на своето врабче“''<br>Частна колекция File:Angelo Caroselli - Allegory of Youth and Old Age.jpg|''„Алегория на младостта и старостта“''<br>Кристи, Ню Йорк </gallery> == Вижте също == * [[Италиански галерии – Неапол]] == Източници == <references /> * Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art. 5, p. 815. New York, Grove, 1996. ISBN 1-884446-00-0 * Anna Ottani Cavina, CAROSELLI, Angelo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 20, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1977. Посетен на 23 февруари 2015. {{Превод от|it|Angelo Caroselli|92739123}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Карозели, Анджело}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Родени в Рим]] [[Категория:Починали в Рим]] opfam26xm12a8h8igw6jqosldpy90da 0 706350 12398117 12395208 2024-10-29T07:18:15Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] 12398117 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Самолетна катастрофа в Яванско море | снимка = Route of Lion Air Flight 610.svg | дата = 29 октомври 2018 г. | място = [[Яванско море]], {{Индонезия}} | причина = изгубен контрол | тип1 = Boeing 737 MAX | авиокомпания1 = Lion Air | кодово име1 = LION INTER 610 | маршрут1 = [[Джакарта]] – [[Пангкалпинанг]] | пътници1 = 181 | екипаж1 = 8 | загинали1 = 189<ref>{{cite web|url=https://www.flightglobal.com/news/articles/lion-air-737-max-8-crash-confirmed-189-dead-453061/|title=Lion Air 737 Max 8 crash confirmed, 189 dead|date=29 октомври 2018|publisher=|accessdate=29 октомври 2018}}</ref> | оцелели1 = 0 | карта = Индонезия }} '''Самолетната катастрофа в Яванско море''', [[Индонезия]] се случва на 29 октомври 2018 г., когато самолет по вътрешен полет на индонезийската авиокомпания ''Lion Air'', планиран от международното летище ''Soekarno-Hatta'' в [[Джакарта]] до летище ''Depati Amir'' в [[Пангкалпинанг]], се разбива 13 минути след излитането<ref>{{cite news |date=28 октомври 2018 |title=Lion Air Boeing Passenger Jet Has Crashed, Says Rescue Agency |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-10-29/indonesia-says-lion-air-jet-lost-contact-on-way-to-pangkalpinang |work=Bloomberg News |accessdate=28 октомври 2018}}</ref><ref>{{Cite news |url=https://ekonomi.kompas.com/read/2018/10/29/085440526/pesawat-lion-air-jt-610-rute-jakarta-pangkal-pinang-hilang-kontak |title=Pesawat Lion Air JT-610 Rute Jakarta-Pangkal Pinang Hilang Kontak - Kompas.com |last=Media |first=Kompas Cyber |date=29 октомври 2018 |work=KOMPAS.com|accessdate=29 октомври 2018 |lang=en}}</ref>. Всички пътници и членове на екипажа загиват. == Самолет == Самолетът е Boeing 737 MAX 8, задвижван от 2 CFM International LEAP двигателя. Самолетът е отдаден под наем от CMIG Aviation Capital и доставен на Lion Air на 13 август 2018 г.<ref>{{cite news |date=15 август 2018 |title=Lion Air Datangkan Pesawat Baru Boeing 737 MAX 8 ke-10 |lang=id |url=http://www.tribunnews.com/bisnis/2018/08/15/lion-air-datangkan-pesawat-baru-boeing-737-max-8-ke-10 |work=Tribunnews.com |accessdate=28 октомври 2018}}</ref> По време на инцидента, въздухоплавателното средство е прелетяло около 800 часа в експлоатация.<ref name="CNN">{{Cite news |url=https://www.cnn.com/2018/10/28/asia/lion-air-plane-crash-intl/index.html |title=Lion Air flight crashes en route from Jakarta to Pangkal Pinang |last=CNN |first=Euan McKirdy, |work=CNN|accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Това е първият инцидент, включващ 737 MAX след въвеждането на типа в експлоатация на 22 май 2017 г. и най-смъртоносния, включващ Boeing 737.<ref>{{cite web | url=https://www.aljazeera.com/news/2018/10/indonesia-lion-air-flight-jakarta-sumatra-crashes-181029024304336.html | title=Indonesia: Lion Air flight from Jakarta to Sumatra crashes | publisher=Al Jazeera | date=29 октомври 2018 | accessdate=29 октомври 2018}}</ref> == Подробности за полета == Самолетът излита от Джакарта на 29 октомври 2018 г. в 06:20 часа местно време (28 октомври 2018 г., 23:20 ч. UTC) и е насрочен да пристигне на летище ''Depati Amir'' в [[Пангкалпинанг]] в 07:20 ч.<ref name="Straits">{{cite news |url=https://www.straitstimes.com/asia/se-asia/lion-air-plane-missing-10-minutes-after-take-off-from-jakarta-on-monday-morning |title=Lion Air plane carrying 188 on board crashes into sea shortly after take-off from Jakarta |last1=Chan |first1=Francis |date=29 октомври 2018 |work=The Straits Times|accessdate=29 октомври 2018 |last2=Soeriaatmadja |first2=Wahyudi}}</ref> Той излиза в посока запад, преди да заобиколи от север до североизток, след което се разбива във водите на дълбочина до 35 метра. Според служител от издирвателната мисия, летателният екип е поискал разрешение да се върне на летището в Джакарта на 19 километра от полета.<ref>{{cite web | url=https://www.bbc.com/news/world-asia-46014463 | title=Lion Air crash: Boeing 737 plane crashes in sea off Jakarta | publisher=BBC news Online | date=29 октомври 2018 | accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Мястото на катастрофата е на 34 километра разстояние от брега на остров [[Ява]].<ref name="smh">{{cite news |last1=Massola |first1=James |last2=Rompies |first2=Karuni |last3=Rosa |first3=Amilia |date=29 октомври 2018 |title=Lion Air flight crashes in Indonesia |url=https://www.smh.com.au/world/asia/lion-air-flight-crashes-in-indonesia-20181029-p50cmu.html |work=Sydney Morning Herald|accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Комуникацията между контрола на въздушното движение (ATC) и полет 610 се разпада в 06:33 ч. ATC незабавно информира властите за инцидента и индонезийската национална агенция за търсене и спасяване, която разполага с три кораба и хеликоптер в района. В 07:30 ч. агенцията получава съобщения, че полет 610 се е разбил на няколко километра от офшорна нефтена платформа. Работниците на платформата съобщават, че самолетът е паднал стръмно с носа надолу. Лодки от платформата са били незабавно пратени и отломки от разбития самолет са намерени скоро след това. == Пътници и екипаж == Според индонезийски служители, на борда на самолета има 189 души: 181 пътници (178 възрастни, 1 дете и 2 бебета), както и шестима кабинен екипаж и двама пилоти. Длъжностните лица потвърждават, че всички 189 пътници и екипаж на борда са загинали. === Екипаж === ''Lion Air'' идентифицира капитана на полета като индийски гражданин, който е летял с авиокомпанията повече от 7 години и е записал около 6000 часа летателно време, а вторият пилот като индонезиец, който е регистрирал около 5000 часа. Останалите от екипажа също са индонезийци. === Пътници === Двадесет служители на министерството на финансите, десет служители на одитния съвет на Индонезия<ref>{{cite web|url=https://news.okezone.com/read/2018/10/29/337/1970365/ketinggalan-pesawat-2-anggota-dprd-ini-selamat-dari-insiden-jatuhnya-lion-air|title=Ketinggalan Pesawat, 2 Anggota DPRD Ini Selamat dari Insiden Jatuhnya Lion Air : Okezone News|first=|last=Okezone|publisher=|accessdate=29 октомври 2018}}</ref>, двама одитори от Агенцията за инспекция по финанси и развитие (ID), трима служители на Министерството на енергетиката и минералните ресурси, трима адвокати<ref>{{Cite news|url=https://news.detik.com/berita/4277653/tiga-hakim-ada-di-pesawat-lion-air-yang-jatuh-ma-berduka|title=Tiga Hakim Ada di Pesawat Lion Air yang Jatuh, MA Berduka|last=Saputra|first=Andi|work=detiknews|accessdate=29 октомври 2018}}</ref>, трима служители на националната полиция, седем членове на Съвета на представителите на регионалните народни представители и трима съдии от Върховния съд на Индонезия, общо 38 граждански служители, 10 държавни служители са сред пътниците. Има двама потвърдени чужденци сред тези на борда: пилотът от Индия и един италиански гражданин, бившият професионален колоездач Андреа Манфреди (1992 – 2018).<ref>{{cite web | url=https://www.standard.co.uk/news/world/indonesia-plane-crash-airliner-carrying-188-people-plunges-into-sea-a3974126.html | title=Lion Air plane crash latest: 'No survivors' after Indonesia passenger jet crashes with 189 on board | publisher=EveningStandard. | date=29 октомври 2018 | accessdate=29 октомври 2018}}</ref> == Издирване == Издирвателна и спасителна операция е започната от Индонезийската национална агенция за търсене и спасяване (Басарнас), с помощта на индонезийските военновъздушни сили.<ref>{{cite news |date=29 октомври 2018 |title=Indonesia's Lion Air says it's lost contact with airplane |url=https://www.seattletimes.com/business/indonesias-lion-air-says-its-lost-contact-with-airplane/ |work=The Seattle Times |agency=[[Associated Press]] |accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Басарнас изпраща около 150 души с лодки и хеликоптери до мястото на произшествието.<ref name="ct">{{cite web | url=https://www.canberratimes.com.au/world/asia/lion-air-flight-crashes-in-indonesia-20181029-p50cmu.html | title=Lion Air flight crashes in Indonesia | publisher=The Canberra Times | date=29 октомври 2018 | accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Граждански кораби също отговарят на докладите за свален самолет, както и екипажът на влекач, AS Jaya II, съобщава на властите в Танджунк Приок, че е станал свидетел на самолетна катастрофа в 06:45 ч. и е видял отломки във водата към 07:15 ч. Отломки, за които се смята, че са от самолета, са намерени до офшорна рафинерия близо до мястото на инцидента.<ref>{{cite news |date=29 октомври 2018 |title=Indonesian plane with 189 aboard crashes into sea near Jakarta, wreckage found |url=https://www.reuters.com/article/us-indonesia-crash/indonesian-plane-with-189-aboard-crashes-into-sea-near-jakarta-wreckage-found-idUSKCN1N307E |publisher=Reuters |accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Говорител на агенцията потвърждава пред репортери, че самолетът се е разбил, макар че от около 09:00 ч. служител на Танджунк Приок заявява, че не е излязла информация за състоянието на хората на борда.<ref name=":0">{{Cite web|url=http://www.theguardian.com/world/2018/oct/29/lion-air-plane-lost-contact-indonesia-flight-jt610-jakarta|title=Lion Air passenger plane flying from Jakarta crashes into the sea – latest updates|last=Lamb|first=Kate|date=29 октомври 2018|work=the Guardian|lang=en|accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Мохамед Сиуаджи, ръководител на Басарнас, по-късно потвърждава, че има жертви, без да посочва колко точно.<ref>{{cite web | url=http://www.thejakartapost.com/news/2018/10/29/breaking-contact-lost-with-lion-air-plane-tugboat-crew-in-karawang-see-debris-of-plane.html | title=BREAKING: Contact lost with Lion Air plane, tugboat crew 'see debris of plane' | publisher=The Jakarta Post | date=29 октомври 2018 | accessdate=29 октомври 2018}}</ref> Главният изпълнителен директор на ''Lion Air'' заявява, че същият самолет е съобщил за „технически проблем“ в неделя вечер, но му е било разрешено да излети в понеделник. Той казва, че няма да заземи останалите самолети MAX 8 във флота на ''Lion Air''.<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/world/live/2018/oct/29/lion-air-crash-rescue-teams-search-waters-off-jakarta-for-flight-jt610|title=Lion Air crash: officials say 189 onboard lost flight JT610 – as it happened|first1=Naaman|last1=Zhou|first2=Michael|last2=Safi|first3=Hannah|last3=Ellis-Petersen|date=29 октомври 2018|publisher=|accessdate=29 октомври 2018|via=www.theguardian.com}}</ref> == Разследване == На 7 ноември Националният комитет по безопасност на транспорта потвърждава, че е имало проблеми със сензорите на полет 610. Първоначално, въздухоплавателното средство претърпява проблем с индикатора за последните 4 полета. Последният полет е от [[Бали]] до Джакарта. Мислейки, че това ще реши проблема, инженерите в Бали заменят сензора AOA на самолета. Проблемът обаче продължава да се появява. Само няколко минути след излитането, самолетът рязко пада. Екипажът на полета от Бали до Джакарта обаче успява да контролира самолета и решава да лети на по-ниска от нормалната надморска височина. След това, въздухоплавателното средство успява да кацне безопасно.<ref>{{citeweb|title=KNKT Curigai Kerusakan AOA Penyebab Lion Air PK-LQP Jatuh|url=https://www.cnnindonesia.com/nasional/20181107213638-20-344832/knkt-curigai-kerusakan-aoa-penyebab-lion-air-pk-lqp-jatuh|publisher=CNN Indonesia|accessdate=7 ноември 2018}} </ref> Главният директор на Националния комитет по безопасност на транспорта заявява пред пресата, че бъдещи доклади или действия, предприети за предотвратяване на подобни проблеми на подобни самолети, ще бъдат насочени към Boeing и американските авиационни власти.<ref>{{cite web|title=Crashed Lion Air 737 had damaged air-speed indicators|url=https://thethaiger.com/news/regional/crashed-lion-air-737-had-damaged-air-speed-indicators|publisher=The Thaiger|date=7 ноември 2018|accessdate=7 ноември 2018|location=Phuket}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Lion Air Flight 610|867820746}} [[Категория:Авиационни произшествия по град|Джакарта]] [[Категория:История на Джакарта]] [[Категория:Яванско море]] [[Категория:2018 година]] [[Категория:2018 година в Азия]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] swpdcth5kiksg57ww5audbvtg5ikzva 0 706479 12397989 12380089 2024-10-28T23:35:59Z Numispassion 243038 /* Сребърни монети от Република 1999-Днес */ 12397989 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=14|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=14|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=7|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | rowspan=9|Монетна Програма на БНБ до 2026<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=29|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2026] [[Категория:Монети]] ifjt0rcnw6y9ebq5ktqxwqv3x1zb11y 12397997 12397989 2024-10-28T23:51:16Z Numispassion 243038 /* Златни монети от Република 1990-Днес */ 12397997 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=14|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=14|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=7|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=11|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | rowspan=8|Монетна Програма на БНБ до 2026<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=29|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2026] [[Категория:Монети]] k2ow2trjbl6dh26c48uehqw64qqr884 12398002 12397997 2024-10-28T23:59:28Z Numispassion 243038 /* Златни монети от Република 1990-Днес */ 12398002 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=14|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=14|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=7|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | rowspan=9|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=29|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2026] [[Категория:Монети]] si9vxazesxst64wv7ayf9j4jfa19zuv 12398004 12398002 2024-10-29T00:00:03Z Numispassion 243038 /* Златни монети от Република 1990-Днес */ 12398004 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=14|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=14|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=7|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | rowspan=9|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=29|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2026] [[Категория:Монети]] 2fypvahr14mai7ejmrle31bkgizviqn 12398007 12398004 2024-10-29T00:01:37Z Numispassion 243038 /* Външни препратки */ 12398007 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=14|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=14|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=7|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | rowspan=9|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=29|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] tou2wdnb0q83xvnwgz8rfflwnka3cxn 12398015 12398007 2024-10-29T00:07:23Z Numispassion 243038 /* Юбилейни монети от неблагородни метали */ 12398015 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=15|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=15|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=8|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |- |align="center"|2027 |align="right"| |125 години от рождението на Ангел Каралийчев |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | rowspan=9|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=29|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] 0oym7mczhepbamb93v65wqlysvrugtb 12398026 12398015 2024-10-29T00:15:33Z Numispassion 243038 /* Сребърни монети от Република 1999-Днес */ 12398026 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=15|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=15|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=8|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |- |align="center"|2027 |align="right"| |125 години от рождението на Ангел Каралийчев |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | rowspan=9|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=32|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |align="center" rowspan=3|2027<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: Възрожденски чешми |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Средновековни български владетели: Св. Цар Петър I |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|150 години от създаването на българското опълчение |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] 505n8fshe3p8494ei5ntfsjz1ci4eco 12398034 12398026 2024-10-29T00:27:27Z Numispassion 243038 /* Златни монети от Република 1990-Днес */ 12398034 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=15|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=15|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=8|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |- |align="center"|2027 |align="right"| |125 години от рождението на Ангел Каралийчев |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |rowspan=4| |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел | |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |rowspan=3|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма"/> |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=32|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024<ref name="БНБ Програма"/> |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |align="center" rowspan=3|2027<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: Възрожденски чешми |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Средновековни български владетели: Св. Цар Петър I |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|150 години от създаването на българското опълчение |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] bi1wvo8tzw1ntxkflu47c239ede1ygn 12398036 12398034 2024-10-29T00:30:13Z Numispassion 243038 /* Сребърни монети от Република 1999-Днес */ 12398036 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=15|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=15|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=8|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |- |align="center"|2027 |align="right"| |125 години от рождението на Ангел Каралийчев |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |rowspan=4| |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел | |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |rowspan=3|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма"/> |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=37|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=32|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=22|23,33 |align="center" rowspan=22|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,33 |align="right" rowspan=7|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024 |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |align="center" rowspan=3|2027<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: Възрожденски чешми |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Средновековни български владетели: Св. Цар Петър I |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|150 години от създаването на българското опълчение |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] g9q3d82w9g6cnl4e1mi1cqkt5zifhiy 12398040 12398036 2024-10-29T00:43:17Z Numispassion 243038 /* Сребърни монети от Република 1999-Днес */ 12398040 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=15|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=15|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=8|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |- |align="center"|2027 |align="right"| |125 години от рождението на Ангел Каралийчев |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 |100 години Богословски факултет | |- |align="center" rowspan=5|2024 |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |rowspan=4| |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |Св. св. Петър и Павел | |- |align="center"|2025 |align="right"| | | | | |Св. Патирарх Евтимий Търновски |rowspan=3|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма"/> |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=40|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=32|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=25|23,33 |align="center" rowspan=25|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=10|AG999 |align="right" rowspan=10|23,33 |align="right" rowspan=10|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024 |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |align="center" rowspan=3|2027<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: Възрожденски чешми |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Средновековни български владетели: Св. Цар Петър I |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|150 години от създаването на българското опълчение |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] lphat7ttj3asyzq16g1fui9du7f86w9 12398044 12398040 2024-10-29T00:59:10Z Numispassion 243038 /* Златни монети от Република 1990-Днес */ 12398044 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=15|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=15|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=8|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |- |align="center"|2027 |align="right"| |125 години от рождението на Ангел Каралийчев |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 | |100 години Богословски факултет |- |align="center" rowspan=4|2024,<br />2025<br /> |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |rowspan=4| |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="center"|2024 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |rowspan=2|Българска иконография |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"| |align="right"|0,2775 |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |rowspan=2|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма"/> |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=40|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=32|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=25|23,33 |align="center" rowspan=25|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=10|AG999 |align="right" rowspan=10|23,33 |align="right" rowspan=10|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024 |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |align="center" rowspan=3|2027<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: Възрожденски чешми |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Средновековни български владетели: Св. Цар Петър I |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|150 години от създаването на българското опълчение |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] h4u84w806ppsb2agpq1jf8iqup4wffc 12398371 12398044 2024-10-29T11:50:24Z Ted Masters 210248 /* Златни монети от Република 1990-Днес */ 12398371 wikitext text/x-wiki == Класификация и номерация на монетите == Всички монети са описани със съответните [[Краузе каталожен номер|Краузе каталожни номера]], което е международният нумизматичен каталожен стандарт. За съжаление последният собственик (F+N) на нумизматичните Краузе каталози (основани от [[Честър Краузе]] през 1952 година със скромна публикация и с първа пълна публикация през 1972 година) фалира през юни 2019 и оттогава не са били издавани нови каталози. По тази причина номерацията на всички монети спира около тази година или година преди това за публикациите, които не са ежегодни. Въпреки че [[Penguin Random House]] е закупило правата, няма информация за решение да продължат тази ценна каталожна традиция сред нумизматите. == Княжество България 1878 – 1908 == Монетите са сечени по стандарта на Латинския монетен съюз (Франция, Швейцария, Белгия, Италия, Испания). Затова пробата и грамажа на 1 лев е равна на 1 френски франк. === Гурт (кант)=== * Текст – врязан надпис „Боже Пази България“ – сребърни номинали 1, 2, 5 лева * Гладък – номинали от неблагородни метали -- 1, 2, 2&frac12;, 5, 10, 20 Стотинки * Назъбен – само сребърен номинал от 50 стотинки и 1894 10 лева злато * Емисия 1882 2 Лева (и 5 лева 1884 ???) съдържа куриоз – латинско „I“ вместо Българско „И“, „БЪЛГАРIЯ“ * Емисия 1891 1 Лев има вариант с обърната буква „П“<ref name="Николов2018p15">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 15, ISSN 1314 – 3980.</ref> === Сплав === * AG-проба 835 – номинали от 50 стотинки (2.5 гр.), 1 лев (5 гр.) и 2 лева (10 гр.) * AG-проба 900 – само 5 лева (25 гр.) * AU-проба 900 (21.6 карата) – всички златни монети, 10 лева (3.22 гр.), 20 лева (6.45 гр.), 100 лева (32.25 гр.) === Номинал === * 1888 2&frac12; Стотинки е въведен за улеснение, защото съответства на 5 „пари“ – най-популярната дребна монета в периода до Освобождението<ref name="Цветанов2010p48">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 48, ISBN 978-954-92461-1-7.</ref> * Емисия 1888 2&frac12; стотинки съдържа варианти, при които дебелината и дължината на дробната черта е различна.<ref name="Николов2018p14">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 14, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1888 10 стотинки – варианти, в които липсва (1) горната чертичка на буквата „Р“ в думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/> и (2) няма чертичка в буквата „А“ на думата „БЪЛГАРИЯ“<ref name="Николов2018p15"/><ref name="Раковски2018p156">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 156</ref> * С емисия 1891 за пръв път след 1878 е представен образ на български владетел. * 5 лева 1892 имат вариант с отворена буква Б в думата „БЪЛГАРИЯ“ (липсва най-долната черта) * Емисия 1894 10 лева има 2 варианта. Вариант 1 е с по-нисък релеф на изображението на княза. Вариант 2 е като на портретите от 20 и 100 лева. Най-осезаема е разликата в косата, скулата и бузата.<ref name="Цветанов2010p54">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 54, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> Показателно е и разположението на „К.Б.“ – вариант 1 е по средата на врата, който изглежда по-дебел, при вариант 2 е вляво на основата на врата. * Емисия 1901 1 и 2 стотинки (за разлика от емисия 1912) има „рог на изобилието (знак на Парижкия монетен двор) и „факел“ на гравьора Анри-Огюст Пете (1896 – 1930). Същата комбинация се среща в монети от Тунис, сечени в Париж. * Емисия 1906 10 Стотинки има вариант със сгрешена буква А в „БЪЛГЛРИЯ“ (ᴧ - липсва хоризонталната черта)<ref name="Николов2018p18">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 18, ISSN 1314 – 3980</ref> === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (5 Лева 1884 и златната серия от 1894 година – 10, 20 и 100 Лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="4"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="1"|AG900!!colspan="3"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="6"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="3"|Текст!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="2"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="7"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Княжество България 1878 – 1908 |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|2&frac12; !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 100 !! Отсечена !! Бележки |- |align="center"|1881 |align="right"| |align="right"|5 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Бирмингам, Великобритания |align="right"|и 3^те номинала са от CU950, SN40, ZN10 |- |align="center"|1882 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,5 |align="right"|2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Санкт Петербург, Русия |align="right"| |- |align="center"|1883 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1884 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|513 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1885 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,4 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1888 |align="right"| |align="right"| |align="right"|11,6 |align="right"|14 |align="right"|10 |align="right"|5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right"| |- |align="center"|1891 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2 |align="right"|4 |align="right"|1,5 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1892 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1894 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1 |align="right"|1 |align="right"|1,8 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|100 |align="right" style="color:red"|2,5 |align="right"| |- |align="center"|1901 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Париж, Франция |align="right"| |- |align="center"|1906 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"| |} == Царство България 1908 – 1946 == === Златна Емисия 1912 и нейните пренасечки / ристрайкове === '''Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912 се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908)''' Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001. Тиражът на 20 лева е 2950 броя, а на 100 лева е 1000 броя. Разликата в оригинала и ристрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева), е, че буквите на текста в ристрайка са по-дебели и по-широко разположени<ref name="krause2019ed46-279">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 279, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X</ref> В номинала от 100 лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:<ref name="Цветанов2010p394-6">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страници 394 – 396, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> * Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето * В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват * Във и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват === Сребърна Емисия 1916 година === Цялата емисия 1916 година е претопена и използвана за монетите от 1930 и много малко монети са оцелели в обращение:<ref name="Цветанов2010">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страници 84 – 85.</ref> * 2 Лева 1916 – има сертифицирани само <span style="color:red">16 броя</span> -- една от най-ценните български монети * 1 Лев 1916 – оцелели са около <span style="color:red">100 броя</span> * Емисия 1916 - 50 стотинки и 1 лев имат 2 варианта: # сечени в Кремниц с матрица от 1912 година, която е с ЕДЪР зърнест кръг (като 50 стотинки от 1912) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">250 броя</span> # сечени във Виена с матрица от 1913 година, която е с ДРЕБЕН зърнест кръг (като 50 стотинки от 1913) – оцелели 50 стотинки са около <span style="color:red">150 броя</span> Разликите в матриците от 1912 и 1913 година са около 13. Най-важните при 1913 матрица са (1) ДРЕБЕН зърнест кръг и (2) „състареният“ образ на Фердинанд<ref name="Цветанов2010p63">Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, страница 63, ISBN 978-954-92461-1-7</ref> : * По-голяма плешивост * Заострен череп изпъкнал назад * Издължен увиснал нос * Рехава брада отпусната надолу * Изпъкнала скула * По-големи торбички под очите * Изтънели врат и мустаци === Други особености === * 1910 50 стотинки – разновидност, при която липсва хоризонтална черта в буквата „Н“ ("... цар I Iа ...)<ref>Българското Монетосечене 1880 – 2010, Николай Цветанов, София 2010, ISBN 978-954-92461-1-7, страница 73.</ref><ref name="Николов2018p19">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 19, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1910 2 лева гурт обърната буква П<ref name="Николов2018p19"/> * 1912 50 стотинки БЪЛIАРИГь<ref name="Николов2018p20">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страница 20, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1917 10 и 20 стотинки като по-дебели монети<ref name="Николов2018p23-4">2018 Каталог Български Монети, Георги Николов, София 2017.12.09, страници 23 – 24, ISSN 1314 – 3980</ref> * 1923 Емисия 1 лев е единственият номинал изписан „ЛЕВ“, а не „ЛЕВЪ“ като всички останали царски монети * 1925 Емисия е отсечена в Брюксел, Белгия и [[Поаси]], Франция. Монетите от Поаси имат „светкавица“ под годината. Има варианти с тънка и дебела светкавица (от различни матрици)<ref name="Раковски2018p157">2018 Каталог Български Монети, Софийско Нумизматично Дружество „Георги Сава Раковски“, София 2018, страница 157</ref> ** друга особеност на Брюкселската емисия (без светкавица) е, че има допълнителна маслинка на 1 лев горе вляво (на около 10 часа позиция) и на 2 лева горе вдясно (на около 2 часа позиция). Затова редки екземпляри без тази маслинка (които наподобяват Поаси екземплярите със светкавица, при които маслината по принцип не съществува) са по-ценни. * По време на войните са използвани евтини и изключително неустойчиви на корозия метали: # 1917 цинк # 1923 алуминий # 1941 желязо * 1940 година 20 лева има разновидност с голямо А под лика на цар Борис и е на двойна цена. === Емисии === Тиражите са в милиони, освен тези в червено, които са в хиляди (златната серия от 1912 година – 20 и 100 лева) {| class="wikitable" !colspan="1"|Сплав!!colspan="2"|CU950, SN40, ZN10!!colspan="3"|CU750, NI250!!colspan="3"|AG835!!colspan="2"|AU900 |- !colspan="1"|Гурт!!colspan="5"|Гладък!!colspan="1"|Назъбен!!colspan="4"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="4"|Лева |+ Царство България 1908 – 1925 |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 100 !! Отсечени !! Бележки |- |align="center"|1910 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red"|400 |align="right"|3 |align="right" style="color:red"|400 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=4|Кремниц и Виена, Австро-Унгария |align="right"| |- |align="center"|1912 |align="right"|20 |align="right"|40 |align="right"|14 |align="right"|13 |align="right"|10 |align="right"|2 |align="right"|2 |align="right"|1 |align="right" style="color:red"|75 |align="right" style="color:red"|5 |align="right"|също 1967 златни препечатки |- |align="center"|1913 |align="right"| |align="right"| |align="right"|20 |align="right"|20 |align="right"|5 |align="right"|3 |align="right"|3,5 |align="right" style="color:red"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1916 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|4,6 |align="right"|4,6 |align="right"|2,3 |align="right"| |align="right"| |align="right"|целият тираж е претопен |- |align="center"|1917 |align="right"| |align="right"| |align="right"|53,2 |align="right"|59,1 |align="right"|40 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Кремниц, Австро-Унгария |align="right"|сплав – цинк |- |align="center"|1923 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|40 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Виена, Австро-Унгария |align="right"|сплав – алуминий |- |align="center" rowspan=2|1925 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Брюксел, Белгия |align="right" rowspan=2|сплав – CU750, NI250 |- |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|20 |align="right"| |align="right"| |align="right"|Поаси, Франция („светкавица“) |} Тиражите са в милиони {| class="wikitable" !colspan="1"|Гурт!!colspan="1"|Гладък!!colspan="4"|Назъбен!!colspan="3"|Текст |- !colspan="1"|Номинал!!colspan="1"|Стотинки!!colspan="7"|Лева |+ Царство България 1925 – 1946 инфлационен период |- ! Година !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 100 !! Сплав !! Отсечени |- |align="center" rowspan=2|1930 |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2| |align="right" rowspan=2|20 |align="right" rowspan=2|15 |align="right" rowspan=2|10 |align="right" rowspan=2|9 |align="right" rowspan=2|1,6 |align="right"|5 и 10 лева (CU750, NI250) |align="right"|5 и 10 лева (Щутгарт, Германия) |- |align="right"|20, 50, 100 лева (AG500) |align="right"|20, 50 и 100 (Будапеща, Унгария) |- |align="center"|1934 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|3 |align="right"|2,5 |align="right"|AG500 |align="right"|Лондон, Великобритания |- |align="center"|1937 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,2 |align="right"|50 Стотинки (CU910, AL90)<br />100 лева (AG500) |align="right"|Кремница, Чехословакия |- |align="center"|1940 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|6,6 |align="right"|12 |align="right"| |align="right"|CU750, NI250 |align="right"|Берлин, Германия |- |align="center"|1941 |align="right"| |align="right"|10 |align="right"|15 |align="right"|15 |align="right"|2,2 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|FE1000 – желязо |align="right" rowspan=2|1, 2 и 50 лева (Берлин, Германия)<br />5 и 10 лева (Виена, Австрия) |- |align="center"|1943 |align="right"| |align="right"| |align="right"|35 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"| |align="right"|15 |} == Народна Република България 1946 – 1990 == Всички разменни монети в обращение на НРБ (1946 – 1990) са в качество Гланц (BU) и Гурт назъбен (Edge serrated). Монетите от 1, 2 и 5 стотинки са от бронзова сплав, а всички останали са от Cu-Ni сплав, но има и изключения. Емисия 1951 е отсечена в Ленинград, СССР и София, България, с изключение на 25 стотинки 1951, които са отсечени единствено в Ленинград. Всички емисии от и след 1952 са отсечени в София, България от новосъздадения Български монетен двор. 20 стотинки 1962 има и рядък вариант на лъвче без лапа (в герба). Юбилейните емисии 1966, 1969 и 1977 са единствените, считани за разменни и едновременно пуснати в обращение (много популярни навремето за паричка в новогодишната баница). Наскоро (2021) каталозите започнаха да включват и мат-гланц Proof образци от емисии 1966 и 1969 (5 юбилейни монети в обращение), които са изключително скъпи. Емисия 1981 година са с юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. Отсечени по погрешка са 137 броя от 1 стотинка с обичайния аверс „Народна република България“ (КМ#84), което прави тези екземпляри от 1 стотинка много ценни. (От същата грешка има и само 20 екземпляра с номинал 2 стотинки в качество мат-гланц Proof, но заради различното качество са описани по-долу). 20 и 50 лева 1989 са сечени след решение от 15 юни 1989 в тираж 300 000 всяка, във връзка с невъзможност ниски номинали да задоволят търсенето поради Възродителния процес. === Разменни монети в обращение === Имитирайки съветското монетосечене, България за първи и единствен път използва номинали от 3 и 25 стотинки. Това също се среща и при банкнотите от тази година (1951) – печатани са банкноти от 3 и 25 лева. Тиражите са в хиляди (и закръглени до последно хиляда) {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="8" style="border-right:3px solid black"|Стотинки!!colspan="4"|Лева !! Тираж |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! style="color:red"|3 !! 5 !! 10 !! 20 !! style="color:red"|25 !! style="border-right:3px solid black"|50 !! 1 !! 2 !! 20 !! 50 !! ('000) !! Бележки |- |align="center"|1951 |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="center" style="color:red"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=6|неизвестен |align="right"|Ленинград, СССР и София, България |- |align="center"|1952 |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" rowspan="17"; style="background:lightgray"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=5|Български Монетен Двор |- |align="center"|1954 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1959 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1960 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1962 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1966 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|506 |align="right"|1050 години от смъртта на Климент Охридски |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|3,700 / 1,500 |align="right"|25 Години Социалистическа Революция |- |align="center"|1969 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,150 / 1,900 |align="right"|90 Години от Освобождението от Османско Иго |- |align="center"|1970 |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=2|неизвестен |align="right"| |- |align="center"|1974 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1977 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|2,000 |align="right"|Универсиада, София, България 1977 |- |align="center"|1981 |align="center" style="color:red"|X |align="right" COLSPAN="7"; style="background:lightgray;border-right:3px solid black"| |align="right" COLSPAN="4"; style="background:lightgray"| |align="right"|<span style="color:red">137 броя</span> |align="right"|обичайния аверс „Народна република България“ |- |align="center"|1981 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" rowspan=3|неизвестен |align="right"|юбилеен аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|1989 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="border-right:3px solid black"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="right"|300 / 300 |align="right"|поради Възродителния процес |- |align="center"|1990 |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center" style="border-right:3px solid black"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|неизвестен |align="right"| |} === Официални комплекти на разменни монети === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на разменни монети в обращение |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|58 – 64 |Комплект от 7 монети в качество Гланц (BU) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Към 2021.09.14 все още в наличност за продажба в БНБ, София. |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center" rowspan=2|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 бройки) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“ |- |align="center"|85 |2 Стотинки Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, вместо „1300 Години България“ |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:blue">син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е с качество Гланц (BU) и е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре със <span style="color:green">зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали на НРБ (1946 – 1990) са сечени от Cu-Ni сплав. Обикновено гланц (BU) монетите са с назъбен гурт, докато мат-гланц (Proof) монетите са с гладък гурт. Тиражите са в хиляди, освен монетата от 2 лева от 1976, с надпис на гурта (тиражът е само 138 монети и е отбелязан в червено). {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лев(а) !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46">Krause 1901 – 2000, 2019 Standard Catalog of World Coins, 46th Edition, страници 277 – 293, ISBN 978-1-4402-4858-0, ISBN 1-4402-4858-3, ISSN 1939-814X..</ref>!! Качество. !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1972 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|100 |align="center"|80 |align="center"|гланц |150 години от рождението на Добри Чинтулов | |- |align="center" rowspan=3|1976 |align="center"|1 |align="center"|8 |align="center"|27 |align="center"|надпис |align="right"|300 |align="center"|94 |align="center" rowspan=3|мат-гланц |rowspan=3|100 години от Априлското въстание, 1876 г. |Надпис на гурта „Бунт. Бунт. На оръжие“ |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|300 |align="center"|95.1 | |- |align="center"|надпис |align="right"|<span style="color:red">138<br />броя</span> |align="center"|95.2 |врязан гурт „Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица“ |- |align="center" rowspan=7|1980 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|7 |align="center" rowspan=2|27 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|107 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно първенство по футбол, Испания, 1982 г. | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|назъбен |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|108 |align="center"|гланц | |- |align="center"|гладък |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц |сравнително рядка разновидност с дълъг апостроф |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|220 |align="center" rowspan=2|109 |align="center"|гланц |рядък вариант с назъбен гурт, някои с плоска звезда |- |align="right"|30 |align="center"|мат-гланц | |- |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="right"|200 |align="center"|110 |align="center"|мат-гланц |100 години от рождението на Йордан Йовков | |- |align="center" rowspan=23|1981 |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|13 |align="center" rowspan=2|31 |align="center" rowspan=2|гладък |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|119 |align="center"|гланц |rowspan=17|1300 години България |rowspan=2|Дружба навеки НРБ – СССР |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|12 |align="center" rowspan=2|32 |align="center" rowspan=43|назъбен |align="right"|200 |align="center" rowspan=2|132 |align="center"|гланц |rowspan=2|Христо Ботев и Шандор Петьофи |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=13|2 |align="center" rowspan=13|11 |align="center" rowspan=13|30 |align="right" rowspan=13|300 |align="center"|121 |align="center" rowspan=13|мат-гланц |681. Мадарският конник |- |align="center"|127 |Славянска писменост |- |align="center"|162 |800 години от въстанието на Асен и Петър |- |align="center"|124 |Иван Асен II |- |align="center"|130 |Боянската църква |- |align="center"|125 |Хайдушко движение |- |align="center"|128 |Рилският манастир |- |align="center"|161 |Оборище |- |align="center"|129 |Освобождението |- |align="center"|163 |Съединението |- |align="center"|126 |Бузлуджа, 1891 г. |- |align="center"|123 |Републиката |- |align="center"|122 |Майка с дете |- |align="center" rowspan=2|1 |align="center" rowspan=2|8 |align="center" rowspan=2|27 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|118 |align="center"|гланц |rowspan=6|Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|120 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right"|250 |align="center" rowspan=2|131 |align="center"|гланц |- |align="right"|50 |align="center"|мат-гланц |- |align="center" rowspan=3|1982 |align="center" rowspan=7|5 |align="center" rowspan=7|16,40 |align="center" rowspan=7|34,20 |align="right"|300 |align="center"|140 |align="center" rowspan=22|мат-гланц |colspan=2|100 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора |- |align="right"|200 |align="center"|142 |2-ра международна детска асамблея „Знаме на мира" | |- |align="right"|20 |align="center"|141 |40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="center" rowspan=4|1985 |align="right" rowspan=4|100 |align="center"|153 |23-та генерална конференция на ЮНЕСКО, София | |- |align="center"|154 |colspan=2|Световно изложение на изобретателите, Пловдив, ЕКСПО ‘85 |- |align="center"|151 |colspan=2|3-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|152 |colspan=2|90 години организиран туризъм в България: Алеко Константинов |- |align="center"|1986 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|155 |Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г. | |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=3|300 |align="center"|175 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="center" rowspan=2|2 |align="center" rowspan=2|11 |align="center" rowspan=2|30 |align="center"|159 | |- |align="center"|158 |colspan=2|13-о световно първенство по художествена гимнастика, Варна |- |align="center" rowspan=8|1988 |align="center" rowspan=4|5 |align="center" rowspan=4|16,40 |align="center" rowspan=4|34,20 |align="right" rowspan=3|100 |align="center"|170 |colspan=2|4-та международна детска асамблея „Знаме на мира“, София |- |align="center"|168 |colspan=2|120 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |- |align="center"|167.2 |300 години Чипровско въстание |Отсечен е и по-рядък вариант с гладък гурт (KM#167.1) |- |align="right"|200 |align="center"|169 |25 години Kремиковски метал | |- |align="center"|1 |align="center"|7 |align="center"|27 |align="right" rowspan=4|300 |align="center"|176 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, Сеул (Корея) | |- |align="center" rowspan=3|2 |align="center" rowspan=3|11 |align="center" rowspan=3|30 |align="center"|177 | |- |align="center"|166 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="center"|165 |colspan=2|100 години Софийски университет „Климент Охридски“ |- |align="center" rowspan=3|1989 |align="center"|2 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="right"|300 |align="center"|178 |22-ро световно първенство по кану-каяк, Пловдив | |- |align="center" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|16,40 |align="center" rowspan=2|34,20 |align="right" rowspan=2|100 |align="center"|180 |250 години от рождението на Софроний Врачански | |- |align="center"|179 |200 години от рождението на Васил Априлов | |} === Златни юбилейни монети === Всички златни монети от този период са с гладък гурт и проба AU900, отговаряща на изискванията за инвестиционно злато. Стандартът за този период е тегло 8,44 г при диаметър 22 мм и удвоения 16,89 г при 27 мм (почти 1/4 и 1/2 чиста унция злато). Изключение има само при диаметъра на емисия 1984, който е 24 мм (не 27 мм) {| class="wikitable" !colspan="5"| !!colspan="2"|Злато!!colspan="3"| |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />('000) !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=4 align="center"|1965 |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|7 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|67 |rowspan=2|1100 години<br />славянска писменост | |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|3 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|68 | |- |align="right"|10 |align="center"|8,44 |align="center"|22 |align="right"|10 |align="right"|7,60 |align="right"|0,2442 |align="center"|71 |rowspan=2|Георги Димитров |rowspan=2|някои от двата номинала имат матирани разновидности от страната на портрета;<br />други са само гланцови и от двете страни; не са изключени и други разновидности |- |align="right"|20 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|5 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|72 |- |align="center"|1981 |align="right"|1,000 |align="center"|16,89 |align="center"|27 |align="right"|2 |align="right"|15,20 |align="right"|0,4887 |align="center"|139 |1300 години България: Майка с дете | |- |align="center" rowspan=2|1984 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,44 |align="center" rowspan=2|2<span style="color:red">4</span> |align="right"|0.5 |align="right" rowspan=2|7,60 |align="right" rowspan=2|0,2442 |align="center"|150 |rowspan=2|Десетилетие на ООН за жените |align="right"|<span style="color:red">"Aмериканска сплав" – Cu24, Ag76,</span> Au900 |- |align="right"|1.5 |align="center"|150A |align="right"|<span style="color:red">Ag100,</span> Au900 |} === Сребърни юбилейни монети === Забелязва се, че в периода 1976 – 1989 повечето монети са с ниска проба AG500 и AG640. Също така (за разлика от периода след 2004) повечето тиражи са от десетки и стотици хиляди. Всички сребърни юбилейни монети от този период са с качество Мат-Гланц (Proof) (освен <span style="color:red">4 в качество Гланц отбелязани с червено</span> в колона „Бележки“) Също така в периода 1965 – 1979 номиналите са предимно от 5 лева и рядко 10 лева, докато след 1979 номиналът от 10 лева вече преобладава, заменен с предпочитания номинал от 25 лева след 1986 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />Грам !! Чиста<br />Унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1965 |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="center" rowspan=4|гладък |align="center" rowspan=16|AG900 |align="right"|10 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|65 | rowspan=2|1100 години славянска писменост | |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|66 | |- |align="right"|2 |align="center"|8,89 |align="center"|24 |align="right"|20 |align="right"|8,00 |align="right"|0,2572 |align="center"|69 | rowspan=2|Георги Димитров |матирани екземпляри са в пъти по-скъпи |- |align="right"|5 |align="center"|16,67 |align="center"|30 |align="right"|10 |align="right"|15,00 |align="right"|0,4824 |align="center"|70 | |- |align="center" rowspan=2|1970 |align="center" rowspan=8|5 |align="center" rowspan=8|20,50 |align="center" rowspan=8|36 |align="center" rowspan=4|звезди |align="right"|370 |align="right" rowspan=8|18,45 |align="right" rowspan=8|0,5932 |align="center" rowspan=2|78 | rowspan=2|120 години от рождението на Иван Вазов |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|110 | |- |align="center"|1971 |align="right"|300 |align="center"|79 |150 години от рождението на Георги С. Раковски | |- |align="center"|1972 |align="right" rowspan=5|200 |align="center"|81 |250 години от рождението на Паисий Хилендарски |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1973 |align="center"|текст |align="center"|82 |100 години от обесването на Васил Левски |гурт – Свята и чиста република |- |align="center"|звезди |align="center"|83 |50 години Септемврийско въстание 1923 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center" rowspan=2|1974 |align="center"|звезди |align="center"|92 |30 години Деветосептемврийското въстание 1944 г. |има варианти със събрани звезди на гурта |- |align="center"|гладък |align="center"|91 |50 години от смъртта на Александър Стамболийски |- |align="center" rowspan=4|1975 |align="right" rowspan=4|10 |align="center" rowspan=4|30 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|текст |align="right"|50 |align="right" rowspan=4|27 |align="right" rowspan=4|0,8681 |align="center"|93.2 | rowspan=4|Десети олимпийски конгрес, Варна (България), 1973 г. |гурт – Спортът за един мирен свят |- |align="right" rowspan=2| |align="center" rowspan=2|няма |гурт разновидност – миренсвят (слято) |- |гурт разновидност – заедин ... (слято) |- |align="right"|50 |align="center"|93.1 |гурт – Citius, Altius, Fortius |- |align="center" rowspan=2|1976 |align="right" rowspan=5|5 |align="center" rowspan=5|20,50 |align="center" rowspan=5|36 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG900 |align="right" rowspan=6|200 |align="right"|18,45 |align="right"|0,5932 |align="center"|96 |100 години от смъртта на Христо Ботев |гурт – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира |- |align="center" rowspan=5|AG500 |align="right" rowspan=4|10,25 |align="right" rowspan=4|0,3295 |align="center"|97 |100 години Априлско въстание, 1876 г. Райна Княгиня |гурт – Да живей, да живей България |- |align="center"|1977 |align="center" rowspan=3|гладък |align="center"|99 |150 години от рождението на Петко Р. Славейков | |- |align="center" rowspan=3|1978 |align="center"|100 |100 години от рождението на Пейо К. Яворов | |- |align="center"|101 |100 години Народна библиотека „Кирил и Методий" | |- |align="right"|10 |align="center"|30 |align="center"|40 |align="center"|текст |align="right"|15 |align="right"|0,4823 |align="center"|102 |100 години от Oсвобождението на България 1878 г. |гурт – Вечна слава на братята освободители |- |- |align="center" rowspan=8|1979 |align="right" rowspan=2|5 |align="center" rowspan=2|20,50 |align="center" rowspan=2|36 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|35 |align="right" rowspan=2|10,25 |align="right" rowspan=2|0,3295 |align="center" rowspan=2|103 | rowspan=2|100 години български съобщения |<span style="color:red">Гланц</span> |- |align="right"|15 | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center"|21,80 |align="center"|37 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|10,90 |align="right"|0,3504 |align="center"|106 | rowspan=2|София – 100 години столица на България |гурт – Расте, но не старее; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|32 |align="center" style="color:red"|42 |align="center"|AG900 |align="right"|15 |align="right"|28,80 |align="right"|0,9259 |align="center"|106А |гурт – Расте, но не старее |- |align="right" rowspan=4|10 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center" rowspan=2|текст |align="center"|AG500 |align="right"|35 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|105 | rowspan=2|Първи съвместен полет в космоса СССР – НРБ |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79; <span style="color:red">Гланц</span> |- |align="center"|24 |align="center"|38 |align="center"|AG900 |align="right"|35 |align="right"|21.60 |align="right"|0,6945 |align="center"|105A |гурт – СССР – НРБ Интеркосмос ‘79 |- |align="center"|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=2|гладък |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|25 |align="right"|21.58 |align="right"|0,6938 |align="center"|104 |Международна година на детето | rowspan=2|1979 първа емисия - с косичка<br />1990 рестрайк – без дясна коса на лявото момиче |- |align="center"|<span style="color:red">46.66</span> |align="right"|<span style="color:red">2,5</span> |align="right"|<span style="color:red">43.16</span> |align="right"|<span style="color:red">1,3876</span> |align="center"|<span style="color:red">Р3</span> |Международна година на детето – <span style="color:red">Пиефорт</span> |- |align="center" rowspan=5|1981 |align="right" rowspan=4|50 |align="center" rowspan=4|20.50 |align="center" rowspan=4|36 |align="center"|назъбен |align="center" rowspan=4|AG900 |align="right" rowspan=4|10 |align="right" rowspan=4|18.45 |align="right" rowspan=4|0,5932 |align="center"|135 | rowspan=5|1300 години България |681. Мадарският конник |- |align="center" rowspan=4|гладък |align="center"|138 |Иван Асен II |- |align="center"|136 |Републиката |- |align="center"|137 | rowspan=2|Майка с дете |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|134 |- |align="center" rowspan=5|1982 |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|гладък |align="center"|AG500 |align="right"|15 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|145 |100 години от рождението на Георги Димитров | |- |align="right" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|11,20 |align="center" rowspan=2|30 |align="center" rowspan=4|назъбен |align="center" rowspan=2|AG500 |align="right"|10 |align="right" rowspan=2|5,60 |align="right" rowspan=2|0,1800 |align="center"|133.1 | rowspan=2|40 години от рождението на Людмила Живкова | |- |align="right" style="color:red"|? |align="center"|133.2 |с 2 емблеми – много рядка |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|18.75 |align="center" rowspan=2|37,20 |align="center" rowspan=2|AG640 |align="right"|7,2 |align="right" rowspan=2|12 |align="right" rowspan=2|0,3858 |align="center"|144 | rowspan=2|12-о световно първенство по футбол, <br />Испания, 1982 г. Футболисти | |- |align="right"|7,8 |align="center"|143 | |- |align="center" rowspan=3|1984 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|текст |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|149 |Десетилетие на ООН за жените |гурт – Прогрес за жените – прогрес за света |- |align="center" rowspan=9|гладък |align="right"|15 |align="center"|146 |14-и зимни олимпийски игри, Сараево (СФРЮ) | |- |align="right"|25 |align="center"|14 |align="center"|32 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|7 |align="right"|0,2251 |align="center"|148 |40 години социалистическа България | |- |align="center"|1985 |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right"|10 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|157 |Интеркосмос | |- |align="center" rowspan=3|1986 |align="right" rowspan=3|25 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right" rowspan=3|13 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|156.1 | rowspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Грифон | |- |align="center"|156.2 |без изписана година – много рядка |- |align="center"|194 |colspan=2|Световна купа по футбол, Мексико, 1986 г.: Футболист |- |align="center" rowspan=3|1987 |align="right"|20 |align="center"|11 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,50 |align="right"|0,1768 |align="center"|164 |150 години от рождението на Васил Левски | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|15 |align="right"|12 |align="right"|0,3858 |align="center"|184 |rowspan=2|15-и зимни олимпийски игри, <br />Калгари (Канада), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|160 | |- |align="center" rowspan=6|1988 |align="right" rowspan=4|20 |align="center" rowspan=4|11,20 |align="center" rowspan=4|30 |align="center"|текст |align="center" rowspan=4|AG500 |align="right" rowspan=4|100 |align="right" rowspan=4|5,60 |align="right" rowspan=4|0,1800 |align="center"|173 |100 години Софийски университет<br />„Климент Охридски“ |гурт – Напред, науката е слънце |- |align="center" rowspan=15|гладък |align="center"|171 |100 години Български държавни железници | |- |align="center"|172 |colspan=2|110 години от Oсвобождението на България от Османско иго |- |align="center"|174 |2-ри съвместен космически полет СССР – НРБ | |- |align="right"|10 |align="center"|18,75 |align="center"|37,20 |align="center"|AG640 |align="right" rowspan=2|30 |align="right"|12,00 |align="right"|0,3858 |align="center" rowspan=2|185 |rowspan=2|24-ти летни олимпийски игри, <br />Сеул (Република Корея), 1988 г. | |- |align="right"|25 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 | |- |align="center" rowspan=5|1989 |align="right"|20 |align="center"|11,20 |align="center"|30 |align="center"|AG500 |align="right"|100 |align="right"|5,60 |align="right"|0,1800 |align="center"|183 |120 години Българска академия на науките | |- |align="right" rowspan=9|25 |align="center" rowspan=9|23,33 |align="center" rowspan=9|38,61 |align="center" rowspan=9|AG925 |align="right"|20 |align="right" rowspan=9|21,58 |align="right" rowspan=9|0,6938 |align="center"|193 |Застрашени диви животни: Мечка с мечета | |- |align="right"|80 |align="center"|190 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Фигурно пързаляне |- |align="right"|80 |align="center"|189 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Кану |- |align="right"|20 |align="center"|187 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболисти |- |align="center" rowspan=5|1990 |align="right"|20 |align="center"|191 |colspan=2|14-о световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна обувка |- |align="right"|20 |align="center"|192 |colspan=2|XIV световно първенство по футбол, Италия, 1990 г. Футболна топка |- |align="right"|80 |align="center"|195 |colspan=2|16-и зимни олимпийски игри, Албервил (Франция), 1992 г. Ски-бягане |- |align="right"|80 |align="center"|196 |colspan=2|25-и летни олимпийски игри, Барселона (Испания), 1992 г. Маратон |- |align="right"|20 |align="center"|197 |Застрашени диви животни. Рис | |} == Република България – след 1990 == === Разменни монети в обращение === Всички разменни монети в обращение от емисии 1992 и 1997 година са с назъбен гурт (Serrated Edge), а от 1999 и след това с гладък гурт (Flat Edge) Номиналът от 2 Лева 2018 в нециркулирано качество (UNC) има потенциал да стане много рядка, тъй като БНБ наложи ограничение на покупката им от само 10 монети на човек при представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. В много градове извън София, заявката е ставала само с предварително записване на данните от картите. Останалите монети от този номинал бяха пуснати в обращение. Където има информация, тиражите са в хиляди. {| class="wikitable" !colspan="1"|Номинал!!colspan="6"|Стотинки!!colspan="6"|Лева |+ Разменни монети в обращение |- ! Година !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! 1 !! 2 !! 5 !! 10 !! 20 !! 50 !! Бележки |- |align="center"|1992 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |align="right"| |align="right"| |align="left" rowspan=2|Гурт назъбен |- |align="center"|1997 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|X |align="center"|X |align="center"|X |- |align="center"|1999 |align="center"|1,277.5 |align="center"|2,048.9 |align="center"|3,453 |align="center"|250,000 |align="center"|200,000 |align="center"|100,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2000 |align="center"|620,000 |align="center"|530,000 |align="center"|230,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |- |align="center"|2002 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|24,842 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Св. Иван Рилски |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|1,000 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в НАТО |- |align="center"|2004 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right" style="color:red">|22 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|качество мат-гланц (Proof); само в БНБ комплект; България в НАТО |- |align="center"|2005 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България – Eвропейски съюз |- |align="center"|2007 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|България в Eвропейския съюз |- |align="center"|2015 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center"|11,600 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Паисий Хилендарски |- |align="center"|2018 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|500 |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз |} === Юбилейни монети от неблагородни метали === Всички юбилейни монети от неблагородни метали: * са с гладък гурт (Flat Edge) * в качество Мат-Гланц (Proof) В инфлационния период (1990 – 1998) са с различен номинал (50, 500, 1,000), но еднакво тегло (11 г), диаметър 30 милиметра и сплав (Cu-Ni) В периода 2002 – 2005 сплавта не се променя (Cu-Ni), но номиналът се променя на 5 Лева, с тегло 15 грама и диаметър 34,20 милиметра. '''Това са първите български цветни монети''', които предизвикват голям интерес – всички от тях се търгуват на цена, в пъти по-голяма от цената, на която са били пуснати от БНБ, като първата (Сурвакари) е много рядка. След 2009 започва поредица „Български творци“ и номиналът се сменя на 2 лева от чиста мед (Cu999), с променено тегло 16,40 г и същият диаметър 34,20 милиметра. Тиражите от 2016 и 2017 година, номинал 2 Лева, са много редки (2016 е по-рядък), поради факта че са отсечени най-малко броя (по 2000) от всички останали и най-вече защото българското правителство е резервирало половината от всеки тираж за правителствени нужди (официални подаръци) ефективно намалящ тиражите на по 1000. Новината е била официално обявена предварително и в двата случая и затова е имало спекулативно изкупуване и [[презапасяване]] (ниската цена от 18 лева допълнително е допринесла за това). Исторически БНБ пуска тиражите в понеделници и 2016 тиражът е изкупен в централния софийски офис до обяд на първия ден. Имайки опита от 2016, БНБ налага ограничения за покупка на 2017 тиража от само 3 монети на клиент, срещу лична карта, данните на която са записвани от БНБ, и въпреки това 2017 тиражът е бил изкупен до края на първия ден. Въпреки опита на БНБ от предходните години и въпреки допълнителните ограничения намалили до само 1 монета на клиент и увеличили цената до 36 лева, последната засега медна монета (2021 ноември) посветена на Панайот Пипков, е свършила в централния софийски офис на БНБ още на първия ден, като, за разлика от други тиражи, само незначителни количества са били отпуснати за страната, което може би ще я направи най-рядката и търсена медна монета засега. {| class="wikitable" |+ Юбилейни монети от неблагородни метали |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed13">Krause 2001 – Date, 2019 Standard Catalog of World Coins, 13th Edition, страници 243 – 247, ISBN 978-1-4402-4867-2, ISBN 1-4402-4867-2, ISSN 1935 – 4339</ref>!! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1994 |align="right"|50 |align="right"|50 |align="center"|213 |100 години гимнастика в България |rowspan="3"|тегло 11 грама<br />диаметър 30 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|1997 |align="right"|500 |align="right"|30 |align="center"|229 |За атлантическа солидарност |- |align="center"|1998 |align="right"|1,000 |align="right"|20 |align="center"|230 |style="border-bottom:2px solid black"|100 години Българска телеграфна агенция |- |align="center"|2002 |align="right" rowspan=4|5 |align="right"|5 |align="center"|274 |Сурвакари - <span style="color:red">много рядка</span> |rowspan="4"|<span style="color:red">ЦВЕТНИ МОНЕТИ</span><br />тегло 15 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu-Ni |- |align="center"|2003 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|276 |Мое детство |- |align="center"|2004 |align="center"|277 |Цветница |- |align="center"|2005 |align="center"|279 |style="border-bottom:2px solid black"|Баба Марта |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=15|2 |align="right"|8 |align="center"|304 |110 години от рождението на Дечко Узунов |rowspan=15|поредица<br />„Български Творци“<br /><br />тегло 16.40 грама<br />диаметър 34,20 мм<br />сплав Cu999 |- |align="center"|2010 |align="right"|6 |align="center"|310 |200 години от рождението на Захарий Зограф |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=2|5 |align="center"|317 |125 години от рождението на Димчо Дебелянов |- |align="center"|2013 |align="center"|324 |110 години от рождението на Златю Бояджиев |- |align="center"|2013 |align="right"|3 |align="center"|332 | 90 години от рождението на Апостол Карамитев |- |align="center"|2016 |align="right" rowspan=2|2 |align="center"|338 |150 години от рождението на Пенчо Славейков |- |align="center"|2017 |align="center"|343 |140 години от рождението на Елин Пелин |- |align="center"|2020 |align="right" rowspan=2|3 |align="center"rowspan=8|N/A |125 години от рождението на Гео Милев |- |align="center"|2021 |150 години от рождението на Панайот Пипков |- |align="center"|2022 |align="right"|4 |100 години от рождението на Стоянка Мутафова |- |align="center"|2023 |align="right"rowspan=2|7 |125 години от рождението на Димитър Талев |- |align="center"|2024 |125 години от рождението на Панчо Владигеров |- |align="center"|2025 |align="right"| |100 години от рождението на Георги Парцалев |- |align="center"|2026 |align="right"| |150 години от рождението на Кръстьо Сарафов |- |align="center"|2027 |align="right"| |125 години от рождението на Ангел Каралийчев |} === Платинени монети от Република 1990-Днес === Българската държава е сякла само една платинена монета и то само в комплект със златна и сребърна – това е комплекта от 1993 година. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Платина!!colspan="3"| |+ Платинени Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Гурт !! Сплав !! Тираж !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей |- |align="center"|1993 |align="right"|10,000 |align="center"|15,57 |align="center"|30 |align="center"|назъбен |align="center"|PT999 |align="right"|5,000 |align="right"|15.55 |align="right"|0,5001 |align="center"|208 |Асоцииране на Република България към Европейската общност. Севастократорица Десислава |} === Златни монети от Република 1990-Днес === Всички златни монети от този период са с: * проба AU999 максимално чисто злато, с изключение на <span style="color:red">3 монети с проба AU900</span> (21.6 карата) отбелязани <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. * гладък гурт, отбелязани <span style="color:red">освен 1</span> (тази от 1993, като част от платинения комплект), отбелязана <span style="color:red">в графа „Бележки“ в червено</span>. {| class="wikitable" |+ Златни юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center"|1993 |align="right"|5,000 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|5 |align="right" rowspan=2|0,2500 |align="center"|207 |Асоцииране на България към Европейската общност.<br />Кирилица / Славянска Азбука |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78; <span style="color:red">назъбен гурт</span>; <br />монетата е част от платинения комплект |- |align="center"|1994 |align="right"|10,000 |align="right"|30 |align="center"|218 |Храм-паметник „Св. Александър Невски |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 7,78 |- |align="center"|1998 |align="right"|20,000 |align="center" rowspan=3|1,55 |align="center" rowspan=3|13,92 |align="right"|30 |align="right" rowspan=3|0,0498 |align="center"|236 |Четвероевангелие на цар Иван Александър | |- |align="center" rowspan=3|1999 |align="right"|20,000 |align="right"|30 |align="center"|256 |120 години Българска народна банка | |- |align="right"|20 |align="right"|10 |align="center"|278 |Богородица с Mладенеца | |- |align="right"|100 |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|5 |align="right"|0,4630 |align="center"|255 |120 години Министерски съвет. EURO |<span style="color:red">проба AU900</span>; чист грам 14,40 |- |align="center" rowspan=11|2002 |align="right" style="color:red"|1 |align="center"|15,55 |align="center"|24,50 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|0,4994 |align="center"|257 |Златен български лев | |- |align="right" rowspan=10|5 |align="center" rowspan=10|1,24 |align="center" rowspan=10|13,92 |align="right" rowspan=9|12 |align="right" rowspan=10|0,0398 |align="center"|260 |rowspan=10|28-и летни олимпийски игри<br />Атина (Гърция), 2004 г.<br /><br />Монетите се продават<br />в луксозен комплект<br />с махагонова кутия |Фехтовка |- |align="center"|267 |Вдигане на тежести |- |align="center"|264 |Бягане |- |align="center"|261 |Борба |- |align="center"|265 |Плуване |- |align="center"|258 |Стрелба с лък |- |align="center"|259 |Колоездене |- |align="center"|266 |Тенис на корт |- |align="center"|262 |Гимнастика – кон с гривни |- |align="right" style="color:red"|17 |align="center"|263 |Пиер дьо Кубертен |- |align="center"|2003 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|20 |align="right"|0,0498 |align="center"|269 |Българска иконография |Богородица |- |align="center"|2004 |align="right"|125 |align="center"|7,78 |align="center"|21 |align="right"|3 |align="right"|0,2499 |align="center"|274 | |125 години Българска народна банка |- |align="center"|2006 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13,92 |align="right"|12 |align="right"|0,0498 |align="center"|287 |rowspan=15|Българска иконография. |Св. Йоан Кръстител |- |align="center" rowspan=2|2007 |align="right"|100 |align="center"|8,64 |align="center"|24 |align="right" style="color:red"|1,5 |align="right"|0,2775 |align="center"|293 |rowspan=2|Св. Георги Победоносец |- |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|294 |- |align="center"|2008 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|8 |align="right"|0,0498 |align="center"|303 |Св. Цар Борис I Покръстител |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=2|100 |align="center" rowspan=2|8,64 |align="center" rowspan=2|24 |align="right"|4 |align="right" rowspan=2|0,2775 |align="center"|307 |Св. Димитър Чудотворец |- |align="center"|2010 |align="right"|3 |align="center"|311 |Свети Наум |- |align="center"|2011 |align="right"|20 |align="center"|1,55 |align="center"|13.92 |align="right"|6 |align="right"|0,0498 |align="center"|316 |Богородица Пътеводителка |- |align="center"|2012 |align="right" rowspan=8|100 |align="center" rowspan=8|8,64 |align="center" rowspan=8|24 |align="right"|2.5 |align="right" rowspan=8|0,2775 |align="center"|323 |Св. Петка Българска |- |align="center"|2013 |align="right" rowspan=7|2 |align="center"|327 |Св. св. Константин и Елена |- |align="center"|2014 |align="center"|331 |Св. Пророк Илия |- |align="center"|2015 |align="center"|336 |Св. Мина |- |align="center"|2016 |align="center"|342 |Екзарх Антим I |- |align="center"|2017 |align="center"|347 |Благовещение |- |align="center"|2018 |align="center" rowspan=12|N/A |Св. Първомъченик Стефан |- |align="center"|2020 |Рождество Христово |- |align="center"|2022 |align="right" style="color:red"|2 |align="center" style="color:red"|23,33 |align="center"|26,5 |align="right" rowspan=2|4 |align="right"|0,7493 |Паисий Хилендарски - два златни лева |гурт: вдлъбнат надпис „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ |- |align="center"|2023 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|0,2775 | |100 години Богословски факултет |- |align="center" rowspan=4|2024,<br />2025<br /> |align="right"|10 |align="center"|7.78 |align="center"|22 |align="center" rowspan=4|<br />без<br />л<br />и<br />м<br />и<br />т |align="right"|0.25 |rowspan=4|Св. Богородица - Златна ябълка |rowspan=4| |- |align="right"|20 |align="center"|15.55 |align="center"|24.5 |align="right"|0.5 |- |align="right"|50 |align="center"|23.33 |align="center"|26.5 |align="right"|0.75 |- |align="right"|100 |align="center"|31.1 |align="center"|30 |align="right"|1 |- |align="center"|2024 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"|4 |align="right"|0,2775 |rowspan=2|Българска иконография |Св. св. Петър и Павел |- |align="center"|2025 |align="right"|100 |align="center"|8.64 |align="center"|24 |align="right"| |align="right"|0,2775 |Св. Патирарх Евтимий Търновски |- |align="center"|2026 |align="right"| | | | | |Св. Иван Рилски |rowspan=2|Монетна Програма на БНБ до 2027<ref name="БНБ Програма">[https://bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm?forYear=2023 Монетна Програма на БНБ до 2025]</ref> |- |align="center"|2027 |align="right"| | | | | |Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София |} === Сребърни монети от Реформистки Период 1990 – 1999 === Всички монети от този период са с: * стандартна проба (sterling silver) за сребро AG925 (22,2 карата) * гладък гурт, освен 3 с назъбен гурт, отбелязани в червено в графа „Бележки“ * стандарт: тегло 23,33 грама, диаметър 38,61 милиметра, чист грам 21.58, чиста унция 0.6938 ** освен 4 (отбелязани със синьо в графа „Бележки“), които са в стандарт: тегло 10 грама, диаметър 30 милиметра, чист грам 9.25, чиста унция 0.2974 {| class="wikitable" |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тираж<br />'000 !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Юбилей !! Бележки |- |rowspan=3 align="center"|1992 |align="right"|50 |align="right"|100 |align="center"|198 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Ски-слалом |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=6|100 |align="right" rowspan=5|30 |align="center"|226 |Застрашени диви животни. Скален орел | |- |align="center"|212 |Корабът „Радецки" | |- |align="center" rowspan=5|1993 |align="center"|210 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболист | |- |align="center"|231 |Народното събрание | |- |align="center"|227 |Застрашени диви животни. Дива коза | |- |align="right"|60 |align="center"|209 |17-и зимни олимпийски игри, Лилехамер (Норвегия), 1994 г. Бобслей | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|55 |align="center"|206 |Асоцииране на България към Европейската общност. Теодор Стратилат |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="center"|1994 |align="right"|30 |align="center"|211 |15-о световно първенство по футбол, САЩ, 1994 г. Футболна мрежа | |- |rowspan=4 align="center"|1995 |align="right" rowspan=7|1,000 |align="right"|50 |align="center"|217 |Астрономическа обсерватория – връх Рожен |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|215 |100 години олимпийски игри, 1996 г. | |- |align="right" rowspan=3|30 |align="center"|214 |50 години ФАО | |- |align="center"|216 |110 години от Съединението на България | |- |align="center" rowspan=5|1996 |align="center"|220 |Ветроход „Калиакра“ | |- |align="right"|50 |align="center"|222 |Cв. Иван Рилски |<span style="color:red">Гурт – назъбен</span> |- |align="right"|60 |align="center"|221 |18-и зимни олимпийски игри, Нагано (Япония), 1998 г. Кънки-бягане | |- |align="right" rowspan=2|500 |align="right"|30 |align="center"|223 |100 години Национална художествена академия |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Реверс, използван в редкия вариант на KM#219 (по-долу) |- |align="right"|60 |align="center"|219 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Двама футболисти |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span>, Много рядък вариант с реверс на KM#223 (по-горе) |- |rowspan=2 align="center"|1997 |align="right" rowspan=2|1,000 |align="right"|30 |align="center"|233 |16-о световно първенство по футбол, Франция, 1998 г. Футболист в атака | |- |align="right"|25 |align="center"|232 |Пеещо българче | |- |rowspan=3 align="center"|1998 |align="right"|5,000 |align="right"|50 |align="center"|243 |Асоцииране на България към Европейската общност. „Света София“ |<span style="color:darkblue">10гр., 30мм</span> |- |align="right" rowspan=2|10,000 |align="right"|30 |align="center"|235 |Асоцииране на България към Европейската общност. Ритон | |- |align="right"|20 |align="center"|234 |120 години от Oсвобождението на България от османско робство | |} === Сребърни монети от Република 1999-Днес === Всички монети от този период са с гладък гурт, освен 4, които са отбелязани с червено в графа „Бележки“ 2018 10 лева, Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, стана много рядка още в годината на сечене. Както с номиналите от 2 Лева 2016 и 2017 години, Българското правителство резервира половината тираж за правителствени нужди (подаръци), изкуствено занижаващ наличностите за продажба. Поради очаквания интерес, както и от опита с двулевките от 2016 и 2017 години (описани по-горе на страницата), БНБ налага ограничение за покупка от 1 монета на клиент срещу представяне на лична карта, данните на която са записвани от БНБ. Въпреки това тиража е изкупен за един-два дена. По подобие на 2021 медната монета посветена на Панайот Пипков, сребърната монета, посветена на Хан Омуртаг, е свършила в касите на централния офис на БНБ в София още на първия ден и за разлика от другите емисии, незначителни количества са били доставени в страната. {| class="wikitable" !colspan="7"| !!colspan="2"|Сребро!!colspan="3"| |+ Сребърни Юбилейни монети |- ! Емисия<br />Година !! Номинал<br />Лева !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Сплав !! Тираж<br />'000 !! Чист<br />грам !! Чиста<br />унция !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/><ref name="krause2019ed13"/> !! Юбилей !! Бележки |- |align="center" rowspan=4|1999 |align="right" rowspan=10|10 |align="center" rowspan=2|23.33 |align="center" rowspan=2|38.61 |align="center" rowspan=12|AG925 |align="right"|15 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|245 |Диви животни. Тюлен-монах | |- |align="right" rowspan=6|20 |align="center"|249 |Пловдивска къща. EURO | |- |align="center"|16 |align="center"|30 |align="right"|14,80 |align="right"|0,4758 |align="center"|248 |120 години Министерски съвет. EURO | |- |align="center"|20 |align="center"|34 |align="right"|18,50 |align="right"|0,5948 |align="center"|250 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Висок скок |- |align="center" rowspan=4|2000 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|251 |colspan=2|27-и летни олимпийски игри, Сидни (Австралия), 2000 г. Вдигане на тежести |- |align="center"|253 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Тодор Светослав Тертер |- |align="center"|252 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Църквата Пантократор |- |align="center"|10 |align="center"|34 |align="right"|6 |align="right"|9,25 |align="right"|0,2974 |align="center"|244 |Начало на новото хилядолетие |Рядка и уникална - с 3 дупки за всяка нула |- |align="center" rowspan=2|2001 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right"|25 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|247 |19-и зимни олимпийски игри, Солт Лейк Сити (САЩ), 2002 г. Ски-скок |<span style="color:red">Гурт Номериран</span>; Отсечени са и 300 комплекта по 4 монети посветени на всяка една от шанците |- |align="right"|10 |align="center"|246 |colspan=2|Асоцииране на България към Европейския съюз. Българско висше образование |- |align="center" rowspan=2|2003 |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="right" style="color:red"|2 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|275 |60 години от спасяването на българските евреи |Изключително рядка |- |align="right"|5 |align="center"|28,28 |align="right"|50 |align="right"|26,16 |align="right"|0,8410 |align="center"|268 |Световно първенство no футбол, Германия, 2006 г. |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center" rowspan=3|2004 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=5|AG999 |align="right" rowspan=2|5 |align="right"|23,31 |align="right"|0,6938 |align="center"|270 |rowspan=2|100 години Народен театър „Иван Вазов" |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="center"|<span style="color:red">46,66</span> |align="right"|<span style="color:red">46,61</span> |align="right"|1,4987 |align="center"|<span style="color:red">Р4</span> |<span style="color:red">Гурт назъбен ПИЕФОРТ</span> |- |align="center"|23,33 |align="right"|8 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|273 |Св. Николай Мирликийски Чудотворец |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2005 |align="right"|1,95583 |align="center" rowspan=2|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="right"|14 |align="right" rowspan=2|19,98 |align="right" rowspan=2|0,6424 |align="center"|281 |България – Eвропейски съюз | |- |align="right"|10 |align="right"|10 |align="center"|283 |Съкровищата на България. Златната маска | |- |align="right"|10 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|4 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|280 |colspan=2|20-и зимни олимпийски игри, Торино, Италия, 2006 г. Шорттрек |- |align="center" rowspan=3|2006 |align="right"|5 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|10 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|284 |colspan=2|Българските занаяти. Лозарство и винопроизводство |- |align="right" rowspan=2|10 |align="center"|AG925 |align="right"|7 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|285 |colspan=2|Национални паркове и резервати. Българското Черноморие |- |align="center" rowspan=3|20 |align="center" rowspan=4|40 |align="center" rowspan=4|AG999 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|19,98 |align="right" rowspan=3|0,6424 |align="center"|286 |Съкровищата на България. Летница | |- |align="center" rowspan=5|2007 |align="right"|1,95583 |align="right"|14 |align="center"|290 |България в Европейския съюз | |- |align="right" rowspan=3|10 |align="right"|10 |align="center"|297 |Съкровищата на България. Пегас от Вазово | |- |align="center"|31,1 |align="right"|10 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|292 |Именити български гласове. Борис Христов |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG925 |align="right"|6 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |align="center"|295 |Национални паркове и резервати. Българската планина – Пирин |<span style="color:red">Гурт назъбен</span> |- |align="right"|5 |align="center"|23,33 |align="center"|38,61 |align="center"|AG500 |align="right"|7 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|296 |Българските занаяти. Килимарство | |- |align="center" rowspan=5|2008 |align="right" rowspan=5|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|10 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|298 |130 години от Освобождението на България | |- |align="right"|5 |align="center"|299 |Спортна стрелба | |- |align="right"|5 |align="center"|301 |100 години независимост на България | |- |align="center"|20 |align="center" rowspan=2|40 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right"|8 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center"|300 |Съкровищата на България. Севт III | |- |align="center"|31,10 |align="right"|6 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|302 |Именити български гласове. Николай Гяуров |Тегло точно 1 унция чисто сребро |- |align="center" rowspan=2|2009 |align="right"|10 |align="center" rowspan=2|23,33 |align="center" rowspan=2|38,61 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|23,31 |align="right"|0,7493 |align="center"|305 |130 години Българска народна банка | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|306 |Традиционни български занаяти. Грънчарство | |- |align="center" rowspan=3|2010 |align="right" rowspan=3|10 |align="center" rowspan=3|23,33 |align="center" rowspan=3|38,61 |align="center" rowspan=3|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=3|21,58 |align="right" rowspan=3|0,6938 |align="center"|няма |140 години Българска екзархия | |- |align="right"|4 |align="center"|308 |Белоградчишки скали | |- |align="right"|5 |align="center"|309 |125 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2011 |align="right" rowspan=3|10 |align="center"|31,1 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|4 |align="right"|31,07 |align="right"|0,9989 |align="center"|313 |Именити български гласове. Гена Димитрова |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=20|23,33 |align="center" rowspan=20|38,61 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right"|6 |align="right" rowspan=2|21,58 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|312 |colspan=2|Български църкви и манастири. Манастирът Зограф |- |align="right"|5 |align="center"|314 |Средновековни български владетели. Хан Крум | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|6 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|322 |Български народни приказки. „Косе Босе" | |- |align="center" rowspan=3|2012 |align="right" rowspan=2|10 |align="center" rowspan=2|AG925 |align="right" rowspan=6|4 |align="right" rowspan=2|21,25 |align="right" rowspan=2|0,6938 |align="center"|319 |Чудните мостове | |- |align="center"|318 |250 години „История славянобългарска" | |- |align="right"|5 |align="center"|AG500 |align="right"|11,67 |align="right"|0,3750 |align="center"|321 |Български народни приказки. „Момче и вятър" | |- |align="center" rowspan=3|2013 |align="right" rowspan=40|10 |align="center" rowspan=14|AG925 |align="right" rowspan=14|21,58 |align="right" rowspan=14|0,6938 |align="center"|320 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Самуил |- |align="center"|325 |colspan=2|110 години от Илинденско-Преображенското въстание |- |align="center"|326 |colspan=2|Български църкви и манастири. Бачковски манастир |- |align="center" rowspan=2|2014 |align="right" rowspan=12|3 |align="center"|329 |colspan=2|Български църкви и манастири. Троянски манастир |- |align="center"|330 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Симеон Велики |- |align="center" rowspan=3|2015 |align="center"|333 |100 години българско кино | |- |align="center"|334 |100 години българско самолетостроене | |- |align="center"|335 |130 години от Съединението на България |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2016 |align="center"|339 |140 години от Априлското въстание | |- |align="center"|340 |colspan=2|150 години първа железопътна линия в България: Русе–Варна |- |align="center"|341 |Св. Климент Охридски |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2017 |align="center"|344 |Средновековни български владетели. Хан Тервел | |- |align="center"|346 |Български църкви и манастири. Рилски манастир | |- |align="center"|345 |colspan=2|150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла |- |align="center" rowspan=3|2018 |align="center"|20 |align="center"|40 |align="center"|AG999 |align="right"|19,98 |align="right"|0,6424 |align="center" rowspan=32|няма |colspan=2|Българско председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 |- |align="center" rowspan=25|23,33 |align="center" rowspan=25|38,61 |align="center" rowspan=4|AG925 |align="right"|3,5 |align="right" rowspan=4|21,58 |align="right" rowspan=4|0,6938 |140 години от Освобождението на България | |- |align="right" rowspan=12|3 |colspan=2|Средновековни български владетели. Цар Иван Асен II |- |align="center" rowspan=4|2019 |Пловдив – европейска столица на културата | |- |Дряновски манастир | |- |align="center" rowspan=7|AG999 |align="right" rowspan=7|23,31 |align="right" rowspan=7|0,7493 |Евлоги и Христо Георгиеви | |- |150 години Българска академия на науките | |- |align="center" rowspan=2|2020 |Български традиции и обичаи: Кукери | |- |100 години УНСС |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2021 |200 години от рождението на Г. С. Раковски |частично позлатяване |- |Български традиции и обичаи: Нестинарство | |- |100 години Национална музикална академия | |- |align="right"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Средновековни български владетели: Хан Омуртаг |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2022 |align="center" rowspan=2|AG999 |align="right" rowspan=2|23,33 |align="right" rowspan=2|0,7493 |150 години от рождението на Гоце Делчев | |- |align="right" rowspan=7|5 |Голям гмурец | |- |align="center"|AG925 |align="right"|21,58 |align="right"|0,6938 |Цар Калоян |частично позлатяване |- |align="center" rowspan=4|2023 |align="center" rowspan=10|AG999 |align="right" rowspan=10|23,33 |align="right" rowspan=10|0,7493 |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Христо Ботев |- |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от рождението на Найден Геров |- |colspan=2|100 години от основаването на Българския олимпийски комитет |- |colspan=2|Средновековни български владетели: Цар Михаил III Шишман; частично позлатяване |- |align="center" rowspan=3|2024 |colspan=2|Лека атлетика в България |- |align="right" rowspan=2|4 |colspan=2|Българско възраждане: 200 години от издаването на "Рибния буквар" |- |colspan=2|Български традиции и обичаи: Българската гайда |- |align="center" rowspan=3|2025<ref name="БНБ Програма"/> |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Захари Стоянов |- |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 175 години от рождението на Иван Вазов |- |align="right"| |colspan=2|125 години Спешна медицинска помощ в България |- |- |align="center" rowspan=3|2026<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: 150 години от Априлското въстание |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|125 години електрически трамвай в България |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Преображенски манастир |- |align="center" rowspan=3|2027<ref name="БНБ Програма"/> |align="right" rowspan=3|10 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Българско възраждане: Възрожденски чешми |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|Средновековни български владетели: Св. Цар Петър I |- |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |colspan=2|150 години от създаването на българското опълчение |- |} == Официални комплекти == === Монети в качество Гланц (BU – Mint) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на (разменни) монети в качество Гланц (BU – Mint) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1962 |align="center"|МSА1<br />58 – 64 |Комплект от 7 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев, запечатани в найлонов блистер.<br />Към 2022.10.04 все още в наличност за продажба в БНБ, София от над 56 хиляди броя. |- |align="center"|1966 |align="center"|PS2<br />58 – 64,73 |Комплект от 8 разменни монети – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев от 1962 и 2 лева от 1966 – 1050 години от смъртта на Климент Охридски. <br />Монетите са в запечатани в червен блистер, в зелена kутия с герба на НРБ. <br />'''Комплекта е неправилно картотекиран от Краузе''' като мат-гланц (Proof) със съкращение PS вместо MS – монетите (освен тази от 2 лева) са от емисията от 1962. |- |align="center"|1981 |align="center"|МS1<br />118, 120, 131 |Комплект от 3 монети – 1, 2, 5 лева. Световно ловно изложение, Пловдив (България), ЕКСПО ‘81 |- |align="center"|1988 |align="center" rowspan=3|84 – 90 |rowspan=2|Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:blue">тъмно син</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1989 |- |align="center"|1990 |Комплекта е в тънка пластмасова (лесно чуплива) кутия, облицована отвътре с <span style="color:green">наситено зелен</span> велур и носеща емблемата на БНБ. |- |align="center"|1992 |align="center"|МS2<br />199 – 205 |Комплект от 7 разменни монети – 10, 20, 50 стотинки и 1, 2, 5 лева. Монетите са във вакуумиран тънък пластмасов лист и сложени в хартиена кутия. |- |align="center"|1999 |align="center"|МS3<br />237 – 242 |Комплект от 6 разменни монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки плюс медал наподобяващ 10 лева 2000 – Начало на новото хилядолетие, KM#244 |- |align="center"|2018 |align="center"|няма<br />237 – 242 |Комплект от 8 разменни монети – 1, 2 и 5 стотинки от 2000 година; 10, 20 и 50 стотинки от 1999 година; 1 лев от 2002 и 2 лева от 2015 година |} === Монети в качество Мат-Гланц (Proof) === {| class="wikitable" |+ Официални комплекти на монети в качество Мат-Гланц (Proof) |- ! Емисия<br />Година !! KM#<br /><ref name="krause2019ed46"/> !! Бележки |- |align="center"|1963 |align="center"|няма<br />65 – 68 |Комплект от 4 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 2, 5 (сребро), 10, 20 (злато) лева Славянска писменост. |- |align="center"|1965 |align="center"|PS1<br />33, 34 |Комплект от 2 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 20 и 100 лева ристрайк на юбилейната златна емисия от 1912 година. |- |align="center"|1963/73 |align="center"|PS4<br />65-66, 69-70<br />78-79, 81-82 |Комплект от 8 юбилейни монети от периода 1963 – 1973. Това са: двете Славянска писменост, двете Георги Димитров, Вазов, Раковски, Хилендарски, Левски. <br />Комплектът е в кафява кутия, със „златна“ закопчалка, отвътре с червен велур и надпис „REPUBLIQUE DE BULGARIE“. <br />'''Комплектът е неправилно номериран от Краузе''', който погрешно е посочил КМ#80 (1972 2 лева Чинтулов), вместо КМ#82 (1973 5 лева Васил Левски). |- |align="center"|1979 |align="center" rowspan=2|PS6, PS7<br />84 – 90 |rowspan=2|Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. |- |align="center"|1980 |- |align="center"|1981 |align="center"|111 – 117 |Рядък комплект (2000 броя) от 7 монети в качество Мат-Гланц (Proof) – 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев. Юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1981 |align="center"|85 |2 Стотинки в качество Мат-Гланц (Proof) – Отсечени по погрешка САМО <span style="color:red">20 броя</span> с обичайния аверс „Народна република България“, <br />вместо юбилейния уникален аверс „1300 Години България“. |- |align="center"|1993 |align="center"|206 – 208 |Комплект от 3 монети: сребърна (Теодор Стратилат), златна (Азбука/кирилица) и единствената Българска платинена монета (севастократорица Десислава). |- |align="center"|2002 |align="center"|PS8<br />237 – 242,254 |Комплект от 7 монети – 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, всички от 2002 година. Тиражът е 10 000. |- |align="center"|2004 |align="center"|няма<br />229, 272 |Комплект от 2 монети „България в НАТО“ – 50 стотинки от 2004 „България в НАТО“ и 500 лева от 1997 година „За атлантическа солидарност“. Тиражът е 22 000. |} == Чужди монети с български мотиви == {| class="wikitable" |- ! Година !! Държава !! Номинал !! Качество !! Метал !! Тегло<br />гр. !! Ø<br />мм !! Тираж<br />'000 !! KM# !! БГ мотив !! Бележки |- |align="center"|1941 |align="right" rowspan=2|Словакия |align="right"|20 Коруни |align="right" rowspan=2|гланц |align="center"|AG500 |align="center"|15 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|7.1 |align="left" rowspan=2|Кирил и Мeтодий |align="left"|има разновидност с двоен кръст върху купола на църквата,<br />вдясно от братята; KM#7.2 |- |align="center"|2013 |align="right"|2 Евро |align="center"|биметална |align="center"|8.5 |align="center"|25.75 |align="center"|BU-1,000;<br />PR-10,3 |align="center"|128 |align="left"|1,150 години Кирил и Методий в Словения 863 - 2013 |- |align="center"|1974 |align="right" rowspan=2|Унгария |align="right" rowspan=2|100 Форинта |align="right"|гланц и<br />мат-гланц |align="center"|AG640 |align="center"|22 |align="center"|37 |align="center"|BU-20;<br />PR-5 |align="center"|602 |align="left"|25 години СИВ |align="left"|Надпис KGST (1949-1974); Изобразени са монети на страните-членки на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) - Унгария, Русия, Румъния, Източна Германия, Монголия, Полша, Куба, Чехословакия и България |- |align="center"|1981 |align="right"|мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|32 |align="center"|200 |align="center"|622 |align="left"|Христо Ботев и Шандор Петьофи |align="left"|обратната страна (реверса) са идентични с 1981 5 Български Лева KM#132 |- |align="center"|1975 |align="right"|Източна Германия |align="right"|10 Марки |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|12 |align="center"|31 |align="center"|2,500 |align="center"|58 |align="left"|20 години Варшавски Договор |align="left"|изобразени са 7^-те герба на страните членки, обединени с XX(20) символика; Някой от монетите наподобяват мат-гланц (prooflike), но не са мат-гланц (proof) качество. |- |align="center"|1981 |align="right"|СССР |align="right"|1 Рубла |align="right"|гланц и мат-гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|13 |align="center"|31 |align="center"|BU-1,984;<br />PR-16 |align="center"|189.1 |align="left"|Дружба Навеки |align="left"|има и мат-гланц пренасечка (proof restrike KM#189.2), тираж 55,000 и надпис 1988<span style="color:red">Н</span> на гурта ("<span style="color:red">Н</span>оводел" на руски за пренасечка/ристрайк)<br />обратната страна (реверса) са идентични с 1981 1 Български Лев KM#119 Има и гланцова рубла от 1981 |- |align="center" rowspan=2|1993 |align="right" rowspan=2|Частна Емисия |align="right"|25 Екю |align="right" rowspan=2|мат-гланц |align="center"|AG999 |align="center" rowspan=2|31.1 |align="center" rowspan=2|38 |align="center"|8 |align="center"|X#1 |align="left" rowspan=2|Република България |align="left" rowspan=2|Това е частна емисия на Numex S.A., Madrid; Монетите са описани в Krause Unusual World Coins изданието и не фигурират в нито един български каталог (към 2022.10) |- |align="right"|250 Екю |align="center"|AU750 |align="center"|0.5 |align="center"|X#2 |- |align="center"|1996 |align="right"|Остров Ман |align="right"|1 Крона |align="right"|гланц |align="center"|CU-NI |align="center"|28 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|632 |align="left"|ФИФА |align="left"|футболната среща България - Румъния |- |align="center"|2004 |align="right"|Малтийски Орден |align="right"|100 Лири |align="right" rowspan=10|мат-гланц |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|38 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|България в ЕС |align="left"|надпис "Bulgaria in EU"; монетата е описана в Krause Unusual World Coins изданието; Монетата не принадлежи на държавата Малта, а на Суверенния Малтийски орден (Knights of Malta), най-стария рицарски орден в света, което е соверенно дипломатически признато образувание, основано на религиозна основа от римокатолическата църква и непритежаващо територия. |- |align="center"|2004 |align="right"|Конго |align="right"|10 Франка |align="center"|AG925 |align="center"|28 |align="center"|40 |align="center"|20 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български Флаг |align="left"|Монетата е цветна и изобразява българския трибагреник и 2^-ма футболисти. Цялата серия от 2004, посветена на различни държави, липсва в Краузе. |- |align="center"|2006 |align="right"|Уганда |align="right"|2,000 Шилинга |align="center"|AG925 |align="center"|26 |align="center"|40 |align="center"|1,000 |align="center"|неизвестен |align="left"|Български футбол |align="left"|Hall of Fame of Football - Bulgaria 1990; изобразен е Христо Стоичков |- |align="center"|2009 |align="right" rowspan=3|Ниуе |align="right" rowspan=3|2 Долара |align="center" rowspan=3|AG999 |align="center" rowspan=3|31.1 |align="center" rowspan=3|40.7 |align="center" rowspan=2|5 (номерирани) |align="center"|220, 221, 222 |align="left" rowspan=2|Панагюрско Съкровище |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:green">зелена</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета, сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът вече не е в наличност в касите на банката и началната цена от 591 лева никога не е била променяна. |- |align="center"|2017 |align="center"| |align="left"|Комплект от 3 монети в луксозна <span style="color:blue">синя</span>, имитираща мрамор, кутия, 1 чиста унция сребро всяка монета (различни от 2009 тиража), сечени от Новозеландския монетен двор, по поръчка на FIBank (Първа Инвестиционна Банка). Комплектът още е в наличност в касите на банката (към 2022.10) и началната цена от 592 лева още не е била променяна. |- |align="center"|2014 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Света София |align="left"|Надпис "Вярвай, че имаш и ще имаш". Монетата е една чиста унция сребро и е сечена от Новозеландския монетен двор. Монетата е 1 долар, 20 грама, тираж 1000. |- |align="center"|2010 |align="right"|Малави |align="right"|5 Квача |align="center"|AG900 |align="center"|26 |align="center"|39 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|2002<br />Папска Визита |align="left"|Поредицата "Папски визити" включва няколко монети от различни визити, но само една монета от поредицата е описана в Краузе с номер 207 и тираж от хиляда (1,000) броя - тази от посещението през 2001 в Казахстан и Армения |- |align="center"|2011 |align="right"|Либерия |align="right"|1 Долар |align="center"|CU |align="center"|26 |align="center"|38.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|БГ Влакове |align="left"|Монетата не фигурира в Краузе и е единствената, от поредицата История на Железниците (History of Railroads), от неблагороден метал, с номинал от Един Долар и надпис на кирилица "Първа Българска линия 1866". Останалите 6 монети, изобразяващи други световни железници, са сребърни AG999, 20 грама и с номинал от Пет Долара. |- |align="center"|2013 |align="right"|Тувалу |align="right"|1 Долар |align="center"|AG999 |align="center"|31.1 |align="center"|40.6 |align="center"|неизвестен |align="center"|неизвестен |align="left"|Триглава Змия |align="left"|Тази монета всъщност я няма в Краузе, но останалите 3 от комплекта (Dragons of Legend) са в тираж 5,000 всяка. |- |align="center"|2013 |align="right"|Палау |align="right"|5 Долара |align="center"|AG925 |align="center"|25 |align="center"|38.61 |align="center"|2,5 |align="center"|неизвестен |align="left"|Мусала |align="left"|Тази монета от серията Планини и Флора (Mountains & Flora) я няма в Краузе за периода 2009-2015, въпреки че останалите (близо 40) ги има. Монетата е с надпис: "Musala 2925m" |- |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bnb.bg/index.htm Българска Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPCatalogues/index.htm Дигитални каталози на Българската Народна Банка] ** [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_coins_bg.pdf Каталог монети в дигитален PDF формат] ** Текущи наличности за продажба и цени: *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/index.htm Възпоменателни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCSeries/index.htm Комплекти с Разменни Монети] *** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACSeriesCirculationCoins/NACSCCCirculationCoins/index.htm Разменни монети, емисии 1951 – 1989 г.] ** [http://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsPrograms/index.htm Монетна програма на БНБ 2005 – 2027] [[Категория:Монети]] 30cte449ut790mblvo1w22w75bxrsz4 0 708762 12398171 12153563 2024-10-29T08:34:26Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Австралия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Австралия]] 12398171 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Фредерик Валентич | име-оригинал = Frederick Valentich | категория = летец | описание = австралийски пилот | портрет = Frederick Valentich.png | портрет-описание = | роден-дата = {{дата на раждане|1958|06|09}} | роден-място = [[Мелбърн]], [[Австралия]] | вложки = {{Инфокутия | child = yes | label1 = Изчезнал | data1 = {{дата на смърт и години|1978|10|21|1958|06|09}}<br>[[Басов проток]], Австралия}} | националност = | работил = | псевдоним = | баща = Гуидо Валентич | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Фредерик Валентич''' ({{lang|en|Frederick Valentich}}) е [[Австралия|австралийски]] пилот, който изчезва безследно при тренировъчен полет с дължина от 235 километра с лек самолет Cessna 182L, над Басовия проток на 21 октомври 1978 г.<ref name=CSICOP>{{cite web |last=Nickell |first=Joe |title=The Valentich Disappearance: Another UFO Cold Case Solved|url=http://www.csicop.org/si/show/the_valentich_disappearance_another_ufo_cold_case_solved |work=Volume 37.6, November/December 2013 |publisher=Committee for Skeptical Inquiry|accessdate=14 март 2014}}</ref> Двадесетгодишният Валентич информира контрола на въздушния трафик в [[Мелбърн]], че е следван от неизвестен летателен апарат на около 300 метра над него и че неговият двигател започва да отказва, преди накрая да съобщи: „Това не е самолет.“ Има и други доклади за наблюдение на [[НЛО]] в Австралия в нощта на изчезването. [[Асошиейтед Прес]] съобщава, че Министерството на транспорта е [[Скептицизъм|скептично]] настроено, че НЛО е причина за изчезването на Валентич и че може би „Валентич е бил дезориентиран и е видял собствените му светлини да се отразяват във водата, докато лети с главата надолу.“<ref name=AP>{{cite news|title=UFO Enthusiast Missing After Reporting Craft|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1350&dat=19781023&id=6hFPAAAAIBAJ&pg=3318,4275388|accessdate=12 март 2014|newspaper=Associated Press|date=10 октомври 1978}}</ref> == Предистория == Фредерик Валентич е роден на 9 юни 1958 г. в Мелбърн. Той се интересува от [[авиация]] и два пъти се опитва да стане пилот в австралийските военновъздушни сили, но е отхвърлен поради липса на образование. Валентич комбинира работата си в магазин за военни и спортни съоръжения в едно от предградията на Мелбърн с обучение в ''Air Training Corps'', надявайки се да стане професионален пилот, но не се справя добре. Той също така се интересува от [[уфология]]та, събирайки голяма колекция от статии по тази тема. Според баща си той се питал: „Какво може да направи НЛО в случай на атака?“, а също и с майка си веднъж (през същата 1978 г.) наблюдава неидентифициран обект в небето, движещ се с много висока скорост.<ref>James McGaha, Joe Nickell „[http://www.csicop.org/si/show/the_valentich_disappearance_another_ufo_cold_case_solved The Valentich Disappearance: Another UFO Cold Case Solved]“. ''Skeptical Inquirer'', выпуск 37.6 (ноябрь-декабрь 2013 г.)</ref> По време на изчезването му, Валентич е пилот от 4-та степен със 150 часа летателна практика. Преди последния си полет, той разказва на семейството си, на приятелката му и на други познати, че ще лети.<ref name="skeptoid">Dunning, B. „[http://skeptoid.com/episodes/4385 The Disappearance of Frederick Valentich]“. ''Skeptoid Podcast''. Skeptoid Media, Inc., 22 октября 2013 г.</ref> == Изчезване == [[Файл:Valentich disappearance.png|200px|мини|дясно|Предполагаем маршрут на полета]] Маршрутът е приблизително 235 километра от летище Мурабин до [[Кинг Айлънд]]. Времето е отлично.<ref>{{cite web|url=http://www.heraldsun.com.au/news/sunday-heraldsun/the-truth-is-out-there/story-e6frf92f-1225929427680|title=The truth is out there|publisher=Herald Sun|accessdate=2 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/6B8ksXAYx?url=http://www.heraldsun.com.au/news/victoria/the-truth-is-out-there/story-e6frf92f-1225929427680|archivedate=3 октомври 2012|lang=en}}</ref> На борда на самолета има 4 спасителни жилетки и радиосигнал. Самолетът може да остане на повърхността поне за няколко минути, ако падне в морето. По време на полета Валентич многократно се свързва с контрола на въздушния трафик в Мелбърн и докладва за необичаен самолет, който го преследва. Той описва странното поведение на летящия обект и неговите конструктивни характеристики. Последното му съобщение е<ref name="Moment in Time">{{cite web|url=http://www.abc.net.au/tv/canwehelp/txt/s1924599.htm|title=Документальный фильм Moment in Time – Episode 14|publisher=Australian Broadcasting Corporation|accessdate=2 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/6AbOvd3kn?url=http://www.abc.net.au/tv/canwehelp/txt/s1924599.htm|archivedate=11 септември 2012|lang=en}}</ref>: „Този странен самолет отново се носи над мен. Той виси... и това не е самолет.“ Тези думи са последвани от шумове от 17 секунди, описани като „метални шлайфащи звуци“, след което връзката е прекъсната. Нито Валентич, нито неговият самолет са намерени. След задълбочено разследване, австралийското министерство на транспорта стига до заключението, че не е възможно да се определят причините за изчезването на самолета и пилота. === Издирване === Сигнал за издирване е подаден веднага след прекъсването на връзката със самолета (19:12 ч.). След като Валентич не пристига на летището в Кинг Айлънд в определеното време (19:33 ч.), търсенето започва както по въздух, така и по море, което продължава до 25 октомври. Няма следи от самолета. === Анализ на разговорите === Едно от копията от разговорите на Валентич с ръководителя на полети Стив Роби, е изпратено до Техническия университет в Мелбърн, а другото до независимия изследовател Пол Норман, който след това го изпраща в [[САЩ]] до д-р Ричард Хейнс, професор в Държавния университет в [[Сан Хосе]] и бивш изследовател на [[НАСА]]. Според Хейнс, последните 17 секунди от записа са 36 изблици на шум с ясно определени граници на начало и край, но без забележими модели във времето или честотата. Произходът на шума остава необясним. Според някои предположения, такъв звук може да бъде причинен от отделянето на една от лопатките на витлото, което се придружава от силна вибрация на механизма. == Разговор с диспечера == [[Файл:Valentich Disappearance 1.jpg|мини|Доклад за инцидента, лист 1]] [[Файл:Valentich Disappearance 2.jpg|мини|Доклад за инцидента, лист 2]] [[Файл:Valentich Disappearance 3.jpg|мини|Доклад за инцидента, лист 3]] В текста на оригиналното декодиране липсват квадратни скоби и се добавят по смисъла при превод. Преводът е направен възможно най-близо до оригиналния текст (на три страници). Позивната на Валентич е DSJ (Delta-Sierra-Juliet), диспечерът е FS (Flight Services). ''19:06:14 DSJ: Мелбърн, това е DSJ. Има ли нещо известно за трафика под 5000 фута?'' ''FS: DSJ, няма известен трафик.'' ''DSJ: Струва ми се, че има голям самолет под 5000 фута.'' ''FS: DSJ, какъв тип самолет е това?'' ''DSJ: Не мога да кажа, има 4 ярки [точки], подобни на светлините за кацане.'' ''19:07:31 DSJ: Мелбърн, това е DSJ, самолетът лети над ... най-малко на 1000 фута над мен.'' ''FS: DSJ, разбрано. И това е голям самолет, така ли?'' ''DSJ: Ами ... не знам [трудно да се каже] заради скоростта, с която се движи. Има ли някакви военни самолети наблизо?'' ''FS: DSJ, [нищо] не е известно да има въздухоплавателно средство.'' ''19:08:18 DSJ: Мелбърн, сега ме приближава от изток.'' ''19:08:41 DSJ: (микрофонът е включен за 2 секунди)'' ''19:08:48 DSJ: Мисля, че си играе някаква игра [с мен], той прелетя над мен ... три пъти със скорост, която не мога да определя.'' ''FS: DSJ, разбираш ли каква е височината ти в момента?'' ''DSJ: Моята е 4500, четири-пет-нула-нула.'' ''FS: DSJ и потвърждавате, че не можете да определите типа на самолета?'' ''DSJ: Да.'' ''FS: DSJ, разбирам те, поддържай връзка.'' ''19:09:27 DSJ: Мелбърн, DSJ, това не е самолет, това е ... (микрофонът остава включен за 2 секунди).'' ''19:09:42 FS: DSJ, можеш ли да опишеш това, този ... самолет?'' ''DSJ: DSJ, когато лети, изглежда [дълго] ... (микрофонът остава включен за 3 секунди) Не мога да кажа повече, защото с тази скорост (микрофонът остава включен за 3 секунди). Той е пред мен точно сега. Мелбърн?'' ''19:10 FS: DSJ, разбирам те, и колко голям е този ... обект?'' ''19:10:19 DSJ: Мелбърн, изглежда, че ме следва. Това, което правя сега, е да се движа в кръг и този обект също се движи над мен. Той има зелена светлина и нещо като метална повърхност, всичко е блестящо.'' ''19:10:46 DSJ: (микрофонът е включен за 3 секунди) Той просто изчезна.'' ''19:11:00 DSJ: Мелбърн, има ли нещо известно за самолета, който видях? Дали това е [нещо като] военен самолет?'' ''FS: DSJ, потвърди, че ... самолетът е изчезнал.'' ''DSJ: Повтарям.'' ''FS: DSJ, все още ли лети с вас?'' ''DSJ: Той ... (микрофонът остава в продължение на 2 секунди) се приближава от югозапад.'' ''19:11:50 DSJ: Двигателят се затормозява, спечелих [височина] 2324, а факт е, че ... (кашля).'' ''FS: DSJ разбирам, какви са твоите намерения?'' ''DSJ: Моите намерения? (кашля) да летя до Кинг. (кашля) Мелбърн? Този странен обект се носи отново над мен (микрофонът остава включен за 2 секунди). Той виси и ... (микрофонът остава включен за една секунда) това не е самолет.'' ''FS: DSJ?'' ''19:12:28 DSJ: (микрофонът остава включен за 17 секунди, след което цялата връзка е прекъсната).'' == Уфолози == Уфолозите изказват предположения, че извънземните са унищожили самолета на Валентич или са го отвлекли, като твърдят, че някои хора съобщават, че виждат „неравномерно движещата се зелена светлина в небето“ и че той „е бил в стръмно спускане по онова време“. Уфолозите смятат, че тези сметки са значителни, поради „зелената светлина“, спомената в радиопредаванията на Валентич.<ref name=clark1>{{cite book |last=Clark |first=Jerome |authorlink=Jerome Clark |year=1998 |title=The UFO Book: Encyclopedia of the Extraterrestrial |url=https://archive.org/details/ufobookencyclope0000clar |publisher=Visible Ink |isbn=1-57859-029-9}}</ref> Групата ''Ground Saucer Watch'', базирана във [[Финикс]] ([[Аризона]], САЩ), твърди, че снимките, направени през този ден от водопроводчика Рой Манифолд, показват бързо движещ се обект, излизащ от водата близо до фара Кейп Отуей<ref name=melborne1>News Story (1980-07-23), The Standard (Melbourne)</ref>. Според писателя за НЛО Джером Кларк ''Ground Saucer Watch'' твърдят, че са показали „добросъвестен летящ обект с умерени размери, очевидно заобиколен от остатъци от пара / отработени газове“, въпреки че снимките не са достатъчно ясни, за да идентифицират обекта<ref name="Clark2003">{{cite book|author=Jerome Clark|title=Strange Skies: Pilot Encounters With Ufos|url=https://books.google.com/books?id=jT5juKHRdwIC&pg=PA168|year=2003|publisher=Kensington Publishing Corporation|isbn= 978-0-8065-2299-9|pages=168–}}</ref>. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Отвличане от извънземни]] {{Превод от|ru|Исчезновение Фредерика Валентича|95971021}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Австралия|Валентич]] [[Категория:Случаи на безследно изчезнали|Валентич]] [[Категория:Изчезнали самолети|Валентич]] lyylwsgd4d8g3kg9wcf4rpadpizhzr2 0 709101 12398160 12397303 2024-10-29T08:24:16Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Външни препратки */ Препратка ОМ 12398160 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Линейни крайцери тип „Ринаун“ |име-оригинал = Renown-class battlecruiser |снимка = Renown-6.jpg |заглавие = „Ринаун“ към момента на построяване, 1916 г. |емблема = |флаг = {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} |тип = [[линеен крайцер|Линейни крайцери]] от [[еднотипни кораби|типа]] „[[Линейни крайцери тип „Ринаун“|Ринаун]]“ |производител = ''Fairfield'', [[Глазгоу]] и др., във [[Великобритания]]. |планирани = 2 |построени = 2 |в строеж = [[1915]] г. – [[1916]] г. |в строй = [[1916]] г. – [[1945]] г. |отменени = |утилизирани = 1 |загуби = 1 |следващ тип = „[[Корейджъс (линеен крайцер, 1916)|Корейджъс]]“ |предшестващ тип = „[[Тайгър (линеен крайцер, 1913)|Тайгър]]“ |състояние = извън експлоатация |дължина = 242,0 [[метър|m]] |ширина = 27,5 m |газене = 8,2 m |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]]<br>''Brown-Curtis'';<br>42 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] ''Babcock & Wilcox'' |мощност = 112 000 [[конска сила|к.с.]] (89,5 М[[Ват|Вт]]) |движител = 4 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 32 [[възел (скорост)|възела]]<br />(59 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 27 600 [[тон|t]] (нормална);<br />32 740 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|главен пояс]]: 152 mm;<br>[[брониран пояс|горен пояс]]: 76 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 76 – 102 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 25 – 64 mm;<br>[[барбет]]и: 102 – 178 mm;<br>[[оръдеен купол|кули ГК]]: 178 – 229 mm;<br>[[бойна рубка]]: до 254 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 953 души |РЛС = |автономност дистанция = 4000 [[морска миля|морски мили]] при 18 възела ход;<br>Запас [[гориво]]: 4000 t [[нефт]] и 100 t [[въглища]] |други име 1 = Името означава на [[английски език]] |други 1 =<br>''Слава'' |оръдия = 3x2 [[15" морско оръдие Mk I|381-mm]];<br />5×3 и 2×1 [[4" морско оръдие Mk IX|102-mm]]; |зенитни = 2x1 76-mm |ракети = |торпеда = 2×1 533-mm [[торпеден апарат|ТА]]<ref group=„Коментари“>Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.</ref> |други = |самолети = |източник = }} '''Ринаун''' ({{lang|en|Renown}}) са [[еднотипни кораби|тип]] [[линеен крайцер|линейни крайцери]] на [[Кралски военноморски сили на Великобритания|Британския Кралски флот]], от времето на [[Първата световна война]]. Всичко от проекта са построени два кораба: „[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“ (''[[HMS]] Renown'') и „[[Рипалс (линеен крайцер, 1916)|Рипалс]]“ (''HMS Repulse''). В сравнение с предшествениците си, линейните крайцери от типа „[[Линейни крайцери тип „Лайън“|Лайън]]“, „[[Куин Мери (линеен крайцер, 1912)|Куин Мери]]“ и „[[Тайгър (линеен крайцер, 1913)|Тайгър]]“, имат по-мощно [[корабна артилерия|въоръжение]] от 381-[[милиметър|мм]] [[морска артилерия|оръдия]] и по-висока [[скорост на кораб|скорост]] на хода, обаче са по-слабо [[корабна броня|бронирани]]. Двата кораба влизат в строй преди края на Първата световна война и не успяват да участват в основните ѝ сражения (с изключение на [[Втора битка в Хелголандския залив|Второто сражение в Хелголандския залив]] през 1917 г., в която взема ограничено участие „Рипалс“). За разлика от предходните типове линейни крайцери, според условията на [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонския морски договор]] двата кораба не са пуснати за скрап и след ред модернизации участват във [[Втората световна война]]. „Рипалс“ [[Куантанска битка|е потопен от японската авиация]] на 10 декември 1941 г. заедно с новия [[линеен кораб|линкор]] „[[Принс оф Уелс (линеен кораб, 1939)|Принс оф Уелс]]“ (''HMS Prince of Wales ([[класификация на корабите по номер на вимпела|53]])''). „Ринаун“ служи през цялата война и през 1948 г. е предаден за скрап. == История на проекта == През октомври 1914 г. [[адмирал]] [[Джон Фишър]] отново заема поста на [[Първи морски лорд]]. Благодарение на своите организаторски способности Фишър започва да реализира мащабна програма за строителство на кораби: [[разрушител]]и, [[Подводница|подводни лодки]], патрулни съдове и съдове за осигуряване на [[десант]]ни операции. Той избягва обичайните бюрократични процедури, пряко работейки с проектанти, [[корабостроителница|корабостроителници]] и подизпълнители. Системата на взаимоотношенията е основана на взаимното доверие – работите могат да започнат още преди сключването на контрактите.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|46|2}} Фишър не забравя и за своето любимо отроче – [[линеен крайцер|линейните крайцери]]. Вижданията му за тях не са се променили. Още през 1912 г. в писмо до [[Уинстън Чърчил]] Фишър настоява за необходимостта да се строят капитални кораби със скорост от 30 [[възел (скорост)|възела]]. Той смята, че преимуществото в скоростта, заедно с мощното въоръжение, дават [[тактика|тактически]] и [[Стратегия|стратегически]] преимущества, за това изисква постигането им на всяка цена, даже за сметка на радикално влошаване на защитеността на корабите. Тази слабост на Фишър към линейните крайцери е позната на Чърчил, но той се отнася към идеята да се строят слабо защитени капитални кораби доста хладно. Във времето след оттеглянето на Фишър той настоява за прекратяването на строежа на линейни крайцери, залагайки в рамките на програмата за 1912 – 1913 г. бързоходните [[дреднаут]]и от типа „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“, след които по програмата за 1913 – 1914 г. следват дреднаутите от типа „[[Линейни кораби тип „Ривендж“|Роял Соверен]]“.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|46|2}} Британците имат на разположение погрешната разузнавателна информация за това, че новия германски „[[Лютцов (линеен крайцер, 1913)|Лютцов]]“ ще има скорост от 28 възела, с въоръжение от 14-[[дюйм]]ови или, възможно, даже 16-дюймови оръдия. За това Фишър счита за необходимо да се строят линейни крайцери с още по-голяма, 32-възлова скорост.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|47|2}} Ползвайки се от своето служебно положение, той самостоятелно поръчва на [[Главен строител на флота|главния строител на флота]] Юстас Тенисън Д’Ейнкорт (Eustace Tennyson d'Eyncourt) проект, наречен от Фишър „Rhadamanthus“ („[[Радамант]]“). Крайцерите при скорост от 32 възела трябва да носят въоръжение от шест 381-мм оръдия.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|46|2}} Чърчил е против тези планове, считайки, че те ще са безполезно отклоняване на голямо количество ресурси, тъй като строежа въпреки всичко няма да завърши навреме, т.е. преди края на бойните действия. Фишър убеждава Чърчил, че според опита от строителството на „[[Дреднаут]]“ построяването при определени усилия може да завърши много бързо. Той обръща внимание на двата заложени в Fairfield Shipbuilding and Engineering Company и Palmers Shipbuilding and Iron Company дреднаута по програмата за 1914 – 1915 г. – съответно „Ринаун“ и „Рипалс“. Работите по тях са спрени на 26 август 1914 г., тъй като се предполага, че те няма да се достроят до края на войната. Фишър за ускоряване на работите предлага да се „престроят“ в линейни крайцери.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|46|2}} „Престрояването“ е мнимо. Дреднаутите, по същество, съществуват само на хартия, и това си е построяване на крайцерите от нулата. Фишър разчита да икономиса време за сметка на наличието на вече подписаните договори за закупуването на материали и комплектовка. Особено това се касае за 381-мм оръдия и [[оръдеен купол|установки]], за производството на които времето е практически толкова, колкото за построяването на самия кораб.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|46|2}} В поддръжка на усилията на Фишър изиграват роля резултатите от [[Битка при Фолкландските острови|Фолкландското сражение]] от 8 декември 1914 г., което той интерпретира като триумф на неговата идея. Към това той получава и поддръжката на адмиралите [[Джон Джелико]] и [[Дейвид Бийти]].{{sfn|Roberts_Battlecruisers|46|2}} В крайна сметка Чърчил се поддава на натиска и на 28 декември съумява да получи одобрението на [[Правителство на Великобритания|Кабинета на министрите]] за строителството на два крайцера по договорите и с имената на поръчаните дреднаути. Корабостроителницата „Палмерс“ се оказва неспособна да построи [[корпус на кораб|корпус]] с [[главни размери на плавателен съд|габаритите]] на новия крайцер и нейната поръчка е дадена на корабостроителницата „Джон Браун“ в Клайдбанк.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|47|2}} Фишър, на 29 декември, лично се договаря с изпълнителите, че строителството ще започне на 30 декември 1914 г. и сроковете ще бъдат ускорени – 15 месеца. При това изменените договори са подписани едва на 10 март 1915 г., шест месеца след фактическото начало на работите.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|47|2}} ;Проектиране На 18 декември 1914 г. Фишър изпраща на главния конструктор на флота запитване за разработката на проект за крайцер със следните [[тактико-технически характеристики|характеристики]]:{{sfn|Roberts_Battlecruisers|47|2}} * [[главни размери на плавателен съд#дължина|дълъг]], [[главни размери на плавателен съд#височина на борда|висок]], с развал на [[борд]]овете, като на [[броненосец]]а от 2-ри [[ранг на кораб|ранг]] „[[Ринаун (броненосец, 1895)|Ринаун]]“; * четири 381-мм оръдия в две кули; * 20 102-мм [[противоминна артилерия|противоминни]] оръдия поставени на горната палуба с [[щит (оръжие)#оръдеен щит|щитове]]; * никакво друго артилерийско и [[торпедо|торпедно]] въоръжение; * скорост 32 възела; * [[парен котел|котли]] само на [[нефт]]; * брониране като на „[[Линейни крайцери тип „Индифатигъбъл“|Индифатигъбъл]]“. Д’Ейнкорт в своите спомени настоява, че получил това запитване едва на 19 декември. На следващия ден са направени приблизителните разчети. Обаче Фишър променя своите изисквания, увеличавайки броя на 381-мм оръдия до шест и добавяйки два [[торпеден апарат|торпедни апарата]]. Новите разчети са предоставени на 21 декември, и на 24-ти е подготвен дизайнът на новия проект. След внасянето на измененията по забележките на Фишър новият проект е подготвен към 29 декември. След одобрението на Чърчил, на 30 декември, започват проектните работи. Характеристиките са утвърдени на същия ден. Ако не се отчита бойната ценност на самите крайцери, Д’Ейнкорт се гордее със скоростта на извършване на проектните работи и с това, че, независимо от спешността, успява практически без изменения да влезе в изискванията.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|47|2}} В първата седмица на декември от отдела за проектиране са огледани материалите, подготвени от корабостроителниците за линкорите „Рипалс“ и „Ринаун“ с цел определяне на възможното им използване, а материалите от „Палмерс“ са предадени на „[[John Brown & Company|Джон Браун]]“. Към средата на януари строителите получават цялата информация за построяването на корпусите до нивото на второто дъно с цел поръчка на допълнителни материали от доставчиците, и на 25 януари, в деня на 74-летието на Фишър, са [[залагане на плавателен съд|заложени]] двата кораба. Към края на януари са разработени и предани всички чертежи по корпусните конструкции. Целият комплект чертежи е подготвен на 12 април 1915 г. и след 10 дена е утвърден от съвета на [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]]. Измененията в сравнение с характеристиките, утвърдени на 30 декември, са минимални.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|49|2}} Измененията, преди всичко, са предизвикани от преоценката на габаритите на [[съдова енергетична установка|силовата установка]] и бронирането, което води до увеличение на [[водоизместимост]]та с 500 [[тон]]а<ref group=„Коментари“>Тук и нататък под тонове се разбират [[тон|дълги тонове]], равни на {{число|1016.4}} [[кг]], в които е прието да се измерва водоизместимостта в британското [[корабостроене]].</ref>. Още 115 допълнителни тона са отделени за противоторпедна мрежа, но от нея, през август 1915 г., се отказват. Първоначалната [[батарея]] от 27 102-мм противоминни оръдия, защитени със 76-мм броня, е намалена до 17 оръдия в установки със защитата на открити щитове. При това 15 от тези оръдия са разположени в новите триоръдейни установки.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|49|2}} В процеса на строителството са направени следните изменения:{{sfn|Roberts_Battlecruisers|49|2}} # През април 1915 г. е прието решението, за икономия на [[тегло]] и време за строеж, да не се обшива [[палуба]]та с [[дърво]]. За компенсиране на топлоизолационните свойства {{число|70}} т [[линолеум]] са постлани в жилищните [[отсек (корабоплаване)|отсеци]] и 7 тона на палубите. На палубата на полу[[бак]]а в района на адмиралската [[каюта]] е наложен кортисен ([[корк]]ова маса). # През май 1915 г. според опита от [[корабни изпитания|изпитанията]] на „[[Куин Елизабет (линеен кораб, 1913)|Куин Елизабет]]“ е решено да се усили [[нос (корабоплаване)|носовия край]]. # През януари 1915 г. Фишър настоява за включването в състава на въоръжението на 20 [[Морска мина|мини]]. Това предизвиква ред проблеми с компоновката, и на 21 юли, след оттеглянето на Фишър от поста на Първи лорд, [[Главен строител на флота|главата на Отдела по корабостроене на Адмиралтейството]] сър Юстас д’Ейнкорт ги премахва от проекта. Това е санкционирано на следващия ден. # През ноември 1915 г. откриват, че 381-мм кули тежат с 20 т повече от разчетното. 60 т са взети от 130-тонния запас водоизместимост. В резултат на преправянията оценката на измененията във водоизместимостта са следните: : Увеличение на теглото:{{sfn|Roberts_Battlecruisers|49|2}} :* Корпусни конструкции (включая 50 допълнителни тона поради използването на [[леене|отливки]]) – 339 т; :* Увеличение в теглото на 381-мм кули – 60 т; :* Допълнително тегло за 102-мм установки (включая 7 т за два [[Командно-далекомерен пост|командно-далекомерни поста]] и платформи под тях) – 34 т; :* Поставяне на турбинни помпи и арматура във всяко огнище – 20 т. : Всичко ръст на теглото – 453 т. : Икономиите са от следното:{{sfn|Roberts_Battlecruisers|50|2}} :* Премахване на противоторпедните мрежи – 115 т; :* Премахване на минното въоръжение – 20 т; :* Икономия от [[гилза|гилзите]] за 102-мм оръдия за сметка на преход от скорострелните (QF) към [[камера (артилерия)|камерно]]-зарядни (BL) оръдия, т.е. от [[разделно зареждане|разделно]]-гилзово на [[заряден картуз|картузно]] зареждане. : Всичко икономия – 151 т. От масата на корпуса икономисват 37 тона за сметка на свалянето на крепленията на мрежите и 9 тона за сметка на отказ от [[кърма (корабоплаване)|кърмови]] отсек за управление на артилерийския огън. Обаче тези цифри са отчетени в ръста на масата на корпуса.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|50|2}} Сумарно тези изменения увеличават пълната разчетна водоизместимост с 287 тона – до 26 787 т. Актуалните цифри към момента на построяването съставят 26 854 т за „Рипалс“ и 27 420 т за „Ринаун“.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|50|2}} {| class=wikitable „standard“ style="text-align:center" |- !colspan="5"|Изменение на [[тактико-технически характеристики|тактико-техническите характеристики]] в процеса на разработка и строеж{{sfn|Roberts_Battlecruisers|48|2}} |- !align="right"|Проект/кораб !colspan="2"| „Радамантус“|| „Ринаун“ || „Рипалс“ |- !align="right"|Дата | 19 декември 1914 || 21 декември 1914 || 30 декември 1914 || 22 април 1915 |- !align="right"|[[главни размери на плавателен съд#дължина|Дължина между перпендикулярите]], [[метър|м]] | 192,024 || 228,6 || 228,6 || 228,6 |- !align="right"|[[главни размери на плавателен съд#дължина|Дължина максимална]], м | || || фактич. 242,05{{sfn|Roberts_Battlecruisers|62|2}} ||фактич. 242,075{{sfn|Roberts_Battlecruisers|62|2}} |- !align="right"|[[главни размери на плавателен съд#Ширина|Ширина]], м | 22,55 – 22,86 || 27,43 || 27,43 || 27,43 |- !align="right"|[[Газене]], м | 7,9 – 8,2 || 7,6 || 7,6 [[нос (корабоплаване)|нос]], 7,9 [[кърма (корабоплаване)|кърма]] || 7,6 нос, 7,9 кърма |- !align="right"|[[Водоизместимост]], [[тон|дълги тона]] | 18 750<ref group=„Коментари“>Така е според източника. Аритметическата сума на отделните статии по теглото дава 18 900 д. т.</ref> || 25 750 || 26 000 || 26 500 |- !align="right"|[[Мощност]] на [[Съдова енергетична установка|ЕУ]], [[к.с.]]/ М[[Ват|Вт]] | 105 000<br>78,3 || ? || 112 000<br>83,52 || 112 000<br>83,52 |- !align="right"|Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 32 || 32 || 32 || 32 |- !align="right"|[[корабна артилерия|Въоръжение]] | 4×381-[[милиметър|мм]]<br>20×102-мм || 6×381-мм<br>20×102-мм<br>2×533-мм ТА || 6×381-мм<br>25×102-мм<br>2×533-мм [[торпеден апарат|ТА]] || 6×381-мм<br>17×102-мм<br>2×76-мм<br>2×533-мм ТА |- !align="right"|[[брониран пояс|Пояс]], мм | 152 / 102 / 76 || 152 || 152+102 краища|| 152+102 нос<br>76 – 102 кърма |- !align="right"|[[Барбет]]и, мм | 203 || || 178 || 178 |- !align="right"|[[бронирана палуба|Палуба]], мм | || || 25+51 скосове || 25+51 скосове |- !colspan="5"|Разпределение на тегловото натоварване, д. тона |- !align="right"|[[корабни устройства|Оборудване]] | 700 || || 750 || 800 |- !align="right"|Въоръжение | 2200 || || 3400 || 3335 |- !align="right"|ЕУ | 4800 || || 5325 || 5660 |- !align="right"|Инженерни запаси | || || 125 || 120 |- !align="right"|[[Нефт]] | 800 || || 1000 || 1000 |- !align="right"|[[корабна броня|Броня]] | 3000 || || 4470 || 4770 |- !align="right"|[[Корпус на кораб|Корпус]] | 7400 || || 10 800 || 10 800 |- !align="right"|Запас [[водоизместимост]] | || || 130 || 15 |- !align="right"|Проектна водоизместимост || 18 900 || || 26 000 || 26 500 |- !align="right"|в [[тон|метрични тонове]] || 19 202 || || 26 416 || 26 924 |} == Конструкция == === Корпус === В конструкцията на корпуса са използвани ред нововъведения. Развалът на бордовете е направен по цялата дължина на кораба, обаче, тъй като това води до намаляване на ширината на корпуса по [[водолиния]]та и влошаване на [[Устойчивост (корабоплаване)|устойчивостта]], корпусът получава бордови надделки – [[Противоторпеден бул|були]]. С вертикални [[преграда (корабоплаване)|прегради]] булите са разделени на няколко кухини, които се използват за съхранение на гориво и са включени в [[Конструктивна противоторпедна защита|системата за противоторпедна защита]]. Потопяването на корпуса за единица допълнително тегло е много по-малко, отколкото при корабите с традиционни обводи – при увеличение на газенето с 1 см съответства увеличение във водоизместимостта с 40,6 т.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=17}} Корпусът има видима [[Палуба#Седловатост на палубата|седловатост]] към краищата. Полу[[бак]]ът заема примерно ¾ от дължината на корпуса. Височината на надводния борд остава непроменена спрямо предшестващия „[[Тайгър (линеен крайцер, 1913)|Тайгър]]“, – 9,8 м по носа, 7,2 м на [[мидъл]]а и 5,8 м – в кърмата. В носовата част развалът на [[шпангоут]]ите е увеличен, което заедно с високия борд, осигурява високата за онова време [[Мореходни качества|мореходност]]. „Ринауните“ имат дълъг корпус – отношението на неговата дължина към ширината съставлява 8,82. Заедно с плътната компоновка на [[надстройка (морски термин)|надстройките]] и двата големи [[комин]]а това придава на крайцерите строен и стремителен вид{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=22}}. [[Корпус_на_кораб#Набор_на_корпуса|Силовият набор]] в централната част на корпуса е по напречната схема, в краищата основни стават надлъжните връзки. Всички съединения са изпълнени чрез [[нит (крепежен елемент)|нитоване]]. От опита от експлоатацията на „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“ корпусът при носа е усилен, макар той на това място да е по-здрав, отколкото на прародителя – „Тайгър“, при който няма такива проблеми.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=21}} Наистина, при експлоатацията става ясно, че слаби места все пак има. Елементи от набора при [[барбет]]ите се повреждат при стрелба, и те са усилени с допълнителни прегради и [[Корпус_на_кораб#Набор_на_палубата|пилерси]]. При [[щорм]] палубата на полубака между [[клюз (морски термин)|клюзовете]] е слаба, и тя също е усилвана, при това два пъти. Съществен недостатък е вибрацията на корпуса на скорости над 25 възела. Освен това, при скоростите, започвайки от 30 възела, се залива [[ют]]а.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=22}} След влизането в строй двата комина имат еднаква височина – 26,8 м над проектната [[водолиния]], но, за да се снижи за[[дим]]яването на предния [[мостик]], още през 1916 г. в процеса на изпитанията височината на носовия комин е увеличена с около 1,8 м.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=23}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|51|2}} За да се икономиса тегло и време за строеж, дървена настилка на палубата не е поставена. За съхранение на топлоизолационните свойства всички палуби в пределите на жилищните помещения са застлани с дърво вместо обичайния [[линолеум]].{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=23}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|50|2}} Линейните крайцери от типа „Ринаун“ носят три безщокови [[котва|котви]] с тегло по 7,37 т. Две от тях се намират в носовите клюзове, а третата е резервна. На кърмата има една 3-тонна спомагателна котва. [[Шпил (морски термин)|Шпилите]] първоначално са с парно задвижване, но при модернизацията на „Ринаун“ е заменено с електрическо.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=43}} {| class=wikitable „standard“ style="text-align:center" |- !colspan="9"| Водоизместимост по години |- ! ||colspan="4"| в [[тон|дълги]] тона<ref group=„Коментари“>В британското корабостроене всички цифри за водоизместимостта се дават в дълги, английски тонове. Цифрите в тези колонки са предадени така, както са в източниците.</ref>||colspan="4"| в метрични тонове<ref group=„Коментари“>Разчетна, с коефициент 1,016047 и закръгление до цели числа.</ref> |- ! || [[Водоизместимост|нормална]]<ref group=„Коментари“>Проектна или Legend load, от 1926 Load – непълен набор запаси и 1000 т [[нефт]].</ref> || олекотен <br>кораб<ref group=„Коментари“>Light – без запаси и гориво.</ref> || [[Водоизместимост|стандартна]]|| пълна<ref group=„Коментари“>Deep Load, с максимални запаси.</ref> || нормална || олекотен<br> кораб || стандартна || пълна |- !проект{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|47|2}} | 26 500 || || || 30 835 || 26 925 || || || 31 330 |- !align="right"|„Ринаун“, 1917{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|56|2}} | 27 420 || || || 32 663 || 27 860 || || || 33 187 |- !align="right"|„Рипалс“, 1921{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|56|2}} | 32 740 || || || 37 490 || 33 265 || || || 38 092 |- !align="right"|„Ринаун“, 1926{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|145|2}} | 32 520 || 32 130 || 32 000 || 37 150 || 33 042 || 32 646 || 32 514 || 37 746 |- !align="right"|„Рипалс“, 1933<br> до реконструкцията{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|211|2}} | 34 800 || || || 38 100 || 35 358 || || || 38 711 |- !align="right"|„Рипалс“, 1933<br> след реконструкцията{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|211|2}} | || || || 38 300 || || || || 38 915 |- !align="right"|„Ринаун“, 1939{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|258|2}} | || 30 025 || 30 750 || 36 080 || || 30 507 || 31 243 || 36 659 |- !align="right"|„Ринаун“, 1944{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|258|2}} | || 32 025 || || 38 395 || || 32 539 || || 39 011 |} ;Прожектори При влизането си в строй крайцерите имат осем 914-мм бойни [[прожектор]]а. Два от тях стоят на [[компас]]ната площадка на мостика, два на площадки около носовия комин и четири на площадка около кърмовия комин. На „Ринаун“ всички прожекторни площадки се намират на една височина и са съединени между себе си с преходни мостици. На „Рипалс“ един от постовете е над другите. Освен бойните, при основите на носовия комин са разположени два сигнални 610-мм прожектора.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=42 – 43}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|51 – 52|2}} През 1917 г. прожекторните площадки около кърмовия комин са покрити, във вид на [[Рубка|рубки]]. Двата прожектора при носовия комин са пренесени на нова платформа на [[гротмачта]]та, а прожекторите от компасната площадки – на адмиралския мостик.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=43}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|52|2}} ;Мореходност и управляемост [[Файл:The Royal Navy during the Second World War A20419.jpg|[[Палуба]]та на полу[[бак]]а на „Ринаун“ при вълнение.|мини]] Макар според съвременните мерки [[Мореходни качества|мореходността]] на новите линейни крайцери да е скромна, то тя е значително по-добра, отколкото на съвременните му британски дреднаути. Високият борд и неговият развал намаляват пръските по оптиката и мостика. На изпитанията [[командир на кораб|командирът]] на „Рипалс“ отбелязва, че даже при 8-[[Състояние на морето|бално]] вълнение крайцерът добре качва [[вълна]]та, а [[люлеене]]то е малко и плавно{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=43}}. Плавността на люлеенето се осигурява от величината на [[метацентрична височина|метацентричната височина]]. През 1916 г. за „Рипалс“, при водоизместимост 25 580 т, тя е 0,75 м, увеличавайки се 0,85 м при нормална водоизместимост от 26 584 т и до 1,86 при пълна от 31 592 т. След първата модернизация за сметка на добавянето на ниско тегло устойчивостта се увеличава, при това стойностите на метацентричната височина се изравняват. На „Ринаун“ в резултат на последната предвоенна модернизация стойностите на метацентричната височина се намаляват, но остават в допустими предели.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=44}} Заедно с това крайцерите на протежение на цялата си кариера си остават доста „мокри“ кораби. Полубакът зад носовите кули е постоянно залят от слой вода от няколко сантиметра, а поради голямата си дължина крайцерите се врязват примерно във всяка трета вълна. Силно се залива и горната палуба зад чупката на полубака, а кърмовата кула „Y“ при силно вълнение практически „плава“ във вода.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=44}} Независимо от дългия корпус и единствения [[рул (морски термин)|рул]], крайцерите добре слушат управлението и обладават нелоша маневреност – [[Диаметър на циркулация|диаметърът на тактическа циркулация]] съставлява около 3 дължини на корпуса.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=44}} ;Екипаж Невисокото ниво на брониране позволява да се разположат два реда [[илюминатор]]а едва ли не по целия борд, тъй че проблеми с разквартируването на екипажа няма.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=20 – 21}} Жилищните помещения са просторни, с доста голяма междупалубна височина. По-голямата част от [[офицер]]ските помещения се намират на юта. На горната палуба в надстройката, близо до комфортната [[каюткомпания]], се намират само [[Каюта|каютите]] на старшите офицери.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=23}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|51|2}} [[Кубрик|Кубриците]] за екипажа се намират в носовата част на нивото на горната и средната палуби. В мирно време екипажът, по щат, се състои от 953 души, увеличавайки се във военно до 1043 души. При използването му в качеството на [[адмирал]]ски кораб екипажът се увеличава с 14 души. Самите помещения за адмирала и неговия [[щаб]] се намират в кърмовата надстройка и традиционно за британците са просторни.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=45}} Числеността на екипажа постоянно нараства. Преди войната по щат „Ринаун“ има вече екипаж от 1205 [[матрос]]а и [[офицер]]а. На „Рипалс“ в последния бой в състава на екипажа влизат над 1300 души. През 1945 г. екипажът на „Ринаун“ наброява 1433 души. Условията за обитаемост са достатъчно комфортни. Даже в матроските кубрици за сметка на принудителната [[вентилация]] условията за обитаване в [[тропици]]те са приемливи, а поставянето в резултат на модернизацията на електронагреватели и подобряването на осветлението компенсира по-тесните условия за обитаване на увеличения екипаж. Освен стандартните за британските кораби [[камбуз]]и, пекарни и хладилници, на двата крайцера има даже [[кино]]зали.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=45}}. === Въоръжение === ;Главен калибър [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-08390, Englisches Schlachtschiff H.M.S. "Repulse".jpg|„Рипалс“ води огън от оръдията на главния калибър.|мини]] Основното въоръжение на линейните крайцери са шест [[15" морско оръдие Mk I|381-мм оръдия Mk. I]] с разположени по линейно-терасовидната три двуоръдейни [[оръдеен купол|кули]] Mk. I*{{sfn|Hodges, The big gun|1981|p=70}}{{sfn|Кэмпбелл морское оружие ВМВ|25|1}}<ref group=„Коментари“>При Робъртс и Кофман модификацията на установките не е уточнена. Mk.I* се отличава от базовия вариант Mk.I с изменена система за подаване. По данни на Кемпбъл, на „Рипалс“ само една кула е Mk.I*, а двете други са от старата модификация Mk.I.</ref>. Кулите се обозначават, броени от носа към кърмата, като „A“, „B“ и „Y“.<ref group=„Коментари“>Такава схема за обозначаване е използвана в книгите на Робъртс, Барт и Кофман.</ref> Оръдията и кулите са практически идентични с поставяните на дреднаутите от типа „[[Линейни кораби тип „Ривендж“|Ривендж]]“ като фактически за тях са и поръчани. От съображения за икономия на тегло само е намалено бронирането: челното – от 330 до 229 мм, стените – от 280 до 178 мм, а покрива – от 127 до 108 мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=33}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|47|2}} 381-мм оръдие Mk. I има дължина на [[цев|ствола]] 42 [[калибър|калибра]], скрепяване на ствола с тел (стоманена лента) и [[бутален затвор]] система „Уелин“. Независимо от не най-прогресивната конструкция с телно укрепване на ствола, умерената [[балистика]] позволява да се получи оръдие с добра [[живучест]] – 335 [[изстрел]]а – и да се обезпечи висока точност на огъня. Оръдието е изпълнено според концепцията „тежък [[снаряд]], умерена [[начална скорост на куршума|начална скорост]]“ – [[снаряд]]ът с [[маса]] 872 [[кг]] получава скорост от 747 [[м/с]]. [[Метателен заряд|Зарядът]] [[кордит]], MD19 с общо тегло 194 кг, е разбит на четири части и се намира в копринени [[Заряден картуз|картузи]]. За учебни цели и обстрел на брега има понижен заряд с маса 146 кг.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=34}}<ref name="navweaps_15_mk1">{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNBR_15-42_mk1.php|title=United Kingdom/Britain 15-inch (38.1 cm) Mark I|author=DiGiulian, Tony|work=сайт navweaps.com|description=Описание орудия 15"/42 Mark I|accessdate=22 октомври 2016|lang=en}}</ref> Двуоръдейната установка Mk. I* осигурява [[ъгъл|ъгли]] на подем на оръдията от −5[[Градус (ъгъл)|°]] до +20°. Зареждането се произвежда при произволен ъгъл на възвишение на оръдията. При максимален ъгъл на възвишение [[далечина на стрелба|далечината на стрелба]], със снаряда с маса от 872 кг, е 21 385 м (115 [[Кабелт|каб.]]). Хоризонталното и вертикалното насочване се осъществява с помощта на [[Хидравлика|хидромотори]] със скорости 2 и 5 °/[[секунда|с]] съответно.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=34}} Работното тяло е [[вода]]. Макар хидравличната система постоянно да протича, като цяло установките се смятат са доста надеждни. Техническата [[скорострелност]] достига 2 [[изстрел]]а в [[минута]].{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=35}} В резултат на следвоенните модернизации установките са доработени до нивото на Мк. IN*. Ъгълът на възвишение съставя 30°, но вече зареждането се осъществява при постоянен ъгъл от 5°.<ref name="navweaps_15_mk1"/> По проект боезапасът съставлява по 120 снаряда на ствол. В сравнение с [[Дредноут (клас кораби)|дреднаутите]] той е увеличен поради разчета за стрелба на голяма дистанция. В първоначалния [[боекомплект]] влизат снаряди от три типа – [[Бронебоен снаряд|бронебойни]] с бронебоен наконечник, полубронебоен „комон“ и [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасен]] със съдържание на [[взривно вещество]] до 9%. В междувоенния период се наблюдава тенденция за унификация на боезапаса, и към началото на [[Втората световна война]] неговата основа съставляват бронебойните снаряди от нов тип. Освен това, при модернизацията от 1930-е години се появява възможността да се води стрелба с използване на усилени заряди. Стрелбата обичайно се води с новите бронебойни снаряди с радиус на [[Оживална форма|оживалото]] 10 калибра, които в боезапаса са 20 броя. Усиленият заряд на такъв снаряд осигурява начална скорост от 805 м/с. Съставът на боекомплекта в хода на войната постоянно се променя.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=35}} ;Противоминен калибър Джон Фишър е принципен противник на поставянето на 152-мм оръдия на линкорите и линейните крайцери, считайки, че при необходимост защитата от атаките на [[разрушител]]ите на противника ще подсигурят собствените крайцери и разрушители. За това той настоява за връщането към 102-мм оръдия{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=35}}. Като цяло удачното [[4" морско оръдие Mk V|102-мм оръдие QF Mk. V]] не може да бъде интегрирано в централизираната [[Система за управление на огъня|система за управление на стрелбата]]. В него няма [[Електродетонатор|електрозапал]], за това [[залп]]ът при затваряне на веригата за стрелба в поста за управление е невъзможен. Във връзка с това първоначално се планира поставянето на крайцерите на оръдията BL Mk. VIII. Обаче надеждността на този модел предизвиква критика, и в крайна сметка е разработено новото оръдие [[4" морско оръдие Mk IX|BL Mk. IX]], при което стволът е взет от Mk. V, а [[затвор (оръжие)|затворът]] – от Mk. VIII.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=36}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|47|2}} За да се компенсира някак си намаляването на разрушителната сила на снаряда, е решено да се увеличи броят на оръдията в залпа. За тази цел, минавайки разработката на двуоръдейна, конструкторите създават нова тристволна установка T.I-Mk. I. Ъглите на наклон на новата установка съставлява от −10° до +30°, максималната далечина на стрелбата е 12 344 м (66,5 каб.). Установката се получава не много успешна. Първо, тя е сравнително тежка – 17,5 т. Поради липсата на силово задвижване това води до малка подвижност на установката, което за противоминния калибър се явява сериозен недостатък. Второ, за зареждането на средното оръдие пречи прислугата на страничните оръдия. За това неговия [[темп на стрелба]] е чувствително под теоретичния 10 – 12 изстрела в минута. Общата [[скорострелност]] на триоръдейната установка едва незначително превишава тази за двуоръдейната. Към това и щатът на установката е от 32 души, което по сравнение с щата на кулата на главния калибър от 64 души изглежда прекомерно. Единствения плюс на тази установка е простотата на разполагане. Всичко са поставени пет установки, с добри ъгли на обстрел. Две установки побордно стоят на платформата на бойната рубка, а останалите се намират по диаметралната плоскост: една между кърмовия комин и гротмачтата, а две линейно-терасовидно на кърмовата надстройка. Противоминния калибър се допълва от още две 102-мм оръдия Mk.lX на единични [[лафет]]и CP.I. Те са по бордовете на носовата надстройка, веднага след кула „В“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=36}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}} По време на Първата световна война боекомплектът им съставлява по 150 снаряда на ствол – 45 полубронебойни и 105 фугасни. След войната техният боезапас е увеличен до 200 на ствол – 50 „комон“ и 150 фугасни, от които 30 имат [[Трасиращ снаряд|трасер]] за воденето на нощна стрелба. Допълнително на борда се вземат и 100 осветителни снаряда, така че общият боезапас съставлява 3500 102-мм снаряда.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=37}} ;Зенитно въоръжение [[Файл:The Royal Navy during the Second World War A20421.jpg|[[20 mm оръдие Oerlikon|20-мм „Ерликон“]] на носовата издигната кула на главния калибър на „Ринаун“.|мини]] По проект зенитното въоръжение се състои от две 76-мм [[зенитно оръдие|зенитки]] 20 cwt Mk. I{{sfn|Campbell_Battlecruisers|61|2}} в установки HA Mk. II{{sfn|Roberts_Battlecruisers|83|2}} с боекомплект по 150 снаряда на ствол. Те се разполагат на палубата на надстройката встрани от втория комин.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=37}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}} Освен 76-мм зенитки, са поставени и четири [[47 mm скорострелно оръдие Хочкис|47-мм оръдия „Хочкис“]] с боекомплект по 64 изстрела на ствол и пет [[картечница|картечници „Максим“]]. Оръдията „Хочкис“ са планирани да се използват основно като салютни в мирно време, за това „Рипалс“ и „Ринаун“ влизат в строй без тях.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=38}} За нуждите на корабния отряд [[морска пехота]] има 76-мм [[десант]]но оръдие и 15 картечници – пет тежки „максима“ и десет „[[Люис (картечница)|люиса]]“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=37}} В хода на модернизациите цялото артилерийско въоръжение, освен главния калибър, нееднократно се променя. Измененията, преди всичко, касаят замяната на неудачните 102-мм противоминни оръдия и усилването на зенитното въоръжение.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=37}} Първи са поставени 102-мм зенитни оръдия Mk. V в установките НА Mk. III. Оръдието има [[клинов затвор|клинов хоризонтален затвор]] и дава на снаряда, с тегло около 14 кг, начална скорост от 728 м/с. Зареждането е ръчно, скорострелността с трениран разчет достига 20 изстрела в минута.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=37 – 38}} В хода на модернизацията 1933 – 1936 г. „Рипалс“ получава доста рядкото сдвоено 102-мм Mk. XVIII с оръдия Mk. XIV. По същество, това е експериментален образец за отработка на установките „междупалубен тип“, послужил след това като образец при разработката на 114-мм установки. През 1941 г. „Рипалс“ трябва да получи новите 102-мм зенитки Mk. XVI в установки Mk. XIX, но тези работи не са осъществени.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=38}} В хода на модернизацията 1936 – 1939 г. на „Ринаун“ са поставени [[4,5"/45 QF Mark I, III, IV|114-мм оръдия Mk I и Mk III]]. Те са взаимозаменяеми, сходни по конструкция и се отличават само по конструкцията на запалителното устройство. Общо са поставени само четири оръдия Mk I, останалите представляват модификацията Mk III. Оръдието има [[Артилерийски изстрел|унитарно зареждане]]. Масата на [[Артилерийски изстрел|изстрела]] е 41,6 кг, на снаряда – 25 кг. Началната скорост съставлява 746 м/с. Двуоръдейната установка Mk. II е от т.нар. „междупалубен“ тип – BD ({{lang|en|Between Decks}}). Основната част на кулата се намира вътре в корпуса, а над палубата се издава само горната част. Макар установката да тежи 39 т, тя е по-подвижна, отколкото [[5,25" QF Mark I|133-мм оръдия]] на „[[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“ (1939)|Кинг Джорджовете]]“, и е значително по-добре приспособена за стрелба по новите скоростни [[самолет]]и.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=38}} Горната част на кулите се прикриват от стоманени листа с дебелина 12,7 мм, основите на кулите заедно с междинните отделения се защитават от 51-мм броня. Подаването на боезапаса в междинното отделение се осъществява от електрически подемници във вид на безконечна лента. Тук те се пренареждат във въртящи се тригнездови вертикални барабани. От барабаните изстрелите се подават за поставяне на дистанционните [[взривател]]и и след това на зарядните подноси. Системата за подаване, макар и да е достатъчно сложна, осигурява скорострелност до 14 – 15 изстрела, падаща при продължителна стрелба.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=38}} В състава на боезапаса влизат два типа снаряда – полубронебоен и фугасен. От фугасните четвърт имат дистанционен взривател за стрелба по въздушни цели. В хода на войната разбират важността за [[ПВО]] на такъв вид боеприпаси, и техния дял е доведен отначало до 50% от общия боезапас, а след това е увеличен още повече. Към края на войната при британците се появяват снаряди с [[радио]]взривател, получени от американците.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=38}} Като зенитни оръдия за близко действие на крайцерите са поставяни [[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|40-мм автомати Mk. VIII „пом-пом“]]. Също и четирицевни 12,7-мм картечници, които в хода на войната са заменени с по-ефективните [[20 mm оръдие Oerlikon|20-мм „ерликони“]].{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=38}} <div style="overflow:auto"> {| class=wikitable „standard“ style="text-align:center" |- !colspan="15"|[[корабна артилерия#класификация|Среден]] и [[корабна артилерия#класификация|малък]] калибър |- | rowspan="2"|[[оръдие]] || rowspan="2"|установка || colspan="5"|„Рипалс“ || colspan="8"|„Ринаун“ |- | 1916{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|57|2}} || 1924{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|143|2}} || 1936{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|207, 209|2}} || 1939{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|211|2}} || 1941{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|211|2}} || 1916{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|57|2}} || 1926{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|145|2}} || 1939{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|258|2}} || октомври<br>1941{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|257|2}} || есента<br>на 1942{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|257|2}} || юни<br>1943{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|258|2}} || януари<br>1944{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|259|2}} || февруари<br>1945{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|259|2}} |- | rowspan="3"|4"/45 BL Marks IX || T.I. Mark I || 5×3 || 5×3 || 4×3 || 4×3 || 3×3 || 5×3 || 5×3 || 0 || || || || || |- | CPI || 2 || 0 || || || || 2 || 0 || || || || || || |- ! всичко || 17 || 15 || 12 || 12 || 9 || 17 || 15 || || || || || || |- | rowspan="3"|102-мм QF Mk. V || НА Mk.III || || 4 || 4 || 4 || 4 || || 4 || 0 || || || || || |- | НА Mk. V || || || || 2 || 2 || || || || || || || || |- ! всичко || || 4 || 4 || 6 || 6 || || 4 || || || || || || |- | 102-мм QF Mk. XV || BD Mk II || || || 2×2 || 0 || || || || || || || || || |- | 76-мм 20 cwt Mk. I || HA Mk. II || 2 || 0 || || || || 2 || 0 || || || || || || |- | 114-мм/45 QF Mk III || BD Mk I || || || || || || || || 10×2 || 10×2 || 10×2 || 10×2 || 10×2 || 10×2 |- | rowspan="3"|40-мм „пом-пом“ || Mk. VI || || 0 || 2×8 || 2×8 || 3×8 || || || 3×8 || 3×8 || 3×8 || 3×8 || 3×8 || 3×8 |- | Mk.VII || || || || || || || || || || || || 1×4 || 1×4 |- ! итого || || || 16 || 16 || 24 || || || 24 || 24 || 24 || 24 || 28 || 28 |- | rowspan="3"|20-мм „ерликони“ || единичен || || || || || 8 || || || || 6 || 16 || 19 || 24 || 26×1 |- | двойка || || || || || || || || || || || 13×2 || 20×2 || 20×2 |- ! всичко || || || || || 8 || || || || 6 || 16 || 45 || 64 || 66 |- | rowspan="3"|12,7 мм Mk III || Mk II* || || 0 || 2×4 || 4×4 || 4×4 || || || || || || || || |- | Mk III || || || || || || || || 4×4 || 4×4 || 0 || || || |- ! всичко || || || 8 || 16 || 16 || || || 16 || 16 || || || || |} </div> ;Управление на огъня В системата за управление на огъня на главния калибър влизат два [[Командно-далекомерен пост|командно-далекомерни поста]]. Един въртящ се брониран пост с 4,57-м [[далекомер]] MG8 е разположен на покрива на носовата бойна рубка. Втори аналогичен неброниран пост се намира на платформа на [[марс (морски термин)|фор-марса]]. Данните от тях постъпват в изчислително-решаващ прибор „Дрейер“ Mk. IV*, поставен в долната част на бойната рубка. Освен това, всяка кула на главния калибър има 4,57-м далекомер и визьор за хоризонтално насочване. В хода на военните модернизации на „Ринаун“ далекомерите са оставени, допълвайки ги с [[радар]]и, а системата за управление е заменена с нова. На „Рипалс“ обемът изменения е още по-малък.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=39}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}} За управление на стрелбата на 102-мм оръдия съществуват два поста – първият е разположен на платформата на [[фокмачта]]та под поста за управление на главния калибър, вторият се намира на [[гротмачта]]та. Зенитният двуметров далекомер е поставен на гротмачтата над поста за управление на стрелбата на противоминните оръдия.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=39}} ;Минно и торпедно въоръжение Фишър настоява за включването в проекта на 25 [[Морска мина|дънни мини]], разположени на минни релси в кърмата. След оставката на Фишър те са премахнати от проекта и корабите влизат в строй без минно въоръжение.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=39}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}} Крайсерите влизат в строй с два подводни 533-мм [[Торпеден апарат|торпедни апарата]] с боекомплект от десет [[торпедо|торпеда]]. Апаратите са разположени в отсек пред носовата кула „А“, а постът за управление на торпедната стрелба се намира в кърмовата надстройка.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=39}} Тъй като за насочването на подводния апарат е нужно да се маневрира със самия кораб, а торпедото при голяма скорост може, при излизане от апарата, да се заклини и пречупи, след войната подводните апарати са заменени с по-практичните надводни. На „Рипалс“, в хода на модернизацията от 1918 – 1920 г., са поставени на горната палуба по всеки борд по два двутръбни 533-мм торпедни апарата – всичко осем тръби. Една двойка стои веднага след чупката на полубака, а втората зад комините. Боезапасът съставлява 26 торпеда – по три торпеда на тръба и две резервни. На „Ринаун“ поставянето на надводни торпедни апарати е направено едва в хода на модернизацията от 1936 – 1939 г. Ходът на войната показва тяхната безполезност и през април 1945 г. те са свалени от „Ринаун“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=40}} ;Авиационно въоръжение [[Файл:Tiger_SP_000374.jpg|мини|[[Изтребител]] „[[Sopwith Camel|Сопуич Кемъл]]“ в готовност за старт от площадката на кула „Q“ на линейния крайцер „[[Тайгър (линеен крайцер, 1913)|Тайгър]]“. На „Ринаун“ и „Рипалс“ има сходни платформи.]] „Рипалс“ става първият линеен крайцер, снабден със стартова платформа за пуск на [[самолет]]и. Британският флот търси способи за борба с германските [[дирижабъл|дирижабли]], но [[хидросамолет]]ите имат прекалено малък [[Практически таван|таван]] за тяхното прехващане. За това за корабите са конструирани платформи за запуск на колесни самолети. След използването самолета трябва да се върне на сухопътен аеродрум или аварийно да кацне във водата. Освен това, самолета може да се използва за разузнаване.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|88 – 89|2}}<ref>{{cite |автор = Норман Полмар. |часть = Глава 1. Крылья над морем. Раздел „Настоящие авианосцы“. |заглавие = Авианосцы |оригинал = |ответственный = Перевод с английского [[Больных, Александр Геннадьевич|А. Г. Больных]] |издание = в 2-х томах |място = М. |издател = [[АСТ (издателство)|АСТ]] |дата= 2001 |том = 1 |страницы = |страници = 698 |серия = Военно-историческая библиотека |isbn = 5-17-010481-2 |тираж = }}</ref> Тъй като необходимата за излитането скорост на самолета е малка, а движението на кораба създава допълнителен насрещен поток, размерите на стартовата платформа са малки. Най-доброто място за тях се оказват кулите на главния калибър, извън зоната на действие на [[дуло (оръжие)|дулните]] [[газ]]ове на съседните оръдия. Излитането на самолета най-добре да се осъществява срещу вятъра, за това допълнителен плюс в използването на кулите става възможността да се завърти платформата без да е необходимо маневриране на кораба.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=40}} На „Рипалс“, през есента на 1917 г., на издигнатата кула „В“ е поставена Т-образна платформа. Първото излитане на „[[Sopwith Pup|Сопуич пъп]]“ от нея се състои на 1 октомври 1917 г.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=40}} Втора платформа е поставена на кула „Y“, първото ѝ използване е на 8 октомври. Платформата е с друга конструкция, и излитането се осъществява от страната на дулния срез към тилната стена на кулата. Според резултатите от изпитанията, през пролетта на 1918 г., платформите са удължени за сметка на подвижни, поставяни върху стволовете площадки, което позволява да се използват двуместните „[[Sopwith 1½ Strutter|Стратери]]“. Тогава подобни платформи са поставени на кули „В“ и „Y“ на „Ринаун“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=41}} В състава на въоръжението влизат по един изтребител „[[Sopwith Camel|Сопуич Кемъл]]“ (стартиращ от кула „Y“) и двуместен разузнавач „Стратер“ (старт от платформата на кула „В“). Самолетите се съхраняват в направени на палубите в съседство на кулите [[хангар]]и със стени от [[брезент]]. Преди старта самолетът се качва на платформата чрез система от тали (макари). Поради прогреса в авиацията скоростите на излитане нарастват, и размерите на платформите стават недостатъчни. В периода 1919 – 1922 г. самолетите са свалени, но платформите още известно време остават на корабите.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=41}} Към въпроса за носене на самолети се връщат в хода на модернизациите. Според вижданията от онова време, освен разузнаване, на корабите трябва да има самолет коректировчик за воденето на огън на голяма дистанция. По време на модернизацията 1933 – 1936 г. на „Рипалс“, зад втория комин, на мястото на тройната установка 102-мм оръдия е поставен неподвижен напречен стартов [[катапулт]] D-ll-H за пуск на [[хидросамолет]]и.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=41}} Максимално крайцерът може да приема четири самолета – един на катапулта, един в съседство с него на палубата и два в хангара. Обаче на практика се ограничават с един-два, максимум три.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=42}} Самолетите отначало са разузнавачите коректировчици „Фейри-IIIF“ (Fairey IIIF). След това те са сменени от поплавковите разузнавачи [[торпедоносец|торпедоносци]] „[[Fairey Swordfish|Суордфиш TSR]]“ и разузнавачите коректировчици „[[Supermarine Walrus|Уолрус]]“. За обслужването на самолетите на кораба се появяват хранилище за авиационен [[бензин]] в носовата част под водолинията и погреб за авиационния боезапас за патрони и авиационни бомби.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=42}} Аналогично оборудване е поставено през 1933 г. и на „Ринаун“, но без хангар. За това, като правило, на катапулта има един „Фейри-IIIF“. Специален кран няма и за работа със самолета се използват лодъчните стрели. В хода на модернизацията от 1936 – 1939 г. на „Ринаун“ самолетовместимостта е увеличена, оборудвани са хангари. Освен това е монтиран нов напречен катапулт D-III-H.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=42}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|254|2}} Във връзка с появата на радарите задачите за коректировка на огъня и близкото разузнаване стават неактуални и през 1943 г. цялото авиационно оборудване от „Ринаун“ е свалено.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=42}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|258|2}} === Брониране === Броневата защита е откровено слабото място на новите линейни крайцери. По настояване на Фишър тя е на нивото на линейните крайцери от първо поколение – [[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|типа „Инвинсибъл“]]. Основата на вертикалната защита съставлява 152-мм главен [[брониран пояс]]. Той има дължина от 141 м и височина 2,74 м, от които при проектна [[водоизместимост]] от 26 500 т под водата са само 0,46 м. При бойна водоизместимост от 30 835 т под водата влизат 1,3 м от броневия пояс. По [[Нос (корабоплаване)|носа]] поясът продължава със 102-мм плочи и завършва със 102-мм траверса, вървяща по височина от горната до долната палуби. Траверсата има сложна форма, приличаща на [[локомотив|пътеочистител на локомотив]], – тя е с наклон към горния край назад и едновременно под ъгъл от диаметралната плоскост по 27 [[шпангоут]] към борда в района на 28 шпангоут.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=23}} В кърмата има 76-мм пояс, завършващ със 76-мм траверса по 300-я шпангоут. По височина кърмовата траверса върви между главната и долната палуби. За да се компенсира липсата на горен пояс, бордът над главния пояс е направен от два 19-мм слоя [[високоякостна стомана]] – HT (High-tensile steel).{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}}<ref group=„Коментари“>Тук и нататък, според текста на Кофман, погрешно е указана STS – Special Treatment Steel. Това е американска бронева стомана, която на британски кораби не се използва. Основният източник, използван от Кофман, е работата на Робъртс и Равън за линкорите от ВСВ. Материалът, където това е възможно, е даден според данните на Робъртс.</ref> Освен това кожусите на комините над палубата на полубака са зашити с листове HT с дебелина 25 – 38 мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=23}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}} Слаба е и хоризонталната защита. Палубата на полубака е направена от стомана HT{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|57|2}} и до барбета на първата кула на главния калибър има дебелина 12,5 мм. В района на кулите тя е с дебелина 19 мм и нататък към кърмата върви с дебелина {{nobr|28 – 37 мм}}, включая участък около барбета на кула „Y“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=24}} Основната [[бронирана палуба]] е [[палуба#видове палуби|главната]]. В пределите на [[цитадела (корабостроене)|цитаделата]] тя е със скосове с дебелина 51 мм, хоризонталният участък има дебелина 25 мм. На носовия край в района, прикрит от 102-мм пояс, палубата е плоска и има дебелина само 19 мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=23}} Нататък към носа брониране с дебелина 63 мм има само долната палуба. В кърмовия край долната прикрива рулевата машина и също има дебелина 63 мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=24}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|57|2}} Челната плоча на кулите на главния калибър е с дебелина 229 мм, а на страничните стени – 178 мм.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|47|2}} Дебелината на барбетите също е 178 мм. За кула „А“ такава дебелина върви до горната палуба, за кула „В“ само до палубата на полубака, за „Y“ – до главната бронева палуба. Барбетите на кули „А“ и „В“ нататък до броневата палуба са с дебелина 102 мм. При това барбетът на кула „А“ в задната част въобще не е брониран. Барбетът на кула „Y“ под броневата палуба също има дебелина 102 мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=26}} Бойната рубка има 254-мм стени и покрив с дебелина 76 мм. Въртящият се [[командно-далекомерен пост]] на главния калибър отпред е защитен със 152-мм броня, а отзад със 76-милиметрова. Стените на комуникационната тръба до нивото на броневата палуба се защитават с броня със 76-мм дебелина. Постът за управление на торпедната стрелба на кърмовата надстройка има 76-мм стени и 38-мм покрив.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=26}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|57|2}} Според резултатите на [[Ютландска битка|Ютландското сражение]] защитата на новите линейни крайцери, призната за откровено слаба, е решено да се усили, което най-много касае хоризонталното брониране. Всичко са поставени 550 т допълнителна броня. Над машинните отделения на хоризонталната част на броневата палуба са настлани два слоя STS по 25 мм, на скосовете – на 1,27 м под конструктивната водолиния един слой STS с дебелина 51 мм, т.е. дебелината на хоризонталния участък започва да е 76 мм, а на горната част на скоса – 102 мм. Главната палуба, в района на [[Погреб за боеприпаси|погребите]], също е усилена добавяйки слой броня от 25 мм, така че сумарната дебелина става 51 мм. В кърмата на 63-мм долна палуба над помещенията за рулевите машини добавят 25-мм листове, довеждайки общата дебелина до 88 мм. На долната палуба, над погребите, също допълнително са настлани плочи с дебелина 51 мм. Отворите под димоходите в главната и долната палуби се прикриват с броневи решетки, а долната част на бойната рубка по шпангоути 98 и 102 с 51-мм плочи. В носа от погребите на кула „А“ и в кърмата от барбета на кула „Y“ бронирането на долната палуба е доведено до 63 мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=26 – 27}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}} На „Ринаун“ тези работи са завършени към април 1917 г. На „Рипалс“ завършекът им е малко по-рано.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=26}} Защитата си остава недостатъчна, и в края на 1918 г. е взето решение за нейното последващо усилване. Първи модернизацията преминава „Рипалс“, в дока в [[Розайт]] от декември 1918 г.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|55|2}} Работите продължават до 1920 г. В района на котелните и машинните отделения са поставени допълнителни бордови були, усилващи противоторпедната защита. Главният 152-мм броневи пояс е заменен с 229-милиметров. Предишните 152-мм плочи са поставени над него, прикривайки борда между горната и главната палуби. В района на 286-я шпангоут по височина между главната и долната палуби е поставена 102-мм траверса, обгръщаща барбета на кула „Y“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=27}} За сметка на поставянето на 25-мм плочи над погребите за боезапаса дебелината на хоризонталния участък на главната палуба е доведена до 76 мм и на скосовете до 102 мм. Дебелината на долната палуба в района на погребите е увеличена от 51 до 76 мм. Поставените при модернизацията 533-мм бордови торпедни апарати от страната на борда са прикрити с 63-мм броня. Усилване на барбетите и кулите е планирано, но така и не е направено.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=28}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|55 – 56|2}} Ръстът във водоизместимостта съставя 4500 дълги тона{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|56|2}}. Аналогични работи са планирани и за „Ринаун“, но поради неговата ангажираност не са направени преди 1922 г.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|55|2}} За това при неговата модернизация решават да отчетат опита от експлоатацията на модернизирания „Рипалс“. Модернизацията се провежда от май 1923 до август 1926 г. 152-мм пояс е свален и заменен с 229-мм пояс, с увеличаване на височината с 0,91 м до величината 3,65 м. Поясът се състои от два реда плочи. Долният ред плочи има височина 0,91 м и е скосен по долния край до 51 мм. Плочите на горния ред имат постоянна дебелина 229 мм, от които 24 са взети от бронята, поръчана за [[чили]]йския линкор „[[Игъл (самолетоносач, 1918)|Алмиранте Кохрейн]]“. По краищата вместо скосените плочи отдолу направо са поставени плочи с дебелина 51 мм. 152-мм пояс, за разлика от „Рипалс“, не е поставян.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=29}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|141|2}} От този момент защитата на „[[еднотипни кораби|систершиповете]]“ започва достатъчно силно да се различава.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=27}} В района на погребите главната бронева палуба на хоризонталния участък и по скосовете е доведена до 102 мм. На 4,57 м от диаметралната плоскост са поставени 51-мм надлъжни прегради на главната палуба. В района на котелните отделения отвън на новите прегради на главната палуба допълнително са наложени 38-мм плочи HT. На главната бронепалуба поставят допълнителни плочи хомогенна броня – нейната обща дебелина е доведена до 102 мм в района на погребите и 63 мм в района на машинните и котелните отделения.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=30}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|141|2}} За защита на погребите от надлъжен огън по долната палуба, на участък от 4,57 м по носа от барбета на „А“ и на 7,62 м в кърмата от барбета на кула „Y“ на 63-мм палуба, са наложени 36-мм листове. За намаляване на теглото булите са с по-лека конструкция, а запоени тръби има само в района на погребите. Всичко за усилване на защитата са изразходвани около 2600 тона броня – 1020 т за палубите, 1050 т за булите и 904 т разлика в теглото на стария и новия бронепояс.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|142|2}}{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=30}} До нивото на „Ринаун“ хоризонталното брониране на „Рипалс“ е усилено в периода на модернизацията, от април 1933 до май 1936 г. При това е взет под внимание опитът от изпитанията на „[[Емперър оф Индия (линеен кораб, 1913)|Емперър оф Индия]]“ и „[[Марлборо (линеен кораб, 1912)|Марлборо]]“, по време на които става ясно, че монолитната палуба от хомогенна броня удържа снарядите по-добре, отколкото няколко слоя палуби от стомана с висока якост.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=30}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|206|2}} На главната палуба на участъка над погребите, състоящ се от три 25-мм слоя, третият слой е заменен с плочи броня с дебелина 95 мм. Тези участъци са разположени от средата на барбета на „А“ до носовата преграда на котелно отделение № 1 и от кърмовата преграда на машинното отделение до средата на барбета на „Y“. На 6,1 м в кърмата от барбета на „Y“ вместо слоя 25-мм плочи са поставяни плочи броня с дебелина 89 мм. Над машинните отделения от трите 25-мм слоя двата горни са заменени с плочи с дебелина 63 мм. В района на машинните отделения е продължена хоризонталната част на главната бронепалуба до борда, поставяйки над скоса 89-мм плочи от нецементирана броня, които вървят хоризонтално от горния ръб на скоса на бронепалубата към борда. В носовия край, на долната палуба над погребите за 102-мм оръдия и бойните части на торпедата, вместо няколко слоя оставят само 19-мм палуба, на която полагат 89-мм плочи броня.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=30}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|206 – 207|2}} По време на кардиналната модернизация на „Ринаун“, в периода 1936 – 1939 г., измененията в бронирането са минимални, като основно са свързани със замяната на материал с друг, със същата дебелина. Така например, над погребите за поставената 114-мм артилерия стоманата HT е заменена със стомана „D“ (Ducol). Над тях, на нивото на главната палуба, е настелена броня с дебелина 102 мм. Над машинните отделения на главната палуба са настелени 51-мм плочи. На главната палуба в носовата част допълнително също са настелени 51-мм плочи, а в кърмата на долната добавят броня с дебелина {{nobr|76 – 63 мм}}. Надлъжните прегради между главната и горната палуби, отстрани на вентилационните шахти на котелните отделения са свалени и поставени по-големи по площ 38-мм плочи от стомана „D“. Страничното брониране на барбетите на главния калибър на кула „А“ между главната и горната палуби, а барбета на „В“ между главната палуба и полубака е усилено от 102 до 152 мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=31}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|251 – 252|2}} ==== Противоторпедна защита ==== Основата на [[Конструктивна противоторпедна защита|противоторпедната защита]] съставлява бордовите надстройки – [[Противоторпеден бул|були]]. Развалът на шпангоутите в средната част съставлява около 8,5°. В подводната част на този борд са „наложени“ були, така че най-голямата ширина на корпуса от 27,45 м се достига при горната палуба и булите. В района на [[водолиния]]та ширината на корпуса е примерно с 1,5 м по-малка. Вътрешната преграда, отделяща булите от корпуса, е практически плоска и е направена от стомана с дебелина 19 мм. Тя играе ролята на противоторпедна преграда. Външната стена на була има сложна форма и е направена от стомана с дебелина 15 мм. Тя започва като продължение на скоса на бронепалубата на 0,46 м под водолинията при проектна водоизместимост, а след това преминава във външния борд и е огъната по голям [[радиус]], срещайки се с двойното дъно.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=17}} Булите допълнително се делят от надлъжни прегради на по-малки кухини, голямата част от които обичайно използвани за съхранение на нефт. За да се изключи хидравличния удар при подводен взрив, вътрешната кухина остава празна и играе ролята на своеобразна филтрационна камера. Общата дебелина на преградите съставлява до 50 мм. Максималната ширина на булите съставлява 4,3 м, което е добър показател за онези времена.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=17}} Адмиралтейството оценява конструкцията високо, считайки я за по-съвършена, отколкото използваната при линкорите от типовете „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“ и „[[Линейни кораби тип „Ривендж“|Ривендж]]“. Известни съмнения предизвиква само недостатъчната дебелина на главната противоторпедна преграда. В началния стадий на строеж е планирано тя да се усили, довеждайки я до 38 мм в долната и 51 мм в горната част. Обаче това означава 700 т допълнителна водоизместимост, и се отказват от тези планове.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=20}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|48|2}} Както вече се споменава по-горе, в процеса на модернизациите ширината на булите за сметка на допълнителни надстройки е увеличена още повече. === Енергетична установка === [[Файл:The Royal Navy during the Second World War A1333.jpg|Изглед към [[гребен винт|винтовете]] по десния [[борд]] на „Рипалс“, намиращ се в [[Корабен док|док]].|мини]] Първоначално за новите линейни крайцери се планира използването на [[Съдова енергетична установка|силова установка]] с [[Парен котел|котли]] с повишени параметри на [[пара]]та и тръбички с малък [[диаметър]], а също и нова конструкция турбини. Това трябва значително да спести тегло на силовата установка, което по предварителни разчети трябва да състави 5100 т при [[мощност]] от 110 000 [[конска сила|к.с.]] (82,03 М[[Ват|Вт]]). Обаче тяхното разработване изисква продължителен срок, за това, поради спешността, за строежа е взета за основа силовата установка на „Тайгър“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=32}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|49|2}} Като цяло компоновката на машинно-котелни отделения е копирана от „Тайгър“. Тъй като форсираната мощност се предполага да бъде 120 000 к.с. (89,48 МВт), е добавено още едно отделение с три котела. Според разчетите при форсиран режим крайцерите трябва да развиват 32 възела при 275 оборота на валовете в минута.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=32}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|49|2}} Парата се изработва в 42 [[Водотръбен котел|водотръбни котела]] система „Бабкок-Уилкокс“ с дебели тръби и нефтено отопление.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|49|2}} Работното [[налягане]] на котлите съставлява 16,5 [[атмосфера (единица)|атм]], максималното – 20. Котлите стоят в шест [[Котелно отделение|котелни отделения]]. В отделение „А“ има 3 котела, във „В“ седем, в четирите последващи – „С“, „D“, „Е“ и „F“ – по 8 котела. Сумарната нагревателна повърхност съставлява 14 605 [[квадратен метър|м²]].{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=32}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|49|2}} [[Машинно отделение]] № 1 е разделено от надлъжна преграда по диаметралната плоскост на два турбинни отсека. Всички [[Парна турбина|турбини]] са система „Браун-Къртис“ с пряко задвижване на валовете.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|57|2}} В комплекта турбини в единия отсек влизат турбините високо налягане за преден и заден ход, поставени в един корпус със задвижване на външния вал, и турбините ниско налягане за преден и заден ход, също в общ корпус, със задвижване на вътрешния вал. Разположението на турбините в другия отсек е огледално.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=32}} След него се намира машинно отделение № 2, също разделено от надлъжна преграда на два отсека. Във всеки отсек се намират по два главни и един спомагателен хладилник и един опреснителен агрегат с дневна производителност от 490 т [[прясна вода]].{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=32}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|49|2}} Всичкото оборудване в турбинните отсеци е произведено от фирмите-строители. Използването на консервативната силова установка води до ръст на нейната маса – тя съставя 5780 т, при това дължината на котелните отделения съставя 59,45 м, а на турбинните – 34,15 м.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=33}} Нормалният запас гориво е 1000 т нефт и 100 т въглища за битови нужди. Пълният запас гориво по проект съставлява 4000 т нефт и 100 т въглища. Разчетната [[далечина на плаване]] съставлява 3100 [[морска миля|мили]] на 26,5 възела, 4000 на 19 и 4800 мили на 18 възела. Обаче тези цифри вземат под внимание разходът на гориво само на главната установка без да се отчита разхода на пара от спомагателните механизми. За времето на службата и така скромните стойности на далечината са още по-малки – 2700 мили на 25 възела, а далечината от 4700 мили се достига при намаляване на скоростта до 12 възела. Първоначално „Ринауните“ действат в домашни води, за това показателите не се считат за недостатък. Обаче след края на войната тяхната зона на действие се разширява, и такава малката далечина на плаване става проблем.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=33}} За произвеждането на [[електроенергия]] са поставени два електро[[генератор]]а за по 200 кВт, задвижвани от [[Парна машина|парните машини]], и един турбогенератор за 200 кВт. За снабдяване на кораба на стоянка при неработещи котли има един [[дизелов двигател|дизел]]-генератор за 150 кВт. Генераторите изработват [[постоянен ток]] с [[електрическо напрежение|напрежение]] {{nobr|220 – 240 V}}, който се подава към главното разпределително табло, а вече от него се захранват потребителите.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=42}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|50|2}} == Модернизации == === „Рипалс“ === ; Модернизация 1918 – 1921 г. На 2 декември 1918 г. „Рипалс“ е поставен в док в [[Портсмът]]ската корабостроителница, където до 1 януари 1921 г. продължава неговата модернизация, струваща на хазната 860 684 [[британска лира|фунта стерлинги]]. Усилена е защитата – заменен е броневият пояс, усилени са палубите, от 31 до 292 шпангоут са поставени допълнителни противоторпедни були. Те се делят от първата надлъжна преграда на горна и долна части. Втора преграда дели горната част допълнително на вътрешна и външна части. Тази преграда дели долната част на булите от 142 до 248 шпангоут. И горната, и долната вътрешни части са запълнени с тръби, запоени по двата края. При попадение на [[торпедо]] това трябва да обезпечи допълнителна [[плаваемост]]. За да не се повреждат булите от стиковащи се лодки, на тях, на три места по всеки борд, са монтирани релси. Ширината на кораба при това нараства до 30,8 м, което води до удължаване на стрелите на [[кран]]овете с 1,2 м.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|55 – 56|2}}{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=46}} На горната палуба са поставени четири двутръбни торпедни апарата – една двойка между комина и гротмачтата, втората пред среза на полубака. Поставени са и три 9,14-м далекомера – в кули „А“ и „Y“ и на бронирания пост за управление на стрелбата на бойната рубка. В кула „Y“ 9,14-м далекомер заменя 4,57-м, а на останалите места като допълнение към стария 4,57-м далекомер. Всички погреби за боезапаса получават допълнителна топлоизолация и система за климатизация на въздуха.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|56|2}}{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=46 – 47}} Палубата на полубака до [[Шпил (морски термин)|шпиловете]] и горната палуба от среза на полубака са затворени с дървена настилка. Също е поставена допълнителна радиорубка между комините. Адмиралският мостик е разширен и удължен към кърмата, с поставяне на него на допълнителни сигнални и наблюдателни постове. На [[гротмачта]]та е поставена брам-[[стенга]].{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|56|2}}{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=47}} В хода на модернизацията ръстът във водоизместимостта съставя около 4500 т, но за сметка на разширението на бордовите були газенето нараства само с 0,3 м.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|56|2}}{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=47}} ; Ремонти 1922 – 1924 г. През 1922 г. са свалени два 914-мм прожектора от задните постове на кърмовия комин. В хода на ремонта, периода ноември – декември 1924 г. са поставени четири едностволни 102-мм/45 зенитни оръдия Mk. V на лафети Mk. NI вместо двете 76-мм оръдия, стоящи по бордовете на комина, и двете 102-мм оръдия Mk.lX в носовата част [[Палуба#Видове палуби|спардека]].{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|143|2}}{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=47}} ; Текущ ремонт от ноември 1925 до юли 1926 г. През 1925 г. за плаването на [[Принц на Уелс|принца на Уелс]] в [[Южна Африка]] и [[Южна Америка]] за него и свитата му между комините са съоръжено допълнително помещение. В хода на ремонта 1925 – 1926 г. то е демонтирано. Освен това, са свалени фор-марс-стенгата и [[Рея (корабоплаване)|реята]] на предавателната [[антена]]. Стойката на главната предавателната антена при това е пренесена в задната част на фор-[[Марс (морски термин)|марса]]. Изменена е планировката на мостика, и на фор-марса е поставен пост за управление на зенитния огън.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|143|2}} ; Модернизация от април 1933 до май 1936 г. Провежда се в Портсмът. В процеса на модернизацията е усилена хоризонталната защита. Демонтиран е кърмовия брониран пост за управление на стрелбата. Други изменения в бронирането не са провеждани поради липса на резерв от водоизместимост. За компенсация на ръста на водоизместимостта са премахнати тръбите от булите, а самите були леко са преправени в краищата и е усилена тяхната горна част.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=48}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|207|2}} Поставено е авиационно въоръжение – хангари отстрани на комина и напречен неподвижен катапулт D-II-Н. Освен всичко останало, са свалени подводните торпедни апарати, с преоборудване на отсеците за тях в килери.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=48}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|207|2}} Вместо тристволната 102-мм установка, свалена заради катапултите, на платформи на кърмовата надстройка встрани от гротмачтата са поставени зенитки 102-мм/45 Mk. XV в две междупалубни двустволни установки Mk. XVIII. Променено е разположението на четирите налични 102-мм зенитки: две са поставени на покривите на хангарите отстрани на комина, а другите две встрани от носовия комин, на специално направени за това [[спонсон]]и на палубата на полубака.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=48}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|207 – 208|2}} Усилено е и зенитното въоръжение с близък радиус на действие, с два осемстволни [[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|40-мм установки „пом-пом“]] Mk. VI. Те са разположение на площадки на платформата на бойната рубка отстрани на комина. На етаж над „пом-помите“ са поставени две 4-стволни [[Vickers .50|зенитни картечници „Викерс“ Mk. II*]] на лафети Mk. IH.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=49}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|208|2}} Обновен е съставът на приборите за управление на зенитната стрелба. Модернизиран е наблюдателният зенитен пост на фор-марса, и над него е направен открит наблюдателен пост. За управление на зенитната артилерия с голям радиус на действие на фор-марса е поставен пост за управление на зенитната стрелба HACS Mk. II, а на кърмовата надстройка е монтиран пост HACS Mk. I*.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=49}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|208|2}} За управление на „пом-помите“ на фор-марса, побордно, са поставени два поста Mk. I*.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=49}} На компасната платформа с малко е увеличена площта на самата компасна площадка, а на крилата на платформата са монтирани по един визьор система „Евершед“ ({{lang|en|„Evershed“}}). Далекомерите с база 2,74 м са пренесени на долния мостик, а на тяхно място са поставени два далекомера с база 3,65 м.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=49}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|208|2}} Долният мостик е разширен и снабден с крила, на които и са пренесени далекомерите и два 914-мм прожектора от сигналната платформа. Както вече се каза, в задната част на сигналната платформа са направени платформи за четирицевните 12,7-мм картечници, а 914-мм прожектори са пренесени на долния мостик. Вместо двойката сигнални 610-мм прожектори са поставени четири 457-мм.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=49}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|208, 216|2}} Платформата на бойната рубки за монтирането на „пом-помите“ е продължена към кърмата, така че тя достига до покривите на авиационните хангари, образувайки обща окачена палуба. На нея между комините е оборудвана лодъчна работилница, където се съхраняват и резервните части за хидросамолетите.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=51}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|216|2}} Вместо старите прожекторни постове на кърмовия комин са монтирани две нови платформи с 914-мм прожектори и постове за тяхното управление.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=51}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|216|2}} На кърмовата надстройка, освен направените крила на спардека за 102-мм двуцевки, откритият ходови мостик е продължен към носа до гротмачтата и е свален зенитния далекомер от поста за управление на стрелбата на 102-мм противоминни оръдия.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=51}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|208|2}} Лодките от палубата на полубака са пренесени на покрива на направените хангари. При това е направена замяна на старите парни катери с нови моторни. От гротмачтата е свалена товарната стрела, и вече всички функции по работите с плаващите средства са дадени на самолетните кранове.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=52}} Всичко модернизацията на „Рипалс“ струва 1 377 748 фунта стерлинги. На изпитанията от 31 януари 1936 г. крайцерът развива 28,36 възела при мощност от 112 400 к.с. (83,82 МВт).{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=52}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|216|2}} ;Ремонт 1938 – 1939 г. в Портсмът „Рипалс“ е планирано да се използва като кралска яхта за пътешествието на кралското семейство със свитата им в [[Канада]] и за тяхното настаняване искат да преоборудват каютите на старшите офицери, а вместо кърмовата тристволна 102-мм установка да се направи площадка за разходки. Обаче в крайна сметка се отказват от използването на „Рипалс“ за воаяжа и за това се ограничават с текущ ремонт със замяна на зенитното въоръжение. Вместо експерименталните 102-мм двуцевки са поставени две 102-мм зенитни оръдия Mk. V на лафетите Mk. IV. На платформата за управление на противоминните оръдия на гротмачтата са поставени две четирицевни 12,7-мм картечници. Ремонтът е завършен през април 1939 г.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=53}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|217|2}} ;Изменения в състава на въоръжението в годините на войната През есента на 1940 г. вместо кърмовата тристволна 102-мм установка на спардека е поставен 8-стволен „пом-пом“. През август 1941 г., по време на ремонта в Розайт, са поставени осем едностволни [[20 mm оръдие Oerlikon|20-мм „ерликона“]] и са заменени износените стволове на четирите 102-мм зенитки. За управление на стрелбата на главния калибър е поставена [[радар|РЛС]] за управление на стрелбата на главния калибър Тип 284.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=54}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|217|2}} През септември 1941 г. е планирано изпращането на „Рипалс“ в [[САЩ]] за модернизация с усилване на зенитното въоръжение и поставяне на нови РЛС. Точният план за модернизация не е известен, тъй като вместо нея корабът е изпратен в [[Далечния Изток]]. Предположително плановете са да се свалят всички 102-мм тристволни и едностволни установки, като се заменят със седем сдвоени установки на 102-мм оръдия Mk. XVI, и поставянето на три РЛС за управление на зенитния огън Тип 282 и три Тип 285.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=54}} === „Ринаун“ === ;Ремонт от ноември 1920 до септември 1921 г. „Ринаун“ е избран за плаването на принца на Уелс в Азия,{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|55|2}} за това модернизацията по пример на „Рипалс“ временно е отложена. По време на подготовката за плаването, освен текущия ремонт, от крайцера е свалена 102-мм установка № 5, а платформата, на която стои установка № 4, е продължена към кърмата, така че се образува навес над мястото на бившата установка № 5. Сложен е дървен настил на горната палуба от среза на полубака в кърмата, на палубата на полубака и надстройката. 4,57-м далекомер на кула „Y“ е заменен с нов 9,14-м. Във въртящия се брониран пост за управление на стрелбата на бойната рубка допълнително е поставен 6,09-м далекомер. Около кърмовия комин са оборудвани нови помещения за разполагане на свитата. От оръдейните кули са свалени самолетните площадки. Ремонтът струва на хазната 276 256 фунта стерлинги.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=54 – 55}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|52|2}} ;Модернизация от май 1923 до август 1926 г. в Портсмът Замислената модернизация започва едва през 1923 г. Както е описано по-рано, кардинални изменения има в бронирането, със замяна на пояса и усилване на хоризонталната защита. Поставените були се различават по конструкция от поставените на „Рипалс“ и с кухи тръби са запълвани само участъците срещу погребите.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=57 – 58}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|141|2}} Макар поставянето на два четиритръбни палубни торпедни апарата да е планирано, в крайна сметка се отказват от него.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|143|2}} Върната е на нейното място тристволната 102-мм установка № 5. Двете 76-мм зенитки и две 102-мм оръдия Mk. IX са свалени от спардека, заменяйки ги с четири 102-мм/45 зенитки Mk. V на едностволните лафети Mk. NI.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=59}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|143|2}} На покрива на фор-марса е разположен пост за управление на зенитния огън. Свалени са от фор-марс-стенгата и реята на предавателната антена. Главната предавателна антена е закрепена на кърмовата част на фор-марса. От задните постове на кърмовия комин са свалени два 914-мм прожектора.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|143|2}} Общата сметка на работите съставя 979 927 фунта стерлинги.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=59}} ;Ремонт 1931 – 1932 г. Ремонтът се провежда в Портсмът и завършва през юни 1932 г. По време на ремонта е усилено зенитното въоръжение. За разполагането на двата осемстволни 40-мм автомата „пом-пом“ платформата на бойната рубка е продължена към кърмата, обаче автоматите не стигат, и е монтирана само една установка Mk. V с пост за управление по десния борд. Освен това, на покрива на фор-марса е поставен зенитният пост HACS Mk. I за управление на 102-мм зенитки. От кърмовия комин са свалени двата прожекторни поста.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=59}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|250|2}} ;Ремонт 1933 г. Свалена е 102-мм установка № 3, и на нейно място е поставен самолетен катапулт. Поставена е 40-мм установка Mk. V по левия борд, но без пост за управление. Над „пом-помите“ са монтирани две четирицевни 12,7-мм зенитни картечници.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=60}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|250|2}} ;Модернизация от септември 1936 до 2 септември 1939 г. [[Файл:HMS Renown (1939) profile drawing.png|ляво|„Ринаун“ след модернизацията от 1939 г.|мини]] Крайцерът е подложен на основна модернизация, аналогична на проведената върху линейния кораб „[[Уорспайт (линеен кораб, 1913)|Уорспайт]]“. Обновена е енергетичната установка, усилено е палубното брониране, модифицирана е артилерията на главния калибър и напълно е заменена спомагателната.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=60}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|250|2}} 381-мм кули са демонтирани и изпратени за модернизирането им до нивото на Mk. I*(N) с увеличаване на ъгъла на възвишение до 30°. Бронираният въртящ се купол от бойната рубка е пренесен на кърмовата надстройка. На неговото място е оборудван нов командно-далекомерен пост за управление на стрелбата на главния калибър. Всичко на „Ринаун“ вече има един 9,14-м далекомер на кула „В“ и четири 4,57-м далекомера – в кули „А“ и „Y“ и по един на носовия и кърмовия постове за управление на главния калибър.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=61}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|250|2}} Вместо старите 102-мм оръдия са поставени 20 114-мм оръдия Mk. I – III в 10 двустволни „междупалубни“ установки Mk. I. Те са разположени на две групи – по всеки борд на спардека по три в носа и по две в кърмата. Всички установки могат да водят огън по борда, но към кърмата могат да стрелят ограничен брой оръдия, а стрелбата право по носа е практически невъзможна. За новите оръдия е необходим увеличен боезапас, което изисква по-голям обем погреби. Място за тях намират за сметка на освобождаването на обема, заеман от енергетичната установка.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=61}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|250|2}} Зенитното въоръжение е допълнено с три осемстволни 40-мм установки „пом-пом“ Mk. VI – две стоят на издигнати платформи между комините, а една е в кърмовата част на спардека. Освен тях, във въоръжението влизат четири четирицевни 12,7-мм картечници – по два в носовата и кърмовата части на спардека.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=61}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|250|2}} Накрая са свалени и подводните торпедни апарати и са поставени осем надводни 533-мм торпедни апарата – по две тръби в района на кърмовия комин и гротмачтата. Самолетният катапулт е заменен с нов от типа D-III-H, и са монтирани хангари за самолетите.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=61}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|254|2}} Водоизместимостта за модернизацията е взета за сметка на замяната на енергетичната установка с нова. От това са икономисани около 2800 т. Двете носови котелни отделения са освободени от котлите и там са разположени спомагателните котли, погребите за носовата група 114-мм оръдия, изчислителния пост на системите за управление на зенитните оръдия и гориво.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=61 – 62}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|252|2}} В четирите останали [[котелно отделение|котелни отделения]] са разположени осем нови триколекторни [[парен котел|котела]] „адмиралтейски“ тип. Котлите с работно налягане 28 атм. вместо предишните 20 са разположени по два в отделение, при това по диаметралната плоскост те са допълнително отделени един от друг с надлъжна водонепроницаема преграда. За сметка на по-голямата компактност е поставена по бордовете от котлите на допълнителна 19-мм преграда. Образуваните така допълнителни отсеци увеличават ефективността на противоторпедната защита и могат да се използват за съхранение на гориво и прясна вода.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=61}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|252|2}} Вместо [[парна турбина|турбини]] с пряко задвижване на валовете са поставени нови турбозъбчати агрегати. Те са по-компактни, и турбините с [[Механичен редуктор|редукторите]] се събират в машинно отделение № 1. За увеличаване на [[живучест]]та му то е разделено от напречна преграда на две: в предното стоят турбините, в задното – редукторите. [[Машинно отделение]] № 2 е освободено от оборудването и в него са разположени погребите за кърмовата група 114-мм оръдия. Надлъжните прегради, разделящи машинните отделения, е сменен материала, който вече е стомана марка „D“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=62}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|252|2}} Напълно е обновено спомагателното оборудване, заменени са [[турбогенератор]]ите и са поставени нови дизел-генератори, хидравлични помпи и електромотори. Трансмисиите там, където това е възможно, са заменени с електрически. Преправена е водоотливната система, с поставянето на седем помпи с производителност по 350 м/ч всяка.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=62}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|254|2}} Силно е променен външният вид на крайцера. Всички надстройки са свалени и изпълнени отново. Спардекът е разширен до ширината на корпуса, което облекчава разполагането на зенитната артилерия. За сметка на намаляването на броя на котелните отделения двата комина са преместени към кърмата. Те стават по-високи, по-широки и сплеснати отстрани. Носовата надстройка е преместена напред към носа. Тя е масивна и с ъгловата форма, напомняща тази на „Уорспайт“. Тежката [[бойна рубка]] е свалена, обшита с листа стомана с дебелина {{nobr|19 – 38 мм}} е само [[щурманска рубка|щурманската рубка]] и разположените в съседство помещения на шифровчиците. Освен това, с противоосколъчна броня са прикрити само постовете за управление на главната и спомагателната артилерия.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=62}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|254 – 256|2}} Напълно са заменени системите за управление на огъня и радиотехническото оборудване. За управление на огъня на 114-мм оръдия са поставени четири комбинирани поста. В състава на всеки влиза зенитен пост HACS Mk. IV и пост за водене на залпов огън по надводни цели адмиралтейски тип AFCC Mk. VII.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=64}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|254 – 256|2}} Един за всички е директорът целеуказател HA/LA. Нови постове за управление получават „пом-помите“. Напълно е заменено радиооборудването, с поставянето на 6 предаващи и 7 приемащи станции и устройства за УКВ връзка.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=64 – 65}} Поставен е съвременен средночестотен пеленгатор от типа FM-2 с рамковидни антени на предната стена на мостика и ново метеооборудване.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}} Заменено е прожекторното оборудване, с поставянето на шест 112-см прожектора. Също има четири 61-см и четири сигнални 25,4-см прожектора.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=65}} От 10 до 15 май 1939 г. се провеждат ходовите изпитания, в хода на които в плитководието крайцерът показва скорост 29,93 възела при мощност 120 560 к.с. (89,97 МВт) и водоизместимост 32 800 т. Според разчетите в дълбоки води скоростта би била с 0,75 възела по-висока. В последващата експлоатация крайцерът достига 30,1 възела при водоизместимост от 34 800 т. Стойността на модернизацията е 3 088 008 фунта стерлинги.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|257|2}} ==== Изменения в състава на въоръженията в годините на войната ==== ;от 18 август 1941 до 31 октомври 1941 г., Англия Поставени са опори под стойките на гротмачтата. Зенитното въоръжение е усилено, добавяйки шест 20-мм „ерликона“. Поставени са две РЛС тип 285 на постовете за управление на зенитния огън, една РЛС тип 284 на носовия командно-далекомерен пост на главния калибър, вместо кърмовия „пом-пом“ са поставени три поста за управление на заградителния огън с РЛС тип 283 на всеки. Монтирани са РЛС за откриване на надводни цели типове 281 и 273. Антените за първата стоят на върховете на мачтите, а на втората – на звездата на фокмачтата. На челната част на надстройката е поставен средночестотен пеленгатор от типа РМ-2. На долния мостик са поставени два далекомера с база 2,74 м.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|257 – 258|2}} ;към есента на 1942 г. Свалени са всички 12,7-мм картечници. Добавени са десет едностволни 20-мм „ерликона“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|258|2}} ;от 22 февруари 1943 г. до 9 юни 1943 г. Свалено е цялото авиационно оборудване. Лодките и катерите от хангарите са свалени на мястото, освободено от премахнатия катапулт. Добавени са три едностволни и 13 сдвоени „ерликона“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|259|2}} ;декември 1943 – януари 1944 г., ремонт в Розайт На покрива на кула „В“ е поставен четирицевен 40-мм „пом-пом“. Намиращите се там 20-мм автомати са пренесени на друго място. Добавени са пет едностволни и седем двойни „ерликона“.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|259|2}} ;от декември 1944 до 21 февруари 1945 г., Дърбан Добавени са два едностволни „ерликона“. Свалени са още два 112-см прожектора от кърмовата надстройка. Вместо РЛС тип 284 е поставена РЛС тип 285, довеждайки броя им до три.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|259|2}} ;април 1945 г., Англия Свалени са 533-мм торпедни апарати.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|259|2}} ;май 1945 г., Англия Свалени са всичките шест 114-мм установки на носовата група.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=66}} == Строителство == {| class="wikitable" |- !Име ! style="text-align:center;"| Корабостроителница ! style="text-align:center;"| [[Залагане на плавателен съд|Залагане]] ! style="text-align:center;"| [[Спускане на вода на плавателен съд|Спуск на вода]] ! style="text-align:center;"| Влизане в строй ! style="text-align:center;"| Съдба |- |„[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“<br>(HMS Renown){{sfn|Conway_ATWFS_1906-1921|38|2}} |''[[Fairfield Shipbuilding and Engineering Company|Fairfield]]'', [[Глазгоу|Говън]] |rowspan=2|25 януари 1915 г. |4 март 1916 г. |20 септември 1916 г. |Разкомплектован за метал във [[Фаслейн]], 1948 г. |- |„[[Рипалс (линеен крайцер, 1916)|Рипалс]]“<br>(HMS Repulse){{sfn|Conway_ATWFS_1906-1921|38|2}} |''[[John Brown & Company]]'', Клайдбанк, [[Шотландия]] |8 януари 1916 г. |18 август 1916 г. |Потопен от японската [[авиация]] [[Куантанска битка|в боя при Куантан]] на 10 декември 1941 г. |} Най-вероятно поради липсата на поддръжката на Фишър, строителството се забавя спрямо планираното с няколко месеца. Обаче все пак срокът за построяване на кораби с такива размери е рекорден, особено отчитайки реалностите на военното време. Двата кораба са готови през лятото на 1916 г. „Рипалс“ по време на изпитанията, през август 1916 г., при водоизместимост 29 900 т успява да развие 31,7 възела, което частично се оправдава с бурното море по време на изпитанията. „Ринаун“, през септември 1916 г., при водоизместимост от 27 900 т, е по-близък до проекта, достигайки скорост от 32,6 възела.{{sfn|Roberts_Battlecruisers|50|2}}. == История на службата == === „Рипалс“ === В годините на Първата световна война „Рипалс“ влиза в състава на [[Гранд Флийт]]. Единственото сражение, в което участва, е [[Втора битка в Хелголандския залив|сражението в Хелголандския залив от 17 ноември 1917 г.]],{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=42}} в хода на което британците планират да ударят по германските минно-трални сили, прикрити от [[миноносец|миноносци]] и [[лек крайцер|леки крайцери]]. Сражението се свежда до преследване от британците на [[Кайзерлихе Марине|германските кораби]]. „Рипалс“ влиза в състава на далечното прикритие на британските сили, обаче е изпратен в усилване на атакуващата група. Благодарение на високата скорост на линейния крайцер той настига противника и открива огън по него. „Рипалс“ постига едно попадение с 381-мм снаряд в крайцера „[[Кьонигсберг (лек крайцер, 1915)|SMS Königsberg]]“ („Кьонигсберг“) при оттеглянето, когато британците решават да не влизат в престрелка с двата пристигнали германски [[дреднаут]]а.<ref>стаф_7_морей</ref> На 12 декември 1917 г. „Рипалс“ се сблъсква с линейния крайцер „[[Австралия (линеен крайцер, 1911)|Австралия]]“, но повредите са минимални. След края на Първата световна война крайцерът влиза в състава на [[ескадра]]та линейни крайцери на Атлантическия флот. Във времето между продължителните модернизации той участва в няколко дипломатически мисии. От ноември 1923 до септември 1924 г., заедно с линейния крайцер „[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Худ]]“ и четири леки крайцера, прави поход до Австралия.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=42}} От юни 1936 до август 1938 г. се намира в състава на [[Средиземноморски флот|Средиземноморския флот]], едва през пролетта на 1937 г. връщайки се в Англия за участие в тържествата на [[Спитхед]]ския рейд в чест на [[коронация]]та на [[Джордж VI]]{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}}. Началото на Втората световна война заварва „Рипалс“ в [[Скапа Флоу]] в състава на ескадрата линейни крайцери на [[Флот на метрополията|Флота на метрополията]]. В началото на октомври „Рипалс“ участва в опита за прихващане на забелязания от [[авиация]]та германски линкор „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнейзенау]]“. Оставайки в [[Северно море]], е зает с прикритието на [[конвой|конвоите]] с [[желязна руда]] от [[Нарвик]] за Англия. В началото на декември 1939 г. ескортира конвоите с войски от Канада за Европа. В периода април – юни 1940 г. взема участие в [[Операция Везерюбунг|норвежката кампания]] на британския флот, но не участва в бойните действия.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} Опитът от норвежката кампания показва, че зенитното въоръжение на крайцера е недостатъчно, и за него в решено да се използва в тези райони, където заплахата от нападения на авиация ще бъде сведена до минимум. От края на 1940 г. „Рипалс“ се занимава основно със съпровождането на конвои в централния и южния Атлантик. През септември 1941 г. отплава за Далечния Изток с конвоя WS-11. На 28 ноември в [[Коломбо]], заедно с линкора „[[Принс оф Уелс (линеен кораб, 1939)|Принс оф Уелс]]“, влиза в състава на съединение „Z“. На 2 декември 1941 г. двата кораба се насочват за [[Сингапур]]. С началото на военните действия командващия източния флот, адмирал Филипс, решава да изпрати съединението за прихващане на японския [[конвой]] с войски за превземането на Малая. „Принс оф Уелс“, „Рипалс“ и четири [[разрушител]]я отплават от Сингапур на 8 декември в надеждата да прихванат конвоя в утрото на 10 декември.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} Съединение „Z“ е засечено от японците и в утрото на 10 декември [[Куантанска битка|при Куантан]] е подложено на няколко последователни атаки на бреговата авиация. Британското съединение плава със скорост от 25 възела. В хода на първата атака „Рипалс“ получава само едно попадение от 250-кг бомба в покрива на хангара, което не причинява особени повреди. Втората и третата атаки са безрезултатни. В хода на четвъртата атака на [[торпедоносец|торпедоносците]] крайцерът се отклонява минимум от 19 торпеда, но едно от тях все пак уцелва левия борд малко зад кърмовия комин. Независимо от повредите, крайцерът съхранява управляемост и може да поддържа ход от 25 възела. В хода на петата атака японските торпедоносци захождат от различни страни и постигат четири попадения. Първото торпедо уцелва левия борд в района на кула „Y“. От сътресението е заклинен [[рул (морски термин)|рулят]] и крайцерът губи управляемост. В резултат „Рипалс“ получава още три попадения: едно в десния борд в района на котелните отделения и още две в левия – в района на машинното отделение и нататък към кърмата от кула „Y“. Крайцерът започва да се на[[крен]]ява и 8 минути след първото попадение се [[овъркил|преобръща]] през левия борд и потъва. Заедно с кораба отиват на дъното 427 от 1309 членове на екипажа. Координатите на гибелта на крайцера са {{coord|3|45|N|104|24|E}}.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} === „Ринаун“ === В годините на Първата световна война „Ринаун“ влиза в състава на [[Гранд Флийт]]. Дейността му основно се свежда до редки, обикновено учебни, излизания в морето.<ref name="naval_history_Renown">{{cite web|url=http://www.naval-history.net/xGM-Chrono-02BC-Renown.htm|title=HMS RENOWN – Renown-class 15in gun Battlecruiser including Convoy Escort Movements |work=www.naval-history.net|description=История службы линейного крейсера „Ринаун“|accessdate=12 декември 2017|lang=en}}</ref> В [[интербеллум|междувоенния период]] „Ринаун“ се намира в състава на ескадрата линейни крайцери на Атлантическия флота, извършвайки походи като кралска [[яхта]], прекъсвани от постоянни ремонти и модернизации.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=42}} Веднага след края на Първата световна „Ринаун“ е използван като кралска яхта за визитите на [[Принц на Уелс|Принца на Уелс]] в чужбина, извършвайки три продължителни похода. От август до декември 1919 г. той извършва плаване в [[Северна Америка]], от март до ноември 1920 г. – в [[Австралия]], и от октомври 1921 до юни 1922 г. – в [[Индия]]. През 1927 г. крайцерът има визита в Австралия с бъдещия крал Джордж VI на борда.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=42}} На 22 януари 1935 г., по време на провеждането на учения, „Ринаун“ се сблъсква с линейния крайцер „Худ“. Огледът в дока показва значителни повреди в носовата част и пукнатини във форщевена. Крайцерът влиза за няколко месеца за спешен ремонт.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} От януари до май 1936 г. крайцерът влиза в състава на [[Средиземноморски флот|Средиземноморския флот]], връщайки се след това за тригодишна модернизация в метрополията.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} Модернизацията на „Ринаун“ е завършена ден преди влизането на Великобритания във войната. В края на септември крайцерът влиза в състава на ескадрата линейни крайцери на Флота на метрополията. На 26 септември, по време на излизането на флота в Северно море, „Ринаун“ е атакуван от германски [[бомбардировач]]и от състава на X авиокорпус.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} За борба с германските [[рейдер]]и [[съюзници]]те образуват няколко издирвателно-ударни групи. През октомври „Ринаун“, заедно със [[самолетоносач]]а „[[Арк Роял (самолетоносач, 1937)|Арк Роял]]“, влиза в състава на [[Съединение K]], базиращо се във [[Фрийтаун]]. Групата се занимава в Южния Атлантик с издирването на „[[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|джобния линкор]]“ „[[Адмирал граф Шпее (тежък крайцер, 1934)|Адмирал граф Шпее]]“. След получаването на известието за прехода на „Шпее“ в Индийския океан крайцерът е преведен в състава на [[Съединение H]], базиращо се в [[Кейптаун]]. На 2 декември 1939 г. в района на [[Нос Добра Надежда]] „Ринаун“ прехваща немския лайнер „Vatussi“. Сваляйки неговия екипаж, крайцерът го потопява с няколко залпа на кула „В“.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} В края на 1939 г. „Ринаун“ се връща в Англия. През февруари 1940 г. отново действа заедно с „Арк Роял“. Съединението от 16 февруари до 3 март 1940 г. се занимава с прихващането на германски [[търговски кораб|търговски съдове]], плаващи от испанския порт Виго за Германия. От шест съда четири са прихванати, а един се разбива при бреговете на Норвегия.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} През април 1940 г. „Ринаун“ взема участие в Норвежката компания.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=43}} На 9 април 1940 г., западно от Лофотенските острови, в условията на [[щорм]] влиза в престрелка с немските линкори „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]“ и „Гнейзенау“. За времето на боя крайцерът изстрелва 230 381-мм и 1065 114-мм снаряда, постигайки 1 попадение с 381-мм снаряд и на две от 114-мм снаряди. Самият „Ринаун“ получава в отговор две попадения, но снарядите не [[детонация|детонират]], а за това и повредите не са сериозни.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=96 – 98}} От април до май 1940 г. крайцерът провежда ремонт на повредите и последствията от щорма. След завършването на ремонта успява да участва в завършека на норвежката компания. В периода 8 – 10 юни 1940 г. „Ринаун“, заедно с „Рипалс“, безуспешно опитват да прехванат „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} През август 1940 г. е преведен в [[Гибралтар]] в състава на образуваното съединение „H“. На 25 септември 1940 г., намирайки се в [[военноморска база|базата]], попада под нападението на около 60 френски бомбардировача. Това е отговора на правителството на [[Режим на Виши|Виши]] за [[Нападение срещу Мерс ел-Кебир|нападението на Мерс ел-Кебир]]. „Ринаун“ не получава повреди.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} В началото на ноември 1940 г. „Ринаун“ е привлечен за лов на друг немски рейдер – „[[Адмирал Шеер (тежък крайцер, 1933)|Адмирал Шеер]]“. От 15 до 20 ноември съпровожда стария самолетоносач „[[Аргус (самолетоносач)|Аргус]]“, занимаващ се с прехвърляне на самолети за [[Малта]]. В края на ноември участва в провеждането на конвой от Гибралтар за [[Александрия]] (операция „Колар“). В хода на операцията на [[Битка при нос Спартивенто|27 ноември 1940 г. при нос Спартивенто]] влиза в безрезултатна престрелка с италиански кораби. Във втората половина на декември отново излиза в Атлантика в състава на съединение „H“. На 24 декември се занимава с прикритието на прехода на два транспорта от Малта за Гибралтар, а след това излиза в Атлантика в търсене на следващия немски рейдер – тежкия крайцер „[[Адмирал Хипер (тежък крайцер, 1937)|Адмирал Хипер]]“. Попадайки в жесток щорм, е принуден да прекрати операцията.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} През 1941 г. характерът на операциите на „Ринаун“ не се променя. Базирайки се в Гибралтар, той участва в операциите на флота в Източното Средиземноморие, периодично извършвайки излизания в Атлантика за прехващане на германските рейдери. В началото на януари 1941 г. крайцерът прикрива [[Операция Excess|конвоя „Екцес“]] за Малта, а в началото на февруари в състава на съединение „H“ извършва набег срещу [[Генуа]].{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} През март 1941 г. в Атлантика проникват „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“, и „Ринаун“ се занимава с прикритието на конвоите на прехода между Гибралтар и [[Сиера Леоне]]. В началото на май участва в операция „Тайгър“ – провеждането на поредния конвой за Малта. На 8 май „Ринаун“ е подложен на няколко атаки от италиански торпедоносци. Атаките са безуспешни, но поради отказ на блокировача на 114-мм кула № 3 по левия борд, тя изстрелва два снаряда по кула № 2. Пет души са убити мигновено, още един умира от раните си по-късно, 22 души са ранени. За изключване на възможността от повторение около 114-мм кула са поставени специални скоби, блокиращи преместването на стволовете по посока съседните кули.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} От 19 до 22 май „Ринаун“ участва в следващата операция за провеждане на малтийски конвой – „Сплайс“. На 24 май съединение „H“ излиза в Атлантика за прехващане на германския линкор „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“ и тежкия крайцер „[[Принц Ойген (тежък крайцер, 1938)|Принц Ойген]]“.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} От самолетите на „Арк Роял“ „Бисмарк“ е повреден и забавя ход, а по-късно е довършен от линкорите „[[Родни (линеен кораб, 1925)|Родни]]“ и „[[Кинг Джордж V (линеен кораб, 1939)|Кинг Джордж V]]“. Самият „Ринаун“ не участва в боя.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} След това крайцерът участва в няколко операции по прехвърляне от самолетоносачите на [[изтребител]]и към Малта – от 5 до 7 юни „Рокет“, от 13 до 14 юни „Трейсър“ и от 26 юни до 1 юли „Рейлуей“. От 21 до 24 юли 1941 г. се занимава със съпровождането на конвоя „Събстенс“, а в началото на юли – „Стайл“.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} Булите на „Ринаун“ текат по цялата дължина, неговите машини също се нуждаят от ремонт, за това крайцерът е изпратен в метрополията. Ремонтът продължава от 18 август до 31 октомври 1941 г. След края на ремонта „Ринаун“ е оставен в състава на [[Флот на метрополията|флота на метрополията]]. През март 1942 г. се занимава с далечно прикритие на два насрещни [[арктически конвои|арктически конвоя]] – [[PQ-12]], плаващ за [[СССР]], и обратния QP-8.{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=44}} Временно е включен в състава на съединение „W“, включващо американския самолетоносач „[[Уосп (CV-7)|Уосп]]“. Съединението от 14 до 27 април и от 9 до 15 май се занимава с прехвърлянето на изтребители „[[Supermarine Spitfire|Спитфайър]]“ в Малта. След завършване на операцията „Ринаун“ се връща в Атлантика и, базирайки се в [[Рейкявик]], прикрива атлантическите конвои. През ноември се връща в състава на съединение „Н“ и прикрива десанта на съюзните войски в [[Африка]], в рамките на [[Операция „Факел“|операция „Торч“]].{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=45}} От 22 февруари до 9 юни 1943 г. преминава ремонт в Розайт. През септември 1943 г. „Ринаун“ превозва от Канада за Англия [[Уинстън Чърчил]], който участва на [[Квебекска конференция (1943)|Квебекската конференция]]. Есента на 1943 г. е прието решението да се прехвърли крайцера в [[Индийски океан|Индийския океан]], преди което той е поставен за ремонт в Розайт за усилване на зенитното въоръжение. На 27 януари 1944 г. „Ринаун“ пристига в Коломбо и става флагман на [[Източен флот на Великобритания|Източния флот]].{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=45}} Крайцерът съпровожда самолетоносачите в техните рейдове по японските бази. На 19 април 1944 г. е нанесен удара по [[Сабанг]], на 17 май по [[Сурабая]] и на 21 юни по [[Порт Блеър]]. „Ринаун“ участва в обстрела на японските укрепления на 30 април и 1 май в Порт Блеър и на 25 юли по Сабанг. През октомври крайцерът се занимава с прикритието на самолетоносачите, атакуващи [[Андамански и Никобарски острови|Никобарските острови]].{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=45}} През декември 1944 г. „Ринаун“ влиза за ремонт в [[Дърбан]]. Ремонтът продължава до февруари 1945 г., след което крайцерът се връща в Коломбо. Британците се опасяват от пробив на германския флот от [[Балтика]] към Северно море, и на 30 март 1945 г. „Ринаун“ е срочно отзован в метрополията. За 306 часа ход той изминава 7642 мили, пристигайки в Скапа Флоу на 14 април 1945 г. Средната скорост на ход при прехода съставя 25 възела. В състава на флота на метрополията крайцерът сменя в качеството на флагман линкора „Родни“. След края на войната в Европа „Ринаун“ започва да се подготвя за модернизация, но след края на войната с Япония се отказват от нея. На 3 август 1945 г. крал Джордж VI приема на борда на крайцера [[президент на САЩ|президента на САЩ]] [[Хари С. Труман|Труман]], завръщащ се в САЩ от [[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]].{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|c=45}} С края на военните действия „Ринаун“ е подготвян за списване. Към края на 1945 г. екипажът на кораба е само 40% от щата. През октомври 1946 г. крайцерът е преведен в резерва, през юли 1948 г. е продаден за скрап и на 3 август е от[[буксир]]ан за разкомплектоване във Фаслейн.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=122}} == Оценка на проекта == {| class=wikitable „standard“ style="text-align:center" width="80%" |- ! colspan="6"|Сравнителни [[тактико-технически характеристики|характеристики]] на линейните крайцери от времето на [[Първата световна война]] |- !align="right"| || „[[Линейни крайцери тип „Дерфлингер“|Дерфлингер]]“{{sfn|Staff_German_Battlecruisers|35|2}} || „[[Тайгър (линеен крайцер, 1913)|Тайгър]]“{{sfn|Burt_British_Battleships_WW1|212|2}}|| „Ринаун“{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|57|2}} || „[[Линейни крайцери тип „Конго“|Конго]]“{{sfn|Conway_ATWFS_1906-1921|234|2}} |- !align="right"|Страна | [[Файл:War Ensign of Germany (1903-1918).svg|22px|Германска империя]]|| {{флаг|Великобритания|ВМС}}|| {{флаг|Великобритания|ВМС}}|| {{флаг|Япония}} |- !align="right"|Година на [[залагане на плавателен съд|залагане]]/влизане в строй | 1912/1914 || 1912/1914 || 1915/1916 || 1911/1913 |- !align="right"|[[главни размери на плавателен съд|Размери]], [[метър|м]] | 210×29×9,2 || 214,6×27,6×8,7 || 242×27,4×7,9 || 214,5×28×8,4 |- !align="right"|[[Водоизместимост]], [[тон|т]] нормална (пълна) | 26 600 (31 200) || 28 430 (35 710) || 26 416 (32 100) || 27 500 (32 000) |- !align="right"|Разчетна [[скорост на кораб|скорост на хода]], въз.<br>номинална [[мощност]], [[к.с.]] (М[[Ват|Вт]]) | 26,5<br>63 000 (47,0) || 28 <br>85 000 (63,4) || 32<br>120 000 (89,5) || 27,5<br>64 000 (47,7) |- !align="right"|Скорост на хода максимална, въз.<br>форсирана мощност, к.с. (МВт) | 25,5<br>76 634 (57,2) || 29,07 <br>104 635 (78,0) || 32,58<br>126 300 (94,2)|| 27,54 <br>78 275 (58,4) |- !align="right"|[[парен котел|Котли]] | 18 || 39 || 42 || 36 |- !align="right"|[[Далечина на плаване|Далечина на хода]], [[морска миля|мили]]<br>при скорост на хода, [[възел (скорост)|възела]] | 5600 (14) || 4650 (10)|| 4550 (15) || 8000 (14) |- !align="right"|[[Екипаж]], души | 1112 || 1109 || 1043 || 1201 |- !align="right"|[[цена|Стойност]], млн. златни рубли | 28{{sfn|Мужеников:Линейные крейсера Германии|101|2}} || 21 || || |- ! colspan="6"|Дебелина на [[корабна броня|бронята]], [[милиметър|мм]] |- !align="right"|[[брониран пояс|Пояс]] | 300 || 229 || 152 || 203 |- !align="right"|Чело на [[оръдеен купол|кулите]] | 270 || 229 || 229 || 229 |- !align="right"|[[Барбет]] | 260 || 229 || 179 || 254 |- !align="right"|[[бойна рубка|Рубка]] | 300 || 254 || 254 || 254 |- !align="right"|[[бронирана палуба|Палуба]] | 50 – 80 || 76 || 19+54 || 57 |- ! colspan="5"|[[корабна артилерия|Въоръжение]] на ({{Tooltip|ГК|главен калибър}}) |- !align="right"|Количество | 4×2×305-мм || 4×2×343-мм|| 3×2×381-мм || 4×2×356-мм |- !align="right"|[[Скорострелност]], [[изстрел]]а/[[минута]] | 2 – 3 || 2 || 1,5 – 2 || ? |- !align="right"|[[Маса]] на [[бронебоен снаряд|бронебойния снаряд]], [[кг]] | 405,5 || 635 || 879 || 673,5 |- !align="right"|[[Начална скорост на куршума|Начална скорост]], [[м/с]] | 855 || 762 || 749 || 775 |- !align="right"|Максимална [[далечина на стрелба]]та, м | 18 000 (13,5[[градус (ъгъл)|°]]) || 21 710 (20°) || 26 250 (22°) || 25 000 (20°) |} Линейните крайцери от типа „Рипалс“ към момента на създаването им получават доста хладна оценка от британските моряци, подложени на критика поради недостатъчната им защитеност. Командващия на [[Гранд Флийт]]а [[Дейвид Бийти|Бийти]] даже заявява, че се отказва да ги води в бой. Тези крайцери са построени по настояването на [[първи морски лорд|първия морски лорд]] [[Джон Фишър|Фишър]] и въплъщават неговата представа за това, какъв трябва да бъде линейния крайцер. При слаба защита и висока скорост те получават мощно въоръжение от добре представилите се 381-мм оръдия.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=123}} Неприятният момент е това, че оръдията са само шест, а опитът от управлението на огъня показва, че оптималния брой на оръдията при пристрелката е осем.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|47|2}} Откровено неудачен е изборът на противоминния калибър. При връщането към 102-мм оръдия намалената маса на снаряда е решено да се компенсира с увеличаване на броя на стволовете, за което те са разположени в триоръдейни установки. Това позволява да се осигурят добри ъгли на обстрел за противоминната артилерия, обаче води до лоша повратливост на установките поради голямата им маса, а също и към проблеми със [[скорострелност]]та, поради неудобството при зареждането на централното оръдие.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=36}} Скоростта на корабите не предизвиква оплаквания. В началото на кариерата им тя съставлява 32 възела, макар с годините да пада, както поради ръста във водоизместимостта, така и заради износването на механизмите. След модернизация, със замяна на механизмите, „Ринаун“ е способен да развие 30 възела. Цената за високата им скорост е голямата маса на силовата установка. Крайцерите могат да получат и котли с тънки тръбички и с по-високи параметри на парата и турбозъбчат агрегат, обаче поради бързането при проектирането и строежа е избрана и доработена консервативната силова установка на „Тайгър“.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|49|2}} В крайна сметка масата ѝ надхвърля 6000 т.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|50|2}} При това поради директното задвижване от турбините разходът на гориво е прекалено висок, и към далечината на плаване може да се желае повече. Определено оправдание може да е това обстоятелство, че крайцерите е планирано да се използват в Северно море, където голямата далечина не е необходима.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=33}} Най-слабото място на линейните крайцери от типа „Ринаун“ е тяхната защитеност. [[Ютландска битка|Ютландското сражение]] показва, че концепцията на Фишър да „настигаш и унищожаваш слабия, изплъзваш се на силния“ не работи в ескадрено сражение. По време на сражението, в боя с по-балансираните немски линейни крайцери, поради слабата си защитеност и избора на [[кордит]] в [[Метателен заряд|метателния заряд]] излитат във въздуха от взрив на боезапаса три британски линейни крайцера. Нивото на защитеност на най-новите линейни крайцери от типа „Ринаун“ е на нивото на първото поколение линейни крайцери, което е явно недостатъчно. Не е удивително, че още преди влизането им в строй хоризонталната им защита се налага да бъде усилена по спешност.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|26|2}} „Ринаун“ и „Рипалс“ влизат в строй в края на войната и не успяват както трябва да участват в боевете. С оглед тяхната проблемна защита е неизвестно каква би била тяхната следвоенна съдба, ако не беше [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонското морско съглашение]]. Без възможност да строят нови бързоходни линкори, британците решават да модернизират наличните линейни крайцери.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=124}} Броят на модернизациите и ремонтите им е толкова голям, че крайцерите в [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|кралския флот]] получават шеговитите прякори „Преустройката“ и „Преправянето“.<ref group=„Коментари“>Литературен превод. Дословно ''Repair'' (ремонт) за „Рипалс“ и ''Refit'' (преоборудване) за „Ринаун“.</ref><ref>Stephen, Martin (1988). Sea Battles in Close-Up: World War 2. Annapolis, MD: Naval Institute Press. p.103 ISBN 0-87021-556-6</ref> Към началото на Втората световна война напълно е модернизиран само „Ринаун“. Крайцерът получава мощно зенитно въоръжение, нова енергетична установка. Бронирането е значително усилено, с увеличаване на дебелината на броневия пояс и палубите. На „Рипалс“ кардиналната модернизация не е направена, така че неговата модификация основно се заключава в усилване на бронирането. Двата крайцера получават удовлетворителна защита от 283-мм снаряди на немските „[[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|джобни линкори]]“ и спрямо линкорите от типа „[[Линейни кораби тип „Шарнхорст“|Шарнхорст]]“{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=125}} („дупката“ в защитата остава само тънката броня на барбетите.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=126}}). Фактически именно тези кораби са основните противници на британския флот в морето. По скорост, освен „Худ“, те могат да бъдат настигнати само от „Рипалс“ и „Ринаун“, и неочаквано старите линейни крайцери стават доста полезни и практически незаменими в борбата с германските рейдери.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=125}} Но и след модернизацията крайцерите не стигат нивото на съвременните бързоходни линкори. По мерките на Втората световна война може да се желае повече и от противоторпедната защита. Недостатък на „Рипалс“ си остава слабостта в зенитното въоръжение.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=125 – 126}} По ирония на съдбата, това служи за причина на превода на „Рипалс“ в Далечния Изток, който към онзи момент е второстепенен театър на бойните действия.{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=105}} В крайна сметка крайцерът [[Куантанска битка|загива под ударите на японската базова авиация]].{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=114 – 115}} {| class=wikitable „standard“ style="text-align:center" |- !style="width:auto"|Характеристика !style="width:10%"|„[[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|Дойчланд]]“{{sfn|Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1922 – 1946|1992|p=227}} !style="width:10%"|„[[Линейни кораби тип „Шарнхорст“|Шарнхорст]]“{{sfn|Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1922 – 1946|1992|p=225}} !style="width:10%"|„[[Линейни кораби тип „Бисмарк“|Бисмарк]]“{{sfn|Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1922 – 1946|1992|p=224}} !style="width:10%"|„[[Линейни кораби тип „Дюнкерк“|Дюнкерк]]“{{sfn|Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1922 – 1946|1992|p=259}} !style="width:10%"|„[[Линейни кораби тип „Литорио“|Литорио]]“{{sfn|Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1922 – 1946|1992|p=289}} !style="width:10%"|„[[Линейни крайцери тип „Конго“|Конго]]“{{sfn|Линкоры Второй мировой|2006|с = 206}} !style="width:10%"|'''„Ринаун“'''{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|50|2}} |- !align="right"|Страна | {{Икона-флаг|Нацистка Германия|naval}}|| {{Икона-флаг|Нацистка Германия|naval}}|| {{Икона-флаг|Нацистка Германия|naval}} || {{флаг|Франция}}|| {{флаг|Италия|1861}}|| {{флаг|Япония|ВМС}}|| {{флаг|Великобритания|ВМС}} |- !align="right"|Година на построяване (модернизация) | 1933 || 1939 || 1940 || 1937 || 1940 || 1913 (1935) || 1916 (1939) |- !align="right"|Стандартна [[водоизместимост]], [[тон|т]] | 10 600 || 32 100 || 41 700 || 26 500 || 40 724 || 31 720 || 30 750{{sfn|Ужас „карманных“ линкоров|2011|c=67}} |- !align="right"|[[главни размери на плавателен съд|Размери]], [[главни размери на плавателен съд#дължина|Д]]×[[главни размери на плавателен съд#ширина|Ш]]×[[главни размери на плавателен съд#газене|Г]] | 188×20,7×7,3 || 235,4×30×9,9 || 248×36×8,7 || 215,14×31,08×9,6|| 237,8×32,8×9,6 || 222,5×29,3×9,7 || 227,1×31,4×9,9 |- !align="right"|Тип [[съдова енергетична установка|ЕУ]] | [[Дизелов двигател|дизел]] || [[Парна турбина|ПТУ]] || ПТУ || ПТУ || ПТУ || ПТУ || ПТУ |- !align="right"|[[Мощност]] на ЕУ, [[к.с.]]/М[[Ват|Вт]] | 56 800<br>42,4 || 160 000<br>119,3 || 138 000<br>102,9 || 111 000<br>82,8 || 128 200<br>95,6 || 136 000<br>101,4 || 110 000<br>82,0 |- !align="right"|Максимална проектна [[скорост на кораб|скорост]] (на изпитанията), [[възел (скорост)|възела]] | 28 || 31,5 || 29 || 29,5 (31,06) || 30 (31,3) || 30<ref group=„Коментари“>След модернизация.</ref> (30,5) || 28 |- !align="right"|[[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] (на скорост, възела) | 19 000 (18) || 7100 (19) || 8525 (19) || 16 400 (17) || 4700 (14) || 10 000 (18) || 15 600 (10) |- !colspan="9"|Въоръжение |- !align="right"|[[корабна артилерия#класификация|Главен калибър]] | 2×3 – 283-[[милиметър|мм]]/52 || 3×3 – 283-мм/54,5 || 4×2 380-мм/52 || 2×4 330-мм/50 ||3×3 – 381-мм/50 || 4×2 – 356-мм/45 || 3×2 – 381-мм/42 |- !align="right"|[[корабна артилерия#класификация|Спомагателна]] и [[зенитна артилерия]] | 8×1 – 150-мм/55<br>3×2 – 88-мм/76<br>4×2 – 37-мм/83<br>10×1 – 20-мм/65 | 4×2, 4×1 – 150-мм/55<br>7×2 – 105-мм/65<br>8×2 – 37-мм/83<br>8×1 – 20-мм/65 | 6×2 – 150-мм/55<br>8×2 – 105-мм/65<br>8×2 – 37-мм/83<br>8×1 – 20-мм/65 | 2×2, 3×4 – 130-мм/45<br>5×2 – 37-мм/60<br>8×4 – 13,2-мм | 4×3 – 152-мм/55<br>12×1 – 90-мм/50<br>8×2, 4×1 – 37-мм/54<br>8×2 – 20-мм/65 | 14×1 – 152-мм/50<br>4×2 – 127-мм/40<br>10×2 – 25-мм | 10×2 – 114-мм/45<br>3×8 – [[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|40-мм/40]]<br>4×4 – 12,7-мм |- !align="right"|[[Торпедо|Торпедно]] | 2×4 – 533-мм [[торпеден апарат|ТА]] || — || — || — || — || — || — |- !align="right"|[[Авиация|Авиационно]] | 1 [[катапулт]]<br>2 [[самолет]]а ||1 катапулт<br>3 самолета || 2 катапулта<br>4 – 6 самолета ||1 катапулт<br>3 самолета ||1 катапулт<br>3 самолета ||1 катапулт<br>3 самолета ||1 катапулт<br>2 самолета |- !colspan="8"|[[корабна броня|Брониране]], мм |- !align="right"|[[брониран пояс|Борд]] |80 ||350||320 ||225<br>(„Страсбург“ – 283) || 70+280+36+25|| 203|| 229 |- !align="right"|[[бронирана палуба|Палуба]] | 18+45 || 50+80 || 50+95 || 130+40 || 45+102 – 162 || 80 – 152 || 127 погреби<br>76 МКУ |- !align="right"|[[бойна рубка|Рубка]] | 140 || 350 || 350 || 350 || 280 || || 76 |- !align="right"|Чело на [[оръдеен купол|кулите]] | 140 || 360 || 360 || 330 || 350 || 229 || 229 |- !align="right"|[[Барбет]] | 125 || 350 || 340 || 310 || 350 || 229 || 179 |} == Коментари == {{references|group=„Коментари“}} == Източници == <references /> == Литература == ;на [[руски език]] * {{cite |автор = Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. |заглавие = Линкоры Второй мировой |място = М. |издател = Коллекция, Яуза, Эксмо |дата= 2006 |isbn = 5-699-14176-6 |ref = Линкоры Второй мировой }} * {{cite |автор = Кофман, Владимир. Дашьян, Александр. |заглавие = Ужас „карманных“ линкоров. Линейные крейсера „Ринаун“ и „Рипалс“ |серия = Арсенал коллекция |ответственный = |тираж = 1700 |место = |издател = Яуза, Эксмо |дата= 2011 |страници= 128 |isbn = 978-5-699-50358-2 |ref = Ужас „карманных“ линкоров }} * Мужеников В. Б. Линейные крейсера Германии. – СПб., 1998. – 152 с. – (Боевые корабли мира). ;на [[английски език]] * {{cite |автор = Burr L |заглавие = British battlecruisers. 1914 – 1918 |серия = New Vanguard |място = Oxford |издател = Osprey Publishing Ltd |дата= 2006 |isbn = 1-84603-008-0 }} * Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4. * Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5. * Campbell N. J. M. Battlecruisers. – London: Conway Maritime Press, 1978. – 72 p. – (Warship Special No. 1). – ISBN 0-85177-130-0. * Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. – London: Conway Maritime Press, 2002. – 403 p. – ISBN 0-87021-459-4. * {{cite |автор = |часть = |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946 |оригинал = |ссылка = |ответственный = |издание = Conway Maritime Press |място = London |издателство = |дата= 1992 |volume = |pages = |allpages = |серия = |isbn = 0-85177-146-7 |ref = Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1922 – 1946 }} * {{cite |автор=Hodges, Peter |заглавие=The big gun: Battleship main armament, 1860 – 1945 |место= |издател=Naval Institute Press |дата=1981 |страници=144 |isbn=978-0870219177 |ref = Hodges, The big gun}} * Roberts, John. Battlecruisers. – London: Chatham Publishing, 1997. – 128 p. – ISBN 1-86176-006-X. * Raven, Alan. Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleships and Battlecruisers from 1911 to 1946. – London: Arms and Armour Press, 1976. – 436 p. – ISBN 0-85368-141-4. * Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1-84603-009-9. == Външни препратки == * [http://www.navypedia.org/ships/uk/brit_bb1_renown16.htm RENOWN battlecruisers (1916)] {{икона|en}} * [[Куантанска битка|Потопяването на ''Prince of Wales'' и ''Repulse'']] * [http://dreadnoughtproject.org/tfs/index.php/Renown_Class_Battlecruiser_(1916) Dreadnought Project] Technical material on the weaponry and fire control for the ships {{икона|en}} * {{commonscat-inline|Renown class battlecruiser}} {{Линейни крайцери на КВМС на Великобритания}} {{Превод от|ru|Линейные крейсера типа „Ринаун“|96131455}} [[Категория:Линейни крайцери тип „Ринаун“| ]] 9nra184nz1d9d12h8dyrzivxg3q0ga5 14 711842 12398113 9079449 2024-10-29T07:18:07Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 9079449 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Транспортни катастрофи в Индонезия]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Индонезия]] [[Категория:Авиационни произшествия в Азия|Индонезия]] p0ivzgrsc88sqxrxct0kl923ersi4jb 14 711906 12398184 9079435 2024-10-29T08:44:33Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Германия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Германия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 9079435 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Германия]] [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|Германия]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Германия]] [[Категория:Авиация в Германия|Произшествия]] sh93r4kcxi6gbgs8fbbi7yg06cm7fdm 2 711938 12397954 12397360 2024-10-28T22:03:40Z Mmm-jun 122671 Премахване на цялото съдържание на страницата 12397954 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 14 712013 12398169 9080147 2024-10-29T08:34:25Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Австралия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Австралия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 9080147 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Австралия]] [[Категория:Авиационни произшествия в Океания|Австралия]] [[Категория:Бедствия и катастрофи в Австралия]] [[Категория:Транспорт в Австралия]] 1l1mpnrly0lirdf305c0l2sa3b4wj2d 0 720510 12397774 11972762 2024-10-28T19:21:35Z Пища Хуфнагел 119943 12397774 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Lara Monica Costa | категория = художник | описание = италиански графичен художник | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Кампосампиеро]], [[Италия]]<ref>[http://bienaldouro.com/artists/lara.costa Lara Costa, биография]</ref> | починал-място = | националност = {{ITA}} | работил = [[художник]], [[график]] | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Лара Моника Коста''' ({{lang|it|Lara Monica Costa}}) е италиански графичен художник. <ref name="RepertorioBagnaCavallo">{{Цитат уеб| lang=it| url=http://www.repertoriobagnacavallo.it/incisori/loadcard.do?id_card=211633| title=Costa Lara Monica| publisher=Repertorio Bagna Cavallo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|lang=it| url=http://www.cfpartiemestieri.it/arte/artisti/scheda/lara-monica-costa| title=Costa Lara Monica| publisher=CF partiemestieri.it}}</ref><ref>{{Цитат уеб|lang=it| url=http://www.incisoricontemporanei.it/it/sezioni/Costa-Lara-Monica_592.htm| title=Costa Lara Monica| publisher=Incisori contemporanei.it}}</ref><ref>[https://tribuna-magazine.com/lara-monica-costa-ipoteze-despre-o-analiza-mai-presus-de-urme/ Lara Monica Costa (Ipoteze despre o analiză) – Mai presus de urme]</ref><ref>[http://www.arteam.eu/artista-della-settimana/lara-monica-costa-intervista/ Lara Monica Costa. Intervista]</ref><ref>{{Цитат уеб| lang=it| url=http://www.beniculturali.it/mibac/export/MiBAC/sito-MiBAC/Contenuti/MibacUnif/Eventi/visualizza_asset.html_1042392028.html| title=Sogni incisi. Incisione italiana contemporanea e un omaggio a Fernando Eandi| author=Maria-Angela Fantini| publisher=Ministero per i beni e le attività culturali| достъп_дата=2019-04-17| архив_дата=2018-10-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181017002155/http://www.beniculturali.it/mibac/export/MiBAC/sito-MiBAC/Contenuti/MibacUnif/Eventi/visualizza_asset.html_1042392028.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб| url=http://globalprintdouro.com/artists/lara.costa| title=Lara Costa – Italy| publisher=Global print Douro}}</ref>. == Биография == Лара Моника Коста е родена на 12 септември 1987 г. Завършва графичен дизайн и след това се записва в Академията за изящни изкуства във Венеция. Завършва обучение по различни дисциплини, включително гравиращи техники, особено халкография, рисуване, живопис и фотография. Тя задълбочава изучаването на човешкото тяло и все повече се развива в художествени и лични изследвания. Участвала е в много художествени събития с международно значение, свързани с графичното и графично изкуство. През 2013 г. излага на 16-ото Международно биенале на гравирането на Сарцеле. Същата година тя е сред 25-те финалисти на 11-о Международно биенале на гравирането в [[Акви Терме]]. През 2016 г. участва в тригодишната „Estampadura“ в [[Тулуза]]. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коста, Лара Моника}} [[Категория:Италиански художници]] nqirvkc0g5ghfj3lqipwe6dqui865yq 0 721597 12398277 12157237 2024-10-29T09:54:41Z 151.251.81.64 /* „Старата гвардия“ в България */ 12398277 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Старата гвардия | Име в оригинал = Dad's Army | Жанр = [[Ситуационна комедия]]<br>[[Военен филм|Военен]] | Създател(и) = Джими Пери | Сценарий = Джими Пери<br>Дейвид Крофт | Режисура = Дейвид Крофт<br>Харолд Сноад<br>Боб Спайърс | Актьори = Артър Лоу<br>Джон Льо Мезюрие<br>Клайв Дън<br>Джон Лори<br>Джеймс Бек<br>Арнолд Ридли<br>Ян Лавендър | Начална мелодия = „Who do you think you are kidding, Mr Hitler?“<br>изпълнен от Бъд Фланаган | Крайна мелодия = | Страна = {{GBR}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 9 | Епизоди = 80 (3 изгубени) | Продуцент(и) = Дейвид Крофт | Времетраене = 30 минути | Дистрибуция = [[BBC|BBC Worldwide]]<br>2entertain | ТВ Канал = [[Би Би Си|BBC One]] | Излъчване = 31 юли 1968 г. – 13 ноември 1977 г. }} '''„Старата гвардия“''' ({{lang|en|Dad's Army}}) е [[Великобритания|британска]] [[ситуационна комедия]] на [[BBC]] за Британската домашна охрана по време на [[Втората световна война]], създаден от Джими Пери и Дейвид Крофт. Излъчва се по BBC от [[1968]] до [[1977]] г. Сериалът се състои от 9 сезона – общо 80 епизода, има и радио версия, базирана по телевизионния сценарий, пълнометражен филм и постановка. Сериалът редовно се гледа от 18 милиона зрители. == Сюжет == Старата гвардия е отбранителна бойна единица, под командването на кап. Мейнъринг и неговия асистент, серж. Уилсън. Този голям взвод е абсолютно неподготвен да отблъсне каквато и да било атака на нацистите и нито един боец в него не може да се сражава като хората. Редник Фрейзър е един мрънкащ шотландец, ефрейтор Джоунс е твърде стар за каквото и да е, а маминото синче, редник Пайк, току-що е завършил училище. Останалите ентусиасти от Гвардията не са много по-различни. == Актьорски състав == * Артър Лоу – Капитан Джордж Мейнуаринг * Джон Льо Мезюрие – Сержант Артър Уилсън * Клайв Дън – Джак Джоунс * Джон Лори – Редник Джеймс Фрейзър * Джеймс Бек – Редник Джо Уокър * Арнолд Ридли – Редник Чарлс Годфри * Иън Лавъндър – Редник Франк Пайк == „Старата гвардия“ в България == В България сериалът е излъчен по [[Нова телевизия]] с български [[дублаж]] през септември 2004 г. с превода на Златна Костова.<ref>{{Citation |title=web.archive.org |url=http://ntv.bg/series/show_series.php?id=33 |accessdate=2004-10-20 |archivedate=2004-10-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20041020014416/http://ntv.bg/series/show_series.php?id=33 }}</ref> Дублажът е на Арс Диджитал Студио, чийто име не се споменава. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{tv.com show|dads-army}} * {{imdb title|0062552}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Британски сериали]] [[Категория:Ситуационни комедии]] [[Категория:Военни сериали]] [[Категория:Британски филми за Втората световна война]] [[Категория:Сериали на Би Би Си]] nz5nwsteok06ost9wl632bxcto69zly 0 722540 12398127 12183945 2024-10-29T07:28:55Z Xunonotyk 209517 12398127 wikitext text/x-wiki {|align="right" |- |{{галерия |колони=3 |Bowhead-1 Kate Stafford edit (16272151841).jpg||||Гренландски кит |Blue Whale (Balaenoptera musculus) (16108163937).jpg||||Син кит |Avistamiento de ballenas.jpg||||Гърбат кит |Delphinus delphis 03-cropped.jpg||||Обикновен делфин |Μεγάπτερη φάλαινα.jpg||||Косатка |Anim1753 - Flickr - NOAA Photo Library.jpg||||Кашалот |Noaa-walrus22.jpg||||Морж |Arctocephalus pusillus.jpg||||Южноафриканска морска котка |California sea lion (Zalophus californianus) (13633026324).jpg||||Калифорнийски морски лъв |Helgoland 2013 (116).jpg||||Обикновен тюлен |S. Sea Otter (Enhydra lutris) (15800171602).jpg||||Морска видра |Polar Bear (18988785694).jpg||||Бяла мечка |описание='''Морски бозайници''' }} |} '''Морските бозайници''' са животни от клас [[Бозайници]], които обитават и се изхранват в [[морски екосистеми|морските екосистеми]]. Групата включва разнородни животни, като [[Перконоги|тюлени]], [[кит]]ове, [[сирени]], [[Морска видра|морски видри]] и [[Бяла мечка|бели мечки]]. Тя е неформална група, обединена само от начина си на живот в морска среда, а не представляват систематичен [[таксон]] с [[общ предшественик]]. Адаптацията на морските бозайници към водния живот варира в широки граници между различните видови. Китовете и сирените живеят изцяло във водата и не излизат целенасочено на сушата. Тюлените водят полуводен живот – през повечето време са във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като [[размножаване]] и [[линеене]]. И обратното – морските видри и белите мечки са адаптирани към водния живот в значително по-малка степен. В диетата на морските бозайници също има значителни различия – някои се хранят със [[зоопланктон]], други с риба, морски мекотели или водорасли, а някои и с други бозайници. Макар броят на морските бозайници да е малък, сравнен с живеещите на сушата, те играят голяма роля в различни екосистеми, особено в поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видовете, използвани за храна. По тази причина опазването им е от особено значение, а в същото време 23% от видовете морски бозайници са застрашени. Традиционно морските бозайници се ловят от хората за храна и други ресурси. Много от тях, като китовете и тюлените, стават обект и на промишлен улов, което води до рязко намаляване на популациите им, а видове, като [[Стелерова морска крава|стелеровата морска крава]], [[Морска норка|морската норка]], [[Японски морски лъв|японският морски лъв]] и [[Карибски тюлен монах|карибският тюлен монах]], напълно изчезват. С прекратяването на промишления улов някои видове, като [[Сив кит|сивият кит]] и [[Северен морски слон|северният морски слон]], възстановяват числеността си, докато други, като [[Бискайски кит|бискайският кит]], остават критично застрашени. Освен при целенасочения улов морските бозайници стават жертва и като страничен улов в риболова, като попадат в мрежи за риба и се удавят или умират от глад. Засиленият океански трафик води до сблъсъци между бързи кораби и едри морски бозайници. [[Унищожаване на местообитания|Унищожаването на местообитания]] също е заплаха за тях и възможностите им да откриват и улавят храната си. Например [[Шумово замърсяване|шумовото замърсяване]] може да пречи на използването на [[ехолокация]], а [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] силно променя средата в полярните области. == Таксономия == {{Multiple image |header=Морски бозайници с различни размери и форми |align=center |direction=horizontal |image1=Ursus maritimus 4 1996-08-04.jpg |alt1=Главата на бяла мечка с черна муцуна и очи, подаваща се от водата |width1=190 |caption1=[[Бяла мечка]] (''Ursus maritimus''), представител на семейство [[Мечкови]] (Ursidae) |image2=Sea otter cropped.jpg |alt2=Космата морска видра със светлокафяво лице и тъмнокафяво тяло, легнала настрани във водата |width2=220 |caption2=[[Морска видра]] (''Enhydra lutris''), представител на семейство [[Порови]] (Mustelidae) |image3=Sea lion family.JPG |alt3=Седем калифорнийски морски лъва, спящи на дървена платформа край водата. Два тъмнокафяви и три по-малки и по-светли спят един върху друг. Два други се виждат частично в краищата на снимката. |width3=300 |caption3=[[Калифорнийски морски лъв]]ове (''Zalophus californianus''), представители на семейство [[Ушати тюлени]] (Otariidae) |image4=FL fig04.jpg |alt4=Ламантин с кръгла опашка, плуващ под водата |width4=230 |caption4=[[Карибски ламантин]] (''Trichechus manatus''), представител на разред [[Сирени]] (Sirenia) |image5=Minke Whale (NOAA).jpg |alt5=Кит с тъмнокафяв гръб и кремаво-бели корем и перки |width5=285 |caption5=[[Малък ивичест кит]] (''Balaenoptera acutorostrata''), представител на разред [[Китоподобни]] (Cetacea) }} === Класификация на съвременните видове === ; Таксономична схема на морските бозайници (означени с удебелен шрифт) {{Tree list}} * [[Mammalia]] (Бозайници) ** [[Afrotheria]] *** [[Hyracoidea]] (Дамани) *** [[Tethytheria]] **** [[Proboscidea]] (Хоботни) **** [[Sirenia]] (Сирени) ***** '''[[Dugongidae]] (Дюгонови)''' ***** ''[[Trichechidae]]'' ****** ''[[Trichechus inunguis]]'' (Амазонски ламантин) ****** '''''[[Trichechus manatus]]'' (Карибски ламантин)''' ****** '''''[[Trichechus senegalensis]]'' (Африкански ламантин)''' ** [[Laurasiatheria]] *** [[Eulipotyphla]] (Насекомоядни) *** [[Scrotifera]] **** [[Chiroptera]] (Прилепи) **** [[Ferungulata]] ***** [[Euungulata]] ****** [[Artiodactyla]] (Чифтокопитни) ******* [[Artiofabula]] ******** [[Cetruminantia]] ********* [[Ruminantia]] (Преживни) ********* [[Whippomorpha]] ********** [[Cetacea]] (Китоподобни) *********** '''[[Mysticeti]] (Беззъби китове)''' *********** [[Odontoceti]] (Зъбати китове) ************ '''[[Delphinoidea]]''' ************ [[Inioidea]] ************ '''[[Physeteroidea]]''' ************ [[Platanistoidea]] ************ '''[[Ziphioidea]] (Клюномуцунести китове)''' ********** [[Hippopotamidae]] (Хипопотамови) ******** [[Suina]] ******* [[Tylopoda]] (Мазолестоноги) ****** [[Perissodactyla]] (Нечифтокопитни) ***** [[Ferae]] ****** [[Carnivora]] (Хищници) ******* [[Caniformia]] (Кучеподобни) ******** [[Arctoidea]] ********* [[Mustelida]] ********** [[Musteloidea]] *********** [[Ailuridae]] (Червени панди) *********** [[Mephitidae]] (Скунксови) *********** [[Mustelidae]] (Порови) ************ [[Guloninae]] ************ [[Helictidinae]] (Медни язовци) ************ [[Ictonychinae]] ************ [[Lutrinae]] ************* ''[[Aonyx]]'' ************* '''''[[Enhydra]]'' (Морски видри)''' ************* ''[[Lontra]]'' ************** ''[[Lontra canadensis]]'' (Канадска видра) ************** '''''[[Lontra felina]]'' (Котешка видра)''' ************** ''[[Lontra longicaudis]]'' (Дългоопашата видра) ************** ''[[Lontra provocax]]'' (Южна видра) ************* ''[[Lutra]]'' ************* ''[[Hydrictis]]'' (Петнистогърли видри) ************* ''[[Lutrogale]]'' ************* ''[[Pteronura]]'' (Гигантски видри) ************ [[Melinae]] ************ [[Mellivorinae]] ************ [[Mustelinae]] ************ [[Taxidiinae]] (Американски язовци) *********** [[Procyonidae]] (Енотови) ********** '''[[Pinnipedia]] (Перконоги)''' ********* [[Ursoidea]] ********** [[Ailuropodinae]] ********** [[Tremarctinae]] ********** [[Ursinae]] *********** ''[[Helarctos]]'' (Малайски мечки) *********** ''[[Melursus]]'' (Бърнести мечки) *********** ''[[Ursus]]'' (Мечки) ************ ''[[Ursus arctos]]'' (Кафява мечка) ************ ''[[Ursus americanus]]'' (Американска черна мечка) ************ '''''[[Ursus maritimus]]'' (Бяла мечка)''' ************ ''[[Ursus thibetanus]]'' (Хималайска мечка) ******** [[Canidae]] (Кучеви) ******* [[Feliformia]] (Коткоподобни) ****** [[Pholidota]] (Панголини) {{Tree list/end}} Терминът „морски бозайници“ обхваща всички бозайници, чието оцеляване зависи изцяло или почти изцяло от морето и които са развили някои адаптации към водния начин на живот. Извън тази група, някои други бозайници също имат значителна зависимост от морето, без да са анатомично специализирани. Тази група е наричана ''квазиморски бозайници'' и включва [[Голям булдогов прилеп|големия булдогов прилеп]] (''Noctilio leporinus''), [[рибояден прилеп|рибоядния прилеп]] (''Myotis vivesi''), [[Полярна лисица|полярната лисица]] (''Vulpes lagopus''), която често се храни с остатъци от плячката на белите мечки, крайбрежните популации на [[вълк]]а (''Canis lupus''), които ядат главно [[сьомга]] и морска мърша, [[севернороналдсийска овца|севернороналдсийската овца]], която обикновено се храни с водорасли, [[Видра|обикновената видра]] (''Lutra lutra''), която обикновено е сладководна, но понякога живее по морските брегове, и други.{{hrf|Parsons|2013|}} === Еволюция === [[Файл:Prorastomus BW.jpg|мини|ляво|Илюстрация на †''[[Prorastomus]]'' – ранен ламантин, живял през 40 милиона години|alt=Аеродинамичен бозайник с козина, плуващ под водата с видими пръсти на всеки крак, подобни на тези на слоновете. Всички крайници са протегнати назад или разположени под животното.]] Морските бозайници образуват разнородна група от 129 вида, разчитащи на морето за своето съществуване.{{hrf|Kaschner|2011|e19653}}{{hrf|Pompa|2011|13600 – 13605}} Те са неформална група, обединена само от зависимостта им от морската среда.{{hrf|Jefferson|2009|7 – 16}} Въпреки разнообразието в анатомията между различните групи животни, основна движеща сила на тяхната [[еволюция]] е подобряването на ефективността на храненето.{{hrf|Uhen|2007|514 – 522}}{{hrf|Savage|1994|427 – 449}} Степента на зависимост от морската среда варира значително между видовете. Например делфините и китовете са напълно зависими от морската среда през всички етапи от живота си, тюлените се хранят в морето, но се размножават на сушата, а белите мечки винаги се хранят на сушата.{{hrf|Jefferson|2009|7 – 16}} Китоподобните (Cetacea) преминават към воден начин на живот преди около 50 милиона години.{{hrf|Castro|2007|192}} Въз основа на молекулярни и морфологични изследвания, в генетично и морфологично отношение те попадат твърдо в групата на [[Чифтокопитни]]те (Artiodactyla),{{hrf|Geisler|2005|145 – 160}}{{hrf|Graur|1994|357 – 364}} която понякога е наричана и ''Cetartiodactyla'' (терминът е получен чрез сливане на номенклатурните наименования на двата разреда – Cetacea и Artiodactyla). Най-близките съвременни родственици на китовете и делфините са [[Хипопотамови|хипопотамите]].{{hrf|Agnarsson|2008|964 – 985}}{{hrf|Price|2005|445 – 473}}{{hrf|Montgelard|1997|550 – 559}}{{hrf|Spaulding|2009|e7062}} Сирените, наричани също морски крави, стават водни животни преди около 40 милиона години. Първите фосилни следи от тях са от ранния [[еоцен]], а към края на еоцена те вече имат значителна диверсификация. Обитатели на реки, устия и крайбрежни морски води, те бързо се разпространяват. Най-примитивните форми на морски крави – †''[[Prorastomus]]'' – са открити в [[Ямайка]]{{hrf|Savage|1994|427 – 449}} за разлика от другите морски бозайници, като китоподобните,{{hrf|Thewissen|2001|1037 – 1049}} които произлизат от [[Стар свят|Стария свят]]. Най-ранните четирикраки сирени са †''[[Pezosiren]]'' от ранния среден еоцен.{{hrf|Domning|2001|625 – 627}} Ранните форми от семейства †[[Prorastomidae]] и †[[Protosirenidae]], които се срещат до края на еоцена, са с размерите на прасе, четирикраки и живеещи и във водата, и на сушата.{{hrf|Prins|2014|123}} Първите [[Дюгонови]] се появяват в средния еоцен,{{hrf|Samonds|2009|1233 – 1243}} като по това време морските крави вече водят изцяло воден начин на живот.{{hrf|Prins|2014|123}} Перконогите се отделят от останалите кучеподобни през еоцена, преди 50 милиона години. Еволюционната им връзка със сухоземните бозайници остава неясна до откриването през 2007 година на †''[[Puijila darwini]]'' в отложения от ранния [[миоцен]]. Подобно на съвременните видри, †''Puijila'' имат дълга опашка, къси крайници и ципести лапи вместо перки.{{hrf|Rybczynski|2009|1021 – 1024}} Еволюционните линии на ушатите тюлени и моржовете се отделят преди почти 28 милиона години.{{hrf|Arnason|2006|345 – 354}} Същинските тюлени са известни от поне 15 милиона години,{{hrf|Perrin|2009|861 – 866}} а според молекулните данни техните подсемейства [[Monachinae]] и [[Phocinae]] се разделят преди 22 милиона години.{{hrf|Arnason|2006|345 – 354}} == Екология == Степента на адаптиране на морските бозайници към живота във водата варира в широки граници:{{hrf|Марков|1988|303}} * [[кит]]оподобните и [[сирени]]те са изцяло водни животни и не могат да напускат [[море]]то; * [[перконоги]]те са полуводни – те прекарват повечето време във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като [[размножаване]] и [[линеене]]; * [[морска видра|морските видри]] и [[бяла мечка|белите мечки]] са по-слабо адаптирани към воден начин на живот, те влизат в морето основно, за да си набавят [[храна]]. [[Храна]]та на морските бозайници е много разнообразна – някои се хранят със [[зоопланктон]], други могат да ядат [[риба]], [[мекотели]], [[миди]], [[водорасли]], а някои видове, като [[бяла мечка|бялата мечка]], се хранят и с други бозайници.{{hrf|Марков|1988|303}} Макар броят на морските бозайници да е малък в сравнение с живеещите на сушата, те играят важна роля в различни екосистеми, особено при поддръжката на [[морска екосистема|морските екосистеми]] чрез регулация на популациите на видове, с които се хранят. Значението им за тези екосистеми ги прави важни за [[опазване на околната среда|опазването на околната среда]], особено защото 23% от видовете морски бозайници са [[застрашен вид|застрашени]]. == Разпространение == Морските бозайници не са разпределени равномерно в [[Световен океан|световния океан]]. Отдавна е известно, че различните видове предпочитат води с определена [[соленост]], дълбочина, температура и други характеристики. Един от основните фактори, който определя съдържанието на хранителни вещества, а оттам и разпространението на морските бозайници, е наличието на [[океанско течение|океански течения]]. Водите с висока степен на смесване като цяло са по-продуктивни от спокойните води и тези с по-ниска степен на смесване.{{hrf|Jefferson|1994|320}} [[Пагофилия|Пагофилните]] бозайници зависят от наличието и разпространението на [[океански лед|океанския лед]].{{hrf|Jefferson|1994|320}} В [[Черно море]] се срещат три вида китоподобни бозайници – [[обикновен делфин]], [[афала]] и [[морска свиня]] (''муткур''), представени от характерни подвидове. Поради полузатворения и изолиран характер на морето, те са [[еволюция|еволюирали]] като [[ендемит]]и:{{hrf|Министерство на околната среда и водите на Република България|2019}} * черноморски обикновен делфин (''Delphinus delphis ponticus''); * черноморска афала (''Tursiops truncatus ponticus'') и * реликтен муткур (''Phocoena phocoena relicta''). И трите подвида са в категорията на [[застрашен вид|застрашените видове]] в Черно море, внесени в списъка на [[Международен съюз за защита на природата|Международния съюз за защита на природата]] (IUCN). == Исторически сведения == Първото известно наблюдение на морски бозайник е от 400 г. пр.н.е., когато [[Аристотел]] описва, че [[делфин]]ите [[раждане|раждат]] малки, които се хранят с [[мляко]] от [[майка]]та. През [[Средновековие]]то наблюденията и откъслечните знания за морските бозайници съществуват редом с [[мит]]овете и [[суеверие|суеверията]]. Така например в ''Historia Animalium'' (1551 – 1558) от [[Конрад Геснер]], [[носорог]]ът и [[тюлени]]те са описани и илюстрирани, редом с [[еднорог]]а. [[Роман]]ът „[[Моби Дик]]“ (1851) от [[Херман Мелвил]] съчетава подробни природонаучни наблюдения с упорити заблуди, като тази, че „[[кит]]ът е [[риба]]“.{{hrf|Perrin|2008|1294}} Съвременните научни знания и изследвания на морските бозайници, съчетават различни аспекти на [[генетика]]та, [[териология]]та, [[етология]]та, [[екология]]та, [[океанография]]та и други научни дисциплини.{{hrf|Perrin|2008|1294}} == Опазване == Първоначално морските бозайници са обект на лов за храна и други ресурси. Някои видове, най-вече китове и тюлени, се превръщат в цел за промишлен улов, което предизвиква рязко намаляване на [[популация|популациите]] им. Промишленият улов довежда до пълното [[измиране]] на [[Стелерова морска крава|стелеровата морска крава]], [[морска норка|морската норка]], [[Японски морски лъв|японския морски лъв]] и [[Карибски тюлен монах|карибския тюлен монах]]. След прекратяването на промишления улов някои видове, като [[Сив кит|сивият кит]] и [[Северен морски слон|северният морски слон]], възстановяват числеността си, докато други, като [[Бискайски кит|бискайският кит]], остават силно [[застрашен вид|застрашени]]. Освен при целенасочения улов, морски бозайници умират и в резултат на [[риболов]]а на други видове, попадайки в [[рибарска мрежа|мрежи]], от които не могат да избягат, при което се [[удавяне|удавят]] или умират от глад. Интензивният [[морски трафик]] предизвиква сблъсъци между океански [[кораб]]и и едри морски бозайници. [[Унищожаване на местообитания|Унищожаването на местообитанията]] също заплашва морските бозайници и техните възможности да намират и улавят храната си. [[Шумово замърсяване|Шумовото замърсяване]] пречи на животните, които използват [[ехолокация]], а [[глобално затопляне|глобалното затопляне]] застрашава техните [[хабитат]]и в полярните области. Делфините, обитаващи [[Черно море]], са включени в редица природозащитни документи – Конвенцията за мигриращите видове (СМS), Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, [[Средиземно море]] и съседната [[акватория]] на [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] (ACCOBAMS), Директивата за местообитанията на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и други. [[България]] изпълнява национален план за опазване на китоподобните в Черно море.{{hrf|Министерство на околната среда и водите на Република България|2019}} === Лов на китове === {{основна|Лов на китове}} Ловът на китове е улов на [[китоподобни]], с [[бизнес|търговска]] или [[наука|научна цел]]. Основната цел на промишления лов е добивът на [[китова мас]] и [[месо от кит]] за консумация. През [[2019]] г., след 30-годишно прекъсване, [[Япония]] издава разрешение за промишлен улов на 52 [[малък ивичест кит|малки ивичести кита]], 150 [[ивичест кит на Брюде|ивичести кита на Брюде]] и 25 [[сейвал]]а – общо 227 морски бозайника.{{hrf|BBC News|2019}} == Наблюдение == {{основна|Наблюдение на морски бозайници}} Наблюдението на морски бозайници е човешка дейност, свързана с откриването им в техните естествени [[хабитат]]и. Наблюденията се извършват с [[наука|научна]], [[образование|образователна]] и/или [[развлечение|развлекателна]] цел. Модерните научни и други наблюдения започват да се развиват след средата на [[1940]]-те години, когато [[студент]]и от океанографския институт „Скрипс“ (''Scripps Institution of Oceanography'') излизат да наблюдават [[сив кит]].{{hrf|Perrin|2008|1294}} == Бележки == {{commonscat|Marine mammals}} <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Марков | first = Георги | year = 1988 | title = Бозайници | edition = Второ основно преработено издание | publisher = Наука и изкуство | location = София}} * {{цитат уеб | издател = Министерство на околната среда и водите на Република България | уеб_адрес = https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Press/Kampanii/Delfini/Listovka_delfini.pdf | заглавие = Делфините, морето и общото ни бъдеще | достъп_дата = 24.06.2019 | дата = 2019 | труд = moew.government.bg}} * {{cite journal | last = Agnarsson | first = I. | coauthors = LJ. May-Collado | title = The phylogeny of Cetartiodactyla: the importance of dense taxon sampling, missing data, and the remarkable promise of cytochrome b to provide reliable species-level phylogenies | journal = Molecular Phylogenetics and Evolution | year = 2008 | volume = 48 | issue = 3 | pages = 964 – 985 | pmid = 18590827 | doi = 10.1016/j.ympev.2008.05.046 | lang = en}} * {{cite journal | last = Arnason | first = U. | coauthors = A. Gullberg, A. Janke, M. Kullberg, N. Lehman, E. A. Petrov, R. Väinölä | year = 2006 | title = Pinniped phylogeny and a new hypothesis for their origin and dispersal | journal = Molecular Phylogenetics and Evolution | volume = 41 | issue = 2 | pages = 345 – 354 | doi = 10.1016/j.ympev.2006.05.022 | pmid = 16815048 | lang = en}} * {{цитат уеб | издател = BBC News | уеб_адрес = https://www.bbc.com/news/world-asia-48821797 | заглавие = Japan resumes commercial whaling after 30 years | достъп_дата = 04.01.2019 | дата = 2019 | труд = www.bbc.com | език = en} * {{cite book | last = Castro | first = Peter | coauthors = Michael E. Huber | year = 2007 | url = https://archive.org/stream/Marine_Biology_by_Peter_Castro#page/n211/mode/2up/search/pakicetus | title = Marine Biology | edition = 7th | publisher = McGraw-Hill | isbn = 978-0-07-302819-4 | lang = en}} * {{cite journal | last = Domning | first = DP | journal = Nature | title = The Earliest Known Fully Quadrupedal Sirenian | volume = 413 | issue = 6856 | pages = 625 – 627 | year = 2001 | doi = 10.1038/35098072 | pmid = 11675784 | bibcode = 2001Natur.413..625D | s2cid = 22005691 | lang = en}} * {{cite journal | last = Geisler | first = Jonathan H. | coauthors = Mark D. Uhen | title = Phylogenetic Relationships of Extinct Cetartiodactyls: Results of Simultaneous Analyses of Molecular, Morphological, and Stratigraphic Data | journal = Journal of Mammalian Evolution | year = 2005 | volume = 12 | issue = 1 – 2 | pages = 145 – 160 | doi = 10.1007/s10914-005-4963-8 | s2cid = 34683201 | lang = en}} * {{cite journal | last = Graur | first = D. | coauthors = G. Higgins | title = Molecular evidence for the inclusion of cetaceans within the order Artiodactyla | journal = Molecular Biology and Evolution | year = 1994 | volume = 11 | issue = 3 | url = http://nsmn1.uh.edu/dgraur/ArticlesPDFs/MBE_Artiodactyla.pdf | pmid = 8015431 | doi = 10.1093/oxfordjournals.molbev.a040118 | doi-access = free | lang = en}} * {{cite book | last = Prins | first = Herbert H. T. | coauthors Iain J. Gordon (eds.) | year = 2014 | url = https://books.google.com/books?id=EZB2AgAAQBAJ&pg=PA123 | title = Invasion Biology and Ecological Theory | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 978-1-107-03581-2 | chapter = The Biological Invasion of Sirenia into Australasia | oclc = 850909221 | lang = en}} * {{cite book | last = Jefferson | first = Thomas A | authorlink = | coauthors = Stephen Leatherwood, Marc A. Webber | year = 1994 | title = Marine Mammals of the World. FAO Species Identification Guide | publisher = FAO and UNEP | isbn = 92-5-103292-0 | url = http://www.fao.org/3/t0725e/t0725e00.pdf | lang = en}} * {{cite book | last = Jefferson | first = T. A. | coauthors = M. A. Webber, R. L. Pitman | year = 2009 | title = Marine Mammals of the World A Comprehensive Guide to their Identification | location = London | publisher = Academic Press | isbn = 978-0-12-383853-7 | pages = 7 – 16 | oclc = 326418543 | edition = 1st | lang = en}} * {{Cite journal | last = Kaschner | first = K. | coauthors = D. P. Tittensor, J. Ready, T. Gerrodette, B. Worm | doi = 10.1371/journal.pone.0019653 | pmid = 21625431 | title = Current and Future Patterns of Global Marine Mammal Biodiversity | journal = PLOS ONE | volume = 6 | issue = 5 | pages = e19653 | year = 2011 | bibcode = 2011PLoSO...619653K | pmc = 3100303 | doi-access = free | lang = en}} * {{cite journal | last = Montgelard | first = C. | coauthors = FM. Catzeflis, E. Douzery | title = Phylogenetic relationships of artiodactyls and cetaceans as deduced from the comparison of cytochrome b and 12S RNA mitochondrial sequences | journal = Molecular Biology and Evolution | year = 1997 | volume = 14 | issue = 5 | pages = 550 – 559 | pmid = 9159933 | doi = 10.1093/oxfordjournals.molbev.a025792 | doi-access = free | lang = en}} * {{cite book | last = Parsons | first = E. C. M | year = 2013 | url = http://samples.jblearning.com/9780763783440/83440_CH01_Parsons.pdf | chapter = What is a Marine Mammal? | title = An Introduction to Marine Mammal Biology and Conservation | publisher = Jones and Bartlett Publishing | isbn = 9780763783440 | lang = en}} * {{cite book | last = Perrin | first = William F. | authorlink = | coauthors = Bernd Würsig, J. G. M. Thewissen, | year = 2008 | title = Encyclopedia of Marine Mammals | publisher = Elsevier | lang = en}} * {{cite book | last = Perrin | first = W. F. | coauthors = B. Wursig, J. G. M. Thewissen | year = 2009 | url = https://books.google.com/books?id=2rkHQpToi9sC&pg=PAfront | title = Encyclopedia of Marine Mammals | edition = 2nd | publisher = Academic Press | isbn = 978-0-0809-1993-5 | oclc = 316226747 | location = San Diego | lang = en}} * {{Cite journal | last = Pompa | first = S. | coauthors = P. R. Ehrlich, G. Ceballos | year = 2011 | doi = 10.1073/pnas.1101525108 | title = Global distribution and conservation of marine mammals | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences | volume = 108 | issue = 33 | pages = 13600 – 13605 | date = 2011-08-16 | pmid = 21808012 | pmc = 3158205 | bibcode = 2011PNAS..10813600P | doi-access = free | lang = en}} * {{cite journal | last = Price | first = SA. | coauthors = OR. Bininda-Emonds, JL. Gittleman | title = A complete phylogeny of the whales, dolphins and even-toed hoofed mammals – Cetartiodactyla | journal = Biological Reviews of the Cambridge Philosophical Society | year = 2005 | volume = 80 | issue = 3 | pages = 445 – 473 | pmid = 16094808 | doi = 10.1017/s1464793105006743 | s2cid = 45056197 | url = https://semanticscholar.org/paper/c800efd62302c28907a6a2b07d021f2426d44d83 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Rybczynski | first = N. | coauthors = M. R. Dawson, R. H. Tedford | doi = 10.1038/nature07985 | title = A semi-aquatic Arctic mammalian carnivore from the Miocene epoch and origin of Pinnipedia | journal = Nature | volume = 458 | issue = 7241 | pages = 1021 – 1024 | year = 2009 | pmid = 19396145 | bibcode = 2009Natur.458.1021R | s2cid = 4371413 | lang = en}} * {{cite journal | last = Samonds | first = K. E. | coauthors = I. S. Zalmout, M. T. Irwin, D. W. Krause, R. R. Rogers, L. L. Raharivony | year = 2009 | title = ''Eotheroides lambondrano'', new Middle Eocene seacow (Mammalia, Sirenia) from the Mahajanga Basin, Northwestern Madagascar | journal = Journal of Vertebrate Paleontology | volume = 29 | issue = 4 | pages = 1233 – 1243 | doi = 10.1671/039.029.0417 | s2cid = 59466434 | lang = en}} * {{cite journal | last = Savage | first = R. J. G. | coauthors = Daryl P. Domning, J. G. M. Thewissen | year = 1994 | title = Fossil Sirenia of the West Atlantic and Caribbean Region. V. the Most Primitive Known Sirenian, ''Prorastomus sirenoides'' Owen, 1855 | jstor = 4523580 | journal = Journal of Vertebrate Paleontology | volume = 14 | number = 3 | pages = 427 – 449 | doi = 10.1080/02724634.1994.10011569 | lang = en}} * {{cite journal | last = Spaulding | first = M. | coauthors = MA. O'Leary, J. Gatesy | title = Relationships of Cetacea -Artiodactyla- Among Mammals: Increased Taxon Sampling Alters Interpretations of Key Fossils and Character Evolution | journal = PLOS ONE | volume = 4 | issue = 9 | pages = e7062 | year = 2009 | doi = 10.1371/journal.pone.0007062 | pmid = 19774069 | bibcode = 2009PLoSO...4.7062S | pmc = 2740860 | doi-access = free | lang = en}} * {{cite journal | last = Thewissen | first = J. G. M. | coauthors = Sunil Bajpai | year = 2001 | title = Whale Origins as a Poster Child for Macroevolution | journal = BioScience | volume = 51 | issue = 12 | pages = 1037 – 1049 | doi = 10.1641/0006 – 3568(2001)051[1037:WOAAPC]2.0.CO;2 | doi-access = free | lang = en}} * {{Cite journal | last = Uhen | first = M. D | doi = 10.1002/ar.20545 | pmid = 17516441 | title = Evolution of marine mammals: Back to the sea after 300 million years | journal = The Anatomical Record | volume = 290 | issue = 6 | pages = 514 – 522 | year = 2007 | doi-access = free | lang = en}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Морски бозайници| ]] 73bq8goqlog0qfu70vns07w3yoquq0r 0 722628 12397684 12311398 2024-10-28T17:38:36Z 62.73.123.189 12397684 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{към пояснение|Иван Христов|Иван Христов}} {{Личност | име = Иван Христов | категория = телевизионер | портрет = Ivan hristov.jpg | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = Ирина Тенчева | деца =4 }} '''Иван Христов''' е български [[телевизионен водещ]] и [[Телевизионен продуцент|продуцент]]. == Биография == Роден е на 30 ноември 1979 г. в Габрово Учи в Шесто основно училище „Граф Игнатиев“. Продължава образованието си в [[22 средно училище „Георги С. Раковски“]]. Завършва актьорско майсторство за куклен театър в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Боньо Лунгов]] през 2001 г. == Телевизия == На 4 години дебютира в телевизията с филм, направен за детското предаване „Сънчо“ – „Вълшебната чашка“, с телевизионната режисьорка [[Нушка Григорова]]. По същото време участва и в постановки в театър „София“. От 5-годишен се снима във филми. Сред тях е новелата „Велосипедистът“ на режисьора [[Иван Ничев]]. В гимназията се снима заедно с [[Андрей Арнаудов]] в предаването „Час по всичко“ по [[Българска национална телевизия|БНТ]]. От 1998 г. работи с него в екип – в телевизия „Демо“ с предаването „Кому е нужно?“ и в телевизия „Ден“ с предаванията „Междинна станция“ и „Сблъсък“. == Продуцентска дейност == Основател и собственик (заедно с Андрей Арнаудов) на продуцентската компания „[[Междинна станция]]“. През 2000 г. Иван и Андрей създават предаването „[[Сблъсък (предаване)|Сблъсък]]“, което водят и продуцират до 2013 г. През 2007 г. са водещи на музикалното конкурсно шоу [[Music Idol|„Мюзик айдъл“ 1]]. През 2008 и 2009 г. стават и продуценти на „Мюзик айдъл“ 2 и „Мюзик айдъл“ 3. От края на 2009 до 2011 г. са водещи и продуценти на вечерното шоу – „Шоуто на Иван & Андрей“ по [[Нова телевизия]]. В същата телевизия правят и 8-часовото магазинно уикенд предаване – „Станция НОВА“. От 2012 г. са съпродуценти с [[Кеворк Кеворкян]] на предаването „[[Всяка неделя]]“, до окончателното му сваляне от екран през 2014 г. През 2009 г. продуцират българо-македонския телевизионен проект „Music Idol“ 3, излъчван от [[bTV]] и от тогавашната македонска Национална телевизия „А1“. От 2017 компанията е съорганизатор и продуцент на българо-македонския фестивал „One love“. В периода 2006 – 2010 г. имат офис и в Белград, който отговаря за продукциите им в Сърбия, част от които са излъчвани в праймтайма на националната сръбска телевизия „Fox Televizija“. От 2015 г. Иван и Андрей са водещи и продуценти на риалити предаването „[[Фермата (предаване)|Фермата]]"<ref>[https://fermata.btv.bg/vodeshti/ Водещи на телевизионното предаване „Фермата“]</ref>. През 2022 г. заедно с [[Андрей Арнаудов]] издават биографичната книга „[[Андрей Арнаудов#SELFMADE|#SELFMADE]]: Иван и Андрей, братя по сърце“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eva.bg/article/43404|заглавие=Иван и Андрей - от Макс и Мориц до Чичовци}}</ref> == Личен живот == Женен е за бившата телевизионна водеща и настоящ собственик на ресторант – Ирина Тенчева. Заедно имат общо четири деца. Фен е на [[ПФК Левски (София)|футболен клуб „Левски“]]. Харесва тихи игри, фантастика и всичко, свързано с космоса – ракети, планети, космически кораби. Киноман е и обича да слуша музика. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Христов, Иван}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български телевизионни продуценти]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] 3a8kvm2p1udll5lv9wv9r10ll1otiod 0 725176 12398374 12241609 2024-10-29T11:51:44Z Ted Masters 210248 неработеща препратка към файл 12398374 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Гърция}} Ламия | герб = | оригинално име = ''Π.Α.Ε. Π.Α.Σ. Λαμία 1964'' | прозвище = ''Kyanólefki''<br>(цианово синьо-бели) | основан = 1964 г. | разформирован = | стадион = „[[Градски стадион (Ламия)|Градски стадион]]“, [[Ламия]] | капацитет = 5500 | собственик = | президент = {{флагче|Гърция}} Гиоргос Понтикас | старши треньор = {{флагче|Гърция}} Леонидас Воколос | първенство = [[Гръцка суперлига|Гръцката Суперлига]] | сезон = 2023/24 | място = '''6''' | уебсайт = {{URL|http://www.lamia1964.gr/}} | pattern_b1 = _lamia1819h | pattern_la1 = | pattern_ra1 = | pattern_sh1 = _nikefootballblacklogo | pattern_so1 = _nikefootballbluelogo | leftarm1 = 4fa2e4 | body1 = 4fa2e4 | rightarm1 = 4fa2e4 | shorts1 = ffffff | socks1 = ffffff | pattern_la2 = _ofi1617t | pattern_b2 = _ofi1617t | pattern_ra2 = _ofi1617t | pattern_sh2 = _stpoitiers1819h | pattern_so2 = _nikeblack | leftarm2 = 000000 | body2 = 000000 | rightarm2 = 000000 | shorts2 = FFFFFF | socks2 = e85b00 }}'''ПАС Ламия''' ({{lang|el|Πανηπειρωτικός Αθλητικός Σύλλογος Γιάννινα}}, ''Панипиротикос Атлитикос Силогос Янина'') е гръцки футболен отбор от [[Ламия]], [[Гърция]]. Основан през 1964 година.<ref>{{cite web|url=https://www.lamia1964.gr/%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%AF%CE%B1/|publisher=lamia1964.gr|title=History of the club|language=Greek|accessdate=|архив_дата=2019-08-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190818102338/http://www.lamia1964.gr/%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%AF%CE%B1/}}</ref> Отборът играе в [[Гръцка суперлига|Гръцката Суперлига]]. Играе на „[[Градски стадион (Ламия)|Градски стадион]]“, Ламия с капацитет 5500 зрители.<ref>{{cite web|url=https://www.sport24.gr/football/omades/Lamia/h-metamorfwsh-toy-dak-lamias-gia-to-prwto-mats.4865154.html|publisher=sport24.gr|title=The transformation of Lamia's stadium|language=Greek|accessdate=}}</ref> == Успехи == * '''[[Футболна лига 2 (Гърция)|Футболна лига 2]]''' (3 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 1972/73, 2013/14 * '''[[Делта Етники]]''' (4 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (4):''' 1989/90, 1993/94, 1999/2000, 2003/04, 2012/13 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.lamia1964.gr/ Официален уебсайт] * [http://www.superleaguegreece.net/en/teams/team/pas-lamia-1964-fc-595/2018-2019-superleague-79/teaminfo Ламия] в Гръцката Суперкупа * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=2607719/profile/index.html Ламия] в [[УЕФА]] {{Футбол в Гърция}} {{Гръцка суперлига-Отбори}} [[Категория:Гръцки футболни отбори|Ламия]] [[Категория:Основани в Гърция през 1964 година]] rt8ql0c4unnlorp1uo3onnjnpwkslh7 0 725895 12397404 12368373 2024-10-28T12:00:06Z Makenzis 216345 12397404 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} КА Акурейри | герб = | оригинално име = Knattspyrnufélag Akureyrar | прозвище = | основан= {{Роден|8|1|1928|1}}<br>1975 (отделен фк) | стадион = „[[Акюрейрарвётлюр]]“ | капацитет = 1645 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Стефнир Стефаунсон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Оули Стефаун Флоувентсон | първенство = [[Урвалсдайлд]] | сезон = 2024 | място = '''7.''' | уебсайт = [http://www.ka-sport.is/ Официален сайт] | pattern_la1 = _blueborder |pattern_b1 = _bluecollar |pattern_ra1 = _blueborder |leftarm1 = F7F950 |body1 = F7F950 |rightarm1 = F7F950 |shorts1 = 0000FF |socks1 = F7F950 |pattern_la2 = _whiteborder |pattern_b2 = _red_stripes |pattern_ra2 = _whiteborder |leftarm2 = FF0100 |body2 = FFFFFF |rightarm2 = FF0100 |shorts2 = 0000FF |socks2 = FFFFFF }} '''КА Акурейри''' ({{lang|is|Knattspyrnufélag Akureyrar}} или ''KA'') е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Акурейри]], представляващ [[ФК ИБА|спортното общество в града]] (основано на [[8 януари]] 1928 година). Главен съперник се явява другия местен спортен клуб — [[ФК Тор|„Тор“]]. Клубни цветове — жълто и синьо. Футболната секция на спортен клуб ([[ФК ИБА|ÍBA]]) съществувала до 1974 година е обединена със секция [[ФК Тор|„Тор“]] също под названието ÍBA. Играе домакинските си срещи на стадион „[[Акюрейрарвётлюр]]“ с капацитет 1645 зрители. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''' <ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/56|title=Шампиони на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна ассоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303204328/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar//nr/56}}</ref>: ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1989 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''' <ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58|title=Носители на Купата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2013-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131212211445/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58}}</ref>: ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2024 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (4):''' 1992, 2001, 2004, 2023 * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''' <ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/54|title=Носители на Лигата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191801/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/54}}</ref>: ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (2):''' 2015, 2023 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.ka-sport.is/ Официален уебсайт] {{Урвалсдейлд}} [[Категория:Исландски футболни отбори|КА Акурери]] [[Категория:Акурейри]] [[Категория:Основани в Исландия през 1928 година]] bjswqjdzij5cjzmj31bj6fd01w5ya3j 0 725896 12397442 12324213 2024-10-28T12:49:21Z Makenzis 216345 /* Успехи */ 12397442 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Брейдаблик | герб = | оригинално име = Ungmennafélagið Breiðablik | прозвище = | основан= {{Роден|12|2|1950|1}} | стадион = „[[Коупавогсвьотлюр (стадион)|Коупавогсвьотлюр]]“ | капацитет = 3009 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Ори Вигнир Хльодверсон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Аугуст Тоур Гилфасон | първенство = [[Урвалсдейлд]] | сезон = 2023 | място = '''4.''' | уебсайт = [http://www.breidablik.is Официален уебсайт] | pattern_la1=|pattern_b1=|pattern_ra1=| leftarm1=007050|body1=007050|rightarm1=007050|shorts1=FFFFFF|socks1=FFFFFF| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=000000|socks2=000000| }} [[Файл:Kópavogsvöllur.JPG|мини|Стадион „[[Коупавогсвьотлюр (стадион)|Коупавогсвьотлюр]]“]] '''Брейдаблик''' ({{lang|is|Breiðablik}}) е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Коупавогюр]]. Основан е през 1950 година. Клубните цветове са в зелено. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Коупавогсвьотлюр (стадион)|Коупавогсвьотлюр]]“ с капацитет 3009 зрители. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (3):''' 2010, 2022, 2024 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (4):''' 2012, 2015, 2018, 2019. ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (1):''' 1983 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2009 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1971, 2018. * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2013, 2015 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1996, 2009, 2010, 2014. * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2023 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 2010, 2011 == Източници == * [http://www.breidablik.is Официален уебсайт] * [http://www.blikar.is Сайт на запалянковците] {{Урвалсдейлд}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Брейдаблик]] [[Категория:Коупавогюр]] [[Категория:Основани в Исландия през 1950 година]] br2xeyodwcu2de7fkm8b6gdc2w0lsxk 12397443 12397442 2024-10-28T12:49:46Z Makenzis 216345 12397443 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Брейдаблик | герб = | оригинално име = Ungmennafélagið Breiðablik | прозвище = | основан= {{Роден|12|2|1950|1}} | стадион = „[[Коупавогсвьотлюр (стадион)|Коупавогсвьотлюр]]“ | капацитет = 3009 | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Ори Вигнир Хльодверсон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Аугуст Тоур Гилфасон | първенство = [[Урвалсдейлд]] | сезон = 2024 | място = [[Файл:Golden star.svg|20px|Действащ шампион]] '''Шампион''' | уебсайт = [http://www.breidablik.is Официален уебсайт] | pattern_la1=|pattern_b1=|pattern_ra1=| leftarm1=007050|body1=007050|rightarm1=007050|shorts1=FFFFFF|socks1=FFFFFF| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=000000|socks2=000000| }} [[Файл:Kópavogsvöllur.JPG|мини|Стадион „[[Коупавогсвьотлюр (стадион)|Коупавогсвьотлюр]]“]] '''Брейдаблик''' ({{lang|is|Breiðablik}}) е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от град [[Коупавогюр]]. Основан е през 1950 година. Клубните цветове са в зелено. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Коупавогсвьотлюр (стадион)|Коупавогсвьотлюр]]“ с капацитет 3009 зрители. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (3):''' 2010, 2022, 2024 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (4):''' 2012, 2015, 2018, 2019. ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (1):''' 1983 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2009 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1971, 2018. * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2013, 2015 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1996, 2009, 2010, 2014. * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2023 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 2010, 2011 == Източници == * [http://www.breidablik.is Официален уебсайт] * [http://www.blikar.is Сайт на запалянковците] {{Урвалсдейлд}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Брейдаблик]] [[Категория:Коупавогюр]] [[Категория:Основани в Исландия през 1950 година]] 8dy2gz5elh6sx40nyhjksb7r5ebeflm 0 725897 12397431 12368372 2024-10-28T12:35:30Z Makenzis 216345 12397431 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Викингур | герб = | оригинално име = Knattspyrnufélagið Víkingur<br>(Vikingur Reykjavik F.C.) | прозвище = Víkingar („Викинги“) | основан= {{Роден|21|4|1908|1}} | стадион = „[[Викингсвьотлюр (стадион)|Викингсвьотлюр]]“ | капацитет = 1449<ref>Stadiums (2015) KSÍ.<br/>[http://www.ksi.is/mannvirki/knattspyrnuvellir/?vollur=102 www.ksi.is] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170813011445/http://www.ksi.is/mannvirki/knattspyrnuvellir/?vollur=102 |date=2017-08-13 }}</ref> | президент = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Фридрик Магнусон | старши треньор = {{Флагче|Исландия|Исландия}} Арнар Бергман Гюннльойгсон | първенство = [[Урвалсдейлд]] | сезон = 2024 | място = '''2.''' | уебсайт = [http://www.vikingur.is/ Официален уебсайт] | pattern_la1=|pattern_b1=|pattern_ra1=| leftarm1=007050|body1=007050|rightarm1=007050|shorts1=FFFFFF|socks1=FFFFFF| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=000000|socks2=000000| }} [[Файл:Kópavogsvöllur.JPG|мини|Стадион „[[Коупавогсвьотлюр (стадион)|Коупавогсвьотлюр]]“]] '''Викингур''' ({{lang|is|Knattspyrnufélagið Víkingur}}) е [[Исландия|исландски]] футболен отбор от столицата [[Рейкявик]]. Основан е на 21 април 1908 година. Клубните цветове са в зелено. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Викингсвьотлюр (стадион)|Викингсвьотлюр]]“ с капацитет 1449 зрители. ''Викингур'' е пет пъти шампион на Исландия и веднъж носител на националната купа. Клубът често играе в евротурнирите, но нито веднъж не е успявал да премине първия кръг. Освен футбола спортен клуб „Викингур“ развива [[тенис]], [[тенис на маса]], [[карате]], [[ски]] и [[хандбал]]. == Успехи == * '''[[Урвалсдейлд|Исландска висша лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (7):'''<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/56|title=Шампиони на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303204328/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar//nr/56}}</ref> 1920, 1924, 1981, 1982, 1991, 2021, 2023 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (7):''' 1918, 1921, 1922, 1925, 1938, 1940, 1948 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (9):''' 1919, 1926, 1927, 1931, 1939, 1941, 1944, 1953, 2022 * '''[[Купа на Исландия по футбол|Купа на Исландия]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58|title=Носители на Купата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2013-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131212211445/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/58}}</ref> ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (5):''' 1971, 2019, 2021, 2022, 2023 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1967, 2024 * '''[[Купа на лигата (футбол, Исландия)|Купа на Лигата]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2016 * '''[[Суперкупа на Исландия по футбол|Суперкупа на Исландия]]''':<ref>{{cite web|url=http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/60|title=Носители на Суперкупата на Исландия по футбол|publisher=[[Футболна асоциация на Исландия]]|lang=is|accessdate=2015-07-18|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304210006/http://www.ksi.is/mot/fra-upphafi/greinar/nr/60}}</ref> ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):'''1982, 1983. ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2023 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.vikingur.is/ Официален уебсайт] * [http://int.soccerway.com/teams/iceland/knattspyrnufelagidh-vikingur/ Профил на soccerway.com] {{Урвалсдейлд}} [[Категория:Исландски футболни отбори|Викингур]] [[Категория:Спорт в Рейкявик]] [[Категория:Основани в Исландия през 1908 година]] kg9xo6s2se51m0e83voknmlem8n5xon 4 730756 12397457 12397346 2024-10-28T13:04:38Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12397457 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Михаил Рашков Михайлов|Михаил Рашков Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Рашков Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Рашков Михайлов|action=history}} история]) || 2024-05-21 17:07:04 || {{потребител|8FF0900171}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Кирилов Палчев|Иван Кирилов Палчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кирилов Палчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кирилов Палчев|action=history}} история]) || 2024-05-22 14:22:51 || {{потребител|SofiQ28}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|Атанас Петров Йовчев - Комитата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|action=history}} история]) || 2024-05-23 07:35:39 || {{потребител|Любомир Димитров}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Станчев Нешев|Стефан Станчев Нешев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Станчев Нешев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Станчев Нешев|action=history}} история]) || 2024-05-26 19:12:46 || {{потребител|Boycska}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руденко Радев Йорданов|Руденко Радев Йорданов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руденко Радев Йорданов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руденко Радев Йорданов|action=history}} история]) || 2024-05-27 09:44:17 || {{потребител|82.137.110.51}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Времева сложност|Времева сложност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Времева сложност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Времева сложност|action=history}} история]) || 2024-05-29 17:55:21 || {{потребител|100daysummer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|Димитър Асенов Саръиванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|action=history}} история]) || 2024-05-30 17:17:41 || {{потребител|Rayavelch}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Идеалната държава|Идеалната държава]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Идеалната държава}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Идеалната държава|action=history}} история]) || 2024-05-30 21:07:26 || {{потребител|151.237.70.15}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Пенков Иванов|Иван Пенков Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Пенков Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Пенков Иванов|action=history}} история]) || 2024-05-31 12:51:57 || {{потребител|Niobaa}} || [[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Емилов Савов|Иван Емилов Савов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Емилов Савов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Емилов Савов|action=history}} история]) || 2024-05-31 13:08:34 || {{потребител|92.247.205.20}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безгранична любов|Безгранична любов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безгранична любов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безгранична любов|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:16:42 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Усмихни се на съдбата си|Усмихни се на съдбата си]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Усмихни се на съдбата си}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Усмихни се на съдбата си|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:18:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:София Мавроиди-Пападаки|София Мавроиди-Пападаки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:София Мавроиди-Пападаки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:София Мавроиди-Пападаки|action=history}} история]) || 2024-06-01 11:03:15 || {{потребител|87.121.13.14}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мръсен кош|Мръсен кош]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мръсен кош}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мръсен кош|action=history}} история]) || 2024-06-01 16:28:08 || {{потребител|Dari34ii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Младен Статев|Младен Статев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Статев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Статев|action=history}} история]) || 2024-06-02 08:28:06 || {{потребител|212.75.17.210}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Моят прекрасен живот|Моят прекрасен живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Моят прекрасен живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Моят прекрасен живот|action=history}} история]) || 2024-06-03 19:50:17 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|Стефан Гайтанджиев (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|action=history}} история]) || 2024-06-04 08:55:43 || {{потребител|Boyanp277}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Предателство (сериал)|Предателство (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Предателство (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Предателство (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:51:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Присъда|Присъда]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Присъда}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Присъда|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:53:09 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Див (сериал)|Див (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Див (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Див (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 16:32:23 || {{потребител|151.251.247.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тутраканска епопея - 1916|Тутраканска епопея - 1916]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тутраканска епопея - 1916}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тутраканска епопея - 1916|action=history}} история]) || 2024-06-05 06:01:41 || {{потребител|Музей Тутраканска епопея}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Росица Тоткова|Росица Тоткова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Росица Тоткова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Росица Тоткова|action=history}} история]) || 2024-06-05 17:46:07 || {{потребител|ДидиДимитрова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Еленко Любомиров Божков|Еленко Любомиров Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еленко Любомиров Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еленко Любомиров Божков|action=history}} история]) || 2024-06-06 03:37:10 || {{потребител|Alexosis1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Риск апетит|Риск апетит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риск апетит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риск апетит|action=history}} история]) || 2024-06-06 17:27:25 || {{потребител|91.92.52.131}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Румен Петров Данов|Румен Петров Данов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Петров Данов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Петров Данов|action=history}} история]) || 2024-06-06 19:05:44 || {{потребител|Dbminkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пирин Воденичаров|Пирин Воденичаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин Воденичаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин Воденичаров|action=history}} история]) || 2024-06-07 10:43:15 || {{потребител|9FF0900152}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Цветанов Гинчев|Иван Цветанов Гинчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Цветанов Гинчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Цветанов Гинчев|action=history}} история]) || 2024-06-09 20:46:13 || {{потребител|8FF0900128}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Томо Дингов Динговски|Томо Дингов Динговски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Томо Дингов Динговски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Томо Дингов Динговски|action=history}} история]) || 2024-06-12 14:41:20 || {{потребител|Dead 21 dreams}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Последно повикване за Истанбул|Последно повикване за Истанбул]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Последно повикване за Истанбул}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Последно повикване за Истанбул|action=history}} история]) || 2024-06-13 17:56:47 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мобика|Мобика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мобика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мобика|action=history}} история]) || 2024-06-14 10:45:55 || {{потребител|Maria99d}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джамал Мусиала|Джамал Мусиала]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джамал Мусиала}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джамал Мусиала|action=history}} история]) || 2024-06-15 11:17:03 || {{потребител|Lunar Spectrum96}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Маргарида Корсейро|Маргарида Корсейро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маргарида Корсейро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маргарида Корсейро|action=history}} история]) || 2024-06-15 21:09:09 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стандарти за информационна сигурност|Стандарти за информационна сигурност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стандарти за информационна сигурност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стандарти за информационна сигурност|action=history}} история]) || 2024-06-17 00:25:13 || {{потребител|Rakija-lover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кенан Йълдъз|Кенан Йълдъз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кенан Йълдъз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кенан Йълдъз|action=history}} история]) || 2024-06-18 16:25:32 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Николай Йочколовски|Николай Йочколовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Йочколовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Йочколовски|action=history}} история]) || 2024-06-19 07:43:41 || {{потребител|2003:C4:1F20:1C00:A9F8:82B2:401:BB66}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|Синдром на Мюнхаузен чрез прокси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|action=history}} история]) || 2024-06-19 17:12:48 || {{потребител|KalinaNiko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Локус (психология)|Локус (психология)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локус (психология)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локус (психология)|action=history}} история]) || 2024-06-19 19:31:12 || {{потребител|213.130.92.132}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ебрахим Раиси|Ебрахим Раиси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ебрахим Раиси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ебрахим Раиси|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:17 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|Ивайло Станев (фотограф)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|action=history}} история]) || 2024-07-23 17:49:35 || {{потребител|Monochrome Hub}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Масуд Пезешкиан|Масуд Пезешкиан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Масуд Пезешкиан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Масуд Пезешкиан|action=history}} история]) || 2024-07-23 19:32:13 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|Конгрес на поробените народи на Руската империя]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|action=history}} история]) || 2024-07-27 11:28:08 || {{потребител|Stepbudjak}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Аднан Кахведжи|Аднан Кахведжи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аднан Кахведжи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аднан Кахведжи|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:36 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Ченгелдере|Ченгелдере]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ченгелдере}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ченгелдере|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Гьоксу|Гьоксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьоксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьоксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Гьозтепе|Гьозтепе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьозтепе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьозтепе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:26 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Рюзгярлъбахче|Рюзгярлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рюзгярлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рюзгярлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- | [[Чернова:Лотроп Стодард|Лотроп Стодард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лотроп Стодард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лотроп Стодард|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:22:50 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|Д-р Григор Димитров Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|action=history}} история]) || 2024-08-20 08:52:40 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Петър Вълка|Петър Вълка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Вълка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Вълка|action=history}} история]) || 2024-08-20 21:22:12 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Дашанами Сампрадая|Дашанами Сампрадая]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дашанами Сампрадая}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дашанами Сампрадая|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:31:42 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Надежда Искрова|Надежда Искрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Надежда Искрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Надежда Искрова|action=history}} история]) || 2024-09-05 04:12:28 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Стелиян Стойчев|Стелиян Стойчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Стойчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Стойчев|action=history}} история]) || 2024-10-14 19:28:32 || {{потребител|1FF0900136}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|The Electric Lady Studio Guitar]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|action=history}} история]) || 2024-10-18 03:17:39 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- | [[Чернова:Евгений Еков|Евгений Еков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Евгений Еков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Евгений Еков|action=history}} история]) || 2024-10-25 21:40:49 || {{потребител|Ф.н.12153}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- |} 83y0wvp3acx4ao5gct9gixlfr8mx8wb 12397514 12397457 2024-10-28T14:04:41Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12397514 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Михаил Рашков Михайлов|Михаил Рашков Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Рашков Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Рашков Михайлов|action=history}} история]) || 2024-05-21 17:07:04 || {{потребител|8FF0900171}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Кирилов Палчев|Иван Кирилов Палчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кирилов Палчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кирилов Палчев|action=history}} история]) || 2024-05-22 14:22:51 || {{потребител|SofiQ28}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|Атанас Петров Йовчев - Комитата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|action=history}} история]) || 2024-05-23 07:35:39 || {{потребител|Любомир Димитров}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Станчев Нешев|Стефан Станчев Нешев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Станчев Нешев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Станчев Нешев|action=history}} история]) || 2024-05-26 19:12:46 || {{потребител|Boycska}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руденко Радев Йорданов|Руденко Радев Йорданов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руденко Радев Йорданов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руденко Радев Йорданов|action=history}} история]) || 2024-05-27 09:44:17 || {{потребител|82.137.110.51}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Времева сложност|Времева сложност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Времева сложност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Времева сложност|action=history}} история]) || 2024-05-29 17:55:21 || {{потребител|100daysummer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|Димитър Асенов Саръиванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|action=history}} история]) || 2024-05-30 17:17:41 || {{потребител|Rayavelch}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Идеалната държава|Идеалната държава]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Идеалната държава}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Идеалната държава|action=history}} история]) || 2024-05-30 21:07:26 || {{потребител|151.237.70.15}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Пенков Иванов|Иван Пенков Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Пенков Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Пенков Иванов|action=history}} история]) || 2024-05-31 12:51:57 || {{потребител|Niobaa}} || [[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Емилов Савов|Иван Емилов Савов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Емилов Савов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Емилов Савов|action=history}} история]) || 2024-05-31 13:08:34 || {{потребител|92.247.205.20}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безгранична любов|Безгранична любов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безгранична любов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безгранична любов|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:16:42 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Усмихни се на съдбата си|Усмихни се на съдбата си]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Усмихни се на съдбата си}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Усмихни се на съдбата си|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:18:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:София Мавроиди-Пападаки|София Мавроиди-Пападаки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:София Мавроиди-Пападаки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:София Мавроиди-Пападаки|action=history}} история]) || 2024-06-01 11:03:15 || {{потребител|87.121.13.14}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мръсен кош|Мръсен кош]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мръсен кош}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мръсен кош|action=history}} история]) || 2024-06-01 16:28:08 || {{потребител|Dari34ii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Младен Статев|Младен Статев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Статев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Статев|action=history}} история]) || 2024-06-02 08:28:06 || {{потребител|212.75.17.210}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Моят прекрасен живот|Моят прекрасен живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Моят прекрасен живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Моят прекрасен живот|action=history}} история]) || 2024-06-03 19:50:17 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|Стефан Гайтанджиев (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|action=history}} история]) || 2024-06-04 08:55:43 || {{потребител|Boyanp277}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Предателство (сериал)|Предателство (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Предателство (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Предателство (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:51:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Присъда|Присъда]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Присъда}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Присъда|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:53:09 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Див (сериал)|Див (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Див (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Див (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 16:32:23 || {{потребител|151.251.247.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тутраканска епопея - 1916|Тутраканска епопея - 1916]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тутраканска епопея - 1916}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тутраканска епопея - 1916|action=history}} история]) || 2024-06-05 06:01:41 || {{потребител|Музей Тутраканска епопея}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Росица Тоткова|Росица Тоткова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Росица Тоткова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Росица Тоткова|action=history}} история]) || 2024-06-05 17:46:07 || {{потребител|ДидиДимитрова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Еленко Любомиров Божков|Еленко Любомиров Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еленко Любомиров Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еленко Любомиров Божков|action=history}} история]) || 2024-06-06 03:37:10 || {{потребител|Alexosis1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Риск апетит|Риск апетит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риск апетит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риск апетит|action=history}} история]) || 2024-06-06 17:27:25 || {{потребител|91.92.52.131}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Румен Петров Данов|Румен Петров Данов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Петров Данов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Петров Данов|action=history}} история]) || 2024-06-06 19:05:44 || {{потребител|Dbminkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пирин Воденичаров|Пирин Воденичаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин Воденичаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин Воденичаров|action=history}} история]) || 2024-06-07 10:43:15 || {{потребител|9FF0900152}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Цветанов Гинчев|Иван Цветанов Гинчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Цветанов Гинчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Цветанов Гинчев|action=history}} история]) || 2024-06-09 20:46:13 || {{потребител|8FF0900128}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Томо Дингов Динговски|Томо Дингов Динговски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Томо Дингов Динговски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Томо Дингов Динговски|action=history}} история]) || 2024-06-12 14:41:20 || {{потребител|Dead 21 dreams}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Последно повикване за Истанбул|Последно повикване за Истанбул]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Последно повикване за Истанбул}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Последно повикване за Истанбул|action=history}} история]) || 2024-06-13 17:56:47 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мобика|Мобика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мобика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мобика|action=history}} история]) || 2024-06-14 10:45:55 || {{потребител|Maria99d}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джамал Мусиала|Джамал Мусиала]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джамал Мусиала}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джамал Мусиала|action=history}} история]) || 2024-06-15 11:17:03 || {{потребител|Lunar Spectrum96}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Маргарида Корсейро|Маргарида Корсейро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маргарида Корсейро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маргарида Корсейро|action=history}} история]) || 2024-06-15 21:09:09 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стандарти за информационна сигурност|Стандарти за информационна сигурност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стандарти за информационна сигурност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стандарти за информационна сигурност|action=history}} история]) || 2024-06-17 00:25:13 || {{потребител|Rakija-lover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кенан Йълдъз|Кенан Йълдъз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кенан Йълдъз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кенан Йълдъз|action=history}} история]) || 2024-06-18 16:25:32 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Николай Йочколовски|Николай Йочколовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Йочколовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Йочколовски|action=history}} история]) || 2024-06-19 07:43:41 || {{потребител|2003:C4:1F20:1C00:A9F8:82B2:401:BB66}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|Синдром на Мюнхаузен чрез прокси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|action=history}} история]) || 2024-06-19 17:12:48 || {{потребител|KalinaNiko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Локус (психология)|Локус (психология)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локус (психология)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локус (психология)|action=history}} история]) || 2024-06-19 19:31:12 || {{потребител|213.130.92.132}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ебрахим Раиси|Ебрахим Раиси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ебрахим Раиси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ебрахим Раиси|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:17 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|Ивайло Станев (фотограф)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|action=history}} история]) || 2024-07-23 17:49:35 || {{потребител|Monochrome Hub}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Масуд Пезешкиан|Масуд Пезешкиан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Масуд Пезешкиан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Масуд Пезешкиан|action=history}} история]) || 2024-07-23 19:32:13 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|Конгрес на поробените народи на Руската империя]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|action=history}} история]) || 2024-07-27 11:28:08 || {{потребител|Stepbudjak}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аднан Кахведжи|Аднан Кахведжи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аднан Кахведжи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аднан Кахведжи|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:36 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ченгелдере|Ченгелдере]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ченгелдере}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ченгелдере|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьоксу|Гьоксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьоксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьоксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьозтепе|Гьозтепе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьозтепе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьозтепе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:26 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рюзгярлъбахче|Рюзгярлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рюзгярлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рюзгярлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- | [[Чернова:Лотроп Стодард|Лотроп Стодард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лотроп Стодард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лотроп Стодард|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:22:50 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|Д-р Григор Димитров Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|action=history}} история]) || 2024-08-20 08:52:40 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Петър Вълка|Петър Вълка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Вълка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Вълка|action=history}} история]) || 2024-08-20 21:22:12 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Дашанами Сампрадая|Дашанами Сампрадая]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дашанами Сампрадая}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дашанами Сампрадая|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:31:42 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Надежда Искрова|Надежда Искрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Надежда Искрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Надежда Искрова|action=history}} история]) || 2024-09-05 04:12:28 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Стелиян Стойчев|Стелиян Стойчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Стойчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Стойчев|action=history}} история]) || 2024-10-14 19:28:32 || {{потребител|1FF0900136}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|The Electric Lady Studio Guitar]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|action=history}} история]) || 2024-10-18 03:17:39 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- | [[Чернова:Евгений Еков|Евгений Еков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Евгений Еков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Евгений Еков|action=history}} история]) || 2024-10-25 21:40:49 || {{потребител|Ф.н.12153}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- |} 0zak6ou953wbk95ne6fcq0bvaj8w6yr 12397811 12397514 2024-10-28T20:04:36Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12397811 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Михаил Рашков Михайлов|Михаил Рашков Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Рашков Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Рашков Михайлов|action=history}} история]) || 2024-05-21 17:07:04 || {{потребител|8FF0900171}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Кирилов Палчев|Иван Кирилов Палчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кирилов Палчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кирилов Палчев|action=history}} история]) || 2024-05-22 14:22:51 || {{потребител|SofiQ28}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|Атанас Петров Йовчев - Комитата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|action=history}} история]) || 2024-05-23 07:35:39 || {{потребител|Любомир Димитров}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Станчев Нешев|Стефан Станчев Нешев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Станчев Нешев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Станчев Нешев|action=history}} история]) || 2024-05-26 19:12:46 || {{потребител|Boycska}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руденко Радев Йорданов|Руденко Радев Йорданов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руденко Радев Йорданов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руденко Радев Йорданов|action=history}} история]) || 2024-05-27 09:44:17 || {{потребител|82.137.110.51}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Времева сложност|Времева сложност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Времева сложност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Времева сложност|action=history}} история]) || 2024-05-29 17:55:21 || {{потребител|100daysummer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|Димитър Асенов Саръиванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|action=history}} история]) || 2024-05-30 17:17:41 || {{потребител|Rayavelch}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Идеалната държава|Идеалната държава]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Идеалната държава}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Идеалната държава|action=history}} история]) || 2024-05-30 21:07:26 || {{потребител|151.237.70.15}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Пенков Иванов|Иван Пенков Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Пенков Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Пенков Иванов|action=history}} история]) || 2024-05-31 12:51:57 || {{потребител|Niobaa}} || [[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Емилов Савов|Иван Емилов Савов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Емилов Савов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Емилов Савов|action=history}} история]) || 2024-05-31 13:08:34 || {{потребител|92.247.205.20}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безгранична любов|Безгранична любов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безгранична любов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безгранична любов|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:16:42 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Усмихни се на съдбата си|Усмихни се на съдбата си]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Усмихни се на съдбата си}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Усмихни се на съдбата си|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:18:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:София Мавроиди-Пападаки|София Мавроиди-Пападаки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:София Мавроиди-Пападаки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:София Мавроиди-Пападаки|action=history}} история]) || 2024-06-01 11:03:15 || {{потребител|87.121.13.14}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мръсен кош|Мръсен кош]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мръсен кош}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мръсен кош|action=history}} история]) || 2024-06-01 16:28:08 || {{потребител|Dari34ii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Младен Статев|Младен Статев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Статев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Статев|action=history}} история]) || 2024-06-02 08:28:06 || {{потребител|212.75.17.210}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Моят прекрасен живот|Моят прекрасен живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Моят прекрасен живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Моят прекрасен живот|action=history}} история]) || 2024-06-03 19:50:17 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|Стефан Гайтанджиев (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|action=history}} история]) || 2024-06-04 08:55:43 || {{потребител|Boyanp277}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Предателство (сериал)|Предателство (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Предателство (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Предателство (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:51:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Присъда|Присъда]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Присъда}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Присъда|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:53:09 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Див (сериал)|Див (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Див (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Див (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 16:32:23 || {{потребител|151.251.247.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тутраканска епопея - 1916|Тутраканска епопея - 1916]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тутраканска епопея - 1916}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тутраканска епопея - 1916|action=history}} история]) || 2024-06-05 06:01:41 || {{потребител|Музей Тутраканска епопея}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Росица Тоткова|Росица Тоткова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Росица Тоткова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Росица Тоткова|action=history}} история]) || 2024-06-05 17:46:07 || {{потребител|ДидиДимитрова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Еленко Любомиров Божков|Еленко Любомиров Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еленко Любомиров Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еленко Любомиров Божков|action=history}} история]) || 2024-06-06 03:37:10 || {{потребител|Alexosis1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Риск апетит|Риск апетит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риск апетит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риск апетит|action=history}} история]) || 2024-06-06 17:27:25 || {{потребител|91.92.52.131}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Румен Петров Данов|Румен Петров Данов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Петров Данов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Петров Данов|action=history}} история]) || 2024-06-06 19:05:44 || {{потребител|Dbminkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пирин Воденичаров|Пирин Воденичаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин Воденичаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин Воденичаров|action=history}} история]) || 2024-06-07 10:43:15 || {{потребител|9FF0900152}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Цветанов Гинчев|Иван Цветанов Гинчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Цветанов Гинчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Цветанов Гинчев|action=history}} история]) || 2024-06-09 20:46:13 || {{потребител|8FF0900128}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Томо Дингов Динговски|Томо Дингов Динговски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Томо Дингов Динговски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Томо Дингов Динговски|action=history}} история]) || 2024-06-12 14:41:20 || {{потребител|Dead 21 dreams}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Последно повикване за Истанбул|Последно повикване за Истанбул]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Последно повикване за Истанбул}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Последно повикване за Истанбул|action=history}} история]) || 2024-06-13 17:56:47 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мобика|Мобика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мобика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мобика|action=history}} история]) || 2024-06-14 10:45:55 || {{потребител|Maria99d}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джамал Мусиала|Джамал Мусиала]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джамал Мусиала}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джамал Мусиала|action=history}} история]) || 2024-06-15 11:17:03 || {{потребител|Lunar Spectrum96}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Маргарида Корсейро|Маргарида Корсейро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маргарида Корсейро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маргарида Корсейро|action=history}} история]) || 2024-06-15 21:09:09 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стандарти за информационна сигурност|Стандарти за информационна сигурност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стандарти за информационна сигурност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стандарти за информационна сигурност|action=history}} история]) || 2024-06-17 00:25:13 || {{потребител|Rakija-lover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кенан Йълдъз|Кенан Йълдъз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кенан Йълдъз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кенан Йълдъз|action=history}} история]) || 2024-06-18 16:25:32 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Николай Йочколовски|Николай Йочколовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Йочколовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Йочколовски|action=history}} история]) || 2024-06-19 07:43:41 || {{потребител|2003:C4:1F20:1C00:A9F8:82B2:401:BB66}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|Синдром на Мюнхаузен чрез прокси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|action=history}} история]) || 2024-06-19 17:12:48 || {{потребител|KalinaNiko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Локус (психология)|Локус (психология)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локус (психология)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локус (психология)|action=history}} история]) || 2024-06-19 19:31:12 || {{потребител|213.130.92.132}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ебрахим Раиси|Ебрахим Раиси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ебрахим Раиси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ебрахим Раиси|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:17 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|Ивайло Станев (фотограф)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|action=history}} история]) || 2024-07-23 17:49:35 || {{потребител|Monochrome Hub}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Масуд Пезешкиан|Масуд Пезешкиан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Масуд Пезешкиан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Масуд Пезешкиан|action=history}} история]) || 2024-07-23 19:32:13 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|Конгрес на поробените народи на Руската империя]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|action=history}} история]) || 2024-07-27 11:28:08 || {{потребител|Stepbudjak}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аднан Кахведжи|Аднан Кахведжи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аднан Кахведжи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аднан Кахведжи|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:36 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ченгелдере|Ченгелдере]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ченгелдере}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ченгелдере|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьоксу|Гьоксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьоксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьоксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьозтепе|Гьозтепе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьозтепе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьозтепе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:26 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рюзгярлъбахче|Рюзгярлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рюзгярлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рюзгярлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- | [[Чернова:Лотроп Стодард|Лотроп Стодард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лотроп Стодард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лотроп Стодард|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:22:50 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|Д-р Григор Димитров Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|action=history}} история]) || 2024-08-20 08:52:40 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Петър Вълка|Петър Вълка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Вълка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Вълка|action=history}} история]) || 2024-08-20 21:22:12 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Дашанами Сампрадая|Дашанами Сампрадая]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дашанами Сампрадая}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дашанами Сампрадая|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:31:42 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Надежда Искрова|Надежда Искрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Надежда Искрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Надежда Искрова|action=history}} история]) || 2024-09-05 04:12:28 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Стелиян Стойчев|Стелиян Стойчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Стойчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Стойчев|action=history}} история]) || 2024-10-14 19:28:32 || {{потребител|1FF0900136}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|The Electric Lady Studio Guitar]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|action=history}} история]) || 2024-10-18 03:17:39 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- | [[Чернова:Евгений Еков|Евгений Еков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Евгений Еков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Евгений Еков|action=history}} история]) || 2024-10-25 21:40:49 || {{потребител|Ф.н.12153}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- |} moi7hia2aunxfcimvkf4ulsjq4jlx0i 12397958 12397811 2024-10-28T22:04:39Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12397958 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Михаил Рашков Михайлов|Михаил Рашков Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Рашков Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Рашков Михайлов|action=history}} история]) || 2024-05-21 17:07:04 || {{потребител|8FF0900171}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Кирилов Палчев|Иван Кирилов Палчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кирилов Палчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кирилов Палчев|action=history}} история]) || 2024-05-22 14:22:51 || {{потребител|SofiQ28}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|Атанас Петров Йовчев - Комитата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|action=history}} история]) || 2024-05-23 07:35:39 || {{потребител|Любомир Димитров}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Станчев Нешев|Стефан Станчев Нешев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Станчев Нешев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Станчев Нешев|action=history}} история]) || 2024-05-26 19:12:46 || {{потребител|Boycska}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руденко Радев Йорданов|Руденко Радев Йорданов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руденко Радев Йорданов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руденко Радев Йорданов|action=history}} история]) || 2024-05-27 09:44:17 || {{потребител|82.137.110.51}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Времева сложност|Времева сложност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Времева сложност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Времева сложност|action=history}} история]) || 2024-05-29 17:55:21 || {{потребител|100daysummer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|Димитър Асенов Саръиванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|action=history}} история]) || 2024-05-30 17:17:41 || {{потребител|Rayavelch}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Идеалната държава|Идеалната държава]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Идеалната държава}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Идеалната държава|action=history}} история]) || 2024-05-30 21:07:26 || {{потребител|151.237.70.15}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Пенков Иванов|Иван Пенков Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Пенков Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Пенков Иванов|action=history}} история]) || 2024-05-31 12:51:57 || {{потребител|Niobaa}} || [[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Емилов Савов|Иван Емилов Савов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Емилов Савов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Емилов Савов|action=history}} история]) || 2024-05-31 13:08:34 || {{потребител|92.247.205.20}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Безгранична любов|Безгранична любов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безгранична любов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безгранична любов|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:16:42 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Усмихни се на съдбата си|Усмихни се на съдбата си]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Усмихни се на съдбата си}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Усмихни се на съдбата си|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:18:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:София Мавроиди-Пападаки|София Мавроиди-Пападаки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:София Мавроиди-Пападаки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:София Мавроиди-Пападаки|action=history}} история]) || 2024-06-01 11:03:15 || {{потребител|87.121.13.14}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мръсен кош|Мръсен кош]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мръсен кош}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мръсен кош|action=history}} история]) || 2024-06-01 16:28:08 || {{потребител|Dari34ii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Младен Статев|Младен Статев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Статев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Статев|action=history}} история]) || 2024-06-02 08:28:06 || {{потребител|212.75.17.210}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Моят прекрасен живот|Моят прекрасен живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Моят прекрасен живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Моят прекрасен живот|action=history}} история]) || 2024-06-03 19:50:17 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|Стефан Гайтанджиев (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|action=history}} история]) || 2024-06-04 08:55:43 || {{потребител|Boyanp277}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Предателство (сериал)|Предателство (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Предателство (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Предателство (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:51:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Присъда|Присъда]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Присъда}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Присъда|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:53:09 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Див (сериал)|Див (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Див (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Див (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 16:32:23 || {{потребител|151.251.247.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тутраканска епопея - 1916|Тутраканска епопея - 1916]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тутраканска епопея - 1916}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тутраканска епопея - 1916|action=history}} история]) || 2024-06-05 06:01:41 || {{потребител|Музей Тутраканска епопея}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Росица Тоткова|Росица Тоткова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Росица Тоткова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Росица Тоткова|action=history}} история]) || 2024-06-05 17:46:07 || {{потребител|ДидиДимитрова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Еленко Любомиров Божков|Еленко Любомиров Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еленко Любомиров Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еленко Любомиров Божков|action=history}} история]) || 2024-06-06 03:37:10 || {{потребител|Alexosis1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Риск апетит|Риск апетит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риск апетит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риск апетит|action=history}} история]) || 2024-06-06 17:27:25 || {{потребител|91.92.52.131}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Румен Петров Данов|Румен Петров Данов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Петров Данов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Петров Данов|action=history}} история]) || 2024-06-06 19:05:44 || {{потребител|Dbminkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пирин Воденичаров|Пирин Воденичаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин Воденичаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин Воденичаров|action=history}} история]) || 2024-06-07 10:43:15 || {{потребител|9FF0900152}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Цветанов Гинчев|Иван Цветанов Гинчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Цветанов Гинчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Цветанов Гинчев|action=history}} история]) || 2024-06-09 20:46:13 || {{потребител|8FF0900128}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Томо Дингов Динговски|Томо Дингов Динговски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Томо Дингов Динговски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Томо Дингов Динговски|action=history}} история]) || 2024-06-12 14:41:20 || {{потребител|Dead 21 dreams}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Последно повикване за Истанбул|Последно повикване за Истанбул]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Последно повикване за Истанбул}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Последно повикване за Истанбул|action=history}} история]) || 2024-06-13 17:56:47 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мобика|Мобика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мобика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мобика|action=history}} история]) || 2024-06-14 10:45:55 || {{потребител|Maria99d}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джамал Мусиала|Джамал Мусиала]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джамал Мусиала}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джамал Мусиала|action=history}} история]) || 2024-06-15 11:17:03 || {{потребител|Lunar Spectrum96}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Маргарида Корсейро|Маргарида Корсейро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маргарида Корсейро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маргарида Корсейро|action=history}} история]) || 2024-06-15 21:09:09 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стандарти за информационна сигурност|Стандарти за информационна сигурност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стандарти за информационна сигурност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стандарти за информационна сигурност|action=history}} история]) || 2024-06-17 00:25:13 || {{потребител|Rakija-lover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кенан Йълдъз|Кенан Йълдъз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кенан Йълдъз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кенан Йълдъз|action=history}} история]) || 2024-06-18 16:25:32 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Николай Йочколовски|Николай Йочколовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Йочколовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Йочколовски|action=history}} история]) || 2024-06-19 07:43:41 || {{потребител|2003:C4:1F20:1C00:A9F8:82B2:401:BB66}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|Синдром на Мюнхаузен чрез прокси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|action=history}} история]) || 2024-06-19 17:12:48 || {{потребител|KalinaNiko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Локус (психология)|Локус (психология)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локус (психология)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локус (психология)|action=history}} история]) || 2024-06-19 19:31:12 || {{потребител|213.130.92.132}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ебрахим Раиси|Ебрахим Раиси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ебрахим Раиси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ебрахим Раиси|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:17 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|Ивайло Станев (фотограф)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|action=history}} история]) || 2024-07-23 17:49:35 || {{потребител|Monochrome Hub}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Масуд Пезешкиан|Масуд Пезешкиан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Масуд Пезешкиан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Масуд Пезешкиан|action=history}} история]) || 2024-07-23 19:32:13 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|Конгрес на поробените народи на Руската империя]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|action=history}} история]) || 2024-07-27 11:28:08 || {{потребител|Stepbudjak}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аднан Кахведжи|Аднан Кахведжи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аднан Кахведжи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аднан Кахведжи|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:36 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ченгелдере|Ченгелдере]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ченгелдере}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ченгелдере|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьоксу|Гьоксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьоксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьоксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьозтепе|Гьозтепе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьозтепе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьозтепе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:26 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рюзгярлъбахче|Рюзгярлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рюзгярлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рюзгярлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- | [[Чернова:Лотроп Стодард|Лотроп Стодард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лотроп Стодард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лотроп Стодард|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:22:50 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|Д-р Григор Димитров Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|action=history}} история]) || 2024-08-20 08:52:40 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Петър Вълка|Петър Вълка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Вълка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Вълка|action=history}} история]) || 2024-08-20 21:22:12 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Дашанами Сампрадая|Дашанами Сампрадая]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дашанами Сампрадая}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дашанами Сампрадая|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:31:42 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Надежда Искрова|Надежда Искрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Надежда Искрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Надежда Искрова|action=history}} история]) || 2024-09-05 04:12:28 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Стелиян Стойчев|Стелиян Стойчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Стойчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Стойчев|action=history}} история]) || 2024-10-14 19:28:32 || {{потребител|1FF0900136}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|The Electric Lady Studio Guitar]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|action=history}} история]) || 2024-10-18 03:17:39 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- | [[Чернова:Евгений Еков|Евгений Еков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Евгений Еков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Евгений Еков|action=history}} история]) || 2024-10-25 21:40:49 || {{потребител|Ф.н.12153}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- |} cmdu5oi8tdvj2w0pgyt2a53o1s32g3e 12398077 12397958 2024-10-29T05:04:36Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12398077 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Михаил Рашков Михайлов|Михаил Рашков Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Рашков Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Рашков Михайлов|action=history}} история]) || 2024-05-21 17:07:04 || {{потребител|8FF0900171}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Кирилов Палчев|Иван Кирилов Палчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кирилов Палчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кирилов Палчев|action=history}} история]) || 2024-05-22 14:22:51 || {{потребител|SofiQ28}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|Атанас Петров Йовчев - Комитата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|action=history}} история]) || 2024-05-23 07:35:39 || {{потребител|Любомир Димитров}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Станчев Нешев|Стефан Станчев Нешев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Станчев Нешев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Станчев Нешев|action=history}} история]) || 2024-05-26 19:12:46 || {{потребител|Boycska}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руденко Радев Йорданов|Руденко Радев Йорданов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руденко Радев Йорданов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руденко Радев Йорданов|action=history}} история]) || 2024-05-27 09:44:17 || {{потребител|82.137.110.51}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Времева сложност|Времева сложност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Времева сложност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Времева сложност|action=history}} история]) || 2024-05-29 17:55:21 || {{потребител|100daysummer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|Димитър Асенов Саръиванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|action=history}} история]) || 2024-05-30 17:17:41 || {{потребител|Rayavelch}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Идеалната държава|Идеалната държава]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Идеалната държава}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Идеалната държава|action=history}} история]) || 2024-05-30 21:07:26 || {{потребител|151.237.70.15}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Пенков Иванов|Иван Пенков Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Пенков Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Пенков Иванов|action=history}} история]) || 2024-05-31 12:51:57 || {{потребител|Niobaa}} || [[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Емилов Савов|Иван Емилов Савов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Емилов Савов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Емилов Савов|action=history}} история]) || 2024-05-31 13:08:34 || {{потребител|92.247.205.20}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Безгранична любов|Безгранична любов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безгранична любов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безгранична любов|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:16:42 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Усмихни се на съдбата си|Усмихни се на съдбата си]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Усмихни се на съдбата си}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Усмихни се на съдбата си|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:18:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:София Мавроиди-Пападаки|София Мавроиди-Пападаки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:София Мавроиди-Пападаки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:София Мавроиди-Пападаки|action=history}} история]) || 2024-06-01 11:03:15 || {{потребител|87.121.13.14}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мръсен кош|Мръсен кош]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мръсен кош}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мръсен кош|action=history}} история]) || 2024-06-01 16:28:08 || {{потребител|Dari34ii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Младен Статев|Младен Статев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Статев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Статев|action=history}} история]) || 2024-06-02 08:28:06 || {{потребител|212.75.17.210}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Моят прекрасен живот|Моят прекрасен живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Моят прекрасен живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Моят прекрасен живот|action=history}} история]) || 2024-06-03 19:50:17 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|Стефан Гайтанджиев (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|action=history}} история]) || 2024-06-04 08:55:43 || {{потребител|Boyanp277}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Предателство (сериал)|Предателство (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Предателство (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Предателство (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:51:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Присъда|Присъда]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Присъда}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Присъда|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:53:09 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Див (сериал)|Див (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Див (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Див (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 16:32:23 || {{потребител|151.251.247.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тутраканска епопея - 1916|Тутраканска епопея - 1916]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тутраканска епопея - 1916}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тутраканска епопея - 1916|action=history}} история]) || 2024-06-05 06:01:41 || {{потребител|Музей Тутраканска епопея}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Росица Тоткова|Росица Тоткова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Росица Тоткова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Росица Тоткова|action=history}} история]) || 2024-06-05 17:46:07 || {{потребител|ДидиДимитрова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Еленко Любомиров Божков|Еленко Любомиров Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еленко Любомиров Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еленко Любомиров Божков|action=history}} история]) || 2024-06-06 03:37:10 || {{потребител|Alexosis1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Риск апетит|Риск апетит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риск апетит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риск апетит|action=history}} история]) || 2024-06-06 17:27:25 || {{потребител|91.92.52.131}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Румен Петров Данов|Румен Петров Данов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Петров Данов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Петров Данов|action=history}} история]) || 2024-06-06 19:05:44 || {{потребител|Dbminkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пирин Воденичаров|Пирин Воденичаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин Воденичаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин Воденичаров|action=history}} история]) || 2024-06-07 10:43:15 || {{потребител|9FF0900152}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Цветанов Гинчев|Иван Цветанов Гинчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Цветанов Гинчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Цветанов Гинчев|action=history}} история]) || 2024-06-09 20:46:13 || {{потребител|8FF0900128}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Томо Дингов Динговски|Томо Дингов Динговски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Томо Дингов Динговски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Томо Дингов Динговски|action=history}} история]) || 2024-06-12 14:41:20 || {{потребител|Dead 21 dreams}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Последно повикване за Истанбул|Последно повикване за Истанбул]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Последно повикване за Истанбул}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Последно повикване за Истанбул|action=history}} история]) || 2024-06-13 17:56:47 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мобика|Мобика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мобика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мобика|action=history}} история]) || 2024-06-14 10:45:55 || {{потребител|Maria99d}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джамал Мусиала|Джамал Мусиала]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джамал Мусиала}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джамал Мусиала|action=history}} история]) || 2024-06-15 11:17:03 || {{потребител|Lunar Spectrum96}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Маргарида Корсейро|Маргарида Корсейро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маргарида Корсейро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маргарида Корсейро|action=history}} история]) || 2024-06-15 21:09:09 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стандарти за информационна сигурност|Стандарти за информационна сигурност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стандарти за информационна сигурност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стандарти за информационна сигурност|action=history}} история]) || 2024-06-17 00:25:13 || {{потребител|Rakija-lover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кенан Йълдъз|Кенан Йълдъз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кенан Йълдъз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кенан Йълдъз|action=history}} история]) || 2024-06-18 16:25:32 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Николай Йочколовски|Николай Йочколовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Йочколовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Йочколовски|action=history}} история]) || 2024-06-19 07:43:41 || {{потребител|2003:C4:1F20:1C00:A9F8:82B2:401:BB66}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|Синдром на Мюнхаузен чрез прокси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|action=history}} история]) || 2024-06-19 17:12:48 || {{потребител|KalinaNiko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Локус (психология)|Локус (психология)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локус (психология)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локус (психология)|action=history}} история]) || 2024-06-19 19:31:12 || {{потребител|213.130.92.132}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ебрахим Раиси|Ебрахим Раиси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ебрахим Раиси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ебрахим Раиси|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:17 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|Ивайло Станев (фотограф)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|action=history}} история]) || 2024-07-23 17:49:35 || {{потребител|Monochrome Hub}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Масуд Пезешкиан|Масуд Пезешкиан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Масуд Пезешкиан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Масуд Пезешкиан|action=history}} история]) || 2024-07-23 19:32:13 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|Конгрес на поробените народи на Руската империя]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|action=history}} история]) || 2024-07-27 11:28:08 || {{потребител|Stepbudjak}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аднан Кахведжи|Аднан Кахведжи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аднан Кахведжи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аднан Кахведжи|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:36 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ченгелдере|Ченгелдере]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ченгелдере}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ченгелдере|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьоксу|Гьоксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьоксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьоксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьозтепе|Гьозтепе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьозтепе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьозтепе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:26 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рюзгярлъбахче|Рюзгярлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рюзгярлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рюзгярлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- | [[Чернова:Лотроп Стодард|Лотроп Стодард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лотроп Стодард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лотроп Стодард|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:22:50 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|Д-р Григор Димитров Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|action=history}} история]) || 2024-08-20 08:52:40 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Петър Вълка|Петър Вълка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Вълка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Вълка|action=history}} история]) || 2024-08-20 21:22:12 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Дашанами Сампрадая|Дашанами Сампрадая]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дашанами Сампрадая}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дашанами Сампрадая|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:31:42 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Надежда Искрова|Надежда Искрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Надежда Искрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Надежда Искрова|action=history}} история]) || 2024-09-05 04:12:28 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Стелиян Стойчев|Стелиян Стойчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Стойчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Стойчев|action=history}} история]) || 2024-10-14 19:28:32 || {{потребител|1FF0900136}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|The Electric Lady Studio Guitar]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|action=history}} история]) || 2024-10-18 03:17:39 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- | [[Чернова:Евгений Еков|Евгений Еков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Евгений Еков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Евгений Еков|action=history}} история]) || 2024-10-25 21:40:49 || {{потребител|Ф.н.12153}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Юлиус и Етел Розенберг|Юлиус и Етел Розенберг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлиус и Етел Розенберг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлиус и Етел Розенберг|action=history}} история]) || 2024-10-29 04:46:58 || {{потребител|Luxferuer}} || |- |} bztpbmeege56pvc5lweex5bblhtbbnw 12398103 12398077 2024-10-29T07:04:45Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12398103 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Михаил Рашков Михайлов|Михаил Рашков Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Рашков Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Рашков Михайлов|action=history}} история]) || 2024-05-21 17:07:04 || {{потребител|8FF0900171}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Кирилов Палчев|Иван Кирилов Палчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кирилов Палчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кирилов Палчев|action=history}} история]) || 2024-05-22 14:22:51 || {{потребител|SofiQ28}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|Атанас Петров Йовчев - Комитата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|action=history}} история]) || 2024-05-23 07:35:39 || {{потребител|Любомир Димитров}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Станчев Нешев|Стефан Станчев Нешев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Станчев Нешев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Станчев Нешев|action=history}} история]) || 2024-05-26 19:12:46 || {{потребител|Boycska}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руденко Радев Йорданов|Руденко Радев Йорданов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руденко Радев Йорданов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руденко Радев Йорданов|action=history}} история]) || 2024-05-27 09:44:17 || {{потребител|82.137.110.51}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|Димитър Асенов Саръиванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|action=history}} история]) || 2024-05-30 17:17:41 || {{потребител|Rayavelch}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Пенков Иванов|Иван Пенков Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Пенков Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Пенков Иванов|action=history}} история]) || 2024-05-31 12:51:57 || {{потребител|Niobaa}} || [[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Емилов Савов|Иван Емилов Савов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Емилов Савов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Емилов Савов|action=history}} история]) || 2024-05-31 13:08:34 || {{потребител|92.247.205.20}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Безгранична любов|Безгранична любов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безгранична любов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безгранична любов|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:16:42 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:София Мавроиди-Пападаки|София Мавроиди-Пападаки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:София Мавроиди-Пападаки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:София Мавроиди-Пападаки|action=history}} история]) || 2024-06-01 11:03:15 || {{потребител|87.121.13.14}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мръсен кош|Мръсен кош]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мръсен кош}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мръсен кош|action=history}} история]) || 2024-06-01 16:28:08 || {{потребител|Dari34ii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Младен Статев|Младен Статев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Статев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Статев|action=history}} история]) || 2024-06-02 08:28:06 || {{потребител|212.75.17.210}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Моят прекрасен живот|Моят прекрасен живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Моят прекрасен живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Моят прекрасен живот|action=history}} история]) || 2024-06-03 19:50:17 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|Стефан Гайтанджиев (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|action=history}} история]) || 2024-06-04 08:55:43 || {{потребител|Boyanp277}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Предателство (сериал)|Предателство (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Предателство (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Предателство (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:51:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Присъда|Присъда]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Присъда}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Присъда|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:53:09 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Див (сериал)|Див (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Див (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Див (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 16:32:23 || {{потребител|151.251.247.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тутраканска епопея - 1916|Тутраканска епопея - 1916]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тутраканска епопея - 1916}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тутраканска епопея - 1916|action=history}} история]) || 2024-06-05 06:01:41 || {{потребител|Музей Тутраканска епопея}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Росица Тоткова|Росица Тоткова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Росица Тоткова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Росица Тоткова|action=history}} история]) || 2024-06-05 17:46:07 || {{потребител|ДидиДимитрова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Еленко Любомиров Божков|Еленко Любомиров Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еленко Любомиров Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еленко Любомиров Божков|action=history}} история]) || 2024-06-06 03:37:10 || {{потребител|Alexosis1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Риск апетит|Риск апетит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риск апетит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риск апетит|action=history}} история]) || 2024-06-06 17:27:25 || {{потребител|91.92.52.131}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Румен Петров Данов|Румен Петров Данов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Петров Данов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Петров Данов|action=history}} история]) || 2024-06-06 19:05:44 || {{потребител|Dbminkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пирин Воденичаров|Пирин Воденичаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин Воденичаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин Воденичаров|action=history}} история]) || 2024-06-07 10:43:15 || {{потребител|9FF0900152}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Цветанов Гинчев|Иван Цветанов Гинчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Цветанов Гинчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Цветанов Гинчев|action=history}} история]) || 2024-06-09 20:46:13 || {{потребител|8FF0900128}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Томо Дингов Динговски|Томо Дингов Динговски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Томо Дингов Динговски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Томо Дингов Динговски|action=history}} история]) || 2024-06-12 14:41:20 || {{потребител|Dead 21 dreams}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Последно повикване за Истанбул|Последно повикване за Истанбул]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Последно повикване за Истанбул}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Последно повикване за Истанбул|action=history}} история]) || 2024-06-13 17:56:47 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мобика|Мобика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мобика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мобика|action=history}} история]) || 2024-06-14 10:45:55 || {{потребител|Maria99d}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джамал Мусиала|Джамал Мусиала]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джамал Мусиала}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джамал Мусиала|action=history}} история]) || 2024-06-15 11:17:03 || {{потребител|Lunar Spectrum96}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Маргарида Корсейро|Маргарида Корсейро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маргарида Корсейро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маргарида Корсейро|action=history}} история]) || 2024-06-15 21:09:09 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стандарти за информационна сигурност|Стандарти за информационна сигурност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стандарти за информационна сигурност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стандарти за информационна сигурност|action=history}} история]) || 2024-06-17 00:25:13 || {{потребител|Rakija-lover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кенан Йълдъз|Кенан Йълдъз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кенан Йълдъз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кенан Йълдъз|action=history}} история]) || 2024-06-18 16:25:32 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Николай Йочколовски|Николай Йочколовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Йочколовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Йочколовски|action=history}} история]) || 2024-06-19 07:43:41 || {{потребител|2003:C4:1F20:1C00:A9F8:82B2:401:BB66}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|Синдром на Мюнхаузен чрез прокси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|action=history}} история]) || 2024-06-19 17:12:48 || {{потребител|KalinaNiko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Локус (психология)|Локус (психология)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локус (психология)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локус (психология)|action=history}} история]) || 2024-06-19 19:31:12 || {{потребител|213.130.92.132}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ебрахим Раиси|Ебрахим Раиси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ебрахим Раиси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ебрахим Раиси|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:17 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|Ивайло Станев (фотограф)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|action=history}} история]) || 2024-07-23 17:49:35 || {{потребител|Monochrome Hub}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Масуд Пезешкиан|Масуд Пезешкиан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Масуд Пезешкиан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Масуд Пезешкиан|action=history}} история]) || 2024-07-23 19:32:13 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|Конгрес на поробените народи на Руската империя]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|action=history}} история]) || 2024-07-27 11:28:08 || {{потребител|Stepbudjak}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аднан Кахведжи|Аднан Кахведжи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аднан Кахведжи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аднан Кахведжи|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:36 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ченгелдере|Ченгелдере]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ченгелдере}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ченгелдере|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьоксу|Гьоксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьоксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьоксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьозтепе|Гьозтепе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьозтепе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьозтепе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:26 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рюзгярлъбахче|Рюзгярлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рюзгярлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рюзгярлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- | [[Чернова:Лотроп Стодард|Лотроп Стодард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лотроп Стодард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лотроп Стодард|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:22:50 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|Д-р Григор Димитров Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|action=history}} история]) || 2024-08-20 08:52:40 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Петър Вълка|Петър Вълка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Вълка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Вълка|action=history}} история]) || 2024-08-20 21:22:12 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Дашанами Сампрадая|Дашанами Сампрадая]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дашанами Сампрадая}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дашанами Сампрадая|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:31:42 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Надежда Искрова|Надежда Искрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Надежда Искрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Надежда Искрова|action=history}} история]) || 2024-09-05 04:12:28 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Стелиян Стойчев|Стелиян Стойчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Стойчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Стойчев|action=history}} история]) || 2024-10-14 19:28:32 || {{потребител|1FF0900136}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|The Electric Lady Studio Guitar]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|action=history}} история]) || 2024-10-18 03:17:39 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- | [[Чернова:Евгений Еков|Евгений Еков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Евгений Еков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Евгений Еков|action=history}} история]) || 2024-10-25 21:40:49 || {{потребител|Ф.н.12153}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Юлиус и Етел Розенберг|Юлиус и Етел Розенберг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлиус и Етел Розенберг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлиус и Етел Розенберг|action=history}} история]) || 2024-10-29 04:46:58 || {{потребител|Luxferuer}} || |- |} ikzypyx0kd21dqxvjjcg2jygesopnsw 12398148 12398103 2024-10-29T08:04:37Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12398148 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Михаил Рашков Михайлов|Михаил Рашков Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Рашков Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Рашков Михайлов|action=history}} история]) || 2024-05-21 17:07:04 || {{потребител|8FF0900171}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Кирилов Палчев|Иван Кирилов Палчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кирилов Палчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кирилов Палчев|action=history}} история]) || 2024-05-22 14:22:51 || {{потребител|SofiQ28}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|Атанас Петров Йовчев - Комитата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата|action=history}} история]) || 2024-05-23 07:35:39 || {{потребител|Любомир Димитров}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Станчев Нешев|Стефан Станчев Нешев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Станчев Нешев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Станчев Нешев|action=history}} история]) || 2024-05-26 19:12:46 || {{потребител|Boycska}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руденко Радев Йорданов|Руденко Радев Йорданов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руденко Радев Йорданов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руденко Радев Йорданов|action=history}} история]) || 2024-05-27 09:44:17 || {{потребител|82.137.110.51}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|Димитър Асенов Саръиванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Асенов Саръиванов|action=history}} история]) || 2024-05-30 17:17:41 || {{потребител|Rayavelch}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Пенков Иванов|Иван Пенков Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Пенков Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Пенков Иванов|action=history}} история]) || 2024-05-31 12:51:57 || {{потребител|Niobaa}} || [[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Иван Емилов Савов|Иван Емилов Савов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Емилов Савов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Емилов Савов|action=history}} история]) || 2024-05-31 13:08:34 || {{потребител|92.247.205.20}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Безгранична любов|Безгранична любов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безгранична любов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безгранична любов|action=history}} история]) || 2024-05-31 21:16:42 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:София Мавроиди-Пападаки|София Мавроиди-Пападаки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:София Мавроиди-Пападаки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:София Мавроиди-Пападаки|action=history}} история]) || 2024-06-01 11:03:15 || {{потребител|87.121.13.14}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мръсен кош|Мръсен кош]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мръсен кош}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мръсен кош|action=history}} история]) || 2024-06-01 16:28:08 || {{потребител|Dari34ii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Младен Статев|Младен Статев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Статев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Статев|action=history}} история]) || 2024-06-02 08:28:06 || {{потребител|212.75.17.210}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Моят прекрасен живот|Моят прекрасен живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Моят прекрасен живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Моят прекрасен живот|action=history}} история]) || 2024-06-03 19:50:17 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|Стефан Гайтанджиев (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Гайтанджиев (политик)|action=history}} история]) || 2024-06-04 08:55:43 || {{потребител|Boyanp277}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Предателство (сериал)|Предателство (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Предателство (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Предателство (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:51:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Присъда|Присъда]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Присъда}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Присъда|action=history}} история]) || 2024-06-04 11:53:09 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Див (сериал)|Див (сериал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Див (сериал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Див (сериал)|action=history}} история]) || 2024-06-04 16:32:23 || {{потребител|151.251.247.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тутраканска епопея - 1916|Тутраканска епопея - 1916]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тутраканска епопея - 1916}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тутраканска епопея - 1916|action=history}} история]) || 2024-06-05 06:01:41 || {{потребител|Музей Тутраканска епопея}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Росица Тоткова|Росица Тоткова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Росица Тоткова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Росица Тоткова|action=history}} история]) || 2024-06-05 17:46:07 || {{потребител|ДидиДимитрова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Еленко Любомиров Божков|Еленко Любомиров Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еленко Любомиров Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еленко Любомиров Божков|action=history}} история]) || 2024-06-06 03:37:10 || {{потребител|Alexosis1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Риск апетит|Риск апетит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риск апетит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риск апетит|action=history}} история]) || 2024-06-06 17:27:25 || {{потребител|91.92.52.131}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Румен Петров Данов|Румен Петров Данов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Петров Данов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Петров Данов|action=history}} история]) || 2024-06-06 19:05:44 || {{потребител|Dbminkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пирин Воденичаров|Пирин Воденичаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин Воденичаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин Воденичаров|action=history}} история]) || 2024-06-07 10:43:15 || {{потребител|9FF0900152}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Цветанов Гинчев|Иван Цветанов Гинчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Цветанов Гинчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Цветанов Гинчев|action=history}} история]) || 2024-06-09 20:46:13 || {{потребител|8FF0900128}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Томо Дингов Динговски|Томо Дингов Динговски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Томо Дингов Динговски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Томо Дингов Динговски|action=history}} история]) || 2024-06-12 14:41:20 || {{потребител|Dead 21 dreams}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Последно повикване за Истанбул|Последно повикване за Истанбул]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Последно повикване за Истанбул}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Последно повикване за Истанбул|action=history}} история]) || 2024-06-13 17:56:47 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мобика|Мобика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мобика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мобика|action=history}} история]) || 2024-06-14 10:45:55 || {{потребител|Maria99d}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джамал Мусиала|Джамал Мусиала]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джамал Мусиала}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джамал Мусиала|action=history}} история]) || 2024-06-15 11:17:03 || {{потребител|Lunar Spectrum96}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Маргарида Корсейро|Маргарида Корсейро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маргарида Корсейро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маргарида Корсейро|action=history}} история]) || 2024-06-15 21:09:09 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стандарти за информационна сигурност|Стандарти за информационна сигурност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стандарти за информационна сигурност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стандарти за информационна сигурност|action=history}} история]) || 2024-06-17 00:25:13 || {{потребител|Rakija-lover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кенан Йълдъз|Кенан Йълдъз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кенан Йълдъз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кенан Йълдъз|action=history}} история]) || 2024-06-18 16:25:32 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Николай Йочколовски|Николай Йочколовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Йочколовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Йочколовски|action=history}} история]) || 2024-06-19 07:43:41 || {{потребител|2003:C4:1F20:1C00:A9F8:82B2:401:BB66}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|Синдром на Мюнхаузен чрез прокси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Мюнхаузен чрез прокси|action=history}} история]) || 2024-06-19 17:12:48 || {{потребител|KalinaNiko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Локус (психология)|Локус (психология)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локус (психология)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локус (психология)|action=history}} история]) || 2024-06-19 19:31:12 || {{потребител|213.130.92.132}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ебрахим Раиси|Ебрахим Раиси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ебрахим Раиси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ебрахим Раиси|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:17 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|Ивайло Станев (фотограф)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станев (фотограф)|action=history}} история]) || 2024-07-23 17:49:35 || {{потребител|Monochrome Hub}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Масуд Пезешкиан|Масуд Пезешкиан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Масуд Пезешкиан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Масуд Пезешкиан|action=history}} история]) || 2024-07-23 19:32:13 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|Конгрес на поробените народи на Руската империя]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя|action=history}} история]) || 2024-07-27 11:28:08 || {{потребител|Stepbudjak}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аднан Кахведжи|Аднан Кахведжи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аднан Кахведжи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аднан Кахведжи|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:36 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ченгелдере|Ченгелдере]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ченгелдере}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ченгелдере|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьоксу|Гьоксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьоксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьоксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:21 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гьозтепе|Гьозтепе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гьозтепе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гьозтепе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:26 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рюзгярлъбахче|Рюзгярлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рюзгярлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рюзгярлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- | [[Чернова:Лотроп Стодард|Лотроп Стодард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лотроп Стодард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лотроп Стодард|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:22:50 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|Д-р Григор Димитров Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Григор Димитров Шишков|action=history}} история]) || 2024-08-20 08:52:40 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Петър Вълка|Петър Вълка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Вълка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Вълка|action=history}} история]) || 2024-08-20 21:22:12 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Дашанами Сампрадая|Дашанами Сампрадая]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дашанами Сампрадая}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дашанами Сампрадая|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:31:42 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Надежда Искрова|Надежда Искрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Надежда Искрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Надежда Искрова|action=history}} история]) || 2024-09-05 04:12:28 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Стелиян Стойчев|Стелиян Стойчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Стойчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Стойчев|action=history}} история]) || 2024-10-14 19:28:32 || {{потребител|1FF0900136}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|The Electric Lady Studio Guitar]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Electric Lady Studio Guitar|action=history}} история]) || 2024-10-18 03:17:39 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- | [[Чернова:Евгений Еков|Евгений Еков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Евгений Еков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Евгений Еков|action=history}} история]) || 2024-10-25 21:40:49 || {{потребител|Ф.н.12153}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Юлиус и Етел Розенберг|Юлиус и Етел Розенберг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлиус и Етел Розенберг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлиус и Етел Розенберг|action=history}} история]) || 2024-10-29 04:46:58 || {{потребител|Luxferuer}} || |- |} 8ojbrjde75c4ovzsgkhvopgnpz6qunr 0 734997 12397787 12392089 2024-10-28T19:40:49Z Ted Masters 210248 12397787 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Линейни кораби тип „Насау“ |име-оригинал = Nassau-Klasse |снимка = Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-61-23, Linienschiff "SMS Rheinland".jpg |заглавие = Линкорът „Рейнланд“ от типа „Насау“ |емблема = |флаг = [[Файл:War Ensign of Germany (1903–1919).svg|22px|Германска империя]] [[Германска империя]] |тип = [[линеен кораб|Линейни кораби]] от [[Линейни кораби тип „Насау“|типа „Насау“]] |производител = ''Kaiserliche Werft'' във [[Вилхелмсхафен]] и др., Германска империя. |поръчан = |започнат = [[22 юли]] [[1907]] г. |завършен = [[7 март]] [[1908]] г. |начало = [[1 октомври]] [[1909]] г. |край = утилизирани |състояние = извън експлоатация |клас = |тонаж = |дължина = 145,67 m ([[водолиния|по КВЛ]])<br />145,72 – 146,15 m (максимална) |ширина = 26,88 m (по КВЛ) |газене = 8,76 m<br>(при пълна водоизместимост) |задвижване = 3 [[парна машина|парни машини с тройно разширение]];<br>12 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] ''Schulz-Thornycroft'';<br>3 [[гребен винт|гребни винта]];<br>22 000 [[конска сила|к.с.]] |скорост = 19,5 [[възел (скорост)|възела]]<br />(36 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 18 873 t (нормална)<br />21 000 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 80 – 290 mm(270<ref>„Насау“</ref>) мм{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=25}}{{sfn|Grosskampfschiffe|1991|S=11}};<br>[[траверса|траверси]]: 90 -210 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 40 – 60 mm;<br>[[барбет]]и: 50 – 280 mm;<br>[[оръдеен купол|кули ГК]]: 60 -280 mm;<br>[[каземат]]и: 160 mm;<br>[[бойна рубка]]: 80 – 400 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 967 – 1087 души |РЛС = |автономност дистанция = 8000/2000 [[морска миля|морски мили]] при 10/19 възела ход{{sfn|Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921|145}} |разход на гориво = |оръдия = 6x2 280 mm;<br />12x1 150 mm;<br>(в [[каземат]]и)<br />16x1 [[8.8 cm SK L/45|88 mm]];<br>(в батарея и на надстройките)<br />2x1 60 mm SBtsKL/21 [[десант]]ни оръдия |ракети = |торпеда = 6x1 450 mm [[торпеден апарат|ТА]] |други = |самолети = |източник = }} '''Насау''' ({{lang|de|Nassau}}) са първият тип [[линеен кораб|линейни кораби]]-[[дредноут (клас кораби)|дредноути]] на [[Кайзерлихе Марине|Германския императорски военноморски флот]]. Дредноутите от типа „Насау“ (4 единици) са построени като отговор на построяването от [[военноморски сили на Великобритания|КВМС на Великобритания]] на първия в света линеен кораб-дредноут [[Дредноут (линеен кораб, 1906)|HMS Dreadnought (1906)]]. == История на строителството == Стремително развиващата се Германска империя е принудена да подкрепя своите политически амбиции със строителството на силен флот. Немаловажен фактор се явява и стремителното развитие на [[икономика]]та на младата империя, позволяващо да се осигури материалната и финансовата база за развитието на флота{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=5}}. Благодарение на усилията на германския [[кайзер]] [[Фридрих Вилхелм II]] и военноморския министър [[Алфред фон Тирпиц]] през 1898 г. е приета нова корабостроителна програма – Закон за флота. През януари 1900 г. британците арестуват в източна [[Африка]] германски [[параход]]и. Подтиквани от възмущението на нацията и желанието да се защитят стремително развиващата се търговия, [[райхстаг]]а приема нов закон за флот през 1900 г., който предвижда удвояване на количествения състав на флота{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=6}}. За гръбнак на флота по онова време се смятат ескадрените броненосци и основните усилия на Германия са насочени към тяхното строителство. За да се изравнят по някакъв начин с огромния британски флот, според закона за флота от 1900 г. количеството на германските броненосци към 1920 г. трябва да съставя 34 единици – 4 ескадри, по осем броненосеца сведени в две дивизии по четири кораба. Още два кораба се строят като [[флагман]]ски. Пределния срок на службата на броненосеца според закона от 1898 г. е установен на 25 години{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=6}}. За това, от 1901 до 1905 г., се планира построяването на по два нови линейни кораба годишно, за увеличаването на количеството им до необходимото. А от 1906 до 1909 г. трябва да се строят по два кораба за замяна на старите{{sfn|Axel Grießmer. Große Kreuzer.|1995|s=166}}. В периода 1901 – 1905 г. съгласно тази програма са заложени броненосци с нормална [[водоизместимост]] от 13 200 т и въоръжение от 4 оръдия на главния калибър от 280-мм и 14 170-мм оръдия на средния калибър – пет от [[Броненосци тип „Брауншвайг“|типа „Брауншвайг“]] и пет от типа „Дойчланд“{{sfn|Gröner_1_1982|41 – 44|2}}. През 1906 г. във Великобритания е построен първият линеен кораб с единни оръдия на главния калибър – „Дредноут“. При водоизместимост от 18 000 т той носи 10 оръдия калибър 305-мм. Неговото строителство предизвиква определен шок във военноморските кръгове и повлича след себе си нова гонка във въоръженията. Името на „Дредноут“ става нарицателно за [[Дредноут (клас кораби)|новия клас]] строящи се кораби. Преразгледана е и германската корабостроителна програма. Ако по-рано Германия се намира в ролята на догонваща страна, то сега тя получава шанс да започне начисто и да построи флот, който може да премери сили с британския. През 1906 г. е прието допълнение към закона за флота, според което е предвидено строителството на първите германски дредноути{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=7}}. Първият немски линкор, „Насау“, както и в случая с линкора „Dreadnought“, се строи в ускорен темп: [[стапел]]ният период на постройката на заложения във [[Вилхелмсхафен]] линкор „Nassau“ съставя само 7,5 [[месец]]а, а периода на дострояване непълни 19 месеца (общото време за строежа закръглено се равнява на 26 месеца). На частните корабостроителници, строящи еднотипните кораби („Westfalen“, „Posen“ и „Rheinland“), са необходими 27, 35 и почти 36 месеца съответно. Корабите от типа „Насау“ трябва да заменят в германския флот броненосците „Bayern“, „Sachsen“, „Wurtemerg“ и „Baden“ (първите 2 са построени според [[бюджет]]а за 1906 г., следващите 2 – по бюджета за 1907 г. Отделянето на средства за строителството на всичките четири линкора започва едва през 1907 г., а залагането на стапелите става почти едновременно – през юни – август 1907 г., но строителството върви с различни темпове, продължителността на обсъжданията на проекта на кораба и неговата конструкция при решаването на редицата сложни технически и финансови проблеми преместват сроковете за построяването на двата първи кораба. След окончателната готовност на „Nassau“ и „Rheinland“ в корабостроителниците в [[Бремен]] и [[Шчечин|Щетин]], възниква проблема с превеждането на корабите по затлачените с наноси реки [[Везер]] и [[Одер]]. Проблема е решен с поставянето по двата [[борд]]а на линкорите на [[Кесон (подводна конструкция)|кесони]] и изпомпване на водата, намаляващи [[газене]]то на корабите и осигуряващи достигането на линкорите до морето. На 1 октомври 1909 г. на „Nassau“ е вдигнат [[вимпел]]а, кораба е приет от [[хазна]]та и влиза в кампанията, а на 15 октомври 1909 г. „Nassau“ излиза за официалните морски [[корабни изпитания|изпитания]]. След месец и половина е последван от „Westfalen“. Останалите линкори от типа са готови през пролетта на следващата година: на 27 февруари 1910 г. заводски изпитания започва „Rheinland“, на 30 април на кораба е вдигнат флага и той влиза във флота; на 31 май влиза в кампания „Posen“, официалните си изпитания той провежда на 18 юни 1910 г. == Стойност == В сравнение с броненосците от типа „Deutschland“ стойността на новите линкори нараства един и половина пъти. За 5 броненосеца от типа „Deutschland“, спуснати на вода едва 1904 – 1906 г., пълната стойност за строителството се колебае от 21 до 25 [[милион]]а [[златна марка|марки]]. Строителството на новите линкори струва на имперската хазна значително повече. * „[[Насау (линеен кораб, 1908)|Nassau]]“ – 37 399 хил. златни марки; * „[[Вестфален (линеен кораб, 1908)|Westfalen]]“ – 36 920 хил. златни марки; * „[[Рейнланд (линеен кораб, 1908)|Rheinland]]“ – 36 916 хил. златни марки; * „[[Позен (кораб)|Posen]]“ – 37 615 хил. златни марки. == Конструкция == Корпуса на новите линкори е гладкопалубен и сравнително широк, с надстройка в средната част. [[главни размери на плавателен съд|Отношението]] L/B (дължина към ширина) на корпуса съставя 5,41 против 5,65 на броненосците от [[Броненосци тип „Дойчланд“|типа „Дойчланд“]]. Проектните работи ръководи главният строител на имперския флот, тайният съветник Бюркнер ({{lang|de|Burkner}}). Поради изискването за намаляване на газенето при линкорите от типа „Насау“, обусловено от необходимостта за базиране на немските кораби в устията на плитководни реки, а също и от проблемите с [[Килски канал|Килския канал]], [[устойчивост (корабоплаване)|устойчивостта]] на корабите от дадения тип е влошена. Относително предходните проекти височината на корпуса е увеличена с малко за подобряване на [[мореходни качества|мореходността]] в щормовите условия на [[Северно море]] и [[Атлантика]]. Конструкцията на линкора е обичайната за корабите от немския флот. Котелното отделение е разделено от средна диаметрална преграда. Всичките три машинни отделения на „Nassau“, благодарение на голямата ширина на кораба и незначителния размер на заеманата площ от парните машини, са разположени една до друга, като в същото време на „Дойчландите“ средната парна машина стои зад бордовите. Набора на корпуса е по надлъжно-напречната система (т. нар. бракетна система<ref name="Викитека ВЭС">[https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Бракетная_система Бракетная система]// Военная энциклопедия: в 18 т./ под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб. ;М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.</ref>), но в краищата, след бронетраверсите, корпуса се набран само по надлъжната система. Тази смесена система е нормална за много типове линкори и се използва и в другите флоти. Набора на корпуса на линкорите от типа „Nassau“ включва 121 [[шпангоут]]а (от 6-и до 114-и, включая шпангоута „0“ по оста на [[рул (морски термин)|балера на руля]], 6 минусови и 114 плюсови шпангоута). [[Шпация]]та е равна на 1,20 м. Надлъжната здравина, освен от вертикалния [[кил (корабоплаване)|кил]], се осигурява по всеки борд от седем надлъжни връзки, от които [[Стрингер (морски термин)|стрингери]] II, IV и VI са водонепроницаеми. Стрингерите се поставят на разстояние 2,1 и 2,125 метра един от друг. [[нос (корабоплаване)|Форщевена]] има [[таран]]на форма, направен е от мека мартенова стомана и е усилен за да има възможност за нанасяне на таранен удар. По време на изпитанията на линкорите става ясно, че, имайки сравнително неголям [[диаметър на циркулация]]та на пълен ход, при максималното преместване на руля линкорите получават [[крен]] до 7°, губейки при това скорост до 70%. === Прожектори === На корабите са поставени по осем 200-[[ампер]]ни прожектора (побордно в две групи по четири на носовата и кърмовата надстройки). Прожекторите могат да обхващат целия кръг на [[хоризонт]]а. Има и два запасни прожектора от същия тип, както и един 17-амперен преносно-сигнален. За защита на прожекторите в германския флот се предприемат специални мерки. В частност, на линкорите от типовете „Nassau“ и „Ostfriesland“ в случай на дневен бой прожекторите (както и шлюп-балките) през специални люкове се спускат в обособени отсеци. === Спасителни средства === По щат на линейните кораби от типа „Насау“ се полага да има: 1 парен [[катер]], 3 малки моторни катера, 2 [[баркас]] със спомагателен двигател; 2 [[велбот]]а, 2 [[ял]]а, 1 сглобяема [[лодка]]. В случай, че на кораба се намира [[щаб]] на [[ескадра]] на борда допълнително се носи 1 адмиралски моторен катер. Катерите могат да бъдат въоръжени с [[картечница|картечници]] на сваляеми [[лафет]]и, а при стоварването на [[десант]]ни партии, в случай на необходимост, също и с десантни оръдия. Местата на поставянето на спасителните катери, поради бордовите кули, са доста ограничени. За спускането във водата на катерите и лодките, отстрани на кърмовия [[комин]], са поставени два специални [[кран]]а, големи и добре забележими в силуета на корабите. Лодките с малък размер за повседневно използване са окачени на [[шлюпбалка|шлюпбалки]], които в случай на бой може да се приберат в специално създадени ниши в бордовете на корабите. === Силова установка === В качеството на силова установка на „Насау“ се използват бутални машини с тройно разширение производство на Имперския завод във Вилхелмсхафен. Общата [[маса]] на силовата установка съставлява 1510 т, което съответства на 69 кг/к.с. при номинална [[мощност]]. Машинните отделения са от 26-ия до 41-вия шпангоут, заемайки V и VI водонепроницаеми отсека. V отсек, от 6-и до 32-ти шпангоут, заема отделението за спомагателните механизми с дължина 7,2 м. В VI отсек, от 32-рия до 41-вия шпангоут, е разположено главното машинно отделение с дължина 10,8 м. V и VI отсек се разбиват от две водонепроницаеми прегради на три отделения. Във всяко от трите главни машинни отделения е разположена [[парна машина]] с тройно разширение задвижваща собствен винт. При работно [[налягане]] на [[пара]]та от 16 кг/см² тяхната сумарна номинална мощност съставлява 22 000 индикаторни к.с. Всяка вертикална парна машина има три [[цилиндър]]а за високо, средно и ниско налягане с диаметър на буталото 960, 1460 и 2240 мм съответно, а съотношението на обемите е 1:2,32:5,26. Цилиндрите заедно с разпределителната кутия са отлети в един общ блок от [[чугун]]. Капаните се привеждат в движение посредством системата на Стефенсон, което позволява за всеки цилиндър да се осъществява независимо регулировка на степента на разширяване на парата. Реверсирането се осъществява от отделна двуцилиндрова парна машина или ръчно. Штоковете на буталата чрез биели са съединени с колянов вал, трите кривошипа на който са разположени под ъгъл 120°. Чрез муфа всеки [[колянов вал|вал]] е свързан с хоризонтална едноцилиндрова подсушителна [[трюм]]на [[помпа]]. Парата от всяка парна машина отива в собствен главен кондензатор с вътрешен теплообменник от две групи хоризонтално разположени охлаждащи тръби. Протичането на задбортната вода през топлообменниците се осъществява с помощта на центробежна помпа задвижвана от допълнителна двуцилиндрова бутална машина, която задвижва и въздушна помпа система на Бланк. Конструкцията на кондензаторите позволява да се осъществява превключването на отработената пара от всичките три машини в произволна от тях. Опорните лагери са разположени в IV отсек на 26-мм шпангоут, зад който започват тунелите на гребните валове. В средното [[машинно отделение]] има два опреснителя, система Папе и Хенеберг с две помпи, един кондензатор за опреснителите, два рефрижератора, филтър и промиваща помпа с парно задвижване. Парата си машинните отделения получават от 12 двупоточни котела военноморски тип (Щулц-Торникрофт) с тръбички малък диаметър и работно [[налягане]] 16 [[Килограм-сила|кгс]]/см². Общата площ на тяхната нагряваща повърхност съставлява 5040 – 5076 м². Котлите също са произведени от Императорския завод във Вилхелмсхафен. Всеки котел се състои от една горна и три долни секции, съединени помежду си с 1404 паропроводни тръбички. Долните секции в задната част също са съединени помежду си с тръбички. Котлите са разположени в три 9,6-метрови отсека – VIII, IX, и предния XI отсеци (Х отсек при това заемат погребите на бордовите кули на главния калибър). Във всеки отсек са разположени по четири котела. Всички котли са разположени надлъжно на борда. От всяка страна на диаметралната плоскост е разположено огнярното с два котела с огнищата един към друг. Котелните отделения са снабдени със система за вентилация за създаването на изкуствена тяга. На междинната палуба са поставени 12 центробежни нагнетателни помпи – по една за всеки котел, нагнетяващи въздуха в херметично затворените котелни отделения. Те се задвижват от двуцилиндрови компаунд-машини с двойно разширение. Всяко [[котелно отделение]] е снабдено също с главна и резервна помпи за прясна вода, парна трюмна помпа, нагревател и филтър за водата и ежектор за боклука. Котлите в кърмовото и средното котелни отделения имат изход към кърмовия, а на предното – към носовия [[комин]]и. Двата комина са с височина 19 метра над КВЛ и имат сечение във формата на [[елипса]]. Достъпа към котелните отделения е от междинната палуба по два трапа, затваряни с водонепроницаеми капаци. От всяко огнярно излиза свой собствен паропровод. Отначало те са по три от всяка страна на централния коридор, а след района на 46-ия шпангоут се сливат в общ [[бронз]]ов преходник, от който излизат отделни паропроводи за всяка парна машина. Паропроводите са снабдени със затварящи клапани и кранове. Използваните тогава [[турбина|турбини]] заемат точно същата площ на фундамента, както и парните машини. По-малката височина на турбинните установки няма значение за линейния кораб тогава: положението на броневата палуба се определя от други фактори, и височината на помещенията под нея е достатъчна за разполагането на парни машини. Корабите имат три четирилопастни бронзови [[гребен винт|винта]] с [[диаметър]] 5 метров. Десния винт се върти надясно, а средния и левия – наляво. На линкорите от типа „Насау“ са поставени два полубалансирни руля без опора, с площ 14,9 м² всеки, паралелно в струята на страничните винтове с оси на 0-я шпангоут на разстояние 2,75 м от диаметралната плоскост. Основното гориво са [[въглища]]та, но по време на войната котлите са оборудвани с инжектори за впръскване на [[нефт]] и цистерни обща вместимост 160 т нефт. Разчетната [[далечина на плаване]] съставлява 9400 мили на 10-възлов ход, 8300 мили на 12-възлов, 4700 на 16-възлов и 2800 на 19-възлов ход. Максималният запас въглища съставлява 2700 т. Той се съхранява в шест [[Бункер (съд)|бункера]] (между противоторпедната преграда и котелните отделения), 20 защитни бункера под броневата палуба, в шестте горни и четирите резервни въглищни ями над броневата палуба. Също надлъжно на борда зад противоторпедната преграда от 21-вия до 86-ия шпангоут вървят защитни въглищни бункери. Те заемат височината от вътрешното дъно до броневата палуба и са разбити по всяка страна от девет водонепроницаеми прегради на 10 отсека. Транспортирането на въглищата от тези бункери се осъществява през водонепроницаемите врати във водонепроницаемите прегради и през клинкетните врати в противоторпедната преграда в нишите на въглищните ями. Клинкетните врати са снабдени снабдени с [[противотежести]] и се отварят от огнярните. Защитните ями в съседство с котелните отделения са оборудвани със система за принудително наводняване в случай на самозапалване. Горните въглищни бункери са разположени на скосовете на броневата палуба от 46-ия до 62-рия и от 65-ия до 75-ия шпангоути, заемайки височината от броневата до батарейната палуба. От вътрешната част на кораба въглищните ями са отделени с водонепроницаемите отсечни прегради, позволяващи да се защитят ямите от попадането на задбордна вода в тях при [[крен]] до 10°. Подаването на въглищата се осъществява чрез проходи и водонепроницаемите врати. Свободните помещения над броневата палуба също могат да се използват като резервни бункери – въглищата в тях се съхраняват в чували. За товаренето на въглищата се използват 24 гърловини в горната палуба, затваряни от бронирани капаци. От гърловините във [[Морски термини#В|въглищните ями]] видят шахти и подвижни въглищни ръкави. Всички ями са снабдени с тръби за измерване на температурата, количеството въглища и [[вентилация]]. За транспортирането на въглищата вътре в ямите има плазове, кранови колички и кошници. Горните въглищни бункери имат спускаеми шейни и сходни. За натоварването на въглищата се използват лодъчните кранове, към които, на специални изстрели, се окачват щормови леери със закрепени 12 пренасящи въглищни транспортьора. Транспортьорите се задвижват по всеки борд с две лебедки за лодките или от шест разглобяеми лебедки с електрозадвижване и допустимо натоварване от 240 кг. Цистерните за прясна вода за котлите с обем 110 м³ са разположени между двойното дъно. Между 75-ия и 79-ия шпангоут по левия борд са разположени спиртовите цистерни с обем 7000 л за гориво на катерите. Там се намират и цистерните за 4300 кг машинно масло и 1500 кг масло за смазване на цилиндрите на парните машини. [[Електроенергия]]та с напрежение 225 [[волт|В]] кораба получава от осем турбогенератора с обща мощност 1280 к[[ват|Вт]]. Турбогенераторите са разположени под броневата палуба в четири отсека – два пред носовото КО по всеки борд и два зад машинното отделения също побордно. Всичко в електросистемата на „Насау“ влизат 232 електродвигателя. За аварийно захранване и корабната телефонна мрежа се използват [[акумулатор]]ни [[батерия|батерии]] с напрежение 12 В. Двете оловни батерии с по шест елемента всяка са разположени на палубната платформа в отсека на рулевите машини между 12-ия и 13-ия шпангоут. Още две батерии от десет елемента са поставени в трюма в отсека на аварийната осушителна помпа при преградата на 75-ия шпангоут. === Въоръжение === Бойният запас за артилерията на главния калибър ([[28 cm SK L/45]]) съставлява 900 [[артилерийски изстрел|изстрела]]. Щатният боезапас включва 720 [[бронебоен снаряд|бронебойни снаряда]] „L/3,2“ ({{lang|de|Psgr – Panzersprenggranaten}}) и 180 [[фугас]]ни снаряда „L/3“ (Stvg – Stahvollgcschossen), а също 900 [[метателен заряд|метателни заряда]] ({{lang|de|Pulverladung}}) към тях. Всеки заряд се състои от основен полузаряд (Hauptkartus) и добавъчен (Borkartus). За добавъчните полузаряди се използват двойни копринени [[Заряден картуз|картузи]] и пенали, от които зарядите се вадят само непосредствено преди зареждането. Отначало в зарядната [[камера (артилерия)|камера]] се поставя добавъчния заряд в картуза, след това главния заряд в [[гилза]] с вграден [[Запал (устройство)|запал]]. Снарядите от двата типа тежат по 305 кг. Общото тегло на пълния метателен заряд се равнява на 144,6 кг [[барут]] ({{lang|de|Rohrenpulver}}) марка „RPC/06“ (по-късно „RPC/12“). Осигуряваните ъгли на наклон и възвишение са от −8° до +20°. При максималния ъгъл на възвишение от 20° се осигурява [[далечина на стрелба]]та от 18 900 м. През 1915 г. е увеличено теглото на заряда, и максималната далечина нараства до 20 400 м{{sfn|Staff_German_Battlecruisers|5|2}}<ref>Печуконис, 24</ref>{{sfn|Campbell_Battlecruisers|19|2}}. Шестоъгълното разположение на [[оръдеен купол|кулите]] позволява воденето на бой не само в [[килватерна колона]], но и [[боен ред|строй]] фронтално или [[Пеленг (строй)|пеленг]], а значи дава, допълнителни, и много широки възможности за маневриране на [[ескадра]]та{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=22}}. ==== Артилерия на средния и малкия калибри ==== В немския флот при прехода към строителството на дредноути се съхранява артилерията на [[корабна артилерия#класификация|средния калибър]]{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=25}}. На линкорите от типа „Насау“ в еднооръдейните бронирани [[каземат]]и на батарейната палуба, отделени едно от друго с надлъжни и напречни прегради, са разположени дванадесет (по шест на всеки борд) 150-мм (фактически 149,1 мм) оръдия от типа SKL/45 с дължина на канала на [[цев|ствола]] 6750 мм вместо 170-мм на предшестващите броненосци. Оръдията с [[щит (оръжие)#оръдеен щит|щитове]] са поставени на [[лафет]]а с вертикална цапфа тип MPLC/06 ({{lang|de|Mittel Pivot Lafette}}) образец 1906 г.: по четири оръдия на носа и ретирадни, останалите осем по-близо към [[мидъл]]а образуват централната [[батарея]]. Хоризонталното и вертикалното им насочване се осъществяват само ръчно{{sfn|Мужеников:Линейные корабли Германии 1|43|2}}. Ствола на 150-мм оръдие със [[затвор (оръжие)|затвора]] тежи 5,73 т ъгъла на снижение на стволовете на оръдията съставлява −7°, на възвишение +25°, което осигурява далечина на стрелбата 13500 м (73 [[кабелт|кбт.]]). Както носов и ретираден, така и бордови огън могат да водят по шест оръдия, по [[курс]]а в сектора 357°-3° (6°) и по кърмата в сектора 178°-182°(4°) по две оръдия. Боезапаса за оръдията се подава с помощта на електрозадвижване със скорост на подаване 4 – 6 изстрела (снаряд-заряд) в минута или ръчно. Оръдията стрелят с два типа снаряди с еднакво тегло по 45 кг с [[начална скорост на куршума|начална скорост]] [[дуло (оръжие)|при среза на ствола]] на оръдието около 800 [[метър в секунда|м/с]]. Изстрела се състои от снаряд и единен за всички типове снаряди заряд. Корабите могат да вземат на борда боеприпаси за 1800 изстрела за противоминния 150-мм калибър (150 на ствол), щатния боезапас на отделните кораби се различава помежду си. Щатния боезапас включва 600 бронебойни снаряда и 1200 [[осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасни снаряда]]{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=26}}. Полубронебойният снаряд [L/3,2 ({{lang|de|Psgr-Panzersprenggranaten}})] с дължина 3,2 калибра (480 мм) с дънен [[взривател]] има заряд с тегло 1,05 кг (2,5%), окраска: червен с черна глава. Фугасния снаряд, също с дължина 3,2 калибра (480 мм), има заряд с тегло 1,6 кг (4%), окраска: жълт с черна глава. Единния за двата типа снаряди заряд, в [[месинг]]ова гилза, тежи 22,6 кг, включая 13,25 кг барут на тръбички (макаронен тип) марка RPC/06 (Rohrenpulver) образец 1906 г{{sfn|Мужеников:Линейные корабли Германии 1|44|2}}{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=26}}. Конструкцията на оръдията осигурява прицелна [[скорострелност]] 10 [[изстрел]]а в [[минута]]. Леката [[противоминна артилерия]] се състои от 16 [[8.8 cm SK L/45|88-мм скорострелни оръдия модел SK L/45]], с дължина на канала на ствола 3960 мм, предназначени за стрелба по морски цели. Оръдията са поставени на лафет с вертикална цапфа (централен шипов отвор) тип MPLC/06 образец 1906 г., прикрити с (12-мм) лек стоманен щит{{sfn|Мужеников:Линейные корабли Германии 1|44|2}}. Установката осигурява ъгъл на снижение на ствола на оръдието −10°, на възвишение +25°, което осигурява далечина на стрелбата от {{число|10700}} м. Скорострелността съставлява до 20 изстрела в минута{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=26}}. Общия [[боекомплект]] (боезапас) за 88-мм артилерия е разчетен за 2400 изстрела (150 на ствол). Половината от тях съставляват [[артилерийски изстрел|унитарни]] осколочно-фугасни снаряди с взривателя в главата (Spgr. K.Z.), а втората половина – унитарни осколъчно-фугасни снаряди с дънен взривател (Spgr. J.Z.){{sfn|Мужеников:Линейные корабли Германии 1|44|2}}. 88-мм оръдия придават на 10 кг снаряди начална скорост 616 м/с. В гилзата се помещава 2,325 кг тръбчат барут марка RP образец 1906 г{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=26}}. На „Насау“ и „Рейнланд“ двете [[MG 08|8-мм картечници]] (на „Позен“ и „Вестфален“ четири) с боекомплект от {{число|10000}} бойни [[патрон]]а на ствол нямат определена позиция<ref name=ReferenceA>''Печуконис, Н. И.'' Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики. с. 24</ref>. Обикновено картечниците са поставяни на специални стойки на палубата или на корабните плавателни средства. На „Насау“ патроните се съхраняват в специално хранилище на междинната палуба в района от 21 до 23-тия шп. по ЛБ, на „Позен“ и „Рейнланд“ – на долната палубна платформа в помещението на задните бордови ТА по ЛБ между 16 и 18-ия шп. Хранилището има изкуствена вентилация, и то може да се наводни при необходимост или да се осуши посредством гъвкав гумен маркуч. Патроните се поднасят ръчно. Също там, в оръжейните стаи на корабите, се съхраняват 355 [[Mauser 98|винтовки образец 1898 г.]] и 42 600 бойни патрони за тях<ref name=ReferenceA />, а също от 98 до 128 [[Парабелум|пистолета Люгер образец 1904 г.]](„9-мм Зелбстладепистоле 1904“ с дължина на ствола 147,32 мм) и 24 500 бойни патрона за тях{{sfn|Мужеников:Линейные корабли Германии 1|46|2}}. [[ПВО|Зенитно въоръжение]] по първоначалния проект не се предвижда, но в хода на [[Първата световна война]] на корабите са поставени по две 88-мм зенитни оръдия модел SKL/45(G.E.). Зенитните оръдия са поставяни на линкорите за сметка на снемане на част от противоминните 88 мм оръдия<ref name=ReferenceA />{{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=26}}. За стрелбата с тях е разработен специален олекотен снаряд с тегло 9 кг. Благодарение на увеличаването на теглото на метателния заряд началната скорост на снаряда се увеличава до 890 м/с. Което дава досегаемост на стрелбата по височина до 9,15 км при максималното възвишение на ствола от 70 °{{sfn|Мужеников:Линейные корабли Германии 1|46|2}}. ==== Торпедно въоръжение ==== Торпедното въоръжение на новите линкори се състои от шест 450 мм [[торпеден апарат|торпедни апарата]]. Има шестнадесет торпеда от типа „G“. Всички торпедни отсеци са разположени извън [[цитадела]]та, под броневата палуба. Торпедното въоръжение на линкорите на всички морски държави се разглежда като оръжие за всеки удобен случай. То се счита за удобно в близък бой или при внезапна заплаха по време на боя. Обаче, тези очаквания, за цялата Първа световна война, така и не се оправдават нито веднъж. Тежките немски кораби за цялата война не постигат нито едно попадение с [[торпедо]]. Големите разходи по тях се оказват напълно безполезни. Те се изразяват както в излишното теглово натоварване, така и в заемания обем на помещенията за тях в корпуса<ref name=ReferenceA />. === Брониране === Вертикалното брониране е направено от [[Цементирана броня на Круп|цементирана круповска броня]]. По сравнение с предшестващите кораби бронирането им е усилено. {| class="wikitable" |- !colspan="3"|Сечение по мидъла на капитални кораби, заложени в периода 1905 – 1907 г, |- |[[Файл:HMS Dreadnought 1906 midel section.svg|310px]] |[[Файл:SMS Westfalen midel section.svg|310px]] |- |линкорът „Дредноут“ |линкорът „[[Вестфален (линеен кораб, 1908)|Вестфален]]“ от типа „Насау“ |} Отличителната особеност на подводната конструк­тивна защита е голямата ѝ дълбочина. При ширина на самия корпус от 26,3 м тя се състои в района на котелното отделение на мидъла от ширината на двойния борд – 1,14 м, на [[кофердам]]а – 1,42 м, защитната въглищна яма – 2,12 м и разходващата въглищна яма – 1,81 м, което сумарно съставя 6,49 м по всеки бор­д, 12,98 м или 49% от ширината на корпу­са. == Представители<ref>Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу</ref> == {| class="wikitable" |- ! Название ! [[Корабостроителница]] ! Заложен ! Спуснат на вода ! Влиза в строй ! Съдба |- | '''„[[Насау (линеен кораб, 1908)|Насау]]“'''<br>''SMS Nassau'' | Kaiserliche Werft Wilhelmshaven ([[Вилхелмсхафен]]) | 22 юли 1907 г. | 7 март 1908 г. | 1 октомври 1909 г. | Предан като репарация на [[Япония]], разкомплектован през 1921 г. |- | '''„[[Вестфален (линеен кораб, 1908)|Вестфален]]“'''<br>''SMS Westfalen'' | [[AG Weser]], ([[Бремен]]) | 12 август 1907 г. | 1 юли 1908 г. | 16 ноември 1909 г. | На 1.9.1918 изваден от състава на флота и използван като артилерийски [[учебен кораб]]. След [[капитулация]]та е интерниран и предаден на [[Англия]], разкомплектован през 1924 г. |- | '''„[[Рейнланд (линеен кораб, 1908)|Рейнланд]]“'''<br>''SMS Rheinland'' | [[AG Vulcan Stettin|AG Vulcan]], ([[Щетин]]) | 1 юни 1907 г. | 26 септември 1908 г. | 30 април 1910 г. | На 9.7.1918 г. изваден от състава на флота и разкомплектован през 1921 г |- | '''„[[Позен (линеен кораб, 1908)|Позен]]“'''<br>''SMS Posen'' | [[Germaniawerft]], ([[Кил (град)|Кил]]) | 11 юни 1907 г. | 12 декември 1908 г. | 31 май 1910 г. | продаден за скрап през 1921 г. |- |} Корабите обладават посредствена мореходност, много лесно влизат в [[бордово люлеене]], но при това устойчиво поддържат курса с [[крен]] към наветрената страна, обладават добра маневреност и малък [[радиус]] на [[диаметър на циркулация|циркулацията]]. == Оценка на проекта == <div style="overflow:auto"> {| class=wikitable „standard“ style="text-align:center" |- ! || „[[Броненосци тип „Кънектикът“|Кънектикът]]“{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=430}}<br>{{Флагификация|САЩ}} || „[[Броненосци тип „Дойчланд“|Дойчланд]]“{{sfn|Gröner_1_1982|44}}<br>{{Флагификация|Германия|1892}}||„[[Британия (броненосец, 1904)|Британия]]“<br>{{флагификация|Великобритания|ВМС}}|| „[[Дредноут (линеен кораб, 1906)|Дредноут]]“{{sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|21|2}}<br>{{флагификация|Великобритания|ВМС}}|| „[[Линейни кораби тип „Саут Каролина“|Саут Каролина]]“{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|pp=431 – 432}}<br>{{Флагификация|САЩ}} || „Насау“{{sfn|Gröner_1_1982|46|2}}<br>{{Флагификация|Германия|1892}} |- !align="left"|Заложен | 1903 ||1903 ||1904|| 1905 ||1906 || 1907 |- !align="left"|Влизане в строй | 1906 ||1906 ||1906|| 1906 ||1910 || 1909 |- !align="left"|[[Водоизместимост]], нормална, [[регистров тон|т]] | 16 256,6 || 13 191 || 15 810 || 18 400,5 || 16 256,6 || 18 873 |- !align="left"| Пълна, т | 17 983,9 || 14 218 || 17 270 || 22 195,4 || 17 983,9 || 20 535 |- !align="left"|Тип [[съдова енергетична установка|СУ]] | {{Tooltip|ПМ|Парна машина}} ||ПМ ||ПМ|| {{Tooltip|ПТ|Парна турбина}} || ПМ || ПМ |- !align="left"|Проектна [[мощност]], [[конски сили|к.с.]]<ref group="Коментари">За корабите с парни машини е дадена [[индикаторна мощност]], за „Дредноут“ с парната турбина – мощност на валовете.</ref> | 16 500 || 16 000 || 18 000|| 23 000 || 16 500 || 22 000 |- !align="left"|Проектна максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|въз.]] | 18 || 18 || 18,5 || 21 || 18 || 19 |- !align="left"| [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] (на скорост, въз.) | 6620(10) || 4800 (10)|| 7000(10) ||6620(10)|| 5000(10) || 9400(10){{sfn|Печуконис. Дредноуты кайзера.|2005|с=34}} |- !colspan="11"| Брониране, мм<ref group="Коментари">При германските кораби първия кораб в серията има малко по-тънко брониране, отколкото останалите. Цифрата в скобките е дебелина на бронирането за последващите кораби от серията.</ref> |- !align="left"| [[брониран пояс|Пояс]] | 279 || 225<br>(240) || 229 || 279 || 279<br>305 в района на [[погреб за боеприпаси|погребите]] || 270<br>(290) |- !align="left"| Горен пояс | 179 – 152 || 160<br>(170) || 203 || - || - || 160 |- !align="left"| [[бронирана палуба|Палуба]] | 38 – 76 || 40 || 51 – 63 || 35 – 76 || 38 – 63 || 55 – 80 |- !align="left"| [[оръдеен купол|Кули]] | 305 || 280 || 305 || 279 || 305 || 280 |- !align="left"| [[Барбет]]и | 254 || 280? || 305 || 279 || 254 || 265 |- !align="left"| [[Бойна рубка|Рубка]] | 229 || 300 || 305|| 279 || 305 || 400 |- !align="left"| Схема на разположението на въоръжението | || || || [[Файл:Dreadnought 1906 weapon.svg|160px]]||[[Файл:South Carolina class battleships main weapon.svg|138px]] || [[Файл:Nassau class main weapon.svg|146px]] |- !align="left"| [[корабна артилерия|Въоръжение]] | 2×2 – 305-мм/45<br>4×2 – 203-мм/45 <br>12×1 – 178-мм<br>20×1 —76-мм <br> 4 [[торпеден апарат|ТА]] ||2×2 – 280-мм/40<br> 14×1 – 170-мм/40<br> 20×88-мм/35<br> 6 ТА ||2×2 – 305-мм/45<br>4×234-мм/47<br>10×1 – 152-мм<br>14×76-мм<br>8×47-мм<br>4 ТА || 5×2 – 305-мм/45<br> 27×1 – 76-мм<br> 5 ТА || 4×2 – 305-мм/45<br> 22×1 – 76-мм<br> 2 ТА || 6×2 – 280-мм/45<br>12×1 – 150-мм<br> 14×1 – 88-мм<br> 6 ТА |} </div> == Коментари == {{references|group=Коментари}} == Източници == <references /> == Литература == * Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. – М.: Моделист-конструктор, 1996. * {{cite |автор = Печуконис, Н. И. |заглавие = Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики |серия = |място = М. |издателство = Военная книга |дата = 2005 |страницы = |isbn = 5-902863-02-3 |ref = Печуконис. Дредноуты кайзера. }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921 |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издателство = Naval Institute Press |дата = 1985 |isbn = 0-87021-907-3 }} * {{cite |автор = Axel Grießmer |часть = |ссылка часть = |заглавие = Große Kreuzer der Kaiserlichen Marine 1906 – 1918. Konstruktionen und Entwürfe im Zeichen des Tirpitz-Planes |оригинал = |ссылка = |викитека = |ответственный = |издание = |место = |издателство = Bernard & Graefe |дата = 1995 |band = |seite = |alleseiten = 206 |серия = |isbn = 978-3763759460 |тираж = |ref = Axel Grießmer. Große Kreuzer. }} * {{cite|автор= Siegfried Breyer |часть= |часть ссылка= |часть оригинал= |часть вид= |часть соавторы= |часть ответственный= |заглавие= Die ersten Grosskampfschiffe der Kaiserlichen Marine|ссылка= |оригинал= |вид= |соавторы= |ответственный= |издание=Marine-Arsenal|издание ответственный= |тип= журнал|дата=1991 |месяц= |день= |номер=17 |том= |volume= |выпуск= |issue= |страницы= |pages=48 |lang=de|isbn =3-7909-0429-5 |ref= Grosskampfschiffe }} * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издателство = Naval Institute Press |дата = 1985 |isbn = 0-087021-715-1 |ref = Friedman, US Battleships }} * Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6. * Мужеников В. Б. Линейные корабли Германии. – СПб.: Издатель Р. Р. Муниров, 2005. – 92 с. – (Боевые корабли мира). * Campbell N. J. M. Battlecruisers. – London: Conway Maritime Press, 1978. – 72 p. – (Warship Special No. 1). – ISBN 0-85177-130-0. * Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 320 p. – ISBN 1-84603-009-9. == Външни препратки == * [http://www.navypedia.org/ships/germany/ger_bb_nassau.htm NASSAU battleships (1909 – 1910)] {{икона|en}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1996_03/02.htm www.wunderwaffe.narod.ru] {{икона|ru}} * [http://ship.bsu.by/ship/102816 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191115092454/http://ship.bsu.by/ship/102816 |date=2019-11-15 }}{{икона|ru}} * [http://tsushima.su/RU/shipsru/shipsdeutschland/deutschland-dred/deutsch-dred-linkor/linkor-nassau/linkor-nassau-photo Фотографии линейного корабля „Nassau“] {{икона|ru}} * [http://tsushima.su/RU/shipsru/shipsdeutschland/deutschland-dred/deutsch-dred-linkor/linkor-westfalen/linkor-westfalen-photo Фотографии линейного корабля „Westfalen“] {{икона|ru}} * [http://tsushima.su/RU/shipsru/shipsdeutschland/deutschland-dred/deutsch-dred-linkor/linkor-rheinland/linkor-rheinland-photo Фотографии линейного корабля „Rheinland“] {{икона|ru}} * [http://tsushima.su/RU/shipsru/shipsdeutschland/deutschland-dred/deutsch-dred-linkor/linkor-posen/linkor-posen-photo Фотографии линейного корабля „Posen“] {{икона|ru}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_BB_1 В. Б. Мужеников. Линейные корабли Германии. Часть 1: „Нассау“, „Вестфален“, „Рейнланд“, „Позен“] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Nassau class battleship}} {{Германски линейни кораби}} {{Превод от|ru|Линейные корабли типа „Нассау“|102673085}} [[Категория:Линейни кораби тип „Насау“| ]] eytbvbotq0pl0n3q50n1xijs3q16k4q 0 736691 12397439 12388666 2024-10-28T12:47:15Z Gumruch 45181 Премахната редакция 12388666 на [[Special:Contributions/188.253.216.185|188.253.216.185]] ([[User talk:188.253.216.185|б.]]), xWiki vandalism 12397439 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Тунч Сойер | име-оригинал = Tunç Soyer | категория = политик | описание = | портрет = Tunç Soyer (Voice of America) (cropped).png | портрет-описание = Тунч Сойер през април 2019 г. | пол = мъж | име-рождено = Мустафа Тунч Сойер | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1959|5|13|1}} | роден-място = [[Анкара]], [[Турция]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Анкарски университет]] | професия = [[кмет]], [[адвокат]] | партия = [[Републиканска народна партия]] | убеждения = | институция1 = [[Кметове на Измир|Кмет на Измир]] | постове1 = | години1 = от 8 април 2019 г. | институция2 = Кмет на Сеферхисар | постове2 = | години2 = 29 март 2009 – 31 март 2019 | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = Нептюн Сойер | деца = 2 | подпис = | сайт = {{URL|tuncsoyer.com.tr}} | общомедия = Tunç Soyer }} '''Тунч Сойер''' ({{Lang|tr|Tunç Soyer}}) е турски [[адвокат]], [[политик]] от [[Републиканска народна партия|Републиканската народна партия]]. От 2019 г. е [[Кметове на Измир|кмет на Измир]]. В периода от 2009 до 2019 г. е кмет на Сеферхисар.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.manager.bg/politika/hyuriet-deyli-nyuz-osnovnata-opozicionna-narodnorepublikanska-partiya-nrp-pecheli | заглавие = „Хюриет: Опозицията печели убедително в егейския и средиземноморски район на Турция“ | дата = 1 април 2019 | достъп_дата = 5 декември 2019 | издател = manager.bg | език = }}</ref>}} == Биография == Тунч Сойер е роден през [[1959]] г. в град [[Анкара]]. На проведените през [[Местни избори в Турция (2019)|2019 г. местни избори]] в Турция е кандидат за кмет на Измир от [[Републиканска народна партия|Републиканската народна партия]]. Получава доверието на 58.06 % от гласувалите, след него е кандидата на Партията на справедливостта и развитието [[Нихат Зейбекчи]] с 38.67 %.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.sega.bg/node/60363 | заглавие = „Ердоган претърпя тежко поражение на местния вот, който спечели“ | дата = 2 април 2019 | достъп_дата = 5 декември 2019 | издател = sega.bg | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/sviat/spored-naj-novite-rezultati-erdogan-gubi-ankara-istanbul-i-izmir-2157183 | заглавие = „Според най-новите резултати: Ердоган губи Анкара, Истанбул и Измир“ | дата = 1 април 2019 | достъп_дата = 5 декември 2019 | издател = dariknews.bg | език = }}</ref>}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Tunç Soyer}} * {{Икона|tr}} {{Official website|tuncsoyer.com.tr}} {{Мъниче|Политик|Турция}} {{Портал|Биографии|Политика|Турция}} {{СОРТКАТ:Сойер, Тунч}} [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Кметове на Измир]] [[Категория:Адвокати]] [[Категория:Възпитаници на Анкарския университет]] [[Категория:Родени в Анкара]] 39y73n4q7q74cr463200k2vnljf4zz5 0 736725 12397440 12388663 2024-10-28T12:47:27Z Gumruch 45181 Премахната редакция 12388663 на [[Special:Contributions/188.253.216.185|188.253.216.185]] ([[User talk:188.253.216.185|б.]]), xWiki vandalism 12397440 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Нихат Зейбекчи | име-оригинал = Nihat Zeybekçi | категория = политик | описание = | портрет = Nihat Zeybekçi 2019 (cropped).jpg | портрет-описание = Нихат Зейбекчи през 2019 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1961|1|1|1}} | роден-място = село [[Пънарлар (вилает Денизли)|Пънарлар]], [[Денизли (вилает)|вилает Денизли]], [[Турция]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Мармарски университет]];<br> [[Истанбулски университет]] | професия = [[политик]], [[икономист]] | партия = [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партия на справедливостта и развитието]] | убеждения = | институция1 = [[Министерство на икономиката (Турция)|Министерство на икономиката]] | постове1 = | години1 = 25 декември 2013 – 17 ноември 2015;<br> 24 май 2016 – 10 юли 2018 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = Айшен Зейбекчи | деца = 4 | подпис = | сайт = | общомедия = Nihat Zeybekçi }} '''Нихат Зейбекчи''' ({{Lang|tr|Nihat Zeybekçi}}) е турски [[икономист]] и [[политик]] от [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]]. Министър на икономиката на Турция в периодите 2013 – 2015 и 2016 – 2018 г. == Биографии == Роден е на [[1 януари]] [[1961]] г. в село Пънарлар, вилает [[Денизли (вилает)|Денизли]]. По време на протестите срещу правителството на Реджеп Таип Ердоган през 2013 г. е назначен за министър на икономиката.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bnr.bg/post/100282314/erdogan-obnovi-pravitelstvo-antipravitelstvenite-demonstracii-prodyljavat | заглавие = „Ердоган обнови правителство, антиправителствените демонстрации продължават“ | дата = 26 декември 2013 | достъп_дата = 6 декември 2019 | издател = bnr.bg | език = }}</ref>}} На проведените през [[Местни избори в Турция (2019)|2019 г. местни избори]] в Турция е кандидат от Партията на справедливостта и развитието за кмет на [[Измир]],{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.marica.bg/svqt/strelba-na-izborite-v-turciq-ima-zaginali | заглавие = „Стрелба на изборите в Турция, има загинали“ | дата = 31 март 2019 | достъп_дата = 6 декември 2019 | издател = marica.bg | език = }}</ref>}} получава 38,69 % от гласувалите. Губи от кандидата на [[Републиканска народна партия|Републиканската народна партия]] [[Тунч Сойер]], който получава 58,10 %.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dailysabah.com/elections/march-31-2019-turkish-local-elections-results/izmir/city-local-election-results | заглавие = „Turkey Local Election - Izmir Results - March 31 Polls“ | достъп_дата = 6 декември 2019 | издател = dailysabah.com | език = en}}</ref>}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Nihat Zeybekçi}} {{мъниче|политик|Турция}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Икономика|Турция}} {{СОРТКАТ:Зейбекчи, Нихат}} [[Категория:Възпитаници на Истанбулския университет]] [[Категория:Турски икономисти]] [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Министри на икономиката на Турция]] [[Категория:Родени в Турция]] d8xyo8m3xlighp8l5jx20jss4ryg3ut 0 736731 12397438 12388667 2024-10-28T12:46:55Z Gumruch 45181 Премахната редакция 12388667 на [[Special:Contributions/188.253.216.185|188.253.216.185]] ([[User talk:188.253.216.185|б.]]), xWiki vandalism 12397438 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мехмет Йозхасеки | име-оригинал = Mehmet Özhaseki | категория = политик | описание = | портрет = Informal meeting of environment ministers. Field trip Mehmet Özhaseki (35090072483) (cropped).jpg | портрет-описание = Мехмет Йозхасеки през 2017 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1957|3|25|1}} | роден-място = [[Кайсери]], [[Турция]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Истанбулски университет]] | професия = [[политик]] | партия = [[Партия на благоденствието]]<br>{{Small|(1983 – 1998)}};<br>[[Партия на добродетелта]]<br>{{Small|(1998 – 2001)}};<br> [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партия на справедливостта и развитието]]<br>{{Small|(от 2001 г.)}} | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = Неше Йозхасеки | деца = 4 | подпис = | сайт = | общомедия = Mehmet Özhaseki }} '''Мехмет Йозхасеки''' ({{Lang|tr|Mehmet Özhaseki}}) е турски [[политик]] от [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]]. Бивш министър на околната среда и градоустройството. Той е бивш кмет на Кайсери. == Биографии == Мехмет Йозхасеки е роден на [[25 март]] [[1957]] г. в град [[Кайсери]], [[Турция]]. На проведените през [[Местни избори в Турция (2019)|2019 г. местни избори]] в Турция е кандидат от Партията на справедливостта и развитието за кмет на [[Анкара]], получава 47,12 % от гласувалите. Губи от кандидата на [[Републиканска народна партия|Републиканската народна партия]] [[Мансур Яваш]], който получава 50,93 %.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dailysabah.com/elections/march-31-2019-turkish-local-elections-results/ankara/city-local-election-results | заглавие = „Turkey Local Election - Ankara Results - March 31 Polls“ | достъп_дата = 6 декември 2019 | издател = dailysabah.com | език = en}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://uniconbg.com/post/19895-oficialno-erdogan-gubi-golemi-kreposti.html | заглавие = „Ердоган губи контрола над Анкара и Истанбул“ | дата = 1 април 2019 | достъп_дата = 6 декември 2019 | издател = uniconbg.com | език = | архив_дата = 2019-12-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20191206191545/https://uniconbg.com/post/19895-oficialno-erdogan-gubi-golemi-kreposti.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.sega.bg/category-foreign-country/erdogan-preturpya-tezhko-porazhenie-na-mestniya-vot-koyto-specheli?qt-quicktabs_popular_comm=0 | заглавие = „Ердоган претърпя тежко поражение на местния вот, който спечели“ | дата = 2 април 2019 | достъп_дата = 6 декември 2019 | издател = sega.bg | език = }}</ref>}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Mehmet Özhaseki}} {{мъниче|политик|Турция}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Турция}} {{СОРТКАТ:Йозхасеки, Мехмет}} [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Възпитаници на Истанбулския университет]] [[Категория:Родени в Кайсери]] evlcmams981atf057ed4oceximmkmc8 0 736766 12398333 11466274 2024-10-29T11:13:17Z Xunonotyk 209517 12398333 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Момо|Момо (пояснение)}} {{Личност | име = Момо | име-оригинал = | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{Япония}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2015 – | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = | деца = }} '''Момо Хирай''', по-известна като '''Момо''', ({{lang|ja|平井もも}}; {{lang|ko|모모}}), е [[Японци|японска]] [[певица]], [[рапър]]ка и танцьорка. Тя е член на южнокорейската момичешка група „Twice“, формирана от ''JYP Entertainment''. == Ранен живот == Момо е родена в Киото, Япония. Има сестра, която е по-голяма с 2 години. Започва да танцува на тригодишна възраст, за да подражава на сестра си. == Кариера == === Преди дебюта === Момо има ранни участия в Южнокорейската музикална индустрия, появявайки се във видеоклип на Lexy (изпълнителка) през 2008 г. и на шоуто за таланти ''Superstar K'' през 2011 г. Момо и сестра ѝ са забелязани от ''JYP Entertainment'' в онлайн видео през 2012 г. И двете са поканени за прослушване, но само по-малката успява. Това я подтиква да се премести в [[Южна Корея]] през април 2012 г. Преди да се присъедини към „Twice“ тя танцува в няколко видеоклипа на песни, като „Kpop trainee“. През 2015 г. Момо участва в южнокорейското риалити шоу ''Sixteen'', чийто домакини са ''JYP Entertainment'' и е копродуцирано от ''Mnet''. Въпреки че в началото е елиминирана от състезанието, накрая ѝ е разрешено да се присъедини към новоформиралата се група „Twice“. === Кариера с Twice === През октомври 2015 г. Момо официално дебютира като член на „Twice“, с техния първи албум, ''The Story Begins''. Официалният дебют на Момо с групата „Twice“ е през 2015 г. с песента ''The story begins''. По-късно пускат песента ''I'm think I'm crazy'', а през октомври същата година издават първия си албум ''The Story Begins''. Водещият сингъл в него ''Like Ooh-Ahh'' е първата [[кей-поп]] дебютна песен, достигнала 100 милиона гледания в [[YouTube]]. През 2016 година издават синглите ''Touch down'', ''I'm gonna be a star'' и ''Cheer Up''. === Разпознаване === В годишната музикална анкета на Gallup Korea за 2018 г., Момо е на 20-о място за най-популярен идол в Южна Корея. Тя е една от най-известните кей-поп звезди, които не са от Корея. Нейната популярност дори допринася за изграждането на връзка между Япония и Южна Корея. Момо е и най-добрата танцьорка на „Twice“ и за това е наречена „машина за танци“. == Дискография == === Кредити за писане на песни === {| class="wikitable" |+ !Година !Песен !Албум !Със |- |rowspan="2" | 2018 |„Shot Thru the Heart“ |''Summer Nights'' |Sana, Mina |- |„Hot“ |''Fancy You'' |Kang Eun-jeong |- |rowspan="2" | 2019 |„Love Foolish“ |rowspan="2" | ''Feel Special'' |Shim Eunji |- |„21:29“ |всички членове на „Twice“ |- |2022 |„Celebrate“ |''Celebrate'' |J. Y. Park, всички членове на „Twice“, Co-sho |} == Филмография == === Телевизионни предавания === {| class="wikitable" |+ !Година !Заглавие !Мрежа !Роля |- |2015 |''Sixteen'' |Mnet |състезател |- |2016 |''Hit the Stage'' |Mnet |състезател (епизод 1 – 4) |} === Хостинг на събития === {| class="wikitable" |+ !Година !Заглавие !Партньор(и) !Мрежа |- |2016 |''Suwon K-Pop Super Concert'' |Kim Hee-chul, Zhou Mi, Chaeyoung |SBS MTV |} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Momo Hirai|929654220}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Японски певци]] 27zsjkkjsgrkrt0rmh9m8t7cde1dl5a 2 736869 12397963 12384359 2024-10-28T22:05:26Z Mmm-jun 122671 12397963 wikitext text/x-wiki '''Роден''' 4wpkyui1u2a0v1r2v9jgthjcyv3xjhn 0 740565 12398241 12389772 2024-10-29T09:10:20Z Станислав Николаев 13436 12398241 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Авиокатастрофа край Техеран | снимка = Ukraine Air Boeing 737 Crashes in Southern Tehran 2020-01-08 27.jpg | описание = Снимка на мястото на катастрафата | дата = 8 януари 2020 г. | място = Шахриар, [[Техеран (остан)|Техеран]], [[Иран]]<ref>[https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20200108-0 ''UR-PSR Accident description'']</ref> | причина = [[Революционна гвардия (Иран)|ИРГК на Иран]] сваля самолета с ракета [[9К330 Тор]] след като го сметва за „вражеска цел“ | тип1 =„[[Боинг 737 Некст Дженерейшън|Боинг 737-8KV]]“ | авиокомпания1 = Международни авиолинии на Украйна | кодово име1 = UR-PSR | маршут1 = [[Техеран]] – [[Киев]] | пътници1 = 167 | екипаж1 = 9 | загинали1 = 176<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/njama-oceleli-pri-katastrofata-s-ukrainskija-samolet-v-iran.html „Няма оцелели при катастрофата с украински самолет в Иран“] – в btvnovinite.bg</ref> | оцелели1 = 0 | карта = Иран | карта-описание= Място на катастрофата }} '''Самолет на Международните авиолинии на Украйна''' (съкратено МАУ)<ref>[https://www.flyuia.com/ Международни авиолинии на Украйна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131109175603/http://www.flyuia.com/ |date=2013-11-09 }} – сайт на авиокомпавията</ref> пада край [[Техеран]] на [[8 януари]] [[2020]] г. Полет 752 (PS752) е редовен международен пътнически полет от Техеран до [[Киев]], изпълняван от МАУ. Самолет „Боинг 737 – 800“, изпълнявал полета, вследствие от човешка грешка е [[Списък на самолетни катастрофи|свален]] от [[Революционна гвардия (Иран)|Ислямския революционен гвардейски корпус на Иран]] малко след излитането му от международното летище „Имам Хомейни“ в Техеран. Всичките 176 души на борда (пътници и екипаж) загиват. Тази самолетна катастрофа е с най-много жертви в авиационната история на Иран за повече от десетилетие. Това е първият фатален инцидент за „Международни авиолинии на Украйна“ от началото на работата ѝ през 1992 г. Отначало местните власти отричат, че самолетът е свален от Иран, наричайки твърденията за ракетно попадение в него са „психологическа война“ и заявявайки, че е имал технически проблем. Посолството на Украйна в Иран отначало съобщава, че самолетът не е свален от ракета, след това съобщението е свалено и коригирано. Украинските власти заявяват, че имат 6 работни версии за причини за авиокатастрофата, сред които са: * поражение от зенитна ракета, възможно от зенитен комплекс „Тор“ (SA-15 Gauntlet), произведен в Русия; * сблъсък с безпилотен апарат или друг обект във въздуха; * разрушаване и избухване на двигател по технически причини; * взрив в самолета от терористичен акт<ref>.[https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014246_ukraina_vkljuchi_atentat_i_raketa_sred_versiite_za „Украйна включи атентат и ракета сред версиите за разбилия се самолет“] – в dnevnik.bg, 09.01.2010 г.</ref> Американски, канадски и британски официални лица казват, че по техни данни самолетът е свален от ракета „земя-въздух“ Tor M1, изстреляна от Иран. Канадският премиер [[Джъстин Трюдо]] заявява, че разузнаването на [[Канада]], както и доказателствата, предоставени от разузнавателните агенции на [[САЩ]], сочат, че самолетът е свален<ref>[https://www.cbc.ca/news/politics/champagne-iran-plane-crash-1.5420398 ''Trudeau says evidence indicates Iranian missile brought down Ukrainian flight''] – в cbc.ca</ref>. Инцидентът става в период на силно напрежение между САЩ и Иран след въздушен удар, убил в [[Ирак]] иранския генерал-майор [[Касем Солеймани]], и след ответни ирански въздушни атаки с балистични ракети срещу военни обекти на САЩ в Ирак. На 11 януари 2020 г. въоръжените сили на Ислямска република Иран излизат с изявление, че са свалили самолета, погрешно определяйки го като „вражеска цел“<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/iran-prizna-che-e-svalil-ukrainskija-samolet-kraj-teheran.html „Иран заяви, че „човешка грешка“ е причината за сваления украински самолет“] – в btvnovinite.bg</ref>. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Ukraine International Airlines Flight 752|935272510}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия|Техеран]] [[Категория:Военна история на Иран]] [[Категория:Транспорт в Техеран]] [[Категория:История на Техеран]] [[Категория:Авиация в Украйна]] [[Категория:2020 година в Азия]] [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Некст Дженерейшън“]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]] igmdnz0mr713hu7bvi1s044ms98en00 0 741865 12397807 11547436 2024-10-28T20:03:38Z Холдън 345338 12397807 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Моята молитва|Моята молитва (пояснение)}} '''''Моята молитва''''' е [[стихотворение]], написано от [[Христо Ботев]]. [[Христо Ботев|Ботев]] написва стихотворението през [[1873]] г., когато е 26-годишен.<ref name="dir">[https://impressio.dir.bg/ikoni/moyata-molitva-na-botev-himn-na-pravdata-i-chestta „Моята молитва“ на Ботев - химн на правдата и честта]</ref> == Текст == <poem> О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!... </poem> {{Уикиизточник|Моята молитва}} == Източници == <references /> [[Категория:Произведения на Христо Ботев]] szwtz457nkjh40budqnjbjtesgjw5ks 12397813 12397807 2024-10-28T20:05:40Z Холдън 345338 /* Текст */ 12397813 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Моята молитва|Моята молитва (пояснение)}} '''''Моята молитва''''' е [[стихотворение]], написано от [[Христо Ботев]]. [[Христо Ботев|Ботев]] написва стихотворението през [[1873]] г., когато е 26-годишен.<ref name="dir">[https://impressio.dir.bg/ikoni/moyata-molitva-na-botev-himn-na-pravdata-i-chestta „Моята молитва“ на Ботев - химн на правдата и честта]</ref> == Текст == <poem> О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни 'секиму, о, Боже! любов жива за свобода – да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!... </poem> {{Уикиизточник|Моята молитва}} == Източници == <references /> [[Категория:Произведения на Христо Ботев]] ok0p7b53rrqknwit7mf589cmw0nsaeh 12397898 12397813 2024-10-28T21:12:45Z Randona.bg 249543 12397898 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Моята молитва|Моята молитва (пояснение)}} '''„Моята молитва“''' е [[стихотворение]], написано от [[Христо Ботев]]. [[Христо Ботев|Ботев]] написва стихотворението през [[1873]] г., когато е 26-годишен.<ref name="dir">[https://impressio.dir.bg/ikoni/moyata-molitva-na-botev-himn-na-pravdata-i-chestta „Моята молитва“ на Ботев - химн на правдата и честта]</ref> == Текст == <poem> О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни 'секиму, о, Боже! любов жива за свобода – да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!... </poem> {{Уикиизточник|Моята молитва}} == Източници == <references /> [[Категория:Произведения на Христо Ботев]] caxlk9axyvoh5sm6wvupxbotaj44p2y 0 741905 12398207 12378968 2024-10-29T08:46:19Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398207 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Катастрофа с хеликоптер в Калабасас през 2020 г. | снимка = The debris field (49456020157).jpg | описание = Мястото на катастрофата в деня след инцидента. | дата = [[26 януари]] [[2020]] г. | място = [[Калабасас]], [[Калифорния]] | причина = Полет в лоши метеорологични условия, водещ до пространствена дезориентация и загуба на контрол | тип1 = Sikorsky S-76 | авиокомпания1 = Island Express Holdings Inc. | кодово име1 = | маршрут1 = [[Ориндж (окръг, Калифорния)|Ориндж]] – [[Камарильо (Калифорния)|Камарильо]] | пътници1 = 8 | екипаж1 = 1 | загинали1 = 9 | оцелели1 = 0 | карта = САЩ | карта-описание = Мястото на инцидента }} На [[26 януари]] [[2020]] г. [[вертолет]] ''Sikorsky S-76B'' катастрофира край град [[Калабасас]] в щата [[Калифорния]], на около 48 километра северозападно от [[Лос Анджелис]], на път за град [[Камарило]]. В него пътуват бившият [[баскетболист]] [[Коби Брайънт]], дъщеря му Джана и 6 семейни приятели, включително треньорът по бейзбол Джон Алтобели, съпругата му, дъщеря му и пилотът. Всички на борда загиват.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-51263718|title=Kobe Bryant: US mourns basketball legend killed in helicopter crash|date=27 януари 2020 г.|publisher=bbc.com|accessdate=21 април, 2020 г.}}</ref> == Инцидент == На 26 януари 2020 г. около 9:06 сутринта, Брайънт излита от летище Джон Уейн в [[Ориндж (окръг, Калифорния)|Ориндж]], [[Калифорния]] с хеликоптер [[Сикорски Еъркрафт|Сикорски]] S-76B от 1991 г. заедно с осем други пътници: 13-годишната му дъщеря Джиана; съотборничките ѝ, 13-годишната Алиша Алтобели и Пейтън Честър; родителите им, Кери и Джон Алтобели (главен треньор по баскетбол в Ориндж Коуст Колидж) и Сара Честър; асистент треньора по баскетбол Кристина Маузер; и пилота Ара Зобаян. Те пътуват към баскетболната академия на Брайънт, където трябва да се проведе мач, в който той да ръководи отбора на дъщеря си. Записи от предишни полети показват, че хеликоптерът е изминал същия маршрут предишния ден без инциденти. == Причини == Основна причина за сблъсъка на летателното средство с възвишението край Калабасас е гъстата [[мъгла]]. Тя е довела до дезориентация на пилота, като според разследването на американските органи за безопасност на транспорта са нарушени федералните [[стандарт]]и за полета.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101419362/pilotska-greshka-dovela-do-gibelta-na-kobi-braiant | заглавие = Пилотска грешка довела до гибелта на Коби Брайънт | достъп_дата = 2023-04-24 | дата = 2021-02-10 | издател = БНР }}</ref> == Източници == <references/> {{превод от|en|Death of Kobe Bryant|938205824}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ|Калабасас]] [[Категория:Транспорт в Калифорния]] [[Категория:История на Калифорния]] [[Категория:Окръг Лос Анджелис]] [[Категория:2020 година в САЩ]] tqxqnq9qg9mkmgk34ymlue6f1z9wg0i 0 743641 12397639 12373781 2024-10-28T16:39:02Z 212.95.180.194 12397639 wikitext text/x-wiki == БОКЛУК БЕ. ИЗРОД НЕЩАСТЕН НЕДОЕБАН. КУРВА НА ДОМУС АГА. РАЗГРАДСКИ ИБРИКЧИЯ. == <references /> {{СОРТКАТ:Кабаков, Георги}} [[Категория:Български футболни съдии]] eayksmhahxuaoy4iq7drhw8ntz00a7l 12397640 12397639 2024-10-28T16:39:10Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати [[Special:Contributions/212.95.180.194|редакции на 212.95.180.194]] ([[User talk:212.95.180.194|б]].), към версия на PSS 9 12373780 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Кабаков | категория = | описание = | портрет = Georgi Kabakov fifa referee..jpg | портрет-описание = Кабаков през 2020 година | роден-дата = [[22 февруари]] [[1986]] година | роден-място = [[Пловдив]], [[България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = |работодател=}} '''Георги Кабаков''' е [[България|български]] международен [[футбол]]ен [[съдия]]. Към февруари [[2020]] година е част от ранглистата на [[ФИФА]]. Става футболен рефер през 2001 г. През 2007 г. е повишен в българската висша дивизия. До 2017 г. той е организирал повече от 120 мача в него. През 2013 г. е участник в CORE 13. През 2013 г. става рефер на ФИФА. Той е назначен за 4-ти съдия за 2015 UEFA U17 Euro в България. Кабаков беше рефер на Евро 2015 UEFA U19 в Гърция. До 2017 г. той има повече от 35 международни мача като рефер. Кабаков е главен съдия в турнира „Лига Европа“ през сезон 2016 – 2017, 2017 – 2018 и 2018 – 2019, както и в турнира „Лига на нациите“ на УЕФА между Австрия и Северна Ирландия. == Вижте също == * [[Футбол]] * [[Атанас Узунов (футболен съдия)|Атанас Узунов]] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кабаков, Георги}} [[Категория:Български футболни съдии]] o6u94tqcja50dci840i211v5vk0s8ty 12397641 12397640 2024-10-28T16:39:18Z PSS 9 209881 Защити „[[Георги Кабаков]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 16:49, 28 октомври 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 16:49, 28 октомври 2024 (UTC))) 12373780 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Кабаков | категория = | описание = | портрет = Georgi Kabakov fifa referee..jpg | портрет-описание = Кабаков през 2020 година | роден-дата = [[22 февруари]] [[1986]] година | роден-място = [[Пловдив]], [[България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = |работодател=}} '''Георги Кабаков''' е [[България|български]] международен [[футбол]]ен [[съдия]]. Към февруари [[2020]] година е част от ранглистата на [[ФИФА]]. Става футболен рефер през 2001 г. През 2007 г. е повишен в българската висша дивизия. До 2017 г. той е организирал повече от 120 мача в него. През 2013 г. е участник в CORE 13. През 2013 г. става рефер на ФИФА. Той е назначен за 4-ти съдия за 2015 UEFA U17 Euro в България. Кабаков беше рефер на Евро 2015 UEFA U19 в Гърция. До 2017 г. той има повече от 35 международни мача като рефер. Кабаков е главен съдия в турнира „Лига Европа“ през сезон 2016 – 2017, 2017 – 2018 и 2018 – 2019, както и в турнира „Лига на нациите“ на УЕФА между Австрия и Северна Ирландия. == Вижте също == * [[Футбол]] * [[Атанас Узунов (футболен съдия)|Атанас Узунов]] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кабаков, Георги}} [[Категория:Български футболни съдии]] o6u94tqcja50dci840i211v5vk0s8ty 0 747984 12398294 10711261 2024-10-29T10:22:23Z Xunonotyk 209517 /* Вижте също */ 12398294 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Азиатският ориз''' (''Oryza sativa'') е [[вид (биология)|вид]] [[Едносемеделни|едносемеделно]] [[Растения|растение]] от семейство [[Житни]] (Poaceae). Той е важна земеделска култура, чиито [[семе]]на са основна храна за големи части от населението на света, най-вече в [[Азия]]. Семето на азиатския ориз се среща в най-различни цветове, включително бяло, кафяво, черно, лилаво и червено.<ref>{{cite journal|last1=Mohammadi Shad|first1=Z|last2=Atungulu|first2=G.|title=Post-harvest kernel discoloration and fungi activity in long-grain hybrid, pureline and medium-grain rice cultivars as influenced by storage environment and antifungal treatment|journal= Journal of stored products research|date=March 2019|volume=81|pages=91-99|doi=10.1016/j.jspr.2019.02.002}}</ref> == Вижте също == * [[Ориз]] * [[Японски ориз]] == Източници == <references /> {{мъниче|растения}} [[Категория:Оризови]] 1yvzlmtsw6ic83lh3d55z02xee5nsmo 0 755085 12398278 12394942 2024-10-29T09:55:18Z 151.251.81.64 /* „Гувернантката“ В България */ 12398278 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | цветова гама = | Име на български = Гувернантката | Име в оригинал = The Nanny | Лого = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Формат = | Създател(и) = Фран Дрешър<br>Питър Марк Джейкъбсън | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = Фран Дрешър<br>Чарлс Шонеси<br>Даниел Дейвис<br>Лорън Лейн<br>Никол Том<br>Бенджамин Солсбъри<br>Маделин Зима | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = ''The Nanny Named Fran'', написана и изпълнена от Ан Хапмтън Калауей (с Лиз Калауей) | Крайна мелодия = ''The Nanny Named Fran'' (инструментално) | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 6 | Епизоди = 146 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Фран Дрешър<br>Пруденс Фрейзър<br>Питър Марк Джейкъбсън<br>Франк Ломбарди<br>Карин Лукас<br>Робърт Стернин<br>Даян Уилк | Продуцент(и) = Sternin & Fraser Ink<br>Highschool Sweethearts<br>(сезони 3 – 6)<br>TriStar Television | Времетраене = 22 – 24 минути | Дистрибуция = Columbia TriStar Television (1999 – 2002)<br>Sony Pictures Television (2002-) | ТВ Канал = [[CBS]] | Формат на картината = 480i 4:3 (SDTV) | Формат на звука = Стерео | Излъчване = [[3 ноември]] [[1993]] г. – [[23 юни]] [[1999]] г.<ref name="tv.com">[http://www.tv.com/the-nanny/show/333/episode.html?tag=page_nav;episode The series finale of ''The Nanny'' aired on May 12, 1999. Because they had not been shown in March and April as originally scheduled, CBS showed the six unaired season 6 episodes in June 1999. The last first-run episodes of ''The Nanny'' aired on June 23, 1999].</ref> | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = http://www.thenannytv.com/ | Страница в IMDb = 0106080 | Страница в TV.com = the-nanny }} '''„Гувернантката“''' ({{lang|en|The Nanny}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[ситком]], излъчван по [[CBS]], започнал на [[3 ноември]] [[1993]] г. и завършил на [[23 юни]] [[1999]] г., с участието на Фран Дрешър в ролята на Фран Файн (на английски: ''Fran Fine''), еврейска модна кралица от Флъшинг, Ню Йорк, която става бавачка на три деца от нюйоркското и британското общество. Шоуто е създадено от Фран Дрешър и нейния съпруг Питър Марк Джейкъбсън. == „Гувернантката“ В България == В България първоначално е излъчен по [[Нова ТВ]] през през септември 2004 г. с български дублаж. Ролите се озвучават от [[Елена Русалиева]], [[Пламен Манасиев]], [[Христо Чешмеджиев]] и [[Ани Василева]]. Няколко години по-късно се излъчва по [[Диема Фемили]] с втори дублаж. В дублажа участват [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]] и [[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]]. На 10 август 2011 г. започва и по [[bTV Comedy]] с трети дублаж, всеки делник от 16:00 ч. Ролите се озвучават от [[Яна Огнянова]], [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]], [[Десислава Знаменова]], [[Симеон Владов]] и [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]]. На 24 октомври 2024 г. започва и по [[Стар Лайф]] всеки делничен ден от 18:00 по четири епизода с нов четвърти дублаж, записан в [[Доли Медия Студио]]. Ролите се озвучават от [[Десислава Знаменова]], [[Татяна Захова]], [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]], [[Илиян Пенев]] и [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]]. == Външни препратки == * {{imdb title|0106080|Гувернанката}} * {{tv.com show|the-nanny|Гувернантката}} * [http://www.thenanny.com/ Официален уебсайт] == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] k6ve77ajpesbad0sfj4d1cgj1fnm11p 0 756330 12398137 11999000 2024-10-29T07:47:50Z Xunonotyk 209517 12398137 wikitext text/x-wiki [[Файл:Tavuk hashlama.jpg|мини|300px|[[Пилешка яхния]] – традиционно [[Българска кухня|българско ястие]]]] '''Ястие''' в [[гастрономия]]та е специфична храна, „отделен артикул или разнообразие от храни“,<ref>Oxford English Dictionary</ref> готова за ядене или сервиране. Ястието може да се сервира върху сервизи и прибори за хранене или да се консумира от ръка. == Рецепти == Инструкциите за приготвяне на ястие се наричат [[Готварска рецепта|рецепти]]. Някои ястия, например хот дог със сос от кетчуп, рядко имат свои собствени рецепти, отпечатани в готварските книги, тъй като са направени чрез просто комбиниране на две готови за ядене храни. == Именуване == Много ястия имат конкретни имена (напр. [[мусака]]), докато други имат описателни имена (напр. „печен ребра“). Мнозина са кръстени за конкретни места, понякога поради специфична асоциация с това място (напр. „бостънски печен боб“), а друг път не определят назованата дестинация (напр. „флорентински яйца на очи“ „poached eggs Florentine ends up“, което по същина означава „със спанак“).<ref>'Oeufs pochés Florentine'/Poached eggs with cheese sauce and spinach, p.138 in ''Practical Cookery'', by Victor Ceserani and Ronald Kinton, 10th ed. Hodder Education, 2004.</ref> Някои са назовани на конкретни личности, вероятно за да ги почетат, включително сиренето Брилат-Саварин, наречено за френския гурме от 18 век и известния политически деятел Жан Антхелме Брилат-Саварин,<ref>{{cite book|last=Froc|first=Jean |title=Les Traditions fromagères en France|location=Versailles|publisher=Quae|year=2006|pages=82 – 83|isbn=2759200175}}</ref> или може би защото ястието първо е приготвено за тях – като Шаляпин пържола, направена по поръчка на руския оперен певец Феодор Шаляпин през 1934 г. в Япония,<ref>{{cite web|url=http://www.imperialhotel.co.jp/j/tokyo/restaurant/la_brasserie/point.html|title=帝国ホテル生まれのシャリアピンステーキ|trans-title=Chaliapin steak we served for Feodor Chaliapin at the Imperial Hotel|language=ja|publisher=the Imperial Hotel|accessdate=2016-11-01}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.americanmeat.jp/csm/event/report/004/001.html|title=帝国ホテル伝統のシャリアピン・ステーキ|trans-title=recipe for Chaliapin steak made at the Imperial Hotel|language=ja|publisher=U.S. Meat Export Federation|accessdate=2016-11-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20161115164602/http://www.americanmeat.jp/csm/event/report/004/001.html|archivedate=2016-11-15|url-status=dead|архив_дата=2016-11-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161115164602/http://www.americanmeat.jp/csm/event/report/004/001.html}}</ref> или може би са я нарекли за себе си, защото са измислили ястието, или може би защото ястието е измислено в кухнята им. Поради многото истории, които са разказани за имената на различни ястия, често е трудно да се разбере откъде точно идват имената. == В България == В традиционните български разбирания, под ястие се разбира „обедно ястие“ от две основни блюда – първото е някаква течна храна „[[супа]]“, „[[чорба]]“ или „[[бульон]]“, които се сервират преди второто, което се приема за „основно [[блюдо]]“ или „основно ястие“. === Сочива === В старата българска литература супите, чорбите и тараторът се наричат с общо име „сочива“. Сочивото може да бъде освен супа, чорба, но и друг вид ястие, съдържащо повече течност (сок). В новобългарския език със '''сочива''' наричат всички течни ястия, или основно ястие, в което е използвана течна заливка (сос). В това число се включват и всички ястия от вида на яхниите, които се приготвят с варене. === Постни и месни ястия === Всички безместни ястия са се наричали освен с думата „постни“ и с израза „леки“ храни. А всички месни се наричали „тежки“. Изключения правят само блюдата с риба и пилешко месо, които също са приемат за „леки“ храни. === Предястие и десерт === Предястието и десертът се смятат като допълнения към основното ястие и могат да не присъстват. Във вечерно хранене обикновено се изключва супата и десерта, но почти винаги и традиционно присъства предястие под форма на салата или традиционна [[разядка]] ([[лютеница]], микс от [[сирена]], [[туршия]] и т.н), които могат да се консумират и с алкохолна напитка ([[ракия]], [[водка]] и др.). == Галерия == <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Gulasch.jpg|Гулаш – унгарско ястие Kulajda-Suppe.JPG|Супа Kulajda – чешко ястие Chinese Chawal in Basmati.jpg|Китайско ястие с пържен ориз Lunch from Karnataka on a plantain leaf.jpg|Обяд от Южна Индия, сервиран на [[банан]]ов лист </gallery> == Вижте също == {{commonscat}} * [[Предястие]] ** [[Ордьовър]] * [[Гарнитура]] * [[Десерт]] == Източници == <references /> {{кухня}} {{Превод от|en|Dish (food)|952809867}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Ястия| ]] c5tlkx8bwitn9u8rljwtogf2fp7xpn9 0 756669 12397959 12274090 2024-10-28T22:04:46Z Ambra75 259141 12397959 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = княгиня на [[Ахейско княжество|Ахая]] и [[Пелопонеско деспотство|Мореа]] | портрет = Isabella of Villehardouin.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1289]] – [[1307]];<br /><small>с [[Флоренц от Хегенау]] <br />(1289 – 1297);<br />с [[Филип I Савойски-Ахая]]<br />(1301 – 1307)</small> | коронация = | предшественик = [[Шарл II Анжуйски]] | наследник = [[Филип I (Таранто)|Филип I Анжуйски]] | други титли = кралица на Сардиния;<br>титулярна херцогиня на Торес (1271 – 1277);<br>титулярна кралица на Солун (1274 –1277);<br>господарка на Пиемонт (1301 – 1312) | герб = | герб-описание = | отличия = }} |род=[[Вилардуен]] по рождение<br>[[Сицилиански Анжуйци]], [[Авени]] и [[Савоя-Ахая]] по брак|деца=[[Матилда д'Ено]]<br>Мария Савойска-Ахая<br>Алиса Савойска-Ахая<br>Маргарита Савойска-Ахая|брак=[[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]]<br>[[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено]]<br>[[Филип I Савойски-Ахая]]}} '''Изабела дьо Вилардуен''' ({{Lang|it|Isabella di Villehardouin}}, {{Lang|fr|Isabelle de Villehardouin}}; * ок. [[1260]]/[[1263]], † [[23 януари]] [[1312]], [[Графство Холандия]]<ref name="ISABELLE" />) е [[княгиня]] на [[Ахейско княжество|Ахая]] и на [[Пелопонеско деспотство|Мореа]] (1289 – 1307), кралица консорт на [[Списък на владетелите на Сардиния|Сардиния]], титулярна херцогиня на [[Юдикат Торес|Торес]] (1271 – 1277), титулярна кралица консорт на [[Солунско кралство|Солун]] (1274 –1277) и [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господарка на Пиемонт]] (1301 – 1312). == Произход == Изабела е първородна дъщеря на [[Гийом II дьо Вилардуен]] († 1278), княз на Ахая, и на третата му съпруга [[Анна Комнина Дукина]] († 1286).<ref>[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99]</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Жофроа I дьо Вилардуен]] и Елизабет дьо Шап, а по майчина – [[Епирско деспотство|деспотът на Епир]] [[Михаил II Комнин]]<ref>[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99, бел. 3]</ref> и [[Теодора Петралифина]]. Има една сестра: * [[Маргарита дьо Вилардуен|Маргарита]] (* 1266, † 1315), претендентка за Ахейското княжество, съпруга на [[Иснар дьо Сабран]] и на [[Рикардо I Орсини]]. == Биография == През [[1259]] г. бащата на Изабела [[Гийом II дьо Вилардуен]], след тежко поражение в [[Пелагонийска битка|Пелагонийската битка]], е заловен и затворен от войските на [[Император на Византия|византийския император]] [[Михаил VIII Палеолог]]. През [[1261]] г., след като завладява [[Константинопол]], императорът решава да го освободи в замяна на крепостите в [[Лакония (исторически регион)|Лакония]]: [[Мистра]], [[Мани (полуостров)|Мани]] и [[Монемвасия]],<ref>K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III, с. 632</ref> и при условие че, както твърдят гръцки източници, признае себе си за негов [[васал]].<ref name="Setton">K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III, с. 633</ref> В допълнение към това през [[1266]] г. императорът предлага като годеник на наследницата на княжеството Изабела своя син и наследник [[Андроник II Палеолог|Андроник]]; това обаче среща опозицията на повечето [[Франки|франкски]] [[барон]]и и бракът не се осъществява.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/124|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566),с. 125]]</ref> Постоянно застрашен от [[Деспот (титла)|деспота]] на Мистра, бащата на Изабела се присъединява към [[Договор от Витербо|Договора от Витербо]] от май [[1267]] г. Според него, със съгласието на [[Латинска империя|латинския император]] [[Балдуин II]] – титуляр на [[Константинопол]], Гийом II предава [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]] на [[Списък на владетелите на Сицилия|краля на Сицилия]] [[Шарл I Анжуйски]] с клаузата, че може да го задържи за себе си, докато е жив;<ref>{{Цитат книга|last=Setton|first=K.M.|title=I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo|volume=III|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=633 (cap. XVI)}}</ref> освен това дъщеря му Изабела трябва да се омъжи за втория му син [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]], който ще наследи Гийом II; при липса на наследници княжеството ще премине към [[Сицилиански Анжуйци|Сицилианските Анжуйци]] и Шарл I Анжуйски ще трябва да помогне на Гийом II да възстанови загубените в Мореа земи. Бракът между Изабела и Филип Анжуйски се чества на 28 май [[1271]] г. в катедралата на [[Трани]] и двамата съпрузи отиват да живеят в [[Кастел дел Ово]] в [[Неапол]].<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/130|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 130]]</ref> През [[1274]] г. Филип Анжуйски получава титлата „крал на Солун“,<ref name="ISABELLE">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#IsabelleVillehardouindied1312 #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA 1209 – 1278 (VILLEHARDOUIN) – ISABELLE de Villehardouin]</ref> но между януари и март [[1277]] г. умира преди тъста си Гийом II, така че със смъртта на последния на 1 май 1278 г., според Договора от Витербо, Шарл I Анжуйски, а не Изабела, става княз на Ахая и управлява Мореа чрез [[Бали (длъжност)|бали]] и генерален викарий.<ref>K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III, с. 634</ref> След експулсирането му от [[Сицилия]] през [[1282]] г. ([[Сицилианска вечерня]]) Шарл I Анжуйски не може да отделя повече време на Мореа.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Setton|first=K. M.|title=I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo|volume=III|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=635}}</ref> Впоследствие неговите благородници пращат делегация в [[Неапол]], за да се оплачат от прекомерното данъчно облагане от страна на Анжуйците. Оплакванията на бароните на Мореа срещу различните бали продължават. Наследникът на Шарл I Анжуйски – синът му [[Шарл II Анжуйски]] решава да послуша съветите на бароните да накара Изабела да се омъжи<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/168|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 169 – 170]]</ref> и да възстанови на нея и на съпруга ѝ властта над Мореа, запазвайки суверенитета си.<ref name=":0" /> Изабела – вдовица на Филип Анжуйски, наречена „Господарка на Мореа“, продължава да живее в Кастел дел Ово в Неапол като държавна пленница. На 10 юли 1289 г. Шарл II Анжуйски ѝ дава баронствата Каритена (в [[Аркадия]]) и Боселет.<ref name="ISABELLE" /> Междувременно в [[Кралство Неапол]] пристига [[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено (Хегенау)]] – най-малкият брат на [[Графство Ено|графа на Ено]] и бъдещ [[Списък на графовете на Холандия|граф на Холандия и Зеландия]] [[Ян II (Холандия)|Ян II]], и син на графа на Ено [[Йохан от Авен]] и на регентката на Графство Холандия [[Аделхайд Холандска]]. Той бързо става [[конетабъл]] на Неаполитанското кралство.<ref name="Frankish">{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/170|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 170]]</ref> Шарл II Анжуйски одобрява брака между Изабела и Флоренц с клаузата, че ако Флоренц умре без мъжки наследници, Изабела и нейните дъщери ще трябва да искат съгласие за женитба от Шарл II Анжуйски под заплаха от загуба на титлата.<ref name="Frankish" /> Двамата се женят на 16 септември [[1289]] г.<ref name="Conqueste290">[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 290]</ref> Шарл II им дава титлата на „княз и княгиня на Ахая“ и съпрузите веднага отиват в Мореа.<ref name="Frankis">{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/170|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), pag 171]]</ref> Флоренц гарантира мира с гърците чрез Договора от [[Кларенца]] през [[1290]] г. С мъдрата си и хуманна политика той поддържа мир с византийския управител на [[Мистра]], възстановявайки икономическия просперитет на Мореа. Мирът продължава до [[1293]] г., когато гърците си връщат [[Каламата]], но Флоренц убеждава новия [[василевс]] [[Андроник II Палеолог]], по-отстъпчив от баща си [[Михаил VIII Палеолог]], да му я върне.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/187|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 187]]</ref> Той се разболява и умира на 23 януари [[1297]] г. в Андравида (днешна Гърция). Изабела управлява лично след смъртта му, въпреки че се оттегля в замъка си Неси в Каламата. За свои [[Бали (длъжност)|бали]] тя назначава през 1297 г. Ричард – граф на [[Кефалония]], а през 1300 г. – Никола дьо Сен Омер. Изабела е вдовица за втори път и по настояване на папа [[Бонифаций VIII]] Шарл II Анжуйски ѝ позволява да се омъжи пак.<ref name=":0" /> На 12 февруари [[1301]] г. тя се омъжва в Рим за 15 г. по-младия от нея [[Филип I Савойски-Ахая|Филип I Савойски]] – [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар на Пиемонт]], на когото Шарл II Анжуйски дава Ахейското княжество. Според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] [[Самюел Гишенон]] Филип I е първороден син на господаря на Пиемонт и граф на [[Мориен]] [[Томас III Савойски]] и неговата съпруга Гуя (Гая) дьо [[Дом Шалон|Шалон]] (Бургундска-Конте).<ref name="royal">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f351.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 313]</ref> На 23 февруари 1301 г. Филип I Савойски-Ахая получава инвеститурата на Княз на Ахая от крал Шарл II Анжуйски, представляващ сина си [[Филип I Анжуйски]], [[Княжество Таранто|княз на Таранто]].<ref name="Savoi">Samuel Guichenon, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f107.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с.103 – 104]</ref> Веднага след сватбата съпрузите заминават за [[Пиемонт]], тъй като мъжът на Изабела трябва да уреди господарството си, преди да замине за Мореа.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/196|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 196]]</ref> Той заминава за Гърция през 1302 г. в опит да завладее цяла Лакония от византийците, но авторитарният му характер го прави непопулярен сред местните благородници. През трите години, прекарани в Мореа, мъжът на Изабела не успява да управлява задоволително.<ref name="Setto">K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', гл. XVI, vol. III, с. 635</ref> Освен това като господар на Пиемонт той не е съгласен с анжуйската политика на Шарл II Анжуйски. Несъгласието се задълбочава до такава степен, че през [[1306]] г. Шарл II обявява съпруга ѝ за лишен от права над Ахейското княжество, в предателство и в това, че не го е подкрепил във военната кампания срещу [[Епирско деспотство|Епир]]. Изабела е обвинена в това, че не е поискала съгласието на суверена, преди да се ожени за представителя на [[Савойска династия|Савойската династия]]. През май [[1307]] г. Филип I Савойски-Ахая се отказва от неустойчивите си претенции към Ахейското княжество в замяна на отстъпки в Италия, а Изабела се разделя с него и прекарва последните си години в изгнание в [[Графство Ено]] – земите на втория ѝ съпруг Флоренц д'Ено. Синът на Шарл II Анжуйски – Филип I Анжуйски, е признат за Княз на Ахая под името Филип II Ахайски. Въпреки това Филип I Савойски-Ахая запазва титлата „Княз на Ахая“ и получава графство [[Алба Адриатика|Алба]] в [[Абруцо]].<ref>Samuel Guichenon, ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie''.</ref> Изабела продължава да се обявява за Княгиня на Ахая и през [[1311]] г. обявява за своя наследница най-голямата си дъщеря Матилда. Изабела умира на около 50 г. на 23 януари 1312 г. в Графство Холандия – [[феод]] на семейството на втория ѝ съпруг Флоренц д'Ено.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/204|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), pag 205]]</ref> Година след смъртта ѝ умира и [[Филип I (Таранто)|Филип I от Таранто]] и дъщеря ѝ от Флоренц – [[Матилда от Хегенау|Матилда]] става княгиня на Ахея. == Брак и потомство == Изабела се омъжва три пъти: 1. ∞ [[28 май]] [[1271]] за [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]] (* 1255/1256; † 1 януари 1277, [[Бари]]), титулярен [[Солунско кралство|крал на Солун]], титулярен [[Сардинско кралство|крал на Сардиния]] и княз на [[Ахейско княжество|Ахая]], от когото няма деца.<ref name="ISABELLE"/> 2. ∞ 16 септември [[1289]] [[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено/Хегенау]] (* ок. 1255, † 23 януари 1297), княз на Ахая (1289 – 1297), от когото има една дъщеря: * [[Матилда от Хегенау|Матилда д'Ено]] (* 29 ноември 1293; † 1331, [[Антверпен]]), княгиня на Ахая и на Мореа (1312 –1318); ∞ 1. ок. 1304 за Гиг II дьо ла Рош († 5 октомври 1308), [[Атинско херцогство|херцог на Атина]]; 2. 31 юли 1313 за [[Лудвиг (Бургундия)|Лудвиг Бургундски]] (* 1297, † 2 август 1316), титулярен крал на [[Солунско кралство|Солун]] и княз на Ахая; 3. март 1318 в Неапол за Йоан Анжуйски (* 1294; † 1336, Неапол), граф на [[Гравина ин Пулия|Гравина]] (от 1315), херцог на [[Дуръс]] (от 1333), княз на Ахая (1318 – 1333), господар на [[Албанско кралство|Кралство Албания]]; анулиран, т. к. не е консумиран (1321); 4. 1322 за Хуг дьо ла Палис, развод поради двуженство. 3. ∞ [[12 февруари]] [[1301]] [[Филип I Савойски-Ахая]] (* 1274 или 1278, [[Суза (Италия)|Суза]]; † 23 септември 1334, [[Пинероло]]), [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар на Пиемонт]], княз на Ахая,<ref name="ISABELL">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1334B #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – ISABELLE de Villehardouin (PHILIPPE de Savoie)]</ref> от когото има две или три дъщери: * Мария Савойска-Ахая (* 1301, † сл. 1308 като дете), вероятна, спомената в ''Europäische Stammtafeln'',<ref name="Stammtafeln">''Europäische Stammtafeln'' са сборник с генеалогични таблци на най-влиятелните европейски благороднически семейства.</ref> том II, 191;<ref name="ISABELL"/> * Маргарита Савойска-Ахая (* 29 януари или февруари 1303, Гърция; † сл. 8 декември 1371), спомената в завещанието на баща ѝ; 1305 преотстъпва правата си над Ахейското княжество на своя полубрат [[Жак Савойски-Ахая]]; получава като зестра [[Кастелан#Кастеланство|кастеланства]] Каритена и Боселет (в днешна [[Гърция]]) (24 декември 1303), но ги преотстъпва пр. 1324 за сметка на земя близо до [[Алба (Италия)|Алба]]; ∞ 10 юни 1324 за Рено дьо Форез († 1369/1370), господар на Малвал, Рошблен и Сен Жармен Лавал. * [[Алиса Савойска-Ахая]] († 1368), спомената в завещанието на баща ѝ, чрез брак маркграфиня на Савона; ∞ 1. 14 декември 1325 за Манфредо дел Карето, маркиз на [[Савонска марка|Савона]], господар на [[Новело]] и Синео 2. 26 септември 1356 за Анселм д'Юртиер, нар. дьо Миолан († сл. 1363), господар на [[Сент Елен дю Лак]].<ref>{{Ref-en}} [https://play.google.com/books/reader?printsec=frontcover&output=reader&id=h9-ra--6uToC&pg=GBS.PA103 #ES Histoire des ducs de Bourgogne et des comtes de Forez, doc. 95 ter, pag. 103 – 109]</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Ахейско княжество]] * [[Филип I Савойски-Ахая]] * [[Шарл I Анжуйски]] * [[Шарл II Анжуйски]] * [[Флоренц от Хегенау]] * [[Савойска династия]] * [[Савоя-Ахая]] * [[Принц на Пиемонт]] }} == Източници == * {{Икона|en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#IsabelleVillehardouindied1312 PRINCES of ACHAIA 1209 – 1278 (VILLEHARDOUIN) – ISABELLE de Villehardouin], уеб страница на Foundation for Medieval Genealogy * {{Икона|en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1334B PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – ISABELLE de Villehardouin (PHILIPPE de Savoie)], уеб страница на Foundation for Medieval Genealogy * {{Икона|en}} [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#T3 Savoy 2 – Isabelle de Villehardouin (Filippo I)], уеб страница Genealogy * {{Икона|en}} [https://www.genealogieonline.nl/fr/genealogie-van-zanen/I6000000004382738735.php Информация] на уеб страница Genealogieonline.nl == Библиография == === Първични източници === * {{Икона|la}} [https://books.google.it/books?id=hrddAAAAcAAJ&pg=PP23&lpg=PP23&dq=Histoire+de+l%27empire+de+Constantinople+par+du+Fresne+du+Cange,+Vol.+I,&source=bl&ots=z19TQC7YQu&sig=ACfU3U0Hq0L7aT12YyiQxg1EJcnEdXXICg&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwj1jO7Q1enmAhWIjKQKHc2yCZM4ChDoATAJegQIBhAB#v=onepage&q=Histoire%20de%20l'empire%20de%20Constantinople%20par%20du%20Fresne%20du%20Cange%2C%20Vol.%20I%2C&f=false#ES J.A. Buchon, ''Histoire de l'Empire de Constantinople sous les empereurs français''], Paris 1826. * {{Икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Samuel Guichenon, ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres'',...] === Историографска литература === * {{Икона|it}} K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III (''L'impero bizantino'') della ''Storia del Mondo Medievale'', 1999, с. 619 – 658 * {{Икона|fr}} [https://www.persee.fr/doc/jds_0021-8103_1973_num_1_1_1278 Jean Longnon, ''Les premiers ducs d'Athènes et leur famille''], Journal des Savants Année 1973 1 pp. 61 – 80 * {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Samuel Guichenon, ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres...''] * {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Samuel Guichenon, ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres...''] * {{Икона|fr}} [https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false J. A. Buchon, ''Le livre de la conqueste de la princée de la Morée''] * {{Икона|en}} William Miller, [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/n7|''The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566)'']], London 1908 * {{Икона|fr}} René Grousset, ''L'empire du Levant: histoire de la question d'Orient'', Payot, Paris 1946. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Isabella di Villehardouin|110973120}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Франция}} [[Категория:Принцове на Ахая]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Френска аристокрация]] 9y4m2jsr1qf2x5cg0b1s0vhmm09s1tn 12397961 12397959 2024-10-28T22:05:05Z Ambra75 259141 12397961 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = княгиня на [[Ахейско княжество|Ахая]] и [[Пелопонеско деспотство|Мореа]] | портрет = Isabella of Villehardouin.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1289]] – [[1307]];<br /><small>с [[Флоренц от Хегенау]] <br />(1289 – 1297);<br />с [[Филип I Савойски-Ахая]]<br />(1301 – 1307)</small> | коронация = | предшественик = [[Шарл II Анжуйски]] | наследник = [[Филип I (Таранто)|Филип I Анжуйски]] | други титли = кралица на Сардиния;<br>титулярна херцогиня на Торес (1271 – 1277);<br>титулярна кралица на Солун (1274 –1277);<br>господарка на Пиемонт (1301 – 1312) | герб = | герб-описание = | отличия = }} |род=[[Вилардуен]] по рождение<br>[[Сицилиански Анжуйци]], [[Авени]] и [[Савоя-Ахая]] по брак|деца=[[Матилда д'Ено]]<br>Мария Савойска-Ахая<br>Алиса Савойска-Ахая<br>Маргарита Савойска-Ахая|брак=[[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]]<br>[[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено]]<br>[[Филип I Савойски-Ахая]]}} '''Изабела дьо Вилардуен''' ({{Lang|it|Isabella di Villehardouin}}, {{Lang|fr|Isabelle de Villehardouin}}; * ок. [[1260]]/[[1263]], † [[23 януари]] [[1312]], [[Графство Холандия]]<ref name="ISABELLE" />) е [[княгиня]] на [[Ахейско княжество|Ахая]] и на [[Пелопонеско деспотство|Мореа]] (1289 – 1307), кралица консорт на [[Списък на владетелите на Сардиния|Сардиния]], титулярна херцогиня на [[Юдикат Торес|Торес]] (1271 – 1277), титулярна кралица консорт на [[Солунско кралство|Солун]] (1274 –1277) и [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господарка на Пиемонт]] (1301 – 1312). == Произход == Изабела е първородна дъщеря на [[Гийом II дьо Вилардуен]] († 1278), княз на Ахая, и на третата му съпруга [[Анна Комнина Дукина]] († 1286).<ref>[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99]</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Жофроа I дьо Вилардуен]] и Елизабет дьо Шап, а по майчина – [[Епирско деспотство|деспотът на Епир]] [[Михаил II Комнин]]<ref>[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99, бел. 3]</ref> и [[Теодора Петралифина]]. Има една сестра: * [[Маргарита дьо Вилардуен|Маргарита]] (* 1266, † 1315), претендентка за Ахейското княжество, съпруга на [[Иснар дьо Сабран]] и на [[Рикардо I Орсини]]. == Биография == През [[1259]] г. бащата на Изабела [[Гийом II дьо Вилардуен]], след тежко поражение в [[Пелагонийска битка|Пелагонийската битка]], е заловен и затворен от войските на [[Император на Византия|византийския император]] [[Михаил VIII Палеолог]]. През [[1261]] г., след като завладява [[Константинопол]], императорът решава да го освободи в замяна на крепостите в [[Лакония (исторически регион)|Лакония]]: [[Мистра]], [[Мани (полуостров)|Мани]] и [[Монемвасия]],<ref>K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III, с. 632</ref> и при условие че, както твърдят гръцки източници, признае себе си за негов [[васал]].<ref name="Setton">K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III, с. 633</ref> В допълнение към това през [[1266]] г. императорът предлага като годеник на наследницата на княжеството Изабела своя син и наследник [[Андроник II Палеолог|Андроник]]; това обаче среща опозицията на повечето [[Франки|франкски]] [[барон]]и и бракът не се осъществява.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/124|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566),с. 125]]</ref> Постоянно застрашен от [[Деспот (титла)|деспота]] на Мистра, бащата на Изабела се присъединява към [[Договор от Витербо|Договора от Витербо]] от май [[1267]] г. Според него, със съгласието на [[Латинска империя|латинския император]] [[Балдуин II]] – титуляр на [[Константинопол]], Гийом II предава [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]] на [[Списък на владетелите на Сицилия|краля на Сицилия]] [[Шарл I Анжуйски]] с клаузата, че може да го задържи за себе си, докато е жив;<ref>{{Цитат книга|last=Setton|first=K.M.|title=I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo|volume=III|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=633 (cap. XVI)}}</ref> освен това дъщеря му Изабела трябва да се омъжи за втория му син [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]], който ще наследи Гийом II; при липса на наследници княжеството ще премине към [[Сицилиански Анжуйци|Сицилианските Анжуйци]] и Шарл I Анжуйски ще трябва да помогне на Гийом II да възстанови загубените в Мореа земи. Бракът между Изабела и Филип Анжуйски се чества на 28 май [[1271]] г. в катедралата на [[Трани]] и двамата съпрузи отиват да живеят в [[Кастел дел Ово]] в [[Неапол]].<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/130|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 130]]</ref> През [[1274]] г. Филип Анжуйски получава титлата „крал на Солун“,<ref name="ISABELLE">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#IsabelleVillehardouindied1312 #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA 1209 – 1278 (VILLEHARDOUIN) – ISABELLE de Villehardouin]</ref> но между януари и март [[1277]] г. умира преди тъста си Гийом II, така че със смъртта на последния на 1 май 1278 г., според Договора от Витербо, Шарл I Анжуйски, а не Изабела, става княз на Ахая и управлява Мореа чрез [[Бали (длъжност)|бали]] и генерален викарий.<ref>K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III, с. 634</ref> След експулсирането му от [[Сицилия]] през [[1282]] г. ([[Сицилианска вечерня]]) Шарл I Анжуйски не може да отделя повече време на Мореа.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Setton|first=K. M.|title=I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo|volume=III|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=635}}</ref> Впоследствие неговите благородници пращат делегация в [[Неапол]], за да се оплачат от прекомерното данъчно облагане от страна на Анжуйците. Оплакванията на бароните на Мореа срещу различните бали продължават. Наследникът на Шарл I Анжуйски – синът му [[Шарл II Анжуйски]] решава да послуша съветите на бароните да накара Изабела да се омъжи<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/168|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 169 – 170]]</ref> и да възстанови на нея и на съпруга ѝ властта над Мореа, запазвайки суверенитета си.<ref name=":0" /> Изабела – вдовица на Филип Анжуйски, наречена „Господарка на Мореа“, продължава да живее в Кастел дел Ово в Неапол като държавна пленница. На 10 юли 1289 г. Шарл II Анжуйски ѝ дава баронствата Каритена (в [[Аркадия]]) и Боселет.<ref name="ISABELLE" /> Междувременно в [[Кралство Неапол]] пристига [[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено (Хегенау)]] – най-малкият брат на [[Графство Ено|графа на Ено]] и бъдещ [[Списък на графовете на Холандия|граф на Холандия и Зеландия]] [[Ян II (Холандия)|Ян II]], и син на графа на Ено [[Йохан от Авен]] и на регентката на Графство Холандия [[Аделхайд Холандска]]. Той бързо става [[конетабъл]] на Неаполитанското кралство.<ref name="Frankish">{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/170|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 170]]</ref> Шарл II Анжуйски одобрява брака между Изабела и Флоренц с клаузата, че ако Флоренц умре без мъжки наследници, Изабела и нейните дъщери ще трябва да искат съгласие за женитба от Шарл II Анжуйски под заплаха от загуба на титлата.<ref name="Frankish" /> Двамата се женят на 16 септември [[1289]] г.<ref name="Conqueste290">[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 290]</ref> Шарл II им дава титлата на „княз и княгиня на Ахая“ и съпрузите веднага отиват в Мореа.<ref name="Frankis">{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/170|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), pag 171]]</ref> Флоренц гарантира мира с гърците чрез Договора от [[Кларенца]] през [[1290]] г. С мъдрата си и хуманна политика той поддържа мир с византийския управител на [[Мистра]], възстановявайки икономическия просперитет на Мореа. Мирът продължава до [[1293]] г., когато гърците си връщат [[Каламата]], но Флоренц убеждава новия [[василевс]] [[Андроник II Палеолог]], по-отстъпчив от баща си [[Михаил VIII Палеолог]], да му я върне.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/187|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 187]]</ref> Той се разболява и умира на 23 януари [[1297]] г. в Андравида (днешна Гърция). Изабела управлява лично след смъртта му, въпреки че се оттегля в замъка си Неси в Каламата. За свои [[Бали (длъжност)|бали]] тя назначава през 1297 г. Ричард – граф на [[Кефалония]], а през 1300 г. – Никола дьо Сен Омер. Изабела е вдовица за втори път и по настояване на папа [[Бонифаций VIII]] Шарл II Анжуйски ѝ позволява да се омъжи пак.<ref name=":0" /> На 12 февруари [[1301]] г. тя се омъжва в Рим за 15 г. по-младия от нея [[Филип I Савойски-Ахая|Филип I Савойски]] – [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар на Пиемонт]], на когото Шарл II Анжуйски дава Ахейското княжество. Според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] [[Самюел Гишенон]] Филип I е първороден син на господаря на Пиемонт и граф на [[Мориен]] [[Томас III Савойски]] и неговата съпруга Гуя (Гая) дьо [[Дом Шалон|Шалон]] (Бургундска-Конте).<ref name="royal">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f351.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 313]</ref> На 23 февруари 1301 г. Филип I Савойски-Ахая получава инвеститурата на Княз на Ахая от крал Шарл II Анжуйски, представляващ сина си [[Филип I Анжуйски]], [[Княжество Таранто|княз на Таранто]].<ref name="Savoi">Samuel Guichenon, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f107.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с.103 – 104]</ref> Веднага след сватбата съпрузите заминават за [[Пиемонт]], тъй като мъжът на Изабела трябва да уреди господарството си, преди да замине за Мореа.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/196|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 196]]</ref> Той заминава за Гърция през 1302 г. в опит да завладее цяла Лакония от византийците, но авторитарният му характер го прави непопулярен сред местните благородници. През трите години, прекарани в Мореа, мъжът на Изабела не успява да управлява задоволително.<ref name="Setto">K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', гл. XVI, vol. III, с. 635</ref> Освен това като господар на Пиемонт той не е съгласен с анжуйската политика на Шарл II Анжуйски. Несъгласието се задълбочава до такава степен, че през [[1306]] г. Шарл II обявява съпруга ѝ за лишен от права над Ахейското княжество, в предателство и в това, че не го е подкрепил във военната кампания срещу [[Епирско деспотство|Епир]]. Изабела е обвинена в това, че не е поискала съгласието на суверена, преди да се ожени за представителя на [[Савойска династия|Савойската династия]]. През май [[1307]] г. Филип I Савойски-Ахая се отказва от неустойчивите си претенции към Ахейското княжество в замяна на отстъпки в Италия, а Изабела се разделя с него и прекарва последните си години в изгнание в [[Графство Ено]] – земите на втория ѝ съпруг Флоренц д'Ено. Синът на Шарл II Анжуйски – Филип I Анжуйски, е признат за Княз на Ахая под името Филип II Ахайски. Въпреки това Филип I Савойски-Ахая запазва титлата „Княз на Ахая“ и получава графство [[Алба Адриатика|Алба]] в [[Абруцо]].<ref>Samuel Guichenon, ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie''.</ref> Изабела продължава да се обявява за Княгиня на Ахая и през [[1311]] г. обявява за своя наследница най-голямата си дъщеря Матилда. Изабела умира на около 50 г. на 23 януари 1312 г. в Графство Холандия – [[феод]] на семейството на втория ѝ съпруг Флоренц д'Ено.<ref>{{Ref-en}} [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/204|#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), pag 205]]</ref> Година след смъртта ѝ умира и [[Филип I (Таранто)|Филип I от Таранто]] и дъщеря ѝ от Флоренц – [[Матилда от Хегенау|Матилда]] става княгиня на Ахея. == Брак и потомство == Изабела се омъжва три пъти: 1. ∞ [[28 май]] [[1271]] за [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]] (* 1255/1256; † 1 януари 1277, [[Бари]]), титулярен [[Солунско кралство|крал на Солун]], титулярен [[Сардинско кралство|крал на Сардиния]] и княз на [[Ахейско княжество|Ахая]], от когото няма деца.<ref name="ISABELLE"/> 2. ∞ 16 септември [[1289]] [[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено/Хегенау]] (* ок. 1255, † 23 януари 1297), княз на Ахая (1289 – 1297), от когото има една дъщеря: * [[Матилда от Хегенау|Матилда д'Ено]] (* 29 ноември 1293; † 1331, [[Антверпен]]), княгиня на Ахая и на Мореа (1312 –1318); ∞ 1. ок. 1304 за Гиг II дьо ла Рош († 5 октомври 1308), [[Атинско херцогство|херцог на Атина]]; 2. 31 юли 1313 за [[Лудвиг (Бургундия)|Лудвиг Бургундски]] (* 1297, † 2 август 1316), титулярен крал на [[Солунско кралство|Солун]] и княз на Ахая; 3. март 1318 в Неапол за Йоан Анжуйски (* 1294; † 1336, Неапол), граф на [[Гравина ин Пулия|Гравина]] (от 1315), херцог на [[Дуръс]] (от 1333), княз на Ахая (1318 – 1333), господар на [[Албанско кралство|Кралство Албания]]; анулиран, т. к. не е консумиран (1321); 4. 1322 за Хуг дьо ла Палис, развод поради двуженство. 3. ∞ [[12 февруари]] [[1301]] [[Филип I Савойски-Ахая]] (* 1274 или 1278, [[Суза (Италия)|Суза]]; † 23 септември 1334, [[Пинероло]]), [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар на Пиемонт]], княз на Ахая,<ref name="ISABELL">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1334B #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – ISABELLE de Villehardouin (PHILIPPE de Savoie)]</ref> от когото има две или три дъщери: * Мария Савойска-Ахая (* 1301, † сл. 1308 като дете), вероятна, спомената в ''Europäische Stammtafeln'',<ref name="Stammtafeln">''Europäische Stammtafeln'' са сборник с генеалогични таблци на най-влиятелните европейски благороднически семейства.</ref> том II, 191;<ref name="ISABELL"/> * Маргарита Савойска-Ахая (* 29 януари или февруари 1303, Гърция; † сл. 8 декември 1371), спомената в завещанието на баща ѝ; 1305 преотстъпва правата си над Ахейското княжество на своя полубрат [[Жак Савойски-Ахая]]; получава като зестра [[Кастелан#Кастеланство|кастеланства]] Каритена и Боселет (в днешна [[Гърция]]) (24 декември 1303), но ги преотстъпва пр. 1324 за сметка на земя близо до [[Алба (Италия)|Алба]]; ∞ 10 юни 1324 за Рено дьо Форез († 1369/1370), господар на Малвал, Рошблен и Сен Жармен Лавал. * [[Алиса Савойска-Ахая]] († 1368), спомената в завещанието на баща ѝ, чрез брак маркграфиня на Савона; ∞ 1. 14 декември 1325 за Манфредо дел Карето, маркиз на [[Савонска марка|Савона]], господар на [[Новело]] и Синео 2. 26 септември 1356 за Анселм д'Юртиер, нар. дьо Миолан († сл. 1363), господар на [[Сент Елен дю Лак]].<ref>{{Ref-en}} [https://play.google.com/books/reader?printsec=frontcover&output=reader&id=h9-ra--6uToC&pg=GBS.PA103 #ES Histoire des ducs de Bourgogne et des comtes de Forez, doc. 95 ter, pag. 103 – 109]</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Ахейско княжество]] * [[Филип I Савойски-Ахая]] * [[Шарл I Анжуйски]] * [[Шарл II Анжуйски]] * [[Флоренц от Хегенау]] * [[Савойска династия]] * [[Савоя-Ахая]] * [[Принц на Пиемонт]] }} == Източници == * {{Икона|en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#IsabelleVillehardouindied1312 PRINCES of ACHAIA 1209 – 1278 (VILLEHARDOUIN) – ISABELLE de Villehardouin], уеб страница на Foundation for Medieval Genealogy * {{Икона|en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1334B PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – ISABELLE de Villehardouin (PHILIPPE de Savoie)], уеб страница на Foundation for Medieval Genealogy * {{Икона|en}} [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#T3 Savoy 2 – Isabelle de Villehardouin (Filippo I)], уеб страница Genealogy * {{Икона|en}} [https://www.genealogieonline.nl/fr/genealogie-van-zanen/I6000000004382738735.php Информация] на уеб страница Genealogieonline.nl == Библиография == === Първични източници === * {{Икона|la}} [https://books.google.it/books?id=hrddAAAAcAAJ&pg=PP23&lpg=PP23&dq=Histoire+de+l%27empire+de+Constantinople+par+du+Fresne+du+Cange,+Vol.+I,&source=bl&ots=z19TQC7YQu&sig=ACfU3U0Hq0L7aT12YyiQxg1EJcnEdXXICg&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwj1jO7Q1enmAhWIjKQKHc2yCZM4ChDoATAJegQIBhAB#v=onepage&q=Histoire%20de%20l'empire%20de%20Constantinople%20par%20du%20Fresne%20du%20Cange%2C%20Vol.%20I%2C&f=false#ES J.A. Buchon, ''Histoire de l'Empire de Constantinople sous les empereurs français''], Paris 1826. * {{Икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Samuel Guichenon, ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres'',...] === Историографска литература === * {{Икона|it}} K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III (''L'impero bizantino'') della ''Storia del Mondo Medievale'', 1999, с. 619 – 658 * {{Икона|fr}} [https://www.persee.fr/doc/jds_0021-8103_1973_num_1_1_1278 Jean Longnon, ''Les premiers ducs d'Athènes et leur famille''], Journal des Savants Année 1973 1 pp. 61 – 80 * {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Samuel Guichenon, ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres...''] * {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Samuel Guichenon, ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres...''] * {{Икона|fr}} [https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false J. A. Buchon, ''Le livre de la conqueste de la princée de la Morée''] * {{Икона|en}} William Miller, [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/n7|''The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566)'']], London 1908 * {{Икона|fr}} René Grousset, ''L'empire du Levant: histoire de la question d'Orient'', Payot, Paris 1946. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Isabella di Villehardouin|110973120}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Франция|Биографии}} [[Категория:Принцове на Ахая]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Френска аристокрация]] ac85g5wwbq6pubs1osap2lr7yjmpkix 0 757387 12397789 12392090 2024-10-28T19:41:13Z Ted Masters 210248 12397789 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Линейни кораби тип „Саут Каролина“ |име-оригинал = South Carolina class battleship |снимка = Uss south carolina bb.jpg |заглавие = Линейният кораб „Саут Каролина“ |емблема = |флаг = {{флагификация|САЩ|ВМС}} |тип = [[Линеен кораб|Линейни кораби]] от [[Линейни кораби тип „Саут Каролина“|типа „Саут Каролина“]] |производител = ''William Cramp and Sons'' във [[Филаделфия]] и др., [[САЩ]]. |поръчан = |започнат = [[18 декември]] [[1906]] г. |завършен = [[11 юли]] [[1908]] г. |начало = [[1 март]] [[1910]] г. |край = утилизирани |състояние = извън експлоатация |клас = |тонаж = |дължина = 137,2 m ([[Главни размери на плавателен съд#Дължина|по КВЛ]])<br>138,0 m ([[Главни размери на плавателен съд#Дължина|максимална]]) |ширина = 24,5 m |газене = 7,5 m |задвижване = 2 [[парна машина|парни машини]];<br>12 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] ''Babcock & Wilcox'';<br>2 [[гребен винт|гребни винта]];<br>16 500 [[конска сила|к.с.]] (проектна) |скорост = 18 [[възел (скорост)|възела]]<br />(33,3 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 16 257 t (нормална);<br />17 900 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|главен пояс]]: до 305 mmm;<br>горен пояс: 254 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 51 mm;<br>[[барбет]]и: 254 mm;<br>[[оръдеен купол|кули ГК]]: 305 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 254 mm;<br>[[бойна рубка]]: 305 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 869 души |РЛС = |автономност дистанция = 6000 <br>[[морска миля|морски мили]]<br>при 10 възела ход |разход на гориво = |оръдия = 4x2 305 mm;<br>22x1 76 mm |ракети = |торпеда = 2x1 533 mm [[торпеден апарат|ТА]]<ref>{{cite|автор = Silverstone P. H.|заглавие= The New Navy. 1883 – 1922|място= New York, USA|издателство = Routledge|дата= 2006|страница= 12|isbn = 978-0-415-97871-2}}</ref> |други = |самолети = |източник = }} '''Саут Каролина''' ({{lang|en|South Carolina}}, „[[Южна Каролина]]“) са серия [[линеен кораб|линейни кораби]] на [[военноморски сили на САЩ|САЩ]]. От проекта са построени две единици: „Саут Каролина“ и „Мичиган“ ({{lang|en|Michigan}}). Първите [[дредноут (клас кораби)|дредноути]] на американския флот. Също така това са първите в света, по време на проектиране, дредноути, но поради продължителния им строеж отстъпват първенството по влизане в строй на [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британския]] [[Дредноут (линеен кораб, 1906)|„Дредноут“]] („[[HMS]] Dreadnought“). Заедно с това стават първите в света линейни кораби с линейно-терасовидно разположение на [[оръдеен купол|кулите]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]]. == Произход на американския линкор == [[Файл:Tr_great_white_fleet_from_photo_nh100349_USS_Connecticut_1907.jpg|мини|ляво|[[Броненосец]]ът „Кънектикът“ оглавява похода на „[[Велик бял флот|Великия бял флот]]“]] В края на [[XIX век]] в САЩ се разгръща бурно военноморско строителство, като главното място в корабостроителните програми е отведено на [[Броненосец|броненосците]], които се считани за гръбнака на флота. В САЩ, обкръжени от всички страни с [[океан]]и, преобладава мнението, че в бъдещите сражения между флотовете [[Миноносец|миноносците]] няма да могат да приемат активно участие, тъй като не обладават достатъчна [[мореходни качества|мореходност]], и изхода на сраженията ще бъде предрешен в сражението на линейните кораби. За това флотът на САЩ се стреми да има в своя строй колкото се може по-голям брой от най-мощните броненосци{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=2}}. Идеите, довели до появата на американския дредноут, се раждат в началото на [[XX век]]. Към този момент броненосците са въоръжени с главен [[калибър]] от 305-[[милиметър|мм]] оръдия и втори калибър от 203-мм оръдия. Но на вододела на вековете става очевидно, че в резултат на прогреса на артилерията и способите за нейното управление бойните дистанции се увеличават толкова, че 203-мм оръдия стават неефективни против тежката броня. За увеличаването на дистанцията също способства увеличаващата се опасност от [[торпедо|торпедата]]. Броненосците на всички страни се въоръжават с [[траверс (навигация)|траверсни]] [[торпеден апарат|торпедни апарати]], за това в генералното сражение сближение на далечина на пуск на торпедата е опасно. През 1903 г. Генералният съвет на флота на САЩ смята, че в близкото бъдеще ефективната [[далечина на стрелба]]та с торпеда ще достигне 3000 [[метър|м]]. В тази ситуация планираните далечини на боя постоянно растат. И за това единственото преимущество на по-малките оръдия – [[скорострелност]]та – губи смисъл, тъй като при голямата дистанция е необходимо да се изчака падането на снаряда, за да може по неговия плясък да се проведе коригирането на огъня. Също така плясъците от големите снаряди се виждат по-добре{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=3}}. Един от първите става публикуваният през март 1902 г. в журнала на Военноморския институт на САЩ „Proceedings“ проект на [[лейтенант]]а Мет X. Сигнор. В проекта се предлага кораб, въоръжен с две троръдейни 305-мм [[оръдеен купол|кули]] по краищата и две триоръдейни кули с 254-мм оръдия по [[борд]]овете. [[Противоминна артилерия|Противоминния калибър]] се състои от 60-калибрени 127-мм оръдия. Проектът е подложен на критики спрямо някои детайли, но всички са привлечени от неговата огнева мощ. Експертът от флота по [[артилерия]], [[професор]]ът П. Р. Елджър, предлага вместо триоръдейни кули с разнороден калибър да се използват осем 305-мм оръдия, което става едно от първите предложения за кораб „all big gun“ ({{lang|bg|само големи оръдия}}). Бъдещият главен конструктор на флота, Дейвид В. Тейлър, ({{lang|en|David W. Taylor}}) предлага да се постави на новия кораб [[Парна турбина|парни турбини]], а проблема с тяхната ниска икономичност при средните [[скорост на кораб|скорости]] да се решат чрез използването на [[Гребен винт|винтове]] с регулируема стъпка{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=51}}{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=3}}. През май 1902 г. Бюрото по конструиране и ремонт на флота на САЩ ({{lang|en|Bureau of Construction and Repair}}), при изследването на различните варианти за [[Броненосци тип „Мисисипи“|броненосеца „Мисисипи“]], разглежда проект на 17-[[възел (скорост)|възлов]] [[броненосец]] с хексагонално разположение на шест двуоръдейни кули с 254-мм оръдия{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=51}}. Но, навярно, най-големият принос принадлежи на лейтенант-командира Х. С. Поундстоун. През декември 1902 г. той изпраща на [[президент на САЩ|президента]] [[Теодор Рузвелт]] писмо с предложение рязко да се увеличат размерите на корабите и вместо батареи от 305-мм и 203-мм оръдия да се премине към [[батарея]] от оръдия с калибър 280 и 229 мм. Неговите разработки не са публикувани до 1903 г. През октомври 1903 г. в [[Европа]] е публикувана работата на [[Виторио Куниберти]] „Идеалният линкор за британския флот“, в която е представен проект за кораб с единен главен калибър{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=52}}. Това кара Поундстоун да преразгледа своите идеи в полза на кораб, въоръжен с единен 280-мм калибър, който позволя ефективно да се порази линкора на Куниберти на предполагаемите дистанции на боя. При обсъжданията на идеята на Поундстоун на ежегодната конференция в [[Нюпорт (Род Айлънд)|Нюпорт]], през лятото на 1903 г., проведената военноморска игра показва, че корабът с хексагонално разположение на 280-мм или 305-мм оръдия има превъзходство над три кораба от съществуващи типове{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=53}}{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=3}}. В подготвения, според резултатите на конференцията, меморандум се говори за необходимостта от преход към единен главен калибър. От една страна, дистанцията 2700 – 3000 м определя минималната дистанция на сближение в артилерийския бой без опасността да се получи торпеден [[залп]] от противника. На тази дистанция 178-мм и 203-мм оръдия не могат ефективно да поразят защитените с дебела [[корабна броня|броня]] броненосци. От друга страна, за поразяването на високоскоростните маневрени цели, от типа на миноносците, е необходима не [[мощност]] на [[снаряд]]а, а [[скорострелност]], за което добре подхождат оръдията с доста по-малък калибър. За това, за средната артилерия, на кораба просто няма задачи за решаване. Според изводите се предлага да се създаде кораб с дванадесет 305-мм оръдия и колкото се може по-голям брой 76,2-мм оръдия{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=53}}{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=4}}. Опирайки се на изводите от конференцията, Генералният съвет на флота ({{lang|en|General Board of the United States Navy}}), през октомври, изпраща официално запитване към бюрото по конструиране за проектирането на кораб с еднороден главен калибър. Обаче работите по проекта не са започнати, тъй като бюрото е претоварено с работи по текущите проекти. Но на 26 януари 1904 г. това запитване е преоформено за създаването на кораб с четири 305-мм, осем 254-мм и противоминни 76-мм оръдия. И даже по този проект работите на бюрото са започнати едва през септември на 1904 г{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=53}}{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=4}}. На поредната лятна конференция са сравнени три проекта – текущата поръчка на Генералния съвет под името „Саут Каролина“, [[Броненосци тип „Кънектикът“|броненосеца „Кънектикът“]] и миналогодишния проект с еднороден главен калибър. За минимална дистанция на артилерийския бой също е приета 2700 м (3000 [[ярд]]а). В резултат на разчетите за [[бронепробиваемост]] е направен извод за това, че даже 254-мм оръдия са недостатъчни за увереното пробиване на бронята и само 305-мм оръдия обладават необходимата ефективност{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=53}}. По отношение на скоростите е направен извод, че даже тривъзловото преимущество по скорост (18 възела против 15) не дава преимущество на по-бързата [[ескадра]], тъй като при опит да се „[[чертичката над Т-то|постави чертичката над Т-то]]“ по-бавната ескадра във всеки един момент може да го неутрализира със завиване настрани{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=54}}{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=4}}. Междувременно Поундстоун продължава своите разработки, предлагайки през юни 1904 г. на Генералния съвет три проекта, последния от които, ''USS „Possible“'', има дванадесет 280-мм оръдия при [[водоизместимост]] 19 330 [[регистров тон|тона]]. Той прилича за съюзник лейтенант-командира У. С. Симс, който има много голям принос за усъвършенстването на техниката за управление на артилерийския огън във флота на САЩ. При разглеждането на проекта за новия кораб от президента Рузвелт представителите на бюрото по конструиране настояват, че кораб с еднороден калибър ще бъде непрактичен, а наличието на оръдия от втори калибър може да стане решаващ фактор в боя. Симс противопоставя на това резултатите от практическите стрелби през 1904 г. и проекта на Поундстоун{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=54}}. Президентът е заинтересуван, но не е ясен въпроса по повод 254-мм калибър. През октомври 1904 г. У. Л. Роджърс, от Военноморския [[колеж]], подготвя меморандум, в който казва, че за увеличаващите се дистанции на боя 305-мм оръдия, за сметка на по-голямата си точност и разрушаваща сила, получават подавляващо преимущество над 254-мм оръдия. Според неговите оценки, линкор с десет 305-мм оръдия трябва да има водоизместимост от 18 300 тона, а с дванадесет – 21 100 т{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=55}}{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=5}}. През октомври 1904 г. бюрото по конструиране стига до извода, че простата замяна на бордовите 203-мм оръдия в проекта „Кънектикут“ с двуоръдейни 254-мм или еднооръдейни 305-мм оръдия не толкова проста. Увеличаването на [[тегло]]то, с оглед големите отвори за [[барбет]]ите, на горната [[палуба]] води до появата на недопустими напрежения в [[Корпус на кораб|корпуса]]. За разрешаването на тези проблеми са необходими като минимум три [[месец]]а. В края на краищата бюро стига до извода, че вписването на бордови кули с такъв калибър в пределите на 16 000 т е нереално без съществено влошаване на здравината на корпуса или бронирането. Но тези изводи закъсняват. Без да има от флота никакви предложения и аргументи за снемането на лимита, [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] оставя в действие 16 000-тонния лимит, отделяйки, на 3 март 1905 г., средства за строителството на два линкора – „Саут Каролина“ и „Мичиган“{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=55}}. == Проектиране == Главният конструктор Вашингтон Л. Кепс взема радикално решение. Той решава, че главното за бъдещия кораб ще стане действието в линия по време на линейния бой на главните сили, а за това приоритетно е получаването на максимален бордови залп. Желанието все пак да се получи достатъчно силен залп по [[нос (корабоплаване)|носа]] и [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] води до появата на схемата, която става впоследствие класическа, – линейно-терасовидното разположение на кулите по [[Диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]] – по две на носа и кърмата, една над друга. Тази схема, като „S“, е датирана април 1905 г{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=57}}{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=5}}. Най-големи опасения предизвиква стрелбата на едната кула над другата право по носа или кърмата. За много от специалистите такава стрелба се счита за невъзможна поради въздействията на [[дуло (оръжие)|дулните]] [[газ]]ове и [[Ударна вълна|ударната вълна]] при [[изстрел]]а върху [[Разчет (формирувание)|разчета]] на долната кула. Отсъствието на такива данни кара конструкторите на британския „[[Дредноут (линеен кораб, 1906)|Дредноут]]“ да раздалечат кулите колкото се може по-далеч една от друга. Американците решават този въпрос чрез експеримент. Наистина, това е направено едва през март 1907 г., когато да се внасят изменения в проекта на „Саут Каролина“ вече е късно. От кула на [[Монитор (кораб)|монитора]] „Флорида“ ({{lang|en|USS Florida (BM-9)}}) е демонтирано едно 305-мм оръдие и то е поставено на [[Надстройка (морски термин)|надстройката]]{{sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|112|2}}. Отначало в кулата са поставени животни и са произведени няколко изстрела. След това, като става ясно, че животните не са пострадали, експериментът е проведен с [[офицер]]и-доброволци, начело с Кепс. Единственото подобрение, което се препоръчва след края на изпитанията е увеличаването на дебелината на задната стена{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=58}}. Също така Кепс решава да увеличи боезапаса на кулите от 60 снаряда на оръдие при предходните броненосци до 100, което става впоследствие стандарт за американския флот{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=57}}. В проекта, както по-рано се предполага, артилерията е допълнена само от 76-мм оръдия в [[каземат]]и{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=6}}. Твърдия лимит по водоизместимост води до необходимост за икономия на място и [[обем]]. Така например, [[каюта|каютите]] на офицерите от тяхното предишно разположение на предшествениците на кърмата са пренесени в надстройката, а на кърмата височината на корпуса е намалена с една палуба{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=57}}. Това води до това, че корабите са заливани от вода в свежо време{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. Системата на бронирането също претърпява значителни изменения. Вместо [[Бронирана палуба|бронева палуба]] със скосове, съединяваща се с долния ръб на [[Брониран пояс|броневия пояс]], е използвана гладка палуба, съединяваща се с горния ръб на бронепояса. Ако на „Ню Хампшър“ поясът има еднаква дебелина от 229 мм, то на „Саут Каролина“ той е с променлива дебелина – 254 мм в района на [[водолиния]]та и 203 мм под нея. Над главния броневи пояс има горен пояс. Горният каземат не е брониран, тъй като няма необходимост да се прикриват оръдията на средния калибър. Краищата са бронирани слабо – на носа има гладка палуба, а на кърмата – със скосове, за прикриването на [[рул (морски термин)|рулевите]] механизми. Дебелината на барбетите е намалена, тъй като те вече са четири, а два от тях са, отгоре на всичко, и доста по-нависоко. Такава схема за брониране – с два броневи пояса и гладка бронепалуба по горния ръб на бронепояса – става стандартна за последващите американски дредноути, проекти до „[[Линейни кораби тип „Невада“|Невада]]“{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|pp=61 – 62}}. За разлика от „Дредноут“, като главни механизми, са използвани [[Парна машина|парни машини]]. Кепс счита, че поставянето на [[Парна турбина|турбини]] е по-важно за [[крайцер]]ите, а за линкор той счита за неприемливи техните значително по-големи стойности и ниска икономичност. Отначало искат да направят експеримент, поставяйки на единия от корабите на серията турбинна установка, но след това решават да го отложат до следващата серия линкори. Силовата установка се налага да бъде натикана в доста по-малки размери, отколкото е на „Кънектикът“, за това тя се получава с по-ниска мощност. И макар да се отказват от [[преграда (корабоплаване)|преграда]] в диаметралната плоскост, все пак успяват да разположат [[Конструктивна противоторпедна защита|противоторпедни прегради]] по бордовете в района на [[котелно отделение|котелните отделения]]{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. Корабите имат два тънки [[комин]]а вместо три широки при „Кънектикът“. Икономията на място води до необходимостта да се разположат част от спасителните [[лодка|лодки]] напречно на кораба – за пръв и последен път на американски линкор{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. Още една новост да отбелязване е използването на решетъчни [[мачта (корабоплаване)|мачти]]. Това е резултат от желанието да се получи високо разположена платформа за наблюдение, която да не може да бъде свалена от едно попадение на снаряд. При британците има по-удачната конструкция на триногите мачти, но те се оказват по-тежки. Мачтата на американския линкор представлява хипербола, набрана от тънки тръбички, скрепени през определен интервал с пръстени. Конструкцията също така е поставена на монитора „Флорида“ и изпробвана през май 1908 г. Мачтата е натоварена отгоре с четиритонен товар и по нея са изстреляни четири 102-мм и един 305-мм снаряд. След като мачтата устоява, подобни конструкции са постановени на броненосците и на всички последващи американски дредноути. Това става своеобразна визитна картичка на американските линкори, тъй като с подобни мачти са снабдени, освен тях, само [[Андрей Первозванний (броненосец, 1906)|два броненосеца]] на [[Русия]] и два построени в САЩ, за експорт, [[Линейни кораби тип „Ривадавия“|дредноута]]{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|pp=59 – 60}}. Проектът е завършен на 26 юни 1905 г. Детайлната разработка се провежда от юли до ноември 1905 г., а чертежи са утвърдени на 23 ноември. Секретарят по делата на флота поставя своя подпис на проекта на 15 декември – десет дни след залагането на британския „Дредноут“{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=62}}. Но за разлика от рекордните срокове при британците, американците не бързат. Спецификациите към доставчиците са изпратени едва на 21 март 1906 г., а залагането се състои през декември, когато „Дредноут“ вече е влязъл в строй. Всички тези забавяния водят до това, че, не ставайки прародители на новия [[класификация на корабите|клас]], двата американски линкора влизат в строй тогава, когато в британския флот вече има четири линкора и три [[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|линейни крайцера]]{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=10}}. == Конструкция == === Корпус === Стойността на всеки от корабите съставлява 4,4 [[милион]]а [[Щатски долар|долара]], без отчитане на стойността на бронята и въоръжението. Новите линкори, по своите [[главни размери на плавателен съд|размери]], са сходни с броненосците от типа „Кънектикът“. Проектната водоизместимост на „Саут Каролина“ съставлява 16 000 [[тон|дълги тона]] (16 256,6 т){{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=431}} – максималната възможна според ограниченията на Конгреса. Пълната водоизместимост на „Саут Каролина“ съставлява 17 709,5 д.т. (17 993,56 т). Корпусът има дължина по [[водолиния|КВЛ]] 137,2 м (450 [[фут]]а), [[главни размери на плавателен съд#Дължина|дължината между перпендикулярите]] е 138 метра (452 фута и 9 [[дюйм]]а), [[газене]]то – 7,5 м. Общото тегло на корпуса, където традиционно за американското корабостроене е включено хоризонталното брониране, съставлява 7433 д.т (7552 т){{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. Макар да няма указания за каквито и да е ограничения за използването на корабите, в редица източници се споменава за недостатъчната здравина на някои от частите на корпуса. [[Метацентрична височина|Метацентричната височина]] при нормална водоизместимост съставлява 2,105 м, а при пълно натоварване – 1,92 м{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. По щата за мирно време [[екипаж]]ът се състои от 51 офицера и 812 [[матрос]]а. Във военно време, за сметка на резервисти, той се увеличава до 1354 души{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. {| class= wikitable „standard“ style="text-align:center" |- !colspan="5"|Данни за разпределението на теглата при „Саут Каролина“ към момента на построяване{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=432}} |- !Елемент на теглото|| Нормална<br />водоизместимост, [[тон|д. т]] || Пълна<br /> водоизместимост, д. т|| Нормална<br />водоизместимост, т || Пълна<br /> водоизместимост, т |- !align="left"|[[Корпус на кораб|Корпус]]<ref group="Коментари">Тук влизат 928,55 д. т (943,44 т) бронирана палуба, включваща самата броня и подкрепящите я елементи. </ref> |colspan="2"| 6571,6||colspan="2"| 6677 |- !align="left"|[[Снаряжение (корабоплаване)|Снаряжение]] |colspan="2"| 861,3||colspan="2"| 875,1 |- !align="left"|[[корабна броня|Брониране]] |colspan="2"| 3963,3||colspan="2"| 4026,9 |- !align="left"|[[съдова енергитична установка|Силова установка]] (СУ) |colspan="2"| 1428,5||colspan="2"| 1451,4 |- !align="left"|[[корабна артилерия|Въоръжение]] |colspan="2"| 872,6||colspan="2"| 886,6 |- !align="left"|Спомагателни механизми |colspan="2"| 341,2||colspan="2"| 346,7 |- !align="left"|Празен сух кораб ({{lang|en|light ship}})||colspan="2"| 14 038,5||colspan="2"| 14 263,7 |- !align="left"|[[Боеприпаси]] | 402,1 || 603,2||408,6 || 612,9 |- !align="left"|[[Вода]] в [[парен котел|котлите]] и [[Смазочно масло|масло]] в механизмите |colspan="2"| 111,2||colspan="2"| 113 |- !align="left"|[[Екипаж]] |colspan="2"| 112,5||colspan="2"| 114,3 |- !align="left"|Снабдяване | 226,9 || 343,3|| 230,5 || 348,8 |- !align="left"|Стандартна водоизместимост || 14 891,2 || 15 208,7|| 15 130 || 15 452,7 |- !align="left"|Резервен запас прясна вода за котлите<br />({{lang|en|RFW – Reserve Feed Water}}) | 84,4 || 126,6|| 85,7 || 128,6 |- !align="left"|[[Въглища]] | 900 || 2374,2|| 914,4 || 2412,3 |- !align="left"|Водоизместимост|| 15 875,6 || 17 709,5|| 16 130,2 || 17 993,6 |} === Брониране и конструктивна защита === [[Файл:Brassey's1912 South-Carolina.png|ляво|мини|Схема на бронирането и въоръжението за линкорите от типа „Саут Каролина“]] Теглото на бронирането е 3963,3 т. Тук следва да се добавят също и 928,55 тона [[хоризонт]]ално брониране, които са включени в теглото на корпуса. Главният [[брониран пояс]] има височина 2,44 м. За целите на икономията на тегло той има променлива дебелина по височина и дължина. В района на [[погреб за боеприпаси|погребите]], отгоре до водолинията, той има дебелина 305 мм, изтънявайки надолу до 280 мм. В района на силовата установка това са съответно 279,4 и 229 мм. На останалите места поясът има дебелина 254 мм в района на водолинията, изтънявайки надолу до 203 мм. По краищата поясът се затваря от [[траверса|траверси]] с 254-мм дебелина. В носовата част поясът продължава до 17 [[шпангоут]] с дебелина 254 мм, изтънявайки надолу до 203 мм. Над главния пояс върви допълнителен пояс, както и на додредноутите, наричащ се [[каземат]]ен. В долната част той има дебелина 254 мм, изтънявайки нагоре до 203 мм{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. Горният каземат не е брониран. Краищата са бронирани с 38-мм пояс от [[никел]]ова [[стомана]], който към носа е до 8 шпангоут, а по кърмата до [[ахтерхщевен]]а{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. [[бронирана палуба|Броневата палуба]], от никелова стомана, с обща дебелина 51 мм се състои от два слоя – 32 + 19 мм. В носовата част над главния бронепояс тя има дебелина 38 + 19 мм. Над силовата установка – 38 мм (19 + 19 мм). В носовия край палубата има дебелина 25 + 12,7 мм, в кърмовата – 51 + 19 мм. Над рулевите механизми палубата надебелява до 76 мм и има скосове{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. Дебелината на [[барбет]]ите на кулите на главния калибър съставлява 254 мм, а в долната им част, там, където барбетите се прикриват един друг, дебелината намалява до 203 мм. Кулите са по-компактни, отколкото на броненосците, което позволява да се прикрият с 305-мм челни и с 203-мм странични плочи. Покривът е направен от 64-мм никелова стомана{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. Дебелината на стените на бойната рубка съставлява 305 мм. Нейния покрив има дебелина 51 мм. Стените на шахтите, съединяващи бойната рубка с централния пост, имат дебелина 229 мм. Димоходите са покрити с 38-мм броня{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. Независимо от ограниченията на проекта по водоизместимост, на подводната защита е отделено значително внимание. В района на котелните отделения са поставени две допълнителни надлъжни прегради, зад които са разположени въглищни ями, създаващи допълнителна защита. Преградите имат люкове за подаването на въглища. По време на бой в долната част те се затварят, и подаването на въглищата се осъществява през горните и от междинния бункер{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. === Силова установка === За компоновката на машинните и котелните отделения силно повлияват наложените ограничения. Дължината им е ограничена от групите на носовите и кърмовите кули, а ширината се ограничава от желанието да се получи прилична противоторпедна защита. За това е поместена силова установка с мощност по-малка, отколкото на предходните броненосци от типа „Кънектикът“{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. [[Пара]]та се изработва от 12 [[парен котел|котела]] „Babcock & Wilcox“, заемащи три [[отсек (корабоплаване)|отсека]] (по четири котела във всяко). С цел икономия на място в котелните отделения няма прегради по диаметралната плоскост. Котлите са на въглищно отопление{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. Две вертикални четирицилиндрови [[Парна машина|парни машини]] тройно разширение привеждат във въртене два [[Гребен винт|винта]]. Теглото на машинната установка съставлява 1539,9 т. На приемо-предавателните изпитания проектната [[мощност]] от 16 500 [[конска сила|к.с.]] не е достигната. Независимо от това, достигнатата мощност от 16 130 к.с. е достатъчна за постигането на максимална [[скорост на кораб|скорост]] от 18,79 възела, което е над контрактните 18 възела. Максималният запас въглища съставя 2374 тона. Това, според проекта, трябва да е достатъчно за изминаването на 5000 [[морска миля|мили]] с 10-възлов ход. Фактическите измервания на разхода на гориво показват, че при чисто дъно, според изчисленията, линкорите могат да изминат 6950 мили{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. [[Електроенергия]]та си корабът получава от четири турбо[[генератор]]а по 200 [[ват|кВт]]. Тази величина е доста внушителна за онова време и се обяснява с високата степен на електрификация, в частност внедряването на електрозадвижване за кулите на главния калибър{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=7}}. === Въоръжение === [[Файл:12-45 mk5 Connecticut gun pic.jpg|мини|305-мм оръдие Mark 6, което поставят в кула на броненосеца „Кънектикът“]] Основното въоръжение на линкора са осем 305-мм/45 оръдия Mark 6 в четири кули, разположени линейно-терасовидно. 305-мм оръдие Mark 5 с дължина на [[цев|ствола]] от 45 калибра представлява удължен вариант на предходното 40-калибрено оръдие Mark 4, което е поставяно на последните серии броненосци. Стволът на оръдието е скрепен с шест цилиндра. [[затвор (оръжие)|Затворите]] на оръдията се обслужват ръчно. Зареждането им е [[Заряден картуз|картузно]], с използването на 140,6 [[килограм|кг]] [[барут]]. На 394,6 кг [[бронебоен снаряд]] се придава [[начална скорост на куршума|скорост]] от 823 [[метър в секунда|м/с]], което при максималния [[ъгъл]] на възвишение от 15[[Градус (ъгъл)|°]] осигурява [[далечина на стрелба]]та от 18 290 м<ref name="Наввеапонс_305">{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_12-45_mk5.htm|title=United States of America 12"/45 (30.5 cm) Mark 5 and Mark 6|author=DiGiulian, Tony|work=www.navweaps.com|description=Описание 305-мм орудий Mark 5 и Mark 6|lang=en|accessdate=2012-09-15|archiveurl=https://www.webcitation.org/6Bw3T4PAP?url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_12-45_mk5.htm|archivedate=2012-11-05|deadlink=no}}</ref>. Оръдията са поместени в кулите Mark 7, които във флота на САЩ стават първите напълно електрифицирани{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=33}}. Използването на електрически механизми е новост, в сравнение с флотите на европейските държави, където се използват електрохидравлични механизми. Електрическите трансмисии са по-компактни, което позволява да се получат кули с по-малки размери и тегло. Заедно с това това новаторство повлича след себе си необходимостта от използването на тежък ръчен труд от разчета на кулата. След [[пожар]]а и [[взрив]]а, през април 1906 г., в кулата на „[[Кентъки (броненосец, 1898)|Кентъки]]“ (''USS Kentucky (BB-6)''), предизвикани от [[късо съединение]] на електропроводите, във флота на САЩ е решено максимално да се ограничи използването на електрическо оборудване в кулите<ref name="Наввеапонс_305"/>. На линкорите от типа „Саут Каролина“, за първи път за капиталните кораби от флота на САЩ, е използвана двустадийно подаване на боеприпасите в кулата. [[метателен заряд|Зарядите]] и снарядите се подават от подемниците в претоваръчно отделение, след това те се претоварват ръчно на горните подемници и от тях се подават в бойното отделение. Въртенето на кулите се осигурява от два [[електромотор]]а с мощност 25 к.с. Вертикалното насочване на всяко от оръдията става от 15-силен електродвигател. Задвижването на досилател има мощност от 10 к.с. Всички механизми имат резервно ръчно задвижване<ref name="Наввеапонс_305"/>. Противоминният калибър се състои от 22 76,2-мм оръдия в казематни и открити установки. В състава на въоръжението също така влизат две три[[фунт]]ови оръдия и два подводни 533-мм бордови [[торпеден апарат|торпедни апарата]]. === Системи за управление на огъня === Съществено изменение, в сравнение с предходните броненосци, става използването на прицелни тръби, твърдо свързани с оръдията и изваждащи се отстрани през бордовите броневи плочи. Два [[мерник|прицела]] се използват за насочването на оръдията по вертикалната плоскост, и с тях работи един наводчик. В задната част на кулите остава само прицел за хоризонталното насочване. По-рано използваното разполагане на всички прицели под калпаци в задната част на кулите води до сложна система за синхронизацията им с оръдията и въпреки това не осигурява необходимата точност при стрелба на големи дистанции{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=33}}. За разлика от британската система за управление на огъня на горния наблюдателен пост са разположени само [[далекомер]]ите. Цялата информация от тях се обработва в долния централен пост. При това системата за централизирано насочване на оръдията има различна реализация в Британия и САЩ. В общия случай изчисленията за положението на движещата се цел изисква решаването на [[диференциално уравнение]]. В британския флот за изчисленията се използва геометрична апроксимация на основата на таблиците на Дрейер. След модернизацията на първите американски дредноути се появява разработеният към 1917 г. електромеханичен [[компютър]] на [[фирма]]та „[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]“, с помощта на който се произвеждат всички изчисления{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=36 – 37}}. В американския флот, от централния пост към кулите, се предава само ъгълът на вертикално насочване. След запознаването с британската практика, от американците през 1917 г., са поставени прибори за предаването и на ъгъла на хоризонтално насочване. При това отличието е в това, че в американската система присъства обратна връзка за реалния ъгъл на хоризонтално насочване на кулите. Американците въобще не използват централно управление на стрелбата с противоминния калибър. В британския флот за това се използват директори на фирмата „[[Vickers-Armstrongs|Викерс]]“, аналогични на приборите за централно управление на главния калибър{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=37}}. Както се оказва, не се отделя, в американския флот, и необходимото внимание на груповата стрелба по единични цели. В британската система един от корабите в [[дивизия]]та се назначава за „мастер“, и данните от него се предават на останалите кораби. Дистанцията до целта се предава с помощта на обърнати към носа и кърмата циферблати със стрелки, напомнящи часовник, – „range-clocks“, поставени на мачтите. Ъгълът на направление на целта може да се определи с помощта на нанесена на кулата и барбетите огромна скала – „deflection scales“. Корабът „мастер“ дава залп. Идващия след него кораб премества точката на прицела съответно на разстоянието между него и „мастера“ и също дава залп. Един залп за цялата дивизия, с оглед неравномерното [[бордово люлеене]] (нужно е да се стреля тогава, когато корабът заема вертикално положение) заема около 15 секунди{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=36}}. Освен това, по-бърза престрелка се осъществява за сметка използването на стрелба с полузалпове, а в същото време американците стрелят с пълни залпове{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=35}}. Американците не пропускат да се възползват от опита на британците и внасят усъвършенствания както в своите прибори, така и в методите на управление на огъня{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=38}}. == История на службата == {| class="wikitable" |- ! Название ! [[Корабостроителница]] ! Заложен ! Спускане на вода ! Влизане в строй ! Съдба |- | '''„Саут Каролина“<br>(USS South Carolina (BB-26))''' | [[William Cramp and Sons]] | 18 декември 1906 г. | 11 юли 1908 г. | 1 март 1910 г. | отписан на 15 декември 1921 г. |- | '''„Мичиган“<br>(USS Michigan (BB-27))''' | [[New York Shipbuilding]] | 17 декември 1906 г. | 26 май 1908 г. | 4 януари 1910 г. | отписан на 11 февруари 1922 г. |- |} === „Саут Каролина“ === [[Файл:Scrapping Battleships 1923.jpg|мини|Утилизирането на американските линкори след Вашингтонското съглашение. На преден план демонтирани оръдия. На заден план – разкомплектоването за метал на корпуса на „Саут Каролина“]] „Саут Каролина“ (ВВ-26) става четвъртия кораб във флота на САЩ, който носи това име. Заложен е в [[корабостроителница]]та „Уилям Крамп енд сон“ във [[Филаделфия]] на 18 декември 1906 г., спуснат е на вода на 1 юли 1908 г., влиза в състава на флота на 1 март 1910 г{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=45}}<ref name="BB26_navymil">{{cite web|url=http://www.navy.mil/navydata/ships/battleships/scarolina/bb26-scar.html|title=USS South Carolina BB 26|work=www.navy.mil|description=История на линкора „Саут Каролина“ според The Dictionary of American Naval Fighting Ships|lang=en|accessdate=2012-09-16|archiveurl=https://www.webcitation.org/6Bw3TbOEI?url=http://www.navy.mil/navydata/ships/battleships/scarolina/bb26-scar.html|archivedate=2012-11-05|deadlink=no}}</ref>. На 6 март излиза за своя първи поход в района на Западните Индии и [[Куба]], за изпитания и обучение на [[екипаж]]а. През април се връща в САЩ. На 1 ноември отплава в далечен поход към [[Европа]], където се намира до края на годината, посещавайки [[Портленд (остров)|Портленд]] и [[Шербур Октевил|Шербур]], демонстрирайки растящата мощ на флота на САЩ. Връща се в състава на 2-ра дивизия линейни кораби{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|45}}. През лятото на 1911 г. дивизията отново отплава за Европа, посещавайки [[Копенхаген]], [[Стокхолм]], [[Кронщат]] и [[Кил (град)|Кил]]. През юни 1912 г. на [[Хемптън Роудс|Хемптънския рейд]] участва в приемането на германските гости – ескадра в състав [[линеен крайцер|линейния крайцер]] „[[Молтке (линеен крайцер, 1910)|Молтке]]“, [[лек крайцер|леките крайцери]] „[[Бремен (бронепалубен крайцер, 1903)|Бремен]]“ и „[[Щетин (бронепалубен крайцер)|Щетин]]“{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=46}}<ref name="BB26_navymil"/>. Последващата служба на линкора е достатъчно рутинна – „Саут Каролина“ провежда учения през пролетта в [[Карибско море]] и лятото при бреговете на САЩ, използва се за обучение на [[кадет]]и от флота на САЩ и участва в маневри, преминава текущи [[ремонт на кораба|ремонти]] във Филаделфия. Периодически линкорът се използва за демонстрация на сила в неспокойните държави от Карибския залив – [[Мексико]], [[Хаити]]{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=46}}<ref name="BB26_navymil"/>. С влизането на САЩ в [[Първа световна война|войната]], през 1917 г., за линкора малко неща се променят. Поради моралното остаряване той не е изпратен в Европа, продължавайки учебните походи, става ковачница за кадри на американския флот. Едва през септември 1918 г. той е привлечен за провеждане на [[конвой]] за Европа, а след [[Компиенско примирие (1918)|сключването на примирието]] извършва четири трансатлантически прехода, доставяйки в родината около 4000 американски войника{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=47 – 48}}<ref name="BB26_navymil"/>. След войната преминава модернизация на системата за управление на артилерийското въоръжение, което не пречи на 15 декември 1921 г. да бъде преведен в резерва. Според условията на [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонското съглашение]], на 10 ноември 1923 г., „Саут Каролина“ е изключена от списъците на флота. Преди продажбата му за скрап корпусът на линкора е използван за изпитания на конструкции за [[Противоторпеден бул|противоторпедни були]], които се предполага да бъдат монтирани на модернизируемите, останали в строй, линкори. По десния му борд е монтирана секция, имитираща булите на „въглищните“ линкори, а по левия – на новите „нефтени“ линкори. Вътре в корпуса също са поставени допълнителни прегради, набелязани за монтиране в процеса на модернизациите. Старият линкор е натоварен с [[Баласт на надводните плавателни средства|баласт]] за получаване на газене от 8,5 метра, както е при новите линкори, и са проведени изпитания с подводни взривове на заряди с мощност 182 кг [[тротил|TNT]], имитиращи попадения на торпеда. С края на изпитанията „Саут Каролина“ е изпратен за разкомплектоване{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=48 – 49}}. === „Мичиган“ === [[Файл:USS Michigan BB 27 collapsed cage foremast.jpg|мини|Разрушената по време на [[щорм]]а от 15 януари 1918 г. носова мачта на линкора „Мичиган“]] Линейният кораб „Мичиган“ (ВВ 27) е заложен от „Ню Йорк Шипбилдинг“ в [[Камдън (Ню Джърси)|Камдън]], [[щат]]а [[Ню Джърси]], на 17 декември 1906 г. Спуснат е на вода на 26 май 1908 г. и влиза в състава на флота на 4 януари 1910 г., изпреварвайки [[главен кораб|главния кораб]] на серията „Саут Каролина“{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=49}}<ref name="BB27_navymil">{{cite web|url=http://www.navy.mil/navydata/ships/battleships/michigan/bb27-mich.html|title=USS Michigan BB 27|work=www.navy.mil|description=Историята на линкора „Мичиган“ според The Dictionary of American Naval Fighting Ships|lang=en|accessdate=2012-09-16|archiveurl=https://www.webcitation.org/6Bw3U5xXO?url=http://www.navy.mil/navydata/ships/battleships/michigan/bb27-mich.html|archivedate=2012-11-05|deadlink=no}}</ref>. Преминавайки изпитанията и бойните учения при крайбрежието на САЩ и в Карибско море, на 2 ноември 1910 г., „Мичиган“ се отправя в поход за Европа, посещавайки Портленд и Шербур. Изпитанията показват същата неприятна особеност, както и на систършипа, – тежко, с голям размах [[люлеене]]. До началото на войната в Европа той се намира при Източното крайбрежие на САЩ, периодически извършвайки учебни походи, междупоходови ремонти и осъществявайки демонстрация на сила при бреговете на неспокойно Мексико{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=49}}<ref name="BB27_navymil"/>. Началото на Първата световна война слабо се отразява на службата на линкора – тя тече както и по-рано, в походи. В процеса на текущите ремонти са увеличени размерите на ходовите [[мостик|мостици]], бойната рубка, лодките са заменени със спасителни [[сал]]ове. „Мичиган“ е снабден с две [[зенитно оръдие|зенитни]] 76-мм оръдия, допълнителни противоторпедни постове и [[прожектор]]ни площадки на решетчатите мачти. През септември 1916 г. 305-мм снаряд, изстрелян от лявото оръдие на кула №2, се взривява след излитането от ствола, повреждайки надстройката и носовата кула, след което линкорът е принуден да влезе за ремонт. След влизането на САЩ във войната „Мичиган“ е привлечен към ескортирането на конвои и обучение на мобилизираните новобранци{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=50}}<ref name="BB27_navymil"/>. На 15 януари 1918 г. той, заедно с Атлантическия флот, се намира в морето, недалеч от [[нос (география)|нос]] [[Хатерас (нос)|Хатерас]]. По време на щормовото люлеене носовата ажурна мачта губи устойчивост, деформира се и рухва зад борда, което води до човешки жертви. Това е единственият случай, за цялата история, когато ажурна мачта не издържа на натоварване. Изследванията показват, че основните фактори, довели до катастрофата, са силното люлеене, съпътстващо линкорите от типа „Саут Каролина“, непремислената модификация, удължила мачтата след демонтажа на [[щурман]]ския пост, на който тя преди това стои, и некачествено проведения ремонт след повредите от снаряда през 1916 г{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=50 – 51}}<ref name="BB27_navymil"/>. След ремонта взема участие в доставката на американския контингент вкъщи, след края на войната – извършва два трансатлантически прехода, превозвайки около 1000 военнослужещи. След провеждането на модернизация, засягаща системите за управление и бронирането на покривите на кулите, на 6 август 1919 г., е изваден в резерва на първа линия. В началото на 1920 г. е върнат в строя на флота, извършва два похода в Тихия океан към [[Хонолулу]] и един към Европа. На 11 февруари 1922 г. е изключен от състава на действащия флот. Според Вашингтонското съглашение „Мичиган“, на 10 ноември 1923 г., е изключен от списъците на флота и в течение на 1924 г. е разкомплектован за метал в корабостроителницата „Ню Йорк нави ярд“{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=51 – 52}}<ref name="BB27_navymil"/>. == Оценка на проекта == Според мнението на Балакин проектът за линкорите „Саут Каролина“ е изпреварил, по време, аналогичния проект на британския линкор с единен главен калибър – „Дредноут“. И само забавянията със строителството не дават на този тип кораби да станат прародители на новия клас{{sfn|Балакин, Дредноуты|2004|с=9}}. Според данните на Паркс, макар той и да започва да се проектира преди появата на сведения за „Дредноут“, неговото проектиране започва по-късно, отколкото проектирането на „Дредноут“{{sfn|Паркс Линкоры 6|16|2}}. Самият проект за американски „all big gun“ се оценява достатъчно сдържано. Ако той се оценява от гледна точка конструктивни решения, то от водоизместимостта 16 000 т американците успяват да „изстискат“, навярно, възможния максимум. От друга страна, сравнението не само с чуждестранните еднокласници, но даже и с предшествениците – броненосците от типа „Кънектикът“ – не винаги е в полза на „Саут Каролина“. До голяма степен това се явява следствие от спецификата на развитие при американските линкори. В САЩ предпочитат еволюционното развитие от серия към серия, като се залагат по два нови капитални кораба всяка година{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=2}}. За разлика от революционния скок на британския „Дредноут“ по сравнение с неговите предшественици, при „Саут Каролина“ явно се проследява развитието от проекта броненосци тип „Кънектикът“. Всички специалисти признават революционността в използването на линейно-терасовидната схема{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=9}}{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=57}}{{sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|112|2}}, което позволява на „Саут Каролина“ да има такова количество оръдия в бордовия залп, както на много по-големите британски „Дредноут“ и немски „Насау“{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=8}}. Явно уместно е и увеличаването на боезапаса за главния калибър до 100 снаряда на оръдие{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=57}}. [[Файл:HMS Dreadnought 1906.jpg|ляво|мини|Родоначалникът на новия тип линеен кораб – британският „Дредноут“]] Заедно с това ред решения служат за причина на сериозна критика. Изводът, направен от американците за достатъчността в използването на 76,2-мм оръдия, като противоминен калибър, е толкова погрешен, колкото и на британците в проекта „Дредноут“. Бързият ръст във водоизместимостта на миноносците води до това, че ефективността на тези оръдия е явно недостатъчна за нанасянето на съществени повреди, и на следващия проект за свои дредноути американците увеличават калибъра до 127 мм{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|сс=10 – 11}}. При „Саут Каролина“ отсъствието на резерви тегло води до невъзможност да се поставят нови оръдия, още повече, налага се да се свалят част от 76-мм оръдия, за да може да се компенсира увеличеното, в резултат на доработките, високо тегло{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=38}}. Сериозен недостатък е съхраняването на архаичния [[таран]]. На следващите американски линкори таранът е заменен с [[бълб]] – за намаляване на вълновото съпротивление при движение{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=11}}. Основните проблеми са свързани с необходимостта да се вместят в 16 000-тонния лимит, установен от Конгреса{{sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|112|2}}. Това води след себе си до жестока икономия на тегло и пространство. Големият разход на гориво от парните турбини, на онова време, при икономичен ход и тяхната висока стойност стават причина за използването на консервативна машинна установка. Максималната скорост от 18 възела става следствие от невъзможността да се впише в наличните габарити машинна установка с по-голяма мощност. Това води до това, че двата линкора от типа „Саут Каролина“ в годините на войната действат заедно със старите броненосци в домашни води и не са изпратени в Европа{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=57}}{{sfn|Балакин, Дредноуты|2004|с=9}}. Използването на нисък корпус в кърмовата част води до силна заливаемост при свежо време. Тизи кораби също се отличават с рязко люлеене, което има голяма амплитуда{{sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|112 – 113|2}}. Макар бронирането да е достатъчно прилично, необходимостта от икономия на тегло води до това, че на ред места дебелината на вертикалното брониране при новите линкори е по-малка, отколкото при броненосците от типа „Кънектикът“. Схемата на хоризонталното брониране е достатъчно специфична. За разлика от британските и немските линкори, които се строят с оглед на планираните боеве на малки дистанции в неспокойното [[Северно море]], американските кораби се планират за бой на големи дистанции в условията на сравнително добро време. В теорията използването на хоризонтална бронирана палуба без скосове над главния пояс е по-изгодно при големи дистанции, при това е еднозначно по-лошо в условията на бой на къси дистанции. Тази схема не преминава проверка в реален бой, за това е трудно да се твърди по неин повод каквото и да е еднозначно. Противоторпедната защита е предмет на гордост за главния конструктор Кепс. По дълбочина и еднородност, за сметка на отказа от бордови кули, тя изглежда по-привлекателна, отколкото тази на европейските кораби{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|с=96}}. Британците, обследващи в края на Първата световна война американските линкори, достатъчно сдържано се изказват по отношение на системите за електрозадвижване на кулите на американските линкори, за [[групиране на попаденията|кучността]] на техния огън и за системата за управление на огъня като цяло. При това условията за обитаемост на американските линкори печелят висши похвали и даже са оценени като прекомерно разкошни{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США|2002|сс=42 – 43}}. Като извод може да се каже, че проектът „Саут Каролина“ е не толкова новаторски, като британския „Дредноут“, и се запомня основно благодарение на революционността в използването на линейно-терасовидната схема{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=57}}. В света те не произвеждат впечатление отчасти поради това, че линейно-терасовидната схема по-рано е използвана на френския броненосец „[[Анри IV (броненосец, 1899)|Анри IV]]“, като е неизвестно доколко добре са решени от американците присъщите на дадената схема проблеми, и отчасти поради откровената слабост на 3" противоминна [[батарея]]{{sfn|Паркс Линкоры 6|16|2}}. Отсъствието на модернизационен резерв и скромните характеристики водят до моралното остаряване на линкорите от типа „Саут Каролина“ към момента на встъпването на САЩ в Първата световна война и става причина за тяхното отписване според резултатите на Вашингтонската конференция{{sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|112|2}}. {| class=wikitable „standard“ style="text-align:center" |- ! || „[[Броненосци тип „Кънектикът“|Кънектикът]]“{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|p=430}}<br>{{Флаг|САЩ}} || „Саут Каролина“{{sfn|Friedman, US Battleships|1985|pp=431 – 432}}<br>{{Флаг|САЩ}} || „[[Дредноут (линеен кораб, 1906)|Дредноут]]“{{sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|21|2}}<br>[[Файл:Naval Ensign of the United Kingdom.svg|25px|ръб]] || „[[Линейни кораби тип „Насау“|Насау]]“{{sfn|Gröner_1_1982|46}}<br>{{Флаг|Германия|1892}} |- !align="left"|Заложен | 1903 || 1906 || 1905 || 1907 |- !align="left"|Влиза в строй | 1906 || 1910 || 1906 || 1909 |- !align="left"|[[Водоизместимост]], нормална, [[регистров тон|т]] | 16 256,6|| 16 256,6|| 18 400,5|| 18 873 |- !align="left"| Пълна, т | 17 983,9|| 17 983,9|| 22 195,4|| 20 535 |- !align="left"|Тип [[съдова енергитична установка|СУ]] | {{Tooltip|ПМ|Парна машина}} || ПМ || {{Tooltip|ПТ|Парна турбина}} || ПМ |- !align="left"|Проектна [[мощност]], [[конска сила|к.с.]]<ref group="Коментари">За корабите с парни машини е дадена [[индикаторна мощност]], за „Дредноут“, с парна турбина – мощност на [[Вал (машинен детайл)|валовете]].</ref> | 16 500 || 16 500 || 23 000 || 22 000 |- !align="left"|Проектна максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|въз]]. | 18 || 18 || 21 || 19,5 |- !align="left"|[[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] (на скорост, въз.) | 6620(10) || 5000(10) ||6620(10) ||9400(10)<ref>{{cite|автор=Печуконис Н. И.|заглавие=Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики|място=Москва|издателство=Военная книга|дата=2005|страница= 34|страници=106|isbn=5-902863-02-3}}</ref> |- !colspan="11"|[[корабна броня|Брониране]], [[милиметър|мм]] |- !align="left"|[[брониран пояс|Пояс]] | 279 || 254 – 305 || 279 || 270 |- !align="left"|[[бронирана палуба|Палуба]] | 76 || 38 – 63 || 35 – 76 || 55 – 80 |- !align="left"| [[оръдеен купол|Кули]] | 305 || 305 || 279 || 280 |- !align="left"| [[Барбет]]и | 254 || 254 || 279 || 265 |- !align="left"| [[бойна рубка|Рубка]] | 229 || 305 || 279 || 400 |- !align="left"|Схема на въоръжението | || [[Файл:South Carolina class battleships main weapon.svg|148px]] || [[Файл:Dreadnought 1906 weapon.svg|170px]] || [[Файл:Nassau class main weapon.svg|156px]] |- !align="left"|[[корабна артилерия|Въоръжение]] | 2×2×305/45<br>4×2×203/45 <br>12×1×178 <br>20×1×76 <br> 4 [[торпеден апарат|ТА]]|| 4×2×305/45<br> 22×1×76<br> 2 ТА || 5×2×305/45<br> 27×1×76<br> 5 ТА || 6×2×280/45<br>12×1×150 <br> 14×1×88 <br> 6 ТА |} == Вижте също == * [[Списък на дредноутите и супердредноутите]] == Коментари == {{references|group=Коментари}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Балакин С. В., Кофман В. Л. |заглавие = Дредноуты |място = М. |издателство = Техника-Молодёжи |дата= 2004 |isbn = 5-93848-008-6 |ref = Балакин, Дредноуты }} * {{cite |автор = Мандель А. В., Скопцов В. В. |заглавие = Линейные корабли Соединенных Штатов Америки. Часть I. Линкоры типов „South Carolina“, „Delaware“, „Florida“ и „Wyoming“ |място = СПб. |издателство = издание альманаха „Корабли и сражения“ |серия = Боевые корабли мира |дата= 2002 |isbn = |ref = Мандель, Скопцов. Линкоры США }} * {{cite |автор = Тарас А. Е. |заглавие = Энциклопедия броненосцев и линкоров |место = М. |издательство = Харвест, АСТ |год = 2002 |isbn = 985-13-1009-3 }} * {{cite |автор = |заглавие = All the world’s battleships. 1906 to the present |място = London |издателство = Conway Maritime Press |дата= 1996 |isbn = 0-85177-691-4 }} * Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5. * {{cite |автор = Friedman N. |заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издателство = Naval Institute Press |дата= 1985 |isbn = 0-087021-715-1 |ref = Friedman, US Battleships }} * {{cite |автор = Silverstone P. H. |заглавие= The New Navy. 1883 – 1922 |място= New York, USA |издателство = Routledge |дата= 2006 |isbn = 978-0-415-97871-2 }} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/usa/us_bb_south_carolina.htm SOUTH CAROLINA battleships (1910)] {{икона|en}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1996_05/02.htm www.wunderwaffe.narod.ru] {{икона|ru}} * [http://ship.bsu.by/ship/100898 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200703003424/http://ship.bsu.by/ship/100898 |date=2020-07-03 }} {{икона|ru}} * {{cite web|url=http://www.history.navy.mil/photos/usnshtp/bb/bb26cl.htm|title=South Carolina Class (Battleships # 26 & 27, later BB-26 and BB-27), 1906 Building Programs|work=Исторически раздел на официалния сайт на ВМС на САЩ|description=Описание и фотграфии на линкорите от типа „Саут Кэролайна“|lang=en|accessdate=2012-10-31|archiveurl=https://www.webcitation.org/6Bw3V0iDD?url=http://www.history.navy.mil/photos/usnshtp/bb/bb26cl.htm|archivedate=2012-11-05|deadlink=no}} * {{commonscat-inline|South Carolina class battleships}} {{Линейни кораби на САЩ}} {{Превод от|ru|Линейные корабли типа „Саут Кэролайна“|104664247}} [[Категория:Линейни кораби тип „Саут Каролина“| ]] 6woq8jfym6cw73xlta9s7idp10mpdb2 0 758674 12397679 10583242 2024-10-28T17:27:30Z 78.154.14.183 /* Именуване и Класификация */ св-ва 12397679 wikitext text/x-wiki '''Джонсоново тяло''' е изпъкнал [[многостен]], чиито стени са правилни [[многоъгълник|многоъгълници]], без той да е еднообразен. Възможните видове са 92 и списъкът им е публикуван от Норман Джонсон в 1966 г.<ref>{{cite journal | last=Johnson | first=Norman W. | authorlink=Norman Johnson (mathematician) | title=Convex polyhedra with regular faces | journal=Canadian Journal of Mathematics | volume=18 | year=1966 | pages=169 – 200 | zbl=0132.14603 | issn=0008-414X | doi=10.4153/cjm-1966-021-8|mr=0185507}}</ref> По дефиниция не са джонсонови [[Платоново тяло|Платоновите]] и [[Архимедово тяло|Архимедовите тела]], нито [[призма|призмите]] или антипризмите – при всички тях върховете са еднотипни (т.е те са едноообразни). Възможни форми за стените ca правилните равнинни фигури с 3,4,5,6,8 или 10 страни. Изискването за изпъкналост ограничава броят на стени, срещащи се във връх, до числата 3, 4 или 5. Номенклатурата на Джонсоновите тела допуска синонимия без да е двусмислена. Употребима е стандартна номерация ''J1'' до ''J92''. == Именуване и Класификация == Повечето джонсонови тела могат да бъдат видяни като модификации на еднообразните тела изключени от класа. Така например телата с номера ''J58-61'' се получават с построване на петстенни прирамиди, върху някои от стените на [[додекаедър]], която се явява като тяхна основа: {| class="wikitable" width=640 |- !J58 !J59 !J60 !J61 |- align=center | [[Файл:Augmented dodecahedron.png|80px]] | [[Файл:Parabiaugmented dodecahedron.png|80px]] | [[Файл:Metabiaugmented dodecahedron.png|80px]] | [[Файл:Triaugmented dodecahedron.png|80px]] |- align=center | надстроен додекаедър | пара-дву-надстроен додекаедър | мета-дву-надстроен додекаедър | три-надстроен додекаедър |- align=center | [[Файл:Johnson solid 58 net.png|80px]] | [[Файл:Johnson solid 59 net.png|80px]] | [[Файл:Johnson solid 60 net.png|80px]] | [[Файл:Johnson solid 61 net.png|80px]] |- align=center |colspan=4|[[додекаедър]] и [[петстенна пирамида]] |- align=center |colspan=4|[[Файл:dodecahedron.png|40px]] [[Файл:Pentagonal pyramid.png|40px]] |} Всички джонсонови тела имат триъгълни страни, така че според една възможна класификация те биват разглеждани като комбинациите на този базисен и тип и останалите допустими правилни многоъгълници (4,5,6,8, 10 страни), общо 9 класа: * 3 : 5 вида * 3+4 : 24 вида * 3+5 : 11 вида * 3+4+5 : 20 вида * 3+4+6 : 8 вида * 3+4+8 : 5 вида * 3+5+10 : 2 вида {J6, J25} * 3+4+5+6 : 1 вид J92 * 3+4+5+10 : 16 вида Пълното описание на джонсоновите тела включва номер, наименование, брой върхове (S), ръбове (Е), брой стени, общо и по видове (F и F3-10), симетрия, както е показано в таблицата по долу за първите шест. {| class="wikitable" |style="background: lightblue;" colspan="14"| |- ! No ! Име ! Картинка ! Tип ! S ! Е ! F ! F3 ! F4 ! F5 ! F6 ! F8 ! F10 ! Симетрия |- | J1 | квадратна [[пирамида]] | [[Файл:Square pyramid.png|80px]] | пирамида | 5 | 8 | 5 | 4 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | ''C''_4v |- | J2 | петстенна пирамида | [[Файл:Pentagonal pyramid.png|80px]] |пирамида | 6 | 10 | 6 | 5 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | ''C''_5v |- | J3 | шестоъгълен купол | [[Файл:Triangular cupola.png|80px]] | купол | 9 | 15 | 8 | 4 | 3 | 0 | 1 | 0 | 0 | ''C''_3v |- | J4 | осмоъгълен купол | [[Файл:Square cupola.png|80px]] | купол | 12 | 20 | 10 | 4 | 5 | 0 | 0 | 1 | 0 | ''C''_4v |- | J5 | десетоъгълен купол | [[Файл:Pentagonal cupola.png|80px]] | купол | 15 | 25 | 12 | 5 | 5 | 1 | 0 | 0 | 1 | ''C''_5v |- | J6 | десетоъгълна ротонда | [[Файл:Pentagonal rotunda.png|80px]] | ротонда | 20 | 35 | 17 | 10 | 0 | 6 | 0 | 0 | 1 | ''C''_5v |} За 25 от джонсоновите тела може да се намери сфера, върху която да лежат всички техни върхове: J 1 – 6,11,19,27,34,37,62,63,72 – 83. От всичките 92 тела 64 могат да бъдат съставени от присъединяване на тела с правилни многоъгълни стени, докато останалите 28 са несъставни или в този смисъл "прости".<ref name="timofeenko-2010">{{cite journal | last = Timofeenko | first = A. V. | year = 2010 | title = Junction of Non-composite Polyhedra | journal = St. Petersburg Mathematical Journal | volume = 21 | issue = 3 | pages = 483–512 | doi = 10.1090/S1061-0022-10-01105-2 | url = https://www.ams.org/journals/spmj/2010-21-03/S1061-0022-10-01105-2/S1061-0022-10-01105-2.pdf }}</ref> През 1969 г. Виктор Залгалер доказва, че освен изброените от Норман Джонсон 92 тела няма други в същия клас. <ref>{{cite journal | last=Залгалер | first=Виктор A. | authorlink=Victor Zalgaller | title=. Выпуклые многогранники с правильными гранями | language=Russian | journal=Зап. Науч. Семин. ЛOMИ Стеклов | volume=2 | pages=1 – 221 | year=1967 | issn=0373 – 2703 | zbl=0165.56302 }}</ref> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Геометрични фигури]] bzhheq80xojmxti4lksymz4jxajcwek 0 758723 12397856 12328400 2024-10-28T20:50:15Z 85.187.210.85 12397856 wikitext text/x-wiki {{Партия | абревиатура = ИТН | ръководител = [[Слави Трифонов]] | лидер1 = Председател ПГ | име-лидер1 = [[Тошко Йорданов]] | щаб = [[София]], ул. „Одрин“ 70 | тв_канал = [[7/8 ТВ]] | идеология = [[популизъм]]<ref name="EE">{{Cite web|date=2020-07-25|title=The Many Forms of Celebrity Populism in Eastern Europe|url=https://europeelects.eu/2020/07/25/the-many-forms-of-celebrity-populism-in-eastern-europe/|accessdate=2020-08-05|website=Europe Elects|language=en-US}}</ref><br>[[консерватизъм]] <ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>антикорупция<ref name="EE" /><br>антиелитаризъм<ref name="EE" /><br>[[пряка демокрация]]<ref name="EE" /><br>европеизъм<ref name="EE" /> | цветове = светлосин, тъмносин | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|18|240}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|1|17}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|1|28}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|3|265}} }} '''„Има такъв народ“''' е политическа партия в [[България]], създадена от българския [[телевизионен водещ]] и [[певец]] [[Слави Трифонов]].<ref>{{Cite news|url=https://nova.bg/news/view/2020/02/16/278233/слави-трифонов-учреди-има-такъв-народ-снимки|title=Слави Трифонов учреди „Има такъв народ“ (СНИМКИ)|last=|first=|date=|work=Нова телевизия|accessdate=}}</ref> Самоопределяща се като „политически продукт“, възникнал следствие на референдума през [[2016]] г. и потъпкването на резултатите от страна на депутатите, партията наследява името на един от албумите на [[Слави Трифонов]] и [[Ку-Ку бенд]]. На [[11 юли]] [[2021]] г. печели парламентарните избори в Република [[България]], след като на [[4 април]] същата година става втора политическа сила в страната. == Създаване на партията == Първоначално Трифонов се опитва да създаде партия под името „Няма такава държава“, но Върховният касационен съд отказва разрешение за вписване на партията поради установени нарушения на Закона за политическите партии. А именно – символът на партията и словесното му описание в предложението за устав, според което са интегрирани цветовете от националното знаме.<ref>{{Cite news|url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/okonchatelno-otkazvat-registracija-na-partija-njama-takava-darzhava.html|title=Окончателно: Отказват регистрация на партия „Няма такава държава“|last=|first=|date=|work=bTV Новините|accessdate=}}</ref> В същия ден Трифонов обявява, че ще създаде нова партия с името „Има такъв народ“.На 22 Юни 2020 г. Софийски градски съд регистрира партията с името Има такъв народ. == Политика == * Смяна на избирателната система от пропорционална към мажоритарна с абсолютно мнозинство в два тура. * Намаляване на броя на народните представители в парламента от 240 на 120. * Реално въвеждане на възможността българските граждани да могат да гласуват и дистанционно, по електронен път, на избори и референдуми. * Въвеждане на задължително гласуване на изборите и референдумите. * Въвеждане на някои аспекти на пряката демокрация, включително преки избори на: директори на регионалните дирекции и ръководители на регионалните управления на МВР, главен прокурор и омбудсман. * Интеграция с Европейския съюз и НАТО. * Защита на [[консервативни]] ценности. == Ръководство == Избират се на Национална конференция за срок от 4 години с обикновено мнозинство. ; Председател * [[Слави Трифонов]] ; Заместник-председател * [[Тошко Йорданов]] * [[Ивайло Вълчев]] ; Изпълнителна комисия * [[Тошко Йорданов]] * [[Ивайло Вълчев]] * [[Станислав Балабанов]] – секретар * Драгомир Петров * [[Александър Вълчев]] * [[Филип Станев]] ; Арбитражно-контролна комисия * Александър Рашев * Момчил Иванов * [[Снежанка Траянска]] * Иван Кючуков * * Виктория Малева * Илиана Маринова == Парламентарни избори == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2021)|2021 (април)]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 565 014 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 17,66% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|51|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| връща втория проучвателен мандат<br> за съставяне на правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|2021 (юли)]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 657 829 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 92 815 | style="text-align:center;"| 24,08% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,42% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|65|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| най-голяма парламентарна група |- ![[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|2021 (ноември)]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 249 743 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 408 086 | style="text-align:center;"| 9,52% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 14,56% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|25|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| пета политическа сила,<br> управлява в коалиция с [[ПП]], [[ДБ]] и [[БСП]] |- ![[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 96 071 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 153 672 | style="text-align:center;"| 3,83% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 5,69% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|0|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| извънпарламентарна партия |- ![[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 103 641 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 7 570 | style="text-align:center;"| 4,11% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,28% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|11|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| най-малка парламентарна партия |- ![[Парламентарни избори в България (2023)|2024]] |style="text-align:center;"| НС |style="text-align:center;"| 127 986 |style="text-align:center;"| {{Повишение}} 24 345 |style="text-align:center;"| 5,96% |style="text-align:center;"| {{Повишение}} 1,85% |style="text-align:center;"| {{Партия/места|17|240|#4BB9DE}} |style="text-align:center;"| шеста политическа сила |} === 2021 г. === ==== април 2021 г. ==== При 50,61% избирателна активност и 100% обработени протоколи партията получава 17,66% подкрепа (или 565 014 гласа).{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/ | заглавие = Резултати от парламентарни избори на 4 април 2021 година | достъп_дата = 31 юли 2021 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref>}} ==== юли 2021 г. ==== При 42,19% избирателна активност и 100% обработени протоколи партията получава 24,08% подкрепа (или 657 829 гласа).{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2021_07/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от парламентарни избори на 11 юли 2021 година | достъп_дата = 31 юли 2021 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref>}} Партията е първа политическа сила в 8 многомандатни избирателни района - Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Добрич, Ямбол, Стара Загора и Пловдив-град ==== ноември 2021 г. ==== При 40,23% избирателна активност партията получава 9,41% подкрепа сред гласоподавателите (или 249 743 гласа). Влиза в 47-ото народно събрание и получава 25 депутатски места. ==== Резултати ==== Резултати от парламентарните избори през април 2021 г., юли 2021 г. и ноември 2021 г. (по [[Избирателни райони в България|избирателни райони]]): {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|[[Избирателни райони в България|Избирателен<br> район]] !! colspan="3"|[[Парламентарни избори в България (април 2021)|Парламентарни избори през април 2021 г.]] !! colspan="3"|[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|Парламентарни избори през юли 2021 г.]] !! colspan="3"|[[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|Парламентарни избори през ноември 2021 г.]] |- valign=top ! Избирателна<br> активност !! Действителни<br> гласове !! Дял от<br> гласувалите !! Избирателна<br> активност !! Действителни<br> гласове !! Дял от<br> гласувалите !! Избирателна<br> активност !! Действителни<br> гласове !! Дял от<br> гласувалите |- valign=top ! align="center"|Сумарно !! 50,61% !! 565014 !! 17,66% !! 42,19% !! 657829 !! 24,08% !! 40,23% !! 249743 !! 9,52% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[1 МИР Благоевград]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,72% || 22958 || 14,97% || bgcolor="#eaecf0"| 40,03% || 26669 || 21,56% || bgcolor="#eaecf0"| 37,08% || 12014 || 10,49% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[2 МИР Бургас]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,50% || 26344 || 15,33% || bgcolor="#eaecf0"| 42,00% || 33749 || 22,46% || bgcolor="#eaecf0"| 38,74% || 12388 || 9,02% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[3 МИР Варна]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,83% || 37963 || 19,24% || bgcolor="#eaecf0"| 42,94% || 45190 || 26,42% || bgcolor="#eaecf0"| 39,69% || 16773 || 10,70% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[4 МИР Велико Търново]] || bgcolor="#eaecf0"| 48,57% || 20336 || 20,87% || bgcolor="#eaecf0"| 40,43% || 23162 || 27,88% || bgcolor="#eaecf0"| 37,68% || 8411 || 10,93% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[5 МИР Видин]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,79% || 5836 || 14,93% || bgcolor="#eaecf0"| 37,58% || 7350 || 23,35% || bgcolor="#eaecf0"| 34,20% || 3311 || 11,67% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[6 МИР Враца]] || bgcolor="#eaecf0"| 52,12% || 13828 || 17,63% || bgcolor="#eaecf0"| 42,00% || 17022 || 26,43% || bgcolor="#eaecf0"| 37,27% || 6218 || 10,97% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[7 МИР Габрово]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,09% || 9785 || 19,82% || bgcolor="#eaecf0"| 39,51% || 10330 || 25,35% || bgcolor="#eaecf0"| 36,10% || 3545 || 9,57% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[8 МИР Добрич]] || bgcolor="#eaecf0"| 42,12% || 12014 || 16,86% || bgcolor="#eaecf0"| 33,62% || 14092 || 24,18% || bgcolor="#eaecf0"| 30,20% || 5264 || 10,11% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[9 МИР Кърджали]] || bgcolor="#eaecf0"| 28,08% || 3775 || 5,34% || bgcolor="#eaecf0"| 28,54% || 6389 || 8,81% || bgcolor="#eaecf0"| 25,65% || 2563 || 3,86% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[10 МИР Кюстендил]] || bgcolor="#eaecf0"| 44,31% || 9742 || 17,59% || bgcolor="#eaecf0"| 35,18% || 10819 || 24,07% || bgcolor="#eaecf0"| 31,87% || 4248 || 10,45% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[11 МИР Ловеч]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,36% || 10226 || 16,81% || bgcolor="#eaecf0"| 39,03% || 11943 || 26,09% || bgcolor="#eaecf0"| 35,35% || 4339 || 10,58% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[12 МИР Монтана]] || bgcolor="#eaecf0"| 54,96% || 8770 || 13,56% || bgcolor="#eaecf0"| 41,73% || 12604 || 25,36% || bgcolor="#eaecf0"| 37,22% || 4633 || 10,48% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[13 МИР Пазарджик]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,90% || 17426 || 15,91% || bgcolor="#eaecf0"| 35,01% || 20041 || 24,28% || bgcolor="#eaecf0"| 32,77% || 7602 || 9,89% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[14 МИР Перник]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,08% || 9697 || 17,48% || bgcolor="#eaecf0"| 41,65% || 11008 || 24,77% || bgcolor="#eaecf0"| 39,01% || 4328 || 10,48% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[15 МИР Плевен]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,72% || 26180 || 24,24% || bgcolor="#eaecf0"| 37,96% || 28479 || 32,38% || bgcolor="#eaecf0"| 34,95% || 11994 || 14,86% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[16 МИР Пловдив (град)]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,77% || 26956 || 19,94% || bgcolor="#eaecf0"| 39,53% || 31202 || 26,59% || bgcolor="#eaecf0"| 39,18% || 11509 || 9,89% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[17 МИР Пловдив (област)]] || bgcolor="#eaecf0"| 45,44% || 23749 || 18,64% || bgcolor="#eaecf0"| 37,08% || 26991 || 25,23% || bgcolor="#eaecf0"| 33,28% || 9848 || 10,28% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[18 МИР Разград]] || bgcolor="#eaecf0"| 41,02% || 4705 || 9,01% || bgcolor="#eaecf0"| 36,02% || 5909 || 12,54% || bgcolor="#eaecf0"| 31,26% || 2338 || 5,71% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[19 МИР Русе]] || bgcolor="#eaecf0"| 45,01% || 18556 || 20,98% || bgcolor="#eaecf0"| 37,94% || 22521 || 29,52% || bgcolor="#eaecf0"| 35,27% || 8369 || 11,87% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[20 МИР Силистра]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,60% || 6238 || 12,01% || bgcolor="#eaecf0"| 41,89% || 8672 || 18,31% || bgcolor="#eaecf0"| 37,40% || 3303 || 7,85% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[21 МИР Сливен]] || bgcolor="#eaecf0"| 42,34% || 11899 || 17,22% || bgcolor="#eaecf0"| 32,88% || 13948 || 25,03% || bgcolor="#eaecf0"| 29,65% || 5115 || 10,20% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[22 МИР Смолян]] || bgcolor="#eaecf0"| 54,68% || 8505 || 16,07% || bgcolor="#eaecf0"| 45,85% || 10176 || 22,64% || bgcolor="#eaecf0"| 42,84% || 3793 || 9,14% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[23 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,85% || 31284 || 14,40% || bgcolor="#eaecf0"| 48,16% || 34984 || 17,74% || bgcolor="#eaecf0"| 51,35% || 12437 || 5,93% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[24 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,47% || 25154 || 15,41% || bgcolor="#eaecf0"| 42,24% || 27584 || 19,57% || bgcolor="#eaecf0"| 36,37% || 10129 || 6,96% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[25 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 48,04% || 30981 || 18,81% || bgcolor="#eaecf0"| 40,75% || 32855 || 23,14% || bgcolor="#eaecf0"| 41,03% || 11982 || 8,32% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[26 МИР София (област)]] || bgcolor="#eaecf0"| 55,09% || 19882 || 19,02% || bgcolor="#eaecf0"| 41,93% || 20486 || 24,87% || bgcolor="#eaecf0"| 39,03% || 7916 || 10,54% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[27 МИР Стара Загора]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,52% || 29053 || 20,70% || bgcolor="#eaecf0"| 41,54% || 31853 || 27,03% || bgcolor="#eaecf0"| 36,94% || 11850 || 11,34% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[28 МИР Търговище]] || bgcolor="#eaecf0"| 44,28% || 5869 || 11,74% || bgcolor="#eaecf0"| 36,08% || 6926 || 16,54% || bgcolor="#eaecf0"| 32,07% || 2856 || 7,71% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[29 МИР Хасково]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,80% || 15664 || 14,20% || bgcolor="#eaecf0"| 39,46% || 21928 || 24,49% || bgcolor="#eaecf0"| 36,58% || 7710 || 9,32% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[30 МИР Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"| 39,93% || 10334 || 14,50% || bgcolor="#eaecf0"| 34,79% || 12730 || 19,99% || bgcolor="#eaecf0"| 31,12% || 4859 || 8,61% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[31 МИР Ямбол]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,02% || 8988 || 18,72% || bgcolor="#eaecf0"| 37,65% || 9860 || 24,54% || bgcolor="#eaecf0"| 33,88% || 3544 || 9,88% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|Извън България || bgcolor="#eaecf0"| || 52317 || 30,75% || bgcolor="#eaecf0"| || 60357 || 35,64% || bgcolor="#eaecf0"| || 24554 || 10,98% |} === 2022 г. === На вота гласуват 39.41% от хората в избирателните списъци. За партията гласуват 96 071 от тях и с резултат от 3,83% не успява да прескочи прага за влизане в парламента. Губи първото място във всички райони, където на изборите през ноември 2021 г. е първа политически сила. == Президентски избори == === 2021 г. === На [[Президентски избори в България (2021) | президентските избори през 2021 г.]] не издига собствен кандидат, но официално подкрепя Румен Радев, който печели на втори тур. <ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2021/08/10/4241459_ima_takuv_narod_shte_podkrepi_rumen_radev_na/ „Има такъв народ“ ще подкрепи Румен Радев на президентските избори]. // Dnevnik.bg. Посетен на 21 ноември 2023 г.</ref> == Местни избори == === Частични местни избори 2021 г. === На частичните местни избори в [[Благоевград]] на 27 юни 2021 г. кандидатът за кмет на общината, издигнат от „Има такъв народ“ – [[Илко Стоянов]], събира най-много гласове – 35,32%<ref>{{Cite news|url=https://results.cik.bg/chmi2019-2023/27.06.2021_chastichen/tur1/rezultati/0103.html|title=Частични местни избори 27 юни 2021|last=|first=|date=|work=ЦИК|accessdate=|archive-date=2021-07-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20210709183401/https://results.cik.bg/chmi2019-2023/27.06.2021_chastichen/tur1/rezultati/0103.html}}</ref> и отива на балотаж с независимия кандидат за кмет, подкрепен от [[БСП]] – [[Румен Томов]]. На втория тур Илко Стоянов събира 55,8% от гласовете<ref>{{Cite news|url=https://results.cik.bg/chmi2019-2023/27.06.2021_chastichen/tur2/rezultati/0103.html|title=Частични местни избори 4 юли 2021|last=|first=|date=|work=ЦИК|accessdate=|archive-date=2021-07-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20210709184347/https://results.cik.bg/chmi2019-2023/27.06.2021_chastichen/tur2/rezultati/0103.html}}</ref>. Така партията печели и първи избори за местна власт на областен град в [[България]]. === 2023 г. === На местните избори през 2023 г. партията отчита, че печели 194 общински съветници и 67 кметове на кметства и общини в цялата страна<ref>{{Cite news|url=https://pp-itn.bg/itn-obshtinski-suvetnici-kmetove-0711/|title=„Има Такъв Народ“ извоюва множество свои представители в местната власт!|last=|first=|date=|work=ИТН|accessdate=}}</ref>. С водещата роля, но в коалиция с „[[Български възход]]“, ИТН печели кметския пост на един от областните градове - [[Ловеч]], както и в още 7 общини. В [[Добрич]] партията е част от местна коалиция „ДБГ“, която издига спечелелият изборите Йордан Йорданов. Досегашният кмет на [[Благоевград]] - Илко Стоянов, който през 2021 г. е издигнат от ИТН, се явява като независим кандидат с подкрепата на [[ГЕРБ]] и губи на втори тур. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://pp-itn.bg Официален сайт] на ПП „Има такъв народ“ {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Има такъв народ| ]] sw4g6kpjn9sc257hgy66h7kyt8gm1r5 0 759487 12397506 10788611 2024-10-28T13:58:00Z Протогер 252193 12397506 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Йордан Панев Йовчев (Йовев)''' е [[българи|български]] военен и революционер, [[охрид]]ски деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Роден е в охридското българско село [[Годиве]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и става охридски войвода на Организацията. В 1915 година води серия сражения със сръбски чети. Подофицер е в българската армия и награден е с орден „[[За храброст]]“ III степен.<ref>Държавен военноисторически архив, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 97</ref><ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 151.]</ref><ref>{{Николов|67}}</ref> == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Йовчев, Йордан}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Дебърца]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] erwaqqtvgqnkzwmdwuwtv4iojuouxpp 0 760409 12397833 11385495 2024-10-28T20:20:34Z Пища Хуфнагел 119943 12397833 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | име-оригинал = Gabriele Smargiassi | име-рождено = | псевдоним = | портрет = Gabriele smargiassi.jpg | портрет-описание = Портрет на Габриеле Змарджаси | националност ={{ITA}} | стил = [[Пейзажна живопис]] | период = | учител = [[Антон Сминк ван Питло]]<br>[[Джузепе Камарано]] | академия = | направление =[[Школа в Позилипо]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | подпис = }} '''Габриèле Змарджàси''' ({{lang|it|Gabriele Smargiassi}}; * [[22 юли]] [[1798]], [[Васто]], † [[12 май]] [[1882]], [[Неапол]], [[Кралство на двете Сицилии]]) е [[Италия|италиански]] [[художник]] в стил „[[пейзажна живопис]]“. == Биография == Габриеле Змарджаси е роден във Васто ([[Киети (провинция)|Киети]]) в богато семейство. Художествената му страст го отвежда в Института за изящни изкуства в [[Неапол]], където негови преподаватели са [[Джузепе Камарано]] и [[Антон Сминк ван Питло]]. От [[1820]] г. Змарджаси изучава [[пейзажна живопис]] в ателието на ван Питло, където се създава известната [[Школа в Позилипо]], на която е един от първите ученици. През 1824-1828 г. живее и учи в Рим. През 1827-1837 г. живее в Париж, където се радва на покровителството на кралица [[Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска|Мария Амалия]] и преподава рисуване на децата на кралската двойка. По това време се запознава с техниката на рисуване на френските си колеги, което оказва влияние върху последващата му работа. След смъртта на ван Питло през 1837 г. Змарджаси заема поста му на преподавател по пейзажна живопис в престижната [[Академия за изящни изкуства в Неапол]]. Оказва художествено влияние върху [[Никола Палици]], Дженаро дела Моника, [[Чезаре Ува]] и много други художници от [[Неаполитанска школа|Неаполитанската школа]]. Сред учениците му са [[Джузепе Де Нитис]] и [[Алфонсо Симонети]]. Смятан за майстор от Школата на Позилипо, неговият стил по време на зрелостта му е оценен като остарял. Умира в [[Неапол]] на [[12 май]] [[1882]] г. на 83-годишна възраст. == Творби == * Фонтанът на Дженцано ''(Fontana di Genzano)'', 1826 ([[Кралски дворец (Неапол)|Кралски дворец на Неапол]]) * Изглед към моста „Милвио“ или Мост Моло“ ''(Veduta di Ponte Milvio'' o ''Ponte Mollo)'' ([[Монтечиторио]], Рим) * Изглед към пристанището на Неапол ''(Veduta del Molo di Napoli)'', 1833 * Пейзаж на Соренто с пастири и стада ''(Paesaggio di Sorrento con pastori e armenti)'', 1839 (Кралски дворец на Неапол) * Ангелика и Сакрипант ''(Angelica e Sacripante)'', 1845 * Пейзаж на Иския ''(Paesaggio di Ischia)'', 1845 (Кралски дворец на Неапол) * Пейзаж на Неаполитанския залив ''(Veduta del Golfo di Napoli)'' (Частна колекция, Неапол) * Пейзаж със Св. Себастиан и благочестивите жени ''(Paesaggio con San Sebastiano e le pie donne)'', 1851 * Св. Франциск, който прогонва демона ''(San Francesco che scaccia il demonio)'', 1854 * Пейзаж с молещия се Св. Франциск ''(Paesaggio con San Francesco in preghiera)'', 1855 * Св. Геролам се явява на трима средновековни воини ''(San Girolamo appare a tre guerrieri del Medio Evo)'' * Произход на Мелфи ''(Origine di Melfi)'' == Музеи с изложени картини на художника == * Галерия за модерно изкуство, [[Палацо Пити]], [[Флоренция]]: ''Buonconte di Montefeltro'', 1859 * Музей „Конде“ в Замъка [[Шантийи]], [[О дьо Франс]]ː ''Veduta della Reggia di Caserta'', 1833 * Музей в дворец д'Авалос, [[Васто]]: ''Ritratto di Leone XII'' e ''Veduta di Vasto''. * [[Национален музей и галерия на Каподимонте]], [[Неапол]]: ''La partenza del coscritto'', 1866 и ''Pinabello e Bradamante'', 1855 * [[Музей Сан Мартино (Неапол)|Музей „Сан Мартино“]], Неапол: ''Napoli da Mergellina'', 1843 * Провинциална Пинакотека на Салерно, [[Салерно]]: ''Strada di Amalfi dalla torre di Citara'', 1837 * Музей на 19 век, [[Пескара]]: ''Paesaggio roccioso con figura'', 1840 * [[Галерия на Академията за изящни изкуства (Неапол)|Галерия на Академията за изящни изкуства]], Неапол: ''Tronco d'albero caduto'', 1831; ''Quercia secca'', 1830; ''Paesaggio'', 1831; ''Piante'', 1834; ''Paesaggio'', 1835; ''Paesaggio''. == Картини на Габриеле Змарджаси == <div align="center"> <gallery perrow="7" widths="155px" heights="150px"> Gabriele Smargiassi Marine.jpg|''Морски пейзаж'' Gabriele Smargiassi Naples 1830.jpg|''Неапол'' Gabriele Smargiassi paysage.jpg|''Пейзаж'' Gabriele Smargiassi, Veduta di Vasto, 1831.jpg|''Васто'' Gabriele Smargiassi Capodimonte.png|''Каподимонте'' Smargiassi.jpg|''Фонтанът на Дженцано'' </gallery> </div> == Вижте също == * [[Галерия на Академията за изящни изкуства (Неапол)]] * [[Музей Сан Мартино (Неапол)]] * [[Национален музей и галерия на Каподимонте]] == Библиография == * (DE) Ulrich Thieme - Felix Becker, ''Allgemeines Lexikon der bildenden Kunstler von der Antike bis zur Gegenwart. 31'': Siemering-Stephens, Leipzig, E. A. Seeman, 1937, p. 152, SBN IT\ICCU\UBO\1649424. Ad vocem * Lorenzetti C., ''L'Accademia di Belle arti di Napoli'', Firenze, 1952. * Anna Caputi, Raffaello Causa, Raffaele Mormone (a cura di), ''La Galleria dell'Accademia di Belle Arti in Napoli'', Napoli, Banco di Napoli, 1971, SBN IT\ICCU\NAP\0178087. * (DE) Joachim Busse, ''Internationales Handbuch aller Maler und Bilhauer des XIX Jahrhunderts: Busse-Verzeichnis'', Wiesbaden, Busse Kunst Dokumentation, 1977, p. 1166, SBN IT\ICCU\RAV\0061213. Ad vocem * (FR) Bénézit, ''Dictionnaire critique et documentaire des peintres, sculpteurs, dessinateurs et graveurs de tous les temps et de tous les pays. 12: Rottenhamer-Solimena'', Paris, Gründ, 1999, p. 889, SBN IT\ICCU\VEA\0109004. Ad vocem * Nello e Saverio Ammendola, ''Ottocento e Novecento, due secoli di pittura a Napoli'', prefazione di M. Picone Petrusa, Electa Napoli, Napoli, 1999. * A.A.V.V., ''Smargiassi,'' in Vedute napoletane dell'Ottocento, Napoli, Electa Napoli, 2002, pp. 26-27. * Isabella Valente, ''Sulle tracce dell'Ottocento in terra d'Abruzzo. Pittori attraverso un secolo'', Chieti, Associazione Culturale Trifoglio, 2011, p. 20. Catalogo mostra. * Luigi Anelli, ''[https://archive.org/stream/originedialcuni00anelgoog#page/n10/mode/2up La lingua vastese]'' (aneddoto sulla visita a Gabriele Rossetti, 1838), in Origine di alcuni modi di dire popolari nel dialetto vastese, Internet Archive, Vasto, Società editrice Anelli & Manzitti, 1980 [1897], OCLC 555361687, SBN IT\ICCU\SBL\0302154. {{Превод от 2|it|Gabriele Smargiassi|ru|Змарджасси, Габриеле|126570923|118446094}} {{Портал|Италия|Изкуство|Биографии}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Змарджаси, Габриеле}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Починали в Сиена]] 8sdk23q9xv0u6e3dixd0vu16d6qhfti 0 763358 12397540 11641112 2024-10-28T14:38:14Z Мико 4542 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] → [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 12397540 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | още = {{Депутат-България|42н=1|43н=1|44н=1}} }} '''Таско Михайлов Ерменков''' е български [[политик]]. == Биография == Роден е на 4 октомври 1955 г. в [[София]] в семейство на военен офицер. През 1974 г. завършва Английска езикова гимназия в София. Отбива военната си служба, като завършва курс в НШЗО „Христо Ботев" – Плевен, а през 1975 – 1976 г. служи в поделение в [[Мусачево (Софийска област)|Мусачево]] като командир на взвод. Там, в качеството си на старшина-школник, става щатен сътрудник на служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. След казармата следва и завършва [[Московски държавен институт по международни отношения|Московския държавен институт за международни отношения]] (1976 – 1981). От септември 1981 г. до септември 1982 г. работи във ВТО „Трансимпекс" като специалист по вноса в звено „Внос-износ на вагони, жп оборудване и гарова техника". Приет е за член на Българската комунистическа партия (1983). През 1987 е назначен за секретар в генералното консулство на България в [[Западен Берлин]], отговарящ за сътрудничеството и кооперирането. На 20 септември 1984 г. става щатен служител в Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия, с псевдоним Радулов. През 1990 г. търговско-икономическата служба към консулството в Берлин се закрива и Ерменков се завръща в България. От 1995 до 1997 г. при управлението на [[Жан Виденов]] е директор на Звеното за управление на проект „Модернизация и преструктуриране на ВиК дружествата" по линия на [[Световната банка]]. През 1999 г. при правителството на [[Иван Костов]] е назначен в [[Министерство на труда и социалната политика|Министерството на труда и социалната политика]] като координатор и ръководител на проекти, финансирани от Световната банка. През 2003 г. при управлението на [[Симеон Сакскобургготски]] е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Този пост запазва и при тройната коалиция и правителството на [[Сергей Станишев]]. Освободен е от поста при управлението на [[ГЕРБ]] през юни 2010. Депутат от [[БСП]] в [[XLII народно събрание]] (2013 – 2014), [[XLIII народно събрание]] (2014 – 2017) и [[XLIV народно събрание]] (2017 – 2021). == Източници == <references /> * [http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-16-16-27 Таско Михайлов Ерменков] * [https://desebg.com/ns/1297-13-42- 13-ят сътрудник на комунистическите служби влезе в XLII народно събрание] * [https://desebg.com/ns/2493-2015-10-26-08-30-04 Досието на Таско Ерменков (БСП) – авторът на поправката „Бакалов“] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ерменков, Таско}} [[Категория:Български дипломати]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Родени в София]] 59sbfhkerfeixw8f1i0cm7i94c504oo 2 765224 12397960 12393788 2024-10-28T22:04:54Z Mmm-jun 122671 12397960 wikitext text/x-wiki '''Диадема''' е женски накит за глава във вид на коронка или венец. Обикновено се изработва от скъпоценни метали и се украсява с камъни.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B0/ ИБЕ, Диадема]</ref> == Източници == <references /> tnrrzqbtwms3myoshs2i9y72idba2s9 0 768930 12398049 12393761 2024-10-29T01:17:22Z Stephan1000000 253000 48 12398049 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Супермен и Лоис | Име в оригинал = Superman & Lois | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Супергерой]]ски<br>[[Екшън]]<br>Приключенски | Създател(и) = Тод Хелбинг | Актьори = [[Тайлър Хеклин]]<br>[[Елизабет Тулох]]<br>Джордан Елсас<br>Майкъл Бишъп<br>Алегзандър Гарфин<br>[[Дилън Уолш]]<br>Еманюел Шрики<br>Ерик Валдес<br>Инде Наварет<br>Адам Рейнър<br>Уоли Паркс<br>Тайлър Бъкс<br>София Хасмик<br>Чад Колман<br>Майкъл Къдлиц | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 48 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Супермен и Лоис | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Тод Хелбинг<br>[[Грег Берланти]]<br>Сара Шехтър<br>Джеф Джоунс | Продуцент(и) = | Времетраене = 43 минути | ТВ Канал = [[The CW]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 23 февруари 2021 г. – <br>2024 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = [[Вселената на Стрелата]] | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 11192306 | Страница в TV.com = }} '''„Супермен и Лоис“''' ({{lang|en|Superman & Lois}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[сериал]], базиран върху [[комикс]]овите герои на компанията [[ДиСи Комикс|ДиСи]]. Излъчва се по „[[The CW]]“.<ref name="SeriesOrder">{{Cite web |url=https://deadline.com/2020/01/superman-lois-walker-texas-ranger-reboot-with-jared-padalecki-get-cw-series-orders-1202830309/ |title='Superman & Lois' And 'Walker, Texas Ranger' Reboot With Jared Padalecki Get CW Series Orders |last=Andreeva |first=Nellie |date=January 14, 2020 |website=[[Deadline Hollywood]] |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20200205194321/https://deadline.com/2020/01/superman-lois-walker-texas-ranger-reboot-with-jared-padalecki-get-cw-series-orders-1202830309/ |archivedate=February 5, 2020 |accessdate=January 14, 2020}}</ref><ref name="ProductionRestartDates">{{cite web|url=https://deadline.com/2020/07/warner-bros-tv-tentative-late-august-production-restart-dates-vancouver-based-series-1202994884/|title=Warner Bros. TV Sets Tentative Late August Production Restart Dates For Vancouver-Based Series|last=Andreeva|first=Nellie|work=[[Deadline Hollywood]]|date=July 24, 2020|accessdate=July 25, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200725013439/https://deadline.com/2020/07/warner-bros-tv-tentative-late-august-production-restart-dates-vancouver-based-series-1202994884/|archivedate=July 25, 2020|url-status=live}}</ref> Премиерата на първия сезон е на 23 февруари 2021 г. Първоначално е планиран да се развива във [[Вселената на Стрелата]], но създателите му решават да го поставят в отделна реалност, което бива потвърдено във финала на втори сезон. През юни 2023 г. е подновен за четвърти и последен сезон. Ще има 10 епизода<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kogdavyydet.com/supermen-i-lois-4-sezon.html|заглавие=10 епизода|автор=Бакус Кирилл|фамилно_име=Бакус|първо_име=Кирилл|дата=2024-07-12|труд=График за издаване на сериала}}</ref>. == Герои == {{основна|Списък със споделените герои от Вселената на Стрелата}} * [[Тайлър Хеклин]] – [[Супермен|Кал-Ел / Кларк Кент / Супермен]] * [[Елизабет Тулох]] – Лоис Лейн * Джордан Елсас – Джонатан Кент * Майкъл Бишъп – Джонатан Кент * Алегзандър Гарфин – Джордан Кент * [[Дилън Уолш]] – Сам Лейн * Еманюел Шрики – Лана Ланг-Кушинг * Ерик Валдес – Кайл Кушинг * Инде Наварет – Сара Кушинг * Адам Рейнър – Тал-Ро / Морган Едж / Ликвидатора * Уоли Паркс – Джон Хенри Айрънс / Стомана * Тайлър Бъкс – Натали Лейн Айрънс * София Хасмик – Криси Бипо * Чад Колман – Бруно Манхайм * Майкъл Къдлиц – Лекс Лутор == Общ преглед == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- ! style="padding:0 8px;" colspan="2" rowspan="2"| Сезон ! style="padding:0 8px;" rowspan="2"| Епизоди ! style="padding:0 8px;" colspan="2"| Излъчване |- ! style="padding:0 8px;"| Премиера ! style="padding:0 8px;"| Финал |- | style="background:#E0FFFF; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 1 (2021)|1]]''' | style="text-align:center;"| 15 | style="text-align:center; width:160px;"| 23 февруари 2021 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 17 август 2021 г. |- | style="background:#008B8B; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 2 (2021-22)|2]]''' | style="text-align:center;"| 15 | style="text-align:center; width:160px;"| 11 януари 2022 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 28 юни 2022 г. |- | style="background:#000080; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 3 (2023)|3]]''' | style="text-align:center;"| 13 | style="text-align:center; width:160px;"| 14 март 2023 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 27 юни 2023 г. |- | style="background:#8B0000; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 4 (2024)|4]]''' | style="text-align:center;"| 10 | style="text-align:center; width:160px;"| 7 октомври 2024 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 2024 г. |} == Сезон 1 (2021) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 00CED1 | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 1 | заглавие-1 = Пилотен епизод | заглавие-в-оригинал-1 = '''Pilot''' | режисура-1 = Лий Толанд Крайгър | сценарий-1 = Грег Берланти и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 23 февруари 2021 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 1,75 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 2 | заглавие-2 = Наследство | заглавие-в-оригинал-2 = '''Heritage''' | режисура-2 = Лий Толанд Крайгър | сценарий-2 = Тод Хелбинг | първо-излъчване-2 = 2 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 1,24 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 3 | заглавие-3 = Привилегиите на това, да не си интроверт | заглавие-в-оригинал-3 = '''The Perks of Not Being a Wallflower''' | режисура-3 = Грегъри Смит | сценарий-3 = Брент Флетчър | първо-излъчване-3 = 9 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 1,25 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 4 | заглавие-4 = Полудял | заглавие-в-оригинал-4 = '''Haywire''' | режисура-4 = Джеймс Бамфорд | сценарий-4 = Майкъл Нардучи | първо-излъчване-4 = 16 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 1,21 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 5 | заглавие-5 = Най-доброто от Смолвил | заглавие-в-оригинал-5 = '''The Best of Smallville''' | режисура-5 = Рейчъл Талалай | сценарий-5 = Брент Флетчър, Надриа Тъкър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-5 = 23 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = 1,24 | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 6 | заглавие-6 = Загубено доверие | заглавие-в-оригинал-6 = '''Broken Trust''' | режисура-6 = Съдс Съдърланд | сценарий-6 = Кейти Алдрин | първо-излъчване-6 = 18 май 2021 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = 0,72 | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 7 | заглавие-7 = Човек от стомaна | заглавие-в-оригинал-7 = '''Man of Steel''' | режисура-7 = Дейвид Рамзи | сценарий-7 = Джей Джеймисън | първо-излъчване-7 = 25 май 2021 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = 0,80 | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 8 | заглавие-8 = Държейки гаечения ключ | заглавие-в-оригинал-8 = '''Holding the Wrench''' | режисура-8 = Норма Бейли | сценарий-8 = Кристи Корзеч | първо-излъчване-8 = 1 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = 0,90 | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 9 | заглавие-9 = Лоялни подчинени | заглавие-в-оригинал-9 = '''Loyal Subjekts''' | режисура-9 = Ерик Дийн Сийтън | сценарий-9 = Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-9 = 8 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = 0,92 | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 10 | заглавие-10 = О Майко, къде си? | заглавие-в-оригинал-10 = '''O Mother, Where Art Thou?''' | режисура-10 = Хари Джерджиан | сценарий-10 = Адам Малингър | първо-излъчване-10 = 15 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = 0,96 | сюжет-10 = | | общ-пореден-номер-11 = 11 | заглавие-11 = Кратко спомняне между катаклизмичните събития | заглавие-в-оригинал-11 = '''A Brief Reminiscence In-Between Cataclysmic Events''' | режисура-11 = Грегъри Смит | сценарий-11 = Адам Брент Флетчър | първо-излъчване-11 = 22 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-11 = | рейтинг-11 = 0,85 | сюжет-11 = | | общ-пореден-номер-12 = 12 | заглавие-12 = През Долината на смъртта | заглавие-в-оригинал-12 = '''Through the Valley of Death''' | режисура-12 = Александра Ла Рож | сценарий-12 = Кейти Алдрин и Майкъл Нардучи | първо-излъчване-12 = 13 юли 2021 г. | първо-излъчване-бг-12 = | рейтинг-12 = 0,85 | сюжет-12 = | | общ-пореден-номер-13 = 13 | заглавие-13 = Предпазител | заглавие-в-оригинал-13 = '''Fail Safe''' | режисура-13 = Иън Самоил | сценарий-13 = Джей Джеймисън и Кристи Корзеч | първо-излъчване-13 = 20 юли 2021 г. | първо-излъчване-бг-13 = | рейтинг-13 = 0,82 | сюжет-13 = | | общ-пореден-номер-14 = 14 | заглавие-14 = Ликвидаторът | заглавие-в-оригинал-14 = '''The Eradicator''' | режисура-14 = Александра ла Рож | сценарий-14 = Макс Кънингам и Брент Флетчър | първо-излъчване-14 = 10 август 2021 г. | първо-излъчване-бг-14 = | рейтинг-14 = 0,73 | сюжет-14 = | | общ-пореден-номер-15 = 15 | заглавие-15 = Последните синове на Криптон | заглавие-в-оригинал-15 = '''Last Sons of Krypton''' | режисура-15 = Том Кавана | сценарий-15 = Кристи Корзеч, Майкъл Нардучи, Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-15 = 17 август 2021 г. | първо-излъчване-бг-15 = | рейтинг-15 = 0,62 | сюжет-15 = }} == Сезон 2 (2022) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 008B8B | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 16 | заглавие-1 = Какво се крие отдолу | заглавие-в-оригинал-1 = '''What Lies Beneath''' | режисура-1 = Грегъри Смит | сценарий-1 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 11 януари 2022 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 1,09 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 17 | заглавие-2 = Връзките които обвързват | заглавие-в-оригинал-2 = '''The Ties That Bind''' | режисура-2 = Дейвид Рамзи | сценарий-2 = Кристи Корзеч и Майкъл Нардучи | първо-излъчване-2 = 18 януари 2022 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 1,10 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 18 | заглавие-3 = Нещото в мините | заглавие-в-оригинал-3 = '''The Thing in the Mines''' | режисура-3 = Грегъри Смит | сценарий-3 = Кейти Алдрин и Джулиана Джеймс | първо-излъчване-3 = 25 януари 2022 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 0,90 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 19 | заглавие-4 = Обратният метод | заглавие-в-оригинал-4 = '''The Inverse Method''' | режисура-4 = Мелиса Хики | сценарий-4 = Джей Джеймисън и Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-4 = 1 февруари 2022 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 0,78 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 20 | заглавие-5 = Момиче... скоро ще станеш жена | заглавие-в-оригинал-5 = '''Girl... You'll Be A Woman, Soon''' | режисура-5 = Дияна Валентайн | сценарий-5 = Рина Мимоун и Адъм Малинджър | първо-излъчване-5 = 22 февруари 2022 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = 0,79 | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 21 | заглавие-6 = Изпробван и истински | заглавие-в-оригинал-6 = '''Tried and True''' | режисура-6 = Ейми Джо Джонсън | сценарий-6 = Макс Кроник и Патрик Бартън Лехи | първо-излъчване-6 = 1 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = 0,76 | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 22 | заглавие-7 = Антигерой | заглавие-в-оригинал-7 = '''Anti-Hero''' | режисура-7 = Елизабет Хенстридж | сценарий-7 = Макс Кънингам и Майкъл Нардучи | първо-излъчване-7 = 8 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = 0,77 | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 23 | заглавие-8 = В забвение | заглавие-в-оригинал-8 = '''Into Oblivion''' | режисура-8 = Съдз Съдърланд и Грегъри Смит | сценарий-8 = Джулиана Джеймс и Кристи Корзеч | първо-излъчване-8 = 22 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = 0,80 | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 24 | заглавие-9 = 30 дни и 30 нощи | заглавие-в-оригинал-9 = '''30 Days and 30 Nights''' | режисура-9 = Иън Самоил | сценарий-9 = Кейти Алдрин и Джей Джеймисън | първо-излъчване-9 = 29 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = 0,68 | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 25 | заглавие-10 = Станници в странен свят | заглавие-в-оригинал-10 = '''Bizarros in a Bizarro World''' | режисура-10 = Луис Милито | сценарий-10 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-10 = 26 април 2022 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = 0,83 | сюжет-10 = | | общ-пореден-номер-11 = 26 | заглавие-11 = Истина и последици | заглавие-в-оригинал-11 = '''Truth and Consequences''' | режисура-11 = Дейвид Рамзи | сценарий-11 = Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-11 = 3 май 2022 г. | първо-излъчване-бг-11 = | рейтинг-11 = 0,73 | сюжет-11 = | | общ-пореден-номер-12 = 27 | заглавие-12 = Лъжи, които обвързват | заглавие-в-оригинал-12 = '''Lies That Bind''' | режисура-12 = Дейвид Махмудие | сценарий-12 = Рина Мимоун | първо-излъчване-12 = 31 май 2022 г. | първо-излъчване-бг-12 = | рейтинг-12 = 0,71 | сюжет-12 = | | общ-пореден-номер-13 = 28 | заглавие-13 = Всичко е изгубено | заглавие-в-оригинал-13 = '''All Is Lost''' | режисура-13 = Елейн Монгеон | сценарий-13 = Кристи Корзеч | първо-излъчване-13 = 7 юни 2022 г. | първо-излъчване-бг-13 = | рейтинг-13 = 0,71 | сюжет-13 = | | общ-пореден-номер-14 = 29 | заглавие-14 = Странни войни на световете | заглавие-в-оригинал-14 = '''Worlds War Bizarre''' | режисура-14 = Шелин Чокси | сценарий-14 = Майкъл Нардучи | първо-излъчване-14 = 21 юни 2022 г. | първо-излъчване-бг-14 = | рейтинг-14 = 0,80 | сюжет-14 = | | общ-пореден-номер-15 = 30 | заглавие-15 = Чакане за Супермен | заглавие-в-оригинал-15 = '''Waiting for Superman''' | режисура-15 = Грегъри Смит | сценарий-15 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-15 = 28 юни 2022 г. | първо-излъчване-бг-15 = | рейтинг-15 = 0,82 | сюжет-15 = }} == Сезон 3 (2023) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 000080 | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 31 | заглавие-1 = По-близо | заглавие-в-оригинал-1 = '''Closer''' | режисура-1 = Том Кавана | сценарий-1 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 14 март 2023 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 0,75 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 32 | заглавие-2 = Неконтрелируеми сили | заглавие-в-оригинал-2 = '''Uncontrollable Forces''' | режисура-2 = Елизабет Хенстридж | сценарий-2 = Кейти Олдрин | първо-излъчване-2 = 21 март 2023 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 0,66 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 33 | заглавие-3 = Студенокръвно | заглавие-в-оригинал-3 = '''In Cold Blood''' | режисура-3 = Грегъри Смит | сценарий-3 = Джей Джеймисън | първо-излъчване-3 = 28 март 2023 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 0,64 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 34 | заглавие-4 = Прекалено близо до дома | заглавие-в-оригинал-4 = '''Too Close to Home''' | режисура-4 = Стюърт Хендлър | сценарий-4 = Джулияна Джеймс | първо-излъчване-4 = 4 април 2023 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 0,70 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 35 | заглавие-5 = Фронтално | заглавие-в-оригинал-5 = '''Head On''' | режисура-5 = Дейвид Рамзи | сценарий-5 = Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-5 = 11 април 2023 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = 0,65 | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 36 | заглавие-6 = Еднакво мислене | заглавие-в-оригинал-6 = '''Of Sound Mind''' | режисура-6 = Диана Валънтайн | сценарий-6 = Джордж Китсън | първо-излъчване-6 = 25 април 2023 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = 0,61 | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 37 | заглавие-7 = Завинаги и винаги | заглавие-в-оригинал-7 = '''Forever and Always''' | режисура-7 = Алваро Рон | сценарий-7 = Адам Малингър | първо-излъчване-7 = 2 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = 0,66 | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 38 | заглавие-8 = Познай кой идва за вечеря | заглавие-в-оригинал-8 = '''Guess Who's Coming to Dinner''' | режисура-8 = Грегъри Смит | сценарий-8 = Арън Хелбинг | първо-излъчване-8 = 9 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = 0,55 | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 39 | заглавие-9 = Роклята | заглавие-в-оригинал-9 = '''The Dress''' | режисура-9 = Стивън Майър | сценарий-9 = Кристи Корзеч | първо-излъчване-9 = 23 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = 0,60 | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 40 | заглавие-10 = Курс на сблъсъка | заглавие-в-оригинал-10 = '''Collision Course''' | режисура-10 = Елейн Монджион | сценарий-10 = Макс Кънингам и Макс Кроник | първо-излъчване-10 = 30 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = 0,66 | сюжет-10 = | | общ-пореден-номер-11 = 41 | заглавие-11 = Усложнения | заглавие-в-оригинал-11 = '''Complications''' | режисура-11 = Джей Джеймисън | сценарий-11 = Кейти Алдрин, Джордж Китсън, Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-11 = 6 юни 2023 г. | първо-излъчване-бг-11 = | рейтинг-11 = 0,66 | сюжет-11 = | | общ-пореден-номер-12 = 42 | заглавие-12 = Несправедливост | заглавие-в-оригинал-12 = '''Injustice''' | режисура-12 = Съдз Съдърланд | сценарий-12 = Майкъл Нардучи | първо-излъчване-12 = 20 юни 2023 г. | първо-излъчване-бг-12 = | рейтинг-12 = 0,66 | сюжет-12 = | | общ-пореден-номер-13 = 43 | заглавие-13 = Това което те убива, само те прави по-силен | заглавие-в-оригинал-13 = '''What Kills You Only Makes You Stronger''' | режисура-13 = Грегъри Смит | сценарий-13 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-13 = 27 юни 2023 г. | първо-излъчване-бг-13 = | рейтинг-13 = 0,73 | сюжет-13 = }} == Сезон 4 (2024) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 8B0000 | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 44 | заглавие-1 = Краят и началото | заглавие-в-оригинал-1 = '''The End & The Beginning''' | режисура-1 = Грегъри Смит | сценарий-1 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 7 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 0,45 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 45 | заглавие-2 = Свят без | заглавие-в-оригинал-2 = '''A World Without''' | режисура-2 = Съдз Съдърланд | сценарий-2 = Кейти Алдрин и Кристи Корзеч | първо-излъчване-2 = 7 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 0,47 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 46 | заглавие-3 = Винаги моят герой | заглавие-в-оригинал-3 = '''Always My Hero''' | режисура-3 = Дейвид Гиунтоли | сценарий-3 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-3 = 14 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 0,43 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 47 | заглавие-4 = Перфектно добра сватба | заглавие-в-оригинал-4 = '''A Perfectly Good Wedding''' | режисура-4 = Грегъри Смит | сценарий-4 = Джордж Кицън и Макс Кроник | първо-излъчване-4 = 21 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 0,48 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 48 | заглавие-5 = | заглавие-в-оригинал-5 = '''''' | режисура-5 = Елизабет Хенстридж | сценарий-5 = Адам Малингър | първо-излъчване-5 = 28 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 49 | заглавие-6 = | заглавие-в-оригинал-6 = '''''' | режисура-6 = | сценарий-6 = Кристи Корзеч | първо-излъчване-6 = 4 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 50 | заглавие-7 = | заглавие-в-оригинал-7 = '''''' | режисура-7 = | сценарий-7 = Кейти Олдрин и Джордж Кицън | първо-излъчване-7 = 11 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 51 | заглавие-8 = | заглавие-в-оригинал-8 = '''''' | режисура-8 = | сценарий-8 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-8 = 18 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 52 | заглавие-9 = | заглавие-в-оригинал-9 = '''''' | режисура-9 = Джей Джеймисън | сценарий-9 = | първо-излъчване-9 = 25 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 53 | заглавие-10 = Премина толкова бързо | заглавие-в-оригинал-10 = '''It Went By So Fast''' | режисура-10 = Грегъри Смит | сценарий-10 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-10 = 2 декември 2024 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = | сюжет-10 = }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|11192306|Супермен и Лоис}} {{Вселената на Стрелата}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Фентъзи сериали]] [[Категория:Сериали, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Предавания на The CW]] 91gm32gbv4zm2a96a9iuy0ur4kyvcsz 0 770074 12397669 11992607 2024-10-28T17:09:23Z Frank C. Müller 97466 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Schiene 2 fcm.jpg]] → [[File:Schiene 2 (fcm).jpg]] to harmonize the names of a set of images 12397669 wikitext text/x-wiki [[Файл:Velcro.jpg|мини|400п|Двете части на велкро: от ляво са кукичките, а вдясно – примките]] [[Файл:Micrograph of hook and loop fastener,(Velcro like).jpg|мини|Микрофотография на начина на закопчаване между кукички и примки. (Hook-and-loop fastener).]] '''Текстилната закопчалка''', ({{lang|en|Hook-and-loop fastener}}, в превод „''крепежен елемент кукички-примки''“), по-известна в България с имената велкро, самозалепваща лента, лента вега, „котешко езиче“,<ref>[http://www.polistil.bg/велкро-лента-вега-самозалепваща-лент/ Велкро, лента вега, самозалепваща лента]</ref> е механизъм за бързо закопчаване на [[дрехи]], [[обувки]], [[чанта|чанти]] и други чрез прилепване на събираните части. Произвежда се от [[полиестер]] в различни цветове. Думата ''велкро'' идва от [[Генерична търговска марка|генеричната търговска марка]] ''[[велкро|Velcro]]'', регистрирана в много страни. == История == Този вид закопчаване е разработено от швейцарския инженер Жорж дьо Местрал, ({{lang|fr|Georges de Mestral}}), след като изследвал бодливите семенни кутийки от [[репей]], които е събрал от козината на кучето си след един излет през 1941 г. В края на бодличките им открива миниатюрни кукички, които се прилепват веднага, но се разлепват със сила.<ref>[https://mir-manufactura.ru/blog/articles/izobreteniya-oblegchivshie-nashu-zhizn-lenta-lipuchka-velcro/ Изобретения, облегчившие нашу жизнь. Лента липучка Velcro] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190419133430/https://mir-manufactura.ru/blog/articles/izobreteniya-oblegchivshie-nashu-zhizn-lenta-lipuchka-velcro/ |date=2019-04-19 }}.</ref><ref>{{Citation |title=архивно копие |url=http://www.velcro.co.uk/cms/History.6.0.html?&L=96581 |accessdate=2021-01-22 |archivedate=2008-06-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080614144059/http://www.velcro.co.uk/cms/History.6.0.html?&L=96581 }}</ref> Текстилната закопчалка е удачен пример за приложение на [[биомимикрия]]та в бита. На Жорж дьо Местрал му отнема близо 11 години, за да разработи технически производството на продукта, като изпробва различни материали и технологии. През 1951 г. подава заявление за патент, което е одобрено през 1955 г. Започва да се използва търговското наименование „Velcro“, съставено от френските думи velours (велур) и crochet (кука). След няколко години все повече фирми започват да произвеждат разнообразни продукти, основно използвани за облекло. От средата на 60-те години се използва и от модни дизайнери като [[Пиер Карден]] и [[Пако Рабан]]. == Приложения == Текстилната закопчалка се използва за обувки и дрехи, маншети за апарати за измерване на кръвно налягане, бебешки пелени, чанти, инструменти, за автомобили, кабелни връзки, в космическите скафандри. По време на първото кацане на Луната през 1968 г. [[Нийл Армстронг]] и [[Едуин Олдрин]] имат на екипировката си на различни места този вид закопчалки.<ref>{{cite web | url = http://www.workingonthemoon.com/WOTM-Velcro.html | title = Fastenings: Velcro | publisher = www.workingonthemoon.com | accessdate = 6 април 2021}}</ref> На [[Международна космическа станция|Международната космическа станция]] в руския сектор закрепването на различни предмети и уреди става, като на стените са залепени влакнестите елементи, а на предмети като уреди и инструменти, както и на предмети за ползване като моливи, са залепени кукичките от закопчалката. Този метод на закрепване се използва и при закрепването на шлайфащите и полиращите инструменти върху вибрационни, ексцентрични и др. шлайфмашини. <gallery widths="160" heights="140" caption="Примери за приложение" perrow="4"> Sneakers velcro.jpg|Маратонки с бързо закопчаване Schiene 2 (fcm).jpg| Медицинска шина за укрепване на китката Klettkabelbinder.JPG|Кабелни закопчалки за компютърно захранване </gallery> == Предимства и недостатъци == Поради лекотата на използване текстилните закопчалки намират широко приложение в различни области, където има временно залепване. Популярни са при дрехи за замяна на копчета и ципове, например скиорски дрехи, където използването на копчета е неудобно (например с ръкавици). Използването за обувки на деца, които имат още проблеми със завързването на връзки. Използват се при специални облекла например за възрастни, хора със специални потребности или допълнителни облекла като [[Бронежилетка|Бронежилетки]] за военните и полицейските части. Шумът, който се получава при отварянето на закопчалката може да е полезен срещу джепчии, но може да вреди при бойни условия при използване при екипировката на военните. Недостатък се явява натрупването на боклуци по кукичките като коса, влакна и прах при продължително използване, както и залепването за части от облеклото за тях, при което то може да се повреди. == Развитие на нови продукти == [[Файл:KlettPilze.JPG|мини|Закопчалка с „гъбички“ (виждат се на получената сянка)]] * Фирмата [[3M]] разработва закопчалка на аналогичен принцип, като вместо кукички използва формата на гъбичка (полусфера). При този вариант и двете части са еднакви и се зацепват при притискане, като гъбичките се приплъзват една в друга. Има варианти с 26, 40, 62 или 110 пъпчици на cm². Произвежда се от полиолефини. Отделянето става като се „''обелва''“ едната част. == Източници == <references/> [[Категория:Бионика]] [[Категория:Крепежни елементи]] [[Категория:Облекло]] iyaqgowvcl8znx327hsaf9od30o3zai 0 781568 12397693 12079597 2024-10-28T17:51:24Z Frank C. Müller 97466 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Sprudelkasten fcm.jpg]] → [[File:Sprudelkasten (fcm).jpg]] to harmonize the names of a set of images 12397693 wikitext text/x-wiki [[Файл:Woda.mineralna.w.skrzynkach.jpg|мини|Наредени каси с [[бира|бирени]] бутилки]] [[Файл:Cerveceria_Quilmes_en_1910_-_09.jpg|мини|Несъвсем стабилните дървени каси, е налагало да бъдат наклонени към центъра на купето, Буенос Айрес, 1910 г.]] '''Касата за бутилки''' е контейнер, използван за транспортиране на контейнери с [[напитка|напитки]]. В днешно време те обикновено се изработват от [[пластмаса]], но преди широкото използване на пластмаса те обикновено са направени от [[дървесина]] или [[метал]]. Касите за разнасяне на напитки започват да се произвеждат от High-density polyethylene (HDPE) през 50-те години.<ref name=RL>{{cite book|title=Retailing Logistics & Fresh Food Packaging|url=https://archive.org/details/retailinglogisti0000unse|author1=Kerstin Gustafsson |author2=Gunilla Jonson |author3=Leigh Sparks |author4=David Smith |pages=79 – 80|publisher=Kogan Page Publishers|date=2006|isbn=9780749446451}}</ref> Такива каси могат да бъдат дълготрайни. През 80-те години в [[Швеция]] е организирана кампания за връщане, когато касите с 25 бутилки са заменени от по-ергономичните щайги с 20 бутилки. Някои от касите, върнати за [[рециклиране]], се използват от 60-те години на миналия век.<ref name=RL/> Тъй като производителите избягват пигментации на основата на [[олово]] и [[кадмий]], в отговор на законодателството и общественото мнение, те са прибегнали до други методи за оцветяване на касите от HDPE. В [[Япония]] от началото на 70-те години касите за бутилки от HDPE са пигментирани с различни перилен, хинакридон, азо конденз и изоиндолинови пигменти. Японските производители са ги модифицирали, за да контролират поведението на нуклеация и са подобрили характеристиките на атмосферните влияния и устойчивостта на удар, като са направили системите за стабилизиране на светлината по-ефективни.<ref>{{cite conference|book-title=Addcon '96: Worldwide Additives and Polymer Modifiers Conference, May 21 – 22 1996, Brussels|publisher=Rapra Technology Limited|title=Problems and Progress in Colouration Without Cadmium and Lead-Basd Pigments|author=Roger C. Sykes|year=1996|pages=20|isbn=1859570720}}</ref> == Галерия == <gallery> Faroese_beer_crates.jpg|Стари сандъци за бира Bierkasten.jpg|Метални каси, Германия Bierkasten_001.jpg|Стари каси, Германия Sprudelkasten (fcm).jpg|Каси с бутилки минерална вода Indonesia_bike31.JPG|Пластмасови каси, превозвани с товарен велосипед, Индонезия Vårby_bryggeri_backar_2013.jpg|Склад с каси, Швеция 35, interieur kelder - Maastricht - 20150069 - RCE.jpg|Различни каси в изба, Нидерландия </gallery> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Bottle crate|1000194060}} pn1d9jpobaefdfah6s7mc11m62xtpyk 0 786102 12397528 12397226 2024-10-28T14:18:27Z Randona.bg 249543 12397528 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Станиш Христов Дельохаджиев''' е [[Българи|български]] учител и военен от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е около 1893 година в българския южномакедонски град [[Кукуш]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Килкис, Гърция. По майчина линия е от рода на [[Станиш Хаджихристов|Станиша Хаджихристов]] – майка му Тина Костадинова Станишева е дъщеря на Костадин Станишев (Лянте), син на Станиша. Баща му Христо Дельохаджиев загива през юли 1913 година при погромите срещу българите в [[Солун]] през [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Има две сестри: Невена, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1908 година, и Мария.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=23}}</ref><ref name="Кандиларовъ 171">{{Кандиларов|171}}</ref> Станиш Дельохаджиев завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] с двадесет и петия випуск (1911).<ref name="Кандиларовъ 100">{{Кандиларов|100}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град,<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 194 гръб</ref> продължава да учителства и следващата учебна година.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 712, л. 43 - 44</ref> След унищожаването на Кукуш от гръцката армия (юни 1913) и масовото преселване на жителите му в България Христо Дельохаджиев се записва и завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]] с Рилския випуск (1915), офицер.<ref name=":0" /> Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като запасен подпоручик, взводен командир в първа рота на [[Четиринадесети пехотен македонски полк]]. Загива на 25 ноември 1915 година в боя при връх Голаш.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26</ref> За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 123-124</ref> == Родословие == {{Станишеви (кукушани 2)}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Дельохаджиев, Станиш}} [[Категория:Родени в Кукуш]] [[Категория:Двадесет и пети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] gaix820wd428lyv8atbl7uempq9lji1 12397529 12397528 2024-10-28T14:24:20Z Randona.bg 249543 12397529 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Станиш Христов Дельохаджиев''' е [[Българи|български]] учител и военен от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е около 1893 година в българския южномакедонски град [[Кукуш]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Килкис, Гърция. По майчина линия е от рода на [[Станиш Хаджихристов|Станиша Хаджихристов]] – майка му Тина Костадинова Станишева е дъщеря на Костадин Станишев (Лянте), син на Станиша. Баща му Христо Дельохаджиев загива през юли 1913 година при погромите срещу българите в [[Солун]] през [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Има две сестри: Невена, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1908 година, и Мария.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=23}}</ref><ref name="Кандиларовъ 171">{{Кандиларов|171}}</ref> Станиш Дельохаджиев завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] с двадесет и петия випуск (1911).<ref name="Кандиларовъ 100">{{Кандиларов|100}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град,<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 194 гръб</ref> продължава да учителства и следващата учебна година.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 712, л. 43 - 44</ref><ref name="Генов">{{Генов|37}}</ref> След унищожаването на Кукуш от гръцката армия (юни 1913) и масовото преселване на жителите му в България Христо Дельохаджиев се записва и завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]] с Рилския випуск (1915), офицер.<ref name=":0" /> Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като запасен подпоручик, взводен командир в първа рота на [[Четиринадесети пехотен македонски полк]]. Загива на 25 ноември 1915 година в боя при връх Голаш.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26</ref> За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 123-124</ref> == Родословие == {{Станишеви (кукушани 2)}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Дельохаджиев, Станиш}} [[Категория:Родени в Кукуш]] [[Категория:Двадесет и пети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] dt9srv70r3h5h5gytgo49gi1ml13tlj 12397568 12397529 2024-10-28T15:06:56Z Randona.bg 249543 /* Родословие */ 12397568 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Станиш Христов Дельохаджиев''' е [[Българи|български]] учител и военен от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е около 1893 година в българския южномакедонски град [[Кукуш]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Килкис, Гърция. По майчина линия е от рода на [[Станиш Хаджихристов|Станиша Хаджихристов]] – майка му Тина Костадинова Станишева е дъщеря на Костадин Станишев (Лянте), син на Станиша. Баща му Христо Дельохаджиев загива през юли 1913 година при погромите срещу българите в [[Солун]] през [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Има две сестри: Невена, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1908 година, и Мария.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=23}}</ref><ref name="Кандиларовъ 171">{{Кандиларов|171}}</ref> Станиш Дельохаджиев завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] с двадесет и петия випуск (1911).<ref name="Кандиларовъ 100">{{Кандиларов|100}}</ref> През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град,<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб</ref> продължава да учителства и следващата учебна година.<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-[[Централен държавен архив|ЦДА]], фонд 246К, оп. 1, а.е. 712, л. 43 - 44</ref><ref name="Генов">{{Генов|37}}</ref> След унищожаването на Кукуш от гръцката армия (юни 1913) и масовото преселване на жителите му в България Христо Дельохаджиев се записва и завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]] с Рилския випуск (1915), офицер.<ref name=":0" /> Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като запасен подпоручик, взводен командир в първа рота на [[Четиринадесети пехотен македонски полк]]. Загива на 25 ноември 1915 година в боя при връх Голаш.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26</ref> За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 123-124</ref> == Родословие == {{Станишеви (кукушани 2)}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Дельохаджиев, Станиш}} [[Категория:Родени в Кукуш]] [[Категория:Двадесет и пети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] 5bognns0f7cbn1k84j7pdkklmtz9rtg 0 788428 12397448 12378607 2024-10-28T12:53:10Z Krisi tranchev.1999 114581 12397448 wikitext text/x-wiki [[Файл:Warner Bros. Pictures 2023 (Alt).svg|дясно|200px]] Това е списък с филмите, които са продуцирани, копродуцирани, и/или разпространени от [[Уорнър Брос]] през 2020 – 2029 г. * '''†''' символизира изданието чрез видео по поръчка. * '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез „[[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]“ или друга стрийминг услуга. * '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в „[[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]“. * '''*''' символизира стрийминг изданието чрез трета страна в стрийминг услуга. == Издадени == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" ! scope="col" style="width:130px;"| Премиера ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 7 февруари 2020 г. | [[Хищни птици (филм)|Хищни птици]] | копродукция с [[DC Films]], LuckyChap Entertainment, Kroll & Co. Entertainment, и Clubhouse Pictures{{#tag:ref|Пуснат по кината на [[7 февруари]] [[2020]] г., и по-късно е пуснат от видео по поръчка на [[24 март]] [[2020]] г. в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 6 март 2020 г. | [[Извън играта]] | копродукция с Bron Creative, Mayhem Pictures, Jennifer Todd Pictures, и Film Tribe{{#tag:ref|Пуснат по кината на [[6 март]] [[2020]] г., но по-късно е пуснат от видео по поръчка на [[24 март]] [[2020]] г. в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 15 май 2020 г. | [[Скуби-Ду!]] † | копродукция с [[Warner Animation Group]]{{#tag:ref|Оригинално е планиран като световно театрално издание на 15 май 2020 г., но е пуснат от видео по поръчка в [[САЩ]] и [[Канада]] на тази дата в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 6 август 2020 г. | [[Американска туршия]] ‡ | филм на Warner Max<br>продуциран от Point Grey Pictures и Sony Pictures<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 28 август 2020 г. | [[Бил и Тед покоряват сцената]] | единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Orion Pictures, [[Юнайтед Артистс|United Artists Releasing]], Hammerstone Studios, Dial 9, Dugan Entertainment и TinRes Entertainment |- | style="text-align:right;" | 3 септември 2020 г. | [[Тенет]] | копродукция с Syncopy Inc.{{#tag:ref|Пуснат във [[Великобритания]] и [[Канада]] на [[26 август]] [[2020]] г.|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 10 септември 2020 г. | [[Небременна]] ‡ | филм на Warner Max<br>продуциран от Berlanti Productions и Picturestart<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 8 октомври 2020 г. | [[Балтиморските крале]] ‡ | филм на Warner Max<br>продуциран от Overbrook Entertainment<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 16 октомври 2020 г. | [[Облаци (филм)|Облаци]] ‡ | Единствено кредитиране<br>копродуциран с Wayfarer Studios, Mad Chance Productions и La Scala Films<br>разпространен от [[Дисни+|Disney+]]<ref>{{Cite news|last=Kit|first=Borys|date=May 14, 2020|title=Disney+ Picks Up Justin Baldoni's Teen Drama 'Clouds' From Warner Bros.|work=The Hollywood Reporter|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/disney-picks-up-justin-baldonis-teen-drama-clouds-warner-bros-1294618|access-date=June 15, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 октомври 2020 г. | [[Вещиците (филм, 2020)|Вещиците]] ‡ | Единствено международно разпространение<br>копродуциран от Esperanto Filmoj, ImageMovers, и Necropia Entertainment<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] в [[САЩ]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/10/anne-hathaway-robert-zemeckis-movie-roald-dahls-the-witches-heads-to-hbo-max-this-month-1234590081/|title= Anne Hathaway-Robert Zemeckis Movie 'Roald Dahl's The Witches' Heads To HBO Max This Month|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D’Alessandro|date=October 2, 2020|accessdate=October 2, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 ноември 2020 г. | [[Суперинтелигентност]] ‡ | филм на Warner Max<br>продуциран от New Line Cinema, Bron Creative, и On the Day Productions<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|url= https://people.com/movies/melissa-mccarthy-bobby-cannavale-james-corden-superintelligence-first-look/|title=First Look! Melissa McCarthy Says Her New HBO Max Movie Superintelligence Feels So Relevant|work=People|date=October 21, 2020|accessdate=October 21, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 декември 2020 г. | [[Нека говорят]] ‡ | филм на Warner Max<br>продуциран от Extension 765<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|url= https://theplaylist.net/let-them-all-talk-trailer-meryl-streep-20201115/|title= ‘Let Them All Talk’ Trailer: Meryl Streep Stars in Steven Soderbergh’s Latest Chatty Experiment|website=The Playlist|first=Ned|last=Booth|date=November 15, 2020|accessdate=November 15, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2020 г. | [[Жената-чудо 1984]] § | копродукция с The Stone Quarry, [[DC Films]], и Atlas Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N>Пуснат е по кината и по HBO Max на същия ден.</ref>{{#tag:ref|Пуснат е по международните кина на 16 декември 2020 г.|group="nb"}}<ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=November 18, 2020|title=‘Wonder Woman 1984’ to Debut Both on HBO Max and in Theaters|url=https://variety.com/2020/film/news/wonder-woman-1984-hbo-max-release-1234804411/|access-date=2020-11-18|website=Variety|language=en-US}}</ref><ref name=insight>{{cite web |url=https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php |title=Film releases |work=Variety Insight |accessdate=November 15, 2016}}</ref><ref>{{cite news|first1=Anthony|last1=D'Alessandro|accessdate=2018-10-22|title='Wonder Woman 1984' Flies To Summer 2020|url=https://deadline.com/2018/10/wonder-woman-1984-flies-to-summer-2020-1202487260/|newspaper=Deadline|date=October 22, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 януари 2021 г. | [[Локдаун]] ‡ | копродукция с AGC Studios, Storyteller Productions<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>[http://deadline.com/2020/12/doug-liman-lockdown-hbo-max-deal-anne-hathaway-ben-stiller-agc-studios-pandemic-heist-film-1234635989/ HBO Max Lands Doug Liman-Directed ‘Lockdown;’ AGC Studios-Funded Pandemic Heist Pic Stars Anne Hathaway, Ben Stiller]</ref><ref>{{cite web|title=HBO Max Highlights- January 2021|url=https://pressroom.warnermedia.com/us/media-release/hbo-max-highlights-january-2021|work=[[WarnerMedia]]|access-date=January 4, 2021|date=December 23, 2020|достъп_дата=2021-09-24|архив_дата=2021-01-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210114185742/https://pressroom.warnermedia.com/us/media-release/hbo-max-highlights-january-2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.digitalspy.com/movies/a35116822/locked-down-first-look-anne-hathaway-chiwetel-ejiofor/|title=Exclusive first look at Peaky Blinders creator's lockdown heist movie|website=Digital Spy|first=Ian|last=Sandwell|date=January 4, 2021|accessdate=January 4, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 29 януари 2021 г. | [[Малките неща]] § | копродукция с Gran Via Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /> |- | style="text-align:right;" | 12 февруари 2021 г. | [[Юда и черният Месия]] § | копродукция с MACRO, Bron Creative и Participant<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/12/judas-and-the-black-messiah-sets-release-for-2021-awards-season-1234660883/|title='Judas And The Black Messiah' Sets Release For 2021 Awards Season|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 22, 2020|accessdate=December 23, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 февруари 2021 г. | [[Том и Джери (филм, 2021)|Том и Джери]] § | копродукция с [[Warner Animation Group]],<ref name="insight" /><ref>{{cite news|first1=Erik|last1=Peterson|first2=Geoff|last2=Boucher|accessdate=2019-03-13|title='Sesame Street', Tim Story-Directed 'Tom & Jerry' Movies Set At Warner Bros For 2021|url=https://deadline.com/2019/03/sesame-street-tom-and-jerry-movie-release-date-warner-bros-1202574617/|newspaper=Deadline|date=March 12, 2019}}</ref> [[Turner Entertainment Co.|Turner Entertainment]] и The Story Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 18 март 2021 г. | [[Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър]] ‡ | копродукция с [[DC Films]], Atlas Entertainment, и The Stone Quarry<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{Cite web|title=HBO Max to #ReleaseTheSnyderCut|url=https://pressroom.warnermediagroup.com/us/media-release/hbo-max-releasethesnydercut?language_content_entity=en&fb|access-date=2020-05-24|website=Pressroom|language=en}}</ref><ref name=":0">{{Cite web|title="It Will Be an Entirely New Thing": Zack Snyder's $20M-Plus 'Justice League' Cut Plans Revealed|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/justice-league-snyder-cut-plans-revealed-it-will-be-an-new-thing-1295102|access-date=2020-05-21|website=The Hollywood Reporter|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=Moreau|first=Jordan|date=2021-01-29|title='Justice League' Snyder Cut to Premiere in March on HBO Max|url=https://variety.com/2021/film/news/snyder-cut-release-date-justice-league-hbo-max-zack-snyder-1234895641/|access-date=2021-01-29|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 31 март 2021 г. | [[Годзила срещу Конг]] § | копродукция с Legendary Pictures<ref name="insight" /><ref name="HBOMaxR" group=N/><ref name="Malignant"/> |- | style="text-align:right;" | 23 април 2021 г. | [[Mortal Kombat: Филмът]] § | копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster Productions, и Broken Road Productions<ref>[https://twitter.com/todd_garner/status/1338620851483156483?s=21 twitter.com]</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 14 май 2021 г. | [[Те пожелаха смъртта ми]] § | копродукция с New Line Cinema и Bron Studios<ref>{{cite web|url=https://www.imdb.com/title/tt3215824/|title=Those Who Wish Me Dead|publisher=[[IMDb]]|accessdate=May 12, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.joblo.com/movies/database/2020/those-who-wish-me-dead|title=Those Who Wish Me Dead|website=JoBlo.com|accessdate=May 11, 2020}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | rowspan="2" style="text-align:right;" | 4 юни 2021 г. | [[Заклинанието 3: Демоничният убиец]] § | единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, Atomic Monster Productions и The Safran Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | [[Кон мечта]] | единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Cornerstone Films, Film4, Raw, Ingenious и Topic Studios<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/03/toni-collette-damian-lewis-dream-horse-film4-warner-bros-cornerstone-euros-lyn-1202574882/|title=Toni Collette & Damian Lewis To Star In ‘Dream Horse’ For Raw, Film4; Warner Bros UK, Cornerstone Also In The Saddle|last=Wiseman|first=Andreas|website=[[Deadline Hollywood]]|date=March 13, 2019|access-date=March 29, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 юни 2021 г. | [[Във висините]] § | копродукция с Likely Story, Endeavor Content и Scott Sanders Productions<ref name="McNary2018">{{cite journal |title=Lin-Manuel Miranda's ''In the Heights'' Sets Summer 2020 Release |first=Dave |last=McNary |date=June 7, 2018 |journal=Variety |url=https://variety.com/2018/film/news/warner-bros-lin-manuel-miranda-in-the-heights-2020-release-1202836105/ |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180607211445/https://variety.com/2018/film/news/warner-bros-lin-manuel-miranda-in-the-heights-2020-release-1202836105/ |archivedate=2018-06-07 }}</ref><ref name="scoobdelay">{{cite news |last1=Galuppo |first1=Mia |title=Warner Bros. Delays Release of 'In the Heights,' 'Scoob!' Due to Coronavirus |url=https://www.hollywoodreporter.com/news/warner-bros-delays-release-heights-scoob-due-coronavirus-1285773 |accessdate=March 24, 2020 |work=The Hollywood Reporter |date=March 24, 2020 |language=en}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 2 юли 2021 г. | [[Без резки движения]] | разпространен от HBO Max |- | style="text-align:right;" | 16 юли 2021 г. | [[Космически забивки: Нови легенди]] § | копродукция с [[Warner Animation Group]], Proximity и SpringHill Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 5 август 2021 г. | [[Отрядът самоубийци]] § | копродукция с [[DC Films]], Atlas Entertainment, The Safran Company, и Troll Court Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 20 август 2021 г. | [[Игра на спомени]] § | копродукция с FilmNation Entertainment, Kilter Films, и Michael De Luca Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{Cite web|last=Grobar|first=Anthony D'Alessandro,Matt|last2=D'Alessandro|first2=Anthony|last3=Grobar|first3=Matt|date=2021-05-04|title=‘Reminiscence’: Warner Bros. Sci-Fi Pic From ‘Westworld’ Co-Creator Lisa Joy Going A Week Earlier In August|url=https://deadline.com/2021/05/lisa-joy-sci-fi-thriller-reminiscence-sets-end-of-summer-release-1234696968/|access-date=2021-05-04|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 септември 2021 г. | [[Злокобен]] § | единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema и Atomic Monster Productions<ref name="HBOMaxR" group="N"/><ref name="Malignant">{{cite web|title=Warner Bros. Sets Date For James Wan's 'Malignant'; 'Godzilla Vs. Kong' To Open Closer To Easter|url=https://deadline.com/2021/01/godzilla-vs-kong-malignant-james-wan-release-dates-1234680931/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 септември 2021 г. | [[Какво означава да си добър човек]] § | копродукция с Malpaso Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/sopranos-many-saints-of-newark-release-date-delay-1234878777/|title='Many Saints of Newark' Delayed to Fall 2021 (EXCLUSIVE)|work=[[Variety]]|last=Rubin|first=Rebecca|date=January 13, 2021|access-date=January 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 октомври 2021 г. | [[Светци на мафията]] § | единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, [[HBO|HBO Films]] и Chase Films<ref>{{cite web|title=Warner Bros Dates 'Sopranos' Prequel 'Newark' For Fall 2020|url=https://deadline.com/2019/03/sopranos-prequel-movie-opens-september-2020-1202575803/|website=Deadline Hollywood|date=15 March 2019|accessdate=March 15, 2019}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 21 октомври 2021 г. | [[Дюн (филм, 2021)|Дюн]] § | копродукция с Legendary Pictures и Villeneuve Films<ref name="HBOMaxR" group=N/><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2019/08/dune-baz-luhrmann-elvis-presley-movie-release-dates-1202660346/|title=Warner Bros. Dates Baz Luhrmann 'Elvis Presley' Movie, Shifts 'Dune' & More|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=2019-08-02|website=Deadline Hollywood|language=en|access-date=2019-08-03}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 ноември 2021 г. | [[Методът Уилямс]] § | копродукция с Overbrook Entertainment и Star Thrower Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 24 ноември 2021 г. | [[8-битова Коледа]] ‡ | продуциран от New Line Cinema и Star Thrower Entertainment<br>разпространява се от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|title=Neil Patrick Harris Starring in Comedy '8-Bit Christmas' for HBO Max|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/neil-patrick-harris-starring-in-comedy-8-bit-christmas-for-hbo-max|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2021 г. | [[Матрицата: Възкресения]] § | копродукция с Village Roadshow Pictures, Venus Castina Productions и Deutscher Filmförderfonds<ref>{{Cite web|url=https://comicbook.com/movies/2019/12/11/matrix-4-sequel-release-date-revealed/|title=Matrix 4 New Release Date Revealed|website=Movies|language=en|access-date=2019-12-11}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 27 януари 2022 г. | [[Болезнени последици]] ‡ | копродукция с Clear Horizon, SSS Entertainment, The Burstein Company, 828 Media Capital и Clear Media Finance<br>разпространен от HBO Max<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/07/warner-bros-takes-global-on-sxsw-multi-award-winner-the-fallout-for-hbo-max-1234800775/|title=Warner Bros Takes Global On SXSW Multi-Award Winner 'The Fallout' For HBO Max|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=July 27, 2021|access-date=July 27, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 февруари 2022 г. | [[Кими (филм)|Кими]] ‡ | продуциран от New Line Cinema<br>разпространен от HBO Max<ref>{{cite web|title=Steven Soderbergh To Direct New Line's 'KIMI' For HBO Max With Zoë Kravitz Set To Star|url=https://deadline.com/2021/02/steven-soderbergh-new-line-max-original-kimi-zoe-kravitz-1234700963/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=February 25, 2021|access-date=February 25, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 февруари 2022 г. | [[Херцогът]] | английско разпространение<br>копродукция с Pathé, Ingenious Media, Neon Films и Screen Yorkshire |- | style="text-align:right;" | 4 март 2022 г. | [[Батман (филм, 2022)|Батман]] | копродукция с [[DC Films]] и 6th & Idaho |- | style="text-align:right;" | 31 март 2022 г. | [[Мечта за Марс]] ‡ | копродукция с New Line Cinema, Berlanti/Schechter Films и Entertainment 360<br>разпространен от HBO Max |- | style="text-align:right;" | 11 април 2022 г. | [[Навални (филм)|Навални]] | копродукция с Cottage M, Fishbowl Films, RaeFilm Studios, CNN Films и HBO Max |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 15 април 2022 г. | [[Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор]] | копродукция с Heyday Films<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/third-fantastic-beasts-movie-to-open-november-2021/|title = Third 'Fantastic Beasts' Movie to Open November 2021TheWrap}}</ref><ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=2020-11-09|title='Fantastic Beasts 3' Sets New Release Date|url=https://variety.com/2020/film/news/fantastic-beasts-3-new-release-date-1234826322/|access-date=2020-11-10|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | [[Операция „Дезинформация“]] | единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Cohen Media Group, See-Saw Films, Archery Pictures, FilmNation Entertainment<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/warner-bros-colin-firth-kelly-macdonald-operation-mincemeat-january-7-uk-1234762743/|title=Warner Bros Dates Colin Firth & Kelly Macdonald-Starring 'Operation Mincemeat' For January 7 In UK|last=Grater|first=Tom|website=Deadline Hollywood|date=May 24, 2021|access-date=May 24, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 16 юни 2022 г. | [[Бащата на булката (филм, 2022)|Бащата на булката]] ‡ | копродукция LD Entertainment и Plan B Entertainment;<ref>{{cite web|title=Exclusive: 'Father of the Bride' Reboot with Latinx Cast in the Works at Warner Bros.|url=https://collider.com/father-of-the-bride-reboot-latinx-cast/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 24, 2020|access-date=February 5, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Gaz Alazraki To Direct Latinx 'Father Of The Bride' Pic For Warner Bros And Plan B|url=https://deadline.com/2021/02/gaz-alazraki-latinx-father-of-the-bride-pic-warner-bros-and-plan-b-1234686770/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=February 4, 2021|access-date=February 5, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Andy Garcia to Star in Cuban American 'Father of the Bride' Remake|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/andy-garcia-to-star-in-cuban-american-father-of-the-bride-remake|last1=Galuppo|first1=Mia|last2=Kit|first2=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 18, 2021|access-date=March 18, 2021}}</ref> разпространен от HBO Max<br>първият филм на Warner Bros., който е пуснат под Warner Bros. Discovery след сливането на WarnerMedia-Discovery. |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. | [[Елвис (филм)|Елвис]] | копродукция с Bazmark Films и The Jackal Group |- | style="text-align:right;"| 29 юли 2022 г. | [[DC Лигата на супер-любимците]] | копродукция с [[Warner Animation Group]], [[DC Comics|DC Entertainment]] и Seven Bucks Productions<ref name="WBMarch2022">{{cite web|last=Pedersen|first=Erik|date=March 9, 2022|title=Warner Bros Release Dates: 'The Flash' & 'Aquaman' Moved To 2023; 'Wonka', 'Shazam' Sequel & Others Shift|url=https://deadline.com/2022/03/warner-bros-release-dates-the-flash-aquaman-wonka-shazam-sequel-1234974660/|access-date=March 9, 2022 |website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 септември 2022 г. | [[Не се тревожи, скъпа]] | копродукция с New Line Cinema и Vertigo Entertainment<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/olivia-wilde-dont-worry-darling-new-line-1203299357/|title=Olivia Wilde's Thriller 'Don't Worry Darling' Sells to New Line|website=Variety|last1=McNary|first1=Dave|date=August 12, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/09/olivia-wilde-dont-worry-darling-release-date-1234832176/|title=Olivia Wilde Unveils First Look At Her New Line Movie 'Don't Worry Darling' & Sets Release Date|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=September 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 октомври 2022 г.<ref name="WBMarch2022" /> | [[Черния Адам]] | единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, [[DC Films]], Seven Bucks Productions и FlynnPictureCo.<ref>{{Cite web|url=https://www.instagram.com/p/B42odCrFF42/|title=@therock on Instagram: "The Man in Black ⚡️ Like most kids growing up, I dreamed about being a superhero. Having cool superpowers, fighting for what's right and…"|website=Instagram|language=en|access-date=2019-11-14}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2021/03/dwayne-johnson-black-adam-release-date-1234723471/|title=Dwayne Johnson Unveils 'Black Adam' Summer 2022 Release Date During NCAA Tourney Game|date=2021-03-28|website=Deadline Hollywood|language=en-US|access-date=2021-03-29}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 ноември 2022 г.<ref>{{cite web|url=https://www.cheatsheet.com/entertainment/all-of-the-a-christmas-story-castmembers-who-are-reprising-their-roles-in-a-christmas-story-christmas.html/|title=All of the 'A Christmas Story' Castmembers Who Are Reprising Their Roles in 'A Christmas Story Christmas'|website=www.cheatsheet.com|date=November 5, 2022|access-date=November 5, 2022}}</ref> | [[Коледна история по Коледа]] | копродукция с Legendary Pictures, Wild West Picture Show Productions, Toberoff Productions и [[Turner Entertainment Co.|Turner Entertainment]]<br>разпространен от HBO Max |- | style="text-align:right;" | 18 ноември 2022 г<ref>{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=March 22, 2022 |title=MGM Takes Global On Luca Guadagnino-Timothée Chalamet Feature Reteam 'Bones And All' |url=https://deadline.com/2022/03/timothee-chalamet-bones-and-all-luca-guadagnino-mgm-amazon-1234984057/ |access-date=March 22, 2022 |website=Deadline Hollywood}}</ref> | ''[[Bones and All]]'' | международно разпространение единствено извън Италия<br>продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], The Apartment Pictures, 3 Marys Entertainment, Wise Pictures, Memo Films, Tenderstories, Ela Film, Serfis, Immobiliare Manila и Frenesy Film Company<ref>{{cite web|author=Anthony D'Alessandro |url=https://deadline.com/2022/08/warner-bros-mgm-international-distribution-deal-james-bond-007-1235091889/ |title=Warner Bros To Distribute MGM Movies Abroad; What's Up With Bond |work=Deadline Hollywood |access-date=2022-08-15}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 24 ноември 2022 г. | [[Коледа в хармония]] ‡ | rowspan="3" | копродукция с ESX Entertainment<br>разпространен от HBO Max<ref>{{cite web|author=Anthony D'Alessandro|url=https://deadline.com/2022/08/hbo-max-dates-four-holiday-movies-including-sequel-a-christmas-story-christmas-1235099541/ |title=HBO Max Dates Four Holiday Movies Including Sequel ‘A Christmas Story Christmas’|access-date=2022-08-24}}</ref> |- | [[Коледна мистерия]] ‡ |- | style="text-align:right;"| 1 декември 2022 г. | [[Холивудска Коледа]] ‡ |- | style="text-align:right;" | 13 януари 2023 г.<ref name="WBAugust2023">{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=August 24, 2022|title='Aquaman 2' Heads To Christmas 2023, 'Shazam: Fury Of The Gods' Goes To March; HBO Max Pics 'House Party' & 'Evil Dead Rise' Going Theatrical – Warner Bros. Release Date Changes|url=https://deadline.com/2022/08/aquaman-2-shazam-fury-of-the-gods-hbo-max-house-party-evil-dead-rise-1235099521/|access-date=August 24, 2022|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> | [[Домашно парти (филм, 2023)|Домашно парти]] | копродукция с New Line Cinema и SpringHill Company |- | style="text-align:right;" | 10 февруари 2023 г. | [[Професия: Стриптийзьор 3]] | копродукция с Free Association<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Magic Mike's Last Dance Movie (Development): Dec. 8, 2021 - added Thandie Newton as actor (In Talks) to movie credits |url=https://www.movieinsider.com/m19842/magic-mikes-last-dance |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/09/magic-mikes-last-dance-theatrical-hbo-max-channing-tatum-1235120816/|title=HBO Max Movie 'Magic Mike's Last Dance' Going Theatrical, Sets Winter 2023 Release|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=September 16, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 24 февруари 2023 г. | [[Приключението на мумиите]] | копродукция с 4 Cats Pictures, Anangu Grup и Moomios Movie AIE |- | style="text-align:right;" | 3 март 2023 г. | [[Крийд 3]] | единствено международно разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Balboa Productions, Chartoff-Winkler Productions и Proximity Media<ref>{{Cite web|date=2021-03-10|title=Michael B. Jordan Ready To Fight For New Title As Director Of 'Creed III'; MGM Dates Film For Thanksgiving 2022|url=https://deadline.com/2021/03/michael-b-jordan-director-creed-3-film-mgm-1234711695/|access-date=2021-03-11|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 март 2023 г.<ref name="WBAugust2023" /> | [[Шазам: Яростта на боговете]] | копродукция с New Line Cinema, [[Ди Си Филмс|DC Studios]] и Mad Ghost Productions<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/dc-comics-shazam-2-to-be-released-april-2022/|title=New Line Dates DC Comics 'Shazam 2' to Be Released April 2022|date=2019-12-12|website=TheWrap|language=en-US|access-date=2019-12-12}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 април 2023 г. | [[Въздушния]] | единствено международно разпространение<br>копродукция с Amazon Studios, Skydance Sports, Artists Equity и Mandalay Pictures |- | style="text-align:right;" | 21 април 2023 г.<ref name="WBAugust2023" /> | [[Злите мъртви: Пробуждане]] | копродукция с New Line Cinema и Ghost House Pictures |- | style="text-align:right;" | 16 юни 2023 г.<ref name="WBMarch2022" /> | [[Светкавицата (филм)|Светкавицата]] | копродукция с [[Ди Си Филмс|DC Studios]], The Disco Factory и Double Dream<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/dc-comics-the-flash-movie-july-2022-release-date/|title=DC Comics 'The Flash' Solo Movie Gets July 2022 Release Date|date=2019-12-11|website=TheWrap|language=en-US|access-date=2019-12-11}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юли 2023 г.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/04/barbie-coyote-vs-acme-release-date-1235010330/|title=‘Barbie’ Heads To Summer 2023 – CinemaCon|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=April 26, 2022|access-date=April 26, 2022|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> | [[Барби (филм)|Барби]] | копродукция с Mattel Films, LuckyChap Entertainment и Heyday Films<ref>{{cite news |last1=Kroll |first1=Justin |title=Margot Robbie's 'Barbie' Film Moves Ahead as Warner Bros. Closes Deal With Mattel |url=https://variety.com/2019/film/news/warner-bros-closes-deal-with-matell-barbie-margot-robbie-1203102234/ |access-date=January 9, 2019 |work=Variety |date=January 8, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/greta-gerwig-barbie-mattel/|title=Greta Gerwig and Noah Baumbach to Write 'Barbie' for Mattel and Warner Bros|last=Gonzalez|first=Umberto|website=The Wrap|date=July 15, 2019|access-date=July 15, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 4 август 2023 г.<ref name="WBMarch2022" /> | [[Мега звяр 2: Падината]] | копродукция с Gravity Pictures, Flagship Entertainment и Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web |url= https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/the-meg-2-finds-its-director-with-rebecca-filmmaker-ben-wheatley-exclusive |title= 'The Meg 2' Finds Its Director With 'Rebecca' Filmmaker Ben Wheatley (Exclusive) |last= Kit|first= Borys |website= [[The Hollywood Reporter]] |date= October 23, 2020 |access-date= October 23, 2020 }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 август 2023 г.<ref name="WBDecember2021">{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 16, 2021|url=https://deadline.com/2021/12/blue-beetle-last-train-to-new-york-toto-warner-bros-dates-movie-release-dates-1234893356/|title=Warner Bros Dates 'Blue Beetle', 'Last Train To New York' & 'Toto' For 2023 & Beyond|access-date=December 16, 2021|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> | [[Синия бръмбар]] | копродукция с [[Ди Си Филмс|DC Studios]], Atlas Entertainment и The Safran Company<ref>{{cite web|title=Jaime Reyes 'Blue Beetle' Latino Superhero Movie in Development at DC and Warner Bros (Exclusive)|url=https://www.thewrap.com/jaime-reyes-blue-beetle-latino-superhero/|last=Gonzalez|first=Umberto|work=TheWrap|date=December 1, 2018|access-date=March 2, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title='Blue Beetle': Angel Manuel Soto to Direct Film About DC Comics' Latino Superhero (Exclusive)|url=https://www.thewrap.com/angel-manuel-soto-blue-beetle-latino-superhero-dc-warner-bros/|last=Gonzalez|first=Umberto|work=TheWrap|date=February 23, 2021|access-date=March 2, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 8 септември 2023 г.<ref name="WBAugust2023" /> | [[Монахинята 2]] | единствено разпространение; копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster Productions и The Safran Company |- | style="text-align:right;" | 15 декември 2023 г.<ref name="WBMarch2022" /> | [[Уонка]] | копродукция с Heyday Films<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2021/01/warner-bros-dates-willy-wonka-prequel-for-2023-with-david-heyman-producing-1234676229/|title=Warner Bros. Dates 'Willy Wonka' Prequel For 2023 With David Heyman Producing|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=January 19, 2021|access-date=January 19, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 декември 2023 г.<ref name="WBAugust2023" /> | [[Аквамен и изгубеното кралство]] | копродукция с [[Ди Си Филмс|DC Studios]], Atomic Monster Productions и The Safran Company |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2023 г.<ref>{{cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=December 23, 2020|title=Warner Bros. to Release 'Mad Max: Fury Road' Prequel and 'The Color Purple' Musical in Theaters in 2023|url=https://variety.com/2020/film/news/warner-bros-mad-max-fury-road-color-purple-1234874609/|access-date=December 29, 2020|work=[[Variety]]}}</ref> | [[Пурпурен цвят (филм, 2023)|Пурпурен цвят]] | копродукция с [[Amblin Entertainment]], Harpo Films и Scott Sanders Productions<ref>{{cite web|title=Spielberg, Oprah Bringing 'Color Purple' to Big Screen (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/color-purple-get-movie-musical-treatment-1156951|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=November 2, 2018|access-date=December 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 март 2024 г. | [[Дюн: Част втора]] | копродукция с Legendary Entertainment и <ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/dune-part-two-greenlit-set-for-2023-theatrical-release-by-warner-bros-and-legendary/|title='Dune: Part Two' Greenlit, Set for 2023 Theatrical Release by Warner Bros. and Legendary|last=Fuster|first=Jeremy|date=October 26, 2021|access-date=October 26, 2021|language=en}}</ref><ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-08-24 |title=‘Dune: Part Two’ Moves To 2024, Latest Big Pic To Shift During Strike; ‘Aquaman 2’, ‘Wonka’ & ‘Color Purple’ Stick To 2023 |url=https://deadline.com/2023/08/dune-2-delayed-march-2024-warner-bros-movies-1235527300/ |access-date=2023-08-24 |website=Deadline |language=en-US}}</ref><ref>{{cite web|title = 'Dune: Part Two' Release Date Moves Up Two Weeks to Kick Off March 2024|url = https://variety.com/2023/film/news/dune-2-release-date-moves-march-1-2024-1235795795/|first=Zack|last=Sharf|date=November 17, 2023|website=Variety.com|access-date = November 17, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 29 март 2024 г. | [[Годзила и Конг: Новата империя]] | световно разпространие, включително за Япония; опродукция с Legendary Pictures<ref>{{Cite web |last=Tartaglione |first=Nancy|date=2022-03-21|title='Godzilla Vs Kong' Sequel To Shoot In Australia Later This Year |url=https://deadline.com/2022/03/godzilla-vs-kong-sequel-film-legendary-queensland-australia-1234982995/|access-date=2022-03-21|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 април 2024 г. | [[Претендентите]] | международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Pascal Pictures<ref>{{cite web|last1=Vivarelli|first1=Nick|last2=Ravindran|first2=Manori|date=July 21, 2023|title=Zendaya's 'Challengers' Skips Venice Film Festival Launch Due to SAG-AFTRA Strike, Moves to 2024|url=https://variety.com/2023/film/global/challengers-zendaya-skips-venice-film-festival-sag-aftra-strike-1235672841/|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|access-date=August 6, 2023}}</ref><ref>{{Cite web|last=Keslassy|first=Elsa|date=June 19, 2023|url=https://variety.com/2023/global/news/challengers-french-release-prime-video-zendaya-luca-guadagnino-1235648553/|title=Zendaya and Luca Guadagnino's 'Challengers' to Skip France Theatrical Release, Debut on Prime Video|access-date=June 20, 2023|magazine=[[Variety (magazine)|Variety]]|archive-date=June 19, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230619231318/https://variety.com/2023/global/news/challengers-french-release-prime-video-zendaya-luca-guadagnino-1235648553/|url-status=live}}</ref><ref>https://www.digitalspy.com/movies/a44913905/zendaya-explains-challengers-career-shift/</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 май 2024 г.<ref>{{cite web|title=Hannah Marks’ ‘Turtles All the Way Down’ Sets Max Premiere Date|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=3 April 2024|access-date=3 April 2024|url=https://deadline.com/2024/04/turtles-all-the-way-down-movie-sets-streaming-premiere-date-at-max-1235874954/}}</ref> | [[Само костенурки]] ‡ | копродукция с New Line Cinema и Temple Hill Entertainment; разпространява се от [[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]<ref name="Kit2022">{{cite news |last1=Kit |first1=Borys |title=Isabela Merced to Star in John Green's 'Turtles All the Way Down' for New Line, HBO Max (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/isabela-merced-john-green-turtles-all-the-way-down-hbo-max-1235107743/ |access-date=March 10, 2022 |work=The Hollywood Reporter |date=March 9, 2022 |archive-date=April 21, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220421131205/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/isabela-merced-john-green-turtles-all-the-way-down-hbo-max-1235107743/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2022-05-02 |title='Turtles All The Way Down': J. Smith-Cameron, Poorna Jagannathan & Maliq Johnson Board New Line HBO Max Movie |url=https://deadline.com/2022/05/turtles-all-the-way-down-j-smith-cameron-poorna-jagannathan-maliq-johnson-board-new-line-hbo-max-movie-1235014512/ |access-date=2023-06-11 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 24 май 2024 г.<ref>{{Cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=July 11, 2022|title=Warner Bros. Moves 'Mad Max' Spinoff 'Furiosa' To Memorial Day Weekend 2024; 'Salem's Lot' To Debut Early Fall 2022|url=https://deadline.com/2021/09/warner-bros-moves-furiosa-to-memorial-day-weekend-2024-salems-lot-to-fall-2022-1234830681/|access-date=July 11, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> | [[Фюриоза: Сага за „Лудия Макс“]] | копродукция с Village Roadshow Pictures, Kennedy Miller Mitchell и Domain Entertainment<ref>{{cite web|title='Mad Max' Spinoff 'Furiosa' In The Works At Warners With George Miller Directing & Anya Taylor-Joy In Title Role; Chris Hemsworth & Yahya Abdul-Mateen II Along For Ride|url=https://deadline.com/2020/10/furiosa-mad-max-spinoff-george-miller-anya-taylor-joy-chris-hemsworth-1234596503/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=October 13, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref name="2023 releases">{{cite web|title=Warner Bros. to Release 'Mad Max: Fury Road' Prequel and 'The Color Purple' Musical in Theaters in 2023|url=https://variety.com/2020/film/news/warner-bros-mad-max-fury-road-color-purple-1234874609/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=December 23, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref>{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 11, 2022|title=Warner Bros. Moves 'Mad Max' Spinoff 'Furiosa' To Memorial Day Weekend 2024; 'Salem's Lot' To Debut Early Fall 2022|url=https://deadline.com/2021/09/warner-bros-moves-furiosa-to-memorial-day-weekend-2024-salems-lot-to-fall-2022-1234830681/|access-date=July 11, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|archive-date=October 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211026025209/https://deadline.com/2021/09/warner-bros-moves-furiosa-to-memorial-day-weekend-2024-salems-lot-to-fall-2022-1234830681/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 29 май 2024 г. | [[Сянката на командира]] | единствено разпространение; продуциран от Access Entertainment, HBO Documentary Films, Snowstorm Productions, New Mandate Films и Creators, Inc. |- | style="text-align:right;" | 6 юни 2024 г. | ''[[Am I OK?]]'' ‡ | коразпространен единствено с Max; продуциран от Gloria Sanchez Productions, Picturestart, TeaTime Pictures и Something Fierce Productions<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/news/warner-bros-hbo-max-am-i-ok-dakota-johnson-sundance-film-festival-1235166869/|title=Warner Bros. Pictures, HBO Max Buy Dakota Johnson Sundance Comedy ''Am I OK?'' (Exclusive)|website=Variety|first=Rebecca|last=Rubin|date=January 29, 2022|access-date=January 30, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 юни 2024 г. | [[Наблюдателите]] | единствено разпространение; продуциран от New Line Cinema, Blinding Edge Pictures и Inimitable Pictures<ref>{{cite news|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Ishana Night Shyamalan Making Feature Directorial Debut With New Line Thriller 'The Watchers'; Summer 2024 Release Set|url=https://deadline.com/2023/02/ishana-night-shyamalan-new-line-the-watchers-1235259720/|access-date=February 15, 2023|work=Deadline Hollywood|date=February 14, 2023|archive-date=February 14, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214225204/https://deadline.com/2023/02/ishana-night-shyamalan-new-line-the-watchers-1235259720/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 юни 2024 г. | [[Хоризонт: Американска сага – Част 1]] | единствено разпространение в САЩ; продуциран от New Line Cinema и Territory Pictures<ref name="Horizon announcement">{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=April 18, 2022|title=Warner Bros & New Line Partner On Kevin Costner's Epic Period Western Film 'Horizon'|url=https://deadline.com/2022/04/kevin-costner-horizon-warner-bros-new-line-yellowstone-1235004901/|access-date=April 18, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|archive-date=April 18, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220418165202/https://deadline.com/2022/04/kevin-costner-horizon-warner-bros-new-line-yellowstone-1235004901/|url-status=live}}</ref><ref name="Horizon cast">{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=August 12, 2022|title=Sienna Miller, Sam Worthington Saddle Up As Leads For Kevin Costner's 'Horizon'|url=https://deadline.com/2022/08/sienna-miller-sam-worthington-kevin-costner-horizon-jamie-campbell-bower-yellowstone-1235091034/|access-date=August 12, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|archive-date=October 8, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20221008175237/https://deadline.com/2022/08/sienna-miller-sam-worthington-kevin-costner-horizon-jamie-campbell-bower-yellowstone-1235091034/|url-status=live}}</ref><ref name="Horizon release dates">{{cite web|last1=Couch|first1=Aaron|last2=Hibberd|first2=James|title=Kevin Costner's Two-Part 'Horizon: An American Saga' Sets Summer 2024 Dates|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/kevin-costners-horizon-an-american-saga-1235609666/|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=October 5, 2023|access-date=October 5, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 юли 2024 г. | [[Туистърс]] | единствено международно разпространение; копродукция с [[Universal Pictures]], [[Amblin Entertainment]] и The Kennedy/Marshall Company<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/10/twisters-sequel-forecast-spring-start-universal-amblin-finalize-director-1235147353/|work=Deadline|title=The Dish: 'Twisters' Forecast For Spring Start As Universal, Amblin Finalize Director For Sequel|author=Fleming, Mike Jr.|date=October 17, 2022|accessdate=October 17, 2022|archive-date=October 17, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20221017211018/https://deadline.com/2022/10/twisters-sequel-forecast-spring-start-universal-amblin-finalize-director-1235147353/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/12/twisters-release-date-set-lee-isaac-chung-directing-universal-sequel-1235203820/|title='Twisters' From Director Lee Isaac Chung Gets Universal Release Date|last=Grobar|first=Matt|date=December 20, 2022|access-date=December 21, 2022|archive-date=December 21, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20221221050716/https://deadline.com/2022/12/twisters-release-date-set-lee-isaac-chung-directing-universal-sequel-1235203820/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 август 2024 г. | [[Капанът]] | копродукция с Blinding Edge Pictures<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/02/m-night-shyamalan-warner-bros-deal-1235262667/|title=M. Night Shyamalan Signs Multi-Year First-Look Deal at Warner Bros, Sets 'Trap' At Studio|date=February 16, 2023|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=February 17, 2023|language=en-US|archive-date=February 17, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230217000407/https://deadline.com/2023/02/m-night-shyamalan-warner-bros-deal-1235262667/|url-status=live}}</ref><ref name="June2024">{{cite web|url=https://deadline.com/2024/06/trap-movie-release-date-pushed-up-warner-bros-1235973103/|title=Warner Bros Pushes Up Release Date For ‘Trap,’ Dates Four Other Projects|first=Matt|last=Grobar|website=[[Deadline Hollywood]]|date=June 13, 2024|accessdate=June 14, 2024|archive-date=June 14, 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240614004517/https://deadline.com/2024/06/trap-movie-release-date-pushed-up-warner-bros-1235973103/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 август 2024 г. | [[Мигни два пъти]] | единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Free Association, FilmNation Entertainment, Bruce Cohen Productions и Redrum |- | style="text-align:right;" | 6 септември 2024 г. | [[Бийтълджус Бийтълджус]] | копродукция с Plan B Entertainment и Tim Burton Productions<ref>{{Cite web |title=Beetlejuice 2 With Michael Keaton and Winona Ryder Reportedly Being Produced by Brad Pitt's Plan B |url=https://comicbook.com/horror/news/beetlejuice-2-michael-keaton-winona-ryder-produced-brad-pitt-plan-b/ |access-date=March 30, 2022 |website=ComicBook.com |language=en |archive-date=March 21, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220321184614/https://comicbook.com/horror/news/beetlejuice-2-michael-keaton-winona-ryder-produced-brad-pitt-plan-b/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=March 1, 2022 |title='Beetlejuice 2': Brad Pitt's Plan B Boards Sequel In Early Development At Warner Bros |url=https://deadline.com/2022/02/beetlejuice-2-brad-pitts-plan-b-boards-sequel-in-early-development-1234962240/ |access-date=March 30, 2022 |website=Deadline |language=en-US |archive-date=March 31, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220331035156/https://deadline.com/2022/02/beetlejuice-2-brad-pitts-plan-b-boards-sequel-in-early-development-1234962240/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |date=February 28, 2022 |title=Michael Keaton & Winona Ryder Reportedly Returning For Beetlejuice 2 |url=https://screenrant.com/beetlejuice-2-movie-michael-keaton-winona-ryder-return/ |access-date=March 30, 2022 |website=ScreenRant |language=en-US |archive-date=March 22, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220322041523/https://screenrant.com/beetlejuice-2-movie-michael-keaton-winona-ryder-return/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 септември 2024 г. | ''[[Super/Man: The Christopher Reeve Story]]'' | единствено коразпространение с DC Studios, [[HBO]], CNN Films и Max; продуциран от Words + Pictures, Passion Pictures, Misfits Entertainment и Jenco Films<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/02/super-man-the-christopher-reeve-story-sells-to-warner-bros-as-deal-locks-1235812548/|title=Warner Bros. Discovery Finalizes Deal For Buzzy Sundance Doc 'Super/Man: The Christopher Reeve Story'|date=2 February 2024|publisher=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=April 9, 2024 |title='Super/Man: The Christopher Reeve Story' To Hit Theaters In September – CinemaCon |url=https://deadline.com/2024/04/super-man-the-christopher-reeve-story-to-hit-theaters-in-september-cinemacon-1235879827/ |access-date=April 10, 2024 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title='Super/Man: The Christopher Reeve Story' Sets U.S. Release Date |url=https://deadline.com/2024/05/superman-the-christopher-reeve-story-sets-us-release-date-1235924388/ |website=[[Deadline Hollywood]] |date=May 20, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 октомври 2024 г. | [[Сейлъмс Лот (филм)|Сейлъмс Лот]] ‡ | копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster, Vertigo Entertainment и Wolper Organization; разпространява се от „Макс“<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=March 12, 2024 |title=Stephen King's ''Salem's Lot'' Pivots From Theatrical To Max Streaming 2024 Release |url=https://deadline.com/2024/03/stephen-king-salems-lot-max-release-date-2024-1235856136/ |access-date=March 12, 2024 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 4 октомври 2024 г. | [[Жокера: Лудост за двама]] | копродукция с Village Roadshow Pictures, [[DC Films]], Bron Creative и Joint Effort<ref>{{Cite web |last=Goslin |first=Austen |date=2022-06-07 |title=Joker 2 confirmed by director Todd Phillips |url=https://www.polygon.com/23158937/joker-2-sequel-todd-phillips-joaquin-phoenix-folie-a-deux |access-date=2022-06-08 |website=Polygon |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 октомври 2024 г. | [[Езерото Кадо]] ‡ | копродукция с New Line Cinema и Blinding Edge Pictures; разпространява се от „Макс“<ref>{{cite web|title='Caddo Lake' – M. Night Shyamalan-Produced Thriller Rated PG-13 for "Disturbing/Bloody Images"|website=[[Bloody Disgusting]]|first=John|last=Squires|date=25 May 2023|access-date=20 June 2023|url=https://bloody-disgusting.com/movie/3763582/caddo-lake-m-night-shyamalan-produced-thriller-rated-pg-13-for-disturbing-bloody-images/}}</ref><ref>{{cite web|first=Matt|last=Grobar|title=Max Unveils Premiere Date, Teaser For Thriller 'Caddo Lake' Produced By M. Night Shyamalan |website=[[Deadline Hollywood]]|date=September 5, 2024|access-date=September 5, 2024|url=https://deadline.com/2024/09/caddo-lake-m-night-shyamalan-thriller-sets-premiere-date-max-1236079353/}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 1 ноември 2024 г. | [[Съдебен заседател №2]] | копродукция с Dichotomy, Gotham Group и Malpaso Productions |- | style="text-align:right;" | 15 ноември 2024 г. | [[Код: Червено]] | единствено международно разпространение; продуциран от Amazon MGM Studios, Seven Bucks Productions, The Detective Agency и Chris Morgan Productions<ref>{{cite web | url=https://collider.com/red-one-release-date/ | title='Red One' Gets Theatrical Release Next Christmas | website=[[Collider (website)|Collider]] | date=December 20, 2023 }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 ноември 2024 г. | ''[[Sweethearts]]'' ‡ | копродукция с New Line Cinema и Picturestart; разпространява се от „Макс“<ref>{{Cite web|url=https://collider.com/kiernan-shipka-nico-hiraga-cast-sweethearts-movie|title=Kiernan Shipka and Nico Hiraga to Star in 'Sweethearts' Rom-Com|first=Julia|last=Humphrey|date= July 15, 2022|website=Collider|accessdate=April 12, 2023}}</ref><ref>{{cite web|last=Grobar|first=Matt|title=Max Unveils Premiere Date, First-Look Photos For Romantic Comedy 'Sweethearts' Starring Kiernan Shipka & Nico Hiraga|url=https://deadline.com/2024/08/sweethearts-movie-max-premiere-date-first-look-photos-1236051470/|website=[[Deadline Hollywood]]|date=August 27, 2024|access-date=August 27, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 декември 2024 г. | [[Властелинът на пръстените: Войната на Рохиримите]] | копродукция с New Line Cinema, [[Warner Bros. Animation]] и Sola Entertainment<ref name="Announcement">{{cite web |last=Vary |first=Adam B. |date=June 10, 2021 |title='Lord of the Rings' Anime Feature Fast-Tracked by New Line Cinema and Warner Bros. Animation |url=https://variety.com/2021/film/news/lord-of-the-rings-anime-the-war-of-the-rohirrim-new-line-cinema-warner-bros-animation-1234993740/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210610182410/https://variety.com/2021/film/news/lord-of-the-rings-anime-the-war-of-the-rohirrim-new-line-cinema-warner-bros-animation-1234993740/ |archive-date=June 10, 2021 |access-date=June 11, 2021 |website=[[Variety]]}}</ref><ref>{{Cite web|last=Vary|first=Adam B.|date=2022-02-14|title='Lord of the Rings: The War of the Rohirrim' Anime Feature Set for April 2024 Release by Warner Bros. (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2022/film/news/lord-of-the-rings-the-war-of-the-rohirrim-release-date-1235181646/|access-date=2022-02-14|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 януари 2025 г. | [[Спътници (филм)|Спътници]] | единствено разпространение; продуциран от New Line Cinema, Vertigo Entertainment и BoulderLight Pictures<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/02/zach-cregger-producing-companion-horror-thriller-for-new-line-1235246852/|title=BoulderLight, Zach Cregger Set 'Companion' At New Line, Will Produce Thriller From Drew Hancock |date=February 1, 2023|access-date=February 1, 2023|first=Matt|last=Grobar|website=[[Deadline Hollywood]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20230201191737/https://deadline.com/2023/02/zach-cregger-producing-companion-horror-thriller-for-new-line-1235246852/|archive-date=February 1, 2023|url-status=live}}</ref><ref name="WBMay2024">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Warner Bros. Dates ‘Mortal Kombat 2’ & ‘Companion’ For 2025; Zach Cregger’s ‘Weapons’ For 2026 |url=https://deadline.com/2024/05/mortal-kombat-2-companion-weapons-release-dates-1235916567/ |website=Deadline |access-date=14 May 2024 |date=14 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 31 януари 2025 г. | [[Мики 17]] | копродукция с Offscreen, Kate Street Picture Company и Plan B Entertainment<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |date=May 20, 2022 |title=Naomi Ackie, Toni Collette And Mark Ruffalo Join Robert Pattinson In Bong Joon Ho's Next Film At Warner Bros |url=https://deadline.com/2022/05/bong-joon-ho-movie-naomi-ackie-toni-collette-mark-ruffalo-robert-pattinson-cast-1235028709/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20221012182257/https://deadline.com/2022/05/bong-joon-ho-movie-naomi-ackie-toni-collette-mark-ruffalo-robert-pattinson-cast-1235028709/ |archive-date=October 12, 2022 |access-date=May 20, 2022 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |date=July 7, 2022 |title=Steven Yeun Latest To Join Robert Pattinson In Bong Joon Ho's Next Film At Warner Bros |url=https://deadline.com/2022/07/steven-yeun-latest-robert-pattinson-bong-joon-hos-next-film-at-warner-bros-1235059239/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220711115407/https://deadline.com/2022/07/steven-yeun-latest-robert-pattinson-bong-joon-hos-next-film-at-warner-bros-1235059239/ |archive-date=July 11, 2022 |access-date=July 7, 2022 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Rubin |first1=Rebecca |date=December 5, 2022 |title=Robert Pattinson and Bong Joon Ho's 'Mickey 17' Gets First Look, 2024 Release Date |url=https://variety.com/2022/film/news/robert-pattinson-bong-joon-ho-mickey-17-release-date-1235450725//|access-date=December 5, 2022 |website=[[Variety (magazine)|Variety]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=February 21, 2024|title=Bong Joon-Ho's ''Mickey 17'' Plots January 2025 Release Timed To Lunar New Year|url=https://deadline.com/2024/02/mickey-17-bong-joon-ho-robert-pattinson-1235832410/|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=February 21, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 март 2025 г. | [[Грешници (филм, 2025)|Грешници]] | копродукция с Proximity Media<ref>{{cite web|title=Warner Bros. Lands Ryan Coogler-Michael B. Jordan Package Following Heated Bidding War|url=https://deadline.com/2024/02/warner-bros-ryan-coogler-michael-b-jordan-1235818631/|last=Fleming|first=Mike Jr.|website=[[Deadline Hollywood]]|date=February 7, 2024|access-date=February 7, 2024}}</ref><ref>{{cite web |last1=Couch |first1=Aaron |title=Ryan Coogler’s Next Movie Set for March 2025 |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/michael-b-jordan-ryan-coogler-movie-1235856136/ |website=The Hollywood Reporter |access-date=19 March 2024 |date=19 March 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 март 2025 г. | ''[[Alto Knights]]'' | копродукция с Winkler Films |- | style="text-align:right;" | 4 април 2025 г. | [[Майнкрафт: Филмът]] | копродукция с Mojang Studios, Legendary Pictures, Vertigo Entertainment и Domain Entertainment<ref>{{Cite web |last1=D'Aless |first1=Anthony |last2=ro |date=2023-04-05 |title='Aquaman 2' Shifts Release Date Five Days Earlier, Warner Bros Dates 'The Wise Guys', 'Minecraft' |url=https://deadline.com/2023/04/aquaman-2-minecraft-wise-guys-color-purple-release-dates-1235318958/ |access-date=2023-04-06 |website=Deadline}}</ref><ref>{{Cite web |date=2023-04-05 |title=Jason Momoa's 'Minecraft' Books April 2025 Release Date in Theaters |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/minecraft-april-2025-release-theaters-1235368050/ |access-date=2023-05-12 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2023-05-23 |title=Matt Berry In Talks To Join Jason Momoa In Warner Bros’ ‘Minecraft’ |url=https://deadline.com/2023/05/minecraft-matt-berry-jason-momoa-warner-bros-1235370880/ |access-date=2023-06-11 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 16 май 2025 г. | ''[[Flowervale Street]]'' | копродукция с Bad Robot и Jackson Pictures<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=March 17, 2023 |title=David Robert Mitchell, Anne Hathaway, Bad Robot Team For Mystery Warner Bros. Pic |url=https://deadline.com/2023/03/david-robert-mitchell-anne-hathaway-team-for-warner-bros-movie-1235303121/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230317173748/https://deadline.com/2023/03/david-robert-mitchell-anne-hathaway-team-for-warner-bros-movie-1235303121/ |archive-date=March 17, 2023 |access-date=March 17, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 юни 2025 г. | [[Ф1 (филм)|Ф1]] | единствено разпространение; продуциран от Apple Studios, Dawn Apollo Films, Jerry Bruckheimer Films и Plan B Entertainment<ref>{{cite web|title=Apple Original Films' Formula 1 Brad Pitt Movie Lands Summer 2025 Global Theatrical Release With Warner Bros|url=https://deadline.com/2024/06/brad-pitt-f1-apple-movie-warner-bros-release-1235976149/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=June 17, 2024|access-date=June 18, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 юли 2025 г. | [[Супермен (филм, 2025)|Супермен]] | копродукция с DC Studios<ref name="DC Plan">{{Cite web|title=New DC Universe Unveils First 10 Projects: 'Superman: Legacy' in 2025, Batman & Robin Movie, Green Lantern Series, Wonder Woman Prequel and More|url=https://variety.com/2023/film/news/dc-universe-superman-legacy-batman-green-lantern-supergirl-booster-gold-1235507426/|date=January 31, 2023|access-date=January 31, 2023|website=[[Deadline Hollywood]]|last=Vary|first=Adam B.|language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 8 август 2025 г. | ''[[The Battle of Baktan Cross]]'' | копродукция с Ghoulardi Film Company<ref>{{cite web|title=Paul Thomas Anderson Sets Next Film at Warner Bros. with Leonardo DiCaprio in Starring|url=https://www.indiewire.com/news/breaking-news/paul-thomas-anderson-direct-leonardo-dicaprio-warner-bros-film-1234942282/|last=Bergeson|first=Samantha|website=[[IndieWire]]|date=January 10, 2024|access-date=January 10, 2024}}</ref><ref>{{cite web|last=Goff|first=Andrew|date=January 29, 2024|title=(WATCH) First Look at Leonardo DiCaprio In Character for New Paul Thomas Anderson Film Currently Filming in Humboldt|url=https://lostcoastoutpost.com/2024/jan/29/watch-first-look-leonardo-dicaprio-character-new-p/|website=Lost Coast Outpost|access-date=February 2, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 септември 2025 г. | [[Заклинанието 4]] | единствено разпространение в САЩ; продуциран от New Line Cinema, Atomic Monster и The Safran Company<ref name="WBJuly2024">{{cite web|url=https://deadline.com/2024/07/the-bride-release-date-pushed-up-conjuring-finale-dated-warner-bros-1236004899/|title=Warner Bros Dates Final 'Conjuring' Film, Pushes Up Maggie Gyllenhaal's Frankenstein Pic 'The Bride!'|first=Matt|last=Grobar|website=Deadline Hollywood|date=July 9, 2024|access-date=July 9, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 октомври 2025 г. | [[Булката!]] | <ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Annette Bening Boards Maggie Gyllenhaal's Frankenstein Movie At Warner Bros Opposite Jessie Buckley, Christian Bale, Penélope Cruz & Peter Sarsgaard |url=https://deadline.com/2024/01/maggie-gyllenhaal-frankenstein-annette-bening-1235727344/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=12 January 2024 |date=January 12, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 24 октомври 2025 г. | ''[[Mortal Kombat 2]]'' | единствено разпространение; продуциран от New Line Cinema, Atomic Monster и Broken Road Productions<ref>{{cite web |last1=Fleming |first1=Mike Jr |title=New Line Moving Forward With ''Mortal Kombat'' Sequel; ''Moon Knight'' Scribe Jeremy Slater Scripting |url=https://deadline.com/2022/01/mortal-kombat-sequel-new-line-moon-knight-screenwriter-jeremy-slater-1234920121/ |website=[[Deadline Hollywood]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |date=January 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 16 януари 2026 г. | [[Оръжия (филм)|Оръжия]] | единствено разпространение; продуциран от New Line Cinema, BoulderLight Pictures и Vertigo Entertainment<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|date=January 25, 2023|title=Barbarian Director Zach Cregger's Weapons Lands at New Line – The Hollywood Reporter|website=The Hollywood Reporter|access-date=February 1, 2023|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/barbarian-director-zach-creggers-weapons-1235308587/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 6 март 2026 г. | [[Котката с шапка (филм, 2026)|Котката с шапка]] | копродукция с Warner Bros. Pictures Animation и Dr. Seuss Enterprises<ref name="Dr.Seuss">{{cite web |date=October 1, 2020 |title=J.J. Abrams To Produce 'Oh, The Places You'll Go!' Movie In Works At Warner Bros Amid Dr. Seuss Ramp-Up |url=https://deadline.com/2020/10/oh-the-places-youll-go-movie-bad-robot-dr-seuss-thing-one-thing-two-warner-bros-1234589561/ |access-date=October 3, 2020 |archive-date=October 7, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201007011847/https://deadline.com/2020/10/oh-the-places-youll-go-movie-bad-robot-dr-seuss-thing-one-thing-two-warner-bros-1234589561/ |url-status=live }}</ref><ref name="SeussUniverse">{{Cite web |date=October 1, 2020 |title=New The Cat in the Hat Animated Movie Will Launch Dr. Seuss Cinematic Universe |url=https://movieweb.com/cat-in-hat-animated-movie-dr-seuss-universe/ |access-date=March 15, 2022 |website=MovieWeb |language=en-US |archive-date=March 15, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220315071950/https://movieweb.com/cat-in-hat-animated-movie-dr-seuss-universe/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Revamped Warner Bros Animation Sets ‘Cat In The Hat’ With Bill Hader, Quinta Brunson, Bowen Yang & More; Eyes Spring 2026 Release |url=https://deadline.com/2024/03/cat-in-the-hat-bill-hader-bowen-yang-quinta-brunson-release-date-1235861339/ |website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=18 March 2024 |date=18 March 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 април 2026 г. | Неозаглавен филм на Лий Кронин | единствено разпространение; продуциран от New Line Cinema, Blumhouse Productions, Atomic Monster и Doppelgängers<ref>{{Cite web |last=Couch |first=Aaron |title='Evil Dead Rise' Filmmaker Lee Cronin Sets 2026 Movie from Atomic Monster, Blumhouse and New Line |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/evil-dead-rise-filmmaker-lee-cronin-2-1235922415/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |date=June 13, 2024 |access-date=June 13, 2024}}</ref><ref name="June2024"/> |- | style="text-align:right;" | 26 юни 2026 г. | [[Супергърл: Жената на утрешния ден]] | единствено разпространение; продуциран от DC Studios<ref name="DC Plan"/><ref name="WarnerDates">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘Supergirl: Woman Of Tomorrow’, The Second Pic From James Gunn & Peter Safran’s DC Studios, Gets Summer 2026 Release |url=https://deadline.com/2024/05/supergirl-woman-of-tomorrow-release-date-1235916591/ |website=Deadline |access-date=15 May 2024 |date=14 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 октомври 2026 г. | [[Батман: Част втора]] | копродукция с DC Studios и 6th & Idaho<ref>{{Cite web|title='The Batman 2' Is Happening & Robert Pattinson Is Returning — CinemaCon|url=https://deadline.com/2022/04/the-batman-2-matt-reeves-1235010110/|date=April 26, 2022|access-date=April 27, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|last=D'Alessandro|first=Anthony|language=en}}</ref><ref name="DC Plan"/> |- | style="text-align:right;" | 18 декември 2026 г. | Неозаглавен филм на [[Дени Вилньов]] | копродукция с Villeneuve Films и Legendary Entertainment<ref name="WBSetDates">{{cite web|last=Pedersen|first=Erik|date=June 28, 2024|title=Warner Bros & Legendary Date Denis Villeneuve Movie For Holiday 2026; Smart Money Is On ‘Dune 3,’ And Next Monsterverse Pic Is Early 2027|url=https://deadline.com/2024/06/dune-3-denis-villenueve-coming-holiday-2026-next-monsterverse-march-2027-warner-bros-legendary-release-dates-1235986164/|access-date=June 28, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 март 2027 г. | [[Годзила и Конг: Новата империя|Неозаглавено продължение на „Годзила и Конг: Новата империя“]] | световно разпространение освен [[Япония]]; копродукция с Legendary Entertainment и Toho<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/godzilla-x-kong-follow-dave-callaham-1235895879/|title='Godzilla x Kong' Follow-Up Enlists 'Shang Chi' Scribe Dave Callaham to Write (Exclusive)|first=Borys|last=Kit|website=[[The Hollywood Reporter]] |date=May 10, 2024|access-date=May 10, 2024|url-status=live|archive-date=May 10, 2024|archive-url=https://archive.today/20240510201312/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/godzilla-x-kong-follow-dave-callaham-1235895879/}}</ref><ref name="June2024"/><ref name="WBSetDates"/> |- | style="text-align:right;" | 23 юли 2027 г. | ''[[Bad Fairies]]'' | копродукция с Warner Bros. Pictures Animation и Locksmith Animation<ref name="June2024"/><ref>{{cite web|last=Gajewski|first=Ryan|title=Warner Bros. Sets Animated Musical 'Bad Fairies' for 2027 Release|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/bad-fairies-animated-musical-release-1235949503/|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=July 16, 2024|access-date=July 16, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 ноември 2027 г. | [[Марджи Клаус]] | копродукция с Warner Bros. Pictures Animation и On the Day Productions |- | style="text-align:right;" | 17 декември 2027 г. | Неозаглавено семейно продължение | <ref name="June2024"/> |} == Вижте също == * [[Списък с анимационните филми на „Уорнър Брос“]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Бележки == {{notelist}} {{reflist|group="nb"}} {{reflist|group=N}} == Източници == <references /> {{Филми на „Уорнър Брос“}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Уорнър Брос.]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] 1au1r9alob32mz3luc8yt72abukxbvk 0 792813 12397451 12387705 2024-10-28T12:58:04Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Предстоящи */ 12397451 wikitext text/x-wiki [[Файл:Universal Pictures logo.svg|frameless|дясно|alt=Universal Pictures Logo]] Това е списък с филмите, продуцирани или разпространени от [[Universal Pictures]] през 2020 – 2029 г., открит през 1912 г. като '''Universal Film Manufacturing Company'''. Той е един от главните филмови продукции и разпределително рамо на [[Universal Studios]], дъщерна компания на подразпределението [[NBCUniversal]] от [[Comcast]]. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. Филмите с '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в стрийминг услугата „Пийкок“. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2020 г. || [[Доктор Дулитъл (филм, 2020)|Доктор Дулитъл]] || копродукция с Roth/Kirschenbaum Films и Team Downey |- | style="text-align:right;"| 24 януари 2020 г. || [[Обръщането]] || единствено разпространение; продуциран от DreamWorks Pictures и [[Amblin Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Снимката]] || единствено разпространение; продуциран от Will Packer Productions |- | style="text-align:right;"| 28 февруари 2020 г. || [[Невидимия (филм)|Невидимия]] || копродукция с Blumhouse Productions и Goalpost Pictures |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Ловът]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 10 април 2020 г. || [[Тролчета: Турнето]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 12 юни 2020 г. || [[Изкуството да бъдеш възрастен]] || копродукция с Apatow Productions |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2020 г. || [[Трябваше да си тръгнеш]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 2 октомври 2020 г. || [[Вампирите срещу Бронкс]] || копродукция с Broadway Video и Caviar; разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 13 ноември 2020 г. || [[Откачалка]] || единствено разпространение; продуциран от Blumhouse Productions и Divide/Conquer |- | style="text-align:right;"| 25 ноември 2020 г. || [[Круд: Нова епоха]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 4 декември 2020 г. || [[Любовна история (филм)|Любовна история]] || копродукция с Broken Road Entertainment |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2020 г. || [[Новини от света]] || единствено разпространение в САЩ; копродукция с Playtone, Pretty Pictures и Perfect World Pictures; международно разпространение от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 26 март 2021 г. || [[Никой]] || единствено разпространение; продуциран от 87North Productions, Odenkirk Provissiero Entertainment, Eighty Two Films и Perfect World Pictures |- | style="text-align:right;"| 7 май 2021 г. || [[Човек на гнева]] || единствено разпространение в Аржентина, Бразилия и Мексико (чрез United International Pictures); продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Miramax |- | style="text-align:right;"| 14 май 2021 г. || [[Профил]] || единствено международно разпространение; продуциран от Bazelevs Company и Interface Films |- | style="text-align:right;"| 4 юни 2021 г. || [[Неукротимият Спирит]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2021 г. || [[Братя Спаркс]] || единствено международно разпространение; продуциран от MRC и Complete Fiction<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|title= Focus Features Picks Up Edgar Wright's MRC Documentary 'The Sparks Brothers' – Sundance|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=February 23, 2021|access-date=February 23, 2021|archive-date=March 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210301163702/https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|title=Edgar Wright's 'The Sparks Brothers' Gets Summer U.S. Release Date In Theaters|work=Deadline Hollywood|last=Hipes|first=Patrick|date=March 19, 2021|access-date=March 19, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153927/https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2021 г. || [[Добро на хартия]] || копродукция с Burn Later Productions и Meridian Content; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|url=https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|title=Iliza Shlesinger & Ryan Hansen in Trailer for Comedy 'Good on Paper'|website=First Showing|first=Alex|last=Billington|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518133211/https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 25 юни 2021 г. || [[Бързи и яростни 9]] || копродукция с Original Film и One Race Films<ref name="insight">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/F9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|title='F9' Pushed Back a Year Amir Coronavirus Pandemic|last=McClintock|first=Pamela|date=March 12, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200313102705/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/f9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|archive-date=March 13, 2020|access-date=March 15, 2020}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 2 юли 2021 г. || [[Вечна чистка]] || копродукция с Blumhouse Productions, Platinum Dunes и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Fifth 'Purge' Film Gets Summer 2020 Slaydate|url=https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|date=May 13, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=March 14, 2019|archive-date=May 13, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190513173926/https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|url-status=live}}</ref> |- | [[Бебе Бос 2: Семейни работи]] § || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|title='Boss Baby 2' to Hit Theaters and Peacock on Same Day|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=May 24, 2021|access-date=May 24, 2021|archive-date=May 24, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210524234240/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=McClintock|first=Pamela|title='Boss Baby 2' With Alec Baldwin to Hit Theaters in Spring 2021|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|accessdate=May 26, 2017|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=May 25, 2017|archive-date=March 28, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190328191702/https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юли 2021 г. || [[В капана на времето]] || копродукция с Blinding Edge Pictures<ref>{{Cite web|title=M. Night Shyamalan Thriller Gets 2021 Release Date|url=https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|last=Hipes|first=Patrick|work=Deadline Hollywood|date=June 23, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 10, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200910114834/https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|title=Exclusive: M. Night Shyamalan's 'Old' Is Inspired by Graphic Novel 'Sandcastle'|url=https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 26, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 27, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200927002924/https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 август 2021 г. || [[Респект (филм)|Респект]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Glickmania и One Community<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|title=Aretha Franklin Biopic 'Respect' Pushed 7 Months, 'Tomb Raider 2' Now Unset|work=TheWrap|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=October 27, 2020|access-date=October 27, 2020|archive-date=October 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201028001402/https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 август 2021 г. || [[Кендимен]] || копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Monkeypaw Productions и BRON Creative<ref>{{cite web|last=Hughes|first=William|title=Nia DaCosta's Candyman delayed until August 27, 2021|url=https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|work=The A.V. Club|date=September 12, 2020|access-date=October 22, 2020|archive-date=October 22, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201022085432/https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|url-status=live|достъп_дата=2021-11-12|архив_дата=2020-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201022085432/https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 септември 2021 г. || [[Това е нощта]] || копродукция с Blumhouse Productions и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=Priola|first=Victoria|date=May 30, 2018|title=Now filming: On the set of James DeMonaco's new Staten Island movie|url=https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|access-date=June 7, 2018|work=Silive.com|archive-date=June 12, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612144628/https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 септември 2021 г. || [[Уважаемият Евън Хансън]] || копродукция с Marc Platt Productions и Perfect World Pictures<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|title=Tony Award-Winning Musical 'Dear Evan Hansen' Will Be Universal Pictures, Marc Platt Film; 'Wonder's Stephen Chbosky May Direct|last=Busch|first=Anita|work=Deadline Hollywood|date=November 29, 2018|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200917122008/https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|title=Kaitlyn Dever In Talks For Universal Movie Adaptation Of 'Dear Evan Hansen'|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=June 11, 2020|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916184610/https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal's 'Dear Evan Hansen' Pic Gets Theatrical Release Date|url=https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|last=Pedersen|first=Erik|work=Deadline Hollywood|date=January 29, 2021|access-date=January 29, 2021|archive-date=January 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210129211324/https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Семейство Адамс 2]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Cinesite, Nitrogen Studios и The Jackal Group<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|title='The Addams Family 2' Is In The Works After Great $35M+ 4-Day Weekend, MGM/UAR Set Fall 2021 Release|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=October 15, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=October 15, 2019|archive-date=October 15, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191015161717/https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 октомври 2021 г. || [[Смъртта може да почака (филм)|Смъртта може да почака]] || единствено международно разпространение; копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Eon Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Bond 25' Looks To Shake Up Easter 2020|url=https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|work=Deadline Hollywood|access-date=February 16, 2019|date=February 15, 2019|archive-date=February 16, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190216115834/https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 октомври 2021 г. || [[Хелоуин убива]] § || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures и Rough House Productions<ref>{{cite web|url=https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|title=Halloween Kills|date=May 6, 2018|work=Movie Insider|access-date=May 6, 2018|archive-date=September 21, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180921034635/https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 ноември 2021 г. || [[Белфаст (филм)|Белфаст]] || единствено международно разпространение; продуциран от TKBC<ref>{{cite web|title=Focus Features Boards Kenneth Branagh's Autobiographical Film 'Belfast' Starring Caitriona Balfe, Jamie Dornan & Judi Dench|url=https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|last=Wiseman|first=Andreas|work=Deadline Hollywood|date=December 16, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153926/https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Kenneth Branagh's Drama 'Belfast' Sets Release Date|url=https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=March 17, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210401143258/https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 ноември 2021 г. || [[Домът на Гучи]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Scott Free Productions<ref>{{cite web|title=MGM Buys Ridley Scott's 'Gucci' Film With Lady Gaga Set to Star (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|date=April 8, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=March 11, 2021|archive-date=April 8, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200408234045/https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2021 г. || [[Лакрицова пица]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Focus Features, Bron Creative и Ghoulardi Film Company<ref>{{Cite news|last=Kit|first=Borys|date=July 17, 2020|title=Paul Thomas Anderson's 1970s High School Movie Moving From Focus to MGM|work=[[The Hollywood Reporter]]|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|access-date=March 11, 2021|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916192124/https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 22 декември 2021 г. || [[Ела, изпей! 2]] || копродукция с Illumination<ref name="auto">{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|title='Minions: Rise of Gru' Lands New Summer 2021 Release; 'Sing 2,' 'Wicked' Delayed|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|archive-date=April 1, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401225845/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 януари 2022 г. || [[355 (филм)|355]] || копродукция с Freckle Films и Genre Films<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336|title=Jessica Chastain's Female-Led Spy Film '355' Lands January 2021 Release|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=August 20, 2019|access-date=August 20, 2019|archive-date=September 29, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200929142619/https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title='The 355': Simon Kinberg Femme Action Ensemble Going Earlier In 2022|url=https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 5, 2021|access-date=May 9, 2021|archive-date=May 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210509025547/https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 януари 2022 г. || [[Изкупителна любов]] || единствено разпространение; продуциран от Nthibah Pictures, Pinnacle Peak Pictures и Mission Pictures International<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/redeeming-love-trailer-release-date-abigail-cowen-in-universal-pic-1234858435/|title='Redeeming Love' Trailer, Release Date: Abigail Cowen & Tom Lewis Star In Universal Romance Pic|last=Grobar|first=Matt|work=Deadline Hollywood|date=October 19, 2021|access-date=October 28, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 февруари 2022 г. || [[Омъжи се за мен]] § || копродукция с Nuyorican Productions<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|title=Jennifer Lopez-Owen Wilson Rom-Com 'Marry Me' Sets Pre-Valentine's Day Release in 2021|work=TheWrap|last=Welk|first=Brian|date=September 14, 2020|access-date=September 14, 2020|archive-date=February 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210221125002/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=Welk|first=Brian|title=Jennifer Lopez Rom-Com 'Marry Me' Bumped to Valentine's Day 2022|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|date=February 8, 2021|work=TheWrap|access-date=February 9, 2021|archive-date=February 8, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210208234944/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Бригс и Лулу]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Free Association, и FilmNation Entertainment<ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|title=MGM Acquires U.S. On Channing Tatum & Reid Carolin-Helmed Road Trip Tale 'Dog'|url=https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|date=March 2, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=June 20, 2020|archive-date=March 5, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200305085745/https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 февруари 2022 г. || [[Сирано]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Working Title Films<ref>{{cite web|title=MGM Lands 'Cyrano'; Joe Wright-Directed Working Title Stage Adaptation Stars Peter Dinklage, Haley Bennett, Brian Tyree Henry & Ben Mendelsohn|url=https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=August 4, 2020|access-date=March 13, 2021|archive-date=September 23, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200923202523/https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 април 2022 г. || [[Линейката]] || единствено разпространение, продуциран от Bay Films и Endeavor Content<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|title='No Time To Die' Eyes Second Weekend In October For Theatrical Release; Universal Fills Easter With 'Nobody'|date=January 21, 2021|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|archive-url=https://web.archive.org/web/20210122012650/https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|archive-date=January 22, 2021|url-status=live|access-date=January 22, 2021}}</ref><ref name="december 2021 updates">{{cite web|title='Ambulance' Zooms To Early April|url=https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=December 14, 2021|access-date=December 15, 2021|archive-date=December 15, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211215030039/https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|url-status=live}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 22 април 2022 г. || [[Лошите момчета]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web|date=December 28, 2020|title='The Boss Baby' Sequel Bumped to September 2021, 'The Bad Guys' Moves to 2022|url=https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|access-date=December 28, 2020|last=Welk|first=Brian|work=TheWrap|archive-date=December 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201228213330/https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|url-status=live}}</ref> |- | [[Викингът]] || единствено международно разпространение, продуциран от New Regency и Parts and Labor; Focus Features поддържа американското разпространение<ref>{{cite news |last1=Evangelista |first1=Chris |title=The Northman: Release Date, Cast And More |url=https://www.slashfilm.com/619424/the-northman-release-date-cast-and-more/ |access-date=30 November 2021 |work=Slash Film |date=29 September 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 май 2022 г. || [[Подпалвачката (филм, 2022)|Подпалвачката]] § || копродукция с Blumhouse Productions и Weed Road Pictures<ref>{{cite web|title='Firestarter': Stephen King Classic Reignites With Universal, Blumhouse & Akiva Goldsman Directing|url=https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2017|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 20, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201120213103/https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Exclusive: Zac Efron to Star in 'Firestarter' Remake from Blumhouse|url=https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 29, 2020|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124082552/https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 юни 2022 г. || [[Наблюдател]] || международно разпространение с Focus Features; продуциран от Image Nation Abu Dhabi и Spooky Pictures; IFC Midnight и Shudder поддържа щатски права за разпространение<ref>{{cite news |author1=Mike Fleming Jr. |title=IFC Midnight & Shudder Buy North American Rights To Sundance Thriller ‘Watcher’ |url=https://deadline.com/2022/01/ifc-sundance-thriller-watcher-1234922706/ |access-date=April 18, 2022 |work=Deadline Hollywood |publisher=Penske Media Corporation |date=January 31, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 юни 2022 г. || [[Джурасик свят: Господство]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]] и Perfect World Pictures<ref name=insight/><ref>{{Cite web|title='Jurassic World: Dominion' Delays Summer 2021 Release to 2022|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=October 6, 2020|access-date=October 7, 2020|archive-date=October 9, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201009121015/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Черният телефон]] || копродукция с Blumhouse Productions и Crooked Highway<ref>{{Cite web|last=McNary|first=Dave|author-link=Dave McNary|date=October 30, 2020|title='Doctor Strange' Director Scott Derrickson Boards Blumhouse Horror Movie 'Black Phone'|url=https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|access-date=February 12, 2021|work=[[Variety]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20210212202346/https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|archive-date=February 12, 2021|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Sets Winter 2022 Release For Blumhouse Scott Derrickson Horror Movie 'The Black Phone'|url=https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2021|access-date=April 27, 2021|archive-date=April 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210427210737/https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/the-black-phone-summer-release-date-1234892785/|title=Blumhouse's ''The Black Phone'' Will Now Ring In The Summer|date=December 16, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 17, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 1 юли 2022 г. || [[Миньоните 2]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref name="auto"/><ref name="march 2021 updates">{{cite web|title=Universal Shifts Summer Release Date For 'F9', 'Minions: The Rise Of Gru' Heads To 2022|url=https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 4, 2021|access-date=March 4, 2021|archive-date=March 4, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210304180121/https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|url-status=live}}</ref> |- | ''[[The Forgiven]]'' || единствено международно разпространение с Focus Features |- | style="text-align:right;"| 22 юли 2022 г. || [[Не!]] || копродукция с Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|title=Universal Sets Release Date For Jordan Peele's Next Movie|url=https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=November 9, 2020|access-date=November 16, 2020|archive-date=November 15, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201115220117/https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 юли 2022 г. || [[13 живота]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Imagine Entertainment, Magnolia Mae, и Storyteller Productions<ref>{{cite web|title=Viggo Mortensen, Colin Farrell, Joel Edgerton Head Ensemble Of Ron Howard-Directed MGM Thai Cave Rescue Pic 'Thirteen Lives'|url=https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=March 11, 2021|access-date=March 13, 2021|archive-date=March 12, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210312033010/https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || ''[[Easter Sunday]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Rideback<ref>{{cite web|title=Amblin and Rideback Team for Jo Koy Comedy 'Easter Sunday' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 18, 2020|access-date=February 20, 2021|archive-date=October 30, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201030012913/https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Jay Chandrasekhar to Direct Family Comedy 'Easter Sunday' for Amblin (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 16, 2021|access-date=February 20, 2021|archive-date=February 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210217233928/https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 август 2022 г. || ''[[Emily the Criminal]]'' || единствено международно разпространение, продуциран от Low Spark Films, Fear Knot Productions и Evil Hag Productions<ref>{{cite web|url=https://www.screendaily.com/news/universal-pictures-content-group-takes-international-rights-to-sundance-hit-emily-the-criminal-exclusive/5167274.article|url-access=limited|title=Universal Pictures Content Group takes international rights to Sundance hit ''Emily The Criminal'' (exclusive)|date=February 4, 2022|first=Jeremy|last=Kay|website=[[Screen Daily]]|access-date=February 7, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 август 2022 г. || [[Звярът]] || копродукция с RVK Studios и Will Packer Productions<ref>{{cite web|title=Idris Elba to Star in Survival Thriller 'Beast' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=September 30, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171557/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Beast|url=https://productionlist.com/production/beast/|work=Production List|date=March 15, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171603/https://productionlist.com/production/beast/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Dates Idris Elba Thriller 'Beast' For Summer 2022|url=https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518210301/https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 16 септември 2022 г. || ''[[The Silent Twins]]'' || единствено международно разпространение, продуциран от Madant, Extreme Emotions, 42, и Kindred Spirit<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/04/letitia-wright-tamara-lawrance-silent-twins-movie-true-story-1234730240/|title=Focus Features Acquires 'Silent Twins' With Letitia Wright & Tamara Lawrance|last=Wiseman|first=Andreas|work=Deadline Hollywood|date=April 8, 2021|access-date=April 8, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153929/https://deadline.com/2021/04/letitia-wright-tamara-lawrance-silent-twins-focus-features-1234730240/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 септември 2022 г. || [[Дружки]] || копродукция с Apatow Productions и Global Solutions<ref>{{cite web|title=Nick Stoller To Direct Romantic Comedy Starring Billy Eichner, With Judd Apatow Producing|url=https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=February 5, 2019|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201117234255/https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Pictures Ramping Down Production On 'Jurassic World: Dominion', 'Flint Strong' & Untitled Billy Eichner Comedy In Wake Of Coronavirus|url=https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 13, 2020|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124205613/https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Billy Eichner Universal Romantic Comedy 'Bros' Sets Late Summer 2022 Release|url=https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 5, 2021|access-date=March 5, 2021|archive-date=March 5, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210305180140/https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 октомври 2022 г. || [[Хелоуин: Краят]] || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures, и Rough House Productions<ref>{{Cite web|title=Everything You Need to Know About Halloween Ends Movie (2021): Sep. 28, 2019 - added Announcement to movie trailers & videos|url=https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|last=Renner|first=Brian D.|work=Movie Insider|access-date=May 15, 2020|archive-date=October 21, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201021162658/https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 октомври 2022 г. || [[Билет до Рая]] || копродукция с Red Om Films, Smokehouse Pictures и Working Title Films<ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Re-Team In 'Ticket To Paradise;' Ol Parker Directs For Universal, Working Title|url=https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=February 26, 2021|access-date=February 26, 2021|archive-date=February 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210226182358/https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Reteam 'Ticket To Paradise' Sets Fall 2022 Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 6, 2021|access-date=April 6, 2021|archive-date=April 6, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210406170818/https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 18 ноември 2022 г. || [[Тя каза]] || копродукция с Annapurna Pictures и Plan B Entertainment<ref>{{cite web|title=Carey Mulligan And Zoe Kazan To Portray The New York Times Reporters Who Broke The Harvey Weinstein Sex Scandal Story In Plan B & Annapurna Drama For Universal|url=https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=June 7, 2021|access-date=June 12, 2021|archive-date=June 11, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210611201119/https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/07/she-said-release-date-harvey-weinstein-case-carey-mulligan-zoe-kazan-1234794070/|title='She Said' Gets Release Date; Pic Based On Book About Harvey Weinstein Case Stars Carey Mulligan & Zoe Kazan|last=Pederson|first=Erik|date=July 15, 2021|access-date=July 15, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2022 г. || [[Семейство Фейбълман]] || единствено разпространение, продуциран от [[Amblin Entertainment]]<ref>{{cite web|url=https://screenrant.com/cowboys-aliens-sequel-cancelled-why/|title=Cowboys & Aliens Creator Says Studio Politics Killed Plans For Sequel|work=Screen Rant|last=Fink|first=Richard|date=July 31, 2021|access-date=August 10, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/steven-spielbergs-the-fabelmans-based-on-filmmakers-childhood-sets-2022-theatrical-release-1234885646/|title=Steven Spielberg's ''The Fabelmans'', Based On Filmmaker's Childhood, Sets 2022 Theatrical Release|date=December 6, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 6, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 декември 2022 г. || [[Брутална нощ]] || копродукция с 87North Productions |- | style="text-align:right;"| 21 декември 2022 г. || [[Котаракът в чизми 2]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Puss In Boots 2' In The Works: 'Spider-Verse' Oscar Winner Bob Persichetti Directing|url=https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|work=Deadline Hollywood|access-date=February 27, 2019|date=February 26, 2019|archive-date=February 27, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190227222241/https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|url-status=live}}</ref><ref name="dwa 2022">{{cite web|title=Universal Sets Release Dates For Dreamworks Animation 'Puss In Boots' Sequel & 'The Bad Guys'|url=https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 17, 2021|access-date=March 17, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171554/https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|url-status=live}}</ref><ref name="PussInBootsChristmas2022">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title='Puss In Boots: The Last Wish' Heads To Christmas Time |url=https://deadline.com/2022/04/puss-in-boots-the-last-wish-release-date-1235009625/ |website=Deadline |access-date=April 25, 2022 |date=April 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 декември 2022 г. || [[Жените говорят]] || единствено международно разпространение, продуциран от Plan B Entertainment и Hear/Say Productions |- | style="text-align:right;"| 6 януари 2023 г.<ref>{{cite web |last=Mendelson |first=Scott |title=Universal Shifts ‘M3GAN’ Up To First Week In 2023 |url=https://www.forbes.com/sites/scottmendelson/2022/10/19/m3gan-opening-early-2023-james-wan-jason-blum-universal-movies/?sh=7b1145cb69d6 |access-date=26 October 2022 |language=en-US |date=19 October 2022}}</ref> || [[М3ГАН]] || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster Productions<ref>{{cite magazine|last1=McClintock|first1=Pamela|date=January 19, 2022|title=Allison Williams Thriller ''M3GAN'' Sets January 2023 Release in Theaters|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/allison-williams-m3gan-release-date-1235077459/|publisher=PMRC|magazine=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About M3GAN Movie (2023): Feb. 18, 2022 - added Universal Pictures as a distributor |url=https://www.movieinsider.com/m16582/m3gan |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 януари 2023 г. || ''[[Distant]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Automatik Entertainment<ref name="schedule"/><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Distant Movie (2022): Nov. 9, 2021 - changed the US film release date from March 11, 2022 to September 16, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m17224/distant |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref><ref name="ReleaseDate">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal-DreamWorks' Sci-Fi Pic ''Distant'' Flies To Winter 2023 |url=https://deadline.com/2022/06/universal-dreamworks-distant-release-date-change-1234867196/ |website=Deadline |access-date=June 14, 2022 |date=June 14, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 февруари 2023 г. || [[Почукването]] || <ref name="schedule">{{cite web|title=Upcoming Films|url=https://www.universalpictures.com/upcoming-films|work=[[Universal Pictures]]|access-date=March 1, 2021|archive-date=January 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210126104646/https://www.universalpictures.com/upcoming-films|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/m-night-shyamalan-knock-at-the-cabin-new-release-date-title-revealed-1234855706/|title=M. Night Shyamalan's 'Knock At The Cabin' Gets New Release Date And Official Title|last=Haring|first=Bruce|date=October 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 февруари 2023 г. || [[Кокаиновата мечка]] || копродукция с Brownstone Productions и Lord Miller Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord, Chris Miller Team With 'Ready or Not' Directors for Bear Horror-Comedy (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=December 16, 2019|access-date=March 10, 2021|archive-date=November 2, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201102020444/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Elizabeth Banks To Direct 'Cocaine Bear' Thriller For Universal, Phil Lord & Chris Miller|url=https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|last=N'Duka|first=Amanda|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 9, 2021|access-date=March 10, 2021|archive-date=March 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210309233654/https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 април 2023 г. || [[Супер Марио Bros.: Филмът]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]] и Nintendo |- | style="text-align:right;"| 14 април 2023 г. || [[Ренфийлд]] || копродукция с Skybound Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/about-renfield-release-date-april-2023-1235099693/|title=Universal Sets Nicholas Hoult's ''Renfield'' for 2023 Release|date=February 25, 2022|first=Aaron|last=Couch|website=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=February 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 май 2023 г. || [[Книга за възрастни: Глава втора]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от Focus Features, Fifth Season и Makeready |- | style="text-align:right;"| 19 май 2023 г. || [[Бързи и яростни 10]] || копродукция с Original Film и One Race Films |- | style="text-align:right;" | 30 юни 2023 г. || [[Руби Гилман: Тийн кракен]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web | url=https://thegww.com/exclusive-dreamworks-animation-sets-meet-the-gillmans-for-2022/ | title=EXCLUSIVE: Dreamworks Animation Sets 'Meet the Gillmans' for 2022 | date=16 June 2021 }}</ref><ref>{{cite web | url=https://fullcirclecinema.com/2021/06/16/dreamworks-laura-dern-lana-condor-michael-sheen-meet-the-gillmans/ | title=DreamWorks Eyeing Laura Dern & Lana Condor for 'Meet the Gillmans' | date=16 June 2021 }}</ref><ref>{{cite web|last=Zahed|first=Ramin|title=Trailer Premiere: Director Kirk DeMicco and Producer Kelly Cooney Cilella Give Us the Scoop on DreamWorks' ''Ruby Gillman: Teenage Kraken''|url=https://www.animationmagazine.net/2023/03/kirk-demicco-and-kelly-cooney-cilella-give-us-the-scoop-on-dreamworks-ruby-gillman-teenage-kraken-plus-trailer/ |website=Animation Magazine|date=March 16, 2023|access-date=March 16, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юли 2023 г. || [[Опенхаймер]] || копродукция с Syncopy Inc. и Atlas Entertainment<ref>[https://deadline.com/2021/10/cillian-murphy-j-robert-oppenheimer-christopher-nolans-universal-film-july-2023-1234852888/ Cillian Murphy Confirmed to Star As J. Robert Oppenheimer In Christopher Nolan’s Next Film At Universal, Film Will Bow in July 2023]</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 август 2023 г. || [[Последното пътуване на Деметра]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]], New Republic Pictures и Phoenix Pictures<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About The Last Voyage of the Demeter Movie (2023): Sep. 18, 2021 - changed the movie production status to Production |url=https://www.movieinsider.com/m1101/the-last-voyage-of-the-demeter |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider}}</ref><ref>{{Cite web |date=2021-06-30 |title=Javier Botet Will Haunt the 'Last Voyage of the Demeter' as Dracula in Upcoming Amblin Horror Film |url=https://collider.com/last-voyage-of-the-demeter-cast-javier-botet-dracula/ |access-date=2022-03-15 |website=Collider}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 18 август 2023 г. || [[Бездомници (филм, 2023)|Бездомници]] || копродукция с Picturestart, Lord Miller Productions и Rabbit Hole Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller, Picturestart Set Live-Action Comedy 'Strays' at Universal (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|last=Donnelly|first=Matt|work=[[Variety]]|date=May 27, 2021|access-date=May 29, 2021|archive-date=May 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210529201002/https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/02/strays-release-date-will-ferrell-jamie-foxx-1234934459/|title=''Strays'': Universal Dates Will Ferrell, Jamie Foxx & Will Forte Comedy For Summer 2023|date=February 15, 2022|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=February 23, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 октомври 2023 г. || [[Екзорсистът: Вярващият]] || копродукция с Blumhouse Productions и Morgan Creek Entertainment<ref>{{cite web|title=Untitled Blumhouse Productions Project|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl527139585/?ref_=bo_rs_table_2|access-date=January 27, 2021|website=Box Office Mojo|archive-date=February 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210201061638/https://www.boxofficemojo.com/release/rl527139585/?ref_=bo_rs_table_2|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 октомври 2023 г. || [[Нощна смяна във „Фреди“]] § || копродукция с Blumhouse Productions и Striker Entertainment |- | rowspan="2" style="text-align:right;" | 17 ноември 2023 г. || [[Тролчета: Бандата се събира]] || единствено разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=2021-11-22|title=''Trolls 3'' Lands Release Date, DreamWorks Animation Title Will Be Exclusive Theatrical|url=https://deadline.com/2021/11/trolls-3-release-date-theatrical-exclusive-window-1234878949/|access-date=2021-11-22|website=Deadline|language=en-US}}</ref> |- | ''[[Please Don't Destroy: The Treasure of Foggy Mountain]]'' ‡ || копродукция с Apatow Productions и Mosaic Media Group; разпространява се от Peacock<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/please-dont-destroy-snl-movie-judd-apatow-1235183628/|title=Universal Pictures Nabs Buddy Comedy From 'SNL' Please Don't Destroy Group|website=Hollywood Reporter|date=July 20, 2022|author=Etan Vlessing|access-date=July 21, 2022}}</ref><ref>{{cite news |last1=Grobar |first1=Matt |title=Buddy Comedy From 'SNL' Trio Please Don't Destroy Pivots From Theaters To Peacock, Sets Premiere Date |url=https://deadline.com/2023/05/please-dont-destroy-movie-streaming-premiere-date-peacock-1235359507/ |access-date=May 8, 2023 |publisher=[[Deadline Hollywood]] |date=May 8, 2023}}</ref><ref>{{cite magazine|last=Coggan|first=Devan|title=''SNL's'' Please Don't Destroy trio is looking for lost treasure in feature film first look|url=https://ew.com/movies/please-dont-destroy-treasure-of-foggy-mountain-first-look|magazine=Entertainment Weekly|date=August 16, 2023|access-date=August 16, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2023 г. || ''[[Genie]]'' ‡ || копродукция с Working Title Films и Linden Productions; разпространява се от Peacock<ref>{{Cite web|title=Melissa McCarthy To Star In Richard Curtis-Scripted Christmas Comedy For Universal, Working Title & Peacock; Sam Boyd To Direct|url=https://deadline.com/2022/12/melissa-mccarthy-stars-richard-curtis-scripted-christmas-comedy-universal-working-title-peacock-sam-boyd-directs-1235199151/|access-date=March 17, 2023|website=Deadline|date=December 14, 2022}}</ref><ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2023-11-01 |title=Melissa McCarthy, Paapa Essiedu’s Peacock Comedy ‘Genie’ From ‘Love Actually’s Richard Curtis Gets Premiere Date, Trailer, First Look Photos |url=https://deadline.com/2023/11/melissa-mccarthy-movie-genie-premiere-date-trailer-first-look-1235589552/ |access-date=2023-11-01 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 декември 2023 г. || [[Айлийн (филм)|Айлийн]] || единствено международно разпространение; продуциран от Neon, Fifth Season, CJ ENM, Film4 Productions, Likely Story, Lost Winds Entertainment и Omniscient Productions<ref>{{cite web|title=Focus acquires international rights to 'Eileen' starring Anne Hathaway, Thomasin McKenzie|website=[[Screen International]]|date=11 July 2023|access-date=12 August 2023|url=https://www.screendaily.com/news/focus-acquires-international-rights-to-eileen-starring-anne-hathaway-thomasin-mckenzie-exclusive/5183786.article}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2023 г. || [[Патешки истории (филм, 2023)|Патешки истории]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref name="deadlinedates">{{cite news |last1=Grobar |first1=Matt |title='Despicable Me 4', 'Migration' Get Release Dates From Illumination, Universal |url=https://deadline.com/2022/02/despicable-me-4-migration-get-release-dates-from-illumination-universal-1234956816/ |access-date=February 21, 2022 |publisher=Deadline Hollywood |date=February 18, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 януари 2024 г. || [[Нощно плуване]] || копродукция с Atomic Monster и Blumhouse Productions<ref>{{cite news |last1=Vlessing |first1=Etan |title=Wyatt Russell, Kerry Condon to Star in 'Night Swim' Horror Pic |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/wyatt-russell-kerry-condon-blumhouse-night-swim-1235294351/ |access-date=January 19, 2023 |publisher=[[The Hollywood Reporter]] |date=January 10, 2023}}</ref><ref>{{Cite web |last=Galuppo |first=Mia |date=2023-04-07 |title=Blumhouse Horror ''Night Swim'' Moves Up January Release |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/blumhouse-horror-night-swim-january-release-1235369239/ |access-date=2023-04-14 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 февруари 2024 г. || [[Аргайл: Супершпионин]] || продуциран от Apple Studios, Marv Studios и Cloudy Productions<ref>{{Cite web |last=Fleming |first=Mike Jr. |date=June 15, 2023 |title=Apple's Matthew Vaughn Spy Thriller 'Argylle' Set For February Release Through Universal |url=https://deadline.com/2023/06/apples-matthew-vaughn-spy-thriller-argylle-set-for-february-2-release-through-universal-1235418298/ |access-date=2023-06-15 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 8 март 2024 г. || [[Кунг-фу панда 4]] || единствено разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=August 12, 2022|title=DreamWorks Animation’s ‘Kung Fu Panda 4’ Is Happening; Universal Sets 2024 Release|url=https://deadline.com/2022/08/dreamworks-animations-kung-fu-panda-4-is-happening-universal-sets-2024-release-1235091150/|access-date=August 12, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 април 2024 г. || [[Мънкимен]] || копродукция с Bron Studios, Thunder Road Films, Minor Realm, S'Ya Concept и Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/01/monkey-man-dev-patel-jordan-peele-release-1235805732/|title=Dev Patel's 'Monkey Man' Springs From Netflix To Monkeypaw & Universal, Sets April Theatrical Release, Trailer Drops|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=January 26, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 април 2024 г. || [[Уди Кълвача отива на лагер]] * || копродукция с Universal Animation Studios и Universal 1440 Entertainment; разпространява се от [[Netflix]]<ref>{{Cite web |last=Slatter |first=Sean |date=2021-09-12 |title=Universal 1440 Entertainment's 'Woody Woodpecker' sequel filming in Victoria |url=https://if.com.au/universal-1440-entertainments-woody-woodpecker-sequel-filming-in-victoria/ |access-date=2023-10-10 |website=IF Magazine |language=en-AU}}</ref><ref>{{Cite web |last=Lang |first=Jamie |date=2024-02-01 |title=Netflix Announces New Hybrid 'Woody Woodpecker' Feature, Coming April 12 |url=https://www.cartoonbrew.com/feature-film/netflix-announces-new-hybrid-woody-woodpecker-feature-coming-april-12-237526.html |access-date=2024-02-01 |website=Cartoon Brew |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 април 2024 г. || [[Абигейл]] || копродукция с Radio Silence Productions и Project X Entertainment<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |title='Scream' Filmmaking Team Radio Silence Reunites With Project X On Untitled Monster Movie At Universal |url=https://deadline.com/2023/04/scream-radio-silence-untitled-monster-movie-universal-1235321476/ |website=Deadline |access-date=15 May 2023 |date=11 April 2023}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Radio Silence Universal Monster Thriller Adds Angus Cloud, Kathryn Newton & Will Catlett; Sets Spring 2024 Release |url=https://deadline.com/2023/05/universal-radio-silence-monster-thriller-kathryn-newton-angus-cloud-will-catlett-1235365261/ |website=Deadline |access-date=15 May 2023 |date=12 May 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 април 2024 г. || ''[[The American Society of Magical Negroes]]'' || единствено международно разпространение; продуциран от Sight Unseen и Juba Lane<ref>{{Cite web |date=February 28, 2024|title=''The American Society Of Magical Negroes'' (12A) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/the-american-society-of-magical-negroes-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmde4nzcw|access-date=March 26, 2024 |website=[[British Board of Film Classification|BBFC]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 май 2024 г. || [[Каскадьорът]] || копродукция с 87North Productions и Entertainment 360<ref>{{cite web|last=Kroll|first=Justin|date=August 12, 2022|title=Emily Blunt Joins Ryan Gosling In Universal’s ‘The Fall Guy’ Movie; Studio Sets Release Date|url=https://deadline.com/2022/08/emily-blunt-ryan-gosling-universals-the-fall-guy-1235090675/|access-date=August 12, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юни 2024 г. || [[Моторджии]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Regency Enterprises]] и Tri-State Pictures<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/11/the-bikeriders-focus-features-tom-hardy-austin-butler-1235634377/amp/|title=Tom Hardy, Austin Butler & Jodie Comer New Regency Pic 'The Bikeriders' Zooms Over To Focus Features|website=Deadline|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=November 22, 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/the-bikeriders-new-release-date-2024/|title=Focus Features Sets June Release for 'The Bikeriders' Starring Austin Butler and Tom Hardy|website=The Wrap|first=Adam|last=Chitwood|date=December 8, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 юли 2024 г. || [[Аз, проклетникът 4]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref>{{cite web|last1=Sakoui|first1=Anousha|last2=Palmeri|first2=Christopher|title=In Dismal Summer, 'Despicable Me 3' Producer Delivers $1 Billion|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-09-12/in-dismal-summer-despicable-me-3-producer-delivers-1-billion|work=Bloomberg L.P.|access-date=September 28, 2017|date=September 12, 2017|archive-date=September 29, 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170929135104/https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-09-12/in-dismal-summer-despicable-me-3-producer-delivers-1-billion|url-status=live}}</ref><ref name="deadlinedates"/> |- | style="text-align:right;"| 19 юли 2024 г. || [[Туистърс]] || единствено разпространение в САЩ<br>копродукция с [[Warner Bros. Pictures]], [[Amblin Entertainment]] и The Kennedy/Marshall Company<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/10/twisters-sequel-forecast-spring-start-universal-amblin-finalize-director-1235147353/|work=Deadline|title=The Dish: 'Twisters' Forecast For Spring Start As Universal, Amblin Finalize Director For Sequel|author=Fleming, Mike Jr.|date=October 17, 2022|accessdate=October 17, 2022}}</ref><ref>{{Cite news |last=Rubin |first=Rebecca |date=December 20, 2022 |title='Twister' Sequel Sets Summer 2024 Release Date |work=Variety |url=https://variety.com/2022/film/news/twisters-release-date-1235466673/?fbclid=IwAR12BfARPrqDBFhPWQeHsFB3ynPy8Xgud8ypXjIL73CU20Ny9EHL4y5Xm8k |access-date=December 20, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 август 2024 г || [[Убиецът (филм, 2024)|Убиецът]] ‡ || разпространен от Пийкок<br>копродукция с Atlas Entertainment и Better Tomorrow Films<ref>{{cite web|url=https://www.ign.com/articles/the-killer-exclusive-first-look-at-john-woo-and-peacocks-reimagining-of-the-action-classic|title=The Killer: Exclusive First Look at John Woo and Peacock's Reimagining of the Action Classic|first=Jim|last=Vejvoda|website=IGN|date=June 21, 2024|access-date=June 23, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 септември 2024 г.<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Blumhouse's James McAvoy Thriller ''Speak No Evil'' Heads To Fall|url=https://deadline.com/2024/01/blumhouse-speak-no-evil-fall-2024-release-date-1235796398/|website=Deadline Hollywood|date=January 18, 2024|access-date=January 18, 2024}}</ref> || [[Мълчанието е злото]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/james-mcavoy-blumhouse-reteam-speak-no-evil-gaesterne-1235377044/ |title= James McAvoy, Blumhouse Reteam for Horror Thriller 'Speak No Evil'|first=Aaron|last=Couch|website= [[The Hollywood Reporter]]|date=April 17, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2024 г. || [[Дивият робот]]<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=DreamWorks Animation’s ‘The Wild Robot’ Will Go One Week Later In The Fall |url=https://deadline.com/2024/04/the-wild-robot-release-date-1235893235/ |website=Deadline |access-date=23 April 2024 |date=23 April 2024}}</ref> || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web |last1=Taylor |first1=Drew |title=Director Chris Sanders Returns to DreamWorks Animation With 'The Wild Robot' (Exclusive) |url=https://www.thewrap.com/the-wild-robot-movie-chris-sanders-dreamworks-animation/ |website=TheWrap |access-date=28 September 2023 |date=28 September 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/12/dreamworks-animation-the-wild-robot-release-date-1235677979/|title=DreamWorks Animation's 'The Wild Robot' To Bring Life To Early Fall 2024 Box Office|website=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 19, 2023|access-date=December 19, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 октомври 2024 г. || ''[[Piece by Piece]]'' || единствено международно разпространение<br>продуциран от The Lego Group, I Am Other и Tremolo Productions<ref>{{cite web |last=Earl |first=William |url=https://variety.com/2024/film/news/pharrell-williams-biopic-lego-animated-1235888902/ |title=Pharrell Williams Creating a Lego Animated Biopic With Focus Features |work=[[Variety Magazine|Variety]] |date=January 26, 2024 |access-date=April 24, 2024}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2024 г. || [[Злосторница]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|date=April 1, 2020|title='Minions: The Rise Of Gru', 'Sing 2' Set New 2021 Release Dates; 'Wicked' Still Brewing Slot|url=https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401205258/https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|archive-date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2024 г. || [[Носферату]] || единствено международно разпространение<br>копродукция с Studio 8<ref>{{Cite web |last=Travis|first=Ben|date=2023-11-20 |title=''Nosferatu'' Will Conjure Vampiric Terror In Robert Eggers' 'Old-School Gothic' Horror: 'It's A Scary Film' – World-First Image |url=https://www.empireonline.com/movies/news/nosferatu-robert-eggers-first-look-gothic-horror-world-exclusive/ |access-date=2023-11-20 |website=[[Empire (magazine)|Empire]]}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/11/nosferatu-release-date-first-image-unveiled-1235640311/|title=Focus Features Dates Robert Eggers’ ‘Nosferatu’ For Christmas 2024|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=November 28, 2023|access-date=November 28, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2025 г.<ref>{{cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=July 8, 2020|title=Ryan Gosling's 'Wolfman' Howling At Universal As Director Leigh Whannell & Blumhouse Join The Pack|url=https://deadline.com/2020/07/wolfman-ryan-gosling-leigh-whannell-universal-pictures-blumhouse-the-invisible-man-1202980413/|access-date=September 18, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> || [[Човекът-вълк (филм, 2025)|Човекът-вълк]] || копродукция с Blumhouse Productions и Motel Movies<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|title=Christopher Abbott Replacing Ryan Gosling to Star in 'Wolf Man' for Blumhouse, Universal (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/wolfman-ryan-gosling-drops-out-christopher-abbott-1235746506/|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=December 13, 2023|access-date=December 13, 2023}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 29, 2024|title=Blumhouse’s ‘Wolf Man’ Runs From Fall To MLK Weekend 2025; ‘The Woman In The Yard’ Unset For Now|url=https://deadline.com/2024/03/the-wolf-man-the-woman-in-the-yard-release-dates-1235871933/|access-date=March 29, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 31 януари 2025 г. || [[Ку-чо]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web |last=Milligan |first=Mercedes |date=December 9, 2020 |title=DreamWorks Developing Dav Pilkey's 'Dog Man' as Animated Feature |url=https://www.animationmagazine.net/features/dreamworks-developing-dav-pilkeys-dog-man-as-animated-feature/|access-date=January 28, 2021 |work=[[Animation Magazine]]}}</ref><ref>{{cite web|last1=Amidi|first1=Amid |date=October 6, 2023 |title=Dreamworks Shifting Away From In-House Production In Los Angeles; Sony Imageworks Is A New Production Partner |url=https://www.cartoonbrew.com/studios/dreamworks-shifting-away-from-in-house-production-in-los-angeles-sony-imageworks-is-new-production-partner-233466.html|access-date=October 8, 2023 |website=[[Cartoon Brew]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title=‘Dog Man’ Movie Based On Books From ‘Captain Underpants’ Creator Set For 2025 Release From Universal And DWA |url=https://deadline.com/2024/01/dog-man-movie-release-date-universal-dreamworks-1235807860/ |website=Deadline |access-date=29 January 2024 |date=29 January 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 февруари 2025 г. || [[Любовта боли]] || копродукция с 87North Productions<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=January 4, 2024 |title=Ke Huy Quan Set For Uni Actioner 'With Love' From 87North |url=https://deadline.com/2024/01/ke-huy-quan-with-love-movie-universal-1235695293/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240104214925/https://deadline.com/2024/01/ke-huy-quan-with-love-movie-universal-1235695293/ |archive-date=January 4, 2024 |access-date=January 4, 2024 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|title=Ke Huy Quan 87North Universal Action Movie ‘With Love’ Sets Winter 2025 Release|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=14 March 2024|access-date=14 March 2024|url=https://deadline.com/2024/03/ke-huy-quan-with-love-release-date-1235858857/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 февруари 2025 г. || ''[[Bridget Jones: Mad About the Boy]]'' || копродукция с Working Title Films, Miramax и StudioCanal<br>разпространява се от Пийкок в САЩ<ref name="Deadline">{{cite web|title=Renée Zellweger, Hugh Grant & Emma Thompson To Return For ‘Bridget Jones: Mad About The Boy’; Chiwetel Ejiofor, Leo Woodall Also Set|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=9 April 2024|access-date=9 April 2024|url=https://deadline.com/2024/04/bridget-jones-mad-about-the-boy-renee-zellweger-returning-universal-1235878931/}}</ref><ref>{{cite web|title=Renee Zellweger to Return for ‘Bridget Jones: Mad About the Boy’ With Hugh Grant, Emma Thompson|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|first=Katcy|last=Stephan|date=9 April 2024|access-date=10 April 2024|url=https://variety.com/2024/film/news/bridget-jones-mad-about-the-boy-renee-zellweger-hugh-grant-1235965369/}}</ref><ref>{{cite web|title=Isla Fisher & Nico Parker Among New Additions To ‘Bridget Jones: Mad About The Boy’ As 9 Are Set To Return|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=May 29, 2024|access-date=May 29, 2024|url=https://deadline.com/2024/05/bridget-jones-mad-about-the-boy-adds-13-to-cast-1235943579/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 март 2025 г. || ''[[The Woman in the Yard]]'' || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web|title=Blumhouse Sets ''The Woman In The Yard'' With Danielle Deadwyler As Star & EP; Jaume Collet-Serra To Direct, EP|url=https://deadline.com/2024/02/blumhouse-the-woman-in-the-yard-jaume-collet-serra-danielle-deadwyler-1235825651/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=February 14, 2024|access-date=February 14, 2024}}</ref><ref name="FNAF2Date">{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title=Universal Dates ‘Five Nights At Freddy’s 2,’ ‘Woman In The Yard’ & ‘Drop’; ‘The Black Phone’, ‘M3GAN’ Sequels Pushed |url=https://deadline.com/2024/05/five-nights-at-freddys-2-sets-release-date-m3gan-sequel-pushed-1235919529/ |website=Deadline |access-date=16 May 2024 |date=16 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 април 2025 г. || ''[[Drop]]'' || копродукция с Blumhouse Productions и Platinum Dunes<ref name="FNAF2Date" /> |- | style="text-align:right;" | 18 април 2025 г. || [[Майкъл (филм, 2025)|Майкъл]] || международно разпространение, включително [[Япония]]<br>продуциран от Lionsgate и GK Films<ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=January 11, 2024|title=Antoine Fuqua’s Michael Jackson Biopic Gets Global Release Date Via Lionsgate & Universal|url=https://deadline.com/2024/01/michael-jackson-biopic-release-date-michael-1235718111/|access-date=January 11, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 юни 2025 г. || [[Как да си дресираш дракон (филм, 2025)|Как да си дресираш дракон]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{Cite web |last=Kit |first=Borys |date=2023-02-15 |title='How to Train Your Dragon' Live-Action Movie in the Works from Dean DeBlois, Universal |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-in-the-works-from-dean-deblois-universal-1235326802/ |access-date=2023-02-15 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘How To Train Your Dragon’ Live-Action Feature Pushed Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/11/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-release-date-1235592783/ |website=Deadline |access-date=3 November 2023 |date=3 November 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 юни 2025 г. || [[М3ГАН 2.0]] || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster Productions<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-01-18 |title='M3GAN 2.0' To Happen In 2025 |url=https://deadline.com/2023/01/m3gan-2-release-date-1235226429/ |access-date=2023-01-18 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 юли 2025 г || [[Джурасик свят: Прераждане]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]] и The Kennedy/Marshall Company<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|date=January 22, 2024|title=New Jurassic World Movie in the Works With David Koepp Writing (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/new-jurassic-world-movie-in-the-works-1235792506/|access-date=January 22, 2024|website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=February 5, 2024|title='Jurassic World' New Movie Eyes Summer 2025 Release|url=https://deadline.com/2024/02/jurassic-world-new-movie-2025-release-1235815586/|access-date=February 5, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 август 2025 г. || [[Лошите момчета 2]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=DreamWorks Animation Sets 'The Bad Guys 2' For Late Summer 2025 |url=https://deadline.com/2024/03/the-bad-guys-2-release-date-1235868833/ |website=Deadline |access-date=26 March 2024 |date=26 March 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 15 август 2025 г. || [[Никой 2]] || копродукция с 87North Productions, Odenkirk Provissiero Entertainment и Eighty Two Films<ref>{{cite web |last1=Shanfeld |first1=Ethan |title=‘Nobody 2’ With Bob Odenkirk Lands ‘The Night Comes for Us’ Director Timo Tjahjanto, Filming to Start Late Summer |url=https://variety.com/2024/film/news/nobody-2-bob-odenkirk-director-timo-tjahjanto-1236043497/ |website=Variety |access-date=24 June 2024 |date=24 June 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 септември 2025 г. || Неозаглавено продължение на „Имението Даунтън: Нова епоха“ || единствено международно разпространение<br>копродукция с Carnival Films<ref>{{cite web|title='Downton Abbey 3' Opening Doors In Fall 2025|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=26 June 2024|access-date=26 June 2024|url=https://deadline.com/2024/06/downton-abbey-3-release-date-1235983837/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 септември 2025 г. || ''Him'' || копродукция с Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|title=Marlon Wayans To Star In Psychological Horror Pic ''Goat'' For Universal And Monkeypaw; Justin Tipping Directing|url=https://deadline.com/2024/01/marlon-wayans-goat-universal-monkeypaw-1235791769/|last=Kroll|first=Justin|website=Deadline Hollywood|date=2024-01-15|access-date=2024-01-17}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Sets Fall 2025 Release Of Monkeypaw's 'Him' Starring Marlon Wayans |url=https://deadline.com/2024/05/monkeypaw-marlon-wayans-him-release-date-1235910196/ |website=Deadline |access-date=9 May 2024 |date=9 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 септември 2025 г. || [[Куклената къща на Габи: Филмът]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/04/gabbys-dollhouse-dreamworks-animation-release-date-1235895407/|title=DreamWorks Animation Dates Big Screen Version Of Netflix Streaming Series ''Gabby’s Dollhouse'' For Fall 2025|work=[[Deadline Hollywood]]|author=Anthony D'Alessandro|date=April 25, 2024|access-date=April 26, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 октомври 2025 г. || [[Черният телефон|Неозаглавено продължение на „Черният телефон“]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web |last1=Vlessing |first1=Etan |title=Universal Pictures Sets Release Date for Blumhouse’s ‘The Black Phone 2’ |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/universal-pictures-blumhouse-black-phone-2-release-date-1235630125/ |website=The Hollywood Reporter |access-date=28 October 2023 |date=27 October 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2025 г. || [[Злосторница: Част втора]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|date=April 1, 2020|title='Minions: The Rise Of Gru', 'Sing 2' Set New 2021 Release Dates; 'Wicked' Still Brewing Slot|url=https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401205258/https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|archive-date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 декември 2025 г. || [[Нощна смяна във „Фреди“ 2]] || копродукция с Blumhouse Productions и Scott Cawthon Productions<ref>{{Cite web |last=Earl |first=William |date=2024-01-08 |title=Josh Hutcherson Says ‘Five Nights at Freddy’s 2’ Is in the Works and He’s ‘Dying to Get Back on Set,’ Jennifer Lawrence Texted Him About Film’s Box Office |url=https://variety.com/2024/film/news/five-nights-at-freddys-2-script-josh-hutcherson-1235863907/ |access-date=2024-01-21 |website=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |last=Couch |first=Aaron |date=2024-04-10 |title=‘Five Nights at Freddy’s’ Sequel in the Works at Universal, Blumhouse |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/five-nights-at-freddys-sequel-1235871387/ |access-date=2024-04-11 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref><ref name="FNAF2Date" /> |- | style="text-align:right;" | 2 януари 2026 г. || ''[[SOULM8TE]]'' || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Atomic Monster & Blumhouse Expand 'M3GAN' Universe With 'SOULM8TE', Set New Year's 2026 Release |url=https://deadline.com/2024/06/m3gan-movie-soulm8te-release-date-1235979125/ |website=[[Deadline Hollywood]] |date=June 20, 2024 |access-date=June 20, 2024}}</ref><ref>{{Cite web |last=Kit |first=Borys |title='M3GAN' Getting Horror Spinoff 'SOULM8TE' From Atomic Monster, Blumhouse |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/m3gan-spinoff-soulm8te-atomic-monster-blumhouse-1235928158/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |date=June 20, 2024 |access-date=June 20, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 април 2026 г. || [[Супер Марио Bros.: Филмът 2]] || копродукция с Nintendo и Illumination |- | style="text-align:right;" | 1 юли 2026 г. || [[Шрек 5]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref name="Lang">{{cite news |last=Lang |first=Brett |date=November 6, 2018 |title='Shrek,' 'Puss in Boots' Getting Rebooted (EXCLUSIVE) |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |url=https://variety.com/2018/film/news/shrek-puss-in-boots-reboot-1203020785/ |url-status=live |access-date=November 6, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181106210745/https://variety.com/2018/film/news/shrek-puss-in-boots-reboot-1203020785/ |archive-date=November 6, 2018}}</ref><ref>{{Cite web |last1=Shanfeld |first1=Brent Lang,Ethan |last2=Lang |first2=Brent |last3=Shanfeld |first3=Ethan |date=2023-04-04 |title='Shrek 5' With Original Cast, Donkey Spinoff With Eddie Murphy, 'Sing 3' and More Teased by Illumination's Chris Meledandri (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2023/film/news/shrek-5-donkey-spinoff-secret-life-of-pets-sing-sequels-1235571967/ |access-date=2023-04-04 |website=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |first=Chris |last=McPherson |url=https://collider.com/shrek-5-update-donkey-movie-eddie-murphy/ |title=Eddie Murphy Finally Delivers Huge Update on 'Shrek 5' and 'Donkey' Spin-Off Movie [Exclusive] |date=June 24, 2024 |accessdate=June 24, 2024 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Sharf |first1=Zack |last2=Shanfeld |first2=Ethan |title='Shrek 5' Set for July 2026 With Mike Myers, Eddie Murphy and Cameron Diaz Returning |url=https://variety.com/2024/film/news/shrek-5-release-date-cast-mike-myers-eddie-murphy-cameron-diaz-1235242895/ |website=Variety |access-date=9 July 2024 |date=9 July 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 30 юни 2027 г. || [[Миньоните 3]] || копродукция с Illumination |} == Вижте също == * [[Юнивърсъл Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.universalpictures.com/|Universal Pictures}} {{Филми на Юнивърсъл Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] 75yf01t80mwysauvr5cxk8cdoxywany 12397477 12397451 2024-10-28T13:23:02Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Предстоящи */ 12397477 wikitext text/x-wiki [[Файл:Universal Pictures logo.svg|frameless|дясно|alt=Universal Pictures Logo]] Това е списък с филмите, продуцирани или разпространени от [[Universal Pictures]] през 2020 – 2029 г., открит през 1912 г. като '''Universal Film Manufacturing Company'''. Той е един от главните филмови продукции и разпределително рамо на [[Universal Studios]], дъщерна компания на подразпределението [[NBCUniversal]] от [[Comcast]]. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. Филмите с '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в стрийминг услугата „Пийкок“. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2020 г. || [[Доктор Дулитъл (филм, 2020)|Доктор Дулитъл]] || копродукция с Roth/Kirschenbaum Films и Team Downey |- | style="text-align:right;"| 24 януари 2020 г. || [[Обръщането]] || единствено разпространение; продуциран от DreamWorks Pictures и [[Amblin Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Снимката]] || единствено разпространение; продуциран от Will Packer Productions |- | style="text-align:right;"| 28 февруари 2020 г. || [[Невидимия (филм)|Невидимия]] || копродукция с Blumhouse Productions и Goalpost Pictures |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Ловът]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 10 април 2020 г. || [[Тролчета: Турнето]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 12 юни 2020 г. || [[Изкуството да бъдеш възрастен]] || копродукция с Apatow Productions |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2020 г. || [[Трябваше да си тръгнеш]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 2 октомври 2020 г. || [[Вампирите срещу Бронкс]] || копродукция с Broadway Video и Caviar; разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 13 ноември 2020 г. || [[Откачалка]] || единствено разпространение; продуциран от Blumhouse Productions и Divide/Conquer |- | style="text-align:right;"| 25 ноември 2020 г. || [[Круд: Нова епоха]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 4 декември 2020 г. || [[Любовна история (филм)|Любовна история]] || копродукция с Broken Road Entertainment |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2020 г. || [[Новини от света]] || единствено разпространение в САЩ; копродукция с Playtone, Pretty Pictures и Perfect World Pictures; международно разпространение от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 26 март 2021 г. || [[Никой]] || единствено разпространение; продуциран от 87North Productions, Odenkirk Provissiero Entertainment, Eighty Two Films и Perfect World Pictures |- | style="text-align:right;"| 7 май 2021 г. || [[Човек на гнева]] || единствено разпространение в Аржентина, Бразилия и Мексико (чрез United International Pictures); продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Miramax |- | style="text-align:right;"| 14 май 2021 г. || [[Профил]] || единствено международно разпространение; продуциран от Bazelevs Company и Interface Films |- | style="text-align:right;"| 4 юни 2021 г. || [[Неукротимият Спирит]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2021 г. || [[Братя Спаркс]] || единствено международно разпространение; продуциран от MRC и Complete Fiction<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|title= Focus Features Picks Up Edgar Wright's MRC Documentary 'The Sparks Brothers' – Sundance|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=February 23, 2021|access-date=February 23, 2021|archive-date=March 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210301163702/https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|title=Edgar Wright's 'The Sparks Brothers' Gets Summer U.S. Release Date In Theaters|work=Deadline Hollywood|last=Hipes|first=Patrick|date=March 19, 2021|access-date=March 19, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153927/https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2021 г. || [[Добро на хартия]] || копродукция с Burn Later Productions и Meridian Content; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|url=https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|title=Iliza Shlesinger & Ryan Hansen in Trailer for Comedy 'Good on Paper'|website=First Showing|first=Alex|last=Billington|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518133211/https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 25 юни 2021 г. || [[Бързи и яростни 9]] || копродукция с Original Film и One Race Films<ref name="insight">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/F9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|title='F9' Pushed Back a Year Amir Coronavirus Pandemic|last=McClintock|first=Pamela|date=March 12, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200313102705/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/f9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|archive-date=March 13, 2020|access-date=March 15, 2020}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 2 юли 2021 г. || [[Вечна чистка]] || копродукция с Blumhouse Productions, Platinum Dunes и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Fifth 'Purge' Film Gets Summer 2020 Slaydate|url=https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|date=May 13, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=March 14, 2019|archive-date=May 13, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190513173926/https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|url-status=live}}</ref> |- | [[Бебе Бос 2: Семейни работи]] § || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|title='Boss Baby 2' to Hit Theaters and Peacock on Same Day|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=May 24, 2021|access-date=May 24, 2021|archive-date=May 24, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210524234240/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=McClintock|first=Pamela|title='Boss Baby 2' With Alec Baldwin to Hit Theaters in Spring 2021|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|accessdate=May 26, 2017|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=May 25, 2017|archive-date=March 28, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190328191702/https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юли 2021 г. || [[В капана на времето]] || копродукция с Blinding Edge Pictures<ref>{{Cite web|title=M. Night Shyamalan Thriller Gets 2021 Release Date|url=https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|last=Hipes|first=Patrick|work=Deadline Hollywood|date=June 23, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 10, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200910114834/https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|title=Exclusive: M. Night Shyamalan's 'Old' Is Inspired by Graphic Novel 'Sandcastle'|url=https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 26, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 27, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200927002924/https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 август 2021 г. || [[Респект (филм)|Респект]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Glickmania и One Community<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|title=Aretha Franklin Biopic 'Respect' Pushed 7 Months, 'Tomb Raider 2' Now Unset|work=TheWrap|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=October 27, 2020|access-date=October 27, 2020|archive-date=October 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201028001402/https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 август 2021 г. || [[Кендимен]] || копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Monkeypaw Productions и BRON Creative<ref>{{cite web|last=Hughes|first=William|title=Nia DaCosta's Candyman delayed until August 27, 2021|url=https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|work=The A.V. Club|date=September 12, 2020|access-date=October 22, 2020|archive-date=October 22, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201022085432/https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|url-status=live|достъп_дата=2021-11-12|архив_дата=2020-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201022085432/https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 септември 2021 г. || [[Това е нощта]] || копродукция с Blumhouse Productions и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=Priola|first=Victoria|date=May 30, 2018|title=Now filming: On the set of James DeMonaco's new Staten Island movie|url=https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|access-date=June 7, 2018|work=Silive.com|archive-date=June 12, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612144628/https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 септември 2021 г. || [[Уважаемият Евън Хансън]] || копродукция с Marc Platt Productions и Perfect World Pictures<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|title=Tony Award-Winning Musical 'Dear Evan Hansen' Will Be Universal Pictures, Marc Platt Film; 'Wonder's Stephen Chbosky May Direct|last=Busch|first=Anita|work=Deadline Hollywood|date=November 29, 2018|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200917122008/https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|title=Kaitlyn Dever In Talks For Universal Movie Adaptation Of 'Dear Evan Hansen'|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=June 11, 2020|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916184610/https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal's 'Dear Evan Hansen' Pic Gets Theatrical Release Date|url=https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|last=Pedersen|first=Erik|work=Deadline Hollywood|date=January 29, 2021|access-date=January 29, 2021|archive-date=January 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210129211324/https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Семейство Адамс 2]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Cinesite, Nitrogen Studios и The Jackal Group<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|title='The Addams Family 2' Is In The Works After Great $35M+ 4-Day Weekend, MGM/UAR Set Fall 2021 Release|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=October 15, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=October 15, 2019|archive-date=October 15, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191015161717/https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 октомври 2021 г. || [[Смъртта може да почака (филм)|Смъртта може да почака]] || единствено международно разпространение; копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Eon Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Bond 25' Looks To Shake Up Easter 2020|url=https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|work=Deadline Hollywood|access-date=February 16, 2019|date=February 15, 2019|archive-date=February 16, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190216115834/https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 октомври 2021 г. || [[Хелоуин убива]] § || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures и Rough House Productions<ref>{{cite web|url=https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|title=Halloween Kills|date=May 6, 2018|work=Movie Insider|access-date=May 6, 2018|archive-date=September 21, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180921034635/https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 ноември 2021 г. || [[Белфаст (филм)|Белфаст]] || единствено международно разпространение; продуциран от TKBC<ref>{{cite web|title=Focus Features Boards Kenneth Branagh's Autobiographical Film 'Belfast' Starring Caitriona Balfe, Jamie Dornan & Judi Dench|url=https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|last=Wiseman|first=Andreas|work=Deadline Hollywood|date=December 16, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153926/https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Kenneth Branagh's Drama 'Belfast' Sets Release Date|url=https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=March 17, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210401143258/https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 ноември 2021 г. || [[Домът на Гучи]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Scott Free Productions<ref>{{cite web|title=MGM Buys Ridley Scott's 'Gucci' Film With Lady Gaga Set to Star (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|date=April 8, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=March 11, 2021|archive-date=April 8, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200408234045/https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2021 г. || [[Лакрицова пица]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Focus Features, Bron Creative и Ghoulardi Film Company<ref>{{Cite news|last=Kit|first=Borys|date=July 17, 2020|title=Paul Thomas Anderson's 1970s High School Movie Moving From Focus to MGM|work=[[The Hollywood Reporter]]|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|access-date=March 11, 2021|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916192124/https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 22 декември 2021 г. || [[Ела, изпей! 2]] || копродукция с Illumination<ref name="auto">{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|title='Minions: Rise of Gru' Lands New Summer 2021 Release; 'Sing 2,' 'Wicked' Delayed|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|archive-date=April 1, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401225845/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 януари 2022 г. || [[355 (филм)|355]] || копродукция с Freckle Films и Genre Films<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336|title=Jessica Chastain's Female-Led Spy Film '355' Lands January 2021 Release|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=August 20, 2019|access-date=August 20, 2019|archive-date=September 29, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200929142619/https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title='The 355': Simon Kinberg Femme Action Ensemble Going Earlier In 2022|url=https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 5, 2021|access-date=May 9, 2021|archive-date=May 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210509025547/https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 януари 2022 г. || [[Изкупителна любов]] || единствено разпространение; продуциран от Nthibah Pictures, Pinnacle Peak Pictures и Mission Pictures International<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/redeeming-love-trailer-release-date-abigail-cowen-in-universal-pic-1234858435/|title='Redeeming Love' Trailer, Release Date: Abigail Cowen & Tom Lewis Star In Universal Romance Pic|last=Grobar|first=Matt|work=Deadline Hollywood|date=October 19, 2021|access-date=October 28, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 февруари 2022 г. || [[Омъжи се за мен]] § || копродукция с Nuyorican Productions<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|title=Jennifer Lopez-Owen Wilson Rom-Com 'Marry Me' Sets Pre-Valentine's Day Release in 2021|work=TheWrap|last=Welk|first=Brian|date=September 14, 2020|access-date=September 14, 2020|archive-date=February 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210221125002/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=Welk|first=Brian|title=Jennifer Lopez Rom-Com 'Marry Me' Bumped to Valentine's Day 2022|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|date=February 8, 2021|work=TheWrap|access-date=February 9, 2021|archive-date=February 8, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210208234944/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Бригс и Лулу]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Free Association, и FilmNation Entertainment<ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|title=MGM Acquires U.S. On Channing Tatum & Reid Carolin-Helmed Road Trip Tale 'Dog'|url=https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|date=March 2, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=June 20, 2020|archive-date=March 5, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200305085745/https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 февруари 2022 г. || [[Сирано]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Working Title Films<ref>{{cite web|title=MGM Lands 'Cyrano'; Joe Wright-Directed Working Title Stage Adaptation Stars Peter Dinklage, Haley Bennett, Brian Tyree Henry & Ben Mendelsohn|url=https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=August 4, 2020|access-date=March 13, 2021|archive-date=September 23, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200923202523/https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 април 2022 г. || [[Линейката]] || единствено разпространение, продуциран от Bay Films и Endeavor Content<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|title='No Time To Die' Eyes Second Weekend In October For Theatrical Release; Universal Fills Easter With 'Nobody'|date=January 21, 2021|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|archive-url=https://web.archive.org/web/20210122012650/https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|archive-date=January 22, 2021|url-status=live|access-date=January 22, 2021}}</ref><ref name="december 2021 updates">{{cite web|title='Ambulance' Zooms To Early April|url=https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=December 14, 2021|access-date=December 15, 2021|archive-date=December 15, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211215030039/https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|url-status=live}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 22 април 2022 г. || [[Лошите момчета]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web|date=December 28, 2020|title='The Boss Baby' Sequel Bumped to September 2021, 'The Bad Guys' Moves to 2022|url=https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|access-date=December 28, 2020|last=Welk|first=Brian|work=TheWrap|archive-date=December 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201228213330/https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|url-status=live}}</ref> |- | [[Викингът]] || единствено международно разпространение, продуциран от New Regency и Parts and Labor; Focus Features поддържа американското разпространение<ref>{{cite news |last1=Evangelista |first1=Chris |title=The Northman: Release Date, Cast And More |url=https://www.slashfilm.com/619424/the-northman-release-date-cast-and-more/ |access-date=30 November 2021 |work=Slash Film |date=29 September 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 май 2022 г. || [[Подпалвачката (филм, 2022)|Подпалвачката]] § || копродукция с Blumhouse Productions и Weed Road Pictures<ref>{{cite web|title='Firestarter': Stephen King Classic Reignites With Universal, Blumhouse & Akiva Goldsman Directing|url=https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2017|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 20, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201120213103/https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Exclusive: Zac Efron to Star in 'Firestarter' Remake from Blumhouse|url=https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 29, 2020|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124082552/https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 юни 2022 г. || [[Наблюдател]] || международно разпространение с Focus Features; продуциран от Image Nation Abu Dhabi и Spooky Pictures; IFC Midnight и Shudder поддържа щатски права за разпространение<ref>{{cite news |author1=Mike Fleming Jr. |title=IFC Midnight & Shudder Buy North American Rights To Sundance Thriller ‘Watcher’ |url=https://deadline.com/2022/01/ifc-sundance-thriller-watcher-1234922706/ |access-date=April 18, 2022 |work=Deadline Hollywood |publisher=Penske Media Corporation |date=January 31, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 юни 2022 г. || [[Джурасик свят: Господство]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]] и Perfect World Pictures<ref name=insight/><ref>{{Cite web|title='Jurassic World: Dominion' Delays Summer 2021 Release to 2022|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=October 6, 2020|access-date=October 7, 2020|archive-date=October 9, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201009121015/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Черният телефон]] || копродукция с Blumhouse Productions и Crooked Highway<ref>{{Cite web|last=McNary|first=Dave|author-link=Dave McNary|date=October 30, 2020|title='Doctor Strange' Director Scott Derrickson Boards Blumhouse Horror Movie 'Black Phone'|url=https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|access-date=February 12, 2021|work=[[Variety]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20210212202346/https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|archive-date=February 12, 2021|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Sets Winter 2022 Release For Blumhouse Scott Derrickson Horror Movie 'The Black Phone'|url=https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2021|access-date=April 27, 2021|archive-date=April 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210427210737/https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/the-black-phone-summer-release-date-1234892785/|title=Blumhouse's ''The Black Phone'' Will Now Ring In The Summer|date=December 16, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 17, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 1 юли 2022 г. || [[Миньоните 2]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref name="auto"/><ref name="march 2021 updates">{{cite web|title=Universal Shifts Summer Release Date For 'F9', 'Minions: The Rise Of Gru' Heads To 2022|url=https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 4, 2021|access-date=March 4, 2021|archive-date=March 4, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210304180121/https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|url-status=live}}</ref> |- | ''[[The Forgiven]]'' || единствено международно разпространение с Focus Features |- | style="text-align:right;"| 22 юли 2022 г. || [[Не!]] || копродукция с Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|title=Universal Sets Release Date For Jordan Peele's Next Movie|url=https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=November 9, 2020|access-date=November 16, 2020|archive-date=November 15, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201115220117/https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 юли 2022 г. || [[13 живота]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Imagine Entertainment, Magnolia Mae, и Storyteller Productions<ref>{{cite web|title=Viggo Mortensen, Colin Farrell, Joel Edgerton Head Ensemble Of Ron Howard-Directed MGM Thai Cave Rescue Pic 'Thirteen Lives'|url=https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=March 11, 2021|access-date=March 13, 2021|archive-date=March 12, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210312033010/https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || ''[[Easter Sunday]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Rideback<ref>{{cite web|title=Amblin and Rideback Team for Jo Koy Comedy 'Easter Sunday' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 18, 2020|access-date=February 20, 2021|archive-date=October 30, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201030012913/https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Jay Chandrasekhar to Direct Family Comedy 'Easter Sunday' for Amblin (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 16, 2021|access-date=February 20, 2021|archive-date=February 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210217233928/https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 август 2022 г. || ''[[Emily the Criminal]]'' || единствено международно разпространение, продуциран от Low Spark Films, Fear Knot Productions и Evil Hag Productions<ref>{{cite web|url=https://www.screendaily.com/news/universal-pictures-content-group-takes-international-rights-to-sundance-hit-emily-the-criminal-exclusive/5167274.article|url-access=limited|title=Universal Pictures Content Group takes international rights to Sundance hit ''Emily The Criminal'' (exclusive)|date=February 4, 2022|first=Jeremy|last=Kay|website=[[Screen Daily]]|access-date=February 7, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 август 2022 г. || [[Звярът]] || копродукция с RVK Studios и Will Packer Productions<ref>{{cite web|title=Idris Elba to Star in Survival Thriller 'Beast' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=September 30, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171557/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Beast|url=https://productionlist.com/production/beast/|work=Production List|date=March 15, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171603/https://productionlist.com/production/beast/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Dates Idris Elba Thriller 'Beast' For Summer 2022|url=https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518210301/https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 16 септември 2022 г. || ''[[The Silent Twins]]'' || единствено международно разпространение, продуциран от Madant, Extreme Emotions, 42, и Kindred Spirit<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/04/letitia-wright-tamara-lawrance-silent-twins-movie-true-story-1234730240/|title=Focus Features Acquires 'Silent Twins' With Letitia Wright & Tamara Lawrance|last=Wiseman|first=Andreas|work=Deadline Hollywood|date=April 8, 2021|access-date=April 8, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153929/https://deadline.com/2021/04/letitia-wright-tamara-lawrance-silent-twins-focus-features-1234730240/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 септември 2022 г. || [[Дружки]] || копродукция с Apatow Productions и Global Solutions<ref>{{cite web|title=Nick Stoller To Direct Romantic Comedy Starring Billy Eichner, With Judd Apatow Producing|url=https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=February 5, 2019|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201117234255/https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Pictures Ramping Down Production On 'Jurassic World: Dominion', 'Flint Strong' & Untitled Billy Eichner Comedy In Wake Of Coronavirus|url=https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 13, 2020|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124205613/https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Billy Eichner Universal Romantic Comedy 'Bros' Sets Late Summer 2022 Release|url=https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 5, 2021|access-date=March 5, 2021|archive-date=March 5, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210305180140/https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 октомври 2022 г. || [[Хелоуин: Краят]] || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures, и Rough House Productions<ref>{{Cite web|title=Everything You Need to Know About Halloween Ends Movie (2021): Sep. 28, 2019 - added Announcement to movie trailers & videos|url=https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|last=Renner|first=Brian D.|work=Movie Insider|access-date=May 15, 2020|archive-date=October 21, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201021162658/https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 октомври 2022 г. || [[Билет до Рая]] || копродукция с Red Om Films, Smokehouse Pictures и Working Title Films<ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Re-Team In 'Ticket To Paradise;' Ol Parker Directs For Universal, Working Title|url=https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=February 26, 2021|access-date=February 26, 2021|archive-date=February 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210226182358/https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Reteam 'Ticket To Paradise' Sets Fall 2022 Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 6, 2021|access-date=April 6, 2021|archive-date=April 6, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210406170818/https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 18 ноември 2022 г. || [[Тя каза]] || копродукция с Annapurna Pictures и Plan B Entertainment<ref>{{cite web|title=Carey Mulligan And Zoe Kazan To Portray The New York Times Reporters Who Broke The Harvey Weinstein Sex Scandal Story In Plan B & Annapurna Drama For Universal|url=https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=June 7, 2021|access-date=June 12, 2021|archive-date=June 11, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210611201119/https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/07/she-said-release-date-harvey-weinstein-case-carey-mulligan-zoe-kazan-1234794070/|title='She Said' Gets Release Date; Pic Based On Book About Harvey Weinstein Case Stars Carey Mulligan & Zoe Kazan|last=Pederson|first=Erik|date=July 15, 2021|access-date=July 15, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2022 г. || [[Семейство Фейбълман]] || единствено разпространение, продуциран от [[Amblin Entertainment]]<ref>{{cite web|url=https://screenrant.com/cowboys-aliens-sequel-cancelled-why/|title=Cowboys & Aliens Creator Says Studio Politics Killed Plans For Sequel|work=Screen Rant|last=Fink|first=Richard|date=July 31, 2021|access-date=August 10, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/steven-spielbergs-the-fabelmans-based-on-filmmakers-childhood-sets-2022-theatrical-release-1234885646/|title=Steven Spielberg's ''The Fabelmans'', Based On Filmmaker's Childhood, Sets 2022 Theatrical Release|date=December 6, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 6, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 декември 2022 г. || [[Брутална нощ]] || копродукция с 87North Productions |- | style="text-align:right;"| 21 декември 2022 г. || [[Котаракът в чизми 2]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Puss In Boots 2' In The Works: 'Spider-Verse' Oscar Winner Bob Persichetti Directing|url=https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|work=Deadline Hollywood|access-date=February 27, 2019|date=February 26, 2019|archive-date=February 27, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190227222241/https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|url-status=live}}</ref><ref name="dwa 2022">{{cite web|title=Universal Sets Release Dates For Dreamworks Animation 'Puss In Boots' Sequel & 'The Bad Guys'|url=https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 17, 2021|access-date=March 17, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171554/https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|url-status=live}}</ref><ref name="PussInBootsChristmas2022">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title='Puss In Boots: The Last Wish' Heads To Christmas Time |url=https://deadline.com/2022/04/puss-in-boots-the-last-wish-release-date-1235009625/ |website=Deadline |access-date=April 25, 2022 |date=April 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 декември 2022 г. || [[Жените говорят]] || единствено международно разпространение, продуциран от Plan B Entertainment и Hear/Say Productions |- | style="text-align:right;"| 6 януари 2023 г.<ref>{{cite web |last=Mendelson |first=Scott |title=Universal Shifts ‘M3GAN’ Up To First Week In 2023 |url=https://www.forbes.com/sites/scottmendelson/2022/10/19/m3gan-opening-early-2023-james-wan-jason-blum-universal-movies/?sh=7b1145cb69d6 |access-date=26 October 2022 |language=en-US |date=19 October 2022}}</ref> || [[М3ГАН]] || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster Productions<ref>{{cite magazine|last1=McClintock|first1=Pamela|date=January 19, 2022|title=Allison Williams Thriller ''M3GAN'' Sets January 2023 Release in Theaters|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/allison-williams-m3gan-release-date-1235077459/|publisher=PMRC|magazine=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About M3GAN Movie (2023): Feb. 18, 2022 - added Universal Pictures as a distributor |url=https://www.movieinsider.com/m16582/m3gan |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 януари 2023 г. || ''[[Distant]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Automatik Entertainment<ref name="schedule"/><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Distant Movie (2022): Nov. 9, 2021 - changed the US film release date from March 11, 2022 to September 16, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m17224/distant |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref><ref name="ReleaseDate">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal-DreamWorks' Sci-Fi Pic ''Distant'' Flies To Winter 2023 |url=https://deadline.com/2022/06/universal-dreamworks-distant-release-date-change-1234867196/ |website=Deadline |access-date=June 14, 2022 |date=June 14, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 февруари 2023 г. || [[Почукването]] || <ref name="schedule">{{cite web|title=Upcoming Films|url=https://www.universalpictures.com/upcoming-films|work=[[Universal Pictures]]|access-date=March 1, 2021|archive-date=January 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210126104646/https://www.universalpictures.com/upcoming-films|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/m-night-shyamalan-knock-at-the-cabin-new-release-date-title-revealed-1234855706/|title=M. Night Shyamalan's 'Knock At The Cabin' Gets New Release Date And Official Title|last=Haring|first=Bruce|date=October 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 февруари 2023 г. || [[Кокаиновата мечка]] || копродукция с Brownstone Productions и Lord Miller Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord, Chris Miller Team With 'Ready or Not' Directors for Bear Horror-Comedy (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=December 16, 2019|access-date=March 10, 2021|archive-date=November 2, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201102020444/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Elizabeth Banks To Direct 'Cocaine Bear' Thriller For Universal, Phil Lord & Chris Miller|url=https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|last=N'Duka|first=Amanda|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 9, 2021|access-date=March 10, 2021|archive-date=March 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210309233654/https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 април 2023 г. || [[Супер Марио Bros.: Филмът]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]] и Nintendo |- | style="text-align:right;"| 14 април 2023 г. || [[Ренфийлд]] || копродукция с Skybound Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/about-renfield-release-date-april-2023-1235099693/|title=Universal Sets Nicholas Hoult's ''Renfield'' for 2023 Release|date=February 25, 2022|first=Aaron|last=Couch|website=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=February 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 май 2023 г. || [[Книга за възрастни: Глава втора]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от Focus Features, Fifth Season и Makeready |- | style="text-align:right;"| 19 май 2023 г. || [[Бързи и яростни 10]] || копродукция с Original Film и One Race Films |- | style="text-align:right;" | 30 юни 2023 г. || [[Руби Гилман: Тийн кракен]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web | url=https://thegww.com/exclusive-dreamworks-animation-sets-meet-the-gillmans-for-2022/ | title=EXCLUSIVE: Dreamworks Animation Sets 'Meet the Gillmans' for 2022 | date=16 June 2021 }}</ref><ref>{{cite web | url=https://fullcirclecinema.com/2021/06/16/dreamworks-laura-dern-lana-condor-michael-sheen-meet-the-gillmans/ | title=DreamWorks Eyeing Laura Dern & Lana Condor for 'Meet the Gillmans' | date=16 June 2021 }}</ref><ref>{{cite web|last=Zahed|first=Ramin|title=Trailer Premiere: Director Kirk DeMicco and Producer Kelly Cooney Cilella Give Us the Scoop on DreamWorks' ''Ruby Gillman: Teenage Kraken''|url=https://www.animationmagazine.net/2023/03/kirk-demicco-and-kelly-cooney-cilella-give-us-the-scoop-on-dreamworks-ruby-gillman-teenage-kraken-plus-trailer/ |website=Animation Magazine|date=March 16, 2023|access-date=March 16, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юли 2023 г. || [[Опенхаймер]] || копродукция с Syncopy Inc. и Atlas Entertainment<ref>[https://deadline.com/2021/10/cillian-murphy-j-robert-oppenheimer-christopher-nolans-universal-film-july-2023-1234852888/ Cillian Murphy Confirmed to Star As J. Robert Oppenheimer In Christopher Nolan’s Next Film At Universal, Film Will Bow in July 2023]</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 август 2023 г. || [[Последното пътуване на Деметра]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]], New Republic Pictures и Phoenix Pictures<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About The Last Voyage of the Demeter Movie (2023): Sep. 18, 2021 - changed the movie production status to Production |url=https://www.movieinsider.com/m1101/the-last-voyage-of-the-demeter |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider}}</ref><ref>{{Cite web |date=2021-06-30 |title=Javier Botet Will Haunt the 'Last Voyage of the Demeter' as Dracula in Upcoming Amblin Horror Film |url=https://collider.com/last-voyage-of-the-demeter-cast-javier-botet-dracula/ |access-date=2022-03-15 |website=Collider}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 18 август 2023 г. || [[Бездомници (филм, 2023)|Бездомници]] || копродукция с Picturestart, Lord Miller Productions и Rabbit Hole Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller, Picturestart Set Live-Action Comedy 'Strays' at Universal (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|last=Donnelly|first=Matt|work=[[Variety]]|date=May 27, 2021|access-date=May 29, 2021|archive-date=May 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210529201002/https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/02/strays-release-date-will-ferrell-jamie-foxx-1234934459/|title=''Strays'': Universal Dates Will Ferrell, Jamie Foxx & Will Forte Comedy For Summer 2023|date=February 15, 2022|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=February 23, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 октомври 2023 г. || [[Екзорсистът: Вярващият]] || копродукция с Blumhouse Productions и Morgan Creek Entertainment<ref>{{cite web|title=Untitled Blumhouse Productions Project|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl527139585/?ref_=bo_rs_table_2|access-date=January 27, 2021|website=Box Office Mojo|archive-date=February 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210201061638/https://www.boxofficemojo.com/release/rl527139585/?ref_=bo_rs_table_2|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 октомври 2023 г. || [[Нощна смяна във „Фреди“]] § || копродукция с Blumhouse Productions и Striker Entertainment |- | rowspan="2" style="text-align:right;" | 17 ноември 2023 г. || [[Тролчета: Бандата се събира]] || единствено разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=2021-11-22|title=''Trolls 3'' Lands Release Date, DreamWorks Animation Title Will Be Exclusive Theatrical|url=https://deadline.com/2021/11/trolls-3-release-date-theatrical-exclusive-window-1234878949/|access-date=2021-11-22|website=Deadline|language=en-US}}</ref> |- | ''[[Please Don't Destroy: The Treasure of Foggy Mountain]]'' ‡ || копродукция с Apatow Productions и Mosaic Media Group; разпространява се от Peacock<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/please-dont-destroy-snl-movie-judd-apatow-1235183628/|title=Universal Pictures Nabs Buddy Comedy From 'SNL' Please Don't Destroy Group|website=Hollywood Reporter|date=July 20, 2022|author=Etan Vlessing|access-date=July 21, 2022}}</ref><ref>{{cite news |last1=Grobar |first1=Matt |title=Buddy Comedy From 'SNL' Trio Please Don't Destroy Pivots From Theaters To Peacock, Sets Premiere Date |url=https://deadline.com/2023/05/please-dont-destroy-movie-streaming-premiere-date-peacock-1235359507/ |access-date=May 8, 2023 |publisher=[[Deadline Hollywood]] |date=May 8, 2023}}</ref><ref>{{cite magazine|last=Coggan|first=Devan|title=''SNL's'' Please Don't Destroy trio is looking for lost treasure in feature film first look|url=https://ew.com/movies/please-dont-destroy-treasure-of-foggy-mountain-first-look|magazine=Entertainment Weekly|date=August 16, 2023|access-date=August 16, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2023 г. || ''[[Genie]]'' ‡ || копродукция с Working Title Films и Linden Productions; разпространява се от Peacock<ref>{{Cite web|title=Melissa McCarthy To Star In Richard Curtis-Scripted Christmas Comedy For Universal, Working Title & Peacock; Sam Boyd To Direct|url=https://deadline.com/2022/12/melissa-mccarthy-stars-richard-curtis-scripted-christmas-comedy-universal-working-title-peacock-sam-boyd-directs-1235199151/|access-date=March 17, 2023|website=Deadline|date=December 14, 2022}}</ref><ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2023-11-01 |title=Melissa McCarthy, Paapa Essiedu’s Peacock Comedy ‘Genie’ From ‘Love Actually’s Richard Curtis Gets Premiere Date, Trailer, First Look Photos |url=https://deadline.com/2023/11/melissa-mccarthy-movie-genie-premiere-date-trailer-first-look-1235589552/ |access-date=2023-11-01 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 декември 2023 г. || [[Айлийн (филм)|Айлийн]] || единствено международно разпространение; продуциран от Neon, Fifth Season, CJ ENM, Film4 Productions, Likely Story, Lost Winds Entertainment и Omniscient Productions<ref>{{cite web|title=Focus acquires international rights to 'Eileen' starring Anne Hathaway, Thomasin McKenzie|website=[[Screen International]]|date=11 July 2023|access-date=12 August 2023|url=https://www.screendaily.com/news/focus-acquires-international-rights-to-eileen-starring-anne-hathaway-thomasin-mckenzie-exclusive/5183786.article}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2023 г. || [[Патешки истории (филм, 2023)|Патешки истории]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref name="deadlinedates">{{cite news |last1=Grobar |first1=Matt |title='Despicable Me 4', 'Migration' Get Release Dates From Illumination, Universal |url=https://deadline.com/2022/02/despicable-me-4-migration-get-release-dates-from-illumination-universal-1234956816/ |access-date=February 21, 2022 |publisher=Deadline Hollywood |date=February 18, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 януари 2024 г. || [[Нощно плуване]] || копродукция с Atomic Monster и Blumhouse Productions<ref>{{cite news |last1=Vlessing |first1=Etan |title=Wyatt Russell, Kerry Condon to Star in 'Night Swim' Horror Pic |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/wyatt-russell-kerry-condon-blumhouse-night-swim-1235294351/ |access-date=January 19, 2023 |publisher=[[The Hollywood Reporter]] |date=January 10, 2023}}</ref><ref>{{Cite web |last=Galuppo |first=Mia |date=2023-04-07 |title=Blumhouse Horror ''Night Swim'' Moves Up January Release |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/blumhouse-horror-night-swim-january-release-1235369239/ |access-date=2023-04-14 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 февруари 2024 г. || [[Аргайл: Супершпионин]] || продуциран от Apple Studios, Marv Studios и Cloudy Productions<ref>{{Cite web |last=Fleming |first=Mike Jr. |date=June 15, 2023 |title=Apple's Matthew Vaughn Spy Thriller 'Argylle' Set For February Release Through Universal |url=https://deadline.com/2023/06/apples-matthew-vaughn-spy-thriller-argylle-set-for-february-2-release-through-universal-1235418298/ |access-date=2023-06-15 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 8 март 2024 г. || [[Кунг-фу панда 4]] || единствено разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=August 12, 2022|title=DreamWorks Animation’s ‘Kung Fu Panda 4’ Is Happening; Universal Sets 2024 Release|url=https://deadline.com/2022/08/dreamworks-animations-kung-fu-panda-4-is-happening-universal-sets-2024-release-1235091150/|access-date=August 12, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 април 2024 г. || [[Мънкимен]] || копродукция с Bron Studios, Thunder Road Films, Minor Realm, S'Ya Concept и Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/01/monkey-man-dev-patel-jordan-peele-release-1235805732/|title=Dev Patel's 'Monkey Man' Springs From Netflix To Monkeypaw & Universal, Sets April Theatrical Release, Trailer Drops|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=January 26, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 април 2024 г. || [[Уди Кълвача отива на лагер]] * || копродукция с Universal Animation Studios и Universal 1440 Entertainment; разпространява се от [[Netflix]]<ref>{{Cite web |last=Slatter |first=Sean |date=2021-09-12 |title=Universal 1440 Entertainment's 'Woody Woodpecker' sequel filming in Victoria |url=https://if.com.au/universal-1440-entertainments-woody-woodpecker-sequel-filming-in-victoria/ |access-date=2023-10-10 |website=IF Magazine |language=en-AU}}</ref><ref>{{Cite web |last=Lang |first=Jamie |date=2024-02-01 |title=Netflix Announces New Hybrid 'Woody Woodpecker' Feature, Coming April 12 |url=https://www.cartoonbrew.com/feature-film/netflix-announces-new-hybrid-woody-woodpecker-feature-coming-april-12-237526.html |access-date=2024-02-01 |website=Cartoon Brew |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 април 2024 г. || [[Абигейл]] || копродукция с Radio Silence Productions и Project X Entertainment<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |title='Scream' Filmmaking Team Radio Silence Reunites With Project X On Untitled Monster Movie At Universal |url=https://deadline.com/2023/04/scream-radio-silence-untitled-monster-movie-universal-1235321476/ |website=Deadline |access-date=15 May 2023 |date=11 April 2023}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Radio Silence Universal Monster Thriller Adds Angus Cloud, Kathryn Newton & Will Catlett; Sets Spring 2024 Release |url=https://deadline.com/2023/05/universal-radio-silence-monster-thriller-kathryn-newton-angus-cloud-will-catlett-1235365261/ |website=Deadline |access-date=15 May 2023 |date=12 May 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 април 2024 г. || ''[[The American Society of Magical Negroes]]'' || единствено международно разпространение; продуциран от Sight Unseen и Juba Lane<ref>{{Cite web |date=February 28, 2024|title=''The American Society Of Magical Negroes'' (12A) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/the-american-society-of-magical-negroes-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmde4nzcw|access-date=March 26, 2024 |website=[[British Board of Film Classification|BBFC]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 май 2024 г. || [[Каскадьорът]] || копродукция с 87North Productions и Entertainment 360<ref>{{cite web|last=Kroll|first=Justin|date=August 12, 2022|title=Emily Blunt Joins Ryan Gosling In Universal’s ‘The Fall Guy’ Movie; Studio Sets Release Date|url=https://deadline.com/2022/08/emily-blunt-ryan-gosling-universals-the-fall-guy-1235090675/|access-date=August 12, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юни 2024 г. || [[Моторджии]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Regency Enterprises]] и Tri-State Pictures<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/11/the-bikeriders-focus-features-tom-hardy-austin-butler-1235634377/amp/|title=Tom Hardy, Austin Butler & Jodie Comer New Regency Pic 'The Bikeriders' Zooms Over To Focus Features|website=Deadline|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=November 22, 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/the-bikeriders-new-release-date-2024/|title=Focus Features Sets June Release for 'The Bikeriders' Starring Austin Butler and Tom Hardy|website=The Wrap|first=Adam|last=Chitwood|date=December 8, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 юли 2024 г. || [[Аз, проклетникът 4]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref>{{cite web|last1=Sakoui|first1=Anousha|last2=Palmeri|first2=Christopher|title=In Dismal Summer, 'Despicable Me 3' Producer Delivers $1 Billion|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-09-12/in-dismal-summer-despicable-me-3-producer-delivers-1-billion|work=Bloomberg L.P.|access-date=September 28, 2017|date=September 12, 2017|archive-date=September 29, 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170929135104/https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-09-12/in-dismal-summer-despicable-me-3-producer-delivers-1-billion|url-status=live}}</ref><ref name="deadlinedates"/> |- | style="text-align:right;"| 19 юли 2024 г. || [[Туистърс]] || единствено разпространение в САЩ<br>копродукция с [[Warner Bros. Pictures]], [[Amblin Entertainment]] и The Kennedy/Marshall Company<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/10/twisters-sequel-forecast-spring-start-universal-amblin-finalize-director-1235147353/|work=Deadline|title=The Dish: 'Twisters' Forecast For Spring Start As Universal, Amblin Finalize Director For Sequel|author=Fleming, Mike Jr.|date=October 17, 2022|accessdate=October 17, 2022}}</ref><ref>{{Cite news |last=Rubin |first=Rebecca |date=December 20, 2022 |title='Twister' Sequel Sets Summer 2024 Release Date |work=Variety |url=https://variety.com/2022/film/news/twisters-release-date-1235466673/?fbclid=IwAR12BfARPrqDBFhPWQeHsFB3ynPy8Xgud8ypXjIL73CU20Ny9EHL4y5Xm8k |access-date=December 20, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 август 2024 г || [[Убиецът (филм, 2024)|Убиецът]] ‡ || разпространен от Пийкок<br>копродукция с Atlas Entertainment и Better Tomorrow Films<ref>{{cite web|url=https://www.ign.com/articles/the-killer-exclusive-first-look-at-john-woo-and-peacocks-reimagining-of-the-action-classic|title=The Killer: Exclusive First Look at John Woo and Peacock's Reimagining of the Action Classic|first=Jim|last=Vejvoda|website=IGN|date=June 21, 2024|access-date=June 23, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 септември 2024 г.<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Blumhouse's James McAvoy Thriller ''Speak No Evil'' Heads To Fall|url=https://deadline.com/2024/01/blumhouse-speak-no-evil-fall-2024-release-date-1235796398/|website=Deadline Hollywood|date=January 18, 2024|access-date=January 18, 2024}}</ref> || [[Мълчанието е злото]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/james-mcavoy-blumhouse-reteam-speak-no-evil-gaesterne-1235377044/ |title= James McAvoy, Blumhouse Reteam for Horror Thriller 'Speak No Evil'|first=Aaron|last=Couch|website= [[The Hollywood Reporter]]|date=April 17, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2024 г. || [[Дивият робот]]<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=DreamWorks Animation’s ‘The Wild Robot’ Will Go One Week Later In The Fall |url=https://deadline.com/2024/04/the-wild-robot-release-date-1235893235/ |website=Deadline |access-date=23 April 2024 |date=23 April 2024}}</ref> || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web |last1=Taylor |first1=Drew |title=Director Chris Sanders Returns to DreamWorks Animation With 'The Wild Robot' (Exclusive) |url=https://www.thewrap.com/the-wild-robot-movie-chris-sanders-dreamworks-animation/ |website=TheWrap |access-date=28 September 2023 |date=28 September 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/12/dreamworks-animation-the-wild-robot-release-date-1235677979/|title=DreamWorks Animation's 'The Wild Robot' To Bring Life To Early Fall 2024 Box Office|website=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 19, 2023|access-date=December 19, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 октомври 2024 г. || ''[[Piece by Piece]]'' || единствено международно разпространение<br>продуциран от The Lego Group, I Am Other и Tremolo Productions<ref>{{cite web |last=Earl |first=William |url=https://variety.com/2024/film/news/pharrell-williams-biopic-lego-animated-1235888902/ |title=Pharrell Williams Creating a Lego Animated Biopic With Focus Features |work=[[Variety Magazine|Variety]] |date=January 26, 2024 |access-date=April 24, 2024}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2024 г. || [[Злосторница]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|date=April 1, 2020|title='Minions: The Rise Of Gru', 'Sing 2' Set New 2021 Release Dates; 'Wicked' Still Brewing Slot|url=https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401205258/https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|archive-date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2024 г. || [[Носферату]] || единствено международно разпространение<br>копродукция с Studio 8<ref>{{Cite web |last=Travis|first=Ben|date=2023-11-20 |title=''Nosferatu'' Will Conjure Vampiric Terror In Robert Eggers' 'Old-School Gothic' Horror: 'It's A Scary Film' – World-First Image |url=https://www.empireonline.com/movies/news/nosferatu-robert-eggers-first-look-gothic-horror-world-exclusive/ |access-date=2023-11-20 |website=[[Empire (magazine)|Empire]]}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2023/11/nosferatu-release-date-first-image-unveiled-1235640311/|title=Focus Features Dates Robert Eggers’ ‘Nosferatu’ For Christmas 2024|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=November 28, 2023|access-date=November 28, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2025 г.<ref>{{cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=July 8, 2020|title=Ryan Gosling's 'Wolfman' Howling At Universal As Director Leigh Whannell & Blumhouse Join The Pack|url=https://deadline.com/2020/07/wolfman-ryan-gosling-leigh-whannell-universal-pictures-blumhouse-the-invisible-man-1202980413/|access-date=September 18, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> || [[Човекът-вълк (филм, 2025)|Човекът-вълк]] || копродукция с Blumhouse Productions и Motel Movies<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|title=Christopher Abbott Replacing Ryan Gosling to Star in 'Wolf Man' for Blumhouse, Universal (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/wolfman-ryan-gosling-drops-out-christopher-abbott-1235746506/|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=December 13, 2023|access-date=December 13, 2023}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 29, 2024|title=Blumhouse’s ‘Wolf Man’ Runs From Fall To MLK Weekend 2025; ‘The Woman In The Yard’ Unset For Now|url=https://deadline.com/2024/03/the-wolf-man-the-woman-in-the-yard-release-dates-1235871933/|access-date=March 29, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 31 януари 2025 г. || [[Ку-чо]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web |last=Milligan |first=Mercedes |date=December 9, 2020 |title=DreamWorks Developing Dav Pilkey's 'Dog Man' as Animated Feature |url=https://www.animationmagazine.net/features/dreamworks-developing-dav-pilkeys-dog-man-as-animated-feature/|access-date=January 28, 2021 |work=[[Animation Magazine]]}}</ref><ref>{{cite web|last1=Amidi|first1=Amid |date=October 6, 2023 |title=Dreamworks Shifting Away From In-House Production In Los Angeles; Sony Imageworks Is A New Production Partner |url=https://www.cartoonbrew.com/studios/dreamworks-shifting-away-from-in-house-production-in-los-angeles-sony-imageworks-is-new-production-partner-233466.html|access-date=October 8, 2023 |website=[[Cartoon Brew]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title=‘Dog Man’ Movie Based On Books From ‘Captain Underpants’ Creator Set For 2025 Release From Universal And DWA |url=https://deadline.com/2024/01/dog-man-movie-release-date-universal-dreamworks-1235807860/ |website=Deadline |access-date=29 January 2024 |date=29 January 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 февруари 2025 г. || [[Любовта боли]] || копродукция с 87North Productions<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=January 4, 2024 |title=Ke Huy Quan Set For Uni Actioner 'With Love' From 87North |url=https://deadline.com/2024/01/ke-huy-quan-with-love-movie-universal-1235695293/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240104214925/https://deadline.com/2024/01/ke-huy-quan-with-love-movie-universal-1235695293/ |archive-date=January 4, 2024 |access-date=January 4, 2024 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|title=Ke Huy Quan 87North Universal Action Movie ‘With Love’ Sets Winter 2025 Release|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=14 March 2024|access-date=14 March 2024|url=https://deadline.com/2024/03/ke-huy-quan-with-love-release-date-1235858857/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 февруари 2025 г. || ''[[Bridget Jones: Mad About the Boy]]'' || копродукция с Working Title Films, Miramax и StudioCanal<br>разпространява се от Пийкок в САЩ<ref name="Deadline">{{cite web|title=Renée Zellweger, Hugh Grant & Emma Thompson To Return For ‘Bridget Jones: Mad About The Boy’; Chiwetel Ejiofor, Leo Woodall Also Set|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=9 April 2024|access-date=9 April 2024|url=https://deadline.com/2024/04/bridget-jones-mad-about-the-boy-renee-zellweger-returning-universal-1235878931/}}</ref><ref>{{cite web|title=Renee Zellweger to Return for ‘Bridget Jones: Mad About the Boy’ With Hugh Grant, Emma Thompson|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|first=Katcy|last=Stephan|date=9 April 2024|access-date=10 April 2024|url=https://variety.com/2024/film/news/bridget-jones-mad-about-the-boy-renee-zellweger-hugh-grant-1235965369/}}</ref><ref>{{cite web|title=Isla Fisher & Nico Parker Among New Additions To ‘Bridget Jones: Mad About The Boy’ As 9 Are Set To Return|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=May 29, 2024|access-date=May 29, 2024|url=https://deadline.com/2024/05/bridget-jones-mad-about-the-boy-adds-13-to-cast-1235943579/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 март 2025 г. || ''[[The Woman in the Yard]]'' || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web|title=Blumhouse Sets ''The Woman In The Yard'' With Danielle Deadwyler As Star & EP; Jaume Collet-Serra To Direct, EP|url=https://deadline.com/2024/02/blumhouse-the-woman-in-the-yard-jaume-collet-serra-danielle-deadwyler-1235825651/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=February 14, 2024|access-date=February 14, 2024}}</ref><ref name="FNAF2Date">{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title=Universal Dates ‘Five Nights At Freddy’s 2,’ ‘Woman In The Yard’ & ‘Drop’; ‘The Black Phone’, ‘M3GAN’ Sequels Pushed |url=https://deadline.com/2024/05/five-nights-at-freddys-2-sets-release-date-m3gan-sequel-pushed-1235919529/ |website=Deadline |access-date=16 May 2024 |date=16 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 април 2025 г. || ''[[Drop]]'' || копродукция с Blumhouse Productions и Platinum Dunes<ref name="FNAF2Date" /> |- | style="text-align:right;" | 18 април 2025 г. || [[Майкъл (филм, 2025)|Майкъл]] || международно разпространение, включително [[Япония]]<br>продуциран от Lionsgate и GK Films<ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=January 11, 2024|title=Antoine Fuqua’s Michael Jackson Biopic Gets Global Release Date Via Lionsgate & Universal|url=https://deadline.com/2024/01/michael-jackson-biopic-release-date-michael-1235718111/|access-date=January 11, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 юни 2025 г. || [[Как да си дресираш дракон (филм, 2025)|Как да си дресираш дракон]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{Cite web |last=Kit |first=Borys |date=2023-02-15 |title='How to Train Your Dragon' Live-Action Movie in the Works from Dean DeBlois, Universal |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-in-the-works-from-dean-deblois-universal-1235326802/ |access-date=2023-02-15 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘How To Train Your Dragon’ Live-Action Feature Pushed Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/11/how-to-train-your-dragon-live-action-movie-release-date-1235592783/ |website=Deadline |access-date=3 November 2023 |date=3 November 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 юни 2025 г. || [[М3ГАН 2.0]] || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster Productions<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-01-18 |title='M3GAN 2.0' To Happen In 2025 |url=https://deadline.com/2023/01/m3gan-2-release-date-1235226429/ |access-date=2023-01-18 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 юли 2025 г || [[Джурасик свят: Прераждане]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]] и The Kennedy/Marshall Company<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|date=January 22, 2024|title=New Jurassic World Movie in the Works With David Koepp Writing (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/new-jurassic-world-movie-in-the-works-1235792506/|access-date=January 22, 2024|website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=February 5, 2024|title='Jurassic World' New Movie Eyes Summer 2025 Release|url=https://deadline.com/2024/02/jurassic-world-new-movie-2025-release-1235815586/|access-date=February 5, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 август 2025 г. || [[Лошите момчета 2]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=DreamWorks Animation Sets 'The Bad Guys 2' For Late Summer 2025 |url=https://deadline.com/2024/03/the-bad-guys-2-release-date-1235868833/ |website=Deadline |access-date=26 March 2024 |date=26 March 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 15 август 2025 г. || [[Никой 2]] || копродукция с 87North Productions, Odenkirk Provissiero Entertainment и Eighty Two Films<ref>{{cite web |last1=Shanfeld |first1=Ethan |title=‘Nobody 2’ With Bob Odenkirk Lands ‘The Night Comes for Us’ Director Timo Tjahjanto, Filming to Start Late Summer |url=https://variety.com/2024/film/news/nobody-2-bob-odenkirk-director-timo-tjahjanto-1236043497/ |website=Variety |access-date=24 June 2024 |date=24 June 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 септември 2025 г. || [[Имението Даунтън 3]] || единствено международно разпространение<br>копродукция с Carnival Films<ref>{{cite web|title='Downton Abbey 3' Opening Doors In Fall 2025|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=26 June 2024|access-date=26 June 2024|url=https://deadline.com/2024/06/downton-abbey-3-release-date-1235983837/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 септември 2025 г. || ''Him'' || копродукция с Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|title=Marlon Wayans To Star In Psychological Horror Pic ''Goat'' For Universal And Monkeypaw; Justin Tipping Directing|url=https://deadline.com/2024/01/marlon-wayans-goat-universal-monkeypaw-1235791769/|last=Kroll|first=Justin|website=Deadline Hollywood|date=2024-01-15|access-date=2024-01-17}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Sets Fall 2025 Release Of Monkeypaw's 'Him' Starring Marlon Wayans |url=https://deadline.com/2024/05/monkeypaw-marlon-wayans-him-release-date-1235910196/ |website=Deadline |access-date=9 May 2024 |date=9 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 септември 2025 г. || [[Куклената къща на Габи: Филмът]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/04/gabbys-dollhouse-dreamworks-animation-release-date-1235895407/|title=DreamWorks Animation Dates Big Screen Version Of Netflix Streaming Series ''Gabby’s Dollhouse'' For Fall 2025|work=[[Deadline Hollywood]]|author=Anthony D'Alessandro|date=April 25, 2024|access-date=April 26, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 октомври 2025 г. || [[Черният телефон 2]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web |last1=Vlessing |first1=Etan |title=Universal Pictures Sets Release Date for Blumhouse’s ‘The Black Phone 2’ |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/universal-pictures-blumhouse-black-phone-2-release-date-1235630125/ |website=The Hollywood Reporter |access-date=28 October 2023 |date=27 October 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2025 г. || [[Злосторница: Част втора]] || копродукция с Marc Platt Productions<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|date=April 1, 2020|title='Minions: The Rise Of Gru', 'Sing 2' Set New 2021 Release Dates; 'Wicked' Still Brewing Slot|url=https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401205258/https://deadline.com/2020/04/minions-the-rise-of-gru-sing-2-wicked-release-date-change-global-international-box-office-coronavirus-1202897417/|archive-date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal Releasing 'Wicked' Musical In Two Parts |url=https://deadline.com/2022/04/wicked-universal-two-part-release-1235010059/ |website=Deadline |access-date=April 26, 2022 |date=April 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 декември 2025 г. || [[Нощна смяна във „Фреди“ 2]] || копродукция с Blumhouse Productions и Scott Cawthon Productions<ref>{{Cite web |last=Earl |first=William |date=2024-01-08 |title=Josh Hutcherson Says ‘Five Nights at Freddy’s 2’ Is in the Works and He’s ‘Dying to Get Back on Set,’ Jennifer Lawrence Texted Him About Film’s Box Office |url=https://variety.com/2024/film/news/five-nights-at-freddys-2-script-josh-hutcherson-1235863907/ |access-date=2024-01-21 |website=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |last=Couch |first=Aaron |date=2024-04-10 |title=‘Five Nights at Freddy’s’ Sequel in the Works at Universal, Blumhouse |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/five-nights-at-freddys-sequel-1235871387/ |access-date=2024-04-11 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref><ref name="FNAF2Date" /> |- | style="text-align:right;" | 2 януари 2026 г. || ''[[SOULM8TE]]'' || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title=Atomic Monster & Blumhouse Expand 'M3GAN' Universe With 'SOULM8TE', Set New Year's 2026 Release |url=https://deadline.com/2024/06/m3gan-movie-soulm8te-release-date-1235979125/ |website=[[Deadline Hollywood]] |date=June 20, 2024 |access-date=June 20, 2024}}</ref><ref>{{Cite web |last=Kit |first=Borys |title='M3GAN' Getting Horror Spinoff 'SOULM8TE' From Atomic Monster, Blumhouse |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/m3gan-spinoff-soulm8te-atomic-monster-blumhouse-1235928158/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |date=June 20, 2024 |access-date=June 20, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 3 април 2026 г. || [[Супер Марио Bros.: Филмът 2]] || копродукция с Nintendo и Illumination |- | style="text-align:right;" | 1 юли 2026 г. || [[Шрек 5]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref name="Lang">{{cite news |last=Lang |first=Brett |date=November 6, 2018 |title='Shrek,' 'Puss in Boots' Getting Rebooted (EXCLUSIVE) |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |url=https://variety.com/2018/film/news/shrek-puss-in-boots-reboot-1203020785/ |url-status=live |access-date=November 6, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181106210745/https://variety.com/2018/film/news/shrek-puss-in-boots-reboot-1203020785/ |archive-date=November 6, 2018}}</ref><ref>{{Cite web |last1=Shanfeld |first1=Brent Lang,Ethan |last2=Lang |first2=Brent |last3=Shanfeld |first3=Ethan |date=2023-04-04 |title='Shrek 5' With Original Cast, Donkey Spinoff With Eddie Murphy, 'Sing 3' and More Teased by Illumination's Chris Meledandri (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2023/film/news/shrek-5-donkey-spinoff-secret-life-of-pets-sing-sequels-1235571967/ |access-date=2023-04-04 |website=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |first=Chris |last=McPherson |url=https://collider.com/shrek-5-update-donkey-movie-eddie-murphy/ |title=Eddie Murphy Finally Delivers Huge Update on 'Shrek 5' and 'Donkey' Spin-Off Movie [Exclusive] |date=June 24, 2024 |accessdate=June 24, 2024 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref><ref>{{cite web |last1=Sharf |first1=Zack |last2=Shanfeld |first2=Ethan |title='Shrek 5' Set for July 2026 With Mike Myers, Eddie Murphy and Cameron Diaz Returning |url=https://variety.com/2024/film/news/shrek-5-release-date-cast-mike-myers-eddie-murphy-cameron-diaz-1235242895/ |website=Variety |access-date=9 July 2024 |date=9 July 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 30 юни 2027 г. || [[Миньоните 3]] || копродукция с Illumination |} == Вижте също == * [[Юнивърсъл Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.universalpictures.com/|Universal Pictures}} {{Филми на Юнивърсъл Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] hh2lmic2wwia9pe7qkqclz19n9jq3un 0 792818 12397463 12366730 2024-10-28T13:13:58Z Krisi tranchev.1999 114581 12397463 wikitext text/x-wiki Следва списък с филмите, продуцирани от [[Paramount Pictures]] и пуснати (или насрочени да бъдат пуснати) през 20-те години на XXI век. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. * '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез Paramount+. * '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в Paramount+. * '''*''' символизира стрийминг изданието чрез стрийминг услуги в трите страни. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style=text-align:right;" | 10 януари 2020 г. || [[Като шеф]] || копродукция с Principato-Young<ref>{{cite web|title=Tiffany Haddish's 'Limited Partners' Rounds Out Cast (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2018/film/news/tiffany-haddish-limited-partners-cast-1202985136/|accessdate=19 October 2018|website=Variety|date=18 October 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181019075825/https://variety.com/2018/film/news/tiffany-haddish-limited-partners-cast-1202985136/|archive-date=19 October 2018|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://deadline.com/2019/03/limited-partners-release-date-tiffany-haddish-rose-byrne-the-tigers-apprentice-release-date-paramount-1202576608/ |title=Paramount Moves 'Limited Partners' To 2020 & Dates 'The Tiger's Apprentice' Toon |access-date=2019-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190331065551/https://deadline.com/2019/03/limited-partners-release-date-tiffany-haddish-rose-byrne-the-tigers-apprentice-release-date-paramount-1202576608/ |archive-date=2019-03-31 |url-status=live }}</ref> |- | style=text-align:right;" | 31 януари 2020 г. || [[Ритъм секция]] || копродукция с Eon Productions, Global Road Entertainment и Danjaq LLC<ref>{{Cite news|url=https://deadline.com/2017/08/blake-lively-espionage-thriller-paramount-the-rhythm-section-james-bond-producers-mark-burnell-im-global-1202150418/|title=Paramount Lands Blake Lively Spy Thriller 'The Rhythm Section' By 007 Producers & IM Global|last= Fleming|first=Mike Jr.|date=2017-08-16|website=Deadline Hollywood|access-date=2018-02-05|language=en-US|archive-url=https://web.archive.org/web/20180129073330/https://deadline.com/2017/08/blake-lively-espionage-thriller-paramount-the-rhythm-section-james-bond-producers-mark-burnell-im-global-1202150418/|archive-date=2018-01-29|url-status=live}}</ref> |- | style=text-align:right;" | 14 февруари 2020 г. || [[Соник: Филмът]] || копродукция с Marza Animation Planet, Sega Sammy Group, Original Film, Blur Studio и [[Sega]]<ref>{{Cite web|url=http://www.theworldfolio.com/interviews/segas-new-era-in-entertainment/3891/|title=Sega's new era in entertainment|last=Worldfolio|first=The|website=www.theworldfolio.com|access-date=2016-07-22|archive-url=https://web.archive.org/web/20160821051255/http://www.theworldfolio.com/interviews/segas-new-era-in-entertainment/3891/|archive-date=2016-08-21|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www.gamesindustry.biz/articles/2017-06-21-sega-forever-the-nostalgia-trip-that-could-transform-the-companys-future |title=Archived copy |access-date=2019-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190422192233/https://www.gamesindustry.biz/articles/2017-06-21-sega-forever-the-nostalgia-trip-that-could-transform-the-companys-future |archive-date=2019-04-22 |url-status=live }}</ref><ref name="ParamountDate">{{cite news|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|title='Top Gun: Maverick' Flies To Summer 2020 With 'A Quiet Place' Sequel & More: Paramount Release Date Changes|url=https://deadline.com/2018/08/top-gun-2-a-quiet-place-2-new-release-date-1202446275/|accessdate=August 29, 2018|work=Deadline Hollywood|date=August 29, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180829234505/https://deadline.com/2018/08/top-gun-2-a-quiet-place-2-new-release-date-1202446275/|archive-date=August 29, 2018|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 май 2020 г. || [[Правосъдие от Рая]] || единствено разпространение, продуциран от Ace Entertainment, Paramount Players и BET Films |- | style="text-align:right;"| 22 май 2020 г. || [[Влюбените птици]] * || копродукция с MRC, 3 Arts Entertainment и Quinn's House; разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 25 септември 2020 г. || [[Процесът срещу Чикаго 7]] * || копродукция с Cross Creek Pictures, DreamWorks Pictures, Marc Platt Productions и ShivHans Pictures; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2020/07/netflix-closes-50m-deal-for-aaron-sorkin-the-trial-of-chicago-7-1202974968/|title= Netflix Closes $50M+ Global Deal For Aaron Sorkin’s ‘The Trial Of The Chicago 7’|website=Deadline Hollywood|first=Andreas|last=Wiseman|date=July 1, 2020|accessdate=July 1, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url= https://www.vanityfair.com/hollywood/2020/07/first-look-at-aaron-sorkins-the-trial-of-the-chicago-7|title=First Look at Aaron Sorkin’s The Trial of the Chicago 7|website=Vanity Fair|first=David|last=Ansen|date=July 22, 2020|accessdate=July 22, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 октомври 2020 г. || [[Спонтанно]] || единствено разпространение; продуциран от Awesomeness Films и Jurassic Party Productions |- | style="text-align:right;"| 16 октомври 2020 г. || [[Любов и чудовища]] || единствено разпространение в [[САЩ]]; копродукция с Entertainment One<ref>{{cite web|title=Dylan O'Brien's 'Monster Problems,' 'Clifford' Backed by Paramount, eOne|url=https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp|work=[[Variety]]|accessdate=June 20, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190621000838/https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp/|archive-date=June 21, 2019|url-status=live}}</ref> и 21 Laps Entertainment; разпространява се международно от [[Netflix]] на 14 април 2021 г.<ref>{{cite web|last1=Fleming|first1=Mike Jr.|title=Paramount Players Has Michael Matthews Directing, Dylan O'Brien Negotiating On 'Monster Problems'|url=https://deadline.com/2018/10/monster-problems-paramount-players-michael-matthews-dylan-obrien-1202486961/|work=Deadline|accessdate=April 3, 2019|date=October 22, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20190403171948/https://deadline.com/2018/10/monster-problems-paramount-players-michael-matthews-dylan-obrien-1202486961/|archive-date=April 3, 2019|url-status=live|архив_дата=2019-04-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190403171948/https://deadline.com/2018/10/monster-problems-paramount-players-michael-matthews-dylan-obrien-1202486961/}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2020/08/dylan-obrien-paramount-love-and-monsters-movie-heading-to-pvod-1203018842/|title= Dylan O'Brien Paramount 'Love And Monsters' Movie Heading To PVOD|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Allesandro|date=August 20, 2020|accessdate=August 20, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url= https://www.whats-on-netflix.com/news/love-and-monsters-coming-to-netflix-internationally-in-april-2021/|title=‘Love and Monsters’ Coming to Netflix Internationally in April 2021 |website=What's on Netflix|first=Melissa|last=Taylor|date=March 18, 2021|accessdate=March 19, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 октомври 2020 г. || [[Заклинание]] || единствено разпространение чрез Paramount Players; продуциран от LINK Entertainment и MC8 Entertainment<ref>{{cite web|url= https://www.mediaplaynews.com/thriller-spell-coming-to-pvod-and-digital-oct-30/|title= Thriller 'Spell' Coming to PVOD and Digital Oct. 30|website=Media Play News|first=Stephanie|last=Prange|date=October 1, 2020|accessdate=October 1, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 февруари 2021 г. || [[Съединени американски щати срещу Били Холидей]] || единствено студийно кредитиране; копродукция с Lee Daniels Entertainment и Roth/Kirschenbaum Films; разпространен от Hulu |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 4 март 2021 г. || [[Завръщане в Америка]] * || копродукция с Eddie Murphy Productions, Misher Films и New Republic Pictures; разпространен от Amazon Studios<ref>{{cite web |url=https://variety.com/2020/film/news/eddie-murphys-coming-2-america-moves-from-paramount-to-amazon-studios-1234799523/ |title=Eddie Murphy's 'Coming 2 America' Moves From Paramount to Amazon Studios |website=[[Variety]] |first1=Brent |last1=Lang |first2=Matt |last2=Donnelly |date=October 13, 2020 |accessdate=October 13, 2020}}</ref> |- | [[Спондж Боб: Гъба беглец]] ‡ || единствено разпространение в Канада и Китай; копродукция с Paramount Animation, Nickelodeon Movies, MRC и United Plankton Pictures; разпространен от Paramount+ в [[САЩ]] и международно от [[Netflix]] на 5 ноември 2020 г.<ref name="insight">{{cite web|url=http://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|title=Film releases|work=Variety Insight|accessdate=2016-10-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20180205105405/https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|archive-date=2018-02-05|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=2020-06-22|title='SpongeBob Movie: Sponge on the Run' Skipping Theaters to Launch On Demand and CBS All Access (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2020/film/news/spongebob-movie-skipping-theaters-cbs-all-access-1203539493/|access-date=2020-06-22|website=Variety|language=en}}</ref><ref>{{cite tweet|number=1288988083514482688|title=The happiest place on earth is a pineapple under the sea! Paramount Pictures Canada is excited to announce that THE #SPONGEBOBMOVIE: SPONGE ON THE RUN will open exclusively in Canadian theatres on August 14th.|user=ParamountCanada|author=Paramount Canada|date=July 30, 2020|access-date=July 30, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.digitalspy.com/movies/a34484315/spongebob-sponge-on-the-run-netflix-premiere-date/|title=New SpongeBob movie that skipped cinemas is coming to Netflix very soon|work=Digital Spy|author=Amy West|date=October 26, 2020|access-date=November 2, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 април 2021 г. || [[Безпощадно]] * || копродукция с Skydance Media, Weed Road Pictures, Outlier Society, New Republic Pictures и Midnight Radio Productions;<ref>{{cite web |title=Paramount Confirms Christopher McQuarrie Taking On Tom Clancy's 'Without Remorse |url=https://deadline.com/2012/08/paramount-confirms-chrisopher-mcquarrie-taking-on-tom-clancys-without-remorse-314194/}}</ref> разпространен от Amazon Studios<ref>{{cite web|url= https://www.variety.com/2020/film/news/michael-b-jordan-without-remorse-amazon-1234714715/|title= Amazon Nears Deal for Michael B. Jordan's 'Without Remorse' (EXCLUSIVE)|website=Variety|first=Brent|last=Lang|date=July 23, 2020|access-date=September 23, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 28 май 2021 г. || [[Нито звук 2]] || копродукция с Platinum Dunes и Sunday Night Productions |- | style="text-align:right;"| 10 юни 2021 г. || [[Безкрайните]] ‡ || копродукция с di Bonaventura Pictures, Closest to the Hole Productions, New Republic Pictures и Fuqua Films; разпространен от Paramount+<ref name="Paramount">{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=May 6, 2021|title=Mark Wahlberg & Antoine Fuqua Sci-Fi Thriller 'Infinite' Skips Theaters & Heads To Paramount+|url=https://deadline.com/2021/05/mark-wahlberg-movie-infinite-paramount-plus-1234750771/|url-status=live|access-date=May 6, 2021|work=Deadline Hollywood}}</ref><ref>{{Cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=May 26, 2021|title=Mark Wahlberg & Antoine Fuqua Sci-Fi Thriller 'Infinite' Sets Paramount+ Release Date|url=https://deadline.com/2021/05/mark-wahlberg-movie-infinite-paramount-plus-1234750771/|access-date=May 26, 2021|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 юли 2021 г. || [[Война в бъдещето]] * || копродукция с Skydance Media, Phantom Four Films, New Republic Pictures и Lit Entertainment Group; разпространен от Amazon Studios<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/04/chris-pratt-sci-fi-movie-the-tomorrow-war-sets-summer-release-on-amazon-1234729392/|title=Chris Pratt Sci-Fi Movie ‘The Tomorrow War’ Sets Summer Release On Amazon|date=April 7, 2021|accessdate=April 7, 2021|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D’Alessandro}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юли 2021 г. || [[G.I. Joe: Змийски очи]] || копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Skydance Media, Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/snake-eyes-poster-images-trailer-henry-golding-paramount-g-i-joe-spinoff-1234757907/|title='Snake Eyes: G.I. Joe Origins' Trailer Out For Henry Golding Action Film|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 16, 2021|access-date=July 2, 2021}}</ref> и Entertainment One<ref name="insight" /><ref name="hollywoodreporter.com">{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/hasbro-posts-quarterly-loss-as-pandemic-hits-eone-1304504|title=Hasbro Posts Quarterly Loss as Pandemic Hits eOne|website=The Hollywood Reporter}}</ref><ref name="schedule 4/21">{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=April 9, 2021|title='Top Gun: Maverick' Schedules Departure From Fourth Of July Weekend; 'Mission: Impossible 7' Sets Memorial Day 2022 Launch|url=https://deadline.com/2021/04/top-gun-maverick-mission-impossible-7-tom-cruise-release-date-change-july-4th-weekend-memorial-day-weekend-1234730581/|access-date=April 10, 2021|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- |style="text-align:right;"| 6 август 2021 г. || ''[[Bring Your Own Brigade]]'' || единствено разпространение; продуциран от XTR, Artemis Rising, Topic Studios, Tree Tree Tree и Good N'Proper<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/06/indie-film-rushed-bring-your-own-brigde-made-in-china-overrun-wake-up-on-mars-deals-1234781621/|title=Vertical Acquires Indie Thriller 'Rushed'; CBSN Lands Lucy Walker's 'Bring Your Own Brigade'; 'Made In China', 'Overrun' & 'Wake Up On Mars' Deals; Nantucket's Shelly Winner; More – Film Briefs|website=Deadline Hollywood|first=Patrick|last=Hipes|date=June 30, 2021|access-date=August 8, 2021}}</ref> |- |style="text-align:right;"| 20 август 2021 г. || [[Пес патрул: Филмът]] § || единствено световно разпространение; копродукция с Nickelodeon Movies, Spin Master Entertainment и Mikros Image; Elevation Pictures поддържа канадското разпространение<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='PAW Patrol' Movie In The Works For Summer 2021 From Spin Master, Paramount & Nickelodeon|url=https://deadline.com/2020/02/paw-patrol-movie-spin-master-paramount-nickelodeon-1202865343/|work=Deadline|date=February 21, 2020|access-date=February 21, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200221161931/https://deadline.com/2020/02/paw-patrol-movie-spin-master-paramount-nickelodeon-1202865343/|archive-date=February 21, 2020|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://variety.com/2020/film/box-office/mission-impossible-sequels-get-pushed-back-1234589362/|title='Mission: Impossible' Sequels Get Pushed Back|last=Rubin|first=Rebecca|date=2020-04-24|website=Variety|language=en|access-date=2020-04-24}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 октомври 2021 г. || [[Паранормална активност: Близки роднини]] ‡ || продуциран от Paramount Players и Blumhouse Productions;<ref>{{cite web|url= https://variety.com/2021/film/news/paranormal-activity-reboot-will-eubank-christopher-landon-1234907410/|title=Paranormal Activity Reboot Coming from Will Eubank, Christopher Landon|website=Variety|first=Angelique|last=Jackson|date=February 12, 2021|accessdate=February 12, 2021}}</ref> разпространен от Paramount+<ref name="Welk">{{cite web |title=New 'Pet Sematary' and 'Paranormal Activity' Films Headed to Paramount+ |url=https://www.thewrap.com/new-pet-sematary-and-paranormal-activity-films-headed-to-paramount/ |date=February 24, 2021 |first=Brian |last=Welk |website=TheWrap |access-date=February 24, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/video/paranormal-activity-next-of-kin-release-date-trailer/|title= Paramount+ Sets Premiere Date For ‘Paranormal Activity: Next Of Kin’; Teaser Unveiled|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline|date=September 17, 2021|access-date=September 17, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 ноември 2021 г. || [[Клифърд, голямото червено куче]] § || единствено световно разпространение; копродукция с Entertainment One,<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp|title=Dylan O'Brien's 'Monster Problems,' 'Clifford' Backed by Paramount, eOne|work=[[Variety (magazine)|Variety]]|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20190621000838/https://variety.com/2019/film/news/dylan-obrien-monster-problems-clifford-paramount-eone-1203249298/amp/|archive-date=June 21, 2019|accessdate=June 20, 2019}}</ref>The Kerner Entertainment Company, New Republic Pictures и Scholastic Entertainment;<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2016/06/clifford-the-big-red-dog-movie-paramount-justin-malen-1201781593/|title='Clifford The Big Red Dog' Movie Unleashed At Paramount With Scribe Justin Malen|last1=Fleming|first1=Mike Jr.|date=June 30, 2016|website=Deadline Hollywood|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20160901051713/http://deadline.com/2016/06/clifford-the-big-red-dog-movie-paramount-justin-malen-1201781593/|archive-date=September 1, 2016|access-date=September 6, 2016}}</ref><ref>„7 Days of Deals“, ''The Hollywood Reporter'', 27 September 2017, page 30.</ref><ref>{{cite web|url=https://www.deadline.com/2018/05/reel-fx-jared-mass-executive-1202398950/|title=Reel FX Rehires Jared Mass As Company Aims To Ramp Up Original Content Slate|last1=N'Duka|first1=Amanda|date=May 29, 2018|work=Deadline Hollywood|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20180925142245/https://deadline.com/2018/05/reel-fx-jared-mass-executive-1202398950/|archive-date=September 25, 2018|access-date=September 24, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/clifford-big-red-dog-movie-lands-november-2020-release-date-1191324|title='Clifford the Big Red Dog' Movie Lands November 2020 Release Date|last1=McClintock|first1=Pamela|date=27 February 2019|website=Variety|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20190228064844/https://www.hollywoodreporter.com/news/clifford-big-red-dog-movie-lands-november-2020-release-date-1191324|archive-date=28 February 2019|accessdate=28 February 2019}}</ref> Entertainment One поддържа разпространението в Канада и Великобритания<ref>{{cite news|title=‘Clifford The Big Red Dog’ Returns To Q4 Release Schedule, Will Go Day & Date In Theaters & On Paramount+|url=https://deadline.com/2021/09/clifford-the-big-red-dog-returns-to-q4-release-schedule-will-go-day-date-in-theaters-on-paramount-1234843483/|access-date=23 September 2021|agency=Deadline}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 декември 2021 г. || [[Грохот на ринга]] ‡ || копродукция с Paramount Animation, WWE Studio, Walden Media, и Reel FX Animation Studios; разпространява се от Paramount+<ref>{{Cite web |url=https://deadline.com/2019/05/antoine-fuqua-secret-society-pic-infinite-lands-date-coming-to-america-2-shifts-paramount-2020-releases-1202610328/ |title=Archived copy |access-date=2019-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190830002912/https://deadline.com/2019/05/antoine-fuqua-secret-society-pic-infinite-lands-date-coming-to-america-2-shifts-paramount-2020-releases-1202610328/ |archive-date=2019-08-30 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |last1=Pedersen |first1=Erik |title=Paramount Grounds 'Rugrats' Movie, Moves WWE's 'Rumble' Back Six Months & Titles Next 'SpongeBob' Pic |url=https://deadline.com/2019/11/rugrats-movie-pulled-wwe-rumble-release-date-titles-spongebob-movie-sponge-on-the-run-1202784527/ |website=Deadline |date=November 12, 2019 |access-date=November 13, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20191113045859/https://deadline.com/2019/11/rugrats-movie-pulled-wwe-rumble-release-date-titles-spongebob-movie-sponge-on-the-run-1202784527/ |archive-date=November 13, 2019 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |last1=Hipes |first1=Patrick |title=Paramount's Animated 'Rumble' Release Date Moves Deeper Into 2021 |url=https://deadline.com/2020/10/rumble-release-date-change-animated-wrestling-movie-wwe-paramount-1234604538/ |accessdate=28 October 2020 |work=Deadline |date=28 October 2020}}</ref><ref>{{cite web |last1=Malholtra |first1=Rahul |title='Rumble' Trailer Reveals Animated Sports Movie Heading for a Paramount+ Release |url=https://collider.com/rumble-movie-trailer-release-date-paramount-plus/ |website=Collider |date=November 26, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 януари 2022 г. || [[Писък (филм, 2022)|Писък]] || копродукция с Spyglass Media Group, Project X Entertainment, Outerbanks Entertainment и Radio Silence Productions |- | style="text-align:right;"| 4 февруари 2022 г. || [[Кретените завинаги]] || копродукция с MTV Entertainment Studios, Dickhouse Productions и Gorilla Flicks |- | style="text-align:right;"| 25 март 2022 г. || [[Изгубеният град]] || копродукция с Fortis Films, 3dot Productions и Exhibit A Films<ref>{{cite web|title=Eyeing Sandra Bullock & Ryan Reynolds Re-Team, Paramount Sets Helmers Adam & Aaron Nee For 'Lost City Of D'|url=https://deadline.com/2020/10/sandra-bullock-ryan-reynolds-reteam-lost-city-of-d-paramount-pictures-adam-nee-aaron-nee-1234595696/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=[[Deadline Hollywood]]|date=October 12, 2020|access-date=February 14, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title='The Lost City Of D': Paramount Sets 2022 Release For Channing Tatum-Sandra Bullock Romantic Comedy|url=https://deadline.com/2021/02/the-lost-city-of-d-channing-tatum-sandra-bullock-paramount-2022-1234693602/|last=Del Rosario|first=Alexandra|work=[[Deadline Hollywood]]|date=February 13, 2021|access-date=February 14, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/the-lost-city-paramount-pushes-up-release-date-for-sandra-bullock-film-1234857678/|title='The Lost City': Paramount Pushes Up Release Date For Sandra Bullock-Channing Tatum Comedy|last=Grobar|first=Matt|date=October 18, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 април 2022 г. || [[Наемник (филм)|Наемник]] || единствено разпространение, продуциран от STXfilms, 30West и Thunder Road Films |- | style="text-align:right;"| 8 април 2022 г. || [[Соник: Филмът 2]] || копродукция с Sega Sammy Group, Marza Animation Planet, Original Film, Blur Studio и Sega |- | style="text-align:right;"| 13 май 2022 г. || [[Мажоретката се завръща]] * || копродукция с Paramount Players и Broken Road Productions; разпространява се от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 27 май 2022 г. || [[Топ Гън: Маверик]] || копродукция с Skydance Media, Tencent Pictures, Jerry Bruckheimer Films, TC Productions и New Republic Pictures<ref name="Quiet&TopGunDelayed">{{cite news|title='A Quiet Place II' & 'Top Gun: Maverick' Moving To 2021|url=https://variety.com/2019/film/news/chris-evans-infinite-release-date-1203209364/|date=23 July 2020|website=Deadline|access-date=23 July 2020}}</ref><ref name="schedule 4/21"/><ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=2020-08-20|title=New Republic Pictures Signs 10-Pic Co-Fi Deal With Paramount Pictures; 'Top Gun: Maverick' Among Films|url=https://deadline.com/2020/08/paramount-pictures-new-republic-pictures-10-picture-cofinancing-deal-top-gun-maverick-1203018250/|access-date=2021-06-03|website=Deadline|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 юли 2022 г. || [[Свирепи лапички: Легендата за Ханк]] || единствено разпространение чрез етикета Nickelodeon Movies в САЩ и други страни; продуциран от GFM Animation, Aniventure, Align, Brooksfilms, Huayi Brothers, Flying Tigers Entertainment, HB Wink Animation, Cinesite и Huayi Tencent Entertainment;<ref>{{Cite web |last=Galuppo |first=Mia |date=2022-01-21 |title=Paramount Lands Animated ‘Blazing Samurai’ Starring Mel Brooks, Michael Cera (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/paramount-lands-animation-blazing-samurai-starring-mel-brooks-michael-cera-exclusive-1235078920/ |access-date=2022-03-15 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref> Sky Cinema поддържа разпространението във [[Великобритания]] |- | style="text-align:right;" | 12 август 2022 г. || [[Тайният щаб]] ‡ || копродукция с Jerry Bruckheimer Films<ref>{{cite web|title=Owen Wilson Movie 'Secret Headquarters' To Hit Theaters In Summer 2022|url=https://deadline.com/2021/06/owen-wilson-movie-secret-headquarters-theatrical-release-2022-1234767887/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=June 2, 2021|access-date=June 2, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 август 2022 г. || [[Сиракът: Първо убийство]] § || единствено разпространение; продуциран от Paramount Players, Dark Castle Entertainment, Entertainment One, Sierra/Affinity и Eagle Vision |- | style="text-align:right;"| 30 септември 2022 г. | [[Усмивка (филм)|Усмивка]] | копродукция с Paramount Players и Temple Hill Entertainment<ref>{{cite web|last=Rubin|first=Rebecca|url=https://variety.com/2021/film/news/sosie-bacon-somethings-wrong-with-rose-paramount-1235070324/|title='Mare of Easttown' Actor Sosie Bacon to Star in 'Something's Wrong With Rose' for Paramount Players (EXCLUSIVE)|date=September 22, 2021|website=[[Variety]]|accessdate=September 22, 2021}}</ref><ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|url=https://deadline.com/2022/05/paramount-dates-smile-for-fall-1235033643/|title=Paramount Dates 'Smile' For Fall|date=May 26, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|accessdate=May 26, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 октомври 2022 г. | ''[[Significant Other]]'' ‡ | копродукция с Paramount Players; разпространява се от Paramount+<ref>{{Cite web |title=Video: Paramount+ Announces Premiere Date and Debuts Official Trailer for "Significant Other," Starring Maika Monroe and Jake Lacy {{!}} TheFutonCritic.com |url=http://thefutoncritic.com/video/2022/09/06/video-paramountplus-announces-premiere-date-and-debuts-official-trailer-for-significant-other-starring-maika-monroe-and-jake-lacy-515210/20220906cbs01/ |access-date=2022-10-01 |website=thefutoncritic.com}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 декември 2022 г. | [[Вавилон (филм, 2022)|Вавилон]] | копродукция с Marc Platt Productions и Material Pictures<ref>{{cite web|url=https://collider.com/damien-chazelle-next-movie-babylon-release-date/amp/|title=Damien Chazelle's 'Babylon' Lines up Awards Season 2021 Date|publisher=Collider.com|date=2019-11-12|accessdate=2021-01-02|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 февруари 2023 г. | [[80 за Брейди]] | копродукция с 199 Productions и Fifth Season<ref>{{cite news |last1=Kit |first1=Borys |title=Tom Brady Makes Post-Football Moves, to Produce, Appear in Road Trip Comedy for Paramount, Endeavor Content (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/tom-brady-jane-fonda-road-trip-comedy-1235098335/ |access-date=February 24, 2022 |publisher=[[The Hollywood Reporter]] |date=February 24, 2022}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/10/80-for-brady-release-date-tom-brady-leads-paramount-film-1235143695/|title='80 For Brady' Release Date: Tom Brady, Lily Tomlin, Jane Fonda & More Star In Paramount Pic Based On True Story|last=Grobar|first=Matt|date=October 13, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 март 2023 г. | [[Писък 6]] | копродукция с Spyglass Media Group, Project X Entertainment и Radio Silence Productions<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=2022-02-03 |title='Scream' Sequel Moving Forward At Paramount And Spyglass |url=https://deadline.com/2022/02/scream-sequel-moving-forward-at-paramount-and-spyglass-1234925874/ |access-date=2022-02-03 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 31 март 2023 г. | [[Dungeons & Dragons: Разбойническа чест]] | копродукция с Entertainment One и Sweetpea Entertainment |- | style="text-align:right;"| 9 юни 2023 г. | [[Трансформърс: Възходът на зверовете]] | копродукция с Skydance Media, New Republic Pictures,<ref name="Grobar">{{cite web |date=2021-06-22 |last1=Grobar |first1=Matt |title=Steven Caple Jr. & Lorenzo Di Bonaventura Unveil Title For Seventh 'Transformers' Film, Tease New Character & Story Details |url=https://deadline.com/2021/06/transformers-7-steven-caple-jr-reveals-title-anthony-ramos-dominique-fishback-lorenzo-di-bonaventura-paramount-1234779155/ |website=Deadline Hollywood }}</ref> Bay Films<ref>{{cite web|date=2021-06-27|last1=Sneider|first1=Jeff|title=Exclusive: 'Transformers: Rise of the Beasts' Adds Ron Perlman as Voice of Optimus Primal|url= https://collider.com/ron-perlman-optimus-primal-voice-transformers-7-rise-of-the-beasts/amp/|website=Collider}}</ref> и Entertainment One<ref>{{cite web|title= Paramount Dates New 'Transformers' Movie For 2022|url= https://deadline.com/2020/05/paramount-dates-new-transformers-movie-for-2022-1202924176/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=May 1, 2020|access-date=June 18, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 юни 2023 г. | [[Индиана Джоунс и реликвата на съдбата]] | единствен студиен надпис; копродукция с [[Уолт Дисни Пикчърс]] и [[Лукасфилм]]; разпространен от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]<ref>{{Cite web |url=https://www.instagram.com/p/Cqu-b3IrcMh/?igshid=YmMyMTA2M2Y= |title=Archived copy |access-date=April 7, 2023 |archive-date=April 7, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230407185559/https://www.instagram.com/p/Cqu-b3IrcMh/?igshid=YmMyMTA2M2Y= |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 юли 2023 г. | [[Мисията невъзможна 7: Пълна разплата – част първа]] | копродукция с Skydance Media, New Republic Pictures и TC Productions<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/paramount-g-i-joe-dungeons-dragons-1202644244/|title=Paramount Dates 'G.I. Joe 3' for 2020, 'Dungeons & Dragons' for 2021|publisher=Variety.com|date=2017-12-18|accessdate=2017-12-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20171220043804/http://variety.com/2017/film/news/paramount-g-i-joe-dungeons-dragons-1202644244/|archive-date=2017-12-20|url-status=live}}</ref><ref name="schedule 4/21"/> |- | style="text-align:right;"| 2 август 2023 г. | [[Костенурките нинджа: Пълен хаос]] | копродукция с Paramount Animation, Nickelodeon Movies, Nickelodeon Animation Studio и Point Grey Pictures<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2022-02-07 |title='Smurfs' Heads To Nickelodeon & Paramount Animation In New Multi-Pic Deal; Pam Brady Writing New Movie; Series Picked Up For Season 2 |url=https://deadline.com/2022/02/smurfs-nickelodeon-paramount-movie-deal-season-2-tv-1234927777/ |access-date=2022-03-20 |website=Deadline |language=en-US}}</ref><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/teenage-mutant-ninja-turtles-reboot-seth-rogen-1234985667/|title='Teenage Mutant Ninja Turtles' Reboot From Seth Rogen, Nickelodeon Set for 2023|author=Jordan Moreau|work=Variety|date=June 1, 2021|access-date=June 1, 2021}}</ref><ref>{{cite web|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|title='Teenage Mutant Ninja Turtles' Getting CG Movie Reboot From Nickelodeon & Seth Rogen's Point Grey Pictures|url=https://deadline.com/2020/06/teenage-mutant-ninja-turtles-cg-movie-reboot-from-nickelodeon-seth-rogens-point-grey-pictures-1202973764/|website=Deadline|accessdate=June 30, 2020|date=June 30, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 септември 2023 г. | [[Пес патрул: Супер филмът]] | копродукция с Nickelodeon Movies, Spin Master Entertainment и Mikros Image<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/11/paw-patrol-the-mighty-movie-sequel-theatrical-release-paramount-1234866886/|title='PAW Patrol: The Mighty Movie' Sequel Gets Greeenlight For Theatrical Release Via Paramount; TV Spinoff Also Set|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=November 3, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 6 октомври 2023 г. | [[Убийците на цветната луна]] | копродукция с Apple Studios, Imperative Entertainment, Sikelia Productions и Appian Way Productions;<ref>{{cite web |last=Tartaglione |first=Nancy |url=https://deadline.com/2019/06/paramount-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-killers-of-the-flower-moon-cineeurope-1202634735/ |title=Paramount Acquires Imperative's Martin Scorsese-Leonardo DiCaprio Adaptation 'Killers Of The Flower Moon' – CineEurope |website=[[Deadline Hollywood|Deadline]] |date=June 19, 2019 |accessdate=July 30, 2019 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190728121547/https://deadline.com/2019/06/paramount-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-killers-of-the-flower-moon-cineeurope-1202634735/ |archivedate=July 28, 2019 |url-status=live}}</ref> разпространен от Apple TV+<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2020/05/killers-of-the-flower-moon-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-robert-de-niro-apple-paramount-1202904816/ |title=Apple To Team With Paramount On Scorsese-DiCaprio-De Niro Drama 'Killers Of The Flower Moon' |website=Deadline Hollywood |first=Mike Jr. |last=Fleming |date=May 27, 2020 |accessdate=May 27, 2020|archive-date=May 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200528002737/https://deadline.com/2020/05/killers-of-the-flower-moon-martin-scorsese-leonardo-dicaprio-robert-de-niro-apple-paramount-1202904816/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 октомври 2023 г. | ''[[Under the Boardwalk]]'' | копродукция с Paramount Animation и Big Kid Pictures<ref name="PA2020s">{{cite web|last=Giardina|first=Carolyn|title='Spice Girls' Movie in the Works as Paramount Unveils Animation Slate (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/paramount-plans-spice-girls-movie-as-part-newly-unveiled-animation-slate-1217519|date=June 12, 2019|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=August 9, 2022|archive-date=June 12, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190612145051/https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/paramount-plans-spice-girls-movie-as-part-newly-unveiled-animation-slate-1217519|url-status=live}}</ref><ref name="Boardwalk&Tiger">{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='A Quiet Place II' & 'Top Gun: Maverick' Moving To 2021|url=https://deadline.com/2020/07/quiet-place-2-top-gun-2-moving-to-2021-1202993889/|work=[[Deadline Hollywood]]|date=July 23, 2020|access-date=August 9, 2022|archive-date=April 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210427023740/https://deadline.com/2020/07/quiet-place-2-top-gun-2-moving-to-2021-1202993889/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=After a Decade in Limbo, Brian Robbins Is Giving Paramount a Makeover With ‘Ninja Turtles,’ Tom Cruise and ‘Gladiator 2’|url=https://variety.com/2023/film/features/brian-robbins-paramount-pictures-tmnt-mutant-mayhem-tom-cruise-1235679142/|access-date=July 26, 2023|website=Variety|date=July 26, 2023}}</ref><ref>{{cite web|title=Paramount Will Give 'Under The Boardwalk' A Limited Theatrical Release On October 27|url=https://www.cartoonbrew.com/distribution/under-the-boardwalk-limited-theatrical-release-october-27-233915.html|access-date=October 20, 2023|last=Lang|first=Jamie|website=Cartoon Brew|date=October 19, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 януари 2024 г. | [[Гадни момичета (филм, 2024)|Гадни момичета]] | копродукция с Paramount Players, Broadway Video и Little Stranger<ref>{{cite web|title='Mean Girls the Musical': Arturo Perez Jr. and Samantha Jayne Tapped To Direct Adaptation For Paramount Players|url=https://deadline.com/2021/09/mean-girls-the-musical-arturo-perez-jr-and-samantha-jayne-direct-paramount-players-1234840881/|last=Kroll|first=Justin|work=[[Deadline Hollywood]]|date=September 21, 2021|access-date=September 21, 2021|archive-date=September 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210921173215/https://deadline.com/2021/09/mean-girls-the-musical-arturo-perez-jr-and-samantha-jayne-direct-paramount-players-1234840881/|url-status=live}}</ref><ref name="ParamountSept2023">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/smile-mean-girls-musical-set-2024-release-dates-1235597249/|title='Smile 2,' 'Mean Girls' Musical Set 2024 Release Dates|website=[[The Hollywood Reporter]]|first=Aaron|last=Couch|date=September 22, 2023|access-date=September 22, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 февруари 2024 г. | [[Чиракът на тигъра]] ‡ | копродукция с Paramount Animation и New Republic Pictures, разпространява от Paramount+<ref name="Quiet&TopGunDelayed"/> |- | style="text-align:right;" | 14 февруари 2024 г. | [[Боб Марли: One Love]] | копродукция с Tuff Gong и Plan B Entertainment<ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 18, 2022|title='Scream' Sequel & Bob Marley Biopic Theatrical Release Dates Set By Paramount|url=https://deadline.com/2022/03/scream-sequel-bob-marley-biopic-release-dates-1234981909/|access-date=March 18, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]|archive-date=July 14, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220714202614/https://deadline.com/2022/03/scream-sequel-bob-marley-biopic-release-dates-1234981909/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 април 2024 г. | [[Сладки сънища (филм, 2024)|Сладки сънища]] | копродукция с The Barnum Picture Company<ref>{{cite web|url=https://www.firstshowing.net/2024/softball-coach-comedy-sweet-dreams-trailer-with-johnny-knoxville/|title=Softball Coach Comedy 'Sweet Dreams' Trailer with Johnny Knoxville|website=First Showing|date=March 13, 2024 |access-date=March 13, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 май 2024 г. | [[Измислени приятели]] | копродукция с Sunday Night Productions и Maximum Effort<ref>{{cite web|last=Kit|first=Borys|date=October 15, 2019|title=Ryan Reynolds, John Krasinski Teaming for Fantasy Comedy 'Imaginary Friends' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/ryan-reynolds-john-krasinski-team-imaginary-friends-film-1246914|access-date=April 10, 2021|work=[[The Hollywood Reporter]]|archive-date=March 16, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230316222252/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/ryan-reynolds-john-krasinski-team-imaginary-friends-film-1246914/|url-status=live}}</ref><ref name="schedule 4/21" /><ref>{{cite web|last=Gajewski|first=Ryan|date=July 19, 2022|title='A Quiet Place: Day One' Prequel Pushes Back Release Date to 2024|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/quiet-place-day-one-prequel-release-date-1235183350/|access-date=July 19, 2022|website=[[The Hollywood Reporter]]|archive-date=July 20, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220720063044/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/quiet-place-day-one-prequel-release-date-1235183350/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 28 юни 2024 г. | [[Нито звук: Ден първи]] | копродукция с Platinum Dunes и Sunday Night Productions<ref>{{cite web|url=https://bloody-disgusting.com/movie/3712890/a-quiet-place-day-one-is-the-official-title-for-third-franchise-movie/|title='A Quiet Place: Day One' is the Official Title for Third Franchise Movie|last=Squires|first=John|date=April 28, 2022}}</ref><ref>{{cite web|last=Gajewski|first=Ryan|date=July 19, 2022|title=‘A Quiet Place: Day One’ Prequel Pushes Back Release Date to 2024|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/quiet-place-day-one-prequel-release-date-1235183350/|access-date=July 19, 2022|website=The Hollywood Reporter}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 август 2024 г. || ''[[Watchmen: Chapter I]]'' || копродукция с [[Warner Bros. Animation]] и DC Entertainment; разпространява се от Warner Bros. Home Entertainment<ref>{{cite web | url=https://www.blu-ray.com/movies/Watchmen-Chapter-I-Blu-ray/362435/ | title=Watchmen: Chapter I Blu-ray (Blu-ray + Digital HD) }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 септември 2024 г. || ''[[Here After]]'' || копродукция с Artina Films, ClaRo Productions, Fenix Entertainment, Hopscotch Pictures, и Likely Story<ref>{{Cite web |last=Frost |first=Her After - Movie |title=Here After - Movie |url=https://www.tvinsider.com/show/here-after/ |access-date=2024-08-16 |website=TVInsider |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 септември 2024 г. | [[Трансформърс: Първият]] | копродукция с Paramount Animation, Di Bonaventura Pictures, New Republic Pictures и Entertainment One<ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=April 30, 2020|title=Animated 'Transformers' Prequel Activated; 'Toy Story 4's Josh Cooley To Direct For Hasbro/eOne & Paramount|url=https://deadline.com/2020/04/transformers-animated-movie-paramount-hasbro-toy-story-4-director-josh-cooley-1202921100/|access-date=January 22, 2022|website=Deadline|language=en-US|archive-date=April 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210429210101/https://deadline.com/2020/04/transformers-animated-movie-paramount-hasbro-toy-story-4-director-josh-cooley-1202921100/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|date=January 22, 2022|title=New 'Transformers' Animated Movie Release Date Set For 2024|url=https://collider.com/new-transformers-animated-movie-release-date/|access-date=January 22, 2022|website=Collider|language=en-US|archive-date=January 22, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220122080723/https://collider.com/new-transformers-animated-movie-release-date/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |last=Grobar |first=Matt |title='Transformers One': Paramount Pushes Date For Animated Feature |url=https://deadline.com/2023/05/transformers-one-release-date-pushed-by-paramount-1235379167/ |website=[[Deadline Hollywood]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |date=May 24, 2023 |accessdate=May 24, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2024 г. || [[Апартамент 7A]] || копродукция с Paramount Players, Sunday Night Productions и Platinum Dunes<ref>{{cite web|last=Complex|first=Valerie|title=Julia Garner's 'Rosemary's Baby' Prequel 'Apartment 7A' To Launch In Fall On Paramount+|url=https://deadline.com/2024/04/apartment-7a-julia-garner-to-star-in-paramount-prequel-natalie-erika-james-to-direct-1235896226/|website=[[Deadline Hollywood]]|date=April 26, 2024|access-date=April 26, 2024}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vanityfair.com/hollywood/story/rosemarys-baby-prequel-apartment-7a-first-look|title=Rosemary's Baby Prequel Apartment 7A Aims to Raise Hell: A First Look|website=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]]|date=July 16, 2024|access-date=July 16, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 октомври 2024 г. | [[Усмивка 2]] | копродукция с Paramount Players и Temple Hill Entertainment<ref name="ParamountSept2023" /> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2024 г. | [[Гладиатор 2]] | единствено разпространение в САЩ; копродукция с Scott Free Productions, Red Wagon Entertainment и P + M Image Nation<ref>{{Cite web |title=Ridley Scott Says Gladiator 2 Will Be ‘Ready To Go’ After Napoleon Movie – Exclusive |url=https://www.empireonline.com/movies/news/ridley-scott-gladiator-2-ready-to-go-after-napoleon-exclusive/ |access-date=2023-03-17 |website=Empire |archive-date=September 29, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210929173803/https://www.empireonline.com/movies/news/ridley-scott-gladiator-2-ready-to-go-after-napoleon-exclusive/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 ноември 2024 г. || ''[[Watchmen: Chapter I]]'' || копродукция с [[Warner Bros. Animation]] и DC Entertainment; разпространява се от Warner Bros. Home Entertainment<ref>{{cite web |last1=Hopewell |first1=John |last2=Lang |first2=Jamie |title=New 'Regular Show,' 'Foster's Home for Imaginary Friends' Series Unveiled at Annecy (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2024/tv/global/regular-show-fosters-adventure-time-scooby-doo-1236034978/ |website=Variety |access-date=14 June 2024 |date=12 June 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 29 ноември 2024 г. || [[5 септември (филм)|5 септември]] || единствено разпространение извън Германия, Австрия и Швейцария; продуциран от BerghausWöbke Filmproduktion, Constantin Film, Projected Picture Works и Edgar Reitz Filmproduktion<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/september-5-sells-paramount-munich-terrorist-attacks-1235991379/|title=Paramount Snags Fall's Hottest Sales Title ''September 5'', Shaking Up Oscar Race (Exclusive)|website=[[The Hollywood Reporter]]|first=Scott|last=Feinberg|date=September 15, 2024|access-date=September 15, 2024}}</ref><ref name="ParamountOct2024">{{cite web|url=https://deadline.com/2024/10/paramount-movies-2025-glen-powell-running-man-1236107827/|title=Paramount Dates & Shifts Slew For 2025: Glen Powell's ''Running Man'', ''Smurfs'', ''Naked Gun'', ''Vicious'' & More|date=October 4, 2024|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=October 4, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 20 декември 2024 г. | [[Соник: Филмът 3]] | копродукция с Sega Sammy Group, Original Film, Marza Animation Planet и Blur Studio<ref>{{cite web|last=Grobar|first=Matt|date=August 8, 2022|title=Paramount Sets ‘Sonic The Hedgehog 3’ Release, Pushes Date For Smurfs Animated Musical|url=https://deadline.com/2022/08/paramount-updates-release-plans-for-sonic-the-hedgehog-3-smurfs-musical-1235087859/|access-date=August 8, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2024 г. | [[Better Man: Роби Уилямс]] | единствено разпространение в САЩ; продуциран от Footloose Productions, Zero Gravity Management, Jumpy Cow Pictures, Showman и Rocket Science<ref>{{cite web|title=Paramount Preempts Robbie Williams Pic 'Better Man'; $25 Million NA Top Indie Deal In Years For 'The Greatest Showman's Michael Gracey Musical |url=https://deadline.com/2024/02/robbie-williams-musical-better-man-in-25-million-dollar-paramount-deal-north-american-rights-big-deal-1235811001/|last=Fleming|first=Mike Jr.|website=Deadline Hollywood|date=February 6, 2024|access-date=February 6, 2024}}</ref><ref name="NakedGun">{{cite web|last=Stephan|first=Kacey|date=February 28, 2024|url=https://variety.com/2024/film/news/naked-gun-remake-2025-paramount-tmnt-paw-patrol-sequel-2026-1235925545/|title='Naked Gun' Remake Set for 2025 by Paramount; 'TMNT' and 'Paw Patrol' Sequels Dated for 2026|access-date=February 28, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 февруари 2025 г. || ''[[Vicious]]''|| единствено разпространение; продуциран от Atlas Independent<ref>{{cite news |author1=Matt Donnelly |title=Dakota Fanning Horror Film 'Vicious' Set at Paramount |url=https://variety.com/2024/film/news/dakota-fanning-horror-vicious-paramount-1235924797/ |access-date=29 February 2024 |work=Variety |date=February 28, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 март 2025 г. || ''[[Novocaine]]'' || копродукция с Infrared Pictures, Safehouse Pictures и Circle of Confusion<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/02/jack-quaid-amber-midthunder-thriller-novocaine-paramount-acquires-infrared-1235811481/|title=Paramount Acquires Infrared's Jack Quaid & Amber Midthunder Thriller 'Novocaine;' Robert Olsen & Dan Berk Direct|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=February 1, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 май 2025 г. || Неозаглавен осми филм на „Мисията невъзможна“ || копродукция с Skydance Media и TC Productions<ref>{{cite web|first=Dave|last=McNary|date=February 1, 2019|title=Tom Cruise 'Mission: Impossible' movies dated for Summers of 2021 and 2022|url=https://variety.com/2019/film/news/tom-cruise-mission-impossible-movies-2021-2022-1203126749/|website=[[Variety]]|access-date=February 1, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 4 юли 2025 г. || [[Неозаглавен филм на Трей Паркър]] || копродукция с PGLang и Park County<ref>{{Cite web |last1=Tartaglione |first1=Nancy |last2=D'Alessandro |first2=Anthony |date=April 11, 2024 |title=Paramount Dates Live-Action Musical From Matt Stone & Trey Parker – CinemaCon |url=https://deadline.com/2024/04/matt-stone-trey-parker-musical-movie-paramount-release-date-cinemacon-1235881964/ |access-date=April 11, 2024 |website=Deadline Hollywood |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 юли 2025 г. || ''[[The Smurfs Movie]]'' || копродукция с Paramount Animation и Nickelodeon Movies<ref name="SmurfCast">{{cite web |last=Gardner |first=Chris |title='The Smurfs Movie' Sets Starry Cast to Join Rihanna; Dave Bautista, Eric Nam Board 'Airbender' Franchise |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/the-smurfs-movie-cast-rihanna-1235871717/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |date=April 11, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 август 2025 г. || ''[[The Naked Gun]]'' || копродукция с Fuzzy Door Productions<ref>{{cite web|last=Kroll|first=Justin|date=October 13, 2022|url=https://deadline.com/2022/10/naked-gun-paramount-liam-neeson-lonely-islands-akiva-schaffer-1235144065/|title=New 'Naked Gun' Movie A Go At Paramount With Liam Neeson In Talks To Star And 'Lonely Island's Akiva Schaffer Directing|access-date=October 13, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref name="NakedGun"/> |- | style="text-align:right;"| 21 ноември 2025 г. || ''[[The Running Man]]'' || копродукция с Genre Films и Complete Fiction<ref>{{Cite web |last=Fleming |first=Mike Jr. |date=February 19, 2021 |title=Edgar Wright To Direct Stephen King's 'The Running Man' At Paramount Pictures; Simon Kinberg's Genre Films Producing |url=https://deadline.com/2021/02/edgar-wright-direct-the-running-man-stephen-king-paramount-pictures-simon-kinbergs-genre-films-1234697279/ |access-date=February 19, 2021 |website=[[Deadline Hollywood]] |archive-date=February 19, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210219200428/https://deadline.com/2021/02/edgar-wright-direct-the-running-man-stephen-king-paramount-pictures-simon-kinbergs-genre-films-1234697279/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 декември 2025 г. || ''[[The SpongeBob Movie: Search for SquarePants]]'' || копродуцкия с Paramount Animation, Nickelodeon Movies и United Plankton Pictures<ref name=":0">{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=November 10, 2022 |title=Paramount Sets Dates For New 'SpongeBob' & 'Aang Avatar' Animated Movies |url=https://deadline.com/2022/11/spongebob-squarepants-aang-avatar-animation-movies-release-dates-1235169468/ |access-date=November 11, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Welk |first=Brian |date=2023-04-27 |title=Paramount Gets Animated with CinemaCon Presentation |url=https://www.indiewire.com/2023/04/spongebob-squarepants-4-transformers-one-animated-cast-1234833032/ |access-date=2023-04-28|website=IndieWire}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 януари 2026 г. || ''[[Aang: The Last Airbender]]'' || копродукция с Nickelodeon Movies и Avatar Studios<ref>{{cite web|last1=White|first1=Peter|date=February 24, 2021|title='Avatar: The Last Airbender' Franchise To Expand With Launch Of Nickelodeon's Avatar Studios, Animated Theatrical Film In The Works |url=https://deadline.com/2021/02/avatar-the-last-airbender-franchise-expansion-launch-nickelodeons-avatar-studios-animated-theatrical-film-1234699594/|access-date=March 5, 2021|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 февруари 2026 г. || [[Писък 7]] || копродукция с Spyglass Media Group, Project X Entertainment и Radio Silence Productions<ref>{{Cite news |last=Kit |first=Borys |date=August 2, 2023 |title=Christopher Landon to Direct 'Scream 7' |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/christopher-landon-to-direct-scream-7-1235549639/ |work=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=August 2, 2023 |archive-date=August 2, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230802202532/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/christopher-landon-to-direct-scream-7-1235549639/ |url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=McClintock |first=Pamela |date=October 1, 2024 |title='Scream VII' Lands February 2026 Release Date |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/scream-vii-february-2026-release-date-1236018917/ |access-date=October 1, 2024 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |} == Вижте също == * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> {{Филми на „Парамаунт Пикчърс“}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] ovhczj1scj8b6j0rz6bn9rnr8nikmev 0 792821 12397444 12394954 2024-10-28T12:51:19Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Предстоящи */ 12397444 wikitext text/x-wiki Следва списък с филмите, които са продуцирани или пуснати от [[Кълъмбия Пикчърс]] през 2020 – 2029 г. Някои от филмите са разпространени по кината в [[Съединените щати]] и в други страни от подразпределението на компанията Sony Pictures Releasing, една от петте най-големи филмови студия. Кълъмбия Пикчърс е дъщерна компания на конгломерата Сони. Всички избрани филми са по кината, освен ако не са посочени. '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез стрийминг услуга. == Издадени == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right"| 17 януари 2020 г. || [[Лоши момчета завинаги]] || копродукция с Don Simpson/Jerry Bruckheimer Films, Overbrook Entertainment и 2.0 Entertainment<ref name=insight>{{cite web|url=http://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|title=Film releases|work=Variety Insight|accessdate=May 12, 2017}}</ref><ref>{{cite web|last1=Busch|first1=Anita|title='Bad Boys For Life,' Tom Hanks' Starrer 'You Are My Friend' Get Release Dates From Sony|url=https://deadline.com/2018/05/bad-boys-for-life-will-smith-martin-lawrence-tom-hanks-you-are-my-friend-release-dates-sony-1202386904/|website=Deadline Hollywood|accessdate=May 10, 2018|date=May 10, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Островът на фантазиите]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web|last=McNary|first=Dave|url=https://variety.com/2018/film/news/michael-pena-fantasy-island-movie-2020-release-1203071319/|title=Michael Pena's 'Fantasy Island' Movie Lands 2020 Release|date=1 December 2018|website=Variety|accessdate=2 December 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Блъдшот (филм)|Блъдшот]] || копродукция с Original Film, Cross Creek Pictures, Bona Film Group, Annabell Pictures, The Hideaway Entertainment и Valiant Entertainment<ref>{{cite web|first=Erik|last=Pedersen|title=Sony Moves Tarantino's Manson Pic, Dates 'Zombieland 2' & 'Little Women'|url=https://deadline.com/2018/07/quentin-tarantino-zombieland-2-little-women-white-boy-rick-sony-release-dates-1202429051/|date=18 July 2018|website=Deadline|accessdate=19 July 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 октомври 2020 г. || [[Вещи в занаята: Наследство]] || копродукция с Blumhouse Productions и Red Wagon Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.cinemablend.com/news/2555676/blumhouses-the-craft-legacy-trailer-reveals-connection-to-the-original|title=Blumhouse's The Craft: Legacy Trailer Reveals Connection To The Original|website=CinemaBlend|first=Corey|last=Chichizola|date=September 29, 2020|accessdate=September 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 ноември 2020 г. || [[Живот след една година]] || копродукция с Overbrook Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 април 2021 г. || [[Моето семейство срещу машините]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], One Cool Films и Lord Miller Productions, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller Produced Sony Pictures Animation Movie (2020) – Box Office Mojo|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=phillordchrismiller.htm|website=www.boxofficemojo.com|accessdate=28 January 2018|language=en}}</ref><ref>{{cite news|url=http://michaelrianda.tumblr.com/day/2016/06/26/|title=Michael Rianda|website=tumblr.com|access-date=15 April 2017|archive-date=2020-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20201107004743/https://michaelrianda.tumblr.com/day/2016/06/26/}}</ref><ref name="variety netflix">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-lord-miller-movie-mitchells-vs-machines-sony-1234889393/|title=Netflix Buys Lord and Miller Animated Film 'The Mitchells vs. The Machines' From Sony|date=January 21, 2021|first=Rebecca|last=Rubin|website=[[Variety]]|access-date=January 21, 2021}}</ref><ref>{{cite web |last= D'Alessandro |first= Anthony |date= January 21, 2021 |url= https://deadline.com/2021/01/sony-sells-lord-miller-film-the-mitchells-vs-the-machines-to-netflix-1234677638/ |title= Sony Sells Lord & Miller Film 'The Mitchells vs. The Machines' To Netflix |website= Deadline Hollywood |access-date= January 21, 2021 }}</ref> |- | style="text-align:right;"rowspan="2" | 11 юни 2021 г. || [[Дракон на желанията]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Base FX, Beijing Sparkle Roll Media Corporation, Flagship Entertainment Group, Boss Collaboration и Tencent Pictures, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{Cite web|last=Donny|first=Elsa|date=January 17, 2020|title='Wish Dragon' Gets A New Release Date Of 2020|url=https://hollywoodreporter.com/wish-dragon-gets-a-new-release-date-of-2020|url-status=live|archive-url=|archive-date=|access-date=January 17, 2020|website=[[The Hollywood Reporter]]}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Cite tweet|user=RadSechrist|number=1318271677822771201|date=October 19, 2020|archiveurl=https://web.archive.org/web/20201021001756/https://twitter.com/radsechrist/status/1318271677822771201|archivedate=October 21, 2020|title=I was head of story on this movie back before Kipo, comes out next year. Love the design of this poster.}}</ref><ref>{{cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=January 12, 2021|title=Netflix Unveils A 2021 Film Slate With Bigger Volume & Star Wattage; Scott Stuber On The Escalating Film Ambition|url=https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210112140848/https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|archive-date=January 12, 2021|access-date=January 12, 2021|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | [[Зайчето Питър 2: По широкия свят]] || копродукция с Animal Logic, MRC, 2.0 Entertainment и Olive Bridge Entertainment<ref name="Summer2021Films">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-summer-movies-kissing-booth-3-bob-ross-release-date-1234961282/|title=Netflix's Packed Summer Movie Slate Includes 'Kissing Booth 3' and Bob Ross Documentary|website=[[Variety]]|first=Rebecca|last=Rubin|date=27 April 2021}}</ref><ref>{{cite web|title='Peter Rabbit 2: The Runaway'Moves Up Two Weeks Amid Release-Date Shuffle – Updated|url=https://deadline.com/2021/04/peter-rabbit-2-the-runaway-theatrical-release-may-1234705819/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=Deadline Hollywood|date=April 9, 2021|access-date=April 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right"| 18 юни 2021 г. || [[Бащинство]] ‡ || копродукция с HartBeat Productions, Bron Creative, Free Association, Temple Hill Entertainment и Higher Ground Productions;<ref>[https://deadline.com/2020/01/kevin-hart-fatherhood-released-date-moved-back-eight-months-january-2021-1202822919/ Kevin Hart’s ‘Fatherhood’ Moves Back Eight Months To January 2021]</ref> разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 16 юли 2021 г. || [[Escape Room 2: Без изход]] || копродукция с Original Film<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2019/02/escape-room-2-movie-in-development-sony-deborah-ann-woll-1202565184/|title='Escape Room 2' Construction Underway At Sony For 2020 Bow – Update|website=Deadline Hollywood|author=Anthony D'Alessandro|date=February 25, 2019|accessdate=February 25, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right" | 30 юли 2021 г. || [[Виво]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]]; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|last1=Fleming |first1=Mike, Jr.|title=Sony Animation Sets Lin-Manuel Miranda's 'Vivo' For 2020 Bow|url=https://deadline.com/2016/12/sony-animation-sets-lin-manuel-mirandas-vivo-for-2020-bow-1201870566/|website=Deadline Hollywood|accessdate=February 11, 2017|date=December 14, 2016}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Венъм 2: Време е за Карнидж]] || копродукция с Marvel Entertainment, Tencent Pictures, и Pascal Pictures<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/08/venom-let-there-be-carnage-hotel-transylvania-transformania-release-date-changes-1234813578/ |title=Exhibition Buzzing That 'Venom: Let There Be Carnage' & 'Hotel Transylvania: Transformania' Are On The Move – Box Office |website=Deadline Hollywood |first=Anthony |last=D'Alessandro |date=August 12, 2021 |access-date=August 12, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 ноември 2021 г. || [[Ловци на духове: Наследство]] || копродукция с Bron Creative, Ghost Corps и The Montecito Picture Company<ref>{{cite web |url=https://ew.com/movies/2019/01/15/new-ghostbusters-movie-jason-reitman/|title=Ghostbusters resurrected: Jason Reitman will direct a new film set in the original universe|work=Entertainment Weekly|last=Breznican|first=Anthony|date=January 15, 2019}}</ref><ref name="Ghostbusters2021">{{cite web |url=https://variety.com/2020/film/news/ghostbusters-afterlife-release-date-summer-1234812430/ |title='Ghostbusters' Sequel Moves to Summer 2021 |website=[[Variety]] |first=Rebecca |last=Rubin |date=October 21, 2020 |accessdate=October 21, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 декември 2021 г. || [[Спайдър-Мен: Няма път към дома]] || копродукция с Marvel Studios и Pascal Pictures<ref>{{cite web|title=Sony and Disney reach deal to continue Spider-Man movie partnership|url=https://www.cnbc.com/2019/09/27/sony-and-disney-reach-deal-to-continue-spider-man-movie-partnership.html|website=CNBC|date=27 September 2019}}</ref><ref>{{Cite web|last1=Moreau|first1=Jordan|date=2020-07-24|title='Spider-Man: Far From Home' Sequel Delayed to December 2021|url=https://variety.com/2020/film/news/spider-man-far-from-home-sequel-delayed-1234715451/|access-date=2020-07-25|website=Variety|language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2021 г. || [[Дневник за Джордан]] || копродукция с Outlier Society, Escape Artists, Bron Studios, Mundy Lane Entertainment и Creative Wealth Media<ref>{{cite web|title='Mudbound's Virgil Williams To Adapt 'A Journal For Jordan' At Sony, With Denzel Washington Eyeing To Direct|url=https://deadline.com/2018/01/a-journal-for-jordan-movie-denzel-washington-virgil-williams-sony-1202273200/|last=Hipes|first=Patrick|work=[[Deadline Hollywood]]|date=January 29, 2018|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Chante Adams Lands Lead Role Opposite Michael B. Jordan In Denzel Washington's 'Journal For Jordan'|url=https://deadline.com/2020/10/chante-adams-michael-b-jordan-in-denzel-washingtons-journal-for-jordan-1234602390/|last=Kroll|first=Justin|work=[[Deadline Hollywood]]|date=October 23, 2020|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Denzel Washington's 'A Journal For Jordan' Sets Year-End Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/denzel-washingtons-a-journal-for-jordan-sets-year-end-theatrical-release-1234740304/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=April 20, 2021|access-date=April 20, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 януари 2022 г. || [[Хотел Трансилвания 4: Трансформания|Хотел Трансилвания: Трансформания]] ‡ || копродукция с Sony Pictures Animation, разпространява се от Amazon Studios<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |title=Amazon Prime Video Sets Streaming Date For 'Hotel Transylvania: Transformania' |website=[[Deadline Hollywood]] |first=Dade |last=Hayes |date=October 6, 2021 |access-date=October 6, 2021 |archive-date=October 6, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211006194824/https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Uncharted: Извън картата]] || копродукция с Atlas Entertainment, Arad Productions и PlayStation Productions |- | style="text-align:right;" | 1 април 2022 г. || [[Морбиус (филм)|Морбиус]] || копродукция с Marvel Entertainment, Arad Productions и Matt Tolmach Productions<ref name="thegww1">{{cite web|first=Thomas|last= Polito|title=Sony Sets Two Marvel Movies For 2020|url=https://thegww.com/sony-sets-two-marvel-movies-for-2020/|date=26 November 2018|website=Geeks Worldwide|accessdate=26 November 2018}}</ref><ref>{{Cite web | url=https://variety.com/2018/film/news/jared-leto-spider-man-spinoff-morbius-1202799820/ | title=Jared Leto to Star in 'Spider-Man' Spinoff 'Morbius' from Director Daniel Espinosa| date=2018-06-27}}</ref><ref name="Slate Move">{{cite web|url=https://variety.com/2020/film/news/morbius-ghostbusters-afterlife-uncharted-pushed-back-2021-sony-1203549616/|title='Morbius,' 'Ghostbusters' Sequel and More Sony Movies Pushed Back to 2021|last1=Stedman|first1=Alex|last2=McNary|first2=Dave|date=March 30, 2020|website=[[Variety]]|accessdate=March 30, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 април 2022 г. || [[Отец Стю]] || единствено разпространение; продуциран от Municipal Pictures и CJ Entertainment<ref>{{cite news |last1=Rubin |first1=Rebecca |title=Mark Wahlberg and Mel Gibson Movie 'Father Stu' Sells to Sony |url=https://variety.com/2022/film/news/mark-wahlberg-mel-gibson-movie-father-stu-sony-1235162943/ |access-date=January 26, 2022 |publisher=[[Variety]] |date=January 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Мъжът от Торонто]] ‡ || единствено разпространение в [[Китай]]; копродукция с Bron Creative, Escape Artists, и [[Кевин Харт|HartBeat Productions]]; разпространен от [[Netflix]] в световен мащаб |- | style="text-align:right;"| 15 юли 2022 г. || [[Където пеят раците]] || копродукция с Hello Sunshine и 3000 Pictures<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Where The Crawdads Sing Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from July 24, 2022 to July 22, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m18298/where-the-crawdads-sing |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || [[Убийствен влак]] || копродукция с 87North Productions и Fuqua Films<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/sony-moves-bullet-train-where-the-crawdads-sing-to-summer-1234891384/|title=Sony Moves 'Bullet Train' & 'Where The Crawdads Sing' To Summer|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 14, 2021|website=Deadline|access-date=December 15, 2021}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Bullet Train Movie (2022): Mar. 2, 2022 - added a poster to the photo gallery |url=https://www.movieinsider.com/m18643/bullet-train |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 октомври 2022 г. || [[Крокодилът Лайл]] || копродукция с TSG Entertainment II, Eagle Pictures и Hutch Parker Entertainment<ref name="houston lyle">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/09/whitney-houston-biopic-release-date-george-foreman-lyle-lyle-crocodile-sony-1234830193/|title= Sony Sets Dates For Whitney Houston & George Foreman Biopics, Two Others; 'Lyle, Lyle, Crocodile' On The Move|last=Pedersen|first=Erik|date=September 9, 2021|access-date=September 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2022 г. || ''[[Devotion]]'' || единствено разпространение в САЩ; продуциран от Stage 6 Films и Black Label Media<ref name="SonyApr2022">{{Cite web |last=Murphy |first=J. Kim |date=April 21, 2022 |title='Spider-Man: Across the Spider-Verse' Bumped to 2023, 'The Equalizer 3' Announced in Sony Release Date Shake-Up |url=https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220421021501/https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |archive-date=April 21, 2022 |access-date=April 21, 2022 |website=[[Variety]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=July 6, 2022|title=‘Devotion’: Jonathan Majors, Glen Powell Korean War Movie To Go Wide During Thanksgiving|url=https://deadline.com/2022/07/devotion-jonathan-majors-glen-powell-release-date-change-box-office-1235059087/|access-date=July 6, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 януари 2023 г. || [[Човек на име Ото]] || копродукция с Stage 6 Films, Playtone, 2DUX² и SF Productions<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About A Man Called Otto Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from TBA to December 25, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m20106/a-man-called-otto |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 март 2023 г. || [[65 (филм)|65]] || копродукция с TSG Entertainment II, Bron Creative, Raimi Productions and Beck/Woods<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/09/adam-driver-sonys-65-1203028465/|title=Adam Driver To Star In Sony's Sci-Fi Thriller '65' From Sam Raimi And 'A Quiet Place' Writers|last=Kroll|first=Justin|date=September 1, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=September 1, 2020}}</ref><ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 19, 2022|title=Sony Moves 'Madame Web' To Fall 2023, Dates Marvel Universe Title For Summer 2024|url=https://deadline.com/2022/07/madame-web-mcu-sony-insidious-5-release-dates-1235072577/|access-date=July 19, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/12/adam-driver-65-shazam-fury-of-the-gods-release-date-change-1235204814/|title=Sony Shifts Theatrical Release For '65' Onto 'Shazam: Fury Of The Gods' Weekend; George Foreman Biopic Moves Closer To Summer|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 21, 2022}}</ref><ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=December 28, 2022|title=2023 Box Office To Hit $9 Billion Fueled By 32 Tentpoles, But How Does Hollywood Prevent Original Adult Pics From Falling Into Further Jeopardy?|url=https://deadline.com/2022/12/box-office-2023-prediction-1235205995/|access-date=December 28, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 юни 2023 г. || [[Спайдър-Мен: През Спайди-вселената]] || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Marvel Entertainment, Arad Productions, Lord Miller Productions и Pascal Pictures<ref name="VivoSpiderVerse">{{cite news |last1=Gonzalez |first1=Umberto |title='Spider-Man: Into the Spider-Verse' Sequel Lands Spring 2022 Release Date |url=https://www.thewrap.com/spider-man-into-the-spider-verse-sequel-spring-2022/ |accessdate=November 1, 2019 |work=TheWrap |date=November 1, 2019}}</ref><ref name="Spider-Man Date">{{cite web|url=https://deadline.com/2020/04/doctor-strange-2-heads-to-2022-thor-love-and-thunder-moves-up-a-week-1202917542/|title='Spider-Man: Homecoming' Sequel Pushes 'Doctor Strange 2' To 2022 As Disney & Sony Team On Release Date Changes|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|date=April 24, 2020|website=Deadline|accessdate=April 24, 2020}}</ref><ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2023 г. || [[Без лоши чувства]] || копродукция с Excellent Cadaver<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 14, 2022|url=https://deadline.com/2022/07/jennifer-lawrence-no-hard-feelings-release-date-1235064439/|title=Sony Dates Jennifer Lawrence R-Rated Comedy 'No Hard Feelings' For Next Summer|access-date=July 14, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 11 август 2023 г. || [[Гран Туризмо]] || копродукция с PlayStation Productions, Trigger Street Productions и 2.0 Entertainment<ref>{{cite web|last1=Kroll|first1=Justin|last2=Hipes|first2=Patrick|date=June 14, 2022|title='Gran Turismo' Pic From Neill Blomkamp Gets Sony Release Date, New Details – Update|url=https://deadline.com/2022/06/gran-turismo-movie-neill-blomkamp-video-game-adaptation-sony-playstation-1235033958/|access-date=June 14, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 септември 2023 г. || [[Закрилникът 3]] || копродукция с Escape Artists<ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 15 септември 2023 г. || [[Луди пари]] || единствено разпространение в САЩ, копродукция с Stage 6 Films, Black Bear Pictures и Ryder Picture Company<ref>{{Cite web |last=Hines |first=Patrick |date=June 21, 2023 |title=Bad Bunny's Spider-Man Universe Movie 'El Muerto' Pulled From Sony Release Schedule |url=https://deadline.com/2023/06/bad-bunny-el-muerto-movie-release-date-pulled-1235421756/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230621173411/https://deadline.com/2023/06/bad-bunny-el-muerto-movie-pulled-release-date-1235421756/ |archive-date=June 21, 2023 |access-date=June 22, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{Cite web |last1=Couch |first1=Aaron |last2=Kit |first2=Borys |date=June 21, 2023 |title=Sony Removes Bad Bunny Spider-Man Spinoff 'El Muerto' From Calendar |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/el-muerto-bad-bunny-release-date-1235520812/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230621212748/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/el-muerto-bad-bunny-release-date-1235520812/ |archive-date=June 21, 2023 |access-date=June 22, 2023 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref name="Deadline">{{Cite web|url=https://deadline.com/2023/08/dumb-money-box-office-sony-release-date-change-1235521081/|title=Sony Opts To Platform ‘Dumb Money’ On Fall Sked|date=16 August 2023|access-date=17 August 2023|first=Anthony|last=D'Alessandro|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2023 г. || [[Наполеон (филм, 2023)|Наполеон]] || копродукция с Apple Studios и Scott Free Productions<ref>{{Cite web |last=Lang |first=Brent |date=April 3, 2023 |title=Ridley Scott, Joaquin Phoenix Epic 'Napoleon' Gets Exclusive Theatrical Release Before Apple TV+ Debut |url=https://variety.com/2023/film/news/ridley-scott-joaquin-phoenix-napoleon-movie-theatrical-release-date-apple-tv-debut-1235571909/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403180136/https://variety.com/2023/film/news/ridley-scott-joaquin-phoenix-napoleon-movie-theatrical-release-date-apple-tv-debut-1235571909/ |archive-date=April 3, 2023 |access-date=April 3, 2023 |website=Variety}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2023 г. || [[Обичам да те мразя]] || копродукция с Roth/Kirschenbaum Films, Fifty-Fifty Films и Olive Bridge Entertainment<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=May 3, 2023 |title=Sydney Sweeney & Glen Powell Romantic Comedy 'Anyone But You' Eyes Pre-Christmas Launch |url=https://deadline.com/2023/05/sydney-sweeney-glen-powell-anyone-but-you-release-date-1235355596/ |access-date=May 3, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2024 г. || [[Мадам Уеб]] || копродукция с Marvel Entertainment, Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 19, 2022|title=Sony Moves ‘Madame Web’ To Fall 2023, Dates Marvel Universe Title For Summer 2024|url=https://deadline.com/2022/07/madame-web-mcu-sony-insidious-5-release-dates-1235072577/|access-date=July 19, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 22 март 2024 г. || [[Ловци на духове: Замръзналата империя]] || копродукция с Bron Creative и Ghost Corps<ref>{{cite web|last=McClintock|first=Pamela|date=2022-06-28|title=‘Ghostbusters: Afterlife’ Sequel to Hit Theaters in December 2023 |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/ghostbusters-afterlife-sequel-release-date-2023-1235173037/|access-date=2022-06-28|website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 май 2024 г. || [[Гарфилд: Филмът]] || копродукция с Alcon Entertainment, DNEG Animation и Paws, Inc.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/11/garfield-chris-pratt-to-play-title-character-in-alcon-animated-film-1234865972/|title='Garfield': Chris Pratt To Voice Title Character In Alcon Entertainment's Animated Film|last=Grobar|first=Matt|work=Deadline|date=November 1, 2021|access-date=November 2, 2021}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=August 3, 2022|title=Sony Dates Animated Chris Pratt ‘Garfield’ Pic For Winter 2024|url=https://deadline.com/2022/08/garfield-chris-pratt-release-date-1235084683/|access-date=August 3, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 юни 2024 г. || [[Лоши момчета: Всичко или нищо]]|| копродукция с Jerry Bruckheimer Films и Westbrook Studios<ref>{{cite news | last=Obenson | first=Tambay | url=https://www.indiewire.com/2020/01/bad-boys-4-sequel-will-smith-martin-lawrence-1202204317/ | title='Bad Boys': Fourth Movie Starring Will Smith and Martin Lawrence Is Already Being Planned | work=[[IndieWire]] | date=January 18, 2020 | access-date=2023-02-01 | archive-date=December 25, 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20201225205654/https://www.indiewire.com/2020/01/bad-boys-4-sequel-will-smith-martin-lawrence-1202204317/ | url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/bad-boys-4-works-1269915/|title='Bad Boys 4' in the Works (Exclusive)|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=17 January 2020|access-date=2023-02-01|archive-date=June 22, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200622123512/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/bad-boys-4-works-1269915|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 юли 2024 г.<ref name="SonyApple">{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-12-22 |title=Sony Dates Apple’s ‘Wolfs’ & ‘Project Artemis’ For 2024 |url=https://deadline.com/2023/12/apple-sony-wolfs-project-artemis-release-dates-1235680339/ |access-date=2023-12-22 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> || [[Покажи ми луната]] || единствено разпространение; продуциран от Apple Original Films, Berlanti-Schechter Productions и These Pictures |- | style="text-align:right;"| 2 август 2024 г. || ''[[Harold and the Purple Crayon]]'' || копродукция с Davis Entertainment<ref>{{cite web|title=Zachary Levi to Star in Sony's Live-Action 'Harold and the Purple Crayon' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/zachary-levi-to-star-in-sonys-live-action-harold-and-the-purple-crayon-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 1, 2021|access-date=February 3, 2021}}</ref><ref name="houston lyle"/> |- | style="text-align:right;" | 9 август 2024 г.<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Blake Lively & Justin Baldoni Romance ‘It Ends With Us’ Will Now Begin In Early August|url=https://deadline.com/2024/04/blake-lively-it-ends-with-us-release-date-2-1235886431/|website=[[Deadline Hollywood]]|publisher=[[Penske Media Corporation]]|date=April 15, 2024|access-date=April 15, 2024}}</ref> || [[Никога повече]] || копродукция с Wayfarer Studios и Saks Picture Company<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=July 7, 2023 |title=Blake Lively Sony Wayfarer Studios Movie 'It Ends With Us' Sets Early 2024 Release |url=https://deadline.com/2023/07/blake-lively-it-ends-with-us-release-date-1235431941/ |access-date=July 7, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 30 август 2024 г. || [[Тя слуша]] || копродукция с Blumhouse Productions и Depth of Field<ref>{{cite web|title='Afraid' Trailer: John Cho & Family Terrorized By New Smart Home Tech In Columbia/Blumhouse Thriller|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Matt|last=Grobar|date=3 July 2024|access-date=3 July 2024|url=https://deadline.com/video/afraid-trailer-john-cho-katherine-waterston-blumhouse/}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2024 г. || [[Събота вечер]] ||<ref>{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=Jason Reitman To Direct Movie Based On Behind-The-Scenes Accounts Of ‘Saturday Night Live's 1975 Opening Night For Sony; Gil Kenan Co-Writing With Reitman |url=https://deadline.com/2023/05/jason-reitman-saturday-night-live-sony-1235352606/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=19 January 2024 |date=May 1, 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/07/snl-movie-jason-reitman-release-date-1236027230/|title=Jason Reitman’s ‘SNL’ Movie Gets Title & Fall Release Date|first=Anthony|last=D'Alessandro|work=Deadline|date=July 30, 2024|access-date=July 30, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 октомври 2024 г. || [[Венъм: Последният танц]] || копродукция с Marvel Entertainment, Arad Productions, Matt Tolmach Productions и Pascal Pictures<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |date=October 28, 2022 |title=‘Venom 3’: Kelly Marcel Set to Direct Next Installment Starring Tom Hardy |url=https://deadline.com/2022/10/venom-3-kelly-marcel-set-to-direct-next-installment-starring-tom-hardy-1235157025/ |access-date=October 28, 2022 |work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 12, 2024|title=‘Venom 3’ Gets Title & Earlier Fall Theatrical Release|url=https://deadline.com/2024/03/venom-3-title-early-fall-release-1235856827/|access-date=March 12, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 13 декември 2024 г. || [[Крейвън Ловеца]] || копродукция с Marvel Entertainment и Pascal Pictures<ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/news/kraven-the-hunter-spider-man-movie-aaron-taylor-johnson/|title=Aaron Taylor-Johnson to Play Kraven the Hunter in Solo Marvel Movie|publisher=ComicBook|date=May 26, 2021|accessdate=May 26, 2021|first=Megan|last=Peters}}</ref><ref>{{cite web|url=http://collider.com/kraven-the-hunter-movie-richard-wenk/|title=Exclusive: 'Kraven the Hunter' Movie Lands 'Equalizer' Writer Richard Wenk|website=Collider|access-date=August 2, 2018|date=2018-08-02}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/11/kraven-the-hunter-movie-director-antoine-fuqua/|title='Kraven the Hunter' Could Be Eyeing 'The Equalizer' Director Antoine Fuqua|publisher=ComicBook|date=October 10, 2018|accessdate=October 10, 2018|first=JK|last=Schmidt}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/10/kraven-the-hunter-movie-spider-man-last-hunt/|title='Kraven the Hunter' Movie to Include Spider-Man, Draw Inspiration From "Last Hunt"|publisher=ComicBook|date=October 9, 2018|accessdate=October 9, 2018|first=Patrick|last=Cavanaugh}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2024 г. || ''[[Green Bones]]'' || единствено разпространение във Филипините; продуциран от GMA Pictures и GMA Public Affairs<ref>{{Cite web |last=News |first=GMA Integrated |date=2024-09-05 |title=Columbia Pictures to distribute GMA Pictures' 'Green Bones,' 'KMJS' Gabi ng Lagim: The Movie' |url=https://www.gmanetwork.com/news/showbiz/chikaminute/919396/columbia-pictures-to-distribute-gma-pictures-green-bones-kmjs-gabi-ng-lagim-the-movie/story/ |access-date=2024-09-06 |website=GMA News Online |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2025 г. || [[Падингтън в Перу]] || единствено разпространение извън Великобритания, Франция, Бенелюкс, Австралия, Нова Зеландия, Русия, Китай и Япония; продуциран от StudioCanal, Kinoshita Group и Heyday Films |- | style="text-align:right;"| 30 май 2025 г. || [[Карате Кид: Легенди]] || копродукция с Sunswept Entertainment и Westbrook Studios<ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=April 26, 2024|title=‘Kraven The Hunter’ Heads To December, ‘Karate Kid’ To Chop Next Summer: Sony Release Date Changes|url=https://deadline.com/2024/04/kraven-the-hunter-karate-kid-1235897029/|access-date=April 26, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 20 юни 2025 г. || [[28 години по-късно]] || копродукция с DNA Films и Decibel Films<ref>[https://cocatalog.loc.gov/ US Copyright Office] Document No. V15022D529 / 2024-02-21</ref><ref>{{cite web |last1=Kit |first1=Borys |title=Zombie Sequel ''28 Years Later'' Lands at Sony (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/28-years-later-lands-home-sony-1235804926/ |website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=6 May 2024 |date=January 31, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 юни 2025 г. || [[Спайдър-Мен вселената на Сони|Неозаглавен филм на Спайдър-Мен вселената на Сони]] || копродукция с Marvel Entertainment<ref>{{Cite web |last=Stedman |first=Alex |date=2023-06-15 |title=Sony Dates Two Untitled Marvel Movies for 2024 and 2025 |url=https://www.ign.com/articles/sony-dates-two-untitled-marvel-movies-for-2024-and-2025 |access-date=2024-03-12 |website=IGN |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 юли 2025 г. || [[Знам какво направи миналото лято|Неозаглавено продължение на „Знам какво направи миналото лято“]] || копродукция с Original Film<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=February 6, 2023 |title='I Know What You Did Last Summer' Sequel In Works At Sony With Jennifer Kaytin Robinson Directing; Jennifer Love Hewitt And Freddie Prinze Jr. In Talks To Return |url=https://deadline.com/2023/02/i-know-what-you-did-last-summer-sony-jennifer-kaytin-robinson-jennifer-love-hewitt-freddie-prinze-jr-1235250808/ |access-date=February 6, 2023 |website=Deadline Hollywood |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |date=May 16, 2024 |last=Grobar |first=Matt |title=Sony Dates 'I Know What You Did Last Summer' For Summer 2025 |url=https://deadline.com/2024/05/i-know-what-you-did-last-summer-release-date-set-sony-1235919726/ |access-date=May 16, 2024 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 август 2025 г. || ''Beneath the Storm'' || копродукция с Hyperobject Industries<ref>{{cite web|last=Stephan|first=Katcy|title=Tommy Wirkola Shark Thriller 'Beneath the Storm' Starring Phoebe Dynevor Lands August 2025 Release|url=https://variety.com/2024/film/news/tommy-wirkola-beneath-the-storm-phoebe-dynevor-release-shark-1236107292/|website=Variety|date=August 14, 2024|access-date=August 14, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 15 август 2025 г. || ''[[Animal Friends]]'' || копродукция с Legendary Pictures, Maximum Effort и Prime Focus<ref>{{cite web |last1=Grobar |first1=Matt |title=Ryan Reynolds, Jason Momoa, Vince Vaughn & Aubrey Plaza Set For Legendary's Live-Action/Animation Hybrid ''Animal Friends''; Peter Atencio Directing R-Rated Road Trip Adventure Pic |url=https://deadline.com/2023/04/ryan-reynolds-jason-momoa-vince-vaughn-aubrey-plaza-set-for-animal-friends-1235329631/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=18 April 2023 |date=April 18, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 февруари 2026 г. || ''Goat'' || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Unanimous Media и Modern Magic<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘Goat’: Sony Pictures Animation Sets Release Tied To 2026 NBA All-Star Weekend From Director Tyree Dillihay; Stephen Curry & Erick Peyton’s Unanimous Media |url=https://deadline.com/2024/05/sony-pictures-animation-goat-stephen-curry-nba-all-star-weekend-1235944973/ |website=Deadline |access-date=30 May 2024 |date=30 May 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 март 2026 г. || ''[[Street Fighter]]'' || копродукция с Legendary Pictures и Capcom<ref>{{cite web |last=Grobar |first=Matt |title=Legendary Dates 'Street Fighter' Movie For 2026 (Exclusive) |url=https://deadline.com/2024/06/street-fighter-movie-release-date-set-legendary-sony-1235984358/ |website=[[Deadline Hollywood]] |date=June 26, 2024 |access-date=June 27, 2024}}</ref> |- | style="text-align:right;" | July 24, 2026 || [[Неозаглавено продължение на „Спайдър-Мен: Няма път към дома“]] || копродукция с Marvel Studios и Pascal Pictures<ref>{{Cite web |last=Couch |first=Aaron |date=2021-11-29 |title=Marvel and Sony Planning More 'Spider-Man' Beyond 'No Way Home,' Says Producer Amy Pascal |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/spider-man-movies-marvel-sony-no-way-home-1235054015/ |access-date=2021-11-30 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2024-10-25 |title=Sony Adds Untitled ‘Spider-Man’ With Tom Holland To Summer 2026 Calendar; Destin Daniel Cretton Directing |url=https://deadline.com/2024/10/spider-man-tom-holland-new-movie-1236158673/ |access-date=2024-10-25 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |} == Вижте също == * [[Кълъмбия Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> {{Филми на Кълъмбия Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] djizdae9mk0dhei3jky0txj5lx8q96d 0 796012 12397794 12286689 2024-10-28T19:50:09Z 5.53.240.170 12397794 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Цончо Ганев | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Цончо Томов Ганев | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|3|11|1}} | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Стопанска академия]], Свищов | професия = | партия = [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]]<br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (от 2014 г.) | убеждения = | институция1 = | постове1 = заместник-председател на Народното събрание | години1 = 3 декември 2021 – 29 юли 2022<br>19 октомври 2022 – 2 февруари 2023<br>12 април 2023 – 26 април 2024<br>20 юни – 26 септември 2024 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = Александра | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Цончо Томов Ганев''' е български [[предприемач]] и [[политик]], [[Народен представител (България)|народен представител]] и заместник-председател в [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]] от [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]]. Заместник-председател на партия Възраждане, от която през 2019 – 2021 г. е общински съветник във [[Варна]]. Преди това е член на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]] и районен заместник-кмет във Варна (2012 – 2015). == Биография == Цончо Ганев е роден на [[11 март]] [[1979]] г. в град [[София]]. Първите си 8 години живее в [[Петрич]], след това семейството му се мести в столицата. Като малък е запален по [[волейбол]]а, записва се в спортното училище, откъдето получава средното си образование.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/254334 | заглавие = „Цончо Ганев от ПП „Възраждане“ – бургаският депутат, който разговаря с репортери чрез медиатор“ | дата = 22 ноември 2021 | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = flagman.bg}}</ref>}} Висшето си образование получава в [[Стопанска академия|Стопанската академия „Димитър А. Ценов“]] в [[Свищов]], специалност „Икономика на търговията“. Основава първата си фирма, която работи в сферата на туризма в курорта [[Златни пясъци]] – „Холидей 2001“ ЕООД, която по-късно се управлява от съпругата му Александра. Заема и мениджърски позиции в международни компании, една от които е „Девня Цимент“.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} Влиза в изпълнителната власт през януари 2012 г., когато става зам.-кмет на [[Младост (район на Варна)|район „Младост“]] във [[Варна]], с ресор „Устройство на територията“. Напуска през октомври 2015 г.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} През 2014 г. става един сред учредителите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]]. Става заместник-председател и част от Националния комитет и Организационния съвет на партията.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] е избран като кандидат от партия Възраждане за общински съветник във Варна.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html#/t/1 | заглавие = Резултати от изборите за общински съветници във Варна | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = results.cik.bg}}</ref>}} На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България през ноември 2021 г.]], като кандидат за народен представител е водач на листите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]] за [[2 МИР Бургас]] и [[1 МИР Благоевград]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2512880 | заглавие = „Водим битка за нашия суверенитет, заяви Цончо Ганев от партия Възраждане“ | дата = 9 ноември 2021 | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = bta.bg}}</ref>}} Избран е за народен представител от 2 МИР Бургас.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/02.html | заглавие = Резултати от изборите за народни представители в Бургас | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = results.cik.bg}}</ref>}} Избран е и в следващите два парламента, като на XLIX НС е заместник-председател от квотата на „Възраждане“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/presidingbody|заглавие=49-о народно събрание. Ръководство|труд=parliament.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/MP/4168|заглавие=Народни представители. Цончо Томов Ганев|труд=parliament.bg}}</ref> == Критики == Като депутат в XLIX народно събрание, на 1 юни 2023 г., по време на пленарно заседание, наплюва свой опонент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14587671|заглавие=Вижте как Цончо Ганев наплю депутат (Видео)|дата=1 юни 2023|труд=24chasa.bg}}</ref> На следващия ден заявява, че няма да оставят опонентите им, народните представители Манол Пейков и Явор Божанков, да говорят от парламентарната трибуна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/concho-ganev-za-fizicheskite-sblasaci-v-parlamenta-pp-sa-dokazani-shpioni.html|заглавие=Цончо Ганев за физическите сблъсъци в парламента: ПП са доказани шпиони|дата=2 юни 2023|труд=btvnovinite.bg}}</ref> == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Икономика|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ганев, Цончо}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български предприемачи]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Възпитаници на Стопанската академия]] [[Категория:Родени в София]] kcuknljubjj3w6k1o5f9n7swagsrd2l 12397797 12397794 2024-10-28T19:51:16Z 5.53.240.170 12397797 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Цончо Ганев | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Цончо Томов Ганев | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|3|11|1}} | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Стопанска академия]], Свищов | професия = | партия = [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]]<br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (от 2014 г.) | убеждения = | институция1 = | постове1 = Заместник-председател на Народното събрание | години1 = 3 декември 2021 – 29 юли 2022<br>19 октомври 2022 – 2 февруари 2023<br>12 април 2023 – 26 април 2024<br>20 юни – 26 септември 2024 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = Александра | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Цончо Томов Ганев''' е български [[предприемач]] и [[политик]], [[Народен представител (България)|народен представител]] и заместник-председател в [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]] от [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]]. Заместник-председател на партия Възраждане, от която през 2019 – 2021 г. е общински съветник във [[Варна]]. Преди това е член на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]] и районен заместник-кмет във Варна (2012 – 2015). == Биография == Цончо Ганев е роден на [[11 март]] [[1979]] г. в град [[София]]. Първите си 8 години живее в [[Петрич]], след това семейството му се мести в столицата. Като малък е запален по [[волейбол]]а, записва се в спортното училище, откъдето получава средното си образование.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/254334 | заглавие = „Цончо Ганев от ПП „Възраждане“ – бургаският депутат, който разговаря с репортери чрез медиатор“ | дата = 22 ноември 2021 | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = flagman.bg}}</ref>}} Висшето си образование получава в [[Стопанска академия|Стопанската академия „Димитър А. Ценов“]] в [[Свищов]], специалност „Икономика на търговията“. Основава първата си фирма, която работи в сферата на туризма в курорта [[Златни пясъци]] – „Холидей 2001“ ЕООД, която по-късно се управлява от съпругата му Александра. Заема и мениджърски позиции в международни компании, една от които е „Девня Цимент“.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} Влиза в изпълнителната власт през януари 2012 г., когато става зам.-кмет на [[Младост (район на Варна)|район „Младост“]] във [[Варна]], с ресор „Устройство на територията“. Напуска през октомври 2015 г.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} През 2014 г. става един сред учредителите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]]. Става заместник-председател и част от Националния комитет и Организационния съвет на партията.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] е избран като кандидат от партия Възраждане за общински съветник във Варна.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html#/t/1 | заглавие = Резултати от изборите за общински съветници във Варна | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = results.cik.bg}}</ref>}} На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България през ноември 2021 г.]], като кандидат за народен представител е водач на листите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]] за [[2 МИР Бургас]] и [[1 МИР Благоевград]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2512880 | заглавие = „Водим битка за нашия суверенитет, заяви Цончо Ганев от партия Възраждане“ | дата = 9 ноември 2021 | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = bta.bg}}</ref>}} Избран е за народен представител от 2 МИР Бургас.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/02.html | заглавие = Резултати от изборите за народни представители в Бургас | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = results.cik.bg}}</ref>}} Избран е и в следващите два парламента, като на XLIX НС е заместник-председател от квотата на „Възраждане“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/presidingbody|заглавие=49-о народно събрание. Ръководство|труд=parliament.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/MP/4168|заглавие=Народни представители. Цончо Томов Ганев|труд=parliament.bg}}</ref> == Критики == Като депутат в XLIX народно събрание, на 1 юни 2023 г., по време на пленарно заседание, наплюва свой опонент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14587671|заглавие=Вижте как Цончо Ганев наплю депутат (Видео)|дата=1 юни 2023|труд=24chasa.bg}}</ref> На следващия ден заявява, че няма да оставят опонентите им, народните представители Манол Пейков и Явор Божанков, да говорят от парламентарната трибуна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/concho-ganev-za-fizicheskite-sblasaci-v-parlamenta-pp-sa-dokazani-shpioni.html|заглавие=Цончо Ганев за физическите сблъсъци в парламента: ПП са доказани шпиони|дата=2 юни 2023|труд=btvnovinite.bg}}</ref> == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Икономика|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ганев, Цончо}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български предприемачи]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Възпитаници на Стопанската академия]] [[Категория:Родени в София]] 50x7nlt0i9wwy5mphwo1o3rl06vkjwr 12397799 12397797 2024-10-28T19:52:53Z 5.53.240.170 12397799 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Цончо Ганев | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Цончо Томов Ганев | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|3|11|1}} | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Стопанска академия]], Свищов | професия = | партия = [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]]<br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (от 2014 г.) | убеждения = | институция1 = | постове1 = Заместник-председател на Народното събрание | години1 = 3 декември 2021 – 29 юли 2022<br>19 октомври 2022 – 2 февруари 2023<br>12 април 2023 – 26 април 2024<br>20 юни – 26 септември 2024 | институция2 = | постове2 = Заместник-председател на Възраждане | години2 = 2 август 2014 – | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = Александра | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Цончо Томов Ганев''' е български [[предприемач]] и [[политик]], [[Народен представител (България)|народен представител]] и заместник-председател в [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]] от [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]]. Заместник-председател на партия Възраждане, от която през 2019 – 2021 г. е общински съветник във [[Варна]]. Преди това е член на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]] и районен заместник-кмет във Варна (2012 – 2015). == Биография == Цончо Ганев е роден на [[11 март]] [[1979]] г. в град [[София]]. Първите си 8 години живее в [[Петрич]], след това семейството му се мести в столицата. Като малък е запален по [[волейбол]]а, записва се в спортното училище, откъдето получава средното си образование.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/254334 | заглавие = „Цончо Ганев от ПП „Възраждане“ – бургаският депутат, който разговаря с репортери чрез медиатор“ | дата = 22 ноември 2021 | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = flagman.bg}}</ref>}} Висшето си образование получава в [[Стопанска академия|Стопанската академия „Димитър А. Ценов“]] в [[Свищов]], специалност „Икономика на търговията“. Основава първата си фирма, която работи в сферата на туризма в курорта [[Златни пясъци]] – „Холидей 2001“ ЕООД, която по-късно се управлява от съпругата му Александра. Заема и мениджърски позиции в международни компании, една от които е „Девня Цимент“.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} Влиза в изпълнителната власт през януари 2012 г., когато става зам.-кмет на [[Младост (район на Варна)|район „Младост“]] във [[Варна]], с ресор „Устройство на територията“. Напуска през октомври 2015 г.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} През 2014 г. става един сред учредителите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]]. Става заместник-председател и част от Националния комитет и Организационния съвет на партията.{{Small|<ref name="flagman.bg, 22 ноември 2021"/>}} На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] е избран като кандидат от партия Възраждане за общински съветник във Варна.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html#/t/1 | заглавие = Резултати от изборите за общински съветници във Варна | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = results.cik.bg}}</ref>}} На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България през ноември 2021 г.]], като кандидат за народен представител е водач на листите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]] за [[2 МИР Бургас]] и [[1 МИР Благоевград]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2512880 | заглавие = „Водим битка за нашия суверенитет, заяви Цончо Ганев от партия Възраждане“ | дата = 9 ноември 2021 | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = bta.bg}}</ref>}} Избран е за народен представител от 2 МИР Бургас.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/02.html | заглавие = Резултати от изборите за народни представители в Бургас | достъп_дата = 8 декември 2021 | издател = results.cik.bg}}</ref>}} Избран е и в следващите два парламента, като на XLIX НС е заместник-председател от квотата на „Възраждане“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/presidingbody|заглавие=49-о народно събрание. Ръководство|труд=parliament.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/MP/4168|заглавие=Народни представители. Цончо Томов Ганев|труд=parliament.bg}}</ref> == Критики == Като депутат в XLIX народно събрание, на 1 юни 2023 г., по време на пленарно заседание, наплюва свой опонент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14587671|заглавие=Вижте как Цончо Ганев наплю депутат (Видео)|дата=1 юни 2023|труд=24chasa.bg}}</ref> На следващия ден заявява, че няма да оставят опонентите им, народните представители Манол Пейков и Явор Божанков, да говорят от парламентарната трибуна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/concho-ganev-za-fizicheskite-sblasaci-v-parlamenta-pp-sa-dokazani-shpioni.html|заглавие=Цончо Ганев за физическите сблъсъци в парламента: ПП са доказани шпиони|дата=2 юни 2023|труд=btvnovinite.bg}}</ref> == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Икономика|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ганев, Цончо}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български предприемачи]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Възпитаници на Стопанската академия]] [[Категория:Родени в София]] 2yrbp7kzhp5o1p2m6tkhnr85p3rpnlu 0 796092 12397804 12152887 2024-10-28T19:57:47Z 5.53.240.170 12397804 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Петър Петров|Петър Петров}} {{Личност | име = Петър Петров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Петър Николаев Петров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1983|3|14|1}} | роден-място = | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Софийски университет]] | професия = | партия = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Петър Николаев Петров''' е български [[юрист]] и [[политик]] от партия „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“, [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Член на комисията по правни въпроси и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Заместник-председател на партия Възраждане. == Биография == Петър Петров е роден на [[14 март]] [[1983]] г. През 2006 г. завършва специалност „Право“ в [[Софийски университет|СУ „Свети Климент Охридски“]]. След това практикува в сферата на гражданското съдопроизводство – с опит в делата за вреди от непозволено увреждане, в корпоративното право и вещноправните сделки. В дейността си през годините е реализирал и редица инвестиционни проекти на чужди инвеститори в областта на строителството и покупката на недвижими имоти в България. Участва като управляващ съдружник в адвокатско дружество „Йосифова, Иванов и Петров“, и в сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност, като „Велика България“.{{Small|<ref name="lexsofia.com, 3 април 2016">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://lexsofia.com/bg/2016/04/03/advokat-peter-petrov/ | заглавие = „Адвокат Петър Петров се присъедини към нашия екип“ | дата = 3 април 2016 | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = lexsofia.com | език = bg}}</ref>}} == Политическа дейност == През 2014 г. става един сред учредителите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]], става заместник-председател на партията.{{Small|<ref name="lexsofia.com, 3 април 2016"/>}} На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България през ноември 2021 г.]], като кандидат за народен представител е водач на листата на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]] за [[24 МИР София]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/azizbiram/page/24-mir-sofia | заглавие = „Партиите и коалициите, които ще участват на парламентарните избори на 14-и ноември, са подредени според номера им в интегралната бюлетина. 24 МИР София - град“ | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref>}} Избран е за народен представител от същият многомандателен избирателен район.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/24.html | заглавие = Резултати от изборите за народни представители в 24 МИР София | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = results.cik.bg | език = bg}}</ref>}} На първото заседание в парламента е избран за заместник-председател на парламентарната група на Възраждане. Заема длъжността и в 48-ото и в 49-ото народно събрание. И в трите е член на Комисията по правни въпроси и на Комисията по обществена сигурност и вътрешен ред.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://boulevardbulgaria.bg/articles/parvoto-zasedanie-na-47-oto-narodno-sabranie-hristo-ivanov-nyama-da-bade-ministar | заглавие = „Първото заседание на 47-ото Народно събрание: Христо Иванов няма да бъде министър“ | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = boulevardbulgaria.bg | език = bg}}</ref>}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3664 Профил на Петър Петров в сайта на 47-ото народно събрание] {{Портал|Биографии|Право|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Петров, Петър}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] fxw2zosbgqif579syy5o4tka9fqdc09 12397805 12397804 2024-10-28T19:59:37Z 5.53.240.170 12397805 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Петър Петров|Петър Петров}} {{Личност | име = Петър Петров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Петър Николаев Петров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1983|3|14|1}} | роден-място = | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Софийски университет]] | професия = | партия = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = Заместник-председател на Възраждане | години1 = 2 август 2014 – | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Петър Николаев Петров''' е български [[юрист]] и [[политик]] от партия „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“, [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Член на комисията по правни въпроси и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Заместник-председател на партия Възраждане. == Биография == Петър Петров е роден на [[14 март]] [[1983]] г. През 2006 г. завършва специалност „Право“ в [[Софийски университет|СУ „Свети Климент Охридски“]]. След това практикува в сферата на гражданското съдопроизводство – с опит в делата за вреди от непозволено увреждане, в корпоративното право и вещноправните сделки. В дейността си през годините е реализирал и редица инвестиционни проекти на чужди инвеститори в областта на строителството и покупката на недвижими имоти в България. Участва като управляващ съдружник в адвокатско дружество „Йосифова, Иванов и Петров“, и в сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност, като „Велика България“.{{Small|<ref name="lexsofia.com, 3 април 2016">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://lexsofia.com/bg/2016/04/03/advokat-peter-petrov/ | заглавие = „Адвокат Петър Петров се присъедини към нашия екип“ | дата = 3 април 2016 | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = lexsofia.com | език = bg}}</ref>}} == Политическа дейност == През 2014 г. става един сред учредителите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]], става заместник-председател на партията.{{Small|<ref name="lexsofia.com, 3 април 2016"/>}} На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България през ноември 2021 г.]], като кандидат за народен представител е водач на листата на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]] за [[24 МИР София]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/azizbiram/page/24-mir-sofia | заглавие = „Партиите и коалициите, които ще участват на парламентарните избори на 14-и ноември, са подредени според номера им в интегралната бюлетина. 24 МИР София - град“ | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref>}} Избран е за народен представител от същият многомандателен избирателен район.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/24.html | заглавие = Резултати от изборите за народни представители в 24 МИР София | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = results.cik.bg | език = bg}}</ref>}} На първото заседание в парламента е избран за заместник-председател на парламентарната група на Възраждане. Заема длъжността и в 48-ото и в 49-ото народно събрание. И в трите е член на Комисията по правни въпроси и на Комисията по обществена сигурност и вътрешен ред.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://boulevardbulgaria.bg/articles/parvoto-zasedanie-na-47-oto-narodno-sabranie-hristo-ivanov-nyama-da-bade-ministar | заглавие = „Първото заседание на 47-ото Народно събрание: Христо Иванов няма да бъде министър“ | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = boulevardbulgaria.bg | език = bg}}</ref>}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3664 Профил на Петър Петров в сайта на 47-ото народно събрание] {{Портал|Биографии|Право|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Петров, Петър}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] 65xwuezotykua5tbl1rxmx7y0o0r1w8 12397806 12397805 2024-10-28T20:02:20Z 5.53.240.170 12397806 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Петър Петров|Петър Петров}} {{Личност | име = Петър Петров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Петър Николаев Петров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1983|3|14|1}} | роден-място = [[Монтана]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Софийски университет]] | професия = | партия = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = Заместник-председател на Възраждане | години1 = 2 август 2014 – | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Петър Николаев Петров''' е български [[юрист]] и [[политик]] от партия „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“, [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Член на комисията по правни въпроси и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Заместник-председател на партия Възраждане. == Биография == Петър Петров е роден на [[14 март]] [[1983]] г. През 2006 г. завършва специалност „Право“ в [[Софийски университет|СУ „Свети Климент Охридски“]]. След това практикува в сферата на гражданското съдопроизводство – с опит в делата за вреди от непозволено увреждане, в корпоративното право и вещноправните сделки. В дейността си през годините е реализирал и редица инвестиционни проекти на чужди инвеститори в областта на строителството и покупката на недвижими имоти в България. Участва като управляващ съдружник в адвокатско дружество „Йосифова, Иванов и Петров“, и в сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност, като „Велика България“.{{Small|<ref name="lexsofia.com, 3 април 2016">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://lexsofia.com/bg/2016/04/03/advokat-peter-petrov/ | заглавие = „Адвокат Петър Петров се присъедини към нашия екип“ | дата = 3 април 2016 | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = lexsofia.com | език = bg}}</ref>}} == Политическа дейност == През 2014 г. става един сред учредителите на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]], става заместник-председател на партията.{{Small|<ref name="lexsofia.com, 3 април 2016"/>}} На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България през ноември 2021 г.]], като кандидат за народен представител е водач на листата на [[Възраждане (партия в България)|партия Възраждане]] за [[24 МИР София]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/azizbiram/page/24-mir-sofia | заглавие = „Партиите и коалициите, които ще участват на парламентарните избори на 14-и ноември, са подредени според номера им в интегралната бюлетина. 24 МИР София - град“ | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref>}} Избран е за народен представител от същият многомандателен избирателен район.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/24.html | заглавие = Резултати от изборите за народни представители в 24 МИР София | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = results.cik.bg | език = bg}}</ref>}} На първото заседание в парламента е избран за заместник-председател на парламентарната група на Възраждане. Заема длъжността и в 48-ото и в 49-ото народно събрание. И в трите е член на Комисията по правни въпроси и на Комисията по обществена сигурност и вътрешен ред.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://boulevardbulgaria.bg/articles/parvoto-zasedanie-na-47-oto-narodno-sabranie-hristo-ivanov-nyama-da-bade-ministar | заглавие = „Първото заседание на 47-ото Народно събрание: Христо Иванов няма да бъде министър“ | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = boulevardbulgaria.bg | език = bg}}</ref>}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3664 Профил на Петър Петров в сайта на 47-ото народно събрание] {{Портал|Биографии|Право|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Петров, Петър}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] eiixjb1pkvucbw06n67sw36xqsphhfd 0 796106 12397809 12254953 2024-10-28T20:04:04Z 5.53.240.170 12397809 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Ангел Георгиев|Ангел Георгиев}} {{Личност | име = Ангел Георгиев | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Ангел Жеков Георгиев | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1988|4|8|1}} | роден-място = [[Видин]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Великотърновски университет|Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | професия = [[юрист]] | партия = [[Възраждане (партия в България)|„Възраждане“]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Ангел Жеков Георгиев''' е български [[юрист]] и [[политик]] от [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]], [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[XLVII народно събрание]], [[XLVIII народно събрание]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. == Биография == Ангел Георгиев е роден на [[8 април]] [[1988]] г. в град [[Видин]], [[Народна република България]]. Завършва специалност „Право“ във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref name="vazrazhdane.bg, Личности">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://vazrazhdane.bg/lichnosti | заглавие = Личности | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = vazrazhdane.bg | език = bg}}</ref> == Политическа дейност == През 2014 г. става един от учредителите на [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]] и член на Организационния съвет, както и областен координатор на Възраждане за областите Пловдив и Смолян.<ref name="vazrazhdane.bg, Личности"/> На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] е кандидат за народен представител от листата на партия „Възраждане“, водач в [[17 МИР Пловдив (област)|17 МИР Пловдив – област]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/azizbiram/page/17-mir-plovdiv-oblast | заглавие = Партиите и коалициите, които ще участват на парламентарните избори на 14-и ноември, са подредени според номера им в интегралната бюлетина. 17 МИР Пловдив-област | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> Избран е за народен представител от същия многомандателен избирателен район.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/17.html | заглавие = Резултати от изборите за народни представители в 17 МИР Пловдив (област) | достъп_дата = 9 декември 2021 | издател = results.cik.bg | език = bg}}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през 2022 г.]] е кандидат за народен представител от същата партия, водач на листата в същия район.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/izbori/vsichki-listi-v-16-mir-plovdiv-grad-za-parlamentarnite-izbori-na-2-o-784050.html | заглавие = Всички листи в 16 МИР - Пловдив град за парламентарните избори на 2 октомври | дата = 30 август 2022 | достъп_дата = 2 ноември 2022 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref> Избран е за народен представител.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/izbori/koi-sa-novite-plovdivski-deputati-505558.html | заглавие = Кои са новите пловдивски депутати | дата = 4 октомври 2022 | достъп_дата = 2 ноември 2022 | издател = standartnews.com | език = bg}}</ref> == Критики и противоречия == През 2018 г. на протест на майки на деца с увреждане той се запознава с представител на 9-членно семейство, което има проблеми с частните съдебни изпълнители (ЧСИ), и обещава да им помогне. Вместо това, година по-късно, закупува имота чрез ЧСИ – къща в село [[Цалапица]] на 3 етажа, 410 квадратни метра, обявен за продажба на 6 пъти по-ниска цена от пазарната, а след това кара семейството да напусне.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.informiran.net/схемата-възраждане-как-дясната-ръка/ | заглавие = Схемата „Възраждане“ :Как дясната ръка на Копейкин отмъкна от деветчленно семейство къщата им и ги остави на улицата | дата = 29 октомври 2021 | достъп_дата = 2 ноември 2022 | издател = informiran.net | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://temida.tv/ангел-георгиев-не-съм-присвоил-дома-на/ | заглавие = Ангел Георгиев: Не съм присвоил дома на 9-членното семейство, оставих ги месеци да живеят в него, като аз плащах разходите | дата = 7 ноември 2021 | достъп_дата = 2 ноември 2022 | издател = temida.tv | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://narod.bg/2021/10/31/мръсотия-в-narod-bg-кандидат-депутат-на-кост/ | заглавие = Мръсотия в Narod.bg: Кандидат-депутат на Костя Копейкин остави на улицата 9-членно семейство, вижте кой е Ангел Георгиев (СНИМКИ) | дата = 7 ноември 2021 | достъп_дата = 2 ноември 2022 | издател = narod.bg | език = bg}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3630 Профил на Ангел Георгиев в сайта на 47-ото Народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://parliament.bg/bg/MP/4048 Профил на Ангел Георгиев в сайта на 48-ото Народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://parliament.bg/bg/MP/4250 Профил на Ангел Георгиев в сайта на 49-ото Народно събрание] {{Портал|Биографии|Политика|Право|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Георгиев, Ангел}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Видин]] a5nrkez57si4nsr1esfom4gr5a9cxu8 2 798116 12398062 12397180 2024-10-29T02:39:01Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация 12398062 wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''02:39''' [[UTC]] на '''29 октомври 2024''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''2''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 2 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''33''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 6 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 6 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 2 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 2 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 2 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 1 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 9 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 7 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 3 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 2 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''166''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 40 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 22 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 11 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 7 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 7 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 6 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 4 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 4 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 4 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 3 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 3 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 3 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 3 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 3 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 3 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 2 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 36 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 19 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 13 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 12 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 10 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 6 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 6 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 5 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 5 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 4 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 4 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 3 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 3 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 3 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 2 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 2 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 1 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''546''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 131 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 57 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 27 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 21 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 16 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 16 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 15 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 14 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 13 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 12 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 11 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 10 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 9 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 9 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 9 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 7 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 7 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 7 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 7 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 7 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 6 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 6 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 5 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 4 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 4 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 4 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 4 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 3 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 3 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 3 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 3 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 3 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 3 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 3 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 3 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 3 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 3 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 3 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 3 |- | [[Потребител:Carlos yo|Carlos yo]] || 2 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 2 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 2 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Ternera|Ternera]] || 2 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 2 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 1 |- | [[Потребител:Bobgugi|Bobgugi]] || 1 |- | [[Потребител:Bobiorlov|Bobiorlov]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivelinjp|Ivelinjp]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jacksona 99|Jacksona 99]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Lualanalu|Lualanalu]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:VelikExplirer47|VelikExplirer47]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor79|Yavor79]] || 1 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 1 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- | [[Потребител:Тишото|Тишото]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 70 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 54 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 46 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 37 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 34 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 28 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 21 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 18 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 15 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 15 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 14 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 12 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 11 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 10 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 10 |- | [[Потребител:5530б|5530б]] || 9 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 9 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 8 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 8 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 7 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 7 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 7 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 6 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 5 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 4 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 4 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 4 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 4 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 4 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 3 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 2 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Yordan Tsvyatkov|Yordan Tsvyatkov]] || 2 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Boristhethird3|Boristhethird3]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan ivanov5566|Ivan ivanov5566]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ганчев|Александър Ганчев]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''3054''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 461 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 282 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 165 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 129 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 120 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 117 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 81 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 79 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 78 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 61 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 59 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 54 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 53 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 53 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 52 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 52 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 46 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 43 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 42 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 42 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 39 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 33 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 31 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 31 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 30 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 30 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 24 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 24 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 21 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 21 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 21 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 19 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 16 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 15 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 15 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 14 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 14 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 12 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 12 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 12 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 12 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 11 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 10 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 10 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 10 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 9 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 8 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 8 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 8 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 8 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 7 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 7 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 7 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 7 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 6 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 6 |- | [[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] || 6 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 6 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 6 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 6 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 6 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 6 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 6 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 5 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 5 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 5 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 5 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 5 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 4 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 4 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 4 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 4 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 4 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 4 |- | [[Потребител:Roostersonair|Roostersonair]] || 4 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 4 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 4 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 3 |- | [[Потребител:Aleksanderpc|Aleksanderpc]] || 3 |- | [[Потребител:AlexIs2022|AlexIs2022]] || 3 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 3 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 3 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 3 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 3 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 3 |- | [[Потребител:Chech Explorer|Chech Explorer]] || 3 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 3 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 3 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 3 |- | [[Потребител:Hripsime Erniasyan|Hripsime Erniasyan]] || 3 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:SkinarcheMPA|SkinarcheMPA]] || 3 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 3 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 3 |- | [[Потребител:Ternera|Ternera]] || 3 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 3 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 3 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 2 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 2 |- | [[Потребител:Bolerios|Bolerios]] || 2 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 2 |- | [[Потребител:Carlos yo|Carlos yo]] || 2 |- | [[Потребител:Codename Noreste|Codename Noreste]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 2 |- | [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] || 2 |- | [[Потребител:Dimitar Harbaliev|Dimitar Harbaliev]] || 2 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 2 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 2 |- | [[Потребител:Juro678|Juro678]] || 2 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 2 |- | [[Потребител:MothElix|MothElix]] || 2 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 2 |- | [[Потребител:Scroch|Scroch]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:Stoyno Tranchev|Stoyno Tranchev]] || 2 |- | [[Потребител:TenWhile6|TenWhile6]] || 2 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 2 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 2 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 2 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:2.100.41.94|2.100.41.94]] || 1 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 1 |- | [[Потребител:ADGandeva|ADGandeva]] || 1 |- | [[Потребител:ASid|ASid]] || 1 |- | [[Потребител:Aarshinkov97|Aarshinkov97]] || 1 |- | [[Потребител:Accipiter Gentilis Q.|Accipiter Gentilis Q.]] || 1 |- | [[Потребител:Aladin6505|Aladin6505]] || 1 |- | [[Потребител:Alexander Boubia|Alexander Boubia]] || 1 |- | [[Потребител:Alibek Attamonov|Alibek Attamonov]] || 1 |- | [[Потребител:Alspatov|Alspatov]] || 1 |- | [[Потребител:Angel queen|Angel queen]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Balexiev|Balexiev]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:BleachyXd|BleachyXd]] || 1 |- | [[Потребител:Bobgugi|Bobgugi]] || 1 |- | [[Потребител:Bobiorlov|Bobiorlov]] || 1 |- | [[Потребител:Bodanpano|Bodanpano]] || 1 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:Bononia1|Bononia1]] || 1 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Despechi.ro|Despechi.ro]] || 1 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar Sotirov|Dimitar Sotirov]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitarkol|Dimitarkol]] || 1 |- | [[Потребител:DonKotarak|DonKotarak]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Eehuiio|Eehuiio]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Elen Page|Elen Page]] || 1 |- | [[Потребител:Eli goranova|Eli goranova]] || 1 |- | [[Потребител:Eola|Eola]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Foreigner037|Foreigner037]] || 1 |- | [[Потребител:FrederickEvans|FrederickEvans]] || 1 |- | [[Потребител:Gallus780|Gallus780]] || 1 |- | [[Потребител:Glambg|Glambg]] || 1 |- | [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:Ianceren|Ianceren]] || 1 |- | [[Потребител:Ilarion2022|Ilarion2022]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan1ab|Ivan1ab]] || 1 |- | [[Потребител:Ivelinjp|Ivelinjp]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Izit|Izit]] || 1 |- | [[Потребител:Jacksona 99|Jacksona 99]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Karinandonova|Karinandonova]] || 1 |- | [[Потребител:Katanassov|Katanassov]] || 1 |- | [[Потребител:Kberov|Kberov]] || 1 |- | [[Потребител:Kdichev|Kdichev]] || 1 |- | [[Потребител:Kirilloparma|Kirilloparma]] || 1 |- | [[Потребител:Kmk1970|Kmk1970]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Kralowec|Kralowec]] || 1 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 1 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:Lo.rarupova|Lo.rarupova]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:Lualanalu|Lualanalu]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:MartinWeider|MartinWeider]] || 1 |- | [[Потребител:Matboy12|Matboy12]] || 1 |- | [[Потребител:Mateus2019|Mateus2019]] || 1 |- | [[Потребител:Mila Gencheva|Mila Gencheva]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 1 |- | [[Потребител:Momchilvoynov|Momchilvoynov]] || 1 |- | [[Потребител:Ndonev|Ndonev]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Nenov85|Nenov85]] || 1 |- | [[Потребител:NickK|NickK]] || 1 |- | [[Потребител:Nikolai Boyanov|Nikolai Boyanov]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] || 1 |- | [[Потребител:Ooligan|Ooligan]] || 1 |- | [[Потребител:Orland|Orland]] || 1 |- | [[Потребител:OrlinEagle|OrlinEagle]] || 1 |- | [[Потребител:Ossikovski|Ossikovski]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Pamporoff|Pamporoff]] || 1 |- | [[Потребител:Pesho95055|Pesho95055]] || 1 |- | [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] || 1 |- | [[Потребител:Petko Simeonov|Petko Simeonov]] || 1 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 1 |- | [[Потребител:Physmuseum|Physmuseum]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:Rada Hristova|Rada Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Repnill|Repnill]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphita Zen|Seraphita Zen]] || 1 |- | [[Потребител:Serkan Sali|Serkan Sali]] || 1 |- | [[Потребител:Serresmap|Serresmap]] || 1 |- | [[Потребител:Ssmilov|Ssmilov]] || 1 |- | [[Потребител:Sunnybuthappy|Sunnybuthappy]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Taravyvan Adijene|Taravyvan Adijene]] || 1 |- | [[Потребител:Tiankata05|Tiankata05]] || 1 |- | [[Потребител:Tmv|Tmv]] || 1 |- | [[Потребител:Tropicalkitty|Tropicalkitty]] || 1 |- | [[Потребител:Ttaanya|Ttaanya]] || 1 |- | [[Потребител:Uliana245|Uliana245]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Vammpi|Vammpi]] || 1 |- | [[Потребител:VasiBlagoeva|VasiBlagoeva]] || 1 |- | [[Потребител:VasyH|VasyH]] || 1 |- | [[Потребител:VelikExplirer47|VelikExplirer47]] || 1 |- | [[Потребител:VeyC0ntent|VeyC0ntent]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 1 |- | [[Потребител:Vysotsky|Vysotsky]] || 1 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 1 |- | [[Потребител:Wiki fan bg|Wiki fan bg]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor79|Yavor79]] || 1 |- | [[Потребител:YouRitsar|YouRitsar]] || 1 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Д.Й.Петров|Д.Й.Петров]] || 1 |- | [[Потребител:Дядо Горио|Дядо Горио]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Людмила Кало|Людмила Кало]] || 1 |- | [[Потребител:Малараковица|Малараковица]] || 1 |- | [[Потребител:Мария Сомлева|Мария Сомлева]] || 1 |- | [[Потребител:Намоет730|Намоет730]] || 1 |- | [[Потребител:Народен човек|Народен човек]] || 1 |- | [[Потребител:СКръстева|СКръстева]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Тишото|Тишото]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:Юлия Дамянова Дончева|Юлия Дамянова Дончева]] || 1 |- | [[Потребител:Я.Запрянов|Я.Запрянов]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- | [[Потребител:暁月凛奈|暁月凛奈]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 374 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 299 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 282 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 151 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 149 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 145 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 130 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 95 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 93 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 91 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 83 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 76 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 75 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 69 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 68 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 52 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 46 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 46 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 41 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 30 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 27 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 26 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 23 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 22 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 19 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 18 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 18 |- | [[Потребител:Георги21|Георги21]] || 18 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 18 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 16 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 15 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 14 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 12 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 11 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 11 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 10 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 10 |- | [[Потребител:5530б|5530б]] || 9 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 9 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 9 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 8 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 8 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 8 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 8 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 8 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 7 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 7 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 7 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 7 |- | [[Потребител:Tipichenbulgarin|Tipichenbulgarin]] || 7 |- | [[Потребител:Apr1|Apr1]] || 6 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 6 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 6 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 6 |- | [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]] || 5 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 5 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 5 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 4 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 4 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 4 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 4 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 4 |- | [[Потребител:Agathopolis|Agathopolis]] || 3 |- | [[Потребител:Antoanivanov|Antoanivanov]] || 3 |- | [[Потребител:Asorev|Asorev]] || 3 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 3 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Alper0969|Alper0969]] || 2 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Filippos Fragkogiannis|Filippos Fragkogiannis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 2 |- | [[Потребител:Julius 12345|Julius 12345]] || 2 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 2 |- | [[Потребител:Panayden|Panayden]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:RadoGaming7|RadoGaming7]] || 2 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 2 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 2 |- | [[Потребител:TheEagle7|TheEagle7]] || 2 |- | [[Потребител:Viktorov|Viktorov]] || 2 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 2 |- | [[Потребител:Yordan Tsvyatkov|Yordan Tsvyatkov]] || 2 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 2 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 2 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 2 |- | [[Потребител:Ґайдечахв74Лпадаоо|Ґайдечахв74Лпадаоо]] || 2 |- | [[Потребител:5-hydroxytryptamine|5-hydroxytryptamine]] || 1 |- | [[Потребител:A.sav|A.sav]] || 1 |- | [[Потребител:Alex G Grigorov|Alex G Grigorov]] || 1 |- | [[Потребител:Antandrus|Antandrus]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Antoaneta Yarichkova|Antoaneta Yarichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Archiresearcher|Archiresearcher]] || 1 |- | [[Потребител:Atanas2|Atanas2]] || 1 |- | [[Потребител:Auxi11|Auxi11]] || 1 |- | [[Потребител:Avemundi|Avemundi]] || 1 |- | [[Потребител:BULGARIA RECORDS|BULGARIA RECORDS]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Bogi19919|Bogi19919]] || 1 |- | [[Потребител:Boristhethird3|Boristhethird3]] || 1 |- | [[Потребител:Borschts|Borschts]] || 1 |- | [[Потребител:BulgarianSavior|BulgarianSavior]] || 1 |- | [[Потребител:CesarNS1980|CesarNS1980]] || 1 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:Cybalkan|Cybalkan]] || 1 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:DilqnBG|DilqnBG]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Emonadal|Emonadal]] || 1 |- | [[Потребител:Fazily|Fazily]] || 1 |- | [[Потребител:GaBOSSS|GaBOSSS]] || 1 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 1 |- | [[Потребител:I am smiling|I am smiling]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan ivanov5566|Ivan ivanov5566]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo2022|Ivo2022]] || 1 |- | [[Потребител:JozhykvTumanye|JozhykvTumanye]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:KaloyanMitev|KaloyanMitev]] || 1 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 1 |- | [[Потребител:KonstantinaG07|KonstantinaG07]] || 1 |- | [[Потребител:Krizzo1|Krizzo1]] || 1 |- | [[Потребител:M trendafilov1913|M trendafilov1913]] || 1 |- | [[Потребител:MTongov|MTongov]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Marto1226|Marto1226]] || 1 |- | [[Потребител:Maxrossomachin|Maxrossomachin]] || 1 |- | [[Потребител:Mbkv717|Mbkv717]] || 1 |- | [[Потребител:Mechostravnika|Mechostravnika]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mijak reka|Mijak reka]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Mit97|Mit97]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:OverproofPirate|OverproofPirate]] || 1 |- | [[Потребител:PPenev|PPenev]] || 1 |- | [[Потребител:Panayots|Panayots]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:Paucabot|Paucabot]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Pepina05|Pepina05]] || 1 |- | [[Потребител:Petarstoianov23|Petarstoianov23]] || 1 |- | [[Потребител:Photonik|Photonik]] || 1 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 1 |- | [[Потребител:Raychev42|Raychev42]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Sadko|Sadko]] || 1 |- | [[Потребител:Schniggendiller|Schniggendiller]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Seemenus|Seemenus]] || 1 |- | [[Потребител:Sense of satori|Sense of satori]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphina Frost|Seraphina Frost]] || 1 |- | [[Потребител:Sorabino|Sorabino]] || 1 |- | [[Потребител:Sske2023|Sske2023]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:StephenzJehnic|StephenzJehnic]] || 1 |- | [[Потребител:Stiliyan papov|Stiliyan papov]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:SvetoslavAleksandrov|SvetoslavAleksandrov]] || 1 |- | [[Потребител:TXRR0RI$T|TXRR0RI$T]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 1 |- | [[Потребител:Tiditi|Tiditi]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Velina Staneva|Velina Staneva]] || 1 |- | [[Потребител:Veselin Todorov Vasilev|Veselin Todorov Vasilev]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 1 |- | [[Потребител:Vjtushaonova|Vjtushaonova]] || 1 |- | [[Потребител:Whothehellisedgar|Whothehellisedgar]] || 1 |- | [[Потребител:Wolfking08|Wolfking08]] || 1 |- | [[Потребител:Zearendil|Zearendil]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zorode|Zorode]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ганчев|Александър Ганчев]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ерделски|Александър Ерделски]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Танков|Александър Танков]] || 1 |- | [[Потребител:Борис Тодоров|Борис Тодоров]] || 1 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 1 |- |} </div>{{br}} l351lnfjpvz98fzkpq8fwoto6jf1fob 0 803388 12397580 11974699 2024-10-28T15:47:12Z Nivelir 168543 /* Личен живот */ Козметични промени 12397580 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{Сърбия}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = | деца = }} '''Любомир Аличич''', известен със сценичното си име '''Люба Аличич''', е [[Сърбия|сръбски]] фолк певец. Кариерата му продължава повече от пет десетилетия. Най-големият му хит е сингълът от 2003 г. „Ciganin sam, al' najlepši“.<ref name="Balkanmedia">[http://www.balkanmedia.com/ljuba-alicic-nisam-majstor-za-traceve-cl2640.html Ljuba Aličić: Nisam majstor za tračeve (Balkanmedia, 26. 11. 2008)], pristupljeno 5. 1. 2014.</ref><ref name="Nezavisne">[http://www.nezavisne.com/umjetnost-zabava/muzika/Ljuba-Alici-Danasnja-muzika-pati-od-nedostatka-kvaliteta-33190.html Ljuba Aličić: Današnja muzika pati od nedostatka kvaliteta (Nezavisne novine, 25. 3. 2013)], pristupljeno 5. 1. 2014.</ref> ==Биография== Люба Аличич е роден на 2 ноември 1955 г. в [[Шабац]], [[Сърбия]]. От малък има проблеми с баща си, който е сприхав и често го бие. Напуска училище в пети клас и избяга от къщи. На 12 години решава да се посвети на най-голямата си любов - музиката. Пял е по сватби, а първата заплата изкарва в бар "Код Мехмеда и Лиле". ==Личен живот== Освен музиката Люба обича футбола, през 2011 година той става основен член на Футболния клуб Борац от Чачак. Грижи се за всички служители да получават редовно заплатите и те празнуват победите с неговите песни. Почти всички футболисти са аматьори, но бързо напредват и записват добри резултати. В интернет се носят слухове, че Люба Аличич е циганин, но той отрича това в интервю за телевизия Pink. Тъй като синът му Деян не успява да се отзове на сцената, те записват заедно дует. Обаче не остават в добри отношения. Люба заявява, че Деян е безделник и не иска да говори с него, а Деян твърди, че мащехата му пречи да бъде в добри отношения с баща си. Твърди, че има достатъчно работа и не се нуждае от подкрепата на политически партии. Концертира предимно в [[Германия]] и [[Австрия]], на сватби, кръщенета и други тържества. В кариерата си записва песни, които се слушат и съжалява, че е пропуснал хитовете ''Nema, nema dijamante'' и ''Neke ptice nikad ne polete''. Иска да записва само народна музика, а не като много негови колеги да рапира и да смесва фолк музиката с техно, хаус и т. н. == Бележки == https://biographija.org/muzika/ljuba-alicic/{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Източници == <references /> {{мъниче|певец}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Аличич, Любомир}} [[Категория:Сръбски певци]] [[Категория:Родени в Шабац]] [[Категория:Цигани в Сърбия]] kmh4u54dm5ugb8a5cl6h2blg2nj3mfp 0 805090 12397867 12393997 2024-10-28T20:58:32Z Ted Masters 210248 12397867 wikitext text/x-wiki {{Болница | име = Общински здравен център<br>„Д-р Рашко Хаджистойчев“ | картинка = Koprivshitsa 2019-02-10 33.jpg | картинка-описание = | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] (трапезарията) | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = 28 август 2017 г. | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = | собственик = | съвременен статут = [[100 национални туристически обекта|'''Обект на БТС''']] [[Файл:Opoznai-bg.gif|20px|]] '''75''' | bgmaps = x = | съвременно състояние = действащ | сайт = [http://koprivshtitsa-bg.com/ Официален сайт на община Копривщица] }} '''Общинският здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“''', наричан „Здравната служба“ или „Амбулаторията“ се намира в град [[Копривщица]]. Наречен е на поборника, лечител на въстаниците и техен съзаклятник в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 година [[Рашко Хаджистойчев]].<ref>Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Рашко Хаджистойчев. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 65 – 68.</ref> Първоначално след установяването на модерното здравеопазване дълги години се помещава в Карапетковата къща, а след това в родния дом на генерал-майор [[Гаврил Личев]]. Новият здравен център се намира в сграда, открита на 28 август 2017 г. Тържествената церемония, на която присъстват служители на кметството, граждани и заравните служители, е украсена с изпълнения на вокална група „Копришки бисери“. Центърът има двама общо практикуващи хуманни лекари, две медицински сестри и зъболекарски кабинет. Оборудван е със съвременна апаратура от [[Община Копривщица]] и с дарение на [[Български червен кръст|БЧК]], със съпричастието на [[женско благотворително дружество „Благовещение“|женското благотворително дружество „Благовещение“]] и пенсионерския клуб от града.<ref>Vestnikregion.com. [https://vestnikregion.com/index.php/641-v-koprivshtitza-otvori-vrati-nov-zdraven-tzentar В Копривщица отвори врати нов здравен център.]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Посетен на 2 април 2022</ref> През годините лекуващи са докторите Тошко Живков, Мария Василева, [[Екатерина Ослекова]], Соня Качешмарова, Таня и Иван Гьореви, Стойчо Косев, Лили Алексиева и Кунка Младенова. == История на здравното дело в Копривщица == Наред с прославените хайдути и просветители от града произхождат или са свързани с него петдесетина хуманни и ветеринарни лекари, лекували в цялата страна и чужбина. Измежду тях са имената на Стоян Доганов – доктор във Виена и София, [[Стоян Киркович]] и [[Иван Кесяков]] – доктор в Пловдив и в София, бивш главен директор на Народното здраве. Дарител на [[Българска академия на науките|БАН]] и секретар на д-во „[[Червен кръст]]“. Други са Дойчо Шулев – доктор, виден хирург в [[Александрия]] и [[Иван Малеев]] в София. Той е първият българин, който се е изкачил на най-високия връх в [[Европа]] – [[Монблан]] – през 1909 г.<ref> Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Видни деятели на Освободителното движение са лекарите [[Спас Иванов]] и Рашко Хаджистойчев. Преди промените в края на XX век в града има освен амбулатория с лекар и зъболекар има и аптека, болница и родилен дом с акушерки. През 2017 г. в Дирекция на музеите постъпва дарение на архив за дейността на [[Безплатна ученическа трапезария (Копривщица)|Безплатната ученическа трапезария]] и старопиталището в града по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Дарителят е Валентин Брайков – около триста страници за периода от 1915 до 1919 г. Материалите трябва да послужат за написването на научно съобщение, посветено на 100-годишнината от края на благотворителната дейност, представена в дарените книжа.<ref name="gramada.org">Gramada.org. [http://gramada.org/дарени-документи-за-един-копривщенс/#a5 Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“.] Посетен на 2 април 2022</ref> Създаването на безплатни ученически трапезарии и организации за подпомагането на възрастни и бедни хора е всенародно дело, започнало в края на XIX век,<ref>Енциклопедия „Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България 1878 – 1951“. Редакция и съставителство: Венета Николова, Росица Стоянова. Т. III. София: Български дарителски форум. 2011, с. 419 – 421, 478 – 482.</ref> като продължение на отколешни традиции за организирана взаимопомощ, съществували през възрожденските години.<ref name="gramada.org"></ref> През 1902 г. началото на трапезарията е поставено с дарението на съпрузите Велика и [[Иван Личев]]и. За целта се създадва дружество, на някои места в документите наричано „Братство“, за координация и управление. Братството е настанено в наследствения имот на семейството, като е съставен и неговият устав. През 1934 г. настоятелството отваря приют за бедни възрастни хора.<ref name="gramada.org"></ref> Къщата на семейство Личеви е ползвана като безплатна ученическа трапезария до 1950 г., след което там се помешава Горското стопанство, след това и питейно заведение, наречено „Староградско кафене“. Днес на фасадата и има табела, указваща че къщата е роден дом на генерал-майор [[Гаврил Личев]], малка мраморна плоча напомня и за благотворителната дейност на [[Емили Странгфорд|лейди Странгфорд]]. На третата табела с големи букви пише, че тук е била Общинската здравна служба „Д-р Рашко Хаджистойчев“.<ref name="gramada.org"></ref> Голяма част от историята на тази благотворителна дейност е разкрита въз основа на архивни документи в излязлата през 2011 г. и многократно цитирана енциклопедия „Дарителството“. Едното копие остава при дарителя В. Брайков, а второто – при авторката на статията „Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“ – [[Светлана Мухова]]. Публикувана в списание „Везни“, бр. 5, 2020 г.<ref name="gramada.org"></ref> == Галерия == <gallery> File:Пазаря.jpg|Площад „20-ти април“ в Копривщица с [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]], когато е била амбулатория File:Koprivshtitsa 105.jpg|[[Безплатна ученическа трапезария (Копривщица)|Безплатната ученическа трапезария]], в която се се помещавал центъра File:Дом в Копривщица.jpg|Родилният дом File:Yellow-House-Kopriv.JPG|Болницата File:Карапеткова къща.jpg|Карапеткова къща, която е била амбулатория </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/lekarski-zabolekarski-praktiki-i-apteki.html Лекарски, зъболекарски практики и аптеки в Копривщица] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Благотворителни организации в Копривщица]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Копривщица]] [[Категория:Здравни заведения в България]] fzdvan36e2xvh4n9onhbbg4grsa8ru2 2 805855 12397937 12362249 2024-10-28T21:41:22Z Like the windows 306705 /* Кодове */ 12397937 wikitext text/x-wiki <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">Днес е <span style="color: #009688">{{CURRENTDAYNAME}}, {{Дата}} г</span>.</div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#97cef9; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">В Уикипедия от <span style="color: red">{{времеви интервал|2022|4|13}}</span>.</div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">За момента имам <span style="color:#009688">над 1385</span> редакции.</div> Здравейте! Аз най-често редактирам и създавам страници свързани с години или футбол ([[1981]], [[Европейско първенство по футбол 2024 – група D|Евро 2024 – Група D]] и др.) ---- Направих първата си редакция, създавайки [[2071]] на [[13 април]] [[2022]] г. {{Вавилон|bg|en-2|de-1|}} == Другите ми страници == * [[Потребител:Like the windows/Приноси]] * [[Потребител:Like the windows/Пясъчник]] * [[:en:User:Like the windows|Потребител:Like the windows (в англ. Уикипедия)]] == Дата, месец и година == * [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTYEAR}}|Виж]] {{CURRENTYEAR}} == Кодове == * <code><nowiki>{{Превод от|език (en)|име на статията на езика|oldid номер}}</nowiki></code> ** Oldid номер – в края на url-а на последната редакция (на англ.) * <code><nowiki>{{мъниче|(пример) България}}</nowiki></code> * <code><nowiki>#пренасочване [[това към което ще се пренасочва]]</nowiki></code> за създаване на пренасочващи страници * <code><nowiki>[[Име на статия#раздел на тази статия]]</nowiki></code> за пренасочване към даден раздел * <code><nowiki>{{Cross}} и {{Tick}}</nowiki></code> за хикс и тик * <code><nowiki>[[:en:Име на статията на езика (англ.)|Име]]</nowiki></code> за пренасочване към статия от друг език * <code><nowiki><ref>[url на сайта (интервал) заглавие], създател, Посетен на 00 месец 0000 г.</ref></nowiki></code> за източници * <code><nowiki><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = (url) | заглавие = „ “ (в кавички) | достъп_дата = 00 месец 0000 г. (посетен на) | издател = (създател) | език = (en или нищо) }}</ref></nowiki></code> пак за източници * <code><nowiki>{{Скриване||(текст)}}</nowiki></code> за скриване на някоя част от текст * <code><nowiki><u> и </u></nowiki></code> за подчертаване djsb733b1svp5q6n3apzonaag71gqk4 12397950 12397937 2024-10-28T21:53:51Z Like the windows 306705 12397950 wikitext text/x-wiki <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">Днес е <span style="color: #009688">{{CURRENTDAYNAME}}, {{Дата}} г</span>.</div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#97cef9; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">В Уикипедия от <span style="color: red">{{времеви интервал|2022|4|13}}</span>.</div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">За момента имам <span style="color:#009688">над 1425</span> редакции.</div> Здравейте! Аз най-често редактирам и създавам страници свързани с години или футбол ([[1981]], [[Европейско първенство по футбол 2024 – група D|Евро 2024 – Група D]] и др.) ---- Направих първата си редакция, създавайки [[2071]] на [[13 април]] [[2022]] г. {{Вавилон|bg|en-2|de-1|}} == Другите ми страници == * [[Потребител:Like the windows/Приноси]] * [[Потребител:Like the windows/Пясъчник]] * [[:en:User:Like the windows|Потребител:Like the windows (в англ. Уикипедия)]] == Дата, месец и година == * [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTYEAR}}|Виж]] {{CURRENTYEAR}} == Кодове == * <code><nowiki>{{Превод от|език (en)|име на статията на езика|oldid номер}}</nowiki></code> ** Oldid номер – в края на url-а на последната редакция (на англ.) * <code><nowiki>{{мъниче|(пример) България}}</nowiki></code> * <code><nowiki>#пренасочване [[това към което ще се пренасочва]]</nowiki></code> за създаване на пренасочващи страници * <code><nowiki>[[Име на статия#раздел на тази статия]]</nowiki></code> за пренасочване към даден раздел * <code><nowiki>{{Cross}} и {{Tick}}</nowiki></code> за хикс и тик * <code><nowiki>[[:en:Име на статията на езика (англ.)|Име]]</nowiki></code> за пренасочване към статия от друг език * <code><nowiki><ref>[url на сайта (интервал) заглавие], създател, Посетен на 00 месец 0000 г.</ref></nowiki></code> за източници * <code><nowiki><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = (url) | заглавие = „ “ (в кавички) | достъп_дата = 00 месец 0000 г. (посетен на) | издател = (създател) | език = (en или нищо) }}</ref></nowiki></code> пак за източници * <code><nowiki>{{Скриване||(текст)}}</nowiki></code> за скриване на някоя част от текст * <code><nowiki><u> и </u></nowiki></code> за подчертаване 1qvtxvcmr6uiuayf737o56i6m8lfo2a 0 806307 12397411 12382533 2024-10-28T12:04:41Z Davidkenarovcska 254027 12397411 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Ерик тен Хаг | снимка = Erik ten Hag 2017.jpg | описание = Ерик тен Хаг като треньор на [[ФК Утрехт|Утрехт]] през [[2017]] г. | прякор = | цяло име = Ерик тен Хаг | град на раждане = [[Хааксберген]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1989–1990<br>1990–1992<br>1992–1994<br>1994–1995<br>1995–1996<br>1996–2002<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Де Граафсхап]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[РКК Валвейк|Валвейк]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] | мачове = 14<br>54<br>45<br>31<br>31<br>162<br>'''336''' | голове = (0)<br>(6)<br>(2)<br>(2)<br>(2)<br>(3)<br>'''(15)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 2012–2013<br>2013–2015<br>2015–2017<br>2017–2022<br>2022–2024 | треньор отбор = {{Флагче|Нидерландия}} [[Го Ахед Игълс]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Ерик тен Хаг''' е бивш [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]] и настоящ [[треньор]], през футболната си кариера е играл на поста [[Защитник|централен защитник]]. От края на сезон 2021/22 е треньор на [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]], като договорът му е до юни 2025 г., с възможност за удължаване. С възможност за уволняване. Тен Хаг започва кариерата си като играч в елитният нидерландски [[ФК „Твенте“|Твенте]] през 1989 г. играе за тях 9 сезона (с прекъсвания) записва общо 264 мача за клуба и вкарва 5 гола. През сезон 2000/2001 печели купата на Нидерландия, оттегля се като футболист през следващия сезон, на 32-годишна възраст. Започва треньорската си кариера през 2012 г. начело на [[Гоу Ахед Игълс|Го Ахед Ийгълс]], като още в първият си сезон успява да спечели промоция за [[Ередивизи]]. През лятото на 2013 г. застава начело на вторият отбор на [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]], като ги извежда до промоция в най-високата регионална лига на Бавария. През лятото на 2015 г. се завръща в Нидерландия като спортен директор и треньор на [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. В първият си сезон извежда клуба до финалът за купата на страната, където обаче губи с 1:2 от [[ФК Фейенорд|Фейенорд]], предвождан от [[Джовани ван Бронкхорст]], в първенството пък класира отбора на 5-то място, следващият сезон е надграден, като завършват 4-ти. Става треньор на [[Аякс (Амстердам)|Аякс]] през зимата на 2017 г. Извежда "Евреите" до 3 шампионски титли, 2 купи на Нидерландия и впечатляващ полуфинал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] с отбор, изграден от доста млади футболисти. През 2022 г. е назначен като треньор на [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]], в първите си два сезона на "Олд Трафорд" печели [[Купа на лигата (Англия)|купата на лигата]] и [[ФА Къп|ФА Къп.]] == Кариера == Играе в редица нидерлански отбори, най-ярко отражение прави с отбора на [[ФК Твенте|Твенте]]. {{мъниче|футболист|нидерландия}} {{СОРТКАТ:тен Хаг, Ерик}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Твенте]] arvs677d35y77hkgmt4e33w6lz8bmpt 12397450 12397411 2024-10-28T12:57:14Z Davidkenarovcska 254027 12397450 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Ерик тен Хаг | снимка = Erik ten Hag 2017.jpg | описание = Ерик тен Хаг като треньор на [[ФК Утрехт|Утрехт]] през [[2017]] г. | прякор = | цяло име = Ерик тен Хаг | град на раждане = [[Хааксберген]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1989–1990<br>1990–1992<br>1992–1994<br>1994–1995<br>1995–1996<br>1996–2002<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Де Граафсхап]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[РКК Валвейк|Валвейк]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] | мачове = 14<br>54<br>45<br>31<br>31<br>162<br>'''336''' | голове = (0)<br>(6)<br>(2)<br>(2)<br>(2)<br>(3)<br>'''(15)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 2012–2013<br>2013–2015<br>2015–2017<br>2017–2022<br>2022–2024 | треньор отбор = {{Флагче|Нидерландия}} [[Го Ахед Игълс]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Ерик тен Хаг''' е бивш [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]] и настоящ [[треньор]], през футболната си кариера е играл на поста [[Защитник|централен защитник]]. От края на сезон 2021/22 е треньор на [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]], като договорът му е до юни 2025 г., с възможност за удължаване. С възможност за уволняване. Тен Хаг започва кариерата си като играч в елитният нидерландски [[ФК „Твенте“|Твенте]] през 1989 г. играе за тях 9 сезона (с прекъсвания) записва общо 264 мача за клуба и вкарва 5 гола. През сезон 2000/2001 печели купата на Нидерландия, оттегля се като футболист през следващия сезон, на 32-годишна възраст. Започва треньорската си кариера през 2012 г. начело на [[Гоу Ахед Игълс|Го Ахед Ийгълс]], като още в първият си сезон успява да спечели промоция за [[Ередивизи]]. През лятото на 2013 г. застава начело на вторият отбор на [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]], като ги извежда до промоция в най-високата регионална лига на Бавария. През лятото на 2015 г. се завръща в Нидерландия като спортен директор и треньор на [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. В първият си сезон извежда клуба до финалът за купата на страната, където обаче губи с 1:2 от [[ФК Фейенорд|Фейенорд]], предвождан от [[Джовани ван Бронкхорст]], в първенството пък класира отбора на 5-то място, следващият сезон е надграден, като завършват 4-ти. Става треньор на [[Аякс (Амстердам)|Аякс]] през зимата на 2017 г. Извежда "Евреите" до 3 шампионски титли, 2 купи на Нидерландия и впечатляващ полуфинал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] с отбор, изграден от доста млади футболисти. През 2022 г. е назначен като треньор на [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]], в първите си два сезона на "Олд Трафорд" печели [[Купа на лигата (Англия)|купата на лигата]] и [[ФА Къп|ФА Къп]]. На [[28 октомври]] [[2024]] г. бива уволнен от [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]] поради слаби резултати. == Кариера == Играе в редица нидерлански отбори, най-ярко отражение прави с отбора на [[ФК Твенте|Твенте]]. {{мъниче|футболист|нидерландия}} {{СОРТКАТ:тен Хаг, Ерик}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Твенте]] kj67lyl44d51381hyu5ojr9ajh0pxmz 12397452 12397450 2024-10-28T12:58:32Z Davidkenarovcska 254027 12397452 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Ерик тен Хаг | снимка = Erik ten Hag 2017.jpg | описание = Ерик тен Хаг като треньор на [[ФК Утрехт|Утрехт]] през [[2017]] г. | прякор = | цяло име = Ерик тен Хаг | град на раждане = [[Хааксберген]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1989–1990<br>1990–1992<br>1992–1994<br>1994–1995<br>1995–1996<br>1996–2002<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Де Граафсхап]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[РКК Валвейк|Валвейк]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] | мачове = 14<br>54<br>45<br>31<br>31<br>162<br>'''336''' | голове = (0)<br>(6)<br>(2)<br>(2)<br>(2)<br>(3)<br>'''(15)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 2012–2013<br>2013–2015<br>2015–2017<br>2017–2022<br>2022–2024 | треньор отбор = {{Флагче|Нидерландия}} [[Го Ахед Игълс]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Ерик тен Хаг''' е бивш [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]] и настоящ [[треньор]], през футболната си кариера е играл на поста [[Защитник|централен защитник]]. От края на сезон 2021/22 е треньор на [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]], като договорът му е до юни 2025 г., с възможност за удължаване. С възможност за уволняване. Тен Хаг започва кариерата си като играч в елитният нидерландски [[ФК „Твенте“|Твенте]] през 1989 г. играе за тях 9 сезона (с прекъсвания) записва общо 264 мача за клуба и вкарва 5 гола. През сезон 2000/2001 печели купата на Нидерландия, оттегля се като футболист през следващия сезон, на 32-годишна възраст. Започва треньорската си кариера през 2012 г. начело на [[Гоу Ахед Игълс|Го Ахед Ийгълс]], като още в първият си сезон успява да спечели промоция за [[Ередивизи]]. През лятото на 2013 г. застава начело на вторият отбор на [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]], като ги извежда до промоция в най-високата регионална лига на Бавария. През лятото на 2015 г. се завръща в Нидерландия като спортен директор и треньор на [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. В първият си сезон извежда клуба до финалът за купата на страната, където обаче губи с 1:2 от [[ФК Фейенорд|Фейенорд]], предвождан от [[Джовани ван Бронкхорст]], в първенството пък класира отбора на 5-то място, следващият сезон е надграден, като завършват 4-ти. Става треньор на [[Аякс (Амстердам)|Аякс]] през зимата на 2017 г. Извежда "Евреите" до 3 шампионски титли, 2 купи на Нидерландия и впечатляващ полуфинал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] с отбор, изграден от доста млади футболисти. През 2022 г. е назначен като треньор на [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]], в първите си два сезона на "Олд Трафорд" печели [[Купа на лигата (Англия)|купата на лигата]] и [[ФА Къп|ФА Къп]]. На [[28 октомври]] [[2024]] г. бива уволнен от [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]] поради незадоволѝтелни резултати. == Кариера == Играе в редица нидерлански отбори, най-ярко отражение прави с отбора на [[ФК Твенте|Твенте]]. {{мъниче|футболист|нидерландия}} {{СОРТКАТ:тен Хаг, Ерик}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Твенте]] 143p01vu7w7jkutlnk3m0ama39ocr6y 12397608 12397452 2024-10-28T16:26:05Z Danitrifonov04 292718 12397608 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Ерик тен Хаг | снимка = Erik ten Hag 2017.jpg | описание = Ерик тен Хаг като треньор на [[ФК Утрехт|Утрехт]] през [[2017]] г. | прякор = | цяло име = Ерик тен Хаг | град на раждане = [[Хааксберген]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1989–1990<br>1990–1992<br>1992–1994<br>1994–1995<br>1995–1996<br>1996–2002<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Де Граафсхап]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[РКК Валвейк|Валвейк]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Твенте|Твенте]] | мачове = 14<br>54<br>45<br>31<br>31<br>162<br>'''336''' | голове = (0)<br>(6)<br>(2)<br>(2)<br>(2)<br>(3)<br>'''(15)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 2012–2013<br>2013–2015<br>2015–2017<br>2017–2022<br>2022–2024 | треньор отбор = {{Флагче|Нидерландия}} [[Го Ахед Игълс]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт|Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Ерик тен Хаг''' е бивш [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]] и настоящ [[треньор]], през футболната си кариера е играл на поста [[Защитник|централен защитник]]. Тен Хаг започва кариерата си като играч в елитният нидерландски [[ФК „Твенте“|Твенте]] през 1989 г. играе за тях 9 сезона (с прекъсвания) записва общо 264 мача за клуба и вкарва 5 гола. През сезон 2000/2001 печели купата на Нидерландия, оттегля се като футболист през следващия сезон, на 32-годишна възраст. Започва треньорската си кариера през 2012 г. начело на [[Гоу Ахед Игълс|Го Ахед Ийгълс]], като още в първият си сезон успява да спечели промоция за [[Ередивизи]]. През лятото на 2013 г. застава начело на вторият отбор на [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]], като ги извежда до промоция в най-високата регионална лига на Бавария. През лятото на 2015 г. се завръща в Нидерландия като спортен директор и треньор на [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. В първият си сезон извежда клуба до финалът за купата на страната, където обаче губи с 1:2 от [[ФК Фейенорд|Фейенорд]], предвождан от [[Джовани ван Бронкхорст]], в първенството пък класира отбора на 5-то място, следващият сезон е надграден, като завършват 4-ти. Става треньор на [[Аякс (Амстердам)|Аякс]] през зимата на 2017 г. Извежда "Евреите" до 3 шампионски титли, 2 купи на Нидерландия и впечатляващ полуфинал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] с отбор, изграден от доста млади футболисти. През 2022 г. е назначен като треньор на [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]], в първите си два сезона на "Олд Трафорд" печели [[Купа на лигата (Англия)|купата на лигата]] и [[ФА Къп|ФА Къп]]. На [[28 октомври]] [[2024]] г. бива уволнен от [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]] поради незадоволѝтелни резултати. == Кариера == Играе в редица нидерлански отбори, най-ярко отражение прави с отбора на [[ФК Твенте|Твенте]]. {{мъниче|футболист|нидерландия}} {{СОРТКАТ:тен Хаг, Ерик}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Твенте]] cfbsh3sm7qx5vyp2fuad2zsutba5v0s 0 806892 12397822 12300448 2024-10-28T20:11:15Z 2A01:5A8:302:675F:8C05:6D9A:AF90:ED04 12397822 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = хайдутин | описание = хайдушки войвода | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Калифер войвода''' е хайдушки войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите [[Чета|четници]] са основали град [[Калофер]]. Легендата предавана през годините разказва, че Калофер е основан в 1533 година, по времето на султан [[Сюлейман I]].<ref>Voivodi.eu. [https://voivodi.eu/vojvodi/kalifer-voivoda/ Горски цар Калифер войвода.] Посетен на 28 август 2022</ref> Тогава група мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Относно годината други сведения казват, че това ще да е било във времето на [[Мурад III]], т.е. има около петдесет години разлика.<ref>{{Шабанов|75}} </ref> Легендата също разказва, че, заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град [[Сопот]]. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. Така сторил и самият войвода Калифер. Неговият знаменосец от близкия Сопот, Радан имал хубавата Буяна за сестра. Тя грабнала сърцето на разбойника и той и подарил годежен пръстен. По-нататък в преданията се говори как хайдутите си народили челяд, и как са довели майстори от [[Пловдив|Филибе]] за съграждането на подбалканското градче – един от бунтовните центрове на България.<ref>Darikradio.bg. [https://darikradio.bg/legendata-za-kalifer-voivoda.html Легендата за Калифер войвода.] Посетен на 28 август 2022</ref> Говори се, че има живи роднини под името Калофер Русев. == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|История на България|Османска империя}} [[Категория:Калоферци]] [[Категория:Български хайдути]] [[Категория:Българи в Османската империя]] 8i0ch5yo0iwfprd98cvaql8bu5b7xkq 12397828 12397822 2024-10-28T20:14:27Z Luxferuer 25980 12397828 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = хайдутин | описание = хайдушки войвода | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Калифер войвода''' е хайдушки войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите [[Чета|четници]] са основали град [[Калофер]]. Легендата предавана през годините разказва, че Калофер е основан в 1533 година, по времето на султан [[Сюлейман I]].<ref>Voivodi.eu. [https://voivodi.eu/vojvodi/kalifer-voivoda/ Горски цар Калифер войвода.] Посетен на 28 август 2022</ref> Тогава група мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Относно годината други сведения казват, че това ще да е било във времето на [[Мурад III]], т.е. има около петдесет години разлика.<ref>{{Шабанов|75}} </ref> Легендата също разказва, че, заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град [[Сопот]]. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. Така сторил и самият войвода Калифер. Неговият знаменосец от близкия Сопот, Радан имал хубавата Буяна за сестра. Тя грабнала сърцето на разбойника и той и подарил годежен пръстен. По-нататък в преданията се говори как хайдутите си народили челяд, и как са довели майстори от [[Пловдив|Филибе]] за съграждането на подбалканското градче – един от бунтовните центрове на България.<ref>Darikradio.bg. [https://darikradio.bg/legendata-za-kalifer-voivoda.html Легендата за Калифер войвода.] Посетен на 28 август 2022</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|История на България|Османска империя}} [[Категория:Калоферци]] [[Категория:Български хайдути]] [[Категория:Българи в Османската империя]] cjt2aiq18an5pip7rh1mm97e8nr64z8 0 807305 12397829 12386702 2024-10-28T20:15:37Z 5.53.240.170 12397829 wikitext text/x-wiki {{Партия | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#01509F}} Син<br>{{color box|#197032}} Зелен<br>{{color box|#B1091A}} Червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#197032}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#197032}} }} „'''Български възход'''“ е българска [[Национален консерватизъм|националноконсервативна]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/politika/2022/06/19/stefan-ianev-uchredi-bylgarski-vyzhod.534016 |заглавие=Стефан Янев учреди „Български възход“ | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]], но според анализатори е лява, национал-патриотична и прокремълска формация.<ref>Тихомир Безлов, „Петата колона“ на Русия в България. [https://www.dw.com/bg/петата-колона-на-русия-в-българия/a-61743740 10.05.2022, Дойче веле.]</ref><ref>Иван Колев, Четири леви и русофилски партии ще се учредят в следващите 20 дни. [https://www.flagman.bg/article/265714 30 април 2022, Флагман.]</ref><ref>Гл. секретар на президента иронизира партията на Стефан Янев [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/gl-sekretar-na-prezidenta-ironizira-partiyata-na-stefan-yanev 30 април, 2022, Сега.]</ref> Официално е учредена на 5 май 2022 година. Неин лидер е [[Стефан Янев]], бивш служебен [[министър-председател на България|министър-председател]]. Между учредителите на партията са бившият служебен регионален министър [[Виолета Комитова]], бившият служебен министър на спорта от правителството на Огнян Герджиков и депутат от гражданската квота на [[БСП]] [[Даниела Дашева]] , бившият зам.-министър на енергетиката Георги Самандов (син на ген. [[Атанас Самандов]]), бившият депутат от [[НДСВ]] и ректор на пловдивския [[Университет по хранителни технологии]] [[Пламен Моллов]], [[Леона Асланова]], бившият кореспондент на БТА в Сърбия Николай Коев, бившият активист на БСП и член на Дружеството за приятелство на България с Русия и ОНД Алекси Иванов - внук на бившият вицепремиер и министър на земеделието и горите на НРБ (от 1986 до началото на 1989 г.) и организационен секретар на [[БЗНС (казионен)]] [[Алекси Иванов]]. На 19 юни 2022 г. е проведено в НДК Учередителното събрание на Български възход. През август [[2022]] г. Българския възход се коалира с лявата партия [[Алтернатива за българско възраждане]] с председател [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] и след [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори]] от [[2 октомври]] 2022 г. влиза в [[XLVIII народно събрание]] с 12 народни представители. ==Участия на избори== ===Парламентарни=== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат ! Места |- | 2022 | Народно събрание | 115 872 | 4.63 | Седмо място | {{Партия/места|12|240|darkred}} |- | 2023 | Народно събрание | 77 420 | 3,06 | Седмо място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |- | юни 2024 | Народно събрание | 12 322 | 0,57 | Четиринадесето място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.parliament.bg/bg/parliamentarygroups/3107 Профил] на парламентарната група на „Български възход“ в сайта на [[XLVIII народно събрание]] ({{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221020081123/https://www.parliament.bg/bg/parliamentarygroups/3107|date=2022-10-20}}) {{Мъниче|Партия|България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Русофилство]] oxily0l3vtb18c4aiykfwwfvzoent4u 12397831 12397829 2024-10-28T20:18:27Z 5.53.240.170 /* Парламентарни */ 12397831 wikitext text/x-wiki {{Партия | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#01509F}} Син<br>{{color box|#197032}} Зелен<br>{{color box|#B1091A}} Червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#197032}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#197032}} }} „'''Български възход'''“ е българска [[Национален консерватизъм|националноконсервативна]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/politika/2022/06/19/stefan-ianev-uchredi-bylgarski-vyzhod.534016 |заглавие=Стефан Янев учреди „Български възход“ | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]], но според анализатори е лява, национал-патриотична и прокремълска формация.<ref>Тихомир Безлов, „Петата колона“ на Русия в България. [https://www.dw.com/bg/петата-колона-на-русия-в-българия/a-61743740 10.05.2022, Дойче веле.]</ref><ref>Иван Колев, Четири леви и русофилски партии ще се учредят в следващите 20 дни. [https://www.flagman.bg/article/265714 30 април 2022, Флагман.]</ref><ref>Гл. секретар на президента иронизира партията на Стефан Янев [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/gl-sekretar-na-prezidenta-ironizira-partiyata-na-stefan-yanev 30 април, 2022, Сега.]</ref> Официално е учредена на 5 май 2022 година. Неин лидер е [[Стефан Янев]], бивш служебен [[министър-председател на България|министър-председател]]. Между учредителите на партията са бившият служебен регионален министър [[Виолета Комитова]], бившият служебен министър на спорта от правителството на Огнян Герджиков и депутат от гражданската квота на [[БСП]] [[Даниела Дашева]] , бившият зам.-министър на енергетиката Георги Самандов (син на ген. [[Атанас Самандов]]), бившият депутат от [[НДСВ]] и ректор на пловдивския [[Университет по хранителни технологии]] [[Пламен Моллов]], [[Леона Асланова]], бившият кореспондент на БТА в Сърбия Николай Коев, бившият активист на БСП и член на Дружеството за приятелство на България с Русия и ОНД Алекси Иванов - внук на бившият вицепремиер и министър на земеделието и горите на НРБ (от 1986 до началото на 1989 г.) и организационен секретар на [[БЗНС (казионен)]] [[Алекси Иванов]]. На 19 юни 2022 г. е проведено в НДК Учередителното събрание на Български възход. През август [[2022]] г. Българския възход се коалира с лявата партия [[Алтернатива за българско възраждане]] с председател [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] и след [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори]] от [[2 октомври]] 2022 г. влиза в [[XLVIII народно събрание]] с 12 народни представители. ==Участия на избори== ===Парламентарни=== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат ! Места |- | 2022 | Народно събрание | 115 872 | 4,63 | Седмо място | {{Партия/места|12|240|darkred}} |- | 2023 | Народно събрание | 77 420 | 3,06 | Седмо място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |- | юни 2024 | Народно събрание | 12 322 | 0,57 | Четиринадесето място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |- | октомври 2024 | Народно събрание | 10 308 | 0,4 | Единадесето място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.parliament.bg/bg/parliamentarygroups/3107 Профил] на парламентарната група на „Български възход“ в сайта на [[XLVIII народно събрание]] ({{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221020081123/https://www.parliament.bg/bg/parliamentarygroups/3107|date=2022-10-20}}) {{Мъниче|Партия|България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Русофилство]] srgxlq7m0aancmo73wxhsnlstcu1dfy 12397832 12397831 2024-10-28T20:20:02Z 5.53.240.170 /* Парламентарни */ 12397832 wikitext text/x-wiki {{Партия | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#01509F}} Син<br>{{color box|#197032}} Зелен<br>{{color box|#B1091A}} Червен | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#197032}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#197032}} }} „'''Български възход'''“ е българска [[Национален консерватизъм|националноконсервативна]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/politika/2022/06/19/stefan-ianev-uchredi-bylgarski-vyzhod.534016 |заглавие=Стефан Янев учреди „Български възход“ | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]], но според анализатори е лява, национал-патриотична и прокремълска формация.<ref>Тихомир Безлов, „Петата колона“ на Русия в България. [https://www.dw.com/bg/петата-колона-на-русия-в-българия/a-61743740 10.05.2022, Дойче веле.]</ref><ref>Иван Колев, Четири леви и русофилски партии ще се учредят в следващите 20 дни. [https://www.flagman.bg/article/265714 30 април 2022, Флагман.]</ref><ref>Гл. секретар на президента иронизира партията на Стефан Янев [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/gl-sekretar-na-prezidenta-ironizira-partiyata-na-stefan-yanev 30 април, 2022, Сега.]</ref> Официално е учредена на 5 май 2022 година. Неин лидер е [[Стефан Янев]], бивш служебен [[министър-председател на България|министър-председател]]. Между учредителите на партията са бившият служебен регионален министър [[Виолета Комитова]], бившият служебен министър на спорта от правителството на Огнян Герджиков и депутат от гражданската квота на [[БСП]] [[Даниела Дашева]] , бившият зам.-министър на енергетиката Георги Самандов (син на ген. [[Атанас Самандов]]), бившият депутат от [[НДСВ]] и ректор на пловдивския [[Университет по хранителни технологии]] [[Пламен Моллов]], [[Леона Асланова]], бившият кореспондент на БТА в Сърбия Николай Коев, бившият активист на БСП и член на Дружеството за приятелство на България с Русия и ОНД Алекси Иванов - внук на бившият вицепремиер и министър на земеделието и горите на НРБ (от 1986 до началото на 1989 г.) и организационен секретар на [[БЗНС (казионен)]] [[Алекси Иванов]]. На 19 юни 2022 г. е проведено в НДК Учередителното събрание на Български възход. През август [[2022]] г. Българския възход се коалира с лявата партия [[Алтернатива за българско възраждане]] с председател [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] и след [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори]] от [[2 октомври]] 2022 г. влиза в [[XLVIII народно събрание]] с 12 народни представители. ==Участия на избори== ===Парламентарни=== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат ! Места |- | 2022 | Народно събрание | 115 872 | 4,63 | Седмо място | {{Партия/места|12|240|darkred}} |- | 2023 | Народно събрание | 77 420 | 3,06 | Седмо място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |- | юни 2024 | Народно събрание | 12 322 | 0,57 | Четиринадесето място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |- | октомври 2024 | Народно събрание | 10 308 | 0,42 | Единадесето място | {{Партия/места|0|240|darkred}} |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.parliament.bg/bg/parliamentarygroups/3107 Профил] на парламентарната група на „Български възход“ в сайта на [[XLVIII народно събрание]] ({{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221020081123/https://www.parliament.bg/bg/parliamentarygroups/3107|date=2022-10-20}}) {{Мъниче|Партия|България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Русофилство]] 98c4yzvdzrgmuwigqrlksjk2rgtdwm9 0 808102 12397776 12392223 2024-10-28T19:23:23Z Monigeorgiev 259182 /* Баланс (до 21.10.2024) */ 12397776 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = Спортист (Драговищица) | герб = | оригинално име = | прозвище = | основан = 1948 г. | разформирован = | стадион = „Драговищица“ | капацитет = | собственик = | президент = Мони Георгиев | старши треньор = Николай Гуцалов | първенство = [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | сезон = | спонсор = Петър Никифоров<br>„Запрянов Травел“ ЕООД<br>„Интерион“ АД<br> | екипировка =зелени фланелки, черни гащета, черни чорапи }} '''"Спортист" (Драговищица)''' е футболен клуб от село [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]], [[София област]]. Цветовете на клуба са зелено, черно, черно. През сезон 2024/25 г. мъжкият му отбор е част от [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]]. == История == Футболният отбор на [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]] е основан през 1948 г. под името „Болшевик“. Първоначално играе домакинствата си на вече несъществуващото игрище във вилната зона над селото. През годините „Болшевик“ се утвърждава като един от най-коравите за побеждаване тимове сред непрофесионалистите от София и областта. Почти всички футболисти са били родом от селото. Огромен успех е второто място на националния междуселски шампионат през 60-те години на 20. век. „Болешвик“ се гордее и с приятелски мач срещу гостуващия [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] в [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]]. Отборът няколко пъти играе плейофи за попълване на трета дивизия. След 1989 г. „Болшевик“ се преименува на "Спортист". В края на 90-те години, поради финансови и организационни причини, отборът преустановява дейност. През 2006 г. се взима решение за рестарт на футбола в селото чрез възраждане на местния тим под името „Спортист-2006“. От сезон 2010/11 г. неизменно e част от [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] и през повечето сезони се намесва в борбата за челните места, въпреки че повечето му съперници са от общински центрове и разпологат със в пъти по-голям бюджет. През същия сезон „Спортист“ е на последния етап от областните елиминации за [[Купата на България]] и само загуба с дузпи го разделя от домакинство на елитния [[ФК Любимец|Любимец]]. Клубът играе бараж за влизане в [[Югозападна аматьорска футболна лига|Югозападна трета лига]] през сезон 2012/13 г., когато печели всичките си мачове от пролетния полусезон. През май 2017 г. „Спортист“ печели дебютното от общо трите издания на турнира за „Купата на кмета“ на [[Костинброд]]. През май 2022 г., по случай празника на селото, клубът организира „Купа Драговищица“, в който участие взимат както „Спортист“, така и още три клуба, които са спрени от участие в първенствата от системата на [[БФС]]. == Сезони == {| class="wikitable sortable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Сезон ! Група | Място |- |- align="center" | 2006/07 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 6 |- align="center" | 2007/08 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 4 |- align="center" | 2010/11 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2011/12 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 2 |- align="center" | 2012/13 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 4 |- align="center" | 2013/14 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 5 |- align="center" | 2014/15 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 5 |- align="center" | 2015/16 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2016/17 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 10 |- align="center" | 2017/18 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2018/19 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2019/20 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 8 |- align="center" | 2020/21 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 6 |- align="center" | 2021/22 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 10 |- align="center" |2022/23 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |9 |- |2023/24 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |5 |- |2024/25 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |(3) |} === Баланс (до 21.10.2024) === {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Като ! Мачове ! Победи ! Равенства ! Загуби ! Вкарани голове ! Допуснати ! Голова разлика ! Точки |- |- align="center" | Общо | 296 | 134 | 32 | 130 | 661 | 643 | +18 | 434 |- align="center" | Домакин | 146 | 79 | 19 | 48 | 382 | 251 | +131 | 256 |- align="center" | Гост | 148 | 55 | 12 | 81 | 276 | 387 | -111 | 177 |- align="center" | Неутр. терен | 2 | 0 | 1 | 1 | 3 | 5 | -2 | 1 |} == Състав 2024/25 == Веселин Георгиев Теодор Вуков Петър Калпакчиев Владимир Калпакчиев Георги Георгиев Анатоли Спасов Цветелин Недялков Роберт Петров Виктор Йончев Симеон Велинов Илиян Георгиев Илиян Костов Александър Бъчваров Дани Йорданов Емил Кондов Мартин Чакински Йоан Николов Кирил Тасев Мартин Симеонов Васил Василев Добромир Манасиев Николай Гуцалов Йордан Николов Мартин Велков Явор Димитров Георги Славов == Имена на отбора == {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Години ! Име |- | |- align="center" | 1948 – 1989 | „Болшевик“ |- align="center" | 1989 – ? | "Спортист" |- align="center" | 2006 – | „Спортист-2006“ |} == Други == „Спортист“ (Драговищица) е сред първите тимове, популяризиращи футбола в [[София област]] чрез публикации в социалните мрежи, като към май 2022 г. е непрофесионалният отбор в България с най-много последователи във [[Фейсбук]] и в топ 10 най-популярни български футболни тимове въобще в социалната мрежа. Клубът има и страница в Инстаграм. == Източници == * [https://www.facebook.com/fcsportist2006/ Официална facebook страница на клуба] * [https://bgclubs.eu/teams/Sportist2006(Dragovishtitsa) Профил на клуба в сайта bgclubs.eu] * Профил в [https://www.instagram.com/fcsportist2006/ Instagram] [[Категория:Български футболни отбори|Спортист (Драговищица)]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 2zb0efx4d6huzpgz0yd3zco55o1ouoh 0 812346 12398102 12378145 2024-10-29T07:01:47Z SLTemelkov 261647 /* Филмография */ 12398102 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Христо Пъдев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Слави Митев в „[[Татковци]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = 2 | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Христо Пъдев''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theater.bg/persons/христо-пъдев/|заглавие=Христо Пъдев – Theater.BG}}</ref> == Биография == Роден е на 23 декември 1984 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 2003 г. завършва Математическата гимназия в град [[Казанлък]], следва информатика в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] до 2005 г., а през 2011 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на д-р [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-1198-hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в Bulpedia|издател=bulpedia.com}}</ref> === Кариера в театъра === Играе в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичния театър в Пловдив]], [[Театрална работилница „Сфумато“]], а през 2014 г. част от трупата на [[Малък градски театър „Зад канала“]], където играе с постановките „Човекоядката“, „Дванайста нощ“, „Колекцията“, „39-те стъпала“, „Изкуството на комедията“, „Том Сойер“, „Законът на Архимед“ и др. През 2022 г. играе в спектакъла „Петък вечер“, с [[Филип Буков]], [[Павел Иванов]] и [[Стоян Дойчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> === Кариера в киното и телевизията === Пъдев е известен с няколко роли в киното и телевизията, измежду които са Мордо в „[[Недадените]]“, Кънчо в „[[Господин X и морето]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/person/644/христо-пъдев|заглавие=Христо Пъдев като Кънчо в „Господин X и морето“|издател=nova.bg}}</ref> Камен в „[[Пътят на честта]]“, Лозан в „[[Порталът]]“ и Слави Митев в „[[Татковци]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> От 2024 г. участва като капитан на един от двата отбора в комедийното куиз шоу „[[Кой да знае?]]“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * 2009-2011 – Стража в „Крал Лир“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]] ; [[НАТФИЗ|Театър „НАТФИЗ“]] # 2011 – Граф Варвий в „[[Дамата с камелиите]]“ от [[Александър Дюма-син]] – режисьор [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]] # 2011 – Съдия Брак в „Хеда Габлер“ от [[Хенрик Ибсен]] – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]] # 2011 – Джак в „Язът“ от Конър Макферсън – режисьор Димана Пейчева ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] # 2010-2011 – Робърт в „Измяна“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор Димана Пейчева # 2011 – Войникът в „Хоровод на любовта“ от [[Артур Шницлер]], – режисьор Антон Угринов ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * 2011 – „Криминале 2D“ по [[Иво Сиромахов]] – режисьор Мартин Каров ; [[Театър „Българска армия“]] * 2012 – Лев в „[[Евгений Онегин]]“ от [[Александър Пушкин]] – режисьор [[Стайко Мурджев]] ; [[Драматичен театър - Пловдив]] # 2011 – Нягул в „Албена“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор Пламен Панев # 2011 – Граф Кент в „Крал Лир“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]] # 2013 – Македонеца от „Възвишение“ от [[Милен Русков]] – режисьор Иван Добчев # 2013 – Козмо от „Дисни трилър“ от [[Филип Ридли]] – режисьор [[Стайко Мурджев]] # 2017 – поп Кръстю във „Великденско вино“ от [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]] – режисьор Никола Стоянов ; [[Малък градски театър „Зад канала“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zadkanala.bg/node/31|заглавие=Христо Пъдев в сайта на Малък градски театър „Зад канала“|издател=[[Малък градски театър „Зад канала“|zadkanala.bg]]}}</ref> # 2014 – Шабан в „Човекоядката“ от [[Иван Радоев]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zadkanala.bg/spektakli/chovekoyadkata/|заглавие=Човекоядката | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/човекоядката_2250_3_20|заглавие=ЧОВЕКОЯДКАТА – постановка в Малък градски театър „Зад канала“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1451/|заглавие=Човекоядката (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2015 – Сър Тоби в „Дванайста нощ“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Тея Сугарева # 2015 – Джеймс в „Колекцията“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор Никола Стоянов # 2015 – Клоун 1 в „39-те стъпала“ от Патрик Барлоу – режисьор Андрей Аврамов # 2015 – Оресте Кампезе в „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо – режисьор [[Мариус Куркински]] # 2016 – „Том Сойер“ от [[Марк Твен]] – режисьор Петринел Гочев # 2017 – „Пияните“ от Иван Вирипаев – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/пияните_4144_3_20|заглавие=ПИЯНИТЕ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1517/|заглавие=Пияните (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zadkanala.bg/spektakli/piyanite/|заглавие=Пияните | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zadkanala.bg/novini/piyanite-ot-ivan-viripaev-rezhisor-yavor-gyrdev-s-premiera-prez-oktomvri-v-mgt-zad-kanala/|заглавие=„Пияните“ от Иван Вирипаев, режисьор Явор Гърдев, с премиера през октомври в МГТ „Зад канала“|издател=zadkanala.bg|дата=19 април 2017 г.}}</ref> # 2018 – Давид в „Законът на Архимед“ от Жузеп Мария Миро – режисьор [[Стилиян Петров (режисьор)|Стилиян Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zadkanala.bg/spektakli/zakonyt-na-arhimed-0/|заглавие=Законът на Архимед | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/законът-на-архимед_4786_3_20|заглавие=ЗАКОНЪТ НА АРХИМЕД – постановка в Малък градски театър „Зад канала“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2917/|заглавие=Законът на Архимед (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2019 – Хелмут в „Празникът“ – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zadkanala.bg/spektakli/praznikyt|заглавие=ПРАЗНИКЪТ | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref> # 2019 – „Сцени от един семеен живот“ от Ингмар Бергман – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zadkanala.bg/spektakli/stzeni-ot-edin-semeen-zhivot|заглавие=Сцени от един семеен живот | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref> # 2020 – Захария в „Зорба“ – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zadkanala.bg/spektakli/zorba|заглавие=Зорба | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref> # 2021 – Найден в „Говори Б*Г Брадър!“ – спектакъл на Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zadkanala.bg/spektakli/govori-bg-bradyr|заглавие=Говори Б*Г Брадър! | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref> # 2021 – „Лято и дим“ от Тенеси Уилямс – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zadkanala.bg/spektakli/lyato-i-dim|заглавие=Лято и дим | Малък градски театър „Зад канала“|издател=zadkanala.bg}}</ref> # 2022 - “Червено и черно” по Стендал, режисьор Бина Харалампиева ; [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]], гр. [[Русе]] * 2021 – Кумът в „Балканска сватба“ – режисьор Ивайло Ненов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rusetheatre.com/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B0___5882|заглавие=БАЛКАНСКА СВАТБА|3=Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе|издател=rusetheatre.com|достъп_дата=2022-07-19|архив_дата=2022-01-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220127203110/http://www.rusetheatre.com/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B0___5882}}</ref> ; Artvent * 2022 – „Петък вечер“ от Ваня Георгиева, в съавторство с Николай Ангелов и целият творчески екип, режисьор [[Ивайло Ненов]]<ref>[https://artvent.bg/event/petk-vecher Петък вечер]</ref> == Личен живот == От 2022 г. е сгоден за актрисата Цветина Петрова, известна с ролята си в сериала „[[С река на сърцето]]“. Заедно имат син на име Петър (р. 2021) и дъщеря на име Яна (р. 2023) == Филмография == * „[[Недадените]]“ (2013) – Мордо * „[[Под прикритие]]“ (2016) – проверяващ * „[[Господин X и морето]]“ (2018) – Кънчо * „[[Лошо момиче]]“ (2019) – червенокосия * „[[Пътят на честта]]“ (2019) – Камен * „[[Отдел Издирване]]“ (2021) – Ицо * „[[Порталът]]“ (2021) – Лозан * „[[Татковци]]“ (2021) – Слави Митев * „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ (2024) – [[Христо Илиев – Патрата]] == Дублаж == * „[[Крейг край реката]]“ – Тод (няколко епизода) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|8375582}} {{СОРТКАТ:Пъдев, Христо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] io5zqoglu2qgmy43hwq0cpcxthqrq28 0 813776 12398305 12384733 2024-10-29T10:34:36Z Ambra75 259141 12398305 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = I. маркиз на Фосдиново,<br>II. господар на Маса | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = I. [[1398]] – [[1445]]<br>II. [[1442]] – [[1445]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |баща=[[Спинета II Маласпина]]|майка=Маргарита ди Барбиано|братя-сестри=Габриеле Маласпина|деца=[[Джакомо (Якопо) I Маласпина|Джакомо I Маласпина]]<br>[[Ладзаро I Маласпина]]<br>[[Габриеле II Маласпина]]<br>Спинета Маласпина<br>Франческо Маласпина<br>Антония Маласпина<br>Извънбр.:<br>Симоне Маласпина|род=[[Маласпина]]: Маласпина дела Верукола е ди Фосдиново|брак=Джована Маласпина ди Верукола|починал-място=[[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]]|роден-място=[[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]]}} '''Антонио Алберико I Маласпина''' ({{Lang|it|Antonio Alberico Malaspina}}; * [[Фосдиново]], Маркграфство Фосдиново; † [[9 април]] [[1445]], пак там) е италиански благородник, 4-ти маркиз на Фосдиново и 1-ви господар на Маса, родоначалник на господстващата династия на [[Херцогство Маса и Княжество Карара]]. == Произход == Той е син на [[Спинета II Маласпина]] (* 1393, † 1398), маркиз на Фосдиново и херцог на Гравина, и съпругата му Маргарита ди Барбиано (* 1398, † 1414), дъщеря на Франческо – граф на [[Кунео]]. Има един по-голям брат Габриеле († 1405), управлява с него под регенството на майка им до смъртта си. == Биография == === Начално управление === През 1398 г. Антонио Алберико наследява баща си заедно с брат си Габриеле под [[регент]]сгвото на майка им, а през 1413 г. поема сам управлението на Маркграфство Фосдиново и свързаната с него титла „маркиз“. Първият му автономен политически акт е от 7 септември 1414 г.: става въпрос за уговорката за лига, сключена с няколко съдинастии [[Маласпина]] от [[Луниджана]], за да се защитават от общи врагове. На 29 септември 1417 г. Антонио Алберико подновява признаването на по-висшата власт на [[Флорентинска република|Флоренция]] въз основа на изрични отношения на подчинение или чужд протекторат и представителство, като удължава този, сключен от майка му на 26 май 1410 г., чиито глави са одобрени на 20 юли 1418 г.<ref name=":0">{{Cite book|title=L’ARCHIVIO STORICO COMUNALE DI FOSDINOVO Inventario della sezione preunitaria (1615 - 1870)|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> През октомври 1414 г. Флорентинската република неуспешно се опитва да помогне на Антонио Алберико да си върне Херцогство Гравина, бивша собственост на баща му, отнета му от [[Неаполитанско кралство|краля на Неапол]] след смъртта му. === Командир на войска на Флорентинската република === През август 1418 г. Антонио Алберико е назначен за командир на войската, събрана от Флорентинската република, за да накаже маркиз Маласпина ди Кастел дел'Акуила, извършител на клането на 16 юни над маркиз Маласпина дела Верукола и семейството му, за да завладее неговото господство. Като награда за това Антонио Алберико получава от Флоренция възможността да се ожени за Джована Маласпина ди Фивицано, дъщеря на маркиз Бартоломео ди Верукола и една от двете оцелели в това клане.<ref name=":0">{{Cite book|title=L’ARCHIVIO STORICO COMUNALE DI FOSDINOVO Inventario della sezione preunitaria (1615 - 1870)|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> Всъщност малко преди това маркизът на Кастел дел'Акуила (в Граньола, днес подселище на [[Фивицано]]) Леонардо II Маласпина убива маркиз Дела Верукола и маркиза на [[Фивицано]], завладявайки съответните им маркграфства. Това предизвика възмущението на Флорентинската република, която решава да изпрати хора и средства, за да отнеме тези територии от узурпатора маркиз.<ref name=":1">{{Cite book|title=Dizionario geografico fisico storico della Toscana|publisher=Edizione anastatica Cassa di Risparmio di Firenze|location=Firenze|isbn=|pages=}}</ref> Вследствие на клането древните [[васал]]и [[Акуила]], Граньола (част от днешно [[Фивицано]]), Гасано (също), Вецанело и [[Виано]] също се разбунтуват срещу Леонардо II Маласпина, който решава спонтанно да се подчини на Антонио Алберико I. Леонардо II няма мъжки потомци, така че с неговата смърт през 1466 г., лишен от каквато и да е власт и притежание, клонът Маласпина ди Акуила изчезва и има пълно връщане на феода към Маркграфство Фосдиново.<ref name=":1" /> Флорентинската република инкорпорират Кастел дел'Акуила и по-късно го дава на Антонио, може би като награда за военната му дейност в Луниджана. Лишените от имоти маркизи се преместват в района на [[Верона]], където притежават огромни активи и където умират през 40-те години. Голяма част от венецианските активи преминават към потомците на Антонио Алберико благодарение на брака на неговите синове Ладзаро и Габриеле с две от наследничките на този клон. === Продължаващо приятелство с Флорентинската република === Всички тези събития укрепват съюза между Фосдиново и Флоренция, насочен преди всичко към възпрепятстване на миланската експанзия в района на [[Луниджана]]<ref name=":1">{{Cite book|title=Dizionario geografico fisico storico della Toscana|publisher=Edizione anastatica Cassa di Risparmio di Firenze|location=Firenze|isbn=|pages=}}</ref> и е доказан от актовете за потвърждение на признаването на висшия авторитет на Флоренция през 1428 и 1439 г.<ref name=":0">{{Cite book|title=L’ARCHIVIO STORICO COMUNALE DI FOSDINOVO Inventario della sezione preunitaria (1615 - 1870)|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> Приятелството между Антонио и Флоренция има отражение и на военно ниво, дотолкова че маркизът на Фосдиново се сблъсква с [[Лука]] в годините, в които тя е във война с Флоренция (т.е. от 1430 до 1442 г.) и в периода 1428 – 1430 г. той завзема от името на Флоренция териториите на [[Карара]], Авенца (днес подселище на Карара), Монета и [[Маса (Тоскана)|Маса]], дотогава зависими от Лука.<ref name=":0">{{Cite book|title=L’ARCHIVIO STORICO COMUNALE DI FOSDINOVO Inventario della sezione preunitaria (1615 - 1870)|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> През 1432 г. обаче той губи градовете и земите, които току-що е завладял, в полза на [[Николо Пичинино]], [[кондотиер]] на [[Филипо Мария Висконти]], [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], но само година по-късно, след Договора от Ферара от 26 април 1433 г. херцогът на Милано признава Антонио Алберико за имперски васал и му връща земите, окупирани от Пичинино.<ref name=":0">{{Cite book|title=L’ARCHIVIO STORICO COMUNALE DI FOSDINOVO Inventario della sezione preunitaria (1615 - 1870)|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> Едва през януари 1434 г. луканците вдигат забраната, която са наложили върху личността на Антонио Алберико по време на войната, но му трябва още година да си върне активите, които са му конфискувани във владението на Лука, докато касацията на присъдата се е едва през 1442 г. През 1437 г. той отново окупира [[Маса (Тоскана)|Маса]], а също и [[Казола ин Луниджана|Казола]], която след това преминава към Флоренция и няколко години по-късно е контролирана от племенника му Леонардо. Според договорите, подписани с жителите, Антонио Алберико трябва да управлява това място само 4 г. и след това да го върне на Лука, но той не го прави и Лука си отмъщава, като подтиква [[Минучано]], принадлежащо на територията, контролирана от Казола, към бунт: това се случва през 1447 г. след смъртта на Маласпина. През август 1433 г. Флорентинската република предоставя на него и на неговите потомци от мъжки пол гражданство и други привилегии, свързани с акциите на Монте Комуна и закупуването на притежания в собствения домейн. === Господар на Маса === През юни 1435 г. Флоренция поверява попечителството над [[Пиза]] на Антонио Алаберико. През 1442 г. обаче тя се отказва от контролирана територия в негова полза и на 8 декември той влиза в пълно владение на Маса и нейния викариат. Жителите на Маса са насърчени от Флоренция да се посветят доброволно на маркиза. След опита за превземане на крепостта на [[Маса (Тоскана)|Маса]], направен от фракция граждани, хората от селището и викарият на Маса предлагат господството на Антонио Алберико; актът за предаване, със споразумение в полза на гражданите на Маса и със съответните глави, е съставен от нотариуса Антонио да Мончиголи на 8 декември 1441 г.<ref name=":0" /> С това ново анексиране Антонио Алберико I Маласпина е първият, който може да се похвали с титлата „Господар на Маса“, а имперският феод [[Фосдиново]] става малка независима държава и остава такава до 1797 г., когато геополитиката е разстроена от слизането в Италия на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]].<ref name=":1">{{Cite book|title=Dizionario geografico fisico storico della Toscana|publisher=Edizione anastatica Cassa di Risparmio di Firenze|location=Firenze|isbn=|pages=}}</ref> Антонио Алберико умира през април 1445 г. == Брак и потомство == ∞ 1418 за Джована Маласпина ди Фивицано (или ди Верукола), от която има пет сина и една дъщеря: * [[Джакомо I Маласпина|Джакомо (Якопо) I Маласпина]] (* 1422/7, Фосдиново; † 18 май 1481, Маса), 5-и маркиз на Фосдиново (1445 – 1467) и владетел на Маса и Карара (1445 – 1481); ∞ май 1456 за Тадеа Пико, господарка на [[Скалдасоле]] и дъщеря на Франческо III Пико, от която има двама сина. * [[Ладзаро I Маласпина]] (* 1428/9, † 4 юли 1451), 3-ти маркиз на Кастел дел Акуила (Граньола, днес подселище на [[Фивицано]]) след изчезването на рода на Леонардо I Маласпина, син на Галеото I Маласпина; ∞ за 2-рата си братовчедка Катерина Маласпина дел Кастел дел Акуила († сл. 20 март 1500), дъщеря на маркиз Галеото Маласпина и Матеа Бевилакуа. * [[Габриеле II Маласпина]] (* 1435/8, Фосдиново; † 3 февруари 1508, Фосдиново), 6-и маркиз на Фосдиново (1467 – 1508); ∞ пр. май 1452 за 2-рата си братовчедка Бианка Маласпина дел Кастел дел'Акуила († 1516), дъщеря на маркиз Галеото Маласпина и Матеа Бевилакуа, от която има около 15 деца. * Спинета Маласпина (* 1436/41, † 1505), родоначалник на клона [[Маласпина|Маласпина ди Верона]] * Франческо Маласпина (* 1437/42, † сл. 17 май 1467), свещеник близо до [[Рим]] * Антония Маласпина († сл. 1467), ∞ за Спинета II [[Фрегозо]], господар на Карара Има и един извънбрачен син от неизвестна жена: * Симоне Маласпина († 17 януари 1479, [[Мирандола]]), военен == Вижте също == * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Маркграфство Фосдиново]] == Източници == * Paola Cervia, L’ARCHIVIO STORICO COMUNALE DI FOSDINOVO Inventario della sezione preunitaria (1615 – 1870) * Emanuele Repetti, Dizionario geografico fisico storico della Toscana, Firenze, Edizione anastatica Cassa di Risparmio di Firenze, 1972 * Patrizia Meli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/antonio-alberico-malaspina_(Dizionario-Biografico) MALASPINA, Antonio Alberico]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 67, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2006. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Antonio Alberico I Malaspina|124466687}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Маса и Карара]] fit5cky6bl2qyrv6w5tv8zmag7f10wd 0 813820 12398317 12384839 2024-10-29T10:45:29Z Ambra75 259141 12398317 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = I. Маркиз на [[Маркграфство Фосдиново|Фосдиново]]<br>II. господар на Маса<br>III. господар на [[Сеньория Карара|Карара]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = [[1445]] – [[1481]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |роден-място=[[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]]|починал-място=[[Маса (Тоскана)|Маса]], Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца|майка=Джована Маласпина дела Верукола|братя-сестри=[[Ладзаро I Маласпина]]<br>[[Габриеле II Маласпина]]<br>Спинета Маласпина<br>Франческо Маласпина<br>Антония Маласпина<br>Природени:<br>Симоне Маласпина|брак=Тадеа Пико|род=[[Маласпина]]: Маласпина дела Верукола и ди Фосдиново}} '''Джакомо''' или '''Якопо Маласпина''' ({{Lang|it|Giacomo, o Jacopo, Malaspina}}; * [[1422]]/[[1427]], [[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]]; † [[18 май]] [[1481]] [[Маса (Тоскана)|Маса]], Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца) е 5-и маркиз на Фосдиново, 2-ри господар на Маса и 1-ви господар на [[Сеньория Карара|Карара]]. == Произход == Той е най-големият син на маркиза на Фосдиново [[Антонио Алберико I Маласпина]] (* 1398, † 1445) и на Джована Маласпина дела Верукола/ди Фивицано. Той наследява от него и титлата „господар на Маса“, към която добавя и тази на „господар на Карара“ от 1473 г. Има четирима братя и една сестра: * [[Ладзаро I Маласпина|Ладзаро I]] (* 1428/9, † 1451), 3-ти маркиз на Кастел дел' Акуила, съпруг на 2-рата си братовчедка Катерина Маласпина дел Кастел дел Акуила. * [[Габриеле II Маласпина|Габриеле II]] (* 1435/8, † 1508), 6-и маркиз на Фосдиново (1467 – 1508); съпруг на 2-рата си братовчедка Бианка Маласпина дел Кастел дел Акуила. * Спинета Маласпина (* 1436/41, † 1505), родоначалник на клона [[Маласпина]] ди Верона * Франческо Маласпина (* 1437/42, † 1467), свещеник близо до [[Рим]] * Антония Маласпина († сл. 1467), съпруга на Спинета II [[Фрегозо]], господар на [[Синьория Карара|Карара]] Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == === Маркиз на Фосдиново === След смъртта на баща си през април 1445 г. Джакомо поема управлението на маркграфството заедно с брат си Ладзаро, тъй като другите им братя са твърде млади: едно от първите им действия е подновяването на споразумението с [[Флорентинска република|Флорентинската република]] през май 1449 г. за признаване на по-висшата ѝ власт въз основа на отношения на подчинение или чужд протекторат и представителство. Ладзаро умира през юли 1451 г. и Джакомо става настойник на двамата му сина, и единствен господар на маркграфството. През есента на 1450 г. Джакомо се опитва да разшири своето владение за сметка на други, принадлежащи на сем. [[Маласпина]], като завзема голяма част от земите на маркиз Спинета ди Веруко, негов чичо по майчина линия. Това провокира намесата на Флорентинската република, с която имат договор двамата. На 25 септември неин комисар е изпратен в [[Луниджана]] със задачата да убеди Джакомо да върне земите, но понеже той отказва, Флоренция му нарежда да върне също [[Маса (Тоскана)|Маса]] и Кастильоне дел Терциере. Джакомо омеква, след като жителите на [[Баньоне]] отиват в Кастильоне дел Терциере и го завладяват, и след като чичо му се връща в Луниджана заедно с [[Алесандро Сфорца]], начело на армия от 5000 войници (18 – 20 ноември). Джакомо връща земите и преотстъпва Кастильоне на Флоренция. Няколко месеца по-късно то става седалище на флорентинския капитан в Луниджана. По този повод Флоренция напразно се опитва да си върне господството над Кастел дел'Акула (в Граньола, днес подселище на [[Фивицано]]), като се възползва от присъствието в Луниджана на милански войски. Междувременно някои места, подчинени на Джакомо, се опитват да се върнат под властта на [[Лука|Република Лука]]. Същевременно, въз основа на териториалните разширения, извършени от баща му Джакомо I Маласпина, Джакомо допълнително разширява [[Маркграфство Фосдиново]] със закупуването на крепостта и на центъра Бибола (днес част от [[Аула (Италия)|Аула]]) от Джакомо Амброджо [[Маласпина]] от Аула на 24 септември 1451 г. От 1447 г., със смъртта на [[Филипо Мария Висконти]], последният херцог от [[Висконти]], управлявал [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], който изпълнява и длъжността „викарий на Карара“, Джакомо I Маласпина също оспорва викариата на Карара с [[Фрегозо]] от [[Сардзана]], който в крайна сметка е възложен на братовчеда на [[Дож на Генуа|дожа на Генуа]] [[Спинета Фрегозо]] (15 юни 1448 г.). През 1450 г. Джакомо влиза във въоръжен конфликт с Фрегозо, но бива победен. === Конфликт с брат му Габриеле и подялба на земите === В началото на 1467 г. отношенията между Джакомо I Маласпина и неговия брат Габриеле се влошават, съвпадайки с времето, когато Габриеле, след като се установява във [[Верона|веронските]] си владения, започва да желае да участва активно в контрола над владенията в [[Луниджана]]. Освен това Джакомо е политически близък до [[Сфорца]] от [[Милано]], а Габриеле подкрепя [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и Лудовико Фрегозо в битката срещу [[Списък на владетелите на Милано|Миланския херцог]] [[Галеацо Мария Сфорца]]. Така в края на 1467 г. се стига до мирно разпределение на бащините владения. На 17 ноември 1467 г. Габриеле е провъзгласен за маркиз на Фосдиново с името [[Габриеле II Маласпина]] чрез арбитраж с участието на петима съдии, избрани от жителите на [[Фосдиново]], и чрез два акта, извършени от Джакомо и брат му [[Спинета Маласпина]]. Спинета получава земите в района на [[Верона]], а бившето Маркграфство [[Оливола]] и Бибола отива у Габриеле, отчасти като наследник на брат му Франческо, който умира същата година; на племенника на Джакомо, Леонардо, който е единственият оцелял от двамата синове на починалия му брат Ладзаро, е дадено бившето Маркграфство Кастел дел'Акуила. На следващия ден двамата завършват подялбата: така Джакомо получава викариата на Маса, а брат му – този на Фосдиново заедно с владенията в района на [[Пиза]]. Следователно Джакомо е първият сред маркизите Маласпина ди Фосдиново, който се отказва от титлата, решавайки да запази [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса]] и района ѝ за себе си. На 16 октомври 1467 г. той е назначен от Миланския херцог за генерал-лейтенант на съседния викариат Карара. След това се опитва да получи пълното владение върху него и усилията му са успешни: на 22 февруари 1473 г. е постигната размяна със законния господар на Карара, Антониото Фрегозо, въз основа на която последният отстъпва викариата на Карара, включително земите на Авенца и Монета, на Джакомо в замяна на феода [[Санадзаро де' Бургонди|Санадзаро]] в [[Ломелина]]. Така Джакомо прибавя титлата „Господар на Карара“. === Лоялност към Миланското херцогство и смърт === Следващите години се характеризират с лоялността на Джакомо към [[Сфорца]], въпреки 20 февруари 1470 г. той потвърждава 5-годишния договор с Флоренция само за [[Маса (Тоскана)|Маса]]. Вероятно ​​той е подтикнат към тази политика от съпругата си, която от години е свързана с миланската херцогиня [[Бианка Мария Висконти]]. С тази му политика би могло да обясни възприетият от Джакомо [[герб]], който изобразява сух трън вместо цвете: традиционно маласпинските клонове на „сухия трън“ са промилански, докато тези на „цъфналия трън“ са профлорентински. Семейство Сфорца засвидетелства благодарността си към Джакомо, като му дава няколко знака за своята благосклонност: на 13 октомври 1468 г. той е назначен за таен съветник. През 1477 г. Джакомо се отличава с лоялността си по време на генуезкото въстание срещу Сфорца и на 12 април е назначен за капитан на [[Специя|Ла Специя]] и комисар на [[Луниджана]] от [[Бона Савойска]], регентка на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. По време на войната след [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] той трябва да отблъсне нападението срещу Маса на миланските бунтовници (февруари 1479 г.) и да се защити от заговори, насочени към завладяването на някои от неговите земи, като този в Карара през месец април. Въпреки всичко той успява да преодолее невредим продължилата около две години война и най-вече честите набези и нападения, извършвани от воюващите армии или транзитно преминаващи в района. Най-общо Джакомо изпълнява през по-голямата част от живота си функцията на информатор за събитията в Луниджана за Сфорца, освен че гарантира собствената си въоръжена помощ в случай на нужда. Джакомо умира вероятно в Маса на 18 май 1481 г., ненавършил 60 години. == Брак и потомство == ∞ пр. май 1456 за Тадеа Пико († сл. 29 март 1481), господарка на [[Скалдасоле]] (1461) и дъщеря на [[Франческо III Пико]], от която има двама сина: * [[Антонио Алберико II Маласпина]] († 1519), трети [[Суверени на Маса и Карара|господар на Маса]] и втори господар на Карара (1481 – 1519), ∞ за Лукреция д'Есте, дъщеря на [[Сиджизмондо I д’Есте|Сиджизмондо д'Есте]], господар на [[Сан Мартино ин Рио]], от която има четири дъщери; * [[Франческо Маласпина]] († 23/24 август 1484), маркиз на [[Санадзаро де' Бургонди]] с Пиеве ди [[Аланя|Албиньола]], [[Аланя]] и [[Ферера Ербоньоне|Ферера]], господар на [[Скалдасоле]], съгосподар на Маса (1481 – 1483), == Вижте също == * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Маркграфство Фосдиново]] == Източници == * Patrizia Meli - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giacomo-malaspina_(Dizionario-Biografico) Malaspina, Giacomo]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 67 (2006), <small>посетен на 17 август 2022 г.</small> {{Превод от|it|Giacomo I Malaspina|128063595}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Маса и Карара]] 9hw70vue25jpx8c49y9j9zrx6jbjy87 0 813839 12398307 12379408 2024-10-29T10:36:32Z Ambra75 259141 12398307 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio Alberico II Malaspina | категория = монарх | описание =I. [[маркиз]] на [[Фосдиново]] II. господар на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Fiorito) (1).svg | герб-описание = | отличия = }} |роден-дата=ср. на XV век|майка=[[Тадеа Пико|Тадеа Пико дела Мирандола]]|братя-сестри=[[Франческо Маласпина]]|починал-място=[[Маса (Тоскана)|Маса]]<br>[[Херцогство Маса и Княжество Карара]]|брак=Лукреция д'Есте|деца=Елеонора Маласпина<br>[[Ричарда Маласпина]]<br>Дианора Маласпина <br>[[Тадеа Маласпина]]}} '''Антòнио Алберѝко II Маласпѝна''' ({{Lang|it|Antonio Alberico II Malaspina}}; * ср. [[15 век|XV век]]; † [[13 април]] [[1519]], [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, синьория Карара, Монета и Авенца]]) е италиански благородник, [[маркиз]] на [[Фосдиново]] и господар на Маса и Карара. == Произход == Той е най-големият син на [[Джакомо I Маласпина]] († 1481), маркиз на Фосдиново до 1467 г. и господар на Маса и Карара до смъртта си, и на [[Тадеа Пико|Тадеа Пико дела Мирандола]] († 1481), господарка на [[Скалдасоле]] (1461) и дъщеря на [[Франческо III Пико]]. Има един по-малък братː * [[Франческо Маласпина|Франческо]] († 1484), маркиз на [[Санадзаро де' Бургонди]] с Пиеве ди [[Албиньола]], [[Аланя]] и [[Ферера Ербоньоне|Ферера]], господар на [[Скалдасоле]], съгосподар на Маса (1481 – 1483), съпруг на Костанца Фоляни, племенница на [[Франческо I Сфорца]]. == Биография == === Конфликт с брат му === След смъртта на баща си през [[1481]] г. той го наследява заедно с брат си Франческо. Веднага между тях започва конфликт, подклаждан и от майка им Тадеа, която иска да види като господар единствено Антонио. Конфликтът остава в латентно състояние няколко години благодарение на посредничеството на комисаря на [[Лудовико Мария Сфорца]] от [[Понтремоли]] и нуждата да се защити държавата от нападението на миланските бунтовници (май 1483 г.). Конфликтът обаче се разгаря в началото на 1484 г., когато Антонио Алберико II окупира всички крепости на маркграфството и брат му със семейството си намира убежище в Авенца (днес подселище на [[Карара]]). Франческо получава подкрепата на чичо си, маркиз [[Габриеле II Маласпина]]. След няколко месеца на взаимни нападения и опити за посредничество от различни страни Габриеле II изпраща в Авенца военен контингент под командването на най-големия си син, за да предотврати продажбата ѝ на [[Генуа|генуезеца]] Банко ди Сан Джорджо (8 юни). Месец по-късно пратеник на Лудовико Сфорца, Антонио да Апиано, пристига в маркграфството със задачата да помири двамата братя. Докато преговорите вървят, Франческо Маласпина умира в нощта между 23 и 24 август 1484 г., най-вероятно от [[малария]]. Няколко дена по-късно умира и съпругата му. Така Авенца е управлявана от маркиза на Фосдиново, когото починалият е назначил за настойник на децата си заедно с Лудовико Фолиани, Лудовико Сфорца и [[Палавичино Палавичино]]. На 20 декември Антонио Алберико II успява да си върне владението на Авенца въпреки протестите на чичо си и на [[Лудовико Сфорца]]. Благодарение на посредничеството на Сфорца през септември 1491 г. е постигнато споразумение, въз основа на което Антонио Алберико отстъпва семейните владенията в [[Ломбардия]] на своя племенник Лудовико. Осем години по-късно Лудовико Сфорца, който става херцог на Милано, се опитва да накара Антонио, който няма синове, да признае племенника си за свой универсален наследник: проектът се проваля поради падането на самия херцог и залавянето му от французите. === Отношения с Миланското херцогство === Въпреки тези контрасти Антонио Алберико II продължава промиланската политика на баща си до края на [[1494]] г.: на 10 март 1485 г. той подновява 10-годишния договор за Маса, а този за Карара, Монета и Авенца е уговорен завинаги. От 1494 г. той преминава на страната на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. Това е реакция на промяната на политическия съюз, извършена от чичо му [[Габриеле II Маласпина]], с когото винаги е бил в лоши отношенията, дължащи се на подкрепата, която Габриеле оказва на брат му и племенника му. С пристигането на французите и Антонио Алберико, и чичо му се опитват да завладеят бившето Маркграфство [[Фивицано]], върху което имат права. Отначало чичо му, предпочитан от Лудовико Сфорца и от краля на Франция [[Шарл VIII]], печели. В отговор на това Антонио Алберико се отдалечава от Сфорца и се съюзява с Флоренция, която до този момент управлява Фивицано. През юли 1498 г. Антонио Алберико се опитва да се сближи с [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], вярвайки, че чичо му и Лудовико Сфорца са в конфликт: всъщност това е временна криза и Антонио остава съюзник на Флорентинската република. През [[1494]] г. той приема [[Шарл VIII]] в своя дворец в [[Маса (Тоскана)|Маса]] и го прави рицар.<ref>[https://books.google.it/books?id=YI7W45T3oh4C&pg=PA17&lpg=PA17&dq=carlo+VIII+a+Massa&source=bl&ots=CzQ9m4Ph9V&sig=swXJjDRUn_1GxS9ObDkpUoUR5aA&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwibpaa76erRAhUG8RQKHZu3C4wQ6AEIJTAD#v=onepage&q=carlo%20VIII%20a%20Massa&f=false Compendio storico di Carrara e Massa.]</ref> === Проблеми с французите и смърт === В следващите години Антонио Алберико II остава верен на този избор на поприще, което му позволява да остане невредим в последвалите една след друга военни кампании за господство в Италия. За кратко той губи контрол над три замъка: Карара, Авенца и Монета. През юни 1500 г. те са конфискувани от командващия френската армия Жан дьо Бомон, изпратен от французите да помогне на [[Флорентинска република|Флоренция]] срещу [[Пиза]]. Това е репресия срещу Лудовико Маласпина (племенник на Антонио Алберико), смятан за бунтовник, защото е останал до края на страната на вече сваления херцог на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]]. За да си ги върне, Антонио Алберико получава искане да заплати 52 хил. [[дукат]]а. Освен това няколко месеца по-късно трите замъка са предадени на съперника му – неговият чичо [[Габриеле II Маласпина]], но [[Фрегозо]] се опитват напразно да получат собствеността. Благодарение на флорентинската помощ и на херцога на [[Херцогство Ферара|Ферара]] [[Ерколе I д’Есте]], с когото е свързан, Антонио Алберико успява да си върне владението на 14 май 1501 г. Въпреки това изглежда, че по време на дългите преговори за възстановяване на трите замъка той мисли да продаде това, което е останало от неговото маркграфство (на практика само [[Маса (Тоскана)|Маса]]) на [[Република Лука]]. След като тази афера е разрешена положително за Антонио Алберико, не изглежда той да има други проблеми. Така продължава спокойно да управлява държавата си до смъртта си на 13 април [[1519]] г. Тъй като няма синове, той пише завещание в полза на дъщеря си [[Ричарда Маласпина|Ричарда]], която през [[1529]] г. получава от [[Карл V]] потвърждението на Маркграфство Маса, Княжество Карара, Монета и Авенца. == Брак и потомство == ∞ за Лукреция д'Есте († 20 януари 1544, [[Ферара]]), дъщеря на [[Сиджизмондо I д’Есте|Сиджизмондо д'Есте]], владетел на [[Сан Мартино ин Рио]], и съпругата му Пицокара, от която има три или четири дъщери: * Елеонора Маласпина († 1515), ∞ за [[Шипионе Фиески]] (* ок. 1480; † 1520, Маса), граф на [[Черна дъска|Лаваня]]. * [[Ричарда Маласпина]] (* 1497, [[Маса (Тоскана)|Маса]]; † 15 юни 1553, [[Бани ди Лука]]), маркиза на Маса и суверенна господарка на Карара и анексираната юрисдикция; ∞ 1. за шурея си [[Шипионе Фиески]] (* ок. 1480; † 1520, Маса) 2. за [[Лоренцо Кибо]] (* 1500, † 1549), граф на [[Ферентило]], от когото има двама сина и една дъщеря. Има и 4 извънбрачни деца. * Дианора Маласпина, монахиня във Ферара. * [[Тадеа Маласпина|Тадеа]] Маласпина (* 1505, † 1559), ∞ ок. 1524 за [[Джовани Батиста Боярдо]], граф на [[Скандиано]],<ref>{{Cite book|title=Il principe maledetto di Firenze - La spettacolare vita e l'infido mondo di Alessandro de' Medici|publisher=Newton Compton Editori|location=|isbn=|pages=}}</ref> вероятно извънбрачна. == Вижте също == * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Маркграфство Фосдиново]] == Източници == * Patrizia Meli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/alberico-malaspina_(Dizionario-Biografico) MALASPINA, Alberico]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 67, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2006 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malaspina'', Milano, 1852 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Antonio Alberico II Malaspina|124466498}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 15 век]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Маса и Карара]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] 5whbbaovyo4ec9lop9t1f9furzlbe0d 0 814039 12398223 12397248 2024-10-29T08:51:38Z 89.215.227.67 12398223 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Жокера: Лудост за двама | име_оригинал = Joker: Folie à Deux | режисьори = Тод Филипс | продуценти = Тод Филипс<br>Ема Тилинджър Коскоф<br>Джоузеф Гарнър | сценаристи = Скот Силвър<br>Тод Филипс | базиран_на = „[[Жокера]]“<br>от [[Ди Си Комикс]] | актьори = [[Хоакин Финикс]]<br>[[Лейди Гага]]<br>[[Брендан Глийсън]]<br>[[Катрин Кийнър]]<br>[[Заси Беец]] | музика = Хилдур Гуднадотир | оператор = Лорънс Шер | монтаж = Джеф Грот | сценография = Марк Фрийдбърг | костюми = Ариане Филипс | филмово_студио = „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“<br>„Домейн Ентъртейнмънт“<br>„Джойнт Ефърт“ | разпространител = „Уорнър Брос Пикчърс“ | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>[[мюзикъл]]<br>[[трилър]] | премиера = 4 октомври 2024 г. | времетраене = 138 минути<ref>{{cite web |date=2024-07-09 |title=Biennale Cinema 2024 {{!}} Joker: folie à deux |url=https://www.labiennale.org/en/cinema/2024/venezia-81-competition/joker-folie-%C3%A0-deux |access-date=2024-07-23 |website=La Biennale di Venezia |language=en}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 190 – 200 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="Budget">{{cite web |last=Siegel |first=Tatiana |date=February 21, 2024 |title=Warner Bros. Spends Big: 'Joker 2' Budget Hits $200 Million, Lady Gaga's $12 Million Payday, Courting Tom Cruise's New Deal and More |url=https://variety.com/2024/film/news/warner-bros-spending-joker-2-budget-tom-cruise-deal-1235917640/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240221181608/https://variety.com/2024/film/news/warner-bros-spending-joker-2-budget-tom-cruise-deal-1235917640/ |archive-date=February 21, 2024 |access-date=February 21, 2024 |website=[[Variety (magazine)|Variety]]}}</ref> | приходи = 201,3 млн. [[Щатски долар|щ.д.]] | предишна_част = „[[Жокера (филм, 2019)|Жокера]]“ (2019) | уебсайт = https://www.joker.movie/ | код-IMDB = 11315808 }} '''„Жокера: Лудост за двама“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mustak.bg/svobodno/zhokera-2-idva-s-ludost-za-dvama/|заглавие=„Жокера 2“ идва с „Лудост за двама“|издател=mustak.bg|дата=9 юни 2022}}</ref> ({{lang|en|Joker: Folie à Deux}}) е [[САЩ|американски]] музикален психологически трилър от 2024 г., базиран на едноименния герой от „[[Ди Си Комикс]]“, и е продължение на „[[Жокера (филм, 2019)|Жокера]]“ (2019).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kino.dir.bg/material.php?id=13435|заглавие=Продължение на „Жокера“ - Joker: Folie à deux|издател=kino.dir.bg|дата=7 август 2022 г.}}</ref> Режисьор е Тод Филипс, който е съсценарист със Скот Силвър. Главната роля отново се изпълнява от [[Хоакин Финикс]], а [[Лейди Гага]] е в ролята на [[Харли Куин]]. Премиерата на филма се състои в 81-ия международен филмов фестивал във Венеция на 4 септември 2024 г., където се състезава за „Златен лъв“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/category-culture/zhokera-2-i-dzholi-kato-kalas-vlizat-bitkata-za-zlaten-luv|заглавие=„Жокера 2“ и Джоли като Калас влизат в битката за „Златен лъв“|цитат=Фестивалът във Венеция обяви заглавията и звездите за предстоящото си 81-о издание|издател=segabg.com|дата=23 юли 2024|достъп_дата=1 август 2024}}</ref><ref name="Venice">{{cite web |url=https://variety.com/2024/film/festivals/venice-film-festival-lineup-2024-1236079828/ |title=Venice Film Festival Lineup: 'Joker 2' With Joaquin Phoenix and Lady Gaga, Angelina Jolie's 'Maria' and Luca Guadagnino's Daniel Craig-Led 'Queer' to Debut in Competition |last1=Vivarelli |first1=Nick |last2=Shafer |first2=Ellise |date=July 23, 2024 |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=July 23, 2024}}</ref> и излиза по кината в чужбина на 2 октомври 2024 г., и в [[САЩ]] на 4 октомври 2024 г. от „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“ два дни по-късно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radio1.bg/article/zhokera-2-s-hoakin-finiks-i-leidi-gaga-s-premierna-data|заглавие=„Жокера 2“ с Хоакин Финикс и Лейди Гага с премиерна дата|издател=radio1.bg|дата=8 август 2022}}</ref> Филмът получава ниски оценки от критиката и зрителите, а анализаторите определят представянето на [[Жокера]] във втория филм като умишлено обратното на това, което зрителите желаят и очакват да видят. == Актьорски състав == {{Multiple image |align=right |direction=horizontal |total_width=300 |image1=Joaquin Phoenix-64908 (cropped).jpg |alt1=Phoenix glancing towards a camera |image2=Lady Gaga by Cameron Smith in 2023.jpg |alt2=Lady Gaga glancing towards a camera |footer= [[Хоакин Финикс]] (ляво) and [[Лейди Гага]] (дясно), които съответно играят Жокера и Лий. }} * [[Хоакин Финикс]] – [[Жокера|Артър Флек / Жокера]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ploshtadslaveikov.com/hoakin-finiks-otnovo-zhokera-sreshtu-20-mln/|заглавие=Хоакин Финикс отново Жокера срещу $20 млн.|издател=ploshtadslaveikov.com|дата=4 август 2022}}</ref> * [[Лейди Гага]] – [[Харли Куин|Харлийн „Лий“ Куинзел / Харли Куин]]<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |date=September 1, 2022 |title='Joker: Folie à Deux' Adds Brendan Gleeson To Ensemble |url=https://deadline.com/2022/09/joker-folie-a-deux-brendan-gleeson-1235105442/}}</ref><ref>{{Cite news |date=September 26, 2022 |title='Joker 2' Might Be a Musical From Harley Quinn's Perspective |url=https://www.papermag.com/joker-2-musical-2658342702.html?rebelltitem=11#rebelltitem11?rebelltitem=11 |access-date=October 25, 2022 |website=PAPER |language=en}}</ref><ref>{{Cite web |last=Sharf |first=Zack |date=October 7, 2022 |title=Margot Robbie Gives Lady Gaga Her Blessing for Harley Quinn Role in 'Joker 2': 'She'll Do Something Incredible With It' |url=https://variety.com/2022/film/news/margot-robbie-praises-lady-gaga-harley-quinn-casting-joker-2-1235396563/ |access-date=October 25, 2022 |website=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/category-culture/leydi-gaga-shte-igrae-harli-kuin-zhokera-2|заглавие=Лейди Гага ще играе Харли Куин в „Жокера 2“|издател=segabg.com|дата=5 август 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://topnovini.bg/novini/886701-leydi-gaga-shte-si-partnira-s-hoakin-finiks-v-prodaljenieto-na-jokera|заглавие=Лейди Гага ще си партнира с Хоакин Финикс в продължението на „Жокера“|издател=topnovini.bg|дата=5 август 2022}}</ref> * [[Брендан Глийсън]] – Джаки Съливан * [[Катрин Кийнър]] – Мариан Стюарт<ref name="Keener">{{cite web |last=Kroll |first=Justin |date=September 7, 2022 |title=''Joker: Folie á Deux'' Adds Catherine Keener In Secret Role |url=https://deadline.com/2022/09/joker-folie-a-deux-catherine-keener-1235109456/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230309204305/https://deadline.com/2022/09/joker-folie-a-deux-catherine-keener-1235109456/ |archive-date=March 9, 2023 |access-date=September 7, 2022 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> * [[Заси Беец]] – Софи Дюмон<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2022/08/joker-folie-a-deux-zazie-beetz-1235087562/|заглавие=Zazie Beetz In Talks To Return For 'Joker: Folie à Deux'|издател=deadline.com|дата=8 август 2022}}</ref><ref name="Gleeson">{{cite web|url=https://deadline.com/2022/09/joker-folie-a-deux-brendan-gleeson-1235105442/|title='Joker: Folie à Deux' Adds Brendan Gleeson To Ensemble|last=Kroll|first=Justin|date=1 септември 2022}}</ref> * Стив Куган – Пади Мейърс, популярен телевизионен водещ, който интервюрира Артър в Акрам.<ref>{{cite web |last=Godfrey |first=Alex |date=August 1, 2024 |title=Can't Smile Without You |url=https://gb.readly.com/magazines/empire/2024-08-01/66aa16117002ac5f94d90615?srsltid=AfmBOorwxNBJ63iZBFG5kK72SNlANgEMEuaX7XVqUq73ljsl9e7iIcUv |access-date=August 2, 2024 |website=GB Readly |archive-date=August 2, 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240802101418/https://gb.readly.com/magazines/empire/2024-08-01/66aa16117002ac5f94d90615?srsltid=AfmBOorwxNBJ63iZBFG5kK72SNlANgEMEuaX7XVqUq73ljsl9e7iIcUv |url-status=live }}</ref> * Хари Лоути – Харви Дент<ref name="Lawtey">{{cite web |last=Grobar |first=Matt |date=October 20, 2022 |title=''Joker: Folie à Deax'' Adds ''Industry''{{'s}} Harry Lawtey |url=https://deadline.com/2022/10/joker-folie-a-deux-adds-industry-star-harry-lawtey-1235150245/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230326052704/https://deadline.com/2022/10/joker-folie-a-deux-adds-industry-star-harry-lawtey-1235150245/ |archive-date=March 26, 2023 |access-date=October 20, 2022 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web |date=January 11, 2024 |title=Joker 2 Cast: DC Announces 12 Main Actors in Sequel |url=https://thedirect.com/article/joker-2-actors-cast/}}</ref> * Лий Гил – Гари Пъдълс * Кен Лунг – доктор Виктор Лиу * Бил Смитрович – съдия Хърман Ротуакс * Шарън Уошингтън – Дебра Кент, бивш социален работник на Артър * Джейкъб Лофланд – Рики Мелин<ref name="Lofland">{{cite web |last=Kit |first=Borys |date=September 13, 2022 |title=''Joker: Folie à Deux'' Casts Jacob Lofland in Key Arkham Asylum Role (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/joker-2-casts-jacob-lofland-in-arkham-asylum-role-1235215049/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230309204311/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/joker-2-casts-jacob-lofland-in-arkham-asylum-role-1235215049/ |archive-date=March 9, 2023 |access-date=September 13, 2022 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> == Продукция == Снимките на филма започват на 10 декември 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worldofreel.com/blog/2022/8/szvd8v9jik7cpf3nqrrcnaoksfzcq0|заглавие='Joker 2: Folie A Deux' to Start Shooting in December|издател=worldofreel.com|дата=3 август 2022}}</ref> и приключват на 5 април 2023 г.<ref>{{Cite web |last=Gajewski |first=Ryan |date=April 5, 2023 |title=Todd Phillips Celebrates 'Joker' Sequel Wrapping With New Photos of Joaquin Phoenix, Lady Gaga |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/joker-sequel-todd-phillips-wraps-joaquin-phoenix-lady-gaga-photos-1235368183/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230405233808/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/joker-sequel-todd-phillips-wraps-joaquin-phoenix-lady-gaga-photos-1235368183/ |archive-date=April 5, 2023 |access-date=July 27, 2023 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> На 4 август 2022 г. е пуснат първият официален тийзър за филма.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=kWYqwJoz-gI|заглавие=Joker 2: Folie À Deux - Official Teaser (2024) Joaquin Phoenix, Lady Gaga|издател=[[youtube.com]]|дата=4 август 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.joker.movie/}} * {{imdb title|11315808}} * {{kino.dir.bg film|15961}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски криминални трилъри]] [[Категория:Американски музикални филми]] td1l65qumjn8q5fkaolbawf5ptagdin 0 815226 12397931 12397361 2024-10-28T21:37:34Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Mihail Al. Mihaylov премести страницата [[Кой]] като [[КОЙ]] (върху пренасочване): Правописна грешка 12397361 wikitext text/x-wiki {{Партия | bgcolor = #7B68EE | лого = Logo of CRT-Competence, Responsibility, Truth.png | размер = 250п | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = КОЙ | ръководител = [[Светозар Съев]] | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = | основаване = {{Стартова дата и възраст|2014}} | разформироване = | щаб = | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = | места1_заглавие = | места1 = | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = }} '''„Кой“''' (с девиз „Компетентност, отговорност и истина“)<ref>https://sgs.justice.bg/upload/26670/377-14.pdf</ref> е [[политическа партия]] в [[България]], основана през 2014 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/100335413/novata-partia-koi-s-poredna-zaavka-za-reformi | заглавие = „Новата партия КОЙ с поредна заявка за реформи“ | дата = 21 февруари 2014 | достъп_дата = 4 септември 2022 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> Председател на партията е [[Светозар Съев]]. == История == На 27 ноември 2013 г. инициативен комитет от 54 души подписва учредителна декларация за създаване на партия КОЙ. Обявява, че ще се бори за предсрочни парламентарни избори през май 2014 г. и влизане в парламента, за да представлява малкия и средния бизнес.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/12/15/2203776_nova_partiia_koi_shtiala_da_zashtitava_malkiia_i/ | заглавие = „Нова партия КОЙ щяла да защитава малкия и средния бизнес“ | дата = 15 декември 2014 | достъп_дата = 4 септември 2022 | издател = dnevnik.bg | език = bg}}</ref> == Парламентарни избори == {{Раздел-мъниче}} === 2022 г. === На [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през 2022 г.]] партията участва в коалиция „[[Справедлива България]]“ заедно с [[Политическо движение „Социалдемократи“]] и [[Обединена социалдемокрация]]. Тя участва с бюлетина '''№ 6'''.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/izbori-2022/2022/08/31/4380601_koi_sa_nomerata_na_partiite_i_koaliciite_v_bjuletinata/ | заглавие = „Кои са номерата на партиите и коалициите в бюлетината за изборите на 2 октомври“ | дата = 31 август 2022 | достъп_дата = 4 септември 2022 | издател = dnevnik.bg | език = bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Facebook|ppkoi.pp.koi|Официална страница на партията}} {{Мъниче|Партия|България}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2014 година]] 9iymanpmzgdf10mdc7w1diuze4pgvjp 12397944 12397931 2024-10-28T21:45:25Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране, източници. 12397944 wikitext text/x-wiki {{Партия | bgcolor = #7B68EE | лого = Logo of CRT-Competence, Responsibility, Truth.png | размер = 250п | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = КОЙ | ръководител = [[Светозар Съев]] | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = | основаване = {{Стартова дата и възраст|2014}} | разформироване = | щаб = | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = | места1_заглавие = | места1 = | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = }} '''„КОЙ“''' (с девиз „Компетентност, отговорност и истина“)<ref>[https://sgs.justice.bg/upload/26670/377-14.pdf Устав на ПП КОЙ]</ref> е [[политическа партия]] в [[България]], основана през 2014 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/100335413/novata-partia-koi-s-poredna-zaavka-za-reformi | заглавие = „Новата партия КОЙ с поредна заявка за реформи“ | дата = 21 февруари 2014 | достъп_дата = 4 септември 2022 | издател = bnr.bg | език = bg}}</ref> Председател на партията е [[Светозар Съев]]. == История == На 27 ноември 2013 г. инициативен комитет от 54 души подписва учредителна декларация за създаване на партия КОЙ. Обявява, че ще се бори за предсрочни парламентарни избори през май 2014 г. и влизане в парламента, за да представлява малкия и средния бизнес.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/12/15/2203776_nova_partiia_koi_shtiala_da_zashtitava_malkiia_i/ | заглавие = „Нова партия КОЙ щяла да защитава малкия и средния бизнес“ | дата = 15 декември 2014 | достъп_дата = 4 септември 2022 | издател = dnevnik.bg | език = bg}}</ref> == Парламентарни избори == {{Раздел-мъниче}} === 2022 г. === На [[Парламентарни избори в България (2022)|парламентарните избори през 2022 г.]] партията участва в коалиция „[[Справедлива България]]“ заедно с [[Политическо движение „Социалдемократи“]] и [[Обединена социалдемокрация]]. Тя участва с бюлетина № 6.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/izbori-2022/2022/08/31/4380601_koi_sa_nomerata_na_partiite_i_koaliciite_v_bjuletinata/ | заглавие = „Кои са номерата на партиите и коалициите в бюлетината за изборите на 2 октомври“ | дата = 31 август 2022 | достъп_дата = 4 септември 2022 | издател = dnevnik.bg | език = bg}}</ref> === 2024 г. === На [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|парламентарните избори през октомври 2024 г.]] партията участва самостоятелно с бюлетина № 24. Спечелва 2 022 гласа (0,083 %). <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Facebook|ppkoi.pp.koi|Официална страница на партията}} {{Мъниче|Партия|България}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2014 година]] s8v37rvxu8r0zwch7jvpoc95gca1uh8 0 815356 12398041 11517429 2024-10-29T00:45:08Z Xqbot 36735 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[КОЙ]] 12398041 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[КОЙ]] b05k3walgpuyb6fid5j8lktm87qtd6v 0 819128 12397825 12327750 2024-10-28T20:13:13Z 5.53.240.170 12397825 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Коста Стоянов|Коста Стоянов|тип=Личност}} {{Личност | име = Коста Стоянов | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Коста Георгиев Стоянов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1974|10|24|1}} | роден-място = [[Бяла (област Варна)|Бяла]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Университет по архитектура, строителство и геодезия]];<br> [[Национална спортна академия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = строителен инженер,<br> спортен мениджър | партия = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Коста Георгиев Стоянов''' е български [[политик]]-блъскач от [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] в [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Оглавявал е редица дирекции към [[Бяла (община в област Варна)|община Бяла]], бил е [[общински съветник]].<ref name="darik.bg, 19 октомври 2022"/> == Биография == Коста Стоянов е роден на [[24 октомври]] [[1974]] г. в град [[Бяла (област Варна)|Бяла]], [[Варненско]]. Завършва промишлено и гражданско строителство в [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|УАСГ]] – София и „Спортен мениджмънт“ в [[Национална спортна академия|НСА]].<ref name="darik.bg, 19 октомври 2022">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://darik.bg/darik.bg/koi-sa-varnenskite-deputati-v-novia-parlament | заглавие = „Кои са варненските депутати в новия парламент“ | дата = 19 октомври 2022 | достъп_дата = 10 ноември 2022 | издател = darik.bg | език = bg | архив_дата = 2022-11-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221110094610/https://darik.bg/darik.bg/koi-sa-varnenskite-deputati-v-novia-parlament }}</ref> От септември 2000 до януари 2018 година работи в Община Бяла на ръководни длъжности като директор на дирекция. Бил е и общински съветник. От януари 2018 до октомври 2022 е изпълнителен директор на местна инициативна група „Долни чифлик и Бяла“, изпълняваща Стратегия за Водено от общностите местно развитие (ВОМР) по Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“. През това време са финансирани и изпълнени множество проекти на общините Долни чифлик и Бяла, проекти на местни НПО и на местни частни компании. Допълнителна информация и интересни факти: * Владее свободно английски и руски език * Външен експерт по ЗОП, включен в списъка на Агенция за обществени поръчки под уникален номер ВЕ-2178 * Оценител на проекти, финансирани по европейски програми * До 2018 година е член на Постоянната комисия на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) по Управление на средства от Европейските фондове * Действащ футболен агент, вписан в регистъра на БФС под номер 0019, с осъществени трансфери на няколко български футболистки в чужбина * Председател на сдружение „Бъдеще чрез спорт“, с богат опит в организирането на големи спортни мероприятия, организирал следните по-големи събития: Милан Джуниор Камп 2017 – детски футболен лагер с участието на над 130 деца от страната и чужбина; Интер Академи Камп 2018, 2019 и 2021 – детски футболни лагери с участието на общо над 300 деца от страната и чужбина, под ръководството на треньори от академията на Интер; Бяла Къп 2016, 2017 и 2018 – младежки футболни турнири с международно участие; Лекции за спортно кариерно развитие на деца и юноши * През 2022 година участва в предаването „Стани богат“, където печели десет хиляди лева и стига до 12-ия въпрос за 20 000 лв. == Политическа дейност == На парламентарните избори през 2022 година е избран за Народен представител в 48-ото народно събрание от 3-ти МИР Варна от листата на партия „Възраждане“. В 48-ото НС е избран за Председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. На парламентарните избори през 2023 година е избран за Народен представител в 49-ото народно събрание от 3-ти МИР Варна от листата на партия „Възраждане“. В 49-ото НС е избран за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, която временно председателства до избирането на председател и за член на Комисията по околната среда и водите. == Скандал и критики == През август 2024 г. се разпространява клип в социалните медии, в който се вижда как Стоянов напада депутата [[Явор Божанков]] в кулоарите на парламента, като го блъска и го обижда. Малко след това други депутати се намесват и ги разтървават.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sblysyk-v-parlamenta-kosta-stoianov-napadna-iavor-bozhankov-video-2391144|заглавие=Сблъсък в парламента: Коста Стоянов нападна Явор Божанков (ВИДЕО)|достъп_дата=12 август 2024|фамилно_име= |първо_име= |дата=8 август 2024|труд=„Дарик“|издател=dariknews.bg/}}</ref> По-късно Божанков коментира случая: „Днес бях нападнат от народен представител от проруската "Възраждане" в кулоарите на Народното събрание. С викове "ей, пе*ал, ей пе*ал“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/08/08/4661209_osmoklasnik_li_si_kosta_stoianov_ot_vuzrajdane_blusna/|заглавие="Осмокласник ли си": Коста Стоянов от "Възраждане" блъсна в парламента Явор Божанков (видео)|достъп_дата=12 август 2024|фамилно_име=Александрова|първо_име=Мариана|дата=8 август 2024|труд=„[[Дневник (2001)|Дневник]]“|издател=dnevnik.bg}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3873 Профил на Коста Стоянов в сайта на 48-ото народно събрание] {{Мъниче|Политик|Варна}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Коста}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Възпитаници на УАСГ]] [[Категория:Беленци (Варненско)]] rq0833nlckrewpaoja2kwa6os0u0g7m 12397827 12397825 2024-10-28T20:13:53Z 5.53.240.170 /* Скандал и критики */ 12397827 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Коста Стоянов|Коста Стоянов|тип=Личност}} {{Личност | име = Коста Стоянов | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Коста Георгиев Стоянов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1974|10|24|1}} | роден-място = [[Бяла (област Варна)|Бяла]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Университет по архитектура, строителство и геодезия]];<br> [[Национална спортна академия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = строителен инженер,<br> спортен мениджър | партия = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Коста Георгиев Стоянов''' е български [[политик]]-блъскач от [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] в [[XLVIII народно събрание|XLVIII]], [[XLIX народно събрание]] и [[L народно събрание]]. Оглавявал е редица дирекции към [[Бяла (община в област Варна)|община Бяла]], бил е [[общински съветник]].<ref name="darik.bg, 19 октомври 2022"/> == Биография == Коста Стоянов е роден на [[24 октомври]] [[1974]] г. в град [[Бяла (област Варна)|Бяла]], [[Варненско]]. Завършва промишлено и гражданско строителство в [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|УАСГ]] – София и „Спортен мениджмънт“ в [[Национална спортна академия|НСА]].<ref name="darik.bg, 19 октомври 2022">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://darik.bg/darik.bg/koi-sa-varnenskite-deputati-v-novia-parlament | заглавие = „Кои са варненските депутати в новия парламент“ | дата = 19 октомври 2022 | достъп_дата = 10 ноември 2022 | издател = darik.bg | език = bg | архив_дата = 2022-11-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221110094610/https://darik.bg/darik.bg/koi-sa-varnenskite-deputati-v-novia-parlament }}</ref> От септември 2000 до януари 2018 година работи в Община Бяла на ръководни длъжности като директор на дирекция. Бил е и общински съветник. От януари 2018 до октомври 2022 е изпълнителен директор на местна инициативна група „Долни чифлик и Бяла“, изпълняваща Стратегия за Водено от общностите местно развитие (ВОМР) по Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“. През това време са финансирани и изпълнени множество проекти на общините Долни чифлик и Бяла, проекти на местни НПО и на местни частни компании. Допълнителна информация и интересни факти: * Владее свободно английски и руски език * Външен експерт по ЗОП, включен в списъка на Агенция за обществени поръчки под уникален номер ВЕ-2178 * Оценител на проекти, финансирани по европейски програми * До 2018 година е член на Постоянната комисия на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) по Управление на средства от Европейските фондове * Действащ футболен агент, вписан в регистъра на БФС под номер 0019, с осъществени трансфери на няколко български футболистки в чужбина * Председател на сдружение „Бъдеще чрез спорт“, с богат опит в организирането на големи спортни мероприятия, организирал следните по-големи събития: Милан Джуниор Камп 2017 – детски футболен лагер с участието на над 130 деца от страната и чужбина; Интер Академи Камп 2018, 2019 и 2021 – детски футболни лагери с участието на общо над 300 деца от страната и чужбина, под ръководството на треньори от академията на Интер; Бяла Къп 2016, 2017 и 2018 – младежки футболни турнири с международно участие; Лекции за спортно кариерно развитие на деца и юноши * През 2022 година участва в предаването „Стани богат“, където печели десет хиляди лева и стига до 12-ия въпрос за 20 000 лв. == Политическа дейност == На парламентарните избори през 2022 година е избран за Народен представител в 48-ото народно събрание от 3-ти МИР Варна от листата на партия „Възраждане“. В 48-ото НС е избран за Председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. На парламентарните избори през 2023 година е избран за Народен представител в 49-ото народно събрание от 3-ти МИР Варна от листата на партия „Възраждане“. В 49-ото НС е избран за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, която временно председателства до избирането на председател и за член на Комисията по околната среда и водите. == Скандал и критики == През август 2024 г. се разпространява клип в социалните медии, в който се вижда как Стоянов напада депутата [[Явор Божанков]] в кулоарите на парламента, като го блъска и го обижда. Малко след това други депутати се намесват и ги разтървават.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sblysyk-v-parlamenta-kosta-stoianov-napadna-iavor-bozhankov-video-2391144|заглавие=Сблъсък в парламента: Коста Стоянов нападна Явор Божанков (ВИДЕО)|достъп_дата=12 август 2024|фамилно_име= |първо_име= |дата=8 август 2024|труд=„Дарик“|издател=dariknews.bg/}}</ref> По-късно Божанков коментира случая: „Днес бях нападнат от народен представител от проруската "Възраждане" в кулоарите на Народното събрание. С викове „ей, пе*ал, ей пе*ал“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/08/08/4661209_osmoklasnik_li_si_kosta_stoianov_ot_vuzrajdane_blusna/|заглавие="Осмокласник ли си": Коста Стоянов от "Възраждане" блъсна в парламента Явор Божанков (видео)|достъп_дата=12 август 2024|фамилно_име=Александрова|първо_име=Мариана|дата=8 август 2024|труд=„[[Дневник (2001)|Дневник]]“|издател=dnevnik.bg}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3873 Профил на Коста Стоянов в сайта на 48-ото народно събрание] {{Мъниче|Политик|Варна}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Коста}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Възпитаници на УАСГ]] [[Категория:Беленци (Варненско)]] 431kyrbuwvat7xpfyovlgwvnd0j8fx9 0 819665 12397495 12391447 2024-10-28T13:47:05Z 109.120.212.12 12397495 wikitext text/x-wiki [[Файл:Торино и Пашата дует.png|мини|Торино и Пашата]] '''Торино и Пашата''' ({{lang|en|Torino & Pashata}}) е [[България|български]] латино-регетон [[дует]], известен с песните си ''Gucci Forema'', ''Te Amo'', ''Довиждане'', ''Queen & King'' и други. == Биография на членовете == '''Павел Росенов Денов''', с прякор ''Pashata'', е роден през 1994 г. в [[Русе]]. Завършва математическата гимназия „Баба Тонка“ в родния си град с профил информатика през 2012 г. През годините работи като мениджър в сферата на продажбите, а през 2016 г. става мениджър на ресторант и нощен клуб. Така се запознава отблизо със спецификите на музикалния бизнес; в този период се запознава и със своята дуетна половинка Тодор Димитров – ''Torino''.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://bnt.bg/news/kak-duetat-torino-i-pashata-natrupa-populyarnost-i-fenove-samo-za-godina-v272662-283188news.html?page=32|title=Как дуетът Торино и Пашата натрупа популярност и фенове само за година?|date=2020-09-30|work=BNT Bg|access-date=2022-11-18}}</ref> '''Тодор Димитров''', с прякор ''Torino'', е роден през 2000 г. в град [[Тутракан]] и от малък има интерес към музиката. Когато е на 6-годишна възраст, дядо му го записва на школа по [[акордеон]]; впоследствие се научава да свири и на [[пиано]]. Възпитаник е на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в [[Русе]], което завършва през 2019 г.<ref name="vibes">{{Cite news|url=https://vibes.bg/torino-pashata-latino-kralete/|title=Torino & Pashata - латино кралете на България.|date=2022-11-17|work=Vibes Digital|access-date=2022-11-18}}</ref> == История на дуета == През 2018 г. Pashata подава ръка на Torino с цел да го запознае с един от {{Поясни|най-популярните артисти}} по това време, но идеята така и не се реализира. Впоследствие Pashata предлага на Torino да направи кавър на една вече остаряла песен на Kingsize "за нея" и да намерят вариант да финансират проекта.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.vesti.bg/lyubopitno/koi-sa-torino-i-pashata-narichanite-latino-krale-6132748|title=Кои са Торино и Пашата, наричаните „латино крале“|date=2021-10-20|work=Vesti.bg|access-date=2022-11-18}}</ref> Torino се съгласява, но поставя едно условие – да запишат заедно песента. Това поставя началото на съвместната им работа. Дуетът е сформиран през 2019 г. в [[Русе]].<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/novini/liubopitno/torino-i-pashata-v-podcast7-za-muzikata-slavata-i-sbydvaneto-na-mechtite-video-2287730|title=Торино и Пашата в PODCAST7: За музиката, славата и сбъдването на мечтите (ВИДЕО)|date=2021-10-22|work=Dark News|access-date=2022-11-18}}</ref> Двамата основават и своя общ музикален лейбъл „KINGS RECORDS“.<ref name=":1" /> [[Файл:Торино и Пашата.png|мини|Торино и Пашата през 2021 г.]] Дуетът бързо натрупва популярност.<ref name=":0" /> През 2021 г. правят своето първо турне, носещо името ''Latino Gang''. Песните им имат милиони гледания в [[Ютюб|Ютуб]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/@KINGS.RECORDS/about|заглавие=@KINGS.RECORDS - Информация|труд=Официален канал в „[[Ютюб]]“}}</ref> Песента им ''Te Amo'' е гледана над 15 милиона пъти. Записват песни с популярните [[попфолк]] изпълнителки [[Алисия]] (през 2021 г.) и [[Камелия (певица)|Камелия]] (през 2022 г.). Песента им ''Cabriolet'' е най-дълго задържалата се песен в класацията на [[The Voice|The Voice Radio & TV]].<ref name="vibes" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevoice.bg/novini/nalivaj-mi-e-bg-hit-1-za-2020-ta-spored-slushatelite-i-zritelite-na-the-voice/432|заглавие="Наливай Ми" е BG хит №1 за 2020-та, според слушателите и зрителите на The Voice|дата=2020-12-25|достъп_дата=2023-08-13|труд=The Voice}}</ref> През са основни лица на най-голямото музикално турне в страната – [[The Voice]] Coca-Cola Happy Energy Tour.<ref name=":0" /> През февруари 2024 г. озвучават съответно Луис и Лука в норвежкия анимационния филм „[[Луис и Лука: Мисия до Луната]]“, който излиза по кината на 1 март 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=350957374581717&set=a.119452384398885|заглавие=Публикация на Торино и Пашата за ролите на Луис и Лука в „Луис и Лука: Мисия до Луната“|издател=[[Facebook]]|дата=16 февруари 2024|достъп_дата=5 април 2024}}</ref> == Дискография == === Сингли === * ''Елвис Пресли'' (2019) * ''Пред никого на колене!'' (2019) * ''For Her'' (2019) * ''Tequila'' (2019) * ''Cherna Pantera'' (2019) * ''Te Amo'' (2019) * ''Усещаш ли'' (2019) * ''Cabriolet'' (2020) * ''O Mammy'' (2020) * ''Queen & King'' (2020) * ''Довиждане'' (2021) * ''Беля'' (2021) * ''Banditos'' (2021) * ''Обединени'' (2021) * ''Любов или Не'' (2021) * ''Plan B'' (2022) * ''Djanam'' (2022) * ''Diva'' (2022) * ''Свързани души'' (2022) * ''Casanova'' (2022) * ''GUCCI FOREMA'' (2023) * ''Mi amore'' (2023) * ''На Мода'' (2023) * ''Ако ти върна'' (2023) * ''Звънни ми (2024)'' * Отпечатъци (2024) * Олимпийски игри (2024) == Източници == <references /> [[Категория:Български музикални дуети]] [[Категория:Основани в България през 2019 година]] 0c4jm5zcniuwe2y523w26rs8mulbp50 0 820800 12397664 11716224 2024-10-28T17:04:18Z Carbonaro. 221440 машинен превод; неправилен синтаксис 12397664 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Новите приключения на неуловимите | име_оригинал = Новые приключения неуловимых | картинка = | описание = | режисьори = Едмонд Кеосаян | продуценти = | сценаристи = Едмонд Кеосаян{{Br}}Артур Макаров | базиран_на = | актьори = [[Михаил Метьолкин]]{{Br}}[[Василий Василиев]]{{Br}}[[Виктор Косих]] | музика = Ян Френкел | оператор = [[Фьодор Добронравов (оператор, 1921-2014)|Фьодор Добронравов]] | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Мосфилм]] | разпространител = | жанр = | премиера = [[1968]] г. | времетраене = 78 мин. | страна = {{USSR}} | език = руски | цветност = | бюджет = | приходи = | предишна_част = [[Неуловимите отмъстители]] | следваща_част = [[Короната на Руската империя или отново неуловимите]] | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''„Новите приключения на неуловимите“''' ({{Lang|ru|Новые приключения неуловимых}}) е съветски приключенски игрален филм от 1968 г. на режисьора Едмонд Кеосаян.<ref>{{Cite web|url=https://krymania.ru/gde-snimali-novye-priklyucheniya-neulovimyh/|title=По местам съемок «Неуловимых мстителей» в Крыму|publisher=www.krymania.ru|lang=ru|accessdate=2021-11-07|archive-date=2021-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20211107120456/https://krymania.ru/gde-snimali-novye-priklyucheniya-neulovimyh/|deadlink=no}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://pressa.ru/ru/top10/detail/snimajte-vsyo--myi-v-yalte#/|title=Снимайте всё — мы в Ялте|publisher=pressa.ru|accessdate=2017-06-13|archive-date=2017-05-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20170508190312/http://pressa.ru/ru/top10/detail/snimajte-vsyo--myi-v-yalte#/|deadlink=no}}</ref> ==Сюжет== Действието се развива в Крим през 20-те години на XX век по време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.kinopoisk.ru/film/46475/ „Новите приключения на неуловимите“] в „[[Кинопоиск]]“ [[Категория:Съветски филми]] 21eddhxabuo0uqrv1485nb6zgjv1q5a 12397756 12397664 2024-10-28T18:57:06Z Demar-stil 181220 предишната версия не е лоша 12397756 wikitext text/x-wiki {{машинен превод}} {{Филм | име = Новите приключения на неуловимите | име_оригинал = Новые приключения неуловимых | картинка = | описание = | режисьори = Едмонд Кеосаян | продуценти = | сценаристи = Едмонд Кеосаян{{Br}}Артур Макаров | базиран_на = | актьори = [[Михаил Метьолкин]]{{Br}}[[Василий Василиев]]{{Br}}[[Виктор Косих]] | музика = Ян Френкел | оператор = [[Фьодор Добронравов (оператор, 1921-2014)|Фьодор Добронравов]] | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Мосфилм]] | разпространител = | жанр = | премиера = [[1968]] г. | времетраене = 78 мин. | страна = {{USSR}} | език = руски | цветност = | бюджет = | приходи = | предишна_част = [[Неуловимите отмъстители]] | следваща_част = [[Короната на Руската империя или отново неуловимите]] | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} „'''Новите приключения на неуловимите''' (рус. Новые приключения неуловимых) е съветски приключенски игрален филм, поставен в московското студио „Мосфилм“ през 1968 г. от режисьора Едмонд Кеосаян. Продължението на популярния в СССР филм "[[Неуловимите отмъстители]]" е заснет по многобройни искания на публиката.<ref>{{Cite web|url=https://krymania.ru/gde-snimali-novye-priklyucheniya-neulovimyh/|title=По местам съемок «Неуловимых мстителей» в Крыму|publisher=www.krymania.ru|lang=ru|accessdate=2021-11-07|archive-date=2021-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20211107120456/https://krymania.ru/gde-snimali-novye-priklyucheniya-neulovimyh/|deadlink=no}}</ref>. <ref>{{Cite web|url=http://pressa.ru/ru/top10/detail/snimajte-vsyo--myi-v-yalte#/|title=Снимайте всё — мы в Ялте|publisher=pressa.ru|accessdate=2017-06-13|archive-date=2017-05-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20170508190312/http://pressa.ru/ru/top10/detail/snimajte-vsyo--myi-v-yalte#/|deadlink=no}}</ref>. Следваща част [[Короната на Руската империя или отново неуловимите]]. Премиерата на филма в СССР е на 4 ноември 1968 г. ==Сюжет== Действието се развива в Крим през 20-те години на миналия век по време на Гражданската война. „Неуловимите отмъстители“, връщайки се от друга мисия, успяват да заловят самолета и пилота, в чийто [[планшет]] са открити документи, които свидетелстват, че белогвардейците са изградили тайни отбранителни укрепления около града, който е трябвало да бъде превзет от Червената армия . Четирима млади герои разузнавачи се запознават с крайморски град. Целта им е щабът на Бялата армия и сейф в кабинета на шефа на контраразузнаването полковник Леополд Кудасов, където се пази планът. ==Създатели== * Сценарий - Едмонд Кеосаян, Артур Макаров * Режисьор Едмонд Кеосаян * Оператор - Федор Добронравов * Сценограф: Василий Голиков * Композитор - Ян Френкел * Песен "дяволи" - Борис Мокроусов * Текстове - Роберт Рождественски, Инна Гоф, Емил Радов ==В ролите== * Михаил Метелкин - Валерка Мещеряков * Василий Василиев - Яшка Циганков * Виктор Косих - Данка Шчус * Валентина Курдюкова - Ксанка Шчус * Армен Джигарханян - щаб-капитан Пьотр Сергеевич Овечкин * Борис Сичкин - Буба Касторски / Цигански барон * Аркадий Толбузин като полковник Леополд Сергеевич Кудасов * Владимир Ивашов - лейтенант Перов, адютант на Кудасов * Ефим Копелян като атаман Гнат Бурнаш * Константин Сорокин работник на въртележката Методий Кузмич * Иван Переверзев – началник-щаб на кавалерията * Николай Федорцов - нелегален работник Андрей * Евгений Весник - полковник с огромно чело * Сергей Филипов - специалист фармацевт Кошкин * [[Савелий Крамаров]] като войник от конвоя Илюха Верехов == Песни във филма == Композитор Ян Френкел * Погоня (текст [[Роберт Рождественски]]; изпълнява [[Йосиф Кобзон]]) * Я — одессит (текст [[Емил Радова]], изпълнява [[Борис Сичкин]]) * [[Руско поле (песен)]] (текст [[Инна Гофф]]; изпълнява [[Владимир Ивашов]]) * «Кхаморо татькирла…/Солнышко греет…/» (Песен на цигански език. Изпълнява [[Василий Василиев]]) == Източници == <references/> [[Категория:Съветски филми]] h3g46g9axu2ii1dja9xgyap9cmg669i 12397765 12397756 2024-10-28T19:09:07Z Carbonaro. 221440 Щом ти допада предишната версия, моля те, оправи статията така, че да придобие енциклопедичен вид. Недопустимо е повече от година и половина да стои шаблонът „машинен превод“ и статията да изглежда по този начин. „... завършвайте статиите и махайте шаблона колкото е възможно по-бързо“, пише [[:Категория:Статии с машинен превод|тук]], а неразбираем текст с неясен синтаксис само би влошил допълнително репутацията на „Уикипедия“. 12397765 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Новите приключения на неуловимите | име_оригинал = Новые приключения неуловимых | картинка = | описание = | режисьори = Едмонд Кеосаян | продуценти = | сценаристи = Едмонд Кеосаян{{Br}}Артур Макаров | базиран_на = | актьори = [[Михаил Метьолкин]]{{Br}}[[Василий Василиев]]{{Br}}[[Виктор Косих]] | музика = Ян Френкел | оператор = [[Фьодор Добронравов (оператор, 1921-2014)|Фьодор Добронравов]] | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = „[[Мосфилм]]“ | разпространител = | жанр = | премиера = [[1968]] г. | времетраене = 78 мин. | страна = {{USSR}} | език = руски | цветност = | бюджет = | приходи = | предишна_част = „[[Неуловимите отмъстители]]“ | следваща_част = „[[Короната на Руската империя или отново неуловимите]]“ | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''„Новите приключения на неуловимите“''' ({{Lang|ru|Новые приключения неуловимых}}) е съветски приключенски игрален филм от 1968 г. на режисьора Едмонд Кеосаян.<ref>{{Cite web|url=https://krymania.ru/gde-snimali-novye-priklyucheniya-neulovimyh/|title=По местам съемок «Неуловимых мстителей» в Крыму|publisher=www.krymania.ru|lang=ru|accessdate=2021-11-07|archive-date=2021-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20211107120456/https://krymania.ru/gde-snimali-novye-priklyucheniya-neulovimyh/|deadlink=no}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://pressa.ru/ru/top10/detail/snimajte-vsyo--myi-v-yalte#/|title=Снимайте всё — мы в Ялте|publisher=pressa.ru|accessdate=2017-06-13|archive-date=2017-05-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20170508190312/http://pressa.ru/ru/top10/detail/snimajte-vsyo--myi-v-yalte#/|deadlink=no}}</ref> ==Сюжет== Действието се развива в Крим през 20-те години на XX век по време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.kinopoisk.ru/film/46475/ „Новите приключения на неуловимите“] в „[[Кинопоиск]]“ [[Категория:Съветски филми]] 956ykhwdjyhw84inbyadhxesdhrykw4 0 821700 12398190 11986367 2024-10-29T08:45:01Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Испания]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания]] 12398190 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Самолетна катастрофа край Паломарес | снимка = Palomares H-Bomb Incident.jpg | описание = Водородната бомба B28RI, извадена от дълбочина 869 m, на палубата на спасителния кораб USS ''Petrel'' | дата = 17 януари 1966 | място = {{флаг|Испания}} [[Средиземно море]], близо до [[Паломарес]], [[Испания]] | причина = [[Сблъсък във въздуха]] | загинали = 7 <small>(3 + 4)</small> | оцелели = 4 | тип1 = [[Боинг B-52|Boeing B-52G]] | авиокомпания1 = {{флаг|САЩ|ВВС}} 68-о бомбардировъчно крило на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|стратегическото командване на ВВС на САЩ]] | кодово име1 = ''Rijn'' (Рейн) | маршрут1 = {{флаг|САЩ}} [[Сеймур-Джонсън (авиобаза)|Сеймур-Джонсон]], [[Голдсборо (Северна Каролина)|Голдсборо]], [[САЩ]] | пътници1 = | екипаж1 = 7 | загинали1 = 3 | оцелели1 = 4 | тип2 = [[Boeing KC-135 Stratotanker]] | авиокомпания2 = {{флаг|САЩ|ВВС}} 68-о бомбардировъчно крило на стратегическото командване на ВВС на САЩ | кодово име2 = ''Clipper Victor'' | маршрут2 = {{флаг|Испания}} [[Моран (авиобаза)|Моран]], [[Севиля]], [[Испания]] | пътници2 = | екипаж = 4 | загинали2 = 4 | оцелели2 = 0 }} [[Файл:Palomares Bomb Casings.jpg|thumb|300п|Обвивките на двете водородни бомби B28 от Паломарес в ''National Museum of Nuclear Science and History'' в [[Албъкърки]], щ. Ню Мексико]] '''Самолетната катастрофа над [[Паломарес]]''' (община [[Куевас дел Алмансора]], провинция [[Алмерия (провинция)|Алмерия]], [[автономни области в Испания|автономна област]] [[Андалусия]], [[Испания]]) се случва на [[17 януари]] [[1966]] г. Американският стратегически бомбардировач [[B-52 Stratofortress|B-52G]] с [[водородна бомба|водородни бомби]] на борда се сблъсква със самолета-цистерна [[KC-135]] по време на дозареждане във въздуха. В резултат на катастрофата загиват 7 души и са загубени четири водородни бомби. Три от тях падат на сушата и са намерени веднага, а четвъртата, паднала в морето – едва след двумесечно търсене. Двете бомби, паднали близо до Паломарес, се разбиват, предизвиквайки [[радиоактивно замърсяване]] на местността. Катастрофата предизвиква сериозна дипломатическа криза и води до прекратяване на полетите на американски бомбардировачи с ядрено оръжие над Европа и Средиземноморието, обаче такива полети окончателно са прекратени едва след две години, когато се случва още една подобна катастрофа – [[Самолетна катастрофа над базата Туле|над базата Туле]] в Гренландия. През март 2009 г. списание „[[Time (списание)|Тайм]]“ включва инцидента в списъка на най-сериозните ядрени катастрофи.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.time.com/time/photogallery/0,29307,1887705_1862260,00.html |заглавие=The Worst Nuclear Disasters |издател=TIME Magazine |език=en |достъп_дата=2011-11-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090330062023/http://www.time.com/time/photogallery/0,29307,1887705_1862260,00.html |archivedate=2012-03-24 |архив_дата=2012-05-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120502082650/http://www.time.com/time/photogallery/0,29307,1887705_1862260,00.html }}</ref> == Ход на събитията == По време на зареждане с гориво във въздуха на височина 9000 метра над средиземноморския бряг на Испания настъпва сблъсък на самолет [[Boeing B-52|B-52G]], носещ 4 [[водородна бомба|водородни бомби]] на борда си, излетял от военновъздушната база Seymour Johnson в [[Северна Каролина]], САЩ, с Boeing KC-135, самолет-цистерна на [[ВВС на САЩ]]. Зареждането се извършва при хубаво време, причина за аварията става недопустимо сближение на бомбардировача с цистерната. Зареждащата стрела на танкера се удря в горната част на [[фюзелаж]]а на бомбардировача, счупва [[лонжерон]]а и предизвиква пожар. В резултат на удара бомбардировачът губи лявото си крило и започва да пада със силен крен вляво, огънят се разпространява по зареждащата стрела и, достигайки до танкера, предизвиква пожар и експлозия на 150 000 литра гориво. Четиримата членове на екипажа на танкера загиват. Петима от седемте члена на екипажа на бомбардировача успяват да катапултират, но един от парашутите не се отваря, в резултат общо седем от единадесетте военни загиват. Един член на екипажа се приземява на сушата, а трима други падат в морето, на няколко километра от брега, спасяват ги испански рибари. Три от четирите водородни бомби, всяка с мощност 1,45 [[мега-|М]][[тон|t]] [[тротилов еквивалент]], намиращи се на борда на бомбардировача B-52, падат в землището на населения пункт Паломарес, четвъртата пада в морето на осем километра от брега. Осигурителните системи на бомбите предотвратяват термоядрен взрив, но конвенционалните заряди в две от бомбите се взривяват, замърсявайки приблизително 170 хектара земеделска земя с радиоактивни компоненти от бойните глави.<ref>[https://content.time.com/time/photogallery/0,29307,1887705_1862260,00.html Palomares Incident], January 17, 1966, [[Time]]</ref> В тримесечна кампания около 1400 тона радиоактивно замърсена почва с доматени насаждения са премахнати и транспортирани с кораб USNS Boyce до Aiken, [[Южна Каролина]], до гробището за радиоактивни отпадъци „Савана Ривър“ (''Savannah River Site'') за утилизация. Загинали сред населението няма, но радиоактивното заразяване на останалия почвен слой остава и до днес.<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/europe/forgotten-the-most-radioactive-town-in-europe-2198466.html Forgotten: The most radioactive town in Europe] independent.co.uk</ref> Повече от 33 военни кораба на САЩ отцепват района на мястото на катастрофата на четвъртата водородна бомба в Средиземно море. Приблизителното място посочва испанският рибар Пако Ортс, който забелязва падащата с парашут бомба. След това водолази и подводници претърсват морското дъно в продължение на три месеца. Едва на 7 април 1966 г. спасителната подводница [[Алвин|DSV Alvin]] успява да извади бомбата от дълбочина 869 метра и да я пренесе на борда на кораба USS Petrel. Спасителната операция струва 6 милиона долара. В тази спасителна операция участва водолазът от ВМС на САЩ Карл Брашир, чийто живот и военна кариера са описани в холивудския филм „[[Мъже на честта]]“. == Източници == <references /> [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания|Паломарес]] [[Категория:Ядрени инциденти в Европа]] [[Категория:Американски ядрени оръжия]] [[Категория:История на Андалусия]] sg70u8sbqfc5oxqeqtystqj5b5vic7w 0 822820 12398017 12109850 2024-10-29T00:08:40Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Екзекутирани в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398017 wikitext text/x-wiki {{личност|анархист}} '''Джордж Енгел''' ({{lang|en|George Engel}}; 15 април 1836 г. в [[Касел]] – 11 ноември 1887 г. в [[Чикаго]]) е германски [[Анархизъм|анархист]] и един от осемте обвиняеми в [[Бунт на Хеймаркет|аферата Хеймаркет]]. == Биография == Джордж Енгел живее в приемно семейство за кратко време, тъй като родителите му са починали млади. На 14-годишна възраст чиракува като обущар, а по-късно работи като бояджия. През 1868 г. се жени. През 1872 г. напуска Германия<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://spartacus-educational.com/USAengel.htm | заглавие = Über das Leben von George Engel | достъп_дата = 4 януари 2023 | издател = spartacus-educational.com | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и заминава за [[Филаделфия]] в САЩ, където първо работи в захарна фабрика. През 1874 г. той се премества в Чикаго и отваря там магазин за играчки.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.illinoislaborhistory.org/haymarket/biographies/cemetary-inhabitants-c-e.html | заглавие = Illinois Labor History Society | достъп_дата = 4 януари 2023 | издател = illinoislaborhistory.org | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909145545/http://www.illinoislaborhistory.org/haymarket/biographies/cemetary-inhabitants-c-e.html | архив_дата = 9 септември 2011 |език = }}</ref> Именно в Чикаго той прави първото си запознанство със [[Социализъм|социализма]]. Той отива на среща на Международната асоциация на работещите мъже (IWA) и става член. Играе ключова роля в основаването на Северноамериканската социалистическа работническа партия. На 1 май 1886 г. в Хеймаркет, Чикаго, се провежда среща за въвеждането на осемчасов работен ден. По това време броят на стачкуващите работници за осемчасов работен ден в САЩ се оценява на 300 000 до половин милион души.<ref>Vgl. hierzu: Phillip Sheldon Foner: The First May Day and the Haymarket Affair. May Day: A Short History of the International Workers' Holiday, 1886 – 1986. S. 27 – 39.</ref> Стачката е организирана от IWA, а редакторът на анархисткото списание „Арбайтерцайтунг“, Оугъст Спайс, действа като говорител. Тази стачка е последвана от други демонстрации.<ref>Vgl. hierzu: Gabriel Kuhn: Neuer Anarchismus in den USA. S. 14 f.</ref> На 4 май 1886 г. около 3000 души присъстват на събрание в Хеймаркет. Лектори са [[Албърт Парсънс]], Самюел Филдън и [[Август Спайс]]. Водени от Джон Бонфийлд, 180 полицаи се нареждат в нишка, а Бонфийлд призовава протестиращите да се „разпръснат незабавно и мирно“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://spartacus-educational.com/USAengel.htm | заглавие = Angaben zur Demonstration | достъп_дата = 4 януари 2023 | издател = spartacus-educational.com | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | език = }}</ref> Неизвестно лице хвърля бомба по чакащите полицаи, убивайки осем души и ранявайки около 67. Точният брой на убитите и ранените никога не може да бъде определен точно.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://spartacus-educational.com/USAengel.htm | заглавие = Die im Artikel angegebene Anzahl wurde der Spartacus-Website entnommen | достъп_дата = 4 януари 2023 | издател = spartacus-educational.com | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | език = }}</ref> Авторът [[Стивън Кинзър]] пише в [[Ню Йорк Таймс]] на 15 септември 2004 г., че седем полицаи са били убити.<ref>Vgl. hierzu: Stephen Kinzer: Chicago: an Ambiguous Memorial to the Haymarket Attack. In: New York Times. 15. September 2004.</ref> [[File:HaymarketMartyrs.jpg|thumb|260п|Илюстрация на седемте осъдени на смърт, 1887 г]] Осем мъже, които са помогнали за организирането на стачката, са арестувани, тъй като е известно, че са анархисти: [[Август Спайс]], [[Албърт Парсънс]], Джордж Енгел, [[Адолф Фишер]], [[Луис Линг]], [[Оскар Нийбе]], [[Михаел Шваб]] и [[Самюел Фийлдън]]. Няма доказателства, че тези мъже са свързани с атентата. Властите решават да свържат арестуваните с атентата като заговорници. Енгел е признат за виновен, както и Спайс и Фишер, и осъден на смърт. Енгел пише в писмо до губернатора Ричард Огълсби, че губернаторът не трябва да проявява снизхождение – той е невинен. Той може да бъде убит, но не и наказан.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohistory.org/hadc/manuscripts/m04/M04.htm | заглавие = George Engel letter to Governor Richard Oglesby | достъп_дата = 4 януари 2023 | издател = chicagohistory.org | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110828024540/http://www.chicagohistory.org/hadc/manuscripts/m04/M04.htm | архив_дата = 28 август 2011 | език = }}</ref> Отсъствието на Джордж Енгел по време на бомбардировката е доказателство за съдебните заседатели и прокурорът Джулиус С. Гринел казва, че „анархията е била подложена на контрол“. Джордж Енгел е женен и баща на две деца. == Литература == === Книги === * Timothy Messer-Kruse, James O. Eckert, Pannee Burckel, Jeffery Dunn: ''The Haymarket Bomb. Reassessing the Evidence''. In: ''Labor: Studies in Working-Class History of the Americas Summer.'' 2005 2(2), {{doi|10.1215/15476715-2-2-39}}, S. 39 – 52. * Phillip Sheldon Foner: ''The First May Day and the Haymarket Affair.'' In: ''May Day. A Short History of the International Workers’ Holiday, 1886 – 1986.'' International Publishers, New York 1986, ISBN 0-7178-0624-3, S. 27 – 39. * Gabriel Kuhn: ''Neuer Anarchismus in den USA.'' Unrast Verlag, Münster 2008, ISBN 978-3-89771-474-8, S. 14 f. * [https://archive.org/details/TheAccusedTheAccusersFamousSpeechesOfTheChicagoAnarchistsInCourt ''The Accused the Accusers: The Famous Speeches of the Chicago Anarchists in Court: On October 7th, 8th, and 9th, 1886, Chicago, Illinois.''] Chicago: Socialistic Publishing Society, n.&nbsp;d. [1886]. === Вестници === * Stephen Kinzer: ''Chicago: An Ambiguous Memorial to the Haymarket Attack''. In: ''[[The New York Times]].'' 15. September 2004. == Източници == <references /> {{Превод от|de|George Engel (Anarchist)|208394269}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Енгел, Джордж}} [[Категория:Профсъюзни дейци в САЩ]] [[Категория:Американски анархисти]] [[Категория:Бунт на Хеймаркет]] [[Категория:Родени в Касел]] [[Категория:Починали в Чикаго]] [[Категория:Жертви на политически убийства в САЩ]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] ncwd4shsm28oe1p70fr7p3cg5t247w6 14 822823 12398016 11879965 2024-10-29T00:07:27Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Екзекутирани в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398016 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[File:"The first dynamite bomb thrown in America" May 4th, 1886. The personnel of the great anarchist trial at Chicago. Begun Monday June 21st 1886. Ended Friday, August 20th 1886 LCCN2008680516.jpg|thumb|300п|Персоналът на големия анархистки процес в [[Чикаго]]]] [[Категория:История на Чикаго]] [[Категория:Анархизъм в САЩ]] [[Категория:Работническо движение в САЩ]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] 0sf2lrw0j0a09i85ch2zv29tg3ngsde 12398021 12398016 2024-10-29T00:13:06Z Luxferuer 25980 Премахване на [[Категория:Екзекутирани в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398021 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[File:"The first dynamite bomb thrown in America" May 4th, 1886. The personnel of the great anarchist trial at Chicago. Begun Monday June 21st 1886. Ended Friday, August 20th 1886 LCCN2008680516.jpg|thumb|300п|Персоналът на големия анархистки процес в [[Чикаго]]]] [[Категория:История на Чикаго]] [[Категория:Анархизъм в САЩ]] [[Категория:Работническо движение в САЩ]] bkf1upmwl55ll6kxtnlfwozmf9l7cck 0 822887 12398019 12109857 2024-10-29T00:11:49Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Екзекутирани в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398019 wikitext text/x-wiki {{личност|анархист}} '''Август Винсент Теодор Спайс''' ( {{lang|en|August Vincent Theodore Spies}}; 10 декември 1855 – 11 ноември 1887) е американски тапицер, радикален работнически активист и редактор на вестник. Спайс е запомнен като един от [[Анархизъм|анархистите]] в [[Чикаго]], които са признати за виновни в заговор за извършване на убийство след бомбена атака срещу полицията в събитие, запомнено като [[Бунт на Хеймаркет|аферата Хеймаркет]]. Спайс е един от четиримата, които са [[Смъртно наказание|екзекутирани]] след това събитие. == Заден план == Спайс е роден на 10 декември 1855 г. в разрушен замък, превърнат в правителствена сграда на планината Ландекерберг в провинция на [[Хесен]], [[Германия]].<ref name="Autobiography">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://archive.org/details/AugustSpiesAutobiography1887 | заглавие = August Spies' Autobiography (1887) | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Spies | първо_име = August | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Chicago: Niña van Zandt, 1887 | формат = | страници = 1 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Баща му е бил държавен горски служител.<ref name="Autobiography"></ref> Спайс по-късно си спомня, че той е имал приятно и привилегировано детство, пълно с отдих и учене.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://archive.org/details/AugustSpiesAutobiography1887 | заглавие = August Spies' Autobiography (1887) | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Spies | първо_име = August | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Chicago: Niña van Zandt, 1887 | формат = | страници = 7 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Обучаван е от частни учители и е обучен за кариера, следвайки стъпките на баща си като държавен [[Лесовъдство|лесовъд]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://archive.org/details/AugustSpiesAutobiography1887 | заглавие = August Spies' Autobiography (1887) | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Spies | първо_име = August | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Chicago: Niña van Zandt, 1887 | формат = | страници = 7 – 8 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Баща му умира внезапно през 1871 г., обаче, слагайки край на удобната финансова ситуация за майка му, и Август е решен да тръгне за нов живот в Америка, страна, в която вече има редица финансово успешни роднини.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://archive.org/details/AugustSpiesAutobiography1887 | заглавие = August Spies' Autobiography (1887) | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Spies | първо_име = August | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Chicago: Niña van Zandt, 1887 | формат = | страници = 8 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == В Чикаго == Спайс се установява в Чикаго, където става тапицер, включвайки се в профсъюзна дейност. Поради несправедливостите, на които е свидетел, Спайс се присъединява към Социалистическата работническа партия през 1877 г. Той се очертава като лидер на радикалната фракция на SLP; тази фракция провокира разцепление в партията, като парадира по улиците във военни униформи и мускети на рамо. След като англоезичната секция на SLP се опитва да се обедини с реформаторската Лейбъристка партия на Грийнбек през 1880 г., Спайс помогна за организирането на поглъщането на изпълнителния комитет на партията и изгони компромисистите. Когато националното ръководство на SLP заклейми чикагските радикали и премахна техния вестник Арбайтерцайтунг от своя списък с партийни органи, шпионите ръководят формирането на революционна алтернатива на SLP. През 1883 г. Спайс е лидер на Революционния конгрес, проведен в [[Питсбърг]], който официално стартира [[Първи интернационал|Международната асоциация на трудещите]] се в Америка. Спайс се присъединява към персонала на ''Арбайтерцайтунг'' през 1880 г., като става редактор през 1884 г.<ref>{{cite book | title = The Trial of the Haymarket Anarchists. New York: Palgrave Macmillan | last = Messer-Kruse | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = The Investigation | location = | isbn = ISBN 978-0-230-12077-8 | doi = | pages = 12 – 13 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Аферата Хеймаркет == Говорейки на митинг пред завода за машини за прибиране на реколтата Маккормик на 3 май 1886 г., Спайс посъветва стачкуващите работници „да се държат заедно, да застанат зад профсъюза си, или няма да успеят“.<ref name="Green">Green, James. Death in the Haymarket, с. 162 – 173.</ref> Добре планирана и координирана, общата стачка до този момент остава до голяма степен ненасилствена. Когато обаче звънецът за края на работния ден прозвучава, група работници се втурват към портите, за да се изправят срещу стачколюбците. Въпреки призивите на Спайс към работниците да запазят спокойствие, избухна стрелба, докато полицията стреля по тълпата. В крайна сметка двама работници на ''McCormick'' са убити (въпреки че някои вестници казват, че има шест смъртни случая).<ref>{{cite book | title = The Haymarket Tragedy | last = Avrich | first = Paul | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Princeton University Press | location = | isbn = 0691006008 | doi = | pages = 190 | url = https://www.amazon.com/Haymarket-Tragedy-Paul-Avrich/dp/0691006008 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Спайс по-късно ще свидетелства: „Бях много възмутен. Знаех от опит от миналото, че това избиване на хора е извършено с изричната цел да се победи осемчасовото движение.“<ref name="Green"></ref> На следващия ден, 4 май, Спайс говори на митинга на площад Хеймаркет. Избухва насилие и е хвърлена бомба. Експлозията и последвалата стрелба довеждат до смъртта на осем полицаи и неизвестен брой цивилни. Седем мъже са арестувани, включително шпиони. По-късно Албърт Парсънс се предава. Свидетели казват, че нито един от осемте обвинени мъже не е хвърлил бомбата. Според ''The ​​Press on Trial'' Спайс е приключил речта си, но все още е бил на сцената, когато бомбата е избухнала.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.bg/books?id=qdGpzU_qWA0C&pg=PA44&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|заглавие=The Press on Trial: Crimes and Trials as Media Events|фамилно_име=Chiasson|първо_име=Lloyd|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=Greenwood Publishing Group|страници=44|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=11 януари 2023|цитат=}} ISBN 978-0-313-30022-6</ref> И осемте обаче са признати за виновни, а седем са осъдени на смърт. Единият, Оскар Нийби, е осъден на 15 години затвор. == Пробен период == {{multiple image | align = right | total_width = 230 | image1 = | alt1 = | caption1 = | image2 = August Spies.jpg | alt2 = | caption2 = | footer = }} [[File:August Spies-3.1A.jpg|thumb|right|220px|Снимка на Август Спайс, направена от Джон Йорген Канберг в затворническа килия на 3 май 1887 г.]] Илюстрация на Фронтис от автобиографията на Спайс (вляво), публикувана от съпругата му през януари 1887 г. Референция към тази рисунка е снимка, направена от студиото на Левин и Мол, около 1886 г. Студиото е съвместно работно място на Хенри Левин и Джейкъб Мол. По-късно през 1887 г. студиото се разделя на два различни издателя и снимки, свързани с чикагските анархисти (включително снимката на Спайс), препечатани от Джейкъб Мол с етикета „J. Maul“ (вдясно). Август е изправен пред съда за заговор за убийството на полицай Матиас Деган със седем други мъже. Първоначално защитата се опитва да раздели подсъдимите на две групи. Шпионите трябва да бъдат изправени пред съда с още трима (Майкъл Шваб, Самуел Фийлдън и Оскар Нийби ), отделени от „Конспираторите от понеделник вечер“ (Луис Линг, [[Джордж Енгел]] и Адолф Фишер), по-екстремните обвиняеми, за които се твърди, че са присъствали на среща за планиране в мазето на ''Greif's Hall'' в нощта преди бомбардировката. Адвокатът на защитата Уилям А. Фостър обаче шокира колегите си и Спайс, като казва на съдията, че искането за разделяне на делата на подсъдимите едно от друго не трябва да забавя процеса и е просто повърхностно. Спайс предава бележка на друг адвокат, която гласи: „Какво, по дяволите, има предвид Фостър? ​​Мислех, че искането ни е сериозно замислено“.<ref>{{cite book|last=Messer-Kruse|first=Timothy|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=The Trial of the Haymarket Anarchists: Terrorism and Justice in the Gilded Age|url=https://www.amazon.com/Trial-Haymarket-Anarchists-Terrorism-Justice/dp/0230116604|accessdate=|edition=|year=2011|publisher=|location=|lang=|lang-hide=|isbn=|doi=|pages=41 – 44|quote=}} ISBN 978-0-230-12077-8.</ref><ref>{{cite book | title = The Haymarket Tragedy | last = Avrich | first = Paul | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Princeton University Press | location = | isbn = 0691006008 | doi = | pages = 263 – 264 | url = https://www.amazon.com/Haymarket-Tragedy-Paul-Avrich/dp/0691006008 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Албърт Парсънс по-късно ще се предаде и всичките осем обвиняеми са съдени като група. Спайс поддържа неговата невинност и въпреки скъпата грешка в съдебната зала, показва солидарност с другарите си по време на процеса, обжалванията и на бесилото. Спайс е един от тримата обвиняеми, заедно с Линг и Фишер, които са замесени в притежанието на бомби. Спайс свидетелства, че първо се е сдобил с динамита от любопитство. „Исках да експериментирам с динамит точно както бих взел револвер и излязох да тренирам.“ Той държи експлозивите под ръка, за да впечатли репортерите. „Репортерите ме безпокоеха много и винаги бяха готови за сензация и когато идваха в офиса, им показвах тези гигантски касети… те си отиваха и написваха голяма сензационна статия.“ (''Giant Powder'' е марка динамит.)<ref>{{cite book | title = The Trial of the Haymarket Anarchists. New York: Palgrave Macmillan | last = Messer-Kruse | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = The Investigation | location = | isbn = ISBN 978-0-230-12077-8 | doi = | pages = 95 – 96 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> По време на процеса съдията разрешава на съдебните заседатели да разгледат като доказателства статии, написани от подсъдимите в подкрепа на политическо насилие, разговори за желанието им за революция и други минали материали. На трибуната Спайс потвърждава, че е получил писмо от 1884 г. от Йохан Мост, анархист, автор на брошура с инструкции за динамита. В писмото на Мост се казва, че ще предостави на Спайс 20 или 25 фунта. на „лекарство“, което прокурорите казаха, че е код за динамит. В жалбата си защитата твърди, че полицията е иззела писмото от бюрото на Спайс без заповед, но апелативният съдия казва, че не може да продължи делото, тъй като адвокатите на защитата не са възразили срещу допускането на писмото по време на процеса.<ref>{{cite book | title = The Trial of the Haymarket Anarchists. New York: Palgrave Macmillan | last = Messer-Kruse | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = The Investigation | location = | isbn = ISBN 978-0-230-12077-8 | doi = | pages = 145 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Готфрид Уолер, колега анархист, свидетелства, че на срещата в „Грайфс Хол“ двама от конспираторите от понеделник вечер са се съгласили кодовата дума „Ruhe“ да бъде публикувана в ''Арбайтерцайтунг'', за да призове анархистите на оръжие. Думата се появява в рубриката „Пощенска кутия“ на вестника на 4 май, деня на бомбардировката. Теодор Фрике, счетоводителят на вестника, свидетелства, че „Ruhe“ е написано с ръката на Аугуст Спайс.<ref>{{cite book | title = The Trial of the Haymarket Anarchists. New York: Palgrave Macmillan | last = Messer-Kruse | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = The Investigation | location = | isbn = ISBN 978-0-230-12077-8 | doi = | pages = 59 – 60 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Малвърн Томпсън, бакалин, свидетелства, че е наблюдавал Спайс да се подготвя за митинга на Хеймаркет в „алеята на Крейн“, където чул Спайс да пита Майкъл Шваб: „Мислите ли, че един е достатъчен или не беше по-добре да отидем и да вземем още?“ и препратка към „пистолети“ и „полиция“. Томпсън казва, че е чул Шваб да казва на Спайс.<ref>{{cite book | title = The Trial of the Haymarket Anarchists. New York: Palgrave Macmillan | last = Messer-Kruse | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = The Investigation | location = | isbn = ISBN 978-0-230-12077-8 | doi = | pages = 72 – 73 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{multiple image | align = left | total_width = 320 | image1 = Nina Van Zandt.jpg | alt1 = | caption1 = | image2 = Nina Stuart Van Zandt-Spies-1.1A.jpg | alt2 = | caption2 = | footer = Нина Ван Занд. }} Томпсън каза, че двамата са се присъединили към трети мъж, когото Томпсън по-късно идентифицира като Рудолф Шнаубелт, главният заподозрян като хвърлящия бомба и зет на Шваб. Спайс подадава нещо на Шнаубелт, който го пъхва в джоба си, свидетелства Томпсън. Свидетелят Хари Гилмър свидетелства, че е видял Спайс да слиза от фургона и да запалят фитила за бомбата, хвърлена от Шнаубелт.<ref>{{cite book | title = The Trial of the Haymarket Anarchists. New York: Palgrave Macmillan | last = Messer-Kruse | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = The Investigation | location = | isbn = ISBN 978-0-230-12077-8 | doi = | pages = 74 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> При произнасянето на присъдата Спайс осъди полицията и свидетелите на обвинението. „Нямаше никакви доказателства, представени от държавата, които да покажат или дори да покажат, че имам някакви познания за човека, който е хвърлил бомбата, или че самият аз имам нещо общо с хвърлянето на ракетата, освен ако, разбира се, не претегляте показанията на съучастниците на държавния прокурор и (инспектор Джон) Бонфийлд, показанията на Томпсън и Гилмър, според цената, която им беше платена за това.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohistoryresources.org/hadc/books/b01/B01S001.htm | заглавие = The Accused, the accusers: the famous speeches of the eight Chicago anarchists | достъп_дата = 11 [nuari 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = chicagohistoryresources.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Спайс също обвинява, че един свидетел, Густав Легнер, може да докаже алибито си, но е бил заплашен от полицията и му е платено, за да напусне Чикаго. (Легнер съди ''Арбайтерцайтунг'' за клевета за повтаряне на твърдението на Спайс за подкуп, отричайки да му е казано да напусне града. Легнер казва, че е попитал Спайс преди да напусне града дали трябва да свидетелства и му е казано, че няма да е необходим. ''Арбайтерцайтунг'' се съгласява за отпечатване на оттегляне.) <ref>{{cite book | title = The Trial of the Haymarket Anarchists. New York: Palgrave Macmillan | last = Messer-Kruse | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = The Investigation | location = | isbn = ISBN 978-0-230-12077-8 | doi = | pages = 108 – 109 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1887 г. Спайс и неговите съобвиняеми обжалват пред Върховния съд на Илинойс (122 Ил. 1), след това пред Върховния съд на Съединените щати, където са представлявани от Джон Рандолф Тъкър, Роджър Аткинсън Прайър, генерал Бенджамин Ф. Бътлър и Уилям П. Блек. Върховният съд на САЩ отхвърля молбата за ''certiorari'' (запис за грешка) с единодушно решение (123 US 131). През януари 1887 г., докато все още е в затвора, Спайс се жени за Нина ван Занд (1862 – 1936). Тя е възпитаничка на колежа „Vassar“ и единственото дете на богат чикагски химик. Тя публикува статия за процеса срещу Чикагските рицари на труда. След смъртта на Спайс тя се омъжва за Стивън А. Малато, адвокат, през 1895 г. Те се развеждат през 1902 г. и тя се връща към фамилията Спайс. Нина Спайс умира на 12 април 1936 г. == Смърт и наследство == Последните думи на Август Спайс са гравирани върху [[Паметник на мъчениците от Хеймаркет|Паметника на мъчениците от Хеймаркет]], Форест Парк, Илинойс, гробът на екзекутираните обвиняеми. Двама от обвиняемите, [[Михаел Шваб]] и [[Самюел Фийлдън]], искат помилване и присъдите им бяха заменени с доживотен затвор на 10 ноември 1887 г. от губернатора Ричард Джеймс Огълсби. Те са помилвани и освободени на 26 юни 1893 г. от Джон Питър Алтгелд, губернатор на Илинойс. От останалите петима Луис Линг се самоубива в килията си като лапа капсула динамит, скрит в кутийка от пура на 10 ноември 1887 г. Спайс, Албърт Парсънс, Адолф Фишер и Джордж Енгел са обесени на следващия ден, 11 ноември 1887 г. Докато се изправя пред смъртта си на бесилото, Спайс извиква: „Ще дойде денят, когато нашето мълчание ще бъде по-силно от гласовете, които удушаваш днес.“<ref>{{cite book | title = The Haymarket Tragedy | last = Avrich | first = Paul | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Princeton University Press | location = | isbn = 0691006008 | doi = | pages = 393 | url = https://www.amazon.com/Haymarket-Tragedy-Paul-Avrich/dp/0691006008 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> <ref group="notes">Някои източници съобщават за последните думи на Спайс като „Ще дойде денят, когато нашето мълчание ще бъде по-силно от гласовете, които задушавате днес.“ Тази версия е изписана в основата на Паметника на мъчениците в Хеймаркет . Думите са гравирани върху [[Паметник на мъчениците от Хеймаркет|паметника на мъчениците от Хеймаркет]] в гробището Форест Хоум във Форест Парк, Илинойс, където са погребани Спайс и другите мъченици от Хеймаркет.</ref> Думите са гравирани върху [[Паметник на мъчениците от Хеймаркет|паметника на мъчениците от Хеймаркет]] в гробището ''Forest Hom''e във Форест Парк, Илинойс, където са погребани Спайс и другите мъченици от Хеймаркет. 1 май е избран за отбелязване на [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|Международния ден на труда]] в памет на аферата Хеймаркет. == Източници == <references /> == Бележки == <references group="notes"/> {{Превод от|en|August Spies|1108633648}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Спайс, Август}} [[Категория:Профсъюзни дейци в САЩ]] [[Категория:Американски анархисти]] [[Категория:Бунт на Хеймаркет]] [[Категория:Починали в Чикаго]] [[Категория:Жертви на политически убийства в САЩ]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] 4qlvntgwftuk68lsm0alkqsy4m64y51 0 823296 12398020 12109861 2024-10-29T00:12:26Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Екзекутирани в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398020 wikitext text/x-wiki {{личност|анархист}} '''Адолф Фишер''' ({{lang|de|Adolph Fischer}}) (1858 – 11 ноември 1887) е [[Анархизъм|анархист]] и профсъюзен активист, съден и екзекутиран след [[Бунт на Хеймаркет|бунта на Хеймаркет]]. == Детство и младост == Адолф Фишер е роден в [[Бремен]] и е ходил на училище там осем години. Баща му често посещава социалистически събирания, но в училище Фишер е учен, че социализмът е нездравословен начин на живот. Но след като наблюдава условията на труд в [[Германия]], Фишер стига до обратното заключение. Фишер имигрира в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] през 1873 г. Той става [[чирак]] наборчик в печатница в [[Литъл Рок]], [[Арканзас]]. По-късно, през 1879 г., той се премества в [[Сейнт Луис]], Мисури, където се присъединява към Германския типографски съюз и се жени за Йохана Пфаунц през 1881 г. (те имат три деца – дъщеря и двама сина). Адолф и съпругата му се преместват в [[Нашвил]], [[Тенеси]], през 1881 г., където той работи за брат си като наборчик за ''Anzeiger des Sueden'', списание за немски имигранти.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nashvillepost.com/home/nashville-now-and-then-a-fatal-fervor/article_6441c227-17f2-5a46-88e5-29c34f1d8743.html | заглавие = Nashville now and then: A fatal fervor | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Wood | първо_име = E. Thomas | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2008 | труд = | издател = nashvillepost.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 1883 г. той се премества със семейството си в Чикаго, където става наборчик за ''Chicagoer Arbeiter-Zeitung'' , просъюзен вестник, управляван от [[Август Спайс]] и [[Михаел Шваб]]. По това време той също се присъединява към [[Първи интернационал|Международната асоциация на работещите]] и ''Lehr-und Wehr-Verein'', радикална издънка, създадена, за да научи работниците да се защитават. == Бунт на Хеймаркет == След бунта във фабриката за комбайни „Маккормик“ на 3 май 1886 г., при който няколко работници са убити, Фишер присъства на среща в Грайф Хол на Лейк Стрийт. Това е прословутата „Конспирация от понеделник вечер“ ({{lang|en|Monday Night Conspiracy}}), която прокурорите използват, за да докажат, че са знаели предварително за бомбения атентат на следващия ден. Присъстват също [[Джордж Енгел]] и [[Годфрид Уолър]], който председателства срещата и по-късно свидетелства в полза на държавата в замяна на имунитет<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.chicagohistoryresources.org/dramas/act2/theBlackRoad/theMondayNightMeeting_f.htm | заглавие = The Conspiracy Meeting. Anarchy and Anarchists | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Schaack | първо_име = Michael | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1889 | труд = | издател = chicagohistoryresources.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> (Уолър също е арестуван след атентата). Срещата завършва с план за среща на Хеймаркет следващата вечер. На Фишер е възложено да отпечата листовки, за да обяви срещата. Първите листовки, които са отпечатани на английски и немски, съдържат реда „Работници, въоръжете се и се явете в пълен състав“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohistoryresources.org/hadc/transcript/exhibits/X000-050/X0050.htm | заглавие = Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. People's Exhibit 5. „Attention Workingmen“ flier | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 май 1886 | труд = | издател = chicagohistoryresources.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Спайс, който е поканен да говори на срещата, отказва, освен ако този ред не бъде премахнат. Тогава Фишер подготвя на циркуляр друг, без съответния ред.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohistoryresources.org/hadc/transcript/exhibits/Xd00-050/XD0010.htm | заглавие = Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. Defense Exhibit 1. „Attention Workingmen“ flier | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 май 1886 | труд = | издател = chicagohistoryresources.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Фишер присъства на срещата в Хеймаркет на следващата вечер и чу речи на Спайс, [[Албърт Парсънс]] и [[Самюел Фийлдън]]. Към края на речта на Фийлдън той отива в местния салон, ''Zepf's Hall'', където се намира, когато бомбата детонира и последвалият бунт се състои. След бунта се прибрал. Той е арестуван на следващия ден. Според полицията той носел зареден револвер, остра пила и детонатор, използван за взривяване на бомби по време на ареста му. Доказателствата, представени на процеса срещу Фишер, се състоят главно от ролята му в „Конспирацията от понеделник вечер“ и ролята му в отпечатването на циркулярите на Хеймаркет. Изтъкнато е и членството му в учителското и военно дружество. Уолър свидетелства, че Фишер е бил този, който е предложил срещата на Хеймаркет (Фишер твърди, че това е Уолър) и че те трябва да са готови да атакуват полицията, ако има проблеми.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohistoryresources.org/hadc/transcript/volumei/051-100/I096-100.htm | заглавие = Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Godfried Waller (first appearance resumed) | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 юли 1886 | труд = | издател = chicagohistoryresources.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Той също свидетелства, че година по-рано Фишер му е дал бомба, която да използва срещу полицията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohistoryresources.org/hadc/transcript/volumei/051-100/I096-100.htm | заглавие = Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Godfried Waller (first appearance resumed) | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 юли 1886 | труд = | издател = chicagohistoryresources.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Друг свидетел твърди, че Фишер е стоял до бомбомета по време на бомбардировката.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohistoryresources.org/hadc/transcript/volumek/401-450/K405-497.htm | заглавие = Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Harry L. Gilmer (first appearance) | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = chicagohistoryresources.org | формат = | страници = Volume K, 405 – 497, 93 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Фишер е осъден заедно с останалите седем обвиняеми и осъден на смърт чрез обесване заедно с шестима други.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://famous-trials.com/haymarket/1175-defendants | заглавие = Meet the Haymarket Defendants | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Linder | първо_име = Douglas O | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = famous-trials.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Когато двама от неговите съобвиняеми пишат до губернатора на Илинойс Ричард Джеймс Огълсби, Фишер изрично отказа да поиска помилване. Той е обесен на 11 ноември 1887 г. заедно със Спайс, Парсънс и [[Джордж Енгел]]. Последните му думи бяха: „Ура на анархията! Това е най-щастливият момент в живота ми!“ <ref>{{cite book | title = The Haymarket Tragedy | last = Avrich | first = Paul | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1984 | edition = | publisher = Princeton University Press | location = Princeton | isbn = 978-0-691-00600-0 | doi = | pages = 393 | url = https://books.google.bg/books?id=I_ACtktp3ecC&pg=PA393&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Той и повечето от другите мъченици на Хеймаркет са погребани в [[Паметник на мъчениците от Хеймаркет|Паметника на мъчениците от Хеймаркет]] в гробището „Форест Хоум“ във Форест Парк, предградие на Чикаго. == Живот на семейството след екзекуцията на Адолф Фишер == След смъртта на Адолф съпругата му Йохана и децата му се завръщат в района на Сейнт Луис, живеейки близо до брат ѝ Рудолф Пфаунц в Мейпълуд, предградие на [[Сейнт Луис]], [[Мисури]]. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Превод от|de|Adolph Fischer (Anarchist)|220506745}} {{СОРТКАТ:Фишер, Адолф}} [[Категория:Профсъюзни дейци в САЩ]] [[Категория:Американски анархисти]] [[Категория:Бунт на Хеймаркет]] [[Категория:Родени в Бремен]] [[Категория:Починали в Чикаго]] [[Категория:Жертви на политически убийства в САЩ]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] 8emlb73gdg9xew3kyuech6raxkiazgl 0 823305 12398018 12109856 2024-10-29T00:10:32Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Екзекутирани в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398018 wikitext text/x-wiki {{личност|анархист}} [[File:1886 Photo Lucy Parsons.jpg|thumb|260п|[[Луси Парсънс]] през 1886]] '''Албърт Ричард Парсънс''' ({{lang|en|Albert Richard Parsons }}) (24 юни 1848 г. в [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]] – † 11 ноември 1887 г. в [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[Съединени американски щати|САЩ]]) е редактор на анархисткия седмичник „Тревога“ и говорител на американското работническо движение в Чикаго. == Родители == Албърт Парсънс е роден на 24 юни 1848 г. в Монтгомъри, Алабама, едно от десет деца. Баща му, Самуел Парсънс, е бил производител на кожи и обувки, първоначално от [[Мейн]]. Той е образован и участва, наред с други неща, в антиалкохолното движение. Майката на Алберт е много религиозна. == В Тексас == Когато Алберт още не е на две години, майка му почива, а няколко години по-късно и баща му. Така той се премества при най-големия си брат в [[Тексас]], където живее във фермата си. През 1859 г. Алберт се премества да живее при сестра си в [[Уейко]], където може да посещава училище. Малко по-късно той започва да чиракува в „Дейли нюз“ в [[Галвистън (окръг, Тексас)|Галвестън]], където работи като наборчик, а също и като разносвач на вестници. През 1861 г., въпреки че е само на тринадесет, той се присъединява към доброволческа асоциация на южните щати в началото на [[Американска гражданска война|Гражданската война]]. По-късно продължава работата си като наборчик. През 1868 г. Парсънс започва да издава седмичника ''The Spectator'' в Уейко, насърчавайки приемането на капитулацията на [[Конфедеративни американски щати|Конфедерацията]] и правата на бившите роби. Това му носи много враждебност, поради което той се отказва от вестника и през 1869 г. се мести в „[[Дейли Телеграф]]“ в [[Хюстън]]. Парсънс пътува до Северозападен Тексас за „Дейли Телеграф“, където среща бъдещата си съпруга [[Луси Парсънс|Луси Елдин Парсънс]]. Дваматасе женят в [[Остин]] през есента на 1872 г. В годините 1870 до 1873 г. Парсънс работи за Службата за вътрешни приходи на Съединените щати. == Социалистически период (1874 – 1879) == В Чикаго Парсънс получава работа като наборчик в печатницата на вестник „Чикаго таймс“. През 1875 г. той се присъединява към Социалдемократическата партия на САЩ (SDP)<ref name="Kessinger">{{cite book | title = Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America | last = Parsons, Parsons | first = Albert, Lucy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 10 януари 2008 | edition = | publisher = Kessinger Publishing, LLC | location = Whitefish | isbn = 0548817936 | doi = | pages = 11 | url = https://www.amazon.com/Life-Albert-R-Parsons-Movement/dp/0548817936 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> и присъства на 2-рия конгрес на SDP, проведен във [[Филаделфия]] от 4 до 6 юли 1875 г.<ref>{{cite book | title = History of Socialism in the United States | last = Hillquit | first = Morris | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1906 | edition = | publisher = Funk & Wagnalls | location = USA | isbn = | doi = | pages = 208 | url = https://books.google.bg/books/about/History_of_Socialism_in_the_United_State.html?id=IENYAAAAMAAJ&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Като наблюдател той присъства на заключителната конвенция на Националния профсъюз (NLU), проведена в [[Питсбърг]] през април 1876 г. На тази конвенция NLU се разделя; радикалното крило основава Лейбъристката партия на САЩ, която скоро се слива със Социалдемократическата партия, към която принадлежи Парсънс.<ref name="Kessinger"></ref> По-късно тази организация се преименува на Социалистическата работническа партия на Америка (декември 1877 г.).<ref name="Publishing">{{cite book | title = Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America | last = Parsons, Parsons | first = Albert, Lucy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 10 януари 2008 | edition = | publisher = Kessinger Publishing, LLC | location = Whitefish | isbn = 0548817936 | doi = | pages = 15 | url = https://www.amazon.com/Life-Albert-R-Parsons-Movement/dp/0548817936 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На Втората национална конвенция на партията в [[Алегени (окръг, Пенсилвания)|Алегени]], [[Пенсилвания]], Парсънс е избран за един от двамата делегати от Чикаго.<ref>{{cite book | title = Platform, constitution and resolutions, together with a condensed report of the proceedings of the national convention, held at Allegheny, Pa., December 26, 27, 28, 29, 30, and 31, 1879, and January 1, 1880 | last = Detroit | first = Mich | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1880 | edition = | publisher = National Executive Committee | location = Detroit | isbn = | doi = | pages = 3 | url = https://archive.org/details/PlatformConstitutionAndResolutionsTogetherWithACondensedReportOf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На 4 юли 1876 г. той влиза в [[Професионален съюз|синдиката]] „Ордена на рицарите на труда“ и остава такъв до смъртта си.<ref name="Publishing"></ref> Бил е редактор на англоезичния вестник „Социалист“.<ref>{{cite book | title = The Government of No One: The Theory and Practice of Anarchism | last = Kinna | first = Ruth Ellen | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1 ноември 2019 | edition = | publisher = Pelican | location = | isbn = 0241396557 | doi = | pages = 307 | url = https://www.amazon.com/Government-No-One-Practice-Anarchism/dp/0241396557 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През есента на 1876 г. той става член на градския съвет на Чикаго от Работническата партия, като получава изборен резултат една шеста от гласовете.<ref>{{cite book | title = The First International in America | last = Bernstein | first = Samuel | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1 януари 1965 | edition = | publisher = Augustus M. Kelley | location = Ню Йорк | isbn = | doi = | pages = 290 | url = https://www.amazon.com/International-America-Reprints-economic-classics/dp/B0007HNAXA | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1877 г. Лейбъристката партия представи списък с кандидати в [[Кук (окръг)|окръг Кук]], който включва Чикаго. Организацията вкарва трима от своите членове в законодателния орган на щата [[Илинойс]] и един в сената на щата Илинойс.<ref name="Publishing"></ref> На тези избори Парсънс се кандидатира за секретар на окръг Кук и получава почти 8000 гласа, но не е избран.<ref name="Publishing"></ref> През живота си Парсънс се кандидатира три пъти за общински съветник на Чикаго, два пъти за секретар на съвета на окръг Кук и веднъж за Конгреса. Парсънс е един от водещите социалистически оратори в Чикаго през 1870 г. През 1877 г. се състои Голямата стачка на железниците. На 21 юли, около седмица след началото на стачката, Парсънс е поканен да говори пред огромна тълпа от около 30 000 работници, събрали се на митинг на чикагската Market Street. Парсънс изнася реч пред събралите се от името на Работническата партия, за което на следващия ден е уволнен от „Таймс“.<ref name="Kessinger"></ref> След като е уволнен, Парсънс се насочва към офисите на водещия немскоезичен социалистически вестник „Чикаго арбайтерцайтунг“. Там той е задържан и ескортиран до кметството на Чикаго, където началникът на полицията и около 30 „изтъкнати граждани“ на града работят два часа върху Парсънс за това, че „дошъл тук от Тексас, за да подтикне трудещите се към бунт“.<ref name="Parsons">{{cite book | title = Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America | last = Parsons, Parsons | first = Albert, Lucy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 10 януари 2008 | edition = | publisher = Kessinger Publishing, LLC | location = Whitefish | isbn = 0548817936 | doi = | pages = 12 | url = https://www.amazon.com/Life-Albert-R-Parsons-Movement/dp/0548817936 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Парсънс отхвърля тези обвинения, като отбелязва, че е призовал работниците да не стачкуват, а да отидат до урните, за да изберат свои представители в правителството.<ref name="Parsons"></ref> Стачката от 1877 г. е жестоко потушена от полицията и националната гвардия.<ref>{{cite book | title = Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America | last = Parsons, Parsons | first = Albert, Lucy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 10 януари 2008 | edition = | publisher = Kessinger Publishing, LLC | location = Whitefish | isbn = 0548817936 | doi = | pages = 13 | url = https://www.amazon.com/Life-Albert-R-Parsons-Movement/dp/0548817936 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Анархистически период (1880 – 1887) == В началото на десетилетието Парсънс се оттегля от публичната политика. <ref group="notes">Повсеместната корупция на избирателната система и стремежът на работодателите да усмиирят работниците довеждат Парсонс до анархизма</ref> През този период той насочва усилията си към борбата за установяване на 8-часов работен ден. През януари 1880 г. „Осемчасовата“ лига на Чикаго изпрати Парсънс на национална конференция във [[Вашингтон]], окръг Колумбия, която стартира национално работническо движение за установяване и налагане на 8-часовия работен ден. През 1881 г., когато членството в Социалистическата работническа партия е драстично намалено, се сформира нова организация, „Международни революционни социалисти“. Парсънс е делегат на учредителния конгрес. <ref name="Life Of">{{cite book | title = Life Of Albert R. Parsons: With Brief History Of The Labor Movement In America | last = Parsons, Parsons | first = Albert, Lucy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 10 януари 2008 | edition = | publisher = Kessinger Publishing, LLC | location = Whitefish | isbn = 0548817936 | doi = | pages = 19 | url = https://www.amazon.com/Life-Albert-R-Parsons-Movement/dp/0548817936 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Две години по-късно той също е делегат на конгреса в [[Питсбърг]], който основава анархистката „Международна асоциация на работниците“, организация, в която той е член до края на живота си.<ref name="Life Of"></ref> През есента на 1884 г. Парсънс започва да издава „Тревога“, седмичен анархистки вестник в [[Чикаго]]. Първият брой излиза на 4 октомври 1884 г. в тираж 15 000 екземпляра.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 11 октомври 1884 | month = | title = Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. People's Exhibit 20 | journal = | publisher = The Alarm | location = Чикаго | volume = 1 | issue = | pages = 1 | doi = | id = | url = https://www.chicagohistoryresources.org/hadc/transcript/exhibits/X000-050/X0200.htm | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Публикацията е листовка от 4 страници на цена от 5 цента.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 11 октомври 1884 | month = | title = Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. People's Exhibit 20 | journal = | publisher = The Alarm | location = Чикаго | volume = 1 | issue = | pages = 2 | doi = | id = | url = https://www.chicagohistoryresources.org/hadc/transcript/exhibits/X000-050/X0200.htm | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През първите месеци на 1886 г. се състоят масови стачки, които принуждават много индустрии да направят отстъпки. Парсънс призовава към битка за „осемчасова работа срещу десет часа заплащане“. 1 май е обявен за ден на стачката за осемчасов работен ден . На 1 май 1886 г. Парсънс, със съпругата си Луси и две деца, вървят по Мичиган авеню начело на 80 000-на първомайска демонстрация в подкрепа на осемчасовия работен ден. През следващите няколко дни 340 000 работници се присъединяват към стачката. По време на първомайската стачка Парсънс е поканен в [[Синсинати]], където стачкуват 300 000 работници. Там той участва в масова демонстрация, водена от членове на „Съюза на стрелците“ в [[Синсинати]]. == Процес == След като бомба е хвърлена върху полицията в Хеймаркет на 4 май 1886 г., когато се канят да разтурят събрание на работниците, Парсънс е арестуван заедно със седем други, предимно германски, анархисти и е един от петимата осъдени на смърт. На 11 ноември 1887 г. той е обесен в затвора на окръг Кук заедно с анархистите [[Джордж Енгел]], [[Август Спайс]] и [[Адолф Фишер]]. == Осъждане == На 26 юни 1893 г. други трима оцелели затворници от Хеймаркет са помилвани и обявени за невинни от губернатора на Илинойс Джон Питър Алтгелд.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.chicagohs.org/hadc/books/b06/B06.htm | заглавие = Reasons for pardoning Fielden, Neebe and Schwab | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Altgeld | първо_име = John P. | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = chicagohs.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071114121423/http://www.chicagohs.org/hadc/books/b06/B06.htm | архив_дата = 14 ноември 2007 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2004 г. кметът, синдикатите и полицията се споразумяват за [[Паметник на мъчениците от Хеймаркет|мемориал]] под формата на бронзова статуя, изобразяваща оратор на каруца. Мемориалът на има за цел да символизира както стачката в Хеймаркет, така и свободата на словото.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2004/09/15/us/in-chicago-an-ambiguous-memorial-to-the-haymarket-attack.html | заглавие = In Chicago, an Ambiguous Memorial to the Haymarket Attack | достъп_дата = 11 януари 2023 | фамилно_име = Kinzer | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 септември 2004 | труд = | издател = nytimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Вижте също == * [[Луси Парсънс]] == Източници == <references /> == Бележки == <references group="notes"/> {{нормативен контрол}} {{Превод от 2|de|Albert Parsons|ru|Парсънс, Албърт|220507832|119213062}} {{СОРТКАТ:Парсънс, Албърт}} [[Категория:Профсъюзни дейци в САЩ]] [[Категория:Американски анархисти]] [[Категория:Американски журналисти]] [[Категория:Бунт на Хеймаркет]] [[Категория:Починали в Чикаго]] [[Категория:Алабамци]] [[Категория:Жертви на политически убийства в САЩ]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] pv78nfxtuxauyhsnua56nme3loh6bu3 10 824294 12397462 12395772 2024-10-28T13:12:21Z Nk 399 Обновяване 12397462 wikitext text/x-wiki {{Q2|3567687||+}}, {{Q2|208258||+}}, {{Q2|19484||+}} fbia34qc6krqqfj1ilxsurd1uf6gzvy 14 825414 12398188 11680585 2024-10-29T08:45:00Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Испания]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 11680585 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Испания]] [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|Испания]] [[Категория:Транспортни катастрофи в Испания]] [[Категория:Авиация в Испания|Произшествия]] a2h5vn26owwo6s3qeiq6ubzyc9fvrdq 0 825590 12397742 11683680 2024-10-28T18:49:19Z Пища Хуфнагел 119943 12397742 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник}} [[File:Michele Alberti - Deliver of the Keys to Saint Peter - Google Art Project.jpg|thumb|''Consegna delle chiavi a San Pietro'']] '''Микеле Алберти''' е италиански художник от втората половина на XVI век. == Биография == Роден в [[Сансеполкро]], [[Тоскана]]. Алберти учи във [[Флоренция]], където е ученик на Даниеле да Волтера. Най-известната му картина е „Убийството на невинните“ в църквата „Тринита дей Монти“. Той рисува сводовете на апартамента на консерваторите в [[Капитолийски музеи|Капитолийските музеи]], представляващи убийството на невинните, много развалени от реставрацията. Микеле Алберти е погрешно записан като член на семейството на Дюранте Алберти от Борго Сан Сансеполкро.<ref>{{cite book| first=Michael| last=Bryan| year=1886| title=Dictionary of Painters and Engravers, Biographical and Critical|volume=I: A-K| editor = Robert Edmund Graves| pages= 14| publisher=George Bell and Sons|location=Original from Fogg Library|url=https://books.google.com/books?id=4GYCAAAAYAAJ&q=DICTIONARY+AACHEN+AALST| authorlink=}}</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Алберти, Микеле}} [[Категория:Италиански художници]] 4xvpsroto2a09fmsrv834t4j5uhqetp 0 825659 12398105 11684609 2024-10-29T07:08:27Z Пища Хуфнагел 119943 12398105 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник}} '''Антонио Фолер''' ([[1536]] – [[1616]]) е италиански художник. Твори главно във [[Венеция]], рисува свещени предмети в късен [[ренесанс]]ов или [[Маниеризъм|маниеристичен]] стил. == Биография == Рисува образа на свети Стефан за църквата „Св. Стефан” във [[Венеция]]. Известен е още като ''Антонио де Ферари'' или ''Ферари'', или ''Фолиеро от Дел Фолер''. Член е на гилдията на художниците във [[Венеция]] от [[1590]] до [[1612]] година. Вероятно е роден във Венеция. Рисува „Раждането на Дева Мария“ ([[1589]]) за църквата „Сан Барнаба“, [[Венеция]]. Рисува и за църквата „Санта Катерина“, Венеция. Много от творбите му са изгубени или унищожени.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/antonio-de-ferrari_(Dizionario_Biografico)/ Treccani Encyclopedia], Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 33 (1987), entry by Giovanna Nepi Scirè.</ref> Живее и умира в бедност.<ref>{{cite book | first= Stefano| last= Ticozzi| year=1818| title= Dizionario degli architetti, scultori, pittori, intagliatori in rame ed in pietra, coniatori di medaglie, musaicisti, niellatori, intarsiatori d'ogni etá e d'ogni nazione (Volume 1)| editor = | pages= 203 | publisher= Vincenzo Ferrario, Milan| id= | url= https://books.google.com/books?id=zpzqAAAAMAAJ| author-link= }}</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Алберти,Дюранте}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Починали във Венеция]] f7kntahy5x2wybhc8esrnz3ee5086ix 0 827750 12397847 12312336 2024-10-28T20:43:34Z 85.187.210.85 След изборите с 1 повече 12397847 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = ГЕРБ – СДС | лого = | ръководител = [[Бойко Борисов]] |основател =[[Бойко Борисов]]<br>[[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] | bgcolor = #0056A7 | идеология = [[Консерватизъм]] <br> [[Европейска интеграция|Проевропеизъм]] | позиция = център; дясно | евро_група = [[Европейска народна партия (група в ЕП)|Европейска народна партия]] | цветове = {{color box|#0056A7|}} Син | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|69|240|#0A469F}} | места2_заглавие = [[Европейски парламент]] | места2 = {{Партия/места|5|17|#0A469F}} | места3_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места3 = {{Партия/места|99|265|#0A469F}} }} '''ГЕРБ – СДС''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]] между [[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) и [[Движение „Гергьовден“|Движението „Гергьовден“]], ръководена от председателя на [[ГЕРБ]] – [[Бойко Борисов]]. Тя е създадена през 2019 г. с цел общо участие на двете партии на [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|изборите за Европейския парламент в България през 2019 г.]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/politika/2019/03/31/3412457_mariia_gabriel_e_vodachut_na_listata_na_gerb_za/ | заглавие = Мария Габриел е водачът на листата на ГЕРБ за евроизборите (видео) | дата = 31 март 2019 | достъп_дата = 4 март 2023 | издател = dnevnik.bg | език = bg}}</ref> а след това на [[Местни избори в България (2019)|местните избори в България през 2019 г.]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/gerb-i-sds-zaedno-i-na-mestnite-izbori.html | заглавие = ГЕРБ и СДС заедно и на местните избори | дата = 27 август 2019 | достъп_дата = 4 март 2023 | издател = news.bg | език = bg}}</ref> На парламентарните избори през 2023 г. коалицията ГЕРБ – СДС печели първо място с 26,49%. За нея гласуват 669 924 от гласоподавателите, като при разпределението на мандатите съюзът получава 69 от всички 240 места в [[XLIX народно събрание|49-ото Народно събрание]].<ref>https://results.cik.bg/ns2023/rezultati/index.html</ref> На парламентарните избори през 2024 г. коалицията ГЕРБ – СДС печели първо място с 24,71%. За нея гласуват 530 602 от гласоподавателите, като при разпределението на мандатите съюзът получава 68 от всички 240 места в [[L народно събрание]] . ==Изборни резултати== ===Парламентарни избори=== {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 837 671 | style="text-align:center;"| - | style="text-align:center;"| 26,18% | style="text-align:center;"| - | style="text-align:center;"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Връща първия проучвателен мандат</br> за съставяне на правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 642 165 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 195 506 | style="text-align:center;"| 23,51% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 2,67% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Връща втория проучвателен мандат</br> за съставяне на правителство |- ![[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 596 456 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 45 709 | style="text-align:center;"| 22,74% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 0,77% | style="text-align:center;"|{{Партия/места|59|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Парламентарна опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2022)|2022]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 634 649 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 38 193 | style="text-align:center;"| 25,33% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,59% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|67|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Съставен и предложен състав на МС с първия проучвателен мандат, неподкрепен от НС |- ! [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align: center;" |669 924 | style="text-align: center;"|{{Повишение}} 35 275 | style="text-align: center;"| 26,49% | style="text-align: center;"| {{Повишение}} 1,16% | style="text-align: center;"| {{Партия/места|69|240|#0056A7}} |style="text-align: center;"|Част от управляващото мнозинство с втория мандат на [[Продължаваме промяната – Демократична България|ПП – ДБ]] |- ! [[Парламентарни избори в България (2024)|2024]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align: center;" |530 602 | style="text-align: center;"|{{Понижение}} 139 322 | style="text-align: center;"| 24,71% | style="text-align: center;"| {{Понижение}} 1,78% | style="text-align: center;"| {{Партия/места|68|240|#0056A7}} | |} === Европейски избори === {|class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|2019]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 607 194 | style="text-align:center;"| - | style="text-align:center;"| 31,07% | style="text-align:center;"| - | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |} == Вижте още == * [[Списък на политическите коалиции в България]] == Източници == <references/> {{Мъниче|Политика|България}} {{Политически коалиции в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2019 година]] phhbur0ir5zoxofm8lbh0435qxijoe4 0 827831 12397848 12396810 2024-10-28T20:44:40Z 85.187.210.85 Губят 2 места в новия парламент стават 37 12397848 wikitext text/x-wiki {{Партия | ръководител = [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] (ПП)<br> и [[Атанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)|Атанас Атанасов]] (ДБ) | член_на = | лозунг = ''Има как'' | цветове = {{color box|#4200ff|}} Индиго | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|37|240}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|3|17}} | места3_заглавие = [[Общини]] | места3 = {{Партия/места|7|265}} |сайт={{URL|ppdb.bg}}|абревиатура=ПП – ДБ|име=„Продължаваме промяната – Демократична България“}} '''„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП – ДБ)''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]], създадена през 2023 г. от две коалиции – „[[Продължаваме промяната]]“ и „[[Демократична България]]“. На 13 февруари 2023 г. те подписват споразумение за общо явяване на [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори през 2023 г.]], насрочени на 2 април.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/pp-i-db-veche-ofitsialno-sa-koalitsiya-postaviha-si-13-zadachi-news344843.html | заглавие = ПП и ДБ вече официално са коалиция. Поставиха си 13 задачи | дата = 13 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32269673.html|заглавие="Продължаваме промяната" и "Демократична България" подписаха коалиционно споразумение|дата=2023-02-13|труд=Свободна Европа|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> На парламентарните избори през 2023 г. в коалицията участват: „[[Продължаваме промяната]]“, „[[Демократи за силна България]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Зелено движение]]“, „[[Средна европейска класа]]“ и „[[Волт (партия в България)|Волт]]“. От 1 март 2023 г. още две партии се присъединяват към коалицията за изборите – „[[Обединени земеделци]]“ и [[БЗНС (Николай Ненчев)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/oshte-dve-partii-se-prisaediniha-kam-koalitsiyata-mezhdu-pp-i-db-news345367.html | заглавие = Още две партии се присъединиха към коалицията между ПП и ДБ | дата = 1 март 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Изключеният от БСП [[Явор Божанков]] се кандидатира за народен представител от ПП – ДБ, като е водач на листата в [[7 МИР Габрово|7. МИР – Габрово]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/izkliucheniiat-ot-bsp-iavor-bozhankov-se-kandidatira-za-deputat-ot-pp-i-db-2339325 | заглавие = Изключеният от БСП Явор Божанков се кандидатира за депутат от ПП и ДБ | дата = 16 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2022)|извънредните парламентарни избори за народни представители в XLVIII народно събрание]] КП „Продължаваме промяната“ получава 20,20% от гласовете, с които си осигурява 53 депутатски места. На изборите, проведени на 2 октомври 2022 г. – шест месеца преди изборите, на които двете партии за пръв път се явяват като коалиционни партньори, коалицията на Христо Иванов (Движение „Да, България!“) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“) взема 6,36% от вота и влиза в [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] с 20 депутати (с 4 повече от местата, които печели на [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|предишните избори]] – за [[XLVII народно събрание]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg/ns2022/rezultati/|заглавие=Обобщени данни от избор на народни представители на 2 октомври 2022 г.|труд=Централна избирателна комисия|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> „Зелено движение“, чиито съпредседатели са Владислав Панев и Добромира Костова, е член на „Демократична България“ от самото учредяване на коалицията през 2018 г. На [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори]] през 2023 година ПП – ДБ остава втора с 27% от гласовете. Въпреки това, в опит да се преодолее продължителната политическа криза и да се неутрализира пасивната политика на служебните правителства на президента [[Румен Радев]] по отношение на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], ПП – ДБ се споразумява с първата сила [[ГЕРБ – СДС]] и е съставено [[Правителство на Николай Денков|правителството на Николай Денков]], в което повечето министри са представители на ПП – ДБ, но разчита на общото мнозинство на двете коалиции в парламента. На [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори]] през юни 2024 година ПП – ДБ претърпява тежко поражение, като получава по-малко от половината от гласовете си на предходните избори. Председателят на „Да, България!“ [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] подава оставка като председател на партията и на ПП – ДБ и като народен представител. == Избори == === Парламентарни === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- | [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | Народно събрание | 621 069 | 24,56 | {{Партия/места|64|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)| юни 2024]] | Народно събрание | 307 849 | 14,33 | {{Партия/места|39|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (октомври 2024)| октомври 2024]] | Народно събрание | | | |} === Европейски === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места ! Места (Обнови Европа) ! Места (ЕНП) |- | 2024 | Европарламент | 290 865 | 14,45 | {{Партия/места|3|17|indigo}} | {{Партия/места|2|5|lightblue}} | {{Партия/места|1|6|darkblue}} |} === Местни === ==== Кмет на община ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет | Благоевград | 21,75 | 2-ро | 50,21 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пазарджик | 16,17 | 2-ро | 53,74 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Варна | 21,56 | 2-ро | 53,06 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Велико Търново | 20,97 | 2-ро | 42,30 | 2-ро |- | 2023 | Кмет | Столична | 31,80 | 1-во | 48,20 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пловдив | 17,90 | 2-ро | 41,68 | 2-ро |- |2023 |Кмет |Разград |23,70 |1-во |42,98 |2-ро |- | 2023 | Кмет | Русе | 10,79 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет | Видин | 12,00 | 3-то | | |} ==== Кмет на кметство ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Кметство ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет на кметство | Благоевград | Българчево | 23,04 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Пазарджик | Мокрище | 16,64 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Силистра | Йорданово | 5,23 | 2-ро | | |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Пороище |42,70 |1-во |57,89 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Ясеновец |33,72 |2-ро |50,77 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Осенец |24,44 |2-ро |41,47 |2-ро |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Чепинци | 18,44 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Лозен | 17,48 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Кокаляне | 17,26 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Бистрица | 50,45 | 1-во | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Житен | 47,64 | 2-ро | 54,29 | 1-во |} ==== Кмет на район ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Район ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Лозенец | 40,77 | 1-во | 57,06 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Сердика | 28,25 | 1-во | 47,62 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Красно село | 34,58 | 1-во | 56,88 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Люлин | 23,72 | 1-во | 52,76 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Младост | 36,25 | 1-во | 57,89 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Триадица | 50,61 | 1-во | | |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Възраждане | 35,90 | 1-во | 55,83 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Овча Купел | 32,71 | 1-во | 52,59 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Средец | 53,65 | 1-во | | |} ==== Общински съвет ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Община ! Гласове ! % ! Места |- | 2023 | Столична | 112 087 | 34,33 | {{Партия/места|23|66|indigo}} |- | 2023 | Пловдив | 14 866 | 18,03 | {{Партия/места|10|51|indigo}} |- | 2023 | Варна | 14 438 | 14,64 | {{Партия/места|8|51|indigo}} |- | 2023 | Бургас | 3 877 | 7,71 | {{Партия/места|4|51|indigo}} |- | 2023 | Пазарджик | 2 933 | 9,93 | {{Партия/места|4|41|indigo}} |- | 2023 | Благоевград | 2 550 | 7,84 | {{Партия/места|3|41|indigo}} |- |2023 |Разград | 3 592 | 25,91 | {{Партия/места|9|33|indigo}} |- | 2023 | Русе | 4 161 | 13,05 | {{Партия/места|7|51|indigo}} |- | 2023 | Видин | 1 887 | 12,38 | {{Партия/места|4|33|indigo}} |} == Вижте още == * [[Списък на политическите коалиции в България]] == Източници == <references/> {{Политически коалиции в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2023 година]] ocadun1eebrb19t53352zfglcl9mdgl 12397853 12397848 2024-10-28T20:48:43Z 5.53.240.170 /* Парламентарни */ 12397853 wikitext text/x-wiki {{Партия | ръководител = [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] (ПП)<br> и [[Атанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)|Атанас Атанасов]] (ДБ) | член_на = | лозунг = ''Има как'' | цветове = {{color box|#4200ff|}} Индиго | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|37|240}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|3|17}} | места3_заглавие = [[Общини]] | места3 = {{Партия/места|7|265}} |сайт={{URL|ppdb.bg}}|абревиатура=ПП – ДБ|име=„Продължаваме промяната – Демократична България“}} '''„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП – ДБ)''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]], създадена през 2023 г. от две коалиции – „[[Продължаваме промяната]]“ и „[[Демократична България]]“. На 13 февруари 2023 г. те подписват споразумение за общо явяване на [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори през 2023 г.]], насрочени на 2 април.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/pp-i-db-veche-ofitsialno-sa-koalitsiya-postaviha-si-13-zadachi-news344843.html | заглавие = ПП и ДБ вече официално са коалиция. Поставиха си 13 задачи | дата = 13 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32269673.html|заглавие="Продължаваме промяната" и "Демократична България" подписаха коалиционно споразумение|дата=2023-02-13|труд=Свободна Европа|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> На парламентарните избори през 2023 г. в коалицията участват: „[[Продължаваме промяната]]“, „[[Демократи за силна България]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Зелено движение]]“, „[[Средна европейска класа]]“ и „[[Волт (партия в България)|Волт]]“. От 1 март 2023 г. още две партии се присъединяват към коалицията за изборите – „[[Обединени земеделци]]“ и [[БЗНС (Николай Ненчев)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/oshte-dve-partii-se-prisaediniha-kam-koalitsiyata-mezhdu-pp-i-db-news345367.html | заглавие = Още две партии се присъединиха към коалицията между ПП и ДБ | дата = 1 март 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Изключеният от БСП [[Явор Божанков]] се кандидатира за народен представител от ПП – ДБ, като е водач на листата в [[7 МИР Габрово|7. МИР – Габрово]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/izkliucheniiat-ot-bsp-iavor-bozhankov-se-kandidatira-za-deputat-ot-pp-i-db-2339325 | заглавие = Изключеният от БСП Явор Божанков се кандидатира за депутат от ПП и ДБ | дата = 16 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2022)|извънредните парламентарни избори за народни представители в XLVIII народно събрание]] КП „Продължаваме промяната“ получава 20,20% от гласовете, с които си осигурява 53 депутатски места. На изборите, проведени на 2 октомври 2022 г. – шест месеца преди изборите, на които двете партии за пръв път се явяват като коалиционни партньори, коалицията на Христо Иванов (Движение „Да, България!“) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“) взема 6,36% от вота и влиза в [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] с 20 депутати (с 4 повече от местата, които печели на [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|предишните избори]] – за [[XLVII народно събрание]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg/ns2022/rezultati/|заглавие=Обобщени данни от избор на народни представители на 2 октомври 2022 г.|труд=Централна избирателна комисия|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> „Зелено движение“, чиито съпредседатели са Владислав Панев и Добромира Костова, е член на „Демократична България“ от самото учредяване на коалицията през 2018 г. На [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори]] през 2023 година ПП – ДБ остава втора с 27% от гласовете. Въпреки това, в опит да се преодолее продължителната политическа криза и да се неутрализира пасивната политика на служебните правителства на президента [[Румен Радев]] по отношение на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], ПП – ДБ се споразумява с първата сила [[ГЕРБ – СДС]] и е съставено [[Правителство на Николай Денков|правителството на Николай Денков]], в което повечето министри са представители на ПП – ДБ, но разчита на общото мнозинство на двете коалиции в парламента. На [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори]] през юни 2024 година ПП – ДБ претърпява тежко поражение, като получава по-малко от половината от гласовете си на предходните избори. Председателят на „Да, България!“ [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] подава оставка като председател на партията и на ПП – ДБ и като народен представител. == Избори == === Парламентарни === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- | [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | Народно събрание | 621 069 | 24,56 | {{Партия/места|64|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)| юни 2024]] | Народно събрание | 307 849 | 14,33 | {{Партия/места|39|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (октомври 2024)| октомври 2024]] | Народно събрание | 346 063 | 14,20 | |} === Европейски === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места ! Места (Обнови Европа) ! Места (ЕНП) |- | 2024 | Европарламент | 290 865 | 14,45 | {{Партия/места|3|17|indigo}} | {{Партия/места|2|5|lightblue}} | {{Партия/места|1|6|darkblue}} |} === Местни === ==== Кмет на община ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет | Благоевград | 21,75 | 2-ро | 50,21 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пазарджик | 16,17 | 2-ро | 53,74 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Варна | 21,56 | 2-ро | 53,06 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Велико Търново | 20,97 | 2-ро | 42,30 | 2-ро |- | 2023 | Кмет | Столична | 31,80 | 1-во | 48,20 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пловдив | 17,90 | 2-ро | 41,68 | 2-ро |- |2023 |Кмет |Разград |23,70 |1-во |42,98 |2-ро |- | 2023 | Кмет | Русе | 10,79 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет | Видин | 12,00 | 3-то | | |} ==== Кмет на кметство ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Кметство ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет на кметство | Благоевград | Българчево | 23,04 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Пазарджик | Мокрище | 16,64 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Силистра | Йорданово | 5,23 | 2-ро | | |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Пороище |42,70 |1-во |57,89 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Ясеновец |33,72 |2-ро |50,77 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Осенец |24,44 |2-ро |41,47 |2-ро |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Чепинци | 18,44 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Лозен | 17,48 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Кокаляне | 17,26 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Бистрица | 50,45 | 1-во | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Житен | 47,64 | 2-ро | 54,29 | 1-во |} ==== Кмет на район ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Район ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Лозенец | 40,77 | 1-во | 57,06 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Сердика | 28,25 | 1-во | 47,62 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Красно село | 34,58 | 1-во | 56,88 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Люлин | 23,72 | 1-во | 52,76 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Младост | 36,25 | 1-во | 57,89 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Триадица | 50,61 | 1-во | | |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Възраждане | 35,90 | 1-во | 55,83 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Овча Купел | 32,71 | 1-во | 52,59 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Средец | 53,65 | 1-во | | |} ==== Общински съвет ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Община ! Гласове ! % ! Места |- | 2023 | Столична | 112 087 | 34,33 | {{Партия/места|23|66|indigo}} |- | 2023 | Пловдив | 14 866 | 18,03 | {{Партия/места|10|51|indigo}} |- | 2023 | Варна | 14 438 | 14,64 | {{Партия/места|8|51|indigo}} |- | 2023 | Бургас | 3 877 | 7,71 | {{Партия/места|4|51|indigo}} |- | 2023 | Пазарджик | 2 933 | 9,93 | {{Партия/места|4|41|indigo}} |- | 2023 | Благоевград | 2 550 | 7,84 | {{Партия/места|3|41|indigo}} |- |2023 |Разград | 3 592 | 25,91 | {{Партия/места|9|33|indigo}} |- | 2023 | Русе | 4 161 | 13,05 | {{Партия/места|7|51|indigo}} |- | 2023 | Видин | 1 887 | 12,38 | {{Партия/места|4|33|indigo}} |} == Вижте още == * [[Списък на политическите коалиции в България]] == Източници == <references/> {{Политически коалиции в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2023 година]] mp3cidpwezyiw4y197vic9vj6nla6ce 12397855 12397853 2024-10-28T20:49:47Z 5.53.240.170 /* Парламентарни */ 12397855 wikitext text/x-wiki {{Партия | ръководител = [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] (ПП)<br> и [[Атанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)|Атанас Атанасов]] (ДБ) | член_на = | лозунг = ''Има как'' | цветове = {{color box|#4200ff|}} Индиго | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|37|240}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|3|17}} | места3_заглавие = [[Общини]] | места3 = {{Партия/места|7|265}} |сайт={{URL|ppdb.bg}}|абревиатура=ПП – ДБ|име=„Продължаваме промяната – Демократична България“}} '''„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП – ДБ)''' е [[Политика|политическа]] [[коалиция]], създадена през 2023 г. от две коалиции – „[[Продължаваме промяната]]“ и „[[Демократична България]]“. На 13 февруари 2023 г. те подписват споразумение за общо явяване на [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори през 2023 г.]], насрочени на 2 април.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/pp-i-db-veche-ofitsialno-sa-koalitsiya-postaviha-si-13-zadachi-news344843.html | заглавие = ПП и ДБ вече официално са коалиция. Поставиха си 13 задачи | дата = 13 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32269673.html|заглавие="Продължаваме промяната" и "Демократична България" подписаха коалиционно споразумение|дата=2023-02-13|труд=Свободна Европа|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> На парламентарните избори през 2023 г. в коалицията участват: „[[Продължаваме промяната]]“, „[[Демократи за силна България]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Зелено движение]]“, „[[Средна европейска класа]]“ и „[[Волт (партия в България)|Волт]]“. От 1 март 2023 г. още две партии се присъединяват към коалицията за изборите – „[[Обединени земеделци]]“ и [[БЗНС (Николай Ненчев)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/oshte-dve-partii-se-prisaediniha-kam-koalitsiyata-mezhdu-pp-i-db-news345367.html | заглавие = Още две партии се присъединиха към коалицията между ПП и ДБ | дата = 1 март 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = mediapool.bg | език = bg}}</ref> Изключеният от БСП [[Явор Божанков]] се кандидатира за народен представител от ПП – ДБ, като е водач на листата в [[7 МИР Габрово|7. МИР – Габрово]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/izkliucheniiat-ot-bsp-iavor-bozhankov-se-kandidatira-za-deputat-ot-pp-i-db-2339325 | заглавие = Изключеният от БСП Явор Божанков се кандидатира за депутат от ПП и ДБ | дата = 16 февруари 2023 | достъп_дата = 5 март 2023 | издател = dariknews.bg | език = bg}}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2022)|извънредните парламентарни избори за народни представители в XLVIII народно събрание]] КП „Продължаваме промяната“ получава 20,20% от гласовете, с които си осигурява 53 депутатски места. На изборите, проведени на 2 октомври 2022 г. – шест месеца преди изборите, на които двете партии за пръв път се явяват като коалиционни партньори, коалицията на Христо Иванов (Движение „Да, България!“) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“) взема 6,36% от вота и влиза в [[XLVIII народно събрание|XLVIII НС]] с 20 депутати (с 4 повече от местата, които печели на [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|предишните избори]] – за [[XLVII народно събрание]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg/ns2022/rezultati/|заглавие=Обобщени данни от избор на народни представители на 2 октомври 2022 г.|труд=Централна избирателна комисия|достъп_дата=2023-03-05}}</ref> „Зелено движение“, чиито съпредседатели са Владислав Панев и Добромира Костова, е член на „Демократична България“ от самото учредяване на коалицията през 2018 г. На [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори]] през 2023 година ПП – ДБ остава втора с 27% от гласовете. Въпреки това, в опит да се преодолее продължителната политическа криза и да се неутрализира пасивната политика на служебните правителства на президента [[Румен Радев]] по отношение на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], ПП – ДБ се споразумява с първата сила [[ГЕРБ – СДС]] и е съставено [[Правителство на Николай Денков|правителството на Николай Денков]], в което повечето министри са представители на ПП – ДБ, но разчита на общото мнозинство на двете коалиции в парламента. На [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори]] през юни 2024 година ПП – ДБ претърпява тежко поражение, като получава по-малко от половината от гласовете си на предходните избори. Председателят на „Да, България!“ [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] подава оставка като председател на партията и на ПП – ДБ и като народен представител. == Избори == === Парламентарни === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- | [[Парламентарни избори в България (2023)|2023]] | Народно събрание | 621 069 | 24,56 | {{Партия/места|64|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)| юни 2024]] | Народно събрание | 307 849 | 14,33 | {{Партия/места|39|240|indigo}} |- |[[Парламентарни избори в България (октомври 2024)| октомври 2024]] | Народно събрание | 346 063 | 14,20 | {{Партия/места|37|240|indigo}} |} === Европейски === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места ! Места (Обнови Европа) ! Места (ЕНП) |- | 2024 | Европарламент | 290 865 | 14,45 | {{Партия/места|3|17|indigo}} | {{Партия/места|2|5|lightblue}} | {{Партия/места|1|6|darkblue}} |} === Местни === ==== Кмет на община ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет | Благоевград | 21,75 | 2-ро | 50,21 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пазарджик | 16,17 | 2-ро | 53,74 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Варна | 21,56 | 2-ро | 53,06 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Велико Търново | 20,97 | 2-ро | 42,30 | 2-ро |- | 2023 | Кмет | Столична | 31,80 | 1-во | 48,20 | 1-во |- | 2023 | Кмет | Пловдив | 17,90 | 2-ро | 41,68 | 2-ро |- |2023 |Кмет |Разград |23,70 |1-во |42,98 |2-ро |- | 2023 | Кмет | Русе | 10,79 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет | Видин | 12,00 | 3-то | | |} ==== Кмет на кметство ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Кметство ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Кмет на кметство | Благоевград | Българчево | 23,04 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Пазарджик | Мокрище | 16,64 | 3-то | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Силистра | Йорданово | 5,23 | 2-ро | | |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Пороище |42,70 |1-во |57,89 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Ясеновец |33,72 |2-ро |50,77 |1-во |- |2023 |Кмет на кметство |Разград |Осенец |24,44 |2-ро |41,47 |2-ро |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Чепинци | 18,44 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Лозен | 17,48 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Кокаляне | 17,26 | 2-ро | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Бистрица | 50,45 | 1-во | | |- | 2023 | Кмет на кметство | Столична | Житен | 47,64 | 2-ро | 54,29 | 1-во |} ==== Кмет на район ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Община ! Район ! % (1-ви тур) ! Място (1-ви тур) ! % (2-ри тур) ! Място (2-ри тур) |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Лозенец | 40,77 | 1-во | 57,06 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Сердика | 28,25 | 1-во | 47,62 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Красно село | 34,58 | 1-во | 56,88 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Люлин | 23,72 | 1-во | 52,76 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Младост | 36,25 | 1-во | 57,89 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Триадица | 50,61 | 1-во | | |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Възраждане | 35,90 | 1-во | 55,83 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Овча Купел | 32,71 | 1-во | 52,59 | 1-во |- | 2023 | Районен кмет | Столична | Средец | 53,65 | 1-во | | |} ==== Общински съвет ==== {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Община ! Гласове ! % ! Места |- | 2023 | Столична | 112 087 | 34,33 | {{Партия/места|23|66|indigo}} |- | 2023 | Пловдив | 14 866 | 18,03 | {{Партия/места|10|51|indigo}} |- | 2023 | Варна | 14 438 | 14,64 | {{Партия/места|8|51|indigo}} |- | 2023 | Бургас | 3 877 | 7,71 | {{Партия/места|4|51|indigo}} |- | 2023 | Пазарджик | 2 933 | 9,93 | {{Партия/места|4|41|indigo}} |- | 2023 | Благоевград | 2 550 | 7,84 | {{Партия/места|3|41|indigo}} |- |2023 |Разград | 3 592 | 25,91 | {{Партия/места|9|33|indigo}} |- | 2023 | Русе | 4 161 | 13,05 | {{Партия/места|7|51|indigo}} |- | 2023 | Видин | 1 887 | 12,38 | {{Партия/места|4|33|indigo}} |} == Вижте още == * [[Списък на политическите коалиции в България]] == Източници == <references/> {{Политически коалиции в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2023 година]] prm48x8f41jia7sjy9ydo1gbmie78sd 0 831031 12398056 12223086 2024-10-29T02:19:08Z 2A01:5A8:302:5F3D:E1F4:68A3:685B:2682 12398056 wikitext text/x-wiki {{Филм|име=Блок|режисьори=Тодор Мацанов|продуценти=Франко Фратини<br />Тодор Мацанов<br />Христо Дерменджиев<br />Ирина Гюрова|сценаристи=Франко Фратини<br />Тодор Мацанов|оператор=Дамян Димитров|премиера-дата=31 март 2023 г.|жанр=драма, трилър, романтика, черна комедия, мистика|код-IMDB=27217820|актьори=[[Димо Алексиев]]<br />[[Дария Симеонова]]<br />[[Любо Нейков]]<br />Димитър Николов<br />Катрин Василева<br />[[Антон Димитрачков]]<br />Димитър Крумов<br />Елена Замяркова|разпространител=А плюс филмс|картинка= }} '''„Блок“''' е [[България|български]] игрален филм от [[2023]] година на режисьора Тодор Мацанов.<ref>https://zlatnaroza.bg/film/blok/</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://siff.bg/bg/movies/novo-balgarsko-igralno-kino/blok |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2023-03-26 |архив_дата=2023-03-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230326074208/https://siff.bg/bg/movies/novo-balgarsko-igralno-kino/blok }}</ref> Сценарист на лентата е Франческо Фратини – Франко. Това е единственият български [[игрален филм]], в който действието се развива по време на [[Ковид-19]] пандемията.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/lik/418661-na-31-mart-e-premierata-na-noviya-balgarski-film-blok-</ref> == Награди и участия == * Награда за най-добър независим филм от "Kosice International Film Festival" * Награди на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов" за 2023 година - номинация за най-добър пълнометражен филм<ref>https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023</ref> * Награди на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов" за 2023 година - номинация за най-добра поддържаща мъжка роля на [[Антон Димитрачков]]<ref>https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023</ref> * Участие в конкурсната програма на юбилейното 40 издание на [[Златна роза (фестивал)]] * Открива българската секция на [[Международен София филм фест]] през 2023 година<ref>https://kinospirka.com/2022/09/26/филмът-блок-няколко-преплетени-съдб/</ref> * Участие на 16 фестивал на българското кино в Рим <ref>https://bnr.bg/post/101881136/zapochva-xvi-festival-na-balgarskoto-kino-v-rim</ref> * Участие на Catania Film Fest 2023 == Актьорски състав == {| class="wikitable" |+ !Актьор !Роля |- |[[Димитър Николов (актьор)]] |Виктор |- |[[Катрин Василева]] |Ива |- |[[Димо Алексиев]] |Съпругът |- |[[Дария Симеонова]] |Илияна |- |[[Любомир Нейков]] |Вуйчото |- |[[Антон Димитрачков]] |Габриел |- |Елица Дейкова |Наташа |- |[[Борислав Чучков]] |Господинът |- |Симона Стоянова |Зойка |- |Ромина Бойинова |Госпожата |- |[[Димитър Крумов]] |Юлиян |- |Мария Димитрова |Калина |- |Емил Стратев |Роман |- |[[Стефан Денолюбов]] |Човекът с веригата |- |[[Елена Замяркова]] |Катя |- |Бистра Окереке |Таня |} == Източници == <references /> [[Категория:Български филми от 2023 година]] [[Категория:Филми, заснети в България]] elgzutx2p26o6c2yut9jxmg6nhrc04c 0 835653 12397517 12380450 2024-10-28T14:07:10Z Ambra75 259141 12397517 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария де Медичи|Мария де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Maria Lucrezia de' Medici | категория = монарх | описание = принцеса на Флоренция | портрет = Agnolo Bronzino - Maria (di Cosimo I) de' Medici.jpg | портрет-описание = [[Аньоло Брондзино]], ''Мария де Медичи'', 1551, [[Уфици]], Флоренция | име-рождено = ''Мария Лукреция ди Козимо де Медичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Франческо I де Медичи]]<br>[[Изабела де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]]<br>[[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция де Медичи]]<br>[[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико) де Медичи]]<br>[[Гарция де Медичи]]<br>Антонио де Медичи<br>[[Фердинандо I де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Пиетро де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Вирджиния де Медичи]]<br>[[Бия де Медичи|Бианка (Бия) де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]|деца=няма|брак=няма|погребан=Оратрий на Старата крепост в Ливорно}} '''Мария Лукреция де Мèдичи''' ({{Lang|it|Maria Lucrezia de' Medici}}; * [[3 април]] [[1540]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[19 ноември]] [[1557]], [[Ливорно]], пак там) е принцеса от Флорентинското херцогство. == Произход == Тя е първото дете на [[Козимо I де Медичи]] (* 1519 † 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо]] (* 1522 † 1562). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[кондотиер]]ът [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и [[Мария Осорио и Пиментел]], [[Маркиз на Вилафранка дел Биерсо|маркиза на Вилафранка дел Биерсо]]. Козимо I де Медичи вече има една дъщеря – [[Бия де Медичи|Бия]], родена през 1536 г., но Мария е първата му законна дъщеря. Тя е най-голямата от единадесет деца и е кръстена на бабите си по бащина и по майчина линия. Има седем братя и три сестри: * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (* 1541 † 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (* 1542 † 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (* 1543 † 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (* 1544 или 1545 † 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга ([[1560]]) на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (* 1546 † 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (* 1547 † 1562) * Антонио (* 1548 † 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (* 1549 † 1609), кардинал от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I става 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (* / † 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (* 1554 † 1604), военен, генерал и политик. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри от негови извънбрачни връзки. == Биография == [[Файл:Alfonso d'Este Martin Rota.jpeg|мини|Алфонсо д'Есте, годеник]] Мария е възпитана от майка си като истинска принцеса, според испанския дворцов церемониал<ref name="arrighi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Eleonora de Toledo, duchessa di Firenze|автор=Arrighi, Vanna|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=2.1.2015}}</ref>. Детството ѝ преминава в [[Палацо Векио]], където цари княжеска пищност, необичайна за Флоренция. Получава добро образование. Нейни учители са секретарят на баща ѝ – писателят [[Пиер Франческо Ричо]], писателят [[Антонио Анджели да Барга]] и филологът [[Пиеро Ветори]]. Мария владее латински, старогръцки, френски и испански. По време на обучението си принцесата показва големи интелектуални способности. На 12-годишна възраст тя не само цитира речите на [[Цицерон]] и поемите на [[Вергилий]], но демонстрира дълбоко разбиране на текста. Тя е запозната с произведенията на [[Омир]] и с философията на [[Аристотел]].<ref>Langdon, G. ''[https://books.google.ru/books?id=EkVcT7btZzsC&dq=maria+de+medici+1540+-+1557&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I]'' : [англ.].Toronto : University of Toronto Press, 2006.с. 108 – 112, 200, 353. </ref><ref>Staley, Edgcumbe. ''[https://historion.net/tragedies-medici/maria-giovanni-and-gatzia?page=6 Maria, Giovanni e Garzia]'' (англ.). www.historion.net. <small>Посетено на 11 януари 2015.</small> <small>Архивиран на 5 март 2016 г.</small></ref> Хронистите от онова време съобщават как тя е успяла да говори свободно [[Испански език|испански]], научена от собствената ѝ майка и усъвършенствана под ръководството на иберийски учители. Когато брат ѝ Франческо не разбира урока си по старогръцки, учителите му викват Мария да му го обясни. Мария се държи някак настрана от по-малките си братя и сестри. Тя израства като елегантна, високообразована и благородна млада жена.<ref>Murphy (2008), с. 34, 41</ref> Нейната сватба вече е уредена в ранна възраст, като официално я сгодяват за [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо д'Есте]], бъдещия [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] под името Алфонсо II. Сватба няма, защото през ноември 1557 г. 17-годишната Мария умира в [[Ливорно]], вероятно поразена от [[Малария|маларийна треска]] поради заразените блата, които тогава заобикалят малкото рибарско селище, което се превръща в голямо пристанище едва няколко десетилетия по-късно. След това Алфонсо се жени за сестра ѝ [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-ii-d-este-duca-di-ferrara_(Dizionario_Biografico)/|заглавие=Alfonso II d'Este, duca dì Ferrara|автор=Quazza, Romolo|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 2|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> за която се подозира, че е отровена от самия Алфонсо. Тленните останки на Мария са погребани в оратория на Старата крепост в [[Ливорно]]. Козимо I е особено привързан към най-голямата си дъщеря. Той скърби дълбоко за нея и пази портрета ѝ в спалнята си до смъртта си; освен нея той вече е загубил една дъщеря – ([[Бия де Медичи|Бия]], негова извънбрачна дъщеря, родена преди брака му с Елеонора). „Тя бе със същия характер като мен..“, казва Козимо за Мария, „и бе лишена от чист въздух“.<ref>Murphy, Caroline P. (2008). ''Murder of a Medici Princess''. USA: Oxford University Press. с. 63</ref> Почти веднага след смъртта ѝ се появяват слухове, че е била отровена по заповед на баща ѝ, защото е била благосклонна към херцогския паж от Дом [[Малатеста]]. Тази версия е изложена в историческите бележки от Франческо Сетимани, живял през XVIII век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.forgottenbooks.com/readbook_text/Heinse_und_der_Asthetische_Immoralismus_1100016656/195|заглавие=Heinse und der Ästhetische Immoralismus. Zur Geschichte der Italienischen Renaissance in Deutschland|автор=Brecht, Walther|труд=|издател=www.forgottenbooks.com|език=de|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> == В изкуството == Има ценен портрет на Мария от [[Аньоло Брондзино]], нарисуван, когато тя е била на около седем или осем години, съхраняван в [[Уфици]]. Сред портретите на семейството на Козимо I, рисувани от Брондзино, нейният е един от най-тържествените: скъпоценната черна кадифена рокля, бродирана в злато и с яка от фина бяла копринена органза, подчертава ясния ѝ тен и внимателното ѝ и дълбоко изражение. Наборът от бижута е великолепен, особено [[Перла|перлите]], които подчертават нейния княжески статус и днес представляват много ценно свидетелство за модата на времето. Според някои изследователи Мария на 15-годишна възраст е изобразена заедно с по-малкия си брат на картината „Портрет на момиче с момче“ на същия художник.<ref name="vogtlüerssen">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kleio.org/en/books/true_faces_medici/artikel/|заглавие=The True Faces of the Daughters and Sons of Cosimo I de' Medici|автор=Vogt-Lüerssen, Maike|труд=|издател=www.kleio.org|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> Платното се съхранява в [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Националната художествена галерия]] във [[Вашингтон]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nga.gov/content/ngaweb/Collection/art-object-page.1143.html|заглавие=National Gallery of Art. — Bronzino, Agnolo. A Young Woman and Her Little Boy|автор=|труд=|издател=www.nga.gov|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref>. == Източници == * Murphy, Caroline P. (2008). ''Murder of a Medici Princess''. USA: Oxford University Press. * Schultes, Lothar (2017): "Der Tod und das Mädchen – Bia oder Maria de' Medici?" In: Mitteilungen der Gesellschaft für vergleichende Kunstforschung in Wien, 69, Nr. 1/2, February 2017, p. 1– 6 * Staley, Edgcumbe ''[https://web.archive.org/web/20071217001234/http://infomotions.com/etexts/gutenberg/dirs/1/0/8/7/10877/10877.htm The Tragedies of the Medici]'' * Langdon, G. ''Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I'' : Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 108 – 112, 200, 353. * Lippi, D. ''[https://books.google.ru/books?id=PfA0KvyG4x0C&dq=91:+La+Maria+Medici+venne+sepolta+a+Livorno,+nell%27Oratorio+del+Castello&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Illacrimate sepolture: curiosità e ricerca scientifica nella storia delle riesumazioni dei Medici]'' : Firenze : Firenze University Press, 2006. – P. 29. * ''[https://books.google.ru/books?id=15s_AAAAIAAJ&q=maria+de+medici+3+aprile+1540+-+19+novembre+1557&dq=maria+de+medici+3+aprile+1540+-+19+novembre+1557&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiI18G1nJfKAhULw3IKHa1CCckQ6AEIIDAB Mostra Medicea: Palazzo Medici]'', Firenze, 1939 : Firenze : Casa editrice Marzocco, 1939. с. 133. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Maria di Cosimo I de' Medici|129541654}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] d2tdic20lcazce279pgde5dc44hymnm 12397519 12397517 2024-10-28T14:07:45Z Ambra75 259141 12397519 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария де Медичи|Мария де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Maria Lucrezia de' Medici | категория = монарх | описание = принцеса на Флоренция | портрет = Agnolo Bronzino - Maria (di Cosimo I) de' Medici.jpg | портрет-описание = [[Аньоло Брондзино]], ''Мария де Медичи'', 1551, [[Уфици]], Флоренция | име-рождено = ''Мария Лукреция ди Козимо де Медичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Франческо I де Медичи]]<br>[[Изабела де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]]<br>[[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция де Медичи]]<br>[[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико) де Медичи]]<br>[[Гарция де Медичи]]<br>Антонио де Медичи<br>[[Фердинандо I де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Пиетро де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Вирджиния де Медичи]]<br>[[Бия де Медичи|Бианка (Бия) де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]|деца=няма|брак=няма|погребан=Оратрий на Старата крепост в Ливорно|партньор=Алфонсо д'Есте}} '''Мария Лукреция де Мèдичи''' ({{Lang|it|Maria Lucrezia de' Medici}}; * [[3 април]] [[1540]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[19 ноември]] [[1557]], [[Ливорно]], пак там) е принцеса от Флорентинското херцогство. == Произход == Тя е първото дете на [[Козимо I де Медичи]] (* 1519 † 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо]] (* 1522 † 1562). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[кондотиер]]ът [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и [[Мария Осорио и Пиментел]], [[Маркиз на Вилафранка дел Биерсо|маркиза на Вилафранка дел Биерсо]]. Козимо I де Медичи вече има една дъщеря – [[Бия де Медичи|Бия]], родена през 1536 г., но Мария е първата му законна дъщеря. Тя е най-голямата от единадесет деца и е кръстена на бабите си по бащина и по майчина линия. Има седем братя и три сестри: * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (* 1541 † 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (* 1542 † 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (* 1543 † 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (* 1544 или 1545 † 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга ([[1560]]) на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (* 1546 † 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (* 1547 † 1562) * Антонио (* 1548 † 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (* 1549 † 1609), кардинал от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I става 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (* / † 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (* 1554 † 1604), военен, генерал и политик. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри от негови извънбрачни връзки. == Биография == Мария е възпитана от майка си като истинска принцеса, според испанския дворцов церемониал<ref name="arrighi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Eleonora de Toledo, duchessa di Firenze|автор=Arrighi, Vanna|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=2.1.2015}}</ref>. Детството ѝ преминава в [[Палацо Векио]], където цари княжеска пищност, необичайна за Флоренция. Получава добро образование. Нейни учители са секретарят на баща ѝ – писателят [[Пиер Франческо Ричо]], писателят [[Антонио Анджели да Барга]] и филологът [[Пиеро Ветори]]. Мария владее латински, старогръцки, френски и испански. По време на обучението си принцесата показва големи интелектуални способности. На 12-годишна възраст тя не само цитира речите на [[Цицерон]] и поемите на [[Вергилий]], но демонстрира дълбоко разбиране на текста. Тя е запозната с произведенията на [[Омир]] и с философията на [[Аристотел]].<ref>Langdon, G. ''[https://books.google.ru/books?id=EkVcT7btZzsC&dq=maria+de+medici+1540+-+1557&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I]'' : [англ.].Toronto : University of Toronto Press, 2006.с. 108 – 112, 200, 353. </ref><ref>Staley, Edgcumbe. ''[https://historion.net/tragedies-medici/maria-giovanni-and-gatzia?page=6 Maria, Giovanni e Garzia]'' (англ.). www.historion.net. <small>Посетено на 11 януари 2015.</small> <small>Архивиран на 5 март 2016 г.</small></ref> Хронистите от онова време съобщават как тя е успяла да говори свободно [[Испански език|испански]], научена от собствената ѝ майка и усъвършенствана под ръководството на иберийски учители. Когато брат ѝ Франческо не разбира урока си по старогръцки, учителите му викват Мария да му го обясни. Мария се държи някак настрана от по-малките си братя и сестри. Тя израства като елегантна, високообразована и благородна млада жена.<ref>Murphy (2008), с. 34, 41</ref>[[Файл:Alfonso d'Este Martin Rota.jpeg|мини|Алфонсо д'Есте, годеник|ляво]]Нейната сватба вече е уредена в ранна възраст, като официално я сгодяват за [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо д'Есте]], бъдещия [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] под името Алфонсо II. Сватба няма, защото през ноември 1557 г. 17-годишната Мария умира в [[Ливорно]], вероятно поразена от [[Малария|маларийна треска]] поради заразените блата, които тогава заобикалят малкото рибарско селище, което се превръща в голямо пристанище едва няколко десетилетия по-късно. След това Алфонсо се жени за сестра ѝ [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-ii-d-este-duca-di-ferrara_(Dizionario_Biografico)/|заглавие=Alfonso II d'Este, duca dì Ferrara|автор=Quazza, Romolo|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 2|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> за която се подозира, че е отровена от самия Алфонсо. Тленните останки на Мария са погребани в оратория на Старата крепост в [[Ливорно]]. Козимо I е особено привързан към най-голямата си дъщеря. Той скърби дълбоко за нея и пази портрета ѝ в спалнята си до смъртта си; освен нея той вече е загубил една дъщеря – ([[Бия де Медичи|Бия]], негова извънбрачна дъщеря, родена преди брака му с Елеонора). „Тя бе със същия характер като мен..“, казва Козимо за Мария, „и бе лишена от чист въздух“.<ref>Murphy, Caroline P. (2008). ''Murder of a Medici Princess''. USA: Oxford University Press. с. 63</ref> Почти веднага след смъртта ѝ се появяват слухове, че е била отровена по заповед на баща ѝ, защото е била благосклонна към херцогския паж от Дом [[Малатеста]]. Тази версия е изложена в историческите бележки от Франческо Сетимани, живял през XVIII век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.forgottenbooks.com/readbook_text/Heinse_und_der_Asthetische_Immoralismus_1100016656/195|заглавие=Heinse und der Ästhetische Immoralismus. Zur Geschichte der Italienischen Renaissance in Deutschland|автор=Brecht, Walther|труд=|издател=www.forgottenbooks.com|език=de|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> == В изкуството == Има ценен портрет на Мария от [[Аньоло Брондзино]], нарисуван, когато тя е била на около седем или осем години, съхраняван в [[Уфици]]. Сред портретите на семейството на Козимо I, рисувани от Брондзино, нейният е един от най-тържествените: скъпоценната черна кадифена рокля, бродирана в злато и с яка от фина бяла копринена органза, подчертава ясния ѝ тен и внимателното ѝ и дълбоко изражение. Наборът от бижута е великолепен, особено [[Перла|перлите]], които подчертават нейния княжески статус и днес представляват много ценно свидетелство за модата на времето. Според някои изследователи Мария на 15-годишна възраст е изобразена заедно с по-малкия си брат на картината „Портрет на момиче с момче“ на същия художник.<ref name="vogtlüerssen">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kleio.org/en/books/true_faces_medici/artikel/|заглавие=The True Faces of the Daughters and Sons of Cosimo I de' Medici|автор=Vogt-Lüerssen, Maike|труд=|издател=www.kleio.org|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> Платното се съхранява в [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Националната художествена галерия]] във [[Вашингтон]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nga.gov/content/ngaweb/Collection/art-object-page.1143.html|заглавие=National Gallery of Art. — Bronzino, Agnolo. A Young Woman and Her Little Boy|автор=|труд=|издател=www.nga.gov|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref>. == Източници == * Murphy, Caroline P. (2008). ''Murder of a Medici Princess''. USA: Oxford University Press. * Schultes, Lothar (2017): "Der Tod und das Mädchen – Bia oder Maria de' Medici?" In: Mitteilungen der Gesellschaft für vergleichende Kunstforschung in Wien, 69, Nr. 1/2, February 2017, p. 1– 6 * Staley, Edgcumbe ''[https://web.archive.org/web/20071217001234/http://infomotions.com/etexts/gutenberg/dirs/1/0/8/7/10877/10877.htm The Tragedies of the Medici]'' * Langdon, G. ''Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I'' : Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 108 – 112, 200, 353. * Lippi, D. ''[https://books.google.ru/books?id=PfA0KvyG4x0C&dq=91:+La+Maria+Medici+venne+sepolta+a+Livorno,+nell%27Oratorio+del+Castello&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Illacrimate sepolture: curiosità e ricerca scientifica nella storia delle riesumazioni dei Medici]'' : Firenze : Firenze University Press, 2006. – P. 29. * ''[https://books.google.ru/books?id=15s_AAAAIAAJ&q=maria+de+medici+3+aprile+1540+-+19+novembre+1557&dq=maria+de+medici+3+aprile+1540+-+19+novembre+1557&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiI18G1nJfKAhULw3IKHa1CCckQ6AEIIDAB Mostra Medicea: Palazzo Medici]'', Firenze, 1939 : Firenze : Casa editrice Marzocco, 1939. с. 133. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Maria di Cosimo I de' Medici|129541654}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] 6uqxifl5el0wwk9jcbzcd6ek9wfzfkl 12397520 12397519 2024-10-28T14:08:54Z Ambra75 259141 12397520 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария де Медичи|Мария де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Maria Lucrezia de' Medici | категория = монарх | описание = принцеса на Флоренция | портрет = Agnolo Bronzino - Maria (di Cosimo I) de' Medici.jpg | портрет-описание = [[Аньоло Брондзино]], ''Мария де Медичи'', 1551, [[Уфици]], Флоренция | име-рождено = ''Мария Лукреция ди Козимо де Медичи'' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Франческо I де Медичи]]<br>[[Изабела де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]]<br>[[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция де Медичи]]<br>[[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико) де Медичи]]<br>[[Гарция де Медичи]]<br>Антонио де Медичи<br>[[Фердинандо I де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Пиетро де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Вирджиния де Медичи]]<br>[[Бия де Медичи|Бианка (Бия) де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]|деца=няма|брак=няма|погребан=Оратрий на Старата крепост в Ливорно|партньор=[[Алфонсо II д’Есте]]}} '''Мария Лукреция де Мèдичи''' ({{Lang|it|Maria Lucrezia de' Medici}}; * [[3 април]] [[1540]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[19 ноември]] [[1557]], [[Ливорно]], пак там) е принцеса от Флорентинското херцогство. == Произход == Тя е първото дете на [[Козимо I де Медичи]] (* 1519 † 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо]] (* 1522 † 1562). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[кондотиер]]ът [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и [[Мария Осорио и Пиментел]], [[Маркиз на Вилафранка дел Биерсо|маркиза на Вилафранка дел Биерсо]]. Козимо I де Медичи вече има една дъщеря – [[Бия де Медичи|Бия]], родена през 1536 г., но Мария е първата му законна дъщеря. Тя е най-голямата от единадесет деца и е кръстена на бабите си по бащина и по майчина линия. Има седем братя и три сестри: * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (* 1541 † 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (* 1542 † 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (* 1543 † 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (* 1544 или 1545 † 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга ([[1560]]) на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (* 1546 † 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (* 1547 † 1562) * Антонио (* 1548 † 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (* 1549 † 1609), кардинал от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I става 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (* / † 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (* 1554 † 1604), военен, генерал и политик. Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри от негови извънбрачни връзки. == Биография == Мария е възпитана от майка си като истинска принцеса, според испанския дворцов церемониал<ref name="arrighi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Eleonora de Toledo, duchessa di Firenze|автор=Arrighi, Vanna|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=2.1.2015}}</ref>. Детството ѝ преминава в [[Палацо Векио]], където цари княжеска пищност, необичайна за Флоренция. Получава добро образование. Нейни учители са секретарят на баща ѝ – писателят [[Пиер Франческо Ричо]], писателят [[Антонио Анджели да Барга]] и филологът [[Пиеро Ветори]]. Мария владее латински, старогръцки, френски и испански. По време на обучението си принцесата показва големи интелектуални способности. На 12-годишна възраст тя не само цитира речите на [[Цицерон]] и поемите на [[Вергилий]], но демонстрира дълбоко разбиране на текста. Тя е запозната с произведенията на [[Омир]] и с философията на [[Аристотел]].<ref>Langdon, G. ''[https://books.google.ru/books?id=EkVcT7btZzsC&dq=maria+de+medici+1540+-+1557&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I]'' : [англ.].Toronto : University of Toronto Press, 2006.с. 108 – 112, 200, 353. </ref><ref>Staley, Edgcumbe. ''[https://historion.net/tragedies-medici/maria-giovanni-and-gatzia?page=6 Maria, Giovanni e Garzia]'' (англ.). www.historion.net. <small>Посетено на 11 януари 2015.</small> <small>Архивиран на 5 март 2016 г.</small></ref> Хронистите от онова време съобщават как тя е успяла да говори свободно [[Испански език|испански]], научена от собствената ѝ майка и усъвършенствана под ръководството на иберийски учители. Когато брат ѝ Франческо не разбира урока си по старогръцки, учителите му викват Мария да му го обясни. Мария се държи някак настрана от по-малките си братя и сестри. Тя израства като елегантна, високообразована и благородна млада жена.<ref>Murphy (2008), с. 34, 41</ref>[[Файл:Alfonso d'Este Martin Rota.jpeg|мини|Алфонсо II д'Есте, годеник|ляво]]Нейната сватба вече е уредена в ранна възраст, като официално я сгодяват за [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо д'Есте]], бъдещия [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] под името Алфонсо II. Сватба няма, защото през ноември 1557 г. 17-годишната Мария умира в [[Ливорно]], вероятно поразена от [[Малария|маларийна треска]] поради заразените блата, които тогава заобикалят малкото рибарско селище, което се превръща в голямо пристанище едва няколко десетилетия по-късно. След това Алфонсо се жени за сестра ѝ [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-ii-d-este-duca-di-ferrara_(Dizionario_Biografico)/|заглавие=Alfonso II d'Este, duca dì Ferrara|автор=Quazza, Romolo|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 2|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> за която се подозира, че е отровена от самия Алфонсо. Тленните останки на Мария са погребани в оратория на Старата крепост в [[Ливорно]]. Козимо I е особено привързан към най-голямата си дъщеря. Той скърби дълбоко за нея и пази портрета ѝ в спалнята си до смъртта си; освен нея той вече е загубил една дъщеря – ([[Бия де Медичи|Бия]], негова извънбрачна дъщеря, родена преди брака му с Елеонора). „Тя бе със същия характер като мен..“, казва Козимо за Мария, „и бе лишена от чист въздух“.<ref>Murphy, Caroline P. (2008). ''Murder of a Medici Princess''. USA: Oxford University Press. с. 63</ref> Почти веднага след смъртта ѝ се появяват слухове, че е била отровена по заповед на баща ѝ, защото е била благосклонна към херцогския паж от Дом [[Малатеста]]. Тази версия е изложена в историческите бележки от Франческо Сетимани, живял през XVIII век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.forgottenbooks.com/readbook_text/Heinse_und_der_Asthetische_Immoralismus_1100016656/195|заглавие=Heinse und der Ästhetische Immoralismus. Zur Geschichte der Italienischen Renaissance in Deutschland|автор=Brecht, Walther|труд=|издател=www.forgottenbooks.com|език=de|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> == В изкуството == Има ценен портрет на Мария от [[Аньоло Брондзино]], нарисуван, когато тя е била на около седем или осем години, съхраняван в [[Уфици]]. Сред портретите на семейството на Козимо I, рисувани от Брондзино, нейният е един от най-тържествените: скъпоценната черна кадифена рокля, бродирана в злато и с яка от фина бяла копринена органза, подчертава ясния ѝ тен и внимателното ѝ и дълбоко изражение. Наборът от бижута е великолепен, особено [[Перла|перлите]], които подчертават нейния княжески статус и днес представляват много ценно свидетелство за модата на времето. Според някои изследователи Мария на 15-годишна възраст е изобразена заедно с по-малкия си брат на картината „Портрет на момиче с момче“ на същия художник.<ref name="vogtlüerssen">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kleio.org/en/books/true_faces_medici/artikel/|заглавие=The True Faces of the Daughters and Sons of Cosimo I de' Medici|автор=Vogt-Lüerssen, Maike|труд=|издател=www.kleio.org|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref> Платното се съхранява в [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Националната художествена галерия]] във [[Вашингтон]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nga.gov/content/ngaweb/Collection/art-object-page.1143.html|заглавие=National Gallery of Art. — Bronzino, Agnolo. A Young Woman and Her Little Boy|автор=|труд=|издател=www.nga.gov|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref>. == Източници == * Murphy, Caroline P. (2008). ''Murder of a Medici Princess''. USA: Oxford University Press. * Schultes, Lothar (2017): "Der Tod und das Mädchen – Bia oder Maria de' Medici?" In: Mitteilungen der Gesellschaft für vergleichende Kunstforschung in Wien, 69, Nr. 1/2, February 2017, p. 1– 6 * Staley, Edgcumbe ''[https://web.archive.org/web/20071217001234/http://infomotions.com/etexts/gutenberg/dirs/1/0/8/7/10877/10877.htm The Tragedies of the Medici]'' * Langdon, G. ''Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I'' : Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 108 – 112, 200, 353. * Lippi, D. ''[https://books.google.ru/books?id=PfA0KvyG4x0C&dq=91:+La+Maria+Medici+venne+sepolta+a+Livorno,+nell%27Oratorio+del+Castello&hl=ru&source=gbs_navlinks_s Illacrimate sepolture: curiosità e ricerca scientifica nella storia delle riesumazioni dei Medici]'' : Firenze : Firenze University Press, 2006. – P. 29. * ''[https://books.google.ru/books?id=15s_AAAAIAAJ&q=maria+de+medici+3+aprile+1540+-+19+novembre+1557&dq=maria+de+medici+3+aprile+1540+-+19+novembre+1557&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiI18G1nJfKAhULw3IKHa1CCckQ6AEIIDAB Mostra Medicea: Palazzo Medici]'', Firenze, 1939 : Firenze : Casa editrice Marzocco, 1939. с. 133. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Maria di Cosimo I de' Medici|129541654}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] ji0xsi9xn6f4kafqezyd1oeqldmbcmx 0 835664 12397841 12321354 2024-10-28T20:28:40Z Ambra75 259141 12397841 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = Pietro de' Medici - Santi di Tito - 1584-1586.jpg | портрет-описание = худ. Санти ди Тито, ''Пиетро де Медичи'', [[Уфици]], [[Флоренция]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = Кавалер на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]] }} {{Личност/Военен | категория = | звание = Флотен генерал на Тоскана (1573);<br>Генерал на италианската пехота (1579);<br>Лейтенант на италианската пехота (1580 – 1582);<br>Вечен генерал на италианската пехота (1584) | прякор = | години на служба = | преданост = | въоръжени сили = | войсково поделение = | командвания = | войни = | битки = | награди = рицар на Ордена на Златното руно | по-късна работа = Посланик на подчинение на папа [[Сикст V]] в Рим (1585) | родства = }} |братя-сестри=[[Мария Лукреция де Медичи]]<br>[[Франческо I де Медичи]]<br>[[Изабела де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]]<br>[[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция де Медичи]]<br>[[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико) де Медичи]]<br>[[Гарция де Медичи]]<br>Антонио де Медичи<br>[[Фердинандо I де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Вирджиния де Медичи]]<br>[[Бия де Медичи|Бианка (Бия) де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]|погребан=базилика [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]|брак=[[Леонора Алварес де Толедо]]<br>[[Беатрис де Менезес и Нороня]]|деца=Козимо („Козимино“) де Медичи<br>Извънбр.:<br>Козимо де Медичи<br>Каталина или Мария де Медичи<br>Хуана де Медичи<br>[[Пиетро ди Пиетро де Медичи|Пиетро де Медичи]]<br>Елеонора де Медичи<br>[[Козимо ди Пиетро де Медичи|Козимо де Медичи]]|партньор=Антония Каравахал<br>Мария де ла Рибера}} '''Пиèтро де Мèдичи''' ({{Lang|it|Pietro de' Medici}}), известен още като '''Пиèро де Мèдичи''' и '''Пèдро де Мèдичи''' ({{Lang|it|Piero de' Medici; Pedro de' Medici}}; * [[3 юни]] [[1554]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[25 април]] [[1604]], [[Мадрид]], [[Испания|Кралство Испания]]) е [[Дон (титла)|дон]], принц от Дом [[Медичи]], военен, дипломат и авантюрист, кавалер на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]]. Известен е с неморалния си начин на живот. Убива жена си заради изневяра и според слуховете и единствения си законен син, подозирайки, че не е от него. Спори постоянно с по-големия си брат, тосканския велик херцог [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]], за дела от бащиното им наследство. Прекарва по-голямата част от живота си в дворовете на испанските крале [[Филип II (Испания)|Филип II]] и [[Фелипе III|Филип III]]. Бие се на страната на Испания срещу Португалия. В края на живота си става един от представителите на висшата испанска аристокрация. След смъртта си оставя дългове и няколко извънбрачни деца. == Произход == Той е единадесетото и най-малко дете и седми син на [[Козимо I де Медичи]] (* 1519 † 1574), херцог на Флоренция, бъдещ [[Велико херцогство Тоскана|велик херцог на Тоскана]], и на съпругата му [[Елеонора ди Толедо|Елеонора Алварес де Толедо]] (*1522 – 1562). Негови дядо и баба по бащина линия са известният [[кондотиер]] [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], внучка на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/cosimo-i-de-medici-duca-di-firenze-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Cosimo I de’ Medici, duca di Firenze, granduca di Toscana|автор=Fasano Guarini, Elena|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 30|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=2.1.2015}}</ref> а по майчина – дон [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], и [[Мария Осорио и Пиментел]], [[Маркиз на Вилафранка дел Биерсо|маркиза на Вилафранка дел Биерсо]].<ref name="arrighi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/eleonora-de-toledo-duchessa-di-firenze_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Eleonora de Toledo, duchessa di Firenze|автор=Arrighi, Vanna|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=2.1.2015}}</ref> Има шест братя и четири сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (* 1540, † 1557), принцеса на Велико херцогство Тоскана * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (* 1541, † 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана, съпруг на ерцхерцогиня [[Йохана Австрийска]] и на [[Бианка Капело]] * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (* 1542, † 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (* 1543, † 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (* 1544 или 1545, † 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (* 1546, † 1547), принц * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (* 1547, † 1562) * Антонио (1 548, † 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (* 1549 † 1609), кардинал, 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (* 1533, † 1553) Освен това има една полусестра от втория брак на баща си, както и един полубрат и две полусестри от негови извънбрачни връзки. == Биография == === Ранни години === [[Файл:Pietro_de'_Medici.jpg|ляво|мини|Работилница на [[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на Пиетро де Медичи като дете'', 1560-те г. [[Уфици]], [[Флоренция]]]] Пиетро е любимец на баща си Козимо и се радва на неговата безнаказаност. Израства като разпуснат и прахосник, има избухлив характер.{{Hrf|Ademollo|1840|994}} Като юноша започва да се подготвя за военна кариера. Негов учител и наставник във военното изкуство е Чезаре Каванила, адмирал от рицарите на ''Ордена на Свети Стефан''. През 1573 г. баща му назначава Пиетро за главнокомандващ флота на Великото херцогство Тоскана. Лейтенант Симоно Росермини<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> е назначен за негов помощник. През април 1574 г. Пиетро трябва да се срещне с принц [[Хуан Австрийски]] в [[Генуа]], но поради смъртта на баща му на 21 април същата година дипломатическото пътуване е отменено. През пролетта на 1575 г. е изпратен във [[Венеция]], за да доведе [[Бианка Капело]], булката на по-големия му брат [[Франческо I де Медичи|Франческо]], новия велик херцог на Тоскана. Това пътуване е първата дипломатическа мисия на принца.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> === Убиец на жена си === [[Файл:Леонора_Альварес_де_Толедо_и_Колонна.jpg|мини|Портрет на Леонора Алварес де Толедо от [[Алесандро Алори]]|ляво]] През април 1571 г. Пиетро, против волята си, се жени за първата си братовчедка [[Леонора Алварес де Толедо]], дъщеря на чичо му по майчина линия [[Гарсия Алварес де Толедо и Осорио]] и на Виктория [[Колона (род)|Колона]].{{Hrf|Langdon|2006|175 – 176}} Бракът е неуспешен. Принцът пренебрегва красивата си съпруга, предпочитайки компанията на [[Куртизанка|куртизанки]]. Леонора му ражда едно дете – син. Тя му изневерява с Бернардо Антинори, който принадлежи към семейството флорентински патриции [[Антинори]]. Той е поет и рицар на [[Орден на Свети Стефан|Ордена на Свети Стефан]], герой от [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]].<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref>{{Hrf|Langdon|2006|175 – 176}} След като научава за изневярата, Пиетро в пристъп на ярост на 11 юли 1576 г. я удушава с кучешки нашийник във Вилата на Медичите в Кафаджоло. Веднага след това признава всичко в писмо до по-големия си брат, великия херцог [[Франческо I де Медичи|Франческо I]]. Официално е обявено, че принцесата се е задушила в леглото от сърдечен удар. Нейният любовник е хвърлен в затвора и скоро също е удушен в килията. Леонора е [[Гранд (титла)|грандеса]], така че испанската аристокрация, възмутена, че тя е погребана без дължимите почести, поисква обяснение. Великият херцог е принуден да пише за всичко на крал [[Филип II (Испания)|Филип II]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kleio.org/en/books/true_faces_medici/artikel/|заглавие=The True Faces of the Daughters and Sons of Cosimo I de' Medici|автор=Vogt-Lüerssen, Maike|труд=|издател=www.kleio.org|език=en|достъп_дата=7.1.2015}}</ref>{{Hrf|Langdon|2006|176 – 179}} Той признава, че Леонора е била убита от съпруга си за изневяра, доказателство за което са стиховете, посветени на нея от нейния любовник, описващи подробно красотата на тялото на принцесата, намерени в крака на нейния стол.<ref>''Murphy, C.P.'' Isabella de Medici: The Glorious Life and Tragic End of a Renaissance Princess. London: Faber and Faber, 2011, с. 315</ref><ref>''Langdon, G.'' Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006, с. 205-209</ref> === Военна и дипломатическа кариера === [[Файл:Allori (scuola), ritratto di don pietro de' medici.JPG|ляво|мини|Портрет на Дон Педро в броня, запазен във [[Вила на Медичите (Черето Гуиди)|Вилата на Медичите]] в [[Черето Гуиди]]]] Отношенията на Пиетро с по-големите му братя са сложни. Франческо I, искайки да се отърве от присъствието му в двора във Флоренция, решава да изпрати принца в [[Хабсбургска Испания|Кралство Испания]]. През 1577 г. той изпраща личния си секретар Антонио Сергуиди в [[Мадрид]], за да информира подробно [[Филип II (Испания)|Филип II]] за причините за убийството на снахата на Великия херцог и моли монарха да вземе измамения съпруг под лична защита. Кралят дава съгласието си и през 1578 г. Пиетро заминава за двора в Мадрид, където пристига на 17 април същата година и остава там до ноември. Испанското кралство се интересува от по-тясно сътрудничество с Велико херцогство Тоскана. В Мадрид принцът е официален представител на Флоренция. На 14 април 1578 г. Пиетро е поканен на [[Кръщение|кръщенето]] на престолонаследника принц [[Фелипе III|Филип]], бъдещият крал Филип III.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref>{{Hrf|Scifoni|1845|4051}} През 1579 г. принцът се завръща във Велико херцогство Тоскана. Скоро Франческо I отново го изпраща в Испания, давайки му в чин „генерал“ начело на [[Пехота|пехотен]] отряд, който заедно със солиден заем изпраща на Филип II. Този път Пиетро е придружен от полковник Луиджи Довара, който го инструктира как да се държи в двора на Мадрид, за да избегне инциденти. Година по-късно, с чин „лейтенант“ от същата пехота, принцът участва в окупацията на [[Кралство Португалия]] под командването на [[Фернандо Алварес де Толедо]], херцог на Алба. Той остава в [[Лисабон]] до края на 1582 г. и след това се завръща в [[Мадрид]]. По време на службата му в Испания кралят му дава титлата „[[Дон (титла)|дон]]“.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> През 1584 г. Пиетро заминава за Флоренция с чин на вечен генерал от пехотата. През април 1585 г. той е изпратен в [[Рим]] като посланик при новия папа [[Сикст V]]. От Рим той отново отива в Мадрид, но през 1588 г. се връща във Флоренция за коронацията на другия си по-голям брат, който става новият [[велик херцог]] на Тоскана под името [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]]. През същата година принцът става първият покровител на [[Академия дела Круска]] във Флоренция. Пиетро ръководи посланичество, изпратено от Великия херцог за неговата булка, принцеса [[Кристина Лотарингска]]. През април 1589 г. малък флот под негово командване довежда принцесата от [[Марсилия]] в [[Ливорно]]. Скоро обаче отношенията между него и Фердинандо отново се влошават. Причината за това е начинът на живот на Пиетро, страстта му към [[Хазарт|хазарта]] и екстравагантността, довели до големи дългове. Братята не могат да се споразумеят за подялбата на бащиното наследство и въпреки забраната на Великия херцог принцът заминава за Мадрид.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> В спор за наследството Пиетро се обръща за подкрепа първо към испанския крал Филип II, след това към папа [[Климент VIII]] и накрая към испанския крал [[Фелипе III|Филип III]]. Ако Филип II се опитва чрез принца да окаже натиск върху външната политика на Великия херцог на Тоскана, то при управлението на Филип III отношенията между двете монархии придобиват стабилност и дворът в Мадрид губи интерес към спора за наследството. През 1596 г., с посредничеството на Климент VIII, Великият херцог се съгласява да плаща на по-малкия си брат месечна издръжка от 1000 скуди. В бъдеще Фердинандо I многократно плаща дълговете на Пиетро. Последният конфликт между братята по тази причина е през 1602 г.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> === По-късни години === Пиетро прекарва последните години от живота си в двора в Мадрид. На 29 ноември 1593 г. кралят награждава принца с [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]]. През същата година и отново против волята на по-големия си брат, Пиетро се жени за португалската аристократка [[Беатрис де Менезес и Нороня]], дъщеря на Мануел IV, маркиз на [[Виля Реал]]. След сватбата той напуска жена си и се заселва в къща с куртизанки, една от които му ражда деца. Принцът оправдава поведението си с факта, че без да получи наследството на баща си, той не може да осигури прилична издръжка на жена си. През 1596 г. за неморален начин на живот крал [[Филип II (Испания)|Филип II]] го отстранява от двора и го изпраща в Рим. Скоро и там на Пиетро е посочено, че той е нежелан и е принуден да се върне в Мадрид.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> При Филип III позицията на принца в двора в Мадрид се засилва. Той придружава новия крал при тържественото му влизане в Мадрид на 26 октомври 1599 г. В двора Пиетро поддържа приятелски отношения с кралския съветник дон Хуан Манрике де Лара и Акуня, херцог на Нахера, и Педро Енрикес де Асеведо, граф на Фуентес. Когато дворът се премества във [[Валядолид]] през 1601 г., принцът остава в Мадрид, но по покана на кралския фаворит и първи министър [[Франсиско Гомес де Сандовал и Рохас]], херцог на Лерма, той участва във всички важни събития от живота на двора.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> Пиетро умира в Мадрид на 25 април 1604 г.{{Hrf|Ademollo|1840|994}} на 49-годишна възраст, оставяйки след себе си дългове, изплатени от Фердинандо I. По заповед на Великия херцог секретарят на принца Рутило Гача унищожава всички негови документи. Тленните му останки са положени в манастира „Пресвета Троица“ в Мадрид, откъдето са пренесени във Флоренция и са положени в [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо“]].<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. за първата си братовчедка доня [[Леонора Алварес де Толедо и Колона]], нар. Дианора (* 1553, Флоренция; † 9 юли 1576, пак там, убита от него), дъщеря на [[Гарсия Алварес де Толедо и Осорио]], 4-ти [[маркиз на Вилафранка дел Биерсо]] и брат на майка му, от която има един син: * Козимо „Козимино“ де Медичи (* 10 февруари 1573, † август 1576), принц. Умира месец след убийството на майка си, според слуховете – отровен по заповед на Пиетро, който се съмнява в бащинството.{{Hrf|Langdon|2006|196}} [[Файл:Beatrice de meneses.png|мини|Беатрис де Менезес и Нороня, 2-ра съпруга]] ∞ 2. за доня [[Беатрис де Менезес и Нороня]] (* ок. 1560, † ок. 1603), дъщеря на Мануел IV де Менесес и Нороня, 1-ви херцог на [[Вила Реал]], губернатор на [[Сеута]], от която няма деца.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> Има няколко извънбрачни деца. Всички те, по заповед на Великия херцог и негов брат [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]], са доведени във Флоренция през 1605 г. и са взети под грижите на семейството, но са изключени от линията на наследяване.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> От Антония Каравахал има двама сина и три дъщери: * Козимо де Медичи (* сл. 1577, † 1644) * [[Пиетро ди Пиетро де Медичи|Пиетро де Медичи]] (* 1592, † 1654), рицар на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]]. След като пристига във Флоренция, прави политическа и военна кариера: губернатор на [[Ливорно]] (1619 – 1627), пратеник на Медичите в Милано (1629) и Генуа (1630), накрая капитан генерал от кавалерията на Медичите от 1637 г. Той е в служба на Испания и се отличава повече от своите подвизи, с непрекъснатите си искания за пари и почести. Води бурен живот и подобно на баща си убива жена си. * Каталина или Мария де Медичи, монахиня в Монастеро деле Мурате във Флоренция * Хуана де Медичи, монахиня в Монастеро деле Мурате във Флоренция * Леонора де Медичи (* 1592), монахиня в Монастеро деле Мурате във Флоренция От Мария де ла Рибера има един син: * [[Козимо ди Пиетро де Медичи|Козимо де Медичи]] (* 1588, Мадрид; док. до 1610), пратен да учи в [[Йезуитски орден|Йезуитската]] семинария в [[Инголщат]]; завърнал се във Флоренция, поради непокорния си характер е даден на Оливетанските монаси, но те не успяват да се справят с него; след като убива граф [[Бентивольо (род)|Бентивольо]] в сбиване, е затворен и след това бяга в Испания, където се записва в армията, която заминава за [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. == В културата == Няколко детски и церемониални портрета на Пиетро от [[Алесандро Алори]], [[Аньоло Брондзино]], [[Санти ди Тито]], [[Доменико Пасиняно]] са оцелели. На една от тях, на Санти ди Тито от 1584 – 1586 г., принцът е изобразен облечен по испанската мода от онова време. Той е изобразен и в картината „Среща с принцеса Кристина Лотарингска в Ливорно“ на Джовани Балдучи, нар. Коши.<ref name="volpini">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Pietro de’|автор=Volpini, Paola|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=20.1.2016}}</ref> През 1912 г. режисьорът и сценарист Джузепе Петрай заснема ням черно-бял филм „Любовта на Пиетро Медичи“, в който ролята на принца се изпълнява от актьора Джовани Пецинга. Филмът е прожектиран по кината в Италия, Испания и Франция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.imdb.com/title/tt0296506/|заглавие=Un amore di Pietro de’ Medici (1912)|автор=|труд=|издател=www.imdb.com|език=it|достъп_дата=21.1.2016}}</ref> Според измисления сюжет Пиетро се влюбва в цветарка на име Маргарита, чийто брат се опитва да спаси честта на сестра си от посегателство на аристократ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cinemedioevo.net/Film/cine_amore_medici.htm|заглавие=Un amore di Pietro de’ Medici (1912)|автор=|труд=|издател=www.cinemedioevo.net|език=it|достъп_дата=21.1.2016}}</ref> == Бележки == {{Reflist|2}} {{Превод от|ru|Пьетро Медичи|129307004}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Испания|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Носители на Ордена на Златното руно]] [[Категория:Починали в Мадрид]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Мадрид]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Испанска аристокрация]] i9y9k86z6sec71tn8k802ws4u7lcyte 0 835748 12397569 12239109 2024-10-28T15:10:19Z Stephan1000000 253000 Сезони = 3 | Епизоди = 34 12397569 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Огнена страна | Име в оригинал = Fire Country | Жанр = [[Екшън (жанр)|екшън]]<br>процедурна драма | Създател(и) = Марк Тиерио<br>Тони Фелън<br>Джоан Рейтър | Актьори = Марк Тиерио<br>Кевин Алехандро<br>Джордан Калоуей<br>Стефани Арчила<br>Джулс Латимър<br>Даян Фар<br>Били Бърк | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 34 | Изпълнителни продуценти = Марк Тиерио<br>Тони Фелън<br>Джоан Рейтър<br>[[Джери Брукхаймър]]<br>Джонатан Литман<br>КристиАн Рийд | Продуцент(и) = Джери Брукхаймър Телевижън | Дистрибуция = CBS Studios | ТВ Канал = [[CBS]] | Излъчване = от 7 октомври 2022 г. | Официален уебсайт = https://www.cbs.com/shows/fire-country/ }} '''„Огнена страна“''' ({{lang|en|Fire Country}}) е [[САЩ|американски]] екшън-драматичен сериал, по идея на Марк Тиерио (който също участва в сериала), Тони Фелън и Джоан Рейтър. Продуциран от [[Джери Брукхаймър]], премиерата на сериала е излъчена по [[CBS]] на 7 октомври 2022 г. През януари 2023 г.<ref name="Premiere">{{cite web |last1=Webb Mitovich |first1=Matt |title=In New Fire Country Trailer, Pros Teach Cons How to Battle a Blaze |url=https://tvline.com/2022/09/06/fire-country-trailer-cbs-convicts-become-firefighters/ |website=[[TVLine]] |access-date=September 18, 2022 |date=September 6, 2022}}</ref> сериалът е подновен за втори сезон. == В България == В България сериалът започва излъчване на 7 март 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://operationkino.net/2023/03/трейлър-огнена-страна/|заглавие=„Огнена страна“ на Макс Териот дебютира от днес по Fox|издател=operationkino.net|дата=7 март 2023|достъп_дата=5 май 2023}}</ref> по [[Фокс]] с разписание всеки вторник от 22:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=6er2vI6iXOU&t=1s|заглавие=Огнена страна – премиера на 7 март|издател=youtube.com|дата=16 февруари 2023|достъп_дата=7 март 2023}}</ref> Дублажът е на студио [[Про Филмс]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Преводач | Ивелина Иванова |- | Тонрежисьор | Николай Марков |- | Режисьор на дублажа | [[Десислава Знаменова]] |- | Озвучаващи артисти | [[Ася Рачева]]<br>[[Христина Ибришимова]]<br>Росен Русев<br>[[Константин Лунгов]]<br>[[Мартин Герасков]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.cbs.com/shows/fire-country/}} * {{imdb title|16098700}} {{мъниче|сериал}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] fpyh0axesaa5bqj78pi6vdw9m4onft5 0 836066 12397974 12372924 2024-10-28T22:51:16Z Ambra75 259141 12397974 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = господар на [[Еперне]] и [[Бресюр]], командир от Френската армия | портрет = | портрет-описание =[[Шипионе Пулцоне]], ''Потрет на Филипо Строци'', 1570-1580-те г. | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = господар на Бресюр | герб = | герб-описание = | отличия = }} |роден-дата=[[април]] [[1541]]|брак=няма|майка=[[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия де Медичи]]|деца=няма|братя-сестри=Клара Строци}} '''Филипо ди Пиетро Строци''' ({{Lang|it|Filippo di Piero Strozzi}}; * [[април]] [[1541]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[27 юли]] [[1582]], [[Азорски острови]]) е италиански благородник, генерал и [[кондотиер]]. Произхождащ от [[Флоренция|флорентинското]] семейство [[Строци (фамилия)|Строци]], служи на [[Кралство Франция]] и наследява от баща си титлата на господар на [[Еперне]], към която добавя тези на господар на [[Бресюр]] и на Генерален командир на френската армия. Командва френско-португалските сили в морската битка на Азорските острови край [[Вила Франка до Кампо]], където губи живота си в битка. Той е приятел на историка [[Пиер дьо Бурдей]], който го придружава в експедицията на Азорските острови. == Произход == Филипо е син на [[Пиеро Строци]] (1510 – 1558), флоретински кондотиер на френска служба, и [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи|Лаудомия ди Пиерфанческо де Медичи]] (1518 – 1583).<ref name="D8p3">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 3}}.</ref> Има една сестра Клариса († 1567), съпруга на Оноре дьо Савоа, граф на [[Танд]] и велик сенешал на [[Прованс]]. Дядо му и баба му по бащина линия са [[Филипо Строци|Филипо Строци Млади]] и [[Клариса де Медичи]], сестра на [[Лоренцо II де Медичи]], а по майчина – [[Пиерфранческо де Медичи Млади]], [[Банка|банкер]] и дипломат, и [[Мария Содерини]]. Има една сестра: * Клара († 1567), съпруга на [[Хонорат I Савойски-Вилар]], граф на [[Танд]] и велик сенешал на [[Прованс]]. == Биография == Баща му е един от лидерите на републиканското движение във Флоренция, което се сблъсква с новия херцог [[Козимо I де Медичи]] и се бори срещу него, заедно с другите флорентински изгнаници по време на обсадата на [[Сиена]], в която Козимо и императорските войски взимат надмощие. Когато баща му се завръща във Франция, той постъпва на служба при кралица [[Катерина де Медичи]], назначен е за маршал на Франция,<ref name="D8p2">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 2}}.</ref> докато малкият Филипо, който е на 7 години, става паж на [[дофин]]а,<ref name="D8p7">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 7}}.</ref> бъдещият крал [[Франсоа II]]. Израства в двора и следва стъпките на баща си, като започва военна кариера, влизайки в армията на 16-годишна възраст (1557 г.).<ref name="D8p13">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 13}}.</ref> По време на операциите в [[Пиемонт]]<ref name="D8p13">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 13}}.</ref> се откроява със своите умения и предвид произхода му веднага е повишен като чирак-командир, по заповед на Херцога на Гиз, който го поставя начело на рота. При завръщането си във Франция става капитан. През 1558 г. участва в обсадата на [[Кале (град)|Кале]]<ref name="D8p18">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 18}}.</ref> в сблъсъците между [[Кралство Франция]] и [[Кралство Англия|Англия]], а през същата година по време на обсадата на [[Тионвил]] баща му губи живота си,<ref name="D8p28">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 28}}.</ref> оставяйки го в тежко финансово положение, което го принуждава да продаде голяма част от семейните активи. Поради родството между Катерина де Медичи и шотландския кралски дом през 1560 г. той е изпратен в [[Кралство Шотландия|Шотландия]] въз основа на подписването на [[Единбургски договор|Единбургския договор]], желан от регентката херцогиня [[Мари дьо Гиз|Мари ди Гиз]]. Смъртта на херцогинята и отказът на кралица [[Мария Стюарт]] да ратифицира договора води до завръщането му от Франция, където той е направен господар на [[Еперне]]. През 1563 г. е назначен за полковник от Кралската гвардия и се запознава с новите военни техники,<ref>Negli anni precedenti aveva affiancato l'allora Colonnello generale della fanteria francese [[François de Coligny d'Andelot]], che per aver abbracciato la fede protestante perdette tale incarico nel [[1562]].</ref> свързани с най-модерните въоръжения и военни тактики, което го прави забелязан в двора, спечелвайки все по-голямото уважение от кралицата майка Катерина. Когато през 1564 г. войските на [[Османска империя|Османската империя]] начело със султан [[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] преминават [[Дунав]]а, заплашвайки [[Виена]], Филипо тръгва да помага на [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|император Максимилиан II]], участвайки в битките в [[Унгария]]. На следващата година, след [[Обсада на Малта (1565)|Голямата обсада на Малта,]] той участва в експедицията за подпомагане на [[Хоспиталиери|Рицарите хоспиталиери]], водена от херцога на Брисак. От [[Малта]] той се мести в [[Рим]], за да се противопостави на турската заплаха в [[Адриатическо море]], като се отличава в отбраната на [[Анкона]], а след като турската опасност по италианските брегове намалява, той заминава за [[Трансилвания]], за да се бие срещу верните войски на принц [[Янош II Заполски]], съюзник на султана. [[Файл:Filippo di Piero Strozzi.jpg|мини|ляво|[[Шипионе Пулцоне]], ''Потрет на Филипо Строци'', 1570-1580-те г.]] Той се завръща във Франция през 1567 г., където е назначен за фелдмайстор<ref name="D8p31">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 31}}.</ref> на Кралската гвардия, участвайки във войните срещу [[хугеноти]]те.<ref>Durante le operazioni militari contro gli ugonotti, il 28 settembre 1567 ricevette il grado ad interim di colonnello generale delle Bande francesi.</ref> През 1569 г. той наследява [[Тимолеон дьо Косе]] като генерал-полковник на сухопътните пехотни войски на френската армия,<ref name="D8p54">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 54}}.</ref> висшата военна служба на Франция. Той се отличава по време на битката при Рош Абел, в битката при Монконтур и при обсадата на [[Ла Рошел]] (1573 г.) заедно с приятеля си [[Пиер дьо Бурдей]], биейки се под заповедите на херцога на [[Анжу]] [[Анри III|Анри]]. По време на Голямата обиколка, предприета от крал [[Шарл IX (Франция)|Шарл IX]], по съвет на майка му Катерина де Медичи, за да опознае по-добре нейното кралство, влизайки в [[Байон]] кралят отбелязва, че пехотинците от испанските роти имат камериер, който им носи мускета по време на марша. Шарл IX моли Филипо кралската гвардия също да приеме тази система, но той отказва и моли оръжейниците от [[Милано]] да модифицират оръжието, като го направят по-леко, за да може да се носи от един човек, без да бъде смачкано от тежестта му, и да го удвоят на диапазон. Това е дебютът на [[мускетар]]ите в кралските полкове.<ref name="C4p403-404">{{Harv|Communay 1894|pp. 403-404}}.</ref> През 1579 г. Филипо е удостоен с титлата Кавалер на [[Орден на Светия Дух|Ордена на Светия Дух]].<ref name="D8p51">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 51}}.</ref> [[Файл:Philippe_strozzi.jpg|мини|Филипо Строци]] През 1581 г. Катерина де Медичи,<ref name="D6p303">{{Harv|Duro 1896|p. 303}}.</ref> със съгласието на крал Анри III, решава да въоръжи флота от корсарски кораби, която получава командването, за да подкрепи претенциите на [[Антонио Португалски|Антонио, приор на Крато]]<ref name="Paine">Lincoln Paine, ''The Sea and Civilization: A Maritime History of the Word'', Atlantic Books, London, 2014.</ref> към престола на [[Португалия]], като едновременно с това се противопоставя на тези на [[Филип II (Испания)|Филип II]], които вече са нахлули в страната. След като напуска поста генерал-полковник от пехотата (причините за оставката може да са нежеланието Франция да бъде официално включена в спора между Португалия и Испания), той получава Господарство Бресюир и месечен апанаж от крал Антонио I Португалски.<ref name="Paine" /> След това, като частен наемник, въпреки одобрението на Катерина де Медичи (в замяна на френската подкрепа Антонио I е обещал на Катерина широка свобода на действие в [[Бразилия]]), той тръгва от [[Бел Айл ан Тер|Бел Айл]] през юни 1582 г. с френски контингент и португалско малцинство към [[Терсейра]] на [[Азорски острови|Азорските острови]]. Пристигайки на Сао Мигел – остров, чийто суверенитет все още е оспорван, силите под негово командване<ref>Strozzi era il comandante in capo, ma il comando della squadra navale francese era affidato all'ammiraglio conte [[Carlo II di Cossé|Charles de Brissac]], mentre le forze portoghesi erano al comando Fransisco de Portugal, conte di Vimioso.</ref>, състоящи се от 60 кораба с около 6000 или 7000 войници,<ref name="D6p315">{{Harv|Duro 1896|p. 315}}.</ref> са атакувани от испанските кораби на дон [[Алваро де Базан]], маркиз на Санта Крус де Мудела,<ref name="D8p79">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 79}}.</ref> и напълно унищожен по време на морската битка на Азорските острови край [[Вила Франка до Кампо]] на 26 юни 1582 г. Неговият флагман, ''San Jean Baptiste'', е въвлечен в битка с този, на който дон [[Мигел де Окендо и Сегура]] вдига знамето си, и, бидейки тежко повреден, корабът му се предава. Филипо Строци е убит сутринта на 27 юли 1582 г. на 42-годишна възраст на палубата на испанския флагман в присъствието на де Базан.<ref name="D8p76">{{Harv|Du Torsay 1608|p. 76}}.</ref> Тялото му, надупчено с рани,<ref>Secondo l'autore Hermann Taffin Du Torsay un soldato spagnolo gli sparò semplicemente un colpo di moschetto al petto ed egli, ancora vivo, fu gettato fuoribordo, mentre il Marchese di Santa Cruz gli dava le spalle.</ref> е хвърлено в морето.<ref name="D8p76" /> Поради мирните договори между Франция и Испания, експедицията на Строци, въпреки че е разрешена от Кралицата-майка на Франция, не е призната от испанците и затворниците се считат за [[Капер|корсари]].<ref name="D6p323">{{Harv|Duro 1896|p. 333}}.</ref> Най-малко 80 благородници и 313 членове на екипажа са жестоко осъдени на смърт във Вила Франка<ref name="D6p323" /> и екзекуциите са извършени щателно с обезглавяване на благородниците и обесване на останалите<ref>Tale trattamento inflitto agli ufficiali e ai marinai provocò dure proteste tra gli equipaggi della flotta spagnola</ref> на 1 август 1582 г.<ref name="D6p324">{{Harv|Duro 1896|p. 324}}.</ref> Месец по-късно тържественото погребение на Филипо е отслужено в [[Париж]], в присъствието на краля и всички рицари на Светия Дух, отдавайки почит на един от най-активните войници, служили във френския двор. == Източници == * Cesáreo Fernández Duro, Armada Española desde la unión de los reinos de Castilla y de Aragon. Tomo 2, Madrid, Est. Tipográfico “Sucesores de Rivadeneyra”, 1896 * A. Communay, Les Gascons dans les armées françaises, Rev uede l'Agenais, 1894 * Lincoln Paine, ''[[iarchive:seacivilizationm0000pain_j7z0|The Sea and Civilization: A Maritime History of the World]]'', London, Atlantic Books, 2014 * Hermann Taffin De Torsay, ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k61557157 La vie, mort et tombeau du haut et puissant seigneur Philippe de Strozzi]'', Paris, Chez Guillaume le Noir, 1608 * [https://web.archive.org/web/20070927004728/http://www.condottieridiventura.it/condottieri/s/1897%20%20%20%20%20%20FILIPPO%20STROZZI%20Di%20Firenze.htm Хронология на живота му], на ''condottieridiventura.it''. <small>Посетено на 7 октомври 2006</small> <small>(архивирано от оригинала на 27 септември 2007)</small>. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Filippo di Piero Strozzi|132001480}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Франция|Биографии}} [[Категория:Родени във Венеция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Строци]] [[Категория:Кондотиери]] bdqqw4fd7lcdt39emgpaq2j5y33i4jy 0 836123 12397975 12214540 2024-10-28T22:53:19Z Ambra75 259141 12397975 wikitext text/x-wiki {{Личност|вложки={{Личност/Монарх | категория = | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | титла = | други титли = | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | отличия = | герб = Blason it famille Strozzi.svg | герб-описание = }}|име-оригинал=Tommaso Strozzi|починал-дата=ок. 1395|починал-място=[[Мантуа]], [[Сеньория Мантуа]]|род=[[Строци]] от Мантуа|описание=благородник|брак=Джована Моналди<br>Джулия [[Маласпина]]|баща=[[Марко Строци]]|деца=[[Уберто Строци]]<br>Марко Строци<br>Гуидо Строци<br>Джакомо Строци<br>Биче Строци<br> Джовани Строци<br>Лудовико Строци|майка=Биче|категория=аристократ}} '''Томазо Строци''' (* [[14 век|XIV век]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † ок. 1395, [[Мантуа]], [[Сеньория Мантуа]]) е италиански политик, родоначалник на клона Мантуа на сем. [[Строци (фамилия)|Строци]].<ref>[http://www.san.beniculturali.it/web/san/dettaglio-soggetto-produttore?id=23449 Sistema Archivistico nazionale. Strozzi di Mantova]. </ref><ref>''[https://web.archive.org/web/20171211161126/http://www.archiviodistato.firenze.it/siasfi/cgi-bin/RSOLSearchSiasfi.pl?_op=getsprod&id=IFDD2368XX&_language=eng&_selectbycompilationdate=SI&curwin=thirdwindow Archivio di Stato di Firenze. Strozzi di Mantova conti di Montalto].'', на archiviodistato.firenze.it. <small>Посетено и архивирано от оригинала на 11 декември 2017</small> </ref> == Произход == Син е на [[Марко Строци|Марко]] ди Росо ди Джерио Строци, който умира в [[Битка при Монтаперти|Битката при Монтаперти]] през 1260 г., и на съпругата му Биче. == Биография == През [[1375]] г. Томазо е член на флорентинските магистрати, наречени [[Война на осемте светии|Ото дела Гуера]], които влизат в битката срещу [[Папски легат|папските легати]], които повторно подчиняват териториите на [[Папска държава|Папската държава]] с оглед на предстоящото завръщане на папата в [[Рим]] от [[Авиньон]]. През [[1376]] г. те са [[Отлъчване от Църквата|отлъчени]] от Църквата от папа [[Григорий XI]] и започват да експулсират шестстотин флорентинци от [[Авиньон]], като конфискуват цялото им имущество. Едва наследникът [[Урбан VI]] успява да подпише мирен договор в [[Тиволи]] на 28 юли [[1378]] г. Но [[Война на осемте светии|Войната на осемте светии]], на която Томазо Строци е един от лидерите, и нейният провал карат град Флоренция да обеднее и дискредитират гвелфската олигархия, управляваща града. Занаятчийските гилдии организират бунт, за да протестират срещу банкерите (като Строци и главата на семейството им Томазо) и търговците, които държат властта в града. Към тях се присъединяват [[Чомпи]], които скоро поемат контрола над площада. Започва прогонването на благородниците от Флоренция и някои, включително [[Пиеро дели Албици]], са обезглавени. Томазо успява да избегне бесилката, като намира убежище в [[Мантуа]], при [[Луиджи II Гонзага|Лудовико II Гондзага]], господар на града. Известният [[Параклис „Строци ди Мантова]]“, издигнат от семейството му в базиликата „[[Санта Мария Новела]]“ във Флоренция, оттогава носи името „от Мантуа“. == Брак и потомство == Жени се два пъти: ∞ 1. за Джована Моналди ∞ 2. за Джулия [[Маласпина]] Има шест сина и една дъщеря:<ref>Pompeo Litta, ''Strozzi di Firenze'', in ''Famiglie celebri italiane'', Milano, 1839.</ref> * [[Уберто Строци]] († 1449, Мантуа), служи на [[Гонзага (род)|Гонзага]], от които получава земи в Палидано ([[Мантуа]]), посланик на Мантуа във Венеция (1422); ∞ за Лукреция [[Салвиати]], от която има трима сина и една дъщеря. * Марко Строци, в служба на сем. Гонзага * Гуидо Строци * Джакомо Строци, политик, ∞ за Джакома Бенвенути * Биче Строци, ∞ за 1. Леонардо Сперели 2. Антонио Капоселви * Джовани Строци, в служба на сем. Гонзага * Лудовико Строци, последва баща си в изгнание в Мантуа == Източници == * Pompeo Litta,{{Cite book|title=Strozzi di Firenze|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452311w/f19.item.r=.zoom|edition=Tav. XIII|publisher=|location=Milano}}1839. <small>Посетено на 10 май 2023 г.</small> <references /> {{Превод от|it|Tommaso Strozzi|132949229}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] 102s8l1ut5gn4l8w1oxes04i8uwsbtd 0 836211 12397976 12336952 2024-10-28T22:57:51Z Ambra75 259141 12397976 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = италиански аристократ, банкер, политик и хуманист | портрет = | портрет-описание = Пала Строци (държащ пирони) в ''Свалянето от кръста'' на [[Фра Анджелико]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Blason it famille Strozzi.svg | герб-описание = | отличия = }} |баща=Онофрио (Нофери) Строци|майка=Джована Алесандра Кавалканти|брак=Мария Строци<br>... Бранкачи|деца=Лоренцо Строци<br>Онофрио Строци<br>Никола Строци<br>Джанфранческо Строци<br>Карло Строци<br>Бартоломео Строци<br>Маргерита Строци<br>Лена Строци<br>Джиневра Строци<br>Якопа Строци<br>Танча Строци}} '''Пàла ди Онòфрио Стрòци''' ({{Lang|it|Palla di Onofrio Strozzi}}, също {{Lang|it|Palla di Noferi}}; * [[1372]], [[Флоренция]], † [[8 май]] [[1462]], [[Падуа]]) e флорентински банкер, политик и [[Хуманизъм|хуманист]], един от първите италиански ученици на [[Мануил Хрисолор]]. == Произход == Принадлежи към знатното флорентинско семейство [[Строци (фамилия)|Строци]]. Той е втори син на Онофрио (Нофери) Строци (ок. 1345 – 1417), капитан на [[галера]], [[гонфалониер на правосъдието]] през 1385 и 1396 г., викарий на [[Пеша]], и Джована Алесандра Кавалканти. == Биография == През 1397 г., заедно с [[Колучо Салутати]] и [[Николо Николи,]] допринася за поканата във Флоренция на [[Мануил Хрисолор]], под чието ръководство изучава [[гръцки език]], влизайки в катедрата, създадена през същата година. Придобива много гръцки ръкописи от Хрисолор, превръща дома си във Флоренция в център за изучаване на гръцкия език и отваря първата публична библиотека в града.<ref name="автоссылка1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Giulio Reichenbach|издател=Enciclopedia Italiana (1936)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref><ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Сред учениците в дома му е Томазо Паретунчели, който по-късно става папа под името [[Николай V]] и в знак на благодарност предлага кардиналската шапка на един от синовете му.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> През ноември 1403 г. Пала е назначен в комисия, назначена от Гилдията на Калимала, в която е член от тази година и която има за задачата да наблюдава работата на [[Лоренцо Гиберти]] върху северната порта на [[Флорентински баптистерий|Баптистерия на Сан Джовани]]. Самият той използва услугите на Гиберти, за да проектира параклиса на баща си в църквата „Света Троица“, където възнамерява да създаде обществена библиотека, а също така привлича [[Джентиле да Фабриано]], когото инструктира да създаде „Поклонението на влъхвите“ за същата църква.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Посланик е на [[Флорентинска република|Флорентинската република]] в Рим (1409 и 1410), [[Неапол]] (1415), където е посветен в рицарство, [[Венеция]], [[Ферара]] и [[Сиена]].<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Най-богатият от гражданите на Флоренция{{Hrf|Гуковский|1990|415}} (в което му съперничи единствено [[Джовани ди Бичи де Медичи|Джовани ди Медичи]]{{Hrf|Гуковский|1990|417}}), към момента на смъртта на [[Мазо дели Албици]] през 1417 г. Пала е сред второстепенните членове на олигархичната група, оглавяваща републиката, начело с [[Джино Капони]] и [[Николо да Уцано]].{{Hrf|Гуковский|1990|409}} През 1420 г. придружава папа [[Мартин V]], който преминава през територията на Флоренция на път от [[Базел]] за Рим.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> През 1421 г. е сред капитаните на [[Волтера]]. През 1423, 1424 и 1430 г. е член на Комисията на десетте.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> През 1425 г., по време на [[Ломбардски войни|тежка война]] с херцога на Милано [[Филипо Мария Висконти]], Пала е посланик във [[Венецианска република|Венеция]], на която флорентинците предлагат да създадат антимиланска лига.{{Hrf|Гуковский|1990|415}} Заедно с Аверардо де Медичи подписва Договора от Ферара с Милано на 18 април 1428 г.{{Hrf|Гуковский|1990|416}} За да запази позициите на олигархичния режим, разклатен в резултат на войната, Пала е принуден да се съгласи с въвеждането на данъци върху имуществото и доходите, като през 1427 г. плаща 507 [[флорин]]а, което означава притежание на състояние, което значително надвишава 100 000 флорина (Медичите плащат 392 флорина, но, както се говори, тази сума е силно подценена).{{Hrf|Гуковский|1990|417—418}} Заедно с [[Риналдо дели Албици]] покорява непокорната [[Волтера]] (1429).<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 17</ref>{{Hrf|Гуковский|1990|420}} През август 1434 г., когато папа [[Евгений IV]] влиза във Флоренция, Пала Строци носи знамето на Църквата.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> След идването на власт на подкрепящата Медичи Сеньория Флорениция през същия месец, той остава сред малкото привърженици на Албици, на когото обещава да доведе 500 бойци, за да извършат държавен преврат, но на уречения ден на 25 септември се появява само с двама невъоръжени слуги, заявява, че отказва да участва и се завръща у дома.<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 31</ref>{{Hrf|Гуковский|1990|429}} През същата година [[Козимо де Медичи]] е изгонен от Флоренция в [[Падуа]] за десет години; в бъдеще този период непрекъснато се удължава.<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 33</ref>{{Hrf|Макьявелли|1973|400}}<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Пала Строци живее в Падуа до края на живота си. През 1436 г. той става съветник на [[Падуански университет|Падианския университет]]. Инициира покана от Падуа за [[Филипо Липи]], [[Никколо Барончелли|Николо Барончели]] и [[Донатело]]. Домът му в Падуа става център на елинистичното възраждане; Строци не само се сдобива с гръцки кодекси за много пари, но също така държи двама специалисти на заплата, [[Йоан Аргиропул]] (през 1441 – 1444 г.), а след това [[Андроник Калист]], който му чете [[Аристотел]] и други автори на оригинален език. Пала позволява на всички да изучават книгите му и да слушат четения, и оставя ценна колекция от ръкописи, по-късно разпръснати, част от които завещава на манастира Света Юстина, където живее.<ref name="автоссылка1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Giulio Reichenbach|издател=Enciclopedia Italiana (1936)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref><ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Умира на преклонна възраст. Погребан е в църквата „Санта Мария ди Бетлеме“, където лежи и първата му съпруга Мария. Надгробното слово е произнесено от неговия приятел хуманист [[Франческо Филелфо]].<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Според [[Николо Макиавели]] Пала Строци „е бил човек на мира, изпълнен с кротост и добронамереност, по-способен да се занимава с литература, отколкото да ръководи партия или да се противопоставя на социални борби“.<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 30</ref> Според [[Якоб Буркхарт|Якоб Буркхард]], „ако древните изследвания не бяха признати за най-голямата благородна благословия на земния живот, (…) мястото на изгнанието не би се превърнало благодарение на тях в място на пълно щастие, както е при Пала Строци“.{{Hrf|Буркхардт|2001|155}} == Брак и потомство == Жени се два пъти. ∞ 1. 1397 за Мария Строци, дъщеря на Карло Строци и Лодовика Панталеони, от която има шестима сина и пет дъщери: * Лоренцо Строци (* 1404, † 1452, [[Губио]], убит), посланик в [[Мантуа]], [[подест]] на [[Губио]]; ∞ за Алесандра де Барди (* 1412, † 1465), дъщеря на Бардо де Барди. Наследниците му живеят във [[Ферара]]. * Онофрио Строци (* 141, † 1452), бездетен * Никола Строци, нар. ''Тита'' (* 1412), затворник в [[Прованс]] * Джанфранческо Строци (* ок. 1418, † сл. 1468). В изгнание се установява във [[Ферара]], „радва се със значително влияние и според другите търговци е много богат човек“.<ref name="автоссылка3">Макьявелли Н. История Флоренции. VII, 19</ref> През 1466 г. нова група флорентински изселници, прогонени след неуспешен заговор срещу [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи]], го убеждават да помоли [[Дож на Венеция|дожа]] на Венеция за помощ, което води до Венецианско-флорентинската война от 1467 – 1468 г.<ref name="автоссылка3" /> ∞ за Луиджа Донати (* 1434, † сл. 1499), дъщеря на Мано Донати и Танчи Велути, от който брак произлиза клонът на Строци, наречен ''„От Ферара“.'' * Карло Строци († 1450, Рим), умира, без да има време да получи кардиналския пост, бездетен * Бартоломео Строци * Маргарита Строци * Лена Строци (* 1405, † август 1449); ∞ 1. 1421 за Нери Ачайоли (* 1400, † 1428), 2. 1432 за [[Феличе Бранкаччи|Феличе Бранкачи]] (* 1382, † сл. 1449) * Джиневра Строци * Якопа Строци († 24 април 1468); ∞ 1428 за [[Джованни ди Паоло Ручеллаи|Джовани ди Паоло Ручелай]] (* 1403, † 1480), главен прокурор на Пала Строци по време на периода на изгнание * Танча Строци, ∞ 1423 за Томазо Сакети (* ок. 1390, † сл. 1439) ∞ 2. за дъщерята на зет си Феличе Бранкачи, която го следва в [[Падуа]]. == Източници == * Marcello Vannucci. ''Le grandi famiglie di Firenze''. 2006 * Гуковский М. А. ''Итальянское Возрождение''. <abbr>Л.</abbr>: Издательство Ленинградского университета, 1990 * Бурхардт Я. ''Культура Италии в эпоху Возрождения''. <abbr>М.</abbr>: Интрадаа, 2001 * Giulio Reichenbach. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Enciclopedia-Italiana%29/ STROZZI, Palla]'' (итал.). Enciclopedia Italiana (1936). * Valerio Sanzotta. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/ STROZZI, Palla]''. Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019). == Бележки == {{Reflist}} {{Превод от|ru|Строцци, Палла|125238876}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Посланици на Италия]] [[Категория:Италиански философи]] [[Категория:Италиански филолози]] [[Категория:Починали в Падуа]] [[Категория:Родени във Флоренция]] 8anyqb04n9f7gxnq6j2iczbkijbkesb 0 836279 12397891 11799399 2024-10-28T21:10:16Z Ambra75 259141 12397891 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Салвестро де Медичи|Салвестро де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|портрет=Salvestro de' medici detto chiarissimo.jpg|баща=[[Аверардо де Медичи (Киарисимо)|Аверардо де Медичи, нар. Киарисимо]]|брак=Лиза [[Донати]]|описание=политик и дипломат|деца=Джовенко де Медичи<br>[[Аверардо де Медичи]]<br>Таленто де Медичи|псевдоним=Киарисимо|починал-място=[[Флоренция]], [[Флорентинска република]]|починал-дата=[[1350]]|вложки={{Личност/Монарх | име = | наставка = | описание = | изображение = | пояснение = | управление = | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | религия = | кръщене = | роден = | място на раждане = | починал = | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Медичи]] | баща = | майка = | герб = Coa fam ITA medici2.jpg | подпис = | отличия = | портал = }}|майка=Мандина Аригучи|братя-сестри=Якопо де Медичи<br>Джовенко де Медичи<br>Франческо де Медичи<br>Таленто де Медичи<br>Конте де Медичи}} '''Салвèстро де Мèдичи''', наречен '''Киарѝсимо''', т.е. ''Много светъл'' ({{Lang|it|Salvestro De' Medici, detto Chiarissimo}}; * XIV век, † [[1350]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]) е флорентински политик и дипломат от рода [[Медичи]]. От него произхождат основните клонове на Медичите: този на Кафаджоло и този на Пополано (или Требио), и следователно Великохерцогският клон. == Произход == Той е син на [[Аверардо де Медичи (Киарисимо)|Аверардо ди Аверардо де Медичи]], наречен ''Киарисимо'' († 1318), приор (1309) и [[гонфалониер на правосъдието]] (1314), и Мандина Аригучи. Негов дядо и баба по бащина линия са [[Аверардо I де Медичи]] и Бенричевута де Сици, а по майчина – Филипо Аригучи от [[Фиезоле]]. Има пет братя: * Якопо († 1340), рицар, съпруг на Маргерита дел Антела, * Джовенко († 1320), от когото произхождат две кадетски линни на Медичите, съществуващи и днес – [[Медичи ди Отаяно]] и [[Медичи ди Торнакуинчи]]. * Франческо, съпруг на Бартоломеа [[Кавалканти]] * Таленто, съпруг на Лоренца дел Буоно * Конте (док. 1339), съпруг на Ненте Фалчиниери и на Лета Амидеи. Да не се бърка със [[Салвестро де Медичи|Салвестро ди Аламано де Медичи]] (? – 1388, Флоренция). == Биография == През 1336 г. е посланик във Венеция. == Брак и потомство == ∞ за Лиза [[Донати (фамилия)|Донати]], дъщеря на Синибалдо Донати, от която има трима сина: * Джовенко де Медичи * [[Аверардо де Медичи]], нар. също Еверардо , известен като Бичи (* 1320, [[Флоренция]], † 1363), политик и търговец; ∞ 1. Джована Кавалини дей Буонагуиди, от която няма деца 2. за Якопа (Джована) Спини (* 1340), от която има двама сина и една дъщеря. * Таленто де Медичи, ∞ Джована Буонинсени {{Превод от|it|Salvestro de' Medici, detto Chiarissimo|132928886}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Флорентинци]] [[Категория:Починали във Флоренция]] cdsspapbdmk0ybfrjpqsn18wfloxtwl 0 836644 12397536 11795266 2024-10-28T14:34:11Z Ambra75 259141 12397536 wikitext text/x-wiki {{Личност|деца=Боно ди Потроне|описание=кастелан на Потроне|вложки={{Личност/Монарх | категория = | герб = }}|роден-дата=ок. 1046}} '''Мèдико ди Потрòне''' ({{Lang|it|Medico di Potrone}}, {{Lang|la|Medicus}}; * ок. 1046, [[Потроне]], † [[1102]], пак там<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gw.geneanet.org/foullon?lang=en&n=di+potrone&oc=0&p=medico+di+potrone|заглавие=Medico di Potrone|труд=Geneanet.org|достъп_дата=2023'5'16}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Medico-di-Potrone/6000000001095523052|заглавие=Medico, di Potrone|труд=Geni.com|достъп_дата=2023-5-16}}</ref>) е [[кастелан]] на Потроне и прародител на Дом [[Медичи]]. == Биография == Медико е [[кастелан]], т.е. средновековен управител на замъка на [[Потроне]]/ Петроне (<small>днес част от [[Скарперия и Сан Пиеро]]</small>) от името на Дом [[Убалдини]] – [[Феодал|феодали]] на долината [[Муджело]] северно от [[Флоренция]]. Относно произхода на неговото име или по-вероятно на прякора му има различни хипотези. Според някои ''Медико'' е изкривяване на Менико, умалително от името Доменико. Според древна народна традиция пък името намеква за специфичните му [[Тавматургия|тавматургични]] (чудодейни) способности. Традицията е докладвана от [[Ренесанс|ренесансовите]] [[Генеалогия|генеалози]] на Медичите, като се явява като потвърждение за [[Карл Велики|каролингския]] произход на Медичите, които казват, че те произлизат от незаконен син на [[Карл Велики]]: тавматургичните лечебни способности всъщност са смятани за сигурно доказателство за кралски произход през [[Средновековие]]то. Тази традиция обаче трябва да се счита за въображаема и лишена от всякаква историческа основа. Напоследък се твърди, че ''Медико'' може да е дошъл от Южна Италия, където близо до [[Капуа]] е имало общност от [[мидийци]], избягали от [[Мала Азия]].<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.055firenze.it/art/144186/capostipite-della-famiglia-medici|заглавие=Il Capostipite della famiglia Medici|достъп_дата=2023-5-16}}</ref> Самите Медичи обаче посочват като свой родоначалник Аверардо, командир на армията на Карл Велики. Според легендата, героят - след като прогонва [[Лангобарди|лангобардите]] от [[Тоскана]], побеждава гиганта Муджело; по време на битката се твърди, че гигантът е ударил щита на воина с боздугана си, оставяйки кръгли вдлъбнатини, които по-късно са станали топките в герба на Медичите.<ref name=":2" /> == Брак и потомство == Има един син от неизвестна жена:<ref name=":0" /> * Боно ди Потроне (* ок. 1069, † 1123), дядо на [[Джамбуоно де Медичи|Джамбуоно]].<ref name=":1" /> == Източници == * (LA) Jakob Wilhelm Imhoff, ''[[iarchive:bub_gb_NjMTNpjMIjYC/page/n3/mode/2up|Genealogiae viginti illustrium in Italia familiarum]]'', Amstelodami 1710 <references /> == Вижте също == * [[Медичи]] * [[История на Флоренция]] {{Превод от|it|Medico di Potrone|120986083}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени през 11 век]] 06y70qb42cb6t54hsfonwoddi5upt40 0 836731 12397547 12367329 2024-10-28T14:39:43Z Ambra75 259141 12397547 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = Нанина вляво до двете ѝ сестри на стенопис на [[Беноцо Гоцоли]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Coat of arms of Piero il Gottoso.svg | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Бианка де Медичи]]<br>[[Лоренцо де Медичи (Великолепни)]]<br>[[Джулиано де Медичи]]<br>2 братя<br>[[Мария де Медичи]]<br>Природени:<br>[[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани де Медичи]]|брак=[[Бернардо Ручелай]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>Ручелай по брак|деца=Козимо Ручелай<br>Пиеро Ручелай<br>Пал Ручелай<br>[[Джовани ди Бернардо Ручелай|Джовани II Ручелай]]<br>Лукреция Ручелай}} '''Лукрèция ди Пиèро де Мèдичи''', наречена '''Нанѝна''' ({{Lang|it|Lucrezia di Piero de' Medici, detta Nannina}}; * [[14 февруари]] [[1448]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[14 май]] [[1493]], Флоренция, Флорентинска република), е флорентинска благородничка, сестра на владетеля на Флоренция [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. == Произход == [[Файл:Francesco Allegrini or Giuseppe Zocchi - Portrait of Nannina de' Medici, Princess of Florence.jpg|ляво|мини|Лукреция Мария де Медичи]] Тя е второто дете и дъщеря на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи Подагрения]] (1416 – 1469), [[Де факто|фактически]] господар на Флоренция, и на съпругата му [[Лукреция Торнабуони]] (1427 – 1482), поетеса. Носи името на майка си, но е наричана с прякора „Нанина“, който е името в семейството на нейната прабаба [[Пикарда Буери]]. Има четирима братя и една или две сестри: * [[Бианка де Медичи|Бианка]] (1445 – 1505), съпруга на [[Гулиелмо де Паци]] * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо „Великолепни“]] (1449 – 1492), държавник, [[Банка|банкер]], [[де факто|фактически]] владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия. Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, съпруг на [[Клариса Орсини]]. * [[Джулиано де Медичи]] (1453 – 1478), фактически владетел на Флорентинската република, убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]]. Неговият извънбрачен син Джулио става папа [[Климент VII]] * брат (умира като бебе) * брат (умира като бебе) * [[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]] (сл. 1455 – 1479), вероятно извънбрачна, съпруга на [[Леонето де Роси]], известен банкер, от когото има син – кардинал. Има и един полубрат, роден преди брака на баща си. == Биография == [[Файл:Loggia Rucellai 3.JPG|ляво|мини|Лоджия „Ручелай“]] Заедно със сестрите си Бианка и Мария Нанина получава културно и изискано [[Хуманизъм|хуманистично]] образование, но то е по-малко задълбочено от това на братята ѝ Лоренцо и Джовани. Високо почитана от братята си, благодарение на техния престиж тя се сгодява през [[1461]] г. на около 13-годишна възраст за учения [[Хуманизъм|хуманист]] [[Бернардо Ручелай]] със зестра от 2500 златни [[флорин]]а. Нанина е доведена в къщата на съпруга си пет години по-късно, на 8 юни [[1466]] г. Техният брак влиза в аналите със своето великолепие и изобилие от тържества и банкети в продължение на цели 3 дена: 500 гости седят на триъгълен подиум, който заема [[Лоджия Ручелай]], построена по проект на [[Леон Батиста Алберти]], и целия площад и улицата пред [[Палацо Ручелай]]. Огромният списък на консумираната храна е известен от точния отчет за разходите. Заедно със съпруга си тя купува терени близо до базиликата „[[Санта Мария Новела]]“, където изграждат монументалната градина [[Орти Оричелари]] – известно място за среща на [[Флорентинска Платонова академия|Неоплатоновата академия]]. Умира през май [[1493]] г. на 45-годишна възраст и е погребана в [[Параклис „Ручелай“]] в църквата „[[Сан Панкрацио (Флоренция)|Сан Панкрацио]]“ във Флоренция.<ref>Giuseppe Bencivenni Pelli, Giuseppe Allegrini (1772). ''[https://www.digitale-sammlungen.de/en/view/bsb10070178?page=182 Elogi degli uomini illustri toscani]'', volume 2. Lucca: [Allegrini].</ref> == Брак и потомство == ∞ ноември 1461 (договор), 8 юни 1466 във Флоренция за [[Бернардо Ручелай]] (* 11 август 1448, Флоренция, † 14 май 1993, Флоренция), писател, хуманист, син на [[Джовани ди Паоло Ручелай]] от богатото семейство [[Ручела]]й, от когото има 4 сина и 1 дъщеря:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/bernardo-rucellai_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Rucellai, Bernardo|автор=Rita Maria Comanducc|достъп_дата=2023-5-17}}</ref> * Козимо Ручелай * Пиеро Ручелай * Пала Ручелай * [[Джовани ди Бернардо Ручелай|Джовани Ручелай]], нар. Джовани II (* 20 октомври 1475, Флоренция; † 3 април 1525, Рим), писател, поет * Лукреция Ручелай <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Palazzo venturi ginori, salone ottocentesco, medaglione con busto bernardo rucellai 2.jpg|Бернардо Ручелай,<br> съпруг Файл:Palazzo venturi ginori, salone ottocentesco, medaglione con busto giovanni rucellai 2.jpg|Джовани, <br>син </gallery> == Нанина де Медичи в изкуството == Нанина е изобразена като част от група девойки на кон в сцената с [[Йоан VII Палеолог]] в Параклиса на влъхвите в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]], дело на [[Беноцо Гоцоли]], където тя е момичето вляво до двете ѝ сестри Бианка и Мария.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palazzomediciriccardi.it/mediateca/il-viaggio-dei-magi/|заглавие=Il viaggio dei Maghi|достъп_дата=2023-5-17}}</ref> Изобразена е на стенописа „Рождение Богородично“ в [[Капела Торнабуони|Параклис „Торнабуони“]] (1485 – 1490) в базиликата „[[Санта Мария Новела]]“, дело на [[Доменико Гирландайо]] и школа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.conoscifirenze.it/famiglie-Fiorentine/583-Nannina-deiMedici-suo-matrimonio.html|заглавие=Nannina de' Medici e il suo matrimonio|автор=Conosci Firenze|достъп_дата=2023-5-17}}</ref> Вероятно е изобразена на [[тондо]]-то на [[Сандро Ботичели]] „Мадона Магнификат“ от 1483 г. като ангела отдясно, който държи короната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.quattroinviaggio.it/la-madonna-del-magnificat-di-sandro-botticelli-spiegata-ai-bambini/|заглавие=La Madonna del Magnificat di Sandro Botticelli, spiegata ai bambini|достъп_дата=2023-5-17}}</ref> Изобразена е на медальон (днес в [[Национален музей Барджело|Музей „Барджело“]] – Каза Мартели) на [[Джовани Вебер (Дзанобио)|Джовани Вебер]], наречен Дзанобио от 1785 г. като част от 20 медальони с изображения на [[Медичи]]те.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://catalogo.beniculturali.it/detail/HistoricOrArtisticProperty/0900645600|заглавие=ritratto di Nannina de' Medici; paesaggio con un fiume e colline|достъп_дата=2023-5-17}}</ref> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Madonna of the Magnificat.png|Ботичели, „Мадона Магнификат“ Файл:Domenico Ghirlandaio - Birth of Mary - WGA8830.jpg|Доменико Гирландайо, стенопис „Рождение Богородично“ </gallery> == Източници == * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999 (rist. 2006) * Rita Maria Comanducci - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bernardo-rucellai_%28Dizionario-Biografico%29/ Rucellai, Bernardo]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 89 (2017) * Giuseppe Bencivenni Pelli, Giuseppe Allegrini (1772). ''[https://www.digitale-sammlungen.de/en/view/bsb10070178?page=182 Elogi degli uomini illustri toscani]'', volume 2. <small>Посетено на 17 май 2023 г.</small> * ''[https://www.conoscifirenze.it/famiglie-Fiorentine/583-Nannina-deiMedici-suo-matrimonio.html Nannina de' Medici e il suo matrimonio].'' <small>Посетено на 17 май 2023 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Nannina de' Medici|132188882}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Флорентинци]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] hs8bfyyv8v80f4devnoyekfobvjbphz 0 836743 12397527 12384816 2024-10-28T14:17:32Z Ambra75 259141 12397527 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария де Медичи|Мария де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = Мария е момичето вдясно на стенописа на [[Беноцо Гоцоли]] от 1459 г. в Параклиса на влъхвите в [[Палацо Медичи-Рикарди|Дворец на Медичите]] във Флоренция | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Coat of arms of Piero il Gottoso.svg | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Бианка де Медичи]]<br>[[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]<br>[[Джулиано де Медичи]]<br>брат<br>брат<br>[[Мария де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Джовани де Медичи]]|брак=[[Леонето де Роси]]|деца=[[Луиджи де Роси]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>Де Роси по брак}} '''Мария ди Пиèро де Мèдичи''' ({{Lang|it|Maria di Piero de' Medici}}; * [[1455]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[март]] [[1479]], пак там) е флорентинска аристократка, сестра на [[Де факто|фактическия]] владетел на Флоренция [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. == Произход == Мария е дъщеря на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи Подагрения]] (* 1416, † 1469), [[Де факто|фактически]] господар на Флоренция, и на съпругата му [[Лукреция Торнабуони]] (* 1427, † 1482), поетеса. Нейната биографична информация, както за много от жените от семейство [[Медичи]], е оскъдна, дотолкова че дори майчинството на Лукреция Торнабуони понякога се поставя под съмнение, като се намеква, че вместо това Мария би могла да е извънбрачна дъщеря на Пиеро от неизвестна жена<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Medici, Piero de'|автор=Ingeborg Walter|дата=2009|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 73|достъп_дата=2023-5-17}}</ref> или е дъщеря на Лукреция от граф Вернио де [[Барди (род)|Барди]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/luigi-de-rossi_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Rossi, Luigi de'|автор=Marcello Simonetta|дата=2017|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 88|достъп_дата=2023-5-17}}</ref> Има четирима братя и две сестри: * [[Бианка де Медичи|Бианка Мария]] (* 1445, † 1505), съпруга на [[Гулиелмо де Паци]] * [[Нанина де Медичи|Лукреция]], известна като Нанина (1448 † 1493), съпруга на известния писател [[Хуманизъм|хуманист]] [[Бернардо Ручелай]] * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо „Великолепни“]] (* 1449, † 1492), държавник, [[Банка|банкер]], [[де факто|фактически]] владетел на Флоретинската република и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[ренесанс]]овата култура в Италия. Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, съпруг на [[Клариса Орсини]]. * [[Джулиано де Медичи]] (* 1453, † 1478), фактически владетел на Флорентинската република''',''' убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], баща на папа [[Климент VII]] * брат († като бебе) * брат († като бебе) Има и един полубрат, роден преди брака на баща ѝ. == Биография == [[Файл:Portrait of Pope Leo X and his cousins, cardinals Giulio de' Medici and Luigi de' Rossi (by Raphael).jpg|мини|ляво|''Портрет на Лъв X'' от Рафаело Санцио с кардиналите Джулио де Медичи (вляво) и Луиджи де Роси (вдясно), 1518 г.]] Знае се, че тя е родена след 1553 г.<ref name=":0" /> и вероятно е била образована като братята и сестрите си от възпитатели [[Хуманизъм|хуманисти]], които са я направили културна и изискана жена, подобна на майка ѝ. == Брак и потомство == ∞ [[1474]] за [[Леонето де Роси]], директор на клона на [[Банка на Медичите|Банката на Медичите]] в [[Лион]], от когото има един син: * [[Луиджи де Роси]] (* 6 август 1474, Флоренция; † 20 август 1519, Рим), [[кардинал]] (1517), много верен на първия си братовчед [[Лъв X|папа Лъв X]], който иска той да бъде изобразен до него на известната картина „[[Портрет на папа Лъв X]]“ на [[Рафаело Санцио]] (днес в [[Уфици]], Флоренция). == Мария де Медичи в изкуството == [[Файл:Sandro Botticelli 056.jpg|мини|Мария де Медичи, предполагаемо изобразена като прегръщащ ангел вляво, Сандро Ботичели, ''Мадона дел Магнификат'', [[Уфици]], [[1481|1481 г.]]|ляво]] Представена е в група девойки на кон в сцената с [[Йоан VII Палеолог]] от 1459 г. в [[Параклис на влъхвите|Параклиса на влъхвите]] в [[Палацо Медичи-Рикарди|Двореца на Медичите]], дело на [[Беноцо Гоцоли]], където е момичето във вдясно до двете ѝ сестри Лукреция (Нанина) и Бианка. Другият е на ''Madonna del Magnificat'' на [[Сандро Ботичели]], където някои виждат семейството на Пиеро Подагрения: има хипотеза, че Мария е ангелът, който прегръща двамата братя Лоренцо и Джовани, докато майка им [[Лукреция Торнабуони]] е в лицето на Дева Мария. == Източници == * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, 2006 <references /> {{Превод от|it|Maria di Piero de' Medici|132852304}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] s0zw8ant4mb4ve76vappgg1xc0510tt 0 836860 12397872 12381618 2024-10-28T21:02:47Z Ambra75 259141 12397872 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Porzia de' Medici | категория = свещеник | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = духовник }} |майка=неизв.|братя-сестри=Природениː<br>[[Джулио ди Алесандро де Медичи|Джулио де Медичи]]<br>[[Джулия де Медичи]]|деца=няма}} '''Пòрция де Мèдичи''' ({{Lang|it|Porzia de' Medici}}; * [[1538]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[1565]], пак там) е [[Флоренция|флорентинско]] религиозно лице и аристократка. == Произход == Тя е извънбрачна дъщеря на [[Алесандро де Медичи]] (* 1510, † 1537)[[Алесандро де Медичи|, херцог на Флоренция]], и неизвестна жена. Нейни дядо и баба са [[Лоренцо II де Медичи]], велик херцог на Тоскана, и [[Мулати|мулатката]] [[Симонета да Колевекио]], или папа [[Климент VII]] и [[Алфонсина Орсини]]. Има един полубрат и една полусестра. == Биография == Порция е родена след убийството на баща ѝ Алесандро и е настанена като малко дете в [[Августински орден|августинския]] манастир „Сан Клементе“ на ул. „Сан Гало“ във [[Флоренция]]. Манастирът е основан от [[Мария Салвиати]], майката на [[Козимо I де Медичи]], за да приюти извънбрачните дъщери на Алесандро. За разлика от полусестра си [[Джулия де Медичи|Джулия]] Порция полага обет и става монахиня, а в бъдеще – игуменка на манастира.<ref name="langdon124">Langdon (2006), p. 124</ref> Тя е в близък контакт с членове на сем. [[Медичи]], включително с нейната полусестра Джулия и с нейния полубрат [[Джулио ди Алесандро де Медичи|Джулио]]. Нарисуван е [[стенопис]], изобразяващ Порция с [[Франческо I де Медичи|Франческо I]], [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо]], [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] и [[Гарция де Медичи|Гарция]] – четиримата синове на Козимо I. Оттогава стенописът е изгубен. Джулия често посещава Порция в манастира.<ref>Langdon (2006), p. 125</ref> Умира в манастира на 27-годишна възраст. == Източници == * Langdon, Gabrielle (2006). ''Medici Women: Portraits of Power, Love, and Betrayal''. University of Toronto Press * Caroline P. Murphy, ''Murder of Medici Princess'', USA: Oxford University Press, 2008 == Бележки == {{Reflist}} {{Превод от|it|Porzia de' Medici|1150834648}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Флорентинци]] [[Категория:Починали във Флоренция]] 8hj087r1yb1611bykgofdzeul8w13tp 0 837089 12397550 12380565 2024-10-28T14:41:06Z Ambra75 259141 12397550 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |братя-сестри=[[Мария Лукреция де Медичи]]<br>[[Франческо I де Медичи]]<br>[[Изабела де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]]<br>[[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция де Медичи]]<br>[[Гарция де Медичи]]<br>Антонио де Медичи<br>[[Фердинандо I де Медичи]]<br>[[Анна де Медичи]]<br>[[Пиетро де Медичи]]<br>Природениː<br>[[Вирджиния де Медичи]]<br>[[Бия де Медичи|Бианка (Бия) де Медичи]]<br>[[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]]}} '''Пиèро де Мèдичи''', наречен '''Педрѝко''' ({{Lang|it|Piero de' Medici, detto Pedricco}}; * [[7 август]] [[1546]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[9 юни]] [[1547]], пак там) е принц от Флорентинското херцогство. == Произход == Той е син на [[Козимо I де Медичи]] (1519 – 1574), бъдещ [[Велико херцогство Тоскана|велик херцог на Тоскана]], тогава [[Флорентинско херцогство|херцог на Флоренция]], и дона [[Елеонора ди Толедо|Елеонора Алварес де Толедо]] (1522 – 1562), аристократка от [[Дом Алба]]. По бащина линия е внук на [[кондотиер]]а [[Джовани дале Банде Нере]] и на [[Мария Салвиати]], чрез които самият [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] е неин прапрадядо, а по майчина – на [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и на [[Мария Осорио и Пиментел]], маркиза на Вилафранка дел Биерсо. Има шест братя и четири сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (1540 – 1557), принцеса * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (1541 – 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана * [[Изабела де Медичи|Изабела]] (1542 – 1576), херцогиня на [[Брачано]] като съпруга на [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани]] (1543 – 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (1544 или 1545 – 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], Модена и Реджо като съпруга на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (1547 – 1562) * Антонио (1548 – 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (1549 – 1609), кардинал, 3-ти велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (1533 – 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (1554 – 1604), военен, генерал и политик. == Биография == Прякорът „Педрико“, произлизащ от [[Испански език|испанското]] ''Педро'' (името на неговия дядо по майчина линия), със сигурност трябва да се проследи до майка му и днес се използва и от историците, за да го разграничат от последния син на двойката, [[Пиетро де Медичи|дон Пиетро де Медичи]]. Той е кръстен на 1 септември [[1546|1546 г.]] в [[Флорентински баптистерий|баптистерия на Сан Джовани]], като негов кръстник е [[кардинал]] [[Кристофоро Мадруцо]]. Умира през юни следващата година. Въпреки че Козимо вече е загубил естествена дъщеря ([[Бия де Медичи|Бия]]), Педрико е първото законно дете, което умира като бебе на възраст под една година. Към това се добавя година по-късно смъртта на инфанта Антонио, което кара Елеонора ди Толедо да вземе, наред с различни други причини, решението да се премести в по-здравословната южна част на града, в [[Палацо Пити|двореца Пити]] с голяма градина, специално закупена от нея ([[Боболи (градина)|Градина „Боболи“]]). {{Превод от|it|Pedricco de' Medici|129541569}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 2n7zl2clqvkhe9e7ee5aras1w7awutr 0 837093 12397942 12383421 2024-10-28T21:42:50Z Ambra75 259141 12397942 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Филипо де Медичи|Филипо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|категория=аристократ|описание=Велик принц на Тоскана|портрет-описание=[[Флорентинска школа]], ''Портрет на дон Филипино де Медичи'', 1600 г.|братя-сестри=[[Елеонора де Медичи]]<br>Ромола де Медичи<br>[[Анна де Медичи]]<br>Изабела де Медичи<br>Лукреция де Медичи<br>[[Мария де Медичи]]<br>Природен:<br>[[Антонио де Медичи]]}} '''Филѝпо де Мèдичи''' ({{Lang|it|Filippo de' Medici}}) или '''дон Филипино''' (''Don Filippino''; * [[20 май]] [[1577]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана|Велико херцогство на Тоскана]]; † [[29 март]] [[1582]], пак там<ref>Grazzini A. F., Biscioni A. M. ''[https://books.google.ru/books?id=k3sNAAAAQAAJ&pg=PA345&dq=Filippo+de%27+Medici+(1577+-+1582)&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwjN-ZnNyPDKAhVK8HIKHfBsB3Q4ChDoAQhaMAk#v=onepage&q=Filippo%20de'%20Medici%20(1577%20-%201582)&f=false Rime di Antonfrancesco Grazzini detto Il Lasca]''. Firenze: Stamperia di F. Moücke, 1741. P. 345</ref>), е наследник на Велико херцогство на Тоскана, велик принц на Тоскана. == Произход == Той е седмото дете и единствен законен син на великия херцог на Тоскана [[Франческо I де Медичи]] (*1549, † 1587) и на първата му съпруга ерцхерцогиня [[Йохана Австрийска]] (* 1547, † 1578). По бащина линия нейни дядо и баба са [[Козимо I де Медичи]], първи Велик херцог на Тоскана, и [[Елеонора ди Толедо]], аристократка от Дом [[Альварес де Толедо (род)|Алварес де Толедо]], свързан с кралете на Испания, а по майчина – [[Император на Свещената Римска империя|император]] [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] и [[Анна Ягелонина]], последната представителка на [[Ягелони|Дом Ягелон]], който управлява кралствата Бохемия и Унгария.<ref name=":2">Vogt-Lüerssen M. ''[https://www.kleio.org/en/history/famtree/vip/abb100y/ Eleonora de’ Medici, Duchess of Mantua]''. www.kleio.org. — Family Trees in Pictures — The Medici. Посетено на 20 март 2023 г.</ref><ref>Alberi Eug. [https://books.google.ru/books?id=R1FXAAAAcAAJ&pg=PR74&dq=Eleonora+Medici+(1591-1617)&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiNr66I6ejOAhXma5oKHQUjD7g4ChDoAQgfMAE#v=onepage&q=Eleonora%20Medici%20(1591-1617)&f=false ''Relazioni degli Ambasciatori Veneti al Senato: Comprende le relazioni degli stati Europei, tranne l’Italia''] : [итал.]. — Firenze : A Spese dell’ Editore, 1863. — P. lxxiv. <small>Посетено на 20 март 2023 г.</small></ref> Има шест сестри: * [[Елеонора де Медичи|Елеонора]] (* 1566 † 1611), [[Херцогство Мантуа|херцогиня на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]] като съпруга на [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] * Ромола († 1568) * [[Анна де Медичи (1569 – 1584)|Анна]] (* 1569, † 1584) * Изабела (* 1571, † 1572) * Лукреция (* 1572, † 1574) * [[Мария де Медичи|Мария]] (* 1573, † 1642), кралица на Франция като съпруга на [[Анри IV]], крал на [[Франция]], и майка на крал [[Луи XIII]] Има и един полубрат от страна на баща си. == Биография == [[Файл:Don Filippino di Francesco I de Medici.jpg|мини|Алесандро Алоро, ''Дон Филипино де Медичи'', 1582 г.]] Принц Филипо е роден след тринадесет години брак на родителите му и след шест дъщери, четири от които умират в ранна детска възраст. Оцеляват само [[Елеонора де Медичи|Елеонора]], бъдещата херцогиня на Мантуа и Монферат, и [[Мария де Медичи|Мария]], бъдещата кралица на Франция<ref name="jralonso"/>. Една година преди раждането на принца любовницата на Великия херцог [[Бианка Капело]] му ражда син – [[Антонио де Медичи|Антонио]], който обаче е узаконен едва през 1583 г.<ref name="treccani3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/antonio-de-medici_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Medici, Antonio de’|автор=Luti, Filippo|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 73|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=19.08.2016}}</ref> Така принц Филипо е единственият законен син на Франческо I по онова време.<ref name="treccani1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-i-de-medici-granduca-di-toscana_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Francesco I de' Medici, granduca di Toscana|автор=Benzoni, Gino|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 49|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=19.08.2016}}</ref> Раждането на законния престолонаследник в двора във Флоренция е посрещнато с голяма радост. При кръщението той е кръстен Филипо в чест на неговия [[кръстник]] [[Филип II (Испания)|Филип II]], крал на Испания. Година след раждането му майка му умира.<ref name="jralonso"/><ref name="paleopatologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21|заглавие=Il «Progetto Medici»: studio antropologico e paleopatologico dei granduchi|автор=Gabbani, Ilaria|труд=|издател=www.paleopatologia.it|език=it|достъп_дата=19.08.2016|архив_дата=2016-08-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160822212006/http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21}}</ref> Дон Филипино, както го наричат в двора, е в лошо здраве от рождение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://giandri.altervista.org/0400/001BiancaCappello.html|заглавие=Bianca Cappello|автор=|труд=|издател=www.altervista.org|език=it|достъп_дата=19.08.2016|архив_дата=2016-09-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160923071942/http://giandri.altervista.org/0400/001BiancaCappello.html}}</ref> Умира във Флоренция на почти 5-годишна възраст и е погребан в [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо“]], до гроба на майка си. По повод на смъртта му поетът [[Антон Франческо Грацини]], наречен ''Ласка'', написва [[епитафия]]. Има версия, че той е детето е било отровено по нареждане на любовницата на баща му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://stendhalmania.wordpress.com/2014/09/26/bianca-come/|заглавие=Bianca come...|автор=|труд=|издател=www.stendhalmania.com|език=it|достъп_дата=19.08.2016}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://versiliaoggi.wordpress.com/2007/04/30/avvelenati-la-leggenda-e-realta/|заглавие=Avvelenati. La leggenda è realtà|автор=|труд=|издател=www.wordpress.com|език=it|достъп_дата=19.08.2016}}</ref> Веднага след смъртта му Великият херцог легитимира извънбрачния си син Антонио.<ref name="treccani3"/> Гробницата на принца е повредена при наводнение през 1966 г. По време на [[ексхумация]]та, извършена през 2004 г., тленните му останки получават работното заглавие „Дете в червен костюм“ по червените копринени дрехи, в които е погребан. Анализът на показва, че принцът е страдал от [[рахит]] и лека форма на [[хидроцефалия]].<ref name="jralonso">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://jralonso.es/2013/11/16/felipe-de-medici-y-el-raquitismo/|заглавие=Felipe de Médici y el raquitismo|автор=Alonso, José Ramón|труд=|издател=www.jralonso.es|език=es|достъп_дата=19.08.2016}}</ref><ref name="paleopatologia"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unipi.it/index.php/tutte-le-news/item/2580-i-bambini-dei-medici-affetti-da-rachitismo|заглавие=I bambini dei Medici affetti da rachitismo|автор=|труд=|издател=www.unipi.it|език=it|достъп_дата=19.08.2016}}</ref> == В изкуството == Галерия „[[Уфици]]“ във Флоренция съхранява портрет на принц Филипо, дело на [[Джовани Бицели]] през 1586 г. На него художникът изобразява момчето до майка си, въпреки че по онова време тя вече е мъртва.<ref name="treccani2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/giovanna-d-austria-granduchessa-di-toscana_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Giovanna d’Austria, granduchessa di Toscana|автор=Tabacchi, Stefano|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 55|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=19.08.2016}}</ref> Има и картина с Филипо от неизвестен художник от [[Флорентинска школа|Флорентинската школа]], която се съхранява в Галерия „Давид Кьойцер“ в [[Цюрих]]. Единственият приживе портрет на дон Филипино, който [[Алесандро Алори]] споменава в мемоарите си, е изписан от него през юни – ноември 1581 г. по поръчка на агента на дон [[Пиетро де Медичи|Пиетро]] – чичо на малкия принц, който живее в [[Хабсбургска Испания|Кралство Испания]]. Някои изследователи смятат, че дон Пиетро е подарил този портрет на крал Филип II, кръстник на Филипо.<ref name="jralonso"/> == Бележки == {{Reflist|3}} {{Превод от|ru|Медичи, Филиппо|124033848}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 2o4g66le5m24wdltjve4cycw1kmcy0g 0 838104 12397460 12393446 2024-10-28T13:11:22Z 151.251.112.116 /* Семейство и образование */ 12397460 wikitext text/x-wiki {{без източници|06:52, 30 май 2023 (UTC)}} {{Личност|Актьор|име=Юлиан Костов |описание=български актьор, режисьор |портрет= |образование=Университет на Уейлс, Кардиф. Бакалавърска степен 'Бизнес Мениджмънт"}} '''Юлиан Костов''' е български актьор, режисьор, мениджър на таланти и бивш професионален плувец. Участва във филма ''„Син на друга майка“'' (2017). По чуждестранните телевизии е известен с ролите си в сериала на Sky One ''A Discovery of Witches'' (2018), сериала на Epix ''Berlin Station'' (2018 – 2019) и сериала на „[[Нетфликс]]“ ''Shadow and Bone'' (от 2021). == Биография == === Семейство и образование === Костов е роден на 25 август 1989 г. във [[Варна|Варна, България]]. Той посещава гимназия с испански език във Варна, IV езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, преди да замине за [[Нидерландия]], за да учи международен бизнес в [[Тилбургски университет|Тилбургския университет]]. След две години решава да се премести във Великобритания и да се занимава с актьорско майсторство, вдъхновен от изпълнението на [[Хийт Леджър]] в ''[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]''. Костов се прехвърля в University of Wales Institute Cardiff (сега Cardiff Metropolitan University), за да завърши обучението си с бакалавърска степен по бизнес през 2011 г. През същата година е приет в Народния младежки театър на Великобритания. === Спорт === Костов притежава над 60 медала като плувец, включително бронзов медал от [[Балкански игри|Балканиадата]] през 2007 г. Той е 10-кратен републикански шампион по плуване в различни възрастови групи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://novini.rozali.com/zvezdi-na-pricel/iulian-kostov-az-sum-boleznen-romantik.html|заглавие=Юлиян Костов: Аз съм болезнен романтик|фамилно_име=Чолакова|първо_име=Галина|дата=21 януари 2019|труд=novini.rozali.com|достъп_дата=30 май 2023}}</ref> от 2005 до 2009 г. На 12-годишна възраст става шампион по петобой в своята възрастова група. През 2007 г. и 2008 г. е награден за Спортист №6 на годината на Варна, а през 2008 г. печели званието Майстор на спорта по плуване. == Кариера == През 2014 г. Костов основава ''Jupiter Lights Productions,'' базирана в България компания за продуцентство и управление на таланти. Оттогава те водят работилници по актьорско майсторство. Техният дебютен пълнометражен филм ''The Dare'' излиза през 2019 г. ''Jupiter Lights'' представлява българската актриса [[Мария Бакалова]] в Обединеното кралство. Костов и Бакалова са съоснователи на продуцентската компания ''Five Oceans''. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Julian Kostov|1150526870}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Костов, Юлиян}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Българи във Великобритания]] [[Категория:Родени във Варна]] m9u4me0j73cgjxcrpltk0k3pvtdo8hs 12397936 12397460 2024-10-28T21:40:54Z 151.251.112.116 /* Семейство и образование */ 12397936 wikitext text/x-wiki {{без източници|06:52, 30 май 2023 (UTC)}} {{Личност|Актьор|име=Юлиан Костов |описание=български актьор, режисьор |портрет= |образование=Университет на Уейлс, Кардиф. Бакалавърска степен 'Бизнес Мениджмънт"}} '''Юлиан Костов''' е български актьор, режисьор, мениджър на таланти и бивш професионален плувец. Участва във филма ''„Син на друга майка“'' (2017). По чуждестранните телевизии е известен с ролите си в сериала на Sky One ''A Discovery of Witches'' (2018), сериала на Epix ''Berlin Station'' (2018 – 2019) и сериала на „[[Нетфликс]]“ ''Shadow and Bone'' (от 2021). == Биография == === Образование === Костов е роден на 25 август 1989 г. във [[Варна|Варна, България]]. Той посещава гимназия с испански език във Варна, IV езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, преди да замине за [[Нидерландия]], за да учи международен бизнес в [[Тилбургски университет|Тилбургския университет]]. След две години решава да се премести във Великобритания и да се занимава с актьорско майсторство, вдъхновен от изпълнението на [[Хийт Леджър]] в ''[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]''. Костов се прехвърля в University of Wales Institute Cardiff (сега Cardiff Metropolitan University), за да завърши обучението си с бакалавърска степен по бизнес през 2011 г. През същата година е приет в националния младежки театър на Великобритания. === Спорт === Костов притежава над 60 медала като плувец, включително бронзов медал от [[Балкански игри|Балканиадата]] през 2007 г. Той е 10-кратен републикански шампион по плуване в различни възрастови групи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://novini.rozali.com/zvezdi-na-pricel/iulian-kostov-az-sum-boleznen-romantik.html|заглавие=Юлиян Костов: Аз съм болезнен романтик|фамилно_име=Чолакова|първо_име=Галина|дата=21 януари 2019|труд=novini.rozali.com|достъп_дата=30 май 2023}}</ref> от 2005 до 2009 г. На 12-годишна възраст става шампион по петобой в своята възрастова група. През 2007 г. и 2008 г. е награден за Спортист №6 на годината на Варна, а през 2008 г. печели званието Майстор на спорта по плуване. == Кариера == През 2014 г. Костов основава ''Jupiter Lights Productions,'' базирана в България компания за продуцентство и управление на таланти. Оттогава те водят работилници по актьорско майсторство. Техният дебютен пълнометражен филм ''The Dare'' излиза през 2019 г. ''Jupiter Lights'' представлява българската актриса [[Мария Бакалова]] в Обединеното кралство. Костов и Бакалова са съоснователи на продуцентската компания ''Five Oceans''. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Julian Kostov|1150526870}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Костов, Юлиян}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Българи във Великобритания]] [[Категория:Родени във Варна]] 8oen7mwmcx2v6145o46rhmb127u0jjm 0 838660 12397966 12274070 2024-10-28T22:11:37Z Ambra75 259141 12397966 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = френска благородничка,<br> претендентка за Ахейското княжество | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} |род=[[Вилардуен]] по рождение<br>Сабран и [[Орсини]] по брак|брак=[[Иснар дьо Сабран]]<br>[[Рикардо I Орсини]]|деца=[[Изабела дьо Сабран]]<br>Маргарита дьо Сабран|починал-място=[[февруари]] [[1315]]}} '''Маргарита дьо Вилардуен''' ({{Lang|fr|Marguerite de Villehardouin}}; * [[1266]], † [[февруари]] [[1315]]<ref>A. Bon, ''La Morée franque'', с. 697</ref>) е френска благородничка, претендентка за [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]] в началото на XIV век. == Произход == Тя е втората дъщеря на [[Гийом II дьо Вилардуен]] († 1278), княз на Ахая, и на третата му съпруга [[Анна Комнина Дукина]] († 1286).<ref>[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99]</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Жофроа I дьо Вилардуен]] и Елизабет дьо Шап, а по майчина – [[Епирско деспотство|деспотът на Епир]] [[Михаил II Комнин]]<ref>[https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99, бел. 3]</ref> и [[Теодора Петралифина]]. Има една сестра: * [[Изабела дьо Вилардуен]] (* ок. 1260/1283, † 1312), княгиня на [[Ахейско княжество|Ахая]] и [[Мореа]] (1289 – 1307), [[Сардинско кралство|кралица на Сардиния]], титулярна херцогиня на [[Юдикат Торес|Торес]] (1271 – 1277), титулярна кралица на [[Солунско кралство|Солун]] (1274 –1277) и господарка на [[Пиемонт]] (1301 – 1312), съпруга на [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]], [[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено/Хегенау]] и [[Филип I Савойски-Ахая]]. == Биография == Около 1276 г. баща ѝ ѝ дава като зестра 2/3 от Баронство Матегрифон/[[Баронство Акова|Акова]],<ref>Bon 1969, с. 105, 147–148, 394.</ref> важен [[феод]] в [[Аркадия]]. След смъртта му през 1278 г., тъй като той няма синове, съгласно [[Договор от Витербо|Договора от Витербо]] (от 24 и 27 май 1267 г.), княжеската титла преминава към краля на [[Сицилия]] [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]], тъст на по-голямата сестра на Маргарита [[Изабела дьо Вилардуен|Изабела]]. Тяхната майка Анна запазва само патримониалното владение на Вилардуените – [[Каламата|Баронство Каламата]] и крепостта [[Хлемуци]], но е принудена да се откаже от тях през 1282 г. в замяна на земи другаде в [[Месения]]. Маргарита остава под настойничеството на майка си до смъртта ѝ на 4 януари 1286 г.<ref>Bon 1969, с. 137, 152–153, 156–157</ref> Тя се омъжва през [[1294]] г. за [[Иснар дьо Сабран]], син на важен феодал на [[Неаполитанското кралство]] – [[Ерменго дьо Сабран]], граф на [[Ансуи]]. Мъжът ѝ умира през 1297 г., оставяйки ѝ две дъщери. През 1299 г. тя се омъжва повторно за графа на [[Графство Кефалония и Закинтос|Кефалония и Закинтос]] [[Рикардо I Орсини]], който е над 60-годишен. След това той заема важни функции в ръководството на княжеството. След смъртта на Рикардо през 1304 г. влиза в конфликт със сина на съпруга си и наследник, [[Джакомо I Орсини]], за неговото наследство. През 1304 г. тя иска от своя девер, княз [[Филип I Савойски-Ахая]], 1/5 от [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]], защото смята, че има право над него като наследница на Гийом дьо Вилардуен. Молбата ѝ е отхвърлена. Тя повтаря искането си, този път за цялото княжество, след смъртта на сестра си Изабела през 1312 г. Искът на Маргарет се основава на нейното тълкуване на Договора от Витербо, който предвижда създаването на такъв феод, но само за мъжки потомък на баща ѝ Гийом II. По-късен документ от 1344 г. също твърди, че Гийом е включил в завещанието си уговорката, че Маргарита ще наследи сестра си, ако последната умре бездетна, но Изабела има две дъщери. Освен това, когато Шарл Анжуйски дава княжеството на Изабела през 1289 г., той изрично ограничава нейните наследници до нейните собствени потомци. Правата на Маргарита върху Ахея са повече от съмнителни и претенциите ѝ отново са пренебрегнати от сюзерена на княжеството, [[Филип I Анжуйски|Филип от Таранто]], в полза на нейната племенница [[Матилда от Хегенау]] и нейния съпруг [[Лудвиг (Бургундия)|Лудвиг Бургундски]].<ref>Longnon 1949, с. 305.</ref> За да получи подкрепа за твърденията си, през февруари 1314 г. Маргарита посещава [[Сицилия]], за да омъжи единствената си дъщеря [[Изабела дьо Сабран]] за ''[[инфант]]а'' [[Фернандо Майоркски]], който като принц без земя иска да претендира за княжеската титла на Ахея. Той бързо се влюбва в Изабела – описана от каталонския хроникьор [[Рамон Мунтанер]] като „най-красивото създание, което човек може да види“ и „най-мъдрата дама на света“, и сватбата се отпразнува в [[Месина]] на 14 февруари 1314 г. с голяма помпозност.<ref>Longnon 1949, с. 305.</ref> Маргарита им предава титлите и претенциите си. Тя се завръща в Ахея през лятото на 1314 г., където е обаче е заловена от барони, благосклонни към партията на нейната племенница – анжуйският [[Бали (длъжност)|бали]] [[Никола льо Мор]], Джакомо Орсини и епископът на Олена. Тя е затворена в замъка [[Хлемуци]], където умира през февруари или март 1315 г.<ref>Bon 1969, с. 190–191.</ref> Зет ѝ Фернандо нахлува в Ахея и се опитва да изиска княжеството от Лудвиг Бургундски, но въпреки първоначалния успех пада в битката при Манолада през юли 1316 г. и останките от майоркската армия се оттеглят скоро след това.<ref>Bon 1969, с. 191–193.</ref> == Брак и потомство == Омъжва се два пъти: ∞ 1. за [[Иснар дьо Сабран]] (* 1275, Франция, † 1297, [[Катания]], [[Сицилианско кралство]]), син на [[Ерменго дьо Сабран]], господар на [[Ансуи]], и Лодюн д'Алб дьо Ромартин, от когото има две дъщери: * [[Изабела дьо Сабран]] (* 1297, † 7 май 1315, Катания), господарка на Ансуи и на Матагрифон, княгиня на Ахая, чрез брак инфанта на Майорка; ∞ 14 февруари 1314 в [[Месина]] за [[Фернандо Майоркски]] (* 1278, † 5 юли 1316), инфант на Майорка, виконт на Омелас, син на [[Хайме II (Майорка)|Хайме II]], крал на Майорка, и на [[Ескларамунда дьо Фоа]], от когото има един син – [[Хайме III (Майорка)|Хайме III]], крал на Майорка * Маргарита дьо Сабран ∞ 2. за [[Рикардо I Орсини]] († 1304), маркграф на [[Графство Кефалония и Закинтос|Кефалония и Закинтос]] (1259 – 1304), син на [[Майо II Орсини]], от когото няма деца == Източници == * Bon, Antoine (1969). ''[https://cefael.efa.gr/detail.php?site_id=1&actionID=page&serie_id=BefarA&volume_number=213&issue_number=1 La Morée franque. Recherches historiques, topographiques et archéologiques sur la principauté d'Achaïe]''. Paris: De Boccard * Longnon, Jean (1949). ''L'empire latin de Constantinople et la principauté de Morée''. Paris: Payot == Бележки == <references /> {{Превод от|en|Margaret of Villehardouin|1145207273}} {{Портал|Франция|Биографии}} [[Категория:Френска аристокрация]] [[Категория:Ахейско княжество]] grzlxvrgs5haq6vgeenb2hvh8x6m6hn 0 839623 12398066 12392973 2024-10-29T03:35:42Z Stephan1000000 253000 117 12398066 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Кварталът | Име в оригинал = The Neighborhood | Жанр = [[ситком]] | Създател(и) = Джим Рейнолдс | Актьори = Седрик Шоумена<br>Макс Грийнфийлд<br>Шон Маккини<br>Марсел Спиърс<br>Ханк Грийнспан<br>Тичина Арнолд<br>Бет Беърс | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 7 | Епизоди = 117 | Изпълнителни продуценти = Джим Рейнолдс<br>Седрик Шоумена<br>Ерик Роун<br>Арън Каплан<br>Уенди Трилинг<br>Дана Хонър<br>Мег ДеЛоуч<br>Бил Мартин<br>Майк Шиф | Продуцент(и) = Патрик Киенлен<br>Джес Пинеда<br>Чарлс Бротмилър<br>Шон Ведър<br>Крис Поулос<br>Марк Насър | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = Mud, Blood & Beer Productions (сезони 1-3)<br>A Bird and a Bear Entertainment<br>Kapital Entertainment<br>Trill Television<br>CBS Studios | ТВ Канал = [[CBS]] | Формат на картината = HDTV (1080i) | Излъчване = от 1 октомври 2018 г. | Официален уебсайт = https://www.cbs.com/shows/the-neighborhood }} '''„Кварталът“''' ({{lang|en|The Neighborhood}}) е [[САЩ|американски]] [[ситком]] по идея на Джим Рейнолдс, който се излъчва премиерно по [[Си Би Ес]] на 1 октомври 2018 г. и участват Седрик Шоумена, Макс Грийнфийлд, Шон Маккини, Марсел Спиърс, Ханк Грийнспан, Тичина Арнолд и Бет Беърс. През януари 2023 г. сериалът е подновен за шести сезон. == В България == В България сериалът започва излъчване по „[[Фокс Лайф]]“ на 30 декември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.foxtv.bg/shows/foxlife/the-neighborhood|заглавие=„Кварталът“ в сайта на FOX|издател=foxtv.bg|достъп_дата=15 юни 2023}}</ref> Дублажът е на студио „[[Про Филмс]]“. Ролите се озвучават от [[Десислава Знаменова]], [[Татяна Захова]], [[Стефан Сърчаджиев – Съра]], [[Сотир Мелев]] и [[Александър Митрев]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.cbs.com/shows/the-neighborhood}} * {{imdb title|7942794}} {{мъниче|сериал}} [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] t3qkfi5wyuhdh25pn88gazk4c568y91 0 840052 12397410 11834208 2024-10-28T12:03:13Z 2A01:5A8:306:D460:49F:835F:AD71:59B 12397410 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Гигантските азиатски стършели'''<ref>https://www.bloombergtv.bg/a/1-nachalo/47920-kolko-e-opasen-aziatskiyat-gigantski-starshel</ref><ref>https://dnes.dir.bg/gallery/gigantski-aziatski-starsheli-prevzemat-shtata-vashington</ref> (''Vespa mandarinia'') са [[Вид (биология)|вид]] [[насекоми]]. Те са най-големите [[стършели]] в света и са разпространени основно в [[Източна Азия]], включително в [[Япония]], [[Китай]] и [[Южна Корея]].<ref>[https://www.technika-bg.com/gigantskiyat-aziatski-starshel/ Гигантският азиатски стършел – най-голямата оса на планетата]</ref> Представителите на ''Vespa mandarinia'' могат да достигнат дължина до около 5 см и имат зъбести челюсти, които използват за хващане на плячка. Те са известни с агресивното си поведение и ужилванията им са изключително болезнени, понякога фатални. През последните години гигантските азиатски стършели са привлекли голямо внимание поради увеличението на инцидентите с тях в Япония. В редки случаи нападат пчелни кошери и избиват цели пчелни колонии. Въпреки своята заплашителна репутация гигантските азиатски стършели не представляват широко разпространена опасност за хората. При среща с тях е препоръчително да се запази спокойствие и да се избягва пряк контакт. Ако някой е алергичен на пчели или стършели, е важно да потърси медицинска помощ веднага, ако бъде ужилен. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/8545271 Гигантски азиатски стършели превземат щата Вашингтон] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Фауна на Палеарктика]] [[Категория:Фауна на Индо-Малайската област]] [[Категория:Стършели]] ry70hy006703tepqtile0fdmt2l9lqm 0 841677 12398376 12325274 2024-10-29T11:53:33Z Ted Masters 210248 неработеща препратка към файл 12398376 wikitext text/x-wiki {{Герб |име = Герб на Кърджали |файл = |файл_ширина = 250 |средна_форма = |средна_форма_ширина = |средна_форма_описание = |малка_форма = |малка_форма_ширина = |малка_форма_описание = |гербоносец = [[Кърджали]] |утвърден = 1969 г. |нашлемник = |шлем = |корона = |щит = |щитодеръжци = |постамент = |девиз =''Почитай миналото, гради бъдещето'' |орден = |други елементи = |предишни версии = |употреба = }} '''Гербът на Кърджали''' е създаден на 29 декември 1969 г.<ref>[https://kardjali.bg/docs/naredbi/Naredba%20-%20pocetni%20simvoli.docx Наредба за символите на община Кърджали]</ref> Гербът присъства като елемент в огърлицата на кмета на община Кърджали като символ на изпълнителната власт, присъства като елемент на знамето на община Кърджали, на официалния печат на община Кърджали, на почетния знак на община Кърджали, на значката на Кърджали, на удостоверения и грамоти за заслуги към община Кърджали. Променен с Наредба за символите на Община Кърджали приета на заседание на Общински съвет Кърджали с Решение № 153 по Протокол № 10 от 30.06.2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kardjali.bg/docs/naredbi/Naredba%20-%20pocetni%20simvoli.docx|заглавие=}}</ref> == Композиция == Гербът на Кърджали е [[символ]], който изразява идентичността на общината. Върху хералдически [[Щит (хералдика)|щит]] със златен цвят са изобразени: в горната част е изписано името на общината, под него в правоъгълна форма е изобразено слънцето, а в долната половина на щита е изобразена фигурата на лъв. На лента под основата на герба е изписан девизът на Кърджали „Почитай миналото, гради бъдещето“. == Източници == <references /> [[Категория:Култура в Кърджали]] [[Категория:Гербове на градове в България|Кърджали]] ddaj40repyp9zpvnlgyzrhl4h8ju192 0 842131 12398081 12383950 2024-10-29T05:19:09Z Протогер 252193 12398081 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Дванадесети конгрес на Илинденската организация | вид = конгрес | картинка = Delegati na kongresa na Ilindenskata organizaciya v Bitolya prez 1942 godina.jpg | картинка-описание = Делегати и гости на конгреса | участници = | място = [[Битоля]], [[Царство България]] | дата = 2 – 4 август 1942 г. | резултат = }} '''Дванадесетият редовен конгрес на Илинденската организация''' се провежда между 2 и 4 август 1942 година в [[Битоля]]. На него участват близо 300 делегати и гости от централното дружество и [[Клонове на Илинденската организация|клоновете на Илинденската организация]] в [[Царство България]].<ref>{{cite journal | last = Групчевъ | first = Лука | authorlink = Лука Групчев | coauthors = | year = 1942 | month = Септемврий - Октомврий | title = На конгреса въ Битоля | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = София | volume = 137 - 138 | issue = 7 - 8 | pages = 4 | doi = | id = | url = http://promacedonia.org/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_7-8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Конгреси на Илинденската организация}} Тържествата започват още преди това като гостите са посрещнати от областния директор [[Антон Козарев]], началника на дивизията [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], кмета [[Илия Ненчев]] и множество посрещачи.<ref>{{cite journal | last = Групчевъ | first = Лука | authorlink = Лука Групчев | coauthors = | year = 1942 | month = Септемврий - Октомврий | title = На конгреса въ Битоля | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = София | volume = 137 - 138 | issue = 7 - 8 | pages = 6 | doi = | id = | url = http://promacedonia.org/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_7-8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На 2 август се отслужва панихида за загиналите в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в двора на църквата „[[Рождество Богородично (Битоля)|Света Богородица]]“, след което огромна процесия потегля към българските и германските военни гробища в града.<ref>{{cite journal | last = К | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1942 | month = Септемврий - Октомврий | title = Илиндень въ Битоля | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = София | volume = 137 - 138 | issue = 7 - 8 | pages = 9 - 10 | doi = | id = | url = http://promacedonia.org/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_7-8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Свещеник [[Тома Николов]] открива заседанията в дома на дружество „[[Пелистерски юнак]]“ на 2 август и посочва постоянно бюро с председател [[Кирил Христов Совичанов]], подпредседатели [[Владимир Карамфилов]] и [[Христо Настев]], секретари [[Антон Янев]] и [[Иван Сматракалев]].<ref>{{cite journal | last = Хр. С. | first = К | authorlink = Кирил Христов Совичанов | coauthors = | year = 1942 | month = Септемврий - Октомврий | title = Величествениятъ ни конгресъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = София | volume = 137 - 138 | issue = 7 - 8 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://promacedonia.org/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_7-8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След редица тържествени декларации и слова се пристъпва към избор на комисии. I Комисия по проверка пълномощията: [[Александър Развигоров]], [[Милан Гюрлуков]] и [[Тодор Сопотски]]; II Комисия по изменение устава: свещ. [[Йордан Ангелов (духовник)|Йордан Ангелов]], [[Христо Шалдев]] и [[Ангел Душков]]; III Комисия по резолюциите: [[Анастас Лозанчев]], [[Климент Шапкарев]], [[Коце Ципушев]], [[Ангел Узунов]], [[Георги Попхристов]], [[Иван Кюлев]], [[Димо Янков]] и свещ. [[Йордан Ангелов (духовник)|Йордан Ангелов]]; IV Финансова комисия: [[Антон Кецкаров]], [[Иван Льомчев]], [[Траян Конов]], [[Антон Димитров (учител)|Андон Димитров]] и [[Илия Христофоров]].<ref>{{cite journal | last = Хр. С. | first = К | authorlink = Кирил Христов Совичанов | coauthors = | year = 1942 | month = Септемврий - Октомврий | title = Величествениятъ ни конгресъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = София | volume = 137 - 138 | issue = 7 - 8 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://promacedonia.org/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_7-8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На заседанията участват 156 делегати от 41 Илинденски дружества. Гласуван е бюджет приход и разход в размер 445 000 лева. Комисия в състав Анастас Лозанчев, Тома Николов, Георги Попхристов, Кирил Христов и Ангел Узунов след кратко съвещание одобрява ново ръководство в състав [[Лазар Томов]], [[Христо Танушев]], [[Иван Льомчев]], [[Димитър Спространов (революционер)|Димитър Спространов]] и [[Евтим Янкулов]], с подгласници [[Димитър Динев (революционер)|Димитър Динев]] и Марко Марков. Контролната комисия е съставена от Траян Конов, [[Анастас Разбойников]] и [[Атанас Ковачев]], с подгласници [[Борис Груев]] и [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]].<ref>{{cite journal | last = Хр. С. | first = К | authorlink = Кирил Христов Совичанов | coauthors = | year = 1942 | month = Септемврий - Октомврий | title = Величествениятъ ни конгресъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = София | volume = 137 - 138 | issue = 7 - 8 | pages = 15 | doi = | id = | url = http://promacedonia.org/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_7-8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Гласувани са и няколко резолюции. <gallery caption="" class="center"> Файл:Iliya Nenchev with Ilinden organization Bitola.jpg | Кметът на Битоля [[Илия Ненчев]] на конгреса Файл: | Файл: | Файл: | </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Илинденска организация]] [[Категория:1942 година в България]] o0q4eoz2r6hc2rj1x7lwr15xcquf907 0 843735 12397953 12395696 2024-10-28T22:03:07Z 149.62.208.167 /* Излъчване */ 12397953 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Златно момче | Име в оригинал = Yalı Çapkını | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]], [[Романтичен]] | Формат на картината = 16:9 (HD) | Формат на звука = Стерео | Създател(и) = | Сценарий = Meхмет Баръш Гюнгер, Eрхан Tунджер, Лейля Услу Отер, Eкин Aкчай, Чааръ Чам, Зейнеп Бонче | Режисура = Бурджу Алптекин, Алптекин Бозкурт | Продуцент(и) = Онур Гювенатам | Изпълнителен продуцент = OGM Pictures | Актьори = Мерт Рамазан Демир<br>[[Афра Сарачоолу]]<br>Буче Бусе Кахраман<br>Четин Текиндор<br>Шериф Сезер<br>Емре Алту | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{TUR}} | Език = [[Турски език|Турски]] | ТВ Канал = Star TV | Времетраене = 110 – 170 минути (в Турция)<br>60 - 70 минути (в България) | Сезони = 3 | Епизоди = 80+ (в Турция)<br>170+ (в България) | Излъчване = 23 септември 2022 г. – | Официален уебсайт = https://www.startv.com.tr/dizi/yali-capkini | Страница в IMDb = 21105088 }} '''„Златно момче“<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/zlatno-momche/|заглавие=Златно момче|труд=[[Би Ти Ви|bTV]]|достъп_дата=2024-01-19}}</ref>''' ({{lang|tr|Yalı Çapkını}}; в превод: '''''yalı –''''' къща, вид лятна крайбрежна вила; '''''çapkın –''''' женкар) е драматичен и романтичен турски телевизионен сериал, продуциран от OGM Pictures, чийто първи епизод е излъчен на 23 септември 2022 г., режисиран от Бурджу Алптекин и Алптекин Бозкурт, по сценарий на Мехмет Баръш Гюнгер, Лейля Услу Отер, Екин Акчай и Чаъръ Чам. Главните роли се изпълняват от [[Афра Сарачоглу|Афра Сарачоолу]], Мерт Рамазан Демир и Четин Текиндор.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ntv.com.tr/n-life/magazin/afra-saracoglu-mert-ramazan-demir-ve-cetin-tekindoru-bulusturan-yali-capkininin-yayin-gunu-belli-oldu,3IUJKuAZVECN1M3OqEqMYw |заглавие=www.ntv.com.tr |достъп_дата=2023-08-07 |архив_дата=2022-10-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221019132716/https://www.ntv.com.tr/n-life/magazin/afra-saracoglu-mert-ramazan-demir-ve-cetin-tekindoru-bulusturan-yali-capkininin-yayin-gunu-belli-oldu,3IUJKuAZVECN1M3OqEqMYw }}</ref><ref>[https://www.tv100.com/starin-yali-capkini-dizisine-yeni-oyuncular-haber-615857]</ref> Това понастоящем е единственият сериал на Star TV, от който все още излизат нови епизоди и с излизането на новите сериали на канала ще е и единствения, който не е от [[2024]] година или по-късно. [[Файл:Sakıp Sabancı Yalısı (20230124).jpg|мини|220px|Имението, в което се снима сериалът]] == Актьорски състав == * [[Афра Сарачоглу|Афра Сарачоолу]] – Сейран Шанлъ Корхан Кантарджъ * Meрт Рамазан Демир – Ферит Koрхан * Четин Текиндор – Халис Корхан * Гюлчин Сантърджъоолу – Ифакат Корхан * Шериф Сезер – Хатидже Шанлъ Корхан * Eмре Aлту – Oрхан Корхан * Гьозде Kaнсу – Гюлгюн Корхан * Догукан Полат -- Фуат Корхан * Йонзур Серчелер -- Асуман Корхан * Бинур Кая-- Нукхет Корхан * Eрсин Aръджъ – Aбидин Корхан * Берил Позам Аръджъ – Суна Шанлъ Ихсанлъ Сьонмез Корхан * Хюля Дуяр – Шефика * Дирен Полатоулларъ – Kязъм Шанлъ Кязъм Ага * Сезин Бозаджъ – Eсме Шанлъ * Ийт Тунджай – Лятиф * Пелин Акил - Дияр * Джем Сокут - Синан Кантарджъ * Taро Eмир Teкин – Kaя Сьонмез * Гюлен Гедикоолу – Aйшен * Tилбе Саран – психолог * Tюркю Су Демирел – Серпил Кескин * Селин Думлугьол – Гонджа * Инджи Сефа Джингьоз – младата Хатуч * Mине Тугай – Дефне * Фърат Челик – Eфе Хан * Хакан Айдън – Maхо * Meхмет Есен – Вахит * Дженан Чамюрду – Садък * Угур Демирпехливан – Мехвеш * Баръш Фалай – Решат Адемоолу * Mухаммед Джангьорен – Сафет Ихсанлъ (Aга) * Билге Джан Гьокер – Назан Ихсанлъ * Meхмет Билге Aслан – Ахмет Гюнейер * Бетюл Актел – Невра * Tуфан Гьокпънар – Сертер Йозер * Taмер Левент – Граф Зия * Джихан Taлай – Джошкун * Джансу Фърънджъ – Ибрахим * Meндерес Саманджълар – майстор Неджип * Умут Гезер – Юсуф * Джемре Гюмели – Taлих Йозгюн * Ирем Алтуг – Султан * Селен Йозбайрак – Диджле * Севджан Яшар – Синем * Сабрийе Гюнюч – Aйсел * Mурат Байкан – Йоккеш Aга * Meлих Йозкая – Aкън * Aли Йонер – Дорук * Нила Яри – Eдже * Чийдем Сакаря – Фикрийе Кескин * Бюшра Алнътeмиз – Пъръл Йълмаз * Илкай Kaйку – Meзиде * Баран Бьолюкбашъ – Тарък Ихсанлъ * Eдиз Aкшехир – Сафет Ихсанлъ * Tургут Tунчалп – Шехмуз Йълмаз * Назми Kирик – Taяр * Toпрак Саалам – Зерин Йълмаз * Буче Бусе Kaхраман – Пелин Йълмаз == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 36 || 23 септември 2022 || 9 юни 2023 || 1 – 36 || 2022 – 2023 || Star TV || петък/вторник (20:00) |- | 2 || 37 || 15 септември 2023 || 7 юни 2024 || 37 – 73 || 2023 – 2024 || Star TV || петък/четвъртък (20:00) |- | 3 || 8+ || 13 септември 2024 || юни 2025|| 74 – || 2024 – 2025 | Star TV || петък (20:00) |} * 32-ият епизод от сериала, който е планиран да бъде излъчен на 12 май 2023 г., е отменен поради излъчване на предаване за предстоящите избори в Турция и е излъчен следващата седмица на 16 май 2023 г. (вторник). * 42-ият епизод от сериала, който е планиран да бъде излъчен на 20 октомври 2023 г., но е отменен, тъй като е обявен 3-дневен национален траур заради Палестинско-израелската война през 2023 г., е излъчен на 26 октомври 2023 г. (четвъртък), и 43-ти епизод е излъчен на следващия ден (петък, 27 октомври 2023 г.) вместо на следващата седмица. == Излъчване в България == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ канал || Дата и час |- | 1 || 81 || [[11 декември]] [[2023]] г. || [[1 април]] [[2024]] г. || 1 – 81 || 2023 – 2024 || [[bTV Lady|bTV Story]] || всеки делник (20:00) |- | 2 || 89 || [[2 април]] [[2024]] г. || [[2 август]] [[2024]] г. || 82 – 170 || 2024 ||[[bTV Lady|bTV Story]] || всеки делник (20:00) |- | 3 || || || || 171 – || ||[[bTV Lady|bTV Story]] || |} == В България == В България сериалът започва на [[11 декември]] [[2023]] г. по [[Би Ти Ви Лейди|bTV Story]]. Първият сезон завършва на [[1 април]] [[2024]] г. На [[2 април]] започва втори сезон и завършва на [[2 август]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/lady/news/naj-provokativnijat-turski-serial-zlatno-momche-tragva-na-11-dekemvri-ot-20-00-ch-po-btv-story.html|заглавие=Най-провокативният турски сериал „Златно момче“ тръгва на 11 декември от 20:00 ч. по bTV Story}}</ref>'''<ref name=":0" />''' На [[18 декември]] стартира излъчване по [[bTV]] и завършва на [[9 август]]. Дублажът е записан в студио [[Медиа Линк]]. Ролите се озвучават от Яница Маслинкова, [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]], [[Илиян Пенев]], [[Васил Бинев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.webfen.net/vasil-binev-specheli-zritelite-s-ozvuchavane-na-geroya-na-diren-polatoulara-kazam-v-zlatno-momche/|заглавие=Васил Бинев спечели зрителите с озвучаване на героя на Дирен Полатоуларъ – Кязъм в „Златно момче“|издател=webfen.net|дата=5 февруари 2024|достъп_дата=6 февруари 2024}}</ref> и [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]]. * Васил Бинев, който озвучава Кязъм, получава награда „Икар“ в категория „Най-добър дублаж“ при мъжете.<ref>{{cite web|url=https://www.ploshtadslaveikov.com/nominatsii-za-nagradite-ikar-2024-palen-spisak/|title=Номинации за наградите „Икар 2024“, пълен списък|publisher=„Площад Славейков“|date=1 февруари 2024|accessdate=1 февруари 2024}}</ref> == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{Турски сериали}} {{мъниче|филм|турция}} {{DEFAULTSORT:Къщата на женкаря}} [[Категория: Турски сериали]] n7shk99itrqp4vhi558mkpqia3vjvqw 12397955 12397953 2024-10-28T22:03:54Z 149.62.208.167 12397955 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Златно момче | Име в оригинал = Yalı Çapkını | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]], [[Романтичен]] | Формат на картината = 16:9 (HD) | Формат на звука = Стерео | Създател(и) = | Сценарий = Meхмет Баръш Гюнгер, Eрхан Tунджер, Лейля Услу Отер, Eкин Aкчай, Чааръ Чам, Зейнеп Бонче | Режисура = Бурджу Алптекин, Алптекин Бозкурт | Продуцент(и) = Онур Гювенатам | Изпълнителен продуцент = OGM Pictures | Актьори = Мерт Рамазан Демир<br>[[Афра Сарачоолу]]<br>Буче Бусе Кахраман<br>Четин Текиндор<br>Шериф Сезер<br>Емре Алту | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{TUR}} | Език = [[Турски език|Турски]] | ТВ Канал = Star TV | Времетраене = 110 – 170 минути (в Турция)<br>60 - 70 минути (в България) | Сезони = 3 | Епизоди = 81+ (в Турция)<br>170+ (в България) | Излъчване = 23 септември 2022 г. – | Официален уебсайт = https://www.startv.com.tr/dizi/yali-capkini | Страница в IMDb = 21105088 }} '''„Златно момче“<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/zlatno-momche/|заглавие=Златно момче|труд=[[Би Ти Ви|bTV]]|достъп_дата=2024-01-19}}</ref>''' ({{lang|tr|Yalı Çapkını}}; в превод: '''''yalı –''''' къща, вид лятна крайбрежна вила; '''''çapkın –''''' женкар) е драматичен и романтичен турски телевизионен сериал, продуциран от OGM Pictures, чийто първи епизод е излъчен на 23 септември 2022 г., режисиран от Бурджу Алптекин и Алптекин Бозкурт, по сценарий на Мехмет Баръш Гюнгер, Лейля Услу Отер, Екин Акчай и Чаъръ Чам. Главните роли се изпълняват от [[Афра Сарачоглу|Афра Сарачоолу]], Мерт Рамазан Демир и Четин Текиндор.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ntv.com.tr/n-life/magazin/afra-saracoglu-mert-ramazan-demir-ve-cetin-tekindoru-bulusturan-yali-capkininin-yayin-gunu-belli-oldu,3IUJKuAZVECN1M3OqEqMYw |заглавие=www.ntv.com.tr |достъп_дата=2023-08-07 |архив_дата=2022-10-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221019132716/https://www.ntv.com.tr/n-life/magazin/afra-saracoglu-mert-ramazan-demir-ve-cetin-tekindoru-bulusturan-yali-capkininin-yayin-gunu-belli-oldu,3IUJKuAZVECN1M3OqEqMYw }}</ref><ref>[https://www.tv100.com/starin-yali-capkini-dizisine-yeni-oyuncular-haber-615857]</ref> Това понастоящем е единственият сериал на Star TV, от който все още излизат нови епизоди и с излизането на новите сериали на канала ще е и единствения, който не е от [[2024]] година или по-късно. [[Файл:Sakıp Sabancı Yalısı (20230124).jpg|мини|220px|Имението, в което се снима сериалът]] == Актьорски състав == * [[Афра Сарачоглу|Афра Сарачоолу]] – Сейран Шанлъ Корхан Кантарджъ * Meрт Рамазан Демир – Ферит Koрхан * Четин Текиндор – Халис Корхан * Гюлчин Сантърджъоолу – Ифакат Корхан * Шериф Сезер – Хатидже Шанлъ Корхан * Eмре Aлту – Oрхан Корхан * Гьозде Kaнсу – Гюлгюн Корхан * Догукан Полат -- Фуат Корхан * Йонзур Серчелер -- Асуман Корхан * Бинур Кая-- Нукхет Корхан * Eрсин Aръджъ – Aбидин Корхан * Берил Позам Аръджъ – Суна Шанлъ Ихсанлъ Сьонмез Корхан * Хюля Дуяр – Шефика * Дирен Полатоулларъ – Kязъм Шанлъ Кязъм Ага * Сезин Бозаджъ – Eсме Шанлъ * Ийт Тунджай – Лятиф * Пелин Акил - Дияр * Джем Сокут - Синан Кантарджъ * Taро Eмир Teкин – Kaя Сьонмез * Гюлен Гедикоолу – Aйшен * Tилбе Саран – психолог * Tюркю Су Демирел – Серпил Кескин * Селин Думлугьол – Гонджа * Инджи Сефа Джингьоз – младата Хатуч * Mине Тугай – Дефне * Фърат Челик – Eфе Хан * Хакан Айдън – Maхо * Meхмет Есен – Вахит * Дженан Чамюрду – Садък * Угур Демирпехливан – Мехвеш * Баръш Фалай – Решат Адемоолу * Mухаммед Джангьорен – Сафет Ихсанлъ (Aга) * Билге Джан Гьокер – Назан Ихсанлъ * Meхмет Билге Aслан – Ахмет Гюнейер * Бетюл Актел – Невра * Tуфан Гьокпънар – Сертер Йозер * Taмер Левент – Граф Зия * Джихан Taлай – Джошкун * Джансу Фърънджъ – Ибрахим * Meндерес Саманджълар – майстор Неджип * Умут Гезер – Юсуф * Джемре Гюмели – Taлих Йозгюн * Ирем Алтуг – Султан * Селен Йозбайрак – Диджле * Севджан Яшар – Синем * Сабрийе Гюнюч – Aйсел * Mурат Байкан – Йоккеш Aга * Meлих Йозкая – Aкън * Aли Йонер – Дорук * Нила Яри – Eдже * Чийдем Сакаря – Фикрийе Кескин * Бюшра Алнътeмиз – Пъръл Йълмаз * Илкай Kaйку – Meзиде * Баран Бьолюкбашъ – Тарък Ихсанлъ * Eдиз Aкшехир – Сафет Ихсанлъ * Tургут Tунчалп – Шехмуз Йълмаз * Назми Kирик – Taяр * Toпрак Саалам – Зерин Йълмаз * Буче Бусе Kaхраман – Пелин Йълмаз == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 36 || 23 септември 2022 || 9 юни 2023 || 1 – 36 || 2022 – 2023 || Star TV || петък/вторник (20:00) |- | 2 || 37 || 15 септември 2023 || 7 юни 2024 || 37 – 73 || 2023 – 2024 || Star TV || петък/четвъртък (20:00) |- | 3 || 8+ || 13 септември 2024 || юни 2025|| 74 – || 2024 – 2025 | Star TV || петък (20:00) |} * 32-ият епизод от сериала, който е планиран да бъде излъчен на 12 май 2023 г., е отменен поради излъчване на предаване за предстоящите избори в Турция и е излъчен следващата седмица на 16 май 2023 г. (вторник). * 42-ият епизод от сериала, който е планиран да бъде излъчен на 20 октомври 2023 г., но е отменен, тъй като е обявен 3-дневен национален траур заради Палестинско-израелската война през 2023 г., е излъчен на 26 октомври 2023 г. (четвъртък), и 43-ти епизод е излъчен на следващия ден (петък, 27 октомври 2023 г.) вместо на следващата седмица. == Излъчване в България == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ канал || Дата и час |- | 1 || 81 || [[11 декември]] [[2023]] г. || [[1 април]] [[2024]] г. || 1 – 81 || 2023 – 2024 || [[bTV Lady|bTV Story]] || всеки делник (20:00) |- | 2 || 89 || [[2 април]] [[2024]] г. || [[2 август]] [[2024]] г. || 82 – 170 || 2024 ||[[bTV Lady|bTV Story]] || всеки делник (20:00) |- | 3 || || || || 171 – || ||[[bTV Lady|bTV Story]] || |} == В България == В България сериалът започва на [[11 декември]] [[2023]] г. по [[Би Ти Ви Лейди|bTV Story]]. Първият сезон завършва на [[1 април]] [[2024]] г. На [[2 април]] започва втори сезон и завършва на [[2 август]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/lady/news/naj-provokativnijat-turski-serial-zlatno-momche-tragva-na-11-dekemvri-ot-20-00-ch-po-btv-story.html|заглавие=Най-провокативният турски сериал „Златно момче“ тръгва на 11 декември от 20:00 ч. по bTV Story}}</ref>'''<ref name=":0" />''' На [[18 декември]] стартира излъчване по [[bTV]] и завършва на [[9 август]]. Дублажът е записан в студио [[Медиа Линк]]. Ролите се озвучават от Яница Маслинкова, [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]], [[Илиян Пенев]], [[Васил Бинев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.webfen.net/vasil-binev-specheli-zritelite-s-ozvuchavane-na-geroya-na-diren-polatoulara-kazam-v-zlatno-momche/|заглавие=Васил Бинев спечели зрителите с озвучаване на героя на Дирен Полатоуларъ – Кязъм в „Златно момче“|издател=webfen.net|дата=5 февруари 2024|достъп_дата=6 февруари 2024}}</ref> и [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]]. * Васил Бинев, който озвучава Кязъм, получава награда „Икар“ в категория „Най-добър дублаж“ при мъжете.<ref>{{cite web|url=https://www.ploshtadslaveikov.com/nominatsii-za-nagradite-ikar-2024-palen-spisak/|title=Номинации за наградите „Икар 2024“, пълен списък|publisher=„Площад Славейков“|date=1 февруари 2024|accessdate=1 февруари 2024}}</ref> == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{Турски сериали}} {{мъниче|филм|турция}} {{DEFAULTSORT:Къщата на женкаря}} [[Категория: Турски сериали]] sejnm751h0geidysbvl4lrk3qc5ig5p 0 845387 12398181 11924840 2024-10-29T08:43:53Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в България]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] 12398181 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Авиокатастрофа на летище София|снимка=|описание=пътнически Як-40 на БГА „Балкан“|дата=2 август 1988 г.|място=[[Летище София]]|причина=|загинали1=|оцелели1=|тип1=[[Як-40]]|авиокомпания1=[[Балкан (авиокомпания)|„Балкан“]]|кодово име1=|маршрут1=[[София]] – [[Варна]]|пътници1=|екипаж1=|карта=|карта-описание=}}'''Катастрофата''' на пътническия самолет Як-40 на авиокомпания [[Балкан (авиокомпания)|„Балкан“]] става на летище София на 2 август 1988 година. От 37 души, намирали се на самолета, загиват 29 души – 23 при катастрофата и 6 по-късно в болница<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/4618716|заглавие=Досие: Живков прелита над горящ ЯК-40 с 23 трупа|фамилно_име=Теодосиева|първо_име=Христина|дата=25 февруари 2015|труд=24chasa.bg|достъп_дата=3 септември 2023}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2014/08/01/81914/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0-%D1%81-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81/|заглавие=Четвърт век от последната авиокатастрофа с български самолет у нас|фамилно_име=Константинов|първо_име=Живко|дата=1 август 2014|труд=nova.bg|достъп_дата=6 септември 2023}}</ref> (по други данни 28 души<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://desebg.com/2011-01-17-14-11-51/68-2011-01-30-19-37-00|заглавие=Август. Черен календар на комунизма|труд=desebg.com|достъп_дата=31 август 2023}}</ref>). == Полет == Пътническият самолет трябва да изпълни полет по редовната пътническа авиолиния с маршрут София – Варна, но летището е затворено за полети поради предстоящо излитане на самолет ТУ-154 с партийния и държавен ръководител [[Тодор Живков]] на борда. Тъй като излитането на самолета на Живков не става в планирания час, а се забавя, а точният му час не се знае, въздушният диспечер разрешава на пътническия самолет да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането. Предполага се, че в бързината екипажът допуска грешка, самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата и се разбива в бетонираното корито на река Искър, избухвайки в пламъци.<ref name=":1" /> Част от пътниците загиват при самия удар, други от отровните газове, отделяни при пожара от облицовката на самолета и тапицериите на седалките, а някои, изпаднали в безсъзнание, според непотвърдени информации загиват от удавяне при заливането на самолета с пяна от пожарникарите.<ref name=":2" /> част от оцелелите хора умират в болниците.<ref name=":1" /><ref name=":0" /> Истинската причина за катастрофата не може да бъде назована със сигурност, няма записи от черните кутии, а следите са заметени веднага.<ref name=":1" /> Поради суетенето около полета на Тодор Живков в неизвестен час, на летището има странни действия още преди полета. Възниква въпросът дали някой е принудил пилота да прибърза с излитането или сам е взел това решение.<ref name=":1" /> Няма звено за разследване на авиокатастрофи, не са поканени международни експерти. Публикуваната информация за катастрофата е съвсем оскъдна.<ref name=":2" /> == Източници == <references /> [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България|Летище София]] [[Категория:Гражданска авиация в България]] [[Категория:История на България (1945 – 1989)]] [[Категория:1988 година в България]] [[Категория:История на София]] iuhkw6237tlwj7p755qlwpssak0h8ib 0 846723 12398355 11942281 2024-10-29T11:28:54Z Ambra75 259141 12398355 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Галеото Малатеста|Галеото Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание =[[кондотиер]] | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род = [[Малатеста]] | баща = [[Малатеста IV Малатеста]] | майка =[[Елизабета да Варано]] | брак =няма | деца =няма | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Галеацо Малатеста]]<br>[[Карло II Малатеста]]<br>Тадеа Малатеста<br>[[Пандолфо Малатеста]]<br> [[Паола Малатеста]]<br>[[Клеофа Малатеста]]|починал-дата=[[12 октомври]] [[1414]]}} '''Галеото II Малатеста''' ({{Lang|it|Galeotto II Malatesta}}; * [[1398]], † [[12 октомври]] [[1414]] в крепостта на [[Градара]]) е италиански [[кондотиер]]. == Произход == Той е син на [[Малатеста IV Малатеста]] (* 1370, † 1429), [[капитан на народа]], [[кондотиер]] и господар на [[Пезаро]] (1381 – 1429), и на съпругата му [[Елизабета да Варано]]. Има трима братя и три сестри: * [[Галеацо Малатеста|Галеацо]] (* 1385, † 1452), господар на Пезаро, съпруг на [[Батиста Малатеста|Батиста да Монтефелтро]] * [[Карло II Малатеста|Карло]] (* 1390, † 1438), господар на Пезаро, съпруг на Витория [[Колона (род)|Колона]], племенница на папа [[Мартин V]] * Тадеa († 1427) * [[Пандолфо Малатеста|Пандолфо]] (* 1390, † 1441), [[архиепископ]] на [[Патра]] (1424 – 1441) * [[Паола Малатеста|Паола]] (* 1393, † 1449), [[Маркграфство Мантуа|маркграфиня на Мантуа]] като съпруга на [[Джианфранческо I Гонзага|Джанфранческо I Гонзага]], * [[Клеофа Малатеста|Клеофа]] († 1433), [[Пелопонеско деспотство|деспина на Морея]] като съпруга на [[Теодор II Палеолог]] == Биография == През 1410 г. придружава сестра си [[Паола Малатеста|Паола]] в [[Мантуа]] след брака ѝ в [[Пезаро]] с [[Джанфранческо I Гонзага|Джанфранческо Гонзага]], [[капитан на народа]]. Следва брат си [[Карло II Малатеста|Карло II]] в [[Римини]], за да научи военното изкуство и присъства там, през [[1414]] г., при нареждането от [[Григорий XII|папа Григорий XII]], от името на император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], да отиде на [[Констанцки събор|Костанцкия събор]]. == Библиография == * Paolo Bonoli, ''Istoria della città di Forlì'', Forlì, 1661 * Cesare Clementini, ''Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell'origine e vite dei Malatesti'', Rimini, 1617 * Francesco Sansovino, ''Dell'origine e fatti delle famiglie illustri d'Italia'', Venezia, 1670 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini''. Torino, 1835. {{Превод от|it|Galeotto II Malatesta|129649477}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Кондотиери]] [[Категория:Италианска аристокрация]] bdl1ikp36u1s0g9rke2lihj1ybv8mdo 0 846724 12398368 12384830 2024-10-29T11:47:18Z Ambra75 259141 12398368 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Галеото Малатеста|Галеото Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = [[кондотиер]] | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = Arms of the house of Malatesta.svg | герб-описание = }} | род = [[Малатеста]] | баща = [[Джовани III Малатеста]] | майка = Виоланта дела Фаджола | брак = | деца = | подпис = | сайт = |братя-сестри=Филипо Малатеста<br>[[Карло III Малатеста]]<br>Малатеста Малатеста<br>Карло Малатеста<br>Рамберто Малатеста<br>Тино Малатеста<br>Лудовико Малатеста<br>Никола Малатеста<br>Пандолфо Малатеста|роден-дата=[[14 век|XIV век]]}} '''Галеото III Малатеста''' ({{Lang|it|Galeotto III Malatesta}}; * [[14 век|XIV век]], † [[25 октомври]] [[1423]]) е италиански [[кондотиер]]. == Произход == Той е син на [[Джовани III Малатеста]] († 1375), [[кондотиер]], и на съпругата му Виоланта дела Фаджола. Има девет братя: * Филипо († 1389) * Галеото III († 1423), кондотиер * [[Карло III Малатеста|Карло III]] († 1486), кондотиер, [[маркиз]] на [[Ронкофредо]] и [[Монтиано]], съпруг на Чечилия * Малатеста († сл. 1402) * Карло († 1434) * Рамберто († 1481), съпруг на Алда Гонзага и на Франческа Пеполи * Тино († 1402), съпруг на Идана Малатеста и на Маргерита Малатеста * Лудовико * Никола * Пандолфо == Биография == Получава конните знаци в [[Палестина]] в църквата на Божи гроб в [[Йерусалим]] през [[1398|1398 г.]] Бие се за [[Джан Галеацо Висконти|Джангалеацо Висконти]] и му служи вярно. Предан на господарите на [[Римини]], той служи на армията на [[Карло I Малатеста]]. == Библиография == * F. G. Battaglini. ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789 * Zazzera F. ''Della nobiltà d'Italia''. De Romanis, Napoli, 1628 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini''. Torino, 1835 {{Превод от|it|Galeotto III Malatesta|129033444}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Кондотиери]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени пез 14 век]] dv4ptxu5v0mtuxr9cu9jsg3nnft3deg 0 846725 12398370 11942277 2024-10-29T11:49:02Z Ambra75 259141 12398370 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Галеото Малатеста|Галеото Малатеста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = аристократ | описание = [[кондотиер]] | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = Arms of the house of Malatesta.svg | герб-описание = }} | род = [[Малатеста]] | баща = [[Алмерико Малатеста]] | майка =неизв. | брак = | деца = | подпис = | сайт = |починал-дата=[[31 юли]] [[1492]]}} '''Галеото IV Малатеста''' ({{Lang|it|Galeotto IV Malatesta}}; † [[31 юли]] [[1492]], [[Римини]]) е италиански [[кондотиер]]. == Произход == Той е син на [[Алмерико Малатеста]]. == Биография == Държи управлението на държавата, когато неговият девер [[Роберто Малатеста]], господар на Римини, е на война. След като Роберто умира през 1482 г., Галеото става настойник на неговия син и наследник [[Пандолфо IV Малатеста|Пандолфо]], на когото служи вярно, откривайки и осуетявайки заговора на венецианците, които искат да превземат града. Той умиротворява държавата и въпреки че слуша папа [[Сикст IV]], създава съюз с господарите на [[Урбино]] и на [[Пезаро]]. Укрепва Римини, като укрепва пристанището по десния бряг на Марекия. За да придобие контрол над Римини, нарежда брат му [[Раймондо Малатеста|Раймондо]], водач на [[Милиция|милициите]] на Малатеста, да бъде убит, след което заговорничи да убие и Пандолфо. След като Пандолфо разкрива заговора, нарежда Галеото да бъде убит. == Библиография == * F. G. Battaglini. ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789 * Paolo Bonoli. ''Istoria della città di Forlì''. Forlì, 1661 * P. Farulli. ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724 {{Превод от|it|Galeotto III Malatesta|129033444}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Кондотиери]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Жертви на убийства]] [[Категория:Малатеста]] 3q3gjkpw3ffvr7kmdgisq8btb8rsrge 0 846780 12398344 11943873 2024-10-29T11:19:50Z Ambra75 259141 12398344 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание =Господарка на на [[Кастильоне деле Стивиере|Кастильоне]], [[Кастел Гофредо]], [[Солферино]], [[Луцара (Италия)|Луцара]] и [[Повильо]] | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род =[[Малатеста]] по рождение<br>[[Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино]] по брак | баща = | майка = | брак =[[Родолфо Гонзага]] | деца =няма | подпис = | сайт = |братя-сестри=Галеото Роберто Новело малатеста<br>Галеото Малатеста<br>[[Джована Малатеста]]<br>Джовани Малатеста<br>[[Маргерита Малатеста от Римини|Маргерита Малатеста]]<br>Природени:<br> [[Роберто Малатеста|Роберто Новело Малатеста]]<br>[[Салустио Малатеста]]<br>Лукреция Малатеста<br>Пандолфо малатеста<br>[[Валерио Галеото Малатеста]] <br>Джовани Малатеста<br>Алесандра Малатеста<br>Умилия Малатеста<br>Контесина Малатеста<br>Елизабета Малатеста}} '''Антония Малатеста''' ({{Lang|it|Antonia Malatesta}}; * [[1451]], [[Римини]]; † [[25 декември]] [[1483]], Луцара) е италианска благородничка от рода [[Малатеста]], чрез брак владетелка на [[Кастильоне деле Стивиере|Кастильоне]], [[Кастел Гофредо]], [[Солферино]], [[Луцара (Италия)|Луцара]] и [[Повильо]]. == Произход == Тя е дъщеря на [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 1417, † 1468), владетел на [[Римини]] и на [[Фано]], [[кондотиер]], и на третата му съпруга [[Изота дели Ати]] (* ок. 1432, † 1474). Има един брат и една сестра: * Джовани († 1447 като малък) * [[Маргерита Малатеста от Римини|Маргерита]], съпруга на Карло Фортебрачо, син на кондотиера [[Брачо да Монтоне|Брачо Фортебрачо]] – граф на [[Монтоне]] Има и много природени братя и сестри: от първия брак на баща си един брат, от втория брак – един брат и една сестра, и от негови извънбрачни връзки – четирима братя и пет сестри. == Биография == [[Файл:Luzzara-Palazzo_della_Macina.JPG|мини| [[Луцара (Италия)|Луцара]], Палацо дела Мачина .|ляво|241x241пкс]] На 11 януари [[1481]] г. се омъжва за [[Родолфо Гонзага]], владетел на [[Кастильоне деле Стивиере|Кастильоне]], [[Кастел Гофредо]], [[Солферино]], [[Луцара (Италия)|Луцара]] и [[Повильо]], от когото няма деца. На 25 декември [[1483]] г. е обезглавена в [[Луцара (Италия)|Луцара]] по нареждане на съпруга ѝ за изневяра. Според една друга историческа версия за смъртта ѝ тя влиза в спор с [[Еузебио Малатеста]], администратор на [[Федерико I Гонзага]], относно потомците на последния. Еузебио си отмъщава, като казва на Федерико, че Антония крои заговор срещу братовчед му Родолфо и той, заради безопасност кара жена му да бъде убита, като я обезглавява на градския площад на Луцара. == Източници == * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini'', Torino, 1835, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f17.item.r=.zoom Tav. IV] * Bartolomeo Arrighi, ''Storia di Castiglione delle Stiviere sotto il dominio dei Gonzaga, Volume 1'', Mantova, 1853 * Rachele Farina, ''Dizionario biografico delle donne lombarde'', Milano, 1995 {{Превод от|it|Antonia Malatesta|135471925}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 31upbslnck95wmk75xx5o4srikhgpwt 0 846781 12398379 12384910 2024-10-29T11:57:58Z Ambra75 259141 12398379 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|баща=[[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]]|майка=[[Полисена Сфорца]]|описание=Господарка на [[Камерино]]|деца=[[Джовани Мария да Варано]]<br>[[Венанцио да Варано]]<br>[[Камила да Варано]]|род=[[Малатеста]] по рождение<br>[[Да Варано]] по брак|братя-сестри=Галеото Малатеста<br>Природени:<br> Галеото Роберто Новело Малатеста<br>Джовани Малатеста<br>[[Маргерита Малатеста от Римини|Маргерита Малатеста]]<br>[[Антония Малатеста]]<br> [[Роберто Малатеста|Роберто Новело Малатеста]]<br>[[Салустио Малатеста]]<br>Лукреция Малатеста<br>Пандолфо Малатеста<br>[[Валерио Галеото Малатеста]]<br>Джовани Малатеста<br>Алесандра Малатеста<br>Умилия Малатеста<br>Контесина Малатеста<br>Елизабета Малатеста}} '''Джована Малатеста''' ({{Lang|it|Giovanna Malatesta}}; * [[1443]], [[Римини]], [[Папска държава]]; † [[2 ноември]] [[1511]]) от рода [[Малатеста]], е чрез брак господарка на [[Камерино]]. == Произход == Дъщеря е на [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 1417; † 1468), владетел на [[Римини]] и на [[Фано]], и на втората му съпруга [[Полисена Сфорца]] (* 1428; † 1449). Има един брат: * Галеото (* 1443, † като малък) Има и много природени братя и сестри: от първия брак на баща си един брат, от третия брат – един брат и две сестри, и от негови извънбрачни връзки – пет братя и пет сестри. == Брак и потомство == ∞ 1451 за [[Джулио Чезаре да Варано]], господар на [[Камерино]], от когото има двама сина и една дъщеря: * [[Джовани Мария да Варано]] (* 1481, [[Камерино]]; † 19 август 1527, Камерино), господар (1504 – 1515) и херцог (1515 – 1527) на Камерино; ∞ за Катерина Чибо (* 1501, † 1557), дъщеря на [[Франческето Чибо]], от която има една дъщеря. Има и три извънбрачни деца. * [[Венанцио да Варано]] (* 19 октомври 1476, [[Пиорако]]; † февруари, 1503, [[Пезаро]]), господар на Камерино (1502), [[кондотиер]], удушен като баща му; ∞ 1497 за Мария дела Ровере, дъщеря на [[Джовани дела Ровере]], брат на папа [[Юлий II]], от когото има двама сина и една дъщеря * [[Камила да Варано]] (* 9 април 1458, Камерино; † 31 май 1524, Камерино), религиозно лице, провъзгласена за светица (17 октомври 2010) {{Превод от|it|Giovanna Malatesta|135303418}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Да Варано]] dy7ek10d25dcrhpqdyds200k17a0y71 0 846782 12398346 11943901 2024-10-29T11:22:43Z Ambra75 259141 12398346 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|баща=[[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]]|майка=неизв.|деца=Извънбр.:<br>Серафина Малатеста<br>Камила Малатеста|описание=религиозно лице и [[кондотиер]]|род=[[Малатеста]]|братя-сестри=Природени:<br>Галеото Роберто Новело малатеста<br>Галеото Малатеста<br>[[Джована Малатеста]]<br>Джовани Малатеста<br>[[Маргерита Малатеста от Римини|Маргерита Малатеста]]<br>[[Антония Малатеста]] [[Роберто Малатеста|Роберто Новело Малатеста]]<br>[[Салустио Малатеста]]<br>Лукреция Малатеста<br>Пандолфо Малатеста<br>Джовани Малатеста<br>Алесандра Малатеста<br>Умилия Малатеста<br>Контесина Малатеста<br>Елизабета Малатеста}} '''Валерио Галеото Малатеста''' ({{Lang|it|Valerio Galeotto Malatesta}}; * [[Римини]]; † ноември 1470, [[Гуалдо]]) е италиански благородник, религиозно и военно лице от рода [[Малатеста]]. == Произход == Той е извънбрачен син на [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 1417, † 1468), господар на [[Римини]] и на [[Фано]], и на неизвестна омъжена жена. Има множество природени братя и сестри: от първия брак на баща си един брат, от втория брак – брат и сестра, от третия брак – един брат и две сестри, и от негови извънбрачни връзки – четири братя и пет сестри. == Биография == Узаконен от папа [[Николай V]] с [[була]] от [[1453]] г. и е назначен с була от 24 ноември за апостолически протонотарий. Следва баща си Сиджизмондо, когато той е нает от венецианците между [[1464]] и [[1466]] г. да се бие с [[Османска империя|турците]] в [[Пелопонес|Мореа]]. При завръщането им баща му го праща при венецианците, за да се уволни. За заслугите си папата му дава като абатство „Сан Гауденцио“ в [[Римини]]. Когато баща му отива в Рим на служба на папа [[Павел II]], Валерио има задачата да управлява държавата заедно с мащехата си [[Изота дели Ати]]. Той се скарва с нея, напуска Римини и е на път да предложи услугите си на краля на Неапол Фердинандо, но баща му го разубеждава. След смъртта на баща си не се намесва в държавните дела и става каноник на катедралата в Римини. Влиза в конфликт с брат си [[Роберто Малатеста|Роберто]], който го обвинява в заговор за отваряне на портите на Римини за папската армия, поради което е убит през ноември 1470 г., докато е в Лонцано при [[Гуалдо]]. == Потомство == Има две извънбрачни дъщери: * Серафина Малатеста, монахиня * Камила Малатеста, ∞ 1486 за месер Антонио, син на Вентурино от [[Бергамо]], конетабъл на служба при чичо ѝ == Източници == * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini'', Torino, 1835, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f17.item.r=.zoom Tav. IV] и [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f18.item.r=.zoom Tav. XV] {{Превод от|it|Roberto Malatesta|135640014}}{{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Жертви на убийства]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Малатеста]] 2xfesk44qkk3yh0i6wgztvipun599wc 0 847445 12397558 12396513 2024-10-28T14:46:27Z Givern 4124 12397558 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Гунди – Легенда за любовта | режисьори = Димитър Димитров | продуценти = [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]]<br>[[Андрей Арнаудов]]<br>'''Изпълнителен продуцент:'''<br>Васил Булянски | сценаристи = Емил Бонев | базиран_на = живота на<br>[[Георги Аспарухов]] | актьори = [[Павел Иванов]]<br>Александра Свиленова | музика = Официален саундтрак от Георги Стрезов, песни от [[Добрин Векилов]] | оператор = Борис Славков | монтаж = Виктория Радославова | сценография = Ванина Гелева | костюми = Бойка Младенова | филмово_студио = Междинна станция | разпространител = НОУ Блинк Филм | времетраене = 165 минути | жанр = [[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Исторически филм|исторически]]<br>[[Биографичен филм|биографичен]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[спорт]]ен | премиера = 18 октомври 2024 г. | страна = {{BUL}} | език = [[български език|български]] | бюджет = 2 000 000 евро | приходи = 3 406 160 лв<ref>[https://www.nfc.bg/статистика-публичен-регистър/box-office/ Бокс Офис България – НФЦ]</ref> | уебсайт = https://gundifilm.com/ | код-IMDB = 31853193 }} '''„Гунди – Легенда за любовта“''' е [[Българско кино|българска]] биографична [[Драма (жанр)|драма]] от 2024 г. на режисьора Димитър Димитров, в която се разказва за живота и кариерата на футболиста [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/gundi-ozhivyava.html|заглавие=Гунди оживява на голям екран в „Гунди - Легенда за любовта“|издател=webcafe.bg|дата=27 септември 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/category-culture/aktorut-pavel-ivanov-vuzrazhda-futbolnata-legenda-gundi-nov-film|заглавие=Актьорът Павел Иванов възражда футболната легенда Гунди в нов филм|издател=segabg.com|дата=4 юни 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> изигран от [[Павел Иванов]], а младата актриса Александра Свиленова играе неговата съпруга Величка Маркова – Лита.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/gallery/priklyuchiha-snimkite-na-mashtabnata-filmova-produktsiya-za-zhivota-na-gundi?i=4|заглавие=Александра Свиленова влиза в ролята на Величка Маркова - Лита, съпругата и вдъхновението на Гунди|издател=impressio.dir.bg|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> Снимките започват на 4 юни 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/zapochnaha-snimkite-na-igralniya-film-za-gundi|заглавие=Започнаха снимките на игралния филм за Гунди|издател=impressio.dir.bg|дата=5 юни 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> и приключват на 31 юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/priklyuchiha-snimkite-na-mashtabnata-filmova-produktsiya-za-zhivota-na-gundi|заглавие=Приключиха снимките на мащабната филмова продукция за живота на Гунди|издател=impressio.dir.bg|дата=31 юли 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> Гала премиерата на филма се състои на 9 октомври 2024 г. в зала „[[Арена София]]“, като той тръгва по кината от 18 октомври.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/filmat-gundi-legenda-za-lyubovta-po-kinata-prez-2024-g-v351888-321666news.html|заглавие=Филмът „Гунди - легенда за любовта“ по кината през 2024 г.|издател=bnt.bg|дата=5 октомври 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> Филмът се превръща в един от най-големите бокс офис хитове в новата история на България като само в първия уикенд печели 1 420 646 лв приходи и събира повече от 80 000 зрители.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/gundi-s-rekord-1-4-miliona-leva-prihod-v-parviya-uikend/ Гунди с рекорд:...]</ref> == Сюжет == Филмът започва с участието на [[Гунди]] ([[Павел Иванов]]) в юношеските формации на [[ПФК Левски София|Левски]] и запознанството му с бъдещата му жена – Лита ([[Александра Свиленова]]). Впоследствие преминава да играе в [[Ботев Пловдив]] и сключва брак с Лита, въпреки първоначалното несъгласие на нейните родители. След завръщането си в Левски и участията си за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], Гунди се превръща във всенароден любимец и една от най-известните личности в страната. Това привлича вниманието на [[държавна сигурност]] и те се опитват да го вербуват като агент в продължение на дълги години, но Гунди упорито отказва. Аспарухов отказва и силно финансово предложение от [[АК Милан]] да заживее със семейството си в [[Италия]] и да играе за отбора, защото не иска да предаде родния си клуб. Разгледани са и проблемите във връзката му с Лита и тяхната временна раздяла. Филмът завършва с трагичната автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година, при която той загива заедно със съотборника си [[Никола Котков]]. == Актьорски състав == * [[Павел Иванов]] – [[Георги Аспарухов – Гунди]] * Александра Свиленова – Величка Маркова – Лита * [[Параскева Джукелова]] – Мария (майка на Гунди) * Стоян Радев – Зоро * Александра Костова – Лидка (сестра на Гунди) * [[Емил Марков (актьор)|Емил Марков]] – архитект Марков (баща на Лита) * [[Биляна Петринска]] – Марена (майка на Лита) * [[Николай Урумов]] – Коце Георгиев (треньор на младежите на „Левски“) * [[Сотир Мелев]] – [[Александър Костов]] * [[Даниел Върбанов]] – Коко * [[Христо Пъдев]] – [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Владислав Карамфилов]] – Георги Генов – Джогата (треньор на Ботев Пловдив) * [[Свежен Младенов]] – говорител 2 * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] – Аспарух (баща на Гунди) * [[Димитър Николов (актьор)|Димитър Николов]] – Томи * [[Юлиан Вергов]] – говорител 1 * [[Китодар Тодоров]] – служител * [[Севар Иванов]] – [[Тодор Диев]] * [[Антон Димитрачков]] – [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]] * Саверио Бурно – президент на ФК „Милан“ * Любо Жечевич – [[Рудолф Витлачил]] * Ясен Атанасов – футболист * [[Пенко Господинов]] – агент на ДС * Бориса Сарафова – Райна * [[Михаил Милчев]] – [[Стефан Божков]] * Аделина Петрова – служителка * Антон Николов – [[Пламен Янков]] * [[Веселин Мезеклиев]] – артист 1 * Етторе Коломбо – мениджър на ФК „Милан“ * Марио Василев – Боби * Георги Кацарски – [[Кирил Ракаров]] * Виктория Колева – Парушева * [[Петър Дочев (актьор)|Петър Дочев]] – [[Димитър Пенев]] * [[Никола Стоянов (актьор)|Никола Стоянов]] – [[Динко Дерменджиев]] * Кирил Бояджиев – телефонист * Мина Каукова – Пепи * Владимир Люцканов – генералът * Георги Тошев – продавач на семена * Живко Сираков – [[Цветан Атанасов]] * [[Деян Ангелов]] – Стефан Паунов * [[Емил Ангелов]] – рефер 4 * [[Станислав Ангелов – Пелето]] – рефер 1 * Гроздан Даскалов – полицай * Верослав Димитров – ваксаджия * Владимир Димитров – журналист * [[Валери Домовчийски]] – рефер 3 * Катрин Гачева – красива жена * Петър Горанов – [[Георги Пачеджиев]] * Валери Григоров – вратар на ФК Локомотив (Пловдив) * Иван Христов – дядо Геласи * [[Милан Коприваров]] – рефер 2 * Тодор Коцев – [[Димитър Якимов]] * Кръстю Кръстев – президент на БФС * Калоян Минев – Виктор * Дарина Радева – Мими * Стефан А. Щерев – говорител 3 * Александър Тошев – продавач на коли * Никола Тошев – продавач на гевреци * Любомир Петкашев – функционер == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://gundifilm.com/}} * {{imdb title|31853193|Гунди – Легенда за любовта}} [[Категория:Български филми от 2024 година]] [[Категория:Биографични филми]] [[Категория:Филми за футбол]] nk6ushrdv4elo6l64q992d5c2bxz9fr 0 847459 12398332 12358277 2024-10-29T11:06:30Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация 12398332 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Бийтълджус Бийтълджус | име_оригинал = Beetlejuice Beetlejuice | режисьори = [[Тим Бъртън]] | продуценти = [[Брад Пит]]<br>Дийд Гарднър<br>Джеръми Клейнър<br>Томи Харпър<br>Тим Бъртън | сценаристи = Алфред Гоу<br>Майлс Милар<br>'''Сюжет:'''<br>Алфред Гоу<br>Майлс Милар<br>Сет Греъм-Смит | базиран_на = по героите на:<br>Майкъл Макдауъл<br>и Лари Уилсън | актьори = [[Майкъл Кийтън]]<br>[[Уинона Райдър]]<br>Катрин О'Хара<br>[[Джъстин Теру]]<br>[[Моника Белучи]]<br>[[Джена Ортега]]<br>[[Уилям Дефо]] | музика = [[Дани Елфман]] | оператор = Харис Замбарлукос | монтаж = Джей Прайчидни | сценография = Марк Скрутън | костюми = Колийн Атууд | филмово_студио = „План Б Ентъртейнмънт“<br>„Тим Бъртън Продъкшънс“<br>„Гефън Къмпани“ | разпространител = „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“ | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Филм на ужасите|ужаси]] | премиера = 28 август 2024 г. {{small|([[Венеция]])}}<br>6 септември 2024 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 105 минути<ref>{{Cite web|date=August 19, 2024|title=''Beetlejuice Beetlejuice'' (12A)|url=https://www.bbfc.co.uk/release/beetlejuice-beetlejuice-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmde5ody2|access-date=August 20, 2024|website=[[British Board of Film Classification|BBFC]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 100 млн. щ.д.<ref>{{cite web|publisher=[[Variety (magazine)|Variety]]|title=‘Beetlejuice Beetlejuice’ Aims to Clear $100 Million in Scary-Good Opening Weekend|first=Rebecca|last=Rubin|url=https://variety.com/2024/film/box-office/beetlejuice-2-opening-weekend-box-office-projection-100-million-1236129913/|date=September 4, 2024|access-date=September 4, 2024}}</ref> | приходи = 147,1 млн. щ.д. | предишна_част = „[[Бийтълджус]]“ (1988) | уебсайт = https://www.beetlejuicemovie.com/ | код-IMDB = 2049403 }} '''„Бийтълджус Бийтълджус“''' ({{lang|en|Beetlejuice Beetlejuice}}) е [[САЩ|американска]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] [[Комедия (жанр)|комедия]] от 2024 г. на режисьора [[Тим Бъртън]] по сценарий на Алфред Гоу, Майлс Милар и Сет Греъм-Смит. Филмът е продължение на „[[Бийтълджус]]“ (1988) и втората част от поредицата. Във филма участват [[Майкъл Кийтън]], [[Уинона Райдър]] и Катрин О'Хара, които се завръщат с ролите си, заедно с новите попълнения в актьорския състав – [[Джъстин Теру]], [[Моника Белучи]], [[Джена Ортега]] и [[Уилям Дефо]]. Филмът е открит на 81-вия международен филмов фестивал във Венеция на 28 август 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2024/07/beetlejuice-beetlejuice-sequel-venice-film-festival-opening-movie-2024-tim-burton-michael-keaton-1235999536/|website=[[Deadline Hollywood]]|first=Nancy|last=Tartaglione|date=2 July 2024|title=Tim Burton’s ‘Beetlejuice Beetlejuice’ To Open Venice Film Festival}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ploshtadslaveikov.com/tim-bartan-otkriva-filmoviya-festival-vav-venetsiya/|заглавие=Тим Бъртън открива филмовия фестивал във Венеция|издател=ploshtadslaveikov.com|дата=3 юли 2024|достъп_дата=1 август 2024}}</ref> и излиза в чужбина на 4 септември 2024 г., и по кината в [[Съединените щати]] на 6 септември 2024 г. от „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“ два дни по-късно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/lik/710960-maykal-kiytan-se-zavrashta-kato-biytaldzhus-na-6-septemvri-po-kinata|заглавие=Майкъл Кийтън се завръща като Бийтълджус на 6 септември по кината|издател=bta.bg|дата=18 юли 2024|достъп_дата=1 август 2024}}</ref> == Сюжет == {{сюжет}} {{редактирам}} Изминават тридесет и шест години след събитията от първия филм. Лидия Диц води свръхестествено токшоу, наречено „Къщата с призраци“, продуцирано от нейния приятел Рори, и по време на една от програмите Лидия е ужасена да види призрака на Бийтълджус в публиката. Междувременно италианката Долорес, бившата съпруга на Бийтълджус, оживява в отвъдното. Тя се сглобява от парчета, като ги държи заедно с телбод и започва да се скита из подземния свят в търсене на съпруга си. Преди няколко века, по време на ужасна епидемия от чума, Долорес и Бийтълджус се убиха взаимно и сега Долорес мечтае да отмъсти на бившия си съпруг. Самият Бийтълджус управлява офиса на „биоекзорсистите“ и му помагат идентични призраци с малки, свити глави. Улф Джаксън, който играе полицейски детективи и става полицай в отвъдното след смъртта, предупреждава Бийтълджус, че бившата му съпруга Делорес е избягала от плен и сега го търси. Скоро Делия, мащехата на Лидия, я информира за смъртта на баща й Чарлз. Лидия и дъщеря й Астрид идват на погребението в същата къща в Уинтър Ривър. Астрид е във враждебни отношения с майка си, защото я смята за измамник, който мами лековерните зрители със „свръхестествени глупости“. Освен това на Астрид много й липсва баща й, с когото Лидия се разведе и който изчезна в Южна Америка. След погребението Рори предлага брак на Лидия, което тя приема, което кара Астрид да избяга и да се срещне с красивия мъж Джереми, който я кани при себе си преди сватбата. На Хелоуин Астрид отива в къщата на Джеръми и внезапно е ужасена да научи, че този човек е призрак. Джереми кани Астрид в отвъдното и обещава на момичето да намери баща си. След като научава за миналото на Джереми като убиец на родителите му, Лидия неохотно се обръща отново към Бийтълджус за помощ за освобождаването на Астрид. Той се съгласява, но изисква Лидия да се омъжи за него, което ще му позволи да остане в света на смъртните и да избегне срещата с отмъстителната си бивша съпруга Долорес. Лидия неохотно се съгласява и дори подписва брачния договор с кръв. Бийтълджус и Лидия пътуват до гарата в задгробния живот в опит да спрат Астрид да се качи на влака на душата. След като научи, че Бийтълджус е довел жив човек в отвъдния живот, Улф Джаксън се опитва да арестува нарушителя. Астрид среща баща си Ричард, покрит с пирани, и Ричард казва на дъщеря си, че е умрял в Амазонка. Лидия измъква Астрид от влака на душата и те избягват през портал от подземния свят и се озовават на място, където са нападнати от пясъчен червей. Ричард обаче ги спасява от червея и показва на Лидия и Астрид как да се върнат в света на живите. Бийтълджус намира коварния Джереми и го праща в ада. Междувременно Делия „репетира“ погребалната церемония за съпруга си Чарлз, използвайки две живи змии като „реквизит“, които се оказват отровни. Змиите хапят Делия и тя се озовава в отвъдния живот, където среща Бийтълджус. Тя го моли да намери Чарлз, Бийтълджус се съгласява, но в замяна Делия трябва да му помогне да намери Лидия. Веднъж в света на живите, Астрид се извинява на майка си, че не й е повярвала за призраците. Лидия и Астрид пристигат в църквата за сватбата, където Лидия трябва да се омъжи за Рори, но Бийтълджус се появява с Делия и прекъсва церемонията. Бийтълджус инжектира Рори със серум на истината и той разкрива, че никога не е вярвал в способностите на Лидия и я е използвал само за пари. Разярената Лидия удря Рори в лицето, след което отлита настрани и мястото на младоженеца отново е заето от Бийтълджус, който все още е влюбен в Лидия. Сватбената церемония върви към края си, но тогава в църквата се появява ядосана Долорес, която крещи, че Бийтълджус е нейният съпруг. Използвайки заклинания, Астрид пуска пясъчен червей в църквата, който Бийтълджус отклонява, карайки го да изяде Долорес и Рори. Веднага се оказва, че Бийтълджус е нарушил правилата на задгробния живот, брачният договор гори в ръцете му, а самият той се подува и се пръсва. Делия се сбогува с Лидия и Астрид и отива в отвъдното, където с радост се среща с любимия си Чарлз. Известно време по-късно Лидия снима последната част от последния си епизод на „Къщи с духове“ и решава да се отпусне с Астрид. Те отиват в замъка на Дракула в Румъния, където Астрид се предполага, че се влюбва в мъж, омъжва се за него и ражда чудовищно бебе, което прилича на Бийтълджус. Всъщност всичко това се оказва кошмар, който е изпитала Лидия, но това означава, че демонът Бийтълджус, който е влюбен в нея, все още иска да стане неин любовник... {{сюжет-край}} == Актьорски състав == * [[Майкъл Кийтън]] – Бийтълджус, демон и „био екзорсист“ * [[Уинона Райдър]] – Лидия Дийц, водеща на предаването „Къща с духове“ * [[Катрин О'Хара]] – Делия Дийц, мащехата на Лидия * [[Джена Ортега]] – Астрид Дийц, дъщерята на Ричард и Лидия<ref name="Astrid">{{Cite web |last=Rosenbloom |first=Alli |date=November 30, 2023 |title=Tim Burton says 'Beetlejuice 2' has officially wrapped production |url=https://www.cnn.com/2023/11/30/entertainment/tim-burton-beetlejuice-2-wrapped-production/index.html |access-date=December 1, 2023 |publisher=[[CNN]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Juneau |first=Jen |date=February 21, 2024 |title=Jenna Ortega Confirms Role as Lydia's Daughter in Beetlejuice Sequel: 'She's Weird, but in a Different Way' |url=https://people.com/jenna-ortega-confirms-shes-playing-daughter-of-lydia-deetz-beetlejuice-sequel-winona-ryder-8597895 |access-date=February 21, 2024 |website=[[People (magazine)|People]]}}</ref> * [[Джъстин Теру]] – Рори, придружител и годеник на Лидия<ref name="Entertainment Weekly">{{Cite magazine |last=Romano |first=Nick |date=March 20, 2024 |title=Beetlejuice Beetlejuice... Beetlejuice returns in first look at Michael Keaton, Winona Ryder |url=https://ew.com/beetlejuice-2-first-look-michael-keaton-winona-ryder-8611171 |access-date=March 20, 2024 |magazine=[[Entertainment Weekly]]}}</ref> * [[Моника Белучи]] – Долорес, бившата съпруга на Бийтълджус<ref>{{Cite web |last=Kroll |first=Justin |date=May 11, 2023 |title='Beetlejuice 2': Monica Bellucci Joins Jenna Ortega, Michael Keaton (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/monica-bellucci-beetlejuice-2-1235484497/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230511181302/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/monica-bellucci-beetlejuice-2-1235484497/ |archive-date=May 11, 2023 |access-date=May 11, 2023 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> * [[Уилям Дефо]] – Улф Джаксън, бивш актьор, превърнал се в ченге в отвъдното<ref name="Dafoe">{{Cite web |last=Vivarelli |first=Nick |date=November 26, 2023 |title=Willem Dafoe Back on Festival Trail in Marrakech, Talks 'Poor Things', Reveals Role in 'Beetlejuice 2' |url=https://variety.com/2023/film/festivals/willem-dafoe-marrakech-poor-things-beetlejuice-2-1235808939/ |archive-url=https://web.archive.org/web/20231126145501/https://variety.com/2023/film/festivals/willem-dafoe-marrakech-poor-things-beetlejuice-2-1235808939/ |archive-date=November 26, 2023 |access-date=November 26, 2023 |website=[[Variety (magazine)|Variety]]}}</ref> * Бърн Горман – Отец Деймиън * [[Дани ДеВито]] – чистач * Артър Конти – Джеръми, приятел на Астрид, призрак * Филип Кейтс – Влад * Сантяго Кабрера – Ричард, баща на Астрид и бивш съпруг на Лидия, който изчезна в [[Южна Америка]] == Снимачен процес == * Семейство Мейтландс първоначално имаше епизодична роля в края на филма, но Тим Бъртън смяташе, че никакво количество дигитално изключване няма да убеди публиката, че [[Алек Болдуин]] и [[Джина Дейвис]] са на същата възраст като в първия филм. * Преди Бийтълджус да изпрати Джеръми по дяволите, след като анулира паспорта му, за да се върне в реалния свят, пълното му име, Джеръми Деймиън Фрейзър, може да се види на документа. * Краят включва същата музика като оригиналния филм на Стивън Кинг „[[Кери (филм, 1976)|Кери]]“, предупреждавайки за не толкова щастлив край. * Майкъл Кийтън каза, че той и Тим Бъртън са били особено заинтересовани да направят филм, който не е твърде технологичен. Те искаха да има същите визуални ефекти като първия филм. * Уинона Райдър имаше само едно условие, когато за първи път срещна създателите на „[[Странни неща]]“ братята Дъфър: ако Тим Бъртън реши да направи „Бийтълджус 2“, Дъфър трябва незабавно временно да освободи Райдър от сериала, за да може тя да снима с Бъртън. Братята Дъфър приемат тези условия. * В моделния град под моста на Уинтър Ривър във „водата“ има преобърната кола, символизираща инцидента, който уби Адам и Барбара в първия филм. * И Майкъл Кийтън, и режисьорът Тим Бъртън решиха да запазят Бийтълджус толкова политически некоректен, колкото беше в оригиналния филм. * Когато актьорът Глен Шадикс, който играе Ото във филма, почина през септември 2010 г., песента „Banana Boat“, която беше използвана в сцената на вечеря в първия филм, беше изсвирена на паметната му служба, според волята му. В този филм малък хор пее същата песен на погребението на Чарлз Диц. * Оставаше ден и половина до края на снимките на този филм, преди да започне стачката на актьорите. * В първия филм Бийтълджус кани Адам и Барбара да готвят и казва: „Надявам се да се насладите на италианска храна!“ Този филм разкрива, че той всъщност е бил италианец и е починал по време на ужасна чумна епидемия (която той също спомена в първия филм). * Чудовища с малки глави не са компютърна графика, а специални кукли, които са поставени на актьорите. Малките глави бяха изцяло аниматронни и се управляваха дистанционно от кукловоди. * Ролята на детектив Улф Джаксън първоначално беше предложена на [[Кристофър Уокън]], но Уилем Дефо в крайна сметка получи ролята. * Когато Бийтълджус бомбардира мобилния телефон на Лидия със спам реклами, една от тях казва, че добавя „забавление към погребението“. * Решението да се разкаже историята на произхода на Бийтълджус на италиански беше взето от Тим Бъртън, тъй като той беше вдъхновен от произведенията на [[Федерико Фелини]]. Бъртън обясни, че историята на произхода на Бийтълджус е подобна на пролога към филм на Фелини, така че трябва да бъде показан черно-бял, озвучен на италиански и да има общ визуален стил, подобен на филмите на Фелини. Освен това Моника Белучи е италианка, така че е съвсем естествено и Долорес да е италианка. * Герой на [[Дани ДеВито]], който е убит от повторно сглобената Долорес, не се споменава в надписите, но е показан в надписите. * Моника Белучи озвучава собствения си герой в италианската версия на филма. * Таблото на гарата над „Загробният експресен влак“ показва четирите крайни гари на железопътната линия: „Големият свят отвъд“, „Перлените порти“, „Огненият ад“ и „Полетата на Елизиум“. * Един от експонатите на отменената изложба на Делия беше видео на нея, заобиколена от гарвани. Това е закачлива препратка към Мойра Роуз, героинята от канадски комедиен сериал „[[Шитс Крийк]]“, изиграна от Катрин О'Хара. В този сериал Мойра Роуз играе във филма „Враните имат очи 2“, за който се предполага, че е заснет в Албания. * Актьорът Артър Конти получи съобщение, че Тим Бъртън го е избрал за ролята на Джереми Фрейзър на 1 април и първоначално помисли, че това е просто шега. * Според Моника Белучи процесът на създаване на грима на нейния герой е отнел три часа преди снимките. * Японските дублиращи актьори бяха избрани да наподобяват героите си, заедно с оригинални костюми, за да влязат наистина в образа. * През юли 2023 г. някои декори от филма бяха откраднати по време на снимките. Сред откраднатите предмети бяха голям стълб за лампа, украсен с тиква, няколко витрини и реплика на скулптура с шипове, позната на зрителите от първия филм като една от творбите на Делия Диц. * За този филм Катрин О'Хара имаше шест светли медни перуки, които бяха направени по поръчка от собствения майстор на актрисата. Тим Бъртън обаче настоява косата на Делия да е червена, както в първия филм, и така Катрин трябваше да прекара цяла нощ, боядисвайки перуките си в ярко червено и подстригвайки ги в различни стилове. * Джена Ортега каза, че актьорът Джъстин Теру постоянно се е шегувал на снимачната площадка, карайки Ортега да се смее и да излезе от характера му. На свой ред Теру каза, че Катрин О'Хара с шегите си го е принудила постоянно да излиза от характера си. * Когато Долорес идва на себе си, сватбената й халка забележимо липсва от безименния й пръст. Това е препратка към първия филм, където Бийтълджус сваля пръстена от отрязания си пръст, за да го използва на сватбата си с Лидия. * Моника Белучи описа движенията на героя си като „почти като танц на ужасите“. Отне три снимачни дни, за да се заснемат движенията й за определена сцена. * Премиерата на филма беше ден след 73-тия рожден ден на Майкъл Кийтън. * Бюджетът на този филм се оценява на 150 милиона долара, докато бюджетът на първия филм (коригиран спрямо инфлацията от 1988 г. до 2024 г.) беше само 39 милиона долара. Така бюджетът на втория филм е почти 4 пъти по-висок от бюджета на първия филм. * Тим Бъртън обмисляше да нарече филма „Бийтълджус 2024“ като почит към един от любимите му филми на ужасите „[[Дракула (филм, 1972)|Дракула 1972]]“. * В първия филм Бийтълджус заявява, че бившата му съпруга не е означавала нищо за него, когато изважда отрязания й безименен пръст. В този филм се разкрива, че Долорес се е омъжила за него, за да го убие и да спечели безсмъртието на душата му. Така че всъщност беше обратното: той не означаваше нищо за нея. * Широкоплещестите мъжки чудовища с малки свити глави имат етикети с имена на дрехите си. Имената са избрани с причина; те са имената на продуцентите на филма. Ето защо чудовищата се казват Брад (препратка към [[Брад Пит]]), Ал (Ал Гоф) и т.н. * Джена Ортега беше единствената актриса, която нямаше практически никакъв грим за снимките, защото според режисьора Бъртън нейният герой трябваше да изглежда точно така. * Чистачът, изигран от Дани Де Вито, постоянно намеква за филма „Батман се завръща“, в който Де Вито играе злодея Пингвин. Чистачът, подобно на Пингвина, издава грухтещи звуци и в един момент чистачът изпива препарат за тоалетна, което кара тъмна течност да изтича от устата му. По същия начин тъмна течност изтича от устата на Пингвина, когато Батман смъртоносно ранява злодея. * Семейният терапевт на Лидия и Рори носи името „д-р Гликман“. Героят е кръстен на изпълнителния директор на Miramax Джон Гликман, дългогодишен и добър приятел на режисьора Бъртън. * Филмът показва, че Делия спази обещанието си никога да не ремонтира офиса на Чарлз. Дори години по-късно дизайнът на шкафа остава същият като в първия филм. * Полският дублаж на филма коригира грешка в сцената, в която Мария Склодовска-Кюри е спомената като „френски физик“, вместо това правилно я идентифицира като полякиня. * Майкъл Кийтън беше на 71 години, докато работеше по този филм, което е два пъти повече от времето, когато работеше по първия филм, когато Кийтън беше само на 35 години. * Безглавият труп на Чарлз Диц е озвучен от некредитиран актьор. * Джена Ортега каза, че за първи път е срещнала Майкъл Кийтън, когато той е бил облечен като главния герой: „Той дойде зад мен. Бях на тест за прическа и грим и някой ме потупа по рамото и аз се обърнах и, разбира се, се уплаших.” * В един от вестниците, които Бийтълджус чете, има кратка статия със заглавие за призраци, чиято смърт погрешно се приписва на самоубийство. Това обяснява защо Бийтълджус, който беше отровен, и Ричард, съпругът на Лидия, който беше изяден от пирани, бяха назначени да работят в бюрокрацията на задгробния живот, въпреки че нито един от тях не се самоуби. * В първия филм, когато Бийтълджус среща Чарлз и Делия, те се прегръщат и Бийтълджус дава на Чарлз чифт змии. Това предвещава смъртта на Делия от ухапвания от гадюка по-късно. * Червеният телефон на бюрото на Бийтълджус е намек към Батман, тъй като телефонът е реплика на „Батфона” в кабинета на комисар Гордън от филма за „[[Батман (филм, 1966)|Батман]]“ от 1966 г. * [[Клоуи Грейс Морец]] беше обмисляна за кратко за ролята на Астрид, но Джена Ортега в крайна сметка беше избрана. * Скулптурата, която Делия Диц направи в първия филм, беше дарена на интерната на нейната доведена внучка Астрид. * Премиерата на филма на филмовия фестивал във Венеция получи триминутни овации от публиката. * Първоначално един от продуцентите на филма, Брад Пит, щеше да направи епизодична роля в „чакалнята на подземния свят” като мъж, прострелян в главата, препратка към смъртта на неговия герой в „[[Изгори след прочитане]]“ (2008). Но в крайна сметка сцената беше изрязана от окончателната версия. * Действието на филма се развива в измисления град Уинтър Ривър, Кънектикът, но всъщност е заснет в Източен Коринт, Върмонт, на същото място, където е заснет първият филм. * Смъртта на Чарлз се основава на дългогодишния кошмар на Тим Бъртън. Режисьорът сънувал, че е оцелял след самолетна катастрофа, само за да бъде изяден от акула. * Въпреки че семейство Мейтланд не се появяват във филма, зрителите може да забележат малки фигури от тях в канавката на реката вътре в модела, който гледа към къщата по време на началните надписи. * Джефри Джоунс не беше поканен за ролята на Чарлз Диц поради факта, че тогава беше обвинен в сексуален тормоз и създателите на филма решиха да не рискуват да поканят в проекта актьор със скандална репутация. Вместо това беше обяснено, че героят му е бил убит преди събитията във филма, а подобието на Джоунс беше показано чрез архивни кадри и анимация със стоп-моушън. * Идеята за смъртта на Делия дойде от Катрин О'Хара, която каза на сценаристите на нейния герой: „Мисля, че тя трябва да се самоубие, само защото е толкова влюбена в Чарлз. Единственото, което тя може да направи, е да се присъедини към него в отвъдния живот.“ Сценаристите много харесаха идеята, но им се стори странно в една комедия един от главните герои да се самоубие в края на филма. Затова е изобретен по-креативен и необичаен метод – смърт поради злополука (ухапвания от отровни змии). * В чакалнята на задгробния живот има изгорен мъж, облечен като Дядо Коледа, което е препратка към известната тъмна сцена от филма „[[Гремлини]]“ (1984), където Кейт Берингър обяснява как баща й е починал на Бъдни вечер. * Бебето, пълзящо по тавана в края на филма, е препратка към „[[Трейнспотинг]]“ (1996), когато Рентън халюцинира пълзящо бебе, което се движи по пода и тавана. * Майкъл Кийтън и Уинона Райдър казаха, че любимата им част от филма е била сцената със сватбения танц, а Райдър особено се забавлява да гледа в „прекрасните очи“ на Кийтън. * Седейки в чакалнята до лудата дама котка, Бийтълджус коментира: „Аз съм повече кучешки човек.“ По-късно, по време на сватбения музикален номер, кучето му е показано като едно от миналите му любимци, заедно с Лидия и Долорес. * Костюмите на дизайнера на костюми Колийн Атууд за чудовищата с малки глави са вдъхновени от облеклото на американски агенти за недвижими имоти от 80-те години на миналия век, които носеха златни блейзъри, кафява вратовръзка и бяла риза. * В първия филм се подразбираше, че причината повечето живи хора да не виждат призраци е, че те подсъзнателно избират да не го правят, поради което „Ръководство за наскоро починалите“ е подчертано неясен относно факта, че живите „не могат“ или „не искам“ да виждам призраци. Лидия можеше да види семейство Мейтланд, защото се чувстваше отчуждена и откъсната от света на живите. Във втория филм се оказва, че Лидия е медиум със свръхестествена способност да вижда душите на мъртвите, а Мейтландс са само първият пример за пробуждането на нейните способности. * Надгробната плоча на Чарлз Диц е оформена като прозрачна перка на акула с неговия образ в средата и гласи: „R.I.P. Чарлз Диц - баща, съпруг, любител на птиците.“ == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.beetlejuicemovie.com/}} * {{imdb title|2049403}} * {{kino.dir.bg film|15961}} {{мъниче|американско кино}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Филми на Тим Бъртън]] gqrpd0zzu5ypu1r0n46si12k6hdovlk 0 847825 12397521 12353392 2024-10-28T14:09:32Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Нахсинхронен дублаж */ 12397521 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Момчето и чаплата | име_оригинал = 君たちはどう生きるか | режисьори = [[Хаяо Миядзаки]] | продуценти = Тошио Сузуки | сценаристи = Хаяо Миядзаки | актьори = Сома Сантоки<br>Масаки Суда<br>Аймон<br>Юшино Кимура<br>Шохей Хино<br>Ко Шибасаки<br>Такуя Кимура | музика = [[Джо Хисаиши]] | оператор = Ацуши Окуи | монтаж = Такеши Сеяма | сценография = Казуо Ога<br>Йоджи Такешиге | филмово_студио = [[Студио Гибли]] | разпространител = Тохо | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] | премиера-дата = 14 юли 2023 г. | премиера-място = [[Япония]] | времетраене = 124 минути | страна = {{JPN}} | език = [[японски език|японски]] | приходи = 8,4 млн. йени<ref name="8.4billion">{{Cite web |title=歴代ランキング |trans-title=Successive Rankings |url=http://www.kogyotsushin.com/archives/alltime/ |access-date=2023-10-11 |website=CINEMAランキング通信 (CINEMA Ranking Tsūshin) |publisher=[[:ja:興行通信社|興行通信社]] (Kogyo Tsūshinsha) |archive-date=October 11, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20231011062053/https://www.kogyotsushin.com/archives/alltime/ |language=ja |url-status=dead }}</ref> | уебсайт = https://www.toho.co.jp/movie/lineup?modal_open=kimitachihadouikiruka | код-IMDB = 6587046 }} '''„Момчето и чаплата“''' ({{lang|ja|君たちはどう生きるか}}) е японски [[анимационен филм]] от 2023 г. на режисьора [[Хаяо Миядзаки]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/noviyat-film-na-hayao-miyadzaki-momcheto-i-chaplata-shte-otkrie-kinofestivala-v-toronto|заглавие=Новият филм на Хаяо Миядзаки „Момчето и чаплата“ ще открие кинофестивала в Торонто|издател=impressio.dir.bg|дата=28 юли 2023|достъп_дата=13 октомври 2023}}</ref> и е продуциран от [[Студио Гибли]]. Заглавието е препратка към романа „Къде живееш?“, написан от Джензабуро Йошино през 1937 г., който присъства във филма, но филмът има оригинална история, която не е свързана с книгата. Озвучаващият състав се състои от Сома Сантоки, Масаки Суда, Аймон, Юшино Кимура, Такуя Кимура, Кабу Кобаяши и Шинобу Отаке. Филмът излиза по кината в [[Япония]] на 14 юли 2023 г. Той е номиниран за множество награди, включително номинациите „[[Златен глобус]]“ за най-добър анимационен филм и най-добра музика. == Актьорски състав == {| class="wikitable plainrowheaders" ! rowspan="2"| Персонаж ! colspan="2"| Озвучител |- ! Японски ! Английски |- ! scope="row"| Махито Маки | Сома Сантоки || Лука Падован |- ! scope="row"| Сивата чапла | Масаки Суда || [[Робърт Патинсън]] |- ! scope="row"| Хими | Аймон || Карън Фукухара |- ! scope="row"| Нацуко | Йошино Кимура || Джема Чан |- ! scope="row"| Прадядото | Шохей Хино || [[Марк Хамил]] |- ! scope="row"| Кирико | Ко Шибасаки || [[Флорънс Пю]] |- ! scope="row"| Шойчи Маки | Такуя Кимура || [[Крисчън Бейл]] |- ! scope="row"| Кралят на папагалите | Джун Кинумура || [[Дейв Батиста]] |- ! scope="row"| Умиращият пеликан | Каори Кобаяши || [[Уилем Дефо]] |- ! scope="row"| Изуми (Прислужница #1) | Кейко Такешита || Дениз Пикъринг |- ! scope="row"| Утако (Прислужница #2) | Джун Фубуки || Барбара Роузънблат |- ! scope="row"| Ерико (Прислужница #3) | Савако Агава || Мелора Харте |- ! scope="row"| Айко (Прислужница #4) | Шинобу Отаке || Барбара Гудсън |- ! scope="row"| Уарауара | Карън Такизава || |} * [[Мамуду Ати]], Тони Револвори и Дан Стивънс озвучават папагалите в английския дублаж. == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" |- ! Награда ! Дата на церемонията ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат |- | rowspan="2"| [[Златен глобус]] | rowspan="2"| 7 януари 2024 г. | colspan="2"| [[Оскар за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] | style="background:#99FF99;"| награда |- | Най-добра филмова музика | [[Джо Хисаиши]] | style="background:#FDD;"| номинация |- | Изборът на критиците | 14 януари 2024 г. | colspan="2"| Най-добър анимационен филм | style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Награди на филмовата академия на САЩ]] | 10 март 2024 г. | [[Оскар за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://variety.com/feature/2024-oscars-best-animated-feature-predictions-1235678119/|заглавие=2024 Oscars Best Animated Feature Predictions|издател=[[Variety]]|дата=23 януари 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/oskari-2024-palniyat-spisak-s-vsichki-nominirani.html|заглавие=Оскари 2024: Пълният списък с всички номинирани|издател=webcafe.bg|дата=23 януари 2024}}</ref> | [[Хаяо Миядзаки]] | style="background:#99FF99;"| награда |} == В България == В България филмът излиза по кината на 8 декември 2023 г. от „[[Про Филмс]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.profilms.bg/?b=2&mID=758|заглавие=„Момчето и чаплата“ в сайта на Про Филмс|издател=profilms.bg|достъп_дата=17 декември 2023}}</ref> с дублирана и субтитрирана версия на японски език. === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Махито || Петър Каменов |- | Чаплата || [[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]] |- | Кирико || Елисавета Господинова |- | Шоичи || [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Нацуко || [[Йорданка Илова]] |- | Хими || rowspan="2"| [[Христина Ибришимова]] |- | Хисако |- | Господарят на кулата || [[Васил Бинев]] |- | Айко || [[Татяна Захова]] |- | Изуми || [[Ангелина Русева]] |- | Кралят Папагал || [[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]] |- | Умиращият пеликан || [[Здравко Методиев]] |- | Ерико || [[Евгения Ангелова]] |- | Папагали || [[Сотир Мелев]]<br>Марио Иванов<br>Васил Стаменов |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] |- | Режисьор на дублажа || Анна Тодорова |- | Тонрежисьори || Марио Иванов<br>Станислав Донев |- | Преводач || Димана Воденичарска |- | Консултант от японски език || Ивелина Минчева-Бобадова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.toho.co.jp/movie/lineup?modal_open=kimitachihadouikiruka}} * {{imdb title|6587046}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Анимационни филми от 2023 година]] [[Категория:Японски анимационни филми]] [[Категория:Японски фентъзи филми]] [[Категория:Филми на Хаяо Миядзаки]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:„Оскар“ за най-добър анимационен филм]] t5rxq86laiouhhkdx9535atjydeinup 0 849104 12398070 12393053 2024-10-29T04:38:39Z Stephan1000000 253000 40 12398070 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Убийства в сградата | Име в оригинал = Only Murders in the Building | Жанр = [[трагикомедия]]<br>мистъри-[[трилър]] | Създател(и) = [[Стийв Мартин]]<br>Джон Хофман | Актьори = [[Стийв Мартин]]<br>Мартин Шорт<br>[[Селена Гомес]]<br>Арън Домингез<br>Ейми Райън<br>[[Кара Делевин]]<br>Адина Върсън<br>Майкъл Сирил Крейтън | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 40 | Изпълнителни продуценти = Дан Фогелман<br>Джес Розентал<br>Джейми Бабит<br>[[Стийв Мартин]]<br>Мартин Шорт<br>[[Селена Гомес]]<br>Джон Хофман | Продуцент(и) = Темби Банкс<br>Джейн Рааб<br>Ник Павонети<br>Кристин Бърнщайн<br>Маделин Джордж<br>Сас Годлбърг<br>Тес Морис | Времетраене = 26 – 38 минути | Дистрибуция = Rhode Island Ave. Productions<br>Another Hoffman Story Productions<br>40 Share Productions<br>20th Television | ТВ Канал = Hulu | Излъчване = от 31 август 2021 г. }} '''„Убийства в сградата“''' ({{lang|en|Only Murders in the Building}}) е [[САЩ|американски]] комедиен мистъри сериал по идея на [[Стийв Мартин]] и Джон Хофман. Главните роли се изпълняват от [[Стийв Мартин]], Мартин Шорт и [[Селена Гомес]]. Премиерата на сериала е излъчена на 31 август 2021 г. в стрийминг платформата Hulu. През октомври 2023 г. е подновен за четвърти сезон. == Актьорски състав == === Главен състав === * [[Стийв Мартин]] – Чарлс-Хейдън Савидж<ref name="MainNames">{{cite web|url=https://www.cbr.com/only-murders-in-the-building-review/|title=Only Murders In the Building Is a Wry, Funny Take on True Crime Podcasts|website=[[Comic Book Resources|CBR]]|first=Josh|last=Bell|date=August 23, 2021|access-date=August 31, 2021|archive-date=October 28, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211028172235/https://www.cbr.com/only-murders-in-the-building-review/|url-status=live}}</ref> * Мартин Шорт – Оливър Пътнам<ref name="MainNames"/> * [[Селена Гомес]] – Мейбъл Мора<ref name="MainNames"/> * Арън Домингез – Оскар Торес * Ейми Райън – Джан Белоус * [[Кара Делевин]] – Алис Банкс * Адина Върсън – Попи Уайт * Майкъл Сирил Крейтън – Хауърд Морис == В България == В България сериалът започва излъчване по „[[Стар Ченъл]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starchannel-bg.com/shows/star/only-murders-in-the-building|заглавие=„Убийства в сградата“ в сайта на STAR Channel|издател=starchannel-bg.com|достъп_дата=3 ноември 2023}}</ref> на 5 октомври 2023 г. с разписание всеки четвъртък от 22:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cineboom.bg/премиерите-на-star-channel-през-октомври/|заглавие=Премиерите на STAR Channel през октомври|издател=cineboom.bg|дата=27 септември 2023|достъп_дата=3 ноември 2023}}</ref> Вторият сезон се излъчва на 3 ноември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cineboom.bg/убийства-в-сградата-се-завръща-с-вт/|заглавие=„Убийства в сградата“ се завръща с втори сезон по STAR Channel|издател=cineboom.bg|дата=23 октомври 2023|достъп_дата=3 ноември 2023}}</ref> Дублажът е войсоувър и записан в „Андарта Студио“. Екипът се състои от: {| class="wikitable" ! Пост !! Име |- | Преводач || [[Вилма Карталска]] |- | Редактор || Милена Павлова |- | Тонрежисьор || Галина Наумова |- | Режисьор на дублажа || [[Станислав Пищалов]] |- | Озвучаващи артисти || [[Даринка Митова]]<br>[[Елена Бойчева]]<br>[[Кирил Ивайлов]]<br>[[Иля Пепеланов]]<br>[[Борис Кашев]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.hulu.com/series/ef31c7e1-cd0f-4e07-848d-1cbfedb50ddf|Страница на сериала в сайта на Hulu}} * {{imdb title|11691774}} * [https://deadline.com/wp-content/uploads/2022/06/Only-Murders-In-The-Building-It-Starts-On-The-Page.pdf Оригинален сценарий на пилотния епизод] {{мъниче|сериал}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] t332efsjn2beec4szolxk5787j1n1f4 0 851171 12398088 12394742 2024-10-29T06:18:42Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398088 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гуидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''[[Роландо дел Бело]]''' || {{флагче|Чехословакия}} [[Родерих Менцел]] || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] qt1fpoikg30n2ipgokfm32focxch72v 12398089 12398088 2024-10-29T06:23:15Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398089 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гуидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''Роландо дел Бело''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Германия}} Ернст Бухолц || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1948 || {{флагче|Германия}} '''Хелмут Гулц''' || {{флагче|Германия}} Вили Стингъл || 7 – 5, отказва се |- | 1947 || {{флагче|Чехословакия}} '''Родерих Менцел''' || {{флагче|Германия}} [[Готфрид фон Крам]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1946 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] 96tp9pwlxpduy2hduf2k27waw0z23zg 12398090 12398089 2024-10-29T06:24:14Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398090 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гуидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''Роландо дел Бело''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Германия}} Ернст Бухолц || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1948 || {{флагче|Германия}} '''Хелмут Гулц''' || {{флагче|Германия}} Вили Стингъл || 7 – 5, отказва се |- | 1947 || {{флагче|Чехословакия}} '''Родерих Менцел''' || {{флагче|Германия}} [[Готфрид фон Крам]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1946 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] qxp1z3uexwj5r93ofa06hzw93tb24l5 12398126 12398090 2024-10-29T07:27:11Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398126 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гуидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''Роландо дел Бело''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Германия}} Ернст Бухолц || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1948 || {{флагче|Германия}} '''Хелмут Гулц''' || {{флагче|Германия}} Вили Стингъл || 7 – 5, отказва се |- | 1947 || {{флагче|Чехословакия}} '''Родерих Менцел''' || {{флагче|Германия}} [[Готфрид фон Крам]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1946 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |- | 1939 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хенер Хенкел''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Енгелберт Кох || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1938 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Едмунд Бартковяк''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Йоахим Хилдебранд || 6 - 3, 6 - 2, 1 - 1, отказва се |- | 1937 || {{флагче|Австрия}} '''Георг фон Метакса''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Лудвиг Луис Хаенш || 4 – 6, 6 – 2, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1936 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Алфред Герстъл''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Ролф Гьопферт || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1935 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хайнц Тюшер''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Еберхард Нурни || 4 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] kzspio8iuutrvm2tj6zo2vq48jk6smd 12398129 12398126 2024-10-29T07:31:57Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398129 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гуидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''Роландо дел Бело''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Германия}} Ернст Бухолц || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1948 || {{флагче|Германия}} '''Хелмут Гулц''' || {{флагче|Германия}} Вили Стингъл || 7 – 5, отказва се |- | 1947 || {{флагче|Чехословакия}} '''Родерих Менцел''' || {{флагче|Германия}} [[Готфрид фон Крам]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1946 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |- | 1939 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хенер Хенкел''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Енгелберт Кох || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1938 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Едмунд Бартковяк''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Йоахим Хилдебранд || 6 - 3, 6 - 2, 1 - 1, отказва се |- | 1937 || {{флагче|Австрия}} '''Георг фон Метакса''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Лудвиг Луис Хаенш || 4 – 6, 6 – 2, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1936 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Алфред Герстъл''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Ролф Гьопферт || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1935 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хайнц Тюшер''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Еберхард Нурни || 4 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1933 || {{флагче|САЩ}} '''Уилям Лорънс Брийс''' || {{флагче|Ваймарска република}} Едлер фон дер Планиц || 6 – 4, 6 – 1 |- | 1932 || {{флагче|Ваймарска република}} '''Хайнц Ремерт''' || {{флагче|САЩ}} Уилям Лорънс Брийс || 6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Япония}} '''Хиотаро Сато''' || {{флагче|Испания|1931}} Енрике Майер || 7 – 5, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1930 || {{флагче|Франция}} '''Еманюел дю Пла''' || {{флагче|САЩ}} Ричард Б. Бел || 2 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] 0hzofqkgkezj748ilmme77hvo9j2jxz 12398133 12398129 2024-10-29T07:38:21Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398133 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == * Списъкът е непълен {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гуидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''Роландо дел Бело''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Германия}} Ернст Бухолц || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1948 || {{флагче|Германия}} '''Хелмут Гулц''' || {{флагче|Германия}} Вили Стингъл || 7 – 5, отказва се |- | 1947 || {{флагче|Чехословакия}} '''Родерих Менцел''' || {{флагче|Германия}} [[Готфрид фон Крам]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1946 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |- | 1939 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хенер Хенкел''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Енгелберт Кох || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1938 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Едмунд Бартковяк''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Йоахим Хилдебранд || 6 - 3, 6 - 2, 1 - 1, отказва се |- | 1937 || {{флагче|Австрия}} '''Георг фон Метакса''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Лудвиг Луис Хаенш || 4 – 6, 6 – 2, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1936 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Алфред Герстъл''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Ролф Гьопферт || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1935 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хайнц Тюшер''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Еберхард Нурни || 4 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1933 || {{флагче|САЩ}} '''Уилям Лорънс Брийс''' || {{флагче|Ваймарска република}} Едлер фон дер Планиц || 6 – 4, 6 – 1 |- | 1932 || {{флагче|Ваймарска република}} '''Хайнц Ремерт''' || {{флагче|САЩ}} Уилям Лорънс Брийс || 6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Япония}} '''Хиотаро Сато''' || {{флагче|Испания|1931}} Енрике Майер || 7 – 5, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1930 || {{флагче|Франция}} '''Еманюел дю Пла''' || {{флагче|САЩ}} Ричард Б. Бел || 2 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1929 || {{флагче|Италия|1861}} '''Алберто Дел Боно''' || {{флагче|Дания}} Ерик Ворм || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1928 || {{флагче|Аржентина}} '''Гилермо Робсън''' || {{флагче|Дания}} Ерик Ворм || 6 – 3, 5 – 7, 7 – 5 |- | 1910 || {{флагче|Германска империя}} '''Хайнрих Клайншрот''' || {{флагче|Германска империя}} Хуго Албрехт || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1 |- | 1909 || {{флагче|Австрийска империя}} '''Феликс Пипес''' || {{флагче|Германска империя}} Роберт Клайншрот || 6 – 0, отказва се |- | 1908 || {{флагче|Великобритания}} '''Джордж Лоджи''' || {{флагче|Германска империя}} Хайнрих Клайншрот || 7 – 5, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1905 || {{флагче|Германска империя}} '''Рудолф Пумерер''' || {{флагче|Германска империя}} Ото Пол Линдпайнтнер || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 3 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] ih0vt24tn5smijm3vqja8qry7b9wj70 12398135 12398133 2024-10-29T07:41:26Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12398135 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == * Списъкът е непълен {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гуидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''Роландо дел Бело''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Германия}} Ернст Бухолц || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1948 || {{флагче|Германия}} '''Хелмут Гулц''' || {{флагче|Германия}} Вили Стингъл || 7 – 5, отказва се |- | 1947 || {{флагче|Чехословакия}} '''Родерих Менцел''' || {{флагче|Германия}} [[Готфрид фон Крам]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1946 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |- | 1939 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хенер Хенкел''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Енгелберт Кох || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1938 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Едмунд Бартковяк''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Йоахим Хилдебранд || 6 - 3, 6 - 2, 1 - 1, отказва се |- | 1937 || {{флагче|Австрия}} '''Георг фон Метакса''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Лудвиг Луис Хаенш || 4 – 6, 6 – 2, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1936 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Алфред Герстъл''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Ролф Гьопферт || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1935 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хайнц Тюшер''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Еберхард Нурни || 4 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1933 || {{флагче|САЩ}} '''Уилям Лорънс Брийс''' || {{флагче|Ваймарска република}} Едлер фон дер Планиц || 6 – 4, 6 – 1 |- | 1932 || {{флагче|Ваймарска република}} '''Хайнц Ремерт''' || {{флагче|САЩ}} Уилям Лорънс Брийс || 6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Япония}} '''Хиотаро Сато''' || {{флагче|Испания|1931}} Енрике Майер || 7 – 5, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1930 || {{флагче|Франция}} '''Еманюел дю Пла''' || {{флагче|САЩ}} Ричард Б. Бел || 2 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1929 || {{флагче|Италия|1861}} '''Алберто Дел Боно''' || {{флагче|Дания}} Ерик Ворм || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1928 || {{флагче|Аржентина}} '''Гилермо Робсън''' || {{флагче|Дания}} Ерик Ворм || 6 – 3, 5 – 7, 7 – 5 |- | 1910 || {{флагче|Германска империя}} '''Хайнрих Клайншрот''' || {{флагче|Германска империя}} Хуго Албрехт || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1 |- | 1909 || {{флагче|Австрийска империя}} '''Феликс Пипес''' || {{флагче|Германска империя}} Роберт Клайншрот || 6 – 0, отказва се |- | 1908 || {{флагче|Великобритания}} '''Джордж Лоджи''' || {{флагче|Германска империя}} Хайнрих Клайншрот || 7 – 5, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1905 || {{флагче|Германска империя}} '''Рудолф Пумерер''' || {{флагче|Германска империя}} Ото Пол Линдпайнтнер || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1904 || {{флагче|Чехословакия}} '''Зденек Жемла''' || {{флагче|Германска империя}} Рудолф Пумерер || 6 – 1, 6 – 2, 7 – 5 |- | 1900 || {{флагче|Германска империя}} '''Рудолф Пумерер''' || {{флагче|Великобритания}} Харолд Р. Бейтс || 6 – 0, 9 – 7 |- | 1899 || {{флагче|Австрийска империя}} '''Рихард Блаул''' || {{флагче|Германска империя}} Мр. Страцер || 7 – 5, 4 – 6, 6 – 3 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] cpveyutkrhu6u2zn1s90fxfbwwluczh 0 853744 12397670 12098217 2024-10-28T17:12:14Z Carbonaro. 221440 по-добре незавършена, отколкото с неразбираеми изречения 12397670 wikitext text/x-wiki {{Личност|тенисист}} '''Марко Джокович''' ({{Lang|sr|Марко Ђоковић|Marko Đoković}}) е бивш сръбски тенисист. Той е средното от трите деца на Дияна и [[Сърджан Джокович]], по-малък брат на [[Новак Джокович|Новак]] и по-голям на [[Джордже Джокович]]. == Кариера == Марко участва в Откритото първенство на Австралия за юноши през 2008 г., като губи в първия кръг от Клифърд Марсланд в 3 сета. Печели първата си титла за юноши на Откритото първенство на Черна гора в Подгорица, побеждавайки Любомир Челебич на финала. Джокович открива събитието ATP World Tour 500 срещу Андрей Голубьов от Казахстан, губейки в поредни сетове.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/sport/tennis/djokovic-s-little-brother-fails-to-make-his-marko-7447221.html|заглавие=Djokovic's little brother fails to make his Marko|фамилно_име=Newman|първо_име=Paul|дата=28 февруари 2012|труд=The Independent|език=en|достъп_дата=28 октомври 2024}}</ref> == Източници == <references />{{СОРТКАТ:Джокович, Марко}} [[Категория:Сръбски тенисисти]] ruvt5q8njlyyuczbm7vl64mxn76oiy4 0 853746 12397656 12098215 2024-10-28T16:57:39Z Carbonaro. 221440 значим е само защото е брат на Новак ли? 12397656 wikitext text/x-wiki {{Личност|тенисист}} '''Джордже Джокович''' ({{Lang|sr|Ђорђе Ђоковић|Đorđe Đoković}}) е сръбски бивш тенисист и турнирен директор на Откритото първенство на Сърбия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.atptour.com/en/players/djordje-djokovic/db44/overview|заглавие=Djordje Djokovic {{!}} Overview {{!}} ATP Tour {{!}} Tennis|труд=ATP Tour|език=en|достъп_дата=28 октомври 2024}}</ref> Той е най-малкият син на Дияна и [[Сърджан Джокович]], брат на [[Новак Джокович|Новак]] и [[Марко Джокович]]. == Кариера == Най-високото професионално постижение на Джордже Джоковиче достигането му до четвъртфиналите на двойки на Откритото първенство в Китай през 2015 г. == Личен живот == На 12 септември 2022 г. Джордже се жени за Сашка Веселинов, племенница на Драган Веселинов, бивш сръбски министър на земеделието.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.b92.net/o/zivot/vesti?nav_id=2212446|заглавие=Oženio se Đorđe Đoković: Cela familija na okupu FOTO|дата=12 септември 2022|труд=B92|език=sr|достъп_дата=28 октомври 2024}}</ref> == Източници == <references />{{СОРТКАТ:Джокович, Джордже}} [[Категория:Сръбски тенисисти]] bbau8w55e6uu7v8rr24ajhur4xa3vrg 12397657 12397656 2024-10-28T16:58:36Z Carbonaro. 221440 12397657 wikitext text/x-wiki {{Личност|тенисист}} '''Джордже Джокович''' ({{Lang|sr|Ђорђе Ђоковић|Đorđe Đoković}}) е сръбски бивш тенисист и турнирен директор на Откритото първенство на Сърбия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.atptour.com/en/players/djordje-djokovic/db44/overview|заглавие=Djordje Djokovic {{!}} Overview {{!}} ATP Tour {{!}} Tennis|труд=ATP Tour|език=en|достъп_дата=28 октомври 2024}}</ref> Той е най-малкият син на Дияна и [[Сърджан Джокович]], брат на [[Новак Джокович|Новак]] и [[Марко Джокович]]. == Кариера == Най-високото професионално постижение на Джордже Джоковиче достигането му до четвъртфиналите на двойки на Откритото първенство в Китай през 2015 г. == Личен живот == На 12 септември 2022 г. Джордже се жени за Сашка Веселинов, племенница на Драган Веселинов, бивш сръбски министър на земеделието.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.b92.net/zivot/vesti?nav_id=2212446|заглавие=Oženio se Đorđe Đoković: Cela familija na okupu FOTO|дата=12 септември 2022|труд=B92|език=sr|достъп_дата=28 октомври 2024}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Джокович, Джордже}} [[Категория:Сръбски тенисисти]] gpgk19x7lkofyag9e1hai7rza7r3hh0 0 857849 12397764 12395051 2024-10-28T19:07:36Z Laniakeax 338168 12397764 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. *'''Първи етап''' '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] p6ywj4cg2b6pymwgblbzfzrbkg71u6u 12397781 12397764 2024-10-28T19:33:13Z Laniakeax 338168 /* История на играта */ 12397781 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. *'''Първи етап''' '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} *'''Втори етап''' '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] br9o8nv9jbledbnpr0u0me599mgrdt8 12397782 12397781 2024-10-28T19:33:53Z Laniakeax 338168 /* Регламент */ 12397782 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. *'''Първи етап''' '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} *'''Втори етап''' '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] dzb53fd3vspysloav1acppefmuszxyp 12397783 12397782 2024-10-28T19:37:26Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397783 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за тотален залог''' *'''Игра за оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. *'''Първи етап''' '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} *'''Втори етап''' '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] led2axjsvj2swytb6ydhglxyi043xvd 12397785 12397783 2024-10-28T19:38:56Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397785 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. *'''Първи етап''' '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} *'''Втори етап''' '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] euvyin6put92t6tvo06m6ror6bpf8n9 12397814 12397785 2024-10-28T20:06:34Z Laniakeax 338168 /* История на играта */ 12397814 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 4rgdzr6tguafl96z08yuenqt1972nc6 12397815 12397814 2024-10-28T20:06:50Z Laniakeax 338168 /* История на играта */ 12397815 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 6xoq6hjebmuthnh31773pb6nesqmfn1 12397821 12397815 2024-10-28T20:10:46Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397821 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="4"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране ! Номинирани<br>Група Б ! Класиране |- !25 |28 октомври, 2024 | |<br> | | | |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] d68padbx42m45ekctav345jm5t99a5b 12397887 12397821 2024-10-28T21:09:24Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397887 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Берке (1),<br>Марина (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна – първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] djdhbyz44pkhdoocvivji8ok7caey34 12397889 12397887 2024-10-28T21:10:08Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397889 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Eпизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br></small>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни №98 и №99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Берке (1),<br>Марина (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + №100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' №91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 6mj7zi6ykpa381qn6rss74k3jlccisu 12397893 12397889 2024-10-28T21:11:22Z Ted Masters 210248 форматиране: 8×№+число, 5×шльокавица, 5 интервала, нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12397893 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Берке (1),<br>Марина (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] o1rs5qkjg8arloc3w2fokud0q5jf3j9 12397894 12397893 2024-10-28T21:11:39Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397894 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Берке (1),<br>Марина (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 5u2cmtie732nmyjnmcx1vbiwjyu146e 12397901 12397894 2024-10-28T21:15:17Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397901 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва своя залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Берке (1),<br>Марина (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва своя залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] lrl06a5yjnmiwnatourl8dugplf7r03 12397906 12397901 2024-10-28T21:17:30Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397906 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Берке (1),<br>Марина (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] jm6dk1vzw84wdt4wggtozo883ebu68d 12397918 12397906 2024-10-28T21:24:28Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397918 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1), Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] k48iocghpfhsxae7z4ku0db122d0wgx 12397919 12397918 2024-10-28T21:24:43Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397919 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 5ct85qtb7h695ipxuli399x0l8iocko 12397922 12397919 2024-10-28T21:28:07Z Laniakeax 338168 /* Първи етап */ 12397922 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] tvtnrh7bjur6lhhi2tz43yn090f5eo1 12397923 12397922 2024-10-28T21:29:24Z Laniakeax 338168 /* Първи етап */ 12397923 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] adew2rgm1pxjd43583fb9849och2fer 12397926 12397923 2024-10-28T21:34:03Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397926 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог<br>''Залагат се всички гривни'' |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 04hb6w4o1cif33xw430fxgwiv4275gr 12397928 12397926 2024-10-28T21:34:41Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12397928 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' *'''Игри за Тотален залог''' *'''Игра за Оцеляване''' *'''Елиминация''' *'''Игра за Шампионски залог''' *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] adew2rgm1pxjd43583fb9849och2fer 12398033 12397928 2024-10-29T00:26:50Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398033 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, след което номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Играчите се разделят на две групи – А и Б, по трима играчи във всяка от тях. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните от общия залог от всяка група отива в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта на Острова. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 2kq836cp3choicnxxndv5q2k1t5khsn 12398038 12398033 2024-10-29T00:34:33Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398038 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, след което номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Играчите се разделят на две групи – А и Б, по трима играчи във всяка от тях. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните от общия залог от всяка група отива в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта на Острова. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 7nkshqbys3l86ggx53hlr9t0wly5nmo 12398042 12398038 2024-10-29T00:47:30Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398042 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, след което номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Играчите се разделят на две групи – А и Б, по трима играчи във всяка от тях. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] rbhi6p7mu050yw9bld8jy4y9jsn8rsh 12398045 12398042 2024-10-29T01:00:30Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398045 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през сезона. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Играчите се разделят на две групи – А и Б, по трима играчи във всяка от тях. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] bcobjtt6g94yrt4jvvqbqcrcqksjshc 12398046 12398045 2024-10-29T01:02:47Z Laniakeax 338168 /* Първи етап */ 12398046 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Играчите се разделят на две групи – А и Б, по трима играчи във всяка от тях. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] mrp9eptnux87uyiq6vot41ffywlkgrf 12398048 12398046 2024-10-29T01:08:50Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398048 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора са отворени на Диска. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Играчите се разделят на две групи – А и Б, по трима играчи във всяка от тях. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] jsp7r2aycdxh2jiqodzdqec4we3jijv 12398050 12398048 2024-10-29T01:25:55Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398050 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора са отворени на Диска. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8) |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1) !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1) !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] f3d4sx6k7o5bau2ysw2togwwmoz2j36 12398051 12398050 2024-10-29T01:45:55Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398051 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора са отворени на Диска. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] oo1gzzjx5jlbxpkpsgjo7js4850vuhv 12398052 12398051 2024-10-29T01:53:01Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398052 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора са отворени на Диска. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !26 |29 октомври, 2024 |colspan="7"|TBA |- !27 |30 октомври, 2024 |colspan="7"|TBA |- !28 |31 октомври, 2024 |colspan="7"|TBA |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 8uf68wrhv3s6nhe0r3kncgsk6bvryow 12398053 12398052 2024-10-29T02:01:04Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398053 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора са отворени на Диска. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Играта на Победителите за Шампионския залог. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !26 |29 октомври, 2024 |colspan="7"| |- !27 |30 октомври, 2024 |colspan="7"| |- !28 |31 октомври, 2024 |colspan="7"| |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 3d0z1tmljcc4uj7vdl1hbbzts6l8czb 12398054 12398053 2024-10-29T02:10:09Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398054 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора са отворени на Диска. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. Вторият получава 1 гривна от залога в купата, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !26 |29 октомври, 2024 |colspan="7"| |- !27 |30 октомври, 2024 |colspan="7"| |- !28 |31 октомври, 2024 |colspan="7"| |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] r1pv7ewpmrnafwj9lfnpitndmc1oh6i 12398055 12398054 2024-10-29T02:15:03Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12398055 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' ({{lang|en|The Island of 100 Bracelets}}) е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |25 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември | |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |rowspan="12"|0 лв. |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора са отворени на Диска. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на размисъл на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. Вторият получава 1 гривна от залога в купата и се спасява, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите на последното трето място в двете групи се изправят един срещу друг в Игра за оцеляване. Победителят остава в играта и си възвръща една от гривните. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра. Победителят печели остатъка от гривните, формиран в Шампионския залог от двете групи. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(Елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Eпизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(Елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7 (текуща)''' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>''15 гривни за шампионския залог'' ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>''1 гривна за шампионския залог'' |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !26 |29 октомври, 2024 |colspan="7"| |- !27 |30 октомври, 2024 |colspan="7"| |- !28 |31 октомври, 2024 |colspan="7"| |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] r1xbgnm5zd2giusnmqywvvd7yhokh32 0 859006 12397552 12396723 2024-10-28T14:42:42Z Radiohist 106368 Как ще е актуало ако е на 4 месеца това? 12397552 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (юни 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = no | previous_election = Парламентарни избори в България (2023) | previous_year = 2023 | election_date = 9 юни 2024 г. | next_election = октомври 2024 | next_year = [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = 34.41 % ({{Понижение}} 6.28 %) | party_name = no | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 69 места; 26,49 % | seats1 = 68 | seat_change1 = {{Понижение}} 1 | popular_vote1 = 530 602 | percentage1 = 24,71 % | swing1 = {{Понижение}} 1,8 % | image2 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 0066B7 | leader2 = [[Делян Пеевски]] | party2 = [[ДПС]] | leader_since2 = 2024 | last_election2 = 36 места; 13,75 % | seats2 = 47 | seat_change2 = {{Повишение}} 11 | popular_vote2 = 366 562 | percentage2 = 17,06 % | swing2 = {{Повишение}} 3,31 % | image3 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = 4200FF | leader3 = [[Кирил Петков]] | party3 = [[ПП – ДБ]] | leader_since3 = 2023 | last_election3 = 64 места; 24,56 % | seats3 = 39 | seat_change3 = {{Понижение}} 25 | popular_vote3 = 307 848 | percentage3 = 14,33 % | swing3 = {{Понижение}} 10,23 % | image4 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = C09F62 | leader4 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party4 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since4 = 2014 | last_election4 = 37 места; 14,16 % | seats4 = 38 | seat_change4 = {{Повишение}} 1 | popular_vote4 = 295 915 | percentage4 = 13,78 % | swing4 = {{Понижение}} 0,38 % | image5 = {{crop|Image=Korneliya Ninova.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Корнелия Нинова]] | party5 = [[БСП за България]] | leader_since5 = 2016 | last_election5 = 23 места; 8,93 % | seats5 = 19 | seat_change5 = {{Понижение}} 4 | popular_vote5 = 151 557 | percentage5 = 7,06 % | swing5 = {{Понижение}} 1,87 % | image6 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour6 = 4BB9DE | leader6 = [[Слави Трифонов]] | party6 = [[ИТН]] | leader_since6 = 2020 | last_election6 = 11 места; 4,11 % | seats6 = 16 | seat_change6 = {{Повишение}} 5 | popular_vote6 = 127 986 | percentage6 = 5,96 % | swing6 = {{Повишение}} 1,85 % | image7 = {{crop|Image=No image (female).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = AC2225 | leader7 = [[Албена Пекова]] | party7 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since7 = 2023 | last_election7 = – | seat_change7 = – | seats7 = 13 | popular_vote7 = 99 852 | percentage7 = 4,65 % | swing7 = – | map_image = 2024 Bulgarian parliamentary election.svg | map_caption = Резултати от изборите по избирателни райони | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = [[Димитър Главчев]] | after_party = [[безпартиен]] }} '''Парламентарните избори в България през юни 2024 година''' избират народни представители в [[L народно събрание|50-ото народно събрание]] на [[Република България]]. Изборите са предсрочни и са в резултат на неуспешните проучвателни [[мандат]]и (на [[ГЕРБ-СДС|ГЕРБ – СДС]], [[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] и [[ИТН]]) на президента [[Румен Радев]]. Изборите се провеждат заедно с [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейски парламент]] на 9 юни 2024 г. == Участници == В изборите за народни представители в [[L народно събрание|50-ото народно събрание]] на [[Република България]] и членове на Европейския парламент от България на 9 юни 2024 г. могат да участват партии и коалиции. Според окончателните избирателни списъци в изборите за Народно събрание имат право да гласуват 6 593 275 души. === Партии и коалиции === За участие в изборите са регистрирани 20 политически партии и 11 коалиции. '''Партии, регистрирани за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.''' {| class="wikitable sortable" |'''Регистрирани партии''' |'''Лице, представляващо партията според съдебната ѝ регистрация''' |- |ПП „Българско национално обединение“ (БНО) |Георги Венелинов Георгиев |- |ПП „Български национален съюз „Нова демокрация“ (БНСНД) |Борис Филипов Иванов Богдан Борисов Йоцов |- |ПП „Възраждане“ (Вз) |Костадин Тодоров Костадинов |- |ПП „Народна партия Истината и само истината“ (НПИСИ) |Венцислав Атанасов Ангелов |- |ПП „Глас народен“ (ГН) |Светослав Емилов Витков |- |ПП „Има такъв народ“ (ИТН) |Станислав Тодоров Трифонов |- |ПП „Движение за права и свободи“ (ДПС) |Делян Славчев Пеевски Джевдет Ибрямов Чакъров |- |ПП „Пряка демокрация“ (ПД) |Петър Николаев Клисаров |- |ПП „Български гласъ“ (БГ) |Георги Захаринин Попов |- |ПП „За Велика България“ (ЗВБ) |Камен Славянов Попов |- |ПП „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) |Искрен Василев Веселинов Ангел Чавдаров Джамбазки Александър Маиров Сиди Юлиан Кръстев Ангелов |- |ПП „Общество за Нова България“ (ОНБ) |Маргарит Владимиров Мицев |- |ПП „Партия на Зелените“ (ПЗ) |Владимир Димитров Николов |- |ПП „Морал единство чест“ (МЕЧ) |Радостин Петев Василев |- |ПП „Български съюз за директна демокрация“ (БСДД) |Георги Стефанов Неделчев Светла Михайлова Милушева |- |ПП „Български възход“ (БВ) |Стефан Динчев Янев |- |ПП „Величие“ (Вл) |Албена Георгиева Пекова |- |ПП „Ние идваме“ (НИ) |Мария Василева Капон |- |ПП „Зелено движение“ (ЗД) |Тома Георгиев Белев Даниела Стоянова Божинова |- |ПП „Единение“ (Е) |Иван Маркос Христанов Иван Косев Манев |- ! ! |- |'''Заличени партии''' |'''Лице, представляващо партията според съдебната ѝ регистрация''' |- |ПП „Атака“ (След извършена проверка на списък на избиратели, подкрепящи партията за участие в изборите, предоставен на ЦИК, се установяват 2397 коректни записи при изисквани 2500, поради което регистрацията е заличена) |Волен Николов Сидеров |- |ПП „Правото“ (Със заявление от партията е поискано заличаване на нейната регистрация) |Мария Петрова Колева |- |ПП „Републиканци за България“ (Със заявление от партията е поискано заличаване на нейната регистрация) |Цветан Генчев Цветанов |} '''Коалиции, регистрирани за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.''' {| class="wikitable sortable" |'''Регистрирана коалиция''' |'''Лице, представляващо партията според съдебната ѝ регистрация''' |- |КП „Център“ (Ц) # ПП „Свобода“ # ПП „Българска земеделска партия“ |Дарин Димов Дросев |- |КП „Коалиция на розата“ (КР) # ПП „Българска социалдемокрация – Евролевица“ # ПП „Обединен блок на труда „Български лейбъристи“ # ПП „Родолюбие 2000“ |Димитър Александров Митев |- |КП „Ние гражданите“ (НГ) # ПП „Българската пролет“ # ПП „КОЙ – компетентност, отговорност и истина“ # ПП „Българска работническо-селска партия“ # ПП „Нация“ |Светозар Стоянов Съев<br> Иван Цветанов Павлов<br>Светослав Иванов Мандиков |- |КП „Граждански блок“ (ГБ) # ПП „Български демократичен съюз „Радикали“ # ПП „Партия на българските жени“ |Иван Стоименов Гешев |- |КП „Синя България“ (СиБ) # ПП „Консервативно обединение на десницата“ (КОД) # ПП „Български демократически форум“ # ПП „Движение демократично действие – Д3“ # ПП „Национално движение за стабилност и възход“ (НДСВ) # ПП „Движение „България на гражданите“ # ПП „Партия „Консервативна България“ # ПП „Радикал-демократическа партия в България“ # ПП „Българска нова демокрация“ # ПП „Земеделски народен съюз“ |Вили Младенов Лилков Петър Стефанов Москов<br> |- |КП „Левицата!“ (Л) # ПП „АБВ (Алтернатива за българско възраждане)“ # ПП „Движение 21“ # ПП „Зелена партия“ # ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ # ПП „Национално движение за спасение на отечеството“ # ПП „Политическо движение „Социал-демократи“ |Валери Мирчев Жаблянов |- |КП „БСП за България“ (БСПБ) # ПП „Българска социалистическа партия“ # ПП „Политически клуб „Екогласност“ # ПП „Политически клуб „Тракия“ |Корнелия Петрова Нинова |- |КП „Солидарна България“ (СоБ) # ПП „Изправи се България“ # ПП „Българската левица“ # ПП „Обединена социалдемокрация“ |Ваня Руменова Григорова |- |КП „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП – ДБ) # ПП „Продължаваме промяната“ # ПП „ВОЛТ“ # ПП „Демократи за силна България“ # ПП „Движение „Да България“ |Кирил Петков Петков<br> Асен Васков Василев<br>Христо Любомиров Иванов<br>Атанас Петров Атанасов |- |КП „ГЕРБ – СДС“ # ПП „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) # ПП „Съюз на демократичните сили“ (СДС) |Бойко Методиев Борисов |- |КП „Неутрална България“ (НБ) # ПП „Комунистическа партия на България“ (КПБ) # ПП „Българска комунистическа партия“ (БКП) # ПП „Партия на българските комунисти“ (ПБК) # ПП „Русофили за възраждане на отечеството“ (РВО) |Валентин Груев Григоров<br> Тинка Колева Стоилкова |} === Подреждане в бюлетините === Поредни номера в бюлетините на партиите, коалициите и независимия кандидат, регистрирани в Централната избирателна комисия в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.: {| class="wikitable" |1 |ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ |- |2 |ПП „ГЛАС НАРОДЕН“ |- |3 |СИНЯ БЪЛГАРИЯ |- |4 |НИЕ ГРАЖДАНИТЕ (БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ, КОЙ, БРСП, НАЦИЯ) |- |5 (единствено в изборите за членове на ЕП) |Кузман Илиев Илиев – независим |- |6 |ПП „БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ“ |- |7 |КОАЛИЦИЯ НА РОЗАТА |- |8 |ЦЕНТЪР |- |9 |СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ |- |10 |ЕДИНЕНИЕ |- |11 |БНО |- |12 |ВЪЗРАЖДАНЕ |- |13 |ПП „МЕЧ“ |- |14 |КОАЛИЦИЯ „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ |- |15 |ПП „НАРОДНА ПАРТИЯ „ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА“ |- |16 |БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД |- |17 |КП „ГРАЖДАНСКИ БЛОК“ (ГБ) |- |18 |ПП „ОБЩЕСТВО ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ“ |- |19 |ЛЕВИЦАТА! |- |20 |Партия на ЗЕЛЕНИТЕ |- |21 |НИЕ ИДВАМЕ |- |22 |ГЕРБ – СДС |- |23 |БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД |- |24 |БСП за БЪЛГАРИЯ |- |25 |ПП „ВЕЛИЧИЕ“ |- |26 |ПП „ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ“ |- |27 |ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ |- |28 |Движение за права и свободи – ДПС |- |29 |ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ |- |30 |ЗА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ |- |31 |БСДД – БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ |- |32 (единствено за народни представители) |КОАЛИЦИЯ „НЕУТРАЛНА БЪЛГАРИЯ“ (РУСОФИЛИ И КОМУНИСТИ) |} == Предизборни кампании == {{раздел-мъниче}} === Предизборни слогани === {| class="wikitable" |'''Слоган''' |'''Партия или Коалиция''' |'''Сайт''' |- |Да върнем здравия разум! |ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ |https://pp-itn.bg/ |- |Единствените останали читави! |ПП „ГЛАС НАРОДЕН“ |https://glasnaroden.com/ |- |Защото има смисъл |СИНЯ БЪЛГАРИЯ |https://sinyabulgaria.bg/ |- |Да си върнем държавата |НИЕ ГРАЖДАНИТЕ (БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ, КОЙ, БРСП, НАЦИЯ) |https://www.facebook.com/profile.php?id=61559626163761 |- |България може! |Кузман Илиев Илиев – независим |https://bmsbg.org/ |- |Алтернатива има! |ПП „БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ“ |https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |Заедно можем! |КОАЛИЦИЯ НА РОЗАТА |https://www.facebook.com/zaednoreferendum |- |Време е... ЗА ВАС |ЦЕНТЪР |https://center-bg.com/ |- |Време е за хората! |СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ |https://solidbul.eu/ |- |Конкретни решения |ЕДИНЕНИЕ |https://edinenie.bg/ |- |Обединени с вас |БНО |https://bno-bg.com/ |- |Възраждаме България! |ВЪЗРАЖДАНЕ |https://vazrazhdane.bg/ |- |България Първо! |ПП „МЕЧ“ |https://www.ppmech.bg/ |- |Мнозинство за нормална европейска България |КОАЛИЦИЯ „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ |https://ppdb.bg/ |- |Божествена подкрепа |ПП „НАРОДНА ПАРТИЯ „ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА“ |https://www.facebook.com/groups/207009572756325/ |- |Заедно за възхода на България! |БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД |https://bgvazhod.com/ |- |Българи, Юмрукът сте вие |КП „ГРАЖДАНСКИ БЛОК“ (ГБ) |https://grajdanskiblok.bg/ |- |Справедливост за всеки, сигурност за всички |ПП „ОБЩЕСТВО ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ“ |https://onbbg.org/ |- |Не на войната! Мир за България! |ЛЕВИЦАТА! |https://www.levicata.com/ |- |България има всичко необходимо сама да се справи с кризата и да се развие! |Партия на ЗЕЛЕНИТЕ |https://partianazelenite.bg/ |- |Не на страха! |НИЕ ИДВАМЕ |https://nieidvame.org/ |- |Стабилна България в сигурна Европа |ГЕРБ – СДС |https://gerb.bg/bg |- |Спасете България, спасете себе си! |БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД |https://bgns.net/ |- |За достойна България в мирна Европа |БСП за БЪЛГАРИЯ |https://bsp.bg/ |- |Величие за България! |ПП „ВЕЛИЧИЕ“ |https://velichie.bg/ |- |Време е за единство и сила! |ПП „ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ“ |https://www.facebook.com/www.vmro.bg/ |- |Нов политически модел |ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ |https://www.directdemocracy.bg/ |- |Заедно с хората |Движение за права и свободи – ДПС |https://www.dps.bg/ |- |Силата да си почтен |ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ |https://zelenodvizhenie.bg/ |- |България зона на мира |ЗА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ |https://zavelikabulgaria.bg/ |- |Ново, доказано във времето! |БСДД – БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ |https://www.budd.bg/ |- |Да говорим за важните неща! |КОАЛИЦИЯ „НЕУТРАЛНА БЪЛГАРИЯ“ (РУСОФИЛИ И КОМУНИСТИ) |https://www.facebook.com/profile.php?id=61552028243492 |} == Гласуване в чужбина == {{раздел-мъниче}} === Изборни секции === {{раздел-мъниче}} == Предизборни обществени очаквания == {{раздел-мъниче}} === Социологически проучвания === '''ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на агенциите, които извършват социологически проучвания в изборния ден в изборите за''' '''членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.''' {| class="wikitable" |+ !'''Наименование на агенция, която ще извършва социологически проучвания в изборния ден''' |- |„ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БОЛКАН“ АД |- |„АЛФА РИСЪРЧ“ ООД |- |Изследователски център „ТРЕНД“ ООД |- |„Маркет ЛИНКС“ ООД |} '''Последни проучвания преди изборния ден:''' „ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БОЛКАН“ АД * [https://www.gallup-international.bg/48597/bnt-electoral-snapshot-2/ Сондаж за БНТ: Моментна картина на електоралните нагласи към началото на май] „АЛФА РИСЪРЧ“ ООД * [https://alpharesearch.bg/post/1021-obshtestveni-naglasi-na-starta-na-predizbornata-kampania-za-nacionalen-i-evropeiski-parlament.html Обществени нагласи на старта на предизборната кампания за Национален и Европейски парламент], май 2024. Изследователски център „ТРЕНД“ ООД * [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-изборите-2/ Нагласи на българите спрямо изборите за Народно събрание и Европейски парламент (май 2024)] „Маркет ЛИНКС“ ООД * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-nad-8-e-razlikata-mezhdu-parvata-i-vtorata-politicheska-sila-na-parlamentarnite-izbori.html „Маркет ЛИНКС“: Над 8 % е разликата между първата и втората политическа сила на парламентарните избори] '''Предварителни очаквания за избирателната активност по данни на регистрираните в ЦИК агенции:''' * Към началото на месец май сигурността на гласуване на 9 юни за Народното събрание по декларациите на респондентите е 39,4 %. От всички гласуващи 3,6 % съобщават, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. (ГАЛЪП) * С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства. Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40 % от пълнолетните граждани, или приблизително 2 млн. 600 хил. – 2 млн. 650 хил. души. Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 700 000. (АЛФА) * Избирателната активност на предстоящите парламентарни избори се очаква да бъде около 48 % от пълнолетните българи, живеещи на територията на страната – приблизително се очакват между 2 милиона и половина и 2 милиона и 700 хиляди избиратели пред урните на 9 юни. (ТРЕНД) * Според проучването 45,8 % от анкетираните са отговорили, че ще гласуват в изборите за народни представители. (Маркет ЛИНКС) == Резултати == {{раздел-мъниче}} Към 23,00 ч. на 10 юни 2024 г. на база 100,00 % от избирателните протоколи за парламентарните избори са обявени следните резултати от действителните гласове, подадени за партии и коалиции:<ref name="Нова">[https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html Резултати :: Избори за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители 9 юни 2024] (cik.bg) </ref> {| class="wikitable" |# |'''Партия''' |'''%''' |'''Места''' |- |1 | [[ГЕРБ – СДС|ГЕРБ –СДС]]|| 24,71 % ({{Понижение}} 1,8 %) || 68 ({{Понижение}} 1) (28,33 %) |- |2 | [[ДПС]] || 17,07 % ({{Повишение}} 3,32 %) || 44 ({{Повишение}} 8) (18,33 %) |- |3 | [[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] || 14,33 % ({{Понижение}} 10,23 %) || 41 ({{Понижение}} 23) (17,08 %) |- |4 | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] || 13,78% ({{Понижение}} 0,38 %) || 38 ({{Повишение}} 1) (15,83 %) |- |5 | [[БСП]] || 7,06 % ({{Понижение}} 1,87 %) || 19 ({{Понижение}} 4) (7,92 %) |- |6 | [[ИТН]] || 5,96 % ({{Повишение}} 1,85 %) || 17 ({{Повишение}} 6) (7,08 %) |- |7 | [[Величие (партия)|Величие]] || 4,65 % (нова партия) || 13 ({{Повишение}} 13) (5,42 %) |- |8 |[[МЕЧ]] |2,98 % |0 |- |9 |[[Синя България]] |1,57 % |0 |- |10 |[[Солидарна България]] |1,47 % |0 |- |11 |[[Център (партия)|Център]] |1,19 % |0 |- |12 |[[ВМРО – Българско национално движение]] |0,99 % |0 |- |13 |[[Левицата!]] |0,7 % |0 |- |14 |[[Български възход]] |0,57 % |0 |- |15 |[[Зелено движение]] |0,43 % |0 |- |16 |ПП „[[Глас народен]]“ |0,31 % |0 |- |17 |[[Ние идваме]] |0,28 % |0 |- |18 |[[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] |0,26 % |0 |- |19 |[[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] |0,24 % |0 |- |20 |[[Единение]] |0,24 % |0 |- |21 |[[Ние гражданите]] (българската пролет, кой, БРСП, нация) |0,22 % |0 |- |22 |[[Български гласъ (партия)|Български гласъ]] |0,16 % |0 |- |23 |КП „[[Граждански блок]]“ (ГБ) |0,14 % |0 |- |24 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] |0,12 % |0 |- |25 |Коалиция „[[Неутрална България]]“ (русофили и комунисти) |0,11 % |0 |- |26 |[[Общество за нова България]] |0,10 % |0 |- |27 |[[Коалиция на розата]] |0,10 % |0 |- |28 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“]] |0,10 % |0 |- |29 |[[За велика България]] |0,09 % |0 |- |30 |[[Български съюз за директна демокрация]] |0,04 % |0 |- |31 |[[Българско национално обединение]] |0,04 % |0 |} {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |+ Разпределение на мандатите в [[L народно събрание]], по избирателни райони и партии.<ref name="cik50nsMandati">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cik.bg/bg/decisions/3482/2024-06-14 | заглавие = Решение на ЦИК № 3482-НС ОТНОСНО: обявяване на избраните народни представители в Петдесетото Народно събрание | достъп_дата = 2024-06-15 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14.06.2024 г. | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит =bg | език = }}</ref> |- ! rowspan="2"| [[Избирателни райони в България|Избирателен район]]|| colspan="8"|Брой на мандатите, по партии<ref>Партиите са подредени, според техния номер в интегралната бюлетина.</ref> |- ! [[ИТН]] !! [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]!! [[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] !! [[ГЕРБ-СДС|ГЕРБ – СДС]] !! [[БСП]]!! [[Величие (партия)|Величие]]!! [[ДПС]] !! района |- | style="text-align:left"|[[1 МИР Благоевград]] || 1 || 1 || 1 || 4 || 1 || 0 || 3 || 11 |- | style="text-align:left"|[[2 МИР Бургас]] || 1 || 2 || 2 || 4 || 1 || 1 || 3 || 14 |- | style="text-align:left"|[[3 МИР Варна]] || 2 || 3 || 3 || 5 || 1 || 1 || 1 || 16 |- | style="text-align:left"|[[4 МИР Велико Търново]] || 1 || 1 || 1 || 2 || 1 || 1 || 1 || 8 |- | style="text-align:left"|[[5 МИР Видин]] || 0 || 1 || 1 || 1 || 0 || 0 || 1 || 4 |- | style="text-align:left"|[[6 МИР Враца]] || 0 || 1 || 1 || 2 || 1 || 0 || 1 || 6 |- | style="text-align:left"|[[7 МИР Габрово]] || 0 || 1 || 1 || 1 || 0 || 0 || 1 || 4 |- | style="text-align:left"|[[8 МИР Добрич]] || 1 || 1 || 0 || 1 || 1 || 0 || 1 || 5 |- | style="text-align:left"|[[9 МИР Кърджали]] || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 5 || 5 |- | style="text-align:left"|[[10 МИР Кюстендил]] || 0 || 1 || 0 || 1 || 0 || 1 || 1 || 4 |- | style="text-align:left"|[[11 МИР Ловеч]] || 0 || 1 || 0 || 1 || 0 || 1 || 1 || 4 |- | style="text-align:left"|[[12 МИР Монтана]] || 0 || 1 || 0 || 1 || 0 || 0 || 2 || 4 |- | style="text-align:left"|[[13 МИР Пазарджик]] || 0 || 1 || 1 || 3 || 1 || 0 || 2 || 8 |- | style="text-align:left"|[[14 МИР Перник]] || 0 || 1 || 1 || 2 || 0 || 0 || 0 || 4 |- | style="text-align:left"|[[15 МИР Плевен]] || 1 || 1 || 1 || 2 || 1 || 1 || 1 || 8 |- | style="text-align:left"|[[16 МИР Пловдив (град)]] || 1 || 2 || 3 || 4 || 1 || 1 || 0 || 12 |- | style="text-align:left"|[[17 МИР Пловдив (област)]] || 1 || 2 || 1 || 3 || 1 || 1 || 2 || 11 |- | style="text-align:left"|[[18 МИР Разград]] || 0 || 0 || 0 || 1 || 0 || 0 || 3 || 4 |- | style="text-align:left"|[[19 МИР Русе]] || 1 || 1 || 1 || 2 || 1 || 0 || 1 || 7 |- | style="text-align:left"|[[20 МИР Силистра]] || 0 || 1 || 0 || 1 || 0 || 0 || 2 || 4 |- | style="text-align:left"|[[21 МИР Сливен]] || 0 || 1 || 1 || 2 || 1 || 0 || 1 || 6 |- | style="text-align:left"|[[22 МИР Смолян]] || 0 || 0 || 0 || 1 || 0 || 1 || 2 || 4 |- | style="text-align:left"|[[23 МИР София]] || 1 || 3 || 7 || 5 || 1 || 1 || 1 || 19 |- | style="text-align:left"|[[24 МИР София]] || 1 || 2 || 5 || 3 || 1 || 1 || 0 || 13 |- | style="text-align:left"|[[25 МИР София]] || 1 || 3 || 4 || 4 || 1 || 1 || 0 || 14 |- | style="text-align:left"|[[26 МИР София (област)]] || 1 || 1 || 1 || 3 || 1 || 0 || 1 || 8 |- | style="text-align:left"|[[27 МИР Стара Загора]] || 1 || 2 || 1 || 3 || 1 || 1 || 2 || 11 |- | style="text-align:left"|[[28 МИР Търговище]] || 0 || 0 || 0 || 1 || 0 || 0 || 3 || 4 |- | style="text-align:left"|[[29 МИР Хасково]] || 1 || 1 || 1 || 3 || 0 || 0 || 2 || 8 |- | style="text-align:left"|[[30 МИР Шумен]] || 0 || 1 || 1 || 1 || 1 || 0 || 2 || 6 |- | style="text-align:left"|[[31 МИР Ямбол]] || 0 || 1 || 0 || 1 || 1 || 0 || 1 || 4 |- ! Страната: || 16 || 38 || 39 || 68 || 19 || 13 || 47 || 240 |} == Източници == <references /> {{Избори в България}}{{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Парламентарни избори в България|2024]] [[Категория:L народно събрание]] [[Категория:Избори през 2024 година|България]] [[Категория:2024 година в България]] bsfnyciaejto2abjoofm12cir090s7f 4 860268 12398058 12395717 2024-10-29T02:21:05Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Уикипедия:Новини]] 12398058 wikitext text/x-wiki {{архив уикипедия новини2}} == Do you use Wikidata in Wikimedia sibling projects? Tell us about your experiences == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> ''Note: Apologies for cross-posting and sending in English.'' Hello, the '''[[m:WD4WMP|Wikidata for Wikimedia Projects]]''' team at Wikimedia Deutschland would like to hear about your experiences using Wikidata in the sibling projects. If you are interested in sharing your opinion and insights, please consider signing up for an interview with us in this '''[https://wikimedia.sslsurvey.de/Wikidata-for-Wikimedia-Interviews Registration form]'''.<br> ''Currently, we are only able to conduct interviews in English.'' The front page of the form has more details about what the conversation will be like, including how we would '''compensate''' you for your time. For more information, visit our ''[[m:WD4WMP/AddIssue|project issue page]]'' where you can also share your experiences in written form, without an interview.<br>We look forward to speaking with you, [[m:User:Danny Benjafield (WMDE)|Danny Benjafield (WMDE)]] ([[m:User talk:Danny Benjafield (WMDE)|talk]]) 08:53, 5 January 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Danny Benjafield (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/WD4WMP/ScreenerInvite&oldid=26027495 --> == Reusing references: Can we look over your shoulder? == ''Apologies for writing in English.'' The Technical Wishes team at Wikimedia Deutschland is planning to [[m:WMDE Technical Wishes/Reusing references|make reusing references easier]]. For our research, we are looking for wiki contributors willing to show us how they are interacting with references. * The format will be a 1-hour video call, where you would share your screen. [https://wikimedia.sslsurvey.de/User-research-into-Reusing-References-Sign-up-Form-2024/en/ More information here]. * Interviews can be conducted in English, German or Dutch. * [[mw:WMDE_Engineering/Participate_in_UX_Activities#Compensation|Compensation is available]]. * Sessions will be held in January and February. * [https://wikimedia.sslsurvey.de/User-research-into-Reusing-References-Sign-up-Form-2024/en/ Sign up here if you are interested.] * Please note that we probably won’t be able to have sessions with everyone who is interested. Our UX researcher will try to create a good balance of wiki contributors, e.g. in terms of wiki experience, tech experience, editing preferences, gender, disability and more. If you’re a fit, she will reach out to you to schedule an appointment. We’re looking forward to seeing you, [[m:User:Thereza Mengs (WMDE)| Thereza Mengs (WMDE)]] <!-- Съобщението е изпратено от User:Thereza Mengs (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=WMDE_Technical_Wishes/Technical_Wishes_News_list_all_village_pumps&oldid=25956752 --> == ''This Month in GLAM'': December 2023 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIII, Issue XII, December 2023</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Albania report|Albania report]]: Wiki Loves EuroPride in Albania 2023 * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Bosnia & Herzegovina report|Bosnia & Herzegovina report]]: A year in review ... * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Croatia report|Croatia report]]: 2023 in review * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: Wiki-residents establishing meeting took place in December * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Germany report|Germany report]]: Go-ahead for Wikidata Project of GLAM institutions from Baden-Württemberg * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Italy report|Italy report]]: WLM Local winners and funds for 2024 GLAM projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Auckland Museum summer updates * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Poland report|Poland report]]: Intense end to a year of GLAM-Wiki activities in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Photo memories project concludes; Sörmlands museum passes 1000 uploads to Wikimedia Commons; Wikimedian in Residence supports an upload of music content; Subject terms from Queerlit; Wikidata for authority control: 3 years of work * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Program * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/UK report|UK report]]: 2023 in Review * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/USA report|USA report]]: WikiConference North America 2023; TSU and USF; Philadelphia WikiSalon; Wikimedia DC Annual Membership Meeting; Wikipedia Editing 101 for All; NYC Hacking Night; Upstate NY workshop; Wikiquote She Said Project * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Wiki Loves Living Heritage report|Wiki Loves Living Heritage report]]: Thank you for making Wiki Loves Living Heritage happen! * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Updates and invitation to test the Commons Impact Metrics prototype * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Contents/Events|Calendar]]: January's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2023/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 05:25, 13 януари 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26019095 --> == Feminism and Folklore 2024 == <div style="border:8px maroon ridge;padding:6px;> [[File:Feminism and Folklore 2024 logo.svg|centre|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <div class="center">''{{int:please-translate}}''</div> Dear Wiki Community, You are humbly invited to organize the '''[[:m:Feminism and Folklore 2024|Feminism and Folklore 2024]]''' writing competition from February 1, 2024, to March 31, 2024 on your local Wikipedia. This year, Feminism and Folklore will focus on feminism, women's issues, and gender-focused topics for the project, with a [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2024|Wiki Loves Folklore]] gender gap focus and a folk culture theme on Wikipedia. You can help Wikipedia's coverage of folklore from your area by writing or improving articles about things like folk festivals, folk dances, folk music, women and queer folklore figures, folk game athletes, women in mythology, women warriors in folklore, witches and witch hunting, fairy tales, and more. Users can help create new articles, expand or translate from a generated list of suggested articles. Organisers are requested to work on the following action items to sign up their communities for the project: # Create a page for the contest on the local wiki. # Set up a campaign on '''CampWiz''' tool. # Create the local list and mention the timeline and local and international prizes. # Request local admins for site notice. # Link the local page and the CampWiz link on the [[:m:Feminism and Folklore 2024/Project Page|meta project page]]. This year, the Wiki Loves Folklore Tech Team has introduced two new tools to enhance support for the campaign. These tools include the '''Article List Generator by Topic''' and '''CampWiz'''. The Article List Generator by Topic enables users to identify articles on the English Wikipedia that are not present in their native language Wikipedia. Users can customize their selection criteria, and the tool will present a table showcasing the missing articles along with suggested titles. Additionally, users have the option to download the list in both CSV and wikitable formats. Notably, the CampWiz tool will be employed for the project for the first time, empowering users to effectively host the project with a jury. Both tools are now available for use in the campaign. [https://tools.wikilovesfolklore.org/ '''Click here to access these tools'''] Learn more about the contest and prizes on our [[:m:Feminism and Folklore 2024|project page]]. Feel free to contact us on our [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2024/Project Page|meta talk page]] or by email us if you need any assistance. We look forward to your immense coordination. Thank you and Best wishes, '''[[:m:Feminism and Folklore 2024|Feminism and Folklore 2024 International Team]]''' ::::Stay connected [[File:B&W Facebook icon.png|link=https://www.facebook.com/feminismandfolklore/|30x30px]]&nbsp; [[File:B&W Twitter icon.png|link=https://twitter.com/wikifolklore|30x30px]] </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 07:26, 18 януари 2024 (UTC) == Wiki Loves Folklore is back! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {{int:please-translate}} [[File:Wiki Loves Folklore Logo.svg|right|150px|frameless]] Dear Wiki Community, You are humbly invited to participate in the '''[[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2024|Wiki Loves Folklore 2024]]''' an international photography contest organized on Wikimedia Commons to document folklore and intangible cultural heritage from different regions, including, folk creative activities and many more. It is held every year from the '''1st till the 31st''' of March. You can help in enriching the folklore documentation on Commons from your region by taking photos, audios, videos, and [https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:UploadWizard&campaign=wlf_2024 submitting] them in this commons contest. You can also [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2024/Organize|organize a local contest]] in your country and support us in translating the [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2024/Translations|project pages]] to help us spread the word in your native language. Feel free to contact us on our [[:c:Commons talk:Wiki Loves Folklore 2024|project Talk page]] if you need any assistance. '''Kind regards,''' '''Wiki loves Folklore International Team''' -- [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 07:26, 18 януари 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery/Wikipedia&oldid=23942484 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Vote on the Charter for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - voting opens|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - voting opens}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, I am reaching out to you today to announce that the voting period for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Universal Code of Conduct Coordinating Committee]] (U4C) Charter is now open. Community members may [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Charter/Voter_information|cast their vote and provide comments about the charter via SecurePoll]] now through '''2 February 2024'''. Those of you who voiced your opinions during the development of the [[foundation:Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines|UCoC Enforcement Guidelines]] will find this process familiar. The [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|current version of the U4C Charter]] is on Meta-wiki with translations available. Read the charter, go vote and share this note with others in your community. I can confidently say the U4C Building Committee looks forward to your participation. On behalf of the UCoC Project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 18:08, 19 януари 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=25853527 --> == CEE Newsletter - January 2024 Issue Now Available! == Good evening, We're excited to announce the release of the '''[[:m:CEE/Newsletter/January 2024|January 2024 issue of the CEE Newsletter]]'''! This edition is filled with captivating stories, community highlights, and collaborative achievements from across Central and Eastern Europe region in the Wikimedia movement. '''In This Issue:''' * '''CEE Hub and WMF Updates:''' Explore the latest from the Wikimedia Foundation with the Talking 2024 series and insights into the impacts on children participating in Wikimedia projects. Additionally, discover CEE Hub's plans for 2024 as outlined in the recently approved grant proposal named Stronger CEE Hub * '''Highlights from CEE Communities:''' From the Georgian Wikipedia's 20th birthday celebration to the Wiki Loves EuroPride event in Albania, delve into the vibrant activities of our diverse communities. Journey through time with the celebration of Czech Wikipedia's founder and the resilience of Ukrainian Wikipedia editors. Explore the outcomes of Wiki Loves Earth 2023 and Wikimedia Czech Republic's presence at the Archives, Libraries, Museums in the Digital World 2023 conference. * '''Community Initiatives and Beyond:''' Read about the unique efforts of the CEE Youth Group and the unification of GLAM Macedonia and Shared Knowledge into Wikimedia MKD. * '''Looking Ahead:''' Anticipate the 2024 Wikimedia Hackathon in Tallinn, Estonia, and gain insights from Marija Mihajlova's report on the Wikimedia CEE Meeting 2023. You can read the full newsletter [[:m:CEE/Newsletter/January 2024|here]]. We hope you enjoy the inspiring stories and achievements showcased by our vibrant CEE communities. Happy reading and here's to another year of Wikimedia excellence in the CEE region! Best regards, [[user:Janbery|Jan Beránek]] <br /> Editor-in-chief <br /> Wikimedia CEE Newsletter 15:55, 29 януари 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Janbery@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE&oldid=26021253 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Last days to vote on the Charter for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - voting reminder|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - voting reminder}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, I am reaching out to you today to remind you that the voting period for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Universal Code of Conduct Coordinating Committee]] (U4C) charter will close on '''2 February 2024'''. Community members may [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Charter/Voter_information|cast their vote and provide comments about the charter via SecurePoll]]. Those of you who voiced your opinions during the development of the [[foundation:Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines|UCoC Enforcement Guidelines]] will find this process familiar. The [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|current version of the U4C charter]] is on Meta-wiki with translations available. Read the charter, go vote and share this note with others in your community. I can confidently say the U4C Building Committee looks forward to your participation. On behalf of the UCoC Project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 17:00, 31 януари 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=25853527 --> == ''This Month in GLAM'': January 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue I, January 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Wikipedia Day in Albania 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Belgium report|Belgium report]]: First international public domain day celebration in Europe coming up on March 7 * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: A legal infrastructure for sharing public collections in Brazil: the case of Midiateca Capixaba * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: January '24: Institute of Physics photos and Free culture discussion * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Finland report|Finland report]]: Photographing at the second half of 2023 * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/India report|India report]]: Documenting ASI (Archaeological Survey of India) Museums in Bihar * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: Public Domain Day & Monumental Moments * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Aotearoa Wikipedian at Large, and Auckland Museum updates * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: An update on the Wikimatejko editing action and an invitation to the international community to join the action * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Portugal report|Portugal report]]: Unveiling Catrapilha: A ReacTive approach to GLAM content import * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Freedom of Panorama in Sweden * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/UK report|UK report]]: Indonesian praise for an Ottoman photograph of Arabia * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/USA report|USA report]]: Wikipedia Day 2024; edit-a-thon; meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: Events! Events! * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: New OpenRefine documentation for Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: WiLMa Updates, OpenRefine training, Biodiversity, and Librarians * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Events|Calendar]]: February's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 02:00, 10 февруари 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26180968 --> == This Month in Education: January 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 1 • January 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/January 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/January 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Cross-Continental Wikimedia Activities: A Dialogue between Malaysia and Estonia|Cross-Continental Wikimedia Activities: A Dialogue between Malaysia and Estonia]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Czech programme SWW in 2023 – how have we managed to engage students|Czech programme SWW in 2023 – how have we managed to engage students]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Extending Updates on Wikipedia in Education – Elbasan, Albania|Extending Updates on Wikipedia in Education – Elbasan, Albania]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Reading Wikipedia in the Classroom Teacher’s guide – now available in Bulgarian language|Reading Wikipedia in the Classroom Teacher’s guide – now available in Bulgarian language]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Summer students at Auckland Museum|Summer students at Auckland Museum]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/WikiDunong: EduWiki Initiatives in the Philippines Project|WikiDunong: EduWiki Initiatives in the Philippines Project]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Wikimedia Armenia's Educational Workshops|Wikimedia Armenia's Educational Workshops]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Wikimedia Foundation publishes its first Child Rights Impact Assessment|Wikimedia Foundation publishes its first Child Rights Impact Assessment]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 10:02, 10 февруари 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=26091771 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Announcing the results of the UCoC Coordinating Committee Charter ratification vote</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - results|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - results}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear all, Thank you everyone for following the progress of the Universal Code of Conduct. I am writing to you today to announce the outcome of the [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Charter/Voter_information|ratification vote]] on the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|Universal Code of Conduct Coordinating Committee Charter]]. 1746 contributors voted in this ratification vote with 1249 voters supporting the Charter and 420 voters not. The ratification vote process allowed for voters to provide comments about the Charter. A report of voting statistics and a summary of voter comments will be published on Meta-wiki in the coming weeks. Please look forward to hearing about the next steps soon. On behalf of the UCoC Project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 18:23, 12 февруари 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26160150 --> == Ukraine's Cultural Diplomacy Month 2024: We are back! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> [[File:UCDM 2024 general.jpg|180px|right]] {{int:please-translate}} Hello, dear Wikipedians!<br/> [[:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Ukraine|Wikimedia Ukraine]], in cooperation with the [[:en:Ministry of Foreign Affairs of Ukraine|MFA of Ukraine]] and [[:en:Ukrainian Institute|Ukrainian Institute]], has launched the forth edition of writing challenge "'''[[:m:Special:MyLanguage/Ukraine's Cultural Diplomacy Month 2024|Ukraine's Cultural Diplomacy Month]]'''", which lasts from 1st until 31st March 2024. The campaign is dedicated to famous Ukrainian artists of cinema, music, literature, architecture, design and cultural phenomena of Ukraine that are now part of world heritage. We accept contribution in every language! The most active contesters will receive prizes.<br/> We invite you to take part and help us improve the coverage of Ukrainian culture on Wikipedia in your language! Also, we plan to set up a [[:m:CentralNotice/Request/UCDM 2024|banner]] to notify users of the possibility to participate in such a challenge! [[:m:User:ValentynNefedov (WMUA)|ValentynNefedov (WMUA)]] ([[:m:User talk:ValentynNefedov (WMUA)|talk]]) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ValentynNefedov (WMUA)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery/Wikipedia&oldid=26166467 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Report of the U4C Charter ratification and U4C Call for Candidates now available</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – call for candidates| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – call for candidates}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, I am writing to you today with two important pieces of information. First, the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Vote results|report of the comments from the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) Charter ratification]] is now available. Secondly, the call for candidates for the U4C is open now through April 1, 2024. The [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Universal Code of Conduct Coordinating Committee]] (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members are invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Per the charter, there are 16 seats on the U4C: eight community-at-large seats and eight regional seats to ensure the U4C represents the diversity of the movement. Read more and submit your application on [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|Meta-wiki]]. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 16:25, 5 март 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26276337 --> == ''This Month in GLAM'': February 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue II, February 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: One village, One article in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: On tour * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: News from Rio de Janeiro * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/France report|France report]]: Open Content Observatory letter * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Italy report|Italy report]]: Antarctic Writing Month and GLAM call * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: One Village, One Article Campaign * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: WikiProject Te Papa Research Expeditions, wrapping up the Auckland / Tāmaki Makaurau local histories project, and the Aotearoa Wikipedian at Large * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: WikiMatejko editing action; The eighth European GLAM Wiki coordinators meet up * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Spain report|Spain report]]: SMALL GLAM SLAM Pilot 1 Rapid Grant * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Working life museums * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/UK report|UK report]]: National Trust, Leeds 2023, and Khalili Foundation * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/USA report|USA report]]: Hacking Night; Seattle Meetups; Denver Huddle; Wikipedia Day LA; San Diego/February 2024; Supreme Court visit * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group February Monthly Highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Wikidata report|Wikidata report]]: Working with catalogues: a Wikidata volunteer’s perspective * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Updates on OpenRefine training and Wikisource Loves manuscripts * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Events|Calendar]]: March's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 13:50, 10 март 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26279731 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Wikimedia Foundation Board of Trustees 2024 Selection</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> : ''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Announcement/Selection announcement| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' : ''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Announcement/Selection announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2024/Announcement/Selection announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Dear all, This year, the term of 4 (four) Community- and Affiliate-selected Trustees on the Wikimedia Foundation Board of Trustees will come to an end [1]. The Board invites the whole movement to participate in this year’s selection process and vote to fill those seats. The [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections committee|Elections Committee]] will oversee this process with support from Foundation staff [2]. The Board Governance Committee created a Board Selection Working Group from Trustees who cannot be candidates in the 2024 community- and affiliate-selected trustee selection process composed of Dariusz Jemielniak, Nataliia Tymkiv, Esra'a Al Shafei, Kathy Collins, and Shani Evenstein Sigalov [3]. The group is tasked with providing Board oversight for the 2024 trustee selection process, and for keeping the Board informed. More details on the roles of the Elections Committee, Board, and staff are here [4]. Here are the key planned dates: * May 2024: Call for candidates and call for questions * June 2024: Affiliates vote to shortlist 12 candidates (no shortlisting if 15 or less candidates apply) [5] * June-August 2024: Campaign period * End of August / beginning of September 2024: Two-week community voting period * October–November 2024: Background check of selected candidates * Board's Meeting in December 2024: New trustees seated Learn more about the 2024 selection process - including the detailed timeline, the candidacy process, the campaign rules, and the voter eligibility criteria - on [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|this Meta-wiki page]], and make your plan. '''Election Volunteers''' Another way to be involved with the 2024 selection process is to be an Election Volunteer. Election Volunteers are a bridge between the Elections Committee and their respective community. They help ensure their community is represented and mobilize them to vote. Learn more about the program and how to join on this [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Election Volunteers|Meta-wiki page]]. Best regards, [[m:Special:MyLanguage/User:Pundit|Dariusz Jemielniak]] (Governance Committee Chair, Board Selection Working Group) [1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2021/Results#Elected [2] https://foundation.wikimedia.org/wiki/Committee:Elections_Committee_Charter [3] https://foundation.wikimedia.org/wiki/Minutes:2023-08-15#Governance_Committee [4] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Foundation_elections_committee/Roles [5] Even though the ideal number is 12 candidates for 4 open seats, the shortlisting process will be triggered if there are more than 15 candidates because the 1-3 candidates that are removed might feel ostracized and it would be a lot of work for affiliates to carry out the shortlisting process to only eliminate 1-3 candidates from the candidate list.<section end="announcement-content" /> </div> [[User:MPossoupe_(WMF)|MPossoupe_(WMF)]]19:56, 12 март 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MPossoupe (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26349432 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Your wiki will be in read-only soon</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="server-switch"/><div class="plainlinks"> [[:m:Special:MyLanguage/Tech/Server switch|Read this message in another language]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-Tech%2FServer+switch&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}] The [[foundation:|Wikimedia Foundation]] will switch the traffic between its data centers. This will make sure that Wikipedia and the other Wikimedia wikis can stay online even after a disaster. All traffic will switch on '''{{#time:j xg|2024-03-20|en}}'''. The test will start at '''[https://zonestamp.toolforge.org/{{#time:U|2024-03-20T14:00|en}} {{#time:H:i e|2024-03-20T14:00}}]'''. Unfortunately, because of some limitations in [[mw:Special:MyLanguage/Manual:What is MediaWiki?|MediaWiki]], all editing must stop while the switch is made. We apologize for this disruption, and we are working to minimize it in the future. '''You will be able to read, but not edit, all wikis for a short period of time.''' *You will not be able to edit for up to an hour on {{#time:l j xg Y|2024-03-20|en}}. *If you try to edit or save during these times, you will see an error message. We hope that no edits will be lost during these minutes, but we can't guarantee it. If you see the error message, then please wait until everything is back to normal. Then you should be able to save your edit. But, we recommend that you make a copy of your changes first, just in case. ''Other effects'': *Background jobs will be slower and some may be dropped. Red links might not be updated as quickly as normal. If you create an article that is already linked somewhere else, the link will stay red longer than usual. Some long-running scripts will have to be stopped. * We expect the code deployments to happen as any other week. However, some case-by-case code freezes could punctually happen if the operation require them afterwards. * [[mw:Special:MyLanguage/GitLab|GitLab]] will be unavailable for about 90 minutes. This project may be postponed if necessary. You can [[wikitech:Switch_Datacenter|read the schedule at wikitech.wikimedia.org]]. Any changes will be announced in the schedule. There will be more notifications about this. A banner will be displayed on all wikis 30 minutes before this operation happens. '''Please share this information with your community.'''</div><section end="server-switch"/> </div> [[user:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]], 00:00, 15 март 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Trizek (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=25636619 --> == This Month in Education: February 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 2 • February 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/February 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/February 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/2 new courses in Students Write Wikipedia Starting this February|2 new courses in Students Write Wikipedia Starting this February]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/More two wiki-education partnerships|More two wiki-education partnerships]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Open Education Week 2024 in Mexico|Open Education Week 2024 in Mexico]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Reading Wikipedia in Bolivia, the community grows|Reading Wikipedia in Bolivia, the community grows]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Wiki Education Philippines promotes OERs utilization|Wiki Education Philippines promotes OERs utilization]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Wiki Loves Librarians, Kaduna|Wiki Loves Librarians, Kaduna]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Wiki Workshop 2024 CfP - Call for Papers Research track|Wiki Workshop 2024 CfP – Call for Papers Research track]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 18:37, 20 март 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=26310117 --> == ''This Month in GLAM'': March 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue III, March 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: WikiGap Tirana 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: Art+Feminism in Australia * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Belgian Public domain day and Wiki Loves Heritage awards on March 7 * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: A GLAM focus on Rio de Janeiro; Archivos en vigília * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Colombia report|Colombia report]]: Making the public domain visible on Wikidata; In Colombia Women are historical * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Italy report|Italy report]]: GLAM call winner projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: GLAMorousToHTML - a tool to list Wikipedia articles that include images from a given Commons category * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Update on Wikidata:WikiProject Te Papa research expeditions and the Wikipedian at Large * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland in March * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Sweden report|Sweden report]]: More photo memories – and the community is helping out; Yearly student project * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/UK report|UK report]]: A small problem with the Ottoman Empire * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/USA report|USA report]]: GLAM CSI and WikiPortraits launch and more meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group March monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: GLAMorousToHTML - a tool to list Wikipedia articles that include images from a given Commons category * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: WikiLearn course for OpenRefine on Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Learn to upload to Commons with OpenRefine and get up to date on the International Museum Day, GLAM CSI, WiLMa Network, and WikiWorkshop * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Events|Calendar]]: April's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 01:56, 11 април 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26483115 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Vote now to select members of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote opens|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote opens}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear all, I am writing to you to let you know the voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is open now through May 9, 2024. Read the information on the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|voting page on Meta-wiki]] to learn more about voting and voter eligibility. The Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members were invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Please share this message with members of your community so they can participate as well. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 20:20, 25 април 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26390244 --> == This Month in Education: March 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 3 • March 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/March 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/March 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2024/Reading Wikipedia in the classroom, Kaduna|Reading Wikipedia in the classroom, Kaduna]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2024/Reading Wikipedia in Ukraine – the course for educators is now available on demand|Reading Wikipedia in Ukraine – the course for educators is now available on demand]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2024/Wiki Movement Brazil will once again support the Brazilian Linguistics Olympiad|Wiki Movement Brazil will once again support the Brazilian Linguistics Olympiad]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2024/Wikipedia within the Education Setting in Albania|Wikipedia within the Education Setting in Albania]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 07:28, 28 април 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=26659969 --> == ''This Month in GLAM'': April 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue IV, April 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: International Roma Day Editathon in Albania and Kosovo, 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: New images from Central Australia on Wikimedia Commons, Library Science WikiProject students edit Wikipedia & 1Lib1Ref in Australia and New Zealand * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Wiki Library Month * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: 2023 became a promissing year for wiki-residents and partnerships in CR * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: International Roma Day Editathon in Albania and Kosovo, 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: Informal GLAM hack session * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Te Papa research expeditions and the Wikipedian at Large * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Macedonia report|North Macedonia report]]: Climate Changes and GLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland in April * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Spain report|Spain report]]: SMALL GLAM SLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Sweden report|Sweden report]]: 100 000 bildminnen; Metabase * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/UK report|UK report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/USA report|USA report]]: Heaven on Earth at last? * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group April monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: AI Sauna quick reflection * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: OpenRefine online courses in more languages, and certified trainers * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: OpenRefine course in three more languages and International Museum Day challenges * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Contents/Events|Calendar]]: May's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 06:43, 11 май 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26483115 --> == This Month in Education: April 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 4 • April 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/April 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/April 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2024/EduWiki Updates From Uganda|EduWiki Updates From Uganda]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2024/Good news from Bolivia: Reading Wikipedia Program continues in 2024|Good news from Bolivia: Reading Wikipedia Program continues in 2024]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2024/Hearing Health Project: Impactful partnership with Wiki Movement Brazil|Hearing Health Project: Impactful partnership with Wiki Movement Brazil]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2024/Wikimedia Spain, Amical Wikimedia and the University of Valencia develop Wikipedia educational project|Wikimedia Spain, Amical Wikimedia and the University of Valencia develop Wikipedia educational project]]</div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 03:19, 14 май 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=26698909 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Sign up for the language community meeting on May 31st, 16:00 UTC</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="message"/>Hello all, The next language community meeting is scheduled in a few weeks - May 31st at 16:00 UTC. If you're interested, you can [https://www.mediawiki.org/w/index.php?title=Wikimedia_Language_engineering/Community_meetings#31_May_2024 sign up on this wiki page]. This is a participant-driven meeting, where we share language-specific updates related to various projects, collectively discuss technical issues related to language wikis, and work together to find possible solutions. For example, in the last meeting, the topics included the machine translation service (MinT) and the languages and models it currently supports, localization efforts from the Kiwix team, and technical challenges with numerical sorting in files used on Bengali Wikisource. Do you have any ideas for topics to share technical updates related to your project? Any problems that you would like to bring for discussion during the meeting? Do you need interpretation support from English to another language? Please reach out to me at ssethi(__AT__)wikimedia.org and [[etherpad:p/language-community-meeting-may-2024|add agenda items to the document here]]. We look forward to your participation! <section end="message"/> </div> <bdi lang="en" dir="ltr">[[User:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]]</bdi> 21:22, 14 май 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:SSethi (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26390244 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Feedback invited on Procedure for Sibling Project Lifecycle</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Community Affairs Committee/Procedure for Sibling Project Lifecycle/Invitation for feedback (MM)|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation Community Affairs Committee/Procedure for Sibling Project Lifecycle/Invitation for feedback (MM)}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' [[File:Sibling Project Lifecycle Conversation 3.png|150px|right|link=:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Community Affairs Committee/Procedure for Sibling Project Lifecycle]] Dear community members, The [[:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Community Affairs Committee|Community Affairs Committee]] (CAC) of the [[:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Board of Trustees|Wikimedia Foundation Board of Trustees]] invites you to give feedback on a '''[[:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Community Affairs Committee/Procedure for Sibling Project Lifecycle|draft Procedure for Sibling Project Lifecycle]]'''. This draft Procedure outlines proposed steps and requirements for opening and closing Wikimedia Sibling Projects, and aims to ensure any newly approved projects are set up for success. This is separate from the procedures for opening or closing language versions of projects, which is handled by the [[:m:Special:MyLanguage/Language committee|Language Committee]] or [[m:Special:MyLanguage/Closing_projects_policy|closing projects policy]]. You can find the details on [[:m:Special:MyLanguage/Talk:Wikimedia Foundation Community Affairs Committee/Procedure for Sibling Project Lifecycle#Review|this page]], as well as the ways to give your feedback from today until the end of the day on '''June 23, 2024''', anywhere on Earth. You can also share information about this with the interested project communities you work with or support, and you can also help us translate the procedure into more languages, so people can join the discussions in their own language. On behalf of the CAC,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 02:25, 22 май 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26390244 --> == The Appearance menu and new default standard font size will be available for logged-out users == ''[[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading/Updates/2024-06 deployments|Read this in your language]] • <span class=plainlinks>[https://mediawiki.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-Reading%2FWeb%2FAccessibility+for+reading%2FUpdates%2F2024-06_deployments&language=&action=page&filter= {{Int:please-translate}}]</span>'' [[File:Accessibility for reading unpinned.jpg|thumb|200px]] Hi everyone! We are the [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web|Wikimedia Foundation Web team]]. We work on making it easier to read Wikimedia projects as part of the objective "[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Annual Plan/2023-2024/Product & Technology/OKRs#WE2: Reading and media experience|Reading and media experience]]" of the current year’s annual plan. To achieve this goal, we have introduced the [[Special:Preferences#mw-prefsection-betafeatures|"Accessibility for Reading" beta feature]]. It adds a menu which works on the Vector 2022 skin and allows logged-in users to choose different font sizes and color schemes based on individual needs. The menu introduces a new Standard font setting. It slightly increases the size and height of the font. It was selected based on multiple sources. You will find more information on this in the section "About the new Standard font setting". '''What will change''' * We are now ready to make the '''new Appearance menu available for logged-out and logged-in users'''. * At the same time, we will also make the '''Standard option the new default for logged-out users only'''. * If no breaking technical issues are found, we plan on making this change within the next two weeks. * Later, this menu will also include the option to select dark mode, which for the time being will remain a beta feature. For more information, check out [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading|our project page]]. {{Hidden|ta1 = left|bg1 = #eaecf0|About the menu| The new menu will allow logged-in and logged-out users to set preferences for: # '''Text size and line height''' (available now as a beta feature): Users will be able to choose between the Small (current default), Standard (recommended for better accessibility), and Large options. Selecting an option will change both the font size and line height of the text. # '''Dark mode''' (available now as a beta feature): Users will be able to choose to see the site in night mode on a permanent basis, or select an "automatic" setting which will set day or night mode based on the device or browser preferences. # [[File:Screenshot of the Vector-2022 skin's fullscreen toggle.png|thumb]]'''Content width''' (previously available as a toggle button): We have moved the content width toggle from an icon at the bottom of the page to a labeled radio button in the new menu. It will work exactly the same as the toggle. The previous toggle button will no longer be available. This menu has been [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading#December 2023: A new beta feature: Accessibility for Reading (Vector 2022)|tested as a beta feature]] by logged-in users across wikis as well as in [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading/Repository/Usability testing|user testing with readers]]. Based on the findings of these tests, we changed the menu to improve discoverability and ease of use, and to accommodate gadget compatibility. The menu will appear to the right of the page, immediately under the Tools menu if that has been pinned. Unlike the Tools menu, the Appearance menu is pinned by default, but can be unpinned. Once unpinned, it collapses under an icon at the top of the page. }} {{Hidden|ta1 = left|bg1 = #eaecf0|About the new Standard font setting| The "Small" option is the current default. We will be changing this default to "Standard" for logged-out users, while keeping "Small" as the default for logged-in users. The "Standard" and "Large" options were built and tested based on the following: * [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading/Repository/Readability research report|Academic studies and recommendations]] for the best average font size for the majority of readers. These recommendations stated that our current size is too small for the majority of people to read comfortably. This means that on average, people read more slowly, strain their eyes while reading, or have difficulty clearly seeing the text. Increasing the font size by default improves these issues for all users, including users who might not have sufficient time to spend adjusting a setting via the appearance menu or browser. Information density is also important, which is why we wanted to increase font size without sacrificing information density. We have achieved this by changing not only font size, but also line height and paragraph spacing. * Designs [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading/Community prototype testing|submitted]] by more than 630 Wikipedians from across 13 wikis of different languages, scripts, and sizes. The majority (~450) of these users opted for a font size that was larger than the default. "Standard" represents the average of the most popular cluster of responses (15-20 pixels). "Large" represents the need for an even larger option, as represented by the cluster of sizes between 21-26 pixels. You can read more on [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading/Repository/Community prototype testing/Analysis|how we included volunteers in the process and landed on these options]]. * Beta feature usage showed that the majority of users who interact with the feature at least once [[phab:T359418#9694334|opt for a font size that is larger]] than the current default. }} '''Our works so far and next steps''' Logged-in users will remain with the "small" setting for the time being as their default, but can change to any other setting at any time. In a few months, we will study how many logged-in users switch to standard and start a conversation on whether it makes sense for logged-in users to make the switch as well. From the [[phab:T359418#9694334|early data]] from the beta feature, 55% of sessions who interacted with the feature chose to use a setting that was standard or larger. If you'd like to help, we have a few simple requests for you: # Please, [[Special:Preferences#mw-prefsection-betafeatures|turn on the beta feature]] ("Accessibility for Reading (Vector 2022)") # Try out the new menu. Is anything confusing? Do you understand all the labels and how the menu works? # Try out the small, standard, and large sizes, the color schemes, and the width toggle. Reach out to us if you notice any bugs, or have questions or concerns. If you'd like to learn more about the project, see our [[mw:Special:MyLanguage/Reading/Web/Accessibility for reading/Frequently asked questions|FAQ]]. Comments and questions are most welcome. Thank you! [[Потребител:SGrabarczuk (WMF)|SGrabarczuk (WMF)]] ([[Потребител беседа:SGrabarczuk (WMF)|беседа]]) 00:15, 29 май 2024 (UTC) == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Announcing the first Universal Code of Conduct Coordinating Committee</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – results|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – results}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello, The scrutineers have finished reviewing the vote results. We are following up with the results of the first [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) election]]. We are pleased to announce the following individuals as regional members of the U4C, who will fulfill a two-year term: * North America (USA and Canada) ** – * Northern and Western Europe ** [[m:Special:MyLanguage/User:Ghilt|Ghilt]] * Latin America and Caribbean ** – * Central and East Europe (CEE) ** — * Sub-Saharan Africa ** – * Middle East and North Africa ** [[m:Special:MyLanguage/User:Ibrahim.ID|Ibrahim.ID]] * East, South East Asia and Pacific (ESEAP) ** [[m:Special:MyLanguage/User:0xDeadbeef|0xDeadbeef]] * South Asia ** – The following individuals are elected to be community-at-large members of the U4C, fulfilling a one-year term: * [[m:Special:MyLanguage/User:Barkeep49|Barkeep49]] * [[m:Special:MyLanguage/User:Superpes15|Superpes15]] * [[m:Special:MyLanguage/User:Civvì|Civvì]] * [[m:Special:MyLanguage/User:Luke081515|Luke081515]] * – * – * – * – Thank you again to everyone who participated in this process and much appreciation to the candidates for your leadership and dedication to the Wikimedia movement and community. Over the next few weeks, the U4C will begin meeting and planning the 2024-25 year in supporting the implementation and review of the UCoC and Enforcement Guidelines. Follow their work on [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Meta-wiki]]. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 08:14, 3 юни 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26390244 --> == ''This Month in GLAM'': May 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue V, May 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Summer of Wikivoyage Edit-a-thon in Kruja; Traditional Albanian food photography competition * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Open licensing guide from Midiateca Capixaba; Activities in Rio de Janeiro; First batch from LabDOC; New batch from NeuroMat; Hercule Florence photowalk * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: International discussion on the role of media and new GLAM partnership on the horizon * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/India report|India report]]: Digitization concludes for Behar Herald and a digitization workshop held for libraries in Maharashtra * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Italy report|Italy report]]: Edit-a-thons * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Summer of Wikivoyage Edit-a-thon in Kruja & Traditional Albanian food photography competition * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: WikiconNL 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Women in Architecture Edit-a-thon, Wikidata Te Papa research expeditions project and 1Lib1Ref * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland in May * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Portugal report|Portugal report]]: The Search for the Lost Manuscripts * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/UK report|UK report]]: Our first Igbo language article * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Ukraine report|Ukraine report]]: Article campaigns for Ukrainian librarians, partnership with a national library * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/USA report|USA report]]: WikiPortraits & Edit-a-thons * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group May monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/GLAM Wiki Meta pages revamp|GLAM Wiki Meta pages revamp]]: GLAM Wiki Meta pages kicking off the Working Group * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Introducing Alice Kibombo, a new dataset, and more * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Contents/Events|Calendar]]: June's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 14:25, 9 юни 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26893904 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">The final text of the Wikimedia Movement Charter is now on Meta</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Final draft available|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Final draft available}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hi everyone, The final text of the [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter|Wikimedia Movement Charter]] is now up on Meta in more than 20 languages for your reading. '''What is the Wikimedia Movement Charter?''' The Wikimedia Movement Charter is a proposed document to define roles and responsibilities for all the members and entities of the Wikimedia movement, including the creation of a new body – the Global Council – for movement governance. '''Join the Wikimedia Movement Charter “Launch Party”''' Join the [[m:Special:MyLanguage/Event:Movement Charter Launch Party|“Launch Party”]] on '''June 20, 2024''' at '''14.00-15.00 UTC''' ([https://zonestamp.toolforge.org/1718892000 your local time]). During this call, we will celebrate the release of the final Charter and present the content of the Charter. Join and learn about the Charter before casting your vote. '''Movement Charter ratification vote''' Voting will commence on SecurePoll on '''June 25, 2024''' at '''00:01 UTC''' and will conclude on '''July 9, 2024''' at '''23:59 UTC.''' You can read more about the [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter/Ratification/Voting|voting process, eligibility criteria, and other details]] on Meta. If you have any questions, please leave a comment on the [[m:Special:MyLanguage/Talk:Movement Charter|Meta talk page]] or email the MCDC at [mailto:mcdc@wikimedia.org mcdc@wikimedia.org]. On behalf of the MCDC,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 08:44, 11 юни 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26390244 --> == This Month in Education: May 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 5 • May 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/May 2024/Albania - Georgia Wikimedia Cooperation 2024|Albania - Georgia Wikimedia Cooperation 2024]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/May 2024/Aleksandër Xhuvani University Editathon in Elbasan|Aleksandër Xhuvani University Editathon in Elbasan]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/May 2024/Central Bicol State University of Agriculture LitFest features translation and article writing on Wikipedia|Central Bicol State University of Agriculture LitFest features translation and article writing on Wikipedia]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/May 2024/Empowering Youth Council in Bulqiza through editathons|Empowering Youth Council in Bulqiza through editathons]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/May 2024/We left a piece of our hearts at Arhavi|We left a piece of our hearts at Arhavi]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/May 2024/Wiki Movimento Brasil at Tech Week and Education Speaker Series |Wiki Movimento Brasil at Tech Week and Education Speaker Series]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/May 2024/Wikimedia MKD trains new users in collaboration with MYLA|Wikimedia MKD trains new users in collaboration with MYLA]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 13:30, 15 юни 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=26854161 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Voting to ratify the Wikimedia Movement Charter is now open – cast your vote</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Ratification vote opens|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Ratification vote opens}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello everyone, The voting to ratify the [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter|'''Wikimedia Movement Charter''']] is now open. The Wikimedia Movement Charter is a document to define roles and responsibilities for all the members and entities of the Wikimedia movement, including the creation of a new body – the Global Council – for movement governance. The final version of the Wikimedia Movement Charter is [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter|available on Meta in different languages]] and attached [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Wikimedia_Movement_Charter_(June_2024).pdf here in PDF format] for your reading. Voting commenced on SecurePoll on '''June 25, 2024''' at '''00:01 UTC''' and will conclude on '''July 9, 2024''' at '''23:59 UTC'''. Please read more on the [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter/Ratification/Voting|voter information and eligibility details]]. After reading the Charter, please [[Special:SecurePoll/vote/398|'''vote here''']] and share this note further. If you have any questions about the ratification vote, please contact the Charter Electoral Commission at [mailto:cec@wikimedia.org '''cec@wikimedia.org''']. On behalf of the CEC,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 10:51, 25 юни 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26989444 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Voting to ratify the Wikimedia Movement Charter is ending soon</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Final reminder|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Final reminder}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello everyone, This is a kind reminder that the voting period to ratify the [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter|Wikimedia Movement Charter]] will be closed on '''July 9, 2024''', at '''23:59 UTC'''. If you have not voted yet, please vote [[m:Special:SecurePoll/vote/398|on SecurePoll]]. On behalf of the [[m:Special:MyLanguage/Movement_Charter/Ratification/Voting#Electoral_Commission|Charter Electoral Commission]],<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 03:45, 8 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26989444 --> == This Month in Education: June 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 6 • June 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/June 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/June 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/From a Language Teacher to a Library Support Staff: The Wikimedia Effect|From a Language Teacher to a Library Support Staff: The Wikimedia Effect]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/5th WikiEducation 2024 Conference in Mexico|5th WikiEducation 2024 Conference in Mexico]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/Lviv hosted a spring wikischool for Ukrainian high school students|Lviv hosted a spring wikischool for Ukrainian high school students]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/First class of teachers graduated from Reading Wikipedia in the Classroom 2024|First class of teachers graduated from Reading Wikipedia in the Classroom 2024]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/Empowering Digital Citizenship: Unlocking the Power of Open Knowledge with Participants of the LIFE Legacy|Empowering Digital Citizenship: Unlocking the Power of Open Knowledge with Participants of the LIFE Legacy]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/Wiki Movimento Brazil supports online and in-person courses and launches material to guide educators in using Wikimedia projects |Wiki Movimento Brazil supports online and in-person courses and launches material to guide educators in using Wikimedia projects]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/Where to find images for free? Webinar for librarians answered many questions|Where to find images for free? Webinar for librarians answered many questions]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2024/Wikimedia MKD and University of Goce Delchev start a mutual collaboration|Wikimedia MKD and University of Goce Delchev start a mutual collaboration]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 06:58, 9 юли 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=27085892 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">U4C Special Election - Call for Candidates</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – call for candidates|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – call for candidates}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, A special election has been called to fill additional vacancies on the U4C. The call for candidates phase is open from now through July 19, 2024. The [[:m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Universal Code of Conduct Coordinating Committee]] (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the [[:foundation:Wikimedia Foundation Universal Code of Conduct|UCoC]]. Community members are invited to submit their applications in the special election for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please review the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|U4C Charter]]. In this special election, according to [[Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter#2. Elections and Terms|chapter 2 of the U4C charter]], there are 9 seats available on the U4C: '''four''' community-at-large seats and '''five''' regional seats to ensure the U4C represents the diversity of the movement. [[Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter#5. Glossary|No more than two members of the U4C can be elected from the same home wiki]]. Therefore, candidates must not have English Wikipedia, German Wikipedia, or Italian Wikipedia as their home wiki. Read more and submit your application on [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election|Meta-wiki]]. In cooperation with the U4C,<section end="announcement-content" /> </div> -- [[m:User:Keegan (WMF)|Keegan (WMF)]] ([[m:User talk:Keegan (WMF)|talk]]) 00:02, 10 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Keegan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26989444 --> == ''This Month in GLAM'': June 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue VI, June 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Wiki Loves Living Heritage in Albania * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: Partner Project between Wikimedia Australia, the Australian and New Zealand Society of Indexers (ANZSI) and the School of Information and Communication Studies at Charles Sturt University (CSU SICS) * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Wiki Loves Mato Grosso * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Germany report|Germany report]]: GLAM digital with the August Bebel Institute - "Wiki Loves Democracy Part III" and new GLAM-on-Tour-Film released * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Indonesia report|Indonesia report]]: 2024 Half-a-year in Review * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Italy report|Italy report]]: Open science conference and Wikimedians in Sicily * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Wiki Loves Earth in Albania & Kosovo, 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: WikiProject Te Papa Research Expeditions and WikiProject IBC 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Macedonia report|North Macedonia report]]: Climate Changes Edit-a-thons by Wikimedia MKD * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland in June * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Serbia report|Serbia report]]: News in GLAM Serbia * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/UK report|UK report]]: Using Wikipedia in interfaith education * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/USA report|USA report]]: GLAM CSI user stories feedback requested and US events * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group June monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: Bridging Digital Art Practices with Institutional Archives: professional knowledge exchange on digital art archiving * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Wikidata report|Wikidata report]]: 20th Century Press Archives – history in newspaper clippings, made accessible by ZBW and Wikimedia * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Contents/Events|Calendar]]: July's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 02:30, 12 юли 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=27031050 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Wikimedia Movement Charter ratification voting results</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Results of the ratification vote|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Movement Charter/Drafting Committee/Announcement - Results of the ratification vote}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello everyone, After carefully tallying both individual and affiliate votes, the [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter/Ratification/Voting#Electoral Commission|Charter Electoral Commission]] is pleased to announce the final results of the Wikimedia Movement Charter voting.   As [[m:Special:MyLanguage/Talk:Movement Charter#Thank you for your participation in the Movement Charter ratification vote!|communicated]] by the Charter Electoral Commission, we reached the quorum for both Affiliate and individual votes by the time the vote closed on '''July 9, 23:59 UTC'''. We thank all 2,451 individuals and 129 Affiliate representatives who voted in the ratification process. Your votes and comments are invaluable for the future steps in Movement Strategy. The final results of the [[m:Special:MyLanguage/Movement Charter|Wikimedia Movement Charter]] ratification voting held between 25 June and 9 July 2024 are as follows: '''Individual vote:''' Out of 2,451 individuals who voted as of July 9 23:59 (UTC), 2,446 have been accepted as valid votes. Among these, '''1,710''' voted “yes”; '''623''' voted “no”; and '''113''' selected “–” (neutral). Because the neutral votes don’t count towards the total number of votes cast, 73.30% voted to approve the Charter (1710/2333), while 26.70% voted to reject the Charter (623/2333). '''Affiliates vote:''' Out of 129 Affiliates designated voters who voted as of July 9 23:59 (UTC), 129 votes are confirmed as valid votes. Among these, '''93''' voted “yes”; '''18''' voted “no”; and '''18''' selected “–” (neutral). Because the neutral votes don’t count towards the total number of votes cast, 83.78% voted to approve the Charter (93/111), while 16.22% voted to reject the Charter (18/111). '''Board of Trustees of the Wikimedia Foundation:''' The Wikimedia Foundation Board of Trustees voted '''not to ratify''' the proposed Charter during their special Board meeting on July 8, 2024. The Chair of the Wikimedia Foundation Board of Trustees, Nataliia Tymkiv, [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_Board_noticeboard/Board_resolution_and_vote_on_the_proposed_Movement_Charter|shared the result of the vote, the resolution, meeting minutes and proposed next steps]].   With this, the Wikimedia Movement Charter in its current revision is '''not ratified'''. We thank you for your participation in this important moment in our movement’s governance. The Charter Electoral Commission, [[m:User:Abhinav619|Abhinav619]], [[m:User:Borschts|Borschts]], [[m:User:Iwuala Lucy|Iwuala Lucy]], [[m:User:Tochiprecious|Tochiprecious]], [[m:User:Der-Wir-Ing|Der-Wir-Ing]]<section end="announcement-content" /> </div> [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 17:52, 18 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26989444 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Vote now to fill vacancies of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – voting opens|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election/Announcement – voting opens}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear all, I am writing to you to let you know the voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is open now through '''August 10, 2024'''. Read the information on the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024 Special Election|voting page on Meta-wiki]] to learn more about voting and voter eligibility. The Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members were invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Please share this message with members of your community so they can participate as well. In cooperation with the U4C,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 02:46, 27 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26989444 --> == CEE Newsletter - July 2024 Issue Now Available! == Good morning, We're excited to announce the release of the '''[[:m:CEE/Newsletter/July 2024|July 2024 issue of the CEE Newsletter!]]''' Once again we have captivating stories, community highlights, and collaborative achievements from across the Central and Eastern Europe region in the Wikimedia movement. '''In This Issue:''' * '''International Updates:''' Stay informed with the "Wikimedia International Update Corner", covering key developments, events and initiatives in the international Wikimedia space for 2024. * '''CEE in the News:''' Discover notable mentions of CEE region activities in "This month in Education" and "This month in GLAM" newsletters. * '''Reader's Digest:''' Catch up on the latest insights and stories from around the globe with the "Reader’s Digest". * '''Open calls and consultations:''' Voice your opinion! These topics are open to discussion. Also, please take a look at the open calls and apply! * '''Updates from Communities:''' Learn about the successful second quarter of Wikimedia MKD and the first half of 2024 of Wikimedia Ukraine, read more about the Third Ionian Wikithon 2024, review activities in the past months of the Wikimedia Serbia, read the report from the event in the Buffer Zone on Cyprus, discover the new area of focus for Wikimedia Poland, and many more community updates. We hope you enjoy this issue and find inspiration in the diverse stories and impactful work being done by our CEE communities. Thank you for being a part of our journey toward promoting free knowledge and collaboration. You can read the full newsletter [[:m:CEE/Newsletter/July 2024|here]]. We hope you enjoy the inspiring stories and achievements showcased by our vibrant CEE communities. Happy reading! Toni Ristovski on behalf of the CEE Newsletter team --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 08:30, 30 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE&oldid=26862317 --> bhe6y1cloy0oiepbkgmzp8qi5q3fzmd 3 862327 12397913 12315263 2024-10-28T21:21:41Z Randona.bg 249543 Нова тема /* Заместване на кавички с курсив */ 12397913 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Холдън!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 04:25, 13 май 2024 (UTC) == Александър I Български == По повод на резюмето ти, че уводът е много дълъг, не съм съгласна. Виж по-подробно за отделните части на статиите [[Уикипедия:Статия|тук]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:24, 23 май 2024 (UTC) :Благодаря. Все пак много други статии имат съвсем кратък увод – две-три изречения, които представят съвсем накратко личността или обекта, за който се разказва, – затова този на страницата „Александър Батенберг“ ми се стори дълъг. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 11:44, 23 май 2024 (UTC) == Отменени редакции == Здравейте! [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 Некирилски текстове и заглавия не следва да се поставят в кавички]. По този повод отмених Ваши редакции в [[Quo vadis (роман)]] и [[Илон Мъск]]. Като алтернатива може да се използва курсив, за да се отличават стилово заглавия и/или цитати от останалия текст. Вижте също [[Уикипедия:Решения#2022-09 Изписване на собствени имена]] за повече информация. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:06, 26 май 2024 (UTC) :Благодаря. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:48, 26 май 2024 (UTC) == Шаблон Нобел == Отмених добавеното от теб изображение в доста статии за писатели. Предназначението му е да фигурира в инфокутиите, както пише на самия [[Шаблон:Нобел]], и той вече е там. Излишно е да го поставяш пред имената на носителите на наградата, това затруднява четенето. И може би не е лоша идея, когато предприемаш такива масови промени за в бъдеще, да се посъветваш предварително, беседите и [[У:Р|Разговори]] са за това. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:02, 10 юни 2024 (UTC) :Това не го разбирам. След като въпросните личности са получили Нобелови награди, защо да не стои изображението? Аз не съм го решил сам; видях го в други статии за Нобелови лауреати. И как по-точно затруднява четенето? И на „Шаблон: Нобел“ не пише нищо такова, доколкото виждам. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:26, 10 юни 2024 (UTC) ::Предлагам изображението да е или във всички, или в никои. Към момента то се използва в над 90 статии. Иначе пише в [[Специални:PermaLink/10636416|страницата]], че се използва в инфокутиите, но и аз като Холдън мисля, че не е лошо да е в увода. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:29, 10 юни 2024 (UTC) :::За мен е излишен, особено така -предшестващ името. Във всеки увод пише, че обектът на статията е носител на наградата, и медалчето не е нужно. Има го в карето на всяка статия, а пък отдолу има и навигационен шаблон за хронологията на наградите. Съгласна съм, че трябва за всички са е еднакво, ако искате поставете го на обсъждане [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 21:00, 10 юни 2024 (UTC) ::::Напълно споделям мнението, че е излишен. Прекалено е и дразни, както всичко прекалено и натруфено. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:00, 11 юни 2024 (UTC) :::::Хубаво, но защо изобщо е създаден шаблонът, ако няма да се използва? И както каза Carbonaro, трябва да е или във всички, или в нито една. Освен това, аз не смятам, че прави статията грозна, дори напротив. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 16:27, 11 юни 2024 (UTC) ::Четенето не е кой знае колко затруднено (поне за мен), но голямата жълта точка е разсейващ фактор и дразни окото. Освен това не мисля че картинките (или в случая емоджита, защото не може да се определи какво е без да се зуумне) имат място по средата на текста. Ако беше в някоя чат платформа или някоя "вътрешна" страница, не би имало проблем. [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] ([[Потребител беседа:Dimitar999|беседа]]) 15:34, 24 юни 2024 (UTC) == Джак Лъндън == Дали погледна беседата преди да преместиш? Напомням ти, че тук отразяваме съществуващите факти, а не как "трябва" да бъде [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 05:10, 1 юли 2024 (UTC) :От доста време в цялата статия стои „Джак“ и никой не го е променил. В беседата не виждам нищо, което ме спира да я преместя. Освен това статията се нуждае от основен ремонт, така че не виждам какво наврежда. Пък и имаше пренасочване от „Джек Лондон“. И какви са тези „съществуващи факти“? [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 08:36, 1 юли 2024 (UTC) ::Съществуващите факти са изданията на български език на неговите произведения, налични например [https://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BA+%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD&type=Author тук] В беседата се обсъжда, че щом ще е Джак, трябва да е и Лъндън, ако сме последователни. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:09, 1 юли 2024 (UTC) :::Това го твърдите единствено вие и никой друг. Пък и вие добавяте „извън шегата“, от което аз се разбирам, че се шегувате за Лъндън. И щом се допитваме до беседата (където трябва да се води този дебат), там потребителят Радостина пише: ''Имаме Джак Никълсън, Джак Лемън, Джак Блек... каква е логиката тук да е Джек? (Само не ми казвайте „утвърдено“.)''. И наистина „утвърдено“ не е никакъв аргумент. Освен това, ако отворите сайта „Читанка“, можете да видите, че [[Джак Керуак]] едно време се е изписвал „Джек Керуак“. Дали едно време се е казвало „Джек Изкормвача“, вече не зная. – [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 13:04, 1 юли 2024 (UTC) ::::Дайте [[Уикипедия:Благонадеждни източници|източник]] за Джак (в контекста на Лондон) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:06, 1 юли 2024 (UTC) :::::Какъв източник точно искате? Няма книги на български с името Джак Лондон. Но след като се произнася така и всички други статии са Джак, трябва и тази да е така. :::::Вие също трябва да дадете източник за „Лъндън“. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 13:21, 1 юли 2024 (UTC) :::::: {{прочетено}}--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:02, 1 юли 2024 (UTC) :::::::Какво ще рече това? [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:08, 1 юли 2024 (UTC) == Рей Бредбъри == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал1 --> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:36, 30 юли 2024 (UTC) :Разбирам. Кои изисквания на конструктивните промени нарушава моята редакция? ~~ [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 16:22, 30 юли 2024 (UTC) ::# Статията си има източници, дори и да са само в инфобокса. Поставянето на {{ш|без източници}} не е удачно. Има си други, по-подходящи шаблони за тази цел. Такива са {{ш|повече източници}} и {{ш|източник}} (за конкретни пасажи или изречения). ::# Правописът си е наред, така че „поправките“ Ви всъщност внасят правописни/пунктуационни грешки. ::# Премахвате съдържание, без да дадете каквато и да е обосновка. Обикновено се поставя шаблон с искане за източници, преди да се премахне дадено съдържание. А ако се премахва моментално, поне се описват мотивите, заради които се налага премахването. ::Вероятно получавате и известия, че част от редакциите Ви биват отменяни&nbsp;– ту от мен, ту от други редактори. Вероятната причина, поради което се случва това, са гореописаните три неща. Това достатъчно ясно ли е като отговор? Надявам се, че е, за да не се налага да повтаряме едно и също като папагали. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:46, 30 юли 2024 (UTC) :::Доколкото виждам, редакцията ми не е ''отменена'', а са добавени промени от вас. Преди да редактирам страницата, тя започваше с „Рей Бредбъри е роден...“ Иначе не виждам къде съм направил правописни грешки. Например в случая с „О. Хенри“ вие сте го променили на „О'Хенри“, а доколкото виждам, в Уикипедия пише: „William Sydney Porter (September 11, 1862 – June 5, 1910), better known by his pen name O. Henry“. О. Хенри, а не О'Хенри. Иначе за източниците съм съгласен, макар да нямаше графа „Източници“, каквато трябва да има във всяка една добра страница. Така че не, не е необходимо да „повтаряте като папагали“. ~~ [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:42, 30 юли 2024 (UTC) ::::{{цб|Например в случая с „О. Хенри“ вие сте го променили на „О'Хенри“, а доколкото виждам, в Уикипедия пише: „William Sydney Porter (September 11, 1862 – June 5, 1910), better known by his pen name O. Henry“. О. Хенри, а не О'Хенри.}} ::::В грешка сте с фактологията. Аз не съм променял такова нещо. Само върнах част от информацията, която Вие бяхте премахнал. Ако има правописна грешка, просто може да се коригира, но това не е мотив за изтриване на целия параграф. Същото се отнася и за останалите параграфи в същата страница, които Вие сте премахнал с редакцията си. ::::Фактически редакцията в [[Рей Бредбъри]] не е отменена изцяло, а частично. Отменени/оправени са въведените правописни грешки и недомислици. Наличен е раздел ''Бележки'', който се явява алтернативен вариант на ''Източници''. Имаше няколко дискусии/спора относно това дали името на раздела да бъде ''Бележки'', или пък ''Източници''. Изобщо е добре да пооглеждате/доглеждате нещата, преди да избързвате със заключенията. И питайте, ако/когато не сте наясно. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:04, 30 юли 2024 (UTC) == Заместване на кавички с курсив == Здравей, ще те помоля да не променяш правилни неща заради личните си предпочитания. Използването на кавички е традиционно и утвърдено в българския език. Курсив се използва главно за заглавия в афиши, на латиница и пр. Нямаш никакви основания да налагаш собствените си вкусове, а ако искаш нещо да промениш тотално, както ми се струва, направи предложение на Разговори. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:21, 28 октомври 2024 (UTC) nbci3g2ef7a9p36o91ycaasrj0g0oeq 12397935 12397913 2024-10-28T21:39:35Z Холдън 345338 /* Заместване на кавички с курсив */ Отговор 12397935 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Холдън!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 04:25, 13 май 2024 (UTC) == Александър I Български == По повод на резюмето ти, че уводът е много дълъг, не съм съгласна. Виж по-подробно за отделните части на статиите [[Уикипедия:Статия|тук]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:24, 23 май 2024 (UTC) :Благодаря. Все пак много други статии имат съвсем кратък увод – две-три изречения, които представят съвсем накратко личността или обекта, за който се разказва, – затова този на страницата „Александър Батенберг“ ми се стори дълъг. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 11:44, 23 май 2024 (UTC) == Отменени редакции == Здравейте! [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 Некирилски текстове и заглавия не следва да се поставят в кавички]. По този повод отмених Ваши редакции в [[Quo vadis (роман)]] и [[Илон Мъск]]. Като алтернатива може да се използва курсив, за да се отличават стилово заглавия и/или цитати от останалия текст. Вижте също [[Уикипедия:Решения#2022-09 Изписване на собствени имена]] за повече информация. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:06, 26 май 2024 (UTC) :Благодаря. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:48, 26 май 2024 (UTC) == Шаблон Нобел == Отмених добавеното от теб изображение в доста статии за писатели. Предназначението му е да фигурира в инфокутиите, както пише на самия [[Шаблон:Нобел]], и той вече е там. Излишно е да го поставяш пред имената на носителите на наградата, това затруднява четенето. И може би не е лоша идея, когато предприемаш такива масови промени за в бъдеще, да се посъветваш предварително, беседите и [[У:Р|Разговори]] са за това. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:02, 10 юни 2024 (UTC) :Това не го разбирам. След като въпросните личности са получили Нобелови награди, защо да не стои изображението? Аз не съм го решил сам; видях го в други статии за Нобелови лауреати. И как по-точно затруднява четенето? И на „Шаблон: Нобел“ не пише нищо такова, доколкото виждам. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:26, 10 юни 2024 (UTC) ::Предлагам изображението да е или във всички, или в никои. Към момента то се използва в над 90 статии. Иначе пише в [[Специални:PermaLink/10636416|страницата]], че се използва в инфокутиите, но и аз като Холдън мисля, че не е лошо да е в увода. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:29, 10 юни 2024 (UTC) :::За мен е излишен, особено така -предшестващ името. Във всеки увод пише, че обектът на статията е носител на наградата, и медалчето не е нужно. Има го в карето на всяка статия, а пък отдолу има и навигационен шаблон за хронологията на наградите. Съгласна съм, че трябва за всички са е еднакво, ако искате поставете го на обсъждане [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 21:00, 10 юни 2024 (UTC) ::::Напълно споделям мнението, че е излишен. Прекалено е и дразни, както всичко прекалено и натруфено. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:00, 11 юни 2024 (UTC) :::::Хубаво, но защо изобщо е създаден шаблонът, ако няма да се използва? И както каза Carbonaro, трябва да е или във всички, или в нито една. Освен това, аз не смятам, че прави статията грозна, дори напротив. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 16:27, 11 юни 2024 (UTC) ::Четенето не е кой знае колко затруднено (поне за мен), но голямата жълта точка е разсейващ фактор и дразни окото. Освен това не мисля че картинките (или в случая емоджита, защото не може да се определи какво е без да се зуумне) имат място по средата на текста. Ако беше в някоя чат платформа или някоя "вътрешна" страница, не би имало проблем. [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] ([[Потребител беседа:Dimitar999|беседа]]) 15:34, 24 юни 2024 (UTC) == Джак Лъндън == Дали погледна беседата преди да преместиш? Напомням ти, че тук отразяваме съществуващите факти, а не как "трябва" да бъде [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 05:10, 1 юли 2024 (UTC) :От доста време в цялата статия стои „Джак“ и никой не го е променил. В беседата не виждам нищо, което ме спира да я преместя. Освен това статията се нуждае от основен ремонт, така че не виждам какво наврежда. Пък и имаше пренасочване от „Джек Лондон“. И какви са тези „съществуващи факти“? [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 08:36, 1 юли 2024 (UTC) ::Съществуващите факти са изданията на български език на неговите произведения, налични например [https://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BA+%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD&type=Author тук] В беседата се обсъжда, че щом ще е Джак, трябва да е и Лъндън, ако сме последователни. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:09, 1 юли 2024 (UTC) :::Това го твърдите единствено вие и никой друг. Пък и вие добавяте „извън шегата“, от което аз се разбирам, че се шегувате за Лъндън. И щом се допитваме до беседата (където трябва да се води този дебат), там потребителят Радостина пише: ''Имаме Джак Никълсън, Джак Лемън, Джак Блек... каква е логиката тук да е Джек? (Само не ми казвайте „утвърдено“.)''. И наистина „утвърдено“ не е никакъв аргумент. Освен това, ако отворите сайта „Читанка“, можете да видите, че [[Джак Керуак]] едно време се е изписвал „Джек Керуак“. Дали едно време се е казвало „Джек Изкормвача“, вече не зная. – [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 13:04, 1 юли 2024 (UTC) ::::Дайте [[Уикипедия:Благонадеждни източници|източник]] за Джак (в контекста на Лондон) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:06, 1 юли 2024 (UTC) :::::Какъв източник точно искате? Няма книги на български с името Джак Лондон. Но след като се произнася така и всички други статии са Джак, трябва и тази да е така. :::::Вие също трябва да дадете източник за „Лъндън“. [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 13:21, 1 юли 2024 (UTC) :::::: {{прочетено}}--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:02, 1 юли 2024 (UTC) :::::::Какво ще рече това? [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:08, 1 юли 2024 (UTC) == Рей Бредбъри == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал1 --> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:36, 30 юли 2024 (UTC) :Разбирам. Кои изисквания на конструктивните промени нарушава моята редакция? ~~ [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 16:22, 30 юли 2024 (UTC) ::# Статията си има източници, дори и да са само в инфобокса. Поставянето на {{ш|без източници}} не е удачно. Има си други, по-подходящи шаблони за тази цел. Такива са {{ш|повече източници}} и {{ш|източник}} (за конкретни пасажи или изречения). ::# Правописът си е наред, така че „поправките“ Ви всъщност внасят правописни/пунктуационни грешки. ::# Премахвате съдържание, без да дадете каквато и да е обосновка. Обикновено се поставя шаблон с искане за източници, преди да се премахне дадено съдържание. А ако се премахва моментално, поне се описват мотивите, заради които се налага премахването. ::Вероятно получавате и известия, че част от редакциите Ви биват отменяни&nbsp;– ту от мен, ту от други редактори. Вероятната причина, поради което се случва това, са гореописаните три неща. Това достатъчно ясно ли е като отговор? Надявам се, че е, за да не се налага да повтаряме едно и също като папагали. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:46, 30 юли 2024 (UTC) :::Доколкото виждам, редакцията ми не е ''отменена'', а са добавени промени от вас. Преди да редактирам страницата, тя започваше с „Рей Бредбъри е роден...“ Иначе не виждам къде съм направил правописни грешки. Например в случая с „О. Хенри“ вие сте го променили на „О'Хенри“, а доколкото виждам, в Уикипедия пише: „William Sydney Porter (September 11, 1862 – June 5, 1910), better known by his pen name O. Henry“. О. Хенри, а не О'Хенри. Иначе за източниците съм съгласен, макар да нямаше графа „Източници“, каквато трябва да има във всяка една добра страница. Така че не, не е необходимо да „повтаряте като папагали“. ~~ [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 17:42, 30 юли 2024 (UTC) ::::{{цб|Например в случая с „О. Хенри“ вие сте го променили на „О'Хенри“, а доколкото виждам, в Уикипедия пише: „William Sydney Porter (September 11, 1862 – June 5, 1910), better known by his pen name O. Henry“. О. Хенри, а не О'Хенри.}} ::::В грешка сте с фактологията. Аз не съм променял такова нещо. Само върнах част от информацията, която Вие бяхте премахнал. Ако има правописна грешка, просто може да се коригира, но това не е мотив за изтриване на целия параграф. Същото се отнася и за останалите параграфи в същата страница, които Вие сте премахнал с редакцията си. ::::Фактически редакцията в [[Рей Бредбъри]] не е отменена изцяло, а частично. Отменени/оправени са въведените правописни грешки и недомислици. Наличен е раздел ''Бележки'', който се явява алтернативен вариант на ''Източници''. Имаше няколко дискусии/спора относно това дали името на раздела да бъде ''Бележки'', или пък ''Източници''. Изобщо е добре да пооглеждате/доглеждате нещата, преди да избързвате със заключенията. И питайте, ако/когато не сте наясно. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:04, 30 юли 2024 (UTC) == Заместване на кавички с курсив == Здравей, ще те помоля да не променяш правилни неща заради личните си предпочитания. Използването на кавички е традиционно и утвърдено в българския език. Курсив се използва главно за заглавия в афиши, на латиница и пр. Нямаш никакви основания да налагаш собствените си вкусове, а ако искаш нещо да промениш тотално, както ми се струва, направи предложение на Разговори. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:21, 28 октомври 2024 (UTC) :Мерси! ;) [[Потребител:Холдън|Холдън]] ([[Потребител беседа:Холдън|беседа]]) 21:39, 28 октомври 2024 (UTC) 8vozudhc4vb70z9w1ojhnkxhwxn7wc7 0 862581 12397649 12397115 2024-10-28T16:49:55Z Ket 2798 /* Венеция през XVIII век */ 12397649 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{твърде дълга}} [[Файл:Canaletto_-_The_Grand_Canal_and_the_Church_of_the_Salute.jpg|мини| Венеция през 1730 г. на картина на [[Каналето]]|270пкс]] '''Историята на [[Венецианската република]]''' официално започва с раждането на първите политически автономии във [[Венецианска лагуна|Венецианската лагуна]] и с основаването на [[Морска Венеция|Венецианското херцогство]], и завършва с [[Падане на Венецианската република|анексирането на Венето]] от [[Наполеон I|Наполеон]], като обхваща период от над [[хилядолетие]]. [[Венеция]] е град, роден върху останките от периферна система от поселения на римския Регион X, наречен [[Венеция и Истрия]], които още от [[VI век]], вследствие на варварските нашествия, започват да се населват с мигрирaли латини. Латините намират сигурно място от набезите на [[германи]]те благодарение на защитата на [[Византийска империя|Византийската империя]], присъстваща на територията в различни административни форми от епохата на [[Юстиниан I]]. Географската отдалеченост на имперската столица [[Константинопол]] от [[Равена]] и нарастващото икономическо развитие са обстоятелствата, позволяващи на местното население да постигне достатъчна административна автономия, което впоследствие води до раждането на автономна държава, известна като ''[[Венецианска република]]''. За кратко време градът постига политическа и военна хегемония в [[Адриатическо море]] и до [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] ([[1571]]) и в цяло [[Средиземно море]], превръщайки се и в главно морско пристанище и център на икономическия обмен. Венецианското общество напълно осъзнава величието на своята държава, активно участвайки в международните военни решения и действия, така че от чисто общинска организация и култура във Венеция скоро се формира териториална идентичност и граждански ред с национален характер. Трябва да се отбележи, че от XIV до XVI век Венеция е третият най-населен град в Европа и до XVIII век е един от първите пет в Европа.<ref>The Bairoch Database</ref> == Предистория == [[Файл:Justinian_mosaik_ravenna.jpg|alt=|мини|[[Император на Византия|Византийският император]] [[Юстиниан I]] със свитата си, изобразен на [[мозайка]] в базиликата „[[Сан Витале]]“ в [[Равена]]|270пкс]] Венеция е единственият голям град в Италия, основан след падането на Западната Римска империя.<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Venice - Maritime, Republic, Lagoon {{!}} Britannica | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 17 октомври 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Venice/History | език = en | цитат = }}</ref> Някои историци определят датата 21 март 421 г. като рождена дата на Венеция, основана от падуанските консули, прогонени от [[Падуа]].<ref>Giuseppe Cappelletti, {{Cite book|title=Storia della Repubblica di Venezia dal suo principio sino al suo fine|publisher=Antonelli Editore 1850|pages=ne 26-28}}</ref> Всъщност именно през 421 г. е осветена църквата „[[Сан Джакомо ди Риалто]]“, считана за най-старата църква в града днес. Друга предложена дата е [[401]] г.<ref name=":0">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore|location=Milano|page=11}}</ref> През 452 г. [[хуни]]те унищожават [[Аквилея]] и другите градове на [[Венето]] и множество бежанци, идващи дори от [[Рим]],<ref name=":0">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore|location=Milano|page=11}}</ref> търсят подслон на островите във [[Венецианска лагуна|Венецианската лагуна]]. Населението на Лагуната започва да се самоуправлява с автономни институции, оглавявани от [[трибун]]и, избрани от народно събрание.<ref name=":0">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore|location=Milano|page=11}}</ref> По време на [[Готска война (535-554)|готската война]] през 537 г. Венеция изпраща въоръжени кораби в помощ на [[Византийски флот|византийския флот]] на генерал [[Велизарий]], обсаден в Рим от [[готи]]те.<ref name=":1">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore]location=Milano|page=12}}</ref> След победата на византийците [[Византийска Италия|византийските територии]] в Северна Италия към средата на [[6 век|VI век]] се контролират от [[Равенски екзархат|Равенския екзархат]], създаден през 584 г.<ref name="EB"/> След отминалите боеве с готите провинцията е напълно обезлюдена, с полуразрушени градове и изолирани самоуправляващи се комуни. Нападенията на [[лангобарди]]те в Северна Италия, започнали през 568 г., отново прогонват местните жители към крайбрежните и лагунните райони, където се развиват нови градски центрове: [[Градо]], [[Каорле]], [[Ераклеа]], [[Йезоло]], [[Торчело]], [[Риалто]], [[Маламоко]], [[Киоджа]] и др. Те са свързани с Равена само по море и изолацията им допринася за тяхното обединение и повишена [[автономия]] от екзархата. През 580 г. император [[Тиберий II]] се опитва да пренареди териториалната структура, като ги обедини в епархия Анонария, но още през 584 г. император [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]] отделя венецианските територии от [[Равена]], като ги включва в област ''[[Венетика|Венетикà]]''. Когато главният византийски град Одерцо е превзет от лангобардите през 641, органите на политическата власт се установяват на един от островите на лагуната. == Основаване като херцогство == {{основна|Венеция между VIII и XI век}} Между края на [[7 век|VII век]] и началото на [[8 век|VIII век]], подобно на другите [[византийска Италия|византийски провинции на Италия]], ''Венеция'' е издигната в [[херцогство]],<ref name="Romanin_VI">Romanin, Samuele: ''Storia documentata di Venezia'', libro I, capitolo VI.</ref> оглавявано от военен и граждански управител с титлата ''[[Херцог|dux]]'' (по-късно [[Дож на Венецианската република|дож]]). Херцог Орсо е третият поред дож, избран през 727 г. в резултат на антивизантийски бунтове. След него поста заемат византийски [[magister militum]] и това трае до около 751 г., когато Равенският екзархат пада под натиска на лангобардите. Следват десетилетия на политически борби между отделните селища, които се борят както помежду си за надмощие, така и като про- и анти- византийски фракции, а ситуацията е допълнително усложнена от усилията на [[Папство|папската власт]] да увеличи влиянието си. Започвайки от 742 г., изборът на дож е окончателно отстранен от имперски контрол, като по този начин се поставя началото на херцогската монархия, която продължава, с възходи и падения, до XI век. В търсене на изход от контрола на византийците дож [[Обелерио Антенорео]] (804 – 811) и брат му Беато сключват съюз с [[франки]]те и предават Венеция във властта на [[Пипин (Италия)|Пипин]]. [[Файл:Italia_1000_v2.svg|мини|Венецианските владения (в зелено) около 1000 г. след завоеванията на [[Пиетро II Орсеоло]]]] Провизантийските привърженици дожите от семейство Партечипацио прехвърлят седалището на управление на групата острови Риалто. Макар че през 814 г. е сключен франко-византийски договор, гарантиращ на Венеция независимост от [[Франкска империя|франките]], той не включва никаква фактическа независимост от Византия и въпреки това към 840 – 841 г. дожът сключва международни договори вече от свое име. Това необичайно положение на малкото независимо херцогство, разположено териториално между двете велики империи (Византия и [[Франкската империя]]), допринася значително то да си извоюва ролята на търговски посредник. Гръбнакът на военната сила и жизнеспособността на Венеция са изграждането на търговски и военен [[флот]] и установяването и поддържането на търговски морски пътища през източното Средиземноморие. Търговията бързо се развива въпреки дългата поредица от сериозни спорове между водещите венециански фамилии по отношение на позицията на дожа. Нарастването на богатството допринася до постепенно постигане на вътрешна стабилност чрез създаването на по-широка управляваща класа, способна да ограничи властта на дожа. Постепенно се развива и национално самосъзнание. От началото на IX век дожите се избират, макар и това често да се нарушава по време на граждански вълнения. В крайна сметка групата острови Риалто тържествено се преобразува в град [[Венеция]] ({{lang|la|от=на|civitas Venetiarum}}). Венецианската флота под командването на дож [[Пиетро II Орсеоло|Пиетро Орсеоло]] се притича на помощ на далматинските градове-държави, тормозени от [[неретляни]]те. Така започва експанзията на Венеция на изток, която трае 500 години. При дож [[Доменико Флабанико]] (1032 – 42) започва промяна в системата на управление – възстановено е правото на народа да избира дожа, но под „народ“ се разбират жителите на Риалто и по-точно – избрана група благородници. Изпълнителната власт е поверена на институцията на Curia ducis – политико-административен орган, отговорен за изпълнението на някои политически функции, а законодателното събрание се свиква, за да одобри законите, издадени от дожа. С първия конституционен закон на Венецианската република от 1032 г. започва неудържим процес на ограничаване и отнемане на херцогската власт от зараждащата се търговска аристокрация. По време на дож [[Доменико I Контарини]] (1043 – 70), радетел на религиозна независимост на херцогството, е построена нова [[Сан Марко (Венеция)|църквата на Св. Марк]], символ на венецианския дух.<ref name="EB"/> [[Файл:Italy_and_Illyria_1084_AD-it.svg|мини|[[Адриатическо море]] през 1084 г., след [[Нормани|норманското]] нападение над [[Византийска империя|Византийската империя]]]] Контарини и последвалите го на поста запазват неутралитет в разгарящия се конфликт между папството и Византия (довел до [[Голямата схизма]]), като защитават венецианските икономически интереси в [[Адриатическо море]] и далматинския бряг. Но по-голяма опасност за венецианската търговия представлява норманската експанзия в Южна Италия, където [[Робер Гискар]] от рода [[Отвил]] заедно с по-малкия му брат [[Роже I Сицилиански|Рожер I]] успяват да освободят [[Сицилия]] и [[Малта]] от [[сарацини]]те. За да си осигурят свободно мореплаване, при дож [[Доменико Селво]] и наследилия го [[Витале Фалиер де' Дони]] венецианците воюват с Робер Гискар в съюз с Византия, но не винаги успешно. == Възход на Венеция == {{основна|Възход на Венеция}} === Преход към република === Между 1140 и 1160 г., вследствие на увеличената си територия и растяща икономика, Венеция прави и революционна стъпка във формата на държавно управление. Властта на дожа започва да намалява: първоначално подкрепян само от няколко съдии, през 1130 г. към него е решено да се добави „Съвет на мъдреците“ (''Consilium Sapientium) –'' бъдещ [[Висш съвет]], съставен от 45 членове, който решава всички политически и административни въпроси. В допълнение към изолирането на духовенството от обществения живот, са създадени нови органи като шестчленен [[Низш съвет]], а административните и съдебните функции са поверени на магистрати. Така дожът загубва монархическия си статут и става чиновник (макар че носи гръмки титли), а властта в държавата преминава към ''[[Венецианска комуна|Commune Veneciarum]]'', т.е. съвкупността от всички събрания, имащи за цел да регулират властта на дожа<ref>{{Harv|Zorzi, 2001|с. 80-81}}.</ref>, подобно на създадените по същото време [[Средновековна комуна|средновековни комуни]] в много [[Стари италиански държави|италиански градове]], което е видимо и в появата на термина в гражданските документи. В своята реч при встъпването в длъжност дожът е принуден да декларира лоялност към републиката с херцогската клетва (на лат. ''promissio domini ducis).''<ref>{{Harv|Zorzi, 2001|с. 117-118}}.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/promissione-ducale_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=Promissione ducale}}</ref> === Отношения с византийците === Все по-независима от далечната [[Византийска империя]] Венеция трупа богатства благодарение на контрола си върху търговията и започва да се разширява в [[Адриатическо море]]. Тази фаза на експанзия започва при династията [[Орсеоло]], първоначално за борба с [[пирати]]те, заплашващи с набезите си крайбрежните брегове на [[Истрия]] и [[Далмация]], и води до подчинението им и до последващото признаване от страна на Византия на властта на Венеция над херцогство Далмация. Към 1071 г. норманите прогонват византийците от последното им адриатическо пристанище в Южна Италия и започват да конкурират венецианците. През 1082 г. те превземат [[Дуръс]] и византийският император [[Алексий I Комнин]] призовава венецианския флот на помощ в защита на византийските владения. В замяна на оказаната помощ Венеция получава големи привилегии в търговията из цялата Византийска империя – освободена е от всякакви мита и данъци. Дадено им е право и на свой квартал в Константинопол. Въпреки това венецианско-византийските отношения са обтегнати поради високомерието на венецианците, например при съдействието им в освобождаването на [[Корфу]] (1147 – 49) в помощ на [[Мануил Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Мануил Комнин]]. Тези отношения скоро прерастват във взаимна омраза. Византийският император окуражава конкурентните търговци от Генуа и Пиза да участват на византийските пазари, а венецианците в отговор разрушават техните магазини. През 1171 г., за да възстанови реда, императорът нарежда да бъдат арестувани всички венецианци в Константинопол и провинцията и да бъдат конфискувани техните стоки. Нещо повече, доминацията на италианските търговци (известни като ''латини'') в морската търговия и финансовия живот на Византия среща силен отпор от страна на местното население и те стават жертва на [[Избиване на латините (1182)|масов погром през 1182 г.]] в Константинопол, като венецианците са сред основните жертви. Отношенията са поправят през 1187 г. и отново през 1198 г., но венецианците се чувстват засегнати.<ref name="EB"/> === Участие в кръстоносните походи и съперничество с Генуа === Много по-голямо значение за отваряне на допълнителни търговски маршрути играят [[кръстоносните походи]], първият от които започва през 1096 г. и достига Сирия през 1099 г. Започва основаването на [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]] в Светите земи и към тях се насочват поклонници и търговци. Венеция е в много добра позиция да заеме ключово място в търговията с предоставените и привилегии от страна на Византия, но скоро се изправя пред конкуренцията на другите две италиански [[Морска република|морски републики]] [[Генуезка република|Генуа]] и [[република Пиза|Пиза]]. Те демонстрират своята обединена мощ през XI век, когато успяват да опазят Сардиния и Корсика от мюсюлманските атаки. Впоследствие и двата града доминират в търговията в западното Средиземноморие. Генуа играе важна роля в кръстоносните походи, като установява търговски връзки с Леванта и директно конкурира Венеция. Това води до [[Венецианско-генуезки войни|продължителни войни]] между двете с променлив победител. Венецианците участват активно в заселването на крайбрежните градове на Светите земи, например през 110 г. дож [[Орделафо Фалиеро]] лично командва венецианска флота от 100 кораба в помощ на крал [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]] при завземането на Сидон.{{sfn|Norwich|1982|p=83}} През 1123 г. те получават на практика автономия в [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] с т.нар. ''Pactum Warmundi''.{{sfn|Norwich|1982|p=77}} През XII век Венеция построява голяма корабостроителница, станала известна като [[Венециански арсенал]]. Това дава възможност за построяване на нова мощна флота и завземане на контрола над източното Средиземноморие. В помощ на търговията е създадена и първата [[борса]]. [[File:San Marco horses.jpg|thumb|Конете на Сан Марко, плячкосани от Константинопол през 1204.]] Венеция е помолена да осигури транспорта на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], но когато кръстоносците срещат затруднения с плащането на уговорената сума дож [[Енрико Дандоло]]<ref>{{Cite book |last1=Morris |first1=James |url=https://books.google.com/books?id=rPEJAQAAIAAJ&q=Frankish+armies+Palestine |title=The World of Venice |last2=Morris |first2=Jan |publisher=Pantheon Books |year=1960 |isbn=9780151990863 |pages=42-43 |language=en |access-date=2021-04-08}} [http://www.sjsu.edu/faculty/watkins/venice.htm] </ref> предлага отсрочване на плащането в замяна на тяхната помощ във [[Обсада на Зара|връщането на Зара]] (днес [[Задар]]), чиито жители са се разбунтували срещу венецианците през 1183 г. След като превземат града през 1202 г.<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/655932/Siege-of-Zara Encyclopædia Britannica Online, Siege of Zara]</ref> кръстоносците се насочват към Константинопол. Прогоненият от Константинопол млад византийски принц [[Алексий IV Ангел]], който иска да си върне императорския престол, им обещава значителна сума пари, 10 000 византийски войници, които да се включат в похода, 20 византийски кораба за транспорта към Египет и да поддържа в Светите земи 500 рицаря. Кръстоносците се съгласяват и връщат Алексий на престола след като [[Превземане на Константинопол (1204)|превземат Константинопол]] с обсада (1204 г.), но той не изпълнява обещанието си. Настъпват размирици, в Константинопол жителите започват бунт и избиват част от [[латинци]]те, живеещи в града (подобно на април 1182 г.). Кръстоносците и венецианците влизат в града и за да си отмъстят, нападат [[джамия]], опожаряват голяма част от града („Великият пожар“ 19 – 21 август 1203 г.) и го разграбват.<ref name="Phillips">{{Cite book|title=The Fourth Crusade: And the Sack of Constantinople|last=Phillips|first=Jonathan|publisher=Random House|year=2011|chapter-url=https://books.google.com/books?id=MiWnuS3uPqQC&pg=PR13|edition=2|page=xiii|language=en|chapter=Introduction|isbn=9781448114528|access-date=2021-04-08}}</ref> Венецианците си тръгват с богата плячка от пари, икони и предмети на изкуството, сред тях и прочутата четворка бронзови коне, които днес са на [[Сан Марко (Венеция)#Конете на Сан Марко|Сан Марко]].<ref name="Phillips"/> Византия е унищожена и в последвалото [[разделяне на земите на Ромейската империя]] Венеция получава стратегически територии в Егейско море, сред които островите [[Крит]] и [[Евбея]]. [[Архитектура]]та на някои днешни градове, например [[Ханя]] на Крит, е основно венецианска.<ref>[http://www.themodernantiquarian.com/site/10881/cydonia.html#fieldnotes C. Michael Hogan, ''Cydonia'', Modern Antiquarian, January 23, 2008]</ref> Егейските острови формират [[херцогство Наксос]], васал на [[Латинската империя]]. През 1241 г. Венеция сключва търговски договор с [[Монголската империя]].<ref>The enemy within: a history of espionage, General Military, p.49, Terry Crowdy, Osprey Publishing, 2006. {{ISBN|978-1-84176-933-2}}</ref> Продължава съперничеството с Генуа: през 1295 г. венецианска флота от 68 кораба атакува генуезката флота в [[Алексендрета]], а четири години по-късно са изпратени 100 кораба срещу генуезците.{{sfn|Norwich|1982|p=176-80}} През 1304 г. Венеция и Падуа водят кратка „война за солта“ с венецианска победа и утвърждаване на [[монопол]]а в търговията със [[сол]]. В средата на XIV век унгарският крал [[Лайош I Велики]] прави опит да превземе Зара, но безуспешно. Той създава съюз с редица венециански врагове, [[Франческо I да Карара]], господар на Падуа, [[Николаус Люксембургски|Николаус, патриарх на Аквилея]] и брат му [[Карл IV (Свещена Римска империя)|император Карл IV]] на Свещената Римска империя и др. и войските им превземат Градо и [[Муджа]]. В Далмация атакуват Зара, [[Трогир]], [[Сплит]] и [[Дубровник]] и Венеция е принудена да се изтегли от Далмация и да я отстъпи на Унгарското кралство със Задарския мир от 1358 г. [[File:Map Urban development - Venezia 1992 - Venezia XIII-XIV secolo - Touring Club Italiano CART-TEM-055 (cropped).jpg|thumb|Град Венеция през XIII и XIV век]] От 1350 до 1381 г. се възобновяват [[Венецианско-генуезки войни|войните с генуезците]]. Въпреки че първоначално губят, венецианците разбиват генуезкия флот в битката при Киоджа през 1380 и запазват доминацията си по море в източното Средиземноморие. === Патрициат === Венецианската аристокрация е сравнително отворена социална категория: първите патриции са преките потомци на първите [[трибун]]и и техните магистрати; към тях са добавят семействата, които активно и преди всичко икономически участват във [[Война за Киоджа|войната за Киоджа]] (1378 – 1381), и по-късните [[Кандийска война]] (1645 – 1669) и [[Морейска война]] (1684 – 1699). През 1774 г. всички тези благороднически домове от континенталните владения на Венеция също са добавени към ''Златната книга на аристокрацията''.<ref>{{Harv|Mutinelli, 1851|с. 223-224}}.</ref> Аристокрацията не е само класа от привилегировани хора, но и професионални държавни служители и всички те биват образовани – най-богатите в [[Падуански университет|Падуанския университет]], а обеднялата аристокрация (барнаботи) се обучават безплатно на о-в [[Джудека]].<ref>{{Harv|Mutinelli, 1851|с. 8-9}}.</ref> За да се предотврати концентрацията на власт, да се осигури текучество и да се позволи на най-голям брой аристократи да работят, всички тези позиции са краткотрайни, често продължават само година и често са лошо платени. Благородниците нямат право да имат връзки с чужденци, да напускат границите на републиката, да искат помилвания и да раздават пари; дворянството се запазва и след съдебни обвинения и предателство към родината.<ref>{{Harv|Mutinelli, 1851|с. 278-279}}.</ref> <!-- * {{Cita libro|autore=Fabio Mutinelli|titolo=Lessico veneto|url=https://books.google.it/books?id=_fFDAAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false|accesso=22 gennaio 2020|anno=1851|editore=Giambattista Andreola Editore|città=Venezia|cid=Mutinelli, 1851}} --> Създават се и закони: при управлението на [[Якопо Тиеполо]] през 1242 г. са урегулирани гражданските и икономическите отношения, а през 1239 г. е прието морско законодателство. Броят на изборните членове на Висшия съвет нараства от 45 на 60 и после на 100. Съветът на 40-те (Quarantia; споменат за първи път през 1223) получава право да раздава правосъдие, а Consiglio dei Rogati (60 члена; основан в средата на XIII век), натоварен с контрол над икономиката, с времето възприема и законодателни функции и почетната титла Сенат.<ref name="EB"/> Между 1290 и 1300 са приети закони, даващи право на участие в управлението на фамилиите, традиционно упражняващи магистратски задължения. Това е наречено „затваряне на Висшия съвет“ (serrata del Maggior Consiglio) и всеки, който се стреми към власт, но не принадлежи към патрициата, трябва да се осланя на народа. Това е почти невъзможно поради тесните икономически връзки с патрициите и няколко конспирации се провалят. Така е създадена управляваща класа, която силно се различава от останалите италиански комуни или от континенталните държави. За да се избегне рискът от авторитарно управление е създаден Съвет на десетте (1310), който да брани съществуващия режим.<ref name="EB"/> == Апогей и континентална експанзия през XV век == Венецианската победа над Генуа през 1381 г. е извоювана в същото време, когато [[Образуване на Османската империя|Османската империя се образува]] в Мала Азия и се насочва към Европа, където [[Битка при Одрин (1365)|завоюва Адрианопол]]. Венецианците са принудени да договорят [[неутралитет]] с нея и да потърсят компенсация на намаляващата търговия с Ориента. Те се насочват към континентална Италия с цел да се отърват от съседните им враждебни господари и да се възползват от богатите новопридобити земи. За известен период от време Венеция владее на континента само територията между реките [[Минчо]] и Ливенца, но отвъд Ливенца е важното княжество на патриарха на [[Аквилея]], през което минават основните пътища към Германия и Истрия, а контролът над тях е необходим за гарантиране на безопасността на пътуващите търговци. [[File:Map of Venice, 15th century.jpg|upright=3.2|мини|center|Карта на Венеция, XV век; страница от пътеводителя на Бернхард от Бриденбах:''Sanctae peregrinationes'',<br/> отпечатана в [[Майнц]], 11 февруари 1486<ref>[http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b20000018.r=Bernhard%20de%20Breydenbach Gallica] llustrations de Opusculum sanctorum peregrinationum ad spulcrum…</ref>]] В началото на XV век венецианците продължават да разширяват владенията си в Северна Италия чрез война с [[Падуа]] и установяват окончателен контрол над далматинския бряг, където са назначени като управители венециански патриции, например граф Филипо Стипанов в Зара. Към 1410 г. Венеция притежава флот от около 3 300 кораба (с 36 000 души екипаж) и владее по-голямата част от прилежащите ѝ територии на континента, включително важни градове като [[Верона]] и [[Падуа]].{{sfn|Norwich|1982|p=269}} Положението в Далмация е уредено през 1408 г. чрез примирие със [[Сигизмунд Люксембургски]]. След края му обаче Венеция нахлува в Аквилея и подчинява Трогир, Сплит, Дурас и други далматински градове и така консолидира адриатическите си владения. Управлението на [[Франческо Фоскари]] (1423 -1457) бележи апогея на Венецианската република. При избирането му [[Висш съвет|Висшият съвет]] постановява окончателното премахване на народното събрание [[Кончо]] и по този начин публичните органи спират да се позовават на древната комуна. Дожът приема титлата ''[[Дож на Венецианската република|Светлейши принц]]'' и с него върховният председателстващ орган на държавните събрания започва да се нарича ''Серенисима Сеньория'', докато цялата държава става ''Серенисима Република'' („Светлейша република“) [[Файл:(Venice)_Portrait_of_the_Venecian_doge_Francesco_Foscari_by_Lazzaro_Bastiani_-_Correr_Museum.jpg|ляво|мини|220пкс|Дож [[Франческо Фоскари]]: неговото управление бележи апогея на Светлейшата република, постановявайки в същото време изместване на центъра на тежестта от традиционните търговски и морски интереси към тези на континента.]] Фоскари продължава експанзията в Ломбардия и Венето: през 1426 г. влиза във война срещу [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. През юли 1427 г. е [[Битка при Кремона (1427)|битката при Кремона]], на 17 октомври 1427 г. е [[Битка при Маклодио|битката при Маклодио]]. Венеция, под командването на [[Франческо Бусоне|Франческо Бусоне, граф на Карманьола]], разширява границата си до река [[Ада (река)|Ада]], завладявайки ломбардските градове [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Крема]] и териториите на [[Вал Камоника]], които по-късно съставляват венецианска Ломбардия. В същото време, възползвайки се от слабостта на умиращата [[Византийска империя]], османците [[Обсада на Солун (1422 – 1430)|обсаждат Солун]] по суша. С надеждата да го спаси от ръцете на неверниците [[Деспот (титла)|деспот]] [[Андроник Палеолог (син на Мануил II)|Андроник Палеолог]] го отстъпва на венецианците. Знамето на Венеция е издигнато на 14 септември 1423 г., но след осемгодишна блокада Солун пада през 1430 г.. Разтревожен от нарастващата мощ на [[Османска империя|Османската империя]], през 1438 г. дожът любезно приема византийския император [[Йоан VIII Палеолог]], който пристига на Запад в отчаяно търсене на помощ. На [[Фераро-флорентински събор|събора във Флоренция]] е провъзгласена [[уния]] на Православната църква с Католическата. Официално унията е сключена между папа [[Евгений IV]] и император Йоан VIII Палеолог и общата им цел е нов кръстоносен поход, организиран от папата срещу османските турци, вече сериозно заплашващи Константинопол с превземане. Папата действително успява да уреди военна подкрепа под формата на [[Варненски кръстоносен поход]]. Междувременно военната ситуация в Бреша, която е под обсада от миланците, се изостря. През 1439 г. Републиката е принудена да планира колосално начинание (''Galeas per montes'' - кораби през планините), за да транспортира по суша две [[Галера|галери]] (40 м дълги и тежащи по 250 тона всяка) и 25 други по-малки кораба от река [[Адидже]] до [[Роверето]] и до [[Лаго ди Гарда]], за да се притекат на помощ на обсадения град. През 1441 г. мирът от Кремона потвърждава венецианското владение на Пескиера, Бреша, [[Бергамо]] и част от района на Кремона. През същата година Републиката придобива папска [[Равена]], [[Римини]], [[Фаенца]], [[Имола]] и [[Чезена]], както и трентинско [[Роверето]]. През 1444 г., побеждавайки окончателно пиратите [[неретляни]], Венеция завладява тяхната крепост в [[Омиш]]. Няколко години по-късно е завладян о-в [[Егина]]. През 1445 г. Венеция официално слага край на светската власт на Аквилейската патриаршия и я присъединява към континенталните си владения. Със смъртта на [[Филипо Мария Висконти]] в Милано през 1447 г. династията [[Висконти]] е свалена и е заменена от [[Амвросианска република]]. Венеция се възползва от това, за да окупира [[Лоди]] и [[Пиаченца]], враждебно настроени към новото миланско правителство, което пък призовава на помощ [[кондотиер]]а [[Франческо I Сфорца]]. След първоначалните си успехи над венецианците в битката при Монте ди Брианца и Битката при Караваджо обаче Сфорца се обръща срещу Амвросианската република и превзема Милано на 22 март 1450 г. след дълга обсада. Войните в Италия приключват на 19 април 1454 г. с мира от Лоди, който признава Сфорца за владетел на Милано и венецианската граница по река Ада.<ref name="brit_Peac">{{Цитат уеб | заглавие = Peace of Lodi | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 23 октомври 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Peace-of-Lodi | език = en | цитат = }}</ref> [[Файл:Mediterraneo_Orientale_1450.svg|мини|250пкс|[[Морски владения на Венеция]] в средата на [[15 век|XV век]]]] Въпреки успехите на Изток и Запад, когато [[султан]] [[Мехмед II]] [[Падане на Константинопол (1453)|превзема Константинопол]] на 29 май 1453 г., венецианският свят се променя радикално. За да накаже венецианците от Константинопол за помощта, оказана на защитниците на града, султанът нарежда байло [[Джироламо Миното]], неговият син и знатните венецианци да бъдат обезглавени, след това хвърля други венециански търговци в затвора и продава останалите колонисти в робство. На 18 април 1454 г. едновременно с мира от Лоди, Венеция подписва мирен договор с турците, който възстановява търговските им привилегии, които са били в сила при византийците, и си връща гръцките острови [[Скирос]], [[Скиатос]] и [[Скопелос]]. === Борба с Османската империя === {{Основна|Венецианско-турска война (1463 – 1479)}} [[Файл:Bellini, Gentile - Sultan Mehmet II.jpg|мини|260пкс|Османският [[султан]] [[Мехмед II]]: след като завладява Византийската империя, той се насочва към Европа и венецианските ''[[Морски владения на Венеция|морски владения (Stato da Mar)]]'', прогресивно намалявайки владенията на Републиката в [[Левант]]а]] [[Файл:Portrait of Doge Cristoforo Moro (1390-1471).jpg|ляво|мини|200пкс|Кристофоро Моро, 67-и дож на Венеция]] През 1463 г. османците атакуват [[Аргос]], предизвиквайки [[Венецианско-турска война (1463 – 1479)|Първата венецианско-турска война]]. След това Републиката търси съюзници на Запад, съюзявайки се с краля на Унгария [[Матяш Корвин]]. Единствено папа [[Пий II]] обаче желае да я изслуша и предоставя флот и въоръжен контингент. В опит да спре османския натиск, Венеция сключва съюз с [[Бей|бея]] на туркменския [[Ак Коюнлу]]. Дож [[Кристофоро Моро]] пристига в [[Анкона]] на 12 август 1464 г., за да се срещне с папата, но внезапната смърт на [[Пий II]] на 15 август го кара да се завърне у дома. Междувременно в Ориента венецианският флот форсира [[Дарданели]]те, предизвиквайки турците и избягвайки на косъм войната с [[хоспиталиери]]те в [[Родос]], нападнали венециански кораби с мавритански търговци. Командирът [[Веторе Капело]] завладява Модоне, [[Имброс]], [[Тасос]], [[Самотраки]] и за кратко време самата [[Атина]], подтиквайки княз [[Скендербег]] в [[Албания]] да се опълчи срещу турците, които напредват в Европа и през 1469 г. заплашват [[Истрия]]. След смъртта на Скендербег Венеция окупира [[Круя]]. През 1470 г. османците предприемат контраофанзива: султан [[Мехмед II]] [[Битка при Негропонт|обсажда Негропонт]], като построява понтонен мост, за да я свърже с континента. Нерешителността на генералния капитан на [[Морски владения на Венеция|морските владения на Венеция]] [[Антонио да Канал]], който не се решава да атакува кордона от лодки, причинява падането на града на 12 юли. Негропонт и населението му са унищожени: байло Марко Ерицо е съссечен. Венецианците търсят съюз и с други европейски сили и [[Шах на Персия|шаха на Персия]], но получават малка подкрепа и се ограничават със спорадични атаки на [[Анталия]], [[Халикарнас]] и [[Смирна]]. Венецианците продължават съюза на изток срещу османците с [[Узун Хасан]], следващият бей на Ак Коюнлу. Той създава огромна империя, простираща се над [[Месопотамия]], [[Персийска империя|Персия]] и [[Хорасан]]. Въпреки това Узун Хасан скоро е победен от османците при [[Терджан]] и е принуден да се оттегли в собствените си владения. Междувременно неуспешен бунт на 14 ноември в Кипър срещу [[Катерина Корнаро]], подстрекаван от благородници, лоялни на [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство|краля на Неапол]] [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I Трастамара]], кара Венеция да изпрати флота, за да си върне контрола над острова.{{Efn|Кипър става официално венецианска територия през 1489 г. след абдикацията на Коронаро и договор с египетския султан}} Османците завоюват Пелопонес и атакуват континенталните владения, приближавайки [[Удине]]. В Албания, героичната [[Обсада на Скутари (1478 – 1479)|съпротива на Скутари]] кара османците да отстъпят. Загубила голяма част от [[Циклади]]те и целия остров [[Евбея]], на 25 януари 1479 г. Републиката, изтощена и неспособна да продължи неравната борба, подписва унизителен мир с османците, с който им остъпва Аргос, Негропонт, [[Лемнос]] и Скутари и се задължава да им плаща годишно 10 000 златни [[дукат]]а ''zecchinno d'oro''. Пет години по-късно султан [[Баязид II]] потвърждава мирния договор с мирна размяна на островите [[Закинтос]] и [[Кефалония]] между двете страни. Веднага след като войната приключва, [[чума]]та пристига неочаквано и унищожава по-голямата част от населението на Венеция. След това, през 1480 г., турците окупират неаполитанските острови [[Левкада]] и [[Кефалония]] в [[Йонийско море]], опожаряват [[Отранто]] и създават военно пристанище във [[Вльора]]. В същото време напрежението на континента нараства, понеже кралят на Неапол насърчава [[Ерколе I д’Есте]] да претендира за притежание на [[Полезине]] и да застраши [[монопол]]а на Венеция в търговията със сол, като създаде нови [[солници]] в долините на Комакио. През 1482 г. Републиката сключва съюз с папа [[Сикст IV]] и води война срещу Ферара, т. нар. [[Война с Ферара (1482 – 1484)|Солна война]] срещу Флоренция, Неапол, Милано и Ерколе I д’Есте. След разгрома в битката при Кампоморто папата се отмята от съюза. Останала отново сама, Републиката успява да завземе части от [[Апулия]] чрез атака по море. В крайна сметка [[Лудовико Сфорца]] застава на страната на Венеция и е постигнат мир, подписан в Бреша на 7 август 1484. Венеция увеличава престижа си в Италия, най-вече за сметка на Флоренция. През 80-те години на XV век Венеция води кратки кампании срещу папа [[Инокентий VIII]] и [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|ерцхерцог Сигизмунд]]. Венециански войски се бият и срещу настъпващите войски на [[Шарл VIII]] по време на [[Италиански войни|Италианските войни]]. Съюзът с Арагонската корона и последващото завоюване на [[Неаполитанското кралство]] гарантират на републиката контрола върху пристанищата в Апулия, важни стратегически бази за южното Адриатическо море и [[Йонийските острови]]. Въпреки неуспехите срещу турците в края на XV век, със 180 000 жители град Венеция е втори по големина европейски град след Париж и вероятно най-богатият в света.{{sfn|Norwich|1982|p=494}} Територията на Венецианската република обхваща над 70 000 km² с над 2 милиона население (за сравнение, по същото време в Англия живеят 3 милиона, в цяла Италия 11 милиона, Франция 13 милиона и в Свещената Римска империя 10 милиона).{{cn|date=July 2022}} В административно отношение територията на републиката се разделя на три: # ''Dogado'' (херцогството, подчинено директно на дожа), съставено от островчетата в лагуната и първоначалните територии на континента; # ''Stato da Mar'' ([[Морски владения на Венеция|морските владения]]), включващи Истрия, венецианските владения в Далмация и Албания, пристанищата в Апулия, венецианските Йонийски острови, Крит, Егейския архипелаг, Кипър и крепости и търговски фортове из югоизточна Европа и Близкия изток; # ''Stato di Terraferma'' (континенталните владения), включващи Венето, Фриули, [[Венеция-Джулия]], Източна [[Ломбардия]] и [[Романя]]. [[File:Repubblica di Venezia.png|center|thumb|755px|Територията на републиката, съпоставена със съвременните граници: в тъмно червено – територии, завоювани в началото на XV век; в червено – територии, завоювани в началото на XVΙ век; в розово – временно владени територии; в жълто – морски пътища под контрола на венецианския флот през XV век; с оранжеви линии са обозначени основните търговски пътища, а с лилави квадратчета – основните търговски пунктове и колонии.]] == Венеция през XV и XVI век == {{основна|Венеция през XV и XVI век}} === Италиански войни === {{Основна|Италиански войни}} [[Файл:Basaiti_Portrait_of_Doge_Agostino_Barbarigo.jpg|мини|Портрет на дож [[Агостино Барбариго]]: по време на неговото управление Венеция, придобила [[Кипърско кралство|Кипърското кралство]], се сблъсква с [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Шарл VIII]] и с [[Османска империя|османския]] [[султан]] [[Баязид II]]|240пкс]] През 1489 г. кралица [[Катерина Корнаро]] отстъпва остров Кипър на Венеция, като се завръща в родината и получава в замяна феодите [[Азоло]] и [[Маростика]]. [[Анексия|анексирането]] на Кипър е частична компенсация за колониите, завзети от турците, сред тях и главните крепости на [[кралство Морея]]. Междувременно в Италия настъпват политически турбуленции: кралят на Неапол е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от църквата]] от папата за неплащане на годишния [[васален данък]] и папата дори предлага трона му на [[Крал на Франция|френския крал]] [[Шарл VIII]]. Смъртта на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] във [[Флоренция]] също е повод за френска намеса. Шарл VIII нахлува в Италия през октомври 1494 г., за да подкрепи Сфорца в спора за наследството на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], покорява Флоренция и през февруари 1495 г. завладява Неапол. Френската инвазия стряска [[Стари италиански държави|италианските държави]]. Водени от Венеция, те се обединяват около папа [[Александър VI]] в [[Свещена лига (1495)|Свещена лига]] или Лигата на Венеция. Шарл, искайки да избегне попадането в капан на юг, бързо тръгва на север, но е победен на 6 юли 1495 г. в [[Битка при Форново|битката при Форново]] и е принуден да напусне Италия. Венеция получава от съюзниците си [[Кремона]], [[Форли]], [[Чезена]], [[Монополи (Италия)|Монополи]], [[Бари]], [[Барлета]] и [[Трани]]. Шарл VIII е така раздразнен, че забранява с едикт на венецианците да търгуват в земите на Франция.<ref>Storia di Venezia E. Musatti Filippi Editore, с.295-299</ref> 1499 г. е тежка за Венецияː на континента води войната за Милано, а по море се бие [[Венецианско-турска война (1499 – 1503)|срещу османците]]. В допълнение през януари 1499 г. избухва банкова криза и правителството трябва да овладее паниката, предизвикана от поредица от банкови фалити в [[Риалто]].<ref>Avvenire 5 luglio 2017. [https://www.avvenire.it/agora/pagine/banco Se in Veneto salta il Banco, corsi e ricorsi della storia]</ref> Същата година новият френски крал [[Луи XII]] идва в Италия, този път като съюзник на Венеция, и завладява Милано. Турците подновяват войната в Леванта и въпреки поражението в [[Битка при Лепанто (1499)|битката при Сапиенца]] завладяват [[Навпакт]], Корони, Модони и остатъците от Морея, разпростирайки се и към Далмация. === Европа и Турция срещу Венеция === {{Основна|Камбрийска лига|Венецианско-турски войни}} Търговската система, върху която Републиката е основала своето богатство, навлиза в непреодолима криза. Венеция не само е загубила достъп до източните пазари, но [[Великите географски открития]] са отворили нови търговски пътища и Европа не зависи вече от венецианските търговци. През XVI век венецианската политика трябва да лавира между напредването на османците и натиска на европейските кралства върху италианските държави, за да запази своята политическа, териториална и икономическа цялост. [[Файл:Pope_Julius_II.jpg|ляво|мини|240пкс|Папа [[Юлий II]], портрет на [[Рафаело Санцио]]]] През 1503 г. господарите на [[Романя]], прокудени от херцог [[Чезаре Борджия]], предлагат да се подчинят на Република Венеция при условие да си възвърнат владенията: Венецианският сенат приема и Републиката завладява Римини, [[Фаенца]] и други градове. Това раздразва новия папа – генуезецът [[Юлий II]], който възнамерява да възстанови папското владение на тези земи. Той привлича на своя страна Франция и Свещената Римска империя в съюз срещу Венеция. През 1505 г. Венеция предлага да върне окупираните земи на папата, с изключение на Римини и Фаенца. Междувременно, притеснена от нарастващата търговска криза, на 15 януари 1507 г. създава новата магистратура на ''Savi alla Mercanzia'' с цел осигуряване на икономическо ръководство. През същата година папата иска на свой ред връщането на Римини и Фаенца, но този път получава от Сената категоричен отказ. След това Юлий II насърчава император [[Максимилиан I|Максимилиан I Хабсбург]], който планира коронационно пътуване до Рим, да атакува Венеция. През 1508 г. венецианската армия, водена от Бартоломео д'Алвиано, побеждава имперската армия, водена от херцог [[Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)|Хайнрих II фон Брауншвайг-Волфенбютел]] близо до [[Битка при Кадоре|Вале ди Кадоре]], при Маурия и [[Понтеба]], завладявайки [[Кадоре]], [[Гориция]] и [[Триест]]. [[Порденоне]] също е принуден да се предаде безусловно през 1508 г. и Венеция го определя като владение на самия Алвиано. Победен, Максимилиан е принуден да поиска примирие.<ref>{{Harv|Pellegrini, 2009|с. 115-116}}.</ref><ref>Canonici, Alviano с. 13.</ref> [[Файл:Giovanni_Bellini,_portrait_of_Doge_Leonardo_Loredan.jpg|мини|240пкс|[[Джовани Белини]], ''Портрет на дож Леонардо Лоредано''ː при този дож Венеция се изправя пред суровото предизвикателство на [[Война на Камбрийската лига|войната на Камбрийската лига]]]] Вътрешните раздори в Италия я правят цел за чужди интереси – испански, френски и немски. През 1508 г. е създадена [[Камбрийска лига|Камбрийската лига]] – военна коалиция въз основа на съюзнически договор, сключен на 10 декември 1508 г. в град [[Камбре]] между Луи XII и Максимилиан I, към който се присъединяват папа Юлий II, арагонският крал [[Фернандо II]], унгарският крал [[Уласло II|Владислав II]] и английският крал [[Хенри VIII]]. Официалната цел на Камбрийската лига е поход против османските турци, но тя е образувана де факто и против Република Венеция. Войната на Камбрийската лига се води основно във Венето между 1508 и 1511 и венецианците търпят поражение и губят територии, но вътрешните разногласия в лигата ги спасяват от по-лоши последици. През 1517 г. [[Договор от Нойон|договорът от Нойон]] слага край на войната, като по същество връща картата на Италия към статуквото отпреди конфликта.<ref name="EB"/> След като се изплъзва от опасността, Републиката предпочита да води политика на мир и баланс с различните сили, за да запази просперитета на земите си и остатъчните си морски владения, представляващи източник на финансови приходи. Венеция запазва относителен неутралитет и по време на войните между Хабсбурги и Валоа, които са втори етап на Италианските войни, но обхващат и други територии. Този стремеж да не се бърка във въпроси, които не я засягат пряко, води до относителен мир в средата на XVI век, но и до политически и религиозен консерватизъм и икономическа [[стагнация]].<ref name="EB"/> Венеция в тази епоха на относителен мир е в центъра на впечатляващо строителство, довело до монументална трансформация на сърцето на града, от частни дворци до седалищата на властта. През 1551 г. започва реконструкцията на [[Риалто (мост)|моста Риалто]], тогава все още направен от дърво и с [[подвижен мост]], за да позволи преминаването на кораби. Известни архитекти, които вече са участвали в различни градски обекти, като [[Якопо Сансовино]], [[Андреа Паладио]] и [[Якопо Барози да Виньоа]], представят своите проекти, но е предпочетен проектът на [[Антонио да Понте (архитект)|Антонио да Понте]]. [[Файл:Accademia - Miracle of the Holy Cross at Rialto by Vittore Carpaccio.jpg|ляво|мини|Старият [[Риалто (мост)|мост Риалто]] е построен отново от камък в средата на XVI век]] [[Файл:EmperorSuleiman.jpg|мини|210пкс|[[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] поема контрола над [[Египет]] и [[Сирия]], налага монопол върху морския трафик и атакува венецианските владения на изток.]] Продължават сблъсъците с османците в морските владения на Венеция: през 1533 г. турска военноморска ескадра, внезапно появила се на входа на пристанището на [[Кандия]] на о-в Крит, е унищожена от венецианците. През 1537 г. султан [[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] атакува венецианските колонии [[Корфу]], Клиса, Сира, Стампалия, [[Патмос]], [[Наксос]], [[Андрос]] и ги превзема; ограбва [[Егина]], обсажда [[Навплио]] и [[Монемвасия]] и заплашва Крит. Папа [[Павел III]] предлага помощ на Републиката, като поверява командването на християнския флот на генуезеца [[Андреа Дория]], но през 1538 г. последният е разбит в [[Превеза]] от турската флота. Обезсърчена, Венеция се съгласява да отстъпи [[кралство Морея]] на османците. През 1562 г. турците започват да планират нахлуване в Кипър, като събират големи сили в [[Саталия]] на анадолския бряг срещу Кипър. През 1563 г. е закрит [[Трентски събор|Трентският събор]] и в заключителните актове, наред с позоваванията на епископи и короновани глави, има и позоваване на дожа на Венеция, в особения му статут на принц и епископ на [[Сан Марко (Венеция)|църквата „Сан Марко]]“. Междувременно сблъсъците между венецианския и турския флот нарастват все повече и повече. На всички венециански кораби е дадена заповед да не напускат пристанищата и да се подготвят за война. Венеция изпраща молби за помощ в цяла Европа и дори до [[Вселенска патриаршия|патриарха на Константинопол]], за да подтикне Морея да въстане, както и до [[Списък на руските владетели|царя на Русия]] [[Иван IV|Иван Грозни]], за да атакува турците по суша. === Загуба на Кипър === {{Основна|Кипърска война|Битка при Лепанто}} [[Кипърска война|Кипърската война]] (1570 – 1573) се води между Венецианската република, подкрепена от [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]] и Османската империя при царуването на султан [[Селим II]]. Тя започва с османска инвазия на острова, при която столицата [[Никозия]] и няколко други града бързо са превзети от надвишаващата ги значително по численост османска армия; остава непревзета само [[Фамагуста]] – главната крепост на острова. Помощта на християнските сили се забавя и Фамагуста е превзета след 11-месечна обсада през август 1571 г. Два месеца по-късно, на 7 октомври 1571 г. се състои [[Битка при Лепанто|морската битка при Лепанто]] в [[Патраски залив|Патраския залив]], в която османският флот е победен, но Венеция не може да се възползва от победата. Османците бързо възстановяват флота си и Венеция е принудена да сключи сепаративен мир, като отстъпва владението на Кипър и плаща на османците 300 000 дуката. [[Файл:Jacopo_Tintoretto_037.jpg|ляво|мини|240пкс|[[Себастиано Вениер]] в униформа на генерал-капитан на морските владения: той предвожда венецианския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]], а по-късно е избран за дож.]] При дож [[Марино Гримани]] са издадени множество закони, ограничаващи папската власт, които гарантират максимален държавен контрол върху духовенството. Разтревожена от нарастващата австро-испанска власт в Италия, Републиката решава да подсили източната граница, като създаде огромен град-крепост във [[Фриули]]: на 7 октомври 1593 г. е основан град [[Палманова]], сред силни австрийски протести и в страх, че Венеция може да го използва като база за окупиране на графство Гориция. == Бавен упадък (XVII – XVIII век) == {{основна|Венеция през XVII – XVIII век}} Лишена от сигурния доход, който [[левант]]ийската търговия ѝ е осигурявала в миналото, сериозно застрашена от [[Османска империя|османските]] турци в своите отвъдморски територии, заобиколена от все по-силни и [[Национална държава|национални]] европейски сили и преди всичко все по-открито враждебни към нейната автономия, Венецианската република се съсредоточава върху защитата на владенията си, като в същото време тръгва към бавен политически упадък. Ако през [[17 век|XVII век]] тя все още е валидно ангажирана във войните за защита на своите морски граници и все още е способна не само да се изправи срещу турците в защитата на последната си голяма колония Кандия (о-в [[Крит]]), но дори да премине в контраатака със завладяването на [[Кралство Морея|Мореа]], то през [[18 век|XVIII век]] тя е сведена до италианска регионална сила, все по-укрепена в позиции на [[неутралитет]] и защита на съществуващото, които обаче не я предпазват от [[Наполеон I|наполеоновото]] нашествие. === Венеция срещу Испания === В началото на 1606 г. дож [[Леонардо Донато]] е изправен пред папското недоволство, наследено от управлението на предишния дож Марино Гримани. Папа [[Павел V]] изисква да му бъдат предадени двама свещеници, обвинени в престъпления от общ характер, които според папата се ползват с имунитет. Донато отхвърля папското искане.<ref>Andrea da Mosto: I Dogi di Venezia. Giunti, Florenz 2003, ISBN 88-09-02881-3 (Nachdr. d. Ausg. Mailand 1960).</ref> и Павел V налага ''интердикт'' на Венеция (временна забрана за извършване на църковни дейности).<ref>[https://www.ilgiornale.it/news/spettacoli/leonardo-don-doge-che-sfid-papa-1736675.html Matteo Sacchi, Leonardo Donà, il doge che sfidò il Papa, su ilgiornale.it, 6 agosto 2019. ]</ref> Донато обявява папския интердикт за нищожен и нарежда на духовниците в републиката да не го зачитат. [[Йезуити]]те, които не се подчиняват, са изгонени от Венеция и им е позволено да се завърнат чак през 1655 г. Донато остава твърд и непреклонен в решението си и успява да минимизира всички неблагоприятни последици от интердикта. След тежък теологически двубой с папата на 21 април 1607 г. чрез френско посредничество е постигнато споразумение двамата задържани от Венеция духовници да бъдат предадени на Франция, а папския интердикт е отменен. [[Файл:Gradisca_cjmer.jpg|мини|182x182пкс|[[Герб]] на [[Горица и Градишка|Графство Гориция и Градиска]]]] През 1613 г. Венеция започва война срещу [[ускоци]]те – християнски бежанци от Босна и турска Далмация, които австрийските Хабсбурги наемат за защита на границите след битката при Лепанто. Те се прехранват с [[пиратство]] в Адриатическо море и през 1615 г. опустошават територията на [[Монфалконе]]. Влизайки във война с тях, Венеция се оказва във война с [[ерцхерцогство Австрия]] и по суша. [[Файл:Galeone01.jpg|ляво|мини|250пкс|Разрез на [[галеон]]: през [[17 век|XVII век]], за да се изправи срещу Испания, Републиката започва да изгражда военноморски флот от [[Ветроходен кораб|ветроходни кораби]], заедно с традиционния флот от ''тънки'' галери]] Венецианците окупират [[Кормонс]], [[Аквилея]], [[Червиняно дел Фриули|Червиняно]] и обсаждат стратегическата крепост [[Градиска д'Изонцо|Градиска]] в Графство Гориция. В отговор австрийците настъпват в [[Истрия]] и окупират северната ѝ част, в същото време подтикват ускоците да атакуват по море. Австрийската офанзива е подновена през 1616 г. в опит да завладее и Южна Истрия, но безуспешно. Войната за Градиска се подновява през юни 1617 г., когато и австрийският, и венецианският командир падат убити, а замъкът е обсаден и е близо до падане. В този момент във войната се намесва Испания: като неаполитанският вицекрал изпраща ескадра в Адриатическо море, но без да постигне успех. След това, през юли, е разкрито, че маркизът на Бедмар [[Алфонсо де ла Куева-Бенавидес]] – испански посланик във Венеция, крои [[Заговор на Бедмар|заговор]] срещу правителството, но е разкрит и изгонен. В този момент Венеция отговаря, като установява контакти с Франция, която предлага да улесни мирните преговори. На 6 ноември в [[Мадридски договор (1617)|Мадрид]] е подписан договор, с който [[Status quo ante bellum|статуквото]] е възстановено, австрийците се ангажират да решат проблема с ускоците, а Адриатическо море е обявено за венецианско море, затворено за всякакви неразрешени военни кораби. През 1618 г. избухва [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], религиозни конфликти, които започват от владенията на австрийските Хабсбурги, разпростират се в цялата Свещена Римска империя и накрая въвличат по-голямата част от Европа. През 1619 г. Венеция се съюзява с [[Съединени провинции|Републиката на седемте съединени провинции]], влизайки във война с [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] и въоръжавайки, наред с традиционната Тънка армада от галери, и Голяма армада „Армада Гроса“ ({{lang|it|Armada Grossa}}), от [[Ветроходен кораб|ветроходни кораби]], наемани от холандци и англичани, за да се бият срещу испанците. През 1620 г. испанците превземат прохода [[Валтелина]], част от т.нар. ''Испански път'' (създаден по време на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]], той е жизнено важен за комуникацията между испанските и австрийските Хабсбурги) (вж. [[Война за Валтелина]]), като подбуждат т. нар. „Свещено клане“ между протестанти и католици през юли 1620 г. и придобиват контрол над прохода.<ref name="auto">{{harvnb|Dyer|1877}}</ref> Венеция влиза във войната заедно със [[Савойско херцогство|Савоя]] срещу испанците. През 1626 г. Венеция също е принудена да преговаря с испанците за мир, признавайки Валтелина като автономна територия под техен [[протекторат]]. Това обаче е само временно примирие: през 1629 г. Републиката се намесва отново срещу Испания в споровете около наследяването на [[херцогство Мантуа]], като подсилва флота с наемането на десет кораба, които са включени в ''Армада Гроса''. През 1630 г. във Венеция се разразява [[чума|чумна]] епидемия, пренесена в Италия от [[ландскнехт]]ите и вероятно пристигнала в града с посланика на Мантуа маркиз Де Стирджис. През октомври Венецианският сенат, по искане на Сеньорията, дава тържествен обет да построи църква в чест на [[Богородица]], за да спре епидемията. Едва през март 1631 г. обаче интензивността на заболяване започва да намалява, което позволява да започне строителството на базиликата „[[Санта Мария дела Салуте]]“: изчислено е, че смъртните случаи във Венеция са 98 хиляди, сред които е и самият дож. === Кандийска война === {{Основна|Кандийска война}} [[Файл:MBoschini_Il_regno_tutto_di_Candia.jpg|мини|270px|Изображение от 1651 г. на [[Крит|Кандия]] под защитата на [[Лъв на Свети Марк|лъва на Свети Марк]]ː въпреки упоритата съпротива [[Кандийска война|Кандийската война]] приключва със загубата на последната голяма морска колония на Венеция]] Продължава съперничеството с османците по море. През 1638 г. флотът от венециански ветроходни кораби се сблъсква близо до османското военно пристанище [[Вльора]] с [[Бербери|берберски]] пирати (тогава османски съюзници) и ги разбива, като същевременно бомбардира и града. По-сериозен повод за подновяването на войната с османците възниква през 1644 г., когато [[хоспиталиери]]те нападат османски [[конвой]], натоварен с поклонници, който пътува от Константинопол към [[Александрия]]. Малтийската флотилия спира в пристанище на о-в [[Кандия]] (Крит), за да се снабди с припаси. Турците смятат приемането им за открито враждебно действие. През 1645 г. [[Висока порта|Високата порта]] събира армия от 50 000 души и 416 кораба, уж за да проведе наказателна експедиция в Малта, но за ужас на венецианците турският флот внезапно се появява на 23 юни 1845 г. пред пристанището-крепост [[Ханя]] на Крит. По време на продължителната [[Венецианско-турска война (1645-1669)|Критска война (1645 – 1669)]] османците бързо превземат по-голямата част от острова, но обсадата на Кандия продължава 21 години: от 1648 до 1669 г. Подписването на [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] през 1659 г. слага край на [[Френско-испанска война|войната между Франция и Испания]]. Това позволява Венеция да получи нова помощ от християнските държави. Венецианците дори акостират в Мореа, превземайки [[Каламата]], но скоро се оттеглят, за да се концентрират върху отбраната на Кандия. През 1666 г. е изпратена венецианска експедиция за отвоюване на Крит, но без успех. През 1667 г. самият [[велик везир]] пристига в Кандия, за да ръководи военните операции. В града се стичат доброволци от цяла Европа и макар че Кандия е почти напълно унищожена и обезлюдена, тя все още е способна да устои на непрекъснати бомбардировки и атаки, докато не е подписан мирен договор на 5 септември 1669 г. Венеция губи 134 млн. дуката и 30 000 мъже в конфликта, а турците – 80 000 войници и сума от няколко милиона в начинание, което е трябвало да продължи едва няколко месеца. Последните венециански крепости на Крит са превзети от турците през 1715 г. по време на последната [[Венецианско-турска война (1714-1718)]]. [[Файл:Köprülü_Fazıl_Ahmed.jpg|мини|ляво|230пкс|Османският [[велик везир]] [[Фазъл Ахмед паша]]: с неговата лична намеса се слага край на обсадата на Кандия]] === Морейска експедиция === [[Файл:Morosini_conquest_of_Moreas_medal.jpg|ляво|мини|180пкс|[[Медал]] на [[Дож на Венецианската република|дож]] [[Франческо Морозини]] ''Пелопонеския'']] След падането на Кандия венецианското присъствие в Източното Средиземноморие е сведено само до [[Йонийски острови|Йонийските острови]], но когато избухва [[Голяма турска война|войната между Австрия и Османската империя]] и турците [[Обсада на Виена|обсаждат Виена]], Венеция се подготвя да воюва отново в старите си води. Затова през 1684 г., за да отблъсне османците, Венеция се включва в нова [[Свещена лига (1684)|Свещена лига]] заедно със [[Свещената Римска империя]], [[Жеч Посполита]], [[Московско царство|Московското царство]] и други християнски държави. [[Франческо Морозини]], последният защитник на Кандия, е назначен за генерален капитан на морските владения, докато венецианският байло на Константинопол бързо напуска града: за първи и единствен път Венеция първа обявява война на [[Високата порта]]. Турските територии в [[Далмация]] са атакувани, докато съюзниците [[морлаци]] проникват в [[Босна]] и [[Албания]]. Венецианският флот превзема [[Левкада]] (Санта Маура), което позволява на морската пехота да завладее [[Превеза]] (29 септември) и [[Месолонги]]. През 1685 г. венецианците превземат [[Корони (остров)|остров Корони]], напредвайки навътре в [[Месения]] и [[Мани (полуостров)|Мани]]. През 1686 г. година пристигат подкрепления от [[Папска държава|Папската държава]], [[Велико херцогство Тоскана]] и Малта. Превзети са Модони, [[Аргос]], [[Коринт]] и [[Навплио]]. Въпреки чумната епидемия през 1686 г. падат и [[Патра]], [[Рион]], [[Антирио]] и [[Навпакт]], което обръща турците в бягство. След като Морозини превзема през август и [[Мистра]], [[кралство Морея]] минава под пълен венециански контрол. Венецианците се преместват в Централна Гърция, където превземат [[Елевсина]] и се насочват към [[Атина]], където обсаждат [[Акропол (Атина)|Акропола]] от 23 до 29 септември. Турците са използвали камъните от [[Храм на Атина Нике (Атина)|храма на Атина Нике]], за да построят отбранителен бастион, а [[Партенон]]ът е използван като склад за боеприпаси. При обстрела той е поразен от венециански снаряд и вечерта на 26 септември избухва, като взривът разрушава покрива. Превъзходството на турската кавалерия в [[Атика]] обаче прави невъзможно задържането на града, който венецианците изоставят през април 1687 г. [[Файл:Portrait of Doge Francesco Morosini (1619–1694), half-length, in armour .jpg|ляво|мини|240пкс|Франческо Морозини, 108-и дож на Венеция]] През 1688 г. Морозини е избран за дож. Той остава на бойното поле и организира обсада на Негропонт ([[Евбея]]), но през октомври е принуден да вдигне обсадата и да се завърне във Венеция. Свещената лига бележи победи в Унгария и султан [[Мехмед IV]] е свален от престола в полза на своя брат [[Сюлейман II (Османска империя)|Сюлейман II]]. Сюлейман II, възползвайки се от [[Деветгодишна война|войната на Големия съюз]], която включва Австрия на два фронта, продължава да контраатакува. Венецианците атакуват Вльора, която пада на 18 септември. През 1692 г. нападат и Крит, където подлагат Кандия на обсада, а местното население вдига въстание. То обаче се проваля, което води и до загубата на венецианската крепост Грабуза. Надявайки се да възобнови завоеванията си в Гърция, самият Морозини, въпреки напредналата си възраст, се завръща през 1693 г., но умира на 16 януари 1694 г. в Навплио. Морозини е наследен като военачалник от Дзено, който, против дадените му съвети, започва експедиция срещу богатия о-в [[Хиос]]: венецианците лесно го превземат, но след суровия отговор на турците са принудени да отстъпят. Малки сблъсъци има впоследствие през 1695 г. на [[Андрос]], през 1696 г. на [[Лемнос]] и през 1697 – 1698 г. на [[Самотраки]]. През 1699 г. войната завършва с [[Карловицки договор|Карловицкия мир]], който постановява победата на Свещената лига и отстъпването на [[кралство Морея]] на венецианците: това е последната голяма кампания за разширяване на Венецианската република и последната ѝ голяма победа. === Венеция през XVIII век === Въпреки желанието на Венеция да остане настрана от войните, които бушуват в Европа в този период, през 1714 г. Републиката е принудена отново да се изправи срещу османците в последната седма [[османско-венециански войни|османско-венецианска война]] (наричана и '''Втора морейска война'''{{hrf|Lane|1973|411}}), която трае до 1718 г. Войната заварва Републиката неподготвена политически и военно: Мореа и последните егейски колонии скоро падат. Единствените забележителни успехи са успешната отбрана на остров Корфу през 1716 г. и блокирането на набезите в Южна [[Далмация]]. Венеция е спасена от по-голямо поражение благодарение на намесата на австрийските Хабсбурги, чиито победи водят до подписването на [[Пожаревацки договор|договора от Пожаревиц]] през 1718 г., според който Венеция признава загубата на Морея и запазва само [[Йонийски острови|Йонийските острови]] и владенията си в Далмация. През 1721 г. границата на Далмация е окончателно стабилизирана с определянето на т. нар. „Линия „Мочениго“. [[Файл:Ca'_Rezzonico_-_La_venditrice_di_essenze_-_Pietro_Longhi.jpg|ляво|мини|[[Маска|Маските]] на ''[[Венециански карнавал|Венецианския карнавал]]'' : последният век на [[Венецианска република|републиката]] се характеризира с [[Парти (събиране на хора)|партита]] и социален живот]] През 30-те години на XVIII век Венеция става известна в цяла Европа като град на удоволствията и развлеченията, както и като град на културата, благодарение на свободата на мисълта, гарантирана от Републиката срещу църковната намеса. Започвайки от 1736 г., благодарение на въвеждането на нови видове кораби, наречени „ати“, с по-малък екипаж и много оръдия за отбрана, икономиката се подобрява значително. Благодарение на предимствата, донесени от политиката на неутралитет в европейските конфликти, търговците от Венеция търгуват свободно с всички страни [[Файл:Boston,_Museum_of_Fine_Art_-_Il_bacino_di_San_Marco_c.1738_-_Canaletto.jpg|мини|250пкс|Басейнът Сан Марко в средата на XVIII век]] През 1764 г. е ратифицирана [[Конвенция от Остиля|Конвенцията от Остиля]], която окончателно решава вековния въпрос за западните граници на републиката към австрийските владения в района на Милано. През тази епоха Венеция е засегната от сериозна икономическа криза, срещу която се правят опити да се реагира чрез обнародване на закони за ограничаване на лукса, които обаче не намират реално приложение. Наложена е данъчна реформа, за да се преразпредели натискът върху гражданите и вътрешните мита са премахнати. Същевременно е направен опит за съживяване на търговията, като се предприемат действия срещу берберските пирати. За тази цел е изпратена венецианска експедиция през 1766 г. срещу [[Триполи]], която принуждава местния господар да сключи търговски споразумения с Републиката. Търсени са и други споразумения – с [[Тунис (град)|Тунис]], [[Мароко]], [[Руска империя|Руската империя]] и с [[Америка]]. През 1767 г., като част от подобряването на отношенията с Австрия, Венеция е посетена от [[Карл Евгений (Вюртемберг)|Карл Евгений фон Вюртемберг]], последван през 1769 г. и 1775 г. от самия император [[Йозеф II]]. През 1782 г. градът е посетен от [[Павел I (Русия)|Павел I от Русия]] и от папа [[Пий VI]]. През 1784 г. е ред на [[Густав III (Швеция)|Густав III от Швеция]]. Въпреки тези важни визити венецианската политическа сила на европейската сцена намалява все повече. През 1785 – 1786 г. венецианският флот води война за последен път: под командването на [[Анджело Емо]] са бомбардирни [[Сфакс]], [[Тунис (град)|Тунис]] и [[Бизерта]], окончателно слагайки край на заплахите на берберските пирати за остатъчната венецианска търговия. XVIII век се характеризира с разпространението на типичния за [[Просвещение]]то във Франция [[литературен салон]]. В тези салони се провеждат литературни и политически дебати, водят се романтични разговори и се играят карти. Макар че тези салони подкрепят революционните идеи, те не са на страната на [[Френска революция|Френската революция]]. В този период Републиката все още блести в културата с [[Антонио Вивалди]] в музиката, [[Карло Голдони]] в литературата и [[Джовани Батиста Тиеполо]] и [[Каналето]] в живописта. == Край на Венецианската република == {{Основна|Падане на Венецианската република|Кампоформийски мирен договор}} [[Файл:Italia_1796.png|мини|Венецианските територии (горе вдясно в зелено) в навечерието на падането на републиката]] На 9 май 1789 г. е избран последният дож: [[Фриули|фриуланецът]] [[Лодовико Манин]]. При избирането му се носи слухът: „Избраха за дож фриуланецǃ Републиката е мъртваǃ“ Икономическата криза, която удря Венеция, е налице и в голяма част от Европа и по-специално във Франция, където вътрешното напрежение бързо нараства. Свикването на [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] през същия месец май, скоро след това е последвано с [[Превземане на Бастилията|щурма на Бастилията]] на 14 юли и избухването на [[Френска революция|Френската революция]]. Големите европейски сили се намесват срещу революцията, страхувайки се от разпространението ѝ, и обявяват [[Война на Първата коалиция|война на Франция]]. На 21 януари 1793 г. революционерите [[Гилотина|гилотинират]] крал [[Луи XVI]], страхувайки се от възстановяване на [[Абсолютна монархия|монархията]], и скоро след това на власт идват [[якобинци]]те и установяват [[Големият терор|Големия терор]]. Революционният вятър от Франция се разпространява в цяла Европа, достигайки и до Венеция, където общественият живот е разтърсен от вътрешнополитическите вълнения, провокирани от новите идеи. Правителството, въпреки че отстоява твърдо консервативни позиции, не е в състояние да осигури ефективен отговор на исканията за обновление, нито напълно да задуши недоволството, което се разпростира по-специално сред средните класи. У аристократичната класа се поражда несигурност и страх от избухването на якобински бунтове, които в действителност никога не се осъществяват. Републиката предоставя гостоприемство през 1794 г. на претендента за френския трон, графа на [[Лил]] [[Луи XVIII|Луи Станислас Ксавие]], но когато френските дипломатически представители остро протестират, правото му на убежище е отменено и Луи напуска, молейки в знак на протест името му да бъде заличено от ''Златната книга на венецианската аристокрация''. В същото време тази постъпка кара много европейски дворове да изразят разочарованието си пред венецианското правителство. Когато през април 1796 г. в Италия нахлуват френски войски, ситуацията във Венеция е напрегната поради вътрешните вълнения, дължащи се на исканията за повече демокрация и свобода. [[Файл:Lodovico Manin.jpg|мини|260x260px|Последният дож [[Лодовико Манин]]]] Провеждането на [[Италианска кампания (1796 – 1797)|Италианската кампания]] на френската армия е поверено на младия генерал [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който превзема [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] и австрийските владения в Северна Италия, влизайки в [[Милано]] на 15 май. Венеция веднага обявява [[неутралитет]] въпреки австрийските молби за помощ, ограничавайки се до назначаването на извънреден [[Суперинтендант (Венецианска република)|генерален суперинтендант]] за континенталната част, за да засили контрола над провинциите. Венецианският неутралитет обаче е нарушен: първо от отстъпващите австрийски войски, които се оттеглят към [[Тирол]] през нейна територия, а след това, на 30 май, и от Наполеон, който прекосява река [[Минчо]], за да преследва австрийците. Така районът става театър на военни действия. Желаейки да не провокира французите, на 1 юни генералният суперинтендант дава съгласие те да влязат в крепостта на [[Верона]] и в други градове, придружавайки това с подобна отстъпка и за австрийците. Навсякъде отношенията между венецианските войски, френските окупатори и местното население се изострят, докато присъствието на [[Френска революционна армия|революционната армия]] вълнува духовете на якобинските симпатизанти. Изправен пред тези събития, Сенатът на Венеция, който е силно загрижен, нарежда оттеглянето на флота и набирането на териториална милиция. Назначен е генерален суперинтендант на [[Венецианска лагуна|Лагуните]] и [[Лидо]], който да осигури защитата на [[Догадо]]. В същото време са отправени дипломатически протести към [[Директория]]та в Париж и двора във Виена. Към генералния суперинтендант е назначен извънреден суперинтендант на континента, но със слаби резултати. След като австрийските зимни контраофанзиви се провалят и хабсбургската крепост [[Мантуа]] е превзета, французите подтикват към бунт в [[Бергамо]] на 13 март и в [[Бреша]] на 18 март. На 27 март те се намесват съвсем открито, като предизвикват бунт в [[Крема]] и на 31 март обстрелват [[Сало]], който се надига в защита на Републиката. Без да спазват всякакво подобие на законност, французите стават все по-агресивни и арогантни, открито заплашвайки да попречат на операциите за повторно завладяване на градовете, наредени от Венеция. [[Файл:Fort_San_Andrea_Isola_di_Sant'Andrea.jpg|ляво|мини|240пкс|Фортът „Сант Андреа“ във Венеция, откъдето са изстреляни артилерийските залпове, потопили ''„Освободителят на Италия“'']] На 17 април Наполеон идва да подпише предварително примирие в Льобен с император [[Франц II]], обещавайки му предаването на континенталните венециански владения. Същия ден, въпреки прокламациите на дожа, призоваващи за спокойствие, Верона се надига, принуждавайки французите да се затворят в крепостите. На 20 април французите, въпреки че са наясно със забраната за влизане на въоръжени кораби в пристанищата на Републиката, се опитват да тестват защитата на Венеция, като изпращат [[фрегата]]та „Освободителят на Италия“, за да форсира пристанището на Лидо: в отговор мощната артилерия от форт „Сант Андреа“ унищожава кораба. Правителството на Венецианската република обаче не успява да се възползва от моментното предимство и все още се надява да избегне открит конфликт, дори и с цената на загуба на земите си, като отказва да мобилизира армията и да изпрати подкрепления във Верона. Накрая на 24 април тя е принудена да се предаде. Отказът от въоръжена защита позволява на Наполеон лесно да се установи в [[Маргера]], на ръба на [[Венецианска лагуна|Венецианската лагуна]], където на 2 май той официално обявява война на Венеция. Републиката все още разполага с цялата мощна флота, военните гарнизони на града и тези отвъд морето, а най-решените да се съпротивляват канят дожа да отстъпи в [[Задар]], от където да координира отбраната. Въпреки това сутринта на 12 май, сред слухове за заговори и предстояща френска атака, [[Висш съвет|Висшият съвет]] се събира за последен път. Въпреки че на сесията липсва кворум, дожът призовава патрициите да капитулират с надеждата да спестят по-нататъшни страдания на населението. [[Файл:Palazzo_Ducale_facciata.JPG|мини|Балконът на [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] във Венеция, от който на 12 май 1797 г. са обявени [[абдикация]]та на [[Висш съвет|Висшия съвет]] и краят на Републиката.]] Ужасени от [[мускет]]ните залпове на скиавоните (част от [[пехота]]та), които, евакуирайки се според заповедта, поздравяват Венеция така, присъстващите благородници одобряват предложението и разпускат събранието. Публичното обявяване на решението обаче предизвиква бунт. Викайки „Да живее Свети Маркǃ“ и „Да живее републикатаǃ“, гражданите се опитват да възстановят републиката, атакувайки домовете и имуществото на якобинските привърженици. Магистратите, страхувайки се от безредиците, стигат дотам да ги потушат със сила, дори стрелят с артилерийски снаряди в [[Риалто]] и установяват нощни патрули при арсеналите. На 13 май дожът, вече единствен господар на държавата за първи път от векове, издава окончателните прокламации, за да определи прехода на властта към временен орган на управление. Той дори заплашва всекиго, осмелил се да се надигне срещу новата власт, със смърт. На 14 май властта преминава, както е установено, към временното правителство, което поканва французите да влязат в града. Те влизат във Венеция на 15 май, докато Лодовико Манин напуска Венеция, за да се оттегли в семейната си резиденция. На 17 октомври 1797 г. Австрия е принудена да капитулира с подписването на [[Кампоформийски мирен договор|Кампоформийския мирен договор]]. С него тя признава загубата на [[Австрийска Нидерландия]] и допуска ликвидирането на [[Венецианска република|Венецианската република]], чиито владения си поделя с Франция.<ref>Dartford, ''French revolution'', p. 115</ref> == Вижте също == * [[Венецианска република]] * [[Морски републики]] * [[Република Сан Марко]] * [[Стари италиански държави]] == Библиография == * ''Storia di Venezia'', 12 voll., Treccani, 1990-2002 * ''Venezia e l'Islam'', Venezia, Marsilio editori, 2007 * Gino Benvenuti, ''Le Repubbliche Marinare. Amalfi, Pisa, Genova, Venezia'', Roma, Newton & Compton editori, 1989 * Marino Berengo, ''La società veneta alla fine del Settecento'', Firenze, Ricerche storiche, Sansoni, 1956 * Andrea Da Mosto, ''L'Archivio di Stato di Venezia, indice generale, storico, descrittivo ed analitico'', Roma, Biblioteca d'Arte editrice, 1937 * Charles Diehl, ''La Repubblica di Venezia'', Roma, Newton & Compton editori, 2004 * Oliver Logan, ''Venezia. Cultura e società (1470-1790)'', Roma, Il Veltro editore, 1980 * Martin Lowry, ''Il mondo di Aldo Manuzio. Affari e cultura nella Venezia del Rinascimento'', Roma, Il Veltro editore, 1984 * William H. McNeill, ''Venezia, il cardine d'Europa (1081-1797)'', Roma, Il Veltro editore, 1984 * Fabio Mutinelli, ''Lessico Veneto'', Venezia, Tipografia Giambattista Andreola, 1852 * Donald E. Queller, ''Il patriziato veneziano. La realtà contro il mito'', Roma, Il Veltro editore, 1987 * Alvise Zorzi, ''La Repubblica del Leone. Storia di Venezia'', Milano, Euroclub, 2001 * Stefano Zuffi, Alessia Devitini e Francesca Castria, ''Venezia'', Milano, Leonardo Arte editori, 1999 * Luigi Tomaz, ''In Adriatico nell'Antichità e nell'Alto Medioevo'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2003 * Luigi Tomaz, ''In Adriatico nel secondo millennio'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2010 * Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010 * Marco Pellegrini, ''Le guerre d'Italia: 1494-1530'', Bologna, Il mulino, 2009 * (<abbr>EN</abbr>) John Julius Norwich, ''A History of Venice'', New York, Vintage Books, 1989 * (<abbr>EN</abbr>) Robert Hutchinson, ''Young Henry: The Rise of Henry VIII'', New York, Thomas Dunne Books, 2012 * Samuele Romanin, ''Storia documentata di Venezia'', vol. 1-9, Venezia, Pietro Naratovich tipografo editore, 1853-1860 == Обяснителни бележки == <references group="lower-alpha"/> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book | title = La Repubblica di Venezia | last = Diehl | first = Charles | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2004 | edition = | publisher = Newton & Compton editori | location = Roma | isbn = 88-541-0022-6 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it}} * Luigi Tomaz, ''In Adriatico nell'Antichità e nell'Alto Medioevo'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2003. * Luigi Tomaz, '' In Adriatico nel secondo millennio'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2010. * {{cite book | title = Lepanto. La battaglia dei tre imperi | last = Barbero | first = Alessandro | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = Laterza | location = | isbn = 978-88-420-8893-6 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it }} * {{cite book | title = Le guerre d'Italia: 1494-1530 | last = Pellegrini | first = Marco | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Il mulino | location = Bologna | isbn = 978-88-15-13046-4 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it }} * {{cite book | last=Setton| first=Kenneth Meyer | author-link = Kenneth Setton | title=Venice, Austria, and the Turks in the Seventeenth Century | publisher=The American Philosophical Society | location = Philadelphia | year=1991 | isbn=0-87169-192-2 | url = https://books.google.com/books?id=XN51y209fR8C | lang = en}} * {{Cite book|title=A History of Venice'|last=Norwich|first=John Julius|publisher=Alfred B. Knopf|year=1982|location=New York|isbn=9780394524108|url=https://books.google.com/books?id=NX-nxgEACAAJ|language=en|access-date=2020-12-06}} * {{cite book | title = La Repubblica del Leone. Storia di Venezia | last = Zorzi | first = Alvise | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Bompiani | location = Milano | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it }} {{Превод от 2|it|Storia della Repubblica di Venezia|en|History of the Republic of Venice|138768651|1250025152}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Венеция]] [[Категория:Венецианска република]] 5sw2fr34jyg3ulouuxz7avkxb4do1rg 12397650 12397649 2024-10-28T16:50:56Z Ket 2798 /* Библиография */ 12397650 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{твърде дълга}} [[Файл:Canaletto_-_The_Grand_Canal_and_the_Church_of_the_Salute.jpg|мини| Венеция през 1730 г. на картина на [[Каналето]]|270пкс]] '''Историята на [[Венецианската република]]''' официално започва с раждането на първите политически автономии във [[Венецианска лагуна|Венецианската лагуна]] и с основаването на [[Морска Венеция|Венецианското херцогство]], и завършва с [[Падане на Венецианската република|анексирането на Венето]] от [[Наполеон I|Наполеон]], като обхваща период от над [[хилядолетие]]. [[Венеция]] е град, роден върху останките от периферна система от поселения на римския Регион X, наречен [[Венеция и Истрия]], които още от [[VI век]], вследствие на варварските нашествия, започват да се населват с мигрирaли латини. Латините намират сигурно място от набезите на [[германи]]те благодарение на защитата на [[Византийска империя|Византийската империя]], присъстваща на територията в различни административни форми от епохата на [[Юстиниан I]]. Географската отдалеченост на имперската столица [[Константинопол]] от [[Равена]] и нарастващото икономическо развитие са обстоятелствата, позволяващи на местното население да постигне достатъчна административна автономия, което впоследствие води до раждането на автономна държава, известна като ''[[Венецианска република]]''. За кратко време градът постига политическа и военна хегемония в [[Адриатическо море]] и до [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] ([[1571]]) и в цяло [[Средиземно море]], превръщайки се и в главно морско пристанище и център на икономическия обмен. Венецианското общество напълно осъзнава величието на своята държава, активно участвайки в международните военни решения и действия, така че от чисто общинска организация и култура във Венеция скоро се формира териториална идентичност и граждански ред с национален характер. Трябва да се отбележи, че от XIV до XVI век Венеция е третият най-населен град в Европа и до XVIII век е един от първите пет в Европа.<ref>The Bairoch Database</ref> == Предистория == [[Файл:Justinian_mosaik_ravenna.jpg|alt=|мини|[[Император на Византия|Византийският император]] [[Юстиниан I]] със свитата си, изобразен на [[мозайка]] в базиликата „[[Сан Витале]]“ в [[Равена]]|270пкс]] Венеция е единственият голям град в Италия, основан след падането на Западната Римска империя.<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Venice - Maritime, Republic, Lagoon {{!}} Britannica | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 17 октомври 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Venice/History | език = en | цитат = }}</ref> Някои историци определят датата 21 март 421 г. като рождена дата на Венеция, основана от падуанските консули, прогонени от [[Падуа]].<ref>Giuseppe Cappelletti, {{Cite book|title=Storia della Repubblica di Venezia dal suo principio sino al suo fine|publisher=Antonelli Editore 1850|pages=ne 26-28}}</ref> Всъщност именно през 421 г. е осветена църквата „[[Сан Джакомо ди Риалто]]“, считана за най-старата църква в града днес. Друга предложена дата е [[401]] г.<ref name=":0">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore|location=Milano|page=11}}</ref> През 452 г. [[хуни]]те унищожават [[Аквилея]] и другите градове на [[Венето]] и множество бежанци, идващи дори от [[Рим]],<ref name=":0">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore|location=Milano|page=11}}</ref> търсят подслон на островите във [[Венецианска лагуна|Венецианската лагуна]]. Населението на Лагуната започва да се самоуправлява с автономни институции, оглавявани от [[трибун]]и, избрани от народно събрание.<ref name=":0">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore|location=Milano|page=11}}</ref> По време на [[Готска война (535-554)|готската война]] през 537 г. Венеция изпраща въоръжени кораби в помощ на [[Византийски флот|византийския флот]] на генерал [[Велизарий]], обсаден в Рим от [[готи]]те.<ref name=":1">{{Cite book|title=Le repubbliche marinare|series=I grandi libri d'oro|year=1974|publisher=Arnoldo Mondadori Editore]location=Milano|page=12}}</ref> След победата на византийците [[Византийска Италия|византийските територии]] в Северна Италия към средата на [[6 век|VI век]] се контролират от [[Равенски екзархат|Равенския екзархат]], създаден през 584 г.<ref name="EB"/> След отминалите боеве с готите провинцията е напълно обезлюдена, с полуразрушени градове и изолирани самоуправляващи се комуни. Нападенията на [[лангобарди]]те в Северна Италия, започнали през 568 г., отново прогонват местните жители към крайбрежните и лагунните райони, където се развиват нови градски центрове: [[Градо]], [[Каорле]], [[Ераклеа]], [[Йезоло]], [[Торчело]], [[Риалто]], [[Маламоко]], [[Киоджа]] и др. Те са свързани с Равена само по море и изолацията им допринася за тяхното обединение и повишена [[автономия]] от екзархата. През 580 г. император [[Тиберий II]] се опитва да пренареди териториалната структура, като ги обедини в епархия Анонария, но още през 584 г. император [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]] отделя венецианските територии от [[Равена]], като ги включва в област ''[[Венетика|Венетикà]]''. Когато главният византийски град Одерцо е превзет от лангобардите през 641, органите на политическата власт се установяват на един от островите на лагуната. == Основаване като херцогство == {{основна|Венеция между VIII и XI век}} Между края на [[7 век|VII век]] и началото на [[8 век|VIII век]], подобно на другите [[византийска Италия|византийски провинции на Италия]], ''Венеция'' е издигната в [[херцогство]],<ref name="Romanin_VI">Romanin, Samuele: ''Storia documentata di Venezia'', libro I, capitolo VI.</ref> оглавявано от военен и граждански управител с титлата ''[[Херцог|dux]]'' (по-късно [[Дож на Венецианската република|дож]]). Херцог Орсо е третият поред дож, избран през 727 г. в резултат на антивизантийски бунтове. След него поста заемат византийски [[magister militum]] и това трае до около 751 г., когато Равенският екзархат пада под натиска на лангобардите. Следват десетилетия на политически борби между отделните селища, които се борят както помежду си за надмощие, така и като про- и анти- византийски фракции, а ситуацията е допълнително усложнена от усилията на [[Папство|папската власт]] да увеличи влиянието си. Започвайки от 742 г., изборът на дож е окончателно отстранен от имперски контрол, като по този начин се поставя началото на херцогската монархия, която продължава, с възходи и падения, до XI век. В търсене на изход от контрола на византийците дож [[Обелерио Антенорео]] (804 – 811) и брат му Беато сключват съюз с [[франки]]те и предават Венеция във властта на [[Пипин (Италия)|Пипин]]. [[Файл:Italia_1000_v2.svg|мини|Венецианските владения (в зелено) около 1000 г. след завоеванията на [[Пиетро II Орсеоло]]]] Провизантийските привърженици дожите от семейство Партечипацио прехвърлят седалището на управление на групата острови Риалто. Макар че през 814 г. е сключен франко-византийски договор, гарантиращ на Венеция независимост от [[Франкска империя|франките]], той не включва никаква фактическа независимост от Византия и въпреки това към 840 – 841 г. дожът сключва международни договори вече от свое име. Това необичайно положение на малкото независимо херцогство, разположено териториално между двете велики империи (Византия и [[Франкската империя]]), допринася значително то да си извоюва ролята на търговски посредник. Гръбнакът на военната сила и жизнеспособността на Венеция са изграждането на търговски и военен [[флот]] и установяването и поддържането на търговски морски пътища през източното Средиземноморие. Търговията бързо се развива въпреки дългата поредица от сериозни спорове между водещите венециански фамилии по отношение на позицията на дожа. Нарастването на богатството допринася до постепенно постигане на вътрешна стабилност чрез създаването на по-широка управляваща класа, способна да ограничи властта на дожа. Постепенно се развива и национално самосъзнание. От началото на IX век дожите се избират, макар и това често да се нарушава по време на граждански вълнения. В крайна сметка групата острови Риалто тържествено се преобразува в град [[Венеция]] ({{lang|la|от=на|civitas Venetiarum}}). Венецианската флота под командването на дож [[Пиетро II Орсеоло|Пиетро Орсеоло]] се притича на помощ на далматинските градове-държави, тормозени от [[неретляни]]те. Така започва експанзията на Венеция на изток, която трае 500 години. При дож [[Доменико Флабанико]] (1032 – 42) започва промяна в системата на управление – възстановено е правото на народа да избира дожа, но под „народ“ се разбират жителите на Риалто и по-точно – избрана група благородници. Изпълнителната власт е поверена на институцията на Curia ducis – политико-административен орган, отговорен за изпълнението на някои политически функции, а законодателното събрание се свиква, за да одобри законите, издадени от дожа. С първия конституционен закон на Венецианската република от 1032 г. започва неудържим процес на ограничаване и отнемане на херцогската власт от зараждащата се търговска аристокрация. По време на дож [[Доменико I Контарини]] (1043 – 70), радетел на религиозна независимост на херцогството, е построена нова [[Сан Марко (Венеция)|църквата на Св. Марк]], символ на венецианския дух.<ref name="EB"/> [[Файл:Italy_and_Illyria_1084_AD-it.svg|мини|[[Адриатическо море]] през 1084 г., след [[Нормани|норманското]] нападение над [[Византийска империя|Византийската империя]]]] Контарини и последвалите го на поста запазват неутралитет в разгарящия се конфликт между папството и Византия (довел до [[Голямата схизма]]), като защитават венецианските икономически интереси в [[Адриатическо море]] и далматинския бряг. Но по-голяма опасност за венецианската търговия представлява норманската експанзия в Южна Италия, където [[Робер Гискар]] от рода [[Отвил]] заедно с по-малкия му брат [[Роже I Сицилиански|Рожер I]] успяват да освободят [[Сицилия]] и [[Малта]] от [[сарацини]]те. За да си осигурят свободно мореплаване, при дож [[Доменико Селво]] и наследилия го [[Витале Фалиер де' Дони]] венецианците воюват с Робер Гискар в съюз с Византия, но не винаги успешно. == Възход на Венеция == {{основна|Възход на Венеция}} === Преход към република === Между 1140 и 1160 г., вследствие на увеличената си територия и растяща икономика, Венеция прави и революционна стъпка във формата на държавно управление. Властта на дожа започва да намалява: първоначално подкрепян само от няколко съдии, през 1130 г. към него е решено да се добави „Съвет на мъдреците“ (''Consilium Sapientium) –'' бъдещ [[Висш съвет]], съставен от 45 членове, който решава всички политически и административни въпроси. В допълнение към изолирането на духовенството от обществения живот, са създадени нови органи като шестчленен [[Низш съвет]], а административните и съдебните функции са поверени на магистрати. Така дожът загубва монархическия си статут и става чиновник (макар че носи гръмки титли), а властта в държавата преминава към ''[[Венецианска комуна|Commune Veneciarum]]'', т.е. съвкупността от всички събрания, имащи за цел да регулират властта на дожа<ref>{{Harv|Zorzi, 2001|с. 80-81}}.</ref>, подобно на създадените по същото време [[Средновековна комуна|средновековни комуни]] в много [[Стари италиански държави|италиански градове]], което е видимо и в появата на термина в гражданските документи. В своята реч при встъпването в длъжност дожът е принуден да декларира лоялност към републиката с херцогската клетва (на лат. ''promissio domini ducis).''<ref>{{Harv|Zorzi, 2001|с. 117-118}}.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/promissione-ducale_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=Promissione ducale}}</ref> === Отношения с византийците === Все по-независима от далечната [[Византийска империя]] Венеция трупа богатства благодарение на контрола си върху търговията и започва да се разширява в [[Адриатическо море]]. Тази фаза на експанзия започва при династията [[Орсеоло]], първоначално за борба с [[пирати]]те, заплашващи с набезите си крайбрежните брегове на [[Истрия]] и [[Далмация]], и води до подчинението им и до последващото признаване от страна на Византия на властта на Венеция над херцогство Далмация. Към 1071 г. норманите прогонват византийците от последното им адриатическо пристанище в Южна Италия и започват да конкурират венецианците. През 1082 г. те превземат [[Дуръс]] и византийският император [[Алексий I Комнин]] призовава венецианския флот на помощ в защита на византийските владения. В замяна на оказаната помощ Венеция получава големи привилегии в търговията из цялата Византийска империя – освободена е от всякакви мита и данъци. Дадено им е право и на свой квартал в Константинопол. Въпреки това венецианско-византийските отношения са обтегнати поради високомерието на венецианците, например при съдействието им в освобождаването на [[Корфу]] (1147 – 49) в помощ на [[Мануил Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Мануил Комнин]]. Тези отношения скоро прерастват във взаимна омраза. Византийският император окуражава конкурентните търговци от Генуа и Пиза да участват на византийските пазари, а венецианците в отговор разрушават техните магазини. През 1171 г., за да възстанови реда, императорът нарежда да бъдат арестувани всички венецианци в Константинопол и провинцията и да бъдат конфискувани техните стоки. Нещо повече, доминацията на италианските търговци (известни като ''латини'') в морската търговия и финансовия живот на Византия среща силен отпор от страна на местното население и те стават жертва на [[Избиване на латините (1182)|масов погром през 1182 г.]] в Константинопол, като венецианците са сред основните жертви. Отношенията са поправят през 1187 г. и отново през 1198 г., но венецианците се чувстват засегнати.<ref name="EB"/> === Участие в кръстоносните походи и съперничество с Генуа === Много по-голямо значение за отваряне на допълнителни търговски маршрути играят [[кръстоносните походи]], първият от които започва през 1096 г. и достига Сирия през 1099 г. Започва основаването на [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]] в Светите земи и към тях се насочват поклонници и търговци. Венеция е в много добра позиция да заеме ключово място в търговията с предоставените и привилегии от страна на Византия, но скоро се изправя пред конкуренцията на другите две италиански [[Морска република|морски републики]] [[Генуезка република|Генуа]] и [[република Пиза|Пиза]]. Те демонстрират своята обединена мощ през XI век, когато успяват да опазят Сардиния и Корсика от мюсюлманските атаки. Впоследствие и двата града доминират в търговията в западното Средиземноморие. Генуа играе важна роля в кръстоносните походи, като установява търговски връзки с Леванта и директно конкурира Венеция. Това води до [[Венецианско-генуезки войни|продължителни войни]] между двете с променлив победител. Венецианците участват активно в заселването на крайбрежните градове на Светите земи, например през 110 г. дож [[Орделафо Фалиеро]] лично командва венецианска флота от 100 кораба в помощ на крал [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]] при завземането на Сидон.{{sfn|Norwich|1982|p=83}} През 1123 г. те получават на практика автономия в [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] с т.нар. ''Pactum Warmundi''.{{sfn|Norwich|1982|p=77}} През XII век Венеция построява голяма корабостроителница, станала известна като [[Венециански арсенал]]. Това дава възможност за построяване на нова мощна флота и завземане на контрола над източното Средиземноморие. В помощ на търговията е създадена и първата [[борса]]. [[File:San Marco horses.jpg|thumb|Конете на Сан Марко, плячкосани от Константинопол през 1204.]] Венеция е помолена да осигури транспорта на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], но когато кръстоносците срещат затруднения с плащането на уговорената сума дож [[Енрико Дандоло]]<ref>{{Cite book |last1=Morris |first1=James |url=https://books.google.com/books?id=rPEJAQAAIAAJ&q=Frankish+armies+Palestine |title=The World of Venice |last2=Morris |first2=Jan |publisher=Pantheon Books |year=1960 |isbn=9780151990863 |pages=42-43 |language=en |access-date=2021-04-08}} [http://www.sjsu.edu/faculty/watkins/venice.htm] </ref> предлага отсрочване на плащането в замяна на тяхната помощ във [[Обсада на Зара|връщането на Зара]] (днес [[Задар]]), чиито жители са се разбунтували срещу венецианците през 1183 г. След като превземат града през 1202 г.<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/655932/Siege-of-Zara Encyclopædia Britannica Online, Siege of Zara]</ref> кръстоносците се насочват към Константинопол. Прогоненият от Константинопол млад византийски принц [[Алексий IV Ангел]], който иска да си върне императорския престол, им обещава значителна сума пари, 10 000 византийски войници, които да се включат в похода, 20 византийски кораба за транспорта към Египет и да поддържа в Светите земи 500 рицаря. Кръстоносците се съгласяват и връщат Алексий на престола след като [[Превземане на Константинопол (1204)|превземат Константинопол]] с обсада (1204 г.), но той не изпълнява обещанието си. Настъпват размирици, в Константинопол жителите започват бунт и избиват част от [[латинци]]те, живеещи в града (подобно на април 1182 г.). Кръстоносците и венецианците влизат в града и за да си отмъстят, нападат [[джамия]], опожаряват голяма част от града („Великият пожар“ 19 – 21 август 1203 г.) и го разграбват.<ref name="Phillips">{{Cite book|title=The Fourth Crusade: And the Sack of Constantinople|last=Phillips|first=Jonathan|publisher=Random House|year=2011|chapter-url=https://books.google.com/books?id=MiWnuS3uPqQC&pg=PR13|edition=2|page=xiii|language=en|chapter=Introduction|isbn=9781448114528|access-date=2021-04-08}}</ref> Венецианците си тръгват с богата плячка от пари, икони и предмети на изкуството, сред тях и прочутата четворка бронзови коне, които днес са на [[Сан Марко (Венеция)#Конете на Сан Марко|Сан Марко]].<ref name="Phillips"/> Византия е унищожена и в последвалото [[разделяне на земите на Ромейската империя]] Венеция получава стратегически територии в Егейско море, сред които островите [[Крит]] и [[Евбея]]. [[Архитектура]]та на някои днешни градове, например [[Ханя]] на Крит, е основно венецианска.<ref>[http://www.themodernantiquarian.com/site/10881/cydonia.html#fieldnotes C. Michael Hogan, ''Cydonia'', Modern Antiquarian, January 23, 2008]</ref> Егейските острови формират [[херцогство Наксос]], васал на [[Латинската империя]]. През 1241 г. Венеция сключва търговски договор с [[Монголската империя]].<ref>The enemy within: a history of espionage, General Military, p.49, Terry Crowdy, Osprey Publishing, 2006. {{ISBN|978-1-84176-933-2}}</ref> Продължава съперничеството с Генуа: през 1295 г. венецианска флота от 68 кораба атакува генуезката флота в [[Алексендрета]], а четири години по-късно са изпратени 100 кораба срещу генуезците.{{sfn|Norwich|1982|p=176-80}} През 1304 г. Венеция и Падуа водят кратка „война за солта“ с венецианска победа и утвърждаване на [[монопол]]а в търговията със [[сол]]. В средата на XIV век унгарският крал [[Лайош I Велики]] прави опит да превземе Зара, но безуспешно. Той създава съюз с редица венециански врагове, [[Франческо I да Карара]], господар на Падуа, [[Николаус Люксембургски|Николаус, патриарх на Аквилея]] и брат му [[Карл IV (Свещена Римска империя)|император Карл IV]] на Свещената Римска империя и др. и войските им превземат Градо и [[Муджа]]. В Далмация атакуват Зара, [[Трогир]], [[Сплит]] и [[Дубровник]] и Венеция е принудена да се изтегли от Далмация и да я отстъпи на Унгарското кралство със Задарския мир от 1358 г. [[File:Map Urban development - Venezia 1992 - Venezia XIII-XIV secolo - Touring Club Italiano CART-TEM-055 (cropped).jpg|thumb|Град Венеция през XIII и XIV век]] От 1350 до 1381 г. се възобновяват [[Венецианско-генуезки войни|войните с генуезците]]. Въпреки че първоначално губят, венецианците разбиват генуезкия флот в битката при Киоджа през 1380 и запазват доминацията си по море в източното Средиземноморие. === Патрициат === Венецианската аристокрация е сравнително отворена социална категория: първите патриции са преките потомци на първите [[трибун]]и и техните магистрати; към тях са добавят семействата, които активно и преди всичко икономически участват във [[Война за Киоджа|войната за Киоджа]] (1378 – 1381), и по-късните [[Кандийска война]] (1645 – 1669) и [[Морейска война]] (1684 – 1699). През 1774 г. всички тези благороднически домове от континенталните владения на Венеция също са добавени към ''Златната книга на аристокрацията''.<ref>{{Harv|Mutinelli, 1851|с. 223-224}}.</ref> Аристокрацията не е само класа от привилегировани хора, но и професионални държавни служители и всички те биват образовани – най-богатите в [[Падуански университет|Падуанския университет]], а обеднялата аристокрация (барнаботи) се обучават безплатно на о-в [[Джудека]].<ref>{{Harv|Mutinelli, 1851|с. 8-9}}.</ref> За да се предотврати концентрацията на власт, да се осигури текучество и да се позволи на най-голям брой аристократи да работят, всички тези позиции са краткотрайни, често продължават само година и често са лошо платени. Благородниците нямат право да имат връзки с чужденци, да напускат границите на републиката, да искат помилвания и да раздават пари; дворянството се запазва и след съдебни обвинения и предателство към родината.<ref>{{Harv|Mutinelli, 1851|с. 278-279}}.</ref> <!-- * {{Cita libro|autore=Fabio Mutinelli|titolo=Lessico veneto|url=https://books.google.it/books?id=_fFDAAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false|accesso=22 gennaio 2020|anno=1851|editore=Giambattista Andreola Editore|città=Venezia|cid=Mutinelli, 1851}} --> Създават се и закони: при управлението на [[Якопо Тиеполо]] през 1242 г. са урегулирани гражданските и икономическите отношения, а през 1239 г. е прието морско законодателство. Броят на изборните членове на Висшия съвет нараства от 45 на 60 и после на 100. Съветът на 40-те (Quarantia; споменат за първи път през 1223) получава право да раздава правосъдие, а Consiglio dei Rogati (60 члена; основан в средата на XIII век), натоварен с контрол над икономиката, с времето възприема и законодателни функции и почетната титла Сенат.<ref name="EB"/> Между 1290 и 1300 са приети закони, даващи право на участие в управлението на фамилиите, традиционно упражняващи магистратски задължения. Това е наречено „затваряне на Висшия съвет“ (serrata del Maggior Consiglio) и всеки, който се стреми към власт, но не принадлежи към патрициата, трябва да се осланя на народа. Това е почти невъзможно поради тесните икономически връзки с патрициите и няколко конспирации се провалят. Така е създадена управляваща класа, която силно се различава от останалите италиански комуни или от континенталните държави. За да се избегне рискът от авторитарно управление е създаден Съвет на десетте (1310), който да брани съществуващия режим.<ref name="EB"/> == Апогей и континентална експанзия през XV век == Венецианската победа над Генуа през 1381 г. е извоювана в същото време, когато [[Образуване на Османската империя|Османската империя се образува]] в Мала Азия и се насочва към Европа, където [[Битка при Одрин (1365)|завоюва Адрианопол]]. Венецианците са принудени да договорят [[неутралитет]] с нея и да потърсят компенсация на намаляващата търговия с Ориента. Те се насочват към континентална Италия с цел да се отърват от съседните им враждебни господари и да се възползват от богатите новопридобити земи. За известен период от време Венеция владее на континента само територията между реките [[Минчо]] и Ливенца, но отвъд Ливенца е важното княжество на патриарха на [[Аквилея]], през което минават основните пътища към Германия и Истрия, а контролът над тях е необходим за гарантиране на безопасността на пътуващите търговци. [[File:Map of Venice, 15th century.jpg|upright=3.2|мини|center|Карта на Венеция, XV век; страница от пътеводителя на Бернхард от Бриденбах:''Sanctae peregrinationes'',<br/> отпечатана в [[Майнц]], 11 февруари 1486<ref>[http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b20000018.r=Bernhard%20de%20Breydenbach Gallica] llustrations de Opusculum sanctorum peregrinationum ad spulcrum…</ref>]] В началото на XV век венецианците продължават да разширяват владенията си в Северна Италия чрез война с [[Падуа]] и установяват окончателен контрол над далматинския бряг, където са назначени като управители венециански патриции, например граф Филипо Стипанов в Зара. Към 1410 г. Венеция притежава флот от около 3 300 кораба (с 36 000 души екипаж) и владее по-голямата част от прилежащите ѝ територии на континента, включително важни градове като [[Верона]] и [[Падуа]].{{sfn|Norwich|1982|p=269}} Положението в Далмация е уредено през 1408 г. чрез примирие със [[Сигизмунд Люксембургски]]. След края му обаче Венеция нахлува в Аквилея и подчинява Трогир, Сплит, Дурас и други далматински градове и така консолидира адриатическите си владения. Управлението на [[Франческо Фоскари]] (1423 -1457) бележи апогея на Венецианската република. При избирането му [[Висш съвет|Висшият съвет]] постановява окончателното премахване на народното събрание [[Кончо]] и по този начин публичните органи спират да се позовават на древната комуна. Дожът приема титлата ''[[Дож на Венецианската република|Светлейши принц]]'' и с него върховният председателстващ орган на държавните събрания започва да се нарича ''Серенисима Сеньория'', докато цялата държава става ''Серенисима Република'' („Светлейша република“) [[Файл:(Venice)_Portrait_of_the_Venecian_doge_Francesco_Foscari_by_Lazzaro_Bastiani_-_Correr_Museum.jpg|ляво|мини|220пкс|Дож [[Франческо Фоскари]]: неговото управление бележи апогея на Светлейшата република, постановявайки в същото време изместване на центъра на тежестта от традиционните търговски и морски интереси към тези на континента.]] Фоскари продължава експанзията в Ломбардия и Венето: през 1426 г. влиза във война срещу [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. През юли 1427 г. е [[Битка при Кремона (1427)|битката при Кремона]], на 17 октомври 1427 г. е [[Битка при Маклодио|битката при Маклодио]]. Венеция, под командването на [[Франческо Бусоне|Франческо Бусоне, граф на Карманьола]], разширява границата си до река [[Ада (река)|Ада]], завладявайки ломбардските градове [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Крема]] и териториите на [[Вал Камоника]], които по-късно съставляват венецианска Ломбардия. В същото време, възползвайки се от слабостта на умиращата [[Византийска империя]], османците [[Обсада на Солун (1422 – 1430)|обсаждат Солун]] по суша. С надеждата да го спаси от ръцете на неверниците [[Деспот (титла)|деспот]] [[Андроник Палеолог (син на Мануил II)|Андроник Палеолог]] го отстъпва на венецианците. Знамето на Венеция е издигнато на 14 септември 1423 г., но след осемгодишна блокада Солун пада през 1430 г.. Разтревожен от нарастващата мощ на [[Османска империя|Османската империя]], през 1438 г. дожът любезно приема византийския император [[Йоан VIII Палеолог]], който пристига на Запад в отчаяно търсене на помощ. На [[Фераро-флорентински събор|събора във Флоренция]] е провъзгласена [[уния]] на Православната църква с Католическата. Официално унията е сключена между папа [[Евгений IV]] и император Йоан VIII Палеолог и общата им цел е нов кръстоносен поход, организиран от папата срещу османските турци, вече сериозно заплашващи Константинопол с превземане. Папата действително успява да уреди военна подкрепа под формата на [[Варненски кръстоносен поход]]. Междувременно военната ситуация в Бреша, която е под обсада от миланците, се изостря. През 1439 г. Републиката е принудена да планира колосално начинание (''Galeas per montes'' - кораби през планините), за да транспортира по суша две [[Галера|галери]] (40 м дълги и тежащи по 250 тона всяка) и 25 други по-малки кораба от река [[Адидже]] до [[Роверето]] и до [[Лаго ди Гарда]], за да се притекат на помощ на обсадения град. През 1441 г. мирът от Кремона потвърждава венецианското владение на Пескиера, Бреша, [[Бергамо]] и част от района на Кремона. През същата година Републиката придобива папска [[Равена]], [[Римини]], [[Фаенца]], [[Имола]] и [[Чезена]], както и трентинско [[Роверето]]. През 1444 г., побеждавайки окончателно пиратите [[неретляни]], Венеция завладява тяхната крепост в [[Омиш]]. Няколко години по-късно е завладян о-в [[Егина]]. През 1445 г. Венеция официално слага край на светската власт на Аквилейската патриаршия и я присъединява към континенталните си владения. Със смъртта на [[Филипо Мария Висконти]] в Милано през 1447 г. династията [[Висконти]] е свалена и е заменена от [[Амвросианска република]]. Венеция се възползва от това, за да окупира [[Лоди]] и [[Пиаченца]], враждебно настроени към новото миланско правителство, което пък призовава на помощ [[кондотиер]]а [[Франческо I Сфорца]]. След първоначалните си успехи над венецианците в битката при Монте ди Брианца и Битката при Караваджо обаче Сфорца се обръща срещу Амвросианската република и превзема Милано на 22 март 1450 г. след дълга обсада. Войните в Италия приключват на 19 април 1454 г. с мира от Лоди, който признава Сфорца за владетел на Милано и венецианската граница по река Ада.<ref name="brit_Peac">{{Цитат уеб | заглавие = Peace of Lodi | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 23 октомври 2024 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Peace-of-Lodi | език = en | цитат = }}</ref> [[Файл:Mediterraneo_Orientale_1450.svg|мини|250пкс|[[Морски владения на Венеция]] в средата на [[15 век|XV век]]]] Въпреки успехите на Изток и Запад, когато [[султан]] [[Мехмед II]] [[Падане на Константинопол (1453)|превзема Константинопол]] на 29 май 1453 г., венецианският свят се променя радикално. За да накаже венецианците от Константинопол за помощта, оказана на защитниците на града, султанът нарежда байло [[Джироламо Миното]], неговият син и знатните венецианци да бъдат обезглавени, след това хвърля други венециански търговци в затвора и продава останалите колонисти в робство. На 18 април 1454 г. едновременно с мира от Лоди, Венеция подписва мирен договор с турците, който възстановява търговските им привилегии, които са били в сила при византийците, и си връща гръцките острови [[Скирос]], [[Скиатос]] и [[Скопелос]]. === Борба с Османската империя === {{Основна|Венецианско-турска война (1463 – 1479)}} [[Файл:Bellini, Gentile - Sultan Mehmet II.jpg|мини|260пкс|Османският [[султан]] [[Мехмед II]]: след като завладява Византийската империя, той се насочва към Европа и венецианските ''[[Морски владения на Венеция|морски владения (Stato da Mar)]]'', прогресивно намалявайки владенията на Републиката в [[Левант]]а]] [[Файл:Portrait of Doge Cristoforo Moro (1390-1471).jpg|ляво|мини|200пкс|Кристофоро Моро, 67-и дож на Венеция]] През 1463 г. османците атакуват [[Аргос]], предизвиквайки [[Венецианско-турска война (1463 – 1479)|Първата венецианско-турска война]]. След това Републиката търси съюзници на Запад, съюзявайки се с краля на Унгария [[Матяш Корвин]]. Единствено папа [[Пий II]] обаче желае да я изслуша и предоставя флот и въоръжен контингент. В опит да спре османския натиск, Венеция сключва съюз с [[Бей|бея]] на туркменския [[Ак Коюнлу]]. Дож [[Кристофоро Моро]] пристига в [[Анкона]] на 12 август 1464 г., за да се срещне с папата, но внезапната смърт на [[Пий II]] на 15 август го кара да се завърне у дома. Междувременно в Ориента венецианският флот форсира [[Дарданели]]те, предизвиквайки турците и избягвайки на косъм войната с [[хоспиталиери]]те в [[Родос]], нападнали венециански кораби с мавритански търговци. Командирът [[Веторе Капело]] завладява Модоне, [[Имброс]], [[Тасос]], [[Самотраки]] и за кратко време самата [[Атина]], подтиквайки княз [[Скендербег]] в [[Албания]] да се опълчи срещу турците, които напредват в Европа и през 1469 г. заплашват [[Истрия]]. След смъртта на Скендербег Венеция окупира [[Круя]]. През 1470 г. османците предприемат контраофанзива: султан [[Мехмед II]] [[Битка при Негропонт|обсажда Негропонт]], като построява понтонен мост, за да я свърже с континента. Нерешителността на генералния капитан на [[Морски владения на Венеция|морските владения на Венеция]] [[Антонио да Канал]], който не се решава да атакува кордона от лодки, причинява падането на града на 12 юли. Негропонт и населението му са унищожени: байло Марко Ерицо е съссечен. Венецианците търсят съюз и с други европейски сили и [[Шах на Персия|шаха на Персия]], но получават малка подкрепа и се ограничават със спорадични атаки на [[Анталия]], [[Халикарнас]] и [[Смирна]]. Венецианците продължават съюза на изток срещу османците с [[Узун Хасан]], следващият бей на Ак Коюнлу. Той създава огромна империя, простираща се над [[Месопотамия]], [[Персийска империя|Персия]] и [[Хорасан]]. Въпреки това Узун Хасан скоро е победен от османците при [[Терджан]] и е принуден да се оттегли в собствените си владения. Междувременно неуспешен бунт на 14 ноември в Кипър срещу [[Катерина Корнаро]], подстрекаван от благородници, лоялни на [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство|краля на Неапол]] [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I Трастамара]], кара Венеция да изпрати флота, за да си върне контрола над острова.{{Efn|Кипър става официално венецианска територия през 1489 г. след абдикацията на Коронаро и договор с египетския султан}} Османците завоюват Пелопонес и атакуват континенталните владения, приближавайки [[Удине]]. В Албания, героичната [[Обсада на Скутари (1478 – 1479)|съпротива на Скутари]] кара османците да отстъпят. Загубила голяма част от [[Циклади]]те и целия остров [[Евбея]], на 25 януари 1479 г. Републиката, изтощена и неспособна да продължи неравната борба, подписва унизителен мир с османците, с който им остъпва Аргос, Негропонт, [[Лемнос]] и Скутари и се задължава да им плаща годишно 10 000 златни [[дукат]]а ''zecchinno d'oro''. Пет години по-късно султан [[Баязид II]] потвърждава мирния договор с мирна размяна на островите [[Закинтос]] и [[Кефалония]] между двете страни. Веднага след като войната приключва, [[чума]]та пристига неочаквано и унищожава по-голямата част от населението на Венеция. След това, през 1480 г., турците окупират неаполитанските острови [[Левкада]] и [[Кефалония]] в [[Йонийско море]], опожаряват [[Отранто]] и създават военно пристанище във [[Вльора]]. В същото време напрежението на континента нараства, понеже кралят на Неапол насърчава [[Ерколе I д’Есте]] да претендира за притежание на [[Полезине]] и да застраши [[монопол]]а на Венеция в търговията със сол, като създаде нови [[солници]] в долините на Комакио. През 1482 г. Републиката сключва съюз с папа [[Сикст IV]] и води война срещу Ферара, т. нар. [[Война с Ферара (1482 – 1484)|Солна война]] срещу Флоренция, Неапол, Милано и Ерколе I д’Есте. След разгрома в битката при Кампоморто папата се отмята от съюза. Останала отново сама, Републиката успява да завземе части от [[Апулия]] чрез атака по море. В крайна сметка [[Лудовико Сфорца]] застава на страната на Венеция и е постигнат мир, подписан в Бреша на 7 август 1484. Венеция увеличава престижа си в Италия, най-вече за сметка на Флоренция. През 80-те години на XV век Венеция води кратки кампании срещу папа [[Инокентий VIII]] и [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|ерцхерцог Сигизмунд]]. Венециански войски се бият и срещу настъпващите войски на [[Шарл VIII]] по време на [[Италиански войни|Италианските войни]]. Съюзът с Арагонската корона и последващото завоюване на [[Неаполитанското кралство]] гарантират на републиката контрола върху пристанищата в Апулия, важни стратегически бази за южното Адриатическо море и [[Йонийските острови]]. Въпреки неуспехите срещу турците в края на XV век, със 180 000 жители град Венеция е втори по големина европейски град след Париж и вероятно най-богатият в света.{{sfn|Norwich|1982|p=494}} Територията на Венецианската република обхваща над 70 000 km² с над 2 милиона население (за сравнение, по същото време в Англия живеят 3 милиона, в цяла Италия 11 милиона, Франция 13 милиона и в Свещената Римска империя 10 милиона).{{cn|date=July 2022}} В административно отношение територията на републиката се разделя на три: # ''Dogado'' (херцогството, подчинено директно на дожа), съставено от островчетата в лагуната и първоначалните територии на континента; # ''Stato da Mar'' ([[Морски владения на Венеция|морските владения]]), включващи Истрия, венецианските владения в Далмация и Албания, пристанищата в Апулия, венецианските Йонийски острови, Крит, Егейския архипелаг, Кипър и крепости и търговски фортове из югоизточна Европа и Близкия изток; # ''Stato di Terraferma'' (континенталните владения), включващи Венето, Фриули, [[Венеция-Джулия]], Източна [[Ломбардия]] и [[Романя]]. [[File:Repubblica di Venezia.png|center|thumb|755px|Територията на републиката, съпоставена със съвременните граници: в тъмно червено – територии, завоювани в началото на XV век; в червено – територии, завоювани в началото на XVΙ век; в розово – временно владени територии; в жълто – морски пътища под контрола на венецианския флот през XV век; с оранжеви линии са обозначени основните търговски пътища, а с лилави квадратчета – основните търговски пунктове и колонии.]] == Венеция през XV и XVI век == {{основна|Венеция през XV и XVI век}} === Италиански войни === {{Основна|Италиански войни}} [[Файл:Basaiti_Portrait_of_Doge_Agostino_Barbarigo.jpg|мини|Портрет на дож [[Агостино Барбариго]]: по време на неговото управление Венеция, придобила [[Кипърско кралство|Кипърското кралство]], се сблъсква с [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Шарл VIII]] и с [[Османска империя|османския]] [[султан]] [[Баязид II]]|240пкс]] През 1489 г. кралица [[Катерина Корнаро]] отстъпва остров Кипър на Венеция, като се завръща в родината и получава в замяна феодите [[Азоло]] и [[Маростика]]. [[Анексия|анексирането]] на Кипър е частична компенсация за колониите, завзети от турците, сред тях и главните крепости на [[кралство Морея]]. Междувременно в Италия настъпват политически турбуленции: кралят на Неапол е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от църквата]] от папата за неплащане на годишния [[васален данък]] и папата дори предлага трона му на [[Крал на Франция|френския крал]] [[Шарл VIII]]. Смъртта на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] във [[Флоренция]] също е повод за френска намеса. Шарл VIII нахлува в Италия през октомври 1494 г., за да подкрепи Сфорца в спора за наследството на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], покорява Флоренция и през февруари 1495 г. завладява Неапол. Френската инвазия стряска [[Стари италиански държави|италианските държави]]. Водени от Венеция, те се обединяват около папа [[Александър VI]] в [[Свещена лига (1495)|Свещена лига]] или Лигата на Венеция. Шарл, искайки да избегне попадането в капан на юг, бързо тръгва на север, но е победен на 6 юли 1495 г. в [[Битка при Форново|битката при Форново]] и е принуден да напусне Италия. Венеция получава от съюзниците си [[Кремона]], [[Форли]], [[Чезена]], [[Монополи (Италия)|Монополи]], [[Бари]], [[Барлета]] и [[Трани]]. Шарл VIII е така раздразнен, че забранява с едикт на венецианците да търгуват в земите на Франция.<ref>Storia di Venezia E. Musatti Filippi Editore, с.295-299</ref> 1499 г. е тежка за Венецияː на континента води войната за Милано, а по море се бие [[Венецианско-турска война (1499 – 1503)|срещу османците]]. В допълнение през януари 1499 г. избухва банкова криза и правителството трябва да овладее паниката, предизвикана от поредица от банкови фалити в [[Риалто]].<ref>Avvenire 5 luglio 2017. [https://www.avvenire.it/agora/pagine/banco Se in Veneto salta il Banco, corsi e ricorsi della storia]</ref> Същата година новият френски крал [[Луи XII]] идва в Италия, този път като съюзник на Венеция, и завладява Милано. Турците подновяват войната в Леванта и въпреки поражението в [[Битка при Лепанто (1499)|битката при Сапиенца]] завладяват [[Навпакт]], Корони, Модони и остатъците от Морея, разпростирайки се и към Далмация. === Европа и Турция срещу Венеция === {{Основна|Камбрийска лига|Венецианско-турски войни}} Търговската система, върху която Републиката е основала своето богатство, навлиза в непреодолима криза. Венеция не само е загубила достъп до източните пазари, но [[Великите географски открития]] са отворили нови търговски пътища и Европа не зависи вече от венецианските търговци. През XVI век венецианската политика трябва да лавира между напредването на османците и натиска на европейските кралства върху италианските държави, за да запази своята политическа, териториална и икономическа цялост. [[Файл:Pope_Julius_II.jpg|ляво|мини|240пкс|Папа [[Юлий II]], портрет на [[Рафаело Санцио]]]] През 1503 г. господарите на [[Романя]], прокудени от херцог [[Чезаре Борджия]], предлагат да се подчинят на Република Венеция при условие да си възвърнат владенията: Венецианският сенат приема и Републиката завладява Римини, [[Фаенца]] и други градове. Това раздразва новия папа – генуезецът [[Юлий II]], който възнамерява да възстанови папското владение на тези земи. Той привлича на своя страна Франция и Свещената Римска империя в съюз срещу Венеция. През 1505 г. Венеция предлага да върне окупираните земи на папата, с изключение на Римини и Фаенца. Междувременно, притеснена от нарастващата търговска криза, на 15 януари 1507 г. създава новата магистратура на ''Savi alla Mercanzia'' с цел осигуряване на икономическо ръководство. През същата година папата иска на свой ред връщането на Римини и Фаенца, но този път получава от Сената категоричен отказ. След това Юлий II насърчава император [[Максимилиан I|Максимилиан I Хабсбург]], който планира коронационно пътуване до Рим, да атакува Венеция. През 1508 г. венецианската армия, водена от Бартоломео д'Алвиано, побеждава имперската армия, водена от херцог [[Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)|Хайнрих II фон Брауншвайг-Волфенбютел]] близо до [[Битка при Кадоре|Вале ди Кадоре]], при Маурия и [[Понтеба]], завладявайки [[Кадоре]], [[Гориция]] и [[Триест]]. [[Порденоне]] също е принуден да се предаде безусловно през 1508 г. и Венеция го определя като владение на самия Алвиано. Победен, Максимилиан е принуден да поиска примирие.<ref>{{Harv|Pellegrini, 2009|с. 115-116}}.</ref><ref>Canonici, Alviano с. 13.</ref> [[Файл:Giovanni_Bellini,_portrait_of_Doge_Leonardo_Loredan.jpg|мини|240пкс|[[Джовани Белини]], ''Портрет на дож Леонардо Лоредано''ː при този дож Венеция се изправя пред суровото предизвикателство на [[Война на Камбрийската лига|войната на Камбрийската лига]]]] Вътрешните раздори в Италия я правят цел за чужди интереси – испански, френски и немски. През 1508 г. е създадена [[Камбрийска лига|Камбрийската лига]] – военна коалиция въз основа на съюзнически договор, сключен на 10 декември 1508 г. в град [[Камбре]] между Луи XII и Максимилиан I, към който се присъединяват папа Юлий II, арагонският крал [[Фернандо II]], унгарският крал [[Уласло II|Владислав II]] и английският крал [[Хенри VIII]]. Официалната цел на Камбрийската лига е поход против османските турци, но тя е образувана де факто и против Република Венеция. Войната на Камбрийската лига се води основно във Венето между 1508 и 1511 и венецианците търпят поражение и губят територии, но вътрешните разногласия в лигата ги спасяват от по-лоши последици. През 1517 г. [[Договор от Нойон|договорът от Нойон]] слага край на войната, като по същество връща картата на Италия към статуквото отпреди конфликта.<ref name="EB"/> След като се изплъзва от опасността, Републиката предпочита да води политика на мир и баланс с различните сили, за да запази просперитета на земите си и остатъчните си морски владения, представляващи източник на финансови приходи. Венеция запазва относителен неутралитет и по време на войните между Хабсбурги и Валоа, които са втори етап на Италианските войни, но обхващат и други територии. Този стремеж да не се бърка във въпроси, които не я засягат пряко, води до относителен мир в средата на XVI век, но и до политически и религиозен консерватизъм и икономическа [[стагнация]].<ref name="EB"/> Венеция в тази епоха на относителен мир е в центъра на впечатляващо строителство, довело до монументална трансформация на сърцето на града, от частни дворци до седалищата на властта. През 1551 г. започва реконструкцията на [[Риалто (мост)|моста Риалто]], тогава все още направен от дърво и с [[подвижен мост]], за да позволи преминаването на кораби. Известни архитекти, които вече са участвали в различни градски обекти, като [[Якопо Сансовино]], [[Андреа Паладио]] и [[Якопо Барози да Виньоа]], представят своите проекти, но е предпочетен проектът на [[Антонио да Понте (архитект)|Антонио да Понте]]. [[Файл:Accademia - Miracle of the Holy Cross at Rialto by Vittore Carpaccio.jpg|ляво|мини|Старият [[Риалто (мост)|мост Риалто]] е построен отново от камък в средата на XVI век]] [[Файл:EmperorSuleiman.jpg|мини|210пкс|[[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] поема контрола над [[Египет]] и [[Сирия]], налага монопол върху морския трафик и атакува венецианските владения на изток.]] Продължават сблъсъците с османците в морските владения на Венеция: през 1533 г. турска военноморска ескадра, внезапно появила се на входа на пристанището на [[Кандия]] на о-в Крит, е унищожена от венецианците. През 1537 г. султан [[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] атакува венецианските колонии [[Корфу]], Клиса, Сира, Стампалия, [[Патмос]], [[Наксос]], [[Андрос]] и ги превзема; ограбва [[Егина]], обсажда [[Навплио]] и [[Монемвасия]] и заплашва Крит. Папа [[Павел III]] предлага помощ на Републиката, като поверява командването на християнския флот на генуезеца [[Андреа Дория]], но през 1538 г. последният е разбит в [[Превеза]] от турската флота. Обезсърчена, Венеция се съгласява да отстъпи [[кралство Морея]] на османците. През 1562 г. турците започват да планират нахлуване в Кипър, като събират големи сили в [[Саталия]] на анадолския бряг срещу Кипър. През 1563 г. е закрит [[Трентски събор|Трентският събор]] и в заключителните актове, наред с позоваванията на епископи и короновани глави, има и позоваване на дожа на Венеция, в особения му статут на принц и епископ на [[Сан Марко (Венеция)|църквата „Сан Марко]]“. Междувременно сблъсъците между венецианския и турския флот нарастват все повече и повече. На всички венециански кораби е дадена заповед да не напускат пристанищата и да се подготвят за война. Венеция изпраща молби за помощ в цяла Европа и дори до [[Вселенска патриаршия|патриарха на Константинопол]], за да подтикне Морея да въстане, както и до [[Списък на руските владетели|царя на Русия]] [[Иван IV|Иван Грозни]], за да атакува турците по суша. === Загуба на Кипър === {{Основна|Кипърска война|Битка при Лепанто}} [[Кипърска война|Кипърската война]] (1570 – 1573) се води между Венецианската република, подкрепена от [[Свещена лига (1571)|Свещената лига]] и Османската империя при царуването на султан [[Селим II]]. Тя започва с османска инвазия на острова, при която столицата [[Никозия]] и няколко други града бързо са превзети от надвишаващата ги значително по численост османска армия; остава непревзета само [[Фамагуста]] – главната крепост на острова. Помощта на християнските сили се забавя и Фамагуста е превзета след 11-месечна обсада през август 1571 г. Два месеца по-късно, на 7 октомври 1571 г. се състои [[Битка при Лепанто|морската битка при Лепанто]] в [[Патраски залив|Патраския залив]], в която османският флот е победен, но Венеция не може да се възползва от победата. Османците бързо възстановяват флота си и Венеция е принудена да сключи сепаративен мир, като отстъпва владението на Кипър и плаща на османците 300 000 дуката. [[Файл:Jacopo_Tintoretto_037.jpg|ляво|мини|240пкс|[[Себастиано Вениер]] в униформа на генерал-капитан на морските владения: той предвожда венецианския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]], а по-късно е избран за дож.]] При дож [[Марино Гримани]] са издадени множество закони, ограничаващи папската власт, които гарантират максимален държавен контрол върху духовенството. Разтревожена от нарастващата австро-испанска власт в Италия, Републиката решава да подсили източната граница, като създаде огромен град-крепост във [[Фриули]]: на 7 октомври 1593 г. е основан град [[Палманова]], сред силни австрийски протести и в страх, че Венеция може да го използва като база за окупиране на графство Гориция. == Бавен упадък (XVII – XVIII век) == {{основна|Венеция през XVII – XVIII век}} Лишена от сигурния доход, който [[левант]]ийската търговия ѝ е осигурявала в миналото, сериозно застрашена от [[Османска империя|османските]] турци в своите отвъдморски територии, заобиколена от все по-силни и [[Национална държава|национални]] европейски сили и преди всичко все по-открито враждебни към нейната автономия, Венецианската република се съсредоточава върху защитата на владенията си, като в същото време тръгва към бавен политически упадък. Ако през [[17 век|XVII век]] тя все още е валидно ангажирана във войните за защита на своите морски граници и все още е способна не само да се изправи срещу турците в защитата на последната си голяма колония Кандия (о-в [[Крит]]), но дори да премине в контраатака със завладяването на [[Кралство Морея|Мореа]], то през [[18 век|XVIII век]] тя е сведена до италианска регионална сила, все по-укрепена в позиции на [[неутралитет]] и защита на съществуващото, които обаче не я предпазват от [[Наполеон I|наполеоновото]] нашествие. === Венеция срещу Испания === В началото на 1606 г. дож [[Леонардо Донато]] е изправен пред папското недоволство, наследено от управлението на предишния дож Марино Гримани. Папа [[Павел V]] изисква да му бъдат предадени двама свещеници, обвинени в престъпления от общ характер, които според папата се ползват с имунитет. Донато отхвърля папското искане.<ref>Andrea da Mosto: I Dogi di Venezia. Giunti, Florenz 2003, ISBN 88-09-02881-3 (Nachdr. d. Ausg. Mailand 1960).</ref> и Павел V налага ''интердикт'' на Венеция (временна забрана за извършване на църковни дейности).<ref>[https://www.ilgiornale.it/news/spettacoli/leonardo-don-doge-che-sfid-papa-1736675.html Matteo Sacchi, Leonardo Donà, il doge che sfidò il Papa, su ilgiornale.it, 6 agosto 2019. ]</ref> Донато обявява папския интердикт за нищожен и нарежда на духовниците в републиката да не го зачитат. [[Йезуити]]те, които не се подчиняват, са изгонени от Венеция и им е позволено да се завърнат чак през 1655 г. Донато остава твърд и непреклонен в решението си и успява да минимизира всички неблагоприятни последици от интердикта. След тежък теологически двубой с папата на 21 април 1607 г. чрез френско посредничество е постигнато споразумение двамата задържани от Венеция духовници да бъдат предадени на Франция, а папския интердикт е отменен. [[Файл:Gradisca_cjmer.jpg|мини|182x182пкс|[[Герб]] на [[Горица и Градишка|Графство Гориция и Градиска]]]] През 1613 г. Венеция започва война срещу [[ускоци]]те – християнски бежанци от Босна и турска Далмация, които австрийските Хабсбурги наемат за защита на границите след битката при Лепанто. Те се прехранват с [[пиратство]] в Адриатическо море и през 1615 г. опустошават територията на [[Монфалконе]]. Влизайки във война с тях, Венеция се оказва във война с [[ерцхерцогство Австрия]] и по суша. [[Файл:Galeone01.jpg|ляво|мини|250пкс|Разрез на [[галеон]]: през [[17 век|XVII век]], за да се изправи срещу Испания, Републиката започва да изгражда военноморски флот от [[Ветроходен кораб|ветроходни кораби]], заедно с традиционния флот от ''тънки'' галери]] Венецианците окупират [[Кормонс]], [[Аквилея]], [[Червиняно дел Фриули|Червиняно]] и обсаждат стратегическата крепост [[Градиска д'Изонцо|Градиска]] в Графство Гориция. В отговор австрийците настъпват в [[Истрия]] и окупират северната ѝ част, в същото време подтикват ускоците да атакуват по море. Австрийската офанзива е подновена през 1616 г. в опит да завладее и Южна Истрия, но безуспешно. Войната за Градиска се подновява през юни 1617 г., когато и австрийският, и венецианският командир падат убити, а замъкът е обсаден и е близо до падане. В този момент във войната се намесва Испания: като неаполитанският вицекрал изпраща ескадра в Адриатическо море, но без да постигне успех. След това, през юли, е разкрито, че маркизът на Бедмар [[Алфонсо де ла Куева-Бенавидес]] – испански посланик във Венеция, крои [[Заговор на Бедмар|заговор]] срещу правителството, но е разкрит и изгонен. В този момент Венеция отговаря, като установява контакти с Франция, която предлага да улесни мирните преговори. На 6 ноември в [[Мадридски договор (1617)|Мадрид]] е подписан договор, с който [[Status quo ante bellum|статуквото]] е възстановено, австрийците се ангажират да решат проблема с ускоците, а Адриатическо море е обявено за венецианско море, затворено за всякакви неразрешени военни кораби. През 1618 г. избухва [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], религиозни конфликти, които започват от владенията на австрийските Хабсбурги, разпростират се в цялата Свещена Римска империя и накрая въвличат по-голямата част от Европа. През 1619 г. Венеция се съюзява с [[Съединени провинции|Републиката на седемте съединени провинции]], влизайки във война с [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] и въоръжавайки, наред с традиционната Тънка армада от галери, и Голяма армада „Армада Гроса“ ({{lang|it|Armada Grossa}}), от [[Ветроходен кораб|ветроходни кораби]], наемани от холандци и англичани, за да се бият срещу испанците. През 1620 г. испанците превземат прохода [[Валтелина]], част от т.нар. ''Испански път'' (създаден по време на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]], той е жизнено важен за комуникацията между испанските и австрийските Хабсбурги) (вж. [[Война за Валтелина]]), като подбуждат т. нар. „Свещено клане“ между протестанти и католици през юли 1620 г. и придобиват контрол над прохода.<ref name="auto">{{harvnb|Dyer|1877}}</ref> Венеция влиза във войната заедно със [[Савойско херцогство|Савоя]] срещу испанците. През 1626 г. Венеция също е принудена да преговаря с испанците за мир, признавайки Валтелина като автономна територия под техен [[протекторат]]. Това обаче е само временно примирие: през 1629 г. Републиката се намесва отново срещу Испания в споровете около наследяването на [[херцогство Мантуа]], като подсилва флота с наемането на десет кораба, които са включени в ''Армада Гроса''. През 1630 г. във Венеция се разразява [[чума|чумна]] епидемия, пренесена в Италия от [[ландскнехт]]ите и вероятно пристигнала в града с посланика на Мантуа маркиз Де Стирджис. През октомври Венецианският сенат, по искане на Сеньорията, дава тържествен обет да построи църква в чест на [[Богородица]], за да спре епидемията. Едва през март 1631 г. обаче интензивността на заболяване започва да намалява, което позволява да започне строителството на базиликата „[[Санта Мария дела Салуте]]“: изчислено е, че смъртните случаи във Венеция са 98 хиляди, сред които е и самият дож. === Кандийска война === {{Основна|Кандийска война}} [[Файл:MBoschini_Il_regno_tutto_di_Candia.jpg|мини|270px|Изображение от 1651 г. на [[Крит|Кандия]] под защитата на [[Лъв на Свети Марк|лъва на Свети Марк]]ː въпреки упоритата съпротива [[Кандийска война|Кандийската война]] приключва със загубата на последната голяма морска колония на Венеция]] Продължава съперничеството с османците по море. През 1638 г. флотът от венециански ветроходни кораби се сблъсква близо до османското военно пристанище [[Вльора]] с [[Бербери|берберски]] пирати (тогава османски съюзници) и ги разбива, като същевременно бомбардира и града. По-сериозен повод за подновяването на войната с османците възниква през 1644 г., когато [[хоспиталиери]]те нападат османски [[конвой]], натоварен с поклонници, който пътува от Константинопол към [[Александрия]]. Малтийската флотилия спира в пристанище на о-в [[Кандия]] (Крит), за да се снабди с припаси. Турците смятат приемането им за открито враждебно действие. През 1645 г. [[Висока порта|Високата порта]] събира армия от 50 000 души и 416 кораба, уж за да проведе наказателна експедиция в Малта, но за ужас на венецианците турският флот внезапно се появява на 23 юни 1845 г. пред пристанището-крепост [[Ханя]] на Крит. По време на продължителната [[Венецианско-турска война (1645-1669)|Критска война (1645 – 1669)]] османците бързо превземат по-голямата част от острова, но обсадата на Кандия продължава 21 години: от 1648 до 1669 г. Подписването на [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] през 1659 г. слага край на [[Френско-испанска война|войната между Франция и Испания]]. Това позволява Венеция да получи нова помощ от християнските държави. Венецианците дори акостират в Мореа, превземайки [[Каламата]], но скоро се оттеглят, за да се концентрират върху отбраната на Кандия. През 1666 г. е изпратена венецианска експедиция за отвоюване на Крит, но без успех. През 1667 г. самият [[велик везир]] пристига в Кандия, за да ръководи военните операции. В града се стичат доброволци от цяла Европа и макар че Кандия е почти напълно унищожена и обезлюдена, тя все още е способна да устои на непрекъснати бомбардировки и атаки, докато не е подписан мирен договор на 5 септември 1669 г. Венеция губи 134 млн. дуката и 30 000 мъже в конфликта, а турците – 80 000 войници и сума от няколко милиона в начинание, което е трябвало да продължи едва няколко месеца. Последните венециански крепости на Крит са превзети от турците през 1715 г. по време на последната [[Венецианско-турска война (1714-1718)]]. [[Файл:Köprülü_Fazıl_Ahmed.jpg|мини|ляво|230пкс|Османският [[велик везир]] [[Фазъл Ахмед паша]]: с неговата лична намеса се слага край на обсадата на Кандия]] === Морейска експедиция === [[Файл:Morosini_conquest_of_Moreas_medal.jpg|ляво|мини|180пкс|[[Медал]] на [[Дож на Венецианската република|дож]] [[Франческо Морозини]] ''Пелопонеския'']] След падането на Кандия венецианското присъствие в Източното Средиземноморие е сведено само до [[Йонийски острови|Йонийските острови]], но когато избухва [[Голяма турска война|войната между Австрия и Османската империя]] и турците [[Обсада на Виена|обсаждат Виена]], Венеция се подготвя да воюва отново в старите си води. Затова през 1684 г., за да отблъсне османците, Венеция се включва в нова [[Свещена лига (1684)|Свещена лига]] заедно със [[Свещената Римска империя]], [[Жеч Посполита]], [[Московско царство|Московското царство]] и други християнски държави. [[Франческо Морозини]], последният защитник на Кандия, е назначен за генерален капитан на морските владения, докато венецианският байло на Константинопол бързо напуска града: за първи и единствен път Венеция първа обявява война на [[Високата порта]]. Турските територии в [[Далмация]] са атакувани, докато съюзниците [[морлаци]] проникват в [[Босна]] и [[Албания]]. Венецианският флот превзема [[Левкада]] (Санта Маура), което позволява на морската пехота да завладее [[Превеза]] (29 септември) и [[Месолонги]]. През 1685 г. венецианците превземат [[Корони (остров)|остров Корони]], напредвайки навътре в [[Месения]] и [[Мани (полуостров)|Мани]]. През 1686 г. година пристигат подкрепления от [[Папска държава|Папската държава]], [[Велико херцогство Тоскана]] и Малта. Превзети са Модони, [[Аргос]], [[Коринт]] и [[Навплио]]. Въпреки чумната епидемия през 1686 г. падат и [[Патра]], [[Рион]], [[Антирио]] и [[Навпакт]], което обръща турците в бягство. След като Морозини превзема през август и [[Мистра]], [[кралство Морея]] минава под пълен венециански контрол. Венецианците се преместват в Централна Гърция, където превземат [[Елевсина]] и се насочват към [[Атина]], където обсаждат [[Акропол (Атина)|Акропола]] от 23 до 29 септември. Турците са използвали камъните от [[Храм на Атина Нике (Атина)|храма на Атина Нике]], за да построят отбранителен бастион, а [[Партенон]]ът е използван като склад за боеприпаси. При обстрела той е поразен от венециански снаряд и вечерта на 26 септември избухва, като взривът разрушава покрива. Превъзходството на турската кавалерия в [[Атика]] обаче прави невъзможно задържането на града, който венецианците изоставят през април 1687 г. [[Файл:Portrait of Doge Francesco Morosini (1619–1694), half-length, in armour .jpg|ляво|мини|240пкс|Франческо Морозини, 108-и дож на Венеция]] През 1688 г. Морозини е избран за дож. Той остава на бойното поле и организира обсада на Негропонт ([[Евбея]]), но през октомври е принуден да вдигне обсадата и да се завърне във Венеция. Свещената лига бележи победи в Унгария и султан [[Мехмед IV]] е свален от престола в полза на своя брат [[Сюлейман II (Османска империя)|Сюлейман II]]. Сюлейман II, възползвайки се от [[Деветгодишна война|войната на Големия съюз]], която включва Австрия на два фронта, продължава да контраатакува. Венецианците атакуват Вльора, която пада на 18 септември. През 1692 г. нападат и Крит, където подлагат Кандия на обсада, а местното население вдига въстание. То обаче се проваля, което води и до загубата на венецианската крепост Грабуза. Надявайки се да възобнови завоеванията си в Гърция, самият Морозини, въпреки напредналата си възраст, се завръща през 1693 г., но умира на 16 януари 1694 г. в Навплио. Морозини е наследен като военачалник от Дзено, който, против дадените му съвети, започва експедиция срещу богатия о-в [[Хиос]]: венецианците лесно го превземат, но след суровия отговор на турците са принудени да отстъпят. Малки сблъсъци има впоследствие през 1695 г. на [[Андрос]], през 1696 г. на [[Лемнос]] и през 1697 – 1698 г. на [[Самотраки]]. През 1699 г. войната завършва с [[Карловицки договор|Карловицкия мир]], който постановява победата на Свещената лига и отстъпването на [[кралство Морея]] на венецианците: това е последната голяма кампания за разширяване на Венецианската република и последната ѝ голяма победа. === Венеция през XVIII век === Въпреки желанието на Венеция да остане настрана от войните, които бушуват в Европа в този период, през 1714 г. Републиката е принудена отново да се изправи срещу османците в последната седма [[османско-венециански войни|османско-венецианска война]] (наричана и '''Втора морейска война'''{{hrf|Lane|1973|411}}), която трае до 1718 г. Войната заварва Републиката неподготвена политически и военно: Мореа и последните егейски колонии скоро падат. Единствените забележителни успехи са успешната отбрана на остров Корфу през 1716 г. и блокирането на набезите в Южна [[Далмация]]. Венеция е спасена от по-голямо поражение благодарение на намесата на австрийските Хабсбурги, чиито победи водят до подписването на [[Пожаревацки договор|договора от Пожаревиц]] през 1718 г., според който Венеция признава загубата на Морея и запазва само [[Йонийски острови|Йонийските острови]] и владенията си в Далмация. През 1721 г. границата на Далмация е окончателно стабилизирана с определянето на т. нар. „Линия „Мочениго“. [[Файл:Ca'_Rezzonico_-_La_venditrice_di_essenze_-_Pietro_Longhi.jpg|ляво|мини|[[Маска|Маските]] на ''[[Венециански карнавал|Венецианския карнавал]]'' : последният век на [[Венецианска република|републиката]] се характеризира с [[Парти (събиране на хора)|партита]] и социален живот]] През 30-те години на XVIII век Венеция става известна в цяла Европа като град на удоволствията и развлеченията, както и като град на културата, благодарение на свободата на мисълта, гарантирана от Републиката срещу църковната намеса. Започвайки от 1736 г., благодарение на въвеждането на нови видове кораби, наречени „ати“, с по-малък екипаж и много оръдия за отбрана, икономиката се подобрява значително. Благодарение на предимствата, донесени от политиката на неутралитет в европейските конфликти, търговците от Венеция търгуват свободно с всички страни [[Файл:Boston,_Museum_of_Fine_Art_-_Il_bacino_di_San_Marco_c.1738_-_Canaletto.jpg|мини|250пкс|Басейнът Сан Марко в средата на XVIII век]] През 1764 г. е ратифицирана [[Конвенция от Остиля|Конвенцията от Остиля]], която окончателно решава вековния въпрос за западните граници на републиката към австрийските владения в района на Милано. През тази епоха Венеция е засегната от сериозна икономическа криза, срещу която се правят опити да се реагира чрез обнародване на закони за ограничаване на лукса, които обаче не намират реално приложение. Наложена е данъчна реформа, за да се преразпредели натискът върху гражданите и вътрешните мита са премахнати. Същевременно е направен опит за съживяване на търговията, като се предприемат действия срещу берберските пирати. За тази цел е изпратена венецианска експедиция през 1766 г. срещу [[Триполи]], която принуждава местния господар да сключи търговски споразумения с Републиката. Търсени са и други споразумения – с [[Тунис (град)|Тунис]], [[Мароко]], [[Руска империя|Руската империя]] и с [[Америка]]. През 1767 г., като част от подобряването на отношенията с Австрия, Венеция е посетена от [[Карл Евгений (Вюртемберг)|Карл Евгений фон Вюртемберг]], последван през 1769 г. и 1775 г. от самия император [[Йозеф II]]. През 1782 г. градът е посетен от [[Павел I (Русия)|Павел I от Русия]] и от папа [[Пий VI]]. През 1784 г. е ред на [[Густав III (Швеция)|Густав III от Швеция]]. Въпреки тези важни визити венецианската политическа сила на европейската сцена намалява все повече. През 1785 – 1786 г. венецианският флот води война за последен път: под командването на [[Анджело Емо]] са бомбардирни [[Сфакс]], [[Тунис (град)|Тунис]] и [[Бизерта]], окончателно слагайки край на заплахите на берберските пирати за остатъчната венецианска търговия. XVIII век се характеризира с разпространението на типичния за [[Просвещение]]то във Франция [[литературен салон]]. В тези салони се провеждат литературни и политически дебати, водят се романтични разговори и се играят карти. Макар че тези салони подкрепят революционните идеи, те не са на страната на [[Френска революция|Френската революция]]. В този период Републиката все още блести в културата с [[Антонио Вивалди]] в музиката, [[Карло Голдони]] в литературата и [[Джовани Батиста Тиеполо]] и [[Каналето]] в живописта. == Край на Венецианската република == {{Основна|Падане на Венецианската република|Кампоформийски мирен договор}} [[Файл:Italia_1796.png|мини|Венецианските територии (горе вдясно в зелено) в навечерието на падането на републиката]] На 9 май 1789 г. е избран последният дож: [[Фриули|фриуланецът]] [[Лодовико Манин]]. При избирането му се носи слухът: „Избраха за дож фриуланецǃ Републиката е мъртваǃ“ Икономическата криза, която удря Венеция, е налице и в голяма част от Европа и по-специално във Франция, където вътрешното напрежение бързо нараства. Свикването на [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] през същия месец май, скоро след това е последвано с [[Превземане на Бастилията|щурма на Бастилията]] на 14 юли и избухването на [[Френска революция|Френската революция]]. Големите европейски сили се намесват срещу революцията, страхувайки се от разпространението ѝ, и обявяват [[Война на Първата коалиция|война на Франция]]. На 21 януари 1793 г. революционерите [[Гилотина|гилотинират]] крал [[Луи XVI]], страхувайки се от възстановяване на [[Абсолютна монархия|монархията]], и скоро след това на власт идват [[якобинци]]те и установяват [[Големият терор|Големия терор]]. Революционният вятър от Франция се разпространява в цяла Европа, достигайки и до Венеция, където общественият живот е разтърсен от вътрешнополитическите вълнения, провокирани от новите идеи. Правителството, въпреки че отстоява твърдо консервативни позиции, не е в състояние да осигури ефективен отговор на исканията за обновление, нито напълно да задуши недоволството, което се разпростира по-специално сред средните класи. У аристократичната класа се поражда несигурност и страх от избухването на якобински бунтове, които в действителност никога не се осъществяват. Републиката предоставя гостоприемство през 1794 г. на претендента за френския трон, графа на [[Лил]] [[Луи XVIII|Луи Станислас Ксавие]], но когато френските дипломатически представители остро протестират, правото му на убежище е отменено и Луи напуска, молейки в знак на протест името му да бъде заличено от ''Златната книга на венецианската аристокрация''. В същото време тази постъпка кара много европейски дворове да изразят разочарованието си пред венецианското правителство. Когато през април 1796 г. в Италия нахлуват френски войски, ситуацията във Венеция е напрегната поради вътрешните вълнения, дължащи се на исканията за повече демокрация и свобода. [[Файл:Lodovico Manin.jpg|мини|260x260px|Последният дож [[Лодовико Манин]]]] Провеждането на [[Италианска кампания (1796 – 1797)|Италианската кампания]] на френската армия е поверено на младия генерал [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който превзема [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] и австрийските владения в Северна Италия, влизайки в [[Милано]] на 15 май. Венеция веднага обявява [[неутралитет]] въпреки австрийските молби за помощ, ограничавайки се до назначаването на извънреден [[Суперинтендант (Венецианска република)|генерален суперинтендант]] за континенталната част, за да засили контрола над провинциите. Венецианският неутралитет обаче е нарушен: първо от отстъпващите австрийски войски, които се оттеглят към [[Тирол]] през нейна територия, а след това, на 30 май, и от Наполеон, който прекосява река [[Минчо]], за да преследва австрийците. Така районът става театър на военни действия. Желаейки да не провокира французите, на 1 юни генералният суперинтендант дава съгласие те да влязат в крепостта на [[Верона]] и в други градове, придружавайки това с подобна отстъпка и за австрийците. Навсякъде отношенията между венецианските войски, френските окупатори и местното население се изострят, докато присъствието на [[Френска революционна армия|революционната армия]] вълнува духовете на якобинските симпатизанти. Изправен пред тези събития, Сенатът на Венеция, който е силно загрижен, нарежда оттеглянето на флота и набирането на териториална милиция. Назначен е генерален суперинтендант на [[Венецианска лагуна|Лагуните]] и [[Лидо]], който да осигури защитата на [[Догадо]]. В същото време са отправени дипломатически протести към [[Директория]]та в Париж и двора във Виена. Към генералния суперинтендант е назначен извънреден суперинтендант на континента, но със слаби резултати. След като австрийските зимни контраофанзиви се провалят и хабсбургската крепост [[Мантуа]] е превзета, французите подтикват към бунт в [[Бергамо]] на 13 март и в [[Бреша]] на 18 март. На 27 март те се намесват съвсем открито, като предизвикват бунт в [[Крема]] и на 31 март обстрелват [[Сало]], който се надига в защита на Републиката. Без да спазват всякакво подобие на законност, французите стават все по-агресивни и арогантни, открито заплашвайки да попречат на операциите за повторно завладяване на градовете, наредени от Венеция. [[Файл:Fort_San_Andrea_Isola_di_Sant'Andrea.jpg|ляво|мини|240пкс|Фортът „Сант Андреа“ във Венеция, откъдето са изстреляни артилерийските залпове, потопили ''„Освободителят на Италия“'']] На 17 април Наполеон идва да подпише предварително примирие в Льобен с император [[Франц II]], обещавайки му предаването на континенталните венециански владения. Същия ден, въпреки прокламациите на дожа, призоваващи за спокойствие, Верона се надига, принуждавайки французите да се затворят в крепостите. На 20 април французите, въпреки че са наясно със забраната за влизане на въоръжени кораби в пристанищата на Републиката, се опитват да тестват защитата на Венеция, като изпращат [[фрегата]]та „Освободителят на Италия“, за да форсира пристанището на Лидо: в отговор мощната артилерия от форт „Сант Андреа“ унищожава кораба. Правителството на Венецианската република обаче не успява да се възползва от моментното предимство и все още се надява да избегне открит конфликт, дори и с цената на загуба на земите си, като отказва да мобилизира армията и да изпрати подкрепления във Верона. Накрая на 24 април тя е принудена да се предаде. Отказът от въоръжена защита позволява на Наполеон лесно да се установи в [[Маргера]], на ръба на [[Венецианска лагуна|Венецианската лагуна]], където на 2 май той официално обявява война на Венеция. Републиката все още разполага с цялата мощна флота, военните гарнизони на града и тези отвъд морето, а най-решените да се съпротивляват канят дожа да отстъпи в [[Задар]], от където да координира отбраната. Въпреки това сутринта на 12 май, сред слухове за заговори и предстояща френска атака, [[Висш съвет|Висшият съвет]] се събира за последен път. Въпреки че на сесията липсва кворум, дожът призовава патрициите да капитулират с надеждата да спестят по-нататъшни страдания на населението. [[Файл:Palazzo_Ducale_facciata.JPG|мини|Балконът на [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]] във Венеция, от който на 12 май 1797 г. са обявени [[абдикация]]та на [[Висш съвет|Висшия съвет]] и краят на Републиката.]] Ужасени от [[мускет]]ните залпове на скиавоните (част от [[пехота]]та), които, евакуирайки се според заповедта, поздравяват Венеция така, присъстващите благородници одобряват предложението и разпускат събранието. Публичното обявяване на решението обаче предизвиква бунт. Викайки „Да живее Свети Маркǃ“ и „Да живее републикатаǃ“, гражданите се опитват да възстановят републиката, атакувайки домовете и имуществото на якобинските привърженици. Магистратите, страхувайки се от безредиците, стигат дотам да ги потушат със сила, дори стрелят с артилерийски снаряди в [[Риалто]] и установяват нощни патрули при арсеналите. На 13 май дожът, вече единствен господар на държавата за първи път от векове, издава окончателните прокламации, за да определи прехода на властта към временен орган на управление. Той дори заплашва всекиго, осмелил се да се надигне срещу новата власт, със смърт. На 14 май властта преминава, както е установено, към временното правителство, което поканва французите да влязат в града. Те влизат във Венеция на 15 май, докато Лодовико Манин напуска Венеция, за да се оттегли в семейната си резиденция. На 17 октомври 1797 г. Австрия е принудена да капитулира с подписването на [[Кампоформийски мирен договор|Кампоформийския мирен договор]]. С него тя признава загубата на [[Австрийска Нидерландия]] и допуска ликвидирането на [[Венецианска република|Венецианската република]], чиито владения си поделя с Франция.<ref>Dartford, ''French revolution'', p. 115</ref> == Вижте също == * [[Венецианска република]] * [[Морски републики]] * [[Република Сан Марко]] * [[Стари италиански държави]] == Библиография == * ''Storia di Venezia'', 12 voll., Treccani, 1990-2002 * ''Venezia e l'Islam'', Venezia, Marsilio editori, 2007 * Gino Benvenuti, ''Le Repubbliche Marinare. Amalfi, Pisa, Genova, Venezia'', Roma, Newton & Compton editori, 1989 * Marino Berengo, ''La società veneta alla fine del Settecento'', Firenze, Ricerche storiche, Sansoni, 1956 * Andrea Da Mosto, ''L'Archivio di Stato di Venezia, indice generale, storico, descrittivo ed analitico'', Roma, Biblioteca d'Arte editrice, 1937 * Charles Diehl, ''La Repubblica di Venezia'', Roma, Newton & Compton editori, 2004 * Oliver Logan, ''Venezia. Cultura e società (1470-1790)'', Roma, Il Veltro editore, 1980 * Martin Lowry, ''Il mondo di Aldo Manuzio. Affari e cultura nella Venezia del Rinascimento'', Roma, Il Veltro editore, 1984 * William H. McNeill, ''Venezia, il cardine d'Europa (1081-1797)'', Roma, Il Veltro editore, 1984 * Fabio Mutinelli, ''Lessico Veneto'', Venezia, Tipografia Giambattista Andreola, 1852 * Donald E. Queller, ''Il patriziato veneziano. La realtà contro il mito'', Roma, Il Veltro editore, 1987 * Alvise Zorzi, ''La Repubblica del Leone. Storia di Venezia'', Milano, Euroclub, 2001 * Stefano Zuffi, Alessia Devitini e Francesca Castria, ''Venezia'', Milano, Leonardo Arte editori, 1999 * Luigi Tomaz, ''In Adriatico nell'Antichità e nell'Alto Medioevo'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2003 * Luigi Tomaz, ''In Adriatico nel secondo millennio'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2010 * Alessandro Barbero, ''Lepanto. La battaglia dei tre imperi'', Laterza, 2010 * Marco Pellegrini, ''Le guerre d'Italia: 1494-1530'', Bologna, Il mulino, 2009 * (<abbr>EN</abbr>) John Julius Norwich, ''A History of Venice'', New York, Vintage Books, 1989 * (<abbr>EN</abbr>) Robert Hutchinson, ''Young Henry: The Rise of Henry VIII'', New York, Thomas Dunne Books, 2012 * Samuele Romanin, ''Storia documentata di Venezia'', vol. 1-9, Venezia, Pietro Naratovich tipografo editore, 1853-1860 * {{cite book | last=Lane | first=Frederic Chapin | title=Venice, a Maritime Republic | publisher=Johns Hopkins University Press | location = Baltimore, Maryland | year=1973 | isbn=978-0-8018-1460-0 |url=https://books.google.com/books?id=PQpU2JGJCMwC}} == Обяснителни бележки == <references group="lower-alpha"/> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book | title = La Repubblica di Venezia | last = Diehl | first = Charles | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2004 | edition = | publisher = Newton & Compton editori | location = Roma | isbn = 88-541-0022-6 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it}} * Luigi Tomaz, ''In Adriatico nell'Antichità e nell'Alto Medioevo'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2003. * Luigi Tomaz, '' In Adriatico nel secondo millennio'', presentazione di Arnaldo Mauri, Think ADV, Conselve, 2010. * {{cite book | title = Lepanto. La battaglia dei tre imperi | last = Barbero | first = Alessandro | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = Laterza | location = | isbn = 978-88-420-8893-6 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it }} * {{cite book | title = Le guerre d'Italia: 1494-1530 | last = Pellegrini | first = Marco | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Il mulino | location = Bologna | isbn = 978-88-15-13046-4 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it }} * {{cite book | last=Setton| first=Kenneth Meyer | author-link = Kenneth Setton | title=Venice, Austria, and the Turks in the Seventeenth Century | publisher=The American Philosophical Society | location = Philadelphia | year=1991 | isbn=0-87169-192-2 | url = https://books.google.com/books?id=XN51y209fR8C | lang = en}} * {{Cite book|title=A History of Venice'|last=Norwich|first=John Julius|publisher=Alfred B. Knopf|year=1982|location=New York|isbn=9780394524108|url=https://books.google.com/books?id=NX-nxgEACAAJ|language=en|access-date=2020-12-06}} * {{cite book | title = La Repubblica del Leone. Storia di Venezia | last = Zorzi | first = Alvise | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Bompiani | location = Milano | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = it }} {{Превод от 2|it|Storia della Repubblica di Venezia|en|History of the Republic of Venice|138768651|1250025152}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Венеция]] [[Категория:Венецианска република]] lqaepow8gcd6gz6tki0u4399x9bkegg 0 862868 12398230 12360543 2024-10-29T08:57:34Z Станислав Николаев 13436 12398230 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“|снимка=Ethiopian Airlines ET-AVJ takeoff from TLV (46461974574).jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, излита от международното летище „Бен Гурион“, Израел.|дата=[[10 март]] [[2019]] г.|място=Тулу Фара, село близо до [[Бишофту]], [[Етиопия]]|причина=Загуба на контрол по време на полет|авиокомпания1=„[[Етиопиън Еърлайнс]]“|маршрут1=[[Адис Абеба]] – [[Найроби]]|пътници1=149|екипаж1=8|загинали1=157|оцелели1=0|кодово име1=ET-AVJ|тип1=„Боинг 737 МАКС 8“}}'''Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“''' е редовен международен пътнически полет от международното летище „Боле“ в [[Адис Абеба]], [[Етиопия]], до международното летище „Джомо Кенята“ в [[Найроби]], [[Кония|Кения]]. На 10 март 2019 г. [[самолет]]ът „[[Боинг 737 МАКС|Боинг 737 МАКС 8]]“, който изпълнява полета, се разбива близо до град Бишофту шест минути след излитане, умират всички 157 души на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aero-bg.com/2019/03/10/boeing-737-max-katastrofira-v-etiopiya/|заглавие=Boeing 737 Max катастрофира в Етиопия|дата=2019-03-10|издател=aero-bg.com|език=bg|достъп_дата=2024-05-20}}</ref> Това е най-смъртоносният инцидент на „[[Етиопиън Еърлайнс]]“ към този момент, след като надминава фаталното отвличане на [[полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], което довежда до катастрофа близо до [[Коморски острови|Коморските острови]] през 1996 г. със 125 загинали души.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-africa-47513508|заглавие=Ethiopian Airlines: 'No survivors' on crashed Boeing 737|дата=2019-03-11|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2024-05-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/operator/airline.php?var=6263|заглавие=Ethiopian Airlines- Accident & incidents:|автор=Ethiopian Airlines|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-05-20}}</ref> Това е и най-смъртоносният самолетен инцидент в Етиопия, като до този момент катастрофата на [[Антонов Ан-26]] на етиопските военновъздушни сили през 1982 г. със 73 загинали души на борда е най-смъртоносна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/country/country.php?id=ET|заглавие=Ethiopia- Accident & incidents|труд=Ethiopia air safety profile|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-05-20}}</ref> Това е вторият инцидент с „МАКС 8“ за по-малко от пет месеца [[Катастрофа на Boeing 737 край Джакарта|след катастрофата на полет 610 на „Лайън Еър“]] в [[Яванско море]].<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Катастрофите довеждат до двугодишно спиране на самолета в световен мащаб и разследване на това как самолетът е одобрен за обслужване на пътници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/nakraya-i-sasht-prizemiha-boing-737-maks-news290926.html|заглавие=Накрая и САЩ приземиха "Боинг 737 Макс“|дата=2019-03-13|издател=mediapool.bg|език=bg|достъп_дата=2024-05-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101451350/otnovo-prizemiha-boing-737-mah|заглавие=Отново приземиха Боинг 737 Мах|дата=2021-04-10|издател=bnr.bg|език=bg|достъп_дата=2024-05-20}}</ref> Специален доклад от близо 250 страници посочва, че причините за падането на самолета са няколко, сред които „поредица от технически неизправности в дизайна на самолета, съчетани с „регулаторно улавяне“ и прекалено тясна връзка между „[[Боинг]]“ и федералния регулатор“.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/82343-prikrivaneto-na-informatsiya-ot-strana-boeing-e-osnovnata-prichina-za-fatalnite-katastrofi?gad_source=1&gclid=Cj0KCQjw6auyBhDzARIsALIo6v-fdXhdc6A7_h65zIkjAfjxhWbV7W8sdflyO8K_IZXqYEmM8GP_a7kaAkdkEALw_wcB|заглавие=Прикриването на информация от Boeing е основната причина за фаталните катастрофи|фамилно_име=Баларев|първо_име=Димитър|дата=2020-09-16|труд=Новини от света|издател=bloombergtv.bg|език=bg|достъп_дата=2024-05-20}}</ref> „Боинг“ също така не споделя и важна информация за система за безопасност, наречена MCAS, предназначена да противодейства автоматично на тенденцията на самолета да се издига нагоре. Според [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]] „културата на укриване“ е причината за инцидента, който се дължи и на нежеланието на производителя да споделя технически подробности.<ref name=":2" /> През 2021 г. „Боинг“ се съгласява да изплати 2,5 милиарда щатски долара под формата на санкции и обезщетения и за създаване на фонд за компенсиране на семействата на 346-те пътници, които загиват в двете катастрофи с „Боинг 737 МАКС 8“ през 2018 г. и 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kaldata.com/it-новини/boeing-се-съгласи-да-изплати-25-милиарда-обез-353384.html|заглавие=Boeing се съгласи да изплати 2,5 милиарда обезщетение за катастрофите със 737 Max|фамилно_име=Арсов|първо_име=Георги|дата=2021-01-08|труд=IT Новини|издател=kaldata.com|език=bg|достъп_дата=2024-05-20}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Ethiopian Airlines Flight 302|1224121699}} [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]] [[Категория:История на Етиопия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]] hgkulr97s0gnggdmz63r2jot6pwtgo6 0 862941 12398208 12378122 2024-10-29T08:46:22Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398208 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“|снимка=US Airways Flight 1549 (N106US) after crashing into the Hudson River (crop 2).jpg|описание=Евакуация на полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“, докато плава по [[Хъдсън (река)|река Хъдсън]].|дата=[[15 януари]] [[2009]] г.|място=[[Хъдсън (река)|Река Хъдсън]], [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[САЩ]]|причина=Приводнен след удар с птица и повреда на турбинния двигател|тип1=„[[Еърбъс А320|Еърбъс А320-214]]“|авиокомпания1=„[[Ю Ес Еъруейс]]“|кодово име1=N106US|маршрут1=[[Ню Йорк]] – [[Шарлът]] – [[Сиатъл]]|пътници1=150|екипаж1=5|загинали1=0|оцелели1=155}} '''Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“''' е редовен полет на „[[Ю Ес Еъруейс]]“ от [[летище „Ла Гуардия“]] в [[Ню Йорк]] до [[Шарлът]] и [[Сиатъл]], в [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]]. На 15 януари 2009 г. „[[Еърбъс А320|Еърбъс А320-214]]“, обслужващ полета, се удря в ято птици малко след излитане от „Ла Гуардия“, което довежда до загуба на цялата мощност на един от двигателите. Като се има предвид позицията им спрямо наличните летища и ниската им надморска височина, пилотите [[Съли Салънбъргър]] и Джефри Скайлс решават да приводнят самолета по [[Хъдсън (река)|река Хъдсън]] близо до [[Мидтаун Манхатън|центъра на Манхатън]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theconversation.com/why-the-miracle-on-the-hudson-in-the-new-movie-sully-was-no-crash-landing-64748|заглавие=Why the ‘Miracle on the Hudson’ in the new movie Sully was no crash landing|фамилно_име=McDermid|първо_име=Brendan|дата=2009-01-15|издател=theconversation.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2009/jan/15/us-airways-plane-crash-new-york-hudson-river|заглавие=Plane crashes in Hudson river in New York|фамилно_име=Clark|първо_име=Andrew|дата=2009-01-15|издател=theguardian.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Всичките 155 души на борда са спасени от близките [[ферибот]]и, [[Лодка|лодки]] и от плавателни съдове на [[Брегова охрана на Съединените щати|бреговата охрана на Съединените американски щати]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.northjersey.com/breakingnews/ferrycaptain011609.html|заглавие=Young captain reacts like 'seasoned pro'|фамилно_име=KINDERGAN|първо_име=ASHLEY|дата=2009-01-16|труд=Breaking News|издател=northjersey.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110828073750/http://www.northjersey.com/breakingnews/ferrycaptain011609.html|архив_дата=2011-08-28|достъп_дата=2024-05-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.realclearpolitics.com/news/ap/us_news/2009/Jan/18/commuter_ferries_to_rescue_in_nyc_crash_landing.html|заглавие=Commuter ferries to rescue in NYC crash landing|фамилно_име=Pyle|първо_име=Richard|дата=2009-01-16|издател=realclearpolitics.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130603163333/http://www.realclearpolitics.com/news/ap/us_news/2009/Jan/18/commuter_ferries_to_rescue_in_nyc_crash_landing.html|архив_дата=2013-06-03|достъп_дата=2024-05-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2009/US/01/15/new.york.plane.crash/index.html|заглавие=Airplane crash-lands into Hudson River; all aboard reported safe|автор=CNN|дата=2009-01-15|издател=edition.cnn.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Няма жертви, въпреки че 100 души са ранени, някои от тях сериозно.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/lyubopitno/chudoto-na-hydsyn-15-godini-po-kysno-6188786|заглавие="Чудото на Хъдсън": 15 години по-късно|дата=2024-01-15|труд=Любопитно|издател=vesti.bg|език=bg|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Времето от удара на птицата до приводняването е по-малко от четири минути.<ref name=":0" /> Губернаторът на [[Ню Йорк (щат)|щата Ню Йорк]], [[Дейвид Патерсън]], нарича инцидента '''„Чудото на Хъдсън“''',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bulgaria-news.bg/category/bulgaria/media/article/post1558.html|заглавие=СЛЕДОВАТЕЛИ ЩЕ ПРАВЯТ ВЪЗСТАНОВКА НА „ЧУДОТО НА ХЪДСЪН”|дата=2009-01-26|издател=bulgaria-news.bg|език=bg|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> а служител на Националния борд по безопасност на транспорта го описва като „най-успешното приводняване в историята на авиацията“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nypost.com/2009/01/17/quiet-air-hero-is-captain-america/|заглавие=QUIET AIR HERO IS CAPTAIN AMERICA|фамилно_име=Olshan|първо_име=Jeremy|дата=2009-01-17|труд=US News|издател=nypost.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Полетните симулации показват, че самолетът може да се върне в „Ла Гуардия“, ако се обърне към летището веднага след удара на птицата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wired.com/2010/05/ntsb-makes-recommendations-after-miracle-on-the-hudson-investigation/|заглавие=Sullenberger Made the Right Move, Landing in the Hudson|фамилно_име=Paur|първо_име=Jason|дата=2010-05-05|издател=wired.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/ntsb-sully-could-have-made-it-back-to-laguardia/|заглавие=NTSB: Sully Could Have Made it Back to LaGuardia|дата=2010-05-04|издател=cbsnews.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Бордът обаче установява, че сценарият не отчита съображенията от реалния свят и потвърждава, че приводняването осигурява най-голяма вероятност за оцеляване предвид обстоятелствата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR1003.pdf|заглавие=Loss of Thrust in Both Engines After Encountering a Flock of Birds and Subsequent Ditching on the Hudson River US Airways Flight 1549 Airbus A320‐214, N106US Weehawken, New Jersey January 15, 2009|автор=National Transportation Safety Board|дата=2010-05-04|издател=ntsb.gov|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Пилотите и стюардесите са наградени с магистърския медал на Гилдията на въздушните пилоти и навигаторите като признание за тяхното „героично и уникално авиационно постижение“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gapan.org/ruth-documents/Masters%20Medal%20%20Press%20Release.pdf|заглавие=US Airways Flight 1549 Crew receive prestigious Guild of Air Pilots and Air Navigators Award|фамилно_име=Turner|първо_име=Celia|дата=2011-06-13|издател=Guild of Air Pilots and Air Navigators|език=en|формат=pdf|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110613033006/http://www.gapan.org/ruth-documents/Masters%20Medal%20%20Press%20Release.pdf|архив_дата=2011-06-13|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Мемоарите на Съли Салънбъргър от 2009 г., „Най-високо задължение: Моето търсене на това, което наистина има значение“, са адаптирани в игралния филм „[[Съли: Чудото на Хъдсън]]“, режисиран от [[Клинт Истууд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/clint-eastwoods-next-movie-revealed-799151/|заглавие=Clint Eastwood’s Next Movie Revealed: Capt. “Sully” Sullenberger Tale (Exclusive)|фамилно_име=McClintock|първо_име=Pamela|дата=2015-06-02|труд=Movie News|издател=hollywoodreporter.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> В него участват [[Том Ханкс]] като Съли Салънбъргър и [[Арън Екхарт]] като Джефри Скайлс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/kino/2015/08/13/tom-hanks-v-noviia-film-na-klint-istuud.273143|заглавие=Том Ханкс в новия филм на Клинт Истууд|фамилно_име=Славова|първо_име=Петя|дата=2015-08-13|издател=dnes.bg|език=bg|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> Филмът е разпространен от „[[Уорнър Брос]]“ на 9 септември 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/clint-eastwoods-sully-gets-early-850327/|заглавие=Clint Eastwood’s ‘Sully’ Gets Early Fall Release Date|фамилно_име=Stone|първо_име=Natalie|дата=2015-12-18|труд=Movie News|издател=hollywoodreporter.com|език=en|достъп_дата=2024-05-21}}</ref> == Вижте също == * [[Съли: Чудото на Хъдсън]] * [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]] * [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR1003.pdf Доклад за злополука] * [https://data.ntsb.gov/Docket?ProjectID=73240 Протокол за разследване] {{Превод от|en|US Airways Flight 1549|1223326237}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:История на Ню Йорк]] [[Категория:2009 година в САЩ]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]] 57or6nhpipaaxbw8bxs1gv47liz228t 0 862944 12397433 12397218 2024-10-28T12:38:25Z Givern 4124 12397433 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор сезон | отбор = [[ФК „Манчестър Юнайтед“]] | сезон = 2024/25 | президент = | треньор = [[Ерик тен Хаг]] (до 28 октомври 2024)<br> [[Рууд ван Нистелрой]] | треньор2 = | стадион = „[[Олд Трафорд]]“ | първенство = [[Английска висша лига]] | първенство резултат = | първенство2 = | първенство2 резултат = | купа1 = | купа1 резултат = | купа2 = | купа2 резултат = | купа3 = | купа3 резултат = | първенство голмайстор = | сезон голмайстор = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | средна посещаемост = | pattern_la1 = _manutd2425h | pattern_b1 = _manutd2425h | pattern_ra1 = _manutd2425h | pattern_sh1 = _manutd2425h | pattern_so1 = _manutd2425hl | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _manutd2425a | pattern_b2 = _manutd2425a | pattern_ra2 = _manutd2425a | pattern_sh2 = _manutd2425a | pattern_so2 = _manutd2425al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = _manutd2425t | pattern_b3 = _manutd2425t | pattern_ra3 = _manutd2425t | pattern_sh3 = _manutd2425t | pattern_so3 = _manutd2425tl | leftarm3 = faf9f6 | body3 = faf9f6 | rightarm3 = faf9f6 | shorts3 = faf9f6 | socks3 = faf9f6 | предишен сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2023/24|2023/24]] | следващ сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2025/26|2025/26]] }} '''Сезон 2024/25''' е 33-тият сезон на „[[Манчестър Юнайтед]]“ във [[Английска висша лига|Висшата лига]] и неговият 50-и пореден в топ дивизията на [[Английски футбол|английския футбол]]. Освен във Висшата лига отборът ще се състезава в [[Лига Европа]], [[Купа на Англия|Купата на Англия]] и [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на лигата]]. След поредица от лоши резултати на 28 октомври 2024 година клубът уволнява [[Ерик тен Хаг]]. Мястото му временно заема [[Рууд ван Нистелрой]].<ref>[https://sportal.bg/news-2024102811542638739 Официално: Манчестър Юнайтед уволни Тен Хаг, замества го Ван Нистелрой]</ref> == Предсезон и приятелски мачове == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Дата !Съперник !Д / Г !Резултат !Голмайстори !Зрители |- bgcolor="#ffcccc" |15 юли 2024 |„[[ФК Розенборг|Розенборг]]“ |[[Леркендал (стадион)|Г]] |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-for-man-utd-v-rosenborg-friendly-in-norway-15-july 0–1] | |21,013 |- bgcolor="ccffcc" |20 юли 2024 |„[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]“ |[[Murrayfield Stadium|Н]] |[https://www.manutd.com/en/news/detail/rangers-v-man-utd-match-report-and-video-highlights-20-july-2024 2–0] |[[Амад Диало|Диало]] {{гол|39|}}, [[Джо Хъгил|Хъгил]] {{гол|70|}} |56,574 |- bgcolor="#ffcccc" |27 юли 2024 |„[[ФК Арсенал|Арсенал]]“ |[[SoFi Stadium|Н]] |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-arsenal-v-man-utd-pre-season-tour-27-july-2024 1–2]<br />(4–3[[дузпи| д.]]) |[[Расмус Хойлунд|Хойлунд]] {{гол|10|}} |62,486 |- bgcolor="ccffcc" |31 юли 2024 |„[[Реал Бетис]]“ |[[Snapdragon Stadium|Н]] ||[https://www.manutd.com/en/news/detail/real-betis-v-man-utd-pre-season-match-report-san-diego-tour-2024 3–2] |[[Маркъс Рашфорд|Рашфорд]] {{гол|18|д.}}, [[Амад Диало|Диало]] {{гол|24|}}, [[Каземиро]] {{гол|31|}} |26,248 |- bgcolor="#ffcccc" |3 август 2024 |„[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ |[[Williams–Brice Stadium|Н]] |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-man-utd-v-liverpool-tour-2024-south-carolina-3-august-2024 0–3] | |77,559 |} ==[[Къмюнити Шийлд]]== {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Дата !Съперник !Д / Г !Резултат !Голмайстори !Зрители |-bgcolor="#ffcccc" |10 август 2024 |[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] |[[Уембли|Н]] |[https://www.manutd.com/en/matches/matchcenter?matchId=2441410 1–1]<br />(6–7[[дузпи|д.]]) |[[Алехандро Гарначо|Гарначо]] {{гол|82|}} |78,168 |} ==EFL Купа на лигата== {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Дата !Кръг !Съперник !Д / Г !Резултат !Голмайстори !Зрители |-bgcolor="#ccffcc" |17 септември 2024 |трети кръг |[[ФК Барнзли|Барнзли]] |Д |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-man-utd-v-barnsley-carabao-cup-17-september-2024 7–0] |[[Маркъс Рашфорд|Рашфорд]] (2) {{гол|16|}}, {{гол|58|}}, [[Антони (футболист)|Антони ]] {{гол|35|д.}}, [[Алехандро Гарначо|Гарначо]] (2) {{гол|45+2|}}, {{гол|49|}}, [[Кристиан Ериксен|Ериксен]] (2) {{гол|81|}}, {{гол|85|}} |72,063 |- |30 октомври 2024 |четвърти кръг |[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | | | | |} ==Лига Европа== {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Дата !Съперник !Д / Г !Резултат !Голмайстори !Зрители !Място |-bgcolor="#ffffcc" |25 септември 2024 |[[ФК Твенте|Твенте]] |Д |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-from-man-utd-v-fc-twente-in-the-europa-league-25-september-2024 1–1] |[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|35|}} |73,069 |10 |-bgcolor="#ffffcc" |3 октомври 2024 |[[ФК Порто|Порто]] |Г |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-porto-v-man-utd-europa-league-3-october-2024 3–3] |[[Маркъс Рашфорд|Рашфорд]] {{гол|7|}}, [[Расмус Хойлунд|Хойлунд]] {{гол|20|}}, [[Хари Магуайър|Магуайър]] {{гол|90+1|}} |49,211 |21 |-bgcolor="#ffffcc" |24 октомври 2024 |[[Фенербахче]] |Г |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-for-fenerbahce-v-united-in-the-europa-league-24-october-2024 1–1] |[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|15|}} | |21 |- |7 ноември 2024 |[[ФК ПАОК|ПАОК]] |Д | | | |- |28 ноември 2024 |[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]] |Д | | | |- |12 декември 2024 |[[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] |Г | | | |- |23 януари 2025 |[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]] |Д | | | |- |30 януари 2025 |[[ФКСБ]] |Г | | | |} == [[Висша лига на Англия|Висша лига]] == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Дата !Съперник !Д / Г !Резултат !Голмайстори !Зрители !Място |- bgcolor="#ccffcc" |16 август 2024 |[[ФК Фулъм|Фулъм]] |Д |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-for-man-utd-v-fulham-in-the-premier-league-16-august-2024 1–0] |[[Джошуа Зиркзе|Зиркзе]] {{гол|87|}} |73,297 |1 |- bgcolor="#ffcccc" |24 август 2024 |[[ФК Брайтън и Хоув Албиън|Брайтън и Хоув Албиън]] |Г |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-brighton-v-man-utd-premier-league-24-august 1–2] |[[Амад Диало|Диало]] {{гол|60|}} |31,537 |11 |-bgcolor="#ffcccc" |1 септември 2024 |[[ФК Ливърпул|Ливърпул]] |Д |[https://www.premierleague.com/match/115853 0–3] | |73,738 |14 |-bgcolor="#ccffcc" |14 септември 2024 |[[ФК Саутхямптън|Саутхямптън]] |Г |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-southampton-v-man-utd-14-september-2024 3–0] |[[Матейс де Лихт|де Лихт]] {{гол|35|}}, [[Маркъс Рашфорд|Рашфорд]] {{гол|41|}}, [[Алехандро Гарначо|Гарначо]] {{гол|90+6|}} |31,144 |10 |-bgcolor="#ffffcc" |21 септември 2024 |[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] |Г |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-crystal-palace-v-man-utd-21-september 0–0] | |25,172 |11 |-bgcolor="#ffcccc" |29 септември 2024 |[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] |Д |[https://www.manutd.com/en/news/detail/man-utd-tottenham-match-report-premier-league-29-september-2024 0–3] | |73,587 |12 |-bgcolor="#ffffcc" |6 октомври 2024 |[[ФК Астън Вила|Астън Вила]] |Г |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-for-aston-villa-v-man-utd-in-the-premier-league-6-october-2024 0–0] | |42,682 |14 |-bgcolor="#ccffcc" |19 октомври 2024 |[[ФК Брентфорд|Брентфорд]] |Д |[https://www.manutd.com/en/news/detail/man-utd-brentford-match-report-premier-league 2–1] |[[Алехандро Гарначо|Гарначо]] {{гол|47|}}, [[Расмус Хойлунд|Хойлунд]] {{гол|62|}} |73,738 |11 |-bgcolor="#ffcccc" |27 октомври 2024 |[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] |Г |[https://www.manutd.com/en/news/detail/match-report-for-west-ham-v-man-utd-27-october-2024 1–2] |[[Каземиро]] {{гол|81|}} | |14 |- |3 ноември 2024 |[[ФК Челси|Челси]] |Д | | | | |} == Трансфери == === Привлечени === {| class="wikitable" |- ! Дата ! Поз. ! Име ! От ! Сума ! Изт. |- | 14 юли 2024 || нападател || {{flagicon|NED}} [[Джошуа Зиркзе]] || {{flagicon|ITA}} [[ФК Болоня|Болоня]] || £36.5&nbsp;милиона паунда<ref>{{cite web |title=Man Utd sign Bologna striker Zirkzee for £36.5m|url=https://www.bbc.com/sport/football/articles/c80e176xzeko |website=BBC Sport |access-date=14 July 2024 |date=14 July 2024}}</ref> || <ref>{{cite news |title=Transfer news: Zirkzee signs for United |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/manchester-united-confirm-the-signing-of-joshua-zirkzee-from-bologna |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=14 July 2024 |access-date=14 July 2024 }}</ref> |- | 18 юли 2024 || защитник || {{flagicon|FRA}} [[Лени Йоро]] || {{flagicon|FRA}} [[Лил ОСК|Лил]] || 52.18&nbsp;милиона паунда с 6.73&nbsp;милиона в добавки.<ref>{{cite web|title=Man Utd sign Yoro from Lille in £52m deal|url=https://www.bbc.com/sport/football/articles/c7209jxjn45o |date=18 July 2024 |website=BBC Sport |access-date=18 July 2024}}</ref>|| <ref>{{cite news |title=Yoro Signs From Lille |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/transfer-news-leny-yoro-joins-man-utd-from-lille |access-date=18 July 2024 |publisher=Manchester United FC |date=18 July 2024}}</ref> |- |rowspan="2"| 13 август 2024 || защитник || {{flagicon|NED}} [[Матейс де Лихт]] ||rowspan="2"| {{flagicon|GER}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] || 38,5 милиона паунда с 4.3 милиона в добавки<ref name="BayernDuo">{{cite news |title=Man Utd sign De Ligt and Mazraoui from Bayern Munich |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/articles/c0l8z34xyz3o |website=BBC Sport |date=13 August 2024 |access-date=13 August 2024 }}</ref> ||<ref>{{cite news |title=Matthijs de Ligt signs for United |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/man-utd-complete-signing-of-defender-matthijs-de-ligt-from-bayern-munich |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=13 August 2024 |access-date=13 August 2024 }}</ref> |- | защитник || {{flagicon|MAR}} [[Нусаир Мазрауи]] || 12.8 милиона паунда с 4.3 милиона в добавки <ref name="BayernDuo"/> || <ref>{{cite news |title=Noussair Mazraoui signs for United |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/noussair-mazraoui-signs-for-manchester-united-from-bayern-munich |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=13 August 2024 |access-date=13 August 2024 }}</ref> |- | 30 август 2024 || халф || {{flagicon|URU}} [[Мануел Угарте]] || {{flagicon|FRA}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] || 42.1 милиона паунда с 8,4 милиона в добавки<ref>{{cite news |title=Man Utd sign Uruguay midfielder Ugarte from PSG |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/articles/cy84gl75edyo |website=BBC Sport |date=18 July 2024 |access-date=18 August 2024 }}</ref> || <ref>{{cite news |title=United sign Ugarte from PSG |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/transfer-news-manuel-ugarte-signs-from-psg |access-date=30 August 2024 |publisher=Manchester United FC |date=30 August 2024}}</ref> |} === Вън === {| class="wikitable" |- ! Дата ! Поз. ! Име ! Към ! Сума ! Изт. |- | rowspan="2"| 30 юни || защитник|| {{flagicon|FRA}} [[Рафаел Варан]] || rowspan="2"|свободен агент|| rowspan="2"|освободен<ref>{{cite news |title=Varane announces departure from United |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/raphael-varane-announces-departure-from-man-utd |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=14 May 2024 |accessdate=14 May 2024}}</ref> |- | нападател|| {{flagicon|FRA}} [[Антони Марсиал]] <ref>{{cite news |title=Anthony Martial confirms Manchester United exit with emotional statement |url=https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/transfer-news/breaking-anthony-martial-manchester-united-29248090 |website=Manchester Evening News |publisher=MEN Media |date=27 May 2024 |accessdate=27 May 2024 }} </ref> |- | 11 юли 2024 || халф || {{flagicon|NED}} [[Дони ван де Бек]] || {{flagicon|ESP}} [[Жирона ФК|Жирона]] || 420,600 паунда с възможност за достигане до £7.6&nbsp;милиона във възможни добавки.<ref>{{cite web |last1=Stone |first1=Simon |title=Dutchman Van de Beek joins Girona from Man Utd |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/articles/czk03j4gpm9o |website=BBC Sport |access-date=11 July 2024 |date=11 July 2024}}</ref>|| <ref>{{cite news |title=Van de Beek moves to La Liga |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/donny-van-de-beek-seals-permanent-move-to-girona-in-la-liga|website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=11 July 2024 |access-date=11 July 2024 }}</ref> |- | 18 юли 2024 || нападате; || {{flagicon|ENG}} [[Мейсън Грийнууд]] || {{flagicon|FRA}} [[Олимпик Марсилия]] || 26.6&nbsp;милиона паунда<ref>{{cite web|title=Marseille sign Man Utd forward Greenwood|url=https://www.bbc.com/sport/football/articles/crg7lm0zed5o |date=18 July 2024 |website=BBC Sport |access-date=18 July 2024}}</ref> || <ref>{{cite news |title=Transfer news: Greenwood joins Marseille |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/mason-greenwood-joins-olympique-de-marseille-from-man-utd |access-date=18 July 2024 |publisher=Manchester United FC |date=18 July 2024}}</ref> |- | 13 август 2024 || защитник || {{flagicon|ENG}} [[Аарън Уан-Бисака]] || {{flagicon|ENG}} [[Уест Хем Юнайтед]] || 15 милиона паунда<ref>{{cite web|title=West Ham sign £15m Man Utd defender Wan-Bissaka|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/articles/c0jpnyeld3eo |date=13 August 2024 |website=BBC Sport |access-date=13 August 2024}}</ref> || <ref>{{cite news |title=Wan-Bissaka leaves United on permanent deal |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/aaron-wan-bissaka-joins-west-ham-from-man-utd-on-permanent-deal |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=13 August 2024 |access-date=13 August 2024 }}</ref> |- | 21 август 2024 || нападател|| {{flagicon|URU}} [[Факундо Пелистри]] || {{flagicon|GRE}} [[ФК Панатинайкос| Панатинайкос]] || 5.1 милиона паунда с 1.7 милиона в потенциални добавки <ref>{{cite news |title=Pellistri signs for Panathinaikos |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/articles/c5y52j70ev8o |website=BBC Sport |date=21 August 2024 |access-date=21 August 2024 }}</ref> || <ref>{{cite news |first=Adam |last=Marshall |title=Facundo Pellestri seals permanent move to Panathinaikos |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/facundo-pellistri-seals-permanent-move-to-panathinaikos |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=21 August 2024 |access-date=21 August 2024 }}</ref> |- | 28 август 2024 || халф || {{flagicon|TUN}} [[Ханибал Межбри]] || {{flagicon|ENG}} [[ФК Бърнли|Бърнли]] || 5.4 милиона паунда с възможност до 9.4 милиона в потенциални добавки<ref>{{cite web |title=Burnley sign midfielder Hannibal from Manchester United |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/articles/cy84jr2dd3xo |website=BBC Sport |date=28 August 2024 |access-date=28 August 2024 }}</ref> || <ref>{{cite news |first=Joe |last=Nelson |title=Hannibal moves to Burnley |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/hannibal-completes-move-from-man-utd-to-burnley-august-2024 |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=28 August 2024 |accessdate=28 August 2024 }}</ref> |- | 30 август 2024 || халф || {{flagicon|SCO}} [[Скот Мактоминей]] || {{flagicon|ITA}} [[ССК Наполи|Наполи]] || 25.7 милиона паунда <ref>{{cite web |title= Man Utd midfielder McTominay joins Napoli |url=https://www.bbc.com/sport/football/articles/cdx6g3vy514o |website=BBC Sport |date=30 August 2024 |access-date=30 August 2024 }}</ref> || <ref>{{cite news |title= McTominay completes move to Napoli|url=https://www.manutd.com/en/news/detail/scott-mctominay-completes-move-from-man-utd-to-napoli |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=30 August 2024 |accessdate=30 August 2024 }}</ref> |} ==Дадени под наем== {| class="wikitable" |- !От дата !До дата !Поз. !Име !Към !{{abbr|Изт.|Източник}} |- | 30 август 2024 || край на сезона || нападател || {{flagicon|ENG}} [[Джейдън Санчо]] || {{flagicon|ENG}} [[ФК Челси|Челси]] || <ref>{{cite news|title=Transfer news: Sancho completes loan move |url=https://www.manutd.com/en/news/detail/loan-news-jadon-sancho-joins-chelsea-from-man-utd |website=ManUtd.com |publisher=Manchester United |date=1 September 2024 |access-date=1 September 2024 }}</ref> |} == Източници == <references /> [[Категория:Футболни отбори през сезон 2024/25|Манчестър]] [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед по сезон]] [[Категория:Сезон 2024/25 във футбола]] 2m42ekagucsxxuzq0a82387xry6vjg6 0 864044 12398209 12390312 2024-10-29T08:46:26Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398209 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 191 на „Американ Еърлайнс“|снимка=McDonnell Douglas DC-10-10, American Airlines JP5931060.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман в [[Международно летище „О'Хеър“|„О'Хеър“]] пет години преди катастрофата.|дата=[[25 май]] [[1979]] г.|място=Близо до [[Илинойс]], [[САЩ]]|причина=Отделяне на двигател води до загуба на контрол<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR7917.pdf | заглавие = Accident Report: American Airlines, Inc. DC-10-10, N110AA, Chicago O'Hare International Airport, Chicago, Illinois, May 25, 1979 | достъп_дата = 2024-05-29 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1979-05-25 | труд = | издател = National Transportation Safety Board | формат = pdf | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>|маршрут1=[[Чикаго]] – [[Лос Анджелис]]|загинали=273 (2 на земята)|тип1=„[[McDonnell Douglas DC-10|Макдонъл Дъглас DC-10-10]]“|авиокомпания1=„[[Американ Еърлайнс]]“|кодово име1=N110AA|пътници1=258|екипаж1=13|загинали1=271|оцелели1=0}} '''Полет 191 на „Американ Еърлайнс“''' е редовен вътрешен [[Авиокомпания|пътнически полет]] от [[международно летище „О'Хеър“]] в [[Чикаго]] до [[Международно летище Лос Анджелис|международно летище „Лос Анджелис“]] в [[Лос Анджелис]]. Следобед на 25 май 1979 г. самолет „[[McDonnell Douglas DC-10|Макдонъл Дъглас DC-10-10]]“, който изпълнява този полет, излита от писта 32R на „О'Хеър“, когато левият му двигател се отделя от крилото и причинява загуба на контрол, което води до разбиване на самолета на около 1400 метра от края на пистата. С 273 смъртни случая това е най-смъртоносният авиационен инцидент,{{refn|Самолетните катастрофи при [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември]] са тероризъм, а не инциденти.|group=Б}} който се случва на територията на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=YAtWAAAAIBAJ&sjid=AOIDAAAAIBAJ&pg=3057%2C8159290|заглавие=270 killed in Chicago crash, worst in U.S. history|фамилно_име=Wilson|първо_име=Marc|дата=1979-05-26|труд=Eugene Register-Guard. (Oregon)|издател=Associated Press|страници=1A|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=J8wcAAAAIBAJ&sjid=J1wEAAAAIBAJ&pg=5385%2C4779192|заглавие=Worst U.S. plane crash kills 271|фамилно_име=SIMON|първо_име=ROGER|дата=1979-05-26|труд=UPI|издател=Pittsburgh Press|страници=A1|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=YQtWAAAAIBAJ&sjid=AOIDAAAAIBAJ&pg=4237%2C8538823|заглавие=Tape offers no clue in jet crash|фамилно_име=ROBERTS|първо_име=CHARLES|дата=1979-05-27|издател=Associated Press|страници=2A|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Националният съвет за безопасност на транспорта установява, че когато самолетът започва да излита, двигател номер едно (левият двигател) се отделя от лявото крило, преобръща се и преминава по горната част на крилото, докато не падне на пистата. Когато двигателят се отделя от самолета, той прекъсва хидравличните линии, които управляват [[Механизация на крилото|предкрилките на предния ръб на крилото]] и поврежда един метър от предния ръб на лявото крило. Аеродинамичните сили, които действат върху крилото, довеждат до прибиране на предкрилките. Когато самолетът започва да се издига, повреденото ляво крило създава много по-малко повдигане от дясното, чиито предкрилки все още са разгърнати и двигателят му осигурява пълна тяга при излитане. Нарушената и небалансирана аеродинамика на самолета го кара да се завърти рязко наляво, докато частично не се обръща и достига ъгъл на наклон от 112°, преди да се разбие в открито поле до парк с ремарке близо до края на пистата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=yQYzAAAAIBAJ&sjid=EuIDAAAAIBAJ&pg=6646%2C7066587|заглавие=Airline gets blame for worst U.S. crash|автор=|дата=1979-12-21|издател=Associated Press|език=en|достъп_дата=2024-05-30}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=osQsAAAAIBAJ&sjid=OxMEAAAAIBAJ&pg=7177%2C5620595|заглавие=DC-10 crash blamed on airline maintenance procedures|дата=1979-12-22|издател=Wilmington Morning Star|достъп_дата=2024-05-30}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=YVNPAAAAIBAJ&sjid=PQMEAAAAIBAJ&pg=4499%2C7956392|заглавие=Fatal Chicago crash is laid to airline|издател=Associated Press|език=en|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> Разследването на катастрофата започва незабавно. Една от основните улики, която детективите имат, е снимка, направена от любител фотограф и пилот Майкъл Лафлин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/photos/aa191/photo.shtml|заглавие=Accident Photo Gallery|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110607113057/http://www.airdisaster.com/photos/aa191/photo.shtml|архив_дата=2011-06-07|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> Отделянето на двигателя се дължи на повреда в структурата на стойката, която държи двигателя към крилото, причинена от неправилни процедури за поддръжка в „[[Американ Еърлайнс]]“.{{sfn|NTSB (Report)|1979|p=68}} Между стойката и крилото има малка пукнатина, която се увеличава с всеки полет, извършван от самолета, и поради тази причина двигателят в крайна сметка се откъсва от крилото.{{sfn|NTSB (Report)|1979|p=29-30}}{{sfn|NTSB (Report)|1979|p=12}} Решението засяга сериозно репутацията на „[[Макдонъл Дъглас]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2007-jan-07-op-thornton7-story.html|заглавие=A final flight into the history books|фамилно_име=Thornton|първо_име=Paul|дата=2007-01-07|труд=Business|издател=latimes.com|език=en|достъп_дата=2024-05-30}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Arnold Barnett and Anthony J. Lofaso|title=After the Crash: The Passenger Response to the DC-10 Disaster|url=https://www.jstor.org/stable/2630903|accessdate=2024-05-30|year=1983|publisher=INFORMS|isbn=0025-1909|pages=29 (11)}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]] * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book | title = Accident Report: American Airlines, Inc. DC-10-10, N110AA, Chicago O'Hare International Airport, Chicago, Illinois, May 25, 1979 | last = NTSB (Report) | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = National Transportation Safety Board | location = | isbn = | doi = | pages = 100 | url = https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR7917.pdf | accessdate = 2024-05-30 | quote = | lang-hide = | lang = en }} == Външни препратки == * [https://www.dpparks.org/parks-facilities/lake-park/flight-191-memorial/ Мемориал в Лейк Парк, Дес Плейнс] * [https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR7917.pdf Доклад за злополука] {{Превод от|en|American Airlines Flight 191|1226073024}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]] [[Категория:1979 година в САЩ]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10“]] k1fpg0hinsvidaelvs4s5znxvqb77vv 0 864166 12398240 12255819 2024-10-29T09:10:08Z Станислав Николаев 13436 12398240 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)|снимка=IlyushinIl76a.jpg|описание=„Илюшин Ил-76“, подобен на този, който участва в инцидента.|дата=[[19 февруари]] [[2003]] г.|място=35 км югоизточно от летище „Керман“, [[Керман]], [[Иран]]|причина=Контролиран полет към терена по време на спускане при лошо време|тип1=„[[Илюшин Ил-76]]“|авиокомпания1=Аерокосмически сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция|кодово име1=15–2280|маршрут1=[[Захедан]] – [[Керман]]|пътници1=257|екипаж1=18|загинали1=275|оцелели1=0}} На 19 февруари 2003 г. [[самолет]] „[[Илюшин Ил-76]]“ се разбива в планински терен близо до град [[Керман]] в [[Иран]]. Самолетът на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция с регистрация 15–2280 лети от [[Захедан]] до Керман, когато се разбива на 35 километра югоизточно от Керман.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/asndb/322883|заглавие=Ilyushin Il-76MD|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> „Илюшин Ил-76“ превозва членове на [[Революционна гвардия (Иран)|Ислямската революционна гвардия]], специална сила, която е независима от иранската армия, на неизвестна мисия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/2003/WORLD/meast/02/20/iran.crash/|заглавие=Fog halts Iran air crash search|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070204203515/http://www.cnn.com/2003/WORLD/meast/02/20/iran.crash/|архив_дата=2007-02-20|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> Съобщава се за силен вятър в района на катастрофата, когато самолетът изчезва от радара; приблизително по същото време хора описват, че чуват силна експлозия.<ref name="A">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/2003/WORLD/meast/02/19/iran.crash/|заглавие=Iranian plane crash kills 302|дата=2003-02-19|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070829051459/http://www.cnn.com/2003/WORLD/meast/02/19/iran.crash/|архив_дата=2007-08-29|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> Веднага след катастрофата на мястото на инцидента са изпратени членове на Революционната гвардия и [[Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец|Червения полумесец]]. Два хеликоптера, които се опитват да достигнат мястото на инцидента, се връщат поради лошото време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/2003/02/21/world/storm-hinders-iranian-crews-sent-to-search-site-of-crash.html|заглавие=Storm Hinders Iranian Crews Sent to Search Site of Crash|фамилно_име=FATHI|първо_име=NAZILA|дата=2003-02-21|труд=World|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150527234833/http://www.nytimes.com/2003/02/21/world/storm-hinders-iranian-crews-sent-to-search-site-of-crash.html|архив_дата=2015-05-27|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> Изграден е и кордон в района, ограничаващ достъпа на журналисти и граждани.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/302-dead-in-iranian-plane-crash/|заглавие=302 Dead In Iranian Plane Crash|дата=2003-02-19|труд=World|издател=cbsnews.com|език=en|достъп_дата=2024-05-30}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/2782531.stm|заглавие=No survivors in Iran plane crash|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> На борда на полета няма оцелели сред 275-те пътници и екипаж.<ref name=":0" />{{refn|Първоначално е обявено, че на борда има 302 души.<ref name="A"/><ref name="bbc.co.uk">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/2781953.stm | заглавие = Iran plane crash kills 302 | достъп_дата = 2024-05-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2003-02-20 | труд = | издател = bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>|group=Б}} Към март 2024 г. катастрофата остава втората най-смъртоносна на иранска земя (след [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)|инцидента с иранския „Еърбъс“ през 1988 г.]]) и най-смъртоносната катастрофа на „Ил-76“.<ref name=":0" /> Иранското правителство обвинява санкциите от страна на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] срещу Иран като една от причините за катастрофата, тъй като ограниченията затрудняват Иран да поддържа своите самолети.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4504434.stm|заглавие=Iran air safety hit by sanctions|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> Разследващите смятат, че това е „контролиран полет в терен“, като се позовават на влошените метеорологични условия и силните ветрове.{{refn|В авиацията контролиран полет в терена е произшествие, при което годно за полет въздухоплавателно средство, изцяло под пилотски контрол, неволно лети в земята, планина, водно тяло или препятствие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.boeing.com/commercial/safety/manufacturers_role.html | заглавие = Boeing: Commercial Airplanes – Jetliner Safety – Industry's Role in Aviation Safety | достъп_дата = 2024-05-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = boeing.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110629092157/http://www.boeing.com/commercial/safety/manufacturers_role.html#controlledFlight | архив_дата = 2001-06-29 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.iata.org/contentassets/06377898f60c46028a4dd38f13f979ad/cfit-report.pdf | заглавие = IATA Controlled Flight Into Terrain Accident Analysis Report | достъп_дата = 2024-05-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008-2017 | труд = | издател = iata.org | формат =Pdf | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>|group=Б}} Според различни спекулации инцидентът е резултат от сблъсък във въздуха поради големия брой жертви („Ил-76“ обикновено превозва по-малко от 200 пътници). Терористична организация, наречена Бригадите „Абу-Бакр“, поема отговорност за катастрофата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.globalsecurity.org/wmd/library/news/iran/2003/8-240203.htm|заглавие=Weapons of Mass Destruction (WMD)|дата=2003-02-24|издател=globalsecurity.org|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090721001423/http://www.globalsecurity.org/wmd/library/news/iran/2003/8-240203.htm|архив_дата=2009-07-21|достъп_дата=2024-05-30}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == <references group="Б" /> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://aviation-safety.net/asndb/322883 Описание на произшествието в мрежата за авиационна безопасност] {{Превод от|en|2003 Iran Ilyushin Il-76 crash|1225136971}} [[Категория:2003 година в Азия]] [[Категория:Авиационни произшествия в Азия]] [[Категория:История на Иран]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]] 9bokxfn1f9c9lgz10s6qk929iujk0t3 10 864244 12397798 12396702 2024-10-28T19:52:15Z Danielbonevm 278090 12397798 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2024/25 --> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2024/25}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | 12 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 11 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 22 {{!!}} 1 {{!!}} +21 }}||'''34''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | 12 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 9 {{!!}} 1 {{!!}} 2 {{!!}} 13 {{!!}} 5 {{!!}} +8 }}||'''28''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 9 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 24 {{!!}} 8 {{!!}} +18 }}||'''28''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 7 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 16 {{!!}} 13 {{!!}} +3 }}||'''24''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 14 {{!!}} 7 {{!!}} +7 }}||'''22''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 6 {{!!}} 3 {{!!}} 4 {{!!}} 15 {{!!}} 16 {{!!}} -1 }}||'''21''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 6 {{!!}} 2 {{!!}} 5 {{!!}} 12 {{!!}} 10 {{!!}} +2 }}||'''20''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 6 {{!!}} 9 {{!!}} 13 {{!!}} -4 }}||'''15''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | 12 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 5 {{!!}} 4 {{!!}} 14 {{!!}} 14 {{!!}} 0 }}||''' 14 ''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Славия (София)|Славия София]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 2 {{!!}} 7 {{!!}} 12 {{!!}} 15 {{!!}} -3 }}||'''14''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] | 12 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 1 {{!!}} 7 {{!!}} 10 {{!!}} 11 {{!!}} -1 }}||'''13''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 4 {{!!}} 6 {{!!}} 13 {{!!}} 18 {{!!}} -5 }}||'''13''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 5 {{!!}} 6 {{!!}} 9 {{!!}} 20 {{!!}} -11 }}||'''11''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Септември (София)|Септември София]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 1 {{!!}} 9 {{!!}} 10 {{!!}} 20 {{!!}} -10 }}||'''10''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 3 {{!!}} 8 {{!!}} 8 {{!!}} 23 {{!!}} -15 }}||'''9''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] | 13 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 5 {{!!}} 7 {{!!}} 11 {{!!}} 18 {{!!}} -7 }}||'''8''' |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}&nbsp; ! [[ФК Арда (Кърджали)|Ар]] ! [[ПФК Берое (Стара Загора)|Бер]] ! [[ПОФК Ботев (Враца)|БВр]] ! [[ПФК Ботев (Пловдив)|БПд]] ! [[ФК Крумовград|КРУМГ]] ! [[ПФК Левски (София)|Лев]] ! [[ПФК Локомотив (Пловдив)|ЛПд]] ! [[ ФК Локомотив (София)|ЛСф]] ! [[ПФК Лудогорец 1945|ЛУД]] ! [[ПФК Септември (София)|Сеп]] ! [[ПФК Славия (София)|Сла]] ! [[ФК Спартак (Варна)|СпВ]] ! [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хеб]] ! [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|Ц'48]] ! [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСф]] ! [[ПФК Черно море (Варна)|Чм]] {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] {{!}} &mdash; {{!}} 1:1 {{!}} 08.11.2024 {{!}} 1:0 {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} [[Битката за Тракия| 0:1 ]] {{!}} {{!}} {{!}} 0:2 {{!}} 0:0 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} 3:0 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 09.11.2024 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] {{!}} {{!}} 1:2 {{!}} &mdash; {{!}} 1:3 {{!}} {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} {{!}} 0:2 {{!}} 2:0 {{!}} 01.11.2024 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 0:3 {{!}} {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] {{!}} {{!}} [[Битката за Тракия| ]] {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} [[Дерби ПФК Ботев (Пловдив) – ПФК Левски (София)| 1:0 ]] {{!}} [[Пловдивско дерби| 2:2 ]] {{!}} 08.11.2024 {{!}} {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} 0:1 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Крумовград|Крумовград]] {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} 3:0 {{!}} 0:1 {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 0:3 {{!}} 2:0 {{!}} 1:0 {{!}} 02.11.2024 {{!}} {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] {{!}} 2:1 {{!}} 0:2 {{!}} 4:0 {{!}} [[Дерби ПФК Ботев (Пловдив) – ПФК Левски (София)| ]] {{!}} 3:0 {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 09.11.2024 {{!}} [[Най-старото столично дерби| ]] {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} [[Вечно дерби| 1:0 ]] {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} {{!}} [[Пловдивско дерби| ]] {{!}} 0:2 {{!}} 0:2 {{!}} &mdash; {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 3:3 {{!}} 0:2 {{!}} 02.11.2024 {{!}} 1:2 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] {{!}} 02.11.2024 {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} 1:6 {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} 0:3 {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] {{!}} 5:1 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} 1:0 {{!}} 2:0 {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 03.11.2024 {{!}} 3:0 {{!}} 1:0 {{!}} 0;0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Септември (София)|Септември София]] {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 04.11.2024 {{!}} {{!}} {{!}} 2:3 {{!}} 0:1 {{!}} 0:2 {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} 3:2 {{!}} 0:1 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]] {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} [[Най-старото столично дерби| 0:1 ]] {{!}} 09.11.2024 {{!}} 3:2 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} 3:1 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} 1:0 {{!}} 3:2 {{!}} 10.11.2024 {{!}} {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} {{!}} 3:0 {{!}} [[Дерби на Варна| 0:2 ]] {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] {{!}} {{!}} 3:1 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 1:2 {{!}} {{!}} 0:2 {{!}} &mdash; {{!}} 10.11.2024 {{!}} {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] {{!}} 1:2 {{!}} 03.11.2024 {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 2:4 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 2:0 {{!}} 2:2 {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} 07.11.2024 {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} 2:0 {{!}} 0:1 {{!}} 10.11.2024 {{!}} [[Вечно дерби| ]] {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 3:1 {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}} 3:0 {{!}} 03.11.2024 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 2:0 {{!}} {{!}} [[Дерби на Варна| ]] {{!}} 1:0 {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |} * Според мястото си в тази фаза отборите продължават в три групи във втората фаза в следната последователност: ** Отборите класирани от 1-во до 4-то място играят в първа група; ** Отборите класирани от 5-о до 8-о място играят във втора група; ** Отборите класирани от 9-о до 16-о място играят в трета група. * Обявяване на прогрмата за първите два кръга ** [https://bfunion.bg/news/50226/0 Решение СТК 03.07.2024 г.] ** [https://dsport.bg/evrouchastnici-otkrivat-efbet-liga-asno-e-koga-sa-machovete-ludogorec-cska-i-loko-sf-levski~168969.html#parent=section Евроучастници откриват efbet Лига, ето кога играят Лудогорец - ЦСКА и Локо Сф - Левски] ** [https://sportal.bg/news-2024070315440375302 Обявиха програмата за 1-ви и 2-ри кръг на efbet Лига, няма да отлагат Лудогорец - ЦСКА - София] * С [https://bfunion.bg/news/50257/0 Решение СТК 23.07.2024 г.] - се обява програмата за 3-ти 4-кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]],както и отлагането на следния мач: ** Поради участието на [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] в турнира [[Шампионска лига]] мачът на отбора от 2-я кръг (планиран първоначално за 27.07.2024 г) от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] се отлага, а конкретният мач е: *** [[ПФК Славия (София)|Славия София]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] **** Мачът е пренасрочен за 18 септември 2024 година * С [https://bfunion.bg/news/50270/0 Решение СТК 30.07.2024 г.] - се обявява отлагането на мач от 4-я кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 11.08.2024 г) поради участието и на двата отбора (съответно в [[Шампионска лига]] и [[Лига Европа]]), а отложения мач е следният: ** [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * С [https://bfunion.bg/news/50277/0 Решение СТК 30.07.2024 г.] - се обявява отлагането на мач от 3-я кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 05.08.2024 г) поради участието на отбора в [[Лига на конференциите]], а отложения мач е следният: ** [[ПФК Септември (София)|Септември София]] – [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] *** Мачът е пренасрочен за 25 септември 2024 година * С [https://bfunion.bg/news/50270/0 Решение СТК 30.07.2024 г.] - се обявява промяна на домакина в мач от 3-я кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 02.08.2024 г) поради ремонт на стадион. Първоначално мачът трябва да се играе на стадион [[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] в ([[Пазарджик]], но е изместен за същата дата да се играе на стадион [[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] в [[София]], а мачът е ** [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] – [[ПФК Славия (София)|Славия София]] *** Забележка: Написаното по-горе означава, че двата отбара в 3-я кръг ще си размеят ролите на домакин и гост, тоест няма да е като първоначално е планирано Хебър да е домакин в 3-я кръг, а ще бъде домакин в 18-ти кръг * С [https://bfunion.bg/news/50304/0 Решение СТК 06.08.2024 г.] - се обява прогрмата за 5 и 6 кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/50311/0 Решение СТК 09.08.2024 г.] - се обявява отлагането на мач от 5-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 11.08.2024 г) поради участието на отбора на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] в [[Лига на конференциите]], а отложения мач е следният: ** [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] – [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] *** Мачът е пренасрочен за 07 октомври 2024 година * С [https://bfunion.bg/news/50315/0 Решение СТК 12.08.2024 г.] - се обявява промяна на домакина в мач от 5-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 18.08.2024 г) поради ремонт на стадион. Първоначално мачът трябва да се играе на стадион [[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] в ([[Пазарджик]], но е изместен за същата дата да се играе на стадион [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] в [[Пловдив]], а мачът е ** [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] – [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Битев Пловдив]] *** Забележка: Написаното по-горе означава, че двата отбара в 3-я кръг ще си размеят ролите на домакин и гост, тоест няма да е като първоначално е планирано Хебър да е домакин в 5-ти кръг, а ще бъде домакин в 20-ти кръг. * С [https://bfunion.bg/news/50327/0 решение СТК 16.08.2024 г.] - се обявява промяна на програмата за 6-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] поради участието на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] и [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] съответно в [[Лига Европа]] и [[Лига на конференциите]]. Промяната на програмата е следната: ** [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] - се игра на 25 август, а не като е било първоначално планирано на 24 август. ** [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] – [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] - се игра на 24 август, а не като е било първоначално планирано не 25 август. * С [https://bfunion.bg/news/50334/0 Решение СТК 20.08.2024 г.] - се обява програмата съответно за 7-ми от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и 7 и 8 кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/50349/0 решение СТК 26.08.2024 г.] - се обявява промяна на програмата за 7-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]]. Промяната на програмата е следната: ** [[ФК Крумовград|Крумовград]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] - се игра на 31 август, а не като е било първоначално планирано не 01 септември. ** [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] – [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] - се игра на 01 септември, а не като е било първоначално планирано не 31 август. * С [https://bfunion.bg/news/50379/0 решение СТК 03.09.2024 г.] - се обява програмата съответно за кръгове 8-ми до 11-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и от 9 до 12 кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/50431/0 решение СТК 12.09.2024 г.] - се обява промояна в програмата на 9-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] - се игра на 20 септември от 17:00 ч, а не като е било първоначално планирано на 20 септември от 19:30 ч. Мачът ще се игра на стадион [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] в [[Пловдив]] ** [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] – [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] - се игра на 19 септември от 17:00 ч, а не като е било първоначално планирано не 20 септември. * С [https://bfunion.bg/news/50461/0 решение СТК 30.09.2024 г.] - се обява програмата: ** зa 8 кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** от 13-ти до 15-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** отложен мач от 4-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** от 13-ти до 16-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ** от 2-ри предварителен кръг от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * Данните са до 28 октомври 2024 г.21:52 ч. <noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2024/25]] </noinclude> frb2p4bf1ok3w8uskh2u2cpebhrqj9i 0 864245 12397800 12396705 2024-10-28T19:53:24Z Danielbonevm 278090 12397800 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка=Лого на Efbet лига.png | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2024/25 | победител = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Шампионска лига 2025/26|Шампионска лига]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Лига Европа 2025/26|Лига Европа]] | турнир2 участници = | турнир3 = [[Лига на конференциите 2025/26|Лига на конференциите]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Купа на България по футбол 2024/25|Купа на страната]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2023/24|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2025/26|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 102 | общо голове = 209 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|България}} [[Ахмед Ахмедов]], [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] <br> {{nowrap|(8 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|Дания}} [[Ханс Кристиан Бернат ]], [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] <br> {{nowrap|(8 чисти мрежи)}} | домакинска победа = | победа като гост = [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] 1:6 [[ПФК Левски (София)|Левски София]] <br> (20 юли 2024) | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | голям резултат = [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] 1:6 [[ПФК Левски (София)|Левски София]] <br> (20 юли 2024) | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 28 октомври 2024 г. 21:53 ч. }} '''Сезон 2024/25''' на [[Първа професионална футболна лига]] е 101-вият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 13-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 19 – 22 юли 2024 г. Последният кръг за 2024 година е предвиден да се изиграе в уикенда 06 – 09 декември. Първият кръг през 2025 година ще се играе в уикенда 14 – 17 февруари. През този сезон също се планират дати за отложени мачове - три от тези дати са 18 и 25 септември 2024 г.; 07 ноември 2024 === Промени === Този сезон се променят правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1 до 4 място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5 до 8 място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9 до 16 място в редовния сезон. В първите групи се играят десет кръга и се играе на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група ирае срещу 5-ия от втората група. В групата на изпрадащите – отборите завършили на 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборите, завършили на 13-о и 14-о място, играят бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] съответно срещу 3-тия и 4-тия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ПФК Септември (София)|Септември София]] и [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. В резултат на победа в баража (изигран на 30 май 2024 г.) срещу [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] остава и този сезон в [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]]. === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Крумовград]], [[Кърджали]], [[Пазарджик]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | [[Крумовград]] | [[Спортен комплекс „Никола Щерев – Старика“]] - Пловдив |align="center" | 3 500 | [[Файл:Botev_Plovdiv_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл:Ludogorets_Arena_at_night_2022.png|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] |[[Пазарджик]] |[[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] | align="center" |13 128 | [[Файл:Stadion_Georgi_Benkovski_Pazardzhik.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] - затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“ | „Васил Левски“ ]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ФК Крумовград|Крумовград]] играе домакинските си мачове на [[спортен комплекс „Никола Щерев – Старика“]] в [[Пловдив]]. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“ | „Васил Левски“ ]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2024/25 |expanded=yes |fixtures=yes}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r4 Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2022/23|<<< Сезон 2023/24]] |текуща = Сезон 2024/25 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|Сезон 2025/26]] }} [[Категория:А група по сезон|2024]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2024]] [[Категория:Сезон 2024/25 във футбола]] [[Категория:2024 година в България]] [[Категория:2025 година в България]] hfzrjrctae6i8b9bu29iwjilpbz2l8n 0 864272 12398198 12389603 2024-10-29T08:45:40Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398198 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 593 на „Аерофлот“|снимка=Aeroflot Airbus A310-300 F-OGQS CDG 1993.png|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1993 г.|дата=[[23 март]] [[1994]] г.|място=20 км източно от [[Междуреченск]], [[Русия]]|причина=Срив поради пилотска грешка след изключване на автопилота от непълнолетно лице|тип1=„[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-304]]“|авиокомпания1=„[[Аерофлот]]“|кодово име1=F-OGQS|маршрут1=[[Москва]] – [[Хонконг]]|пътници1=63|екипаж1=12|загинали1=75|оцелели1=0}} '''Полет 593 на „Аерофлот“''' е пътнически полет от [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“|международното летище „Шереметиево“]], [[Москва]], [[Русия]], до [[Кайтак|летище „Кайтак“]] в [[Хонконг]]. На 23 март 1994 г. самолетът, който изпълнява маршрута, „[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-304]]“ на „[[Аерофлот]]“, се разбива в планинската верига [[Кузнецки Алатау]] в [[Кемеровска област]] и убива всичките 63 пътници и 12 членове на екипажа на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1994/03/23/world/75-dead-in-a-crash-of-a-russian-airbus-on-hong-kong-run.html|заглавие=75 Dead in a Crash Of a Russian Airbus On Hong Kong Run|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307042501/https://www.nytimes.com/1994/03/23/world/75-dead-in-a-crash-of-a-russian-airbus-on-hong-kong-run.html|архив_дата=2016-03-07|достъп_дата=2024-05-31}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/asndb/325005|заглавие=Airbus A310-304|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-05-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1994/1994%20-%201733.html|заглавие=AIRLINE SAFETY REVIEW, FATAL ACCIDENTS: SCHEDULED PASSENGER FLIGHTS|автор=FLIGHT INTERNATIONAL|издател=flightglobal.com|страници=31|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121106015950/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1994/1994%20-%201733.html|архив_дата=2012-11-06|достъп_дата=2024-05-31}}</ref> Разследващите органи не откриват данни за техническа неизправност в машината, но записващите устройства за глас и полетни данни в пилотската кабина разкриват присъствието на 13-годишната дъщеря и 15-годишния син на помощник-капитан в пилотската кабина.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Megill|first=S.|title=REPORT on the investigation into the crash of A310-308, registration F-OGQS, on 22 March 1994 near the city of Mezhdurechensk|url=https://reports.aviation-safety.net/1994/19940323-0_A310_F-OGQS.pdf|format=pdf|accessdate=2024-05-31|year=1994|publisher=|lang=en}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://community.seattletimes.nwsource.com/archive/?date=19940928&slug=1933132|заглавие=Tape Reveals Kids Got Flying Lesson Before Crash|издател=community.seattletimes.nwsource.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130509103040/http://community.seattletimes.nwsource.com/archive/?date=19940928&slug=1933132|архив_дата=2013-05-09|достъп_дата=2024-05-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1994/1994%20-%202396.html|заглавие=Transcript reveals cockpit anarchy|автор=FLIGHT INTERNATIONAL|дата=1994-10|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121106013623/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1994/1994%20-%202396.html|архив_дата=2012-11-06|достъп_дата=2024-05-31}}</ref> Докато седи на контролния панел, синът на пилота несъзнателно частично изключва управлението на автопилота на „Еърбъса“ от елероните на самолета.<ref name=":1" /> След това автопилотът се изключва напълно, което довежда до преобръщане на самолета в стръмен наклон и почти вертикално спускане.<ref name=":3">„Дете в пилотската кабина“. „[[Разследване на самолетни катастрофи]]“. Сезон 3. Епизод 10. 2005 г. „[[Дискавъри Ченъл|Дискавъри Ченъл Канада]]“ / „[[Нешънъл Джиографик]]“.</ref> Въпреки че успява да изравни самолета, първият офицер коригира полета прекалено много при изтегляне, което кара самолета да спре и да влезе в завъртане; пилотите успяват да изравнят самолета още веднъж, но машината вече е спусната над безопасна височина, за да започне възстановяване, и впоследствие се разбива в планинска верига с 250 км/ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1994/1994%20-%200910.html|заглавие=Aeroflot A310 crash continues to puzzle|фамилно_име=VELOVICH|първо_име=ALEXANDER|дата=1994-04|труд=AIR TRANSPORT|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160306215300/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1994/1994%20-%200910.html|архив_дата=2016-03-06|достъп_дата=2024-05-31}}</ref> Всичките 75 души умират при удара.<ref name=":0" /> Първоначално „Аерофлот“ отрича, че в пилотската кабина има деца, но публикация на стенограма на 28 септември 1994 г. в руско списание кара авиокомпанията да признае това.<ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1994/09/28/world/tape-confirms-the-pilot-s-son-caused-crash-of-russian-jet.html|заглавие=Tape Confirms The Pilot's Son Caused Crash Of Russian Jet|автор=The Associated Press|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201108112014/https://www.nytimes.com/1994/09/28/world/tape-confirms-the-pilot-s-son-caused-crash-of-russian-jet.html|архив_дата=2020-11-08|достъп_дата=2024-05-31}}</ref> Събитията на полет 593 са представени в „Дете в пилотската кабина“, епизод от третия сезон (2005) на канадския телевизионен сериал „Мейдей“ (наречен „Въздушни извънредни ситуации и въздушни бедствия“ в САЩ и „[[Разследване на самолетни катастрофи]]“ в Обединеното кралство и другаде по света).<ref name=":3" /> == Вижте също == * [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]] * [[Съли: Чудото на Хъдсън]] * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://reports.aviation-safety.net/1994/19940323-0_A310_F-OGQS.pdf Официален доклад за злополука] * [https://web.archive.org/web/20151107091310/http://www.airdisaster.com/photos/f-ogqs/photo.shtml Разказ за катастрофата, със снимка на останките] * [https://www.youtube.com/watch?v=V2mMs-h4qGE Анализ на инцидента и преглед на окончателния доклад за него от пилот на търговски самолет] {{Превод от|en|Aeroflot Flight 593|1225929741}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] [[Категория:Кемеровска област]] [[Категория:1994 година в Русия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]] f16znzyhy66wbof9vaa1v3r0sr2tqoy 118 864279 12397456 12259815 2024-10-28T13:04:36Z Eliza Beth 246180 Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]] 12397456 wikitext text/x-wiki {{delete|1=Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]]}} {{в инкубатора}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Niobaa|Niobaa]] ([[Потребител беседа:Niobaa|беседа]]) 09:47, 3 юни 2024 (UTC)}} {{Личност | име = Иван Пенков Иванов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик | портрет = [[Файл:Ив. Иванов.jpg|мини]] | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = [[16 юни]] [[1986]] г. | роден-място = [[Видин]], [[Народна република България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{флагче с име|България}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[икономист]], [[политик]] | партия = [[Българската социалистическа партия]] <small>(2008)</small> <br/>[[Алтернатива за българско възраждане]] <small>(2014 – 2017)</small> | постове1 = [[Народно събрание на България|Народен представител]] | години1 = {{Депутат-България|43н=1|без заглавие=1}} }} }} '''Иван Пенков Иванов''' е български политик, народен представител в [[XLIII народно събрание]](2014 – 2017)<ref>[https://www.parliament.bg/bg/archive/51| Архив Народно събрание]</ref> председател на Българската асоциация на малките и средни предприятия. <ref>[https://basme.bg| Българската асоциация на малките и средни предприятия]</ref> == Биография == Иван Иванов е роден на 16 юни 1986 г. в град Видин, [[Народна република България]]. Завършва висше образование в Международно висше бизнес училище в град София, магистърска степен „Бизнес администрация”. Преминава редица обучения и специализации в България и чужбина. Притежава дългогодишен опит в управлението на проекти и работа в областта на предприемачеството и насърчаване на малките и средни предприятия. В периода от 2011 г. до 2014 г. заема длъжността председател на Българска асоциация на малките и средни предприятия. Главен консултант на множество проекти свързани с развитие на бизнеса, трудовата заетост и професионално ориентиране финансирани от [[Европейската комисия]]. В периода от 2007 до 2011 г. работи като консултант по разработване на проекти На [[5 октомври]] [[2014]]г. Иван Иванов е избран за народен представител в [[XLIII народно събрание]]. от 5- ти МИР Видин. == Парламентарна дейност == Иван Иванов е избран за Временен парламентарен секретар на [[XLIII народно събрание]] на първото му заседание, което се провежда на 27 октомври 2014 г. и изпълнява длъжността до последното заседание на 26 януари 2017 г., когато [[XLIII народно събрание]] е разпуснато от президента Румен Радев на 27 януари 2017 г. Иван Иванов е член на парламентарна Комисия за Борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в периода 2014 г. до 2017 г. Иван Иванов е член на парламентарна Комисия по европейските въпроси и контрол по европейските фондове. Участва активно в разработването на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обхващащ : Националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, наричани по-нататък "ЕСИФ"; Реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ; Специални правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ; Правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции; Управлението на средствата от ЕСИФ от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. == Политическа кариера == Иван Иванов е член на БСП до 2008 г. Впоследствие членува в политическа партия [[Алтернатива за българско възраждане]]. АБВ е създадена през януари 2014 година. Лидер на партията е [[Георги Първанов]] – [[президент на България]] (2002 – 2012) и лидер на Българската социалистическа партия Иван Иванов напуска АБВ през 2017 г. в знак на несъгласие с оттеглянето на Георги Първанов като председател на Алтернатива за българско възраждане. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.example.com/ Личен сайт на Иван Иванов] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория: Български политици след 1989]] df259dlyu4hytpszbzph3a3zylbo2tl 118 864280 12397513 12256542 2024-10-28T14:04:39Z Eliza Beth 246180 Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]] 12397513 wikitext text/x-wiki {{delete|1=Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]]}} {{в инкубатора}} Иван Емилов Савов е експерт - криминалист, съдебен експерт и създател на първата частна криминалистична лаборатория в България. Роден е на осми октомври 1980г. в гр.София. Завършва средното си образование в Образцов техникум по фина механика и оптика "М.В.Ломоносов" в гр.София, като веднага след това, преследвайки детската си мечта бива приет за курсант във ВИПОНД-МВР, по-късно преобразуван в Академия на МВР. Там Савов преминава пълният курс на обучение във факултет "Полиция", като завършвайки през едента на 2003г. получава назначението си в структурите на полицията, а именно в 03 РПУ-СДВР, в сектор "криминална полиция", 01.ва група "Тежки престъпления". Три години по-късно, професионалният му път го отвежда в звеното "Експертно - криминалистична дейност", като постепенно той се оформя като експерт с направление на дейност в извършване на документи и почеркови анализи, балистика, трасология и дактилоскопия. През пролетта на 2012г. по препоръка на свой бивш преподавател, Савов се явява на интервю и бива преназначен за експерт в сектор "Документи експертизи" в НИКК - МВР, където се спецциализира като експерт по почерк и преминава редица специализации в България и чужбина. През пролетта на 2016г., съвместно с доктор Добрин Несторов - бивш началник на сектора и пенсионер към момента, Савов участва в създаването на първата частна криминалистична лаборатория в България под името "Доку Лаб Експертс", като напускайки структурите на МВР, успешно развива дейността на лабораторията. След внезапната смърт на доктор Несторов, Савов продължава делото и развива лабораторията вече под името "Експерт", като успешно налага дейността си и постепенно придобива известност. През пролетта на 2017г. получава предложение от новоназначенията директор на едно от столичните общински средни общообразователни училища - 93 СУ "Ал.Теодоров - Балан", да участва в създаването на нов иновативен образователен профил за ученици от осми до дванадесети клас, с усилено изучаване на дисциплините "Криминалистика", "Криминология", както и на няколко основни правни дисциплини. Специалността е факт и Савов започва да води занятия в училището, като постепенно интереса на обучаемите расте и с всяка изминала година нивото на кандидатите се вдига. Савов е поканен за хоноруван преподавател и в АМВР, където чете на слушатели дисциплината "Теория и практика на криминалистичната експертиза", но след две учебни години, поради несъгласие с учебната програма, напуска доброволно. Иван Савов е чест гост в студиата на различни телевизии и радиа, като коментира основно теми, свързани с престъпността и отделни криминални случаи. == Източници == <references/> == Външни препратки == * http://www.private-forensics.com/%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf/ https://www.93su.bg/%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BF/ <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] s2po6cui8bia9jvddewmdrf80mx9wp5 118 864303 12397956 12379639 2024-10-28T22:04:36Z Eliza Beth 246180 Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]] 12397956 wikitext text/x-wiki {{delete|1=Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]]}} {{в инкубатора}}{{ТВ продукция|Име на български=Безгранична любов|Име в оригинал=Hudutsuz sevda|Жанр=драма, екшън|Актьори=Дениз Джан Акташ<br>Мирай Данер|Страна=Турция|Език=Турски|Сезони=2|Епизоди=34+|Времетраене=130|ТВ Канал=NOW|Сценарий=Бахадър Йозденер|Режисура=Мурат Йозтюрк|Изпълнителен продуцент=Medyapim}} '''Безгранична любов''' (на [[турски]]: Hudutsuz Sevda) е турски драматичен телевизионен сериал, продуциран от Medyapım, чийто първи епизод е излъчен на 21 септември 2023 г., режисиран от Мурат Йозтюрк и по сценарий на Бахадър Йозденер.<ref>[https://web.archive.org/web/20230902231340/http://www.ranini.tv/haber/51109/1/hudutsuz-sevda-dizisinin-ilk-bolum-yayin-tarihi-belli-oldu]</ref> С участието на Дениз Джан Акташ, Мирай Данер, Есра Дерманджъоулу, Бурак Серген, Бурак Севинч и Асуман Дабак.<ref>[https://web.archive.org/web/20230902231341/https://www.birsenaltuntas.com/dizi/deniz-can-aktas-ve-miray-daner/27749/]</ref> == Сюжет == Халил Ибрахим Карасу се завръща в родното черноморско село. Халил Ибрахим беше принуден да избяга, защото когато беше на пет години баща му е убит от Джеват. Убийството на баща му е поръчано от престъпен бос-Ризван Лето. Двадесет години по-късно Халил Ибрахим се завръща в родния си край, за да се ожени за любимата си от детството Ясемин. Той обаче не знае, че един от синовете на Ризван-Тарък я обича и я притеснява доста често. Тарък не е от любимите деца на баща си, но когато той разговаря с майка си за Ясемин, тя обеждава Ризван да поискат момичето за жена на сина им. Ясемин не иска този брак, тя също е влюбена в Халил Ибрахим. Затова те решават да избяга. За съжаление Тарък ги намира и убива Ясемин, а Халил Ибрахим убива Тарък. Единствената цел на Халил Ибрахим е да унищожи Ризван Лето. Халил печели неочаквани съюзници, в битката срещу Ризван, една от които е дъщерята на Ризван-Зейнеп. След като научава какво е причинило семейството ѝ на Халил Ибрахим, тя иска да му помогне. Обаче Халил Ибрахим и Зейнеп се поднават от преди. Те са учили в началното училище заедно. Ученическата любов на Зейнеп е била Халил Ибрахим, затова когато се сближават нейните чувства се завръщат. == Актьорски състав == * Дениз Джан Акташ – Халил Ибрахим Карасу * Mирай Данер – Зейнеп Лето Kaрасу * Бурак Севинч – Фикрет Лето * Aсуман Дабак – Недиме Maртен Лето * Бурак Серген – Ръзван Лето * Чаала Ърмак – Eданур Kaрачамлъ * Хюля Гюлшен – Сакине Чайърлъ * Хюля Шен – Зухал Kaятан Kулпа * Ярен Япъджъ – Лейля Лето * Джансън Шенел – Сема * Джанан Aталай – Aйше Kулпа Лето * Teвфик Eрман Kутлу – Шота * Maзхар Aлиджан Уур – Oсман * Eмре Булут – Tуран * Хайдар Шишман – Дервиш * Meрве Хонджа – Eлиф * Незир Чънарлъ – Явуз Лето * Meхмет Koрхан Фърат – лейтенант от жандармерията Oуз Сойкан * Taнер Tуран – Несим Кулпа * Meтин Бюктел – Дурсун Лето * Tюлай Гюнал – Нергиз Лето * Джанер Kуртаран – Meджнун Бинбашъ * Хаял Kьосеоулу – Дамла Лето * Седат Kaлкаван – Давут * Зехра Йълмаз – Гамзе Лето * Eлчин Зехра Ирем – Дидем * Taха Бора Eлкоджа – Taмер Лето * Хюсеин Сойсалан – Нихат Мартен * Kaан Tургут – Серкан * Зафер Kaлфа – Mуса * Йозгюр Eмре Йълдъръм – Левент Кулпа * Aлп Aкар – Tунджай Лето * Яъз Джан Koнялъ – Хакан Мартен * Eсенгюл Aйпек – Джейлан * Йозлем Башкая – Фатма * Беркай Акън – Mузаффер * Синем Йенер Eкшиоулу – Meрве Карачамлъ * Ихсан Илхан – Юсуф Kaрачамлъ * Meлике Kючюк – Севда * Eсра Дерманджъоулу – Aсийе Каятан Лето * Джемал Хюнал – Йълмаз Kaя Maртен * Левент Taшчъ – Aлбай Aчар * Джем Eмюлер – Meхмет Али Сарп * Meхмет Чакмак – Нусрет * Aйхан Eроулу – Дженгиз * Aли Гювенди – Aкиф Сарп * Eнес Kюлахчъ – Teмел Kaрачамлъ * Eмир Чичек – Решит Чайърлъ * Eнгин Aрда – Eрджан * Фатих Коджа – Джингьоз Чайърлъ * Tургай Байдур – Али Кемал Чайърлъ * Mурат Шахан – Хюсрев Каятан * Aнъл Индже – Джахит Каятан * Eнис Aйбар – Джеват Каятан * Улви Ийт – човек на Джеват * Догукан Явуз – Рюштю * Mустафа Сарач – Рюстем * Oзан Ийт – Aриф * Биран Дамла Йълмаз – Ясемин * Eрдем Kaйнарджа – Taрък Лето * Батухан Хантал – Фуат * Яшар Гюндем – вуйчо Хафъз * Oнур Дилбер – Aхмет Kaрасу == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ канал !! Дата и час |- | 1 || 34 || 21 септември 2023 || 30 май 2024 || 1 – 34 || 2023 – 2024 || NOW || четвъртък (20:00) |- | 2 || 2+|| 26 септември 2024 || || 35-|| || NOW||четвъртак 20:00 |} == Източници == [[Категория: Турски сериали]] a2meco803p5m61ncknzncrbo3x79tni 0 864694 12398216 12384687 2024-10-29T08:46:47Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398216 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“|снимка=Ntrs.nasa.gov Flight 811.jpg|описание=Самолетът, след като товарната врата се откъсва по време на полет, причинява експлозивна декомпресия и изхвърля девет души от самолета.|дата=[[14 февруари]] [[1989]] г.|място=Тихия океан близо до [[Хонолулу]], [[Хавай]]|причина=Повреда на товарната врата поради грешка в дизайна води до експлозивна декомпресия<ref name="ntsb.gov">{{cite book | title = Aircraft Accident Report, Explosive Decompression – Loss of Cargo Door in Flight, United Airlines Flight 811, Boeing 747-122, N4713U, Honolulu, Hawaii, February 24, 1989 | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = National Transportation Safety Board | location = | isbn = | doi = | pages = 113 | url = https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR9202.pdf | accessdate = 2024-06-05 | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref>|тип1=„[[Боинг 747|Боинг 747-122]]“|авиокомпания1=„[[Юнайтед Еърлайнс]]“|кодово име1=N4713U|маршрут1=[[Лос Анджелис]] – [[Хонолулу]] – [[Окланд]] – [[Сидни]]|пътници1=337|екипаж1=18|загинали1=9|оцелели1=346}} '''Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“''' е [[Авиокомпания|редовен полет]] на авиокомпания „[[Юнайтед Еърлайнс]]“ от [[Лос Анджелис]] до [[Сидни]], с междинни кацания в [[Хонолулу]] и [[Окланд]]. На 24 февруари 1989 г. „[[Боинг 747|Боинг 747-122]]“, който обслужва полета, претърпява повреда на товарната врата по време на полет малко след като напуска Хонолулу. Получената експлозивна декомпресия взривява няколко реда седалки и убива девет пътници, които са изхвърлени от „Боинга“.{{sfn|NTSB|1992|p=109}}<ref name=":0" /> В аварийната ситуациия екипажът на самолета се свързва с наземната кула и се връща към Хонолулу, където и каца без повече инциденти. 17 минути след излитане товарната врата се отделя от самолета, разкъсва част от фюзелажа, оставя дупка в него и няколко седалки с пътници на тях са изхвърлени от кабината.{{sfn|NTSB|1992|p=2, 8, 25 и 109}}<ref name=":0">"Unlocking Disaster". Mayday. Season 1. Episode 1. 2003. Discovery Channel Canada / National Geographic Channel.</ref> Първоначално пилотите смятат, че [[бомба]] избухва вътре в самолета, тъй като този инцидент се случва само два месеца след като полет 103 на „Пан Ам“ е [[Атентат над Локърби|взривен над Локърби]], [[Шотландия]].{{sfn|NTSB|1992|p=2}} Отломките, изхвърлени от самолета по време на експлозивната декомпресия, повреждат двигатели 3 и 4{{sfn|NTSB|1992|p=4-8}} и е обявена извънредна ситуация на борда, при която екипажът започва да изхвърля гориво, за да намали теглото на самолета при кацане.{{sfn|NTSB|1992|p=2}} Въпреки тези фактори, както и че задкрилките могат да се разгънат само частично в резултат на повредата, получена след декомпресията,{{sfn|NTSB|1992|p=3}} капитан Кронин успява да приземи самолета, без да излезе от пистата.<ref name=":0" /> Задълбочените въздушни и морски издирвания не откриват останки от деветте жертви.{{sfn|NTSB|1992|p=4}} Множество малки фрагменти от тела и части от дрехи са открити в двигателя номер 3, което показва, че поне една от жертвите, изхърлени от фюзелажа, е погълната от двигателя, но не е известно дали фрагментите са от една или повече жертви.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://articles.sun-sentinel.com/1989-02-25/news/8901110302_1_engines-honolulu-international-airport-new-zealand|заглавие=Nine Sucked Out Of Jet 27 Others Hurt As Side Of Jumbo Craft Rips Open|автор=The Washington Post|дата=1989-02-25|издател=articles.sun-sentinel.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180303225556/http://articles.sun-sentinel.com/1989-02-25/news/8901110302_1_engines-honolulu-international-airport-new-zealand|архив_дата=2018-03-03|достъп_дата=2024-06-05}}</ref> Първоначално „[[Боинг]]“ приписва аварията на неправилно боравене от наземния екипаж,<ref name=":0" /> но направените тестове от Националния съвет по безопасност на транспорта и резултатите от разследването окриват, че предната товарна врата има периодични неизправности в заключващия механизъм, месеци преди инцидента.{{sfn|NTSB|1992|p=37, 51 и 52}} В края на септември и началото на октомври 1990 г. две половини на товарната врата са извадени от окена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1990-10-03-mn-1599-story.html|заглавие=Half of Door From Stricken Jetliner Recovered Off Hawaii|автор=L.A. Times Archives|дата=1990-10-03|издател=latimes.com|език=en|достъп_дата=2024-06-05}}</ref> Първоначалният доклад от април 1990 г. определя, че вероятната причина за инцидента е внезапно отваряне на товарната врата, което се дължи на неправилно окабеляване и недостатъци в дизайна на вратата.<ref name=":0" /> В този случай [[късо съединение]] причинява неправилно въртене на гърбиците на ключалката, което принуждава слабите алуминиеви заключващи сектори да се изкривят и да позволят въртенето, като по този начин позволяват на разликата в налягането на въздуха и аеродинамичните сили да издухат вратата от фюзелажа.<ref name=":0" /> Докладът препоръчва за всички „747 – 100“ в експлоатация по това време да се сменят механизмите за заключване на вратите на багажника с нови, преработени брави.<ref name="ntsb.gov"/> През 1989 г. екипажът на самолета получава награда за героизъм за действията си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://thomas.loc.gov/cgi-bin/query/z?r101:H10MY9-71:|заглавие=Congressional Record 101st Congress (1989-1990)|дата=1989-05-10|издател=thomas.loc.gov|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160104073942/http://thomas.loc.gov/cgi-bin/query/z?r101:H10MY9-71:|архив_дата=2016-01-04|достъп_дата=2024-06-05}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]] * [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]] * [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]] * [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]] * [[Полет 163 на „Саудиа“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Aircraft Accident Report, Explosive Decompression – Loss of Cargo Door in Flight, United Airlines Flight 811, Boeing 747-122, N4713U, Honolulu, Hawaii, February 24, 1989|last=NTSB|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=1992|edition=|publisher=National Transportation Safety Board|location=|isbn=|doi=|pages=113|url=https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR9202.pdf|accessdate=2024-06-05|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [http://libraryonline.erau.edu/online-full-text/ntsb/aircraft-accident-reports/AAR90-01.pdf Първи доклад за авиационенния инцидент AAR-90/01 ​​(заменен от доклада AAR-92/02)] * [https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR9202.pdf Втори доклад за авиационенния инцидент AAR-92/02] * [https://www.planecrashinfo.com/cvr890224.htm Препис на записващото устройство за глас в пилотската кабина] {{Превод от|en|United Airlines Flight 811|1223057923}} [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]] [[Категория:Хонолулу]] [[Категория:История на Хаваите]] [[Категория:1989 година в САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]] qe5kidvawggr8iltwhnovd4qvyoa1gb 14 864721 12398219 12297467 2024-10-29T08:46:56Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398219 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват произшествия и инциденти с участието на самолети на „Юнайтед Еърлайнс“. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] kcnulxfqrgoq8rzq7qzdlqsmfxz8yd5 0 864911 12398214 12395194 2024-10-29T08:46:41Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398214 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 801 на „Кориън Еър“|снимка=Korean Airlines flight 801 crash site.jpg|описание=Мястото на катастрофата на самолета.|дата=[[6 август]] [[1997]] г.|място=Близо до международното летище „Антонио Б. Уон Пат“, [[Гуам]]|причина=Контролиран полет в терена|тип1=„[[Боинг 747|Боинг 747-3B5]]“|авиокомпания1=„[[Кориън Еър]]“|кодово име1=HL7468<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/asndb/324159|заглавие=Boeing 747-3B5|дата=|издател=aviation-safety.net|език=en|архив_уеб_адрес=|архив_дата=2|достъп_дата=2024-06-07}}</ref>|маршрут1=[[Сеул]] – [[Гуам]]|пътници1=235|екипаж1=19|загинали1=229|оцелели1=25}} '''Полет 801 на „Кориън Еър“''' е [[Авиокомпания|редовен международен пътнически полет]], изпълняван от „[[Кориън Еър]]“, от [[Международно летище „Гимпо“|международното летище „Гимпо“]], [[Сеул]] до международното летище „Антонио Б. Уон Пат“, [[Гуам]]. На 6 август 1997 г. „[[Боинг 747|Боинг 747-3B5]]“, който изпълнява полета, се разбива на връх Биджия, южно от хълма Нимиц в Асан-Майна, Гуам, по време на подход към международното летище „Антонио Б. Уон Пат“ на територията на Гуам на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], като по този нанчин убива 229{{refn|Тази цифра включва 229-и смъртен случай, на пасажер, който умира на 10 октомври, повече от 30 дни след инцидента. Ен Ти Ес Би обаче третира този смъртен случай като оцелял със „сериозни“ наранявания в съответствие с [[https://www.ecfr.gov/current/title-49/subtitle-B/chapter-VIII/part-830/subpart-A/section-830.2|49 CFR 830.2]].{{sfn|NTSB|1997|p=1}}|group=Б}} от 254 души на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ns.gov.gu/guam/indexmain.html|заглавие=Korean Air Flt 801 - Official Guam Crash Site Information Web Center|издател=ns.gov.gu|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060203092928/http://ns.gov.gu/guam/indexmain.html|архив_дата=2006-02-03|достъп_дата=2024-06-07}}</ref> Спасителните дейности са затруднени от времето, терена и други проблеми, докато колите на спешна помощ не могат да приближат, тъй като горивопровод, разрушен от катастрофата, блокира пътя. Корпусът на самолета е разрушен на много части и реактивното гориво в резервоарите на крилата предизвиква пожар, който гори осем часа след удара.{{sfn|NTSB|1997|p=9, 45 - 48}} Националният съвет за безопасност на транспорта цитира лошата комуникация между екипажа на полета като вероятна причина за този инцидент, заедно с лошото вземане на решение от страна на капитана относно непрецизния подход.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR0001.pdf|заглавие=CONTROLLED FLIGHT INTO TERRAIN KOREAN AIR FLIGHT 801 BOEING 747-300, HL7468 NIMITZ HILL, GUAM AUGUST 6, 1997|дата=1997-08-06|издател=NATIONAL TRANSPORTATION SAFETY BOARD|език=en|достъп_дата=2024-06-10}}</ref> Това остава най-смъртоносното авиационно бедствие в Съединените американски щати и техните територии, което има оцелели, също и единственият фатален инцидент с вариант на „Боинг 747-300“. == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]] == Бележки == <references group="Б" /> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book | title = CONTROLLED FLIGHT INTO TERRAIN KOREAN AIR FLIGHT 801 BOEING 747-300, HL7468 NIMITZ HILL, GUAM AUGUST 6, 1997 | last = NTSB | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = 212 | url = https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR0001.pdf | accessdate = 2024-06-05 | quote = | lang-hide = | lang = en }} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20061211043023/https://www.ntsb.gov/publictn/2000/AAR0001.htm Полет 801 на „Кориън Еър“, Национален съвет за безопасност на транспорта] * [https://tailstrike.com/database/6-august-1997-korean-air-801/ Препис на гласовия запис в пилотската кабина и резюме на произшествието] * [https://web.archive.org/web/19980109201212/http://ns.gov.gu/guam/ Официален център за катастрофи в Гуам - Полет 801 на „Кориън Еър“] {{Превод от|en|Korean Air Flight 801|1225724720}} [[Категория:1997 година в САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] 40axmn1pmrfnfah6re805vhzdempeyu 0 865184 12397638 12397221 2024-10-28T16:37:25Z 212.95.180.194 /* Резултати */ 12397638 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = Парламент | места1 = {{Партия/места|0|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента)<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента)<ref name=":0" />. За български парламент на 27 октомври 2024 година партията взима 111 946 гласа (4,59 процента) и влиза за първи път в Народното събрание. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] dp0277glu73llogg7v6hoxzgw2i2ve0 12397643 12397638 2024-10-28T16:39:30Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/212.95.180.194]] 12397643 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = Парламент | места1 = {{Партия/места|0|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента)<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента)<ref name=":0" /> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] r0q4e43f4g7ts6011zws726jo7is276 12397857 12397643 2024-10-28T20:51:29Z 85.187.210.85 12397857 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = Парламент | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента)<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента)<ref name=":0" /> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] bdf38wgh79j6zuyv439v8he0htersf6 12397860 12397857 2024-10-28T20:54:24Z 85.187.210.85 /* Резултати */Партията е осма политическа Сила в бъдещият парламент 12397860 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = Парламент | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента)<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента)<ref name=":0" /> На изборите на 27 октомври 2024 година партия МЕЧ влиза във парламента с (4,80 процента) и получава 12 места в [[народното събрание]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] k2r143mkig0yuzc0zj33hqg8tpdade0 12397881 12397860 2024-10-28T21:07:40Z 46.10.129.78 12397881 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = [[Парламент]] | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента)<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента)<ref name=":0" /> На изборите на 27 октомври 2024 година партия МЕЧ влиза във парламента с (4,80 процента) и получава 12 места в [[народното събрание]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] sfs1edw27ibk5mp570kwbxwcxw4clp9 12397885 12397881 2024-10-28T21:08:32Z 46.10.129.78 12397885 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента)<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента)<ref name=":0" /> На изборите на 27 октомври 2024 година партия МЕЧ влиза във парламента с (4,80 процента) и получава 12 места в [[народното събрание]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] 86yi2f2efpp9414klcoxsjin3zq4ec0 12397892 12397885 2024-10-28T21:11:00Z 46.10.129.78 12397892 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента)<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента)<ref name=":0" /> На изборите на 27 октомври 2024 година партия МЕЧ влиза във парламента с (4,80 процента) и получава 12 места в [[народното събрание]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] rckwpd5hyegnybezi4o6muczo5wn2jy 12397934 12397892 2024-10-28T21:39:30Z 5.53.240.170 /* Резултати */ 12397934 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента).<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента).<ref name=":0" /> На изборите на 27 октомври 2024 година партия МЕЧ влиза във парламента с (4,80 процента) и получава 12 места в [[народното събрание]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] jfjhwl38ymiqsrsarm3qnr1iucjm5f7 12397938 12397934 2024-10-28T21:41:42Z 5.53.240.170 /* Резултати */ 12397938 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента).<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента).<ref name=":0" /> На изборите на 27 октомври 2024 година партия МЕЧ влиза във парламента със 111 946 гласа (4,5 процента) и получава 12 места в [[Народното събрание]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] 6p8x3a58n2w8khctvwainc7og4i06j1 12397941 12397938 2024-10-28T21:42:28Z 5.53.240.170 /* Резултати */ 12397941 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Морал, единство, чест | оригинално име = | bgcolor = #BE0032 | лого = [[Картинка:Logo of Morality, Unity, Honour.jpg|200px]] | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = МЕЧ | ръководител = Георги Милчев Чепишев<ref name="сайтмеч">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.ppmech.bg/za-nas/ekip |заглавие=Екип на МЕЧ|достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = [[Радостин Василев]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2024|2|09}}<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=12 юни 2024}}</ref> | разформироване = | щаб = гр. [[София]], район „[[Средец (район)|Средец]]“, ул. „Генерал Паренсов“ № 47, ет. 1<ref name="sgs" /> | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box| #BE0032}} [[Червено]]<br> {{color box| #000000}} [[Черно]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|12|240}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|ppmech.bg}} }} '''„Морал, единство, чест“''' (съкратено '''МЕЧ''') е [[политическа партия]] в [[България]]. == История == Партията е учредена през октомври 2023 г. от бившия министър на младежта и спорта [[Радостин Василев]] в зала 3 на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]] (НДК).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://news.bg/politics/uchrediha-partiya-mech.html | заглавие = Учредиха партия МЕЧ | дата = 22 октомври 2023 | достъп_дата = 12 юни 2024 | издател = news.bg}}</ref> Участва в [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори в България (2024)]] и [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейския парламент в България (2024)]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес =https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/665767-registratsiya-na-pp-mech-na-radostin-vasilev-za-izborite-2-v-1 |заглавие=Регистрация на ПП МЕЧ на Радостин Василев за изборите 2 в 1 | дата=7 май 2024|достъп_дата=12 юни 2024 |издател=БТА}}</ref> == Позиции == Спрямо [[Руско-украинска война|руско-украинската война]] партията призовава за незабавно спиране на военната помощ за [[Украйна]] и приемане на политика на пълен неутралитет. == Резултати == На изборите за български парламент на 9 юни 2024 година МЕЧ взима 63 992 гласа (2,98 процента).<ref name=":0">https://results.cik.bg/europe2024/rezultati/index.html</ref> За Европейски парламент партията взима 51 076 гласа (2,54 процента).<ref name=":0" /> На изборите на 27 октомври 2024 година партия МЕЧ влиза във парламента със 111 946 гласа (4,59 процента) и получава 12 места в [[Народното събрание]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|ppmech.bg}} * [https://www.facebook.com/100077411130459/videos/425751093574136/ Видео във Фейсбук] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Район Средец]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] fjsyo4pt8lz57bin9z3w251r6f6t03h 0 865214 12398211 12375881 2024-10-29T08:46:32Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398211 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“|снимка=Douglas DC-4 Northwest Airlines (4589814311).jpg|описание=„Дъглас DC-4“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[23 юни]] [[1950]] г.|място=[[Мичиган (езеро)|Езерото Мичиган]]|причина=Необяснимо изчезване|тип1=„[[Дъглас DC-4]]“|авиокомпания1=„[[Нортуест Еърлайнс|Нортуест Ориент Еърлайнс]]“|кодово име1=N95425<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://registry.faa.gov/AircraftInquiry/Search/NNumberResult?nNumberTxt=N95425 | заглавие = FAA REGISTRY N95425 | достъп_дата = 2024-06-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = registry.faa.gov | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> бивш (42-72165)|маршрут1=[[Ню Йорк]] – [[Сейнт Пол]] – [[Спокан]] – [[Сиатъл]]|пътници1=55|екипаж1=3|загинали1=58 (всички предполагаеми; намерени са само фрагменти от тяло)|оцелели1=0}} '''Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“''' е ежедневен вътрешен [[Авиокомпания|пътнически полет]] между [[Ню Йорк]] и [[Сиатъл]] с междинни кацания в [[Сейнт Пол]] и [[Спокан]], при който самолетът „[[Дъглас DC-4]]“ изчезва в нощта на 23 юни 1950 г. Полетът превозва 55 пътници и трима членове на екипажа; загубата на всички 58 души на борда го превръща в най-смъртоносната катастрофа на търговски самолет в [[Америка]] по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1950/06/25/archives/58-feared-lost-in-crash-of-airliner-in-lake-michigan-hunt-proves.html|заглавие=58 FEARED LOST IN CRASH OF AIRLINER IN LAKE MICHIGAN; HUNT PROVES FUTILE; MANY FROM NEW YORK AREA ARE ABOARD; OIL SLICKS SIGHTED Plane from New York Runs Into Storm While on Trip to the West DIVER SEARCHES IN VAIN Report of 'Wreckage' Untrue --Loss May Be the Worst on Commercial Airlines|фамилно_име=Eckel|първо_име=George|дата=1950-06-25|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-06-13}}</ref> Самолетът е на приблизително 1100 метра над [[Мичиган (езеро)|езерото Мичиган]], 29 километра северозападно от [[Бентън Харбър, Мичиган]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19500623-0|заглавие=Accident description|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-06-13}}</ref> когато контролерите на полета загубват радиоконтакт с него скоро след като пилотът поисква снижаване до 760 метра. Свидетели съобщават, че чуват пръщящи шумове от двигателя и светкавица след последното радиопредаване.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.michiganshipwrecks.org/shipwrecks-2/shipwreck-categories/airplane-losses-lost-and-found/northwest-airlines-flight-2501-dc4|заглавие=Northwest Airlines Flight 2501 (DC4)|издател=michiganshipwrecks.org|език=en|достъп_дата=2024-06-13}}</ref> Започва широко търсене, включително използване на [[сонар]] и влачене на дъното на езерото Мичиган с траулери, но без резултат.<ref name=":0" /> Значителни леки отломки, тапицерия и фрагменти от човешко тяло са открити да плуват на повърхността, но водолазите не успяват да открият останките на самолета.<ref name=":0" /> Известно е, че Полет 2501 навлиза в шквална линия и турбуленция, но тъй като останките на самолета не са открити под водата, причината за катастрофата не е установена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://hopwrf.hopkinsschools.org/ResearchWRF/|заглавие=WRF-ARW Research Model Run Output|издател=hopwrf.hopkinsschools.org|език=en|достъп_дата=2024-06-13}}</ref> Инцидентът е съобщен на 25 юни от „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1950/06/25/91102922.html?pageNumber=1|заглавие=58 Feared Lost in Crash of Airliner in Lake Michigan; Hunt Proves Futile; Many from New York Area are Aboard|фамилно_име=Eckel|първо_име=George|дата=1950-06-25|издател=timesmachine.nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-06-13}}</ref> През септември 2008 г. Крис Лион, член на органа, който разследва катастрофата, открива немаркиран гроб, който съдържа останките на някои от 58-те жертви. Валери ван Хест, съдиректор и автор на книгата „Фатално пресичане“, казва, че човешките останки от катастрофата през юни 1950 г. в езерото Мичиган са изхвърлени на брега и са погребани в [[масов гроб]]. Тя твърди, че са погребани в гробище в района на Сейнт Джоузеф без знанието на семействата на жертвите и гробът никога не е маркиран.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wzzm13.com/news/story.aspx?storyid=98425|заглавие=New developments in mysterious Michigan plane crash|дата=2008-09-12|издател=wzzm13.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130209155557/http://www.wzzm13.com/news/story.aspx?storyid=98425#selection-1541.0-1541.52|архив_дата=2013-02-09|достъп_дата=2024-06-13}}</ref> == Вижте също == * [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]] * [[Полет 370 на „Малайзия Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Допълнителна информация == * {{cite book | title = Fatal Crossing: The Mysterious Disappearance of NWA Flight 2501 and the Quest for Answers | last = van Heest | first = V. O. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = In-Depth Editions | location = | isbn = 978-098897721-1 | doi = | pages = 352 | url = http://in-deptheditions.com/press/?page_id=179 | accessdate = 2024-06-13 | quote = | lang-hide = | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180521191556/http://in-deptheditions.com/press/?page_id=179 |date=2018-05-21 }} на 2018-05-21 в „[[Уейбек Машин]]“ == Външни препратки == * [https://rosap.ntl.bts.gov/view/dot/33395 Доклад за разследване на аварии на CAB, Регистър SA-215, Файл 1-0081. Борд по гражданска аеронавтика. 23 юни 1950 г.] * [https://archive.jsonline.com/news/wisconsin/volunteers-try-to-solve-mystery-of-1950-plane-crash-in-lake-michigan-b99222243z1-249370671.html/#ixzz2x0kVMjzp Доброволци се опитват да разрешат мистерията на самолетната катастрофа през 1950 г. в езерото Мичиган] * [https://eu.hollandsentinel.com/story/news/2015/06/19/1951-crash-grave-found/34115794007/ Открит е нов масов гроб за жертвите на Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“] * [https://www.mlive.com/news/grand-rapids/2020/02/mysterious-lake-michigan-plane-crash-to-be-featured-in-discovery-channel-show.html Мистериозната самолетна катастрофа в езерото Мичиган ще бъде включена в „Неизвестна експедиция“ С8, Е2, 12 февруари 2020 г.] {{Превод от|en|Northwest Orient Airlines Flight 2501|1227976916}} [[Категория:1950 година в САЩ]] [[Категория:Изчезнали самолети]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] l3xg8yabvdcl78eaffwcfaeyum44i39 118 865645 12397620 12369063 2024-10-28T16:28:50Z Danitrifonov04 292718 12397620 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Турция}} Кенан Йълдъз | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Кенан Йълдъз | град на раждане = [[Регенсбург]] | държава на раждане = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | височина = 187 см | пост = [[Нападател|дясно крило]] | настоящ отбор = {{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2010 – 2011<br>2011 – 2012<br>2012 – 2022<br>2022 – 2023 | юношески отбори = {{флагче|Германия}} [[Салерн Регенсбург]]<br>{{флагче|Германия}} [[ШШФ Ян (Регенсбург)|Регенсбург]]<br>{{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | години = 2023 – | отбори = {{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | мачове = 31 | голове = (2) | национален отбор години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 – | национален отбор = {{флагче|Турция}} {{имеНОФ17|Турция}}<br>{{флагче|Турция}} {{имеНОФ21|Турция}}<br>{{флагче|Турция}} {{имеНОФ|Турция}} | национален отбор мачове = 10<br>6<br>14 | национален отбор голове = (3)<br>(1)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 16 септември 2024 г | посл_нац_отбор = 9 септември 2024 г | наем = }} '''Кенан Йълдъз''' (на [[турски]]: Kenan Yıldız) е професионален футболист, който играе като нападател за клуба от [[Серия А]] [[Ювентус]]. Роден в Германия, той играе за националния отбор на Турция. == Клубна кариера == === Юношеска кариера === Йълдъз е роден в Регенсбург, Бавария, и започва да играе футбол в младежките академии на Салерн Регенсбург и Ян Регенсбург. Той се присъединява към младежката академия на Байерн Мюнхен през 2012 г. на 7-годишна възраст и си проправя път нагоре в техните младежки категории, като често действа като капитан и в крайна сметка се превръща в опора на техните U19. През последната си година с Байерн U19 през сезон 2021–22, Йълдъз допринася с шест гола и осем асистенции в 20 мача. Договорът на Йълдъз с Байерн Мюнхен изтича през юли 2022 г. и клубът потвърждава, че не е успял да преподпише с Йълдъз. Барселона и Ювентус се състезават за неговото подписване, тъй като той става свободен агент. На 12 юли Ювентус потвърждава подписването на Йълдъз. През септември той е включен сред най-добрите 60 играчи, родени през 2005 г. от английския вестник The Guardian. След като играе с U19s, на 16 декември, Йълдъз е повикан за първи път в Ювентус Некст Джен — резервния отбор на Ювентус — за мача срещу Виртус Верона, който трябва да се играе на следващия ден. В този мач той е сменен от треньора Масимо Брамбила в 61-та минута, за да направи своя професионален дебют; отборът губи с 3-0. === 2023 – настояще: Първи отборен пробив === Йълдъз дебютира в Серия А за Ювентус при победата с 3-0 като гост над Удинезе на 20 август 2023 г., влизайки като резерва през второто полувреме. Десет дни по-късно той удължава договора си с клуба до 2027 г. Йълдъз прави първия си титулярен мач за първия отбор на Ювентус на 23 декември 2023 г., отбелязвайки първия гол при победата с 2:1 над Фрозиноне. Това го прави най-младият чуждестранен голмайстор на клуба в Серия А на възраст от 18 години и 233 дни. == Международна кариера == Йълдъз е роден в Германия от баща турчин и майка германка. Той е младежки национал на Турция, като е представлявал Турция U17. На 27 септември 2022 г. Йълдъз прави своя дебют за Турция U21, като играе 28 минути срещу Грузия. През октомври 2023 г. той получава първата си повиквателна за старши националния отбор на Турция за два квалификационни мача за Евро 2024 срещу Хърватия и Латвия. На 12 октомври Йълдъз прави своя пълен международен дебют като резерва в 86-ата минута при победата с 1-0 над Хърватия. Той вкарва първия си международен гол на 18 ноември 2023 г. при победа с 3-2 над Германия, родната му страна, в Берлин. == Стил на игра == Йълдъз е модерен полузащитник, известен със силните си подавания и удари извън наказателното поле. Той е известен с отличната си техника. Неговата най-естествена роля е като плеймейкър и той е известен с тази силна рамка. Освен като полузащитник, той може да играе и като крило. == Успехи == '''Ювентус''' * [[Купа на Италия]] (1): 2023 – 24 f9c2nx3fiwac8kxirbjsqk9dp5rrmme 12397663 12397620 2024-10-28T17:02:45Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} 12397663 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{Футболист | име = {{флагче|Турция}} Кенан Йълдъз | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Кенан Йълдъз | град на раждане = [[Регенсбург]] | държава на раждане = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | височина = 187 см | пост = [[Нападател|дясно крило]] | настоящ отбор = {{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2010 – 2011<br>2011 – 2012<br>2012 – 2022<br>2022 – 2023 | юношески отбори = {{флагче|Германия}} [[Салерн Регенсбург]]<br>{{флагче|Германия}} [[ШШФ Ян (Регенсбург)|Регенсбург]]<br>{{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | години = 2023 – | отбори = {{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | мачове = 31 | голове = (2) | национален отбор години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 – | национален отбор = {{флагче|Турция}} {{имеНОФ17|Турция}}<br>{{флагче|Турция}} {{имеНОФ21|Турция}}<br>{{флагче|Турция}} {{имеНОФ|Турция}} | национален отбор мачове = 10<br>6<br>14 | национален отбор голове = (3)<br>(1)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 16 септември 2024 г | посл_нац_отбор = 9 септември 2024 г | наем = }} '''Кенан Йълдъз''' (на [[турски]]: Kenan Yıldız) е професионален футболист, който играе като нападател за клуба от [[Серия А]] [[Ювентус]]. Роден в Германия, той играе за националния отбор на Турция. == Клубна кариера == === Юношеска кариера === Йълдъз е роден в Регенсбург, Бавария, и започва да играе футбол в младежките академии на Салерн Регенсбург и Ян Регенсбург. Той се присъединява към младежката академия на Байерн Мюнхен през 2012 г. на 7-годишна възраст и си проправя път нагоре в техните младежки категории, като често действа като капитан и в крайна сметка се превръща в опора на техните U19. През последната си година с Байерн U19 през сезон 2021–22, Йълдъз допринася с шест гола и осем асистенции в 20 мача. Договорът на Йълдъз с Байерн Мюнхен изтича през юли 2022 г. и клубът потвърждава, че не е успял да преподпише с Йълдъз. Барселона и Ювентус се състезават за неговото подписване, тъй като той става свободен агент. На 12 юли Ювентус потвърждава подписването на Йълдъз. През септември той е включен сред най-добрите 60 играчи, родени през 2005 г. от английския вестник The Guardian. След като играе с U19s, на 16 декември, Йълдъз е повикан за първи път в Ювентус Некст Джен — резервния отбор на Ювентус — за мача срещу Виртус Верона, който трябва да се играе на следващия ден. В този мач той е сменен от треньора Масимо Брамбила в 61-та минута, за да направи своя професионален дебют; отборът губи с 3-0. === 2023 – настояще: Първи отборен пробив === Йълдъз дебютира в Серия А за Ювентус при победата с 3-0 като гост над Удинезе на 20 август 2023 г., влизайки като резерва през второто полувреме. Десет дни по-късно той удължава договора си с клуба до 2027 г. Йълдъз прави първия си титулярен мач за първия отбор на Ювентус на 23 декември 2023 г., отбелязвайки първия гол при победата с 2:1 над Фрозиноне. Това го прави най-младият чуждестранен голмайстор на клуба в Серия А на възраст от 18 години и 233 дни. == Международна кариера == Йълдъз е роден в Германия от баща турчин и майка германка. Той е младежки национал на Турция, като е представлявал Турция U17. На 27 септември 2022 г. Йълдъз прави своя дебют за Турция U21, като играе 28 минути срещу Грузия. През октомври 2023 г. той получава първата си повиквателна за старши националния отбор на Турция за два квалификационни мача за Евро 2024 срещу Хърватия и Латвия. На 12 октомври Йълдъз прави своя пълен международен дебют като резерва в 86-ата минута при победата с 1-0 над Хърватия. Той вкарва първия си международен гол на 18 ноември 2023 г. при победа с 3-2 над Германия, родната му страна, в Берлин. == Стил на игра == Йълдъз е модерен полузащитник, известен със силните си подавания и удари извън наказателното поле. Той е известен с отличната си техника. Неговата най-естествена роля е като плеймейкър и той е известен с тази силна рамка. Освен като полузащитник, той може да играе и като крило. == Успехи == '''Ювентус''' * [[Купа на Италия]] (1): 2023 – 24 k3ct3sk1ccbvj955pzvst70kwkqswoh 0 866735 12397667 12397174 2024-10-28T17:08:18Z 92.247.48.74 12397667 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Коя е тази песен?“ | Име в оригинал = Name That Tune | Лого = K11588676943810539791.jpg | px = 150 | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикална игра | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Део]] (2007)<br>[[Керана]] (2024) | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 14+ | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Нико Тупарев (2007)<br>[[Евгени Димитров]] – Маестрото (2024 ) | Изпълнителни продуценти = SIA Advertising (2007)<br>„ЕМД Ентертеймънт“ (2024) | Продуцент(и) = Българска Национална Телевизия (2007)<br>bTV Media Group (2024 -) | Времетраене = 45 – 55 минути | Дистрибуция = Sandy Frank Entertainment<br>''Banijay Rights'' | ТВ Канал = [[Канал 1]] (2007)<br>[[Би Ти Ви|bTV]] (2024) | Формат на картината = SD 4:3 (2007) <br>HD 16:9 (2024) | Формат на звука = | Излъчване = [[2007]] г.<br>[[14 септември]] [[2024]] г. – [[30 октомври]] [[2024]] | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://web.archive.org/web/20071028160609/https://pesen.mvbox.bg/<br> https://www.btv.bg/shows/koia-e-tazi-pesen/ | Страница в IMDb = 13491734 }} '''„Коя е тази песен?“''' ({{lang|en|Name That Tune}}) е музикална тв игра, излъчвана първоначално по [[БНТ 1|Канал 1]], а след това по [[Би Ти Ви|bTV]]. Играта е създадена в Съединените щати през 50-те години на XX век и се реализира в над 27 държави по света. Българската версия е по лиценз на Banijay Rights (Sandy Frank Entertainment).<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/chetiri-populjarni-televizionni-igri-debjutirat-v-efira-na-btv.html Четири популярни телевизионни игри дебютират в ефира на bTV]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" width="50%" style="text-align:center" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px" |Водещ ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 25px" |Старт ! style="padding: 0px 25px" |Финал ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване |- | |1 |[[БНТ 1|Канал 1]] |2007 (пролет-лято) |[[Део]] |? |22 (29) април |? |неделя, 22:30 |- | height="10" bgcolor="indigo" | |2 |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 (есен) |[[Керана]] |14 |14 септември |30 октомври |вторник и сряда,<br>22:00 – 23:00 |} == Регламент == В първоначалния си вариант шоуто се провежда на две самостоятелни сцени в 3 кръга и играчите са трима, а по - късно те са двама и играта се провежда в 2 кръга. Условието е играчите да познаят ''Коя е тази песен?'' <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.avtora.com/apsurt-parvi-gosti-na-predavaneto-koia-e-tazi-pesen-po-bnt|заглавие=Ъпсурт - първи гости на предаването "Коя е тази песен" по БНТ}}</ref>Участникът с най-много събрани пари е победител в играта, запазва спечеленото до момента и се класира за 3 (в първоначалния вариант - 4) кръг (Златен сет), където може да удвои печалбата си. === Музикална рулетка === Музикалното колело включва песни в 8 категории, а играчите чуват общо 5 песни последователно и се опитват да назоват правилното заглавие на всяка песен. Всяка песен е свързана с определена сума пари, към която всеки играч се стреми да натрупа в сметката си. Ако и двамата участници не познаят името на песента на съответния въпрос сумата се губи. {| class="wikitable" style="text-align:center;" |+ 1 кръг |- ! scope="col" | Песен | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |- ! scope="col" | Печалба | 100 лв. | 200 лв. | 300 лв. | 400 лв. | 500 лв. |} === Наддаване с ноти === В този кръг състезателите познават други 5 песни, но изсвирени само на пиано с до 10 ноти. {| class="wikitable" style="text-align:center;" |+ 2 кръг |- ! scope="col" | Песен | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |- ! scope="col" | Печалба | 1000 лв. | 1250 лв. | 1500 лв. | 1750 лв. | 2000 лв. |} === Златен сет === Победителят в епизода има възможност да удвои спечелената до момента сума, като познае кратки откъси от 7 песни, изсвирени от „Ку-Ку бенд“ (в първоначалния вариант - от бенда с вокалисти Дичо и Лора Караджова) за общо време 30 секунди. == История == === 2007 === Предаването стартира в края на април по [[БНТ 1|Канал 1]] и се излъчва всяка неделя от 22:30 ч. Наградата е 3000лв. Водещ е [[Део]], а вокалисти на бенда са [[Дичо (певец)|Дичо]] и [[Лора Караджова]]. Продуцент е компанията на Нико Тупарев - SIA Advertising. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071028160609/http://pesen.mvbox.bg/|заглавие=Коя е тази песен - стар сайт}}</ref><ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120217131850/http://oldschool.bg/#/productions/shows/4|заглавие=За предаването в сайта на Old School Productions}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111120232459/http://sia.bg/commercials/6|заглавие=За предаването в сайта на SIA Advertising}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070214121652/http://avtora.com/news/nowini/koya_e_tazi_pesen_po_kanal_1|заглавие="Коя е тази песен" по Канал 1 - avtora.com (стар сайт)}}</ref> === 2024 - === На 9 юли 2024 г. bTV Media Group, обявява, че е придобила правата за създаване и излъчване на 4 развлекателни тв игри. Това са продукциите: „Коя е тази песен?“, „[[Помниш ли текста?]]“, „[[Колко ми даваш?]]“ и „[[Кажи честно]]“. От 25 юли е отворен кастинга за предаването „Коя е тази песен?“. Играта стартира с два премиерни епизода на 14 и 15 септември (събота и неделя) от 22:30 ч. След това продължава да се излъчва от 24 септември във вторник и сряда от 22:00 ч. Водеща е певицата [[Керана]], заедно с „[[Ку-Ку бенд]]“, които се завръщат с предаването в ефира на [[Би Ти Ви|bTV]]. Продуцент е [[Евгени Димитров]] – Маестрото с компанията „ЕМД Ентертеймънт“.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/kerana-i-ku-ku-bend-zadavat-ritama-v-novata-muzikalna-igra-koja-e-tazi-pesen-po-btv.html Керана и „Ку-Ку бенд“ задават ритъма в новата музикална игра „Коя е тази песен?“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Музикален дуел ! Победител ! Печалба |- |align="center"|1<br>{{small|(14.09.24)}} |Лора Лазарова с/у Християн Иванов |align="center"|Християн |align="center"|5250 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|2<br>{{small|(15.09.24)}} |Силвия Желева с/у Стоян Антов |align="center"|Стоян |align="center"|3350 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|3<br>{{small|(24.09.24)}} |Илина Данчева с/у Вергиния Антонова |align="center"|Илина |align="center"|1400 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|4<br>{{small|(25.09.24)}} |Валери Петрова с/у Светла Захариева |align="center"|Светла |align="center"|3750 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|5<br>{{small|(01.10.24)}} |Катерина Цекова с/у Сиана Иванова |align="center"|Сиана |align="center"|6700 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|6<br>{{small|(02.10.24)}} |Савина Модева с/у Радостина Койчева |align="center"|Радостина |align="center"|2450 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|7<br>{{small|(08.10.24)}} |Атанас Атанасов с/у Кристина Стоянова |align="center"|Атанас |align="center"|6750 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|8<br>{{small|(09.10.24)}} |Христина Бонова с/у Виктор Рачев |align="center"|Христина |align="center"|1800 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|9<br>{{small|(15.10.24)}} | Петър Петров с/у Петър Кънчелов |align="center"|Петър Петров |align="center"|7000 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|10<br>{{small|(16.10.24)}} |Радостина Крумова с/у Деян Николов |align="center"|Деян |align="center"|4250 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|11<br>{{small|(22.10.24)}} |Елена Гешева с/у Методи Недев |align="center"|Елена |align="center"|2550 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|12<br>{{small|(23.10.24)}} |Павлина Йоткова с/у Георги Борисов |align="center"|Георги |align="center"|2650 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|13<br>{{small|(29.10.24)}} | |align="center"| |align="center"| |- |align="center"|14<br>{{small|(30.10.24)}} | |align="center"| |align="center"| |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/koia-e-tazi-pesen/ Официален уебсайт] * {{Facebook|koqetazipesen|„Коя е тази песен?“}} * {{Instagram|koqetazipesen|„Коя е тази песен?“}} * [https://www.tiktok.com/@koqetazipesen „Коя е тази песен?“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59406/koja-e-tazi-pesen „Коя е тази песен?“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=335 „Коя е тази песен?“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български телевизионни игри]] [[Категория:Предавания на БНТ]] lagteft0671n0po9zxvp44uupqlbe52 12397668 12397667 2024-10-28T17:08:46Z 92.247.48.74 12397668 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Коя е тази песен?“ | Име в оригинал = Name That Tune | Лого = K11588676943810539791.jpg | px = 150 | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикална игра | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Део]] (2007)<br>[[Керана]] (2024) | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 14+ | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Нико Тупарев (2007)<br>[[Евгени Димитров]] – Маестрото (2024 ) | Изпълнителни продуценти = SIA Advertising (2007)<br>„ЕМД Ентертеймънт“ (2024) | Продуцент(и) = Българска Национална Телевизия (2007)<br>bTV Media Group (2024) | Времетраене = 45 – 55 минути | Дистрибуция = Sandy Frank Entertainment<br>''Banijay Rights'' | ТВ Канал = [[Канал 1]] (2007)<br>[[Би Ти Ви|bTV]] (2024) | Формат на картината = SD 4:3 (2007) <br>HD 16:9 (2024) | Формат на звука = | Излъчване = [[2007]] г.<br>[[14 септември]] [[2024]] г. – [[30 октомври]] [[2024]] | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://web.archive.org/web/20071028160609/https://pesen.mvbox.bg/<br> https://www.btv.bg/shows/koia-e-tazi-pesen/ | Страница в IMDb = 13491734 }} '''„Коя е тази песен?“''' ({{lang|en|Name That Tune}}) е музикална тв игра, излъчвана първоначално по [[БНТ 1|Канал 1]], а след това по [[Би Ти Ви|bTV]]. Играта е създадена в Съединените щати през 50-те години на XX век и се реализира в над 27 държави по света. Българската версия е по лиценз на Banijay Rights (Sandy Frank Entertainment).<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/chetiri-populjarni-televizionni-igri-debjutirat-v-efira-na-btv.html Четири популярни телевизионни игри дебютират в ефира на bTV]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" width="50%" style="text-align:center" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px" |Водещ ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 25px" |Старт ! style="padding: 0px 25px" |Финал ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване |- | |1 |[[БНТ 1|Канал 1]] |2007 (пролет-лято) |[[Део]] |? |22 (29) април |? |неделя, 22:30 |- | height="10" bgcolor="indigo" | |2 |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 (есен) |[[Керана]] |14 |14 септември |30 октомври |вторник и сряда,<br>22:00 – 23:00 |} == Регламент == В първоначалния си вариант шоуто се провежда на две самостоятелни сцени в 3 кръга и играчите са трима, а по - късно те са двама и играта се провежда в 2 кръга. Условието е играчите да познаят ''Коя е тази песен?'' <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.avtora.com/apsurt-parvi-gosti-na-predavaneto-koia-e-tazi-pesen-po-bnt|заглавие=Ъпсурт - първи гости на предаването "Коя е тази песен" по БНТ}}</ref>Участникът с най-много събрани пари е победител в играта, запазва спечеленото до момента и се класира за 3 (в първоначалния вариант - 4) кръг (Златен сет), където може да удвои печалбата си. === Музикална рулетка === Музикалното колело включва песни в 8 категории, а играчите чуват общо 5 песни последователно и се опитват да назоват правилното заглавие на всяка песен. Всяка песен е свързана с определена сума пари, към която всеки играч се стреми да натрупа в сметката си. Ако и двамата участници не познаят името на песента на съответния въпрос сумата се губи. {| class="wikitable" style="text-align:center;" |+ 1 кръг |- ! scope="col" | Песен | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |- ! scope="col" | Печалба | 100 лв. | 200 лв. | 300 лв. | 400 лв. | 500 лв. |} === Наддаване с ноти === В този кръг състезателите познават други 5 песни, но изсвирени само на пиано с до 10 ноти. {| class="wikitable" style="text-align:center;" |+ 2 кръг |- ! scope="col" | Песен | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |- ! scope="col" | Печалба | 1000 лв. | 1250 лв. | 1500 лв. | 1750 лв. | 2000 лв. |} === Златен сет === Победителят в епизода има възможност да удвои спечелената до момента сума, като познае кратки откъси от 7 песни, изсвирени от „Ку-Ку бенд“ (в първоначалния вариант - от бенда с вокалисти Дичо и Лора Караджова) за общо време 30 секунди. == История == === 2007 === Предаването стартира в края на април по [[БНТ 1|Канал 1]] и се излъчва всяка неделя от 22:30 ч. Наградата е 3000лв. Водещ е [[Део]], а вокалисти на бенда са [[Дичо (певец)|Дичо]] и [[Лора Караджова]]. Продуцент е компанията на Нико Тупарев - SIA Advertising. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071028160609/http://pesen.mvbox.bg/|заглавие=Коя е тази песен - стар сайт}}</ref><ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120217131850/http://oldschool.bg/#/productions/shows/4|заглавие=За предаването в сайта на Old School Productions}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111120232459/http://sia.bg/commercials/6|заглавие=За предаването в сайта на SIA Advertising}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070214121652/http://avtora.com/news/nowini/koya_e_tazi_pesen_po_kanal_1|заглавие="Коя е тази песен" по Канал 1 - avtora.com (стар сайт)}}</ref> === 2024 - === На 9 юли 2024 г. bTV Media Group, обявява, че е придобила правата за създаване и излъчване на 4 развлекателни тв игри. Това са продукциите: „Коя е тази песен?“, „[[Помниш ли текста?]]“, „[[Колко ми даваш?]]“ и „[[Кажи честно]]“. От 25 юли е отворен кастинга за предаването „Коя е тази песен?“. Играта стартира с два премиерни епизода на 14 и 15 септември (събота и неделя) от 22:30 ч. След това продължава да се излъчва от 24 септември във вторник и сряда от 22:00 ч. Водеща е певицата [[Керана]], заедно с „[[Ку-Ку бенд]]“, които се завръщат с предаването в ефира на [[Би Ти Ви|bTV]]. Продуцент е [[Евгени Димитров]] – Маестрото с компанията „ЕМД Ентертеймънт“.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/kerana-i-ku-ku-bend-zadavat-ritama-v-novata-muzikalna-igra-koja-e-tazi-pesen-po-btv.html Керана и „Ку-Ку бенд“ задават ритъма в новата музикална игра „Коя е тази песен?“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Музикален дуел ! Победител ! Печалба |- |align="center"|1<br>{{small|(14.09.24)}} |Лора Лазарова с/у Християн Иванов |align="center"|Християн |align="center"|5250 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|2<br>{{small|(15.09.24)}} |Силвия Желева с/у Стоян Антов |align="center"|Стоян |align="center"|3350 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|3<br>{{small|(24.09.24)}} |Илина Данчева с/у Вергиния Антонова |align="center"|Илина |align="center"|1400 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|4<br>{{small|(25.09.24)}} |Валери Петрова с/у Светла Захариева |align="center"|Светла |align="center"|3750 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|5<br>{{small|(01.10.24)}} |Катерина Цекова с/у Сиана Иванова |align="center"|Сиана |align="center"|6700 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|6<br>{{small|(02.10.24)}} |Савина Модева с/у Радостина Койчева |align="center"|Радостина |align="center"|2450 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|7<br>{{small|(08.10.24)}} |Атанас Атанасов с/у Кристина Стоянова |align="center"|Атанас |align="center"|6750 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|8<br>{{small|(09.10.24)}} |Христина Бонова с/у Виктор Рачев |align="center"|Христина |align="center"|1800 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|9<br>{{small|(15.10.24)}} | Петър Петров с/у Петър Кънчелов |align="center"|Петър Петров |align="center"|7000 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|10<br>{{small|(16.10.24)}} |Радостина Крумова с/у Деян Николов |align="center"|Деян |align="center"|4250 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|11<br>{{small|(22.10.24)}} |Елена Гешева с/у Методи Недев |align="center"|Елена |align="center"|2550 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|12<br>{{small|(23.10.24)}} |Павлина Йоткова с/у Георги Борисов |align="center"|Георги |align="center"|2650 лв.<br>(от 1 и 2 кръг) |- |align="center"|13<br>{{small|(29.10.24)}} | |align="center"| |align="center"| |- |align="center"|14<br>{{small|(30.10.24)}} | |align="center"| |align="center"| |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/koia-e-tazi-pesen/ Официален уебсайт] * {{Facebook|koqetazipesen|„Коя е тази песен?“}} * {{Instagram|koqetazipesen|„Коя е тази песен?“}} * [https://www.tiktok.com/@koqetazipesen „Коя е тази песен?“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59406/koja-e-tazi-pesen „Коя е тази песен?“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=335 „Коя е тази песен?“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български телевизионни игри]] [[Категория:Предавания на БНТ]] njofmv27m40q1678nqjeteiptuu950e 118 867029 12398142 12324565 2024-10-29T07:57:03Z Luxferuer 25980 12398142 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20241029075702|поставил=Luxferuer|причина=неизпълними изисквания}} {{в инкубатора}} {{личност|писател}} '''Теодор Лотроп Стодард''' ({{lang|en|Theodore Lothrop Stoddard}}) (роден на 29 юни 1883 г. в [[Бруклин]], [[Масачузетс]] – † 1 май 1950 г. във [[Вашингтон]], окръг Колумбия) е американски историк и журналист. Той пише няколко сензационни и широко разпространени книги, в които формулира сценарии за упадък на цивилизацията въз основа на расови теоретични допускания. Стодард води кампания за по-рестриктивна имиграционна политика в [[Съединени американски щати|САЩ]], пропагандира расова [[сегрегация]], [[антисемитизъм]] и [[евгеника]]. Той е смятан за един от най-видните американски [[Расизъм|расисти]] на 20-ти век и също така е цитиран като повлиян от водещите [[Националсоциализъм|нацисти]]. Стодард също е един от директорите и съоснователите на Американската лига за контрол на раждаемостта.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = The Racial Imperatives of Sex: birth control and eugenics in Britain, the United States and Australia in the interwar years | journal = Women's History Review | publisher = Women's History Review | location = он лайн | volume = 21 | issue = 5 | pages = 733 – 752 | doi = | id = | url = https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/09612025.2012.658180 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Живот и работа == Синът на пътеписеца Джон Лоусън Стодард завършва висшето си образование в [[Харвардски университет|Харвард]]. Той учи право в [[Бостънски университет|Бостънския университет]] до 1908 г., но практикува само за кратко. През 1914 г. той защитава докторска степен по история от Харвардския университет с дисертация върху Френската революция в [[Санто Доминго]]. В него той описва „унищожаването“ на белите заселници от техните роби, които са били подбудени от егалитарните идеали на революцията. Той вижда този конфликт от края на 18 век като предупредителен знак за модерността. Стодард посвещава остатъка от живота си на работата си като журналист и публицист. От 1918 до 1920 г. той е редактор на външната политика в списание World's Work Magazine. След първите си книжни успехи той работи като автор на свободна практика. В своите расови теоретични писания той се основава предимно на Мадисън Грант, с когото е в близък контакт. Той включва цели пасажи от основната работа на Грант „Отминаването на великата раса“ в собствените си писания, но се вижда като по-малко ангажиран със „скандинавската мисъл“ и повече загрижен за международните перспективи. В най-известната си книга, The Rising Tide of Color Against White World-Supremacy (1920 г.), Стодард предупреждава за предстояща демографска експлозия на „цветните“ раси, която ще предизвика господството на „белия“ свят. Особено опасни са „жълтите раси“ – японски и китайски – които никога не са се оставяли да бъдат подчинени от белите. „Потоп от нисши раси“ ще се излее върху родните земи на „нордите“. Елиминирането или поглъщането на „бялата раса“ би означавало края на западната цивилизация. [[File:Stoddard race map 1920.jpg|thumb|л|Разпределението на расите според Лотроп Стодард, схематизираща карта от ''The Rising Tide of Color'']] Стодард написва над двадесет книги, които предизвикват фурор, особено през 20-те години на 20 век във връзка с дискусията за ограничаване на имиграцията в САЩ. Заедно с Грант, той се смята за важен интелектуален пионер на Закона за имиграцията от 1924 г. Грант и Стодард повлияват на редица популярни автори като Кенет Робъртс и [[Едгар Бъроуз|Едгар Райс Бъроуз]]. Те са важна референция за противниците на американското движение за граждански права през 60-те години на миналия век и все още се приемат положително от белите расисти в САЩ днес. [3] Творбите на Стодард също се четат от десни и неорасистки групи като признания за „панарианство“ и критика на [[глобализация]]та. [4] В този контекст отново стана популярна книгата на Стодард „Новият свят на исляма“ (1921), в която той предупреждава срещу фанатичния [[ислям]] като заплаха за западния свят. [5] Подобно на Грант, Стодард е отдаден на евгениката. Той принадлежи към Службата за архиви на евгениката и е хардлайнер, който се застъпва за негативни евгенични мерки като стерилизацията. [6] Той е назначен в борда на Американската лига за контрол на раждаемостта на Маргарет Сангър. Той също е член на Американската историческа асоциация и Американската асоциация на политическите науки и други организации. Стодард също се счита за важен източник на германския [[националсоциализъм]]. Той не само разглежда евреите като отделна „копеле“ раса и заплаха за европейската цивилизация: в книгата си „Бунтът срещу цивилизацията“. The Menace of the Under Man (1922) той идентифицира [[болшевизъм|болшевизма]] с расово дефиниран [[юдаизъм]] и това от своя страна с „[[Подчовек|Untermensch]]“. [[Алфред Розенберг]] разглежда тази връзка в Митът на 20-ти век , така че „Untermensch“ се превръща в националсоциалистически лозунг. [7] Работата на Стодард е цитирана като вдъхновение не на последно място от автори като Ханс ФК Гюнтер и описана като новаторска за германското законодателство за задължителна [[Стерилизация (хирургия)|стерилизация]]. [8-ми] През 1940 г. Стодард пътува до [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] за четири месеца като кореспондент на Северноамериканския вестникарски съюз. Той получава преференциално отношение, среща се, наред с други, с [[Адолф Хитлер]], [[Йозеф Гьобелс]] и [[Хайнрих Химлер]] и присъства на заседанията на Върховния съд за наследствено здраве в Берлин-Шарлотенбург. Неговите опит и преживявания също го довеждат до заключението, че „еврейският въпрос“ в Германия скоро ще бъде решен „чрез физическото елиминиране на самите евреи от Третия райх. [9] Неговите близки връзки с националсоциализма съсипват репутацията на Стодард след края на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Оттогава той пише политически коментари и статии за Washington Star. Неговата смърт от рак на 1 май 1950 г. привлича малко внимание. == Източници == <references /> {{Превод от|de|Lothrop Stoddard|226562870}} {{СОРТКАТ:Стодард, Лотроп}} 0dnezw43pjh0xoigb3qvlubsdp5s27a 118 867033 12397626 12395430 2024-10-28T16:30:28Z 2A01:5A8:497:FF70:583B:A34D:72C9:D77F 12397626 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} '''„Къщата на Инфлуенсърите“''' е българско интернет риалити, чийто първи сезон стартира на 18 юли 2022 г. и завършва на 7 декември. Победител в него е певицата Ева Георгиева. Вторият сезон започва на 19 юни 2023 г. и завършва на 6 ноември. Победител в него е Андрей Кумбаров, по-известен като Кумбата. Третият сезон започва на 18 юли 2024 г.{{ТВ продукция | Име на български = Къщата на Инфлуенсърите | Жанр = онлайн формат | Водещ(и) = Павел Колев<br>Христо Стефанов | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 3 | Епизоди = 76 | Продуцент(и) = Павел Колев<br>Христо Стефанов | Канал = Pavel Kolev & Icaka | Излъчване = 18 юли 2022 – }} == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 8px"| Дни ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 35px"| Победител ! style="padding: 0px 35px"| Награда ! style="padding: 0px 35px"| Локация |- | height="10" bgcolor="pinkblue"| |1 |2022 |37 |24 |18 юли |7 декември | rowspan="3" |понеделник, четвъртък (19:00ч.) | rowspan="2" |14 |Ева Георгиева | 15 000 лв. |[[София]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue"| |2 |2023 |38 |28 |19 юни |6 ноември |Андрей Кумбаров — Кумбата | rowspan="2" | 25 000 лв. |„Делта Хил“, [[Перник]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue"| |3 |2024 | | |18 юли |1 декември |19 | |Замъка в [[Боровец]] |} == Формат == Известни български инфлуенсъри влизат в специално обурудвани къщи в период от един месец. Всяка седмица участниците са подложени на разнообразни битки и мисии. От тях им зависи седмичния бюджет под формата на кредити, както и оставане в къщата, ако битката е елиминационна. В края на всяка седмица участниците се номинират, като участникът с най-много гласове отпада. Накрая най-достойният участник печели „Къщата на Инфлуенсърите“ и като награда получава парична сума. От сезон 3 участват както и инфлуенсъри, така и неинфлуенсъри. == Първи сезон == === Участници === * 1. Ева Георгиева (певица) '''(Победител)''' * 2. Илиян Сандев (влогър и аниматор) * 3. Крис Ненков (актьор) * 4. Йоанна Петрова (влогър) * 5. Николас Николов (дизайнер) * 6. [[Играта (рапър)|Ивайло Иванов – Играта]] (певец) * 7. Карина Илиева (модел) * 8. Боян Тодоров (влогър, музикант) * 9. Стефани Разсолков (модел) * 10. Стела Павлова (влогър и аниматор) * 11. Тино Караиванов (тиктокър) * 12. Виктория Капитонова (блогър) * 13. Ваня Запрянова (каскадьор) * 14. Анна Танева – Аниста (тиктокър) == Втори сезон == === Участници === * 1. Андрей Кумбаров – Кумбата (тиктокър) '''(Победител)''' * 2. Димитър Марианов (музикант) * 3. Вероника Манова – Ронси (модел) * 4. Персиян Петров – Перси (влогър) * 5. Людмил Блек – Котарачето (сладкар) * 6. Александра Гърдева (хипнотерапевт) * 7. Елеонор Петрова (танцьор) * 8. Ива Иванова – Ивка Бейбе (репортер) * 14./9. Анджела Ташева (модел) * 10. Данаил Чолаков – Дидо Ди (влогър) * 11. Габриела Великова (моден предприемач) * 12. Томас Нацидис (предприемач) * 13. Георги Петков – Гош дъ Вайб (модел, музикант) * 15. Веселка Маринова (модел) == Трети сезон == === Участници === * Костадин Колев (фризьор) * Цветелин Ставрев (футболист) * Венета Цонева (певица) * Кристиан Янков (стриймър) * Виктория Първанова (влогър) * Георги Янев (плувец) * Мария Обрейкова (бизнесдама) * Кристиян Петров — Кико Маниак (каскадьор) * Валерия Дакова (модел) * Спас Сарачинов ''(<u>неинфлуенсър</u>'', ученик) * Весела Тенева ''(<u>неинфлуенсър</u>'', модел) * Цветелин Цонев ''(<u>неинфлуенсър</u>'', предприемач) * 13. Даниел Николов (инфлуенсър) * 14. Емил Каменов (влогър) * 15. Васил Калинчев — Шадол Хекс (влогър) * 16. Тодор Азов (влогър) * 17. Антонио Асенов (певец) * 18. Алекса Радкова (модел) * 19. Моника Милчева ''(<u>неинфлуенсър</u>'', модел) == „Ще си кажат" (Подкаст) == Подкастът „Ще си кажат“ се излъчва на живо през първите два сезона и на запис в трети сезон. === ''Сезон 1'' === ==== Гости ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" | Епизод ! style="padding: 0px 4px" | Гост ! style="padding: 0px 8px" | Дата |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |1 (старт) | – | 23.07.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |2 | Цуро | 30.07.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |3 | Мъци | 06.08.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |4 | Кукушев | 13.08.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |5 | '''Ваня''' | 27.08.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |6 | Лъчо | 03.09.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |7 | Алпер Чочев | 10.09.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |8 | Недко | 17.09.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |9 | '''Виктория''' | 24.09.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |10 | Цветелина Цолова ; Ачката | 01.10.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |11 | Филяка | 15.10.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |12 | '''Тинко''' | 22.10.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |13 | Марианов | 29.10.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |14 | '''Стела''' | 12.11.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |15 | Алекс и Иво | 19.11.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |16 | Александрина Янева | 22.11.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |17 | '''Стефи''' | 23.11.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |18 | '''Боян''' | 26.11.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |19 | '''Карина''' | 30.11.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |20 | '''Играта''' | 03.12.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |21 | '''Николас''' | 06.12.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |22 | '''Йоана''' | 08.12.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |23 | '''Крис''' | 09.12.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |24 | '''Сандев''' | 10.12.2022 |- | height="10" bgcolor="#abdb97" |25 | '''Ева''' | 11.12.2022 |} === ''Сезон 2'' === ==== Гости ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" | Епизод ! style="padding: 0px 4px" | Гост ! style="padding: 0px 8px" | Дата |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |1 (старт) | Дидо ; Елеонор ; Пресинка ; Гого | 19.04.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |2 | Лъчо | 24.06.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |3 | Неделчо Богданов | 01.07.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |4 | Дули и Мати | 08.07.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |5 | Део | 15.07.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |6 | Цуро ; Кукушев | 22.07.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |7 | Иво и Марио | 29.07.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |8 | Мъци ; Йоан-Петър | 05.08.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |9 | '''Веселка''' | 19.08.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |10 | '''Анджела''' | 25.08.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |11 | '''Гош''' | 02.09.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |12 | Флора | 09.09.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |13 | '''Томас''' | 15.09.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |14 | '''Габи''' | 23.09.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |15 | Антоан Петров | 30.09.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |16 | Любомира Николова ; Цветелина Цолова | 07.10.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |17 | '''Дидо''' | 15.10.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |18 | '''Ивка''' | 21.10.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |19 | '''Елеонор''' | 27.10.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |20 | '''Александра''' | 28.10.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |21 | '''Котарачето''' | 04.11.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |22 | '''Перси''' | 09.11.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |23 | '''Марианов''' | 11.11.2023 |- | height="10" bgcolor="E3A5C7" |24 | '''Кумбата''' | 14.11.2023 |} === ''Сезон 3'' === ==== Гости ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" | Епизод ! style="padding: 0px 4px" | Гост ! style="padding: 0px 8px" | Дата |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |1 | Любо Жечев | 22.07.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |2 | Сандев ; Стела | 27.07.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |3 | Стефи | 10.08.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |4 | Ивка | 20.08.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |5 | Алпер Чочев | 24.08.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |6 | Ронси | 31.08.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |7 | Кумбата ; Перси | 03.09.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |8 | '''Алекса''' | 07.09.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |9 | Весо | 14.09.2024 |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |10 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |11 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |12 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |13 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |14 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |15 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |16 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |17 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |18 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |19 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |20 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |21 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |22 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |23 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |24 | | |- | height="10" bgcolor="DEAC80" |25 | | |} == „Къщата PLUS" (Дебати) == От трети сезон се излъчват дебати, в които участници и гости разискват теми от последни епизоди. === ''Сезон 3'' === ==== Гости ==== {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" | Епизод ! style="padding: 0px 4px" | Опоненти ! style="padding: 0px 4px" | Участник ! style="padding: 0px 4px" | Защитници ! style="padding: 0px 8px" | Дата |- | height="10" bgcolor="#DEAC80" |1 | Сратимир (Balkan Beast) ; Йоанна Петрова | '''Моника''' | Туджаров ; Неделчо Богданов | 05.08.2024 |- | height="10" bgcolor="#DEAC80" |1 | '''Янков''' ; '''Ставрев''' | '''Даниел''' | '''Георги''' | 28.08.2024 |} == Източници == '''Интервю по БНТ''' <references/>https://bnt.bg/news/oshte-neshto-s-flora-kashtata-na-influensarite-ili-da-organizirash-rialiti-v-internet-v354661-322948news.html 4n776eksxed0nwux9lbogowqy6om190 0 867461 12398213 12388863 2024-10-29T08:46:37Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398213 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“|снимка=Lockheed L-1049H N6918C FTL LGW 29.08.64.jpg|описание=„Локхийд Констелейшън L-1049“, подобен на участващия самолет.|дата=[[16 март]] [[1962]] г.|място=Неизвестно|причина=Изчезване, възможна експлозия по време на полет|тип1=„[[Локхийд Констелейшън|Локхийд Констелейшън L-1049H]]“|авиокомпания1=„[[Флайинг Тайгър Лайн]]“|кодово име1=N6921C|маршрут1=[[Феърфийлд (Калифорния)|Феърфийлд]] – [[Хонолулу]] – [[Уейк]] – [[Гуам]] – [[Лусон]] – [[Хошимин]]|пътници1=96|екипаж1=11|загинали1=107 (предполагаеми)|оцелели1=0}} '''Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“''' е полет от [[Военновъздушна база „Травис“|военновъздушната база „Травис“]] в [[Калифорния]] до международното летище „[[Тансоннят]]“ в [[Хошимин|Сайгон]], Южен Виетнам със самолет „[[Локхийд]] [[Локхийд Констелейшън|Супер Констелейшън L-1049H]]“, който изчезва на 16 март 1962 г. над западната част на [[Тихия океан]].<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=w6sRAAAAIBAJ&sjid=QukDAAAAIBAJ&pg=6518,3367017|заглавие=Ship Reports Bright Flash|дата=1962-03-19|издател=Eugene Register-Guard. AP|страници=4|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-07-30}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/333365|заглавие=Lockheed L-1049H Super Constellation|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-07-30}}</ref> Самолетът, нает от армията на Съединените американски щати, превозва 96 военни пътници. След зареждане с гориво в базата на [[Военновъздушна база „Андерсен“|военновъздушните сили „Андерсен“]] в Гуам „Супер Констелейшън“ изчезва по време на път за [[Военновъздушна база „Кларк“|военновъздушната база „Кларк“]] във [[Филипини|Филипините]].<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=IAURAAAAIBAJ&sjid=6ucDAAAAIBAJ&pg=6157,4697574|заглавие=Search Continuing For Plane Missing With 107 Aboard|фамилно_име=Zimmerman|първо_име=Carl|дата=1962-03-16|издател=The Free-Lance Star. Fredericksburg, Virginia. AP|страници=1 и 3|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-07-30}}</ref> Всички 107 души на борда са обявени за изчезнали и се смятат за мъртви.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=w6sRAAAAIBAJ&sjid=QukDAAAAIBAJ&pg=6518,3367017|заглавие=Sea Search Abandoned|дата=1962-03-23|издател=Eugene Register-Guard. UP|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-07-30}}</ref> Изчезването на самолета предизвиква едно от най-големите въздушни и морски издирвания в историята на Тихия океан.<ref name=":2" /> Самолети и надводни кораби от четири клона на американската армия претърсват повече от 520 000 km² в продължение на 8 дни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=F60VAAAAIBAJ&sjid=1BAEAAAAIBAJ&dq=flying-tiger&pg=7251,3082993|заглавие=2 State Soldiers On Lost Airliner|дата=1962-03-17|издател=The Milwaukee Sentinel. (collected press dispatches)|страници=4|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-07-30|архив_дата=2019-09-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190924163446/https://news.google.com/newspapers?id=F60VAAAAIBAJ&sjid=1BAEAAAAIBAJ&dq=flying-tiger&pg=7251,3082993}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=F60VAAAAIBAJ&sjid=1BAEAAAAIBAJ&dq=flying-tiger&pg=5346,2638051|заглавие=U.S. Plane Lost With 107, Pacific Search Launched|дата=1962-03-16|издател=The Milwaukee Sentinel. AP|страници=1|език=en|достъп_дата=2024-07-30|архив_дата=2019-09-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190924163445/https://news.google.com/newspapers?id=F60VAAAAIBAJ&sjid=1BAEAAAAIBAJ&dq=flying-tiger&pg=5346,2638051}}</ref><ref name=":2" /> Цивилен танкер забелязва нещо като експлозия по време на полет, но не са намерени следи от останки или отломки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=gjIaAAAAIBAJ&sjid=uw4EAAAAIBAJ&pg=5301,3778564|заглавие=Sabotage Seen As Possibility in Lost Plane|дата=1962-03-19|издател=Ocala Star-Banner. AP|страници=13|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-07-30}}</ref><ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.google.com/newspapers?id=ji8VAAAAIBAJ&sjid=i_cDAAAAIBAJ&pg=6823,4560512|заглавие=Flash Reported; Plane Sabotage Possible|дата=1962-03-19|издател=Spokane Daily Chronicle. (AP)|страници=4|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-07-30}}</ref> Бордът по гражданска аеронавтика установява, че въз основа на наблюденията на танкера полет 739 вероятно експлодира по време на полет, въпреки че точната причина не може да бъде определена без изследване на останките от самолета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.stripes.com/polopoly_fs/1.231964.1374684946!/menu/standard/file/1962%20CAB%20Report.pdf|заглавие=CAB report for March 15, 1962 accident involving N6921C, Docket No. n/a, File No. 1-0002"|автор=Civil Aeronautics Board|дата=1963-04-08|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210315231201/https://www.stripes.com/polopoly_fs/1.231964.1374684946!/menu/standard/file/1962%20CAB%20Report.pdf|архив_дата=2021-03-15|достъп_дата=2024-07-30}}</ref> Това е най-смъртоносният авиационен инцидент с единичен самолет, включващ „Супер Констелейшън“, и се предполага, че е второто най-смъртоносно изчезване на самолет след [[полет 370 на „Малайзия Еърлайнс“]]. == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]] * [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]] * [[Полет 370 на „Малайзия Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20210515143756/https://www.stripes.com/news/listing-on-vietnam-wall-sought-for-troops-killed-in-1962-plane-crash-1.231996#.WMpV56L-uUk Вписване във Виетнамската стена се търси за войници, убити при самолетна катастрофа през 1962 г.] {{Превод от|en|Flying Tiger Line Flight 739|1234000711}} [[Категория:1960 година в САЩ]] [[Категория:Изчезнали самолети]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]] jkhw1l8yzfsx70j38kyvptrb89h57vh 0 867585 12398118 12395209 2024-10-29T07:18:18Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] 12398118 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 904 на „Лайън Еър“|снимка=Lion Air Flight 904 wreckage - Bali - 13 April 2013.jpg|описание=„Боинг 737“ след удара в плитките води.|дата=[[13 април]] [[2013]] г.|място=Извън [[Международно летище „Нгура Рай“|международното летище „Нгура Рай“]], [[Денпасар]], [[Бали]], [[Индонезия]]|причина=Разбива се в морето при заход; контролиран полет във вода; неуспешен опит за заобикаляне|тип1=„[[Боинг 737 Некст Дженерейшън|Боинг 737-8GP]]“|авиокомпания1=„[[Лайън Еър]]“|кодово име1=JT904|маршрут1=[[Бандунг]] – [[Денпасар]]|пътници1=101|екипаж1=7|загинали1=0|оцелели1=108}} '''Полет 904 на „Лайън Еър“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Хюсеин Састранегара“|международното летище „Хюсеин Састранегара“]] в [[Бандунг]] до [[Международно летище „Нгура Рай“|международното летище „Нгура Рай“]] в [[Бали]], [[Индонезия]]. На 13 април 2013 г. самолетът „[[Боинг 737 Некст Дженерейшън|Боинг 737-8GP]]“, който изпълнява полета, се разбива във водата близо до пистата, докато прави финалния заход за кацане. Всичките 101 пътници и 7-членен екипаж на борда оцеляват след инцидента. В 15:10 ч. самолетът се разбива на приблизително един километър от стената за защита на прага на писта 09. [[Фюзелаж|Фюзелажът]] на летателния апарат се счупва на две и 46 души са ранени, 4 от които сериозно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://avherald.com/h?article=460aeabb&opt=1|заглавие=Accident: Lionair B738 at Denpasar on Apr 13th 2013, landed short of runway and came to stop in sea|фамилно_име=Hradecky|първо_име=Simon|дата=2013-04-13|издател=avherald.com|език=en|достъп_дата=2024-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bumn.go.id/angkasapura1/publikasi/berita/kronologi-insiden-lion-air-lni-904-pk-lks-di-bandara-ngurah-rai/|заглавие=Kronologi Insiden Lion Air JT904 PK-LKS di Bandara Ngurah Rai|фамилно_име=Haryanto|първо_име=Arif|дата=2013-04-15|труд=Berita|издател=bumn.go.id|достъп_дата=2024-07-31|архив_дата=2014-02-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140201163416/http://www.bumn.go.id/angkasapura1/publikasi/berita/kronologi-insiden-lion-air-lni-904-pk-lks-di-bandara-ngurah-rai/}}</ref> Сред констатациите в окончателния доклад от разследването, е, че екипажът продължава захода при неблагоприятни метеорологични условия след точката, в която одобрената процедура изисква прекъсване на кацането.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://asndata.aviation-safety.net/reports/Indonesia/20130413-0_B738_PK-LKS.pdf|заглавие=Final Report No. KNKT.13.04.09.04, PT.Lion Mentari Airlines (Lion Air) Boeing 737 - 800;PK-LKS Ngurh Rai International Airport, Bali Republic of Indonesia 13 April 2013|автор=National Transportation Safety Committee|издател=asndata.aviation-safety.net|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141129155932/http://asndata.aviation-safety.net/reports/Indonesia/20130413-0_B738_PK-LKS.pdf|архив_дата=2014-11-29|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Последвалият опит за заобикаляне на пистата е направен твърде късно, за да се избегне ударът с морето.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cockpitchatter.com/final-report-lion-air-flight-904-pilot-error/|заглавие=Final Report Lion Air Flight 904 – Pilot Error|издател=cockpitchatter.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150601164319/http://www.cockpitchatter.com/final-report-lion-air-flight-904-pilot-error/|архив_дата=2015-06-01|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Екипажът на полета губи ситуационна осведоменост и визуални ориентири, тъй като самолетът навлиза в дъждовен облак по време на финалния заход под минималната височина на снижаване.<ref name=":0" /> Не са установени технически проблеми със самолета и всички системи работят нормално,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://skybrary.aero/sites/default/files/bookshelf/2271.pdf|заглавие=Preliminary Report No. KNKT.13.04.09.04"|автор=National Transport Safety Committee|издател=skybrary.aero|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130810015121/http://www.skybrary.aero/bookshelf/books/2271.pdf|архив_дата=2013-05-14|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> което показва, че катастрофата е пилотска грешка.<ref name=":1" /> През януари 2017 г. Буди Васесо, шефът на националната агенция по наркотиците на Индонезия, твърди, че пилотът на полет 904 на „Лайън Еър“ е под въздействието на наркотици по време на инцидента и халюцинира, че морето е част от пистата. Това твърдение директно противоречи на изявлението, направено след инцидента от министерството на транспорта на Индонезия, което казва, че пилотите не дават положителен тест за наркотици.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.smh.com.au/business/companies/bali-crash-pilot-hallucinated-says-indonesia-antinarcotics-boss-20170114-gtreu0.html|заглавие=Bali crash pilot 'hallucinated', says Indonesia anti-narcotics boss|дата=2017-01-14|труд=Aviation|издател=smh.com.au|език=en|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Lion Air Flight 904|1235329547}} [[Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Некст Дженерейшън“]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] qee0c1046x9paharn8lxhej0sbswl8p 0 867615 12398212 12389769 2024-10-29T08:46:35Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398212 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“|снимка=Miami Air Flight 293 crash scene (40807602883).jpg|описание=Самолетът в река Сейнт Джонс.|дата=[[3 май]] [[2019]] г.|място=Река Сейнт Джонс, Джаксънвил, Флорида|причина=Излизане от пистата|тип1=„[[Боинг 737 Некст Дженерейшън|Боинг 737-800]]“|авиокомпания1=„[[Маями Еър Интернешънъл]]“|кодово име1=N732MA|маршрут1=[[Гуантанамо]] – [[Джаксънвил]]|пътници1=136|екипаж1=7|загинали1=0|оцелели1=143}} '''Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“''' е военен чартър от залива „Гуантанамо“ до [[Военновъздушна база „Джаксънвил“|военновъздушната база „Джаксънвил“]], управляван от „[[Маями Еър Интернешънъл]]“. На 3 май 2019 г. изпълняващият полета самолет „[[Боинг 737 Некст Дженерейшън|Боинг 737-800]]“ излиза от пистата при кацане. 21 души са ранени и транспортирани в болницата, но всички без критични наранявания.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2019/05/03/us/jacksonville-plane-river.html|заглавие=Boeing 737 Skids Into St. Johns River in Jacksonville|автор=Zaveri, Mihir; Kramer, Margaret|дата=2019-05-03|издател=nytimes.com|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Службите за спешна помощ, включително повече от 50 пожарникари спасяват всички 136 пътници и 7 члена на екипажа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-48159676|заглавие=Boeing 737 skids off runway into Florida river|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2024-08-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.buzzfeednews.com/article/claudiakoerner/jacksonville-plane-down-river-boeing-cuba|заглавие=A Plane Carrying 143 People Slid Off A Runway And Into A River In Florida|фамилно_име=Koerner|първо_име=Claudia|дата=2019-05-04|труд=People|издател=buzzfeednews.com|език=en|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Самолетът е бракуван, което го прави 17-ата загуба на „Боинг 737-800“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20190503-0|заглавие=N732MA accident description|фамилно_име=Ranter|първо_име=Harro|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Властите вземат допълнителни мерки срещу разпространението на гориво в реката.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jacksonville.com/news/20190503/airliner-skids-into-st-johns-river-at-nas-jacksonville|заглавие=Airliner skids into St. Johns River at NAS Jacksonville|фамилно_име=Scanlan|първо_име=Dan|дата=2019-05-03|издател=jacksonville.com|език=en|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Националният съвет за безопасност на транспорта приписва инцидента на [[аквапланинг]], причинен от обилни валежи върху ненабраздената писта; въпреки че е установено, че пилотите правят поредица от грешки по време на финалния заход и кацане, съветът заключава, че тези грешки имат малък ефект върху крайния резултат, тъй като самолетът не може да спре дори ако кацането е извършено правилно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ntsb.gov/news/press-releases/Pages/NR20210804.aspx|заглавие=Poor Braking Conditions Following Heavy Rain Led to 737 Runway Overrun|автор=National Transportation Safety Board Office of Safety Recommendations and Communications|дата=2021-08-04|труд=News Releases|издател=ntsb.gov|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210804212936/https://www.ntsb.gov/news/press-releases/Pages/NR20210804.aspx|архив_дата=2021-08-04|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]] * [[Полет 358 на „Ер Франс“]] * [[Полет 904 на „Лайън Еър“]] * [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Miami Air International Flight 293|1236989367}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Джаксънвил]] [[Категория:2019 година в САЩ]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Некст Дженерейшън“]] h0uz955ekhgivla0881vr3ycot3elft 118 867865 12398143 12336683 2024-10-29T07:58:13Z Luxferuer 25980 12398143 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20241029075813|поставил=Luxferuer|причина=неизпълними изисквания}} {{в инкубатора}} {{личност|богомил}} '''Петър Вълка''' е български [[Богомилство|богомил]], живял в края на XI и началото na XII век. Наричан е от [[византийци|визнтийските]] летописци Ликопетър от ({{lang|el|ΛύκοςΠέτρος}}).<ref name="Кирилова">{{cite book | title = Богомилската алтернатива | last = Вачкова | first = Веселина Кирилова | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-151-5 | doi = | pages = 228 | url = https://www.researchgate.net/profile/Vesselina-Vachkova/publication/331061457_The_Bogomil_Alternative/links/5c6385d145851582c3e4161e/The-Bogomil-Alternative.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Петър Вълка участва в разспространението на богомилското учение съвместно с ересиарха ({{lang|el|архе, ἀρχή, archē – древен, начален}}) [[Василий Врач]]. Последният е сочен за корифей, а неговите ученици – за хор.<ref name="Кирилова"></ref> == Източници == <references /> j1mfab5ay5mswxtim2pku6dmc275zm6 118 867874 12398145 12349463 2024-10-29T07:59:04Z Luxferuer 25980 12398145 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20241029075903|поставил=Luxferuer|причина=неизпълними изисквания}} '''Получер текст'''{{в инкубатора}} {{редактирам}} {{организация}} '''Дашанами''' ([[Международна азбука за транслитерация на санскрит|IAST]] '''Dashanami Sampradaya''' „Традиция на десетте имена“), известен също като '''Ордена Свами''', е индуистка монашеска традиция и религиозна последователност на „единния персонал на отречението“ (ēka daṇḍi saṃnyāsī), (от санняса – отхвърлям изцяло), обикновено свързан с традицията на [[Адвайта веданта|Адвайта Веданта]] и организиран в сегашната му форма от теолога от 8-ми век [[Шанкара|Шри Ади Шанкара]].<ref name="ru.wikibrief.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikibrief.org/wiki/Dashanami_Sampradaya | заглавие = Дашанами Сампрадая – Dashanami Sampradaya | достъп_дата = 6 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikibrief.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Членовете на ордена в повечето случаи са и хора живеещи монашески начин на живот, и практикуващи [[Йога]]. Те може да са пътуващи проповедници или членове на някой [[ашрам]]. В традицията те носят дрехи в цвят [[охра]], шафран или оранжево,<ref name="ru.wikibrief.org"></ref> а учителят [[Ошо]] се облича в бели одежди. Членовете на ордена които са приели отшелническия начи на живот могат да бъдат посветени в езотеричните му тайни от дуг негов посветен член, наричан Свами. Така след посвещението получава ново име предхождано от Свами и завъшващо на „ананда“ ([[Свами Вивекананда]], [[Свами Шивананда]])<ref name="ru.wikibrief.org"></ref> (от Сат-Чит-Ананда, блаженство, свързано с единението с [[Брахман]]).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.yogapedia.com/definition/5838/sat-chit-ananda | заглавие = Sat-Chit-Ananda | достъп_дата = 6 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = yogapedia.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В глава V – Санняса йога на [[Бхагавад гита]] с коментариите на Шри Ади Шанкара Бхагаван ([[Кришна]]) говори за отказ от действия в света, но същевраменно проповядва [[Карма йога]] – йогата на действието. Така се появява съществено противоречие, поради това, че двете практики са несъвместими за прилагане от една и съща личност по едно и също време, а и по принцип. По тази причина бхикшу (ученик) трябва да избере онази линия на поведение, която му съответства най-добре и да се придържа само към нея.<ref>{{cite book | title = Божествената йога. Бхагавадгита-Шанкарабхашя | last = Шри Ади Шанкара | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Евразия Академик Публишерс | location = София | isbn = | doi = | pages = 75 | url = https://slancetolunataizemyatalive.yolasite.com/resources/Bhagavad_Gita_Bhashya.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Веданта]] [[Категория:Йога]] [[Категория:Индуизъм]] ansa0u558xjzaeel0rff8wg66j2lgsa 12398146 12398145 2024-10-29T07:59:25Z Luxferuer 25980 12398146 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20241029075903|поставил=Luxferuer|причина=неизпълними изисквания}} {{в инкубатора}} {{редактирам}} {{организация}} '''Дашанами''' ([[Международна азбука за транслитерация на санскрит|IAST]] '''Dashanami Sampradaya''' „Традиция на десетте имена“), известен също като '''Ордена Свами''', е индуистка монашеска традиция и религиозна последователност на „единния персонал на отречението“ (ēka daṇḍi saṃnyāsī), (от санняса – отхвърлям изцяло), обикновено свързан с традицията на [[Адвайта веданта|Адвайта Веданта]] и организиран в сегашната му форма от теолога от 8-ми век [[Шанкара|Шри Ади Шанкара]].<ref name="ru.wikibrief.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikibrief.org/wiki/Dashanami_Sampradaya | заглавие = Дашанами Сампрадая – Dashanami Sampradaya | достъп_дата = 6 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikibrief.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Членовете на ордена в повечето случаи са и хора живеещи монашески начин на живот, и практикуващи [[Йога]]. Те може да са пътуващи проповедници или членове на някой [[ашрам]]. В традицията те носят дрехи в цвят [[охра]], шафран или оранжево,<ref name="ru.wikibrief.org"></ref> а учителят [[Ошо]] се облича в бели одежди. Членовете на ордена които са приели отшелническия начи на живот могат да бъдат посветени в езотеричните му тайни от дуг негов посветен член, наричан Свами. Така след посвещението получава ново име предхождано от Свами и завъшващо на „ананда“ ([[Свами Вивекананда]], [[Свами Шивананда]])<ref name="ru.wikibrief.org"></ref> (от Сат-Чит-Ананда, блаженство, свързано с единението с [[Брахман]]).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.yogapedia.com/definition/5838/sat-chit-ananda | заглавие = Sat-Chit-Ananda | достъп_дата = 6 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = yogapedia.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В глава V – Санняса йога на [[Бхагавад гита]] с коментариите на Шри Ади Шанкара Бхагаван ([[Кришна]]) говори за отказ от действия в света, но същевраменно проповядва [[Карма йога]] – йогата на действието. Така се появява съществено противоречие, поради това, че двете практики са несъвместими за прилагане от една и съща личност по едно и също време, а и по принцип. По тази причина бхикшу (ученик) трябва да избере онази линия на поведение, която му съответства най-добре и да се придържа само към нея.<ref>{{cite book | title = Божествената йога. Бхагавадгита-Шанкарабхашя | last = Шри Ади Шанкара | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Евразия Академик Публишерс | location = София | isbn = | doi = | pages = 75 | url = https://slancetolunataizemyatalive.yolasite.com/resources/Bhagavad_Gita_Bhashya.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Веданта]] [[Категория:Йога]] [[Категория:Индуизъм]] e34hamzrymfbxekzsa39s2ehykodnyc 0 868013 12397780 12344693 2024-10-28T19:29:24Z Mihail Al. Mihaylov 126771 12397780 wikitext text/x-wiki {{Личност|общественик}} '''Горица Николова Грънчарова-Кожарева''' е [[България|български]] [[общественик]], заместник-председател на [[Сметна палата на България|Сметната палата на Република България]]. == Биография == Родена е на 9 април 1966 година и израснала в град [[Разлог]]. Завършва „Счетоводство и контрол“ във [[Стопанска академия „Димитър А. Ценов“|Висшия финансово-стопански институт „Димитър А. Ценов“]] в [[Свищов]]. През годините Кожарева е заемала позиции на ръководител Одитно отделение, извършващо финансови одити, одити за съответствие при финансово управление и одити на изпълнението и ръководи работна група за изработване на частта „Одити за съответствие“ на Наръчника за прилагане на международно признатите одитни стандарти и одитна дейност на Сметната палата; член на Консултативния съвет на Сметната палата; главен експерт в НАП; управител – офис НОИ на „СИБАНК“ АД; зам.-главен счетоводител в Булгаргаз; управител в „ТС Банк“ АД; счетоводител в ДЗИ. През 2015 година е избрана от Народното събрание (НС) за зам.-председател на Сметната палата.<ref>[https://www.bulnao.government.bg/bg/novini/pressyobshteniq/narodnoto-sybranie-izbra-zamestnik-predsedatelite-i-chlenovete-na-smetnata-palata/ www.bulnao.government.bg]</ref> Участва в дейността на международни професионални организации на ВОИ и техните работни структури: Международна организация на върховните одитни институции – ИНТОСАЙ; Европейската организация на върховните одитни институции – ЕВРОСАЙ; Контактен комитет на ръководителите на ВОИ и на ЕСП През януари 2023 година е избрана за изпълняващ длъжността председател на Сметната палата. От 7 юли 2023 година е определена да изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател<ref>[https://www.bulnao.government.bg/bg/novini/pressyobshteniq/smetnata-palata-spazva-reshenieto-na-parlamenta-ot-7-yuli-2023-g-koeto-opredeli-gorica-grncharova-kozhareva-za-predsedatel/ www.bulnao.government.bg]</ref>, когато отново заема поста зам.-председател на Сметната палата. От 9 август 2024 година е предложена от президента [[Румен Радев]] за кандидат за служебен [[министър-председател на Република България]].<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/723246-darzhavniyat-glava-rumen-radev-opredelya-goritsa-grancharova-kozhareva-za-kandid www.bta.bg]</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]].<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{DEFAULTSORT:Грънчарова-Кожарева, Горица}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Родени в Разлог]] [[Категория:Възпитаници на Стопанската академия]] [[Категория:Български политици от Македония]] 0b8akpzy9d9z2t09akur6zpxdogn3hj 0 868118 12397408 12396734 2024-10-28T12:01:56Z 149.62.205.168 12397408 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = - | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = - | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = - | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = - | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = - | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = {{crop|Image=Ahmed Dogan.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = - | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василиев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = - | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | image9 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour9 = AC2225 | leader9 = [[Ивелин Михайлов]] | party9 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since9 = 2023 | last_election9 = - | seats9 = | seat_change9 = | popular_vote9 = | percentage9 = | swing9 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024''' са [[избори]] в [[България]], на които трябва да бъдат избрани народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите се провеждат предсрочно, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Изборите трябва да се проведат на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е центристкия алианс ПП – ДБ. Крайнодесните „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и популистката „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влезе отново в Народното събрание, след като не успя да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] бе избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] бе вицепремиер и министър на външните работи. Беше взето решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33%) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24% от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Участници == Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия или Коалиция''' |'''Сайт''' |- |1 |ПП ДОСТ | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |ПП ГЛАС НАРОДЕН | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |Социалистическа партия Български път | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |ПП ВЕЛИЧИЕ | * https://velichie.bg/ |- |5 |Булгари | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |МОЯ СТРАНА БЪЛГАРИЯ | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |ДПС-Ново начало | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |БРИГАДА | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |Партия на ЗЕЛЕНИТЕ | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |ПРАВОТО | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |ВЪЗРАЖДАНЕ | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |БСДД – ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.budd.bg/ |- |16 |СИНЯ БЪЛГАРИЯ | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |ПП МЕЧ | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |ГЕРБ-СДС | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |АТАКА | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |КП СВОБОДНИ ИЗБИРАТЕЛИ (РБ, ССД и ЗС) | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |БТР – БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА | * https://www.btr.bg/ |- |24 |КОЙ | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |КП РУСОФИЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 (Плевен) |Чавдар Иванов Попов - независим кандидат<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * „[[Атака (партия)|Атака]]“ * „[[Булгари (партия)|Булгари]]“ * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ * „[[Има такъв народ]]“ * „[[Кой]]“ * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * „[[Правото]]“ * „[[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]]“ * „[[България на труда и разума]]“ * „[[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]]“ * [[Социалистическа партия „Български път“]] * „[[Морал, единство, чест]]“ * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * „[[Глас народен]]“ * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * „[[ВМРО – Българско национално движение]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * „[[Величие (партия)|Величие]]“ * „[[Бригада (партия в България)|Бригада]]“ * [[Български съюз за директна демокрация]] * „[[Български възход]]“ * „[[Волт (партия в България)|Волт]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя "Продължаваме Промяната")<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * „[[Единение (партия)|Единение]]“ (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * „[[Движение за права и свободи – Ново начало]]“ ([[Движение за права и свободи]], „[[Новите лидери]]“, „[[Български гласъ]]“) * „Моя страна България“ („[[Обединена социалдемокрация]]“, „[[Българската левица]]“) * „Русофили за България“ ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], „[[Русофили за възраждане на Отечеството]]“) * „Свободни избиратели“ ([[Зелен съюз]], „[[Републиканци за България]]“, [[Съюз на свободните демократи]]) * „[[Синя България]]“ ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], „[[Българска нова демокрация]]“, „[[Консервативна България]]“, [[Радикалдемократическа партия в България]], „[[Обединени земеделци]]“) * „[[Продължаваме промяната – Демократична България]]“ („[[Продължаваме промяната]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Демократи за силна България]]“) * „[[БСП – Обединена левица]]“ ([[Българска социалистическа партия]], „[[Алтернатива за българско възраждане]]“, „[[Българска социалдемокрация – Евролевица]]“, „[[Движение 21]]“, „[[Европейска сигурност и интеграция]]“, [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], „[[Изправи се, България]]“, [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], „[[Българската пролет]]“, [[Съюз за отечеството]], „[[Подем (партия в България)|Подем]]“) * „[[ГЕРБ – СДС]]“ ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] („[[Справедлива България – обединени родолюбци]]“, [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в Петнадесети изборен район-Плевенски:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 г. |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''26.5''' |7.9 |7.4 |14.9 |14.2 |7.2 |6.1 |2.6 |6.7 |3.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11.6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 г. |1070 |style="background:#CCE6FF"|'''26.7''' |8.1 |7.3 |14.6 |14.3 |7.5 |6.0 |2.7 |6.3 |2.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12.1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 г. |1002 |style="background:#CCE6FF"|'''24.9''' |7.8 |7.0 |14.8 |15.2 |6.5 |6.6 |3.6 |7.9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 г. |1007 |style="background:#CCE6FF"|'''26.1''' |7.8 |7.6 |16.2 |14.9 |7.1 |6.2 |3.8 |4.9 |3.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 г. |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |8.3 |7.2 |14.1 |13.1 |7.0 |4.6 |3.6 |1.8 |2.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 г. |800 |style="background:#CCE6FF"|'''25.0''' |8.5 |6.3 |14.4 |14.1 |9.6 |6.6 |4.1 |4.0 |2.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|'''24.5''' |8.7 |5.0 |12.1 |13.7 |8.8 |7.0 |0.7 |3.3 |11.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|'''25.7''' |8.3 |6.9 |16.6 |15.4 |7.1 |6.3 |3.2 |5.7 |3.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|'''23.1''' |8.4 |6.4 |14.1 |13.3 |5.3 |3.4 |3.2 |8.1 |2.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|'''24.8''' |8.5 |5.8 |15.1 |15.6 |6.9 |6.9 |3.4 |7.9 |3.9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''23.9''' |7.9 |6.1 |14.4 |14.2 |6.3 |5.4 |3.2 |5.2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|'''21.9''' |colspan="2" |15.4 |14.3 |11.5 |6.2 |3.2 |2 |6.7 |2.5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|'''25.2''' |colspan="2" |14.5 |15.2 |14.2 |7.3 |6.2 |3.6 |13.8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|'''23.0''' |colspan="2" | 12.8 |15.3 |11.0 |6.9 |5.2 |3.7 | colspan="2" |22.1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7.7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.4''' |colspan="2" |18.3 |16.2 |13.8 |5.3 |5.4 |5.0 |6.7 |5.8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.1 |- style="background:#EFEFEF;" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] | |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |colspan="2" |16.6 |13.9 |13.4 |6.9 |5.8 |4.5 |12.3 |2.9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7.4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] peoreacjfvt84bwtkj8mr1uw746ids9 12397412 12397408 2024-10-28T12:04:45Z 149.62.205.168 12397412 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = - | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = - | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = - | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = - | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = - | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = - | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = - | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | image9 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour9 = AC2225 | leader9 = [[Ивелин Михайлов]] | party9 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since9 = 2023 | last_election9 = - | seats9 = | seat_change9 = | popular_vote9 = | percentage9 = | swing9 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024''' са [[избори]] в [[България]], на които трябва да бъдат избрани народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите се провеждат предсрочно, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Изборите трябва да се проведат на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е центристкия алианс ПП – ДБ. Крайнодесните „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и популистката „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влезе отново в Народното събрание, след като не успя да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] бе избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] бе вицепремиер и министър на външните работи. Беше взето решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33%) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24% от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Участници == Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия или Коалиция''' |'''Сайт''' |- |1 |ПП ДОСТ | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |ПП ГЛАС НАРОДЕН | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |Социалистическа партия Български път | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |ПП ВЕЛИЧИЕ | * https://velichie.bg/ |- |5 |Булгари | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |МОЯ СТРАНА БЪЛГАРИЯ | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |ДПС-Ново начало | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |БРИГАДА | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |Партия на ЗЕЛЕНИТЕ | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |ПРАВОТО | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |ВЪЗРАЖДАНЕ | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |БСДД – ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.budd.bg/ |- |16 |СИНЯ БЪЛГАРИЯ | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |ПП МЕЧ | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |ГЕРБ-СДС | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |АТАКА | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |КП СВОБОДНИ ИЗБИРАТЕЛИ (РБ, ССД и ЗС) | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |БТР – БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА | * https://www.btr.bg/ |- |24 |КОЙ | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |КП РУСОФИЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 (Плевен) |Чавдар Иванов Попов - независим кандидат<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * „[[Атака (партия)|Атака]]“ * „[[Булгари (партия)|Булгари]]“ * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ * „[[Има такъв народ]]“ * „[[Кой]]“ * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * „[[Правото]]“ * „[[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]]“ * „[[България на труда и разума]]“ * „[[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]]“ * [[Социалистическа партия „Български път“]] * „[[Морал, единство, чест]]“ * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * „[[Глас народен]]“ * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * „[[ВМРО – Българско национално движение]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * „[[Величие (партия)|Величие]]“ * „[[Бригада (партия в България)|Бригада]]“ * [[Български съюз за директна демокрация]] * „[[Български възход]]“ * „[[Волт (партия в България)|Волт]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя "Продължаваме Промяната")<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * „[[Единение (партия)|Единение]]“ (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * „[[Движение за права и свободи – Ново начало]]“ ([[Движение за права и свободи]], „[[Новите лидери]]“, „[[Български гласъ]]“) * „Моя страна България“ („[[Обединена социалдемокрация]]“, „[[Българската левица]]“) * „Русофили за България“ ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], „[[Русофили за възраждане на Отечеството]]“) * „Свободни избиратели“ ([[Зелен съюз]], „[[Републиканци за България]]“, [[Съюз на свободните демократи]]) * „[[Синя България]]“ ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], „[[Българска нова демокрация]]“, „[[Консервативна България]]“, [[Радикалдемократическа партия в България]], „[[Обединени земеделци]]“) * „[[Продължаваме промяната – Демократична България]]“ („[[Продължаваме промяната]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Демократи за силна България]]“) * „[[БСП – Обединена левица]]“ ([[Българска социалистическа партия]], „[[Алтернатива за българско възраждане]]“, „[[Българска социалдемокрация – Евролевица]]“, „[[Движение 21]]“, „[[Европейска сигурност и интеграция]]“, [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], „[[Изправи се, България]]“, [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], „[[Българската пролет]]“, [[Съюз за отечеството]], „[[Подем (партия в България)|Подем]]“) * „[[ГЕРБ – СДС]]“ ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] („[[Справедлива България – обединени родолюбци]]“, [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в Петнадесети изборен район-Плевенски:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 г. |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''26.5''' |7.9 |7.4 |14.9 |14.2 |7.2 |6.1 |2.6 |6.7 |3.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11.6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 г. |1070 |style="background:#CCE6FF"|'''26.7''' |8.1 |7.3 |14.6 |14.3 |7.5 |6.0 |2.7 |6.3 |2.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12.1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 г. |1002 |style="background:#CCE6FF"|'''24.9''' |7.8 |7.0 |14.8 |15.2 |6.5 |6.6 |3.6 |7.9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 г. |1007 |style="background:#CCE6FF"|'''26.1''' |7.8 |7.6 |16.2 |14.9 |7.1 |6.2 |3.8 |4.9 |3.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 г. |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |8.3 |7.2 |14.1 |13.1 |7.0 |4.6 |3.6 |1.8 |2.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 г. |800 |style="background:#CCE6FF"|'''25.0''' |8.5 |6.3 |14.4 |14.1 |9.6 |6.6 |4.1 |4.0 |2.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|'''24.5''' |8.7 |5.0 |12.1 |13.7 |8.8 |7.0 |0.7 |3.3 |11.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|'''25.7''' |8.3 |6.9 |16.6 |15.4 |7.1 |6.3 |3.2 |5.7 |3.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|'''23.1''' |8.4 |6.4 |14.1 |13.3 |5.3 |3.4 |3.2 |8.1 |2.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|'''24.8''' |8.5 |5.8 |15.1 |15.6 |6.9 |6.9 |3.4 |7.9 |3.9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''23.9''' |7.9 |6.1 |14.4 |14.2 |6.3 |5.4 |3.2 |5.2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|'''21.9''' |colspan="2" |15.4 |14.3 |11.5 |6.2 |3.2 |2 |6.7 |2.5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|'''25.2''' |colspan="2" |14.5 |15.2 |14.2 |7.3 |6.2 |3.6 |13.8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|'''23.0''' |colspan="2" | 12.8 |15.3 |11.0 |6.9 |5.2 |3.7 | colspan="2" |22.1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7.7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.4''' |colspan="2" |18.3 |16.2 |13.8 |5.3 |5.4 |5.0 |6.7 |5.8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.1 |- style="background:#EFEFEF;" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] | |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |colspan="2" |16.6 |13.9 |13.4 |6.9 |5.8 |4.5 |12.3 |2.9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7.4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 58m1nvic8riwv8doo92nwsorclxo0hb 12397418 12397412 2024-10-28T12:08:00Z 149.62.205.168 12397418 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = - | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = - | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = - | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = - | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = - | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = - | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = - | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | image9 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour9 = AC2225 | leader9 = [[Ивелин Михайлов]] | party9 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since9 = 2023 | last_election9 = - | seats9 = | seat_change9 = | popular_vote9 = | percentage9 = | swing9 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024''' са [[избори]] в [[България]], на които трябва да бъдат избрани народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите се провеждат предсрочно, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Изборите трябва да се проведат на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е центристкия алианс ПП – ДБ. Крайнодесните „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и популистката „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влезе отново в Народното събрание, след като не успя да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] бе избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] бе вицепремиер и министър на външните работи. Беше взето решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33%) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24% от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Участници == Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия или Коалиция''' |'''Сайт''' |- |1 |ПП ДОСТ | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |ПП ГЛАС НАРОДЕН | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |Социалистическа партия Български път | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |ПП ВЕЛИЧИЕ | * https://velichie.bg/ |- |5 |Булгари | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |МОЯ СТРАНА БЪЛГАРИЯ | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |ДПС-Ново начало | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |БРИГАДА | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |Партия на ЗЕЛЕНИТЕ | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |ПРАВОТО | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |ВЪЗРАЖДАНЕ | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |БСДД – ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.budd.bg/ |- |16 |СИНЯ БЪЛГАРИЯ | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |ПП МЕЧ | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |ГЕРБ-СДС | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |АТАКА | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |КП СВОБОДНИ ИЗБИРАТЕЛИ (РБ, ССД и ЗС) | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |БТР – БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА | * https://www.btr.bg/ |- |24 |КОЙ | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |КП РУСОФИЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 (Плевен) |Чавдар Иванов Попов - независим кандидат<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * „[[Атака (партия)|Атака]]“ * „[[Булгари (партия)|Булгари]]“ * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ * „[[Има такъв народ]]“ * „[[Кой]]“ * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * „[[Правото]]“ * „[[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]]“ * „[[България на труда и разума]]“ * „[[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]]“ * [[Социалистическа партия „Български път“]] * „[[Морал, единство, чест]]“ * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * „[[Глас народен]]“ * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * „[[ВМРО – Българско национално движение]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * „[[Величие (партия)|Величие]]“ * „[[Бригада (партия в България)|Бригада]]“ * [[Български съюз за директна демокрация]] * „[[Български възход]]“ * „[[Волт (партия в България)|Волт]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя "Продължаваме Промяната")<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * „[[Единение (партия)|Единение]]“ (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * „[[Движение за права и свободи – Ново начало]]“ ([[Движение за права и свободи]], „[[Новите лидери]]“, „[[Български гласъ]]“) * „Моя страна България“ („[[Обединена социалдемокрация]]“, „[[Българската левица]]“) * „Русофили за България“ ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], „[[Русофили за възраждане на Отечеството]]“) * „Свободни избиратели“ ([[Зелен съюз]], „[[Републиканци за България]]“, [[Съюз на свободните демократи]]) * „[[Синя България]]“ ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], „[[Българска нова демокрация]]“, „[[Консервативна България]]“, [[Радикалдемократическа партия в България]], „[[Обединени земеделци]]“) * „[[Продължаваме промяната – Демократична България]]“ („[[Продължаваме промяната]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Демократи за силна България]]“) * „[[БСП – Обединена левица]]“ ([[Българска социалистическа партия]], „[[Алтернатива за българско възраждане]]“, „[[Българска социалдемокрация – Евролевица]]“, „[[Движение 21]]“, „[[Европейска сигурност и интеграция]]“, [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], „[[Изправи се, България]]“, [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], „[[Българската пролет]]“, [[Съюз за отечеството]], „[[Подем (партия в България)|Подем]]“) * „[[ГЕРБ – СДС]]“ ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] („[[Справедлива България – обединени родолюбци]]“, [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в Петнадесети изборен район-Плевенски:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 г. |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''26.5''' |7.9 |7.4 |14.9 |14.2 |7.2 |6.1 |2.6 |6.7 |3.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11.6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 г. |1070 |style="background:#CCE6FF"|'''26.7''' |8.1 |7.3 |14.6 |14.3 |7.5 |6.0 |2.7 |6.3 |2.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12.1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 г. |1002 |style="background:#CCE6FF"|'''24.9''' |7.8 |7.0 |14.8 |15.2 |6.5 |6.6 |3.6 |7.9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 г. |1007 |style="background:#CCE6FF"|'''26.1''' |7.8 |7.6 |16.2 |14.9 |7.1 |6.2 |3.8 |4.9 |3.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 г. |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |8.3 |7.2 |14.1 |13.1 |7.0 |4.6 |3.6 |1.8 |2.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 г. |800 |style="background:#CCE6FF"|'''25.0''' |8.5 |6.3 |14.4 |14.1 |9.6 |6.6 |4.1 |4.0 |2.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|'''24.5''' |8.7 |5.0 |12.1 |13.7 |8.8 |7.0 |0.7 |3.3 |11.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|'''25.7''' |8.3 |6.9 |16.6 |15.4 |7.1 |6.3 |3.2 |5.7 |3.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|'''23.1''' |8.4 |6.4 |14.1 |13.3 |5.3 |3.4 |3.2 |8.1 |2.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|'''24.8''' |8.5 |5.8 |15.1 |15.6 |6.9 |6.9 |3.4 |7.9 |3.9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''23.9''' |7.9 |6.1 |14.4 |14.2 |6.3 |5.4 |3.2 |5.2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|'''21.9''' |colspan="2" |15.4 |14.3 |11.5 |6.2 |3.2 |2 |6.7 |2.5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|'''25.2''' |colspan="2" |14.5 |15.2 |14.2 |7.3 |6.2 |3.6 |13.8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|'''23.0''' |colspan="2" | 12.8 |15.3 |11.0 |6.9 |5.2 |3.7 | colspan="2" |22.1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7.7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.4''' |colspan="2" |18.3 |16.2 |13.8 |5.3 |5.4 |5.0 |6.7 |5.8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.1 |- style="background:#EFEFEF;" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] | |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |colspan="2" |16.6 |13.9 |13.4 |6.9 |5.8 |4.5 |12.3 |2.9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7.4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 0hu3v2ucx9tfahh0l6cx2mbo2wtuk15 12397499 12397418 2024-10-28T13:48:07Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.205.168|редакции на 149.62.205.168]] ([[User talk:149.62.205.168|б]].), към версия на Dymcoff 12396734 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image2 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 0066B7 | leader2 = [[Делян Пеевски]] | party2 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since2 = 2024 | last_election2 = 47 места; 17,06% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = 4200FF | leader3 = [[Кирил Петков]] | party3 = [[ПП – ДБ]] | leader_since3 = 2023 | last_election3 = 39 места; 14,33% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image4 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = C09F62 | leader4 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party4 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since4 = 2014 | last_election4 = 38 места; 13,78% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour6 = 4BB9DE | leader6 = [[Слави Трифонов]] | party6 = [[ИТН]] | leader_since6 = 2020 | last_election6 = 16 места; 5,96% | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = AC2225 | leader7 = [[Албена Пекова]] | party7 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since7 = 2023 | last_election7 = 13 места; 4,65% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024''' са [[избори]] в [[България]], на които трябва да бъдат избрани народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите се провеждат предсрочно, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Изборите трябва да се проведат на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е центристкия алианс ПП – ДБ. Крайнодесните „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и популистката „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влезе отново в Народното събрание, след като не успя да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] бе избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] бе вицепремиер и министър на външните работи. Беше взето решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33%) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24% от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Участници == Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия или Коалиция''' |'''Сайт''' |- |1 |ПП ДОСТ | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |ПП ГЛАС НАРОДЕН | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |Социалистическа партия Български път | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |ПП ВЕЛИЧИЕ | * https://velichie.bg/ |- |5 |Булгари | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |МОЯ СТРАНА БЪЛГАРИЯ | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |ДПС-Ново начало | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |БРИГАДА | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |Партия на ЗЕЛЕНИТЕ | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |ПРАВОТО | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |ВЪЗРАЖДАНЕ | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |БСДД – ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.budd.bg/ |- |16 |СИНЯ БЪЛГАРИЯ | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |ПП МЕЧ | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |ГЕРБ-СДС | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |АТАКА | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |КП СВОБОДНИ ИЗБИРАТЕЛИ (РБ, ССД и ЗС) | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |БТР – БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА | * https://www.btr.bg/ |- |24 |КОЙ | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |КП РУСОФИЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 (Плевен) |Чавдар Иванов Попов - независим кандидат<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * „[[Атака (партия)|Атака]]“ * „[[Булгари (партия)|Булгари]]“ * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ * „[[Има такъв народ]]“ * „[[Кой]]“ * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * „[[Правото]]“ * „[[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]]“ * „[[България на труда и разума]]“ * „[[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]]“ * [[Социалистическа партия „Български път“]] * „[[Морал, единство, чест]]“ * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * „[[Глас народен]]“ * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * „[[ВМРО – Българско национално движение]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * „[[Величие (партия)|Величие]]“ * „[[Бригада (партия в България)|Бригада]]“ * [[Български съюз за директна демокрация]] * „[[Български възход]]“ * „[[Волт (партия в България)|Волт]]“ (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя "Продължаваме Промяната")<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * „[[Единение (партия)|Единение]]“ (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * „[[Движение за права и свободи – Ново начало]]“ ([[Движение за права и свободи]], „[[Новите лидери]]“, „[[Български гласъ]]“) * „Моя страна България“ („[[Обединена социалдемокрация]]“, „[[Българската левица]]“) * „Русофили за България“ ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], „[[Русофили за възраждане на Отечеството]]“) * „Свободни избиратели“ ([[Зелен съюз]], „[[Републиканци за България]]“, [[Съюз на свободните демократи]]) * „[[Синя България]]“ ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], „[[Българска нова демокрация]]“, „[[Консервативна България]]“, [[Радикалдемократическа партия в България]], „[[Обединени земеделци]]“) * „[[Продължаваме промяната – Демократична България]]“ („[[Продължаваме промяната]]“, [[Движение „Да, България“]], „[[Демократи за силна България]]“) * „[[БСП – Обединена левица]]“ ([[Българска социалистическа партия]], „[[Алтернатива за българско възраждане]]“, „[[Българска социалдемокрация – Евролевица]]“, „[[Движение 21]]“, „[[Европейска сигурност и интеграция]]“, [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], „[[Изправи се, България]]“, [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], „[[Българската пролет]]“, [[Съюз за отечеството]], „[[Подем (партия в България)|Подем]]“) * „[[ГЕРБ – СДС]]“ ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] („[[Справедлива България – обединени родолюбци]]“, [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в Петнадесети изборен район-Плевенски:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 г. |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''26.5''' |7.9 |7.4 |14.9 |14.2 |7.2 |6.1 |2.6 |6.7 |3.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11.6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 г. |1070 |style="background:#CCE6FF"|'''26.7''' |8.1 |7.3 |14.6 |14.3 |7.5 |6.0 |2.7 |6.3 |2.0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12.1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 г. |1002 |style="background:#CCE6FF"|'''24.9''' |7.8 |7.0 |14.8 |15.2 |6.5 |6.6 |3.6 |7.9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 г. |1007 |style="background:#CCE6FF"|'''26.1''' |7.8 |7.6 |16.2 |14.9 |7.1 |6.2 |3.8 |4.9 |3.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 г. |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |8.3 |7.2 |14.1 |13.1 |7.0 |4.6 |3.6 |1.8 |2.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 г. |800 |style="background:#CCE6FF"|'''25.0''' |8.5 |6.3 |14.4 |14.1 |9.6 |6.6 |4.1 |4.0 |2.6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|'''24.5''' |8.7 |5.0 |12.1 |13.7 |8.8 |7.0 |0.7 |3.3 |11.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|'''25.7''' |8.3 |6.9 |16.6 |15.4 |7.1 |6.3 |3.2 |5.7 |3.1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|'''23.1''' |8.4 |6.4 |14.1 |13.3 |5.3 |3.4 |3.2 |8.1 |2.4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|'''24.8''' |8.5 |5.8 |15.1 |15.6 |6.9 |6.9 |3.4 |7.9 |3.9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|'''23.9''' |7.9 |6.1 |14.4 |14.2 |6.3 |5.4 |3.2 |5.2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9.5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|'''21.9''' |colspan="2" |15.4 |14.3 |11.5 |6.2 |3.2 |2 |6.7 |2.5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|'''25.2''' |colspan="2" |14.5 |15.2 |14.2 |7.3 |6.2 |3.6 |13.8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10.0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|'''23.0''' |colspan="2" | 12.8 |15.3 |11.0 |6.9 |5.2 |3.7 | colspan="2" |22.1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7.7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|'''24.4''' |colspan="2" |18.3 |16.2 |13.8 |5.3 |5.4 |5.0 |6.7 |5.8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6.1 |- style="background:#EFEFEF;" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] | |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|'''24.0''' |colspan="2" |16.6 |13.9 |13.4 |6.9 |5.8 |4.5 |12.3 |2.9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7.4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 0nys55zqpp78xelkrolkakh5nfn2ust 12397579 12397499 2024-10-28T15:41:26Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Форматиране, граматична редакция 12397579 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image2 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 0066B7 | leader2 = [[Делян Пеевски]] | party2 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since2 = 2024 | last_election2 = 47 места; 17,06% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = 4200FF | leader3 = [[Кирил Петков]] | party3 = [[ПП – ДБ]] | leader_since3 = 2023 | last_election3 = 39 места; 14,33% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image4 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = C09F62 | leader4 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party4 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since4 = 2014 | last_election4 = 38 места; 13,78% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour6 = 4BB9DE | leader6 = [[Слави Трифонов]] | party6 = [[ИТН]] | leader_since6 = 2020 | last_election6 = 16 места; 5,96% | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = AC2225 | leader7 = [[Албена Пекова]] | party7 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since7 = 2023 | last_election7 = 13 места; 4,65% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е центристкия алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] cxiqdi521svvh0ltajsvko5rb420kmn 12397611 12397579 2024-10-28T16:27:29Z 2A01:5A8:30E:19BA:10BB:9969:3E36:7EE5 12397611 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image2 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 0066B7 | leader2 = [[Делян Пеевски]] | party2 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since2 = 2024 | last_election2 = 47 места; 17,06% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = 4200FF | leader3 = [[Кирил Петков]] | party3 = [[ПП – ДБ]] | leader_since3 = 2023 | last_election3 = 39 места; 14,33% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image4 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = C09F62 | leader4 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party4 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since4 = 2014 | last_election4 = 38 места; 13,78% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour6 = 4BB9DE | leader6 = [[Слави Трифонов]] | party6 = [[ИТН]] | leader_since6 = 2020 | last_election6 = 16 места; 5,96% | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = AC2225 | leader7 = [[Албена Пекова]] | party7 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since7 = 2023 | last_election7 = 13 места; 4,65% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкат алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] cc5mq30rybt1fjfvlsr444ssfv2e76j 12397615 12397611 2024-10-28T16:28:01Z 2A01:5A8:30E:19BA:10BB:9969:3E36:7EE5 typo 12397615 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image2 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 0066B7 | leader2 = [[Делян Пеевски]] | party2 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since2 = 2024 | last_election2 = 47 места; 17,06% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = 4200FF | leader3 = [[Кирил Петков]] | party3 = [[ПП – ДБ]] | leader_since3 = 2023 | last_election3 = 39 места; 14,33% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image4 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = C09F62 | leader4 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party4 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since4 = 2014 | last_election4 = 38 места; 13,78% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour6 = 4BB9DE | leader6 = [[Слави Трифонов]] | party6 = [[ИТН]] | leader_since6 = 2020 | last_election6 = 16 места; 5,96% | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = AC2225 | leader7 = [[Албена Пекова]] | party7 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since7 = 2023 | last_election7 = 13 места; 4,65% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкиат алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 7t311j3szayzknvvqfwir14nn54japt 12397621 12397615 2024-10-28T16:29:04Z 2A01:5A8:30E:19BA:10BB:9969:3E36:7EE5 typo 12397621 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image2 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 0066B7 | leader2 = [[Делян Пеевски]] | party2 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since2 = 2024 | last_election2 = 47 места; 17,06% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = 4200FF | leader3 = [[Кирил Петков]] | party3 = [[ПП – ДБ]] | leader_since3 = 2023 | last_election3 = 39 места; 14,33% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image4 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = C09F62 | leader4 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party4 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since4 = 2014 | last_election4 = 38 места; 13,78% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour6 = 4BB9DE | leader6 = [[Слави Трифонов]] | party6 = [[ИТН]] | leader_since6 = 2020 | last_election6 = 16 места; 5,96% | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = AC2225 | leader7 = [[Албена Пекова]] | party7 = [[Величие (партия)|Величие]] | leader_since7 = 2023 | last_election7 = 13 места; 4,65% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 4o32zynor35cegnnv58unhdz5yn9n7h 12397648 12397621 2024-10-28T16:49:51Z SLTemelkov 261647 12397648 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = - | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = - | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = - | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = - | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = - | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = - | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = - | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] r12p6fdjun7u2fxurfih7gh7sl94bzj 12397654 12397648 2024-10-28T16:54:10Z SLTemelkov 261647 12397654 wikitext text/x-wiki 38 места; 13,78% 19 места; 7,06% 16 места; 5,96% 68 места; 24,71% 47 места; 17,06% 39 места; 14,33% {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = 47 места; 17,06% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = 39 места; 14,33% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = 38 места; 13,78% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = 16 места; 5,96% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = 0 места; 2,98% | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] c2vl0nl45dhvpf2r67cc0hhipwm8n97 12397655 12397654 2024-10-28T16:55:02Z SLTemelkov 261647 12397655 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = 47 места; 17,06% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = 39 места; 14,33% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = 38 места; 13,78% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = 16 места; 5,96% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = 0 места; 2,98% | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] ceo0ly9winx26dq1xkapis9nj3ntuii 12397659 12397655 2024-10-28T16:59:41Z Mihail Al. Mihaylov 126771 12397659 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 = | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = 47 места; 17,06% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = 39 места; 14,33% | seats2 = | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = 38 места; 13,78% | seats3 = | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = 16 места; 5,96% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = 0 места; 2,98% | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 1a85h3refs6jkajfe3twb8ro28wurqy 12397691 12397659 2024-10-28T17:48:51Z Dobrotica 342527 Описване на резултатите на база 100% обработени протоколи от ЦИК 12397691 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 =69 места; 26,388% | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = 47 места; 17,06% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = 39 места; 14,33% | seats2 =37 места; 14,203% | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = 38 места; 13,78% | seats3 =37 места; 13,358% | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = 16 места; 5,96% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = 0 места; 2,98% | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) * [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref> === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] jqj4zgauij5exaqdl5gdq0r7kfgxnk9 12397795 12397691 2024-10-28T19:50:18Z Ivanov id 13230 /* Регистрирани партии */ форматирам списъка в колони,за по-пригледно 12397795 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 =69 места; 26,388% | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = 47 места; 17,06% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = 39 места; 14,33% | seats2 =37 места; 14,203% | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = 38 места; 13,78% | seats3 =37 места; 13,358% | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = 16 места; 5,96% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = 0 места; 2,98% | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] jk4phg7ywevm0yk2417nau8pzijumfu 12397836 12397795 2024-10-28T20:24:34Z Ivanov id 13230 въвеждам резултатите от изборите в сортируема таблица 12397836 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 =69 места; 26,388% | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = 47 места; 17,06% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = 39 места; 14,33% | seats2 =37 места; 14,203% | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = 38 места; 13,78% | seats3 =37 места; 13,358% | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = 16 места; 5,96% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = 0 места; 2,98% | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването<br>към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! гласове !! % |- | 1 || ПП ДОСТ || 2 259 || 0.093 |- | 2 || ПП ГЛАС НАРОДЕН || 7 299 || 0.300 |- | 3 || Социалистическа партия Български път || 1 578 || 0.065 |- | 4 || ПП ВЕЛИЧИЕ || 97 430 || 3.999 |- | 5 || Булгари || 1 737 || 0.071 |- | 6 || МОЯ СТРАНА БЪЛГАРИЯ || 2 781 || 0.114 |- | 7 || ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД || 165 160 || 6.779 |- | 8 || ДПС-Ново начало || 281 366 || 11.548 |- | 9 || БРИГАДА || 1 172 || 0.048 |- | 10 || Партия на ЗЕЛЕНИТЕ || 4 897 || 0.201 |- | 11 || ПРАВОТО || 2 372 || 0.097 |- | 12 || ВЪЗРАЖДАНЕ || 325 468 || 13.358 |- | 13 || АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС || 182 263 || 7.481 |- | 14 || БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД || 2 237 || 0.092 |- | 15 || БСДД – ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ || 1 716 || 0.070 |- | 16 || СИНЯ БЪЛГАРИЯ || 26 066 || 1.070 |- | 17 || ПП МЕЧ || 111 946 || 4.595 |- | 18 || ГЕРБ-СДС || 642 931 || 26.388 |- | 19 || АТАКА || 3 990 || 0.164 |- | 20 || ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА || 2 466 || 0.101 |- | 21 || ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ || 7 948 || 0.326 |- | 22 || КП СВОБОДНИ ИЗБИРАТЕЛИ (РБ, ССД и ЗС) || 6 295 || 0.258 |- | 23 || БТР – БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА || 1 444 || 0.059 |- | 24 || КОЙ || 2 022 || 0.083 |- | 25 || КП РУСОФИЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ || 8 858 || 0.364 |- | 26 || КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ || 346 063 || 14.203 |- | 27 || БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД || 10 308 || 0.423 |- | 28 || БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА || 184 403 || 7.568 |- | 15 / 29 || ЧАВДАР ИВАНОВ ПОПОВ - независим кандидат || 2 000 || |- | - || Не подкрепям никого || 82 618 || |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 4dvoeaa96pevbh1a2tn0xwx72iwy6ep 12397839 12397836 2024-10-28T20:27:39Z Ivanov id 13230 леко форматиране 12397839 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Инфокутия избори | election_name = Парламентарни избори (октомври 2024) | country = България | type = парламентарни | ongoing = yes | party_name = no | previous_election = Парламентарни избори в България (юни 2024) | previous_year = юни 2024 | election_date = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | next_election = | next_year = | seats_for_election= 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | majority_seats = 121 | turnout = | image1 = {{crop|Image=Бойко Борисов (52111618357).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour1 = 0056A7 | leader1 = [[Бойко Борисов]] | party1 = [[ГЕРБ – СДС]] | leader_since1 = 2019 | last_election1 = 68 места; 24,71% | seats1 =69 места; 26,388% | seat_change1 = | popular_vote1 = | percentage1 = | swing1 = | image4 = {{crop|Image=Delyan Peevski (41NS).png|Delyan_Peevski_(41NS)]]|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour4 = 0066B7 | leader4 = [[Делян Пеевски]] | party4 = [[ДПС – Ново начало|ДПС – НН]] | leader_since4 = 2024 | last_election4 = 47 места; 17,06% | seats4 = | seat_change4 = | popular_vote4 = | percentage4 = | swing4 = | image2 = {{crop|Image=Kiril Petkov 2022.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour2 = 4200FF | leader2 = [[Кирил Петков]] | party2 = [[ПП – ДБ]] | leader_since2 = 2023 | last_election2 = 39 места; 14,33% | seats2 =37 места; 14,203% | seat_change2 = | popular_vote2 = | percentage2 = | swing2 = | image3 = {{crop|Image=Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour3 = C09F62 | leader3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | party3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | leader_since3 = 2014 | last_election3 = 38 места; 13,78% | seats3 =37 места; 13,358% | seat_change3 = | popular_vote3 = | percentage3 = | swing3 = | image5 = {{crop|Image=Atanas Zafirov (45NS).png|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour5 = D71921 | leader5 = [[Атанас Зафиров]] | party5 = [[БСП – Обединена левица|БСП – ОЛ]] | leader_since5 = 2024 | last_election5 = 19 места; 7,06% | seats5 = | seat_change5 = | popular_vote5 = | percentage5 = | swing5 = | image6 = [[Файл:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|150x150px]] | colour6 = 6147AA | leader6 = [[Ахмед Доган]] | party6 = [[Алианс за права и свободи|АПС]] | leader_since6 = 2024 | last_election6 = - | seats6 = | seat_change6 = | popular_vote6 = | percentage6 = | swing6 = | image7 = {{crop|Image=No image (male).svg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour7 = 4BB9DE | leader7 = [[Слави Трифонов]] | party7 = [[ИТН]] | leader_since7 = 2020 | last_election7 = 16 места; 5,96% | seats7 = | seat_change7 = | popular_vote7 = | percentage7 = | swing7 = | image8 = {{crop|Image=Радостин Василев.jpg|bSize = 120|cWidth = 110|cHeight = 150|oTop = 0|oLeft = 5}} | colour8 = BE0032 | leader8 = [[Радостин Василев]] | party8 = [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] | leader_since8 = 2024 | last_election8 = 0 места; 2,98% | seats8 = | seat_change8 = | popular_vote8 = | percentage8 = | swing8 = | map_image = | map_caption = | title = Премиер | before_election = [[Димитър Главчев]] | before_party = [[безпартиен]] | after_election = | after_party = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители в [[LI народно събрание]]<br>към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! гласове !! % |- | 1 || ПП ДОСТ || 2 259 || 0.093 |- | 2 || ПП ГЛАС НАРОДЕН || 7 299 || 0.300 |- | 3 || Социалистическа партия Български път || 1 578 || 0.065 |- | 4 || ПП ВЕЛИЧИЕ || 97 430 || 3.999 |- | 5 || Булгари || 1 737 || 0.071 |- | 6 || МОЯ СТРАНА БЪЛГАРИЯ || 2 781 || 0.114 |- | 7 || ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД || 165 160 || 6.779 |- | 8 || ДПС-Ново начало || 281 366 || 11.548 |- | 9 || БРИГАДА || 1 172 || 0.048 |- | 10 || Партия на ЗЕЛЕНИТЕ || 4 897 || 0.201 |- | 11 || ПРАВОТО || 2 372 || 0.097 |- | 12 || ВЪЗРАЖДАНЕ || 325 468 || 13.358 |- | 13 || АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС || 182 263 || 7.481 |- | 14 || БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД || 2 237 || 0.092 |- | 15 || БСДД – ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ || 1 716 || 0.070 |- | 16 || СИНЯ БЪЛГАРИЯ || 26 066 || 1.070 |- | 17 || ПП МЕЧ || 111 946 || 4.595 |- | 18 || ГЕРБ-СДС || 642 931 || 26.388 |- | 19 || АТАКА || 3 990 || 0.164 |- | 20 || ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА || 2 466 || 0.101 |- | 21 || ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ || 7 948 || 0.326 |- | 22 || КП СВОБОДНИ ИЗБИРАТЕЛИ (РБ, ССД и ЗС) || 6 295 || 0.258 |- | 23 || БТР – БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА || 1 444 || 0.059 |- | 24 || КОЙ || 2 022 || 0.083 |- | 25 || КП РУСОФИЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ || 8 858 || 0.364 |- | 26 || КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ || 346 063 || 14.203 |- | 27 || БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД || 10 308 || 0.423 |- | 28 || БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА || 184 403 || 7.568 |- | 15 / 29 || ЧАВДАР ИВАНОВ ПОПОВ - независим кандидат || 2 000 || |- | - || Не подкрепям никого || 82 618 || |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 9n0nixs29ioakty95oh5gw88xg29710 12397849 12397839 2024-10-28T20:44:52Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране, снимки, източници. 12397849 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 127 986 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители в [[LI народно събрание]]<br>към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! гласове !! % |- | 1 || ПП ДОСТ || 2 259 || 0.093 |- | 2 || ПП ГЛАС НАРОДЕН || 7 299 || 0.300 |- | 3 || Социалистическа партия Български път || 1 578 || 0.065 |- | 4 || ПП ВЕЛИЧИЕ || 97 430 || 3.999 |- | 5 || Булгари || 1 737 || 0.071 |- | 6 || МОЯ СТРАНА БЪЛГАРИЯ || 2 781 || 0.114 |- | 7 || ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД || 165 160 || 6.779 |- | 8 || ДПС-Ново начало || 281 366 || 11.548 |- | 9 || БРИГАДА || 1 172 || 0.048 |- | 10 || Партия на ЗЕЛЕНИТЕ || 4 897 || 0.201 |- | 11 || ПРАВОТО || 2 372 || 0.097 |- | 12 || ВЪЗРАЖДАНЕ || 325 468 || 13.358 |- | 13 || АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС || 182 263 || 7.481 |- | 14 || БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД || 2 237 || 0.092 |- | 15 || БСДД – ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ || 1 716 || 0.070 |- | 16 || СИНЯ БЪЛГАРИЯ || 26 066 || 1.070 |- | 17 || ПП МЕЧ || 111 946 || 4.595 |- | 18 || ГЕРБ-СДС || 642 931 || 26.388 |- | 19 || АТАКА || 3 990 || 0.164 |- | 20 || ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА || 2 466 || 0.101 |- | 21 || ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ || 7 948 || 0.326 |- | 22 || КП СВОБОДНИ ИЗБИРАТЕЛИ (РБ, ССД и ЗС) || 6 295 || 0.258 |- | 23 || БТР – БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА || 1 444 || 0.059 |- | 24 || КОЙ || 2 022 || 0.083 |- | 25 || КП РУСОФИЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ || 8 858 || 0.364 |- | 26 || КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ || 346 063 || 14.203 |- | 27 || БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД || 10 308 || 0.423 |- | 28 || БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА || 184 403 || 7.568 |- | 15 / 29 || ЧАВДАР ИВАНОВ ПОПОВ - независим кандидат || 2 000 || |- | - || Не подкрепям никого || 82 618 || |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] fvee5ula512q446upw6yxg8ojv7lpgl 12397911 12397849 2024-10-28T21:20:41Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране. 12397911 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % |- | 1 || ДОСТ || 2 259 || 0,093 |- | 2 || Глас народен || 7 299 || 0,300 |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ || 1 578 || 0,065 |- | 4 || Величие || 97 430 || 3,999 |- | 5 || Булгари || 1 737 || 0,071 |- | 6 || Моя страна България || 2 781 || 0,114 |- | 7 || Има такъв народ || 165 160 || 6,779 |- | 8 || ДПС – Ново начало || 281 366 || 11,548 |- | 9 || Бригада || 1 172 || 0,048 |- | 10 || Партия на зелените || 4 897 || 0,201 |- | 11 || Правото || 2 372 || 0,097 |- | 12 || Възраждане || 325 468 || 13,358 |- | 13 || Алианс за права и свободи (АПС) || 182 263 || 7,481 |- | 14 || Български национален съюз „Нова демокрация“ || 2 237 || 0,092 |- | 15 || БСДД || 1 716 || 0,070 |- | 16 || Синя България || 26 066 || 1,070 |- | 17 || МЕЧ || 111 946 || 4,595 |- | 18 || ГЕРБ – СДС || 642 931 || 26,388 |- | 19 || Атака || 3 990 || 0,164 |- | 20 || Народна партия „Истината и само истината“ || 2 466 || 0,101 |- | 21 || Пряка демокрация || 7 948 || 0,326 |- | 22 || Свободни избиратели (РБ, ССД и ЗС) || 6 295 || 0,258 |- | 23 || България на труда и разума || 1 444 || 0,059 |- | 24 || КОЙ || 2 022 || 0,083 |- | 25 || Русофили за България || 8 858 || 0,364 |- | 26 || Продължаваме промяната – Демократична България || 346 063 || 14,203 |- | 27 || Български възход || 10 308 || 0,423 |- | 28 || БСП – Обединена левица || 184 403 || 7,568 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат || 2 000 || 1,095 |- | - || Не подкрепям никого || 82 618 || 3,396 |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 2o2yr24mp5tu1kayimbl65tjjvpnx53 12397925 12397911 2024-10-28T21:31:19Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране. 12397925 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- | 1 || ДОСТ || 2 259 || 0,093 || – |- | 2 || Глас народен || 7 299 || 0,300 || – |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ || 1 578 || 0,065 || – |- | 4 || Величие || 97 430 || 3,999 || – |- | 5 || Булгари || 1 737 || 0,071 || – |- | 6 || Моя страна България || 2 781 || 0,114 || – |- | 7 || Има такъв народ || 165 160 || 6,779 || 18 |- | 8 || ДПС – Ново начало || 281 366 || 11,548 || 30 |- | 9 || Бригада || 1 172 || 0,048 || – |- | 10 || Партия на зелените || 4 897 || 0,201 || – |- | 11 || Правото || 2 372 || 0,097 || – |- | 12 || Възраждане || 325 468 || 13,358 || 35 |- | 13 || Алианс за права и свободи (АПС) || 182 263 || 7,481 || 19 |- | 14 || Български национален съюз „Нова демокрация“ || 2 237 || 0,092 || – |- | 15 || БСДД || 1 716 || 0,070 || – |- | 16 || Синя България || 26 066 || 1,070 || – |- | 17 || МЕЧ || 111 946 || 4,595 || 12 |- | 18 || ГЕРБ – СДС || 642 931 || 26,388 || 69 |- | 19 || Атака || 3 990 || 0,164 || – |- | 20 || Народна партия „Истината и само истината“ || 2 466 || 0,101 || – |- | 21 || Пряка демокрация || 7 948 || 0,326 || – |- | 22 || Свободни избиратели (РБ, ССД и ЗС) || 6 295 || 0,258 || – |- | 23 || България на труда и разума || 1 444 || 0,059 || – |- | 24 || КОЙ || 2 022 || 0,083 || – |- | 25 || Русофили за България || 8 858 || 0,364 || – |- | 26 || Продължаваме промяната – Демократична България || 346 063 || 14,203 |- | 27 || Български възход || 10 308 || 0,423 || – |- | 28 || БСП – Обединена левица || 184 403 || 7,568 || 20 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат || 2 000 || 1,095 || – |- | - || Не подкрепям никого || 82 618 || 3,396 || – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] ikmzw1c0z0wwi0cdgfignm8oztrl1qc 12397998 12397925 2024-10-28T23:54:43Z Ivanov id 13230 /* Резултати */ още няма официално разпределение на мандадите, ама да се доверим на колегата редактор : 12397998 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- | 1 || ДОСТ || 2 259 || 0,093 || – |- | 2 || Глас народен || 7 299 || 0,300 || – |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ || 1 578 || 0,065 || – |- | 4 || Величие || 97 430 || 3,999 || – |- | 5 || Булгари || 1 737 || 0,071 || – |- | 6 || Моя страна България || 2 781 || 0,114 || – |- | 7 || Има такъв народ || 165 160 || 6,779 || 18 |- | 8 || ДПС – Ново начало || 281 366 || 11,548 || 30 |- | 9 || Бригада || 1 172 || 0,048 || – |- | 10 || Партия на зелените || 4 897 || 0,201 || – |- | 11 || Правото || 2 372 || 0,097 || – |- | 12 || Възраждане || 325 468 || 13,358 || 35 |- | 13 || Алианс за права и свободи (АПС) || 182 263 || 7,481 || 19 |- | 14 || Български национален съюз „Нова демокрация“ || 2 237 || 0,092 || – |- | 15 || БСДД || 1 716 || 0,070 || – |- | 16 || Синя България || 26 066 || 1,070 || – |- | 17 || МЕЧ || 111 946 || 4,595 || 12 |- | 18 || ГЕРБ – СДС || 642 931 || 26,388 || 69 |- | 19 || Атака || 3 990 || 0,164 || – |- | 20 || Народна партия „Истината и само истината“ || 2 466 || 0,101 || – |- | 21 || Пряка демокрация || 7 948 || 0,326 || – |- | 22 || Свободни избиратели (РБ, ССД и ЗС) || 6 295 || 0,258 || – |- | 23 || България на труда и разума || 1 444 || 0,059 || – |- | 24 || КОЙ || 2 022 || 0,083 || – |- | 25 || Русофили за България || 8 858 || 0,364 || – |- | 26 || Продължаваме промяната – Демократична България || 346 063 || 14,203 || 37 |- | 27 || Български възход || 10 308 || 0,423 || – |- | 28 || БСП – Обединена левица || 184 403 || 7,568 || 20 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат || 2 000 || 1,095 || – |- | - || Не подкрепям никого || 82 618 || 3,396 || – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] mox6shy2mixf5iiw2kwhj5eu5824s1l 12398008 12397998 2024-10-29T00:01:42Z Ivanov id 13230 /* Резултати */ подравнявам таблицата 12398008 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- | 1 || ДОСТ ||align="right"| 2 259 ||align="right"| 0,093 || – |- | 2 || Глас народен ||align="right"| 7 299 ||align="right"| 0,300 || – |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ ||align="right"| 1 578 ||align="right"| 0,065 || – |- | 4 || Величие ||align="right"| 97 430 ||align="right"| 3,999 || – |- | 5 || Булгари ||align="right"| 1 737 ||align="right"| 0,071 || – |- | 6 || Моя страна България ||align="right"| 2 781 ||align="right"| 0,114 || – |- | 7 || Има такъв народ ||align="right"| 165 160 ||align="right"| 6,779 || 18 |- | 8 || ДПС – Ново начало ||align="right"| 281 366 ||align="right"| 11,548 || 30 |- | 9 || Бригада ||align="right"| 1 172 ||align="right"| 0,048 || – |- | 10 || Партия на зелените ||align="right"| 4 897 ||align="right"| 0,201 || – |- | 11 || Правото ||align="right"| 2 372 ||align="right"| 0,097 || – |- | 12 || Възраждане ||align="right"| 325 468 ||align="right"| 13,358 || 35 |- | 13 || Алианс за права и свободи (АПС) ||align="right"| 182 263 ||align="right"| 7,481 || 19 |- | 14 || Български национален съюз „Нова демокрация“ ||align="right"| 2 237 ||align="right"| 0,092 || – |- | 15 || БСДД ||align="right"| 1 716 ||align="right"| 0,070 || – |- | 16 || Синя България ||align="right"| 26 066 ||align="right"| 1,070 || – |- | 17 || МЕЧ ||align="right"| 111 946 ||align="right"| 4,595 || 12 |- | 18 || ГЕРБ – СДС ||align="right"| 642 931 ||align="right"| 26,388 || 69 |- | 19 || Атака ||align="right"| 3 990 ||align="right"| 0,164 || – |- | 20 || Народна партия „Истината и само истината“ ||align="right"| 2 466 ||align="right"| 0,101 || – |- | 21 || Пряка демокрация ||align="right"| 7 948 ||align="right"| 0,326 || – |- | 22 || Свободни избиратели (РБ, ССД и ЗС) ||align="right"| 6 295 ||align="right"| 0,258 || – |- | 23 || България на труда и разума ||align="right"| 1 444 ||align="right"| 0,059 || – |- | 24 || КОЙ ||align="right"| 2 022 ||align="right"| 0,083 || – |- | 25 || Русофили за България ||align="right"| 8 858 ||align="right"| 0,364 || – |- | 26 || Продължаваме промяната – Демократична България ||align="right"| 346 063 ||align="right"| 14,203 || 37 |- | 27 || Български възход ||align="right"| 10 308 ||align="right"| 0,423 || – |- | 28 || БСП – Обединена левица ||align="right"| 184 403 ||align="right"| 7,568 || 20 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ||align="right"| 2 000 ||align="right"| 1,095 || – |- | - || Не подкрепям никого ||align="right"| 82 618 ||align="right"| 3,396 || – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] a7byd2mt0q234kwn46u8zqvh2dmccps 12398022 12398008 2024-10-29T00:13:09Z Ivanov id 13230 /* Резултати */ форматирам препратки 12398022 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- | 1 || [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] ||align="right"| 2 259 ||align="right"| 0,093 || – |- | 2 || [[Глас народен]] ||align="right"| 7 299 ||align="right"| 0,300 || – |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ ||align="right"| 1 578 ||align="right"| 0,065 || – |- | 4 || [[Величие (партия)|Величие]] ||align="right"| 97 430 ||align="right"| 3,999 || – |- | 5 || Булгари ||align="right"| 1 737 ||align="right"| 0,071 || – |- | 6 || Моя страна България ||align="right"| 2 781 ||align="right"| 0,114 || – |- | 7 || [[Има такъв народ]] ||align="right"| 165 160 ||align="right"| 6,779 || 18 |- | 8 || [[ДПС – Ново начало]] ||align="right"| 281 366 ||align="right"| 11,548 || 30 |- | 9 || Бригада ||align="right"| 1 172 ||align="right"| 0,048 || – |- | 10 || [[Партия на зелените]] ||align="right"| 4 897 ||align="right"| 0,201 || – |- | 11 || Правото ||align="right"| 2 372 ||align="right"| 0,097 || – |- | 12 || [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ||align="right"| 325 468 ||align="right"| 13,358 || 35 |- | 13 || [[Алианс за права и свободи|Алианс за права и свободи (АПС)]] ||align="right"| 182 263 ||align="right"| 7,481 || 19 |- | 14 || Български национален съюз „Нова демокрация“ ||align="right"| 2 237 ||align="right"| 0,092 || – |- | 15 || БСДД ||align="right"| 1 716 ||align="right"| 0,070 || – |- | 16 || [[Синя България]] ||align="right"| 26 066 ||align="right"| 1,070 || – |- | 17 || [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] ||align="right"| 111 946 ||align="right"| 4,595 || 12 |- | 18 || [[ГЕРБ – СДС]] ||align="right"| 642 931 ||align="right"| 26,388 || 69 |- | 19 || [[Атака (партия)|Атака]] ||align="right"| 3 990 ||align="right"| 0,164 || – |- | 20 || Народна партия „Истината и само истината“ ||align="right"| 2 466 ||align="right"| 0,101 || – |- | 21 || Пряка демокрация ||align="right"| 7 948 ||align="right"| 0,326 || – |- | 22 || Свободни избиратели (РБ, ССД и ЗС) ||align="right"| 6 295 ||align="right"| 0,258 || – |- | 23 || България на труда и разума ||align="right"| 1 444 ||align="right"| 0,059 || – |- | 24 || КОЙ ||align="right"| 2 022 ||align="right"| 0,083 || – |- | 25 || Русофили за България ||align="right"| 8 858 ||align="right"| 0,364 || – |- | 26 || [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ||align="right"| 346 063 ||align="right"| 14,203 || 37 |- | 27 || [[Български възход]] ||align="right"| 10 308 ||align="right"| 0,423 || – |- | 28 || [[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ||align="right"| 184 403 ||align="right"| 7,568 || 20 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ||align="right"| 2 000 ||align="right"| 1,095 || – |- | - || Не подкрепям никого ||align="right"| 82 618 ||align="right"| 3,396 || – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] ewiomqegviwt5o26oqdt3bw7hvftaiy 12398025 12398022 2024-10-29T00:15:24Z Ivanov id 13230 /* Резултати */ добавям препратка 12398025 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- | 1 || [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] ||align="right"| 2 259 ||align="right"| 0,093 || – |- | 2 || [[Глас народен]] ||align="right"| 7 299 ||align="right"| 0,300 || – |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ ||align="right"| 1 578 ||align="right"| 0,065 || – |- | 4 || [[Величие (партия)|Величие]] ||align="right"| 97 430 ||align="right"| 3,999 || – |- | 5 || Булгари ||align="right"| 1 737 ||align="right"| 0,071 || – |- | 6 || Моя страна България ||align="right"| 2 781 ||align="right"| 0,114 || – |- | 7 || [[Има такъв народ]] ||align="right"| 165 160 ||align="right"| 6,779 || 18 |- | 8 || [[ДПС – Ново начало]] ||align="right"| 281 366 ||align="right"| 11,548 || 30 |- | 9 || Бригада ||align="right"| 1 172 ||align="right"| 0,048 || – |- | 10 || [[Партия на зелените]] ||align="right"| 4 897 ||align="right"| 0,201 || – |- | 11 || Правото ||align="right"| 2 372 ||align="right"| 0,097 || – |- | 12 || [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ||align="right"| 325 468 ||align="right"| 13,358 || 35 |- | 13 || [[Алианс за права и свободи|Алианс за права и свободи (АПС)]] ||align="right"| 182 263 ||align="right"| 7,481 || 19 |- | 14 || Български национален съюз „Нова демокрация“ ||align="right"| 2 237 ||align="right"| 0,092 || – |- | 15 || БСДД ||align="right"| 1 716 ||align="right"| 0,070 || – |- | 16 || [[Синя България]] ||align="right"| 26 066 ||align="right"| 1,070 || – |- | 17 || [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] ||align="right"| 111 946 ||align="right"| 4,595 || 12 |- | 18 || [[ГЕРБ – СДС]] ||align="right"| 642 931 ||align="right"| 26,388 || 69 |- | 19 || [[Атака (партия)|Атака]] ||align="right"| 3 990 ||align="right"| 0,164 || – |- | 20 || Народна партия „Истината и само истината“ ||align="right"| 2 466 ||align="right"| 0,101 || – |- | 21 || Пряка демокрация ||align="right"| 7 948 ||align="right"| 0,326 || – |- | 22 || Свободни избиратели (РБ, ССД и ЗС) ||align="right"| 6 295 ||align="right"| 0,258 || – |- | 23 || България на труда и разума ||align="right"| 1 444 ||align="right"| 0,059 || – |- | 24 || КОЙ ||align="right"| 2 022 ||align="right"| 0,083 || – |- | 25 || [[Русофили за възраждане на Отечеството|Русофили за България]] ||align="right"| 8 858 ||align="right"| 0,364 || – |- | 26 || [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ||align="right"| 346 063 ||align="right"| 14,203 || 37 |- | 27 || [[Български възход]] ||align="right"| 10 308 ||align="right"| 0,423 || – |- | 28 || [[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ||align="right"| 184 403 ||align="right"| 7,568 || 20 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ||align="right"| 2 000 ||align="right"| 1,095 || – |- | - || Не подкрепям никого ||align="right"| 82 618 ||align="right"| 3,396 || – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] fqnzwma5omyfigzpgnh7xg6ve02e2ri 12398031 12398025 2024-10-29T00:23:40Z Ivanov id 13230 /* Резултати */ добавям препратки 12398031 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- | 1 || [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] ||align="right"| 2 259 ||align="right"| 0,093 || – |- | 2 || [[Глас народен]] ||align="right"| 7 299 ||align="right"| 0,300 || – |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ ||align="right"| 1 578 ||align="right"| 0,065 || – |- | 4 || [[Величие (партия)|Величие]] ||align="right"| 97 430 ||align="right"| 3,999 || – |- | 5 || [[Булгари (партия)|Булгари]] ||align="right"| 1 737 ||align="right"| 0,071 || – |- | 6 || Моя страна България ||align="right"| 2 781 ||align="right"| 0,114 || – |- | 7 || [[Има такъв народ]] ||align="right"| 165 160 ||align="right"| 6,779 || 18 |- | 8 || [[ДПС – Ново начало]] ||align="right"| 281 366 ||align="right"| 11,548 || 30 |- | 9 || Бригада ||align="right"| 1 172 ||align="right"| 0,048 || – |- | 10 || [[Партия на зелените]] ||align="right"| 4 897 ||align="right"| 0,201 || – |- | 11 || [[Правото]] ||align="right"| 2 372 ||align="right"| 0,097 || – |- | 12 || [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ||align="right"| 325 468 ||align="right"| 13,358 || 35 |- | 13 || [[Алианс за права и свободи|Алианс за права и свободи (АПС)]] ||align="right"| 182 263 ||align="right"| 7,481 || 19 |- | 14 || [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] ||align="right"| 2 237 ||align="right"| 0,092 || – |- | 15 || [[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] ||align="right"| 1 716 ||align="right"| 0,070 || – |- | 16 || [[Синя България]] ||align="right"| 26 066 ||align="right"| 1,070 || – |- | 17 || [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] ||align="right"| 111 946 ||align="right"| 4,595 || 12 |- | 18 || [[ГЕРБ – СДС]] ||align="right"| 642 931 ||align="right"| 26,388 || 69 |- | 19 || [[Атака (партия)|Атака]] ||align="right"| 3 990 ||align="right"| 0,164 || – |- | 20 || Народна партия „Истината и само истината“ ||align="right"| 2 466 ||align="right"| 0,101 || – |- | 21 || [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] ||align="right"| 7 948 ||align="right"| 0,326 || – |- | 22 || Свободни избиратели ([[Републиканци за България|РБ]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]] и ЗС) ||align="right"| 6 295 ||align="right"| 0,258 || – |- | 23 || [[България на труда и разума]] ||align="right"| 1 444 ||align="right"| 0,059 || – |- | 24 || КОЙ ||align="right"| 2 022 ||align="right"| 0,083 || – |- | 25 || [[Русофили за възраждане на Отечеството|Русофили за България]] ||align="right"| 8 858 ||align="right"| 0,364 || – |- | 26 || [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ||align="right"| 346 063 ||align="right"| 14,203 || 37 |- | 27 || [[Български възход]] ||align="right"| 10 308 ||align="right"| 0,423 || – |- | 28 || [[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ||align="right"| 184 403 ||align="right"| 7,568 || 20 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ||align="right"| 2 000 ||align="right"| 1,095 || – |- | - || Не подкрепям никого ||align="right"| 82 618 ||align="right"| 3,396 || – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] gcyfq9869mtxxk4mp9ab3tje3njy6l5 12398035 12398031 2024-10-29T00:27:33Z Ivanov id 13230 /* Резултати */ добавям препратки 12398035 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- | 1 || [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] ||align="right"| 2 259 ||align="right"| 0,093 || – |- | 2 || [[Глас народен]] ||align="right"| 7 299 ||align="right"| 0,300 || – |- | 3 || Социалистическа партия „Български път“ ||align="right"| 1 578 ||align="right"| 0,065 || – |- | 4 || [[Величие (партия)|Величие]] ||align="right"| 97 430 ||align="right"| 3,999 || – |- | 5 || [[Булгари (партия)|Булгари]] ||align="right"| 1 737 ||align="right"| 0,071 || – |- | 6 || Моя страна България ||align="right"| 2 781 ||align="right"| 0,114 || – |- | 7 || [[Има такъв народ]] ||align="right"| 165 160 ||align="right"| 6,779 || 18 |- | 8 || [[ДПС – Ново начало]] ||align="right"| 281 366 ||align="right"| 11,548 || 30 |- | 9 || [[Бригада (партия в България)|Бригада]] ||align="right"| 1 172 ||align="right"| 0,048 || – |- | 10 || [[Партия на зелените]] ||align="right"| 4 897 ||align="right"| 0,201 || – |- | 11 || [[Правото]] ||align="right"| 2 372 ||align="right"| 0,097 || – |- | 12 || [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ||align="right"| 325 468 ||align="right"| 13,358 || 35 |- | 13 || [[Алианс за права и свободи|Алианс за права и свободи (АПС)]] ||align="right"| 182 263 ||align="right"| 7,481 || 19 |- | 14 || [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] ||align="right"| 2 237 ||align="right"| 0,092 || – |- | 15 || [[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] ||align="right"| 1 716 ||align="right"| 0,070 || – |- | 16 || [[Синя България]] ||align="right"| 26 066 ||align="right"| 1,070 || – |- | 17 || [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] ||align="right"| 111 946 ||align="right"| 4,595 || 12 |- | 18 || [[ГЕРБ – СДС]] ||align="right"| 642 931 ||align="right"| 26,388 || 69 |- | 19 || [[Атака (партия)|Атака]] ||align="right"| 3 990 ||align="right"| 0,164 || – |- | 20 || [[Народна партия „Истината и само истината“]] ||align="right"| 2 466 ||align="right"| 0,101 || – |- | 21 || [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] ||align="right"| 7 948 ||align="right"| 0,326 || – |- | 22 || Свободни избиратели ([[Републиканци за България|РБ]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]] и [[Зелен съюз|ЗС]]) ||align="right"| 6 295 ||align="right"| 0,258 || – |- | 23 || [[България на труда и разума]] ||align="right"| 1 444 ||align="right"| 0,059 || – |- | 24 || [[КОЙ]] ||align="right"| 2 022 ||align="right"| 0,083 || – |- | 25 || [[Русофили за възраждане на Отечеството|Русофили за България]] ||align="right"| 8 858 ||align="right"| 0,364 || – |- | 26 || [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ||align="right"| 346 063 ||align="right"| 14,203 || 37 |- | 27 || [[Български възход]] ||align="right"| 10 308 ||align="right"| 0,423 || – |- | 28 || [[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ||align="right"| 184 403 ||align="right"| 7,568 || 20 |- | 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ||align="right"| 2 000 ||align="right"| 1,095 || – |- | - || Не подкрепям никого ||align="right"| 82 618 ||align="right"| 3,396 || – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 157uhqlgjlhcwkg50rz902gw1w50le3 12398039 12398035 2024-10-29T00:34:44Z Ivanov id 13230 /* Резултати */ подравнявам, форматирам 12398039 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 26,49 %, <br>69 места | места1 = 69 | загубени-места1 = 0 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Понижение}} 0,1 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>23 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Понижение}} 3 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- |align="center"| 1 || [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] ||align="right"| 2 259 ||align="right"| 0,093 ||align="center"| – |- |align="center"| 2 || [[Глас народен]] ||align="right"| 7 299 ||align="right"| 0,300 ||align="center"| – |- |align="center"| 3 || Социалистическа партия „Български път“ ||align="right"| 1 578 ||align="right"| 0,065 ||align="center"| – |- |align="center"| 4 || [[Величие (партия)|Величие]] ||align="right"| 97 430 ||align="right"| 3,999 ||align="center"| – |- |align="center"| 5 || [[Булгари (партия)|Булгари]] ||align="right"| 1 737 ||align="right"| 0,071 ||align="center"| – |- |align="center"| 6 || Моя страна България ||align="right"| 2 781 ||align="right"| 0,114 ||align="center"| – |- |align="center"| 7 || [[Има такъв народ]] ||align="right"| 165 160 ||align="right"| 6,779 ||align="center"| 18 |- |align="center"| 8 || [[ДПС – Ново начало]] ||align="right"| 281 366 ||align="right"| 11,548 ||align="center"| 30 |- |align="center"| 9 || [[Бригада (партия в България)|Бригада]] ||align="right"| 1 172 ||align="right"| 0,048 ||align="center"| – |- |align="center"| 10 || [[Партия на зелените]] ||align="right"| 4 897 ||align="right"| 0,201 ||align="center"| – |- |align="center"| 11 || [[Правото]] ||align="right"| 2 372 ||align="right"| 0,097 ||align="center"| – |- |align="center"| 12 || [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ||align="right"| 325 468 ||align="right"| 13,358 ||align="center"| 35 |- |align="center"| 13 || [[Алианс за права и свободи|Алианс за права и свободи (АПС)]] ||align="right"| 182 263 ||align="right"| 7,481 ||align="center"| 19 |- |align="center"| 14 || [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] ||align="right"| 2 237 ||align="right"| 0,092 ||align="center"| – |- |align="center"| 15 || [[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] ||align="right"| 1 716 ||align="right"| 0,070 ||align="center"| – |- |align="center"| 16 || [[Синя България]] ||align="right"| 26 066 ||align="right"| 1,070 ||align="center"| – |- |align="center"| 17 || [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] ||align="right"| 111 946 ||align="right"| 4,595 ||align="center"| 12 |- |align="center"| 18 || [[ГЕРБ – СДС]] ||align="right"| 642 931 ||align="right"| 26,388 ||align="center"| 69 |- |align="center"| 19 || [[Атака (партия)|Атака]] ||align="right"| 3 990 ||align="right"| 0,164 ||align="center"| – |- |align="center"| 20 || [[Народна партия „Истината и само истината“]] ||align="right"| 2 466 ||align="right"| 0,101 ||align="center"| – |- |align="center"| 21 || [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] ||align="right"| 7 948 ||align="right"| 0,326 ||align="center"| – |- |align="center"| 22 || Свободни избиратели ([[Републиканци за България|РБ]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]] и [[Зелен съюз|ЗС]]) ||align="right"| 6 295 ||align="right"| 0,258 ||align="center"| – |- |align="center"| 23 || [[България на труда и разума]] ||align="right"| 1 444 ||align="right"| 0,059 ||align="center"| – |- |align="center"| 24 || [[КОЙ]] ||align="right"| 2 022 ||align="right"| 0,083 ||align="center"| – |- |align="center"| 25 || [[Русофили за възраждане на Отечеството|Русофили за България]] ||align="right"| 8 858 ||align="right"| 0,364 ||align="center"| – |- |align="center"| 26 || [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ||align="right"| 346 063 ||align="right"| 14,203 ||align="center"| 37 |- |align="center"| 27 || [[Български възход]] ||align="right"| 10 308 ||align="right"| 0,423 ||align="center"| – |- |align="center"| 28 || [[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ||align="right"| 184 403 ||align="right"| 7,568 ||align="center"| 20 |- |align="center"| 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ||align="right"| 2 000 ||align="right"| 1,095 ||align="center"| – |- |align="center"| – || Не подкрепям никого ||align="right"| 82 618 ||align="right"| 3,396 ||align="center"| – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] in66w6qjnap8791fw1kdifkbwx3p9jz 12398360 12398039 2024-10-29T11:34:59Z 149.62.209.43 12398360 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България (октомври 2024) | страна = България | вид = парламентарни | процес = не | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юни 2024) | предишна-година = юни 2024 | дата = 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct/> | следващи-избори = | следваща-година = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 38,94 % ({{Повишение}} 4,53 %) | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[File:Бойко Борисов (52111618357).jpg|130x130px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ – СДС | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 24,71 %, <br>69 места | места1 = 68 | загубени-места1 = {{повишение}} 1 | народен-вот1 = 642 931 | проценти1 = 26,388 % | суинг1 = {{Повишение}} 1.67 %, <br>{{Повишение}} 112 329 гласа | цвят2 = 4200FF | image2 = [[File:Kiril Petkov 2022.jpg|130x130px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП – ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 14,33 %, <br>39 места | места2 = 37 | загубени-места2 = {{Понижение}} 2 | народен-вот2 = 346 063 | проценти2 = 14,2 % | суинг2 = {{Понижение}} 0,13 %, <br>{{Повишение}} 38 215 гласа | цвят3 = C09F62 | image3 = [[File:Костадин Костадинов снимка (cropped).jpg|130x130px]] | парт.-лидер3 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | партия3 = Възраждане (партия в България) | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 13,78 %, <br>38 места | места3 = 35 | загубени-места3 = {{Понижение}} 3 | народен-вот3 = 325 468 | проценти3 = 13,358 % | суинг3 = {{Понижение}} 0,42 %, <br>{{Повишение}} 29 553 гласа | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan Peevski (47NS).png|130x130px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС – Ново начало | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 17,06 %, <br>47 места (заедно с АПС) | места4 = 30 | загубени-места4 = {{Понижение}} 17 | народен-вот4 = 281 366 | проценти4 = 11,548 % | суинг4 = {{Понижение}} 5,51 %, <br>{{Понижение}} 85 196 гласа | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Atanas Zafirov (45NS).png|130x130px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Зафиров]] | партия5 = БСП – Обединена левица | лидер-от5 = 2024 | посл.-избори5 = 7,06 %, <br>19 места | места5 = 20 | загубени-места5 = {{Повишение}} 1 | народен-вот5 = 184 403 | проценти5 = 7,568 % | суинг5 = {{Повишение}} 0,41 %, <br>{{Повишение}} 32 846 гласа | цвят6 = 6147AA | image6 = [[File:Ahmed Dogan 2009 election night.jpg|130x130px]] | парт.-лидер6 = [[Ахмед Доган]] | партия6 = АПС | лидер-от6 = 2024 | посл.-избори6 = 17,06 % <br>47 места, (заедно с ДПС – Ново начало) | места6 = 19 | загубени-места6 = {{Понижение}} 28 | народен-вот6 = 182 263 | проценти6 = 7,481 % | суинг6 = {{Понижение}} 9,58%, <br>{{Понижение}} 184 299 гласа | цвят7 = 4BB9DE | image7 = [[File:No image (male).svg|125x125px]] | парт.-лидер7 = [[Слави Трифонов| Станислав Трифонов]] | партия7 = ИТН | лидер-от7 = 2020 | посл.-избори7 = 5,96 %, <br>16 места | места7 = 18 | загубени-места7 = {{Повишение}} 2 | народен-вот7 = 165 160 | проценти7 = 6,78 % | суинг7 = {{Повишение}} 0,82 %, <br>{{Повишение}} 37 174 гласа | цвят8 = BE0032 | image8 = [[File:Радостин Василев.jpg|125x125px]] | парт.-лидер8 = [[Радостин Василев]] | партия8 = МЕЧ | лидер-от8 = 2024 | посл.-избори8 = 2,98 %, <br>0 места | места8 = 12 | загубени-места8 = {{Повишение}} 12 | народен-вот8 = 111 946 | проценти8 = 4,595 % | суинг8 = {{Повишение}} 1,615 %, <br>{{Повишение}} 47 954 гласа | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = независим политик | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през октомври 2024 г.''' са [[избори]] в [[България]], на които се избират народни представители в [[LI народно събрание]]. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година [[L народно събрание]] не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.<ref name=20oct>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-objavi-vazmozhnata-data-na-sledvashtite-izbori.html|заглавие=Президентът обяви възможната дата на предсрочните избори}}</ref> == Предистория == След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|изборите през април 2021 г.]]<ref name=":2">{{Cite web |date=22 June 2022 |title=Bulgaria's Petkov points finger at mafia and Russia as government collapses |url=https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |access-date=10 April 2023 |website=POLITICO |language=en |archive-date=10 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230410183652/https://www.politico.eu/article/bulgarian-pm-petkov-government-lose-no-confidence-vote/ |url-status=live }}</ref><ref name=":3">{{Cite news |date=24 January 2023 |title=Bulgaria gears for its fifth election in two years on April 2 |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |access-date=10 April 2023 |archive-date=27 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230127213534/https://www.reuters.com/world/europe/bulgaria-hold-early-elections-april-2-president-2023-01-24/ |url-status=live }}</ref> [[Парламентарни избори в България (2023)|Изборите през 2023 г.]] отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на [[Бойко Борисов]] заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и „[[Има такъв народ]]“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.<ref>{{Cite web |date=3 April 2023 |title=Bulgarian elections: Pro-Russia party may 'force' a pro-EU coalition |url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |access-date=3 April 2023 |website=www.euractiv.com |language=en-GB |archive-date=4 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230404112858/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-elections-pro-russia-party-may-force-a-pro-eu-coalition-2/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=3 April 2023 |title=Ex-PM Borissov's GERB nudges ahead in Bulgarian election, partial results show |language=en |work=Reuters |url=https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |access-date=3 April 2023 |archive-date=3 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403073826/https://www.reuters.com/world/europe/ex-pm-borissovs-gerb-nudges-ahead-bulgarian-election-partial-results-2023-04-03/ |url-status=live }}</ref> На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП [[Николай Денков]] е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ [[Мария Габриел]] е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.<ref>{{Cite web |last=Христова |first=Анна |date=13 April 2023 |title=102-ото правителство академично до февруари – Денков пръв, после 9 месеца Габриел премиер (Обзор) |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |access-date=22 May 2023 |website=24chasa.com |language=bg |archive-date=11 June 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230611141446/https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14515749 |url-status=live }}</ref> Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.<ref>{{Cite news |date=5 March 2024 |title=Bulgaria's PM resigns, as agreed, amid some coalition confusion |url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-pm-resigns-agreed-amid-some-coalition-confusion-2024-03-05/ |work=[[Ройтерс]]}}</ref> На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.<ref>{{Cite web|url=https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|title=Bulgaria thrown into new political crisis, snap general election likely|publisher=BNE Intellinews|author=Denitsa Koseva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320095504/https://www.intellinews.com/bulgaria-thrown-into-new-political-crisis-snap-general-election-likely-317585/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya+Gabriel%27s+Proposed+Cabinet+Sparks+Controversy%3A+WCC-DB+Disagrees+with+Composition|title=Mariya Gabriel's Proposed Cabinet Sparks Controversy: WCC-DB Disagrees with Composition|publisher=Novinite|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075225/https://www.novinite.com/articles/224940/Mariya%20Gabriel%27s%20Proposed%20Cabinet%20Sparks%20Controversy%3A%20WCC-DB%20Disagrees%20with%20Composition|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|title=Bulgarian cabinet rotation falls, snap election looms|publisher=Euractiv|author=Krassen Nikolov|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=11 June 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611044222/https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-cabinet-rotation-falls-snap-election-looms/|url-status=live}}</ref> Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|title=Outgoing PM Denkov: We Can Sit at the Negotiation Table and Finish Them in a Reasonable Way|publisher=Bulgarian News Agency|author=Desislava Toncheva|date=20 March 2024|access-date=20 March 2024|archive-date=20 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240320075227/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/638481-outgoing-pm-denkov-we-can-sit-at-the-negotiation-table-and-finish-them-in-a-rea|url-status=live}}</ref> което да постигне подкрепа от мнозинството.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|title=Movement for Rights and Freedoms Will Decline Third Cabinet-Forming Mandate, Wants Early Elections Pronto|publisher=Bulgarian News Agency|author=Lyubomir Gigov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173523/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641010-movement-for-rights-and-freedoms-will-decline-third-cabinet-forming-mandate-wan|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|title=UPDATED: Gabriel Won't Run for PM, Clears Way for Early Elections|publisher=Bulgarian News Agency|author=Nikolay Zabov|date=24 March 2024|access-date=24 March 2024|archive-date=24 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240324173521/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/640975-gabriel-won-t-run-for-pm-clears-way-for-early-elections|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|title=Parliament Ends First Mandate for Government Formation|publisher=Bulgarian News Agency|author=Roumen Yanovski|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102914/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641885-parliament-ends-first-mandate-for-government-formation|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |date=25 March 2024 |title=A Failed Government Mandate: What's Next |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |access-date=25 March 2024 |publisher=Bulgarian News Agency |archive-date=25 March 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240325161129/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641271-a-failed-government-mandate-what-s-next |url-status=live }}</ref> ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|title=UPDATED: CC-DB Proposes to GERB-UDF that Second Cabinet-forming Mandate Be National, Common|publisher=Bulgarian News Agency|author=Dimitrina Solakova|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326102925/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/641862-cc-db-propose-to-gerb-udf-that-second-cabinet-forming-mandate-be-national-comm|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|title=UPDATED: GERB Turns Down CC-DB Last Offer for Government|publisher=Bulgarian News Agency|date=26 March 2024|access-date=26 March 2024|archive-date=26 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240326122603/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/642058-gerb-turns-down-cc-db-last-offer-for-government|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|title=Bulgaria's Political Crisis: WCC-DB Returned Second Mandate Unfulfilled – President To Convene The Parties In 10 Days|publisher=Novinite|date=27 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=28 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240328153418/https://www.novinite.com/articles/225140/Bulgaria%27s+Political+Crisis%3A+WCC-DB+Returned+Second+Mandate+Unfulfilled+-+President+To+Convene+The+Parties+In+10+Days|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/bulgarias-populists-reject-mandate-form-government-set-stage-snap-vote-2024-03-28/|title=Bulgaria's populists reject mandate to form government, set stage for snap vote|publisher=Reuters|date=28 March 2024}}</ref> На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|title=After All Three Government-Forming Mandates Fail, President Has to Find a Caretaker PM but that May Be an Uphill Task|publisher=Bulgarian News Agency|date=28 March 2024|access-date=28 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329015626/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/643762-after-all-three-government-forming-mandates-fail-president-has-to-find-a-careta|url-status=live}}</ref> президентът назначава председателя на Сметната палата [[Димитър Главчев]] за кандидат за служебен министър-председател.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|title=President Picks National Audit Office Head for Caretaker PM-Designate|publisher=Bulgarian News Agency|date=29 March 2024|access-date=29 March 2024|archive-date=29 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240329204720/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644684-president-picks-national-audit-office-head-for-caretaker-pm-designate|url-status=live}}</ref> Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|title=President Radev Assigns PM-designate Glavchev to Propose Caretaker Cabinet Lineup|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoana Vodenicharova|date=30 March 2024|access-date=30 March 2024|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330173959/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/644820-president-radev-assigns-pm-designate-glavchev-to-propose-caretaker-cabinet-lineu|url-status=live}}</ref> Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,<ref>{{Cite web |date=9 April 2024 |url=https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |title=Bulgarian parliament formally approves caretaker government to run country until June 9 elections |language=en |website=Associated Press |access-date=9 April 2024 |archive-date=11 April 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240411094254/https://apnews.com/article/bulgaria-interim-government-elections-420c9287382ee4bf93c8463842554617 |url-status=live }}</ref> след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|title=UPDATED: PM-Designate, President, Parliamentary Parties Hold Talks on Caretaker Cabinet|publisher=Bulgarian News Agency|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405111451/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/647997-pm-designate-president-parliamentary-parties-hold-talks-on-caretaker-cabinet|url-status=live}}</ref><ref name="9 June 2024 announced">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|title=UPDATED: European and Snap Parliamentary Elections in Bulgaria to be Held Simultaneously on June 9|publisher=Bulgarian News Agency|author=Yoanna Vodenova|date=5 April 2024|access-date=5 April 2024|archive-date=5 April 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240405110041/https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/648162-european-and-snap-parliamentary-elections-in-bulgaria-to-be-held-simultaneously-|url-status=live}}</ref> Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.<ref name=":2"/> и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.<ref>{{Cite web |date=2024-06-10 |title=Centre right bags victory in Bulgaria national and EU elections |url=https://www.euronews.com/my-europe/2024/06/10/centre-right-bags-victory-in-bulgaria-national-and-eu-elections |access-date=2024-08-04 |website=euronews |language=en}}</ref> Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,<ref name="NA50">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692888-new-parliament-opens|title=New Parliament Opens|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.<ref name="MPoath">{{Cite web|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/692940-new-mps-are-sworn-in|title=New MPs Are Sworn In|author=Petya Petrova|publisher=Bulgarian News Agency|date=19 June 2024|access-date=21 June 2024}}</ref> Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.<ref>{{Cite web |date=2024-08-04 |title=Bulgaria appears set for early elections as populist ITN says it will abandon bid for government |url=https://sofiaglobe.com/2024/08/04/bulgaria-appears-set-for-early-elections-as-populist-itn-says-it-will-abandon-bid-for-government/ |access-date=2024-08-04 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref><ref name="ITN-4Aug">{{Cite web|title=TISP Leader Trifonov Says Party Will Return to President Exploratory Mandate Unfulfilled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720381-tisp-leader-trifonov-says-party-will-return-to-president-exploratory-mandate-unf|author1=Metodi Yordanov|author2=Ivan Lazarov|date=4 August 2024|access-date=4 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref><ref name="3rd-failed-attempt">{{Cite web|title=Updated: There Is Such a People Returns Government-Forming Mandate Unfulfilled, New Snap Elections to Be Scheduled|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/720679-there-is-such-a-people-returns-government-forming-mandate-unfulfilled-new-snap-|author1=Nikolai Zabov|date=5 August 2024|access-date=5 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.<ref name="Grancharova-Kozhareva">{{Cite web|title=Updated: President Tasks New Caretaker PM with Forming Cabinet|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723327-president-tasks-new-caretaker-pm-with-forming-cabinet|author1=Matey Todorov|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.<ref name="Oct2024elections">{{Cite web|title=President Radev Says October 20 Best Date for Snap Elections|url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/723331-president-radev-says-october-20-best-date-for-snap-elections|author1=Diana Dukovska|date=9 August 2024|access-date=9 August 2024|website=BTA|language=en|archive-url=|archive-date=|url-status=}}</ref> На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/radev-ne-prie-ostavaneto-na-kalin-stoianov-v-mvr-niama-da-podpishe-ukaz-6206477 www.vesti.bg]</ref> поради несъгласието си в него да участва [[Калин Стоянов]] като [[Министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]]. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prezidentat-poiska-gorica-kozhareva-da-smeni-kalin-stojanov-tja-otkaza.html btvnovinite.bg]</ref> Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г. == Регистрации и участия == === Регистрирани партии === Участие в изборите са потвърдили 19 от общо 24 регистрирани от ЦИК партии<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/per</ref>, 3 други ([[Движение за права и свободи]], „[[За велика България]]“ и [[Национално движение „Единство“]]) получават отказ за регистрация, а 1 партия е подала заявление за участие прието в ЦИК, но върнато поради получено вътрешнопартийно възражение ([[Българска социалистическа партия|Българска Социалистическа Партия]]<ref>https://www.cik.bg/upload/259302/%E2%84%96+582-10092024-b.l.d.pdf</ref>) {{колони|* [[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]] * [[Атака (партия)|Атака]] * [[Булгари (партия)|Булгари]] * [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] * [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] * [[Има такъв народ]] * [[КОЙ]] * [[Народна партия „Истината и само истината“]] * [[Правото]] * [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] * [[България на труда и разума]] * [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]] (ДОСТ) * [[Социалистическа партия „Български път“]] * [[Морал, единство, чест]] (МЕЧ) * [[Глас народен]] * [[Величие (партия)|Величие]] * [[Бригада (партия в България)|Бригада]] * [[Български съюз за директна демокрация]] * [[Български възход]] * [[Волт (партия в България)|Волт]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати, подкрепя [[Продължаваме промяната]])<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18953652</ref> * [[Народна партия „Свобода и достойнство“]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri|title=https://www.bgonair.bg/a/218-izbori-2024/358934-tsik-obyavi-nomerata-na-partiite-i-koalitsiite-za-izborite-na-27-oktomvri}}</ref> * [[ВМРО – Българско национално движение]] (Партията не е регистрирала листи с кандидати за депутати)<ref>https://nova.bg/news/view/2024/10/04/472285/каракачанов-неучастието-на-вмро-в-изборите-е-форма-на-протест</ref> * [[Национално движение за права и свободи]] (Заличена по желание на партията)<ref>{{Cite news|url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002|title=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18961002}}</ref> * [[Единение (партия)|Единение]] (Заличена по желание на партията)<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18964215</ref>}} === Регистрирани коалиции === За участие в изборите са регистрирани 9 коалиции<ref>https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/registers/percoal</ref>, а 2 други („Демокрация, права и свободи - ДПС“ и „Има смисъл“) получават отказ за регистрация: * [[Движение за права и свободи – Ново начало]] ([[Движение за права и свободи]], [[Новите лидери]], [[Български гласъ]]) * Моя страна България ([[Обединена социалдемокрация]], [[Българската левица]]) * Русофили за България ([[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]], [[Партия на българските комунисти]], [[Русофили за възраждане на Отечеството]]) * Свободни избиратели ([[Зелен съюз]], [[Републиканци за България]], [[Съюз на свободните демократи]]) * [[Синя България]] ([[Консервативно обединение на десницата]], [[Български демократически форум]], [[Движение „Демократично действие – Д3“]], [[Българска нова демокрация]], [[Консервативна България]], [[Радикалдемократическа партия в България]], [[Обединени земеделци]]) * [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ([[Продължаваме промяната]], [[Движение „Да, България“]], [[Демократи за силна България]]) * [[БСП – Обединена левица]] ([[Българска социалистическа партия]], [[Алтернатива за българско възраждане]], [[Българска социалдемокрация – Евролевица]], [[Движение 21]], [[Европейска сигурност и интеграция]], [[Движение за социален хуманизъм]], [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Политически клуб „Тракия“]], [[Политическо движение „Социалдемократи“]], [[Изправи се, България]], [[МИР]], [[Комунистическа партия на България]], [[Българската пролет]], [[Съюз за отечеството]], [[Подем (партия в България)|Подем]]) * [[ГЕРБ – СДС]] – ([[ГЕРБ]], [[Съюз на демократичните сили]]) * [[Алианс за права и свободи]] ([[Справедлива България – обединени родолюбци]], [[Земеделски народен съюз]]) === Регистрирани инициативни комитети === Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3749/2024-09-26}}</ref> * ИК Чавдар Иванов Попов<ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/decisions/43/2024-09-23</ref> === Участници === Поредност на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване в изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г.:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25|заглавие=https://www.cik.bg/bg/decisions/3738/2024-09-25}}</ref> {| class="wikitable" |'''Номер''' |'''Партия, коалиция или инициативен комитет''' |'''Сайт''' |- |1 |[[ДОСТ]] | * [https://www.facebook.com/p/Пп-Дост-Търговище-100067185283115 https://www.facebook.com/Пп-Дост] |- |2 |[[Глас народен]] | * https://glasnaroden.com/ |- |3 |[[Социалистическа партия „Български път“]] | * http://спбългарскипът.бг |- |4 |[[Величие (партия)|Величие]] | * https://velichie.bg/ |- |5 |[[Булгари (партия)|Булгари]] | * https://bulgaribg.com/ |- |6 |Моя страна България | * https://osdbg.org/ * https://levicata.org/ |- |7 |[[Има такъв народ]] | * https://pp-itn.bg/ |- |8 |[[ДПС – Ново начало]] | * https://dpsbg.eu/ * https://kantoramiteva.com/novitelideri/ * https://ppbulgarskiglas.bg/ |- |9 |[[Бригада (партия в България)|Бригада]] | * https://ppbrigada.com/ |- |10 |[[Партия на зелените]] | * https://partianazelenite.bg/ |- |11 |[[Правото]] | * https://www.pravoto.bg/ |- |12 |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | * https://vazrazhdane.bg/ |- |13 |[[Алианс за права и свободи|АПС]] | * https://www.dps.bg/ * [https://www.facebook.com/groups/202683956424332/ https://www.facebook.com/groups/АПС/] * https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev.official/ * https://zns.bg/ |- |14 |[[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС – НД]] | * https://idem.bg/bns/ |- |15 |[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | * https://www.budd.bg/ |- |16 |[[Синя България]] | * https://sinyabulgaria.bg/ * https://bulgarianconservatives.eu/ * https://www.bdforum.bg/ * https://www.facebook.com/DvijenieDemokratichnoDeistvie * https://www.bnd.bg/ * https://nfsb.bg/ * https://www.rdp-bg.org/ * https://zemedelci.org/ |- |17 |[[МЕЧ]] | * https://www.ppmech.bg/ |- |18 |[[ГЕРБ – СДС]] | * https://gerb.bg/ * https://www.sds.bg/ |- |19 |[[Атака (партия)|Атака]] | * https://www.facebook.com/volen.ataka |- |20 |[[Народна партия „Истината и само истината“]] | * [https://www.facebook.com/profile.php?id=100063805545269 https://www.facebook.com/НПИстинатаИСамоИстината] |- |21 |[[Пряка демокрация]] | * https://www.directdemocracy.bg/ |- |22 |Свободни избиратели | * https://republikanci.bg/ * [https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи-100069734834636 https://www.facebook.com/Съюз-Свободни-Демократи] * [https://sgs.justice.bg/upload/47691/574-10.pdf https://sgs.justice.bg/УставППЗеленСъюз] |- |23 |[[България на труда и разума|БТР]] | * https://www.btr.bg/ |- |24 |[[КОЙ]] | * https://www.facebook.com/svetozar.saev |- |25 |Русофили за България | * [https://www.facebook.com/198894487912603 https://www.facebook.com/РусофилиЗаБългария] * [https://www.facebook.com/230891736987673 https://www.facebook.com/БКП] * [https://www.facebook.com/146934655473280 https://www.facebook.com/ПБК] * https://ppvo.bg/ |- |26 |[[ПП – ДБ]] | * https://ppdb.bg/ * https://promeni.bg/ * https://dabulgaria.bg/ * https://dsb.bg/ |- |27 |[[Български възход]] | * https://www.bgvazhod.com/ |- |28 |[[БСП – Обединена левица]] | * https://bsp.bg/ * https://abv-alternativa.bg/ * https://bgsd.eu/ * https://d21.bg/ * https://ppesi.eu/ * https://dsh.bg/ * https://ekoglasnost.bg/ * https://www.pktrakia.com/ * https://www.pdsocialdemocrati.org/ * https://izpravise.bg/ * https://www.mirbg.bg/ * https://comparty.bg/ * http://drp.4stupki.com/ * https://www.os-bulgaria.org/ * https://pp-podem.bg/ |- |29 |Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ([[Плевен]]) <ref>https://rik15.cik.bg/ns2024/candidates</ref> | * https://www.facebook.com/people/Чавдар-Попов/61551065911197 |} == Социологически проучвания == Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“. За парламентарно мнозинство са необходими 121 места. {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" ! rowspan="3" |Агенция ! rowspan="3" |Финансиране ! rowspan="3" |Период на проучването ! rowspan="3" |Извадка ! rowspan="2" |[[ГЕРБ-СДС]] ! colspan="2" |[[ДПС]] ! rowspan="2" |[[ПП-ДБ|ПП – ДБ]] ! rowspan="2" |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ! rowspan="2" |[[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ! rowspan="2" |[[ИТН]] ! rowspan="2" |[[Величие (партия)|Величие]] ! rowspan="3" |Друг ! rowspan="3" |Не подкрепям никого ! rowspan="3" |Преднина на първия |- ! style="width:50px;"|[[Алианс за права и свободи|АПС]] ! style="width:50px;"|[[ДПС - Ново начало|ДПС-НН]] |- ! style="background:#0056A7;" | ! style="background:#9D1AE6;" | ! style="background:#0065B7;" | ! style="background:#4200ff" | ! style="background:#C09F62" | ! style="background:#FF0000;" | ! style="background:#4BB9DE;" | ! style="background:#AC2225;" | |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0"|25 октомври 2024 г. | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0"|Закриване на предизборната кампания |- |[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19178489 Alpha Research] |Alpha Research |20 - 23 октомври 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|26,5 |7,9 |7,4 |14,9 |14,2 |7,2 |6,1 |2,6 |6,7 |3,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|11,6 |- |[https://offnews.bg/izbori/ekzakta-71-ot-balgarite-ne-viarvat-che-shte-ima-stabilno-upravlenie-832776.html Exacta] |Exacta |19 - 22 октомври 2024 |1070 |style="background:#CCE6FF"|26,7 |8,1 |7,3 |14,6 |14,3 |7,5 |6,0 |2,7 |6,3 |2,0 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|12,1 |- |[https://www.svobodnaevropa.bg/a/33136316.html trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |16 - 22 октомври 2024 |1002 |style="background:#CCE6FF"|24,9 |7,8 |7,0 |14,8 |15,2 |6,5 |6,6 |3,6 |7,9 |4.3 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,7 |- |[https://www.gallup-international.bg/49018/bnr-electoral-snapshot-25-10-2024/ Gallup International] |[[Българско национално радио|БНР]] |10 - 21 октомври 2024 |1007 |style="background:#CCE6FF"|26,1 |7,8 |7,6 |16,2 |14,9 |7,1 |6,2 |3,8 |4,9 |3,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-7-partii-vlizat-v-51-ija-parlament-vtoroto-mjasto-ne-e-resheno.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |15 - 20 октомври 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,0 |8,3 |7,2 |14,1 |13,1 |7,0 |4,6 |3,6 |1,8 |2,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,9 |- |[https://boulevardbulgaria.bg/articles/sova-haris-8-partii-v-parlamenta-bsp-vdiga-podkrepata-si Sova Haris] |Информационна агенция ПИК |11 - 17 октомври 2024 |800 |style="background:#CCE6FF"|25,0 |8,5 |6,3 |14,4 |14,1 |9,6 |6,6 |4,1 |4,0 |2,6 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,6 |- |[https://www.investor.bg/a/516-politika/402429-mediana-7-partii-vlizat-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-dnes Mediana] |Mediana |8 - 13 октомври 2024 г. |978 |style="background:#CCE6FF"|24,5 |8,7 |5,0 |12,1 |13,7 |8,8 |7,0 |0,7 |3,3 |11,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,8 |- |[https://www.gallup-international.bg/48972/at-the-beginning-of-october/ Gallup International] |Gallup International |28 септември - 6 октомври 2024 г. |806 |style="background:#CCE6FF"|25,7 |8,3 |6,9 |16,6 |15,4 |7,1 |6,3 |3,2 |5,7 |3,1 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,1 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |27 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |Откриване на предизборната кампания |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/ako-izborite-bjaha-dnes-itn-i-velichie-ne-preskachat-barierata-ot-4.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |25 септември – 1 октомври 2024 |1011 |style="background:#CCE6FF"|23,1 |8,4 |6,4 |14,1 |13,3 |5,3 |3,4 |3,2 |8,1 |2,4 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,0 |- |[https://rctrend.bg/project/211525/ trend] |[[24 часа (вестник)|24 часа]] |17 – 24 септември 2024 |1003 |style="background:#CCE6FF"|24,8 |8,5 |5,8 |15,1 |15,6 |6,9 |6,9 |3,4 |7,9 |3,9 |class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,2 |- |[https://alpharesearch.bg/post/1025-na-starta-na-kampaniata-sedem-politicheski-sili-v-budeshtia-parlament.html Alpha Research] |Alpha Research |18 – 24 септември 2024 |1000 |style="background:#CCE6FF"|23,9 |7,9 |6,1 |14,4 |14,2 |6,3 |5,4 |3,2 |5,2 | | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|9,5 |- | colspan="3" style="background:#e0e0e0" |11 септември 2024 | colspan="12" style="font-weight:bold;background:#e0e0e0" |ДПС се разцепва на Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало |- |[https://www.mediapool.bg/market-links-dps-izliza-vtora-sila-na-izborite-ako-se-yavi-edinna-news362515.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|13 – 24 август 2024 |1038 |style="background:#CCE6FF"|21,9 |colspan="2" |15,4 |14,3 |11,5 |6,2 |3,2 |2 |6,7 |2,5 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,5 |- |[https://www.gallup-international.bg/48883/electoral-attitudes-2/ Gallup] |[[БНТ]] |data-sort-value="2024-07-28"|1 – 9 август 2024 |802 |style="background:#CCE6FF"|25,2 |colspan="2" |14,5 |15,2 |14,2 |7,3 |6,2 |3,6 |13,8 |– | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|10,0 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-iznenadvashti-rezultati-otnosno-eventualni-predsrochni-izbori.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|20 – 28 юли 2024 |1008 |style="background:#CCE6FF"|23,0 |colspan="2" | 12,8 |15,3 |11,0 |6,9 |5,2 |3,7 | colspan="2" |22,1 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|7,7 |- |[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/market-links-spored-20-reshenieto-sled-vota-e-kabinet-mezhdu-gerb-dps-i-treta-sila.html Market Links] |[[Би Ти Ви|bTV Media Group]] |data-sort-value="2024-07-28"|18 – 25 юни 2024 |1014 |style="background:#CCE6FF"|24,4 |colspan="2" |18,3 |16,2 |13,8 |5,3 |5,4 |5,0 |6,7 |5,8 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;"|6,1 |- style="background:#EFEFEF;" |colspan="2" |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|Резултати от изборите през юни 2024]] |9 юни 2024 | |style="background:#CCE6FF"|24,0 |colspan="2" |16,6 |13,9 |13,4 |6,9 |5,8 |4,5 |12,3 |2,9 | class="unsortable" style="background:#0056A7; color:white;" |7,4 |- |} == Резултати == {| class="wikitable sortable" |+ Обобщени данни от гласуването за избор на народни представители <br>в [[LI народно събрание]] към 17:00 ч. на 28.10.2024 г. <br>при обработени 100 % протоколи от СИК в РИК<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html | заглавие = Данни към 17:00 на 28.10.2024 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в РИК | достъп_дата = 2024-10-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Централна избирателна комисия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> |- ! № !! Партия или коалиция !! Гласове !! % !! Места в НС |- |align="center"| 1 || [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] ||align="right"| 2 259 ||align="right"| 0,093 ||align="center"| – |- |align="center"| 2 || [[Глас народен]] ||align="right"| 7 299 ||align="right"| 0,300 ||align="center"| – |- |align="center"| 3 || Социалистическа партия „Български път“ ||align="right"| 1 578 ||align="right"| 0,065 ||align="center"| – |- |align="center"| 4 || [[Величие (партия)|Величие]] ||align="right"| 97 430 ||align="right"| 3,999 ||align="center"| – |- |align="center"| 5 || [[Булгари (партия)|Булгари]] ||align="right"| 1 737 ||align="right"| 0,071 ||align="center"| – |- |align="center"| 6 || Моя страна България ||align="right"| 2 781 ||align="right"| 0,114 ||align="center"| – |- |align="center"| 7 || [[Има такъв народ]] ||align="right"| 165 160 ||align="right"| 6,779 ||align="center"| 18 |- |align="center"| 8 || [[ДПС – Ново начало]] ||align="right"| 281 366 ||align="right"| 11,548 ||align="center"| 30 |- |align="center"| 9 || [[Бригада (партия в България)|Бригада]] ||align="right"| 1 172 ||align="right"| 0,048 ||align="center"| – |- |align="center"| 10 || [[Партия на зелените]] ||align="right"| 4 897 ||align="right"| 0,201 ||align="center"| – |- |align="center"| 11 || [[Правото]] ||align="right"| 2 372 ||align="right"| 0,097 ||align="center"| – |- |align="center"| 12 || [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] ||align="right"| 325 468 ||align="right"| 13,358 ||align="center"| 35 |- |align="center"| 13 || [[Алианс за права и свободи|Алианс за права и свободи (АПС)]] ||align="right"| 182 263 ||align="right"| 7,481 ||align="center"| 19 |- |align="center"| 14 || [[Български национален съюз „Нова демокрация“]] ||align="right"| 2 237 ||align="right"| 0,092 ||align="center"| – |- |align="center"| 15 || [[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] ||align="right"| 1 716 ||align="right"| 0,070 ||align="center"| – |- |align="center"| 16 || [[Синя България]] ||align="right"| 26 066 ||align="right"| 1,070 ||align="center"| – |- |align="center"| 17 || [[Морал, единство, чест|МЕЧ]] ||align="right"| 111 946 ||align="right"| 4,595 ||align="center"| 12 |- |align="center"| 18 || [[ГЕРБ – СДС]] ||align="right"| 642 931 ||align="right"| 26,388 ||align="center"| 69 |- |align="center"| 19 || [[Атака (партия)|Атака]] ||align="right"| 3 990 ||align="right"| 0,164 ||align="center"| – |- |align="center"| 20 || [[Народна партия „Истината и само истината“]] ||align="right"| 2 466 ||align="right"| 0,101 ||align="center"| – |- |align="center"| 21 || [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] ||align="right"| 7 948 ||align="right"| 0,326 ||align="center"| – |- |align="center"| 22 || Свободни избиратели ([[Републиканци за България|РБ]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]] и [[Зелен съюз|ЗС]]) ||align="right"| 6 295 ||align="right"| 0,258 ||align="center"| – |- |align="center"| 23 || [[България на труда и разума]] ||align="right"| 1 444 ||align="right"| 0,059 ||align="center"| – |- |align="center"| 24 || [[КОЙ]] ||align="right"| 2 022 ||align="right"| 0,083 ||align="center"| – |- |align="center"| 25 || [[Русофили за възраждане на Отечеството|Русофили за България]] ||align="right"| 8 858 ||align="right"| 0,364 ||align="center"| – |- |align="center"| 26 || [[Продължаваме промяната – Демократична България]] ||align="right"| 346 063 ||align="right"| 14,203 ||align="center"| 37 |- |align="center"| 27 || [[Български възход]] ||align="right"| 10 308 ||align="right"| 0,423 ||align="center"| – |- |align="center"| 28 || [[БСП за България|БСП – Обединена левица]] ||align="right"| 184 403 ||align="right"| 7,568 ||align="center"| 20 |- |align="center"| 29 (15 ИР) || Чавдар Иванов Попов – независим кандидат ||align="right"| 2 000 ||align="right"| 1,095 ||align="center"| – |- |align="center"| – || Не подкрепям никого ||align="right"| 82 618 ||align="right"| 3,396 ||align="center"| – |} == Външни препратки == * [https://results.cik.bg/pe202410/rezultati/index.html Избори за народни представители 27 октомври 2024] == Източници == <references /> {{Избори в България}} [[Категория:Парламентарни избори в България]] [[Категория:Избори през 2024 година]] [[Категория:2024 година в България]] 7zak183tf58ywyutyybzin1q5f8rwe9 118 868492 12398147 12353778 2024-10-29T08:00:21Z Luxferuer 25980 12398147 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20241029080020|поставил=Luxferuer|причина=неизпълними изисквания}} {{в инкубатора}} {{личност|поет}} '''Надежда Искрова Косева''' е български поет, носител на литературни награди, автор на проза и [[есе]]истика. Дъщеря е на проф. [[Искро Косев]]. Родена е в [[Копривщица]], има двойно гражданство – на България и [[Канада]]. Завършва италианска и българска филология в [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. Нейни са стихосбирки и е преводач е на [[Енциклика|енциклики]] от [[Йоан Павел II]] – „Uomo e donna lo creo` – Catechesi sull` amore umano“ („Мъж и жена го сътвори – Катехизис на човешката любов“) (1993) със съставител [[Драгомир Петров]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg.linkedin.com/in/nadezhda-iskrova-2ba65464 | заглавие = Nadezhda Iskrova | достъп_дата = 18 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bg.linkedin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/100682932/malchania-ot-nadejda | заглавие = Мълчания от Надежда (аудио) | достъп_дата = 18 август 2024 | фамилно_име = Кюркчиева | първо_име = Димитрина | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 април 2016 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Започва с публикации в сп. „Родна реч“, „[[Студентска трибуна]]“, „Народна младеж“, „[[Пламък (1957)|Пламък]]“, „[[Култура (вестник)|Култура]]“, „[[Литературен фронт]]“. Радио „Христо Ботев“ излъчва публицистични материали от младата авторка. Приета е в литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ на писателите студенти.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=479&fbclid=IwY2xjawExkhNleHRuA2FlbQIxMAABHehLDbzo7eSdufU_raz338k7o_i3LdAwUfNaLJk-QV2ZU_VODn7zudHX5w_aem_LyNl3TuBJBswsmHw_tQcSA | заглавие = Надежда Искрова | достъп_дата = 20 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Награди == * Национална награда за студентска поезия (1981).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://kulturni-novini.info/sections/4/news/23334-poetesata-nadezhda-iskrova-progovarya-v-stihove-sled-17-godini-malchanie | заглавие = Поетесата Надежда Искрова проговаря в стихове след 17 години мълчание | достъп_дата = 18 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 април 2016 | труд = | издател = kulturni-novini.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Библиография == === Авторски === * {{cite book | title = Вричане | last = Искрова | first = Надежда | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1988 | edition = | publisher = Народна младеж | location = София | isbn = | doi = | pages = 39 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/2374771-vrichane | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Думи, тъга и обич | last = Искрова | first = Надежда | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1998 | edition = | publisher = Издателско ателие Аб | location = София | isbn = 954-8786-62-1 | doi = | pages = 96 | url = https://ilib.libsofia.bg/bg/bool-simp.php?db=&bool=(0=%D4%EE%F2%E5%E2,%20%C3%E5%EE%F0%E3%E8$)&page=2 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Мълчания от Надежда | last = Искрова | first = Надежда | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Сиела | location = София | isbn = 9789542819011 | doi = | pages = 192 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/2952745-malchaniya-ot-nadezhda | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Преводи === * {{cite book | title = Скорпионите | last = Лъдлъм | first = Робърт | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1994 | edition = | publisher = Прозорец | location = София | isbn = 954-733-71-2 | doi = | pages = 416 | url = https://biblio.chitanka.info/books/1257/revisions | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Малки приказки за кученца | last = Монтеманьо | first = В | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1998 | edition = | publisher = Прозорец | location = София | isbn = 954-8079-54-2 | doi = | pages = | url = http://catalog.libvar.bg/view/show_avt_data.pl?id=41618&SRV=false&LANG= | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Редактор === * {{cite book | title = Писахме да се знае. Адът | last = Станилов, Васил Павлов, Ватова, Пенка Трифонова | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Catalog.libvar.bg | location = София | isbn = 978-954-8248-57-0 | doi = | pages = Кн. 3 | url = http://catalog.libvar.bg/view/show_short_rec.pl?id=57258&SC=avtorid&RC=3&SRV=false&LANG=&CS=41619&SA=%C8%F1%EA%F0%EE%E2%E0%2C%20%CD%E0%E4%E5%E6%E4%E0 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Искрова, Надежда}} [[Категория:Български поетеси]] [[Категория:Български писателки]] [[Категория:Български преводачи на италианоезична литература]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет]] [[Категория:Косеви (Копривщица)]] [[Категория:Родени в Копривщица]] 1b63880djkubm3a66ssca7gzmdujvnw 0 868855 12398252 12395193 2024-10-29T09:19:39Z Станислав Николаев 13436 12398252 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 011 на „Авианка“|снимка=Boeing 747-283BM, Avianca AN1396439.jpg|описание=Самолетът, който участва в катастрофата, сниман през август 1983 г.|дата=[[27 ноември]] [[1983]] г.|място=Мехорада дел Кампо, близо до международното [[летище „Адолфо Суарес Мадрид-Барахас“]], [[Мадрид]], [[Испания]]|причина=Контролиран полет в терена поради пилотска грешка, навигационна грешка и др.|тип1=„[[Боинг 747|Боинг 747-283BM Комби]]“|авиокомпания1=„[[Авианка]]“|кодово име1=HK-2910X|маршрут1=[[Франкфурт на Майн]]{{refn|Първият сегмент е отменен за този полет.|group=Б}} – [[Париж]] – [[Мадрид]] – [[Каракас]] – [[Богота]]|пътници1=169|екипаж1=23|загинали1=181|оцелели1=11}} '''Полет 011 на „Авианка“''' е международен редовен [[Авиокомпания|пътнически полет]], изпълняван от „[[Боинг 747|Боинг 747-283BM Комби]]“ с маршрут от [[Франкфурт на Майн]] до [[Богота]] през [[Париж]], [[Мадрид]] и [[Каракас]], който се разбива близо до Мадрид на 27 ноември 1983 г.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327520|заглавие=Accident description|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-08-26}}</ref> Самолетът излита от [[летище „Париж-Шарл дьо Гол“]] в 22:25 ч. на 26 ноември 1983 г. за [[летище „Адолфо Суарес Мадрид-Барахас“]], Мадрид. Полетът обаче е отложен в очакване на допълнителни пътници от полет на „[[Луфтханза]]“ поради отмяна на сегмента Париж – Франкфурт – Париж от „[[Авианка]]“ по оперативни причини.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aviation.mid.gov.kz/images/stories/contents/196_en.pdf|заглавие=ICAO Circular (196-AN/119)|автор=Aircraft Accident Digest.|дата=1984|издател=aviation.mid.gov.kz|страници=105–141|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150217202548/http://aviation.mid.gov.kz/images/stories/contents/196_en.pdf|архив_дата=2015-02-17|достъп_дата=2024-08-26}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Gero|first=David|title=Aviation Disasters: The World’s Major Civil Airliner Crashes Since 1950|url=https://books.google.bg/books?id=tw0TDQAAQBAJ&pg=PT251&redir_esc=y|accessdate=2024-08-26|year=2009|publisher=History Press|lang=en|isbn=0752499920|pages=251}}</ref> По време на подхода на системата за кацане по прибори към писта 33 „Боингът“ се разбива в хълм на около 12 километра югоизточно от летището, като по този начин убива 181 души, включително 19 дежурни и 4 извън дежурни членове на екипажа. 11-те пътници, които оцеляват, са тежко ранени,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1983/11/27/world/176-are-believed-killed-in-crash-of-747-jet-near-madrid-s-airport.html|заглавие=176 ARE BELIEVED KILLED IN CRASH OF 747 JET NEAR MADRID'S AIRPORT|автор=Reuters|дата=1983-11-27|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-08-26}}</ref> докато самият самолет е напълно унищожен от удара и последвалия пожар.<ref name=":1" /> Причината за инцидента се смята, че е пилотска грешка, защото капитанът неправилно определя позицията на самолета<ref name=":0" /> и не са установени други причини, свързани с техническото състояните на машината.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1991-03-10-mn-385-story.html|заглавие=COLUMN ONE : A People Problem in the Air : Technology and engineering advances have made the machinery of air travel safer. But federal records disclose a vast array of procedural blunders by pilots and air traffic controllers.|фамилно_име=REMPEL|първо_име=WILLIAM|дата=1991-03-10|труд=Business|издател=latimes.com|език=en|достъп_дата=2024-08-26}}</ref> Към 2024 г. полет 011 на „Авианка“ остава вторият най-смъртоносен авиационен инцидент на испанска територия (най-смъртоносният е [[Авиокатастрофа на Тенерифе на 27 март 1977 г.|катастрофата на летището в Тенерифе]]), най-смъртоносният инцидент в континентална Испания и най-смъртоносният инцидент в историята на „Авианка“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1983/11/28/world/death-toll-in-the-crash-of-747-jet-near-madrid-airport-rises-to-183.html|заглавие=DEATH TOLL IN THE CRASH OF 747 JET NEAR MADRID AIRPORT RISES TO 183|автор=AP|дата=1983-11-28|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-08-26}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]] * [[Полет 801 на „Кориън Еър“]] * [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]] * [[Полет 5022 на „Спанеър“]] * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/asndb/327520 Описание на произшествието] в мрежата за авиационна безопасност {{Превод от|en|Avianca Flight 011|1242345204}} [[Категория:История на Мадрид]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]] t0r553yndk681by4q2vkqclr3m5n8bs 0 868906 12398259 12382703 2024-10-29T09:25:56Z Станислав Николаев 13436 12398259 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 9268 на „Метроджет“|снимка=Metrojet Airbus A321-231 EI-ETJ.jpg|описание=Самолетът, който участва в терористичната атака, сниман през 2015 г.|дата=[[31 октомври]] [[2015]] г.|място=Близо до Хаусна, провинция [[Северен Синай]], [[Египет]]|причина=Атентат от клона на Ислямска държава в Синай|тип1=„[[Еърбъс А321|Еърбъс А321-231]]“|авиокомпания1=„[[Метроджет]]“|кодово име1=EI-ETJ|маршрут1=[[Шарм еш-Шейх]] – [[Санкт Петербург]]|пътници1=217|екипаж1=7|загинали1=224|оцелели1=0}} '''Полет 9268 на „Метроджет“''' е международен чартърен пътнически полет,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.scmp.com/news/world/article/1874381/russian-airliner-crashes-egypts-sinai-peninsula-carrying-224-people|заглавие=No survivors in 'tragic scene': A Russian Airliner crashes into Sinai killing all 224 people on board|автор=Reuters , AP|дата=2015-10-31|труд=World|издател=scmp.com|език=en|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> управляван от руската авиокомпания „Когалимавиа“ (маркирана като „[[Метроджет]]“). На 31 октомври 2015 г. в 06:13 ч. „[[Еърбъс А321|Еърбъс А321-231]]“, който изпълнява полета, експлодира над северния [[Синайски полуостров]] след излитането от [[Международно летище „Шарм Ел Шейх“|международното летище „Шарм Ел Шейх“]], [[Египет]] на път за [[летище Пулково]], [[Санкт Петербург]], [[Русия]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/654069-224-dushi-zaginaha-pri-samoletna-katastrofa-v-egipet-obzor|заглавие=224 души загинаха при самолетна катастрофа в Египет (ОБЗОР)|автор=БНТ|дата=2015-10-31|издател=bntnews.bg|език=bg|достъп_дата=2024-08-27}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/islyamska-darzhava-poe-otgovornost-za-samoletnata-katastrofa-v-egipet-news241213.html|заглавие="Ислямска държава" пое отговорност за самолетната катастрофа в Египет|дата=2015-10-31|издател=mediapool.bg|език=bg|достъп_дата=2024-08-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.metrojet.ru/posts/71-informatsiya-po-reysu-9268-sharm-el-sheyh-sankt-peterburg-31-oktyabrya-2015|заглавие=Информация по рейсу 7К-9268 Шарм-Эль-Шейх – Санкт-Петербург 31 октября 2015|дата=2015-10-31|издател=metrojet.ru|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151104012641/http://www.metrojet.ru/posts/71-informatsiya-po-reysu-9268-sharm-el-sheyh-sankt-peterburg-31-oktyabrya-2015|архив_дата=2015-11-04|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> Повечето от хората на борда са туристи. Пътниците са 212 руснаци, 4 украинци и 1 беларусин.<ref name=":0" /> На борда има и 7 членове на екипажа, всичките руснаци.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mchs.gov.ru/operationalpage/Operativnaja_informacija/item/5216330/|заглавие=Список пассажиров и экипажа самолета Airbus A321 авиакомпании «КогалымАвиа» 7К9268|дата=2015-10-31|труд=Оперативные события|издател=mchs.gov.ru|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170813085832/http://www.mchs.gov.ru/operationalpage/Operativnaja_informacija/item/5216330/|архив_дата=2017-08-13|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> Малко след катастрофата клонът на [[Ислямска държава]] в Синай поема отговорност за инцидента, който се случва в близост до бунтовниците в Синай.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://manager.bg/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0-%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%B2-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82|заглавие=Бомба е свалила руския самолет в Египет|дата=2015-11-17|труд=Свят|издател=manager.bg|език=bg|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> Отговорността е поета в „[[Туитър]]“ чрез видео изявление на [[Абу Осама ал-Масри]], лидер на синайския клон на групировката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thesundaytimes.co.uk/sto/news/uk_news/National/Terrorism/article1630319.ece|заглавие=Plane bombing mastermind unmasked as Egyptian cleric|автор=Dipesh Gadher and Miles Amoore|дата=2015-11-08|труд=Terrorism|издател=thesundaytimes.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151117014736/http://www.thesundaytimes.co.uk/sto/news/uk_news/National/Terrorism/article1630319.ece|архив_дата=2015-11-17|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> Организацията публикува и снимка в своето онлайн списание, за която се казва, че на нея е използваната бомба.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/sviat/evropa/id-pokaza-snimka-na-bombata-svalila-ruskiia-samolet-6045716|заглавие=ИД публикува снимка на бомбата, с която свалила руския самолет|дата=2015-11-18|труд=Свят|издател=vesti.bg|език=bg|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> До 4 ноември 2015 г. британските и американските власти подозират, че причината за катастрофата е бомба.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/live/2015/nov/04/russian-plane-crash-may-have-been-caused-by-explosive-devcice-uk-says-live|заглавие=Russian plane crash in Egypt may have been result of bomb, US and UK say – as it happened|автор=Josh Halliday and Ben Quinn|дата=2015-11-04|труд=Egypt|издател=theguardian.com|език=en|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> На 8 ноември 2015 г. анонимен член на египетския екип за разследване казва, че следователите са „90 процента сигурни“, че самолетът е свален от бомба. Водещият изследовател Айман ал-Мукадам казва, че други възможни причини за катастрофата включват [[Взрив|експлозия]] на гориво, [[Умора на материала|умора на метала]] и прегряване на [[Литиевойонна батерия|литиевите батерии]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-egypt-crash-russia-flights-tourists-idUSKCN0SX07D20151108/|заглавие=Exclusive: Investigators '90 percent sure' bomb downed Russian plane|автор=Ahmed Mohamed Hassan and Michael Georgy|дата=2015-11-08|труд=World|издател=reuters.com|език=en|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> Руската [[федерална служба за сигурност]] обявява на 17 ноември 2015 г., че това е терористична атака, причинена от самоделна бомба, съдържаща [[Тротилов еквивалент|еквивалента]] на до 1 килограм [[тротил]], която е детонирана по време на полета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/665180-rusiya-ofitsialno-potva-rdi-che-ruskiyat-samolet-nad-egipet-e-bil-vzriven-obzor|заглавие=Русия официално потвърди, че руският самолет над Египет е бил взривен (ОБЗОР)|автор=БНТ|дата=2015-11-17|издател=bntnews.b|език=bg|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> На 24 февруари 2016 г. египетският президент [[Абдел Фатах Сиси]] признава, че катастрофата е причинена от [[тероризъм]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/svetut/egipet-prizna-za-prav-pat-che-ruskijat-samolet-e-svalen-ot-teroristi.html|заглавие=Египет призна за пръв път, че руският самолет е свален от терористи|дата=2016-02-24|труд=Светът|издател=btvnovinite.bg|език=bg|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> През март 2020 г. египетски апелативен съд постановява, че катастрофата не е терористичен акт, и отхвърля съдебните дела срещу държавни служители и „Метроджет“. Според апелативния съд самоличността на 224-те жертви не е официално установена и в резултат на това е невъзможно да им се изплати обезщетение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2020/03/04/deadly-russian-plane-crash-not-terrorism-egypt-says-a69511|заглавие=Deadly Russian Plane Crash ‘Not Terrorism,’ Egypt Says|дата=2020-03-04|издател=themoscowtimes.com|език=en|достъп_дата=2024-08-27}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет на 604 на „Флаш Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/asndb/320193 Запис на злополука] * [https://web.archive.org/web/20160304172603/http://urgent.metrojet.ru/ Информация за полет 7K-9268] Архивирано копие на кризисната страница на „Метроджет“ относно полет 9268 (на руски) * [https://web.archive.org/web/20170813085832/http://www.mchs.gov.ru/operationalpage/Operativnaja_informacija/item/5216330/ Списък на пътниците] (на руски) {{Превод от|en|Metrojet Flight 9268|1241041251}} [[Категория:2015 година в Русия]] [[Категория:Авиация в Русия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]] j1tu9mjr0gyv5huxj7g7h5enmy8gf6x 14 868976 12398218 12353923 2024-10-29T08:46:52Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398218 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват произшествия и инциденти с участието на самолети на „Американ Еърлайнс“. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] obzdnjh4t918r49uzqvfpjnq9p2rdhw 0 869021 12398269 12388334 2024-10-29T09:39:50Z Станислав Николаев 13436 12398269 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 4590 на „Ер Франс“|снимка=Aerospatiale-BAC Concorde 101, Air France AN0702255.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман на 5 юли 1985 г. в Париж, Франция.|дата=[[25 юли]] [[2000]] г.|място=Гонес, близо до [[летище „Париж-Шарл дьо Гол“]], [[Париж]], [[Франция]]|причина=Разбива се при излитане след удар с отломки и пожар по време на полет|тип1=„[[Конкорд (самолет)|Конкорд]]“|авиокомпания1=„[[Ер Франс]]“|кодово име1=F-BTSC|маршрут1=Париж – [[Ню Йорк]]|пътници1=100|екипаж1=9|загинали1=109|оцелели1=0|загинали=113 (4 на земята)}} '''Полет 4590 на „Ер Франс“''' е международен чартърен полет от [[летище „Париж-Шарл дьо Гол“]], [[Париж]], [[Франция]] до [[Международно летище Джон Ф. Кенеди|летище „Джон Ф. Кенеди“]], [[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати]], който се изпълнява на 25 юли 2000 г. от англо-френския [[Свръхзвукова скорост|свръхзвуков]] пътнически [[самолет]] „[[Конкорд (самолет)|Конкорд]]“. Малко след излитане самолетът се запалва и разбива, като по този начин убива всички 109 души на борда и 4 на земята.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/323465|заглавие=ASN Aircraft accident Aérospatiale / BAC Concorde 101 F-BTSC Gonesse|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-08-29}}</ref> Докато излита от летището, самолетът прегазва отломки на пистата, изпуснати от друг самолет по време на предишно излитане, а това причинява експлозия на [[гума]] и разпадането ѝ. Фрагменти от гуми се изстрелват нагоре с голяма скорост от бързо въртящото се колело, удрят силно долната страна на лявото крило, повреждат части от колесника (по този начин предотвратяват прибирането му) и причиняват спукване на интегралния резервоар за гориво. Големи количества гориво изтичат от разкъсването и се запалват, което причинява загуба на тяга в двигатели 1 и 2 от лявата страна. Самолетът излита, но загубата на тяга, голямото съпротивление от колесника и повредата от пожар на контролните органи на полета правят невъзможно управлението. Машината се разбива в хотел в близкия Гонес две минути след излитане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nationalgeographic.co.uk/science-and-technology/2019/08/how-concorde-pushed-limits-then-pushed-them-too-far|заглавие=How Concorde Pushed the Limits – Then Pushed Them Too Far|фамилно_име=Barry|първо_име=Ben|дата=2019-09-05|труд=Science|издател=nationalgeographic.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200629134109/https://www.nationalgeographic.co.uk/science-and-technology/2019/08/how-concorde-pushed-limits-then-pushed-them-too-far|архив_дата=2020-06-29|достъп_дата=2024-08-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bea.aero/docspa/2000/f-sc000725a/pdf/f-sc000725a.pdf|заглавие=Accident on 25 July 2000 at La Patte d’Oie in Gonesse (95) to the Concorde registered F-BTSC operated by Air France|автор=Bureau of Enquiry and Analysis for Civil Aviation Safety|дата=2002-01-16|издател=bea.aero|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210807005355/https://www.bea.aero/docspa/2000/f-sc000725a/pdf/f-sc000725a.pdf|архив_дата=2021-08-07|достъп_дата=2024-08-29}}</ref> Вследствие на бедствието целият флот на „Конкорд“ е спрян.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/air-france-grounds-concorde-until-cause-of-crash-is-known-707692.html|заглавие=Air France grounds Concorde until cause of crash is known|фамилно_име=Lichfield|първо_име=John|дата=2000-07-29|труд=Europe|издател=independent.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-08-29}}</ref> Той се връща в експлоатация на 7 ноември 2001 г. след прилагането на различни модификации на корпуса, но с ограничен търговски успех, особено след [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.concordesst.com/latestnews_03_2.html|заглавие=Concorde to be Retired by the end of October 2003 -10/4/03|труд=STORY ARCHIVE April 2003|издател=concordesst.com|език=en|достъп_дата=2024-08-29}}</ref> Самолетите „Конкорд“ са окончателно оттеглени от „Ер Франс“ през май 2003 г. и от „[[Бритиш Еъруейс]]“ през ноември същата година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/business-24629451|заглавие=Could Concorde ever fly again? No, says British Airways|дата=2013-10-24|труд=Business|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2024-08-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A11477-2003Oct24.html|заглавие=Final Concorde Flight Lands at Heathrow|фамилно_име=Lawless|първо_име=Jill|дата=2003-10-24|труд=Airlines|издател=„[[Вашингтон Поуст]]“|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080513093402/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A11477-2003Oct24.html|архив_дата=2008-05-13|достъп_дата=2024-08-29}}</ref> В Гонес е създаден паметник в чест на жертвите на катастрофата, той се състои от парче прозрачно стъкло с парче от крило на самолет, стърчащо през него.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://usatoday30.usatoday.com/news/world/2010-07-25-france-concorde-crash-tenth-anniversary_N.htm|заглавие=Families mark 10 years since Concorde crash|фамилно_име=De La Mauviniere|първо_име=Remy|дата=2010-07-25|издател=„[[Асошиейтед Прес]]“ чрез „[[Ю Ес Ей Тъдей]]“|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131013045229/http://usatoday30.usatoday.com/news/world/2010-07-25-france-concorde-crash-tenth-anniversary_N.htm|архив_дата=2013-10-13|достъп_дата=2024-08-29}}</ref> Друг паметник, мемориал с площ от 6000 квадратни метра, заобиколен от [[Топиария|топиарий]], засаден във формата на „Конкорд“, е създаден през 2006 г. в Митри-Мори, южно от летището.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.leparisien.fr/seine-et-marne-77/un-memorial-pour-les-victimes-du-crash-du-concorde-la-zone-commerciale-s-agrandit-participez-au-concours-pep-s-star-la-mairie-propose-de-parler-de-tout-debattez-du-logement-avec-marie-noelle-lienemann-25-04-2006-2006933166.php|заглавие=Un mémorial pour les victimes du crash du Concorde La zone commerciale s'agrandit Participez au concours Pep's Star La mairie propose de parler de tout Débattez du logement avec Marie-Noëlle Lienemann|дата=2006-04-25|издател=leparisien.fr|език=fr|достъп_дата=2024-08-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.club-concorde.org/ssc/Mem-AF4590.htm|заглавие=Mémorial AF4590 à Roissy CDG|издател=club-concorde.org|език=fr|достъп_дата=2024-08-29}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 447 на „Ер Франс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20151026081536/http://www.bea-fr.org/docspa/2000/f-sc000725a/htm/f-sc000725a.html Окончателен доклад за катастрофата] публикуван на 16 януари 2002 г. * [https://www.planecrashinfo.com/cvr000725.htm Въвеждане на данни за полет 4590] * [https://asn.flightsafety.org/asndb/323465 Описание на инцидента] в Мрежата за авиационна безопасност * [https://www.theguardian.com/world/2001/may/13/davidrose.focus Истинската история на полет 4590: Специално разследване] публикувано на 13 май 2001 г. в „[[Гардиън]]“ {{Превод от|en|Air France Flight 4590|1241666987}} [[Категория:2000 година във Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]] 6wha31zshqnbe0c43qxfm74v7v9cmgc 0 869450 12398130 12388242 2024-10-29T07:34:41Z Станислав Николаев 13436 12398130 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“|снимка=NW255 crashsite.jpg|описание=Последиците от катастрофата: отломки от самолет разпръснати по „Мидълбелт Роуд“. Близкият мост е южната железопътна линия на Норфолк, а далечните мостове са магистрала I-94.|дата=[[16 август]] [[1987]] г.|място=[[Летище „Детройт Метрополитън“|Летище „Детройт Метрополитън Уейн Каунти“]], [[Детройт]], [[Мичиган]], [[САЩ]]|причина=Разбива се при излитане поради неправилна конфигурация на задкрилките и предкрилките.|тип1=„[[Макдонъл Дъглас MD-80|Макдонъл Дъглас MD-82]]“|авиокомпания1=„[[Нортуест Еърлайнс]]“|кодово име1=N312RC|маршрут1=[[Сагино]] – [[Санта Ана]]|пътници1=149|екипаж1=6|загинали1=154|оцелели1=1|загинали=156 (2 на земята)}} '''Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“''' е вътрешен [[Авиокомпания|пътнически полет]] от международното летище в [[Сагино]], [[Мичиган]] до [[Санта Ана]], [[Калифорния]], през Ромул, Мичиган и [[Финикс]], [[Аризона]] в [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]]. На 16 август 1987 г. „[[Макдонъл Дъглас Ем Ди-80|Макдонъл Дъглас MD-82]]“, който лети по маршрута, се разбива малко след излитане от [[летище „Детройт Метрополитън“]], което довежда до смъртта на всички 6 членове на екипажа и 148 от 149-те пътници, заедно с 2-ма души на земята.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR8805.pdf|заглавие=Aircraft Accident Report, Northwest Airlines, Inc. McDonnell Douglas DC-9-82, N312RC, Detroit Metropolitan Wayne County Airport, Romulus, Michigan, August 16, 1987|автор=National Transportation Safety Board|дата=1988-05-10|издател=ntsb.gov|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160409052618/http://ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR8805.pdf|архив_дата=2016-04-09|достъп_дата=2024-09-05}}</ref> Единственият оцелял е 4-годишно момиче, което е с тежки наранявания.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm5284424/|заглавие=Cecelia Cichan|издател=imdb.com|език=en|достъп_дата=2024-09-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1987/08/22/us/crash-survivor-s-psychic-pain-may-be-the-hardest-to-heal.html|заглавие=Crash Survivor's Psychic Pain May Be the Hardest to Heal|фамилно_име=WILKERSON|първо_име=ISABEL|дата=1987-08-22|издател=„[[Ню Йорк Таймс]]“|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110825012403/https://www.nytimes.com/1987/08/22/us/crash-survivor-s-psychic-pain-may-be-the-hardest-to-heal.html|архив_дата=2011-08-25|достъп_дата=2024-09-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1987/08/21/4-year-old-cecilia-awakens-asks-for-mother-then-doll/24aa7ebb-f282-42b0-b501-de8aff61264a/|заглавие=4-YEAR-OLD CECILIA AWAKENS, ASKS FOR MOTHER, THEN DOLL|фамилно_име=Peterson|първо_име=Bill|дата=1987-08-21|издател=„[[Вашингтон Поуст]]“|език=en|достъп_дата=2024-09-05}}</ref> Това е втората най-смъртоносна авиационна катастрофа по това време в Съединените американски щати<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/326713|заглавие=Accident Description: Northwest Airlines Flight 255|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-09-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=N|заглавие=United States of America air safety profile|издател=/asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-05}}</ref> и е и най-смъртоносният авиационен инцидент с един оцелял,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.aviation-safety.net/2010/05/16/ten-worst-aircraft-accidents-with-lone-survivors/|заглавие=Ten worst aircraft accidents with lone survivors|труд=ASN News|издател=news.aviation-safety.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130530142435/https://news.aviation-safety.net/2010/05/16/ten-worst-aircraft-accidents-with-lone-survivors/|архив_дата=2013-05-30|достъп_дата=2024-09-05}}</ref>{{refn|При сблъсъка между полет 58 на „Ол Нипон Еъруейс“ и самолет на японските въздушни сили за самоотбрана пилотът на военния самолет успешно катапултира.<ref>Akihiro, Sadao (2017). 自衛隊史：日本防衛政策七十年 [Self-Defense Force History: Japan's Defense Policy for Seventy Years] (in Traditional Chinese). Translated by Yida, Zhao. Eight Banners Culture, Hiking Culture. pp. 125–126. ISBN 978-986-93844-1-4.</ref>|group=Б}} най-смъртоносната самолетна катастрофа в историята на Мичиган и най-тежката катастрофа за „Нортуест Еърлайнс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eu.freep.com/story/news/local/michigan/2023/08/16/flight-255-northwest-airlines-romulus-crash-anniversary/70601261007/|заглавие=Michigan marks 36 years since tragic Northwest Flight 255 crash in Romulus|фамилно_име=Rahal|първо_име=Nour|издател=Detroit Free Press|език=en|достъп_дата=2024-09-05}}</ref> Националният съвет за безопасност на транспорта определя, че вероятната причина за инцидента е неуспехът на екипажа на полета да използва контролния списък и да се увери, че задкрилките и ламелите са разширени за излитане. За инцидента допринася липсата на електрическо захранване към системата за предупреждение при излитане на самолета, която по този начин не предупреждава екипажа, че самолетът не е конфигуриран правилно за излитане. Причината за липсата на електричество не може да бъде установена. Окончателният доклад заключава, че инцидентът е причинен от пилотска грешка.{{sfn|NTSB|1988|p=68}} В памет на жертвите през 1994 г. на мястото на катастрофата е издигнат мемориал от черен гранит, той стои на върха на хълма на „Мидълбелт Роуд“ и I-94. На мемориала има гълъб с лента в клюна и текст, който гласи: „Техният дух все още живее...“; под него са имената на загиналите при катастрофата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://flight255memorial.com/marker.html|заглавие=Memorial Marker|издател=flight255memorial.com|език=en|достъп_дата=2024-09-05}}</ref> Друг паметник на жертвите (много от които са от района на Финикс) стои до кметството на Финикс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://archive.azcentral.com/news/columns/articles/0814montini0814.html?&wired|заглавие=A mother's long journey follows son's final flight|фамилно_име=MONTINI|първо_име=E.J.|дата=2007-08-14|издател=azcentral.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200415230051/http://archive.azcentral.com/news/columns/articles/0814montini0814.html?&wired|архив_дата=2020-04-15|достъп_дата=2024-09-05}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 508 на LANSA]] * [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] * [[Полет 5022 на „Спанеър“]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|last=NTSB|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title="Aircraft Accident Report, Northwest Airlines, Inc. McDonnell Douglas DC-9-82, N312RC, Detroit Metropolitan Wayne County Airport, Romulus, Michigan, August 16, 1987|url=https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR8805.pdf|format=PDF|accessdate=2024-09-05|edition=|year=1988|publisher=National Transportation Safety Board|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=|doi=|pages=|quote=}} == Външни препратки == * [https://flight255memorial.com/ Мемориален уебсайт на полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“] * [https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19870816-2 Описание на инцидента] * [https://www.youtube.com/watch?v=rnSj0IsWF_Y Аудиозапис на полет 255 от контрола на въздушното движение] в „[[Ютюб]]“ * [https://www.youtube.com/watch?v=C6HuTmWQeyE Запис на глас от пилотската кабина на самолета] в „Ютюб“ {{Превод от|en|Northwest Airlines Flight 255|1243566449}} [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]] f76t6unx0yeyncwuffqynubg3xcybnt 0 869700 12398131 12360499 2024-10-29T07:34:43Z Станислав Николаев 13436 12398131 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|снимка=LANSA Lockheed L-188A Electra.png|описание=„Локхийд L-188 Електра“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|име=Полет 508 на LANSA|дата=[[24 декември]] [[1971]] г.|място=Пуерто Инка, [[Перу]]|причина=Разбива се след разпадане във въздуха при гръмотевична буря|тип1=„[[Локхийд L-188 Електра]]“|кодово име1=OB-R-941|маршрут1=[[Лима]] – [[Пукалпа]] – [[Ихитос]]|пътници1=86|екипаж1=6|загинали1=91|оцелели1=1|авиокомпания1=LANSA}} '''Полет 508 на LANSA''' е редовен вътрешен [[Авиокомпания|пътнически полет]] на перуанската авиокомпания LANSA. На 24 декември 1971 г. турбовитловият [[самолет]] „[[Локхийд L-188 Електра]]“, който изпълнява полета, се разбива заради [[гръмотевична буря]] по пътя от [[Лима]] до Пукалпа в [[Перу]], като по този начин убива 91 души – 6 членове от екипажа и 85 от 86-те пътници на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330639|заглавие=Accident description|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-10}}</ref> Това е най-смъртоносната катастрофа с [[мълния]] в историята на авиацията, четвъртата най-тежка катастрофа през 1971 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/worst-lightning-strike-disaster-death-toll|заглавие=Highest death toll caused by a lightning (in-flight)|издател=guinnessworldrecords.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230206055944/https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/worst-lightning-strike-disaster-death-toll|архив_дата=2023-02-06|достъп_дата=2024-09-10}}</ref> и вторият най-тежък инцидент на този тип самолет по това време.<ref name=":0" /> Единствената оцеляла е 17-годишната Джулиан Кьопке, която, докато е закопчана за стола си, пада от 3000 м височина в [[Амазонска екваториална гора|тропическите гори на Амазонка]]. Тя оцелява след падането и е със счупена [[ключица]], дълбока рана на дясната ръка, нараняване на окото и мозъчно [[Мозъчно сътресение|сътресение]]. Джулиан успява да ходи през гъстата джунгла на [[Амазонка]] в продължение на 10 дни и намира подслон в колиба. Местни дървосекачи я намират и я откарват с кану обратно в цивилизацията.<ref>Franz Lidz (June 22, 2021). "Life After the Fall". The New York Times. p. D1.</ref><ref>Koepcke, Juliane (2011). When I Fell From the Sky (1st English ed.). Green Bay, WI: TitleTown Publishing. p. 67. <nowiki>ISBN 978-0-9837547-0-1</nowiki>.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/2009/WORLD/europe/07/02/germany.aircrash.survivor/index.html|заглавие=Survivor still haunted by 1971 air crash|фамилно_име=Pleitgen|първо_име=Frederik|дата=2009-07-02|издател=[[Си Ен Ен]]|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180225140559/http://www.cnn.com/2009/WORLD/europe/07/02/germany.aircrash.survivor/index.html|архив_дата=2018-02-25|достъп_дата=2024-09-10}}</ref> По-късно е установено, че още 14 пътници оцелеляват при катастрофата, но умират в очакване на спасяване.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.super70s.com/Super70s/Tech/Aviation/Disasters/71-12-24(Lansa).asp|заглавие=17-Year-Old Only Survivor in Peruvian Accident|фамилно_име=Mondout|първо_име=Patrick|дата=1972-01-17|труд=The Survivor|издател=„[[Нюзуик]]“|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170508023054/http://www.super70s.com/Super70s/Tech/Aviation/Disasters/71-12-24(Lansa).asp|архив_дата=2017-05-08|достъп_дата=2024-09-10}}</ref> „Локхийд L-188 Електра“ е последният самолет на LANSA; компанията губи разрешителното си за работа 11 дни по-късно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%201291.html|заглавие=World Airlines|дата=1972-05-15|издател=FLIGHT International|страници=31|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190331080912/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%201291.html|архив_дата=2019-03-31|достъп_дата=2024-09-10}}</ref> Някои доказателства показват, че екипажът решава да продължи полета въпреки опасното време пред него, очевидно поради натиск да спази празничния график.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/cgi-bin/view_details.cgi?date=12241971®=OB-R-941&airline=Lineas+Aereas+Nacionales|заглавие=12241971®=OB-R-941|труд=Accident Synopsis|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070310233537/http://www.airdisaster.com/cgi-bin/view_details.cgi?date=12241971®=OB-R-941&airline=Lineas+Aereas+Nacionales|архив_дата=2007-03-10|достъп_дата=2024-09-10}}</ref><ref name=":1" /> Перуанските следователи посочват „умишлен полет при опасни метеорологични условия“ като причина за катастрофата.<ref name=":2" /> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]] * [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.letene.com/свободно-падане-от-3000-метра-историята-н/ Свободно падане от 3000 метра: историята на Юлиана Кьопке] на български език * [https://web.archive.org/web/20050124162051/http://outside.away.com/outside/features/200409/top_survival_stories_4.html Топ истории за оцеляване] на английски език * [https://www.bbc.com/news/magazine-17476615 Юлиана Кьопке: Как оцелях след самолетна катастрофа] на английски език {{Превод от|en|LANSA Flight 508|1243559668}} [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] 45oz1y4asrxs4xc1gf4r2hhhcu8clgn 0 869785 12398271 12390313 2024-10-29T09:40:22Z Станислав Николаев 13436 12398271 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“|снимка=McDonnell Douglas DC-10-10, Turkish Airlines AN1815013.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през май 1973 г., по-малко от година преди катастрофата.|дата=[[3 март]] [[1974]] г.|място=Ерменонвилска гора, Фонтен-Шали, Оаз, [[Франция]]|причина=Повреда на товарната врата, водеща до експлозивна декомпресия и загуба на контрол|тип1=„[[McDonnell Douglas DC-10|Макдонъл Дъглас DC-10-10]]“|авиокомпания1=„[[Турски авиолинии|Търкиш Еърлайнс]]“|кодово име1=TC-JAV|маршрут1=[[Истанбул]] – [[Париж]] – [[Лондон]]|пътници1=335|екипаж1=11|загинали1=346|оцелели1=0}} '''Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“''' е редовен полет от [[Летище „Ататюрк“|летище „Йешилкьой“]] в [[Истанбул]], [[Турция]] до [[Летище „Лондон Хийтроу“|летище „Хийтроу“]] в [[Лондон]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] с междинно кацане на [[летище „Орли“]] в [[Париж]], [[Франция]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/curious/koi-sa-naj-golemite-samoletni-katastrofi-news_1789459.html|заглавие=Кои са най-големите самолетни катастрофи|фамилно_име=Иванова|първо_име=Румяна|дата=2022-08-03|труд=Любопитно|издател=actualno.com|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> На 3 март 1974 г. „[[McDonnell Douglas DC-10|Макдонъл Дъглас DC-10-10]]“, който изпълнява този полет, се разбива в гората Ерменонвил след експлозивна декомпресия на товарното отделение, на 37 километра извън Париж и убива всички 335 пътници и 11 членове на екипажа на борда. Катастрофата е известна още като '''въздушната катастрофа в Ерменонвил'''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/retro/v-nay-karvavata-aviokatastrofa-v-evropa-zagivat-stotitsi-fenove-i-tsyal-otbor.html|заглавие=В най-кървавата авиокатастрофа в Европа загиват стотици фенове и цял отбор|дата=2024-03-07|издател=webcafe.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> Това е най-смъртоносната самолетна катастрофа в историята на авиацията до 27 март 1977 г., когато 583 души загиват при [[Авиокатастрофа в Тенерифе|катастрофата на летището в Тенерифе]]. Това остава най-смъртоносният инцидент с един самолет без оцелели, най-смъртоносният инцидент с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10-10“ и най-смъртоносният авиационен инцидент във Франция.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/329946|заглавие=ASN Aircraft accident McDonnell Douglas DC-10-10 TC-JAV Bois d'Ermenonville"|издател=asn.flightsafety.org/|език=en|достъп_дата=2024-09-12}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/types/McDonnell-Douglas-DC-10/index|заглавие=McDonnell Douglas DC-10|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-12}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=F|заглавие=France air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-12}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/nai-smartonosnite-samoletni-katastrofi-v-istoriata-na-aviaciata-snimki-|заглавие=1. Най-смъртоносният инцидент в историята на авиацията|дата=2023-01-26|труд=Най-смъртоносните самолетни катастрофи в историята на авиацията (снимки)|издател=„[[Дарик радио|Дарик]]“|език=bg|достъп_дата=2024-09-12}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://banker.bg/2024/01/03/правила-безопасност-пътниците-токио/|заглавие=Написани с кръв правила за безопасност спасиха пътниците в Токио|фамилно_име=Гуляшки|първо_име=Иван|дата=2024-01-03|издател=banker.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> Две години преди катастрофата, през 1972 г. след същия инцидент с [[полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], „[[Макдонъл Дъглас]]“ въвежда редица незначителни промени в системата в опит да избегне повторение, които обаче не решават основния проблем с връзката между дръжката и щифтовете на заключващия механизъм.<ref name=":2" /><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR7302.pdf|заглавие=Aircraft Accident Report: American Airlines, Inc. McDonnell Douglas DC-10-10, N103AA. Near Windsor, Ontario, Canada. 12 June 1972|автор=National Transportation Safety Board|дата=1973-02-28|издател=ntsb.gov|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> Катастрофата на полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“ настъпва по същия начин, неправилно закрепената товарна врата в задната част на самолета се отваря и се счупва, причинява експлозивна декомпресия, която прекъсва критични кабели, необходими за управление на самолета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1989/04/23/was-faa-lax-on-cargo-door-hazards/5d977192-23a7-4ac0-9464-0f373d1571d8/|заглавие=WAS FAA LAX ON CARGO-DOOR HAZARDS?|фамилно_име=Parker|първо_име=Laura|дата=2023-12-31|издател=„[[Вашингтон Поуст]]“|език=en|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> След бедствието резетата са преработени и заключващата система е значително подобрена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1976/10/10/archives/the-cheap-door-that-cost-346-lives.html|заглавие=The cheap door that cost 346 lives|фамилно_име=Sherrill|първо_име=Robert|дата=1976-10-10|издател=„[[Ню Йорк Таймс]]“|страници=244|език=en|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> Разследването установява, че подобен набор от условия, които причиняват повредата на пода на самолета, настъпват при наземни тестове още през 1970 г., преди серията DC-10 да влезе в търговска експлоатация. Въпреки предупрежденията от производителя на фюзелажа до „Макдонъл Дъглас“, не е направено нищо за коригиране на недостатъка. Последствията от тази напълно предотвратима катастрофа са много, включително (но не само) някои от най-големите граждански дела до тази дата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1974/10/31/archives/design-negligence-alleged-in-jet-crash-fatal-to-346-neglgence-tied.html|заглавие=Design Negligence Alleged In Jet Crash Fatal to 346|фамилно_име=Witkin|първо_име=Richard|дата=1974-10-31|издател=„Ню Йорк Таймс“|език=en|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> „Макдонъл Дъглас“ е изправен пред множество съдебни дела за катастрофата на полет 981 от семействата на жертвите и други. След като става ясно, че компанията няма да може да предотврати установяване на отговорност, заедно с „[[Турски авиолинии|Търкиш Еърлайнс]]“ сключва извънсъдебно споразумение за около 100 милиона долара (еквивалентни на 566 милиона долара през 2023 г.) компенсация към семействата на жертвите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1975/03/04/archives/turkish-airlines-offers-10million-in-crash-suits.html|заглавие=Turkish Airlines Offers $10‐Million in Crash Suits|фамилно_име=Within|първо_име=Richard|дата=1975-03-04|издател=„Ню Йорк Таймс“|език=en|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]] * [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]] * [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]] * [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20131105175836/http://www.skybrary.aero/bookshelf/books/726.pdf Окончателен доклад] Оригинален доклад на Френския държавен секретариат по транспорта – публикуван от Бюрото за разследване и анализ на безопасността на гражданската авиация * [https://asn.flightsafety.org/asndb/329946 Описание на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20160307062529/https://www.nydailynews.com/news/remembering-turkish-airlines-dc-10-crash-gallery-1.2551979 Спомняме си катастрофата на полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“] {{Превод от|en|Turkish Airlines Flight 981|1245219675}} [[Категория:1974 година във Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи разхерметизация по време на полет]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10“]] 6js3arvyjtby18ni21zzq51u6t0zray 0 869963 12398178 12388199 2024-10-29T08:43:44Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в България]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] 12398178 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Авиокатастрофа край Граф Игнатиево|снимка=Bulgarian Air Force Aero L-39ZA Albatros Lofting-1.jpg|описание=Самолет „Аеро L-39ZA Албатрос“ на въоръжение в [[Българска армия|българската армия]].|дата=[[13 септември]] [[2024]] г.|място=Близо до [[3-та авиационна база]], [[Граф Игнатиево]], [[България]]|причина=Пилотска грешка|тип1=„[[Аеро L-39 Албатрос|Аеро L-39ZA Албатрос]]“|авиокомпания1=[[Военновъздушни сили на България]]|кодово име1=207|маршрут1=3-та авиационна база – 3-та авиационна база|пътници1=0|екипаж1=2|загинали1=2|оцелели1=0}} '''Катастрофата''' на военен учебен самолет „[[Аеро L-39 Албатрос|Аеро L-39ZA Албатрос]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/politika/2024/09/13/kakyv-e-samoletyt-l-39za-albatros.620072|заглавие=Какъв е самолетът L-39ZA "Албатрос"?|фамилно_име=Ангелова|първо_име=Инна|дата=2024-09-13|издател=dnes.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-16}}</ref> на въоръжение във [[Военновъздушни сили на България|военновъздушните сили на България]] става на 13 септември 2024 г. по време на тренировъчен полет и подготовка за авиационни демонстрации по случай 20 години от приемането на [[България|Република България]] в [[НАТО]] и 35 години самолет „[[МиГ-29]]“ на въоръжение в българските военновъздушни сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/stranata/2024/09/13/voenen-ucheben-samolet-katastrofira-krai-graf-ignatievo-ima-li-zaginali.620059|заглавие=Военен учебен самолет катастрофира край "Граф Игнатиево", има ли загинали?|фамилно_име=Попов|първо_име=Александър|дата=2024-09-13|издател=dnes.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/741888-stanala-e-katastrofa-s-voenen-samolet-l-39za-saobshti-ministerstvoto-na-otbrana|заглавие=Станала е катастрофа с военен самолет L-39ZA, съобщи Министерството на отбраната|фамилно_име=Трифонов|първо_име=Николай|дата=2024-09-13|издател=[[Българска телеграфна агенция]]|език=bg|достъп_дата=2024-09-16}}</ref> Самолетът се разбива в терена в близост до [[3-та авиационна база]] в [[Граф Игнатиево]], [[България]], машината е напълно унищожена, като и двамата души членове на екипажа [[майор]] Петко Димитров и [[старши лейтенант]] Венцислав Дункин загиват при инцидента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/09/13/oficialno-dvama-sa-zaginalite-pri-samoletnata-katastrofa.620105|заглавие=Официално: Двама са загиналите при самолетната катастрофа|фамилно_име=Христова|първо_име=Нели|дата=2024-09-13|издател=dnes.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/742314-pri-podgotovka-za-demonstrativen-polet-na-aviobaza-graf-ignatievo-se-razbi-uc|заглавие=При подготовка за демонстративен полет, на авиобаза „Граф Игнатиево“ се разби учебно-боен самолет L-39ZA и двамата пилоти загинаха|фамилно_име=Димитрова|първо_име=Йоана|дата=2024-09-13|издател=Българска телеграфна агенция|език=bg|достъп_дата=2024-09-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/wikibase/422838|заглавие=Aero Vodochody L-39ZA Albatros - Friday 13 September 2024|дата=2024-09-13|издател=asn.flightsafety.org|език=en}}</ref> Министърът на отбраната [[Атанас Запрянов]] отменя авиошоуто в 3-та авиационна база заради катастрофата и е обявен тридневен траур в [[Министерство на отбраната на България|Министерството на отбраната на България]], [[Българска армия|Българската армия]] и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mod.bg/bg/|заглавие=Обявен е тридневен траур в Министерството на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната|дата=2024-09-13|издател=mod.bg|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240916072221/https://www.mod.bg/bg/|архив_дата=2024-09-16|достъп_дата=2024-09-16}}</ref> Причината за инцидента се разследва от Военната прокуратура.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/temida/2024/09/13/voennata-prokuratura-shte-razsledva-padaneto-na-uchebniia-samolet-l-39-za.620070|заглавие=Военната прокуратура ще разследва падането на учебния самолет L-39 ZA|фамилно_име=Христова|първо_име=Нели|дата=2024-09-13|издател=dnes.bg|език=bg|достъп_дата=2024-09-16}}</ref> Българските власти изпращат „черната кутия“ на самолета в страната производител [[Чехия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/samolet-spartan-zaminava-za-chehija-za-chernata-kutija-na-katastrofiralija-l-39.html|заглавие=Самолет "Спартан" пренася до Чехия "черната кутия" на катастрофиралия L-39|автор=Редакторски екип|дата=2024-09-26|труд=България|издател=[[Би Ти Ви]]|език=bg|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> където тя е разчетена и според първоначалния анализ причината за катастрофата, е „полет на пределно ниска височина преди вертикално издигане“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/razchetoha-chernata-kutiya-na-razbiliya-se-l-39-kakva-e-prichinata-za-incidenta-1295089news.html|заглавие=Разчетоха черната кутия на разбилия се L-39 - каква е причината за инцидента?|фамилно_име=Никодимов|първо_име=Иво|дата=2024-09-30|труд=АВИОИНЦИДЕНТ КРАЙ "ГРАФ ИГНАТИЕВО"|издател=[[Българска национална телевизия]]|език=BG|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/spored-chernata-kutiya-niskiyat-polet-e-prichina-za-tragediyata-voenniya-samolet|заглавие=Според черната кутия ниският полет е причина за трагедията с военния самолет|дата=2024-09-30|издател=segabg.com|език=bg|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/parvi-danni-ot-chernata-kutija-niska-visochina-na-poleta-e-struvala-zhivota-na-dvamata-piloti.html|заглавие=Първи данни от черната кутия: Ниска височина на полета е струвала живота на двамата пилоти|фамилно_име=Аладжова|първо_име=Мария|дата=2024-09-30|труд=България|издател=Би Ти Ви|език=bg|архив_дата=2024-10-01}}</ref> Един месец по-късно, на 15 октомври 2024 г. държавен експерт в отдел Разследване на авиационни произшествия и инциденти на брифинт на Министерството на отбраната съобщава, че причината за катастрофата, е „поемането на висок риск при сложния пилотаж от страна на двмата пилоти“. Ниската скорост по време на маневрата също допринася за инцидета, а недостатъчната височина от 68 метра, заедно със 455 км/ч не позволява на екипажа да завърши във вертикална равнина и има секунда и половина да катапултира. Заключението на комисията, е че въвеждането на самолета във вертикална фигура с тези параметри на полета, се задълбочава в сложна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/10/15/pilotite-dimitrov-i-dunkin-zaginali-zaradi-nepravilno-izpylnena-riskovana-manevra.623411|заглавие=Пилотите Димитров и Дункин загинали заради неправилно изпълнена рискована маневра|фамилно_име=Христова|първо_име=Нели|дата=2024-10-15|издател=dnes.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://offnews.bg/politika/prichina-za-katastrofata-v-graf-ignatievo-e-poemaneto-na-visok-ris-832057.html|заглавие=Причина за катастрофата в Граф Игнатиево е поемането на висок риск при сложния пилотаж|фамилно_име=Минчева|първо_име=Кристина|дата=2024-10-15|издател=offnews.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/bulgaria/neopravdano-visok-risk-e-dovel-do-aviokatastrofata-kray-graf-ignatievo.html|заглавие="Неоправдано висок риск" е довел до авиокатастрофата край Граф Игнатиево|дата=2024-10-15|издател=webcafe.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> == Вижте също == * [[Авиокатастрофа край Кривина]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/wikibase/422838 Описание на инцидента в сайта на Фондацията за безопасност на полетите] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] [[Категория:Военновъздушни сили на България]] [[Категория:Община Марица]] [[Категория:2024 година в България]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] 3uj1lgr22484d23rcnu9jqpnnj82v6x 0 869966 12397850 12363738 2024-10-28T20:45:54Z 85.187.210.85 12397850 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Движение за права и свободи – Ново начало | лого = | bgcolor = #0065B7 | основаване = 2 септември 2024 г. | разформироване = | вестник = | младежка_организация = | идеология = [[Либерализъм]] | основател = Делян Пеевски | ръководител = [[Делян Пеевски]] | щаб = [[София]], ул. „Нишава“ № 60 | позиция = | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|30|240|#0065B7}} | предшественик = [[Движение за права и свободи|ДПС]] | наследена_от = | сайт = {{URL|dpsbg.eu}} }} '''Движение за права и свободи – Ново начало''', известна и като '''ДПС – Пеевски''' е българска политическа [[коалиция]]. Коалицията обявява, че представлява [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) след спор върху лидерството на партията.<ref name=":1">{{Cite web |title=Делян Пеевски: ДПС-Ново начало вече е факт |url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/deljan-peevski-dps-novo-nachalo-veche-e-fakt.html |access-date=2024-09-03 |website=bTV Новините |language=bg}}</ref> Това твърдение се оспорва от [[ДПС – Доган]], друга коалиция, която се регистрира в същия ден като ДПС – Пеевски.<ref>{{Cite web |title=След безпрецедентен казус в ЦИК: И ДПС на Ахмед Доган, и ДПС на Делян Пеевски с коалиции от три партии |url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/i-dps-na-ahmed-dogan-i-dps-na-deljan-peevski-s-koalicii-ot-tri-partii.html |access-date=2024-09-03 |website=bTV Новините |language=bg}}</ref> Коалицията е създадена в отговор на противоречивото отстраняване на нейния лидер [[Делян Пеевски]], който е изключен от ДПС.<ref>{{Cite web |title=Bulgarian Election Commission Registers Rival DPS Factions Simultaneously - Novinite.com - Sofia News Agency |url=https://www.novinite.com/articles/228114/Bulgarian+Election+Commission+Registers+Rival+DPS+Factions+Simultaneously |access-date=2024-09-03 |website=www.novinite.com}}</ref> == Формиране == На 27 август 2024 г. централният съвет на ДПС отстранява Делян Пеевски като председател на партията, а седем близки до Пеевски депутати са изключени от партията. Тези действия са свързани с [[Ахмед Доган]], почетен председател на партията.<ref>{{Cite web |title=ДПС на Ахмед Доган изключи Делян Пеевски и хората му |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18755398 |access-date=2024-08-28 |website=www.24chasa.bg |language=en}}</ref><ref>{{Cite web |date=2024-08-27 |title=Централното бюро на ДПС изключи Пеевски. Сменени са 10 областни ръководители и печатът на партията |url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/dps-dogan-izklyutshi-peevski/33094676.html |access-date=2024-08-28 |website=Свободна Европа |language=bg}}</ref><ref>{{Cite web |title=ДПС освободи Делян Пеевски като председател и го изключи от партията |url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/dps-osvobodi-deljan-peevski-kato-predsedatel-i-go-izkljuchi-ot-partijata.html |access-date=2024-08-28 |website=bTV Новините |language=bg}}</ref> Пеевски нарича този ход противоконституционен и получава контрол над официалния партиен уебсайт.<ref>{{Cite web |title=Официалният сайт на ДПС отново е под контрола на Делян Пеевски |url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/oficialnijat-sajt-na-dps-otnovo-e-pod-kontrola-na-deljan-peevski.html |access-date=2024-08-28 |website=bTV Новините |language=bg}}</ref> Това следва разрива в партията след изборите, където парламентарната група се разцепва на два лагера. Противоречието около Пеевски води до обособяването на две групи<ref>{{Cite web |title=Both Wings of MRF Enter CEC Building to Submit Registration Documents for Upcoming Parliamentary Elections |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/735081-both-wings-of-mrf-enter-cec-building-to-submit-registration-documents-for-upcomi |access-date=2024-09-03 |website=www.bta.bg |language=en}}</ref> , ДПС – Ново начало<ref>{{Cite web |title=MRF - New Beginning Files for Registration in Parliamentary Elections as Three-Member Coalition |url=https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/735454-mrf-new-beginning-files-for-registration-in-parliamentary-elections-as-three-m |access-date=2024-09-03 |website=www.bta.bg |language=en}}</ref> и [[Демокрация, права и свободи]]<ref>{{Cite web |date=2024-09-02 |title=Bulgaria: Uncertainty lingers over election registrations of rival MRF factions |url=https://sofiaglobe.com/2024/09/02/bulgaria-uncertainty-lingers-over-election-registrations-of-rival-mrf-factions/ |access-date=2024-09-03 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref>, като и двете групи се регистрират като коалиции с акронима ДПС, за да заобиколят правилата на [[ЦИК]].<ref>{{Cite web |date=2024-09-02 |title=Bulgaria: Uncertainty lingers over election registrations of rival MRF factions |url=https://sofiaglobe.com/2024/09/02/bulgaria-uncertainty-lingers-over-election-registrations-of-rival-mrf-factions/ |access-date=2024-09-03 |website=The Sofia Globe |language=en-US}}</ref> След като ДПС – Пеевски е призната за легитимната ДПС от Върховния административен съд на България, ДПС – Доган променяня името си на „[[Алианс за права и свободи]]“ (АПС вместо ДПС) и се регистрирa, без да посочва ДПС като член на коалицията.<ref>{{Cite web |title="Алианс за права и свободи": Румен Йончев от името на лоялните на Доган регистрира коалиция без ДПС |url=https://epicenter.bg/article/-quot-Alians-za-prava-i-svobodi-quot--Loyalnite-na-Dogan-podadoha-dokumenti-za-registratsiya-na-koalitsiya-bez-DPS/360592/2/0 |access-date=2024-09-11 |website=epicenter.bg |language=bg}}</ref> ДПС – Пеевски се регистрира по електронен път на 2 септември, за да се опита да се регистрира първа от двете съревноваващи се фракции. Този ход е безпрецедентен и Централната избирателна комисия решава да позволи и на двете коалиции да участват с едно и също съкращение.<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite web |last=България |first=Булевард |date=2024-09-02 |title=Кой кой е сред новите партньори на ДПС-Доган и ДПС-Пеевски? - Булевард България |url=https://boulevardbulgaria.bg/articles/dps-dogan-i-dps-peevski-shte-se-yavyavat-na-izborite-v-koalitsii-s-partii-faytoni |access-date=2024-09-03 |website=boulevardbulgaria.bg |language=bg}}</ref> След това обаче отказва и на двете регистрация. На 11 септември ЦИК регистрира ДПС – Ново начало за вота и отказва самостоятелна регистрация на партия ДПС. След като гласува регистрацията на „ДПС – Ново начало“, ЦИК разглежда и отказва регистрация за участие в изборите на партия ДПС, представлявана от [[Джевдет Чакъров]].<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/cik-registrira-dps-novo-nachalo-za-vota-i-otkaza-registraciia-na-partiia-dps-2394262 ЦИК регистрира „ДПС - Ново начало“ за вота и отказа регистрация на партия ДПС]</ref> == Официален състав == В предизборната коалиция „Движение за права и свободи – Ново начало“ влизат следните партии: * [[Движение за права и свободи]] (ДПС), с лидер [[Делян Пеевски]] * [[Български глас (партия)|Български глас]], с лидер Георги Попов * Новите лидери, с лидер Георги Титюков == Източници == <references /> [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] [[Категория:Движение за права и свободи]] {{Превод от|en|DPS – A New Beginning|1245578998}} 7z0mnqrpdfvna047t2s0dcovqkesiul 0 870031 12397852 12396780 2024-10-28T20:47:15Z 85.187.210.85 12397852 wikitext text/x-wiki {{Партия | абревиатура = АПС | ръководител = [[Джевдет Чакъров]] | щаб = [[София]], бул. „Врабча“ 1 | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|19|240}} | цветове = син, лилав | места2_заглавие = [[Европейски парламент|Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|1|17}} | сайт = {{URL|dps.bg}} }} '''Алианс за права и свободи (АПС)''', известна и като '''ДПС – Доган''' е българска политическа [[коалиция]]. Коалицията претендира да представлява [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) след спор за лидерството върху партията. Това твърдение се оспорва от [[ДПС – Ново начало]], друга коалиция, която се регистрира в същия ден като ДПС – Доган.<ref>{{Cite web |date=2024-09-02 |title=ЦИК прие заявленията на ДПС-Пеевски и ДПС-Доган едновременно |url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/peevski-zayalvnie-izbori-tsik/33102290.html |access-date=2024-09-02 |website=Свободна Европа |language=bg}}</ref><ref>{{Cite web |date=2024-09-02 |title=ДПС-Доган и ДПС-Пеевски ще участват на изборите в две коалиции |url=https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/dps-dogan-i-dps-peevski-shte-uchastvat-na-izborite-dve-koalicii |access-date=2024-09-02 |website=ДПС-Доган и ДПС-Пеевски ще участват на изборите в две коалиции - Новини СЕГА |language=bg}}</ref> ДПС – Доган се председателства от [[Джевдет Чакъров]], a името идва от връзките ѝ с основателя и почетен председател на ДПС [[Ахмед Доган]].<ref>{{Cite web |title=Доган и Пеевски: Създателят се отрича от творението си – DW – 2.09.2024 |url=https://www.dw.com/bg/dogan-i-peevski-szdatelat-se-otrica-ot-tvorenieto-si/a-70111048 |access-date=2024-09-02 |website=dw.com |language=bg}}</ref><ref name=":0">{{Cite web |date=2024-09-02 |title=Безпрецедентно: ЦИК прие едновременно документите на двете ДПС-та |url=https://www.mediapool.bg/bezpretsedentno-tsik-prie-ednovremenno-dokumentite-na-dvete-dps-ta-news362667.html |access-date=2024-09-02 |website=Mediapool.bg |language=bg-BG}}</ref><ref>{{Cite web |title=Чакъров: Коалицията ни е ДПС – „Демокрация, права и свободи” |url=https://nova.bg/news/view/2024/09/02/468628/%D1%87%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8/?fbclid=IwY2xjawFDn_ZleHRuA2FlbQIxMQABHVwnUBAz8Yagb8m_1KKtwKwaMS-3EO7s6VSqKGYq1--j6gC9C5sdMX0UXA_aem_OxB74HUXk25QgvDY3EKmwA |access-date=2024-09-03 |website=nova.bg |language=bulgarian}}</ref> == Формиране == Коалицията е сформирана в отговор на съдебен спор между съпредседателите на ДПС Джевдет Чакъров (който е близък на Доган) и [[Делян Пеевски]]. На 27 август 2024 г. Пеевски е отстранен от председателския пост заедно с неговите съюзници. Този ход се свързва с Ахмед Доган.<ref>{{Cite web |title=ДПС на Ахмед Доган изключи Делян Пеевски и хората му |url=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18755398 |access-date=2024-09-02 |website=www.24chasa.bg |language=en}}</ref> Пеевски оспорва решението и твърди, че е противоконституционно.<ref>{{Cite web |title=Официалният сайт на ДПС отново е под контрола на Делян Пеевски |url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/oficialnijat-sajt-na-dps-otnovo-e-pod-kontrola-na-deljan-peevski.html |access-date=2024-09-02 |website=bTV Новините |language=bg}}</ref> Поради това няма ясно изявен лидер на ДПС. С наближаването на крайния срок за регистрация за [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|изборите през октомври 2024]] г. и двете крила на Доган и Пеевски се подготвят в отделни коалиции.<ref>{{Cite web |last=България |first=Булевард |date=2024-08-29 |title=Ще има ли ДПС-Доган и ДПС-Пеевски в бюлетината на изборите на 27 октомври? - Булевард България |url=https://boulevardbulgaria.bg/articles/shte-ima-li-dps-dogan-i-dps-peevski-v-byuletinata-na-izborite-na-27-oktomvri |access-date=2024-08-29 |website=boulevardbulgaria.bg |language=bg}}</ref> При отварянето на регистрацията на 2 септември са регистрирани и коалициите на Доган и Пеевски. И двамата твърдят, че са първи, като Пеевски подава безпрецедентно електронно заявление, а не лично.<ref>{{Cite web |title=Делян Пеевски: ДПС-Ново начало вече е факт |url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/deljan-peevski-dps-novo-nachalo-veche-e-fakt.html?p=1&utm_source=article_page_break&utm_medium=article&utm_campaign=page_break_reload#page_break_1 |access-date=2024-09-02 |website=bTV Новините |language=bg}}</ref> След като ДПС – Пеевски е признато за легитимното [[ДПС]] от [[Върховния административен съд на България]], ДПС – Доган променя името си от „Демокрация, права и свободи – ДПС“ на „Алианс за права и свободи“ и се регистрират, без да претендират, че ДПС е част от коалицията.<ref>{{Cite web |title="Алианс за права и свободи": Румен Йончев от името на лоялните на Доган регистрира коалиция без ДПС |url=https://epicenter.bg/article/-quot-Alians-za-prava-i-svobodi-quot--Loyalnite-na-Dogan-podadoha-dokumenti-za-registratsiya-na-koalitsiya-bez-DPS/360592/2/0 |access-date=2024-09-11 |website=epicenter.bg |language=bg}}</ref> == Официален състав == На 11 септември 2024 г. съдът постановява, че електронното заявление на Пеевски е валидно и той може да се кандидатира с ДПС. В отговор, [[Земеделски народен съюз]] регистрира новото име на коалицията.<ref>{{Cite web |date=2024-09-12 |title=Пеевски: Има едно ДПС, Ахмед Доган е от земеделците (обновена) |url=https://www.mediapool.bg/peevski-ima-edno-dps-ahmed-dogan-e-ot-zemedeltsite-obnovena-news362981.html |access-date=2024-09-12 |website=Mediapool.bg |language=bg-BG}}</ref> В предизборната коалиция „Алианс за права и свободи“ влизат следните партии<ref>{{Cite web |date=2024-09-03 |title=Мрежата на ДПС. Какви връзки разкриват партиите, с които се коалираха Доган и Пеевски |url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/dps-partii-koalitsii/33104014.html |access-date=2024-09-03 |website=Свободна Европа |language=bg}}</ref>: * [[Земеделски народен съюз]], с лидер [[Румен Йончев]] * [[СБОР]], с лидер Димитър Илиев == Източници == <references /> {{Превод от|en|Alliance for Rights and Freedoms|1245668741}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2024 година]] [[Категория:Движение за права и свободи]] 6mw0fgahao9xqsbub6nuigag6vfjzkx 0 870120 12398231 12393690 2024-10-29T08:57:58Z Станислав Николаев 13436 12398231 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“|снимка=Boeing 737-2T4-Adv, Ethiopian Airlines AN0457036.jpg|описание=„[[Боинг 737|Боинг 737-200]]“ на „[[Етиопиън Еърлайнс]]“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[15 септември]] [[1988]] г.|място=[[Летище „Бахир Дар“]], [[Бахир Дар]], [[Етиопия]]|причина=Кацане по корем след повреда в двата двигателя, причинена от удар с птица|авиокомпания1=„[[Етиопиън Еърлайнс]]“|маршрут1=[[Боле]] – [[Бахир Дар]] – [[Асмара]]|пътници1=98|екипаж1=6|загинали1=35|оцелели1=69|кодово име1=ET-AJA|тип1=„[[Боинг 737|Боинг 737-200]]“}} '''Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“''' е редовен [[Авиокомпания|пътнически полет]] от [[Международно летище „Боле“ в Адис Абеба|международно летище „Боле“]] в [[Адис Абеба]], през [[летище „Бахир Дар“]] в [[Бахир Дар]], [[Етиопия]] до [[международно летище „Асмара“]] в [[Асмара]], [[Еритрея]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/326469|заглавие=Accident description|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-19}}</ref> На 15 септември 1988 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 737|Боинг 737-200]]“, който изпълнява полета с 98 пътници и 6 членове на екипажа на борда, претърпява авария<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.deseretnews.com/article/print/17139/AT-LEAST-31-DEAD-71-HURT-IN-ETHIOPIAN-PLANE-CRASH.html|заглавие=AT LEAST 31 DEAD, 71 HURT IN ETHIOPIAN PLANE CRASH|дата=1988-09-16|издател=deseretnews.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150506072245/http://www.deseretnews.com/article/print/17139/AT-LEAST-31-DEAD-71-HURT-IN-ETHIOPIAN-PLANE-CRASH.html|архив_дата=2015-05-06|достъп_дата=2024-09-19}}</ref> след сблъсък на ято [[Гвинейски гълъб|гвинейски гълъби]], докато излита от летище „Бахир Дар“. Въпреки опитите на капитана да избегне опасността<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://simpleflying.com/ethiopian-airlines-bird-strike-crash-1988/|заглавие=How A Bird Strike Brought Down An Ethiopian Airlines Boeing 737 In 1988|фамилно_име=Finlay|първо_име=Mark|дата=2022-09-15|издател=simpleflying.com|език=en|достъп_дата=2024-09-19}}</ref> птиците попадат в двата двигателя на самолета и впоследствие прегряват.<ref name=":0" /> Единият от двигателите незабавно загуби тяга, докато другият го прави при спешното връщане обратно към летището.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airsafe.com/events/airlines/eth.htm|заглавие=Ethiopian Airlines plane crashes|издател=airsafe.com|език=en|достъп_дата=2024-09-19}}</ref><ref name=":1" /> По време на кацането по корем самолетът се разпада и запалва, което убива 35 души на борда.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> == Вижте също == * [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Ethiopian Airlines Flight 604|1240488094}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]] ou8n93s7vzmlbtd9yy4hwc1kmzw8g0v 0 870122 12398232 12366726 2024-10-29T08:58:20Z Станислав Николаев 13436 12398232 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“|снимка=Ethiopian Airlines Boeing 720B ET-AAH LHR 1982-5-29.png|описание=„[[Боинг 720]]“ на „[[Етиопиън Еърлайнс]]“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[8 декември]] [[1972]] г.|място=[[Адис Абеба]], [[Етиопия]]|причина=Опит за отвличане|авиокомпания1=„[[Етиопиън Еърлайнс]]“|маршрут1=Адис Абеба – [[Асмара]] – [[Атина]] – [[Рим]] – [[Париж]]|пътници1=|екипаж1=|загинали1=7 похитители|оцелели1=87|кодово име1=|тип1=„[[Боинг 720|Боинг 720-060B]]“}} '''Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“''' е редовен пътнически полет от [[Адис Абеба]] през [[Асмара]], [[Атина]] и [[Рим]] до [[Париж]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/330312|заглавие=Hijacking description|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-19}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1974/1974%20-%200886.html|заглавие=NO DECOMPRESSION|автор=FLIGHT international|дата=1974-06-13|труд=AIR TRANSPORT|страници=754|език=bg|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140407085903/http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1974/1974%20-%200886.html|архив_дата=2014-04-07|достъп_дата=2024-09-19}}</ref> На 8 декември 1972 г., минути след излитането от [[Международно летище „Боле“ в Адис Абеба|международно летище „Хайле Селасие I“]] в [[Адис Абеба]] за [[Париж]], докато самолетът „Боинг 720-060B“ лети на около 8800 метра височина,<ref name=":1" /> седем членове{{refn|Има разминаване в броя на мъжете и жените в групата, които се опитват да отвлекат самолета, в зависимост от източника: петима мъже и две жени<ref name=":0" /> или шестима мъже и една жена.<ref name="flightglobal.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%203311.html | заглавие = Mid-air shooting | достъп_дата = 2024-09-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1972-12-14 | труд = WORLD NEWS | издател = FLIGHT international | формат = PDF | страници = 854 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140201163905/http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1972/1972%20-%203311.html | архив_дата = 2014-02-01 | цитат = | език-скрит = | език = bg }}</ref>|group=Б}} на [[Фронт за освобождение на Еритрея|Фронта за освобождение на Еритрея]] стават от местата си и правят опит да овладеят самолета.<ref name=":0" /> Охранителите на борда откриват огън по похитителите и убиват шестима от тях. По време на престрелката ръчна [[граната]] е хвърлена от един от похитителите по пътеката между пътниците.<ref name="flightglobal.com" /> Гранатата избухва в задната част на фюзелажа и пробива дупка в пода на кабината, а така поврежда или прекъсва няколко контролни механизма на самолета, включително тези на дросела на два от двигателите, тези на руля и на хоризонталния стабилизатор.<ref name=":1" /><ref name="flightglobal.com" /> Въпреки това екипажът връща самолета към летището, откъдето излита, и успява да го приземи безопасно.<ref name=":1" /> Машината претърпява малки повреди, които по-късно са поправени. Седмият похитител умира в болница от нараняванията си.<ref name=":0" /> == Вижте също == * [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Ethiopian Airlines Flight 708|1225943053}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]] 8q4ya8m6wf18bahh83min1jft2rtbpq 0 870267 12397525 12395292 2024-10-28T14:15:50Z Danielbonevm 278090 12397525 wikitext text/x-wiki {{Актуално|спорт}} {{Футболен турнир сезон | име = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] | друго име = Сезам Купа на България | снимка = | текст = | сезон = 2024/25 | държава = {{България}} | финал = | дати = | отбори = 48 <small>(във финалната фаза)</small> | шампион = | вицешампион = | мачове = | голове = | посещаемост = | голмайстори = | играч = | предишен сезон = [[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] | следващ сезон = [[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 18 април 2024 г. в 08:52 ч. }} '''Сезон 2024/25''' на [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]] е 43-рият сезон на турнира. Финалната фаза на турнира започва на 9 октомври 2024 г. с 1/32 финали. Финалът ще се играе на 24 май 2025 г. [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] защитава трофея си от миналия сезон. Носителят на купата се класира за Първи квалификационен кръг на [[Лига Европа 2025/26]]. == Отбори == Следните отбори участват в турнира:<ref> [https://bulgarian-football.com/kupa-na-bulgaria.html Купа на България 2024/25 – Финална фаза] </ref> <small>(Отборите, които още участват в турнира са в '''потъмнено''')</small> {| class="wikitable" |- style="vertical-align:top; background:#d6e2b3;" | style="text-align:center; width:33%;"| '''[[Първа професионална футболна лига 2023/24|Първа лига 2024/25]]'''<br/><small>16 клуба</small> | style="text-align:center; width:33%;"| '''[[Втора професионална футболна лига 2023/24|Втора лига 2024/25]]'''<br/><small>16 клуба</small> | style="text-align:center; width:33%;"| '''Победители от 4-те региона'''<br/><small>16 клуба</small> |- valign="top" | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда Кърджали]]<br> [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое Стара Загора]]<br> [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]<br> [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]<br> [[ФК Крумовград|Крумовград]] <br> [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br> [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br> [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]<br> [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]<br> [[ПФК Септември (София)|Септември София]]<br> [[ПФК Славия (София)|Славия София]]<br> [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]<br> [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]]<br> [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]<br> [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]]<br> [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море Варна]]<br> | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица Петрич]]<br> [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]<br> [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]]<br> [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]]<br> [[ФК Литекс|Ловеч]]<br> [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховиа]] [[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]]<br> [[ФК Монтана|Монтана]]<br> [[ОФК Несебър|Несебър]]<br> [[ ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]]<br> [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]]<br> [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]]<br> [[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]]<br> [[ФК „Фратрия“|Фратрия]]<br> [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]]<br> | ''От Североизточна България:''<br> [[ФК „Аксаково“|Аксаково]]<br> [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Ботев Нови пазар]]<br> [[ФК Септември (Тервел)|Септември Тервел]]<br> [[ФК Черноломец 04|Черноломец Попово]]<br> <br> ''От Северозападна България:''<br> [[ОФК „Академик“ (Свищов)|Академик Свищов]]<br> [[ОФК Ком (Берковица)|Ком Берковица]]<br> [[ОФК „Левски 2007“|Левски 2007]]<br> [[ФК Локомотив (Мездра)|Локомотив Мездра]]<br> <br> ''От Югозападна България:''<br> [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]]<br> [[ФК „Кюстендил“|ФК Кюстендил]]<br> [[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище Панагюрище]]<br> [[ФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист Самоков]]<br> <br> ''От Югоизточна България:''<br> [[ФК Марица (Пловдив)|Марица Пловдив]]<br> [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина (Казанлък)]]<br> [[Саяна (Хасково)]]<br> [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]]<br> |} == Мачове == === Предварителен кръг === Жребият за предварителния кръг е изтеглен на 24 септември 2024 г. Мачовете се играят на 13 октомври 2024 г. <ref>[https://bfunion.bg/news/50448/0 Жребий - Първи кръг, финална фаза (1/16-финал) Купа на България]</ref>;<ref>С [https://bfunion.bg/news/50461/0 решение СТК 30.09.2024 г.] - се обява програмата: * зa 8 кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * от 13-ти до 15-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * отложен мач от 4-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * от 13-ти до 16-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * от 2-ри предварителен кръг от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] </ref>. <ref>С [https://bfunion.bg/news/50480/0 решение СТК 07.10.2024 г.]- се прави промяна в прогрмата на [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] и на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]],а тя е следната : * Мачът между [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Ботев Нови пазар]] – [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] от предварителния кръг на [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]] ще се играе на 13 октомври 2024 от 13:00 ч, вместо като беше планирано първоначално за 15:00 ч. в същия ден * Мачът между [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] – [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] от 14-я кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ще се играе на 24 октомври 2024 от 17:30 ч, вместо като беше планирано първоначално за 16:00 ч. в същия ден </ref> {| class="wikitable" |- ! Дата ! Час ! Домакин ! Краен резултат ! Гост ! Резултат (редовно време) ! Резултат (продължения) ! Резултат (дузпи) |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 13:00 [[UTC+3]] | [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Ботев Нови пазар]] (III) | 0:2 | '''[[ФК „Фратрия“|Фратрия]] (II)''' | 0:2 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК „Академик“ (Свищов)|Академик Свищов]] (III) | 2:3 | '''[[ФК Монтана|Монтана]] (II)''' | 1:1 | 1:1 ! 2:3 |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК „Аксаково“|Аксаково]] (III) | 0:4 | '''[[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] (II)''' | 0:4 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]] (III) | 1:2 | '''[[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] (II)''' | 1:2 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК Ком (Берковица)|Ком Берковица]] (III) | 0:4 | '''[[ ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] (II)''' | 0:4 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК „Кюстендил“|ФК Кюстендил]] (III)''' | 3:1 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] (II) | 3:1 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК „Левски 2007“|Левски 2007]] (III) | 2:3 | '''[[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] (II)''' | 2:2 | 2:3 ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Локомотив (Мездра)|Локомотив Мездра]] (III)''' | 4:3 | [[ОФК Несебър|Несебър]] (II) | 0:0 | 0:0 ! 4:3 |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК Марица (Пловдив)|Марица Пловдив]] (III) | 1:2 | '''[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица Петрич]] (II)''' | 1:2 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище Панагюрище]] (III)''' | 2:1 | [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] (II) | 1:1 | 2:1 ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист Самоков]] (III) | 1:3 | '''[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] (II)''' | 1:1 | 1:3 ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина (Казанлък)]] (III)''' | 2:1 | [[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]] (II) | 2:1 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[Саяна (Хасково)|Саяна Хасково]] (III)''' | 4:2 | [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховиа]] (II) | 2:2 | 2:2 ! 4:2 |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК Септември (Тервел)|Септември Тервел]] (III) | 0:3 | '''[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] (II)''' | 0:3 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]] (III)''' | 2:0 | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]] (II) | 2:0 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Черноломец 04|Черноломец Попово]] (III)''' | 3:0 | [[ФК Литекс|Ловеч]] (II) | 3:0 | ! |- |} === 1/16 финали === Жребият за предварителния кръг е изтеглен на 24 септември 2024 г. Мачовете се играят в периода от 28 октомври до 31 октомври 2024 г. <ref>[https://bfunion.bg/news/50448/0 Жребий - Първи кръг, финална фаза (1/16-финал) Купа на България]</ref> <ref> С [https://bfunion.bg/news/50507/0 решение СТК 16.10.2024 г.] – обявя програмата за 1/16 финалите на купата</ref>. <ref> С [https://bfunion.bg/news/50523/0 решение СТК 22.10.2024 г.] – се настрочва ма следния нач: * [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] – [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое Стара Загора]] </ref> {| class="wikitable" |- ! Дата ! Час ! Домакин ! Краен резултат ! Гост ! Резултат (редовно време) ! Резултат (продължения) ! Резултат (дузпи) |- | {{Start date|2024|10|28|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]] (III) | 2:4 | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] (I)''' | 1:1 | 1:1 ! 2:4 |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] (II) | | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Локомотив (Мездра)|Локомотив Мездра]] (III) | | [[ПФК Септември (София)|Септември София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина (Казанлък)]] (III) | | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда Кърджали]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[Саяна (Хасково)|Саяна Хасково]] (III) | | [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] (II) | | [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] (II) | | [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ФК Монтана|Монтана]] (II) | | [[ПФК Славия (София)|Славия София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК „Кюстендил“|ФК Кюстендил]] (III) | | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море Варна]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище Панагюрище]] (III) | | [[ФК Крумовград|Крумовград]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] (II) | | [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] (II) | | [[ПФК Левски (София)|Левски София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|31|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица Петрич]] (II) | | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|31|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] (II) | | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|31|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ФК Черноломец 04|Черноломец Попово]] (III) | | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|11|14|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] (II) | | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое Стара Загора]] (I) | | ! |- |} == Източници == <references/> {{Купа на България по сезони}} [[Категория:Купа на България по сезони|2]] [[Категория:2024 година в България]] [[Категория:2025 година в България]] 23o2yxsdvntek9d389tuqhtdw2x7awe 12397526 12397525 2024-10-28T14:16:43Z Danielbonevm 278090 12397526 wikitext text/x-wiki {{Актуално|спорт}} {{Футболен турнир сезон | име = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] | друго име = Сезам Купа на България | снимка = | текст = | сезон = 2024/25 | държава = {{България}} | финал = | дати = | отбори = 48 <small>(във финалната фаза)</small> | шампион = | вицешампион = | мачове = | голове = | посещаемост = | голмайстори = | играч = | предишен сезон = [[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] | следващ сезон = [[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 18 април 2024 г. в 08:52 ч. }} '''Сезон 2024/25''' на [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]] е 43-рият сезон на турнира. Финалната фаза на турнира започва на 9 октомври 2024 г. с 1/32 финали. Финалът ще се играе на 24 май 2025 г. [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] защитава трофея си от миналия сезон. Носителят на купата се класира за Първи квалификационен кръг на [[Лига Европа 2025/26]]. == Отбори == Следните отбори участват в турнира:<ref> [https://bulgarian-football.com/kupa-na-bulgaria.html Купа на България 2024/25 – Финална фаза] </ref> <small>(Отборите, които още участват в турнира са в '''потъмнено''')</small> {| class="wikitable" |- style="vertical-align:top; background:#d6e2b3;" | style="text-align:center; width:33%;"| '''[[Първа професионална футболна лига 2023/24|Първа лига 2024/25]]'''<br/><small>16 клуба</small> | style="text-align:center; width:33%;"| '''[[Втора професионална футболна лига 2023/24|Втора лига 2024/25]]'''<br/><small>16 клуба</small> | style="text-align:center; width:33%;"| '''Победители от 4-те региона'''<br/><small>16 клуба</small> |- valign="top" | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда Кърджали]]<br> [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое Стара Загора]]<br> [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]<br> [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]<br> [[ФК Крумовград|Крумовград]] <br> [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br> [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br> [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]<br> [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]<br> [[ПФК Септември (София)|Септември София]]<br> [[ПФК Славия (София)|Славия София]]<br> [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]<br> [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]]<br> [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]<br> [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]]<br> [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море Варна]]<br> | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица Петрич]]<br> [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]<br> [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]]<br> [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]]<br> [[ФК Литекс|Ловеч]]<br> [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховиа]] [[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]]<br> [[ФК Монтана|Монтана]]<br> [[ОФК Несебър|Несебър]]<br> [[ ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]]<br> [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]]<br> [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]]<br> [[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]]<br> [[ФК „Фратрия“|Фратрия]]<br> [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]]<br> | ''От Североизточна България:''<br> [[ФК „Аксаково“|Аксаково]]<br> [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Ботев Нови пазар]]<br> [[ФК Септември (Тервел)|Септември Тервел]]<br> [[ФК Черноломец 04|Черноломец Попово]]<br> <br> ''От Северозападна България:''<br> [[ОФК „Академик“ (Свищов)|Академик Свищов]]<br> [[ОФК Ком (Берковица)|Ком Берковица]]<br> [[ОФК „Левски 2007“|Левски 2007]]<br> [[ФК Локомотив (Мездра)|Локомотив Мездра]]<br> <br> ''От Югозападна България:''<br> [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]]<br> [[ФК „Кюстендил“|ФК Кюстендил]]<br> [[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище Панагюрище]]<br> [[ФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист Самоков]]<br> <br> ''От Югоизточна България:''<br> [[ФК Марица (Пловдив)|Марица Пловдив]]<br> [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина (Казанлък)]]<br> [[Саяна (Хасково)]]<br> [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]]<br> |} == Мачове == === Предварителен кръг === Жребият за предварителния кръг е изтеглен на 24 септември 2024 г. Мачовете се играят на 13 октомври 2024 г. <ref>[https://bfunion.bg/news/50448/0 Жребий - Първи кръг, финална фаза (1/16-финал) Купа на България]</ref>;<ref>С [https://bfunion.bg/news/50461/0 решение СТК 30.09.2024 г.] - се обява програмата: * зa 8 кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * от 13-ти до 15-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * отложен мач от 4-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * от 13-ти до 16-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * от 2-ри предварителен кръг от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] </ref>. <ref>С [https://bfunion.bg/news/50480/0 решение СТК 07.10.2024 г.]- се прави промяна в прогрмата на [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] и на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]],а тя е следната : * Мачът между [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Ботев Нови пазар]] – [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] от предварителния кръг на [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]] ще се играе на 13 октомври 2024 от 13:00 ч, вместо като беше планирано първоначално за 15:00 ч. в същия ден * Мачът между [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] – [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] от 14-я кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ще се играе на 24 октомври 2024 от 17:30 ч, вместо като беше планирано първоначално за 16:00 ч. в същия ден </ref> {| class="wikitable" |- ! Дата ! Час ! Домакин ! Краен резултат ! Гост ! Резултат (редовно време) ! Резултат (продължения) ! Резултат (дузпи) |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 13:00 [[UTC+3]] | [[ФК „Ботев“ (Нови пазар)|Ботев Нови пазар]] (III) | 0:2 | '''[[ФК „Фратрия“|Фратрия]] (II)''' | 0:2 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК „Академик“ (Свищов)|Академик Свищов]] (III) | 2:3 | '''[[ФК Монтана|Монтана]] (II)''' | 1:1 | 1:1 ! 2:3 |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК „Аксаково“|Аксаково]] (III) | 0:4 | '''[[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] (II)''' | 0:4 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]] (III) | 1:2 | '''[[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] (II)''' | 1:2 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК Ком (Берковица)|Ком Берковица]] (III) | 0:4 | '''[[ ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] (II)''' | 0:4 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК „Кюстендил“|ФК Кюстендил]] (III)''' | 3:1 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] (II) | 3:1 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ОФК „Левски 2007“|Левски 2007]] (III) | 2:3 | '''[[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] (II)''' | 2:2 | 2:3 ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Локомотив (Мездра)|Локомотив Мездра]] (III)''' | 4:3 | [[ОФК Несебър|Несебър]] (II) | 0:0 | 0:0 ! 4:3 |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК Марица (Пловдив)|Марица Пловдив]] (III) | 1:2 | '''[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица Петрич]] (II)''' | 1:2 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище Панагюрище]] (III)''' | 2:1 | [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] (II) | 1:1 | 2:1 ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист Самоков]] (III) | 1:3 | '''[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] (II)''' | 1:1 | 1:3 ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина (Казанлък)]] (III)''' | 2:1 | [[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]] (II) | 2:1 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[Саяна (Хасково)|Саяна Хасково]] (III)''' | 4:2 | [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховиа]] (II) | 2:2 | 2:2 ! 4:2 |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | [[ФК Септември (Тервел)|Септември Тервел]] (III) | 0:3 | '''[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] (II)''' | 0:3 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]] (III)''' | 2:0 | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]] (II) | 2:0 | ! |- | {{Start date|2024|10|13|df=y}} | 15:00 [[UTC+3]] | '''[[ФК Черноломец 04|Черноломец Попово]] (III)''' | 3:0 | [[ФК Литекс|Ловеч]] (II) | 3:0 | ! |- |} === 1/16 финали === Жребият за предварителния кръг е изтеглен на 24 септември 2024 г. Мачовете се играят в периода от 28 октомври до 31 октомври 2024 г. <ref>[https://bfunion.bg/news/50448/0 Жребий - Първи кръг, финална фаза (1/16-финал) Купа на България]</ref> <ref> С [https://bfunion.bg/news/50507/0 решение СТК 16.10.2024 г.] – обявя програмата за 1/16 финалите на купата</ref>. <ref> С [https://bfunion.bg/news/50523/0 решение СТК 22.10.2024 г.] – се настрочва на следния нач: * [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] – [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое Стара Загора]] </ref> {| class="wikitable" |- ! Дата ! Час ! Домакин ! Краен резултат ! Гост ! Резултат (редовно време) ! Резултат (продължения) ! Резултат (дузпи) |- | {{Start date|2024|10|28|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]] (III) | 2:4 | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] (I)''' | 1:1 | 1:1 ! 2:4 |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] (II) | | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Локомотив (Мездра)|Локомотив Мездра]] (III) | | [[ПФК Септември (София)|Септември София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина (Казанлък)]] (III) | | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда Кърджали]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[Саяна (Хасково)|Саяна Хасково]] (III) | | [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] (II) | | [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] (II) | | [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|29|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ФК Монтана|Монтана]] (II) | | [[ПФК Славия (София)|Славия София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК „Кюстендил“|ФК Кюстендил]] (III) | | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море Варна]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище Панагюрище]] (III) | | [[ФК Крумовград|Крумовград]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] (II) | | [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|30|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] (II) | | [[ПФК Левски (София)|Левски София]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|31|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица Петрич]] (II) | | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|31|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] (II) | | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|10|31|df=y}} | 17:00 [[UTC+3]] | [[ФК Черноломец 04|Черноломец Попово]] (III) | | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] (I) | | ! |- | {{Start date|2024|11|14|df=y}} | 13:30 [[UTC+3]] | [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] (II) | | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое Стара Загора]] (I) | | ! |- |} == Източници == <references/> {{Купа на България по сезони}} [[Категория:Купа на България по сезони|2]] [[Категория:2024 година в България]] [[Категория:2025 година в България]] 98kjvvnynlwacm2s1165ydmkr8eresp 0 870527 12398258 12378098 2024-10-29T09:25:40Z Станислав Николаев 13436 12398258 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“|снимка=Libyan Arab Airlines Boeing 727 5A-DAH.jpg|описание=Смолетът, който участва в инцидента, сниман през 1972 г..|дата=[[21 февруари]] [[1973]] г.|причина=Сваляне на самолета|място=[[Синайски полуостров]]|тип1=„[[Боинг 727|Боинг 727-224]]“|авиокомпания1=„[[Либиян Еърлайнс|Либиян Араб Еърлайнс]]“|кодово име1=5A-DAH|маршрут1=[[Триполи]] – [[Бенгази]] – [[Кайро]]|пътници1=104|екипаж1=9|загинали1=108|оцелели1=5}} '''Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“''' е редовен пътнически полет от [[Международно летище „Триполи“|международното летище „Триполи“]], [[Триполи]], [[Либия]], до [[международното летище „Кайро“]], [[Кайро]], [[Египет]] през [[Международно летище „Бенина“|международното летище „Бенина“]] в Бенгази.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19730221-1|заглавие=Accident description|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%200484.html|заглавие=Libyan airliner shot down over Sinai|автор=FLIGHT International|дата=1973-03-01|труд=WORLD NEWS|издател=flightglobal.com|страници=276|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180324152816/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%200484.html|архив_дата=2018-03-24|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%200485.html|заглавие=Libyan airliner shot down over Sinai|автор=FLIGHT International|дата=1973-03-01|труд=WORLD NEWS|издател=flightglobal.com|страници=277|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180324153025/https://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%200485.html|архив_дата=2018-03-24|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%201652.html|заглавие=Sinai 727 crash: Icao report|автор=FLIGHT International|дата=1973-06-14|труд=AIR TRANSPORT|издател=flightglobal.com|страници=912|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140727065808/http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%201652.html|архив_дата=2014-07-27|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%201653.html|заглавие=Sinai 727 crash: Icao report|автор=FLIGHT International|дата=1973-06-14|труд=crash: Icao report|издател=flightglobal.com|страници=913|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140226093340/http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%201653.html|архив_дата=2014-07-27|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> На 21 февруари 1973 г. [[Самолет|самолетът]], който изпълнява маршрута – „[[Боинг 727|Боинг 727-224]]“, е свален от [[Израел|израелски]] изтребители „[[F-4 Phantom II|F-4 Фантом II]]“, след като навлиза по погрешка, поради неизправност в системата, във въздушното пространство на египетския [[Синайски полуостров]] (тогава под израелска окупация).<ref name=":1" /><ref name=":2" /><ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.haaretz.com/israel-news/2023-03-18/ty-article-magazine/.highlight/when-israel-shot-down-a-libyan-passenger-plane-but-refused-to-take-responsibility/00000186-f186-dd8e-a7d7-f7ef464e0000|заглавие=When Israel Shot Down a Libyan Passenger Plane, but Refused to Take Responsibility|фамилно_име=Lozowick|първо_име=Yaacov|дата=2023-03-17|издател=haaretz.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230318022514/https://www.haaretz.com/israel-news/2023-03-18/ty-article-magazine/.highlight/when-israel-shot-down-a-libyan-passenger-plane-but-refused-to-take-responsibility/00000186-f186-dd8e-a7d7-f7ef464e0000|архив_дата=2023-03-18|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> Инцидентът води до смъртта на 108 пътници и екипаж от общо 113 души на борда.<ref name=":3" /> Свалянето на пътнически самолет довежда до единодушна международна критика. Израелските военновъздушни сили твърдят, че виждат самолета като заплаха за сигурността и че може да изпълнява въздушна шпионска мисия над израелската военновъздушна база в Бир Гифгафа.<ref>Posner, Steve: Israel Undercover, pg. 83–84</ref> Както [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]], така и [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] осъждат инцидента, като не приемат мотивите, посочени от Израел;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.loc.gov/rr/frd/Military_Law/Military_Law_Review/pdf-files/27786D~1.pdf|заглавие=AERIAL INTRUSIONS BY CIVIL AND MILITARY AIRCRAFT IN TIME OF PEACE|фамилно_име=Phelps|първо_име=John T.|дата=1985|издател=Military Law Review|страници=290|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200222143122/https://www.loc.gov/rr/frd/Military_Law/Military_Law_Review/pdf-files/27786D~1.pdf|архив_дата=2020-02-22|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> всички държави членки на [[Международна организация за гражданска авиация|Международната организация за гражданска авиация]] гласуват срещу Израел относно атаката. Израелският министър на отбраната [[Моше Даян]] нарича това „грешка в преценката“ и Израел изплаща компенсации на семействата на жертвите.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат книга|last=David|first=Gero|title=Aviation disasters : the world's major civil airliner crashes since 1950|url=https://archive.org/details/aviationdisaster0000gero_a5j4/page/116/mode/2up|accessdate=2024-10-01|year=2006|publisher=Sparkford|location=England|isbn=0-7509-3146-9|pages=116–117}}</ref> Израелският кабинет обсъжда инцидента три пъти на тайни срещи. Протокол, разсекретен през 2023 г., показва, че основните решения са за отхвърляне на всякаква отговорност и отказ от провеждане на официално разследване. Предложението за създаване на постоянен ред срещу свалянето на граждански самолети също е отхвърлено.<ref name=":3" /> == Вижте също == * [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)]] * [[Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“]] * [[Полет 902 на „Кориън Еър Лайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20140727070655/http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%201712.html Катастрофа на 727 в Синай: Израелска позиция] * [https://web.archive.org/web/20110514142456/http://www.airsafe.com/events/models/b727.htm Фатални самолетни катастрофи и значими събития за „Боинг 727“] {{Превод от|en| Toggle the table of contents Libyan Arab Airlines Flight 114|1226534343}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия]] [[Категория:20 век в Азия]] [[Категория:20 век в Египет]] [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] [[Категория:История на Египет]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]] e55xq7ha69dr4hgcirtbwq2d3w06xbg 0 870534 12398197 12389611 2024-10-29T08:45:37Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Русия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 12398197 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“|снимка=SIBIR, TU-154M, RA-85693 Athens Hellinikon Airport, 1997.jpg|описание=Смолетът, който участва в инцидента, сниман на международното летище „Елиникон“ през 1997 г.|дата=[[4 октомври]] [[2001]] г.|причина=Случайно свален от украинска ракета [[С-200]]|място=[[Черно море]]|тип1=„[[Туполев Ту-154|Туполев Ту-154M]]“|авиокомпания1=„[[Сибериа Еърлайнс]]“|кодово име1=RA-85693|маршрут1=[[Тел Авив]] – [[Новосибирск]]|пътници1=66|екипаж1=12|загинали1=78|оцелели1=0}} '''Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“''' е пътнически полет, свален от [[Военновъздушни сили на Украйна|военновъздушните сили на Украйна]] над [[Черно море]] на 4 октомври 2001 г., на път от [[Тел Авив]], [[Израел]], до [[Новосибирск]], [[Русия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/1579072.stm|заглавие=Russian jet explodes over Black Sea|дата=2001-10-04|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> [[Самолет|Самолетът]], [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] „[[Туполев Ту-154]]“ превозва 66 пътници и 12 членове на екипажа. Повечето от пътниците са израелци, които посещаващават роднини в Русия. Мястото на катастрофата е на около 190 км запад-югозападно от черноморския курорт [[Сочи]], на 140 км северно от турския крайбрежен град [[Фаца]] и на 350 км юг-югоизток от [[Феодосия]] на [[Крим|полуостров Крим]]. Катастрофата е причинена от [[ракета]], изстреляна по време на съвместни украинско-руски военни учения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://2001.novayagazeta.ru/nomer/2001/75n/n75n-s00.shtml|заглавие=Украинские и российские военные сознательно подвергали риску все самолеты, находившиеся 4 октября на расстоянии менее 300 километров от полигона|фамилно_име=ВАСЬКОВСКАЯ|първо_име=Янина|дата=2001-10-15|издател=novayagazeta.ru|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160508084452/http://2001.novayagazeta.ru/nomer/2001/75n/n75n-s00.shtml|архив_дата=2016-05-08|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> за противовъздушна отбрана на контролирания от Русия полигон на 31-ви изследователски център на руския Черноморски флот на нос Опук близо до град [[Керч]] в Крим. Първоначално американски военни служители установяват, че катастрофата е причинена от ракета [[С-200]], която се детонира на 15 метра над самолета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/2001/10/07/world/ukrainians-shift-stance-on-the-cause-of-air-crash.html|заглавие=Ukrainians Shift Stance On the Cause Of Air Crash|фамилно_име=TAVERNISE|първо_име=SABRINA|дата=2001-10-07|труд=World|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305090935/http://www.nytimes.com/2001/10/07/world/ukrainians-shift-stance-on-the-cause-of-air-crash.html|архив_дата=2016-03-05|достъп_дата=2024-10-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/2001/10/14/world/after-9-days-ukraine-says-its-missile-hit-a-russian-jet.html|заглавие=After 9 Days, Ukraine Says Its Missile Hit A Russian Jet|фамилно_име=WINES|първо_име=MICHAEL|дата=2001-10-14|труд=World|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170312020347/http://www.nytimes.com/2001/10/14/world/after-9-days-ukraine-says-its-missile-hit-a-russian-jet.html|архив_дата=2017-03-12|достъп_дата=2024-10-02}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/ukraine/1358586/Airliner-blasted-out-of-sky.html|заглавие=Airliner blasted out of sky|фамилно_име=Philps|първо_име=Alan|дата=2001-10-05|издател=telegraph.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-10-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://jfgieras.com/JFG_SC_2013.pdf|заглавие=ANALYSIS OF ACCIDENTS OF THE TU-154 AIRCRAFT|фамилно_име=Gieras|първо_име=Jacek|издател=jfgieras.com|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160803182546/http://jfgieras.com/JFG_SC_2013.pdf|архив_дата=2016-08-03|достъп_дата=2024-10-02}}</ref> Руски официални лица отхвърлят това твърдение като „недостойно внимание“, а руският президент [[Владимир Путин]] казва пред пресата на следващия ден, че „оръжията, използвани в тези учения, са имали такива характеристики, които правят невъзможно за тях да достигнат до въздушния коридор през който самолетът се движеше“.<ref name=":0" /> Украински военни служители също отричат и съобщават че С-200 е изстреляна към морето и е успешно самоунищожена. Говорителят на министерството на отбраната Константин Хивренко също отрича украинска ракета да участва в инцидента.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/story?id=80505&page=1&singlePage=true|заглавие=Accidental Firing May Have Downed Russian Plane|автор=ABC News|дата=2006-01-06|издател=abcnews.go.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210308210245/https://abcnews.go.com/International/story?id=80505&page=1&singlePage=true|архив_дата=2021-03-08|достъп_дата=2024-10-02}}</ref> [[Украйна]] в крайна сметка признава, че вероятно тя причинява катастрофата, след като ракета С-200 е изстреляна по погрешка от нейните въоръжени сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/ukraine/1359353/Ukraine-admits-it-shot-down-Russian-airliner.html|заглавие=Ukraine admits it shot down Russian airliner|фамилно_име=Aris|първо_име=Ben|дата=2001-10-13|издател=telegraph.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> По-късно базираният в [[Москва]] Междудържавен авиационен комитет постановява, че катастрофата е причинена от случаен удар на украинска ракета С-200 по време на военни учения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eu.usatoday.com/story/news/world/2014/07/17/korean-airlines-flight-007-history/12786285/|заглавие=History shows passenger plane shootdowns often mistakes|фамилно_име=Schneier|първо_име=Cogan|издател=eu.usatoday.com|език=en|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.ria.ru/world/20120528/173717710.html|заглавие=Kiev Court Dismisses Appeal Over Shot Down Tu-154|дата=2012-05-28|издател=en.ria.ru|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160822102809/http://en.ria.ru/world/20120528/173717710.html|архив_дата=2016-08-22|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> Украйна изплаща общо 15 милиона долара компенсация на семействата на 78-те жертви.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/israel-ukraine-sign-agreement-on-compensation-for-russian-jet-victims-1.106317|заглавие=Israel, Ukraine sign agreement on compensation for Russian jet victims|автор=The Associated Press|дата=2003-11-20|труд=News|издател=haaretz.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140728171948/http://www.haaretz.com/news/israel-ukraine-sign-agreement-on-compensation-for-russian-jet-victims-1.106317|архив_дата=2014-07-28|достъп_дата=2024-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/3806383.stm|заглавие=Russia agrees airliner payout|дата=2004-06-14|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-10-01}}</ref> == Вижте също == * [[Инцидент с ирански Еърбъс (1988)]] * [[Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“]] * [[Полет 902 на „Кориън Еър Лайнс“]] * [[Полет 17 на „Малайзия Еърлайнс“]] * [[Авиокатастрофа край Техеран (2020)]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20040908181843/http://www.mak.ru/russian/rassledovania/informatsia/2001/4_oktiabria_2001.html Разследване] * [https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20011004-0 Описание на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20090120173113/http://www.ctv.ca/servlet/ArticleNews/story/CTVNews/1025062265408_20471465 Канадски телевизия репортаж] за непланираното междинно кацане в Бургас, България. {{Превод от|en|Siberia Airlines Flight 1812|1248211214}} [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] [[Категория:2001 година в Турция]] [[Категория:2001 година в Украйна]] [[Категория:Черно море]] [[Категория:Отношения между Русия и Украйна]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]] 5l9ufeh9ol8jokogqweuoejaxzb152y 0 870617 12398215 12389756 2024-10-29T08:46:44Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398215 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 810 на „Трансеър“|снимка=Forward Fuselage Transair 810.png|описание=Предният фюзелаж на самолета, открит на морското дъно седмица след катастрофата.|дата=[[2 юли]] [[2021]] г.|място=[[Мамала Бей]], [[Оаху]]|причина=Приводняване след повреда на двигателя|тип1=„[[Боинг 737|Боинг 737-275C]]“|авиокомпания1=„Роудс Авиейшън“|кодово име1=N810TA|маршрут1=[[Хонолулу]] – [[Кахулуи]]|пътници1=0|екипаж1=2|загинали1=0|оцелели1=2}} '''Полет 810 на „Трансеър“''' е товарен полет от международното летище „Хонолулу“ в [[Хонолулу]] до летище „Кахулуи“ на съседния хавайски остров [[Мауи]],<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2021/07/02/us/cargo-plane-down-hawaii/index.html|заглавие=A Boeing 737 cargo plane makes emergency landing in the water near Honolulu|автор=Gregory Wallace, Paul P. Murphy and Dakin Andone|дата=2021-07-02|издател=edition.cnn.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://clubz.bg/115651-tovaren_samolet_katsna_avariyno_v_okeana_kray_havaite|заглавие=Товарен самолет кацна аварийно в океана край Хаваите|дата=2022-07-15|издател=clubz.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> при който единият от двата турбовентилаторни двигателя на преустроения [[товарен самолет]] „[[Боинг 737|Боинг 737-200]]“, притежаван от „Роудс Авиейшън“ под търговското име „Трансеър“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/business/aerospace-defense/boeing-737-cargo-plane-water-off-honolulu-cnbc-2021-07-02/|заглавие=Boeing 737 cargo plane makes emergency water landing off Hawaii|автор=David Shepardson and Ankit Ajmera|дата=2021-07-03|издател=reuters.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> веднага след излитане на 2 юли 2021 г. губи сила и първият офицер, който управлява самолета, намалява мощността и на двата двигателя. Двамата пилоти (единствените обитатели на самолета) започват да изпълняват контролния списък за повреда на двигателя или изключване, но са заети с разговори с [[Контрол на въздушното движение|контрола на въздушното движение]] и изпълнението на други летателни задачи и не достигат частта от списъка за проверка, където повреденият двигател да бъде идентифициран.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/safety/transair-737-200-crash-crew-believed-both-engines-were-failing/144442.article|заглавие=Transair 737-200 crash crew believed both engines were failing|фамилно_име=Morrow|първо_име=David|дата=2021-07-03|издател=flightglobal.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210703111953/https://www.flightglobal.com/safety/transair-737-200-crash-crew-believed-both-engines-were-failing/144442.article|архив_дата=2021-07-03|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-07-02/boeing-737-cargo-jet-makes-emergency-landing-off-hawaii-faa|заглавие=‘Let the Coast Guard Know’: Cargo Jet Ditches, Triggering Rescue|автор=Alan Levin, Siddharth Vikram Philip, Julie Johnsson, and Ryan Beene|дата=2021-07-02|издател=bloomberg.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> Капитанът поема управлението, но погрешно идентифицира отказалия двигател, увеличава мощността му и не увеличава мощността на другия работещ. Убедени, че нито един от двигателите не работи правилно и не могат да поддържат височина с единия двигател, който не работи, а другият работи на празен ход, пилотите се отдръпват от брега на [[Оаху]] след началото на полета.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.liveatc.net/phnl/PHNL1-Twr-Jul-02-2021-1130Z.mp3|заглавие=Audio of radio traffic between air traffic controller in Honolulu tower and Transair Flight 810|издател=archive.liveatc.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210702150124/https://archive.liveatc.net/phnl/PHNL1-Twr-Jul-02-2021-1130Z.mp3|архив_дата=2021-07-02|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> Самолетът започва да губи височина и екипажът подава сигнал за бедствие. Машината пада във водата на залива Мамала на около 3 км по-малко от летище Калаелоа.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hawaiinewsnow.com/2021/07/02/dot-cargo-plane-crashes-off-kalaeloa-with-2-board/|заглавие=Boeing 737 cargo plane crashes off West Oahu with 2 on board|автор=HNN Staff|дата=2021-07-02|издател=hawaiinewsnow.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210702145207/https://www.hawaiinewsnow.com/2021/07/02/dot-cargo-plane-crashes-off-kalaeloa-with-2-board/|архив_дата=2021-07-02|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/svetut/tovaren-boing-se-privodni-kraj-honolulu.html|заглавие=Товарен „Боинг“ се приводни край Хонолулу|дата=2021-07-02|издател=btvnovinite.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> В резултат на инцидента капитанът получава сериозни наранявания, а първият офицер – по-леки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.staradvertiser.com/2023/06/16/breaking-news/pilots-confusion-caused-2021-cargo-plane-crash-off-hawaii-ntsb-says/|заглавие=Pilots’ confusion caused 2021 cargo plane crash off Hawaii, NTSB says|автор=Associated Press|дата=2023-06-23|издател=staradvertiser.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> Двамата офицери са спасесни около час след катастрофата<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.staradvertiser.com/2021/07/02/breaking-news/cargo-plane-crashes-in-waters-off-oahu-2-injured-pilots-rescued/|заглавие=Cargo plane crashes off Oahu; 2 injured pilots rescued|фамилно_име=Bernardo|първо_име=Rosemarie|дата=2021-07-02|издател=staradvertiser.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=nZJPRAkyIRw|заглавие=Interview: KHON2 speaks with USCG crew who rescue pilots from downed cargo plane PT. 2|автор=KHON2 News|дата=2021-07-02|издател=youtube.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hawaiinewsnow.com/2021/07/02/watch-coast-guard-releases-video-cargo-plane-crash-rescue-off-oahu/|заглавие=WATCH: Coast Guard video shows dramatic rescue of pilots after cargo plane crash|автор=HNN Staff|дата=2021-07-02|издател=hawaiinewsnow.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dvidshub.net/video/805809/coast-guard-partners-rescue-2-people-downed-aircraft-off-oahu|заглавие=Coast Guard, partners rescue 2 people from downed aircraft off Oahu|дата=2021-07-02|издател=dvidshub.net|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.khon2.com/local-news/pilots-in-critical-serious-conditions-after-plane-goes-down-near-west-oahu/|заглавие=Pilots in critical, serious conditions after plane goes down near West Oahu|фамилно_име=Parkhomchuk|първо_име=Mariya|дата=2021-07-02|труд=Local News|издател=khon2.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.khon2.com/local-news/cargo-plane-crashes-in-the-ocean-off-honolulu-two-pilots-rescued/|заглавие=Cargo plane crashes in the ocean off Honolulu, two pilots rescued|фамилно_име=Boneza|първо_име=Jenn|дата=2021-07-02|труд=Local News|издател=khon2.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> в координирана междуведомствена реакция с множество самолети и лодки.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://content.govdelivery.com/accounts/USDHSCG/bulletins/2e69d6a|заглавие=Video available: Coast Guard, partners rescue 2 people from downed aircraft off Oahu|автор=U.S. Coast Guard|дата=2021-07-02|издател=content.govdelivery.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hawaiinewsnow.com/2021/07/02/boeing-737-cargo-plane-crashes-off-west-oahu-with-2-board/|заглавие=2 pilots rescued after Boeing 737 cargo plane crashes in water shortly after takeoff from Honolulu|автор=HNN Staff|дата=2021-07-02|издател=hawaiinewsnow.com|език=en|достъп_дата=2024-10-02}}</ref><ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://x.com/DOTHawaii/status/1411020552903434240|заглавие=Mahalo to Aircraft Rescue Firefighters Terrence Kashima, Raymond Vegas Jr., and Steward Lee (R to L) for their water rescue in response to the downed aircraft off Kalaeloa early this morning. We're glad you're always ready!|дата=2021-07-02|издател=x.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> И двамата са хоспитализирани и по-късно освободени.<ref name=":3" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/US/pilots-alive-plane-crashes-miles-off-coast-hawaii/story?id=78604621|заглавие=2 pilots alive after plane crashes few miles off coast of Hawaii|автор=Emily Shapiro, Alex Stone, Mina Kaji, and Amanda Maile|дата=2021-07-03|издател=abcnews.go.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data.ntsb.gov/carol-repgen/api/Aviation/ReportMain/GenerateNewestReport/103407/pdf|заглавие=Aviation Investigation Final Report|автор=National Transportation Safety Board|дата=2023-06-15|издател=data.ntsb.gov|страници=11|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hawaiinewsnow.com/2021/07/05/source-pilot-critically-injured-cargo-plane-crash-off-kalaeloa-released-hospital/|заглавие=NTSB investigation into downed cargo plane off Kalaeloa deepens|автор=HNN Staff|дата=2021-07-05|издател=hawaiinewsnow.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> Останките са локализирани следващата седмица на дълбочина до 130 м на 3 км от плажа „Ева“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.metro.us/wreckage-located-of-boeing/|заглавие=Wreckage located of Boeing cargo jet that made emergency landing off Hawaii|фамилно_име=Shepardson|първо_име=David|дата=2021-07-09|труд=National|издател=metro.us|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> и впоследствие са извадени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/safety/ntsb-recovers-wreckage-of-transair-boeing-737f-that-crashed-off-hawaii/146205.article|заглавие=NTSB recovers wreckage of Transair Boeing 737F that crashed off Hawaii|фамилно_име=Wolfsteller|първо_име=Pilar|дата=2021-11-02|издател=flightglobal.com|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ntsb.gov/news/press-releases/Pages/mr20211102.aspx|заглавие=Flight Recorders and Wreckage of Cargo Jet Successfully Recovered from Pacific Ocean; Video and Photos Released|дата=2021-11-02|издател=ntsb.gov|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> Федералната авиационна администрация и Националният съвет по безопасност на транспорта незабавно започват разследване. Инцидентът се дължи на неефективното управление на ресурсите от пилотите, голямото натоварване и стреса.<ref name=":4" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ntsb.gov/investigations/Pages/DCA21FA174.aspx|заглавие=Transair Flight 810 Crash|издател=ntsb.gov|език=en|достъп_дата=2024-10-04}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 904 на „Лайън Еър“]] * [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=nZJPRAkyIRw0 Интервю с двама от членовете на екипажа на спасителния хеликоптер, включително спасителния плувец] в „[[Ютюб]]“ * [https://data.ntsb.gov/Docket?ProjectID=103407 Документ за разследване на Националния съвет по безопасност на транспорта] {{Превод от|en|Transair Flight 810|1248949689}} [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:2021 година в САЩ]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]] 0ncabfuc1qnpxezqfekwq8dbcoa5159 0 870802 12398257 12388316 2024-10-29T09:25:24Z Станислав Николаев 13436 12398257 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“|снимка=FLASH AIRLINES BOEING 737-300 SU-ZCF.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през юни 2003 г.|дата=[[3 януари]] [[2004]] г.|място=[[Червено море]] близо до [[международно летище „Шарм еш Шейх“|международното летище „Шарм еш-Шейх“]], [[Шарм еш-Шейх]], [[Египет]]|причина=Загуба на контрол и падане в морето след излитане; причината се оспорва|тип1=„[[Боинг 737 Класик|Боинг 737-3Q8]]“|авиокомпания1=„[[Флаш Еърлайнс]]“|кодово име1=SU-ZCF|маршрут1=Шарм еш-Шейх – [[Кайро]] – [[Париж]]|пътници1=135|екипаж1=13|загинали1=148|оцелели1=0}} '''Полет на 604 „Флаш Еърлайнс“''' е чартърен полет от [[Международно летище „Шарм еш Шейх“|международното летище „Шарм еш-Шейх“]], [[Шарм еш-Шейх]] в [[Египет]], до [[Летище „Париж-Шарл дьо Гол“|международното летище „Шарл де Гол“]], [[Париж]], [[Франция]], с междинно кацане на [[Международно летище „Кайро“|международното летище „Кайро“]] в [[Кайро]], осигурен от египетската частна чартърна компания „[[Флаш Еърлайнс]]“. На 3 януари 2004 г. „[[Боинг 737 Класик|Боинг 737-3Q8]]“, който изпълнява маршрута, се разбива в [[Червено море]] малко след излитане от международното летище „Шарм еш-Шейх“ и убива всички 135 пътници, повечето от които са френски туристи, както и всичките 13 членове на екипажа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aviation-safety.net/database/record.php?id=20040103-0|заглавие=Accident description|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-10-08}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bea.aero/docspa/2004/su-f040103a/pdf/su-f040103a.pdf|заглавие=FINAL REPORT OF THE ACCIDENT INVESTIGATION|автор=EGYPTIAN MINISTRY OF CIVIL AVIATION|дата=2006-03-25|издател=bea.aero|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150620175825/http://www.bea.aero/docspa/2004/su-f040103a/pdf/su-f040103a.pdf|архив_дата=2015-06-20|достъп_дата=2024-10-08}}</ref> Първоначалната версия за инцидента, е [[Тероризъм|терористичен акт]], защото група в [[Йемен]] съобщава, че тя унищожава самолета за отмъщение срещу нов закон във [[Франция]], който забранява носенето на забрадки в училищата. Разследващите отхвърлят тази теза, когато откриват, че останките са в плътно поле от отломки, което показва, че машината се разбива цяла.<ref>Desperate Dive. Mayday [documentary TV series].</ref> Министерството на гражданската авиация разследва инцидента с помощта на Американския национален съвет за безопасност на транспорта<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ntsb.gov/_layouts/15/ntsb.aviation/brief2.aspx?ev_id=20040202X00147&ntsbno=DCA04RA016&akey=1|заглавие=NTSB Identification: DCA04RA016|издател=ntsb.gov|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230929024927/https://www.ntsb.gov/_layouts/15/ntsb.aviation/brief2.aspx?ev_id=20040202X00147&ntsbno=DCA04RA016&akey=1|архив_дата=2023-09-29|достъп_дата=2024-10-08}}</ref> и Френското бюро за разследване и анализ на безопасността на гражданската авиация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bea.aero/en/enquetes/charm.el.cheikh/charm.el.cheikh.php|заглавие=Accident on 3 January 2004 off the coast of Sharm el-Sheikh|издател=bea.aero|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150620200300/http://www.bea.aero/en/enquetes/charm.el.cheikh/charm.el.cheikh.php|архив_дата=2015-06-20|достъп_дата=2024-10-08}}</ref> Констатациите от разследването на катастрофата са противоречиви, като следователите от различните участващи страни не успяват да постигнат съгласие относно причината за падането на самолета.<ref name=":1" /><ref name=":0" /> Проблемите, свързани със сложността на системите за [[автопилот]], са документирани в изданието от юни 2008 г. на „Аеро Сейфти Уърлд“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightsafety.org/asw/jun08/asw_jun08_p30-35.pdf|заглавие=Autoflight Audit|фамилно_име=Rosenkrans|първо_име=Wayne|дата=2008-06|издател=AeroSafety World|страници=30–35|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-10-08}}</ref> Преди завършването на разследването авторът на „Авионикс“ Дейвид Еванс предполага, че разликите в инструментите за изкуствен хоризонт между „[[МиГ-21]]“ (с който капитанът има опит) и „Боинг 737“ може да допринасят за катастрофата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aviationtoday.com/2005/07/01/safety-mode-confusion-timidity-factors/|заглавие=Safety: Mode Confusion, Timidity Factors|фамилно_име=Evans|първо_име=David|дата=2005-07-01|труд=Commercial|издател=aviationtoday.com|език=en|достъп_дата=2024-10-08}}</ref> Полет 604 е най-смъртоносното въздушно бедствие в Египет, преди почти 20 години по-късно [[полет 9268 на „Метроджет“]] да бъде взривен над северния [[Синайски полуостров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=SU|заглавие=Egypt air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-08}}</ref><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/654069-224-dushi-zaginaha-pri-samoletna-katastrofa-v-egipet-obzor|заглавие=224 души загинаха при самолетна катастрофа в Египет (ОБЗОР)|автор=БНТ|дата=2015-10-31|издател=bntnews.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-08}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/665180-rusiya-ofitsialno-potva-rdi-che-ruskiyat-samolet-nad-egipet-e-bil-vzriven-obzor|заглавие=Русия официално потвърди, че руският самолет над Египет е бил взривен (ОБЗОР)|автор=БНТ|дата=2015-11-17|издател=bntnews.b|език=bg|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-10-08}}</ref> и остава най-смъртоносният инцидент с участието на самолет „Боинг 737 Класик“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/types/Boeing-737-300/index|заглавие=Boeing 737-300|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-08}}</ref> == Вижте също == * [[Полет на 804 на „ЕджиптЕър“]] * [[Полет 610 на „Лайън Еър“]] * [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.|Самолетна катастрофа на Джон Ф. Кенеди младши]] * [[Полет 9268 на „Метроджет“]] * [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]] * [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bea.aero/docspa/2004/su-f040103a/pdf/su-f040103a.pdf Окончателен доклад] * [https://web.archive.org/web/20120601185017/http://www.bea.aero/etudes/sea.search.operations/sea.search.operations.pdf Операции за морско търсене] * [https://tailstrike.com/database/3-january-2004-flash-airlines-604/ Препис на гласовия запис на пилотската кабина и резюме на произшествието] {{Превод от|en|Flash Airlines Flight 604|1248277698}} [[Категория:2004 година във Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]] czrp3m444ot6o4rdf64g0q89bctybbl 4 870814 12397470 12391962 2024-10-28T13:20:02Z Nk 399 |за = 4 |против = 0 |резултат = Предложението е прието. --~~~~ 12397470 wikitext text/x-wiki == [[Логаритъм]] == {{гласуване за избрана статия |начало = 15:16, 8 октомври 2024 (UTC) |край = 15:16, 22 октомври 2024 (UTC) |обсъждане = [[Беседа:Логаритъм]] |за = 4 |против = 0 |резултат = Предложението е прието. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:20, 28 октомври 2024 (UTC) }} Би трябвало да покрива критериите. Превод е на английската версия („избрана“). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:16, 8 октомври 2024 (UTC) === За === # * {{За}}. Добре изглежда статията. {{)}} --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 15:28, 8 октомври 2024 (UTC) * {{За}} --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:50, 15 октомври 2024 (UTC) * {{За}} --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 22:39, 18 октомври 2024 (UTC) * {{За}}. Отлична статия! --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:59, 20 октомври 2024 (UTC) === Против === # === Коментари === * 4afcamfm98nlc73b88jlu3tysvlpaz4 3 870831 12398060 12397178 2024-10-29T02:21:07Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 2 threads from [[Потребител беседа:PSS 9]] 12398060 wikitext text/x-wiki {{архив беседа2}} == New user block 2024-10-01T12:38:31Z: Иван петров.бг 369 == {{чекюзър|Иван петров.бг 369|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:38, 1 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-01T13:40:20Z: Милен Господинов == {{чекюзър|Милен Господинов|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:40, 1 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-01T22:38:17Z: 78.147.85.138 == {{чекюзър|78.147.85.138|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 22:38, 1 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-02T08:48:27Z: 149.62.206.218 == {{чекюзър|149.62.206.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:48, 2 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-02T16:58:41Z: 2A01:5A8:45B:EB57:B9D8:BC12:DD76:A298 == {{чекюзър|2A01:5A8:45B:EB57:B9D8:BC12:DD76:A298|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:58, 2 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-02T17:02:16Z: Stenllie13 == {{чекюзър|Stenllie13|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:02, 2 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-02T17:05:24Z: 176.222.15.92 == {{чекюзър|176.222.15.92|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:05, 2 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-03T06:13:49Z: 149.62.206.36 == {{чекюзър|149.62.206.36|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:14, 3 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-03T21:48:56Z: Голям мангал == {{чекюзър|Голям мангал|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:49, 3 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-04T11:41:42Z: 37.209.171.184 == {{чекюзър|37.209.171.184|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:42, 4 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-05T07:29:21Z: 37.209.171.184 == {{чекюзър|37.209.171.184|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:30, 5 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-05T13:19:23Z: 149.62.208.158 == {{чекюзър|149.62.208.158|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:19, 5 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-05T14:08:30Z: 94.236.164.236 == {{чекюзър|94.236.164.236|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:08, 5 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-06T07:44:59Z: 85.187.127.242 == {{чекюзър|85.187.127.242|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:45, 6 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-07T05:59:13Z: 62.73.123.173 == {{чекюзър|62.73.123.173|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:59, 7 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-07T10:56:33Z: 78.130.168.37 == {{чекюзър|78.130.168.37|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:56, 7 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-08T05:30:38Z: Yancho Konstantinov nikolov == {{чекюзър|Yancho Konstantinov nikolov|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:30, 8 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-08T12:49:15Z: 5.53.240.170 == {{чекюзър|5.53.240.170|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:49, 8 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-09T13:28:29Z: 212.5.158.137 == {{чекюзър|212.5.158.137|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:28, 9 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-09T14:27:51Z: 84.43.222.82 == {{чекюзър|84.43.222.82|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:28, 9 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-09T20:27:20Z: 95.158.163.170 == {{чекюзър|95.158.163.170|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:27, 9 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-10T03:49:53Z: 149.62.209.108 == {{чекюзър|149.62.209.108|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 03:50, 10 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-10T18:19:32Z: 149.62.208.229 == {{чекюзър|149.62.208.229|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:19, 10 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-11T06:55:12Z: Yanisssssssss == {{чекюзър|Yanisssssssss|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:55, 11 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-11T13:48:47Z: 176.222.14.235 == {{чекюзър|176.222.14.235|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:49, 11 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-11T15:19:59Z: 2A01:5A8:40D:3382:0:0:17E5:EED3 == {{чекюзър|2A01:5A8:40D:3382:0:0:17E5:EED3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:20, 11 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-11T18:45:14Z: 79.100.6.66 == {{чекюзър|79.100.6.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:45, 11 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-13T10:39:13Z: 2A01:5A8:307:142:BC3F:1C81:B7F8:3873 == {{чекюзър|2A01:5A8:307:142:BC3F:1C81:B7F8:3873|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:39, 13 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-13T12:44:25Z: 149.62.206.47 == {{чекюзър|149.62.206.47|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:44, 13 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-13T18:23:12Z: 37.63.1.136 == {{чекюзър|37.63.1.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:23, 13 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-13T19:27:04Z: 95.43.255.59 == {{чекюзър|95.43.255.59|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:27, 13 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-13T22:16:42Z: 89.241.201.164 == {{чекюзър|89.241.201.164|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 22:16, 13 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-14T12:23:45Z: 85.217.194.111 == {{чекюзър|85.217.194.111|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:23, 14 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-14T16:24:28Z: 2A01:5A8:44D:C1CC:CAA2:B9DD:4D41:2F69 == {{чекюзър|2A01:5A8:44D:C1CC:CAA2:B9DD:4D41:2F69|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:24, 14 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-16T06:17:53Z: 213.222.40.30 == {{чекюзър|213.222.40.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:18, 16 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-17T16:23:48Z: 151.251.250.14 == {{чекюзър|151.251.250.14|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:23, 17 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-17T16:36:05Z: 85.217.193.244 == {{чекюзър|85.217.193.244|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:36, 17 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-17T19:48:52Z: 149.62.207.201 == {{чекюзър|149.62.207.201|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:49, 17 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-19T16:21:01Z: 77.85.0.175 == {{чекюзър|77.85.0.175|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:21, 19 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-20T20:57:43Z: 77.70.60.125 == {{чекюзър|77.70.60.125|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:57, 20 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-21T13:25:44Z: 89.106.107.146 == {{чекюзър|89.106.107.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:25, 21 октомври 2024 (UTC) == New user block 2024-10-21T20:47:36Z: 149.62.207.237 == {{чекюзър|149.62.207.237|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:47, 21 октомври 2024 (UTC) 3ah3mml5bdex42p8uaaaugkv0x9xzoh 0 870893 12398183 12389610 2024-10-29T08:43:59Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в България]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] 12398183 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 7081 на „Хемус Ер“|снимка=Hemus Air Tupolev Tu-154M Lebeda.jpg|описание=„[[Туполев Ту-154]]“ в експлоатация при „[[Хемус Ер]]“ през 2004 г.|дата=[[3 септември]] [[1996]] г.|място=[[Варна]], [[България]]|причина=Отвличане|тип1=„[[Туполев Ту-134]]“|авиокомпания1=„[[Хемус Ер]]“|кодово име1=|маршрут1=[[Бейрут]] – [[Варна]] – [[Осло]]|пътници1=150|екипаж1=8|загинали1=0|оцелели1=158}} '''Полет 7081 на „Хемус Ер“''' е чартърен полет от [[Летище Бейрут|летище „Бейрут“]], [[Бейрут]], [[Ливан]], до [[Летище Варна|летище „Варна“]], [[Варна]], [[България]], управляван от „[[Хемус Ер]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.apnewsarchive.com/1996/Hijacked-Bulgarian-Passenger-Plane-Lands-in-Norway/id-016876d4aaabd787fe795d366f2984e3|заглавие=Hijacked Bulgarian Passenger Plane Lands in Norway|фамилно_име=Mellgren|първо_име=Doug|дата=1996-09-03|издател=Associated Press|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131021015525/http://www.apnewsarchive.com/1996/Hijacked-Bulgarian-Passenger-Plane-Lands-in-Norway/id-016876d4aaabd787fe795d366f2984e3|архив_дата=2013-10-21|достъп_дата=2024-10-10}}</ref> На 3 септември 1996 г. самолетът, който лети по маршрута – „[[Ту-134|Туполев Ту-134]]“, е отвлечен от [[Палестинци|палестинеца]] Хазем Салах Абдула, дезертьор от [[Народен фронт за освобождение на Палестина - Главно командване|Народния фронт за освобождение на Палестина]], който твърди, че има експлозиви на борда.<ref>Magnus, Jon (1996-09-04). Kapreren var nervøs. Dagbladet (на норвежки език). p. 10.</ref><ref name=":0">Hansen, Kåre M. (1997-09-17). Kapret fly, skylder på djevelene. Aftenposten (на норвежки език). p. 16.</ref> Самолетът каца във Варна, където похитителят първо заплашва, че ще взриви бомбата си, след което разменя останалите 149 пътници за гориво<ref name=":1">Thurmann-Nielsen, Anne (1996-09-04).Jeg vil leve i fred i Norge. Dagbladet (на норвежки език). p. 8.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hsdl.org/?view&did=458376|заглавие=Criminal Acts Against Aviation 1996|автор=United States Department of Transportation|дата=1996-09-03|издател=hsdl.org|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140903103243/https://www.hsdl.org/?view&did=458376|архив_дата=2014-09-03|достъп_дата=2024-10-10}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/324377|заглавие=Hijacking description|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-10}}</ref> и продължава към [[Норвегия]] с осем членове на екипажа.<ref name=":2" /><ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1996/09/01/1415241_samolet_otvlechen_ot_varna/|заглавие=Самолет отвлечен от Варна|издател=dnevnik.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-10}}</ref> По късно каца на [[летище „Осло“, Гардермоен]], [[Осло]] в 20:04 ч. [[UTC+1|централноевропейско време]], насочен към изолирана зона на север от летището.<ref>Jacobsen, Lars (1996-09-04). Ga opp etter 47 minutter. Dagbladet (на норвежки език). p. 8.</ref> Хазем Салах Абдула поисква убежище в Норвегия<ref name=":1" /> и бързо се предава след разговори с началника на полицията Ромерике Асбьорн Гран в присъствието на трима представители на българското посолство.<ref name=":4">Andreassen, Tor Arne (1996-09-04). Overga seg etter en halv time. Aftenposten (на норвежки език). p. 2.</ref> При инцидента няма пострадали.<ref name=":4" /> В хода на разследването България е критикувана от Ромерике Асбьорн Гран, според когото е „странно“, че българските власти позволяват на самолета да продължи за Норвегия, вместо да разрешат проблема в България, предвид това, че самолетният екипаж е изцяло от българи.<ref name=":4" /> Според представител на властите в България обаче похитителят се съгласява да освободи всички пътници, при условие че получи гориво и разрешение да излети от летище „Варна“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.168chasa.bg/article/15409807|заглавие=Преди 27 г.: Инфарктно спасяване на самолет със 137 пътници, похитен от терорист|фамилно_име=Минкова|първо_име=Петя|дата=2023-09-12|издател=168chasa.bg|език=bg|достъп_дата=2024-10-10}}</ref><ref name=":3" /> Българските власти не са заинтересовани да проследят случая; съдебното производство не е проследено от български представители и четиримата членове на екипажа, призовани за свидетели, не се явяват.<ref name=":0" /> По време на съдебното дело похитителят твърди, че е луд, но е осъден на четири години затвор.<ref>Fire års fengsel for palestinsk flykaprer. Aftenposten (на норвежки език). 1997-09-26. p. 3.</ref> Той е изпратен обратно в Ливан, след като излежава присъдата си през август 1999 г.<ref>Flykaprer varetektsfengslet igjen (на норвежки език). Norwegian News Agency. 1999-07-27.</ref><ref>Utvist flykaprer ble tatt da han forsøkte å flykte i Wien. Aftenposten (на норвежки език). 1999-08-12. p. 3</ref> След това твърди, че получава нареждане от Народния фронт за освобождение на Палестина да разбие самолета в Осло, но отказва да го направи, защото „не е терорист“.<ref>Milli, Øystein (2001-09-16). Kaprer hevder han skulle styrte i døden. Verdens Gang (на норвежки език). p. 9.</ref> == Вижте също == * [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]] * [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Hemus Air Flight 7081|1181281304}} [[Категория:История на Варна]] [[Категория:1996 година в България]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]] mt6dvce5703ez0ajhubzd77zfc8m964 0 870984 12397897 12386466 2024-10-28T21:12:29Z 85.187.210.85 12397897 wikitext text/x-wiki {{бъдещо}} {{организация|снимка=Party House, Sofia (by Pudelek).JPG}} '''Петдесет и първото народно събрание''' (LI НС) е [[народно събрание на България|обикновено народно събрание]] на [[Република България]], което трябва да се сформира след [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|предсрочните парламентарни избори]] на 27 октомври 2024 година. ===Парламентарни групи=== ===Парламентарно ръководството=== pdjl1v870p6n7ed8rvkw91x5kmw9ng6 12397899 12397897 2024-10-28T21:12:49Z Borhan 338207 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/85.187.210.85|85.187.210.85]] ([[User talk:85.187.210.85|б.]]), към версия на Nk 12397899 wikitext text/x-wiki {{бъдещо}} {{организация|снимка=Party House, Sofia (by Pudelek).JPG}} '''Петдесет и първото народно събрание''' (LI НС) е [[народно събрание на България|обикновено народно събрание]] на [[Република България]], което трябва да се сформира след [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|предсрочните парламентарни избори]] на 27 октомври 2024 година. rett14wavs7vxb8spc5t4u3fv31am87 0 871016 12397874 12389321 2024-10-28T21:05:44Z Ted Masters 210248 форматиране: 30×кавички, 30×тире, 12×шльокавица, нов ред, пункт-ref (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12397874 wikitext text/x-wiki '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> {{Актьор|име=Антон Димитрачков|роден-място=[[Самоков]], [[България]]|активност=от 2018 г.|значими роли=Габриел в „Блок“|категория=Актьор|роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}}|вложки={{Личност/Актьор | категория = актьор}}|описание=български актьор|националност={{BG}}}} == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == {{обработка|форматиране}} [[Театър „София“]] * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова Топлоцентрала * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров [[Театър Азарян]] * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова [[Национален студентски дом]] * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова Артисти за НЕнасилие * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова [[YALLTA Art Room]] * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] [[Нов български университет]] * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] cumr1wd1oao4jg55xxmmnz5p6dc6nbn 12398063 12397874 2024-10-29T03:12:27Z 2A01:5A8:302:5F3D:E1F4:68A3:685B:2682 12398063 wikitext text/x-wiki '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> {{Актьор|име=Антон Димитрачков|роден-място=[[Самоков]], [[България]]|активност=от 2018 г.|значими роли=Габриел в „Блок“|категория=Актьор|роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}}|вложки={{Личност/Актьор | категория = актьор}}|описание=български актьор|националност={{BG}}}} == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == {{обработка|форматиране}} [[Театър „София“]] * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова Топлоцентрала * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров [[Театър Азарян]] * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова [[Национален студентски дом]] * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова Артисти за НЕнасилие * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова [[YALLTA Art Room]] * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] [[Нов български университет]] * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] mu5ija3tuokzf8exb4navy5dert04nl 12398064 12398063 2024-10-29T03:13:16Z 2A01:5A8:302:5F3D:E1F4:68A3:685B:2682 12398064 wikitext text/x-wiki '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> {{Актьор|име=Антон Димитрачков|роден-място=[[Самоков]], [[България]]|активност=от 2018 г.|значими роли=Габриел в „Блок“|категория=Актьор|роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}}|вложки={{Личност/Актьор | категория = актьор}}|описание=български актьор|националност={{BG}}}} == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == {{обработка|форматиране}} [[Театър „София“]] * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова Топлоцентрала * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров [[Театър Азарян]] * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова [[Национален студентски дом]] * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова Артисти за НЕнасилие * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова [[YALLTA Art Room]] * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] kzffeixi9scgab7e2yrud7pwjcacugv 12398101 12398064 2024-10-29T06:59:38Z 2A01:5A8:302:5F3D:E1F4:68A3:685B:2682 12398101 wikitext text/x-wiki {{Актьор|име=Антон Димитрачков|роден-място=[[Самоков]], [[България]]|активност=от 2018 г.|значими роли=Габриел в „Блок“|категория=Актьор|роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}}|вложки={{Личност/Актьор | категория = актьор}}|описание=български актьор|националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == {{обработка|форматиране}} [[Театър „София“]] * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова Топлоцентрала * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров [[Театър Азарян]] * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова [[Национален студентски дом]] * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова Артисти за НЕнасилие * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова [[YALLTA Art Room]] * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] 7qd4wnrjrify9tkyifm3z8xys2plvxi 12398123 12398101 2024-10-29T07:22:30Z Pinbal11 142393 12398123 wikitext text/x-wiki {{Личност|име=Антон Димитрачков|категория=актьор|описание=български актьор|работил=[[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }}|образование=[[Нов български университет]]|роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}}|роден-място=[[Самоков]], [[България]]|националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == {{обработка|форматиране}} [[Театър „София“]] * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова Топлоцентрала * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров [[Театър Азарян]] * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова [[Национален студентски дом]] * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова Артисти за НЕнасилие * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова [[YALLTA Art Room]] * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] 6zfkzzvxnkqmpscwdlqo2izxyu7kxl7 12398125 12398123 2024-10-29T07:26:37Z Pinbal11 142393 /* Театрални роли[18][19] */ 12398125 wikitext text/x-wiki {{Личност|име=Антон Димитрачков|категория=актьор|описание=български актьор|работил=[[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }}|образование=[[Нов български университет]]|роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}}|роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]]|националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] k7hudien23vvmy5she5ke3ivqf8vsqu 12398128 12398125 2024-10-29T07:29:49Z Pinbal11 142393 12398128 wikitext text/x-wiki {{Личност|име=Антон Димитрачков|категория=актьор|описание=български актьор|работил=[[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }}|образование=[[Нов български университет]]|роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}}|роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]]|националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] k2qq9yt3wrt4hie0h442q0fk4rpajdp 12398134 12398128 2024-10-29T07:40:19Z Pinbal11 142393 12398134 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Антон Димитрачков | категория = актьор | описание = български актьор | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }} |образование=[[Нов български университет]] |роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}} |роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]] |националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] r2a4uhiigrubniqzmehuj9jfvluf4x4 12398139 12398134 2024-10-29T07:54:04Z Pinbal11 142393 12398139 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Антон Димитрачков | категория = актьор | описание = български актьор | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }} |образование=[[Нов български университет]] |роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}} |роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]] |националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] [[Категория:Самоковци]] [[Категория:Родени през 1994 година]] 9ew1e9op9z46dz7bc1zhtejv6q9wmve 12398245 12398139 2024-10-29T09:12:20Z Pinbal11 142393 12398245 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Антон Димитрачков | категория = актьор | описание = български актьор | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }} |образование=[[Нов български университет]] |роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}} |роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]] |националност={{BG}}}} {{Кратко описание|български актьор}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] [[Категория:Самоковци]] [[Категория:Родени през 1994 година]] dslfdjp9akr1l4bonhr1f3mb9s0sezs 12398248 12398245 2024-10-29T09:13:27Z Pinbal11 142393 12398248 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Антон Димитрачков | категория = актьор | описание = български актьор | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }} |образование=[[Нов български университет]] |роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}} |роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]] |националност={{BG}}}} {{Кратко описание|български актьор|pagetype = български актьор}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] [[Категория:Самоковци]] [[Категория:Родени през 1994 година]] 33m9sunb38aq05oysrwxcgdb2ck2vea 12398249 12398248 2024-10-29T09:14:45Z Pinbal11 142393 12398249 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Антон Димитрачков | категория = актьор | описание = български актьор | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }} |образование=[[Нов български университет]] |роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}} |роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]] |националност={{BG}}}} {{Кратко описание/тест|български актьор}}'''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] [[Категория:Самоковци]] [[Категория:Родени през 1994 година]] obd1ksi5g72g1px8skwp1ejv97l1z69 12398250 12398249 2024-10-29T09:14:55Z Pinbal11 142393 12398250 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Антон Димитрачков | категория = актьор | описание = български актьор | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }} |образование=[[Нов български университет]] |роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}} |роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]] |националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] [[Категория:Самоковци]] [[Категория:Родени през 1994 година]] ppxrzi1kgfhsza5i5xru5hcarvvri4o 12398251 12398250 2024-10-29T09:17:03Z Pinbal11 142393 12398251 wikitext text/x-wiki {{Кратко описание|български актьор}} {{Личност | име = Антон Димитрачков | категория = актьор | описание = български актьор | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | описание = български актьор | период-на-активност = от 2018 г. | значими роли = Габриел в „Блок“ | награди = }} |образование=[[Нов български университет]] |роден-дата={{дрг|1994|08|01|1}} |роден-място=[[Самоков]], [[Народна република България]] |националност={{BG}}}} '''Антон Димитрачков''' е български актьор на свободна практика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2164-anton-dimitrachkov.html|заглавие=Антон Димитрачков в BulPedia|автор=BulPedia}}</ref> == Биография == Роден е на [[1 август]] [[1994]] година в град [[Самоков]]. През 2022 година завършва [[Нов български университет]] със специалност актьорство за драматичен театър в класа на доцент [[Снежина Петрова]]. Дебютира на сцената на [[Античен театър (Пловдив)]] в „[[Медея]]“ по [[Еврипид]], постановка [[Десислава Шпатова]]. След премиерата В град Пловдив, представлението се играе в град София на сцената на „Театър Азарян“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3093/description|заглавие=Медея на Десислава Шпатова}}</ref> През 2019 г. взима участие в три проекта, които са част от [[Европейска столица на културата]], Пловдив 2019 – „Медея“ на Десислава Шпатова, „Историята ти(ТИ) в мен“ и „Градът HotSpots“ на [[Възкресия Вихърова]]. Докато е студент през 2021 г. се снима в „[[Блок (филм)|Блок]]“, за ролята си е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“ през 2023 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2023/04/NOMINACII_20231.pdf|заглавие=Номинациите на сайта на Национален филмов Център}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> Във филма „[[Гунди – Легенда за любовта]]“ изиграва ролята на легендарния футболист от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]], [[Георги Попов - Тумби]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31853193/?ref_=nm_flmg_unrel_1_act|заглавие=Гунди - Легенда за любовта}}</ref> == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта]] (2024) – Георги Попов – Тумби, реж. Димитър Димитров, пълнометражен филм * [[Алфа (сериал)|Алфа]] (2024) – лудият, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt31502930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие="Алфа" в IMDB}}</ref> * [[Блок (филм)|Блок]] (2023) – Габриел, реж. Тодор Мацанов, пълнометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/blok/|заглавие="Блок" на фестивала "Златна роза"}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/nominatsiite-za-nagradite-vasil-gendov-2023|title=Номинациите за наградите „Васил Гендов“ 2023}}</ref> * Горчиво (2023) – Самуил, реж. Димитър Донски, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zlatnaroza.bg/film/gorchivo/|заглавие="Горчиво" на фестивала "Златна роза"}}</ref> * Сашето с кинокамерата (2022) – супергерой, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/desi-tenekedzhieva-produtsira-vtori-film-na-talantlivata-evgeniya-taneva|title="Сашето с кинокамерата" в IMPRESSIO}}</ref> * Краят на кръга (2022) – побойникът, реж. Димитрис Георгиев късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt12875462/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_6|заглавие="Краят на кръга" в IMDB}}</ref> * [[Братя (сериал)|Братя]] (2022) – Георги, реж. Георги Димитров, телевизионен сериал * Инвазията на червения-бял град (2021) – главатарят на зомбитата, реж. Любо Маринов, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt14156584/?ref_=nm_flmg_knf_t_2|заглавие="Инвазията на червения-бял град" в IMDB}}</ref> * 10 секунди (2021) – реферът, реж. Евгения Танева, късометражен филм<ref>{{Cite news|url=https://impressio.dir.bg/kino/10-sekundi-filmat-finalist-na-nagrada-za-kino-355-s-otlichie-za-nay-dobar-debyut-v-moskva|title="10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва}}</ref> * Рут (2020) – момчето в спалнята, реж. Цветелина Матеева, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt13557930/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_14|заглавие="Рут" в IMDB}}</ref> * [[Пътят на честта]] (2019) – Ангел, реж. Димитър Коцев – Шошо, телевизионен сериал<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt10944822/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_c_17|заглавие="Пътят на честта" в IMDB}}</ref> * Берлин – да прескочиш стената (2019) немски граничар, реж. Джийн Бергерон, документален филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11083444/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_1|заглавие=Berlin - oder: Die Kunst der Flucht}}</ref> * Началото на (2019) – художникът, реж. Ели Бързашка, късометражен филм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt11199162/?ref_=nm_flmg_job_1_cred_t_16|заглавие="Нчалото на" в IMDB}}</ref> == Театрални роли<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/антон-димитрачков__6590|заглавие=Антон Димцтирачков в Theatre art}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/creatives/4704|заглавие=Антон Димитрачков в ArtVibe}}</ref> == === [[Театър „София“]] === * „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – трол, сватбар, бащата на Анитра, моряк, реж. Катя Петрова === Топлоцентрала === * „Чиста игра“ по „Обругаване на публиката“ от [[Петер Хандке]], реж. Живко Гущеров === [[Театър Азарян]] === * „Медея“ от [[Еврипид]] – хор, реж. Десислава Шпатова * „Смарт Коледа“ – елф, реж. Мария Веселинова === [[Национален студентски дом]] === * „Каше“ авторско представление – скинарят, реж. Христо Хр. Симеонов * "Common people" вербатим театър, реж. Василия Дребова === Артисти за НЕнасилие === * „Историята ти(ТИ) в мен“ документален театър – Вальо бавния, реж Възкресия Вихърова * „Градът HotSpots“ интерактивен театър, реж. Възкресия Вихърова === [[YALLTA Art Room]] === * "SHIFT" танцов театър – Генераторът, хореограф Емилия Тончева === [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театър НАТФИЗ]] === * „12 разгневени мъже“ – разсилният, реж. проф. [[Ивайло Христов]] === [[Нов български университет|Университетски театър НБУ]] === * „Жените срещу Дон Жуан“ от [[Ерик-Еманюел Шмит]] – Сганарел, реж. Десислава Шпатова * „Вишневите хора“ по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]] – Лопахин, реж. [[Марий Росен]] * „Стравински и Шанел“ танцов театър, хореограф Маргарита Градечлиева * „изМИСЛЕНи“ танцов театър, хореограф Анна Пампулова * „Чайка, чайки, Чайката“ по <nowiki>''</nowiki>Чайка" на [[Антон Чехов]] – Медведенко, реж. Възкресия Вихърова * „Памфлетът“ – войникът, автор и режисьор Едуард Морган * „Езерото“ от Михаил Дурненков – Николай, реж. Десислава Шпатова === [[Народен театър „Иван Вазов“]] === * „75 години Технически университет“ концерт-спектакъл – студент, реж. Димитър Шарков == Номинации и награди == * Номинация за най-добра поддържаща мъжка роля в „[[Блок (филм)|Блок]]“ през 2023 г. от „Съюз на българските филмови дейци“ за наградите „Васил Гендов“<ref>{{Cite news|url=https://venera.bg/68-balgarski-filma-shte-se-boryat-za-nagradite-vasil-gendov_2993|title=68 българсĸи филма ще ce борят за наградите „Bacил Гeндoв“}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|9543069|Антон Димитрачков}} {{СОРТКАТ:Димитрачков, Антон}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Самоков]] [[Категория:Нов български университет]] [[Категория:Самоковци]] [[Категория:Родени през 1994 година]] jtch46b16yi2glg01n9enm75n8x7p8u 0 871095 12398254 12389034 2024-10-29T09:20:21Z Станислав Николаев 13436 12398254 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 5022 на „Спанеър“|снимка=Spanair - McDonnell Douglas MD-82 (DC-9-82).jpg|описание=Самолетът, който участва в катастрофата, сниман през юли 2008 г.|дата=[[20 август]] [[2008]] г.|място=[[Летище „Адолфо Суарес Мадрид-Барахас“|Летище „Мадрид-Барахас“]], [[Мадрид]], [[Испания]]|причина=Срив и разбиване при излитане поради неправилен избор на задкрилки и предкрилки|тип1=„[[Макдонъл Дъглас MD-80|Макдонъл Дъглас MD-82]]“|авиокомпания1=„[[Спанеър]]“‎|кодово име1=EC-HFP|маршрут1=[[Барселона]] – [[Мадрид]] – [[Гран Канария]]|пътници1=166|екипаж1=6|загинали1=154|оцелели1=18}} '''Полет 5022 на „Спанеър“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Летище Барселона - Ел Прат|летище „Барселона-Ел Прат“]], [[Барселона]], до [[летище „Гран Канария“]], [[Гран Канария]], [[Испания]], с междинно кацане на [[Летище „Адолфо Суарес Мадрид-Барахас“|летище „Мадрид-Барахас“]], [[Мадрид]], управялван от „[[Спанеър]]“‎. На 20 август 2008 г. в 14:24 ч. централноевропейско лятно часово време самолетът „[[Макдонъл Дъглас MD-80|Макдонъл Дъглас MD-82]]“, който лети по маршрута, се разбива точно след излитане от писта 36L на летище „Мадрид–Барахас“ в Мадрид. От 172 пътници и екипаж на борда 154 загиват и 18 оцеляват,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ap.google.com/article/ALeqM5iZGjqoRsHwCookXNzTtwupigxBRAD92MM2O00|заглавие=Spanish plane that crashed had overheated valve|фамилно_име=WOOLLS|първо_име=DANIEL|дата=2008-08-21|издател=ap.google.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080902040413/http://ap.google.com/article/ALeqM5iZGjqoRsHwCookXNzTtwupigxBRAD92MM2O00|архив_дата=2008-09-02|достъп_дата=2024-10-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7579293.stm|заглавие=Madrid crash claims another life|дата=2008-08-34|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> някои от които са изхвърлени извън останките и затова се спасяват.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/topNews/idUSLK27234920080820/?feedType=RSS&feedName=topNews|заглавие=Relatives seek to identify Spain crash victims|автор=Reuters|дата=2008-08-21|издател=reuters.com|език=en|достъп_дата=2024-10-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mirror.co.uk/news/top-stories/2008/08/24/british-woman-s-incredible-escape-from-doomed-madrid-plane-115875-20708800|заглавие=Exclusive: British woman's incredible escape from doomed Madrid plane|автор=TOM WORDEN and LAURA ARMSTRONG|дата=2008-08-24|издател=mirror.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090301110339/http://www.mirror.co.uk/news/top-stories/2008/08/24/british-woman-s-incredible-escape-from-doomed-madrid-plane-115875-20708800|архив_дата=2009-03-01|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> Сред жертвите е и български гражданин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tsf.pt/PaginaInicial/Internacional/Interior.aspx?content_id=982578|заглавие=Pelo menos 14 mortos são estrangeiros, um deles brasileiro|издател=tsf.pt|език=pt|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110812132700/http://www.tsf.pt/PaginaInicial/Internacional/Interior.aspx?content_id=982578|архив_дата=2011-08-12|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> Окончателният доклад за инцидента е публикуван на 26 юли 2011 г. и сред установените причини са неправилна конфигурация за излитане (т.е. неразгъване на [[Механизация на крилото|задкрилките и предкрилките]], след поредица от грешки и пропуски), съчетано с липсата на предупреждение за това. Екипажът не разпознава индикациите за срив и след поредица от грешки доближава [[Самолет|самолета]] до състояние на срив, защото не използва правилно контролните списъци за избор и проверка на позицията на задкрилките и предкрилките. Заключението е, че неадекватно управление на ресурсите на екипажа става причина отклоненията от процедурите и пропуските в подготовката на полета да доведат до катастрофата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fomento.es/NR/rdonlyres/EC47A855-B098-409E-B4C8-9A6DD0D0969F/107087/2008_032_A_ENG.pdf|заглавие=Accident involving a McDonnell Douglas DC-9-82 (MD-82) aircraft, registration EC-HFP, operated by Spanair, at Madrid-Barajas Airport, on 20 August 2008|автор=Civil Aviation Accident and Incident Investigation Commission|дата=2011-07-29|издател=fomento.es|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150402104810/http://www.fomento.es/NR/rdonlyres/EC47A855-B098-409E-B4C8-9A6DD0D0969F/107087/2008_032_A_ENG.pdf|архив_дата=2015-04-02|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> Това е единственият фатален инцидент за „Спанеър“‎ в 25-годишната история на компанията, 14-ият фатален инцидент и 24-тата загуба на корпус на самолет от серията „Макдонъл Дъглас MD-80“. Това е най-смъртоносният инцидент в Испания след катастрофата на [[полет 011 на „Авианка“]] през 1983 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.brisbanetimes.com.au/news/world/families-struggle-to-face-up-to-losses-in-spain-air-disaster/2008/08/22/1219262462353.html|заглавие=Families struggle to face up to losses in Spain air disaster|фамилно_име=Santafe|първо_име=Elisa|дата=2008-08-22|издател=brisbanetimes.com.au|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080824193414/http://www.brisbanetimes.com.au/news/world/families-struggle-to-face-up-to-losses-in-spain-air-disaster/2008/08/22/1219262462353.html|архив_дата=2008-08-24|достъп_дата=2024-10-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1983/11/28/world/death-toll-in-the-crash-of-747-jet-near-madrid-airport-rises-to-183.html|заглавие=DEATH TOLL IN THE CRASH OF 747 JET NEAR MADRID AIRPORT RISES TO 183|автор=AP|дата=1983-11-28|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> Инцидентът допълнително влошава и без това лошата репутация на „Спанеър“ по това време<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aviationweek.com/awin/spainair-shuts-down-future-uncertain|заглавие=Spainair Shuts Down; Future Uncertain|фамилно_име=Flottau|първо_име=Jens|дата=2012-01-30|издател=aviationweek.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141231023720/http://aviationweek.com/awin/spainair-shuts-down-future-uncertain|архив_дата=2014-12-31|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> и задълбочава финансовите затруднения на фирмата. Впоследствие „Спанеър“ преустановява дейността си на 27 януари 2012 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/business-16787761|заглавие=Spanair collapses, stranding 20,000 people|дата=2012-01-30|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2024-10-15}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.transportes.gob.es/recursos_mfom/pdf/EC47A855-B098-409E-B4C8-9A6DD0D0969F/107087/2008_032_A_ENG.pdf Текущ окончателен доклад] * [https://web.archive.org/web/20080822035658/http://www.spanair.com/web/en-gb/DSite/Last-official-notice/ „Спанеър“ – Последно официално известие] архив от 2008-08-22 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20080823232257/http://www.spanair.com/web/en-gb/About-Spanair/Spanair-News/Regarding-flight-number-JK-50222/ Прессъобщение] архив от 2008-08-23 в „Уейбек Машин“ * [https://web.archive.org/web/20121006060604/https://elpais.com/elpais/2008/09/18/videos/1221725824_870215.html Видео на инцидента от охранителна камера] архив от 2012-10-06 в „Уейбек Машин“ * [https://web.archive.org/web/20080824050854/http://www.airdisaster.com/photos/ec-hfp/photo.shtml Снимки на разбилия се самолет] архив от 2008-08-24 в „Уейбек Машин“ * [https://web.archive.org/web/20110929014719/http://www.fomento.gob.es/NR/rdonlyres/C4A41FC7-89D7-42C5-B5F1-7DC96ACD287F/105210/2008_032_A.pdf Окончателен доклад на Комисията за разследване на произшествия и инциденти в гражданската авиация A-032/2008] архив от 2011-09-29 в „Уейбек Машин“ {{Превод от|en|Spanair Flight 5022|1250741392}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]] [[Категория:История на Мадрид]] hywg1ju9x1lcjefti0l6l8fy9n43700 1 871167 12398096 12389821 2024-10-29T06:48:27Z 176.12.40.150 /* Относно названието на периода */ Отговор 12398096 wikitext text/x-wiki == Относно названието на периода == В българската историография периодът е известен като "Период на воюващите кралства" (в миналото и като "Период на воюващите царства"). Названието "Период на воюващите държави" вероятно е буквален превод от английски. Моля за проверка. [[Специални:Приноси/151.251.73.71|151.251.73.71]] 01:39, 17 октомври 2024 (UTC) : Може ли да посочите източници, които евентуално да бъдат проверени? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:22, 17 октомври 2024 (UTC) ::Разполагам под ръка с "История на древен Китай", автор: Мария Арабаджиева, издателство "Абагар", София, 2004 ::Използвани са 2 названия: "Епоха на Воюващите царства" и "Период на Воюващите царства". Справка: ::стр. 14; стр. 74; основно в глава 5 - "Период Чжанго" (стр. 77 и следващите), а също в приложението с периодизацията (стр. 155). ::По памет бих добавил "Хронологична енциклопедия на света" на издателска къща ЕЛПИС, периодът би трябвало да се разглежда в том втори. Изданието е от началото на 90-те, така че съм почти сигурен, че периодът е означен като "Епоха на Воюващите царства". ::За съжаление личната ми библиотека не е при мен, иначе бих посочил още източници. [[Специални:Приноси/176.12.40.150|176.12.40.150]] 06:48, 29 октомври 2024 (UTC) hskrk8fipdd3kb95v3yt3i8wohnd865 14 871180 12398247 12395214 2024-10-29T09:13:12Z Станислав Николаев 13436 12398247 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия|Съветския съюз]] [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|Съветския съюз]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Съветския съюз]] lkcplgymyx7bsvy5jez79v9bpd6y15a 14 871186 12398246 12395213 2024-10-29T09:12:30Z Станислав Николаев 13436 12398246 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Канада. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|Канада]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Канада]] 2p1pwn390qc6b5b0sarraux2l2pqnb4 12398272 12398246 2024-10-29T09:41:32Z Станислав Николаев 13436 12398272 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Канада. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Северна Америка|Канада]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Канада]] rpmm6mlfvdxasw27agfxqqtuzogimi0 118 871292 12397790 12391751 2024-10-28T19:42:00Z Ted Masters 210248 /* Бележки */ 12397790 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{Видеоигра|image=Grand Theft Auto IV coverart.jpg|разработчик=[[Rockstar North]]{{refn|group=N|[[Rockstar Toronto]] ported the game to Windows.<ref>{{cite video game |title=Grand Theft Auto: The Lost and Damned|developer=[[Rockstar North]] |publisher=[[Rockstar Games]] |date=13 April 2010 |platform=[[Windows]] |level=Credits}}</ref>}}|издател=[[Rockstar Games]]|програмист={{Unbulleted list|Adam Fowler|Alexander Roger|Obbe Vermeij}}|жанр=[[Action-adventure]]}}'''''Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned''''' е първият от двата епизодични пакета за разширение на видеоиграта ''[[Grand Theft Auto IV]]'' от 2008 г., разработена от [[Рокстар Норт|Rockstar North]] и публикувана от [[Rockstar Games]] . Играта беше пусната индивидуално за [[Xbox 360]] на 17 февруари 2009 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurogamer.net/articles/rockstar-prices-gtaiv-the-lost-and-damned|заглавие=Rockstar prices GTA: The Lost and Damned|автор=Bramwell|първо_име=Tom|труд=[[Eurogamer]]|достъп_дата=22 January 2009}}</ref> и като част от базирания на диск пакет ''[[Grand Theft Auto (поредица)|Grand Theft Auto: Episodes from Liberty City]]'' за [[PlayStation 3]] и [[Microsoft Windows|Windows]] на 13 април 2010 г. Пакетът включва и второто разширение ''на Grand Theft Auto IV'', ''The Ballad of Gay Tony'', и не изисква да се играе основната игра. <ref name="release delayed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ps3.ign.com/articles/107/1078600p1.html|заглавие=Grand Theft Auto: Episodes from Liberty City Gets Delayed – PlayStation 3 News at IGN|автор=Greg Miller|издател=Ps3.ign.com|достъп_дата=8 April 2011}}</ref> Microsoft добави ''Episodes from Liberty City'' към своя списък за обратна съвместимост за платформи Xbox One през февруари 2017 г. <ref name="fiscal">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ir.take2games.com/releasedetail.cfm?ReleaseID=385948|заглавие=Take-Two Interactive Software, Inc. Reports Second Quarter Fiscal 2009 Financial Results|издател=Take Two|достъп_дата=27 May 2009}}</ref> Действащ едновременно със събитията от ''Grand Theft Auto IV'' и ''The Ballad of Gay Tony'', ''The Lost and Damned'' проследява подвизите на Джони Клебиц, вицепрезидент на отдела на Liberty City на The Lost MC, мотоциклетен клуб, който, заедно със самия него, функция в редица мисии и в двете игри. Основната сюжетна линия на епизода се фокусира върху усилията на Джони да поддържа главата в движение, като същевременно се занимава с вътрешни конфликти, гангстерски войни, разпространение на наркотици и различни врагове. Епизодът описва гледната точка на Джони в сюжетните линии на кървавите диаманти и [[Хероин|хероина]], които са изобразени от гледната точка на другите главни герои в ''Grand Theft Auto IV'' и ''The Ballad of Gay Tony'' . Играта получи много положителни отзиви при пускането си. == Gameplay == ''Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned'' е екшън-приключенска игра, която се развива в среда на отворен свят и се играе от гледна точка на трето лице . Играта е подобна на тази на ''Grand Theft Auto IV'' и се развива в същата среда на Liberty City, като играта включва само около една трета от броя на мисиите от тази игра, както беше заявено в интервю между ''IGN'' и президента на [[Рокстар Норт|Rockstar North]], което поставя времето за завършване на приблизително 10–15 часа, в зависимост от това колко фокусиран е играчът върху сюжета. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://uk.xboxlive.ign.com/articles/953/953328p1.html|заглавие=GTA IV: The Lost & Damned In-Depth|автор=Surette|първо_име=Tim|труд=[[IGN]]|достъп_дата=16 February 2009}}</ref> Играта включва и нови допълнения, някои по отношение на връзката на Джони с Lost MC, както и някои незначителни промени. Най-забележителното от тези допълнения е наличието на checkpoints по средата на мисията, които могат да спестят на играча многократни пътувания до дадено място, за да задейства и повтори неуспешна мисия отново&nbsp;— често критикуван аспект от поредицата ''Grand Theft Auto'' . Checkpoints са достъпни само при повторен опит за мисията, след като преди това е била неуспешна&nbsp;— отиването до началната точка на мисията започва мисията от нулата. Наред със системата за контролно-пропускателни пунктове, ''The Lost and Damned'' включва включването на нови оръжия и превозни средства, включително изработения по поръчка мотоциклет на Джони (самият Джони е по-умел с който и да е мотоциклет, отколкото с всяко друго превозно средство), възможността да се обадите на помощ от членове на Lost MC, нова, но малка колекция от произволни герои, допълнителни странични дейности и уникални странични задачи, включително Gang Wars и Bike Races. В допълнение, играта има няколко промени в тази на ''Grand Theft Auto IV'', като Джони има достъп до целия Либърти Сити от началото на нова игра, но не може да смени дрехите си или да влиза в магазини за дрехи. Градският комедиен клуб, Split Sides, също включва чисто нов комик, който изпълнява рутинни дейности там, докато оръжейните магазини не разполагат с никое от новите оръжия, представени в ''The Lost and Damned'' ; те могат да бъдат закупени само от продавача на оръжие на клуба. Две от новите странични задачи, включени в ''The Lost and Damned'' – Gang Wars и Bike Races – изискват Johnny да бъде на мотор, за да ги задейства. В Gang Wars Джони се бие срещу съперничещи си банди в няколко вариации – извеждайки ги на свърталище или докато обикалят по улиците, или унищожава превозно средство, което ескортират – печелейки пари от всяка завършена война и отключвайки оръжие в клуба Lost ( и убежище, придобито по-късно в историята) с всеки 10 следващи завършени войни. Всяка гангстерска война става по-трудна, колкото повече Джони продължава да участва в тях. Междувременно състезанията с велосипеди се играят като уличните състезания на ''Grand Theft Auto IV'', с изключение на това, че Джони и опонентите му носят бейзболна бухалка, за да атакуват съперничещите си състезатели, докато си проправят път към всяка контролна точка на състезанието, като всеки може да измести състезател от техния велосипед в зависимост от силата на люлеенето им. Други странични задачи показват, че Джони или краде велосипеди, или работи за конгресмен, срещнат по време на историята на играта. Междувременно новите допълнения към дейностите от ''Grand Theft Auto IV'' включват борба с ръце (която се различава по трудности и залагания между различните места), игри с Hi-Lo карти и въздушен хокей (намерени в залите за боулинг в града). Новите оръжия, представени в играта, включват ловна пушка, щурмова пушка, щеки за билярд, гранатомети и тръбни бомби. Поради позицията на Джони в Lost MC, някои мисии и Gang Wars могат да го видят придружен от екип от мотоциклетисти, които, ако оцелеят през което и да е, могат да се подобрят и да натрупат опит и по този начин да станат по-закалени в битки в следващите мисии/Gang Wars. Ако в даден момент мотоциклетист бъде убит в мисия или гангстерска война, той ще бъде заменен от друг в следващия. Джони може да получи допълнителна подкрепа от двама членове на Изгубените – Тери и Клей; и двамата могат да бъдат изведени за дейности с приятели, но техните специални способности са активни от началото на нова игра. Ако Тери бъде извикан, той ще отиде с кола до място близо до Джони и ще му продаде оръжия и броня, докато Клей може да му достави директно мотор по избор на играча. На по-късен етап от играта Джони може да извика единия или другия, докато е на мисия, за да получи подкрепа от тях, като и двамата могат да натрупат опит, който увеличава тяхното здраве, бойни способности и им предоставя по-добри оръжия. Докато единичният играч има нови допълнения, онлайн играта също получава нови режими, свързани с Lost MC, някои от които подобряват тези, включени в ''Grand Theft Auto IV'' : * '''Защита на свидетели''' – Единият отбор е бандата на мотоциклетистите The Lost и те трябва да се опитат да елиминират автобус, превозващ свидетели, докато другият екип е NOOSE, който се опитва да защити автобуса, докато доставя свидетелите до полицейските участъци около [[Grand Theft Auto (поредица)|Либърти Сити]] . * '''Състезания''' – Състезания с велосипеди със състезатели, които носят бухалки и се разбиват един друг, подобно на видеоиграта ''Road Rash'' . * '''Lone Wolf Biker''' – Безплатен за всички стилове, където един играч е Lone Wolf и всички останали играчи трябва да преследват и убият този играч, за да станат Lone Wolf. В края на играта, който е бил Самотният вълк за най-дълго време, печели. * '''Притежавайте града''' – Опитайте се да придобиете контрол над града секция по секция, базирайки се на гангстерските войни на [[Grand Theft Auto: San Andreas|''Сан Андреас'']] . * '''Club Business''' – Подобно на оригиналния режим Mafia в ''GTA IV'', но с общо 8 играча, каращи заедно като една банда. Играчът получава обаждания от Angus, който ви казва да изпълните определени задачи за The Lost. * '''Chopper vs. Chopper''' – Хеликоптер срещу мотор. Мотористът се опитва да премине през контролно-пропускателни пунктове, докато хеликоптерът се опитва да спре моториста. == Синопсис == Действието ''на The Lost and Damned'' се развива в рамките на същата обстановка, използвана за ''Grand Theft Auto IV'' : измислената американска метрополия Либърти Сити (базирана на [[Ню Йорк]] ) и съседния щат Олдърни ( [[Ню Джърси]] ). За разлика от основната игра, цялата карта става достъпна за изследване след завършване на първата мисия на разширението. Историята на ''The Lost and Damned'' се развива едновременно с тази на ''Grand Theft Auto IV'' и ''The Ballad of Gay Tony'' и включва завръщащи се герои и събития; най-вече, странична история, въртяща се около пратка откраднати диаманти, която е изобразена и в трите игри от различни гледни точки. === Plot === През 2008 г. Били Грей (Лу Съмрал), президент на отдела в Олдърни на мотоциклетния клуб Lost outlaw, е добре дошъл обратно от своите колеги, членове на бандата, след като е освободен от наредена от съда рехабилитация. Въпреки че вицепрезидентът Джони Клебиц (Скот Хил) е нетърпелив да поднови бизнеса си, Били го дразни, като наруши примирието, което Джони беше договорил със съперниците на Изгубените, Ангелите на смъртта, по време на неговото отсъствие. След като колега от бандата, Джейсън Майкълс ( Бил Бър ), е убит в Брокер, Били обвинява за смъртта му Ангелите, въпреки липсата на конкретни доказателства, {{Refn|Jason was killed by [[Niko Bellic]] in the mission "No Love Lost" in ''Grand Theft Auto IV''.|group=N}} и нарежда на Изгубените да изгорят клуба им като отмъщение. Когато Джони забелязва Били и секретаря на Изгубените Брайън Джеръми ( Ейдриън Мартинез ) да крадат скривалище [[хероин]] от клуба след нападението, той поставя под въпрос естеството на заповедите на Били. По-късно Били урежда Джони да наблюдава сделката с потенциален купувач на откраднатия хероин заедно с Нико Белик ( Майкъл Холик ) и Playboy X (Постел Прингъл), двама съдружници на наркодилъра Елизабета Торес (Чарли Паркър), които помогнаха за създаването на обмен. Сделката бързо се разкрива, че е арестувана от полицията, но Джони успява да избяга с дрогата. {{Refn|The exchange is also depicted in the mission "Blow Your Cover" in ''Grand Theft Auto IV'', from Niko's perspective.}} През това време Джони също оказва помощ на корумпирания политик Томас Стъбс III (Джон Ланц), който се нуждае от помощ в кампанията си за преизбиране и се зарича да върне услугата в бъдеще. В крайна сметка ковчежникът на Изгубените и най-добрият приятел на Джони Джим Фицджералд (Крис Маккини) пристига с новината, че откраднатият хероин е принадлежал на [[Триада|Триадите]] и съветва бандата да им го върне. Били се съгласява, но тайно урежда триадите да убият Джони и Джим. {{Refn|As revealed in the mission "Chinese Takeout" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony''.}} Когато Триадите атакуват двойката по време на размяната, те са принудени да изоставят наркотиците и да избягат, докато Били е арестуван от полицията по време на хаоса. Джони поема поста президент на клуба, но се сблъсква с нови проблеми от Браян, който все още е верен на Били и държи Джони отговорен за ареста му. Докато се бори с гражданска война, започната от Браян, Джони се бори да събере пари за клуба. Той поема няколко задачи от Елизабета заедно с Малк (Уолтър Муду) и Дешън ( Крейг "muMs" Грант ), двама членове на мотоциклетния клуб Uptown Riders outlaw, с които той бързо се сприятелява. Джони също помага на бившата си приятелка [[Наркомания|наркоманка]] Ашли Бътлър (Трейси Годфри) да изплати дълговете си към руския мафиот [[Grand Theft Auto IV|Димитри Раскалов]], като отвлича братовчеда на Нико Роман ( Джейсън Зумуолт ). {{Refn|Niko subsequently rescues Roman in the mission "Hostile Negotiations" in ''Grand Theft Auto IV''.|group=N}} В крайна сметка Джони убива Брайън, за да сложи край на войната, след като научава къде се крие от Капорежима на престъпното семейство Пегорино Рей Бочино ( Джо Барбара ), който често сключва сделки с Изгубените. В замяна на помощта си, Бочино моли бандата да открадне пратка диаманти, която предстои да бъде закупена от собственика на нощен клуб „Гей“ Тони Принс (Дейвид Кенър), {{Refn|The event is also depicted in the mission "Frosting on the Cake" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony'', from Luis Lopez's perspective.}} и да ги предаде на хората на Бочино, за да ги прибере по-късно. {{Refn|Niko and Boccino's henchmen collect the diamonds from where Johnny hid them in the mission "Taking in the Trash" in ''Grand Theft Auto IV''.}} Въпреки че кражбата е успешна, последвалата размяна с еврейската тълпа, наблюдавана от Джони и Нико, попада в засада от бодигарда на Тони Луис Лопес ( Марио Д'Леон ). {{Refn|The exchange is also depicted in "Museum Piece" in ''Grand Theft Auto IV'', and "Not So Fast" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony'', from Niko's and Luis's perspective, respectively.}} По време на хаоса, Джони избягва с парите на Бочино, което го води до залавянето на Джони и Джим за тяхното предателство. Двамата успяват да избягат, но след като Джони се справя с убийците, изпратени от Бочино, той научава от Ашли, че Джим е бил убит малко след като пътищата им са се разделили. {{Refn|Jim is killed by Niko in the mission "No Way on the Subway" in ''Grand Theft Auto IV''.}} След като бандата е почти отслабена, Джони получава изненадващо посещение от Стъбс с важни новини. Въпреки че Бочино е под наблюдение от федералните правоприлагащи органи и вече не представлява заплаха, Били планира да отмъсти на Джони, като обърне щатските доказателства срещу Изгубените, което ще му позволи да влезе в Програмата за защита на свидетели . В отговор Джони повежда останалите членове на Lost в атака срещу щатския затвор в Олдърни, за да намери и убие Били. След като убиват Били, Джони и оцелелите се връщат в къщата на клуба си, само за да я намерят вандализирана от хората на Бочино. Групата решава да изгори останките на клуба и да намери нови пасища, докато започнат друга глава на Изгубените. В епилога Джони твърдо прекъсва връзките си със Стъбс и Ашли, решавайки временно да напусне бандата, за да се съсредоточи върху финансовата подкрепа на вдовицата и детето на Джим. == Soundtrack == Освен оригиналния [[Grand Theft Auto IV|саундтрак ''на Grand Theft Auto IV'']], няколко нови песни бяха добавени към радиостанциите в разширението. [[Grand Theft Auto IV|LCHC – Liberty City Hardcore]] и [[Grand Theft Auto IV|Liberty Rock Radio]] видяха най-голямото добавяне на нови песни, за да паснат на темата за мотористите в разширението. LCHC получи и ново радио предаване, посветено на [[екстремен метъл]], водено от [[Макс Кавалера|Max Cavalera]] (бивш [[Сепултура|Sepultura]], [[Соулфлай|Soulfly]] и [[Кавалера Конспираси|Cavalera Conspiracy]] ). Бяха добавени допълнителни песни към ротацията на [[Grand Theft Auto IV|The Beat 102.7]] (с DJ Statik Selektah & Funkmaster Flex ) и [[Grand Theft Auto IV|Radio Broker,]] както и ново радио шоу на разговорната станция [[Grand Theft Auto IV|WKTT]] ; The Martin Serious Show (пародия на радио програми в стил Shock jock, по-специално ''The Howard Stern Show'' ). == Разработване == Съдържанието беше обявено за първи път по време на пресконференцията на [[Майкрософт|Microsoft]] 2006 E3 на 9 май 2006 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gamesindustry.biz/articles/e3-microsofts-conference|заглавие=E3: Microsoft'sConference|автор=Gibson|първо_име=Ellie|издател=[[Gamesindustry.biz]]|достъп_дата=8 April 2008}}</ref> Питър Мур, тогавашен ръководител на отдела за интерактивно развлечение на Microsoft, описва съдържанието за изтегляне като „пакети с епични епизоди“, а не просто допълнителна кола или герой. В съобщение за пресата по време на конференцията се казва, че разширителните пакети, както ''The Lost and Damned,'' така и ''The Ballad of Gay Tony,'' ще добавят „часове изцяло нов геймплей“ към играта, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://uk.gamespot.com/news/6158823.html?sid=6158823|заглавие=X06: Duo of XBL GTA4 packs confirmed for 360|автор=Surette|първо_име=Tim|труд=[[GameSpot]]|достъп_дата=1 April 2007}}</ref> с Джеронимо Барера, вицепрезидент по продуктовото развитие на Rockstar Games, обяснявайки, че епизодите са експерименти, защото не са сигурни, че има достатъчно потребители с достъп до онлайн съдържание на Xbox 360. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kotaku.com/354716/rockstar-experimenting-with-episodic-content|заглавие=Grand Theft Auto IV: Rockstar Experimenting with Episodic Content|издател=Kotaku|достъп_дата=12 February 2008}}</ref> Главният финансов директор на Take-Two Interactive, Lainie Goldstein, разкри, че Microsoft е платила общо 50 милиона долара за първите два епизода. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://seekingalpha.com/article/38017|заглавие=Take-Two F2Q07 (Qtr End April 30, 2007) Earnings Call Transcript|издател=SeekingAlpha|достъп_дата=17 June 2007}}</ref> На 20 февруари 2008 г. първоначално беше обявено, че допълнителното съдържание ще бъде въведено от август 2008 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.computerandvideogames.com/article.php?id=182934|заглавие=GDC: GTA IV Episode 1 – August, 360 exclusive|издател=[[ComputerAndVideoGames.com]]|достъп_дата=20 February 2008}}</ref> Дан Хаузър, вицепрезидент на творческото развитие в Rockstar Games, твърди, че чрез този епизод ще покаже "една различна страна на [[Grand Theft Auto (поредица)|Liberty City]] ". <ref name="gta4dlc">{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/tech/gaming/2008-11-19-gta-damned_N.htm|title='Grand Theft Auto' yields road to the 'Lost and Damned'|last=Snider|first=Mike|date=20 November 2008|work=[[USA Today]]|access-date=20 November 2008|archive-url=https://web.archive.org/web/20081205124527/http://www.usatoday.com/tech/gaming/2008-11-19-gta-damned_N.htm|archive-date=5 December 2008}}</ref> Като част от финансовите си отчети за второто тримесечие Take-Two обяви, че съдържанието за изтегляне е забавено и ще бъде пуснато през първото тримесечие на финансовата 2009 година (ноември 2008 – януари 2009). <ref name="DLCDelay">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurogamer.net/article.php?article_id=146825|заглавие=GTA IV DLC for Xbox 360 delayed|труд=[[Eurogamer]]|достъп_дата=6 June 2008}}</ref> На 13 ноември 2008 г. изпълнителният председател на Take-Two Строс Зелник предупреди, че макар да се стремят да пуснат първия пакет от епизоди до януари 2009 г., датата може да се промени към второто финансово тримесечие на 2009 г. (февруари-април) в зависимост от дата на завършване. <ref name="zelnick-ep-delay">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gamespot.com/pc/action/grandtheftauto4/news.html?sid=6201044|заглавие=Chinatown Wars gets temporary cease-fire|автор=Sinclair, Brendan|труд=[[GameSpot]]|достъп_дата=15 November 2008}}</ref> Датата на излизане на 17 февруари в крайна сметка беше обявена една седмица след предупреждението на Зелник. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurogamer.net/articles/gta-iv-dlc-to-be-released-in-february|заглавие=GTA IV DLC to be released in February|автор=Gibson|първо_име=Ellie|труд=[[Eurogamer]]|достъп_дата=23 January 2009}}</ref> ''Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned'' получи „всеобщо признание“ за Xbox 360 и „като цяло благоприятни“ отзиви за PlayStation 3 от критиците, според агрегатора на рецензии Metacritic . Критиците посочиха подобрената мотоциклетна механика в сравнение с предишните игри, драматичен сюжет, качествена гласова игра, пристрастяващ мултиплейър компонент и друго ново съдържание, което добави много часове време за игра. Оплакванията в играта включват проблеми с автоматичното прицелване и слаб AI на бандата, които бяха забележим проблем в оригиналната игра. === Спорове === В началната кътсцена за мисията „Политика“ Том Стъбс разкрива гениталиите си в цял фронтален кадър, обърнат към камерата, след като става от масата за масаж и обсъжда плановете си с Джони. Консултативната група за родители Common Sense Media издаде публично предупреждение относно разширителния пакет поради сцена с мъжка голота с пълна предна част по време на кътсцена. Те твърдяха, че играта е "дори по-противоречива от своите предшественици", тъй като включва "пълна челна мъжка голота". <ref>"[http://blog.wired.com/games/2009/02/parents-group-w.html Parents Group Warns Against Lost And Damned Nudity] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090327203001/http://blog.wired.com/games/2009/02/parents-group-w.html|date=27 March 2009}}", Wired.com, 21 February 2009</ref> == Бележки == # [[Rockstar Toronto]] ported the game to Windows. # Jason was killed by [[Niko Bellic]] in the mission "No Love Lost" in ''Grand Theft Auto IV''. # The exchange is also depicted in the mission "Blow Your Cover" in ''Grand Theft Auto IV'', from Niko's perspective. # As revealed in the mission "Chinese Takeout" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony''. # Niko subsequently rescues Roman in the mission "Hostile Negotiations" in ''Grand Theft Auto IV''. # The event is also depicted in the mission "Frosting on the Cake" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony'', from Luis Lopez's perspective. # Niko and Boccino's henchmen collect the diamonds from where Johnny hid them in the mission "Taking in the Trash" in ''Grand Theft Auto IV''. # The exchange is also depicted in "Museum Piece" in ''Grand Theft Auto IV'', and "Not So Fast" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony'', from Niko's and Luis's perspective, respectively. # Jim is killed by Niko in the mission "No Way on the Subway" in ''Grand Theft Auto IV''. {{Reflist|group=N}}{{Reflist}} [[Категория:Игри за Windows]] [[Категория:Британски компютърни игри]] [[Категория:Компютърни игри от 2009 година]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] rkbddnddzkb9v6himg1gwwuy9dm9wmu 12397791 12397790 2024-10-28T19:43:27Z Ted Masters 210248 12397791 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{Видеоигра|image=Grand Theft Auto IV coverart.jpg|разработчик=[[Rockstar North]]{{refn|group=N|[[Rockstar Toronto]] ported the game to Windows.<ref>{{cite video game |title=Grand Theft Auto: The Lost and Damned|developer=[[Rockstar North]] |publisher=[[Rockstar Games]] |date=13 April 2010 |platform=[[Windows]] |level=Credits}}</ref>}}|издател=[[Rockstar Games]]|програмист={{Unbulleted list|Adam Fowler|Alexander Roger|Obbe Vermeij}}|жанр=[[Action-adventure]]}}'''''Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned''''' е първият от двата епизодични пакета за разширение на видеоиграта ''[[Grand Theft Auto IV]]'' от 2008 г., разработена от [[Рокстар Норт|Rockstar North]] и публикувана от [[Rockstar Games]] . Играта беше пусната индивидуално за [[Xbox 360]] на 17 февруари 2009 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurogamer.net/articles/rockstar-prices-gtaiv-the-lost-and-damned|заглавие=Rockstar prices GTA: The Lost and Damned|автор=Bramwell|първо_име=Tom|труд=[[Eurogamer]]|достъп_дата=22 January 2009}}</ref> и като част от базирания на диск пакет ''[[Grand Theft Auto (поредица)|Grand Theft Auto: Episodes from Liberty City]]'' за [[PlayStation 3]] и [[Microsoft Windows|Windows]] на 13 април 2010 г. Пакетът включва и второто разширение ''на Grand Theft Auto IV'', ''The Ballad of Gay Tony'', и не изисква да се играе основната игра. <ref name="release delayed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ps3.ign.com/articles/107/1078600p1.html|заглавие=Grand Theft Auto: Episodes from Liberty City Gets Delayed – PlayStation 3 News at IGN|автор=Greg Miller|издател=Ps3.ign.com|достъп_дата=8 April 2011}}</ref> Microsoft добави ''Episodes from Liberty City'' към своя списък за обратна съвместимост за платформи Xbox One през февруари 2017 г. <ref name="fiscal">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ir.take2games.com/releasedetail.cfm?ReleaseID=385948|заглавие=Take-Two Interactive Software, Inc. Reports Second Quarter Fiscal 2009 Financial Results|издател=Take Two|достъп_дата=27 May 2009}}</ref> Действащ едновременно със събитията от ''Grand Theft Auto IV'' и ''The Ballad of Gay Tony'', ''The Lost and Damned'' проследява подвизите на Джони Клебиц, вицепрезидент на отдела на Liberty City на The Lost MC, мотоциклетен клуб, който, заедно със самия него, функция в редица мисии и в двете игри. Основната сюжетна линия на епизода се фокусира върху усилията на Джони да поддържа главата в движение, като същевременно се занимава с вътрешни конфликти, гангстерски войни, разпространение на наркотици и различни врагове. Епизодът описва гледната точка на Джони в сюжетните линии на кървавите диаманти и [[Хероин|хероина]], които са изобразени от гледната точка на другите главни герои в ''Grand Theft Auto IV'' и ''The Ballad of Gay Tony'' . Играта получи много положителни отзиви при пускането си. == Gameplay == ''Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned'' е екшън-приключенска игра, която се развива в среда на отворен свят и се играе от гледна точка на трето лице . Играта е подобна на тази на ''Grand Theft Auto IV'' и се развива в същата среда на Liberty City, като играта включва само около една трета от броя на мисиите от тази игра, както беше заявено в интервю между ''IGN'' и президента на [[Рокстар Норт|Rockstar North]], което поставя времето за завършване на приблизително 10–15 часа, в зависимост от това колко фокусиран е играчът върху сюжета. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://uk.xboxlive.ign.com/articles/953/953328p1.html|заглавие=GTA IV: The Lost & Damned In-Depth|автор=Surette|първо_име=Tim|труд=[[IGN]]|достъп_дата=16 February 2009}}</ref> Играта включва и нови допълнения, някои по отношение на връзката на Джони с Lost MC, както и някои незначителни промени. Най-забележителното от тези допълнения е наличието на checkpoints по средата на мисията, които могат да спестят на играча многократни пътувания до дадено място, за да задейства и повтори неуспешна мисия отново&nbsp;— често критикуван аспект от поредицата ''Grand Theft Auto'' . Checkpoints са достъпни само при повторен опит за мисията, след като преди това е била неуспешна&nbsp;— отиването до началната точка на мисията започва мисията от нулата. Наред със системата за контролно-пропускателни пунктове, ''The Lost and Damned'' включва включването на нови оръжия и превозни средства, включително изработения по поръчка мотоциклет на Джони (самият Джони е по-умел с който и да е мотоциклет, отколкото с всяко друго превозно средство), възможността да се обадите на помощ от членове на Lost MC, нова, но малка колекция от произволни герои, допълнителни странични дейности и уникални странични задачи, включително Gang Wars и Bike Races. В допълнение, играта има няколко промени в тази на ''Grand Theft Auto IV'', като Джони има достъп до целия Либърти Сити от началото на нова игра, но не може да смени дрехите си или да влиза в магазини за дрехи. Градският комедиен клуб, Split Sides, също включва чисто нов комик, който изпълнява рутинни дейности там, докато оръжейните магазини не разполагат с никое от новите оръжия, представени в ''The Lost and Damned'' ; те могат да бъдат закупени само от продавача на оръжие на клуба. Две от новите странични задачи, включени в ''The Lost and Damned'' – Gang Wars и Bike Races – изискват Johnny да бъде на мотор, за да ги задейства. В Gang Wars Джони се бие срещу съперничещи си банди в няколко вариации – извеждайки ги на свърталище или докато обикалят по улиците, или унищожава превозно средство, което ескортират – печелейки пари от всяка завършена война и отключвайки оръжие в клуба Lost ( и убежище, придобито по-късно в историята) с всеки 10 следващи завършени войни. Всяка гангстерска война става по-трудна, колкото повече Джони продължава да участва в тях. Междувременно състезанията с велосипеди се играят като уличните състезания на ''Grand Theft Auto IV'', с изключение на това, че Джони и опонентите му носят бейзболна бухалка, за да атакуват съперничещите си състезатели, докато си проправят път към всяка контролна точка на състезанието, като всеки може да измести състезател от техния велосипед в зависимост от силата на люлеенето им. Други странични задачи показват, че Джони или краде велосипеди, или работи за конгресмен, срещнат по време на историята на играта. Междувременно новите допълнения към дейностите от ''Grand Theft Auto IV'' включват борба с ръце (която се различава по трудности и залагания между различните места), игри с Hi-Lo карти и въздушен хокей (намерени в залите за боулинг в града). Новите оръжия, представени в играта, включват ловна пушка, щурмова пушка, щеки за билярд, гранатомети и тръбни бомби. Поради позицията на Джони в Lost MC, някои мисии и Gang Wars могат да го видят придружен от екип от мотоциклетисти, които, ако оцелеят през което и да е, могат да се подобрят и да натрупат опит и по този начин да станат по-закалени в битки в следващите мисии/Gang Wars. Ако в даден момент мотоциклетист бъде убит в мисия или гангстерска война, той ще бъде заменен от друг в следващия. Джони може да получи допълнителна подкрепа от двама членове на Изгубените – Тери и Клей; и двамата могат да бъдат изведени за дейности с приятели, но техните специални способности са активни от началото на нова игра. Ако Тери бъде извикан, той ще отиде с кола до място близо до Джони и ще му продаде оръжия и броня, докато Клей може да му достави директно мотор по избор на играча. На по-късен етап от играта Джони може да извика единия или другия, докато е на мисия, за да получи подкрепа от тях, като и двамата могат да натрупат опит, който увеличава тяхното здраве, бойни способности и им предоставя по-добри оръжия. Докато единичният играч има нови допълнения, онлайн играта също получава нови режими, свързани с Lost MC, някои от които подобряват тези, включени в ''Grand Theft Auto IV'' : * '''Защита на свидетели''' – Единият отбор е бандата на мотоциклетистите The Lost и те трябва да се опитат да елиминират автобус, превозващ свидетели, докато другият екип е NOOSE, който се опитва да защити автобуса, докато доставя свидетелите до полицейските участъци около [[Grand Theft Auto (поредица)|Либърти Сити]] . * '''Състезания''' – Състезания с велосипеди със състезатели, които носят бухалки и се разбиват един друг, подобно на видеоиграта ''Road Rash'' . * '''Lone Wolf Biker''' – Безплатен за всички стилове, където един играч е Lone Wolf и всички останали играчи трябва да преследват и убият този играч, за да станат Lone Wolf. В края на играта, който е бил Самотният вълк за най-дълго време, печели. * '''Притежавайте града''' – Опитайте се да придобиете контрол над града секция по секция, базирайки се на гангстерските войни на [[Grand Theft Auto: San Andreas|''Сан Андреас'']] . * '''Club Business''' – Подобно на оригиналния режим Mafia в ''GTA IV'', но с общо 8 играча, каращи заедно като една банда. Играчът получава обаждания от Angus, който ви казва да изпълните определени задачи за The Lost. * '''Chopper vs. Chopper''' – Хеликоптер срещу мотор. Мотористът се опитва да премине през контролно-пропускателни пунктове, докато хеликоптерът се опитва да спре моториста. == Синопсис == Действието ''на The Lost and Damned'' се развива в рамките на същата обстановка, използвана за ''Grand Theft Auto IV'' : измислената американска метрополия Либърти Сити (базирана на [[Ню Йорк]] ) и съседния щат Олдърни ( [[Ню Джърси]] ). За разлика от основната игра, цялата карта става достъпна за изследване след завършване на първата мисия на разширението. Историята на ''The Lost and Damned'' се развива едновременно с тази на ''Grand Theft Auto IV'' и ''The Ballad of Gay Tony'' и включва завръщащи се герои и събития; най-вече, странична история, въртяща се около пратка откраднати диаманти, която е изобразена и в трите игри от различни гледни точки. === Plot === През 2008 г. Били Грей (Лу Съмрал), президент на отдела в Олдърни на мотоциклетния клуб Lost outlaw, е добре дошъл обратно от своите колеги, членове на бандата, след като е освободен от наредена от съда рехабилитация. Въпреки че вицепрезидентът Джони Клебиц (Скот Хил) е нетърпелив да поднови бизнеса си, Били го дразни, като наруши примирието, което Джони беше договорил със съперниците на Изгубените, Ангелите на смъртта, по време на неговото отсъствие. След като колега от бандата, Джейсън Майкълс ( Бил Бър ), е убит в Брокер, Били обвинява за смъртта му Ангелите, въпреки липсата на конкретни доказателства, {{Refn|Jason was killed by [[Niko Bellic]] in the mission "No Love Lost" in ''Grand Theft Auto IV''.|group=N}} и нарежда на Изгубените да изгорят клуба им като отмъщение. Когато Джони забелязва Били и секретаря на Изгубените Брайън Джеръми ( Ейдриън Мартинез ) да крадат скривалище [[хероин]] от клуба след нападението, той поставя под въпрос естеството на заповедите на Били. По-късно Били урежда Джони да наблюдава сделката с потенциален купувач на откраднатия хероин заедно с Нико Белик ( Майкъл Холик ) и Playboy X (Постел Прингъл), двама съдружници на наркодилъра Елизабета Торес (Чарли Паркър), които помогнаха за създаването на обмен. Сделката бързо се разкрива, че е арестувана от полицията, но Джони успява да избяга с дрогата. {{Refn|The exchange is also depicted in the mission "Blow Your Cover" in ''Grand Theft Auto IV'', from Niko's perspective.}} През това време Джони също оказва помощ на корумпирания политик Томас Стъбс III (Джон Ланц), който се нуждае от помощ в кампанията си за преизбиране и се зарича да върне услугата в бъдеще. В крайна сметка ковчежникът на Изгубените и най-добрият приятел на Джони Джим Фицджералд (Крис Маккини) пристига с новината, че откраднатият хероин е принадлежал на [[Триада|Триадите]] и съветва бандата да им го върне. Били се съгласява, но тайно урежда триадите да убият Джони и Джим. {{Refn|As revealed in the mission "Chinese Takeout" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony''.}} Когато Триадите атакуват двойката по време на размяната, те са принудени да изоставят наркотиците и да избягат, докато Били е арестуван от полицията по време на хаоса. Джони поема поста президент на клуба, но се сблъсква с нови проблеми от Браян, който все още е верен на Били и държи Джони отговорен за ареста му. Докато се бори с гражданска война, започната от Браян, Джони се бори да събере пари за клуба. Той поема няколко задачи от Елизабета заедно с Малк (Уолтър Муду) и Дешън ( Крейг "muMs" Грант ), двама членове на мотоциклетния клуб Uptown Riders outlaw, с които той бързо се сприятелява. Джони също помага на бившата си приятелка [[Наркомания|наркоманка]] Ашли Бътлър (Трейси Годфри) да изплати дълговете си към руския мафиот [[Grand Theft Auto IV|Димитри Раскалов]], като отвлича братовчеда на Нико Роман ( Джейсън Зумуолт ). {{Refn|Niko subsequently rescues Roman in the mission "Hostile Negotiations" in ''Grand Theft Auto IV''.|group=N}} В крайна сметка Джони убива Брайън, за да сложи край на войната, след като научава къде се крие от Капорежима на престъпното семейство Пегорино Рей Бочино ( Джо Барбара ), който често сключва сделки с Изгубените. В замяна на помощта си, Бочино моли бандата да открадне пратка диаманти, която предстои да бъде закупена от собственика на нощен клуб „Гей“ Тони Принс (Дейвид Кенър), {{Refn|The event is also depicted in the mission "Frosting on the Cake" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony'', from Luis Lopez's perspective.}} и да ги предаде на хората на Бочино, за да ги прибере по-късно. {{Refn|Niko and Boccino's henchmen collect the diamonds from where Johnny hid them in the mission "Taking in the Trash" in ''Grand Theft Auto IV''.}} Въпреки че кражбата е успешна, последвалата размяна с еврейската тълпа, наблюдавана от Джони и Нико, попада в засада от бодигарда на Тони Луис Лопес ( Марио Д'Леон ). {{Refn|The exchange is also depicted in "Museum Piece" in ''Grand Theft Auto IV'', and "Not So Fast" in ''Grand Theft Auto: The Ballad of Gay Tony'', from Niko's and Luis's perspective, respectively.}} По време на хаоса, Джони избягва с парите на Бочино, което го води до залавянето на Джони и Джим за тяхното предателство. Двамата успяват да избягат, но след като Джони се справя с убийците, изпратени от Бочино, той научава от Ашли, че Джим е бил убит малко след като пътищата им са се разделили. {{Refn|Jim is killed by Niko in the mission "No Way on the Subway" in ''Grand Theft Auto IV''.}} След като бандата е почти отслабена, Джони получава изненадващо посещение от Стъбс с важни новини. Въпреки че Бочино е под наблюдение от федералните правоприлагащи органи и вече не представлява заплаха, Били планира да отмъсти на Джони, като обърне щатските доказателства срещу Изгубените, което ще му позволи да влезе в Програмата за защита на свидетели . В отговор Джони повежда останалите членове на Lost в атака срещу щатския затвор в Олдърни, за да намери и убие Били. След като убиват Били, Джони и оцелелите се връщат в къщата на клуба си, само за да я намерят вандализирана от хората на Бочино. Групата решава да изгори останките на клуба и да намери нови пасища, докато започнат друга глава на Изгубените. В епилога Джони твърдо прекъсва връзките си със Стъбс и Ашли, решавайки временно да напусне бандата, за да се съсредоточи върху финансовата подкрепа на вдовицата и детето на Джим. == Soundtrack == Освен оригиналния [[Grand Theft Auto IV|саундтрак ''на Grand Theft Auto IV'']], няколко нови песни бяха добавени към радиостанциите в разширението. [[Grand Theft Auto IV|LCHC – Liberty City Hardcore]] и [[Grand Theft Auto IV|Liberty Rock Radio]] видяха най-голямото добавяне на нови песни, за да паснат на темата за мотористите в разширението. LCHC получи и ново радио предаване, посветено на [[екстремен метъл]], водено от [[Макс Кавалера|Max Cavalera]] (бивш [[Сепултура|Sepultura]], [[Соулфлай|Soulfly]] и [[Кавалера Конспираси|Cavalera Conspiracy]] ). Бяха добавени допълнителни песни към ротацията на [[Grand Theft Auto IV|The Beat 102.7]] (с DJ Statik Selektah & Funkmaster Flex ) и [[Grand Theft Auto IV|Radio Broker,]] както и ново радио шоу на разговорната станция [[Grand Theft Auto IV|WKTT]] ; The Martin Serious Show (пародия на радио програми в стил Shock jock, по-специално ''The Howard Stern Show'' ). == Разработване == Съдържанието беше обявено за първи път по време на пресконференцията на [[Майкрософт|Microsoft]] 2006 E3 на 9 май 2006 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gamesindustry.biz/articles/e3-microsofts-conference|заглавие=E3: Microsoft'sConference|автор=Gibson|първо_име=Ellie|издател=[[Gamesindustry.biz]]|достъп_дата=8 April 2008}}</ref> Питър Мур, тогавашен ръководител на отдела за интерактивно развлечение на Microsoft, описва съдържанието за изтегляне като „пакети с епични епизоди“, а не просто допълнителна кола или герой. В съобщение за пресата по време на конференцията се казва, че разширителните пакети, както ''The Lost and Damned,'' така и ''The Ballad of Gay Tony,'' ще добавят „часове изцяло нов геймплей“ към играта, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://uk.gamespot.com/news/6158823.html?sid=6158823|заглавие=X06: Duo of XBL GTA4 packs confirmed for 360|автор=Surette|първо_име=Tim|труд=[[GameSpot]]|достъп_дата=1 April 2007}}</ref> с Джеронимо Барера, вицепрезидент по продуктовото развитие на Rockstar Games, обяснявайки, че епизодите са експерименти, защото не са сигурни, че има достатъчно потребители с достъп до онлайн съдържание на Xbox 360. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kotaku.com/354716/rockstar-experimenting-with-episodic-content|заглавие=Grand Theft Auto IV: Rockstar Experimenting with Episodic Content|издател=Kotaku|достъп_дата=12 February 2008}}</ref> Главният финансов директор на Take-Two Interactive, Lainie Goldstein, разкри, че Microsoft е платила общо 50 милиона долара за първите два епизода. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://seekingalpha.com/article/38017|заглавие=Take-Two F2Q07 (Qtr End April 30, 2007) Earnings Call Transcript|издател=SeekingAlpha|достъп_дата=17 June 2007}}</ref> На 20 февруари 2008 г. първоначално беше обявено, че допълнителното съдържание ще бъде въведено от август 2008 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.computerandvideogames.com/article.php?id=182934|заглавие=GDC: GTA IV Episode 1 – August, 360 exclusive|издател=[[ComputerAndVideoGames.com]]|достъп_дата=20 February 2008}}</ref> Дан Хаузър, вицепрезидент на творческото развитие в Rockstar Games, твърди, че чрез този епизод ще покаже "една различна страна на [[Grand Theft Auto (поредица)|Liberty City]] ". <ref name="gta4dlc">{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/tech/gaming/2008-11-19-gta-damned_N.htm|title='Grand Theft Auto' yields road to the 'Lost and Damned'|last=Snider|first=Mike|date=20 November 2008|work=[[USA Today]]|access-date=20 November 2008|archive-url=https://web.archive.org/web/20081205124527/http://www.usatoday.com/tech/gaming/2008-11-19-gta-damned_N.htm|archive-date=5 December 2008}}</ref> Като част от финансовите си отчети за второто тримесечие Take-Two обяви, че съдържанието за изтегляне е забавено и ще бъде пуснато през първото тримесечие на финансовата 2009 година (ноември 2008 – януари 2009). <ref name="DLCDelay">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurogamer.net/article.php?article_id=146825|заглавие=GTA IV DLC for Xbox 360 delayed|труд=[[Eurogamer]]|достъп_дата=6 June 2008}}</ref> На 13 ноември 2008 г. изпълнителният председател на Take-Two Строс Зелник предупреди, че макар да се стремят да пуснат първия пакет от епизоди до януари 2009 г., датата може да се промени към второто финансово тримесечие на 2009 г. (февруари-април) в зависимост от дата на завършване. <ref name="zelnick-ep-delay">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gamespot.com/pc/action/grandtheftauto4/news.html?sid=6201044|заглавие=Chinatown Wars gets temporary cease-fire|автор=Sinclair, Brendan|труд=[[GameSpot]]|достъп_дата=15 November 2008}}</ref> Датата на излизане на 17 февруари в крайна сметка беше обявена една седмица след предупреждението на Зелник. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurogamer.net/articles/gta-iv-dlc-to-be-released-in-february|заглавие=GTA IV DLC to be released in February|автор=Gibson|първо_име=Ellie|труд=[[Eurogamer]]|достъп_дата=23 January 2009}}</ref> ''Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned'' получи „всеобщо признание“ за Xbox 360 и „като цяло благоприятни“ отзиви за PlayStation 3 от критиците, според агрегатора на рецензии Metacritic . Критиците посочиха подобрената мотоциклетна механика в сравнение с предишните игри, драматичен сюжет, качествена гласова игра, пристрастяващ мултиплейър компонент и друго ново съдържание, което добави много часове време за игра. Оплакванията в играта включват проблеми с автоматичното прицелване и слаб AI на бандата, които бяха забележим проблем в оригиналната игра. === Спорове === В началната кътсцена за мисията „Политика“ Том Стъбс разкрива гениталиите си в цял фронтален кадър, обърнат към камерата, след като става от масата за масаж и обсъжда плановете си с Джони. Консултативната група за родители Common Sense Media издаде публично предупреждение относно разширителния пакет поради сцена с мъжка голота с пълна предна част по време на кътсцена. Те твърдяха, че играта е "дори по-противоречива от своите предшественици", тъй като включва "пълна челна мъжка голота". <ref>"[http://blog.wired.com/games/2009/02/parents-group-w.html Parents Group Warns Against Lost And Damned Nudity] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090327203001/http://blog.wired.com/games/2009/02/parents-group-w.html|date=27 March 2009}}", Wired.com, 21 February 2009</ref> == Бележки == {{Reflist|group=N}} == Източници == {{Reflist}} [[Категория:Игри за Windows]] [[Категория:Британски компютърни игри]] [[Категория:Компютърни игри от 2009 година]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] h1paxf4ni63oqgaz4swjkq57h1v0pni 0 871372 12397896 12393226 2024-10-28T21:12:18Z Ted Masters 210248 12397896 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Никола Пиетранджели | име-латински = Nicola Pietrangeli | картинка = Nicola Pietrangeli cropped.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Пиетранджели, 1996 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Италия}} [[Италия]] | роден-дата = {{роден|11|9|1933|1|1}} | роден-място = [[Тунис (град)|Тунис]], [[Тунис]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 178 | тегло = | прякор = | професионалист = 1968 (аматьор от 1953) | оттеглил = 1973 | пари = | победи-загуби-сингъл = 687 – 278<ref name="auto">{{cite web|last1=Garcia|first1=Gabriel|title=Nicola Pietrangeli: Career match record|url=https://app.thetennisbase.com/?enlace=playern&player_input_enc=PIETRANGELI%2C+NICOLA&player_input=PIETRANGELI%2C+NICOLA&sub=2#aSubmenu|website=thetennisbase.com|publisher=Tennismem SL|access-date=7 November 2017|location=Madrid}}</ref> | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 44 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 3 <small>(1959, Ланс Тингей)</small><ref name="USLTAEncyclopedia">United States Lawn Tennis Association (1972). ''Official Encyclopedia of Tennis'' (First Edition), p. 427.</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 1/4 финал<br>1957 | ролан_гарос = '''Шампион'''<br>'''1959, 1960''' | уимбълдън = 1/2 финал<br>1960 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>1955, 1965 | победи-загуби-двойки = 21 – 20 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 8 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = | оп_австралия_двойки = 1-ви кръг<br>1995 | ролан_гарос_двойки = '''Шампион'''<br>'''1959''' | уимбълдън_двойки = Финал<br>1956 | оп_сащ_двойки = | победи-загуби-смесени-двойки= | титли-гш-смесени-двойки = 1 | титли-itf-смесени-двойки = | оп_австралия_смесени-двойки = | ролан_гарос_смесени-двойки = '''Шампион'''<br>'''1958''' | уимбълдън_смесени-двойки = 3-ти кръг<br>1955, 1959 | оп_сащ_смесени-двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Италия за Купа Дейвис|Италия]]<br>Финал<br>1960, 1961 | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 22 октомври 2024 }} '''Никола Пиетранджели''' ({{lang|it|Nicola Pietrangeli}}) [niˈkɔːla pjeˈtrandʒeli] е италиански тенисист. == Биография == Никола Чирински Пиетранджели е роден на 11 септември 1933 г. в [[Тунис]], тогава френска колония. Баща му е роден в Тунис, но родителите му са италианци, а майка му е рускиня, чийто баща е датчанин. == Кариера == Никола Пиетранджели прави международния си дебют на [[Италия Оупън]] през 1952 г., губи в четири сета от Жак Петен.<ref>{{cite book|first1=Giancarlo|last1=Baccini|first2=Luca|last2=Bottazzi|first3=Angelo|last3=Carotenuto|first4=Dario|last4=Castaldo|first5=Luca|last5=Marianantoni|first6=Vincenzo|last6=Martucci|first7=Alessandro|last7=Mastroluca|first8=Roberto|last8=Perrone|first9=Piero|last9=Valesio |title=Gladiatori della terra rossa: Roma e il grande tennis: storia degli internazionali d'Italia|language=it|others=Preface by Nicola Pietrangeli |date=2020 |location=Florence–Milan|publisher=Giunti |isbn=978-88-09-90708-9|url={{GBurl|id=sRX8DwAAQBAJ}}|access-date=9 November 2021|page=10|quote=Fui sorteggiato con un belga, Jacques Peten. Aveva 40 anni ed ero sicuro di vincere. Persi in 4 set, una batosta che non ho mai dimenticato.}}</ref> Той достига до четири финала на сингъл при мъжете на Ролан Гарос, като печели титлата през 1959 и 1960 г., а губи през 1961 и 1964 г. Печели титлата на Ролан Гарос на двойки мъже през 1959 г. с Орландо Сирола, и печели титлата на смесени двойки през 1958 г. На Уимбълдън Пиетранджели има един полуфинал през 1960 г., където губи от [[Род Лейвър]] в 5 сета. Той печели [[Италия Оупън]] през 1957 г. и 1961 г. и е класиран като номер 3 в света от Ланс Тингей от [[Дейли Телеграф]] през 1959 г. и 1960 г., а също и от Нед Потър през 1961 г.<ref name="USLTAEncyclopedia"/><ref name="MilwaukeeSentinel1961">[https://news.google.com/newspapers?id=x25QAAAAIBAJ&sjid=ExEEAAAAIBAJ&pg=5457,2783582&dq=hard+won+major+us+title&hl=en "Hard Won Major U.S. Title"], ''The Milwaukee Sentinel'', 25 December 1961.</ref> == Кариерна статистика == ==== Титли на сингъл на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (2) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=230|резултат |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1959 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{флагче|ЮАР|1994}} [[Иън Вермаак]] | style="text-align:center"| 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 1 |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1959 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] | style="text-align:center"| 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |} ==== Финали на сингъл на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (2) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=230|резултат |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1961 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] | style="text-align:center"| 6 – 4, 1 – 6, 6 – 3, 0 – 6, 2 – 6 |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1964 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] | style="text-align:center"| 3 – 6, 1 – 6, 6 – 4, 5 – 7 |} === Финали на сингъл (48 титли; 80 финала)=== === Финали на двийки (11 титли; 32 финала)=== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/P141/overview Никола Пиетранджели] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/nicola-pietrangeli/800173163/ita/mt/s/overview/ Никола Пиетранджели] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800173163 Никола Пиетранджели] в сайта на Davis cup * [https://www.tennisfame.com/hall-of-famers/inductees/nicola-pietrangeli Никола Пиетранджели] в сайта на Залата на тенис славата {{СОРТКАТ:Пиетранджели, Никола}} [[Категория:Италиански тенисисти]] [[Категория:Хора от град Тунис]] h0ykygbzt7t4bvby77r3f0vjhwvxfs7 0 871434 12397895 12394903 2024-10-28T21:11:45Z Ted Masters 210248 12397895 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Мартин Мълиган | име-латински = Martin Mulligan | картинка = Martin Mulligan 1968.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Мартин Мълиган, 1968 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] | роден-дата = {{роден|18|10|1940|1|1}} | роден-място = [[Мариквил (Нов Южен Уелс)|Мариквил]], [[Нов Южен Уелс]], [[Австралия]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = | тегло = | прякор = | професионалист = 1968 (аматьор от 1958) | оттеглил = 1975 | пари = | победи-загуби-сингъл = 91 – 111 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 16 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 4 <small>(1967, Ланс Тингей)</small>)<ref name="USLTAEncyclopedia">United States Lawn Tennis Association (1972). ''Official Encyclopedia of Tennis'' (First Edition), p. 428.</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 1/2 финал<br>1964 | ролан_гарос = 1/4 финал<br>1959, 1962, 1970 | уимбълдън = Финал<br>1962 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1966 | победи-загуби-двойки = | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = | оп_австралия_двойки = Финал<br>1961 | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Италия за Купа Дейвис|Италия]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 24 октомври 2024 }} '''Мартин Мълиган''' ({{lang|en|Martin Mulligan}}) е австралийски тенисист. == Биография == Мартин Мълиган е роден на 18 октомври 1940 г. в Мариквил, предградие на [[Сидни]], [[Нов Южен Уелс]], [[Австралия]]. Баба му и дядо му по майчина линия са италианци от Орсаго, [[Тревизо]], [[Венето]]. Те се преместват в Австралия през 1900 г.<ref>{{cite web|url=http://www.rogerclarke.com/Family/S/Tome.html|title=The Tome Family}}</ref> == Кариера == Мартин Мълиган достига до финал на сингъл при мъжете на [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] през 1962 г., където губи от [[Род Лейвър]].<ref>{{cite web|url=http://www.all-about-tennis.com/menswimbledonfinals.html |title=Wimbledon Men's Finals |publisher=All About Tennis.com |access-date=8 April 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.todayinsport.com/tennis/tennis-tournaments/wimbledon |title=Today in Wimbledon History |publisher=Today in Sport |access-date=8 April 2010}}</ref> Той е вицешампион на двойки мъже на [[Открито първенство на Австралия]] през 1961 г.<ref>{{cite web|url=http://www.worldtennissource.com/aushd.html|title=Australian Open Men's Doubles|publisher=World Tennis Source|access-date=8 April 2010|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20110718114607/http://www.worldtennissource.com/aushd.html|archive-date=18 July 2011|df=dmy-all}}</ref> През 1962 г. той е на финал на [[Нидерландия Оупън]] в Хилверсум и печели три пъти титлата на сингъл при мъжете на [[Италия Оупън]] през 1963, 1965 и 1967 г.<ref>{{cite news| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1370&dat=19960521&id=m5kVAAAAIBAJ&sjid=ggsEAAAAIBAJ&pg=6513,3209904 |title=Muster trounces Krajicek for title |publisher=Manila Standard|date=21 May 1996 |access-date=8 April 2010}}</ref><ref>{{cite news| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1144&dat=19690424&id=dosbAAAAIBAJ&sjid=OlAEAAAAIBAJ&pg=7375,3918220 |title=Mulligan carries Italy's tennis hopes |publisher=Pittsburgh Press|date=24 April 1969 |access-date=8 April 2010}}</ref> Печели титли на сингъл през 1967 и 1968 г. на [[Швеция Оупън]] в Бастад и на [[Австрия Оупън Кицбюел]] в Кицбюел (1967). Мълиган печели [[Япония Оупън]] през 1970 г. Той е класиран в топ 10 на света през 1962, 1963, 1965 и 1967 г., достига до номер 4 в света, през последната година.<ref name="USLTAEncyclopedia"/> Мартин Мълиган е член на италианския отбор за [[Купа Дейвис]] през 1968 г.,<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1300&dat=19671101&id=AdsQAAAAIBAJ&sjid=YpMDAAAAIBAJ&pg=3678,125127 |title=Mulligan may play for Italy |publisher=The Age|date=1 November 1967 |access-date=8 April 2010}}</ref> като изиграва общо 11 мача.<ref>{{cite web|url=http://www.daviscup.com/en/players/player/profile.aspx?playerid=10004081|title=Martin Mulligan|publisher=Davis Cup|access-date=8 April 2010}}</ref> Класиран е под номер 1 в Италия между 1968 и 1971 г. Той е треньор на италианския отбор за Купа Дейвис в продължение на 10 години и е първият неиталианец, който получава наградата „Златна ракета“ от Италианската тенис федерация.<ref>{{cite web |url=http://www.tennis.com.au/pages/News.aspx?id=4&pageId=11499&HandlerId=2&NewsID=3202 |title=Court honoured in Italy |publisher=Tennis Australia |date=18 July 2007 |access-date=8 April 2010 }}{{dead link|date=January 2018 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Кариерна статистика == ==== Финали на сингъл от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#98FB98;" | style="text-align:center"| 1962 | style="text-align:center"| [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] | {{Флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] | style="text-align:center"| 2 – 6, 2 – 6, 1 – 6 |} === Загубени финали на двойки в турнири от Големия шлем (1) === {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=220|партньор ! width=220|съперник ! width=210|резултат |-style="background:#ffffcc;" | style="text-align:center"| 1961 | style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Австралия|ОП Австралия]] || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] <br/>{{флагче|Австралия}} [[Боб Марк]] || 3 – 6, 5 – 7, 6 – 3, 11 – 9, 2 – 6 |} === Финали (16 титли)=== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/M155/overview Мартин Мълиган] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/martin-mulligan/800173531/ita/mt/s/overview/ Мартин Мълиган] в сайта на ITF {{СОРТКАТ:Мълиган, Мартин}} [[Категория:Австралийски тенисисти|Мълиган, Мартин]] arqhtb033nlhd0qgsh90s328bfle1t0 12397900 12397895 2024-10-28T21:13:17Z Ted Masters 210248 12397900 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Мартин Мълиган | име-латински = Martin Mulligan | картинка = Martin Mulligan 1968.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Мартин Мълиган, 1968 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] | роден-дата = {{роден|18|10|1940|1|1}} | роден-място = [[Мариквил (Нов Южен Уелс)|Мариквил]], [[Нов Южен Уелс]], [[Австралия]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = | тегло = | прякор = | професионалист = 1968 (аматьор от 1958) | оттеглил = 1975 | пари = | победи-загуби-сингъл = 91 – 111 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 16 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 4 <small>(1967, Ланс Тингей)</small><ref name="USLTAEncyclopedia">United States Lawn Tennis Association (1972). ''Official Encyclopedia of Tennis'' (First Edition), p. 428.</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 1/2 финал<br>1964 | ролан_гарос = 1/4 финал<br>1959, 1962, 1970 | уимбълдън = Финал<br>1962 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1966 | победи-загуби-двойки = | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = | оп_австралия_двойки = Финал<br>1961 | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Италия за Купа Дейвис|Италия]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 24 октомври 2024 }} '''Мартин Мълиган''' ({{lang|en|Martin Mulligan}}) е австралийски тенисист. == Биография == Мартин Мълиган е роден на 18 октомври 1940 г. в Мариквил, предградие на [[Сидни]], [[Нов Южен Уелс]], [[Австралия]]. Баба му и дядо му по майчина линия са италианци от Орсаго, [[Тревизо]], [[Венето]]. Те се преместват в Австралия през 1900 г.<ref>{{cite web|url=http://www.rogerclarke.com/Family/S/Tome.html|title=The Tome Family}}</ref> == Кариера == Мартин Мълиган достига до финал на сингъл при мъжете на [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] през 1962 г., където губи от [[Род Лейвър]].<ref>{{cite web|url=http://www.all-about-tennis.com/menswimbledonfinals.html |title=Wimbledon Men's Finals |publisher=All About Tennis.com |access-date=8 April 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.todayinsport.com/tennis/tennis-tournaments/wimbledon |title=Today in Wimbledon History |publisher=Today in Sport |access-date=8 April 2010}}</ref> Той е вицешампион на двойки мъже на [[Открито първенство на Австралия]] през 1961 г.<ref>{{cite web|url=http://www.worldtennissource.com/aushd.html|title=Australian Open Men's Doubles|publisher=World Tennis Source|access-date=8 April 2010|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20110718114607/http://www.worldtennissource.com/aushd.html|archive-date=18 July 2011|df=dmy-all}}</ref> През 1962 г. той е на финал на [[Нидерландия Оупън]] в Хилверсум и печели три пъти титлата на сингъл при мъжете на [[Италия Оупън]] през 1963, 1965 и 1967 г.<ref>{{cite news| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1370&dat=19960521&id=m5kVAAAAIBAJ&sjid=ggsEAAAAIBAJ&pg=6513,3209904 |title=Muster trounces Krajicek for title |publisher=Manila Standard|date=21 May 1996 |access-date=8 April 2010}}</ref><ref>{{cite news| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1144&dat=19690424&id=dosbAAAAIBAJ&sjid=OlAEAAAAIBAJ&pg=7375,3918220 |title=Mulligan carries Italy's tennis hopes |publisher=Pittsburgh Press|date=24 April 1969 |access-date=8 April 2010}}</ref> Печели титли на сингъл през 1967 и 1968 г. на [[Швеция Оупън]] в Бастад и на [[Австрия Оупън Кицбюел]] в Кицбюел (1967). Мълиган печели [[Япония Оупън]] през 1970 г. Той е класиран в топ 10 на света през 1962, 1963, 1965 и 1967 г., достига до номер 4 в света, през последната година.<ref name="USLTAEncyclopedia"/> Мартин Мълиган е член на италианския отбор за [[Купа Дейвис]] през 1968 г.,<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1300&dat=19671101&id=AdsQAAAAIBAJ&sjid=YpMDAAAAIBAJ&pg=3678,125127 |title=Mulligan may play for Italy |publisher=The Age|date=1 November 1967 |access-date=8 April 2010}}</ref> като изиграва общо 11 мача.<ref>{{cite web|url=http://www.daviscup.com/en/players/player/profile.aspx?playerid=10004081|title=Martin Mulligan|publisher=Davis Cup|access-date=8 April 2010}}</ref> Класиран е под номер 1 в Италия между 1968 и 1971 г. Той е треньор на италианския отбор за Купа Дейвис в продължение на 10 години и е първият неиталианец, който получава наградата „Златна ракета“ от Италианската тенис федерация.<ref>{{cite web |url=http://www.tennis.com.au/pages/News.aspx?id=4&pageId=11499&HandlerId=2&NewsID=3202 |title=Court honoured in Italy |publisher=Tennis Australia |date=18 July 2007 |access-date=8 April 2010 }}{{dead link|date=January 2018 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Кариерна статистика == ==== Финали на сингъл от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#98FB98;" | style="text-align:center"| 1962 | style="text-align:center"| [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] | {{Флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] | style="text-align:center"| 2 – 6, 2 – 6, 1 – 6 |} === Загубени финали на двойки в турнири от Големия шлем (1) === {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=220|партньор ! width=220|съперник ! width=210|резултат |-style="background:#ffffcc;" | style="text-align:center"| 1961 | style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Австралия|ОП Австралия]] || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] <br/>{{флагче|Австралия}} [[Боб Марк]] || 3 – 6, 5 – 7, 6 – 3, 11 – 9, 2 – 6 |} === Финали (16 титли)=== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/M155/overview Мартин Мълиган] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/martin-mulligan/800173531/ita/mt/s/overview/ Мартин Мълиган] в сайта на ITF {{СОРТКАТ:Мълиган, Мартин}} [[Категория:Австралийски тенисисти|Мълиган, Мартин]] 6cyespxv9am3ros34fp78ztppc7c9zz 0 871464 12397465 12397258 2024-10-28T13:16:14Z Krisi tranchev.1999 114581 12397465 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Истинските призрачни Шумникови | Име в оригинал = A Really Haunted Loud House | Жанр = [[Комедия (филм)|комедия]]<br>[[Филм на ужасите|ужаси]] | базиран на = по героите на:<br>[[Крис Севино]] | Сценарий = Тони Гама-Лобо<br>Ребека Мей<br>Тим Хоберт | Режисура = Джонатан Джъдж | Камера = Брандън Мастриполито | Актьори = Волфганг Шейфър<br>Джахзир Бруно<br>Лекси ДиБенедито<br>Ева Карлтън<br>Софи Удард<br>Катрин Ашмор Брадли<br>Анака Фурнет<br>Обин Брадли<br>Лекси Янисек<br>Ела Алън<br>Мия Алън<br>Огъст Майкъл Питърсън<br>Джоли Дженкинс<br>Браян Степанек | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Изпълнителни продуценти = Джонатан Джъдж<ref name="exec">{{Cite web |date=2023-04-11 |title=Nickelodeon film, 'A Really Haunted Loud House,' filming in Albuquerque |url=https://www.abqjournal.com/news/local/nickelodeon-film-a-really-haunted-loud-house-filming-in-albuquerque/article_ca8d7d30-5941-540c-aca4-74fdde0acf63.html |access-date=2023-09-18 |work=Albuquerque Journal |lang=en}}</ref><br>Майкъл Рубинър<ref name="exec" /> | Продуцент(и) = Дон Дън<ref name="prods">{{Cite web |title=NMFO: ‘A Really Haunted Loud House’ Has Completed |url=https://ladailypost.com/nmfo-a-really-haunted-loud-house-has-completed/ |access-date=2023-09-06 |work=ladailypost.com}}</ref><br>Мелани Кърк<ref name="prods" /> | Времетраене = 72 минути | Дистрибуция = „Никелодеон Продъкшънс“ | ТВ Канал = „[[Никелодеон]]“<br>„Парамаунт+“ | Излъчване = 28 септември 2023 г. | Свързани продукции = „[[Истинските Шумникови]]“ }} '''„Истинските призрачни Шумникови“''' ({{lang|en|A Really Haunted Loud House}}) е американски хелоуински телевизионен филм от 2023 г., базиран на анимационния сериал „[[Къщата на Шумникови]]“ и игралния двойник, както и спиноф сериал „[[Истинските Шумникови]]“. Той е вторият игрален проект и трети филм от едноименната поредица, след „[[Къщата на Шумникови: Филмът]]“ и „[[Коледа с Шумникови]]“ (2021). Филмът е режисиран от Джонатан Джъдж (един от изпълнителните продуценти и главен режисьор на „Истинските Шумникови“), а сценарият е на Тони Гама-Лобо, Ребека Мей и Тим Хоберт. Джъдж допълнително служи като изпълнителен продуцент на филма с Майкъл Рубинър, докато Дон Дън и Мелани Кърк служат като продуценти. Във филма участват Волфганг Шейфър, Джахзир Бруно, Лекси ДиБенедито, Ева Карлтън, Софи Удард, Катрин Ашмор Брадли, Анака Фурнет, Обин Брадли, Лекси Янисек, Ела Алън, Мия Алън, Огъст Майкъл Питърсън, Джоли Дженкинс и Браян Степанек, а второстепенните роли се изпълняват от Гавин Мадок Бъргман, Тринити Джо-Ли Блис, Матео Кастел, Нолън Мадокс и Кевин Чеймърлейн.<ref name=":1">{{Cite web |last=Petski |first=Denise |date=2023-04-04 |title=‘The Really Loud House’ Renewed For Season 2 By Nickelodeon; Halloween Movie Based On Series Gets Greenlight With Season 1 Cast |url=https://deadline.com/2023/04/the-really-loud-house-renewed-season-2-nickelodeon-halloween-movie-nickelodeon-1235314955/ |access-date=2023-09-16 |work=Deadline |lang=en}}</ref> Филмът е обявен на 4 април 2023 г., заедно с втория сезон на „Истинските Шумникови“ и „[[Семейство Касагранде: Филмът]]“.<ref name=":0">{{Cite web |last=Nickelodeon |title=NICKELODEON ANNOUNCES A REALLY HAUNTED LOUD HOUSE, BRAND-NEW FEATURE-LENGTH HALLOWEEN MOVIE, SET TO DEBUT THIS FALL |url=https://www.prnewswire.com/news-releases/nickelodeon-announces-a-really-haunted-loud-house-brand-new-feature-length-halloween-movie-set-to-debut-this-fall-301789451.html |access-date=2023-09-06 |work=www.prnewswire.com |lang=en}}</ref> Филмът първоначално е насрочен да излезе премиерно на 6 октомври 2023 г. по „[[Никелодеон]]“ и „Парамаунт+“, но по-късно е пренасрочен за 28 септември 2023 г.<ref>{{Cite web |last=Nickelodeon |title=NICKELODEON REVEALS TRAILER FOR NEW HALLOWEEN MOVIE, A REALLY HAUNTED LOUD HOUSE |url=https://www.prnewswire.com/news-releases/nickelodeon-reveals-trailer-for-new-halloween-movie-a-really-haunted-loud-house-301932160.html |access-date=2023-11-18 |work=www.prnewswire.com |lang=en}}</ref> Събитията от филма се развиват между първия и втория сезон на „Истинските Шумникови“. == Актьорски състав == * Волфганг Шейфър – Линкълн Шумников * Джахзир Бруно – Клайд Макбрайд * Лекси ДеБенедито – Лори Шумникова * Ева Карлтън – Лени Шумникова * София Удард – Луна Шумникова * Катрин Ашмор Брадли – Луан Шумникова * Аннака Фурнерет – Лин Шумникова-младша * Обин Брадли – Луси Шумникова * Ела Алън – Лиса Шумникова * Мия Алън – Лола Шумникова * Лекси Янисек – Лиса Шумникова * Огъст Майкъл Питърсън – Лили Шумникова * Джоли Дженкинс – Рита Шумникова * Браян Степанек – Лин Шумников-старши / Роботът Тод (глас) * Гавин Мадокс Бъргман – Лиъм Хъникът * Тринити Джо-Ли Блис – Стела Жау * Матео Кастел – Зак Гърдъл * Нолан Мадокс – Ръсти Споукс * Кевин Чеймбърлин – Филип „Флип“ Филипини * Мартин Фахардо – Ксандър Кодингтън * Шайло Молина – Джони * Антъни Хорд – Пол Кодингтън * Саманта Сандовал – ученичка * Лий Хопкинс – ''Little Red Riding Mom'' * Джеф Прайд – доктор Милър * Срийдеви Мина – Барбара * Уез Мартинес – Пощальона Боб * Мейсън Угарте – Съседско дете #2 * Съмър Шафър – Джена * Лисет Никълс – майка на Ксандър == В България == В България филмът ще се излъчва по локалната версия на „[[Никелодеон]]“ на 31 октомври 2024 г., в четвъртък от 19:10 ч.<ref>[https://tvprofil.com/bg/tv-programa/#!datum=2024-10-31&kanal=nickelodeon-rs tvprofil.com]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|27428598}} {{Оригинални филми на „Никелодеон“}} [[Категория:Филми от 2023 година]] [[Категория:Американски фентъзи комедии]] [[Категория:Филми на „Никелодеон“]] lg3fb9d665qdu5nnkazf9jsgquyqzwp 0 871465 12397884 12395088 2024-10-28T21:08:29Z Ted Masters 210248 12397884 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Желко Франулович | име-латински = Željko Franulović | картинка = Franulovic (Joegoslavië) in aktie, Bestanddeelnr 928-0573.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Франулович, 1975 г. | наставка = | държава = {{Флагче|СФРЮ}} [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] | роден-дата = {{роден|13|6|1947|1|1}} | роден-място = [[Корчула]], [[Социалистическа република Хърватия|СР Хърватия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = | тегло = | прякор = | професионалист = 1969 (аматьор от 1963) | оттеглил = 1980 | пари = | победи-загуби-сингъл = 543 – 401 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 23 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 8 <small>(1 март 1971)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = | ролан_гарос = Финал<br>1970 | уимбълдън = 3-ти кръг<br>1970 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>1975, 1976, 1977 | победи-загуби-двойки = 190 – 203 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 7 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 312 <small>(3 януари 1983) | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Югославия за Купа Дейвис|Югославия]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 25 октомври 2024 }} '''Желко Франулович''' ({{lang|hr|Željko Franulović}}) [ʒêːʎko franǔːloʋitɕ]<ref>{{cite web|url=http://hjp.znanje.hr/index.php?show=search_by_id&id=f15iUBl1|title=žèljeti|quote=Žȇljko|website=Hrvatski jezični portal|access-date=2018-03-17|language=sh}}</ref><ref>{{cite web|url=http://hjp.znanje.hr/index.php?show=search_by_id&id=fFluUBM%3D&keyword=Josip+I|title=Fránjo|quote=Franúlović|website=Hrvatski jezični portal|access-date=2018-03-17|language=sh}}</ref> е югославски тенисист. == Биография == Желко Франулович е роден на 13 /ни 1947 г. на остров [[Корчула]], [[Социалистическа република Хърватия|СР Хърватия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]]. == Кариера == Желко Франулович печели общо двадесет и три титли на сингъл, както и седем титли на двойки. Той играе първия си турнир на сингъл през 1963 г. на Международното първенство на Югославия. През 1967 г. печели първата си титла на същото събитие. Той достига до финала на [[Откритото първенство на Франция]] през 1970 г., като губи от [[Ян Кодеш]],<ref>{{Cite web|url=http://www.sporting-heroes.net/tennis-heroes/displayhero.asp?HeroID=2069|title=Tennis photographic encyclopedia, tennis player, Australian open, French open, Wimbledon, us open, tennis championships & hero images by sporting-heroes.net}}</ref> стигна до полуфинал на следващата година. Печели [[Монте Карло Мастърс]] през 1970 г. Той печели последната си титла на сингъл през 1982 г. на Сан Бенедето Оупън в [[Италия]]. == Кариерна статистика == ==== Финали на сингъл от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |- |-style="background:#EBC2AF;" | style="text-align:center"| 1970 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{Флагче|Чехословакия}} [[Ян Кодеш]] | style="text-align:center"| 2 – 6, 4 – 6, 0 – 6 |} === Финали (23 титли)=== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F074/overview Желко Франулович] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/zeljko-franulovic/800174462/yug/mt/s/overview/ Желко Франулович] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800174462 Желко Франулович] в сайта на Davis cup {{СОРТКАТ:Франулович, Желко}} [[Категория:Югославски тенисисти]] [[Категория:Хърватски тенисисти]] 38n6ypdcy2mm7pabog58g5knprtz4zm 12397886 12397884 2024-10-28T21:08:49Z Ted Masters 210248 12397886 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Желко Франулович | име-латински = Željko Franulović | картинка = Franulovic (Joegoslavië) in aktie, Bestanddeelnr 928-0573.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Франулович, 1975 г. | наставка = | държава = {{Флагче|СФРЮ}} [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] | роден-дата = {{роден|13|6|1947|1|1}} | роден-място = [[Корчула]], [[Социалистическа република Хърватия|СР Хърватия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = | тегло = | прякор = | професионалист = 1969 (аматьор от 1963) | оттеглил = 1980 | пари = | победи-загуби-сингъл = 543 – 401 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 23 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 8 <small>(1 март 1971)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = | ролан_гарос = Финал<br>1970 | уимбълдън = 3-ти кръг<br>1970 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>1975, 1976, 1977 | победи-загуби-двойки = 190 – 203 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 7 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 312 <small>(3 януари 1983)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Югославия за Купа Дейвис|Югославия]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 25 октомври 2024 }} '''Желко Франулович''' ({{lang|hr|Željko Franulović}}) [ʒêːʎko franǔːloʋitɕ]<ref>{{cite web|url=http://hjp.znanje.hr/index.php?show=search_by_id&id=f15iUBl1|title=žèljeti|quote=Žȇljko|website=Hrvatski jezični portal|access-date=2018-03-17|language=sh}}</ref><ref>{{cite web|url=http://hjp.znanje.hr/index.php?show=search_by_id&id=fFluUBM%3D&keyword=Josip+I|title=Fránjo|quote=Franúlović|website=Hrvatski jezični portal|access-date=2018-03-17|language=sh}}</ref> е югославски тенисист. == Биография == Желко Франулович е роден на 13 /ни 1947 г. на остров [[Корчула]], [[Социалистическа република Хърватия|СР Хърватия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]]. == Кариера == Желко Франулович печели общо двадесет и три титли на сингъл, както и седем титли на двойки. Той играе първия си турнир на сингъл през 1963 г. на Международното първенство на Югославия. През 1967 г. печели първата си титла на същото събитие. Той достига до финала на [[Откритото първенство на Франция]] през 1970 г., като губи от [[Ян Кодеш]],<ref>{{Cite web|url=http://www.sporting-heroes.net/tennis-heroes/displayhero.asp?HeroID=2069|title=Tennis photographic encyclopedia, tennis player, Australian open, French open, Wimbledon, us open, tennis championships & hero images by sporting-heroes.net}}</ref> стигна до полуфинал на следващата година. Печели [[Монте Карло Мастърс]] през 1970 г. Той печели последната си титла на сингъл през 1982 г. на Сан Бенедето Оупън в [[Италия]]. == Кариерна статистика == ==== Финали на сингъл от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |- |-style="background:#EBC2AF;" | style="text-align:center"| 1970 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{Флагче|Чехословакия}} [[Ян Кодеш]] | style="text-align:center"| 2 – 6, 4 – 6, 0 – 6 |} === Финали (23 титли)=== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F074/overview Желко Франулович] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/zeljko-franulovic/800174462/yug/mt/s/overview/ Желко Франулович] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800174462 Желко Франулович] в сайта на Davis cup {{СОРТКАТ:Франулович, Желко}} [[Категория:Югославски тенисисти]] [[Категория:Хърватски тенисисти]] 5q5fw6igkp0m95gbfb6bqr1yodxgbn1 0 871473 12397571 12395243 2024-10-28T15:17:08Z Станислав Николаев 13436 12397571 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 152 на „Гаруда Индонезия“|снимка=PK-GAI Airbus A300B4-220 Garuda Indonesia at Denpasar Ngurah Rai (DPS) 17 11 88.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1988 г.|дата=[[26 септември]] [[1997]] г.|място=Панкур Бату, Дели Серданг, близо до международното летище Полония, [[Медан]], [[Северна Суматра]], [[Индонезия]]|причина=Контролиран полет в терен при намалена видимост|тип1=„[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“|авиокомпания1=„[[Гаруда Индонезия]]“|кодово име1=PK-GAI|маршрут1=[[Тангеранг]] – Медан|пътници1=222|екипаж1=12|загинали1=234|оцелели1=0}}'''Полет 152 на „Гаруда Индонезия“''' е редовен вътрешен полет, от [[Международно летище Сукарно-Хата|международното летище Сукарно-Хата]], [[Тангеранг]], до [[Международно летище Полония|международното летище Полония]], [[Медан]], [[Индонезия]], управляван от „[[Гаруда Индонезия]]“. На 26 септември 1997 г., [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“, който изпълнява полета, се разбива в планински гори близо до село Буах Набар, [[Сиболангит]] и убива всичките 222 пътници и 12 членове на екипажа на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|заглавие=Accident Photo: Garuda Indonesia 152 – Airbus A300 PK-GAI|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140515053923/http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|архив_дата=2014-05-15|достъп_дата=2024-10-25}}</ref>{{sfn|NTSC|2004|p=4}} Това е най-смъртоносната авиационна катастрофа в историята на Индонезия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/324128|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A300B4-220 PK-GAI Medan-Polonia Airport (MES)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=PK|заглавие=Indonesia air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> 48 от телата, извадени от катастрофата, така и не са идентифицирани и са погребани в [[масов гроб]] в гробище извън летище Полония в Медан, където са погребани и 61 жертви на катастрофата на „Гаруда Фокър F28“ през 1979 г. Останалите 186 тела са идентифицирани и върнати на семействата им за лично погребение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|заглавие=Unidentified dead from Indonesia plane crash buried|дата=1997-09-29|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/19990219223514/http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|архив_дата=1999-02-19|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Причините за катастрофата, според официалния доклад на Националния комитет по безопасност на транспорта са объркване на екипажа „...по отношение на посоката на завиване на ляв завой вместо десен завой в критична позиция по време на радарно векторизиране...“, като това кара самолета да се спуска под зададената надморска височина. Докладът критикува обучението на пилоти, които летят както на моделите A300-600, така и на A300B4-FF. Приносът за инцидента е и повреда на системата за предупреждение за близост до земята по неопределени причини и неадекватните векторни карти, използвани в Медан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|заглавие=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|автор=National Transportation Safety Committee|дата=2004|издател=knkt.dephub.go.id|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|архив_дата=2018-09-20|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Заведени са няколко дела свързани с жертвите, но техните защитници не успяват да докажат твърденията си, че производителят на системата за предупреждение за близост до земята, е наясно с недостатъците в планински терен повече от десетилетие. Близо шест години след катастрофата споровете са решени извън съда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/EI25Ae01.html|заглавие=Garuda crash lawsuit finally settled|фамилно_име=Webb|първо_име=Gary|дата=2003-09-27|издател=atimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041022102455/http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/EI25Ae01.html|архив_дата=2004-10-22|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]]{{sfn|0000|0000|p=0000}} * [[Полет 404 на „Алиталия“]] * [[Полет 129 на „Чайна Еър“]] * [[Полет 801 на „Кориън Еър“]] * [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]] * [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|last=NTSC|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=2004|edition=|publisher=National Transportation Safety Committee|location=|isbn=|doi=|pages=|url=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|accessdate=2024-10-28|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/asndb/324128 Описание на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20190926011612/https://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf Окончателен доклад] архив от 2019-09-26 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Garuda Indonesia Flight 152|1248219408}} [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]] rh3zq2d5ajv69gxt2sbqkhvy8ysxla0 12397573 12397571 2024-10-28T15:17:27Z Станислав Николаев 13436 /* Вижте също */ 12397573 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 152 на „Гаруда Индонезия“|снимка=PK-GAI Airbus A300B4-220 Garuda Indonesia at Denpasar Ngurah Rai (DPS) 17 11 88.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1988 г.|дата=[[26 септември]] [[1997]] г.|място=Панкур Бату, Дели Серданг, близо до международното летище Полония, [[Медан]], [[Северна Суматра]], [[Индонезия]]|причина=Контролиран полет в терен при намалена видимост|тип1=„[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“|авиокомпания1=„[[Гаруда Индонезия]]“|кодово име1=PK-GAI|маршрут1=[[Тангеранг]] – Медан|пътници1=222|екипаж1=12|загинали1=234|оцелели1=0}}'''Полет 152 на „Гаруда Индонезия“''' е редовен вътрешен полет, от [[Международно летище Сукарно-Хата|международното летище Сукарно-Хата]], [[Тангеранг]], до [[Международно летище Полония|международното летище Полония]], [[Медан]], [[Индонезия]], управляван от „[[Гаруда Индонезия]]“. На 26 септември 1997 г., [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“, който изпълнява полета, се разбива в планински гори близо до село Буах Набар, [[Сиболангит]] и убива всичките 222 пътници и 12 членове на екипажа на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|заглавие=Accident Photo: Garuda Indonesia 152 – Airbus A300 PK-GAI|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140515053923/http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|архив_дата=2014-05-15|достъп_дата=2024-10-25}}</ref>{{sfn|NTSC|2004|p=4}} Това е най-смъртоносната авиационна катастрофа в историята на Индонезия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/324128|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A300B4-220 PK-GAI Medan-Polonia Airport (MES)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=PK|заглавие=Indonesia air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> 48 от телата, извадени от катастрофата, така и не са идентифицирани и са погребани в [[масов гроб]] в гробище извън летище Полония в Медан, където са погребани и 61 жертви на катастрофата на „Гаруда Фокър F28“ през 1979 г. Останалите 186 тела са идентифицирани и върнати на семействата им за лично погребение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|заглавие=Unidentified dead from Indonesia plane crash buried|дата=1997-09-29|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/19990219223514/http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|архив_дата=1999-02-19|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Причините за катастрофата, според официалния доклад на Националния комитет по безопасност на транспорта са объркване на екипажа „...по отношение на посоката на завиване на ляв завой вместо десен завой в критична позиция по време на радарно векторизиране...“, като това кара самолета да се спуска под зададената надморска височина. Докладът критикува обучението на пилоти, които летят както на моделите A300-600, така и на A300B4-FF. Приносът за инцидента е и повреда на системата за предупреждение за близост до земята по неопределени причини и неадекватните векторни карти, използвани в Медан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|заглавие=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|автор=National Transportation Safety Committee|дата=2004|издател=knkt.dephub.go.id|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|архив_дата=2018-09-20|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Заведени са няколко дела свързани с жертвите, но техните защитници не успяват да докажат твърденията си, че производителят на системата за предупреждение за близост до земята, е наясно с недостатъците в планински терен повече от десетилетие. Близо шест години след катастрофата споровете са решени извън съда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/EI25Ae01.html|заглавие=Garuda crash lawsuit finally settled|фамилно_име=Webb|първо_име=Gary|дата=2003-09-27|издател=atimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041022102455/http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/EI25Ae01.html|архив_дата=2004-10-22|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 404 на „Алиталия“]] * [[Полет 129 на „Чайна Еър“]] * [[Полет 801 на „Кориън Еър“]] * [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]] * [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|last=NTSC|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=2004|edition=|publisher=National Transportation Safety Committee|location=|isbn=|doi=|pages=|url=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|accessdate=2024-10-28|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/asndb/324128 Описание на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20190926011612/https://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf Окончателен доклад] архив от 2019-09-26 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Garuda Indonesia Flight 152|1248219408}} [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]] exyo3cp9hyjcm8w5809u38kqjk2hjut 12397675 12397573 2024-10-28T17:23:48Z Carbonaro. 221440 правопис и пунктуация, уточнение в последното изречение, защото не става ясно как е решен спорът 12397675 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 152 на „Гаруда Индонезия“|снимка=PK-GAI Airbus A300B4-220 Garuda Indonesia at Denpasar Ngurah Rai (DPS) 17 11 88.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1988 г.|дата=[[26 септември]] [[1997]] г.|място=Панкур Бату, Дели Серданг, близо до международното летище Полония, [[Медан]], [[Северна Суматра]], [[Индонезия]]|причина=Контролиран полет в терен при намалена видимост|тип1=„[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“|авиокомпания1=„[[Гаруда Индонезия]]“|кодово име1=PK-GAI|маршрут1=[[Тангеранг]] – Медан|пътници1=222|екипаж1=12|загинали1=234|оцелели1=0}}'''Полет 152 на „Гаруда Индонезия“''' е редовен вътрешен полет от [[Международно летище Сукарно-Хата|международното летище Сукарно-Хата]], [[Тангеранг]], до [[Международно летище Полония|международното летище Полония]], [[Медан]], [[Индонезия]], управляван от „[[Гаруда Индонезия]]“. На 26 септември 1997 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“, който изпълнява полета, се разбива в планински гори близо до село Буах Набар, [[Сиболангит]] и убива всичките 222 пътници и 12 членове на екипажа на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|заглавие=Accident Photo: Garuda Indonesia 152 – Airbus A300 PK-GAI|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140515053923/http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|архив_дата=2014-05-15|достъп_дата=2024-10-25}}</ref>{{sfn|NTSC|2004|p=4}} Това е най-смъртоносната авиационна катастрофа в историята на Индонезия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/324128|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A300B4-220 PK-GAI Medan-Polonia Airport (MES)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=PK|заглавие=Indonesia air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> 48 от телата, извадени от катастрофата, така и не са идентифицирани и са погребани в [[масов гроб]] в гробище извън летище Полония в Медан, където са погребани и 61 жертви на катастрофата на „Гаруда Фокър F28“ през 1979 г. Останалите 186 тела са идентифицирани и върнати на семействата им за лично погребение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|заглавие=Unidentified dead from Indonesia plane crash buried|дата=1997-09-29|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/19990219223514/http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|архив_дата=1999-02-19|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Причините за катастрофата според официалния доклад на Националния комитет по безопасност на транспорта са объркване на екипажа „...по отношение на посоката на завиване на ляв завой вместо десен завой в критична позиция по време на радарно векторизиране...“, като това кара самолета да се спуска под зададената надморска височина. Докладът критикува обучението на пилоти, които летят както на моделите A300-600, така и на A300B4-FF. Приносът за инцидента е и повреда на системата за предупреждение за близост до земята по неопределени причини и неадекватните векторни карти, използвани в Медан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|заглавие=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|автор=National Transportation Safety Committee|дата=2004|издател=knkt.dephub.go.id|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|архив_дата=2018-09-20|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Заведени са няколко дела, свързани с жертвите, но техните защитници не успяват да докажат твърденията си, че производителят на системата за предупреждение за близост до земята е наясно с недостатъците в планински терен повече от десетилетие. Близо шест години след катастрофата споровете са решени извън съда, като на седем от жертвите са платени обезщетения в размер на 4 млн. [[щ.д.]], без компанията да поема отговорност.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/EI25Ae01.html|заглавие=Garuda crash lawsuit finally settled|фамилно_име=Webb|първо_име=Gary|дата=2003-09-27|издател=atimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/RANjt|архив_дата=2013-12-07|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 404 на „Алиталия“]] * [[Полет 129 на „Чайна Еър“]] * [[Полет 801 на „Кориън Еър“]] * [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]] * [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|last=NTSC|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=2004|edition=|publisher=National Transportation Safety Committee|location=|isbn=|doi=|pages=|url=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|accessdate=2024-10-28|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/asndb/324128 Описание на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20190926011612/https://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf Окончателен доклад] архив от 2019-09-26 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Garuda Indonesia Flight 152|1248219408}} [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]] fi16j03vwdq1sunmxw6ancubln8rhn3 12397678 12397675 2024-10-28T17:25:20Z Carbonaro. 221440 доп. 12397678 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 152 на „Гаруда Индонезия“|снимка=PK-GAI Airbus A300B4-220 Garuda Indonesia at Denpasar Ngurah Rai (DPS) 17 11 88.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1988 г.|дата=[[26 септември]] [[1997]] г.|място=Панкур Бату, Дели Серданг, близо до международното летище Полония, [[Медан]], [[Северна Суматра]], [[Индонезия]]|причина=Контролиран полет в терен при намалена видимост|тип1=„[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“|авиокомпания1=„[[Гаруда Индонезия]]“|кодово име1=PK-GAI|маршрут1=[[Тангеранг]] – Медан|пътници1=222|екипаж1=12|загинали1=234|оцелели1=0}}'''Полет 152 на „Гаруда Индонезия“''' е редовен вътрешен полет от [[Международно летище Сукарно-Хата|международното летище Сукарно-Хата]], [[Тангеранг]], до [[Международно летище Полония|международното летище Полония]], [[Медан]], [[Индонезия]], управляван от „[[Гаруда Индонезия]]“. На 26 септември 1997 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“, който изпълнява полета, се разбива в планински гори близо до село Буах Набар, [[Сиболангит]] и убива всичките 222 пътници и 12 членове на екипажа на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|заглавие=Accident Photo: Garuda Indonesia 152 – Airbus A300 PK-GAI|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140515053923/http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|архив_дата=2014-05-15|достъп_дата=2024-10-25}}</ref>{{sfn|NTSC|2004|p=4}} Това е най-смъртоносната авиационна катастрофа в историята на Индонезия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/324128|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A300B4-220 PK-GAI Medan-Polonia Airport (MES)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=PK|заглавие=Indonesia air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> 48 от телата, извадени от катастрофата, така и не са идентифицирани и са погребани в [[масов гроб]] в гробище извън летище Полония в Медан, където са погребани и 61 жертви на катастрофата на „Гаруда Фокър F28“ през 1979 г. Останалите 186 тела са идентифицирани и върнати на семействата им за лично погребение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|заглавие=Unidentified dead from Indonesia plane crash buried|дата=1997-09-29|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/19990219223514/http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|архив_дата=1999-02-19|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Причините за катастрофата според официалния доклад на Националния комитет по безопасност на транспорта са объркване на екипажа „...по отношение на посоката на завиване на ляв завой вместо десен завой в критична позиция по време на радарно векторизиране...“, като това кара самолета да се спуска под зададената надморска височина. Докладът критикува обучението на пилоти, които летят както на моделите A300-600, така и на A300B4-FF. Приносът за инцидента е и повреда на системата за предупреждение за близост до земята по неопределени причини и неадекватните векторни карти, използвани в Медан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|заглавие=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|автор=National Transportation Safety Committee|дата=2004|издател=knkt.dephub.go.id|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|архив_дата=2018-09-20|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Заведени са няколко дела, свързани с жертвите, но техните защитници не успяват да докажат твърденията си, че производителят на системата за предупреждение за близост до земята е наясно с недостатъците в планински терен повече от десетилетие. Близо шест години след катастрофата споровете са решени извън съда, като на седем от жертвите са платени обезщетения в размер на 4 млн. [[щ.д.]], без компанията да поема отговорност. „Гаруда Индонезия“ не е съдена, но плаща около 20 хил. щ.д. на семействата на загиналите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/EI25Ae01.html|заглавие=Garuda crash lawsuit finally settled|фамилно_име=Webb|първо_име=Gary|дата=2003-09-27|издател=atimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/RANjt|архив_дата=2013-12-07|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 404 на „Алиталия“]] * [[Полет 129 на „Чайна Еър“]] * [[Полет 801 на „Кориън Еър“]] * [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]] * [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|last=NTSC|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=2004|edition=|publisher=National Transportation Safety Committee|location=|isbn=|doi=|pages=|url=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|accessdate=2024-10-28|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/asndb/324128 Описание на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20190926011612/https://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf Окончателен доклад] архив от 2019-09-26 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Garuda Indonesia Flight 152|1248219408}} [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]] ap9c46m0f2leoac5g1xtgf2ogiklipn 12398115 12397678 2024-10-29T07:18:09Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] 12398115 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 152 на „Гаруда Индонезия“|снимка=PK-GAI Airbus A300B4-220 Garuda Indonesia at Denpasar Ngurah Rai (DPS) 17 11 88.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1988 г.|дата=[[26 септември]] [[1997]] г.|място=Панкур Бату, Дели Серданг, близо до международното летище Полония, [[Медан]], [[Северна Суматра]], [[Индонезия]]|причина=Контролиран полет в терен при намалена видимост|тип1=„[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“|авиокомпания1=„[[Гаруда Индонезия]]“|кодово име1=PK-GAI|маршрут1=[[Тангеранг]] – Медан|пътници1=222|екипаж1=12|загинали1=234|оцелели1=0}}'''Полет 152 на „Гаруда Индонезия“''' е редовен вътрешен полет от [[Международно летище Сукарно-Хата|международното летище Сукарно-Хата]], [[Тангеранг]], до [[Международно летище Полония|международното летище Полония]], [[Медан]], [[Индонезия]], управляван от „[[Гаруда Индонезия]]“. На 26 септември 1997 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-220]]“, който изпълнява полета, се разбива в планински гори близо до село Буах Набар, [[Сиболангит]] и убива всичките 222 пътници и 12 членове на екипажа на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|заглавие=Accident Photo: Garuda Indonesia 152 – Airbus A300 PK-GAI|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140515053923/http://www.airdisaster.com/photos/pk-gai/photo.shtml|архив_дата=2014-05-15|достъп_дата=2024-10-25}}</ref>{{sfn|NTSC|2004|p=4}} Това е най-смъртоносната авиационна катастрофа в историята на Индонезия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/324128|заглавие=ASN Aircraft accident Airbus A300B4-220 PK-GAI Medan-Polonia Airport (MES)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=PK|заглавие=Indonesia air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> 48 от телата, извадени от катастрофата, така и не са идентифицирани и са погребани в [[масов гроб]] в гробище извън летище Полония в Медан, където са погребани и 61 жертви на катастрофата на „Гаруда Фокър F28“ през 1979 г. Останалите 186 тела са идентифицирани и върнати на семействата им за лично погребение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|заглавие=Unidentified dead from Indonesia plane crash buried|дата=1997-09-29|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/19990219223514/http://www.cnn.com/WORLD/9709/29/indonesia/|архив_дата=1999-02-19|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Причините за катастрофата според официалния доклад на Националния комитет по безопасност на транспорта са объркване на екипажа „...по отношение на посоката на завиване на ляв завой вместо десен завой в критична позиция по време на радарно векторизиране...“, като това кара самолета да се спуска под зададената надморска височина. Докладът критикува обучението на пилоти, които летят както на моделите A300-600, така и на A300B4-FF. Приносът за инцидента е и повреда на системата за предупреждение за близост до земята по неопределени причини и неадекватните векторни карти, използвани в Медан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|заглавие=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|автор=National Transportation Safety Committee|дата=2004|издател=knkt.dephub.go.id|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|архив_дата=2018-09-20|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Заведени са няколко дела, свързани с жертвите, но техните защитници не успяват да докажат твърденията си, че производителят на системата за предупреждение за близост до земята е наясно с недостатъците в планински терен повече от десетилетие. Близо шест години след катастрофата споровете са решени извън съда, като на седем от жертвите са платени обезщетения в размер на 4 млн. [[щ.д.]], без компанията да поема отговорност. „Гаруда Индонезия“ не е съдена, но плаща около 20 хил. щ.д. на семействата на загиналите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/EI25Ae01.html|заглавие=Garuda crash lawsuit finally settled|фамилно_име=Webb|първо_име=Gary|дата=2003-09-27|издател=atimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/RANjt|архив_дата=2013-12-07|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 404 на „Алиталия“]] * [[Полет 129 на „Чайна Еър“]] * [[Полет 801 на „Кориън Еър“]] * [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]] * [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997|last=NTSC|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=2004|edition=|publisher=National Transportation Safety Committee|location=|isbn=|doi=|pages=|url=https://web.archive.org/web/20180920182749/http://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf|accessdate=2024-10-28|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://asn.flightsafety.org/asndb/324128 Описание на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20190926011612/https://knkt.dephub.go.id/knkt/ntsc_aviation/baru/1997/1997%20PK-GAI%20Final%20Report.pdf Окончателен доклад] архив от 2019-09-26 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|Garuda Indonesia Flight 152|1248219408}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, включващи контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]] 96tyga32i49578o21wh4j3q342nedus 1 871497 12397503 12396112 2024-10-28T13:53:16Z Nk 399 12397503 wikitext text/x-wiki == Безсмислица? == Това е безсмислица неква? Грешка от миналото? [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:16, 26 октомври 2024 (UTC) :Не е безсмислица – старо название, както е написано, всъщност буквално преписано от цитирания пътеводител. [[Потребител:Dido3|Dido3]] е спецът по старите, евент. би могъл да го разшири. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:56, 26 октомври 2024 (UTC) ::Старо название, което е грешно, тъй като би трябвало да се отнася за друго- есенциално това гласи статията. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:14, 26 октомври 2024 (UTC) :::Да. Обаче че е грешно е мнение на Радучев, който не си пада по старите, доколкото знам. Ново название не знам да има, иначе бихме могли да го вмъкнем там. Не че старото е популярно сега и не че държа непременно да фигурира, ама на мен като на планинар ми е интересно. За съжаление нямам други източници. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:18, 26 октомври 2024 (UTC) ::::Това е очевидно грешно. Рупа е дупка - има го на целото езиково землище. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:25, 26 октомври 2024 (UTC) :::::Да, видяла съм в речника. Ама или тамошните местни така да са го наричали, или картографите грешно са го записали. Не мога да твърдя кое, предполагам, че Дидо би могъл на базата и на други източници. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:32, 26 октомври 2024 (UTC) ::::::Има старо название "Рупите" - района покрай поредицата върхове по билото от Елени връх до Попова капа. Те са силно назъбени, с дълбоки седловини между върховете и дълбоки циркуси в подножието на билото. ::::::Името се ползва в много стари текстове, тъй като отделните върхове нямат имена. Относително късно покрай туристическото движение те се сдобиват с имена и Рупите постепенно излиза от употреба. ::::::Мога да дам цитати, ако е нужно. Поздрави [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 13:38, 26 октомври 2024 (UTC) :::::::Благодаря, Дидо. Официално си поканен и помолен да пооправиш статията, за да не е както сега – „Старо название, което е грешно“ [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:49, 26 октомври 2024 (UTC) :::::::: Някой може да погледне и [[Гроба на монаха]] - изглежда от същия автор, не знам доколко има самостоятелна значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:53, 28 октомври 2024 (UTC) s8pv59bldei6j8s6bgedw8ay97atnz1 0 871522 12397588 12396471 2024-10-28T16:03:34Z Luxferuer 25980 12397588 wikitext text/x-wiki {{филм}} '''За цялото човечество''' ({{lang|en|For All Mankind}}) е американски телевизионен сериал за [[научна фантастика]] и [[Алтернативна история (фантастика)|алтернативна история]], създаден и написан от Роналд Д. Мур, Мат Улферт и Бен Надиби, продуциран за [[Епъл|Apple TV Plus]]. Поредицата представя алтернативна история, в която „какво би се случило, ако световната космическа надпревара никога не свърши“, след като [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] успява да приземи първия екипаж на Луната преди [[Съединени американски щати|Съединените щати]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://deadline.com/2017/12/apple-ronald-d-moore-space-drama-series-1202227584/ | заглавие = Apple Orders Ronald D. Moore Space Drama Series | достъп_дата = 27 октомври 2024 | фамилно_име = Stefansky | първо_име = Emma | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 декември 2017 | труд = | издател = deadline.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200817150859/https://deadline.com/2017/12/apple-ronald-d-moore-space-drama-series-1202227584/ | архив_дата = 17 август 2020 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Заглавието е вдъхновено от лунната плоча, оставена на [[Луна]]та от екипажа на [[Аполо 11]], която гласи отчасти „Ние дойдохме с мир за цялото човечество“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.thrillist.com/entertainment/nation/for-all-mankind-show-review-apple-tv-plus-series| заглавие = Apple's 'For All Mankind' Is the Feel-Good Astronaut TV Drama of the Season | достъп_дата = 27 октомври 2024 | фамилно_име = Stefansky | първо_име = Emma | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 ноември 2019 | труд = | издател = thrillist.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220927204015/https://www.thrillist.com/entertainment/nation/for-all-mankind-show-review-apple-tv-plus-series | архив_дата = 27 септември 2022 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Сериалът е с Джоел Кинаман в главната роля като астронавта на НАСА Едуард Болдуин, с Майкъл Дорман, Сара Джоунс, Шантал ВанСантен, Джуди Балфур и Рен Шмид в поддържащи роли. Поредицата включва исторически фигури, включително членовете на екипажа на Аполо 11 [[Нийл Армстронг]], [[Едуин Олдрин|Бъз Олдрин]] и [[Майкъл Колинс (астронавт)|Майкъл Колинс]], ракетният учен [[Вернер фон Браун]] и тогавашният президент [[Ричард Никсън]]. Сет Гордън режисира първите два епизода от сезон 1. Премиерният епизод е излъчен на 1 ноември 2019 г. и е подновен от Apple TV Plus през октомври 2019 г. за втори сезон, чиято премиера е на 19 февруари 2021 г. През декември 2020 г., в подготовка за премиерата на втори сезон, сериалът е подновен за трети сезон, стартиран на 10 юни 2022 г. Четвъртият сезон започна да се излъчва на 10 ноември 2023 г. Епизодите са пускани всяка седмица. == Сюжет == В алтернативна времева линия съветският космонавт [[Алексей Леонов]] става първият човек, стъпил на Луната – месец преди Нийл Армстронг по време на полета на Аполо 11, след кратък период на оттегляне, [[НАСА]] решава да продължи състезанието до Луната и разширява Програмата на Аполо включва изграждането на лунна станция с включването на жени в американските космически пътувания (около дванадесет години по-рано, отколкото в реалния свят). Във втория сезон, развиващ се през 80-те години на 20 век, конфликти, които почти се сливат в едно, се случват на Луната около лунните колонии, където и американците, и Съветите са установили постоянни станции в лунния кратер [[Шакълтън (кратер)|Шакълтън]]. Третият сезон, който се развива през 90-те години на миналия век, е за надпреварата за първата пилотирана мисия до [[Марс]]. Добавят се нови конкуренти, особено частна космическа компания. В четвъртия сезон, който се развива през първата половина на 2000-те, международната колония на Марс е създадена и възникват конфликти поради развиващото се двукласово общество на астронавти и учени от една страна и миньори от друга. Фокусът на сезона е астероид, който трябва да бъде уловен за добив на руда. Променящите се политически събития, които започват с кацането на Луната, също играят роля отново и по-силно през всички сезони. Лунните нации влагат толкова повече пари в космически пътувания, че [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] приключва пет години по-рано, отколкото в реалния свят с победата на [[Демократична република Виетнам|Северен Виетнам]] и Съветският съюз отменя [[Война в Афганистан (1979 – 1989)|кампанията в Афганистан]]. Американските президентски избори също завършват по различен начин, отколкото в действителност, а също и техническото развитие (включително мобилни телефони, електрически автомобили) се ускорява, очевидно като търговски експлоатирани странични продукти от космическите пътувания. == Източници == <references /> {{Превод от|eo|For All Mankind|8836528}} [[Категория:Алтернативна история]] [[Категория:Американски научнофантастични филми]] [[Категория:Американски сериали]] iujlnkp5e9pt6tzbrlfgo5lwy9mmnuc 0 871526 12397510 12396267 2024-10-28T14:03:07Z Nk 399 + 4 категории, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]]; форматиране: в→във (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12397510 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Евгений Пенков Еков''' е български политик и историк. == Биография == Евгений Пенков Еков е роден на 15 март 1961 година в град [[Плевен]]. Произхожда от семейство което емигрира от [[Вардарска Македония]] в 1923 година. В 1986 година завършва специалност „История“ във [[Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] като защитава дипломен труд на тема свързана с историята на българското национално-освободително движение в Македония. След свръшването на високото образование, от 1986 до 1989 година работи като учител по история в основно училище в Плевен. В 1987 година се включва в дейността на Културно-просветния клуб „Илинден“ в Плевен. Чрез свой състудент се запознава отблизо и с дейността на КПК „Гоце Делчев“ в [[София]]. Към края на 1988 година е кандидат за секретар на клуба и като такъв попада в полезрението на [[Държавна сигурност]]. Във февруари 1989 година е избран за секретар на клуба, а в юни 1989 година е вербуван като агент на тайната служба по линия „промакедонски национализъм“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://desebg.com/ns/2476-2015-10-12-06-59-04|заглавие=Досиетата на депутатите: Евгений Еков – от ВМРО през СДС до проруската „Нова зора”|автор=Христо Христов (журналист)|фамилно_име=Христов|първо_име=Христо|дата=2015-10-12|труд=desebg.com}}</ref> От 1990 до 1997 година е член на Съюзния съвет и на Изпълнителния комитет на ВМРО-СМД, от 1990 до 1995 година е отговорен секретар на ВМРО-СМД, а от 1995 до 1997 година е съпредседател на ВМРО-СМД. Депутат е от Кюстендил в 37 ОНС (Парламентарна група на СДС). От 1994 до 1997 година е член на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония. От 1990 до 1997 година е член на редакционната колегия на вестник „Македония“. От 1990 до 2001 година е член на Управителния съвет на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. През 1997 – 1998 година е началник на отдел „Връзки с обществеността“ в [[Министерство на отбраната на България|Министерство на отбраната]]. През 1999 година е заменик началник на управление „Координация и анализ“ в [[Министерство на външните работи на България|Министерство на външните работи]]. През 2000 – 2001 година е началник на отдел „Анализи и прогнози“ в МВнР. От 2001 до 2005 година е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова. В периода 2005 – 2006 година е началник на сектор в дирекция „Европа-III“ на МВнР. През 2006 – 2009 година е редактор в отдел „Анализи“ на вестник „Монитор“ и на вестник „Политика“. От 2014 година е главен експерт в дирекция „[[Централен държавен архив]]“ при Държавна агенция „Архиви“. Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/author/evgeniy-ekov|заглавие=Евгений Еков|труд=news.bg}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Политика|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Еков, Евгений}} [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Родени през 1961 година]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Посланици на България]] [[Категория:Посланици в Молдова]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] 9en0oxdbhpb3dwxuya92tiej5rhjx7s 12397539 12397510 2024-10-28T14:38:11Z Мико 4542 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]] → [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 12397539 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Евгений Пенков Еков''' е български политик и историк. == Биография == Евгений Пенков Еков е роден на 15 март 1961 година в град [[Плевен]]. Произхожда от семейство което емигрира от [[Вардарска Македония]] в 1923 година. В 1986 година завършва специалност „История“ във [[Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] като защитава дипломен труд на тема свързана с историята на българското национално-освободително движение в Македония. След свръшването на високото образование, от 1986 до 1989 година работи като учител по история в основно училище в Плевен. В 1987 година се включва в дейността на Културно-просветния клуб „Илинден“ в Плевен. Чрез свой състудент се запознава отблизо и с дейността на КПК „Гоце Делчев“ в [[София]]. Към края на 1988 година е кандидат за секретар на клуба и като такъв попада в полезрението на [[Държавна сигурност]]. Във февруари 1989 година е избран за секретар на клуба, а в юни 1989 година е вербуван като агент на тайната служба по линия „промакедонски национализъм“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://desebg.com/ns/2476-2015-10-12-06-59-04|заглавие=Досиетата на депутатите: Евгений Еков – от ВМРО през СДС до проруската „Нова зора”|автор=Христо Христов (журналист)|фамилно_име=Христов|първо_име=Христо|дата=2015-10-12|труд=desebg.com}}</ref> От 1990 до 1997 година е член на Съюзния съвет и на Изпълнителния комитет на ВМРО-СМД, от 1990 до 1995 година е отговорен секретар на ВМРО-СМД, а от 1995 до 1997 година е съпредседател на ВМРО-СМД. Депутат е от Кюстендил в 37 ОНС (Парламентарна група на СДС). От 1994 до 1997 година е член на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония. От 1990 до 1997 година е член на редакционната колегия на вестник „Македония“. От 1990 до 2001 година е член на Управителния съвет на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. През 1997 – 1998 година е началник на отдел „Връзки с обществеността“ в [[Министерство на отбраната на България|Министерство на отбраната]]. През 1999 година е заменик началник на управление „Координация и анализ“ в [[Министерство на външните работи на България|Министерство на външните работи]]. През 2000 – 2001 година е началник на отдел „Анализи и прогнози“ в МВнР. От 2001 до 2005 година е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова. В периода 2005 – 2006 година е началник на сектор в дирекция „Европа-III“ на МВнР. През 2006 – 2009 година е редактор в отдел „Анализи“ на вестник „Монитор“ и на вестник „Политика“. От 2014 година е главен експерт в дирекция „[[Централен държавен архив]]“ при Държавна агенция „Архиви“. Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/author/evgeniy-ekov|заглавие=Евгений Еков|труд=news.bg}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Политика|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Еков, Евгений}} [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Родени през 1961 година]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Посланици на България]] [[Категория:Посланици в Молдова]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] 601hxsxpzf3ts1w9cv652jsu9icmvw4 0 871556 12397516 12396677 2024-10-28T14:05:49Z Nk 399 факт 12397516 wikitext text/x-wiki {{факт|'''Галдереф''' е неформален термин в българския език, който се използва за описание на човек с неправилна, асиметрична или странна форма на главата. Изразът често се използва с хумористичен или ироничен подтекст. == Произход == Думата "галдереф" произлиза от комбинацията на "галдра", което означава "извиване", и "реф", символизираща форма или структура. Терминът започва да се използва в разговорната реч в България в началото на 21-ви век и бързо печели популярност сред младите хора. == Значение и употреба == '''Галдереф''' се използва за описание на: * Лице с неправилни черти. * Някой, който изглежда странно или комично. * Хора, които имат необичайни прически или аксесоари, придаващи им комичен вид. Терминът обикновено се използва в контекста на шеги или подигравки. Пример за употреба: "Ей, виж се какъв си галдереф!" == Възприемане в съвременната култура == Галдереф е термин, който отразява един по-лекомислен и хумористичен подход към външния вид. Използва се в разговорния език и социалните мрежи, особено сред младите хора, за да опише неформални ситуации и да създаде забавление. == Виж също == * Хумор в българския език * Разговорни термини и изрази * Ироничен език|2024|10|28}} 4j1yi8iivqrv9jnzjjhcjq89dtqior8 0 871588 12397518 12397265 2024-10-28T14:07:25Z Nk 399 {{микромъниче|~~~~~}} 12397518 wikitext text/x-wiki {{микромъниче|14:07, 28 октомври 2024 (UTC)}} Към 30 юли 2024 г. той е №4 в класацията на UFC за паунд за мъже . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ufc.com/rankings|заглавие=UFC Rankings, Division Rankings, P4P rankings, UFC Champions {{!}} UFC.com|труд=www.ufc.com|достъп_дата=2024-07-30}}</ref> bniy88iw457vh0emlorf98wvc9b8ybm 12397716 12397518 2024-10-28T18:28:33Z Ted Masters 210248 Ted Masters премести страницата „[[Ilia Topuria]]“ като „[[Илия Топурия]]“ без пренасочване 12397518 wikitext text/x-wiki {{микромъниче|14:07, 28 октомври 2024 (UTC)}} Към 30 юли 2024 г. той е №4 в класацията на UFC за паунд за мъже . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ufc.com/rankings|заглавие=UFC Rankings, Division Rankings, P4P rankings, UFC Champions {{!}} UFC.com|труд=www.ufc.com|достъп_дата=2024-07-30}}</ref> bniy88iw457vh0emlorf98wvc9b8ybm 0 871589 12397767 12397367 2024-10-28T19:11:47Z Carbonaro. 221440 обстоятелствено пояснение, неизискващо запетая 12397767 wikitext text/x-wiki '''Мадаен''' на [[персийски език|персийски]] (مدائن), '''Ал-Мадаен''' на [[арабски език|арабски]] (المدائن) или ''Махозе'' на [[арамейски език|арамейски]] (מחוזא) са названията на [[метрополен регион|метрополния регион]] на [[Сасанидска империя|Сасанидската империя]]. Мадаен се е разпростирал на територията на градовете, известни още от времето на [[партско царство|партското царство]], [[Ктесифон]] и [[Селевкия]]. Названието Мадаен в превод означава „Градове“. В края на сасанидския период тук се намират административната столица на империята, зимният дом на монарха, резиденцията на еврейския [[екзиларх]] и седалището на [[католикос]]а на християнската църква на Изтока. Мадаен запада след нахлуването на [[араби]]те през VII век и губи своето значение като търговски и индустриален център в резултат на основаването на [[Багдад]].<ref name="мор"/> == Разположение == През сасанидския период Мадаен представлява комплекс от няколко населени центъра. Броят им е варирал от четири до седем, намирали са се на двата бряга на реката [[Тигър (река)|Тигър]]. Връзката между тях се осъществявала чрез [[понтонен мост|плаващи мостове]].<ref name="мор"/><ref name="ебр"/> На левия бряг е била разположена бившата [[Партско царство|партска]] столица Ктесифон, наричана от арабите ''Старият град''. В Ктесифон се намирала царската резиденция, известна като „Белият дворец“. На юг от Ктесифон е бил богатият Аспанбар ({{lang|fa|اسپانبر}}). Предполага се, че персийското му название е свързано с неговите конюшни.<ref name="ебр">[//jpll.khu.ac.ir/article-1-4095-en.pdfw i Qabadan“ Ebrahim Vasheghani Farahani, „Aspanwar/Asbanbar: A Description of a Word in the Book of Andarzi Khosrahttps]</ref> Аспанбар наричат също Новия Ктесифон.<ref name="кр"/> Около 230 г. [[Ардашир I]] възстановява Селевкия и основава на западния бряг на Тигър град, който нарича ''Вех-Ардашир'' ({{lang|fa|ویه اردشیر}}). Тук са се намирали резиденцията на екзиларха и катедралната църква на католикоса.<ref name="брит">[https://www.britannica.com/place/ancient-Iran/The-Sasanian-period T. Cuyler Young, Mark J. Dresden, „Foundation of the empire. Rise of Ardashīr I“]</ref><ref>Michael Morony, „BEH-ARDAŠĪR“, [https://www.iranicaonline.org/articles/beh-ardasir-mid Encyclopaedia Iranica Vol. IV, Fasc. 1, pp. 93-94]</ref> На около 5 км на юг от Аспанбар [[Хосров I Ануширван|Хосроу I]] построява ''Вех-Антиохе-Хосроу'' ({{lang|fa|به از اندیو خسرو}}). Градът е известен с няколко имена, арабите го наричат Ал-Румия ({{lang|ar|الرومية}}).<ref name="мор">Morony, Michael (2009). "MADĀʾEN [https://iranicaonline.org/articles/madaen-sasanian-metropolitan-area Encyclopaedia Iranica]</ref> Като част от Мадаен се споменават също селищата Кардбандад и Сабат. Сабат е бил на около 5 километра южно от Ардашир.<ref name="мор"/> == История == Територията на Мадаен по различно време и според различни източници включва между четири до седем града. === Сасанидски период === По време на Сасанидите, Ктесифон, който преди това е бил столицата на партската държава, се развива и се превръща в [[метрополис]]. Регионът, включващ освен Ктесифон и селищата от двата бряга на реката Тигър, става известен с названието ''Градове'', на арабски ''Ал-Мадаен'', на арамейски ''Махозе''. Територията му процъфтява и Мадаен става един от най-големите стопански и търговски центрове на [[Месопотамия]]. Процесът започва около 230 г. когато Ардашир I основава в близост до Ктесифон град и възстановява Селевкия. Назовава новия град със своето име – ''Вех-Ардашир''. Гърците го наричат ''Нова Селевкия'', сирийците – ''Кохе''. Около средата на V век течението на Тигър се измества и разделя Вех-Ардашир на две части. Последвалите тежки наводнения и други природни бедствия водят до общ упадък на града през VI век, когато само няколко района продължават да бъдат обитавани.<ref name="кр">Jens Kröger, “CTESIPHON,”[http://www.iranicaonline.org/articles/ctesiphon Encyclopædia Iranica, VI/4, pp. 446-448]</ref> На източния бряг на реката, южно от Ктесифон, се намирал Аспанбар, наричан от гърците Нов Ктесифон. Градът е бил известен със своето богатство, конюшни и [[терми]]. Там се издигала известната царска резиденция [[Айван-е Кесра]] ({{lang|fa|ایوان خسرو}}). През 495 г., еврейското население на Мадаен, водено от екзиларха Мар-Зутра II, въстава срещу [[Кобад I]] и се сдобива с политическа независимост. Тя продължава до 502 г., когато Кобад успява да победи Мар-Зутра II.<ref>{{cite book |title=A Prince Without a Kingdom: The Exilarch in the Sasanian Era |url=https://books.google.com/books?id=h2q_Q-34GgkC&q=Zutra+II++502&pg=PA295 |author=Geoffrey Herman |publisher=Mohr Siebeck, Tubingen, German |page=295 |year=2012|isbn = 9783161506062|access-date=25 Октомври 2024}}</ref> По-късно Хосроу I основава в близост до Ктесифон нов град, Вех-Антиохе-Хосроу. Точното му местоположение все още не е установено, но се предполага, че се е намирал югоизточно от Айван-е Кесра. Градът се създава за населението на [[Антиохия]], принудително депортирано през 540 г. Вех-Антиохе-Хосроу се построява по подобие на своя прототип с [[хиподрум]] и терми. За изграждането се използват мраморни блокове, докарани от завладените сирийски територии.<ref name="кр"/> През 590 г. [[Бахрам Чобен]] от рода Михран превзема за кратко региона. Една година по-късно новият владетел на [[Персия]] [[Хосров II Парвиз|Хосроу II]] с помощта на [[Византийска империя|Византийската империя]] връща Мадаен под свое управление. През 628 г. Мадаен е поразен от чума. Същевременно той продължава да бъде обект на вътрешните борби между сасанидските кланове.<ref name="шап">A. Shapur Shahbazi, “SASANIAN DYNASTY”, 2005, [https://www.iranicaonline.org/articles/sasanian-dynasty Encyclopædia Iranica]</ref> === Ислямски период === Арабите нахлуват в териториите на Сасанидската империя през 633 г. След победата в [[Битка при Кадисия|битката при Кадисия]] през 636 г. те нападат Ктесифон и завземат някои части на Мадаен. През 661 г. Мадаен се управлява от наместниците на [[Омаядски халифат|Омаядския халифат]]. През 687 г. нападнат е от [[хариджити]], които избиват неговото население. Те завземат Мадаен за кратко време отново през 696 г.<ref name="мор"/> През 750 г. Мадаен става част от [[Абасидски халифат|Абасидския халифат]]. Халифът и неговият двор за известно време се настаняват в Ал-Румие, един от градовете на Мадаен. През 755 г. абасидският военоначалник [[Абу Муслим]] нарежда разрушаването на Белия дворец в Ктесифон и започва изграждането на новата столица на халифата, [[Багдад]]. Основаването му на около 35 km от Ктесифон ускорява западането на Мадаен.<ref name="мор"/> Към IX век Мадаен се превръща в предимно селскостопански център, а около X век това име носи едно малко предградие на Багдад. == Население и религии == По време на Сасанидите населението на Мадаен е смесено и се състои от арамейци, перси, гърци и асирийци. През този период във Вех-Ардашир живеят предимно заможни евреи, които наричат града Махоза (в превод „градът“). Във Вех-Антиохе, първоначално заселен с римски военопленници и депортирано население от Антиохия, в края на VI век има около 30 000 души.<ref name="кр"/><ref name="шапур"> A. Shapur Shahbazi, Erich Kettenhofen, John R. Perry, “DEPORTATIONS,”[http://www.iranicaonline.org/articles/deportations Encyclopædia Iranica, VII/3, pp. 297-312]</ref> В региона при персийското управление практикуват се няколко религии: християнство, юдаизъм и зороастризъм. Има също така последователи на [[манихейство]], които продължават да живеят на територията на Мадаен и по време на омаядското управление. След арабското завладяване на Персия част от населението, преди всичко персийци, напуска Мадаен. За известно време там остават последователите на християнството и юдаизма, но и те по-късно се преселват в новопостроения Багдад, където са принудително преместените седалища на екзиларха и католикоса. Около XIII век на територията на Мадаен живеят предимно [[Шиитски ислям|шиити]].<ref name="мор"/> == Източници == <references /> [[Категория:Сасаниди]] rh35x1k6ycljk4vxy8p67kf78mkihcd 3 871590 12397429 2024-10-28T12:34:41Z Stalik 807 Без вандализъм 12397429 wikitext text/x-wiki '''Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия!''' Не се колебай да прегледаш [[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]], с повече подробности за промяната, създаването и оформлението на статиите. Може също да прелистиш [[Уикипедия:ЧЗВ|често задаваните въпроси]] и да изпробваш как работи системата в [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. За да научиш повече за картинките в Уикипедия, започни [[Уикипедия:10 неща, които трябва да се знаят за картинките в Уикипедия|оттук]]. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на [[Уикипедия:Разговори|страницата за разговори]]. В '''[[Уикипедия:Портал|Портала за общността]]''' има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. За краткост на първо време можеш да погледнеш [[Уикипедия:Наръчник/Уикипищов|Уикипищова]]. Можеш също така [[Специални:Userlogin/signup|да се регистрираш]] – това не е задължително, но дава някои [[Уикипедия:Защо да се регистрираме?|предимства]]. ::Поздрави, [[Потребител:Stalik|Stalik]] ([[Потребител беседа:Stalik|беседа]]) 12:34, 28 октомври 2024 (UTC) == Вандализъм в статията [[Красимир Кънев]] == Здравейте. Във връзка с [{{fullurl:Красимир Кънев|&diff=12382433&oldid=12360326}} последните Ви редакции] по статията за Красимир Кънев, бих искал да Ви обърна внимание, че подобни редакции тук се наричат [[У:ВАНД|вандализъм]] и могат да доведат до ограничаването Ви. Моля Ви да допринасяте позитивно към Укипедия. --[[Потребител:Stalik|Stalik]] ([[Потребител беседа:Stalik|беседа]]) 12:34, 28 октомври 2024 (UTC) 0erz9cvj3ze2mmttus1x7fyrhdflhc6 0 871591 12397453 2024-10-28T12:59:50Z Fujiyona 348199 Пренасочване към [[Бебе Бос]] 12397453 wikitext text/x-wiki #Redirect [[Бебе Бос]] oaoxkly32l2t8fv28hkgfn3lesvlsp7 10 871592 12397466 2024-10-28T13:16:16Z Nk 399 ПФК ЦСКА (София) 12397466 wikitext text/x-wiki <div title="На 5 май се навършват 77 години от основаването на ЦСКА.">[[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|200п|дясно|Отборът на ЦСКА през 1979 г.]] '''[[ПФК ЦСКА (София)]]''' е [[България|български]] [[футбол]]ен клуб от [[София]], 31 пъти [["А" Професионална футболна група|шампион на България]], носител на 10 [[Купа на България|Купи на България]], 13 [[Купа на Съветската армия|Купи на Съветската армия]] и [[Суперкупа на България]] за 1989, 2006 и 2008 година. Играе мачовете си на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“. Клубът е основан на 5 май 1948 година след обединение на [[Чавдар (София)|ЦДВ]] и [[Септември (София)]], като още същата година става за първи път шампион на [[България]]. ЦСКА е най-успешният [[България|български]] отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за [[Шампионска лига на УЕФА|Купата на европейските шампиони]] (1967, 1982) и 1 полуфинал за [[Купа на носителите на национални купи|Купата на носителите на национални купи]] (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за Купата на европейските шампиони. Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на [[Европа]], като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „[[Аякс Амстердам]]“ през 1974 година (2:0 и 0:1), „[[ФК Нотингам Форест|Нотингам Форест]]“ през 1981 година (1:0 и 1:0) и „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ през 1982 година ([[Ливърпул - ЦСКА „Септемврийско знаме“ (четвъртфинал за КЕШ 1982)|2:0 и 0:1]]). През 2005 година [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] отново среща европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го елиминира, [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] успява да го победи (1:0) и то на известния стадион „[[Анфийлд]]“. В ЦСКА са се състезавали едни най-добрите български футболисти, като бронзовите медалисти от световното първенство по футбол в САЩ '94 треньора [[Димитър Пенев]] и футболистите [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]], олимпийските сребърни медалисти от Мексико '68 [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]], олимпийските бронзови медалисти от Мелбърн '56 треньора [[Стоян Орманджиев]] и футболистите [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов]], [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров]] (Червения), [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], както и футболисти на националният отбор [[Димитър Бербатов]], [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Александър Тунчев]], [[Валентин Илиев]] и други. ''[[ПФК ЦСКА (София)|още &#187;]]''<noinclude>[[Категория:Шаблони за избрана статия на начална страница|2025]]</div></noinclude> kguf0jmtqegoer2bv2eibx4asmnx58m 10 871593 12397468 2024-10-28T13:18:03Z Nk 399 Земя 12397468 wikitext text/x-wiki [[Файл:The Earth seen from Apollo 17.jpg|x250п|дясно|Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на Аполо 17]] '''[[Земя]]та''' е третата [[планета]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя е най-голямата от [[земеподобна планета|земеподобните планети]] в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има [[живот]]. Земята е формирана преди около [[Възраст на Земята|4,54 милиарда]] [[година|години]] и скоро след това придобива единствения си [[естествен спътник]] – [[Луна]]та. От всички [[животни|животински]] видове, които са се развили на Земята, [[човек]]ът (''Homo sapiens'') е единственият, който е развил [[интелигентност]]. [[Астрономия|Астрономическият]] символ на Земята е [[окръжност]] с [[кръст]], представляващ един [[меридиан]] и [[екватор]]а. Външната обвивка на Земята е разделена на няколко твърди сегмента или [[тектонски плочи]], които постепенно мигрират под повърхността през периоди от милиони години. Около 71% от повърхността е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Земята е единствената планета в Слънчевата система, на която е открита вода в течно състояние. Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, генериращо магнитно поле и твърдо вътрешно ядро. Според най-разпространените и приети теории Земята се формира преди 4,5 милиарда години заедно с другите планети на Слънчевата система, поради акреция от оригиналната слънчева мъглявина. Няколко милиона години след това, една малка [[протопланета]], [[Тея]], се сблъсква със Земята; след този гигантски сблъсък се формира единственият естествен спътник на Земята: [[Луна]]та. След като земната повърхност се е изстудила, се появява [[вода]]та, най-вероятно премесена от многобройни [[метеорит]]и и [[комета|комети]], и се създават първите [[океан]]и. В тази първична водна среда се появяват първите органични молекули и след това първите [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]]. ''[[Земя|Вижте още &#187;]]''<noinclude>[[Категория:Шаблони за избрана статия на начална страница|2024]]</noinclude> 77j92kblnssrh4eex216v26z24cormt 10 871594 12397481 2024-10-28T13:28:11Z Nk 399 Логаритъм 12397481 wikitext text/x-wiki [[Файл:Logarithm plots.png|250п|дясно|Графики на три логаритмични функции с често използвани основи]] '''[[Логаритъм]]''' на дадено число <math>x</math> е [[Степенуване (математика)|показателят на степента]] <math>y</math>, на която трябва да бъде повдигната [[Степенуване (математика)|основата]] <math>b</math>, за да се получи числото <math>x</math>. Логаритъмът от <math>x</math> с основа <math>b</math> се записва като {{math|log_''b'' (''x'')}} или без скоби, като {{math|log_''b'' ''x''}}; и дори без уточняване на основата, като {{math|log ''x''}}, когато не може да стане объркване. Изчисляването на логаритъма се нарича '''логаритмуване''' и е [[Математика|математическа]] [[функция]], [[Обратна функция|обратна]] на [[Степенуване (математика)|степенуването]]. От определението връзката между логаритъм и степен в явен вид е: :<math>\log_b(x)= y \quad</math> тогава и само тогава, когато <math>\quad b^y=x</math>. Например, {{math|1=log₂ 64 = 6}}, тъй като {{math|1=64 = 2⁶}}. В най-простия случай логаритъмът е броят на еднаквите множители в [[умножение|произведение]] от еднакви множители. Например, тъй като {{math|1000 {{=}} 10 × 10 × 10 {{=}} 10³}}, логаритъмът с основа {{math|10}} на {{math|1000}} е {{math|3}}. По-общо, степенуването позволява всяко положително [[реално число]] да бъде повдигнато на всяка реална степен, като резултатът е винаги положителен, така че логаритъмът на всеки две положителни реални числа <math>b</math> и <math>x</math>, където <math>b</math> е различно от {{math|1}}, е винаги уникално реално число {{mvar|y}}. Числата <math>b</math> и <math>x</math> най-често са [[Реални числа|реални]], но има и теория за [[Комплексен логаритъм|комплексните логаритми]]. Логаритъмът с основа {{math|10}} ({{math|1=''b'' = 10}}) се нарича [[десетичен логаритъм]] и се използва често в науката и техниката. [[Натурален логаритъм|Натуралният логаритъм]] има за основа [[Неперово число|неперовото число]] {{math|''e''}} ({{math|''b'' ≈ 2,71828182...}}) и широко се използва в математиката и [[физика]]та, заради своята проста [[производна]]. За тези две основи се използват и специални [[Математически означения|означения]] – {{math|ln}} вместо {{math|log_''e''}} и {{math|lg}} вместо {{math|log₁₀}}. [[Двоичен логаритъм|Двоичният логаритъм]] има основа {{math|2}} ({{math|1=''b'' = 2}}) и често се използва в [[компютърни науки|компютърните науки]]. ''[[Логаритъм|Вижте още &#187;]]''<noinclude>[[Категория:Шаблони за избрана статия на начална страница|2024]]</noinclude> czs2hvmr8xiktm4iyar5x8nzb0w8wey 14 871596 12397538 2024-10-28T14:38:10Z Мико 4542 Мико премести страница „[[Категория:Български политици след 1989, сътрудници на Държавна сигурност]]“ като „[[Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]]“: англицизъм (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12397538 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Български политици след 1989 година, сътрудници на Държавна сигурност]] 46pnht0azbisx7tzo57l3t6hu8eabsy 0 871598 12397594 2024-10-28T16:07:39Z Xunonotyk 209517 Пренасочване към [[Тюлен]] 12397594 wikitext text/x-wiki #виж [[Тюлен]] kal6ppuwpti69b563627gr2u9ouemhm 0 871599 12397651 2024-10-28T16:51:03Z Xunonotyk 209517 Нова страница: „'''Кет''' може да се отнася за: * Кет (''Кеть'') – река в Русия * [[Кет (остров)|Кет]] (''Cat Island'') – остров в Карибите, част от Бахамските острови * [[Кет (кораб)|Кет]] – вид кораб с една мачта и едно ветрило * [[Кет Греъм]] (''Kat Graham'') – актриса, певица, танцьорка и модел от...“ 12397651 wikitext text/x-wiki '''Кет''' може да се отнася за: * Кет (''Кеть'') – река в Русия * [[Кет (остров)|Кет]] (''Cat Island'') – остров в Карибите, част от Бахамските острови * [[Кет (кораб)|Кет]] – вид кораб с една мачта и едно ветрило * [[Кет Греъм]] (''Kat Graham'') – актриса, певица, танцьорка и модел от швейцарски произход * „[[Кет Балу]]“ (''Cat Ballou'') – американска уестърн комедия от 1965 г. {{пояснение}} jrezfukgxyqyx3m7djrxjs5fa83kuzq 12397652 12397651 2024-10-28T16:51:17Z Xunonotyk 209517 12397652 wikitext text/x-wiki '''Кет''' може да се отнася за: * [[Кет]] (''Кеть'') – река в Русия * [[Кет (остров)|Кет]] (''Cat Island'') – остров в Карибите, част от Бахамските острови * [[Кет (кораб)|Кет]] – вид кораб с една мачта и едно ветрило * [[Кет Греъм]] (''Kat Graham'') – актриса, певица, танцьорка и модел от швейцарски произход * „[[Кет Балу]]“ (''Cat Ballou'') – американска уестърн комедия от 1965 г. {{пояснение}} axuz5fek6ufn0j2txfz88a5sogakp1r 12397660 12397652 2024-10-28T17:00:33Z Xunonotyk 209517 12397660 wikitext text/x-wiki '''Кет''' може да се отнася за: * [[Кет]] (''Кеть'') – река в Русия * [[Кет (остров)|Кет]] (''Cat Island'') – остров в Карибите, част от Бахамските острови * [[Кет (кораб)|кет]] – вид кораб с една мачта и едно ветрило * [[Кет Греъм]] (''Kat Graham'') – актриса, певица, танцьорка и модел от швейцарски произход * „[[Кет Балу]]“ (''Cat Ballou'') – американска уестърн комедия от 1965 г. {{пояснение}} klqtmturanm52l4jkrp8sr8div7equy 0 871600 12397687 2024-10-28T17:40:18Z Skibididani 348753 Skibididani премести страница „[[Сагарматха]]“ като „[[Сагармата]]“: Името е грешно транскрибирано от английски. 12397687 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Сагармата]] bf1j3es5r900bum7m73qt98v9e6pvl9 3 871601 12397707 2024-10-28T18:20:46Z Ted Masters 210248 Нова страница: „{{замест:добре дошли|пол=мж|статия=}}~~~~“ 12397707 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Fini85!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:20, 28 октомври 2024 (UTC) tb776reuj4bqhn7jz5td8is9rixi309 14 871602 12397708 2024-10-28T18:21:18Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Обекти, наречени на хора|Елисавета Багряна]] [[Категория:Елисавета Багряна]]“ 12397708 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Обекти, наречени на хора|Елисавета Багряна]] [[Категория:Елисавета Багряна]] ieb3jpgia787fjvryoi3d0fzd88ponh 14 871603 12397710 2024-10-28T18:24:18Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Български поетеси]] [[Категория:Български писателки]] [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]] Категория:Български преводачи на френскоезична...“ 12397710 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Български поетеси]] [[Категория:Български писателки]] [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]] [[Категория:Български преводачи на френскоезична литература]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Герои на Народна република България]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 4cjdwzpfio5qazxfp53gmkl9hfpm8uj 14 871604 12397713 2024-10-28T18:27:44Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:1970 година по континент|Азия]] [[Категория:1970-те в Азия]] [[Категория:Години от 20 век в Азия]]“ 12397713 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:1970 година по континент|Азия]] [[Категория:1970-те в Азия]] [[Категория:Години от 20 век в Азия]] 84ekqfn3ll4ic9s0bjbo9r96n0dhxv7 3 871605 12397722 2024-10-28T18:33:31Z Ted Masters 210248 Нова страница: „{{замест:добре дошли|пол=мж|статия=}}~~~~“ 12397722 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Lyuborodna!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:33, 28 октомври 2024 (UTC) q3o4cln8zubwcn70iinvmhox19p1lk2 3 871606 12397754 2024-10-28T18:53:54Z Ted Masters 210248 Нова страница: „== Октомври 2024 == {{subst:П-вандал3|}} ~~~~“ 12397754 wikitext text/x-wiki == Октомври 2024 == [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с Вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<!-- Шаблон:П-вандал3 --><br> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:53, 28 октомври 2024 (UTC) 9zxo8uwqz3yk2lt8201z987j8n21ohl 12397763 12397754 2024-10-28T19:07:24Z Ted Masters 210248 12397763 wikitext text/x-wiki == Октомври 2024 == [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с Вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<!-- Шаблон:П-вандал3 --><br> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:53, 28 октомври 2024 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''една седмица''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[Уикипедия:Вандализъм|злоупотреба с привилегията да редактирате]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:07, 28 октомври 2024 (UTC) a4vl5okc93hl7by0xq2jnr9d54jcngn 14 871607 12397824 2024-10-28T20:12:06Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория Починали през година пр.н.е.|49|1}}“ 12397824 wikitext text/x-wiki {{Категория Починали през година пр.н.е.|49|1}} 4peush37daae2sidn6fdwyz7v03k7qa 0 871609 12397932 2024-10-28T21:37:35Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Mihail Al. Mihaylov премести страницата [[Кой]] като [[КОЙ]] (върху пренасочване): Правописна грешка 12397932 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[КОЙ]] b05k3walgpuyb6fid5j8lktm87qtd6v 0 871610 12397965 2024-10-28T22:11:21Z Like the windows 306705 Пренасочване към [[Ъ Дей Ту Римембър]] 12397965 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Ъ Дей Ту Римембър]] ormuc622hj3c3xnksuzyv9g25m6fw09 0 871611 12397977 2024-10-28T23:04:48Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{затвор}} Синг Синг ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимал...“ 12397977 wikitext text/x-wiki {{затвор}} Синг Синг ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река Хъдсън от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от индийския термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“ [ 1 ] , от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна беше разделена на няколко групи или sachems, и една от тези групи, която живееше в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се наричаше Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Наред със затвора Алкатраз в залива на Сан Франциско, който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. jm87e6pd27vnz47bnvlmcy5bjoa9i9o 12397980 12397977 2024-10-28T23:17:19Z Luxferuer 25980 12397980 wikitext text/x-wiki {{затвор}} '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от индийския термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“, [ 1 ] , от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се наричаше Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затвоеници, екзекутирани в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> oujkktyxbf79t3543e6unwryf3myqbr 12397981 12397980 2024-10-28T23:18:24Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Затвори в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12397981 wikitext text/x-wiki {{затвор}} '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от индийския термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“, [ 1 ] , от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се наричаше Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затвоеници, екзекутирани в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> [[Категория:Затвори в САЩ]] 02ouk5fsi35y10s9jnoc6js8yr7lf4p 12397982 12397981 2024-10-28T23:19:06Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12397982 wikitext text/x-wiki {{затвор}} '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от индийския термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“, [ 1 ] , от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се наричаше Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затвоеници, екзекутирани в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> [[Категория:Затвори в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]] dj4utxyo7w1pq2zwger6ajfny12uhd6 12397983 12397982 2024-10-28T23:28:25Z Luxferuer 25980 12397983 wikitext text/x-wiki {{затвор}} [[File:Julius and Ethel Rosenberg NYWTS.jpg|thumb|л|[[Юлиус и Етел Розенберг]] по време на процеса]] '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от индийския термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.correctionhistory.org/auburn&osborne/bighouse1.htm | заглавие = NYCHS excerpts: Mark Gado's Stone Upon Stone: Sing Sing Prison | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = correctionhistory.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се наричаше Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затвоеници, екзекутирани в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> [[Категория:Затвори в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]] pfijnwbmy8d6c7u4aaz4ohwhis2q0ni 12397987 12397983 2024-10-28T23:33:13Z Luxferuer 25980 12397987 wikitext text/x-wiki {{затвор}} [[File:Julius and Ethel Rosenberg NYWTS.jpg|thumb|л|[[Юлиус и Етел Розенберг]] по време на процеса]] '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от индийския термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.correctionhistory.org/auburn&osborne/bighouse1.htm | заглавие = NYCHS excerpts: Mark Gado's Stone Upon Stone: Sing Sing Prison | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = correctionhistory.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се нарича Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затворници, екзекутирани в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> [[Категория:Затвори в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]] rcwo39m6p8377y5lt6gf3xrwcx28n4e 12397988 12397987 2024-10-28T23:33:58Z Luxferuer 25980 12397988 wikitext text/x-wiki {{затвор}} [[File:Julius and Ethel Rosenberg NYWTS.jpg|thumb|л|[[Юлиус и Етел Розенберг]] по време на процеса]] '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от [[Индианци|индианския]] термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.correctionhistory.org/auburn&osborne/bighouse1.htm | заглавие = NYCHS excerpts: Mark Gado's Stone Upon Stone: Sing Sing Prison | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = correctionhistory.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се нарича Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затворници, екзекутирани в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> [[Категория:Затвори в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]] fodtho1uxkamfmouvw50hd3mg8oc3z0 12397992 12397988 2024-10-28T23:36:32Z Luxferuer 25980 12397992 wikitext text/x-wiki {{затвор}} [[File:Julius and Ethel Rosenberg NYWTS.jpg|thumb|л|[[Юлиус и Етел Розенберг]] по време на процеса]] '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от [[Индианци|индианския]] термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.correctionhistory.org/auburn&osborne/bighouse1.htm | заглавие = NYCHS excerpts: Mark Gado's Stone Upon Stone: Sing Sing Prison | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = correctionhistory.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се нарича Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затворници, екзекутирани на 19 юни 1953 г. в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> [[Категория:Затвори в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]] trr225774anpylur0rff4l4jnezhph5 12397994 12397992 2024-10-28T23:38:15Z Luxferuer 25980 12397994 wikitext text/x-wiki {{затвор}} [[File:Julius and Ethel Rosenberg NYWTS.jpg|thumb|л|[[Юлиус и Етел Розенберг]] по време на процеса]] '''Синг Син'''г ({{lang|en|Sing Sing}}) (официално Sing Sing Correctional Facility) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през 19 век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна се казва, че името „Sing Sing“ произлиза от [[Индианци|индианския]] термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.correctionhistory.org/auburn&osborne/bighouse1.htm | заглавие = NYCHS excerpts: Mark Gado's Stone Upon Stone: Sing Sing Prison | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = correctionhistory.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> от друга страна, имаше конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове), и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се нарича Sintsink, от чието име произлиза името на центъра за задържане. Сега в затвора има до 2300 затворници и работят около 750 затворнически служители. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затворници, екзекутирани на 19 юни 1953 г. в затвора са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> [[Категория:Затвори в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]] {{Превод от|de|Sing Sing (Gefängnis)|240471463}} ni0hym9ecykr22xajcy78eo50faiyh8 12398075 12397994 2024-10-29T04:51:03Z Carbonaro. 221440 стилови подобрения 12398075 wikitext text/x-wiki {{затвор}} [[File:Julius and Ethel Rosenberg NYWTS.jpg|thumb|л|[[Юлиус и Етел Розенберг]] по време на процеса]] '''Синг Синг''' ({{lang|en|Sing Sing}}; официално {{langi|en|Sing Sing Correctional Facility}}) е държавен затвор в Осинг, приблизително на 50 километра от [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. Институцията е класифицирана като затвор с максимална сигурност в затворническата система на Съединените щати. На езика на Ню Йорк затворът е известен също като Up The River, защото се намира нагоре по течението на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]] от града. Построена е от затворници през XIX век (отворена през 1826 г., завършена през 1828 г.). Има различни обяснения за произхода на името: от една страна, се казва, че името ''Sing Sing'' произлиза от [[Индианци|индианския]] термин Sint Sinks, което се предполага, че означава „камък върху камък“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.correctionhistory.org/auburn&osborne/bighouse1.htm | заглавие = NYCHS excerpts: Mark Gado's Stone Upon Stone: Sing Sing Prison | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = correctionhistory.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> от друга страна, има конфедерация от индиански племена, наречена Wappinger на изток от река Хъдсън, която от своя страна е разделена на няколко групи от сахеми (първостепенни вождове) и една от тези групи, която живее в това, което сега е окръг Уестчестър в Ню Йорк, се нарича Sintsink, от чието име произлиза името на затвора. Между 1891 и 1963 г. 614 души са екзекутирани на електрически стол в Синг Синг, включително Марта М. Плейс, която става първата жена, екзекутирана на електрически стол през 1899 г. Последната екзекуция в Синг Синг е извършена през 1963 г. на Еди Мейс, който е осъден на смърт за убийство; през 1965 г. смъртното наказание е отменено в щата Ню Йорк. Известни затворници, екзекутирани на 19 юни 1953 г. в затвора, са [[Юлиус и Етел Розенберг]], обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и предаване на ядрените тайни по [[Проект „Манхатън“|проекта „Манхатън“]]. Наред със затвора [[Алкатрас]] в залива на [[Сан Франциско]], който е затворен през 1963 г., Синг Синг е една от най-известните наказателни институции в САЩ. == Източници == <references /> {{Превод от|de|Sing Sing (Gefängnis)|240471463}} [[Категория:Затвори в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1826 година]] nlbjkyui36qwgirm417nf7ke5s4ea0h 118 871612 12397999 2024-10-28T23:55:48Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки...“ 12397999 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. 30wiu83utu9fz7z13f5qtz23w33r12b 12398003 12397999 2024-10-28T23:59:41Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Съветски шпиони]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398003 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. [[Категория:Съветски шпиони]] r6hi976azbvtoecy2ceki8456rm1p89 12398005 12398003 2024-10-29T00:00:27Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Американски комунисти]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398005 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] 2yo80cjt62tcp1jhurq314j1wh739ja 12398010 12398005 2024-10-29T00:02:04Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Екзекутирани хора]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398010 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани хора]] hfo770dyu30u4p35nhkh3furl4spwas 12398012 12398010 2024-10-29T00:06:55Z Luxferuer 25980 Премахване на [[Категория:Екзекутирани хора]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398012 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] 2yo80cjt62tcp1jhurq314j1wh739ja 12398013 12398012 2024-10-29T00:07:05Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Екзекутирани в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398013 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] 06s1w3mbxt0v121m35p9zwt67107huq 12398027 12398013 2024-10-29T00:16:51Z Luxferuer 25980 12398027 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел и Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] hgouptd6xg44mfdvvlzn2f98bq8ntbf 12398029 12398027 2024-10-29T00:18:22Z Luxferuer 25980 12398029 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] 5y58pipqtahfis3d1kmhwoqqb7mvjw4 12398030 12398029 2024-10-29T00:19:44Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Евреи в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12398030 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в Лос Аламос, както самият той признава по-късно. {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] hnzb238gq6q0l88gvdovixqfpbbxq8n 12398032 12398030 2024-10-29T00:26:11Z Luxferuer 25980 12398032 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвини сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в [[Лос Аламос]], както самият той признава по-късно. == Литература == * {{cite book | title = Етел и Юлиус Розенберг | last = Шеер | first = Максимилиян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1955 | edition = | publisher = БКП | location = София | isbn = | doi = | pages = 247 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Източници == <references /> {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] 61q5rxziw9x8svbo6x2xd4mtv5locp4 12398037 12398032 2024-10-29T00:30:14Z Luxferuer 25980 12398037 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]]. Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, Дейвид Грийнглас, също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвинява сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в [[Лос Аламос]], както самият той признава по-късно. == Литература == * {{cite book | title = Етел и Юлиус Розенберг | last = Шеер | first = Максимилиян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1955 | edition = | publisher = БКП | location = София | isbn = | doi = | pages = 247 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Източници == <references /> {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] poralj0rxqvq45d30lsfk66kafjpxyx 12398043 12398037 2024-10-29T00:53:56Z Luxferuer 25980 12398043 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sporove.bg/sporove-prez-studenata-vojna-ekzekucziyata-na-semejstvo-dzhulias-i-etel-rozenberg/ | заглавие = Спорове през Студената война – екзекуцията на семейство Джулиъс и Етел Розенберг | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sporove.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, [[Дейвид Грийнглас]], също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвинява сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в [[Лос Аламос]], както самият той признава по-късно. == Литература == * {{cite book | title = Етел и Юлиус Розенберг | last = Шеер | first = Максимилиян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1955 | edition = | publisher = БКП | location = София | isbn = | doi = | pages = 247 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Източници == <references /> {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] jkj8r96kovbucz3n6flfr8xlaxj9ymo 12398073 12398043 2024-10-29T04:46:58Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Юлиус и Етел Розенберг]]“ като „[[Чернова:Юлиус и Етел Розенберг]]“: това някаква шега ли е 12398043 wikitext text/x-wiki {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sporove.bg/sporove-prez-studenata-vojna-ekzekucziyata-na-semejstvo-dzhulias-i-etel-rozenberg/ | заглавие = Спорове през Студената война – екзекуцията на семейство Джулиъс и Етел Розенберг | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sporove.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, [[Дейвид Грийнглас]], също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвинява сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в [[Лос Аламос]], както самият той признава по-късно. == Литература == * {{cite book | title = Етел и Юлиус Розенберг | last = Шеер | first = Максимилиян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1955 | edition = | publisher = БКП | location = София | isbn = | doi = | pages = 247 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Източници == <references /> {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] jkj8r96kovbucz3n6flfr8xlaxj9ymo 12398076 12398073 2024-10-29T05:04:28Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} 12398076 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sporove.bg/sporove-prez-studenata-vojna-ekzekucziyata-na-semejstvo-dzhulias-i-etel-rozenberg/ | заглавие = Спорове през Студената война – екзекуцията на семейство Джулиъс и Етел Розенберг | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sporove.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, [[Дейвид Грийнглас]], също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвинява сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в [[Лос Аламос]], както самият той признава по-късно. == Литература == * {{cite book | title = Етел и Юлиус Розенберг | last = Шеер | first = Максимилиян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1955 | edition = | publisher = БКП | location = София | isbn = | doi = | pages = 247 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Източници == <references /> {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] guzcwop9xm3znatssvao98qo0j3qlgz 12398140 12398076 2024-10-29T07:54:22Z Luxferuer 25980 12398140 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20241029075407|поставил=Luxferuer|причина=неизпълними изисквания}} {{в инкубатора}} {{личност}} Процесът срещу американската еврейска двойка '''Етел''' и '''Юлиус Розенберг''' предизвика световен отзвук в началото на 50-те години на 20 век. Те са обвинени в шпионаж в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Въпреки че отхвърлят обвиненията и въпреки силните национални и международни протести, наред с други от папа [[Пий XII]], [[Жан-Пол Сартър|Жан-Пол Сартр]], [[Йосиф Сталин]] и [[Алберт Айнщайн]], и двамата са осъдени на смърт на 5 април 1951 г., а на 19 юни 1953 г., в държавния затвор [[Синг Синг]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], екзекутиран на [[електрически стол|електрическия стол]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sporove.bg/sporove-prez-studenata-vojna-ekzekucziyata-na-semejstvo-dzhulias-i-etel-rozenberg/ | заглавие = Спорове през Студената война – екзекуцията на семейство Джулиъс и Етел Розенберг | достъп_дата = 29 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sporove.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Екзекуцията на Юлиус Розенберг се състои по план. В Етел Розенберг се наложи да бъдат извършени няколко шока, след като след отстраняване на електродите сърдечната дейност все още е открита. == Биографии == Юлиус Розенберг е роден на 12 май 1918 г. в Ню Йорк, Етел Грийнглас на 28 септември 1915 г. също в Ню Йорк. Те се запознават през 1936 г. в Лигата на младите комунисти, преди да се оженят три години по-късно. Двойката има двама сина: Робърт и Майкъл Розенберг, които след екзекуцията на родителите им са осиновени от Абел Мееропол и съпругата му Ан. Етел и Юлиус Розенберг са единствените американски цивилни лица, обвинени в шпионаж по време на [[Студена война|Студената война]]. Техният случай стана център на противоречива дискусия за комунизма в Съединените щати. Поддръжниците виждат в него изключителен пример за историята и [[Лов на вещици|лова на вещици]] при сенатора [[Джоузеф Маккарти]]. Фактът, че семейство Розенберг са евреи, играе роля за това. По-специално, американските евреи са „заподозрени в симпатия, ако не дори в съучастие с комунизма“, пише Енцо Траверсо за това, тъй като: „По време на Студената война СССР беше обявен за тоталитарен враг, срещу който цялата енергия на свободните свят трябваше да бъдат разгърнати. Поради това имаше опасност споменът за унищожаването на евреите и [[националсоциализъм|нацистките]] престъпления да подведе общественото мнение." Етел и Юлиус Розенберг посочиха в процеса си за [[Аушвиц]]. Прокурор в този процес е нюйоркският адвокат Рой Кон. Казват за него, че е завел нечестно дело срещу Етел Розенберг от жажда за престиж. Кон, [[хомосексуалност|хомосексуалист]], почива през 1986 г. от последиците от [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]]. Според изявлението на водещия офицер на Юлиус Розенберг, Александър Феклисов, след края на Студената война и според сегашното състояние на изследванията той всъщност е участвал в предаването на военна информация, макар и с по-малко значение, на Съветския съюз съюз. Братът на Етел, [[Дейвид Грийнглас]], също е работил за съветския [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Той сериозно обвинява сестра си в процеса от 1951 г., за да спаси собственото си семейство. Етел е до голяма степен оневинена от Феклисов и е екзекутирана предполагаемо невинна. Предаването на важна информация за конструирането на [[атомна бомба]] на Съветите всъщност става чрез Теодор Алвин Хол, учен и двоен агент в [[Лос Аламос]], както самият той признава по-късно. == Литература == * {{cite book | title = Етел и Юлиус Розенберг | last = Шеер | first = Максимилиян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1955 | edition = | publisher = БКП | location = София | isbn = | doi = | pages = 247 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Източници == <references /> {{Превод от|eo|Ethel kaj Julius Rosenberg|8156087}} [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Американски комунисти]] [[Категория:Екзекутирани в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] gxaanc7is07sq33o9x0b7brqf56hg5x 14 871613 12398011 2024-10-29T00:06:03Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Екзекуции по страна]]“ 12398011 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Екзекуции по страна]] jdyre6gw08zwe6bgyqr804ubtkydxo3 0 871614 12398028 2024-10-29T00:17:06Z Ivanov id 13230 Пренасочване към [[Български съюз за директна демокрация]] 12398028 wikitext text/x-wiki #виж [[Български съюз за директна демокрация]] 2veuqudls8jo9rvldr5d6u7d26liybh 0 871615 12398074 2024-10-29T04:46:58Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Юлиус и Етел Розенберг]]“ като „[[Чернова:Юлиус и Етел Розенберг]]“: това някаква шега ли е 12398074 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Чернова:Юлиус и Етел Розенберг]] 2evyq5volbhrsq8n7bedf92y8bdfhmz 3 871616 12398080 2024-10-29T05:12:30Z Carbonaro. 221440 Нова страница: „== Добре дошъл == {{замест:добре дошли|пол=м}}~~~~“ 12398080 wikitext text/x-wiki == Добре дошъл == <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Синан Лападжов!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:12, 29 октомври 2024 (UTC) 220m45me1n4fvtq70vbckcv5s77xt6z 14 871618 12398114 2024-10-29T07:18:08Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Индонезия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12398114 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] t2rdmqcav2c7fuywuvfj0s0wyefnrsz 0 871620 12398163 2024-10-29T08:29:14Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“|снимка=N5532 Galaxy Airlines.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента.|дата=[[21 януари]] [[1985]] г.|място=Близо до [[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], Не...“ 12398163 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“|снимка=N5532 Galaxy Airlines.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента.|дата=[[21 януари]] [[1985]] г.|място=Близо до [[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]], [[САЩ]]|причина=Грешка на пилота и грешка на наземния екипаж|тип1=„[[Локхийд L-188 Електра|Локхийд L-188A Електра]]“|авиокомпания1=„[[Галакси Еърлайнс]]“|кодово име1=N5532|маршрут1=Рино – [[Минеаполис]]|пътници1=65|екипаж1=6|загинали1=70|оцелели1=1}} '''Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“''' е нередовен чартърен полет от [[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]], до [[международно летище „Минеаполис – Сейнт Пол“]], [[Минеаполис]], [[Минесота]], [[Съединени американски щати]], управляван от „[[Галакси Еърлайнс]]“. На 21 януари 1985 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Локхийд L-188 Електра|Локхийд L-188A Електра]]“, който изпълнява полета, се разбива след излитане от Рино след като силни вибрации принуждават пилотите да поискат от кулата разрешение за ляв завой и аварийно кацане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327277|заглавие=Accident description for "The January 21, 1985 accident of Lockheed L-188A Electra N5532 at Reno/Tahoe International Airport, NV (RNO).|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> От 71 души на борда първоначално 3-ма оцеляват, но в последствие 2-ма от тях умират. Единственият, който оцелява е 17-годишно момче, което е изхвърлено от самолета на улица „Южна Вирджиния“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.time.com/time/printout/0,8816,959874,00.html|заглавие=Crash of a Troubled Bird|автор=Ed Magnuson;Joseph J. Kane and Dirk Mathison|дата=1985-02-04|издател=time.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130204103306/http://www.time.com/time/printout/0,8816,959874,00.html#selection-111.3-111.64|архив_дата=2013-02-04|достъп_дата=2024-10-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kare11.com/news/news_article.aspx?storyid=74123|заглавие=The Legacy of Galaxy Flight 203|фамилно_име=Costantini|първо_име=Allen|дата=2005-01-20|издател=kare11.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130415063718/http://www.kare11.com/news/news_article.aspx?storyid=74123#selection-1903.0-1905.0|архив_дата=2013-04-15|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Националният съвет по безопасност на транспорта заключава, че вероятната причина за инцидента е пилотска грешка, както и неуспехът на наземните оператори да затворят правилно вратата за достъп до въздушно стартиране, което довежда до вибрациите. Слушалките за комуникация с полета не работят и се налага подаване на сигнали с ръце по средата на рутината. В объркването надзорникът сигнализира на полета да рулира, преди маркучът за въздушно стартиране да бъде изключен. След като ръководителят осъзнава грешката си дава знак на екипажа да спре аварийно, но вратата за достъп до въздушно стартиране не е затворена. Докладът заключава, че отворената врата разсейва пилотите и те не увеличават мощността достатъчно бързо, за да предотвратят срива на издигане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://libraryonline.erau.edu/online-full-text/ntsb/aircraft-accident-reports/AAR86-01.pdf|заглавие=GALAXY AIRLINES, INC., LOCKHEED ELECTRA-L-l 88C, N5532 RENO, NEVADA JANUARY 21, 1985|автор=National Transportation Safety Board|дата=1986-02-04|издател=libraryonline.erau.edu|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Мемориал, наречен „Галакси Груув“, е осветен в Ранчо „Сан Рафаел“ през 1986 г. След като плочата е открадната през 2013 г., е поставена нова двутонна гранитна плоча.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eu.usatoday.com/story/news/nation/2015/01/20/memories-still-raw-for-sole-survivor-of-85-plane-crash/22080969/|заглавие=Memories still raw for sole survivor of '85 plane crash|фамилно_име=Clifton|първо_име=Guy|издател=eu.usatoday.com|език=en|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 508 на LANSA]] * [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.airsafe.com/events/survivor.htm Самолет се разбива с единствен оцелял] {{Превод от|en|Galaxy Airlines Flight 203|1239275168}} [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] b036q7agqkdhthrcrom4st9qxw5ibn6 12398164 12398163 2024-10-29T08:30:42Z Станислав Николаев 13436 12398164 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“|снимка=N5532 Galaxy Airlines.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента.|дата=[[21 януари]] [[1985]] г.|място=Близо до [[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]], [[САЩ]]|причина=Грешка на пилота и грешка на наземния екипаж|тип1=„[[Локхийд L-188 Електра|Локхийд L-188A Електра]]“|авиокомпания1=„[[Галакси Еърлайнс]]“|кодово име1=N5532|маршрут1=Рино – [[Минеаполис]]|пътници1=65|екипаж1=6|загинали1=70|оцелели1=1}} '''Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“''' е нередовен чартърен полет от [[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]], до [[международно летище „Минеаполис – Сейнт Пол“]], [[Минеаполис]], [[Минесота]], [[Съединени американски щати]], управляван от „[[Галакси Еърлайнс]]“. На 21 януари 1985 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Локхийд L-188 Електра|Локхийд L-188A Електра]]“, който изпълнява полета, се разбива след излитане от Рино след като силни вибрации принуждават пилотите да поискат от кулата разрешение за ляв завой и аварийно кацане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327277|заглавие=Accident description for "The January 21, 1985 accident of Lockheed L-188A Electra N5532 at Reno/Tahoe International Airport, NV (RNO).|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> От 71 души на борда първоначално 3-ма оцеляват, но в последствие 2-ма от тях умират. Единственият, който оцелява е 17-годишно момче, което е изхвърлено от самолета на улица „Южна Вирджиния“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.time.com/time/printout/0,8816,959874,00.html|заглавие=Crash of a Troubled Bird|автор=Ed Magnuson;Joseph J. Kane and Dirk Mathison|дата=1985-02-04|издател=time.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130204103306/http://www.time.com/time/printout/0,8816,959874,00.html#selection-111.3-111.64|архив_дата=2013-02-04|достъп_дата=2024-10-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kare11.com/news/news_article.aspx?storyid=74123|заглавие=The Legacy of Galaxy Flight 203|фамилно_име=Costantini|първо_име=Allen|дата=2005-01-20|издател=kare11.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130415063718/http://www.kare11.com/news/news_article.aspx?storyid=74123#selection-1903.0-1905.0|архив_дата=2013-04-15|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Националният съвет по безопасност на транспорта заключава, че вероятната причина за инцидента е пилотска грешка, както и неуспехът на наземните оператори да затворят правилно вратата за достъп до въздушно стартиране, което довежда до вибрациите. Слушалките за комуникация с полета не работят и се налага подаване на сигнали с ръце по средата на рутината. В объркването надзорникът сигнализира на полета да рулира, преди маркучът за въздушно стартиране да бъде изключен. След като ръководителят осъзнава грешката си дава знак на екипажа да спре аварийно, но вратата за достъп до въздушно стартиране не е затворена. Докладът заключава, че отворената врата разсейва пилотите и те не увеличават мощността достатъчно бързо, за да предотвратят срива на издигане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://libraryonline.erau.edu/online-full-text/ntsb/aircraft-accident-reports/AAR86-01.pdf|заглавие=GALAXY AIRLINES, INC., LOCKHEED ELECTRA-L-l 88C, N5532 RENO, NEVADA JANUARY 21, 1985|автор=National Transportation Safety Board|дата=1986-02-04|издател=libraryonline.erau.edu|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Мемориал, наречен „Галакси Груув“, е осветен в Ранчо „Сан Рафаел“ през 1986 г. След като плочата е открадната през 2013 г., е поставена нова двутонна гранитна плоча.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eu.usatoday.com/story/news/nation/2015/01/20/memories-still-raw-for-sole-survivor-of-85-plane-crash/22080969/|заглавие=Memories still raw for sole survivor of '85 plane crash|фамилно_име=Clifton|първо_име=Guy|издател=eu.usatoday.com|език=en|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 508 на LANSA]] * [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.airsafe.com/events/survivor.htm Самолет се разбива с единствен оцелял] {{Превод от|en|Galaxy Airlines Flight 203|1239275168}} [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] le4nwkcpo0ta4mkxj6m8ccbabkee9xz 12398210 12398164 2024-10-29T08:46:28Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]] → [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] 12398210 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“|снимка=N5532 Galaxy Airlines.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента.|дата=[[21 януари]] [[1985]] г.|място=Близо до [[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]], [[САЩ]]|причина=Грешка на пилота и грешка на наземния екипаж|тип1=„[[Локхийд L-188 Електра|Локхийд L-188A Електра]]“|авиокомпания1=„[[Галакси Еърлайнс]]“|кодово име1=N5532|маршрут1=Рино – [[Минеаполис]]|пътници1=65|екипаж1=6|загинали1=70|оцелели1=1}} '''Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“''' е нередовен чартърен полет от [[Международно летище „Рино – Тахо“|международното летище „Рино – Тахо“]], [[Рино]], [[Невада]], до [[международно летище „Минеаполис – Сейнт Пол“]], [[Минеаполис]], [[Минесота]], [[Съединени американски щати]], управляван от „[[Галакси Еърлайнс]]“. На 21 януари 1985 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Локхийд L-188 Електра|Локхийд L-188A Електра]]“, който изпълнява полета, се разбива след излитане от Рино след като силни вибрации принуждават пилотите да поискат от кулата разрешение за ляв завой и аварийно кацане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/327277|заглавие=Accident description for "The January 21, 1985 accident of Lockheed L-188A Electra N5532 at Reno/Tahoe International Airport, NV (RNO).|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> От 71 души на борда първоначално 3-ма оцеляват, но в последствие 2-ма от тях умират. Единственият, който оцелява е 17-годишно момче, което е изхвърлено от самолета на улица „Южна Вирджиния“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.time.com/time/printout/0,8816,959874,00.html|заглавие=Crash of a Troubled Bird|автор=Ed Magnuson;Joseph J. Kane and Dirk Mathison|дата=1985-02-04|издател=time.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130204103306/http://www.time.com/time/printout/0,8816,959874,00.html#selection-111.3-111.64|архив_дата=2013-02-04|достъп_дата=2024-10-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kare11.com/news/news_article.aspx?storyid=74123|заглавие=The Legacy of Galaxy Flight 203|фамилно_име=Costantini|първо_име=Allen|дата=2005-01-20|издател=kare11.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130415063718/http://www.kare11.com/news/news_article.aspx?storyid=74123#selection-1903.0-1905.0|архив_дата=2013-04-15|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Националният съвет по безопасност на транспорта заключава, че вероятната причина за инцидента е пилотска грешка, както и неуспехът на наземните оператори да затворят правилно вратата за достъп до въздушно стартиране, което довежда до вибрациите. Слушалките за комуникация с полета не работят и се налага подаване на сигнали с ръце по средата на рутината. В объркването надзорникът сигнализира на полета да рулира, преди маркучът за въздушно стартиране да бъде изключен. След като ръководителят осъзнава грешката си дава знак на екипажа да спре аварийно, но вратата за достъп до въздушно стартиране не е затворена. Докладът заключава, че отворената врата разсейва пилотите и те не увеличават мощността достатъчно бързо, за да предотвратят срива на издигане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://libraryonline.erau.edu/online-full-text/ntsb/aircraft-accident-reports/AAR86-01.pdf|заглавие=GALAXY AIRLINES, INC., LOCKHEED ELECTRA-L-l 88C, N5532 RENO, NEVADA JANUARY 21, 1985|автор=National Transportation Safety Board|дата=1986-02-04|издател=libraryonline.erau.edu|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Мемориал, наречен „Галакси Груув“, е осветен в Ранчо „Сан Рафаел“ през 1986 г. След като плочата е открадната през 2013 г., е поставена нова двутонна гранитна плоча.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eu.usatoday.com/story/news/nation/2015/01/20/memories-still-raw-for-sole-survivor-of-85-plane-crash/22080969/|заглавие=Memories still raw for sole survivor of '85 plane crash|фамилно_име=Clifton|първо_име=Guy|издател=eu.usatoday.com|език=en|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 508 на LANSA]] * [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.airsafe.com/events/survivor.htm Самолет се разбива с единствен оцелял] {{Превод от|en|Galaxy Airlines Flight 203|1239275168}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] m3u63qlcxc9l60jr4ez7cs64pc35spj 14 871621 12398170 2024-10-29T08:34:25Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Австралия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Австралия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12398170 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Австралия]] kx9adwxn7p4lzfqzs9cj94b9j0y7lll 14 871623 12398177 2024-10-29T08:43:43Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в България]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12398177 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в България]] h1t0h90jl89us6rsm169iguagmswawk 14 871624 12398185 2024-10-29T08:44:34Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Германия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Германия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12398185 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Германия]] q7oa9lm67tu154c3p74kehvc640gjf7 14 871625 12398189 2024-10-29T08:45:00Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Испания]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12398189 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Испания]] 3hqk4zl0mc2n1vbvflm4ut7pglbs45n 14 871626 12398193 2024-10-29T08:45:27Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в Русия]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12398193 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] 2vqfptvxhwo92t0mfzjg4q3qxm42ho6 14 871627 12398204 2024-10-29T08:46:12Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Авиационни произшествия в САЩ]]“ като „[[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12398204 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] lhfbhu5pnioehx2fe2pdsastobs7cn4 14 871628 12398228 2024-10-29T08:55:30Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Етиопия. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Африка]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна]]“ 12398228 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Етиопия. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Африка]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна]] n81axnq9k7h0fwnnemazvrv5jx02pmf 12398244 12398228 2024-10-29T09:12:14Z Станислав Николаев 13436 12398244 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Етиопия. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Африка|Етиопия]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Етиопия]] f1peq89hofvzefs5238n69pusw1byir 14 871629 12398238 2024-10-29T09:09:41Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Иран. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна]]“ 12398238 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Иран. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна]] fyx9w35z8cjivgw333p2gt67goc0l2k 12398243 12398238 2024-10-29T09:11:39Z Станислав Николаев 13436 12398243 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Иран. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия|Иран]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Иран]] 4uv138u512gkwt00mo10699lkillkad 14 871630 12398255 2024-10-29T09:24:40Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Египет. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия|Египет]] [[Категория:Авиационни произшествия в Африка|Египет]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Египет]]“ 12398255 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Египет. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Азия|Египет]] [[Категория:Авиационни произшествия в Африка|Египет]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Египет]] cukk53frqp9dzkpffsd6frsojvt3usz 14 871631 12398267 2024-10-29T09:39:02Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти във Франция. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Франция]]“ 12398267 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти във Франция. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия в Европа|Франция]] [[Категория:Авиационни произшествия по страна|Франция]] igo3wdmphq4n0g1mct7pplxrx9prxde 0 871632 12398273 2024-10-29T09:45:18Z Xunonotyk 209517 Нова страница: „'''Пиле''' може да се отнася за: {{уикиречник|пиле}} * '''пиле''' – млад, новоизлюпен или незрял представител на клас [[Птици]], най-често на [[Домашна кокошка|домашната кокошка]] * [[пилешко месо|пиле]] – месо от пиле, най-често от [[домашна кокошка]] == Вижте също == *...“ 12398273 wikitext text/x-wiki '''Пиле''' може да се отнася за: {{уикиречник|пиле}} * '''пиле''' – млад, новоизлюпен или незрял представител на клас [[Птици]], най-често на [[Домашна кокошка|домашната кокошка]] * [[пилешко месо|пиле]] – месо от пиле, най-често от [[домашна кокошка]] == Вижте също == * „[[Пилето]]“ (''Birdy'') – роман на Уилям Уортън от 1978 г. ** „[[Пилето (филм)|Пилето]]“ – американски филм от 1984 г. по романа * [[Пилешка змия]] (''Spilotes pullatus'') – вид влечуги от семейство Смокообразни * [[Пилеа]] (''Πυλαία'') – град в Гърция * [[Пилея]] (''Pilea'') – род цъфтящи растения от семейство Копривови {{пояснение}} 03v37vfb3s6schxwt2hwz609r0iaxcs 0 871633 12398276 2024-10-29T09:53:56Z Xunonotyk 209517 Пренасочване към [[Чедър]] 12398276 wikitext text/x-wiki #виж [[Чедър]] gh4klbuqzvt6ahh4gynw6fab7vp1c3x 0 871634 12398300 2024-10-29T10:26:36Z Xunonotyk 209517 Пренасочване към [[Диета#Безглутенова диета]] 12398300 wikitext text/x-wiki #виж [[Диета#Безглутенова диета]] nb3vbnq9kanuai6z96golp7ji2moxxv 0 871636 12398329 2024-10-29T11:03:35Z Xunonotyk 209517 Нова страница: „'''Момо''' може да се отнася за: * [[Момо]] – роман за деца от германския писател Михаел Енде * [[Момо (Италия)|Момо]] – малък град и община в Северна Италия * [[Момо (храна)|момо]] – вид от [[Бутанска кухня|бутанската кухня]], бутански кнедли {{пояснение}}“ 12398329 wikitext text/x-wiki '''Момо''' може да се отнася за: * [[Момо]] – роман за деца от германския писател Михаел Енде * [[Момо (Италия)|Момо]] – малък град и община в Северна Италия * [[Момо (храна)|момо]] – вид от [[Бутанска кухня|бутанската кухня]], бутански кнедли {{пояснение}} 1v8iunnngtf4uotvzu6ii8mhdjpc8fq 12398330 12398329 2024-10-29T11:03:46Z Xunonotyk 209517 12398330 wikitext text/x-wiki '''Момо''' може да се отнася за: * „[[Момо]]“ – роман за деца от германския писател Михаел Енде * [[Момо (Италия)|Момо]] – малък град и община в Северна Италия * [[Момо (храна)|момо]] – вид от [[Бутанска кухня|бутанската кухня]], бутански кнедли {{пояснение}} 58vbtl3btbi4u0piaba5eyzvvpugzjk 12398331 12398330 2024-10-29T11:04:20Z Xunonotyk 209517 12398331 wikitext text/x-wiki '''Момо''' може да се отнася за: * „[[Момо]]“ – роман за деца от германския писател Михаел Енде * [[Момо (Италия)|Момо]] – малък град и община в Северна Италия * [[Момо (храна)|момо]] – ястие от [[Бутанска кухня|бутанската кухня]], вид кнедли {{пояснение}} 6iklxfo8ji8chgrxl8ap9r7eink09qx 12398347 12398331 2024-10-29T11:23:23Z Xunonotyk 209517 12398347 wikitext text/x-wiki '''Момо''' може да се отнася за: * „[[Момо]]“ – роман за деца от германския писател Михаел Енде * [[Момо (певица)|Момо]] – японска певица, рапърка и танцьорка * [[Момо Капор]] – сръбски писател, сценарист и художник * [[Момо (Италия)|Момо]] – малък град и община в Северна Италия * [[Момо (храна)|момо]] – ястие от [[Бутанска кухня|бутанската кухня]], вид кнедли {{пояснение}} a9f6xkn8o9sj6xx59avq3pdmiogh3dw 3 871637 12398361 2024-10-29T11:37:50Z Ted Masters 210248 Нова страница: „== Октомври 2024 == {{subst:П-вандал3|}} ~~~~“ 12398361 wikitext text/x-wiki == Октомври 2024 == [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с Вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<!-- Шаблон:П-вандал3 --><br> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 11:37, 29 октомври 2024 (UTC) jx85sg7qwirn2bd48qz9dlpo4drwdrs